Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
От името на парламентарна група има думата Красимир Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Декларация на Парламентарната група на Демократичната левица.
Изявлението на президента на Руската федерация Борис Елцин, направено на 29 март 1996 г., в което се посочва, че е възможно България да се присъедини към подписания от Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан Договор за създаване на Общност на интегрираните държави не може да се тълкува другояче, освен като лично становище и неприемливо за България становище. Подобен проблем никога не е поставян както от Парламентарната група на Демократичната левица, така и от излъченото от нея правителство. Категорично заявяваме, че такъв проблем не стои сега и не се предвижда той да се обсъжда и в бъдеще. Направеното изявление от руския президент Борис Елцин не съответствува на тази последователна, суверенна и независима външна политика, която провеждат и ще следват Демократичната левица и правителството.
Българо-руските отношения имат дълбоки исторически корени и установени традиции на приятелство и партньорство. В периода на преход към демокрация и пазарна икономика обаче се появиха някои негативни страни, които не са в интерес и на двете държави и особено на България, която загуби голяма част от руските пазари и понесе сериозни щети на икономическите си интереси.
През последната година и месеци правителството на Демократичната левица предприе редица инициативи за активизиране на българо-руските отношения при взаимноизгодни и приемливи условия, без под каквато и да е форма да се поставят в зависимост или да се нарушават суверенитетът и независимостта на българската държава. Проведените на различни нива срещи и разговори между български и руски представители и подписаните двустранни документи, убедително доказват, че между двете държави се утвърждават отношения на пълноправно партньорство, без да се поставят условия, накърняващи интересите на някоя от страните. В тази ситуация реакцията на президента Желев по повод изявлението на Елцин, с което се обвинява правителството, че е вършило задкулисни действия за приобщаване на България към Общността на интегрираните държави, е крайно неприемлива и провокационна.
ИВАН КОСТОВ (от място): Защо си мълчи правителството?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Много добре е известно както на политическите сили, така и на обществеността, че решение по подобни въпроси взема върховният орган на държавата - Народното събрание. Очевидно поведението на Желев може да се обясни с две основни причини. (Реплики от опозицията) Едната - натрупаните негативи в международните прояви на президента, за които в чужбина открито се говори и се изразява голямо учудване и недоумение. Втората причина вероятно е желанието да се печелят дивиденти в предстоящата кампания за президентските избори. Жалкото е, че с подобни изяви президентът Желев, за съжаление и с реакцията си политическите сили от опозицията - Съюзът на демократичните сили, Движението за права и свободи, Народният съюз - нанасят вреди на международния авторитет на България и на отношенията й с другите държави (реплики от опозицията), изкуствено раздухвайки несъществуващи проблеми.
Парламентарната група на Демократичната левица и излъченото от нея правителство още веднъж категорично декларират, че както и досега ще продължават да провеждат външнополитически курс, основаващ се на суверенитета и независимостта на българската държава, чиято основна цел е гарантиране на националната сигурност на страната и защита на интересите на българската нация. Тези насоки на външната политика на България с пълна сила се отнасят и за българо-руските отношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата председателят Стефан Савов от името на парламентарна група.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Говоря от името на Народния съюз и не мога да не изразя нашата тревога от всичко това, което се разиграва последните дни. Става въпрос за изявлението на президента Елцин, но много повече ни тревожи реакцията от страна на българското правителство, от страна на председателя на Народното събрание.
Народният съюз смята, че по въпросите за външната политика трябва да се говори спокойно, не трябва, разбира се, да превръщаме нещата в истерия, но трябва да се говори категорично, ясно.
Ние сме доволни, че днес Парламентарната група на Демократичната левица излезе с тази декларация. Все пак в нея се казаха някои неща, които се очакваха. Но това съвсем не е достатъчно, защото ние смятаме, че ако някой е говорил, това са отговорни лица като министър-председателя, като председателя на Народното събрание.
Ние сме действително загрижени. Ние сме загрижени от това, че вместо министър-председателят да излезе пред българския народ, излиза неговият говорител с една, бих казал, половинчата декларация. Ние сме загрижени за това, че изявлението на президента Елцин не е самотно. Има и изявление на министъра на отбраната генерал Грачов. На всичко това обаче се отговаря с едно премълчаване, бих казал. Не мога да кажа вече мълчание, но премълчаване, едно желание да се преминат нещата така, че в края на краищата българският народ да не може да разбере истината. Какво е казал президентът Елцин ние не знаем и сигурно никога няма да разберем точно. В края на краищата всеки един президент на една чужда държава може да прави изявления. Това, което ни тревожи, е именно дали наши държавници, наши отговорни държавници, не са дали повод на президента Елцин да произнесе това изявление, да направи тази покана. Това е тревожното. Това е въпросът за нас. Има ли основание президентът Елцин да прескочи всички други страни - сателити на бившия Съветски съюз, и само България да бъде посочена, само България да бъде поканена.
Аз смятам, че затова е крайно необходимо, наложително и то в най-късия възможен срок, днес още, министър-председателят най-отговорно да излезе и да каже какво е ставало в Москва. (Смях от мнозинството) Какво е ставало в Москва. Интересно е. Дори не е интересно, невероятно е, че тези думи се посрещат със смях в ерата на гласността, откритостта, за която вие всичките говорите. Разбира се, кой друг би излезнал, освен именно министър-председателят, защото, извинявайте, но вие знаете, че в Конституцията пише много ясно, че правителството води външната и вътрешна политика.
Тук се говори за това, че опозиционните сили - СДС, Народен съюз и ДПС били реагирали едва ли не неадекватно. Когато става въпрос за суверенитета на българската държава, когато става въпрос за нашето бъдеще като народ, ние не може да не говорим със загриженост.
Уважаеми господа от левицата, не се правете като шампиони само на руско-българско приятелство. Ние нямаме нищо против руско-българското приятелство. Ние не сме противници на Русия. (Реплики от мнозинството) Обаче вие... Не става въпрос и за Елцин, както подвиквате. Става въпрос за това, че едно е приятелство, друго е "братска дружба". От такава братска дружба ние достатъчно сме се напатили. Това не искаме да става.

Ето защо Народният съюз би искал да има още днес едно категорично изявление на министър-председателя. Категорично изявление, защото в случая не е парламентарната група, която да води външната политика. (Реплики от левицата) Ние приемаме, че това е ваша декларация, която може би сте приели на заседание. Но нека именно министър-председателят да каже. Той е длъжен да излезе и то категорично и ясно. Не може да не бъдем загрижени, не можем да не бъдем разтревожени. И ви казвам, че дори при това положение, че ние държим външната политика да се обсъжда сериозно, не трябва да има изхвърляния. Но това е един сериозен прецедент. Един сериозен прецедент, в който голямата тревога идва от отношението на българските държавници, от съмнението, че българските държавници, които са отговорни, а това сега са хората от левицата, са дали основание на президента Елцин да отправи тази покана.
Затова мога да кажа, че Народният съюз напълно се солидаризира със становището на президента д-р Желю Желев затова, че ако именно министър-председателят и председателят на Народното събрание не излязат с категорични декларации - лично те, че не са дали повод за тази покана, ние действително трябва да смятаме, че се извършва едно национално предателство. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи? - Народният представител Йордан Соколов от името на Парламентарната група на СДС.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съюзът на демократичните сили пръв излезе с декларация... ("Е-е-е!" и реплики от левицата), с която изрази своето становище, че ние не приемаме никога при никакви условия присъединяване на България към образувания евроазиатски съюз "Съветски съюз-2".
Ние считаме, че Жан Виденов поставя националните интереси на карта. Мълчанието му по повод изявленията на президента Елцин за присъединяването им към новия евроазиатски блок, разпалва подозрение, че се правят опити за повторение на предателството на Живков от 1963 г. (Оживление)
Неубедително прозвучават гласовете на неодобрение на отделни представители на социалистическата партия след явно зачестилите контакти на БСП с Москва. Неубедителни са и обясненията на правителствения говорител, че не е имало тайно разговори с руската страна, след като и до момента Жан Виденов не се е разграничил ясно от предложението да влезем в новообразувания блок. Страшно е мълчанието на министър-председателя, когато е въпрос за суверенитета на родината! Изявленията на президента Елцин са провокирани от действията на българското правителство, от цялостната му външна политика, изпълнена с реверанси към Русия.
Съюзът на демократичните сили и неговата парламентарна група не може да не са разтревожени и от реакцията на правителството на БСП, включително и на неговото мнозинство в парламента, след изявлението на президента Елцин. Досега никой от страна на БСП, нейните ръководни органи и от страна на правителството не се разграничи от тези изявления.
Напротив! Вече ние отново сме свидетели след посещение на отговорен български държавник в Москва, не друг, а президентът Елцин да прави изявления, за които очевидно му е даден повод, затова защото ние не можем да допуснем, че президентът на една велика страна, каквато е Руската федерация, може да си позволи безотговорни изявления, ако няма основание за това.
Ние си спомняме изявленията на президента Елцин след посещението на председателя на Народното събрание в Москва. Сега сме свидетели на още по-крайно, още по-опасно за нашата национална независимост и суревенитет изявление на президента Елцин. И ние не можем да не се тревожим от мълчанието, от половинчатата реакция от страна именно на хората, които трябваше първи да реагират.
Ние бяхме свидетели на едно интервю на външния ни министър: когато го запитаха на летището как ще коментира това изявление - човекът, който ако го събудеха от сън, трябваше да има позиция по един такъв въпрос, заяви, че въпросът бил много сложен и видите ли, той не можел да го коментира...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ЛЕВИЦАТА: То няма въпрос...
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има въпрос. За вас може да няма, така както никога не е имало, когато става дума за националните интереси и суверенитета на България. (Нодоволство от левицата) Но за нас винаги този въпрос е стоял и ще стои!
Ние бяхме свидетели на изявлението на говорителя на Министерския съвет, който заяви, че присъединяването ни към Европейския съюз било приоритет, но България разглеждала и други възможности на сближаване и контакти с други страни, включително и с Русия. (Шум в залата) Това е едно признание, че България в лицето на своето продажно правителство не изключва възможността наистина от едно нейно присъединяване към образувания нов блок.
Сега бяхме свидетели на декларация на парламентарната група на мнозинството, която също не даде ясен отговор на това: Българската социалистическа партия и коалиция отрича ли изобщо възможността ние да се присъединим към този блок или тя разглежда това като "някаква възможност". Затова защото в прочетената декларация като че ли основното беше какво е казал президентът Желев, а не какво каза президентът Елцин и кой му даде основание да прави едни такива изявления. (Шум в залата)
Ето защо Съюзът на демократичните сили и неговата парламентарна група отново заявяват, че поведението и на правителството, и на мнозинството в това събрание застрашава националните интереси на България. Ние заявяваме, че Съюзът на демократичните сили никога, при никакви условия няма да се присъедини към новообразувания блок, който цели възраждането на Съветския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има господин Атилла.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Движението за права и свободи посрещна с огромно безпокойство новината, която днес е тема N 1 в Република България. Искам да подчертая огромната тревога на всички, които са гласували доверие в Движението за права и свободи на последните избори. Тринадесет века България отстоява своята гордост, своето самочувствие, че е държава и народ. (Шум в залата, реплики от левицата) Въпреки неколкократните опити да се правят и в миналото продажнически актове по отношение на българската държава, днес с изключителна тревога ние виждаме, че се повтарят стари рецидиви.


Комунистическият режим 50 години не успя да изневери на българския народ. Не зная как е възможно днес, пет години след 1989 г. да се правят нови опити.
Като един млад политик в 1991 г. бях изключително учуден по времето на пуча, който беше направен от комунистите в СССР срещу Михаил Горбачов. Тогавашното мнозинство в Народното събрание...
ГЛАС ОТДЯСНО: Нямаше информация.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: ... нямаше информация. По никакъв повод цяла седмица не взе отношение и не отговори ясно и категорично за позицията на българския народ.
ИВАН КОСТОВ (от място): Сега пак.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: Днес виждаме отново колебливото ви отношение, колебливата ви позиция.
Българският народ има своята гордост! Българският народ ХIII века е народ! Дайте му нужното самочувствие, дайте му нужната гордост да върви напред към европейската демокрация и към европейската култура. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в дясната страна на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други желаещи да направят декларация? Няма.
Преминаваме към определения дневен ред.
Дневният ред ще ви бъде раздаден напечатан, пропуснали сме го, тъй като беше приет миналата седмица.
Първа точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА.
Приет е на първо четене на 14 март 1996 г.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва законопроекта на второ четене.
(От място иска думата народният представител Асен Агов за процедура)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата за процедура.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председател, от името на парламентарните групи на българската опозиция тук беше поставен един много сериозен въпрос. Пролича силната тревога на българската общественост от бездействието на българското правителство или от онези скрити от българската общественост действия, които доведоха до това злополучно изявление на руския президент Елцин от 29 март.
Господин председател, на Вас Ви е известно, че от името на Парламентарната група на съюза на демократичните сили вчера в срок и съгласно правилника на 37-ото Народно събрание е внесено предложение за извънредна точка от дневния ред на днешното заседание.
Това предложение включва декларация на 37-ото Народно събрание по всички фундаментални въпроси на българската външна политика и българската външнополитическа и вътрешнополитическа ориентация към интеграция в европейските и евроатлантическите структури.
Текстът на този проект за декларация, за който ние настояваме сега, господин председател, да се гласува, да се водят дебати и да се гласува, е на Вашето бюро.
И аз Ви моля от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили тази извънредна точка, съгласно правилника за работа на Народното събрание да бъде включена днес в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Агов.
Много пъти съм Ви молил с пълното уважение към Вашите познания и тези на господин Петър Стоянов, който също е направил предложение, съгласно чл. 35, ал. 2 от правилника извънредните заседания са по предварително обявен дневен ред и никакви допълнителни изменения не могат да стават. (Протестират от място Асен Агов и Свободка Стефанова) Това, което вие... Моля! Аз Ви изслушах, господин Агов, аз Ви изслушах!
Вашата декларация, така както сте я представили по чл. 74, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е разпределена на комисиите, за да вземат отношение към нея и да се внесе в Народното събрание. Това е правилно. И Вашето обръщение до мен, и това на един друг уважаван народен представител не могат да влезат днес в дневния ред, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ИВАН КОСТОВ (от място): Вие можете да го вкарате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ето, тук имате представител... Аз също не мога. Аз също не мога. Справете се, господин...
ИВАН КОСТОВ (от място): Опитайте, да видите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това, което ви казвам, е съгласно правилника. Нека господин Куртев да подкрепи, ако знае правилника. А той го знае по-добре от мен.
Преминаваме към точка пър¬ва от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Преди да преминем към второ четене, бих искал да направя процедурното предложение при обсъждането на законопроекта на второ четене в залата да бъдат поканени и да участват управителят на Българска народна банка господин Любомир Филипов и господин Борислав Стратев, член на управителния съвет.
Моля това предложение да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 156 народни представители, за - 116, против - 16, въздържали се - 24.
Предложението се приема.
Моля да поканите господата в залата.
Имате думата, господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
"Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка.
§ 1. Чл. 10 се изменя, както следва: "Чл. 10. Управлението и ръководството на Българска народна банка се осъществява екипно от управител, Управителен съвет и Пленарен съвет."
Може би трябва да си припомним всички колеги, че бяха внесени два законопроекта на първо четене - законопроектът с вносител професор Нора Ананиева и законопроектът с вносител Красимир Премянов и група народни представители. Двата законопроекта бяха приети по принцип на първо четене. И комисията имаше задача от двата законопроекта да подготви общ вариант.
По чл. 10 има едно единствено предложение под формата на § 1. Това е предложението, което е в законопроекта, внесен от народния представител Красимир Премянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя направеното предложение и предлага чл. 10 да се запази в досегашния си вид.
Няма предложения на народните представители, господин председател.
Моля направо да подложите това предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всъщност предложението е § 1 да отпадне.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, § 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 154 народни представители, за - 109, против - 16, въздържали се - 29.
Параграф 1 отпада.
Параграф 2.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение по законопроекта с вносител народният представител професор Нора Ананиева.
§ 2. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. Ал. 2 се изменя, както следва:
"Ал. 2. Управителят не може да бъде избиран за повече от два редовни мандата.
2. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. Не е налице редовен мандат, когато управителят е избран по реда на чл. 15, ал. 3 и времето от мандата на предсрочно освободената длъжност е по-малко от половината редовен мандат."
Предложение на народния представител Златимир Орсов.
"В чл. 12, ал. 1 се изменя така: "Ал. 1. Управителят, подуправителите и останалите членове на Управителния съвет на Българска народна банка се избират от Народното събрание за срок от пет години."



Предложение на народния представител Светослав Лучников - в чл.12 предложената нова ал. 3 да отпадне.
И предложение на Комисията по бюджет и финанси - чл. 12 да добие следното съдържание:
"Чл. 12. Ал. 1. Управителят и подуправителите на Българската народна банка се избират и освобождават от Народното събрание. Останалите членове на управителния съвет се назначават и освобождават от президента на Републиката по предложение на управителя на Българската народна банка. Президентът не може да откаже назначаването при повторно направено предложение.
Ал. 2. Мандатът на управителя, на подуправителите и на останалите членове на Управителния съвет на Българската народна банка е със срок 5 години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председателю.
Колеги, парламентът е на път да гласува поредното безумство на парламентарното мнозинство. Моля ви се! Онзи ден, когато приехме Закона за местните данъци и такси, колко приказки се изприказваха, че се отклоняваме от законопроекта. Това предложение също се отклонява от законопроекта, но аз на това няма да се спирам.
Нека да прочета пак чл. 12 в сегашния закон какво гласи: "Управители и подуправители се избират от Народното събрание за срок от 5 години". Тук какво гласи първото изречение? - "Управителят и подуправителите на БНБ се избират и освобождават от Народното събрание". Тоест, предполага се, че те освен че се избират, се и освобождават. Вярно е, че за управителя на БНБанка има предвидено от Конституцията, че и се освобождава, избира се и се освобождава. Обаче мисля, че това ние може да го асимилираме в закона, като пишем, че парламентът, или Народното събрание, приема оставките. Ако искате, това може да го напишем, но недейте да пишете "се освобождават".
Аз даже бих сложил по-надолу нещо друго - че политически лица е забранено да се избират за управители и подуправители. Ето по това помислете! Защото аз виждам, че тези, които са правили закона, са се опитали, така да се каже, да увеличат властта на Народното събрание върху управителя и подуправителите, а и върху целия управителен съвет. Защото знаете ли какъв е техният аргумент, макар че не пише? - Какво ще стане, ако полудее. Ами ако полудее един човек, има си лудница и ще отиде там! Точно така е! Ако вие нямате доверие на един човек, който избирате, недейте...! Нашата практика е показала, че лесно се снема доверие от едно лице, което е политическо. Затова аз не съм доволен и от авансите, които даде една друга парламентарна група, виждаме сега, дано да ги е оттеглила, но нека това да проличи при изказванията.
Най-напред не бива за управители и подуправители да се избират политически лица, или в ръководството на партиите, или даже в парламента, защото едни имат доверие, други нямат. Когато дойдат утре други на власт, ще се окаже, че ако нямат доверие на тях, а те няма да имат доверие, ако са от друга политическа сила, веднага ще ги сменят. Това ли искате да направим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате ли предложен текст за закона?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вижте, господин председателю, предложението ми е да се запази старият. За това пледирам - тези работи да не влизат в закона...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, питам, за да знам какво да гласуваме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, защото наистина са безумство.
Друго - искат да се уреждат правомощията на президента. Че тук ли ще ги уреждате, в този закон? Кажете в Конституцията, предложете си, че няма президент и така. Но това, мисля, че е твърде показателно. Мисля, че парламентарното мнозинство и по-скоро БСП вече се е примирило, че няма да има собствен президент. И щом няма да има собствен президент, дайте да му орежем правомощията. Аз така го разбирам. Ако вие знаехте, че президентът ще е ваш, когато ще има избори, нямаше да правите така.
Следващото изречение - "Президентът не може да откаже назначаването при повторно направено предложение". Тоест, ако управителят си има един приятел и го предложи два пъти... Ами президентът какъв е - регистратор на предложенията ли е, или може би е деловодител на банката, да ги завежда? За мен това е абсурдно предложение. Чисто и просто то няма да мине през инстанциите, които по-нататък ще разглеждат вашите безумия.
Това е добре, ал. 2. Аз пледирам ал. 2 да се запази така, както е предложена, има смисъл - "Мандатът на управителя, на подуправителите и на останалите членове на управителния съвет е със срок 5 години". Това значи, че всеки има индивидуален мандат, поне аз така го разбирам. Но по-надолу това, което се предлага, и по-нагоре, в ал. 1, това на практика се обезсмисля.
Моля ви се, има и нещо друго! Вие искате да отивате към Европа, говорим за хармонизация на нашето законодателство към Европа. Това, което се прави в ал. 1, ни хвърля в Азия. И аз виждам сега защо ни хвърля в Азия - защото наистина сигурно има хора в това правителство, в тази партия, които водят тайни преговори с държави... Нищо не казвам, някои други държави...
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): С Киргистан.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: С Киргистан. Може би местният там емир ли е, какъв е той, назначава и уволнява всичко. Сигурно е така. Недейте превръща България в такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Петте минути изтекоха!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Още една секунда.
С това предложение ние загубваме всякакво доверие в Световната банка и Международния валутен фонд. И тези от вас, които ви казват, че това не е така, ви лъжат. Нека да ви подвеждат, но моля ви се, не гласувайте това нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Господин Димитров, искам да уточня Вашето предложение. Вие предлагате в чл. 12 алинея 1 да отпадне и да бъде такава, каквато е в предишния. Алинея 2 да се запази.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Нека пак да уточня. Предложението на работната група е първата алинея да се отхвърли, втората като заместващ текст да остане в ал. 2 на чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, разбрах.
Има думата господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ние също поддържаме предложението ал. 1 да отпадне. Алинея 2 може да остане и е добре да остане.
В първата алинея особено абсурдно е последното изречение. Ние знаем, че по отношение на няколко институции у нас след 1990 г. беше постигнат един баланс между отделни институции - Народното събрание, президента. Те имат своите квоти, например при избора на съдии за Конституционния съд, за Агенцията за чуждестранна помощ и на други места. Тези правомощия трябва да бъдат запазени, за да се запази и този баланс. Абсурдно е, че управителят и подуправителите се избират от Народното събрание, останалите членове на управителния съвет се назначават и освобождават от президента по предложение на управителя, така както се предлага, и изведнъж президентът не може да откаже назначаването при повторно направено предложение. Всъщност това означава, че членовете на управителния съвет се назначават не от президента, а от управителя на банката. Щом той е този, който има право да предложи, и хипотезите са две, президентът или ще се съгласи с него, или като не се съгласи, му се прави повторно предложение и той вече е длъжен да се съгласи. Всъщност президентът няма никакво правомощие, освен наистина да узакони, да регистрира едно повторно направено предложение, по отношение на което той дори няма право на собствено мнение. С такова абсурдно положение, което всъщност обезсмисля цялата тази институция и начина, по който се назначават и освобождават членовете на Управителния съвет на Българска народна банка, ние не можем да се съгласим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Соколов, аз разбирам Вашето предложение така: Вие предлагате в чл. 12 алинея 1 изцяло да отпадне. Ако тя не отпадне изцяло, тогава да отпадне последното изречение. Благодаря.
Има думата народният представител Муравей Радев.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Аз бих се обърнал към колегите в залата с един такъв въпрос: има ли някой в тази зала, който да смята, че банката и нейното ръководно тяло не трябва да бъде достатъчно самостоятелно? Има ли някой, който да твърди, че управлението на банковата система трябва да бъде управлявано от някой друг орган в страната? Надявам се, че няма да има такъв колега. Или, ако изходим от този общ принцип, че ние като народни представители се обединяваме около мисълта, че трябва на всяка цена да осигурим независимост, абсолютна независимост на управлението на банковата система в България, то оттук-нататък нещата се опростяват и стават много, много по-леки.
Ако, колеги, сте съгласни с това мое становище, аз бих казал, че в този проект, който днес се гледа на второ четене, на няколко места този принцип просто се подценява. Прави се един не особено фин начин да бъде поставено в крайна сметка ръководството на Българската национална банка под контрола на мнозинството в парламента. И това е повече от ясно. В този чл. 12 това прозира на две места. То прозира и малко по-нататък и аз вероятно ще се спра на това и тогава, когато стигнем до онези членове, с които тези точно пълномощия се орязват. Има ли смисъл от това? Уважаеми колеги, аз смятам, че това е една грешка, защото този законопроект стъпва изключително на днешното конюнктурно състояние на парламентарно представеното мнозинство и опозицията в този парламент, сегашният, към днешна дата.
Изхождайки от тези дадености на едно правителство в сегашния му вид и на едно мнозинство, точно в сегашния му вид, вие подготвяте един законопроект, който утре може да изиграе много лоша шега точно на същото това мнозинство, когато то се окаже в малцинство. Надявам се добре съзнавате това.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Това няма да стане!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Дали това няма да стане, проф. Стоилов, ще кажат хората, а не вие. Но вие трябва да мислите не за това какво ще стане с вас или с нас, вие трябва да мислите за България. А България, повече от ясно е, че трябва да има надпартийно ръководство на Българската национална банка. Защото парламентът винаги ще бъде доминиран от една или няколко политически сили. Този парламент ще изпълнява една или няколко политически поръчки на правителството, което то поддържа. По един или друг начин интересите на това правителство в определен момент ще бъдат различни от интересите на Българската национална банка, за която е задължително да съблюдава преди всичко националните интереси. Така че ако вие сега се подхлъзнете по тази плоскост и си гласувате тези елементи, които ще дадат едно необходимо условие, подчинено положение на ръководството на банката на едно мнозинство в парламента и на едно правителство, това нищо добро не вещае за и без това трагичното положение на банковата система в страната.
Моето конкретно предложение, колеги, за да избегнем тези недъзи на законопроекта, аз бих приел ал. 1 на чл. 12 с две малки изменения. Предлагам да отпадне думата "освобождават" и да отпадне последното изречение от тази алинея, което се отнася до пълномощията и правомощията на президента във връзка с назначаването на членовете на управителния съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Йордан Соколов направи същото предложение.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз предлагам две неща: и да отпадне думата "освобождават". Това е моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Досега към ал. 1 има три предложения. Едното предложение е за изцяло отпадане на ал. 1. Второто предложение е за отпадане на последното изречение. И третото предложение е отпадане на думите "и освобождават". Ще ги гласуваме последователно съгласно правилника.
Думата има господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Най-напред бих искал да изясня процедурната страна на моето предложение. Това, което съм направил като предложение, би следвало да се разбира като предложение за алтернативен текст на това, което предлага Комисията по бюджета и финансите като ал. 1 на чл. 12. Искам с няколко думи да обоснова предложението си.
Всъщност предложението е целият Управителен съвет на Българската национална банка да се избира от Народното събрание. Мотивите са и икономически, и юридически. Без съмнение Централната банка държи в ръцете си двата най-важни лоста за управление на икономиката: основния лихвен процент и валутния курс. Без съмнение също така е, че главната отговорност за осъществяването и на икономическата политика на държавата се носи от Министерския съвет и от парламентарното мнозинство, което е излъчило този Министерски съвет. За мен е нелогично онзи, който носи отговорността, да няма възможност да влияе съществено върху тези два най-важни лоста за управление на икономиката. Практиката показа, че...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Коя практика, къде?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Практиката на предпоследното увеличение на основния лихвен процент тук, в България.
Практиката показа, че в някои случаи - надявам се като изключение - Управителният съвет на Централната банка дори не информира правителството за намерението си да увеличи основния лихвен процент. Не го намирам за логично.
Освен това искам да ви обърна внимание върху юридическите страни на проблема. Законът за Българската народна банка е приет преди Конституцията. Вярно, две седмици преди Конституцията, но преди Конституцията. Поради тази причина технически едва ли е имало възможност този закон да се съобрази с разпоредбите на Конституцията, която е влязла в сила 14 дни след него. А в Конституцията има две разпоредби, които правят компетенциите на президента по назначаването на мнозинството от членовете - обръщам внимание - на Управителния съвет - 5 от 9... В Конституцията има разпоредби, които правят това негово правомощие несъвместимо с Конституцията. Говоря за досегашния текст.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): По предложение на управителя.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Да, по предложение на управителя, но както се видя той може да му поднесе оставките им.
Какви са тези два текста? На президента е дадено правото с чл. 98, т. 7 от Конституцията "да назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители". И други държавни служители, защото в горната точка се говори за дипломатическите представители.
В чл. 84, т. 8 от Конституцията на Народното събрание е дадено правото и задължението да избира и освобождава ръководителите на БНБ. Обръщам внимание на господин Радев, че в Конституцията пише "избира и освобождава ръководителите на БНБ". Кои са тези ръководители на БНБ, само управителят и подуправителите ли? А другите членове на Управителния съвет не са ли ръководители? Ако не са ръководители, защо участвуват в заседанията на Управителния съвет, гласуват и взимат решения по двата най-важни въпроса, за които споменах в началото? Следователно, щом всичките членове на Управителния съвет са ръководители на БНБ или членове на ръководното тяло на БНБ, което е почти едно и също, значи Народното събрание трябва да ги освобождава и назначава. Едва ли би могло да се приеме, че членовете на Управителния съвет на Българската национална банка са някакви си държавни служители, чийто статут на всичкото отгоре не е ясен, тъй като липсва Закон за държавния служител, та да приемем някакви претенции на президента да назначава държавните служители, членове на Управителния съвет на БНБ. Неприемлива е според мен тезата, че останалите 5 члена на Управителния съвет на БНБ, които заемат също ключови постове в оперативното управление на Централната банка, са някакви си държавни служители. Те са част от, както е казано в Конституцията, ръководното тяло или ръководителите на Централната банка.
Ето защо моето предложение е напълно в съответствие с Конституцията и по-точно с чл. 84, т. 8 и чл. 98, т. 7. И като поддържам накратко изложените икономически съображения за предложението си, моля народните представители да го приемат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за реплика има Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, аз изслушах с интерес мотивите на господин Орсов. Но, господин Орсов, това е практиката на западните страни. Може би в източните, аз ви казах, към което някои от вашите хора се стремят и дават непрекъснато аванси, има тази практика: когато нещата станат, дайте да сменим шефа на Централната банка. Знаете, историята показа това нещо.
В модерната западна икономика и демокрация, господин Орсов, е нормално основните показатели на паричната система, които Вие изброихте, това са основен лихвен процент, валутен курс, но също така паричната политика, паричната маса и така нататък, да са прерогатив на Централната банка, не на правителството. Защо? Защото, знаете, в западните демокрации правителствата идват и си отиват, а ръководството на Централната банка остава консервативно. Тоест, една част от икономическата политика не се определя от правителството. Правителството има по-малка възможност да определя паричната политика, защото когато започнете да пипате инфлацията, това е с дългосрочно значение. Правителството има интерес да постигне някакъв ефект от шест месеца, от една година. И тогава, обръщам се не толкова към Вас, а към Вашите колеги, тогава то непрекъснато се поддава на изкушението да пусне повече пари, да задоволи този и онзи и така нататък, временно да се подобрят нещата, обаче в дългосрочен аспект да се влошат. Ето това не бива да се допуска. И това непрекъснато ни го казват от Запад, когато идват. Моля ви се, затова трябва да има една автономна, не бих казал независима, Централна банка. Автономна Централна банка.
За президента. Ами, по предложение на управителя на банката се назначават тези хора. Управителят на банката няма да предложи какви да е хора, трябва да са шефове на управления или да са такива, които могат да работят като шефове на управления. Знам, че вашите колеги правят аналогия с Висшия съдебен съвет, обаче това е колективен орган, като предложи втори път, той мисли пак. Тук управителят може да си има един приятел и два пъти да го предлага един и същи.
Това е моята реплика. Господин Орсов, моля Ви се, съобразявайте се със световната практика, с европейската практика, с практиката на западноевропейските страни. Иначе, ако се приеме Вашето предложение, значи правителството, на практика парламентарното мнозинство, да избира и банка, и правителство. Цялата власт отива в ръцете на едни и същи хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Господин Димитров, световната практика е услужлива. Има аргументи в полза на това, което казвате. Аз ще Ви дам пример в полза на моята теза. В Германия например според закона Централната банка е длъжна да изпълнява или да бъде един от механизмите в осъществяване на икономическата политика на правителството.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Няма такова нещо!
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Така е, знаеш, че е така!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Аз не се учудвам от Вашето отричане на този факт, както и от факта, че не взехте отношение по конституционните основания на моите предложения, тъй като разбирам затрудненията, които изпитвате да направите някакви възражения в тази област.
Ще се съглася с Вашата теза в противоречие с това, което господин Радев каза, че Централната банка трябва да бъде автономна, но не да има някаква абсолютна независимост и не отричам, че тя трябва да бъде автономна. Това, което предлагам, не я лишава от нейната автономност, само подобрява синхрона в нейните действия с действията на правителството.
Аз не искам да отнема и двата основни прерогатива, за които говорите - определянето на основния лихвен процент и регулирането на валутния курс от страна на Централната банка. В моето предложение такова нещо няма. Единственото, което искам, е по-голям синхрон между нейните действия и действията на правителството. В противен случай би се получило така, че двете институции, които би следвало да теглят колата на българската икономика, образно казано, биха дърпали на различни страни - правителството на една страна, като залага в бюджета среден основен лихвен процент 20 на сто; Централната банка на друга страна като го вдига през две седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Росен Михайлов.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Аз съжалявам, че едва сега имам възможност да взема отношение по предлаганите текстове. Смятам, че можем да открием голяма дискусия по въпроса абсолютна независимост или автономия, както каза господин Димитров, на нашата Национална банка. Една такава дискусия е удачна, но винаги по един или по друг начин може да достигне екстремални позиции, които в момента не биха били изгодни. Смятам, че трябва да търсим общите виждания, общите становища - това не е банка на определена политическа сила, знаем, че Националната банка е банка на републиката, банка на държавата. В този смисъл намирането на общи решения може да подчертае волята ни наистина да утвърждаваме традициите, да утвърждаваме името на Българската народна банка. И аз предлагам чл. 12, изразявайки волята и на моите колеги, да придобие следната редакция:
"Чл. 12. Управителят и подуправителите на Българската народна банка се избират и освобождават от Народното събрание. Останалите членове на Управителния съвет се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на управителя на Българската народна банка".
Отпада последното изречение на ал. 1. Ние въвеждаме основен принцип - мандатността, при управлението на Националната банка, така че ще си запазя правото да предложа отпадането на аналогичния текст и в чл. 15 от предложения законопроект.
Смятам, че с подобно виждане можем да формираме едно единно становище, което да ни придвижи напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи Вие подкрепяте предложението на Йордан Соколов.
Има думата за реплика господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Използвам възможността, която ми дава процедурната реплика, за да взема отношение към това, което предложи господин Росен Михайлов. Добре е, че предложи отпадането на последното изречение на ал. 1. Аз ще го подкрепя. Обаче съмненията ми остават само при освобождаването. Бихте ли се съгласили, господин председателю, господин Желев, господин Михайлов, да гласуваме ал. 1 на чл. 12, или целия чл. 12, след като гласуваме чл. 15. Нека да видим какви постановки ще се приемат в чл. 15 и тогава да се върнем към чл. 12. Защото това "освобождават" произхожда от чл. 15,тоест кога те трябва изрично да освободят някого. Естествено, не при изтичане на мандата. Или може би при изтичане на мандата. Нека да видим как ще приемем текста на чл. 15 и после да се върнем да гласуваме чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Росен Михайлов.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Аз мисля, че формулировката "избират и освобождават" идва директно от Конституцията на Република България като основен текст. Така или иначе освобождаването на управителите и подуправителите на Българската народна банка естествено става с приемането на техния отчет. Ние не можем да кажем според мен, ако тръгнем по една такава хипотеза, че с изтичането на мандата няма да има решения на Народното събрание. Така че това не визира предсрочното освобождаване, както Вие мислите, господин Димитров, което е разгледано в предложения чл. 15, ал. 1. И в този смисъл няма нарушение с такава формулировка.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Добре, тогава ще го гласуваме, но нека да го гласуваме преди отпадането на думата "освобождават".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разбира се, че ще го гласуваме.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред гласуваме заместващия текст на Златимир Орсов. Текстът, предложен от госпожа Нора Ананиева, е оттеглен, затова няма да го гласуваме. Господин Орсов обоснова своето предложение.
Моля да гласувате за заместващия текст на господин Орсов.
От общо гласували 195 народни представители, за - 7, против - 105, въздържали се - 83.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Лучников е към предложението на госпожа Ананиева.
Преминаваме към предложението на комисията, за което има три предложения:
Първото е ал. 1 да отпадне изцяло. Това е предложение от господин Йордан Соколов и господин Муравей Радев.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 194 народни представители, за - 75, против - 104, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.



