Председателствали: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Иван Куртев.

Секретари: Илко Савов и Иван Будимов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам т. 2 от дневния ред днес да бъде Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Една малка корекция, която е необходима.
Моля да гласувате.
От общо гласували 168 народни представители, за - 158, против -6, въздържали се - 4.
Предложението се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Моля госпожа Клара Маринова да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми дами и господа! Имам честта и удоволствието да представя от името на Комисията по радиото, телевизията и БТА на Тридесет и седмото Народно събрание Законопроекта за радиото и телевизията на второ четене. Нещо, което шест години не само националните масмедии, но и цялата българска общественост очакваха. Шест години един сериозен труд върху един законопроект, който има своето място не само в нашата колегия, но и в българското общество.
Имам удоволствието да отбележа, че точно днес, когато честваме международния ден на свободния печат, обявен от ЮНЕСКО Комисията по радиото, телевизията и БТА на Тридесет и седмото Народно събрание има възможността да представи на вашето внимание проекта, който успя, след дълъг и упорит труд, след многобройни заседания да постигне, като почти всички текстове са гласувани с преобладаващо мнозинство или с консенсус в Комисията по радиото, телевизията и БТА.
И така, като председател на комисията, позволете ми да докладвам приетия от комисията доклад по Законопроект с вх. N 100-03-61 от 13 април 1995 г., внесен от Клара Маринова и други 61 народни представители от Парламентарната група на демократичната левица; по Законопроект с вх. N 100-03-71 от 15 май 1995 г., внесен от Евгений Михайлов и други шест народни представители от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и по Законопроект с вх. N 100-03-78 от 15 май 1995 г., внесен от народните представители Георги Аврамов и Светослав Мичев от Парламентарната група на демократичната левица.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Представяме на вашето внимание за второ гласуване общия Законопроект за радиото и телевизията, до който Комисията по радиото, телевизията и Българската телеграфна агенция достигна след дълги разисквания на базата на трите законопроекта, одобрени с първо гласуване на 26 октомври 1995 г.
Както е добре известно, сега в България действащ закон за радиото и телевизията няма и това сериозно затруднява усилията за регламентиране на радио- и телевизионната дейност върху съвременни демократични принципи. Националните радио и телевизия се ръководят на основата на временен статут, приет от Великото Народно събрание на 22 декември 1990 г., който отдавна вече е изживял своето време.
Първият проект за нов закон за радиото и телевизията беше внесен във Великото Народно събрание още през месец януари 1991 г. Оттогава той е разискван на много заседания в Комисията по радио и телевизия при Великото и при Тридесет и шестото Народно събрание, докато в началото на работата на Тридесет и седмото Народно събрание постъпиха трите горепосочени нови проекти. Работата по тях продължи фактически без прекъсване от юни 1995 г. до април 1996 г. Наложи се комисията да проведе и много извънредни заседания, посветени изключително на законопроекта. Състоя се широк обществен дебат, в който участваха десетки специално поканени представители на ръководствата на Българската национална телевизия и Българското национално радио, собственици на частни радио- и телевизионни организации, водещи журналисти и научни работници от Факултета по журналистика, представители на Съюза на филмовите дейци, Дружество "Филм аутор", Националния филмов център и ръководството на "Бояна-филм".
Широко беше проучен чуждестранният опит, като се осигуриха съответните закони на редица европейски страни. Създадени бяха и контакти с експерти от известни европейски организации, занимаващи се с тези въпроси със седалище в Страсбург и Венеция. Проучени бяха и взети под внимание и всички писмени и устни предложения, направени от народните представители при и след първото гласуване.
В резултат на всички тези продължителни интензивни усилия Комисията по радиото, телевизията и Българската телеграфна агенция при Тридесет и седмото Народно събрание успя да преодолее различията между отделните законопроекти и да се обедини около един общ законопроект. Междупрочем, това беше препоръката и на народното представителство след първото четене на трите внесени законопроекта.
Там, където останаха някои различия особените мнения са включени в текста, който ви представяме. Включени са на съответните места. Общият законопроект, който сега представяме за второ гласуване бе приет като цяло от Комисията по радиото, телевизията и БТА на заседанието й на 4 април 1996 г.
Несъмнено народните представители ще има възможност да се произнесат по качествата на внасяния сега законопроект, но все пак си позволявам да обърна внимание върху неговите най-основни положения.
Първо, той доразвива възможностите за осъществяване и гарантиране на свободата на словото, записани в Конституцията на Република България, като им дава конкретно проявление в областта на електронните медии. Изключена е всякаква цензура. Дава се и определение на понятието "цензуриране" в съвременната му трактовка, възприета в повечето европейски страни.
Като основен принцип е издигнато положението, възприето от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Пакта за граждански и политически права на Организацията на обединените нации - че ограничение на свободата на разпространение на радио- и телевизионни програми могат да бъдат налагани само, ако са фиксирани в закона и то в точно и ограничително посочени случаи.
Второ, гарантира се защитата на националните ценности на българския народ, националните наука, образование и култура, както за поощряване създаването и изпълнението на произведения от български автори. Създадени са и необходимите условия и на всички радио- и телевизионни организации - публично-правни и частни, да се осигури пълна програмна самостоятелност по отношение държавните органи и всякакви други лица и политически партии.
Трето, осигурява се плурализъм както по отношение собствеността върху различните електронни медии, така и при излагането на различни мнения по микрофона и пред камера.
Четвърто, дава се възможност за по-нататъшно съществуване на вече узаконените от Комитета по пощи и далекосъобщения и временния съвет за радиочестоти и телевизионни канали частни радио- и телевизионни организации и създаването на нови такива.
Пето, полагат се грижи за осигуряването на нормални условия за работа на телевизионните и радиожурналисти. Създадени са и необходимите условия на всички радио и телевизионни организации - публично-правни и частни, да се осигури пълна програмна самостоятелност по отношение държавните органи и всякакви други лица и политически партии.
Предвижда се и съвсем нова и съвременна структура за управление на Българското национално радио и Българската национална телевизия, осигуряваща независимостта им от всички държавни органи, лица и политически партии.
И накрая, законопроектът предвижда и система за строг контрол и санкции за нарушителите.
Тъй като смятаме, че сме изпълнили условията на чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по радиото, телевизията и БТА при Тридесет и седмото Народно събрание предлага на народните представители да разгледат и обсъдят, да приемат на второ гласуване така представения общ законопроект.



Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, надявам се, че няма да възразите да ви запозная накратко и с доклада, който подготвихме на базата на широките дебати, организирани по време на обсъждането на Проекта за Закон за радиото и телевизията с медийните експерти от Съвета на Европа.
На 22 и 23 април 1996 г. в страната ни пребиваваха по инициатива на Комисията по радиото, телевизията и БТА и по покана на председателя на Тридесет и седмото Народно събрание акад. Благовест Сендов трима експерти по медийни въпроси, изпратени от Съвета на Европа, за да изразят мнението си по подготвения у нас Законопроект за радиото и телевизията и направят необходимите препоръки.
Гости бяха: господин Вернер Румпхорст - директор на Юридическия отдел на Европейския съюз за радиоразпръскване, господин Мартин Думермут - заместник-директор на Федералната служба по комуникации в Швейцария, господин Кристоф Поарел - администратор в отдела за медиите в Съвета на Европа. Те имаха задълбочена дискусия с ръководството, а по-късно и с цялата Комисия по радиото, телевизията и БТА.
На срещите, които се проведоха с гостите от наша страна участвуваха освен експертите на Комисията по радиото, телевизията и БТА и проф. Евгений Танчев - преподавател в Софийския университет и член на Съвета по законодателството при Народното събрание, Светла Божилова - преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации при Софийския университет, Христо Тотев - председател на Съюза на българските филмови дейци, Георги Стоянов - кинорежисьор и заместник-министър на културата, Радослав Спасов - председател на филмовото дружество "Филмаутор", Димитър Дерелиев - директор на Националния филмов център, както и юрисконсулти от Българското национално радио. На срещата присъствува и председателят на Съвета по законодателството при Народното събрание проф. Васил Мръчков. (Шум в залата)
Много ви моля, уважаеми колеги, изключително важно е да чуете какви са забележките, които направиха медийните експерти на Съвета на Европа.
Генералната оценка на законопроекта, която и тримата чуждестранни експерти единодушно дадоха както на срещите с нашите експерти, така и на срещите, които имаха на 23 април 1996 г. последователно с парламентарната Комисия по радиото, телевизията и БТА, с журналисти бе категорично: законопроектът е модерен и адекватен на съвременните европейски изисквания.
Особено добро впечатление на чуждестранните експерти направи обстоятелството, че законопроектът е съобразен с основните европейски документи в тази област - Конвенцията за защита на човешките права, изготвена от Съвета на Европа през 1950 г., Международния пакт за граждански и политически права, приет от Общото събрание на Организацията на обединените нации през 1966 г., Европейската конвенция за трансгранична телевизия от 1989 г. и Директивата на Европейския съюз за нейното прилагане, както и с медийните закони на европейските държави.
Това позволява постигането на добра хармонизация с действуващото европейско законодателство, за електронните медии и с нормите на така нареченото "европейско право".
Наред с положителните отзиви за законопроекта, гостите направиха и някои критични бележки и предложения. Ще се спра на тези, които имат принципен характер.
Първо, осигуряването на относително висока степен на политическа и икономическа независимост на Националния съвет за радио и телевизия, който ще отговаря за свободното функциониране на създаването и разпространението на радио- и телевизионни програми в Република България.
Второ, лишаването на Националния съвет за радио и телевизия от едно от главните правомощия, които аналогичните му органи в Европа имат - да дава разрешения, концесии, лицензии за откриването на частни радио- и телевизионни станции.
Трето, относно принципите на управлението на Българското национално радио и Българската национална телевизия бе направена забележка, че възприетата от законопроекта система фактически е двустепенна и поради това относително тромава.
Впечатлението на Комисията по радиото, телевизията и БТА в Тридесет и седмото Народно събрание е, че възприетата от законопроекта система на управление на Българското национално радио и Българската национална телевизия е съобразена с конкретните условия в Република България сега и не следва да бъде коригирана.
Първо, системата не е двустепенна, защото Националният съвет по радио и телевизия не управлява публично-правните нито частните медии, а само гарантира спазването на закона. Ръководят управителните и програмните съвети, а те са на едно ниво. Така управлението фактически е едностепенно.
Въз основа на всичко изложено дотук основният извод на експертите от Съвета на Европа е, че законопроектът отговаря на европейските стандарти и с някои малки изменения и допълнения той спокойно би могъл да бъде гласуван на второ четене.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, в заключение на така представения доклад, гласуван от Комисията по радиото, телевизията и БТА, ми позволете да благодаря на колегите от комисията в Тридесет и седмото Народно събрание, на депутатите от тази комисия във Великото Народно събрание, в Тридесет и шестото Народно събрание, на нейните тогавашни председатели - проф. Кръстю Горанов и Михаил Неделчев, на всички колеги от средствата за масова информация, които активно участвуваха в шестгодишния обществен дебат по Законопроекта за радиото и телевизията.
Уважаеми господин председателю, след като запознах народното представителство с приетите доклади от Комисията по радиото, телевизията и БТА, надявам се, че бихме могли да пристъпим и към самото гласуване на Закона за радиото и телевизията на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към -
ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Като член на комисията, заповядайте, господин Димитров, 5 минути.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Аз с особено внимание изслушах двата доклада, обаче ми се струва, че госпожа Маринова пропусна един много важен факт, който европейските експерти изтъкнаха на заседанието на комисията, на което те присъствуваха, а това е фактът, че липсва кореспонденция между Закона за концесиите и закона, който в момента ще гледаме на второ четене.
Във връзка с това експертите от Европа призоваха народното представителство да поеме инициатива и аз, общо взето, бих помолил госпожа Маринова да стане инициатор на една инициатива, може би от страна на Демократичната левица, която ние ще подкрепим, за съответните изменения в Закона за концесиите, касаещи раздела, който регламентира даването на концесионни договори - ефирът, т.е. радиочестотния спектър. И може би трябва да помислим в тази връзка точно как да стане това, за да може липсата на тази кореспонденция между двата закона да бъде избегната. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Други желаещи? - Да, заповядайте, господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Също като член на комисията искам да изразя своето мнение, а именно, че трябва да приемем този закон, крайно време е да го приемем. Споменаха се редица недостатъци на самия закон. Според мен, а и според редица експерти основен недостатък на закона е лишаването на Националния съвет за радио и телевизия от едно от неговите главни правомощия, както каза господин Димитров, които аналогичните му органи в Европа имат, а именно, да дава разрешения, концесии, лицензии за откриване на частни радио- и телевизионни станции.
Както е известно, приетият у нас през октомври 1995 г. Закон за концесиите, предоставя правото да издава такива разрешения само на компетентния по материята министър и то след дълга и сложна процедура пред Министерския съвет, т.е. от изпълнителната власт.
Нашите експерти, а и чуждестранните експерти единодушно и настоятелно се аргументираха, че подобно решение е недопустимо и представлява нарушение на свободата на медиите така, както се разбира тя в Европа. Това противоречи и на българската Конституция.
В тази връзка искам да посоча няколко евентуални изхода.
Първо, в Закона за концесиите да се направи изменение, като въпросите за радиото и телевизията бъдат изрично и изцяло извадени оттам.
Или, второ, концесиите да се дават от орган на изпълнителната власт, но само на лицето, което Националният съвет за радио и телевизия посочи, след като е провело собствена процедура. Второто решение също изисква промяна в Закона за концесиите. Аз много добре си спомням, че когато се приемаше тук Законът за концесиите, народни представители от Съюза на демократичните сили още тогава изтъкнаха, че след време, когато се налага да се приеме Законът за радиото и телевизията, ние ще достигнем до това противоречие. И ето, то сега е тук пред нас.
Особено несъгласие с прилагането в случая на Закона за концесиите изразяваме и поради това, че в него липсват разпоредби от какви обективни критерии ще се ръководи изборът на лицензираната радио или телевизионна организация. Такива критерии в чуждестранните медийни закони има, но нашият законопроект не ги включва, тъй като не може един закон да определя по какви критерии ще се ръководи друг, съществуващ от по-рано закон, без това да е предвидено изрично в този по-стар закон.
Разпоредбите по този въпрос в нашия законопроект са съобразени със Закона за концесиите. Не може да не се признае обаче, че нормите на този закон, които са предназначени да регламентират един много широк спектър от обекти, не държат сметка за особеностите на радио и телевизионната дейност и поради това не могат да се приложат автоматически и по отношение на нея. Едно е да се разрешава използването на подземни богатства, пътища, плажната ивица, водите и горите с национално значение, където се преследва преди всичко максимален стопански, икономически ефект, съвсем друго е да се разрешава на радио и телевизионни организации да използват радиочестотния спектър за разпространение на радио и телевизионни програми за населението, за обществено ползване. Второто стои много по-близо до компетенциите на органа, натоварен да отговаря за цялостната медийна политика на държавата - в него междупрочем двата от членовете се посочват от Министерския съвет, отколкото до органите, които отговарят за стопанската политика. При това никой не оспорва правото на администрацията по съобщенията - имам предвид Комитета по пощи и далекосъобщения, да определя има ли свободни честоти и кои са те, както и да атестира техническата пригодност на кандидатите. Касае се чисто и просто до две паралелно действащи разрешения. Едното - програмно, другото - техническо.
Сегашната редакция на Закона за концесиите обаче не дава възможност на Националния съвет за радио и телевизия да определя кой кандидат е най-подходящ за даден район и да сключи с него договор, както е навсякъде в Европа.
В подкрепа на аргументите, ча Законът за концесиите е много трудно приложим спрямо разрешаването на радио и телевизионна дейност, може да се посочи и фактът, че досега, повече от една година след влизането му в сила и 6 месеца след появата на правилника за приложението му, съответните органи дори не са започнали и една процедура по издаването на такава концесия, въпреки стотиците заявки и още стотиците искания за препотвърждаване на вече издадени лицензи.
Колеги, аз зная, че този въпрос е строго технически, но в заключение искам да кажа следното. Ситуацията, свързана с регламентиране дейността на частните радио и телевизионни организации, включително кабелните оператори у нас, образно казано наподобява следната картина. Законът за концесиите е оградил за себе си една значителна зона от тази област, но не е в състояние на практика да я обслужи. Проектът на Закона за радио и телевизия, който всъщност е призван съгласно общоприетите в Европа демократични правила, не може да навлезе в тази оградена зона, докато преградата не падне или не се премести. Междувременно в образувалия се вакуум започва да действа въз основа на ведомствени разпоредби Комитетът по пощи и далекосъобщения, в което, разбира се, няма нищо лошо, но стига то да бъде добре регламентирано. Този комитет, разбира се, също има място там, но само по отношение на техническите средства. А сега се проявяват тенденции към значително надвишаване на компетенциите.
Уважаеми колеги, няма съмнение, че демократизацията на едно общество започва от демократизацията в медийната област. И аз не се съмнявам, че ние тук, заедно ще потърсим начин за разумно съчетаване действието на Закона за радио и телевизия и Закона за концесиите при отчитане и на интересите на Комитета по пощи и далекосъобщения, и на интересите на обществото. Тук именно тази слабост на закона може да се избегне, като приложим ние своята законодателна инициатива, а предполагам и Министерският съвет, да се предложат съответните изменения в Закона за концесиите, с което този проблем ще бъде решен.
И накрая още веднъж аз искам като член на комисията да изразя своето задоволство и от моята, и от работата на колегите, и от работата на председателя, защото действително след толкова усилия и труд - близо 6 години - най-после този закон влезе в пленарната зала.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? - Не виждам.
Поставям на гласуване заглавието на закона: "Закон за радиото и телевизията", глава първа "Общи положения".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 151 народни представители, за - 146, против - няма, въздържали се - 5.
Заглавието на закона и на глава първа са приети.
Госпожа Маринова, чл. 1.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря Ви, господин председателю!
"Член 1. Този закон урежда реда и условията, свързани със създаването и разпространението на радио и телевизионни програми в Република България".
Това е водещият текст на комисията.
Има предложение от господин Евгений Михайлов: след думата "създаването" да се добави запетая и "и организирането".
След проведеното гласуване в комисията, предлагаме на вашето внимание чл. 1 със следния текст:
"Член 1. Този закон урежда реда и условията, свързани със създаването и разпространението на радио и телевизионни програми в Република България."
Уважаеми господин председателю, предлагам най-напред да гласуваме предложението на господин Михайлов, а след това да гласуваме текста, предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Така е по правилник.
Господин Михайлов го няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Евгений Михайлов: след "създаването", да се пише запетая и се добави думата "и организиране".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 159 народни представители, за - 59, против - 64, въздържали се - 36.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от комисията!
От общо гласували 150 народни представители, за - 124, против - 9, въздържали се - 17.
Член 1 е приет.
Член 2!
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Чл. 2 - общ текст на комисията: "Свобода на радио и телевизионната дейност".
"Член 2. Създаването и разпространението на радио и телевизионни програми в Република България е свободно. Този закон гарантира тяхната независимост от политическа и икономическа намеса. Не се допуска цензурирането на програмите под каквато и да е форма."
Няма други предложения, господин председателю, така че бихме могли да гласуваме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата господин Александър Йорданов.
Писмени бележки - нямате. Можете да правите предложения за отпадане и редакционни поправки.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожо Маринова като председател на комисията! Тъй като чл. 9 предвижда част от Националния съвет за радио и телевизия да се избира от Народното събрание по определена квота, която включва най-голямата по численост парламентарна група и следващите я, а това вече от самосебе си води до една политическа зависимост на членовете на Националния съвет. Тъй като едва ли някой се съмнява, че парламентът на една страна е политически орган, в него са представени политическите партии, и когато на този политически орган, на членовете на политическите партии, на техните избраници се дава правото да избират ръководството, така да се каже, контролният орган - Националният съвет за радио и телевизия, то очевидно това вече представлява определена политическа намеса.
Ето защо предлагам чл. 2 да не се гласува в момента, тъй като текстът в него противоречи на чл. 11.
След като един орган се избира от друг чисто политически орган, очевидно, че е налице връзка, взаимоотношение, намеса, ако щете, и това от само себе си означава, че чл. 2 не е точен, тоест законът в случая не може да гарантира независимост от политическа намеса, тъй като органът на телевизията се избира от политическия орган - Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата професор Чавдар Добрев.
ЧАВДАР ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаеми академик Сендов, уважаеми колеги, на мен ми се струва, че не е разумно във връзка с един член, който само е предложен, по който е имало даже дебати в комисията, и вероятно може да бъде и коригиран - чл. 9, да не се приема един фундаментален текст, осигуряващ, гарантиращ принципите на свобода на словото, на борба против цензурата, на борба против участие на сериозни икономически и политически интереси в работата на електронните масмедии. Особено сега, в този момент, когато корупцията настъпва с едри стъпки в живота на нацията ни, тук има един много интересен момент в този член, който се предлага, затова, че гарантира тяхната независимост от политическа и икономическа намеса. Вероятно определени среди в България няма да бъдат доволни от такава принципна позиция на всички политически сили, които имат представители в нашата комисия. Но това е истината, това е реалността и аз смятам, че ние с, бих казал, ясна съвест можем да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря. Заповядайте.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПГДЛ): Моята реплика към господин Александър Йорданов е във връзка с неговото твърдение, че политически орган като Народното събрание трябвало да избира и ще се внесе известен политически елемент в този текст, който е заложен.
Много естествено е, че Народното събрание е един политически орган, избран демократично от целия български народ. Подобни текстове има в законите на всички страни в Европа и в света.
С този закон и с тези закони на други държави в света Комисията по радио и телевизия се занимава вече няколко години. От кой друг, ако не от демократично избрания български парламент ще се посочва този орган? Нима, господин Йорданов, Вие не признавате статута на Народното събрание като демократично избран орган или желаете от Светия синод и от Мюфтийството да се изберат тези органи, посочени в закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Шапатов.
Има думата господин Данов.
ИЛИЯ ДАНОВ (НС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, спорът е върху "политически и икономически", израза "гарантира тяхната независимост от политическа и икономическа намеса".
Предполагам, че това е един израз за идеалното общество, към което искаме да се стремим. Но за едно общество, което един човек и една партия успя да раздели почти наполовина, и то именно по политически и икономически съображения, и си остава все още нерешен за тази партия, един въпрос, който беше решен вече и се знаеше, че ще бъде представен и ще бъде одобрен от Народното събрание, и в същото време в телевизията настъпиха грозни процеси. Не искам да се спирам, но там има хора изгорени, в преносния смисъл на думата. Знаете, че беше съставена специална комисия от Комисията по радио и телевизия, която обследва, при която беше гарантирано положението на тези хора, и след като комисията се оттегли, тези хора бяха уволнени.
Така че нашето Народно събрание, нашата пленарна зала трябва да съсредоточи вниманието си върху израза: "този закон гарантира тяхната независимост от политическа и икономическа намеса".
Да търсим варианта, който ще бъде най-подходящ. Иначе аз се ориентирам към предложението на господин Йорданов наистина чл. 2 да отпадне. Може би ще ни дойде акълът, след като поработим малко повече по закона. В настоящия момент този израз не е подходящ, защото ние не сме подходящи за онова идеално състояние, към което се стремим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Да, има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Аз имам обратното процедурно предложение на предложението на господин Александър Йорданов. Вярно е, че чл. 2 си противоречи с чл. 9. Абсолютно вярно е. И точно защото си противоречи, аз предлагам да приемем чл. 2, който не позволява политическа намеса, а когато дойдем на чл. 9, трябва да се съобразяваме с вече приетия текст. Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Може и така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
Поставям на гласуване предложението за отлагане разискването на чл. 2. Моля да гласувате.
От общо гласували 173 народни представители, за - 51, против - 100, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 2 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 170 народни представители, за - 160, против - няма, въздържали се - 10.
Член 2 е приет.
"Ограничения" - чл. 3.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Преди да запозная народните представители с предложенията на комисията, искам да обърна внимание, уважаеми колеги, на следните обстоятелства.
Чл. 2 и чл. 3, а така също и чл. 4, са основополагащи текстове в Закона за радиото и телевизията. Те са съобразени и много бих помолила всеки един народен представител, ако има в себе си следните документи, да обърне внимание. Съобразени са с чл. 39 на Конституцията на Република България, същата Конституция - чл. 40 и чл. 41. Съобразени са с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи - Рим, 1950 година, България е участник, съответно с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 и с Международния пакт за граждански и политически права, приет от Общото събрание на ООН през 1966 година и ратифициран от България през 1976 година - чл. 19, алинеи 2 и 3, букви "а" и "б".
Така че много моля народните представители, които ще взимат отношение по тези текстове, освен чл. 2, който приехме, чл. 3 и чл. 4, да имат предвид, че тези текстове са съобразени с всички български и световни норми в тази област.

