Председателсвували: заместник-председателите Нора Ананиева и Юнал Лютфи
Секретари: Иван Будимов и Илко Савов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (Звъни): Регистрирани са 209 души. Откривам заседанието.
Давам думата на народния представител Александър Божков от СДС.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Много ще внимавам какво говоря да не би Фидел Косев да каже, че не разбирам, защото той разбира от всичко.
Аз няма да се спирам на целия бюджет, а ще се спра само на стр. 36, наречена "Икономическа стратегия". Самото заглавие е много претенциозно, тъй като всички знаем, че икономическа стратегия правителството няма.
Още в първия абзац става дума, че актуализацията на бюджета трябва да се разглежда като конкретна стъпка от цялостната икономическа стратегия. Когато погледнем меморандума към Международния валутен фонд, който днес правителството нарича "икономическа стратегия" и програмата на правителството от 1995 г., забелязваме тотално разминаване между тях. Имах повод някъде около 17 минути тук от тази трибуна да цитирам разликите между двата документа.
Значи вероятно дълбоко в себе си правителството крие някаква цялостна икономическа стратегия, но до този момент българският народ и народните представители не са разбрали каква е тази цялостна икономическа стратегия и едва ли някога ще разберат, защото такава очевидно няма. (Реплики от мнозинството: "Някои не са я разбрали!") Е, ако си я разбрал ти, вероятно си по-умен.
По-нататък четем така: "Решително подобряване на финансовата дисциплина в държавните и общинските предприятия. Конкретна начална стъпка в това отношение е приетата програма за ликвидация и "изолация" на губещи предприятия".
Искам да ви обърна внимание, уважаеми колеги, че на 9 май правителството прие списък на предприятията за изолация и ликвидация, а вчера, на 23 юли, получихме законопроект - ето този законопроект, наречен "Закон за финансово оздравяване на държавните предприятия". На правителството му бяха необходими близо три месеца, за да напише законопроект от 6 странички как ще изолира и ликвидира предприятията. Още не е започнало нито да ги изолира, нито да ги ликвидира, а говори за приета програма за ликвидация и изолация на губещи предприятия. Вече сме в края на юли, а съгласно доклада на Жан Виденов от 12 май трябваше май и юни да бъдат свършени тези неща, а вие още законопроекта не сте почнали да гледате и ние да го гледаме в комисиите, пък камо ли да го приемаме, пък камо ли да започне да се изпълнява. Явно е, че няма скоро да стане ликвидацията и изолацията на губещи предприятия.
По-нататък се говори за "ускоряване на касовата приватизация с цел намаляване на държавния дълг... Важно нормативно условие е приетата вече от парламента програма за касова приватизаиця за 1996 г."
Мисля, че 24 юли е обидно да се говори като голям успех, че е приета програмата за 1996 г. Хубаво беше да се пише колко е изпълнено от тази програма за 1996 г., за да разбере цялото народно представителство, че нищо не е изпълнено от програмата за 1996 г. Така че нищо не е свършено там.
И последно, има много хубав текст "Успешно изпълнение на програмата за масова приватизация. В ход е изпълнението на първата вълна на масовата приватизация".
Да, мен вчера ме обляха няколко горещи вълни от пот четири часа да вися в пощата, за да си прехвърлям боновете. Ако това е успешно изпълнение на програмата за масова приватизация, здраве му кажи и целият български народ в момента много добре разбира колко успешно е изпълнението на масовата приватизация. След като икономическата стратегия ви е на такова ниво, оттам нататък изражението й в цифри в държавния бюджет е просто ненужно да се коментира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Реплики има ли? - Няма.
Господин Димитър Дойчинов има думата.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Анализът на дискусията дотук показва, че темата за актуализация на бюджета е благодатна тема за анатема, за безкрайна критика и безотговорна демагогия, за реални искания и мотивирани откази. Въпреки това могат да се намерят и някои положителни характеристики, измерения на предложения от Министерския съвет вариант за корекции на бюджета за 1996 г.
Първо, няколко думи за причините и необходимостта от актуализацията.
Мисля, че много неща се казаха от различна гледна точка, разбира се. Мисля, че причините за предстоящата актуализация са свързани и се коренят не само с причини в днешния ден и не единствено в причини, свързани с днешния ден. Те се дължат на натрупаните противоречия в икономиката в продължение на десетилетия и в реалния сблъсък с пазарната икономика на днешния ден, от която възниква огромно напрежение. Налице са тежки икономически неравновесия, които не може с лека ръка стопроцентово да бъдат приписани на гърба на правителството.
На фона на кризата и огромното напрежение се налага да се акцентира върху няколко от положителните акценти.
Първо, позитивно трябва да се оценят усилията на Министерския съвет в условията на тежка криза и свличаща се икономика да овладее ситуацията и да спре спада в икономиката на кота нулев икономически растеж за 1996 г., гарантиращ по същество просто възпроизводство.
На второ място, положително трябва да се оценят предприетите мерки от правителството да се решават проблемите в движение, в ход, в динамика и това, което беше направено по отношение мерките в банковата сфера, по отношение на Споразумението с Международния валутен фонд, по отношение на степента на развитие на процеса на приватизация и преструктуриране, по отношение на предприетите действия за оздравяване на част от фирмите, мисля, че не бива с лека ръка да се подхвърля във въздуха като че ли нищо не е станало или е дошло случайно под слънцето.
На следващо място положително трябва да се оценят усилията да се овладее инфлационната вълна с намерението към края на годината инфлационната вълна да придобие тенденция към намаление.
На следващо място в конструктивен дух пледирам за чувствително завишение на Фонд "Земеделие". Ако не се осъзнае, че осигуряването на есенната сеитба е приоритет над приоритетите, нищо добро не бива да очакваме. В същото време държавата трябва да подаде ръка на онези промишлени производства, които имат реален шанс да оцелеят.
По-нататък в дискусионен аспект могат да се анализират променените потребности на различните сфери на дейност. Бюджетните трудности и проблеми подсказват, че е необходима нова скала на критериите кой да бъде обезпечен от държавния бюджет и в каква степен да бъде обезпечен. Тук проблемите кореспондират както с подготовката на бюджета за 1997 г., така и със съдържанието на Устройствения закон за бюджета.
На следващо място повече от очевидна е потребността от провеждането на политика на строг режим на икономии при изразходването на бюджетните средства. В тази връзка не всичко възможно е постигнато.

На следващо място, атакуването на понятието "Републикански бюджет", което стана в Комисията по бюджет и финанси, е по-скоро израз на опозиционната тактика в стил да се стреля с всички оръжия по всички цели, отколкото е реален израз на решаване на конкретни проблеми.
На следващо място, удовлетворен съм от направеното предложение за заделяне средства за новоразкрития съд в община Брезник, но в същото време изразявам тревога от общата тенденция за намаление на бюджетните средства на част от общините.
В заключение, мога да кажа, че предложената актуализация на бюджета може да бъде приета на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата д-р Георги Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, ако евентуално слушате дебатите, защото в залата вече ви няма! Ще се спра накратко на трите основни мотива, поради които няма да подкрепя този проектозакон. От мотивите му се вижда, че проектозаконът е изграден върху серия от допускания, някои от които смятам за прекалено оптимистични, а други просто за несериозни. Например такова е намаляването на реалните доходи на гражданите с 11 на сто.
