Председателствували: заместник-председателите Нора Ананиева и Атанас Железчев
Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков


ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (Звъни): Откривам извънредното заседание на Народното събрание.
Дневният ред е утвърден. Моля ви само за една промяна, която е съгласувана с председателя на Комисията по земеделието и горите - да разместим т. 2 и т. 3 от дневния ред. Втора точка да стане Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, по който остават по-малко текстове, и трета точка - Законопроектът за арендата в земеделието.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 184 народни представители, за - 128, против - 21, въздържали се - 35.
Прието е това разместване.
По първа точка от дневния ред моля да дадете съгласие в заседанието да вземе участие госпожа Йосифова - заместник-министър на правосъдието.
От общо гласували 157 народни представители, за - 123, против - 28, въздържали се - 6.
Прието е предложението.
Моля да бъде поканена госпожа Йосифова.

Преминаваме към първа точка от дневния ред -
ГЛАСУВАНЕ НА ВЪРНАТИЯ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ОБСЪЖДАНЕ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Има думата господин Мулетаров, председател на Комисията по устройството и дейността на държавните органи, да поднесе доклада на комисията.
Самият указ е раздаден. Докладът на комисията също е раздаден, но както е установена практиката, ще го чуем от трибуната.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Доклад относно Указ N 244 от 16 юли 1996 г. на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 4 юли 1996 г.
Президентът на Република България е върнал за ново обсъждане в Народното събрание Закона за допълнение на Закона за съдебната власт със следните мотиви:
"Народното събрание осъществява законодателната власт като приема, изменя, допълва и отменя законите. Като осъществява тази дейност, то влага в новоприетите нормативни актове своето разбиране за Конституцията на Република България.
Народното събрание може да прави това, защото има Конституционен съд, който единствен е компетентен да установява противоконституционността на законите и другите актове на Народното събрание.
С приетите закони или други актове законодателният орган не може да преценява конституционосъобразността на актовете на президента на републиката. Това е така, защото Конституционният съд има в своя компетентност това право, чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
Твърдението, че Народното събрание има такива права, означава неразбиране на принципа за разделяне на властите, който българската Конституция от 12 юли 1991 г. постановява.
Преценката дали конкретен акт на държавния глава е в съответствие с конституционните норми, може да бъде направена от Конституционния съд, като спорът пред него може да бъде повдигнат по инициатива най-малко на една пета от народните представители съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията.
Новоприетият Закон за допълнение на Закона за съдебната власт постановява забрана Висшият съдебен съвет да упражни правомощията си относно избирането на кандидати за председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд - назначения, които по реда, предвиден в Конституцията, бяха осъществени.
Указите, постановени по реда на тази обвързана компетентност, могат да бъдат оспорени с оглед на тяхната конституционосъобразност единствено пред Конституционния съд на Република България, който има право, ако намери основания за това, да ги отмени".
След като се запозна с мотивите на президента и задълбочено обсъди поставените с тях въпроси, на редовното си заседание, проведено на 18 юли 1996 г., Комисията по устройството и дейността на държавните органи прие следното становище:
Недоумение предизвиква обстоятелството, че мотивите на президента не кореспондират с текста и съдържанието на върнатия закон. В тях няма никакви аргументи в подкрепа на твърдението, че законът противоречи на Конституцията.
Народното събрание урежда поредността, в която следва да се предприемат основните стъпки в изграждането на съдебната власт съгласно действуващата нормативна уредба, и разбирането, което законодателят е вложил в Конституцията и законите. Според това разбиране избирането на ръководства и състав на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, съответно на апелативните съдилища и Военноапелативен съд не бива да предхожда приемането на Закона за Върховния административен съд и на процесуалните закони, които ще уредят триинстанционното съдебно производство.
Поредността в извършването на съдебната реформа, която установява Народното събрание в закон, изхожда от разпоредбата на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията. В него е определена поетапността на влизането в действие на определената с Конституцията организация на съдебната власт. А тя е: след приемането на новите устройствени и процесуални закони. Тази поредност отговаря на логиката на действия на съдебната власт и на всяка разумно организирана държавна власт - първо се приемат новите устройствени и процесуални закони и след това се създава и влиза в действие определената с Конституцията организация на съдебната власт. Установената в Конституцията поредност е:
1. Да се създадат устройствени правила и процесуална уредба (правилата за дейност на органите на съдебната власт).
2. Да се създадат самите органи.
3. Да се изберат ръководствата и съставът на съдебните органи.
Установявайки, че съдебните органи се създават и техните състави се избират след приемането на устройствените и процесуалните закони, уреждащи триинстанционното съдебно производство, Законът за допълнение на Закона за съдебната власт е в хармония с целите, залегнали в Конституцията.
Целта, от която изхожда § 4, е да се създаде поетапно и плавно нова организация на съдебната власт, да се подготви и осигури нейното нормално и в съответствие с Конституцията действие.
Народното събрание има право да направи това по силата на Конституцията. Принципът за разделение на властите не е и не може да бъде пречка на законодателната власт чрез закон да изразява своето разбиране по въпроси на политиката и управлението на държавата и нейните власти.
Съдебната власт може да има виждане, което е различно от виждането на законодателната власт, но това не я освобождава от задължението да прилага законите. Това нейно задължение произтича от чл. 117, ал. 2 от Конституцията, който гласи: "Съдебната власт е независима. При осъществяването на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона".
Предвид изложеното, комисията предлага на народните представители да подкрепят нейното становище и да приемат повторно Закона за допълнение на Закона за съдебната власт, приет на 4 юли 1996 г. от Народното събрание.
Становището на комисията е прието с 11 гласа "за", 7 гласа "против" и 1 глас "въздържал се". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат?
Господин Васил Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Аз подкрепям указа за връщане на законопроекта на президента на Републиката, макар мотивите към този указ да не са докрай издържани. В тези мотиви обаче има два абзаца, които са меродавни и които налагат да не се гласува законът отново. То е, че този закон противоречи на принципа на разделение на властите, залегнал в чл. 8 от Конституцията.
Вижте какво, нещата фактически стоят така - има Конституция, която казва, че трябва да има триинстанционно производство и, че трябва да има Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Има процесуален закон - Гражданският процесуален закон, който не говори още за триинстанционно производство и Законът за административното производство, който без да се променя може да бъде предоставен да се прилага от Върховния административен съд.
Подходите могат да бъдат два. Единият е този, който се съдържа в част от мотивите на становището, защото в една друга част на тези мотиви - аз съм съгласен, че е така, но някак си те са против крайната изразена теза. Тоест, първо, да се създадат устройствените закони. Те вече са създадени. След това да се създаде процесуалният закон - триинстанционно производство, който ще отмени наличното двуинстанционно производство и после да се изберат съдиите. Недейте забравя, че съгласно Закона за съдебната власт председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд са тези, които предлагат за назначение съдиите. Следователно, преди да бъдат назначени всички съдии, трябва да има назначен председател на Върховния касационен съд и председател на Върховния административен съд.
Добре. При този подход, който е възможен и който е тезата на мнозинството, което гласува този закон. При този закон обаче ще имаме следната хипотеза - ще имаме гласуван процесуален закон и няма да имаме съд, който да го прилага, защото няма да има още избран съд.
Тук, разбира се, може да се възрази. Ще се каже - ще се даде един дълъг период, както ние юристите му казваме - новокацио легес, докато законът влезе в сила. Но то е да търсим изход от едно разрешение, което не е така логично, както другото, което е направил Висшият съдебен съвет.
Другата теза каква е? Другата теза е - имаме устройствените закони и трябва да пристъпим към избиране на ръководителите на съдилищата. Избрани ръководителите на съдилищата трябва да комплектуват съдебния състав, който докато процесуалните закони не бъдат изменени, Върховният касационен съд ще действа както Върховен съд, съобразно параграф, струва ми се, четвърти от Конституцията, и ще действа като Върховен съд. Другият обаче, Върховният административен съд, няма абсолютно никаква пречка от никаква гледна точка, назначени съдиите да започнат да функционират в момента. Просто няма никаква пречка.
Добре, единият или другият подход ще се намери? Висшият съдебен съвет, който съобразно Конституцията трябва да предлага за назначаване ръководителите на ведомства и да назначава другите съдии е избрал вторият подход. Според нас той е по-логичният, по съображения, които казах. И сега, със закона, който се предлага, се казва - "не, вие, Върховен висш съдебен съвет, нямате право да си изберете един от двата подхода. Ние ще ви кажем какво да правите". Ама какво значи?! Законодателната власт да каже какво да прави съдебната власт?! Това не позволява чл. 8 от Конституцията, защото тя приема разделението на властите. По тази причина президентът не е обнародвал закона и го е върнал да бъде гласуван отново.
Аз ви моля да се прояви разум и да се престане да се атакува съдебната власт.
Уважаеми господа народни представители, тук аз виждам едно противопоставяне срещу институциите, което е последователно. По някакъв повод се атакува Конституционния съд. По друг повод се атакува Върховния съд. По трети повод "Държавен вестник", който е излязъл му се отнема броя и се прави друг брой. Всичко това много лошо действа като един пълзящ опит за едно извънредно положение, от което никой няма нужда в този момент, когато икономическото положение е много тежко.
Аз ще ви кажа, че левицата с нищо няма да загуби, ако този закон не бъде гласуван. Ще бъдат избрани съдиите. Ами какво ще стане, ако не бъдат избрани? Може ли левицата да каже, че до края на мандата на този Висш съдебен съвет ще продължи да пречи да бъдат избирани процесуалните закони? Казвам: "Ще продължи да пречи", защото правителството, поддържано от мнозинството, като внесе предложения за изменения на НПК и ГПК, вътре има много работи. Някои от тях полезни, а други - аз не ги приемам, но няма я въведена триинстанционната система.
Аз моля да вземат становище представителите на Парламентарната група на демократичната левица в Съвета на Европа. Съжалявам, че господин Боков не е тук. Той сигурно ще дойде. Той получи писмо от докладчика на България, което ние не го получихме като сведение. В което писмо изрично се пита защо до този момент не функционира триинстанционната система.
Ами именно сега, когато идва мониторингът към България, когато ще дойдат да ни обсъждат, добре е да се каже - "Наистина, ние направихме една крачка към триинстанционната система", а не да се каже: "Ние очакваме някаква промяна във Висшия съдебен съвет, за да се избере такъв Висш съдебен съвет, който ние смятаме, че ще е по-добър, за да не бъдат избрани тези хора, които в момента са предложени от Висшия съдебен съвет". Такова едно политизиране наистина е вредно. То е вредно за България и затова, аз ви моля добре да преобмислите всичко и да не гласувате повторно върнатия от президента закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо Ананиева. Жалко, че за трети път губим ценно парламентарно време в този момент, когато трябва да се занимаваме с далеч по-важни неща. Пред нас е вече Законът за актуализация на държавния бюджет и ще го претупаме както е тръгнало, защото днешният ден ще го отделим, за да стане пак една буря в капка вода. Съвсем излишно, абсолютно преднамерено и целенасочено е за мен, от страна на управляващите. А всичко това, пак повтарям, можехме да си го спестим. За да не объркваме нещата в сложна правна терминология, за да не заплитаме нещата като типичен юридически казус, нека да си кажем с няколко думи за какво в крайна сметка става въпрос. И да изходим от текста на Конституцията, да стане ясно и на хората, които ни слушат за какво спорим вече толкова дни и толкова часове.
Чл. 129 от Конституцията е основата и тя казва, че председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на Републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок и т.н. Основният текст. Пред нас имаме и един закон от месец юли 1994 г. - Законът за съдебната власт, в който се съдържат две глави - главата за Върховния касационен съд и главата на Върховния административен съд - съответно раздел VII и раздел VIII. Общо 20 текста от 80 до 100. Закон слънце, където е уредено абсолютно всичко, относно тези две институции. Където е казано абсолютно всичко за тези две институции - от какво се състоят, каква е тяхната структура, какви са задълженията на техните председатели. Нещо, което е безспорно ясно и, което няма никакъв цвят. Това е второто нещо, върху което се стъпва.
Третото нещо, това се указите на президента в изпълнението на едно негово конституционно задължение да одобри онези две лица, които са предложени от Висшия съдебен съвет за съответни председатели на тези две съдилища. Ето това са трите основни елемента, които са толкова елементарни, толкова прости, че няма откъде по-нататък.
Сега, цялата тази битка, която водим тук, за мен, не е нищо друго, освен чисто политическа, освен чисто и просто едно пълно неразбиране и отстраняване на управляващите, които се връщат назад с два-три века във времената на Джон Лок и Монтескьо, когато се е спорило за разделението на властите. Защото това, за което спорим днес, за което разискваме и за което губим ценно парламентарно време не е нищо друго, освен връщане назад в онези спорове тогава. Но това не могат да бъдат спорове, не могат да бъдат аргументи, не могат да бъдат съображения в края на ХХ век по всичките тези въпроси. И това е причината ние в момента отново да си губим времето.


Значи става въпрос за нещо просто, нещо елементарно, нещо абсолютно очевадно - намесваме се в работата на Висшия съдебен съвет абсолютно спрямо всички правила за това и за разделение на властите и отиваме да изменим Закона за съдебната власт в тази му част по този драстичен начин.
Последният елемент от цялата тази схема, която се опитвам да очертая и която се усложни не от друго, а от всичко това, което правим вече толкова дни и създаваме пълно объркване, е връщането на закона от президента, също в неговите конституционни правомощия, абсолютно конституционосъобразно, което днес разглеждаме. За нас резултатът ще бъде ясен. Комунистическата партия явно е добре подготвена. Осигурила си е своето мнозинство, за да бъде приет на второ четене. Тоест отново една неконституционносъобразност с извиване на ръцете и целта е ясна и разбрана - да не бъдат създадени тези две съдилища, защото не е законосъобразно и конституционно всичко това, а защото за това такава е нейната политическа воля. Българската комунистическа партия не желае явно създаването на двете съдилища, докато не промени състава на Висшия съдебен съвет, за да може да влияе по такъв начин, че да избере послушни на нея председатели на двете съдилища. Тоест онова, което беше постигнато в продължение на години и което е един от големите успехи на нашата демокрация - независимостта на съдебната система - да бъде зачеркнато, да бъде задраскано и отново съдебната система да стане послушно оръдие на управляващите и на комунистическата партия, такава каквато беше преди началото на демократичните процеси у нас.
Днес при разглеждането в Комисията по бюджет и финанси на измененията за актуализиране на държавния бюджет за 1996 година видях нещо много обнадеждаващо и изглежда все пак на някой в средите на управляващите му идва и една по-вярна мисъл в главата. Там под Върховен съд на Република България е отбелязано в скоби Върховен касационен съд и Върховен административен съд, тоест явно се предвижда да се отдели бюджет, да се определят суми, за структурирането на тези две нови по същество институции - нещо, което е напълно положително.
Аз мисля, че е най-доброто и да си продължи това, което е започнатото в Закона за държавния бюджет, да се приемат много бързо тези три процесуални закона, всъщност двете изменения в ГПК и НПК и Закона за административното производство, което мисля, че ще срещне разбиране във всички парламентарни групи и да се върви към сформирането на тези две съдилища, във връзка с които нашата съдебна система има въпиюща нужда.
Още в тази актуализация, която ще правим от утре нататък и другата седмица, нека предвидим средства за двете нови съдилища, за да можем в най-скоро време, вместо да си играем на пинг-понг по връщане на закона, отново правене и сега обжалване пред Конституционния съд, да създадем тези две съдилища и да дадем възможност на двамата председатели, които са вече избрани и които следва да си влязат в ролята и във функциите, които имат така или иначе, без да имаме ние каквото и да е значение с вашата и нашата воля тук, дали днес ще гласуваме закона или няма да го гласуваме, фактът си е факт, това е една обективна действителност. Абсолютно сигурни можем да бъдем, че Конституционният съд ще отмени този закон, който днес, както се вижда вие днес ще гласувате... (реплики от мнозинството). Да, отсреща ми се подхвърля, че ще приемете друг, ваша работа. Просто това ще бъде ново губене на време и отново ще се върви против Конституцията и против обективните нужди на държавата.
Затова ви приканвам да имате мъдростта да възприемете този модел, който е най-простият, най-елементарният, да не се занимаваме с глупости, а да дадем възможност на двамата председатели да структурират тези институции - Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Други желаещи да говорят? - Господин Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги, аз съм напълно съгласен с това, което се каза преди мен тук от господин Шопов, че наистина можем да посветим днешното парламентарно време на нещо по-сериозно в законодателната си дейност, отколкото на това, с което се занимаваме сега, но затова не е виновен нито един народен представител, че президентът е упражнил правото си на вето и е върнал този законопроект отново да го обсъждаме. Вината във всеки случай не е наша за това.
Искам още в началото на своето изказване да кажа ясно и категорично, че нито в действията, нито в законотворческата дейност или законодателната инициатива на който и да било от групата на парламентарната левица има или няма каквото и да било желание да спъва или да се меси в работата на съдебната власт. Смятам, че такива изказвания, които тангират с политизиране на онова, което разглеждаме, не са нужни днес, нито когато обсъждахме този законопроект и го приехме в парламента.
Очевидно ние трябва да изхождаме днес от мотивите на господин президента във връзка с връщането на този законопроект или закон, който ние сме вече гласували.
Искам да насоча вниманието ви, уважаеми колеги, че към общо 8 абзаца в мотивите 7 са извън полезрението на този закон и само един-единствен и то много леко тангира със закона, който вече сме гласували. За мен това, меко казано, е смехотворно.
Вижте какви мотиви има тук: "Наородното събрание осъществява законодателната си власт, като приема, изменя, допълва и отменя законите и това може да прави, защото има Конституционен съд, който е единствен компетентен и така нататък".
Че какво ни казва президентът? - Нищо. Казва ни това, което го пише в Конституцията и то няма нищо общо с това, което сме приели, че има Конституционен съд, който може да ни каже дали сме прави или не сме прави. А ако нямаше Конституционен съд, значи ние не можехме да вършим нормотворческа дейност.
Изобщо Народното събрание си е затова Народно събрание, защото върши нормотворческа дейност и няма нищо общо едното с другото. Просто не е ясно, няма никаква логика и не става ясно на никой за какво са написани тези два абзаца.
Третият абзац: "С приетите закони или други актове, законодателният орган не може да преценява конституционосъобразността на актовете на президента на републиката" и се цитира съответен текст. Изобщо този закон, който ние приехме, няма нищо общо с дейността на президента. Ние, припомням, приехме закон, в който се казва така, цитирам: "Висшият съдебен съвет упражнява правомощията си относно избирането на кандидати" и т.н., и казваме кога. Но нищо общо няма това с указите на президента. Така че този абзац изобщо не е свързан като мотив с този закон.
Четвъртият абзац: "Твърдението, че Народното събрание има такива права, означава неразбиране на принципа на разделението на властите". Ние изобщо нямаме такова твърдение в този закон. Изобщо не се говори за такова нещо.
Петият абзац: "Преценката дали конкретен акт на държавния глава е в съответствие с конституционните норми, има право да каже Конституционният съд". И това няма нищо общо с този закон. И така е по Конституция.
И само следващият абзац ни казва: "Новоприетият Закон за допълнение на Закона за съдебната власт постановява забрана Висшият съдебен съвет да упражни правомощията си относно избирането на кандидати за председатели на Върховния касационен и Върховния административен съд. Назначения, които по реда, предвиден в Конституцията, бяха осъществени." Това е единственото съображение. И следващите също не тангират пряко с този закон.
Така ли е обаче? Това съображение намира ли някаква конституционна и юридическа опора в Конституцията? Веднага трябва да кажа: не. И в този смисъл да приканя, ако след малко пристъпим към действие на гласуване, да препотвърдим отново закона такъв, какъвто сме го гласували първия път и по този начин да отклоним президентското вето, което е неаргументирано, неконституционосъобразно и незаконосъобразно.
Разбира се, има две тези и тук съм напълно съгласен с това, което каза преди мен господин Васил Гоцев. И аз не искам да се спираме на тези тези отново и отново да развиваме онези дебати, които развивахме преди няколко седмици при гласуването на този закон. Но по повод това, което каза той, искам да обърна внимание на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията. Цитирам: "До избирането на Върховния касационен и Върховния административен съд, техните правомощия" по еди-кои си текстове от Конституцията, "се упражняват от Върховния съд на Република България".
И сега какво ще стане, ако стане така, както е приел Висшият съдебен съвет? Избрал е двамата ръководители и те започват да предлагат и Висшият съдебен съвет избере членовете на Върховния касационен и Върховния административен съд? Е, изведнъж преустановяват да се упражняват правата на Върховния съд на републиката като такъв. Защото Конституцията казва "до избирането". Изберем ли ги, Върховният съд в този си вид трябва да прекрати веднага своите правомощия. А ние нямаме устройствените правила в Гражданско-процесуалния и Наказателно-процесуалния кодекс, които да кажат как ще се работи. Изведнъж съдебната система се блокира. И аз питам кой блокира съдебната система? - Народното събрание ли, което все пак прогласува един текст, за да въведе един-единствен текст в изменението на закона, за да въведе някакъв ред, да не се получи блокаж, или това, което става. И пак повтарям, текстът на Конституцията е много ясен и досега никой не се позовава на него, но аз искам отново да се позова: "До избирането на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, правата се упражняват от Върховния съд на републиката". Ерго, изберат ли се, Върховният съд на републиката вече не може да упражнява правата си. А другите не могат да работят, защото нямат устройствените правила. Ето блокирането на съдебната система. Тя следва от разпоредбата на § 2.
Параграф 4, колко пъти се позовахме на него, че определената с Конституцията организация на съдебната власт се задействува след приемането на новите устройствени и процесуални закони. И това систематически и логически следва след § 2, който ни казва какво ще стане. И затова, за да няма никакво колебание, в § 4 ни се казва кога трябва да задействува тази система - след приемането на новите устройствени и процесуални закони. И не може да има друго разбиране и друго тълкуване.
И най-сетне, Конституцията е провъзгласила триинстанционното производство. Законът за съдебната власт е прогласил триинстанционното производство. Но нито Конституцията, нито законът е казал кой. И тук една законодателна празнота - кой образува тези два института: Върховен касационен и Върховен административен съд? Наистина тук има една законодателна празнота и именно затова ние твърдим, че трябва да има Закон за Върховния административен съд. Защото той трябва да се създаде като институт, за да може да му се изберат председател и членове. А сега ние избираме ръководството на два - Върховен касационен и Върховен административен съд, които не съществуват. Защото никой не ги е утвърдил да съществуват като институти. Те само номенклатурно съществуват в Конституцията и в Закона за съдебната власт, че ги има като инстанции. И затова Конституцията свързва редица други законодателни актове на Народното събрание, които трябва да са налице, за да може в крайна сметка да започне да се избира и да работи тази триинстанционна система в лицето на техните върховни органи, какъвто е Върховният административен и Върховният касационен съд.
Оттук нататък аз преставам да разсъждавам по онази тема и по тези дебати, които тух водихме надълго и нашироко, изказахме и много други съображения. Те се изказаха както от едната, така и от другата страна. И спирам дотук, за да кажа отново, че няма логика, няма смисъл твърдението в мотивите на президента, че новоприетият Закон за допълнение на Закона за съдебната власт забранява на Висшия съдебен съвет да си върши работата, или това е вмешателство. Изобщо ние сме законодателен орган и правим закони за всички. Правим и за работата на изпълнителната власт, правим и за работата на съдебната власт. Няма кой да направи закони на съдебната власт, освен ние. И затова много смехотворно звучи това, че с допълнение на закона, с който въвеждаме определен ред за действие, ние спираме работата на Висшия съдебен съвет. Ние сме единственият по Конституция нормотворчески орган. Няма друг такъв. Висшият съдебен съвет не законодателствува. Той просто трябва да изпълнява законите, които ние приемаме в Народното събрание.
И тъй като въпросът вероятно ще бъде отнесен, ако не е отнесен, до Конституционния съд, аз предполагам, че той ще се произнесе така, както подобава на такъв специализиран и единствен орган в нашата страна. Аз не смея да твърдя, като господин Шопов, че той ще се произнесе точно така, както той твърди, защото това ми подсказва нещо друго. Аз мога само да предполагам, че той ще приложи правилно Конституцията и закона. И дано това приложение е в интерес на съдебната власт, а не да я блокира, както сега тя самата се самоблокира с тези актове, които е приела. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Йордан Соколов - реплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Георгиев, аз не мога да се съглася с Вас, че има законодателна празнота и че законът не казва кой избира Върховния касационен съд и Върховния административен съд. И че не можело да се изберат председателите, когато ги нямало съдилищата.
Първо, Конституцията обявява, че в съдебната система съществува Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Член 30 от Закона за съдебната власт съвсем ясно също, след като казва, че в съдебната система съществуват тези два съда, заявява, че председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд предлагат на Висшия съдебен съвет заместник-председателите и членовете на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и председателите, заместник-председателите и членовете на апелативните съдилища.

