Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание и пожелавам на всички успешна пролетна сесия на Народното събрание.
Преминаваме към приемане на дневния ред за тази седмица. Предложението за дневния ред е следното:
Програма за 24 април 1996 г., сряда:
1. Второ четене на Законопроекта за общинската собственост, приет на първо четене на 21 февруари 1996 г.
2. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Аржентина за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
3. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и на Споразумението относно прилагането на част 11 на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право.
4. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Република Словакия.
Програма за 25 април 1996 г., четвъртък:
1. Повторно гласуване на Закона за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използване на водите река Места, върната от президента на Република България по чл. 101 от Конституцията на Република България.
2. Повторно гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, върнат от президента на Република България по чл. 101 от Конституцията на Република България.
3. Продължение на програмата от предходния ден.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, продължение.
Програма за 26 април 1996 г., петък:
1. Продължение на програмата от предходния ден.
2. Парламентарен контрол.
Постъпили са още следните предложения за дневен ред:
1. От народния представител Сашо Стоянов: "Предлагам да бъде точка от дневния ред проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за авариите и проблемите в заводите "Арсенал". Това предложение е подписано от народните представители от СДС Сашо Стоянов, Асен Агов, Дако Михайлов и други.
2. Предложение от народния представител от СДС Йордан Соколов: "Предлагам точка първа да бъде Проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО".
Има предложение от Васил Михайлов, който привнася още веднъж своето предложение от 23 април 1996 г., състоящо се от девет точки.
Преминаваме към разглеждане на допълнителните предложения.
Има думата Асен Агов за процедура.
АСЕН АГОВ (СДС): Благодаря, господин председателю. От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили заставам на тази трибуна във връзка с предложението на нейния председател господин Йордан Соколов да започнем дебат и да приемем направеното предложение от Съюза на демократичните сили за решение на Народното събрание правителството да бъде задължено да предприеме всички необходими стъпки за пълноправното членство на България в Организацията на Северноатлантическия договор. Признавам, господин председателю, че заставам на тази трибуна без особена надежда. Заставам без особена надежда не защото обикновено мнозинството отхвърля това предложение, а защото заедно с колегата Иван Гайтанджиев се завърнахме само преди три дни от една изключително важна конференция на Северноатлантическия договор. Лишен съм от надежда, защото България изглежда изключена от всички планове за разширяването на тази отбранителна организация на Изток. Независимо - и аз ще бъда максимално обективен, - че документът на правителството за засилен диалог се възприема положително в ръководството на Северноатлантическия договор, независимо че оценката, че този документ, макар и дошъл малко късно, идва в резултат на някои събития, свързани с българо-руските отношения, поне такава е оценката на председателя на Северноатлантическата асамблея...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за процедура изтече.
АСЕН АГОВ: Благодаря, господин председателю. Аз смятам, че с нашето гласуване днес, предвид посещението на генералния секретар на Северноатлантическия договор господин Хавиер Солана на 2 май и нашите срещи в различни комисии и по парламентарни групи може да ни открие пътя за един дебат, който да даде повече надежда не на мен, господин председателю, а на нашата България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Подлагам на гласуване предложението на господин Йордан Соколов точка първа от дневния ред да бъде проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО.
Моля да гласувате.
От общо гласували 204 народни представители, за - 97, против - 86, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Предлагам да гласувате предложение на Сашо Стоянов точка от дневния ред да бъде Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за авариите и проблемите в заводите "Арсенал", което е приподписано и от Асен Агов, Дако Михайлов и други народни представители. Моля да гласувате.
От общо гласували 200 народни представители, за - 96, против - 71, въздържали се - 33.
Предложението не се приема.
Има думата Сашо Стоянов за процедура.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Господин председател, моля да подложите това предложение на прегласуване. Вероятно колегите не са разбрали сериозността на проблема. Там стават аварии, в които аварии загиват хора. Не знам още колко човека трябва да загинат, за да обърне парламентът внимание на този проблем.
Второ, след един или два месеца 10 000 души ще останат на улицата и ще отидат на трудовата борса като безработни. Ако този проблем не е проблем, с който Народното събрание трябва да се занимава, може би тогава единствено към Господ трябва да се обърнем.
Моля, подложете на повторно гласуване моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Подлагам на повторно гласуване предложението на Сашо Стоянов.
От общо гласували 208 народни представители, за - 99, против - 65, въздържали се - 44.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложенията на народния представител от СДС Васил Михайлов. Първото и четвъртото предложение са за изслушване на министъра на външните работи относно отказа на посланика на Русия да приеме негова нота и за Конференцията по тероризма в Египет.
Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Българското общество още е в недоумение, а е и доста раздразнено от факта, че не беше изяснено поведението на Министерството на външните работи и съответно на министъра на външните работи във връзка с отказа на нотата, свързана със споменаването на името на България в евентуалния СССР-2.

В този смисъл по-нататъшната реакция на министерството поставя нашата страна в условието на страна, на която е унижено достойнството.
И ние бихме желали да чуем, надявам се всички народни представители искат това, разясненията на министъра на външните работи относно отказа на нотата и последвалата друга нота, дали те са с идентично съдържание, дали няма някаква промяна в текстовете. Според мен това трябва да се знае тук от всички нас.
По-нататък трябва да се чуе и неговото мнение във връзка с кървавите събития, които се разиграват сега в Близкия Изток. Имам предвид събитията в Израел - Ливан.
Защото има определена връзка между конференцията, която се проведе в Египет и на която трябваше да присъства и български представител, а пък българското правителство даже нямаше реакция във връзка с тази конференция и сегашните събития. Бързата реакция на правителството е нещо, което може на пръв поглед да се счете за уместно, но по отношение на конфликта там между Хизбула и израелската държава нещата стоят много деликатно и сериозно.
И аз мисля, че министърът на външните работи е длъжен да даде разяснение тук от тази трибуна за нашата позиция. Защото, боя се, че ако продължаваме да не се съобразяваме с реалностите, а Народното събрание стои в абсолютно недоумение и неведение относно външната политика на това правителство, ще има тежки последици за нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението на господин Васил Михайлов за изслушване на министъра на външните работи.
От общо гласували 193 народни представители, за - 87, против - 91, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Втората група предложения е за изслушване на министър-председателя във връзка с включване на България в СССР-2 и за позицията на министър-председателя по отношение на евроатлантическите структури.
Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря, уважаеми господин председател. Току-що БСП, която е опасна, според мен, за националната сигурност на страната и нейната парламентарна група отхвърли възможността Народното събрание да каже своето "да" на пълноправното членство на Република България в НАТО. Това би бил единственият достоен отговор на опитите България да бъде привлечена към някакъв нов азиатски вариант на междудържавно обединение.
Бих искал да кажа, че все още не са се разсеяли опасенията сред българските граждани какво ще се получи в по-близкото или по-далечно бъдеще с държавата ни във връзка с едно такова формирование.
Това, което ме кара, обаче, да бъда отново на трибуната по този въпрос, е изказването на посланика на Руската федерация господин Авдеев, който твърди, че са направени консултации и проверки за позициите на министъра на отбраната генерал Грачов във връзка с изказванията му, свързани с България. Твърдението е, че никога, при никакъв повод подобни изказвания не са правени.
Факт е обаче, че трябва да се опровергае по един достоен начин цитираното от Българската телеграфна агенция изявление на журналист от "Гардиън", който твърди съвсем друго, че генерал Грачов е коментирал евентуално като ответна реакция разполагането на бази на българска територия.
Така че, господин посланикът на Руската федерация у нас, вие си спомняте как по един много странен начин се намеси във вътрешните работи на страната ни с едно писмо във връзка с гласуването на оставката на председателя на Народното събрание господин Благовест Сендов след връщането му от Москва, където той правеше интерпретации, които нямаха общо с истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
Благодаря.
Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 182 народни представители, за - 72, против - 106, въздържали се - 4.
Предложението не се приема.
Точка 5 и т. 6 са за изслушване на председателя на Народното събрание и изслушване на председателя на Комисията за национална сигурност. Такава процедура няма. Ето защо не ги поставям на гласуване.
Точка 7 съвпада с това, което беше вече гласувано - съвместното предложение с господин Соколов.
Преминаваме към точка 8 -
ПРОЕКТОЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНИТЕ СИМВОЛИ.
Има думата за процедурен въпрос господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Аз мисля, че е нормално и възможно да бъдат чути тук председателя на Комисията по националната сигурност или председателя на Народното събрание по въпросите, които тук съм повдигнал. Още повече, господин председател, става дума за Ваши нарушения на Конституцията и Закона за нормативните актове, с което, отново си позволявам да повторя, се създават условия министър Гечев да се позовава на необнародването на Европейското споразумение за асоцииране между Република България и европейските общности, направено позоваване на пресконференция, която той е дал.
Така че, мисля, че последиците от едно необнародване очевидно ги има. И Вие не можете да си затваряте очите пред това.
Да не говорим, че има и други такива нарушения, които трябва да се изяснят.
Що се отнася до изслушването на председателя на Комисията по национална сигурност, това също е допустимо. Тук народното представителство просто трябва да знае какви позиции сме заемали ние и съответно генералът от КГБ Бобков какви позиции е заемал и какво е споделил с нас в комисията. Това е от особена важност за Народното събрание и въобще за нашата позиция като държава. Смятам, че не е излишно.
Що се отнася до проблема с членството на България в НАТО. Бих искал да кажа, че не може да се подмени под никаква форма според чл. 10 на Вашингтонския договор едно политическо заявяване на членство с документа за обсъждане в рамките на засиления диалог с НАТО, на основата на проучването относно разширяването на съюза. Това е един сурогат, който не казва нищо, отново не казва нищо. Той не казва "да", той не казва "да".
Тогава какъв е този засилен диалог? С каква цел? За да се каже "не"? Недопустимо е това да продължи.
И затова според мен трябваше и е редно тук в Народното събрание да започне дебат по проекторешението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
Благодаря.
Моля да гласувате предложението на господин Михайлов от СДС за включване в дневния ред на Проектозакон за националните символи.
Моля да гласувате.
От общо гласували 196 народни представители, за - 89, против - 83, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Последното предложение на господин Михайлов е в петък да се започне с парламентарен контрол до изчерпването на всички въпроси и питания.
Има думата господин Михайлов от СДС.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател, че така пълно ме представяте, когато се явявам на трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е чест.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Бих искал да кажа следното. Бяга се от парламентарния контрол, от неудобните въпроси се бяга.


Аз твърдя, че последния петък, когато беше Разпети петък и затова нормалните, добрите християни не трябваше да работят, а вие работихте, господа и дами от БСП, тогава се избяга от парламентарния контрол не случайно, а за да не отговаря министърът на външните работи или министър-председателят на въпросите, свързани с нотите (нотите казвам, не една, а две ноти, различни ноти), с които трябваше българската държава по един достоен начин да отреагира на изказванията на президента на Руската федерация Елцин. Искам да кажа, че парламентарният контрол е снижен по много причини. Страхът от отговорите е очевиден.
Но аз си позволявам да кажа, тук господин председателю, за националните символи. Вие не ми дадохте възможността да говоря например по точките за дневен ред, които аз съм заложил като точки, и ги сгрупирахте по свое желание. Бих искал да кажа че това не е просто така, да си говорим за герба или да гласуваме някакъв герб. Всичко това опира до достойнството на българската държава, защото продължаваме да нямаме национални символи. И тук пак ще кажа в скоби: може би като Беларус, която има такива, но те се сменят често и не случайно, вероятно, за да си позволим да кажем, че трябва да се каже "Не!" на попълзновенията на посланика на Руската федерация в ДФ, на консула, който се бърка във вътрешните работи на държавата ни, междупрочем без да прочете договора, който е сключен между двете държави за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация, чл. 14, което е скандално поведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Благодаря. Благодаря за Вашата коректност да приключите точно на време.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Благодаря и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов в петък да се започне с парламентарен контрол.
От общо гласували 194 народни представители, за - 87, против - 88, въздържали се - 19.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате програмата за седмицата, така както беше предложена.
От общо гласували 184 народни представители, за - 127, против - 33, въздържали се - 24.
Програмата е приета.
Преди да преминем към точка първа от дневния ред, имам две съобщения:
Писмо от министър-председателя: "Господин председателю, уведомяваме Ви, че оттегляме Законопроекта за водите, приет с Решение N 439 на Министерския съвет от 25 октомври 1995 г, изпратен с писмо наш N 01-00-294 от 25 октомври 1995 г. На основание чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, приет на първо четене законопроект се оттегля само с решение на Народното събрание."
Моля да гласувате приемате ли оттеглянето.
Давам думата на господин Иван Куртев за изказване по предложението.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Очевидно казаното от представителите на опозицията при обсъждането на законопроекта на първо четене е достигнало до съзнанието на хората, които са го подготвяли. Аз съм много доволен от този акт на господин министър-председателя, защото с този Закон за водите щяхме да нанесем една непоправима щета на българското водно стопанство. Този Закон за водите направо беше едно национално предателство.
Нека сега да се поучи левицата наистина, която ан блок си гласуваше само затова, защото някой вдигаше дясна или лява ръка, господин Филипов - той е, който дирижира мнозинството, и да види, че понякога трябва да се вслушва и в гласовете на опозицията.
Този закон наистина беше една безсмислица и вие си гласувахте така, без да се замислите, само защото бил внесен от някого или защото някой вдигнал ръката. Сега вече има една възможност наистина ескпертите, не само вашите, но и нашите, защото трябва да се убедите от това, което се говори тук, че имаме много добри експерти в тази област, да седнат и да направят един сериозен закон, един закон, който да запази българското водно стопанство, който да разреши всички проблеми с ползването на водите и който след това тук да приемем не по партийна поръчка, а като всеки един мисли със собствения си разум. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Куртев. Започваме добре - с похвали към правителството от страна на опозицията.
Моля да гласувате предложението да бъде оттеглен този законопроект след първо четене.
Решението, което е формулирано, е следното: "Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Дава съгласие за оттегляне на Законопроект за водите, приет на първо четене на 29 февруари 1996 г. съгласно чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание."
Това е решението, което гласуваме.
От общо гласували 178 народни представители, за - 161, против - 7, въздържали се - 10.
Решението е прието.
Още едно оттегляне, само че такова, което не се нуждае от гласуване - писмо до председателя на Народното събрание:
"Уважаеми господин председател! На основание чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглям своя подпис от внесения от мен и от мои колеги Законопроект за дипломатическата служба.
Народен представител: (п) Анастасия Димитрова Мозер"
Това е съобщение.
Ще ви прочета постъпили законопроекти и проекторешения:
На 10 април 1996 г. е постъпил Проект за решение по отчета за изпълнението на бюджетната сметка на разходите на Народното събрание за 1995 г. и отчета за извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1995 г. Вносител - Благовест Сендов. Даден е на Комисията по бюджет и финанси. Ако си спомняте, имаше искане за внасяне на този отчет. Той е внесен.
На 19 април 1996 г. - Законопроект за ратифициране на Протокола от 1972 г., изменящ Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по здравеопазването. Даден е и на Комисията по външната политика и европейската интеграция и Комисията по устройството и дейността на държавните органи.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ, ПРИЕТ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА 21 ФЕВРУАРИ 1996 ГОДИНА.
Има думата народният представител Димитър Велев, председател на Комисията по местното самоуправление, административно-териториалното устройство и регионалната политика.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за общинската собственост за второ четене е съобразен с внесените от Министерския съвет Закон за общинската собственост и законопроект, внесен от Съюза на демократичните сили за общинските имоти.
Искам да уведомя Народното събрание, че в Закона за общинската собственост, предложен от Министерския съвет, са възприети редица постановки и норми от Закона за общинските имоти и при второто четене комисията е разглеждала законопроекта на Министерския съвет като в отделни разпоредби са възприети и други принципи, и други норми, предложени в Закона за общинските имоти.
Комисията предлага, както и вносителят, заглавието на закона да бъде: Закон за общинската собственост. Има предложение на народния представител Светослав Лучников заглавието на закона да се измени така: Закон за собствеността на общините. Комисията приема текста на вносителя, а именно: Закон за общинската собственост.
Моля да подложите на гласуване най-напред предложението на господин Лучников, а след това предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Лучников, за да обоснове предложението си, а след това ще преминем към гласуване.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Моето предложение на пръв поглед е чисто формално и буквоядско, обаче всъщност не е така. Ние преди имахме една порочна практика да делим собствеността на държавна, кооперативна, частна, лична, на социалистическа и несоциалистическа и на не знам каква си. Според Конституцията на Народна република България и според Закона за собствеността, понятието "собственост" е едно единно понятие, няма отделно държавна, няма отделно общинска, няма отделно частна собственост. Има една единствена собственост! Тя се различава само по своите субекти. Затова по-точно и отговарящо на смисъла на институцията е да се каже: Закон за собствеността на общините, както и в съответния друг закон - Закон за собствеността на държавата. Така ще се подчертае единния характер на собствеността и разликата само по отношение на нейните субекти. Затова правя моето предложение и моля да го гласувате.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли други бележки? - Няма.
Моля да гласувате най-напред предложението на господин Лучников заглавието на закона да бъде: Закон за собствеността на общините.
От общо гласували 161 народни представители, за - 55, против - 88, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате заглавието на закона така както е представено от комисията: Закон за общинската собственост.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 144 народни представители, за - 115, против - 12, въздържали се - 17.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Глава първа: "Общи разпоредби":
"Чл. 1. С този закон се уреждат придобиването, стопанисването, управлението и разпореждането с недвижимите имоти и движимите вещи - общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго."
Няма предложения по този текст. Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 1 от законопроекта.
От общо гласували 149 народни представители, за - 141, против - 3, въздържали се - 5.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Ще прочета текста, предложен от вносителя:
"Чл. 2. Ал. 1. Общинска собственост са:
1. имотите и вещите, предоставени на общината със закон, както и тези, преотстъпени безвъзмездно от държавата по съответния ред;
2. застроените и незастроени имоти и движимите вещи, придобити със средства на общината, както и имотите, изградени с доброволен труд и парични средства на населението;
3. имотите и вещите, подарени или завещани на общината;
4. имотите, чиято собственост е възстановена на общината при условията и по реда на специални закони."
Има предложение на народния представител Светослав Лучников по този текст със следното съдържание: в чл. 2, ал. 1 да се прибавят следните нови точки:
"5. имотите, традиционна общинска собственост;
6. всички имоти на територията на общината, за които не се установи, че са собственост на държавата, на юридически лица или на граждани".
Предложение на народния представител Васил Калинов:
"Чл. 2. Ал. 1. Общинска собственост са:
1. земеделски земи и гори, съгласно закона;
2. водоизточниците, включително подземните минерални води, които се ползват само от съответната община заедно с водовземните съоръжения и довеждащите мрежи и съоръжения;
3. водоеми и принадлежащи към тях плажове, речни корита и течения, кариери за инертни материали от местно значение;
4. незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройсйтвени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство;
5. местните пътища, улиците, които не са част от републиканската пътна мрежа, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване;
6. (вариант 1) общинските жилища, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване;
(вариант 2) жилищата, построени със средства на общината и държавата, за задоволяване на нуждите на населението от съответното населено място на основата на специални нормативни разпоредби, без тези на ведомствата и търговските дружества, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване;
7. мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитните системи, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговските дружества;
8. други имоти и вещи, свързани с изпълнението на функциите по чл. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация".
Комисията, след като взе предвид текста на вносителя, предложенията на посочените народни представители, предлага на Народното събрание следния текст на чл. 2, ал. 1:
"Чл. 2. Ал. 1. Общинска собственост са:
1. горите и земеделските земи, определени със закон;
2. водоизточниците, включително минералните води, които се ползват само от съответната община заедно с водовземните съоръжения и довеждащите мрежи и съоръжения;
3. водоемите и прилежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение;
4. незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство;
5. местните пътища, улиците, които не са част от републиканската пътна мрежа, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване;
6. общинските жилища, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община;
7. мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитните системи в частта им, обслужваща територията на съответната община, които не са включени в имуществото на търговски дружества."

