Председателствувал: председателят Благовест Сендов
Секретари: Иван Братулев и Юмер Юмер

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Има няколко предложения по отношение на дневния ред и едно предложение за извънредно заседание.
Най-напред на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя следното предложение за подреждане на точките от дневния ред за днес, 4 април 1996 г.

ДНЕВЕН РЕД:

1. Проект за решение за изменение на Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. (Става въпрос само за подреждане)
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти.
4. Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
Няма възражения.
Моля да гласувате.

Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 190 народни представители, за - 155, против - няма, въздържали се - 35.
Предложението се приема.
Ще ви прочета предложение на господин Йордан Соколов.
"Уважаеми господин председател, на основание чл. 35, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за извънредно заседание на 4 април 1996 г. от 14,30 ч.
За него предлагам следния дневен ред:
1. Приемане на Декларация на Народното събрание за европейската и евроатлантическата политика на Република България. Проектът е внесен.
2. Приемане на Решение на Народното събрание за пълноправно членство на България в организацията на Северноатлантическия договор, подкрепено със становище на Комисията по външната политика и европейската интеграция."
Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 206 народни представители, за - 86, против - 96, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ ЧРЕЗ ИНВЕСТИЦИОННИ БОНОВЕ.
Има думата господин Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Известно е, че съгласно утвърдената от нас Програма за масова приватизация на 8 април 1996 г. изтича срокът за регистрация и закупуване на бонови книжки от гражданите.
В последните дни се прояви един засилен интерес от гражданството към участието и ползата на правото им за участие в масовата приватизация. Това доведе до големи натрупвания в специализираните гишета на пощенските клонове.
И изхождайки от сложилата се ситуация, депутати от различни парламентарни групи ползуваха правото си на законодателна инициатива и внесоха проекти за решения за удължаване на срока за регистрация и закупуване на бонови книжки.
Такива предложения бяха внесени от народните представители Александър Божков, от господин Юджел Атилла с група народни представители от различни парламентарни групи и от господата Стефан Стоилов и Ивайло Калфин.
Тези предложения за решения бяха обсъдени вчера на заседание на Икономическата комисия. В дискусията участвуваха изпълнителният директор на Агенцията за приватизация, председателят на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и представители на Министерството на икономическото развитие.
Във връзка със заседанието бяха направени информационни проучвания в Центъра за масова приватизация, в новосъздадената Комисия за борсата и ценните книжа. И на база на обработката на тази информация и един професионален и политически отговорен разговор в комисията беше приет следният вариант за проект за решение, който предлагаме на вашето внимание.

"Р Е Ш Е Н И Е
за изменение на Програмата за приватизация
чрез инвестиционни бонове

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 7 и 8 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия

Р Е Ш И:

В раздел "Етапи и срокове за осъществяване на програмата" II "Регистрация на гражданите за участие в приватизацията чрез инвестиционни бонове" и Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове думите "3 месеца" се заменят с думите "4 месеца".
Моля народното представителство да утвърди със своя вот предложеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата, господин Божков.





АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера на заседанието си Икономическата комисия проведе един задълбочен разговор по хода и изпълнението на програмата за масова приватизация. Искам да обърна внимание на народните представители, че Икономическата комисия не взима решенията си с гласуване, а винаги прави опит да стигне до консенсусно решение. Така направихме и вчера. Искам да ви прочета преди това проекта за решение, който внесох, и да ви обясня как той се трансформира в проекта за решение, който господин Койчев току-що ви прочете.
В проекта за решение, който внесох, има две точки:
Първа точка. В раздела "Етапи и срокове за осъществяване на програмата", т. 2 - "Регистрация на гражданите за участие в приватизацията чрез приватизационни бонове", след заглавието, в текста "започва една седмица след обявяване на програмата и продължава три месеца", думата "три" се заменя с "пет".
Нашето предложение - моето, предложението на господин Атилла и на други народни представители, и предложенията, споделени в залата от по-голямата част от представителите на опозицията, бяха за удължаване на срока с два месеца.
Втората точка на проекторешението, внесено от мен, беше: "Възлага на Министерския съвет в срок от 14 дни да внесе в Народното събрание предложения за промени в Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове в съответствие с досегашния ход на изпълнението по тази програма и предвижданията на правителството за реалните срокове за изпълнение на програмата".
След разговора, който беше проведен, за голямо съжаление в този разговор не участвуваха най-важните участници - представителите на Центъра за масова приватизация - които не се явиха, въпреки че бяха поканени, Икономическата комисия стигна до следното решение: първо, да предложи в залата текста, който ви прочете господин Койчев, и второ, с протоколно решение да свика на 8 май заседание на комисията с изслушване на заместник-министър председателя Румен Гечев, директора на Центъра за масова приватизация Калин Митрев, изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Веселин Благоев и председателя на Комисията по ценните книжа и фондовите борси Християн Танушев във връзка с хода и изпълнението на програмата. На това свое заседание да приеме евентуални решения за удължаване и промяна на сроковете на програмата в зависимост от това, доколко програмата е изпълнена или не е изпълнена, и евентуално второ продължение на срока на закупуването на боновите книжки в зависимост от броя на продадените книжки, като има общо становище в комисията, че след 8 май цената на боновите книжки може и да бъде увеличена.
В името на консенсуса на Икономическата комисия депутатите от опозицията приеха този вариант на действие, като недвусмислено стана ясно на заседанието, че сроковете до момента не се изпълняват. Пропуснати са и не е започната дори работа по изключително важни елементи и етапи от развитието на процеса на масова приватизация, което създава сериозна опасност за нейното успешно провеждане през тази година.
На членовете на комисията и на правителствените органи беше раздаден докладът на експертната група на Съюза на демократичните сили, който предлага алтернативен график в рамките на сегашното законодателство за провеждане на масовата приватизация. Ние очакваме, че на заседанието на 8 май най-вероятно сроковете, заложени в нашия алтернативен график, ще се превърнат в правителствени срокове, просто защото на базата на експертната оценка други срокове са невъзможни.
Всички срокове, които до момента бяха заложени в правителствената програма за приватизация чрез инвестиционни бонове, вече са пропуснати, нарушени или е невъзможно да бъдат изпълнени. В интерес на цяла България е приватизацията да успее. Тя не би трябвало да има политическа окраска, още повече че нормално е в една държава, както съм казвал от тази трибуна и друг път, левицата да прави национализация, а десницата - приватизация. Така че очевидно е, че приватизацията ще се ползува с подкрепата на голяма част от българския народ и на представителите на опозицията.
Мога от тази трибуна да заявя, че представителите на опозицията в парламента и извън него ще следят хода на приватизацията много отблизо и със своята активна дейност в парламента, в местната власт и сред обществеността ще бъдат сигурен коректив за намеренията на правителството за провеждане на приватизацията. Българската приватизация трябва да успее въпреки слабата работа на органите на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Юджел Атилла.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаеми господин Божков! Не знам дали разбрахте, на края на заседанието на комисията потвърдих, че държа на предложението си от два месеца. Макар че комисията стигна до съгласие да се удължи, най-общо казано, срокът за регистрация и закупуване на боновите книжки, ние с това показахме, от една страна, че всички политически сили поддържаме процеса на масовата приватизация.
В процеса на дискусия някои колеги от Икономическата комисия останаха с впечатление, че удължаването на срока по принцип ще доведе до удължаване на всички последващи етапи. Изяснихме впоследствие, че не се отнася до цялата програма, до другите етапи и срокове, включени в програмата. Отнася се само за втория етап от програмата - етапа на закупуване на боновите книжки от хората.
Най-общо казано логиката на моето предложение, вие сте имали възможност сигурно да се запознаете с мотивите, малко по-обширно предложени в нашия вариант, беше следната. Бонопритежателите, които до този момент са взели вече участие и са се регистрирали, нямат ориентирите, които да ги насочат, а те ад хок са гласували доверие на този процес. Ориентирите като предприятия с техните пълни правни анализи все още липсват. Една четвърт още от предприятията имат относително пълни правни анализи. Хората купуват бонове, но не знаят точно в какво ще ги вложат. Най-сериозният инструмент между тях и приватизиращите се предприятия, а именно структурите на приватизационните фондове, все още не са задействувани. Хората са под въздействието на една страхова невроза от създаденото напрежение по отношение на сгромолясването на т.нар. "пирамиди", различните случаи на банкови фалити, към които традиционно населението имаше и е имало винаги и е изпитвало доверие. Следствие на всичко това народът помисли, че и масовата приватизация е един вид нечестна игра, не че му се свидят 100-те или 500-те лева. Но така или иначе за нас най-сериозните ориентири за мотивация на хората да участвуват в масовата приватизация все още ги няма.


Да благодарим и на тези един милион души, които досега са участвали и са закупили бонови книжки. Това е, повтарям пак, ад хок доверие към този процес. Истинската мотивация според нас ще дойде по съвсем естествения начин да се рекламира този процес от участниците в приватизационни фондове. Те ще рекламират най-сериозно къде ще вложат тези бонове, в кои предприятия, какви дивиденти ще предложат на хората. Това ще бъде според мен истинският стимул да се мотивират хората да закупят боновите книжки. Иначе казано, ако затворим кепенците преди да се появят най-сериозните участници между бонопритежателите и приватизиращият се национален капитал, ние отнемаме възможността да има едно състезателно начало между различните приватизационни фондове, просто ги лишаваме от възможността да рекламират нещо.
Понеже първите приватизационни фондове ще задействат към края на месец април, ние считаме, че едномесечният срок не е достатъчен, за да може ефективно да се мотивират хората да участват. Все пак технологично, разбира се, процесът може да се проведе и без масово участие, но не това е целта на този исторически шанс за народа - истинският собственик на този държавен капитал. Отговорността на политиците да създадем всички възможни мотиви, които да накарат хората да участват в този процес, ще бъде признание не само към масовата приватизация, а и към политическите сили, имали куража и смелостта да подкрепят такъв един процес.
Смятам, че вие ще подкрепите двумесечния срок, който ние предлагаме, като по-ефективен вариант с цел мотивация на хората. С това считам, че ние ще изпълним дълга си днес пред хората, като ги мотивираме ефективно да участват в този процес. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На вчерашното заседание на Икономическата комисия практически с консенсус, без един, беше подкрепен текстът, който днес ви се предлага като проект за решение на Народното събрание. Изказалите се трима колеги народни представители сравнително коректно представиха начина, по който се стигна до това решение. Разбира се, изказванията не бяха лишени от съответните политически пристрастия и от личните оценки за хода на процеса.
Има един безспорен факт. В българското общество през последните дни силно нарасна интересът към придобиването на боновите книжки и оставащите пет дни са кратък срок, в който е възможно желаещите да си закупят бонови книжки практически да не успеят да извършат този акт. Ето защо безспорният факт, че интересът е нараснал и е голям, че времето, което остава, може да не позволи на хората да си закупят бонови книжки, ни кара да се обединим около решението да продължим този срок.
Ние предлагаме това продължение да бъде с един месец. А това, което джентълменски се договорихме, господин Божков, етапно да се направи анализ и оценка на процесите и ако се налагат и други корекции на документите, да ги направим, ние ще го спазим. Затова днес ви призовавам да подкрепим проекта за решение в този вариант, в който е предложен от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване на решението.
Най-напред ще гласуваме предложението думата "четири" да бъде заменена с думата "пет". Има такова предложение, което се поддържа.
Моля да гласувате предложението на Юджел Атилла в решението, така както ви е раздадено, вместо думите "четири месеца" да бъде "пет месеца". Моля да гласувате.
От общо гласували 208 народни представители, за - 71, против - 102, въздържали се - 35.
Предложението не се приема.
Ще ви прочета решението:
"РЕШЕНИЕ
за изменение на Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 1 от 2. I. 1996 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 7 и ал. 8 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия
РЕШИ:
В раздел "Етапи и срокове за осъществяване на програмата", т. 2 "Регистрация на гражданите за участие в приватизацията чрез приватизационни бонове на Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове" думите "три месеца" се заменят с думите "четири месеца".
Моля да гласувате.
От общо гласували 206 народни представители, за - 202, против - 1, въздържали се - 3.
Решението е прието.
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
За реплики към господин Ганев са записани: Хасан Али, Железчев, Глушков.
Давам думата на Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Колегата Петко Ганев няколко пъти в своето изказване спомена за СДС и ДПС и за това, че едва ли не те изцяло, 100-процентово са виновни за стопирането на поземлената реформа. Аз не приемам тези обвинения, защото както и сам господин Ганев призна, не може да се измени философията на Закона за земята. Този закон се прие от Великото Народно събрание с парламентарното мнозинство на БСП. Поправките, които парламентарното мнозинство на СДС и ДПС за една година - 1992 г. - направиха, нищо не пречеше още в миналото Народно събрание - знаете, че правителството беше само с мандат на ДПС, но не беше правителство на ДПС - да се направят тези поправки. Вместо да се ликвидират ликвидационните съвети, се освобождаваха хора от СДС и БЗНС, а се назначаваха хора от БСП.
Така че аз моля, когато колегата Петко Ганев прави своите обвинения, да внимава, защото не отговарят на реалната истина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Атанас Железчев.


АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колежки и колеги, гражданите на Република България винаги ни призовават към толерантност и търпимост към становищата, които изразяваме в парламента, и вместо да се съобразим с тези техни желания господин Петко Ганев още с уводните си няколко изречения започна с конфронтация, започна с нападки по адрес на президента и направи една голяма разходка в историята, като се върна 120 години назад да прави сравнение с това, че Апостолът Васил Левски е ходил да създава революционни комитети, а президентът Желел не ходил. Президентът Желев също ходи в селата и дори във Видинско селяните му заклаха три агнета. (Оживление) Не знам дали е успял да изяде и трите агнета, но така или иначе, така го посрещат селяните.
Една такава голяма разходка 120 години назад дава повод на Петко Илиев след малко да стане и той да започне да прави такава разходка, само че не 120 години, а 50 години, или 45 години назад. И дойде ли тук на трибуната без палто, половината от мнозинството депутати ще бъдат принудени да напуснат залата. А след него, като стане доктор Михайлов, другата половина ще напусне залата. И кажете ми как ще работим, как ще приемем този закон?
По-конкретно искам да се спра на становището, което изрази...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Ще имате възможност да направите изказване.
Има думата господин Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Ганев, когато онзи ден Вие произнасяхте Вашето слово, аз си мислех, че като един от вносителите на този проект за изменение на Закона за земята ще засегнете нещата по същество, че Вие ще последвате примера на господин Железчев, който говори преди Вас и който разгледа проблемите в дълбочина, конкретно. Вие се отдадохте на евтино политиканство и на евтина демагогия. Вие се опитахте тук да държите политически речи. След като Вие искате ние да водим диалог по този закон не по същество, а политически диалог, да търсим причини за разрухата на българското село, която разруха е в резултат на 45-годишното комунистическо управление в България, то Вие ще имате този политически диалог. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Господин Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председателю. Ще ползвам правото си на дуплика.
Първо, към репликата на господин Хасан Али. Господин Али, аз не обвинявам Движението за права и свободи, аз казвам, че Движението за права и свободи трябва да понесе своята отговорност за закона, който заедно със Съюза на демократичните сили прие през 1992 година. А това, че правителството на господин Беров не е направило необходимото, за да се внесат поправки в този закон, защо Вие, господин Али, не направихте необходимото вашата парламентарна група да внесе тези поправки? Защото ако ги беше направила Парламентарната група на БСП, господин президентът отново щеше да ги върне. А сигурно ако бяхте направили вие тези поправки, господин президентът нямаше да върне закона.
На господин Железчев. Господин Железчев, аз отново поставям въпроса така: не нападам президента, искам той да поеме също своята отговорност. И той наистина носи тази отговорност за състоянието, в което се намира сега земеделието и селското ни стопанство. Отново поставям въпроса така: защо господин президентът не беше последователен в своята политика към проблемите на земеделието и когато бха приети измененията и допълненията на закона от 1992 година, защо тогава господин президентът не върна закона отново за преразглеждане? Нима той тогава не можеше да предвиди, че с тези поправки в закона, приет от Великото Народно събрание, ще се разсипе селското ни стопанство и земеделие?
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (от място): Вие поискахте ли това от Конституционния съд?
ПЕТКО ГАНЕВ: Няма да отговарям на господин Глушков, защото смятам, че цялото ми изказване беше по същество и в никакъв случай нямаше политически характер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тук изказванията обикновено са политически, така че в това няма нищо страшно.
За да има яснота, искам да прочета списъка на кандидатите за изказвания. Ако има предложения от парламентарните групи за изменения, моля да ми кажат.
В списъка на демократичната левица са записани: Петко Ганев, Бончо Рашков, Златимир Орсов, Ангел Димов, Румяна Николова.
От СДС - Владислав Костов, Светослав Лучников, Марияна Лукова, Иван Глушков.
От Народния съюз - Калчо Чукаров, Моньо Христов, Александър Джеров.
От ДПС - Хасан Али.
Времето е разпределено: 90:60:30:30:30.
Не виждам господин Владислав Костов.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Той е в болница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Моето изказване е улеснено извънредно много от основното изказване на господин Петко Ганев и от неговата дуплика, която той направи днес. Защото аз исках да поставя този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в контекста на едно противопоставяне по принцип на аграрната реформа такава, каквато беше приета от Великото Народно събрание и каквато беше усъвършенствана с измененията на закона, приети от Тридесет и шестото обикновено Народно събрание. Господин Ганев направо обвини принципите на закон дори такива, каквито са приети от Великото Народно събрание. Това показва едно отрицателно отношение към аграрната реформа.
Каква е всъщност истината? Идеята на аграрната реформа е връщане в реални граници на собствеността на българските граждани. Който не разбира това и който се противопоставя на този основен принцип на аграрната реформа, не е схванал промените, които Конституцията наложи на обществения живот в нашата страна.
На 4 септември 1992 година изтече срокът за заявяване на претенциите на гражданите за връщане на тяхната земя. В края на октомври правителството на СДС снабди поземлените комисии с необходимия картографски материал и създаде всички условия за прилагане на закона за връщане на земята в реални граници и за извършване на земеразделянето там, където връщането в реални граници е невъзможно. Правителството на Съюза на демократичните сили създаде специални групи към областните управители в състав от пет души и ги снабди с по две коли, с които да обикалят и да подпомагат поземлените комисии в извършването на аграрната реформа. За съжаление, когато започна да се изпълнява този ефективен план за довършване на аграрната реформа у нас, правителството на Съюза на демократичните сили беше свалено с удар в гърба - известно ви е как.

