Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Преди да преминем към дневния ред, ще ви прочета заявление от Любчо Павлов Харалампиев, народен представител от 26.Софийски многомандатен избирателен район:
"Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България, моля пълномощията ми като народен представител да бъдат предсрочно прекратени поради назначаването ми за заместник-министър в Министерството на земеделието и хранителната промишленост, считано от 27 март 1996 г."
Моля да гласувате дали сте съгласни с освобождаването на господин Любчо Павлов Харалампиев.
От общо гласували 189 народни представители, за - 119, против - 60, въздържали се - 10.
Предложението се приема.
Народното събрание от този момент се състои от 239 члена.
Преминаваме към определяне на програмата за работата на Народното събрание от 3 до 5 април 1996 г.
Както добре е известно, програмата за днес, 3 април 1996 г., се определя съгласно чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по ротационен принцип. Първа точка от дневния ред се предлага от Съюза на демократичните сили. Господин Соколов като председател на парламентарната група предлага т. 1 да бъде Законопроект за Върховния административен съд. Искам да уведомя Народното събрание, че за този законопроект не е постъпило становище от водещата комисия.
Втора точка от дневния ред се предлага от Народния съюз: предлагаме т. 1 - ще бъде т. 2 - от дневния ред да бъде Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица, внесен от народния представител Иван Неврокопски на 6 декември 1995 г. Стефан Савов, съпредседател на Парламентарната група на Народния съюз. По законопроекта има становище. Няма никакви бележки по коректността на внесеното предложение.
И трето предложение - от Парламентарната група на Демократичната левица: на основание чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Вносител Христоз Христозов и група народни представители и Атанас Железчев от Народния съюз.
Има думата господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За втори път Парламентарната група на Съюза на демократичните сили упражнява правото си по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и внася за разглеждане като точка от дневния ред, която тя има право да определи, Законопроекта за Върховния административен съд. Това е един от приоритетните законопроекти по силата на Конституцията. Съгласно § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията, в 3-годишен срок трябваше да бъдат приети всички закони, за да може да функционира съдебната власт така, както е уредена от Конституцията. Втори път вече водещата комисия - по устройството и дейността на държавните органи, изобщо не разглежда този законопроект, който е внесен преди повече от 6 месеца. Ние считаме, че е недопустимо една парламентарна комисия, която е помощен орган на Народното събрание, да се поставя над Народното събрание и над Конституцията. Всъщност една комисия пречи да бъде изпълнено изискването на Конституцията да бъдат приети съответните закони, посочени в Конституцията, както и на една парламентарна група да упражни правото си да посочва точка от дневния ред.
Ето защо ние не можем да се съгласим с едно такова поведение на комисия, помощен орган - отново повтарям - на Народното събрание и аз ще моля - това е право на пленарната зала, на всички народни представители - да зачетете нашето право да сочим точка и независимо че водещата комисия не е дала, в нарушение на правилника, становище, тя може изобщо никога да не даде такова становище, да се гласува и да приемете точка първа от дневния ред да бъде предложеният от нас Законопроект за Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Спас Мулетаров. Ние не обсъждаме дневния ред, а правим процедурни предложения, тъй като дневният ред не се обсъжда.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Няма дебати, а който е вносител, може да каже за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Естествено. Моля да не ме поправяте.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, Законопроектът за Върховния административен съд е внесен в Народното събрание на 26 октомври 1995 г. Същият законопроект, без абсолютно никаква промяна, е внесен в Народното събрание на 25 септември 1992 г. от политическата сила, чието беше правителството тогава, и той не се разгледа.
Каква е причината сега да не бъде обсъждан в комисията? Една-единствена - в момента цялото законодателство се привежда в съответствие с европейското. Становището на Министерството на правосъдието, което ние поискахме официално, е, че голяма част от внесените законопроекти са изработени от Министерството на правосъдието още през 1992 г., какъвто е Законът за административното производство, те се предлагат без абсолютно никакви промени, без актуализиране и съобразяване с последващо приети закони, които уреждат подобна материя, свързана със съдебната власт. Това предизвика възражения на министерството и неодобрение от страна на магистратите, които считат, че тези законопроекти трябва да бъдат актуализирани.
В тази връзка Министерството на правосъдието извършва широка проучвателна и сравнително-правна дейност, за да може да внесе свои конкретни предложения за подобряване на тези законопроекти.
Становището - лично мое и на комисията - е, че Народното събрание и неговите помощни органи - комисиите, не следва да разглеждат законопроекти, които уреждат дейността на съдебната власт, материални и процесуални закони, свързани с работата на магистратите, без да имат предварително изразено отношение и без да е взето участие от представителите на тези институции при подготовката на законите. (Възражения в блока на опозицията)
Поради това комисията изчаква официално предложение и становище на Министерството на правосъдието, което очакваме да дойде в следващо време, и тогава ще го разгледаме. Сега и да влезе, ние не знаем какво ще предложи министерството. (Шум в блока на опозицията)
Това са съображенията, господин председател, поради които ние не сме разгледали още внесения законопроект. (Шум в блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господа, нека да спазваме правилника. Направено е процедурно предложение от господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Искам думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: На процедурен въпрос няма реплика, но понеже имаме дискусия, ще дам думата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Много малко от нещата, които каза господин Мулетаров, са верни. Лично нашата парламентарна група получи писмо от председателя на Висшия съдебен съвет - министър на правосъдието, с молба да работим и да внесем законопроектите, които изисква Конституцията. Това са трите законопроекта - за Върховния административен съд, за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и на Гражданско-процесуалния кодекс. И трите законопроекта нашата парламентарна група ги е внесла. Министерството на правосъдието не е никакъв фактор, който може да блокира законодателната инициатива на депутатите. Може ли една комисия да каже: ние сме на становище, докато министерството не изработи свой проект и докато не вземе отношение?
Нашите проекти са изпратени на министерството. Тече и отдавна вече е изтекъл 3-годишният срок, който Конституцията предвижда за приемането на тези закони. И сега една комисия на Народното събрание да се оправдава с това, че изпълнителната власт не била взела отношение по нещо, което тя беше длъжна даже преди нас да направи, но очевидно не желае да го направи?! И не случайно даже ние имаме данни на министъра на правосъдието за това писмо, което той е отправил до парламентарните групи, с което моли те да внесат такива законопроекти. Търсена му е сметка. Ние не може да го приемем.
Затова ви моля отново да гласувате. Пленарната зала има това право, да не позволи една комисия да се поставя над него и над Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата председателят господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Ще бъда съвсем кратък. И се обръщам съм съвестта на всички народни представители. Едно от постиженията на модерната демокрацията е именно да се защитава правото на малцинството да изнася своите тези. На всички нас ни е ясно, че мнозинството упражнява една диктатура. (Гласове в лявата страна на залата) Не го казвам за вас. Така е. Така е, просто такава е демокрацията. (Реплики в лявата страна на залата, протестни реплики от дясната към лявата страна на залата)
Говоря ви... говоря нещо, върху което да помислите малко. Аз не мога да разбера, когато най-добронамерено се обръщам към съвестта ви... На нас ни е ясно, че в избори се решават въпросите. Вие имате мнозинство. Ние приемаме, че мнозинството си налага една своего рода диктатура. Не го казвам в лошия смисъл. Това е така. Обаче именно постижения на демокрацията в последно време, в последните десетилетия са това, че по някакъв начин се гарантира правото на малцинството да изкаже своите тези.
Ето че вече тук стават година и повече, а фактически нито един законопроект от опозицията не може да бъде прокаран. Господин Соколов каза съвсем точно. Не може комисията да бъде над пленарната зала.
Аз затова апелирам именно пленарната зала да гласува за това, за да може един законопроект на опозицията да мине, да се разглежда в пленарна зала. Мисля, че това ще бъде от полза и за демокрацията в България, ще бъде в полза и за вас. Така че, нека, господин председател, да гласуваме, пленарната зала да гласува ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз исках да гласуваме, Вие изявихте желание да се изкажете, затова Ви дадох думата. Сега ще гласуваме.
СТЕФАН САВОВ: Аз исках да се изкажа, защото исках, все пак като, първо, съпредседател на Народен съюз, и след това като народен представител, който вече има доста дълъг стаж, да се обърна към съвестта на народните представители. Помислете за всичко това, което казах. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Господин председател!
Искам само да направя едно възражение във връзка с отправения упрек от господин Соколов. А той е следният. Аз нямам адвокатски опит, а имам юридически изобщо. Искам да посоча, че ние не чакаме становище от изпълнителната власт, а чакаме становище на съдебната власт. И в писмото, което е получено до комисията и до председателя на Народното събрание от председателя на Висшия съдебен съвет се посочва, че Министерството на правосъдието е организирало и провежда дейност по изработване на всички законопроекти, свързани с дейността на съдебната система.
Създадени са работни групи към Съвета по законодателството с участието на представители на съдебната власт и на правната наука. С нарочно писмо е поискано от всички парламентарни групи да представят хора, които да участват в подготовката на тази обширна законодателна дейност.
Ето това са доводите, които комисията посочи, а не становище на изпълнителната власт, господин Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаят ли да се изкажат? Има думата Мариела Митева. След това Ана Миленкова, Светослав Лучников и приключваме. Това е един авантаж извън правилника.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Всеки един закон се разбира, че има едновременно формален смисъл, заради процедурата, по която се приема и материален смисъл, поради естеството на обществените отношения, които трябва да урежда.
В нашия правилник има специална глава, озаглавена "Внасяне, разглеждане и приемане на законопроекти". В нея ясно е определен реда и процедурата за разглеждане на един законопроект.
В чл. 67, ал. 3 изрично е казано, че законопроектът се разглежда след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисията, становището на вносителя и доклади на други комисии, на които той е бил разпределен.
В случая няма становище не само на водещата комисия, а и на която и да било друга постоянна комисия по законопроекта, предложен от опозицията. (Шум в опозицията и реплики) Следователно, дори и този законопроект да влезе в дневния ред, самият правилник забранява той да бъде разглеждан преди да се получат тези становища на съответните комисии.
Що се отнася до твърдението, че Комисията по устройството и дейността на държавните органи е действала в нарушение на правилника... (Обаждания от дясната страна на залата, че не се чува) Ако говорите по-тихо, ще слушате.
Що се отнася до твърдението, че Комисията по устройството и дейността на държавните органи е нарушила правилника, бързам да отбележа, че измененията в правилника, според които комисиите са длъжни да дадат становища по законопроекти, внесени от народни представители в 3-месечен срок от тяхното внасяне, бяха приети в началото на февруари. До този момент 3-месечният срок още не е изтекъл, така че няма дори формално основание за упреци към Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
А що се отнася до твърденията, че мнозинството осъществява парламентарна диктатура върху малцинството, смятам тези твърдения за ехо от една друга епоха. За първи път в българския парламент Тридесет и седмото Народно събрание даде изключително право на малцинството да определя дневен ред и да предлага законопроекти. (Шум и реплики в опозицията)
Аз бих искала да попитам - колко законопроекта на опозицията бяха приети в Тридесет и шестото Народно събрание? Отговорът е ясен - нито един. Колко законопроекта на опозицията бяха приети в Тридесет и седмото Народно събрание? - Не е вярно, че Народното събрание не е приемало законопроекти, внесени от опозицията. И Законът за инвалидите е един от примерите за това.
В случая става въпрос за право на опозицията, което, разбира се, тя може да осъществява по установения от правилника ред.
Има законопроекти, внесени от опозицията, по които са налице становища на водещите комисии. За съжаление, обаче, опозицията не предлага тези законопроекти. Тя предлага други, по които няма становища на нито една комисия.
За мен това означава, че се търси неконструктивен тон, неконструктивен диалог, нежелание да се ползва от правото, което правилникът й предоставя. За мен това означава, че се търси просто скандал и желание за злоупотреба с правото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря, господин председател!
Аз ще бъда съвсем кратка, тъй като смятам, че правилото на чл. 66 от нашия правилник е императивно. И ние не можем да вземем решение без да спазим процедурата, която е предвидена в нашия правилник.
В същото време бих искала да кажа нещо, което може би колегата, който вика тук от дясно и по-голямата част от колегите не знаят. Имайки предвид именно важността на Закона за Върховния административен съд сме извършили преценка и сме подали проекта за коментар от Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа. Комисията за демокрация чрез право е консултативен орган и една от нейните задачи е именно хармонизация на правото на всички страни, които са членове в Съвета на Европа.

Колеги, дори да предположим, че има становище на комисията, ако вие настоявате сега, в настоящия момент да гледаме проекта, по който извършваме съгласуване, то тогава това означава, че вас не ви интересува какъв ще бъде този проект, а кога ще бъде приет. Защо да не изчакаме становището на Комисията за демокрация чрез право, което ще дойде всеки момент и което ще ни даде възможност да прогласуваме един качествен закон? Нека да обърнем внимание, че това, което ни трябва, е не просто приет закон, а действащ и работещ закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Първо, Комисията по устройството и дейността на държавните органи не се е занимавала с този законопроект. Той просто не е поставен на разглеждане пред нея, което е в нарушение на нашия правилник, защото този закон наистина може би повтаря онзи, който беше внесен от правителството на СДС в 1992 година през септември и който, за съжаление, не можа да бъде приет поради свалянето на това правителство от власт. Но този законопроект отразява постиженията на европейското законодателство и той се ръководи от Закона за административното правосъдие, което действаше и при нас преди 1951 година и което беше едно много на високо равнище законодателно постижение.
Няма никакво основание поради това, че законопроектът изобщо не е поставян на разглеждане, той да не бъде поставен в пленарната зала. Комисията беше длъжна да вземе становище по него. Тя можеше да изрази становище той да не се приема, това е напълно възможно, но той не може да го спре, защото това прегражда пътя на парламентарната инициатива на народните представители, което не може да се оправдае с нищо. Какво от това, че някаква си комисия трябвало да даде мнение по него? Ами да даде между първо и второ четене! Ще се вслушаме във всички препоръки, ако има такива, но да се спре пътят на този закон е наистина едно своеволие. Защото недейте забравя, че административното правосъдие е онзи инструмент, чрез който дейността на правителството се поставя под законодателен контрол. Сега този контрол се упражнява от Върховния съд, който не е специализиран орган в тази насока и който не може да гарантира необходимото качество на съдебния контрол.
Затова аз ви моля: нека да разгледаме законопроекта на първо гласуване, нека да го приемем, а след това между първото и второто гласуване той може да бъде подлаган на усъвършенстване, може да бъде подлаган на каквито щете подобрения, но нека поначало да го приемем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Йордан Соколов въпреки разпоредбата на чл. 67, ал. 3, без да има становище на водещата комисия, днес точка първа от дневния ред да бъде предлаганият законопроект. Моля да гласувате.
От общо гласували 211 народни представители, за - 94, против - 56, въздържали се - 61.
Предложението не се приема.
При това положение за днес първа точка от дневния ред ще бъде предложената от Народния съюз, втора точка - предложената от демократичната левица.
За утре има следните предложения по дневния ред:
Първо, предлага се за 4 април, четвъртък:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти; първо четене на Законопроекта за създаване на фонд "Жилищно строителство", внесен от Иван Сунгарски и Светослав Лучников.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността.
5. Второ четене на Законопроекта за опазване на земеделските земи.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
За 5 април:
1. Продължение на програмата от предходния ден.
2. Парламентарен контрол.
Получени са следните предложения съгласно правилника за включване в дневния ред за 4 и 5 април:.
Първо, от народния представител Атанас Железчев:
"На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване в програмата на Народното събрание за обсъждане на първо четене на Законопроекта за закрила на новите сортове растения и породи животни, внесен от мен и народния представител Христо Стоянов."
Второ предложение:
"На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване в дневния ред на заседанието на Народното събрание на 4 април 1996 година като точка втора на проекта за решение, заведено под N 540215." Това е анкетна комисия за "Булгартабак", от Крум Славов.
Четвърто, от Ана Караиванова:
"Предлагам точка първа или друга точка от дневния ред да бъде доклад на Комисията по парламентарна етика относно разгледаните сигнали против народните представители Иван Костов и Георги Дилков в приетите решения по двата случая за 5 април 1996 година".
Пето предложение:
"Уважаеми господин председателю, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване в дневния ред на Народното събрание вземане на решение за разискване в деня на парламентарен контрол (тоест, на 5 април) по питането на народния представител Калчо Чукаров относно фуражната криза и исканията за изкупни цени".
Давам думата на господин Иван Куртев по процедура.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, взимам думата по процедура, защото отново сме изправени пред алтернативата да нарушим правилника, а ваше и мое задължение е да го спазваме. Член 40, ал. 3 определя реда, по който става приемането на дневния ред, и там изрично е казано, че предложения се правят от народните представители и парламентарните групи, но никъде в правилника не е дадено право на комисиите да правят предложения за дневния ред. В случая ето го и предложението на госпожа Караиванова. То не е от народната представителка Караиванова, нито от парламентарна група, а от името на председателя на комисията. Следователно това е недопустимо, такава практика няма в Народното събрание.
Освен това в предложението за дневен ред, направено от госпожа Караиванова, се говори за решение на тяхната комисия. Аз моля да погледнете чл. 18, ал. 2, където изрично са посочени правата на тази Комисия по парламентарна етика. И в петте точки се говори само за становища и никъде не се говори за решение. Тази комисия не може да взема решение. И ако тази точка и миналата седмица беше предложена и с гласуване влезе в дневния ред, което според мен е нарушение на правилника, се направи и тази седмица, ще бъде повторно нарушение, защото Народното събрание може да приема закони, решения, декларации и така нататък, след като вие сте ги разпределили предварително на съответните комисии. Аз не виждам в какво друго, освен в една говорилня или една зала за изслушване ще се превърне Народното събрание, ако започнем да изслушваме ей така някакви решения, а се оказа, че нямат право да взимат решения, които се задължават само, там, тяхната комисия, или които просто нямат никаква стойност като документ на Народното събрание.
Затова настоявам да спазим правилника и изобщо да не се подлага на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Направено е процедурното предложение. Давам думата за контрапредложение на Ана Караиванова по тази процедура.


АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, аз не знам защо господин Куртев се явява защитник на някои други лица, които може би не искат да чуят в тази парламентарна зала оценката на Комисията по парламентарна етика към своите твърдения. Комисията по парламентарна етика е помощен орган на Народното събрание, така както всички останали комисии, с малко по-особен статут. Тя не дава становища по законопроекти и решения с нормативен характер, както другите комисии. Но за това, което влиза в предмета й на дейност - за становища по проявите на отделни народни представители, тя взема своите решения и би следвало да се изслушат в пленарната зала.
Затова аз предлагам да се гласува за изслушване становищата на Комисията по парламентарна етика по възложените й преписки в петък, за да могат всички да се уверят как се прави пропаганда в залата и как с нищо не разполагат някои народни представители по конкретни случаи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Куртев.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Какво гласуваме? Това е нарушение на правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ние гласувахме едно нарушение на правилника, но гласуваме и второ нарушение на правилника. Имаше предложение на господин Куртев да не се разглежда това предложение. Това е процедурното предложение. (Протести от СДС)
Моля да гласувате.
Искам да направя едно много сериозно извинение: пропуснал съм предложенията на господин Васил Михайлов. Просто те са толкова много, че аз мислех, че са на Парламентарната група на БСП и коалиция и затова съм ги пропуснал. Смятам, че господин Михайлов ще ми прости.
От общо гласували 212 народни представители, за - 91, против - 83, въздържали се - 38.
Предложението не се приема.
Продължавам със съобщаването на направените предложения преди да започнем да ги гласуваме едно след друго.
Господин Михайлов прави следните шест предложения:
1. Изслушване на министър-председателя за разговорите му с руския президент без преводач и с какво му е дал повод да включва България в СССР-2, а министърът на отбраната на Руската федерация в Брюксел да ни включва във военен пакт със Сърбия, Русия и сателитите й.
2. Изслушване на председателя на Народното събрание относно грубите му нарушения на Конституцията и Закона за нормативните актове, като допусна необнародването по надлежния ред в "Държавен вестник" на Европейското споразумение за асоцииране между Република България и европейските общности, Митническата тарифа и последното решение на Върховния съд за отмяна на поредното неконституционно и незаконно постановление на Министерския съвет, в случая за самоволно увеличаване на данък сгради, без санкция на парламента.
3. Изслушване на председателя на Комисията по национална сигурност за проведената среща с генерала от КГБ Филип Денисович Бобков.
4. Проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО.
5. Проектозакон за националните символи.
6. В петък изслушване на министър-председателя за разговорите му в Москва и дали подписаните спогодби там отговарят на консенсусна българска позиция за европейските и евроатлантически приоритети и ориентация на нашата държава, както и за стъпките, които това ръководство на правителството е предприело за ликвидиране на неравноправното ни митническо сътрудничество в ущърб на България по подобие на капитулациите от времето на Османската империя и тоталната ни суровинно-енергийна зависимост от Русия - една от основните заплахи за независимостта и националната сигурност на България.
Изслушване на министъра на външните работи за българската позиция.
Да се започне парламентарен контрол и само - както е четено много пъти.
Това са предложенията. Започваме да ги гласуваме едно след друго.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз ще поставям предложенията на гласуване едно по едно. Като дойдат Вашите, тогава ще Ви дам думата. Пожалуста!
"На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване в програмата на Народното събрание за обсъждане на първо четене Законопроекта за закрила на новите сортове растения и породи животни, внесен от мен и народния представител Христо Стоянов на 30.11.1995 г., с входящ N 100-03-127. Подпис: Атанас Железчев, народен представител."
Народният представител Христо Стоянов иска думата за процедура.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Както вече чухте заглавието на предложения законопроект, в това число и неговото внасяне, е вече с продължително време. Законопроектът беше разглеждан в Комисията по земеделието и горите. По време на обсъждането присъстваха известни български учени в тази насока, различни други експерти от правни и прочее отдели, с които в заключение се каза, че законопроектът е неотложен, просто необходим и по-конкретно казано отдавна необходим законопроект, закон за нашата страна. Направени бяха предложения за някои подобрения, но по принцип беше гласувано и предложено законопроектът да влезе в пленарната зала.
Аз съм настоятелен днес към всички вас от всички парламентарни групи, тъй като този законопроект се отнася изцяло за България и за всички цветове, тъй като проблемът е да защитим националните сортове и породи.
Искам да внеса една яснота: освен че ние ще защитим националния продукт за страната си и чужбина, този законопроект има една много по-голяма икономическа страна за самите автори и за страната. Само за това, че примерно в нашите породи животни, да кажем един коментиран въпрос при конете, които ние сега продаваме по 2-3 хил. долара, затова че нямаме съответстващ закон, защитен и еднакъв с онези, които са в международната конвенция, ние тези коне бихме могли да ги продаваме не за 2-3 хил. долара, а за 50 или за 300 хил. долара само по тази причина.
Ето защо много ви моля, този закон е неотложен и аз приканвам всички да гласувате за влизането му в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 191 народни представители, за - 89, против - 10, въздържали се - 92.
Предложението не се приема.
Думата има проф. Христо Стоянов.

ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Уважаеми колеги, аз разбирам смущението на колегите от лявата страна. Въпросът е ясен. Ние сме предложили този законопроект, както беше казано, миналата година. Има предложен, предполагам вече всички сте го получили, и законопроект от правителството. Това хич не противоречи. Няма нищо страшно. Аз искам да ви кажа и тази подробност - че законопроектът, който сме предложили, е в абсолютно покритие със законопроекта, който сега се предлага. Това потвърждава, уважаеми колеги, че този законопроект е абсолютно необходим. И след като се покрива, че ние сме намерили истината, най-близка за онова, което трябва да бъде законопроектът, няма нищо лошо в това. Нека да влезе, нека да разгледаме след това и другия законопроект. Какво лошо има в това? Защо трябва да чакаме другото?
И второ. Колеги, аз бих ви помолил за следното. Това, че някой не го е дал, нека да му служи и за обица.
Процедурното ми предложение е да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да прегласувате. Гласува се дневният ред за 4 април 1996 г. Това не значи, че се отхвърля въобще този законопроект. Гласува се за 4 април 1996 г.
От общо гласували 192 народни представители, за - 90, против - 18, въздържали се - 84.
Не се приема.
Следващото предложение. На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване в дневния ред в заседанието на Народното събрание на 4 април 1996 г. като т. 2 проект за решение, заведен под N 54-02-15, който се отнася до Анкетната комисия за "Булгартабак". Вносител народният представител Крум Славов.
Заповядайте, господин Славов, по процедурен въпрос.
КРУМ СЛАВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Малко се отдалечихме от това питане, но въпросът продължава и ще продължава да бъде актуален. И аз затова ви моля да подкрепите създаването на тази анкетна комисия. Случаят с незаконното производство на фалшивите цигари "555" излиза вън от рамките на обикновената далавера и за съжаление тези действия, тези закононарушения засягат доста високи инстанции в нашата страна, ангажират вниманието на дипломатически представителства като Посолството на Великобритания, въвличат пряко или косвено в аферата висши държавни служители и ведомства, длъжностни лица от Министерството на търговията и външноикономическото развитие, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, хвърлят сянка върху авторитета на институции като Върховен съд и прокуратура. Непростимо и недопустимо е участието в тази нечистоплътна сделка на държавна фирма като "Благоевград" АД и "Булгартабак Холдинг".
Не на последно място е заложен на карта престижът на нова България в международен план като страна, която търси своето достойно място в Европа и която категорично е поела по пътя към интегриране с европейските структури. От изключителна важност при подобни инциденти е да се положат максимални усилия, за да бъде предпазена България от негативните като последица реакции на европейските международни институции и особено да бъде предпазено нейното лице пред тях, а това е лицето на българското правителство. Именно тук е мястото на върховния законодателен орган на републиката - Народното събрание. Негово задължение и отговорност е да подпомага изпълнителната власт в такива критични моменти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече, господин Славов. Каква е процедурата Ви?
КРУМ СЛАВОВ: Аз съм направил процедурата. Искам да се мотивирам защо предлагам тази анкетна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате 2 минути. Вие използувате процедурата, за да защитите предложението си. Двете минути свършиха.
КРУМ СЛАВОВ: Съгласен съм. Благодаря Ви все пак, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Крум Славов.
От общо гласували 190 народни представители, за - 72, против - 93, въздържали се - 25.
Предложението не се приема.
Предложение на госпожа Ана Караиванова- предлага т. 1 в дневния ред на 5 април 1996 г. да бъде доклад на Комисията по парламентарна етика относно разгледаните сигнали против народните представители Иван Костов и Георги Дилков и приетите решения по двата случая.
Моля да гласувате.
От общо гласували 185 народни представители, за - 122, против - 62, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване в дневния ред на Народното събрание на 5 април 1996 година, петък, вземане на решение за разисквания в деня за парламентарен контрол по питане на народния представител Калчо Чукаров относно фуражната криза и ниските изкупни цени.
Заповядайте, господин Чукаров, за процедура.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господа, този проблем, който поставих пред Народното събрание за разглеждане и който целя да влезе тук и да се разисква по него, стои не от 40 дни, а повече от 2 месеца пред всички животновъди в страната. В продължение на 3 поредни заседания аз продължавам да го поставям пред вас и се учудвам на вашето безразличие към тези хора, които се занимават с животновъдство. Ако не искате да признаете, че има фуражна криза, добре, нека да не е фуражна криза, да го наречем недоимък. Защото вие като чуете криза и се изприщвате, имате алергия към тази дума. Но дори и да не разглеждаме кризата, да разглеждаме само това, че цените на продуктите, които произвеждат животновъдите, са много ниски и не ги стимулират да произвеждат животновъдна продукция. Какво ще спасяваме след 2 месеца, когато всичко ще бъде изклано и след това и да им дадете, те повече няма да се захванат, защото са изгубили доверието, че парламентът наистина се отнася с една загриженост към тях.
Затова аз отново апелирам към всички вас, към съвестта ви. Защото когато се срещате с избирателите, не вярвам да сте били в някое село и да не ви е поставян този много болен въпрос. Апелирам към всички вас: гласувайте за разглеждането на въпроса. Какво ще бъде решението, отново вие ще го наложите, защото знам, че няма да се съобразите с това, което ние предлагаме. Но гласувайте този въпрос да бъде разглеждан в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението на Калчо Чукаров.
От общо гласували 214 народни представители, за - 101, против - 62, въздържали се - 51.
Предложението не се приема.
Има думата господин Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господа, аз мисля, че стана някаква грешка. Не сте разбрали за какво стана въпрос. Затова апелирам отново да прегласуваме това, което предложих, тъй като смятам, че този път малко повече хора ще си отворят ушите за това, което казвам, и наистина ще гласуват да вземем решение за установяване на защитни изкупни цени в животновъдството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да прегласувате предложението на Калчо Чукаров.
От общо гласували 215 народни представители, за - 104, против - 57, въздържали се - 54.
Вероятно следващата седмица ще мине. Тази седмица не минава.
Преминаваме към предложенията на господин Васил Михайлов.
Първо, изслушване на министър-председателя.
Има думата за процедура господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Не е точно процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Във вид на процедура - две минути.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Както Ви е удобно, господин председателю, стига да можем да кажем нещо по внесените от нас предложения за дневен ред.
Считам, че има едно изслушване, което е от особена важност за българския парламент и за българската държава. И това е изслушването на министър-председателя за разговорите му с руския президент. И да разберем какво е дало повод на президента на Руската федерация да включва в думите си и България в СССР-2.
Освен това и министърът на отбраната Павел Грачов в Брюксел също определи, видите ли, че България може да бъде в пакт със Сърбия, Русия и сателитите й.
За да направят подобни изявления, очевидно тези двама държавници имат много сериозни основания. Какви са тези основания?
На първо място, империята на злото се възстановява. Това е очевидно за всички. Само вижте какви договори се подписват.
На второ място, вижте отношението към нашата родина. Това отношение е като към територия, а не към държава. Това, първо. И, второ, към нас не се отнасят като към народ и към нация, а като към население. И повод за това дава не някой друг, а министър-председателят от БСП Жан Виденов, а и председателят на Народното събрание в посещението си.
Какъв е този повод? Ами неясната позиция за членство на България в НАТО. Това им дава правото и основанието да мислят, че България може да се присъедини към някакъв друг пакт. Това е проблем, който стои пред нас. И министър-председателят е длъжен да обясни тук какви са били тези разговори и каква позиция той е заемал. Защото след всичко това, което се случи, трябваше да има мигновена реакция. Къде е нотата на българското правителство до Руската федерация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Такава нота няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Искам да знам вие ще се съгласите ли, уважами колеги...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, зная.
... да чуем министър-председателя по тези, най-важни за България проблеми?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 200 народни представители, за - 87, против - 103, въздържали се - 10.
Предложението не се приема.
Второто предложение е - изслушване на председателя на Народното събрание. Няма желаещи за изказване.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Има, има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли? Заповядайте. Процедура - две минути. При второ нарушение го броя. При третото нарушение, знаете какво става.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, Вие също правите доста нарушения. От сутринта, междупрочем даже не ги и броих. Толкова много са Вашите нарушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Картата, ако обичате!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това, което Вие правите от сутринта, са просто "сплашные нарушения", както може би бихте желали да кажа. Обаче няма да го направя, защото това е българският парламент и Вие сте длъжен да говорите тук на български, а не да се шегувате като някакъв текезесар, с руски фрази.
По-нататък, искам да Ви кажа, че правите нарушение и на Конституцията. Още не е обнародвано споразумението за асоцииране на България към европейските общности. Още не е направено това. И не е случайно, защото там ние имаме много сериозни ангажименти, които България, разбира се, ако се управлява от вас, не би желала въобще да поема.
По-нататък - митническата тарифа. В кой брой на "Държавен вестник" е публикувана или обнародвана? В никой! Просто няма такъв брой. Следователно, тази митническа тарифа поне по няколко условия е под въпрос. Казвам го това, защото Вие отговаряте за "Държавен вестник".
Постановлението на Министерския съвет също не е обнародвано. Имам предвид това, което създаде буквално скандал. Неконституционното и незаконно постановление на Министерския съвет, което беше отхвърлено от Върховния съд. Става въпрос за увеличаването на данък сгради без санкцията на парламента. Вие не сте го обнародвал. Това е недопустимо, а е Ваше задължение.
Уважаеми господин председателю, много са Вашите прегрешения. Но това, което е най-голямото, е отношението към независимостта и суверенитета на България. Конституционните текстове Ви задължават да правите ясна и точна позиция. А лъкатушната, неясна позиция, която имате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... за независимостта на България е нарушение на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов за изслушване на председателя на Народното събрание.
От общо гласували 194 народни представители, за - 80, против - 110, въздържали се - 4.
Не се приема.
Третото предложение на народния представител Васил Михайлов от СДС е за изслушване на председателя на Комисията по националната сигурност. (Шум и весело оживление в блока на мнозинството)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Да, уважаеми господин председателю! Българският парламент с това мнозинство не се държи като български парламент. Това е очевидно. (Смях и весело оживление в блока на мнозинството) Държи се малко като парламент на някоя автономна република, като Коми например. Това е тъжното и страшното. А когато идват разни генерали от КГБ тук и поведението им показва много точно какво е отношението към нашата родина, към Република България, то тук, в тази зала, трябва да се чуе как мисли един генерал от КГБ за нас. Това е много показателно. Показателно е точно толкова, колкото и изказванията, които правеше Селезньов тук, при гостуването в българския парламент.
Те даже не се интересуват особено много от нашето мнение. Това е истината. И всичко това е докарано до това състояние от десетилетия лакейско поведение на така наречени български политици. Просто една колониална администрация, много пъти недоучена, много пъти намираща се на най-долното стъпало на интелектуалното развитие в българското общество, е представлявала нашата държава. Това е истината!
Не се учудвам, че сега поведението и отношението към нас е такова. Просто защото си задавам въпроса - сегашните управляващи различават ли се от управляващите преди 5, 7, 10, 20, 30, 40 години? И отговора ми е - категорично не! Не се различават!
Така че Ви моля, уважаеми господин председателю, председателят на Комисията по национална сигурност само за малко да извади и да цитира от стенограмите приказките на генерала от КГБ. Нищо повече. И ще видите, че тук хора от БСП ще се възмутят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
Моля да гласувате предложението на народния представител от СДС господин Васил Михайлов за изслушване на председателя на Комисията по национална сигурност.
От общо гласували 199 народни представители, за - 87, против - 106, въздържали се - 6.
Предложението не се приема.
Има предложение за Проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО.
Има думата господин Михайлов от СДС, все още.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Мисля, че едва ли има в момента по-важен въпрос за България и за българския парламент от въпроса за пълноправното членство на България в НАТО. Това е единствената гаранция и няма друга гаранция за нашата независимост и национална сигурност. Другото е участие в някакви посткомунистически азиатски варианти и модели на държавни образования.
Така че, ако се говори наистина за евроинтеграция, а мисля, че се говори, за да не се случи от вашата организация, ще трябва да се разгледат проекторешенията за членство на България в НАТО.
Защото днес ни бе раздадена една брошурка "Документ за обсъждане в рамките на засиления диалог с НАТО на основата на проучването относно разширяването на съюза", подписано от главния секретар, дадено, видите ли, като че за сведение. Но Министерският съвет с какъв акт го е приел това, не е ясно. Комисиите по национална сигурност и външна политика би трябвало да дадат, видите ли, становища. Тук има просто един ред от глупости и безумия. Отгоре на всичкото става дума за един сурогат, един боклук, който се опитва да подмени обсъждането тук на проекторешенията за пълноправно членство на България в НАТО с някакви такива документи с руски словоред вътре, апропо, които се опитват да се измъкнат от отговора на въпроса, който съдържа, господин председателю, един бит информация - ние искаме ли да членуваме в НАТО или не искаме. Когато има само един бит информация може ли да се отговори по някакъв среден начин? Очевидно не може. А този документ се опитва да направи това. И тук да се шматка такъв документ по Народното събрание е срамота. Правителството нека да си взима своите решения, но да не ни пробутва подобни документи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов от СДС за присъединяване на България към НАТО. Моля да гласувате. (Шум и реплики в залата) Аз съм впечатлен от това, че господин Михайлов знае термина "бит". Много точно го знае. Впечатлен съм.
От общо гласували 194 народни представители, за - 83, против - 105, въздържали се- 6.
Предложението не се приема.
Петото предложение на депутата от СДС Васил Михайлов е Проектозакон за националните символи. Васил Михайлов - представител на СДС.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Всички тези въпроси са свързани, уважаеми дами и господа народни представители. Не е случайно това, че има доста сериозна промяна в символиката на Беларус, ако следите какво се случва. И това е така, защото тя просто се присъединява към империята.
Вие може би задържате да приемем автентичния български герб и пречите на неговото приемане - гербът до 1947 г., пречите да имаме официалните празници - Съединението, Деня на независимостта, Дните на Екзархията по една проста причина - готвите България за присъединяването й към империята на злото. Това е истината! Иначе не можем да си обясним вие защо продължавате да упорствувате и да не разглеждате Законопроекта за националните символи. Това е национално предателство! Ако беше и още една институция ваша, сигурен съм, че като Беларус вече щяхме да бъдем присъединени.
И затова изборите, които предстоят тази година, са от особена важност. Защото единствената истинска българска вътрешна гаранция, това е президентската институция и президентът като върховен главнокомандуващ на Въоръжените сили. Това е истината.
Така че ви моля, уважаеми колеги и господин..., вече и не искам да ви споменавам имената, за мен просто сте една обща маса от национални предатели. (Реплика от мнозинството: "Аморфна!") Да, аморфна, даже и без физиономии, просто сте проводник на чужди национални интереси. Моля сега докажете, че тук-таме някой мъждука още, има някакво българско национално самосъзнание.
Господин председател, обръщам се най-вече към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
Моля да гласувате предложението на представителя на СДС Васил Михайлов.
От общо гласували 196 народни представители, за - 81, против - 111, въздържали се - 4.
Предложението не се приема.
Последното предложение на представителя на СДС Васил Михайлов е за петък. Заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Предложението ми, уважаеми колеги, съдържа в себе си два момента.
Първо, трябва да изслушаме министър-председателя, който твърди, че защитава националните интереси. Аз твърдя, че това не е така.
Така че бих искал да кажа, че изявленията на министъра на външните работи Георги Пирински имаха за цел да успокоят хората, че, видите ли, ние имаме равноправни отношения с Руската федерация. Това просто не е така. Това е една лъжа! Митническият режим е такъв, че просто бих могъл да го съпоставя с капитулациите от времето на Османската империя, само дето е много по-тежък и много по-неизгоден за България. Ето това е то т.нар. "сътрудничество".
Що се отнася до суровинно-енергийната зависимост от Русия, това е друга, дълга, сериозна тема, която обаче е от особена важност, от първостепенна важност за националната ни сигурност и независимост. Над 80 на сто имаме пълна енергийна зависимост. Няма да коментирам за т.нар. "пръстен МИР", където България, междупрочем, е изключително ощетена и се прави всичко възможно да не бъдем включени в централноевропейската и западноевропейската система.