Още веднъж искам да подчертая, че предложенията на народните представители Светослав Лучников и Васил Калинов са възприети в този текст, а на господин Лучников специално предложението по т. 6 се възприема, само че в чл. 2, ал. 2, т. 5. Комисията счита, че това е текстът, който обхваща всички обекти по изброителния принцип, а след това предлага и нова разпоредба на ал. 2, където вече се регламентира принципът, свързан с начина на придобиване на общинската собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прочетете и алинеи 2 и 3, защото ще гласуваме целия член.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Алинея 2 на законопроекта така, както е предложена от вносителя:
"Ал. 2. Общинска собственост са имотите и вещите по ал. 1, придобити от общината след 13 юли 1991 г."
Предложение на народния представител Васил Калинов:
"Ал. 2. Общинска собственост са и:
1. имотите и вещите, предоставени на общината със закон, реституирани или преотстъпени безвъзмездно от държавата;
2. застроените и незастроените имоти и движимите вещи, придобити със средства на общината, със средства от заеми, изплащани от общината, и имотите, изградени с доброволен труд и парични средства на населението;
3. имотите и вещите, дарени или завещани на общината, нейни органи и учреждения или населено място;
4. имотите, чиято собственост е възстановена на общината при условията и по реда на специални закони;
5. недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен;
6. наследства на лица без наследници преминават в имуществото на общината, в която се намират."
Становище на комисията:
"Ал. 2. Общинска собственост са и:
1. имотите и вещите, предоставени на общината със закон или преотстъпени безвъзмездно от държавата;
2. застроените и незастроените имоти и движимите вещи, придобити със средства на общината, и имотите, изградени с доброволен труд и парични средства на населението;
3. имотите и вещите, дарени или завещани на общината, на нейни органи и учреждения или на населено място;
4. имотите, чиято собственост е възстановена на общината при условията и по реда на специални закони;
5. недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен."
Предлагам, господин председател, да се гласуват тези две алинеи най-напред и след това да преминем към останалите алинеи на чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ние гласуваме член по член, а не алинея по алинея. Докладвайте и останалите алинеи.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: В резултат на обсъждането на законопроекта на второ четене в комисията комисията предлага алинеи 4 и 5 на чл. 3 да станат съответно алинеи 3 и 4 на чл. 2, тъй като систематичното място на тези текстове намираме, че е тук, а не в чл. 3. И съответно редакцията на тези нови алинеи 3 и 4 е следната:
"Ал. 3. Не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен.
Ал. 4. Не са общинска собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества, дори ако общината е била единствен притежател на вложеното в тях имущество. Правата върху общинската част от капитала на търговските дружества се упражняват по ред, установен с наредба на общинския съвет."
Това е целият чл. 2 с предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към обсъждане на чл. 2. Моля да взимате отношение по всички алинеи едновременно. Накрая ще гласуваме предложенията и изцяло чл. 2.
Думата има господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Моето предложение е отчасти прието, затова аз искам да направя само една забележка по т. 4 на ал. 1. Тя гласи: "Незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство". Тук има допусната една неточност: чрез отчуждително производство не могат да се отчуждават терени за жилищно строителство, тъй като за да се извърши принудително отчуждаване, отчуждаваният имот трябва да стане публична собственост на общината. Тъй като жилищното строителство не е публична собственост на общината, то не може за тази цел да се прибягва към принудително отчуждение.
Поради това предлагам думите "жилищно строителство" да отпаднат и да продължи текстът така, както е формулиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? Вносителите имат ли възражение? - Да. Моля да го обосновете.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Всъщност вносителите са двамата народни представители, които правят своите предложения, но комисията възприе текста така поради обстоятелството, че в настоящия закон се предвижда отчуждително производство за задоволяване на обществени нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и само след предварително и равностойно обезщетяване. Но следва да се има предвид, че това отчуждително производство по този закон има един характер, а отчуждително производство по Закона за териториално-селищното устройство има друг характер. Възможно е в определени случаи по Закона за териториалното и селищно устройство да се осъществяват отчуждителни производства, в резултат на което да се получават и терени, които да са предназначени едновременно и за благоустройствени, и за комунални мероприятия, и за жилищно строителство. Така че все пак това е една възможност и ние смятаме, че тя трябва да бъде предоставена на общините - специално по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има още една бележка от господин Калинов.

ВАСИЛ КАЛИНОВ (ПГДЛ): Господин Лучников, аз съм съгласен с Вас, но ние тук третираме случаи, които по същество са заварени. И виждате, че има такива случаи, които вече по смисъла на започнати процедури и започнати дейности, така да се каже, и мероприятия, може да се счита, че ще попаднат под тълкуването, което ние считаме като правилно.
Затова аз настоявам да бъде възприето това, което съм предложил в текста на т. 4 да си остане - "за жилищно строителство", предвид на точно тези заварени случаи, които не могат да бъдат изключени в закона, който приемаме сега и третираме по принцип цялата общинска собственост такава, каквато искаме да бъде придобита от общините. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Позволете ми да прочета чл. 30 от закона така, както го предлага комисията.
"Общината може да извършва предварително отчуждение на имоти частна собственост само за задоволяване на такива обществени нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и в резултат на което отчужденият имот се обявява за публична общинска собственост."
Ако ние приемем този текст тук, както се предлага от комисията, ние ще влезем в открито противоречие с чл. 30 така, както тя го предлага. А ако досега общината е придобила някакви имоти, придобила ги е досега - за жилищно строителство е придобила терени, те не попадат под тоя текст, защото няма да бъдат придобити тепърва по пътя на принудителното отчуждение. Те и без това са си общинска собственост и няма нужда това да се подчертава.
Но тук ние правим един текст в перспектива. Един текст, който урежда трайни отношения в бъдеще и не можем да допуснем между двата му текста да има такова грубо противоречие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Вие държите да гласуваме това изменение.
Моля най-напред да гласувате предложението за отпадане на думите "жилищно строителство" от ал. 1 на т. 4.
Моля да гласувате тези думи да отпаднат.
От общо гласували 148 народни представители, за - 44, против - 71, въздържали се - 33.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 2 така, както беше предложен от комисията - с четири алинеи.
От общо гласували 131 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 6.
Член 2 е приет.
Член 3!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Член 3 - предложение на вносителя.
"Чл. 3. Ал. 1. Общинската собственост е публична и частна.
Ал. 2. Публична собственост са:
1. имотите, предназначени за осъществяване функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация;
2. имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение;
3. недвижими имоти и движими вещи - общинска собственост, обявени по установения ред за културни, исторически и архитектурни паметници от местно значение."
Има предложение от народния представител Светослав Лучников чл. 3, ал. 2 да се прередактира със следния текст:
"Ал. 2. Публична собственост са:
1. водоизточници, включително подземни и минерални води, които се ползват само от общината, заедно с водоемните съоръжения и довеждащи мрежи и съоръжения;
2. язовири, езера и прилежащите към тях плажове от общинско значение;
3. кариери за инертни и други материали от общинско значение;
4. местни пътища и паркинги - общинска собственост;
5. общински гори;
6. имотите, предназначени за осъществяване функциите на органите на местното самоуправление и общинската администрация;
7. имотите, предназначени за трайно задоволяване чрез общо ползване на обществени потребности от общинско значение като болници, училища, гробища и други подобни;
8. недвижими и движими вещи - общинска собственост, обявени по установения ред за културни, исторически и архитектурни паметници от местно значение."
Има предложение от народния представител Юрий Борисов, който го оттегля и няма да го чета.
Предложение от народния представител Иван Сотиров и група народни представители.
В чл. 3, ал. 2, т. 3 на текста, предложен от вносителя - да отпадне.
Алинея 3, като предложение на вносителя:
"Ал. 3. Частна общинска собственост са всички други общински имоти и вещи. Плодовете и приходите от имоти и вещи - публична общинска собственост, са частна собственост на общината."
Становище на комисията по тези алинеи.
По чл. 3, алинеи 1, 2 и 3 приема текста на вносителя.
Алинея 4 на вносителя.
"Ал. 4. Не са общинска собственост сградите и постройките на държавните учреждения, на юридическите лица с повече от 50 на сто държавно участие и на кооперативните организации, построени до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен."
Предложение от народните представители Светослав Лучников и Благой Димитров ал. 4 на чл. 3 да отпадне.
Предложение от народната представителка Стефка Наумова - в чл. 3, ал. 4 след думата "построени" да се добави изразът "... или строителството на които е започнало...".
Предложение от народния представител Иван Сотиров и група народни представители - в чл. 3, ал. 4 да отпадне.
Становище на комисията:
Алинея 4 да стане ал. 3 на чл. 2 със изменената редакция така, както я приехме. Всъщност, тези текстове вече са приети.
"Ал. 5. Не са общинска собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества, дори ако общината е била единствен притежател на вложеното в тях имущество. Правото на собственост върху имоти, включени в капитала на търговски дружества с общинско имущество, се упражнява по ред, установен с наредба на общинския съвет."
Предложение от народния представител Светослав Лучников - в чл. 3, ал. 5, второто изречение да придобие следната редакция:
"Правото на разпореждане с капитала на търговски дружества с общинско имущество се упражнява по ред, установен с наредба на общинския съвет."
Предложение от народния представител Иван Сотиров и група народни представители в чл. 3, ал. 5 изречение второ да се измени така:
"Правата върху общинската част от капитала на търговските дружества се упражняват по ред, установен с наредба на общинския съвет."
Становището на комисията е: текстът на вносителя по ал. 5, с предложението на народния представител Иван Сотиров да стане ал. 4 на чл. 2.
Всъщност, господин председател, ние тези алинеи - 4 и 5, на този текст, прередактирахме и гласувахме като ал. 3 и ал. 4 на чл. 2. Остава само да се извърши гласуване на чл. 3, алинеи 1, 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател, аз се извинявам, но има и една алинея - 6, предложена от вносителя, която ние предлагаме да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Алинея 6 да отпадне.
Заповядайте, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Един закон е длъжен да бъде логичен и съгласуван в различните си разпореждания.
Аз обръщам внимание върху обстоятелството, че така, както е редактиран чл. 3 не съответства на чл. 63 от същия закон, който предвижда обектите, за които могат да се предоставят консеции. Там са посочени точно различните обекти, на които могат да бъдат предоставени концесии. А те са именно водоизточници и така нататък, язовири, кариери, местни пътища, общински гори и така нататък. Това нещо не е предвидено да бъде включено в състава на публичната собственост на общината. А щом то не е включено в публичната собственост на общината, върху него не могат да се предоставят концесии.
Така че, ако искаме да имаме един съгласуван и логичен закон, ние трябва това, което сме казали в чл. 63 да го кажем и в чл. 3. Тоест да определим тези обекти на публична собственост, които по-нататък могат да бъдат обект на концесии.
Затова именно аз предлагам в ал. 2 да се изброят тия обекти на общинската собственост, който са публична такава и които са предвидени, за да бъдат предмет на концесии в чл. 63.
По отношение на другите алинеи - 4 и 5, съм съгласен, че те си намериха по-добре мястото в чл. 2. По тях нямам бележки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие държите да се гласува новото съдържание на ал. 2, а отпадане на ал. 4?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки има ли?
Има думата господин Сотиров.

ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да мотивирам предложението за отпадане на т. 3 от ал. 2 на чл. 3. Става въпрос за недвижими имоти и движими вещи - общинска собственост, обявени по установения ред за културни, исторически и архитектурни паметници от местно значение.
Смятам, че точки 1 и 2 достатъчно точно изброяват общинската собственост, която трябва да има публичен характер. С т. 3 ние включваме в обектите публична общинска собственост много сгради, които има в повечето общини в страната, които са обявени за културни, исторически или архитектурни паметници поради техния външен вид, но в никакъв случай съобразно тяхното предназначение. Огромна част от тези сгради се ползват за търговски и други цели. По този начин ние ги вкарваме в един изключително тежък режим на отдаване чрез концесионни договори, което изключително ще затрудни дейността на общинските администрации.
Във връзка с тези мотиви е и моето предложение т. 3 да отпадне, тъй като тези имоти от тях, които се използват по предназначение, е редно да бъдат публична общинска собственост, са включени в т. 1 и 2. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
Съгласно правилника гласуваме най-напред предложението за отпадане.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Преди да гласуваме становището на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Становището на комисията да се обоснове и почваме гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател! Бих искал да посоча защо комисията не възприе изброителния метод на господин Лучников.
Този метод за посочване на обектите е възприет в чл. 2 и то с доста разногласия, бих казал, в комисията, но в крайна сметка тя се убеди, че това трябва да стане и може да стане в чл. 2. Но в чл. 3 ние не можем да изброяваме тези обекти и не можем да говорим, че няма кореспонденция с чл. 63, тъй като в чл. 63 се предвижда възможност за концесия само на отделни обекти, които са публична общинска собственост, но не на всички.
Вие виждате например в чл. 3, ал. 2, т. 1: "Имотите, предназначени за осъществяване функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация".
Те не са предвидени в чл. 3, но ние не можем да не ги обявим за публична общинска собственост.
Същото се отнася и за имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение като обекти, свързани със здравеопазването, културата и т.н.
Следователно в чл. 63 са посочени само част от обектите, които са публична общинска собственост, а в чл. 3, чрез принципа според предназначението на имотите, ние посочваме какви имоти, а не кои, какви имоти да бъдат обявени за публична общинска собственост.
Що се отнася за съображенията, изложени от господин Сотиров, за отпадане на т. 3, комисията възприе, че онези недвижими имоти и движими вещи, които са общинска собственост, но са обявени по установения ред, т. е. по друг специален закон за културни и исторически, и архитектурни паметници от местно значение, те задължително трябва да бъдат публична собственост, за да бъде ограничителен режимът по отношение на тях и в крайна сметка да бъдат те запазени за нашето културно-историческо наследство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване най-напред предложенията за отпадане.
Първо, предложенията за отпадане на ал. 2 от чл. 3 - предложението на народния представител Иван Сотиров. Моля да гласувате.
От общо гласували 161 народни представители, за - 61, против - 76, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Има редица предложения от народния представител Иван Сотиров, от комисията, от господин Лучников ал. 4 на чл. 3 да отпадне. Ние вече гласувахме с изменено съдържание това да влезе в чл. 2 и предлагам да не гласуваме, защото няма резон.
Има предложение от комисията ал. 6 на чл. 3 да отпадне. Моля да гласувате.
От общо гласували 128 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Преминаваме към гласуване на заместващия текст на ал. 2 на чл. 3, предложен от господин Светослав Лучников. Моля да гласувате.
От общо гласували 143 народни представители, за - 36, против - 73, въздържали се - 33.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на целия текст на чл. 3 с направените поправки за отпадане на ал. 4 и ал. 6. Възприема се текстът на вносителя за останалите алинеи.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председателю, само едно допълнение. Всъщност алинеи 4 и 5 вече ние ги гласувахме като 3 и 4 на чл. 2. Алинея 6 гласувахме да отпадне. Остава само да се гласува текстът на алинеи 1, 2 и 3 така, както е предложено от вносителя, и така, както е подкрепен този текст от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 134 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 3.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Член 4 - предложение на вносителя: "Общината отговаря за задълженията на лица, изискуеми до деня на безвъзмездното придобиване от нея на техни имоти и вещи, до размера на тяхната стойност."
По този член няма предложения. Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате чл. 4 така, както беше представен.
От общо гласували 150 народни представители, за - 146, против - няма, въздържали се - 4.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 5. Ал. 1. Общината установява правото си на собственост върху недвижим имот с акт за общинска собственост, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти."
Становището на комисията след разискването е ал. 1 да придобие следния вид:
"Ал. 1. Общината установява правото си на собственост върху недвижим имот с акт за общинска собственост".
Алинея 2 - предложение на вносителите: "Книгите за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона."
Становище на комисията: алинея 2 (имаме предвид ал. 2 на чл. 5) да стане ал. 2 на чл. 55, тъй като смятаме, че систематичното място на тази разпоредба е в специалната глава, свързана с надзора и актуване на общинската собственост.
Така че в случая следва да отпадне ал. 2 тук, а след това е предложена на друго място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложение за отпадане.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Да.
Становището на комисията за ал. 3: "Актовете за общинска собственост, съставени по установения ред, имат пълна доказателствена сила до доказване на противното" да придобие следния вид:
"Ал. 2. Актовете за общинска собственост, съставени по установения ред, имат доказателствена сила до доказване на противното", като тази ал. 3 в тази редакция да стане ал. 2.
Тук поправката е само в това, че отпада думата "пълна", тъй като комисията смята, че не може да се говори за пълна, полупълна и по-малко пълна доказателствена сила. Тя е една и съща във всички случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате съдържанието на чл. 5 така, както беше представен от комисията с две алинеи.
От общо гласували 148 народни представители, за - 146, против - няма, въздържали се - 2.
Член 5 е приет.

ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 6. Ал. 1. Имоти и вещи, публична общинска собственост, които са престанали да имат това качество, се обявяват за имоти и вещи, частна общинска собственост."
Това е предложение на вносителя.
Становище на комисията по ал. 1. Алинея 1 да придобие следния вид:
"Ал. 1. Имоти и вещи, публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначение по чл. 3, ал. 2, се обявяват за имоти и вещи, частна общинска собственост."
Алинея 2 на вносителя:
"Ал. 2. За имоти и вещи, публична общинска собственост, се обявяват и имотите и вещите, частна общинска собственост, които са придобили качеството на имоти и вещи, публична общинска собственост."
Становището на комисията е ал. 2 да придобие следния вид:
"Ал. 2. За имоти и вещи, публична общинска собственост, се обявяват и имотите и вещите, частна общинска собственост, които са придобили предназначението на имоти и вещи, публична общинска собственост."
Тук заменяме думата "качество" с "предназначението", тъй като в чл. 3 на ал. 2, когато се говори за публична собственост, ние имаме преди всичко предвид предназначението на тези обекти така, както е и решението на Конституционния съд.
Алинея 3 - предложението на вносителя:
"Ал. 3. Решенията на общинския съвет по ал. 1 се вземат с мнозинство от две трети от общия брой на съветниците, а по ал. 2 - с повече от половината от общия брой."
По тази алинея има предложения на народните представители Иван Иванов, Иван Сотиров и група народни представители и Юрий Борисов, който го оттегли.
Предложението на Иван Иванов: член 6, ал. 3 да придобие следния вид:
"Ал. 3. Решенията на общинския съвет по ал. 1 и 2 се вземат с повече от половината от общия брой на съветниците."
Предложението на народния представител Иван Сотиров и група народни представители в чл. 6, ал. 3 да се измени така:
"Ал. 3. Решенията на общинския съвет по ал. 1 и 2 се вземат с мнозинство от две трети от общия брой на съветниците."
Становището на комисията е да се приеме текстът на вносителя така, както го прочетохме. Ако трябва, още веднъж да го прочета, господин председателю, но то е ясно.
"Решенията на общинския съвет по ал. 1 се вземат с мнозинство от две трети от общия брой на съветниците, а по ал. 2 - с повече от половината от общия брой."
Това решение се взе след продължително обсъждане на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Имате думата!
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Поддържам предложението на Иван Сотиров и група народни представители да се уеднакви режимът, по който може да се извърши промяната на собствеността от публична общинска в частна общинска и от частна общинска - в публична.
Сега предлаганият вариант всъщност създава едно впечатление за неравнопоставеност, тъй като различното мнозинство, с което едната собственост може да премине от един режим в друг, всъщност не е обосновано по никакъв начин. Не може да се разбере защо в единия случай мнозинството на общинските съветници трябва да бъде една втора, а в другия случай следва да бъде две трети.
Нашето предложение е, че и в единия, и в другия случай, когато се сменя предназначението, мнозинството, с което трябва да се гласува решението, трябва да бъде едно и също. Предложили сме варианта две трети и поддържаме този вариант. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Съображението на комисията!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Съображенията на комисията са били, че когато трябва да се обявява публична общинска собственост за частна, е необходимо мнозинство от две трети, тъй като поначало режимът на публичната общинска собственост е засилен в защита на тази собственост. Когато става въпрос за обявяване на частна общинска собственост в публична, това означава, че дори и някакво мнозинство, за което вие споменавате, да вземе такова решение, превръщайки една частна собственост в публична, тя ще бъде по-защитена като публична, отколкото като частна.
На следващо място, че в крайна сметка така се гарантират по-добре интересите на общинската собственост и няма възможност тя да бъде разпилявана и унищожавана по, да го кажем, погрешни решения, взети от общинския съвет.
Ето защо ние смятаме, че това е най-добрият вариант, макар че имаше и аргументи в другата посока - за един и същи форум при вземането на тези решения. Но това е предложението на комисията по тези съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки?
Има думата господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми колеги! Аз все пак искам да мотивирам необходимостта и при преминаването от частна в публична също да има едно квалифицирано мнозинство от две трети. Едно обикновено мнозинство за трансформация на един обект от частна в публична и от публична в частна създава възможност за едни чисто конюнктурни трансформации на общинската собственост от една в друга форма. Квалифицираното мнозинство от две трети дава възможност това да се взима при един пълен консенсус и е гаранция, че това действително е от необходимост, а не на база с мнозинството на една или друга политическа сила в общинския съвет. Знаем, че на много места една или друга политическа сила има 50 процента плюс един от гласовете на общинския съвет. Мнозинството от две трети гарантира един консенсус, който гарантира и действително целесъобразността на това трансформиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря ви.
Ще гласуваме двете предложения.
Предложението на Иван Костадинов Иванов поддържа ли се?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегля го. То беше още по-либерално.
Гласуваме предложението за замяна на текста на ал. 3 на чл. 6 - на господин Иван Сотиров - и по ал. 1, и по ал. 2 да се изисква мнозинство от две трети.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 179 народни представители, за - 72, против - 78, въздържали се - 29.
Предложението за заместващ текст не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 6 така, както е предложен от комисията!
От общо гласували 142 народни представители, за - 122, против - 9, въздържали се - 11.
Член 6 е приет.
Член 7!


ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 7. Имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се придобиват по давност, да се отчуждават и да се обременяват с вещни права."
Това беше предложението на вносителя за ал. 1. Има предложение на народния представител Благой Димитров в чл. 7, ал. 1, в края на изречението да се добави: "освен в случаите на учредяване на концесионно право".
Предложение на народния представител Иван Сотиров и група народни представители - чл. 7, ал. 1 да се измени така:
"Имотите и вещите - общинска собственост, не могат да се придобиват по давност. За тях се прилагат общите разпоредби за собствеността, доколкото в този закон не се предвижда друго."
Становище на комисията по ал. 1. Тук искам да обърна вниманието на народните представители върху един въпрос, който може би принципно трябва да бъде решен. Комисията предлага ал. 1 на чл. 7 да има следния вид:
"Имотите и вещите - общинска собственост, не могат да се придобиват по давност."
Тук вече се говори за имотите и вещите и публична, и частна общинска собственост. Докато предложението на вносителите е само за публичната общинска собственост да могат да бъдат придобивани по давност.
Следва да се има предвид обаче, че приетият вече Закон за собствеността и по-точно измененията и допълненията в Закона за собствеността, в чл. 86 се предвижда, а именно: "Не може да се придобие по давност вещ, която е публична, държавна или общинска собственост".
Тоест в Закона за собствеността е предвидена възможност да не се придобива по давност само публичната държавна и общинска собственост.
Комисията обаче, когато е приемала това свое решение . да предвиди възможност и публичната, и частната да не се придобиват по давност, този закон още не беше приет. Сега се поставя въпросът дали да възприемем този принцип, който комисията предлага, и съответно в преходните и заключителните разпоредби да изменим приетия вече Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността или да се съобразим с вече приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността.
Аз моля тук, в залата, да се изкажат становища, които чухме както в нашата комисия, така и при съвместното заседание с Комисията по устройството и дейността на държавните органи, където имаше защита и на едната, и на другата теза. Доколкото си спомням, дори при първото четене и господин Лучников, и други народни представители застъпиха точно тази теза - за по-сигурна защита на общинската собственост, да не може и публичната, и частната общинска собственост да се придобива по давност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Спас Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Този въпрос е принципен, трябва да го решим и тогава другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Спокойно, ще го обсъдим.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Господин председател, дами и господа народни представители, смятам, че принципът, който възприехме в Закона за собствеността, трябва да бъде застъпен съвсем ясно и категорично и в този закон, т.е. да се приеме предложението на вносителя - Министерския съвет, в текста, който по принцип сме гласували на първо четене. Това ще рече, че само имотите - публична общинска собственост, да не могат да се придобиват по давност. Останалите имоти - частна собственост, да се предостави възможността да се придобиват по давност, защото, според мен, след като по-нататък се дава възможност да се извършват действия по разпореждане с тези имоти, т.е. да бъдат например продавани, ние нямаме основание вече оттук нататък да забраним придобивната давност, защото самата продажба в определени случаи може да страда от определени пороци.
Аз акцентирам върху този тип договор, за да бъда по-ясен. И ако се окаже, че, да речем, след няколко години един кмет забележи тези пороци - след шест или седем години, да речем за една лека кола, която е общинска собственост и е продадена на определено лице, или някакъв имот е заменен, или нещо друго, след шест или седем години някой кмет се досети по едни или други причини, че в тази продажба е имало нещо нередно и на основание на това, което предлага комисията, т.е. липсата на възможност по давност да се придобие от приобретателя тази вещ, той може да атакува продажбата и след доста години, аз не ги определям по срок, защото с този закон и текста, който предлага комисията, това могат да бъдат 20, 30 или 50 години, да атакува тази сделка. И на основата на това, че при извършването й по някакъв начин не са спазени определени изисквания, да я обяви за нищожна или да я развали по някакъв начин. Това са последици, според мен, които вече в едно общество, което ще се характеризира с голяма динамика на гражданския оборот, просто са неща, които пасват по-скоро на предишната система, на социалистическата система, отколкото на една пазарна икономика, където всеки собственик в края на краищата следва да полага грижи, да се грижи за своята собственост и да бъде активен тогава, когато я защитава. Но да се даде една такава огромна бонификация на който и да било собственик, а в конкретния случай това е общината, според мен е крайно неоправдано.
Примерът с продажбата би могъл да се модифицира и да се изброят куп други сделки и куп съображения, по които да се атакува един такъв факт и на тази основа да се обявява за недействителен. Последиците, разбира се, ще са нежелателни и за двете страни, според мен. Ето защо предлагам да се запази текстът на вносителя, т.е. само имотите публична общинска собственост да не могат да се придобиват по давност, а за всички останали да има тази възможност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата за реплика.
Поискали са думата Константин Тодоров, Ана Миленкова и господин Сотиров.
НАТАША ТАЧЕВА(ПГДЛ): Колега Димитров, аз не мога по никакъв начин да се съглася с Вас, че със закона трябва да превърнем придобивната давност като средство за саниране на закононарушения, допуснати от общинската администрация при извършването на определени сделки. Но имам и един въпрос към вас: защо този принцип, който Вие предлагате да се възприеме сега в закона, и илюстрирате с примера, който току-що посочихте от трибуната, не го приложите по Закона за реституцията? Или за в бъдеще това би могло да се приложи по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на господин Тодоров. След това Ана Миленкова, Иван Сотиров и Светослав Лучников.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми колеги, вземам думата, за да защитя предложението на господин Сотиров и група народни представители, тъй като мисля, че общият принцип, залегнал в Закона за собствеността, може да търпи разни модификации по целесъобразност, когато става дума за защитаване на собствеността в определени специфични сфери. Именно такава считам, че е общинската собственост. Разбира се, много силна е тезата да се твърди, че в условията на пазарната икономика, на свободните пазарни субекти, чиито отношения се регулират от точно сложени пазарни отношения, всички трябва да бъдат равнопоставени и не трябва да се дава бонификация на някого. Това, разбира се, е силна теза. Но аз мисля, че ние тук трябва да гледаме на нещата повече от гледна точка на спецификата на общинската дейност, на спецификата на общинската собственост и на субектите, които ще упражняват права върху нея, и не толкова от гледна точка на общите принципи на собствеността. Нека да имаме предвид, че общинската собственост е такава, каквато задоволява или е призвана да задоволи предимно социални нужди. С тази собственост и с разпореждането върху нея трябва да се осъществяват най-вече комунални дейности. Тоест общината в точния смисъл на думата не е един обикновен пазарен субект. Значи тя не участва, не е призвана да участва, нейният смисъл на съществуване не е да участва в тези свободни пазарни отношения като всеки един пазарен субект, чиито действия се определят предимно от интереси. И бихме могли да кажем най-общо, да речем, икономически интереси. Тук общината има за задача да задоволява социални интереси, да речем дори изключително социални интереси.

Затова аз мисля, че общинската собственост трябва да има един по-добър режим на защита. Продължавам да поддържам предложението на господин Сотиров и на колегите възможността да не се придобиват по давност обектите, които са общинска собственост и изобщо всичко, което е общинска собственост, да се разпростира не само върху публичната, но и върху частната общинска собственост. Ще гласувам за това предложение и призовавам колегите да гласуват за него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Думата има Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Колеги, искам да взема отношение по употребения термин "имотите и вещите". Струва ми се, че той дразни слуха на всеки юрист. Общо възприетото понятие е "движимите и недвижимите вещи" и предлагам по този начин да бъде формулиран текстът тук, а и в другите разпоредби, ако и по-нататък се употребява същото понятие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да мотивирам внесеното предложение за това да не може общинската собственост без оглед на това дали е публична или частна, да бъде придобивана по давност.
Аз разбирам аргументите на колегите, които защитават тезата, че собствеността трябва да бъде равнопоставена без оглед на това дали е на частни физически и юридически лица или е държавна или общинска собственост. Само че в практиката и в конкретния случай, когато разглеждаме Законопроекта за общинската собственост, въпросът е принципен и трябва да бъде разгледан по същия начин и когато разглеждаме Законопроекта за държавната собственост, тук имаме две съвсем различни ситуации:
Един общински имот може да бъде придобит по давност само, когато имаме налице небрежност от страна на общински чиновник. Това означава, че имот, който е придобит със средства на данъкоплатците, които се представляват от кмета, от общинския съвет, може да бъде придобит от частно лице поради недобросъвестност или небрежност от страна на един чиновник, който не е собственик на този имот. Докато резонът да бъде придобит един имот на частно физическо или юридическо лице по давност е, когато собственикът е проявил небрежност по отношение на своя имот, занемарил го е или дълъг период от време не го е ползвал. Така че тук смисълът е съвсем различен.
И още нещо: в Конституцията частната собственост има определен статут и е защитена от Конституцията, а тук колегите, които защитават принципа за равнопоставеност на собствеността, поставят частната собственост с това разделяне на публична и частна и публичната да бъде защитена от придобиване по давност, а частната общинска собственост да не бъде защитена от придобиване по давност, вече поставят публичната общинска собственост в това отношение в по-висок статут спрямо частната общинска собственост, което не кореспондира и с разпоредбите на Конституцията.
Именно с оглед на това, че в България има изключително голям обем общинска и държавна собственост, поради това че тя не е инвентаризирана, че няма големи възможности тя да се контролира надлежно и за да се защитят интересите на данъкоплатците от небрежност или недобросъвестност от страна на държавни и общински служители, аз пледирам за това вие да подкрепите предожението да няма възможност частна и публична общинска собственост да бъдат придобивани по давност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Никакви съображения за целесъобразност не могат да променят правната постановка на въпроса. Ние преди две седмици приехме Закона за собствеността и приехме неговия чл. 86 в смисъл, че не могат да бъдат придобивани по давност вещи - публична собственост на държавата или на общините. По този начин, с този текст въпросът е решен. Този текст е публикуван в "Държавен вестник" брой 33 от тази година. Този текст е задължителен и аз много се радвам, че в тоя момент влиза министърът на правосъдието, който вероятно ще се присъедини към мене. Той защищава всъщност тезата на Министерския съвет, която е теза на Министерството на правосъдието.
Така или иначе, независимо от съображението за целесъобразност, за което аз уважавам мнението на Министерския съвет, чисто формално и юридически този текст вече е решен. И ако сега ние приемем едно противно решение в един друг закон, чисто и просто създаваме непростима правна колизия, която всъщност поставя всички в тупик.
Ако ние искаме евентуално да променим положението, трябва да направим нов законопроект за промяна в Закона за собствеността. Този нов законопроект да мине съответния ред на две гласувания, да бъде приет и едва тогава ние можем да създадем такъв текст в предлагания Закон за общинската собственост.
Много ви моля да се помисли добре, защото ние настъпваме в едно положение на юридически абсурд. Затова предлагам да се запази текстът, както е предложен от Министерския съвет - колкото и да звучи странно, но аз като представител на опозицията, заставам на страната на Министерския съвет. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Днес за втори път опозицията подкрепя правителството и аз много се радвам. Дано цялата сесия да бъде такава.
Господин министър Червеняков, знаете за какво става въпрос - чл. 7, ал. 1. Има предложение да отпадне "публична" и да се отнася и за частната, и за публичната общинска собственост.
Моля за Вашето мнение.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Практически този въпрос е решен с вече гласувания Закон за собствеността, именно с чл. 86, така че, ако вие приемете тази редакция, това означава да направите промяна вече в друг закон. С оглед на това ви предлагам да гласувате редакцията на чл. 7 във варианта, който ви е предложен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Комисията?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, аз неслучайно поставих този въпрос с особено внимание, тъй като действително се получава едно разминаване. Вече имаме гласуван текст в Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността, който предвижда само по отношение на публичната общинска собственост да не може да се придобива по давност. Но казахме, че имаме и становище на комисията, което е било прието още преди приемането на този закон.
Нека да не забравяме обаче, че трите законопроекта - за изменение и допълнение на Закона за собствеността, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, ние трябва да разглеждаме в пакет. Дори и да се налага някакво изменение в приетия вече, но не влезнал в сила още закон, ние можем да направим тези изменения - било в преходните и заключителните разпоредби...
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Законът е влязъл в сила.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Да, влязъл е в сила, но неговото приложение е отложено. Още не се прилага и може да се направи изменение и в другия закон.
Въпросът обаче е принципен. Той не е и политически. Принципен е: дали трябва по-силна, по-надеждна да бъде защитата на общинската собственост въобще, или тя да се отнася само за публичната общинска собственост. Затова лично аз не мога да взема никакво становище, тъй като мога да изразя само становището на комисията. Такова е становището на комисията: ал. 1 да бъде по отношение на имотите и вещите общинска собственост въобще - и публична, и частна. Аз не мога да не представя това становище, да имам някакво друго, свое различно разбиране по този въпрос.
Ето защо аз ви предлагам, господин председателю, да се гласува и текстът на вносителя така, както е предложен, и текстът на комисията така, както го предлага. В зависимост от това вече да се осъществят, ако трябва и поправки в Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика има думата господин Тодоров, след него Иван Сотиров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Аз изразявам становище на комисията. Не знам за каква реплика става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма да ограничаваме изказванията, тъй като въпросът е сериозен и трябва да се изясни. За различни глупости губим време, а това е сериозен въпрос.

КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Въпросът е много сериозен. Аз ви благодаря, господин председателю, за разбирането. Председателят на комисията каза, че ако е необходимо, могат да се направят и промени във вече приетия закон. Аз използвам това негово изречение, за да направя реплика, по-скоро не на него самия, а на тезата, която беше защитена от колегата Лучников, че, видите ли, трябва да се правят изменения във вече приетия закон, за да може да бъде прието нашето предложение за една по-сериозна защита на общинската собственост. Това не е така поне по моето виждане. В общия Закон за собствеността се казва, че това, което ние искаме да направим - да ограничим възможността да се отчуждават и обременяват с вещни права имотите - общинска собственост, може да се разпростре само върху публичната, защото така било прието в Закона за собствеността изобщо. Да, така е, там се казва дословно следното: "Имотите и вещите - публична общинска и държавна собственост, не могат да бъдат обременявани с вещни права, не могат да се отчуждават..." и т.н. Пречи ли това и в противоречие ли е с нашия текст, който само разширява - освен върху публичната общинска собственост разпростира това и върху частната общинска собственост? В какво противоречие се намира? На едното място се говори само за публичната общинска собственост, тук се добавя и частната. Според мене не е нито в противоречие, нито налага изменение във вече приетия закон. Мисля, че двата текста просто се съгласуват - единият развива другия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Добромир Тодоров.
ДОБРОМИР ТОДОРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Няколко думички си позволявам да кажа в подкрепа на решението, на становището на комисията. Наистина имат право и колегите, които отстояват позицията за равнопоставеност на частната собственост и във вида й, когато тя е общинска. Но според мене не е съвсем така от практическа гледна точка. Първо, защото частната собственост, когато се управлява и стопанисва от даден стопанин и той я изгуби, фактически губи нещо свое. При общинската частна собственост тази собственост се управлява от администрация, от назначени чиновници. И когато поради тяхна небрежност се получи загуба на собственост, те могат да понесат само някакви административни наказания, но не могат фактически да загубят собствената си собственост. Значи има някакъв нюанс, който различава все пак двете собствености. И неслучайно ние пред думичките "публична" и "частна" слагаме определението "общинска". С въвеждането на понятието, че тя е общинска частна собственост, ние вече я вадим по някакъв начин, според мене, разбира се, от общия ред.
И още нещо. Сега в нашата страна има един сериозен проблем - проблемът корупция. Няма ли с такива текстове да насърчим точно корупцията, когато дадем възможност на държавни или на общински чиновници да се направят на небрежни, да пропуснат някои действия и по този начин да облагодетелстват трети лица?
Затова подкрепям и призовавам моите колеги да подкрепят становището на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата министър Червеняков.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Очевидно, че въпросът влезе за обсъждане не само в неговата формална страна, но и по същество. Тъй като той има изключително важно концептуално значение, след приемането му, когато стигнем до обсъждането на Закона за държавната собственост, ще видим, че абсолютно същото решение се предлага и за обектите, които са държавна собственост. И в чл. 7, ал. 1 от законопроекта за държавната собственост е записано абсолютно същото - че не могат да бъдат придобивани по давност само обекти, които са държавна собственост и то публична държавна собственост.
Какви са ни били съображенията, от които сме изхождали, като предлагаме това концептуално решение. Аз тук съм изцяло съгласен, че трите законопроекта трябва да бъдат разглеждани в пакет, така че да бъде ясна логиката. А логиката е следната. Публичната собственост по принцип се създава в интерес на един по-широк кръг хора - при държавната собственост в интерес на цялата държава, при общинската собственост - в интерес на общината. С оглед на това тази публична собственост трябва да бъде по някакъв начин защитена от закона. Именно тези три ограничения са визирани и в двата предлагани законопроекта - че публичната собственост, била тя държавна или общинска, не може да бъде отчуждавана, да се обременява с вещни права или да бъде придобивана по давност.
Наред с това обаче законодателят, още когато е приемал Конституцията, е предвидил, че частната собственост или субектите на частната собственост трябва да бъдат еднакво защитени. Ето защо независимо кой е субектът на частната собственост - държавата, общината или пък отделно физическо лице, тази частна собственост трябва да почива на един и същи режим. Именно затова ние не сме предвидили в законопроекта ограниченията, които важат за публичната собственост, да важат и за обектите, които са частна собственост. С оглед на това предлагаме обекти, които са държавна, респективно общинска собственост, да могат да бъдат придобивани по давност тогава, когато те са частна такава собственост.
Има и една друга причина за такова решение освен еднаквата защита - по какъв начин държавата или общината в лицето на нейната администрация може да защитава или да охранява тази собственост. Аз разбирам тези практически съображения по отношение на отговорността. Но нищо не пречи тези лица, които умишлено или пък в резултат на недостатъчен контрол или на недостатъчно грижи са упражнили стопанисването на тази собственост и допуснат тя да бъде загубена, да носят и наказателна отговорност. Ако вие като народни представители считате, че някаква специална наказателноправна закрила трябва да се потърси извън действащите състави по чл. 219 от Наказателния кодекс за безстопанственост или пък по чл. 221 за съзнателно сключване на неизгодна сделка, или пък неупражняване на грижата по управление или контролиране, дайте да потърсим такъв начин. Но един е въпросът за отговорността на администрацията, съвсем друг е принципният или концептуалният въпрос - на какъв режим ще почива въобще публичната държавна и общинска собственост и частната собственост въобще. И нека да се придържаме към разпоредбите на Конституцията, които предвиждат еднакво третиране на частната собственост.
С оглед на това ние предлагаме да се приеме редакцията на чл. 7, ал. 1 във варианта, предложен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всъщност имаме да гласуваме два варианта. Това са отпадане най-напред на думичката "- публична" от предложението на вносителя, което се защитаваше от част от народните представители от двете страни и се оборваше от част от народните представители пак от двете страни.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател, не е така. Първо, предложението на вносителя е: "Имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се придобиват по давност, да се отчуждават и да се обременяват с вещни права". Предложението на комисията е този текст да се раздели на два отделни текста, като в единия текст по ал. 1 да се каже само "имотите и вещите - общинска собственост, не могат да се придобиват по давност".
Спорният въпрос тук е само за придобиване по давност, нищо друго. А след това вече комисията предлага ал. 2 и тя е в съответствие с предложеното от вносителя в ал. 1, че имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се обременяват с вещни права. Тук става въпрос вече само за публичната общинска собственост. Ние, комисията имам предвид, имаме покритие с това, което предлага Министерският съвет по втората част на текста, а нямаме покритие само по първата част, свързана с придобиване по давност. Затова те са отделни текстове и би трябвало да се гласуват отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи вие предлагате да се гласува най-напред заместващ текст на ал. 1?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заместващият текст е "Имотите и вещите - общинска собственост, не могат да се придобиват по давност". Това е заместващият текст на ал. 1. Това е предложението на комисията, което беше оспорвано от вносителя.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Като при положение, че се приеме този текст, задължително според нас ще се наложи и изменение на чл. 86 от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате този заместващ текст.
От общо гласували 180 народни представители, за - 164, против - 11, въздържали се - 5.
Предложението се приема.


Сега да гласуваме чл. 7 изцяло с направеното изменение.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Сега следва да се гласува ал. 2 така, както я предлага комисията. А ал. 3 всъщност е ал. 2, която предлага Министерският съвет. Тя няма никакво различие.
Искам само още да взема отношение, господин председател, по това, което се направи като предложение, вместо имоти и вещи да се говори само за недвижими и движими вещи. Тази терминология, тези два израза, бих казал, имотите и вещите, са вече приети като терминология и в Закона за собствеността, изменението на Закона за собствеността и в този Закон за общинската собственост, и в Закона за държавната собственост. Даже някои от текстовете вече са тук, които сме приели, сме ги приели с тази терминология.
Така че лично аз смятам, че не би следвало да се променя в този текст терминологията. Това би повлякло след себе си и редица други несъответствия с други текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласуваме чл. 7 с изменението в ал. 1, с предложението за ал. 2 от комисията и ал. 3.
Има думата народният представител Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
По ал. 2 имам предложение от името на група народни представители и от мое име, да има следния вид: "Чл. 7. Ал. 2. Имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се обременяват с вещни права, с изключение на случаите, когато е учредена концесия."
Защото когато погледнем накрая разпоредбите, където се описва що е концесия, се разбира, че това е вещно право. Така че ако не направим тази конкретизация, ако тук не се изясни това, ще има едно вътрешно противоречие в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Пропуснах това да гласуваме.
Комисията поддържа ли предложението?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Не го поддържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Комисията не поддържа предложението, но то трябва да бъде гласувано.
Моля да гласувате предложението на Иван Сотиров за заместващ текст на ал. 2: "Ал. 2. Имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се обременяват с вещни права, с изключение на случаите, когато е учредена концесия".
Моля да гласувате.
От общо гласували 162 народни представители, за - 51, против - 92, въздържали се - 19.
Предложението за заместващ текст не се приема.
Окончателно подлагам на гласуване цялостния текст на чл. 7, с изменението, което беше направено в ал. 1 на вносителя и ал. 2 и ал. 3 така, както е предложено от комисията.
Моля да гласувате.
От общо гласували 140 народни представители, за - 133, против - няма, въздържали се - 7.
Член 7 е приет.
Член 8.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Предложение на вносителя.
"Чл. 8. Ал. 1. Общинският съвет организира стопанисването, управлението и разпореждането с общинската собственост."
Становището на комисията е: приема текста на вносителя.
"Ал. 2. Общинският съвет определя правомощията на кмета на общината, на районните съвети, на кметовете на райони и кметства по стопанисването, управлението и разпореждането с общинската собственост;"
Има и ал. 3 на вносителя със следния текст:
"Ал. 3. Редът и условията за стопанисване, управление и разпореждане с общинската собственост, както и правомощията на районните съвети и на кметовете, се определят с наредба на общинския съвет."
Комисията предлага тези два текста, на ал. 2 и ал. 3, да се обединят в една ал. 2 със следното съдържание: "Ал. 2. Общинският съвет определя с наредба реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинското имущество и конкретните правомощия на кметовете и районните съвети."
По този начин тези две разпоредби се обединяват в един текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тук казвате - чл. 8а.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Не, това е чл. 8, а чл. 8а е отделен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Предлагате най-напред да отпадне ал. 3.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Предлагаме да отпадне ал. 3. Вместо ал. 2 и ал. 3, както са предложени от Министерския съвет, да се приеме една ал. 2, която включва в себе си съдържанието на сегашните ал. 2 и ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате чл. 8 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 142 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - 5.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател, комисията предлага чл. 70, който се намира в гл. 8 "Други разпоредби" и е свързан само със застраховането на имотите - публична общинска собственост, оттам да отпадне. И въобще главата "Други разпоредби" да отпадне и да се замени с глава "Административно-наказателни разпоредби". А този текст на чл. 70 да се възприеме като една обща норма и да се формулира като чл. 8а със същия текст. Ние не променяме текста, но смятаме, че никъде другаде не е по-подходящото място за този текст, отколкото тук, в общата част на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прочетете го.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Предложението на Министерския съвет и становището на комисията е текст с един и същи вид, а именно: "Чл. 8а. Ал. 1. Застроените имоти - публична общинска собственост, задължително се застраховат.
Ал. 2. Застрахователните вноски се предвиждат по бюджетите на общината или на съответните организации и юридически лица на общинска бюджетна издръжка.
Ал. 3. Застрахователните вноски за обектите по чл. 63 са за сметка на концесионера.
Ал. 4. Общинският съвет определя имотите и вещите - частна общинска собственост, които подлежат на задължително застраховане."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 8а.
От общо гласували 136 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 5.
Член 8а е приет.
Член 9.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 9. Ал. 1. В общините и районите се създават служби "Общинска собственост".
Ал. 2. По решение на общинските съвети такива служби могат да се създават и в кметствата.
Ал. 3. Функциите и задачите на службите по ал. 1 и 2 се определят с правилника за прилагане на закона."
Становището на комисията е да се приеме текстът на вносителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате чл. 9 така, както беше предложен.
От общо гласували 146 народни представители, за - 145, против - няма, въздържал се - 1.
Член 9 е приет.
Глава втора - "Стопанисване и управление на имотите и вещите - общинска собственост", чл. 10.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 10. Ал. 1. Общинската собственост се стопанисва и управлява в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Ал. 2. Общинската собственост се използва съобразно предназначението й и за нуждите, за които е предоставена."
Има предложение на народния представител Иван Сотиров и група народни представители в чл. 10 ал. 1 да отпадне.
Становището на комисията е: приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поддържате ли предложението?
ИВАН СОТИРОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да го гласуваме.
Моля да гласувате най-напред предложението за отпадане на ал. 1, при което чл. 10 ще остане с една алинея.
От общо гласували 160 народни представители, за - 49, против - 99, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 10 така, както беше предложен от комисията, заедно със заглавието на глава втора.
От общо гласували 140 народни представители, за - 127, против - 5, въздържали се - 8.
Заглавието на глава втора и член 10 са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 11. Ал. 1. Имотите по чл. 3, ал. 2, т. 1 се стопанисват и управляват пряко от кмета на общината, съответно от кмета на района или кметството, на чиято територия се намират."
Има предложение по тази първа алинея на народния представител Иван Сотиров и група народни представители в чл. 11 ал. 1 да отпадне от законопроекта.
Становище на Комисията по ал. 1: ал. 1 добива следния вид:
"Ал. 1. Имотите по чл. 3, ал. 2, т. 1 се стопанисват и управляват пряко от кмета на общината, съответно от кмета на района или кметството". Отпада изразът "на чиято територия се намират".
Ал. 2, предложена от Министерския съвет: "Имотите по чл. 3, ал. 2, точки 2 и 3, включително здравни, културни, образователни, просветни и социални заведения от общинско значение, се предоставят от общинския съвет за безвъзмездно стопанисване и управление на съответните организации или юридически лица на общинска бюджетна издръжка".
Има предложение на народния представител Иван Сотиров и група народни представители в ал. 2, накрая да се добавят думите "за което се сключва договор".
Становището на комисията е: приема текста на вносителя с малки редакционни поправки, а именно:
"Ал. 2. Имотите по чл. 3, ал. 2, точки 2 и 3, включително и тези на здравни, културни, образователни, просветни и социални заведения от общинско значение, се предоставят от общинския съвет за безвъзмездно стопанисване и управление на съответните организации или юридически лица на общинска бюджетна издръжка".
Тук изменението е в такъв смисъл, че имотите по съответния член, включително и тези на здравни, културни..., за да се подчертае за имотите, докато, както беше предложено преди, ставаше неясно какво значи "здравни, културни, образователни, социални и просветни заведения". Говорим за имоти, а всъщност тук ставаше въпрос за заведения.
Ал. 3. Предложение на вносителя: "Имотите и вещите, публична общинска собственост, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се използват за стопанска и производствена дейност. Забраната не се отнася за имоти или части от тях, които са с пряко производствено или стопанско предназначение".
Има предложение на народния представител Юрий Борисов по ал. 3 - второто изречение да придобие следната редакция: "Забраната не се отнася за имоти или части от тях, които са с пряко образователно, производствено или стопанско предназначение".
Становището на комисията е ал. 3 да придобие следния вид:
"Ал. 3. Имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се използват за стопанска и производствена дейност. Забраната не се отнася за имоти или части от тях, които са с пряко стопанско или търговско предназначение".
"Ал. 4. Предоставянето на особено право на ползване върху публична общинска собственост се извършва само чрез концесии."
Предложение на народния представител Юрий Борисов - в чл. 11, ал. 4, след думата "концесии" да се добави следният текст: "с изключение на имоти, предназначени за образователни потребности".
И предложение на народния представител Иван Сотиров и група народни представители - ал. 4 да отпадне.
Становището на комисията е: приема текста на вносителя по ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Кой има бележки? - Юрий Борисов.
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, аз по принцип оттеглям голяма част от своите предложения, които не са приети от комисията, с малки изключения. Всъщност това предложение по чл. 11, ал. 3 съм го внесъл по молба на Министерството на образованието, науката и технологиите затова, защото в тях съществува едно притеснение, че ако остане текстът така, както е предложен, ще създаде много сериозни пречки пред частните училища, тъй като днес практиката е такава, че частните училища осъществяват своята дейност, като наемат помещения, а тези помещения по принцип ще представляват публична общинска собственост. Затова аз ви предлагам да подкрепите моето предложение тази забрана за отдаване под наем да не се отнася до училища, тук съм го формулирал, с пряко образователно предназначение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, преди "стопанско или търговско предназначение" в края на изречението да се прибави "образователно".
ЮРИЙ БОРИСОВ: Да. Ако ние създадем такива пречки, а в момента също текат заседания на министерството за даване на лицензи на частни училища, ще създадем проблеми не просто на частните училища, а на образователната система като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
ЮРИЙ БОРИСОВ: А по ал. 4 оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По ал. 4 оттегляте.
Други бележки? - Няма.
Най-напред гласуваме предложението на господин Борисов в ал. 3, последното изречение, между "пряко стопанско" да се постави "образователно", запетая и следва "стопанско или търговско предназначение".Това беше предложението. Моля да гласувате тази корекция.
От общо гласували 146 народни представители, за - 21, против - 66, въздържали се - 59.
Предложението не се приема.
Предложението на Иван Сотиров към ал. 2. Поддържате ли го?
ИВАН СОТИРОВ (от място): Трябва да се обмисли.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: При това положение гласуваме чл. 11 така, както е предложен от комисията. Моля, гласувайте!
От общо гласували 142 народни представители, за - 136, против - 2, въздържали се - 4.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 12. Стопанисването на недвижимите имоти - частна и общинска собственост, се осъществява от лицата, на които те са предоставени при условията и по реда на чл. 8".
Становище на комисията: приема текста на вносителя само с една корекция:
"Чл. 12. Стопанисването на недвижимите имоти - частна и общинска собственост, се осъществява от лицата, на които те са предоставени при условията и по реда на наредбата по чл. 8, ал. 2."
Ние в чл. 8, ал. 2 предвидихме възможността общинският съвет да приеме наредба по всички тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте текста на чл. 12 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 143 народни представители, за - 141, против - няма, въздържали се - 2.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 13. Ал. 1. Недвижимите имоти - частна и общинска собственост, предназначени за производствени или стопански нужди, се отдават под наем чрез търг при условия и по ред, определенеи с наредбата по чл. 8, ал. 3. Въз основа на резултатите от търга се сключва договор с кмета на общината или с определен от него заместник-кмет, освен ако в наредбата по чл. 8, ал. 3 е предвидено друго".
По тази алинея има предложение на народния представител Иван Сотиров и група народни представители след думите "под наем" да се добавят "или аренда".
Становището на комисията е ал. 1 да придобие следния вид:
"Ал. 1. Недвижимите имоти - частна и общинска собственост, предназначени за производствени или стопански нужди, се отдават под наем от кмета на общината чрез търг при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2. Въз основа на резултатите от търга, се сключва договор с кмета на общината или с определен от него заместник-кмет, освен ако в наредбата по чл. 8, ал. 2 е предвидено друго".
"Ал. 2. Настаняването под наем в свободни помещения - частна собственост на общината, за осъществяване на социални, културни, образователни, здравни и административни дейности, се извършва със заповед на кмета на общината при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 3".
Становището на комисията е ал. 2 да добие следния вид:
"Ал. 2. Настаняването под наем в свободни помещения - частна собственост на общината, за осъществяване на социални, културни, образователни, здравни и административни дейности, се извършва със заповед на кмета на общината при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2".
Тук искам да добавя, че навсякъде, където има предложение на Министерския съвет и се позовава на наредбата по чл. 8, ал. 3, тъй като ние сменихме тази алинея и остана само една - ал. 2, затова ние навсякъде вече посочваме: "наредбата по чл. 8, ал. 2". Ако това прави на някого впечатление, нека да се знае.
"Ал. 3. Срокът за наемане на помещение по ал. 1 и 2 не може да бъде по-дълъг от 3 години".
Има предложение на народния представител Иван Иванов в чл. 13, ал. 3 срокът "3 години" да се замени с "5 години".
Становището на комисията е: приема текста на вносителя.
"Ал. 4. Предоставянето на помещения - частна и общинска собственост, за нуждите на местните ръководства на политическите партии и синдикалните организации, се извършва със заповед на кмета на общината при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 3".
Предложение на народния представител Иван Сотиров и група народни представители: в ал. 4 накрая да се добави "за срок не по-малък от 10 години".
Становището на комисията е ал. 4 да добие следния вид:
"Ал. 4. Предоставянето на помещения - частна и общинска собственост, за нуждите на местните ръководства на политическите партии и синдикалните организации, се извършва със заповед на кмета на общината при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2".
Комисията предлага да се създаде нова ал. 5 със следната редакция:
"Ал. 5. В Столичната община и в градовете с районно деление заповедите по ал. 2 и 4 могат да се издават от кметовете на райони".
Счетохме за необходимо да се предложи този текст, тъй като в столицата и в градовете с районно деление имаме особена структура - предвижда се възможност тези кметове да осъществяват функции, свързани с управлението и стопанисването на тази собственост. Естествено е да им се предоставят и тези права, за които тук се говори.
Ал. 5 на вносителя:
"Ал. 5. Имотите по ал. 2 и 4 не могат да се пренаемат, да се преотстъпват за ползуване, да се ползуват съвместно по договор с трети лица, както и да се използуват за стопанска и производствена дейност. Забраната не се отнася за тези части от имотите, които са с пряко стопанско предназначение, както и за помещенията, предоставени на политическите партии за клубна дейност".
Становището на комисията е: приема текста на вносителя, като той става ал. 6.
Ал. 5 предлагаме да бъде нова алинея.
Ал. 6 на вносителя:
"Ал. 6. Наемните правоотношения се прекратяват по реда на чл. 43".
Становището на комисията е ал. 6 в този вид да отпадне. Ние не предлагаме нова редакция, тъй като по-нататък предлагаме други изменения, които имат предвид и тази разпоредба.
Това са текстовете, които предлагаме на вниманието на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз си позволявам да направя едно чисто редакционно предложение и в чл. 12, който току-що гласувахме, и в чл. 13 на няколко места има препращане към наредбата по чл. 8, ал. 2. Правно по-правилно е така, както е първоначалният текст да се казва и препращането да бъде при условията и по реда на чл. 8 от закона. Не може в един закон да има препращане към подзаконов нормативен акт. Когато ние кажем, че нещо става по реда на чл. 8, ал. 2, а чл. 8, ал. 2 именно оправомощава надлежният орган да издаде наредба, това е предостатъчно. Другото от правно-техническа и правно-редакционна гледна точка е неправилно. Затова аз бих предложил навсякъде в чл. 13, където е казано: "наредбата по чл. 8", да си остане само "чл. 8, ал. 2" и дори да се прегласува просто за юридическа прецизност текстът и на чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Въпреки че ние преминахме към други текстове, не сме гласували и имаме основание, ако вносителят не възразява, и това е перфектно от гледна точка на юридическата техника, да прегласуваме чл. 12. Нямате възражения чл. 12 да звучи така:
"Чл. 12. Стопанисването на недвижимите имоти - частна и общинска собственост, се осъществява от лицата, на които те са предоставени при условията и по реда на чл. 8, ал. 2".
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Нямаме възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, прегласувайте това нещо за съвършенство на нашето законодателство.
Благодаря на Йордан Соколов.
Въобще, започваме новата сесия със страшно конструктивна опозиция. Започвам да се плаша! (Весело оживление, реплики)
От общо гласували 156 народни представители, за - 156, против и въздържали се - няма.
Прегласуван е чл. 12.