Въпреки това, понеже условията за провеждане на аграрната реформа бяха налице, министър Танев, от кабинета на Беров, обеща да върне земята в 100 на сто до 30 март 1993 г. Той може би се изсили като каза, че ще я върне 100 на сто. Но най-малко 80-85 на сто тя можеше да бъде върната. Тогава обаче правителството на Беров, което е ваше правителство, защото то не можеше да съществува нито половин час без вашата парламентарна подкрепа, спря аграрната реформа и въведе онова безвремие, което именно доведе до тупик нашето земеделско стопанство и което именно е причина за сегашната криза, която се задълбочава и която се разширява.
Вие направихте един опит да върнете реформата, като приехте през м. май промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Конституционният съд, върховният блюстител на Конституцията в тази страна се произнесе и каза кой крив, кой прав. Той възприе повечето от нашите предложения за обявени текстове за противоконституционни. Но той всъщност и отхвърли някои от нашите предложения.
И тогава вие какво направихте? Вие атакувахте и обвинихте в пристрастрие Конституционния съд там, където уважи нашите предложения, а нищо не казахте за тия негови решения, с които той отхвърли нашите предложения. Е, какво е това отношение към тая институция? Ами вие, когато той отхвърли нашите предложения по Закона за концесиите, му изръкопляскахте, а тогава, когато прие наши предложения по други закони, вие го обвинявахте и охулвахте, и го обвинявахте в пристрастие. Какво е това отношение? Когато ми харесват решенията на Конституционния съд, той е добър. Когато не ми харесват решенията на Конституционния съд, той е лош. Такова бушменско отношение към институциите на тая страна издава манталитета на тия, които ги поддържат.
Конкретно към този закон. С предлагания проект отново се правят опити да се посегне на придобитите права на гражданите, да се спре аграрната реформа, да се попречи на нейното бързо и ефективно реализиране. Какво имам предвид? Ще се спра само на някои основни положения, защото ще направя своите предложения за второто гласуване, където ще се обоснова много подробно.
Прави се отново опит да се прередактира ал. 1 на чл. 10. Кое налага това, господа, да се прередактира ал. 1 на чл. 10? Вие поставяте една тънка уловка - отново да изключите от връщане тия земи, които са били отнети на гражданите при влизането в текезесетата, и са били подменени с разни перекендета, които им се връщаха тогава. Вие искате сега да върнете перекендетата, а да не върнете хубавите земи, които влязоха в състава, в границите на текезесето. Ето това е тая тънка уловка. Вие искате сега отново да я прокарате с новата редакция на чл. 10, ал. 1. Няма да мине, господа! Конституционният съд ще отхвърли това ваше предложение. Бъдете уверени!
По-нататък. Вие легализирате продажбите, които е извършило ТКЗС на включените в него имоти на български граждани. Трудовите кооперативни земеделски стопанства, дами и господа, и вие трябва много добре да го знаете това, никога не са ставали собственици на вложените в тях земи. Тия земи винаги са оставали собственост на хората, чието притежание са били преди. И вие не можете да управомощавате ТКЗС сега, след после, да продава чуждо имущество. Това не може да стане, защото никой не може да продава това, което няма. И в това отношение пак правите една противоконституционна наредба, която няма да издържи.
Освен това, вие давате възможност да се запазят отстъпените права на строеж, дори ако не са реализирани. Откъде накъде? Как може да стане това нещо?
Аз пак ви казвам - няма да се спирам подробно на всичките несъобразности на тоя закон. Но искам да се спра само на един основен въпрос - прочутите виладжийски имоти. Сега вие по един категоричен начин отчуждавате тези имоти от техните собственици и ги предавате на тия, на които са били предоставени за временно ползване. Кой ви дава право да извършвате тая национализация и то не в полза на държавата, за задоволяване на държавни и общински нужди, а в полза на други частни лица? Кой ви дава право да преразпределяте българската земя, като я вземете от едни собственици и я дадете на други собственици? И плюс това, като я заплатите по цени, определени от Министерския съвет, а не по действителни, текущи пазарни цени, както повелява Конституцията?
Ето с това вие отново посягате на правата на гражданите и създавате един закон, който отново ще бъде обявен за противоконституционен от Конституционния съд. И когато това нещо стане причина отново за някои забавяния в процедурата по извършване на аграрната реформа, вместо да обвинявате себе си, вие ще обвинявате Конституционния съд. Едно некоректно действие! Защото, независимо от това че Конституционният съд обяви за противоконституционни някои текстове от приетите от вас изменения и допълнения на закона през май, вие оттогава нищо не направихте за довеждане докрай на аграрната реформа. Вие не върнахте никакви земи. Напротив, с вашата агитация вие подривате, вие пречите, саботирате на провеждането на аграрната реформа. А какъв е резултатът от това?
През 1995 г., уважаеми дами и господа, 80 на сто от селскостопанската продукция в тая страна е произведена в частните домакинства, които притежават и обработват по-малко от 40 на сто от тази зема. Какво по-блестящо доказателство за предимството на частното земевладение пред вашите бивши и възкресени колхози. Какво, кажете ми, повече от това? Два пъти повече продукция от два пъти по-малко земя!
Разберете, бъдещето на българското земеделско стопанство при постоянно застаряващия и биологично изчерпващия се човешки материал, който се занимава със земеделие у нас, е само в ръцете на частното предприемчиво земеделско стопанство. Пречейки на това частно земеделско стопанство, вие осъждате българското земеделие на непрекъсната колхозна изостаналост и осъждате българския народ на непрекъснат глад и недояждане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплики? - Няма.
Давам думата на Калчо Чукаров от Народния съюз. Да се готви Хасан Али.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Навярно с идването на пролетта много хора се сещат, че трябва да излизаме по земята и да правим нещо с нея. И както миналата година по това време също се занимавахме със земята, със създаването на поправки на нов закон, така и тая година ни се предложи отново да започваме работа със закона за земята. Но не тук е по-важна работата. По-важно е на полето да се излезе сега и там да се работи. Да се оплодява, а не да се замърсява.
С тези поправки, които вие ни предлагате, преглеждайки ги подробно и съпоставяйки с това, което е отхвърлил Конституционният съд, се разбира, че философията на тия поправки е същата на онези текстове, които бяха отхвърлени. Или може да се каже с една поговорка - "Пременил се Илия, като се погледнал - пак в тия!". Точно това вие правите отново с внесените поправки.
Безспорно, че този закон има нужда от някои поправки, но не това, което предлагате е основно.
В мотивите, които сте представили, е записано, че те са породени от обществения интерес за икономично разходване на средства, предназначени за изготвянето на плановете за земеразделяне. Ами че точно това - поправките, ще доведат не до икономично разходване, а напротив, до увеличаване на средствата, които ще се изразходят. Това означава хиляди планове да бъдат преработени наново. А знаете какво значи преработването на плановете и новата им изработка. Досега са изразходени около 3 млрд. лв. за съставяне на тези планове, въобще за поземлената реформа. И вие отново искате сега да започнем пак преработката и то не преработка, която ще се отрази в незначителна степен на досегашните действащи нормативи, а в голяма степен искате да ги сринете.

Също към мотивите е записано, че "С промените се преодолява съществуващото досега в тълкуването им противоречие". И по-нататък - "по отношение на законно продадени парцели от ТКЗС на граждани."
Съществуващите досега противоречия в тълкуването ги наложихте вие и с широката пропаганда, която проведохте, че отхвърленото от Конституционния съд на негово място нищо не действува, остава празно пространство, именно това вие използувате и широко прокламирахте и по този начин спряхте реформата през цялата 1995 г. в цялата страна. Вие извадихте фирмите за земеразделяне от поземлените комисии, с което на практика нищо не се вършеше. Повече от една година никъде не се върши земеразделяне, а сега казвате, че тълкуването било двуяко и противоречиво и затова се било спирало.
Както каза господин Лучников, в Република България земята никога не е била национализирана. Това миналия четвъртък в едно късно предаване около 1,00 ч. през нощта, пуснаха една реч на Тодор Живков, която я е произнесъл по случай Априлското въстание в Пещера, която няма нищо общо с Априлското въстание, но спомена, че земята в България никога не е била национализирана и защо да я национализираме, когато тя си е национално богатство.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Правилно е казал.
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Правилно е казал, че е национално богатство, но това, че не е национализирана, вие все още не го знаете или не искате да го признаете. Защото с ал. 7 на чл. 10 точно това искате да узаконите, т.е. да узаконите парцелите, които са били продавани от ТКЗС. Чия земя е продавало ТКЗС? На кого е била тя? След като не е национализирана, тя не е тяхна. Тя не е на трудовокооперативните земеделски стопанства. Именно с тази поправка вие сега в момента точно това искате да кажете "... продадени от ТКЗС при спазване на изискванията на закона или върху тях са проведени мероприятия,..."
Говорите за отстраняване на закононарушения пак в мотивите ви - "Включването към основанията за промяна на решенията на общинските поземлени комисии и на закононарушенията..."
Ами закононарушенията, господа, в тази държава се установяват от едни институции, които се наричат съдилища. И това, което вие успяхте миналия път да го наложите, че поземлените комисии си променят решенията при допуснати грешки - добре, но за закононарушенията има кой да търси отговорност. Щом са на закона, това са работи на съдилищата.
"С предложените изменения се създава единен правен и технологичен режим за оземляване с държавни и общински земи - чета ви мотивите - с особености, отчитащи правомощията на общините и на държавата, без да се накърняват техните права като собственици на земи."
Но не това е заложено в § 10, чл. 20, където е записано:
"Ал. 1. Безимотните и малоимотни граждани се оземляват от общинската поземлена комисия със земи от държавния и общинския поземлен фонд чрез прехвърляне на правото на собственост или отдаване под наем при условия и по ред, определени от Министерския съвет."
Значи и за държавните, и за общинските имоти редът се дава от Министерския съвет. Тук се лишават общините да вземат конкретно мерки за оземляването на малоимотни и безимотни граждани.
Не знам какво целите, може би този, който ще говори след мен, а някои от тези вносители ще се изкажат, какво се цели с промяната на термина "общинска поземлена комисия" и замяната му с "поземлена комисия"? Може би това означава, че ще се уедрят поземлените комисии или пък, напротив, че ще се създадат поземлени комисии и в кметствата. Не знам какво точно се цели. Но и едното, и другото, мисля, че ще доведе до доста големи катаклизми в поземлената реформа.
Конкретно по членовете, които са предложени.
В § 1, чл. 7 е записано: "При разпореждане със земеделски имот или делба на собствен земеделски имот реалните части и дялове..."
Делба на собствен земеделски имот? - Ами, разбира се, че ще бъде на собствен. На чий имот друг можем да правим делба и да прехвърляме собствеността?
Мисля, че тази дума тук въобще не е подходяща.
И отново в § 2 "Делби на собствен земеделски имот". Тази дума "собствен" въобще не й е мястото тук.
"Нотариусите, съдилищата и другите компетентни органи изпращат служебно на общинската поземлена комисия копие..."
Това не е задължение на нотариусите и не бива тук да се вмъква в този закон.
Това, което преди малко изтъкна преждеговорившият господин Лучников, аз отново бих се спрял на него, защото с този текст и още един-два текста залагате на едни много остри, големи подводни камъни. Това е в чл. 10, ал. 1: "Възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали при образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства..." Преди беше записано: "включени в трудовоземеделски стопанства", а сега сте изменили тази дума и сте сложили "при образуването". Е, "преобразуването" какво означава? Че с толкова декара, колкото са внесени в ТКЗС, само тях ще им възстановяваме. А философията на закона, който е приет от Великото Народно събрание, беше преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства да се възстановят земите.
Освен това, че искате да изхвърлите тези собственици на земеделски земи в перакендетните земи, които тогава до 1952 г. са били изхвърлени настрани, нежелаещи да влизат в трудовокооперативни земеделски стопанства, с този текст вие целите и да не им се възстанови пълното количество земя, което те са имали, а само тези, които са внесли в ТКЗС.
В § 8 на чл. 17 е записано в ал. 3, че "по писмено искане на лица, на които е издадено решение по чл. 14, земите им, намиращи се в едни и същи масиви или местност, се разполагат с плана за земеразделяне в съседство, ако с това не се нарушават правата по ал. 1 на други лица".
Ами че вие с този текст отново връщате положението от 1952-1956 г., когато са се образували ТКЗС-та и тези, които не са желаели да влизат, да останат в покрайнините. Точно това се залага и в момента - който не желае, естествено мнозинството са се подписали, че желаят да бъдат въведени във владение в един голям масив, а нежелаещите ще бъдат оставени в покрайнините, а винаги покрайнините са по-слабите и по-непродуктивни земи.
Разбира се, има и доста други забележки, които да направя, но това ще направя между първо и второ четене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Няма реплики.
Думата има Хасан Али от ДПС.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Още онзи ден, когато започна обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, помолих в залата да присъствува министърът на земеделието и хранителната промишленост, както и началникът на Управление "Поземлена реформа".
Моля, уважаеми господин председател, както са загрижени депутатите за състоянието на поземлената реформа, така и ръководството на Министерство на земеделието да докаже, че наистина милеят за българското земеделие, да бъдат поканени в залата.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес отново обсъждаме поредните изменения и допълнения на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Днешните поправки ще бъдат 13-и поред. Смятам, че не съм сбъркал. И колегите народни представители, и специалистите, които практически осъществяват поземлената реформа, са на мнение, че са необходими изменения и допълнения на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, които да запълнят липсващите празноти в законодателната уредба на поземлената реформа.
Депутатите от Парламентарната група на Движението за права и свободи са готови да подкрепят изменения и допълнения на закона, които ще доведат до ускоряване на поземлената реформа и нейното финализиране, както и изменения и допълнения, които ще помагат за практическо оземляване на безимотните и малоимотните земеделски производители. Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи изменения и допълнения на закона, които са продиктувани от партийни програми и представляват политическа поръчка. Ние смятаме, че проблемът за земята е надпартиен, общонационален проблем и от успеха на поземлената реформа зависи просперитета на българското земеделие и на Република България.
Кои са по-съществените пречки, които спъват хода на поземлената реформа?
На първо място, Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи, приет от Великото Народно събрание през 1991 г., вече прилича на тюрлюгювеч от многото поправки, които се правят в зависимост от постановките в партийните програми и парламентарното мнозинство. Употребявам думата "тюрлюгювеч" затова, защото наистина тази дума вярно, реално отразява съдържанието на Закона за земята. Аз допускам, че ще има и други, нови поправки в бъдеще, докато се финализира поземлената реформа.
На второ място, законът на колегата Гинчо Павлов все още не е влязъл в сила.
На трето място, липсата на желание и воля компетентни специалисти - юристи, икономисти, геодезисти, агрономи и други професионалисти, милеещи за просперитета на българското земеделие, да предложат в Народното събрание общоприемливи текстове, съобразени, разбира се, и с Конституцията на Република България, които да ускорят хода на поземлената реформа.
Останаха неизпълнени и обещанията на изпълнителната власт по отношение на финансовото, кадровото и техническото обезпечаване на реформата. Свидетели сме и на неизпълнените предизборни обещания на управляващото мнозинство за ускоряване на поземлената реформа.
Съгласно правителствената програма - мисля, че беше стр. 46, следваше до края на 1996 г. да се възстанови правото на собственост върху 85-90 на сто от земеделските земи. А както е тръгнало, това няма да стане и след 3 години.
Една от причините за стопиране на поземлената реформа са неизпълнените искания на фирмите-изпълнителки на плановете за земеразделяне, които поставят като условие своевременното изплащане на извършената работа и актуализиране на договорите в зависимост от ръста на инфлацията. Друга причина според нас е липсата на икономически стимули и санкции на работещите в общинските поземлени комисии в зависимост от резултатите на поземлената реформа в съответната община. При тежките условия, породени от законодателен, финансов и технически характер, част от специалистите в общинските поземлени комисии проявяват трудов героизъм. За съжаление не са малко и онези, които са се превърнали в държавни чиновници и работят на принципа "Ден да мине, друг да дойде".
При това положение нищо чудно Народното събрание да се занимава с проблемите на поземлената реформа и след 2000 година.
Не бива да се подценява още една спирачка пред поземлената реформа - оказването на политически натиск върху членовете на общинските поземлени комисии и върху работещите специалисти в Управление "Поземлена реформа" в Министерство на земеделието и хранителната промишленост.
През годините, когато се провеждаше поземлената реформа, в най-тежко положение се оказаха безимотните и малоимотните земеделски производители, които представляват 21 на сто общо за България, но в някои селища достигат до 50-60 на сто. За тях остана единственото утешение, че 3 члена от Закона за земята - чл. 20, 21 и 22 "уреждат" въпроса за оземляването. На практика оземляване на безимотни и малоимотни почти няма. От близо един и половин милиона декара обработваеми земи от Държавния поземлен фонд през 1995 г. на безимотни и малоимотни са предоставени под наем едва 200 хил. дка, с което са задоволени исканията само на 10 хил. домакинства. Не се оземляват безимотни и малоимотни дори в селища, където е извършено въвеждането на собствениците във владение върху земеделските земи. Липсва и информация по общини и землища за наличните обработваеми земи от Държавния поземлен фонд и Общинския поземлен фонд. Тези земи се крият и се дават с предимство на едри арендатори или се образуват нови ДЗС под формата на ЕОД-та.
Уважаеми колеги, на заседанието на Комисията по земеделие поставих този въпрос пред министъра на земеделието и нищо не пречи във всяка община да има обява за наличните земи от Държавния поземлен фонд. Там да се постави и заповедта на министъра на земеделието и хранителната промишленост за отдаване на земите от Държавен поземлен фонд под наем на безимотни и малоимотни земеделски производители. Да се обявят и земите от Общинския поземлен фонд. Но това по необясними за нас причини не става. За някой може би причината е ясна.
Време е в Министерство на земеделието и хранителната промишленост да се запознаят с опита на Министерството на земеделието от 1885 г., когато по опростена процедура е разрешен въпросът с безимотните и малоимотните земеделци.


