Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева

Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание. Най-напред ще прочета новопостъпили законопроекти и проекторешения.
На 30 май 1996 г. е постъпил Проект за решение за забрана на терористичната дейност в България. Вносител: Иван Запрянов Глушков. Водеща комисия: Комисията по национална сигурност. Разпределен е и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и на Комисията по въшната политика и европейската интеграция.
На 30 май 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на ревизирания устав на Фонда за социално развитие на Съвета на Европа. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по труда, социалните и демографските проблеми. Разпределен е и на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
На 30 май 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Вносител: Орлин Върбанов Драганов. Водеща комисия: Комисията по устройството и дейността на държавните органи. Разпределен е и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и на Комисията по образованието и науката.
На 31 май 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по бюджет и финанси.
На 31 май 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по бюджет и финанси.
На 31 май 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители: Ана Георгиева Миленкова, Ана Иванова Караиванова-Давидова и Мариела Николаева Митева. Водеща комисия: Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 4 юни 1996 г. е постъпил Проект за решение за даване на съгласие за сключване на договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие, Проект за администриране на социално осигуряване в Република България. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по бюджет и финанси.
На 4 юни 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносител: Юрий Борисов. Водеща комисия: Комисията по образование и наука.
На 5 юни 1996 г. е постъпил Проект за решение за освобождаване на Иван Гранитски от поста генерален директор на Българската национална телевизия. Вносител: Коста Тодоров Андреев и група народни представители.
Вчера в края на работното време постъпи и предложение за вот на недоверие на Министерския съвет на Република България, подписано от 70 народни представители.
Процедура! Заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този, който мине покрай българския парламент днес, не би могъл да остане с друго впечатление, освен че това е място, където са събрани някакви узурпатори, тирани или друг вид подобни люде, които във вреда на държавата са се скупчили скрити зад безкрайни заграждения, за да й принасят вреда.
Господин председателю, територията около парламента е територия, върху която Вие имате възможност да решавате какви мерки да се взимат. Не ми е известно дали по Ваше искане или по решение на някакъв друг държавен орган българският парламент в момента е заграден на десетки метри наоколо, правейки депутатите, които влизат в него, да изглеждат като шмугващи се вътре хора, заговорници или боящи се от справедлив народен гняв.
Ако някой тук се чувства като плъх, който да се крие в дупката си, това е негов проблем. Аз съм избран от българските избиратели, моите колеги също са избрани от българските избиратели по начин и въз основа на обещания, от които те не се срамуват и няма защо да се боят от българската нация. Затова, господин председателю, аз Ви предлагам да вземете незабавно всички необходими мерки, за да може тези позорни заграждения пред българския парламент, които правят българските депутати да изглеждат жалки, да бъдат премахнати незабавно и да се даде възможност хората да усещат това място не като място, в което им кроят шапка, не като място, в което мислят какво зло да им сторят, а като място, към което те могат да се обърнат, за да поставят своите нормални искания, за да изявят своите нормални претенции като български граждани.
Парламентът би трябвало да бъде свещена институция, господин председателю. И ако Вие допускате той да бъде опозоряван по този начин, с тези жалки заграждения, които навяват мисли за терор, за комунизъм, за узурпация, за тирания, ако Вие искате да продължавате това, то Вие петните с това честта на българския парламент. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС, викове: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Днес на Председателския съвет господин Иван Куртев постави този проблем. Аз веднага направих всичко възможно да се свържа с министъра на вътрешните работи и съм го поканил за разговор по този въпрос. Не съм давал нареждания. Този въпрос предстои да бъде решаван. Това изявление в много по-кратка и не емоционална форма беше направено от господин Иван Куртев и аз съм се заел с неговото решение.
Съобщение:
На основание чл. 25, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,

РАЗПОРЕЖДАМ:

Свиквам заседание на Комисията по радио, телевизия и БТА на 5 юни 1996 г., днес, сряда, от 11 ч. в зала "Запад" на пл. "Народно събрание" N 2 при дневен ред: "Проект за решение N 540229.
Преминаваме към гласуване на дневния ред за днес. Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание днес е ден, на който дневният ред се определя от парламентарните групи по ротация.
Право на първа точка от дневния ред има ДПС. След корекция в представеното предложение се иска: "На основание чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване в дневния ред на Народното събрание на 5 юни 1996 г. на Закона за амнистия и възстановяване на отнето имущество на българските граждани от турски произход".
Искам да обърна внимание, че има два законопроекта. Единият е аконопроектът с това заглавие, а другият е с една добавка след това заглавие. Ще трябва вносителят да уточни за кой става въпрос.
За този закон става въпрос.
На втора точка от дневния има право Българският бизнесблок. Тъй като Българският бизнесблок предлага не законопроект, а решение, то не може да бъде включено в дневния ред.
На трета точка правото е на демократичната левица. Демократичната левица предлага Законопроект за данък върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините (второ четене).
И след това следва СДС. Предложението е на основание чл. 40, ал. 7: "Предлагаме точка от дневния ред да бъде Законът за Рилския манастир".
Това са четирите точки, които автоматично влизат в дневния ред за днес. Има ли бележки по тях? - Няма.
Предложение за дневен ред за утре, 6 юни. Предлага се:
1. Второ четене на Законопроект за данък върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините (продължение).
2. Проект за решение за даване съгласие Министерският съвет да сключи договор за стоков кредит с фирмата "Сименс".
3. Второ четене на Законопроект за радиото, телевизията и БТА.
4. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Програма за 7 юни:
1. Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
2. Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
3. Продължение на програмата от предходния ден.
4. Парламентарен контрол.
Направени са предложения за дневен ред, както следва: от Кристиян Кръстев - на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за включване като точка в дневния ред на Народното събрание на 5 юни - не може, значи на 6 юни: първо четене на Законопроект за закон за частните малки предприятия. Моля, гласувайте по това предложение.
От общо гласували 198 народни представители, за - 86, против - 19, въздържали се - 93.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Калчо Чукаров: предлага точка първа от дневния ред да бъде предложение за разискване по питането към министър-председателя и министъра на земеделието относно нарушения фуражен баланс на страната и ниските изкупни цени на животинската продукция. Предложението е внесено с необходимия брой подписи в Деловодството на Народното събрание.
Има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изключителната важност на проблема, поставен като питане пред заместник-министър-председателя на 22 февруари 1996 година не бе възприет като такъв и не бяха приложени достатъчно бързи и адекватни мерки за отстраняването на проблема.
Още през есента на 1995 година от тази трибуна бе предупреждавано за грозящата ни опасност за настъпващата, приближаващата се тогава зърнена и фуражна криза. Напротив, вместо този въпрос да се приеме сериозно и да се заработи по него, тук от трибуната, а и в медиите множество отговорни държавни мъже заявяваха, че няма никаква такава опасност, че зърнена и фуражна криза няма и че това не е необходимо да се разисква.
Тревогата ни бе изразявана почти всяка седмица и през зимата в деня за парламентарен контрол, но, уви! Както щраусът си заравя главата в пясъка, така и отговорните личности постъпваха, но забравяха, че някои части от тялото им остават над пясъка.
Днес, за осми пореден път, правя предложение за разискване и вземане на решения, които да гласят следното:
Първо, Министерският съвет в 7-дневен срок от приемане на решението да представи в Народното събрание схемата и количествата за задоволяване на потребностите от хлебно зърно и концентриран фураж по райони за страната до 31 август 1996 година.
Второ, Министерският съвет в 7-дневен срок от приемане на решението да изпълни задълженията си по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на земеделския производител и чл. 7 от Правилника за приложението на същия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече!
КАЛЧО ЧУКАРОВ: И последно: задължава Министерският съвет да спазва чл. 11, алинеи 1 и 2 и чл. 12, ал. 1 от Закона за защита на земеделските производители.
Мисля, че след толкова много гафове и такова въпиющо задълбочаване на кризата този път ще гласувате за провеждане на тези разисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте по предложението на господин Калчо Чукаров.
От общо гласували 198 народни представители, за - 96, против - 42, въздържали се - 60.
Предложението не се приема.
Преминаваме към предложенията на Васил Михайлов. Първо е Проекторешението за присъединяване на Република България към НАТО.
Господин Михайлов, имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Проекторешението, което предлагам да влезе в седмичната програма, е за присъединяване на Република България към НАТО.
Намираме се в нов политически момент. Проведеният форум в Берлин, позициите на изказалите се там ми дават основание да мисля и да вярвам, че вие вече ще промените, уважаеми дами и господа от БСП, своята позиция и няма да пречите на дебатирането в пленарна зала на това проекторешение, което е внесено от Парламентарната група на СДС.
На първо място - очевидна е променената позиция на Руската федерация, която има изискването при разширяването на Североатлантическия договор на изток да не се разполагат оръжия в близост до границите на Руската федерация, което означава, че България не може да бъде третирана като страна, която под никаква форма, в какъвто и да е аспект може да застраши сигурността на трета държава, а особено на Руската федерация.
Ако сте чели внимателно или слушали речта на канцлера Кол, вие ще видите яснотата и категоричността на тази позиция. Аз ви съветвам да не сте по-католици от папата, а да защитаваме българските национални интереси и интересите на българската държава по отношение на нейната сигурност и независимост.
И след като след по-малко от 20 дни - на 20 юни, ще бъде проведен разговор, ще бъдат проведени преговори по формулата "16 плюс 1", тоест българската държава ще трябва да заяви...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече! Времето Ви изтече!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: И с това приключвам, господин председател!
България ще трябва да заяви своята позиция. Ние не можем да бягаме от своята отговорност и трябва да започнем дебати и да дадем своето "да" на присъединяване на Република България към НАТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Моля да гласувате предложението на господин Васил Михайлов. Господин Михайлов, моля да номерирате Вашите предложения и да казвате - за 56-и път, за 57-и път... (шум и реплики в залата), имаше едно китайско предупреждение навремето...
Прекратете гласуването, обявете резултата.
От общо гласували 194 народни представители, за - 80, против - 93, въздържали се - 21.
Не се приема предложението.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура! Имам процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По точка втора - Проекторешение за провеждане на национален референдум за герба. Има предложение за включване в дневния ред на такава точка.
Имате думата, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Исках преди малко да направя предложение за прегласуване на вече гласуваното предложение за проекторешение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нямаше да се приеме!...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: За Проекторешението за присъединяване на Република България към НАТО, защото колегите може би не разбраха, че позиция, която звучи по следния начин: изпитваме интерес и ще провеждаме активен диалог, не е позиция! Трябва да има ясно заявена политическа воля. В противен случай на 20 юни министърът на външните работи на Република България господин Пирински отново ще има нуждата да изказва позицията на България, тоест нейната липса, със сложни, увъртени и нищо незначещи изречения и опити да изрази някакви намерения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Говорете по второто си предложение!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: По второто предложение за провеждането на национален референдум за герба мисля, че би трябвало да вие да се съгласите, че след като няма консенсус и той не може да бъде постигнат в тази зала, върховният суверен - българският народ - трябва да каже какъв трябва да бъде националният му символ. И в предложението за референдум за герба от 10 март 1995 година и 20 ноември 1995 година ясно е казано какво трябва да се избира, между какво и какво, между достойнството и националната независимост на българската държава с олицетворението, което има в българския герб, автентичния български герб от 1927 до 1947 година или някакъв герб на Министерския съвет, или все едно как той ще изглежда.

С една дума избираме между възстановяването на българската държава, между нейния ренесанс, от една страна, и второ, от посттоталитарните абсурди и обидите на националното ни достойнство, което ни поднася проектът на Министерския съвет или дори неговата промяна с малка, голяма или средна корона. Това ние ще избираме. И затова нека референдумът да прецени. Защото един герб, един национален символ е за столетия, а не е само за няколкото месеца управление на БСП, които им остават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов за включване в дневния ред на проекторешение за провеждане на национален референдум за герба.
От общо гласували 194 народни представители, за - 82, против - 94, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
Третата точка, предложена от Васил Михайлов, е изслушване на министъра на вътрешните работи.
Думата има господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): В рамките на парламентарния контрол, уважаеми господин председателю и уважаеми колеги, би трябвало да се наблегне на изслушвания. Не е нужно даже да приканваме един или друг министър да разяснява една или друга позиция или едно или друго свое решение, или пък какво е предприел или не е предприел при една или друга ситуация.
Изслушването на министъра на вътрешните работи би трябвало да се отнася до побоя на български журналист, нанесен от активисти или от симпатизанти на Кюрдската работническа партия, обявена за терористична и поставена извън закона и в Германия, на първомайския митинг на БСП и оттук нататък действията на неговото министерство при след това проведената ювелирна акция, при която пак бяха убити български полицаи, или както говорят злите езици има отново война между мафиотски кланове вътре в МВР, както при стрелбите в Обеля и "Белите брези".
Би трябвало не да тръгваме към призиви от типа на уважавания от мен Дони за борба с престъпността, нито пък с някакви споразумения, които просто нямат никакъв смисъл. Държавните органи, Министерството на вътрешните работи и всички тези, които се борят с престъпността, просто трябва да бъдат на своето място. Те трябва да поемат своята отговорност. И първото ведомство, което се сблъсква с престъпния свят, това е Министерството на вътрешните работи. Министърът на вътрешните работи би трябвало да е този, който ще даде тук разяснения, ще даде своята програма за борба с престъпността. Вие, доколкото зная, сте предложили някакво споразумение, господин председателю. Това е отново да хвърляме прах в очите на българската общественост, че правим нещо във връзка с борбата с престъпността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението за изслушване на министъра на вътрешните работи.