Смятам, че с това ние се съгласихме и навсякъде в текстовете на чл. 13 да имаме същата редакция като отпадне "по наредбата", а остане само "чл. 8, ал. 2".
Имате ли други бележки?
Давам думата на господин Димитър Велев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател, докато за чл. 12 това, което предложи господин Соколов, е вярно и правилно се гласува, в чл. 13 има случаи, при които не може да не се посочи наредбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е за ал. 2, че "ако в наредбата по чл. 8 не е предвидено друго".
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Да. Защото там е казано, например в изречение второ - "Въз основа на резултатите от търга се сключва договор с кмета на общината или с определен от него заместник-кмет, освен ако в наредбата по чл. 8, ал. 2 е предвидено друго". Следователно самият документ - наредба, подзаконов акт е, може да предвижда друго. Но ние сме дали тази възможност на общинския съвет - да приема наредба и да регламентира нещата така, както намери за добре, в рамките на закона, разбира се. Следователно не във всички случаи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, тогава точно ще укажем кои са.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Докато в първото изречение може да се каже, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В първото изречение: "по ред, определен с чл. 8" - отпадат думите "наредбата по", а остава "наредбата по чл. 8, ал. 2" в последното изречение.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Всъщност и в първото изречение има значение. Наредбата трябва да остане и в първото изречение. Казано е: "се отдават под наем от кмета на общината чрез търг при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2". Документът наредба, макар и подзаконов акт, е този, който определя реда. Не може да не го посочим, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Член 8 го определя.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Член 8 дава правото на общинския съвет да приема такава наредба, но самата наредба вече регламентира начина.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): А ако изобщо няма приета наредба, какво ще стане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Логиката, която и аз възприех, е, че законов акт не цитира подзаконов акт. Това беше логиката.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Със същия този законов акт с този закон се предвижда възможност за приемане на наредба от общинските съвети. Значи този закон, предоставяйки възможността на общинския съвет да приеме наредба, не може същият този закон да не се позовава на тази наредба.
МИНИСТЪР ЧЕРВЕНЯКОВ (от място): Член 8 задължава общинските съвети да приемат наредба.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Именно. Член 8 задължава общинския съвет да приеме наредба. И всяко едно позоваване на наредбата на чл. 8 оттук нататък, в някои отделни случаи, разбира се, не може да не се позовава на наредбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, вие смятате, че не може да отпаднат думите "наредбата по" и на двете места в ал. 1. Същото се отнася и за ал. 2.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Да. Докато за чл. 12 можеше, тук нещата са по-различни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре. Други бележки?
Господин Соколов има думата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Тук хипотезите са различни. Там, където се казва "при условие и по ред, определени", винаги може да се каже " по чл. 8, ал. 2". Става дума за условия и ред, определени от чл. 8, а чл. 8 именно оправомощава да бъде издадена наредба. Докато във второто изречение вече не се говори за ред и условия, а кой има право да сключи договор. Така че във второто изречение може да остане този текст, по принцип това е един диспозитивен текст - "въз основа на резултатите от търга се сключва договор с кмета на общината или с определен от него заместник-кмет, освен ако в наредбата е предвидено друго".
Дори ако ме питате, аз бих предложил да отпаднат думите "освен ако в наредбата по чл. 8, ал. 2 е предвидено друго". Тук е дадена достатъчно добра възможност и това е просто законодателната практика един договор за наем въз основа на търг да се сключва с кмета на общината или с определен от него заместник-кмет. Защо е необходимо в наредбата да има някакво трето лице. Кое ще е това друго лице? Толкова ли е натоварен с работа кметът или заместник-кметът, та да не са именно те хората, които да подпишат и да сключат договора вече въз основа на един проведен търг?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, вашето предложение е да отпадне текстът "освен ако в наредбата е предвидено друго".
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Просто законът казва кой има право да сключи договора, посочен е кметът или заместник-кметът и това е достатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Думата има Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми колеги, искам да мотивирам предложението за това в края на ал. 4 да се добави "за срок не по-малко от 10 години". Става въпрос за наемните договори, които се сключват с местните ръководства на политическите партии и синдикалните организации от общините. При срок от три години се създава една възможност кметовете да държат в шах местните партийни и синдикални организации. Независимо че по закон кметовете са деполитизирани, всички знаем, че кметовете в огромната част от случаите са издигнати от една или друга политическа сила, от която те не могат да се абстрахират. И не е редно да се дава възможност с един такъв кратък срок на сключване на наемните договори един или друг кмет да има възможност по някакъв начин да оказва давление върху местни партийни и синдикални организации. Затова, за да се защити конституционното право на политическите партии пълноценно да водят своя живот и да развиват политическа дейност, нека да се даде един по-голям срок, както тук е предложено - 10 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, това ще го гласуваме. А другото ви предложение - по ал. 1 - "или аренда", държите ли на него?
ИВАН СОТИРОВ: Колегата Димов ще го защити.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Желев.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ (СДС): Предложението, което ще направя, е от чисто практически съображения. Водеше се известен спор, добросъвестен, разбира се, в Комисията по местно самоуправление, но след вземане на решението по ал. 1 у мен възникна идеята отново да предложа това, което предложих там. И бих желал да бъде отменено като една дума в текста - господин Велев сигурно си спомня за спора за търга.
Какво имам предвид? В ал. 1 се казва: "се отдава под наем от кмета на общината чрез търг при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2". С оглед да се запази общинската собственост, която на много места е в доста окаяно състояние - всички, които сме работили в тази област го знаем - се провеждат търгове и се гледа по най-бързия начин да бъде отдадена тя, за да може наемателят да се грижи за обекта. Обаче представете си, че на даден обект, който не е много привлекателен и е в много занемарено състояние при обявяването на търговете от общината по официалния ред - по наредбата по чл. 8 и т.н., по всички правила на изкуството в тази област не се яви никой на търга - нито на първия, нито на втория, нито на третия и т.н. Как ще се постъпи в такъв случай? Кметът или общинският съвет в случая са с вързани ръце.
Аз предлагам да отпаднат думите "чрез търг", като аз съм убеден, че общинските съвети по места във всички случаи ще въведат тази форма като първата и основна форма. Но трябва във всички случаи да има някаква вратичка за краен случай, ако на търговете не се явят никакви кандидати, да може да се отдава по някакви други начини - ние ги знаем, които сме работили в общината - и които са напълно законови. Така че, господин Велев, съвсем нямам предвид да оспорвам мнението на комисията, просто давам предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Думата има Спас Димитров.

СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, поддържам предложението в ал. 1 след думите "под наем" да се добави "или аренда". Единственият аргумент, който бих приел от комисията, е, че въпросът за арендата ще се реши в специален закон. И ако има гаранции за това, то тогава действително би могло да се помисли за оттегляне на това предложение. Но тъй като засега този закон не е внесен на второ четене в Народното събрание, аз смятам, че след като приехме и дефинирахме, че общинска собственост, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 са горите и земеделските земи, определени със закон, то в такъв случай сме длъжни да посочим, че недвижимите имоти, частна и общинска собственост, включително и земеделските земи, могат да се отдават под аренда. Нещо, което комисията в случая не прие като наше предложение. Това е аргументацията за необходимостта в конкретния случай в ал. 1 след думите "под наем" да се добави "или аренда".
Освен това, господин председател, искам да повдигна един въпрос, свързан с предложението по ал. 5 сега, като становище на комисията, да стане текст - ал. 6. Имам предвид последното, второто изречение, където се казва, че забраната не се отнася за тези части от имоти, които са с пряко стопанско предназначение. И сега насочвам вниманието ви на това - както и за помещенията, предоставени на политическите партии за клубна дейност".
Има се предвид, че в случая те могат да се преотстъпват, да се ползват по договор с трети лица, ако са предоставени за клубна дейност на политическа партия. Това, разбира се, би трябвало да се приветства и аз лично го приветствам като принцип на вносителя - да се регламентира най-после възможността да се предоставят помещения на партии за клубна дейност. Мисля, че до този момент такова нещо нямаше.
Притеснението ми идва от това, че така, както е редактиран, текстът ще даде възможност на места така да се разбира, че по същество да се прекратят всички договори с партии за помещения, които така или иначе се използват за клубна дейност. И тъй като договорът с тях не е сключен за такава дейност, да се използва буквалното тълкуване на закона и да се достигне до един резултат, който според мен противоречи вече на възможността партиите да реализират своя клубна дейност.
Ето защо аз предлагам следното.
Или редакционно "предоставени" да се заличи и се използва думата "използвани" от политическите партии за клубна дейност, или да остане "предоставени", но да се добави: "предоставени или използвани от политическите партии за клубна дейност". По този начин вече няма вероятност и опасност съществуващото положение по някакъв начин да бъде нарушено или да се злоупотреби с неяснотата на текста така, както се предлага от вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Милко Торбов. Други бележки? - Не виждам. Да минем към гласуване и да обявим почивка.
МИЛКО ТОРБОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Аз, като член на Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика, изцяло и категорично подкрепям становището на комисията по чл. 13, включително от ал. 1 до ал. 6, за второто четене на разглеждания закон.
Аз искам да ви съобщя, уважаеми народни представители, че комисията посвети 12 или 13 заседания на Закона за общинската собственост. Над 40 работни часа се занимавахме с текстовете. Бяха поканени видни юристи. Отчетоха се много мнения, включително и на Съвета по законодателство. Стигна се до една прецизна редакция, включително и на чл. 13 от предложения Закон за общинска собственост.
Искам да ви предложа да не приемаме такива самодейни предложения, които променят дадена сричка, дума или запетайка, тъй като ако допуснем това нещо в пленарната зала, се нарушава логиката на закона оттук нататък и по всяка вероятност този закон ще бъде приет не да кажем до края на седмицата, а може би и до края на другия месец, тъй като объркването ще бъде твърде голямо.
Аз ви призовавам да подкрепим изцяло становището на комисията и ви предлагам, уважаеми господин председателю, да преминем към гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Вашето предложение има чисто пожелателен характер, защото всичко, което е предложено, трябва да се гласува.
Има думата господин Сотиров за реплика.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Искам да направя реплика на господин Торбов. Тук има и други представители от Комисията по местно самоуправление, които също са участвали в тези заседания. И не смятам, че пленарната зала е група от самодейци и че каквото мине в комисия... Ние имаме внесени писмени предложения, които са обсъждани. Някои от тях събраха също така немалко гласове в комисията, независимо че не минаха.
Смятаме, че пленарната зала не бива да се подценява като един конвейер, който трябва да приема всичко, което се подаде от комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Правилно. Всички сте прави. Преминаваме към гласуване.
Най-напред за отпадане. Има предложения за отпадане, които са следните:
1. Господин Димитър Желев предложи в ал. 1 думите "чрез търг" да отпаднат.
Моля да гласувате.
От общо гласували 160 народни представители, за - 32, против - 90, въздържали се - 38.
Предложението не се приема.
2. Господин Йордан Соколов предложи в ал. 1 първото използване на думите "наредбата по" да отпаднат. Последното изречение - "от него заместник-кмет.", и оттам - "освен ако в наредбата..." - да отпадне до края.
Моля да гласувате за тези отпадания.
От общо гласували 152 народни представители, за - 42, против - 98, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
3. Предложението на комисията е ал. 6 от първоначалния текст да отпадне.
Моля да гласувате.
От общо гласували 135 народни представители, за - 135, против и въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Преминаваме към гласуване на добавки и заместващи текстове.
1. Предложението от народния представител Иван Сотиров в ал. 1 след думите "под наем" да се добави "или аренда".
Моля да гласувате.
От общо гласували 156 народни представители, за - 45, против - 71, въздържали се - 40.
Предложението не се приема.
2. Предложение от народния представител Иван Костадинов Иванов в ал. 3 срокът "3 години" да се замени с "5 години".
Моля да гласувате.
ИВАН ИВАНОВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
3. Предложение от господин Иван Сотиров.
Ал. 4. "... за срок не по-малък от 10 години" в края на ал. 4 да се добави: "за политическите партии".
От общо гласували 168 народни представители, за - 55, против - 96, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.
4. Предложението от Спас Димитров за старата ал. 5, в края на изречението "предоставени на" да се замени с "използвани от". Вместо "предоставени на" да се замени с "използвани от". Предложенията са две.
От общо гласували 160 народни представители, за - 47, против - 93, въздържали се - 20.
Предложението не се приема.
5. Второто предложение на Спас Димитров е след "предоставени на" да се добави "или използвани от".
Моля да гласувате.
От общо гласували 167 народни представители, за - 47, против - 102, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате изцяло чл. 13 така, както беше предложен от комисията, с отпадането на последната ал. 6 и преномерирането.
От общо гласували 160 народни представители, за - 127, против - 13, въздържали се - 20.
Член 13 е приет.
Половин час почивка. Благодаря. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието след почивката. Давам думата на господин Димитър Велев за чл. 13а.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! След обстойно обсъждане на текстовете на Законопроекта за общинската собственост се наложиха и някои допълнения в резултат на направени предложения в самата комисия. Комисията счете, че недобре са регламентирани въпросите, свързани с наемните правоотношения, които се установяват, поради което предлага нов чл. 13а.
Искам да отбележа, че след като приключи закона ще има прередактиране на номерацията на целия закон. И естествено е, че в един нов закон не може да има такива "13а" или някои други текстове с "а" и "б", а те ще придобият друга номерация. Но сега на вниманието на народните представители го предлагаме така за попълване на съдържанието на този законопроект.
Предлагаме нов чл. 13а със следния текст:
"Чл. 13а. Ал. 1. Наемните правоотношения се прекратяват:
1. поради неплащане на наемната цена за повече от един месец или поради системното й неплащане в срок;
2. поради извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, разрешени по установения ред, когато се засягат ползвани помещения;
3. поради лошо стопанисване;
4. с изтичането на срока за настаняване;
5. когато наемател по чл. 13, ал. 2 и 4 придобие в собственост помещения от същия вид, годни за постоянно ползване;
6. когато наемателят не отговаря на условията, установени с наредбата по чл. 8, ал. 2;
7. когато помещенията се ползват в нарушение на забраните по чл. 13, ал. 6;
8. други основания, определени с договора по чл. 13, ал. 1.
Ал. 2. При прекратяване на наемните правоотношения по ал. 1, т. 2 на наемателя се предоставя друго помещение от същия вид.
Ал. 3. Наемните правоотношения по чл. 13, ал. 1 се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите.
Ал. 4. Наемните правоотношения по чл. 13, ал. 2 и 4 се прекратяват със заповед на съответния кмет, в която се посочва основанието за прекратяването на наемното правоотношение, събраните доказателства и срока за опразване, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
Ал. 5. Заповедта по ал. 4 може да се обжалва пред окръжния съд по реда на Закона за административното производство."
И тъй като това е нов текст по него няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Бележки не знам дали сега ще има от залата, но искам да заявя, че този текст беше обсъждан в продължение на няколко заседания и това е, така да се каже, най-точният вариант, който предлагаме на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате чл. 13а така, както е предложен.
От общо гласували 142 народни представители, за - 108, против - 1, въздържали се - 33.
Член 13а е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 14. Ал. 1. Поддържането и ремонтите на имотите и вещите - публична общинска собственост, се организира от лицата и организациите по чл. 11, ал. 1 и ал. 2.
Ал. 2. Необходимите средства за поддържането и ремонтите се предвиждат ежегодно по бюджета на общината."
Няма направени предложения.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате чл. 14 така, както е предложен.
От общо гласували 130 народни представители, за - 107, против - няма, въздържали се - 23.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 15. Ал. 1. Поддържането и текущите ремонти на имотите и вещите - частна общинска собственост, се възлагат на наемателите и ползвателите с договор за тяхна сметка."
Предложение на народния представител Иван Иванов: чл. 15, ал. 1 да придобие следния вид:
"Ал. 1. Поддържането и текущите ремонти на имотите и вещите, частна общинска собственост, с изключение на общинските жилища, се възлага на наемателите и ползвателите".
Комисията предлага ал. 1 да добие следния вид:
"Ал. 1. Поддържането и текущите ремонти на имотите и вещите - частна общинска собственост, се извършват от наемателите и ползвателите им в съответствие с разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за собствеността.
Ал. 2. В договора ал. 1 може да се уговори основните ремонти да се извършват за сметка на наемателите и ползвателите."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Да, заповядайте господин Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Смятам, че в ал. 2 се споменава за договор по ал. 1, а в ал. 1, в редакцията която ни предлага комисията, никъде не се говори за договор. За мен не става ясно какъв е този договор в ал. 1, между кой е сключен, кога се сключва този договор, какъв е характерът, какво е съдържанието на този договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има договор в ал. 1.
СПАС ДИМИТРОВ: Има Закон за задълженията и договорите. А за конкретен договор, какъвто е смисълът на ал. 2, никъде не става дума.
Ето защо според мен текстът на ал. 2 е неясен и аз ви моля да отложите приемането на този текст. Комисията да се събере и да даде една по-съвършенна редакция по този текст.
Освен това ще ви моля да изяснят кои текстове от Закона за собствеността се прилагат. Законът за задълженията и договорите - да, но Законът за собствеността? Там не се уреждат никъде наемни отношения, за ремонт и за друго.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председател! Аз действително щях да докладвам по този въпрос, въпреки че комисията е приела този текст по ал. 2 и тя го е приела поради това, че в първоначалния вариант, предложен от Министерския съвет, се говори за това, че поддържането и текущите ремонти на имотите и вещите - частна общинска собственост, се възлагат на наемателите и ползвателите с договор за тяхна сметка. След това текстът е изменен, като е казано, че се извършват от наемателите и ползвателите им в съответствие с разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, а щом е съгласно този закон, то във всички случаи се сключва и договор.
Затова, за да няма такова двусмислие, прав е господин Спас Димитров, че действително няма добра кореспонденция с ал. 1, но за да стане текстът по-добре, аз мисля, че не е необходимо да се отлага този въпрос, а в ал. 2 да се каже: "С договор може да се уговори основните ремонти да се извършват за сметка на наемателите и ползвателите".
Следователно, след като казваме по ал. 1, така както сме я предложили, че поддържането и текущите ремонти се извършват в съответствие със Закона за задълженията и договорите и Закона за собствеността, да кажем, че с договор може да се уговори и нещо друго. И това нещо друго е, че основните ремонти да се извършат за сметка на наемателите и ползвателите.
Така въпросът се решава.