Вчера, като рових едни свои стари архиви, за да изхвърля някои неща, намерих случайно една агитационна листовка на БСП от миналите избори. И понеже тя е от изборите за Тридесет и шесто Народно събрание, няма да ви чета какво се говори за здравеопазването в нея. Само ще ви покажа вашият тогавашен символ - идиотчето Начко, чернобилски мутант, със син- дактилия, за да не използувам медицинска терминология - с по четири пръстчета на всяка ръка. (Показва листовка) И си мислих, че не с вашите компютри и не с нашите джобни калкулатори, а този Начко, с 8-те си пръстчета да беше смятал, пак щеше да сметне, че не е възможно намалението на реалните доходи на населението да бъде с 11 на сто. И господин Венцеслав Димитров ви каза колко ще бъде то всъщност.
Други подобни допускания, върху които е базиран проектозаконът, има много, но ще спомена само две от тях. Всяко от тези две, само за себе си е нереалистично, но съчетанието между тях двете е абсолютно несериозно. Предвижда се среден курс на долара за второто полугодие - 150 лв. за долар. И в същото време основен лихвен процент - 72 на сто за третото тримесечие и 50 на сто за четвъртото. Значи, високият лихвен процент не можа да спре растежа на цената на долара, а вие във ваш стил ни обещавате светло бъдеще, когато хем доларът ще бъде евтин, хем лихвеният процент ще бъде нисък. Просто аз не разбирам как ще стане това. В някои страни може да стане, но в България това е някакъв абсурд.
Освен това, в самите мотиви на вашия законопроект се казва, че за макрорамката на бюджета за 1996 г., това е казано на страница 37, основната част, цитирам: "Основната част от допусканията, върху които е била изградена тази макрорамка, не са се реализирали". И, че ключовите макроикономически показатели инфлация, лихвен процент и валутен курс, са очертали тенденция на значително отклонение от първоначалните очаквания. Нито в този проектозакон, нито в някои от изказванията на народните представители от управляващото мнозинство, аз видях някакъв мотив, който да ме накара да повярвам и да разбера защо тогава очакванията не са се оправдали, а сегашните допускания, които са още по-нереалистични и още по-несериозни, ще се оправдаят. И понеже нямам отговор как ще стане това, това е първият ми мотив да гласувам против този проектозакон.
Вторият мотив е финансовото състояние на българското здравеопазване, за което, ако се каже, че е трагично, ще бъде евфемизъм, ще бъде прекалено смекчаване на ситуацията. Защото задълженията на Министерството на здравеопазването по договорите, сключени по 70 лв. за долар, нарастват до 6 млрд.лв. за животоспасяващи и животоподдържащи на централно разпределение и до 2 млрд.лв. за ваксини, изотопи, кардиостимулатори, хемодиализатори и т.н. Така че очакваният от министерството недостиг до края на тази година, е 5 млрд.лв.
Не искам да говоря за ситуацията в общините. Ако ходите по избирателните си райони, на вас са ви я казали, ако не сте я видели. Задълженията на здравните заведения са огромни. Пациентите си носят лекарства, храна, превързочни материали, а някъде и постелъчно бельо от къщи. Само не си носят лекаря и медицинската сестра от къщи. Много здравни заведения прекратиха своята дейност. Директорите на здравните заведения са нещо средно между просяци и артелчици, защото, когато се прибира реколтата, ходят да се молят по за неколкодесетки килограма зелен боб или грах.
Безплатните лекарства, тъй наречените вече "безплатни лекарства", в някои аптеки ги няма. Там, където ги има, отказват да изпълнят на хората безплатните рецепти. И на практика пациентът или си ги плаща, или просто не се лекува.
И накрая, третият мотив за моето решение да гласувам против този законопроект, са някои процедурни факти. Наглед може би малко дребни, но никак недребни. Няма да говоря за това, че членовете на нашата комисия получиха материалите в 8,00 ч., а разглеждането на законопроекта започна в 15,00 ч., в ущърб на нашия правилник. И половината от членовете на комисията нямаха тези материали, а другата половина ги имаха, обаче не бяха ги чели. Затова няма да говоря. Но има нещо друго, което е много по-съществено. В Комисията по здравеопазването се получи този изключително любопитен документ. Той е озаглавен "Становище" и е подписан от министър Мими Виткова. И в него, между другото, тя обяснява на премиера Жан Виденов някои неща около финансовото състояние на здравеопазването. Както казват децата "открехва го на тази тема". И към това становище тя иска още 17 млрд.лв. повече от това, което е предвидено тук. Значи, понеже това не е първица в министерската практика на министър Виткова, аз и друг път съм казвал, и сега повтарям, че в такава ситуация един министър трябва да мине през няколко етапа - да убеди колегите си министри, ако не може, да блъска по масата, да прави скандали и да заплашва с оставка; ако и това не помогне, или да каже: "Благодаря ви колеги, аз съм доволна от този проектобюджет", или да си даде оставката. Обаче хем да си министър с министрите, хем пред пациентите и здравните специалисти да се правиш на нещо, като опозиция, такава ситуация, извинете, просто няма. Един министър може да търси път към опозицията, но той задължително минава през напускане на правителството и на политическата сила, която го е излъчила. А, хем министър, хем опозиция, няма такова нещо в нормалния свят. Поради което ви казвам, че това е третият мотив, поради който аз ще гласувам против този законопроект. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата господин Росен Михайлов. Остана да говори господин Красимир Момчев.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Моето изказване по един, или по друг начин ще прозвучи в максимално стегнат вид главно поради необходимостта да отчетем, че предложеният проект за актуализация на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. беше достатъчно изяснен и в рационалния смисъл, а и доста негативни оценки бяха дадени, които касаеха главно политически цели. Аз мисля да не се спирам на последните.
Бих желал да обърна вашето внимание на няколко основни момента, които касаят приемането на актуализацията, която днес обсъждаме.

Първо, защо обсъждаме актуализация сега? - Знаем, че по един или друг начин актуализацията беше предлагана - имаше гласове, съветници да се направи още в първото тримесечие на 1996 г. Неслучайно тук господин Венцеслав Димитров, господин Муравей Радев изтъкнаха, че това едва ли не е третата актуализация: с приемането на Закона за гарантирането на влоговете на гражданите, предишният закон, който беше допълнение на Закона за държавния бюджет като втора актуализация и това - трета актуализация... Аз мисля, че тези виждания са твърде пресилени. Има и виждания, че актуализацията може да почака до септември, до началото на есента, когато ще бъдат по-ясно очертани някои основни параметри в икономическата ситуация на страната.
Така или иначе сега наистина е едно точно, добро време за приемане на Закон за актуализация на бюджета. Какво имам предвид? - Имам предвид канализирането на разговорите с Международния валутен фонд, очакваното споразумение и подписване на заема САЛ със Световната банка и се учудвам, че много от вижданията, които касаят главно проблемите по структурната реформа, финансовото оздравяване колегите отдясно като че ли не ги познават. Това са изисквания, които стоят пред българското стопанство, пред българския политически елит, пред българските законодатели от няколко години.