От общо гласували 168 народни представители, за - 61, против - 101, въздържали се - 6.
Предложението не се приема.
Следващата, четвърта точка, е предложение за изслушване на министър-председателя.
Господин Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Наистина май трябва да изслушаме този министър-председател поне веднъж, защото може и да не успеем, може да му е за последно възможността да дойде и да обясни какво е направил той като ръководител на Министерския съвет за България. По отношение на разговорите му в Москва бих искал да чуя няколко негови обяснения: дали тези спогодби, които бяха подписани там... Междупрочем, уважаеми колеги, вие имате ли текстовете на тези спогодби, за да видите какво подписва министър-председателят? Интересно е да ги видите! Само че, уверявам ви, ще е трудно да намерите достъп до тях. Аз успях обаче да ги намеря. И ви казвам, че там има много интересни неща. Ще видите как не се защитава българската позиция.
По-нататък, бих искал да зная как така тази позиция, която би трябвало да се защитава, се разминава с европейските и евроатлантически приоритети и ориентация на нашата държава в съответствие с приетите решения и декларация в Седмото Велико Народно събрание, в Тридесет и шестото и Тридесет и седмото Народно събрание, които възвърнаха проевропейската ориентация на България, а също така и за стъпките, които като ръководител на правителството министър-председателят е предприел за ликвидиране на неравноправното ни митническо сътрудничество с Русия. И господин Папаризов беше там. И нищо не направиха. Имат само обещанията за 1997 г. евентуално. А дотогава България ще бъде в състояние, което би могло да се окачестви като състоянието при действията на капитулацията от времето на Османска империя и даже по-лошо. По-унизително е положението за българската държава. Едва ли е имало някога - не коментирам тези педесетина години, в които такава българска независима, суверенна държава просто нямаше, защото беше част от социалистическата империя. Аз говоря за времето вън от този период. И тоталната ни суровинно-енергийна зависимост от Русия - една от основните заплахи за независимостта на страната ни. Трябва да го чуем този човек, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 179 народни представители, за - 72, против - 98, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
Петото предложение е за изслушване на министъра на външните работи.
Господин Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю и уважаеми колеги! Моето предложение има смисъл затова, защото тук трябва тези отговорни лица, които представляват българската държава, да дадат обяснение за своите поведенчески реакции и своите позиции, които наистина са изглежда само техни или може би чужди, но не на българската държава. И сега, когато мога да оценя, и си позволявам да го направя това с чистата съвест, че е вярно, българската позиция, изразена от министъра на външните работи, е вредна за България. Тя е неясна. Тя е объркана и тя е в изгода на друга сила. Как иначе да си обясним следното: той не даде обяснение или вие не позволите да обясни защо България няма позиция относно конференцията срещу тероризма в Египет и конференцията по сигурността в Прага. Защо не беше придружен президентът на Република България в Хърватско и Босна и Херцеговина, от което ние търпим сериозни загуби? Защо бе осуетена визитата в Република Македония? Това каква е позиция е, българска ли, наша?
По-нататък, искам да чуя нещо, което тревожи българската общественост. Мога да определя сегашното състояние на нещата като състояние на провал на срещата на балканските министри на външните работи в София. Ако тази среща се превърне в поредното издание на "Янина-3" или "Варна-2", или все едно как ще се нарича, това просто не е позор за България, това е от изключителна вреда за националните интереси на страната ни.
Защото не може на една балканска среща да не присъствуват държави, като Република Турция, Република Македония, Република Албания, да не говорим, че и Република Хърватска заяви неучастието си. Ще участвуват ли тези държави или не? Трябва да отговори този министър тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов за изслушване на министъра на външните работи.
От общо гласували 189 народни представители, за - 80, против - 100, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
Последното предложение за изслушване на председателя на Народното събрание не е легитимно. Аз съм написал писмо на господин Васил Михайлов.
Предлагам след съгласуване с всички парламентарни групи точка първа от дневния ред утре да бъде решение за даване мандат на председателя на Народното събрание да подпише Споразумение за съвместни действия при изготвяне на централна програма за превенция и контрол на престъпността.
Има ли възражения по това предложение?
Моля да гласувате предложението.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, господин Михайлов, гласуваме предложението. След това ще имате думата за процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Какво е това предложение? Що за форма е по нашия правилник, по Конституцията или който и да е друг нормативен документ? Какво е това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): И по този въпрос исках думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще Ви дам думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Вие ме поставяте пред свършен факт, господин председател. Но, както се казва, позицията на свършените факти свършва зле.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, резултата от гласуването.
От общо гласували 149 народни представители, за - 129, против - 2, въздържали се - 19.
Предложението се приема.
Имате думата, господин Михайлов, по процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Да, господин председател. Първо, искам да изкажа недоумението си от това решение сега. Дава Ви се правото да подписвате някакво споразумение. Даваме ли си сметка какво е то? Споразумение за някакви единодействия и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Раздадено е на всички.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Може да се раздават какви ли не документи, ако те въобще са обаче документи по смисъла на това какво може да прави Народното събрание и какво не може.
Моля, пак се допитайте до иначе доста некомпетентните си съветници, за да уточните има ли възможност да се направи подобно предложение или не.
Аз наистина не можах да изразя недоумението си от тази Ваша инициатива, която няма никаква стойност, или е просто опит да покажете някаква загриженост, каквато впрочем нямате, по отношение на борбата с престъпността. И никакви споразумения, както вече споменах, няма да помогнат, господин председателю. Трябва просто държавните органи да си вършат работата, а ние като законодателен орган да си свършим своята част от работата и да осъществяваме парламентарен контрол. Това, с което Вие се нагърбихте сега, е най-малкото смешно. И общо взето бих могъл да Ви нарека като Дони-2, господин председателю.
Та, такава е Вашата инициатива.
Що се отнася до това, че не ми дадохте възможност да коментирам писмото, което Вие сте ми изпратили, във връзка с грубите ми нарушения на Конституцията и нормативните актове за необнародването по надлежния ред в "Държавен вестник" на Европейското споразумение за асоцииране между Република България и европейските общности, искам да Ви кажа, че това, което се съдържа в справката, дадена до мен от 22 май 1996 г., е крайно неудачно направена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не е изтекло, господин председателю. Съжалявам, Вие много пъти ме прекъсвахте. Ето ми таймера, той показва 55 секунди. И нещо е спрял.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е спрял. Времето Ви изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Моля Ви, да довърша изречението си.
Тук, в тази справка като че ли липсва и не съществува Законът за нормативните актове, обнародван на 3 април 1973 г. и поправен на 21 юли 1995 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Трето предупреждение - времето изтече.
Предлагам да гласуваме дневния ред с трите точки, които бяха определени съгласно чл. 40, ал. 7. Прочетеното предложение за програмата с добавката за първа точка от дневния ред утре за приемане на това решение за споразуменето.
Моля да гласувате.
От общо гласували 175 народни представители, за - 138, против - 18, въздържали се - 19.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ЗАКОН ЗА АМНИСТИЯ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ОТНЕТОТО ИМУЩЕСТВО НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ОТ ТУРСКИ ПРОИЗХОД.
Господин Мулетаров, моля да докладвате становището на комисията.
Определям 30 минути за всички парламентарни групи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Комисията по устройството и дейността на държавните органи на свое заседание, проведено на 7 декември 1995 г., обсъди Законопроект за амнистия и възстановяване на отнето имущество на български граждани от турски произход при напускане на страната през периода май-септември 1989 г., внесен от народния представител Ибрахим Тосун Татарлъ и членове на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
В заседанието взе участие и беше изслушан най-внимателно вносителят на законопроекта господин Татарлъ, който обоснова необходимостта от приемането му.
След проведените разисквания членовете на комисията приеха следното становище.
Принципната постановка на внесения законопроект не съответствува на основни начала на нашето законодателство. Амнистирането на определен кръг лица независимо от това по какъв признак са обособени, е недопустимо с оглед принципите на наказателното право. Амнистията е законов акт, който има за предмет дадени престъпни деяния, а не лица. Амнистирането на неясната категория български граждани от турски произход би било в нарушение на Конституцията, която гарантира равенството на всички граждани пред закона.
В проекта се предвижда да се върнат постановените глоби и имущества, които са отнети с влезли в сила наказателни постановления за извършени административни нарушения по Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол и Закона за митниците. В нашето законодателство обаче няма прецедент за амнистиране на административни нарушения и за възстановяване на отнети суми и вещи.
В законопроекта съществуват и редица други слабости. Цялостната структура не е систематично и правилно технически изградена. Липсва съгласуваност и съответствие със Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия с оглед съдържащите се предложения за текст, в който се предвижда да бъдат обезщетени с бонове част от лицата, които са извършили административни нарушения.
Няма съобразяване и със Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Въз основа на така изложените съображения, Комисията по устройството и дейността на държавните органи предлага внесеният законопроект да не се приема на първо четене. За предложението гласуваха 7, против - 4, въздържали се - 2.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искам да обърна внимание и моля вносителят да направи разяснение по този въпрос. Внесени са два законопроекта. Единият е Закон за амнистия и възстановяване на отнето имущество на български граждани от турски произход при напускане на страната през периода май - септември 1989 година. По този законопроект беше прочетено становището на господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Единствено той е получен в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има друг закон, който приехме днес в дневния ред, предложен със заглавието "Закон за амнистия и възстановяване на отнето имущество на български граждани от турски произход", по който няма становище.
Моля вносителят да каже кой закон предлага да разглеждаме, тъй като в дневния ред влезе законопроектът с по-късото име.
Има думата господин Татарлъ.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Господин председателю, уважаеми народни представители! Още в Тридесет и шестото Народно събрание господин Ахмед Доган и група депутати внесоха Законопроект за амнистия и възстановяване на отнето имущество на български граждани от турски произход при напускане на страната през периода май - септември 1989 година. Това е заглавието.
Също с вносител Ахмед Доган и група народни представители от Движението за права и свободи внесохме подобен законопроект в Тридесет и седмото Народно събрание. С този законопроект предлагаме да се уреждат последиците от престъпленията по чл. 250 от Наказателния кодекс, извършени от български граждани от турски произход при напускане на страната - отиването в Турция през периода май - септември 1989 година, както и при завръщането в страната до 31 декември 1990 година и възстановяване на иззетото имущество от посочените лица на основание на определени закони, на които се позоваваме.
В законопроекта се предлага вещите, конфискувани, отнети с влязла в сила присъда, решения на наказателни постановления да се връщат, а ако те липсват, както и събраните по този ред глоби и взети суми, да се връщат на лицата, от които са отнети в 12-кратната им стойност.
Съответно се предвижда процедура за искането на засегнатите граждани. Естествено, предвижда се, че не могат да се връщат хранителни продукти и унищожени по надлежния ред други вещи. Става въпрос особено за отнети валутни средства, отнети златни и други предмети, имущество на тези граждани, които бяха принудени да напуснат страната и след това част от тях да се върнат в Република България.
Предлагаме министърът на финансите в тримесечен срок от предявяване на исканията по преходния член да издава заповед за връщане на иззетото имущество или неговата равностойност - посочвам чл. 3 от настоящия закон.
Предлагаме средствата за изпълнение на заповедта да се изплащат от държавния бюджет.
Този законопроект беше обсъден специално в Комисията за устройството и дейността на държавните органи и вие изслушахте становището. Въз основа на тази критика, която беше упражнена в комисията, ние изработихме, без да изтегляме първия вариант, един втори вариант - Закон за амнистия и възстановяване на отнето имущество на български граждани от турски произход, както отбеляза господин председателят. Това е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие предлагате ли и двата да ги разглеждаме сега?
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Ние сме съгласни да разгледаме и първия, тъй като по същество особена разлика между тях няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, разглеждаме...
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Един момент да обясня, господин председателю!
Става въпрос за следното. В първия вариант бяха допуснати някои неточности от гледна точка на законодателната технология. Тези недостатъци бяха отстранени във втория вариант на закона, като се предвижда приблизително, в общи линии се предават същите неща, които са засегнати в първия законопроект. Във втория вариант по-категорично се определя, че става въпрос за амнистиране на престъпления по чл. 250 от Наказателния кодекс, извършени от български граждани от турски произход при излизане и влизане в страната през периода май - септември 1989 година до 31 декември 1990 година.
По-нататък вече са изложени, по-добре са групирани престъпленията по амнистия, нарушения на валутни закони и т.н. Така че по същество просто са извършени някои промени, които имат отношение към законодателната технология.
Трябва да изразя благодарност на господин Гоцев, който съдейства за изправянето на недостатъците в законопроекта - вторият вариант на законопроекта, от гледна точка на законодателната технология. Затова му изразявам нашата благодарност.
Съображенията ни, мотивите за внасянето на такъв законопроект е обстоятелството, че по време на така наречения възродителен процес много български граждани от турски произход бяха принудени да заминат в Република Турция. При заминаването им са изнесени значителна част от личното имущество - вещи, български левове и други валутни ценности, по смисъла на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол.
Поради наложителността на пътуването, неосведомеността, изключително краткото време за подготовка и пр., редица граждани са извършили нарушение на действащия валутен и митнически режим. С това се осъществяват престъпления по чл. 250 от Наказателния кодекс или са извършени и други административни нарушения по чл. 36 от Закона за сделките с валутните ценности и за валутния контрол върху валутни ценности и членовете 51, 52, 53 и 54 от Закона за митниците, за което са им съставени актове и издавани наказателни постановления. При завръщането им в страната на част от тези граждани са конфискувани внасяните български левове, придобити по време на пребиваването им в Турция.