Моля да гласувате предложението на народния представител Венцеслав Димитров в първото изречение на ал. 1 да отпаднат думите "и освобождават".
От общо гласували 181 народни представители, за - 66, против - 81, въздържали се - 34.
Не се приема предложението.
Моля да гласувате предложението от народния представител Йордан Соколов, подкрепено от Росен Михайлов, да отпадне последното изречение "Президентът не може да откаже назначението при повторно направено предложение".
От общо гласували 195 народни представители, за - 192, против няма, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Може ли да предложа една редакция за втората алинея?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, кажете, въпреки че нямате право.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Не, става дума за уточнение. Защото се оказа, че когато приемаме закони е по-добре малко да помислим преди да ги пускаме.
Колеги, вижте каква редакционна бележка имам. Така някой може да си помисли, че едва ли не мандатът им започва да тече колективно. Знам, че ние всички мислим, че ман¬да¬тът трябва да е индивидуален и с това се съгласихме.
Затова, ако се съгласите, да ви предложа следната редакция:
"Мандатът на управителя, на подуправител и на всеки от останалите членове на управителния съвет от Българска народна банка е със срок от пет години."
РОСЕН МИХАЙЛОВ (от място): Защо в единствено число?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, "на всеки от подуправителите".
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: То се подразбира.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: То се подразбира, обаче, за да е ясно.
Господин Желев, вижте каква редакция правя! Мисля, че такова нещо имаше когато го разглеждахме в комисията, но тук някак си е изчезнало. Пак чета.
"Мандатът на управителя, на всеки от подуправителите и на всеки от останалите членове на управителния съвет на БНБанка е със срок пет години."
За да се знае, че всеки има индивидуален мандат. Нали това сме мислили всички - че трябва да дадем индивидуални мандати. По този начин, с това уточнение, няма да може да има различни тълкувания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения от комисията?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Текстът е достатъчно ясен. Ако някой реши да тълкува недоброжелателно този текст мисля, че както и да го формулираме той ще има тази възможност - да го тълкува по този начин.
Аз мисля, че тук се визират реално длъжностните наименования. В случая става дума за управител, подуправител и членове на управителния съвет. За всеки един от тях се разбира, че става дума за индивидуален мандат. Мисля, че в никой от колегите както от комисията, така и у народните представители не възникват съмнения, че не става дума за индивидуален петгодишен мандат.
Да, ал. 2 с този си текст и съдържание включва индивидуален петгодишен мандат за всеки един от изброените управител, подуправител, член на управителния съвет.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Дори това, което казахте е важно, защото то влиза в протокола. Ясно е, че става дума за индивидуален мандат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласуваме чл. 12. В ал. 1 отпада последното изречение и ал. 2 така, както е предложена.
Моля да гласувате.
От общо гласували 198 народни представители, за - 186, против - няма, въздържали се - 12.
Параграф 2 е приет.
Параграф 3!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 3. Предложение от законопроекта на народния представител Красимир Премянов и група народни представители за чл. 15.
Чл. 15 се изменя както следва:
"Чл. 15. Ал. 1. Мандатът на управителя на банката, на подуправителите и на останалите членове на управителния съвет може да бъде прекратен предсрочно:
1. при смърт;
2. когато са възпрепятствани да упражняват своите функции за повече от една година;
3. ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер;
4. при подаване на оставка.
Ал. 2. При изтичане или предсрочно прекратяване на мандата на управителя на Българската народна банка изтичат или се прекратяват мандатите на подуправителите и на останалите членове на управителния съвет. До избора на нов уп¬ра¬ви¬тел и управителен съвет същите продължават да изпълняват задълженията си.
Ал. 3. Когато член на управителния съвет напусне съвета преди изтичането на неговия мандат или същият бъде прекратен предсрочно, компетентният орган по чл. 12 избира или назначава нов член до края на мандата, съобразно предходната алинея."
Следващият вариант е по законопроекта с вносител народният представител професор Нора Ананиева.
Член 15 се изменя както следва:
"Чл. 15. Ал. 1. Управителят на банката, подуправителите и останалите членове на управителния съвет могат да бъдат освобождавани преди изтичане на мандата им в следните случаи:
1. при подаване на оставка;
2. при невъзможност да упражняват функциите си в продължение на повече от една година;
3. с влизане в сила на присъда, с която на лицето е наложено наказание "лишаване от свобода" или друго по-тежко наказание за умишлено престъпление;
4. със смъртта на лицето.
Ал. 2. В случаите на ал. 1, т. 1 и 3 предсрочното освобождаване се извършва с решение на Народното събрание.
Ал. 3. Когато редовният мандат на управителя, на подуправителите или на друг член на управителния съвет бъде предсрочно прекратен на основанията и по реда на ал. 1 и 2 компетентният орган по чл. 12 избира или назначава на освободеното от тях място друго лице за остатъка от срока на редовния мандат."
Предложение от народния представител Светослав Луч¬ни¬ков.
В чл. 15, ал. 3 думите "за остатъка от срока на редовния мандат" да бъдат заменени с думите "за нов пълен редовен мандат".
Предложения от народните представители Ивайло Калфин и Росен Михайлов.
Първо. Чл. 15 се изменя както следва:
"Чл. 15. Ал. 1. Мандатът на управителя на банката и подуправителите може да бъде предсрочно прекратяван при следните случаи:
1. ако те са осъдени за умишлено престъпление от общ характер;
2. ако са възпрепятствани да упражняват своите функции за повече от шест месеца;
3. при смърт;
4. по собствено желание.
Ал. 2. Мандатът на членовете на управителния съвет, които са ръководители на управление (директори в банката) може да бъде предсрочно прекратяван в следните случаи:
1. ако те са осъдени за умишлено престъпление от общ характер;
2. ако са възпрепятствани да упражняват своите функции за повече от шест месеца;
3. при смърт;
4. по собствено желание;
5. по предложение на управителя на банката."
Второто предложение е - сегашната ал. 2 на чл. 15 става ал. 3 на чл. 15.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси.
Член 15 се изменя така:
"Чл. 15. Ал. 1. Мандатът на управителя, на подуправителите или на останалите членове на управителния съвет се прекратява предсрочно при:
1. подаване на оставка;
2. фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си повече от една година;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание "лишаване от свобода" за умишлено престъпление;
4. смърт.
Ал. 2. Освен в случаите по ал. 1 мандатът на управителя или на подуправителите на Българската народна банка се прекратява предсрочно с решение на три пети от всички народни представители.
Ал. 3. Освен в случаите по ал. 1 мандатът на назначен от президента на републиката член на управителния съвет на Българската народна банка се прекратява предсрочно по предложение на управителя на Българска народна банка. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.
Ал. 4. При предсрочно прекратяване на мандата на управителя, на подуправител или на член на управителния съвет на Българската народна банка на негово място се избира, съответно назначава, друго лице за нов петгодишен мандат."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки?
Има думата госпожа Нора Ананиева.


НОРА АНАНИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По повод на предишното гласуване на параграфа, по който аз бях оттеглила тази екзотична формула на редовен и нередовен мандат, или пълен и непълен мандат, такава беше и волята на залата, няма да поддържам и в чл. 15, ал. 3, така, както беше формулирана в моя законопроект.
Комисията е възприела по същество основната част от моя законопроект - чл. 15, а именно, четирите основания за предсрочно прекратяване на мандата. След това обаче, има два спорни въпроса, по които моля да се произнесе залата, преди да гласува и в дискусията вносителите да вземат становище.
Единият спорен момент е за решението, с което, или по-скоро за мнозинството, с което Народното събрание приема решения за предсрочно освобождаване. Ние вече гласувахме, че и събранието решава освобождаването. Това е текстът по чл. 12.
Във варианта на комисията се предлага предсрочното прекратяване да става с решение на три пети от всички народни представители или с квалифицирано мнозинство. Разбирам мотивите, те вероятно са свързани с желанието да се постигне максимално широко съгласие при приемането на толкова важни за стабилността на банковата система и нейното управление решения, но искам да припомня Конституцията, съгласно която всички решения на Народното събрание се приемат с мнозинство повече от половината от присъствуващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство. За този случай Конституцията не определя друго мнозинство. Вследствие на което, дори да мине с мнозинство това изискване за три пети, то няма да носи конституционен характер.
И втората ми бележка, във връзка с доразвитието на предсрочното прекратяване в ал. 3, мисля, че би следвало да подкрепим логиката от чл. 12 и да отпадне последното изречение в ал. 3: "Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение". Тази теза беше обоснована и получи мнозинство в залата.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Муравей Радев има думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз приемам това, което каза госпожа Нора Ананиева по отношение на втората част на нейното изказване. Действително ние приехме вече един принцип и нормално, естествено е тук в ал. 3 да продължим с този принцип и да отпадне това, че президентът не може да откаже освобождаването при повторно предложение, затова защото просто е смехотворно изобщо да му даваме някакви правомощия, когато той, като му предложим първия път, откаже, а втория път вече не може да откаже същото предложение. Така че това просто е една нелепост. В този смисъл това вероятно ще отпадне. Бих се радвал, ако стане така.
Не бих се съгласил с логиката на госпожа Ананиева дотолкова, доколкото това противоречи изобщо на принципа, с който започна предишното си изказване. Вие нали добре си давате сметка, че в крайна сметка по този начин управителят и неговите заместници стават откровени заложници на някакво мнозинство, което винаги е преходно в един парламент. Ами я си представете, че това мнозинство стане утре плаващо и то бъде по някакъв начин мотивирано от отделни лобита - икономически, политически и т.н. Вие представяте ли си как би се чувствувал един управител на една институция и неговите заместници, които са призвани, независимо от тези конюнктурни, моментни състояния на един парламент, да отстояват независимостта и най-вече националните интереси на банковата система, а оттам и на нацията като цяло.
Аз много остро възразявам срещу подобен подход. Не може едно управително тяло ежедневно да чувствува своята пряка зависимост от някакво плаващо мнозинство. Нещо повече, не три пети. Завчера в комисията аз предложих квалифицираното мнозинство, с което може да бъде освободен управител или негов заместник, да бъде две трети. Тогава това дава една далеч по-голяма сигурност на това управително тяло да извършва своите функции относително независимо и да носи съответната отговорност. Защото три пети - казват колегите - добре, три пети - 144 човека, аз ви казвам: не изхождайте от днешното монолитно единство на това мнозинство, което управлява страната. По един или друг начин, днес или утре, вдругиден, ако щете, то ще бъде по някакъв начин вече в плаваща форма и тогава е свършено с независимостта на банката.
Надявам се, че това не желае да постигне мнозинството, поради което аз предлагам в ал. 2 това "три пети" и поддържам моето предложение отпреди няколко дни в комисията, да бъде "квалифицирано мнозинство от две трети".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика от госпожа Нора Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПГДЛ): Уважаем господин председател, господин Радев! Аз мисля, че в случая се започва една борба с книжни призраци или тигри. Става дума за строго определени основания за предсрочно освобождаване - подаване на оставка, трайна невъзможност повече от една година да се изпълняват задълженията и трето, влязла в сила присъда.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Не е казано така ясно.
НОРА АНАНИЕВА: Казано е достатъчно ясно. При тези три основания какво всъщност ще реши събранието? Ще констатира обстоятелството. Четвъртото основание - смърт - се констатира с друг акт. Не е нужен акт на Народното събрание.
И второ, не става дума за мое лично становище по въпроса за мнозинството. Аз ви прочетох Конституцията. Квалифицирано мнозинство се установява само с конституционния текст. И да го приемем ние, то във всички случаи ще бъде отменено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Муравей Радев за дуплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Госпожо Ананиева, аз съм принуден да Ви направя една дуплика и Ви моля да прочетете внимателно текста. Ако това, което казвате, го запишете в този текст, аз бих го приел веднага. Вижте обаче какво пише тук: "Освен в случаите по ал. 1". Ал. 1 дава тези хипотези, за които Вие преди малко говорихте. Но текстът на ал. 2 започва: "Освен в случаите по ал. 1 мандатът на управителя или подуправителите се прекратява предсрочно при еди-какво си", което значи, че му хрумва на някой от мнозинството да каже: А бе, този не ми харесва, защото той вчера кихна, лошо кихна, дайте да го сменим.
Така че този текст, който днес ни предлагате, всъщност ни дава възможност да правим точно това, от което аз се страхувам.
Моля Ви, ако Вие действително потвърждавате Вашето предложение, дайте му писмена форма такава, каквато да бъде ясна и конкретна, и аз ще я приема.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Златимир Орсов има думата. След това Светослав Лучников.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, аз ще се съглася напълно с аргументите, които проф. Ананиева изложи пред вас. Конституцията не позволява никакво квалифицирано мнозинство относно освобождаването или пък за избирането на членовете на управителя и подуправителите на Българска народна банка. Така че тези "три пети" трябва да отпаднат. И за да бъде текстът в съответствие с Конституцията, трябва да бъде гласувано едно предложение и правя формално предложение, за да бъде улеснен председателят на Народното събрание, думите "на три пети от всички народни представители" да се заменят с "на Народното събрание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Всъщност комисията е възприела моето предложение - да се избират членовете на управата на Българска народна банка за 5-годишен мандат. Обаче след това тя е сътворила - не знам по чие предложение, не виждам да е спазен правилникът и да е направено предложение в този смисъл - две нови алинеи на чл. 15, които в никакъв случай не могат да се приемат, защото представляват грубо нарушение на независимостта на банката. Освен изброените в ал. 1 на чл. 15 основания за прекратяване на мандата, които са естествени и срещу които не може да се спори, се предвижда и една бланкетна възможност за Народното събрание или за управителя на банката да прави предложение пред президента за прекратяване на мандата, без всякакво основание, подчертавам - без всякакво основание. Защото се казва освен в случаите на ал. 1, където са изброени основания, че Народното събрание може да прекратява мандата - с какво мнозинство, е друг въпрос.
Аз не мога да се съглася по този начин да се разбие сигурността на управителите на банката в изпълнението на техните задължения. Аз не знам какви конюнктурни съображения са подтикнали комисията да вземе това решение. Очевидно има такива. Но в един момент, в който нашата финансово-кредитна система се намира в много особено състояние, когато ролята на Българска народна банка се повишава и наистина трябва да се повишава, защото тя трябва да направи неимоверни усилия да спаси страната от финансовата криза, която се дължи - аз съм дълбоко убеден - на нефинансови съображения... Защото кризата на нашата финансова система се дължи на криза в нашата реална икономика, защото тя се дължи на несъбираеми вземания, които не могат да бъдат обслужваеми, понеже са инвестирани в нерентабилни, в губещи предприятия, а, от друга страна, на кредити, които са отпуснати на неплатежоспособни длъжници, за което Българска народна банка едва ли е имала възможност своевременно да реагира, защото тези неплатежоспособни длъжници са много мощни и имат начин да влияят върху търговските банки, които са ги кредитирали.
Затова подчертавам - в този момент е особено необходимо да се гарантира независимост и спокойствие на работата на ръководството на Българска народна банка. Това може да стане само, когато хората са напълно спокойни, че за 5-годишния мандат, за който са избрани, никой няма право да ги лишава от техния мандат. Защото иначе как ще работят тези хора, върху които като дамоклев меч всеки момент виси възможността да бъдат освободени по решение на Народното събрание, особено когато тук се пледира, че то може да стане с едно обикновено мнозинство. Ами това е просто една игра със съдбата на хората, една пълна невъзможност да действат самостоятелно, по съвест и компетентност, а да бъдат винаги повлияни от хрумването - извинявайте - на едно конкретно мнозинство. И като имате предвид, че това мнозинство е мнозинство на присъстващите в Народното събрание, можете да си представите какво може да стане - 60-70 души при една благоприятна обстановка могат да лишат управителите на Народната банка от техния мандат.
Това е просто едно несериозно предложение. С това вие се отдалечавате абсолютно от практиката на развитите, цивилизовани страни, които щадят независимостта на своята банка и възлагат върху тази независимост основните си надежди за оздравяване на тяхната финансова система.
Аз много ви моля да помислите и моето конкретно предложение е предлаганите ал. 2 и 3 на чл. 15 да отпаднат, а ал. 4 да стане ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата управителят на Българска народна банка господин Филипов.
УПРАВИТЕЛ ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В продължение на близо пет години много често в разговори със западни банкери гордо съм казвал, че нашият Закон за Българска народна банка, независимо че беше приет преди приемането на Договора от Маастрихт, е в такъв вид, че с него можем без изменения да се присъединим към Европейския съюз. За съжаление с някои от измененията, които се предлагат специално по чл. 15, според мене ние твърдо се отдалечаваме от принципите, които съществуват в Европейската общност. Става дума за тази възможност за предварително прекратяване на мандата на членове на управителния съвет. Ако вие действително имате предвид това, че някой от нас може да полудее, което може би не е толкова изключено при тези обстоятелства, при които ние работим, ако искате, намалете срока за невъзможност за изпълняване на задълженията от 1 година на половин година; ако искате, в крайна сметка преминете към намаляване на мандата на някои от членовете на управителния съвет, ако искате - за управител и подуправители, ако искате - за останалите членове на управителния съвет. Но много ви моля, не посягайте на принципа на мандатността в централната банка. Защото вие правите по този начин централните банкери второ качество, тъй като наскоро вие приехте мандат за едни служители 9 години без прекратяване на техния мандат, т. е. вие казвате, че е възможно точно тези да не могат да си изпълняват задълженията както следва.
Затова много ви моля да не бъде приеман този текст в този вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Става въпрос за алинеи 2 и 3, както каза господин Лучников?
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Аз се извинявам, аз се изказвам общо. Нямам намерение естествено да ви предлагам отделни редакции.
Особено е опасно - заявявам го като управител на Българска народна банка - управителят на Българска народна банка да може да предлага останалите. Това означава, че вие управителя на Българска народна банка го правите единоначалник и се връщате към първия вариант на изменението на закона. Това е изключително опасно и аз като управител предпочитам да нямам това право, тъй като просто това е една изключително голяма отговорност, която считам, че при една автономна институция не бива да я има.
Това е, което имам по чл. 15.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи Вие подкрепяте предложението на господин Лучников ал. 2 и ал. 3 да отпаднат, което вече е направено.
Има думата господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Първо, бих изказал едно общо съображение, че наистина в нашата практика след 1991 г. констатираме недостатъчна връзка, недостатъчни гаранции за взаимодействие между отделните институции в държавата. И естествено този факт ражда понякога добрите намерения да се намерят такива пътища, които да направят тези взаимодействия по-ефективни.
По мое дълбоко убежение обаче плодотворният механизъм за решаването на този въпрос не е пътят за цялостно подчиняване на една институция на друга институция.

