Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателите Нора Ананиева и Атанас Железчев

Секретари: Станимир Калчевски и Красимир Момчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание. На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам за днес дневният ред да бъде подреден и да се състои от следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между страните-членки на НАТО, и страните-партньори, участвуващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили, и на Допълнителния протокол към Споразумението между страните-членки на НАТО, и страните-партньори, участвуващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили. Вносител - Министерският съвет, от 28 февруари 1996 г.
3. Проект за решение за разрешаване изпращането на пехотен взвод от Българската армия за участие в учението "Щит на мира `96" в Украйна.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за японска безвъзмездна помощ (проект топлофикация) между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие като администратор на безвъзмездни фондове, предоставени от Япония.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Експортно-импортна банка на Япония и други японски банкови кредитори.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Международен институт по право на развитието.
7. Законопроект за ратифициране на Европейското споразумение за предаване на молби за правна помощ.
8. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Ирландия.
9. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, приет на първо четене на 21 март.
Давам думата по процедура на народния представител Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз бих желал да се възползвате от ал. 5 на чл. 40, както го и правите. Но искам да ви обърна внимание, че се говори следното. Текстът е: "В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание". Вие изчетохте много ратификации, много от които ще срещнат изключително неодобрение и спорове.
Що се отнася до наистина изключителните обстоятелства, то във връзка с повишаване градуса на международното напрежение, гласуването на Думата за възстановяването на Съветския съюз, няма да коментирам декларацията за създаването на Съветския съюз, че е обявяване на война на света, след което изказванията на президента Елцин на Руската федерация, на министъра на отбраната Павел Грачов по отношение на нашата родина, както и във връзка с това, че Северна Корея обяви, че няма да спазва договора от 1953 г., което е договор за прекратяване на войната и за обявяване на демилитаризирана зона между комунистическите агресори и първите Обединени въоръжени сили на Организацията на обединените нации, това определено създава напрежение в света и аз мисля, че единственият сигурен начин ние да бъдем гарантирани от нова съветска окупация е да приемем, че България трябва да бъде пълноправен член на НАТО. И ви моля да разгледаме като точка първа от дневния ред, това можете вие да направите, Проекторешението за пълноправно членство на нашата страна в Северноатлантическия договор. То е внесено много месеци вече в Народното събрание. Бих могъл да кажа, че Парламентарната група на СДС го внесе, след което беше одобрено от Комисията по външна политика със становище N 53056 от 31 януари 1996 г. Възползвайте се наистина от текста за изключителните случаи, които ви дават право да предложите точка първа, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложения от мен дневен ред. Моля да гласувате!
От общо гласували 192 народни представители, за - 111, против - 69, въздържали се - 12.
Дневният ред е приет.
Моля да гласувате да бъде допусната в залата Радка Йосифова - заместник-министър на правосъдието, за да вземе участие в обсъждането по точка първа.
От общо гласували 156 народни представители, за - 120, против - 18, въздържали се - 18.
Моля да поканите госпожа Радка Йосифова в залата.
Давам думата на господин Мулетаров да докладва.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На второ четене в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността бяха гласувани от § 1 до § 8. Параграф 9, който се отнася до промени в чл. 28, беше прочетен, без да се пристъпи към гласуване. Предлагам, господин председателю, да прочета отново текста, за да си спомнят народните представители точно за какво става дума.
"§ 9. Чл. 28. Ал. 1. Собственост на физически и юридически лица могат да бъдат всички имоти и вещи, с изключение на тези, които съгласно Конституцията на Република България са изключителна държавна собственост или по силата на закона са публична държавна или общинска собственост."
По тази алинея е постъпило предложение от народния представител Светослав Лучников, който предлага точката да стане запетая в края на алинея първа и след нея да се добавят думите "докато са такава". Тоест, след "държавна или общинска собственост" да се добави "докато са такава".
Комисията възприе предложението на господин Лучников.
"Ал. 2. Със закон може да се забрани притежаването от физически или юридически лица на имоти и вещи, свързани с дейности, за които е установен държавен монопол."
Народните представители Светослав Лучников, Йордан Соколов, Екатерина Михайлова и Васил Гоцев предлагат тази алинея на чл. 28 да отпадне.
С 6 гласа "за", 4 "против" и 1 "въздържал се" комисията възприе предложението и предлага да отпадне ал. 2. При това положение окончателното съдържание на чл. 28 в § 9 става така:
"Чл. 28. Собственост на физически и юридически лица могат да бъдат всички вещи, с изключение на тези, които съгласно Конституцията на Република България са изключителна държавна собственост или по силата на закона са публична държавна или общинска собственост, докато са такава".
Искам за информация, господин председателю, да уведомя, че вносителят на законопроекта поддържа ал. 2 да остане така, както е в проекта, въпреки становището на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Давам думата на господин Соколов.


ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ал. 1 ние я поддържаме така, както я предлага комисията. Що се касае до ал. 2, тук бяха проведени разисквания още при първото четене на законопроекта, ние и тогава възразихме. Не може със закон да се забрани притежаването от физически и юридически лица на имоти, забележете, и вещи, свързани с дейности, за които е установен държавен монопол. Държавен монопол може да се установява в много области на икономиката. В даден момент държавата може да реши да установи - ние давахме много такива примери и сега не е необходимо те да бъдат отново повтаряни - таксиметровият превоз да бъде държавен монопол. Може ли да се забрани на физическите и юридически лица да притежават леки коли само затова, защото таксиметровият превоз, който се извършва с леки коли - лекият таксиметров превоз - е станал държавен монопол?
Има закони, както е Законът за мирното използуване на атомната енергия, там наистина се съдържа една основателна забрана с оглед обаче не на това, че държавата има монопол върху ядрената енергия, а с оглед опасността на продукти, свързани с използуването на атомната енергия, които в голямата си част са опасни, защото са радиоактивни.
Да се даде обаче едно такова право с ал. 2 със закон да се забранява, пак повтарям, имоти и вещи, т.е. и движими, и недвижими вещи да бъдат притежавани от физически или юридически лица само затова, защото в даден момент е бил установен държавен монопол в една или друга област на живота, не е издържано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Така, както е окончателният текст, не урежда ли този въпрос, защото тук се включва и това, че по силата на закона, че не може да притежава?(
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): По силата само на законите и при положение, че има закон за обявяване на държавен монопол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Думата има господин Димитър Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз имам съображения по ал. 1 на чл. 28, а именно не съм съгласен с това допълнение, което предлага господин Лучников и което комисията е възприела, а именно в края на алинеята да се добави изразът: "докато са такава". Ако направим едно тълкувание на текста, ще видим, че тази добавка е излишна, защото се казва, че "собственост на физически и юридически лица могат да бъдат всички вещи с изключение на тези, които съгласно Конституцията на Република България са изключително държавна собственост". Там е казано кои са изключително държавна собственост. И второ: "или по силата на Закона за публична, държавна или общинска собственост". Защо е необходимо да прибавяме и "докато са такава". Щом са публична, държавна или общинска собственост, за тях важи тази разпоредба. Ако те отпаднат и станат частна, държавна или общинска, тогава е естествено, че няма да важи тази разпоредба. Никакъв смисъл няма да прикачваме този израз "докато са такава".
Моето предложение е тази добавка да отпадне, независимо че в комисията се е възприело това предложение. Погледнете, че текстът губи своя смисъл. На два пъти има "са публична, държавна и общинска собственост", "са такава" - нещо, което е и тавтология, и граматически неправилно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред има предложение от ал. 1 да отпадне изразът "докато са такава". Моля да гласувате отпадането на този израз.
От общо гласували 180 народни представители, за - 115, против - 60, въздържали се - 5.
Предложението се приема.
Моля да гласувате предложението на народните представители Лучников, Соколов, Михайлова, Гоцев за отпадане на ал. 2.
От общо гласували 169 народни представители, за - 64, против - 80, въздържали се - 25.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 9 с ал. 1 - този текст, който беше прочетен от комисията, с отпадналите думи "докато са такава" и ал. 2 така, както е предложена от вносителите. Моля да гласувате.
От общо гласували 171 народни представители, за - 110, против - 58, въздържали се - 3.
§ 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: § 10 се отнася до чл. 29 с шест алинеи и следното съдържание:
"Ал. 1. Чужденци и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната.
Ал. 2. Забраната по ал. 1 не се прилага при наследство по закон. Придобитото право на собственост при наследяване по закон се прехвърля в 3-годишен срок от откриване на наследството.
Ал. 3. Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в страната с разрешение на министъра на финансите, освен ако е установено друго със закон."
По тази алинея е постъпило предложение от народния представител Лучников да отпадне изразът "с разрешение на министъра на финансите".
Комисията чрез гласуване не възприе направеното предложение и го отхвърли с 6 гласа - за, и 7 - против.
Предложение на народните представители Йордан Соколов, Екатерина Михайлова и Васил Гоцев: от чл. 29 цялата ал. 3 да отпадне.
Комисията чрез гласуване не възприе предложението за отпадане на ал. 3 на чл. 29.
"Ал. 4. Чужденец по смисъла на ал. 1, 2 е 3 е физическо лице, което е гражданин на чужда държава или е без гражданство".
Предложение от народните представители Йордан Соколов, Екатерина Михайлова и Васил Гоцев: в ал. 4 на чл. 29 след думите "което е" да се добави думата "само" и текстът да придобие съдържание:
"Ал. 4. Чужденец по смисъла на ал. 1, 2 и 3 е физическо лице, което е само гражданин на чужда държава".
Комисията не възприе предложението на народните представители. В хода на дискусиите обаче беше направено предложение от народния представител господин Сираков за отпадане на ал. 4, което предложение беше подкрепено при гласуването със 7 гласа - за, 1 - против, и 5 - въздържали се.
"Ал. 5. Чужда държава може да придобива право на собственост върху земя и сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в страната въз основа на международен договор, закон или акт на Министерския съвет".
Комисията предлага в ал. 5 на чл. 29 след думите "чужда държава" да се прибавят думите "междуправителствени организации".
"Ал. 6. Чужда държава не може да придобива право на собственост върху недвижими имоти в страната по наследство".
След отпадане на ал. 4 комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 29, отразени § 10.
Чл. 29. Ал. 1. Чужденци и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната.
Ал. 2. Забраната по ал. 1 не се прилага при наследяване по закон. Лицата, придобили право на собственост при наследяване по закон, следва да прехвърлят собствеността си в 3-годишен срок от откриване на наследството.
Ал. 3. Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в страната с разрешение на министъра на финансите, освен ако е установено друго със закон.
Ал. 4. Чужда държава и междуправителствени организации могат да придобиват право на собственост върху земя, сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в страната въз основа на международен договор, със закон или акт на Министерския съвет.
Ал. 5. Чужда държава не може да придобива право на собственост върху недвижими имоти в страната по наследство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Лучников.


СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Поддържам моето предложение да отпаднат думите "с разрешение на министъра на финансите", що се касае до придобиването на права върху сгради и други вещни права от чужденци. Ние непрекъснато говорим за отваряне на нашата икономика и за приобщаването й към международните общности. Конституцията е дала право на чужденци да притежават сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти. Какъв е смисълът да обуславяме това право от едно бюрократично разрешение на един представител на изпълнителната власт? В закона е казано съвсем ясно по-нататък, че те могат да притежават тези права, освен ако със закон е постановено друго. Значи държавата си е запазила правото да ограничава това притежание, но само със закон, а не с едно административно решение на орган на изпълнителната власт. Уверявам ви, че поставянето на едно такова изискване ще ограничи желанието на чужденците да дойдат и да купят и особено да построят у нас много добри постройки за обслужване на тяхната стопанска дейност. Това право им е признато със Закона за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции и стопанската дейност на чужденците. Не виждам абсолютно никакво основание това право да се поставя в зависимост от едно субективно решение на един представител на административната власт.
Затова моля думите "с разрешение на министъра на финансите" да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки?
Господин Соколов има думата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също смятам, че трябва да отпаднат думите "с разрешение на министъра на финансите", като останат думите "ако е установено друго в закон". Това е достатъчна гаранция, ако в даден момент се реши някакъв ограничителен режим по отношение на правото на собственост върху сгради и ограничени вещни права да бъде въведено по отношение на чужденци и чуждестранни юридически лица.
Всъщност тук по една инерция от миналото, чл. 23 от Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол, един закон, създаден по време на тоталитарния режим, при който очевидно чужденците бяха подложени на много ограничения и тези много ограничения се въвеждаха или се премахваха от страна на един представител на изпълнителната власт. В една правова държава не трябва един такъв важен въпрос, особено свързан и с чуждестранни инвестиции, за които всички ние говорим, че желаем да дойдат в страната, да бъде поставен в ръцете на един-единствен представител на правителството.
За да не вземам втори път думата, ще се изкажа и за ал. 4.
Първо, понятието "чужденец" съществува в Конституцията. Конституцията не дава тълкуване на това понятие. По силата на самата Конституция тълкуване може да даде само Конституционният съд. Тук се прави опит със закона да се даде тълкуване на едно понятие, което не е законово, а е конституционно. Внася се обаче един елемент, който вместо яснота, ще създаде неяснота. Какво значи "чужденец по смисъла на ал. 2 и 3 е физическо лице, което е гражданин на чужда държава или е без друго гражданство"? А ако е гражданин на чужда държава и български гражданин? Тук ако питаме господин Гинчо Павлов, той сигурно ще ви каже, че щом е гражданин на чужда държава, дори да е български гражданин, той е чужденец. Знам, че в Конституцията има изричен текст, това е чл. 26, че българските граждани, независимо къде живеят, имат всичките права и задължения по Конституцията. Така че едно лице, което е чужд гражданин, но е и български гражданин, не може да бъде подлагано на никакви ограничения. Затова ако ще остане този текст,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Той не се поддържа от комисията.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз и на този въпрос ще се спра. Както виждате, може да има случаи комисията да предлага едно, пленарната зала да не го приема.
Трябва обезателно за яснота тук да се вмъкне думата "само" и тогава вече ще е ясно, че чужденец е това физическо лице, което или е гражданин само на чужда държава, т.е. не е български гражданин, или е без гражданство.
И накрая, в ал. 5, ако ние също искаме да сме последователни, трябва да отпаднат думите "с акт на Министерския съвет". Чужда държава, която поначало, по Конституцията даже не може да придобива право на собственост върху земя и сега й се дава това право въз основа на международен договор или закон. Но да се даде право и с акт на Министерския съвет, това вече отново пренася решаващия вот не върху тези органи, върху законодателната власт, защото обикновено един такъв международен договор по всяка вероятност ще подлежи на ратификация от Народното събрание, но и върху изпълнителната власт, което не трябва да се приеме.
И една чисто редакционна бележка. Навсякъде в текста трябва да се уеднакви числото - понятията да бъдат или в единствено число, или в множествено число. Казано е "чужденци и чуждестранни юридически лица", а например в ал. 4 е казано "чужда държава и междуправителствени организации". Или трябва да се каже "чужди държави" или да стане "чужда държава и междуправителствена организация". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? - Няма.
Господин Соколов, държите ли да гласуваме отпадането изцяло на ал. 3 или само това, което господин Лучников предложи и Вие го подкрепихте?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не. Оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Радка Йосифова - заместник-министър на правосъдието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РАДКА ЙОСИФОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! От името на вносителя - Министерския съвет, искам да изложа пред вас нашите съображения защо Министерският съвет настоява ал. 3 на чл. 29 да остане в редакцията, в която е предложена. Сиреч, "с разрешение на министъра на финансите, освен ако е установено друго в закон". Това е едно общо условие за придобиване на собственост върху сгради и други ограничени вещни права от чуждестранни лица, което се прилага само при положение, че не е установено нещо друго в друг закон, какъвто друг закон е например този за закрила на чуждестранните инвестиции. Възможно е да има и бъдещо, друго законодателство, което да урежда други отношения.
Министърът на финансите не е просто обикновен представител на изпълнителната власт. Министърът на финансите е представител на държавния интерес. И когато той дава своето съгласие, своето разрешение за придобиването на една сграда или друго ограничено вещно право, той съобразява най-пълно какъв е националният, държавният интерес по това придобиване, с каква цел ще се използува имотът от лицето, което желае да го придобие и освен това, какви са пък и условията на взаимност с другата държава, чийто гражданин е това лице.
Така че нашето искане - на вносителя, е този текст да остане в тази редакция.
По ал. 4, за която комисията взе решение да отпадне от текста на чл. 29. Вносителят предлага на Народното събрание да бъде гласуван този текст, но със следната редакция:
"Чужденец по смисъла на предходните алинеи е физическо лице, което е гражданин на чужда държава, има и друго гражданство освен българското, но живее постоянно в чужбина или е без гражданство."
Какви са съображенията на вносителя в това отношение и защо се прави това разграничение? Чужденецът няма легално понятие в Конституцията, но когато са обсъждани и гласувани тези текстове - от 20 до 25, целият дух на обсъжданията и в Конституционната комисия, и в пленарната зала при приемане на Конституцията са били насочени към едно - към опазване на националния интерес, към опазване предимно на българската земя.
Член 21 от Конституцията прогласява земята като основно национално богатство, което се ползува от особената закрила на държавата и обществото. Затова е и постановена забраната чужденци и чуждестранни юридически лица да не могат да притежават собственост в страната, освен при наследяване по закон и то със задължението в определен срок да прехвърлят собствеността си.
Това не е нарушаване правата на българските граждани, които постоянно живеят в чужбина. Но следва да се има предвид, че те ползуват права и на другата държава, в която живеят. А освен това те там укриват българското си гражданство. Защото в страните, в които живеят не се допуска притежаването на повече от едно гражданство. Така е в Германия, така е в Австрия, така е в Швеция, Швейцария, така е в цял свят. Никой не иска да дискриминира тези български граждани. Нашият закон търпи множествеността на гражданството. И затова се допуска те да имат и българско гражданство, което да укриват. Те държат българските си паспорти тук. Те ги ползуват само когато се върнат в страната. И държавите, в които те живеят, не им позволяват да имат повече от едно гражданство. Именно, защото опазват собствения си интерес.
Тук се прави възражението - те не могат да изнесат земята нито в Швейцария, нито в Америка. Те не могат да я изнесат, но те могат да я закупят. С възможностите, които те имат могат да я експлоатират по начин, че да получават доходи само за себе си, които доходи ще реализират само в чужбина, а не в България. И така се поставят в неравностойно положение българските граждани, постоянно живеещи тук, макар и имащи и чуждо гражданство, но постоянно живеещи тук. Те не са конкурентоспособни, те не могат да отидат на пазара да се състезават с тези, които в продължение на десетилетия живеят в чужбина и, разбира се, могат да придобият земя, да я рентират. И изобщо техните усилия няма да бъдат насочени към създаването на един национален продукт, в рамките на страната и в интерес на българските граждани, а ще бъде насочен към реализиране на доходи и ползи само за себе си. Това е съображението да се предложи и да се настоява за този текст. Ако, разбира се, тези български граждани, които имат и чуждо гражданство се установят на постоянно местоживеене в страната, те ще се ползуват от всички права, които имат и постоянно живеещите тук български граждани.
По тези съображения и с оглед на мандата, който ми е даден от Министерския съвет, аз моля Народното събрание да обсъди този текст и да го приеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Йосифова, аз не виждам процедура, по която мога да дискутирам този текст. Ние сме на второ четене и не виждам процедура.
Има думата господин Димитър Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, само с няколко думи бих искал да допълня тези съображения, които се изложиха преди малко, а именно по ал. 3 - чужденци и чуждестранни юридически лица да могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права след разрешение на министъра на финансите, освен ако е установено друго със закон.
Това е в съответствие с Конституцията на Република България - чл. 22, ал. 2, където е казано:
"При определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица могат да придобиват право на ползуване, право на строеж и други вещни права."
Значи, при определени условия могат да се ползуват тези права. Ето, това е условието. Генералното условие - с разрешение на министъра на финансите. А когато става въпрос за отваряне на нашата страна към чужденците, тогава със закон може да се постанови и друго. Примерно, за насърчаване на инвестиции, за насърчаване на търговия. С друг закон може да се елиминира вече това съгласие на министъра на финансите. Но основното съображение е по принцип, че се спазва Конституцията в този случай и че на министъра на финансите не се гледа като на отделна частна личност, а като представител на държавата, най-вече за защита на държавните интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие говорите по ал. 3?
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки?
Има думата господин Светослав Лучников. Вземаме ги като реплики към госпожа Йосифова.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Най-напред по тълкуване на понятието "чужденец". Тук се внушава, че чужденец е този, който има чуждо поданство, независимо дали има и българско гражданство. Тук се изхожда от едни тесни съображения, по отношение на българските граждани от турски произход, които се изселиха в Република Турция. Много повече от тях, господа, са онези млади български граждани, които отидоха да търсят на гурбет своето препитание в чужбина, понеже нашата страна не може да им го гарантира. Вие сега всички тях ги поставяте в положение да не могат да притежават имоти в България. Ами те по този начин - притежавайки имоти в България, ще имат желание да се върнат и да не късат връзката с Родината.
Ще кажете: "Ами защо не дойдат веднага?" Ами да дойдат да увеличат броя на 450 000 безработни ли? Затова ли да се върнат в България? Хората са отишли и са намерили някъде препитание. Да се надяваме, че то ще бъде временно, защото да се надяваме, че кризата в тази страна най-накрая ще бъде преодоляна. Недейте им забранява да притежават имоти в България! Това е тяхната връзка с Родината, която ние не трябва лекомислено да късаме по съображения, че може би някои турци ще се възползуват от тези права. Не можем да правим такава дискриминация на българските граждани.
Още веднъж по отношение на ал. 3. Не съм съгласен с тълкуването, че Конституцията давала възможност да се обуслови притежаването на сгради и вещни права с разрешение на Министерството на финансите. В Конституцията се казва: "При условия, определени със закон". Тоест, при материални условия. Конституцията трябва да каже: "при тези условия може да се притежава, а при тези условия не може да се притежава", а не да дава пълномощия на министъра на финансите по свое усмотрение да прави тази преценка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Йордан Соколов.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Към кого е репликата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е реплика към госпожа Йосифова.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Не може към нея реплика.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Може да бъде и реплика към Димитър Велев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Фактически към господин Велев.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Горе-долу тук от представителя на Министерския съвет се изплю камъчето. Е, няма да мине това при изричния текст на Конституцията. Когато Конституцията казва, че всички български граждани, независимо къде пребивават, имат равни права, сега ние със закон да кажем: "освен тези, които имат постоянно пребиваване в чужбина". Това наистина е един анахронизъм и аз се учудвам в днешно време как може да се връщаме към скодоумните текстове на Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол, съгласно който един български гражданин, постоянно пребиваващ в чужбина беше чуждестранно лице, а един чужд гражданин, дори който не е български гражданин, ако живее постоянно в България ставаше местно лице с всичките права на български гражданин.
Също така, господин Велев, когато в Конституцията е казано, че нещо трябва да бъде разрешено със закон, това означава да бъде разрешено със закон еднакво за всички, а не законът да даде право на един представител, независимо кой е той, по различен начин да решава въпросите. По отношение на Хикс-чужденец министърът да даде разрешение, а по отношение на Игрек-чужденец - няма да даде. Отделно, че тук винаги, това многократно е казвано, се крият и възможности за корупция, но да приемем, че поне министърът на финансите няма да е корумпиран.
При това положение наистина тези бележки, които се правят по този текст, са основателни. И аз ви моля, когато ще гласуваме, да се съобразяваме с Конституцията, затова защото да приемаме неща, които противоречат явно на Конституцията, на изричен текст на Конституцията, не става дума за някакво тълкуване, е абсурдно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Лилян Сираков има думата.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предложих този текст да отпадне, защото не му е мястото тук, в този закон. Тук има два момента, които може да се имат предвид.
Когато говорим за Конституцията, тя използва две алтернативи, те са чужденец и български гражданин. За правата на българския гражданин изрично е казано, независимо къде се намира той, той има всички права по Конституцията. Има един особен момент, когато говорим за някои права на български граждани, които не са в България и имат двойно гражданство, ние вече сме допуснали различни ограничения, по които е имало консенсус, разбира се, когато става въпрос за избор на президент, за избори на народни представители, за избори на кметове и т.н., и Конституционният съд не ги обяви за противоконституционни. Тук става въпрос обаче не да ги наречем чужденци, а да ограничим, специален режим да въведем за някои български граждани, които имат и друго гражданство.
Но тук да кажем с този закон, ние фактически казваме, че е чужденец български гражданин, който не живее в България и има чуждо гражданство. Ние такова право нямаме да го кажем със закона. Той си има чуждо гражданство, има и българско гражданство, последици от това, да речем, могат да бъдат особен режим за някои права и задължения, но не да го наречем чужд гражданин. Затова аз мисля, че е редно, за да не се налага да го обявява Конституционният съд за противоконституционен, да отпадне този текст. А като има готовност и ако се стигне до някакъв консенсус, да се създаде особен режим за лицата с двойно гражданство относно придобиването на собственост, както има такъв особен режим за някои други техни права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Валентина Георгиева има думата.
ВАЛЕНТИНА ГЕОРГИЕВА (ПГДЛ): Колеги, аз ще взема отношение също по чл. 29, ал. 3, защото смятам, че тук се прави манипулация с общественото мнение и спекулация по отношение на български граждани, които придобиха второ гражданство, всъщност българското им е второ гражданство, а станаха турски граждани.
Значи съвсем точно и ясно е казано в ал. 1 на чл. 29, че "чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земята в страната ни". Като в ал. 3 съвсем ясно и категорично е посочен текстът, че "чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в страната с разрешение на министъра на финансите", както и до този момент се процедира в нашата страна. Няма никаква промяна в досегашната практика и никой няма да лиши тези лица от тяхната собственост.
Така че аз ви моля да подкрепите текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Да, господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми дами и господа! Първо, не е вярно, че няма промяна от досегашното. Защото в досегашното не се иска разрешение от министъра на финансите, за да придобие право да собственост на сграда отделно от земята от чуждестранно юридическо лице. Така че има промяна. По силата на определени изисквания в правото вторият закон отменя предишния. Ако по- старият закон е Законът за закрила на чуждестранните инвестиции, с приемането на този текст, този е по-нов закон и това всички юристи го знаят, че новият закон отменя стария закон. Въпросът е какво искаме.
Искаме очевидно с това да ограничим чуждестранните инвестиции в България. На нас от дясната страна е ясно, че това се иска на вас от лявата страна. Защо се иска? Иска се, за да могат групировки, с които са свързани някои от вас, да могат те да вземат при приватизацията, а да не ги вземат чуждестранните юридически лица. Но това не е добро за България и заради това ние настояваме да не приемате този текст.
Колкото се касае за второто, то е категорично противоконституционно. Дотогава, докато в България няма закон, какъвто има предложен от народния представител Гинчо Павлов, да се ограничи възможността да имаш второ гражданство. Докато няма такъв закон, българският гражданин може да бъде и български гражданин, и чужд гражданин.
Следователно Конституцията никъде не казва, че българските граждани са подчинени на различен режим, ако са и чужди граждани. И сега вижте какво ще стане на практика. Аз не знам, но твърдят, че няколко стотин хиляди българи живеят в чужбина, млади хора, които в момента живеят в чужбина не по политически, а по чисто икономически причини. Тези хора имат своите родители, които биологията ще направи да ги наследят. Тези хора имат собственост в България. Аз познавам хора, които живеят в чужбина и които имат своите жилища в България и еднакво добре са обзавели жилището си в чужбина и тук. В момента, когато ние приемем този закон, той ще трябва в тригодишен срок да няма това, което има в България или да се върне да живее само в България. Днешната икономическа обстановка в България едва ли ще ги кандардиса да се върнат в България и повечето от тях ще преценят да се освободят от собствеността си и да не дойдат в България. Желаем ли да премахнем връзката на няколко стотин хиляди души с България? Да видим какъв е мотивът. Аз просто не допускам, че и вие го желаете това. Ако не го желаете това, недейте го гласува. Ако го желаете, желаете нещо, което Конституцията не позволява и никой не плаши с Конституционния съд като с плашило, но досега Конституционният съд в повечето случаи е спазвал Конституцията, когато сме отнасяли закони към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? Господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам да възразя категорично на извода, който направи господин Гоцев, че този закон противопоставя Закона за чуждестранните инвестиции, тъй като алинеята е съвсем ясна: "освен ако в закон е установено друго".
Точно тази разпоредба в края на ал. 3 не само че изключва, а напротив, предпоставя изцяло прилагането на действащия закон и с нищо не го променя. Нещо повече, утре с друг закон може да се направи това изключение, което тук е издигнато като правило и да не се иска разрешение от министъра на финансите. Тук се издига само един принцип без да се дезавоалират действащите закони и без да се създава възможност в бъдещи закони това ограничение да не се прилага.
Така че това тълкуване просто не съответства на замисъла и на идеята, която е отразена в ал. 3 на чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Професор Стефан Стоилов има думата.


СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заслушах се в изказването на господин Гоцев и побегнах да взема Закона за чуждестранните инвестиции, приет през 1992 г. В тази зала се постигна единодушие по това, което е нормирано в чл. 5, където е казано:
"Чуждестранно лице, включително и чрез клон или като едноличен търговец не може да придобива право на собственост върху земя."
Господин Гоцев, тогава се постигна едно общо разбиране, че с оглед на редица специфични условия, обстоятелства, фактори, в разглеждането на които няма да влизам тук, но които се споделяха от мнозинството, приехме тази норма. Тогава не се изпитваше страх при вашето мнозинство, че подобна норма ще бъде пречка за идване на чуждестранни инвеститори в България. Аз и сега съм категорично убеден, че това не е пречка, както изобщо законът не е между главните фактори за идване или не на чуждестранни инвеститори. Има авторитетни задгранични агенции, които като поставят и аранжират факторите, от които зависи идването на чуждестранни инвестиции, наличието на закон или не е някъде след 11-12-о място. Това не е аранжиране, направено от нас, а, повтарям, от задгранични агенции.
Така че текстовете, които сега се предлагат, просто са повторение на това, което преди четири години сме гласували в този парламент. И аз смятам, че сме взели умно решение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Аз бих искал да отговоря първо на господин професор Стоилов за решението на Тридесет и шестото Народно събрание. Ако отворите протоколите, господин Стоилов, ще видите, че и тогава аз не съм бил привърженик на тази норма, която се гласува. Поддържал съм същото, което поддържам и сега.
Въпросът обаче е друг. Законът за чуждестранните инвестиции говори за онова - и тук отговарям на господин Мулетаров, което се инвестира във връзка с едно предприятие. Но ако този човек си купи един апартамент, за да живее в България, близо до инвестицията си, тази разпоредба, която сега се прави, няма да му даде разрешение. А широкото приложение, разумното приложение на другия закон ще го направи да има възможност да си купи и апартамент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? - Няма.
Минаваме към гласуване. Най-напред за ал. 1 и ал. 2 - няма бележки. По ал. 3 господин Соколов се отказа от отпадането изцяло на алинеята и поддържа предложението на господин Лучников да отпаднат думите "с разрешение на министъра на финансите".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 191 народни представители, за - 74, против - 100, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.
По § 4 имаше предложение на госпожа Йосифова за изменение на текста. Аз не мога да подложа на гласуване това, тъй като няма процедура за такова нещо.
Има предложение за отпадане на ал. 4, което се поддържа от комисията.
По ал. 5 има предложение от господин Соколов, което аз не мога да разбера - защо той иска стесняване на правата на чужденците - да отпадне. Краят на изречението да звучи така: "на международен договор или закон", като отпадне изразът "акт на Министерския съвет".
Моля, гласувайте!
Подлагам на гласуване в ал. 5 отпадане на израза "акт на Министерския съвет" накрая и се заменят думите "или закон" - предложението на господин Соколов.
Ал. 5 е според текста на вносителя, която след това става ал. 4.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 195 народни представители, за - 71, против - 87, въздържали се - 37.
Предложението не се приема.
Имаше и редакционни поправки, които смятам, че ще бъдат изгладени - единствено и множествено число да се уеднакви.
Има думата госпожа Мариела Митева за процедурен въпрос.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Тъй като вие уместно забелязахте, че не е възможно предложение на правителството да бъде гласувано в залата, бих искала да кажа, че аз подкрепям това редакционно предложение и го внасям от свое име и затова настоявам то да се гласува по ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, но не е предложено като текст.
МАРИЕЛА МИТЕВА: Аз съм за оставане на ал. 4 със следното съдържание:
"Ал. 4. Чужденец по смисъла на предходните алинеи е физическо лице, което е гражданин на чужда държава, има и друго гражданство освен българското, но живее постоянно в чужбина или е без гражданство."
Моля да поставите това предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Първо, какво значи "не живее постоянно в чужбина"? Какъв е този термин?
Има думата господин Лилян Сираков.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Колеги, аз много се извинявам на колежката Мариела Митева, но това въобще не е редакционна промяна. Това е промяна по същество, съществено променя съдържанието на текста. Затова не може да мине по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Мариела Митева, с пълното ми уважение към Вас и Вашите конституционни и правни познания, не мога да си позволя да поставя на гласуване текст, който предварително не е представен, не е обсъден в комисията и не е раздаден на народните представители. Защото, първо, дава се нова дефиниция, която е много хлъзгава. Съжалявам. В окончателния текст я няма.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ (встрани от микрофоните): Господин председател, тъй като има предложение за отпадане и комисията го е подкрепила, трябва действително преди окончателния текст да гласуваме най-напред отпадането й.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Правилно.
Моля, гласувайте отпадането на ал. 4 - по предложение на комисията, както за предишното, така и сега.
Ал. 4 на вносителя да отпадне. Тя гласи: "Чужденец по смисъла на ал. 1, 2 и 3 е физическо лице..." и т.н.
Моля гласувайте!
От общо гласували 204 народни представители, за - 171, против - 19, въздържали се - 14.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте текста на § 10 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 187 народни представители, за - 180, против - 1, въздържали се - 6.
Параграф 10 е приет.
Господин Мулетаров, докладвайте § 10а!


ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: § 10а е предложен от самата комисия при дискусията, поради следните съображения. Действуващият чл. 35 от закона предвижда нотариална заверка на подписи при доброволна делба, когато стойността на вещта е 400 лв. Тъй като това число се явява архаично със съвременните измерения и инфлации, ние предлагаме да бъде заменено числото "400" с "50 хил.".
Предложението за нов § 10а е: "В чл. 35 числото "400" се заменя с "50 хил.". Това е с оглед актуализиране на сумата, предвидена в сега действуващия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Моля да гласувате.
От общо гласували 179 народни представители, за - 178, против - няма, въздържал се - 1.
§ 10а е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: § 11 със следното съдържание: "В буква "б" от ал. 1 на чл. 45 изразът "правилата на социалистическото общежитие" се заменят с израза "добрите нрави".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е само редакционно.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Предлага се да бъде гласувано, тъй като тук става въпрос само за промяна на едно определение. Няма предложения. Предлагаме текстът да бъде гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 174 народни представители, за - 173, против, - няма, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
§ 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "§ 12 в ал. 2 на чл. 49 изразът "4 лева" се заменя с "една минимална работна заплата, установена за страната".
По този параграф за промените в чл. 49 няма постъпили предложения и комисията предлага да бъде гласуван така, както е внесен първоначално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 167 народни представители, за - 163, против - няма, въздържали се - 4.
§ 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "§ 13. В чл. 52 изразът "изпълнителният комитет на общинския народен съвет, или кметството, се заменя с "кмета на общината, района или кметството".
Промените са с оглед на действуващото законодателство за устройството на местните органи. Предложение по този параграф няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 174 народни представители, за - 168, против - няма, въздържали се - 6.
§ 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "§ 14. Чл. 62 се изменя така:
"Чл. 62. Относно правото на ползуване върху държавен или общински имот се прилагат разпоредбите на този раздел, освен ако в закон, или в акт за учредяване на това право е предвидено друго."
И по този параграф за промените на чл. 62 няма постъпили предложения и предлагаме да се приеме както е прочетено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 157 народни представители, за - 145, против - 4, въздържали се - 8.
§ 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "§ 15. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на сегашния чл. 66 става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, 3, 4 и 5 със следното съдържание:
"Ал. 2. Носителят на правото на строеж може да го прехвърля по всяко време, независимо от това дали строежът е започнал, дали е незавършен, или завършен, освен ако в акта за учредяването му е предвидено друго. Правото да се задържи постройката върху чуждия имот възниква заедно с изграждането на постройката.
Ал. 3. Правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването му е предвидено друго."
Народният представител Светослав Лучников предлага в чл. 66, ал. 3 между думите "правото на строеж" и думите "не се погасява" да се вмъкнат думите "върху държавен или общински имот".
"Ал. 4. Предмет на правото на строеж може да бъде и строеж под повърхността на земята, или в чужди води.
Ал. 5. Правото на надстрояване и право на пристрояване се учредява за надстрояване, съответно пристрояване на съществуващи сгради."
В хода на дискусията народните представители Александър Джеров и Васил Гоцев направиха предложение за отпадане на предложената нова ал. 2, което единодушно беше възприето от комисията. След това комисията отхвърли направеното предложение на господин Лучников за допълнение към предложената нова ал. 3. И предлага § 15 за измененията и допълненията на чл. 66 да придобие следното окончателно съдържание:
"§ 15. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на чл. 66 става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, 3 и 4.
Ал. 2. Правото на строеж не се погасява ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването му е предвидено друго.
Ал. 3. Предмет на правото на строеж може да бъде и строеж под повърхността на земята.
Ал. 4. Право на надстрояване и право на пристрояване се учредява за надстрояване, съответно пристрояване на съществуващи сгради."
Това е окончателната редакция на чл. 66 от § 15, който се предлага за приемане от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Правото на строеж, да се извърши строеж върху чужда земя или да се държи постройка върху чужда земя, т.нар. в класическото право - право на суперфиция, е едно ограничено вещно право. Във всички законодателни системи по света това право е ограничено по време и то се погасява със събарянето или изчезването на постройката. Сега тук се предлага нещо друго. Предлага се това право да се увековечи, като някак си щафетно се предава от една постройка върху друга. Ако едната постройка загине, върху нея същото право се дава да се построи друга постройка. Това е в противоречие със самата същност на правото на суперфиция и аз възразявам изрично срещу него.
Но тук се изложи съображението, че досега държавата, или общините са предоставяли право на суперфиция върху държавни или общински земи и при тази наша практика на панелно строителство тези сгради може би имат едно определено времетраене, след което хората ще останат без възможност да ги построят отново. Аз уважавам това съображение по отношение на постройките, направени върху държавни и общински земи. И затова именно предлагам тук да се поясни, че правото на строеж не се погасява, ако постройката погине, но само при положение, че тя е извършена върху общинска или държавна земя.


Когато тя е извършена върху частна земя, правото на частната собственост се ограничава неоправдано и недопустимо с оглед на Конституцията, защото вие знаете, че правото на собственост е неприкосновено. То се ограничава само временно от суперфицията и не може да се ограничи непрекъснато.
Затова аз предлагам два варианта: първият ва¬ри¬ант е да се добавят думите "върху държавна и общинска земя", а ако това не се приеме - втори вариант: думата "не" да отпадне и да се възвърнем към класическото правило, че правото на суперфиция се погасява, когато постройката погине. По този начин ние ще влезем отново в синхрон с правото на всички културни страни и няма да бъдем някакво куриозно балканско изключение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако отпадне думата "не", трябва да отпадне и изразът "или част от нея". И ще остане само: правото на строеж се погасява, ако постройката погине.
Други бележки?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Във връзка с това, като се уточнява, трябва да се знае, че идеята на вносителя е точно, както е предложен текстът: ако постройката или част от нея погине. И във връзка с възражението, което направи господин Лучников, в комисията бяха споделени примери: определен гражданин, физическо лице, собственик на имот предоставя на друго лице да построи жилище върху този имот. В процеса на строежа, още при първа плоча, поради технически или други съображения плочата падне и се събори... Това означава, че всичко до тука спира и той отново трябва да търси възможност да му се предостави право на строеж.
Втори пример: построена е нова сграда, завършена е, има земетресение и сградата се събаря. По същия начин, съгласно предложението на господин Лучников, този гражданин трябва да бъде лишен от това право, което му е дадено доброволно на договорно основание. Затова в комисията не беше възприето това предложение и се предлага текстът да се приеме така, както е предложен в проекта на самия вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников за дуплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Много моля да ме из¬ви¬ни¬те, но тук текстът се тълкува, както дяволът чете евангелието. Ако постройката не е завършена, явно е, че въобще не е осъществено правото и то не може да бъде погасено, защото примерно първият етаж се срутил или строежът е дефектен.
Колкото до това, когато постройката вече е завършена и падне - това е една толкова изключителна хипотеза, която не може да определи съдържанието. Ние в комисията разглеждахме въпроса и се говореше, ако постройката бъде опожарена. Ако постройката е опожарена, тя не е паднала, тя не е погинала и, разбира, се може да се ремонтира. По тоя въпрос няма спор.
Но имайте предвид, че ние не измисляме това. Правото на суперфиция е едно хилядолетно право. То съществува още от рим¬с¬ка¬та правна система и преминава във всички средновековни правни системи, като е преминало в двете основни европейски кодификации - германската и френската. То е с едно-единствено съдържание и аз пак ви казвам: нека да не правим оригиналничене, нека да не създаваме такива балкански куриози в правната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Въпросът е чисто юридически, а в правото хубавото е, че може да има различни мнения. Аз не споделям разбирането на господин Лучников и бях един от тези, които в комисията поддържаха текста такъв, какъвто е внесен.
Какви са ми съображенията?
Ако ние приемем, че след унищожаването на постройката правото на строеж продължава, с това ние не посягаме върху правото на собственост, независимо дали тя е на държавата, на общината или частна, защото собственикът, когато е учредил правото на строеж, сам е ограничил своето право. Ограничил е до¬то¬га¬ва, докато е нормално да съществува една сграда върху неговата земя.
А тогава, когато по един начин, в отклонение от нормалното, тази сграда се събори, тогава с нищо не се ограничава правото на собственика, защото то не противоречи на неговата воля, на първоначалната му воля да има върху неговата земя чужда сграда.
Тук се каза, че традиционно правото на строеж е такова - докато съществува сградата. Е да, но аз възразявам и на това. Аз съм бил адвокат и понеже имам доста практика през тези повече от 40 години, си спомням времето след бомбардировките. Тогава нямаше държавна земя - всичко беше частно. От бомбардировките бяха унищожени сгради и тогава тезата на господин Лучников се поддържаше в някои от процесите и се казваше, че унищожената сграда е загубила правото на строеж. Това бяха обикновено случаи, където родители даваха това право на своите деца, тъй като беше по-рядко да се даде право на строеж на чужд човек.
Но тогава обратното се изгради върху тезата, че всъщност продължава едно непрекъснато признание от собственика да търпи чужда сграда, което не е било прекъснато в продължение на времето, което е било необходимо за придобиване на една собственост по давностно владение. И в случаи, които аз знам, а вероятно има и обратни случаи, съдът прие, че правото на строеж продължава и собственикът не на мястото, а на сградата възстановява тази негова сграда.
Да приемем двойния стандарт, всъщност ще направим отстъпление от принципа - върху държавна и общинска земя - по един начин, върху частна земя - по друг начин... Ако е защитено от Конституцията правото на частна собственост и това е принципът, отклоняването само във връзка с този принцип води до едно неадекватно всъщност съдържание на ограниченото вещно право - суперфицията или правото на строеж.
И нека да видим сега икономически кое е по-добро. В днешно време хора - обикновено аз свързвам това и с чуждестранните инвеститори и може да се даде правото на един чужденец да построи една къща, една вила в покрайнините на София. Той е платил правото на строеж и нормално соб¬с¬т¬ве¬ни¬кът е решил, че върху неговата земя ще я има тази вила. Идва един рекетьор и запалва вилата, унищожава я до дъно или я взриви и нищо не остане. Този който е платил правото на строеж - предмет на рекета, просто нищо повече не може да направи. Хайде да не говорим за случаите, където собственикът сам би предизвикал такъв един взрив, за да се освободи от една сграда, за която е получил много пари като право на строеж.
Аз не мисля, че се посяга върху правото на собственост с това, че при унищожаване на сградата ще продължи правото на строеж, освен ако в определен период от време то не бъде използвано. Тогава то ще бъде погасено по давност, защото не се засяга частната собственост, а собственикът сам е ограничил своето право. В Закона за за¬дъл¬же¬ни¬ята и договорите ние имаме чл. 9, който казва, че собственикът може да уговори друго и ако собственикът желае това, то вероятно ще се отрази на цената, за която ще продаде правото на строеж. Ще се каже, че в случай, че вещта погине, правото на строеж се прекратява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Сотиров има думата.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Имам едно опасение, че ако текстът се приеме в този вид, в който е предложен, ние ще приемем една несправедливост спрямо тези физически лица, които са отстъпили право на строеж върху собствен терен по сега действащия закон. Защото те са го давали при презумпцията, че работят в рамките на един закон, в който се предвижда с погиването на сградата да се загуби правото на строеж. Затова ние трябва да изчистим този момент...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво предлагате?
ИВАН СОТИРОВ: Трябва да кажем, че този текст оттук нататък не важи за физическите лица със задна дата. За частните физически лица този закон не трябва да важи със задна дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво предлагате като текст?
ИВАН СОТИРОВ: Като текст предлагам да се добави изречение, че текстът не се прилага за случаите на учредено право на строеж върху частни имоти по сега действащия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това предложение не е направено писмено.
За реплика има думата господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Не е нужно това, което предлага колегата Сотиров, защото принципът е, че материално-правна норма, каквато е тази, неретроагира - няма обратно действие. Следователно тогава, когато се постави такъв случай, хората които поддържат тезата, която много основателно и много аргументирано се поддържа от господин Лучников, ще кажат, че това е така и че трябва да се приложи законът, при който е възникнало правото на суперфиция.