Законопроектът цели да възстанови една социална справедливост. По този начин ще бъдат компенсирани засегнатите граждани. С него се уреждат последици от извършените през визирания период деяния, обусловени от осъществения тогава "възродителен процес". Той регламентира принципните въпроси в съгласие със Закона за нормативните актове и запълва една правно-нормативна празнина.
Ние изслушахме становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи. Трябва да бъдем точни и прецизни. В това становище се казва, че законопроектът е внесен от Ибрахим Тосун Татарлъ и членове на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Всъщност, може да проверите, законопроектът е внесен от господин Ахмед Доган и група депутати от Движението за права и свободи. Това, струва ми се, показва известна пристрастност, която се проявява от Комисията по устройството и дейността на държавните органи.

В становището се засяга въпросът за израза "български гражданин от турски произход" и се коментира, че това било противоречие с Конституцията. Това абсолютно не отговаря на истината. Отворете Конституцията и вижте чл. 54, където се говори за етническа принадлежност.
Ние, за да разграничим тези български граждани, които излизат и влизат през този период в България, искахме да разграничим от останалите граждани, тъй като в противен случай обхватът на този законопроект би разширил и би обхванал друга категория граждани, други хипотези. Затова ние сме използували термина "български граждани от турски произход". Трябва да кажа, че това не е първи прецедент, господин Мулетаров. Законопроектът на господин Ахмед Доган за връщането на жилищата на изселниците през това време е също озаглавен точно така, т.е. връщане на имотите на българските граждани от турски произход.
Обърнете внимание, има един друг законопроект, внесен от господин Вълканов, където също се говори за компенсация този път на засегнати купувачи на имоти и т.н., където се говори също за български граждани от турски произход. Така стои въпросът.
Ако някои колеги ги дразни много това нещо, би могло да бъде: Законопроект за амнистия и възстановяване на отнетото имущество на български граждани, ние не възразяваме, но тогава обхватът се разширява. Ние имаме предвид именно периода, когато става фактически депортация на част от етническите турци в България в Турция и завръщането на част от тях. В противен случай би се разширила много границата на законопроекта.
Това са ни били съображенията, но ние сме готови, не възразяваме, заглавието да бъде: Закон за амнистия и възстановяване на отнетото имущество на българските граждани, като от контекста се разбира, че става въпрос именно за тези граждани, които са излезли или влезли в България през периода на т.нар. "възродителен процес", т.е. през периода на насилственото изгонване на част от българските граждани от България, като част от тях се връщат обратно в нашата страна.
Съображенията на комисията, че не е възможно, нямало прецедент за амнистиране на нарушения, но аз смятам, че това едва ли е така. Защото ние имаме Закон за репресираните, където обхватът е от 1944 до 1989 г., където също така се амнистират нарушения. В случая става въпрос не за нормално или елементарно нарушение на законите от това време, а става въпрос, че това излизане и влизане в страната става при изключителни условия. Това е по същество, бих казал, един опит за етнически, за етнокултурен, за етнолингвистичен и религиозен геноцид. Но да оставим настрана квалификациите, но просто хората бяха принудени, някои от тях за 24 часа или една седмица да вземат най-необходимото си имущество и да напуснат страната. Част от тях след това се връщат в нашата страна и продължават да са лоялни български граждани.
Ето за това става въпрос. Тоест това са нарушения всъщност на Конституцията, на законите в страната от тоталитарната власт в този период. Аз не бих искал да политизирам въпроса, защото някои от колегите са били участници в този възродителен процес, заемали са висши длъжности в Прокуратурата, съдебната система и т.н., и струва ми се, че техен дълг е да подкрепят един такъв законопроект. Този законопроект е напълно според мен справедлив. Действително ще помогне отчасти да се изживеят последиците от този акт, който мисля, че сега всички осъждаме.
Така че аз предлагам да обсъдим, щом процедурата изисква, първия вариант на законопроекта, а при второто обсъждане може да се вземат предвид предложенията на втория законопроект и тези предложения, които ще бъдат направени тук.
Така че аз апелирам за подкрепа на този законопроект. Това ще бъде напълно в духа на справедливостта, напълно в духа на дружбата и разбирателството между всички български граждани от всички етнически и религиозни общности. Още един път ви призовавам да подкрепите този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Аз смятам, че народният представител Ибрахим Татарлъ изясни нещата по отношение на двата законопроекта. Искам само да направя тази бележка, че не e виновна комисията на господин Мулетаров, че съобщава, че единият законопроект е внесен от Ибрахим Татарлъ, защото, когато аз съм го разпределял, така е формулирано и понеже Вашето име стърчи напред, чиновниците са видели него, така че не става въпрос за някаква предубеденост. Вие, които го представяте, всички сте равноправни.
На основание чл. 68, ал. 1 ние сме длъжни, когато има два законопроекта с подобно съдържание, да бъдат разглеждани заедно.
Господин Татарлъ предложи първият законопроект да бъде отхвърлен и да се приеме вторият законопроект. Тоест ние разглеждаме двата законопроекта заедно и ще ги гласуваме поотделно. Но предложението на господин Татарлъ е първият да се отхвърли, вторият да се приеме.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (от място): Първият да се разгледа по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ние разглеждаме двата законопроекта съгласно чл. 68, ал. 1. Двата ги разглеждаме, двата ги обсъждаме. Само за единия има становище, а за другия няма становище, но вие казвате, че те по същество съвпадат, имат малки различия само.
Вие предлагате обаче, когато гласуваме поотделно тези законопроекти, по първия всички да се обединят да не се приема, а за втория Вие предлагате да бъде приет. Защото представете си какво ще стане, ако и двата ги приемем, нали? Вашето предложение е да се обединим всички първият да не се приема, а предлагате вторият да се приеме. Така ли е? - Да.
Следващи изказвания има ли?
Тук ми правят бележка от Правния отдел, че закон, по който няма становище, не може да се гласува. Аз приемам обясненията на господин Татарлъ, че вторият законопроект е една редакция на първия. Така ли е? Ние не правим нарушение на правилника, защото приемаме становището, изразено от господин Татарлъ, че вторият законопроект е подобрена редакция на първия. Но фактически имаме заведени два законопроекта и съгласно правилника ние трябва да ги разгледаме заедно. Има ли възражения? - Няма възражения.
Други изказвания има ли? - Да, заповядайте, господин Тахир.



ГЮНЕР ТАХИР (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Колегата Ибрахим Татарлъ обстоятелствено обясни мотивите за внасяне на първия и на втория законопроект. Аз се надявам, тъй като не бях в залата, господин Мулетаров да ви е обяснил и становището на комисията. Но по време на изказването на господин Татарлъ от залата чух изрази като "Кой ги е накарал?" и т.н.
Уважаеми колеги, аз също съм един от тези хора, които през лятото на 1989 г. ... Нека да не говорим кой и по какъв начин е бил принуден. В крайна сметка във връзка със Закона за амнистия и възстановяване на отнетото имущество на български граждани от турски произход от името на нашата парламентарна група ние сме изпратили писмо до министъра на финансите и получихме отговор с точната парична стойност, тези предмети, които са били отнети на границата и т.н. Разбирам тежкото състояние на икономиката и проблемите с бюджета, но в крайна сметка сега, като приемем този закон, така или иначе осъществяването на закона няма да стане за кратък период от време. Нека да не забравяме, че този законопроект ние сме го внесли отдавна и поради независещи от нас причини приемането на този закон се отложи във времето.
Затова аз ви моля, уважаеми колеги, да проявим разбиране към тези над 8 хил.души, на които им беше отнето имуществото. Но то остана тук, в пределите на България. Тези хора живеят тук, те са български граждани. Така че е съвсем нормално ние като законотворци, като представители на българското население в Народното събрание да се отнесем с уважение към този законопроект.
Затова аз моля колегите и отляво, и отдясно да проявим разбиране и да подкрепим този законопроект на първо четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи?
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Искам думата по процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедура се иска от място, но по изключение Ви я давам и така.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Преди около час се опитах да ви обърна внимание, че работата на парламента при условията, в които е поставен, е сериозно затруднена. Тя е затруднена за онези почтени и сериозни хора, които не искат да изглеждат като узурпатори, тирани, комунисти или нещо подобно. Часът е 10. Въпреки направеното от мен искане да бъдат взети необходимите мерки за премахване на унизителните и позорни заграждения около Народното събрание, до този момент няма нищо.
Господин председателю, за да може парламентът да работи нормално, за да могат народните представители в него да не изглеждат смешни, като такива, които са се оградили от досега на народната любов, от която им треперят гащите, аз Ви моля да направите необходимото, за да бъдат незабавно премахнати тези заграждения. Ако това е заповед на министъра на вътрешните работи, както Вие съобщихте преди малко, Вие в качеството си на председател на българския парламент имате пълната възможност да се обърнете към тогова администратора и да поискате от него да не петни честта на българската законодателна власт. Моля Ви да направите това нещо незабавно, защото в противен случай позорната ситуация, в която се намира българският парламент в момента, ще бъде нещо, което ще има вероятно дългосрочни последици.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Първо, това не е процедура. Аз Ви казах...
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Как да не е процедура, като засяга работата на парламента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, аз Ви казах, че това, което Вие казвате толкова емоционално, беше казано от господин Куртев на сутрешното председателско заседание и веднага след това аз направих всичко, което е по моите възможности и въпросът ще бъде решен. Няма нужда постоянно да казвате едно и също нещо.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председател, колеги! Наистина това е много важен процедурен въпрос. Обърнете се нагоре и вижте има ли днес гост на заседанието на парламента. Знаете, че и по Конституция, и по правилник заседанията на парламента са открити с изключение на закритите, които са засекретени. Същото се отнася и за комисиите. Тези двойни заграждения, които обграждат в момента парламента, правят невъзможно хората да влизат в сградата на парламента, което е грубо нарушение на Конституцията. Онзи ден аз реагирах при господин председателя, като му казах, че един полицай ме хваща навън и ме блъска. Блъска ме, не защото не ме познава, а защото ме познава. Точно затова е.
Вижте, вместо вие да протестирате, дайте да създадем условия за нормална работа на парламента. Ако искате танкове да ви заградят, кажете. Едно време тук влизаха и едни такива въоръжени барети по време на Великото Народно събрание. Това ли искате? За мен правилното е следното. Парламентът си има охрана. Тази охрана е свикнала, познава народните представители, знае каква е процедурата на пускане на външни хора в сградата на парламента и толкоз. Онези, ако там са сложени да се борят с безредици, аз не видях никакви безредици по улиците. Защо има допълнителен филтър към сградата на парламента? Това не мога да разбера. Това е грубо нарушение и на Конституция, и на правилник и то прави нашата работа в момента противоречаща на основния закон в страната.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Господин председател, вземете мерки незабавно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Взел съм мерки, господин Димитров. Взел съм мерки още след като господин Куртев обърна внимание върху това.
Има думата госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Господин председателю! Съгласно чл. 42, ал. 2 от правилника процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретното нарушаване на реда за провеждане на заседанията, предвиден в този правилник, или които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитието на заседанието.
Огражденията около парламента нямат нищо общо с конкретния ред за развитие на днешното заседание. Следователно, въпросите не са процедурни.
Ако народните представители имат нужда от допълнителна информация защо се налагат тези заграждения, няма никаква пречка да посетят министъра на вътрешните работи и да получат информацията лично от него.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Казах, въпреки всичко аз съм взел мерки по този въпрос.
Има ли други предложения по дневния ред? По дневния ред има ли изказвания? По законопроекта?
Има думата господин Денчев.
СТОЯН ДЕНЧЕВ (ДПС): Господин председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам 10 минути почивка (звъни).


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание. Има ли други желаещи да се изкажат по законопроекта?
ЮНАЛ ЛЮТФИ (встрани от микрофоните): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лютфи има думата за процедура.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както обявихте Вие, господин председател, всъщност ние започнахме обсъждане на първо четене на Законопроекта за амнистия и възстановяване на отнетото имущество на български граждани от турски произход. Ние започнахме на първо четене обсъждането на един законопроект, по който имаме становище само от водещата комисия. Всъщност законопроектът, както знаете всички, и Вие, господин председател, той е разпределен и на още две комисии, а именно Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правата но човека и вероизповеданията. Следователно колегите, които сега би следвало да вземат думата и да изразят становище по гласувания законопроект, не са запознати със становищата на три важни комисии, на Комисията по бюджет и финанси.
Освен това Комисията по устройството и дейността на държавните органи дава отрицателно становище по този законопроект.
Ето защо аз правя следното процедурно предложение, уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз предлагам, господин председателю, Вие, ако обичате да се разпоредите, първо новият законопроект, подобреният законопроект по тази тема да бъде отново обсъден във водещата комисия, в рамките на тази седмица, ако е възможно, и второ, този подобрен втори вариант на законопроекта да бъде също обсъден в рамките на тази комисия, и ако е възможно, в четвъртък и петък да влезе вече легиартис, така както правим съгласно правилника със становищата на всички комисии тук и да започнем едно сериозно и по същество обсъждане на този важен законопроект.
Това е моето процедурно предложение, с оглед да не си изпуснем правото като парламентарна група да предлагаме законопроект съгласно чл. 40, ал. 7. Моля да подложите на гласуване това предложение и апелирам към моите колеги народни представители да се отнесат положително и с разбиране към това, което предлагам от името на нашата парламентарна група. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Предложението по същество е предложение за отлагане на обсъждането. Аз възприемам следното като свое задължение: да напомня на комисиите да разгледат втория законопроект. Би било целесъобразно официално вносителите да изтеглят първия законопроект. Вторият законопроект да бъде разгледан от комисиите и след това да чака реда си за влизане.