Що се отнася до позицията по отношение на Конференцията по тероризма в Египет - пълно мълчание. И това не е случайно. Защото има държави, с които ние търгуваме със специална продукция. И искате да кажете, че трябва да останем завинаги извън "нео-КОКОМ" или как ще се нарича тази организация сега - "Нов форум" и т.н. Това ли трябва да направим? Ако ние кажем, че сме против тероризма, това означава да обидим, видите ли, няколко държави, които са в ограничителния списък. И затова мълчи българското правителство. Защото дружките му са от Садам Хюсеин до някоя друга такава. За Конференцията по сигурността в Прага не искам и да коментирам. Това беше ясно заявяване "не" по отношение на членството на България в НАТО с изпращането на заместник-министър.
Това, което, уважаеми господин председател, трябва да Ви кажа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... Е, не е как се връщате Вие с маратонки от Москва, а по сериозни въпроси на националната ни сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Времето е наше, господин председателю, времето е на България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте предложението на господин Васил Михайлов за петък.
От общо гласували 199 народни представители, за - 83, против - 112, въздържали се - 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте изцяло програмата за 3, 4 и 5 април така, както беше определена: днес имаме две точки от дневния ред, предложени от Народния съюз и Демократичната левица; за 4-и така, както беше прочетена; за петък - с добавката от първа точка от дневния ред - предложението на Ана Караиванова.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 196 народни представители, за - 116, против - 70, въздържали се - 10.
Дневният ред за час и петнайсет минути е приет.
Ще ви прочета постъпили законопроекти и проекторешения.
На 27 март 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Република Словакия. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по външната политика и европейската интеграция и Икономическата комисия.
На 28 март 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България от Атанас Иванов Железчев. Водеща комисия е Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 29 март 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Вносител е Гинчо Маринов Павлов. Водеща комисия е Комисията по правата на човека и вореоизповеданията, Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 1 април 1996 г. е постъпил проект за Декларация на Тридесет и седмото Народно събрание на Република България. Вносител е Асен Йорданов Агов. Разпределен е на Комисията по външната политика и европейската интеграция и Комисията по националната сигурност.
На 1 април 1996 г. е постъпил проект за Решение за разрешаване участието на кораб от Военноморските сили на Украйна в учението "Щорм '96" на Военноморските сили на Република България. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по външната политика и европейската интеграция и Комисията по националната сигурност.
На 2 април 1996 г. е постъпил проект за Решение относно програма за масова приватизация. Вносител е Юджел Наим Атилла. Разпределен е на Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси.
На 2 април 1996 г. е постъпил проект за Решение за изменение и допълнение на програма за приватизация чрез инвестиционни бонове. Вносител е Александър Димов Божков. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия.
На 2 април 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, Икономическата комисия и Комисията по устройството и дейността на държавните органи.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА.
Този законопроект е разпределен на Комисията по устройството и дейността на държавните органи и Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Най-напред давам думата на господин Мулетаров да прочете становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи. Разбрах, че господин Сунгарски ще прочете становището на другата комисия.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На свое редовно заседание, проведено на 21 март 1996 г., Комисията по устройството и дейността на държавните органи разгледа внесения от народния представител Иван Неврокопски Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Комисията на свое заседание, състояло се на 15 май 1995 г., е обсъдила Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица N 100-03-51, внесен също от господин Неврокопски, и е дала становище, че същият не може да бъде приет от Народното събрание преди да бъдат отстранени от съдържанието му съществуващи правно-технически слабости. Този законопроект е оттеглен от вносителя, след което е внесен новият, който е предмет на обсъждане на днешното заседание. Сега предложеният проектозакон е със същия предмет, както предишния, и представлява негов подобрен вариант.
Проектозаконът предлага някои нормативни разрешения, които не биха могли да бъдат възприети. Така например недопустимо е предвиденото в § 2 причисляване на осъдените по военнонаказателния закон лица към кръга на репресираните по политически причини. Известно е, че по военнонаказателни закони се осъждат лица, които са извършили престъпления, свързани с военните устави и с военните закони, поради което те трудно могат да бъдат изведени като политически такива.
Също така не би следвало безусловно да се приеме предложеното в § 3 включване на братята и сестрите към кръга на наследниците, имащи право на обезщетяване по този закон. Известно е, че съгласно нашето действащо законодателство братята и сестрите биха могли да бъдат включени към кръга на лицата, които следва да бъдат обезщетени, но само, ако те са били издържани от репресираното лице, респективно от лицето, което се е грижело за тях. Такова условие в закона липсва.
Внимателно би трябвало да се обмисли текстът на § 5, т. 2 от законопроекта, който предвижда обезщетение с инвестиционни бонове за лицата, прекарали в затвор или трудововъзпитателно общежитие повече от 33 месеца. Необходимо е тази разпоредба предварително да се съгласува със Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, още повече, че е предстоящо приемането на изменение и допълнение на действащия Закон за приватизация на държавни и общински предприятия и това трябва да стане едновременно с него.
В отделни текстове на законопроекта са допуснати редакционни слабости и терминологични неточности. Така например в предвидената нова точка 9 към чл. 1 е казано: "загинали в затвор или убити от държавен служител". Надали някой може да даде точно определение каква е разликата между загинал и убит - дали е загинал при трудова злополука или е убит в изпълнение на някакво решение - съдебен акт, или по друг повод.
По същия начин предизвиква недоумение и предлаганото с § 2, т. 1 допълнение към чл. 2, където е казано: "всяка форма на репресия". Това понятие противоречи на чл. 1 от закона, в който изрично е казано, че се обявяват за политическа и гражданска реабилитация лицата, които са били незаконно репресирани. След като законът в чл. 1 посочва кръга на репресираните лица и дава формулировка кои са те, а именно незаконно репресирани, не може да се влага друго понятие, каквото се предвижда в т. 1 на чл. 2, а именно всякаква форма на репресия.
Всички тези слабости би следвало да бъдат отстранени.
Като се има предвид гореизложеното, Комисията счита, че предложеният законопроект, независимо от тези несъвършенства, може да бъде разгледан на първо четене, но народните представители следва при гласуването да изразят своето отношение за приемането му.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Ибрахим Татарлъ да прочете становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.

ДОКЛАДЧИК ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Господин председателю, уважаеми народни представители! Комисията по правата на човека и вероизповеданията прие следното становище по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от Иван Неврокопски.
На 28 март 1996 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията проведе извънредно заседание, на което обсъди Законопроект N 100-03-131 за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от народния представител Иван Неврокопски. На заседанието присъствуваха 9 народни представители, членове на комисията. След станалите разисквания, комисията прие по принцип законопроекта.
При досегашното приложение на закона наистина са установени случаи на политическа репресия, които не са обхванати от действуващите разпоредби. Има празноти и в уредбата, относно събиране на доказателства за упражнена репресия.
Не всички предложения в законопроекта, обаче са безспорни. Някои трябва да бъдат внимателно обсъдени и прецизирани, за да не се използува законът и в случаи, които трудно могат да бъдат квалифицирани като политическа репресия. Тези спорни предложения ще могат да се обсъдят и уточнят при второто четене на законопроекта.
Решението на комисията бе прието с гласовете на 7 народни представители при 2 - въздържали се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Неврокопски, желаете ли като вносител да се изкажете?
Моля председателите на парламентарните групи да ми представят списък на желаещите да се изкажат по законопроекта. Определям минималната квота от време - 30 минути на парламентарна група. Моля да ми дадете списъка на желаещите да се изкажат.
Има думата господин Неврокопски, като вносител. Времето не влиза в определената квота.
ИВАН НЕВРОКОПСКИ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица беше приет от Великото Народно събрание през 1991 г. При приложението му се оказа, че има известни пропуски, които спъват изпълнението на решенията, а освен това в самия закон бяха пропуснати определени категории лица, които не можеха да получат политическа и гражданска реабилитация. С настоящото изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация, ние искаме тази празнота да бъде запълнена. Съобразили сме неща, които действително могат да бъдат приети като закон, независимо от това, че той е специфичен закон и има много неща, които не могат да обхванат всички лица. Но така, както сега предлагаме на вашето внимание тези изменения и допълнения ние смятаме, че ще можем да имаме вече една пълнота в този закон.
Първото нещо, което искам да съобщя на всички, това е, че в чл. 1 искаме едно изменение числото "12" да бъде заменено с "9". Това се отнася за 9 септември 1944 г. и 12 септември. Във Великото Народно събрание беше взето решение за 12 септември. Ние сега искаме тази промяна не от политически съображения, а от чисто технически съображения, тъй като една част от хората, които са загинали непосредствено след 9 септември, техните наследници са искали да уредят своите граждански интереси, правни интереси и са се обръщали към съда, за да може да установи безследно изчезналите, за да може съдът вече да вземе едно решение. И именно на това основание тогава са били взети определения от съда с дата 9 септември. И сега за тези хора се знае, че са загинали не на 9-ти, а по-късно, след 12 септември. Но само поради това, че съдът е определил тази дата 9 септември, която е фиксирана, тези хора не могат да получат гражданска и политическа реабилитация, съответно и обезщетение така, както е в закона. Така че се отнася само за тези лица, които са поискали чрез съда да могат да получат тази политическа реабилитация.
По-надолу ние се спираме, а и от Комисията по устройството и дейността на държавните органи, от господин Спас Мулетаров бяха направени бележки за това, че не е прецизиран законът. Аз смятам обаче, че повече не е изяснено и не се познава законът и аз ще се опитам пред вас да дам точно определение защо ние искаме тези промени.
В чл. 2, когато говорим за всяка форма на репресия, ако обърнете внимание на чл. 2 - "лицата от посочените по-горе категории имат право на еднократно обезщетение", наредбата на Министерския съвет не е съобразена със закона и в нея е дадено "репресирани лица, които са с повече от една репресия". Тоест, може да е бил в затвора, на лагер и изселван и има право да избира само една от тези форми. Това имаме предвид ние, защото тази наредба противоречи на закона. След като той е репресиран, независимо каква е формата, следва да получи своето обезщетение. Това имаме предвид, когато говорим за всяка форма на репресия.
По-надолу говорим за това, че имаме осъдени на смърт. Този закон, който беше приет през 1991 г. касае само тези, които са осъдени на смърт и екзекутирани, безследно изчезналите и по възродителния процес. Всички други - убити, загинали в затвори, в лагери по най-различни поводи, когато са правили опити за бягство и по синорите на границата са били убити, или в Държавна сигурност, тези категории на лица, които са репресирани или убити, не са включени в този закон и ние затова сега ги включваме.
Тук беше направено запитване каква е разликата между убит и загинал. Ние правим тази разлика, защото има хора, които в затвора са загинали. Не са убити, но поради тази репресия, която е упражнявана върху тях в продължение на години наред, те са починали, или загинали. Даже ще ви дам конкретни примери. Аз съм бил, когато хора с болни сърца поради това, че началникът настоява за 2 минути всички с багажа да излязат на площадката на втори обект в Белене, трима души загинаха само от това, че трябваше да носят багажа си насилствено до площадката, извън затвора. Това имаме предвид, че те не са убити, а са загинали. И затова прецизираме. Иначе можехме да определим, да приемем всички за убити. Това аз смятам, че е правилно.
По отношение на това, че ние сме включили в новия текст за военните, ако обърнете внимание, вие знаете, че до 1951 г. имаше отделен Военен наказателен закон. След 1951 г. вече имаме Общонаказателния закон и същите тези категории военни, които са съдени след това, те влизат в този закон. Следователно, ние само допълваме пропуските поради това, че до 1951 г. имаше отделен Военен наказателен закон, а не, че сега искаме нови лица да бъдат определяни за политически. Това трябва да се има предвид.
Освен това включваме и всички ония, които по политически причини са правили опит да напуснат страната. Те са по чл. 155а, по чл. 260 и чл. 275 според различни наказателни закони. Всичките тези текстове са бягство и опит за бягство през граница.
През 1991 г. ние съзнателно не включихме тези случаи, тъй като имаше настояване и от страна на комисиите, а и виждане на Великото Народно събрание персонално да се отива в съда, за да бъде определена политическата репресия. Вие всички знаете колко труд би коствало това, а и физически е невъзможно 200 хил. души да минат през съдилищата. Ние намерихме една обща формула за глава първа и за глава втора на Наказателния закон, които касаят точно политическите престъпления. Но за бягство и опит за бягство през граница не се включва в глава първа и втора и заради това сега искаме точно тези категории да бъдат също включени. Това са хора, които действително по политически причини са репресирани и ако ние ги оставим така, те няма да могат да получат своята политическа и гражданска реабилитация.
По отношение на братята и сестрите имаме предвид това, че законът не обхваща тези категории и се отнася само за тези, които са убити. Но те са били млади хора и нито родители имат, нито деца - свои наследници. А братята и сестрите по един или друг начин са помагали и морално, и материално, освен това са понесли и моралните страдания на най-близките. Затова искаме именно братята и сестрите да бъдат включени.
По отношение на това, че при приложението на закона, когато централната и регионалните комисии трябваше да определят определени хора, които не могат с писмени документи да докажат своята политическа репресия, законът дава възможност чрез централната и регионалната комисия да стане това. Именно поради това, че не са включени именно такива отделни случаи, които се решават от централните и регионалните комисии, данъчните служби отказваха да изплатят обезщетенията. И ние това имаме предвид сега. Централната комисия се съобразява и тук става дума не за криминални престъпления, а за политически. В чл. 1 изрично е казано кои категории лица имат право на политическа и гражданска реабилитация. Централната и регионалните комисии вършат работата си много прецизно, защото там има представители и на Министерството на вътрешните работи, и на Министерството на правосъдието - с ранг на заместник-министри. При всеки случай, когато има някакво съмнение, ние търсим съдействието на вътрешното министерство и те дават определение за дадено лице дали е било за политически или криминални прояви. И ако бъдат подадени данни за криминални прояви, ние веднага отхвърляме, така че няма абсолютно никаква опасност вътре да попаднат хора по криминални причини, а да бъдат реабилитирани като политически лица.
По-нататък се спираме на нещо, което е пропуснато. Става дума за наредбата. В чл. 2 на закона изрично е посочено за получаване на обезщетения от всички репресирани, докато наредбата е ограничила това до 2 години и 9 месеца. Над това никой не може да получи никакво обезщетение.
Всеки един от вас, всеки един гражданин знае, всеки който е минал през затвори и лагери знае, че след третата година тежестта е още по-голяма, още по-тежко поносима. Освен това тези хора през това време са работили и никой не им е заплатил. И когато ние предлагаме това нещо за срока над 2 години и 9 месеца, имаме предвид справедливост към тези хора. Съобразявайки се с това, че в днешно време се намираме в тежко положение, ние не искаме пари от бюджета, а искаме да се възползваме от приватизацията и тези хора да могат да получат бонове, за да участват в тази приватизация. Аз разговарях и с председателя на Икономическата комисия. И господин Стоилов каза, че няма нищо против, но това ще бъде при втория транш, когато ще се включат и други категории, които имат право да получат такива бонове.
По отношение на някои други неща сме се съобразили с препоръките на Комисията по държавно устройство: именно, когато се откаже да се заплати, лицето да има право по съдебен ред, по административното производство да поиска своите права и да може да ги защити.
Освен това сме се съобразили и с това, че Министерството на финансите, така както е дадено в закона, ние го конкретизираме. Не Министерството на финансите, а данъчните служби по местоживеене. Действително и сега се практикува така - не плаща министерството, а данъчните служби.
Обръщам се към всички и апелирам всички народни представители да подкрепят този законопроект за изменение и допълнение. По този начин ще можем да отговорим и от социална, и от морална гледна точка на всички хора, които дадоха най-ценното от живота си за тържеството на демокрацията. Още веднъж апелирам да бъде приет на първо четене законопроектът, а на второ четене ще имаме възможност да прецизираме отделните текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на професор Владимир Топенчаров.
ВЛАДИМИР ТОПЕНЧАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, дами и господа народни представители! Вземам думата по този законопроект, който ни връща към важния акт на Великото Народно събрание - реабилитацията на незаконно репресираните и на тези хора, които са понесли мъки, тежести, пречупен е бил животът на много хора.
Вземам думата с правото на човек, който е опознал тези неща от много близо - както в периода преди 1944 г., така и - по ирония на съдбата - в периода след 1944 г.
Много мъчително е да се говори по тези въпроси. Много ясно е, че това е една кървяща все още рана в нашето общество. И в 1991 г. според мене беше направен успешен опит да бъде сложен край на гражданската война в България, започнала на 9 юни 1923 г., вземала тежки, по-остри или по-малко остри форми, но която тресе нашата държава в продължение на около 70 години.
В този смисъл реабилитирането на незаконно осъдените, на онези които понесоха, беше правилно през 1991 г. На мен ми се струва обаче, че връщането ни към този закон и към този кръг от въпроси сега, е анахронизъм. Едва ли могат да се приемат някои формулировки. Едва ли може да се приеме например това, което беше изтъкнато от народния представител Мулетаров във връзка с критичните бележки на комисията. Едва ли може и да се смята, че ние ще извършим сега някакво принципно дело, някакъв достоен за Народното събрание акт.
Струва ми се поради тази причина, че е по-разумно да се потърсят административни форми за тези случаи, които са излезли извън рамките на приетия закон от 1991 г., защото по такъв начин ние всъщност отиваме към оскърбяване още един път на една значителна част от репресираните.
Защо казвам това?
Вие знаете колко обидно беше всъщност за активните борци, когато беше разширявана и разширявана групата на активните борци до степен да станат обект на насмешки. Струва ми се, че ние ще извършим към тези хора един недотам достоен акт, като разширяваме и разширяваме кръга и отиваме към това да изкарваме едва ли не, че всеки в българската нация може да се обяви за репресиран - хора, които просто не са получили някаква награда примерно, да се наричат репресирани.
Поради тази причина в този момент още не съм наясно как ще гласувам, но съм по-склонен да се въздържа от поддръжка на този законопроект в тази негова форма. Може би нашите колеги, които са в Съюза на репресираните, ще намерят формите да предложат било на правителството, било на съда решение. Върховният съд има право на тълкувание на законите в известна степен. Могат да се потърсят онези форми, за да може хората, незаконно или незаслужено неполучили своите предимства, своята реабилитация, да имат своето.
С това бих искал да завърша. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Реплика от народния представител Свобода Стефанова.


СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Топенчаров. Благият Ви тон наистина ме накара да се опитам да намеря някаква нотка на съчувствие към тези хора, които наистина са били незаконно репресирани. Обаче споменаването и поставянето на един кантар на активните борци и репресираните ме възмути и ме принуди да изляза на трибуната за реплика. Защото тези от хората, от вашите съмишленици, ако наистина вие сте им били съмишленици, които са се борили за някаква правда и справедливост, вие сте ги очистили веднага след 9 септември. А всички други или поне по-голямата част от тези, които получиха благата за сметка на целия български народ, бяха обикновени обирджии и мандраджии. А много от тези, които търсят политическа и гражданска реабилитация за близките си, са хора, които не приплакват за парите, въпреки че вие им дължите много повече от тези нищожни суми, за които биха могли да претендират чрез влезлия в сила закон. Тези хора са предявили претенции пред регионалните комисии, но много от тях не са получили никакви отговори не толкова, за да не ощетят държавата, а защото вие и вашата партия, разбира се, умишлено се опитвате да прикривате какви престъпления сте извършили в рамките на тези години. Защото дори една бегла справка ако се направи за репресиите, които сте извършили, ще се види, че многократно убитите без съд и присъда, измъчваните в лагерите, измъчваните в затворите и убиваните в затворите, за които после се издават удостоверения, че са се самоубили, многократно надвишават партизаните, които уж са излезли в гората. Ако вие разполагахте с толкова партизани, сигурно щяхме да победим не с помощта на Съветския съюз, който отново иска да ни пороби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за втора реплика народният представител Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Аз вземам думата за реплика на господин Топенчаров и в същото време ще направя и своето предложение за допълнение. Не съм съгласен с това, че е анахронизъм да се връщаме към тези неща, към тази тъжна страница от историята на България. За да бъде затворена една тъжна страница в този смисъл, тя трябва да бъде прочетена докрай, трябва да бъдат поправени всички несправедливости. Ние имаме тази възможност и няма защо да си правим оглушки.
Бе обърнато внимание вече на това, че не може да се прави паралел между привилегиите на активните борци, които се даваха, и компенсациите, които сега ние се опитваме да предоставим на репресираните. Едното е привилегии, няма защо да напомняме какви бяха те, с какви размери и какво кощунство беше спрямо останалите граждани, когато са съпоставяха едните и другите категории хора и се деляха по този признак, докато тук се касае за някакъв опит за - то не може да бъде компенсация, но поне едно морално компенсиране на дълги години унижение и все пак една материална подкрепа. Тези хора са обикновено социално слаби, те не са могли да се реализират в своя личен и обществен живот и материално са затруднени. Така че една компенсация е всъщност най-малкото, което може да се направи. И моето предложение, което ще направя, за да не взимам отново думата, ще го внеса и писмено, е към тази категория репресирани да бъдат причислени и една друга категория български граждани, за които почти сме забравили. В 40-те и 50-те години много военнослужещи трудоваци бяха пращани да работят в урановите мини без тяхно съгласие. Аз предлагам те да бъдат третирани също като репресирани в този смисъл, че да получат някакво обезщетение. Те са съвсем малко на брой, всичките тежко болни и са всъщност в много несправедливо положение поставени спрямо останалите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Трета реплика - от народния представител Иван Станчев.
ИВАН СТАНЧЕВ (СДС): Уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки добрия и умерен тон на господин Топенчаров, съжалявам, но трябва да ви кажа - направо протестирам срещу този начин на интерпретиране на този въпрос. Не може само с административен акт, обезателно трябва да има закон. Нещата са много тежки, нещата са драстични, като имаме предвид това, което е ставало. Ще ви дам много кратък пример, защото като гласуваме след малко, аз ще се изкажа по същество по съответните точки на предложенията. Не може човек, който е обявен за безследно изчезнал и на когото близките ще получат примерно в момента една смешна сума от 60 000 лева, а този човек е убит по жесток и особено жесток начин... А за човек, който е убит в присъствие на близките си или на селския площад, или на друго обществено място, тъй като не е в графата "безследно изчезнал", близките му да не получават. Нещата са направо ужасни и тежки. Ние преживяхме едни 45 години, твърде тежки за някои от нас. Вие говорите и през цялото това време сравнявате само вашите хора, вашите пострадали и активни борци. И успяхте със своя пропаганден апарат, който продължавате да владеете, да сравните тези хора, които защитават своята човешка и национална кауза, с други хора, които заслужаваха друга кауза, чужда на нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Искате ли дуплика, господин Топенчаров?
ВЛАДИМИР ТОПЕНЧАРОВ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отказвате се.
Има думата за изказване народният представител Иван Станчев.
ИВАН СТАНЧЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми народни представители! Във връзка с направеното предложение и забележката на господин Мулетаров...
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Тя не е моя, а на комисията.
ИВАН СТАНЧЕВ: Добре, на комисията, господин Мулетаров, съгласен съм - на комисията. Да не се ловим за думите, а да видим какво ще направим.
Вярно е, че един страничен човек не би оценил достатъчно добре или по-скоро няма да разбере какво влагаме в понятието "загинали в затвора". В такъв случай нека да прецизираме нещата, защото трябва да ви кажа, че данъчните власти в момента извършват една нова, втора, морална репресия - ловят се за всяка дума, за всяка запетая на закона. Законът явно, че е приет малко бързо във Великото Народно събрание и има своите несъвършенства. Затова вместо така предложената т. 9 аз ви предлагам друга редакция в същия смисъл. Ще я чета бавно: "Починалите, убитите или самоубилите се при или по време на задържането им от органите на властта, на следствие, при изтърпяване на наказание (с присъда и без присъда), при опит на бягство от места за лишаване от свобода - затвори, лагери, поделения на МВР, РО и други подобни".
Аз смятам, че така е по-изчерпателно, по-ясно и няма място за мърдане, когато този закон излезе в практиката, други хора да не разбират за какво става дума.
Имаме конкретни допълнения и изменения, господин Неврокопски ги направи, за бягства зад граница. Просто преди са изпуснати някои членове. За да ви пестя време, няма да чета всичките. Но ние смятаме, че всеки човек, който е избягал от страната - наскоро, преди година или две, уважаемият от всички вас господин Луканов дори представи иск за обезщетение за твърде голяма сума, че е лишен от своя паспорт. Тези хора, така наречените бегълци, не са бягали от рай, те са бягали, защото са били принудени да бягат.


