Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Иван Братулев и Юмер Юмер

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Ще ви прочета постъпили законопроекти и проекторешения.
На 25 септември 1996 г. е постъпил проект за решение за промяна на статута на Българската телеграфна агенция. Вносител: Иван Алексиев Гайтанджиев и група народни представители. Комисия по радиото, телевизията и БТА, Комисия по бюджет и финанси.
На 25 септември 1996 г. е постъпил Законопроект за търговията със зърнени храни. Вносител: Петър Стефанов Стоянов и група народни представители. Комисия по земеделието и горите, Икономическа комисия.
На 27 септември 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Рамковия договор между Министерския съвет на Република България и "Сименс" АД - Берлин и Мюнхен. Вносител: Министерският съвет. Комисия по бюджет и финанси, Комисия по външната политика и европейската интеграция, Комисия по здравеопазването.

Преминаваме към приемане на програмата за тази седмица. Знаете, че въз основа на чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание днес е първи пленарен ден на месеца и дневният ред се определя от парламентарните групи.
Първа точка трябва да бъде определена от Съюза на демократичните сили. Предложени са две точки от дневния ред:
Първо, Законопроект за Върховния административен съд.
В случай, че съответните комисии отново не са изпълнили задължението си да дадат становище, се предлага първа точка от дневния ред да бъде Законопроект на народния представител Кристиян Кръстев за частните и малки предприятия.
Обръщам внимание на комисията, на която е разпределен Законопроектът за Върховния и административен съд, че досега, въпреки моето официално напомняне с писмо, не е дала становище. Затова Законопроектът на народния представител Кристиян Кръстев остава като първа точка от дневния ред, определена от Парламентарната група на СДС.
Парламентарната група на Народния съюз и Парламентарната група на ДПС и на Бизнесблока не са представили точки от дневния ред. Представила е Парламентарната група на Демократичната левица законопроекти за местните финанси, първо четене.
При това положение по ал. 7 на чл. 40 днес дневният ред ще бъде:
1. Законопроект за частните малки предприятия;
2. Законопроект за местните финанси, първо четене.
Ако се изчерпят тези две точки, предлагам дневният ред да продължи с програмата за 3 и 4 октомври, която се предлага да бъде следната:
1. Законопроект за особените залози, първо четене;
2. Законопроект за допитване до народа. Вносители: Димитър Велев и група народни представители. И втори законопроект - на Йордан Соколов;
3. Законопроект за местните финанси (ако не се изчерпа днес);
4. Законопроект за народните читалища, второ четене (продължение).
4 октомври:
1. Продължение на програмата от 3 октомври 1996 г.;
2. Парламентарен контрол.
Постъпили са предложения още по чл. 40, ал. 3:
Първо, на народния представител Кристиян Кръстев, което влиза днес. Това е за утре, но то влиза днес.
Второ, има предложение от народния представител Петър Стоянов: "На основание чл. 40, ал. 3 и във връзка с чл. 92 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да се включи в седмичната програма на Народното събрание (значи утре или в петък) отговор на министър-председателя Жан Виденов по следните въпроси, засягащи държавни и обществени интереси:
1. Пълната информация за сегашната икономическа и социална криза в България.
2. Какво възнамерява да предприеме правителството за спасяване на държавата и българските граждани."
Желае ли да се обоснове господин Стоянов?
ПЕТЪР СТОЯНОВ (от място): Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте. Две минути.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! В България има стопанска криза и това днес малцина си позволяват да оспорят. Най-тревожните белези на тази криза са, че за пръв път от много години в България български граждани ще бъдат заплашени от глад. В България има криза, но няма информация. Хората днес си задават прости и тревожни въпроси:
- ще има ли хляб за българския народ през зимата;
- ще има ли енергия достатъчно, за да ги отопли;
- ще има ли хиперинфлация, какво ще стане с техните спестявания?
Липсата на яснота прави днешната социална картина в България още по-тягостна. Хората искат да знаят какво става днес и какво ги очаква.
Информацията за днешната криза и предстоящите трудности измества всички други днешни теми в българския обществен живот. Ето защо всички ние, българските политици, сме длъжни да отговорим на тези въпроси. Разбира се, основното задължение пада върху министър-председателя на България по две причини: той стои най-високо в пирамидата на изпълнителната власт и разполага с най-богата и най-точна информация и, второ, той и министрите от неговия кабинет съгласно българската Конституция носят отговорност за управлението на страната.
Ето защо аз моля господин министър-председателят да отговори на тези два ясно формулирани от мен въпроса. Аз го моля да отговори не емоционално, а ясно, просто и достъпно пред целия български народ. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на Петър Стоянов.
От общо гласували 200 народни представители, за - 95, против - 74, въздържали се - 31. (Шум в блока на СДС)
Предложението не се приема.
Моля да гласувате програмата за седмицата от 2 до 4 октомври така, както беше предложена.
От общо гласували 180 народни представители, за - 109, против - 45, въздържали се - 26.
Програмата е приета.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЧАСТНИТЕ МАЛКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Най-напред да чуем становищата на комисиите. След това вносителят има право да се изкаже извън регламента.
От Икономическата комисия Николай Койчев или негов заместник - кой ще прочете становището? Да, господин Александър Божков. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
по Законопроект N 100.03-99 от 6 септември 1995 г.
за частните малки предприятия, внесен от
народния представител Кристиян Кръстев
На своето редовно заседание на 3 юли 1996 г. с участието на вносителя Икономическата комисия разгледа Законопроекта за частните малки предприятия, внесен от народния представител Кристиян Кръстев.