Именно защото законът това гласи - кой орган извършва избора и по какъв начин става този избор - абсолютно правилно е решението на Висшия съдебен съвет да избере двамата председатели, по чието единствено предложение могат да бъдат назначени от Висшия съдебен съвет останалите членове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
С оглед на това мотивите на президента за връщане на този закон, който блокира и слага мораториум върху един срок, който е на Конституцията, са правилни и ние ще гласуваме против приемането отново на този върнат Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Димитър Георгиев се отказва от правото си на дуплика.
Господин Стоян Проданов има думата.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Господин Георгиев, Вие започнахте Вашето изказване с едно обвинение към президента, че видите ли, губел времето на парламента, връщайки един прекрасен ваш закон... (Шум в залата)
Господин Георгиев, много се извинявам, но това не е вярно. Просто демагогствате. Конституционният съд ви върна колко закона, които вие от дебелоглавие тук, в залата, имайки мнозинство, си ги гласувахте, въпреки нашите предупреждения!...
Господин Велко Вълканов четири пъти вкарва Законопроекта за реституцията на жилищата! Четири пъти губи времето - на него нищо не му казахте, нали? Тогава не ви беше ценно времето в парламента. А сега ви е много ценно...
Искам да ви кажа следното: вие много добре знаете, че вие, мнозинството, сте виновни за това, че досега не бяха гласувани процесуалните закони за създаването на Върховен касационен и Върховен административен съд. Вие сте виновни! За това време, което загубихте с глупави законопроекти, можехме пет пъти да си уредим съдебната система в съответствие с европейското законодателство.
Одеве господин Гоцев ви каза, че има писмо от Съвета на Европа. Вие пак няма да го спазите! И сега искате по някакъв начин да се аргументирате, че видите ли, този закон е прекрасен, с който вие искате да отмените назначението на тези двама души. Да, ама не е така.
По отношение на Върховния административен съд - той и със сега съществуващото законодателство може да си работи. Дори има цяло Гражданско отделение във Върховния съд, което се занимава само с това. И то вече работи. Това е истината.
А ако вие искате наистина да вкараме съдебната система в европейски рамки, то просто по-бързо ще внесете измененията за ГПК и НПК. Но вие това не го желаете, защото желаете хаосът в тази страна да продължава! Това е дебелоглавие! Аз разбирам един от вашата група да е дебелоглав, но тук цялата ви парламентарна група проявявате дебелоглавие! Проявявайте си го това дебелоглавие, само че аз не желая да бъда част от тази група дебелоглавци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Александър Джеров има думата.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Става дума за указа на президента, с който той ползва правата си по чл. 101 и връща на основанията, изложени в указа, гласуван от парламента законопроект. Действително би трябвало да се разграничим тук от мотивите на президента, защото голяма част от тях ми се струва, че не съответстват на темата, за която става дума.
И все пак, независимо от мотивите на президента доктор Желю Желев, ние разглеждаме неговия указ и обсъждаме въпроса дали трябва да гласуваме на трето четене законопроекта, който ни е върнат.
Аз не бих искал Народното събрание да си играе с една институция. В случая какво правим? - След като Висшият съдебен съвет е избрал двама водещи магистрати, президентът е издал съответния указ, постфактум Народното събрание гласува едно изменение на закона, с което забранява всъщност на Висшия съдебен съвет да го направи. Но той вече го е направил. Защо си играем на законодателство тук? Имаме излишно време или какво? - Не мога да разбера.
Аз бих разсъждавал по един малко по-друг въпрос или бих поставил нещата малко на по-друга плоскост. В момента в комисиите се разглеждат предложенията на Министерския съвет за промяна на бюджета, за актуализация на бюджета. И в този Законопроект за изменение на държавния бюджет, както виждам, на страница 7 самият Министерски съвет определя разходи за Върховния касационен съд и за Върховния административен съд. Това е отбелязано в законопроекта.
Също така си позволявам да изтъкна, че министърът на правосъдието господин Червеняков в качеството си на председател на Висшия съдебен съвет предлага определени суми за Върховния касационен съд и за Върховния административен съд. Това са суми, които трябва да бъдат изразходвани. Или самото правителство и Висшият съдебен съвет приемат наличието на такива органи.
Добре, кой ще упражнява бюджета на тези органи - именно двамата председатели. Затова, след като имам предвид и този момент, аз си позволявам да счета, че законопроектът не би трябвало да бъде гласуван на трето четене след връщането му от президента.
Аз бях малко на по-друго мнение до днес, като имах особено мнение по този въпрос. Но сега, след като виждам, че бюджетът, който се дава на тези две структури, трябва да бъде упражняван - кой ще упражнява бюджета? - Естествено, че ръководителите. При това положение и още повече и аргумента, който беше даден от колегата Соколов в тази полза: трябва да има ръководители на тези две инстанции, за да могат те и да подготвят нещата утре, когато минат процесуалните закони и те влязат в действие, нещата да тръгнат по-равномерно.
При това положение предлагам на уважаемите колеги да не гласуват на трето четене законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
С това се изчерпва при мен списъкът със заявки за изказвания. Моля народните представители да бъдат поканени в залата.
Поставям на повторно гласуване Закона за допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 4 юли т.г. и върнат от президента на републиката за ново обсъждане.
Моля, гласувайте!
Това е повторно гласуване: препотвърждаване на закона или отричане на закона - своего рода гласуване по принцип на първо четене. Но това е повторно гласуване.
От общо гласували 220 народни представители, за - 127, против - 93, въздържали се - няма.
Законът е приет на повторно гласуване.
Господин Иван Куртев има думата по процедурен въпрос.

ИВАН КУРТЕВ(СДС): Уважаема госпожо председател, уважаемо председателство! (Голям шум и реплики в залата) Предполагам, че знаете какво ще направя - ще посоча имената на депутати, които не са в залата, а очевидно е гласувано с техните карти (шум и реплики в залата), тъй като 122 депутати от БСП и коалиция са участвали в гласуването. С други думи, отсъстващите са академик Сендов, господин Росен Хубенов и още един. Но аз ще ви посоча имена на хора, които ги няма, и ако са тук, нека да станат: господин Александър Маринов (шум в блока на СДС, реплики "Браво!"), господин Ангел Димов (голям шум в залата). Господин Ивайло Калфин.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП: Ето го (шум в залата).
ИВАН КУРТЕВ: Кой е тук? Нека да се обади, ако е тук. Госпожа Мариела Митева, която поиска това заседание - и нея я няма! (Голям шум и реплики) Тука ли е госпожа Митева! Не я виждам. Господин Тодор Пандов дойде ли? Очевидно и той не е дошъл.
Е, не може да излезе сметката - шест души ги няма, 122 са гласували, двама са в чужбина, станаха 130. А вие сте 125. Очевидна измама! Поради което предлагам да се прегласува току-що повторното гласуване на закона, за да се получи един реален резултат. И ще моля да следите за това никой да не гласува с чужда карта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма да поставя предложението на повторно гласуване. Не виждам сериозни основания за това.
Пристъпваме към точка вто¬ра от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Моля да дадете съгласие по тази точка и по следващата - Закона за арендата, да участва заместник-министърът на земеделието и хранителната промишленост господин Любчо Харалампиев. Моля да гласувате.
От общо гласували 162 народни представители, за - 126, против - 11, въздържали се - 25.
Прието е процедурното предложение.
Продължаваме докладването на второ четене. Моля господин Бончо Рашков да продължи.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Както си спомняте, в приемането на Законопроекта за собствеността и ползването на земеделските земи на второ гласуване стигнахме до Допълнителни разпоредби. Предложение за § 1 към раздел "Допълнителни разпоредби" е направил господин Петко Ганев. След като обсъди направеното предложение, комисията предлага да се приеме предложението на народния представител Петко Ганев да се създаде нов § 1 в раздел "Допълнителни разпоредби" със следното съдържание:
"§ 1. Липсата на писмени доказателства по смисъла на чл. 12, ал. 3 е налице в случаите, когато посочените в чл. 12, ал. 2 документи са унищожени или изгубени, но не по вина на собствениците."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е предложението на комисията. Има ли допълнителни предложения по него? - Няма.
Моля да гласувате предложения от народния представител Петко Ганев нов параграф към раздел "Допълнителни разпоредби", подкрепен и от комисията.
От общо гласували 176 народни представители, за - 115, против - 21, въздържали се - 40.
Новият § 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за създаване на нов § 2 в допълнителните разпоредби е направил народният представител Петко Ганев. Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Петко Ганев да се създаде нов § 2 към раздел "Допълнителни разпоредби" със следното съдържание:
"§ 2. Разпореждането със земеделските земи, собствеността върху които е възстановена по този закон, се извършва въз основа на решението на поземлената комисия по чл. 14, ал. 1, т. 1 или по чл. 17, ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма допълнителни предложения по този текст. Моля да гласувате предложението на народния представител Петко Ганев, подкрепено от комисията, за нов § 2.
От общо гласували 167 народни представители, за - 114, против 1, въздържали се - 52.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение от народния представител Златимир Орсов за създаване на нов § 3, както следва:
"§ 3. По смисъла на този закон мероприятията, които не позволяват възстановяване на собствеността, са тези строителни и други дейности, заради съществуването на които е допуснато според законодателството по време на осъществяването им правото на собственост върху земи да бъде отчуждено за нужди на държавата и общината, както и наличието върху земите на субективни права на трети лица, с които възстановяването на правото на собственост е несъвместимо."
Становището на комисията е да се приеме предложението на Златимир Орсов за създаване на нов § 3 в раздел "Допълнителни разпоредби". Понеже го няма, прочитам предложението и сега прочитам становището на комисията.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Кога е прието?
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: На заседание на комисията. Има стенографски протокол за това.
"§ 3. По смисъла на този закон мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, са тези строителни и други дейности, заради осъществяването на които е допустимо според законодателството по време на осъществяването им правото на собственост върху земи да бъде отчуждено за нужди на държавата и общините, както и наличието върху земите на субективни права на трети лица, с които възстановяването на правото на собственост е несъвместимо."
Това комисията предлага да бъде гласувано като § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! В случая ние имаме раздадени два доклада, които сега разглеждаме. Това е втора част на доклад за второ четене, която включва преходните и заключителни разпоредби, и един друг доклад за второ четене с предложени за допълнително обсъждане текстове, които касаеха обезщетенията. Този текст, който уважаемият председател на Комисията по земеделието и горите съобщава в момента, аз не го виждам раздаден на народните представители. Това е един дълъг текст, който се позовава на определени вещ¬ни права, на определени ограничения, на определени законови разпоредби, които ще внесат известни промени в останалите текстове от закона. И аз смятам, че така само прочетен от председателя на комисията, се създава един нов ред на работа в Народното събрание.

Никъде този текст не е докладван. Не е в притежание на народното представителство, за да може да бъде обсъден. Сега ни се представя така просто ад хок, изненадващо един текст, изключително важен по същество, в който, аз смятам, че ние нормално не можем да дадем своето становище.
Затова предлагам специално този текст да бъде раздаден на народни представители. И по този текст народното представителство да вземе решение на следващото заседание, примерно утре. Това е моето процедурно решение. Аз не мога така да взема отношение. Ето защо по принцип ще бъда против едно такова действие.
Смятам, че не бива да нарушаваме правилника, който сме приели всички и по който работим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
В това отношение се е случвало да се докладват направо от народните представители текстове тук. Приемали сме ги на второ четене. Друг е въпросът, когато е имало съгласие.
Случаят се докладва от комисията. Аз поставям на гласуване предложението за отлагане, за да отиде заедно с останалите отложени въпроси. И в това време да се размножи. В случая става дума за текст, който се поднася от името на комисията. Все пак подхождаме добронамерено, че е обсъждан въпросът.
Моля да гласувате предложението този текст да го гласуваме накрая, след като междувременно се размножи.
От общо гласували 202 народни представители, за - 85, против - 64, въздържали се - 53.
Не се приема предложението за отлагане.
Ще помоля в такъв случай господин Бончо Рашков още един път да прочете внимателно текста.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: "§ 3. По смисъла на този закон мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността за тези строителни и други дейности, заради осъществяването на които е допустимо, според законодателството, по време на осъществяването им, правото на собственост върху земи да бъде отчуждено за нужди на държавата и общините, както и наличието върху земите на субективни права на трети лица, с които възстановяването на правото на собственост е несъвместимо".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Лучников.
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Нали в чл. 10 сте приели "трети лица"? Защо сега го повтаряте?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа!
Предлаганият параграф, който има разяснително значение към чл. 10, т. 7 в никакъв случай не може да се приеме, защото той е още по-неясен отколкото досегашният текст. Казва се, доколкото, разбира се, съм запомнил прочетения текст, който не съм видял написан: "върху които е могло да бъдат извършени отчуждения за държавна и обществена полза по времето, когато тези закони не са се прилагали".
Какво значи това: е могло да бъдат извършени отчуждения за държавна и обществена полза? Извършени ли са такива отчуждения? Очевидно че щом е могло, значи те не са извършени. А щом не са извършени, правата на собствениците не са засегнати от тези отчуждения и те са си техни. И ние не можем да ги лишим от тях.
Освен това, се казва, пак доколкото си спомням, защото пак по памет трябва да цитирам: "създадени са субективни права на трети лица, които са несъвместими с възстановеното право на собственост". Какви са тези субективни права на трети лица, които са несъвместими с правото на собственост? Те могат да бъдат, извинявайте, но ако мислим като юристи, само вещни права. А тези вещни права са: право на строеж, евентуално право на ползване. Други вещни права няма. Ако тези вещни права са създадени по съответния законен ред, тогава - да. Но ако не са създадени, тогава какво е това положение? Какви са тези субективни права?
Това е едно юридическо недомислие, което в никакъв случай не трябва да се приема. Трябва да си остане старият текст на чл. 10, т. 7, който определя точно в какви случаи може да не се възстанови правото на собственост поради това, че законодателят е преценил съображения на целесъобразност. А те са: когато е извършен строеж в границите на населено място, този строеж вече е един факт и той трябва да се зачете. Или когато е отстъпено право на извършване на строеж и това право е започнало.
Иначе тези внушения за някакво отстъпване на право на собственост? - Никакво отстъпване на право на собственост не може да стане законно върху вещ, която не принадлежи на трудовото кооперативно земеделско стопанство. Защото както неведнъж съм имал случаи да обясня и както всички вие знаете, собствеността на собствениците е запазена и само правото на ползване върху нея съществува в полза на трудовото кооперативно земеделско стопанство. То, следователно, не е собственик, то не може да прави и собственици тези, на които е отстъпило правото на собственост.
Това са елементарни юридически постановления. И когато ние ги атакуваме утре пред Конституционния съд, вие отново ще кажете, че видите ли, Конституционният съд изпълнява политически поръчки и се произнасяло против вашите своеволия. Не може така, ако искаме да имаме правова държава, да се подиграваме с основните принципи на правото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има ли други желаещи? Господин Дако Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми народни представители!
Аз също съм против да се приема тази разпоредба в този смисъл, в какъвто се предлага. В създадения доклад за второ четене, редакцията на чл. 10, ал. 7 говори за права на трети лица, които са придобили правомерно право на собственост и отстъпено право на строеж.
Обяснете ми тогава с тази разпоредба, която създаваме сега - субективни права на трети лица. Те извън тези случаи ли са или са вътре?
И при това положение, щом в чл. 10, ал. 7 посочваме, че трети лица са придобили право на собственост, собствеността не може да се възстанови или отстъпено право на строеж на тези трети лица - защо е необходимо след това в Заключителната разпоредба отново да посочваме, че "трети лица, субективни техни права". По-голям ли е обхватът на тези субективни права или влиза в общия текст право на собственост и отстъпено право на строеж?
Това, което се предлага днес, е просто безмислено и не трябва да се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да. Благодаря.
Има думата господин Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Уважаеми колеги!
Аз се присъединявам към казаното от преждеговорившите колеги. Наистина с този текст, който се предлага, се създава един хаос във връзка с възстановяване правото на собственост върху някои земеделски земи.
Аз искам да привлека вашето внимание към един факт. Онези от вас, които пътуват от София за Бургас, независимо дали по магистралата "Тракия" или по подбалканския път, ще видят колко много крайпътни обекти има изградени и нито за един от тях не е извършвано отчуждаване на земеделските земи, върху които те са построени. Тези мероприятия така или иначе са осъществени.
И ако възприемем този текст, който се предлага, това означава тази земя да не бъде възстановена на техните собственици.
Това противоречи на принципа, провъзгласен от Конституцията за неприкосновеност на частната собственост. Ето защо аз ви моля да не приемаме този текст.
Нека още веднъж да бъде обсъден в Комисията по земеделието този текст. По много въпроси ние сме спорили в комисията. По значителна част от тях сме постигали единомислие. Надявам се, че поне по част от този текст ще можем да постигнем единомислие.
Ето защо ви моля да не гласуваме сега. И втори път се прави предложение за отлагане обсъждането на този текст и неговото гласуване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви, но няма как втори път да го гласуваме. Едно и също е.
СТОЯН ПРОДАНОВ (от място): Как може щуротии да гласуваме? Как може?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Костов, третирам първото ви изказване като процедурно. Тогава се гласува. Сега ви давам думата по същество.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам само да посоча още някои моменти към казаното от моите колеги. С тази алинея 3, с този текст, който се предлага в момента, става предрешаване гласуването на чл. 10, ал. 7, защото по същество чл. 10, ал. 7 не е приет, а той третира същата материя. Той методологически стои пред Преходните и заключителните разпоредби.
Значи ние приемаме един текст, който, цитирам, "е в съответствие с чл. 10, ал. 7 в Преходните и заключителни разпоредби", без да сме приели самия текст на чл. 10, ал. 7. Тук се говори: "освен ако трети лица са придобили правомерно право на собственост". Е, това вече предрешава нещата и тук е гвоздеят на целия параграф в случая и на чл. 10, ал. 7, до който ще стигнем. Това е новото, което се предлага в сравнение със стария текст. Ето тук се цели да се узакони всичко, което е извършено, и да се ограбят собствениците, както каза преди това и господин Железчев, и господин Лучников.
Аз смятам, че ние трябва в момента да гласуваме поне едно процедурно предложение да се оттегли този текст от вносителя. Правя процедурно предложение, видоизменям първоначалното си предложение така: вносителят да оттегли този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: То не е процедурно, по-скоро другарска препоръка.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Едно пожелание: да влезем просто в едни рамки, които могат да създадат възможности по-нататък спокойно да гледаме този законопроект. Иначе естествено, че парламентарната гилотина на мнозинството може да приеме всичко и нашето присъствие тук не знам в какво ще се изрази - да оцветяваме само определени ограбвания на собствениците. По-нататък и в обезщетенията ще стане така и така нататък.
Изобщо аз смятам, че даваме добра възможност да аргументираме предложенията си пред Конституционния съд по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Стоян Проданов има думата.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Госпожо председател, казвате: няма процедурна възможност да бъде оттеглен, да бъде отложено гласуването и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да се докладва от комисията.
СТОЯН ПРОДАНОВ: Разберете всички колеги юристи, които са извън тази зала, ако вие, мнозинството, наложите гласуването на този текст, ще ни се смеят. Кокошките ще ни се смеят, колеги, ако се гласува в този му вид този текст! Разберете, че гласувате ли този текст, освен там, където има, дори без да има отстъпено право на строеж, взел го е само за някакво ползване, но той построил незаконна постройка, тогава собственикът не може да си върне земята. Разберете, че глупост е цялата работа!
Когато одеве ви говорих за дебелоглавие, вие, партията със 100-годишна история, оставяте двама - трима наистина дебелоглавци да ви оформят аграрната политика. Затова народът ще продължава да ходи гладен и бос. Приемете го този път, оттеглете този текст! Седнете в комисията, обмислете го, нямам нищо против утре да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Петко Ганев има думата.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, госпожо председател. Използвам правото си на реплика на изказването на господин Проданов.
Господин Проданов, Вие казахте, че на този текст, или на подобен текст, ще се смеят кокошките или не знам какво. Искам да Ви върна в дискусията защо възникна създаването на такъв текст.
Когато обсъждахме чл. 10, ал. 7, ставаше въпрос за текст: "мероприятия, непозволяващи възстановяването на собствеността". Искам да Ви припомня само, че това понятие - "мероприятие, непозволяващо възстановяване на собствеността" - е прието в закона през 1992 година. То действа от 1992 г. досега и, уверявам Ви, не е създало абсолютно никакви проблеми.
Този текст, който сега се предлага, само доуточнява кои са ония мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността. Така че Вашето изказване кой ще се смее и така нататък въобще не почива на никаква истина. Благодаря.
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Формулировката не е правилна, това иска да каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Проданов, имате думата за дуплика.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Вижте, първо аз не съм участвал в обсъждането на този текст. Но казвам ви, че по начина, по който сте формулирали този текст, наистина ставаме за смях. Наистина ставаме за смях!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други изказвания по този текст? - Господин Йорданов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Няма съмнение, че от дълго време насам се прави опит да се смени изобщо философията за възстановяването на собствеността върху земята. Сега внесените и разглеждани предложения, включително и параграфът, който предизвиква този малък дебат, е в същата посока. Практически народните представители от БСП унищожават смисъла на законопроекта. Те прехвърлят все повече права, при това права, без да се плащат тези права на държавата или на бившите собственици, права към така наречените "ползватели". Те вече стават безгранични собственици и на земята, и на построеното дори незаконно от тях върху тази земя. Това е категорична промяна на самия закон.
Аз мисля, че Народното събрание може да прави, разбира се, всякакви поправки, но то не може да променя философията, логиката на един законопроект, защото тогава законодателството обраства просто с поправки и нямаме нищо трайно и стабилно в нашата държава. И ако днес всички чувстваме, че в България нещата не вървят и е трудно, и не стават, една от причините е, че народните представители, водени от едни или други свои интереси, непрестанно бъркат и променят законодателството така, че съзнателно създават хаос в държавата. И нека не се сърдим, че рано или късно някой ще потърси отговорност от нас, не казвам само от вас, а от всички нас за това. Законът е за възстановяване на собствеността върху земите на бившите собственици и логиката му на развитие и промени би трябвало да бъде да се улеснява тази процедура в полза на тези хора.
Какво лошо има според вас, и тук е господин Рашков, човек, когото аз уважавам, ако бившите собственици получат земята, собствеността върху земята, дори върху нея да са построени сгради, да са осъществени мероприятия, както вие казвате? Нали това ще даде възможност те да влязат в правоотношения с ползвателите, с построилите сгради дори и незаконно и те да намерят взаимния си интерес в това? Най- общо казано: който е строил, ще плати на този, чиято е била земята. Иначе се получава, че една група хора в България, така наречените "ползватели", могат да заграбват безконтролно земя с едни поправки в законодателството непрестанно, просто да заграбват българска земя за себе си.