Не мога обаче автоматически да внеса този законопроект в дневния ред. Той трябва да бъде предложен по съответния ред.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се, това ще го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате за отлагане на разискванията по тези два законопроекта.
От общо гласували 175 народни представители, за - 136, против - 12, въздържали се - 27.
Предложението се приема.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА И ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА И ЗА ВНОСКИТЕ ОТ ПЕЧАЛБАТА ЗА ОБЩИНИТЕ.
Господин Желев има думата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, приет е чл. 39. Продължаваме с чл. 40.
Чл. 40, текст на вносителя:
"Ал. 1. В данъчните задължения на прекратените местни юридически лица и клоновете на чуждестранните лица се включват и установените от данъчните органи с данъчен облагателен акт, неплатени към датата на вземане на решението за прекратяване, данъци и вноски за предходни отчетни периоди.
Ал. 2. В случаите, когато данъчните задължения се установят с данъчен облагателен акт от последващи данъчни проверки и ревизии, данъчните задължения са изискуеми, включително и от правоприемниците".
Няма предложение на народни представители. Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате чл. 40 така, както беше предложен.
От общо гласували 133 народни представители, за - 108, против - 4, въздържали се - 21.
Член 40 е приет.
Член 41.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Член 41 - текст на вносителя:
"Чл. 41. Местните юридически лица и клоновете на чуждестранните лица са длъжни в 7-дневен срок от датата на вземане на решението за прекратяване да уведомят писмено съответните данъчни служби".
Предложение на народния представител Емил Костадинов - да се прецизират сроковете по "момента на прекратяване". Комисията е възприела това в нейното предложение.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси за чл. 41:
"Чл. 41. Местните юридически лица и клоновете на чуждестранните лица са длъжни в 14-дневен срок от датата на вземане на решението за прекратяване да уведомят писмено съответните данъчни служби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате чл. 41 в редакцията на комисията.
От общо гласували 145 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 18.
Член 41 е приет.
Член 42.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 42. При прекратяване на граждански дружества, образувани по реда на чл. 357 от Закона за задълженията и договорите и на консорциумите по чл. 275 от Търговския закон, юридическите лица - съдружници в тях, прилагат разпоредбите на чл. 39, 40 и 41".
Няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате чл. 42.
От общо гласували 155 народни представители, за - 126, против - няма, въздържали се - 29.
Предложението се приема.
Раздел втори - "Данъчно третиране при преобразуване". Член 43.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 43. Ал. 1. Юридическите лица, за които е взето решение за преобразуване, съгласно глава девета и глава шестнадесета от Търговския закон, се облагат с данък върху печалбата, върху доходите и с вноски от печалбата за общините по реда на чл. 39, ал. 3, 6, 7 и 10 и чл. 40, като не се допуска компенсиране на загубите им с печалбата на правоприемника.
Ал. 2. Разликата между дължимия по чл. 39, ал. 3 данък върху печалбата и вноски от печалбата за общините и платените авансови вноски, се внася в 30-дневен срок от датата на вземане на решението за преобразуване.
Ал. 3. След датата на вземане на решение за преобразуване дължимият данък върху печалбата и вноски от печалбата за общините се установяват по общия ред за определяне на авансовите вноски и годишния данък.
Ал. 4. Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомят съответните данъчни служби за датата на вземане на решение за преобразуване в срока по чл. 41."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - чл. 43 да се промени, както следва:
"Чл. 43. Ал. 1. Търговските дружества, преобразувани чрез сливане или вливане съставят отделен счетоводен баланс и отчет за преобразуваните дружества, а преобразуваните чрез разделяне или отделяне, водят общ счетоводен баланс и отчет за целите на данъчното облагане до края на годината, през която е станало преобразуването.
Ал. 2. Данъчното облагане на дружествата, преобразувани чрез сливане или вливане, се извършва въз основа на отделните баланси и отчети по предходната алинея, а на преобразуваните чрез разделяне, въз основа на общия баланс и отчет."
Предложение на народния представител Кирил Желев - в чл. 43 да се създаде нова ал. 5:
"Ал. 5. Лицата, при които след приватизация държавното или общинско участие се намалява под 50 на сто, подават данъчна декларация в 30-дневен срок от вписването на промяната в търговския регистър. Данъчната декларация се подава по установения образец за годишна данъчна декларация, като едновременно с подаването й, в бюджета се внася разликата между декларирания данък от началото на годината и авансово внесения, дивидентът за държавата, неизплатените данъци върху доходи от дивиденти по реда на глава пета и вноските от печалбата за общините. За резултатите от стопанската дейност за периода от датата на вписване на промяната в търговския регистър до края на годината се подават декларации за авансови вноски и годишна данъчна декларация по общия ред."
И предложение на комисията:
"Чл. 43. Ал. 1. Юридическите лица, за които е взето решение за преобразуване, съгласно глава девета и глава шестнадесета от Търговския закон, се облагат с данък върху печалбата и данък за общините по реда на чл. 39, ал. 3, 6, 7 и 10 и чл. 40, като не се допуска компенсиране на загубите им с печалбата на правоприемника.
Ал. 2. Разликата между дължимия по чл. 39, ал. 3 данък върху печалбата и данък за общините и платените авансови вноски, се внася в 30-дневен срок от датата на вземане на решението за преобразуване.
Ал. 3. След датата на вземане на решение за преобразуване, дължимият данък върху печалбата и данък за общините, се установяват по общия ред за определяне на авансовите вноски и годишния данък.
Ал. 4. Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомят съответните данъчни служби за датата на вземане на решение за преобразуване в 14-дневен срок.
Ал. 5. Лицата, при които след приватизация държавното или общинското участие се намалява под 50 на сто, подават данъчна декларация в 30-дневен срок от вписването на промяната в търговския регистър. Данъчната декларация се подава по установения образец за годишна данъчна декларация, като до 30-дневния срок в бюджета се внася разликата между декларирания данък от началото на година и авансово внесения, дивидентът за държавата, неизплатените данъци върху доходи от дивиденти по реда на глава..." - колеги, след номерацията ще нанесем това, тъй като настъпва преструктуриране, знаете, че някои от разделите и главите отпаднаха, тогава ще нанесем номерацията на съответната глава - "и данъка на общините. За резултатите от стопанската дейност за периода от датата на вписване на промяната в търговския регистър до края на годината се подават декларации за авансови вноски и годишна данъчна декларация по общия ред.
Ал. 6. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, когато в резултат на преобразуване не се изменя данъчният статут на правоприемника и не се осъществява продажба или разпореждане със собствеността."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Едното предложение е включено в окончателния текст на комисията.
Господин Венцеслав Димитров? - Не е в залата.
Ще поставя на гласуване неговото предложение. То беше прочетено.
Моля, режим на гласуване. Предложение на народния представител Венцеслав Димитров за промени в чл. 43 така, както бяха докладвани.
От общо гласували 173 народни представители, за - 58, против - 50, въздържали се - 65.
Не се приема предложението.
Моля да гласувате чл. 43, както беше докладван от комисията.
От общо гласували 158 народни представители, за - 141, против - няма, въздържали се - 17.
Член 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 44 - текст на вносителя:
"Чл. 44. Разпоредбите на чл. 43 се отнасят и за обособените части по смисъла на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - чл. 44 да отпадне.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя предложението чл. 44 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласуване за отпадането на чл. 44 - предложение на народния представител Венцеслав Димитров, подкрепено от комисията.
От общо гласували 151 народни представители, за - 147, против - няма, въздържали се - 4.
Прието е предложението.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Глава осма - текст на вносителя: "Размери и изчисляване на данъка върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и на вноските за общините.
Раздел първи - "Данъчни размери".
Комисията по бюджет и финанси предлага да отпадне сегашното наименование на глава осма и наименованието на раздел първи - "Данъчни размери" да се отнася за глава осма. Това е предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения в залата? - Не виждам.
Моля да гласувате предложението глава осма да се наименова "Данъчни размери" и да отпадне "Раздел първи - Данъчни размери".
От общо гласували 143 народни представители, за - 141, против - няма, въздържали се - 2.
Възприето е предложението за ново наименование на глава осма - "Данъчни размери".
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 45. Ал. 1. Данъкът върху печалбата на данъчно задължените по чл. 2 е в размер на 36 на сто върху облагаемата печалба.
Ал. 2. Данъкът върху печалбата на данъчно задължените по чл. 2, без държавно или общинско участие и без тези на бюджетна издръжка, е в размер на 26 на сто, когато облагаемата им печалба е до 1 млн. и 500 хил.лв."
Предложение на народния представител Емил Костадинов - чл. 45 се изменя така:
"Чл. 45. Ал. 1. Данъкът върху печалбата на данъчно задължените по чл. 2 е в размер на 32 на сто върху облагаемата печалба."
Предложение на народната представителка Гюлбие Реджеб - в чл. 45:
1. В ал. 2 текстът "когато облагаемата им печалба е до 1 млн. и 500 хил.лв." да отпадне.
2. Създава се нова ал. 3:
"Ал. 3. Данъкът върху печалбата на данъчно задължените по чл. 2 в отраслите на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство и туризма е в размер на 16 на сто."
Предложение на народните представители Фидел Косев и Ивайло Калфин - в чл. 45, ал. 2 отпадат думите "без държавно или общинско участие и без тези на бюджетна издръжка".
Предложение на народния представител Муравей Радев - в чл. 45, ал. 2 числото "1 млн. и 500 хил.лв." да се замени с "3 млн. и 500 хил.лв."
Предложение на народния представител Калчо Чукаров - в чл. 45:
1. В ал. 1 числото "36 на сто" се заменя с "30 на сто".
2. В ал. 2 числото "26 на сто" се заменя с "20 на сто", а "1 млн. и 500 хил.лв." с "5 млн.лв."


И предложение на комисията за чл. 45:
"Чл. 45. Ал. 1. Данъкът върху печалбата на данъчно- задължените лица е в размер на 36 на сто.
Ал. 2. Данъкът върху печалбата на данъчнозадължените лица е в размер на 26 на сто, когато облагаемата им печалба е до 2 млн.лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Има поредица от предложения.
Само искам да съобщя, че миналия път възприехме практиката, когато гласуваме за участието на представител на вносителя, това да се отнася за разглеждането на целия закон. Миналия път гласувахме за присъствието на господин Бисер Славков. Сега той участва в нашата работа на основание на началното ни гласуване.
Кой желае да обоснове предложението си? - Има предложения на господин Костадинов, на госпожа Гюлбие Реджеб, на господата Фидел Косев и Ивайло Калфин, на Муравей Радев и на Калчо Чукаров. Желаещи?
Господин Муравей Радев има думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Госпожо председател, текстът на този текст е съществен, не е рутинен, важен е и аз Ви моля да вникнете в неговото съдържание, тъй като той определя размера на данъка върху печалбата. Беше 40 на сто, сега се предлага 36 на сто.
Тук обаче има един важен момент: диференциран е подходът към онези стопански субекти, които имат облагаема печалба до този момент под 1,5 млн. лв. Моето предложение съдържа увеличение на този праг, тоест по-ниската печалба е крайно време да се премести на друга база, на значително по-висока от досегашната, защото онези 1,5 млн.лв., тогава когато действаха по онова време, многократно до този момент фактически като база са се обезценили. И ако ние искаме да запазим едно сравнително статукво на истинското отношение на данъка към определена база, върху която се налага, а тази база е стойността на облагаемата печалба, върху която се налага процентът, ние би трябвало сега да увеличим ставката от 1,5 млн.лв. най-малко на 3,5 млн.лв. - това което аз ви предлагам. 3,5 млн.лв. да бъде границата, под която стопанските субекти ще заплащат не 36 на сто, а 26 на сто. И това ще съответства приблизително на натрупаната няколкогодишна инфлация, която, ако се върнем към времето, когато действаше 1,5 млн.лв., в доста равностойно състояние би била сегашната граница с тогавашната, ако приемем, че тогава тя е била правилно сложена. При тази презумпция, разбира се.
По отношение на предложенията на колегите, подкрепям предложението на Гюлбие Реджеб - напълно го подкрепям. Тя дава много интересна трактовка тук. След това казвам, че е добро предложението на Фидел Косев и Ивайло Калфин, защото те всъщност предлагат еднакъв режим за всички видове стопански субекти - както държавните, така и частните. И смятам, че това е справедливо. Дано те не си оттеглят предложението. Същото се отнася и за предложението на Калчо Чукаров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Други желаещи да си обосноват предложението? - Няма.
Най-напред ще подложа на гласуване предложението на народния представител Емил Костадинов за промени в чл. 45, така както беше прочетено. Става дума за промяна на числото - предлага се 32 на сто.
Моля да гласувате предложението на народния представител Емил Костадинов.
От общо гласували 155 народни представители, за - 3, против - 110, въздържали се - 42.
Не се приема това предложение.
Следващото е предложението на народната представителка Гюлбие Реджеб - няма я, за да го обоснове. Припомням, че в чл. 45 тя предлага промяна в ал. 2 и нова ал. 3. Предложението беше прочетено от господин Кирил Желев.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 136 народни представители, за - 28, против - 82, въздържали се - 26.
Не се приема предложението.
Предложението на народните представители Фидел Косев и Ивайло Калфин е възприето в текста на комисията и няма да го поставям на гласуване.