Пътят е намирането на един по-съвършен механизъм на контрол и баланс, който да позволи да се отчитат националните интереси в един по-дългосрочен период. Макар че формално Българската народна банка не е номинирана като някоя втора, трета, четвърта или пета власт, известно е, че тя играе една особено важна роля в стабилността на финансовата система и на държавата като цяло.
По принцип аз смятам, че могат да съществуват такива случаи в практиката, когато да се наложи освобождаване на управителя, подуправителя и на членове на Управителния съвет извън четирите основания, изрично споменати в ал. 1.В такъв случай добре би било да има едно предварително фиксирано, достатъчно внушително мнозинство - тук може да се спори дали да бъде три пети, две трети, дали три четвърти, което да гарантира, че този акт няма да бъде предприет по някакви конюнктурни политически съображения, а наистина поради някакви обстоятелства, понякога и форсмажорни, които не могат да бъдат предвидени в тези четири възможности.
Но както чухме преди малко, Конституцията не дава възможност да се определи едно такова законно основание, подобно мнозинство - три пети, две трети и така нататък. При това положение единствената последица, която може да настъпи, ако се гласува този вариант, е, че фактически всяко решение, взето с обикновено мнозинство, ще има силата да смени управителя на Народната банка. Като сравнявам тези два варианта, то аз лично предпочитам по-скоро да отпаднат предложенията в ал. 2 и ал. 3,отколкото да поемем един толкова голям риск при една нестабилна финансова и банкова система в страната, тъй като според мен в момента най-важното е да се осигури необходимото спокойствие и стабилност на ръководството на банката за един по-продължителен етап да реализира своята политика. Това дали и кога има или няма синхрон в дейността на основните държавни институции, е въпрос, който може да се реши и по друг начин, а не чрез този механизъм, който се предлага.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председател, колеги! Доволен съм, че вече бяха изказани мнения, които съответствуват на това, което аз ще защитавам и мисля, че беше добре, че и управителят се произнесе, и колегата Маринов. Защото обикновено това, което аз предлагам, най-лесно се отхвърля. Но все пак искам да допринеса с още няколко довода към изказаните препоръки да отпаднат ал. 2 и ал. 3.
Най-напред ще се захвана за думите на господин Маринов. Голяма е отговорността на Народното събрание за това, което ще направи. И ако го направим, ние сме длъжни да действаме съобразно тази отговорност. Но обикновено отговорността на Народното събрание се размива. Всеки я прехвърля - естествено, най-голямата е на парламентарната група на мнозинството. Но понеже там има много хора, всеки може да се оправдае с другия.
Освен това, това, което каза господин Филипов, че се дава право на управителя да отзовава винаги членове на Управителния съвет и то пет души, които заедно с него, а и без него даже, са мнозинство при 9 души. Ами че тогава вие нарушавате цялата философия на функциониране на централната банка, в която основна функция играе Управителният съвет. Защо тогава не предложите да се измени чл. 18,който определя как става гласуването? Вижте:
"Чл. 18.Управителният съвет може да заседава, ако присъстват повече от половината от членовете му. Решенията му се приемат с обикновено мнозинство на присъстващите членове. При равенство на гласовете, решаващият е гласът на управителя".
Само тогава е решаващ! А със направеното предложение в ал. 3 вие правите така, че винаги неговият глас да е решаващ, защото не дай Боже някой да гласува против него. Той ще каже: "Внимавай, защото нали знаеш какви права имам". И особено при повторното. Хайде, повторното дори да отпадне.
Знам, че се притеснявате, че някой може да не е на равнището на онова, за което е избран. Но затова аз ви посъветвах, пак ще ви посъветвам: не политизирайте избора нито на управител, подуправител, нито на членове на Управителния съвет. Даже бих отишъл по-нататък - не политизирайте надзорниците на търговските банки. Не слагайте там професори по всичко, говорители, шефове на протоколите, неидентифицирани журналисти и така нататък. Това, което го правите, е най-доброто, за да разбиете банковата система. Аз знам, че преобладаващата част от вас не знаят какво става там. Но моля ви се, контролирайте вашето правителство какво прави. Защото аз виждам, че тази стъпка, която се прави сега, с предложението да се удари БНБанка, е логична стъпка от всичко онова, което един професор, който е чел много Ленин, ми каза: първо, да вземем банките.
Моля ви се, противопоставете се на това нещо. Много е опасно много голяма власт да се дава и на управителя. Много е опасно да дадете власт и на парламента по средата на мандата да сменя управителя, защото той тогава ще бъде подчинен на парламентарното мнозинство и ще прекарва сигурно половината от времето си тук, в парламента, да изучава какви са настроенията на мнозинството, как се създава вътре в това мнозинство мнозинство, как се взимат вашите решения в парламентарната група и така нататък. То тогава по-добре изберете примерно, както сте избрали шеф на Комисията по бюджета и финансите, още един, който го назначете за управител до края на вашия мандат. Така ще е най-лесно той да бъде непрекъснато тук и да се съобразява.
Аз пак казвам: не би трябвало да се назначават политически лица. Няма да има независимост, ако бъдат приети ал. 2 и ал. 3. Пак подчертавам, губи се смисълът от Управителния съвет.
По ал. 4 може би господин Желев пак да направи едно такова изявление, да се знае, че е за протокола и това е била волята на мнозинството, което ще го гласува, за да се знае за какво става дума при предсрочно прекратяване. "Назначава се друго лице" - вижте, мен ме притесняват думите "друго лице". Примерно нещо стане с управителя и той си подаде оставката. Значи ли, че другото лице не трябва да бъде нито член на Управителния съвет, нито подуправител? Значи ли? Аз мисля, че може да се тълкува и така, и така. Тоест "друго лице" значи, че трябва да се намери някой, който е различен от подуправителя. А не е ли по-нормално един подуправител да стане управител? Особено в такава консервативна институция! Така че думите "друго лице" подсетете ни тук с какво могат да бъдат заместени, така че да не бъдат тълкувани в такъв смисъл. За мене може и подуправител, може и член на Управителния съвет да бъде избран за управител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Така не може да се разбира.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, не, аз ви казвам как може да се разбере от някои при желание да го тълкува в друг смисъл. Нека тук никой да не възрази на това нещо и тогава ще го приемем.
Така че аз се присъединявам към предложенията ал. 2 и ал. 3 да отпаднат - три пети, две трети и така нататък. Даже видяхме, че нищо не пречи само две парламентарни групи да се сговорят: ти на мене - аз на тебе, и това е.
Аз съм против това нещо. Аз съм против политизирането, пак казвам, и да не избираме за централни банкери политически лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи да се изкажат? Мнението на комисията по отношение на предложението за отпадането на ал. 2 и ал. 3?Тъй като противоконституционалността на трите пети, ако се премахне, изцяло променя смисъла. Тогава всеки момент може да бъде сменен управителят. Какво е мнението на комисията?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: При обсъждането мнението, уважаеми господин председател, беше, че текстът не е противоконституционен. Нещо повече, в първоначалния вариант при обсъждането на чл. 15 бяхме включили квалифицирано мнозинство, равно на повече от половината от всички народни представители. По молба на колегите от страна на опозицията и отговаряйки на техни предложения, въведохме по-сериозно квалифицирано мнозинство, ако можем така да се изразим, стигайки до три пети и търсейки възможност за по-широк консенсус при възможността да се прекратяват пълномощията на управителя или подуправителите на Българска народна банка.
Именно тези три пети дават такава възможност да се търси все пак един оптимален консенсус при избора и в зависимост от пълномощията, които има Народното събрание, да притежава и това свое право - освен че назначава, и да прекратява пълномощия предсрочно.


Що се отнася до трите пети, че са противоконституционни, аз мисля, че това, че в Конституцията - това бяха и разсъжденията на юристите и експертите, с които сме работили - е записано, че решенията на Народното събрание се вземат с обикновено мнозинство, то това не означава, че със съответни закони не може да се въвежда и друг вид мнозинство, в случая и квалифицирано. Не е приоритет само на Конституцията квалифицираното мнозинство. Във всеки един от законите, в които се фиксира определен начин и ред на вземане на решения, Народното събрание е суверенно да се произнесе дали да приеме или да не приеме това решение като правна норма.
Предполагам, че колегите ще търсят възможност да атакуват това решение в Конституционния съд, но мисля, че един безпристрастен конституционен съд би запазил досегашния текст, както е предложен от страна на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли други бележки? - Росен Михайлов. Поддържате ли да гласуваме отделно Вашето предложение с Ивайло Калфин?
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Аз оттеглям предложението си, направено заедно с колегата Ивайло Калфин и предлагам в ал. 3 на чл. 15, както е предложено от комисията, да отпадне последното изречение: "Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение." Мисля, че то съвпада и с някои от преждеговорившите.
Що се касае до нарушаване на независимостта, бих искал да прочета само и мисля, че няма нужда да бъде свидетелствувано толкова точно и доскунално. В Закона за Националната банка на Унгария е предвидено предсрочно прекратяване на мандата на управителя на банката да бъде извършено от президента на републиката.
Ние визираме в предложенията, които са направени в чл. 15, мисля, че последните виждания по действието на Закона за БНБ. Аз не смятам, че по този начин можем да нарушим автономията на институцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението на госпожа Нора Ананиева е оттеглено. Тя се съгласява с текста на комисията, като прави поправката "с 3/5".
НОРА АНАНИЕВА (от място): Без ал. 2 и 3.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Тя ги оспорва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но Вашето предложение като текст не трябва да се гласува.
Предложението на народния представител Светослав Лучников е взето предвид.
Ивайло Калфин и Росен Михайлов оттеглиха своето предложение.
Преминаваме към гласуването на текста, предложен от комисията.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Трябва да гласуваме отпадането на ал. 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, преминаваме към този текст, в който предварително ще направим предложение за отпадане. Най-широкото предложение за отпадане е отпадането на ал. 2 и ал. 3 заедно. Може и поотделно. Най-широкото предложение е отпадане на двете алинеи. Ако не отпаднат двете, можем да ги гласуваме поотделно.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ако не отпаднат заедно, ще ги гласуваме поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
Моля гласувайте отпадането на ал. 2 и ал. 3 по предложение на народните представители Лучников, Маринов, Венцеслав Димитров и други, подкрепено от управителя на БНБ.
От общо гласували 206 народни представители, за - 100, против - 47, въздържали се - 59.
Има предложение за прегласуване от господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Правя предложение за прегласуване, защото някои хора не разбраха точно за какво става дума. Имам предвид, че доста хора влязоха от коридорите в залата в последния момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Подлагам на прегласуване отпадането на ал. 2 и ал. 3.
От общо гласували 211 народни представители, за - 105, против - 38, въздържали се - 68.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да ги гласуваме поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще ги гласуваме поотделно.
Моля да гласувате отпадането на ал. 2.
От общо гласували 208 народни представители, за - 109, против - 18, въздържали се - 81.
Ал. 2 отпада.
Кирил Желев иска думата.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, моля за прегласуване на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да прегласувате ал. 2.
От общо гласували 214 народни представители, за - 101, против - 37, въздържали се - 76.
Предложението не се приема.
Процедура - Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Очевидно е, че доста хора един път гласуват така, един път - иначе. Затова предлагам докато те изяснят своята позиция, да дадете една почивка или прекъсване за изясняване на позицията. Наистина, говорят се различни неща. Един път се гласува едно, друг път се гласува друго. Сега видяхте, че има разлика в гласуването 10 гласа. Преди малко за един глас можеше и двете алинеи да отпаднат, а сега въобще не може да стане. Още повече, че ви казах, че тези две алинеи ни отдалечават от Европа. Тези, които искат да ни вкарат в Азия, моля ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: 15 мин. почивка. (Звъни)


След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Продължа заседанието на Народното събрание.
Преминаваме към следващите гласувания. Остана да гласуваме ал. 3 - най-напред отпадане изцяло, след това отпадане на последното изречение. Остана също да гласуваме отпадане на текст от ал. 2, така както предложи господин Орсов.
Най-напред моля да гласувате отпадане на ал. 3 изцяло.
От общо гласували 188 народни представители, за - 85, против - 39, въздържали се - 64.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате отпадането на последното изречение на ал. 3 "Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение", което е аналогично на това, което гласувахме да отпадне.
Моля да гласувате отпадането на последното изречение от ал. 3, което беше обосновавано многократно.
От общо гласували 190 народни представители, за - 184, против - 3, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
И последно предложение: в ал. 2 думите "с решение на три пети от всички народни представители" се заменят с думите "с решение на Народното събрание". Предложението е на господин Орсов.
Моля да гласувате!
От общо гласували 195 народни представители, за - 23, против - 65, въздържали се - 107.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 3 така, както е предложен от комисията, с гласуваното отпадане на последното изречение от ал. 3.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 204 народни представители, за - 111, против - 86, въздържали се - 7.
Параграф 3 е приет.
Заповядайте, господин Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Виждам, че нещата в залата много се политизираха, но смятам, че мнозинството трябва да обърне внимание на хората, които се изказаха от неговите редици за отпадането на ал. 2 и 3, да обърне внимание на това, което каза управителят на Българската народна банка и да приеме предложението за отпадането на ал. 2 и 3.
Затова предлагам, господин председателю, да прегласуваме целия § 3 и ако при прегласуването се получи неприемане, да се върнем отново към ал. 2 и 3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате повторно чл. 15 - съдържанието на § 3, така както е предложен от комисията с гласуваното отпадане на последното изречение от ал. 3. Моля да гласувате!
От общо гласували 199 народни представители, за - 108, против - 83, въздържали се - 8.
Параграф 3 е приет.
За процедура има думата господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! След тези несъвсем обмислени гласувания, които станаха преди почивката и сега, аз обръщам внимание, че съществено трябва да се промени Законът за Българската народна банка, тъй като въведохте принципа на единоначалието. Най-малкото трябва да промените чл. 18, който предвижда как се взимат решения; на практика да кажете, че Управителният съвет не взима решения - решенията се взимат в кабинета на управителя и се предават по-нататък за изпълнение от членовете на Управителния съвет.
Тъй като такова предложение не е постъпило, аз ви предлагам да прекратим дебатите по този законопроект, да прекратим по-нататъшното му приемане и да го отложим за разглеждане, след като бъде преценено какво трябва точно да се промени. Защото наистина това, което се направи със съдействието на хора, които изглежда много, много не разбират какво е това Централна банка - повече разбират какво е партийна дисциплина...
Моля ви се, колеги! Господин професор Стоилов, който вървите и непрекъснато казвате на хората как да гласуват, моля Ви се, уточнете си позицията какво искате да правите с този закон. Или го отменете, закрийте Централната банка, направете си едно отделение в Министерството на финансите - емисионно отделение и толкоз!
Затова предлагам да отложим приемането на по-нататъшните текстове за дълго време - след като бъде ясно какво ще стане с този закон. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против това процедурно предложение? - Няма.
Моля да гласувате процедурното предложение на господин Венцеслав Димитров да прекратим разглеждането на този законопроект и да преминем по следващата точка от дневния ред.
От общо гласували 205 народни представители, за - 88, против - 84, въздържали се - 33.
Предложението не се приема.
Преминаваме към § 4.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 4. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения:
1. Заглавието "Допълнителна разпоредба" се изменя в "Допълнителни разпоредби".
2. Създава се нов § 1а със следното съдържание:
"§ 1а. Ал. 1. Редовен мандат по смисъла на този закон е 5-годишният мандат на управителя, подуправителите и членовете на Управителния съвет по чл. 12, ал. 1.
Ал. 2. Началото на първия редовен мандат по този закон започва да тече от датата на влизането в сила на Закона за Българската народна банка".
Това е предложение на вносителя - народния представител професор Нора Ананиева.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В § 1а, ал. 2 да придобие следната редакция:
"Ал. 2. Началото на първия редовен мандат на заварените при влизането на този закон в сила управител, подуправители и членове на Управителния съвет е датата на последното им избиране, съответно назначаване на тази длъжност."
Предложение на Комисията по бюджет и финанси за § 4. То се отнася до Преходните и заключителните разпоредби:
"§ 4. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 2а със следното съдържание:
"§ 2а. Мандатът на управителя, подуправителите и останалите членове на Управителния съвет изтича на 29 юни 1996 г., 5 години след влизането в сила на Закона за Българската народна банка".
Всъщност това са предложенията за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате ли бележки? - Господин Лучников.





СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Отново се сблъскваме с едно предложение, което противоречи на елементарната логика. Провъзгласява се, че мандатът на лицата започва от датата на влизане в сила на Закона за Българска народна банка. Ами някои от тях не са били избрани тогава! Как може да им връщате мандата за време, когато те не са били избрани! То бива, бива подчиняване на законодателството на временни съображения, но толкова вече не бива!
Не може да се приеме такъв абсурд. Тези хора са избрани, в голямата си част преизбрани на 31 юли 1993 г. Ето това е акт, с който те са избрани, ето това е момент, от който започва да тече техният мандат. Всичко друго противоречи на елементарната логика, противоречи на самия дух на закона.
Много ви моля, имайте предвид, че тези наши закони, особено финансовите закони, се четат по целия свят и, разбира се, от финансовите среди, не се четат от любителите на булевардни романи. Но тия финансови среди, които четат тези закони, ей Богу, няма да дават никакъв финансов кредит на нашата страна, ако тя приема такива абсурдни законоположения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Аз апелирам да се гласува против предложенията на комисията. По-добре, господа, напишете: мандатът на господин Филипов изтича еди-кога си, мандатът на Ганчо Колев изтича еди-кога си, мандатът на Милети Младенов изтича еди-кога си, на Борислав Стратев - еди-кога си, отколкото да пишете такива работи. Кажете какво искате? Кажете, че искате да ги сменяте по всяко време и както си искате. Между другото това, което преди малко гласувахте за ал. 3, е направо безсмислица. Искате ли да ви го прочета?
"В случаите по ал. 1 мандатът на назначен от президента на Републиката член на управителния съвет се прекратява предсрочно по предложение на управителя на БНБанка". По предложение! С предложението ли се прекратява или с приемането? Ами ако не го приеме президентът, прекратен ли е или не? Но гласувайте си такива работи, това е характерно за вас.
Същото е и това, което предлагате в § 4 - на 29 юни. Има хора, които са избрани 1993 г., на които мандатът им изтича през 1998 г. Аз не знам какво ще стане утре, когато вие на 29-и изберете подуправители, а тези подуправители, които са действащи в момента, се оплачат във Върховния съд и от Върховния съд ги върнат на работа. Това ли искате да правите вие - да не се знае кой управлява банката! Или ще има шест души подуправители? Шест не, засега има двама и ще има още трима! И с пет души! Ще почнат да се бият кой в кой кабинет да влиза. Малко ли ви са тия вътрешни институционни противоречия, че на вас ви се иска да създавате още? Изтича, когато им изтекат петте години!
Аз затова ви казах: ако искате, наистина опишете с имена на всеки човек от кога до кога му изтича мандатът. Това ще е по-правилно.
Същата е и последната разпоредба. С последната разпоредба не мога да се съглася също. Избрали сте управител, но не сте го избрали за 5 години , а сте го избрали за 3 месеца. Така ли е, госпожо Ананиева? Може би искате да кажете кой ще е следващият управител? Ами дайте да го изберем. Професор Вълчев ви каза, че следващият управител на банката трябва да се знае поне 5-6 месеца по-рано, 3-4 месеца. Вие какво искате, на 29-и да му кажете: господин Филипов, отивайте си! И смятате, че по този начин ще задържите валутния курс, ще запазите една нормална атмосфера в централната банка, ще подобрите банковия надзор и т. н.!
Аз виждам, че тук всичко се прави аматьорски, прави се на общи принципи. Някой е присъствал тук на приемането на законопроекти. Господин Калфин казва, че чел някакви европейски законопроекти. Хубаво е да ходи и да се перчи по Европейския съюз, но не действа по европейски, действа по азиатски, действа по тия, които искат да ни сложат в един кюп с Киргистан.
Господин Калфин, аз присъствах на приемането на България в Съвета на Европа. Имаше и други хора, може би не присъстват в залата. Вие не присъствахте. За мене нямаше по-голяма гордост от това България да се присъедини към Европа. Може би и за Вас, може би и за господин Камов. Може би вие с едното око гледате към Европа, а двата крака ви теглят към Азия. Ето, това постигате с тези членове. И господин Филипов ви каза, и Нора Ананиева ви каза, и Сашо Маринов ви каза, но вие - не. Вие сте учили, но не сте доучили. Чели сте, но не сте дочели, професори сте, но не сте се доопрофесорили навсякъде. И когато се правят такива закони, се питат експерти. Неслучайно когато бях в Европейския парламент - ето господин Калфин е тук, не знам господин Камов дали е - аз предложих да се създаде една структура между България и Европейския парламент, която да ни помага. Когато казвам - да ни помага, аз слизам до вашето равнище - която да ви помага да хармонизирате законодателството с тяхното. Защото не е достатъчно един говорител да казва, че се стреми към Европа. Трябва да има и действия, които да показват, че се стремите към Европа.
С всичките си днешни действия - тук не оспорвам приноса на групата, която работи, лично на господин Желев и на Росен Михайлов по отношение на това, че на членовете на управителния съвет се дава индивидуален мандат. Това е добре, това е в съответствие с европейското законодателство, но с всичко друго, което го приехте, вие на практика се отклонявате от него.
Не знам, тези, които декларират, че са към Европа, нека да го правят и в законите и нека да защитават тези закони. А не хора, които теглят към Азия, да ви диктуват на вас, културните хора, които, изглежда, не са чак толкоз. Преброих само няколко души днес по отношение на гласуването.
Моля ви се, колеги, не се съгласявайте с такива предложения. Имаме си закон, добър, лош - ще го спазваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Ивайло Калфин за реплика.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Току-що бяхме свидетели на това как господин Димитров злоупотребява с търпението и с може би недостатъчната информираност на част от колегите. Надявам се това, което каза, да не бъде прието за чиста монета, защото просто не е така.
Господин Димитров, кажете ми банка в Европа, за която Вие толкова много говорите, в която никой - нито президент, нито парламент, нито който и да било може да смени един от членовете на управителния съвет в продължение на мандата. Хубаво ще бъде да знаем, освен че Вие знаете. Редица големи банки в Европа - знаете, че има различни варианти, най-независима по принцип е немската банка, най-зависима - на другия край е британската банка - Бенк оф инглънд, различни са практиките, нито една практика не се е съборила и не е рухнала, но такова нещо като нас няма.
Що се отнася до този параграф, за който говорим в момента, знаете, че в България в момента има един голям хаос по отношение на вижданията кога изтичат мандатите. Доказаха го и с различните становища, които излизаха от централната банка от няколко месеца насам. Вие сте били председател на Бюджетната комисия, ако не се лъжа, когато две години след фактическото назначаване и влизане в длъжност на членове на управителния съвет сте ги назначили. Вие сте назначили някой, който е работил от две години. Избрано е във вашата комисия. Аз не знам за вас тогава нормалният 5-годишен мандат това е 7 години на фактическо изпълнение на длъжността или е формалният акт от така или иначе вече допусната една грешка, която вие предлагате да се мултиплицира непрекъснато.