"Ограничения.
Чл. 3. Ал. 1. Ползването на свободата за създаването и разпространението на радио- и телевизионни програми може да бъде подчинено само на условия, ограничения или формалности, които са предвидени от закона и са необходими в интерес на запазването на правата и доброто име на гражданите, обществения ред, националната сигурност, народното здраве и морал, или предотвратяването на незаконно разгласяване на информация.
Ал. 2. Излъчването на радио- и телевизионни програми се подчинява на изискванията за електромагнитна съвместимост със задграничните излъчвания, съгласно международните договорености и между отделните излъчвания в страната.
Ал. 3. В условията на война, военно или друго извънредно положение, обявени в съответствие с чл. 84, т. 12 или чл. 100, ал. 5 от Конституцията, компетентните органи могат да установят контрол над новините и съобщенията, излъчвани от радио- и телевизионните станции. Този контрол отпада след влизането в сила на акта за прекратяването на войната или за отмяна на съответното положение."
Това са предложенията за текстове на чл. 3 с неговите три алинеи на Комисията по радио, телевизия и БТА. Писмени предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Не виждам.
Моля да гласувате чл. 3 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 173 народни представители, за - 150, против - няма, въздържали се - 23.
Член 3 е приет.
Член 4.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Принципи за създаване и разпространение на радио- и телевизионни програми.
Чл. 4. Създаването и разпространението на радио- и телевизионните програми в Република България се подчиняват на следните принципи:
1. съобразяване с конституционния ред, сигурността на държавата, интересите на отбраната и общоприетите морални ценности;
2. гарантиране на свободата на словото и плурализма при излагането на мнение;
3. осигуряване на достоверна, всестранна и обективна информация;
4. зачитане на международното право;
5. формиране на отношения на търпимост между гражданите;
6. неизползване на радио- и телевизионните програми за оказване на психологическа атака;
7. недопускане на предавания с неморален и клеветнически характер, както и на такива, които представят и внушават жестокост или насилие по начин, позволяващ те да се възхваляват или оневиняват;
8. гарантиране достъпа до националните и световните културни ценности и популяризиране на научните и технически постижения чрез излъчването на български и чужди образователни и културни програми за всички възрастови групи от населението;
9. защита на националните и духовните ценности на българския народ, на националната наука, образование и култура;
10. поощряване създаването и изпълнението на произведения на български автори;
11. съхраняване на българския език."
Писмени предложения не са постъпили. Това са текстовете, предложени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата доктор Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Моето предложение е за отпадане на т. 6 от този член, тъй като за мен това е една безсмислица. Аз не говоря само за лошия език и стил. Никаква атака не се оказва, оказва се натиск или давление. А атака се провежда. Тъй че "оказване на психологическа атака" е нелепо като стил.
Но аз нямам предвид това. Имам предвид, че всичко, което се направи по телевизията и което се изнесе, да кажем, като някакъв скандал, възникнал в икономиката, или в политиката, винаги може да се изтълкува, че е някаква психологическа атака. В крайна сметка това е масмедия, в крайна сметка това е едно средство и за информиране, но за изразяване и на становища. И се страхувам, че тази точка може да бъде използвана за едно недопустимо филтриране, ако щете - цензуриране на някои неща. Абсолютно не е ясно какво влиза в съдържанието на понятието "психологическа атака".
И пак казвам, не става въпрос, че такава атака не се оказва, но при една зла воля и при една недобросъвестност от страна на хората, които тълкуват тези понятия, т. 6 може да окаже изключително лоша услуга по отношение на информираността на населението, което гледа тази телевизия. За мен тази точка е абсолютно безпредметна, съдържанието й е неясно и аз предлагам тя да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Доктор Карев, ако не отпадне, държите ли "оказване" да се замени с "провеждане"?
ГЕОРГИ КАРЕВ: Или "оказване" трябва да се замени с "провеждане", или "психологическа атака" трябва да се замени с "психологически натиск". Така понятията са несъвместими.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Във връзка с предложението на господин Карев аз искам да внеса само някои уточнения какво сме имали предвид във връзка с т. 6. И вероятно, ако има виждания, текстът може да се измени.
Съществуват техники, както кинотехники, така и телевизионни, които подсъзнателно могат да носят информация. Да речем, на всеки 24-и кадър, 25-ия да дава някаква информация, която да упражнява психологически натиск върху субекта. Това сме имали предвид.
Аз, разбира се, разбирам опасението Ви, че това може да бъде използвано като инструментариум за други цели. И с това уточнение молбата ми е, ако имате някакви виждания за изменение на текста, да помислим да го изменим. Но това сме имали предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Данов.
ИЛИЯ ДАНОВ (НС): Аз съжалявам, че не сме обърнали внимание на т. 10 на чл. 4: "Поощряване създаването и изпълнението на произведения на български автори". Да поощряваш създаването, това значи да участваш, да подпомагаш целия творчески процес на автора. Ами ако накрая излезе някой боклук?
И второто, всяко художествено произведение ли, което сме подхранвали, което сме поощрявали, трябва да се изпълнява, или трябва да се изпълняват само високохудожествените произведения. Защото, съгласете се, че "Път" на Стоян Ц. Даскалов също е... Само че не знам дали някой от вас ще поиска да го види на екрана.
Предлагам тази точка да бъде обогатена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Как?
ИЛИЯ ДАНОВ: "За поощряване създаването" мисля, че трябва да намерим някакъв завой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Понеже имаше реплика към доктор Карев, той нямаше възможност за дуплика, мислех, че това също ще бъде реплика. Моля да се ограничавате към допустимите процедури - отпадане, редакционни бележки, защото сме на второ четене.


ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Благодаря на господин Димитров за направеното разяснение. Аз зная, че такива методи съществуват, зная, че те са опасни и зная, че трябва по някакъв начин тяхното провеждане да бъде предотвратено. Затова оттеглям предложението си за отпадане на т. 6, но го заменям с предложение за промяна в текста на точката. Смятам, че тя трябва да гласи "неизползуване на радио- и телевизионните програми за оказване на скрито психологическо въздействие", т.е. да се прави нещо маскирано, невидимо за зрителя, обаче видимо за тези, които искат да го манипулират. И тогава, ако се погледнат стенограмите на това заседание, ще стане за всекиго ясно какво сме имали предвид. Ясно е, че такова включване на кадри с определен каданс, с определена честота се използува понякога било за рекламни, било за други цели. Нека да остане точката, но така, както е "оказване на психологическа атака", казах, че "оказването" с "атака" е несъвместимо. И смятам, че ако кажем "скрито психологическо въздействие", ще бъде ясно поне за специалистите, а ако не е ясно, ще направят справка в стенограмите какво пленарната зала е имала предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Ибрахим Татарлъ.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Господин председателю, уважаеми народни представители! От тази трибуна беше казано, че не са направени предложения към чл. 4 на разглеждания Законопроект за радиото и телевизията. Аз оспорвам това твърдение, защото група депутати от Парламентарната група на Движението за права и свободи точно във връзка с този член направи предложение към законопроекта, представен от Клара Маринова и група депутати от левицата. Става въпрос, че ние предложихме към т. "е" от проектозакона на Клара Маринова и група депутати "Улесняване достъпа до националните и световни културни ценности, популяризиране научните постижения чрез излъчване на български и чужди образователни и художествени програми на всички възрастови групи от народа". Сред възрастовите групи ние сме предложили и етническите общности. Това предложение всъщност се отнася сега към обобщения Законопроект за радиото и телевизията, а именно към т. 8 на чл. 4. Няма да го чета, тъй като той почти се повтаря. Имали сме предвид Конституцията на Република България, чл. 54, в който се казва: "Всеки има право да се ползува от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона". Смятаме, че този пропуск сериозно ограничава правата на гражданите из средата на националните малцинства. Или, ако искате с езика на Конституцията, нарушават се правата на гражданите, на които майчиният им език не е българският.
Следователно, струва ми се, че това е много съществено. Естествено при изреждането на общочовешките национални ценности трябва да се имат предвид и ценностите на етническите групи в България.
Така че аз предлагам да бъде гласувано това наше предложение. То е направено в срок, мога да ви представя предложението на парламентарната група, ако се затруднявате. Просто предлагам да се гласува това наше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Аз ще се върна на т. 6. Напълно споделям опасенията на Георги Карев за създаване на известно двусмислие по този текст. Но неговото предложение за скрити методи всъщност не е много точно, защото художествените внушения също са скрити. И аз предлагам в неговото предложение вместо "чрез скрити методи", да стане "чрез технически методи", т.e. да има възможности за художествени внушения, разбира се, и това е правото на всеки един творец, но да не бъдат използувани тези технически методи, които оказват тази атака - чрез ултразвуци, чрез този 25-и кадър, чрез инкрустация на цветове, т.е. има много такива технически методи, които могат подсъзнателно да влияят. И аз предлагам да бъде "чрез технически методи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Скрити технически...
САШО СТОЯНОВ: Не, аз предлагам текстът да бъде: "неизползуване на радио- и телевизионните програми за оказване на психологическа атака чрез технически средства".
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): "Психологическо въздействие чрез технически средства".
САШО СТОЯНОВ: То е атака, защото може да не е въздействие. Тоест, значи един звук с определена честота събужда агресивност. Това не е въздействие, но това е атака, то действува и предизвиква дори ако щете главоболие и апатия. Но това е влияние върху психиката, т.е. то по принцип е психологическа атака срещу нервната система на човека.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Не може да бъде "оказване на атака".
САШО СТОЯНОВ: Аз предлагам да бъде така: "Неизползуване на радио- и телевизионните програми за оказване на психологическа атака чрез технически средства".
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Не за оказване, а за провеждане.
САШО СТОЯНОВ: Добре, за провеждане. Съгласен съм. Нека да е провеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Орлин Драганов.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с т. 6 искам да предложа текст, който не се различава съществено, но е значително по-нивелиран: "Неизползуване на радио- и телевизионните програми и техники за оказване на психологическа атака". Тъй като съществуват различни видове техники за производство на филми, за които стана дума, а така също и отделни видове техника за директно оказване на различни нива на мозъка, на алфа, бета, гама и т.н. нива, които са от съществено значение. Затова предлагам да бъде: "Неизползуване на радио- и телевизионните програми и техники за оказване на психологическа атака".
И две думи за т. 8. Аз смятам, че просто е неуместно да се разделят различните групи от населението по признаците, за които беше говорено преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Чавдар Добрев.
ЧАВДАР ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да подкрепя изцяло депутата господин Драганов. Струва ми се, че и двете негови предложения са много точни, те всъщност намират най-точен израз на всичко онова, за което говорим. Аз мисля, че проф. Татарлъ изкуствено търси някаква конфликтност в проблем, но когато се говори за население, за народ, едва ли е нужно тъкмо тук да набъркаме тези проблеми и да говорим за Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Татарлъ за дуплика.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Господин председателю, уважаеми народни представители! Аз смятам, че съображенията, които бяха поднесени пред вас, са несъстоятелни. Аз изхождам изключително от позицията на Конституцията. Аз ви прочетох чл. 54, където категорично се говори за етнически произход, етнически общности. (Оживление) Има и друг член в Конституцията, когато се забраняват етнически, религиозни и т.н. партии и прочие или забраните, където се говори, че не се има предвид произход и т.н. Всъщност в нашата Конституция съществуват членове, които определено говорят за етнически общности. Това са общностите на турци - 823 000 според преброяването от 1992 г., това е групата на ромите, това са арменци, ако искате власи и т.н.
Така че според мен невключването на такъв текст ще бъде в ущърб на Конституцията. В този пункт този законопроект влиза в противоречие с Конституцията. Това, което беше казано, според мен показва непридържане към Конституцията. Аз не очаквах от господин Драганов и от други колеги такова отношение. Това е факт.
Не е необходимо да привеждам, че когато беше Вьорнер, говореше за малцинства в България. Мигел Мартинес, който от тази трибуна говори и т.н. Смятам, че това са неща... Дали някой депутат ще признае или няма да признае, това няма значение, защото Конституцията е основен закон и трябва да се спазва. Така че всъщност в този законопроект с този пункт се посяга на конституционните права на гражданите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Свършвам, едно изречение за завършване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Говорите неща, с които се преповтаряте.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Едно изречение. Просто се посяга върху правата на гражданите, на които майчиният им език не е български. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги! Искам да справа вашето внимание върху точка 6 - неизползване на радио- и телевизионни програми за оказване на психологическа атака. Според мен по-точно е да се каже: за оказване въздействие върху човешката психика, защото етимологичният разбор на думата психология означава наука за психиката. В случая, ако остане текстът, ние ще казваме: за оказване на науката за психиката атака...
Затова предлагам според мен един по-точен текст, тъй като ние искаме да не се оказва въздействие, да не се атакува не науката за психиката, а направо човешката психика или психиката на човека. Бележката ми е редакционна. Ако искате, приемете я - ваша воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господа, аз съм много затруднен да поставя на гласуване тези изменения на барабан. Тук се говори по същество. Има се предвид едно, прави се друго и точно се прави една психологическа атака, неосъзната от нас. Не може да формулираме на барабан този текст по този начин. Или комисията ще го прегледа и ще дойде с окончателно решение, или аз не се решавам да го поставя на гласуване така.
За процедура има думата господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, във връзка с това, което казахте преди малко, правя процедурното предложение само т. 6 да отложим за следващото заседание, за да излезе комисията с по-точен текст във връзка с бележките, които тук бяха направени от специалисти.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Госпожа Станка Величкова е права според мен и аз смятам, че формулирах един текст, който включва това, което говорих аз, това, което говори господин Сашо Стоянов и това, което каза госпожа Велчикова. Този текст гласи: неизползване в радио- и телевизионните програми на технически средства за оказване на психическо въздействие. Така въздействието не е върху психологията, а е върху психиката, за което казах, че е права госпожа Величкова. Каза се, че става въпрос за технически средства за оказване на въздействие и се премахва противоречието между оказване и атака. Оказва се въздействие, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всички, които взеха думата по т. 6, съгласни ли са с този текст?
ОБАЖДАТ СЕ: Да.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Уважаеми колеги, това е текст, който наистина в Комисията по радио, телевизия и БТА се обсъжда една година. За този текст ние канихме специалисти от много области. Текстът, който е на вашето внимание, е предложен с главен отговорник господин Сашо Стоянов. Този текст наистина беше мъдруван една година.
Тук не става дума, уважаеми колеги, само и единствено за технически средства, а става дума за технически средства и резултата от тяхното използване в съответната фиксирана филмова лента, аудиолента, ако се наложи и т.н.
Затова, уважаеми господин председателю, всички тези забележки, които бяха направени по т. 6, се отнасят до същностно изменение на тая точка. Единствено редакционната поправка "психологическа" може да се приеме. Наистина са прави д-р Карев и колежката Величкова, че е психическа и думата "оказване" да остане с "въздействие". Но неизползването на радио- и телевизионни програми за въздействие или за оказване на психическа атака - това е истината за този текст. Аз не виждам в комисията, дори и да го отложим, да стигнем до някакво друго съгласие, защото в изработването на този текст са участвали психолози, социолози, специалисти от Киноцентъра по използване на техническите средства. Това е истината.
Аз ви моля, подлагайки на гласуване отлагането, което иска господин Димитров, колегите народни представители да имат предвид, че колкото и да отлагаме този текст, това ще бъде текстът, който в крайна сметка ще се появи в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво е окончателното?
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Предлагам така, както беше формулирано от д-р Карев, но без понятието "технически средства", защото техническите средства са само средствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Доктор Карев, прочетете този текст, за да се запише в стенограмата - без израза "технически средства".
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): "Неизползване на радио- и телевизионните програми за оказване на психическо въздействие." Фактически спрямо предложения от комисията текст промяната е, че се премахва противоречието и несъвместимостта между "оказване" и "атака" и "психологическа" е заменена с "психическа", така че става дума за оказване на психическо въздействие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВА: Моля да гласувате новия текст на т. 6.
От общо гласували 160 народни представители, за - 152, против - 2, въздържали се - 6.
Предложението се приема. Имаме нов текст на т. 6.
Има предложение на господин Татарлъ: в т. 8 след "възрастови групи" да се запише "и етнически общности".
Моля да гласувате.
От общо гласували 150 народни представители, за - 24, против - 101, въздържали се - 25.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 4 така, както е предложен от комисията, с изменения текст на т. 6.
От общо гласували 137 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 9.
Член 4 е приет.
Член 5 - Субекти на радио- и телевизионна дейност.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Субекти на радио- и телевизионна дейност. Чл. 5. Ал. 1. Разпространението на радио- и телевизионни програми на територията на Република България се осъществява от радио- и телевизионни организации. Такива могат да бъдат както публично-правни, така и частни лица.
Ал. 2. Предаванията, включени в радио- и телевизионните програми, могат да се създават както от самите радио- и телевизионни организации като продуценти, така и от други лица, действащи като външни продуценти.
Ал. 3. Отношенията между радио- и телевизионните организации и външните продуценти се уреждат с договори на основата на гражданското и авторското право.
Ал. 4. Общото времетраене на предаванията, създадени от български външни продуценти, не може да бъде по-малко от 10 на сто от годишното програмно време на съответната радио- и телевизионна организация, като се изключи времето на информационните и спортните предавания, рекламите, радио- и телевизионните игри и телетекста".
Това са текстовете, които с консенсус сме приели в комисията. Предложения няма.
Господин председателю, моля да ги подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате чл. 5 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 156 народни представители, за - 149, против - няма, въздържали се - 7.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Съобразяване с авторско правното законодателство.
"Чл. 6. Радио- и телевизионните организации могат да разпространяват програми само с предварително уредени авторски и сродни на тях права."
Безспорен текст, приет с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате текста на чл. 6 така, както е предложен.
От общо гласували 160 народни представители, за - 153, против - няма, въздържали се - 7.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Забрана за изключително право на излъчване. (Това е един много адекватен на европейското законодателство член, който се нарича антимонополен.)
"Чл. 7. Никоя радио- и телевизонна организация не може да придобива изключителни права да отразява в своите програми информация за събития със значим обществен интерес."
Съобразен е със всички европейски норми. Постигнат е консенсус в комисията.
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате чл. 7 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 153 народни представители, за - 151, против - няма, въздържали се - 2.
Член 7 е приет.
Имате думата за процедура.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Приехме първа глава от Закона за радиото и телевизията.
С оглед на ограниченото време, а за да реализираме и другите законопроекти от дневния ред, предлагам да прекратим с обсъждането на този закон и да преминем към останалите точки от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
моля да гласувате.
От общо гласували 143 народни представители, за - 125, против - 3, въздържали се - 15.
Предложението се приема.
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Давам думата на народния представител Кирил Желев, председател на Комисията по бюджет и финанси да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря ви.
Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Становище на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект N 540136/2.05.1996 г. за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от народните представител Емил Костадинов и Димитър Георгиев.
"Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси бе публикуван в Държавен вестник бр. 37 от 30 април 1996 г.
Независимо от причините за това, не остана технологично време за изпълнение на разпоредбите в§ 13 в сегашните срокове, първият от които (30 април) съвпада с датата на публикуване на закона в Държавен вестник.
На практика поради наложеното отлагателно вето от президента, събирането на местните данъци и текси през месец април бе блокирано. Непосредствен резултат от това бе и значителното редуциране на постъпленията в общинските бюджети.
Комисията по бюджет и финанси се обедини единодушно около идеята за удължаване на срока по § 13 с един месец и препоръчва да бъде ускорена работата по подготовката и приемането на нов законопроект за цялостна промяна на Закона за местните данъци и такси.
Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме законопроекта на две четения в едно заседание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря ви, господин председател!
Уважаеми колеги!
Като един от вносителите с колегата Емил Костадинов, аз взех думата, за да подкрепя проектозакона и изложените подробни мотиви от председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Кирил Желев.
Наистина се получи едно неприятно съвпадение, че в деня на публикуването в Държавен вестник на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси на 30 април изтече и срокът по § 13 и в двете му точки. Единият, който в първата си част даваше възможност за плащане на 4 равни части на тези данъци и такси с първи срок до 30 април и вторият, по втората алинея, с 5 на сто отстъпка за гражданите, ако платят до 30 април изцяло данъка и таксите. Фактически те не могат да се възползват от тази законова норма, тъй като законът излезе в Държавен вестник на 30 април, влиза в сила три дни след публикуването му, тоест влиза в сила едва довечера в нула часа, защото изтича тридневният от публикацията му.
С оглед на това се наложи да направим нов проектозакон, който ви предлагаме днес.
Аз предлагам същевременно една подобрена редакция, която междупрочем след нов прочит на този проект смятам, че е по-добра, а именно заглавието да бъде: "Закон за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси". Тъй като този закон, който ние изменихме все още не е инкорпориран в големия закон, тъй като не е влязъл в сила. Той ще влезе в сила едва довечера след нула часа. При това положение по-коректно би било да бъде именно промяната в този Закон за изменение и допълнение, който ние вече сме приели. Това е по заглавието.
И тогава няма да се изброяват всички тези публикации, а ще остане само бр. 37 от 1996 г.
Значи заглавието да бъде: Закон за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. (Държавен вестник, бр. 37 от 30 април 1996 г.)
Параграф 1 да бъде така, както е написано: "§ 1. В § 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1 думите "до 30 април" се заменят с думите "до 31 май". Не до 30 май, а до 31 май, тъй като 31 май е петък и това е краят на месец май.
Просто технически е пропуснато да се запише - краят на месец май, 31 май.