Хората, които поддържат, че и сега това не е така, защото аз поддържам, че и сега това не е така, пак ще си продължи правото на строеж, ще поддържат тезата, която аз поддържам сега, и съдът ще реши. И ако съдът каже, че при сегашния закон се прекратява правото на строеж, то ще бъде прекратено, защото ще важи законът, който е бил в сила по време на учредяване правото на строеж. А ако приемат тезата, която поддържам аз, че и при действието на този закон това право на строеж продължава, ще приемат, че то ще продължи. Така че нямаме нужда от някаква добавка. Има общия принцип, че материалноправните норми не ретроагират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Лучников за реплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа. Аз обясних, както навремето съм обяснявал на моите студенти, че правото на строеж е едно ограничено вещно право върху чужда вещ, върху чужда собственост. Питам господин Гоцев: ако той приеме, че това право се предава щафетно от постройка на постройка во веки веков, какво остава тогава от собствеността, върху която това право е учредено? Каква е тогава разликата между продажбата на имота и учредяването върху него на ограничено вещно право?
Нека да не се спираме пред такива елементарни неща. Когато правото е ограничено вещно право, то е ограничено именно с времетраенето на постройката. И това - пак ви казвам - е едно класическо правило, което важи във всички правни системи на света.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Аз вземам думата, за да възразя на предложението на колегата Сотиров за такава преходна разпоредба и напълно подкрепям аргументите, които изложи пред вас господин Гоцев. Моето убеждение е, че и при действащия закон правото на строеж не се погасява с погиването на постройката. И в това отношение биха могли да бъдат приведени многобройни съдебни актове. Освен това бих се обърнал към колегата Сотиров с молбата да направи консултация с учебниците по вещно право, имам предвид действащото вещно право, които още от 1947 година поддържат тази теза, също много аргументирана. И ще помоля моите колеги да подкрепят предложението на комисията така, както беше докладвано от господин Мулетаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване. Имаме две предложения на господин Светослав Лучников: между думите "правото на строеж" и думите "не се погасява" да се вмъкне "върху държавен или общински имот". Става въпрос за ал. 3. Моля да гласувате.
От общо гласували 183 народни представители, за - 63, против - 109, въздържали се - 11.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Лучников е от ал. 3 да отпадне думата "не" и думите "или част от нея", с което ал. 3 ще гласи: "Правото на строеж се погасява, ако постройката погине". Моля да гласувате.
От общо гласували 174 народни представители, за - 56, против - 106, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 15 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 144 народни представители, за - 118, против - 13, въздържали се - 13.
Параграф 15 е приет.
Преминаваме към § 16.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, по параграфи 16 до 21 включително не са постъпили предложения от народните представители. Това са текстове, с които или се отменят съществуващи с оглед на новите закони за държавна и общинска собственост, или се привеждат в съответствие с терминологията по Закона за местното самоуправление, поради което предлагам да бъдат прочетени и гласувани едновременно, без, разбира се, да се отнема правото на всеки народен представител, ако има по някой от тях конкретно допълнително предложение за отпадане или друго в съответствие с правилника, да го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да прочетете § 16 до § 21.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "§ 16. Ал. 2 на чл.67 се отменя." Няма предложения по този параграф.
"§ 17. В чл. 86 пред думите "държавна или общинска собственост" се добавя "публична"." И по този параграф няма предложения.
"§ 18. В ал. 1 на чл. 88 изразът "в общинския народен съвет или кметството" се заменя със "съответната служба "Общинска собственост"."
И по този параграф няма предложения.
"§ 19. В ал. 1 на чл. 89, изречение първо, текстът след думата "общината" се заличава." Също няма предложения.
"§ 20. Чл. 90 се отменя."
"§ 21. Чл. 101 се изменя така: "За особено важни нужди на държавата и общините, за които няма възможност да се задоволят по друг начин, могат да се отчуждават имоти при условия и по ред, установени със закон, след предварително и равностойно обезщетение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли бележки и предложения? - Няма. Моля да гласувате от § 16 до § 21 включително.
От общо гласували 155 народни представители, за - 143, против - 1, въздържали се - 11.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "§ 22. Членове 102, 103, 104, 105 и 107 се отменят."
Народните представители Йордан Соколов, Екатерина Михайлова и Васил Гоцев предлагат в § 22 да отпадне чл. 102. Комисията не възприе направеното предложение за отпадане на чл. 102. Съображенията са, че в Закона за общинската собственост и в Закона за държавната собственост е уредена нова, съвсем различна процедура от тази, която се предвижда в сега действащия чл. 2 на Закона за собствеността, там има нови моменти, свързани с прилагане принципите на пазарната икономика, именно договаряне между общината, респективно кмета и областния управител, когато е за държавни нужди, поради което не би могло при това положение да се приложи сега действащият текст. И комисията предлага § 22 да бъде приет така, както е внесен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Васил Гоцев да обоснове това предложение.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Много важно е това, за което става дума. Този чл. 102 от Закона за собствеността - аз съжалявам, че го нямам пред мен, за да го прочета точно, но искам да ви го преразкажа накратко - казва при какви условия може да се отчужди един имот и как да се обезщети така нареченото отчуждение.



И там казва: Този, който няма жилищен имот, а му се взима жилищен имот, ще трябва да получи в обезщетение жилище. Този, който има жилищна нужда, ще трябва да получи и той жилище.
Дава една доста подробна схема как да стане обезщетението. И съответно това дава възможността за обжалване.
Вчера ние в Комисията по устройството и дейността на държавните органи гледахме Закона за собствеността. И там има графа за отчуждаване. Много е бедна там уредбата. И тази уредба, която се опитваме да направим там, в никой случай не стига до нейната справедливост, до онова, което има в чл. 102. Там например се казва: Когато се отчужди един имот, се обезщетява имотно или парично. И това нещо подлежи на обжалване.
И ние от двете страни питаме, не само нашата страна, всички колеги бяхме единодушни: добре, как съдът ще каже, че погрешно не съм обезщетен имотно, а парично, като няма критерии в кои случаи са задължени да ме обезщетят имотно. Нали просто става безсмислено?
Да кажем, аз имам 5 апартамента. Отчуждават ми един от тях и ми дават апартамент. А другият, на когото отчуждават единствения апартамент, му дават пари.
Съдът няма начин да каже, че и на другия трябва да се даде апартамент или че на мен пък трябва да се дадат пари. Докато в чл. 102 това изрично е посочено.
Вярно е, че чл. 102 не е синхронизиран с онази уредба, която сега се дава за държавните имоти. Но чл. 102 ще трябва да подлежи на промяна. Тук е заместник-министърът на правосъдието и това трябва да бъде тяхна инициатива. Да синхронизират едно изменение на чл. 102 с това, което се приеме за отчуждаването на имоти - по държавните имоти и общинските имоти, а не да махнем чл. 102. Махнем ли чл. 102, остават разпоредбите по Закона за държавните имоти и за общинската собственост. А тези разпоредби не гарантират интересите на никого, защото не казват в какви случаи как трябва да бъде обезщетяването.
Ето защо ви моля тук да гласуваме да остане чл. 102 с всичкото съзнание, че чл. 102 няма да отговаря на онова, което ние след няколко дни или седмици ще приемем по Закона за държавните имоти и общинската собственост. Дотогава, до измененията на закона, той ще върши тази работа. А когато ние приемем другите закони, тогава Министерството на правосъдието в много кратък срок ще трябва чрез Министерския съвет да ни направи предложение, което да синхронизира чл. 102 с онова, което сме приели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Припомням § 22, тъй като от формулировките може да настъпи някакво объркване.
По § 22 вносителят и комисията поддържат да отпаднат или да се отменят досегашните чл. 102, 103, 104, 105 и 107.
Господин Гоцев обоснова съхраняването на чл. 102 или отпадането на чл. 102 от това, което е предложила комисията.
Ако приемем неговото предложение чл. 102 да отпадне, това би означавало, че в текста ще останат другите параграфи.
Моля да гласувате за отпадането в § 22 на чл. 102 или поначало числото 102.
Това би означавало да се съхрани в оригиналния текст на Закона за собствеността, да не се отмени.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 168 народни представители, за - 43, против - 99, въздържали се - 26.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате § 22, както е предложен.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 169 народни представители, за - 122, против - 26, въздържали се - 21.
Приет е § 22.
От § 23 до § 26 също няма предложения. Моля да се докладват заедно.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: До § 25 включително няма предложения. Те са съвсем кратки и предлагам да бъдат гласувани едновременно.
"§ 23. В чл. 109 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 става чл. 109.
2. Ал. 2 се заличава."
"§ 24. Създава се чл. 109а:
"Чл. 109а. Собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя имот и съседните имоти."
Няма предложения по този текст.
"§ 25. В буква "а" на чл. 112 изразът "включително замяната по чл. 13" се заличава."
И по този текст няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Параграф 26 е редакция на комисията.
Има ли предложения по § 23, § 24 и § 25? - Няма.
Моля да гласувате трите параграфа - от § 23 до § 25 включително, тъй като § 26 има модификация.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 165 народни представители, за - 161, против - няма, въздържали се - 4.
Приети са трите параграфа.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "§ 26. В чл. 114 се правят следните изменения:
1. В буква "а", изречение второ, изразът в скобите се заличава.
2. В буква "б", изречение първо, изразът в скобите се заличава, а в изречение трето след думата "държавата" се добавя "или общината".
Комисията предлага в § 26 да се изпише изцяло текстът в скобите, което се предлага да отпадне, при което текстът придобива следната окончателна редакция:
"§ 26. В чл. 114 се правят следните изменения:
1. В буква "а", изречение второ, думите в скобите "(чл. 17, 33, 88, 135, 211, 221 от Закона за задълженията и договорите и чл. 37 от Закона за наследството)" се заличават.
2. В буква "б", изречение първо, думите в скобите "(чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите)" се заличават, а в изречение трето след думата "държавата" се добавя "или общината".
Това е текстът. Фактически не са постъпили никакви промени, освен изписване на думите в скобите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е редакционно подобрение от самата комисия. По същество предложения няма.
Моля да гласувате § 26, както беше докладван от комисията.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 158 народни представители, за - 155, против - няма, въздържали се - 3.
Параграф 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Преходна разпоредба.
§ 27. Ал. 1. Лицата, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г., могат да придобият право на собственост върху земята по цени, определени от Министерския съвет.
Ал. 2. Лицата, придобили идеална част от право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г., могат да придобият съответната идеална част от правото на собственост върху земята при съгласие на всички съсобственици по цени, определени от Министерския съвет."
Народните представители Светослав Лучников, Йордан Соколов, Екатерина Михайлова и Васил Гоцев предлагат в ал. 2 на § 27 да отпаднат думите "при съгласие на всички съсобственици".
Комисията възприе предложението на народните представители и предлага § 27 да се гласува, като от ал. 2 отпаднат думите "при съгласие на всички съсобственици" или ал. 2 ще придобие окончателно съдържание:
"Ал. 2. Лицата, придобили идеална част от право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г., могат да придобият съответната идеална част от правото на собственост върху земята по цени, определени от Министерския съвет."
Ал. 1 остава без промени.






ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Възприето е предложението. Моля да гласувате § 27, окончателната редакция, докладвана от името на комисията.
От общо гласували 150 народни представители, за - 140, против - 1, въздържали се - 9.
Параграф 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Народният представител Златимир Орсов предлага в Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността да се създаде още една преходна разпоредба, с която да се остави в сила Наредбата за държавните имоти до приемането на Правилник за прилагането на Закона за държавната собственост. Наредбата за държавните имоти е издадена на основание чл. 21 от Закона за собствеността - са мотивите - и сега той се отменя. По силата на Закона за нормативните актове с отмяната на разпоредбата, въз основа на която е издаден подзаконов нормативен акт, последният губи силата си. Изгубването на силата на Наредбата за държавните имоти, преди да е приет Правилник за приложение на Закона за държавната собственост, може да доведе до сериозни смущения в дейността на органите, на които е възложено стопанисването, управлението и разпореждането с държавни имоти.
Комисията не възприе това предложение по принцип, но възприе идеята, която единодушно се споделя от всички, че този законопроект трябва да влезе в сила заедно със свързаните пряко с него Законпроекта за общинската собственост и Законопроекта за държавната собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Закони.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Закони, които в момента първият за общинската собственост е почти готов за второ четене, а вторият е в последна заключителна фаза.
В проекта на закона е: "Законът влиза в сила от 1 март 1996 г.".
Комисията предлага нова редакция на § 28 със следното съдържание: "Законът влиза в сила заедно със Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост".
Допълнително на заседанието на комисията при обсъждането на тази заключителна разпоредба се прие, че тя не е коректна и не е в съответствие със Закона за нормативните актове и че трябва всеки закон да посочи конкретно от коя дата влиза в сила и с оглед на фазите, в които се намират двата останали законопроекта и вероятността те да бъдат приети - единият още до края на април, а другият - през май, или най-късно до края на май да бъдат приети и останалите два закона, комисията предлага § 28 да придобие следното съдържание:
"Законът влиза в сила от 1 юни 1996 г.", до която дата се предполага, че ще бъдат приети и останалите два законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Няма го господин Орсов, за да каже дали поддържа първоначалната идея.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Уведомен е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Уведомен е.
Други възражения, предложения? - Няма.
Гласуваме в Заключителната разпоредба § 28 в последния вариант: "Законът влиза в сила от 1 юни 1996 г.". Мотивите са ясни. Моля да гласувате.
От общо гласували 185 народни представители, за - 182, против - няма, въздържали се - 3.
Приета е и Заключителната разпоредба и с това Законът за изменение и допълнение на Закона за собствеността като цяло.
Петнадесет минути почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме заседанието. В парламентарния контрол трябва да настъпи допълнително една промяна. Дошло е писмо от министъра на вътрешните работи господин Любомир Начев - на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде отложен отговорът на актуалния въпрос на народната представителка Ана Караиванова със 7 дни.
Актуален въпрос от народния представител Иван Сунгарски относно неизплатени възнаграждения на близо 5 хил. българи, участвували в изграждането на обект "Орешково", Калушка област в Русия в периода октомври 1993 г. - август - септември 1995 г. Актуалният въпрос е към господин Дончо Конакчиев - заместник-председател на Министерския съвет и министър на териториалното развитие и строителството.
Господин Сунгарски, имате думата да развиете въпроса.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Конакчиев! През периода октомври 1993 г. - август 1995 г. близо 5 хил. наши сънародници са участвували в изграждането на обект "Орешково" - Калушка област, Русия. Инициативен комитет, представляван от госпожа Маргарита Петрова, Ви задава следния въпрос:
"Господин заместник-министър председателю, ние сме редови граждани на демократична България и честни данъкоплатци, чиито човешки права са нарушени от висши администратори и техни служители. Досегашното поведение на въпросните господа показа, че за тях в тази държава власт няма. Близо 5 хил. българи участвуваха в изграждането на обект "Орешково", Калушка област, в периода октомври 1993 г. - август - септември 1995 г. До момента сме получили трудовите си възнаграждения само за четвъртото тримесечие на 1993, за първото тримесечие на 1994 и 20% от останалата част за същата година. Оттогава ръководството на консорциум "Интерпартньор", в него влизат "Промишлено строителство", "Монтажи", "Метални конструкции", в лицето на неговия изпълнителен директор господин Петър Петров спря плащанията на работилите на този обект. Аргументът му е, че се води някакво дело с фирмата "Вгат" от Дортмунт.
Използувайки микрофона в Българско национално радио, програма "Хоризонт" на 30 януари 1996 г. в 17,30 ч., ощетилият нас и нашите семейства "ръководител" по най-безцеремонен начин излъга обществеността, че полагащите ни се възнаграждения са преведени. Семействата ни от две години гладуват. Мнозина от нас след завръщането си от обекта са безработни. Получава се така, че с личните си изстрадани и отгладувани средства ние сме кредитирали и продължаваме да кредитираме разпадащата се структура на "Промишлено строителство".
Ние, работилите на обекта "Орешково" в посочения период, сме убедени, че са извършени нарушения в особено големи размери и настояваме за прокурорска намеса."
Разбира се, прокурорската намеса не е във Вашите правомощия, но понеже това по мои данни е четвъртият въпрос, отправен Ви по този повод, аз ще моля настоятелно да отделите нужното внимание като заместник-министър председател и да съдействувате на нашите сънародници най-после да си получат парите. Става въпрос за една колосална сума и мисля, че обществото има полза, ако близо 15 млн. долара влязат най-после във владение на законните си притежатели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Министър Дончо Конакчиев има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сунгарски, и Вие отбелязахте, за пореден път - четвърти или пети - отговарям в пленарно заседание на питания на народни представители, свързани с неизплатените възнаграждения на български строители, произтичащи от изграждането на обект "Орешково - 3200" в Калушка област, Русия. Проблем има, реално работим за неговото решаване, но ние можем наистина само да съдействуваме и да подпомагаме, както многократно тук съм изяснявал, в тази зала, нещата.
На последното питане, то беше отправено от народния представител госпожа Надежда Михайлова, на 21 февруари 1996 г. с писмо, съответно, отговорих за извършеното от министерството на териториалното развитие и строителството за подпомагане на предприятията, участвуващи в консорциум "Интерпартньор".
Във връзка с Вашия актуален въпрос и поетите от мен ангажименти Ви уведомявам, че след този отговор Министерството на териториалното развитие и строителството е предприело необходимите действия за отпускане на временна финансова помощ от извънбюджетната сметка на Министерството на финансите на основание чл. 80, ал. 11, т. 1 от Правилника за прилагане на Указ N 56 за стопанската дейност с оглед облекчаване на процедурата по разплащането на трудовите възнаграждения.
След съгласуване с Министерство на финансите, вече имам това съгласуване, внесох материала в Министерския съвет със съответен проект за решение за отпускане на една временна финансова помощ в размер на 50 млн. лева. Това са реалните възможности.
Към 31 март т.г. търговските дружества, които са съдружници в консорциум "Интерпартньор", са разплатили за фонд "Работна заплата" на своите работници и подизпълнители, както следва, като аз ще приведа и данните в края на м. февруари:
- "Промишлено строителство" - холдинг в края на месец февруари беше разплатило 50 на сто. Сега, преди да се получи тази помощ, е разплатило 55 на сто.
- "Метални конструкции" бяха разплатили 28 на сто. Тези данни аз и в края на февруари обявих от трибуната. Сега са разплатени 31 на сто.
- "Монтажи" - бяха разплатени 65 на сто. Сега са разплатени 72 на сто.
От посочените данни се вижда, че има подобрение в разплащането в сравнение с края на м. февруари.
В заключение, господин Сунгарски, искам още веднъж да уверя Вас и всички народни представители, че Министерството на териториалното развитие и строителството се отнася с необходимото внимание и в съответствие със своите компетенции за подпомагане ръководствата на съответните фирми по уреждане на проблема с неизплатените възнаграждения на българските строители, работили на обект "Орешково", Калушка област, Русия, предприемаме всичко онова, което е в нашите компетенции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Господин Сунгарски, имате думата.


ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, госпожо председател. Аз благодаря на господин Конакчиев за отговора. Но също така ще изразя неудовлетворението си от факта, че въпреки че средствата продължават да постъпват, все пак те постъпват като проценти, а хората са оставили след себе си строителство, изпълнено на 100 на сто. И би следвало, след като са го изпълнили на 100 на сто, на 100 на сто да си получат и възнагражденията.
А дали Вашият отговор удовлетворява или не, по-точно ще кажат потърпевшите. Но аз все таки Ви благодаря и още един път Ви призовавам, според възможностите си, естествено, да спомогнете наистина така, както е предаден обектът, така да бъдат предадени и заработените за него пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Паралелно с изслушване на отговора и въпроса, колегата Железчев връчи постъпилите от няколко министри писмени отговори. Остана само писменият отговор от министър Червеняков на актуален въпрос от народния представител Жечо Попов.
Има думата по процедурен въпрос господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги и министри! Раздаден ни е днес за парламентарен контрол списъкът и за мое учудване виждам, че министър-председателят ще отговаря последен. Той може и да е възпрепятствуван, но днес е денят за парламентарен контрол. И не ние ще се съобразяваме с неговото време, а би трябвало той да се съобрази с времето за парламентарен контрол и времето, в което той се провежда. Съвсем логично е да стане това, уважаема госпожо председател.
Аз съм изненадан от този подход. Ако предишния път беше инцидент, то сега какво е? Практика, вече една лоша традиция?!
Още повече, аз бих желал, и това не е в противоречие с правилника, да предложа той да бъде изслушан. А има за какво да бъде изслушан. Още в началото на седмицата предложих тук да стане изслушване за позицията на българското правителство по изказванията на президента на Руската федерация господин Елцин, както и на министъра на отбраната на Руската федерация Павел Грачов за евентуалното присъединяване на България към възстановяващия се Съветски съюз-2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не си сложихте картата, затова Ви моля да приключите вече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това, което бих желал да кажа, е, че това са големите въпроси на парламентарния контрол. Нямаше реакция на българското правителство. Реакцията беше забавена. Нота до руското правителство не последва. И това са въпроси, които са от изключителна важност за българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето Ви изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Още повече, в една такава ситуация, в която се намираме ние, уважаема госпожо председател, би трябвало тук министър-председателят, а не министърът на външните работи или негов говорител да изясни позизията на българското правителство, която вълнува всички нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Свършвам, уважаема госпожо председател.
Това е наистина драматично. Отива председателят на Народното събрание в Москва, след това министър-председателят, министърът на външните работи, след което последва подобно предложение. Някои го определиха като провокация. Ако това е така, нека да чуем от министър-председателя неговото мнение. Защото, слава Богу, че има една институция, която все още не е на БСП и е гарант за това да не се присъединим към Съветски съюз N 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви, изтече времето!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Защото, ако и тя беше в ръцете на БСП, отдавна България да бъде с едни гърди по-напред от Беларус при интеграцията в новия Съветски съюз.
Така че Ви моля да повикате министър-председателя и тук да можем да чуем от него, а не от посредници, позицията на българското правителство. Това е, което очакват не само народните представители, в границите на парламентарния контрол, но това се и очаква, уважаема госпожо председател, и от българската общественост.
Всички знаем, че позицията за НАТО е проблем. Тоест, това, че българското правителство и българската страна не е заявила категоричното си и ясно политическо мнение за пълноправно членство на Република България в НАТО, е причина и към нас да се отправят подобни предложения. Тук е редно наистина да получим отговор на вълнуващите въпроси за цялата българска общественост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, както ръководството на събранието, така и министър-председателят се движат стриктно в съответствие с правилника.
Парламентарният контрол е подреден, при това този път всички народни представители, за разлика от инцидентното преди това пренареждане, са уведомени за подреждането. Това първо.
И второ, няма никакво изискване в правилника кой от министрите кога да отговаря, а още по-малко изискване министър-председателят да присъствува на целия парламентарен контрол. Казвам го от името на ръководството на Народното събрание. Обвиненията Ви са изцяло несъстоятелни, но разбирам, че те са повод да си кажете приказката.
Следват въпросите към министъра на културата господин Георги Костов.
Актуален въпрос от народния представител Миланчо Петров Колев относно собствеността на творческо-екологичния комплекс "Ропотамо".
Има думата господин Колев.
МИЛАНЧО КОЛЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! С Решение N 107 от 5 юни 1984 г. и Решение N 155 от 2 октомври 1984 г. на Министерския съвет се изключват от държавния и горски фонд и се предоставят на бившия Комитет за култура 2305 дка и 405 кв.м площ за изграждане на творческо-екологическия комплекс "Ропотамо". Строителството се осъществява от Министерството на културата и бившия Център "Знаме на мира", като до края на 1989 г. са вложени над 14 млн.лв., от които 11 млн.лв. са на културното ведомство. Обектът е замразен окончателно през 1992 г. и досега стои в един и същи вид.
Независимо от многото спорове - да бъде или да не бъде, в края на краищата обектът е налице. Макар и незавършен, той разпалва големи апетити, чието удовлетворение, за съжаление не закъснява. При обединяването на Министерството на науката и образованието и Министерството на културата през 1990 г. в специален протокол от 3 септември 1990 г. изрично е записано, че ползуването на комплекса от двете министерства ще стане с допълнително споразумение, което така и не се подписва.
Въпреки това Министерството на науката и образованието извършва незаконни разпоредителни действия с имота, връх на които е споразумителният протокол между Министерството на науката и образованието и Министерството на териториалното развитие и селищното устройство от 11 октомври 1994 г. В резултат на това обектът се предоставя на "Главболгарстрой" ЕАД или по-точно казано се осъществява скрита приватизация. Само един ден след подписването на споразумението фирмата е вече в процес на приватизация.
Сделката между двете министерства и последвалото обсебване на имота от "Главболгарстрой" ЕАД е абсолютно лишено от правно основание. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за нормативните актове обществени отношения, които спадат към област, за която има издадени нормативни актове, се уреждат с неговото допълване или изменение, а не с нищожен протокол, който даже не е подписан от министъра на културата, а от неизвестно лице със запетая.
Министерският съвет не е издавал акт за разпореждане с училищния комплекс "Ропотамо". А следователно, извършената сделка е незаконна и в пълен ущърб на държавните интереси. Но нещата не спират дотук.
Кметът на град Созопол издава държавен акт за собственост N 650 от 4 август 1990 г. на "Главболгарстрой" ЕАД без никакво основание, като актува включително и плажната ивица. Тоест, част от държавната граница става частна собственост.
От информацията, с която разполагам сега е ясно, че се оказва груб натиск за завземането на актуваната територия. С всичко това грубо са погазени законните права на Министерството на културата, на Международната фондация "Свети, свети Кирил и Методий", Министерството на околната среда и Комитета по горите.
Господин министър, какво се прави за възстановяване на законните права на Министерството на културата оперативно да стопанисва и управлява имота и какви действия сте предприели за отмяна на незаконния акт на кмета на град Созопол?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви.
Има думата Георги Костов, министър на културата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа депутати! В отговор на въпроса на господин Милан Колев е необходимо да изложа следното. Изграждането на международен детски творческо-екологичен комплекс "Ропотамо" в местността "Аркутино" започва, след като с Решение N 387 от 15 май 1983 г. Секретариатът на ЦК на БКП дава съгласие Комитетът за култура да изгради творческо-екологически комплекс "Ропотамо" в Аркутино, Бургаски окръг, като база за творчество и отдих на български и чуждестранни участници и гости на движението "Знаме на мира". Дейс¬т¬ви¬тел¬но с Решение N 107 от 5 юли 1984 г. и N 155 от 12 октомври 1984 г. на бюрото на Министерския съвет на Комитета за култура за тази цел се предоставят 428 декара държавна необработваема земя, стопанисвана от АПК "Крайморие", и 1877 декара от държавния горски фонд.
На 29 февруари 1988 г. председателството на Комитета за култура взема решение обектът да се пригоди за целогодишно ползване като училищен комплекс с оглед включване в системата на международните колежи. Преработени са проектите, а главен изпълнител е "Туристстрой", Бургас, вместо културен.
С протокол от 3 септември 1990 г. на Министерството на културата без съгласието на Министерството на финансите обектът се прехвърля от плана на Министерството на културата към плана на Министерството на народната просвета, считано от 1 септември същата година. Посочва се, че окончателното прехвърляне на обекта ще се осъществи до 3 септември 1990 г. от съвместна експертна комисия на Министерството на културата, Министерството на народната просвета, Министерството на финансите и БНБ. В протокола из¬рич¬но е отбелязано, че ползването на комплекса от Министерството на културата в съответствие с вложените средства ще стане по допълнително споразумение. На 11 октомври 1994 г. се подписва протокол между Марко Тодоров, министър на образованието и науката, и Христо Тотев, министър на териториалното развитие и строителството. В него се сочи, че страните са се споразумели обектът да бъде свален от плана на капиталните вложения на Министерството на науката и образованието и да бъде включен в плана за капитални вложения на Министерството на териториалното развитие и строителството. Пре¬да¬ва¬не¬то следва да стане по надлежен ред с двустранно подписан при¬ема¬тел¬но-предавателен протокол.
Със Заповед РД 0214507 от 14 октомври 1994 г., тоест три дни след това министърът Христо Тотев нарежда да се увеличи капиталът на "Главбулгарстрой" ЕАД със стойността на обект "Училищен комплекс "Ропотамо" ведно с прилежащите площи и терени в местността "Аркутино". На 7 ноември 1994 г. е подписан приемателно-предавателен протокол между Министерството на образованието и науката и Министерството на Христо Тотев за предаване на обекта. Строителната му стойност възлиза на 29 млн. 938 хил. и 69 лв. по цени от 1990 г. На 8 ноември 1994 г. с Решение N 212 на Агенцията за приватизация е открита процедура за приватизация на "Главбулгарстрой" ЕАД - София, тоест един ден след подписването на приемателно-предавателния протокол.
С писмо N 345 от 24 ноември 1994 г. до община Созопол "Главбулгарстрой" ЕАД иска да се актува обектът при граници и размери, посочени по приложена отделна скица в размер на 1877 декара в полза на "Главбулгарстрой" ЕАД.
Кметът на град Созопол инж. Н. Пехливанова не удовлетворява искането за актуване на терена въз основа на възраженията от Комитета по горите и Министерството на околната среда с писмо от януари 1995 г. През май 1995 г. вече новият кмет на община Созопол инж. Златко Николов сезира заместник министър-председателя и министър на териториалното развитие и строителството за искането на "Главбулгарстрой" ЕАД да актува обекта, но в размер на 668,5 декара и иска становището, тъй като в посочения терен се включва и прилежаща плажна ивица.
На 4 август 1995 г. е съставен акт за държавна собственост N 675 от община Созопол на "Главбулгарстрой" АЕД. Като основание за създаване на акта се сочи Решение N 155 на Министерския съвет от 2 октомври 1984 г. и заповедта на министър Христо Тотев за увеличаване капитала на "Главбулгарстрой" със стойността на обекта. На гърба на акта има отметка, че теренът не е платен от "Главбулгарстрой" и се дължи на дър¬жав¬ния бюджет. В този терен влиза отдавна построен малък мотел, единствената почивна база на Министерството на културата.
Дотук - историята по изграждането на обекта "Ропотамо".
На въпроса какво е пред¬п¬ри¬ело Министерството на културата смятам за необходимо да посоча следното.
Първо. С писмо 03183 от 18 септември 1995 г. Министерството на културата отправя запитване до Министерския съвет издаден ли е акт на Министерския съвет, касаещ прехвърляне на инвестиране на "Ропотамо" от Министерството на кул¬ту¬ра¬та на Министерството на народната просвета. Отговорът на Министерския съвет от 22 септември 1995 г. е, че не е издаван такъв нормативен акт.
Второ. Министерството на културата отправи жалба до министъра на финансите чрез кмета на община Созопол срещу издадения акт за държавна собственост с мотиви, че имотът неправилно е актуван и следва да бъде възстановено пре¬диш¬но¬то оперативно управление на Министерството на културата над същия.
Трето. В подкрепа на изпратената вече жалба до министъра на финансите Министерството на културата с писмо от 8 декември 1995 г. разширява аргументите и основанията за необходимостта да се отмени съставеният вече акт за държавна собственост 675 от 4 август 1995 г. Все още няма отговор от министъра на финансите.
Четвърто. Министерството на културата отправи молба с изходящ N 0887 от 27 март 1996 г. до кмета на община Царево с копие до областния управител в Бур¬гас с искане да се актува в полза на Министерството на културата теренът от 70 декара, включен в акта за държавна соб¬с¬т¬ве¬ност N 675 от 4 август 1995 г., издаден в полза на "Главбулгарстрой". Основание за това искане е фактът, че върху този наш терен е изграден малък мотел, предоставен за безвъзмездно ползване на международната фондация тогава "Людмила Живкова", сега "Св. Св. Кирил и Методий", като обектът се ползва съвместно с Министерството на културата за учебна практика и лагери на ученици от училищата по изкуство и култура, общо 22 на брой в отрасловата компетентност на Министерството на културата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин министър.
Имате думата, господин Колев, да изразите вашето отношение към отговора.
МИЛАН КОЛЕВ (ПГДЛ): Господин министър, благодаря за отговора ви, от който стана ясно, че извършеното за спасяването на посочения обект е много. Данните, фактите и документите, които посочихте, отговарят на истината и са свидетелство за компетентността на хората, които се занимават с имотите на Министерството на културата, и за про¬фе¬си¬онал¬ни¬те действия на вашите юристи, които с голямо старание и вещина са защитавали държавните интереси.
Информацията, която се съдържа в отговора, е доста по-пространна от увода на въпросите, които ви зададох, но за голямо съжаление част от информацията се повтаря. Може би не съм бил разбран правилно, за което много съжалявам, но това ме кара да конкретизирам въпроса си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колега, извинете, имате право само да изразите становище дали сте доволен или не. Понеже това е актуален въпрос.
МИЛАН КОЛЕВ: Не съм доволен, защото през последните два месеца се прави жестока атака за завземането на обекта, а в отговора, който беше даден, не беше казано какви мерки предприема Министерството на културата точно в последните два месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви.
Има думата народният представител Емил Капудалиев да развие актуалния си въпрос относно неизпълненото обещание на господин министъра на културата, изречено на 8 март тази година, към министъра на културата господин Георги Костов.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Бла¬го¬да¬ря ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Костов, на 8 март тази година в деня за парламентарен контрол от тази трибуна аз ви отправих актуален въпрос за скандала с прима балерините Весела Радоева и Мария Маркова от Държавния му¬зи¬ка¬лен театър "Стефан Македонски". Въпросът ми завършваше с: кой е Христо Христов за оперетното изкуство? Кое е Владимир Бегов за този храм. Коя е Татяна Симеонова в историята му? Докога ще търпите подобни личности в Държавния музикален театър "Стефан Македонски", господин министър?
Това ви попитах. А вие от тази трибуна, пред тези народни представители, пред целия народ отговорихте, цитирам стенограмата: "Разрешете ми като артист на артиста да отговоря. Всичко, което казвате, отговаря абсолютно на истината. Освен това Съветът за музика при Министерството на културата два пъти препоръча на министъра да бъде освободен този директор, но министърът му даваше неколкократно шансове да намери общ език със своите колеги. Този общ език не бе намерен. Всички тези инциденти, за които вие споменахте, са точни. Тази сутрин ние се срещнахме с господин Христов в моя кабинет в присъствието на юристи, на ръководителя на Националния център за театър и музика. Предложих му два варианта: или да бъде освободен, тъй както е становището на Съвета за музика, или да приеме длъжността главен диригент в Музикалния театър. Господин Христов предпочете да бъде освободен. От 11 март, от понеделник, той ще бъде освободен като директор на Държавния музикален театър".

Това обещахте, но не изпълнихте, господин министър. Очевидно под командата на пресаташето Татяна Симеонова - впрочем, вярно ли е, че тя е заместник-председател на Контролно ревизионната комисия на Висшия съвет на БСП на "Позитано" 20, - та, без да вземете мнението на Съвета за музика, Вие направихте козметична замяна: назначихте за директор на театъра заместника, а на уволнения директор Христов възложихте поста "художествен ръководител" и "главен диригент". Същият Христов ден след това дирижира просташко освиркване на звездата на българската сцена Людмила Чешмеджиева след спектакъла на "Царицата на чардаша". Христо Христов не може да бъде ръководител на културна институция, в която се гаврят с първите си артисти, със звездите. Този човек е позор за театъра. Този човек и неговият покровител от БСП са позор за културна България.
Защо излъгахте, господин министър? Защо излъгахте мен, народните представители и институцията парламент? Защо излъгахте културата на моята страна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Капудалиев.
Имате думата, господин Костов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Разрешете ми да говоря, а не да чета, защото когато документите говорят - моля камерите да покажат оставката на Христо Христов и резолюцията на министъра на 11 март 1996 г., моля камерите да покажат назначението му за главен диригент.
Оттук нататък: току-що се връщам от събранието на Музикалния театър, на което присъстваха не по-малко от 300 души - солисти, балетисти, оркестранти, колеги от Държавния музикален театър. Ще ми разрешите да предам техните чувства. Единодушно застават зад главния си диригент. Междупрочем, и на 8 март - ако помните добре, господин Капудалиев, а аз се надявах, че Вие помните добре - аз предложих на господин Христо Христов да стане главен диригент, тоест да си заеме мястото, което му се полага във връзка с високите му професионални качества, неоспорими - той дирижира и във Виена и получава великолепни критики за това - да бъде назначен за главен диригент. В понеделник, 11-и, след нашата среща и след Вашето питане, на което аз отговорих, но на което съобщих, а и Вие сега отговорихте, аз назначих господин Христо Христов за главен диригент. Затова няма нито един музикант да протестира. Той направи великолепни постановки оттогава.
Разрешете ми да предам думите на колегите, които се изказаха в залата. Господин Капудалиев, ще се обърна към Вас: "Къде беше господин Капудалиев, когато неговият прословут член действаше и на улицата останаха много хора от Музикалния театър?" Такива въпроси задаваха колеги от Музикалния театър. "Колко пъти господин Капудалиев е бил в залата като зрител, за да види критериите, по които се обсъжда едно художествено представление, да види проблемите на Музикалния театър?" Това са въпроси, които те задават.
Министърът не е излъгал, господин Капудалиев! Министърът постави нещата на мястото им. Не може един музикант, за който България е изразходвала средства, който е лауреат на международни конкурси, да остане на улицата. За пръв път чувам от Вас, че е имало представители на БСП и че е имало благодетел от БСП. Неговият благодетел са двете му ръце, с които той застава пред оркестъра. Пултът, диригентският пулт е този, който може да се заеме от една личност или не може. Никоя партия, независимо от цвета, не може да дирижира спектакъл на сцената на Музикалния театър. Дирижира го диригентът. А какви са неговите политически пристрастия, това Вие, господин Капудалиев, предполагам, че не знаете. Аз също не знам и не ме интересува.
Аз моля, ако Вие претендирате за мъжко достойнство, да се извините на господин министъра, защото министърът се е държал винаги с голямо уважение към Вас, господин Капудалиев, и не Ви е излъгал нито Вас, нито вашите колеги народни представители, нито другите си колеги, които са извън тази зала, а камо ли българските слушатели и зрители. Моля Ви за това, ако имате такова достойнство, което би трябвало да имате. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Емил Капудалиев да изкаже отношението си към отговора.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! На 8 март от тази трибуна - отново цитирам - Вие заявихте: "От понеделник той ще бъде освободен като директор на Музикалния театър, защото той предпочете да бъде освободен, а не да приеме поста "главен диригент". Това заявихте Вие тук, от тази трибуна. Вие го заявихте, а това, че той е имал подадена молба до Вас писмено, не сте заявявали.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ (от място): Молбата е от 11-и.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Вие казахте, че ще го освободите на 11-и.
По отношение на прословутия член - размахаха го хората на БСП. СДС нито веднъж не е ползвал чл. 328, буква "б", защото Кодексът на труда влезе в сила от 1 януари 1993 г., а тогава вече правителството на СДС го нямаше. Така че този член беше използван единствено и само от Българската социалистическа партия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не се извинявате?! Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа депутати! Не съм удовлетворен, защото се надявах, че ...
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Защо отново взима думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има право да говори когато поиска и да се удовлетворява когато поиска. (Смях от опозицията)
МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Не мога да бъда удовлетворен по една много проста причина: не мога да удовлетворявам хора, които не разбират проблемите на българската култура, не разбират това, че талантливите млади хора трябва да останат в България, да заемат полагаемите им се места. А мъжко достойнство не мога да очаквам при положение, че този прословут член падна. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Стоян Чилов Райчевски за питане към министъра на транспорта Стамен Стаменов. Благодаря Ви, господин министър Костов.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Преди да прочета своето питане към министър Стаменов искам да споделя загрижеността на колегата Васил Михайлов, че се нарушава една традиция в нашия парламентарен контрол премиерът да отговаря пръв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Къде е писано това нещо?
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Досега така е правено. Въпросите, които се задават към него, винаги имат най-голям интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, по питането, това не е Ваш проблем!
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Докато миналия път имаше някакво обяснение с това, че бе съобщено, че в залата има поставена бомба, сега няма такова съобщение и мисля, че би могъл да дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това не е Ваш проблем, това е мой проблем!


Уважаеми господин министър! В подписка на жителите от община Царево, изпратена до Министерския съвет, до Областния управител на Бургаска област, Главно управление на пътищата и до други ведомства, се настоява за Вашето становище относно справедливото искане за незабавни действия за спешен ремонт на централния път царево - Ахтопол - Синеморец, единствената връзка на населението с вътрешността на страната.
В подписката се настоява също така споменатата пътна артерия да се класифицира експертно и да премине в по-горна категория. Подписалите се над 300 души заявяват, че ако не получат своевременно Вашия компетентен отговор, те ще предприемат инициатива за гражданско неподчинение, която ще се изразява в следното: автомобилната връзка ще бъде прекъсната и затворена, като бъдат пропускани само автомобили, изпълняващи медицински, войскови, полицейски и противопожарни действия и коли, превозващи стоки от първа необходимост.
Предприехте ли, господин министър, действия за предотвратяване на конфликта и за подобряване състоянието на централния път Царево - Ахтопол - Синеморец?
Ще се възползвам от времето, с което разполагам, да прочета само малък пасаж от мотивите за това искане.
"Трагичното състояние на пътя е резултат от повишилия се стократно туристически трафик, ежедневното преминаване на тежкотоварни автомобили за провеждане на важни стратегически републикански мероприятия, като укрепване на граничния бряг на река Резовска, както и коли, превозващи стоки и строителни материали.
Атмосферните условия през последните години допринесоха окончателно за неговото разрушаване, което доведе до рязко увеличаване на тежки пътно-транспортни произшествия. При сегашното му състояние пътят Царево - Ахтопол - Синеморец може спокойно да бъде заличен от републиканската пътна мрежа.
За това ние се обръщаме към Вас не с молба, а с условия, които настояваме да бъдат изпълнени, а те са:
Пътната артерия Царево - Ахтопол - Синеморец да се класифицира експертно и да премине в по-горна категория, определена според нуждите на населения район и неговото доказано национално значение.
И, второ, да се извърши незабавно ремонт на този път.
Ако до 60 дни от постъпването на писмото няма такъв резултат, ще предприемем инициатива за гражданско неподчинение, тоест автомобилната комуникационна връзка ще бъде преградена и затворена".
Тук са подписите на неколкостотин души. Благодаря. Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър Стаменов.
МИНИСТЪР СТАМЕН СТАМЕНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Райчевски! Във Вашето питане Вие поставяте един въпрос, формулиран така: "Предприехте ли действия, господин министър, за предотвратяване на конфликта и за подобряване състоянието на пътя Царево - Ахтопол - Синеморец?".
Искам да информирам, че Главно управление на пътищата е отговорило на писмото, което е получило от инициативния комитет още на 15 март 1996 година. Когато се запознах с преписката и искането на жителите на село Синеморец, разбрах, че тяхното виждане се свежда до решаването на два проблема.
Първият проблем, това е незабавни действия за ремонт на пътя Царево - Ахтопол - Синеморец.
И второ, тяхното желание е да се прекатегоризира посочената пътна отсечка от път клас четвърти в път клас трети.
Разглеждайки Вашия въпрос в контекста на тези два въпроса, мога да Ви уверя, че Министерството на транспорта напълно споделя тревогата на живеещите в района на град Ахтопол от лошото състояние на пътя Царево - Ахтопол - Синеморец, който е част от четвъртокласния път 4-900.77 Царево - Ахтопол - Резово.
Вярно е, че през 1995 година на този път са ремонтирани само 700 метра. Изхождайки от лошото техническо състояние на пътя, през 1996 година са предвидени за ремонтни работи 6 млн. лева, усвояването на които е предвидено да стане през месеците май и юни. Ние оценяваме, че това е недостатъчно за цялостния ремонт на пътя, но трябва да отчетем и това, че пътища в подобно лошо техническо състояние съществуват по цялата републиканска пътна мрежа. Това е резултат от намалените средства за ремонт през последните години, в резултат на което при необходимост за една година да се преасфалтират в порядъка около 2 хиляди километра, което е ставало до 1988 година. През 1994 година са преасфалтирани само 89 километра.
Искам да информирам народните представители и Вас лично, че през 1995 година ние преасфалтирахме 561 километра, а с програмата за 1996 година, потвърдена и с държавния бюджет и с фонд "Пътно строителство", имаме намерение да преасфалтираме 1000 километра, които, разбира се, се разпределят по цялата територия на страната.
Що се касае до прекатегоризацията, това е чисто технически въпрос, който се решава на база на натовареността на съответния път. През 1995 година от Главно управление на пътищата се проведе преброяване на преминаващите автомобили по различни пътища. Данните се обработват и се очаква, че ако пътят Царево - Синеморец отговаря на изискванията за преминаване в по-горна категория, това да стане.
Трябва да Ви уверя, че определянето на средства за ремонт на отделни пътни участъци не се прави на база категоризацията на път, а в зависимост от неговото техническо състояние и неговата натовареност.
Преди да завърша моето изложение, искам обаче да Ви уверя, че Министерството на транспорта и Главно управление на пътищата полагат възможните усилия за подобряване техническото състояние на републиканската пътна мрежа и целесъобразното изразходване на осигурените за това средства.
Искам да отбележа обаче и факта, че не мога да се съглася с такива действия, които е организирал инициативният комитет и подхода, по който той подхожда.
Ръководството на Министерството на транспорта в мое лице, в лицето на моите заместници, началници на управления, никога не е отказвало и няма да отказва срещи с ръководствата на общини, кметове, жители, когато трябва да се обсъжда и да се приеме съответно решение за подобряване на пътната мрежа.
Аз използвам, тъй като Вие освен официално зададения към мен въпрос се спряхте и на някои извадки от писмото на инициативния комитет, адресирано до кмета на град Ахтопол, община Царево, областния управител в Бургас, Народното събрание, Министерския съвет, Главно управление на пътищата и КАТ при МВР. Да, в изложението се казва, че "Трагичното състояние на пътя е в резултат на повишилия се стократно туристически трафик".
За съжаление, преброяването, за което преди малко споменах, показва, че броят на пътните превозни средства, за съжаление казвам, 1995 година към 1985 година е намалял с 20 на сто. Че специално в най-тежкия участък Варвара - Синеморец, това са 850 бройки превозни средства на денонощие. А за сравнение само и за сведение на народните представители, ако вземем примерно Бургас - Сарафово - летище, това са в порядък някъде около 15 хиляди бройки моторни превозни средства на денонощие.
Какво обаче мен ме вълнува и което според мен не е начин за решаване на проблемите и по отношение на ремонта на пътната мрежа? Вие споменахте инициативния комитет и аз ще го цитирам: "Председател на инициативния комитет е господин Пламен Найденов, членове: Йосиф Сърчаджиев, Павлин Гиндев, Юлиян Младенов, Иван Ценов.".
Те, господа, не молят, а заповядват: "Уважаеми господин министър, ако не прекатегоризирате пътя и ако не вземете мерки за ремонт, 60 дни след нашето писмо ще правим гражданско неподчинение.".
Тези 60 дни изтичат на 20 април. (Реплики от залата) На 20 април изтича срокът, защото това е дадено на 20 февруари.
Аз се обръщам към този инициативен комитет и ги моля да не си хабят енергията за такива действия. Аз много добре разбирам проблемите на живущите в Синеморец, в района на Ахтопол, много добре разбирам и личните интереси, които имат някои от членовете на този инициативен комитет и искам да ги защитавам, но нека те да употребят своята енергия поне за подобряване на отклонението от този път към личните места, към вилите, които имат. Няма смисъл да си хабим енергията за гражданско неподчинение, защото това е единственият път към Синеморец. По този начин, ако те направят гражданско неподчинение, те ще накажат сами себе си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Райчевски да зададе два допълнителни въпроса или да изкаже отношението си към отговора.