Аз не мога да разбера логиката, която защитавате. Ако мислите, че мандатът на тези членове на Управителния съвет е до 1998 година, това означава, че те реално ще изпълняват 7 години длъжността, на която са назначени. Ако това искате, кажете го ясно. Но това по никакъв начин не нарушава Закона за БНБ.
Така че аз призовавам колегите да гласуваме текста така, както е приет, тъй като той внася ред именно в мандатността. И оттам нататък всеки ще има 5-годишен нормален мандат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата за дуплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин Калфин правилно е разбрал, щом са избрани в 1993 година, от датата на избирането тече 5-годишен мандат. Какво има тук за чудене? Значи ще работят 7 години. Ами ние може да ги преизберем още за 5 години и да работят 12 години. Може и за още 5. Никъде не се казва колко мандата могат да бъдат избирани.
Факт е, че в 1993 година в тази зала се проведе избор.
По отношение на това как ще стане смяната. Неслучайно в чл. 1 е записано, че БНБ е подотчетна на парламента. Всяка година се приема отчет. Може отчетът да не се приеме. Всички се изкажете против управителя и той не е идиот, сам ще си подаде оставката. Всички се изкажете против един от подуправителите и против някакъв, който, такова... Дайте му лоша оценка, сам ще си подаде оставката. Ето така се прави в цивилизованите страни. Така могат да се направят и смени.
В Европа, господин Калфин, на 17 май 1990 година аз имах една среща, половинчасова, с шефа на Бундесбанката. Тогава отивахме на избори за Велико Народно събрание. Беседвахме какво да направдим. "Първото нещо, което трябва да направите, това е една независима Централна банка." Това ми каза.
Вярно е, че има най-различна практика по отношение на това кой кога назначава, как се одобрява и т.н. Но навсякъде банките са автономни, независими. Особено в Германия. Самият факт, че този човек преди това не е криел симпатиите си към Социалдемократическата партия, въпреки това едно консервативно правителство го е държало толкова време, колкото той е искал да остане на този пост, показва, че там се гледа на професионализъм и на независимост. И именно затова там има стабилност.
Докато у нас няма стабилност. И вие мислите, че някои момченца там от протокола ще оправят банковата система в България? Е, в България ще продължава да цари хаос, бих казал, беззаконие и финансовата система ще върви към крах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Красимир Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители! Уважаеми господа от БНБ!
Всички се разбрахме по един много прост принцип, по който трябва да бъде изграден Законът за БНБ, че трябва в Закона за БНБ да има индивидуална мандатност, както е по целия свят. Всички тези маневри за екипност и тъй нататък, с които трябваше да бъде освободено досегашното ръководство на БНБ и да бъде изцяло назначено ново, отпаднаха.
Тогава аз питам: защо в Преходните и заключителни разпоредби точно този принцип се пренебрегва? Чуха се гласове, че те били работили 7 години. Много добре, че са работили 7 години, дори 17, ако бяха работили, още по-добре за техния професионализъм.
Смесват се две неща - стаж в банката и мандат, съгласно Закона за БНБ. Според мен мандатът тече от момента, в който е изпълнена процедурата по Закона за БНБ. Процедурата по Закона за БНБ иска избиране от Народното събрание. Този избор от Народното събрание е направен в 1993 година.
Така че няма какво да се правим, че не разбираме за какво става въпрос. Истинският мандат по Закона за БНБ тече от избора на Народното събрание през 1993 година. Това, че същите лица са работили преди това на същите постове, е добра контестация за тях. Това означава, че те имат по-голям стаж и са по-добри професионалисти.
Но да не смесваме стаж, професионализъм и мандат. Мандатът тече от датата, когато е проведена законната процедура, изборът от Народното събрание. И този избор е направен в 1993 година.
Не може ние да правим промени в закона, да приемаме нови принципи и в същото време да ги нарушаваме още с Преходните и заключителни разпоредби. Приемаме принципа за 5-годишен мандат, приемаме принципа за индивидуален мандат и Закон за промяна на Закона за БНБ, а накрая казваме: "Да, но специално за този екип това няма да бъде така". Е, как така? Ние ако още с първия екип направим някакви компромиси, това означава, че оттук нататък нещата ще вървят по същия начин. Какво пречи на следващото мнозинство в Народното събрание, Тридесет и осмо или следващото Народно събрание, да започне да прави същите неща? Къде отиваме? Като имате предвид, че мандатът е 5-годишен и е по-дълъг от мандата на Народното събрание, който е 4-годишен. Къде отива тогава принципът за мандатност и то за пълен мандат?
Аз смятам,че освобождаването трябва да бъде при изключителни случаи. Докато и това, което направихте с гласуването на ал. 2 и на ал. 3 на чл. 15, поради това, че не се вслушахте в гласовете на професионалистите, на хората, които разбират за какво става дума, включително и от Парламентарната група на БСП, вие просто нарушихте принципа за независимост на БНБ.
Освен че трябва да има мандатност, и то индивидуален мандат за всеки от членовете на Управителния съвет, трябва да има и независимост на централната финансова институция. Защото, ако подчините централната финансова институция на правителството, както правите в момента, с всяко гласуване все повече и повече, това означава, че превръщате БНБ в едно министерство, или още по-лошо - в управление към Министерство на финансите.
Това е недопустимо за такава финансова система в България, която е неукрепена и освен това в момента е много разлюляна. В момента, в който българската банкова система е пред крах, вие създавате смут и в управлението на БНБ, създавате недоверие към Българската национална банка, което за мен е недопустимо.
Затова аз предлагам да не приемем този вариант, който предлага комисията. Още повече, че той е някак си с неоправдан текст. В този текст вместо да има само мандатност и години, или начало на мандата, там има и някаква дата - изтича на еди коя си дата. Самият факт, че има такава дата означава, че просто се манипулира по някакъв начин мандатността на Управителния съвет.
Затова призовавам всички в залата да се придържаме към два основни принципа - принципа на мандатност, индивидуален мандат за всеки от Управителния съвет на БНБ, който тече от момента, в който е започнал да тече този мандат, съгласно Закона за БНБ, а това е 1993 година, и да се придържаме към принципа за независимост на централната финансова институция, чрез който принцип ние можем да осигурим наистина едно добро функциониране на българската финансова система.
И като последно изречение, може би. Много се говори тук за отношението ни към Европа, към Европа, към Европа. Аз не чух достатъчно ясни позиции от страна на мнозинството ще вървим ли към Европа или няма да вървим? Има ли някакви тайни споразумения за нов Съветски съюз или няма такива? Съгласувате ли нашата банкова система с банковата система на бъдещия Съветски съюз. И ако има такова нещо, просто кажете, да не си хабим думите тук да говорим. Ако няма такива неща, ако наистина управляващото мнозинство е за влизане в Европа, ако наистина управляващото мнозинство иска...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето ви изтече. Времето ви изтече.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: ... да спре разрухата... Имам пет минути. Разрухата в банковата система, която е направена от негови екипи, много ви моля, още веднъж, да се спрем на двата принципа - индивидуален мандат и независимост на банковата система. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата управителят на Българска народна банка господин Филипов.
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Разрешете ми да се изкажа по параграф 2а, нов, който се предлага. По чл. 12 аз изказах общото мнение на Управителния съвет. По този параграф изказвам своето лично мнение.
Според мен съществува проблем само за мандата на управителя и подуправителите. И затова аз много ви моля този параграф да бъде уточнен само за управителя и подуправителите.
Що се касае до останалите членове на Управителния съвет, напомням, че само 9 дни след изтичането на мандата на управителя и подуправителите изтича мандатът на госпожа Розалина Нацева, на господин Камен Тошков и господин Шукеров. И само господин Стратев остава до месец декември.
Ако вие напишете това, всъщност вие според мен, ако го приложите за целия Управителен съвет, само заради господин Стратев, ще приложите, така да се каже, според мен, закон със задна сила. Тъй като тези останали четири човека са назначени по действащия нормално от 29 юни 1991 година Закон за БНБ.
Проблемът е само за управителя и подуправителите. И затова аз съм съгласен с този параграф 2а нов, но, моля да го специфицирате само за управителя и подуправителите. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Да, Росен Михайлов искаше думата.
Аз имам едно затруднение. Понеже народни представители могат да предлагат за отпадане на текст, някой ангажира ли се да отпадне текстът в § 2а "и останалите членове на управителния съвет"?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз се ангажирам с целия текст.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Аз искам още един път да ви напомня как вървяха, ако мога така да го кажа фигуративно или пресилено, баталиите по отношение избора на управление на Българската народна банка. Спомням си, че с едно емоционално решение, което е емоционално, но много добре подплатено, ние избрахме като управител господин Тодор Вълчев. Със същото решение избрахме и подуправители. След това избрахме закон (нали така беше, господин Димитров?) за БНБ. И едва когато 1993 г. аз от страниците на вестниците разбрах за тази колизия с господин Хърсев, се прие това решение за управителен съвет по разпоредбите на Закона за БНБ.
Така че да се говори за изтичане на мандат в 1998 г., ако не се лъжа, смятам, че е неразумно. Всички сме съгласни и обществото, според мен, желае наистина в едни нормални граници, и ние даваме в момента именно в рамките на едно такова разумно обсъждане, да изтече мандатът на избраното ръководство на Българската народна банка.
В този смисъл аз предлагам, и смятам, че ще бъда подкрепен от всички страни, в § 2а да имаме една такава редакция, поддържайки господин Филипов с неговото становище: "Мандатът на управителя и на подуправителите изтича на 29 юни 1996 г., пет години след влизането в сила на Закона за Българската народна банка". В този смисъл ние наистина можем да се групираме около едно такова решение, ако гласуваме.
Що се касае до Европа и до Азия, хайде да спрем...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Няма да спрем!
РОСЕН МИХАЙЛОВ: Ами, не можем да спрем, ако наистина продължаваме да играем на тази струна. Ако вие постоянно говорите, че ние с този закон и с решенията му влизаме едва ли не в някакви азиатски дупки, не е така. Хайде да вземем параметрите на една страна, която според мен е доста пред нас - Унгария. Унгария е решила съвсем другояче този закон. Така че смятам, че ние можем да се обединим около досега гласуваните текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Светослав Лучников, след това Венцеслав Димитров. Господин Стратев - главният секретар, искаше също да каже нещо.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Най-напред нека да изкажа уважение към джентълменската постъпка на управителя на банката господин Филипов, който някак си прие върху себе си всички предложения за началото на мандатността. Но аз питам: с какво основание ще изтеглим началния срок на мандата на господин Филипов на 29 юни 1991 г., когато ние го избрахме преди месец само? Защо? Какво значи сега? Ние го бламираме отново. Той много джентълменски постъпи, но нека да постъпим и ние, ако не джентълменски, поне малко като логично мислещи хора. Ние не можем да поставим един абстрактен срок за начало на мандата, който няма нищо общо с назначаването или избирането на съответните лица. Много ви моля да уважавате логиката!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров за реплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Репликата ми е по-скоро за уточняване на нашата позиция. Човек като ни слуша, ще си помисли, че ние сме назначили досега управител, подуправители и членовете на управителния съвет, тоест, ние от опозицията, и че вие се опитвате да ни вземете някаква власт. Ама въобще не е така, въобще не е така! По разбираеми причини една голяма част, не съм се наемал с това да правя статистика, са били членове на една партия, на която са били преобладаващата част от членовете на парламентарното мнозинство. Тоя въпрос въобще не се поставя тук. Напротив, ние искаме в управителния съвет за управител и подуправители на банката да бъдат избирани хора професионалисти и хора със стабилен мандат. А на практика вие ги превръщате тук тези професионалисти в слуги на една политическа конюнктура, на едно политическо съотношение на силите. И неминуемо и тях ги превръщате до известна степен чрез тези постановки, които вече приехте, в част от това политическо противопоставяне. И това е именно нещо, което залага във финансовата система една бомба със закъснител. И без това тя се клати. Искате да рухне? Най-добрият начин да рухне е да приемете това, което вие предлагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Стратев.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители! Аз няма да отстоявам позиция за мандати, тъй като сме в малко по-неблагоприятна ситуация. Бих искал да обърна внимание обаче върху логическо тълкуване на текста в сега предлаганата редакция - "Мандатът на управителя, подуправителите и останалите членове на управителния съвет изтича на 29 юни, пет години след влизането в сила на Закона за БНБ". По същество това означава, че мандатът на сегашния състав на управителния съвет, това е най-точната редакция, макар да не изтичат пет години след влизането в сила на Закона за БНБ, тоест, създава се колективен мандат на управителния съвет.
Освен това възниква една ситуация, към която бих искал да привлека вниманието ви. Ако след приемането на този закон и влизането му в сила (за изменение на Закона за БНБ) Народното събрание избере подуправител, която е длъжност е вакантна, или управителят на банката предложи на президента и той назначи член на управителния съвет, ние имаме една свободна длъжност в момента, на тези хора при сегашната ситуация също им изтича мандатът на 29 юни, защото разпоредбата, че се избира за пет години, важи на практика, след като мине 29 юни. Тези две разпоредби се сблъскват. Тоест, когато се гласува или се взема отношение, бих искал просто да ви помоля да имате предвид и тази ситуация. При това положение вие не може да избирете подуправител, тоест, никой не би се съгласил за два месеца, нито пък президентът, да назначи член на управителния съвет също за два месеца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване на предложенията. Най-напред основното предложение на госпожа Ананиева е преработено. Оттегляте ли си предложението? - Да.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников, което беше обосновано тук - в § 1а ал. 2 да придобе следната редакция:
"Ал. 2. Начало на първия редовен мандат на заварените при влизането на този закон в сила управител, подуправители и членове на управителния съвет, е датата на последното им избиране, съответно назначаване на тази длъжност".
Моля да гласувате!
От общо гласували 206 народни представители, за - 82, против - 63, въздържали се - 61.
Предложението не се приема.
Преминаваме към текста, предложен от комисията, за който има предложение за отпадане. Най-напред моля да гласувате предложението за отпадане, подкрепено от Венцеслав Димитров, в § 2а думите "и останалите членове на управителния съвет" да отпаднат. Беше подкрепено и от Росен Михайлов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не, имам мое предложение за пълно отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За пълно отпадане.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): И после за частично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, правилно. Отменете гласуването! Най-напред има предложение за пълно отпадане на § 2а.
Моля да гласувате най-напред предложението на Венцеслав Димитров да отпадне изцяло § 2а.
От общо гласували 207 народни представители, за - 86, против - 75, въздържали се - 46.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението от § 2а да отпаднат думите "и останалите членове на управителния съвет". Подкрепено е от Росен Михайлов и Венцеслав Димитров. Моля да гласувате!
От общо гласували 204 народни представители, за - 202, против - няма, въздържали се - 2.
Предложението се приема.

Моля да гласувате § 4, така както е предложен от комисията, с отпадането на тези думи, които вече гласувахме. Значи ще стане: "Мандатът на управителя и подуправителите изтича на 29 юни 1996 г., пет години след влизането в сила на Закона за БНБ". Моля да гласувате.
От общо гласували 209 народни представители, за - 126, против - 79, въздържали се - 4.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Има предложение на комисията за една преходна разпоредба, която да уреди времето от приемането и влизането на този Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка в сила до 29 юни 1996 г.
Предложението ни е преходната разпоредба, § 1 със съдържание: "Разпоредбата на чл. 15, ал. 4 не се прилага за заварен от този закон управител, подуправител или член на Управителния съвет на Българската народна банка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Преходната разпоредба - чл. 15, ал. 4 (чета я): "При предсрочно прекратяване на мандата на управителя, на подуправителя или член на Управителния съвет на БНБ на неговото място се избира, съответно назначава друго лице за нов петгодишен мандат". Тоест, вие искате да кажете нещо, което не сте казали както трябва. Как разбирам аз това нещо? Когато се прекрати предсрочно мандатът, на негово място не се избира друго лице. Така ли? Искате да кажете, господин Желев, или господин Росен Михайлов, който е автор на тази разпоредба, нещо друго. Не искате да кажете да не се избира никой, а искате да кажете, че не важи петгодишният мандат. Кажете го така. Защо сте го завъртяли? Пак ще прочета разпоредбата, за да разберат тези, които не са вътре в законопроекта, за да знаят за какво става дума. Мисля, че има и юристи. Моля да не четат вестници, госпожо Караиванова, ако можете Вие да ме подкрепите, ще Ви бъда благодарен.
Вижте сега текста на § 1 от Преходните разпоредби: "Разпоредбата на чл. 15, ал. 4 не се прилага за заварен от този закон управител, подуправител или член на Управителния съвет на БНБ". Сега ви чета самата разпоредба: "При предсрочно прекратяване на мандата на управителя, на подуправителя или член на Управителния съвет на БНБ на негово място се избира, съответно назначава друго лице за нов петгодишен мандат". Какво е основното на тази разпоредба? Че се замества с някой. Вие искате да я отмените. Това значи, че не се замества с никой. Добре, ама на практика те са заместени. Значи ли това, че изборът на господин Любомир Филипов е невалиден? На практика това искате да кажете. Искате да кажете, че не се прилага тази разпоредба, но ние вече сме я приложили, защото сме го избрали. И сега какво да правим оттук нататък?
Аз знам какво искате да кажете: че не тече петгодишен мандат, че тече кратък мандат, че тече мандат докогато искате, до 29 юни. Така ли е, господин Михайлов, това ли сте искали да кажете? Кажете, че мандатът на господин Филипов изтича на 29 юни 1996 г. Обаче аз съм против това, защото той е избран. Господин Лучников Ви каза вече.
За подуправителите някак си го уредихте, макар че бях против това, макар че аз смятам, че това е атакуемо. Защото ще се атакува не в Конституционния, а във Върховния съд. Вие искахте да прекратите някакви мандати, които течаха, обаче не успяхте. И ще създадете двувластие.
Моля ви се, това за сетен път показва, че което ни се предлага за гласуване в пленарната зала не е изпипано. Не е изпипано даже логически, да не говорим юридически. И когато аз Ви казах, господин председател, че трябва да прекратим приемането на този законопроект, който да се огледа отново и да се допредложи за гласуване, Вие го подложихте на гласуване, а те го отхвърлиха. Нека да си го приемат. Ако го приемете, някой ще може да тълкува, че господин Филипов е назначен незаконно. Защото казвате, че разпоредбата не важи. Точно така е. Моля ви се, осъзнайте се. Аз съм против такава разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Редакцията на този § 1 на Преходните разпоредби е просто едно юридическо и логическо безмислие. Какво значи, че не се прилага ал. 4 на чл. 15 по отношение на лицата, заварени при влизането в сила на този закон? Единственият смисъл, който може да има, е, че тези заварени лица не могат да бъдат преизбирани. Това значи. Помислете добре и ще видите, че това значи. А ако има и още други възможни тълкувания, едно от които ви лансира господин Димитров, такъв двусмислен текст не може да се приеме в един закон, защото ще създаде едни огромни недоразумения. По този начин, ако се приеме тълкуването, което предложи господин Димитров и което може да се приеме с насилване на смисъла, вие всъщност отменяте петгодишната мандатност на членовете на управата на Народната банка. Защото тогава излиза, че някой може да бъде избран и за по-малко от петгодишен мандат. Това противоречи на основното правило, което приехме и което смятам, че трябва да спазваме.
Аз пак ви казвам: бива, бива законодателстване от конюнктурни съображения, ама чак толкова, Бога ми!, не бива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Красимир Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Аз мога да дам още едно тълкуване на тази преходна разпоредба, тъй като в посочената алинея се казва, че на негово място се избира, съответно назначава друго лице за нов петгодишен мандат. Това означава, че вие може би искате да се предпазите да не би да бъде избрано същото лице за нов петгодишен мандат, след като казвате, че тази алинея четвърта не важи за тези, на които им е прекратен мандата. Няма логика. Щом вие им прекратявате мандата, как ще ги избирате за нов петгодишен мандат. Въобще тук е спорна думата "друго лице", защото може при други случаи да се назначи същото лице, да се преизбере. Защо трябва на всеки пет години ние да сменяме нашите професионалисти. Но това е вече гласуван текст, явно недомислията в този закон ще останат.
Аз много съжалявам, че законите в нашата страна се готвят за петгодишни мандати, за четиригодишни мандати, а не издържат до края на мандата на първия или на втория управителен съвет, при който е направена промяната на закона. Недопустимо е сега ние да правим промяна на закона. Този закон трябва да бъде ремонтиран преди да изтече мандата на новия управителен съвет, който ще бъде избран по променения закон. А ще се наложи такава промяна. В това можете да бъдете сигурни.
Виждате какви недомислици се получават, когато нещата се поставят конюнктурно. Просто се прави закон за дадено лице. Правят се закони за дадени лица, за даден екип, за дадена ситуация, за дадено правителство. Не се прави закон, който да обслужва страната, банковата система за следващите петдесет години примерно. Такова нещо е нодопустимо в нашето законодателство. Аз разбирам енерцията на левицата, която е свикнала да управлява с укази. Тогава е било лесно на Държавния съвет да назначава с укази: назначава този, назначава онзи, уволнява онзи, уволнява онзи, няма закони, няма правила, няма нищо. Крайно време е в България да бъде въведена законова система, да се правят закони, които нямат вътрешни противоречия. А всичко, което ние правим в момента, е пропито от няколко сериозни вътрешни противоречия, господа от демократичната левица. Затова БСП трябва да промени начина си на действие. Стига е действала както през последните 45 години: да решава на парче, да пуска укази и някакви недомислени решения, след един месец да пуска отмяната им и т.н. Направете закон, който да важи за следващите петдесет години в българската финансова система. А това, което правите в момента, е наистина недомислие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за реплика има госпожа Караиванова.


АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Мислех да не вземам отношение по този закон, но толкова много демагогия от тази страна на залата потресе и моята душа, свикнала на какви ли не излияния.
Уважаеми колега, извинете ме, но да говорите, че тук се гласува закон по конюнктурни съображения, след като в миналото Народно събрание се прекратиха мандатите още в началото на Висшия съдебен съвет, колективно, мандата на Комисията за защита на конкуренцията, на Агенцията за чуждестранна помощ, на Националния статистически институт със закони с по един ред, индивдидуални нормативни актове ги наричах тогава, от ваш член на парламентарната група, който казваше, че мандатът защитава, осигурява на някого спокойничко място от една политическа сила, осигурена му, и е най-недемократичното нещо! Да защитавате това, че през 1993 г. с една юридическа гимнастика, предизвикана от господин Венцеслав Димитров, бяха преизбрани другите подуправители, за да се освободи Емил Хърсев. Това беше гимнастиката, която направихте. И ние се съгласихме тогава в името на стабилността на банката. Днес виждаме докъде е довела тази стабилност. Днес виждаме докъде е довело това безконтролно раздаване на лицензи. Но Вие, господин Димитров, продължавате да стоите в пленарния съвет и да получавате възнаграждение от това. И затова така активно днес говорите против промените, защото се боите, че може да излезете от пленарния съвет и да секне едно поточе на допълнителни доходи. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо Караиванова, първо, искам да Ви кажа, че за сегашното тежко състояние на банковата система е виновна съответната управляваща прослойка. И още веднъж ще Ви кажа, че тя е 100 на сто от възпитаници, последователи, членове на Българската социалистическа партия и, по-точно, на Българската комунистическа партия, защото някои са я напуснали. Няма да говорим за ченгета и за такива работи, говорим какви са официалните неща.
Така че аз твърдя, че независимостта на Българската народна банка доста време крепеше стабилността на финансовата система и все още тя се опитва с всички свои сили да я крепи, взема решения в тази насока. Както виждаме, Министерският съвет не е съгласен с някои решения на БНБ и ако тя беше подведомствена на Министерския съвет, нямаше да може да прави корекция на лихвения процент и така нататък.
Колкото до вземането на някакви конюнктурни решения през 1989/1990 г., най-конюнктурното решение взе тогава БКП, когато сдаде властта. Защото разбра, че е некадърна да управлява, защото разбра, че тази страна ще загине, ако продължава да я управлява и започна един нов демократичен процес в България. За съжаление този процес беше прекратен в 1992 г. и сега виждаме последиците от това прекратяване. България си остана в Азия и върви усилено към новия Съветски съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, идеята на преходната разпоредба по § 1 е свързана с това във времето, когато влезе в сила сегашният Закон за изменение и допълнение на Закона за Българска народна банка, до 29 юни, когато изтичат пет години след първия мандат на досегашния състав, на управителя и подуправителя, както беше прието, да уреди този период от време, че ал. 4 не се прилага и индивидуалният мандат всъщност не важи само за това време. Тоест, само за периода от влизането на закона в сила до 29 юни не важи индивидуалният мандат.
През цялото време на обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българска народна банка не мисля, че някой беше изненадан от цинизма и демагогията на част от колегите. Тъй като 5-годишният срок беше заложен в досегашните текстове на закона и посвоему се тълкуваше не толкова като индивидуален, колкото като колективен мандат, бих искал само да припомня на колегите чл. 15, който досега гласеше, че когато член на Управителния съвет напусне съвета преди изтичане на неговия мандат, компетентният орган по чл. 15 назначава нов член до края на мандата. Предимството на колегите от опозицията, аз не бих казал даже толкова като политическа сила, колкото като индивидуалности и като характерология, е, че те са в състояние да тълкуват всяко нещо както им е изгодно и както им е удобно. Свикнали са само на слугинско поведение и на искания, свикнали са на цинизъм и демагогия и са свикнали да пригаждат всички норми единствено въз основа на собствените си интереси и приписват всичко това, разбира се, на тези, които приемат съответния закон.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това сега какво е? Закон ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А вашите дискусии какви бяха? - За Азия.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Общото желание и намерение на колегите от опозицията действително е дестабилизиране на банковата система и на управлението на Българска народна банка. И аз нямам никакво съмнение, че те ще намерят възможност да излеят още много кал и мръсотия върху Българската народна банка пред международните финансови институции, реализирайки изцяло антибългарско поведение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искам реплика.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Говоря от името на парламентарна група. Нямам нужда от реплики. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Искам да направя една кратка реплика на това, което казва господин Желев. Не е така, господин Желев. Какъв интерес има опозицията да защитава тази или онази личност в банката? Ние защитаваме стабилността, Вие казвате, че искаме да я дестабилизираме. Казваме ви хиляда пъти, че по този начин се дестабилизира - и проф. Вълчев ви го каза, и господин Филипов ви го казва, питайте от международните институции, и те ще ви кажат - пътят, по който вървите, е към дестабилизация. Ние искаме да ви предпазим.
Няколко пъти съм подчертавал тук, ние сме опозиция, ако искаме да сме опозиция, ще излезем в коридора, ще ви чакаме тук да си приемете глупостите и после ще кажем: гледайте тия как се излагат. Или още повече, ще чакаме всичко да се дестабилизира и ще кажем: вижте кой е виновен! Но нали хората и нас са ни избрали тук в този парламент да гледаме, да се занимаваме с образователна дейност, с разяснителна дейност, по някакъв начин да играем ролята на конструктивна опозииця. Господин Желев, не се обиждай, но наистина виждам, че има хора, които се нуждаят от разясняване, от образование и така нататък и от корекция на опозицията, това е нашата позиция. От позицията на главна опозиционна сила СДС и ние, Народният съюз, подкрепени от ДПС, да ви предпазваме от правенето на много глупости. Знам, че господин Желев е изнервен, защото и той не знае какво искат неговите съпартийци. И аз го оправдавам до известна степен. От друга страна обаче не мога да търпя да се казва, че ние дестабилизираме. Ако управлявахме, щяхме да можем да дестабилизираме, въпреки че тогава щяхме да стабилизираме. Дестабилизира, който управлява, но дестабилизира и който приема лоши закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред имаше предложение за отпадане на преходна разпоредба. Гласуваме предложението на господин Венцеслав Димитров и други народни представители за отпадане на преходна разпоредба.
От общо гласували 200 народни представители, за - 82, против - 85, въздържали се - 33.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате преходната разпоредба така, както беше предложена от комисията.
От общо гласували 162 народни представители, за - 117, против - 43, въздържали се - 2.
Преходната разпоредба е приета. С това е приет и на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка.
Половин час почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА.
Давам думата на господин Спас Мулетаров, председател на Комисията за устройството и дейността на държавните органи да прочете становището на своята комисия.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На свое редовно заседание, проведено на 21 март 1996 г. Комисията по устройството и дейността на държавните органи обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката, внесени от народния представител Стефан Гайтанджиев, народния представител Красимир Премянов и група народни представители и народните представители Орлин Драганов, Николай Кисьов и Иво Трайков.
Трите законопроекта бяха обсъдени едновременно, тъй като уреждат една и съща материя и съгласно разпоредбите на правилника за работата на Народното събрание, те трябва да бъдат обсъдени и в комисията, и в пленарна зала едновременно.
Внесеният законопроект от народните представители Орлин Драганов, Николай Кисьов и Иво Трайков противоречи на Конституцията. В разпоредбите на основния закон са посочени изчерпателно условията, на които следва да отговарят кандидатите за президент и вицепрезидент. В тях не са включени изисквания за притежаване на висше образование и не са поставени условия за медицинско освидетелстване. По тези съображения комисията счита, че този законопроект не следва да се приема от народните представители.
Законопроектите, внесени от Красимир Премянов и Стефан Гайтанджиев не съдържат текстове, които да противоречат на Конституцията. Промените целят да се ограничи броят на кандидатите за президент и вицепрезидент. Те уреждат също така и въпросът за цвета на бюлетината, като допълват изискванията за нейното съдържание.
В проекта на Красимир Премянов са посочени условията, при които се провежда предизборната кампания чрез Българското национално радио, Българската национална телевизия и регионалните радиостанции и телевизионни центрове.
Предложените изменения за внасяне на безлихвен депозит от политическите партии, които издигат кандидатури за президент и вицепрезидент, правомощията на избирателните комисии усъвършенстват в значителна степен досегашната уредба.
Предложеният чл. 9а в законопроекта на народния представител Стефан Гайтанджиев, който изключва възможността на български граждани, живеещи постоянно или пребиваващи в чужбина да гласуват, не се възприе от комисията по съображения, които са известни.
След проведената дискусия комисията предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроектите за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката, внесени от народните представители Красимир Премянов и група народни представители и Стефан Гайтанджиев, и предлага да не се приема внесения законопроект от Орлин Драганов, Николай Кисьов и Иво Трайков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Димитър Велев, председател на Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика да прочете становището на своята комисия.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика беше разпределен само Законът за избиране на президент и вицепрезидент на Република България, внесен от Красимир Премянов и група народни представители, поради което комисията е взела становище само по този законопроект.
На своето заседание, проведено на 21 март 1996 г. комисията разгледа внесения от Красимир Премянов и група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България.
Комисията смята, че законопроектът е необходим. Той запълва редица съществуващи празноти в правно-нормативната уредба на президентските избори. Проектът съдържа нови, по-удачни правни решения на отделните елементи на избирателния процес, а именно - формирането на избирателните комисии, създаването на избирателните секции, изработването на избирателните списъци и пр.
Удачно е предвиденото в закона гласуване с бяла бюлетина. По този начин се ликвидира цветовата партийна окраска на този важен държавен орган, което е в унисон с чл. 92 на Конституцията на Република България, посочващ, че президентът олицетворява единството на нацията.
В законопроекта се съдържат и нови правни решения във връзка с провеждането на предизборната кампания в публичните и частните средства за информация, на финансирането на предизборната кампания. Тези нови правни разпоредби са аналогични на съответните норми в законодателството на редица европейски страни, което съдейства за сближаване на нормативните ни уредби.
Заедно с това комисията счита, че е необходимо да се обсъдят и следните въпроси:
1. В чл. 3, ал. 1 се предвижда, че кандидати за президент и вицепрезидент могат да издигат политическите партии и партийните коалиции, чрез лицата, които ги представляват или не по-малко от 15 хил. избиратели чрез инициативен комитет.
Комисията смята, че посоченият брой на избирателите следва да се увеличи.
2. Всеки избирател да може да участва само в една подписка за издигане на кандидат за президент и вицепрезидент чрез инициативни комитети.
3. Да се завиши размера на предвидения в чл. 6а безлихвен избирателен депозит от 250 хил.лв. при издигане на кандидатура за президент и вицепрезидент, който политическите партии, партийните коалиции или инициативните комитети следва да внесат по сметка в Българска народна банка.
4. Да се увеличи размерът на процента на получилите действителни гласове, при които се възстановява на политическите партии, партийните коалиции или инициативните комитети внесеният избирателен депозит.
Комисията счита, че посоченият в чл. 6а, ал. 2 в § 5 от законопроекта най-малко 1% от действителните гласове е нисък.
След направените разисквания Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика с 11 гласа - "за", 3 - "против" и 1 - "въздържал се"

Р Е Ш И:

Предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката да бъде приет на първо гласуване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Емил Филипов, председател на Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии да прочете становището на председателстваната от него комисия.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На нашата комисия също беше представен само един от трите постъпили законопроекта. Чета становището.
На свое заседание на 27 март 1996 г. Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии разгледа Законопроект N 54-01-22 от 15 март 1996 г. за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката, внесен от Красимир Премянов и група народни представители.
Комисията счита, че след провеждането на президентските избори през 1991 г. и парламентарните избори за Тридесет и седмо Народно събрание - през 1994 г. обществено-политическият живот показа необходимостта за усъвършенстване на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката, приет на 17 септември 1991 г. от Великото Народно събрание и допълнен от Тридесет и шестото Народно събрание на 27 октомври 1991 г.
Комисията смята, че законопроектът е необходим и съдържа редица съществени положителни моменти като:
* формирането на избирателни комисии на национално и местно равнище;
* гласуването с бяла бюлетина;
* определянето на поредността на номера на кандидат-президентските двойки чрез жребий;
* редът и организацията за провеждането на предизборната кампания чрез централните и местни средства за масово осведомяване и др.
Едновременно с това комисията счита, че между първо и второ четене трябва да се обсъдят по-внимателно следните въпроси:
1. § 2, чл.3, ал. 1 от предложения законопроект.
Целесъобразно е партиите и коалициите, представени в последното Народно събрание и получилите на последните парламентарни избори над 1% автоматически да имат право да издигат кандидат-президентски двойки. Другите партии и коалиции и независими кандидати, да се допускат до избори за президент и вицепрезидент чрез инициативни комитети, представляващи не по-малко от 20 хил.избиратели.
2. Предложеният § 21, чл. 12, ал. 2, отнасяща се до разпределението на средствата от бюджета за финансирането на предизборната президентска кампания.
Комисията напомня, че в Закона за държавния бюджет за 1996 г. са включени 946 млн. 700 хил.лв. за провеждането на избори за президент и вицепрезидент. Тази сума е преди всичко за технически разходи и възнаграждения на избирателните комисии, с резерв от 86 млн.лв.
В разчета на Министерството на финансите - чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. "Други разходи" от Закона за бюджета не са включени суми за директно финансиране от бюджета на кандидат-президентските двойки.
Ако Народното събрание реши да има финансирани от бюджета, то предложената алинея трета, в чл. 12, трябва да се прецизира. Не е точно разпределението на сумите между парламентарно представените кандидат-президентски двойки и извънпарламентарните.