Предложението на народния представител Муравей Радев беше обосновано: числото 1,5 млн.лв. да се замени с 3,5 млн.лв. в ал. 2.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 154 народни представители, за - 43, против - 70, въздържали се - 41.
Не се приема това предложение.
И последното предложение е на народния представител Калчо Чукаров. То включва две промени: в ал. 1 числото 36 да се замени с 30, а в ал. 2 числото 26 да се замени с 20. Другото предложение е корекция от 1,5 млн.лв. на 5 млн.лв.
Моля да гласувате предложението на народния представител Калчо Чукаров.
От общо гласували 127 народни представители, за - 19, против - 76, въздържали се - 30.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 45 във варианта, предложен от Комисията по бюджет и финанси.
От общо гласували 131 народни представители, за - 117, против - 9, въздържали се - 5.
Приема се чл. 45.
Ще дам половин час почивка. Припомням, че в 11 часа има заседание на Комисията по радиото, телевизията и БТА в зала "Запад".
Половин час почивка. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме заседанието. Има думата господин Кирил Желев да докладва чл. 46.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 46 - текст на вносителя: "Вноските от печалбата за общините са в размер на 6,5 на сто от данъчната основа на раздел трети на глава първа".
Има предложение на народната представителка Гюлбие Реджеб, която предлага в чл. 46 "6,5 на сто" да се замени с "10 на сто".
Предложение на комисията. Предлагаме следното съдържание на чл. 46:
"Чл. 46. Данъкът за общините на данъчно задължените лица е в размер на 6,5 на сто."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения не виждам в залата. Господжа Реджеб я няма. Поставям на гласуване нейното предложение за замяна на числото "6,5" с "10".
От общо гласували 133 народни представители, за - 24, против - 73, въздържали се - 36.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 46, както беше докладван от комисията.
От общо гласували 128 народни представители, за - 111, против - 10, въздържали се - 7.
Член 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 47. Дивидентите и доходите от дялово участие по чл. 32, лихвите, наемите, авторските или лицензионните възнаграждения, възнагражденията за технически услуги, доходите от продажба на движими ценности и финансови дълготрайни активи и другите доходи по чл. 34 с източник в България се облагат с данък в размер на 15 на сто върху брутния им размер".
Има предложение на народния представител Емил Костадинов: в чл. 47 след думата "лихвите" да се добави "по чл. 9, ал. 2, т. 1".
Предложение на Комисията по бюджет и финанси: подкрепя текста на вносителя, като след думите "с източник в" се добави "Република". При това положение текстът става: "... по чл. 34 с източник в Република България се облагат ..." и текстът продължава нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Коставинов?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Оттегля предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 47 - текста на вносителя с тази необходима редакционна поправка "Република" пред "България".
От общо гласували 124 народни представители, за - 119, против - 3, въздържали се - 2.
Член 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Раздел втори - "Изчисляване на данъка върху печалбата".
Чл. 48. Данъкът върху печалбата, върху доходите и вноските от печалбата за общините се изчисляват, като данъчният размер по предходния раздел се умножи с данъчната основа по реда на глава първа, раздел трети."
Няма предложения на народни представители. Комисията по бюджет и финанси предлага раздел втори - наименованието на раздела и чл. 48 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението на комисията за отпадане на раздел втори - заглавието и чл. 48.
От общо гласували 134 народни представители, за - 123, против - 10, въздържали се - 1. Приема се това предложение.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Венцеслав Димитров за създаване на нов раздел към тази глава осма. Той предлага да бъде раздел трети. В конкретния случай това ще бъде един-единствен раздел - "Данъчни облекчения", условно с номерация 48а, 48б и 48в. Идеята на господин Димитров е да запази досегашния начин на функциониране на Указ 56 и са възпроизведени основно тези текстове.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
"Чл. 48а. Ал. 1. Юридическите лица с държавно или общинско участие по-малко от 50 на сто намаляват финансовия си резултат преди облагане на печалбата с погашенията (главници и лихви) по банкови кредити или допълнителни вноски от съдружници и/или изразходваните собствени средства за придобиване или създаване на дълготрайни материални и нематериални активи.
Ал. 2. Облекчението по предходната алинея се прилага за придобиване на следните активи:
1. сгради с производствено и търговско предназначение, земя или придобиването на право на строеж на такива сгради;
2. машини, съоръжения и оборудване;
3. транспортни средства, включително товарни автомобили, сервизни и репортерски автомобили, автомобили за превоз на пътници - за юридически лица с такъв предмет на дейност;
4. по един служебен лек автомобил на всеки 10 милиона лева положителен финансов резултат за предходната данъчна година;
5. патенти, лицензии за обекти на индустриална собственост и авторски права във връзка с предмета на дейност."
Предложение на господин Венцеслав Димитров за чл. 48б:
"Чл. 48б. Лицата по предходния член намаляват финансовия си резултат с погашенията (главници и лихви) по банкови кредити или допълнителни вноски от съдружници и/или изразходваните собствени средства за придобиване на:
1. предприятия по реда на чл. 15 от Търговския закон;
2. "обособени обекти" по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;
3. не по-малко от 50 на сто от акциите или дяловете в друго търговско дружество по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия."
И предложение на народния представител Венцеслав Димитров за чл. 48в:
"Чл. 48в. Ал. 1. Новоучредените търговски дружества с държавно или общинско участие по-малко от 30 на сто намаляват финансовия си резултат преди облагане с данък върху печалбата за срок от 5 години, смятано от деня на вписването им в търговския регистър, с доходите от производството на стоки и услуги.
Ал. 2. Облекчението по предходната алинея не се прилага за финансови, инвестиционни, посреднически, агентски, комисионерски и други подобни дейности и за доходи от покупка и препродажба на стоки и услуги."
Комисията не е подкрепила предложението на господин Венцеслав Димитров за чл. 48а, 48б и 48в.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Желае ли някой да обоснове предложението вместо господин Венцеслав Димитров?
Има думата господин Муравей Радев. Предложението е за нов раздел - "Данъчни облекчения" - в три текста.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Това е най-болезнената тема на този законопроект - основната, най-важната и най-болезнената. Тя бе решена в края на миналата година, защото тогава този законопроект бе изготвен от Министерството на финансите. Тя отразява духа на разбирането на кабинета към края на миналата година, когато инвестициите бяха нещо, без което можеше да се мине.
Ако някой си е представял, че България може без инвестиционен процес да се развива по-нататък миналата година, този някой днес е отговорен за фалита на държавата ни.
ГЛАС ОТЛЯВО: Стига си викал!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Точно този някой днес продължава да иска от нас да гласуваме. Същият този дух от миналата година, който дух... ще викам дотогава, докато чуете най-после, колеги отляво, вие не желаете да правите това и там е вашата трагедия!
Лошото е, че това е трагедията на българския народ, а не само вашата! Затова ме чуйте какво ви казвам и го разберете! Допуснете го до съзнанието си най-после!
Днес да продължаваме да убиваме стимула за инвестиции е национално престъпление! Престъпление! Точно това колегата Венцеслав Димитров ви дава възможност да поправите. Днес, когато духът е съвсем друг, защото то е производно от това, което става в България. И който не го вижда, значи е слепец.
За какво става дума тук? Тук става дума за стимулиране на инвестиционния процес. Венцеслав Димитров го е дал в три раздела. Първият стимулира закупуването на машини и съоръжения, сгради, оборудване и т.н. И той ви е дал точно какво. Не всичко, не онова, което е лукс. За което някои отляво твърдят, че "видите ли, купуват се неща - апартаменти, коли и т.н." Тук е дадено само най-необходимото.
Ако искате, нека да беседваме, нека да дискутираме по това какъв да бъде обхватът на тези машини и съоръжения. Дайте някакво друго предложение. Дайте някакъв начин за тяхното фиксиране така, щото онзи лукс, от който се безпокоите, а и ние също, не само вие, се безпокоим, да му бъде сложена истинска спирачка.
Но мислете по този въпрос, не го отхвърляйте!
Второто му предложение. Вторият член - това е тогава, когато се приватизира или се закупи предприятие, по Търговския закон. И то не какво да е, а когато си е обособена част повече от 50 на сто и когато едно предприятие повече от 50 на сто стане частна собственост. Тогава поне дайте възможност тези средства да не се облагат с данък върху печалбата.
Нали това правим? Нали говорим за приватизация? Нали натам отиваме? Нали разбираме, че без смяна на собствеността нищо няма да стане в тази държава? Е, защо тогава пречим?
И третото е също много важно. Третият член е изключително важен. Поне него приемете, ако другото не щете. Българско производство на стоки и услуги - какво значи това? Това значи българска икономика! Това значи работни места на българи! Това значи насищане на пазара с български стоки, не с вносни. Това значи износ, ако щете, навън. Това значи!
И ако не го разбирате, просто аз не знам за какво сме тук. За какво сте вие тук? Защото аз знам за какво сме ние тук. Надявам се и вие да го разберете в най-скоро време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания има ли?
Моля да гласувате предложението на народния представител Венцеслав Димитров за нов раздел - "Данъчни облекчения" с три текста, както бяха докладвани.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 177 народни представители, за - 69, против - 54, въздържали се - 54.
Не се приема предложението за нов раздел.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Глава девета - "Внасяне на данъка върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и на вноските от печалбата за общините".
Комисията предлага заглавието на глава девета да се промени, както следва: "Внасяне на данъка върху печалбата и данъка за общините".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения по заглавието на глава девета? - Няма.
Моля да гласувате предложението на комисията.
От общо гласували 139 народни представители, за - 120, против - 1, въздържали се - 18.
Текстът на заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Раздел първи - Вносители на данъка.
Чл. 49 - текст на вносителя.
"Чл. 49. Вносители на данъка върху печалбата и вноските от печалбата за общините са данъчно задължените по чл. 2".
Няма предложения на народни представители.
Предложение на комисията за чл. 49:
"Чл. 49. Вносители на данъка върху печалбата и данъка за общините са данъчно задължени по този закон лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма други предложения.
Моля да гласувате заглавието на раздел първи и текста на чл. 49.
От общо гласували 141 народни представители, за - 122, против - 3, въздържали се - 16.
Прието е заглавието на раздел първи и текстът на чл. 49.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 50. Ал. 1. Данъкът върху дивидентите, доходите от дялово участие, доходите от продажбата на движими ценности и финансови дълготрайни активи, лихвите, наемите, авторските и лицензионните възнаграждения, и възнагражденията за технически услуги и другите доходи с източник в България, се удържа и внася от данъчно задължените по чл. 2, които начисляват тези доходи.
Ал. 2. Когато данъкът по ал. 1 не е начислен, удържан и внесен по съответния ред, той се дължи от данъчно задължените по чл. 2, които са били задължени да го удържат и внесат."
Предложение на народния представител Емил Костадинов:
В чл. 50, ал. 2 след думите "той се дължи" да се добави "заедно с лихвите за периода на закъснението".
Предложение на комисията за чл. 50:
"Чл. 50. Ал. 1. Данъкът върху дивидентите, доходите от дялово участие, доходите от продажбата на движими ценности и финансови дълготрайни активи, лихвите, наемите, авторските и лицензионните възнаграждения, възнагражденията за технически услуги и другите доходи с източник в Република България, се удържа и внася от данъчно задължените по този закон лица, които начисляват тези доходи.
Ал. 2. Когато данъкът по ал. 1 не е начислен, удържан и внесен по съответния ред, той се дължи от данъчно задължените по този закон лица, които са били задължени да го удържат и внесат."
Всъщност идеята на господин Костадинов намира решение в друг закон - Закона за държавните вземания. Затова комисията не е възприела неговото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Костадинов желае ли думата? - Не го виждам.
След направеното разяснение, няма да поставям предложението на гласуване.
Поставям на гласуване чл. 50, както беше докладван с двете алинеи, от името на комисията.
От общо гласували 138 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 17.
Текстът на чл. 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Раздел втори - Данъчна декларация.
Чл. 51. Ал. 1. Дължимият годишен данък върху печалбата и вноските от печалбата за общините се установяват по реда на този закон и се посочват в данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.
Ал. 2. Данъчната декларация се подава от данъчно задължените по чл. 2 в съответната данъчна служба до 31 март на следващата година. Заедно с годишната данъчна декларация, се представя и годишният счетоводен отчет.
Ал. 3. При прекратяване без ликвидация и при преобразуване, данъчно задължените по чл. 2 подават данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите за дължимия данък върху печалбата и за вноските от печалбата за общините в 30-дневен срок от момента на прекратяването или преобразуването.
Ал. 4. При прекратяване на данъчно задължените лица с ликвидация, ликвидаторите са длъжни да подават данъчна декларация в 15-дневен срок преди предприемане на действия по удовлетворяване на кредиторите по реда на чл. 268, ал. 1 от Търговския закон.
Ал. 5. За данъчна декларация се счита и удостоверението, издадено по утвърден от министъра на финансите образец, с което платецът на доходи по глава пета удостоверява удържането при източника на дължимия за тях данък.
Ал. 6. Удостоверението по предходната алинея се представя от данъчно задължените по чл. 2 в14-дневен срок от начисляване на доходите по глава пета в данъчната служба, където те са регистрирани.
Ал. 7. Екземпляр от удостоверението по ал. 5 се представя и на лицето - получател на доходите по глава пета.
Ал. 8. Непредставянето на удостоверението по ал. 5 се счита за неподаване на данъчна декларация.
Ал. 9. Данъчните органи издават документ на чуждестранните лица, получатели на доходите, за размера на доходите и внесения данък, ако със съответните страни е сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане."