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Аз няма да задавам допълнителни въпроси, а просто ще изкажа свое становище.
Първо, този път не е само за Синеморец, това е единственият път, единствената транспортна връзка с един граничен район, който десетилетия наред беше откъснат от страната и поради това в икономическо отношение доста западна. Там, за разлика от някои други региони на България, живее жизнено население, предимно бежанци от Източна Тракия. Емиграцията там също заставя много от тях отново да се изселват. Но има и млади хора. Техният шанс, тяхната надежда сега е в оживлението на този регион, след като вече граничната бразда не е така стриктно пазена и граничната зона е изместена там, където трябва да бъде. Там се надяват на развитие на местен туризъм, на селски туризъм. Надяват се на поминък. Без такава пътна връзка това е безперспективно. И оттам идва загрижеността им. Аз няма да коментирам как гражданите могат и трябва да се организират и самоорганизират да защитават своите интереси. Това е тяхно право. То е посочено и в Конституцията. Не е вярно, че това е заради някакви си вили. Това е единственият път, който започва от Резово, стига до Ахтопол и продължава до Царево. Обслужва десетина села наоколо - Бродилово, Кости..., няма да ги изброявам, но това са около десетина села от оня регион, който навремето искахме да правим република на младостта, така наречения Странджанско-Сакарски край.
Така че проблемът е съвсем сериозен и отговорен.
А колкото до това, че вие посочихте намаляване на броя на транспортните средства, които минават оттам, това е така, но това е следствие на лошия път. Вие това изпускате предвид. Защото един разбит път просто отблъсква точно онзи поток от туристи, който местното население очаква. И те се насочват много правилно на север, към Бургас, към Слънчев бряг, където са по-различни условията.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Благодаря на господин Стаменов.
Има думата за процедурен въпрос Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря ви, господин председателю! От името на Парламентарната група на демократичната левица предлагам Народното събрание да гласува извънредно заседание на Народното събрание във вторник, 9 април от 9 часа. Освен това предлагам дневният ред да бъде следният:
1. Законопроект за опазване на земеделските земи.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол.
3. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции.
4. Законопроект за мерките срещу прането на мръсни пари.
Моля да поставите това предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има право на едно изказване против направеното процедурно предложение.
Има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Против това решение съм, първо, защото, погледнете, в залата сме 38 души, а ще вземем решение за 240.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте предложението на госпожа Мариела Митева.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (от място): Вие трябва първо да преброите залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не са 38. Не са 38! Не сте прав. И аз имам право! Господа, имало е случаи, когато в залата е имало 200 души, а на таблото са 119. Спомнете си за това нещо.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 150 народни представители, за - 125, против - 24, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Друг процедурен въпрос? - Няма.
Давам думата на народния представител Орлин Драганов да зададе актуалния си въпрос към министър Димитър Павлов. Заповядайте!
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Моят актуален въпрос е следният:
Относно: реда и условията за повишаване в следващо звание на офицерите при влязъл в сила, считано от 28 февруари 1996 г., Закон за отбраната и въоръжените сили.
Уважаеми господин министър, професионализацията на Българската армия в бъдеще ще протича в рамките на Закона за отбраната и въоръжените сили и Правилника за кадрова военна служба във Въоръжените сили на Република България и ще зависи от тяхното конкретно и ефективно приложение в провеждането на военната реформа.
Професионализацията е дълъг и сложен процес, обхващащ професионалната ориентация, военното образование, самообразованието, работата с кадрите, системата за повишаване на квалификацията.
Съгласно чл. 98 от Правилника за преминаване на военната служба и за отчетността на офицерския състав на действителна военна служба, представянето за повишаване в следващо военно звание до "подполковник" включително, става по списък, а за звание "полковник" - с представление. Правилникът изисква то да бъде утвърдено и от Висшата атестационна комисия на Министерството на отбраната.
Съгласно чл. 6 от Закона за всеобщата военна служба щатовете във Въоръжените сили се одобряват от Генералния щаб. На практика се получава несъответствие между изискванията на правилника в етапите от общия модел за развитие на службата на офицерите и тези на щатовете, утвърдени от Генералния щаб. В щатовете, утвърдени от Генералния щаб, има длъжности, приравнени на "командир на полк", без допълнително изискване за образование и завършена Военна академия и се заемат от офицери без необходимия образователен ценз, завършили само Школата за запасни офицери, без висше образование, придобито във висше военно или гражданско училище и без Военна академия.
Въпреки повишените изисквания на Висшата атестационна комисия за утвърждаване на представленията за повишаване в звание "полковник" през последните години все още се допускат и някои слабости, видни от протокола от 12 април 1994 г. на Висшата атестационна комисия. Утвърдено е представлението за звание "полковник" на длъжност, приравнена на "командир на полк" на офицер само със завършена Школа за запасни офицери, без завършено висше военно или гражданско училище и без Военна академия и той има "съответствие на образованието", тъй като по щата не е написано да има Военна академия, а по правилника той не трябва да бъде и офицер, а се произвежда в звание "полковник".
Не е утвърдено представлението на званието "полковник"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да зададете въпроса, защото времето ви ще изтече.
ОРЛИН ДРАГАНОВ: Не е утвърдено представлението за звание "полковник" на офицер, завършил три години курс на военно училище, след това завършил пет години висш курс на военно училище и три години завършил аспирантура, но няма завършена Военна академия и мотивът е "несъответствие на образованието".
Господин министър, моля да отговорите на следните два въпроса:
1. Ще се намери ли оптималният вариант за отчитане на изискванията на модела на общото развитие на офицерите съгласно правилника и щатовете, утвърдени от Генералния щаб?
2. По кой правилник ще се извърши през тази година "повишаването на офицерите в "по-високо звание", тъй като новият правилник не е влязъл в сила?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър Павлов да отговори на актуалния въпрос.
Моля народните представители да си планират изказването така, че въпросите да прозвучат, а не само обясненията.
Има думата министър Павлов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Драганов! В общия модел за развитие на службата на офицерите съгласно Правилника за преминаване на службата на офицерския състав, в сила от 1981 г., са определени изискванията за военна квалификация и стаж, необходими за повишаване на офицера в длъжност. Това е видно от точка 27, буква "а" и "б" на упоменатия по-горе правилник, където е предвидена възможност за развитие на всички офицери, включително и на тези, приети на действителна военна служба от запаса.
Това се предопределя и от точка 2, буква "г" на правилника, където в тези текстове не се изисква задължително висше образование.
Използвайки правото си, министърът на отбраната със свои заповеди е разрешавал еднократно или за повече години приемането на действителна военна служба на офицери, завършили само школа за запасни офицери.


Тези случаи са имали сравнително масов характер през периода 1963 -1966 г. и 1971 - 1975 г., когато са извършени две реформи във военното образование и поради липса на випуски от висшите военни училища, за да бъде попълнен офицерският кадър на Българската армия.
Независимо че в т. 50 на правилника е записано, че до конкурс за слушатели във Военна академия се допускат офицери, завършили висшия курс на военните училища, или висше гражданско училище, министърът на отбраната за периода от 1984 до 1993 г. със своя Заповед N 125 е дал възможност на офицери без висше образование, но придобили практически опит, да завършат Военна академия. И резултатите от това са положителни. След завършване на Военната академия те придобиват всички права по т. 27 от правилника да заемат командни и щабни длъжности, съответствуващи на трета и четвърта степен от развитието на службата на офицера, или трети и четвърти етап. Поради тази причина във Въоръжените сили все още служат и офицери с богат войскови опит и стаж, завършили или Школа за запасни офицери, или 3-годишните военни училища със или без Военна академия.
Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България вече е в сила. Проектът на Правилника за кадрова военна служба е обсъден и е приет от Висшия съдебен съвет. Даден е на съгласуване с министерствата и предстои неговото обсъждане и утвърждаването му от Министерския съвет, след което ще бъде публикуван в "Държавен вестник", с което ще влезе и в сила. Надявам се това да стане в течение на не повече от месец. Съгласно разпоредбите на членове 90, 91 и 92 от закона, в глава трета на правилника е разработен модел за преминаване на военната служба на кадровите военнослужещи. Моделът е свързан със структури, конкретно определени със щатове, в които са утвърдени и изискванията за длъжностите, на които ще се назначават кадровите военнослужещи - образователен ценз, звание и военноотчетна специалност. Длъжностите на офицерите и сержантите на кадрова военна служба са основни командни и междинни командни длъжности, както и приравнени към тях. На офицерски звания по чл. 90, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили съответствуват основни и междинни командни длъжности.
В проекта на правилника се определя и необходимият образователен ценз и квалификация за офицерите на кадрова военна служба, заемащи основни командни и междинни командни длъжности. Кадровите офицери се повишават в следващо военно звание при назначаването на по-висока длъжност, изискваща това звание. В проекта на правилника се определят минималните и максималните срокове за престояване във военно звание и е разработен механизъм, по който ще се осъществява повишаването във военно звание. Регламентиран е и редът за преминаване на офицерите на кадрова военна служба през основните и междинни командни длъжности. Посочен е и срокът за престояване на всяка една от тези длъжности.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Процедурата за повишаване в следващо военно звание за тази година ще бъде взето на предстоящия Висш военен съвет и обсъдена. В преходните разпоредби на проекта за Правилник за кадровата военна служба се регламентират условията за повишаване във звание през преходен период от пет години, както ви е добре известно, съгласно закона. Практически това става по следния начин. Офицерите, които притежават военно звание, различно от военното звание, изискващо се по щата, продължават да заемат длъжността, на която са назначени. Офицерите, притежаващи военно звание, което е по-ниско от изискващото се за длъжността по щат, се повишават във следващо военно звание, ако отговарят на изискванията за длъжността и след изтичане на минималния срок за престояване във военно звание, който е определен с Правилника за кадровата военна служба. В случай, че към момента на изтичане на петгодишния срок по § 8 от преходните и заключителните разпоредби на закона, офицерът притежава военно звание с една степен по-ниско от изискването за длъжността по щат, на него му се присвоява следващото военно звание при условие, че има необходимата квалификация за длъжността. В случай, когато не са изпълнени изискванията по предходната точка, офицерът се назначава на длъжност, съответствуваща на неговата квалификация или военното звание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Орлин Драганов да изрази отношението си към отговора.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Господин министър, благодаря Ви за обстойния отговор. Очаквам решенията на Висшата атестационна комисия през април 1996 г. да са в пълно съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили. И бих желал, евентуално, да се запозная с протокола на комисията, с утвърдените и неутвърдените представления, съответно за повишаване в звание полковник. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Благодаря и на министър Павлов.
Преминаваме към актуални въпроси, зададени към министър-председателя Жан Виденов.
Давам думата на народния представител Емил Капудалиев да зададе актуалния си въпрос относно унижението на наградените с юбилейни медали фонтоваци от село Извор, Видинско.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Много икономисвате това време, слагайте картата си преди да започнете да говорите.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Не е написано така в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В правилника е написано, че не може да се говори без карта, а Вие говорите.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Вие също ме прекъсвате, господин председателю, и ще си взема десет секунди повече.
Уважаеми господин министър-председателю, на основание решение на Министерския съвет N 113 от 8 март 1995 г. със заповед на господин министъра на отбраната ОХ-128 от 14 април 1995 г. е учреден юбилеен нагръден знак "50 години от края на Втората световна война". С друга Заповед ОХ-148 от 8 май 1995 г. господин Павлов е наградин участващите във Втората световна война по области и с тези юбилейни медали са наградени и фронтоваци от село Извор, Видинско, проявили героизъм по бойните полета и прославили честта на българското бойно знаме. Това са: Димитър Иванов Бенов - доброволец, Иван Василев Рангелов, Димитър Тошев Димитров, Иван Александров Христов, Кирил Павлов Цветков, Рангел Пеков Цанов. Дотук - всичко добро. Но, идва моментът, в който трябва да се връчват медалите.
В село Извор е обявено - представете си - партийно събрание! На коя партия - се сещате, нали? На тази, дето пак е тук. Само че в уречения ден и час не идват достатъчно партийни членове и партийния секретар на селото обявява събранието за "открито партийно", тоест, на конфузията могат да присъствуват и обикновени хорица, за калабалък. Идва кметът на община Димово, член на същата партия и започва да връчва медалите. Забележете - не ги закачва на реверите, както изисква протоколът, а ги мушва в плик. На кого? - На наградените от министъра? Не! Нагло е подменена заповедта и юбилейните медали получават съвършено други лица, които не са и помирисвали фронта и не знаят къде е бил той, но за сметка на това са "активни борци против фашизъма и капитализъма" и са, естествено, членове на същата партия. Това са "борците": Петър Василев Лозанов, Николина Велкова Бурдашка, Димитър Иванов Димитров, Еленко Иванов Пекачев, Николина Василева Пекачева, спазена е и роднинската линия.
Оскърбените фронтоваци се оплакват на господин министъра, който лоялно изпраща нови медали, които в края на краищата са връчени на истинските герои. Но не на тържествено събрание, а едва ли не на улицата. А ония, "активните", съвършено неправомерно продължават да притежават юбилейните медали. Те били наградени, видите ли, от кмета на община Димово. С писмо N 4048 от 24 ноември 1995 г. началникът на кабинета на министъра на кабината, полковник Лалов се обръща към областния управител на Монтана Кръстю Трендафилов да отстрани допуснатите нередности от кмета на Димово и да наложи съответните административни наказания.
И сега, тъй като отговорността за тази подигравка не можете да хвърлите нито на Филип Димитров, нито на Филип Македонски ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, времето изтече отдавна.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: ... то кой е отговорен за тази безотговорност? Отнети ли са медалите, какво е наложеното наказание, какво е извинението, поднесено на оскърбените фронтоваци и как то е огласено на обществеността? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Капудалиев, връчването на юбилейните медали на участниците във Втората световна война по случай 50-годишнината от края на войната в община Димово е организирано и проведено - разбира се, не по указание на "Позитано" 20, както намеквате в някои части от своя актуален въпрос, в съответствие със заповед на министъра на отбраната N 148 от 8 май 1995 година.
За да бъдат пропуснати някои от участниците, освен изпратените от Министерството на отбраната списъци, в общината са прегледани и списъците на връчените юбилейни медали по случай 40-годишнината от победата над фашистка Германия - преди 10 години, а освен това допълнително са разлепени обяви в населените места, с които са поканени участниците във войната да се явят във военния отдел на общината.
В резултат на тези импровизации, в процеса на изготвянето на крайния вариант на списъка наистина е допуснато по погрешка да бъдат включени няколко души, които нямат основание да получат подобно отличие. Грешката е допусната неволно и без всякаква злонамереност било от Министерство на отбраната, било в община Димово... (единични ръкопляскания от СДС), но си остава грешка, разбира се. Не разбирам обаче защо я задълбочавате, прибавяйки партиен привкус и толкова голяма пропагандна заостреност.
Медалите на участниците във войната в село Извор са връчени лично от кмета на общината на 11 август 1995 година на общоселско събрание, а не на партийно събрание. На общоселското събрание присъстват над 200 души при членове на БСП в селото - направих си труда да проверя - всичко на всичко 56 души. Така че събранието нито е обявявано за партийно, нито има причина да бъде считано за такова.
Как отделните партии са се отнесли към него, е техен въпрос. Аз се радвам, че някои от местните партийни организации са подкрепили проявата. Ако местното СДС се е противопоставило на тази проява, следвайки идеологията за реставрация на порядките отпреди половин век в нашата страна, това е за негова сметка.
Както казах, по време на връчването на юбилейните медали, списъците са били дооформени, в резултат на което в общината не достигат 10 броя медали - 6 за село Извор и по 2 за село Дълго поле и за село Лагушевци. Тези медали са получени допълнително и са връчени на 27 декември 1995 година със заповед N 519 от същата дата на кмета на община Димово, след като преди това са били получени по съответния ред от Министерството на отбраната. При връчването на медалите са поднесени извинения на пропуснатите участници във войната.
За допуснатите неточности при съставянето на списъка на участниците е обърнато внимание на кмета на общината и е наложено административно наказание на началника на военния отдел. Неправомерно раздадените медали са иззети. Надявам се, че участниците във Втората световна война от село Извор, пропуснати в първия списък за юбилейни медали, за проявили разбиране и са приели извиненията на кмета на общината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Капудалиев да изрази отношението си към отговора.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър-председателю, за първи път от тази трибуна от Вашите уста чух, че в нещо вашето правителство е сгрешило. Същата грешка обаче вие сте правили при 40-ата годишнина и при 30-ата годишнина, а също и за 25-годишнината от края на Втората световна война и сте раздавали медали все на едни и същи хора...
Аз не задълбочавам, не политизирам - аз само огласих. Хората са обидени. Ще Ви изпратя тъжното писмо на безпартийни фронтоваци. В Димово и в Извор няма действащи структури на СДС, за да ви е страх от тях. Не се безпокойте! Това са ваши симпатизанти. Те за вас са гласували и от вас са обидени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Александър Йорданов Александров относно състоянието на "Златни пясъци" ЕАД.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Ако господин министър-председателят Виденов погледне през прозореца на своя кабинет, ще види, че е дошла пролетта. Вярно е, че тази година тя закъсня. Но така е: когато управлява БСП, зимата е винаги по-дълга... (Реплики от левицата)
След пролетта, както Ви е известно, господин министър-председател - това е допълнение към Вашето образование по география, идва лятото. За България това е туристически сезон. За "Златните пясъци" - перлата на българското Черноморие, е също туристически сезон. В момента по информации, изнесени в средствата за осведомяване, туристическият сезон във Варна е пред провал. Досега правителството не е опровергало тази констатация. Една от причините за това е сегашният управител на комплекса "Златни пясъци", назначен от правителството на БСП, от господин Виденов - небезизвестният Илко Запрянов.
Сривът на "Златни пясъци" започва още през 1991 година, когато пък тогавашният министър-председател Андрей Луканов назначава същия управител. След ревизия - в мен е ревизията, надявам се, че и господин Виденов я е видял, - и след извънредно заседание на борда на директорите е констатирано, че дружеството, управлявано от Илко Запрянов, има задължения в размер над 600 млн. лева - близо 1 милиард лева...
Началото е през 1991 година и по-точно на 16 ноември, когато същият Запрянов сключва договор с гръцката фирма "Сън уейвс травел" за изграждане на плувен басейн на стойност 247 хиляди щатски долара. Нещо повече, Запрянов брои авансово 100 хиляди щатски долара. Срокът за построяване е 15 април 1992 година.
Да оставим настрана въпроса как за пет месеца посред зима ще се построи басейн. Това е необяснимо за нормалните хора и очевидно далаверата е в нещо друго, а не в строежа на басейна. И естествено, басейн няма и до ден днешен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да задавате въпросите, защото времето ще изтече и ще Ви прекъсна.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Отнехте ми 5 секунди.
В договора няма клауза за неустойки. Ревизията установява, че гръцката фирма експлоатира също така три години една гръцка таверна с 10-годишен договор, без също да плаща нищо. Ревизорите препоръчват на прокуратурата да се захване с тази далавера.
Но с кое по-напред? - Същият Запрянов през 1991 година създава смесено дружество "Златна Рус". Началният капитал е 7 млн. лева, от които материален апорт на "Златни пясъци", включващ комплекс "Руска тройка" и хотел "Гладиола", отписани от актива на курорта, в размер на 4,5 млн. лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече, господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И от тази далавера няма нито лев в курортната каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече, не сте задали никакъв въпрос.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Чакам да свършите, за да го задам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Йорданов, не се подигравайте. Времето Ви изтече.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Въпросът ми към Вас, господин министър-председателю, е: запознат ли сте с ревизионния акт и какви мерки ще вземете да не се разграбва от номенклатурата на БСП прекрасният български курорт "Златни пясъци"? И това ли е политиката на правителството - да разруши комплекса, за да го продаде на руснаци, гърци, чеченци...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Йорданов, прекалявате. Вземам Ви думата. (Изключва микрофоните)
Господин Александров, без рекетиране! Моля да напуснете трибуната, господин Александров!
Давам думата на министър-председателя.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И да му я дадете, няма какво да каже. (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Александров, дръжте се прилично. (Реплики)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Не е така, господин Йорданов. Имаме какво да отговорим на Вашия въпрос. Ща се постарая освен това, което успяхте да изложите от трибуната, да отговоря и на това, което се съдържаше в писмено предоставения предварително актуален въпрос.

Ще започна със забележката, че вие като филолог и журналист сте се предоверили на вестникарска информация и не сте проверили внимателно реалните документи, включително от ревизията, която неколкократно цитирате. Като говоря за вестникарска информация, имам предвид публикациите от 1994 и 1995 г., които също пророкуваха провал на туристическия сезон в "Златни пясъци". Само че сезонът и годината в това дружество тогава завършиха с печалба над 42 млн. лв. при реализирани капитални вложения от 270 млн. лв.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): При друг управител.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Абсолютно сигурно е, че без онези публикации резултатите щяха да бъдат по-добри. Именно против добрите резултати предполагам, че тези публикации бяха направени. Нищо чудно това да е крайната цел и на вашето днешно питане.
Една от причините за предстоящия провал според вас е ръководителят на дружеството, назначен през миналата година - Илко Запрянов. Той не е управител, както го определяте, а според Търговския закон е изпълнителен директор на акционерното дружество. И ако тази неточност може да се счита за несъществена, то в актуалния ви въпрос по-нататък има съществени неистини и изопачени факти, които съм длъжен да опровергая.
По отношение на финансовия резултат на дружеството в последните години при съответните ръководители истината е следната:
- 1991 г. Ръководител Запрянов. След начисляване на данъци, такси и други дружеството е без загуба, а не, както посочвате, господин Йорданов, със загуба от 180 млн. лв.;
- през 1992 г. управител е господин Дончев. Загубата е от 7 млн. 108 хил. лв.;
- 1993 г. Пак Дончев. Загуба от 89 млн. 332 хил. лв.;
- през 1994 г. - господин Костов. Загуба от 3 млн. 168 хил. лв., а не печалба от 25 млн. лв., както посочвате. При такава тежка загуба предната година чудно е, че е успял да я смали и до толкова;
- 1995 г. Илко Запрянов, нов изпълнителен директор. Печалба от 42 млн. 555 хил. лв., а не загуба от 180 млн., както вече споменах.
Нещо повече, при повторното назначаване на господин Запрянов на 18 март 1995 г. "Златни пясъци" ЕАД е имал наследен дълг от 8 млн. щатски долара, резултат от кредит, взет от господин Дончев през 1993 г. в размер от 10 млн. щатски долара. През 1995 г. са изплатени съответните вноски и размерът на дълга към 31 декември 1995 г. е само 7 млн. щатски долара. При трудностите с обслужването на валутните кредити в абсолютно всички търговски дружества в страната днес, включително в туризма, това е едно добро постижение. Мисля, че цифрите са ясни, точни и достатъчно убедителни, за да е необходим коментар.
По-нататък, изопачено е и твърдението, което не споменахте в актуалния си въпрос, но сте го отразили в писмения му вариант, че всички обменни бюра в дружеството са дадени на Бизнесбанка. През 1995 г. обменните бюра се обслужват и от самото дружество, а също така и от Балканбанк, а също така и от едноличен търговец "Даймекс", а финансовият резултат е в размер на 12 млн. и 15 хил. лв. срещу 7 млн. 261 хил. лв. през 1994 г.
Друг въпрос. Действително през 1991 г. авансово са дадени 100 хил. щатски долара по договор с гръцка фирма за строителство на басейн. Това строителство при следващите ръководители на дружеството не е станало, а и парите не са потърсени. Но именно при сегашното ръководство, а именно на 22 февруари 1996 г. е заведена искова молба до Арбитражния съд при БТПП за възстановяване на горепосочената сума.
Не е истина твърдението, че гръцката фирма експлоатирала вече три години заведението "Гръцка таверна", без да плаща нищо. Плащанията във фирмата нарастват ежегодно до 235 хил. лв. през 1995 г., което, разбира се, продължава да е крайно недостатъчно, особено имайки предвид неизпълнения договорен ангажимент за строителството, но все пак е една нормална търговска практика.
Що се отнася до учреденото в края на 1991 г. дружество с ограничена отговорност "Златна Рус", то действително не е дало приходи през следващите години. Затова "Златни пясъци" ЕАД е известил на 5 февруари 1996 г. останалите съдружници за едностранното си излизане от дружеството заедно с дяловото си участие във вид на материален апорт, също една нормална търговска практика.
Твърдението ви, господин Йорданов, съдържащо се също в писмения вариант на въпроса ви, че 30 хотела предстои да се отдадат на нулев наем (цитирам) "все на добри другари", също не отговаря на истината. Става въпрос за подписването на договори за управлението на хотелите с работещи в момента управители, без всякакви изключения, което е стандартна практика на мениджърските контракти в туризма. Договорите включват спазване на международно приети стандарти в хотелиерството. Приходите от хотелите се договорят на обща стойност 190 млн. 781 хил. лв. вместо реализираните през 1995 г. 127 млн. 401 хил. лв. И това е една достатъчно висока задача, която мениджърите поемат върху себе си в момент, когато се преразглеждат техните мениджърски контракти. Трябва да подчертая, че за прилагането на мениджърските контракти през тази година е постигнат консенсус с управителите на хотелите със синдикатите. Направени са предварително съответните финансови, данъчни и други ревизии от компетентните институции. Нищо не е стрито покрито, можете сам да се уверите в родната Варна.
Могат да се приведат и още други факти, но вече е ясно според мене колко наивно и необосновано е заключението - вашето или на вестника, на който се доверявате, че по този начин правителството се стремяло да разруши комплекса, да го продаде на руснаци, гърци, чеченци и други без пари. Това са измишльотини. Такова нещо няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Александров да изрази отношението си към отговора.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Господин председател, господин министър-председател! Отговорът ви скри истината. Вие просто не казахте истината от трибуната на българския парламент. Истината е следната. Един човек е взел 100 хил. долара. Питам: на кой друг български гражданин могат да му дадат така 100 хил. долара? Пет години си ги е управлявал тези 100 хил. долара и не е построил басейн. Сега вие ми казвате като в едновремешните задачи по математика, че тази година щял да се построи басейнът. Сендов може да ви каже, ако се пълни с две тръби, кога ще се напълни.
Защо не направите, господин министър-председателю, така: раздайте и на други български граждани, не на чужди, защото вие раздавате явно само на чужденци, раздайте на българи по 100 хил. щатски долара и си ги потърсете след пет години. Ако ги дадете на мен, след пет години ще ви построя басейн пред Министерския съвет. Дано дотогава сте министър-председател - ето едно хубаво пожелание.
Тъй че в случая има облагодетелстване на чужда фирма за сметка на българската държава и на българския гражданин. Това беше основното.
Второ, има човек, който веднъж е закопал комплекса и е облагодетелствал чуждата фирма и вие отново го назначавате на работа, изгонвайки точно тези, които междувременно са се опитали да оправят бакиите в комплекса. Те са пак ваши кадри, ваши хора, но горе-долу вероятно са работили по-честно.
Ето, това аз като народен представител не го разбирам - защо тези, които са работили по-честно и по-добре, се изгонват от работа, а се назначава този, който е човекът на далаверата? Ето, това не ми е ясно и затова ви попитах. Вие не ми отговорихте. Желая ви успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към актуалния въпрос на Григор Малев относно българските исторически архитектурни и национални паметници в Истанбул и Одрин. Има думата Григор Малев да развие актуалния си въпрос в три минути.