3.Необходимо е да се обсъди и корекция в чл. 12,ал. 1 в досегашния закон, която определя максималната сума за финансиране на една кандидатска листа да не надвишава 1 милион лева.
Комисията смята, че като се има предвид инфлацията от 1991 г. до 1996 г. тази сума трябва да бъде завишена най-малко до 2 милиона лева.
4.§ 23 нов член 18а,ал. 2 - комисията смята, че максималната глоба свързана с нарушения при финансирането на предизборната кампания трябва се увеличи на 500 хиляди лева.
Едновременно с това комисията смята, че в закона трябва ясно да се регламентира кой констатира нарушенията по предложения нов чл. 18а на национално равнище.
5.Болшинството от участниците в комисията изразиха становище за целесъобразността на:
- представяне на определен образец за медицинско освидетелстване на кандидат-президентските двойки и
- необходимост от висше образование на кан¬ди¬да¬ти¬те за президент и вицепрезидент на Република България.
В заключение комисията с консенсус реши: предлага на Народното събрание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент да бъде приет на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Определям квота - половин час с право на увеличение с десет минути. Има ли възражения? - Няма възражения. Моля парламентарните групи да ми представят списък от желаещите да се изкажат. Има ли желание от вносителите да се изкажат? - Да, господин Кисьов.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Взимам думата като един от тримата вносители на единия от законопроектите, който много учудващо за мен не е бил пренасочен към две от важните комисии. Както разбрахте само една комисия се е произнесла по него. Какво представлява нашият законопроект?
Той е законопроект на независимите депутати доктор Орлин Драганов, моя милост и господин Иво Трайков. Много е кратък и включва следното.
Към сегашния Закон за избиране на президент и вицепрезидент на Република България към чл. 4 се създават две нови алинеи 1 и 2 със следния текст:
"Ал. 1.Кандидатите за президент и вицепрезидент трябва да имат задължително висше образование.
Ал. 2.Всеки кандидат за президент и вицепрезидент освен медицинско по образец представя и медицинско удостоверение за психическо здраве, подписано от три хабилитирани лица по психиатрия, назначени със заповед на министъра на здравеопазването".
Ние разбираме, че тези наши предложения са много спорни, но държим в залата да дебатираме, да дискутираме относно мотивите за тяхното предложение.
Кое е било основното, водещото, от което ние сме се водили при тези наши предложения към закона за президент и вицепрезидент?
Уважаеми колеги, в Европа и в света най-вече се ценят у човека, у политика и у държавника възпитанието, интелекта, културата и образованието. Малка България, която се опитва години наред да наложи своя имидж, своя авторитет на една културна държава, държава, която е дала в различни области на образованието, науката, техниката и изкуствата световни и европейски образци, не може да си позволи държавният глава, най-представителната личност на държавата да няма адекватно на нормалното образование в страната.
Ние мислим, че висшето образование не е лукс в Република България. Само преди няколко месеца много от тази за¬ла ка¬за¬ха, че дори ние имаме излишъци на висши учебни заведения в страната. Така че днес да имаш висше образование не е лукс, а е една необходимост, едно нормално ниво.
Този човек ще представлява страната. За много държави той ще бъде единственият човек, чрез който те ще имат допир до Република България, познания за Република България и ако този човек не е на необходимото образователно ниво, можете да си представите какво впечатление той, не само за себе си, а за републиката, която представлява, ще има в своите партньори.
Един от основните ми мотиви, предлагайки тази точка за образованието, е, че по време на война президентът на републиката е и главнокомандващ. Аз искам да ви припомня, уважаеми колеги, че само преди няколко месеца приехме Закон за от¬б¬ра¬на¬та и въоръжените сили на Република България и вътре в глава три на раздел трети, който е озаглавен "Президент на републиката" пише следното:
"Чл. 27.Президентът на републиката е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България".
Респективно задавам въпроса: а може ли този върховен главнокомандващ да е примерно с трети клас?
"Чл. 28.Президентът на републиката по предложение на Министерския съвет:
1.Утвърждава стратегическите планове за действие на въоръжените сили".
Господа, човек с трети клас не би прочел правилно тази точка, камо ли да утвърди тези стратегически планове.
"2. Привежда въоръжените сили или част от тях в по-висока степен на бойна готовност".
Питам: може ли човек с липсващо висше образование да извърши тази дейност?
"3. Обявява обща или частична мобилизация.
4.Назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява офицери с висши военни звания".
Пак в този закон е казано, че главнокомандващ на армията трябва да бъде човек с висше образование. Изискването важи както за президента, така и за вицепрезидента, защото съществува теоретическа възможност минути след избора на президента вицепрезидентът да поеме неговия пост и през целия мандат той всъщност да бъде президент.
За да не взимам думата два пъти, ще се изкажа и по второто наше предложения, а именно, за необходимостта от документ за психично здраве, както ние предлагаме, издаден от три хабилитирани лица.
Когато човек кандидатства за правоносене на оръжие, този документ е задължителен. За¬дъл¬жи¬те¬лен е и когато кандидатства за свидетелство за моторно превозно средство. За много други служби е задължителен. Всяка една директорка на детска градина в България представя в момента осем, запомнете, осем медицински документа, два от които са за психическо здраве.
Значи една детска учителка трябва да представи два документа за психическо здраве, а държавният глава не може да представи такъв документ. Това е бил един от нашите основни доводи.
Както каза един колега в печата преди няколко дни, хубаво е, че има и луди в политиката. Хубаво, но за кого, уважаеми дами и господа! Не вярвам, че на народа му е хубаво и му е приятно да има луди в политиката. И народът не очаква от нас цирк или шоу, а от нас очаква сериозни дела.
Така че моля ви отнесете се сериозно към проблема, защото и човекът, който преди няколко седмици направи кървавия инцидент в Англия, убивайки 16 деца, също е бил с психическо отклонение, меко казано. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на законопроектите. Давам думата най-напред на народната представителка Мариела Митева. Да се готви Михаил Михайлов.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Поставени са на разглеждане три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България.
На първо място ще се спра на законопроекта, внесен от народните представители доктор Орлин Драганов, Николай Кисьов и Иво Трайков. Аз не бих искала да обсъждам целесъобразността на техните предложения за въвеждане на допълнителни изисквания към личността на кандидата за президент или вицепрезидент, а по-скоро бих искала да се спра на принципната възможност да се въвеждат такива допълнителни ограничения, извън посочените в Конституцията. Според мен такава възможност не може да бъде допусната, защото, от една страна, Конституцията изчерпателно изброява своите изисквания към личността на кандидата за президент и вицепрезидент. Кан¬ди¬да¬тът за президент - казва Конституцията - трябва да е навършил 40 години, да е български гражданин по рождение, да отговаря на изискванията за народен представител и да е живял в България през последните пет години.
Въвеждането на допълнителни изисквания към личността на президента, извън посочените в Конституцията, независимо от това дали тези допълнителни изисквания са разумни или не, поставя в опасност демократичността при подбора на кандидатите и при издигане на кандидатите за президент.




Ето защо аз не бих подкрепила този законопроект както заради това, че той противоречи на Конституцията, така и заради това, че по същество той представлява един опасен прецедент, който може да заплаши демократичността на издигане на кандидатите за държавни глави на страната.
Що се отнася до втория законопроект, внесен от народния представител Стефан Гайтанджиев, по същество се въвеждат три изменения. На първо място се предлага да се въведе единна бяла бюлетина, в която ще се съдържат имената на всички кандидати, независимо дали са издигнати от политически партии или от инициативни комитети, като самото гласуване ще се извършва с поставяне на определен знак срещу предпочетения кандидат. Вярно е, че такава бюлетина се прилага в много от западните демокрации. Вярно е също така, че този въпрос няколко пъти при различни видове избор е разглеждан в Народното събрание. Признавайки обаче, че идеята е модерна сама по себе си, на този етап аз ще се въздържа от подкрепа на точно такъв вид кандидатура. Смятам, че все още той ще затрудни избирателите, тъй като представлява, от една страна, нова система на гласуване, от друга страна, той ще удължи и самото време за гласуване. Ако досега кандидатите трябва само да прочетат името, написано на съответната бюлетина, сега освен че ще трябва да изчетат цялата бюлетина, ще трябва да поставят и определени знаци върху нея, което определено ще изисква повече време, отколкото при традиционното станало напоследък гласуване в България.
Вторият въпрос е за гласуването на чужденците. В самия законопроект се казва, че гласуването за президент и вицепрезидент се извършва само на територията на Република България. Самият начин на редактиране на текста по-скоро създава опасения, че българите, живеещи в чужбина, ще бъдат лишени от тази възможност. Вярно е, че едно по-внимателно вглеждане в този текст показва, че идеята на вносителя не е била точно такава, тъй като българските посолства също са територия на Република България.
Именно за да се избегне всякаква двусмисленост, аз предпочитам уредбата, предложена в Закона за изменение и допълнение на Закона за избор на президент и вицепрезидент, внесен от народния представител Красимир Премянов и група народни представители.
Що се отнася до този последен законопроект, според е мен е важно да се отбележат три неща.
На първо място, че във всички случаи изменения в Закона за избор на президент и вицепрезидент трябва да има, защото самият закон препраща към Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, който в една своя част по отношение на избора на общински съветници и кметове беше отменен от това Народно събрание, но който поради това, че е приеман през 1991 г. в една реалност, при която съществуваха така наречените временни управи, а не кметове и общински съвети, възлага и тези избори да бъдат осъществени от временните управи, органи, които всички ние знаем, че вече не съществуват.
На второ място, не е достатъчно съвършена уредбата при финансирането на предизборната кампания. В сегашните норми на закона е казано, че право на финансиране имат кандидатите на партии и коалиции, които са получили най-малко 4 на сто в изборите за народни представители, общински съветници и кметове. Ако през 1995 г. изборите наистина бяха за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, то сега тези избори се проведоха отделно. В края на 1994 г. се проведоха изборите за народни представители, в края на 1995 г. - изборите за общински съветници и кметове.
И на трето място, причината за налагащите се изменения в Закона за избор на президент и вицепрезидент, е оскъдната уредба за предизборната кампания в средствата за масова информация и електронните медии.
Безспорна е идеята на вносителите да се предаде достатъчно тежест на самата кандидатска кампания с оглед, разбира се, и на престижността на поста, за който се кандидатствува. За да се избегне окарикатуряването на тази предизборна кампания, на която за съжаление бяхме свидетели през последните години, се предлагат и по-високи изисквания за издигане на кандидатите за президент и вицепрезидент. Разбира се, за независимите кандидати в действуващия закон са необходими 5000 подписа. И според мен, ако това беше оправдано през 1991 г., когато политическите партии в по-голямата си част бяха все още слаби и гражданите не бяха достатъчно организирани, сега, 5 години след този процес, обществото е достатъчно организирано и според мен не е проблем да се съберат 15 000 подписа тогава, когато една личност наистина се ползува с авторитет сред обществото.
Разбира се, може да се калкулира обстоятелството, че се подготвя закон, който вероятно ще въведе изменения в уредбата на въпросите, свързани с политическите партии, но изменението на този закон няма да наложи изменение в Закона за избор на президент и вицепрезидент, защото самият закон казва, че в президентските избори могат да участвуват партии, които отговарят на изискванията на Закона за политическите партии.
Второто изискване, което признавам, че не е безспорно, е изискването кандидатите за президент и вицепрезидент да внасят безлихвен депозит от 250 000 лв., който да се връща на тези от тях, които са получили един процент от действителните гласове. По този начин се дава възможност на кандидатите реално да подпомогнат държавата при провеждането и финансирането на президентската кампания.
Водени от разбирането, че съгласно нашата Конституция президентът олицетворява единството на нацията, в законопроекта се предлага бяла бюлетина за всички кандидати със съответен номер на съответния кандидат, който ще се определи чрез жребий от Централната избирателна комисия.
Що се отнася до нормите, които попълват празноти в закона, може би е важно да се посочи определянето и на специален ред, по който се осъществява гласуването на българите в чужбина.
Не на последно място стои въпросът с районирането на страната и създаването на районни избирателни комисии и секционни избирателни комисии с цел по-лесно събиране и отчитане на резултатите. Определени са и правомощията на избирателните комисии.
Когато се определят въпросите, свързани с избирателните комисии, трябва да дадем отговор и на следния въпрос: какъв е принципът, по който ще бъдат изграждани тези избирателни комисии? В сегашния закон такъв принцип не съществува и на практика става така, че по-силният успява да надделее със своите кандидати в съответните избирателни комисии. Всички политически сили са свидетели на това, че тогава, когато кметовете предлагат състава на секционните избирателни комисии, на районните избирателни комисии, всичко зависи от тяхното лично усмотрение. В повечето случаи партиите, дори и да протестират, техният глас не се чува от съответната комисия.
Според нас уместният принцип, който започна да се прилага при Закона за местните избори, е пропорционалният принцип. Бързам веднага обаче да кажа, че съгласно самия закон решенията в секционните избирателни комисии, районните избирателни комисии и Централната избирателна комисия се вземат с мнозинство от две трети. Това означава, че нито една политическа партия не може сама със своите членове да взима решения, които да задължават по един или друг начин комисията или пък влияят на изборния процес.
Що се отнася до уредбата, свързана с предизборната кампания, доколкото ми е известно, в Законопроекта за радиото и телевизията, който се подготвя за второ четене, изрично е предвидено, че правилата за поведение на Националното радио и Националната телевизия по време на избори ще се уреждат в специализираните закони. От тази гледна точка задължително е уреждането на тази материя и в Закона за избиране на президент и вицепрезидент. И когато се урежда тази материя, ние трябва да бъдем наясно дали искаме българските граждани да избират своя кандидат за президент заради начина, по който се усмихва, или заради начина, по който вари кафе, или заради начина, по който играе футбол, или заради неговата програма. Лично аз предпочитам кандидатите да се състезават помежду си на полето на идеите, на програмите, а не чрез качества, които може би са важни, но не са определящи при заемането на този пост.
И последното изменение, което според мен заслужава внимание, е въвеждането на административно-наказателна отговорност за лицата, които са нарушили установения ред за провеждане на предизборната кампания, или правилата относно финансирането на предизборната кампания. Досега такава отговорност от участниците в предизборните кампании не е искана.
Разбира се, законът може да бъде приет на първо четене, впрочем не само той, а и законопроектът, внесен от народния представител Стефан Гайтанджиев. Аз лично бих искал в една конструктивна и разумна дискусия да намерим най-верния отговор за сериозното провеждане на една президентска кампания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Цоньо Ботев - реплика. Да се готви Михаил Михайлов.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожа Митева в своето изказване каза, че все още българският народ няма да може да гласува с единна бяла бюлетина, тъй като поначало тази идея беше за първи път внесена по време на обсъждането на Закона за местните избори от Съюза на демократичните сили, а и преди това е имало такива опити. Аз искам да напомня, че в Южна Африка племето на зулусите може да се оправя с тази бюлетина. Мисля, че интелигентността на българския народ е по-висока отколкото на това племе и затова аз смятам, че е време да приемем този начин на гласуване, защото в края на краищата чрез него ще се направят и допълнителни икономии за провеждането на избора. Има и много други предимства на този начин на гласуване. Мисля, че той е особено подходящ да се експериментира по време на тези избори за избиране на президент и вицепрезидент.
Искам да направя едно допълнение, което вероятно може да послужи за второто четене, отпред да има номерация за изтегления жребий, тоест да бъдат подредени първи, втори, трети и така нататък, защото това е пропуснато в проекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви. Дуплика?
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Разбира се, аз съм противник на мнението, че историята на света започва от личната история на който и да е човек, дори това да е народен представител. Идеята за единна бюлетина, ако трябва аз да разказвам своите спомени, беше лансирана още през 1990 г., като заемка от австрийската избирателна система, където тя съществува. Такива предложения бяха правени от различни народни представители. След това "Екогласност" също внася такива изменения.
Искам да бъда разбрана правилно. Тук аз не съм противник на този начин на избиране на кандидатите за президент и вицепрезидент. Но аз бих искала в една сериозна дискусия ние, когато определяме вида на бюлетината, да си дадем сметка каква част от избирателите ще участвуват при такъв тип гласуване, колко ще продължи гласуването и дали в крайна сметка, икономисвайки примерно 10 милиона, ние няма да създадем непреодолими пречки за една част от българските избиратели да осъществят реално своя вот. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Мариела Митева не е права. Преди 10 ноември имаше единна бюлетина с едно име. (Весело оживление)
Господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Най-напред ще взема отношение по законопроекта на господата Драганов, Кисьов и Трайков, а именно за промените в чл. 4, ал. 1 и ал. 2.
Първо, нашата парламентарна група смята, че наистина с тези две нови алинеи се ограничават правата на личността, които са посочени в разпоредбите на Конституцията, а именно за висшето образование и за освидетелствуването с медицинско удостоверение за психичното състояние. Така че нашата парламентарна група няма да подкрепи този законопроект.
Освен това, в качеството ми на психиатър със специалност, мога да кажа, че наистина ал. 2 ограничава правата на личността и по друга причина, защото психичното здраве е една много широка формулировка и винаги могат да се появят спекулации, каквито бяха правени 50 години по време на тоталитарния режим дали едно лице е психически здраво, дали е болно. И винаги може да се изтълкува по един или друг начин. И затова ние няма да подкрепим тази алинея. Освен това, когато се говори за психична норма, винаги могат да се появяват спекулации в политически аспект, както, примерно, в момента с внасянето на този законопроект аз лично знам какво именно визира тази алинея, личността на кого визира. Господата Драганов, Кисьов и Трайков може да са прави, аз самият съм съгласен с тях, но не е начинът чрез законопроект да се отстранява един човек от президентските избори. Аз смятам, че самите президентски избори ще отстранят този човек от политическата сцена.
Относно законопроекта на господин Гайтанджиев. Лично мое мнение е, че той трябва да бъде подкрепен, защото идеята за избиране с една обща бюлетина, където да бъдат изписани имената на кандидатите, е практика в цяла Централна Америка, в голяма част от европейските държави, бих казал повече от три четвърти. И аз смятам, че наистина българският народ ще се справи съвсем елементарно с това ново изискване.
Освен това, госпожа Мариела Митева каза за някакви си 10 милиона. Мога да кажа, че някои наши специалисти направиха изчисления - над 100 милиона ще бъде икономията. Това са пликове, това са бюлетини на отделните кандидати, които ще бъдат отпечатани. Така че в чисто икономически аспект, ако се приеме този законопроект, разходите са доста големи, както казах, ще се спестят около 100 милиона. Така че ние бихме подкрепили специално § 2, чл. 9, където е казано в 4 пункта как ще става гласуването с единната бюлетина.
И относно законопроекта на господин Премянов и група народни представители, основно ние няма да се съгласим с чл. 5, където се указва квотният принцип за съставяне на Централната изборна комисия. Ние ще настояваме да има паритет и решенията да се взимат с обикновено мнозинство. Защо? Защото ако се създаде квотният принцип, който се посочва, и се приеме да се решава с две трети мнозинство, аз мога да ви кажа със сигурност, че тази Централна комисия няма да работи защото над 50 на сто от членовете ще бъдат на Българската социалистическа партия. Те ще предявяват отделни изисквания. А другата част от опозицията, която ще има 49 на сто, няма да бъде съгласна в голямата си част, както е опитът от предишните избори. И ако решенията се вземат с две трети, аз наистина ви казвам, че тази Централна комисия няма да работи.
Относно предложенията в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 за представителността на инициативните комитети, когато издигат дадена кандидатура за президент и вицепрезидент, за 15 хиляди избиратели, ние също подкрепяме тази идея. В Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика дори се изказаха становища тази цифра да бъде 20 - 25 хиляди. И се взе едно становище, където се препоръчва евентуално цифрата да бъде завишена, както и процентът на партиите, които имат право да издигнат кандидати да бъде по-голям от 1 на сто. Много от членовете на нашата комисия предложиха този процент да бъде еквивалентен на правото да издигат, а именно 4 на сто. Така че може да се помисли и върху това предложение, както и върху вноската, която се дава като безлихвен депозит в банката - 250 хиляди лева. Да се помисли евентуално дали да бъде оставена същата сума, или да се завиши.
Това са ограничения, които бяха обсъждани в нашата комисия. Аз съжалявам, че не чух господин Велев, може би той е казал за тези неща, но ние не ги приехме като окончателно становище на комисията, защото се изказа, естествено, и другото мнение, което също може да се изтълкува като правилно, че по този начин бихме ограничили издигането на кандидати и бихме го свели само до издигането на 3 - 4 кандидати от основните политически партии. Така че това са предложения, които трябва да се обсъдят на второ четене.
В общо техническото изписване на промените, които са в § 7, 8, 10, 11 и 12 аз смятам, че са добре направени. Наистина Законът за избирането на президент има доста неточности и слабости. И именно тези изменения са необходими.
Ние ще направим своите предложения за второ четене, като още веднъж искам да спра вашето внимание на § 3, чл. 5, където да се помисли за представителността в Централната комисия, където ние ще настояваме да има паритетен принцип. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика.


МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Господин председателю, когато говорим за принцип на формиране на избирателните комисии, е необходимо според мен да бъдем много внимателни. Във връзка с това имам своите въпроси към оратора. Паритет между кого? - Вие казахте, че ще настоявате изграждането на Централната избирателна комисия да стане на паритетен принцип и тя да взема своите решения с обикновено мнозинство.
Очевидно паритет между демократичната левица и Съюза на демократичните сили поставя под съмнение както честността на изборите, така определено ограничава и други сериозни политически сили да участват при вземането на решения. Ако става въпрос за паритет между управляващи и опозиция, то неизбежно тогава ще възникнат спорове кой е опозиция, що е опозиция и т.н.
Що се отнася до идеята решенията на Централната избирателна комисия да се вземат с обикновено мнозинство, според мене това дава възможност решенията в тази комисия да се вземат с едно случайно мнозинство - на базата на това кой в този момент е отсъствал, кой е бил тук. Докато изискването Централната избирателна комисия и всички останали комисии да работят с мнозинство от две трети, във всички случаи показва, че първо нито една политическа сила не може със своите членове да наложи правилата на изборния процес, а второ - във всички случаи тези решения, които се вземат, са подкрепени най-малко от представители на две-три политически сили. Все пак да не забравяме, че в съответните избирателни комисии политическите сили изпращат своите представители и за да имат пряко наблюдение върху изборния процес, а този въпрос неизбежно се свързва с признаването на законността на самите избори.
Ето защо мнозинството от две трети според мене е изключително важно. Впрочем изненадана съм от промяната в позицията на Съюза на демократичните сили от 1991 г. досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Стоян Проданов има думата за реплика.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Уважаеми колега Михайлов, считам, че изискването, което е заложено в проекта на колегите от "Нова демокрация" - за представяне на съответните документи за психично здраве, може и да е някакво ограничение на личността. Но кажете ми не е ли ограничение сумата от 250 хил. лв., която трябва да внася всеки кандидат за президент? - Също е ограничение. За независимите кандидати 15 хил. гласа не е ли ограничение? - Ограничение е. Съответният процент за партиите, които са го постигнали в предходните избори? - Също е ограничение.
Но когато се касае за президент на Република България, разберете, не мога да се съглася, че един човек с ненормална психика може да стане президент.
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Кой ще издигне пък такъв?
СТОЯН ПРОДАНОВ: Кой ще издигне? - Аз отсега мога да ви кажа кого ще издигнат и си помислете малко. Той си прави кампанията, пък вие мислете кого ще издигнете.
Така че ще подкрепя това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Евгений Михайлов има думата за реплика.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Като се съгласявам с много от мотивите на господин Михайлов, искам да добавя и това, че все пак, вкарвайки ограничения за имуществен ценз със съответната парична гаранция - това също по някакъв начин не е съобразено с текста от Конституцията. Същото и което преждеговорившият оратор каза за необходимия брой подписи за издигане на независима кандидатура - това също не е записано в Конституцията.
Но ние сме задължени в закона да включим тези изисквания, които да гарантират наистина сериозно надпреварата за този най-висш пост в държавата. Затова те трябва да бъдат обвързани заедно - както сериозността на поддръжката за издигащите независим кандидат, така и имуществена гаранция за влизане в изборите, за да се предотврати това много хора да участват в изборите само, за да трупат пари или да се възползват от тези пари за своя лична популярност.
И на трето място, висшето образование като задължително, защото не можем да си позволим на най-високия пост в държавата да застане човек, който няма съответното образование. За много други специалности и за много други длъжности се изисква задължително висше образование. Едно от конституционните задължения на президента и едно от правомощията му е той да бъде и главнокомандващ на Българската армия. А един главнокомандващ без висше образование - съгласете се, че не е нормално, след като за началник на Генералния щаб е задължително изискването за висше образование.
Така че не бихме срещнали никаква съпротива сред обществото, ако искаме задължително кандидатите за този висш държавен пост - за президент на Република България, да имат завършено висше образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов има думата за дуплика.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Колеги, моля ви да правите разлика между условията, на които трябва да отговаря кандидатът по Конституция и начина за издигане на кандидата. Условията, на които трябва да отговаря кандидатът, ги каза някой от преждеговорившите - 40 години, да е живял пет години в България... Фактически това са условията и там не се говори нито за образование, нито за психично здраве и т.н. Това са условията, а начинът за издигане на кандидатурата са тези 15 хил. подписа, депозити и т.н. Затова правете разлика: едното са условия, които са гарантирани в Конституцията, а другото... (Оживление)
За госпожа Мариела Митева и работата на Централната избирателна комисия. За тези пет години вие знаете, че този паритетен принцип действаше. Той беше постигнат струва ми се през 1990 г. и фактически както в момента е разпределението в Централната избирателна комисия, тя вече работи пет години. Тази година ще и е шестата. Аз смятам, че през тези години тя достатъчно добре се справи с работата си и именно трябва да се запази съотношението, което е в момента в Централната избирателна комисия. Това е.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (от място): То се запазва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За процедура има думата госпожа Томова.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! За да имаме достатъчно време да напреднем в днешната програма на извънредното заседание, предлагам удължаване на работното време съгласно чл. 35, ал. 1 с два часа - до 16 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Против?
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, вие сутринта сам заявихте по нашето искане за включване в дневния ред на друга точка - на основание чл. 40, ал. 5, че даже вие не можете да направите това нещо, защото се касае за извънредно заседание.
Член 35, изречение второ урежда удължаване на времетраенето само при редовните заседания. Вижте систематичното място на ал. 3 на чл. 35. При извънредно заседание тази разпоредба не намира приложение и аз не виждам защо трябва да нарушаваме правилника сега. Ако вие искахте днеска да приемем тези закони, да бяхте предложили по-кратък дневен ред. (Оживление)
ГЕОРГИ АВРАМОВ (от място): Той е кратък.
ДАКО МИХАЙЛОВ: Много е кратък...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (чете текста от правилника): Правилно, приемам. За редовните заседания се удължава с два часа.
МАРИЕЛА МИТЕВА: Аз имам гореща молба както към народните представители, така и към председателя. Когато се тълкува правилникът, той да се тълкува такъв, какъвто е неговият дух. Редовното и извънредното заседание се различават единствено и само по деня от седмицата, в който те се насрочват. И нищо повече!