Комисията смята, че законопроектът представлява сериозен опит за създаване на по-добри нормативни условия за развитие на дребния и среден бизнес, за подпомагане на дребния и средния предприемач в трудните условия на провеждащата се в страната икономическа реформа.
Същевременно Икономическата комисия е на мнение, че законопроектът има недостатъци и вътрешни противоречия, по-важните от които са следните:
Първо. Неяснота при определяне на частните малки предприятия в чл. 3 на законопроекта; не е ясно какво се разбира под юридически лица с известни собственици; какъв е критерият, за да се определи, че собствениците участват пряко в дейността на предприятието; какво значи юридическите лица да имат организационни структури.
Второ. В чл. 4 от законопроекта се предвижда сериозна данъчна преференция за частните и малките предприятия в един неданъчен закон и при основателни съмнения за несъответствие с чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, изискващ законови гаранции за еднакви правни условия за стопанска дейност на гражданите и юридическите лица; възлагат се и редица сериозни ангажименти на държавата без да е изяснен механизмът на тяхното реално изпълнение.
Трето. Законопроектът предвижда да се създаде Агенция за частните малки предприятия с доста неясен статут - от една страна агенцията е орган на бюджетна издръжка към Министерски съвет, а от друга страна Народното събрание разглежда отчета за дейността и освобождава или не Агенцията за частните малки предприятия от отговорност. Не е ясен начинът за вземане на решение от Управителния съвет. Съществува противоречие между ал. 1 и ал. 3 на чл. 8 и между чл. 7 и чл. 14, ал. 1, т. 7. Член 10, ал . 2 поставя в компетентност на Управителния съвет въпроси, които се нуждаят от ясна нормативна уредба.
Четвърто. Чл. 20 с един твърде общ текст постановява създаването на банка без да са съобразени изискванията на Закона за банките и кредитното дело.
Икономическата комисия намира, че законопроектът ще се нуждае от основна преработка, ако бъде приет от Народното събрание на първо четене.
3 юли 1996 г.
Председател на Икономическата комисия - Никола Койчев.
И, господин председателю, неслучайно си исках картата, защото ще ми позволите направо да остана и да направя първото изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нека да дадат становища и другите комисии. Вие ще имате право да участвате в дискусията, колкото пожелаете. Нали становищата трябва да изслушаме най-напред?!
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (встрани от микрофоните): Става въпрос за това, че моето мнение е различно от това на Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
Господин Мулетаров, имате думата, за да представите становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
След това ще дадем думата на вносителя и след това започваме дискусията.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
На свое редовно заседание, проведено на 7 декември 1995 г. Комисията по устройството и дейността на държавните органи обсъди Законопроект за частните малки предприятия, внесен от народния представител Кристиян Кръстев. В заседанието взе участие вносителят, който представи и обоснова своя законопроект.
След проведените разисквания членовете на комисията приеха следното становище:
Създаването на нормативна уредба, с която да се регламентират малките частни предприятия е необходима. Съществуването на данъчни и кредитни облекчения за малкия бизнес би имало положителен ефект върху икономическото развитие на страната. Внесеният законопроект не противоречи на Конституцията, но в същото време в него се предвижда създаването на орган за управление на малките частни предприятия, двама от членовете на които да се избират от Народното събрание, а единият да се назначава от президента на Република България. Тази разпоредба разширява правомощията на президента и органа на законодателната власт по отношение на лицата и органите, които те избират.
Законопроектът има и други съществени слабости от принципен и от правно-технически характер, които налагат тяхното отстраняване и преработване още преди приемането му на първо четене. Това се отнася до чл. 5, ал. 4, с която се предвижда Народното събрание да разглежда отчета за дейността на Агенцията за частните малки предприятия за текущата финансова година. Безспорно е, че Народното събрание не може да разглежда, той или одобрява или приема доклад.
В чл. 9 се предвижда Министерският съвет да осъществява текущ контрол върху дейността на Агенцията за частните и малки предприятия като агенцията представя тримесечни отчети на Министерския съвет. Тези разпоредби засилват прекомерно много централизирания контрол на органите на законодателната и на изпълнителната власт.
В проектозакона съществуват разпоредби, които би следвало систематично да бъдат включени в други нормативни актове. Това се отнася до чл. 4, ал. 1, т. 2, който предвижда данъчни облекчения за частните малки предприятия. Мястото на този текст е в съответните данъчни закони.
Същото се отнася и до материята, регламентираща създаването на специална банка за частните малки предприятия и кредитните облекчения, предвидени за тях. Систематично нормите с такова съдържание следва да бъдат включени в Закона за банките и кредитното дело.
Не е обяснима разпоредбата на чл. 21 от проекта, която предвижда Министерският съвет в 3-месечен срок от влизане в сила на настоящия закон да осигури капитал на банките. Явно е, че това е едно абсурдно нормативно разрешаване. Няма финансова обосновка откъде ще се вземат тези суми, каква е тяхната обвързаност с бюджета за 1996 г.
Въз основа на така изразените съображения Комисията по устройство и дейността на държавните органи прие, че Законопроектът за малките частни предприятия не може да бъде подкрепен и приет на първо гласуване преди да бъде изцяло преработен в насоките, изложени по-горе.
След проведеното гласуване това решение бе прието с 8 гласа "за", 5 - "против" и "въздържали се" - няма.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Определям 30 минути на парламентарна група за изказвания. Има ли възражения? - Няма.