ГРИГОР МАЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър-председател!
Не е тайна, че състоянието на българските национални и исторически паметници в Турция са в окаяно положение. Още от преди две години са направени постъпки както пред Министерството на външните работи, така и пред Народното събрание на Република България от нашите сънародници, живеещи на територията на Република Турция, в резултат на което е имало посещение от Народното събрание - парламентарна делегация, която е посетила Турция през 1994 г. В тази делегация е била и госпожа Нора Ананиева.
Било е обещано от българска страна, че ще бъдат отпуснати 350 хиляди долара за възстановяването на те¬зи национални и исторически паметници.
Оттогава изминаха две години. В момента управлява правителството на БСП. И госпожа Нора Ананиева е заместник-председател на 37-ото Народно събрание. И не може да има никакво оправдание, че досега не е направено нищо.
Също така не са направени никакви постъпки от Министерството на външните работи до турската страна за връщането на българската болница за стопанисване от българската общност в Истанбул.
Какво ще направите, господин министър-председател, за да престане да ни е срам от това, че сме българи, когато се срещаме със свои сънародници в чужда страна, които повече милеят за българщината, отколкото нашето правителство?
Какъв срок от време е необходим, за да може Министерство на външните работи да преведе обещаната сума от 350 хиляди долара до българската общност в Истанбул. Също заедно с тези честни и предани българи да се пребори пред турската страна да издейства разрешително за започване на възстановителните работи на българските исторически и национални паметници? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър-председателя Жан Виденов да отговори на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Малев! Цитирайте точно, моля ви, ваши колеги, депутати. Госпожа Нора Ананиева правилно, според мен, настоява да се знае истината, че тези пари са обещавани от съвършено други президенти и съвършено други правителства. В 1992 г. - от президента Желев и от правителството на СДС.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е истината.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: И е крайно неправилно да се хвърлят обвинения така, сякаш заместник-председателите на Народното събрание в момента тези пари ги носят в джо¬ба и ги раздават. Доколкото разбирам, с тази цел в бюджета са били включени 10 милиона лева.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНА¬НИ¬ЕВА: По наше предложение. По мое предложение.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: И това също не е малка сума.
Освен това съвършено неправилно е да свеждате големия въпрос за екзархийските имоти до 350 хиляди долара. Сума, която може и да изглежда голяма, но определено не е решаващата за този проблем. Но за да се разбере това, този проблем трябва да се познава. Той е доста сложен.
На територията на Република Турция се намират ценни културно-исторически паметници, свързани с историята и борбите на българския народ за национално признаване и освобождение. Основната част от тези паметници са известни под името екзархийски имоти. Те са създадени по времето на Втория Български екзарх Йосиф I и за обслужване на културните, просветните и религиозните нужди на българското население в Османската империя.
Българската екзархия е учредена в Цариград на 28 февруари 1870 г. със султански ферман, като официална институция с религиозни, духовни и обществени функции спрямо българското население. Съгласно разпоредбите на фермана нейният диоцез е обхващал българските православни църковни общини в османските владения.
Екзархията развивала своята дейност на основата на предоставените й права с Учредителния ферман и съгласно документите на Антим I и Йосиф I, Екзархийски устав от 1880 г., както и разпоредбите на Хатихумаюна от 1856 г.
След Освобождението през 1878 г. Екзархията остава единна и запазва своя статут. На тази основа тя е придобила за църковните и духовни нужди на българското население и за нуждите на Българската православна църква като цяло главно през периода 1890-1910 г. общо 48 имота в Истанбул, в Лозенград и в Одрин. Върху тях са построени църкви, училища, една болница и други.
Тези имоти са придобити със средствата на българското население и Екзархията, дарения на родолюбиви българи и предимно с дотации от бюджета на възстановената българска държава.
Въпросът за българските културно-исторически паметници екзархийските имоти е стоял като проблем в двустранните отношения на България с Турция от 1935 г. насам. Но въпреки неговото последователно и настойчиво поставяне от българска страна конкретни положителни резултати няма. В някои сфери се наблюдава и отстъпление.
През 1980-1982 г. турската страна приема да се водят преговори по въпроса, които обаче по-късно са прекъснати по нейно искане, без да бъде постигнат някакъв напредък. Все пак съгласието на Република Турция тогава да води преговори с българската държава се счита за важно обстоятелство за фактическото потвърждаване на българския характер на тези имоти.
Подписаните междуправителствени документи, като Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност от 6 май 1992 г., както и протоколите между външните министри от 1992,1994 и 1995 г. включват текстове, ангажиращи двете страни да водят преговори по всички съществуващи между тях проблеми. А това дава правно основание на България да настоява и за решаване на проблема с имотите, конкретно за възстановяване предишния статут на болницата и училището.
Това се пра¬ви непрекъснато. Но, повтарям, резултатите не ни удовлетворяват. Трябва повече добра воля и от турска страна.
Културно-историческото наследство на българския народ в Република Турция, разбира се, е достатъчно важен въпрос. И казаното дотук не отменя задължението на Министерския съвет да се грижи за поддържането на съществуващите екзархийски сгради. И доколкото това е изцяло в неговите компетенции, а не е въпрос на преговори със съседна Турция.
Затова през 1991-1992 г. бе извършен външен ремонт на църквата "Свети Стефан" в Истанбул. През 1995 г. бе ремонтиран покрива на църквата "Свети Георги" в Одрин. Формирана е специализирана междуведомствена комисия. В Министерството на културата има комплексни анализи на състоянието на всички обекти от нашето наследство, конкретно и програми за вида, обема, съдържанието и финансирането на специализираните дейности по опазването им. И проблемът не опира главно до средствата, повтарям това.
Финансовото обезпечаване на програмите от страна на българското правителство е свързано с разрешаването на следните предварителни проблеми.
Първо. Уреждането на юридическия статут на тези обекти като паметници на културата. Отчитайки тяхната значимост за нашата история и култура в Република България, те са включени без изключение в списъка на паметниците на културата, съгласно чл. 23 от Закона за паметниците на културата и за му¬зе¬ите.
За съжаление в Република Турция за паметник на културата е обявена само българската църква "Свети Стефан". А посочените от вас сгради на Екзархийския дом, българското училище, междувременно съборено, българската болница в Истанбул, църквата "Свети Георги" в Одрин не са регламентирани от турското законодателство като паметници на културата и не са, за жалост, обект на опазване.
Второ. Важно е постигането на взаимно разбирателство по въпроса за собствеността върху цитираните имоти. Този въпрос също още не е решен.
Декларирана е готовност от страна на нашето правителство за разрешаване на този проблем, включително чрез заплащания, доколкото имам информация, но прогрес засега няма.
И трето. Важно е постигането на принципни договорености между Република България и Република Турция за опазване на културно-историческото наследство.
Във връзка с това правителството на Република България предприе конкретни действия и през миналата година. На двус¬т¬ран¬на¬та експертна среща, проведена в Анкара през февруари 1996 г., подготвяна много внимателно няколко месеца наред, е договорено осъществяване на регламентирани контакти между специализираните в областта на опазването на паметниците на културата държавни институции.
Това е мнението на експерти, господин Малев. Не е въпрос на политика. Нецелесъобразно е изпълнението на Решение N 469 на Министерския съвет от 20 ноември 1992 г. за използване на средства в размер на 300 хиляди щатски долара за ремонт и поддръжка на българските културно-исторически паметници в Турция преди да бъде изяснен юридическият им статут. На това учи досегашният опит. Това е категоричното мнение на експертите.



Разбира се, определените средства в точка 2 на Решение N 469 на Министерския съвет от 1992 година, а именно: за издръжка на персонала на Екзархията в Истанбул и Одрин в размер на 27 хиляди щатски долара от бюджета на страната, се отчисляват от набраните средства в Генералното консулство в Истанбул под партида "Приходи от транзитни визи" и се превеждат сравнително редовно.
Цялостната отчетност и контрол за изразходваните средства се води от Дирекцията по вероизповеданията в Министерския съвет, а разпределението се прави по решение на Църковното настоятелство на Българската православна църкована община в Истанбул.
В отговор на въпроса ви трябва да посоча освен това, че опитът от предишните години показва, че директното привеждане на суми от България за Църковното настоятелство в Истанбул не е най-добрият начин за решаване на горепосочените въпроси. Българската общност би следвало да намери най-прагматичния начин за извършване на ремонтно-възстановителните работи със свое участие чрез местни майстори, разходите за която ще бъдат посрещнати, разбира се, от българска страна под контрола на Генералното консулство в Истанбул.
При днешните политически реалности този чувствителен за нас проблем в отношенията ни с Турция би могъл да бъде разрешен на базата на добрата политическа воля на двете страни. Правителството и за в бъдеще ще работи с възможната настойчивост по този въпрос, като се надяваме на добра политическа воля и от турска страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Григор Малев да изкаже отношението си към отговора.
ГРИГОР МАЛЕВ (СДС): Първо, господин министър-председателю, искам да кажа, че през 1992 година - да, по време на правителството на Съюза на демократичните сили, е дадено обещание, но разговорите са водени в късната есен на 1992 година. Така че правителството на Съюза на демократичните сили не е могло да обслужи ангажимента, който е поел към българската общност в Истанбул.
Освен това искам да ви кажа, че в 1994 година отива парламентарна делегация в Истанбул...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В 1995 година!
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: 1995 година беше делегацията.
ГРИГОР МАЛЕВ: Хиляда деветстотин деветдесет и четвърта!
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Грешите!
ГРИГОР МАЛЕВ: Добре.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз съм била 1995 година.
ГРИГОР МАЛЕВ: Добре, да приемем, че е така, въпреки че не съм много съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма какво да сте съгласен, това е факт! Аз съм ги командировал и знам.
ГРИГОР МАЛЕВ: Хиляда деветстотин деветдесет и четвърта година Вие идвахте, госпожо Нора Ананиева...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нищо подобно!
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нищо подобно!
ГРИГОР МАЛЕВ: Тогава министър беше господин Йордан Соколов. На 24 май.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нищо подобно, 1995 година, грешите!
ГРИГОР МАЛЕВ: Добре. Тогава се поема ангажимент.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не.
ГРИГОР МАЛЕВ: Поема се ангажимент, и то ангажимент на стойност 350 хиляди долара, обещават се.
Искам да ви кажа, уважаеми дами и господа народни представители, че българската общност в Истанбул се състои от много уважавани хора, които са завършили Оксфорд, Харвард. Това са лекари, инженери, архитекти, търговци, които са натрупали значително материално състояние, но са запазили българското си национално самосъзнание и християнските си добродетели. Тези хора не разчитат на 350 хиляди долара, разберете! Те ще дадат също толкова, но въпросът е, че е обещала българската страна, още повече, че тези исторически национални паметници не могат да бъдат възстановени само с тази сума от 350 хиляди долара.
Църквата "Свети Стефан" отвън е ремонтирана, но отвътре ръждата корозира и изяжда всичко. Тя е уникална църква. Такава църква има само на едно място - в Австрия. Другаде в Европа няма.
Едното крило, източното крило на църквата "Свети Георги" в Одрин е паднало, пропаднало е. Де факто църквата я няма. Също трябва да бъде възстановена тази църква.
Освен това Българската екзархия в Истанбул тече отвсякъде, мухъл, гнилоч. И тези хора ходят всяка неделя като добри християни и обслужват там литургии и пеят, и се събират като българи, като добри християни. Ние не можем да попречим на тези хора да правят това нещо.
Освен това искам да ви кажа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече!
ГРИГОР МАЛЕВ: Господин председателю, това е нещо много важно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всички въпроси са важни. Има процедура.
ГРИГОР МАЛЕВ: Това е нещо, което наистина, господин министър-председателю, трябва да приемете на сърце и да свършите това. Това България трябва да направи за тези хора, защото те са оцелели там, сред този турски геноцид. Разберете, това са българи, които искат да запазят всичко свещено българско, останало на тази земя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за процедура госпожа Мариела Митева.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Кой Ви заблуди, господин Малев? Кой Ви заблуди, за да бъдете тук пръв лъжец? Кой Ви заблуди - господин Ковачев ли?
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. През 1994 година този парламент не беше още конституиран, знаете, че изборите бяха на 18 декември, така че няма как делегация на този парламент да е обещала сумите, за които говори колегата.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, дребни мошеници.
МАРИЕЛА МИТЕВА: Но аз взех думата, за да направя предложение да се удължи работното време до изчерпване на дневния ред днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате!
От общо гласували 134 народни представители, за - 114, против - 19, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Давам думата на Васил Николаев Михайлов да зададе актуалния си въпрос относно участието на длъжностни лица и така нататък. Три минути, господин Михайлов!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю Благовест Христов Сендов.
Бих желал да кажа на уважаемите колеги народни представители и на господин министър-председателя, чрез него да отправя една благодарност към министъра на отбраната господин Павлов, който отиде все пак в Тирана и участва в регионалната среща. Когато се вслушвате в думите на опозицията, макар и изразени остро, винаги ще имате някакъв успех. Някакъв! Това е много важно, тъй като това, което се случи в Тирана, и предложението от името на министъра на отбраната, което се и възприе, за среща в София, е определено нещо позитивно за България.
Учудвам се обаче от факта, че Вие, господин министър-председателю, днес, без някой да Ви кани за изслушване, не дойдохте в Народното събрание в деня за парламентарен контрол, за да обясните позицията на българското правителство по изказванията на президента на Руската федерация господин Елцин, изказването на Грачов - министъра на отбраната, както и на министъра на външните работи Примаков. Вашата реакция, уважаеми господин председателю, е забавена, неадекватна и не прави чест на български министър-председател. Това, което обаче бих желал да Ви приканя и да чуя от Вас, все още можете да го направите.
А сега въпросът. И въпросът ми е: моля, избройте поименно кои от заместник-министрите, председателите на комитети и други висши държавни чиновници, назначни лично от Вас, участват в управителни и контролни тела на банки, фондови борси и търговски дружества; какви са техните възнаграждения като държавни чиновници и какви допълнителни възнаграждения получават за споменатите участия? Бих желал да дадете много подробен и точен отговор, като предварително Ви заявявам, че съм се запознал старателно с нормативната уредба.
Използвам остатъка от времето, за да Ви кажа, уважаеми господин министър-председателю, че това, което се случва сега с България, възстановяването на някакъв нов Съветски съюз-2 е сериозна заплаха за нейната сигурност. Има един единствен ясен сигнал. Обертоновете, полутоновете вече отминаха. Единственият верен и истински сигнал, който може да даде вашето правителство, за да отбие всякакви провокации и да бъде сигурно, че имаме европейска и евроатлантическа ориентация, това е да каже "да" на пълноправното членство на България в НАТО. Всичко останало, всякакви опити да се опитате да се измъкнете, без да дадете този отговор, е и ще се интерпретира с пълно право като национално предателство. Слава Богу, че има една единствена институция - президентската, която ви спира да направите това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми господин председателю, решително възразявам срещу долната пропаганда, която се прави тук, от тая трибуна. Представям си какво ще стане, когато започне кандидатпрезидентската кампания, и настоявам решително пред Народното събрание да вземе мерки, за да не се превръща парламентарният контрол в своето отрицание.
В частност господин Михайлов е задал своя въпрос преди не повече от 7 дни. Имам още десетина - петнадесет въпроса, зададени от опозицията. В нито един от тях въпросите, които той допреди малко спомена, не са включени. Ами да сте ги включили, господин Михайлов, като ги смятате толкова важни за страната и за международните отношения.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Имам предложение за изслушване, но хич ви няма.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Ами то, Вашето предложение, не може да ме задължава, господин Михайлов, както и не можете да ми определяте как да Ви отговарям - правилно или неправилно, подробно или бегло, съобразно законовата уредба или без нея. Аз точно законовата уредба ще ви цитирам и на всички присъстващи депутати. Съгласно Конституцията и приетия в окончателен вид съвсем неотдавна правилник на Народното събрание всеки министър е длъжен да отговаря само на въпроси, които са от сферата на неговата дейност. Затова и няма да отговоря на тази част от въпроса Ви...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Защото не можете.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Няма да отговоря, която се отнася до правомощията на други министри или на търговските дружества. Съгласно Постановление N 7 от началото на 1994 година търговските дружества имат правото да включват в ръководствата си всеки държавен служител освен министрите, стига да спазват законите, включително Закона за защита на конкуренцията.
Как търговските дружества използват това свое право, кого включват и колко му плащат - си е тяхна работа. Вие можете да си направите справка в търговските регистри, които са напълно открити, срещу такса от 100 лева, която е напълно поносима за Вашата депутатска заплата. А аз не съм Ви справочно бюро.

Ще ви отговоря за двете ръководства, които Министерският съвет пряко формира. Това са ръководствата на "Булгаргаз" и на "Нефтохим". От държавните служители, които аз лично назначавам в Министерския съвет, в надзора на "Нефтохим" са включени господата Гривеков, Вълканов и Жиглов, също така заместник-министър Пламен Димитров от Министерството на промишлеността. В Надзорния съвет на "Булгаргаз" - господата Николов, Румен Овчаров и Гаврийски, заместник-министър на финансите. Не знам да са получавали възнаграждения. Назначени са неотдавна. Там има удръжки за гаранционни вноски. Но никой не може да оспори, че става дума за напълно законно участие в ръководствата на търговски дружества. Ако това не ви харесва, проявете инициатива, подкрепете управляващите да приемете Закона за държавния служител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Васил Михайлов да изрази отношението си към отговора.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Така е, уважаеми господин председателю, колониалната администрация крие в светая светих своите възнаграждения. Вие не ми дадохте отговор колко получават като заместник-министри и като членуващи в тези бордове. И недейте да обяснявате винаги едно и също, че те имали някакви гаранционни вноски. Съжалявам много, господин министър-председателю, но Вие сега излъгахте! Или това е същото, когато не казахте докрай истината. А истината е съвсем различна: това, че Вие сте дал възможност на заместник-министрите да участват с постановление на Министерския съвет, си е Ваш проблем. Трябва да са Ви верни хората, естествено. И това е начин да им заплащате с държавни пари не само където те заемат своето място в йерархията, но и чрез търговските дружества.
Искахте да кажете, че имате сведения само за тези две дружества, а нямате ли сведения за други такива участия? Нито един ли друг заместник-министър не участва, уважаеми господин министър-председател? Аз твърдя, че Вие не казвате истината.
Това, че Вие се смущавате от проблема, който повдигнах за едно изслушване, направено по съответния ред в началото на тази седмица и вашето мнозинство, естествено, отхвърли тази възможност, ме принуди да Ви подканя Вие да вземете отношение, да кажете "да" на евроатлантическата интеграция на България и пълноправно членство в НАТО и "не" на възстановяването на новия Съветски съюз. (Шум и реплики от мнозинството) Вие обаче това не направихте. И това е така, защото буквално има геноцид върху българския народ. Хората бедстват и мизерстват. И, разбира се, ще бъде цинично да чуят от тази трибуна, уважаеми господин министър-председателю, Вашият приятелски кръг, или все едно как се наричат Вашите служители, колко пари получават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Изтече времето. Давам думата на госпожа Нора Ананиева. Тя има право на лично обяснение в края на парламентарния контрол, тъй като беше споменато нейното име.
НОРА АНАНИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! Отговорът беше даден достатъчно обстойно. Проблемът е достатъчно сложен, за да може и безотговорно от национална гледна точка да се третира от тази зала. За съжаление бяхме свидетели на такъв начин на третиране.
През м. май 1995 г. в условията на парламентарно мнозинство и периода, в който съм заместник-председател на Народното събрание, водих делегация на събранието за участие в честванията на 75-годишнината от провъзгласяване на Турската република. В делегацията бяха включени господин Йордан Соколов и господин Кемал Еюп от Движението за права и свободи. Бяхме поканени в българските имоти на една разкошна българска вечер с български песни, българска кухня, българска атмосфера. Там стана дума и за възможностите да помогне българската държава. Тогава беше споменато това решение или разпореждане на Министерския съвет от 1992 г. за 350 хил. долара и едно обещание на посетилия може би година и половина преди нас Истанбул президент на Републиката д-р Желев за грандиозна сума в помощ на имотите. Това, което се опитахме тримата депутати да обясним, че това не е реалистично не само поради юридическите съображения, за които говори министър-председателят, а заради финансовите възможности на страната. И поехме ангажимент при обсъждане на бюджета да потърсим възможност да започне ремонтирането на имотите.
Искам да припомня на народните представители, че това беше единственият пункт при гласуването на бюджета, едно проекторешение, подписано от господин Соколов, Кемал Еюп и моя милост, което беше прието без нито един глас против и нито един глас въздържал се за включване в бюджета на Външно министерство на 10 млн. лева за миналата година, за да започне ремонт, а не да се въртят парите, които ще се преведат - а там има различни противоречия в тази общност и всички, които са били, знаят, - а да започне реално ремонтът. Реално ремонтът е започнал. Мен не ме притеснява откритата лъжа от тази трибуна. Това не е за пръв път. Тя стана ясна даже поради датата. Мен ме притеснява, че едно съгласие, един консенсус на събранието, постигнат по национален проблем, се взривява по такъв лекомислен начин.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за процедура се искаше от госпожа Митева. Това беше обяснение в края на парламентарния контрол.
Заповядайте, госпожо Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз взех думата по процедурен въпрос, защото според мен Вие осъществявате недопустимо толериране на народния представител Васил Михайлов. Той си е завоювал правото по всяко време от тази трибуна да говори това, което му скимне, а не това, което е записано в правилника. По правилник той трябваше да изрази единствено дали е доволен или не от отговора на министър-председателя, а не да обяснява геополитическото положение на България и нейната външна политика.
И второ, абсолютно недопустимо е народният представител Васил Михайлов в своя отговор да твърди открити лъжи, според които решенията за участие на държавни служители в бордове на директори са взети от това правителство, след като той беше член на Управителния съвет на "Кинтекс" въпреки изричната забрана на Конституцията поради несъвместимост. Не ми е известно досега дали е върнал сумите, които е получавал като член на управителния съвет. И това решение не е взето от това правителство, а много, много преди него.
Така че аз Ви призовавам поради тези груби нарушения на правилника, направени от народния представител Васил Михайлов, да престанете да го толерирате и най-сетне да му наложите наказание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Лично обяснение на господин Михайлов. (Протести от мнозинството) Нямате основание. Господин Михайлов, когото толерирам, има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председателят не толерира изказванията на господин Михайлов, а просто спазва правилника.
Що се отнася до така наречените според Вас лъжи, госпожо Митева, трябва да е ясно, че постановлението, за което аз говоря, е от 21 юни 1995 г., където има един-единствен текст: "В чл. 24, ал. 1, т. 7 думите "заместник-министри" се заличават", т. е. заместник-министрите могат да бъдат членове на управителните тела. И това е правителството на господин Жан Виденов, а не е друго.
Не се грижете за моето тримесечно участие в "Кинтекс" много, много отдавна, по време на правителството на Филип Димитров. Докладът, който успях да направя тогава, попи вода по разбираеми причини, защото щеше да стане ясно какви са злоупотребите с това дружество. Разбира се, бе сменена структурата на управление, за да бъдем изметени буквално оттам. Някой се бои да получим информация.
Що се отнася до моето лично обяснение, то се състои в това, че винаги спазвам стриктно правилника. Госпожа Ананиева получи, както сега аз съм в нарушение, но това е вече на гърба на председателя господин Сендов, правото да прави лично обяснение не в края на заседанието. Ползвам се обаче от случая да кажа, че: не смейте да говорите за екзархийските имоти точно вие, вие, които раздухвахте "възродителния процес" и охладихте отношенията с Турция. Не смейте вие да говорите, когато вашето правителство тези 10 милиона, за които вие тук правилно казахте, бяха отпуснати, ако въобще са отпуснати, или не бяха отпуснати до декември месец миналата година.