В този смисъл логиката на актуализацията, която ни се предлага, е пределно проста и това е логиката на необходимостта, логиката на едни събития, които в момента ние трябва по всякакъв начин да посрещнем изпреварващо, да търсим мобилизация и координация на вътрешните сили на държавата.
Самият начин за разпределение на разходите, където в по-голямата част имаме разходи за лихвени плащания пред нелихвените плащания показва голямата трудност, пред която е изправена българската държава. Именно това е и политическата отговорност на кабинета, политическата отговорност и за нас като законодатели - рационално и точно да дадем своя вот, а също така да дадем и препоръки при приемането на тази актуализация.
Естествено, с приемането на законопроекта на второ четене могат да се приемат част от тези препоръки, да се търси максимално оптималното разположение на всички виждания без да се отклоняваме по никакъв начин в популистки виждания.
Какво имам предвид? - Имам предвид, че драматичното променяне на основните макроикономически показатели, инфлация, лихвени проценти и валутен курс поставят на изпитание българския стопански механизъм и това, което мисля че от миналата година споделям - че за дълги години занапред българският държавен бюджет ще бъде бюджет на дълга - вътрешен и външен, е вече реалност. В този смисъл още по-голяма става необходимостта от по-голяма концентрация и координация на действията както на правителството, така и на всички ведомства и институции по обслужването и управлението на този дълг. Ние не можем да стоим, да изчакваме погасяването на лихвите по вътрешния дълг и да ги прехвърляме в бъдещето, защото това не само че не помага на държавния бюджет, не само че не помага за облекчаване на дефицита, но прехвърля отговорността за вземане на рационални решения в много по-близък момент, отколкото очакваме.
Заедно с това сключеното споразумение с Международния валутен фонд дава известни облекчения по разплащанията, които трябва да извършим към Лондонския клуб и другите ангажименти, които имаме. Неслучайно аз се придържам към становището на господин Николов, което той изрази като председател на Сметната палата, че ние, първо, искаме бърза и точна инвентаризация на българския външен дълг, на всички ангажименти, които е поело правителството, но заедно с това и начина и възможностите да предвидим резерви и тяхната мобилизация преди всяко плащане.
Неслучайно условията, които ни се предлагат сега, в средата на 1996 г., не са едни от най-добрите. В парламента е внесен проект, предложен от кабинета за финансово оздравяване, но в същото време в ход е и структурната реформа, в ход е комплекс от дисциплиниращи мерки по отношение на българските търговски банки. Аз се радвам, че тук е управителят на Българската национална банка и бих желал да чуя неговото становище не само по този въпрос кога Българската национална банка, подписвайки меморандум с редица от търговските банки очаква да получи ефективно, точно решение на тези проблеми, които тя иска да реши чрез този меморандум. Защото само дисциплиниращи, само наказателни мерки, само ограничаващи, рестриктивни действия по отношение на тези институти знаем, че по никакъв начин не могат да донесат полза, ако не се търси мобилизиране или пък някакви алтернативни начини за приходи от тези институти.
Според мене, приемайки част от тези мерки, ние би трябвало да търсим една нова система на банков надзор, която в един оперативен порядък да показва истинската картина на банковия сектор. Тази нова система на банков надзор трябва да действа на две нива. Имаме достатъчно примери в световната практика. Това е на ниво национална банка, а може да бъде и на ниво, което е извън националната банка. Естествено, тук са и различните виждания по промяна на валутния режим и разбира се, според мене и вече необходимата промяна на Закона за гарантиране на влоговете на гражданите.
Какво имам предвид? - Имам предвид с нашата екзатна и ювелирно действаща съдебна система, която изправи на нокти не само Българската национална банка, но и нервите, тя изправи на нокти вложителите в тези институти, които бяха обявени в несъстоятелност. Можем да поемаме гарантиране на влоговете на граждани едва тогава или този закон да влиза в действие едва тогава, когато имаме съдебно решение. Смятам, че една такава промяна е удачна и полезна.
Бих искал да се спра и на § 29, когато отправям своите питания към управителя на БНБ по отношение задълженията на Българската национална банка да закупува нереализираните количества държавни ценни книжа от емисии за финансиране на бюджетния дефицит. Какво означава това това? - Това означава според мене Министерството на финансите да преразгледа из основи цялостната система за продажба на държавни ценни книги и по принцип да даде своите виждания дали в тези променени рамки на ситуацията в България сегашната система може да издържи. Неслучайно едно такова императивно налагане на БНБ да закупува нереализирани количества държавни ценни книжа по един и по друг начин може да затвърди стари виждания, стари обичаи в тази особено важна област.
С тези няколко думи искам да приключа и да отправя своето виждане, че този законопроект, тази актуализация на държавния бюджет трябва да бъде гласувана на първо четене по принцип. В същото време до приемането на законопроекта на второ четене ние трябва да концентрираме своите усилия, а защо не да чуем и вижданията както на Министерството на финансите, така и на редица от отрасловите министерства по отношение възможностите за бързо и точно прилагане на тези параметри, които са ни наложени от бюджета за 1996 г. в неговия актуализиран вариант. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Красимир Момчев има думата.


КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа! Всички присъстваме на един безплоден диалог. Защото се изнесоха много числа, много цифри и факти през днешната дискусия, но не се казват най-важните неща. Социалистическото правителство говори защо, как и какво трябвало да бъде направено, но никой от господа левичарите не каза до момента защо действията на правителството имат пълно разминаване с техните предизборни обещания, че дори и с програмата, която правителството изнесе. Очевидно се намираме в много тежка финансова икономическа катастрофа. Фиаското на социалистическото правителство е пълно, но няма един доблестен социалист, който да каже: да, така е. Прехвърлят се различни вини. Първата вина бил завареният дълг. А от кого е заварен този дълг, господа? Ами пак от БСП под предишната й форма. Защото тези 10 милиарда бяха 10 милиарда и през 1989 година. И ако целият български народ плаща, той не плаща дългове на някое от следващите правителства, а плаща дълговете на БСП под предишната й форма БКП.
Другите вини били в банковия сектор. Чий е този банков сектор? Кажете ми един банкер, който правителството на СДС да уволни 1992 година. Всички бяха оставени да работят като професионалисти, но всички те се оказаха много слаби професионалисти поради факта, че са възпитавани и изучени от социалистическата школа. По този начин се получи пълна декапитализация на банковия сектор. Разбира се, че ще се стигне до положението, в което сме. Защото ако вземете програмата на БСП, която в момента се опитва да изпълнява БСП, ще видите програмата, която СДС представи за парламентарните избори и ще видите, че БСП просто преписа програмата на Съюза на демократичните сили. Е, не е възможно чиракът да изпълнява програмата, която е писал майсторът. Не е възможно една по¬ли¬ти¬чес¬ка сила, която е създадена да управлява по командно-административния начин, да изпълнява програма, която трябва да бъде изпълнена в пазарни условия. Не е възможно специалисти, които са учили социалистическа икономика, социалистически финанси, да се справят във съвременните пазарни условия. Оказа се, че в крайна сметка така наречените големи специалисти на БСП са кръгла нула.
Аз имам чувството, че ако нашето правителство, което в момента управлява България, не беше това, а беше съставено от първокурсници-студенти по икономика, положението нямаше да бъде по-различно. А можеше да бъде и по-добро по простата причина, че по-лошо от това не може да бъде.