И ние смятаме, най-общо казано, че всички тези, за които няма висящо някакво криминално или друго такова углавно дело, са бягали, понеже са били принудени и са били натиснати от репресивния апарат на тогавашната власт.
Господин Неврокопски изчерпателно изчете членове 155а, 275, 279, които просто са пропуснати в предния закон.
Вие споменахте Военнонаказателния закон. Така. Военнонаказателният закон, бих казал, някъде до 1950 или по-скоро до 1953 година, целият офицерски корпус на България беше подложен на репресии. И първите три, бих казал най-големи процеси в България, чийто стратегически замисъл беше с един удар да унищожат и да прекършат снагата на нашия народ в хронологичен ред - "Неутрален офицер", обединената опозиция "Никола Петков" и Военен съюз "Генерал Кирил Станчев".
За да сме наясно за какво става дума, само ще ви спомена бегло. Имаше съветски специалисти, генерали, които участваха в тези следствия върху офицери. Има много тежки случаи, да не ги казвам.
Само позволете да ви спомена известния случай с полковник Чавдаров в Сливен, който по време на следствието загива. Държан е три денонощия в каца с лед и вода, защото следствието не знае какво да направи. Един известен и уважаван български офицер загива по време на следствието. Да не го обяснявам как става.
И най-интересното е, че единият от виновниците за тези неща днес съди някои журналисти за нанесени морални вреди.
По време на "възродителния процес" много хора бяха съдени като хулигани. Беше удобно да бъдат съдени. Но тъй като етническите турци ползват, разбира се, когато има политически мотиви, когато лицето е било политически ангажирано и му се търси поводът и начинът той, както се казва на обикновен език, "да бъде прекаран".
Аз смятам, че този член 325 и другите, които са там, трябва да бъдат и за останалата категория хора, които са били под политическо наблюдение. И много лесно е в оная епоха, намират се двама свидетели, човекът си получава една минимална присъда от една - две години и това е.
Има и доста други членове, да кажем член 120 преди 1951 година - за обида на държавен глава. Ами много ясно е, че тази обида на държавния глава едва ли е била по лични мотиви. Както и по-късно.
И едно от най-тежките и масови неща, които са били в страната ни - масовата "доброволна" колективизация. Така е член 124 - за подриване на трудовата дисциплина в ТКЗС.
Какво означава това? Да го разглеждаме ли подробно? Ами просто хората бяха разсипани. Беше им всичкото това. Той търсеше начин да живее. По-будните, по-смелите се съпротивляваха. Обявяваха, че подрива дисциплината на ТКЗС-то. Или го пращаха административно или му скалъпваха една присъда. И това е член 124, дори специален член е направен. А за да се стигне до такъв член в Наказателния кодекс, това означава, че тези прояви са били твърде много.
Също така членове 211, 283 от Наказателния кодекс - за разпространяване на неверни твърдения и слухове, които подронват престижа или създават неверие към властта. Извинете, това си е съвсем чиста за времето, твърде силна и така, бих казал, доста безразсъдна проява на отделни индивиди - да говорят такива неща. И те си получаваха веднага своето, защото тогавашният репресивен апарат, за разлика от сегашния, не спеше, не дремеше и знаеше горе-долу и кой какво мисли. Така...
И нещо много чудно, и днес продължаваме да връщаме земята, която фактически не е взета с никакъв държавен документ. Осъдените за кражба, присвояване - селяни. Така наречените селски бунтове около 50-те години, когато напълниха и Белене и всички места за лишаване от свобода, на съвременен език казано, с български селяни, които не желаеха колективизацията, които отидоха в новообразуваните текезесета и взеха собствения си инвентар и собствения си добитък, бяха обвинени в кражба.
Аз смятам, че тези хора трябва да бъдат оневинени.
Има и друго. Имаме много интересни, фрапиращи случаи. За неиздължени държавни доставки, когато е известно, по-младите хора може би не го знаят, мляко се събираше и от волове. Иска. Имаш-нямаш, искат ти наряда. Дори имаш-нямаш животни, пак ти искат наряда.
И така се стига до отнемане на недвижимите имоти на някои хора, защото са били неплатежоспособни.
Аз смятам, че така отнетите недвижими имоти на тези български селяни трябва да бъдат върнати.
И този фашизъм, който и до днес върви. Имаше един печат, лепваше се "за фашистки прояви". На човека му се взимаше пенсията и толкова. Дали има останали живи хора от тях или има някакъв минимален брой, това не зная. Но смятам, че живите, на които са отнети пенсиите и днес нямат пенсии или имат някакви минимални пенсии поради "фашистки прояви", за този период, за който са били лишени от пенсия, да бъдат възмездени със сегашната минимална или средна пенсия.
И най-накрая. Смятам да добавим, защото и това вървеше, но в закона, а не в постановлението на Министерския съвет, което ще прилага закона - обезщетенията, получени по този закон, да бъдат освободени от облагане с данъци и такси.
Има още много неща. Когато минем към гласуване по точките, ще си кажа моите забележки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата народният представител Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Народният представител господин Иван Неврокопски е внесъл законопроект за изменение на един закон, който беше приет през втората година от работата на Великото Народно събрание. Онези народни представители, които присъстват тук и които бяха също така депутати във Великото Народно събрание, помнят изготвянето, изработването на основния законопроект, на този законопроект, който е в сила. И тогава не само поради противоборства във Великото Народно събрание, поради излизането на част от народните представители на Съюза на демократичните сили, изработването на този закон беше прекъснато на няколко пъти. Но в края на краищата в сила е един закон, който се прилага вече около пет години.
Господин Неврокопски, на базата на приложението на действащия закон, в продължение именно на този период, е констатирал, не само той, разбира се, че има известни непълноти, известни неточности в този закон, и следователно би било полезно той да претърпи една промяна.
Аз се присъединявам, по принцип, разбира се, и споделям принципните виждания, че трябва да се подобрят някои от основните положения в този законопроект, поради което именно го подкрепям.
Разбира се, законопроектът на господин Неврокопски е втори в своята последователност, той първоначално беше внесъл един законопроект. Съответните комисии му предложиха някои основни промени. Той се съгласи и внесе отново вече преработен законопроект. И всъщност това е вече второто издание на законопроекта на господин Неврокопски.
И все пак, като юрист, като член на Народното събрание, считам, че по принцип може да приемем този законопроект. Разбира се, с доста резерви по отношение на отделни редакции, по отношение на отделни текстове и по отношение, бих казал, на някои непълноти.

Има някои неща, ние сме говорили с господин Неврокопски по този въпрос, които трябва да бъдат коригирани, за да може действително изменението на този законопроект да си намери своето място. Но в изказването си преди мен господин Станчев беше прав, че се налагат и някои допълнителни промени. Именно това бяха и многото разговори в Комисията по устройството с вносителя, за да бъдат допълнени.
На първо място, редица от текстовете, които са отразени в § 2, трябва да бъдат коригирани. Някои от тях евентуално трябва да отпаднат, други трябва да бъдат допълнително дадени. Но по-скоро бих искал да обърна внимание на това, което вече нямам намерение да повтарям, разбира се, вече беше казано. Като народен представител и преди това изпълняващ своята професионална дейност се срещам с твърде много граждани. Част от гражданите, част от хората след 9 септември са били пряко засегнати от съответното законодателство и по силата на закон, или на закони, на тях им бяха отнети имоти, без, разбира се, да мога да се присъединя към ползата от подобни закони. Това е едната страна, към която Тридесет и шестото Народно събрание обърна своя поглед и благодарение на тези няколко закона, които бяха гласувани 1992 г. и 1991 г. даже, част от несправедливостта беше отстранена.
Но има една друга категория граждани - това са гражданите, които бяха осъдени с решения, с присъди от съответните съдилища. Вече беше казано: тогава, когато срещу притежаван вол не внасям съответното мляко, аз бях осъден не само наказателно като присъда, като изтърпяване, като лишаване от свобода, но имаше също така и конфискации. Има Закон за конфискуване на имуществото, има още редица други закони, които бяха прилагани от съдилищата чисто политически.
Разбира се, този, който не си плаща данъците, за мен е човек, който трябва да бъде не само укорен, но разбира се към него трябва да има съответните санкции. Но когато един човек е пратен примерно в концлагер, говоря съвсем професионално, а не политически, и след като е вътре в концлагера и не може да работи и не може да печели, от него изведнъж се търсят някакви данъци. И поради това, че не ги е платил, а той е поставен от държавата в невъзможността да плаща, бива осъден и, разбира се, лишаване от свобода, плюс конфискация на имуществото или част от имуществото.
Ето, виждате такива неща, които би трябвало да бъдат дооправени.
Професор Топенчаров изказа своето несъгласие със законопроекта. Но нека да помисли по въпроса, че тогава, когато се прави нещо със закон, с един нормативен акт и когато се види, че той е непълен, никак не е лошо, никак не е отрицателно съответният законопроект, въз основа на показаните минуси през няколкото години, да бъде и допълнен. Ние не решаваме принципно въпроса, за да разсъждаваме по отношение на това трябва ли да има една категория репресирани в българското законодателство или не. Тях ги има. Великото Народно събрание е казало своята дума. Следователно не сега създаваме категорията, а допълваме онова, което е пропуснато. И в този смисъл аз поддържам законопроекта и ще моля уважаемите народни представители, колегите в залата да гласуват положително, разбира се, пак казвам, с всичките забележки, които бихме могли да направим - и юридически, и правно-технически - спрямо законопроекта. Но нали това е целта на първото четене - да застанем тук и да си направим своите забележки, своите критики - и след това, разбира се, съответно в седмодневния срок да дадем своите бележки, за да може, влизайки законопроектът отново в пленарната зала за второ четене, да бъде коригиран или да бъде изправен, да бъде освободен от онези грешки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Давам думата за реплика на госпожа Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колега Джеров! Понеже споменахте, че говорите съвсем професионално, а не политически, ще се опитам да бъда на Вашето ниво - да говоря съвсем професионално, а не политически, защото политически въпросът е решен, мисля, още от Великото Народно събрание и би било добре наистина да изживяваме тази драма в нашия народ. Посочихте ни примери, действително сърцераздирателни примери, но четейки закона, където е споменат и чл. 279, който и днес съществува в Наказателния кодекс, т. е. за незаконно преминаване на границата, слушайки господин Станчев, че всички, които са преминали незаконно границата, са я преминали не от добро, а защото са били репресирани от властта, аз искам конкретно да си спомни един случай в моята практика. Магазинер беше обирал магазина си години наред и след като разбрал, че ще бъде наказан по оня тежък текст, който и днес съществува по чл. 203, предвиждащ до 20 години лишаване от свобода, беше избягал през границата. Е, след това се завърна, защото и в Германия не беше много леко и никой не му даваше държавен магазин да обере стоките.
Искам да попитам господин Джеров съвсем професионално: и на този ли човек държавата ще му даде обезщетение, защото навремето беше присвоил с хиляди? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Джеров, искате ли да се ползвате от правото на дуплика?
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Госпожа Караиванова направи съответната реплика, аз също така имам право да й отговоря. Само че колежката Караиванова много по-малко от мен е работила с граждани. Тя много по-малко казуси познава не само поради възрастта, а поради това, че тя е била в друга сфера на правоприложение. Аз съм работил някъде около 20 години като адвокат. Освен това характерът ми е такъв, че съм твърде много общителен.
Разбира се, когато се нормира една дейност, колежката Караиванова го знае много добре, или по друг начин да поставя въпроса - когато се постановява една присъда, има ли съдебни грешки? - Има съдебни грешки. Поради съдебните грешки нека да не съдим хората. Така не мога да разсъждавам.
Разбира се, има физически лица, граждани на Народна република България, които съвсем основателно са съдени затова, защото те действително са извършили престъпления в юридическия смисъл. Но има определени престъпни състави в Наказателния кодекс, които бяха създадени не за да бъдат репресия срещу извършени престъпления, а за да бъдат репресия срещу политически неудобните лица. Аз така виждам смисъла и значението на законопроекта. И не само на законопроекта, но и на действащия закон. В този смисъл трябва да разглеждаме и всичко това. Или заради това, че има действително случаи на престъпления, ние не можем да кажем, че тогава, когато има осъдени по политически причини лица, ние не трябва да ги реабилитираме или те да получат съответно онова, което се полага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата народният представител Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Народните представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи подкрепяме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от народния представител господин Иван Неврокопски от Народния съюз.
Смятаме също, че няма никакви пречки при второто четене на законопроекта да се прецизират текстовете, за които господин Мулетаров, а и други колеги имат претенции. В това отношение, разбира се, може да помогне и Съветът по законодателство към Народното събрание, както и уважаемите колеги народни представители, които са юристи. Но едновременно с това не сме съгласни да се промени съдържанието на внесения законопроект от страна на колегата Неврокопски. За Парламентарната група на Движението за права и свободи този закон има особено значение, защото включва и репресираните лица при насилствената смяна на имената.

При второто четене на закона следва да се увеличи и срока за подаване на документи за получаване на обезщетението от репресираните по политически причини, защото този срок изтича само след два месеца и половина. Онези колеги, които са се занимавали и са помагали на репресираните при набавянето на необходимите удостоверителни документи, знаят много добре, че тези документи се намират много трудно. Преди няколко дни в село Корница констатирахме, че дори убитите пре¬ди 23 години все още не са успели да документират, че са разстреляни по политически причини.
Уважаеми колеги, този срок за получаване на обезщетенията веднъж беше удължен от 36-ото Народно събрание. Тогава, след съгласуване с колегата Станчев и колегата Неврокопски, които бяха в Съюза на репресираните, внесох един законопроект и тогава уважаемите колеги народни представители удължиха с още две години правото за получаване на обезщетение от страна на репресираните по политически причини. Но на 25 юни 1996 г. този срок изтича. Аз вярвам, че уважаемите колеги народни представители от всички парламентарни групи ще подкрепят законопроекта на колегата Иван Неврокопски, а при второто му четене ще направим необходимите корекции, ако се налагат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е приет, както добре знаем, от Великото Народно събрание. Според мен той зае определено място и има значение в правната уредба на Република България. Правилно и справедливо бе, че се обяви реабилитация на политически репресирани лица. Убедена съм, че в крайна сметка този закон ще получи своята истинска оценка не днес, не в днешното политическо време, а според ценностите, утвърдени в историческото време и историческата култура на нацията ни. Ето защо всяка по-нататъшна намеса на политиците ще навреди на действителната оценка, стойност и значение на вече приетия от Великото Народно събрание закон.
Искам да подчертая моя подход към закона. Този подход е свързан с това да не се накърнява морално-политическия смисъл на приетия от Великото Народно събрание закон, да не се обезценява и в никакъв случай да не се вулгаризира. Защото, както добре знаете, всяка вулгаризация ще наруши приетата мяра в закона, а това в крайна сметка води до неговото отрицание. Затова през призмата именно на този възприет от мене подход аз имам възражения към предложения от господин Неврокопски законопроект.
За да мотивирам този мой подход ще приведа и още няколко аргумента, които са ми направили впечатление в самия законопроект, който според има нужда от много съществена преработка.
Първо, изказвам безпокойство от стремежа на вносителя да се разширява кръга на лицата, който бе обект на приетия закон. Има опасност с това разширение да се подмени кръгът на действително репресираните по политически причини. Има опасност да бъдат включени такива, които са санкционирани за криминални деяния. Например, в предлаганата нова т. 9 към чл. 1 се визират лица, които са загинали в трудово-възпитателни общежития. Нека не забравяме, че в тези общежития имаше и криминално проявени лица, имаше и рецидивисти. Навярно редица от тях не е трябвало да бъдат със смъртно наказание, но те не са били настанени в тези общежития по политически причини. Този пример показва, че предлаганият текст няма гаранции за ди¬фе¬рен¬ци¬ран подход, а това означава обезценяване на онези, които са били в тези общежития по политически причини.
Второ, в цитираната от мен т. 9 има текст за убити от държавен служител. В мотивите вносителят заявява, че много граждани са загинали при опит за преминаване на границата. Как ще се докаже, господин Неврокопски, че някои от тях не са бягали от наказателна отговорност заради криминални престъпления? Още, в същия текст вие употребявате термина "и за така наречените други подобни". Такъв израз вие като юрист би трябвало да знаете, че е неточен и никой законодател не може да го приеме и да работи с него. Господин Станчев преди малко според мен даде една по-прецизна редакция на тази точка девета и въпреки всичко той също употреби термина "други подобни". Питам аз: колко подобни? Имате ли представа и как ще го докажете в какъв смисъл е подобието им не с криминално проявените, а за политически репресираните лица? Според мен спорни са, нещо повече, едва ли могат да бъдат приети за политически репресирани лица осъдени по посочени законодателни текстове от военнонаказателния закон, който е бил в сила до 1949 г. Една част от тези текстове визират измяна, предателство, шпионство, разпространяване на сведения за войската във военно време. Следователно въпросът днес е как ще квалифицираме деяние, което във всяко време е престъпление спрямо държавата и не може да бъде оневинено. Най-малко могат да бъдат оневинени хора, извършили такива деяния и с това накърнили държавността. По действащия закон се обезщетяват сега деца, съпрузи и родители. В момента господин Неврокопски предлага да бъдат обезщетявани и братя и сестри. От една страна, разширеният кръг в законопроекта не прави разграничение между политически репресирани и тези с криминална проявеност, а от друга, се разширява и кръгът на тези, които трябва да бъдат обезщетени, по-точно техните братя и сестри. Исканото разширение според мен не е убедително, не е морално и справедливо. И то не към друг, а към онези, които са били фактически репресирани по политически причини.
Без да се впускам в повече разсъждения, отново моля да ме разберете, уважаеми колеги, правилно, а именно: да оставим историята, историците, историческото време да си кажат думата. Тази дума, тази оценка ще бъде вярна, защото ще бъде направена без политиканстване, без политически пристрастия, без политически реверанс или противоборство. Нека да дадем като законодатели дължимото на историята, защото знаем всички: тя е учителка на живота. И в крайна сметка това е главната причина, поради която аз не само имам възражения по законопроекта, но бих се въздържала от положително гласуване на законопроекта в този вид, в който е раздаден пред нас и ние днес го обсъждаме. Благодаря ви за вниманието.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Историята е учителка, но вие какво сте научили от нея, кажете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преди да продължим се налага изясняване в терминологията. И в чл. 1,т. 3 на действащия закон се използва "трудово-възпитателно общежитие", защото за тези, които не знаят, това беше официалното наименование на концлагерите.
Думата за реплика има господин Станчев.
ИВАН СТАНЧЕВ (СДС): Обръщам се към всички народни представители, които ще вземат отношение към закона. Чета ви заглавието на закона: "Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица", чл. 1 "Обявява се политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически и религиозни убеждения през периода от 12 септември 1944 до 10 ноември 1989 година." За какви криминални елементи става дума? Съвсем ясно и изчерпателно е казано за кого става дума. Какво разширяване? Вместо датата 12 - датата 9.Хората са задържани на 9 след обяда или на 9 на обед, или на 10 преди обед. (Не¬раз¬би¬ра¬еми реплики от Ангел Димов) Вижте какво, господин Димов. В момента разглеждаме един много специален закон и бих ви казал: ако двете страни проявим въздържаност и разумност, тук нещата ще минат леко. Ако минем към други струни, няма да е добре.