Е, такова нещо няма никъде по света! Логиката тогава би трябвало да бъде следващото Народно събрание при друга формула на мнозинството, което може да се очаква при сегашните настроения в обществото, да тръгне на една конфронтация с ползвателите и тогава ще се възстановява не само собствеността върху земята, но ще се отнемат и къщите на тези, които са ги направили. Тоест ще има една демократична национализация на всичко, което вие сте създали. Просто това ще стане! И логиката на събитията тласка натам, ако не се намери основата на взаимния интерес - бившият собственик има земята, настоящият комунист е направил вилата си. И двамата имат възможност да се разберат и да живеят заедно, но няма да допуснем България да бъде държава, в която само комунистите, техните близки, роднини, обслужвачи и помагачи да имат собствеността в тази държава! Дори и с цената на една демократична национализация против интересите на комунистическата класа в България!
Благодаря за вниманието. (Одобрителни възгласи от опозицията, провиквания: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това беше добро изказване.
Режим на гласуване - § 3 от допълнителните разпоредби.
За първи път чувам апология на национализацията. Малко ме утешава... (Шум и реплики в залата)
От общо гласували 193 народни представители, за - 118, против - 74, въздържал се - 1.
Параграф 3 е приет.
Моля текстовете на преходните и заключителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи Христоз Христозов и останалите оттеглиха предложенията си относно изменение и допълнение на материята, свързана с тъй наречения § 4 - за това, за което говори господин Йорданов. Предвид на отпадналия предмет на обсъждане, поради изтегляне, комисията не се занима с техните предложения. Пак повтарям - те са оттеглени.
Предложение на народния представител Владислав Костов да се създаде нов § 4к със следното съдържание:
"§ 4к. Ал. 1. Министерството на териториалното развитие и строителството организира и контролира изготвянето и подобряването на териториално-устройствените планове по § 4а и 4б.
Ал. 2. Размерите на земите, върху които гражданите придобиват право на собственост, са в съответствие с § 4в. Остатъците от земите, които по размери са по-малки от нормативните за един вилен парцел, могат да бъдат групирани и предоставени от общинската администрация за изкупуване по реда на чл. 9а от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в съответствие с действащите пазарни цени."
Становището на комисията е да не се приеме предложението на господин Владислав Костов.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Предложенията са оттеглени! Няма какво да обсъждаме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Щом е оттеглен § 4, никакви предложения по него не могат да се обсъждат.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Да, така е. Но все пак той може би иска да се произнесе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Цялата материя по § 4 отпада.
Продължете по-нататък.
Вашето предложение е по предложенията за § 4, който се оттегли. Господин Костов, ако искате да обосновете нов текст или вариант, имате думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вносителят действително си оттегля предложението за изменение и допълнение от § 4 до § 4ж, обаче аз предлагам да се създаде към текста - и това съм го предложил - § 4к. Значи тук има известно различие.
Аз предлагам да се създаде един § 4к...
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Но тези текстове ги няма, те са оттеглени!
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Става въпрос за § 4а и § 4б от действащия закон! (Реплики)
Конституционният съд не е обезсилил, а е обявил за противоконституционни Законът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които се гласуваха тук миналата година и са публикувани в бр. 45 от 1995 г. на "Държавен вестник". А аз предлагам да се създаде нов § 4к със следното съдържание, което го прочете господин Рашков. Нека не го чета отново.
Каква е мисълта ми, която съм имал предвид, когато съм предложил този текст? - Че в момента нямаме навсякъде изработен кадастрален план на земите на бившите собственици. При наличието на кадастрален план на земите на бившите собственици и земите на ползвателите, когато се наложат един върху друг тези два кадастрални плана, които да са с еднакъв мащаб, то тогава се установява при старата собственост каква е новата конфигурация на ползвателите. Тоест ползвателят на кого ползва земята от старите собственици, за да може да извърши заплащането на този собственик в общината и да може да кандидатства за придобиване право на собственост върху ползвания парцел. Сега такава база не съществува и никой не е задължен формално да извърши тази дейност във вилните парцели.
Ето защо тук се конкретизира, че изготвянето става от Министерството на териториалното развитие и строителството. Това е необходимо. Това е, което отсъства от стария текст.
Второто нещо, което имам предвид в ал. 2, касае това, че ако има останали някакви части от имотите, които са извън нормативно установените размери на парцелен имот, примерно, застроен от 600 кв. м и незастроен един - 1000 кв. м, то от тези части било по 80, било по 100, било по 150 кв. м да се формират от общинската поземлена комисия едни определени парцели, които по-нататък да бъдат предложени по реда на чл. 9а, който е приет и си действа, да бъдат предложени на съответните лица по общия ред при спазването на принципа, че те ще бъдат заплащани съгласно действащите пазарни цени. Това е смисълът на моето предложение, което не е във връзка с предишните. То е пак във връзка с предишните, но то е към основния текст на § 4, който и в момента не е отменен. Той си действа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Петко Ганев има думата. Независимо от това, че са оттеглени другите алинеи, предлагат се нови две алинеи към действащия § 4. Предлага се нов § 4к.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Костов, използвам правото си на реплика.
Вярно е, че Вие, когато приемахме една част от закона, боледувахте и не можехте да идвате на заседания на комисията. Аз съм предложил да се създаде нова преходна и заключителна разпоредба именно с текст по логиката, която вие изложихте тук, само че не да задължим Министерството на териториалното развитие и строителството да извърши тази дейност, а Министерството на земеделието съвместно с общините, тъй като общинските съвети също имат отношение към изготвянето на тези кадастрални и парцеларни планове. И даже сме записали, че необходимите средства за изработването на кадастралните и парцеларни планове се осигуряват от държавния и общинските бюджети.

Комисията счете, че текстът, който аз съм предложил, може по-добре да работи и Министерството на земеделието и хранителната промишленост вече е започнало да сключва договори и е сключило договори с много общини за изготвянето на тези кадастрални и парцеларни планове и само на тази основа отхвърли Вашето предложение. А иначе логиката, която Вие прилагате с Вашето предложение, е приета от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
За дуплика има думата господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Господин Ганев, Вие казвате, че това нещо ще бъде в Преходните и заключителните разпоредби. Обаче Преходните и заключителните разпоредби могат само да обогатят един текст, който вече го има в закона с един параграф. Тук можем да говорим, когато стигнем до това, дали да бъде Министерството на териториалното развитие и строителството или да бъде Министерството на земеделието и хранителната промишленост, обаче ние пак влизаме в порочния кръг на двойното подчинение - на общините и на държавата.
И тук става въпрос, господин Ганев, както и досега, за средства. И Вие знаете добре това нещо. Затова, че не се отпуснаха необходимите бюджетни средства, а това и до ден-днешен не е направено, е, защото просто нямаше пари да се направи това нещо. И общините спореха, аз бях в Столична голяма община, където има един голям район, който чака тези кадастрални и парцеларни планове, и тъй като нямаше средства те да бъдат направени, на много места това и до ден-днешен спъва процеса.
Ето защо аз смятам, че тъй като държавата е онази, която има необходимите средства и необходимия инструментариум да го извърши, то дали ще бъде Министерството на земеделието и хранителната промишленост, дали ще бъде Министерството на териториалното развитие и строителството, и тъй като статутът на тези земи е по-особен, аз продължавам да мисля, че по-правилно е, разбира се, болшинството ще си каже мнението, Министерството на териториалното развитие и строителството да поеме тази инициатива. Защото то има и необходимите структури да извърши това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението на народния представител Владислав Костов за създаването на нов § 4к. Текстът беше прочетен с две алинеи.
От общо гласували 183 народни представители, за - 67, против - 65, въздържали се - 51.
Не се приема това предложение.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за изменение и допълнение на законопроекта, внесен от Христоз Христозов и група народни представители, е направил народният представител Йордан Ройнев. Становището на комисията е да се приме предложението на народния представител Йордан Ройнев относно § 15а, касаещ § 10 от Преходните и заключителните разпоредби, със следната редакция:
"§ 10. Земеделски земи, правото на собственост върху които е възстановено по реда на този закон, които са гори по смисъла на Закона за горите, по искане на собствениците може да се заменят с други земеделски земи от поземления фонд на съответното населено място или в съседно землище, а със съгласието на собствениците - и в друго землище".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Комисията подкрепя това предложение. Не виждам възражения в залата.
Моля да гласувате предложението на народния представител Йордан Ройнев, подкрепено и от комисията, за създаване на нов § 10.
От общо гласували 157 народни представители, за - 141, против - 1, въздържали се - 15.
Приет е този текст.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Народният представител Боян Киров е направил предложение за създаване на нов § 15а.
Становището на комисията е да не се приема предложението на народния представител Боян Киров относно създаването на нов § 15а, касаещ § 13, ал. 7 от Преходните и заключителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Боян Киров има думата.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Всъщност за какво става дума в това предложение? Параграф 13, чл. 7 е следният. Няма да го чета целия, а само едно изречение: "Министърът на земеделието и хранителната промишленост или упълномощено от него лице, може да отмени актове на ликвидационните съвети, включително и след прекратяване на дейността им, в срок до една година от влизането в сила на този закон".
Мисля, че дори и създателите на ликвидационните съвети ще се съгласят, че на някои места те извършиха деяния, за които най-мекото нещо, което може да бъде направено, е просто да бъдат отменени техните решения. Но в срок от една година Министерството на земеделието и хранителната промишленост практически не извърши нищо. Този срок вече е почти изтекъл, ако не е изтекъл вече. Просто нямам датата пред себе си в момента.
Затова моето предложение е да се даде едно продължение на този срок от една година на три години, в който Министерството на земеделието и хранителната промишленост да има възможност да отменя актовете, а не да оставя изтичащия или изтеклия вече срок от една година. До това се свежда предложението ми. Мисля, че е разумно вместо да се търсят решения чрез съда, което би коствувало и много време, и много средства на ощетените. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има нещо неясно в текста, който ми е предложен. Становището на комисията е да не се приема предложението на господин Боян Киров, а долу пише: "Този текст бе гласуван с 13 гласа "за", 1 глас "против", без "въздържали се"."
Текстът не е приет или срещу текста са гласували 13, а 1 е бил за текста?
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Срещу текста са гласували 13, 1 е гласувал "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване текста, предложен от народния представител Боян Киров, за създаване на нов § 15а, в който думите "една година" да се заменят с "три години".
От общо гласували 166 народни представители, за - 10, против - 88, въздържали се - 68.
Не се приема този текст.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за изменение и допълнение на § 14 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи се съдържа в законопроекта на народния представител Атанас Железчев. Становището на комисията е да не се приеме предложението, съдържащо се в законопроекта на народния представител Атанас Железчев относно изменение на § 14 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Железчев има думата.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря ви, госпожо председател. Господин Рашков следваше да прочете текста на направените предложения, защото...
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Всички ги имат.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Все пак, оттук да се прочетат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Всички разполагат с текста.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Става въпрос за няколко текста, които имат за цел за уредят някои въпроси, които не са уредени в сега действащия закон, а не са включени за решаване и в законопроекта, който е предложен от колегата Христоз Христозов и други.
Аз съм имал възможност и друг път, по други поводи, да вземам становище по първия въпрос, засегнат в ал. 1 - за висящите 2618 граждански дела, част по които ликвидационните съвети - бившите, са ищци, а по други - ответници.
Съгласно разпоредбите на закона там, където ликвидационните съвети са били ищци, съдът конституира като ищци сега тричленките, които са избрани от общите събрания. Остава нерешен въпросът за онези висящи граждански и изпълнителни дела, по които ликвидационните съвети са ответници или длъжници.
Аз съм давал пример със случая в село Жельо Войвода. Партийната секретарка на текезесето беше два пъти уволнявана от ликвидационния съвет само за това, че е била партиен секретар на текезесето. Съдът и двата пъти отмени тези заповеди като незаконосъобразни, и присъди на тази жена обезщетение над 150 хиляди лева, а заедно с лихвите те стават над 300 хиляди лева. И при сегашната разпоредба тази жена няма откъде да събере тези си вземания.
Ето тук ще ви покажа няколко изпълнителни листа, издадени против ликвидационни съвети. (Показва към залата изпълнителни листове) Образувани са изпълнителни дела, в които в единия случай тези хора имат да събират 57 хиляди, а в другия - 59 хиляди лева. Кажете ми, при това положение откъде хората ще съберат тези пари? Освен това, нека да се има предвид и нещо друго - че с това решение, което предлагаме ние, фактически и юридически лишаваме тези хора от защита на техните правни интереси от правораздаване.
Аз съм убеден, че никой от нас не може да се съгласи хората да бъдат лишени от правото на съдебна защита.
Ето защо, моето предложение по този текст е - държавата да встъпи в правата и задълженията по онези висящи дела, за да може тези дела да бъдат приключени и гражданите, които са засегнати от незаконосъобразни действия на ликвидационните съвети, да имат възможност да защитят своите права по съответния ред. Това не значи, че всички искове ще бъдат уважени. Но така или иначе трябва да се даде възможност тези висящи граждански дела да бъдат продължени и завършени по съответния ред.
Освен това, сегашната практика на Върховния съд сочи, че една неправилна постановка, според мен, конституират като ищци или като взискателни по изпълнителни дела тричленките. Ето, пред мен е едно определение на Върховния съд по едно дело. (Показва определение от Върховния съд към залата) Но, ако прочетем внимателно текста на закона ние ще видим, че правоимащите по чл. 27 от закона, тоест бившите член-кооператори или техните наследници, имат право да изберат тричленка, която да извърши разпределение на наличното имущество и средствата, които се намират в банките. Тези тричленки нямат процесуално представителство пред съда и пред някоя друга инстанция. Следователно, конституирането им също е незаконосъобразно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви.
Ще ви моля внимателно да обсъдите този текст. Това е по първата алинея, но допълнително ще трябва да взема думата по следващите две алинеи, защото се касае за съвсем...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По цялото предложение имате пет минути.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Това са съвсем различни предложения и се касаят за съвсем различна материя, която се урежда по различен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Железчев, цялото изказване е до пет минути. Моля ви, довършете си другото предложение в рамките на още една минута. Ако говорим по всяка алинея по пет минути, ние ще правим първо четене.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Това са различни текстове, които уреждат различна материя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма значение.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Добре, аз ще се огранича на четвъртата алинея. Третата алинея знам, че ще предизвика масово недоволство. Затова ще се спра на четвъртата. Това е свързано с предложението за земите, които едва сега се възстановяват на собствениците, поради отказа на поземлените комисии да уважат представените документи.
Моето предложение има за цел да се даде обезщетение на хората за това, че неправилно поземлената комисия е отказала възстановяване правото на собственост. Не е признала документите. Съдът сега им възстановява правото на собственост и за този период хората имат право и следва да получат обезщетение. Благодаря ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Предложенията засягат § 14, в който се предлага изменение в ал. 2, нова ал. 3 и нова ал. 4. Всички разполагате с текстове.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 183 народни представители, за - 65, против - 75, въздържали се - 43.
Не се приемат тези предложения.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По § 16 са направили предложения народният представител Христоз Христозов и група народни представители, народният представител Йордан Ройнев, народният представител Атанас Железчев. Предложения са направили народните представители Румяна Николова и Петко Ганев.
Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Христоз Христозов и група народни представители, относно изменението на § 16, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби със следното съдържание:
"§ 16. Ал. 1. Производствата по този закон пред съда са безплатни с изключение на тези по чл. 14, ал. 4. За констативните нотариални актове за възстановеното право на собственост, както и за заверки на подписи от нотариусите и кметовете по този закон не се събират държавни такси."
Приема се предложението на народния представител Йордан Ройнев за създаване на нова ал. 2 към § 16 със следното съдържание:
"§ 16. Ал. 2. Приходите от изготвянето на проектите за нотариални актове по ал. 1 на проектите за делби, както и от другите дейности по поддържане и осъвременяване на плановете за земеразделяне, се внасят в Държавен фонд "Земеделие"."
Не се приемат предложенията на народните представители Атанас Железчев, Румяна Николова и Петко Ганев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Железчев, имате думата да обосновете това предложение, което комисията не е приела.

АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги! Моето предложение е "Общинските поземлени комисии снабдяват безплатно с нотариални актове собствениците на земеделски земи". Но тук всъщност се касае за една неправилна редакция, а текстът трябва да придобие следния вид: "Общинските поземлени комисии изготвят безплатно проектите за нотариални актове".
Защото снабдяването с нотариални актове става от нотариуса, където се представят проектите за нотариални актове. И сега поземлените комисии изготвят проектите за нотариални актове но те събират определени такси.
Моето предложение е собствениците да бъдат освободени от заплащане на тези такси, защото всички знаем, че при влизането им в ТКЗС собствениците са имали нотариални актове, имали са други документи за собственост и сега те нямат никаква вина, че се налага да бъдат снабдени с нотариални актове.
А освен това практиката в тази насока при снабдяване на собствениците на жилища, закупени от държавата, също сочи, че се снабдяват собствениците на нови жилища с документ, без да бъдат облагани тези документи с държавна такса. Договорът за покупко-продажба на жилища, които се вписват в нотариуса, но не се облагат с държавни такси.
Смятам, че е справедливо. Няма поземлените комисии да обеднеят, защото те правят незначителни разходи до размера на цената на хартията, която изразходват. Смятам, че трябва да се приеме това предложение. Нека не утежняваме и без това достатъчно тежкото положение на земеделските производители. И пак повтарям, хората са имали нотариални актове, имали са други документи за собственост и защо сега ще трябва затова, че не по тяхна вина са унищожени тези документи, да ги караме отново да плащат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Къде го виждате, господин Железчев, тъй като комисията предлага § 16 с ал. 1 и ал. 2? Дали не е по средата като ал. 2? Или трета чак накрая?
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (от място): Може и накрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Накрая ал. 3.
Моля да гласувате отделно за предложената нова алинея на народния представител Атанас Железчев. Чухте обосновката и текста. Коригираният текст е: "Общинските поземлени комисии изготвят безплатно проектите за нотариални актове на собствениците на земеделски земи".
Най-вероятно § 3, ако се приеме.
От общо гласували 167 народни представители, за - 54, против - 53, въздържали се - 60.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате предложените първа и втора алинея на § 16, основани на предложенията на народните представители Христозов и Йордан Ройнев, подкрепени от комисията.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (от място): Имам предложение по ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Допълнителни предложения? По този параграф няма други предложения.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (от място): Имам предложение за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Отменете гласуването. Може би за отпадане или редакция, но от писмено постъпилите няма.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: За отпадане е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За отпадане. Господин Костов има думата. Извинявайте, че не Ви видях, но тъй като чета текста, виждам, че няма...
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Нищо, няма проблеми.
Касае се, уважаеми колеги, само за предложение за отпадане от ал. 1 на текста "с изключение на тези по чл. 14, ал. 4".
Чл. 14, ал. 4 моля ви да бъде включено също, че производствата пред съда са безплатни. Защото, както каза и преди малко господин Железчев, ние не трябва да правим разлика, защото в случая собствениците де факто са си били загубили правото на собственост и не са се разпореждали с тази собственост и сега ги караме при възстановяването на тази собственост, при споровете за материално право, което е чл. 14, ал. 4, а тези спорове за материално право никога не биха възникнали, ако не им беше отнета де факто собствеността и правото да се разпореждат с нея. Ето защо е редно те да бъдат безплатни, държавата да си поеме масрафа по тези работи.
Затова предлагам текстът "с изключение на тези по чл. 14, ал. 4" да отпадне и другото да се приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Петко Ганев има думата.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, госпожо председател! Ще използвам правото си на реплика да възразя на предложението на господин Костов за отпадане на тези по чл. 14, ал. 4.
Искам да припомня за какво става въпрос на уважаемите народни представители. Възстановява се собствеността и цялата процедура по възстановяването на собствеността е безплатна, даже и съдебната процедура. Тук става въпрос, че трябва да заплащат само онези, които имат спор за материално право. В никакъв случай аз не съм съгласен, а такова е и становището на комисията, и тази процедура даже да бъде безплатна. Ами тези, които спорят за материално право, кой е наследник, кой не е наследник и така нататък, тази съдебна процедура трябва да бъде заплатена.
Ето за това ние сме я предложили и комисията я е възприела с 11 гласа "за", 1 - "против" само и 2 - "въздържали се" съдебната процедура по чл. 14, ал. 4 да бъде със заплащане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Костов за дуплика.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ 7(СДС): Аз ще бъда съвсем кратък, уважаеми господин Ганев. Естествено е, че материалното право трябва да се защитава пред съда. Но споровете за материално право са възникнали именно поради липсата, и отново го повтарям, на фактически одържавена собственост, на фактически говоря, не юридически, фактически липса на възможност 45 години да разполагат с тази собственост и да се разпореждат с нея. Оттам възникват всичките спорове за това право и ние сега ги караме да плащат данък върху тези 45 години. Това е смисълът на тази точка. Ето това е.
Затова моето предложение е да отпадне това ограничение за чл. 14, ал. 4 и всички дела да бъдат безплатни, касаещи възстановяването на собствеността на земеделските земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По същия въпрос господин Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги, аз искам да прибавя още един аргумент към това, което каза колегата Костов. Има много случаи, когато поземлените комисии са издали решения за признаване правото на собственост върху земеделски земи само на вносителя на тази земя, но той е станал вносител въз основа на декларация, дадена от неговия баща. Знаете, че с декларацията не се прехвърля правото на собственост, но така или иначе, другите деца, другите наследници на собственика, подписал декларацията, имат право да претендират за тази земя, призната на един от вносителите, да бъде призната общо на всички наследници. И в този случай за онзи, който не е получил декларация, възниква правото да предяви иск за собственост и в тези случаи той няма вина, че поземлената комисия е признала правото на собственост само на вносителя. Но и вносителят няма вина, че поземлената комисия въз основа на една декларация му признава правото на собственост, поради което смятам, че и двете страни нямат вина за водене на това дело и, така или иначе, трябва да не бъдат облагани с разноските за неговото образуване и приключване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Дако Михайлов има думата.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Аз съм склонен да приема текста на комисията.
Вижте, в чл. 14, ал. 4 това е един установителен иск за собственост. При това положение не виждам защо трябва да бъдат освободени гражданите от внасяне на държавна такса, още повече, че съдилищата трябва да получават държавни такси, за да могат да функционират. Съдебната система има отделен бюджет. Този бюджет се формира, но парите се дават от бюджета. Ако ние непрекъснато освобождаваме делата от държавни такси, съдът няма да може да функционира. Затова просто това са спорове между граждани и не е правилно да ги освобождаваме от държавни такси. Затова трябва да се приеме предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението на народния представител Владислав Костов в ал. 1 на § 16 да отпаднат думите "с изключение на тези по чл. 14, ал. 4".
От общо гласували 166 народни представители, за - 53, против - 88, въздържали се - 25.
Не се приема тази поправка.
Моля да гласувате § 16 с двете алинеи, предложени от народните представители Христоз Христозов и Йордан Ройнев, подкрепени от комисията.
От общо гласували 155 народни представители, за - 118, против - 1, въздържали се - 36.
Параграф 16 е приет.

ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По § 28, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, предложения за изменение и допълнение се съдържат в законопроекта на народния представител Христоз Христозов и група народни представители. Предложения за изменение и допълнение на този проект, относно § 28, ал. 1 са направили народните представители Йордан Ройнев, Златимир Орсов и народните представители Стефан Личев, Моньо Христов, Калчо Чукаров, Владислав Костов, Спас Димитров и Владимир Николов.
Становището на комисията е да се приемат предложенията на народните представители Йордан Ройнев и Златимир Орсов, относно § 17.
"В § 17, относно § 28 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародван в "Държавен вестник", бр. 45 от 1995 г., да се направят следните изменения и допълнения:
1. В края на ал. 1 да се добави следното изречение: "Заварените искове и изпълнителни производства, по които организациите по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби са ответници или длъжници, се прекратяват, а тези, по които те са ищци или взискатели, могат да бъдат продължени от лицата по § 29, ал. 1."
Това е предложението на комисията относно § 28, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържа ли някой предложенията, които комисията не е подкрепила?
Господин Николов.
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ (СДС): Госпожо председател, дами и господа! Предложеното допълнение към § 28 е очевидно в противоречие с чл. 6 на Конституцията. Предвижда се в случая неравнопоставеност на две групи собственици. Едната група собственици са лицата, правоприемници на организациите по § 12, а това именно са ТКЗС и т.н. А другата група собственици това са и лица, и граждани, и организации, които имат претенции, които имат вземания към тези организации по § 12, които са прекратени. Оказва се неравнопоставеност и то конкретно спрямо Гражданския процесуален кодекс, в който не са предвидени никакви такива изключения и привилегии в полза на една или друга група собственици. И то точно тук се влиза в противоречие с ал. 2 на чл. 6 от Конституцията, където се предвижда, че не се допускат каквито и да е било привилегии на базата и на имуществено състояние.
Смятам, че тази редакция е неудачна и самото законодателно решение би следвало да бъде някакво друго. Това е проблем на вносителите. Ето защо предлагам това предложение да бъде отхвърлено от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вашето предложение е да отпадне това предложение.
Други желаещи? - Господин Дако Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Госпожо председател, колеги! Аз подкрепям предложението на колегата. Но ако се приеме, една редакционна поправка - "заварени искове" такива термини нямаме в процеса. Имаме висящи дела или висящи производства. Когато един иск се предявява в съда, след това се образува гражданско дело. И затова е правилно да се каже "висящите дела и висящите производства", но не и "заварени искове". Искът е докато се внесе в съда. След това въз основа на този иск се образува дело. Затова трябва да бъде "висящите производства".
АНА КАРАИВАНОВА (от място): Прав е колегата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Възприема се от юристите и от другата страна.
Първо поставям за гласуване предложението за отпадане на този § 17, направено от господин Владимир Николов. Моля гласувайте.
От общо гласували 180 народни представители, за - 64, против - 84, въздържали се - 32.
Не се приема предложението за отпадане на предложената алинея.
Следващото предложение е на комисията, основано на предложенията на народните представители Йордан Ройнев, Златимир Орсов и корекцията внесена от господин Дако Михайлов, която се възприема и от вносителите в края на ал. 1 да се добавя изречение, което да започва с корекцията "висящите дела и висящите производства" и по-нататък както беше докладван текстът.
Моля да гласувате.
От общо гласували 166 народни представители, за - 112, против - 41, въздържали се - 13.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По § 28, ал. 2 предложения се съдържат в законопроекта на народния представител Христоз Христозов и група народни представители, Йордан Ройнев и Златимир Орсов.
Становището на комисията е да се приемат предложенията на народните представители Йордан Ройнев, Златимир Орсов и Христоз Христозов и група народни представители и по този начин § 28, ал. 2 да звучи така:
"§ 28. Ал. 2. Имуществото на организациите по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби е съсобствено на лицата по чл. 27, ал. 1, съобразно правата им с изключение на трайните насаждания след възстановяване на собствеността върху земята, на която са създадени. Дяловете на лицата, които не получават трайни насаждения, се изравняват с друго имущество. Общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 може да утвърждава промени в оценката на имуществото на организациите по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби. Всяко лице по чл. 27, ал. 1 има правата по чл. 28, съобразно дела си в имущество на организацията по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. То може да ги прехвърля на кооперацията или търговското дружество, в които членува, или да ги упражнява от негово име и за негова сметка, включително и да предявява искове във връзка с това."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Всички предложения на народните представители Христоз Христозов, Йордан Ройнев и Златимир Орсов са отразени в текста на предложената ал. 2 на § 28.
Господин Лучников по този текст.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Колкото и да е спорна идеята да се обяви имуществото за съсобственост на бившите членове на кооперацията, може да се приеме. Не може обаче в никакъв случай да се приеме ограничението, което се прави те да могат да прехвърлят своите права на собственост само върху кооперация или сдружение, в което членуват. Откъде накъде ще бъдат ограничени да прехвърлят правата си само на тези лица? Ако те са съсобственици, те са носители на едно самостоятелно право и това могат да прехвърлят на когото искат. Другото е неоправдано ограничаване на техните правомощия и това също ще бъде в нарушение на основния закон на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Думата има господин Николов.
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ (СДС): Госпожо председател, дами и господа! В случая трябва да се обърне внимание върху второто изречение на предложения § 28, ал. 2, което гласи: Общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 може да утвърждава промени в оценката на имуществото на организациите по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби.
В случая се касае за предоставяне право на една група от съсобственици да определят общата величана на стойността на съсобственото имущество, независимо от волята на останалите съсобственици. Тук се стига до възможност за нарушаване на правото на собственост на една част, независимо от това дали е малцинство или е мнозинство от съсобствениците, което веднага рефлектира върху чл. 17 от Конституцията и влиза в противоречие с него, а там е прогласена неприкосновеността на собствеността.
Считам, че това решение, което се предлага тук, като законодателно решение е крайно неудачно и не би трябвало да се допуска, особено като знаем, че обикновено тези общи събрания се състоят от едно незначително малцинство на собствениците, докато повечето от съсобствениците отсъстват. Това дава възможност на една малка група от съсобственици да определят общата величина на стойността на собствеността на отсъстващите съсобственици - нещо, което е абсолютно недопустимо.
Има общи принципи в Закона за собствеността - принципи, които са останали от хилядолетия, от римското право, които не позволяват една част от съсобствениците, дори да имат повече от една втора идеална част от общата стойност, да определят величината на стойността на собствеността на останалите съсобственици. Влиза се в противоречие с чл. 17 на Конституцията. Този текст не би трябвало да остава в този вид - става дума за второто изречение на § 28, ал. 2.
Колкото до последното изречение - че може да се прехвърля на кооперации и търговски дружества, в които членува или да ги упражнява от негово име и за негова сметка, включително да предявява искове във връзка с това, считам, че този текст поначало е излишен. Неговото систематично място не е в този закон. Това е една облигационно-правна разпоредба. Настоящият закон е за собственост и за ползване. Разбира се, би могло допълнително в друг закон или в ЗЗД да се уреди този въпрос, въпреки че е излишно - по общите правила на Закона за задълженията и договорите това би могло да става без да е фиксирано в настоящия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясно е. Има две предложения за отпадане на две изречения.
Господин Орсов има думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Взимам думата, за да се съглася с предложението на господин Лучников и да предложа нова редакция на последното изречение на ал. 2 на § 28. Той действително е прав: правата, които има едно лице, то трябва да може да ги прехвърля не само на кооперация или дружество, а на всяко трето лице. Поради това ви предлагам следната редакция на последното изречение:
"То може да прехвърля тези права, както и да упълномощи кооперацията или търговското дружество, в които членуват, да ги упражняват от негово име и за негова сметка, включително и да предявява искове във връзка с това".
Не бих могъл да се съглася с предложението за отпадане на второто изречение на предложената ал. 2 на § 28. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържат ли се предложенията? Господин Лучников, за отпадане?
Най-напред предложението, тъй като е по-напред в текста, на народния представител Владимир Николов - за отпадане на изречението. Става дума за второто изречение на ал. 2, което започва с израза: "Общото събрание на лицата...".
Моля да гласувате предложението за отпадане.
От общо гласували 179 народни представители, за - 62, против - 83, въздържали се - 34.
Не се приема това предложение.
Второто предложение е на народния представител Светослав Лучников за отпадане на последното изречение.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 166 народни представители, за - 54, против - 95, въздържали се - 17.
Не се приема това предложение.
Господин Рашков, последната редакция, която се предложи и която има компромисен характер, можете ли да възприемете?
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Да, нека текста да го повтори господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Редакцията на последното изречение е следната:
"То може да прехвърля тези права, както и да упълномощи кооперацията или търговското дружество, в които членува, да ги упражняват от негово име и за неговата сметка, включително и да предявява искове във връзка с това".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това отчасти отчита възраженията на господин Лучников и изчезва ограничението да се прехвърлят само на кооперацията и търговското дружество.
Моля да гласувате ал. 2 на § 28 в редакцията, предложена от комисията с тази корекция на последното изречение.
От общо гласували 157 народни представители, за - 118, против - 26, въздържали се - 13.
Приет е този параграф.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По § 28, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи предложение за изменение и допълнение са направили народният представител Христоз Христозов и група народни представители и народният представител Йордан Ройнев.
Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Йордан Ройнев, което включва и предложението на народния представител Христоз Христозов и група народни представители: към сега съществуващата ал. 3 на § 28 да се добави ново изречение и ал. 3 да придобие следния вид:
"§ 23. Ал. 3. Имуществото на организациите по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби, което е получено безвъзмездно от държавата или е създадено със средства на бюджета, отпуснати безвъзмездно, е държавна собственост. Когато това имущество е неделима част от съществуващи обекти, държавата притежава съответната идеална част от собствеността върху тях. Лицата, които са извършили подобрение на недвижими имоти на организациите по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби, могат да искат от собственика им стойността на подобренията при условията на чл. 72 и чл. 74 от Закона за собствеността или чл. 59 от Закона за задълженията и договорите".


ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Текстът е гласуван с консенсус. Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Дами и господа народни представители, едното изключва другото. Който е писал това, просто не е имал предвид какво пише. Или ще са тези два текста, които се цитираха от Закона за собствеността, където се дължи по-високата стойност от стойността на подобрението и повишената стойност на имота, или ще е чл. 59, който се цитира, където се иска нещо друго. Тук не е въпрос правото да обясняваме, но едното изключва другото.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Така е записано. Има "или".
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Кога или? Или така, или така.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Така е записано, както вие казвате.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Добре ли е написано?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Така е записано.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Питам ви: какво значи или едното, или другото? Законът трябва да вземе становище едното ли ще бъде или другото. Защото единият случай ще бъде, ако той е бил владелец, другият случай ще бъде, ако е държател. Законът трябва да вземе становище за едното и за другото. Да гласуваме този текст е просто да не знаем какво гласуваме. Помислете, които сте го писали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата Златимир Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, аз смятам, че няма някакъв проблем в текста. Той наистина е формулиран "или при условията на Закона за собствеността, или при условията на Закона за задълженията и договорите". А кой ще направи избора? Изборът е направен от фактите. Ако това лице, което е извършило подобренията, е владелец, така както изисква Законът за собствеността, значи ще се приложат разпоредбите на Закона за собствеността. Ако обаче то не е било владелец, а е ползвало някакво облигационно основание, което не го прави владелец, само държател, значи ще се приложи чл. 59 от Закона за задълженията и договорите. Смятам, че няма никаква неяснота в този случай и колегите са направили едно добро предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, колеги? Мене ме смущава това положение в началото на текста, където става дума за средствата, отпуснати от бюджета и че остават държавна собственост. Ако развием една хипотеза, че отпуснатите средства от бюджета за времето, когато са отпуснати, до времето сега, когато ще станат държавна собственост, заедно с тях е съдействала и друга, така наречената кооперативна собственост, те взаимно заедно са дали един прираст. А този прираст, който е получен в момента, не отива в правоимащите.
И какво се получава? Ние защитаваме изцяло фактически държавната собственост, която е отпусната от държавата, а не защитаваме прираста, който трябва да получат кооператорите или правоимащите.
Ето защо, госпожо председател, аз мисля, че има достатъчно текстове в закона, където е уточнена държавната собственост и предлагам първото изречение изцяло да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Гоцев за дуплика.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Аз чета текста внимателно - "имуществото, което е получено безвъзмездно от държавата." Значи върху това държавно имущество са вършили подобрения. Никога не е владелец този, който е получил нещо от държавата. И тук въобще няма място за чл. 72 и 74 от Закона за собствеността. Това е един човек, който е бил държател, и може да има само неоснователното обогатяване по чл. 59. Другото е абсурд. Да приемем, че един човек е можел да владее нещо, което му е дала държавата! Никога получилият от държавата не е владелец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Владислав Костов. На практика има само едно предложение от народния представител Моньо Христов за отпадане на първото изречение.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението на господин Ройнев е за това изречение: "Лицата, които са извършили подобрение в недвижимия имот". Другото го има в Закона за изменение и допълнение, който се прие миналата година. Обаче поначало още когато се прие миналата година този текст на § 28, ал. 3, аз имах възражения по отношение на това, че ще се затрудни изключително много процесът на възстановяване на дяловете на имуществата на правоимащите. Тук сега отново внасяме нови, нови спънки за този процес. Кога ще приключи в края на краищата този процес на предаване на собствеността на тези, които имат право на дялове? Защото сега става и нещо, което много трудно ще се установи на практика. Лицата, които са извършили подобрение, тоест очевидно има се предвид държавата, че е извършила някакви подобрения на недвижимите имоти на организациите по § 12, може да искат от собственика и стойността на подобренията при условията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за задълженията и договорите.
Ами знаете ли какво ще стане на практика? Ще стане един текст, който няма да може да задейства. Защото това е трудно установимо. Ние знаем как са давани тези средства от държавата на бившите текезесе и на организациите по § 12. Това е нещо, което ще бъде свързано с безконечни искове в съдилищата и т. н. Безконечни, господин Орсов. Затова как ще стане на практика? Ние оттук вече казваме, че тези тричленки ще бъдат до края на 2000 година най-малко. Това е смисълът на този текст. Те никога няма да свършат своята работа. Ако искаме пък да заработи нещо, вместо да го облекчим, ние слагаме нови и нови текстове, които да затрудняват целия процес.
Аз съм против такива увлечения. Стигаме до абсурди ве¬че.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВ: Има думата господин Хасан Али за изказване.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Става въпрос за държавния дял в имуществото на организациите по § 12. Този въпрос е много сложен, знаят го специалистите, които работят в общинските поземлени комисии, в Министерството на земеделието и хранителната промишленост, и сегашните представители на правоимащите. Правилно ли се изразих, колеги?
Така че държавен дял има не само в кошарите, оборите, складовете, някои предприятия, държавен дял има в пътищата, които са построени през това време до тези обекти, държавен дял има и в малките водоеми, за които Министерският съвет има решение да преминат с решение и със съгласието на министъра на земеделието към общините. Наред с многото проблеми в аграрната област този въпрос създава много трудности на хората, които са на село.
Аз предлагам на колегите - колега Орсов, към вас се обръщам, колега Ганев, също - да се съгласите това имущество - държавният дял, да мине към организациите по § 12. Защо? Мотиви.
Десетилетия наред, уважаеми колега Орсов, пшеницата изкупуваше ли се за 8-10 стотинки от държавата? Литър лимонада струваше ли 60-80 стотинки? Аз не говоря за сегашните времена.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ (от място): Шест стотинки беше...
ХАСАН АЛИ: И шест стотинки беше зърното - правилно казва нашият председател. Тютюнът изкупуваше ли се за 2 лева и се продаваше за 3 долара после, уважаеми колеги? Да не давам други примери.
Обичайна практика беше земеделецът да работи цяла година, да строи България, да създава промишленост. Не искам да обиждам онези, които са работили в другите сектори на икономиката, но главно на гърба на земеделеца се създаде онова, което се направи в България.
Аз моля, уважаеми колеги от мнозинството, дайте да се разберем поне по този въпрос. Ще направите едно добро на хората без разлика на политически цвят. Дайте на правоимащите, на селяните този държавен дял и по-нататък те да се разпореждат с него, защото имат морално и материално право на това.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какво точно е Вашето предложение?
ХАСАН АЛИ: Колегите юристи ще оформят онова, което сега предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да.
Има думата господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги!
Аз искам дебело да подчертая, че се изказвам от мое име и не ангажирам моята парламентарна група. Казвам това, защото съм съгласен с предложението на господин Али. И ако то бъде поставено на гласуване, трябва да се постави на гласуване като предложение за отпадане на първото и второто изречение. В този случай ще остане само третото изречение.
Но пак повтарям, напълно съм съгласен с неговите мотиви. Моето лично мнение е, че той е прав. Но, подчертавам, нямам пълномощията да помоля парламентарната група да ме подкрепи. Оставям на мнението на всеки един от колегите народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, понеже вносители на текста пък са други народни представители. Би следвало вносителите да се произнесат.
Има думата господин Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Това, което предлагат колегите тук, включително и колегата Орсов, ще създаде още по-голямо напрежение и още повече ще удължи процеса на ликвидация на организациите по § 12.
Процедурата сега на практика е такава. Държавата установява какви средства са вложени и то чрез експерт-счетоводители, т.е. няма опасност държавата да ощети правоимащите, като вземе повече имущество, отколкото са били вложени държавни средства.
Освен това, уточнява се с правоимащите, на общи събрания се решава какво имущество да бъде предоставено на държавата от организациите по § 12. И на практика се предоставя на държавата това имущество, което не може да се ползува пряко сега в селскостопанското производство и в производството на земеделска продукция.
Така че като уважавам донякъде мотивите на колегите, които защитават своето становище да бъде предоставено и това имущество, което е създадено с държавни средства на правоимащи, искам да защитя и интересите на държавата. Защото тези средства наистина са влагани от държавата. Те са влагани като бюджетни средства или като други държавни средства. И в същото време държавата сега получава своя дял в такова имущество, което не е пряко свързано със земеделското производство.
Така че аз защитавам становището на комисията, което, забележете, е гласувано с 10 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това беше реплика.
Вие за реплика ли желаете думата? - Да, господин Моньо Христов. Реплика на репликата или на основното предложение? Но така или иначе, обсъждамe ал. 3 на § 28.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Това, което, колеги, изказа господин Ганев, има известна логика. Вярно е, че в голямата си част държавното имущество вече е оценено от експерт-счетоводители. Вярно е обаче и другото, това, което аз споменах - отпуснати са държавни средства от бюджета в различни периоди и са използувани в различен период от време. Не може сега държавата да каже: "това си е мое", защото за този период от време правоимащите може да поискат и да кажат: "Добре, но земята беше наша".
ГЛАС ОТЛЯВО: Получава си земята.
МОНЬО ХРИСТОВ: Те получават земята си, но може да поискат... Извинявай, за този период от време може да поискат и това, което не са получавали, т.е. ощетяванията, за които преди малко тук Хасан Али разви подробно тезата, че именно са били ощетявани през този период от време.
Аз съм съгласен, че това ще предизвика затруднения. Но най-голямо затруднение ще се предизвика там, където има съсобственост, господин Ганев.
Аз мисля, че особено за съсобствеността държавата трябва да направи всичко възможно. Наистина има такива обекти и такива съоръжения, които просто няма да могат да функционират. Защото като изчисления, като дялове, държавата има или по-голям, или по-малък процент.
Ето защо аз виждам затруднението, в което изпадаме. И за да изчистим текста, предлагам на колегите да отложим този текст и да го направим във вариант, в който да не създава практически затруднения, същевременно да бъдат защитени онези средства, които са отпуснати от бюджета, да си бъдат държавни. Но да решим проблема именно със съсобствеността.
Другият вариант е да отпадне второто изречение, ако вие не сте съгласни за първото. Но най-добрият вариант е да го отложим, за да направим по-добър текст. Това е моето предложение, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Атанас Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Колеги, аз взимам думата, за да подкрепя предложението на господин Хасан Али и на колегата Орсов. Защото ние много пъти с него сме спорили по различни въпроси. Но когато считам, че той е прав, винаги съм го подкрепял. И сега считам, че той е прав. Една част от средствата, които държавата е заделяла за изграждане на някои незначителни обекти, това обикновено е в планинските и полупланинските райони, където населението е изключително бедно.
ГЛАС ОТЛЯВО: "Странджа-Сакар".
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: И точно с даването на съсобственост ние ще усложним отношенията по разпределение на това имущество.
И понеже в повечето случаи господин Ганев е подкрепял в Комисията по земеделието и горите господин Орсов, приканвам господин Ганев да оттегли предложението си и да подкрепи и този път господин Орсов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Поставям на гласуване най-напред предложението на народния представител Моньо Христов - за отлагане гласуването на ал. 3, § 28.
От общо гласували 201 народни представители, за - 79, против - 88, въздържали се - 34.
Не се приема това предложение.
Второто предложение е на народния представител Хасан Али, подкрепено от Златимир Орсов и Атанас Железчев - за отпадане на първите две изречения на ал. 3.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 181 народни представители, за - 73, против - 47, въздържали се - 61.
Не се приема това предложение.
Има думата господин Хасан Али за процедурно предложение.
Явно господин Орсов не владее групата по въпросите на земята.

ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Понеже нямаше изобщо никакво време, за да се ориентират колегите и да гласуват дори, уважаема госпожо председател, бяха изминали едва тридесетина секунди и Вие обявихте резултатите, аз Ви моля да подложите на прегласуване това предложение, тъй като, като гледам, има консенсус, има разбирателство, проявено от депутатите от всички парламентарни групи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще го подложа на гласуване. Моля да не се подвиква! 181 са гласували. В залата няма толкова. Ако беше господин Куртев, щеше да направи бележка. Но въпреки това, го поставям на гласуване.
От общо гласували 201 народни представители, за - 107, против - 46, въздържали се - 48. (Ръкопляскания)
Прието е предложението.
Моля да гласувате ал. 3 на § 28, която вече остана с едно-единствено изречение. Останалото трето изречение, тъй като първите две отпаднаха, на ал. 3 на § 28. Третото вече засяга правата на лицата, които са извършили подобрения на недвижими имоти, че могат да искат от собственика и стойността на подобренията - това е най-общо текстът.
От общо гласували 174 народни представители, за - 135, против - 1, въздържали се - 38.
Приета е ал. 3 на § 28.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложения за създаване на нова ал. 6 на § 28 към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се съдържат в законопроекта на народния представител Христоз Христозов и група народни представители. Предложения има на Йордан Ройнев и Златимир Орсов.
Становището на комисията е да се приемат предложенията на народния представител Христоз Христозов и група народни представители, на Златимир Орсов и Йордан Ройнев за текст на ал. 6 към § 28 със следното съдържание:
"Ал. 6. Не се дължи данък върху добавената стойност за извършени, но неизплатени механизирани услуги и продадени семена, торове и препарати на заличените организации по ал. 1. Задълженията на тези организации към държавния и общински бюджет се отписват."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не допускам да има възражения. С консенсус е предложен този текст. Моля да гласувате ал. 6, нова, на § 28 в полза на земеделските производители.
От общо гласували 154 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - 25.
Приета е ал. 6 на § 28.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По § 29, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи предложения се съдържат в законопроекта на Христоз Христозов и група народни представители. Предложения има направени от народните представители Златимир Орсов, Стефан Личев, Моньо Христов, Калчо Чукаров, Йордан Ройнев, Спас Димитров, Атанас Железчев.
Становището на комисията е да се приемат предложенията на народните представители Стефан Личев, Моньо Христов, Калчо Чукаров, Христоз Христозов и група народни представители, Йордан Ройнев и Златимир Орсов. Становището на комисията е § 29, ал. 1 да звучи по следния начин:
"§ 29. Ал. 1. Ако лице или група лица по чл. 27, ал. 1 не желаят да получат определена вещ от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителни разпоредби, общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 може да упълномощи писмено лица, които да я продават. Продажбата на моторните превозни средства и недвижимите имоти се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните. Получената цена се разпределя между лицата по чл. 27, ал. 1 съобразно правата им. Давностният срок за получаване на дяловете по чл. 27, ал. 1 е 5 години, считано от деня на прекратяване на организацията по § 12. След изтичането на този срок останалото имущество се разпределя между останалите лица по чл. 27, ал. 1 съобразно правата им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Също предложено с консенсус. Моля да гласувате текста, новата редакция на § 29, ал. 1, предложена от комисията, основана на предложенията на Стефан Личев, Моньо Христов, Калчо Чукаров, Христоз Христозов, Йордан Ройнев, Златимир Орсов и други народни представители.
От общо гласували 161 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 31.
Приета е ал. 1 на § 29.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По ал. 2 на § 29 предложение е направил Златимир Орсов.
Становището на комисията е да се приеме предложението на Златимир Орсов и предлага ал. 2 на § 29 да има следния текст:
"Ал. 2. Лицата по ал. 1 могат да получат от длъжниците на организациите по § 12 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи срещу дълга им акции или дялове от капитала им или вещи, които разпределят между лицата по чл. 27, ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения? - Не виждам.
Моля да гласувате втората алинея на § 29. Това е нова алинея към § 29 от действащия закон.
От общо гласували 154 народни представители, за - 117, против - 20, въздържали се - 17.
Приета е ал. 2.
Господин Рашков, имате думата по ал. 3.

ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за създаване на нова ал. 3 на § 29 е направил Златимир Орсов.
Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Златимир Орсов и новата ал. 3 на § 29 да има следния текст:
"Ал. 3. Лицата по ал. 1 могат да прехвърлят на лица по чл. 27, ал. 1, а с тяхно съгласие и на други лица, вземания на заличените организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, включително и правата им по чл. 28 от същия закон. Прехвърлянето се извършва срещу дела им в имуществото на заличените организации с писмен договор."
Досегашните ал. 2 и ал. 3 стават съответно ал. 4 и ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предлага се преномериране.
По същество не виждам възражения. Моля, гласувайте новата ал. 3, чието приемане би означавало и да се преномерират досегашните ал. 2 и 3 на ал. 4 и 5.
От общо гласували 157 народни представители, за - 124, против - 1, въздържали се - 32.
Прието е предложението за новата алинея и преномерирането на другите алинеи.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По § 29 за създаване на нова ал. 4 към Закона за собствеността и ползване на земеделските земи предложение е направил народният представител Владислав Костов. В предложението си той предлага да се променят условията за свикване на общо събрание на правоимащите.
Становището на комисията е да не се приема предложението на народния представител Владислав Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Костов, поддържате ли предложението си? - Поддържате го.
Моля да се гласува предложението на народния представител Владислав Костов за създаване на нова ал. 4 на § 29.
Припомням, докато върви гласуването: "Минимум една четвърт от състава на лицата, имащи право на дял от имуществата на организациите по § 12 от преходните и заключителни разпоредби могат да свикат ново общо събрание по смисъла на ал. 2 от § 29 от преходните и заключителни разпоредби на закона, което да вземе нови решения, включително да избере нови лица по смисъла на чл. 29, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи".
Прекратете гласуването, обявете резултата.
От общо гласували 158 народни представители, за - 42, против - 61, въздържали се - 55.
Не се приема това предложение.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за създаване на нови алинеи към § 27 са направили господата Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров. Те са предложили да има нови ал. 4 и 5...
РЕПЛИКИ ОТ НАРОДЕН СЪЮЗ: Става въпрос за § 29, а не за § 27. Моля, поправете се!
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Да, § 29, ал. 4 и 5... Извинете, грешка съм допуснал.
Предложението на комисията е да се приемат предложенията на народните представители Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров за създаване на нови алинеи със следното съдържание:
1. Предложението за нова алинея на § 29 да стане ал. 6 на § 29 и да има следното съдържание:
"§ 29. Ал. 6. Лицата по ал. 1 носят солидарно имуществена отговорност за вредите, които са причинили на лицата, имащи право на дял от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, включително и на стопанисваното от тях държавно имущество."
2. Предложението за нова ал. 5 да стане ал. 7 на § 29 и да има следното съдържание:
"Ал. 7. Лицата по ал. 1 се отчитат пред общото събрание за стопанисването и разпределението на имуществото. Общото събрание приема отчета за приключване на дейността им и може да реши да бъде извършена финансова ревизия, като разходите за нея са за сметка на лицата по чл. 27, ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Възприети са предложенията на господата Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров, само са с друга номерация, тъй като гласувахме вече текстовете. Моля да гласувате тези две нови алинеи, предложени от тримата депутати от Народен съюз.
От общо гласували 160 народни представители, за - 155, против - 3, въздържали се - 2.
Приети са двете нови алинеи на § 29.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за допълнение на § 29 е направил и народният представител Атанас Железчев. Понеже е кратко, ще си позволя да го прочета:
В § 29 предлага той да се добави: "При ликвидация на ТКЗС намират приложение разпоредбите на раздел пети от Закона за кооперациите".
Становището на комисията е това предложение на господин Атанас Железчев да не бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И понеже заместник-председатели са обезправени и не могат да бъдат членове на комисии, в комисията няма нито един глас "за".
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, аз оттеглям моето предложение. То имаше за цел да се приведе този текст от закона в съответствие с разпоредбите на Закона за кооперациите. С новоприетите текстове и с назначаването, с избирането на тези тричленки всъщност ние отново създаваме ликвидационни съвети, които не са подчинени на Закона за кооперациите.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Оттегля се предложението.
Следващото предложение е по § 30.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По § 30, ал. 2 предложение е направил господин Владислав Костов.
Становището на комисията е да се приеме предложението за отпадане на § 30, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма възражения.
Предложението на народния представител Владислав Костов, подкрепено от комисията, е за отпадане на ал. 2 на § 30. Моля, гласувайте.
От общо гласували 169 народни представители, за - 165, против - 1, въздържали се - 3.
Прието е това предложение за отпадане.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Има предложение за създаване на нови преходни и заключителни разпоредби, както следва:
На Йордан Ройнев - за нов § 1.
Становището на комисията е да се приеме предложението на Йордан Ройнев и § 1 да има следния текст:
"§ 1. Проектите на плановете за земеразделяне, за които не е обнародвано в "Държавен вестник" обявление за изготвянето им към деня на влизане в сила на този закон, се съставят съобразно неговите изисквания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения има ли? - Не.
Моля да гласувате предложението на народния представител Йордан Ройнев, подкрепено от комисията, за нов § 1 от преходните и заключителни разпоредби. Преномеррането ще стане впоследствие.
От общо гласували 165 народни представители, за - 124, против - 39, въздържали се - 2.
Приет е новият § 1 на преходните и заключителни разпоредби.

ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за § 2 е направил народният представител Петко Ганев. Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Петко Ганев и по този начин § 2 да звучи така:
"§ 2. За плановете за земеразделяне, които са влезли в сила, срокът по чл. 17, ал. 8 тече от влизането в сила на този закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Можете да прочетете и следващия текст, тъй като са приети с консенсус от комисията.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: За § 3 предложение е направил отново народният представител Петко Ганев. Становището на комисията е това предложение да се приеме. Текстът на § 3, ако предложението бъде прието, ще звучи така:
"§ 3. Министерството на земеделието и хранителната промишленост, съвместно с общините, организира и контролира изготвянето на кадастрални и парцеларни планове на земите по § 4 от Преходните и заключителните разпоредби в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. Необходимите данни за изработване на кадастралните и парцеларните планове се осигуряват от държавния и общински бюджет поравно".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, има една техническа грешка, допусната при отпечатването на този текст. Става дума не за необходимите данни за изработване на кадастралните планове, а за необходимите средства за изработване на кадастралните и парцеларани планове, които да се осигуряват от държавния и общинския бюджет поравно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това горе-долу е член 4к, който аз ви предложих. И тогава казах, че Министерството на земеделието и хранителната промишленост не разполага с необходимите структури да извърши тази работа, защото в края на краищата това мисля че е работа на Министерството на териториалното развитие и строителството. Но да приемем, че това не е най-важното. Най-важното е да се отпуснат средства и държавата да може да ангажира някои фирми, които да извършат тази работа. Това е смисълът на текста.
Но във второто изречение се казва, че необходимите средства трябва да се осигурят от държавния и общинския бюджет поравно. Тук имаме една неравнопоставеност. Как държавният бюджет и общинският бюджет ще извършат една и съща работа поравно? То е все едно да се състезава конят с таралежчето. Не може да стане това нещо. Просто държавата трябва да поеме своя дял. При приемането на Закона за държавния бюджет да се предвидят тези средства...
ПЕТКО ГАНЕВ (от място): Точно такъв е смисълът.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, да. Точно такъв трябва да бъде смисълът. Иначе от опосканите общински бюджети това никога няма да стане на практика, разберете! Но текстът не е точно така. Затова мисля, че трябва да го оправите, господин Ганев.
Предлагам един текст, че необходимите средства трябва да бъдат осигурени от държавния бюджет за съответната година. Защото от общинския бюджет да се отделят средства след това, след като е гласуван законът, това е абсурд!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението на народния представител Владислав Костов в новопредложения § 3 да отпадне "и общинските" и "поравно". Вместо от "държавния и общинския бюджет се осигуряват поравно", "се осигуряват от държавния бюджет".
Моля гласувайте това предложение.
От общо гласували 155 народни представители, за - 40, против - 60, въздържали се - 55.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате § 2 и § 3, както е предложено от комисията, въз основа на предложенията на господин Петко Ганев.
От общо гласували 153 народни представители, за - 117, против - 12, въздържали се - 24.
Приети са параграфи 2 и 3.
Един час почивка. (Звъни)


След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (звъни): Колеги, продължаваме заседанието.
Моля, председателят на комисията господин Рашков да заеме мястото си.
Продължаваме с отложените текстове.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Има още два, за да приключим. След това ще преминем към отложените.
Стигнахме до § 3 и го приехме.
Предложение за нов § 4.
Предстои да обсъдим предложението на господин Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров за § 4.
Становището на комисията е да се приеме предложението на господата Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров и предлага следния текст на § 4:
"§ 4. Лицата по чл. 10б, ал. 1, 2 и 3, чл. 10в, чл. 15, ал. 2 уточняват в допълнителни заявления начина за обезщетяване в едногодишен срок от влизане в сила на измененията в този закон."
Комисията предлага да се гласува това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има ли желаещи да вземат становище по този въпрос? - Няма.
Моля да гласувате предложението на народните представители Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Къде е телевизията да покаже залата? Вижте какво става! (Шум и реплики от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 127 народни представители, за - 125, против - 1, въздържал се - 1.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за нов § 5 са направили Петко Ганев и Христоз Христозов.
Комисията предлага да се приеме предложението, направено от Христоз Христозов и група народни представители и Петко Ганев и § 5 да има следния текст:
"§ 5. Навсякъде в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи думите "общинска поземлена комисия" да се заменят с "поземлена комисия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има ли желаещи да се изкажат?
Има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, лично аз считам, че този предложен текст - да отпадне "общинска" и да остане само "поземлена комисия" не трябва да бъде гласуван и не трябва да бъде приет от Народното събрание.
Този текст е включен преди всичко с това, че ходът на поземлената реформа е напреднал и че има общини, където е приключила и трябва да има трансформация и т.н., и събиране на една или две общински поземлени комисии в регионални и т.н. Това като идея е хубаво - намаляване на държавния апарат.
Но аз се страхувам, че във връзка с поддържането и с измененията, които гласувахме в закона, където даваме права на тези общински поземлени комисии във връзката със самите планове и със сключването на договори, сключване на договори с лизензирани лица. С това, че както за поддържане на плановете, така и за делби и други от този род, и за проекти, ще настъпи една голяма каша.
Страхувам се също така, че промяната на самото наименование "общинска поземлена комисия" ще позволи на онези останали вече малко председатели и състави на общинските поземлени комисии, като промяна в закона да бъде извършена и така наречената нова ... Поради промяна на наименованието да се изберат нови състави на тези поземлени комисии. Тоест, използва се само една кратка думичка, за да се каже, че има нова структура, която може да бъде попълнена с нов състав.
Досега бяха направени някои промени в поземлени комисии, които работеха, където бяха назначени свои хора - на управляващото мнозинство, с единствената цел да спъват самата поземлена реформа. И затова, колеги, аз се надявам, че това, което изрекох не е било като замисъл. Все пак се надявам, че моето, да се каже, мръсно подсъзнание го е казало, че не е бил такъв вашият замисъл. Но изхождайки от другото, което казах - че общинските поземлени комисии по места, във всяка една община, имат да извършват доста голяма роля в самата поземлена реформа, аз се обръщам към вас, да не гласуваме това и да остане така, както е било досега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги! Господин Христов, обръщам се към Вас с това, с което завършихте, всъщност Вашето изложение тук по проблема.
Ако Вие считате, че промяната на наименованието "поземлена комисия" цели да се промени състава на поземлените комисии никакъв проблем няма това да стане и като съществува наименованието "общинска поземлена комисия". Няма никакъв проблем.
Що се отнася до това Вие или знаете, или просто налучкахте тук истинският смисъл на това, защо трябва да станат "поземлени комисии". Разбира се, че на този етап поземлените комисии ще бъдат толкова, колкото е необходимо. Щом не е приключил процесът на земеразделяне, щом не са издадени нотариалните актове, поземлени комисии ще има във всички общини. Но този закон ние го приемаме и той ще действа и след приключване на процеса на земеразделяне.
И Вие сам казахте, господин Христов, че ще се наложи да се поддържат плановете за земеразделяне. Ще се наложи да се извършват делби, за които поземлените комисии имат своето място и изпълнявайки този закон. Ето, именно това е смисълът на промяната на наименованието "общинска поземлена комисия" с "поземлена комисия". За да може по-нататък, когато няма достатъчно работа за поземлените комисии, те наистина да бъдат редуцирани и да бъдат редуцирани в региони, в които примерно има нотариати. Защото в тези региони ще могат да се извършват делби.
А това, че ще бъдат прехвърлени материалите от една поземлена комисия в друга, това изобщо не е някакъв съществен проблем, който да спре този процес.
Ето, това е единственото намерение, за да бъде променено наименованието "общинска поземлена комисия" на "поземлена комисия". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Ганев.
Господин Христов, имате думата за дуплика.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин Ганев, аз искам да Ви кажа, че освен това, което изредих във връзка с обезщетенията, които предстоят по този закон и работата, която ще има поземлената комисия е свързана дори с общините. Те доста време ще работят именно с общините. Така че няма да е скоро това време, в което тази поземлена комисия, за която говорите - може би ще дойде, но ще бъде след доста време, може би след 3-4 години.
ПЕТКО ГАНЕВ (от място): Не съм казал, че ще бъде скоро.
МОНЬО ХРИСТОВ: Но Вие сами поискахте няколко неща в закона да бъдат поравно. Тоест, да бъдат обезщетявани поравно от фондовете - държавен или общински фонд да има пропорционално количество земя. Поискахте и други неща. Изобщо, в случая направихме текстове в закона, където общинската поземлена комисия ще трябва да взаимодейства с общината.
ПЕТКО ГАНЕВ (от място): Общинската поземлена комисия ще взаимодейства.
МОНЬО ХРИСТОВ: От тази гледна точка общинската поземлена комисия, като наименование, като мястото, където тя ще работи, мястото в тази територия ми се струва, че е правилно да остане това наименование.
Ако говорим за бъдеще време - това, което предстои след 3 или 4 години. Ами да вземем само по реда на това, което гласувахме, че замяната, която собствениците могат да извършат със земя, тоест равностойна земя, или другите специалисти, които имат предимство и т.н. Ами това е все в рамките на общината. Все пак, значи тази общинска поземлена комисия ще функционира още доста време, тясно свързана с общината.
ПЕТКО ГАНЕВ (от място): Няма никакъв проблем.
МОНЬО ХРИСТОВ: Знаете ли, проблемът е такъв в случая. Наистина, те са подчинени на държавата, но са тясно свързани с общините. И аз защитавам този мотив, че именно тогава тази поземлена комисия я чувстваме, че е свързана, когато се нарича "общинска поземлена комисия". А не, когато е поземлена комисия на Хикс-регион. На Хикс-регион, господин Ганев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има думата Стоян Проданов.



СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Колеги! Моля ви, наистина гласувайте против това предложение. Защото вие преди малко гласувахте другите текстове от същия закон, в който се казва, че тези хора, на които не може да им бъде възстановена собствеността на земята, извършени са строителни мероприятия и т.н., ще бъдат обезщетявани със земя от държавния или общинския поземлен фонд, като вие предвидихте там един ред това обезщетяване със земи да става по предложение на общинските поземлени комисии, след като това бъде съгласувано, има взето решение на общинските съвети.
Така че още дълго време и с оземляването дори на безимотните ще има нужда от тези общински поземлени комисии.
Вие казвате - може да се редуцират в по-малка бройка и да се съберат там, където има нотариални служби.
Не забравяйте, че е внесен в парламента Законопроекта за Нотариата. Така че няма да остане община без нотариат. В това бъдете сигурни.
ПЕТКО ГАНЕВ (от място): Да нямат работа и да си стоят там.
СТОЯН ПРОДАНОВ: Защо да си стоят! Като си свършат работата, те се назначават от Министерство на земеделието, ще се уволнят и толкова, като си свършат работата. Но представете си оттам нататък, ако щете, направете поземлени служби към общините. Направете такива аграрни служби към общините, към общинските съвети. Можете да го направите. Но докато не се свърши цялата работа по възстановяването на собствеността, по обезщетяването на тези хора със земи от общинския или държавния фонд, дори и преди оземляването на безимотните, не го правете, защото само ще настъпи един хаос. Послушайте ни един път, няма да сбъркате. Бъдете сигурни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Проданов.
Има думата господин Орсов за процедурно предложение.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 35, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам работното време на днешното заседание да бъде удължено до изчерпването на дневния ред, но естествено не повече от два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
Господин Михайлов, имате думата да изразите обратно становище.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз правя противно на предложението, което направи господин Орсов за удължаване на времето, по няколко причини.
Първата причина е, че е крайно неуважение поведението на Парламентарната група на БСП. Сега тя заседава някъде другаде или въобще не заседава, не ни интересува това. Факт е обаче, че тя не присъства в залата.
Още повече, достатъчно е, господин председателю, да погледнете и ще видите, че в залата присъстват не повече от 50-55 човека, което е много малко народни представители. И ние приемаме такъв закон тук, и господин Орсов има наглостта да дойде и да говори за удължаване на времето с още два часа! Това е подигравка към законодателната дейност на Народното събрание.
И Вие, господин председателю, вместо да прекратите заседанието поради липса на кворум, защото е очевидно, че няма такъв, а когато например господин..., който и да е междупрочем от господата, то не е един, гласуват с по няколко карти, те би трябвало да бъдат отстранени от заседанието. И то до три заседания. (Реплики от опозицията)
Това са. Те са 22 и сега влиза още един и стават 23. Не можем при липсата на кворум да приемаме такъв закон, камо ли пък да удължаваме работното време.
Това е моята процедура и аз съм дълбоко убеден, че вие ще се съобразите с нея, уважаеми господин председателю и уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение. (Шум и реплики от опозицията)
Моля квесторите да поканят народните представители. Всички са тук. Малко повече търпимост. Предстои утре приемането на Законопроекта за бюджета, поради което в малко по-широк състав се обсъждат някои въпроси за законопроекта и много естествено е да не се реагира по този начин. (Шум и реплики) Движим се към Европа, а в Европа обикновено стоят по един представител на парламентарна група.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Ние не сме Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не е Европа, нали! Аз мисля, че е Европа.
Поканете всички народни представители. (Александър Божков иска думата) Момент, не сме приключили гласуването. Още двама души, ето идват и другите, няма нужда от такива излишни вълнения. Както виждате, извикаха ги колегите и дойдоха.
Моля да се регистрирате. (Реакция от опозицията) Режим на регистрация правим чрез гласуването на процедурното предложение за удължаване на времето до изчерпване на днешния дневен ред. Моля колегите да гласуват.
От общо гласували 136 народни представители, за - 121, против - 12, въздържали се - 3.
Прието е процедурното предложение.
По въпроса "общински" или въобще "поземлени комисии" още имаше ли разсъждения? - Няма.
Моля да гласувате направеното предложение за отпадане на думата "общински". За и против се изказаха становища.
РЕПЛИКИ: За какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е предложението на комисията. Другото предложение е против. (Реплики от залата) Замяна на "общинска поземлена комисия" с "поземлена комисия", т.е. без думата "общински". Това беше дискусията "за" и "против" дали да има "общински" или не.
Предложението на комисията е да остане само "поземлена комисия".
От общо гласували 163 народни представители, за - 114, против - 47, въздържали се - 2.
Прието е това предложение.
Сега отложените текстове.
Още трима депутати допълнително се обадиха - двама колеги от Бизнесблока и госпожа Тачева, тя е с карта, но картата й нещо не включва.
Така, продължете нататък.

ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаеми народни представители, както е известно, Народното събрание не прие на второ гласуване няколко текста от проектозакона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и ги върна за допълнително обсъждане в Комисията по земеделието и горите. Комисията обсъди направените устни предложения от народни представители и предлага следното становище по отделните текстове.
По чл. 10, ал. 7. Текстът не беше приет по съображение, че употребеното в него понятие "мероприятие" не е ясно. Припомням съдържанието на текста, който беше предложен от комисията и не беше приет:
"Чл. 10. Ал. 7. Възстановяват се правата на собствениците върху земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и се намират в строителните граници на населените места, освен ако трети лица са придобили правомерно право на собственост върху тях, или върху тях са проведени мероприятия, или е отстъпено право на строеж и строежът на законно разрешената сграда е започнал. Възстановяването на собствеността се извършва с решение по чл. 14, ал. 1, т. 1."
Народните представители Златимир Орсов и Петко Ганев направиха предложение за създаване на нова допълнителна разпоредба, с която да се даде определението на понятието "мероприятие". Ние преди известно време в това заседание гласувахме този текст и становището на комисията е редакцията на чл. 10, ал. 7 да бъде следната:
"Чл. 10. Ал. 7. Възстановяват се правата на собствениците върху земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и се намират в строителните граници на населените места, освен ако трети лица са придобили правомерно право на собственост върху тях, или върху тях са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяването на собствеността, или е отстъпено право на строеж и строежът на законно разрешената сграда е започнал. Възстановяването на собствеността се извършва с решение по чл. 14, ал. 1, т. 1."
Тоест, същият текст с тази особеност, че ние гласувахме текст, който даде дефиниция на понятието "мероприятие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Рашков.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Мероприятия. Комсомолски мероприятия сигурно са проведени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Лучников, имате думата. След това Стоян Проданов.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Не зная вече за кой път повтарям, че предлаганото изменение на ал. 7 на чл. 10 противоречи на Конституцията на Република България и на придобитите и признати права на собственост на собствениците със старата редакция на същата алинея. Затова предупреждавам, че ние ще отнесем този текст, ако бъде гласуван, пред Конституционния съд. Призовавам ви да не го гласувате, за да не създаваме излишни прецеденти за противоречия, за противопоставяне на институциите в тази страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господинЛучников.
Стоян Проданов, имате думата.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Обръщам се към колегите юристи от левицата. Господин Велев, най-вече към Вас - имахме такъв случай в нашата комисия, обяснете на хората, които са правили този текст, че трябва да уточнят поне това, ако не всичкото, що е "започнал строеж". Основи, нулев цикъл или какво? Поне това. Поне това, защото продължавате, и одеве ви го казах, продължавате да слушате двама - трима човека от вашата парламентарна група и създавате пълен хаос с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Проданов.
Има ли други желаещи да вземат становище?
Има думата народният представител Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато разглеждахме в редовно заседание този член и тази алинея, аз имах възможност да пледирам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колеги, моля случайте внимателно аргументите.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Имах възможност да пледирам да се приеме текстът, който е предложен от колегите Чукаров, Моньо Христов и Стефан Личев. И той много точно обяснява смисъла на този текст, че се възстановяват правата на собствениците на земите в строителните граници и единствените изключения са наличие върху тях на законно построени сгради и на второ място - отстъпено право за строеж.
Именно тук се цели да се подмени този текст и ни се предлага друг текст: "ако трети лица са придобили правомерно право на собственост". Е, какво е това правомерно право на собственост, дами и господа, когато изобщо тези, които са го предоставяли, не са били собственици на тази земя - ТКЗС... (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колеги, моля за тишина. Много се шуми в залата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: ТКЗС-тата ще предоставят право на собственост. Е, как ще стане тази работа? Върху нещо, което те не са притежавали. И не можем да се съгласим. Не може да се съгласим! Защото собствениците през определен период от време обективно са били лишени от възможността да осъществяват правата си на собственици. И това право на собственост не може да се коригира от общински и държавни органи. И влизаме в противоречие с чл. 17, ал. 1 и ал. 3 на Конституцията.
Ето защо аз предлагам ние да се спрем на текста, който предлагат колегите Личев, Чукаров и Христов. И по този начин да ликвидираме противоречията, които съществуват в този текст и са в явно противоречие с Конституцията, както обясни и господин Лучников тук. И да вървим нататък. Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин Ройнев, имате думата.
ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПГДЛ): Господин председател, картата ми е на мястото, ще бъда много кратък.
Чух господин Лучников, че каза, че ако приемем текста на ал. 7 към чл. 10, чийто вносител съм, това било противоречие с Конституционния съд. (Реплики от опозицията: "С Конституцията") С решението на Конституционния съд. Напротив, господин Лучников, изхождайки от решението на Конституционния съд аз предлагам текста на тази алинея. И всичко това се въвежда в режима на чл. 10б, където много точно, господин Костов, и в комисията говорихме, са разписани правомощията и правата на тези хора, които ние третираме като трети лица. И тук не става въпрос за земи, които са били под друг режим и са придобити по някакъв неправомерен начин. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Ройнев.
Има ли други желаещи да вземат становище?
Доктор Михайлов.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Загрижеността за така наречените трети лица е похвална, стига обаче наистина да не се влиза в нарушение на конституционни текстове, каквото нарушение и става. Много от тези трети лица ние знаем как, пък и хората знаят как са придобили правото да стопанисват такива земи.
Мене ме смущава нещо. Бих искал да кажа, че аз не съм юрист, но ми се струва, че така предложеният текст - че се възстановяват правата на собствениците върху земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и се намират в застроителните граници на населените места, е текст, който е ограничителен. Какво се случва с тези земи, които не са в този режим, тоест не са били включени в текезесетата, дезесетата или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, а се намират в строителните граници? Нима те не се възстановяват? - Това е проблемът. Според мене би трябвало да няма ограничението и за тях и те да могат да бъдат възстановявани, независимо че се намират в регулация...
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Ела да ти обясня.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Господин Орсов, въобще не ми обяснявайте! Ще ви се наложи да обяснявате междупрочем действията си точно пред тези собственици, които се опитвате вече по много начини да ощетите. Това няма да ви се удаде и в крайна сметка ще се наложи един ден да обяснявате пред тях какво правите, защото собствеността в България не е национализирана, тя си е на собствениците и от това не може да избягате каквото и да правите, както и да го правите. Този текст също е абсолютно ялов, както и междупрочем маса от вашите текстове, които се опитвате да пробутвате. Нищо не ми обяснявайте, господин Орсов, всичко е ясно за вас и за вашата отмираща вече организация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, доктор Михайлов.
Моньо Христов има думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, колеги! Аз мисля, че мнозинството трябваше да подходи по-внимателно към тези проблеми, защото веднъж вече по този текст Конституционният съд си каза мнението. Струва ми се, че пак отивате и образно казано се навирате между шамарите... Но както и да е, вие сте мнозинство и имате това право.
Но нямате право, въпреки че сте мнозинство, да нарушавате законите на държавата. И това, което се е гласувало в предишното заседание - за мероприятията, за мене звучи, че държавен плет или държавна ограда е онова мероприятие, което няма да позволи възстановяването на собствеността на собствениците. Казвам ви това, господин Орсов, защото в село Равда е възстановена земята на собствениците в лагерите на Старозагорската община. Но тъй като лагерите на Старозагорската община са заградени с мрежа, собствениците имат нотариален акт, и скица имат, но не могат да влязат именно заради ме¬роп¬ри¬ятия в правата си на собственик. Дори знаете ли докъде са стигнали? - Дори са осъдени за самоуправство, защото са свалили оградата. Осъдила ги е общината. (Оживление) Да, осъдила ги е.
Какво означава този ваш текст с мероприятията? - Това означава вече, че на тези огради, плетове или барачки - всичко друго, какво има там било на общини, било на трети лица и така нататък, ползвателите стават собственици! И тук и господин Ройнев става и защитава, казва: Конституционният съд било така, било иначе...
Господин Ройнев, кажете истината. Просто искате да запазите правата на ползвателите и да не се възстанови собствеността на истинските собственици! Това е вашето желание. Какво има толкоз? - Кажете си чес¬т¬нич¬ко поне, всички да знаят.
От тази гледна точка аз наистина поддържам нашето предложение, което е:
След текста "строителни граници на населени места" текстът да се измени така: "освен ако върху тях законно са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и строежът на законно разрешена сграда е започнал". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Христов.
Тъй като няма други желаещи да изразят становище, ще започнем гласуването.
Най-напред ще гласуваме предложението на господата Моньо Христов, Стефан Личев и Калчо Чукаров по чл. 10, ал. 7.
Моля, гласувайте.
Гласували плюс една колежка без карта общо 177 народни представители, за - 59, против - 92, въздържали се - 26.
Не се приема предложението.
Господин Лучников е направил предложение за от¬па¬да¬не на текста. Моля, гласувайте!
От общо гласували 172 народни представители, за - 54, против - 105, въздържали се - 13.
Не се приема предложението на господин Лучников.
Последното е да се гласува становището на комисията.
За прегласуване имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В залата присъстват не повече от 70 човека. Аз не зная как такива сериозни текстове, опити отново и отново да се нарушават Конституцията и правата на собствениците могат да бъдат приемани при липсата на кворум. Отново се гласуват текстове с карти в отсъствието на кворум от народните представители.
Аз ви моля да предложите за прегласуване, уважаеми господин председателю, този текст и междувременно, ако можем да вярваме на твърденията на госпожа Ананиева, колегите от БСП да заемат местата и да участват пълноценно като народни представители в гласуването. Това според мене е достатъчно основание да се подложи на прегласуване съответният текст и да се даде възможност съответно да тече времето и да се осъществи гласуване при наличието на кворум. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля за прегласуване, но колеги, моля ви да не се гласува с чужди карти. поканете хората, които са в кулоарите. Нека да не правим тук нарушения. (Шум и реплики) Те и да са петнадесет души, те не гласуват и нямат решаваща дума. А вие държите да бъдат приети текстовете...
Господин Премянов, имам молба да затегнете дисциплината във вашата парламентарна група, моля ви. (Недоволство от мнозинството)

Прегласуваме текста, предложен от комисията.
От общо гласували 135 народни представители, за - 124, против - 7, въздържали се - 4.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Отложен беше чл. 10б, ал. 1 във връзка с отложения чл. 10, ал. 7, който преди малко гласувахме и приехме. При това положение становището на комисията е да се приемат предложенията за изменение и допълнение на текста на чл. 10б, ал. 1 и текстът да има следното звучене:
"Чл. 10б. Ал. 1. Собствениците на земи, които са били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях, и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, се обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от държавния и/или общински поземлен фонд при условия и по ред, определени със Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Земите за обезщетяване от държавния поземлен фонд се определят със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост, а от общинския поземлен фонд - с решение на общинския съвет. Общинската поземлена комисия предоставя необходимата информация на министъра на земеделието и хранителната промишленост и на общинския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Този текст, който ни се предлага, вече излиза от всички рамки на досега приетото в закона. Първо, този текст на чл. 10б всъщност прецизира правата на собствениците, чиито имоти не са могли да бъдат възстановени по чл. 10, ал. 7. Обаче текстът променя коренно постановката на въпроса. Докато в чл. 10, ал. 7 се говори само за земи в чертите на населените места, застроени в строителните граници на населените места, тук се говори изведнъж и за тези, които са извън тях. А значи изобщо всички имоти, които вече са възстановени по предишните текстове на закона, изведнъж попадат тук и те не могат да бъдат възстановени. Това е един абсурд.
Освен това няма да говоря тук за повтаряне на същите работи - придобита правомерна собственост и т.н., което е невъзможно да стане, понеже ТКЗС-та не са били никога собственици на тези имоти, за да могат да ги продават на други. Но по-нататък - за начина на обезщетяване се казва така: "се възстановяват с равностойни земи от държавния или общински поземлен фонд при условията на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия". Тук вече абсурдът стига своя връх. Защото Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия изобщо не съдържа правила за възстановяване на имоти в натура. Тук явно, че има или някаква печатна грешка, или стигаме до абсурд. Трябва да бъде, че се възстановяват равностойни земи от държавния или общински фонд или при условията на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, което е вече обезщетение с бонове. Но така, както е написан този текст, се стига до един абсурд.
Така че моето предложение е двуяко - поначало да отпадне предлаганият текст на чл. 10б, тъй като е достатъчен старият текст, който имаше в закона преди предложението за изменение, или ако се приеме този текст, да се прибави "или при условията на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Лучников! Вие сте абсолютно прав. Тук наистина вероятно е печатна грешка. Разбира се, че трябва да бъде "или при условията на Закона за преобразуване и приватизация..." и т.н.
Но аз вземам повод от Вашето изказване за това, че собствениците, на които не може да бъде възстановена земята, трябва да бъдат обезщетявани с държавни или общински земи. От Вашето изказване аз разбрах, че трябва да бъдат обезщетени само тези, на които не може да бъде възстановена собствеността в границите на населените места. Това въобще не е така. Собствеността може да не може да бъде възстановена по различни причини и със земи, които са извън границите на населените места.
Така че този текст на чл. 10б, ал. 1 е общ текст, той касае обезщетението и начина на обезщетението за всички собственици или техните наследници, на които не може да бъде възстановена собствеността върху земеделските земи. Иначе съгласен съм с Вашата забележка текстът да бъде "или при условия и по ред, определени със Закона за преобразуване и приватизация...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, колеги! Изхождайки от промените, които бяха направени в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, където преди в чл. 18 имаше възможността да се направи експертна оценка на земите, а сега измененията станаха така, че фактически земите са част от балансовата стойност на предприятието, фактически собствениците на земи, които ще бъдат обезщетени поради невъзможност за тяхното възстановяване, ще бъдат изцяло ощетени. Един път те ще бъдат ощетени, тъй като възможността за държавна и общинска земя е много малка, и втори път, когато дойде време да получават тези бонове, те ще бъдат малко като акции и малко като количество, защото казах Ви каква е процедурата по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Миналия петък тук колега от мнозинството постави един въпрос, свързан с обезщетенията именно на собственици, на които никога няма да може да им бъде възстановена собствеността. Ставаше дума за две села - Казанка и Остра могила, на които земите им са в полигона и то най-добрите им земи.
ПЕТКО ГАНЕВ (от място): В следващата алинея.
МОНЬО ХРИСТОВ: Знам, колега Ганев, но аз не искам да деля собствениците на земи, които са в полигони или са в зависимост от нуждите на Министерството на вътрешните работи, или на Министерството на отбраната, или са застроени от завода. Аз искам да има възможност всички собственици да получат онова обезщетение, което е възможно.
Именно затова ние поддържаме текста, който сме внесли, че освен тези два варианта, които стоят за обезщетяване с общинска земя и държавна, също и с бонове, има и вариант, който ние предлагаме. А това са:
Чл. 10б. Ал. 1 след думите "на общински поземлен фонд" да се добави "или с държавни ценни книжа, или с пари на базата на пазарната оценка на земите при гарантирана лихва, равна на основния лихвен процент", или ... продължаваме вече по Закона за приватизацията. (Реплики отляво)
Може да ви е много смешно, господин Ганев. Аз ще кажа на собствениците, че се смеете, когато става въпрос за техните обезщетения. И го казвам. Смейте се, обаче тези хора няма да оставят този въпрос така, въпреки Вашето предложение в по-нататъшните текстове.
Така че, господин председател, аз поддържам внесеното предложение и настоявам да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има думата народният представител Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги народни представители!
Този текст сам по себе си, вече много колеги казаха, представлява едно драконовско отнемане на собствеността на гражданите, на собствениците и на техните наследници. Естествено, Вие няма да ме чуете и не искате да ме чуете. Но, очевидно, на парламентарния канал, има хора, които слушат.
Това нещо отново става повод тук да се разиграе един законов фарс, нещо като приемане на закон, с което се цели именно ограничаване на собствеността на гражданите. Това е своего рода отнемане на собствеността на гражданите. Не става въпрос за никакво обезщетение.
И текстовете, които са тук, аз няма да говоря изобщо, а ще говоря конкретно - какво значи "намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях"? Това обхваща изобщо всичките земи в страната, където по някакъв си повод законно или незаконно са направени някакви строителства, нещо като строеж, нещо като ограждение, нещо като захванато със земята. И това е вече повод, и това е вече повод да се възстановява собствеността с някакви си кой знае какви съществуващи или несъществуващи инвестиционни бонове по Закона за преобразуване и приватизацията... Където не е ясно нито кой ще ги дава, нито какво представляват, нито кога ще се дават и т.н. Тоест срещу едно реално благо се обещава някакво благо, което не съществува в момента в правния мир. Защото и Закон за обезщетенията не съществува. Е това хората трябва да знаят!
Вие, уважаеми колеги отляво, ясно демонстрирате, че сте против собствеността. Не против собствеността изобщо, а против онази действителна собственост, която вие отнехте преди 40 или 50 години. Ето това е истината!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Има думата за реплика господин Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председател!
Господин Костов! Използвам правото си за реплика, защото Вие тук изрекохте много тежки думи - ограничаване право на собственост и т.н. Искам, и с това ще завърша своята реплика, да Ви кажа само следното. Този текст беше приет през 1992 г. с мнозинството на Съюза на демократичните сили. Единствената поправка, която е направена през миналата година е, че там беше записано: "или с общинска или държавна земя, или по друг закон".
А поправката, която беше направена е, че беше изписано в Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия. Иначе този начин на обезщетение, господин Костов, е въведен със закона, който вие приехте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Господин Костов, имате думата за дуплика.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин Ганев! Вие се позовавате на текста на чл. 10б, ал. 1, който е в закона, приет през 1992 г. и обнародван в "Държавен вестник" бр. 28. Този текст обаче няма нищо общо с този текст, който Вие предлагате. И няма да Ви чета, защото текстът е пред Вас.
И недейте да манипулирате слушателите, текстът е съвсем различен. И в детайли, точно в тези детайли, за които става въпрос, не е такъв, какъвто беше приет. И вие затова го изменяте, защото текстът от 1992 г. не ви ползва и сега създавате нов текст. Така че не е този текст, за който става въпрос. Ако е този текстът, защо тогава аджеба ще го изменяте?
ГЛАС ОТЛЯВО: Допълваме го.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: А, допълвате го! О-о-о, дяволът допълва Евангелието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Има думата доктор Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Аз няма да коментирам самите текстове. Моите колеги направиха вече и юридическия коментар, обясниха и замисъла на този текст. Той ни повече, ни по-малко иска отново да отдели собственика от собствеността му.
Бих искал обаче да кажа няколко думи от политическа гледна точка. Говорите много, уважаеми дами и господа от БСП, за национално помирение, когато сте до стената. До стената от условията, в които докарахте България.
ГЛАС ОТЛЯВО: Без политически речи! Председателят!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това, което не искате да чуете, вероятно е и че сега, а не друг път, започвате да издигате тази теза. Сега, когато социалистическият интернационал много ясно обясни с едно свое действие доколко вие сте нещо променено. Дали въобще имате общо със социалдемокрацията, която уважава частната собственост! Сега, когато е гласувана ...
ГЛАС ОТЛЯВО: По темата!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това е по темата. Когато тук се опитва да се гласуват текстове, които влизат в разрез с уж консенсуса, който съществуваше в 1989-1990 г. за възстановяване на последиците от тоталитарното минало.
Междупрочем тук госпожа Поптодорова като участник в Съвета на Европа може да каже за една резолюция за ликвидиране на последиците от тоталитарното минало. Кратко казано: резолюция за декомунизация.
И ако не е ликвидиране на последици от тоталитарното минало, възстановяването на собствеността на гражданите, която е била отнета или е била кооперирана, което пак означава отнета, това не е повече и не е по-малко от нарушение. И за никакво отиване към Европа не може и да става дума.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Това е друго нещо.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаеми господин председател, не съм се изказвал 5 минути, както е по правилника.
Това, което бих искал да кажа е, че вие говорите за национално помирение. Но не разбрахте, че националното помирение преминава през възстановяването на собствеността на хората. Без това няма да има национално помирение. Впрочем ще има, само че без вас, без вашата отвратителна, нагла, противодържавна, антибългарска организация.
ГЛАС ОТЛЯВО: Хайде стига!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: И без нейната върхушка наистина ще има национално помирение. Тук вашият опит е обречен на неуспех. Но това все повече и повече ви тласка към бездната на безвремието. Оттам дойдохте, там и ще изчезнете.
Това е, което бих искал да ви кажа.
Можете, господин Орсов, да водите своята организация към края.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Няма други желаещи да се изкажат.
Най-напред ще гласуваме предложението на господин Лучников за отпадане на този текст.
От общо гласували 158 народни представители, за - 41, против - 109, въздържали се - 8.
Не се приема.


Следващото предложение на господин Лучников е корекция на текста чрез прибавяне на "или определени със Закона за преобразуване и приватизация."
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 153 народни представители, за - 37, против - 97, въздържали се - 19.
Господин Лучников, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Моля да се прегласува това, защото очевидно става въпрос за някакво недоразумение. Самият господин Ганев призна, че е станала печатна грешка и че трябва да се каже: "или при условията на Закона за преобразуване и приватизация". Моля ви се, просто е станало някакво недоразумение. Да не създаваме абсурди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Лучников. Ще поставя на прегласуване. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 174 народни представители, за - 155, против - 18, въздържал се - 1.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Господин Моньо Христов предложи към текста, след израза "собствениците се обезщетяват", след "поземлен фонд" да се вмъкне текстът: "с държавни ценни книжа или с пари на базата на пазарната оценка на земите при гарантирана лихва, равна на основния лихвен процент". Това предложение той беше направил. Комисията го обсъди и не го поддържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 167 народни представители, за - 52, против - 80, въздържали се - 35.
Не се приема предложението.
Сега текстът на комисията. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 157 народни представители, за - 110, против - 34, въздържали се - 13.
Имате думата, господин Рашков.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Отложен беше и чл. 10б, предложение за нова ал. 3. Той беше отложен във връзка с отлагането на чл. 10, ал. 7. В комисията предложение във връзка с този отложен текст направиха господата Петко Ганев и Златимир Орсов.
Становището на комисията е да се приемат предложенията на народните представители Петко Ганев и Златимир Орсов и предлагаме чл. 10б, нова ал. 3 да има следната редакция:
"Чл. 10б. Ал. 3. Собствениците на земи, в землището на които не може да се възстанови собствеността върху повече от 60 на сто от земеделските земи поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, се обезщетяват по тяхно искане при условия и по ред, определени със закон".
При това положение ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Лучников, имате думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлагам предлаганата нова ал. 3 да отпадне, да не се приема. Защо? Какво значение има за този, на когото имотът е отнет и трябва да му се върне, дали 60 на сто от земята може да се върне или не може да се върне? Никакъв смисъл няма. Освен това вие не го пращате да получи обезщетение по някакъв определен ред, а го препращате да чака някакъв нов закон. Докога ще редим тук закон върху закон, за да уредим правата на хората? Или трябва да го кажем тук как ще бъде обезщетен, или трябва да си оставим положението, както си беше преди и да си получи обезщетение чрез земи от държавния или общинския фонд, което може да бъде не само в землището, в което му е отчужден имотът. Нали така? Но така, да прехвърляме от един закон към друг закон, това вече на нищо не прилича! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Господин Николов, имате думата.
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ (СДС): Господин председател, дами и господа! Предложеният текст е в пълно противоречие с чл. 17 на Конституцията в две насоки.
На първо място, няма никакъв разум в това ограничение 60 на 40 на сто. Възможно е в оставащите 40 на сто да е напълно възможно по площи да се образуват опълномерени парцели, съвсем нормални парцели и да няма никаква причина реалното въвеждане във владение и реалното възстановяване на собствеността да не се осъществи. Просто такива случаи има много и това зависи от общата площ на подлежащата на възстановяване земя, земеделска земя в случая.
На второ място, отлагането на решаването на този въпрос с бъдещ закон на практика означава за дълго време лишаване на правоимащите от правото им на собственост. Това е нещо, което знаем от опит в продължение на години, а и повече. От 5 години даже се протакат някои закони и никой не може да обезщети собствениците затова, че те са били лишени от правото им на собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има думата господин Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, новата алинея, която предлагаме на чл. 10б, има особено важно значение за някои общини. С разпоредбите на този закон обезщетенията за това, че част от земята е променила предназначението си, т.е. върху нея е извършено строителство и т.н., наистина се обезщетяват и аз лично считам, че справедливо се обезщетяват със земи от държавния или от общинския поземлен фонд, или по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Има обаче няколко региона в страната, ще дам пример с общините Раднево, Гълъбово, където е "Марица-изток", вероятно с община Девня, вероятно с "Кремиковци", където голяма част от земята е унищожена, т.е. земята е застроена и е променила предназначението си.
Обезщетението, което е по общия ред на този закон не е достатъчно за тези собственици, защото на другите собственици все пак ще се върне повече от 50 на сто от земята и е прав господин Николов, че там могат да се направят пълномерни парцели, но за тези собственици, където земята е унищожена и е променила предназначението си в голям размер, повече от 60 на сто наистина трябва по друг ред на бъдат обезщетени. И тук вече обезщетението ще трябва да стане по това, което предлага господин Христов. Вероятно това ще стане с държавни ценни книжа, вероятно една част от земята трябва да бъде заплатена наистина с пари, защото там собствениците и техните наследници ще трябва да променят своя бит, трябва да започват, така да се каже, нова работа, нов бизнес.
Абсолютно сте прави, че е възможно наистина този друг закон, ако няма достатъчно законодателна инициатива да бъде приет и по-късно, но той наистина - имаме уверението на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, на Министерството на строителството и териториалното развитие, на Националната електрическа компания и т. н. и други заинтересовани органи, че наистина този закон ще трябва да бъде приет колкото се може по-скоро, за да могат тези собственици да бъдат справедливо обезщетени не по реда на този закон, а по реда на друг закон.
Защо е необходим, според мен, друг закон? Ами, защото за да се обезщетят с държавни ценни книжа - там трябва да се уточни по такъв начин ще се емитират държавните ценни книжа, кой ще ги емитира, трябва да се уточни съотношението между държавни ценни книжа, приватизационни бонове и парични средства. Трябва да се уточнят много, според мен, неизяснени въпроси. Там са извършвани от¬чуж¬ди¬тел¬ни мероприятия. Средствата, които са постъпили по тези отчуждителни мероприятия не са отишли в собствениците, а са били взети от трудовокооперативните земеделските стопанства и т. н.
Ето защо аз смятам, че има много въпроси за уреждане при този начин на обезщетение и наистина трябва да се изработи друг закон. А това, че този закон трябва да се изработи много скоро, вие сте абсолютно прави.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Ганев.
Имате думата за реплика, госпожо Лукова.
МАРИЯНА ЛУКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Ганев, вие знаете, че всичко това, което говорите все пак е едно хубаво пожелание. Обаче тези собственици, които чакат и на които земята е унищожена - това касае и земите, попаднали в чашите на големите язовири, където не 60, ами повече от 60 на сто от земята е унищожена, все още чакат справедливо да им бъде дадена. Вие обаче не им давате шанса да бъдат обезщетени спрямо действащия закон, който гласи, че ако има такава земя в наличност - държавна и общинска или в съседно землище, или по желанието, както е по Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия, поне по това да бъдат обезщетени. А ние ще чакаме другия закон - кога и как ще бъдат обезщетени тези хора? И след колко години?
Извинете, обаче това направо за мен не е сериозно.
Аз предлагам така предложения текст на тази алинея, на този член 10,да бъде гласувана да отпадне.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
Господин Ганев, имате думата за дуплика.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председател!
Госпожо Лукова, може би не сте обърнали достатъчно внимание на текста. Разбира се, че тези собственици, ако желаят да бъдат обезщетени по реда на този закон, те ще бъдат обезщетени. Обърнете внимание: "се обезщетяват по тяхно искане при условия и по ред с друг закон" - ако пожелаят да бъдат обезщетени по реда на този закон, няма никакви пречки да бъдат обезщетени по реда на този закон. Ако пожелаят да се възползват от другия закон, те ще имат това право.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Лучников, имате думата.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ (от място): Но той вече говори по тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Лучников, вие се изказахте по този текст.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (встрани от микрофоните): Да, но излязоха нови обстоятелства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕ¬ЛЕЗ¬ЧЕВ: Добре.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Благодаря на господин Ганев за това, че той всъщност се съгласи с нашето предложение, но понеже ние правим законодателен текст нека да кажем така: "се обезщетяват по тяхно желание по този закон или по специален закон".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Лучников.
Има думата Моньо Христов. (Ангел Димов говори от място)
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): (Към Ангел Димов: Виж сега, ти откакто се занимаваш с банка, вече не вземаш думата оттук, нали?!)
Господин председател, тази идея, която е вмъкната в закона бихме казали, че е добра, защото наистина дава възможност на едни от най-ощетените собственици по най-различни причини да бъдат обезщетени по-справедливо. Но аз се безпокоя, че след като досега БСП работеше в полза на ползвателите, сега с този текст започна да дели и собствениците - между собственици в землища, където е изчезнала 60 на сто от земята и собственици, където, примерно, е изчезнала 20 на сто от земята. И ми се струва, че от тази гледна точка в Конституцията няма такова положение да разделяме собствениците при тяхното обезщетение за тяхната собственост. И в края на краищата ще бъде несправедливо едно землище в един район, където имат редукционен коефициент, примерно, 30 на сто, те да не попаднат под ударите на новия закон, в който господин Ганев изреди, че е възможно и държавни ценни книжа, и парично обезщетение, и земя и т. н..... Така че ние създаваме с този текст известна привилегия в този закон.
Второ, ако създаваме и оставим тази привилегия трябва да помислим и за това, че докато задейства този закон тези собственици от 1991 г. досега не са имали никаква възможност да добият някакви средства от земята, която я няма. Тоест, било 20 декара или 10 декара, или най-различно съотношение по тази причина, че земята я няма, те не са добили никакви доходи.
Господин Ганев, освен предложението на господин Лучников аз предлагам към този закон да запишем и обезщетение за пропуснати ползи. Извинявайте, но собствениците от 1991 до 1995 г. не са си ползвали земята за сметка на други, които са я ползвали, нали?! И в случая, ако вземем, че средната аренда в годината от 1991 г. досега, примерно, е 400 лева на декар, говоря за средна рента, нека да я вземем, че е 300 лева, при една собственост от рода на 50 декара или на 30 декара, маломерна, това означава сума в рамките на едни 9000 лева или пет години по 9000 правят известна сума. В някой райони тя стига до 100 хиляди лева и т. н.
Ако сте съгласни, аз просто се обръщам към вас, след като запишем това, което сте го записали, че "по тяхно искане по ред и условия определени със закон" да запишем и "и обезщетение за пропуснати ползи". Разбира се, ако това, което имате като идея за закон се връзва с този закон.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Христов.
Други желаещи за изказване няма. Пристъпваме към гласуване най-напред на предложението на господин Лучников и на госпожа Лукова за отпадане на текста.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Това е предложение и на господин Николов също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕ¬ЛЕ¬ЗЕ¬ЧЕВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 156 народни представители, за - 39,против - 107,въздържали се - 10.
Не се приема направеното предложение.
След това следва предложението направено от господин Лучников.
Господин Рашков, прочетете точната редакция.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Господин Лучников предлага след израза "по тяхно искане" да се допълни с израза: "по реда на този закон или" и по-нататък става: "при условия и по ред определени с друг закон".
Лично моето предложение е да подкрепим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви.
Моля, гласувайте току-що прочетения текст.
От общо гласували 157 народни представители, за - 155,против - няма, въздържали се - 2.
Приема се това предложение.