Пред 1995 г., при една нормална година се наложи актуализация на бюджета в края на 1995 г. при година, която нямаше сериозни икономически сривове. През 1996 г. положението е катастрофално. Защо е така.
Първо, макроикономическите показатели, които са заложени в настоящия бюджет, който актуализираме, нямат нищо общо с истината. Когато при приемането на бюджета ние говорихме, че не е възможно да се задържи курсът на долара от 85 лв., тъй като има натрупана в него инфлация и тя ще избие, че не е възможно средният лихвен процент да бъде 25 на сто, отново Парламентарната група на БСП си мислеше, че ние говорим празни приказки. В момента българският народ е в много сериозна катастрофа. Ако някой ми опонира, да ми обясни защо например такъв важен орган като Народното събрание, който е върховният административен орган на държавата, от два дни е без бюджет. В касата на Народното събрание в момента - проверих - има 100 лева от два дни. Това е или некадърност на финансовия министър, който не е разпределил средства и то не говорим за заплати или за такива работи, за командировки, говорим за средства за най-насъщните нуж¬ди на Народното събрание - за снабдителите, за снабдяването, за работа на Народното събрание. Един финансов министър, който не може да осигури пари за Народното събрание, не става за ръководител на цялата държава. Ако това не е поради некадърност на финансовия министър, това означава, че просто финансовото министерство рекетира Народното събрание.
В заключение искам да ви кажа, че колкото и опити да правите да оправите българската икономика, няма да успеете по една проста причина - формулата ви е сгрешена. Четирите истини, с които започнахте да управлявате, бяха, че ще управлявате България без Бог, без господар, без Международен валутен фонд и без Световна банка. За щастие върху Бог вие нямате начин да въздействате. Но без господар ни управлявате, защото вие самите станахте господари на българския народ както в центъра, така и по места и масово вашите хора ограбват. А опитът ви да управлявате без Международния валутен фонд и без Световната банка доведе до пълната финансово-икономическа катастрофа на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Момчев, доколкото разбрах, вие не сте учили през социализма. Разрешавам си една бележка - Народното събрание не е административен орган. Отдавам го на това, че не сте учили, но трябва да сме наясно какъв орган е Народното събрание. Иначе споделям вашата тревога за това, че няма средства за снабдяване и ще направя проверка. Това ще го проверя, чувам го от вас. Не ви правя реплика, отстоявам точната формулировка какъв орган е Народното събрание. Имам грижа за спазване точно на Конституцията.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (встрани от микрофоните): Аз ще направя дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Направете дуплика.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Естествено, че Народното събрание е върховният законодателен орган. Аз говоря за администрацията на Народното събрание. Администрацията на Народното събрание не може да работи без пари. Просто е смешно. Проверете в касата, че в касата в момента има 100 лева. Просто е смешно. В една държава висшият законодателен орган да бъде рекетиран от Министерството на финансите или пък да бъде недогледано и да бъде оставено в това положение Народното събрание. Щом едно събрание не можете да осигурите финансово, колко по-трудно ще ви бъде да осигурите финансово цялата държава. Ами просто не ставате за нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Ще проверя. Ето министъра на финансите, сега ще го помоля за разяснение по въпроса.
Има думата господин Юрий Борисов.
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз използвам правото си по чл. 45,ал. 3 на правилника за изказване на становище, което се различава от становището на парламентарната група и на колегите, които до този момент говориха.
Четири години се изказвам по внесените проектобюджети. За пръв път няма да използвам числа и няма да правя съпоставки. Ще говоря за натури.
Актуализацията на бюджета не предвижда пари за учебници. Голяма част от децата на 15 септември ще бъдат без учебници. Когато започне зимата или ще затваряме училищата, или децата ще стоят на студено. Сираците и другите деца на пълна държавна издръжка няма да имат пари за палта и обувки. Децата в детските градини утре ще ядат много по-малко, отколкото вчера. А уверявам ви, вчера те не си дояждаха.
Има училища, които могат да се срутят. Парите за медикаменти за учениците на практика драстично са намалели дори при стари цени актуализацията се измерва с половин бинт на дете. Ще спрат метеорологичните и сеизмологични изследвания. Някои университети също могат да затворят врати. Проблемна ще стане връзката между България и световната научна общност поради блокиране на информационната система на БАН.
Това са само част от последиците на този проектобюджет в частта му за образование и наука, най-драстичните. Цялостният проблем бе опи¬сан в числа в подробното становище на комисията.
Откъде могат да бъдат взети допълнителни средства - на този въпрос трябва да даде отговор изпълнителната власт. Лично аз предпочитам да изгарят спестяванията на гражданите, включително и тези на моите родители, пред това полусрутени училища да се срутят и децата в детските градини да избират между хляба и компота. Предпочитам да мръзне цялата държавна администрация пред това да мръзнат ученици.
Такива решения лесно могат да бъдат обвинени, че се движат по ръба на популизма.

В такъв случай решението е в цялостна промяна на икономическата политика на правителството.
Известно е, че поне две потенциални сделки от касовата приватизация , всяка сама за себе си, превишава доларите, които ще получим от Международния валутен фонд по последното споразумение.
Има и други сделки, например в туризма. Такива сделки ще дадат политически въздух за друг тип преговори с международните финансови институции. Защото изискванията за нивото на инфлация са убийствени. По-добре контролирана висока инфлация, отколкото спряло потребление. По-добре значително по-нисък лихвен процент, отколкото смачкано производство.
Затова обаче е нужно друго икономическо мислене. Такова друго мислене може да формулира и друга външнотърговска политика. Друга политика и по отношение на двумилиардния дълг, който имаме да прибираме.
Не съм икономист, фактически цитирам различни икономисти от национален мащаб, включително и икономисти от БСП, включително и министри на БСП. Разговорите обаче между нас на четири очи се различават от думите, които изричаме тук, от тази трибуна.
Политическата и гражданската ми интуициа говори, че тези икономисти, за които говоря, са прави. Не е възможно действаща икономическа логика да е правилна, тази, която действа, и да сме пред прага на държавен фалит - без участие във война, без гражданска война и без земетресения.
Лошото е, че днес се действа ден за ден, не се прогнозират, не се обсъждат алтернативи и техните различни последици. Ако днес не се заложи друга политика в бюджета, утре, когато обсъждаме бюджета за 1997 година, ще бъдем в още по-трагично положение. И тогава какво ще правим? Ще затворим всички училища. Ще оставим да умрат диабетици и сложените на хемодиализа. Ще оставим пенсионерите да умрат от студ в собствените им жилища. Ще затворим университетите.
Обръщам се към колегите от Парламентарната група на демократичната левица: всъщност какво правим ние? Като съвестни ударници приемаме всеки закон, който ни поиска правителството. Това можем по Конституция - това правим - задаваме въпроси, на които никой не ни отговаря.
Говорят ни, че плащаме цената на структурната реформа. Това просто не е вярно. Структурната реформа на практика не е започнала. Започнало е или по-скоро продължено е друго - слабо производство, незначителни инвестиции, слаба касова приватизация, незначителни външнотърговски сделки, слабо потребление.