Давам думата на Кристиян Кръстев като вносител, ако желае да се изкаже извън регламента. Заповядайте.
Моля, ръководителите на парламентарните групи да ми дадат списък на желаещите да се изкажат по законопроекта.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаеми дами и господа народни представители, преди повече от една година внесох Законопроекта за частните малки предприятия, като за първи път имам възможността да ви представя идеята на закона в пленарна зала след едногодишно упорито отхвърляне на възможността той да бъде обсъден от всички народни представители от Левицата. И благодарение на загрижеността на СДС и на единната опозиция, днес този закон е в пленарна зала, за да бъде той обсъден.
Важният момент и белег на този закон, който се вижда още от заглавието, е че това е Закон за частните малки предприятия, не за друго, а за частните малки предприятия. И мотивът, за да се поеме някаква грижа за частниците, е следният, че в държавния сектор предприятията се дотират, финансират от правителството. На тях се оказва всякаква помощ от съответните ресорни министерства. Най-важната помощ, която беше оказана на държавните предприятия беше опрощаването на дълговете им, което никой досега не е направил по отношение на някое частно предприятие. Ето защо основните противоречия, които бяха в хода на дискусията обявени, че има неравнопоставеност на двете форми на предприятията - на частните, и на държавните е невярна и това е една химера, тъй като на практика виждаме, че изключителната грижа е само за държавните предприятия. И ние виждаме какъв е ефектът от това, като се увеличи вътрешният дълг и се издадоха разни зункове и т.н. Затова аз смятам, че държавните предприятия до този момент бяха в едно привилегировано положение. Този закон идва да изравни позицията на частните предприятия.
Основната идея в закона е, че малките частни предприятия трябва да станат гръбнака на националната икономика. Това е почерпено от практиката на европейските страни, както и на Съединените щати. Икономиките на тези развити държави се градят изключително на малки предприятия, които са около 70 на сто от всички предприятия там.

Също така искам да обърна вашето внимание и на факта, че напоследък протичат процеси в големите картели и големите международни и национални обединения, огромните концерни, на разрояване. Това е една икономическа тенденция, тъй като практически големите икономически структури много трудно реагират на пазарните условия.
Това са икономическите предпоставки.
Политическата предпоставка за внасянето на този закон е следната. Прокламирането в Конституцията - свобода на икономическата инициатива и преход към пазарна икономика, трябва да бъде подкрепено с практически мерки. През изтеклия период частникът е бил непрекъснато неглежиран, върху частника непрекъснато са се стоварвали нови и нови тегоби, като данъци, всякакви такси, произвол на администрацията, подготвяне на общественото мнение против частника и това нещо би трябвало да бъде преодоляно. Защото, ако приемем, че се гласуват тези облекчения за частното производство, а "частник" не е мръсна дума, то най-малко 20 хиляди работни места ще се открият в разстояние на шест до осем месеца. Това е един социален ефект от закона, който не може да бъде въобще отречен и това за мен е най-важното нещо.
По същия начин ще бъдат стимулирани и възможностите на частника да реинвестира в своето предприятие. Реинвестициите, според сегашната данъчна система, са напълно изключени и то изключени от лостовете, които приемат инвестицията в производството или в собственото предприятие за облагаем доход. Такова нещо никъде го няма. Това го има само при нас. Това е едно безумие.
Частникът полека ще започне да създава икономическата среда, която в момента вече изчезва. В страната няма икономическа среда, просто няма вече пазар. Когато частникът се усети малко по-свободен в отношенията вътре между себе си и в отношенията с чуждестранните партньори, лека-полека ще започне да създава икономическата среда. Не можем да очакваме от фалиралите държавни предприятия те да заработят скоро, още повече, че сега се обяви ликвидация на една много голяма част от тях.
Така че е време вече да погледнем на този закон, да дадем възможност на българина, тъй като този закон визира само малките частни предприятия, това са едноличните търговци - EООД-та, и малките акционерни дружества, като моята идея е да се изключат анонимните акционерни дружества. Затова неяснотата, която тук се посочва от някои колеги от комисиите, е, че какво означавало "известни собственици"?
Ами известни собственици, господа, е това, че когато имаме дружество с ограничена отговорност, собствениците му са винаги известни. Проблемите са само в капиталовите дружества на акционерен принцип и този закон ще приеме само акционерни дружества, които са с поименни акции. Това е с оглед да се избегне участието на чуждестранен капитал в дружествата, които ще бъдат подпомагани от държавата.
Една от другите основни идеи е, че българската държава както в миналото, така и в последните години е длъжник на своите граждани, материален длъжник на своите граждани. Това е един удобен начин, за да може държавата да подпомогне тези свои граждани да вземат съдбата си в свои ръце и да могат да развият предприемчивостта, защото българинът е изключително предприемчив, изключително интелигентен и не би трябвало да продължаваме с някакви мерки, с които да му налагаме, някакви ръководни начала, с които да му казваме какво да прави, а да му дадем свобода, да му развържем ръцете, да му създадем една подходяща среда той сам да си намери пътя и той да изгради базата на икономиката в страната.
Воден от тези мотиви, както и бих искал накратко да отговоря на съображенията, които са изразени в становищата на комисиите, те са в голямата си част неверни.
Например ще цитирам становището на Икономическата комисия, където се отбелязва, че президентът назначавал единия от членовете на управителния съвет. Ами гледайте закона отвсякъде - отзад напред и отпред назад, това го няма никъде. Къде в този законопроект е предвидено президентът да назначава някой от управителния съвет?