Така че всякакви изказвания от рода на това, че Народното събрание не можело да прави удължение на работното време за извънредни заседания могат да бъдат обсъждани при едно последващо изменение в правилника. Никога досега по никакъв начин не е поставян въпросът за такива ограничения и, честно казано, се изненадвам, че се поставят сега. (Реплики в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има процедурен въпрос, господин Михайлов. Процедурен въпрос се гласува, след като се изслуша противно мнение. Имаше изслушано противно мнение. Моля да гласувате предложението за удължаване на работното време до два часа.
От общо гласували 204 народни представители, за - 126, против - 78, въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Продължаваме нататак. Давам думата на господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги! Част от моето изказване е посветено на това да има някаква приемственост в работата на законодателното тяло в страната по въпросите на избирателната система. А виждаме, че няма приемственост между това, което парламентът прави сутрин и някъде в обедните часове. Така трудно се гради държавност и така трудно се отстояват принципи.
Моето изказване ще бъде подкрепа на предложенията за уточняване на различните параметри, при които трябва да се състезават кандидатите за президентски избори. Първото и задължително условие според мен трябва да бъде приемането на висше образование, тъй като в тази зала много пъти сме дебатирали за изборни и за назначаеми длъжности в тази една година, и преди това се е дебатирало, че трябва да се разчита на хора, които са добре подготвени, образовани, грамотни, които са имали възможност да обогатят своята култура и познания в различни периоди от своя живот и на тях да се опрат държавнте институции в страната. Аз разбирам, че в този дебат има просто три политически различни мнения. Едното - да го кажа произволно - е либералното мнение, в което се отстояват правата на индивида и се дава възможност на всеки един гражданин на страната, който изпълни останалите, главно финансови и организационни изисквания, да се състезава. Аз не съм противник на това мнение, то си има своето право да битува.
Има, разбира се, и едно популистко, да го кажем, крайно ляво мнение, в което трябва да се спекулира с всички възможни недостатъци на определени личности, за да може да се теглят позитиви за една определена политическа формация. Има, разбира се, и едно дясно, да го кажем, или консервативно мнение и аз бих казал, че съм защитник точно на това мнение.
Когато говорим за избори за държавен глава на страната, ние трябва да бъдем изключително строги да не допускаме на този пост хора, които ще злепоставят на следващия ден от своето избиране България пред другите държави. Дори бих казал, че едно от изискванията, което е строго задължително за един държавен глава, е той да не е само с говорим български език и да не владее дори писмен български добре. Хайде, това е трудно да се вкара в закон, от това не може да се направи норма. Не може да искаме човекът, който ще ни представя пред света, да знае поне още два или три езика, за да може да общува свободно с представителите на другите държави. Но да не се съгласим да има висше образование, според мен е неразумно. Друг е въпросът какво мнение ще надделее в залата. Не искам да го оспорвам.
По втория въпрос, свързан с ограниченията за психическо здраве. Чуха се различни мнения. Има хора специалисти, професионалисти, както господин Михайлов се изказа, неговото образование му позволява да заеме една професионална позиция и аз я уважавам дълбоко. Но като гражданин на страната, като човек, който е наблюдавал по телевизията президентските надпревари през зимата на 1991 и 1992 година, и това, което се чу като отзвук от обществото, аз мисля, че ние, законодателите на днешна България, сме длъжни максимално да ограничим възможността нашето общество да се подиграва с държавните институции. След това се сърдим за ниския рейтинг, който имат държавните институции в страната. Те няма да повярват и на парламента включително, те няма да повярват утре и на българската армия включително, когато гледат 25 човека, които видимо за човек историк като мен, моето образование е историческо, имат и някакви здравословни и психически проблеми, тези хора се държат неуравновесено. След това, когато този факт се отпуши, няма земна сила... И аз лично като народен представител в продължение на година и няколко месеца в избирателния си район, и при срещи с други хора, колкото и да съм умел в защитата на държавните институции, на уважението към властта, просто не мога да се преборя с приказки като тези: Вие гледахте ли надпреварата по телевизията за президент?
Ако ние сега не поставим тази ограничителна рамка и позволим да се повтори това политическо шоу, тогава ние ще загубим възможността добре да защитаваме държавността в страната. Защото става дума за държавния глава.
Така че много ви моля - това, разбира се, са принципни съображения, те се излагат на първо четене, когато дойде редът за второ четене, да помислим още. Може би има доста медици в Народното събрание, може би те ще бъдат полезни в това най-точно да изпишат тези изисквания, които са необходими. Но не може хора, които с просто око се вижда, че не са добре, както се изразява народът, да ги пускаме по телевизията и те да опорочават идеята за държавност в страната.
Разбирам, че това е една консервативна мярка, разбирам, че това е ограничаване на правата на личността, разбирам, че може би Конституционният съд ще го тълкува по друг начин. Но нека ние да направим някакъв опит. Защото подкрепям тези неща, които се казаха във връзка с ограниченията, свързани със събирането на средства, със събирането на гласове, подписи на хора, които да подкрепят. Разумни неща, безспорно, трябва да ги има. Но ние правим стопански, правим финансови ограничения и изведнъж попадаме само в сферата на икономиката. Трябва да излезем и в сферата на обществените неща. А там именно са нещата като образованието, там са нещата като психическото здраве.
Лично аз не мога да подкрепя текстове, в които да няма гаранции, че няма да превърнем това състезание в надпревара отново на хора, които здравословно и психически явно и видимо не са добре.
Затова моля специализираните комисии към Народното събрание, в които ще мине този законопроект, тъй като в комисията, в която аз съм член - по местно самоуправление, най-малко тези въпроси могат да бъдат решени, но се обръщам към всички колеги, които имат възможност да помагат - тези текстове трябва да бъдат усъвършенствани. В противен случай ние ще узаконим едно политическо шоу наесен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за реплика господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Методиев! Аз разбирам основанието ви напълно, както и на вносителите на проектозакона, за психическото здраве. Но ви задавам един съвсем открит въпрос: смятате ли, че който и луд поиска да стане президент на България и тръгне да става такъв, няма да получи документ, че е напълно нормален? Аз съм убеден, че ще получи. Свидетели сме на такива неща. Ако приемем една такава постановка, съществува обаче другата опасност - нормалните, които поискат да бъдат обявени някой ден за луди, нещо, което е правено вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Уважаеми колеги, с всичко съм съгласен с господин Методиев, но не мога да се съглася за образованието. И ще се позова. Един от най-великите американски президенти е бил лесничей. После какво може да прави един професор лекар? Примерно може да е голям специалист хирург, но в политиката не се изисква да се правят операции. Трябва ли той да влезе в политиката, да стане президент и да кажем, че той е най-добрият в политиката?

Разбирам ако се стеснят нещата, да бъде висшист по политология, долу-горе може да станат нещата.
В същото време искам да припомня на господин Методиев един пример, който дава Александър Стамболийски, когато един професор му е отишъл на гости. Кипнало бакърчето с мляко, а той го хванал с голи ръце и се попарил, без да види, че там има парцали, с които трябва да хване бакърчето.
Аз искам да ви припомня и примера на Август Форел, господин Методиев, който говори как един професор направил сина си професор на 22 години, напълно заслужено. Но го забелязал в кабинета му един ден, играе си с кукли и парцали.
Затова не е гаранция, че непременно като имаш висше образование или колкото по-големи степени имаш, ти ще бъдеш една представителна личност в политиката.
Поради ограничение на времето няма да се спирам и на онзи пример, когато са пътували един астроном и един философ и един историк в една лодка. И как се подигравали на лодкаря. Но накрая той ги попитал (аз набързо ви го казвам): "Вие знаете ли да плувате?", защото се разбила лодката. И те, понеже не знаели да плуват, се удавили, а лодкарят изплувал на брега. Това казвам малко символично. Но тук се иска да плуваш в политическите води. Тук се иска да разбираш политиката, така да я направляваш, така да я представляваш. А само ако вземем да се ограничим с образованието, че е залог, аз лично не мога да го приема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата госпожа Емилия Томова.
Липсата на образование също не е гаранция.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин Методиев, разбирам мотивите ви да поддържате това предложение. Откровено ще ви кажа, че ги споделям. Но не приемам двойният стандарт, който народното представителство е склонно да използва. Защото в Конституцията е записано, че освен другите специфични условия президентът трябва да отговаря на условията за избиране на народен представител. Следователно, когато повишаваме изискванията към длъжност, към хората, които ще заемат най-високите постове в републиката, трябва да започнем от условията за избиране на народен представител. Това е един горчив опит, който преживява тази пленарна зала от 1990 г. насам. Имаше народни представители, които неколкократно предлагаха да се въвеждат психотестове за народни представители, провокирани от конкретни действия в тази пленарна зала.
Ще ме извинят уважаемите бивши колеги Тамбуев и Дърмов, те бяха автори на това предложение тогава. Народното представителство единодушно от всички страни на залата го отхвърли.
Така че, щом сме приели един стандарт, да вървим по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Има думата господин Методиев за дуплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): За нищо на света не бих противоречал на господин Петко Илиев, защото той е прав. И съм абсолютно съгласен с това, което казва. Зная и мотивите, които той има. Именно заради това е и последната реплика на колегата: не е възможно да се направи в момента в страната изискване за образователен ценз, свързан с народното представителство. Защото когато говорим за политически партии, за традиции в нашето общество, ние знаем за какво става дума. И в това няма никаква политическа нападка. Това просто са реалностите на българското общество в последните 60 години.
Така че ограничението за образователен ценз във връзка с народното представителство за мен е проява на посттоталитарно поведение, отколкото на демократичност.
Но тук става дума за една личност. Аз споделих свои виждания. Искам да кажа, че те ни най-малко може да бъдат задължителни за някого.
Разбира се, господин Куртев, че може да нямаме доверие и на лекарите, за съжаление. За съжаление е така. Ние нямаме доверие в полицията, нямаме доверие в официалните власти, нямаме доверие, за съжаление, че и при лекарите корупцията няма да позволи дотам да се развият нещата, че един напълно нормален човек, заслужаващ уважението на обществото, излъчен по един достоен начин от определена политическа сила, няма утре да бъде изваден от играта, образно казано, с един фалшив документ. Или пък най-малкото това да бъде част от една негативна кампания, насочена срещу този кандидат. Абсолютно сте прав. За съжаление това са мерките и аршините в нашето общество. И виждам, че моето мнение просто ще си остане встрани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Трите проектозакона, които ние обсъждаме с техните становища, начинът, по който протича обсъждането, ме убеждават, че в България действително има вече наложили се демократична култура на провеждане на изборите, знание, информация, подготовка сред по-голямата част от партиите и обществото.
В това се убедиха всички чужди наблюдатели. Мисля, че в това сме убедени всички ние като представители на политическия елит.
Изборите при нас минават относително нормално. Всички знаем, че страстите около тях често пъти са плод на желание, а не толкова на сериозни нарушения.
Ето защо нашата цел в момента е да рационализираме колкото се може повече този процес, тъй като вече виждаме, всяка година се провеждат избори. Това е част от атмосферата на демокрация. Трябва да направим избирателния процес, процедурите колкото се може по-ефикасни, относително еднотипни, бих казал, в различните избори, за да може българският гражданин вече бързо да се ориентира съобразно своите предпочитания.
Ето защо в законопроекта, който аз внесох, се предвиждаха главно такива промени, които да целят рационализиране на избирателния процес. Един от най-важните символи в това отношение беше и единната бяла бюлетина. Няма друг избор, който да е по-подходящ от нейното въвеждане. Ако за парламентарните или за местните избори имахме често пъти гласувания на многобройни кметове, отделно листите за представителство и кандидатура на отделните политически сили бяха по някой път твърде дълги. Явно е, че не всичко това можеше да се смести върху един лист хартия. Или ако това би било сторено, той трябваше да има размерите на чаршаф.
С предлаганите ограничения в издигането на многобройни и странни кандидатури, което е явно част от обществената тенденция, и виждам, че това нещо е отразено и в народното представителство, мисля, че няма да има проблем кандидат-президентските двойки да бъдат оформени върху един лист хартия, върху единна бяла бюлетина. Ефектът е и икономически, и до голяма степен и възпитателен.
Наред с това смятам, че трябва да вземем едно сериозно отношение към някои от предложенията в другите законопроекти. Но принципно, а не с оглед определена конюнктура.
В това отношение аз бих се присъединил към тези, които изразиха съмнение относно правомерността всеки един кандидат за президент или вицепрезидент, или коалицията, която го издига, да внася паричен депозит от 250 хил. лева.
Българският народ, уважаеми дами и господа, е много чувствителен към проблема за парите. Аз разбирам, че основният замисъл е да не се допуснат удиозни, случайни личности да участват в това състезание. И същевременно бариерата пари, отношението към банкери, капиталисти, буржоа, хора, които неправомерно в повечето случаи според общественото мнение са натрупали богатствата си, действително трябва да ни държи доста нащрек към едно такова предложение.
Понеже тук беше изказана и друга идея, в законопроектите на Драганов и Кисьов за въвеждането пък и на образователен ценз, то аз бих желал по този повод да цитирам чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Чуйте какво гласи тя: "Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на (споменавам само два от критериите): образование и имуществено състояние". Или с други думи, смятам, че идеята за висше образование като критерий или условие за участие в кандидат-президентска надпревара, както пък и имущественото състояние не отговарят на Конституцията. Идеята за този депозит, както е добре известно, беше внесена в законопроекта от народния представител Георги Аврамов от Политически клуб "Екогласност". Тя е една чуждоземна идея и смятам, че нейното място не е в този един български закон.


А що се касае до идеята да се ограничи също броят на удиозните кандидатури с психиатричен преглед, уважаеми господа, ще ви дам само една илюстрация. През 1990 година се провеждаха избори за Велико Народно събрание. Тогава бях председател на кадровата комисия на Съюза на демократичните сили. Някои от партиите проявиха инициативата да въведат специални психологически тестове по 7 - 8 методики за своите кандидати. Проведоха те методиките и ги предадоха заедно с биографичните справки и пълно описание на техните особености. Мина-не мина време, за много от хората вече и в Тридесет и седмото Велико и в Тридесет и шестото Народно събрание ме спират и ми казват: "Абе, вижте, този не се държи адекватно. Този не е нормален. Той луд ли е?" Тогава проявих инициатива и ги дадох на специалисти по психология. Те огледаха още веднъж всички подробни резултати от тестовете - рейвън, найзънк и т.н. Заключението им беше: това са нормални хора. Но лесно можех да използвам и да кажа: "Тук нали все пак има някакво изкривяване на личността?", "Този нали е съмнителен?" и т.н. за много хора от СДС. Не направих това, защото действително все пак вярвам на психологическата наука, колкото и да е условна тя като наука, и смятам, че не е редно в една такава тънка, плъзгава плоскост да се спускаме и да се опитваме да ограничаваме действително особеностите на хората и да ги слагаме в един единен калъп.
Така че в този смисъл аз не се присъединявам към изискванията за такива удостоверения - тестимониуми за нормалност.
Струва ми се също, че и в закона, най-големият, който е - на ПГДЛ, трябва да се преосмисли, тя беше подкрепена и от СДС, но трябва да се преосмисли идеята за повишаването на броя на подписите. Петнадесет хиляди за една инициативна група, която иска да издигне президент, е твърде много. В крайна сметка само две са партиите в България по мои данни, а те са верни, които надхвърлят тази цифра. Така че действително са много и е добре да се отиде към известно намаляване, още повече, че се получава една неравнопоставеност. Партия, която има съдебна регистрация, я има 50 човека там останали, я не, може да издигне без проблеми, без да събира 15 хиляди подписа, своя кандидат, своя Мунчо, своя чудат човек, който да ни забавлява по телевизията, а същевременно една национално значима фигура, която не иска по някакви свои съображения да използва партийната регистрация и предпочита да се издигне с 15 хиляди подписа, трябва да бъде принуждавана към много по-тежки условия за своята регистрация. Това, разбира се, е възможно да се избегне, когато се повишат изискванията към партиите или се вземе предвид тяхното предишно участие в избори. Но това вече може да стане само ако паралелно със Закона за изменение и допълнение на Закона за избор на президент и вицепрезидент се измени и Законът за партиите, като вече право да участват в избори имат партиите, които са събрали самостоятелно или в коалиция определен минимум или определен процент от гласовете.
Аз съм съгласен и ще оттегля тази част от моето предложение, която не дава възможност на българите в чужбина да гласуват, въпреки че съзнавам, че това е едно нецелесъобразно решение, харчат се много пари. Но смятам, че това е един необходим компромис в българските представителства в чужбина, желаещите, като се регистрират, да могат да участват в изборите. Смятам, че това е нормално.
И накрая, смятам, че възраженията тук, които бяха по повод на избора на Централна избирателна комисия, са съвсем необосновани. Това е една традиция още от кръглата маса. Аз съм участвал във всички съгласувания на състави на централни избирателни комисии. Смятам, че това е действително един правилен принцип - решенията в тези комисии да се взимат с две трети и да се базират все пак на някакви предварителни условия. Двадесет и един човека трябва да избере тази пленарна зала. Това е и по предишния закон, няма никакви изменения. От тях, безспорно, 11 ще бъдат от Парламентарната група на демократичната левица. А ако желаете, ще ви кажа и квотите: 5 за СДС, 3 за Народния съюз и по 1 за ДПС и Българския бизнесблок. Това ще бъдат критериите. Смятам, че в това няма нищо ненормално, важно е всяка от страните да има гаранции за своето участие.
И накрая нещо много важно, по-точно предпоследно. На нас ни беше раздаден един законопроект на Атанас Железчев. Въпреки че той не е минал през комисиите, категоричното ми убеждение е, че той трябва да бъде подкрепен. Там става дума за едно противоречие, което някои хора се стараеха да не го забелязват - между Конституцията и досега действащия Закон за избор на президент и вицепрезидент. Според Конституцията има определени срокове, в които изтича мандатът и в които се провеждат изборите. Законът за избор на президент и вицепрезидент, приет 1991 година, обаче повеляваше в 7-дневен срок от обявяването на резултатите от ЦИК президентът да положи клетва и да встъпи в длъжност. В този случай смятам, че категорично трябва да се спази конституционният текст и в този смисъл да бъде прието и предложението на господин Железчев, където заменя в чл. 18 от досегашния закон 7-дневния срок от обявяването на резултатите от избора и встъпване в длъжност с полагането на клетва в деня на изтичане на мандата на предходните президент и вицепрезидент. Това трябва да бъде направено, защото действително ще се получат твърде големи неясноти и бъркотии.
И накрая едно процедурно заявление. Аз държа на своите позиции, които съм изразил. С изключение на това за гласуването в чужбина, останалите смятам, че трябва да бъдат обсъдени. Но за да се получи една по-голяма енергичност и ефективност в работата, оттеглям своя законопроект, като всички предложения ще ги оформя като предложения за изменение и допълнение към основния текст, внесен от парламентарната група. Запазвам резервите си към много от текстовете, които се съдържат в този законопроект, и смятам, че на второто четене вече трябва действително сериозно и по съвест да бъдат обсъдени много от тези проблеми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Давам думата за реплика на госпожа Елисавета Миленова.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПГДЛ): Благодаря ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колега Гайтанджиев, с всичко мога да се съглася, че е много трудно, както за нормалните, така и за лудите в нашата страна няма еднозначно мнение, но има някои неща, които просто са безспорни, а това е, че в днешна България мъжете и жените над 40 години, които имат висше образование и са много повече заслужаващи да бъдат кандидатирани за президент, отколкото тези, които не са постигнали висше образование. Това е първо.
И второ, аз смятам, че ние трябва да започнем да показваме тук, от нашия парламент, някакви критерии за постигане на някакви постижения, на някакво ниво, за да може да имаш право да бъдеш лице на една държава, която има претенцията да има освен своите лесничеи един Паисий, да има освен своите лесничеи хора, които по време на турското робство са пращали децата си в чужбина, за да учат. Смятам, че поне висшето образование е нещо, което се доказва лесно, и не смятам, че ние не можем да поставим това изискване за президента.
Що се касае до това, че в Конституцията пише, че президентът трябва да отговаря на изискванията на народния представител. Извинявайте, но ако в една голяма или малка парламентарна група има някой недостатъчно нормален или недостатъчно научен, той все пак е част от една група, която носи отговорност за неговото политическо и гражданско поведение. Но когато едно лице тръгне да олицетворява България и нито е нормално, нито е образовано, извинявайте, какво правим ние тогава?
Така че аз лично ще подкрепя поне висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Има думата за реплика Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моята реплика към господин Гайтанджиев е относно паралела, който той направи за неравнопоставеност между една малка партия, регистрирана, но останала с 50 - 60 човека, и 15-те хиляди други. Мисля, не мисля, а не е вярно това сравнение, тъй като в законопроекта съвсем ясно е казано, че могат да издигат 15 хиляди души с подписите си и партии, които са събрали 1 процент на предишните избори. Тоест, не партия, която има само 50 души. Така че може би този аргумент да отпадне. Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Трета реплика? - Няма.
Господин Гайтанджиев има думата за дуплика.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Да, аз разбирам господин Райчевски и от него ще започна. Действително това може да стане, но трябва да се измени Законът за политическите партии. При това положение действително бих се съгласил.
И на госпожа Елисавета Миленова. Госпожо Миленова, аз давам пред вас своята дума, вярвам в политическите партии и политическите сили в страната, давам гаранции, че президентът на Република България ще бъде с висше образование. Ако това не стане, напускам парламента. (Шум и смях в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Райчевски.