Предложение на комисията. Предлагаме чл. 51 да се промени, както следва:
"Чл. 51. Ал. 1. Дължимият годишен данък върху печалбата и данъкът за общините се установяват по реда на този закон и се посочват в данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.
Ал. 2. Данъчната декларация се подава от данъчно задължените лица в съответната данъчна служба до 31 март на следващата календарна година. Заедно с годишната данъчна декларация се представя и годишният счетоводен отчет.
Ал. 3. При прекратяване без ликвидация и при преобразуване данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за дължимия данък върху печалбата и за данъка за общините в 30-дневен срок от момента на прекратяването или преобразуването.
Ал. 4. При прекратяване на данъчно задължените лица с ликвидация, ликвидаторите са длъжни да подават данъчна декларация в 14-дневен срок преди предприемане на действия по удовлетворяване на кредиторите по реда на чл. 268, ал. 1 от Търговския закон.
Ал. 5. За данъчна декларация се счита и удостоверението, издадено в два екземпляра по утвърден от министъра на финансите образец, с което платецът на доходи удостоверява удържането при източника на дължимия за тях данък.
Ал. 6. Удостоверението по предходната алинея се представя от данъчно задължените лица в 14-дневен срок от датата на удържането на данъка в съответната данъчна служба. Непредставянето на удостоверението се счита за неподаване на данъчна декларация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма постъпили предложения.
Има ли предложения в залата? - Няма.
Моля да гласувате чл. 51 в редакцията, предложена от комисията, заедно със заглавието на раздел втори - "Данъчна декларация".
От общо гласували 153 народни представители, за - 123, против - 4, въздържали се - 26.
Прието е заглавието и чл. 51.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Раздел трети - "Внасяне на данъка".
"Чл. 52. Ал. 1. Данъчно задължените по чл. 2 внасят данъка върху печалбата и върху доходите в приход на Републиканския бюджет, с изключение на лицата с над 50 на сто общинско участие, които внасят данъка върху печалбата и върху доходите в приход на съответните общински бюджети.
Ал. 2. Данъчно задължените по чл. 2 внасят вноските от печалбата за общините в съответните общински бюджети."
Предложение на народната представителка Гюлбие Реджеб - в чл. 52, ал. 1, след думите "с изключение на" да се добави "кооперациите и лицата с над 50 на сто общинско участие".
Предложение на Комисията по бюджет и финанси. Предлагаме чл. 52 да се промени, както следва:
"Чл. 52. Ал. 1. Данъчно задължените лица внасят данъка върху печалбата и върху доходите в приход на Републиканския бюджет, с изключение на лицата с над 50 на сто общинско участие, които внасят данъка върху печалбата и върху доходите в приход на съответните общински бюджети.
Ал. 2. Данъчно задължените лица внасят данъка за общините в съответните общински бюджети".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Едно предложение има към този текст - на госпожа Реджеб.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Гюлбие Реджеб, както беше докладвано.
От общо гласували 144 народни представители, за - 28, против - 71, въздържали се - 45.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 52, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 129 народни представители, за - 116, против - 5, въздържали се - 8.
Приет е текстът на чл. 52.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 53. Ал. 1. Данъкът върху печалбата и вноските от печалбата за общините за съответната година се внасят едновременно с подаването на данъчната декларация в срока по чл. 51, ал. 2, след като се приспаднат сумите на платените авансови вноски.
Ал. 2. В случаите, когато платените авансови вноски надвишават дължимия данък за съответния период с натрупване от началото на годината, надвнесеният данък върху печалбата и вноски от печалбата за общините се прихващат или се възстановяват по реда на Закона за данъчното производство и на Закона за събиране на държавните вземания.
Ал. 3. При издаване на данъчно облагателен акт за дължимия данък върху печалбата, върху доходите и вноски от печалбата за общините, чиято сума е по-голяма от посочената в данъчната декларация, разликата се внася в 15-дневен срок от връчването на данъчно облагателния акт по реда на чл. 21 от Закона за данъчното производство."
Предложение на народния представител Емил Костадинов - в чл. 53, ал. 1 думите "едновременно с" да се заменят с "в двуседмичен срок от ".
Предложение на народния представител Муравей Радев - в чл. 53, ал. 1 думите "едновременно с" да се заменят с думите "в 15-дневен срок след".
Предложение на Комисията по бюджет и финанси за чл. 53:
"Чл. 53. Ал. 1. Данъкът върху печалбата и данъкът за общините за съответната година се внасят в срок до 31 март на следващата календарна година, след като се приспаднат сумите на платените авансови вноски.
Ал. 2. В случаите, когато платените авансови вноски надвишават дължимия данък за съответния период с натрупване от началото на годината, надвнесеният данък върху печалбата и данък за общините се прихващат или се възстановяват по реда на Закона за данъчното производство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Муравей Радев има предложение, което е аналогично с това на народния представител Емил Костадинов.
Имате думата, господин Радев.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Да, всъщност колегата Емил Костадинов е предложил същото, което и аз, само че той говори за срок от две седмици, а аз говоря за 15 дни. Смятам, че е необходимо да има един такъв период между едното и другото действие. Просто това е технологично необходимо като цикъл. Не мога да приема, че моето предложение по принцип е прието от комисията, защото просто не е така.
"В срок до 31" - това предлага комисията. Вярно, този срок си е такъв. Той беше такъв и досега. Но онзи, който е подал декларацията на 25-и или 26-и, той няма тези 15 дни, за които аз говоря, така че по принцип не ми е прието предложението за тези случаи - граничните. И пак казвам - добре е да има един такъв толеранс. С това много неща биха били преодолени във връзка с някои временни затруднения на този или онзи данъчен субект. Той няма да избяга, плащането няма да избяга, но ще му се даде възможност в един по-нормален период да извади тези пари и да ги плати. Пак ви казвам, това е стопанска дейност, това е дейност, която невинаги и всеки ден може да бъде така хаотично разпределяна. Тя трябва планирано да изразходва своите финансови средства и в този смисъл аз смятам, че това е едно облекчение - не, а е едно задължително нещо, което трябва да направим за българския данъкоплатец.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие поддържате предложението.
Думата е на господин Ивайло Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ПГДЛ): Господин Радев, аз не мога да разбера дали наистина не четете предложението, което е обсъждано в комисията, или целта е за всяко нещо да правим излишни дискусии. Ако погледнете внимателно текста, който е предложен, там пише, че данъкът се внася до 31 март. Срокът за подаване на декларации е от 1 януари до 31 март. Значи, стопанското лице има три месеца на разположение да си внесе декларацията. И дори може да ползва много по-благоприятни условия от тези, които вие му предлагате за тези 15 дни, защото той може да има теоретически три месеца разлика между подаване на декларацията и плащането на данъка. Навсякъде по принцип ограничителната дата се слага за плащане на данъка, а не за подаване на декларацията. Ако той реши да си подаде декларацията на 25 или 26 март, той, четейки закона, много добре знае, че има четири или пет дни за плащане на данъка. А ако реши да я подаде в началото на март, той ще има един месец. Така че комисията не само е възприела, но е разширила вашето предложение. Наистина не виждам никакво основание тук да губим времето с излишни дискусии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като това предложение е адресирано към ал. 1 на текста на вносителя, господин Радев, много Ви моля да го уточните как да би изглеждало, след като имате предвид окончателния текст, внесен от комисията.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря, госпожо председател. Принуден съм да дупликирам моя колега. Това са две неща - едното е внасяне на декларация - да, разбира се, до 31-ви, хубаво. Но това, за което говоря аз, е плащането на сумата във връзка и след като тази декларация бъде приета и бъде коригирана или бъде призната за вярна. За това става дума. Ние в декларацията можем да напишем каквото си искаме, но данъчният орган казва: не това, а еди-кое си и издава данъчнооблагателен лист. Значи, това са две събития. И аз казвам, че между тези две събития трябва да има поне 15-дневен срок. Разбира се, че ако той на 1 януари го е дал, аз бих приел на 20 януари да си плати човекът, но той може да дирижира това свое подаване в рамките до 31 март. От него зависи кога да го подаде, от никой друг, така че пак казвам, че между тези две неща има коренна разлика. За това говоря. Тоест, добре е това: "до 31 март". То винаги си е било. Пак да си остане! Но нека да има един текст, в който да се каже, че след като бъде приета данъчната декларация и съответно потвърдена или бъде определена новата сума за това задължение, този човек в 15-дневен срок след това има право да внесе парите. Аз говоря за срока на плащане, а не за срока на подаване. Моето предложение е за срока на плащане, а не за подаване. Това са две съвсем различни неща. Беше безсмислена репликата ви, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Ще се принудя да коригирам или по-точно да формулирам Вашето предложение. То е отнесено към ал. 1 на чл. 53, както е на вносителя, с корекцията и би означавало, ако не се лъжа, така: "Данъкът върху печалбата и вноските от печалбите за общините за съответната година се внасят" - Вашата корекция: "в 15-дневен срок от подаването на данъчната декларация", нататък остава същият текст. Това ли е? - Добре.
Моля, гласувайте за предложението, направено от народния представител Муравей Радев.
От общо гласували 164 народни представители, за - 51, против - 70, въздържали се - 43.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 53 така, както беше докладван от комисията.
От общо гласували 143 народни представители, за - 114, против - 13, въздържали се - 16.
Член 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Текстът на вносителя за чл. 54:
"Чл. 54. Платците на доходи по Глава пета са длъжни при начисляването на доходите да удържат дължимия данък и да го внесат в бюджета в 5-дневен срок от начисляването."
Няма предложения на народни представители.
Комисията по бюджет и финанси предлага следното съдържание за чл. 54:
"Чл. 54. Платците на доходи са длъжни да удържат дължимия данък и да го внесат в бюджета в срок до 15 дни от датата на удържането."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения.
Моля да гласувате чл. 54 във варианта, предложен от комисията.
От общо гласували 124 народни представители, за - 115, против - 6, въздържали се - 3.
Член 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 55. След датата на вземане на решение за прекратяване или преобразуване, дължимият данък върху печалбата върху доходите и вноските от печалбата за общините се внасят по реда на чл. 53 и чл. 54."
Няма предложения на народни представители.
Предложение на комисията:
"Чл. 55. Дължимият данък върху печалбата и данъкът за общините за периода от датата на вземане на решение за прекратяване или преобразуване до датата на влизане в сила на решението на съда за вписване в Търговския регистър се внасят по реда на чл. 53 и чл. 54."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения по текста.
Моля, гласувайте чл. 55 във варианта, предложен от комисията.
От общо гласували 125 народни представители, за - 116, против - 5, въздържали се - 4.
Член 55 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 56. Редът и сроковете за извършване на авансовите вноски по данък върху печалбата и вноските от печалбата за общините се определят по реда на раздел четвърти от настоящата глава."
Няма предложения на народни представители.
Комисията по бюджет и финанси предлага чл. 56 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението за отпадане на чл. 56, който е напълно безсмислен.
От общо гласували 125 народни представители, за - 118, против - 1, въздържали се - 6.
Член 56 отпада.



ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Раздел четвърти - "Авансово внасяне на данъка върху печалбата и на вноските от печалбата за общините".
Комисията предлага да бъде направена следната промяна и заглавието на Раздел четвърти да придобие следното съдържание: "Авансови вноски за данъка върху печалбата и данъка за общините".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма други предложения.
Моля да гласувате наименованието на Раздел четвърти така, както е предложено от комисията.
От общо гласували 125 народни представител, за - 114, няма против, въздържали се - 11.
Прието е заглавието на Раздел четвърти.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 57 - текст на вносителя:
"Чл. 57. Ал. 1. Тримесечните авансови вноски за данъка върху печалбата и вноски от печалбата за общините се внасят в бюджета на базата на облагаемата печалба за периода с натрупване от началото на годината, като се приспаднат платените вноски от началото на годината.
Ал. 2. Данъчнозадължените по чл. 2, които през предходната година имат годишна облагаема печалба над 1 млн. и 500 хил. лева, правят и авансови месечни вноски, като за първите два месеца от тримесечието внасят по 1/3 от данъка, дължим за предходното тримесечие.
Ал. 3. При наличие на месечна отчетност за приходите и разходите данъчнозадължените по чл. 2 по ал. 2 могат да правят авансови месечни вноски на основата на фактическите резултати за съответния отчетен период.
Ал. 4. Тримесечните авансови вноски на данъчнозадължените по чл. 2 по ал. 2 и 3 се определят по реда на ал. 1, като се приспаднат платените през текущото тримесечие авансови тримесечни вноски.
Ал. 5. Новообразуваните през годината данъчно задължени по чл. 2 правят тримесечни авансови вноски по реда на ал. 1, считано от датата на регистрацията им.
Ал. 6. Данъчнозадължените по чл. 2, приключили на загуба през предходната година, правят авансови тримесечни вноски по реда на този член, като при определянето на авансовите вноски подлежащата на намаление загуба съгласно Глава шеста от закона се приспада с натрупване от началото на годината."
Предложение на народния представител Емил Костадинов по чл. 57:
1. Алинеи 2 и 3 да отпаднат, а ал. 4 да стане ал. 2.
2. Да се добави нова ал. 3.
"Ал. 3. При окончателното определяне на дължимия годишен данък авансовите вноски да се отчитат заедно с натрупаните лихви за периода след внасянето им."
3. Сегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 4 и 5.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Предложение на народния представител Муравей Радев: числото "1 млн. и 500 хил." да се замени с числото "3 млн. и 500 хил.".