В т. 2 , в ал. 2 думите "до 30 април" се заменят с думите "до 31 май", пак по същите съображения.
"§ 2. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"." Тоест, няма да тече тридневният срок, за да може, ако се обнародва във вторник, да влезе в сила веднага и хората да имат възможност до края на месеца да ползват тези права, които им се предоставят в § 13. (Неразбираема реплика от блока на СДС) Аз не се занимавам сега с този въпрос. Тоест, до нула часа в тази нощ ще влезе в сила сегашното изменение.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Тогава защо го наричаме "Закон за изменение на Закона за изменение..."?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Ами както прецени залата. Ако иска, може да остане така, може да остане и както ви предлагам. Във всички случаи в съдържателно отношение ние удължаваме сроковете, и това е най-важното, до 31 май. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Това е една необходима поправка, допълнение, изменение на закона, който по един безпрецедентен начин тази година, след много митарстване напред и назад, влизайки два пъти в пленарна зала, в крайна сметка днес вече става валиден за българския данъкоплатец.
Опозицията смята, че това удължаване дори не е достатъчно. То би трябвало да бъде поне два месеца още повече, че законодателят е дал тримесечен срок на действието на това облекчение от 5 % - от 1 януари до 31 март. Така че ние бихме предложили дори не един, а два месеца, стига мнозинството да се съгласи. И то не случайно.
Уважаеми колеги, ние продължаваме да смятаме, че действието на един данъчен закон, създаващ допълнителна данъчна тежест със задна дата, е нещо неморално, то е нечестно действие, поради което ние заявяваме, че ще продължим борбата срещу това действие със задна дата на едно такова сериозно данъчно утежнение. Ние ви предупреждаваме, и преди ви казвахме, и сега ви казваме, че този закон в тази му част ще бъде атакуван и в Конституционния съд. Ако вие днес приемете не един, а два месеца удължение на този срок, най-вероятно в този период в крайна сметка и последната институция би се изказала по отношение на неговото действие. И едва тогава този хаос, който правителството със своите неразумни действия, със своя инат предизвика в цялата страна... Поради което ние като опозиция ще подкрепим подобно удължаване на срока, но апелираме за неговото поне двумесечно действие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми колеги, виждате, че пак се връщаме на този закон. Аз съм сигурен, че до края на годината ще се върнем още най-малко веднъж, но може би и два пъти на същия този закон. Защо, ми отговорете! Защото имате един финансов министър, който не знае какво прави; имате юридически съветници в Министерския съвет, които също така не знаят какво правят. Хвърлиха страната в данъчен хаос. Вие казвате, че ние сме я хвърлили. Защо? Защото ние искаме вие да спазвате Конституцията. (Неразбираеми реплики от мнозинството)
Хубаво! Който се обажда, да стане. Аз не мога да разбера за какво се отнася вашата реплика. Излезте тук и говорете.
Нека поне днешната интервенция в закона да бъде такава, че точно по същия въпрос да не занимаваме парламента още веднъж. Затова аз подкрепям предложението на колегата Радев срокът да се увеличи с два месеца - до 30 юни. Защо? Защото законодателят в първоначалния вариант на закона е предвидил възможност за данъкоплатеца три месеца (значи първото тримесечие) да размишлява, да събира пари и да плаща евентуално наведнъж с известно намаление дължимия данък.
Ние, за съжаление, не можахме да му предложим тази възможност. Казвам ние, всички заедно. Вярно, че най-голямата вина носи Министерският съвет с онова противоконституционно постановление. Някои хора платиха, други не платиха; някои платиха най-напред по новите тарифи, други след това ги последваха, уж пак по новите, които бяха вече противозаконни. Една част от хората, доколкото знам, са си изплатили задълженията, те са погасили данъчното задължение по пощата, въпреки че в данъчните служби не са им приемали парите. Но сега на практика ние се занимаваме с тези, които не са платили данъци. Нека да им дадем двумесечна възможност да платят данъка с намаление. Защо? Единият мотив вече го изтъкнах. Един месец е малко, още повече, че знаете какво става в момента в данъчните служби. В момента те също така са пренаселени с хора. И не самите служби, колкото коридорите пред тях. И самите тези опашки отчайват хората, карат ги да си отиват и казват: абе, в скоро време няма да ги посетим. Нека да им дадем два месеца!
Другият мотив е възможността, която ние ще реализираме. Ние сега обсъждаме мотивите и сигурно другата седмица ще сезираме Конституционния съд. Има проблеми, това ще го кажат и вашите юристи. Сега какво ще отсъди съдът, това е негова работа, но все пак ние бихме желали да не размотаваме пак хората излишно, да изчакат решението на съда и тогава вече да решат, да имат възможност да си платят данъка с 5-процентното намаление.
Така че, колеги, аз бих го гласувал и днес и правя предложение да преминем веднага на второ четене...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има обаче една техническа..., това, което вие казвате и господин Муравей Радев. За ал. 1, ако се възприеме 30 юни, тъй като след това има още три срока, 30 юни, те ще съвпаднат двата срока, може да стане така: на три равни части - 30 юни, 30 септември и 30 ноември. Защото иначе ще съвпаднат. Ако "30 април" се замени с "30 юни", след това следва още един "30 юни".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Има два срока. Единият срок се касае за цялостното годишно обхващане на данъка, който включва в себе си и 5-процентното намаление. За мен този срок трябва да бъде 30 юни. Другият срок е кога да се направи втората вноска. Но там е работата, че първата вноска може и да не е направена. Затова нека да дадем възможност, даже аз не знам как трябва да се запише точно в закона, защото го нямам в ръцете си, първите две вноски да бъдат направени до 30 юни - първите две вноски, когато се плаща на четири равни части, защото на 30 юни завършва първото полугодие. Нормално е половината данък, или две от вноските, или половината данък... Така да го формулираме: половината от дължимия данък, който иска да го плаща на части, да се плати до 30 юни, а останалата половина на още две равни части, знае се там, каквито срокове в момента са записани. Ако се приеме това, аз бих подкрепил още днес, веднага даже да преминем към второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има следните предложения: първото предложение е да се замени датата "30 май" с датата "31 май"; второто предложение - внимавайте юристите, защото се получава казус - § 3 гласи: "Гражданите плащат данъка върху сградите и таксата за изхвърляне на смет за 1996 г. на четири равни части в следните срокове: до 30 април, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември". Ако сменим в този текст 30 април с 30 юни, тогава трябва да кажем, че или на три части се плаща - половината до 30 юни, една четвърт до 30 септември и една четвърт до 30 ноември, или на четири равни части - първите две до 30 юни и следващите до 30 септември и 30 ноември.
Сега сме на първо четене, но искам да кажа какви са предложенията.
По първо четене други желаещи има ли да се изкажат? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 162 народни представители, за - 158, няма против, въздържали се - 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение по изключение законопроектът да бъде разгледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имам едно допълнително предложение: сега да направим почивка, да мине парламентарният контрол и след това да има вече готови текстове, които да бъдат гласувани.
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Нека веднага да го минем и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Първо ще гласуваме да се разгледа този законопроект на второ четене на това заседание. Моля да гласувате.
Искате веднага да го минем ли? - Добре. Предложението е законопроектът да се разгледа на второ четене веднага, без почивка.
От общо гласували 162 народни представители, за - 161, няма против, въздържал се - 1. Предложението се приема.
Преминаваме към обсъждане на второ четене.
Има две предложения. Едното е числото "30" да се замени с числото "31" на двете места. Второто предложение е думите "до 30 май" да се заменят с думите "до 30 юни".
При това положение възниква една колизия, че има два срока 30 юни. Там трябва да се прередактира предложението.
Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, понеже има два текста, аз предлагам най-напред да гласуваме първия текст, който предвижда - така ли е, господин Георгиев? - плащането с намаление. То да е 30 юни.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (от място): Това е вторият текст.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вторият текст ли? - Добре. Нека тогава най-напред да гласуваме точка втора и, ако я приемем, да преминем към формулиране на точка първа по следния начин:
"1. За 1996 г. гражданите правят първите две вноски до 30 юни, а останалите две - съобразно еди-кой си член на закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е т. 1. А т. 2 е: "Гражданите, предплатили до 30 април данъка ..."
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Сега ще бъде "до 30 юни".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи предлагате най-напред да направим изменението в т. 2 - думите "до 30 април" да се заменят с думите "до 30 юни"?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да. И ако го приемем, да преминем и другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Първото нещо, от което трябва да тръгнем, е заглавието на закона. А това, което предлага господин Венцеслав Димитров има два варианта.
Първият вариант е този, който е по проекта, а именно: "В т. 2 думите "до 30 април" се заменят с думите "до 31 май".
Другото предложение, което направиха господин Венцеслав Димитров и господин Муравей Радев, е в т. 2 думите "до 30 април" се заменят с думите "до 30 юни".
Това е т. 2, която в оригинала гласи: "Гражданите, предплатили до 30 април (а сега двата варианта) данъка върху сградите и таксата за изхвърляне на смет за цялата 1996 г., ползват остъпка 5 на сто". Значи има два варианта на гласуване. Но преди да се пристъпи към това, трябва да се гласува заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да докладвате заглавието.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Заглавието на законопроекта, досегашен текст на вносителя: "Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси".
По заглавието на законопроекта бе направено предложение от народния представител Димитър Георгиев то да придобие следния вид: "Закон за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси", обнародван в "Държавен вестник", бр. 37 от 30 април 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Приемате ли това заглавие? - Приемате.
Моля, гласувайте заглавието.
От общо гласували 153 народни представители, за - 151, няма против, въздържали се - 2.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване така, както беше обсъдено, най-напред т. 2: "В ал. 2 думите "до 30 април" се заменят с думите "до 30 юни". Това е най-отдалеченото предложение.
От общо гласували 208 народни представитеил, за - 94, против - 10, въздържали се - 104.
Предложението не се приема.
Второто предложение е и в т. 1, и в т. 2 думите "до 30 април" да се заменят с думите "до 31 май". Моля да гласувате.
От общо гласували 152 народни представители, за - 135, против - 6, въздържали се - 11.
Предложението се приема.
Моля да гласувате изцяло текста така, както беше изменен.
Господин Желев, докладвайте текста още веднъж.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 1. В §13 се правят следните изменения и допълнения:
1. в т. 1 думите "до 30 април" се заменят с думите "до 31 май";
2. в т. 2 думите " до 30 април" се заменят с думите "до 31 май."
Това беше предложението, което е прието от страна на народните представители.
Сега трябва да се гласува § 2, който да гласи:
"§ 2. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 136 народни представители, за - 121, против - 6, въздържали се - 9.
Законът е приет и на второ четене.
21 минути почивка - до 11 часа. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Най-напред ще ви прочета новопостъпилите питания в периода 26 април - 2 май 1996 г.
1. Постъпило е питане от народния представител Стефан Маринов Стефанов към Георги Георгиев, министър на околната среда, относно замърсяване с отпадъчни нефтопродукти от "БИМАС" - ЕАД, Русе, на почвата, подпочвените води и геоложката среда на град Русе. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 май 1996 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Стефан Маринов Стефанов към Климент Вучев, министър на промишлеността, относно дългогодишен спад на производството и унищожаване структуроопределящата фирма "ИНКОМССЕТ" - АД, град Русе. Следва да се отговори писмено до 10 май 1996 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Стефан Маринов Стефанов към Климент Вучев, министър на промишлеността, относно замърсяване с отпадъчни нефтопродукти от "БИМАС" - ЕАД, Русе, на почвата, подпочвените води и геоложката среда на град Русе. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 май 1996 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Калчо Петров Чукаров към Светослав Шиваров, заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно постъпилите чуждестранни финансови средства за подпомагане на земеделието. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 май 1996 г.
5. Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Жан Виденов, министър-председател на Република България, относно различия между прокламираната политика за енергоспестяване на правителството и политиката по този въпрос на Националната електрическа кампания при договорите за продажба на електрическа енергия. Следва да се отговори писмено до 13 май 1996 г.
6. Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Георги Георгиев, министър на околната среда, относно незаконен риболов с взрив по р. Дунав между Лом и Оряхово. Следва да се отговори писмено до 13 май 1996 г.
7. Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Любомир Начев, министър на вътрешните работи, относно възможност за кражби на каменарски взрив от кариерите в Монтанска и Ловешка област с цел незаконен риболов. Следва да се отговори писмено до 13 май 1996 г.
8. Постъпило е питане от народната представителка Ана Караиванова-Давидова към Младен Червеняков, министър на правосъдието, относно погасено по давност наказателно преследване поради недопустимо забавяне на съдебното производство по наказателни дела от общ характер в Софийския районен съд. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 май 1996 г.
9. Постъпило е питане от народния представител Гинчо Павлов към Светослав Шиваров, заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно освобождаването на управителя на Месокомбинат "Добрич" - ЕООД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 май 1996 г.
10. Постъпило е питане от народния представител Стоян Проданов към Жан Виденов, министър-председател на Република България, относно неизпълнение на решение на Общинския съвет в град Бургас за настаняване на съдебноизпълнителна и нотариална служба на Районен съд и Районна следствена служба - град Бургас, в сграда, намираща се на ул. "Шейново" N 24 в град Бургас. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 май 1996 г.
11. Постъпило е питане от народния представител Георги Попов към Жан Виденов, министър-председател на Република България, относно приключване производството по несъстоятелността на ЕООД "ИНВЕСТМАШ" - Русе. Следва да се отговори писмено до 16 май 1996 г.
12. Постъпило е питане от народния представител Стефан Маринов Стефанов към Димитър Костов, министър на финансите, относно постъпленията от такси от чуждестранни моторни превозни средства, влизащи в България. Следва да се отговори писмено до 16 май 1996 г.
13. Постъпило е питане от народния представител Евгений Еков към Младен Червеняков, министър на правосъдието, относно дискриминационния характер на Постановление на Министерския съвет N 24 от 12 февруари 1996 г. спрямо българите в чужбина. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 май 1996 г.
При мен има писмен отговор на господин Светослав Шиваров, заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, до Чародей Чернев. Няма го Чародей Чернев. Моля да му бъде предадено.
Искам да съобщя, че господин Любомир Начев, министър на вътрешните работи, няма да може да отговаря днес на въпроси поради неотложна служебна заетост, за която знаете всички.
Преминаваме към отговори на въпроси.
Най-напред на актуалния въпрос на Гинчо Павлов, зададен на Светослав Шиваров, заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост.
Има думата Гинчо Павлов.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! С нарочно писмо, придружено от документи, Ви информирах за намерението си да отправя към Вас поредица от актуални въпроси и питания, свързани със свинекомплексите в Добричкия район, както и с проблемите на Месокомбината "Добрич".
Първият въпрос от тази поредица е свързан с правната основа на приватизирането на свинекомплекса в с. Козлодуйци. Въпросният обект е създаден през 1968 г. с решение на Добричкия, тогава Толбухинския народен съд, като междукооперативен промишлен свинекомплекс. Средствата, с които е построен и оборудван до пусковия си срок до 1968 до 1972 г. възлизат на 11 млн. и 100 хил. лева. Това е дяловото участие на 41 бивши ТКЗС-та или на около 200 села от Добричкия регион днес. През 1992 г. свинекомплексът е актуван като държавна собственост и е оценен на 12 млн. 212 хил. лева. Не е нужно човек да е специалист, за да разбере, че сумата от 11 млн. и 100 хил. лева през 1972 г., когато примерно килограм захар струваше 70 стотинки, не може да се вмести в сумата 12 млн. 212 хил. лева от 1992 г.
Днес реално свинекомплексът е частна собственост на малка група лица, за чиито действия ще стане дума в едно от следващите ми питания. Сега Ви моля, господин министър, в отговора си да проследите пътя на собствеността на свинекомплекса, като имате предвид, че при създаването си той е междукооперативен обект, т.е. не е нито държавна, нито общинска собственост.
Моля Ви също така да посочите размера на компенсациите, получени от бившите 41 ТКЗС-та, с чието дялово участие е изграден свинекомплексът в с. Козлодуйци, Добричко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Светослав Шиваров, заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Павлов, в отговор на Вашия актуален въпрос искам Да Ви уведомя за следното. Към днешна дата процедура за приватизация на свинекомплекс ЕООД - с. Козлодуйци, не е откривана. С решение N 100 от 2 ноември 1992 г. на Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост не се открива процедура за приватизация, а се образува еднолично търговско дружество, което поема активите и пасивите на свинекомплекса в с. Козлодуйци. В настоящия момент свинекомплексът е еднолично търговско дружество с държавно имущество, вписано в търговския регистър на Окръжния съд в град Добрич с решение N 4580 от 8 декември 1992 г.

Що се отнася до компенсирането на текезесетата, ако те имат дялово участие в изграждането му, то става по силата на чл. 28, ал. 3 от закона, когато имуществото на ТКЗС е било предадено на държавна организация и впоследствие е влязло в имущество на фирми. Дяловото участие на ТКЗС, респективно на правоприемниците му се определя в съответствие с имуществото, предадено от ТКЗС на държавната организация.
В дружеството и в Министерството на земеделието и хранителната промишленост няма постъпили искания от правоимащи лица за дялово участие, за да бъде назначена експертиза, доказваща наличие на собственост на ТКЗС. Ако такава постъпи, съответно и ние ще процедираме съгласно закона.
Господин Павлов, мога да Ви предоставя и допълнителна информация. И ако има интереси на правоимащите, които са засегнати, ще предприемем всичко, каквото е необходимо, за да бъдат защитени техните интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Гинчо Павлов да изрази отношението си към отговора.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПГДЛ): Аз, разбира се, нямам право на уточняващи въпроси при тази процедура. Мога само да кажа, че голямата част на свинекомплекса в момента по системата "дълг срещу собственост" вече е притежание на Добруджанската банка. И не се наемам от името на засегнатите кооператори от бившите 41 текезесета да оценявам отговора, но съм благодарен за Вашата готовност. Допълнителна информация ще Ви бъде предоставена със съответната регистрация.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Приключихме с актуалните въпроси към господин Светослав Шиваров. Благодаря, господин заместник министър-председател.
Преминаваме към актаулни въпроси към министъра на здравеопазването, госпожа Мими Виткова.
Давам думата на народния представител Звездалин Кафеджиев.
ЗВЕЗДАЛИН КАФЕДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър на здравеопазването! При идването си на власт правителството обеща в своята програма - правителството ще осигури ефективна, достъпна безплатна медицинска помощ за всеки гражданин на България. Какво е сега състоянието?
При срещата ми с ръководства на болници, лекари и население констатирах следното.
Болниците имат тежки финансови задължения, най-вече за лекарства, което се дължи на неизпълнението на субсидиите на общините от страна на Министерството на финансите. Липсват лекарства. Липсват животоспасяващи лекарства. Парадоксално е, че постъпилите за лечение пациенти са принудени да закупуват лекарства, превързочни материали, спринцовки и игли. На практика, най-онеправданите - болните, са принудени да дотират бюджета, като се има предвид че по-голяма част от тях са безработни и социално слаби. Практически хранене в болниците няма. А според лекари-диетолози за лечебно хранене въобще не може да се говори, при положение, че същата е неразделна част от всеки вид лечение. Повсеместна е практиката болните да се изхранват само с постна храна, най-вече картофи, които са събрани от местни жители като дарение.
Уважаема госпожо министър, не мисля, че Министерството на здравеопазването ще остане настрана от този проблем и ще прехвърли отговорността върху общините. Известно е, че субсидиите, които те получават и местните приходи не достигат за задоволяване на най-елементарните им нужди. Кметовете дори и да имат желание, практически нямат възможност да помогнат на болниците да решат своите проблеми поради липса на средства.
След мъчителните срещи, които имах с пациенти и лекари, бих искал да чуя отговор на следния въпрос:
Какви са намеренията на Министерството на здравеопазването да помогне за решаването на кризисното състояние на общинските болници? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на госпожа Мими Виткова - министър на здравеопазването.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кафеджиев, уважаеми дами и господа народни представители! Съществено значение за икономическото и финансово състояние на общините и здравните заведения има едновременното действие на Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет, Закона за местното самоуправление и местната администрация и Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., където са очертани взаимоотношенията между републиканския бюджет, общинските бюджети и взаимоотношенията в самите общини по отношение набирането и разходването на собствения бюджет на общината. С новия механизъм на разпределение на финансовата помощ, субсидия от държавния бюджет за общините след 1992 г., средствата за всяка община поименно се гласуват и утвърждават от Народното събрание, без участието на Министерството на здравеопазването, като се счита, че с гласуваните средства се гарантира минимално финансово обезпечаване на възложените със закон функции на общините за развитие на общинското здравеопазване, в т.ч. и на болниците към общините.
От друга страна, съгласно чл. 9, ал. 1 на Закона за държавния бюджет за 1996 г. разходите се извършват до размера на постъпилите приходи по сметките на банката при спазване изискванията на определените със закона приоритети. Тоест, трансферният механизъм, базиран на минимални потребности е изцяло зависим от наличните постъпления в републиканския бюджет, а също и в местните бюджети. Това предопределя размера на ресурсите и финансовото състояние на общинските здравни заведения, чийто разходи представляват 30 до 60% от разходите на общините.
В Министерството на здравеопазването постъпват множество тревожни писма за тежкото финансово състояние на болниците към общините. Това е резултат от неритмичното осигуряване и в недостатъчен размер на субсидията от републиканския бюджет за общините, като изпълнението към 30 април 1996 г. е 24,5 спрямо определената субсидия за годината, по информация от Министерството на финансите.
Неизпълнението на собствения бюджет на общините и несъобразяването на разходите с определените със Закона за държавния бюджет за 1996 г. приоритети, където под номер едно са записани "медикаменти" са другата главна причина за сегашното състояние на общинските болници в Смолянски регион. Изпълнението на собствения бюджет на някои от общините на региона, по информация на Министерството на финансите, е около 20 до 22%; Златоград - 19,9%; Рудозем - 17,2%; Мадан - 22,8%, спрямо предварително определените собствени приходи на общините за годината, което поставя в изключително тежко положение общините и води до нарушаване нормалното функциониране на болниците в региона. Така че причината за тежкото финансово състояние на здравните заведения е в неработещата икономика, което лишава от постъпления както републиканския, така и местните бюджети.
Тази година допълнителни трудности създаде и набирането на бюджетни приходи и политическите съдебни решения по данъчните закони, както и обръщения на някои политици да не се плащат данъци. Откъде освен от данъци да се осигурят средства за здравеопазване?
В Смолянски регион ситуацията е още по-тежка. От неработещи предприятия, от ликвидирано животновъдство, което е поминък на хората в този район, не могат да се събират приходи. Там ситуацията е доведена до абсурда, че работата в системата на здравеопазването е единственият поминък за региона. Така че въпросът не е само до желанието на правителството или до отношението на здравния министър към проблема, господин Кафеджиев. Няма страна в света, която да изживява икономическа криза и да има блестящо здравеопазване.
В процедура на съгласуване със социалните партньори е и Законът за здравното осигуряване. С него ще променим механизма на набиране на средства за здравеопазването - от данъчен към осигурителен. Това няма да промени съществено финансовото състояние на здравеопазването, защото големи осигурителни вноски могат да се събират от работодатели и работещи с големи доходи. Докато такива не се създадат в България, каквито и математически еквилибристики да правим няма да можем да променим съществено състоянието на здравната система.
Вярвам в искрената Ви загриженост за финансовия статус на здравните заведения както от Смолянски регион, така и за цялата страна. Бихте могли да помогнете като участвувате в приемането, а не в блокирането на данъчните закони в Народното събрание и в стабилизацията, а не в дестабилизацията на българската държава и държавност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Кафеджиев, имате две минути да изразите отношението си към отговора.
ЗВЕЗДАЛИН КАФЕДЖИЕВ (СДС): Уважаема госпожо министър, аз не мога да приема Вашия отговор. Както всички Ваши отговори Вие не търсите причината във Вас, а търсите в опозицията и други странични неща.
Аз не зная населението как ще приеме този отговор, но за мен това е един цинизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към питания и актуални въпроси, зададени към Жан Виденов, министър-председател на Република България.
Давам думата на народния представител Моньо Христов да развие своето питане, относно нелоялна конкуренция от служители в туристически комплекс "Слънчев бряг".
Заповядайте, господин Христов.

МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, колеги, уважаеми господин министър-председател! С решение на Бургаския окръжен съд под фирмени дела N 2058 от 1990 г. и N 1065 от 1994 г. са регистрирани еднолично ООД "Астратур" и ООД "Астра съни", в които съдружник е лицето Стефан Куртев Христов. Същият през 1995 г. е назначен в борда на директорите на държавната фирма "Слънчев бряг" АД. От м. май 1995 г. той е изпълнителен директор на същата фирма. След назначаването си в борда на директорите господин Христов продължава да сключва договори от името на частните си фирми със "Слънчев бряг" АД.
Действията на господин Христов са в грубо нарушение на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията и изискванията на Търговския закон.
Преди няколко дни Върховният съд на Република България обяви за нищожно решението на Бургаския окръжен съд за регистрация на "Слънчев бряг" АД. Предстои нова регистрация на дружеството.
Господин министър-председател, при новата регистрация лицето Стефан Куртев Христов ще бъде ли отново включено в борда на директорите на държавната фирма?
Каква ще бъде съдбата на сключените от него договори за аренда с държавната фирма, като частно лице?
Каква отговорност ще бъде потърсена на председателя на Комитета по туризъм господин Велев и на ресорния министър господин Румен Гечев за неправомерното включване в борда на директорите на лице-съдружник в конкурентни предприятия?
Господин министър-председател, питането ми е от 27 март 1996 г., но поради отложения преди парламентарната ваканция парламентарен контрол от мнозинството и поисканото от Вас по-късно отлагане на питането с една седмица, надявам се, че е имало достатъчно време да изясните въпроса и очаквам от Вас ясен отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на Жан Виденов - министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Христов! Румен Гечев е министър на икономическото развитие и съответно не е ресорен министър на никакъв отрасъл, включително туризма. Това, че по вътрешно разпределение в Министерския съвет наблюдава работата на Комитета по туризъм, не му възлага никакви права и отговорности при съставянето на ръководствата на държавните фирми в сферата на туризма. Така че благоволете да задавате въпросите си коректно. Не намесвайте в тях когото Ви хрумне.
Господин Стефан Куртев Христов е назначен за член на Съвета на директорите на "Слънчев бряг" ЕАД с договор от 20 март 1995 г. По-късно, чак на 18 юни 1995 г. с друг договор му е възложено и управлението на дружеството като изпълнителен член на съвета на директорите. Веднага след първия договор от 20 март 1995 г., напомням, на основание на чл. 15 и чл. 16 от Търговския закон с нотариална заверка от 3 април 1995 г. господин Стефан Христов прехвърля предприятието "Астратур" ЕООД на "Астраелеганс" ЕООД - Бургас. Прехвърлянето е пълно и включва прехвърляне на всички имуществени и неимуществени права, правото върху ползването на фирмата, както и всички нейни активи и пасиви, фактически и търговски отношения.
Прехвърлянето на "Астратур" ЕООД е отразено в търговския регистър на Бургаския окръжен съд по партида на приобритателя фирмено дело N 1228 от 1995 г. с решение от 25 април 1995 г., преди повече от година.
От тази дата господин Стефан Христов престава да бъде собственик на капитала на "Астратур" ЕООД и управител на това търговско дружество. А "Астратур" ЕООД престава да съществува като самостоятелно юридическо лице и не може да извършва каквато и да било дейност, камо ли да участва в договори и то подписани от бившия си собственик, както Вие невярно твърдите в питането си. Повтарям, "Астратур" е престанала да съществува на 25 април м. г. "Астраелеганс" е друга фирма, тя има друг собственик. Стефан Христов не се е занимавал едновременно с държавен мениджмънт и с частен бизнес, както твърдите.
В цитираното в питането Ви дружество "Астра съни" ЕООД лицето Стефан Куртев Христов не е съдружник. Съдружник на капитала с 30 на сто е било дружеството "Астратур" ЕООД, но по силата на прехвърлянето от 25 април 1995 г., за което споменах, дяловото участие на "Астратур" ЕООД в други дружества е актив, който също е преминал в патримониума на новия правоприемник "Астраелеганс", към която Стефан Христов няма отношение.
Освен това извършената проверка показа още, че "Астра съни" ЕООД - Бургас, има само съдебна регистрация и до днешна дата няма сключена нито една сделка, нито пък е извършвала някаква друга търговска дейност. Дружеството не е сключило нито един договор със "Слънчев бряг" ЕАД, а господин Стефан Христов в качеството му на изпълнителен член на Съвета на директорите на "Слънчев бряг" ЕАД не е подписвал каквито и да било договори с цитираното в питането Ви "Астратур", "Астраелеганс" и "Астра съни".
Всички тези факти, господин Христов, са проверени както в "Слънчев бряг" ЕАД, така и в съдебните регистри на Бургаския окръжен съд. Нещо повече, сезирана е била и Комисията за защита на конкуренцията. Вие много добре знаете, че единствено тя се произнася по подобни казуси и именно със закон е изведена извън подчинение на Министерския съвет. Нейното становище е, че в конкретния случай няма нарушение на Закона за защита на конкуренцията и има задължителна сила не само за Министерския съвет, а то има задължителна сила и за Вас като депутат.
И тъй като чудесно знаете това, смятам много добре разбирате, че конкретните Ви въпроси за състава на Борда на директорите на "Слънчев бряг", за някакви арендни договори и за персонални отговорности нямат никакъв смисъл. Така че за нови подробности съм длъжен да Ви пратя към Комисията за защита на конкуренцията. Така впрочем постъпих и аз при подготовката на отговора на Вашето питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Моньо Христов в рамките на 3 минути да зададе до два уточняващи въпроса, ако желае.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин министър-председател, аз наистина съм доволен от Вашия отговор и ще направя наистина тези справки, за които ме насочихте към комисията, но все пак аз имам един списък, в който лицето Стефан Христов притежава бар "Хемус" в Слънчев бряг и има договорни отношения.
В случая наистина договорът от 1994 г. после е продължен. Аз още веднъж повтарям: благодаря за изчерпателния отговор, но аз също ще направя необходимите справки дали лицето Стефан Христов продължава да притежава този бар. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
С това приключихме с питането на народния представител Моньо Христов.
Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Васил Михайлов. Има думата народният представител.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър-председател! Моят актуален въпрос към Вас е следният: обсъждат ли се в ръководеното от Вас правителство и вземат ли се необходимите мерки за предотвратяване въздействието върху населението от евентуално радиоактивно замърсяване, породено от нови радиоактивни емисии на АЕЦ "Чернобил" и други източници?
Този въпрос го зададох на 24-и миналия месец по две причини:
Първо, защото българската общественост отново беше развълнувана и притеснена, гледайки кадрите на бушуващите пожари около АЕЦ "Козлодуй" и от съобщения за изпускане на нови радиоактивни частици. (Бурна реакция от залата) Да, става дума не за "Козлодуй", а за "Чернобил", слава Богу. Да, но би могло да се случи и на "Козлодуй" и затова тук този въпрос има сериозни измерения. Това е първата причина за задаване на този въпрос.
Втората причина е, че си направих един тест: различава ли се сегашното българско правителство по начина си на действие от управлението на Тодор Живков, Милко Балев и проф. Шиндеров по отношение на информацията, свързана с радиоактивно замърсяване и въобще с този проблем.
Тестът беше неудачно издържан от Вашето правителство, господин министър-председател.