Що се отнася до забележката, че в ал. 1 е посочен и Законът за собствеността, аз мисля, че след като се касае за наемни отношения, наистина може да остане само прилагането на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Спас Димитров възприема ли това?
СПАС ДИМИТРОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
Моля да гласувате в ал. 2 да отпадне буквата "а" от "договора" и да стане "с договор". Изменението да стане така: "С договор може да се уговори..." и т.н.
Моля, гласувайте това изменение.
От общо гласували 128 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 6.
Изменението в ал. 2 е прието.
Моля, гласувайте целия член така, както ви беше предложен - с това изменение!
От общо гласували 127 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 6.
Член 15 е приет.
Член 16!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 16. Ал. 1. При възникване на належаща общинска нужда наемателите на помещения по чл. 13, ал. 2 и ал. 4 са длъжни да ги освободят в срок от два месеца от връчването на съобщението за освобождаването.
Възникването на належаща общинска нужда се констатира с решение на общинския съвет."
Има предложение на народния представител Иван Сотиров и група народни представители чл. 16 да отпадне от законопроекта.
Има предложение на господин Борисов, което той го оттегли.
Становището на комисията е ал. 1 да придобие следния вид:
"Ал. 1. При възникване на належаща общинска нужда наемателите на помещения по чл. 13, ал. 2 и 4 са длъжни да ги освободят в срок от три месеца от връчването на съобщението за освобождаване.
Възникването на належащата общинска нужда се констатира с решение на общинския съвет.
Ал. 2. Ако имотът по ал. 1 не бъде освободен доброволно, той се освобождава по административен ред въз основа на заповед на кмета на общината, която се привежда в изпълнение със съдействието на органите на Националната полиция."
Становището на комисията е: приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бележки? Господин Сотиров? Има думата господин Спас Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Извинете, да довършим докрай, има и ал. 3.
"Ал. 3. Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по съдебен ред."
Становището на комисията е ал. 3 да придобие следния вид:
"Ал. 3. Заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред окръжния съд по реда на Закона за административното производство."
Тук казваме много ясно пред кого се обжалва и по какъв ред се обжалва тази заповед.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми дами и господа, господин председател! Поддържам предложението на Иван Сотиров за отпадане на този текст. Аз мисля, че в него се въвеждат съвсем нови неща, които според мен внасят най-малкото неяснота относно не само замисъла, но и прилагането на един такъв текст.
Първо, не е ясно понятието "належаща общинска нужда", с която например може на основата на тази "належаща общинска нужда" да бъде задължена една партия в един определен град да освободи наеманото от нея помещение за партийни нужди.
Второ, неяснота е свързаното с възникването на тази належаща нужда и установяването й с решение на общинския съвет. Тук не е посочен дори кворумът за едно такова решение, което създава впечатлението, че е достатъчно обикновено мнозинство и нищо повече не е необходимо, за да се приеме, че има належаща общинска нужда. И по този начин опасението ми е, че партии и организации по отделни места просто могат да бъдат принудени да освободят наеманите помещения. При пълната неяснота на това какво е належаща общинска нужда и при възможността това да става с решение на общинския съвет просто партията или организацията няма възможност по никакъв начин да се защити затова, защото тя няма право да обжалва решенията на общинския съвет. В Закона за местното самоуправление и местната администрация е определен редът, по който могат да се обжалват решенията на общинския съвет. Сега умишлено или не, фактически санкционираното лице, този, който ще бъде засегнат от неясното понятие "належаща общинска нужда", няма възможност по никакъв начин да реагира. И ако за чл. 13а се прие, че все пак заповедта, с която се прекратява наемното отношение, може да се обжалва пред окръжния съд по реда на ЗАП, то тук се отива далеч и с една проста констатация, с едно обикновено мнозинство просто се изхвърля партията, организацията или настанените по ал. 2 на чл. 13 лица и те нямат никаква възможност за своя ефикасна защита. Забележете, че текстът, който ни се предлага, дава възможност да се обжалва заповедта по ал. 2. Тоест, заповедта за освобождаване по административен ред, но не и същността на въпроса, т.е. налице ли е тази належаща общинска нужда и спазени ли са изискванията, например, за взимане на решения от общинския съвет.
Ето защо моето формално предложение е да се приеме, че в този му вид текстът следва да отпадне и да се приеме предложението на Иван Сотиров целият текст, не само засягащият точка 4, но и точка 2. Това като алтернативно предложение, разбира се, понеже виждам, че така или иначе предложенията ни не се приемат. Аз съм свързан с приемането на този закон. Смятам като алтернативно предложение все пак да се върне на комисията и да се огледат нещата, като се съобразим преди всичко с това да се даде възможност на засегнатите лица, ако не друго, то засегнатите лица да имат възможност на някаква съдебна защита, а не, както е сега в този текст. По същество могат да бъдат изхвърлени във всеки един момент с едно минимално мнозинство в общинските съвети.
Смятам, че съображенията ми са продиктуванине не само от опасност от политически реваншизъм или непремерени стъпки на отделните мнозинства в общинските съвети, но е свързана и с възможността по този начин всъщност да се потуши една местна политическа дейност, която и без това в този момент не можем да кажем, че е кой знае колко развита. С подобни текстове поставям под съмнение изобщо местната политическа демокрация. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател, тъй като беше направено предложение да се отложи този текст, аз формално възразявам. Искам да заявя, че този текст е обсъден много внимателно и очевидно тук се имат предвид изключителни случаи, когато за много важни обществени нужди се налага едни или други помещения да бъдат използвани именно за общински нужди. И затова е казано не въобще при общинска нужда, а при належаща общинска нужда. Това на първо място.
И второ, за да бъдат защитени интересите, както тук стана въпрос, на политически, синдикални организации, а и не само на тях, тук става въпрос и за други организации по ал. 2 на чл. 13, затова сме предвидили възможност заповедта по ал. 2 да се обжалва пред окръжния съд по реда на Закона за административното производство. И ако съдът прецени, че съветът неправилно е приел решение, с което е констатирал надлежна общинска нужда, без да е налице такава, във всички случаи тази заповед ще бъде отменена и съответно това решение не може да се изпълни.
Следователно, има надеждна, достатъчна гаранция по съдебен ред да бъдат защитени интересите на тези организации. Затова ние смятаме, че не е необходимо да се отлага.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към гласуване. Най-напред, съгласно правилника, гласуваме предложението на Иван Сотиров за отпадане на целия текст. Моля да гласувате.
От общо гласували 170 народни представители, за - 59, против - 109, въздържали се - 2.
Предложението не се приема.
Второто предложение на Спас Димитров е да се отложи обсъждането на чл. 16. Моля да гласувате.
От общо гласували 167 народни представители, за - 56, против - 103, въздържали се - 8.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 16 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 151 народни представители, за - 111, против - 36, въздържали се - 4.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 17. Движимите вещи - частна общинска собственост, се стопанисват и управляват при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 3".
Становището на комисията е чл. 17 да придобие следния вид:
"Чл. 17. Движимите вещи - частна общинска собственост, се стопанисват и управляват при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2".
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки. Моля да гласувате чл. 17 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 132 народни представители, за - 119, против - 5, въздържали се - 8.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 18. Културни, исторически и архитектурни паметници - общинска собственост, се стопанисват и управляват при условията и по реда, определени в специалните закони".
Няма предложения. Становището на комисията е: приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате чл. 18 така, както е предложен.
От общо гласували 139 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 20.
Член 18 е приет.
Преминаваме към глава трета - "Принудителното отдаване на имоти - частна собственост, за общински нужди". Член 19.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 19. Ал. 1. Недвижими имоти или части от тях - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително само за задоволяване на такива общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно парично обезщетение или обезщетяване с друг равностоен имот, съгласно правилата на тази глава".
Становището на комисията е: приема текста на вносителя по ал. 1.
"Ал. 2. Отчуждаване може да се извършва и само на терена без сградите в него".
Има предложение на народния представител Светослав Лучников чл. 19, ал. 2 да отпадне.
Становището на комисията е ал. 2 да придобие следния вид:
"Ал. 2. Отчуждаване по ал. 1 може да се извършва и само на земята без сградите в нея".
Тук съображенията на комисията са били, че има случаи, при които се налага това отчуждаване само на земята без сградите в нея. Например новоприетият текст в чл. 66 от Закона за собствеността, където е казано, че предмет на правото на строеж може да бъде и строеж под повърхността на земята, би могло да се осъществи в случай само тогава, когато има отчуждаване на земята под сградата, за да се извършват някакви подземни работи. И други, разбира се, случаи, при които може да се наложи такова отчуждаване. Но то е все пак като изключение.
"Ал. 3. Отчуждаването на малки незастроени части от недвижими имоти, необходими за прокарване или оформяне на улици и булеварди, за прокарване на задънени улици и за оформяне на площади и дворищни регулации, се извършва при условията и по реда на Закона за териториално и селищно устройство. По този ред се извършва и отчуждаването на припадащи се идеални части от общи части на съществуващи жилищни сгради, а когато е необходимо - и на реално определени зимнични и тавански помещения в тях, изградени въз основа на учредено право на строеж върху общинска земя, за тяхното надстрояване или пристрояване".
Има предложение на народния представител Светослав Лучников - чл. 19, ал. 3, второто изречение да отпадне.
Становището на комисията е цялата ал. 3 да отпадне.
"Ал. 4. Не могат да бъдат отчуждавани принудително недвижими имоти - собственост на държавата, с изключение на малки незастроени части от недвижими имоти".
Предложение на народния представител Благой Димитров - чл. 19, ал. 4 да отпадне.
Становището на комисията е ал. 4 да стане ал. 3 и да придобие следния вид:
"Ал. 3. По реда на този закон не могат да бъдат отчуждавани принудително недвижими имоти - собственост на държавата".
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, аз настоявам ал. 2 на чл. 19 да отпадне, просто защото не виждам смислено поле за нейното приложение.
Как може да се отчужди една земя, върху която има постройка, без да се отчужди постройката, и тази така отчуждена земя да служи за задоволяване на такива потребности на общината, които ще я направят публична общинска собственост? Просто това е абсурд!
Това, което тук се подсказа, че може да стане за някакъв подземен строеж, ами, подземният строеж е ограничено право на ползване върху вещта, то е една, така да се каже, суперфиция с обратен знак. Но тя не посяга на правото на собственост.
Така че не виждам абсолютно никакво поле за приложение на този текст и затова наистина настоявам да отпадне. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване. Най-напред ще гласуваме отпадането на ал. 2 по предложение на господин Лучников. Моля да гласувате!
От общо гласували 168 народни представители, за - 57, против - 94,въздържали се - 17.
Предложението не се приема.
Има предложение от господин Лучников и от комисията ал. 3 да отпадне изцяло. Предложението на господин Лучников е частично, но то се включва в предложението на комисията ал. 3 изцяло да отпадне. Моля да гласувате!
От общо гласували 147 народни представители, за - 145, против - няма, въздържали се - 2.
Предложението се приема.
Има предложение на народния представител Благой Димитров ал. 4 да отпадне. Това предложение не се поддържа от комисията. Комисията предлага нов текст. Моля да гласувате отпадането на ал. 4, каквото е предложението на Благой Димитров.
От общо гласували 165 народни представители, за - 53, против - 96,въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 19 с три алинеи. Гласувахме вече отпадането на ал. 3. Алинея 4 става ал. 3. Моля да гласувате!
От общо гласували 136 народни представители, за - 113, против - 16,въздържали се - 7.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 20.Общината може да извършва принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, само за задоволяване на такива обществени нужди, в резултат на което отчужденият имот ще бъде обявен за публична общинска собственост по реда на тази глава."
Има предложение на народния представител Иван Сотиров и група народни представители чл. 20 да се измени така:
"Чл. 20. Ал. 1. Общината може да извършва принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, само за задоволяване на такива обществени нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, в резултат на което отчужденият имот се обявява за публична общинска собственост по реда на тази глава.
Ал. 2. Недвижими имоти могат да бъдат отчуждавани от общината по влезли в сила застроителни и регулационни планове за:
1. прокарване или преустройство на улици и булеварди;
2. водоснабдяване, канализация, електрификация, топлофикация, газификация и изграждане на комуникационно-транспортни и съобщителни мрежи и съоръжения;
3. изграждане на подземни трамваи и железници със съоръженията към тях, тунели и транспортни съоръжения на различни нива;
4. прокарване на трасета на железопътни линии и пътища със съоръженията към тях."
Комисията счита, че не е необходим този изброителен принцип и предлага чл. 20 да добие следния вид:
"Чл. 20. Общината може да извършва принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, само за задоволяване на такива обществени нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, в резултат на което отчужденият имот се обявява за публична общинска собственост."
Принципът и това, което иска да каже текстът, е, че отчужди ли се един имот - частна собственост, той задължително става публична общинска собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми колеги, предложението, което току-що бе прочетено за нова редакция на чл. 20, цели следното: с едно стриктно изброяване, което отговаря и на регламентирането в Закона за териториалното и селищното устройство се цели един ясен регламент, когато се отчуждава, да се отчуждава само за конкретни мероприятия, а това е именно изграждане на обекти предимно от инфраструктурата, които са с типично обществено значение.
С редакцията, която е предложена от вносителя по чл. 20, се дава възможност да се отчуждават жилища на граждани, постройки и т. н. за задоволяване на обществени нужди - нещо, което по мое мнение не е необходимо, дори е опасно и създава възможност да бъдат накърнявани интересите на гражданите. Няма ясни критерии за това кое точно е общинска нужда. Създава се възможност общинските съвети по свое усмотрение да разкриват отчуждителни процедури, а знаем, че в една по-малка община защитата, че се изисква наличието на приет градоустройствен план, не е достатъчна гаранция, че няма да има злоупотреби. Още повече, ако бъде приет един по-нисък кворум на съветниците, които могат да взимат такова решение. Какво означава общината, която е най-големият собственик на своята територия, която има най-големи финансови възможности, примерно да реши да направи детска градина или нещо друго и затова да отчужди къщата на лицето Х? Харесала им е една хубава къща - практика, която ни е позната досега, харесва им хубавата къща на даден човек, общината казва: защо ние сега ще хвърляме пари и усилия да строим нова къща, ето тази къща е хубава, ние ще си я отчуждим и ще си я направим детска градина...
Общината има достатъчно възможности - и терени, и средства да си строи. Не бива да се допуска отчуждаването на къщи!
Когато се строи шосе, когато се строи железопътна линия и т. н., тогава - да)! Но иначе това, което се дава като възможност с текста на вносителите, е опасно и може да породи злоупотреби. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие държите на текста, който сте предложили като заместващ текст?
ИВАН СОТИРОВ: Да.
ЦОНЬО БОТЕВ (от място): Текстът е противоконституционен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля председателят на комисията да изрази отношението си.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Тъй като чувам от залата, че този текст бил противоконституционен, аз не мога да разбера какво се има предвид, кое е противоконституционно. (Реплики от СДС)
Член 20 иска да каже единствено, че могат да се отчуждават имоти - частна собственост, само когато тези имоти ще станат публична общинска собственост. Не може да се отчуждават частни имоти и да стават частна общинска собственост, т. е. частни на физически или юридически лица и след това те да станат частна общинска собственост. Това законът не го допуска. Това наистина може да бъде произвол.
Но законът казва, че това може да става единствено само за задоволяване на такива обществени нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, но в резултат на отчуждаването тези имоти ще станат публична общинска собственост. Нищо повече не казва законът.
КРУМ СЛАВОВ (от място): А кой ще преценява критериите?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Критерии за какво? (Шум и реплики)
Колеги, искам да ви върна към чл. 19, който ние приехме. Основният принцип е в чл. 19 и ние тук го повтаряме. Ние приехме вече чл. 19. Това, което предлага господин Сотиров, е нещо различно от смисъла на чл. 20. Затова аз не виждам нищо противоконституционно. Напротив, това е повторение на чл. 19 с допълнението, че в резултат на отчуждаването имотът се обявява за публична общинска собственост - една гаранция, че няма да се пристъпи към безразборно отчуждаване.