Предложение на народната представителка Гюлбие Реджеб, която предлага в чл. 57 ал. 2 да придобие следното съдържание:
"Ал. 2. Данъчнозадължените по чл. 2 начисляват данък върху печалбата по чл. 45, ал. 2 и 3, правят и месечни вноски, като за първите два месеца от тримесечието внасят по 1/3 от данъка, дължим за предходното тримесечие."
Предложение на Комисията по бюджет и финанси.
"Чл. 57. Ал. 1. Тримесечни авансови вноски за данък върху печалбата и данък за общините се внасят в съответните бюджети въз основа на облагаемата печалба за периода с натрупване от началото на годината, като се приспаднат платените вноски.
Ал. 2. Данъчнозадължените лица, които през предходната година имат годишна облагаема печалба над 2 млн. лева, правят и авансови месечни вноски, като за първите два месеца от тримесечието внасят по 1/3 от данъка, дължим за предходното тримесечие.
Ал. 3. При наличие на месечна отчетност за приходите и разходите данъчнозадължените лица по ал. 2 могат да правят авансови месечни вноски въз основа на фактическите резултати за съответния отчетен период.
Ал. 4. Новообразуваните през годината данъчнозадължени лица правят тримесечни авансови вноски по реда на ал. 1, считано от датата на регистрацията им.
Ал. 5. Данъчнозадължените лица, приключили на загуба през предходната година, правят авансови тримесечни вноски по реда на този закон, като при определянето на авансовите вноски подлежащата на намаление загуба съгласно Глава шеста се приспада с натрупване от началото на годината."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Упълномощен ли е някой да подкрепи или да оттегли предложенията на народния представител Емил Костадинов и на госпожа Реджеб, тъй като и двамата ги няма в залата?
Господин Муравей Радев иска думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз миналия път обосновах защо "3 млн. и 500 хил.", а не "1 млн. и 500 хил." и повече няма да го обосновавам. Мотивите са същите.
Но аз ще направя едно друго предложение. Аз съм готов да оттегля своето предложение и да не го гласуваме в подкрепа на предложението на Емил Костадинов. И ви приканвам да гласувате за неговото предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване най-напред предложението на народния представител Емил Костадинов по чл. 57. Беше докладвано. Разполагате с него. В зависимост от това дали ще се приеме или не ще поставя на гласуване предложението на господин Радев.
От общо гласували 132 народни представители, за - 26, против - 37, въздържали се - 69.
Не се приема това предложение.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Муравей Радев за замяна на числото "1 млн. и 500 хил." с числото "3 млн. и 500 хил.". Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 164 народни представители, за - 56, против - 24, въздържали се - 84.
Не се приема предложението.
И третото предложение е на народната представителка Гюлбие Реджеб. То също беше прочетено.
Моля да гласувате това предложение за нов вариант на ал. 2 на чл. 57.
От общо гласували 134 народни представители, за - 21, против - 61, въздържали се - 52.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 57 в редакцията, предложена от комисията.
От общо гласували 140 народни представители, за - 114, против - 7, въздържали се - 19.
Чл. 57 е приет.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 58. Ал. 1. Лицензираните застрахователни дружества правят месечни авансови вноски на основата на една дванадесета част от годишната облагаема печалба за предходната година.
Ал. 2. Месечните авансови вноски по ал. 1 се дължат за периода от 1 април на текущата година до 31 март на следващата година.
Ал. 3. При определяне на авансовите месечни вноски облагаемата печалба от предходната година се увеличава с 50 на сто от прогнозирания размер на средногодишния темп на инфлацията за текущата година.
Ал. 4. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 се прилагат за годината, последваща годината на лицензирането на застрахователните дружества.
Ал. 5. За първото тримесечие на годината, от която започва да се прилага ал. 1, вноските се правят на базата на данъка, платен за предходното тримесечие, съответно на предходния месец."
Няма предложения на народни представители.
Комисията предлага следното съдържание на чл. 58:
"Чл. 58. Ал. 1. застрахователните дружества и взаимозастрахователните кооперации правят месечни авансови вноски на основата на една дванадесета част от годишната облагаема печалба за предходната година.
Ал. 2. Месечните авансови вноски по предходната алинея се дължат за периода от 1 април на текущата година до 31 март на следващата календарна година.
Ал. 3. Образуваните и регистрирани в течение на годината застрахователни дружества правят авансови вноски на база прогнозираната от тях печалба до края на календарната година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от залата по този текст?
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо председател, колеги! Предложението на комисията коригира малко предложението на вносителя, поне що се отнася до 50 на сто от прогнозирания размер на средногодишния темп на инфлацията, защото виждаме, че такова нещо като "прогнозиран средногодишен темп на инфлацията" се оказва, че много лесно може да бъде изменен в течение на годината, когато той трябва да прави авансови вноски. До миналия месец имахме прогнозиран от правителството темп на инфлацията 20 на сто за тази година. От 2-3 дена се появи прогнозиран темп, тук никой не е говорил за него, аз ще ви го кажа - 105 на сто. Така че това е хубаво, което е предложила комисията, такова нещо да отпадне, защото не се знае какво е. И се оказа, че в течение на годината може да се изменя по 5-6 пъти.
Струва ми се обаче, че ал. 3 би трябвало да отпадне в предложението на комисията що се отнася до "регистрираните". То не се знае дали ще започнат да работят, каква печалба ще имат, дали ще тръгнат, най-напред, дали ще се намесят в някоя ниша на конкурентния пазар. Естествено, аз предполагам, че за основа ще се вземе искането за лицензиране. Вярно, че нямаме още такъв закон за застраховането, но прогнозираната от тях печалба. Засега правим действащ закон. Нямаме закон за застраховането. В закона за застраховането сигурно ще бъде изписано точно какво се иска от едно застрахователно дружество, за да му се даде лиценз на новообразувано. Сигурно ще каже: искам да работя тук, с такава и такава печалба. Но нали знаете, че всеки бизнесмен преди да започне да върши някаква дейност смята, че кой знае колко много ще спечели. И когато започне да я върши тази дейност, той слиза на земята и вижда какво е неговото място в застрахователния пазар. От една страна, предполагам, че някой ще им иска непременно да прогнозират много голяма печалба, за да му дадат лиценз. Тоест, ако не е прогнозирал печалба, няма да му се даде лиценз. От друга страна, пък на това нещо, което е може би повече психологическо, отколкото реално съществуващото нещо, какво той си прогнозира да прави в течение на годината, служи за основана данъчното облагане.
Господин Славков, аз мисля, че и Вие, като вносител, ще се съгласите, че това не е някакъв такъв елемент, въз основа на който може да взимате пряк данък, какъвто данъкът върху печалбата. Някой си прогнозирал нещо си и Вие ще му вземете данък върху прогноза. Оставете го да поработи. Той сигурно ще поработи я три месеца, я шест месеца, я девет месеца. Като изкара печалба догодина, го накарайте да плаща. Но поне за тази година, където нищо не е направил, не му взимайте данък печалба. Вярно, че ако реализира печалба, той ще си плати на края на годината, от това никой не го освобождава. Но текущо да плаща въз основа на нещо, каквото той си мисли, ми се струва, че е малко нереалистично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров за отпадане на ал. 3 на чл. 58.
От общо гласували 155 народни представители, за - 41, против - 68, въздържали се - 46.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 58 както беше докладван от комисията.
От общо гласували 149 народни представители, за - 113, против - 28, въздържали се - 8.
Приет е член 58.
Господин Тодоров има думата по процедурен въпрос.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Госпожо председателствуваща, от името на парламентарната група, моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Давам почивка до 13 часа. (Звъни)
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме заседанието. Следва чл. 59.
Има думата господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, чл. 59 - текст на вносителя:
"Чл. 59. Ал. 1. Вноските за данъка върху печалбата и вноските от печалбата за общините се правят, както следва:
1. месечните - до 15-о число на следващия месец;
2. тримесечните - до 15-о число на месеца, следващ тримесечието;
3. за четвъртото тримесечие, съответно за декември - до 25 декември, като авансовата вноска за декември на данъчнозадължените по чл. 2, които правят месечни авансови вноски е равна на дължимата вноска за ноември, а авансовата тримесечна вноска на данъчнозадължените по чл. 2, които правят тримесечни авансови вноски - на една трета от дължимите вноски за деветмесечието.
Ал. 2. За януари и февруари месечни авансови вноски плащат само данъчнозадължените по чл. 2, които са правили месечни вноски през предходната година. Размерът на вноските за всеки от тези два месеца е равен на авансовата вноска за декември на предходната година.
Ал. 3. За дължимите авансови вноски по предходните алинеи се попълва декларация по образец, утвърден от министъра на финансите и се представя в съответната данъчна служба в сроковете за плащане на авансовите вноски."
Няма предложения на народни представители.
Предложение на комисията: подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
"Чл. 59. Ал. 1. Авансовите вноски за данък върху печалбата и данък за общините се правят, както следва:
1. месечните - до 15-о число на следващия месец;
2. тримесечните - до 15-о число на месеца, следващ тримесечието;
3. за четвъртото тримесечие, съответно за декември - до 25 декември, като авансовата вноска за декември на данъчнозадължените лица, които правят месечни авансови вноски е равна на дължимата вноска за ноември, а авансовата тримесечна вноска на данъчнозадължените лица, които правят тримесечни авансови вноски - на една трета от дължимите вноски за деветмесечието.
Ал. 2. За януари и февруари месечни авансови вноски плащат само данъчнозадължените лица, които са правили месечни вноски през предходната година. Размерът на вноските за всеки от тези два месеца е равен на авансовата вноска за декември на предходната година.
Ал. 3. За дължимите авансови вноски по предходните алинеи се попълва декларация по образец, утвърден от министъра на финансите и се представя в съответната данъчна служба до сроковете за плащане на авансовите вноски."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от залата? - Няма.
Моля да гласувате чл. 59 във варианта, предложен от Комисията по бюджет и финанси.
От общо гласували 131 народни представители, за - 108, против - 4, въздържали се - 19.
Член 59 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 60 - текст на вносителя:
"Чл. 60. Лицензираните застрахователни дружества с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, уведомяват съответната данъчна служба за намаляването на авансовите вноски по чл. 58, ако считат, че те надвишават или ще надвишават дължимия годишен данък."
Няма предложения на народни представители.
Предложение на комисията:
Чл. 60 да се промени както следва:
"Чл. 60. Застрахователните дружества и взаимозастрахователните кооперации уведомяват съответната данъчна служба с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за намаляването на авансовите вноски по чл. 58, в случай, че те надвишават или ще надвишават дължимия годишен данък."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от залата? - Не виждам.
Моля да гласувате чл. 60 във варианта, предложен от комисията.
От общо гласували 132 народни представители, за - 115, против - няма, въздържали се - 17.
Член 60 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Раздел пети - Лихви за просрочие
Чл. 61. Ал. 1. За неудържаните и невнесени в срок дължими данъци, включително и за авансовите вноски, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Невнесени дължими данъци се считат и платените в по-малко авансови вноски в резултат на неточното прилагане на членове 57, 58 и 59.
Ал. 2. Когато действително дължимият годишен данък надвиши с повече от 10 на сто намалените по реда на чл. 60 авансови вноски, върху разликата се събира годишна лихва, изчислена по основния лихвен процент, действащ към 31 декември плюс 10 пункта."
Предложение на народния представител Гюлбие Реджеб, която предлага в чл. 61, ал. 1 да започва с думите: "за надвнесените, неудържаните и невнесени в срок дължими данъци..."
Комисията предлага чл. 61 да придобие следното съдържание:
"Чл. 61. Ал. 1. За неудържаните и невнесени в срок дължими данъци, включително и за авансовите вноски, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Невнесени дължими данъци се считат и платените в по-малко авансови вноски в резултат на неточното прилагане на членове 57, 58 и 59.
Ал. 2. Когато действително дължимият годишен данък надвиши с повече от 10 на сто намалените по реда на чл. 60 авансови вноски, върху разликата се събира законната годишна лихва към 31 декември на съответната календарна година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Госпожа Реджеб предлага всъщност да се вметне само още една дума - "надвнесените", в текста на ал. 1.
Моля да гласувате нейното предложение.
От общо гласували 127 народни представители, за - 7, против - 74, въздържали се - 46.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 61 в редакцията на комисията.
От общо гласували 123 народни представители, за - 113, против - няма, въздържали се - 10.
Член 61 е приет.



ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Раздел шести - Преотстъпване на данъка върху печалбата".
Чл. 62 - текст на вносителя:
"Чл. 62. Ал. 1. Данъкът върху печалбата се преотстъпва на юридическите лица, в които трудоустроените лица и инвалидите са не по-малко от:
1. за слепи и слабозрящи - 40 на сто от общия брой на персонала, зает в основната дейност;
2. за всички останали заболявания - 50 на сто от общия брой на персонала, зает в основната дейност.
Ал. 2. В случаите по т. 1 и 2 на ал. 1 юридическите лица начисляват, но не внасят данъка върху печалбата.
Ал. 3. Данъкът върху печалбата на юридическите лица се преотстъпва и когато броят на трудоустроените лица и инвалидите е под нормите по ал. 1. Преотстъпването се извършва пропорционално на увредените лица към общия брой на персонала.
Ал. 4. Средствата от преотстъпения данък се отнасят във фонд "Рехабилитация и социална интеграция" по Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.
Ал. 5. Данъкът върху печалбата от дейността на предприятията, включени в състава на управление "Военна промишленост" към Министерството на отбраната, се преотстъпва на Министерството на отбраната. Министерският съвет определя реда за ползуване на преотстъпения данък."