Не аз трябваше да задавам тук въпрос, с който да Ви приканям да отговаряте, а Вие сам трябваше тук, от тази висока трибуна да успокоите българското население, че няма такъв проблем - с радиоактивно замърсяване. Или пък, ако има такова замърсяване, да се чуят ясно мерките, които трябва да се предприемат, така че пораженията върху българския народ, върху българските граждани да бъдат минимални.
Това е въпросът, който аз Ви зададох и очаквах да дадете отговор веднага, а не да го отлагате, още повече, че беше 10-та годишнина от катастрофата в АЕЦ - Чернобил.
Доверието към Вас е такова ниско и обяснимо е защо е така, че моите избиратели, пък и Вашите избиратели ме питат: все пак има ли радиоактивно замърсяване или не. Сега ме питат. Продължават да ме питат. Това според мен е показателно. Това според мен е лакмус за отношението към вас като управляващи. Опитайте се, уважаеми господин министър-председател, да отговорите на този въпрос. Това ще бъде полезно за България. Надявам се да можете да дадете точен и верен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на Жан Виденов, министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Михайлов, действията и мерките за защита на населението при трансграничен пренос на радиоактивни вещества в резултат на аварии в атомни електростанции или при други инциденти с радиоактивни вещества са регламентирани в Националния план за защита на населението при бедствия и аварии. Създадена е специална, много разклонена система за тяхното реализиране. В частност, изградена е система за оповестяване, укриване и евакуация на населението. И почти всичко това е създадено след годините на Чернобилската авария и особено през последните 5-6 години.
Подробно ще Ви запозная с нея, за да се убедите колко различно се действува сега спрямо състоянието преди 10 години.
Преди всичко функционира система за радиационно наблюдение и оповестяване, която обхваща постове, изградени и базирани в общинските центрове. Денонощни дежурни във всички общини на страната действуват, осигурени с прибори за радиационен контрол, измервайки нивото на радиационния фон 3 пъти в денонощието. Допълнително развърнати постове има в 30-километровата зона за аварийно планиране при авария в АЕЦ - Козлодуй. Независим ведомствен контрол на радиационния фон се извършва от органите на Националния институт по метрология и хидрология към БАН, в Министерството на здравеопазването, в Министерството на околната среда, в Министерството на земеделието и хранителната промишленост и в ред други ведомства.
Съгласно Решение N 53 на Министерския съвет от 1988 г. е създадена система от гамаспектометрични лаборатории, която има готовност при радиационна обстановка да осъществява контрола за радиоактивното замърсяване на елементите на околната среда, на водите, на храните и на фуражите. Такива лаборатории функционират и в специализираните органи на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, и в Министерството на здравеопазването, и във Военномедицинска академия, и в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, както и в други научни институти.
По-нататък. Населението от 30-километровата зона около АЕЦ - Козлодуй е осигурено с противогази и таблетки за йодна профилактика, а населението в 12-километровата зона - и с противогази за радиоактивен йод. За останалото население Министерството на здравеопазването съхранява и има готовност по всяко време за раздаване на йодни препарати.
Във връзка с пускането в експлоатация на атомни електростанции в съседни нам страни, до момента е извършено изследване на радиационния статус на Североизточна България за района на Русе, Разград, Варна и Силистра. Измерени са стотици проби от вода, почва и растителност от тези райони. Резултатите са депозирани в Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели. През 1995 г. на същия район беше направено аерограмно сканиране и определени параметрите на радиационния фон по цялата му територия.
Още от 1994 г. Република България се е присъединила към Откритото частично споразумение и участвува реално в мероприятията на Европейския съюз в областта на сътрудничеството по действия и ликвидиране на последствията от аварии в атомни електростанции. Съвместно с повече от 20 европейски страни Република България ще участвува в предвиденото от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие учение "Инекс-2". Това ще спомогне за задълбочаване на сътрудничеството в областта на обмена на информация за ядрени аварии и оказване на помощ при ликвидиране последствията от тях.
Съгласно чл. 13, т. 4 и 6 от Закона за използуване на атомната енергия за мирни цели, Комитетът за използуване на атомната енергия за мирни цели събира и предоставя информация на съответните органи и организации за събитията, свързани с ядрената и радиационната безопасност. Също така предлага мерки и участвува в ръководството по възстановяването на засегнати от радиоактивни източници участъци от околната среда.
В съответствие с Конвенцията за ранно уведомяване при ядрена авария към Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели е създаден авариен център за връзка в случаи на ядрена и радиационна авария. След малко ще ви цитирам едно съобщение, за да разберете с конкретен пример как действува този център.
Аварийният център по смисъла на цитираната конвенция е звено за непрекъсната и специализирана комуникация с Международната агенция по атомна енергия и със засегнатата страна, която и да е тя. При получаване на съобщение от Международната агенция по атомна енергия за съществуваща потенциална опасност от трансграничен пренос на радиоактивни продукти на територията на Република България, компетентният орган и центърът за връзка - Комитетът за използуване на атомната енергия за мирни цели, веднага информира Щаба на постоянната Комисия за защита на населението при бедствия и аварии в лицето на управление "Гражданска защита" и Министерския съвет.
За подпомагане дейността на аварийния център са създадени кризисни екипи по ядрена безопасност и радиационна защита от инспектори на Инспекцията за безопасно използуване на атомната енергия, като се привличат водещи специалисти от Министерството на здравеопазването и институти на Българската академия на науките. Кризисните екипи оценяват и анализират цялата информация за радиационната и метрологичната обстановка, която постъпва в центъра от постовете за радиационно наблюдение и ранно оповестяване на Министерския съвет, на Министерството на здравеопазването, на управление "Гражданска защита", на ред институти към БАН и към Софийския университет "Свети Климент Охридски", както и от Централната лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология.
Със средствата на Програмата "ФАР" от началото на тази, 1996 г., в страната започна изграждането и на автоматизирана система за мониторинг на радиационния фон в реално време. Тази система има за цел да осигурява оперативна информация за радиационното състояние на околната среда именно в реално време. Тя е йерархична и се състои от 26 мониторингови станции, от които 9 регионални и 1 централна. Системата е компютърно управляема и ще бъде изградена от локални измерителни и комуникационни средства, осъществяващи връзка с регионалните станции.
По телекомуникационните канали ще се предава цифрова информация, съдържаща кода на локалната станция, данни за радиационния фон на място, метрологичните данни във всяка една от 9-те автоматични метрологични станции. Връзката между регионалните станции и регионалните събирателни центрове, от една страна, и Централната станция, от друга, - тя ще бъде поместена в Министерството на околната среда, ще се осъществява по некомутируеми линии от системата за пакетно предаване на информация "Булпак".
Така че, както виждате, усилията на правителството понастоящем са насочени към модернизиране на системите за защита, която ще гарантира тяхната надеждност и привеждането им в съответствие със световните стандарти и постижения.
И обещаната бележка под линия, господин Михайлов!
"На 23 април 1996 г. по данни на Агенция "Ройтер", цитирам официалното съобщение на Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели от същия ден," се получи съобщение чрез БТА, че в зоната с ограничен достъп от 30 км около Чернобилската АЕЦ в 5 села е възникнал пожар в изоставените домове. На 24 април 1996 г. от Световната агенция за ядрени новини чрез Люкнет с факс N 206 в 13,41 ч. българско време бе предадена официална информация на Европейското ядрено общество, че пожарите в зоната на Чернобил не създават радиационен проблем. Същата информация бе потвърдена и от оперативния дежурен на Центъра за аварийно реагиране към Международната агенция за атомна енергия чрез нашия официален представител там в 15,35 ч. българско време. Украинският авариен център е съобщил, че пожарът е потушен. Изгорели са 5 хка гора и 40 хка пасища на 10 км от централата. Няма изменение на радиационния фон.
ПОДПИС: Янко Янев - председател на
Комитета за използуване на атомната
енергия за мирни цели"
Така че, кого да успокояваме, когато никой не се безпокои, господин Михайлов както, в България, така и по света? А да успокоявам само Вас от трибуната на Народното събрание, ми се струва излишен разход на време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Васил Михайлов да изрази отношението си към отговора. Имате 2 минути.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Що се отнася до успокояването, господин министър-председател, като лекар твърдя, че някой тук, в тази зала, има повече нужда от това и далеч не съм аз.
А що се отнася до обилната лекция по гражданска защита, която тук изнесохте, която имаше за цел да обясни как взимате много и най-различни мерки, това беше нещо, което е похвално. Впрочем вие винаги така сте отговаряли - с много статистически данни, които се оказват неверни, с много обещания, които в крайна сметка не изпълнявате, и хората просто не ви вярват.
Замисълът на моя въпрос беше вие да поемете отговорност, да гарантирате пред българския народ, че се вземат всички необходими мерки, така че той ще бъде оповестен, ако, не дай си Боже, има радиоактивно замърсяване. Така, както не беше направено преди 10 години, така както продължихте да мълчите и сега, когато, уверявам ви, много хора са притеснени от съобщенията, които идваха от АЕЦ "Чернобил".
Уважаеми господин министър-председателю, сигурно Ви е много интересно да беседвате с други, когато трябва да дам оценка на Вашия отговор, но аз ще Ви кажа, че хората по джоба си разбират, например, че Вие често използвате неистини, говорите за спиране на инфлацията и т.н. Вашият смешен лозунг "Да спрем разрухата" може би трябва да се трансформира в лозунга "Да спрем разрухата, защото започваме катастрофата".
Това е, господин министър-председателю, моята оценка на Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народната представителка Надежда Михайлова да зададе своя актуален въпрос.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин министър-председателю, държа да подчертая, че въпросът ми към Вас беше отправен още на 9 април, но неаргументираната отмяна на парламентарния контрол го измести с близо месец от актуалното събитие. Но този въпрос, макар и несвързан вече с актуално събитие, ще бъде винаги актуален принципно.
Отправям въпроса си към Вас, а не към министъра на външните работи, тъй като нотата, която българският посланик в Москва Миладинов връчи на руския заместник-външен министър Крилов на 9 април бе по решение на правителството, а не на Министерството на външните работи.
Според съобщенията в печата на 3 април руският посланик в София Александър Авдеев е отказал да приеме нотата на българското Министерство на външните работи, което е прецедент в дипломатическите отношения между двете страни.
Моите въпроси към Вас са: съдържа ли обидни квалификации първата нота, защото, за да откаже един посланик приемането на нота, може да стане само по причина да съдържа обидни квалификации. Има ли разлика в съдържанието на двете ноти, след като едната - на Министерство на външните работи, не бе приета в София, а другата по решение на правителството бе приета в Москва, и ако има, в какво се състои тази разлика?
Какво наложи намесата на правителството при изпращане на втората нота и означава ли това недоверие към министъра на външните работи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на Жан Виденов - министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Госпожо Михайлова, официалната позиция на българското правителство по повод изявлението на президента на Руската федерация от 29 март бе изразено от говорителя на Министерския съвет още на 31 март, а беше подкрепена и в декларация на парламентарното мнозинство от 2 април 1996 г.
Във връзка с това и в съответствие с дипломатическата практика Министерството на външните работи предприе стъпки за запознаване на руската страна по дипломатически път с тази заявена вече официална позиция.
По-конкретно становището на българската страна бе изложено на 3 април от министъра на външните работи Георги Пирински пред посланика на Руската федерация Авдеев в София, като беше мотивирано със стремежа за запазване на благоприятното развитие на българо-руските отношения.
Междувременно вечерта на предния ден - 2 април, средствата за масова информация бяха цитирали и излъчили редица груби нападки и квалификации към Русия и към руския президент от митинг на СДС. На същата дата българският президент бе характеризирал, цитирам, "думите, дошли отвън като обида за нашия национален суверенитет и национално достойнство", край на цитата.
Във връзка с това на 3 април посланикът Авдеев е посочил пред министъра на външните работи Пирински, че е некоректно от някои политици или политически сили да поставят под въпрос демократичните принципи на вътрешната и външната политика на президента на Русия. Посланикът е изразил сериозното си безпокойство от наличието и проявата на изразени антируски настроения в част от българските политически среди във връзка с реакцията на посоченото изявление. С това руският посланик е обяснил невъзможността да приеме подготвената за връчване нота - акт, какъвто дипломатическата практика познава.
В тази обстановка, в съответствие с нормалната дипломатическа практика на 8 април посланикът на Република България в Москва Миладинов връчи на Министерството на външните работи на Русия нота на посолството, изразяваща позицията на българското правителство.
Във връзка с журналистическия въпрос, отправен на 9 април към представител на руското външно министерство, дали има разминаване в съдържанието на двете ноти, през следващите дни се развиха най-различни спекулации и измислици за някакви две различаващи се позиции в българското правителство. За тези спекулации бе използвано второстепенното очевидно обстоятелство, че от формална гледна точка става дума за две отделни ноти. Изпращащата и получаващата страна в двата случая са различни. Нотата от 3 април т.г. е на Министерство на външните работи на Република България до посолството на Руската федерация в София. Нотата от 8 април е на посолството на Република България в Москва до Министерството на външните работи на Руската федерация. Но това е начинът за кореспонденция, възприет в международната дипломатическа практика.
Действащо като орган на правителството, макар и не по някаква пряка намеса на Министерския съвет на Република България, Министерството на външните работи е изготвило и двете ноти и е предприело стъпките за тяхното връчване. Такива са фактите, това е, бих казал, формалната страна на въпроса. А същественото е, че и в двете ноти е отразена една и съща позиция. Няма никакви основания да се провежда разграничение между действията на Министерство на външните работи и правителството като цяло. Всякакви спекулации в това отношение са съвършено безпочвени.
Изразената в нотите позиция се състои в следното:
Първо, потвърждава се, че правителството на България провежда политика на последователно развитие на отношенията с Руската федерация на равноправна основа във всички области от взаимен интерес.
Второ, изразява се загриженоост от упоменаването на България в несъответстващ на политиката й контекст в изявлението на руския президент от 29 март, поради възможните неблагоприятни отражения върху позитивното развитие на българо-руските отношения.
И трето, заявява се, че споменаването на България сред възможните членове на създадената на същата дата общност, е напълно неприемливо.
Българското правителство смята, че след изясняването на неговата позиция по дипломатически път са отстранени всякакви поводи за недоразумение, които биха могли да препятстват по-нататъшното позитивно развитие на двустранните отношения.
Впрочем, госпожо Михайлова, инфомиран съм, че нотата от 3 април т.г. на Министерството на външините работи до посолството на Руската федерация в София, както и нотата от 8 април на посолството на Репубплика България в Москва до Министерството на външните работи на Руската федерация са на разположение в Комисията по външна политика на Народното събрание. Всеки депутат и Вие в това число, госпожо Михайлова, при желание можете да прочетете двете ноти и да се убедите, че няма разлика в съдържанието им. Разбира се, затова е необходима определена доза добросъвестност и отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народната представителка Надежда Михайлова да изрази отношението си към отговора.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (СДС): Господин министър-председателю, аз ще си позволя да не се съглася изцяло с изложената от Вас позиция, тъй като член на Комисията по външна политика мога да уверя депутатите в тази зала, че не разполагаме с копия от двете ноти, а само с преразказания текст на втората. И тази позиция, която Вие изразихте, не ме задоволява, тъй като не може да се говори за безпокойство от страна на руския посланик, при положение, че в нотата, и то съвсем навреме, и аз не виждам защо нотата не беше оповестена и на българската общественост, при положение, че толкова много сте загрижени за отношенията между България и между Русия. Спекулациите можеха да бъдат предотвратени много навреме, ако тази нота беше намерила достатъчна публичност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (СДС): Благодаря. Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Едвин Сугарев относно състоянието на банковата система.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Както е добре известно на цялата българска общественост, банковата система в България се намира в изключително тежка криза. Нейните реални измерения станаха видни, след като беше оповестен докладът на Международния валутен фонд, анализиращ нейното състояние и възможните сценарии за изход от кризата.
Съгласно изчисленията на Международния валутен фонд са необходими 1 млрд. и 700 млн. долара, за да бъдат запълнени капиталовите липси в цялата банкова система. Сума, която представлява 12 на сто от брутния вътрешен продукт за 1996 г. и около 30 на сто от бюджетните разходи. Според данните от този доклад, българските банки са успели да натрупат общо 342 млрд. 684 млн. лева съмнителни и лоши кредити. Като тази катастрофална кредитна политика характеризира както частните банки, първенство сред които държи Първа частна банка с 27 млрд. 549 млн. лева, така и държавните, сред които изпъкват Обединена българска банка с 31 млрд. и 60 млн. лева, Балканбанк с 31 млрд. 272 млн. лева, Биохим с 28 млрд. 761 млн. лева и други.
В тази ситуация на остър капиталов недостиг, политиката на рефинансиране, провеждана от БНБ и ДСК, буди недоумение и тревога. Според доклада, единствената мярка, която е поддържала платежната система през 1996 г. е преливането на пари, най-вече под формата на необезпечени депозити от БНБ към закъсалите банки, функционирали до този момент като манифактури за производство на кредитни милионери. Повече от странен е избирателният подход на БНБ при това рефинансиране, осъществявано за сметка на данъкоплатците и вложителите. Например, към 29 февруари 1996 г. Първа частна банка е получила общо 43 на сто от цялото левово и валутно рефинансиране на БНБ. И тази щедра държавна грижа към една поела към фалит частна банка, едва ли може да бъде обяснена само с финансови аргументи.
Обръщам се към Вас, тъй като финансов колапс от подобен мащаб би трябвало да бъде приоритет не само в политиката на БНБ, но и в тази на правителството. Настоявам да ми отговорите на следните въпроси:
Откъде правителството очаква да намери необходимите 1 млрд. и 700 млн. долара, за да попълни капиталовата дупка в банковата система, като се има предвид, че валутният резерв на страната не стига дори за покритие на плащанията по външния дълг за тази година и че всеки ден изчакване води до няколко стотин милиона лева загуби за данъкоплатците и вложителите.
Каква персонална отговорност ще бъде потърсена от банковите служители, раздали повече от 342 млрд. лева съмнителни и лоши кредити?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за поставяне на актуален въпрос изтече.
ЕДВИН СУГАРЕВ: На какви финансови или някакви политически аргументи се дължи фактът, че Първа частна банка се ползува с особени преференции при левовото и валутно рефинансиране от страна на БНБ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър-председателя на Република България Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Сугарев, както е добре известно на всички, включително на Вас, Българска народна банка и Държавна спестовна каса по закон са самостоятелни финансови институции, подчинени повече на парламента, отколкото на Министерския съвет. Това, че парламентът вече години наред не упражнява пълноценно тези свои функции, не дава основание на никого, включително и на Вас, да представяте БНБ и ДСК, като едва ли не отдели в апарата на Министерския съвет. Има разделение на отговорностите, чието оспорване, пренебрегване или прикриване е белег на политическа незрелост. Министерският съвет от 1991 г. насам не командва БНБ и ДСК. Разбира се, той е длъжен и полага всички усилия да работи заедно с тях и най-вече с държавните банки чрез Банковата консолидационна компания. Това е реалната ситуация и няма смисъл да я представяте другояче.
В отговор на въпроса Ви, от април 1995 г. правителството на Република България в тясно сътрудничество с Банковата консолидационна компания, с Българската народна банка и с професионалната общност на банкерите, в лицето на Асоциацията на търговските банки, насочи своите усилия в следните няколко посоки:
Първо, анализ на състоянието на финансово-кредитната система и в частност на акционерното участие на държавата в нея.
Второ, определяне размера на нетния капитал на банковата система като цяло и на всяка една от държавните търговски банки поотделно.
Трето, приключване на одити по международните счетоводни стандарти и на тази база определяне посоката на действие на всяка една от търговските банки, в които Банковата консолидационна компания е мажоритарен акционер.
Въз основа на така извършения анализ, какъвто за съжаление не бе правен дотогава от предишните ръководства на Банковата консолидационна компания, се очертаха финансовите параметри, които всяка една от търговските банки с преобладаващо държавно участие трябва да следва, а именно:
Първо, свеждане класифицираната част на ново разрешение през 1995 г. и следващите години кредитен портфейл до 5 на сто.
Второ, въвеждане на текущ рейтинг на банките на съпоставима база.
Трето, изисквания от страна на Банковата консолидационна компания към търговските банки да бъдат разработени схеми за институционалното им укрепване и финансово преструктуриране.
Четвърто, определяне на необходимите финансови ресурси за рекапитализация на банките, възможните източници и инструменти за мултиплициране ефекта от това.
Възможните алтернативи в това отношение са известни в практиката. Това могат да бъдат вътрешни небюджетни средства, също така средства на държавния бюджет. Освен това външно финансиране, както и рационализация на финансовите ресурси и налични в самата система средства.
Всичко това, господин Сугарев, бе иницирано през миналата година или от правителството, или от БНБ. Определено не по линията на парламентарния контрол такъв, какъвто Вие го разбирате. И всичко това имаше за цел окончателното прекъсване на процесите, генериращи нарастваща загуба в банковата система. За финансистите е очевидно, че подобни мерки не могат да дадат моментален ефект, свързан с автоматичното преминаване на търговските банки от режим "загуба" към режим "печалба".
Кризата, обхванала банковия сектор в края на 1995 и началото на 1996 г. засегна в много по-малка степен държавните търговски банки, отколкото останалите финансови посредници. Не може да отречете, че това е косвено доказателство, че резултатите от взетите мерки през миналата година са били донякъде успешни. Разбира се, в тази констатация няма нищо утешително, но тя е белег, че усилията са били в правилна посока. Може да се съжалява, че не са били последвани убедено и от останалите финансови посредници, но че сега трябва да се върви още по-настойчиво в същата посока.
Паралелно с това, Банковата консолидационна компания и Министерството на икономическото развитие с прякото съдействие на Българската народна банка, през лятото и есента на миналата година подготвиха програма за стабилизиране на банковия сектор. Тя беше приета от правителството през декември след обсъждането и от всички заинтересувани и професионално ангажирани институции, общности и експерти. Програмата и пакетът от документи към нея бяха консултирани в различните им фази на реализация с техническите мисии на Международния валутен фонд и на Световната банка. Краен продукт на тези съвместни усилия е изработеният план за действие за структурна реформа в страната, представен в навечерието на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие в София и изпратен до Международния валутен фонд и Световната банка. Имаме първите оценки за плана и те са абсолютно положителни.
Опорните пунктове в плана са:
Първо, създаване на Агенция за събиране на вземанията, в която ще бъдат изолирани предприятия, длъжници на търговските банки, чиято загуба трайно декапитализира финансовата система.
Второ, децентрализиран подход в решаването на крупни дългови експозиции, при който се разчита на координиране в действията на институциите и финансовите посредници по въвеждането в практиката на пазарни и финансови инструменти.
Трето, ускоряване работата по крупни рекапитализационни проекти, например капиталовото участие на Европейската банка за възстановяване и развитие в Обединена българска банка, както и реализация на схемата "Булбанк".
Четвърто, оздравяване, преструктуриране и приватизация на търговски банки.
И пето, разработване на стимулационни модели за поведението на банковата система в специфични условия, с оглед защита интересите на вложителите и клиентите на търговските банки и на тази база въвеждане на стриктни изисквания към капиталовоактивните съотношения и общо представяне на банките в преходния период на стабилизиране на системата в периода до 1998 г. и вероятно малко след това.

Искам дебело да подчертая, че това, което за вас е очевидно само сума на класифицирани кредити в портфейлите на търговските банки, някакво едва ли не неоспоримо престъпление от тяхна страна, по същество е предоставен ресурс в реалния сектор, на конкретните предприятия. Ресурс, без който социалната цена на прехода би била много по-висока. Поради това е неуместно, икономически е некоректно и политически е спекулативно твърдението ви, че обществото плаща чужди грехове. Не е така. Просто е дошъл моментът, в който принципите на взаимоотношенията реален сектор - финансова система, трябва да бъдат поставени на друга основа - основата на икономическата изгода и за двете страни. Изгода, от която и обществото ще има полза. Поради това апелът ви за фокусиране на отговорността единствено върху мениджмънта на търговските банки е с популистки привкус.
Както ви е известно, правителството нееднократно е заявявало, че в случаите, когато е налице виновно действие от страна на мениджмънта от различните сфери на икономическото взаимодействие, ще се предприемат всички предвидени от закона мерки - от освобождаване от длъжност до търсенете на гражданска и наказателна отговорност. В противен случай ограничаването на отговорността само до кредитора би опорочило изцяло взаимоотношенията между икономическите агенти и финансовите посредници, би дало много погрешни и вредни сигнали в цялата икономическа система.
Що се касае до конкретния ви въпрос относно предприетите мерки на Централната банка по отношение на Първа частна банка, бих искал отново - за кой ли път? - да припомня, че правата и отговорностите на Българската народна банка са регламентирани в Закона за БНБ и са елемент от следваната от банката парична политика и конкретните ангажименти за поддържане стабилността на банковата система. В тези свои действия по закон Българската народна банка процедира на база на принципите на суверенната институция, неподчинена по никой начин на Министерския съвет. Единствено към управителния съвет на БНБ може да отправите подобни въпроси, не към мене.
Освен това искам да обърна вниманието ви върху ангажиментите на парламента за приемане на такава правна рамка на финансово посредничество и икономическа активност, без която и държавните, и частните стопански субекти явно не могат да функционират. В този смисъл считам, че ангажимент на народните представители е не просто да ангажират настроението на публиката, а най-вече професионално да съдействат на усилията на институциите в държавата, част от които е и парламентът, за решаване на общонационални въпроси. Такъв общонационален проблем е финансовата стабилност на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Едвин Сугарев да изрази отношението си към отговора.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Имам чувството, че вие просто не разбирате въпроса. Аз ви питам къде са парите на България, вие ми говорите, че сте вървели в правилна посока... (Смях от СДС)
Аз ви питам защо вашите банки, включително държавните, за които отговаряте, имат десетки милиарди предоставени лоши кредити, вие ми говорите какви мерки тепърва трябвало да предприемете...
Аз ви питам кой носи отговорност за тия над 340 милиарда раздадени кредити, вие ми обяснявате как БНБ била самостоятелна институция и следователно това не ви интересувало...
Питам ви защо отглеждате по този начин своята любима Първа частна банка, вие просто си прави оглушки и пак прехвърляте всичко върху БНБ. Добре, ще извикаме тук тия хора от БНБ и ще искаме отговорност от тях тогава. Само че вие къде ще се денете с вашето мнозинство, което гласува този управител?
И още нещо. Този въпрос беше с малко стара давност - зададен преди близо месец. Ако трябваше да ви го задам сега, щях да ви питам как ще се справите при валутен резерв под 700 милиона долара и при почти два пъти повече плащания само за тази година?
Какво говорехте вие за курса на долара спрямо лева? - Че щял да бъде 80-85 лв. към края на годината. А сега вече е над 100 и достига до 120!
С две думи, господин Виденов, и за децата вече е ясно, че фалитът на България предстои. Въпросът е ще намерите ли достатъчно доблест преди това да обявите фалита на вашата правителствена програма, фалита на вашето правителство и политическия фалит на оглавяваната от вас партия. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Едвин Сугарев да постави актуалния си въпрос относно внос на хлебно зърно от Сърбия.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! На 7 април тази година българският кораб "Стара планина" е акостирал в пристанище Видин с три шлепа, натоварени общо с 2750 тона хлебно зърно, закупено от Република Събрия. На същата дата в русенското пристанище е акостирал унгарският тласкач "Вац" с четири шлепа също пълни с пшеница. Според неопровергани данни в печата пшеницата е закупена посредством бартерна сделка между "Нефтохим" и сръбската фирма "Югопетрол", като "Нефтохим" е изнесъл в Сърбия 50 хиляди тона бензин и 50 хиляди тона дизелово гориво на обща стойност 12 милиона щатски долара, срещу които България трябва да получи хлебно зърно. Спедиторската дейност по сделката се осъществява от "Деспред", чийто служлители са били принуждавани да подписват клетвени декларации, че ще пазят всички подробности в тайна. Общото количество хлебно зърно, което се очаква България да закупи от Сърбия, се очаква да бъде не по-малко от 360 хиляди тона.
Лично вие в качеството си на премиер на България заявихте на 8 декември 1995 г. пред Народното събрание, че (цитирам) "Хлебният баланс на страната е напълно съхранен", че "В страната са налице необходимите количества хлебна пшеница" и че "Дефицит в натурално изражение няма". Подобни твърдения бяха изразени и от ваши министри тогава и по-късно, а някои от тях, като например вашият вицепремиер Шиваров, застъпват тази теза и до ден днешен.
Във връзка с това се надявам да ми отговорите на следните въпроси:
1. Продължавате ли да поддържате становището, че хлебният баланс на България е напълно съхранен и че в страната са налице необходимите количества хлебна пшеница? Ако сте променили своето мнение, то какви обстоятелства наложиха необходимостта да говорите неистини пред Народното събрание на 8 декември 1995 г. и по-късно?
2. Какви обстоятелства налагат внос на хлебно зърно от Сърбия, какви са общите количества, които възнамерява да внесе България, каква е общата сума на загубите, които ще понесе бюджетът, благодарение на разликата между цената на вносната пшеница и цените на вътрешния пазар през 1995 г., поради какви причини тази сделка се пази в тайна?
3. Не смятате ли, че е позорно и унизително България да бъде снабдявана от една страна, съсипана от дългогодишни военни действия и ембаргови ограничения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Сугарев, каквото и да си мислите, търговията рядко бива позорна и унизителна. Освен това в България тя е почти изцяло частна и най-малкото от Министерския съвет трябва да дирите сметка какво се внася и какво се изнася. Стига да не е нарушение на закона, разбира се. (Реплики от СДС)
Ако сегашното състояние на пазара на зърно доказва нещо, то е неоспоримия факт, че мрачните прогнози на опозицията и вашите лично за едва ли не глад през пролетта и лятото, не се сбъднаха. Смея да твърдя, че няма и да се сбъднат. (Реплики от СДС)
Винаги дебело съм подчертавал, включително и в цитираните от вас мои изказвания пред Народното събрание, че при сегашната практически пълна приватизация на производството и търговията със зърно, от Министерския съвет не може да се изисква да осъществява някакви натурални баланси, планирайки производството, вноса и износа и натрапвайки на стопанските субекти тоя план.
Балансът на зърното е запазен - твърдя това отново и най-убедено от гледна точка на наличието в страната на необходимото за потребление зърно. (Смях, "Браво!" и ръкопляскания от СДС)
В реалните пазарни условия в отрасъла това равновесие се реализира при определянето на пазарната цена. Пазарната цена на хлебната пшеница при създалата се ценова истерия през ноември 1995 г., за която и вие, господа от опозицията, имате заслуга (реплики от СДС) е изцяло предопределена от собственика на зърното. Участието на купувачите под канонадата от съобщения за изчезващо едва ли не зърно при договарянето на цените е незначително. Не е трудно да си дадем сметка какви са очакванията за спекулативни печалби в подобни ситуации и то от продавачи, които на практика контролират повече от две трети от изкупеното зърно и какво е тяхното пазарно поведение при такива очаквания.
В тази обстановка никой не трябва да очаква, а и практически е невъзможно икономически и крайно порочно държавата, макар и временно, да поема върху себе си снабдяването със зърно. И ние не правим това. Разумната алтернатива е поддържането на икономически обоснована цена на хлебната пшеница до нова реколта и то така, че преходът към по-високо ценово равнище както на пшеницата, така и на брашното, хляба и фуража да се извърши по възможно най-безболезнения начин за населението. Впрочем техните цени в България в момента са многократно по-ниски от световните, характерните и за региона на Балканите и вие чудесно знаете това.