Позволявам си да поясня, тъй като четох, възможно е да не сте разбрали добре - лишаване от свобода, затвори, тоест местата, където са, защото има много места. Това идва от практиката. И ние поясняваме: затвори, лагери, ТВО и други най-различни, поделения на МВР, поделенията на РО бяха изпуснати. (Реплика на Ангел Димов) Господин Димов, ще ви прочета, извинете, още един път чл. 1:"Обявява се политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически и религиозни убеждения". Какви криминални? И трети път да го чета, същото е. Ставаше въпрос за места за задържане, тъй като не бяха изчерпателно посочени. И има разни килии в София, останали още сгради и мазета, затова писахме "други подобни".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Станчев.
Има думата господин Моньо Христов за втора реплика.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, госпожо Величкова! Аз искам да уточним някои неща, тъй като явно, че не сте запозната за какво точно става дума. Когато се говори за братя и сестри, става дума за хора, които са загинали и техните родители ги няма. И фактически лицата, които трябва да получат обезщетение, са именно техните братя и сестри. Тоест родителите им вече отдавна ги няма на този свят и техните братя и сестри, които в момента съществуват, те да получат това обезщетение.
Другото, което на вас се вижда спорно, обаче аз ще ви предоставя ето тук смъртен акт, на който пише: "Смъртта е последвала от безследно изчезнал или убит". Разберете, че в случая тази жена, която търси обезщетение за баща си, тя не може да го получи, защото има две хипотези - едната е безследно изчезнал, другата е убит. Тази жена, откакто работи закона, върви по всички законови уредби, търси нещата, за да получи това обезщетение и не може да го получи. Аз се съмнявам даже, че някои от тези текстове, които са внесени в момента, дали ще решат и нейния проблем. Но искам да ви кажа, че има много такива случаи и че разширяването на кръга както на роднини, а също така и там, където са извършвани убийствата или, образно казано, репресията и терора, трябва да го допуснем.
Не съм съгласен с проф. Топенчаров, който казва, че ние ще навредим. Напротив, ние ще оставим една голяма рана, ако една част от репресираните са получили обезщетение, а друга част, поради това че в 1991 г. не се е възприемало по този начин на мислене и манталитет, те да останат за цял живот угнетени, че няма да получат своите обезщетения. Аз мисля, че ако се възприеме този подход от страна на левицата, просто ще остане едно угризение в тяхната съвест, че не всички, които са репресирани, ще получат обезщетение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Трета реплика - на народния представител Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Нека да не правим тук евтина пропаганда за това, че видите ли, ние сега защитаваме криминални престъпници, че в тези лагери е имало и криминални престъпници, в една цивилизована държава дори когато един криминален престъпник в затвора е убит, неговото семейство получава обезщетение. Ние тук обаче не говорим за криминални престъпници. Още повече, че в лагерите, уверявам ви, криминалните престъпници са се ползвали дори с привилегия, те са били надзиратели, изпълнявали са много по-важни задачи. Там са убивани и са пребивани политически затворници. Уверявам ви и дори ви го казвам от личен опит - криминалните престъпници не са били проблем на службите за сигурност. Хора, които са обирали през ден магазини, не бяха хващани, но беше достатъчно да залепиш два позива на една врата, за да те приберат за няколко часа.
Така че нека да не говорим за криминални престъпници. Тук става въпрос наистина за хора, които по политически причини са попаднали в тези затвори и лагери, но не е доказано, че те са там по политически причини. Говорите за бягство през границата. Ако един човек е бил криминален престъпник и е решил да избяга през границата, срещу него поне е имало възбудено следствие. Ако няма такова нещо, каква е гаранцията? И вие твърдите, че този човек е бил криминален престъпник. Човек е криминален престъпник, когато това се докаже. Когато един човек е побягнал и е застрелян на границата, той е имал достатъчно основание и ако е криминален престъпник, това много лесно може да се докаже. Ако не се докаже, той наистина е имал политическо основание да иска да премине границата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата за дуплика госпожа Станка Величкова. (Реплики и подвиквания в опозицията)
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПГДЛ): На подвикванията от залата аз няма да отговоря, защото уважавам колегите си и те обикновено с мен в кулоарите се държат прилично. Сега не знам защо вървят така по посоката на госпожа Свободка Стефанова. Но не затова съм тук пред вас, уважаеми колеги.
Аз много внимателно слушах всички възражения. По това, което каза господин Станчев, аз ще помисля. Но същевременно, господин Станчев, аз не споря за чл. 1,той е приет в закона. Става въпрос, че аз имам безпокойство по отношение на т. 9 и смятам, че така, както е дадена от господин Неврокопски, включително и от Вас, макар че намирам Вашата редакция за по-прецизна, в крайна сметка не дава гаранции за един диференциран подход и извисяване на тези, които фактически самият господин Неврокопски търси, действително политически репресираните. Аз не съм юрист, но същевременно не мога да си представя, че в закон ще имаме термин "и други подобни". Какви подобни? Сам разбирате и сигурно ще се съгласят всички юристи, ако трябва да се работи на второ четене, че този израз е непрецизен. Затова аз пледирам.
Второ. Що се отнася до колегата Моньо Христов, разбира се, че няма гаранции. И затова трябва да дадем гаранциите. За да може именно тази жена, за която вие тук споменахте, с цялото си уважение към нейната съдба, ние на тази жена трябва да дадем гаранции, нея трябва да защитим. Но господин Неврокопски не го прави според мен. Пак казвам, аз не съм юрист, но се изказвам - гаранция не дава, за да могат да изпъкнат действително политически репресираните лица.
А това, което ми казва господин Сашо Стоянов, за евтина пропаганда, че имало криминални престъпници, които са били така или иначе, господин Стоянов, просто ми е неудобно да Ви отговарям. Защото от времето, когато Вие направихте Закона за декомунизация и той не видя бял свят, защото беше пародиен, аз не искам да споря от трибуната на Народното събрание с Вас, за да не изпадате в пародийност. Тоест от съжаление към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова. Изказването на госпожа Стефанова ще бъде след почивката.
Половин час почивка. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
От записалите се, ред е да дам думата на народната представителка Свободка Стефанова.
Има думата госпожа Свободка Стефанова.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът, внесен от господин Неврокопски е твърде навреме. Даже, може да се предположи, че поради факта, че досега законопроект на опозицията трудно можеше да влезе в пленарна зала, че даже малко е и позакъснял, като се има предвид крайния срок - месец юли т.г., във връзка с осигуряване на компенсациите на репресираните лица.
Считам, че този законопроект отразява многото случаи, които са отнасяни към депутатските ни приемни от близки или от самите репресирани, ако са имали възможността да останат живи. Тъй като всички институции, които са свързани с изпълнението на Закона за гражданска и политическа реабилитация на репресирани лица създават неимоверни трудности на хората, които се молят преди всичко за политическа и гражданска реабилитация, а не толкова заради сумите, които не могат да върнат нито мъките, нито страданията, нито убитите. Смятам, че тези хора трябва да получат малкото, което им дължим.
Не мога да кажа, че ние, които сме в средата и отляво сме длъжниците. Но ние сме хората, които трябва да защитим тези нещастни хора. Хора, изстрадали от управлението на една политическа сила, която става проводник на чужди интереси в България.
Всеки текст, който предлага господин Неврокопски прави опит да попълни празнотите на закона, който е в сила. И точно заради това, бих искала да се обърна с молба и към някои от левицата, така наречената левица, които в семействата си също имат извършени репресии.
Аз не виждам господин Чавдар Кюранов. Но той знае по какъв начин са убити двама души от рода на жена му, на сестра му. Така че много добре му е ясно какви са били мотивите за извършените политически репресии.
И не виждам защо трябва да се правим, че не разбираме за какво става дума като говорим, че ще разискваме единствено от юридическата същност на този въпрос.
Господа, въпросът е чисто политически, защото репресиите, които са извършвани, са били политически. И ако някои тук се опитват да се правят че се намират в пансион за благородни девици, ще се обърна към тях и ще им кажа, че нито могат да се правят на девици, защото отдавна са си загубили политическата девственост. Нито пък могат да бъдат благородни, защото много от тях са наследници на тези, които реално са убивали и измъчвали.
И, ако се говори за такива случаи, в които е имало криминални престъпници, да търсят репресии, аз смятам, че криминалните престъпници са измежду тях и то потомствени. Неслучайно тук има един депутат, но той в момента вероятно е отишъл в прокуратурата или в някоя независима институция, да се жалва как да оправят синчето му, което краде коли.
За съжаление обаче, почти всички случаи, които са отнасяни към депутатските ни приемни се отнасят до хора, които или са имали имот за прибиране, или са имали политическите убеждения, които не са се харесвали на комунистите, или пък са знаели чужди езици и поради тази причина са били набедени, че са шпиони.
В моята приемна има много случаи. И в София, аз поддържам все още приемна и в Русе, въпреки че не ви се харесва много. И правите всичко възможно всички хора, които идват в приемната да изпитват страх. Но така или иначе те идват и търсят справедливост. Има много хора, които, вкарани в затвора са били убивани преди да бъде извършено производството по техния процес. Има хора, които така или иначе не можаха да получат документи от полицията, която, бих казала, че в Русе в момента е отново милиция, защото се оглавява от бившия шеф на Държавна сигурност. И дори хората, които вече бяха издирили своите документи с възможност да представят в регионалната комисия по политическа и гражданска реабилитация не можаха да се снабдят с тези документи.
А има други, които разполагат с документи, свидетелски показания, но са реално заверени от хора, които знаят по какъв начин са били убити техните близки. Но за съжаление, господа, другарите се оправдават с това, че точно такъв текст няма в закона. И вие казвате, че има възможности по друг начин, а не с промяна на закона да бъдат реабилитирани. Не. Закон! Ако наистина сте добри професионалисти, само със закон се изменя, а не с тълкувания на хора, които досега не са благоволили да направят тълкуванията.
Ето защо, аз заставам твърдо зад тези изменения и дай Боже те да видят и второ четене. За второ четене ще направя допълнения след като се консултирам с вносителите, за да може наистина обединената опозиция и по този въпрос да бъде обединена. Защото репресираните, тези, които наистина са били репресирани заради убежденията са в нашите редици. А тези, които са предали близките си и са и безотечественици, са между вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Наскоро и все по-често представители на опозицията заявяват, че опозицията е обърната към настоящето и бъдещето, а не към миналото. Че опозицията поставя начало на бъдещето, като е решена да забрави миналото. Аз лично се надявах да е така. Изведнъж обаче се оказа, че най-важният закон за опозицията е свързан именно с миналото.
Спомнете си, че една от причините от управляващи да станете опозиция се състоеше в това, че вашият поглед беше вперен в миналото.
Смятам, че във века на космическите технологии и дигиталната техника миналото не е най-прекият път към прогреса на държавата. Фактът, че един от първите закони на опозицията е този закон, означава, че опозицията все още не е в състояние да предложи на обществото нито разумни цели, нито конструктивни инициативи. За мен това означава, че за съжаление вие нищо ново не сте научили и нищо старо не сте забравили.
Репликата ми е към госпожа Стефанова, защото съвършено правилно тя посочи, че въпросът не е толкова юридически, колкото политически. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Желаете ли дуплика? Заповядайте.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Може би не беше необходимо да правя реплика на хора, репресирани от природата. Но по-скоро, господин председател, Вие знаете много добре какво е репликата.
Репликата е изказване по съществото на този, който е говорил. Така че госпожата, която реши да прави реплика, за съжаление, явно, че е добър юрист само по процедурата. Много искам да изразя съжалението си към цялата й същност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата по процедура госпожа Станка Величкова.


СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю! За първи път ще се представя заради нашите слушатели и избиратели. Казвам се Станка Величкова, от 25.избирателен район, където и госпожа Стефанова е депутат.
Много Ви моля да й наложите наказание за нетолерантно поведение. Не може да обижда народните представители, не може да обижда човек, който е избран и зад него стоят 30 хиляди избиратели. Тя в случая обижда избирателите на Мариела Митева. Аз не знам такова поведение какво означава от страна на Свободка Стефанова.
Много моля да й наложите наказание според правилника за работата и организацията на Народното събрание. И дано явлението "Свободка Стефанова" скоро да не съществува в обществения живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Когото Господ го е наказал, аз го помилвам!
Има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес ние обсъждаме допълнение и изменение към един закон, който дали ние искаме или не, говоря за страните отляво, в средата и отдясно, казвам искаме или не, ни връща към една страница от нашето минало и то страница, изпълнена с жестокости и репресии.
Аз смятам, че всеки в тази зала, защитник на каквито идеи да бъде, с каквито и аргументи да се мъчи да оправдае това минало, ще се съгласи, че то съществуваше. Тук аз слушам думи, че ние трябва да затворим тази страница и трябва да гледаме само към бъдещето. Но това са неща, които не могат да се забравят. И тук става въпрос, когато ние се връщаме към това страшно, жестоко минало, изпълнено с политически репресии, с убийства, а щом има убийства, значи има убийци, има и жертви, ние не искаме и не обсъждаме тука закон за възмездие, за наказания на виновниците, на престъпниците, макар че такъв закон чука пред вратите на нашето общество. Аз смятам, че при един по-друг парламент ще се приеме и такъв закон. Тук става въпрос за нещо друго. Тук става въпрос за наказания и репресии за хора, пострадали морално, физически, материално вследствие на тези политически репресии. И тук става въпрос за едно обезпечаване, едно обезвъзмездяване на това, което те са загубили.
Тук се каза, че е бил приет закон. Да, приет е този закон от Великото Народно събрание. Но този закон показа, че е непълен. И това, което е предложил господин Неврокопски, не е негово хрумване, не е хрумване на опозицията. Разберете го, колеги! Това е благодарение на многото оплаквания на хората, които са ходили в Съюза на репресираните. Идват при нас, а сигурно и при някои от вас са идвали заради голямата несправедливост, че именно този закон не урежда щетите, които те са понесли. И тук става въпрос да се запълнят тези щети.
Аз ще посоча и ще се спра само на някои примери, не за да ви убеждавам вас, не за да трогна, както се изрази тук една госпожа от лявата страна, така малко ехидно, за сърцераздирателни фрази и т.н.
На нас ни е добре известно, че от лявата страна има хора с разум, има със съвест, има и със сърца. Но за въпросната госпожа, аз съжалявам, че я няма тук, но аз ще й го кажа и неофициално, лично на мен ми е пределно ясно, че в нейното сърце не тупти нито сърцето на майка, нито на сестра, нито на жена, а тупти сърцето, жестокото, ледено сърце на онзи комунистически прокурор, който само знаеше да обвинява за щяло и не щяло. Зная това, че сърцераздирателни фрази към такива няма, но има хора отляво, които наистина смятам, че са демонстрирали и ще демонстрират и ще покажат съвест и разум. И ние не търсим пътища към сърцата им, защото от милост не се нуждаем нито ние, опозицията, нито пострадалите хора. Ние се нуждаем от справедливост. Затова се обръщаме към вашата съвест и разум, за да можем наистина да извлечем този проектозакон, който искаме да се приеме, на един по-широк друм на правосъдие, на парламентаризъм и наистина да се вземат справедливи решения.
Тук някои се помъчиха да смесват нещата. Ами вижте сега. Когато се вършеха тези чудовищни репресии - политически, ами ставаха и криминални престъпления. Но тук не става въпрос за тях и няма защо да ги смесваме.
Но аз искам да ви запитам, господа отляво, на 7-8 години съм бил, когато пред очите ми се разиграва сцена затова, че един от дядовците ми е разпространявал белите бюлетини на опозицията. Беше привикан вечерта и държан два дни в общинската изба и сутринта на втория ден в ранни зори е хвърлен на портите на двора и под силния лай на кучета стават синовете и снахите и близките и го намират полумъртав, топъл все още. Колят овце, налагат го с кожи, но не го спасиха. И през деня се чуваше плачът на майките ни, на неговите близки. Те казаха: "Комунистите са убийци, комунистите го убиха!"
Това, което се всели или просто заседна в съзнанието на нас, децата или полуюноши, все още не мога да го изтрия от съзнанието си. Защото наистина това е факт. Те го убиха и го хвърлиха на вратата. А след това, тук ще отворя една скоба, имаше репресии на негови близки, на внуци, ако щете и все още понасяха затова, че те са близки именно на този демократ, който е искал да гласува за опозицията.
И сега, престъпление ли е това политическо? Репресия ли е? Ами че репресия е! Какво криминално има в това нещо? Ами аз ще ви кажа случай, когато през лятото като ученик съм работил в тези текезесета през 50-те години и после, станал някакъв случаен пожар, и защото някой се скарал предишния ден с бригадира или с партийния секретар, казва: той запали блока! И го осъждат и го пращат там, макар че човекът няма никаква вина.
Ами да говорим ли колко хора бяха пратени по лагерите и затворите затова, че не можеха да издължат държавните доставки, защото те се слагаха - млякото и маслото, тук някой каза "от вола са искали"... Тоя имал два вола, на два вола мляко и месо - не е било толкова тежко. Макар че е смешно и несправедливо. Слагаха наряд месо и мляко на декарите нива. И аз ще вика кажа един случай, колкото и като анекдот да звучи. Отиде един от моето село с охлузени потури при черната волга пред общината, защото дошли някакви големци от Нова Загора, Стара Загора. Попитали го: "Какво искате?" Той казва: "Искам семе за мляко и месо да си сея нивата". И той беше вкаран в лагера. Ето за това става въпрос.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Стига си викал толкова!
ПЕТКО ИЛИЕВ: За такива глухи като вас наистина слабо викам. Аз ви казах: тоталитарната кал трябва да я почистите от ушите си, господа, за да бъде чут не нашият глас, а гласът долу на хората, на изстрадалите хора.
Да говорим ли за тези големи наряди, които не бяха в състояние да изплатят и за които те даваха мило за драго само и само да не попаднат близките им по затворите и лагерите, да не бъдат бити в общинските изби. Ами за големите данъци, конфискуваше се имущество заради това нещо!
В същото време, господа, отидете в пограничните райони. Някои се върнаха, други не са се върнали. Тези преселения и трудоустроявания, които ставаха долу, по границата и ги пращаха по Северна България, а техните къщи бяха вземани за ползване от селото или се настаняваха някои други! Ами всичко това е имот, всичко това са пари, това е имущество на хора, което техните деди са го изкарали с труд, с пот. И сега не е ли справедливо да има закон да им се върне всичко това под някаква форма? За това става въпрос, господа.
И тук аз смятам, че ние за момент, като народни представители, независимо къде стоим, трябва да забравим разцветките и трябва наистина да се обединим около този закон, да го приемем, за да има що-годе едно и морално, и материално обезщетение, именно и за да има някаква справедливост. И тогава смятам, ако наистина ние тръгнем и свършим това нещо, можем да говорим за някакво забравяне на това жестоко минало. Но иначе то ще стои винаги открито пред нас. Става въпрос за непълнотата. Става въпрос за едно справедливо решение.
На нас ни е пределно ясно, че няма кауза - незащитаема. На нас ни е пределно ясно, че няма идея - незащитаема. На нас ни е пределно ясно, а още повече за хора, които са работили в съдопроизводството, че няма и дело, и престъпен акт дори - незащитаем. Всеки търси начин. Но все пак, когато ние изхождаме от тези позиции, ние наистина трябва да стоим на една що-годе морална страна. И наистина законът трябва да бъде такъв закон, за който да се каже, че наистина е чест за един парламент, какъвто сме ние сега, Тридесет и седмото Народно събрание.
И не зная, не се обиждайте, господа отляво, не ви провокирам, но ако вие наистина гласувате отново против това, което искаме ние, ние ще останем с убеждение и нито ваши постъпки, нито думи, нито приказки ще могат да ни убедят. Понеже тук госпожа Митева каза за миналото, но, господа, вие за сетен път ще ни убедите, че вие не само осъждате деянията и престъпленията, които извърши вашата предшественица, но днес вие се нагърбвате с аморалната, с грозната роля на защитници на тези политически репресии. И когато днес ние говорим за национално съгласие по различни поводи, когато днес ние се призоваваме взаимно да работим за тази държава, кажете как да постигнем това единомислие. Как да го постигнем, когато вие отново заставате с всички сили да защитавате и да оправдавате едни грозни политически репресии, мъчения и така нататък на вашата предшественица. Къде ви е новото мислене? И може ли ние да говорим за национален и политически консенсус? И можем ли ние да говорим да се хващаме за ръка да спасяваме България, когато все още вие, наистина госпожа Митева, нищо старо не сте забравили и нищо ново не сте научили.
МАРИЕЛА МИТЕВА (от място): Нямам какво да забравям.
ПЕТКО ИЛИЕВ: Нещо повече, вие не показвате нито една йота днес, а и много пъти, че вие всички се стремите, цялостно вашата парламентарна група и вашата партия, че искате да се преобразите и да имате ново мислене, което е необходимо днес в нашата страна, общо за всички ни. С този начин на постъпка, с този ваш морал в политиката, която провеждате, няма да можем да спасим България, господа! (Реплики от мнозинството) Не говорете поне Вие. От един предател, който продава земеделските идеи не искам реплика. Много Ви моля, защото много неща има, които могат да се кажат за Вас. (Реплики от мнозинството)
Аз завършвам и смятам, все пак, поне на тези от вас, на които действа политическата съвест, на тези от вас, които са склонни да покажат един политически морал, едно ново мислене, поне на тях ние разчитаме този закон да бъде приет така, както го предлага господин Иван Неврокопски. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата госпожа Томова за реплика. След това господин Гайтанджиев.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, уважаеми господин Илиев! Не мога да подкрепя този закон по тези причини, които Вие сега изяснихте. 1996 г. България гледа към ХХI век. Вие гледате изцяло към миналото и само към него. Нито е само добро, нито е само лошо, нито е само бяло, нито е само черно. Не може с един закон да се отсъди справедливост след толкова години. Не може постоянно да се разгръща тази страница и да очакваме от нея да излезе нещо добро, или справедливост в края на ХХ век.
Спомням си, че през 1990 г., когато стана въпрос за разкриване на досиетата, нашият председател на парламентарната група господин Лилов тогава предложи да затворим страницата на миналото. Господин Желев, председател на Парламентарната група на СДС, поиска да я прочетем. И тогава много хора от Съюза на демократичните сили преживяха тежки моменти в тази зала. Миналото тогава не ни донесе нищо добро. Не вярвам и сега да ни донесе. Това са моите принципни възражения, имам и конкретни.
Не разбирам как със закон, вкупом, ще може да се реши кой е нарушил тогавашните закони по криминални, или политически причини. Как ще ме убедите, че незаконното преминаване през границата е било по политически причини? Какъв прецедент създаваме по този начин? 279-ти член на Наказателния кодекс. Не зная дали след години няма някой да поиска политическа и гражданска реабилитация за едно лице Иван Кочев, ако не си спомняте кой е той - Чомбе. Той също незаконно премина границата. Има в мотивите ви нещо, което мен ме кара категорично да не се съглася.
СТОЯН ПРОДАНОВ (от място): Това е цинизъм.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА: Това е прецедент, господин Проданов.
От социална и морална гледна точка днешното общество е длъжно да прояви известна грижа за тези, които дадоха най-ценното от живота си за тържеството на демокрацията. Искам да ви кажа числата. От 1993 до 1995 г. в държавния бюджет на Република България са предвидени 1 милиард и 326 милиона лева за обезщетение на репресираните. И те са получили 1 милиард 12 милиона и 900 хиляди лева обезщетение. В бюджета за 1996 г. са предвидени 150 милиона за обезщетение на репресираните. Давате ли си сметка какъв процент от издръжката на здравеопазването и образованието е това? (Реплики от опозицията) Докога обществото вкупом ще бъде задължавано да се чувства виновно? Аз съм за това ако има конкретни виновници, ако има политическа отговорност, да бъде търсена с тези средства. Политическата отговорност - с политически средства. Другото - със средствата на закона. (Реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето свърши.
Има думата за реплика Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Господин Илиев, Вие призовахте да се прочетат страниците на миналото. Уверявам Ви, тези страници ги има навсякъде, никой вече не ги крие. Но действително, като че ли само посягаме към тази лавица, когато трябва да натрупаме някакъв политически дивидент. Струва ми се, че и в този случай е така.
Аз във Великото Народно събрание не подкрепих този законопроект, господа. (Реплики от опозицията) Въздържах се и дадох своите основания тогава още. Пред очите ми е, може би имам някъде записки или протоколи, едно заседание от края на февруари на Координационния съвет на Съюза на демократичните сили. Тогава стана дума, по повод на обсъжданите на кръглата маса проблеми, за това дали на страдалите, на репресираните трябва да се предвижда и някаква компенсация. Лично тогава целият Съюз на репресираните, и господин Баталов, и господин Иван Неврокопски, който виждаме тук, и господин Гьорев казаха и се заклеха: "Ние пари за това не искаме. Искаме действително реабилитация. Искаме истината. Искаме да бъдем оправдани. Ние не искаме пари." Към това се присъединиха и всички земеделци, и социалдемократи, много от тях също така дълго страдали от комунистическото управление. Смятам, че това е една морална позиция. И сега искането тук за средства за мен е недостойно.
Аз ли съм Ви измъчвал господа? Нито аз, нито моите роднини са свързани с Комунистическата партия. Лично аз имам достатъчно голям дял за това Тодор Живков и БКП да не бъдат сега на власт. (Смях в опозицията) И не смятам аз да плащам от джоба си заради едни несправедливости, които са вършени в далечно минало.
Ако трябва да избираме - и това в програмата на Политически клуб "Екогласност" е записано, и ще го цитирам - "Ако трябва да избираме справедливост за тези зулуми, за тези извращения, които са правени на нашите деди, на нашите прадеди, прабаби и така нататък, и да осигурим все пак нормално бъдеще за децата си и за внуците си, ние избираме второто - бъдещето, а не миналото". (Реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли трета реплика? - Няма трета реплика. Дуплика? Имате две минути.


ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Уважаема госпожо Томова, уважаеми господин Гайтанджиев! Изглежда ние не се слушаме за какво говорим. Но аз няма да се впускам отново в подробности, защото ясно е, че вашите мозъци са дотолкова плесенясали от тоталитарен комунизъм, че нищо не може да ги промие. Скрит, който рушеше СДС-то и който сега работи за комунистите. Какъв комунист си?
Аз ще бъда кратък и ще ви цитирам един от най-древните мъдреци Сократ, който казва: "Да излъжеш лъжеца, да откраднеш от крадеца, да убиеш убиеца, това не е престъпление".
Аз ще ви кажа, господа, да защитаваш крадеца, да защитаваш лъжеца, да защитаваш и убийците, както вие правите, освен убийци, вие нищо друго не сте. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля желаещите да говорят от парламентарните групи да дадат имената си, тъй като има записани и аз трябва да спазвам реда.
За процедура думата има господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Благодаря, господин председателю! Уважаеми дами и господа! Това е един изключително тежък момент в разговора, който водим. И така, както се води, трябва да ви кажа, че аз просто се колебая. (Реплика от Свободка Стефанова)
Вижте, госпожа, много Ви моля, търсете си друг, ние сме в различни кръвни групи с Вас. Някой друг може да Ви е интересен, аз не съм Ви интересен. Моля Ви, госпожо, когато излезете тук, съм готов на всички Ваши реплики.
Уважаеми колеги, аз излизам с една молба да потърсим един изход. Ако ние тук, този парламент, не намерим този изход, не може да се намери от други хора. Този изход е чрез помирението, което трябва да стане и трябва да дойде един ден, в който ние всички да станем прави и да кажем: всички, които са имали идеи, за това са страдали, преклон пред тях, така са мислили, така са правили, нека да намерим едно помирение.
Аз ви моля, моля ви! Моят баща също е съден по Закона за защита на държавата. Ние сме трима братя и нито един от нас не е вземал и едно такова малко парче документ да се възползува от това нещо и никъде не е записано това от мен.
Слушайки ви, аз искам да ви приканя към едно процедурно предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля Ви, защото изтича времето.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Аз искам да помоля колегите от Демократичната левица днес да отложим това гласуване. Да отложим това гласуване и да помоля колегите в името на помирението на нацията да преосмислим нашето поведение по този въпрос. Има и виновни, има и невинни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Изтече Ви времето.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Невинните трябва, ако ще да е един, този невинен не трябва да остава виновен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има процедурно предложение за отлагане на обсъждането. Има ли против? (Реплики от Дянко Марков) Не, Вие сте записан и ще Ви дам думата, но има процедурно предложение и аз съм длъжен да го поставя на гласуване. Има ли против? (Шум и реплики) Моля! (Шум и реплики) Съгласен съм, знам правилника.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ако се приеме предложението на господин Стоянов, това на практика означава отново да се отнеме възможността на опозицията да предлага нещо, да се обсъжда и да се решава в Народното събрание.
Аз смятам, че при приетия вече регламент и приетото подреждане за определяне на дневния ред с един месец едната група, следващия месец - другата група и т.н., просто нямате основание, господин председателю, да поставите на гласуване предложението на господин Стоянов, защото то противоречи за пореден път на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Стоянов, моля да оттеглите предложението си, тъй като остават 12 минути на СДС, има записани още няколко души, ще приключим с това нещо, иначе всъщност Вие лишавате тази парламентарна група от разглеждане на този въпрос.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Уважаеми колеги! Моето предложение е за добро. И най-малкото не искам това да го правя с някакви вариации, за да затворя..., аз не искам това нещо да стане, аз не искам това да стане. Ако това Вие смятате, че е насочено към това предложение, аз ще сваля моето предложение, моето искане. Но аз исках да поставя...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте ли предложението си?
ХРИСТО СТОЯНОВ: Оттеглям го, но аз исках да представя другото - ако колегите, нищо не пречи, правилникът ние сме го правили, ако колегите приемат това, което казвам, по същата логика, че ние само го отлагаме, да го погледнем още един път, а те още един път да прегледат, тогава приемам и това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Продължаваме обсъждането.
Давам думата на народния представител Георги Първанов. Да се готви народният представител Дянко Марков.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Репресиите, насилието трайно се вписват в българския и в европейския политически живот за целия ХХ век. За съжаление българският политически организъм боледува повече от седем десетилетия и физическата разправа винаги, или поне често, е била "обичаен аргумент". Време е да преценим последиците от тази десетилетна гражданска война, но и да обобщим резултатите от законодателните и други опити за реабилитация на пострадалите от политическия терор. В това отношение беше добре днес да анализираме по-добре и по-пълно и приложението на закона, за чиято промяна дебатираме.
Една от характерните черти на съвременния политически живот след 1989 г. е непрекъснатото вплитане на проблемите на миналото в работата на партиите и на парламента. Днешният законопроект ни връща към темата за новия прочит на историята. Аз се присъединявам към онези юридически бележки, които бяха отправени от моите колеги. Ще се опитам да потърся един друг ъгъл, гледната точка на историка и, разбира се, политическия прочит на този законопроект.
За съжаление новият прочит на историята, уважаеми дами и господа, в предишните няколко години беше сведен до разрушаването на паметниците и до масовото преименуване на улици, не само на антифашисти, но и на национални герои. Очертаха се два подхода - на трезвото и обективно преосмисляне на миналото и на периодичното разгаряне на политическите страсти около основни събития и явления от най-новата ни история.
Искам да отбележа спокойния и разумен тон, с който започна нашата дискусия специално от вносителя господин Иван Неврокопски, господин Станчов също. Преждеговорившите обаче основателно обърнаха вниманието на новата т. 9 и бяха направени в хода на дебатите някои уточнения, във връзка с използуваната терминология, например за трудововъзпитателните общежития.
С риск да не бъда докрай разбран, тъй като в залата има и хора, които са пострадали, ще си позволя като историк да предложа една по-пълна картина по този въпрос. Още повече, че темата за лагерите е една от най-често третираните и може би най-политизираната тема от новата ни история в последните месеци и години. Появиха се много публикации - статии, студии, спомени на очевидци и участници в събитията. Всички те позволяват да се очертае по-пълно и по-точно тази картина и това според мене е необходимо условие за вземането на едно обективно, точно и политически зряло решение днес.
Нека да видим какви са реалните факти. Броят на въдворените през целия период на съществуването на трудово-възпитателните общежития, тоест от 1944 г. до 8 май 1962 г., когато и последният въдворен напуска трудовата група в Ловеч - при това по данни на специалната комисия, за чието съществуване вие добре знаете: през лагерите, включително през Ловеч и Скравена, са преминали 23 531 лица. Това е бройка, която е научно доказана.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): А колко са убитите знаеш ли?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: След малко ще стане дума и за убитите.
Сега обаче веднага, като контрапункт припомням също научно доказано, че броят на репресираните до 9 септември 1944 г. е близо 65 000!
Най-голям е броят на лагеристите след 9 септември в Белене. Като правило въдворяването става без присъди, с решенията на особени комисии, изграждани на основата на законови и подзаконови актове.
Изследователите доказват, че за първия период от съществуването на трудово-възпитателните общежития, тоест до 1953 г., преобладават политическите мотиви за въдворяване. Но от втората половина на 50-те години повече са криминално проявените.
Искам да направя едно уточнение: една голяма част от политическите са бивши полицаи, за които е доказано, че са извършили убийства и изтезания.
ИВАН КУРТЕВ (от място): Защо не са ги съдили?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: За трудовата група в Ловеч е доказано, че оттам са преминали 1235 лица, от които криминални 1142 души. За 24 души има данни, че са политически. Смесени, тоест криминални с политически прояви, са 21.
Починалите - става дума за Ловеч: до 1961 г. са 28 души. След това те са 147.
ИВАН НЕВРОКОПСКИ (от място): Избитите.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Нека да приемем, че са убити. 7 от тях са по политически причини. (Недоволство от опозицията)
От починалите - 27 души са осъждани над десет пъти, близо 100 души са осъждани до 10 пъти.
Няма съмнение, уважаеми дами и господа, че основна причина за тяхната смърт е тежкият режим и физическата разправа с въдворените. Не може да има никакво оправдание за политическите репресии нито преди 9 септември 1944 г., нито след това.
Искам да припомня, че документално е потвърдено: броят на загиналите до 1944 г. е близо 4600 души - партизани, ятаци, техни роднини и близки.
Цитирам всички тези данни, уважаеми дами и господа, с ясното съзнание, че като че ли е време ние, политиците, да престанем да броим жертвите и загиналите и преди, и след 9 септември. Не е ли време да разберем, че политическият терор - кафяв, червен, бял или оранжев - е донесъл огромни и неизлечими беди на нацията, унищожавайки цвета й, най-кадърните, най-образованите.
И понеже тук много се говори за националното помирение, аз съм готов, уважаеми дами и господа, както и друг път съм казвал, да положа китка цвете пред гробовете на невинно загиналите в условията на авторитарния режим след 1944 г. Но питам господата отдясно дали някой от тях е готов да сложи цветя пред гроба на децата от Ястребино? Питам господин Ахмед Доган, който както обикновено отсъства от залата, и господин Татарлъ, например, дали са готови да почетат паметта на загиналите от действията на терористите през 80-те години? Ето това, уважаеми дами и господа, би бил нашият символичен жест на затваряне на мрачната страница от нашата история.
Шест години след началото на прехода според мене е крайно време да сложим края на политическата фетишизация на миналото.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): "Света Неделя" изпуснахте да кажете.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Уважаема госпожо, по този въпрос аз вече съм се изказвал. БСП и Парламентарната група на демократичната левица поеха цялата отговорност за този акт - акта от 1925 г.
И понеже вие ни обвинихте, уважаема госпожо Стефанова, че сме си загубили девствеността, може и така да е, за разлика от Вас... (смях от левицата)... но не само на Вас, а на всички в залата искам да кажа, искам да апелирам, че е вече време, длъжни сме да потърсим националното помирение и съгласие. А това е немислимо без трезв и разумен подход към миналото, без ясната оценка на събитията, процесите и явленията от близкото и по-далечното минало.
Днешният дебат, опасявам се, няма да допринесе съществено за това. Със споровете около този закон ние може би ще се върнем назад, ще катализираме излишно напрежение. Време е да оставим наистина миналото, историята на нашите колеги научни работници и ние да потърсим други форми на признателност и реабилитация към нашите предшественици. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред за реплика има думата Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, вземам реплика от изключително мъдрото, смислено и високоотговорно слово на Георги Първанов. Аз мисля, че линиите, които ни разделят, браздите, които ни противопоставят минават не само между редиците, минават не само между креслата, на които седим. Тези граници минават понякога и в единната цялостна и неделима личност.
Моят чичо Петър Иванов Божинов, който не може да не е известен на някои от вас, е бил три години в Белене заради политическо противопоставяне на иначе легендарния Иван Тодоров-Горуня. От него лично зная за това какво е било отношението към политическите задържани и изпратени в Белене, и към рецидивистите и убийците. Няма да го интерпретирам и преразказвам.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Имало ли е разлика?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Имало е разлика. Определено! И той с достойнство ми е заявявал, че е бил политически за разлика от убийците и рецидивистите. И се гордееше, че е имал различия.
Тука е Димитър Георгиев - председател на Окръжния съд във Враца и той много добре знае. Знаете го, защото това име беше в списъка на репресираните на едно от първите места.
Но аз, като се връщам отново към това, че ако редиците ни делят, ако между столовете има разстояние, то нека да не разкъсваме родовите връзки! Нека да не разкървяваме раните на човешкото достойнство и да вървим към единствено правилния път на помирението и забравата на тоя период.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика има думата господин Неврокопски, а след това господин Петко Илиев.