150-те милиона лева, които аз предложих да залегнат в бюджета, вашето мнозинство на националното предателство ги отхвърли. И вие имате наглостта и смелостта да дойдете от тази трибуна и да говорите за загриженост за екзархийските имоти! Това вече, уважаема госпожо Ананиева, минава всякакви граници. Това е толкова нагло, колкото и поведението на министър-председателя... (Председателят Благовест Сендов изключва микрофона)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ НА НАТО И СТРАНИТЕ-ПАРТНЬОРИ, УЧАСТВАЩИ В "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР", ОТНОСНО СТАТУТА НА ТЕХНИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ И НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ НА НАТО И СТРАНИТЕ-ПАРТНЬОРИ, УЧАСТВАЩИ В "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР", ОТНОСНО СТАТУТА НА ТЕХНИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ, внесен от Министерския съвет на 28 февруари.
Давам думата на Николай Камов да докладва.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 7 март 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроекта и прие следното становище.
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили и Допълнителния протокол към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-партньори, участващи в "Партньорство за мир" относно статута на техните въоръжени сили, подписани на 16 октомври 1995 г. в Брюксел със следната декларация по чл. 1 от споразумението.
Република България заявява разбирането си във връзка с чл. 1 от Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-партньори, участващи в "Партньорство за мир" относно статута на техните въоръжени сили, че съгласно законодателството на Република България наказателната юрисдикция по смисъла на чл. 7, т. 1, буква "а" от Споразумението между страните-членки на НАТО за статута на техните въоръжение сили, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г., на територията на Република България може да се осъществява само при условията и по реда на националното законодателство.
Това е становището на комисията. Бих искал да направя едно пояснение, без, разбира се, да имам пълномощията на комисията за такова предложение, тъй като в становището е изразена дискусията по този проект. Но, както виждате, той беше обсъждан на 7 март, доста отдалечено от днешния ден, когато ние поставяме въпроса за ратификация, и предлаганата резерва в становището на комисията беше съобразена с тази експертна оценка, която беше направена от специалистите. Същевременно в периода след това и при дискусията в Комисията по национална сигурност, допълнителни юридически консултации, включително и практиката на ратифициране от други държави, позволява да бъде ратифициран този закон без тази резерва. Аз не мога да променя становището на комисията, но тъй като друга комисия в парламента вече е възприела този подход, мисля, че ще бъде правилно и едва ли това ще срещне възражения от моите колеги резервата да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Тошо Мухтанов да докладдва становището на Комисията по национална сигурност.
ДОКЛАДЧИК ТОШО МУХТАНОВ: Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, Комисията по националната сигурност обсъди проекта за ратификация на 21 март 1996 г. и прие следното становище.
Становище относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили и на допълнителния протокол към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-партньори, участващи в "Партньорство за мир" относно статута на техните въоръжени сили, N 020221, внесен от Министерския съвет на 28 февруари 1996 г.
Комисията по националната сигурност подкрепя мотивите на правителството, че присъединяването на Република България към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-партньори, участващи в инициативата "Партньорство за мир", предоставя на българските военнослужещи и на военнослужещите от други страни правен статут, реципрочен на статута на военнослужещите от страните-членки на Северноатлантическия съюз, договорен в споразумение между тях още през 1951 г.
Споразумението не само регулира правното положение на военнослужещите по време на провеждане на учебни, хуманитарни и омиротворителни мероприятия на територията на дадена държава, но и създава единни стандарти и процедури за решаване на въпроси, предизвикани от неправомерно поведение на военнослужещи.
Ратифицирането на споразумението и на съпровождащия го Протокол премахва някои проблеми в практическото сътрудничество с НАТО и със страните-участнички в инициативата "Партньорство за мир". То отстранява трудности както за реализиране на наши предложения към ИФОР, така и за евентуално пребиваване на личен състав на АЙФОР на българска територия.
Комисията не се съгласи и не подкрепи предложената от правителството декларация по чл. 1 от споразумението. Тя защити тази своя позиция със следните аргументи.
Първо. В чл. 7, т. 1, подточки "а" и "б" изчерпват всички правни казуси, като не накърняват нито международното право, нито националното военно законодателство, нито военните законодателства на другите страни.
Второ. Република България е подписала споразумението с НАТО без споменатата резерва по чл. 1. Очевидно е, че при официалното й оповестяване другите страни, които са подписали споразумението, ще поискат съответни разяснения. Това според нас ще удължи процедурата по влизането на споразумението в сила.
Трето. По наши данни до 1 февруари тази година споразумението е подписано от 22 страни и нито една не е изразила резерва по него.
Тези аргументи на комисията бяха споделени и подкрепени от присъстващите на заседанието й представители на Министерството на отбраната и на Министерството на външните работи.
В заключение, Комисията по националната сигурност предлага на Народното събрание да приеме Закона за ратифициране на Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили и на допълнителния протокол към споразумението между страните-членки на НАТО и страните-партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили, като от член единствен отпадне изразът "със следната деклерация по чл. 1 от споразумението".
Становището на комисията беше прието на 21 март 1996 г. с консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата министър Павлов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Разширяващото се военно сътрудничество на Република България в рамките на инициативата "Партньорство за мир", нарасналият брой съвместни учения, свързани с пребиваването на наши сили на чужди територии, както и пребиваването на наша територия на войскови контингенти на страните, участнички в инициативата, и изпращането в тази връзка на представители налага прилагането на общи стандарти, регламентиращи правните аспекти на тази дейност.
Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-партньори по ПЗМ относно статута на техните въоръжени сили представлява рамкова конвенция, предвиждаща установяването на общи стандарти и механизми, регулиращи правното положение на територията на дадена държава, както и установяването на унифицирани процедури за решаването на въпроси, възникнали от евентуално негативни последици от дейността на военнослужещите. Установените така механизми, стандарти и процедура представляват един разумен баланс, създаващ необходимите условия за нормалното протичане на договорените мероприятия, а също така гарантиращи по един сполучлив начин интересите на изпращащата и на приемащата страна.
Споразумението по своята идея и дух не противоречи на Конституцията на Република България и на конституционното право и задължение на Народното събрание да взема решение по всяко искане за преминаване или пребиваване на чужди въоръжени сили, както и изпращането на наши сили зад граница. То третира единствено въпроса за статута на въоръжените сили, които се намират вече на територията на приемащата държава за провеждане на предварително договорени, утвърдени съвместни мероприятия.
Споразумението и допълнителният протокол към него предвиждат реципрочност при предоставяне статут на българските военнослужещи и за военнослужещите на другите страни, участващи в споразумението, идентичен с този, предоставен съгласно споразумението между страните-членки на НАТО.
Споразумението е подписано от българския посланик в Брюксел госпожа Коен на 16 октомври 1995 г. в съответствие с Решение N 389 на Министерския съвет от 20 септември 1995 г. при условията на последваща ратификация. Сключеното споразумение отговаря на интересите на българското участие в "Партньорство за мир" и има важно значение за осъществяване на някои български предложения. Ратифицирането на споразумението и допълнителния протокол ще премахне възникващите сега проблеми от юридически характер при участието на България в планираните мероприятия по инициативата "Партньорство за мир" на двустранна и многостранна основа и ще съдействува за развиване на практическото сътрудничество с другите партньори по линията "Партньорство за мир". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Агов.

АСЕН АГОВ (СДС): Господин председателю, аз мисля, че тази процедура, предложена от господин Мухтанов в доклада на Комисията по национална сигурност, е най-добрата. И тъй като чух, че господин Камов също смята, че становището на Комисията по външна политика и европейска интеграция може да бъде променено в духа на предложението на господин Мухтанов от името на Комисията по национална сигурност, аз мисля, че можем да пристъпим към ратифицирането на този документ и да покажем, че особено след доклада на министъра на отбраната - господин Павлов, можем да покажем, че действаме добре в националните интереси на България в този парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Ананиев.
ГЕОРГИ АНАНИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, аз просто искам да ви предложа текста, който би трябвало да гласуваме на базата на становищата на двете комисии, които току-що бяха изложени и от становището, което господин министърът на отбраната изложи пред нас.
Предлагам законът да гласи така:
"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между страните - членки на НАТО и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили и на Допълнителния протокол към Споразумението между страните - членки на НАТО и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили"
Това е заглавието.
"Член единствен. Ратифицира Споразумението между страните - членки на НАТО и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили и Допълнителния протокол към Споразумението между страните - членки на НАТО и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили, подписани на 16 октомври 1995 г. в Брюксел."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Ананиев. Няма други изказвания.
Моля да гласувате.
От общо гласували 158 народни представители, за - 158, против - няма, въздържали се - няма. (Ръкопляскания)
Господин Николай Камов прави предложение да се разгледа и на второ четене.
Моля да гласувате да разгледаме законопроекта и на второ четене.
От общо гласували 159 народни представители, за - 159, против - няма, въздържали се - няма. (Ръкопляскания)
Моля, господин Камов, да докладвате законопроекта на второто четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ:
"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между страните - членки на НАТО и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир" относно статута на техните въоръжени сили и на Допълнителния протокол към Споразумението между страните - членки на НАТО и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили
Член единствен. Ратифицира Споразумението между страните - членки на НАТО и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили и Допълнителния протокол към Споразумението между страните - членки на НАТО и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили, подписани на 16 октомври 1995 г. в Брюксел."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 167 народни представители, за - 167, против - няма, въздържали се - няма. (Ръкопляскания)
Законопроектът е приет и на второ четене.
Преминаваме към точка трета от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА ПЕХОТЕН ВЗВОД ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО "ЩИТ НА МИРА 96" В УКРАЙНА.
Давам думата на Стойко Пенчев да докладва становището на Комисията по национална сигурност.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Подводничар ще чете за пехотните сили. Това не е много удачно.
ДОКЛАДЧИК СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Господин Михайлов, не говорим за N-ската болница.
Господин председател, колеги!
"Становище на Комисията по националната сигурност относно проект за решение за разрешаване изпращането на пехотен взвод от Българската армия за участие в учението "Щит на мира 96" в Украйна, N 02.03-2, внесен от Министерския съвет на 21 февруари 1996 г.
Комисията по националната сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 28 февруари 1996 г.
Тя подкрепи предложението на правителството, разбирайки, че участието ни в учението "Щит на мира 96" ще затвърди позициите на Република България като активен участник в инициативата "Партньорство за мир"; ще бъде акт на готовност за провеждане на засилен диалог с НАТО по разширяването на Съюза; ще разшири възможностите на Българската армия да участва в хуманитарни и умиротворителни операции.
Становището на комисията беше прието на 28 февруари 1996 г. с 10 гласа "за", 0 гласа "против" и 5 гласа "въздържали се".
Председател на Комисията по национална сигурност господин Николай Добрев."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на господин Николай Камов да прочете становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Становището на комисията, прието на заседание от 28 февруари тази година е следното:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, точка 11 от Конституцията на Република България да разреши изпращането на 32 военнослужещи (пехотен взвод от 30 души войници и сержанти и 2 офицери от Българската армия) с личното си оръжие за участие в учението "Щит на мира 96" от 1 до 11 юни 1996 г. в Украйна."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки? - Няма.
Има думата министър Павлов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми депутати! Учението "Щит на мира 96" в рамките на инициативата "Партньорство за мир" се организира от това, което пишеше, господин Михайлов, от Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна и е планирано за периода от 1 до 11 юни тази година на територията на Лвовския полигон.



Темата на учението е: "Организация и провеждане на операции по поддържане на мира в конфликтни зони от многонационален войскови и миротворчески контингент".
Предвижда се до началото на учението в Лвов да се проведат две планиращи конференции. Както вече стана ясно, Република България е поканена да участвува в учението с един пехотен взвод от 30 души с личното си стрелково оръжие и 2 офицери за връзка и посредник. Украинската страна поема всички разходи, свързани с пребиваването и изхранването на участниците в учението и в конференцията.
Считам, че участието на взвод от Българската армия в учението, което е идентично на учението в Полша и на учението, в което бяхме участници в Белгия, ще даде възможност за постигане на съвместимост на подразделението от Българската армия с чуждестранни сили за евентуални бъдещи действия в хуманитарни и миротворчески операции. Действията в рамките на обединените организационни структури ще доведат до изработване на общи процедури и до достигане на взаимодействие и способност за поддържане на устойчиво управление.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Когато се ратифицира международен договор, закон или пък споразумение, трябва много внимателно да се подхожда от българския парламент. Пред нас е проектът за решение, с което по чл. 84, т. 11 ние трябва да дадем разрешение нашият взвод да отиде в Украйна на това учение.
Малко предистория не е излишно да кажа. В комисията от името на Министерския съвет беше предложено това разглеждане. Комисията по националната сигурност обаче нямаше информация, първо, дали това учение е по програмата "Партньорство за мир". Ако това е така, по чия програма? Индивидуалната програма на Украйна ли, по наша програма ли, по съвместна програма с Украйна и България ли или става дума за по-широк кръг участнички в такова едно учение?
Логичният въпрос, който може и трябва да се зададе, е кои са страните-участнички в това учение, кои са поканените страни за участие и кои са отказали. Бе взето решение в комисията, според мен в грубо нарушение на правилника, тъй като ние трябваше първо да изслушаме тази информация и едва тогава да дадем своето съгласие или да кажем своето несъгласие, бе гласувано по принцип. Текстът, който е даден тук, не отразява решението на Комисията по националната сигурност коректно.
На вчерашното заседание на Комисията по националната сигурност аз поставих отново въпроса представителят на Министерството на отбраната да даде разяснения по този кръг проблеми, още повече става дума за сухопътно учение на украинска територия, т.е. вън от границите на България. И ние тук безспорно сме в режима на чл. 84, т. 11 на българската Конституция.
В общия ред на мисли за, според мен, известно дисбалансиране на българската политика по отношение на балканските държави, а и по-далеч от тях - имам предвид усещането, че в България има повече тежнения към изграждането на някакви православни оси, дъги, православни тръби и т.н., като се има предвид последната среща във Варна и преди това в Янина и общо взето всички тези срещи завършват с резултати, неполезни за България, ми се щеше да изясним докрай участието в това учение. И ако ми се даде ясен отговор за поканените страни, по каква точно програма за "Партньорство за мир" - защото се говореше и за някакъв дух на "Партньорство за мир", а не за конкретна програма за "Партньорство за мир" и това беше в първоначалните текстове, които дойдоха в Комисията по националната сигурност, тогава едва според мен Народното събрание трябва да каже своето "да" или "не". Още повече "Щит на мира`96" прозвуча малко като едни стари учения на Варшавския договор, господин Пенчев! Да не е така, че "на мира" е за благозвучие, а става дума само за учение "Щит`96". И аз не знам проблемите на N-ската болница дали ви вълнуват, но проблемите на евентуално възстановяващ се Варшавски договор или Ташкентски, или все едно някакъв в бъдещето...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, много Ви моля да не злоупотребявате...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... не могат да бъдат вън от нашето внимание. Защото ако една държавна структура сега се формира от четири държави и тя има уж само икономически и политически измерения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, моля да говорите по същество.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това е по същество, господин председателю! Още повече държавният глава на Република България д-р Желю Желев искам да знам навреме ли е бил уведомен за това учение, дал ли си е съгласието, знае ли въобще за провеждането...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Попитайте си държавния глава.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Още повече, уважаеми господин председателю, длъжен е министърът да ми даде отговор, а не Вие. И както се казва, няма смисъл да подскачаме на местата, на които седим. Защото това са сериозни въпроси. Още повече, ако си спомняте, в програмата за по-миналата седмица фигурираше решението за това учение. След това тихомълком изчезна от програмата и в програмата за тази седмица не фигурираше. Сега се появи чрез използуването на чл. 40, ал. 5 от Вас самия.
Така че Ви моля, уважаеми господин министър, да дадете разяснение на народното представителство и на председателя - господин Сендов, за да можем ние да оформим ясно своята позиция за това да дадем ли разрешение за участие в това сухопътно учение на този взвод или да не дадем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин министърът има думата, ако желае.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Да, действително аз може и да не отговоря на това питане, но се учудвам, че господин Михайлов като яростен привърженик на присъединяването ни към НАТО, застава така срещу инициативата "Партньорство за мир".
Защо тези въпроси не бяха зададени за участието ни в Белгия, на учението, което беше проведeно? Защо тези въпроси не бяха зададени, когато ние участвувахме в учението в Полша? Защо тези въпроси не бяха зададени, когато ние ще участвуваме сега в "Мирен орел" в Албания? Странно ми е, че вие не сте запознати за ученията в духа на "Партньорство за мир"? Това, което беше препоръчано на страните-партньорки от военнополитическото ръководство на НАТО, е страните-участнички в "Партньорство за мир" да провеждат както на двустранна, така и на многостранна основа учения именно в духа на "Партньорство за мир".
Така че трябва да ви кажа, че такива учения в духа на "Партньорство за мир" се провеждат и ще се провеждат, независимо колко въпроси вие задавате или не, защото те именно спомагат за нашата Българска армия, за нашия команден състав да изработи единен оперативно-технически език именно при тези миротворчески операции, които се провеждат.
Освен това сега в Тирана ние се договорихме за учението, което ще бъде проведено през месец юли в Македония, именно в духа на "Партньорство за мир" за ликвидиране последствията от природни и индустриални аварии, произшествия и катастрофи, именно в страните от Балканския регион. Така че няма нищо страшно и няма никакви оси. Аз мисля, че просто въпросът се експлоатира и се политизира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Стойко Пенчев да прочете решението.
Моля, да прочетете решението.
ДОКЛАДЧИК СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, колеги! Предложение за решение:
"На основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България, Народното събрание
Р Е Ш И:
Разрешава изпращането на 32 военнослужещи, пехотен взвод от 30 души с личното си стрелково оръжие и 2 офицери от Българската армия за участие в учението "Щит на мира`96" от 1 до 11 юни 1996 г. в Украйна".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 159 народни представители, за - 136, против - няма, въздържали се - 23.
Решението е гласувано.
Преминаваме към точка четвърта от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЯПОНСКА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ (ПРОЕКТ ЗА ТОПЛОФИКАЦИЯ) МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, КАТО АДМИНИСТРАТОР НА БЕЗВЪЗМЕЗДНИ ФОНДОВЕ, ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ЯПОНИЯ.
Давам думата на господин Спас Станкев - член на Комисията по енергетика, да прочете становището. След това на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК СПАС СТАНКЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Становище на Комисията по енергетика и енергийни ресурси относно Законопроект N 02-02-19 за ратифициране Споразумението за японска безвъзмездна помощ (проект за топлофикация) между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, като администратор на безвъзмездните фондове, предоставени от Япония, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 1996 г.
На свое редовно заседание, проведено на 28 февруари 1996 г. Комисията по енергетика и енергийни ресурси обсъди внесения законопроект. В хода на обсъжданията участваха представители на Комитета по енергетика и топлофикационните дружества на град София и град Перник, като получатели на помощта. Споразумението предвижда чрез средствата по него в размер на 63 милиона и 600 хиляди японски йени да се изготви проект за ремонт, реконструкция и модернизация на топлофикационните системи на град София и град Перник. С този проект ще се постигне адекватното съответствие на изискуемите от международните финансови институции процедури при отпускане на кредити за осъществяване на необходимите ремонтни програми за топлофикационните системи.
По споразумението е извършено предварително съгласуване по съответния ред с Министерство на финансите и Министерството на външните работи.
След направените разисквания комисията взе следното решение: предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме Закон за ратификация на Споразумението за отпускане на японска безвъзмездна помощ (проект за топлофикация) между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, като администратор на безвъзмездните фондове, предоставени от Япония. Становището е прието с 9 гласа "за" и 1 глас "въздържал се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва становището на Комисията по бюджет и финанси. Заповядайте, господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Становище по Законопроект N 02-02-19 от 23 февруари на Комисията по бюджет и финанси за ратифициране на Споразумението за японска безвъзмездна помощ (проект за топлофикация) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, като администратор на безвъзмездни фондове, предоставени о
+т Япония, внесен от Министерския съвет.
На заседание, проведено на 21 март 1996 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за японска безвъзмездна помощ (проект за топлофикация) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, като администратор на безвъзмездните фондове. На заседанието присъствува представител на вносителя, който информира народните представители, че двете топлофикационни дружества в София и в Перник са в експлоатация от над 25 години и вече се нуждаят от спешен ремонт, реконструкция и модернизация. За определяне състоянието на тези две системи Международната банка за възстановяване и развитие е осигурила безвъзмездна помощ от правителството на Япония в размер на 63 милиона и 600 хиляди японски йени. Целта е да се получи конкретен проект за изготвяне на такъв генерален план за рехабилитация. С проекта ще се отговори на изискванията на международните финансови институции за отпускане на кредит, който е необходимо условие за осъществяване модернизация и реконструкция на системите.
След проведените разисквания народните представители подкрепиха единодушно внесения от правителството законопроект. Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за японска безвъзмездна помощ (проект за топлофикация) между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, като администратор на безвъзмездните фондове, предоставени от Япония. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Николай Камов да докладва становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, на свое заседание от 28 февруари 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроекта и прие следното становище: предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон споразумението за японската безвъзмездна помощ (проект за топлофикация) между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие като администратор на безвъзмездните фондове, предоставени от Япония, подписано на 22 декември 1995 г. във Вашингтон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки по законопроекта? Ако няма, моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 159 народни представители, за - 159, против и въздържали се - няма.
Господин Станкев направи предложение законопроектът да бъде приет и на второ четене.
Който е съгласен с неговото предложение, моля да гласува.
От общо гласували 158 народни представители, за - 158, против и въздържали се - няма.
Народното събрание е съгласно да разгледа законопроекта и на второ четене.
Моля, господин Станкев, да докладвате законопроекта и на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС СТАНКЕВ: Уважаеми господин председател, моля да предложите за гласуване на второ четене следния Законопроект за ратифициране на Споразумението за японска безвъзмездна помощ (проект за топлофикация) между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, като администратор на безвъзмездните фондове, предоставени от Япония.
"Член единствен. Ратифицира Споразумението за японска безвъзмездна помощ (проект за топлофикация) между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, като администратор на безвъзмездните фондове, предоставени от Япония, подписано на 22 декември 1995 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 168 народни представители, за - 168, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет и на второ четене.