Това идва да покаже тенденциозността на решенията на комисиите. Това нежелание на БСП да освободи българските граждани, това желание да не се разбие държавната структура, да се държат българските граждани в подчинение на заплата в икономическите структури и да нямат те възможност да отидат никъде другаде, нито да бъдат свободни да предприемат свои действия. Това е изразът на нежеланието и в комисиите, където се стига до такова безобразие, че пише, че президентът назначавал и че той си превишавал правата по този начин. Къде го видяхте, господа, това нещо - президентът да назначава? Той предлага на Народното събрание, за да го избере.
И когато има такива измислици в тези становища на комисиите, как можем да разчитаме, че това становище е обективно? Не са обективни тези становища.
Моето желание беше: стига с тези комисии. Една година настоявах да го разгледаме ние тук, народните представители, това са хората, които могат да кажат какво е този закон, той нужен ли е или не е нужен, а не да стои в някакви комисии и да се задържа там по желанието на някои си, примерно, комсомолци. Защото те щели някой ден да внесат друг законопроект. Кога ще го внесете, господа комсомолци? Кога?
Ето по този повод ви моля всички да обмислим законопроекта, а не да приемаме лъжовни и неверни становища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Ивайло Калфин.
Моля председателите на парламентарните групи да ми дадат списък на желаещите да се изкажат. Досега Парламентарната група на демократичната левица е представила списък.
Господин Калфин, заповядайте.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Действително, след доста време отлежаване в Народното събрание, днес се занимаваме със законопроекта, внесен от господин Кристиян Кръстев, наречен "Закон за малките частни предприятия".
Надали някой в залата ще отрече необходимостта от защита и то добра защита на малкия бизнес и на частната инициатива на гражданите. Надали някой в залата си мисли, че това нещо може да стане единствено чрез приемане на закон, колкото и хубав да е той, дори той да е един перфектен и чудодеен закон.
Какво е необходимо по принцип на частния предприемач и на тези, които решават да започнат някаква стопанска дейност.
Преди всичко им е необходим начален капитал. Началният капитал би могъл да се осигури по няколко пътя. При всички случаи той се основава на кредити, получавани от банки или от специално създадени фондове.
В законопроекта си господин Кристиян Кръстев предлага създаване на банка за малките и частни предприятия. Аз няма да се спирам на статута на банката, която той предлага, и на основните й функции, тъй като в момента е в процедура, знаете, в Народното събрание мина на първо четене Законопроектът за държавната банка за инвестиции и развитие. На практика с този закон се създава същата финансова институция, каквато предлага и господин Кристиян Кръстев в неговия законопроект. Така че частта, в която смятаме, че сме осигурили, примерно, финансиране на частните предприемачи, вече е влязла в друг законопроект, който е доста по-пълен и който, надявам се, господин Кръстев ще се съгласи, че в голяма степен решава и то в по-добра степен, въпроса с финансирането на частните предприятия.
На второ място, може би още преди получаването на кредити, на частните предприемачи са необходими добри проекти. Необходими са достатъчно добри консултации, които да им помогнат да създадат тези проекти, които са рентабилни, които, ползвайки кредит, ще могат да докарат и достатъчно добра печалба, достатъчно добра рентабилност, така че кредитите да бъдат обслужвани.
На частната инициатива са необходими освен това юридически и финансови консултации. За един прохождащ предприемач е много трудно да плати високите тарифи, които адвокатски къщи, юридически кантори и счетоводни къщи предлагат. Така че това също е един проблем, който стои пред частния предприемач.
Следващият проблем, който стои пред частния предприемач, това е проблемът с информацията. Знаете, че когато се започва някаква нова стопанска инициатива, много е важно човек да има информация за пазарите, информация за конюнктура, информация за очаквано развитие на законодателството, информация за действащото законодателство и т.н.
Освен това на частния предприемач и на човека, който се занимава с предприемачество и е решил да започне някаква стопанска инициатива, са му необходими безспорно и облекчени финансови условия. Което значи облекчено данъчно облагане, което в никакъв случай обаче не означава намален данъчен контрол. Това го казвам по повод на дългите ни дебати в тази зала и в Комисията по бюджет и финанси по повод на това рекетира ли държавата предприемача, когато иска контролът върху неговата стопанска дейност да бъде достатъчно добър.
Ето това са основните въпроси, които стоят пред един частен предприемач. Съгласен съм, че те биха могли да се решат с някой закон. Това обаче, което не можем да решим с този закон и което е основният проблем въобще в стопанската инициатива в момента в страната - не само малки предприятия, но и средни, и големи предприятия - това е икономическата среда. И аз не съм съгласен с господин Кръстев, който казва, че частната инициатива ще създаде икономическата среда.
По-скоро в периода в последните няколко години в България би трябвало да бъде обратното. Кажете, господин Кръстев, примерно каква частна инициатива може да има, когато валутният курс е труднопредвидим, когато инфлацията е висока и когато кредитен ресурс - няма. Това се развива в последните няколко години. Ако говорим за бурно развитие на частния бизнес, когато кредити се отпускаха, господин Божков, без залози от банките, когато кредити се отпускаха без представяне дори на някакъв достатъчно сериозен проект, това е друг въпрос.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): На кого се отпускаха?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Хубаво ще бъде наистина да се знае на кого се отпускаха.