Нашето правителство води тази политика, която водиха всички правителства след 10 ноември 1989 г. - лоша и безперспективна. Само че, ако всички потъваха в блатото, днес май блатото стига до дихателните органи. Руска рулетка, в която за пръв път в пистолета е поставен патрон.
Лично аз не мога да подкрепя такъв бюджет. По-точно е да кажа, че не мога да подкрепя липсата на отговори, липсата на анализ и прогнози, липсата на перспектива. Благодаря. (Възгласи: "Браво!" в опозицията и ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Иван Костов. Десет минути има от продължението.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги народни представители!
Наистина ние обсъждаме един бюджет в изключително тежко икономическо положение на страната. Наистина няма много полезни ходове в тази ситуация. Рисковано е да се критикуват приходите и разходите на бюджета, доколкото ни се казва от страна на правителството, че няма накъде.
Всъщност нека тогава да погледнем дали проектът за закон постига обявените три основни цели. Дали отговаря адекватно на променящата се макроикономическа среда. Направеният анализ от моите колеги от Парламентарната група на СДС и на Народен съюз показва, че много от разходите в бюджета не отговарят на променящата се макроикономическа среда. В това число разходите за лихви, оставащи да бъдат изплатени по вътрешния и външния дълг, свързани с макроикономическите параметри на валутния курс и основния лихвен процент.
Не отговаря адекватно на променящата се макроикономическа среда и предвиденото за компенсация на работни заплати в бюджетната сфера. В този смисъл бюджетът не постига целите, първата цел, която си е обявил. Бюджетът има претенции да осигури ресурси за осъществяване на неотложните и неизбежни мерки на структурната политика. Даже се казва, че на практика този преработен бюджет идва на бял свят поради това, че първият не е бил съобразен с изискванията на структурната политика.
Но дали структурната политика се плаща чрез този бюджет? Какво е станало, за да изгърми така жестоко бюджетът на страната за 1996 година? Основният проблем е високата лихва на бюджета и рязката девалвация на българския лев. Тези две неща са взаимно свързани.
Защо се стигна до девалвацията на българския лев? Ще бъде много лошо, ако от управляващата Българска социалистическа партия експертите нямат представа защо се стигна до девалвацията на българския лев. Защо така рязко изведнъж се разруши макроикономическата рамка? Откъде дойде това?
Аз имам прост отговор. Страната изнесе 1 млн. 150 хил. тона хлебно зърно. След това се наложи да внася. И като започва да внася една страна зърно, тя не може да намери долари, с които да поддържа валутния си курс. Така простичко и елементарно в края на краищата се стига до едно огромно напрежение между търсенето и предлагането на валута на пазара. Валута се търси много, а не се предлага. Само "Нефтохим" с бартерната си сделка е лишил от предлагане България с около 14 млн. долара. А вероятно и много други такива изхарчени долари има, за да бъде осигурен вносът на зърното. И оттам се продъни и валутният курс на страната, за да стигне до 190 лева за щатски долар.
Ясно е, че след като се продънва валутният курс на страната, това тънко съотношение между българския лев и щатския долар и германската марка, всички параметри и особено най-близкият до валутния курс параметър - лихвеният процент, ще отидат на високото ниво от 108 на сто. Ясно е, че ще отидат там. И оттук целият бюджет не може да издържи тези напрежения, свързани преди всичко с лихвените плащания.
Сега бюджетът твърди, че осъществява неотложни и неизбежни мерки на структурната политика. Всъщност този бюджет е заплащане за опит за финансова стабилизация. Това не е структурна политика. Мерките, които са наложени в бюджета, включително покачването на данъците и силните, много силни, страшни икономии в разходите за издръжка и за работна заплата, на практика не осигуряват структурната реформа. Една малка част от тях наистина са предвидени за най-неотложни мерки в областта на ликвидацията на някои банки и на някои предприятия и толкоз. Но основната цена е заплащане за финансовата стабилизация. За опит по-скоро да се постигне финансова стабилизация.
Този опит ражда само скептицизъм. Още сега се вижда, че основните параметри на бюджета не съответстват. Къде е това 150 лева за щатски долар, за което се говори? Къде е 50 на сто основна лихва? Кога ще се случи това нещо?
Как господин Любомир Филипов може да обещава, че ще има такава лихва? Как ще се случи това нещо? В момента, като говорим това, хората вече никога няма да си върнат парите в банките. Защото знаят, че там ги чака 50 на сто лихва. Всички знаят, че 50 на сто лихва в такава ситуация, когато върху доходите им и върху спестяванията им се нанася такъв опустошителен удар, не може да бъде никаква разумна компенсация за тях да си държат парите в банките.
Кой ще си купи левове и ще ги вложи в банките, за да получи 50 на сто? Това е толкова неуместно, толкова неразумно, че просто не заслужава да се говори.

В доклада, който неизвестно защо не е подписан, е казано, че правителството ще има подкрепа на Световната банка. Ние изразяваме голямата си тревога, че няма да има подкрепа от Световната банка, защото правителството не осъществява структурна реформа. То по-скоро се мотае, опитвайки да ликвидира част от губещите предприятия и да намали създаваната загуба от тях и публичен дълг, или по-скоро дълг на публични предприятия. Но ние не виждаме желание от страна на правителството да осъществи такава структурна реформа, с която да се пребори с нарастването на загубите и на дълговете на държавните фирми. Ето защо няма да има подкрепа за такава програма и за този бюджетен закон, нов, бих казал, бюджетен закон, от страна на Световната банка. Поради това този проект не осигурява постигането и на втората посочена цел.
Накрая, третата посочена цел е да се гарантират финансови ресурси за социална защита на най-уязвимите слоеве от населението. Ами всичко дотук, целият този напън е платен с орязване на социалната защита на практика. Много страшно изглеждат числата тази година между инфлацията и корекциите в номиналните доходи на хората. Сто на сто инфлация какво означава през годината? Какво увеличение на работната заплата трябва да има, за да може в края на годината поне 90 на сто от тази 100-процентна инфлация да бъде компенсирана? Как ще стане това с този бюджет? По никакъв начин не става.
И накрая искам като депутат да обърна внимание на управляващите върху атмосферата, в която се обсъжда бюджетът, върху реда и начина, по който процедирате. Не е имало такъв случай от 1990 г. насам - бюджет да се вкарва и да се гласува за три дни. Три дни е несериозно да се очаква, че някой може да каже каквато и да било смислена приказка. Освен да види с ужасен поглед, както видяха мои колеги от парламентарната група, че на Столичната община се вземат един милиард и половина и се принуждава да плати 300 милиона още, та всъщност 1 милиард и 800 милиона. Само това вижда един ужасен поглед за трите дни, които вие сте дали да се разглежда бюджетът и да се произнесем по него. Никога не е имало такова отношение към Народното събрание от страна на правителството на България. Винаги правителството се е отнасяло с голяма доза уважение, независимо кой е бил управляващ. Винаги се е давало възможност на народните представители да се запознаят. И сега вижте парадокса: най-проваленото, наистина най-слабото правителство, управлявало най-лошо България в последните седем години, се държи най-арогантно към българското Народно събрание. Принуждава го буквално насила да гласува някакъв закон за три дена. Това е смехотворно! Това не е начинът, не е процедурата, която е била следвана тук.