С приетото в съответствие със Закона за цените и правилника за неговото прилагане Постановление N 27 на Министерския съдвет от 14 февруари 1996 г. на практика нормативно бе премахната възможността за спекулативна свръхпечалба при продажбата на пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, както и на брашно за населението. Съществуват достатъчно данни, доказващи както спекулативни препродажби на хлебна пшеница, така и задържането, включително на хлебни брашна, които вече се продават, но някои от тях с отклонения от показателите, предписани от Българския държавен стандарт, поради неправилното и прекалено дълго съхраняване. Дълг на правителството - и то го изпълнява, уверявам ви - е да пресече това.
По втората Ви спекулация - за външната търговия със зърно, по която май се силехте да докажете в края на миналата година, че като цяло и в частност в конкретния случай е далавера. Аз очаквам Вашите доказателства, господин Сугарев. До доказването на тези твърдения те са клевета. Правителството няма намерение да налага затворена и изолирана от света икономика. Изолация от международните търговски отношения е във вреда и на земеделието, и на страната като цяло. Със зърно се е търгувало и ще се търгува, когато това е изгодно, с която страна е изгодно и на когото от българските стопански субекти е изгодно, стига да не се нарушава законът, разбира се. (Шум и реплики в блока на опозицията) А либерализацията на външната търговия впрочем е наш основен ангажимент при асоциирането в Европейския съюз, което ние последователно изпълняваме, и към края на 1998 г. трябва да бъде 100-процентов.
Съгласно Постановление N 266 на Министерския съвет от 1995 г. за режима по износа и вноса в Република България, вносът на пшеница подлежи на режим на регистрация и не е забранен. Регистрацията се налага поради наложената забрана за износ на зърно и производите му, за да не се допусне износ на стока с български произход. На режим на регистрация поради това подлежат и сделките при временен внос и при обратен износ на зърно в преработено или непреработено състояние.
И така, за периода от началото на годината досега в Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество има регистрирани удостоверения за внос на пшеница, отразяващи намеренията на фирмите за осъществяване на сделки в размер на следните количества: за редовен внос за потребление в страната - 91 000 тона; за временен внос с цел обратен износ - 21 100 тона. Нямам представа откъде цитирате, господин Сугарев, фантастичната цифра от 360 000 тона, при това от Сърбия. Такива количества поради съвършено очевидни транспортни трудности сигурно ще трябва да бъдат приемани в България в продължение на няколко години. Както вече Ви казах, има предвидени контингенти за безмитен внос на хлебна пшеница 450 000 тона, на фуражна пшеница 150 000 тона и това е известно на обществото. Никога и никъде тези контингенти не са били изпълнявани, винаги са били предвиждани. И всички фирми са равнопоставени да осъществяват безмитен внос до попълване на тази квота. Впрочем като регулатор на вътрешния пазар контингент за безмитен внос на хлебна пшеница съществуваше и през 1995 г., размерът беше 200 000 тона, а и преди това. Нито правителството, нито Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество извършват търговски сделки, господин Сугарев. Не са разпореждани или извършвани от Министерския съвет и сделки със зърно. Министерският съвет следи и преценява моментното състояние на нещата и нормативно регламентира тази дейност. Но тя се осъществява от търговски дружества, естествено след като съответната сделка е преценена от тях за икономически изгодна и при търговски условия, каквито страните са си договорили. В този смисъл, ако някой пази тайна, то това са търговските дружества, които имат пълното право на това според закона. Правителството не им се меси нито да им определя цените, нито да им изземва печалбата от външнотърговската дейност, нито да им покрива някакви загуби.
Доколкото мога да съдя, спрямо края на миналото лято сега международната конюнктура е изгодна за внос на зърно. А дали е изгодна спрямо вътрешните цени в България, това не е проблем на правителството, а на фирмите. Нашата задача като правителство е да не допуснем скокове в потребителските цени главно на хляба и на фуражите и както виждате успяваме въпреки мрачните Ви прогнози от края на миналата година и откровените Ви провокации спрямо пазара. (Шум и реплики в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Едвин Сугарев да изкаже отношението си към отговора.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Вие очевидно смятате опозицията за идиоти, но не смятайте за идиоти българския народ, защото скъпо ще Ви излезе.
Значи така - зърненият баланс бил съхранен, в същото време, когато бастисахте държавния резерв, в същото време, когато през ден показват по телевизията, че този или онзи хлебозавод не работи, защото няма брашно, в същото време, когато екарисажите са пълни с гладни животни, умиращи, мъртви. Така ли е? Била изгодна конюнктурата за внос на зърно. Срещу какво е изгодна - срещу 180 или 200 долара на тон? Колко струваше в България пшеницата, когато я купувахте от селяните? Отговорете си сам на този въпрос.
Уважаеми господин премиер, с подобен тип изказвания Вие очевидно погребвате и последните остатъци от шансове за по-нататъшното си управление. Само че този път опозицията няма да ви помага, този път управляващата партия сама ще трябва да Ви махне от стола, на който седите! (Ръкопляскания в блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Александър Божков да зададе актуалния си въпрос относно вноса на хлебно зърно.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю! След като чух отговора, който дадохте на Едвин Сугарев, се поколебах дали изобщо да задавам въпроса си. И затова ще го съкратя значително и ще Ви задам само част от въпроса си, тъй като разбрахме вече, че балансът е съхранен, разбрахме вече, че зърно има колкото искаш, че хлябът вероятно е поевтинял. Именно във връзка с цената на хляба, с цената на зърното и на брашното, ще ви задам само втората част от моя въпрос.
Внесеното от Сърбия брашно на какви цени ще се продава на българските мелници, а произведеното от него брашно - на българските хлебопекари? Каква част от цената на зърното и на произведеното от него брашно ще се дотира от държавата и от кои пера на бюджета ще се вземат дотациите?
Ако няма да има дотиране, ако, както преди малко потвърдихте, в България в търговията на зърно ще действа свободният пазар, колко според Вас ще стане цената на хляба?
И освен това един малко страничен въпрос - известно ли Ви е на Вас като министър-председател и на ръководеното от Вас правителство кой окачествява внесеното от Сърбия зърно, дали се окачествява от държавните органи или от частната фирма "Софконтрол", която се разполага в един апартамент в София и която наема държавни институти срещу протокол и клетвена декларация за запазване на тайна да не съобщава никому състава и качеството на внесеното зърно.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Къде се намира.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: На "Кирил и Методий" N 93. (Шум в блока на опозицията).
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Божков, икономическата неграмотност, която е обяснима за господин Сугарев, не е обяснима за Вас. Няма да правя прогнози за цената на нито една българска стока, разбира се, и няма да Ви посвещавам по въпроси за това кой оценява зърното, по какъв начин то се дотира, от кои закони произтича това. На горния етаж има библиотека - имайте доблестта и отговорността да се запознаете сам. Освен това вече отговорих по същество на зададените от Вас въпроси в отговор на актуалния въпрос на господин Сугарев. Не знам какво казва по въпроса за такива ситуации правилникът на Народното събрание, но ми се налага да преповтарям казаното, защото истината е една.
Заявените намерения за внос на зърно са следните:
Съгласно Постановление N 266 от 29 декември режимът за внос в Република България е свободен, подлежи на регистрация за периода от началото на 1996 г. досега.
В Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество има регистрирани удостоверения за внос на пшеница в размерите, които споменах - за редовен внос 91 хил. т, за временен внос с цел обратен износ - 21 хил. тона.
Каква част от тези намерения ще се реализират и се реализират в момента, каква част няма да се реализират или ще се реализират в бъдеще, е въпрос на самите фирми.
Както мелничните комбинати, така и хлебопекарите - държавни и частни, вече четвърти месец работят в условия, непривични за нормалната икономика. Причината са политизираните пропагандни истерии по този повод (смях и викове: "Е-е-е!" в дясната страна на залата) в края на миналата година. Нито мелничните комбинати, нито хлебопекарите са успели да си осигурят съответната суровина съобразно пазарните изисквания поради очакванията на продавачите за резки повишения на цените.
Държавата направи каквото можа, за да им помогне. Тя им предостави над 600 млн. лв. субсидии за изкупуването на хлебната реколта 1995 - 1996 г.
Не е признак за пазарен подход мелничните комбинати да се осигуряват само за количества, които могат оперативно да съхраняват.
И, разбира се, господин Божков, не е признак на пазарна култура да се говори за натурален баланс, след като се поддържа тезата, че търсенето и предлагането са лостове на пазарното равновесие. Нали затова бе закрита по Ваша време Плановата комисия? За да се преодолее директивният подход.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Как по наше време?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: По същото време с мотива да се ограничи намесата на държавата са разпродадени и голяма част от зърнобазите и мелничните комбинати. Целта е била ясна - елиминиране на държавата от зърнения пазар и балансирането му от естествените сили на търсенето и предлагането, с резултат повишаване ефективността на производството.
И в това е имало икономическа логика, макар и жестока. Но явно е имало и много волунтаризъм, който сега се изражда в популизъм.
Имам право да ви питам на свой ред: след като целият този процес на дерегулация в отрасъла е завършен, защо се поставя, меко казано, странното искане държавата да осигури натурален баланс на този пазар?
Когато се уверихме, че посоченият механизъм на либерализиране на пазара не работи и за да осигурим хляба на населението, ние се принудихме да осигурим съответните доставки. Вече четвърти месец успяваме да направим това, в очакване либерализираният пазар да се самоуравновеси.
Правомерната цена, по която може да се продава и купува хлебна пшеница, е образувана в съответствие с Постановление N 27. Това е цената, в която към разходите за изкупуване, съхранение, транспорт и продажби може да се добавя печалба до 25 на сто, без стойността на зърното.
Четири месеца по такава цена се продават на мелничните комбинати значителни количества хлебна пишеница. Например, вече е осъществена продажба на 2 хил. т хлебна пшеница на Софийската стокова борса по около 7 хил. и 100 лв. за тон.
За да се осъществи баланс, това не означава ние да правим разчети на потребности на производство, на необходим внос и т. н. Задачата е по-трудна - този баланс трябва да се поддържа, трябва да му се създават условия за изпълнение. Да се поддържа той от правителството е възможно само в случай, че правителството се разпорежда с цялото количество зърно или поне със значителна част от него.
Както вече ви посочих, държавата не може пряко да се разпорежда с цялото зърно. То просто не е нейна собственост. Ето защо Министерският съвет предприе единствено правилния път:
Първо. Да подпомогне финансово мелничните комбинати през 1995 г. при изкупуването на хлебната пшеница, същото ще направим и през 1996 г., в съответствие със законите на страната.
Второ. В изкуствено създалата се ситуация в края на 1995 г., довела до задържане на вътрешното предлагане, да деблокира определени количества хлебна пшеница по цени, отразяващи реалната й стойност.
Надяваме се през 1996 - 1997 г. мелничните комбинати да постъпят като действително пазарни субекти и да осигурят необходимата суровина съобразно единствено признаваните от пазара принципи.
Очевидно е, че до нова реколта държавата, макар и елиминирана на практика от зърнения пазар, ще трябва частично да помага да мелничните комбинати с хлебна пшеница.
Редно е да се знае, че над 20 на сто от деблокираните количества се предоставят и на частни мелници, над 26 на сто от деблокираните фуражи също се предоставят на частни фуражни и животновъдни дружества. Дано не поискат и мелничарите, и хлебопекарите държавата да им продава и стоката.
Както виждате, подходът на държавата е икономически издържан, господин Бошков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на Александър Божков да изрази отношението си към отговора.
Вие не само забравяте да си я вземете, но и я поставяте...
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Ще Ви моля да не ни докарате до положение да забравим как се прави парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: То се вижда.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: То се вижда, очевидно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Господин министър-председател! Аз също имах малко по-високо мнение за Вашата икономическа компетентност. В момента, в който започнахте да ни обяснявате липсата на зърно с пропагандната истерия на опозицията, икономическата Ви логика очевидно отсъства. И аз съм много горд, ако опозицията има такава сила, че може да предизвика една или друга криза в страната, нещо, което чухме и онзи ден от Вашата реч пред митинга на 1 май. Разбрахме, че страната се е дестабилизирала заради опозицията. Чудя се как става това, когато имате абсолютно мнозинство в парламента!
А това, че ми задавате въпроси, мисля, че ще стане много скоро, когато аз дойда тук на парламентарен контрол като заместник-министър председател или министър-председател, а Вие като обикновен депутат ще ми задавате въпроси. (Смях в дясната страна на залата) Ако Ви изберат за депутат.
А относно държавата и нейната намеса, аз Ви питам, господин председател, така, за домашно Ви питам, "Нефтохим", който е на пряко подчинение на Министерския съвет, даже не е на подчинение на министър Вучев, който седи до Вас, а на Министерския съвет, защо се занимава с внос на зърно и по чие разпореждане? Работа на "Нефтохим" ли е да внася зърно? И защо изпълнителният директор на "Нефтохим" докладва лично на Вас за своите посещения в Събрия и за сделките, които сключва там за търговия със зърно? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Приключихме с питанията и актуалните въпроси към министър-председателя.
Преминаваме към актуални въпроси, зададени на министъра на външните работи Георги Пирински.
Давам думата на народния представител Васил Златаров, да развие своя актуален въпрос.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър! Уважаеми колеги!
В резултат на систематичен тормоз, упражняван върху него от властите в Македония, председателят на МВРО в Охрид Владимир Паунковски е поискал да му се даде политическо убежище в България.
Какъв е Вашият отговор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Златаров.
Господин министър Пирински, имате думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин председател! Уважаеми народни представители!
Вие знаете, че българската общественост и правителството нееднократно изразиха своята загриженост във връзка със случаите на незаконни обиски и задържане на лица без предявяване на конкретни обвинения, в това число и последните арести в Струмица, като тези случаи намериха място и в последния доклад на специализирания докладчик на Комисията на ООН по правата на човека госпожа Рен, която визира тези обезпокоителни случаи.
Що се отнася до конкретния въпрос, който Вие поставяте, доколкото ние разполагаме с информация в Министерството на външните работи, досега в Посолството на Република България в Скопие или пък в Националното бюро за териториално убежище и за бежанците не са постъпили молби за получаване на политическо убежище в България от страна на което и да е от лицата, спрямо които в последните месеци е упражняван подобен вид действия. Няма такава молба и от господин Паунковски.
Навярно Ви е известно, че съгласно чл. 27, ал. 2 от Конституцията на България, Република България дава убежище на чужденци, преследвани за техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи и същевременно, доколкото за втори път възниква този въпрос, който Вие поставяте, навярно си спомняте, че чл. 98 от Конституцията предвижда, че предоставянето на убежище е сред прерогативите на президента на републиката.
Освен това по силата на чл. 6, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на Националното бюро, за което споменах, се предвижда, че това бюдо организира прилагането на международните и националните правни актове, регламентиращи правото на убежище и статута на бежанците.
Тъй че, така стои фактическата страна на Вашия въпрос, господин Златарев.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Златаров, имате думата да изразите отношение към отговора на актуалния въпрос.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Благодаря на уважаемия господин министър Пирински за разясненията. Не ми остава нищо друго, освен да се обърна към президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Актуален въпрос към министъра на външните работи от народните представители Иван Костов и Йордан Соколов относно закъснялото продължаване на срока на валидност на паспорта на българския гражданин Симеон Борисов Кобургготски.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин министър на външните работи! Напоследък зачестиха запитванията в Съюза на демократичните сили във връзка със закъснялото продължаване на срока на валидност на паспорта на българския гражданин Симеон Борисов Кобургготски. Българската Конституция и действуващото законодателство уреждат категорично тези въпроси, като никой не може да бъде лишен от личен задграничен паспорт или българско гражданство. Налага се да отговорите на някои въпроси, които пораждат недоумение и дават основание работата на повереното Ви ведомство да се възприема от обществеността като неоснователно селективна и дори сегрегационна.
1. Какво наложи за удължаване на паспорта на постоянно живеещия в чужбина български гражданин Симеон Кобургготски да бъде сезирано Министерството на външните работи, управление "Консулско", а не както се практикува за стотици и хиляди други подобни случаи - тази елементарна консулска процедура да бъде извършена от съответната служба при посолството ни в Мадрид, и то за няколко дни? На Вас не може да не Ви е известно, че нашите консулски представителства в чужбина нямат право да издават нови паспорти, но те имат право, разбира се, след съответна справка в Министерството на външните работи, или дори в Министерството на вътрешните работи, да удължават срока на вече издаден задграничен паспорт.
2. Имате ли основателна причина да провеждате някакво разследване на въпросния български гражданин, от кого и кога тя е била формулирана, ако има такава причина?
3. Как ще обясните, че не пречите умишлено на завръщането в Родината на един българин, забавяйки удължаването на срока на валидност на паспорта му? Не изпълнявате ли по този начин политическа поръчка на управляващата партия, нещо недопустимо за една институция като Министерството на външните работи, което е деполитизирано и което трябва да защитава интересите на всички наши сънародници?
Надяваме се да получим от Вас необходимите разяснения, които ще бъдат интересни и за широката общественост у нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
Има думата министърът на външните работи господин Георги Пирински.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! На 8 февруари 1996 г. чрез свой представител господин Симеон Сакскобургготски е подал в Консулската служба на посолството в Мадрид заявление-декларация за продължаване валидността на издадения му през 1991 г. паспорт. Данните в подадените документи - заявление-декларация и статистически лист - са били непълни, тъй като в тях не е бил означен единният граждански номер, който се предвижда в тези документи. (Смях в блока на СДС) Без такъв номер е и паспортът, издаден през 1991 г. При това положение не е бил даден ход на молбата.
Междувременно представител на Консулската служба на посолството в Мадрид е уведомил упълномощеното от господин Сакскобургготски лице, натоварено с уреждането на въпроса, че документите не са надлежно попълнени и могат да бъдат изтеглени, ако не се осигури получаването на единен граждански номер в София. Отговорът е бил, че ще се изчака до 20 март 1996 г., след което документите ще бъдат взети обратно и постъпки ще бъдат направени пред компетентните органи в София. На 19 април 1996 г. същото лице се е явило в посолството и е получило от българския консул паспорта на Симеон Сакскобургготски.
Съгласно Постановление N 15 на Министерския съвет от 1977 г. във връзка със създаването на системата на ЕСГРАОН и Инструкцията за работата по прилагането на Закона за задграничните паспорти е регламентирано задължително вписване на ЕГН в задграничния паспорт на всеки български гражданин. Допълнителни разпореждания на Министерството на правосъдието и Министерството на териториалното развитие и строителството, с които разполагат всички компетентни държавни органи във връзка със снабдяването с български документи за самоличност на постоянно пребиваващи в чужбина български граждани, са в сила такива конкретни указания от 15 юли 1993 г. В съответствие с тях българските граждани, които не са били в България по време на въвеждането на ЕСГРАОН, получават ЕГН след подаване на заявление за установяване на българско гражданство в Министерството на правосъдието, където това се заверява по съответен начин. На основата на това заявление съответната община определя и единен граждански номер.
Както се вижда, въпросът не е процeдурно сложен или свързан с някакви проблеми. Доколкото Симеон Сакскобургготски има вече издадено удостоверение (и разполага с него) на Министерството на правосъдието от 6 февруари 1990 г., че не е освобождаван и лишаван от българско гражданство, послужило за издаването на паспорта му през 1991 г., нищо не възпрепятствува неговите представители в София да осигурят получаването на ЕГН.
Така че на практика проблемът се усложнява и решаването му се удължава не по вина нито на Консулската служба на Министерството на външните работи в Мадрид, нито на някой друг държавен орган и би могло да се осигури продължаването на валидността на този паспорт след съответната процедура по получаване на ЕГН. Мисля, че от тази гледна точка нямат основание Вашите и въпроси, и известни инсинуации за политически поръчки и за преднамерено отношение към този случай в сравнение с който и да е друг.
Аз току-що имах възможност да предам писмен отговор до господин Железчев във връзка със забавено издаване на паспорт на българи, живеещи в САЩ, отново по причина на липсата на оформен единен граждански номер. В този отговор се посочва, че ежегодно се обработват десетина хиляди такива случаи, че това е нормална практика, която се налага във връзка с тези изисквания да не се допусне злоупотреба с издаването на паспорт за българско гражданство. Смятам, че от тази гледна точка нямате основание да отправяте някакъв упрек към Министерството на външните работи или към друг държавен орган.
Що се отнася до правото, което споменахте в началото, за завръщане в страната, бих искал да подчертая, че правителството не подлага под съмнение това право за който и да е български гражданин. И бих желал да коригирам едно впечатление, което систематично се създава в някои от периодичните издания и изказванията, че има някакви специални условия, предявявани в случая, който Вие визирате във Вашия въпрос. Искам само да цитирам текста на заявлението, което говорителят на правителството направи преди известно време, който е ясен и недвусмислен. В това заявление на правителството се посочва, че съгласно чл. 35, ал. 2 на Конституцията на Република България всеки български гражданин има право да се завръща в страната, а според чл. 12 на Международния пакт за гражданските и политическите права никой не може да бъде произволно лишен от това право. И това не се оспорва от страна на българското правителство.