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз поисках думата да се изкажа по внесените законопроекти за избор на президент и вицепрезидент, но ще говоря от мое лично име. Не представлявам парламентарна група в случая.
Това, което искам да кажа, бе вече загатнато от доста колеги. Но аз ще се опитам да го поднеса от един друг аспект. Разбирам волята и намеренията на вносителите да се завишат критериите и нашата страна, България да има представителни държавни глави, представителни политици, представляващи достойно държавата ни в целия свят, а и вътре у нас. Но проблемът е малко различен. Аз не мисля, че един закон се приема превантивно. Практиката показва, че законопроект се предлага тогава, когато се е появила някаква потребност, когато животът е показал, че нещо трябва да се промени. Не виждам в нашата българска практика да бълва с президенти без висше образование, че сега се налага да предлагаме законопроект, с който да пресечем тази практика. Това е едната страна.
Мисля, че българският народ е народ, който трябва да бъде уважаван повече. Аз възразявам срещу едно такова предложение именно от такова съображение. Не считам, че нашият народ ще избере своя държавен глава без нужното образование, без нужната квалификация, без нужните качества. Вижте по време на Възраждането той какви даскали е избирал и какви председатели на общински настоятелства: завършили в Прага, в Париж, без да е имало някакъв закон, без да е имало някакви ограничения. Нека не унижаваме нашия избирател, не унижаваме нашия народ като му казваме със закон: ти си глупав и можеш да направиш грешка, затова ние ти запретяваме с норма, да не би да сложиш неграмотен човек като държавен глава. Извинете, че говоря така, но на мен така ми звучи.
А иначе напълно поддържам, че държавният глава трябва да бъде най-подготвеният, най-качественият. Но представете си: коя е онази политическа сила, която ще предложи на избирателите свой кандидат, който няма висше образование? Тя се самоубива по този начин. Ако това беше едно тоталитарно, закрито общество, това можеше да стане. Примерно това нямаше да се изнесе като факт. Но сега, когато имаме достатъчно медии, които ровят и вдън земя ще влязат, за да намерят нещо компрометиращо кандидата. Така че не виждам опасност такава, че ние да въвеждаме специално законодателство, за да не допуснем неподготвени и необразовани хора до държавното кормило.
Има и нещо друго. Тук става въпрос за документ за висше образование, доколкото разбирам, а не точно до образованост.
По другата тема - пак става въпрос за документ. Вижте колко е интересно. Става въпрос за документи в едно време, когато документи могат да се вадят всякакви и да се съставят всякакви. Документ за психическо здраве! Той трябва да бъде подписан от три хабилитирани лица. Представете си, че едното от тях се подпише с "особено мнение" или просто не подпише. Това не е шега. Тук се спомена за опасността от корупция, за тази нестабилност в нашите институции, които осъществяват контрол или упражняват тази дейност. Не искам никого да обиждам или да хвърлям съмнение относно това как действуват учебни заведения, здравни и други, но практиката си прави лоши шеги с нас. Ако е въпросът да бъде спрян един луд, аз ви уверявам, че този луд ще твърди, не само ще твърди, той ще е в състояние да си намери и 20 документа, че е напълно здрав и че е най-нормалният човек. И специално за този, който се визира тук, защото този законопроект е направен съвсем конкретно, уверен съм, че той ще намери 10 документа, че е напълно психически здрав. Така че с това нещата няма да бъдат предотвратени. Нека предоставим на преценката на народа, на хората да направят своя избор и да научат политиците. Ако някой си позволи да им издига такъв кандидат, недейте се подвежда от миналото, че ще събере 5-10-20 или 30 процента. Ако някоя политическа сила издигне такъв недостоен кандидат, тя ще си получи заслуженото от този народ. И може би това е пътят, по който трябва ние политиците малко да се самообразоваме - по реакциите на народа, а не да слагаме норми.
И последното, с което завършвам, за депозита от 250 000 лева. То е същото. Аз мисля, че този депозит ще затрудни по-скоро един рутинен политик, една нормална политическа сила, която се мъчи само със словото и с принципите си, но няма да затрудни онези, които имат начин да заобикалят закона. Защото 250 000 лв. са смешна сума.
Аз няма да подкрепя тези клаузи в законопроекта и затова взех думата. Но не пледирам към никого. Нека всеки по съвест прецени своя вот така, както желае. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Д-р Китов има думата за реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Райчевски! В Конституцията е заложено ограничението кандидатът да е над 40 години. Съществува много хубава българска поговорка, която казва, че "На 20 години да ти дойде акълът е злато, на 30 - сребро, а на 40 е тенеке!" Значи ние поставяме едно изискване, което не зависи от човека, а именно да навърши тези години - да е жив и здрав, - но не можем да поставим изискването за това, което зависи абсолютно от него - да получи едно задоволително образование. Така че аз мисля, че това е нещо, което би трябвало да съществува. Аз лично ще гласувам за това.
Второто нещо, което казвате, Вие имате много погрешно мнение как се дават оценките за психическо здраве. Това не е субективно решение на определен колектив. Има си световновъзприети тестове, по които се оценява психичното здраве на даден кандидат. И не са малко страните, в които това изискване съществува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Орлин Драганов има думата за втора реплика.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашите предложения не са направени случайно. В целия свят критериите за това дали един човек има ниво - това са културата, възпитанието и не на последно място висшето образование. Не може да искаш най-големия стол, който е президентският, а да не искаш най-голямото образование, което за България е висшето. Не може да имаш международни срещи, които са от всякакъв характер, в тези 5 години, включително 2001 г. Ти трябва да имаш ниво, трябва да имаш култура, трябва да имаш възпитание. Как ще общуваш с президенти и с други личности, след като две думи на кръст не можеш да кажеш, след като не знаеш словореда, след като употребяваш редица чужди думи примерно, след като нямаш достатъчната култура. Трябва да се замислите, колеги, умолявам ви, защото формулата "прост, луд и богат" е неприемлива. Прост - защото няма образование, луд - защото няма освидетелствуване и богат, защото внася залогът, който се иска. Тук сте абсолютно интелигентни хора. Помислете върху това нещо. Иначе се залага тази формула. Знаете кой беше кандидатът от Перник.
Много ви моля, прецизирайте това гласуване. Тук няма политически популизъм. Тук има строго практическо предложение, което има своето голямо значение.
Чуха се думи, че психиатрите не били компетентни. Имат много здраве тези, които казват това нещо. Психиатрията е много добре развита наука и на тройната експертиза не представлява никакъв проблем да освидетелствува тези няколко двойки. Тъй като кандидатът може да се преглежда един цял ден, но там не е както при нас интернистите, а технологията е съвсем друга. И аз смятам, че хабилитираните лица, точно хора, които имат голяма практика, могат да си кажат становището съвсем точно. Иначе ще се повтори, съгласно Временния статут на Националната телевизия. Виждате какво става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, изтече времето.
ОРЛИН ДРАГАНОВ: И аз благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За още една реплика думата има господин Ненов.
НЕЛСОН НЕНОВ (СДС): Госпожо председател, драги колеги! Искам да ви припомня един малък факт от нашата образователна система. В нея има един абсурд, едно абсурдно словосъчетание - оператор на биологическа единица. Това значи овчар или дояч. Значи нашата образователна система изисква средно-специално образование за един овчар, който командва определен брой биологически единици. А за един президент, който командва всички биологически единици в своята държава, не се изисква никакво образование. Дори комунистът Квашневски сам почувства необходимостта от такова образование и се осмели да излъже своя народ, че притежава такова. Значи той предпочете да излъже своя народ, да каже, че има висше образование, въпреки че го нямаше, а ние слагаме ред други ограничения. Слагаме по същество 250 000 лева имуществен ценз. Щом има имуществен ценз, би следвало да има и образователен ценз. Вярно е, че в много демократични държави няма ценз, вече няма. Но го имаше. Когато аз бях ученик, изучавахме един предмет "Конституция". В него ни посочваха, че империалистите и капиталистите в САЩ слагали имуществен ценз, слагали образователен ценз и ред такива. Вярно е, че те вече не слагат, но демокрацията е изваяла такова обществено мнение, че самото общество не допуска някой да се осмели да се кандидатира, без да съзнава, че има този ценз. Той го има в душата и в себе си. Но тъй като ние не сме дорасли дотам, би следвало да въведем някои ограничения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря.
Има думата за дуплика господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Благодаря Ви. Първо, 40-те години не е някакво ограничение, а все пак една мярка за зрелост, за да го сравняваме с образованието. Това са различни неща. И тук няколко пъти повторих, че не се касае за ниско образование, за необразован човек. Става въпрос за един формален документ. Става въпрос и за това, че ние не назначаваме служители и чиновници, където можем да поставяме и сме длъжни да поставяме стриктни норми и изисквания, тук става дума за избор, за демократичен избор, за едно доверие към обществото, което трябва да издигне най-достойните си кандидати. Ако това общество не може да издига най-достойните си кандидати, какво общество е това? Аз не знам някой народ, който по демократичен път да не може да издигне най-достойните си кандидати. Няма такава практика в света. Значи ние всъщност допускаме, че нашето общество няма да върви по този път.
За лекарите-психиатри, добри специалисти. Да, в България има много добри специалисти, но много добри специалисти лекари-психиатри работеха и в психиатричните клиники и болници. Да не се връщаме към тази тема.
И последното. Вярно е, колега, за биологичните единици, защото това беше термин, с който се заместваше "овчар". Но това го измислиха академични глави. Българският селянин не нарече овцата биологична единица, а си я наричаше овца, или коч, или нещо друго. Значи това е от академична "мъдрост" измислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Георги Аврамов.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм приятно изненадан, че Законът за избор на президент и вицепрезидент не създава толкова емоции. Явно наистина се научихме да приемаме спокойно избирателните закони и се научихме да избираме.
Прави ми добро впечатление, че всъщност никой не оспорва необходимостта от промени в Избирателния закон. Макар че СДС не е внесъл законопроект, приема и подкрепя доста предложения. А те са необходими. Положителна е еволюцията на СДС, че след като в 1991 г. промени бялата бюлетина в цветна и оцвети бюлетините за избор на президент, като избра президента Желю Желев със синята бюлетина, сега се отказва. Така че явно се разбира необходимостта от промяна. Аз също подкрепям идеята, че трябва да бъде единна бюлетината. Но мисля, че всички трябва да се съгласим, че трябва да ограничим кандидатите в една нормална бройка и да се поставят ограничения, каквито ги има навсякъде по света. Мисля, че всички са съгласни, че 40 - 50 кандидата за България това е прекалено много. Въпросът наистина е какви да бъдат тези ограничения, за да бъдат те съобразно изискванията на Конституцията. Предложените тук са няколко. Едното е за подписка. Лично аз смятам, че подписката трябва да важи за всички партии. Такава е практиката в Европа. Тоест не трябва да делим партиите на парламентарни и извънпарламентарни. Мисля, че подписката е една добра бариера. Партия, която може да събере 10 - 15 хиляди подписа или едно лице, което може да събере тези подписи, наистина може да участвува със своята кандидатура. Практиката в света е различна - варира между 6000, примерно в Австрия, 50 000 в Унгария, 100 000 в Полша и, разбира се, в Русия е най-голямото число, там е 1 милион подписа за избор на кандидат за президент. Една цифра между 10 и 15 хиляди за България е приемлива и мисля, че всички се съгласиха.
Въпросът за депозита. Тук беше споменато грешно, че това е някакъв имуществен ценз. Това не е така. Мога да ви кажа, че в много държави в Европа има такова изискване за вноска, която се връща, след като даден кандидат прескочи дадена бариера. Тя е 1, 2, 3, 5 на сто. Така че тук не става въпрос за имуществен ценз, а все пак да се ограничат донякъде кандидатите, които имат сериозни намерения. ние знаем, че досега много хора се кандидатираха, имайки илюзия и намерение, първо, да получат пари от бюджета на държавата и, второ, да се покажат пред телевизията.
Както виждам, тук всички представители подкрепят донякъде или частично това. Няма единно мнение, нито една парламентарна група, тези идеи са разделени между парламентарните групи.
По въпроса за Централната избирателна комисия. За съжаление на Централна избирателна комисия, без значение дали тя е за парламентарни, президентски или местни избори, не успяхме да намерим досега точния модел. И ще ви кажа защо. Тя се превръща в един политически орган, който взема своите решения не съобразно закона и прилагането на закона, а се прави опит за политическо надмощие. Макар че досега винаги е било две трети, тези две трети много пъти са били пречка за вземане на решения. Аз съм съгласен, че всяка партия трябва да има представител в тази комисия, за да следи доколко се прилага законът и не се ли ощетява тя. Може би сега няма да намерим точно модела, а тепърва трябва да минем към една администрация, която да бъде избирателна, и да има наблюдатели от партиите, които да контролират доколко се спазва законът. Но засега в предложения вариант представителите от всички партии и едно квалифицирано мнозинство все пак няма да допусне груби нарушения на закона.
Тук много се говори по въпроса за психическото и друго здраве на кандидатите. Явно на някои колеги им липсват дебатите от Великото Народно събрание. Те бяха доста дълги, дни наред се провеждаха. Изказаха се доста мнения и становища. Наистина това е несериозно. Кой е този, който може да реши дали един кандидат е нормален или не е нормален? Тоест, какви са психическите отклонения, на които трябва да отговаря един кандидат за президент.
СТОЯН ПРОДАНОВ (от място): Ти чуваш ли се какво говориш?
ГЕОРГИ АВРАМОВ: Искам да ви кажа, че към парламента има отдел "Парламентарни изследвания". Те са издали законите на Австрия, Естония, Полша, Унгария и Франция. Ще предложа на депутатите да се запознаят и с други закони. Ако някой ми каже къде има избирателен закон за президент и вицепрезидент, в който има ограничение пол, раса, образование, психическо здраве и така нататък, нека да ми каже. Да видим дали има държава в света, която има такива ограничения. Нека да не откриваме топлата вода, а наистина да продължим в този дух, в който приемаме промените в закона. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата господин Кисьов за реплика.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): За владеещите латински - "Сутур нон супра крепи дам", е казал някой в древността. Преведено на български - "Обущарят, не по-високо от обувката".
Нека, когато говорим за какво могат или не могат психиатрите да дадем дума на лекарите. Защото по тоя начин обиждаме един цял клон от нашата медицинска наука. Изкарваме психиатрите, че са лекари, които работят залудо и не знаят защо работят и какво работят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата доктор Драганов.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин Аврамов, при всяко наказателно дело се прави психиатрична експертиза. Имам предвид по-тежките. Тогава експертизата се зачита. Значи психиатрите са компетентни. А в един преглед, който може да се направи нормално, не може да се зачете експертизата!
Плюс това, аз имам един персонален въпрос към вас. Знаете ли, човекът, който уби 16-те деца между пет и седем години преди две седмици и тяхната учителка, че е психопат? Знаете ли го това? Той е с диагноза психопат. Толкова ли е нереално да проникнат такива хора във върховете и т. н.? Задайте си тези въпроси преди да взимате отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Има думата господин Аврамов за дуплика.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Наистина, аз нямам какво да отговоря, след като никой не ми каза дали има в света избирателен закон, в който има ограничение и изискване за психическо здраве.
СТОЯН ПРОДАНОВ (от място): Боркина Фасо.
ГЕОРГИ АВРАМОВ: Боркина Фасо е добър пример. Ще го приложим.
Освен това, да не забравяме, че всеки кандидат се издига от политическа сила или от инициативен комитет. (Реплики от блока на опозицията: "Не всеки".)
Значи, има две възможности - или партия, или инициативен комитет. Тоест, ние ще обявим за луд не само кандидата, а ще обявиме за луди една партия, цяла партия и цял инициативен комитет. Нали разбирате колко е несъстоятелно това, което говорите, колеги? Освен това ви казах - този дебат е воден. Отворете стенограмите на Великото Народно събрание и там детайлно ще се запознаете с този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Има думата доктор Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Не възнамерявах да се изкажа, но ме провокираха някои неща, казани в изказванията преди мен, а никое от тях не можеше да се изчерпи с една дуплика, поради което вземам думата за изказване.
И по двата, тези спорни пункта, няма защо да се придържаме, господин Аврамов, към дебатите във Великото Народно събрание. Ясно е, че и по двата спорни пункта има доводи "за" има и доводи "против". Например, съвсем естествено е, че този човек трябва да бъде с висше образование. И аз смятам, че ако някой защитава противното, той просто не е в час. От друга страна обаче има и обратната теза - че ако един човек, без каквото и да е образование успее да увлече тълпите след себе си и целият български народ тръгне да гласува за него, значи този човек заслужава, въпреки че няма нужното образование. Така че ето ви довод "за", ето ви и довод "против".
По отношение на психичното здраве. На мен също ми се изправя косата, ако си представя, че един човек от комисията може, за някой повече от нормален човек, да подпише с "особено мнение". Но от друга страна това е един публичен акт. Досега няма такъв случай в историята някой психиатър да си е поставил на карта целия авторитет и всичко, което е направил през живота си с една толкова долнопробна манипулация, просто, за да внесе съмнение върху някого да подпише за психичното му здраве с "особено мнение".
Също така има и доводи в обратната посока. Много ясно е, че за един човек, за да носи лично оръжие се иска той да бъде освидетелстван и да бъде психично здрав. А за този, които ще бъде върховен главнокомандващ на Българската армия, няма нужда от подобно становище - че той е психично здрав. Извинете, това са толкова несъизмерими неща, че не остават никакви сериозни доводи, които да говорят против нуждата от въпросното освидетелстване.
Освен това, аз съм съгласен с господин Гайтанджиев, който си заложи депутатския мандат за това, че човекът, който ще бъде избран в България ще има и висше образование, и ще бъде психически здрав. Никой от нас не се съмнява в това. Но човек неволно се пита дали някои хора не целят чрез това да поставят в един кюп и в едно състезание хора, които отговарят и които не отговарят на това условие. Много хора почнаха да говорят "депутатите", "политиците". Сега ще започнат да говорят за "кандидатите" за президенти, мъчейки се по някакъв начин да изравнят тези, които обещават 40 хил. долара на всяко българско семейство. Тези, които викат: "Здравейте българи! И отляво, и отдясно всички се страхуват от мен." Всичко това е някакъв абсурд. И от това нещо, разберете, губим всички ние. Губи и човекът, който ще бъде президент на България в следващият мандат, независимо кой ще бъде той. Той губи само от факта, че е бил поставен на една стартова линия да се състезава и да дели телевизионно време с хора, които понякога са палячовци, а понякога наистина неуравновесени психически, психопати, а понякога и с големи нокти, позволете да ви уверя.
Това е може би от две народни събрания първият случай, когато се съгласявам с госпожа Елисавета Миленова. Но просто за нашето дос¬тойн¬с¬т¬во като нация и като парламент, и като народ, и като хора, на които предстои да избират президент и вицепрезидент, за нашето дос¬тойн¬с¬т¬во е много важно тези две изисквания ние да ги приемем тук. Аз и по двете ще гласувам "за".
Друг е въпросът, че Кон¬с¬ти¬ту¬ци¬он¬ни¬ят съд може да ги отмени. Аз смятам, че такова отменяне, за разлика от някои други, няма да сложи никакво петно върху нашия парламент. Напротив, то ще издигне престижа на този парламент. Може да се окаже, че Конституцията в случая не е много съвършена. Може дори и тези текстове да бъдат признати за противоконституционни. Но всеки от нас ще бъде с чисто чело пред своите избиратели, че е направил това, което зависи от него, като е гласувал за тези две ограничения, за да няма този фарс, за да няма този цирк в кандидат-президентската кампания. Защото, повтарям, нито предишната кандидат-президент и вицепрезидентска двойка, нито тя печели от това, нито който и да било от българския народ. Просто евентуално малко ще намалее броят на гласувалите на тези избори. Може би ще се увеличи малко броят на разочарованите, още от кампанията, когато гледат тези безумни изпълнения в електронните медии.
Затова аз ви моля, ние със своя вот да подкрепим тези две ограничения, независимо от това те ще бъдат ли допуснати след това или ще бъдат отхвърлени от Конституционния съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Има думата за реплика господин Георги Аврамов. Очевидно доктор Карев не разчита на появата на нов Ивайло.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Не разчитам.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Нямаше да взимам думата, госпожо председател, ако не бях споменат лично. Но защо да се увличаме само по психични отклонения? Защо не включим сексуални отклонения, ако има и така натататък? И редица други отклонения - физически, психически и т. н.? Нека целият спектър от възможни отклонения да бъдат вписани за евентуалните кандидати. Благодаря. (Неодобрителни реплики от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други реплики? Има думата за дуплика доктор Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Господин Аврамов, в психиатричната експертиза може евентуално да влезе и сексологична такава. И аз ви уверявам, че методики по този въпрос има. Не ни връщайте към времената, когато хората се чудеха за някои от кандидатите дали не е наред или пък е дрогиран. Вика: "Ти не си ли турчин с фес?" и това нещо в един телевизионен дебат, във връзка с президентски избори. Нека тези неща, колкото може да ги изчистим!
Аз пак призовавам - ние своето да направим, а дали тези неща ще се реализират или не няма значение. Бъдете сигурни, че дали чрез промяна на Конституцията или по някакъв друг начин, но тези неща рано или късно ще залегнат в ситото, през което трябва да минат кандидатите за президенти на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Има думата колегата Атанас Железчев.



АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Уважаеми колеги! Въпросът, който се дискутира наистина е интересен, защото ние трябва да направим всичко възможно хората, които ще се явят по телевизията, по различните медии да защитават правото си да седнат на президентското кресло, да бъдат хора, от които да не се срамуват техните избиратели. Вие много добре знаете, че дори за явяване за шофьорска книжка се иска медицинско освидетелстване, а камо ли за президент на страната. А същото се отнася и за изискването за висше образование. Разумно е на една нация, която претендира да е на трето-четвърто място по отношение на своята култура, да се допусне да бъдат издигани кандидатурите на хора, които нямат висше образование.
Но аз съм взел думата по друг повод. Понеже сега е моментът, когато правим ремонт на този закон, затова искам да спра вашето внимание на една малка корекция, която предлагам да бъде направена в чл. 18, а именно, касае се до следното:
В чл. 18 думите "в седемдневен срок от обявяване на резултатите от избора" да се заменят с думите "в деня на встъпване в длъжност".
И в изречение второ думите "от деня на полагане на клетвата" да се заменят с думите "от деня на изтичане на мандата на предходните президент и вицепрезидент".
Това предложение намира своето правно основание в чл. 93, ал. 1 и ал. 5 от Конституцията, където се предвижда изборите за президент и вицепрезидент да се провеждат не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент.
Сегашният текст на чл. 18 на практика би означавал предсрочно прекратяване на мандата на президента и вицепрезидента.
Аз ви моля да обсъдите добре, внимателно това предложение. Както виждате то има за цел само да внесе известна яснота, известна точност в посочения текст, за да може да се съобразяваме със закона така, както е смисълът, така, както е желанието и на законодателя.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
За реплика госпожа Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Първо, искам да кажа, че тези предложения, които бяха направени, във връзка с встъпването в длъжност на избрания кандидат за президент, заслужават да бъдат обсъдени, защото действително текстът на сега действащия закон поражда въпросителни. Разбира се, той не пораждаше въпросителни през 1991 г. и новоизбраният президент встъпи в длъжност по него, но това не означава, че в аргументите, които бяха изложени от народния представител Железчев, няма достатъчно разум и мисъл за съответствие с Конституцията. Но аз искам да кажа още веднъж, че в никакъв случай няма да се съглася с вписването в закона на каквито и да било допълнителни изисквания към личността на кандидата за президент извън тези, посочени в Конституцията.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Друга реплика? Дуплика?
Професор Татарлъ остана и госпожа Клара Маринова за финал.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): За протокола: Ибрахим Татарлъ, депутат от 2.Бургаски избирателен район, СДС. (Бурен смях в залата) ДПС. (Смях в залата)
Мисля, че тази замяна няма нищо страшно. Ние и без това сме единна опозиция. Така че извинете за такова заместване.
Уважаема председателстваща, уважаеми депутати! Аз нямах намерение да се изкажа. Изказвам собствено мнение и ще разберете, че имам основание.
Обсъждаме един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България. Този законопроект засяга една от основните централни институции на властта и на демокрацията в нашата страна и затова изисква концентрация и сериозно отношение.
Аз отблизо се запознах със законопроекта, внесен от господин Премянов и група депутати. Във връзка с това искам да взема, без да ги развия, отношение към няколко кръга въпроси.
Първо, по въпроса за критериите за кандидата за президент.
Естествено основните критерии са изложени в Конституцията и аз смятам, че ние трябва стриктно да се придържаме именно към конституционните текстове. В такава връзка смятам, че всякакво изискване за медицинско освидетелстване трябва да отпадне, защото ще бъде против Конституцията.
На второ място искам да взема отношение към условията за издигане на кандидати за президент.
Естествено сегашният законопроект има недостатъци и се нуждае от допълнение, но тези предложения, струва ми се, отчасти засягат, ограничават правата на човека. Разбирам, че изискването от 15 хил.подписа или избиратели ще доведе до елиминирането на партии, които нямат социална подкрепа.
Смущава ме също изискването за 250 хил.лв. депозит.
Това са неща, които струва ми се, че трябва допълнително да се обмислят.
На трето място искам да взема отношение към подготовката на изборите за президент.
Още в § 1 се предлага създаването на една нова алинея, тоест чл. 2а "Организационно-техническата подготовка на изборите да се извърши, обърнете внимание, от Министерския съвет, областните управители и кметовете".
Разбирам възраженията на някои депутати, но в същото време трябва да се каже, че има коренна разлика при парламентарните избори, които се провеждат от служебно правителство, незаинтересовано, така да се каже, от изборните резултати, докато при изборите за президент тяхната подготовка до по-голяма степен се поверява на един Министерски съвет, на едно еднопартийно правителство на БСП.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Трипартийно.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Това е друг въпрос.
Така че струва ми се трябва много сериозно да се обмисли въпроса за корекции в това отношение, за недопускане на намесата на изпълнителната власт в осъществяването на едни от основните права на човека, а именно, избирателните права.


На четвърто място, искам да взема отношение към санкциите, които са предвидени в този законопроект. Досега никой не е засегнал този въпрос.
Вижте, създава се нов чл. 18а, който предвижда глоби от 10 000 лв. до 100 000 лв. По-нататък актовете за установяване на административно нарушение се съставят от кметове, председатели на избирателни комисии, областни управители, които издават наказателни постановления.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Няма значение!
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Има значение, защото в случая изпълнителната власт директно се намесва в изборите.
Обърнете внимание докъде е стигнало увлечението на някои от вносителите на този законопроект, в който косвено се установява цензура върху радиото, телевизията. За да не бъда голословен, ще се позова на предложения чл. 18а, в ал. 2 на който се казва: "Наказателните постановления по актове за констатирани нарушения при провеждане на предизборната кампания в Българската национална телевизия, Българското национално радио, както по актове за констатирани нарушения по чл. 19, се издават от областния управител на София." Кой е областният управител на София?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПГДЛ: Кой да ги издава?
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Ами радиото си има свое ръководство, има съдебна власт. При нас има разделение на властите. Следователно, ако има нарушение, има съд. Можете да се обърнете към съда, а не да използувате областния управител - представител на изпълнителната власт, за нарушение на изборните права на гражданите.
Така че аз поставям остро въпроса, че тези законопроекти много сериозно трябва да се огледат и да се внесат корекции. В противен случай ще бъдат опорочени изборите, още повече в тази заседателна зала присъствуват много малко депутати. Разбира се, картите показват едно, а присъствието е съвсем друго. И струва ми се, че разглеждането и приемането на един такъв законопроект предполага пълното участие на парламента, на народните представители в Тридесет и седмото Народно събрание.
Затова аз правя процедурно предложение да се отложи приемането на тези законопроекти на това заседание, за да могат да се обсъдят въпросите добре и едва след това, на друго заседание, да се премине към приемането на тези законопроекти на първо четене. В противен случай, струва ми се, че ще бъдат допуснати много сериозни нарушения на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Направено е процедурно предложение да се отложи гледането на този законопроект. Имаме само един оратор.
Господин Проданов, искате да Ви запиша? - Да, Народният съюз има време. Така че и Вас Ви записвам. Има двама оратори преди гласуването.
Моля, гласувайте предложението за отлагане приемането на този законопроект на първо четене.
От общо гласували 195 народни представители, за - 67, против - 127, въздържал се - 1.
Не се приема предложението.
Записаха се още 2 оратори. Това означава за СДС продължение на редовното време. Народният съюз има още време.
Има думата госпожа Клара Маринова.
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Очевидно става дума наистина за много важен законопроект. И тъй като се изказаха много мнения, но относно психическото състояние, образованието на кандидатите за президент, аз искам преди всичко да обърна внимание на онези текстове, които създават предпоставки за представянето на кандидатите за президенти от електронните медии.
Затова искам да изразя своето становище към предложените допълнения и изменения в текстовете, които съществуваха в досегашния закон.
Сегашните текстове за националните медии по време на предизборна кампания са съставени на основата на опита, който имаме в България от произвеждането на вече няколко избора, в това число и президентски, и са съобразени с утвърдените норми в редица европейски страни. Какво имам предвид?
Основните принципи, от които вносителите са изхождали, са очевидни. Първо, равнопоставеност на кандидатите. Както вече сте забелязали, става дума за обръщения в началото и в края на кампанията, при това определени по жребий. Мисля, че това е
една добра българска практика, която беше проверена и по време на парламентарните, и по време на местните избори. Особеността на кампанията, която предстои - за президентски избори, се състои в предложението предизборната кампания в радиото и телевизията - имам предвид Националното радио и Националната телевизия, да се провежда под формата на диспути. Аз мисля, че това е много логично. Тук много колеги се изказаха, че не толкова от значение са формите на предизборната кампания, колкото съдържанието и посланието, което ще ни отправят кандидатите за президент и вицепрезидент.
От изключително важна особеност е възможността в тези диспути също да се спазва принципът на равнопоставеност. Половината от времето се предоставя на регистрирани кандидати от политически партии и коалиции, представени в Народното събрание, а другата половина от времето - на регистрирани кандидати от политически партии и коалиции, които не са представени в Народното събрание. Мисля, че с това се спазва отново принципът на равнопоставеност.
Много важно обстоятелство е възможността да бъдат информирани избирателите за основните прояви на кандидатите. Затова специален текст визира всички предизборни прояви на кандидатите за президент и вицепрезидент да бъдат представени равнопоставено също така в информационните емисии.
Мисля, че е много важен текстът, и, надявам се, всички народни представители да го подкрепят, за прозрачност при финансирането на радио- и телевизионните прояви. Предвиждаме възможността обръщенията да бъдат безплатни, докато диспутите и всички останали прояви да бъдат плащани по специална тарифа.
В заключение смятам, че с тези текстове са създадени богати възможности за използуване на регионалните, местните, общинските радиовъзли, както и на радио- и телевизионните станции и кабелните телевизии, притежавани от физически и юридически лица. Тоест, текстовете, залегнали в този законопроект, уреждат всички възможни ефирни - частни и държавни, и кабелни радио- и телевизионни организации, които ще предоставят възможността на кандидатите за президент и вицепрезидент да представят своите платформи, своите програми пред българските избиратели.
Мисля, че новата и много важна част от предложенията в този закон се отнася специално до поведението на националните, частните и кабелните медии в периода между първия и втория тур. Вие си спомняте огромните трудности, с които се сблъскахме по време на местните избори, когато в текстовете, които бяхме предвидили в закона, изрично не бяхме записали какво ще бъде поведението на радио- и телевизионните организации между първия и втория тур.
Имам и няколко конкретни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето. Ще Ви дам още една минута за конкретните предложения.
КЛАРА МАРИНОВА: Нали 6 минути казахте? Четири минути досега са изтекли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нали взеха думата за реплика.
КЛАРА МАРИНОВА: Само за една минута, ще завърша с конкретните предложения.
Бих помолила в чл. 11а изрично да се отбележи: "Предизборната кампания започва и приключва с обръщение на кандидатите от листите...", за да бъде унифициран текстът с ал. 2.
Второто ми предложение се отнася до заплащането на програмното време, което ще ползуват кандидатите - § 19, създаденият нов чл. 11, където става ясно, че участието в предизборните диспути mf Българската национална телевизия и Българското национално радио се заплащат - аз предлагам - "48 часа преди излъчването"... "по тарифи, определени от Министерския съвет".
С това създаваме възможността Националното радио и Националната телевизия да имат гаранциите, че ще им бъде заплатено програмното време.
И последно, в § 18 в създадения нов чл. 11, точка "в", ал. 2, предлагам допълнение към текста:
"В периода между двата тура" да се прибави следния текст: "по взаимна договореност на застъпниците на листите за кандидати за президенти и вицепрезиденти, регистрирани за участие в изборите" - дотук е допълнението - "в определеното програмно време..." и т.н., за да стане ясно всъщност кой между първия и втория тур ще извършва договореностите по допълнителните диспути.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Не виждам реплики.
Имате думата, господин Проданов.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Уважаеми колеги, по принцип аз съм за този проект за промяна на закона, тъй като от него има крещяща нужда. Но мен ме безпокоят някои досега съществуващи празноти, а празноти и в направеното предложение.
Какво имам предвид? Например, за издигане на кандидат от инициативен комитет се казва, че този инициативен комитет трябва да е от 5 до 7 души. Но под каква форма трябва да бъдат записани тези 7 души? Надолу се казва за кого се искат трите имена, адрес, ЕГН. За тях нищо не се казва.
Освен това, по-надолу, в следващия текст на чл. 6, ал. 1, точка 2 пак не се предвижда на 15-те хиляди граждани, които ще подпишат този списък да издигнат независимия кандидат, не се изисква там да бъде записан единният граждански номер на гражданите. Вижте го, проверете го. Не е така, трябва това да се допълни.
Освен това, ако един гражданин се подпише в два такива списъка за две двойки кандидати президенти, каква ще бъде съдбата с неговия подпис? Кой ще бъде арбитър в един такъв евентуален спор? Никъде не е предвидено.
Никъде не е предвидено и какъв ще бъде статутът на застъпниците на кандидатите за президент и вицепрезидент. Това също е един пропуск в закона. Също трябва да се регулира за второто четене.
Разберете, може да бъдат пуснати два списъка. Единият да е за Х, другият за У. Ако аз подпиша и в двата списъка?
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (от място): Какъв е проблемът?
СТОЯН ПРОДАНОВ: Какъв е проблемът? - Ако с моя един глас са точно 15 хиляди, и двамата няма да имат по 15 хиляди, а по еди-колко си. Кой ще решава спорът тогава, разбирате ли го?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Разясненията между първото и второто четене в комисията.
СТОЯН ПРОДАНОВ: Против съм в предложението в чл. 10б за нова ал. 4, в която българските граждани, живеещи постоянно, или пребиваващи в чужбина, да се вписват в избирателните списъци, изготвени в дипломатическите и консулски представителства на Република България, забележете - след като са изразили желанието си да участват в изборите с писмено заявление. Извинявайте, но нашите съграждани, които живеят в чужбина, ги поставяме в по-неудобна ситуация от тези, които живеят в България. Първо, на тях им е по-трудно да отидат в нашето дипломатическо представителство или консулство да гласуват, изминавайки стотици и хиляди километри. Веднъж, това е голямото им притеснение. И втори път, тези хора предварително да заявяват писмено желанието си да участват в изборите. Извинявайте, за мен това е една неоправдана с нищо дискриминация. Самият факт, че той идва, примерно, от другия край на Канада да гласува, е достатъчен. Той има желание да гласува, отива до нашето, примерно, консулство.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (от място): Какво предлагаш?
СТОЯН ПРОДАНОВ: В деня, в който отива, да го впишат в списъка и да гласува. Както е било досега. Това предлагам. Защо трябва предварително да заявява писмено? Това предлагам.
И още веднъж за статута на евентуалните застъпници на кандидатите за президент и вицепрезидент. Тук, в закона, никъде не се предвижда какъв статут имат, какви правомощия да имат и т.н. Това, смятам, че е задължително. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря.
За реплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Една кратка реплика на колегата Проданов.
Колега Проданов, случайно се заслушах (весело оживление) и разбрах, че се дискутира тук проблемът с подписките, в колко подписки може да участва един гражданин. Аз не виждам причина един гражданин да не участва в две-три и повече подписки. Защото той като участва в подписката, не гласува за президент, където има право само на един вот. Той гласува за кандидат за президент. Тоест, той казва: "Аз съм съгласен този човек да се яви на избори". Тоест, той е подходящ. А аз виждам, че и тук има подходящи да се явят на избори, обаче няма подходящи да станат президенти. (Оживление в залата) Така че аз казвам само, че са подходящи за кандидати. Фактически не трябва да има някакви ограничения за това един гражданин в колко подписки да участва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Други реплики няма. Господин Проданов, ще отговорите ли, или в групата ще се разберете?
Имате думата за дуплика.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Аз също съм за това, което каза Венци Димитров - всеки гражданин да може, ако иска да участва и в три подписки. Аз нямам нищо против. Само ви задавам теоретичния въпрос - ако двама кандидати представят точно по 15 хиляди подписа и единият, или трети кандидат оспорва и каже: "Не са 15 хиляди, а са 14 999, защото един гражданин участва и в двете подписки." И затова ви казвам при евентуални спорове и евентуално оспорване от някой от кандидатите, кой ще реши спора. Това ви казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Госпожо председател, от името на Парламентарната група на СДС искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще дам 10 минути почивка, защото сме преди гласуване. Може ли сега? Точно предстои гласуване. След това ще ви дам почивка.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Вижте, тук е господин Желев. За 15 часа има насрочено заседание на Комисията по бюджет и финанси, където трябва да разгледаме много важния въпрос за данъчната оценка за наследство, защото този закон, в края на краищата, трябва да бъде прекаран през парламента. Докога ще го отлагаме, аз питам? (Реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Давам почивка до 15,10 часа, след което има думата професор Шкодров. След това следва гласуване на двата законопроекта, първият беше изтеглен, така че ще гласуваме останалите два на първо четене. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Последният записан оратор беше професор Шкодров. Не го виждам в залата - вероятно се е отказал.
Преминаваме към гласуване.
Първият законопроект беше оттеглен с уговорката, че предложенията ще се оформят като предложения към основния законопроект на демократичната левица.
По реда на постъпването втори е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България, внесен от господин Красимир Премянов и още 11 народни представители. Поставям най-напред на гласуване на първо четене този законопроект.
Моля, гласувайте!
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (от място): Аз няма ли да се изказвам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Отменете гласуването. Когато обявих гласуването, от СДС имаше 0 регистрирани депутати, но вие сега дойдохте. Имате думата.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да изкажа личното си мнение по един аспект на законопроекта, който се разглежда. Аз мисля, че при избора на президент просто ние сме морално и както искате задължени да имаме някаква гаранция, че този човек, който се кандидатира за президент, се движи в определени норми. Тоест, аз пледирам в дадения случай да се прави медицинско освидетелстване на всички кандидати за президент. Абсурд е това нещо да не се прави, след като медицинско освидетелстване се иска за много по-малки длъжности, които се заемат в нашата държава.
И аз ще приведа пример: например, за да получи човек разрешително за пистолет, са му нужни медицински свидетелства и редица други документи. А когато ние предоставяме на един бъдещ ръководител на държавата да стане такъв без да има подобно освидетелстване, мисля, че това няма да бъде добре. И това не е ограничение на неговите права!
Второто нещо, за което искам да пледирам: за мен е важно и аз мисля, че трябва този човек, който ще ръководи държавата, да има достатъчен образователен ценз. Това е човекът, който ще представя нашата държава пред всички останали държави и за тази цел е нужен ценз, за да представя достойно България пред външния свят. Това е моето мнение. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря. Освен съдържателната страна, дадохте възможност и на депутатите да влязат в залата и сега вече можем да пристъпим към гласуване.
Поставям най-напред на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България, внесен от народния представител Красимир Премянов и още 11 народни представители от демократичната левица.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 197 народни представители, за - 128, против -37, въздържали се - 32.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България, внесен от народните представители доктор Орлин Драганов, Николай Кисьов и Иво Трайков.
Моля, гласувайте!
От 193 гласували, 72 - за, 34 - против, 87 - въздържали се.
Не се приема този законопроект.