Няколко думи конкретно по внесения законопроект от група колеги от БСП. Обикновено се приемат предложенията на колегите от парламентарното мнозинство. Прави впечатление, че колегите предлагат изменение и допълнение на членове и алинеи от Закона за земята, които бяха поправени от парламентарното мнозинство на БСП през 1995 г. Става въпрос за онези членове и алинеи, които не са обявени за противоконституционни от Конституционния съд. Тук възниква въпросът щом в една Парламентарна група на демократичната левица няма разбирателство между колегите народни представители по внасяните поправки по Закона за земята, как това да направим, уважаеми колеги, от страна на депутатите от всички парламентарни групи, както преди малко поиска един мой колега.
Другата ми бележка се отнася за това, че с поправките в закона през 1995 г. се разшири кръгът на лицата, които следва да бъдат обезщетени със земи от държавен поземлен фонд и общински поземлен фонд, независимо от това, че нямат никакво отношение към земеделското производство. Сегашните изменения и допълнения на колегите не засягат този въпрос. Фактически това остава в същото положение.
Парламентарната група на Движението за права и свободи смята, че със земи от държавен поземлен фонд и общински поземлен фонд следва да бъдат обезщетени само лицата, които имат право на това - земеделски производители. А другите лица следва да бъдат обезщетени чрез Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Смятам, че част от направените предложения за изменение и допълнение на закона отново ще бъдат обявени за противоконституционни от Конституционния съд. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на Бончо Рашков. Да се готви Марияна Лукова.
БОНЧО РАШКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Несъмнено възстановяването собствеността върху земеделските земи е съпътствано с преодоляването на редица проблеми, което забави неговия ход. Комплексни са факторите, пораждащи тези проблеми. В изказването си господин Петко Ганев говори за някои от тях. Намирам за необходимо да подчертая обстоятелството, че има политически сили и институции, които спекулират с причините, забавящи процеса на връщането на земята. На преден план те сочат несъществуващи такива, а премълчават истината.
Твърди се, например, че демократичната левица не желае да възстанови собствеността върху земеделските земи и затова умишлено бави поземлената реформа. Господин Лучников дори се опита да обясни как тя се опитва да върне нещата назад. Заявявам категорично, че тези твърдения не отговарят на истината. Отдавна е известно на българската общественост, че Българската социалистическа партия е за възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Убедени сме, че пазарното стопанство не е възможно без реални субекти на частната собственост, в това число и върху основното средство на земеделското производство - земята. Известно е, че националният консенсус за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи бе постигнат още през 1991 г. И опитите на някои политически сили и държавни мъже, в това число и на господин президента, да се подмени истината с неверни твърдения, са, меко казано, некоректни. Не скривам, че има различия, но те не са по въпроса дали да се възстанови правото на собственост върху земеделските земи, или не, а по това какъв да бъде начинът на възстановяването.
Позицията ни по този въпрос е: възстановяване правото на собственост върху земеделските земи да става в реални граници, подчертавам - в реални граници, но не в стари, а в нови реални граници.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Те реални ли ще бъдат тогава?
БОНЧО РАШКОВ: Това, първо. И второ, възстановяване в нови реални граници с предоставено право за уедряване и групиране на собствените земи при свободно изразена воля на техните собственици. Позицията ни е мотивирана от реалностите в живота, белязани от разпокъсаната и маломерна поземлена собственост. И на тази основа, от невъзможността да се прилагат съвременни технологии на земеделско производство, да се използват интензивните фактори, способстващи за повишаване на ефективността на земеделското производство и конкурентоспособността на продукцията. Ако преди 40 - 50 години е било икономически оправдано да се стопанисват маломерни поземлени участъци, то днес, при този уникален прогрес, това би било примитивизъм. При съвременните условия разпокъсаната маломерна поземлена собственост се стопанисва неефективно. Тя не позволява прилагането на прогресивни технологии, тласка назад към вчерашния ден и отблъсква хората в желанието им да се занимават със земеделско производство. Тази истина са прозрели по принцип дори и нашите деди. Историческият преглед на българското законодателство сочи, че законодателите след 20-та година постоянно са проявявали стремеж да създават необходимите законови условия за уедряване на частната собственост. Да не говорим за страните с развито земеделие, където този въпрос много преди това е решен.
Бившите социалистически страни, възстановявайки правото на собственост върху земеделските земи, запазиха едроплощното земеделие, не допуснаха раздробяване. В противовес на националните и световни тенденции и потребностите на практиката, у нас след 1991 г., по волята на тогавашното парламентарно мнозинство на Съюза на демократичните сили, с измененията и допълненията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, станал през 1992 г., се сложи началото на регресивен процес - връщането на земята чрез раздробяването и разпокъсването й. Абсурдно звучат лозунгите на СДС - да се постигне разцвет на българското земеделие, да бъдем приети в европейските структури и връщането на земята да става в старите реални граници с набиване на колчета.
Добре известно е, че за приобщаването ни към Европа не са достатъчни само голямо желание и гръмки декларации, а преди всичко сближаване на производствените отношения, на производителните сили и на жизнения стандарт. Наивно е да се смята, че Европейската общност ще ни приюти с дребната ни поземлена собственост, стопанисвана примитивно, с неефективното ни земеделие и бедния ни народ. Още по-голяма илюзия е, че нискоконкурентната ни земеделска продукция и произведените от нея стоки имат реални шансове да завоюват нови ниши на европейските и световни пазари. В този контекст, единствено като логично необосновано и силно политически ангажирани трябва да се приемат призивите на президента на Република България Желю Желев за интеграцията ни с евроструктурите, за разцвета на българското земеделие чрез връщането на земята, обособена в маломерни поземлени участъци, с реални граници, очертани от колчета. На срещата си с фермерите-животновъди, състояла се на 29 март 1996 г. той на шега рече: "Заведете Шиваров при гладните животни в обора". Днес аз си позволявам с подобно чувство за хумор да призова: "Закарайте господин Желев на село, в старите реални граници, очертани с колчета". Призовавам господин Желев да посети селища и землища, където са изпълнени призивите му за реални граници и колчета. Преди три дни имах неудоволствието с мои колеги да направя това. Тъжна и небивала е гледката там. Нито ар обработена земя, нито ар засята площ в продължение на десетки километри по поречието на река Места. Призовавам господин президента да посети Добруджа и Лудогорието. Там той ще види малко очертани реални граници и стърчащи колчета, което не означава, че правото на собственост не е възстановено в реални граници. Но ще види, сигурен съм в това, масово обработена и засята площ. Може да види дори есенници в добро състояние.
И при тези обстоятелства си позволявам да се обърна към господин Желев със следните въпроси:
Господин президент, кое е по-важно за Вас - връщането на земята в реални граници и набиването на колчетата ли, или реално върнатата земя по начин, който осигурява просперитета на българското земеделие, по-добър живот на нашия народ и интеграцията ни в Европейската общност?


Господин президент, като един от бащите на този безумен модел на аграрна реформа, довел земеделието ни до катастрофа, а селянина до дълбока бедност, нямате ли усещането за лична вина? Не чувствате ли угризения на съвестта като политик, носещ може би най-голямата политическа отговорност за погрома над българското село - сега, когато търсите вината другаде, а не в себе си?
Не се ли чувствате отговорен за това, че българското земеделие бе тласнато десетилетия назад в развитието си и обречено дълго време на мъчително и неефективно развитие, на проблеми и кризи? И вместо да се покаете и извините на народа си и да слезете от политическата сцена с наведена глава, вие се готвите отново да се кандидатирате за президент! (Ръкопляскания от левицата) Мислите ли, че кандидатурата Ви ще мине, след като президентският Ви мандат ще се окаже най-черната страница от историята на българското земеделие? (Ръкопляскания от левицата)
Ръководейки се от разбирането, че дребното земеползване като фактор за високопроизводително и конкурентноспособно земеделие няма алтернатива, ние предлагаме да се извършат изменения и допълнения на чл. 7, 9а и 17 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които имат за цел да дадат право на собствениците при желание и възможност да уредят и групират земите си, без да накърняват интересите на другите собственици.
Уважаеми колеги отдясно! Ако искрено желаете България да има добро земеделие и да е с шансове за приобщаването ни в Европейската общност и в световните структури, подкрепете идеите и принципите, заложени в тези наши предложения! Направете го в името на стопанското преуспяване на страната, в името на благополучието на нашия народ!
Другият голям проблем, който си позволяваме да поставим за задача да решим чрез предлаганите изменения и допълнения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, е уреждане режима на собственост на земите, раздадени за ползване по силата на нормативни актове. Няма съмнение, че този проблем е изключително сложен и труден за решаване. Място за илюзии не бива да има. Убедихме се от петгодишната си законодателна практика, че той не би могъл да се реши по абсолютно справедлив начин както за ползвателите, така и за собствениците.
Иска ми се да вярвам, че всички парламентарно представени политически сили са убедени, че което и да е решение, неотчитащо баланса на интересите, няма да донесе справедливост и тотален политически дивидент, че решение от позицията на силата просто няма да мине нито в единия, нито в другия случай!
Смятам, че единственият разумен вариант би могъл да бъде този, който е изграден на взаимните отстъпки, на сближените позиции. Налага се в името на справедливостта и двете страни - и лявата, и дясната - да изминем полагащия ни се път.
Ние сме предложили вариант. По наша преценка той се основава на баланса на интересите. Не считам, че той е съвършен. На него гледаме като на една сериозна основа за дискусии, за търсене на взаимно приемливи решения. Надяваме се на позитивно отношение на колегите от другите парламентарни групи.
Още един път си позволявам да припомня известното на всички ни положение, че крайната политическа позиция по проблема просто не е печеливша, защото и ползвателите, и собствениците са с различни политически цветове. Те са и червени, и сини, и зелени, и оранжеви...
Третата група от предложения имат за цел уточняване и усъвършенстване на процедурите, а оттам и ускоряване на приключването на процеса за връщането на земята. Не страдаме от илюзията, че те са перфектни. Готови сме да приемем всяко едно конструктивно предложение, водещо до тяхното подобряване. Обратният подход не е нищо друго, освен опит да се остави открехната вратата за популизма и демагогията, че Демократичната левица бави умишлено поземлената реформа, защото е против връщането на земята...
Не мисля, че една такава позиция би могла вече да доведе до кой знае какъв политически дивидент, защото дойде времето, когато избирателите взеха да преценяват не по думите, а по делата.
Приключвам изказването си с надеждата, че мнозинството от уважаемите народни представители, осъзнавайки своята голяма отговорност към бъдещето на българското земеделие, ще подкрепи на първо четене предлаганите изменения и допълнения на закона както от група народни представители на Демократичната левица, така и законопроекта на господин Железчев, който аз по принцип подкрепям и се надявам, че от двата законопроекта може да стане един добър закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Железчев има думата за реплика.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Господин Рашков, с много части от това, което казахте, съм съгласен. Най-вече по онзи пункт, който се отнася до необходимостта от уедряване на нашето земевладение.
Но въпросът е по какъв път трябва да тръгнем, за да стигнем до това уедряване. Дали трябва да тръгнем пак по пътя на насилието, както се започна след 1944 г., или да възстановим най-напред земята на нейните собственици там, където е била, а след това с един закон за комасацията да се разработят всички принципи и да го направим.
Защото ако ние сега с този закон уедряваме земята на отделните собственици, това значи, че ние ще отидем пак против Конституцията. Защото ние насилствено им отнемаме земята там, където е била, и ги пращаме там, където не е била и където никога не са имали земя.
Освен това моля да имате предвид и още нещо. Ние тук всички сме виновни за раздродяването на земята, като приехме онзи текст от закона, който предвижда доброволната делба преди земеразделянето. И ние вкарахме аграрната реформа в едно голямо тресавище. Вие много добре знаете, че на този етап ние не можем да излезем лесно от това тресавище. Ако тръгнем сега да обединяваме отделните парчета земя, ще влезем във второ, още по-голямо тресавище и по този начин ще забавим още повече аграрната реформа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Михайлов от СДС.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, господин Рашков! Вашето изказване и мотивация са модел от 50-те години - може първата, може втората половина - по Ваш избор...
Какъв е вашият замисъл? - Той е разбира се политически и се свежда до следното: непрекъснато да се разделя собствеността от собствениците. Единственото, което вие имате като замисъл, е не да се възстанови собствеността, а тази собственост да бъде възможно най-отдалечена от собственика, който има право да я ползва, да се разпорежда с нея.
Загрижеността ви за комасацията, загрижеността ви за окрупняването на земите е нищо повече освен под някаква форма отново да осуетите възстановяването на собствениците. В България земята никога не е национализирана. И моля ви, нямате акъл да учите собственика как да се разпорежда със собствеността си. Въобще не учете кучето как да яде салам. Много сте глупави, за да можете да го научите. (Недоволство от левицата, обаждат се: "Простак!")
Що се отнася до замисъла тук, той е нищо повече, освен някакви ваши - от прослойката, която е обикновена и прилича доста на вас междупрочем, прослойка от хитреци и мошеници, е да правят така наречени кооперации. Кооперации без земя - ами това си е коопериране на просяци. Това е, когато няма какво да кооперират. Кооперирали се били като си дали видите ли по 100, 200 или 500 лева... Това сте вие. Това е точно - нищо повече, освен да пречите на изключително важния въпрос за възстановяване на земеделските земи. А тук съм сигурен, че вие няма да успеете, защото президентът на Република България д-р Желев е на прав път. Затова и ревете. Затова и внесохте този законопроект за промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. (Изключва микрофоните)
Господин Налбантов има думата за реплика.

НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ (СДС): Господин Рашков, аз искам да Ви помоля да направите разлика между реални граници въобще и стари реални граници. И моля Ви, престанете да спекулирате с тези понятия. Във варианта на закона, който прие мнозинството на Съюза на демократичните сили, много ясно са разграничени тези понятия и много ясно е казано кога земята може да бъде върната в стари реални граници и кога тя се връща в нови реални граници с план за земеразделяне. И нашето желание е на да върнем на всяка цена всичката земя в старите й реални граници, а да върнем земята в реални граници в повечето случаи с плановете за земеразделяне и тези планове да влязат колкото се може по-скоро, без да имаме претенциите навсякъде земята да бъде там, където е била навремето, защото съзнаваме, че това в повечето случаи не е възможно. Но така или иначе, независимо дали в стари или в нови реални граници, земята трябва да се трасира на терена и това става с колчета. И ако вие сте против набиването на колчета, значи сте и против връщането на земята в стари реални граници, а в реални граници въобще, в което аз съм убеден и което е смисълът на промените в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Рашков за дуплика.
БОНЧО РАШКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За мен е под достойнството ми да отговарям на репликата на господин Михайлов. Аз мисля, че и с днешното си изказване той е срам за българския парламент. (Реплики от мнозинството: Браво!")
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не се обаждай много, защото който пипне българската земя, му се случва нещо. Нещастник!
БОНЧО РАШКОВ: По отношение на това, което каза господин Налбантов. Аз мисля, че ще обидя уважаемия от мен господин Налбантов, ще подценя тук уважаемите господа народни представители, ако взема да обяснявам каква е разликата между стари реални граници и нови реални граници. Господин Налбантов, разбира се, че ние сме съгласни и нямаме нищо против този, който си получи земята в реални граници, да си набие колчета. Но ние сме против, ако някой не желае това, ние да го задължаваме. Ето това е разликата.
И на уважаемия от мен господин Железчев. Аз също съм съгласен с част от нещата, които той каза. Господин Железчев, аз виждам нещата така: уедряването на два етапа - първият, който е вече с минимални шансове в резултат на напреднали процеси сега със закона. Доколкото е възможно, като изведем принципите от сега нататък, не става въпрос да коригираме вече планови решения, извеждайки принципа на уедряването и групирането, което сме направили. И вторият етап - след като напълно бъде възстановена собствеността върху земята, по два начина - частично чрез комасацията, за което трябва да направим закон, и второ - чрез пазара на земята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народната представителка Марияна Лукова.
МАРИЯНА ЛУКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Отново сме свидетели на внесен от Парламентарната група на демократичната левица Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. И то, след като Конституционният съд - забележете - през месец май отхвърли 19 поправки на закона, който беше гласуван преди това пак от демократичната левица. Някои поправки дори са станали същите и са останали така, както преди Конституционният съд да се намеси. Целта е да се затрудни или дори да се спре изцяло процесът на възстановяване на собствеността върху земите. И това е - забележете - в един синхрон с некомпетентното действие или бездействие на Министерството на земеделието, имитиращо връщане на земята. Ще бъда по-конкретна.
§ 1. Поправката в чл. 7, ал. 1 отново лишава собственика на земя да има право на обезщетения, като целта е да се наложат ограничения при обезщетяването.
С чл. 10, ал. 1 отново се променя казусът на закона - възстановяват се правата на собственици или на техните наследници върху земеделски земи, които са притежавани при образуване на ТКЗС и други организации. Думата "включени" е заменена с "притежавани при образуване на".
Това касае хората, на които принудително им е била отнемана собствеността по силата на Закона за трудовопоземлената собственост, за така нареченото непряко стопанисване, като са оставени 30 декара за Южна и 50 декара за Северна България. Отново се отваря дума за възстановяване само на онези ниви, които са включени в ТКЗС.
Поправките в чл. 10, ал. 1 регламентират продажбите на земи от бившите текезесета. Те целят да узаконят незаконните разпоредби от страна на текезесе със земи на собственици. Но, господа, текезесе никога не е било собственик на земя.
§ 7. Член 14, ал. 8 е едно пожелание, че собствениците се обезщетяват с приватизационни бонове по чл. 10б. Тъй като с така приетия Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия ние не записахме там, че се дава възможност за обезщетение с приватизационни бонове,затова аз казвам, че това е едно пожелание. Същото важи и за направените промени в чл. 15, ал. 2. Член 17, ал. 3 се изменя така, че се ограничават правата на собствениците да получат в реални граници имота, който са имали преди образуване на текезесетата. Това право се дава на лица от орсовите кооперации и те да бъдат формирани така в един масив или местност.
Член 17, ал. 8 внушава дори това, че всеки министър на земеделието може да промени със заповед влязъл в сила план за земеразделяне. Отменянето на параграфи от 4 до 4ж и заменянето им с нови е грубо посегателство върху правата на собствениците. Дават се пълни права на така наречените виладжии да заграбят имотите на собствениците. Учудващо е това упорство, господа, с което се налагат тези поправки, след като те бяха абсолютно категорично отхвърлени от Конституционния съд.
Уважаеми дами и господа народни представители! Никога и с никакъв нормативен акт земеделската земя на собствениците не е била отнемана. Те не са били лишавани от това свое право на собственост. Ето защо никой не е имал право да се разпорежда с това им право.
Дами и господа народни представители, предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността на земеделските земи по своята същност е насочен срещу възстановяване на частната собственост. С него се създават привилегии на членовете на кооперациите, като се нарушават тези равнопоставености на гражданите, регламентирани в Конституцията. Ето защо аз ще гласувам срещу този внесен законопроект и ще използвам своите права на народен представител да предложа поправки за второ четене, които смятам, че ще бъдат взети предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Моньо Христов от "Народен съюз".
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! Ние точно след една година сме изправени пак пред един политически акт от страна на демократичната левица да направи нови поправки в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Казвам - политически акт, защото общо взето тази година на управление доказа, че демократичната левица и нейното правителство работят само на базата на пропагандата, но не и на базата на действието и на реалността. Такава пропаганда беше заложена още с приемането на Закона за защита на земеделските производители от 1 юни, където бяха събрани след жътва всички земеделски производители, за да им бъде обещано, че ще бъдат субсидирани, ще бъдат кредитирани. Досега обаче нищо не е свършено.