ИВАН НЕВРОКОПСКИ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз слушах с внимание това, което каза господин Първанов. Но трябва да кажа, че други, които се изказваха преди това, или не разбират, или желаят да вкарат в коловоз нещо, което не е така. Ние не говорим за криминалните.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): И ти си криминален тип.
ИВАН НЕВРОКОПСКИ: Първо ние, политическите затворници, винаги сме се противопоставяли криминални да бъдат политически. И в самия закон ясно е казано. Тук ние не говорим за Скравена, не отричаме това, че имаше криминални. И нарочно бяха вкарвани криминални, за да могат да заблудят обществеността (шум в блока на мнозинството), за да заблудят обществеността, че, видите ли, криминални се вкарват, а не политически. Ние знаем много добре. Тези цифри, които даде господин Първанов, не отговарят на истината. Защото ние имаме достатъчно данни и аз лично съм проверявал документите в Министерството на вътрешните работи. И не е вярно, че са 23 хиляди, а са 53 хилядите миналите през лагерите, 56 хиляди са политическите затворници и около 100 хиляди - изселените принудително на различни места. Така че тези данни, които даде господин Първанов, не отговарят на истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Петко Илиев за реплика.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Първанов. Аз наистина не съм изненадан от Вашето изказване и такива като Вас, с такива разсъждения лично мен ме карат да застана на тази трибуна. Иначе не бих застанал. Не, не го правя с провокация, нито с четка.
Господин Първанов, аз приветствам Вашето желание с неимоверни усилия, както казахте, да положите цветя на този, на онзи и т.н. Това е хубаво, благородно е, човешко е. Но аз бих Ви помолил - направете неимоверни усилия, защото наистина неимоверни усилия са нужни вашите колеги или повече от вашите колеги да разсъждават като Вас. Там насочете Вашите усилия. Това е необходимо на България. Това е необходимо и на цялата ви група, и на всички ни.
Що се отнася до затваряне на страницата, Вие наистина сте историк и добре познавате историята. (Неразбираема реплика от Свободка Стефанова) Но тук става въпрос не за нещо друго. Разберете, хора. Тук става въпрос за черни забрадки, тук става въпрос за невинни жертви, тук става въпрос за сираци, за сълзи, за всичко, тук става въпрос за иззети къщи и хората сега няма къде да живеят. А са им взели къщите навремето и са ги изселили. Някои казват: те искат пари и не знам какво било. Ами че всички, които сме минали през затворите и лагерите, сме работили при нечовешки условия и сме полагали труд. За това става въпрос при еднократното обезщетение.
Господин Първанов, аз само мога да пожелая успех, ако се заемете с тази задача. И пак Ви моля - работете върху вашите хора, работете за новото политическо мислене, което трябва да има в нашия живот.
А за Ангелдимовци, за този тук с брадата - предателя земеделец, с тях не се занимавайте, те са безнадежден случай, както пее Богдана Карадочева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дуплика от господин Първанов. (Неразбираема реплика от Моньо Христов) Кой решава, че е реплика или не е реплика? Кой решава? (Реплики от блока на опозицията) Стига сте ме учили! Стига сте ме учили! Като се научите колкото мене, елате да ме учите. Реплика се иска като реплика. Това е дефиницията на реплика.
Има думата господин Първанов за дуплика.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, аз приемам хвърлената от господин Петко Илиев ръкавица за необходимостта от преосмисляне и политическо, не само научно преосмисляне на нашата история. Искам да припомня, че нашата партия прие един разгърнат документ, в който пое отговорността за цялата си надвековна история. Но понеже бяха поставени под съмнение фактите, които цитирах, искам да ви обърна внимание, че това са факти, взети от книгата "Политически опасни лица", една книга, която е издадена от университетско издателство и е подготвена от сътрудници на Научния център към Висшия съвет, който имам честта да ръководя. Ще ви прочета какво казва на първа страница господин Костадин Шумков, лагерист от Белене през 1952-1953 година, от затвора в Пазарджик през 1956 година и така нататък, член на Националния съвет на Клуба на репресираните: "За първи път - казва господин Шумков - по тази тема за лагерите излиза книга, която е направена исторически, с използване на материали от архивите. Като човек, преживял всичко това, което е описано тук от авторите, смятам, че то е най-пълната досега информация за лагерите, въдворяването и интернирането".
Приключвам с цитирането. Още веднъж искам да подчертая, че добре съзнавам драмата и на присъстващите тук в залата, и на хилядите българи, пострадали и преди, и след 9 септември. Но много ви моля, нека да не спекулираме с тази трагедия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да се подведа от тона на някои хора от левицата, за да отговоря по адекватен начин, а ще се опитам да се придържам към този тон, към тази атмосфера, с която бях решил да изляза на трибуната.
Когато излизам да се изказвам по този закон, аз си давам сметка, че той крие още несъвършенства. Аз съм един от хората, които създадохме съюз "Истина" срещу несъвършенствата на приетия от Великото Народно събрание Закон за гражданска и политическа реабилитация на репресирани лица. Този съюз се създаде с надеждата, че чрез истина и справедливост ще може да се хвърли мост над пропастта, която разделя българското общество, точно с идеята да се върви към национално помирение, към едно по-достойно бъдеще изобщо на нашия народ. Това ни вдъхновяваше и аз не съм изменил на тази линия и досега. За съжаление хората, които искат да заличат миналото, не желаят да извървят своя път. Не може да се заличи миналото, уважаеми колеги, то присъства и днес тук, в тази зала. Тази пропаст присъства и тя ще гнети и бъдещите поколения. Не може 160 български свещеници да лежат на незнайни места, убити, и патриархът на българската църква не желае да постави въпроса да се каже къде са гробовете им. Не може да има 20 хиляди безследно изчезнали. Отговорността поемате, много хубаво, но с тази отговорност задължете хората да посочат включително лобното място на моя баща, който никого не е убил и който дори е бил защитник на хора, които са водили съпротива в периода на Втората световна война.
Но когато вие засягате въпроса за криминални, моля ви, не ни оскърбявайте. Няма да се намери комисия, няма да се намерят хора от репресираните, които да приемат в своите редове криминалните, които били тръгнали през граница, за да се отърват от съдебно преследване.
Аз излизам в защита преди всичко на моите колеги, на тяхната чест - летците-изтребители майор Бошнаков, капитан Русев, поручик Йорданов, оправдани от съда, когато са били обвинени за това, че са били заговорничели, когато двама летци избягаха със самолетите си, оправдани - подчертавам - от съда. Майор Бошнаков с осем победи над небето на София, едва спасил се с парашут, омотан около шията му. Започват преследванията на семействата и тези трима хора се прощават със семействата си и тръгват през граница, защото нито могат да осигурят материалното им съществувание, нито могат да им осигурят спокоен живот. Затова тръгват през граница.



Аз не мога да не упомена, когато се спомена за пенсиите, отнети за фашистки прояви, живее още в Разград инвалидът и с едно око, подофицер, който е загубил зрението си и е осакатен на фронта в Унгария. И който задочно от Народния съд има една година условно, което за процедурата на народните съдилища значеше абсолютна невинност. И на този човек от 1951 г. му е отнета военноинвалидната пенсия. И до днес живее само от подаянията на хората като прокълнат от съдбата.
Не мога да не упомена тези случаи, когато вие не желаете да слагаме пръста на раните. Вие не желаете да се разкрие миналото. И не разбирате, че пътят към бъдещето минава през това минало. Защото аз съм уверен, че с много хора от левицата няма какво да ни разделя освен именно това минало и критерият и оценките за това минало.
И нека уважаемият господин Първанов, български историк, със заслуги, несъмнено, към историята, нека не си служи с тази форма на история, която фактически представлява последния съвременен начин за политическо насилие.
Знаете ли, господин Първанов, как се квалифицираха вдовиците на избитите хора след 9 септември? Имаме един куп свидетелства от тези нещастни жени, които неподдавайки се на опитите да използват това, че са вдовици, от властващите в техните места, ги изпращат в Ножарево и в другите лагери за "битово разложение с криминална оценка". Или за другите, които ги квалифицираха като "криминалисти". Затова са числата така. А ние ги знаем числата, защото сме ги изживели заедно с тези хора.
И заради това като историк и ние като граждани на тази страна искаме ли да хвърлим мост към бъдещето, искаме ли като граждани на страната занапред да подготвим друга атмосфера, друго битие на нашия народ и на потомците ни, нека прочетем докрай и да дадем истина и справедливост за тази жестока епоха, която сме преживели. (Ръкопляскания в дясната страна на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика ли желаете думата?
Искам да уведомя, че СДС има общо 6 минути. Народният съюз има 13 минути.
ИВАН СТАНЧЕВ (СДС): Благодаря.
Нещата смятам, че тръгнаха добре и тръгнаха коректно. Вносителят Неврокопски поясни, че става въпрос само до уточняване на така съществуващия закон. И тези неща са породени от самия живот, от самата практика. Това са проблемите, с които се сблъскваме в Централната комисия за политическа и гражданска реабилитация. И вътре има четирима представители, заместник-министри на силовите министерства.
Това предложение не е направено само от наша страна. То е направено със съдействието на същите заместник-министри.
Дали са уточнени от юридическа гледна точка, дали са прецизирани и някои текстове или не са, не там е проблемът.
Смятам, повтарям го, че тръгна добре. Защо вие, отляво, политизирате нещата? Ние не го направихме, ние тръгнахме по друг път. Вие предизвиквате да ви се отговори. Ами истината е страхотна!
Господин Първанов, не споделям и не приемам така изнесените цифри от Вас. Вие цитирате една книга, ползвате нещо, до което са стигнали авторите на книгата. Но това ли е цялата истина? Задължавате ме и ще Ви кажа. Само безследно изчезналите през есента на 1944 г. са 19 хиляди и нещо, близо 20 хиляди човека. И това е осчетоводено, т. е. за тях има данни във Вътрешно министерство.
Разбира се, ние допускаме, че не всички са осчетоводени. Трябва ли това сега да го говорим тук, когато става дума за нещо твърде елементарно? - Допълване на един набързо приет закон. Може ли един човек, който е тръгнал да преминава границата и е хванат и съден по чл. 155, да има начини да влезе в някакво обезщетяване, да получи такова, а друг, който е извършил същата постъпка и е съден по чл. 155а, между 200 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ИВАН СТАНЧЕВ: Така е, господин председател! Обаче много време има оттогава досега, 50 години има.
Благодаря Ви. Смятам, че ще проявите разбиране, Вие сте културен човек.
Да, трябва ли да говорим тези неща? Няма. Всичко влиза вътре. Само едни хора, които по един или друг начин са изпуснати, просто не е редно, не е морално, действително не е честно те да не бъдат вместени в този закон.
Допусната е една грешка. Хора, които са безследно изчезнали или са изпълнени смъртните им присъди. А всички други...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Изчерпвате времето на вашата група.
ИВАН СТАНЧЕВ: Недейте на групата. А всички хора, които са убити, повтарям ви, в присъствие на близките си, на обществено място, не влизат вътре, или на които близките са се потрудили да намерят тленните останки и вътре има огнестрелна рана, данъчните власти не признават.
Това ли трябва да говорим? И да правим...
Смятам да преминем по същество към закона и да се опитаме да го направим добър закон. Ако трябва, дайте време за второ четене, когато ще бъдат изправени тези грешки, които вие ще забележите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Китов от Народния съюз. Народният съюз има 13 минути. СДС има 3 минути. ДПС има 13 минути.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Великото Народно събрание прие с гласовете на някои от тук присъстващите Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица. С този закон Великото Народно събрание осъди като институция репресията, каквато и да било тя. Естествено е, че всеки един закон може би има известни пропуски. Именно тези пропуски сега този проект се опитва да попълни.
Според мен, а и не само според мен, основният работен орган на събранието са неговите комисии. Там много бавно, много задълбочено всеки един проектозакон внимателно се обсъжда.
Ние чухме в началото какво беше заключението на двете работни комисии. Аз приемам, че наистина може би има някои пропуски, които на второ четене спокойно биха могли да бъдат изправени от юридическа гледна точка и по същество. Но, съгласете се, че тези пропуски, които съществуват в стария закон, аз считам, че е редно... защото ние не променяме смисъла, духа на стария закон, той съществува. Ние просто запълваме една празнота.
И аз мисля, че просто залата залитна в един политически инат, който за сетен път показа, че емоциите тук са повече от разума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на Юджел Атилла.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители!
Днес обсъждаме изключително деликатна тема. Изключителна по своя характер. И когато чувам определени изказвания ми се струва, че не се намирам в демократичен парламент. Струва ми се, че се намирам в живковски парламент.
Към реалността ме връщат някои изказвания на опозицията. И тогава идвам на себе си и си мисля, че не е онзи парламент.
Чухме добри призиви. Чухме добри идеи и от разумни колеги и от БСП - помирение, национален консенсус. Чухме и следното: да забравим миналото.
Аз ще ви приведа една идея, която е преминала през вековете и се е установила като следния извод: народ, който забравя миналото, е обречен да няма бъдеще. Народ, който забравя миналото, е обречен да преживее същото. Затова на госпожа Томова ще кажа това: уважаема госпожо, ние не желаем да забравим миналото. Ние ще извлечем всички поуки от това минало.

Какво да забравим? Да забравим възродителния процес? Кажете! Господин Първанов - отличният историк, всичко друго спомена, но не спомена един изключително ужасен период за България, пет години тъмни, мрачни. Господин Първанов - асистент по история, вие градите вашата история по художествени измислици, романи, повести и поеми. Историята се гради от факти, дами и господа от левицата. И сигурно господин Първанов много добре си спомня този процес.
Господин Първанов иска да постави китка пред загиналите. Господин Първанов ще тръгне първо да постави китка на паметниците в Момчилград, в Корница, Ябланово, Каолиново, Тодор Икономово. От какво умряха тези хора? От какво загинаха?
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): От хубаво.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: Браво, господа от левицата! Елате и го кажете оттук, от трибуната, господин Мулетаров! Споменавам ето тук, от микрофона, да чуе цяла България: досега уважаваният от мен юрист господин Мулетаров ме репликира "от хубаво!".
А какво представляваше възродителният процес специално за мен? За да бъдем много откровени, шаблони няма да ви приведа. Шаблони няма да има!
Към края на ХХ век и в началото на ХХI век, вижте, да се сменят имената на българските граждани! В какви средни векове ни връщате, господа, в какви тъмни дебри ни връщате? И ако погледнем, спомнете си и си помислете най-сериозно: кой от вас има право на своето име и на кого е това право? Момчето, което беше само почти юноша тогава - Юджел Атилла - 1984 г. получи един жесток шамар. Защото знам следното, господа: моето име дори не е мое, то не е подвластно на мен. Когато аз получавам моето име, не познавам никого друг, освен дъха на майчиното си мляко. Това не е мое право, това е право на моите родители. Коя божествена сила, чие провидение, коя е тази огромна власт, която се дава на някой да смени моето име? Кое е това човешко право? Това е правото на моята майка и на моя баща. Никого не познавам, дори не чувам още тогава, когато на мен ми се дава име.
Представяте ли си едно съзнателно момче, един съзнателен човек, който вече разсъждава, на което да му се отнеме името? Представяте ли си какъв ад беше това? Все едно да убиеш жив един човек, жив да го убиеш!
После говорим за тези имена. Тези имена дори след нашата смърт не са ни подвластни, господа! Те остават на онези камъни, които продължават да съществуват, когато и нас вече ни няма. Вие посегнахте и на тези камъни. Вие отнехте имената дори на мъртвите.
И говорим ние за един "прекрасен социалистически строй", "напреднала техническа нация" - обявяваше Тодор Живков, и в края на ХХ век какво извършихте?
И се опитва господин Гинчо Павлов да изненадва парламента с различни законопроекти, да отнеме правото на тези хора днес със закон да говорят своя език, онова, което с танкове, с полиция, с армия се извършваше. Забележително явление е господин Гинчо Павлов - да отнеме и двойното гражданство, да отнеме гражданството на българите зад граница. Доживяхме и това явление. Не знам какви сенки го мъчат и какви ужасни кошмари в сънищата господин Гинчо Павлов, или иска да се отчете пред своята партия, но ми се струва, че може би има и умни хора от вашата партия да ви кажат: недейте я излага постоянно с такива антиконституционни текстове, господин Павлов.
И днес, когато говорим за помирение, добре, чудесна е идеята. Как да се помирим, господа? България е бременна от престъпници от висок политически ранг, престъпници по възродителния процес, които са и сред нас и с които ние ще градим какво бъдеще пак - светло? Какво друго още по-светло изградихте вие?
Как да вървим напред, господа, когато министър се назначава във вашия кабинет един от идеолозите на този възродителен процес? Кажете, господа, как? Какво искате да направите с това? Какъв е този знак от миналото, кажете?! Какво представлява?
Да, ние знаем какво представлява. Носителят на тези националистически идеи сте вие, господа. Шеста година, шеста година българските турци се опитват да преминават през онези мостове на дружба и доверие, които никога, отпреди 600 години изградени, не е разрушил, а вие се опитвате да ги разрушите за 50 години.
Вие не познавате народа си, господа политици от БСП! Кога българският народ и турците, граждани на България, са били скарвани? Кога са били скарвани? 700 години живеят заедно, 700 години! Взели са толкоз от себе си, такава обща култура са изградили!
Гинчо Павлов ще изчисти българския език от турски думи! Как ще го направите, господа, как ще го направите? Ако нас вие искате да ни глобявате от 10 до 200 хиляди лева, вие трябва да бъдете глобявани с милиарди. Кажете как ще го направите! Чудя му се на господин Гинчо Павлов как ще успее да изчисти езика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да говорите по законопроекта!
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: И когато говорим за възродителния процес, кой е осъден по възродителния процес, де го тоя, осъдения? И ще вървим напред! Как, господа? Как ще вървим напред? Ще се прегърнем с бившите си престъпници, така ли?
Милион и половина народ преживя ужас пет години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Милион и половина.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Два милиона.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: Милион и половина преживя ужас. Ние сме свидетели на това. Ние претърпяхме целия този ужас. И си позволявате от тази трибуна да обявявате този народ - честен, скромен, мирен и трудолюбив - че може да гласува от една община в друга, да фалшифицира избори. Представете си, и това преживяхме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Атилла, моля да говорите по законопроекта! Моля да говорите по законопроекта!
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: Днес начело на Българската социалистическа партия е най-реакционната нейна върхушка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Атилла! Господин Атилла, ще ви отнема думата! Говори се по законопроект!
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: Днес никой не може да ми отнеме правото да говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще ви отнема, защото има правилник! (Силен шум в залата)
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: Днес начело на Българската социалистическа партия е най-реакционната нейна върхушка, най-реакционната от своето съществуване, онази, която не зачита никакви принципи - нито човешки, нито морални, нито традиции, бит и обичаи. Днес съвсем спокойно мога да оприлича тази върхушка с раждането на подобна такава 1933 г. в Германия. Истерията, която се възобновява срещу българските граждани от турски произход, може да бъде оприличена само с една такава истерия. Представете си, Хитлер поиска от нацията, Хитлер поиска от нацията разрешение да се разправи с евреите. Това вие се опитвате да правите.

Може би не ви хареса моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има си хас да ни хареса! (Смях от мнозинството)
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: Господин Сендов каза: "Има си хас!". Ще ви преведа думите на един голям политик, който на вас сигурно не се харесва, но на целия свят много се харесва и това е един голям пример - Чърчил, не Сталин. "Фашизмът - казва той - е десен комунизъм, а комунизмът - ляв фашизъм!". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има госпожа Валентина Георгиева.
ВАЛЕНТИНА ГЕОРГИЕВА (ПГДЛ): Господин Атилла, аз Ви моля, когато застанете на тази трибуна друг път, да не забравяте, че се намирате в българския парламент. И когато говорите за българския народ, говорете като за български народ, а не за български народ и турски граждани. Защото всички сме граждани на България. И когато говорите за историята на България, недейте да казвате: "вашата история", а кажете "нашата история". Защото България е една и ще бъде винаги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Гинчо Павлов.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, току-що приключилото изказване мина под мотото "Ода за Гинчо Павлов", за което съм благодарен, тъй като от времето на взривовете на гара Буново, Пловдив, "Дружба", "Слънчев бряг", "Златни пясъци", от времето, когато тази терористична организация стана основа за сегашното ДПС, лидери от тази терористична организация, които тровеха водата в определени села, сега още са лидери на ДПС по места. От това време, колеги, при нас има една такава максима: "Всичко, което не се харесва на ДПС, е полезно за България!". Затова аз съм благодарен от изказването на господин Атилла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Господин Атилла, аз помня добре тези пет години, за които Вие споменахте, познавам добре и други пет века от българската история. Възродителният процес, смяната на имената беше едно тежко престъпление не само по отношение на българските мюсюлмани, но и по отношение на цялата българска нация. Сега обаче, уважаеми господа от ДПС, върви нов възродителен процес, защото вие се опитвате да промените насилствено националното самосъзнание на българските мохамедани от Родопите. Това е недопустимо.
За тези шест години вие не правите нищо друго, освен да човъркате тази наистина стара, тази тежка рана - възродителният процес. Населението от смесените райони страда много: страда икономически, социално и духовно. Но вие не направихте нищо, за да помогнете на това население. Българската социалистическа партия и демократичната левица за първи път за последните пет - шест години решават реално проблемите на това население и от Кърджали, и от другите райони. За първи път от години насам реално е изплатен тютюнът, уважаеми дами и господа. (Шум и реплики от ДПС) За първи път се осъществява една дългогодишна мечта на това население - да се отворят нови гранични контролно-пропускателни пунктове, да се възроди икономиката на това население. Ето това ерозира почвата под краката на една етническа партия, каквато е Движението за права и свободи, ето защо и вие така губите своето самочувствие и излизате от търпение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за дуплика има господин Атилла.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Такъв хубав въпрос нямах чувството, че може да ми се зададе от господин Първанов. Но, подред.
На госпожата - категорично, в български парламент съм, госпожо! В български, но не в болшевишки! На Вас - толкоз.
А на господин Гинчо Павлов - с едно изречение: вижте на най-грозния пример на младата демокрация българска, доколкото я имаше. Най-грозният пример, господин Гинчо Павлов - аз може да съм млад в политиката, но не забравям, - Вие сте онзи грозен пример. Вижте президента на Разградската република господин Гинчо Павлов! Ето го! Кой е обявявал някоя част от България за отделна от България? Ето го Гинчо Павлов, президентът на Разградската република (ръкопляскания от опозицията), зад който обаче никой не тръгна - нито следствие, нито прокуратура. Ако го беше казал някой Хасан, Осман или Юджел, щяхте да видите какво щеше да се получи. Ето го грозния пример.
На господин Първанов - не ние сме се подигравали с това население, господин Първанов. Казвам подигравали, защото 8 български правителства - Вие сте историк, но отново демонстрирахте нищожни знания, - 8 пъти на това население български правителства сменяха имената. Знаете ли го това?
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: На кое население?
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: На Рило-Родопския масив, господа. Осем пъти вие се подигравате на този народ.
ДОБРОМИР ЗАДГОРСКИ (от място): На кой народ бе, Атилла?
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: На част от българския народ, Вие много добре знаете, на мюсюлманите от Рило-Родопския масив!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Времето изтече. Времето изтече. (Изключва микрофона на Юджел Атилла)
Давам думата на народния представител Стефан Стефанов.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): С моето изказване няма да отнема и три минути, тъй като след мен има хора, които имат...Ще кажа само няколко думи по същество. Искам да маркирам само няколко допълнения към всички тези неща, които бяха казани от трибуната, които считам, че трябва да бъдат внесени, всички, които бяха казани, преди второто четене, за да бъдат допълнени.
Към чл. 5, където се казва, че обезщетенията се предявяват пред Министерския съвет в тригодишен срок - нещо, което бяхме гласували в предишното Народно събрание, - считам, че този член трябва да отпадне и тези права да бъдат предоставяни, докато има хора, които да ги предявяват. Защото непрекъснато излизат нови данни, които ограничават хората, които са ги открили по-късно.