Пристъпваме към точка трета от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
От Комисията по земеделието и горите ще докладва господин Бончо Рашков - председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На свои заседания на 6 и 14 декември 1995 година и на 10 януари 1996 година Комисията по земеделието и горите разгледа и обсъди за първо гласуване внесените от народните представители Христоз Христозов и група народни представители от демократичната левица, и Атанас Железчев законопроекти за изменение и допълнение на закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
В обсъждането взеха участие и заместник-министърът на земеделието и хранителната промишленост тогава - господин Лилов, а също така началници на управления и експерти от Министерството на земеделието и хранителната промишленост.
В хода на обсъждането народните представители се обединиха около становището, че целта на внесените законопроекти е да отразят най-адекватно необходимите промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, налагащи се в съответствие с решенията на Конституционния съд N 7 и N 8 от 1995 година. В тях се съдържат и предложения за промени, целящи усъвършенстване на нормативната уредба, която трябва да бъде адаптирана съобразно практическите резултати от досегашното прилагане на закона.
Смисълът на предлаганите в законопроекта промени е премахване на възможностите за противоречиво и неправилно тълкуване на някои от текстовете на закона и създаването на всички необходими предпоставки за извършване на процесите на възстановяване на собствеността върху земеделските земи в съответествие с вече създадените реалности.
В хода на обсъждането народните представители направиха някои конкретни препоръки към двата предствени законопроекта и се обединиха около становището, че те могат да се обсъждат едновременно и да се обединят в един общ законопроект, който да запълни липсващите празноти в законодателната уредба на възстановяването на собствеността и ползването на земеделските земи и да разреши съществуващите в момента противоречия.



След като изслуша съображенията на народните представители и направените от тях препоръки, Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
1. Приема по принцип предложения от народния представител Христоз Христозов и група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и отчитайки неговата изключителна актуалност, счита за необходимо на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията да предложи на Народното събрание неговото разглеждане за първо гласуване в пленарната зала. Това становище на комисията беше прието с 11 гласа "за", 2 "против" и 4 "въздържали се".
2. Приема по принцип предложения от народния представител Атанас Железчев Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и на основание на чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България предлага на Народното събрание неговото разглеждане на първо гласуване в пленарна зала. Това становище на комисията беше прието с 13 гласа "за", "против" нямаше и 3 "въздържали се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Спас Мулетаров да представи становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Комисията по устройството и дейността на държавните органи на редовно заседание, проведено на 14 декември 1995 г., обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесени от народния представител Христоз Христозов и група народни представители и от народния представител Атанас Железчев.
В заседанието на комисията взе участие и беше изслушан народният представител Атанас Железчев, който обоснова внесения от него законопроект.
Двата законопроекта бяха обсъдени едновременно в съответствие с изискването на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. При обсъждането бяха направени значителен брой принципни и конкретни бележки.
По законопроекта, внесен от Христоз Христозов, се предложи текстовете да се сравнят съвсем прецизно с тези, обявени от Конституционния съд за противоконституционни след последното изменение на закона с решения N 7 и N 8 от 1995 г. Направи се конкретно възражение по чл. 10, ал. 1 и по ал. 7, в които е употребено понятието "проведени мероприятия", което е неясно и ще предизвиква затруднения по прилагането на закона. Следва да се прецизират и евентуално отпаднат от закона изброените в § 4, ал. 2 постановления на Министерския съвет и особено N 4 от 1988 г. и N 34 от 1989 г., които са в противоречие с предшестващи актове на същия орган и с тях също са решавани въпроси за раздаване земи за ползване.
Възражения бяха направени по § 2 от законопроекта на народния представител Атанас Железчев, с който се предлага в края на ал. 8 на чл. 10 да се предвиди възможност за възстановяване на всеки от собствениците земя, която е отнета по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. Направи се възражение по § 5, чл. 17, буква "в" с която се предлага делата да се разглеждат от съдилищата по местонахождението на имота. Това е процесуална разпоредба, по която съществува текст в Гражданско-процесуалния кодекс и ако е необходимо, би следвало да се направят промени в този кодекс.
Неприемливо е предложението в същия § 5, с което се предлага в чл. 17 с нова ал. 11 да се продължат сроковете за обжалване на влезлите в сила земеразделителни планове. Това ще доведе до по-нататъшно забавяне на поземлената реформа и възстановяването на земите, като се има предвид продължителността на самите съдебни процедури.
Не е приемлива и предложената разпоредба в § 14, отнасяща се за ал. 2, буква "в", с която се предлага държавата да изплаща обезщетения за пропуснати ползи на собствениците, чиито земи неоснователно не са възстановени.
Беше направено предложение да се даде отрицателно становище от комисията за приемането на първо четене на законопроекта, внесен от народния представител Христоз Христозов. Това предложение бе подложено на гласуване и отхвърлено със 7 гласа "против", 3 "за" и 1 "въздържал се".
Комисията прие, че двата законопроекта са актуални, особено след обявяването от Конституционния съд за противоконституционни на редица текстове, които бяха отменени или изменени при последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Комисията предлага законопроектите да бъдат внесени в пленарна зала, обсъдени и гласувани на първо четене, съгласно чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има още два законопроекта, но те не са обсъждани в комисиите. Надявам се, че тук ще чуем становища по тях.
Има думата Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Госпожо председател, тъй като този законопроект е много важен и проблемът, касаещ тези законопроекти е много важен, от името на парламентарната ни група правя процедурно предложение да се разпоредите дебатите по тези законопроекти да бъдат предавани пряко по Българската национална телевизия и по Програма "Хоризонт" на Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По този въпрос само залата може да се произнесе. Моля да гласувате това процедурно предложение.
От общо гласували 184 народни представители, за - 60, против - 99, въздържали се - 25.
Не се приема предложението.
Има думата господин Атанас Железчев, вносител на единия законопроект.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Уважаеми колежки и колеги, при обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за земеделските земи миналата година аз се обърнах към колегите юристи от Парламентарната група на БСП с молба да не приемат това, което е предложено в пленарна зала, преди да бъде обсъдено добре със специалисти юристи, каквито има в партията - и професори, и академици, включително и професор Живко Сталев. Но за съжаление моето предложение не беше прието. Премина се към гласуване на онзи текст, който беше изработен от колегата Орсов и някои други депутати, и ние знаем каква е съдбата на приетите 19 от 25 текста.
За съжаление много остри думи се казаха по адрес на Конституционния съд, че се забавя аграрната реформа с това решение, но почти една година измина от решението на Конституционния съд и едва сега пристъпваме към обсъждане на законопроекти във връзка с изменение и допълнение на същия закон.



Аз съм направил предложение за някои текстове. Нямам претенции, че това, което предлагам, е най-правилното. Нямам претенции, че е най-точна редакцията, която предлагам. Но това са предложения за размисъл, предложения по въпроси, които заслужават да се помисли, за да можем да помогнем на практикуващите юристи в съдебната система, на адвокатите, за да се решат въпросите, които стоят за решаване. Да помогнем и на поземлените комисии, които също изпитват големи затруднения.
Аз ще се спра на няколко принципни въпроса. Понеже моят законопроект обхваща различни текстове, които не са свързани помежду си и се налага по всеки текст да се изказвам, да аргументирам моето становище, това ще направя когато обсъждаме на второ четене текст по текст законопроектите. Но въпросите, на които искам да спра сега вашето внимание, са свързани с възстановяване собствеността на онези земеделски стопани, които са притежавали в съсобственост земеделските земи към 1946 г.
Тогавашният закон е възприел, че трябва да се върнат до 200 дка на всички съсобственици, без да се съобразява с тяхната възраст, с тяхното занятие. И само поради това, че хората не са извършили делба към момента, когато е влязъл в сила Законът за трудовата поземлена собственост, те са лишени от възможността да получат полагащото им се количество 200 дка, респективно до 300 дка земя, а общо на всички съсобственици се предоставят 200 дка, съответно за Добруджа 300 дка.
Направил съм предложение и онези земеделски собственици, които са имали над 200, респективно над 300 дка земя и им е отнето количеството над тези размери, но по силата на действащия тогава закон и на сега действащия закон ние предлагаме те да получат обезщетения в приватизационни бонове или други ценни книжа.
Моето мнение е, че след като има възможност тези хора да получат земята си обратно сега, и ако те желаят, разбира се, това, защо трябва да ги караме да получават приватизационни бонове или ценни книжа и да обременяваме по този начин държавния бюджет и приватизационните фондове, след като може да им се върне земя?
Другият ми въпрос е свързан с трайните насаждения, които сега хората получават във владение.
Моето предложение е свързано с това да се даде разсрочка тези хора, които получават трайни насаждения, да изплатят за определен по-дълъг период от време онова, което трябва да платят. Защото сами разбирате финансовото затруднение на хората, които сега ще трябва да плащат.
Но особено остър е въпросът с правоприемството по онези висящи нерешени досега граждански дела от и против ликвидационните съвети, а така също и по висящите изпълнителни дела.
Колеги, както знаете, няколко пъти тук министърът на правосъдието отговаря на мои питания, свързани с висящите дела. Оказа се, че има 2618 висящи граждански дела, страна по които са текезесетата в ликвидация и представляващите ги ликвидационни съвети. Не е известен броят на изпълнителните дела, по които страна са текезесетата в ликвидация. Но само при Сливенския съдебен изпълнител те са над 80.
И аз ще ви дам пример само с два случая, да видите от какво голямо значение за отделните граждани е решаването на този въпрос.
Аз съм защитавал бившата счетоводителка на с. Желю войвода, която два пъти е уволнявана от ликвидационния съвет само за това, че е била партиен секретар на текезесето. Два пъти съдът възстановява тази жена и й присъди обезщетение над 70 хил. лв. за времето, през което е стояла без работа. А заедно с лихвата тази сума надвишава 250 хил. лв. И тази жена не може да си събере присъденото вземане, защото няма страна по изпълнителното производство.
Моето предложение е държавата да встъпи като страна по всички висящи дела, за да бъдат приключени те, ако са граждански, или ако са изпълнителни дела. Защото не можем да оставим хората без правна защита, а това означава също отказ от правораздаване без да има правоприемник на текезесетата в ликвидация.
Аз не смятам, че едно такова предложение не заслужава внимание, не заслужава да бъде обсъдено внимателно. Защото ние създаваме затруднение не само на гражданите, но и на правораздавателната система с тези висящи дела.
Още по-сложен е въпросът с обжалването на земеразделителните планове. Няма да се впускам сега в подробности, защото този въпрос ще искам да го развия по-подробно, когато трябва да обсъждаме текст по текст.
Но във връзка с правоприемството искам да ви посоча още един аргумент. В ръцете ми е извадка-извлечение от задълженията на текезесетата към данъчното управление. Само в Сливенско данъчно управление текезесетата стоят с висящи неиздължени данъци и обществено осигуряване 25 млн. лв. Сами разбирате, че този въпрос не може да остане нерешен, по някакъв начин той трябва да бъде решен. Това е само в едно териториално данъчно управление. Предполагам, че в цялата страна са над 30 данъчни управления. Тези въпроси също трябва да бъдат решени.
Пак повтарям, нямам претенции, че онова, което съм предложил, е най-точната редакция. Но те са като повод за размисъл. Ние трябва да помогнем на селяните, които желаят да получат земята си. Да им създадем нормални условия да се трудят, да произвеждат блага. Защото и ние сме част от консуматорите без да произвеждаме тези блага, но ги консумираме. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря, господин Железчев.
Другият законопроект, както казах, е внесен от 12 народни представители. Голяма част от тях са се записали за изказване. Ще започна с господин Петко Ганев, който се е подписал и за вносител.
(От място иска думата народният представител Владимир Костов)
Имате думата.

ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този законопроект има една изключителна важност за нашето земеделие. Той поражда доста противоречиви становища, мнения, които ще се чуят тук, в залата, голяма част от които, се надявам, ще бъдат твърде добре аргументирани и ще трябва да се вземат по-нататък предвид, когато разглеждаме законопроекта по същество на второ четене. Той трябва да обедини освен това усилията на няколко вносители и това ме кара от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да предложа времето за Съюза на демократичните сили да бъде един час и съответно пропорционално да бъде разпределено времето на останалите парламентарни групи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря, но тъй като не става дума за основен закон, а за изменения и допълнения, не е ли по-добре 45 минути плюс 15 минути - 1 час, с възможност за удължаване и до 30 минути останалите? Вие имате четирима оратори, левицата има пет оратори, другите имат по един или двама. Да не разточителстваме с времето...
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Госпожо председател, аз имам предвид това, че поради различни причини една част от основните оратори и в двете страни, и в третата не са могли да имат възможността да се запишат и когато по същество ние разглеждаме на следващо заседание, те ще бъдат лишени от възможността да вземат думата и да окажат своя съществен принос в разглежданата тематика. Затова ви моля все пак, нищо няма, само ще подобри нещата, да се съгласите с нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Един час плюс 20 минути? Или 45 минути плюс 15 минути?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Един час плюс 20 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тогава час и половина, с възможност за удължаване и до 30 минути по-малките групи.
Господин Петко Ганев има думата.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Всички сме разтревожени за забавените темпове на поземлената реформа. Видимо разтревожен е и господин президентът на републиката и призова от синия екран да се създадат революционни комитети и собствениците и наследниците да не се съобразяват със законите в страната ни, а сами да вземат земята си и ако може, даже сами да си издадат нотариални актове. Той може би искаше да повтори Апостола, но забрави, че Левски ходеше от село на село и сам създаваше комитетите, а господин Желев реши, че това може да стане по телевизията, вместо да си губи времето с разясняване на революционните си идеи.
Между другото, не съм чувал в моя избирателен район да са изградени комитети, а не съм и срещал съобщения в пресата тази, меко казано, налудничава идея да е намерила почва и реални последователи.
Господин президентът е прав, че се забавя реформата, но както обикновено не улучи ваксата. Той смята, че виновна е изпълнителната власт, правителството, излъчено от демократичната левица, но не знам защо премълча за своето и на някои депутати от опозицията искане Конституционният съд да отмени една част от приетите изменения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи през миналата година и останаха да действат онези разпоредби, приети от Съюза на демократичните сили и Движението за права и свободи през 1992 година със съществуващите много противоречия, които доведоха до невъобразим хаос, поставиха поземлените комисии пред неразрешими проблеми, произтичащи от несъвършенството на закона и противоречия с правилника за приложението му. А сега господин президентът е сърдит на демократичната левица.
Вярно е, че в първите години на прилагането на закона темповете за възстановяването на собствеността общо за страната бяха по-големи. Но те бяха за сметка на Добруджа, където и преди това земите са били уедрени, всичката земя е чернозем-смолница и дали ще се възстанови собствеността от едната страна на полезащитния пояс или от другата не е от чак толкова голямо значение. Бързо и без проблеми се изработиха и плановете за земеразделяне в онези землища, в които има много държавна и общинска земя, и възстановяването на собствеността стана безпроблемно именно за сметка на тези земи. Да, там стана бързо земеразделянето, само че изчезна държавната и общинска земя, а в програмите на всичките политически сили е записано, че трябва да оземляваме. Предстои обаче земеразделянето в така наречените трудни землища, където не достига земята. Необходимо е да се прилага редукционен коефициент. Нарушават се интересите на отделните собственици или наследници, а няма земя за компенсация и темповете, естествено, спаднаха.
През миналата година се извършваше и предстои земеразделянето в землища, за които има над 140 хиляди възражения. Независимата съдебна власт е разгледала малко повече от половината от тях, а вече е признала собственост за над 360 хиляди декара земя повече от общо съществуващата в страната ни. А за някои землища се стигна до пълни абсурди - призната е два и повече пъти земя от реално съществуващата.
Питам ви, уважаеми колеги: как ще стане земеразделянето в тези землища; кой носи отговорността - правителството? Министерството на земеделието и хранителната промишленост и поземлените комисии ще понесат, разбира се, своята част от отговорността във връзка с организационните неуредици. А конституционните съдии, които отмениха някои текстове от приетите последни изменения и допълнения на закона и оставиха да действат текстовете на чл. 17, ал. 2 от измененията от 1992 година? Тези текстове изискват от общинските поземлени комисии да възстановяват собствеността с план за земеразделяне по принципите на комасацията. Останаха онези разпоредби от правилника за прилагане на закона, където е записано, че собственикът трябва да получи равностойна по количество земя по възможност (забележете!) в местността, където са били преобладаващата част от имотите му. Това са текстовете, които сега действат и които са препъникамъните и капаните за прилагането на закона.
Към колегите от опозицията, които са приели тези текстове, а и към тези, които пледират в тяхна защита, си позволявам да задам два според мен логични въпроса:
Първо, какво означава "по възможност" и кой ще определи има ли такава?
Следващият текст е, че ако не достига земята в дадена местност, имотите се разполагат в съседна. Да, но ако земята в едната местност е трета категория, а в съседната - седма? Записано е коефициент за преизчисления, но собствениците не искат примерно един декар и половина земя от седма категория за своя декар от трета. Ето ви според мен друг капан.
Второ, какво означава "преобладаващата част"? Ако на даден собственик се възстановяват 70 декара и най-голямата му нива е била 5 декара, а останалите са в други 10 - 15 местности, в коя местност трябва да се комасира имотът в старите му реални граници?
Именно следствие на тези пълни според мен абсурди са тези 140 хиляди възражения. Аз не твърдя, че с приетите миналата година от Народното събрание текстове се решаваха напълно тези противоречия, защото това е невъзможно. Далеч съм от мисълта да обвинявам само колегите от Съюза на демократичните сили и Движението за права и свободи за заложената още във Великото Народно събрание погрешна според мен философия за обикновена реституция на земята, която междупрочем не се възприе от никоя друга бивша социалистическа страна. Собственост - да, страна на собственици на земя - добре, ами по-нататъшното й ефективно използване? Твърдя обаче, че възстановяването на собствеността щеше да се ускори с предложените от Парламентарната група на демократичната левица приети миналата година поправки в това направление.
Няколко думи по един от най-оспорваните текстове, този на чл. 17, ал. 3. Беше отменена разпоредбата, с която се дава право на собствениците по тяхно писмено искане да разположат с плана за земеразделяне земите си в съседство, и то тези, които се намират в една и съща местност или масив. Конституционните съдии обаче решиха, че това е противоконституционно и възстановиха старата разпоредба на чл. 17, ал. 2. А смисълът на тази разпоредба е, че по принципите на комасацията отделните парцели на собствениците трябва да се комасират на две - три места. На този принцип фирмите, сключили договор за извършване на техническите дейности по земеразделянето, изработват плановете за земеразделяне. Много от тях ползват компютърна програма за обработка на информацията. Друг е въпросът, че на много места този принцип не се спазваше и това породи недоволство и възражения.
След като се определи размерът на комасираните имоти в дадена местност или масив, започва подреждането им. Това става по възходящ ред на входящите номера на заявителите, по азбучен ред на собствениците или заявителите след направена анкета.
Каква е промяната, заради която текстът на Парламентарната група на демократичната левица беше отменен? По същество цялата тази процедура се предвиждаше да се прилага и даже беше до голяма степен усъвършенствана. Беше направено само едно допълнение: собствениците, които желаят да обработват земята си съвместно, да имат възможност да поискат имотите им само от определената местност или масив да се разположат в съседство. Това обаче смути конституционните съдии и те решиха, че да се подреждат имотите в плана за земеразделяне по азбучен ред или по реда на входящите номера на заявленията не противоречи на Конституцията, а е противоконституционно да се даде възможност на желаещите да облекчат труда си и да организират по-ефективно земеделско производство като поискат земите им да се разположат в съседство. Оставам без коментар - на съвестта на съдиите, взели това решение. Те навярно са забравили, че има изричен конституционен текст, с който държавата се задължава да осигури условия за коопериране и сдружаване с цел ефективно производство.
Подобен текст ви предлагаме и сега с § 8 за изменение и допълнение на чл. 17. Със сегашния текст даваме възможност не само на членовете на кооперациите и търговските дружества, а на всички да могат да поискат разполагане на имотите им в съседство. Убедени сме, че от този текст ще се възползват всички, които искат да правят семейни, родови, фамилни и всякакъв друг ферми и стопанства и се надяваме Народното събрание да го приеме единодушно.
Уважаеми колеги, вярно е, че с разпоредбата на ал. 2 на чл. 17, приета миналата година, която дава право за предварителна доброволна делба между наследниците, временно се забави работата на поземлените комисии и трябваше за известно време да се намали темпа на изработване на земеразделителните планове. Но по този начин се даде възможност отделните наследници по-бързо да станат собственици и по сравнително опростена процедура. Иначе те щяха да получат един общ документ за собственост, без да могат поотделно да се разпореждат със собствеността си. Определено считам, че временното забавяне на земеразделянето по тази причина е по-малката беда и е в интерес на отделните наследници. Иначе те самостоятелно трябваше да тръгнат по съдилищата, а още повече че фирмите, които правят земеразделителните планове, ще са приключили договорите си и те ще попаднат в още неизяснената система за поддържане и промяна на плановете за земеразделяне и ще попаднат в ситуацията на тези, които получиха съдебни решения за признаване право на собственост след като са утвърдени поземлените планове: имат решения, но няма кой реално да ги въведе във владение.
Дами и господа народни представители, с измененията и допълненията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които предлагаме на вашето внимание, са отразени предложения за усъвършенстване на закона, съобразени с резултатите, пропуските, недостатъците при прилагането му. С предложените текстове в параграфи от 1 до 11 и от 16 до 19 се премахват многото противоречия при прилагането и тълкуването и се създава единен правен и технологичен режим за прилагане на закона. С подобряването на редакцията на някои членове ще се избегне възможността за различни интерпретации и различия при прилагането на тези текстове от поземлените комисии.
И накрая: за мое голямо съжаление и за нещастие на всички, свързани със земеделието, Законът за собствеността и ползването на земеделските земи и поправките му винаги се правят в сложна политическа обстановка. Депутатите от Великото Народно събрание знаеха, че след приемането на Конституцията предстоят избори и всички парламентарни групи заложиха на погрешната философия за обикновена реституция на земята, като се надяваха с това да спечелят гласове в онова бурно време на митинги и демонстрации. За съжаление не се мислеше за ефективно и конкурентоспособно земеделие. На мнозинството, дошло на власт през 1991 г. с малко но завинаги - както се изразяваше един виден отвсякъде еднакво демократ - още от началото на следващата 1992 г. отново замириса на избори и побърза да приеме поправки, с които се разруши напълно селскостопанското ни производство. Само че не би! Разрухата беше толкова голяма, а може би и тогавашните управляващи не я подозираха и не предвидиха, че голяма част от избирателите ще им обърнат гръб и катастрофално загубиха.
Сега пак предстоят избори и кроткият ни и благ на пръв поглед президент реши да обяви война на селото и да прави революционни комитети. Подкрепиха го от екрана колеги от Народния съюз и Движението за права и свободи, а от Съюза на демократичните сили - не. Познайте защо? А уж така наречената обединена опозиция е единна по проблемите на земеразделянето в намерението си да пледира за създаването на най-малко 5-6 млн. парцели в реални граници с нотариални актове, както се изразяват нейните представители. Всичко това се прави на гърба на селянина и той според тях е длъжен да търпи най-малкото, защото и преди е търпял, особено когато е работил за жълти стотинки, за да може да се изгражда индустрията на страната ни.
Уважаеми колеги от опозицията, уверявам ви, че всички изменения и допълнения на закона, които ви предлагаме, са само и единствено, за да се ускори поземлената реформа. С упорството си вие обиждате нас и нашите избиратели. Ние и те също искаме колкото се може по-бързо да възстановим собствеността върху земята си, за да можем да се разпореждаме с нея.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Лъжи!
ПЕТКО ГАНЕВ: Освен това, ние сме обещали да приключим възможно най-бързо с поземлената реформа, за да се заемем с реализацията на цялостната си аграрна политика за модерно и съвременно, по европейски стандарти земеделие. (Смях от опозицията)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Колхозници!
ПЕТКО ГАНЕВ: Обещали сме Закон за комасация и ще го направим. А може би някои от вас не знаят, че комасация без възстановена собственост не става.
Колкото до кооперациите, които вие ненавиждате и са ви трън в очите, те се изградиха още когато вие, господа, бяхте на власт. Селянинът е мъдър и винаги намира изход. Кооперациите и сдруженията, наемателите на земи и тези, които индивидуално обработват земите си, в преобладаващата част от страната работят и обработват земите си в разбирателство и там, където земеразделянето отдавна е приключило и то по вашия абсурден според мен в някои отношения закон. Ние сега искаме само да им дадем сигурност и увереност.
Приключвайки, обръщам се към колегите си от Съюза на демократичните сили, Народния съюз и Движението за права и свободи: нека да приключим с опитите си всяка политическа сила да си прави собствена политика с немощното и разрушено като след война земеделие, а да се опитаме да търсим съгласие и да направим обща политика за земеделието. Обществото ни я иска и ние сме длъжни заедно да му я дадем. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Записвам желаещите за реплики - моля да си запомните репликите: господин Хасан Али, господин Железчев. Има ли трети? Не можем да удължаваме повече работното време, няма начин.
Ще прочета съобщенията за днешните заседания на комисии:
Половин час след приключване на пленарното заседание в зала "Запад" днес ще заседава Комисията по бюджета и финансите.
Комисията по земеделие ще заседава също днес непосредствено след заседанието в зала 248.
Нямам възможност да прочета останалите съобщения.
Има още секунди. Давам думата на господин Али по процедурен въпрос.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Обсъждаме много важен законопроект - Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Моля, уважаема госпожо председател, утре, когато обсъждаме този законопроект, в залата да бъдат поканени господин министър Шиваров и началника на Управление "Поземлена реформа". Като дойдат тук българският народ ще разбере, че не ДПС провежда поземлената реформа, както внушава колегата Ганев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението е правилно, специално ще поканим представители. Но обръщам внимание, че Министерският съвет не е вносител.
Закривам заседанието (звъни).

Закрито в 16,00 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:

Георги Георгиев

Яшо Минков