Такава пропаганда преди известно време големите земеделски деятели и кооператори Ангел Димов, Златимир Орсов, председателят на Съюза на кооперациите Ангел Ганев, Атанас Ганев, извинявам се, че два пъти му сбърках името.
ГЛАС ОТ ЛЯВО: Ти си объркан!
МОНЬО ХРИСТОВ: Виж сега, колко съм объркан, не знам, ама гледай ти да не се сбъркаш!
Също събраха точно такива кооперации, за да им обещават и да им обясняват как ще бъдат кредитирани и как ще получават, и как държавата помага на кооперациите. На практика обаче пълно бездействие и пълен провал в политиката на демократичната левица и на правителството в поземлената, аграрната реформа.
Моят колега Железчев тук спомена, че ние всички сме отговорни за чл. 17, ал. 2. Аз не съм съгласен с това нещо. Чл. 17, ал. 2 беше направена умишлено именно във връзка с това наследниците да станат собственици. Това е доброволната делба, за да може да им се даде възможност именно да влязат в такива кооперации и да си прикрепят земята. Обаче не стана. Не стана и сега 6 месеца този закон, този ваш акт работи именно обратно на вашата платформа. Работи именно обратно, така че земята беше раздробена с това, че наследниците станаха собственици. И в едно землище, там където е имало 300 или 400 собственика, сега има 600 собственика. И трябва да се правят нови пътища, нови пътища да се прокарват и по този начин се унищожава земята. Ето до какво доведохте вие по този начин. И то само с една политическа цел, с политически ясна цел - да държите тези кооперации в своята власт.
Втори момент, много важен, който беше. Вие премахнахте ликвидационните съвети. Избрахте тричленките. Какво са всъщност тричленките? Същите ликвидационни съвети. Същите! Само че има една голяма разлика.
ГЛАС ОТ ДЯСНО: По-лоши, как същите!
ГЛАС ОТ ДЯСНО: С по-големи заплати!
МОНЬО ХРИСТОВ: Само една голяма разлика има. Ликвидационните съвети носиха наказателна отговорност и бяха държавни служители, за всяко едно действие носеха отговорност. Те бяха подчинени на министъра на земеделието, на областния управител. Те постоянно даваха отчет, като държавни служители.
Вие обаче, за да изпълните своите пак политически дивиденти, решихте, че едно общо събрание от 50 души може да избере една тричленка. И оттам нататък каквото ще да става. Никаква ангажираност на държавата! Тези тричленки не са правоприемници на ликвидационните съвети. Доведохте до пълен хаос! Пълен хаос! В селата се бият, постоянно спорят чия тричленка е валидната. Избират една, после избират друга и т.н.
Къде е отговорността на тази тричленка? Пред общото събрание? Какво е общото събрание спрямо текстовете, които са записани - някаква постоянно меняща се величина.
И аз тук искам да ви кажа, че ако сериозно гледате на този проблем или ще трябва да запишем в закона същата отговорност на тези тричленки, каквато имаха ликвидационните съвети, или ще трябва да приемем текста, който предлага господин Железчев във връзка с избирането на самата тричленка, да става по Закона за кооперациите. Не може 5-10-15-20 души да избират тази тричленка, след това всеки един, който не е доволен от тричленката, да се жалва пред Районния съд. А когато е недоволен от действията на ликвидационния съвет, той може да се обърне към областния управител. Ами защо, защо е така, бе господа? Защо в единия случай има административен начин, а в другия случай няма? Защо? Просто за да не дадете възможност на отделното лице, правоимащо, въобще да може да реагира. И да ги държите постоянно под натиск.
И сега във връзка с текстовете, които предлагате, е именно пак тази цел. Определени личности, определени хора от вашата партия именно да заграбят цялото имущество.
И аз тук искам да се спра на още един проблем - проблемът с трайните насаждения. Ето това са проблемите в закона, а не тези политически актове, които вие се мъчите да правите постоянно. Проблемът с трайните насаждения от гледна точка че тяхната оценка като трайни насаждения е много висока. При едни лозя средната оценка е около 6500 лева на декар. При нови лозя стига до 9000 лева на декар. Това означава, че собственик, който ще получи 4 или 5, ги смятайте, че трябва да плати около 30-40 хил. лева.
Господин Железчев предлага именно в своя законопроект решаване на този проблем. Може да не е по този начин, който той е предложил. Можем да отидем на друг вариант, за изключени от баланса на организациите по § 12, да изключим изобщо трайните насаждения и изобщо да не се плащат. Но това е проблем, който трябва да се търси. Защото проблемът има своето следствие. Собствениците когато вземат тази земя и не могат да платят трайните насаждения, има един начин да си вземат нотариалния акт - унищожават лозята и трайните насаждения. Има си начини. Ще запалят тревата, ще измислят най-различни други начини и няма да имаме трайни насаждения и няма да има лозя. Няма да има трайни насаждения, разберете това. Това е реален проблем. И там ние трябва да търсим решението.
Друг голям проблем, който също е залегнал в законопроекта на господин Железчев, това е, че разни министри и министърчета си изпращат писма, пускат си наредби, заповеди, изобщо не ги интересува законът. Такъв беше случаят с предишния ваш министър Чичибаба. Беше пуснал едно писмо за 30-50дка, всичко друго анулира, изобщо не го интересува законът.
И от тази гледна точка аз приветствувам изцяло това, което господин Железчев фактически записва във връзка с чл. 10, а именно когато земеделската земя е в съсобственост на няколко члена на семейството към 9 април 1946 г., на всеки 8 собствености да се възстановят правата до размерите, определени в чл. 8, ал. 1 и чл. 10 от Закона за трудовата поземлена собственост от 9 април 1946 г. И по-долу същият текст на чл. 10. Ще ви прочета и него, за да ви стане ясно за какво става дума: "или по тяхно искане се възстановява правото на собственост върху земеделските земи до размерите, определени в чл. 8, ал. 1 и чл. 10 от Закона за трудовата поземлена собственост от 9 април 1946 г.".
Този закон е правен от ваши предшественици.
Тези хора тогава са отчели, че собствеността тогава от 1946 г., става дума за 200 дка и за 300 дка за Добруджа, трябва да бъде запазена. Те са отчели, че големите семейства... Ние днес говорим за семейна собственост, говорим за развитие на фамилната собственост, говорим за Закон за арендата. В 1946 г. това е отчетено и е дадена възможност на семейство, което има повече деца, било женени, омъжени и т.н., да си получат повече от 200 дка.
А този министър, вашият, веднага, понеже това е най-лесният начин, как да ликвидираме въпроса с увеличената по количество земя за възстановяване, ето по този начин, милион и 200 дка, а може да бъде оправена... Чат! - Пусна една заповед. След това я спря, разбира се, защото трябваше да има тълкувание на Върховния съд.
Но именно за да не може един министър да си прави каквото си иска, настоявам това като текст да влезе.
Що се отнася до вашите текстове. Вие в края на краищата сте вкарали тези предложения общо взето заради две неща: едното е § 4, отново в полза на ползвателите; и другото е този прословут чл. 17, ал. 3, където сега от търговски дружества и кооперации сте казали: "Лицата по чл. 14, ал. 1, т. 2 имат право да си съберат земите".
Вижте какво, някой би казал, че това е едно добро дело. Обаче тук сте включили две неща: "ако е възможно и ако не пречат на други". Ами стават много акове, много взехте да ак-ате в последно време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля по-прилично да се държите.
МОНЬО ХРИСТОВ: Така че аз ви предлагам просто този текст и тези намерения изобщо да не ги защитавате. Откажете се от тях. Защото така или иначе Конституционният съд пак ще ги отхвърли.


Изобщо защо предлагате текстове, които веднъж са отхвърлени от Конституционния съд, аз това се чудя. Изобщо защо дебатираме и защо вие се пишете, че имате голямо желание да помогнете на практика на поземлената реформа? Не, напротив, вашето голямо желание е как тя да не се осъществи, как тя да бъде спряна.
Когато говорим за кооперациите, вие днес използувате именно това, че българският селянин, българският земеделец не е видял кооперация от 1946 г. От 1946 г. българският селянин-земеделец работи в ТКЗС-та и той не познава кооперацията. Той познава онова ТКЗС, което отчасти му помагаше за неговото лично стопанство. На неговото лично стопанство, отчасти! Българският селянин цял живот - от 1946 г. до 1989 г. - в частния сектор произвеждаше половината продукция от ТКЗС-та, които произвеждаха за страната. Това беше. И сега вие използувате една ситуация на едни хора, които са останали на село и които нямат друга алтернатива, а една кооперация направили там, всестранка и т.н. Колко всестранки е имало преди Девети - защо не си зададете този въпрос? Повечето от тях са били кредитни кооперации. За какво става дума тук? Вие днес се пишете най-големите кооператори, а използувате една обикновена реалност, която има днес, че хората няма къде да си дадат земята. Да, но има вече и други възможности.
Какво означава заместник министър-председател на Министерския съвет, той за срамотията го няма и тук, обсъждаме, като министърът на земеделието и хранителната промишленост го няма тук да слуша, да каже, че всичко друго освен кооперациите е гарнитура в земеделието? Какво означава това? Това означава, че вие въобще нямате никакво намерение да се замислите, че освен кооперациите, но не тези кооперации, не тези, вашите кооперации, които ги правите и използувате страха на хората и безсилието им в момента, има и други възможности.
Аз се обръщам към вас. В края на краищата ние спорим за едни моменти в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, които явно, че ни различават. Но искам да ви кажа едно нещо: ако вие тръгнете по този път, по тези кооперации, в които членуват тези възрастни хора, и ги използувате като конюнктура в продължение на 2-3 години, вие ще бъдете основните, както и бяхте, гробокопачи на българското земеделие. (Шум в блока на мнозинството) Да, защото едно е да създаваш работа и да се хванат собственици и арендатори, млади хора и да работят, а друго е вие да утвърждавате едни стари форми и в тях да вкарвате хората и след 2-3 години те ще почнат да напускат, но всичко ще започне да пустее. Затова ще бъдете гробокопачи. Да, този цитат е от вашия Маркс и затова ви го казвам. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за реплика Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин Христов, като се съгласявам с много от нещата, които Вие казахте по законопроекта на господин Железчев, аз поемам ангажимента, ние сме разговаряли с него, за второ четене да оформим някои текстове с негово съдействие като юрист. Но Вие тук ми объркахте понятията по отношение на собствениците. Вие казвате и се противопоставяте на онази разпоредба, с която ние дадохме право на наследниците доброволно да извършат своята делба и да станат по-бързо собственици. Моля Ви, изразете ясно вашата позиция: вие искате ли в нашата страна да има собственици на земя, или не искате? Защото Вие сам знаете, че притежаването на един имот в съсобственост, с него отделните съсобственици, т.е. отделните наследници не могат да се разпореждат. Ето това ми отговорете, господин Христов - за собственици на земя ли сте вие, вашата парламентарна група, или не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други реплики? Дуплика желаете ли?
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин Ганев, аз ще Ви кажа, че има чл. 5, в който се казва, че "замяна и делба може да се извърши след плана за земеразделяне". Този чл. 5 беше предложен именно от нашата парламентарна група и беше приет при онези поправки. Затова ви обвинявам аз, че 6 месеца блокирахте реформата - защото тези делби можеха да станат и след това, господин Ганев, след като е влязъл планът за земеразделяне.
Искам да Ви кажа още едно нещо - че сега ние ще плащаме, Народното събрание, не Народното събрание, а хората ще плащат още по-скъпо, защото няма актуализация на цените на фирмите, които правят плана за земеразделяне. А мина една година и този въпрос фирмите ще го повдигнат. Така че тези планове, които ще се правят, ще трябва да се коригират техните разценки и техните заплащания. Ето още една причина, за която сте виновни вие именно за сметка на тези поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да отговорите на въпроса.
МОНЬО ХРИСТОВ: Аз му отговорих на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не отговорихте на въпроса.
МОНЬО ХРИСТОВ: Отговорих му, защото му казах, че собствениците могат и след плана за земеразделяне да получат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Щом не можете да отговорите, не отговаряйте, но Вие на въпроса не отговорихте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не му обяснявайте, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ама аз съм тук, за да обяснявам. (Неразбираеми реплики)
МОНЬО ХРИСТОВ: Аз казах: по линия на съда, където е казано, че без данъци и такси. Какво искате сега? (Неразбираеми реплики) Не се заплащат.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: А хонорарът на адвокатите?
МОНЬО ХРИСТОВ: И хонорарът на адвокатите. Но имайте предвид и още едно нещо - че в края на краищата това, което Ви казах и преди малко някой спомена тук, Бончо Рашков, за това, че защо трябва да се набиват колчета. Ами вижте, ако днес не му се набият колчета, следващия път, много добре знаете, когато той поиска, ще трябва да плаща 300 лв., именно за да му се набият колчета, а сега е безплатно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече. Благодаря Ви.
Давам думата на професор Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, съжалявам, че и днес, в аналогия на вчерашното ни противопоставяне по един въпрос, който налага консенсус, ние непрекъснато търсим по някакъв начин да не търсим обединяването усилията на различните колеги, а просто да се противопоставяме.
Понеже от някои хора вчера бях обвинен, искам да кажа, че и в платформата си, когато съм кандидатствувал за депутат, никога не съм се противопоставял и не съм назовал име на тази или онази парламентарна група като противопоставяне и съм поставял като поведение търсене на консенсус и на компромис. Затова не ми се сърдете. По този начин съм избран и това съм всъщност.
Уважаеми колеги, проблемът е национален и ако към него не погледнем през тази призма, ще сгрешим. Просто налага се взаимно да направим компромиси - ляво, дясно, но компромиси. Погледнете, да кажем, примерно, колеги отляво, в Унгария. Унгарската социалистическа партия управлява с радикалите, но по някои въпроси, които имат национален характер, въпреки че те имат възможност с гласовете си дори Конституцията да изменят, обезателно по дадени въпроси, които имат национален характер, търсят поне разсеяната подкрепа. Да взема един пример, да кажем, на законопроекта, § 8, ал. 2 и допълнена с ал. 3. Фактически се създава възможност, предпоставки човекът, който е собственик, и неговата земя попада в даден масив, той своего рода прави компромис, дори не иска да се разправя, земята да остане, да не пречи на тези хора, които са се събрали в този масив. Но трябва аналогично в законопроекта и примерно в тази алинея да добавим към него също да бъде направен компромис. Какъв компромис можем да му направим? Можем да му дадем земята да му е по-близко; можем да му дадем по-високо качество, законът разрешава, и земята му да бъде допълнена с допълнителни декари. Значи има изход.