Преминаваме към точка пе¬та от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЯ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕКСПОРТНО-ИМПОРТНА БАНКА НА ЯПОНИЯ И ДРУГИ ЯПОНСКИ БАНКИ-КРЕДИТОРИ
Давам думата на професор Стефан Стоилов от Комисията по бю¬джет и финанси да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На заседание, проведено на 21 март 1996 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на споразумения между Република България и Експортно-импортната банка на Япония и други японски банки-кредитори, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъства представител на вносителя, който информира, че на 23 януари 1996 г. в съответствие с гласувания протокол, подписан в Париж на 13 април 1994 г., бяха договорени и подписани споразумения за разсрочване на задълженията на Република България към Експортно-импортна банка на Япония - "Ексимбанк" и други частни банки и физически лица по кредити, предоставени на Република България в периода 1980-1988 г. във връзка с проекти за акумулираща помпена електроцентрала "Чаира", за реконструкция на Химическия комплекс в Девня и за Завода за производство на етилен в Бургас.
Реализацията на тези споразумения ще доведе до съществено облекчаване на обслужването на външния официален дълг на България за периода от следващите седем години, който е решаващ за осъществяването на икономическата реформа у нас. Това ще даде възможност за пренасочване на средства за обслужване на външния дълг, попадащ под мораториума от 29 март 1990 г., за целите на стимулиране на икономическия растеж в средносрочен план.
След проведените разисквания народните представители подкрепиха единодушно внесения законопроект.
Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да приеме внесения от Министерския съвет Закон за ратифициране на споразумения между Република България и Експортно-импортна банка на Япония и другите японски банки-кредитори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Становището на Икономическата комисия ще прочете отново професор Стоилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Това са аналогични становища, уважаеми колеги. Текстовете се повтарят, затова позволете ми да прочета предложенията накрая.
Икономическата комисия предлага на същото основание да се ратифицира със закон:
1. Споразумението за разсрочване "Проект "Етилен" - Бургас между Република България и Експортно-импортна банка на Япония и други японски банки, подписано на 23 януари 1996 г.
2. Споразумението за разсрочване Проект за акумулираща помпена електроцентрала "Чаира" между Република България и Експортно-импортна банка на Япония и други японски банки-кредитори, подписано на 23 януари 1996 г.
3. Споразумението за раз¬с¬роч¬ва¬не Проект за реконструкция на Химическия комплекс в Девня между Република България и Експортно-импортна банка на Япония и други японски банки-кредитори, подписано на 23 януари 1996 г.
Тези споразумения са подготвени в рамките на една общоприета практика при разсрочванията на наши задължения към официални кредитори и при уреждане на въпросите във връзка с отпускането на такива кредити от "Ексимбанк" и други японски банки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Николай Камов - председател на Комисията по външната политика и европейската интеграция, да прочете становището на председателстваната от него комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, на свое заседание от 28 февруари тази година Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроекта и прие становище, с което предлага на Народното събрание да ратифицира със закон на съответното основание в Конституцията трите посочени споразумения в становищата и на другите комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 136 народни представители, за - 135, против - няма, въздържал се - 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Желев има думата.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение законопроектът да бъде обсъден и приет и на второ четене. Моля това процедурно предложение да бъде подложено на гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението.
От общо гласували 127 народни представители, за - 127, против и въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Моля, господин Желев, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Закон за ратифициране на споразумения между Република България и Експортно-импортната банка на Япония и другите японски банки-кредитори.
Член единствен. Ратифицира:
1. Споразумение за разсрочване (Проект "Етилен" - Бургас) между Република България и Експортно-импортната банка на Япония и другите японски банки-кредитори, подписано на 23 януари 1996 г.
2. Споразумение за разсрочване (проект за акумулираща помпена електроцентрала "Чаира") между Република България и Експортно-импортната банка на Япония и другите японски банки-кредитори, подписано на 23 януари 1996 г.
3. Споразумение за разсрочване (Проект за реконструкция на Химическия комплекс в Девня) между Република България и Експортно-импортната банка на Япония и другите японски банки-кредитори, подписано на 23 януари 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 128 народни представители, за - 128, против и въздържали се - няма.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към точка шес¬та от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДЕН ИНСТИТУТ ПО ПРАВО НА РАЗВИТИЕТО.
Давам думата на председателя на Комисията по устройството и дейността на държавните органи господин Мулетаров да прочете становището.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На извънредно заседание, проведено на 6 март 1996 г., Комисията по устройството и дейността на държавните органи обсъди законопроекта за ратифициране на Споразумението за създаване на Международен институт по право на развитието, внесен от Министерския съвет.
След проведените разисквания комисията прие следното становище:
Присъединяването на Република България към Международния институт по право на развитието ще съдейства за повишаване квалификацията и професионалната подготовка на млади юристи и икономисти и на наши специалисти в областта на търговско-финансовото право. Това ще създаде предпоставки за засилване обмена на сътрудничество между Република България и другите присъединени страни.
Поради това Комисията по устройството и дейността на държавните органи счита, че Законопроектът за ратифициране на споразумението за създаване на Международен институт по право на развитието, е от интерес за Република България и може да бъде приет от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Николай Камов да прочете становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.


ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, на свое заседание от 28 февруари тази година Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроекта и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точка 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за създаване на Международен институт по право на развитието от 5 февруари 1988 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 123 народни представители, за - 122, против - 1, въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, поради това, че не са постъпили предложения за първо четене, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ви моля да подложите на гласуване да приемем решение законопроектът да бъде приет днес и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 125 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 1.
Предложението се приема.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 122 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - няма.
Законопроектът е приет и на второ четене.
Преминаваме към седма точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА МОЛБИ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ.
Давам думата на господин Спас Мулетаров да докладва становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! На извънредно заседание, проведено на 6 март 1996 г., Комисията по устройството и дейността на държавните органи обсъди законопроект за ратифициране на Европейското споразумение за предаване на молби за правна помощ, внесен от Министерския съвет. След проведената дискусия членовете на комисията се обединиха около следното становище:
Европейското споразумение за предаване на молби за правна помощ дава възможност на лица, ползващи се със статут на социално слаби и имащи право на безплатна правна помощ в своите държави, да се ползват със същия статут и да имат същото право и в останалите договарящи се страни в областта на гражданското, търговското и административното правораздаване. По този начин се цели да се отстранят икономическите затруднения, препятстващи достъпа до гражданското съдопроизводство.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи изрази мнение, че присъединяването ни към Европейското споразумение за предаване на молби за правна помощ е от интерес за българската държава и поради това предлага на Народното събрание да гласува законопроекта така, както е внесен.
Същевременно, господин председател, към законопроекта има изразени две резерви, по които Комисията по външната политика и европейската интеграция е изразила становище. Ние ги подкрепяме и предлагаме законопроектът да бъде приет така, както е внесен от Министерския съвет, с посочените в него резерви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Николай Камов да докладва становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, на свое заседание от 28 февруари 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроекта и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точка 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Европейското споразумение за предаване на молби за правна помощ, подписано на 27 ноември 1995 г. в Страсбург със следната резерва и декларация:
а) резерва по чл. 6: Във връзка с разпоредбата на чл. 13, точка 1 Република България заявява, че изключва изцяло действието на чл. 6, точка 1, буква "б";
б) декларация по чл. 2 във връзка с чл. 8: Република България определя Министерството на правосъдието като централен орган, натоварен да приема и да предава молбите за правна помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Васил Михайлов за процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Може би ви направи впечатление това, което прочете господин Мулетаров от името на комисията, която представлява, че става дума за споразумение, което, видите ли, е в полза на българската държава. Това, че трябва да се съобразяваме с всички позитиви, които можем да почерпим от присъединяването към едно или друго международно споразумение, е безспорно. Но тук е по-важно да защитим правата на гражданите, а не толкова на държавата. Защото държавата може да се окаже в случая пречката те да получат своята помощ, те да се обърнат към институции, които да им я дадат, имам предвид вън от нашата държава.

И тези резерви, за които стана дума, моля да бъдат обосновани защо са направени, с какви аргументи. Защото в противен случай не става ясно защо българското правителство ги е направило. Защо трябва непременно и единствено, например Министерството на правосъдието да е това, което ще приема молбите? Това е важно да се изясни.
И аз разбирам късния час в петъчния ден. Но не може без да се дадат мотивите на правителството за резервите, да се гласува такъв важен документ, да се прави такава важна ратификация.
И аз се обръщам и към господин Камов. Вие, господин Камов, бяхте председателят на Комисията по външната политика и европейската интеграция и Ви моля да изясните резервите. Не просто да ги изчетете тук от трибуната, а мотивите за тези резерви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Желае ли някой да вземе отношение по този въпрос?
Господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Резервите са отразени в самия Законопроект за ратифициране на Европейското споразумение. Те бяха посочени от господин Камов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Мотивите за тях, не самите резерви, а мотивите на правителството. С какво облекчават те българския гражданин и му пречат да потърси правата си.
СПАС МУЛЕТАРОВ: В мотивите на Министерския съвет не са посочени конкретно основанията и съображенията, поради които се приема с тези резерви Европейското споразумение за правна помощ. Поради което те не могат и да бъдат споделени. Само е посочено, че резервите се отнасят до два текста и до декларацията по чл. 2 във връзка с чл. 8. Като втората резерва е свързана с това, че Република България определя Министерството на правосъдието като централен орган. Фактически това не е резерва, а декларация. А резервата е една, тя е по чл. 6 във връзка с разпорежданията на чл. 13, т. 1: "Република България заявява, че изключва изцяло действието на чл. 6, т. 1". Член 6, ал. 1 от договора гласи, че "С изключение на изрично договореното между отделните страни и на случаите по чл. 13 и чл. 14, буква "б".
"Молбата за правна помощ и приложените документи, както и всяка друга информация, ако са съставени на английски и френски език, или са съпроводени от превод на един от тези езици."Това е фактически чл. 6, т. 1.
Това са посочените от Министерския съвет. Фактически една резерва, а другото е декларация, с която се предоставят правомощия на Министерство на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате право за дуплика.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Аз разбирам затруднението, което се породи от недостатъчната информация. И това пролича в изказванията и на господин Мулетаров, а пък още повече и на господин Камов за резервата и декларацията, която са приложени от нашето правителство.
Аз правя процедурно предложение, уважаеми господин председател, тъй като България все още е уязвима страна по отношение на спазването на човешките права. Да не бързаме да ратифицираме това споразумение не заради самото споразумение, а заради тази декларация и резервът, който я съпровожда.
Мисля, че е редно да видим какви са мотивите. Защото може да се окаже, че давайки право само на Министерството на правосъдието да преценява, ще се окаже, че това е контролен орган или някакво тясно място, така че хората да не могат да потърсят своите права. Мисля че не трябва да бързаме.
И процедурното ми предложение, уважаеми господин председател, виждам че и моите колеги не са много наясно с тези текстове, е да се отложи гласуването, докато представител на нашето правителство, на българското правителство не изясни този въпрос.
Моля Ви да поставите на гласуване моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате процедурното предложение на господин Михайлов да се отложи разискването по този законопроект.
Моля да гласувате.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 132 народни представители, за - 13, против - 105, въздържали се - 14.
Не се приема.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 129 народни представители, за - 120, против - 1, въздържали се - 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Мулетаров, имате думата.
(Васил Михайлов иска думата)
Вие говорихте, господин Михайлов. Говорихте по законопроекта.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата за отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Говорихте по законопроекта, господин Михайлов.
Моля да кажете своето процедурно предложение, господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Моето процедурно предложение, уважаеми господин председател и господа народни представители, е на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да предложите народните представители да гласуват Законопроекта за ратифициране на Европейското споразумение за предаване на молби за правна помощ да бъде гласуван на второ четене на днешното заседание на Народното събрание.
(Васил Михайлов иска думата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За контрапроцедура ли искате думата? Против това процедурно предложение?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Да, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Напълно законно искате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаеми господин Мулетаров! Аз ще се възпротивя сега да бъде проведено и второто гласуване. Не случайно са дадени две четения на законопроектите. Според мен това, че не се знае тук от присъстващите какъв е смисълът, какви са мотивите за наличието на декларация и резерва към това споразумение, аз ви моля да използваме поне възможността между първо и второ четене, тоест да не стане сега веднага второ четене. Да приемем, че изясняването на тези два пункта ще стане между първо и второ четене и да се гласува следващата седмица.
Според мен няма нищо много спешно в начина, по който бихме могли да отложим за второ четене гласуването, а да не е в днешния ден.
Аз разбирам, че моите колеги вече вероятно са и уморени. Но това, позволявам си пак да кажа, се отнася до човешките права. Затова на първо четене си позволих да гласувам против, тъй като не разбирам смисъла на съществуването на резерва и на декларацията.
Моля ви да отложим този въпрос. И сега, когато се подложи на гласуване, за следващата седмица или за след ваканцията на парламента да гласуваме на второ четене ратификацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Гласуваме Вашето предложение. Имаше процедурно предложение. Имаше и против.
Моля да гласувате предложението на господин Мулетаров да бъде гласуван на второ четене законопроектът днес.
Господин Михайлов само леко се възпротиви на това.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не, напротив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прекратете гласуването и обявете резултат.
От общо гласували 132 народни представители, за - 120, против - 10, въздържаи се - 2.
Предложението се приема.
Моля, господин Мулетаров да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Закон за ратифициране на Европейското споразумение за предаване на молби за правна помощ.
Член единствен. Ратифицира Европейското споразумение за предаване на молби за правна помощ, подписано на 27 ноември 1995 г. в Страсбург, със следната резерва и декларация:
а/ Резерва по чл. 6.
Във връзка с разпоредбата на чл. 13, т. 1, Република България заявява, че изключва изцяло действието на чл. 6, т. 1, буква "б"."

За да има яснота, господин председателю, ако разрешите, прочитам точно резервата. Тя е следната:
В чл. 13 от Европейското споразумение в т. 1 е казано: "Всяка държава може по време на подписването или при депозиране на своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване да декларира, че изключва изцяло или частично приложението на разпоредбата на чл. 6,т. 1б". Точно тази разпоредба изключва резервата.
А чл. 6, т. 1б гласи следното: "Независимо от това всяка договаряща страна трябва да приеме молбата за правна помощ и приложените документи, както и всякаква друга информация, ако са съставени на английски или френски език или са съпроводени от превод на един от тези езици".
Фактически резервата е тази, която предвижда самата конвенция - да бъде изключена разпоредбата на чл. 6, т. 1, буква "б", задължението всеки документ да бъде на английски или френски, или преведен на този език. Това е резервата.
"б) Декларация по чл. 2: Във връзка с чл. 8 Република България определя Министерството на правосъдието като централен орган, натоварен да приема и да предава молбите за правна помощ".
В чл. 2 на Европейското споразумение е казано: "Всяка договаряща страна посочва един или повече предаващи органи, натоварени да изпращат молбата за правна помощ на чуждия орган". В съответствие с този текст Министерският съвет натоварва Министерството на правосъдието да бъде този оправомощаващ орган.
Това са резервата и декларацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 129 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 8.
Законопроектът е приет и на второ четене.

Преминаваме към точка ос¬ма от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА ЗА ВЪЗДУШНИ СЪОБЩЕНИЯ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ИРЛАНДИЯ.
Давам думата на Комисията по национална сигурност. Господин Любен Петров да прочете становището на Комисията по национална сигурност. (Реплика от място на Васил Михайлов)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз му заповядвам.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не сте главнокомандващ. И май няма и да станете, както Ви гледам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поради възражение от господин Михайлов, становището на Комисията по национална сигурност ще бъде прочетено от друг.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ:
"Становище
относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Ирландия, внесен от Министерския съвет на 17 януари 1996 г.
Комисията по Национална сигурност разгледа предложения законопроект на свое заседание на 13 март. Тя оцени, че в икономически план спогодбата е равноправна и взаимноизгодна, не само че не накърнява интересите, но създава условия за трайно присъствие на българските въздушни превозвачи на авиационния пазар в този район.
Спогодбата създава възможност на двете страни в съответствие с техните закони да контролират прелитането над територията на въздухоплавателното средство, пристигането, престоя и заминаването на пътници, екипажи, товари, както и действията, свързани с митнически, паспортни, валутни и санитарни мерки.
В нея е предвиден, в чл. 9, цял раздел за авиационната сигурност. Този раздел, в съответствие с международното право и законодателствата на двете страни, регламентира както задълженията за сигурността на гражданската авиация, така и отговорностите за борба срещу незаконни действия, заплашващи безопасността на пътниците, екипажите, въздухоплавателните средства, авионавигационни съоръжения и принадлежащата им социална инфраструктура. Това даде основание на Комисията по национална сигурност да подкрепи съдържанието на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Ирландия и да препоръча на Народното събрание да я ратифицира.
Становището на комисията беше прието на 13 март с 15 гласа "за", без "въздържали се" и без "против"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Николай Камов да докладва становището на председателствуваната от него комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: На свое заседание от 30 януари 1996 г. Комисията по външната политика разгледа законопроекта и прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 85,ал. 1,т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Ирландия, подписана на 27 юни 1995 г. в Дъблин".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Чакайте, има изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли изказване? - Да. Не видях. Заповядайте.
Отменете гласуването, има изказване.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Просто, уважаеми господин председателю, трябва да се пита. Може и да няма, може обаче и да има изказвания.
На първо място, господин Гайтанджиев не е оторизиран от комисията да чете нейното становище, но като технически четец можем да го възприемем. Още повече вероятно разбира проблемите на въздухоплаването и борбата с евентуалните терористи, защото неслучайно е от ПК "Екогласност".
Що се отнася до проблемите, наистина сериозно, то тази спогодба е изгодна за България. Но в нея липсват много важни, според мен, текстове, които българската страна трябваше да предложи или да възприеме, ако те са й били предлагани. Знае се, че може би сме до голяма степен в този така наречен "черен списък 101" заради визовия режим, от една страна, и на второ място заради това, че през България минава трафик от хора, който е незаконен.
Въздухоплавателните съдове са едни от тези, които превозват такива хора. В доклада по случая "Арлин Антонов" твърдя, и там го има, междупрочем в който съм участвувал, при написването му, че голям поток хора, които са без паспорти, без правото да отсядат, без виза, естествено, да речем, във Великобритания кацат на летището "Хитроу". Сега ако този поток, тъй като там режимът е доста затегнат, хора, които са шриланкийци, китайци и други, и от арабския свят, бъде насочен и каца на ирландски летища, това би било неприятно и би създало отново проблеми на България за нейния международен престиж и нейния нов европейски имидж.
Така че ми се ще сега да използвам случая и да кажа, че всички тези спогодби, които ние подписваме - транспортни, както и въздухоплавателни - трябва да имат и евентуални текстове, предложени от нас, за да можем да печелим доверието на европейските страни, които гарантират, че българската държава ще възпрепятства подобен незаконен трафик на хора.
Към този момент "Балкан" е авиокомпанията, която си позволява да играе ролята, както се нарича в този вариант това придвижване на хора, на каналджия на незаконен трафик.
Дано не се случи така, че отклонявайки, подписвайки тази спогодба с Ирландия, там да се окаже потокът от хора в ущърб на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Правилно, правилно. Благодаря.
Други желаещи? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 131 народни представители, за - 130,против - няма, въздържал се - 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Гайтанджиев, имате думата за процедурно предложение.



ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предлагам в съответствие с правилника да бъде гласуван законопроектът и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Гайтанджиев.
От общо гласували 136 народни представители, за - 136, против и въздържали се - няма.
Господин Гайтанджиев, моля да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Закон за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между Правителството на Република Ирландия и Република България. Член единствен: "Ратифицира Спогодбата за въздушни съобщения между Правителството на Република България и правителството на Ирландия, подписано на 27 юли 1995 г. в Дъблин."
Моля, господин председателю, да подложите на гласуване закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки. Моля да гласувате.
От общо гласували 134 народни представители, за - 134, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет и на второ четене.
Госпожа Дончева има думата за процедура.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Знаете, че остават две много сериозни точки от дневния ред, които са приоритет в работата на демократично издигнатото от левицата правителство - за защита на земеделските земи и за приватизацията. Аз се опасявам, че виждам едно и също в залата: присъствието само на депутатите от Демократичната левица. Активисти от СДС, какъвто е Александър Божков, който искаше гледането особено на Закона за приватизацията, не го виждам в залата.
Така че правя нестандартно за момента предложение, нищо че искахме увеличение на работното време, да преустановим заседанието за днес. Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против?
Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вие сами удължихте времето. Наложихте го силово и сега е добре да си довършите работата. И без друго не се вслушвате въобще в нито едно наше предложение, така че спокойно, като една текезесарска дружина, като си пеете, си ковете тук законите. Общо взето българският народ ви гледа, колко сте демократично избрани знае, знае и последиците от вашето управление, така че, както се казва, не се смущавайте: работете, пейте, скоро ще катастрофирате. Ние можем да се опитваме да ви помагаме и го правим, вие обаче за съжаление никога не чувате. Така че сега да бягате от задълженията си, мисля, че не е особено уместно. Още повече че тук имаше още една ратификация - за един кораб, украински, който щял да участва в учение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма, няма такова нещо.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Слава Богу, господин председателю, защото беше прочетено сутринта, а няма становище на нашата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Моля да гласувате предложението за прекратяване на обсъжданията по дневния ред.
От общо гласували 128 народни представители, за - 120, против - 8, няма въздържали се.
Предложението се приема.
Ще прочета съобщенията:
Комисията по бюджет и финанси:
- 9 април, вторник, зала "Запад";
- 10-и, сряда, 15 ч., зала 248;
- 11 април, 15 ч., зала 248.
Комисията по културата - 11 април, четвъртък, 15 ч., зала 456.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи - извънредно заседание на 10 април, сряда, 14,30 ч., зала 356. От 15,30 ч. в същата зала ще се проведе съвместно заседание с Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика.
Комисията по националната сигурност:
- 10 април, сряда, 15 ч., зала 232;
- 11 април, четвъртък, 15 ч., зала "Изток".
Комисията по опазване на околната среда и по водите - 9 април, вторник, 16 ч., зала 356.
Икономическата комисия:
- извънредно заседание на 9 април, 13,30 ч., зала 238;
- 10 април, сряда, 14,30 ч., зала "Запад".
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 14,25 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Железчев

СЕКРЕТАРИ:
Станимир Калчевски

Красимир Момчев