Надали можем да говорим за добър режим, съществуващ в нашето данъчно облагане, когато някои структури, като примерно фондации, се освобождаваха от данъчно облагане, което вие също добре си спомняте.
По този начин, уважаеми колеги, няма да помогнем на частната инициатива. На частната инициатива ще се помогне с оказване на помощ с конкретни проекти, с действително сериозно финансиране в спокойна икономическа среда. Ще се помогне със създаване на структури, които могат да бъдат държавни, а достатъчно много и частни такива възникват, които се занимават с консултации, информации и т.н., където те могат естествено да бъдат облекчени от държавата. В тази среда вече можем да говорим и за облекчено данъчно облагане за частните предприятия.
В законопроекта на господин Кръстев се предлагат няколко безспорно интересни идеи. Една от тях е включително и определението на малко частно предприятие. В законопроекта се предвижда, че това ще е предприятие, чиито основни средства, чиито дълготрайни активи са на сума, по-малка от 100 хил. долара и чийто персонал е до 20 души на постоянен трудов договор.
Специално материята за малките и средни предприятия е уредена доста пространно в редица документи на Европейския съюз, в редица директиви и регламенти. Там няма, доколкото на мен ми е известно, определение за предприятие, свързано с неговите дълготрайни материални активи. Там се използва един друг показател, който е оборот или балансово число на предприятието. Тъй като знаем, че едно предприятие, примерно с малко дълготрайни материални активи, което се занимава с търговска или финансова, или някаква такава дейност, има несъизмеримо по-висок оборот и печалба, отколкото едно производствено предприятие. А според мен, всички тук сме съгласни, че това, което е необходимо да се стимулира, това са действително производствените предприятия, тези, които създават продукт - не само финансов и счетоводен.
Така че в определението на това какво е частно предприятие според мен би трябвало да се използват критерии, които са приети - това са годишен оборот и бройка на персонала.
Пак за сравнение ще ви кажа, че примерно средно предприятие по стандартите на Европейския съюз е предприятие, в което работят до 200 души. За нашите условия това е едно доста голямо частно предприятие.
Освен това в законопроекта на господин Кръстев се предлага създаването на една агенция на малките частни предприятия. Аз не знам дали със създаването на някаква шапка или административна структура, която да регулира дейността на частния предприемач, ще могат да се решат основните му проблеми. Евентуално, ако се създаде някаква такава структура, аз поне така си представям, тя може да осигури помощ при разработване на проекти, на бизнеспрограми, може да осигури достатъчно финансови, счетоводни, юридически консултации. Но надали и това надявам се всеки, който се е занимавал с инициативно предприемачество, ще се съгласи, че му е необходима една държавна структура, която да управлява инициативата на гражданите.
Така че тук отново би трябвало да се изясни, ако има такава държавна структура и такава държавна институция, какви функции ще й бъдат възложени. Не е нормално и надали е нормално тя да управлява - не в прекия смисъл, разбира се, частното предприемачество. Тук стои също така въпросът, който беше засегнат в Комисията по устройството и дейността на държавните органи, по какъв начин се назначава и ръководството на тази агенция. Аз няма да се спирам на този въпрос, тъй като според мен назначаването от Народното събрание на председател на агенцията, отчитането в Народното събрание е една процедура, която се изисква примерно за Централната банка или за Сметната палата. А това - за функциите, които би трябвало да има, е една институция, която по-скоро е помощна за частната инициатива и за малкото предприятие, а не структура на държавно управление, още един път ви казвам. И в този смисъл няма никакъв смисъл Народното събрание да се занимава с назначаването на нейното ръководство.
В законопроекта на господин Кръстев се предлага и създаването на два фонда - Фонд "Кредитни гаранции" и Фонд "Учебни програми". И в двата фонда като основен източник е заложен държавният бюджет, а основен разпоредител с тях е агенцията, която господин Кръстев предлага за малките предприятия.
Отново би трябвало да се съобразим с възможностите на държавния бюджет. Значи, държавният бюджет създава една банка, която отпуска кредити при облекчени условия за предприятията, държавният бюджет ги освобождава от плащане на част от данъка върху печалбата. Държавният бюджет създава и два фонда за подпомагане на частните предприятия. Господин Кръстев знае, че има два такива фонда в момента. Те действително не са държавни, те се управляват от държавни институции, но това са средства, дошли по програми на Европейския съюз. Средствата са изключително недостатъчни. Тези средства стоят от няколко години, много малко частни предприемачи имаха възможност да ги ползват и създаването по принцип на два такива амбициозни фонда и една амбициозна банка означава, че много малко ще бъдат тези предприемачи, които ще се доберат до някакво съдействие от нея.
В заключение бих искал да кажа, че като идея - да помислим за законодателно уреждане на защитата на частните предприятия, според мен действително тя е приемлива. И не само това - и доста важна.
Предлагам ви наистина, ако искаме да направим един сериозен закон, който няма да свърши само някаква пропагандна задача, а действително ще бъде в помощ на предприемачите, да помислим много точно за това какво и как им се предлага и какво и как реално може да поеме държавата като ангажимент към тях. А това е отново създаването на благоприятна икономическа среда за действие. Така че действително мисля, че този закон - междувременно сигурно ще стане дума в обсъждането, че има още един законопроект - на господин Яшо Минков, който е по същите въпроси, би трябвало да се огледат добре. Аз действително мисля, че може би няма смисъл да изчакваме внасянето на друг законопроект, който ни се обещаваше, но на базата на тези два законопроекта бихме могли да подготвим един добър и действително полезен за частните предприемачи закон.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Кристиян Кръстев за реплика.

КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Дами и господа народни представители, уважаеми господин Калфин, основната идея на закона е държавното подпомагане, държавното подпомагане на частния бизнес, държавното подпомагане на частника! Държавата да подпомогне! Държавата!
Затова трябва държавен орган, иначе какво да правим, да оставим частниците нещо да правят и какво, да отидат при държавата и да искат - дайте нещо.
След като помощта идва от държавата, тя трябва да бъде управлявана от държавата. Помощта, но не частникът да бъде управляван, защото това са остарели схеми. Частника сега ще го управляваме какво да прави. Той ще бъде управляван с икономическите лостове. Това е първото. И това е най-важното.
Банката, която се предвижда, аз съм я предвидил съвсем общо. Не съм казал така, така и така. Дава се възможност тя да бъде организирана по реда на Закона за банките и кредитното дело, но правителството да го направи, тъй като единствен собственик със сто процента собственост на капитала в акционерното дружество да бъде държавна и да бъде специализирано само за частните и малки предприятия, защото никоя друга банка няма да се заеме с тях, никоя друга банка няма да работи с тях при тези най-важни намалени ставки на данъка и намалена лихва. Никоя търговска банка няма да поеме да обслужва малкото частно предприятие при тези условия, защото не е интересно за ная. Затова държавната банка трябва да поеме част от грижата на държавата, а фондовете, които са предвидени в агенцията, те ще бъдат държани в същата банка. Тези фондове ще бъдат държани в същата банка.
Така че капиталът няма да се удвои, капиталът може да се смеси и да стигне до капитала на банката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за реплика изтече. Благодаря. Дуплика няма.
Господин Александър Божков има думата. Да се готви Руси Статков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги, аз просто искам да призова народните представители да гласуват закона на първо четене. В Икономическата комисия вече се създаде практика и то с доста важни законопроекти - да се работи с много експерти и да се пишат законите професионално и както трябва.
В законопроекта на Кристиян Кръстев има изключително много рационални неща, има и някои слабости, разбира се. Затова си заслужава той да бъде използван като основа за донаписването на един хубав Закон за малкия и среден бизнес. Не забравяйте нещо друго, това, от което има нужда частният предприемач, не е опека, а са ясни правила. Ако можем с този закон да му дадем ясни правила, ако можем да му изясним неговото място в структурата на българската икономика, то и той ще се чувства по-добре, и дай Боже, най-после нещо да стане в България. Затова още един път ви призовавам да приемем закона на първо четене и след това Икономическата комисия основно да поработи и да го доведе до вида, в който ще можем удовлетворено да го гласуваме на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Руси Статков. Да се готви Яшо Минков.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги! Присъединявам се към мнението на преждеговорившите, че законопроектът, който обсъждаме днес, има изключително важно значение за тези въпроси, които ни занимават в най-непосредствен план, свързани със стопанското развитие и на негова база вече осъществяване на определена социална политика и други дейности.
Бих искал и, разбира се, ще се стремя, в това, което ще изложа и предложа, да не се търси политизация, да не се търси никакъв елемент на предубеденост. Затова много моля и колегите, които в момента разговарят - и от дясната страна, тъй като и без това са малко, да изслушат аргументите и предложението за решение.
По принцип идеята на господин Кръстев не е нещо ново. Тази идея има своите корени от 80-те години, т.е. преди 10 ноември, някъде през 1982 г., господин Кръстев, извинявайте, че говорите, но моля Ви, слушайте ме, тъй като говорим по Вашата идея, тази идея през 1982 г. беше затова, че освен мастодонтите в икономиката трябва да има и други предприятия. Тя беше превърната в национална, в държавна политика и затова беше изграден специално към БИСА фонд "Малки и средни предприятия". Аз имах отношение по този въпрос в организационен аспект и искам да припомня тук и на колегите, и на Вас, че този фонд и тези предприятия имаха една основна задача, а именно усвояването на нови, авангардни технологии и че в тази посока също изплащането и кредитирането бяха определени с критерии. Считаше се, че тези предприятия трябва да бъдат преференциално кредитирани, но същевременно изплащането им трябва да стане за около две години. Така че в този смисъл бяха създадени доста предприятия. Аз бих изброил не едно, не две, а стотици предприятия.
По-нататък, след 10 ноември, а и малко преди 10 ноември, идеята въобще за развитие на стопанската инициатива, за растежа намери израз в Указа за стопанска дейност и в него в една значителна степен частната инициатива беше изведена на преден план и законодателно подкрепена, като тази подкрепа намери израз особено в данъчното законодателство.
В този смисъл, повтарям, ние не трябва да разглеждаме нещата откъснати едно от друго, а бих искал да кажа, че в резултат на тази политика имаме създадени 460 хиляди частни фирми. Вярно е, че това е по данни на Съюза за стопанска инициатива на гражданите и аз се надявам тези данни да са достоверни. Вярно е, обаче че не всички от тези фирми работят, от тях около 100 хиляди или малко над 100 хиляди работят.
Така че, повтаряйки предисторията на въпроса и развитието на идеята, искам да насоча вашето внимание по-нататък - в нашата законодателна дейност. Вие знаете, че ние акцентувахме на насърчаване на приватизацията, на смесените предприятия, на чуждестранните инвестиции и в този смисъл и данъчното законодателство, и кредитирането сериозно ги изменихме. Припомням какво беше прието в данък печалба, отлагането или по-точно 5-годишния период, в който се дават преференции на частни предприятия, които се създават, например създаването на преференции за селското стопанство, защото там се създават частни предприятия със специален фонд "Земеделие", други фондове, които имат една цел, а именно насърчаване на инициативата за създаването на дребни и средни предприятия.