Ето в този смисъл аз предлагам на следващото разглеждане, на второ четене ние да огледаме всички неща, които създават предпоставки за помиряване на хората в областта на земеделието и да ги направим. Добива се впечатление, че се политизира въпросът и се държи той да бъде непрекъснато нерешен, като че ли това е единствената алтернатива човек да печели свои съединейници. Аз мисля, че примерно в една Германия, която е достатъчно богата, достатъчно излязла на върха, хората намират още по-богати алтернативи, за да се противопоставят, или взаимно конкуриращи се алтернативи. Колкото нивото ни е по-долу, толкова алтернативите ни са по-слаби. Колкото нивото ни излезе по-нагоре, толкова е по-печелившо за целия народ.
В този смисъл аз ще предложа на колегите, които са вносители, в това число и онези, които ще вземат отношение, да внесат един такъв дух.
Вторият въпрос, който е принципен и за който аз искам да помоля всички колеги да помислят за второто четене, това е § 4. Моето конкретно предложение за § 4 е да отпадне, като се предостави един нов законопроект конкретно в тази част. Какво имам предвид? Той е много комплексен, много щекотлив. Там може би се преплитат интереси на много хора безразлично от техните цветове. Нашата задача е сега колкото се може повече да отговорим на онези нужди да тръгне земеразделянето или да завърши земеразделянето, за да има производство. Защото без производство ние самите, както се казва, ще загинем.
Затова аз искам да помоля вносителите да преосмислят предложението и да го предложат впоследствие като отделен законопроект. В аналогия на това, което казвам, аз ще дам моите забележки, като на този етап ще подкрепя този законопроект.
Вторият законопроект, който дава господин Железчев, това е по-скоро законопроект, който допълва някои конкретни неща. Единият въпрос е свързан с проблемите в трайните насаждения - овощарство и лозарство. Колеги, аз мисля, че господин Железчев няма да ми се сърди, ако кажа, че той поставя въпросът само принципно, че той трябва да бъде решен. Аз не съм убеден и съм готов на разсъждения и предложения за друг вариант. Не може би и с тази крайност, която предлага господин Моньо Христов, но може би да дойдем и до нея. Защо? Може би да дойдем. Защото ние през 1938 г. сме на първо място в света по износ на грозде. През 1965 г. сме на първо място в производството на грозде и сме изнасяли 250-260 хил.т и сме произвеждали за промишлеността около 700 хил.тона. Тогава Италия е била с 110-120 хил.тона. Сега ние не можем да изнесем 20 хил.тона. Това е. Преди седем години сме имали 2 млн.дка лозя, а сега имаме 600-650 хил. Ако ние не намерим абсолютен компромис не в името на справедливостта само към хората, а в името да имаме лозята, да ги съхраним, значи ние няма да имаме лозя. И трябва да търсим вече съответната компенсация на тези хора, които не могат да ги получат, защото един декар лозе, за да се насади, струва между 60-80 хил.лв. Едно лозе, което е сега, е между 8-10 дка. Ако той вземе 10 дка, това са 100 хил.лв. Тези хора няма откъде да вземат 100 хил.лв. Значи какъв е изходът? Изходът е този, който се повтори на много места: за да се ползва земята - това, което ви казах един път - отива и драска клечката кибрит, запалва лозето и на следващия ден той си взема земята, без да плаща нищо. Ето в този смисъл аз мисля, че също трябва да помислим. И аз моля всички колеги в интерес на търсене на един диалог, с който да решим разумно нещата в името на съхраняването на едно национално богатство, да го направим.
Третият въпрос, на който искам да спра вниманието ви и ви моля да не политизираме проблема, а да търсим решение, това е, че когато коментираме проблемът земята, добива се впечатление, че получат ли хората земята, вече с кризата е свършено. Абсолютно се заблуждаваме. Защото първата ни криза беше по време на Първата световна война, 30-те години - втората криза, а ако говорим и за третата криза, тогава земята е в ръцете на собствениците й. И тези кризи се характеризират преди всичко като национални земеделски кризи, защото тогава националният доход се е формирал 80 на сто от земеделското производство. Значи основното не е само да дадем земята. Има и нещо, към което ние още не сме започнали да гледаме. Това на мен ми прилича на случая, в който ме канят на една софра. На софрата е задължително да има хляб. Но за да стане нормално, трябва да има чорба, трябва да има второ, трябва да има трето, трябва да има една ракия, трябва да има една чаша вино. Ние сега коментираме само хляба. А другата част още не сме започнали. Ще дадем земята на хората, добре. А като я дадем? Какво да правят, с магаре, с мотика? И как човек сам ще направи това? Второ, той е с 30 дка земя. Кои международни пазари познава? Какво да започне да произвежда: лозя ли да гледа, малини ли да гледа, капини ли да гледа, касис ли да гледа, жито, пшеница, царевица или слънчоглед? Кое? Значи ние не сме стигнали до онова, което е направено в цял свят. Докато всички страни се стремят към приватизация в промишлеността, то всички развити и развиващи се страни обезателно имат национална концепция на земеделието. Ние не сме стигнали до това.
В Америка, казах ви един път, има национална програма за земеделието от 50 години. Няма национална програма за развитието на производството не металорежещи машини или на автомобилостроене, или на корабостроене. Но за земята има. Има определени параметри, които параметри нацията гарантира. И по този начин осигурява присъствието на земеделското производство. И ще му каже: тези 500 дка или 300 дка тази година няма да ги сееш. Защото моите колеги от Калифорния ми казаха, че за Америка наистина е проблем когато има недостиг от земеделско производство, но още по-голям проблем е, когато има свръхпроизводство. А ние дори не знаем, нямаме структура, нямаме концепция към какво утре ние ще насочим - ние няма да ги командваме, - ние ще дадем механизмите, с които тези хора да бъдат насочени към едно рационално производство, към едно осигуряване на себе си в това производство, с една сигурност, че те ще живеят от това производство, за да се занимават и да инвестират. Сега кой е този, който се стреми да инвестира в земеделието? Никой! И този, който има капитал, също. Защото той не знае днес ще му бъде ли разрешено да изнесе житото, ще му бъде ли разрешено да изнесе слънчогледа и ако не изнесе, ще му бъде ли компенсирана разликата от международния пазар и т.н.
Ето защо ви казвам, моля ви, колеги, нека да побързаме с един закон, с който да завършим през настоящата година земеразделянето, за да можем да тръгнем към другите проблеми. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата Ангел Димов.


АНГЕЛ ДИМОВ (ПГДЛ): Уважаеми председателю, уважаеми народни представители! Практиката доказа, че приетият през 1992 година Закон за земята е в основата на разрухата на нашето земеделие. И ако неговото прилагане продължи по същия начин, в страната ще настъпи продоволствена криза с непредвидими последици. Защо? Преди всичко защото чрез този закон се правят опити да се възпроизведат съществувалите преди 50-100 години поземлени структури. Тези структури формират архаични отношения между хората, които не съответстват на достигнатото равнище на развитие на обществените производителни сили. Невъзможно е на дребни парцели земя със синори, а те вече са се образували там, където са влезли плановете за земеразделяне, да работят мощни, високопроизводителни трактори, комбайни и друга техника. На такива малки парцели не могат да се създават и функционират нито семейни, нито кооперативни стопанства. Това изглежда не е проумял, както разбрах от изказването му, и Моньо Христов за съжаление. Неслучайно сега от 30 до 50 на сто от обработваемата ни земя пустее. В Пловдивска област, където земята е най-плодородна даже и в Европа, делът на пустеещите земи превишава половината от площите. Тази тенденция, уважаеми народни представители, придава бедствен характер на нашето земеделие.
Доказано е от специалисти и на Организацията на обединените нации, че за да може един гражданин в държавата нормално да се изхранва, е нужно да има 5 декара земя. Пет декара земя са нужни на човек от населението в България. Нашата обработваема земя общо е около 43 млн. декара, тоест ние сме на ръба на този минимум от пет декара. И когато оставим земята да пустее поради това разпокъсване, това земеразделяне на дребни участъци, то ние рискуваме да не можем да си изхраним населението.
През последните четири години за уточняване титулите на собственост върху земеделските земи и изготвяне на земеразделителни планове са похарчени милиарди левове. Това са все народни пари. Но този процес продължава да протича бавно и не му се вижда краят. Повечето от влезлите в сила земеразделителни планове се оспорват и подлежат на преработка. В Пловдивска област от общо 500 землища само на 150 са изготвени земеразделителни планове. Поради заграбване на чужди земи от бивши сини кметове и техния антураж и допуснати грешки повечето от тези планове следва да бъдат преработени. Президентът на Република България и някои шефове около него на партии, които го поддържат, призовават да се създават селски комитети за защита на заграбените чужди земи. Очевидно процесът на възстновяване на собствеността върху земеделските земи трябва да се постави в ново русло. Разбира се, връщане назад не бива да има. Но би било целесъобразно да се използват всички възможности за групиране и уедряване земите на собствениците с оглед да се води съвременно конкурентноспособно земеделие. По този тезис би могло да се постигне съгласие между всички държавни институции, в това число и Конституционния съд. Още повече, че затова вече узряха и самите собственици на земя.
Прави ми впечатление от изказалите се досега, най-вече от БЗНС на Мозер, от СДС, а и от господин Лучников, че всяко изказване ни плаши с Конституционния съд. След като приемем на първо четене този закон, аз ще се опитам да убедя членове на Конституционния съд... ("О-о-о" в опозицията), да ги убедя, че без групиране и без уедряване на земите ни чака тежка продоволствена криза. Защото в Конституционния съд има и добросъвестни, и ерудирани съдии и те ще разребат.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): А разделението на властите къде отива?
АНГЕЛ ДИМОВ: Как обаче трябва да се направи това уедряване? Преди всичко е необходимо комасиране на земите на собствениците. Доколкото обаче изпълнението на евентуален закон за комасация, както предлагат някои, ще продължи да се изпълнява десетилетия, вижте и в Югославия, вижте и в Европа как много бавно протичат тези процеси, тоест смятам, че е правилно да се приеме предложената ал. 3 на чл. 17 от сегашния закон, а именно по писмено искане на лица, на които е издадено решение по чл. 17, ал. 1, т. 2 земите им, намиращи се в един и същи масив или местност, се разполагат в плана за земеразделяне в съседство, ако с това не се нарушават правата по ал. 1 на другите лица. Мисля, че този член, така както е формулиран, всички ще го приемат, включително и Конституционният съд.
Освен това как може да се прави по-нататък групирането? Целесъобразно е да се стимулира обработването на земеделските земи дори и чрез икономически санкции спрямо онези земевладелци, които повече от две години не си обработват землените площи.
Друг път за уедряване на землените участъци е пазарът на земята. Землен пазар обаче няма да има, докато не се променят икономическите условия в страната. Тук съм говорил още при първото обсъждане на този законопроект, с колегата Джеров сме разговаряли, че лихвеният процент трябва да падне под 5 на сто, за да има пазар на земята, че трябва да се повиши курсът на лева, както да се предприемат и други икономически мерки.
Така че трябва да постигнем едно общо съгласие, за да можем да уедрим тези дребни парцели. Затова ви приканвам да подкрепим представения законопроект и в духа на това, което казах, ще направя някои писмени предложения по неговото усъвършенстване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Господин Ангел Димов е известен със следното: това, което БСП си мисли, бай Ангел Димов на глас го казва. Бай Ангеле, когато народът казва нещо, е добре да го слушате. Точно Вие. А той е казал: бива, бива, ама с вол курбан не бива. Вие преди малко обвинихте от тази трибуна сини кметове, че те насилствено заграбвали земите на селяните. Дайте ми един такъв пример. Аз, а и много хора освен мен, могат да ви приведат много примери. И в момента дори на вашето управление по селата безчинства бившата текезесарска номенклатура. И това е факт, който никой не може да отрече.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Дай пример!

МУРАВЕЙ РАДЕВ: Миналата година по това време аз имах питане към тогавашния земеделски министър - за едно самоуправство и за едно завземане на земи в град Перущица. Ако си спомняте, колеги, тук той ми отговори - "Да, бе, наистина, видите ли там имало известно самоуправство, нарушение на закона. Но аз ще се намеся и там всичко ще си отиде на мястото". Не само че не си отиде, но този процес продължи. И аз ви моля, проверете тези неща и тогава говорете от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Димов отново се опита, повтаряйки едни и същи лъжи някой да повярва, че са истини. И аз съжалявам, че има възможност да ходи в чужбина и пак не може да разбере за какво става дума. Тъй че тези принципи, които защитавате, господа, никога не могат да бъдат възприети от останалите, които не мислят като вас. Просто разберете това и престанете. И, ако някой трябва да отстъпи в нещо, точно вие сте тези, които трябва да отстъпите. Вашите постановки са ретроградни, стари и никой в света не ги приема. Разберете това нещо!
В края на краищата, когато говорим например за комасация. За каква комасация да говорим в момента, когато превръщането на земята в първите пет години ще има най-голямо движение на земята - продажби, замени, делби и какви ли не други сделки ще се извършват. И да се направи в момента комасация, само след пет години тя вече няма да съществува.
Затова, дайте да възстановим земята на собствениците, да си влезат като стопани в нея, а след пет години като трябва, да се направи комасация. Останалото са глупости, които говорите и е хабене на време и на пари. По-добре кажете, че не искате да възстановите земята, защото ви е много удобно орсовките да работят с чужда земя. Много ви е удобно тричленките да прехвърлят цялата техника на кооперациите, а на останалите хора да не им дадат нищо срещу техните копюри. Дайте да се разберем един път завинаги за какво става дума. Стига с тая демагогия, стига с тия глупости, които се говорят от тая трибуна. И се откажете от тия противоконституционни текстове. Просто те няма да минат отново. Разберете го един път завинаги и като толкова искате да се разберем послушайте ни какво ви говорим и ще се разберем. (Шум и неодобрителни реплики от блока на мнозинството) Естествено, че е така. Вие не можете да мислите по друг начин. Вие сте с обременено мислене. Разберете го един път завинаги това! Вие сте сбъркани хора! Благодаря ви за вниманието. (Шум и неодобрителни реплики от блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може да се очаква разбирателство, когато няма уважение един към друг.
Има думата господин Атанас Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Бай Ангеле, обръщам се така към теб, не защото си по-голям от мен, въпреки, че с четири-пет години си по-малък от мен, но те уважавам за твоята упоритост да защитаваш позициите си, независимо дали съм съгласен с тях или не.
Първо, само искам да изразя съгласието си с един пункт - че жалбите, които се подават, които са толкова много и че президентът това, което прави е против нарушенията, които са допуснати за връщане на земята на собствениците там, където е била или приблизително където е била. Това е съгласието ми.
Не мога да приема този текст, който се предлага - за групиране на земята. Ще ви кажа защо.
Вие сами залагате противоречието в текста - "ако с това не се нарушават правата по ал. 1 на други лица". Ами това значи, че там има собственик и, ако ние го преместим другаде, ние нарушаваме неговите права. И когато един собственик в една местност има на три-четири места земя, кажете ми как ще преценим ние в коя част на местността да му върнем земята? И тогава жалбите ще бъдат много повече отколкото са сега. Сега нарушенията се правят съзнателно, за да устроят този или онзи, независимо какъв е цветът на кмета. Различни са цветовете, но нарушенията са еднакви. И ако ние възприемем този текст, хората, които са недоволни ще бъдат още повече, защото без тяхно съгласие ние ги пращаме другаде, а не там, където е земята им. И ето защо, пак трябва да се върнем на въпроса за комасацията. Но това трябва да бъде уредено с отделен закон и всичко каквото трябва тогава да го обсъдим спокойно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Ангел Димов.
Ще дам думата на господин Глушков след почивката, за да може да се изкаже спокойно, тъй като до почивката остават 5 минути.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПГДЛ): Уважаеми председателю, уважаеми колеги! Колегата Муравей Радев каза, че не мога да дам примери за кметове, които са заграбили чужди земи.
Колега Радев, Вие знаете, че аз съм научен работник преди всичко, преди да бъда политик. Като човек на науката моите професори са ме учили едно нещо преди да го напиша и да го кажа, да го проверя няколко пъти. И затова мога да Ви кажа десетки примери, но ще Ви посоча само два.
Кметът на Граф Игнатиево, който беше кмет на община "Марица" и местният кмет - сини кметове, са си взели на едно място своите по 80 дка и всички други хора са ги пратили далеч от селото. Съветвам Ви да отидете в това село - Граф Игнатиево.
А в Брестовица бившият кмет сложил на брат си жената председател на поземлената комисия и взимат 3000 дка млади лозя сами да си ги обработват там, фамилията. И се вдигна цялото село. Идваха тук при мене. Едва ги усмирих, след като премахнах тази несправедливост.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Кажи за Перущица. За Перущица кажи!
АНГЕЛ ДИМОВ: Железчев, който ме разбира в наши индивидуални разговори и съм много доволен, че намираме общи позиции по редица от въпросите, неговият въпрос се покрива малко с този на Цоньо Ботев - за комасацията.
Вижте, аз ви казах, че Закон за комасацията означава да се влачим десетилетия, милиарди да хвърлим. А земеразделителните планове позволяват сега да се групират и да се уедрят земите, ако приемем този текст.
И аз ще ви кажа и с това завършвам. Направих си един експеримент. Да ви кажа колко са узряли хората. В едно село, няма да посочвам кое е точно, казах на едно събрание - дайте на онези, които си искат бащините ниви, разпръснати на различни местности, да си ги обработват. Първо на тях дайте земята, а след това дайте на другите, които искат да им се групират земите в земеразделителния план. И знаете ли какво се получи? Тези, дето си искаха бащините ниви, дойдоха чак в София да ме молят и на тях да се даде земята в комасиран вид. В същите местности, става въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Пръв ще говори след почивката господин Иван Глушков. След това Константин Тодоров.
Половин час почивка (звъни).