А също така удължаването по чл. 6,лицата, които са получили обезщетение по силата на 38-мо постановление на Министерския съвет от 1990 г., би трябвало да бъдат изравнени с тези, които са получили обезщетенията по силата на този закон.
Също така смятам, че е неуместна датата 12 септември, тъй като тя не е историческа дата, а 9 септември. Дори би трябвало да се сложи една по-ранна дата, тъй като убийствата са започнали още със слизането от гората на партизаните, още с влизането на съветски войски в българската територия. И има данни, които историците би трябвало да потвърдят и които са без съмнение, които могат да бъдат доказани. Така че нека да се помисли и за дата 7 септември, когато започва реално извършването на убийства в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Следващият оратор е господин Моньо Христов.
Искам да обърна внимание, че наближава 14 часа и ако изказванията продължат, няма да имаме възможност да гласуваме закона.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! Бих се обърнал към вас само с няколко думи, именно за да има възможност да се гласува законът. Аз поисках думата във връзка с това, че господин Първанов насочи фактически закона, който ние днес трябваше да гледаме, в едно русло - да разглеждаме историята на България. Изказващите се дотук в голямата си част също направиха прочит.
Аз се обръщам към вас от левицата с едно желание. Вижте, аз разбирам, че много от нещата, които се говорят тук, са болезнени за вас, че ви натискат върху партийната струна. Обаче става дума, още един път го повтарям, за един процес, който е започнал през 1991 г., един закон, който е влязъл в сила в 1991 г. В края на краищата голяма част от вашите ръководители влязоха в църквите и започнаха да се кръстят. Или станаха вече така наречени носители на християнски ценности. Вашата партия изповядва така наречения хуманен социализъм. Къде е вашата хуманност? Замислете се върху това!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Демократичен социализъм, не хуманен социализъм.
МОНЬО ХРИСТОВ: Да, вярно е, демократичен социализъм, но той сигурно включва, господин Орсов, и хуманността.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Включва, разбира се!
МОНЬО ХРИСТОВ: Включва, нали? Аз се обръщам особено към онази част от депутатите, които са по-млади и които може би не искат да възприемат тезите, които бяха изложени дотук. Разберете, ние не искаме нищо друго освен допълнение към този закон. Ние не искаме разширение на права, ние не искаме нашите бащи или нашите деди да станат като бившите активни борци. Разберете го това! Но ние искаме чисто и просто това, което не са могли тези хора да получат като обезщетение поради недостатъците в закона, да бъде прието. Защо сега тук трябва да си говорим неща, които господин Гайтанджиев каза, че са били изговорени през 1991 г. Да, били са изговорени. Сега също можем да ги повторим. Можем да минем в още по-големи остроти и реплики. Но в края на краищата ние желаем, а сигурно и вие желаете да няма ощетени хора. Нали се наричате, още един път повтарям, хуманисти. Защо? И от тази гледна точка мисля, че е нормално този закон да бъде приет.
Имам само една реплика към господин Първанов, да го попитам, но виждам, че го няма: след като той ни прочете тази история, той не каза дали е за или против тези предложения. И все пак мисля, че трябва да го каже.
Господин Димов, вижте какво ще Ви кажа: на Вас са Ви забранили да се обаждате и да говорите и сега не използвайте да се обаждате от място.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Кой ми е забранил?
МОНЬО ХРИСТОВ: Ами кой - партията Ви е забранила да вземате отношение и да се качвате на трибуната. Моля Ви се!
Така че още един път се обръщам към вас само с това желание: дайте да приемем тези поправки на първо четене, да направим всичко възможно на второ четене да обхванем именно ощетените случаи, тези, които не са могли досега да получат своите обезщетения, и по този начин ще направим нормалния прочит на историята. Нормален прочит като хора нормални.
Мисля, че не би трябвало да се нажежава обстановката от това, че имаме някои принципни, някои идеологически, някои икономически различия. Ние затова сме опозиция, за да можем да отстояваме своите виждания. Но тук този принцип не бива да се схваща на всяка цена, че: защото опозицията го предлага това! Просто трябва да се възприеме, че в края на краищата хора българи искат заедно всички в този парламент една репресия, едно ощетяване на гражданите, на българския народ да бъде избягнато. Това е важното в случая. А не изхождайте от това, че опозицията го е предложила.
Още един път ви го казвам, защото, вижте, ще ви дам един пример с един човек. Константин Пътников от Казанлък беше осъден от Народния съд с 20-годишна присъда. След това отново осъден на 20 години. Сега в момента Върховният съд му отмени първата присъда. Е, кажете той пък с какво ще бъде обезщетен. Защото изобщо не е бил виновен. Виждате какви казуси стоят за решение от нашето минало. Стоят и ако някой мисли, че те ще останат нерешени, горчиво се заблуждава. Дайте да решим днешния казус, за да можем наистина да направим една крачка напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Гюлбие Реджеб.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Днес ние разглеждаме една много деликатна материя. Пред нас е Закон за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Още в началото искам да кажа, че законът, който беше приет от Великото Народно събрание, едва ли не беше глътка въздух за всички онези, които бяха потиснати от тоталитарния режим, така наречен от мен, убийствен режим в Република България. С тази глътка въздух ние малко или много дадохме наистина малко успокоение за сърцата на всички онези, които бяха унижавани, потиснати, убивани от комунистическите куршуми на онова време.
Искам да започна с това и наистина този горещ спор тук по тази материя е срам и позор за българския парламент! По такива деликатни теми аз очаквах в българския парламент да има консенсус. Защото тези, които гласуват против такъв един законопроект, значи отричат този тоталитарен режим. а не искам да спра на тези, които гласуват против, че напълно отричат възродителния процес. Защото всички ние знаем какви бяха последствията за целия български народ от тези ужасни, черни години.
В чл. 2,т. 2 се предлага след думите "вреди" да се добави "за всяка форма на репресия". Уважаеми колеги, ние всички тук трябва да имаме особено уважение към репресираните в България. Защото те къде с кръвта си, къде с мъката си, къде със сълзите си, господин Първанов, написаха историята на България. И точно затова ние наистина сме длъжни да ги уважаваме. А какво значи тук, че ще бъдат еднократно обезщетени? Иска ми се да кажа днес, че един живот никога не би се заменил с пари или с обезщетение. Но това обезщетение наистина донякъде ще покаже това, че ние мислим за това минало и наистина осъждаме това минало, че всички онези, които са загубили живота си, и всички онези, които бяха интернирани, попълниха затворите на България, днес ние с особена почит и уважение разглеждаме този законопроект и би трябвало да го приемем.


Иска ми се от друга страна да кажа, че тези хора дадоха най-ценното от живота си. Те дадоха живота си. Как можем да забравим това минало, питам аз, господа, онези, които отричат тоталитарния режим? Не искам да ги назовавам с имена. Как можем да забравим това минало, когато един убит с осем куршума в сърцето - моят вуйчо, в смъртния му акт пише: "кръвоизлив в сърдечната област"? И до ден-днешен не е получил обезщетение. Има двама сина - осми и девети клас момчета и те страдат, защото останаха без баща. Какво ще отговорим на онези родители, които загубиха 18-месечното си бебе? По какъв начин? Какво ще им кажем? С национално помирение! Да, с национално помирение, но осъждайки всички ония, които убиваха хората. Единствено тогава ще има помирение. И когато наистина ние успеем да се извиним на тези, които страдаха години наред, независимо какви бяха те. Независимо от това, каква религия изповядваха и т.н. Никога не бива да забравяме това и ще бъде срам и позор, господин Гинчо Павлов.
Иска ми се да кажа, че народните представители от Парламентарната група на ДПС всяка година поднасят цветя на паметника, издигнат в чест на жертвите на тоталитарния режим, а не на възродителния процес. Забележете, Момчилград! Там има писани имена на десетки души не само с български имена, а с най-различни имена. Ние имаме възможността днес наистина да почитаме тези хора. И да кажем: "Не на комунизма! Не на репресията!" И "Не на шовинизма!" - наистина! Нека всички да се успокоим и да кажем, извличайки поуки от миналото, че ще живеем. Защото забравим ли миналото, нямаме бъдеще на тази земя. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата по процедура господин Неврокопски.
ИВАН НЕВРОКОПСКИ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Виждам, че вече времето изтича, а има още хора, които трябва да се изкажат.
Затова предлагам да удължим времето до гласуване. Има още, предполагам господин Вълканов и тук още един-двама души. Да можем да приключим за 15-20 минути и да гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедурно предложение за продължение.
Който е съгласен, моля да гласува.
От общо гласували 215 народни представители, за - 97, против - 104, въздържали се - 14.
Предложението не се приема.
Има думата професор Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Уважаеми колеги, в началото аз помолих за помирение. Но господин Атилла и госпожа Осман ме принудиха да се изкажа.
Уважаеми колеги, преди това аз бях решил да подкрепя - категорично. Сега се колебая. Но по време на разсъжденията ще взема своето решение и ще ви кажа защо. В какво съм притеснен?
Притеснен съм, че господин Атилла и госпожа Осман непрекъснато поставят въпроса - "Да не забравяме! Да не забравяме! Да не забравяме!" (Неодобрителни реплики от блока на опозицията)
Моля ви, никого не репликирам!
Той постави въпроса "да не забравя своето минало". И аз най-искрено се покланям пред него, защото нещастието е лошо нещо. А аз да му кажа ли, че моят прадядо е бил Стоян Търговски, един от богатите хора в Родопите и когато са потурчвали е трябвало да прескочи през Родопите, Средна гора, Стара планина, за да отиде в един дол.
Господа, нищо няма да излезе, ако ние не кажем: "Да се поклоним и да забравим!" Само тогава можем да дойдем до мъдрост, защото мъдростта изисква да забравим.
И аз точно в тоя дух казвам, господин Атилла - именно, да забравим, ще гласувам "за" закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Неврокопски.
ИВАН НЕВРОКОПСКИ (НС): Уважаеми колеги, тъй като не пожелахте да удължим времето, аз ви моля всички да се обединим около една обща позиция - да гласуваме този закон, а пък другите неща, които, както беше казано, че има някои пропуски, на второ четене ще можем да го гласуваме.
Аз още веднъж се обръщам към всички, защото тук не се касае за някакво разширяване на кръга на репресиране. Тук са пропуски на хора, които трябва да бъдат реабилитирани. И ако вие не гласувате сега, то показва, че вие не осъждате това, което е извършено спрямо тези хора. Защото една част бяха политически реабилитирани, а искате другите хора, които също са репресирани да не получат тази реабилитация.
Моля ви всички да гласуваме законопроекта на първо четене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вашето предложение е да се прекратят разискванията и да се премине към гласуване.
ИВАН НЕВРОКОПСКИ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има такова процедурно предложение - за прекратяване... (Шум и реплики в залата)
Щом се прави процедурно предложение, аз ще го подложа на гласуване. Трябва да ви кажа, че има записани и ще дам думата по един от записаните от всяка парламентарна група и времето ще изтече.
Моля, който е за прекратяване на разискванията, да гласува.
От общо гласували 211 народни представители, за - 117, против - 67, въздържали се - 27.
Приема се предложението.
Давам думата на Илко Савов от БСП.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ОПОЗИЦИЯТА: Нали беше за прекратяване на дебатите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: След прекратяването има право да се изкаже по един от парламентарна група.
Има думата Илко Савов. От СДС има 1 минута.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ОПОЗИЦИЯТА: Няма да се изказваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма да се изказвате? Ще дам думата на представител от ДПС.
Заповядайте, господин Савов.
ИЛКО САВОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Когато гласуваме този закон аз не мога да не се сетя за призивите на моя колега Моньо Христов, който непрекъснато се обръщаше към младите хора от нашата парламентарна група. По едно стечение на обстоятелствата, а може би не съвсем заради това, мои връстници са и госпожа Гюлбие Осман, както вероятно и господин Атилла.
Ето защо, когато изпълняваме това решение - прекратяваме разискванията и гласуваме този закон, аз не мога да възприема вашите аргументи и начинът, по който вие, колеги Осман и Атилла, се опитахте да ме убедите в правотата на вашата теза.
За времето, за което говорите, госпожо Осман, ние с Вас сме вършили едно и също нещо - били сме студенти - и Вие, и аз. Днес Вие имате дъщеря, аз също имам дъщеря. И ми се иска нашите дъщери и синове, надявам се вбъдеще, да живеят в едно друго време. Да не са принудени под натиска на миналото, защото ние помним и едно по-различно време с още по-страшни призраци, да определят начина на нашето гласуване, да определят нашето мислене.
Аз съм дошъл в този парламент сега да работя за нещо съвсем различно. И аз мисля, че и Вашето присъствие тук, и присъствието на колегата Моньо Христов, е насочено в съвсем друга посока. Заповядайте в Комисията по младежта, спорта и туризма. На нас ни предстоят много по-важни неща - приемането на Закон за младежта. Защо той отсъства от нашето законодателство? Това ще вълнува, ако не днес нас, то утре нашите деца. Но ние пречим, спъваме тази дейност. Предлагаме на гласуване закони, които нямат нищо общо с дневния ред на страната, само за да постигнем една нова конфронтация, да възбудим един нов конфронтационен потенциал в обществото и да не приемем това, което ще бъде нужно на нашите деца утре.

Ето защо аз не мога да бъда убеден с такива аргументи и с този тон на поднасянето им да подкрепя този законопроект.
Мисля, споделил съм и със свои колеги, които са на същата позиция, утре, когато влезе в сила един подобен закон, аз не мисля, че той ще уреди всички рани, зейнали в нашето общество. И мисля, че ролята ни на народни представители, изпратени от различни социални групи на нашето общество тук, в парламента, не е да разравяме стари рани, а ролята ни е да търсим път за България в бъдещето. И аз мисля, че нашето поколение, моето, на господин Атилла, на госпожа Осман, на Моньо Христов е призвано да върши това.
Ето защо аз мисля, че този закон не бива да бъде подкрепян от хората от моето поколение независимо от цвета на парламентарната група, към която принадлежат, защото пречи на решаването на най-важните проблеми в страната, за които сме изпратени тук.
И, струва ми се, че ще се съгласите с мен, уважаеми колеги, ако тръгнем отново да ровим из миналото на България, ние ще намерим неща, които не харесват не само на нас, не харесват на вас, не харесват на почти всички хора в обществото. Ето защо призовавам ви съвсем искрено и откровено, нека да оставим този подход към законодателната ни дейност, нека се ориентираме към сериозни и важни проблеми, които изискват незабавно решаване, уреждане на трайни отношения между хората в нашето общество. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Татарлъ има думата.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): За да не попреча на гласуването, ще кажа само две думи.
Движението за права и свободи навремето подкрепи Законопроекта за репресираните и сега ще подкрепи, и обвиненията за тероризъм към ДПС нямат никакво основание, нито обвиненията към Доган, нито обвиненията към мен, нито към Атилла, нито към Гюлбие. Този законопроект поставя на изпитание демокрацията. Ние ще видим кой на какви позиции е.
Аз приканвам всички да подкрепим законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ангел Димов за реплика. (Шум и реплики от опозицията) Втора реплика. (Шум и реплики от опозицията) Добре, защо викате? (Шум и реплики от опозицията) Не е вярно, не е вярно.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Първо, взимам думата, за да кажа, че никой не ми е забранявал да се изказвам от тази трибуна, но аз винаги съм гледал отговорно, когато застана да говоря от тази висока трибуна и винаги се готвя предварително, ако сте забелязали, господин Моньо Христов. Щом като ме предизвиквате да говоря, ще ви кажа. Аз съм против приемането на този закон. По този въпрос съм говорил подробно по-миналата година и това е издадено в моите речи - защо съм против.
Второ, сега искам да допълня защо съм против. Защото смятам, че този законопроект е за купуване на избиратели в чест на президентските избори.
И трето, защо този законопроект не включва политическите репресии след 1990 г.? На Георги Атанасов, на Стоян Овчаров, които вие ги тикнахте в затвора незаслужено. (Шум и реплики от опозицията) И за селяните, които тормозехте.
Искам и още нещо да кажа. От тази трибуна трябва да се говори много внимателно, Петко Илиев, а не кръчмарско красноречие тук да се произнася и да се наричат нашите хора убийци. Трябва да държите сметка на думите си, когато застанете тук да говорите. (Реплики от опозицията: Това не е реплика) Това е реплика, реплика е, за да покажа защо съм против този законопроект. Благодаря за вниманието. (Бурни реплики от Народния съюз към Ангел Димов)
Уважаеми господин председателю! Аз протестирам срещу тези навиквания, които ми правят от Народния съюз!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
АНГЕЛ ДИМОВ: За тези шест години вие взехте над 1 милиард и половина лева за репресираните - толкова, колкото активните борци против фашизма не са взели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, господин председател! Аз мисля, че е редно да се изслушваме и моята реплика е следната. Господин Моньо Христов призова и уважаваната от мен народна представителка от ДПС госпожа Реджеб призоваха към разбиране. Аз мисля, че разбирането трябва да бъде проявено. Трябва да бъде проявено обаче в каква посока, уважаеми дами и господа? В посока на отчитане на морала на всеки един. Паметта на моя баща ме задължава да ви кажа следното. Той беше един от тези хора, които са се борили за справедливост. Той беше един от тези хора, който не пожела да бъде активен борец. Той беше един от тези хора, който не ми даде привилегии и беше против привилегиите на другите, заради такива неща.
Ето затова аз днес, признавайки паметта на всички, които са се борили за справедливост, няма да гласувам против, но ще се въздържа, уважаеми дами и господа. Ще се въздържа с разбирането, че трябва да има уважение, но не мога да приема привилегиите, които се предлагат, не мога да приема предимствата, които се предлагат.
Ето затова призовавам моите колеги да се въздържат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Трета реплика господин Колев. (Шум и реплики от опозицията)
МИЛАНЧО КОЛЕВ (ПГДЛ): Дами и господа народни представители! (Реплики от опозицията: На кого правиш реплика?) На господин Татарлъ.
Ще ви кажа, господин Татарлъ, че от тази трибуна днес ние бяхме свидетели на един политически митинг. За голямо съжаление голяма част от господата от опозицията, които се изказаха от тази трибуна, пледираха, че те са за национално помирение, особено на господата от ДПС. Даже аз искам да отбележа, че тук някои от тях за първи път ги виждам в пленарната зала, от Байра¬ма насам те не са се появявали, но се появиха... (Реплики от опозицията: Ти кой си?) Аз много добре знам кой съм, господине, но вас не ви познавам. От Байра¬ма насам не се бяха появявали тук на тази трибуна и се опитаха отново да всеят онази вражда между различните слоеве в българския народ, включително и господин Татарлъ, който много добре знаем, че е един от идеолозите на възродителния процес (бурна реакция от опозицията), един от помощниците на господин Пенчо Кубадински.
Вие, господин Татарлъ, ако имате малко съвест от тази трибуна за помирение няма да говорите, защото вие хвърлихте искрата на възродителния процес. Ако вие наистина имате малко съвест, ще престанете да говорите от тази трибуна, когато става дума за забравяне на миналото. Но аз си мисля, че миналото наистина ще трябва да бъде забравено.
Но искам да отбележа, че някои господа от Движението за права и свободи изглежда не ходят сред своите избиратели. Ако отидете, господа, ще видите голямото разочарование, което е обхванало тези хора именно от това, че вие постоянно хвърляте враждата, сеете вражда между българския народ. Но който сее ветрове, ще жъне бури. Но за голямо съжаление вие изглежда това не го разбирате.
Искам да отбележа и това, че някои хора от тази трибуна говорят като на комсомолско събрание и като на комсомолски митинг. А за господата от опозицията искам да отбележа, че те като че ли са още под влиянието на снощния си митинг.
Не по този начин, господа, ще има помирение. (Шум и реплики от опозицията и тропане по банките)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето ви изтече.
МИЛАНЧО КОЛЕВ: Не със закони, които в една или друга степен не се приемат с консенсус...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето ви изтече.
МИЛАНЧО КОЛЕВ: Но в края на краищата всичко това ще бъде ясно на българския народ. То стана ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Татарлъ, искате ли дуплика?
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 14,00 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов

Митко Нитов