И последното предложение - на господин Моньо Христов. Прочетете го, моля.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Накрая да се допълни "и обезщетение за пропуснати ползи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля, гласувайте.
От общо гласували 154 народни представители, за - 39, против - 87, въздържали се - 28.
Не се приема предложението на господин Моньо Христов.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предлагам да гласуваме текста така, както го предлага комисията, с добавката на господин Лучников, която ние вече гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля, гласувайте.
От общо гласували 140 народни представители, за - 134, против - 4, въздържали се - 2.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Отложен беше и текстът на чл. 11, ал. 4 поради необходимостта да се предвиди 14-дневен срок, в който може да бъде обжалван проектът на плана за земеразделянето и във връзка с отлагането на чл. 10б.
В този смисъл беше направено възражение от народния представител Светослав Лучников.
Предложение във връзка с обсъждането на този текст в комисията направиха народните представители Петко Ганев и Златимир Орсов. Становището на комисията е да се приемат предложенията на господата Петко Ганев, Златимир Орсов и на господин Лучников.
При това положение текстът на чл. 11, ал. 4 да звучи така:
"Ал. 4. Когато съдебното решение е представено в общинската поземлена комисия след 14 дни от обнародването в "Държавен вестник" на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, собственикът се обезщетява по реда и условията на чл. 10б."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по този въпрос? Има думата господин Николов.
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ (СДС): Господин председател, дами и господа! Предложеният текст е крайно неудачен, тъй като предвижда препращане към току-що гласувания чл. 10б, предизвикал толкова много спорове. Но най-вече поради това, че се предвижда влизане в сила очевидно на земеразделителен план, при условие че има висящ процес. Висящ съдебен процес би трябвало да бъде достатъчно основание изобщо да не влиза в сила и да не бъде обнародвано в "Държавен вестник" обявлението за съответния земеразделителен план. И при това положение се оказва наистина, че заради няколко дни закъсняло съдебно решение един собственик може да бъде поставен в крайно неизгодна ситуация и да бъде прехвърлен да чака по чл. 10б бъдещия закон.
Струва ми се, че текстът би трябвало да се обмисли и да се редактира и изобщо да не се допускат случаи, при които при висящ съдебен процес да се оказва, че ще влезе в сила някакъв земеразделителен план и то в такъв кратък срок, става въпрос само за 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
Има думата народният представител Стоян Проданов.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Колеги, като знаете хала на нашата съдебна система, като знаете за колко време се произнася съдът по едно гражданско дело, като знаете как се точат по две години дела, извинявайте, вие обричате собствениците да не си получат изобщо земята. Просто няма да я получат. Оттук нататък просто съдилищата ще отлагат до безкрайно гледането на тези дела, за да не си получат хората земята. Бъдете сигурни в това! Ако искате тези хора да не си вземат изобщо земята, гласувайте го този текст. Но бъдете сигурни, че не само привържениците на СДС или Народен съюз ще проклинат този текст, а ще го проклинат и ваши поддръжници. Бъдете сигурни в това. Ние ще се постараем да разберат за какво става въпрос. Разберете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Проданов.
Има думата за реплика народният представител Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председателю.
Господин Проданов, използвам правото си на реплика и съжалявам, че точно на Вас като юрист трябва да правя тази реплика. Вие представяте ли си заради едно съдебно дело, което може наистина да се протака с десетки години, планът за земеразделяне в населеното място да спре и да чака този съдебен процес. И всичките други примерно 2000 собственици да чакат само този процес, който може да се протака с години. Съжалявам, съжалявам, господин Проданов, че на Вас като на юрист трябва да Ви направя такава реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата за дуплика народният представител Стоян Проданов.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Господин Ганев, не сте прав! Не сте прав, не сте прав и още веднъж не сте прав! Разберете, съдилищата гледат едно такова дело и след това пет месеца не се произнасят с решение, въпреки че по закон би трябвало най-много в 7-дневен срок да се произнесът с решение. Но това на практика не става. И аз се обръщам тук към вас, стегнете вашия министър на правосъдието тогава, за да се осъществи необходимият контрол върху съдилищата и те в срок да се произнасят. Така е, вие го знаете. От колко време се водят такива дела, от колко време съществува този закон и още съдилищата влачат тези дела? Ами, срамно е! Срамно е, ако досега не са се произнесли с решение. И вие добре знаете това нещо.
По този начин вие обричате хората никога да не си получат земята. Продължавайте да го правите, още дълги години земеделска България, която е хранила през 1939-1940-1941 г. воюваща Германия, земеделска България ще продължава да гладува. Продължавайте в същия дух! Продължавайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Проданов.
Има думата народният представител Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ясно стана на всички в залата, надявам се, и на нашите избиратели какъв е замисълът на тези промени, които се предлагат тук. Някакъв закон в неясно бъдеще ще се чака. Дотогава собственикът няма да получи правото си да упражнява правата си върху собствеността, върху бащината земя и земята на неговите деди. Това е замисълът на целия, апропо, законопроект, който се предлага на нашето внимание.

Аз исках да кажа, не успях да направя това в един отрицателен вот - че гласувах и против предишния текст. И защо? Защото, първо, за мен стои още крайно неудачно да се говори за тези проведени мероприятия. Определението на така наречените проведени мероприя аз го знам. Но, крайно неубедително стоят тези мероприятия. И наистина ми звучат като някакви комсомолски мероприятия, проведени върху земите, които ще бъдат достатъчни, за да не се възстанови земята на собствениците.
От друга страна изведнъж се явяват 60 на сто от собствеността им. Какво е това? Кой го определи? Кой реши, че 60 на сто е процентът, който е необходимият тук? Ами тези 40 на сто, които остават, могат да са 40 декара. Как така тук ние си позволяваме да си играем със собствеността на хората? Откъде накъде се явява това? Как се яви? Кой го изчисли? По каква формула?
Впрочем, искам да кажа, че това наистина е крайно неудачен текст и трябваше да бъде отхвърлен от Народното събрание. Това не се случи.
Може и законът, който беше гласуван в 36-ото Народно събрание за земеделските земи от СДС и ДПС да има много несъвършенства. Аз самият бях против да се взема за база 1946 г. Един по същество пак текезесарски модел на подход при възстановяването на земеделските земи. Един неверен, порочен модел, но единствено, вероятно възможният, според юристите и на СДС, и на ДПС. Този закон можеше да действа и действаше, докато не се появихте вие с правителството на Беров. Вие блокирахте възстановяването на земята. Това е истината! За да може умната глава на Орсов да се развихри и да прави много чудновати образувания.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Дай предложение! Дай предложение!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Моето предложение е за отпадане на този текст в този му вид. Ако тук уважаемите колеги юристи от СДС могат да предложат нещо смислено, така че да се намалят щетите от предложението, аз бих бил доволен. Към този момент съм категорично против и този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, доктор Михайлов.
Има думата народният представител Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз считам, че преди всичко колегите, които имат някаква причастност към процесите на поземлената реформа трябва да се замислят върху този текст.
Става дума, че този текст фактически не позволява на един собственик, когато има съдебно решение да му се възстанови земята, а го препраща директно към обезщетение. Обезщетенията, преди малко говорихме за тях, ще стават със земя от общинския фонд и от държавния. Искам да ви кажа, че има следните случаи.
С този текст ние лишаваме собственици в отделни землища, където след плана на земеразделяне е останало остатъчна земя - говоря, не общинска, а остатъчна. Тоест, поради споровете, които са решени със съда тази земя не е включена в плана за земеразделяне, а останала като остатъчна земя. Или на тези хора, след като им бъде признато със съдебното решение, могат да претендират и да бъдат настанени чрез този план, и да си получат собствеността.
Но когато говорим за обезщетенията, вече проблемът излиза, че не говорим за землище, а говорим за община. И когато един общински съвет ще разглежда дали ще обезщетява, той изхожда от това каква земя има в цялото землище на общината. При това положение идва казусът, че общинският съвет може да вземе решение, въпреки че има такава остатъчна земя тези хора да не бъдат обезщетени. Или с този текст, който решава проблема за по-бързо придвижване на плановете за земеразделяне, фактически се ощетяват собствениците. Преди малко споменах на господин Ройнев.
Господин Ройнев, такива случаи в нашата община - Старозагорската, има достатъчно. И ви казах селата. И ги казвам тук, за да ги чуят - Пшеничево, Бенковски, Стамово, където чакат и все още чакат след решението на Върховния съд да им бъде оформен планът, именно на базата на остатъчната земя. И вие сега с този текст ги удряте и край. Те отиват към обзщетенията. И ще се наложи след време ние да го ремонтираме, за да ги възстановяваме. Но ще бъде след късо време, господин Ройнев!
Аз предлагам този текст да отпадне, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Христов.
Има ли други желаещи! - Няма.
Моля, режим на гласуване.
Моля да поканите колегите от кулоарите.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Първо вашата парламентарна група да влезе и след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Нашите и да ги няма не е беда.
Моля, режим на гласуване. Ще гласуваме предложенията на Моньо Христов, на господин Николов, на господин Проданов и господин Михайлов за отпадане на този текст. Всички предложения за отпадане на този текст.
От общо гласували 137 народни представители, за - 21, против - 97, въздържали се - 19.
Не се приема предложението за отпадане на текста.
Моля да гласувате текста така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 144 народни представители, за - 112, против - 30, въздържали се - 2.
Приема се текстът, предложен от комисията.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Чл. 14, ал. 8 беше отложена, във връзка с отлагането на чл. 10б. При положение, че ние гласувахме чл. 10б, предлагам от името на комисията, да гласуваме текста на чл. 14, ал. 8, който е следният:
"Чл. 14. Ал. 8. Решенията по ал. 6 и 7, както и по чл. 12, ал. 6 се обобщават по реда, предвиден в ал. 2 и могат да се обжалват по реда и в сроковете, предвидени в ал. 3. Когато решенията са постановени след обнародване в "Държавен вестник" на обявлението, че е изработен проект на план за земеразделяне и е изтекъл 14-дневният срок за обжалване, собствениците се обезщетяват по реда на чл. 10б."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има ли желаещи да вземат становище по този текст? - Няма.
Моля да гласувате текста, предложен от комисията.
От общо гласували 131 народни представители, за - 115, против - 13, въздържали се - 3.
Приема се текстът на чл. 14, ал. 8.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По отложения чл. 15, ал. 3. Този текст не беше приет, поради възражението на народния представител Светослав Лучников и във връзка с отлагането на чл. 11, ал. 4.
Становището на комисията е чл. 15, ал. 3 да има следния текст:
"Чл. 15. Ал. 3. Собствениците се обезщетяват по реда на предходната алинея и когато влязлото в сила съдебно решение, с което им е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи е представено в поземлената комисия след 14 дни от обнародването в "Държавен вестник" на обявлението, че е изработен проект на плана за земеразделяне."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има ли желаещи да вземат становище по този текст? - Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 15, ал. 3 така, както е предложен от комисията.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Той е в съответствие с току-що гласувания чл. 11, ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 126 народни представители, за - 108, против - 16, въздържали се - 2.
Приема се текстът.
Господин Рашков, имате думата.

ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Чл. 19а, ал. 1 беше отложен поради неточност на израза "пропорционално със земи от държавния и общински поземлен фонд".
По време на заседанието на комисията господин Петко Ганев направи предложение за уточняване на този израз и комисията го прие и предлага чл. 19, ал. 1 да има следния текст:
"Чл. 19а. Ал. 1. Обезщетяването се извършва със земи от държавния и/или общински поземлени фондове пропорционално на наличните в землището поземлени фондове".
Предложението на комисията е досегашните ал. 1 и 2 да станат съответно алинеи 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има ли желаещи да се изкажат? - Няма.
Режим на гласуване на предложения текст на чл. 19а, ал. 1 и съответно разместване на останалите алинеи.
От общо гласували 121 народни представители, за - 109, против - 6, въздържали се - 6.
Заповядайте, доктор Михайлов, имате думата за отрицателен вот.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувахме току-що, някои от вас гласуваха впрочем, текст за обезщетяване, което обезщетяване трябвало да се извърши по следния начин: пропорционално със земи от държавния или общински поземлени фондове. Какво значи това "пропорционално"? Пропорционално на какво? Ако в едно землище има само един, да речем, само общински фонд или има само държавен фонд, какво значи "пропорционално"? Пропорционално на какво?
Това е много странно така записано това изречение. То не значи абсолютно нищо и не дава никаква сериозно информация.
Замисълът, междупрочем, пак използвам възможността на тези промени е следният: дори един лош закон, какъвто твърдите, че е този, който сега действа, ако се приложи, собствениците все пак ще имат в реални граници земя. Обаче вие непрекъснато променяте закона, за да се създаде усещането за нестабилност, за невъзможност да се възстанови земята. Това е също един от замисъла, който вие вкарвате, непрекъснато безкрайни и безумни промени. Ето това е, само и само да се отдалечава във времето получаването на земята на собствениците. Това е замисълът на вашия закон, за да могат вашите орсови формацийки да експлоатират, да използват българската земя с едни неясни формации, които не са въобще кооперации, защото няма кооперации между просяци без никаква собственост. Това е то - вашите така наречени "орсови кооперации". Но шефовете на кооперациите пълнят дебели гуши сега, когато използват земята на собствениците. И още едно лято или още една година, или пък две, или три години са им добре дошли.
Това е замисълът на така наречените "полезни" от вас промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Отменен беше и чл. 20 с предложение за нова ал. 2. Той беше отложен във връзка с отлагането на чл. 19а, ал. 1. Преди малко ние гласувахме на второ четене чл. 19а, ал. 1 и от името на комисията предлагам чл. 20, ал. 2 да има следното звучене:
"Чл. 20. Ал. 2. Размерът и местонахождението на земите за оземляване се определят по предложение на общинската поземлена комисия от министъра на земеделието и хранителната промишленост за земите от държавния поземлен фонд и от общинския съвет за земите от общинския поземлен фонд пропорционално на наличните в землището поземлени фондове. Те определят каква част от тях се прехвърлят в съсобственост или отдават под наем".
Досегашната ал. 2 да стане ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Рашков.
Има ли желаещи да вземат становище? - Доктор Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Опитвам се поне да дам малко възможност да размислите върху тези текстове, които гласувате. (Реплики от мнозинството) Не знам дали много мислите! Щото, ако мислите, щяхте да измислите нещо. А вие какво измислихте? Измислихте досега да тъпчете на едно и също място по един и същи начин. Ако си мислите, че с този прах в очите, който хвърляте, че много сте се загрижили за оземляването, жестоко се лъжете. Никой няма да ви повярва.
Опитвате се отново и отново да създадете суматоха. Какво означава това - "те определят каква част от тях се прехвърля в съсобственост...".
БОНЧО РАШКОВ (от място): Не "съсобственост", а "собственост".
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Моля, аз чета - "съсобственост" е записано , "... или отдават под наем". Ето това е текстът.
БОНЧО РАШКОВ (от място): Има грешка.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз мога да чета, слава Богу, за разлика примерно от господин Орсов, който така и не се научи да чете историята. А историята, господин Орсов, казва, че такива, които вървят като сляп клон на еволюцията, просто умират, изчезват, няма ги. Имам предвид вашата организация. Тя отново безчинства в лицето на тук предлаганите от конкретните ваши представители текстове. Само се замислете. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колеги, моля ви, така удължавате изказванията на доктор Михайлов с репликите.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Моето предложение е за отпадане на такъв текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля ви! (Шум в залата)


ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Колеги, допусната е техническа, редакционна грешка, като думата "съсобственост" е сгрешена. Да се чете "собственост, или отдаване под наем".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Рашков.
Други желаещи?
Господин Николов, имате думата.
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ (СДС): Господин председател, дами и господа! Особено сериозно възражение предизвиква последното изречение от въпросната ал. 2, а именно: "Те определят каква част от тях се прехвърля в собственост, или отдава под наем." Тук очевидно става въпрос за някакви разпоредителни правомощия, които не би трябвало да бъдат предоставени на този орган. В случая е много трудно да се разграничат функциите между поземлената комисия и общинския съвет, а също, респективно, между поземлената комисия и министъра на земеделието. Оказва се, че титулярът на собственост, в случая държавата, когато е представлявана от министъра на земеделието и в случая, когато е общинският съвет, не се разпореждат с обекта на собственост, а това го прави общинската поземлена комисия, която е един орган, подчинен пряко на министерството. Но тя не е орган на общината, въпреки че се нарича общинска поземлена комисия и не би следвало да има правомощия да се разпорежда със земя, която е общинска собственост.
Оказва се, че един орган на държавата, а именно на Министерство на земеделието и на хранителната промишленост, се разпореждат със земя, която е общинска собственост, със земя, която не е държавна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Няма други желаещи. Режим на гласуване.
Първо подлагаме на гласуване предложението за отпадане.
От общо гласували 130 народни представители, за - 16, против - 100, въздържали се - 14.
Не се приема предложението за отпадане на текста.
Гласуваме предложението на комисията. Моля, гласувайте.
От общо гласували 125 народни представители, за - 116, против - 7, въздържали се - 2.
Приема се предложението.
Господин Рашков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаеми колеги! Допусната е техническа грешка при формулирането и гласуването на § 8, т. 1 от проектозакона, който се отнася за изменение на чл. 17, ал. 2. Становището на комисията беше да не се приема направеното предложение за увеличаване на срока, в който могат да се правят доброволни делби, но в протокола се установи, че погрешно е отразено, че не се приема цялата ал. 2 на чл. 17, а не само направеното допълнение към нея.
Предлагам да се прегласува текста на § 8, т. 1 от законопроекта на народния представител Христоз Христозов и група народни представители. Той, припомням, имаше следната редакция:
"§ 8. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, изречение трето се изменя така: "Ако планът за земеразделяне не е влязъл в сила, общинската поземлена комисия определя срок не по-кратък от 30 дни, в който наследниците могат да поискат издаване на решение по чл.14, ал. 1, т. 2 на всеки от тях, съобразно правата им, определени с договор за делба."
Становището на комисията е да не се приема това предложение.
Всъщност предлагам да не се приеме предложението, което прави Христоз Христозов и група народни представители за изменение и допълнение на чл. 17, ал. 2 от закона, което по същество означава, че тя остава непроменена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Може ли по-точно да го формулирате?
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Пак повтарям, комисията предлага да не се приеме предлаганото изменение и допълнение на чл. 17, ал. 2, което се съдържа в законопроекта на Христоз Христозов и група народни представители по отношение на т. 1 от § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата народният представител Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председателю.
Искам технически малко да помогна, тъй като вероятно се изморихме. Предлагам Ви да подложите на гласуване предложението на народния представител Христоз Христозов и група народни представители по отношение на § 8 за изменение на изречение трето в ал. 2 на чл. 17. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Уточнете се, да не стане грешка втори път.
ПЕТКО ГАНЕВ: Комисията не подкрепя предложението на народния представител Христоз Христозов и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Режим на гласуване.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (от място): Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Двама души казаха какво трябва да се гласува, господин Георгиев.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Аз го прочетох, ако искате мога още един път да го прочета. Това, което предлага господин Христозов да не се приема. Това предлага комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: От общо гласували 123 народни представители, за - 7, против - 86, въздържали се - 30.
Не се приема предложението на народния представител Христоз Христозов и други.
С това приключихме гласуването на десетата по ред поправка изменение и допълнение, ако не греша в броенето.

Колеги, продължаваме с точка трета от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АРЕНДАТА НА ЗЕМЕДЕЛСКОТО СТОПАНСТВО.
МОНЬО ХРИСТОВ (от място): Искам думата от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата народният представител Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата от името на Парламентарната група на Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия, да изразя възмущението ми, че вие продължавате по един и същи начин да не уважавате частната собственост в тази държава, наречена Република България. С текстовете, които бяха гласувани днес, ние се надявахме, че наистина преди това ще можем да направим някои корекции, да направим корекции именно в текстове, които беше необходимо законът да бъде ускорен. Напротив! Отново днес се гласуваха текстове, които ни принуждават да се обърнем към Конституционния съд, за да могат да бъдат отстранени като противоконституционни и за да не пречат на поземлената реформа. Но лошото е друго, че след като направихте и осакатихте данъчните закони, след като блокирахте цялата частна инициатива в другите отрасли на икономиката, днес, когато имаме криза за хляб, вие отново, верни на своя усет и своя нрав, гласувате против частната собственост.
Аз мислех, че тези неща, които се случиха за година и половина в управлението ви, ще ви направят поне малко по-адекватни на обстановката и ще станете малко по-реалисти. Но се оказа, че оставате на същото си ниво.
ПЕТКО ГАНЕВ (от място): Не работи телевизията, давайте по-накратко.
МОНЬО ХРИСТОВ: Нищо, че не работи телевизията, господин Ганев. Аз съм длъжен да заявя това, защото собствениците в България трябва да знаят, че вие за пореден път ги ощетявате и че нямате желание да върнете собствеността. (Реплики от мнозинството) Напротив! Вие имате желанието да направите преразпределение на собствеността на земята, като я вземете от тези собственици, на които е била и я дадете на други, които въобще нямат право на това. Вие по този начин искате да залъгвате електората си и да бъде той верен ваш електорат. Но, уви, вашият електорат вече е на изчерпване по физически, морални и други причини. И остават все по-малко вярващите във вас и ще намаляват ден по ден. (Шум и реплики от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля ви, запазете спокойствие.