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Давам думата на народния представител Константин Тодоров, който е вносител на един от законопроектите, които разглеждаме.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Ува¬жа¬еми колеги, уважаеми господин председателю! За протокола: Константин Тодоров - 17.многомандатен район.
Вземам думата като вносител на единия от проектите за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Неслучайно цитирах 17.многомандатен район. Това означава Пловдив-окръг, един чисто земеделски район или преимуществено земеделски район и като кандидати за народни представители ние поехме пред нашите избиратели редица ангажименти в предизборната кампания.
Този проект, който съм внесъл аз, е именно в изпълнение на един от поетите ангажименти пред хората. Става дума за една съвсем кратка промяна, която касае § 7 от преходните и заключителни разпоредби, където думите "за срок от пет години" се заменят със "за срок от 10 години".
Става дума за срока, в който се освобождават селскостопанските производители от данък общ доход. Този срок, както на всички вас, които имате интерес към проблемите на земеделието, е известно, започва да тече от въвода във владение на земята, тоест от момента на възстановяване на собствеността.
Аз мисля, че това е едно предложение, което би могло, уважаеми колеги, с консенсус да бъде подкрепено от всички, тъй като всички сте много наясно за затрудненото положение на селскостопанските производители. Всички сте съвсем наясно колко са ограничени финансовите ресурси, които достигат до тях. Всички, които имат интерес към българското земеделие, знаете колко бавен е периодът на обръщение на капитала, който се влага в земеделието и че за този сектор са необходими специално внимание и специални грижи.
Затова аз призовавам всички колеги от всички парламентарни групи да подкрепите предложението. Тук трудно би могло да се търси някаква партийна оцветеност, тъй като това е едно предложение, което касае всички и за всички земеделски производители би било от полза.
И така, като го представих съвсем накратно на вашето внимание, аз ви моля още веднъж да го подкрепите при гласуването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Иван Глушков от СДС.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Може би си спомняте, че когато точно преди една година ние обсъждахме последните предложения на управляващото мнозинство за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, още тогава ние предупреждавахме, че аграрната реформа, която през двете години на управление на вашия Любен Беров, беше забуксувала, че аграрната реформа с тези промени, които вие предлагате, на практика ще навлезе окончателно в тресавището. Всъщност изминалата година доказа правотата на нашите страхове.
По отношение на единия от аспектите на аграрната реформа - възстановяването на собствеността. На практика през тази година възстановяването, процесът на възстановяване на собствеността е спрял. И той спря, защото вие имате свое виждане за възстановяване на тази собственост.
Вие много говорите и спекулирате с термините "стари, нови, реални граници". Но всъщност вие имате предвид да възстановите по възможност земята в любимите ви идеални граници, тоест в общия текезесарски кюп. И фактически вашето предложение, което правите отново сега по § 8, който се отнася към чл. 17, цели точно това нещо - окрупняване, но не доброволно. Тоест тези блокове, тази хубава земя, която старата текезесарска номенклатура си е заплюла за окрупнените блокове на новите стопанства, да бъде фактически присвоена. А тези частни собственици, които желаят своята земя в тези блокове, да я получат на друго място, където земята е с много по-ниско качество.
Мисля, че по този въпрос всички колеги от опозицията обърнаха внимание.
Аз ще се спра и на ал. 4, където просто вие желаете да не се възстанови собствеността върху земята, която е продадена вече от бившите текезесета, незаконно продадена, защото, както се посочи, в България земята никога не е била национализирана и тя никога не е принадлежала на трудовокооперативните земеделски стопанства.
Но, уважаеми колеги, няма нищо чудно във вашия подход по отношение на връщането на земята. Всъщност и тук в изказването на господин Ганев се видя ясно, че вие и през миналата година, и тази година, поставяте под въпрос самия принцип, върху който е изграден Законът за собствеността и ползването на земеделските земи - принцип, който беше приет от Великото Народно събрание, тоест земята да се върне на нейни¬те истински собственици.
И аз си спомням как воюваха срещу този принцип ваши колеги от Великото Народно събрание, кръв капеше от сърцето на професор Ганев, на господин Кюранов, когато се бореха срещу този принцип, защото разбираха, че когато се каже "а", трябва да се каже и "б", тоест ще трябва след това да се възстановява и собствеността на одържавените градски имоти, индустриални предприятия и т. н. Всъщност застоя във връщането на земята е поради обстоятелството, че вие без да го признавате на практика се стремите да бойкотирате самия принцип, върху който е изграден Законът за възстановяването на собствеността.
Вторият момент - подкрепата на селскостопанските производители от страна на държавата във всичките форми на земеползване, частни фермери, сдружения, кооперации, обаче кооперации от реални собственици. През тази година на практика държавата, управляващото мнозинство, правителството на БСП не направи абсолютно нищо. И на последния ваш пленум вие говорите за земеделието като структуроопределящ отрасъл. Такъв беше той и през годините на социализма. Обаче какво наблюдавахме? Милиарди левове се изпомпваха от българското село, за да се кредитират индустриални гиганти, безсмислено построени, които работиха на загуба и днес продължават да работят на загуба.
Днес вие отново говорите за подкрепа на селското стопанство, но на практика нищо не бе направено през тази година на управлението на БСП. Фонд "Земеделие", този мижав фонд "Земеделие", с който хвърляте някакви трохи на българския селянин, колкото да му замажете очите и го принуждавате да дава по-голямата част от продукцията си, след като е получил някакви минимални суми от този фонд, да ги предава на държавата по определени ниски цени.
Вие говорите много за кооперации, обаче за какви кооперации става дума? Вие се борите за кооперации от Ор¬сов тип, вие се борите за ор¬со¬ви¬за¬ция на българското село, за тези производителни кооперации, които доказаха своята икономическа несъстоятелност.

Създадохте ли през тази година една кооперация - снабдителна кооперация, създадохте ли една пласментска кооперация? Спомнят си по-възрастните хора преди 9 септември 1944 г. така наречените потребителни кооперации, където българският селянин можеше да намери всичко на нормални цени - сечива, пръскачки, син камък за лозето, а също така тази кооперация пласираше неговата продукция. Сега българският селянин е останал в лапите на разни червени фирми-прекупвачи от типа на "Орион" и вие видяхте трагедията и на българския производител, и на българския консуматор по отношение на хлебното зърно. Зърното беше изкупено на безценица. Виждам господин Пандов там, който сигурно ще се съгласи поне в това отношение с мен - зърното беше изкупено на безценица от българския производител, а беше продадено от търгаши на десеторно по-висока цена на международния пазар. Крайният резултат е, че днес България - това, което никога не е било в историята на България - изпитва недостиг от зърно и от фураж.
Уважаеми депутати! Аз мисля, че селското стопанство действително трябва да се превърне в структуроопределящ отрасъл на нашата икономика. Действително държавата трябва да се обърне с лице към българското село и към българския селянин. Такава е практиката в най-развитите индустриални западни държави. И това, което вие правите днес с този нов проектозакон за поправки, вие на практика отново обричате аграрната реформа на буксуване. Защото тези проектопоправки, ако бъдат гласувани от вас, на практика допълнително ще задълбочат застоя в българското село.
С този нов опит да заобиколите Конституционния съд ми приличате на онзи разбойник, който домакинът гони през вратата, а той се опитва да влезе отново през прозореца. Няма да стане! Вие подчинявате аграрната реформа, вашата концепция на аграрната реформа на интересите не на България, на интересите не на българския селянин, вие я подчинявате на интересите на вашата партия. Тоест, вие да продължавате да държите българското село и българския селянин за гушата, за да може, след като го държите в ръце икономически, да го държите зависим политически. Но и това няма да стане, защото българският селянин все повече си дава сметка какъв е изходът от днешното трагично негово положение.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за процедура господин Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Господин председател, предлагам да поканите министъра на земеделието или заместник-министър да дойде. Преди обяд обсъждахме този въпрос, следобед - продължаваме. Никой не се явява от министерството да присъствува. Това е едното ми предложение.
Второто е да поканите всички депутати да влязат в залата. Срамота е, в момента 40 души депутати има в залата. Демонстрираме такова неуважение към хората, които ни хранят, към хората, които произвеждат всичко онова, което ние консумираме всеки ден по няколко пъти.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Железчев.
Още сутринта наредих да съобщят в Министерството на земеделието и хранителната промишленост, още повече, че се предава по радиото и на всички е известно с какво се занимаваме.
Що се отнася до народните представители, ами има народни представители, които дойдат, изкажат се, и си излязат. А тук ние стоим, за да слушаме.
Моля, народните представители да бъдат поканени в пленарната зала!
Искам да съобщя, че "Народният съюз" има още 7 минути след продължението.
Има думата господин Стефан Стоилов за реплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще направя една декларация за 5 секунди.
Аз съм за връщане на земята на всички, които са собственици.
Второ, аз съм възмутен обаче от това, че в България нещата бяха докарани дотам, че на основание на декларации да се претендира някъде за около 2 млн. и 600 хил.дка. А вие знаете кога се взеха тези решения.
Трето, господин Глушков, много се палите. Опитвате се с всяко свое изказване да правите тук политика. Защо Вие, който имате претенцията да сте специалист в селското стопанство, не се замислите върху такъв един простичък факт. В Чехословакия - сега е Чехия, но в Чехословакия беше взето решение още в началото на 1991 г.: до 2001 г. в селското стопанство няма да пипат нищо, няма да се намесват, ще оставят хората сами да реашават въпроса. Това решение взе не ляво правителство, а едно консервативно-либерално, ако имаме предвид философията на Вацлав Клаус. И в Чехословакия нещата се развиваха и се развиват много нормално, много печелившо за страната. Защо над този факт не се замислите, когато хвърляте огън и жупел върху всички опити да бъдат изправени някои от глупостите, натворени в 1992-1993 г.?
Аз съм съгласен с Вас и с всички колеги, че в поправките, които гласува парламентът, трябва да бъде заложена максимално грижата да бъде ускорен процесът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за реплика изтече. Ако искате, ще го направим като изказване.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Приключвам.
Не виждам Вие да съдействувате за приемане на текстове, които ускоряват процеса. Излезте и ми предложете решения, които работят в тази посока, аз ще Ви подкрепя. Иначе само правите пропаганда и ругаете левицата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желание за дуплика? Има още една реплика.
Има думата за реплика господин Добромир Тодоров.
ДОБРОМИР ТОДОРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Глушков! Моля Ви да кажете познавате ли онзи господин Глушков, който преди няколко години се занимаваше основно с корекция на докладите на националните мероприятия на БЗНС? След като така емоционално сега клеймите бившата номенклатура, не се ли занимавахте Вие именно с преглеждане на докладите на делегатите на националните форуми на БЗНС и не допускахте тези, в които имаше, или по-скоро в които нямаше, хвалебствените слова към предишната система.
И още една реплика към Вас по отношение на това, да, наистина в момента има заграбване на плодородни земи, има разместване на имотите на хората. Но те са извършени от вашите членове на ликвидационни съвети, от вашите членове на поземлени комисии. И точно затова вие сега не искате да бъде възстановена справедливостта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Глушков, имате думата за дуплика.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Тодоров! На мен ми омръзна за ен-ти път да повтарям, че никога не съм преглеждал никакви доклади, подготвени за изнасяне някъде, защото никога не съм се занимавал с проблемите на българското село до 10 ноември. Абсолютно никога! Така че никакви доклади, при това съм бил един обикновен журналист във вестник "Земеделско знаме". Вие ме бъркате с някой друг.
А що се отнася до репликата на професор Стоилов, искам да му напомня, че в Чехословакия, в бившата Чехословакия селското стопанство беше кооперирано, обаче на равнище ТКЗС в землищата на селата, което е нещо съвършено различно, докато вие създадохте тук тези недоносчета-гиганти, АПК, с които ликвидирахте българското селско стопанство. И това го признавахте вие и около 10 ноември, и преди 10 ноември, и след 10 ноември. И ако вие бяхте останали на ниво само ТКЗС-та, колкото и уродлива форма да бъде, но в рамките на землището на селото, досега през тези 4-5 години отдавна земеразделянето щеше да стане бързо и ефективно. Ето това е разликата между Чехословакия и България, професор Стоилов. Жалко, че Вие не я знаете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за процедура иска госпожа Мариела Митева.

МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. За съжаление, дискусията по един толкова важен закон, като Закона за земята, започна да добива безсмислено политически характер. Основните изказвания на парламентарните групи вече са направени, позициите са ясни и за честта на парламента, и от уважение към земята предлагам дискусията да бъде прекратена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против?
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Аз съм против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте. Петко Илииев по процедурния въпрос - две минути.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители, изглежда много приказки се изприказваха и преди, и сега, по този толкова много жизнено важен, бих казал, съдбовен въпрос за страната ни и за всички нас. И сега да се иска прекратяване на дискусиите за това, че кой по-емоционално, кой товече с разум, кой с по-малко разум, кой с повече разбиране, кой с по-малко разбиране - ами това е дискусията. Ние сме парламент и аз смятам всичко да си кажем в определеното време, защото има още много неща, които трябва да се кажат. И моля всички колеги да не се съгласят с това предложение. Нека дискусията завърши и наистина да се кажат нещата от едната и от другата страна. Може би наистина в крайна сметка да намерим общия език, да намерим някакво общо решение. Защото досега, поне моето убеждение е такова, като че ли нещата не вървят към едно съгласие, към едно наистина правилно решение на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви. Господин Илиев, искам да Ви информирам, че вашият Народен съюз говори доста съдържателно и изчерпа времето си. Така че и да продължим ...
ПЕТКО ИЛИЕВ (встрани от микрофоните): Казахте, че имаме седем минути и аз исках да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Сега използвахте две. Останаха още пет.
ПЕТКО ИЛИЕВ (встрани от микрофоните): Това влиза ли във времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разбира се, процедурата влиза във времето.
ПЕТКО ИЛИЕВ (встрани от микрофоните): Добре, ще използвам останалите пет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на Мариела Митева.
От общо гласували 198 народни представители, за - 125, против - 72, въздържал се - 1.
Предложението се приема. Разискванията са прекратени.
Преминаваме към гласуване. Имаме да гласуваме четири законопроекта.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз пак се връщам към важността на въпроса. Аз се обръщам към тези, които гласуваха за прекратяване на дискусията с няколко кротки простички въпроса.
Господа, знаете ли вие за какво става въпрос? Разбрахте ли вие, че аграрната реформа и още повече връщането на земята като част от тази аграрна реформа е спряно? Знаете ли вие, че там, където е върната земята досега, не е върната по количество и качество на техните собственици? Знаете ли, че ваши другари, комунисти, се настаниха в хубавите земи на собствениците, а те отново бяха изтласкани по чукарите? Знаете ли вие, не знам дали някой от вас е участвувал в тази депеша, която беше пратена на вашите структури преди години, да се надписват там, където са унищожени документите декларации, че ако има 30 декара да пише 60 декара. И той сега е получил 50, а истинският собственик с 80-те декара също е получил 50?
И аз бих ви помолил, има ли някой смелчага от вас със съвест и разум да застане пред този български народ и пред всички собственици и да им заяви отговорно: "Ние, представителите на бившата Комунистическа партия, настоящата БСП, декларираме съвсем отговорно, че аграрната реформа, проведена досега и връщането на земята е справедливо, морално и ние носим отговорност. И това, което искаме да стане и по начина, по който искаме да се върне земята, поемаме нашата отговорност. Това е справедливостта, това е моралът в политиката и ние сме носители." Има ли някой смелчага да стане и да заяви пред този народ това нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За процедура Красимир Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Поисках думата за процедурно изказване и аз ще се постарая да покрия съдържанието на това понятие. Преди малко господин Петко Илиев мисля, че си присвои правото да прави изказване, което не носи процедурен характер.
Нашата демократична левица е конструктивно настроена към всички разумни предложения. Аз ви предлагам, след като проведем днес гласуването на първо четене, да инициираме, но разчитам на вашето съгласие и конструктивна реакция, досега не сме я срещали по много въпроси, да седнем текст по текст, заедно с вас, да обсъждаме аргументите "за" и "против" по всички предложения. За да стигнем до тези текстове, които отговарят на общия възглед относно възможността при тези тежки условия и предпоставки, които са създадени с глупавите решения, които вие наложихте в миналото, да направим възможното да извадим от батака българското земеделие, повтарям, вкарано в това състояние със солидарна вина на всички, но преди всичко с вината на тези, които в миналото Народно събрание дадоха такава посока на реформата.
Повтарям още един път, уважаеми колеги, демократичната левица инициира преговори, след гласуването днес, за обсъждането на всички предложения, за да можем да стигнем, дай Бог, до общи разбирания за второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
ЦОНЬО БОТЕВ (от място): Кой ще води тези преговори?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (встрани от микрофоните): Представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване. Имаме четири законопроекта. Моля внимавайте, тъй като ще гласуваме четири законопроекта.
Първият законопроект е внесен от Константин Тодоров. Той се състои само от един параграф, беше представен от неговия вносител.
Моля, който е за приемане на първо четене законопроекта на Константин Тодоров, да гласува.
Представям законопроектите по датите на тяхното внасяне.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Законопроекта на Константин Тодоров. Тези, които бяха в залата, знаят, той обоснова предложението си.
Моля да гласувате законопроекта на Константин Тодоров, който предлага срокът от 5 години да стане срок от 10 години за освобождаване от данък.
От общо гласували 211 народни представители, за - 96, против - 37, въздържали се - 78.
Законопроектът не се приема.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедура? - Да.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля ви да изслушате отново мотивите, защото много от колегите отсъствуваха от залата и всъщност не са в течение за какво става дума. Мисля, че около този проект може дори с консенсус да се гласува. Става дума за нещо, което е общополезно.
Става дума за това в преходните и заключителни разпоредби срокът, в който дейността на селскостопанските производители не се облага с данък "Общ доход" да се увеличи от "5 години" на "10 години". Тук не може да има политически пристрастия. Става дума за това да се даде на селяните една възможност да акумулират средства, тъй като знаете колко ограничен е достъпът на финансов ресурс до земеделския производител. Цикълът е бавен, оборотът на капитала е бавен. Нека да дадем възможност на хората да наберат средства.

От друга страна това по никакъв начин няма да накърни държавния бюджет, защото той и досега, а и никога досега не е разчитал на тези средства - те не са постъпвали в него. Заради това поради неяснотата, която съществува, аз Ви моля, господин председателю, да поставите този законопроект на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да прегласувате законопроекта, представен от народния представител Константин Тодоров.
От общо гласували 214 народни представители, за - 105, против - 49, въздържали се - 60.
Законопроектът не се приема.
Искам да ви успокоя, че този текст е влязъл в друг законопроект. (Недоволство от опозицията)
Поставям на гласуване втория Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от Христоз Добрев Христозов и група народни представители, включително Петко Ганев, Тодор Пандов и други. Моля да гласувате!
От общо гласували 209 народни представители, за - 126, против - 78, въздържали се - 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
За отрицателен вот има думата господин Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Принуден съм да използвам отрицателния вот, за да кажа няколко неща, които сигурно щяха да заинтересуват поне мнозинството във връзка с юридическата проблематика, която щях да поставя в изказването си.
Гласувах отрицателно, защото не мога да приема, че в този законопроект, който се прие на първо четене, се въвежда текст, с който се дава възможност на поземлените комисии да променят своите решения поради закононарушения, които те са допуснали. Измененията от миналата година, с които се даде възможност те да променят решенията си поради новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства, по същество беше крайно неефикасно и по същество доведе до съмнения в корупция. И не само това, но и постави под съмнение правата на трети лица, които бяха придобили собственост на основата на издадени вече документи на други лица.
За мен е просто необяснимо и ми звучи един вид като подигравка със собствениците текстът на § 13 от проекта, където се предвижда следната процедура: на тези, които са получили земи за ползване, им се дава възможност да се изготвят регулационни планове, с които се създават вилни парцели. Не само им се дава възможност да получат собствеността, но те стават собственици на един имот, който неколкократно увеличава своята стойност, защото го обявявате за вилен парцел и то в нарушение на всички изисквания на Закона за административно-териториалното деление на страната, където изрично е казано как се създават вилни зони.
И не само това - вие поставяте собствениците в едно крайно унизително положение, затова защото от остатъците, след като ползвателите могат да получат вилния имот, се образува държавен имот...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. (Изключва микрофоните)
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Това е гавра!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За отрицателен вот има думата господин Николов.
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ (СДС): Господин председател, дами и господа! Това, което стана с прекратяване на дискусията, изцяло попада в обхвата на една сентенция на автор от епохата на Английската революция в средата на XVII век, а именно Джон Милтън, който в "Изгубеният рай" казва: "Нима някой някога и някъде е чул истината да бъде сразена в честен двубой...".
Ето какво стана днес по този законопроект, защото тези дами и господа, които пресякоха дискусията, много знаят по този въпрос и предвидиха какви ще бъдат последиците, ако тя бъде завършена докрай. (Недоволство от левицата)
На второ място, този законопроект е явно противоконституционен. Неговите шансове в Конституционния съд, както всички много добре знаят, вече са минимални. Това е един политизиран законопроект в предизборна ситуация, чиято цел е на първо място да укрепи червените квазикооперации, а на второ място, да създаде изкуствено напрежение, изкуствена конфронтация в земеделските райони с цел да се затегне разпадащата се организация на БСП. Това е един политически курс, който е обречен и който води БСП към напълно заслужен неизбежен исторически крах. ("Браво, Владо!" и ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. (Депутатът Петко Илиев иска думата за процедура) Петко Илиев говори и няма право.
Поставям на гласуване законопроекта на господин Железчев. Моля да гласувате.
Господин Илиев, Вие взехте процедура, а говорихте.
Моля да гласувате законопроекта на господин Железчев!
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Политическа дискриминация съществува в тоя парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съществува...
ПЕТКО ИЛИЕВ: Почвам да събирам подписка за смяната Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Събирай за всичко.
От общо гласували 215 народни представители, за - 205, против - 4, въздържали се - 6.
Законопроектът на господин Железчев е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от народните представители Димитър Стоянов и Цветан Димитров.
Моля да гласувате!
От общо гласували 214 народни представители, за - 93, против - 73, въздържали се - 48.
Законопроектът не се приема на първо четене.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ОДЪРЖАВЕНИ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ
Давам думата на професор Велко Вълканов - председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Уважаеми колеги! На 14 януари 1996 година в пленарната зала бе докладвано становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията по внесения от господин Премянов и група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Комисията с мнозинство от гласовете подкрепи законопроекта и предложи той да бъде гласуван на първо четене.
Преди да започне обсъждането на законопроекта, в пленарната зала народният представител Светослав Лучников предложи заедно с него да бъдат обсъдени и гласувани и: Законопроект за създаване на фонд "Жилищно строителство", внесен от Иван Сунгарски и Светослав Лучников, и Законопроект за обезщетяване на собственици на одържавени и отчуждени имоти в периода 1946 - 1962 година, внесен от народния представител Светослав Лучников и група народни представители.