И това, което каза господин Сотиров например, че когато общината може да си построи нещо, тя вместо да го строи, ще отиде да го отчуждава, няма да стане, защото принципът е "които не могат да бъдат задоволени по друг начин". Щом тя може да го построи и има начин, няма да важи този принцип, тази разпоредба.
Затова комисията предлага този текст, който ви прочетох, с подобрената редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Емил Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Аз мисля, че най-важното от предложението на колегата Иван Сотиров е прието, принципът, който предлага той в предложената от него ал. 1. Опасения, каквито той изложи, са напълно несъстоятелни. Механизмът, който предлага за някакво изчерпателно изреждане на вариантите, които касаят изграждането на инфраструктурата, никога не може да бъде перфектен.
След това, колеги, моля ви, вижте следващите тестове от проектозакона - и чл. 21, който се предлага, и чл. 22, който се предлага. Първо, коя ще бъде тази местна власт, която ще си позволи да вземе решение, което ще създаде днес някакво обществено напрежение? И второ, основание за вземане на такова решение е влязъл в сила подробен градоустройствен план. Това е закон, той се процедира и гражданите имат възможността да заявят своите претенции и своите възражения пред съда. Така че налице са всички гаранции да бъде защитена собствеността на отделния гражданин. Не бива тук да има никакви съмнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина понякога се налага отчуждаване на имоти. Но аз мисля, че не е нормално общината да отчуждава имоти, които да използва в същия им вид. Нормално би било, ако с един строително-регулационен план бъде предвидено някакво строителство, което наистина е изключително необходимо за общината и заради това да бъде отчужден имотът. Но в никакъв случай не мога да се съглася с варианта - отчуждаване на имот, който след това да бъде използван от отчуждителя за свои цели. Наистина това е недопустимо и не трябва да се приема такъв текст.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Виж член 20.
ЦОНЬО БОТЕВ: Аз мисля, че там има и друго нещо, което комисията е предложила, което доказва, че има такава опасност. Защото след това пише ако отпадне необходимостта, какво ще последва, което значи, че един такъв текст може да се използва за нечисти сделки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми колеги, надали тук някой се съмнява, че ако един общински съвет, който е достатъчно влиятелен и авторитетен орган, реши на някой човек, ако, разбира се, този човек няма големи връзки и позиции в обществото и с пари да се бори и да се съди и да осъди общинския съвет, ако общинският съвет вземе някакво решение, ще може един обикновен човечец да се бори с един общински съвет. Не всеки може да води дела, не всеки има тази култура, тези средства и тези възможности. Затова трябва със самия закон да се пресече възможността един общински съвет, ако предпочете да се пусне по пътя на минималното съпротивление и да вземе на някой къщата и... И това, което каза колегата Ботев, изключително важно - законът трябва да предвижда отчуждаване само за мероприятие. Не може да се прави отчуждаване, да взема нещо, вместо аз да си го построя, защото така ми е по-лесно, за да си го ползвам. След като общината иска да решава социални проблеми, има достатъчно пари, терени, възможности да си построи. А с тези разпоредби се създава тази възможност.
И, господин Костадинов, аз не съм склонен да смятам, че един орган, след като е публичен, след като е избран, той непременно е прекалено добросъвестен и така нататък. Ние почти всеки ден в парламента сме свидетели на това как се приемат противоконституционни текстове, които Конституционният съд връща и така нататък. Така че това, че някой е избран, поне в България все още не означава, че трябва да му се дават прекалено големи възможности и да му се гласува пълно доверие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване. Най-напред ще гласуваме заместващия текст, предложен от Иван Сотиров. Моля да гласувате заместващия текст на чл. 20, предложен от Иван Сотиров.
От общо гласували 168 народни представители, за - 56, против - 88, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 20 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 154 народни представители, за - 113, против - 40, въздържали се - 1.
Член 20 е приет.
Има думата за отрицателен вот Свободка Стефанова.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като текстът, който току-що се гласува, е противоконституционен и нарушава правата на гражданите да притежават собственост, която след това да бъде отчуждавана и да бъде използвана от други, смятам, че всеки в залата трябваше да гласува отрицателно, за да не се стига дотам като противоконституционен текстът да бъде отменен. Защото в цялата тази глава за отчуждаване на собственост прозира една идея на управляващите отново да изземат имотите на гражданите. Вижда се дори от следващите текстове, в които се определя кворумът в общинския съвет, който ще определя обектите за отчуждаване, че се цели не обезщетяването на гражданите после с други имоти, а прибирането на техните имоти. Това се вижда и от чл. 37, ал. 1, която определя момента, в който ще отпадне нуждата от използването на чуждия имот и вече ще се предоставя за други нужди.
Аз смятам, че по-добре е да се прегласува този текст и ако наистина е за важни и неотложни общински нужди, да се приеме регламентацията, която предлага колегата Сотиров, защото с начина, по който отхвърлихте неговото предложение, показвате, че основната цел на цялата тази глава е отново да се отчуждават имотите на хората и да се създава една несигурност за частната и неприкосновена собственост на гражданите.
Освен че обосновавам своя отрицателен вот, ако е възможно, моля да се прегласува, за да може, ако случайно някои от управляващите имат друго отношение към Конституцията, да го изразят по целесъобразен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към чл. 21. Вие поискахте думата за отрицателен вот, не за процедурен въпрос.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Чл. 21 - предложение на вносителя.
"Чл. 21. Принудителното отчуждаване се извършва с решение на общинския съвет, взето с мнозинство от две трети от общия брой на съветниците."
Има предложение на народния представител Иван Иванов в чл. 21 думите "взето с мнозинство от две трети от общия брой на съветниците" да се заменят с "взето с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците".
Друго предложение - на народния представител Благой Димитров: в чл. 21 текстът "мнозинство от две трети" да се замени с текста "мнозинство от три четвърти".
Становището на комисията: чл. 21 да придобие следния вид: "Производството по отчуждаване се открива с решение на общинския съвет, взето с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците".
Искам само две думи да кажа защо комисията е приела това становище, което се покрива с предложението на народния представител Иван Иванов. Защото по-нататък, както вече господин Костадинов посочи, ще видим, че основанията за вземане на решение от общинския съвет за принудително отчуждаване е влязъл в сила подробен градоустройствен план, по силата на който определен имот е предвиден за отчуждаване.
Следователно приемането на един план става с мнозинство повече от половината от народните представители. И след като е влязъл в сила този план, след това с едно мнозинство от две трети може да се блокира изпълнението на този план. Затова при приемането на плана и при решението за започване на процедура по отчуждаване трябва да има съответствие.
Това са ни били съображенията и тук в никакъв случай не се накърняват интересите на гражданите, а в такива случаи се защитават интересите на цялото население на общината, тоест когато имаме някаква нужда за самата община и за това население.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Все пак трябва да гласуваме предложенията, направени за изменение: текстът "мнозинство от две трети" да се замени с текста "три четвърти". Моля да гласувате.
От общо гласували 137 народни представители, за - 28, против - 94, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на чл. 21 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 127 народни представители, за - 111, против - 9, въздържали се - 7.
Член 21 е приет.
Преминаваме към чл. 22.

"Чл. 22. Основания за вземане на решение от общинския съвет за принудително отчуждаване са:
1. влязъл в сила подробен градоустройствен план, по силата на който имотът е предназначен за задоволяване на нуждите на общината по чл. 20;
2. наличие на изоставен имот."
Има предложение на народния представител Светослав Лучников чл. 22, т. 2 да отпадне.
Има предложение на народния представител Иван Сотиров и група народни представители за отпадане на чл. 22.
Комисията възприе предложението на господин Лучников и по други съображения, разбира се, изостави т. 2.
Комисията предлага следния текст:
"Чл. 22. Основания за вземане на решение от общинския съвет за принудително отчуждаване и влязъл в сила подробен градоустройствен план, по силата на който имотът е предназначен за задоволяване на нуждите на общината по чл. 20."
Следователно, след като не се предвижда в плана, не може да се извършва и отчуждаване. Това е една достатъчна гаранция за защита на интересите на гражданите.
И второ, комисията изостави наистина второто основание - наличие на изоставен имот. Защото много трудно е да се определи какво значи изоставен имот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 22 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 131 народни представители, за - 113, против - няма, въздържали се - 18.
Член 22 е приет.
Член 23.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 23. Ал. 1. С решението си по чл. 21 общинският съвет мотивира нуждата по чл. 20 и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин и конкретизира имота, който следва да бъде отчужден.
Ал. 2. Кметът на общината уведомява собственика по реда на Гражданския процесуален кодекс за откриване на производство по отчуждаване и оценка на недвижимия му имот.
Ал. 3. Собствениците и обитателите на недвижимите имоти по ал. 1 са длъжни да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, като при отказ достъпът се осигурява със съдействието на органите на Националната полиция."
Няма предложения от народни представители.
Становището на комисията е: приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения? - Не виждам.
Моля да гласувате чл. 23, както беше докладван.
От общо гласували 134 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 14.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 24. Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице провежда преговори със собственика за покупко-продажба на имота, а при отказ - за начина на обезщетяване. За резултата от преговорите кметът уведомява общинския съвет в 7-дневен срок."
Няма предложения.
Становището на комисията е: приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения? - Не виждам.
Моля да гласувате чл. 24, както беше докладван.
От общо гласували 131 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 15.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 25. Ал. 1. При постигане на съгласие относно размера и начина на обезщетяване се сключва договор за покупко-продажба или за замяна, като производството по отчуждаване се прекратява.
Ал. 2. При непостигане на съгласие общинският съвет в едномесечен срок от уведомлението по чл. 24 взема решение за отчуждаване на имота.
Ал. 3. Решението съдържа:
1. подробно описание на имота;
2. оценка на отчуждавания имот;
3. начина на обезщетяване;
4. размера на паричното обезщетение, а при имотно обезщетение - подробно описание на отстъпвания в обезщетение имот и неговата оценка."
Има предложение на народния представител Светослав Лучников към чл. 25, ал. 3 да се прибави следната нова точка:
"5. обосноваване невъзможността общинската нужда да се задоволи по друг начин".
Комисията не възприема това предложение, тъй като в чл. 23, ал. 1 още с първото решение, което се взема за започване на процедурата по принудително отчуждаване, изрично е казано, че "общинският съвет мотивира нуждата си по чл. 20". Тя вече веднъж е мотивирана.
Следователно, има произнасяне по този въпрос.
Становището на комисията е: приема текста на вносителя по ал. 1, ал. 2 и ал. 3.

"Ал. 4. Решението по ал. 3 може да се обжалва от собственика пред окръжния съд в 14-дневен срок от датата на връчване на съобщението по реда на Гражданския процесуален кодекс."
Становището на комисията е ал. 4 да добие следния вид:
"Ал. 4. Решението по ал. 2 може да се обжалва от собственика пред окръжния съд по реда на Закона за административното производство".
"Ал. 5. Съдът събира всички допустими доказателства по Гражданския процесуален кодекс и решава спора по същество."
Становището на комисията е ал. 5 да отпадне, тъй като това е задължение на съда според процесуалните закони и не е необходимо ние тук да ги посочваме изрично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Лучников, поддържате ли предложението си след това разяснение? Имате думата. Това е едното предложение към текста. Другото е за отпадане, което отделно ще гласуваме.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Решението по чл. 23 е едно предварително решение, което не е административен акт. Административният акт е решението по чл. 25 и понеже този административен акт подлежи на обжалване, в него трябва да се съдържат всички елементи, по които собственикът може да спори и може да иска отменяването на решението от съда. Затова е необходимо в това решение, което, пак повтарям, е административният акт, да се впише и обосновка на невъзможността съответната общинска нужда да бъде задоволена по друг начин. Защото както според Конституцията, така и според Закона за собствеността, така и според този закон, който сега приемаме, отчуждаване може да стане само при условие, че съответната нужда не може да бъде задоволена по друг начин. Затова в това решение това обстоятелство трябва да бъде обосновано, за да може да се даде възможност на собственика, ако той не е съгласен с него, да го обжалва пред съда по установения административен ред. Това според мен налага да се допълнят изискванията към решението с необходимост да се обоснове невъзможността за задоволяване на общинската нужда по друг начин. Тоест, да се прибави една точка пета, която аз предлагам, към чл. 25, ал. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Моля да гласувате предложението на народния представител Светослав Лучников за прибавяне на нова точка - точка пета, към чл. 25, ал. 3, в смисъл обосноваване невъзможността общинската нужда да се задоволи по друг начин, като изискване за съдържанието на решението. Моля режим на гласуване.
От общо гласували 165 народни представители, за - 52, против - 69, въздържали се - 44.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате предложението на комисията за отпадане на ал. 5, беше поднесена обосновката, тъй като това изискване се съдържа в ГПК.
От общо гласували 135 народни представители, за - 115, против - 11, въздържали се - 9.
Приема се предложението за отпадане на ал. 5.
Моля да гласувате чл. 25 с докладваните от името на комисията ал. 1, ал. 2, ал. 3, нов вариант на комисията на ал. 4. Моля да гласувате чл. 25 с четирите алинеи, които бяха докладвани от името на комисията.
От общо гласували 129 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 11.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 26. Ал. 1. При парично обезщетяване оценката на отчуждения имот се извършва по пазарни цени към датата на решението на общинския съвет по чл. 25, ал. 2 или влизането в сила на съдебното решение."
Становището на комисията е: приема текста на вносителя.
"Ал. 2. При обезщетяване с недвижим имот отчужденият и отстъпеният в обезщетение имот се оценяват по пазарни цени към съответната дата по ал. 2. Разликата в стойността се доплаща от общината или от собственика."
Има предложение на народния представител Светослав Лучников - в двете алинеи на чл. 26 пред думите "пазарни цени" да се добави "действителни текущи".
Становището на комисията по ал. 2 е да добие следния вид:

"Ал. 2. При обезщетяване с недвижим имот отчужденият и отстъпеният в обезщетение имот се оценяват по пазарни цени към съответната дата по ал. 1. Разликата в стойността се доплаща от общината или от собственика."
"Ал. 3. Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика след връчване на съобщението по чл. 23, ал. 2, се заплащат с по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота."
Становището на комисията е: приема текста на вносителя.
"Ал. 4. Собственикът, който ще бъде обезщетен с жилище или с друг имот, може да прехвърли правото си на обезщетение на определени от него лица. Прехвърлянето се извършва в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните и се освобождава от държавна такса, когато е на роднини по права линия."
Становище на комисията - ал. 4 да добие следния вид:
"Ал. 4. Собственикът, който бъде обезщетен с жилище или с друг имот, може да прехвърли правото си на обезщетение на определени от него лица. Прехвърлянето се извършва в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните и се освобождава от държавни и местни такси, когато е между роднини по права линия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има едно-единствено предложение от залата - на господин Лучников (Поддържате ли го? - Да, поддържа го господин Лучников) - в двете алинеи на чл. 26 пред думите "пазарни цени" да се добави "действителни текущи". Моля да гласувате това предложение.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Само едно съображение, госпожо председател. Ние обсъдихме детайлно тези предложения, но смятаме, че когато се говори за пазарни цени към съответна дата, към съответен момент, те са действителни и те са текущи към този момент и не е необходимо да се добавят тези думи. Но все пак господин Лучников е предложил и мисля, че трябва да се гласува, а залата да реши.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От общо гласували 134 народни представители, за - 14, против - 87, въздържали се - 33.
Не се приема това допълнение.