Действително в същото това заявление българското правителство изрази едно очакване, че специално господин Сакскобургготски би било естествено да изрази ясно именно това, което се очаква от всеки български гражданин - лоялност към Конституцията, лоялност към законите, към формата на държавно устройство. Но това не е предварително условие за продължаване на валидността на паспорта, за право на завръщане, за влизане в страната, а едно според нас съвършено естествено очакване в дадения случай.
Това е, което бих отговорил на Вашия въпрос. Надявам се, че ще Ви помогне да отговорите на тези питания, които постъпват - както казахте - в Съюза на демократичните сили във връзка със случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Соколов, имате думата, за да заявите дали сте доволен от отговора на Вашия актуален въпрос.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин министър на външните работи, аз не съм доволен от Вашия отговор. Става дума за продължаване на паспорт, издаден вече веднъж, издаден без ЕГН. И аз не виждам никаква пречка, с опасение, че можело някой да злоупотреби с един такъв паспорт, той да бъде продължен, след като вече е издаден при едни определени условия. Още повече, че Вие се позовавате на постановление на Министерския съвет от 1977 г., а първият паспорт е издаден през 1990 г.
Що се отнася до впечатлението в обществото, че правителството ще създава пречки за връщането на Симеон Кобургготски, затова трябва да се сърдите на Вашия министър-председател, защото не друг, а именно той заяви пред масмедиите, че е нежелателно завръщането на Симеон Кобургготски в страната, че той трябвало да декларира нещо, за което и Вие споменахте във Вашия отговор - лоялност към Конституцията, нещо, което не се изисква от никакъв закон и от никакъв друг български гражданин, който би искал да се завърне в страната. И всякакви основания само от Симеон Кобургготски да се доставят такива изисквания очевидно няма нито в Конституцията, нито в законите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
Господин министърът иска думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Все пак, господин Соколов, става дума за изискване, което се регламентира в Закона за задграничните паспорти и в Инструкцията от 1993 г. по нов начин. И изискването да се попълни единният граждански номер е прилагано във всеки случай след влизането на тази инструкция в сила. И тук не може да става дума за никакво специално преднамерено отношение.
Що се отнася до пребиваването в страната, все пак аз бих искал да подчертая разликата между посещението на страната като частно лице и като посещение, което носи определени публични функции като лице, което е с очакванията, или с едни или други аспекти на публично-правно поведение. И Вие като юрист много по-добре от мен разбирате разликата.
Що се отнася до това дали е естествено или не да се изразяват очаквания от този род, който аз споменах, Вие също сте много добре информиран как законово са регламентирани в други страни - републики или монархии, примерно в Република Австрия очакванията и изискванията спрямо представители на предишните монархически династии в тези страни. Вие знаете, че в тях има изключително строги конституционни законови ограничения.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: (от място): У нас няма такива.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вярно е, Вие сте прав, у нас те не са били регламентирани по този начин, но характерът на въпроса е същият - отношението на републиканската държава към представители на монархическия институт, предхождал тази републиканска форма на управление на държавата. Така че в случая според мен няма никакво основание да се смята, че в някакъв смисъл е неправомерно да се очакват подобни недвусмислени заявления. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Актуален въпрос към министъра на външните работи от народния представител Васил Михайлов относно унижаване достойнството на българската държава от действията на Министерството на външните работи.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър на външините работи! Формулирал съм въпроса си към Вас така, междупрочем, подобен въпрос беше зададен вече на министър-председателя, надявам се, да сте се консултирали, за да не се получи очевиден разнобой във Вашето обяснение - защо се допусна неадекватна реакция след отказа на руския посланик да приеме българската нота във връзка с изявленията на президента Елцин? Това е формулировката на моя въпрос. Вие сам разбирате, че неадекватна реакция в случая, както съм си позволил да формулирам Вашите действия, е евфемизъм, който може да се определи и като скандал, който унижава националното достойнство на република България.
Какво имам предвид? Малко предистория. След Вашето посещение в Москва, а преди това и на председателя на Народното събрание, и на министър-председателя Жан Виденов нашата държава беше спомената в евентуалния вариант за възстановяване на СССР-2. Очевидно има причини да бъдем така споменавани и във връзка с изявленията на министъра на отбраната на Руската федерация Павел Грачов, както и на президента Елцин. Вероятно е задействал рефлексът на угодничество при посещението Ви в Москва, за да ни бъде направено по моя преценка това неприлично предложение.
Реакцията с Вашата нота, която междупрочем е на най-високо ниво и е дадена на 3 април, или по-скоро е направен опит да се връчи на посланика на Русия в София, е била отказана, след което се връчва друга нота... (Красимир Премянов говори в това време с министър Пирински) Не му подсказвайте, господин Премянов, той трябва да слуша, за да не се обърка после!
На 8 април посланикът на България в Москва е връчил нота от вашето министерство в Министерството на външните работи на Русия, т.е. на много по-ниско ниво. Тук някой твърди, че става дума за една и съща нота - не просто като нота, връчена от Вас, а нота, която има едно и също съдържание с втората нота. Неслучайно обаче дори Българската национална телевизия говори, че нямало разминаване между двете ноти. Тоест, текстовете очевидно, и това е логично, са различни.
Бих желал да обясните точно какво се е случило, какъв е отказът и защо е направен отказ от страна на посланик Авдеев. И ако двете ноти са единтични по съдържание, какво се случва с такъв посланик, който си е позволил да откаже нота на българското правителство, връчено от Вас? Искам тук да изясните от тази най-висока трибуна поведението на Вашето ведомство, като предварително Ви заявявам, че имам известни непроверени данни, че в посланик Авдеев е попаднала чернова преди връчването на Вашата нота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Михайлов.
Има думата господин министърът на външните работи.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин председател, господа народни представители! Въпросът е защо била допусната неадекватна ракция след 3 април. Аз не съм учуден от Вашия въпрос, господин Михайлов, защото съзнавам, че за Вас адекватна реакция е примирено реакцията от рода на митинга на опозицията на 2 април, на който...
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Много хубав митинг беше! Чудесен!
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И Вие потвърждавате, че това е един чудесен митинг. Това е един прекрасен пример на абсолютно неадекватна реакция. И то на реакция, която е грубо, тенденциозно антируска, пряко насочена срещу личността на руския президент и използваща възможно най-нецензурни, необуздани, непремерени и предизвикателни квалификации.
Така че след като за вас това е адекватна реакция, аз съм много спокоен, че за вас реакцията на министерството е неадекватна.
Това, което трябва да знае Народното събрание, трябва да го знае и широката общественост, е, че позицията на правителството през тези дни, през които се дискутираше по-остро този въпрос, беше една и съща. Тя остава такава и досега и се изразява в три ясни постановки.
Първата е, че правителството желае развитие на отношенията с Руската федерация на двустранна основа във всички области от взаимен интерес.
Втората е загриженост, че споменаването на България като възможен член на общности, създавани между страни - членки на Общността на независимите държави, би могло да има нежелателни, негативни отражения върху подобно развитие на позитивни двустранни отношения.
И третата постановка е, че в този смисъл подобно споменаване е нежелателно.
Тези позиции бяха огласени от говорител на правителството, те бяха изразени тук от представителя на Демократичната левица, те бяха фиксирани и в официалните ноти на българското правителство, на Министерството на външните работи от 3 април в София и от 8 април в Москва.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Идентични ли са? Едни и същи ли са?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Всякакви спекулации, че е имал различни ноти, че е имало различно съдържание на тези ноти са абсолютно несъстоятелни. Едното е нота на министерство до посолство, акредитирано в страната, другото е на посолство към съответното министерство, в което е акредитирано, в случая българското посолство.
Защо не беше възможно посланикът на Русия в София да приеме нотата? Той отклони приемането й именно в контекста на тази много разюздена антируска кампания, която опозицията беше разгърнала в дните преди предаването на тази нота. И именно затова беше нужно тя да бъде предадена в Москва, за да бъде ясно заявено становището на българското правителство и едновременно с това да бъде дадена възможност да не се накърни позитивното развитие на двустранните отношения от този случай.
Това е, което мога да Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодяра на господин министъра.
Доктор Михайлов, имате думата, за да изразите отношението си към отговора на господин министъра.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Ще започна с констатацията, че очевидно е вярна мисълта, че управлението на БСП е бедствие за българската държава. А във външната политика е просто опасна националната сигурност на страната. Защото това, което току-що бе казано, е толкова смешно и толкова невярно, и толкова недостойно, че аз не мога да го окачествя, повярвайте ми, господин Пирински! Поведението на посланик Авдеев в България е според мен основен генератор на русофобски настроения в страната ни. Защото не може един такъв посланик да се държи като генерал-губернатор, нито пък вие като правителство и конкретно Вие като външен министър е редно да се държите като лакеи по отношение на една очевидна обида към българската държава. (Шум и реплики в мнозинството)
Що се отнася до по-нататъшното му поведение, той, точно той, а не някой друг раздухва русофобия с поведението към решения на общински съвети, с оценки, които нямат нищо общо с действителността. Видите ли, той се бил обидил от някакви настроения антируски! Поведението, Вашето, господин министър, наистина създава големи, сериозни проблеми. И създава настроения наистина антируски в страната. Защото не е нормално с поведението по отношение на паметника "Альоша" да се обича една армия-окупаторка, каквато е съветската за българската държава. Вижте гордия паметник на Шипка - как българинът умее да цени доброто, но как е нормално да ненавижда злото и да не го приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Михайлов.
Има думата за процедура госпожа Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПГДЛ): Процедурата ми ще бъде първо към Вас, господин председател. Аз съм изненадана защо председателстващият заседанието на Народното събрание не влиза в една от своите основни функции - да запази достойнството на тази сграда и на обитаващите и работещите в нея депутати. Защото това, което чухме, по същество хвърля сянка на съмнение в годността на всички в тази зала да работят наистина за интересите на България.
И на второ място, господин председател, моля и в протокола да се отбележи и искам Вие да предизвикате гледане в Комисията по външната политика и европейска интеграция на току-що направеното изказване на колегата Михайлов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има думата за процедура доктор Михайлов.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Пациентът Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Всичко, което говорите в залата, си е ваше мнение. Аз също си имам мнение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Процедурата ми е към Вас, уважаеми господин председателю, да не давата възможност на подобни изяви, които не правят чест на българския парламент. Имам предвид току-що направеното изказване на госпожа Поптодорова. Лакейството е нещо, което изглежда няма начин да се напусне от човека. Това е проблем. Изглежда, че някой харесва да бъде роб, много обича. Харесва си робството и е щастлив от това. Никой не ви е казал, че е необходимо непременно да се влачите по корем. Аз току-що казах, че има генератори на русофобия и това не е Съюзът на демократичните сили и не е нашата позиция, а вашата, недостойна, вашата странна, вашата небългарска позиция. Разглеждайте в Комисията по външна политика и европейска интеграция, където междупрочем няма копие на двете ноти, има един смешен преразказ и даже и Вие не сте се запознала вероятно с текстовете, опитвате се да изместите въпроса.
Министър Пирински не отговори на зададения от мен въпрос. Вижте изказванията на господин Демурин например.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Михайлов. И двамата с госпожа Поптодорова се възползваха от правото си за процедура, без да поставят процедурен въпрос. Предложението на госпожа Поптодорова не задължава водещия на заседанието да отнася каквото и да е до която и да е комисия. Има правилник.
Така че, че ви моля да преустановите с псевдопроцедурите и да дадем думата на господин министъра, за да продължим парламентарния контрол.
Има думата министър Георги Пирински.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Михайлов! Вие употребихте възможно най-недопустими изрази, най-безразсъдни и брутални квалификации по един въпрос, който в никакъв случай не е личен, а действително засяга жизнените национални интереси на страната. И колкото и тук да сте се занимавали с демагогия и с абсолютно безотговорно поведение, днес надминахте собствените си стандарти. Защото няма нещо по-, наистина, жизнено важно за една страна от нейното достойнство и нейната независимост. И тоя циркаджийски начин, по който Вие третирате този въпрос е обида преди всичко за Вас, но действително е обида и за Народното събрание на България.
Какъв беше поводът за тези наистина много остри реакции в българското общество? - Една фраза на руския президент при подписването на един договор. Каква беше реакцията на българското правителство? - Вие сам казахте, уважаеми народни представителю, че дипломатическата нота е възможно най-сериозната форма на израз на позицията на една страна.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): И тя е отказана.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дали е отказана или не, е втори въпрос.
Вие, първо, трябва да отдадете абсолютно признание на обстоятелството, че българското правителство е изразило достойната позиция на българската страна по възможно най-ясен е недвусмислен начин. И в този случай едно отговорно поведение, на която и да е политическа сила, е не да се занимава с политиканствуване, не да се занимава с унижение на този парламент, а да застане на една позиция, която да бъде споделена в случая, господин Михайлов.
Съвършено ясно и недвусмислено и в текста от нотата от 3 април, и в същия този текст - от 8 април, е заявено, че е напълно неприемливо това, което е изказано като предположение.
Вие казвате - защо не е била приета и, че неприемането е израз на някакво недостойно поведение.
Аз Ви казвам, господин Михайлов - докато Вие считате, че изразите, употребени спрямо Руската Федерация и спрямо нейния президент на вашия митинг на 2 април - за адекватната реакция, ние нямаме общ език с Вас. Вие сте извън отговорното поведение не само на политик, не само на народен представител, а на български гражданин. Нямам какво да Ви кажа повече. (Бурни продължителни ръкопляскания от блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Михайлов, ще Ви дам за процедура, но ако не е процедура, ще Ви прекъсна. На отговор на министъра нямате право. (Шум и неодобрителни реплики от блока на мнозинството)
Имате думата за процедура.
Всеки от вас като вдигне ръка и обяви, че идва за процедура, получава думата. Ако не е процедура...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): А Вие чуйте дали е процедура или не. (Неодобрителни реплики от блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз правя процедурно предложение, уважаеми господин председателю, тук министрите да не се упражняват като че са на митинг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И това не е процедура, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това е наистина процедура, господин председателю. (Шум и неодобрителни реплики от блока на мнозинството) Защото той обвинява, видите ли, митинга на СДС. Той даже вероятно не е изслушал изказванията. Обвиненията бяха срещу Вашата позиция, недостойната Ваша позиция, господин министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Михайлов, това не е процедура, поради което Ви моля да напуснете трибуната.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (встрани от микрофоните): Ще се върна за следващия въпрос. Нека си приказва. (Министър Георги Пирински напуска залата)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: А що се отнася до квалификациите, и аз съм съгласен с това, че не е процедура, както и неадекватната реакция на напускащия министър на външните работи наистина е показателна, аз наистина няма какво да кажа, защото националното предателство продължава. (Шум и неодобрителни реплики в блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Михайлов, моля Ви напуснете!
Актуален въпрос към министъра на външните работи от народните представители Георги Тотков и Борис Стоянов относно посегателството над Паметника на руския войн Альоша в Пловдив и международните ангажименти на Република България за опазване и съхраняване на антифашистките паметници.
БОРИС СТОЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предмет на нашия актуален въпрос е демонстрираната тук антируска позиция на Съюза на демократичните сили.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ОПОЗИЦИЯТА: Никой не е казал такова нещо. Недей да извращаваш!
БОРИС СТОЯНОВ: Уважаеми господин министър, повод за нашия актуален въпрос е решението на доминирания от Съюза на демократичните сили общински съвет в гр. Пловдив за заличаване на Паметника на руския войн Альоша.
От години структурите, организациите и дейците на Съюза на демократичните сили водят политика на войнстваш вандализъм, изразяващ се в безогледно посегателство върху историческата памет на народа ни. Особено ярко е изразена тази разрушителна политика сред дейците на СДС в Пловдив, където системно и целенасочено се къртят паметници и паметни плочи на антифашисти, които със закон са признати за доброволни участници във Втората световна война на страната на световната антифашистка коалиция.
Обръщаме се към Вас, господин министър, със следния актуален въпрос.
Какви са задълженията и ангажиментите на Република България за опазване и съхранение на паметници на загинали антифашисти, според международни и междудържавни договори, спогодби и споразумения и какъв е статутът на Паметника на руския войн Альоша в международен аспект?
Какви са щетите и пораженията, които понася авторитетът на Република България от политическия екстремизъм и вандалското поведение на определени политически кръгове, структури и дейци? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов. Има думата за отговор господин министърът.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Решението на Пловдивския общински съвет влиза в противоречие с разпоредбите на две от подписаните с Руската Федерация споразумения.
Съгласно чл. 14, ал. 1 на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Руската Федерация и Република България, подписан от президентите Желев и Елцин на 4 август 1992 г. договарящите се страни се задължават да полагат нужните грижи и да предприемат необходимите мерки за запазването на намиращите се на територията на Руската Федерация ценности, свързани с историята и културата на България, както и за намиращите се на територията на България ценности, свързани с историята и културата на Русия, а също така и за военните гробища.
Според юристите понятието "ценност" следва да се тъкува не само от гледна точка на художествените достойнства на паметника, които подлежат на субективна оценка, но и като паметници, безусловно свързани с историята на другата договаряща се страна.
Решението на Общинския съвет на Пловдив противоречи и на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от Спогодбата за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката между Русия и България от 19 април 1993 г., където се казва, че двете страни ще полагат усилия за съхраняване на културно-исторически паметници и други обекти на материалната и духовна култура на другата страна, намиращи се на нейна територия.
Специално внимание се отделя на опазване на паметници и паметни места, свързани с историята на двата народа и за осигуряване на свободен достъп до тях.
По мнението на юристите са несъстоятелни твърденията, според които паметникът "Альоша" не се е отнасял към категорията "паметници и паметни места, свързани с историята на двата народа".
Руската Федерация е държава, продължител на Съветския съюз, а историята на руския народ включва и периода 1922-1991 г. и паметникът подлежи на защита от държавата ни по силата на задълженията, поети чрез подписаните и ратифицирани от Народното събрание двустранни договори.
Изхождайки от такова тълкуване на характера на паметника, по мнението на юристи, той се ползува със защита по силата и на чл. 1 на Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, ратифицирана с решение на Великото Народно събрание от 25 януари 1991 г. Обяснителният доклад към Конвенцията, изготвен от Eкспертен комитет на Съвета на Европа, включва в обхвата на защитените обекти и произведения на изкуството, сътворени с цел да се увековечат хора и събития. Чл. 4, ал. 2 на Конвенцията предвижда задължения за страните-участнички да предотвратяват обезобразяването, рушенето или разрушаването на защитените имущества.
Добре известно е, че руската страна е изключително чувствителна към въпросите, свързани с нейното участие и роля във Втората световна война. Малко са семействата, които не са загубили поне един свой член в нея. Чувствата на руската страна са напълно разбираеми, както е разбираемо и това, че ръководството на Русия не може да не вземе отношение по въпроса, който беше значително раздухан от българската преса, а по-нататък и коментиран в руския печат.
Както е известно, беше отправена официална нота от руска страна до Министерството на външните работи. Въпросът беше коментиран от заместник-началника на отдел "Печат" на руското Министерство на външните работи. Имаше недвусмислени изрази на протест и от ветераните от войната в Русия.
Може би не ви е известно, но кметството на Санк Петербург е уведомило Българското генерално консулство в града, че при така създалата се обстановка оставя без отговор двукратното предложение от кмета на Пловдив за организиране на негова ответна визита в този град, с който Пловдив е побратимен.
Не може да има съмнение, че подобни намерения и решения пряко вредат на двустранните отношения между България и Русия. Не може да има съмнение, че към подобни актове българското правителство може да има само най-отрицателно отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Има думата, за да изрази отношение към отговора, народният представител Борис Стоянов.

БОРИС СТОЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин министър! Искам да изразя благодарността си за изчерпателния и ангажиран отговор, във връзка с поставения актуален въпрос. Освен това искам да изразя удовлетвореността на над 75 на сто от пловдивчани, които категорично не одобряват опитите за посегателство на седесарската управа на Пловдив срещу Паметника на Альоша и които ще участвуват в тържествения митинг на 9 май от 18 часа на Паметника на Альоша, организиран от Българския антифашистки съюз по случай деня на победата над хитлерофашизма.
Благодаря ви за вниманието и използвам случая да ви поканя да присъствувате на този тържествен митинг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Актуален въпрос към министъра на външните работи Георги Пирински от народния представител Филип Димитров относно търговските връзки между Кипър и Република България.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министре, дами и господа! Моят въпрос, както ще видите, е съвършено неполитичен и аз се надявам да получа на него неполитически обагрен отговор. Искам да направя само две уточнения.
Първо, приемам, макар че въпросът ми е отправен и към Вас, и към министъра на търговията, приемам да получа отговора само от Вас, защото смятам, че Вие, господин Пирински, сте възлова фигура в това правителство, което в много висока степен отговаря за правителствената политика. Публична тайна е, че, заемайки поста министър на външните работи, на Вас се гледаше и като на човек, който ще може от този пост да упражнява своята икономическа компетентност която е добре позната на Вашата партия и на широката публика. И следователно си позволявам да Ви смятам като един от стълбовете на това правителство и на тази правителствена политика, затова и приемам да получа отговор само от Вас.
Второто уточнение, което искам да направя, е свързано с обстоятелството, че търговските връзки между България и Кипър са връзки, които са освободени от бремето на някакви политически наслагвания. Ако трябваше примерно да Ви питам за търговските връзки между България и Русия, понеже Русия е актуална тема в момента, и ако трябваше да обсъждаме чудовищния и изключително суров режим, който Руската федерация поддържа в търговските си отношения с България, който беше обект на коментарии, на публикации и на много разисквания, включително и тук, в тази зала, то тогава бих могъл да очаквам, че нашият диалог би могъл да бъде политически обагрен.
В настоящия случай Република Кипър, слава Богу, няма никакви претенции нито да включва България някъде, нито да я изключва от нещо, нито да й налага някакви сурови правила на външнотърговски отношения. Напротив, известно е, че и в момента съществува готовност от кипърската страна за преразглеждане на станалата вече анахронична търговска спогодба, която е съобразена с едни възможности за търговски обмен, значително по-ниски от тези, които съществуват досега и за които аз подробно съм изложил цифрите в своя въпрос, нека да не занимаваме колегите с детайлите именно в цифрово изражение.
При положение, че не са налице такива драматични политически основания, които да отклоняват решенията на този въпрос от чисто икономическата сфера и гледайки на Вас, пак повтарям, като на един от стълбовете на политиката на това правителство, аз очаквам да чуя какви са Вашите оценки за настоящата договорна база на икономическите отношения между България и Кипър? Какви са мерките, които се предприемат в момента и предприемат ли се такива за изработване на нова търговска спогодба? И известно ли Ви е каква е готовността на съответните министерства на промишлеността и на земеделието с оглед едно ефикасно разширяване на споменатите търговски отношения? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин министъра на външните работи Георги Пирински.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Димитров! Малко ме затруднява Вашият въпрос, защото наистина се мъчих да си изясня как възниква той. В смисъл Вие задавате въпроса: приемливо ли е да действува все още търговска спогодба от 1978 г., която е напълно неадекватна основа, както казвате вече, за развитие на двустранните търговски отношения? Затруднявате ме с това, че от отговора Ви не личи да знаете, че има нова спогодба, подписана на 12 март. Вие сте човек, който внимателно следи политическия живот - и вътрешният, и външният - и аз трудно мога да приема, че Вие не знаете този факт.
Действително между двете страни са водени консултации и преговори. Беше парафиран текст на спогодба, която на 12 март в Никозия подписах по време на посещението, което осъществих там. Фактът на подписването на тази спогодба беше отразен и в кипърските, и в българските средства за масова информация.
Освен това искам да Ви съобщя, че с Решение N 272 на Министерския съвет от 1 април 1996 г., т.е. три седмици след подписването на Спогодбата, по-малко, тя беше утвърдена от правителството. И още, за това по официален дипломатически път беше уведомена и кипърската страна.
Трябва да знаете, че в чл. 7 на Спогодбата е предвидено създаването и на Смесен търговски комитет, който да се занимава с различните форми на насърчаване и развитие на двустранната търговия в съответствие и с тези пожелания, които се съдържат във Вашия въпрос за увеличаване на обемите и разнообразяване на стоковата номенклатура.
Искам също да Ви съобщя, че по време на посещението си в Кипър потвърди готовността си да посети България за Пролетния панаир министърът на промишлеността, търговията и туризма на Кипър и доколкото съм информиран от Министерството на търговията той ще присъствува на откриването на Пловдивския панаир, където ще могат да бъдат дискутирани тези въпроси, които и Вие поставяте във Вашето питане.
Освен това през юни ще има заседание на Смесената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество също на междуправителствено равнище.
Мога да Ви кажа, че договорната база е достатъчно развита, но продължават да се разглеждат необходимите проекти за нови спогодби. Струва ми се, че е от двустранен интерес и за българската страна да развива активни търговски и икономически отношения с Кипър като един много активен делови център в Източното Средиземноморие с доста впечатляващи резултати и с една много висока степен на готовност за интегриране в Европейския съюз, ако гледате техните икономически показатели. Може би те са в по-голяма степен съвместими с критериите на Договора за Европейския съюз, отколкото много страни - членки.
Така че приветствувам интереса Ви и желанието Ви да видите едни развити търговско-икономически отношения с Кипър. Пак повтарям, затруднявате ме и до известна степен съм изненадан, че не сте проследили обстоятелството, че има нова търговска спогодба.
Надявам се, че този отговор Ви удовлетворява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Димитров има думата, за да изрази отношението си към отговора на неговия актуален въпрос.

ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! Аз съм удовлетворен най-вече от тази част на Вашия отговор, която гласи, че и в момента, след парафирането и одобряването на текста на новата спогодба, се обсъжда възможността за разширяване на договорната база. Защото считам, че и във вида, в който се намира, тя заслужава това.
Оттам нататък данните, които бих очаквал да получа във връзка с готовността в тази насока на други министерства, очевидно не попада в кръга на Вашия отговор поради Вашето, бих казал, спокойствие поради факта, че вече има налице една стъпка направена, т. е. подписването на една спогодба.
Но така или иначе готовността Ви да търсите решение в тази насока ме удовлетворява дотолкова, доколкото, както вече казах, приемам това за трайна позиция на правителството, към което принадлежите и в което Ви виждам като един основен фактор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Приключиха въпросите към министъра на външните работи господин Пирински. Благодаря му за отговорите.
Актуален въпрос от народния представител Васил Калинов към министъра на околната среда господин Георги Георгиев относно екологичната обстановка в района на гр. Силистра.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (ПГДЛ): Господин председателстващ, господа министри, уважаеми дами и господа! Както е известно, обществеността на гр. Силистра е изключително разтревожена от тежките екологични проблеми, породени от трансграничното замърсяване на въздуха от румънския комбинат "Седерка" и други производствени мощности, разположени около гр. Калараш, Румъния.
На последното заседание на смесената комисия бяха постигнати положителни договорености. По част от тях българската страна има вече важни поети ангажименти.
Във връзка с това, както и със споделеното вече обществено безпокойство на силистренци, Ви моля да ми отговорите на следните въпроси.
Какво е конкретно предприетото за решаване на проблемите, свързани с трансграничното замърсяване на въздуха през последната година в района на гр. Силистра?
Второ, кога ще бъде гарантиран постоянен мониторинг на замърсяването, който да осигурява ежедневна информация за състоянието на чистотата на въздуха в гр. Силистра?
Трето, кога ще осигурите постоянен мониторинг за измерване на радиоактивния фон на гр. Силистра предвид пускането в експлоатация на АЕЦ "Черна вода" в Румъния?
Четвърто, ще се ангажира ли Министерството на околната среда за финансирането на обекти, облекчаващи екологичната обстановка на гр. Силистра, като изграждане на електротранспорт, пречиствателни станции и др. п.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калинов.
Преди да дам думата на господин министъра само искам да напомня, че и друг път оттук съм споменавал - Народното събрание в нито един момент не остава без председател. "Председателстващ" - няма нито по Конституция, нито по правилник.
Има думата господин министърът на околната среда Георгиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Калинов. Трансграничните екологични проблеми в участъка Долен Дунав и специално за района на гр. Силистра са обект на особено внимание от страна на Министерство на околната среда. От 1991 г. за гр. Силистра е осигурен постоянен мониторинг върху качеството на атмосферния въздух. Пробонабирането се осъществява в три постоянни пункта, като за денонощие се анализират общо 16 проби. Контролират се следните атмосферни замърсители: прах, серен двуокис, азотен двуокис, сероводород и феноли. За първото тримесечие на 1996 г. са измерени следните превишения по пунктове.
Концентрация на прах: максимално превишение на средноденонощната концентрация е 1,5 пъти в пункта при ХЕИ; процент на дните с превишение на пределно допустимата средноденонощна концентрация - 8,9 на сто за периода; няма превишение на пункта "Лаборатория РИОС", имаме превишение 1,3 пъти на максималната пределно допустима средноденонощна концентрация на пункта на "Трансстрой", като процентът на дните е 27,9 на сто.
По отношение на превишение на пределно допустимите средноденонощни концентрации на съдържание на серен двуокис: на пункт "ХЕИ" - максимално измерената стойност е 2,9 пъти; процентът на дните с превишение е 37 на сто; нямаме превишение на пункта при РИОС; максималното превишение е 1,3 пъти на пункта при "Трансстрой", а процентът на дните е 3,4 за периода.
По отношение на азотен двуокис: максимално превишение на пределно допустимите концентрации не е измерено и на трите пункта.
По съдържание на сероводород: максимално превишение на средноденонощната концентрация е 1,9 пъти на пункта при ХЕИ, като процентът на дните с превишение е 14,1 пункта, нямаме превишение на пункта при РИОС, имаме максимално превишение 1,1 пъти на пункта при "Трансстрой" в 1,7 на сто от дните за периода.
По отношение на феноли: максималното превишение на пределно допустимата средноденонощна концентрация е 1,9 пъти на пункта при ХЕИ, в процент от дните измерени, това са 21 на сто от дните; 4,4 пъти е максимално превишението на средноденонощната концентрация на фенол при пункта "Лаботаротия РИОС", в 27,8 на сто от дните и 2,4 пъти е максималното превишение на концентрацията на пункта при "Трансстрой" в 12,1 на сто от дните.
На база на отчетените данни може да се направи заключение, че най-голям проблем относно чистотата на атмосферния въздух за района на гр. Силистра остава замърсяването с фенол. Освен това проблем за някои части на града е и замърсяването със сероводород, серен двуокис и прах.
Относно проблема с фенола следва да се отчете обаче, че по български държавен стандарт максимално пределно допустима концентрация за фенол - средноденонощна - е 10 микрограма на метър кубичен, а по европейски стандарт и стандарта на Световната здравна организация тази норма е 30 микрограма на метър кубичен.
Този факт е отчетен и в доклада за състоянието на трансграничното замърсяване в района на Долен Дунав на холандската фирма "Ди Еч Фи консулт", избрана от Европейския съюз за това обследване по линия на програма ФАР.
Всяка година в продължение на един месец освен по посочени показатели, предмет на постоянен мониторинг, в града се извършват измервания с мобилна станция на Министерство на околната среда и на редица допълнителни показатели: въглероден двуокис, азотен окис, въглеводороди и озон. Извършените измервания за периода юли - август 1995 г. не са показали превишение на пределнодопустими концентрации по тези показатели.
На Вашия въпрос относно въвеждане на постоянен мониторинг на радиационния фон, трябва да Ви уведомя, че от 1987 г. на територията на бившия Силистренски окръг Министерство на околната среда извършва системни наблюдения на радиационния фон, съдържанието на естествени и техногенни радионуклиди в почви и радиологични показатели на повърхностните водоеми, включително водите на р. Дунав при гр. Силистра по международно споразумение на държавите от долното течение на р. Дунав.
Във връзка с въвеждането в експлоатация на АЕЦ "Черна вода" от края на 1994 г. Министерство на околната среда изпълнява програма за радиоекологичен мониторинг на североизточната част от територията на Република България, която включва следните дейности: термоламинисцентен дозиметричен контрол на радиационния фон в мрежа от пунктове 15 на 15 километра; контрол на съдържание на естествени и техногенни радионуклиди в почви от същата мрежа от пунктове; контрол на обща бета-активност на повърхностни водоеми в точки от р. Дунав при гр. Силистра.
Данните от мониторинга ще послужат за арбитраж има ли изменения на радиологичните показатели след въвеждането през април т. г. на Първи блок на Атомната електроцентрала в Черна вода.
До края на 1996 г. по договор между Министерство на околната среда и програма ФАР на Европейския съюз ще бъде изградена автоматизирана система за контрол на радиационния фон в реално време, локална станция, която ще бъде разположена в гр. Силистра.


Относно въпросите за предприетите досега мерки за решаване на проблемите на трансграничното замърсяване на въздуха, естествено усилията ни са насочени към осигуряване на финансови ресурси за реализиране на инвестиционни проекти.
В изпълнение на междуправителственото споразумение през месец февруари 1996 г. министрите на околната среда на Република България и на Република Румъния проведоха среща по екологичните проблеми в района на Долен Дунав. На тази среща беше приет меморандум до Европейския съюз за получаване на помощ и координиране на действията между двете страни за защита на въздушния басеин и ядрената безопасност.
Съгласно меморандума по програма "ФАР" следва да се осигурят субсидии за следните обекти: в град Силистра - 450 000 екю за Фабрика "Стомана" за проектиране и изграждане на нови леярски и индукционни пещи; 100 000 екю в Силистра за проучване възможностите за свързване на националната мрежа за природен газ за локалното топлоснабдяване на града; в град Калараш - 2 000 000 екю за проектиране и изграждане на система за намаляване на емисиите в атмосферния въздух от Металургичния комбинат "Сидерк".
Естествено за подобряване на екологичната обстановка на двата града всяка от страните ще трябва да осигури и вътрешно финансиране с банкови кредити, собствени средства на предприятията, бюджетни и извънбюджетни източници.
Град Силистра е включен в списъка на горещите екологични точки на България и независимо от скромните ресурси, с които разполага Националнияj фонд за опазване на околната среда, Министерството на околната среда е готово да подпомага приоритетно от фонда с преференциални безлихвени и нисколихвени кредити инвестиционни и екологични обекти на фирмите, като приоритет ще бъде даван за обекти в региони, определени именно като горещи екологични точки.
Тези принципи са заложени и в изготвения проект за изменение и допълнение на Наредбата за набиране, изразходване и контрол на средствата по фондовете за опазване на околната среда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Има думата народният представител господин Калинов, за да изрази отношението си към отговора на актуалния въпрос.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (ПГДЛ): Господин председател, дами и господ!. Аз изразявам своето положително отношение към отговора на въпроса, но бих си позволил една препоръка към министерството, която може би така трябва да бъде и формулирана.
По голяма част от въпросите, които касаят екологичната обстановка на град Силистра, обществеността се нуждае от повече информация.
Би било редно, ако министерството провежда повече мероприятия, които са свързани със своевременното информиране на населението за предприетите стъпки. В тази връзка полезно може би би се оказало и ако министерството информираше и обществеността във връзка с пускането на АЕЦ "Черна вода". Това събитие не остана незабелязано от медиите. То бе отразено по много противоречив начин. Създава се атмосфера, която не винаги отчита реалностите и може да доведе до създаване на нежелателни напрежения.
Бих Ви помолил, господин министър, в удобно за Вас време през месец април да посетите града, да се срещнете с гражданите и да имате възможността да им отговорите на многобройните въпроси, за които стана дума и в отговора на моето питане.
Като благодаря на Вас и на специалистите от Вашето министерство, разчитам на действително сътрудничество между местната власт и министерството за разрешаване на проблемите от екологично естество в Силистра и Силистренски регион. Още един път благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Калинов. Предполагам, че поканата Ви се отнасяше за месец май, защото Вие казахте април.
Актуален въпрос към министъра на промишлеността господин Климент Вучев от народния представител Асен Агов относно смяната на Съвета на директорите на "Катекс" ЕАД - град Казанлък.
АСЕН АГОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министре, областният управител на Хасковска област е поискал по настояване на Общинската организация на Българската социалистическа партия в Казанлък смяната на Съвета на директорите на "Катекс" - Акционерно дружество в град Казанлък.
Фирмата, която, надявам се, добре знаете, има изключително добри икономически показатели, както в реализацията на продукцията, така и в областта на заетостта.
Аз Ви питам, господин министре, ще приемете ли тази чисто политическа поръчка в момент, когато оръжейната индустрия под Ваше ръководство изхвърля 10 000 казанлъчани на улицата и тези 10 000 души, заедно със семействата си, на 1 май бяха на площада в Казанлък? Тези хора протестираха срещу принудителното им извеждане от работа от "Арсенал".
Готови ли сте още 2000 и повече хора да ги изложите на подобен риск? (Шум и реплики в блока на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов. Господин министър Вучев, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР КЛИМЕНТ ВУЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Агов! Дружество "Катекс" - Казанлък е в отрасъл "Лека промишленост". Произвежда и търгува с вълнени прежди и тъкани. Добро предприятие е това.
Не знам дали знаете, но някъде през 1994 г. към него бяха присъединени "Руно" и "Мерино", които също са в Казанлък и дружеството получи затворен производствен цикъл. Там работят близо 2200 души, оборудвано е добре, добре се поддържат и старите машини. В последните години има стабилна производствена програма и осигурени пазари, в това число и експортно ориентирани. Правят се и инвестиции.
Прав сте, че финансово-икономическото състояние на дружеството в момента показва положителна тенденция. Приходите през 1994 г. са били 819 милиона, миналата година са били 1 милиард и 27 милиона. Заплатата е скочила с 2000 лева, макар че още е ниска.
И най-интересното е, че от 1994 г. до 1995 г. има увеличение на персонала с около 300 души. Това е рядък случай в нашата индустрия.
Предложението на областния управител възникна по повод извършена финансова ревизия от Държавен финансов контрол. Имаше такова настроение тогава. Държавен финансов контрол направи ревизия за един период от 1993 до юни 1995 г., но реално резултатите излязоха в края на годината.
Ние анализирахме резултатите от комисията. Вярно е, че има и щети, имаше и непотърсени вземания, но в края на краищата с моя заповед наказахме ръководството и не отидохме на смяна, ако това е въпросът Ви.
Вижте, областният управител е сайбията на този голям регион. Трябва да ви кажа, че когато трябва да взимам кадрови решения, аз питам областните управители, защото всяко предприятие се намира някъде и всяко предприятие създава и решава не само ведомствени, а създава и решава и регионални проблеми.
Ще се опитаме да укрепим предприятието, нека да работи в този състав. А кога ще бъде сменен директорът, решавам аз.
Що се отнася до Вашето подхвърляне за Казанлък, господин Агов, не е сериозно. Казанлък е суперсериозна фабрика, там работи суперподготвен колектив. В момента колективът и фабриката са в тежко положение и аз моля за тази фабрика и за този колектив да се говори само сериозно. Този начин на разговаряне по-скоро прилича, би могло да кажем, да се разговаря така на някой от митингите на Тренчев. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра. Господин Агов, имате думата, за да изразите отношението си към отговора на Вашия въпрос.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин министър, трябва да призная, че съм изключително доволен от обстоятелството, че директорът и борда остават на работа. Доволен съм, защото аз продъжавам да твърдя, че беше направен опит да се окаже върху Вас натиск с политическа цел, по чисто политически причини. (Единични възражения в блока на левицата)
Доволен съм също така, че Вие, господин министре, сте проявили професионализъм, оценявайки наистина отличните резултати на "Катекс" - дружеството и фабриката в Казанлък, и сте решили това ръководство да остане.
Разбира се, съгласен съм и с обстоятелството, че когато някой подлежи на наказание по законите за финансовия контрол, също така трябва да понесе своето наказание. Но във всеки случай Вие знаете, че аз много добре познавам състоянието на "Катекс", знаете, че част от непотърсените вземания на практика са потърсени, но знаете какво е кредитното и финансовото състояние на предприятията.
Що се отнася обаче до "Арсенал". Да, аз съм готов да говоря сериозно и съм готов да говоря дълго и много сериозно за "Арсенал". Но в същото време не е мястото тук да се водят тези разговори.
Дали Тренчев е бил или не е бил на митинга в сряда, няма никакво значение. Въпросът е, че на този митинг бяха наистина хиляди хора с техните семейства.
ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ (от място): Лъжеш!
АСЕН АГОВ: Господин Захариев, Вие бяхте ли на този митинг? Вие явихте ли се?
ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ (от място): Вие сте лъжец!
АСЕН АГОВ: Вашият кмет се гушеше зад едно дърво, господин Захариев, понеже викате така невъзпитано от мястото си.
Ако Вие бяхте посмели да се явите на този митинг като народен представител от Казанлък, а не посмяхте, не посмяхте, така, щеше да можете да преброите колко хора има там.
Във всеки случай, аз не го казвам, за да правя политика тук и да отговарям на Вашите обиди от място. Аз говоря това, защото наистина 10 000 души, както прекрасно знае министър Вучев, са с много сериозен проблем там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов. Господин министър Вучев иска думата.

МИНИСТЪР КЛИМЕНТ ВУЧЕВ: Господин председател, господин Агов! По първата част на моя отговор, вижте, при нас е практика да се анализират ревизионните актове на ревизиите, извършени от Държавния финансов контрол. Обикновено това са тежки документи, неколкостотин документа в една папка. При мен има една комисия, която анализира и прави предложение. Трябва да Ви кажа, че има случаи, когато по предложение на тази комисия и във връзка с резултатите от финансовата ревизия, аз съм освобождавал директори.
Специално за казанлъшкото предприятие не се наложи, но те са наказани сурово с парични глоби и т.н. Аз защо подхвърлях? Казанлък е невероятно сериозно предприятие, което в момента има тежки проблеми. И според мен не е морално и даже това, което стана в сряда и това, което става тук - да използуваме проблемите на тези хора, за да правим различни политически изявления. Това не е сериозно. Аз нося отговорността за това нещо, мога да отговоря всеки момент. Недейте на нещастието на тези хора, които съм пуснал от месец и половина в неплатен отпуск, да си говорим тук пред целия български народ несериозни неща. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Питане към министъра на финансите Димитър Костов от народния представител Атанас Железчев относно защитата на влоговете на граждани в клона на Популярна банка "Пеков" в град Сливен.
Имате думата, госопдин Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, във фирменото отделение на Бургаския окръжен съд през 1993 г. е регистрирана Популярна банка "Пеков". През същата година банката започва работа и открива клон и в град Сливен. Една година по-късно се закрива клонът на банката в град Сливен, като се съобщава на вложителите, че се чака издаването на лиценз. В същото време Популярна банка "Пеков" изплаща суми по влоговете, направени в Бургас, но не дава никаква информация кой и кога ще изплати сумите на вложителите от град Сливен.
Триста граждани на град Сливен са подложени на непрекъснат психически тормоз. Повечето от тях са пенсионери, направили влогове в частната банка, за да се помъчат да се справят с ежедневните си финансови затруднения. Досега тези хора не са получили отговор нито от Управителния съвет на банката, нито от държавните институции, към които са се обърнали с въпроса кога ще получат сумите си по влоговете.
Господин министър, моля да ми отговорите има ли решение за защита на влоговете, направени в Популярна банка "Пеков" в град Сливен, какво е това решение и кога ще бъде изпълнено? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Железчев.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Железчев! Коментираната Популярна банка е осъществявала своята дейност, без да има съответния лиценз от БНБ в съответствие със Закона за банките и кредитното дело. Поради тази причина вложителите не могат да се възползуват от Наредбата за гарантиране на депозитите в търговските банки. Законодателната уредба в момента предоставя на вложителите в тази банка възможността да търсят вземанията си по реда на Гражданско-процесуалния кодекс, а също и прокуратурата има възможност да се намеси в този случай.
Независимо от това правителството има предвид, че за развитието на икономиката на страната на базата на пазарни принципи е необходимо да се осигури по-висока степен на защита на вложенията. Поради това бе приета и програмата на правителството за преструктуриране и оздравяване на банковия сектор и на реалната икономика. Трите основни стълба в тази програма са изграждането на ясни правила на играта и на взаимоотношенията между икономическите агенти, създаване на надеждни и работещи механизми за спазване на тези правила и ограничаване на възможностите за злоупотреби и наказателно преследване на злоупотребилите.
За да се постигнат тези цели, разбира се, правителството, поемайки своята отговорност, разчита и на съответното съдействие и участие от страна на другите елементи на държавната власт - парламента, а също до голяма степен и на съдебната власт, за да могат да се преследват такива явни закононарушения, каквито са в този случай с Популярната банка "Пеков". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Железчев, имате думата за уточняващи въпроси.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря, господин председател. Аз ще се възползувам от възможността да поставя уточняващ въпрос.
Господин министър, след като е разпоредено тази банка да прекрати своята дейност, извършена ли е проверка какви финансови средства е имало в наличност към момента на прекратяване на тази дейност и къде са отишли тези средства, кой се е разпоредил с тях? Тоест, министерството предприело ли е някакви действия да опази останалите в наличност парични средства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Железчев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Господин Железчев, този уточняващ въпрос би трябвало да бъде отправен към съда, който в случай на прекратяване дейността на банката при неудовлетворени кредитори трябва да назначи ликвидатор, който е длъжен да извърши съответната инвентаризация, преглед на наличните документи, установяване на наличните активи, парични средства, съхранявани от тази банка в други институции, проследяване на операциите на тази банка и при необходимост да уведоми прокуратурата, за да се предприемат съответните наказателни действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Железчев, имате думата да заявите дали сте доволен от отговора на Вашето питане.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Искрено съжалявам, че трябва да изразя своята неудовлетвореност от отговора на господин министъра по простата причина, че той препраща към Гражданско-процесуалния кодекс, който е добре известен на адвокатите, които защитават интересите на тези хора. Но преди окръжният съд да вземе решение за прекратяване дейността, за заличаване на банката от търговския регистър, някой трябва да сигнализира окръжния съд да предприеме такива действия. И освен пострадалите, Министерството на финансите не е безразлично към тази дейност, която се развива, разбира се, която се осъществява незаконно. И аз смятам, че министерството е следвало да се разпореди до окръжния съд да се извършат точно тези действия, защото гражданите, които са заинтересовани, търсят своите права по друг ред, а не по пътя на заличаване на тази банка в търговския регистър. Те нямат интерес от закриване на банката, защото със закриването на банката, няма да получат въобще нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Железчев.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ (от място): Защо не ме питаха като си носиха парите там?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С това парламентарният контрол приключи.
Ще ви прочета проекта за програма за работа на Народното събрание за следващата седмица - 8-10 май 1006 г.:
1. Второ четене на Законопроекта за общинската собственост.
2. Второ четене на Законопроекта за държавната собственост.
3. Второто четене на Законопрокета за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката, приет на първо четене на 2 април 1996 г.
5. Второ четене на Законопроекта за радиото и телевизията.
6. Парламентарен контрол на 10 май от 11 часа.
7. Второ четене на Законопроекта за данък върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините - приет на първо четене на 14 март 1996 г.
Съобщения:
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще проведе заседание на 8 май - сряда, в зала 356 от 14,30 часа.
Комисията по културата ще проведе заседание на 8 май - сряда, от 15 часа в зала 456.
Икономическата комисия ще заседава на 8 май - сряда, от 14,30 часа в зала "Запад".
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 9 май - четвъртък, от 15 ч. в зала 238.

Следващото заседание на Народното събрание е на 8 май - сряда, от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 13,52 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев


СЕКРЕТАРИ:
Илко Савов

Иван Будимов