Не можем да разглеждаме този въпрос откъснато от всичко това, което досега изброих, което предлага господин Кръстев.
Разбира се, има тенденции, има препоръки от наши западни приятели, бих казал, в добрия смисъл, които настояват на това да се разглежда отделно въпросът за малкия частен бизнес. Но тези препоръки, господин Кръстев, са свързани с един по-предишен етап на развитие, в който този бизнес не беше изграден. Аз ви казах, 460 хиляди са регистрираните частни фирми.

Как да продължим по-нататък? Аз споделям част от изнесеното от комисиите и то не като тенденциозно, не като отрицание на вашата идея, а като обличането й в законови одежди, като нещо, което не трябва да бъде разглеждано отделно и самоцелно. И в този смисъл, разбира се, някои от вашите идеи вече имат реализации. Тук колегата Калфин припомни за Банката за инвестиции и развитие, защото по същество тя е държавна банка, която, независимо от това, че имаме работа по второ четене за този закон, по същество е насочена към финансирането, т.е. кредитирането преди всичко на малките и средни предприятия. Така че и други неща имат своето място. Даже в момента към Министерството на промишлеността има такъв фонд за малки предприятия, в който участват представители на Съюза за стопанска инициатива на гражданите. Следователно нещата от тази гледна точка според мен имат някаква изграденост и една част от вашите идеи са реализирани.
За мен стои по-големият въпрос така: в по-нататъшното преструктуриране на икономиката необходимо ли е ние да акцентираме само на малките предприятия. Не е ли необходимо да разглеждаме въпроса за малките и средни предприятия и не само частни, а и други, които са създадени на основата и на друг вид собственост, в едно единно цяло като регламентация. И аз по-скоро съм убеден, че нашата работа трябва да върви в тази посока. Защото не можем да създаваме изкуствено разделение между малкия и среден бизнес, тъй като разликата не е толкова голяма, а и не бива да я правим такава.
В тази посока на мисли искам да кажа, че действително законопроектът на господин Яшо Минков, който е внесен, отговаря на един законопроект, който вчера ми дадоха, на Българската търговско-промишлена палата - Закон за насърчаване на предприемачеството. Те са много близки независимо от различните заглавия. Като че ли в тези законопроекти е стъпено с две крачки напред. Те не изключват вашата идея, господин Кръстев, те я включват, като разширяват обхвата и предмета, касаещ не само малките, а и средни предприятия и не само частните, а и други предприятия. Още повече това е в съответствие с Конституцията - равни условия за развитие на стопанските субекти.
При това положение, господин Кръстев, аз ви моля, вие ще вземете реплика, ако искате, аз с убеденост предлагам на колегите в залата днес ние да не гласуваме вашия законопроект, а да проведем и следващо заседание, на което да обсъдим и законопроекта на господин Минков, законопроекта и на Министерския съвет, който знам, че се готви в тази насока, защото според мен ние не трябва въобще да подкрепяме нещо, а то трябва да бъде в съответствие с целите на стопанската политика, които се поставят за определен период, разбира се, по-дълготраен. А според мен основното днес е преструктурирането на икономиката да не бъде въобще на базата на създаване на предприятия, а предприятия на базата на високи технологии. И в този смисъл и критериите, и предметът, и законовата уредба трябва да бъдат много по-ясно дадени и да можем в залата тук ние не тепърва да правим нов закон, а да можем на базата на практиката, която сме създали, да доуточним тази нормативна уредба и, разбира се, господин Кръстев, да реализираме в частност и вашата идея.
Така че, уважаеми колеги, предлагам днес да не гласуваме законопроекта на господин Кръстев, а по-нататък на следващи обсъждания, в които и законопроектът на господин Минков бъде обсъждан, и този на Министерския съвет, вземем своето окончателно становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Господин Кръстев има думата за реплика.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Руси Статков развива някакви идеи за икономическа политика. Господин Статков, каква икономическа политика имате? Няма никаква икономическа политика. Всичко се разпада. Банките гръмнаха. Каква икономическа политика ще осъществявате?
И второ, второто нещо е най-важното. Казвате: законопроекта на господин Яшо Минков, който вие внесохте чрез него. Този законопроект е за държавните предприятия. Пак търсите фондовете, които се отпускат за частниците, за да се заздрави икономическата среда, да изтекат пак към държавните ви предприятия. Може ли такова нещо!
Основната идея тук е да се подпомогнат частниците. И това не е идея, а конкретен закон. А вие искате да го смесвате с някакъв закон и то внесен от защитници на частниците, които да защитават държавните предприятия. Просто не бих искал да се приемат така нещата, защото се завоалират. Законът е много добър. Между първо и второ четене могат да се нанесат всички промени, които биха се направили. И аз разчитам както на СДС, така и на колегите от ДПС и Народен съюз, които ще помогнат и това ще бъде един прекрасен закон, който се чака от година и непрекъснато нашите избиратели питат: кога ще приемете това нещо, защото вече загиваме, защото данъчното бреме е 116 на сто, като се съберат тотално всички данъци. Кой ще работи, когато трябва да плати 116-процентов данък? Няма да има такъв. Когато се намали процентът на данъчното бреме, хората ще тичат да си внесат данъците. Как ще кредитирате частниците, с какво? Или ще ги накарате отново да отидат да работят в заводите, на които въобще коминът им не пуши? Какво ще направите с тези хора? Нали трябва да им дадем нещо, нали трябва да им кажем: ето ви облекчения, работете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Има ли други реплики? - Няма.