Моля да гласувате чл. 26 така, както беше предложен от името на комисията - с ал. 1 на вносителя, ал. 2 - нов вариант от комисията, ал. 3 - на вносителя, подкрепена от комисията и ал. 4 - с нова редакция от името на комисията.
От общо гласували 142 народни представители, за - 121, против - 5, въздържали се - 16.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Предлагаме да се създаде нов чл. 26а. Ще обясня само с две думи от какво е продиктувано това предложение. Такъв текст са приели в Комисията по устройството и дейността на държавните органи по Закона за държавната собственост. С него се дава една гаранция и защита интересите на гражданите, че ако те не бъдат съответно обезщетени в определен срок ще имат възможност да върнат отново своя имот. Ние също смятаме, че това е справедливо и го приемаме като един нов текст със следното съдържание:
"Чл. 26а. Ако в шестмесечен срок от влизане в сила на решението по чл. 25, ал. 2 или на съдебното решение по чл. 25, ал. 4 собственикът не бъде обезщетен в съответствие с чл. 27, по негово искане окръжният съд по местонахождението на имота отменя акта за отчуждаването".
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За предложение има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Предлаганият чл. 26а е напълно безсмислен. Вижте какво гласи следващия чл. 27, който се предлага без изменения: "Имотът се счита за отчужден, когато се изплати определеното обезщетение или когато се издаде нотариален акт за собственост на отстъпения в обезщетение имот". Значи, преди да стане плащането или преди да бъде отстъпен по нотариален път дадения в обезщетение имот, отчуждението изобщо не е настъпило. Защо тогава ще отменяме решението за неговото извършване, когато то изобщо не е настъпило? Решението има едно отлагателно действие, то влиза в сила едва тогава, когато сумата на обезщетението се заплати или когато по нотариален път се прехвърли съответният даден в замяна и като обезщетение имот. Щом този текст продължава да бъде поддържан и ние ще го приемем сега, след малко, от чл. 26а няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други мнения? Господин Велев, имате думата, за да изложите аргументите си.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Аз съм съгласен с господин Лучников по принцип, само че тук не става въпрос за отчужден вече имот, господин Лучников. Ние казваме в чл. 26а: по негово искане окръжният съд по местонахождението на имота отменя акта за отчуждаването, който акт е налице, но самото отчуждаване още не е станало поради това, че по чл. 27 не е изплатено обезщетение или не е издаден нотариален акт за собственост. Значи, имотът не се счита за отчужден, но е налице акт и този текст е продиктуван от хипотезата, че има акт за отчуждаване, но в продължение на две, три или повече години - има специален текст за случаите над три години - не се изплаща обезщетение и не се предоставя друг имот, но актът си е налице, имотът не се счита за отчужден. Можем ли да го държим този гражданин в една неизвестност в продължение на толкова много време? За да стимулираме общинския съвет в интерес на гражданите, да стимулираме общинския съвет своевременно да обезщетява гражданите, своевременно да им предоставя имотите, за които е взел решение, в смисъл да ги обезщетява с имоти, за които е взел решение, ние предлагаме този текст. Това е в интерес на гражданите, а по-нататък вие вече ще видите, че има специален текст за случаите, когато в тригодишен срок от самото отчуждаване имотът не бъде използван по предназначение. Затова в първоначалния вариант на закона го нямаше този текст, но господин Лучников, ние именно от вашата комисия, където вие сте приели подобен текст в Закона за държавната собственост, изхождайки от съображенията, които вие сте имали предвид, за да има една защитеност на гражданите и в другия закон, и в този закон, да има съответствие в защитата на тези интереси и в двата закона. Затова ние предлагаме този текст да се приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Чухте аргументите и на господин Лучников, и на комисията. Тъй като става дума за нов текст - за него може да се гласува за включването му и против включването, а не за отпадането на първоначален текст. Затова, моля ви да гласувате чл. 26а както е предложен от комисията. Процедурата за отпадане не може да се приложи, тъй като не става дума за отпадане на текст от законопроекта на вносителя, а за алтернативен текст, който сега влиза.
От общо гласували 139 народни представители, за - 126, против - 5, въздържали се - 8.
Приет е чл. 26а.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 27. Ал. 1. Имотът се счита за отчужден, когато се изплати определеното обезщетение или когато се издаде нотариален акт за собственост на отстъпения в обезщетение имот.
Ал. 2. Кметът на общината осигурява служебното издаване на нотариалния акт по ал. 1".
Становището на комисията е - приема текста на вносителя.
Няма предложения по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 27.
От общо гласували 135 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 4.
Приет е чл. 27.
Господин Емил Костадинов има думата за процедурно предложение.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В утрешния дневен ред е предвидено да продължим с разглеждането на Законопроекта за общинската собственост. Ето защо предлагам сега да преустановим неговото гледане и да преминем към следващите точки от дневния ред - ратификациите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма обратно мнение. Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 132 народни представители, за - 128, против - 3, въздържал се - 1.
Прието е процедурното предложение.

Пристъпваме към точка втора от дневния ред. Поначало ни предстоят три точки ратификации.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА АРЖЕНТИНА ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ, вносител Министерският съвет.
Има становища на Икономическата комисия и на Комисията по външна политика.
Господин Койчев има думата за становището на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа! Комисията разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Аржентина за взаимно насърчаване и защита на инвестициите на заседанието си на 10 април. Договорът е подписан през 1993 г. Беше внесен от правителството през месец февруари 1995 г., но се наложиха някои допълнителни проучвания във връзка с предположението, че в Аржентина има многочислена българска колония. И от гледна точка на числеността на тази колония трябваше да се установят евентуалните финансови данъчни последствия от ратификацията на договора. След като получихме данни за състоянието на този проблем, комисията разгледа законопроекта и смята, че договорът отговаря на интересите на страната и представлява важна крачка в развитието на икономическото партньорство между България и Република Аржентина.
Споразумението обхваща целия комплекс от отношения, свързани с извършването на инвестиции от физически и юридически лица от едната страна на територията на другата на основата на принципа на равнопоставеност. Двете страни ясно са декларирали желанието си да работят за насърчаване на деловите отношения между тях чрез създаване на свободен и отворен пазар за инвестиции.
На основа на обсъждането комисията предлага на Народното събрание да приеме предложения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Аржентина за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Договорът е ратифициран от аржентинския парламент. Тези дни в Република Аржентина ще бъде българска делегация, която ще възстановява и двустранната Комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, и с нашата ратификация предполагам ще дадем добра новина за укрепване на деловите отношения между двете държави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви, господин Койчев.
Има думата господин Камов да представи становището на Комисията по външна политика и европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 2 март 1996 г. Комисията по външна политика обсъди проект за закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Аржентина за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 21 септември 1993 г. в Буенос Айрес и прие следното становище:
"Първо, Договорът между правителството на Република България и правителството на Република Аржентина за взаимно насърчаване и защита на инвестициите е първият подобен документ между нашата страна и държава от Латинска Америка и неговото влизане в сила ще доведе до активизиране на търговско-икономическия обмен с този регион.
Второ, предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точка 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон договора по точка първа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви, господин Камов. Изказвания, предложения? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Аржентина за взаимно насърчаване и защита на инвестициите на първо четене.
От общо гласували 144 народни представители, за - 143, няма против, въздържал се - 1.
На първо четене е приет този законопроект.
Господин Койчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Госпожо председател, колеги! Единодушна е подкрепата на законопроекта на първо четене, добросъвестно е анализиран текстът на законопроекта и на самия договор. Предлагам да гласуваме и на второ четене днес законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 146 народни представители, за - 144, няма против, въздържали се - 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Койчев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Аржентина за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Република Аржентина за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 21 септември 1993 г. в Буенос Айрес."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 135 народни представители, за - 133, няма против, въздържали се - 2.
С това е приет Законът за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Аржентина за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Пристъпваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПО МОРСКО ПРАВО И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ЧАСТ 11 НА КОНВЕНЦИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПО МОРСКО ПРАВО.
Има становища на три парламентарни комисии. Водеща е Комисията по външна политика и европейска интеграция.
Има думата господин Николай Камов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми колеги, при нас обикновено рутинно минават тези процедури, но искам да кажа на всички народни представители, че ни предстои да ратифицираме един голям не само по обем международноправен акт, но и по значение. Като морска държава за нас той представлява особен интерес. В неговото изработване и приемане са участвали и български специалисти. Така че не съвсем обичайно, а с известно вълнение, защото става дума за нещо действително голямо, ще предложа на вашето внимание становището на комисията.
"На свое заседание от 11 април тази година Комисията по външна политика и европейска интеграция разгледа законопроекта и прие следното становище:
Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право е международен договор с глобално значение. Тя урежда режима на всички видове морски пространства: териториално море, проливи, използвани за международно корабоплаване, изключителна икономическа зона, континентален шелф, открито море, морското и океанското дъно отвъд пределите на националната юрисдикция, както и почти целия спектър от дейности, свързани с изследването и използването на ресурсите на Световния океан и неговите недра.
Конвенцията съдържа и специална част, третираща защитата и опазването на морската среда. По силата на конвенцията се създава Международен орган за морското дъно и Международен трибунал по морско право. Като цяло тя представлява кодекс за поведението на държавите при изследването и използването на морските и океански пространства и техните недра.

Споразумението относно прилагането на част ХI на конвенцията бе постигнато 12 години след нейното разработване и сключване през 1982 г. То откри пътя за превръщането на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право в универсален международен договор.
Не съществуват пречки от вътрешноправен характер за ратифициране на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, тъй като Законът за морските пространства на Република България и Правилникът за приложението му почиват на нейните принципи и норми.
Имайки предвид гореизложеното, Комисията по външната политика и европейската интеграция предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, сключена в Монтего Бей на 10 декември 1982 г. и Споразумението относно прилагането на част ХI на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, прието от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 28 юли 1994 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Борис Колев да докладва становището на Комисията по опазване на околната среда и по водите.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Ще ви запозная със становището на Комисията по опазване на околната среда и по водите, относно Законопроект за ратификация на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и на Споразумението относно прилагането на част ХI на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, внесен от Министерския съвет на 13 март 1996 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 април 1996 г. Комисията по опазване на околната среда и по водите разгледа разпределения й от председателя на Народното събрание Законопроект за ратификация на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и на Споразумението относно прилагането на част ХI на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, внесен от Министерския съвет на 13 март 1996 г.
На заседанието присъствуваха представители от Министерството на околната среда, Министерството на транспорта и Министерството на външните работи.
По време на обсъждането на законопроекта се подчерта изрично, че:
- Конвенцията регламентира подробно режима на всички видове морски пространства и почти целия спектър от дейности, свързани с използуването на Световния океан и неговите недра.
- Потвърждава суверенитета на крайбрежната държава върху териториалното й море, гарантира безпрепятственото транзитно преминаване през проливите, използувани за международно корабоплаване и установява режим на 200-милна изключителна икономическа зона, в която на крайбрежната държава се предоставят суверенни права върху стопанисването и експлоатацията на биологичните и минералните ресурси на морето.
- В областта на контрола и борбата със замърсяването на морската среда конвенцията задължава страните да прилагат оптимални практически мерки, намиращи се на тяхно разположение. Всички държави - крайбрежните, държавата на пристанището и държавата на знамето на кораба - са отговорни за предотвратяване на замърсяването на морската среда от земни източници или кораби в зависимост от юрисдикцията, която упражняват върху причинителите на замърсяването.
- Конвенцията регулира компетенциите на държавите при провеждането на морски научни изследвания в районите на откритото море, в териториалното море, в изключителната икономическа зона и в континенталния шелф.
- В част ХII от Конвенцията - "Защита и опазване на морската среда" са регламентирани правата на държавите за експлоатация на природните ресурси, мерките за предотвратяване, намаляване и опазване под контрол на замърсяването на морската среда. Създадени са условия за глобално и регионално сътрудничество, техническа помощ, мониторинг и оценка на опазването на околната среда.
- Споразумението относно прилагането на част ХI от конвенцията третира режима за проучване и извличане на минерални ресурси от дъното на Световния океан.
България е гласувала за Резолюция 48/263 на Общото събрание на ООН за приемане на споразумението, но е направила декларация, че ще се обвърже с неговото прилагане чрез последващо му подписване или писмено уведомление за това.
За Република България конвенцията е важен международен договор поради разпоредбите й, които регулират режима на различните видове морски пространства. Тези разпоредби са отразени в Закона за морските пространства на Република България и Правилника за приложението му, поради което не съществуват пречки от вътрешноправен характер за ратификация.
След станалите разисквания комисията с единодушие

"Р Е Ш И:

1. Одобрява внесения законопроект, внесен от Министерския съвет, относно ратификацията на Конвенцията на ООН по морско право, сключена в Монтего Бей, Ямайка на 10 декември 1982 г. и на Споразумението относно прилагането на част ХI на Конвенцията на ООН по морско право, прието от Общото събрание на ООН на 28 юли 1994 г.
2. Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 2,4, 5 и 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Конвенцията на ООН по морско право, сключена в Монтего Бей на 10 декември 1982 г. и на Споразумението относно прилагането на част ХI на Конвенцията на ООН по морско право, прието от Общото събрание на ООН на 28 юли 1994 г."
Искам само да допълня, че участието ни в тази конвенция няма да натовари бюджета на Република България, тъй като членският внос е символичен. Мога да ви кажа, че първата година България ще плати само около 2000 долара членски внос за участие в конвенцията.
Ето защо комисията предлага тя да бъде ратифицирана поради изключителната й важност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря, господин Колев.
Има думата господин Спас Мулетаров да представи становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!
На редовно заседание, проведено на 11 април 1996 г. Комисията по устройството и дейността на държавните органи обсъди Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и на Споразумението относно прилагането на част ХI на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, внесен от Министерския съвет.
Членовете на комисията единодушно взеха следното становище по законопроекта.
"Присъединяването на България към Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и към Споразумението относно прилагането на част ХI от същата конвенция е от интерес за страната и ще допринесе за задълбочаване на международното икономическо сътрудничество.
Конвенцията дава подробна регламентация на режима на морските пространства, както и на дейността, свързана с използуването на ресурсите на Световния океан. Конвенцията запазва суверенитета на крайбрежната държава върху териториалното море и изключителната икономическа зона. Проектозаконът не съдържа норми, които противоречат на Конституцията и с оглед на това няма пречки да бъде приет на първо гласуване.
Поради изложеното, Комисията по устройството и дейността на държавните органи подкрепя внесения законопроект и предлага Народното събрание да го приеме на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по този законопроект?
Има думата господин Стойко Пенчев. След това господин Райчевски.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Имам професионално и морално задължение, след като се обсъжда Конвенцията по морско право, да кажа няколко думи по проблематиката и приемането на конвенцията.
Това е изключително важен акт, който дава възможност първо, да се реши проблемът на Черно море, тъй като за разлика от другите морета Черно море е поставено в една изключителна ситуация по отношение на Закона за морските пространства. Конвенцията дава това правомощие и парламентът трябва да поеме ангажимента да направи именно тези поправки в унисон с конвенцията. Тъй като знаете, че континенталният ни шелф е изключителна икономическа зона и морската граница на Турция, Русия, Румъния и България са спорни. В момента по икономическите зони на практика между Турция и Русия, и Украйна има спор. България също влиза в тази система, тъй като става дума за 200-милна зона.
Ето защо тази конвенция е изключително важна и аз ви приканвам по най-бърз и динамичен начин да я подкрепим и да гласуваме законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като народен представител от регион, който е разположен на брега на Черно море, както и всички мои колеги от Варненски и Бургаски регион, а и всички останали от страната, съзнават важността на тази конвенция. Аз взимам думата, за да я подкрепя и да подканя моите колеги да направят същото.
Правя само една добавка - нашето законодателство трябва да прояви и още ред инициативи, с които да конкретизира точно опазването на морската среда по Черноморския басейн. В момента нашето море е много застрашено, много поразено от независещи от нас фактори. Нека тази конвенция, която ние подпишем, да бъде стъпка към цялостното решаване на този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Моля да гласувате на първо четене Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и на Споразумението относно прилагането на част 11 на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право.
От общо гласували 138 народни представители, за - 135, против - 1, въздържали се - 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Камов има думата за процедурно предложение, вероятно.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Мисля, че гласуването по точка 1 дава всички основания да предложа на вашето внимание да подложите законопроекта на гласуване на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 130 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 2.
Прието е процедурното предложение.
Моля господин Камов да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Закон за ратифициране на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и на Споразумението относно прилагането на част 11 на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право.
Член единствен. Ратифицира Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, сключена в Монтего Бей на 10 декември 1982 година, и Споразумението относно прилагането на част 11 на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, прието от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 28 юли 1994 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 134 народни представители, за - 133, против - няма, въздържал се - 1.
С това е приет Законът за ратифициране на Конвенцията на ООН по морското право и на Споразумението относно прилагането на част 11 на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право.
Нямаме време за последната ратификация. Тя ще остане за утре. Става дума за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Република Словакия.
Ще ви прочета съобщенията.
Комисията по културата ще проведе заседание от 15 часа днес в зала 456 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 2 и ще обсъжда Законопроекта за народните читалища.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще заседава в четвъртък редовно в 356 зала на пл. "Княз Александър Батенберг" N 2. Ще обсъжда законопроектите за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент, законопроектите за закрила на новите сортове и растения и породи животни и Законопроекта за Държавната банка за инвестиции и развитие.
Комисията по национална сигурност ще заседава в четвъртък, утре, от 15 часа в зала 232 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 2.
Комисията по младежта, спорта и туризма ще заседава в четвъртък от 14,30 часа в залата 456 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 2. Ще разглежда текстовете на глава "Финансиране" от Законопроекта за транспорта и други въпроси.
Комисията по радио, телевизия и БТА, във връзка с посещението на експерти доктор Вернер Румхорст, господин Мартин Думермут и господин Кристоф Поарел от Съвета на Европа по въпросите на медиите от 22 до 25 април 1996 година, срещите с депутати и експерти на комисията са, както следва: 23-и е минал вече, 24-и, днес, е бил сутринта; 24-и, днес, от 14 до 17 часа ще има извънредно заседание на Комисията по радио, телевизия и БТА.
Редовното заседание на комисията ще се проведе в четвъртък.

Извънредното заседание по въпросите на медиите, както го съобщих.
Закривам заседанието. Утре точно в 9,00 часа. (Звъни)


(Закрито в 14,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов

Митко Нитов