Използуван бе доводът, че всички тези законопроекти се намират в най-тясна взаимна връзка. Приемайки този довод, председателят на Народното събрание възложи на Комисията по правата на човека и вероизповеданията да обсъди и трите законопроекта.
На 21 февруари комисията проведе редовното си заседание, на което обсъди така посочените по-горе законопроекти. Като потвърди становището си по внесения от Красимир Премянов и група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, комисията премина към обсъждане на другите два законопроекта.
Комисията единодушно реши, че внесеният от господин Сунгарски законопроект следва да бъде подкрепен и внесен за обсъждане и гласуване в пленарната зала. Наистина фонд "Жилищно строителство" вече съществува, но комисията намира, че поставените във връзка с този фонд въпроси изискват уредба на законодателно равнище. Относно Законопроекта за обезщетяване на собственици на одържавени и отчуждени имоти в периода 1946-1962 г., комисията намира, че поставените в него проблеми са наистина твърде съществени и изискват положително решение, но те са изключително сложни от юридическа, фактическа и финансова гледна точка, поради което не бива да бъдат внасяни в пленарната зала, преди по тях да се е произнесла друга, достатъчно компетентна комисия в качеството на водеща комисия. Освен това този законопроект няма непосредствена връзка със законопроекта, внесен от Красимир Премянов и група народни представители и евентуалното им обвързване би забавило извънредно много решението на акутно поставените въпроси по чл. 6 и чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
Това становище бе подкрепено от 7 народни представители при 3 - против, и 1 - въздържал се.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Беше ми обърнато внимание, че този законопроект е бил обсъждан, изказвания са направени и е останало това становище да бъде прочетено. А становището е прочетено. Затова преминаваме към гласуване.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене... (Реплики от СДС: "Изказвания!") Изказванията са приключили. (Шум в блока на опозицията. Реплики от блока на мнозинството: "Да гласуваме!")
На 22 февруари са се изказали от СДС господин Соколов и господин Гоцев и нямало повече записани. Сега има допълнително желаещи. Добре, има думата Светослав Лучников.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Прекратихме разискванията. Нямаше дискусия. Стигнахме до гласуване.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (встрани от микрофоните): Ние прекратихме разискванията при известни условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ама прекратихме ли разискванията? Щом сме прекратили разискванията - край.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (встрани от микрофоните): Прекратихме ги при известни условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: При какви условия? Моля да не ме рекетирате. Рекетирате ме.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (встрани от микрофоните): Аз призовавам да спазите джентълменското споразумение, което постигнахме тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз не съм присъствувал, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (встрани от микрофоните): Освен това аз не съм се изказвал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата. Използувате слабостта ми към дясната страна и ме правите за смях.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, като Ви благодаря за слабостта към дясната страна и се обръщам към уважаемите дами и господа народни представители, искам да ви напомня, че ние решихме трите законопроекта, които касаят обезщетяването на засегнатите от Закона за възстановяване собствеността върху отчуждените недвижими имоти, да се разгледат заедно. За голямо съжаление единият от тях - Законът за обезщетяване на гражданите, които не могат да получат реално възстановяване на своята собственост, не намери водеща комисия и не беше разгледан от тази водеща комисия. По този начин сега сме принудени да разгледаме само другите два законопроекта. Аз искам да взема становище по законопроекта, внесен от госпожа Миленкова и господин Велко Вълканов.
С този законопроект се поставя отново на преразглеждане един въпрос, който три пъти занимава Конституционния съд. И трите пъти той намери едно дефинитивно решение. Сега отново се прави опит да се заобиколи решението на Конституционния съд и да се заобиколят постановленията на българската Конституцията. Какво имам предвид.
Чл. 7 уреди въпроса на собствениците, чийто имоти са отчуждени в нарушение на нормативни актове при използуване на служебно и партийно положение. Този текст всъщност представлява едно ограничение на общото право, което имат българските граждани, да се позовават на нищожността на сделки, извършени в нарушение на нормативните актове и на добрите нрави, постановени с чл. 26 от Закона за задълженията и договорите.
Чл. 7 всъщност ограничава правата на гражданите, като обуславя упражняването на тяхното право със спазването на едногодишен срок, какъвто по Закона за задълженията и договорите - чл. 26, не съществува. Този закон, този текст беше ограничил правото с преклузивен едногодишен срок. Този срок отдавна изтече. Гражданите, които черпеха права от този текст, предявиха своите претенции пред съдебните места, много от тях бяха решени с влезли в законна сила решения, които не може да се преразглеждат, а други са висящи пред съдилищата и разглеждането им се забави именно поради непрекъснатите опити да се измени законът и да се попречи на гражданите да осъществят своите права.
Ето защо този текст не може да се приеме, тъй като той пререшава въпроси, решени вече веднъж от Конституционния съд.
По-нататък, отново се обвързва с предложението освобождаването на имотите, които са възстановени на гражданите, със заплащане на обезщетение на новите хора, които са ги придобили, от общините. Не може да се обуслови правото на гражданина да реализира своите права с изпълнението на задълженията на едно трето лице, какъвто в случая се оказва общината. Това е също едно основно погазване правата на гражданите, което няма да намери възможност да се осъществи, защото ще бъде отменено от Конституционния съд.
Най-после, Министерството на финансите, до което вие се обърнахте всъщност, за да поискате становище по тези законопроекти, с писмо, което аз имам тук при мен, заявява дословно: "Реализацията на този проект изисква финансови средства, които на този етап не са заложени нито в държавния бюджет, нито в бюджетите на общините. Ето защо приемането на проекта без съответното финансово обезпечение е безпредметно". Така че и Министерството на финансите поначало отрича възможността за приемането на този законопроект. Затова аз ви моля да проявите благоразумие и да го отхвърлите.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване. Гласува се Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, внесен от Красимир Премянов, Велко Вълканов, Спас Мулетаров и Стефан Стоилов. Моля да гласувате.
От общо гласували 184 народни представители, за - 122, против - 49, въздържали се - 13.
Законопроектът е приет на първо четене.


Поставям на гласуване законопроекта, внесен от господин Иван Сунгарски и господин Светослав Лучников.
Моля да гласувате.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 194 народни представители, за - 180, против - 6, въздържали се - 8.
Моля обявете резултата по групи.
Преминаваме към следваща точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Господин Сунгарски има думата за процедура. Честито.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Точно под формата на процедура аз искам да благодаря на залата за благоразумието, което прояви. Това беше един законопроект, който можеше много по-рано да влезе. Но, така или иначе, няма да обсъждаме какво се е случило досега. Важното е отсега нататък нещо да стане добро.
Аз благодаря за добронамереността на колегите. Предлагам между двете четения да намерим форма за съчетаването на двата законопроекта, за да има някакъв резултат. В противен случаи единият ще отпадне от само себе си. Мисля, че трябва да се прояви достатъчно разумност и от двете страни и да се намери компромис като решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на Кирил Желев да продължи второто четене на Законопроекта за допълнение на Закона за местните данъци и такси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря ви.
Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Може би все пак трябва да си припомним, че законопроектът беше гласуван изцяло. Беше гласувано и приложение N 1, както и първи и втори раздел на приложение N 2.
Народното събрание възприе процедурното предложение срокът за предложение на народни представители за третия раздел на приложение N 3 да продължи до 1 април до 18 ч. През този период от време не бяха направени предложения на народните представители. Комисията по бюджет и финанси обсъди трети раздел на приложение N 2, който е озаглавен: Данъчна оценка на земеделски земи.
Знаете, че съдържателно беше възприета идеята на народния представител господин Муравей Радев, затова беше разработен и този трети раздел. Но също така господин Муравей Радев сподели, че възниква противоречие с чл. 23, ал. 2, в която ако не настъпят промени, ще доведе до необходимостта от едно допълнително 30 на сто данъчно облагане.
Затова, господин председател и уважаеми колеги, аз бих помолил, въпреки че не е приета такава практика, да направим и тази промяна в ал. 2 на чл. 23, в която е необходимо да се заличат думите "земя и имущества със стопанско предназначение", за да може тези 30 на сто допълнително облагане, което ще се получи, да не важат при приемането на този трети раздел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражение?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: В противен случай бихме оставили неработеща тази норма и гражданите и техните интереси биха били засегнати доста сериозно. Но, както прецени Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Извинявам се, че чух само втората част.
Господин Желев, доколкото разбрах, вие казвате тези 30 на сто да не се отнасят за земеделски земи или цялата постановка да отпадне за всичко - за имущества със стопанско предназначение?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Те не се отнасят за земя, а за имущество със стопанско предназначение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вие тук наистина поставяте един въпрос за пръв път и то на второ четене веднага да го приемем и то в основния закон, а не в таблица. Бяхме се разбрали днес да обсъждаме само таблицата. Ако трябва да обсъждаме основния закон, най-малко трябва да отида да си взема закона, за да видя какво предлагате.
Аз протестирам по този начин да се процедира в момента и да обсъжда този проблем. Най-малкото защото не сме готови за него.
Доколкото зная по памет си спомням, че в ал. 2 на чл. 22 се казва, че имущество със стопанско предназначение, включително са дялови участия и т.н., се оценяват 30 на сто от тяхната стойност.
Сега, господин Желев, вие искате цялата ал. 2 да отпадне или селскостопанските земи да отпаднат. Доколкото си спомням по време на обсъжданията когато давахме разяснения, казахме, че първа категория нива се оценява 3 лв. на квадратен метър, тоест 3000 лева декара. И в облагаемия наследствен дял влиза с 30 на сто от стойността си тоест ако се оцени за 9000 лв., оценката, с която ще влиза, за да се облага там по съответната таблица, ще бъде 900 лв. Сега казвате да не е 900 лева, а да си остане 3000 лева. При условие, че не сме обсъдили таблицата и другите неща, аз просто се изненадвам, че се прави такова предложение. Ние наистина искахме целият раздел, който касае таблицата, да мине тук и сега по тази процедура да го оправим. Вие сега из един път казвате: да, обаче за нивите ще се използва пълната цена.
Аз това не мога да го приема. И даже мисля, че не трябва да го обсъждаме. Ако трябва да обсъдим нещо, трябва да обсъдим само приложение N 2 и то оценката за земеделските земи. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Аз просто се опитах да обясня на колегите народни представители в каква ситуация се намираме. Възможно е Народното събрание да гласува само трети раздел на приложение N 2. И да останат досегашните текстове в чл. 23, ал. 2. Но това е отговор на предложенията и на това, че се опитваме да формулираме текстове в залата.
Формулирайки единият текст, се налага сега да се върнем назад. Ако народните представители не приемат да се върнем, тъй като такава практика нямаме в Народното събрание, достатъчно е да бъде гласуван трети раздел на приложение N 2.
Но реално този текст, докато не се приеме това, което беше поето като ангажимент за нови изменения и допълнения в Закона за местните данъци и такси и актуализирането на текста, този текст няма да работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Такава практика, господин Желев, имаме. Когато видим, че преди завършване на законопроекта сме пропуснали нещо, влиза се в противоречие, винаги сме се връщали. Защото законът трябва да бъде приет във възможно най-добрия вид.
Така че аз ще поставя на гласуване вашето предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Недейте, хората не са запознати с него. Най-малкото го няма писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прочетете го още веднъж.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Досегашният текст на чл. 23, ал. 2 гласи: "Придобитите по наследство земя и имущество със стопанско предназначение, дялови участия и акции в търговски дружества и кооперации се оценяват върху 30 на сто от действителната им стойност".
Предложението сега е да се заличат думите "земя и имущества със стопанско предназначение". Тоест текстът да придобие следния вид в окончателната си редакция: "Придобитите по наследство дялови участия или акции в търговски дружества и кооперации се оценяват върху 30 на сто от действителната им стойност". Отпадат думите "земя и имущества със стопанско предназначение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам ви думата за процедура.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Извинявам се, аз точно разбрах какво иска да каже господин Желев - тоест с 30 на сто намалението да важи само за дялови участия. Но понеже аз съм един от авторите на този текст, 1991 г. тук, знаете, спорихме по този текст и ставаше дума, че данъкът наследство, който се плаща по тази таблица, е много голям, особено за имущества със стопанско предназначение. Примерно представете си един едноличен търговец, ние между другото трябва да стимулираме едноличните търговци да се регистрират точно като такива, а не като оодета, защото като оодета те могат да бъдат закрити и да изпаднат от правния мир...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Две минути имате!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Но примерно наследи няколко камиона и половината ще му ги вземат за данък наследство. Нека поне това сега да не го пипаме при условие, че не сме пипали таблицата. Вие не искате да пипаме таблицата, а искате да пипаме това облекчение, което е за имущества със стопанско предназначение. Това са имуществата. Те ще бъдат сгради, може и камиони, може и стоки на път да са и сега да премахнем 30 на сто. 30 на сто все пак е едно облекчение, тоест облагат се само върху 30 на сто от действителната стойност. Иначе, ако вземем цялата стойност, ние трябва коренно да преразгледаме самата таблица. И моля ви се, това нещо сега нито сме го дискутирали в комисията, виждам, че няма доста хора, те даже не знаят...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕН¬ДОВ: Всеки е длъжен да присъствува.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ама вижте, не може всеки момент да се сменя дневният ред така, както на някои им отърва!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не се сменя дневният ред.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тази точка се разбрахме, че ще я гледаме първа. Из един път остана за един часа. Както и да е. Мисля, че много хора, които биха се изказали, в момента ги няма. Затова, ако искате наистина, ако държите да я гласуваме, да я отложим тогава, когато ще предупредим хората, ще се раздаде, ще се види, ще се направят консултации...
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (от място): А-а!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Е какво "а-а, а-а"? Ти, не дай Боже, и ти да наследиш нещо. Какво е това "а-а"? Гласувайте всичко, разваляйте всички закони. После ще се чудите защо ги връщаме.
Аз ви казах пак: дайте да разгледаме данък наследство, обаче да го разгледаме с таблицата, с всичко. Вие най-напред премахвате едно облекчение, а утежнението под фор¬ма¬та на таблица остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, щом е изтекло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Венцеслав Димитров прави предложение за отлагане. Това е процедурно предложение, длъжен съм да го подложа на гласуване. Който е за отлагане, моля да гласува, за да се върнем към коректния тон.
От общо гласували 190 народни представители, за - 85, против - 61, въздържали се - 44.
Предложението не се приема.
Има думата за изказване господин Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ( НС): Уважаеми колеги! Аз предлагам това предложение, което се прави за изключване на земеделските земи и този стопански инвентар, да отпадне. И се обръщам към бай Ангел: бай Ангеле, виждаш, че тук земеделските земи, които се наследяват, са поставени наравно с фирмите и с предложението се прави опит те да бъдат изключени и да не бъдат равнопоставени с останалите фирми. Затова моля те и ти да вземеш становище, или, ако трябва, да се отложи този текст, но нека да не поставяме собствениците на земеделски земи в по-неблагоприятно положение в сравнение с онези хора, които са регистрирали търговски дружества или други стопански организации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председателю. Преди малко залата отхвърли предложението на господин Димитров текстовете, свързани с данък наследство, да бъдат отложени и да не бъдат гласувани сега. Вие лично се възмутихте от поведението на залата по време на четенето на основния закон. Тогава бяха направени съвсем разумни предложения за актуализиране на сумите, залегнали в закона. Получава се на практика така, че законът е в сила в момента и хора, които получават наследство, има опасност да им вземем повече от половината като данък наследство от това, което притежават. Получава се невъзможност определени хора да платят данъка наследство, за да влязат във владение на собствеността си. Ще се наложи някой, който наследява апартамент, да го продаде, за да може да стане собственик на половината от това, което струва апартаментът му.
Много ви моля, подложете на прегласуване още един път този текст. (Шум и реплики в блока на опозицията) Именно, поне да отпадне текстът - това също е разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да не се гласува това предложение.
ИВАН СУНГАРСКИ: Именно, защото иначе ще станем за кашмер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разбрах, разбрах.
Стоян Проданов? - Същото.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Колеги, предполагам, че става ясно, че тези, които получават правото си на собственост върху земята сега, са освободени от данък върху наследството. Става дума за изповядване на сделки през този период от време, когато те, придобили тази собственост, ще трябва да я реализират точно по такава наследствена сделка.
Независимо от всичко аз споделих двете възможни решения. Ако народните представители гласуват и се приеме трети раздел на приложение 2,това е едно от решенията. Но за да може да заработи реално този текст, е необходимо да се нанесе промяна и в чл. 23,ал. 2.Ако второто предложение не се приема, то моля поне първото от тях да бъде подложено на гласуване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Кое е първото?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Първото е да се приеме трети раздел на приложение N 2.Той е раздаден на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Защо влиза в противоречие с третия раздел? Защо не сра¬бот¬ва? Да се обясни точно какво налага това изменение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз ще ви кажа. Може ли да ви отговоря на въпроса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ама аз нямам право да задавам въпроси.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Нищо, де...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, кажете...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ако ми разрешите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, правя драстично нарушение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Мисля, че трябва да се отклоним малко от правилника, защото този текст въобще не сме го дискутирали, а естествено е, като сме парламент, да го дискутираме. Така че част от дискусията, която трябва да се проведе в комисията или в комисиите, ще се проведе тук.
Може би трябва да има някаква корекция, доколкото тук, в раздела за наследството, ги определяме по някакъв норматив, който ние сме гласували, което е правилно. Но това не е действителната цена. А тук пише "действителна стойност". От това се отклонявам. Но има и нещо друго - че ние гласуваме онази таблица, която ни предоставиха от Министерството на финансите, сега я вкарваме в закона. Тя важи само да оценката на земеделските земи. А това, което предлага господин Желев, е нещо много повече. Той предлага не само земеделските земи, но цялото стопанско имущество...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разбрах.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И то не само на село, но и в града...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разбрах.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И с това на практика се удря по всякакъв семеен бизнес, дори и на село. Примерно аз дадох следния пример тук между хората...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, благодаря, разбрах.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, момент, само да ви кажа и на вас, защото вие не чухте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разбрах.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Един човек работи на полето и стане нещо - змия го ухапе, гръм го убие. И синът му го наследява. Той има два трактора. Единият трябва да го продаде, за да си плати данък наследство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разбрах.
Тъй като многократно беше казано в тази зала, че този законопроект трябва бързо да влезе в сила и ще има нов законопроект, който ще допълни много неточности, които има в този законопроект, аз като председател на Народното събрание не допускам връщане назад. Гласуваме това, което предстои. Гласуваме допълнение 3. Моля да гласувате! А Министерският съвет и Министерство на финансите, ако желае да направи това предложение, да го направи с новия законопроект. Моля да гласувате!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: При това положение, господин председателю и уважаеми колеги, ще останат два начина на определяне на данъчната оценка и реално през този период от време няма да могат да бъдат реализирани наследствени сделки.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласуваме приложение 3. То е раздадено.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз имам предложение. Дайте ми думата, има дебати! Не може да гласуваме без дебати. Няма дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отложете гласуването!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ама чакайте сега, вие много бързате! Има дебати. Даже аз имам конкретно предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, за трети път правя изключение за вас.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Няма изключение, по този въпрос не съм се изказвал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По този въпрос се изказахте, но продължавайте.



ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, по приложението, което държи в ръце професор Стоилов, аз не съм се изказвал. Аз се изказвах по основния текст - чл. 23, ал.2, за която господин Желев съвсем неочаквано направи предложение - може би е имал своите основания, - което не е гласувано. Така че моите колеги няма от какво да се притесняват.
По предложението: вярно е, че не бяха постъпили други предложения, но по време на дискусията на второ четене аз направих едно предложение. Има един коефициент, който се коригира с надбавки плюс и надбавки минус. Аз предлагам тези надбавки, които са плюс 0,2, минус 0,5 да се коригират по съответен начин. Вместо нула се изхожда над едно и под едно. Където има плюс да се сложи едно цяло плюс онова, което е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това предложение аз направих. Недей да се присъединяваш сега с умни предложения.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защо сте го направили, а не сте го подложили на гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не го подлагам на гласуване, защото и така може.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: То и така може, но вижте каква е опасността: ако изхождаме от принципите на анализа: с плюс и с минус, особено с минус може да се получи така, че цената да спадне под нулата, т. е. да бъде отрицателна, което е пълна безсмислица. Тоест, ако наследите нещо с отрицателна цена, държавата трябва да ви плаща. Това е безсмислица, нали? За да предотвратим такава безсмислица, а тази безсмислица става, когато отиваме в едната крайност, аз ви предлагам да направим коефициентът да се коригира не с надбавки, а да се коригира с коефициенти. Когато се коригира с коефициенти, никога не може да се получи такава безсмислица. И мисля, че е по-нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добрутро!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, добрутро за Вас, обаче за Министерството на финансите не е добрутро. Защото принципите, по които те работят от 50 години - тогава са знаели само да събират. Предполага се, че за 50 години би трябвало да се научат и да умножават. За вас е нещо толкова просто, обаче за преобладаващата част от присъстващите е неясно. Ако вие ме подкрепите, мисля, че нещата ще си дойдат на място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всъщност Вие ме подкрепяте, но е ясно това, което се каза, че това не е коефициент, а това е корекция. И когато това, което се прибавя или се изважда, е по-малко от това, към което се прибавя, никога няма да настъпи това, което Вие очаквате. И не сте на урок по смятане.
Има предложение на господин Венцеслав Димитров, който подкрепя моето предложение - всички коефициенти да се направят положителни и да бъдат умножени. Аз обаче не подкрепям това предложение.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Колеги, аз още веднъж ще припомня текстовете. Съжалявам, че господин Венцеслав Димитров споделя разсъждания, които не присъстват в предложения трети раздел на Приложение N 2. Член 10 на Приложение N 2 гласи следното: "Базисната оценка на земеделските земи се коригира с коефициент за местоположение, който се образува като към единица се прибавят следните корекции..." И след това се посочва какви са тези корекции. Тези корекции се движат в различен размер - от плюс 0,20 до минус 0,20. Тоест, прибавяйки тези три вида корекции, които са приложени в раздел N 3 на Приложение N 2, се получава коефициентът, с който се извършват тези умножения. Съжалявам, че господин Венцеслав Димитров първо приказва, а след това чете.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Чакай! Чакай! Професоре, кажете му, че не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тук не сме университет, а сме Народно събрание.
Моля първо да гласувате предложението за изменение на таблицата, което е редакционно: вместо корекция да бъде коефициент - предложено от Венцеслав Димитров, с което ще се преизчислят - вместо 0,15 ще стане 1,15 и т. н. Моля да гласувате.
От общо гласували 185 народни представители, за - 69, против - 89, въздържали се - 27.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате таблицата така, както е предложена.
От общо гласували 171 народни представители, за - 111, против - 59, въздържал се - 1.
Прието е последното необходимо да се приеме от този законопроект. Приключваме със законопроекта.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ, второ четене.
Докладва се от господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! След последното заседание, на което е обсъждан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните избори, комисията проведе допълнително заседания с оглед уточняване на някои текстове и съпоставянето им с други приети. От стенограмата се установи, че последното гласуване, което е извършено, е по § 14.
Но преди това, по § 13, който е гласуван и приет, в комисията постъпи предложение. В § 13 - в чл. 104, ал. 1, където народните представители са гласували, че 14-дневният срок се заменя със 7-дневен срок, се предлага да отпаднат част от думите в ал. 1, за което моля да бъде предоставена възможност госпожа Митева да обоснове предложението от името на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Мариела Митева.

МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Всъщност става дума за изменение в текста, което е свързано с текстове, които Народното събрание е гласувало по ал. 2 и 3 и които не са били подкрепени от комисията и заради това не са били съобразени при подготовката на доклада. Ето защо се налага в § 13, т. 1 на чл. 104 да се гласуват две неща.
На първо място, в чл. 104, който става ал. 1, да се гласува само "думите 14-дневен срок" да се заменят с думите "7-дневен срок".
И второто предложение. В сегашния текст на чл. 104, който става ал. 1, има едно второ изречение, което казва: "Решението е окончателно". Тъй като ние въведохме двуинстанционно производство, очевидно решението не може да бъде окончателно. Затова комисията предлага Народното събрание да гласува отпадане на второто изречение в сегашния текст на чл. 104, който вече ще стане ал. 1 след гласуването от Народното събрание.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В действителност на последното заседание заменянето на числото 14 със 7 е гласувано и сега трябва да се гласува само второто предложение, което направи госпожа Митева, което е съобразено с останалите корекции в текстовете. Трябва да се гласува отпадането на второто изречение от ал. 1 на чл. 104.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате отпадането на второто изречение от ал. 1 на чл. 104.
От общо гласували 145 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 26.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият параграф, по който е започнало гласуването, но не е приключило, е § 15. Отнася се за чл. 108.
Първото предложение по този параграф, което е направено от госпожа Наташа Тачева, но не е гласувано на миналото заседание, е към съществуващия чл. 108 да се създаде нова т. 6 със следното съдържание: "6. избирателните списъци се обявяват най-малко 20 дни преди изборния ден".
Сегашната т. 6 става т. 7.
Това е текстът, който е предложен миналия път, прочетен е, но не е гласуван и затова трябва най-напред да се гласува това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 137 народни представители, за - 133, против - няма, въздържали се - 4.
Праграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: На миналото заседание, уважаеми господин председател и дами и господа народни представители, са гласувани предложените две нови алинеи по § 15, а именно към чл. 108 да се създаде ал. 2, която е прочетена и обсъдена, а тя е:
"Ал. 2. Когато след произведените общи избори няма избран кмет или изборните резултати са обявени за недействителни, разходите по организационно-техническата подготовка и провеждането на новия избор са за сметка на държавния бюджет".
И ал. 3: "Когато пълномощията на кмета са прекратени предсрочно или са създадени нови общини, райони или кметства, разходите по организационно-техническата подготовка са за сметка на общинския бюджет".
Тук има две гласувания. Второто гласуване, от което започваме, е, че в ал. 3 е предложено вместо общинският бюджет да бъде държавният бюджет. Тоест всички разходи за изборите да бъдат за сметка на държавния бюджет. Това предложение е гласувано и прието от народните представители - става държавният бюджет.
Второто предложение, което е на госпожа Тачева и е докладвано от председателя на Народното събрание, новите алинеи 2 и 3, които се предлагат по чл. 108, да не бъдат алинеи втора и трета на чл. 108, а да станат ал. 1 и 2 на чл. 9.
Вчера комисията обсъди отново основно това предложение и констатира, че след като народните представители са приели, че всички разходи за изборите, независимо какви са те - частични , допълнителни, нови, първоначални - се поемат от държавния бюджет и този въпрос е уреден окончателно в чл. 9 от закона, който казва, че разходите по провеждането на изборите са за сметка на държавния бюджет, тези две алинеи стават напълно излишни. И затова предложението на комисията е новите алинеи втора и трета, предложени към чл. 108, за които народните представители са гласували да бъдат ал. 1 и 2 на чл. 9, да отпаднат. Чл. 9 да остане във вида, в който е досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате предложението.
От общо гласували 138 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - няма.
Предложението се приема. Тези алинеи отпадат.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: По този текст народните представители са гласували да отпадне и сега действащата алинея втора на чл. 8, която гласи, че разходите по организационно-техническата подготовка и произвеждането на частични избори са за сметка на общинския бюджет. Този текст е действащ, той не е нов, това е сега съществуващата алинея втора на чл. 8. В стенографския протокол, който чета, е казано дословно: "Има две предложения. Едното е на госпожа Наташа Тачева, която предлага новите алинеи втора и трета на чл. . 8 да станат съответно алинеи първа и втора на чл. 9, а сега действащата ал. 2 на последния да стане ал. 3 и да отпадне действащата алинея втора на чл. 8". С това допълнение "и да отпадне действащата алинея втора на чл. 8" е гласувано едновременно освен приемането на новите алинеи втора и трета и отпадането на съществуващата ал. 2 на чл. 108.
Вчера в комисията беше направено предложение да се обсъди отново дали следва да отпадне тази алинея. Това предложение поддържаше в комисията госпожа Мариела Митева. Предлагам, господин председател, да й предоставите възможност да го обоснове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Всъщност аргументите ми са свързани по-скоро с прагматизъм, отколкото с нещо друго. Досегашната правна уредба по Закона за местните избори вменява в задължение на общинските бюджети да поемат разходите по частичните избори за кметове, тоест в случаите, когато имаме предсрочно прекратяване мандата на кмет на община, кметство или район. Бюджетите на държавата и на общините са разчетени именно при такава правна уредба. Държавата не поема разходите за тези частични избори, поемат ги общинските бюджети. Ако ние сега променим тази правна уредба, на практика ще поставим държавата в затруднение да поеме разходите и по тези избори, а в същото време средствата са предвидени в общинските бюджети.
Освен това става дума за избори на кметове на кметства, райони и общини. Струва ми се, че е по-добре да се спази традицията в тези случаи тези разходи да се поемат от общинските бюджети. Поради това бих помолила народните представители да подкрепят оставането на ал. 2.
И още нещо. Когато Народното събрание гласува всички разходи да минат за сметка на държавния бюджет, аргументите бяха свързани с това, че не е възможно тогава, когато се създават нови общини, разходите по изборите да бъдат за сметка на общинския бюджет, тъй като все още новата община не е конституирана, тя няма бюджет и т.н. Тоест никой не е възразявал разходите при частични избори да се поемат от общинските бюджети, така както е досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников има думата.


СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Един път приели принципа в чл. 9 всички разходи по общинските избори да се понасят от държавния бюджет, тук няма никакъв смисъл да правим едно изключение. Ние въвеждаме принципи и правим закона не с оглед на съществуващо положение, а с оглед принципно уреждане на въпроса. Аз не виждам никакво основание да третираме различно двата случая. Обикновено общините са във финансови затруднения и ние по този начин просто пречим някоя община да се отдели от друга, тъй като общината, от която ще се отдели няма да бъде съгласна с нейния бюджет да се натоварят разходите по това отделение.
Затова аз ви моля да възприемем принципа един за всички случаи. Това е принципът на чл. 9 и съответно алинеята на чл. 108 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ние сме гласували да отпадне. Сега трябва да я възстановим. Има ли други желаещи?
Моля да гласувате предложението на Мариела Митева гласуването да отпадне, да бъде отменено.
От общо гласували 154 народни представители, за - 108, против - 41, въздържали се - 5.
Предложението се приема.
По-нататък!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: С последното гласуване изчерпахме § 15. Следващият, § 16 предвижда:
"§ 16. В § 5 от Преходните и заключителни разпоредби се добавя ново второ изречение:
"В тези случаи предложението за насрочване на избори до Централната комисия за местни избори се прави от областния управител."."
Има предложение от народния представител Константин Тодоров думите "Централната комисия за местни избори" да се заменят с думите "президента на Република България".
Народният представител Светослав Лучников предложи § 16 да отпадне.
Комисията възприе това предложение, тъй като остава общият принцип в закона, че всички избори се насрочват от президента, поради което този параграф става излишен.
Комисията предлага § 16, уреждащ измененията в § 5 от Преходните и заключителни разпоредби да отпадне от проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате направеното предложение § 16 да отпадне.
От общо гласували 163 народни представители, за - 153, против - 8, въздържали се - 2.
Параграф 16 отпадна.
Параграф 17, последен!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 17, господин председател, няма да бъде последен, тъй като се предлагат два нови параграфа, с оглед уточняването на новоприетите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "§ 17. В Преходните и заключителните разпоредби се създава нов § 7 със следното съдържание:
"§ 7. Изменението на чл. 33, ал. 1 влиза в сила от 10 август 1995 г."."
По този текст народната представителка Наташа Тачева беше предложила накрая, след думите "ал. 1" да се добавят думите "изречение второ".
Първоначално комисията не възприе това предложение, но при вчерашното повторно обсъждане възприе и предлага действително параграфът да бъде изменен с предложените думи от госпожа Тачева, тъй като влизането в сила от 10 август 1995 г. на измененията на чл. 33, ал. 1 се отнася само за изречение второ, а не и за останалата част от тази алинея. Поради това окончателният текст, който предлага комисията, е следният:
"Изменението на чл. 33, ал. 1, изречение второ влиза в сила от 10 август 1995 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 149 народни представители, за - 143, против - няма, въздържали се - 6.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, при гласуването на текстовете и промените, които са настъпили при окончателната им редакция, е възникнала необходимостта от уреждане на проблема за висящите към момента избори, които са насрочени, а също така и за висящите дела, с които са обжалвани решения на избирателни комисии.
Поради това народната представителка Наташа Тачева е направила предложение за два нови параграфа, а именно § 18 и § 19. Те вчера бяха обсъдени в комисията и се възприеха, поради което комисията предлага към закона да бъдат приети следните нови параграфи.
Параграф 18 със следното съдържание:
"§ 18. Създава се нов § 8 в Преходните и заключителни разпоредби със следното съдържание:
"§ 8. Насрочените до влизането в сила на този закон частични избори се произвеждат в съответствие с разпоредбите, действували към датата на насрочването им. Нови избори се насрочват по реда на този закон."."
Този текст дава яснота за всички висящи и насрочени избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 136 народни представители, за - 128, против - 1, въздържали се - 7.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: И последният параграф - § 19, със следното съдържание:
"§ 19. Създава се нов § 9 в Преходните и заключителни разпоредби със следното съдържание:
"§ 9. Висящите дела при влизането на този закон в сила се довършват по реда и в сроковете по чл. 104, ал. 2 и 3."."
След като обсъди това предложение, комисията предлага подобрена редакция и следното съдържание на § 9:
"§ 9. Производства по висящи съдебни дела се довършват по досегашния ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 139 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - 10.
С това § 19 е приет и окончателно на второ четене е приет Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
Закривам заседанието. (Звъни)



Закрито в 13,38 ч.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов


СЕКРЕТАРИ:
Иван Братулев

Юмер Юмер