Господин Руси Статков има думата за дуплика.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Госпожо председател, колеги! Аз помолих за непредубеденост. И се изненадвам и учудвам от това, че господин Кръстев, когото уважавам, търси предубеденост в това, което казах. Господин Кръстев, вие си противоречите. Вие искате, от една страна, държавна политика. И когато аз ви цитирах, че има елементи на такава държавна политика в реализация, вие сега ми казвате, че няма такова нещо и не искате държавна политика. Изяснете какво искате. Защото според мене вие искате наистина държавна политика, за което аз ви дадох факти. И проследете ги отново в стенограмата съвсем добронамерено, че има много такива елементи.
Второ, проектът на господин Минков не е внесен от БСП и не чрез него. Това е проект на Българската търговско-промишлена палата, с който вчера аз имах възможност да се запозная на среща с представители на палатата. В него няма изкуствено разделение на частния и друг вид бизнес. Той стъпва на Конституцията. Но същевременно има в тази посока, която вие желаете в частност, за една част от бизнеса по-разширени виждания и за данъчната политика, за която аз съм съгласен, че трябва да търсим новото виждане по някои въпроси. В това нямаме разминаване с вас. Но дайте да бъдем в една посока. Не търсете, пак повтарям, предубеденост там, където няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Яшо Минков има думата.
ЯШО МИНКОВ (БББ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Исках най-напред да посоча някои положителни страни от законопроекта на господин Кристиян Кръстев, но за съжаление репликите, които той направи преди малко от трибуната, меко казано не му правят чест, така че добре би било да започна с това, че много повече са слабостите в този законопроект, за съжаление трябва да се каже и това нещо. Не може да се говори непрофесионално и да се каже: дайте да дадем, без да се посочва откъде, кой и как ще направи това нещо, а именно това е най-общо в законопроекта на господин Кристиян Кръстев. И съжалявам, че той забрави факта, че ние подкрепихме влизането в програмата на неговия законопроект. Но това да оставим настрана.
Разбира се, няма да се убеждаваме, че е необходима такава нормативна база за българската икономика на настоящия етап, състоянието й на колапс и т.н. Господин Статков каза, че фирмите са 460 хиляди. Да, толкова са регистрирани. От тях около 190 хиляди работят реално в момента. Но техните резултати са повече от ясни. Това се вижда и от ръста на брутния вътрешен продукт. Следователно ние като законодатели трябва да създадем тази нормативна база. И държавата в лицето на правителството и отделните министерства с една подзаконова уредба да регламентират конкретно осъществяването и прилагането на закона.
Не е страшно, че ще се дадат преференции на българските производители. И това няма да снижи конкурентоспособността им. Напротив, стимулирайки ги, ние сме длъжни да създадем тези условия - именно те да се конкурират по-добре, което ще доведе до един по-висок ръст на производство.
Законопроектът, който сме внесли с колегата Борислав Борисов, третира също така и много от темите, които въобще липсват в проекта на господин Кръстев. Много от бележките, които бяха направени от господин Ивайло Калфин, като теми са засегнати в нашия законопроект. И мисля, че сме предложили едно сравнително добро решение.

Имайки предвид това, бих искал да отбележа, като се има предвид и практиката на Народното събрание досега, нормално е, особено на първо четене двата законопроекта, а и не само давата, колкото законопроекта са внесени и третират една и съща тема, да бъдат разгледани едновременно, с оглед и на общите цели и задачи, които се поставят, и ние бихме подкрепяли всички по-добри предложения от тези, които сме дали като вносители, затова бих подкрепил предложението, направено от колегата Статков да не се гласува на първо четене сега, а да се разгледат двата или колкото са постъпили към настоящия момент законопроекти и тогава наистина да се направи нещо по-добро. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата господин Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Когато се обсъждаше Законопроектът за частните и малките предприятия в Комисията по устройството и дейността на държавните органи на 7 декември 1995 г., представителят на Министерския съвет се обяви против този законопроект, като заяви, че в Министерството на промишлеността се готви проект за Устав на Сдружение на малките и средните предприятия, който да работи по техните проблеми и по този начин ще се потърси съчетаване на възможностите и интересите на изпълнителната власт и частните организации.
Освен това същият заяви, че се подготвя средносрочна програма за подпомагане на малките и средните предприятия, която ще бъде тригодишна и трябваше да влезе в Министерския съвет за разглеждане до края на миналата година. За съжаление това не стана. Лично за мен беше ясно, че няма да стане и се търси начин как да се отклони проектът на Кристиян Кръстев във времето, нещо, което беше направено.
Виждате, че и като че ли времето... (Влиза председателят на Народното събрание Благовест Сендов)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, моля за малко внимание!
Уважаеми народни представители, днес при неизяснени обстоятелства е застрелян в къщи народният представител Андрей Луканов.
Моля да почетем паметта му с едноминутно мълчание. (Всички стават прави. Едноминутно мълчание)
Благодаря.
Моля народните представители да запазят спокойствие и да бъдат на местата си.
Закривам заседанието.
Утре продължаваме от 9.00 ч. (Звъни)


Закрито в 10.04 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Иван Братулев

Юмер Юмер