Вижте залата! Погледнете в какво състояние се намира мнозинството, когато обсъжда бюджета. По-скоро по сполучливия израз на моя колега господин Муравей Радев присъствува на погребението на държавния бюджет на страната. Вижте лицата! Вижте с какъв всъщност политически махмурлук мнозинството приема този закон! Това наистина е безкрайно обидно отношение към всички хора, които са ни изпратили в Народното събрание.
Аз съм обиден от името на моите избиратели. Вие никаква протегната ръка не виждате и не желаете да протягате. Вие не желаете никакъв диалог в обществото. Не желаете диалог и в Народното събрание по неща, по които ние трябва да се обвържем, които ние трябва да гласуваме. Дори и с "не" да гласуваме, ние се обвързваме с този бюджет, защото след това бюджетът става на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето изцяло, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Никой от вас няма право в момента да пренебрегва думите ми. Защото напомням ви, господине (обръща се към лявата част на залата), че аз почти същата ситуация съм я предвидил при дебатите за този бюджет. Нали така? Докато Вие като пламенен комсомолец търчахте тук след правителството и гласувахте, каквото ви се кажеше. Ами отворете стенограмата на Народното събрание да видите! Затова нямате пък абсолютно никакво основание да се държите по този начин. В края на краищата вие наистина тук трябва да се чувствате виновни. Цялото мнозинство трябва да сте виновни, защото ако имахте поне малко съвест, ако бяхте приели поне част от конструктивните предложения на опозицията, нямаше да стигнете дотук. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Любомир Филипов има думата.
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разрешете ми във връзка с това, че се поставиха някои въпроси, да взема отношение. Преди всичко искам да отбележа, че Българската народна банка е участвувала на един, така да се каже, предварителен етап главно по отношение на макрорамката при разработването на бюджета. В последния момент не сме взимали участие. Не бяхме поканени, за съжаление, и в Бюджетната комисия. Така да се каже, тук получих официално бюджета. Е, вярно, че си имаме разузнаване и го имахме предварително.
Първо, по въпросите на господин Росен Михайлов. Действително това, което е по меморандумите с банките, едва ли ще е достатъчно за стабилизиране на банковата система и за достигане на така желаната нулева капиталова адекватност в края на годината. По мои най-общи разчети ще са необходими още приблизително около 20 милиарда лева действително, за да има нулева капиталова адекватност в края на годината. Естествено това, на което ние най-много се надяваме, това е, ако нещо остане от приватизацията и евентуално от тези приходи, които ще дойдат. Като още веднъж подчертавам това виждане на Управителния съвет на Българската народна банка, че в максимална степен трябва всичко да се направи още тази година да има реално завишаване на чуждестранните инвестиции в страната най-вече на основата на приватизация. Това е и основният източник за стабилизиране действително на платежния баланс така, че да можем следващата година, специално следващата зима да я изкараме при тези големи плащания.
Що се касае до въпроса за § 29, имам една изключителна молба: в този вид той да не бъде приет. Той просто е против независимостта на Централната банка, тъй като в този вид той просто автоматически задължава Българската народна банка да закупува държавни ценни книжа, независимо от това дали, така да се каже, аукционите са били реализирани на пазарна основа или просто са осъществени по един малко силов начин от Министерството на финансите. Затова ми разрешете допълнително да помоля Бюджетната комисия, тъй като, както е известно, Българската народна банка няма законодателна инициатива, при обсъждането да дадем една редакция, която ще бъде в смисъл: при необходимост Българската народна банка закупува по пазарни цени разликата между предложените от Министерството на финансите количества държавни ценни книжа за финансиране на държавния бюджет и заявените от първичните дилъри количества за покупка.
Що се касае до неколкократно поставения въпрос, включително и от господин Костов накрая, за оптимистичността на разчетите за лихвата за трето и четвърто тримесечие, просто това е една презумпция, така да се каже, при разработването на бюджета, която презумпция е заложена още в меморандума, който министър Костов и аз подписахме за апликиране за стенд-бай споразумението, а именно, че на основата на рестриктивните мерки както във фискалната, така и в паричната област, смея да твърдя, и в областта на политиката на доходите, и на основата на това, че идват парите от Международния валутен фонд и съответната допълнителна помощ от Европейския съюз за подпомагане на платежния баланс, което се преговаря в момента - всичко това ще подпомогне обръщане на тази тенденция главно по отношение на валутния курс и също така по отношение на инфлацията след преодоляване на заложената, така да се каже, инфлация от цените на енергоносителите и от новите данъчни ставки.

Идеята още през август да има една инфлация, която да е едноцифрена. И защо 52 на сто? - Просто защото на основата на рестрикциите е заложено, че инфлацията през последното тримесечие на годината ще бъде от порядъка 3,5 - 2,5 на сто. Именно при тези условия вече, ако се осъществят те, ще има и тази лихва от 52 на сто.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Проф. Стефан Стоилов има думата за изказване. (Шум и реплики в залата)
На кого искате да направите реплика? - Няма реплика на представител на банката.
Само левицата има 26 минути. Всичко друго е изчерпано като време, с изключение на Бизнесблока, разбира се.
Проф. Стефан Стоилов има думата за изказване.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (от място): Аз имам реплика на господин Иван Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: А, на господин Иван Костов?! Извинявам се, имате думата, господин Койчев. Забавените реакции са при Вас...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А нашата група има ли време още?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не! Господин Димитров, точно Вие за времето да питате, мисля, че не е много уместно!
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Господин Костов, да, споделям професионалната Ви оценка, че правим актуализация на бюджета в една изключително тежка макроикономическа ситуация. Добре виждате, че сме махмурлии. Вярно е, не е леко като управляваш да обсъждаш съдбата на България, която се решава с финансовия план.
Но бих се пошегувал по тази тема - аз съм махмурлия, защото нощес децата в блока много плакаха. На сутринта ми казаха, че снощи са Ви показвали по телевизията.
Професионално! Казвал съм Ви и друг път, че като политикономист трудно боравите с числа. Елементарното Ви обяснение, че България е похарчила валутния си резерв за пшеница и първокурсник, както господин Момчев пледираше, не бих се ангажирал с такава теза. Защото количеството, което внесохме през тази година за кърпене на хлебния баланс... (Шум и реплики от опозицията)
Да, кърпене! Казвам го! Може би по-точна дума не мога да намеря! Е около 30 милиона долара. (Шум и реплики от опозицията)
При нас става въпрос къде са 600-те милиона долара от валутния резерв. И в този ред на мисли бих ви задал и въпрос: когато вие лековато от ДФР дадохте 150 милиона долара, да питаме ли къде са те, че да вземем 30-те милиона долара или 40. И това не беше мизерно кърпене!
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: А кой изнесе зърното?! "Орион" ли? А къде са Веска и Цецка? Кажете!
НИКОЛА КОЙЧЕВ: И по повод, тук вече като лидер на парламентарна формация - отказвали сме диалог. От тези вече пет часа пледоарии извадете ни две изречения конструктивни предложения, които имаше във ваши изказвания. Вие дори не се сетихте като опозиция да ни подбъзикнете да увеличим бюджетния дефицит, за да увеличим разходите. Дори и тук не ви стигна политическата и икономическата култура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Какво конструктивно ни препоръчахте, за да влезем в диалог с вас? Така че ние си поемаме отговорността да приемем този бюджет - по-хубаво с такъв бюджет, отколкото с изостанал и неадекватен на ситуацията, вие вече от пет години никаква отговорност не приемате. Не знаем и защо ви избират за депутати!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Други реплики има ли?
Господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (от място): И за какво ли да ставам?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не, ако желаете. Не на сила! Поне така ми се стори... (Шум и реплики от опозицията)
ИВАН КОСТОВ (СДС): Аз нямам намерение да отговарям на господин Койчев, но наистина ще си позволя да направя една забележка, че от тази трибуна говорят все икономически величия. И все са от БСП. И все много големи приказки приказват. И колкото повече приказки приказват, като че ли повече алкохол поемат и толкова повече ги гони махмурлука като дойде момента на истината. Защото днес, господин Койчев, ако не сте разбрали, е момент на истина за вас, за вашето управление!
А що се отнася до това - конструктивни предложения щеше да има, ако беше дадено съответно процедурно време да се поработи сериозно с числата.
Знаете ли какво сте направили вие? - Ще повторя думите на господин Венцеслав Димитров, които сигурно вие не сте чули. Вие в § 30 сте казали буквално така: разходите ще се извършат съобразно желанието на правителството. Както дойде. Ето това ви е най-голямата идея. Вие сте капитулирали тук с този нов бюджет. И този час на истината все едно - няма как да се измъкнете от него, защото това е часът на вашия провал! На вашия провал! А не на приказките! Не Гечев, на Койчев и на не знам си кой! Защото хората ви не се наслушаха на приказки. И цялата тази дълбокомислена конструкция, дето си я градите в главата, тя не струва пет пари, защото в България има купони! Защото цената на хляба стана международна, както предупреждавах аз вашия млад премиер, който тогава не разбираше за какво става въпрос. Май че и сега не разбира!
И не е вярно, че сте внесли зърно само за 30 милиона долара, защото за 30 милиона долара може да се внесе много скромно количество. Ако сметнем данните, които е дал земеделския министър или които са давани досега от земеделските министри, вие сте внесли значително повече зърно, за да изкърпите бюджета. Откъде го платихте това зърно? С какво го платихте това зърно? Давате ли си сметка?! Как може така да се мамят хората, аз не мога да разбера! Това дебелоочие просто трябва да свършите с него. Трябва да заемете друга поза! Вие позата не можете да си намерите, защото вървейки по този начин ставате не само смешни, ставата гротескни, ставате ужасни в очите на обикновените хора!
Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Проф. Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри и управител на Централната банка!
Никак не е приятно да се прави актуализацията, която правим.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Това не е актуализация, това е нов бюджет!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Но в началото на дискусията прозвучаха въпроси защо се прави сега, а не преди два месеца. Основателно. Но един от възможните отговори, който трудно може да се оспори ще тренирате на предстоящите митинги. (Шум и реплики в залата)
Почакайте малко! (Силен шум в залата, реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Много ви моля!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Преди два месеца бяхме в едно положение на влошаване на обстановката. Цялата страна знаеше, парламентът също, че в ход са преговори за сключване на Споразумение с Фонда и трудно може да се оспори, че сключването или не на това споразумение е от голямо значение както с оглед на непосредствения си финансов ефект, подпомагане на платежния баланс, по-леко обслужване на тежкия външен дълг за тази година и на това, което тази година трябва да се обслужва, както и с оглед на ефектите от втори и трети план - това че срещу това финансиране страната поема ангажимент да изпълнява една съгласувана програма.
При подписването на това споразумение трудно може да се оспори, че е възможно да се видят малко по-ясно, малко по-точно основните параметри на обстановката за остатъка от календарната година. И с малко по-висока степен на надеждност да предвиди онова, което се налага при актуализацията на бюджета по отношение на макрорамката, на основните параметри на тази обстановка. Ето това е едно обяснение, което трудно може да бъде оспорено.
Второ. Даже и във вашите изказвания, тогава когато не се превръщат в чисто пропагандна реч, се признава: 1996 г. е трудна година (шум и реплики в опозицията), но не във връзка с това, което е в главата на господин Михайлов, а трудна затова, защото плащания по външния дълг в размер на 1 млрд. 240 млн. и подготовка за плащане през идващата година на милиард и над триста милиона наистина създава едно изключително финансово напрежение. Прави сте, това знаеше ли се? - Да. И тук аз бих искал да кажа нещо във връзка с политиката на правителството. Който и да управлява през 1996 г., ще му бъде трудно да обслужва този дълг. (Шум и реплики в опозицията) Но да обслужваш този дълг в една обстановка, която следва общо-взето развитието от 1995 г., разбира се, носеща трудността на обслужването на този дълг е едно, и друго е да обслужваш този дълг в една чувствително влошена макроикономическа обстановка.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Кой я влоши?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Може ли да се търсят някакви дефекти в политиката поне от края на 1995 г., които имат заслуга за това влошаване на макроикономическата обстановка, при която, разбира се, е по-трудно да обслужваш плащанията по външния дълг? Има. И в нашите среди от доста време въпреки вашите ирония и крясъци се назовават.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Ами кажете ги пред хората, не тук и не пред вашите пленуми.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Ако през късната есен на 1995 г. преговорите с фонда се водеха активно и заинтересовано, не беше лесно, но особено ако те се водят на основата на тази програма, която в края на краищата беше приета, преди да бъде подписано споразумението, шансовете за външно финансиране можеха да се превърнат в реален факт към началото на годината.
Това - от една страна.
И от друга страна, ако независимо от създаваните настроения и в пресата, и вътре в БСП, и в парламента, и в комисиите срещу правените още тогава в доста категорична форма предложения, наред с подготовката на масовата и дребните и средни сделки по линията на касовата приватизация да бъдат изкарани на гишето за приватизация няколко крупни обекта, които като сделки да бъдат финализирани не в края на 1996 или началото на 1997 г., а да бъдат реализирани някъде в средата на тази година, което се очертава като реална възможност, ако следим темповете, с които се разгръща работата около вече направените няколко оферти, тогава щеше да сработи и втори един източник на свеж ресурс...
ИВАН БУДИМОВ (от място): Защо не го направихте, нали вие управлявате?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Млъкни за малко или ела тук и се изкажи, даскале!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Будимов, моля ви се! Нали слушате едно достатъчно самокритично изказване. Уважавайте поне титлите на професорите. Може ли такова нещо? Аз се чувствам лично засегната. (Шум и реплики в опозицията) Може да научите нещо. Поне не е така случаен професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Става дума за неща, които наистина ако бяха се превърнали във факт, годината щеше да бъде трудна, но нямаше да имаме това драстично влошаване на макроикономическата среда. И всички тези въпроси сравнително по-леко щяха да бъдат решавани. В това аз виждам определена вина на правителствената политика от втората половина на годината. (Ръкопляскания в опозицията) Няма какво да ми ръкопляскаш, тъй като и без твоите ръкопляскания аз си оставам на своята позиция.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ами гласувай против тогава! (Шум и реплики в опозицията)
СТЕФАН СТОИЛОВ: Чиста проба демагогия е обаче това, което вие правите, когато наред с някои основателни бележки абсолютно пренебрегвате онова, което е характерно за годините, в които се намираме. И за това става дума, господин Муравей Радев, а не изобщо за времето - за онова, което наистина представлява ситуацията - от една страна натрупани пет години проблеми, придобили критична острота и нерешавани от нито едно от досегашните правителства. (Силен шум и реплики в опозицията) И от друга страна... Крясъците ви издават, че човек с тези оценки слага пръст в една рана. Само затова крещите.