МОНЬО ХРИСТОВ: Така че ще дойде време, когато този закон ще бъде коригиран и то в онези си части, за да възтържествува правдата на собствеността в България. Вашата реакция е реакция на хора, които просто от вътрешна злоба и от некадърност и неспособност за управление нямате как другояче да реагирате. Така че надявам се, че ще дойде този момент и то твърде скоро, когато ще бъдете съгласни с това, което ние предлагаме, и наистина ще има онази демократично мислеща левица, която ще гласува закони за България, а не за отделни части от България. Защото в момента вие работите само за част от хората в страната, работите за хората, които искате да обслужите, работите за хората, които искате да държите в ръцете си. А това не бива да бъде целта на една социалистическа партия. Това можеше да бъде цел на една комунистическа партия, но не бива да бъде цел и метод на една социалистическа партия. И аз се надявам, че едни други избори ще ви изтрезнят главите и ще ви направят нормални социалисти. (Ръкопляскания в блока на Народен съюз)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата господин Рашков.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаеми колеги, приели сме на второ четене чл. 6 от Законопроекта за арендата на земеделските земи. Предстои приемането на чл. 7. По него няма направени предложения. Комисията предлага текстът на чл. 7 да бъде следният:
"Чл. 7. Ал. 1. Текущото поддържане, наложило се поради обикновеното употребление на имота, включително на жилищните и стопанските постройки, пътищата, канавките, напоителните и отводнителните системи и на другите обслужващи имота съоръжения и ограждения е за сметка на арендатора.
Ал. 2. Арендаторът е длъжен да плаща данъците и таксите, свързани с ползването на арендувания имот.
Ал. 3. Ако не е уговорено друго, арендаторът е длъжен да застрахова поетите по оценка инвентар и добитък, привнесените в имота вещи и добивите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Имате думата за процедура, доктор Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Тук разни подвиквания, които не правят чест на нито един човек, не би трябвало да се правят. Вижте, аз не знам за какво точно Вие ставате, но ако се впрегнете заедно с господин Димов, ставате като Белчо и Сивушка и можете да поорете малко по текезесарската нива. Тази нива, която вие мислете, че може да изхрани някого.
Това, което исках да предложа като процедура, е да прекратим за днес разискванията по втория законопроект, защото виждам, че колегите вече не могат да внимават и не са съсредоточени, още повече, че става дума и за нещо, което е принципно важно. А важното е сега да не се работи в Народното събрание. Защото колкото повече работи БСП, толкова повече щети нанася на България. Защото е деструктивна сила.
Току-що ние гласувахме промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които са изключително вредни, които ще отдалечат възстановяването на собствеността. А вие сега ще говорите за арендуване. Без да има реални собственици ще се говори за аренда. Опитвате се да създадете каша, в която каша собствеността да потъне.
Вие не сте, господин Премянов, нито лява, нито дясна, а сте престъпна организация. Това сте вие. Ни повече, ни по-малко. А вашата сегашна, както и предишна идеология има едно-единствено име - това е грабеж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има ли друг, който желае да вземе становище по това процедурно предложение? Има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина времето е напреднало. Но в тази част на залата стоят страни, които имат доста дълбоки гънки, за разлика от вас, и могат да поемат много. И до 12 часа ще поемат и ще асимилират. Това едно.
Човек може да се обиди от умен човек, от нормален човек, от посредствен. Но от една голяма грешка на природата никога не може да се обиди! (Ръкопляскания в блока на мнозинството)
Предлагам да продължим работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Подлагам на гласуване процедурното предложение за прекратяване на заседанието.
От общо гласували 129 народни представители, за - 10, против - 117, въздържали се - 2.
Заседанието продължава.
Има думата господин Рашков.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предлагам да гласуваме текста на чл. 7 така, както го предлага комисията, тъй като други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля, гласувайте текста на чл. 7, предложен от комисията.
От общо гласували 128 народни представители, за - 119, против - 2, въздържали се - 7.
Приема се текстът на чл. 7.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 8 бе направено предложение от народния представител Христо Стоянов да отпаднат алинеи 2 и 3. Комисията не възприе това предложение и предлага следния текст на чл. 8:
"Чл. 8. Ал. 1. Арендаторът е длъжен да плаща арендната вноска в уговорения вид и срокове.
Ал. 2. Арендната вноска може да се уговори в пари и/или в земеделски продукти. Нейният размер се определя от страните въз основа на определените в договора очаквани добиви и приходи от арендувания имот. Ако последните не са определени, размерът на арендната вноска се определя въз основа на обичайните добиви и приходи в зависимост от качествата и местоположението на арендувания имот.
Ал. 3. Когато добивите и/или приходите от арендувания имот са значително по-малки от определените по ал. 2 поради действието на непреодолима сила или случайно събитие, уговорената арендна вноска се намалява съразмерно. В тези случаи арендодателят има право на съответната част от застрахователното обезщетение, освен ако настъпилата непреодолима сила или случайно събитие не се признава за застрахователно събитие.

Ал. 4. Ако не е уговорено друго, арендната вноска се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година. Ако арендната вноска е определена за по-кратки периоди, тя се дължи в първия работен ден след изтичане на съответния период.
Ал. 5. Министърът на земеделието и хранителната промишленост определя минималния и максималния размер на арендната вноска и реда за сключването на договора за аренда на държавна земя, а общинският съвет - на общинска земя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Рашков.
Има ли желаещи да се изкажат? - Господин Михайлов има думата.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, колеги! Искам да направя едно предложение, което ми се струва по-удачно. В глава шеста - "Прекратяване на договора", в чл. 28 е посочено, че при неплащане на арендната вноска - три вноски - арендодателят може да развали договора.
Струва ми се, че на този текст мястото му не е там в ал. 1, а би следвало да стане ал. 6 на чл. 8. В чл. 9 сте посочили при какви условия договорът може да бъде развален. Ако приемем, че в глава шеста ще посочим всички основания за разваляне на договора, тогава в чл. 9 трябва да отпадне последната алинея. Трябва да правим всичко по-последователно. Нека в чл. 8 да сложим ал. 6, която да бъде именно ал. 1 на чл. 28 и да си върви, че арендодателят може да го развали. След това в чл. 9 продължава, че при недостатъци може да развали, защото в глава шеста - "Прекратяване на арендния договор" - вие сте посочили невиновни основания за прекратяването на този аренден договор: изтичане на срок и т.н. и там изведнъж слагате един член, който е съвсем излишен - за едно неспазване на договора правим цял текст. Докато прекратяването на договора не е разваляне - развалянето е съвсем друго, а вие посочвате в ал. 2, буква "б", че може да бъде развален при неизпълнение.
Затова нека текстовете да вървят последователно и да посочваме във всеки член основания за разваляне на този договор. Струва ми се, че така ще бъде по-прегледно и в практиката няма да се затрудните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Има думата господин Николов.
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ (СДС): Господин председател, дами и господа! Предлагам да се обърне внимание върху ал. 2 и специално второто и третото изречение на ал. 2 на чл. 8, в които са поставени много важни изисквания, на които трябва да отговарят условията за сключване на арендния договор. Тези условия, които са предвидени тук, на практика много трудно могат да бъдат изпълнени. Говори се за обичайни добиви и приходи в зависимост от качествата и местоположението на арендувания имот. Обичайни добиви, господин председател, а обичайни добиви е едно понятие, което много често ще предизвиква спорове между страните по договора и винаги може след това, като се имат предвид последващите алинеи на този член и следващите да се стига до съдебни спорове между страните - нещо, което не е желателно да се поощрява.
Поначало звучат добре наистина всички тези изисквания, но те на практика са изключително трудно осъществими и вместо да помогнат при сключването на договори и то справедливи договори за двете страни, точно обратното - ще предизвикват, ще провокират много голяма маса от спорове и опити за разваляне на сключените вече договори.
Също спор могат да предизвикат и такива понятия като качествата и местоположението на арендувания имот. Това също са показатели и изискванията, по които може много-много да се спори в едно землище между собственици и специалисти.
Ето защо аз предлагам да отпаднат тези две изречения, колкото и да звучат добре на пръв поглед, за да се опрости процедурата при сключване на арендните договори и съответно да се изменят и следващите алинеи - специално ал. 3, която е във връзка с настоящата ал. 2.
Може би да останат някои изисквания, но да са с по-ясни, по-точни параметри за сключване на арендния договор. Не такива общи, не определени, които съдържат в себе си зародиша за бъдещи спорове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Орсов, имате думата за изказване.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, предложението на господин Николов не би могло да се приеме, тъй като ако отпадне третото изречение на ал. 2, се премахва основата, на която страните биха могли впоследствие да предявяват претенции за промяна на арендната вноска и поради това има сериозна опасност интересите на едната от двете страни да бъдат нарушени, тъй като ще се получи поради действието на обективните икономически процеси несъответствие между насрещните престации на двете страни и ако те предварително поради една или друга причина не са определили основата, въз основа на коята са изчислили арендната вноска, впоследствие те не биха могли да променят размера на арендната вноска и тази икономическа необвръзка между интересите на двете страни ще се запази.
Що се отнася до предложението на господин Дако Михайлов, аз съм склонен да се съглася, че може би наистина в чл. 28 е оставено едно някак си самотно основание за разваляне на договора, но доколкото той нямаше възражения срещу същината на текста, ние се съгласихме да не разбутваме номерацията, тъй като това би усложнило допълнително работата на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата народният представител Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господа, в ал. 2 на чл. 8 е записано, че арендната вноска може да се уговори в пари или в земеделски продукти. Нейният размер се определя от страните въз основа на определените в договора очаквани добиви и приходи. Ако последните не са определени, размерът на арендната вноска се определя въз основа на обичайните добиви. Във второто изречение този израз "обичайните добиви" не е свойствен. Това не може, какво значи обичайните добиви? - Обичайните добиви примерно за Добруджа са от 400 до 500 кг пшеница от декар, но тази година тези обичайни добиви са 200-250 кг пшеница от декар. Можем ли да говорим за обичайни добиви? - Не можем. Значи тук изразът "обичайните добиви" не е подходящ.
Ние, в нашия законопроект сме предложили и аз предлагам на вниманието на всички ви изречение трето, което започва с израза: "Ако последните не са определени..." - да отпадне и вместо него да бъдат включени чл. 31 от законопроекта на Народния съюз, ал. 1, която гласи: "Тя (арендната вноска) може да бъде с фиксиран размер за срока на арендния договор или да се определя годишно в зависимост от получената реколта или дохода на арендатора". По този начин се избягва изразът "обичайните добиви и приходи в зависимост от качествата и местоположението на арендувания имот". Смятам, че това е по-точен текст, по-изчерпателен и той е по-добър и за приложение.
Също към тази алинея предлагам и следното изречение, което се съдържа в Закона за арендата, предложен от Народния съюз, а то е: "Натуралната арендна вноска е дял от реколтата на арендатора, получена само от използването на арендувания имот. Тя не може да надвишава една трета, освен ако арендодателят има определен принос за производството. На подялба подлежат всички продукти". Това е към ал. 2 на предложения от комисията текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Чукаров.
Има ли други желаещи? - Имате думата, господин Михайлов.

ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Василе, тук не е психиатрия.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Ако беше психиатрия, господин Орсов, щях да Ви прегледам и да Ви сложа диагноза. Но аз се въздържам, тъй като е Народно събрание.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Както и няма да отговарям на господин Стоилов, защото на умряло куче или кон не се вади нож! Не се замахва и по муха, само се хаби енергия.
Така че, не се притеснявам от вашите подвиквания и от вашите оценки.
(Емил Филипов се обажда от място)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Филипов, Вие слушахте преди малко и други обидни думи, тогава не реагирахте.
Но аз призовавам всички да се въздържат от взаимни обиди.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз приемам тази забележка, защото това все пак наистина е Народно събрание, а не психиатрия, господин Орсов! И Вашето поведение и в момента дори може да се окачестви. Но аз не искам да поставям диагнози днес.
Що се отнася до текста, който обсъждаме, ще кажа накратко следното. Така наречените прогнозни добиви, добиви, които били, видите ли, най-често срещаните. Така би могло да се преведе, което вие предлагате. Всичко това ще утежни и ще обърка арендния договор. Както и моите колеги тук изясняваха този проблем.
Но ми се струва следното. Отново се прави закон за арендата, който закон ще облекчи, да го наречем най-условно, защото при вас това не е всъщност коопериране. Кооперирането, а не толкова реалното арендуване, тоест колкото по-далече се отива от нормалното наемане на земя, толкова по се доближаваме до тези форми, познати ни, изключително уродливи, които и сега съществуват, наречени с името "орсовки".
Какво имам предвид? Нормално е, когато се арендува земя, да има известна константност на договора по отношение на вноската. Защото наистина става дума за определено качество на земята, която едва ли се променя в хода на един такъв договор. Или във всеки случай това е много рядко срещано. Или пък това е определено качество земя и количество земя, което се арендува, което означава, че вноската трябва да бъде константна. А вече този, който е взел под аренда земята, както се казва, да си му мисли.
Това е основен, важен момент. В противен случай този тук подход е отново сбъркан подход. И той пак отива към разните форми на ТКЗС, разните форми на комунални такива взаимоотношения, а не на реалните арендни договори, които съществуват например в западноевропейските страни.
И аз не мога да разбера защо вие наричате това, което тук предлагате, всъщност аренден договор. Това е всичко друго, но не точно арендуване. Аз не се учудвам, че се прави това предложение. Защото е в синхрон с текстовете, които предложихте и гласувахте в Закона за земеделските земи.
И затова моето предложение е за отпадане на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, доктор Михайлов.
Няма други желаещи.
Пристъпваме към гласуване.
Първо ще гласуваме предложението на професор Христо Стоянов за отпадане на ал. 2 и ал. 3.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 124 народни представители, за - 9, против - 58, въздържали се - 57.
Не се приема предложението на професор Стоянов.
Следващото предложение е на господин Николов - последното изречение на ал. 2 да отпадне.
Моля режим на гласуване.
Господин Дако Михайлов, оттегляте ли предложението?
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: От общо гласували 126 народни представители, за - 8, против - 87, въздържали се - 31.
Не се приема предложението на господин Николов.
Има предложение за заместване на текста на чл. 31 от законопроекта на господин Калчо Чукаров.
От общо гласували 121 народни представители, за - 2, против - 93, въздържали се - 26.
Не се приема.
ГЛАС ОТ ДПС: По групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля обявете резултата по групи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, по чл. 8.
От общо гласували 121 народни представители, за - 120, против - няма, въздържал се - 1.
Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 9 няма направени предложения.
Комисията предлага следния текст:
"Чл. 9. Ал. 1. Арендаторът е длъжен да ползва арендувания имот с грижата на добър стопанин, съгласно определеното с договора, а при липса на такъв - съгласно предназначението му. При това той е длъжен да спазва установените санитарно-хигиенни, противопожарни и екологични норми и да не уврежда почвата.
Ал. 2. Арендаторът е длъжен да води дневник, в който да записва в хронологичен ред извършените механични и химични обработки на почвата. Редовно воденият дневник и записванията в него могат да се приемат като доказателство между страните по договора за аренда за установяване на вида, количеството и времето на внасяне в почвата на химични вещества, на вида и времето за извършените механични обработки на почвата и на машините и инвентара, с които са извършени.
Ал. 3. Арендаторът може да изменя начина на трайно ползване на имота и да извършва подобрения в него само с предварително писмено съгласие на арендодателя. Съгласие не е необходимо, когато измененията и подобренията не се отразяват върху ползването на имота след изтичане на срока на договора.
Ал. 4. За строителни работи, за които се изисква разрешение за строеж, както и за застрояване на имота, е необходимо предварителното писмено съгласие на арендодателя.
Ал. 5. Арендодателят може да поиска арендаторът да бъде осъден да прекрати ползване на имота, което не отговаря на изискванията на предходните алинеи, както и да плати обезщетение за нанесените вреди."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви.
Има думата народният представител Дако Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря.
Господин председател, колеги! Ал. 4 и ал. 5 са просто неточни. "За строителни работи, за които се изисква разрешение за строеж, както и за застрояване". Ама и за застрояване се изисква разрешение за строеж. При това положение трябва да остане само: "За разрешение за строеж се изисква писмено съгласие". Независимо дали точно трябва да е писмено съгласие, защото най-накрая, когато аз застроявам един чужд имот, това си е учредяване право на строеж. Да го приемем така, но трябва да отпадне "застрояване".
И ал. 5 - "Арендодателят може да поиска арендаторът да бъде осъден да прекрати ползването на имота". Ами като бъде осъден тоя арендатор да прекрати ползването на имота, какво става с договора? Той се разваля. При това положение по-правилно е да бъде: "Арендодателят може да развали договора, когато арендаторът не ползва имота съобразно предназначението му". Защото ние говорим или за прекратяване на договора, или за разваляне. А тук всъщност искаш да бъде осъден, а като го осъдиш, ти прекратяваш договора. А по-точното е, за да няма в практиката спорове, да бъде разваляне на договора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Да, благодаря Ви, господин Михайлов.
Имате думата, господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, взимам думата, за да помоля да приемете първото предложение на господин Михайлов, което се отнася до ал. 4, и да отпаднат думите "както и за застрояване на имота". В такъв случай ал. 4 ще бъде: "За строителни работи, за които се изисква разрешение за строеж, е необходимо предварителното писмено съгласие на арендодателя".
Не мога обаче да ви призова да се съгласите с неговото предложение по ал. 5 - тя да отпадне. Смисълът на тази ал. 5 е, че в рамките на договора за аренда, без арендодателят да упражни правото си да развали договора, което той без всякакво съмнение има, ако арендаторът не ползва имота съгласно предназначението, без да упражни това свое право да прекрати договора за аренда, защото този договор вероятно му е изгоден, той да принуди арендатора да ползва имота съобразно определеното с договора. С този текст ние даваме допълнителна възможност на арендодателя. Ако се приеме Вашето предложение, ще му оставим една възможност. Арендаторът не ползва имота според предназначението и арендодателят го разваля. Така му даваме втора възможност. Ако той иска, ще се ползва от правото си да развали. Ако смята, че му е по-изгодно да не разваля договора, а да принуди арендатора да влезе в рамките на ползването, определено с договора, той това ще направи.
Така че ви моля да оставите ал. 5 така, както е предложена от комисията, а по ал. 4 да приемете предложението на господин Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
Господин Михайлов, имате думата за дуплика.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин Орсов, ако съдът ме осъди да прекратя ползването на имота, какво става с тоя договор, бе, джанъм?
Кое е елемент от един договор за аренда? Аз плащам, ти ми даваш имот. Когато ти ме осъдиш аз да не ползвам тоя имот, какъв е смисълът тогава на тоя договор? Какво ще стане с договора? Няма да ползвам имота. Ще ти плащам ли арендна вноска? Това е неизпълнение на договора и затова аз имам правото, ако искам, разбира се, затова казвам "да поиска", както вие сте го записали, да поискам да се развали договорът. Ако считам, че нямам нужда или ми е по-изгодно, или, хайде, от християнски чувства към арендатора, няма да го развалям. Но ако аз бъда осъден да прекратя ползването, няма смисъл. Тогава този договор си губи съдържанието, просто няма смисъл от този договор. Просто ще си стоим, аз ще съм арендатор, пък няма да ползвам имота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата народният представител Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! По чл. 9, ал. 2, във връзка с дневника, който трябва да води арендаторът, е записано, че редовно воденият дневник и записванията в него могат да бъдат доказателство. Аз искам да кажа, че наистина в комисията доста се умува върху този текст и в края на краищата се спря върху този запис. Но за мен този запис, който остана, все пак не е доказателство, че арендаторът наистина ще извърши посочените в дневника технологични операции във връзка с обработката на почвата, машините и инвентара. Ето защо не съм противник на самия текст, но поне да отпаднат думите "като доказателство", тъй като този дневник нито е счетоводна книга, нито е някаква касова фактура и така нататък. Струва ми се, че той едва ли ще бъде доказателство за това, че са изпълнявани тези процедури. От тази гледна точка няма и гаранцията, че тези процедури, или обработки, кога ще бъдат извършени, кога ще бъдат записани.
Така че самият дневник може да има само един пожелателен характер. Аз бих предложил даже преди всичко да остане ал. 2 само с първото изречение, а второто изречение просто да отпадне. Нямат доказателствен характер всички тези неща, които са изредени. Просто трудно може да се докаже по един дневник, че тези технологии или операции са извършени. Затова предлагам второто изречение да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има думата господин Николов.
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ (СДС): Господин председател, дами и господа! Отново ще трябва да се спрем върху алинеи 3, 4 и 5, за които досега бяха направени много доводи, тъй като ако се направи сравнение между визираните в тях хипотези и съответните общи положения в Закона за задълженията и договорите, ще се окаже, че тези разпоредби, които сега се предлагат в Закона за арендата, в действителност по съдържание почти изцяло съвпадат със съответните разпоредби на Закона за задълженията и договорите.
Нека да ги разгледаме поотделно, например да започнем с ал. 3: "Предвижда се изменение на начина на трайно ползване на имота и извършване на подобрения само с предварително писмено съгласие". Очевидно тази хипотеза има предвид, че в самия аренден договор не е предвидено изменение на начина на трайно ползване. Не е предвидено разрешение за арендатора да извършва подобрения. Това, което се прави в случая по ал. 3, е просто един анекс по Закона за задълженията и договорите, нещо, което би могло да стане и без тук, в този закон, да включваме излишни норми като тази.
Аналогично е положението със следващата ал. 4, където се казва, че застрояване, строителни работи могат да бъдат извършвани само с предварително писмено съгласие. Очевидно и тук се има предвид анекс, бъдещо допълнение към сключвания вече аренден договор.

Не можем да си позволим да утежняваме закона с излишни норми. В случая нищо няма да се загуби, ако отпаднат тези две норми и просто при такива хипотези се прилагат Общите положения на Закона за задълженията и договорите.
По ал. 5 наистина може да се спори за първото изречение: прекратяване на ползуване на имота, което не отговаря на изискванията, но за последното: плащане на обезщетение за нанесените вреди, считам, че не може да има спор, че е излишно, защото плащане на обезщетение за нанесени вреди е предвидено също в Закона за задълженията и договорите - чл. 45. Няма защо да го възпроизвеждаме тук и да утежняваме излишно, както и да усложняваме и без това обемистия законопроект.
Аз предлагам да отпаднат последните три алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви.
Други желаещи? - Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Най-напред ще гласуваме предложенията на колегата Николов за отпадане на ал. 3 и ал. 4.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 122 народни представители, за - 2, против - 96, въздържали се - 24.
Не се приема предложението.
Следващото предложение е на господин Николов и то е в ал. 5 да отпадне изразът "както и да плати обезщетения за нанесени вреди".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 123 народни представители, за - 3, против - 100, въздържали се - 20.
Не се приема и това предложение.
Ще гласуваме предложението на Моньо Христов в ал. 2 да остане само първото изречение, а останалите да отпаднат.
От общо гласували 131 народни представители, за - 13, против - 79, въздържали се - 39.
Не се приема това предложение.
Гласуваме предложението на Дако Михайлов в ал. 4 да отпадне изразът "както и за застрояване на имота".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 127 народни представители, за - 127, против и въздържали се - няма.
Приема се предложението.
Гласуваме и следващото, последно предложение на Дако Михайлов за отпадане на ал. 5.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 122 народни представители, за - 4, против - 88, въздържали се - 30.
Не се приема това предложение на Дако Михайлов.
Гласуваме целия текст на чл. 9, така както е предложен от комисията с корекцията, гласувана по ал. 4.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 122 народни представители, за - 119, против - 2, въздържал се - 1.
Приема се текстът на чл. 9.
Колеги, благодаря на всички, които останаха до последния момент на заседанието!
Утре - от 9,00 ч.
Благодаря ви.
Закривам заседанието. (Звъни)


Закрито в 21,56 ч.


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Железчев

СЕКРЕТАРИ:
Георги Георгиев

Яшо Минков