И, от друга страна, в сравнение със символичните плащания по външния дълг, които са характерни за годините 1991,1992,1993,1994,сега плащанията драстично нараснаха. Това ако се пренебрегва, означава човек да няма реална представа за обстановката, в която трябва да решава проблемите.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Професоре, защо нарасна дъл¬гът?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Дългът не е нараснал сега и това го знае най-добре господин Иван Костов. Той си е редуциран чрез сделката в 1994 г., която вие не подкрепихте, както много важни неща не подкрепяте в тези години, но обслужването на дълга реално започна в тези размери в 1995/6/7 и 8.Има раздадени материали, седнете и отделете пет минути от скъпоценното си време и се запознайте с годишните анюитети. И тогава ще ви стане ясно какво е плащано преди по линията на това обслужване, какво сега се плаща и ще се плаща в следващите три години.
И ако сега правителството подписва споразумение за получаване на нови кредити, практически ако сравните това, което трябва да бъде платено, и онова, което се получава като до¬пъл¬ни¬тел¬но външно финансиране, то това е едно частично преструктуриране на част от тези задължения, а не увеличаване на външния дълг, както може да се срещне интерпретация и по вестниците, както и прозвучава в някои от вашите речи. Икономисти като Венцеслав Димитров ще ви заявят, че това наистина е фактическо преструктуриране на част от дълга, но не увеличаване на дълга. (Шум и реплики в опозицията) И е срамота, че се смеят и икономисти наред с даскалите.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Много ви е наукообразна речта, господин професоре.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Правят ли се или не се правят реални стъпки на структурна реформа? Интересно е, че вие продължавате да се давите в едно прекалено самочувствие, което на мен ми е познато по отношение на някои личности. И същевременно за вас нищо не означават оценки, които дават нашите външни партньори, с които сключваме тези споразумения. Едно от основанията за да се финализират тези не леки преговори и да се стигне до подписване на споразумението е, че тази програма, която започва да се изпълнява, е една силна, това са техни оценки, програма, която заслужава подкрепа. Разбира се, ако тази програма не се изпълнява, така както в 1992 г. не се изпълняваше програмата, при ревизията ще прекратят следващите тран¬шо¬ве. Господин Филип Димитров тук на няколко пъти хленчи, че му спрели парите, че му бил виновен еди кой си. И сега ще бъдат спрени парите, ако ревизията покаже, че условията не се изпълняват. Това е истината и няма място за хленч!
И, накрая, може да се използва и винаги във всички парламенти при гледане на бюджета, толкова повече при актуализация на бюджета, се прави не малка пропаганда. Но, господин Димитров, вие искахте и ви дадоха таблици; ние искахме, дадоха ни информация. По отношение на нито една социално или професионална група намаляването на реалните доходи през 1996 г. не се очертава в тези драстични мащаби, за които вие говорите. Нито една група няма намаляване на реалния доход в размер на 30 на сто. Има социални слоеве, които са най-уязвими, по отношение на които компенсациите ги оставят горе-долу около нулата. Има групи, социални и професионални, при които наистина намалението е в рамките на няколко процента - до 5-6.Но 30 на сто, както вие от трибуната на парламента днес на няколко пъти споменавате - такова нещо няма. Това е една демагогия.
ИВАН КОСТОВ (от място): А как се получава средно 11?
СТЕФАН СТОИЛОВ: На няколко пъти правителството в лицето на социалния си министър заявява: максималният размер в средно изражение, до което могат да бъдат ударени реалните доходи, е някъде 10-11 на сто. Сами по себе си тези числа са страшно неприятни, никой не би ги желал. Миналогодишните тенденции ни чертаеха такава обстановка за тази година. Фактите, макар и неприятни, все пак не са такива, каквито вие ги представяте и манипулирате общественото мнение.
И, накрая, уважаеми дами и господа, аз мисля, че в съвсем скоро време вие ще изпаднете отново в онова полуомърлушено положение, в което бяхте през 1995 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Приключи дискусията.
Министър Димитър Костов има думата. Той е последен. Левицата има още десет минути, но не желае да ги използва. Ще ги използва министър Костов.

МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда кратък.
Представеният проект на закон не е опит да се отговори на потребностите, а има за цел да се съобразим с реалностите. Когато има криза в банковия сектор, е по-трудно. И това прави необходимостта от финансова стабилизация още по-неотложна. А финансовата стабилизация и структурната реформа са двете страни на една и съща монета. През 1991 и 1992 г. това не се разбра достатъчно добре и затова сега е изключително трудно.
Имаше бележки, че е имало само три дни за обсъждане, че са предоставени много кратки срокове. Такива забележки бих ги разбрал, само ако се отправят от човек, който последните три месеца не е бил тук и не е видял проблемите, с които се сблъскахме, не е видял опашките пред банките.
С § 30 - доста забележки имаше към този параграф 30-и - едва ли не бил най-лошата част на проектозакона.
Аз искам да кажа, че това е най-важната част на проектозакона, защото в него се предлага да се уточни и да стане пределно ясно, че най-важната цифра в този проект на Закон за държавния бюджет е бюджетният дефицит. А бюджетният дефицит е нарастването на държавния дълг. Това, което се предлага е да се контролира нарастването на държавния дълг. Да се научим да харчим парите си разумно. Държавата да харчи парите си разумно. Без това не може да се постигне възстановяване на финансовата структура на държавата, а без възстановена финансова структура на държавата няма начин въобще да функционира бюджетната сфера. Дори и с пожелания, които бяха направени - всичко друго да спре, да има за училищата, ако не е възстановена финансовата структура на обществото, този подход няма да даде възможност на училищата да живеят.
Независимо от призивите за навеждане на главите и за признаване на вината, аз предлагам да си изправим главите и да погледнем проблемите в очите, и да направим усилия да харчим парите си разумно, за да може и следващите след нас да живеят малко по-лесно и да нямат същите проблеми, каквито сега имаме заради недоразуменията през 1991 и 1992 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Моля, квесторите да поканят народните представители. Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване на първо четене Законът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
Моля, режим на гласуване.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Процедура! Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Пристъпихме към гласуване. (Муравей Радев идва до трибуната)
МУРАВЕЙ РАДЕВ (встрани от микрофоните): Госпожо председател, аз от 2 минути вдигам ръка и искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не понасям хашлашко поведение в парламента! Има някаква мярка.
Моля, режим на гласуване!
От общо гласували 208 народни представители, за - 117, против - 89, въздържали се - 2.
Законът е приет на първо четене. (Шум и неодобрителни реплики от блока на опозицията. Викове: "У-у-у!")
Комисията по радиото и телевизията ще има заседание утре от 15 часа.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 15,32 ч.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:

Нора Ананиева


Юнал Лютфи

СЕКРЕТАРИ:

Иван Будимов


Илко Савов