Предложение на народния представител Емил Костадинов по чл. 62:
1. Ал. 1, 2 и 3 се изменят така:
"Ал. 1. Данъкът върху печалбата се преотстъпва на юридическите лица, в които са заети трудоустроени и инвалиди, както следва:
1. на юридически лица, в които слепите и слабозрящите са над 40 на сто от общия брой на персонала или в които трудоустроените и инвалидите са над 50 на сто от персонала, данъкът се преотстъпва изцяло;
2. на юридически лица, в които трудоустроените и инвалидите са по-малко от посочените в предходната алинея, се преотстъпва част от данъка, равна на процента на увредените лица спрямо общата численост на персонала.
Ал. 2. В случаите по предходната алинея юридическите лица начисляват целия размер на данъка, но внасят само дължимата част.
Ал. 3. Средствата от преотстъпения данък по ал. 1 се изразходват за подпомагане на увредените лица по ред, определен в специален закон."
2. Ал. 4. да остане с текста на сегашната ал. 5, а ал. 5 да отпадне.
Комисията не е подкрепила това предложение.
Предложение на народния представител Кирил Желев: в чл. 62 да се създадат нови ал. 6 и 7:
"Ал. 6. Данъкът върху печалбата от дейността на кооперациите в системата на Централния кооперативен съюз им се преотстъпва, а редът за ползуването на преотстъпения данък се определя от Министерския съвет.
Ал. 7. Данъкът върху печалбата от дейността на електропроизводствените, топлофикационните и въгледобивните търговски дружества в системата на Комитета по енергетика, се преотстъпва на Националния фонд "Енергийни ресурси" към Комитета по енергетика. Министерският съвет определя реда за ползуване на преотстъпения данък."
Уважаеми колеги, оттеглям своето предложение, тъй като предложението за ал. 6 е намерило решение, условно записано като предложение на комисията под формата на чл. 62б, а предложението за ал. 7 е намерило решение като предложение на комисията в Преходните и заключителните разпоредби - това е съдържанието на § 6б, условно като номерация.
Предложение на народния представител Руси Статков: в чл. 62 се създава нова ал. 6:
"Ал. 6. Данъкът върху печалбата от дейността на потребителните кооперации се преотстъпва на същите за срок от 5 години за придобиване и създаване на дълготрайни материални активи с цел подобряване обслужването на населението в населените места".
Мисля, че народният представител Руси Статков ще се съгласи, че това също се отнася за чл. 62б, като предложение на комисията.
Моля това предложение да се обсъжда едновременно с предложението на комисията по чл. 62б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма текст, че комисията поддържа текста на вносителя. Това ли е по същество?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя. Това е предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, тъй като не е записано.
Господин Желев оттегля предложението си.
Текстът на господин Руси Статков систематично малко по-нататък ще се обсъди, но не го виждам в залата.
И народният представител Емил Костадинов има цялостно нова версия на чл. 62.
Тъй като го няма и няма кой да оттегли това предложение, моля да гласувате предложението на народния представител Емил Костадинов за нов вариант на чл. 62 с променени ал. 1, 2 и 3.
От общо гласували 136 народни представители, за - 16, против - 44, въздържали се - 76.
Не се приема предложението.
Моля да гласувате чл. 62, както е текстът на вносителя, подкрепен от комисията и заглавието на раздел шести "Преотстъпване на данъка върху печалбата".
От общо гласували 124 народни представители, за - 113, против - няма, въздържали се - 11.
Член 62 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на Комисията по бюджет и финанси за нов чл. 62а:
"Чл. 62а. Ал. 1. На търговските дружества, в които след извършването на приватизация държавното или общинско участие е до 33 на сто включително, данъкът върху печалбата се преотстъпва, както следва:
1. 100 на сто за първите 3 години след датата на влизане в сила на решението на съда за вписване в търговския регистър на промените за дружествата с ограничена отговорност и след датата на прехвърляне на акциите за акционерните дружества;
2. 50 на сто за четвъртата и петата година след датата по предходната точка.
Ал. 2. Преотстъпването на данъка върху печалбата се извършва, при положение че плащанията, договорени по приватизационната сделка, са извършени в съответните срокове и са изпълнени едновременно следните условия за съответните години:
1. ежегодно нарастване обема на нетния размер на приходите от продажби;
2. инвестиране на отстъпените средства в размер не по-малко от 50 на сто в дълготрайни материални активи в същото дружество;
3. изпълнение на графика относно задълженията по инвестиционната програма и трудовата заетост, поети с приватизационния договор;
4. изпълнение на задълженията към бюджета и държавното обществено осигуряване.
Ал. 3. Преотстъпването на данъка на търговските дружества се преустановява при преобразуване по реда на глава шестнадесета от Търговския закон, с изключение на случаите по чл. 264 и чл. 265 от същия".


Предложение на народния представител Муравей Радев:
В предложения от комисията нов чл. 62а:
1. В ал. 1 числото "33" да се замени с "50".
2. В т. 1 на ал. 1 вместо "100 на сто" да се запише "70 на сто";
3. В т. 2 на ал. 1 вместо "50 на сто" да се запише "35 на сто";
4. Точка 1 на ал. 2 да отпадне."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Едно предложение има към този нов текст - на господин Муравей Радев. Желаете ли да обосновете предложението си?
Има думата господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Това е част от текста, на който бяхме свидетели, че министър-председателят внесе на едно място, където не би трябвало да бъде внасяно преди да бъде обсъдено в Народното събрание, в комисиите и тогава да отива там - пред елита на банковия свят. То и затова беше лошо формулирано от самия министър-председател. Но тук ние вече се срещаме с един обработен професионално текст.
Първата част на предложенията на Министерския съвет е точно този член и тези алинеи 1 до 3, включително.
За какво става дума тук, колеги? За какво става дума? Изключително важен текст! Достатъчен ли е този текст - възниква въпросът. Аз смятам, че е изключително недостатъчен текстът в този си вид. Но затова ще говоря в контекста на останалите други предложения, които са неразривно свързани. Пак казвам, това е само един фрагмент, един според мен не особено добър фрагмент. Защо? Конкретизирам се само върху този фрагмент.
Тук става въпрос за известен стимул за инвестиране, касаещ приватизацията. И веднага слагаме отново големите спирачки. Става въпрос само за онези предприятия, които са приватизирани с поне 66 на сто и оттам нагоре. Ако вие си дадете труд да разлистите предприятията, които са включени в списъка за масова приватизация, уважаеми колеги, ще видите колко малко са онези предприятия, които имат над тази стойност дълготрайни активи за приватизация. Просто много малко. Има доста голяма група от предприятия с 20, 40, 65 дори. Но и те не попадат тук, защото трябва да са поне 66 на сто. И това е моето първо предложение. Ако правим нещо, то нека наистина да го направим така, щото да има поне някаква полза. Иначе останалото е така, просто, виждате ли, още един опит за хвърляне на прах в очите и нищо друго. Да, даваме, но при еди какви си условия, които просто са неизпълними за огромната част от предприятията, които ще бъдат приватизирани, които ще подлежат оттук нататък на приватизация.
За да има полза, аз ви предлагам не 66, а поне 50 на сто. И най-после нека да имаме някакво разбиране за този процент на приватизирана собственост. Нека най-после да се споразумеем, защото оттук нататък, а и назад в този закон и напред нещата, които следват и в други закони понятието "степен на приватизация" трябва най-после да намери някакъв добре обясним логичен израз. Какво значи? Държавно ли е, частно ли е, кога е повече, кога по-малко. Без това не можем да минем, ако искаме да бъдем сериозни законодатели.
И ние ви предлагаме, съгласувано с останалата част от опозицията - нека тази граница да бъде 50 на сто. Над 50 на сто държавно участие и общинско - предприятието преобладаващо е там и се подчинява на законодателството за държавната собственост. Под 50 на сто държавно и общинско участие - смята се, че останалата част важи в по-голяма степен.
Затова ви предлагам нека това да бъде не 66, а 50 на сто. Това е първото ми предложение. Това беше за обхвата на този член.
По-нататък се казва, че това предприятие трябва да бъде освободено 100 на сто от печалбата за следващите три години и 50 на сто за следващите след тях още две. Тоест преференциите граничат с тези 5 години от момента на ползването на тези облекчения нататък.
Не тук, малко по-нататък, в заключителните разпоредби ще се постави въпросът за това важи ли и доколко важи за заварено положение за предприятия, които вече са минали по този цикъл и вече са приватизирани и биха ли имали те възможност да претендират и доколко за подобни облекчения. Но това виждам, че е внесено в заключителните разпоредби и няма да го говоря сега.
Сега бих отишъл на второто предложение. 100 на сто облекчение на чуждестранни инвеститори. Чудесно, но... Но тук има едно малко "но". Е, не 100 на сто. Аз съм един от хората, които най-много са говорили, че трябва да даваме награди на инвеститорите. Навсякъде го казвам. И изведнъж днес, когато цялата тази инвестиционна среда е буквално задушена в България, за една много малка част от инвеститорите, казвам, незначително малка, забележете, незначително малка част, ние даваме 100 на сто освобождаване от печалбата, а за всички останали - абсолютно нищо.
Моето предложение тук е такова, но то е неразривно свързано с онова, което след малко ще прочетете по-нататък. Аз ви казвам не 100! Дайте да ги облекчим със 70 на сто, ако искате. Нека бъдем по-балансирани, по-динамични. Голяма е все пак отстъпката, но тя е по-разумна, по-икономически обоснована, ако щете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Само ще Ви помоля за малко още и завършвам. Няма за всяко едно предложение поотделно, тъй като правя три предложения, различни по смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз Ви изчаках, ще изчакам още малко.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви.
И така, ако вие приемете тази логика на известно снижение на това облекчение от 100 на 70 на сто и после другите от 50 на 35 - пак половинката, това е неразривно свързано с разширяване, но много голямо разширяване на основата, за която се отнася това облекчение. Аз ви предлагам по-нататък тя да обхване абсолютно всички средства, вложени за инвестиции. И не би трябвало сегашното ми предложение да се разглежда откъснато от този общ смисъл, от този контекст на логика в този конкретен закон.
И последното предложение тук е за т. 1 на ал. 2 от конкретния текст на вносителя. Как да ви кажа? Ние в комисията умувахме много и аз смятам, че би бил по-чист текстът, ако това ежегодно нарастване обема на нетния размер на приходите от продажби просто отпадне, тъй като тук навлизаме в едни нескончаеми спорове - какво точно, кога точно, защо точно, при тези или други условия, при тази или друга конюнктура на инфлация, ако щете, или на обратен процес - на дефлация, дай Боже, да я доживеем. Тук влизаме в едни условия, бих казал, които не винаги и в недостатъчна степен зависят от поведението на самия стопански субект. А едно такова ограничение, съвсем невинно, бих казал, има и такива много, ще има и такива случаи, би го извадило от обхвата на това облекчение, което ми се струва, че няма да е справедливо. Това е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата господин Венцеслав Димитров по същия въпрос.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо председател, колеги! Имаме за дебат и сигурно за гласуване едно, бих казал, много интересно предложение. Но предвид на това какво ще стане в близките дни, аз се чудя дали сега трябва да продължим дебата или да го отложим за след няколко дни.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПГДЛ: Какво ще стане?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ами може да имаме бивш министър-председател в духа на това, което той каза по телевизията, може да имаме и бивш министър на финансите, може да имаме и смяна на курса в друга посока. За мен това предложение е израз на краха на финансовото министерство и на Министерския съвет, бих казал, и на управляващата партия да тласка икономиката в една посока. Тя вижда, че нататък нищо хубаво няма и се мъчи да завие в другата посока.
Аз бих подкрепил някои смислени предложения, които вашите хора не искат да ги доразвият тук и да ги направят така, както трябва. Ето, тези, които стоят тук на първата банка, за съжаление, обаче. Не искам да се втвърдявате около някаква партийна политика. Това не ви е партийната политика. Вие си четете вашата програма и вижте, че там не пише такива работи, каквито ги правите. И това хората, които разбират от данъци, от финанси, много добре осъзнават и те, предполагам, че по някакъв начин, дано да имат възможност, да се преборят на вашия - какво ще бъде - пленум ли, обсъждане ли, дискусия. Ние ще се проборим в пленарната зала по повод вота на недоверие.

Затова наистина да премахнете всякакви облекчения, да ограничите разходите и после да пускате нещо като преотстъпване на данъка, ами, за мен това е нещо много ненормално. Или го вкарайте в разходите, или го вкарайте в облекченията. А не да го преотстъпвате. Тоест събрали сте го веднъж и сега да го раздавате. Това за мен е невероятно!
Защо? Защото чисто и просто някой ви е казал, че трябва да се премахнат данъчните облекчения и сега, дайте, ще отстъпваме данъка. Ами, че вие по-добре им дайте субсидии на такива. Много по-нормално е да се сложи при данъчните облекчения.
Аз бях предложил тук няколко члена за данъчни облекчения, не исках да ви занимавам с тях, защото видях негативното ви отношение. Част от тези идеи сигурно ги има и тук, макар в по-малка степен, макар и в по-друга форма. Аз не мога да ви посъветвам да отхвърлите това предложение, което е направено, защото то е по-добро от нищото. Макар че не е направено в подходяща форма.
Аз също имах възражения, подобни на тези на господин Радев, например защо да даваме пък 50 на сто от печалбата в първите ... давате, че предложението на правителството или на някои хора от правителството е, казвате, 50% да се реинвестират. Аз бих казал: дайте да ги накараме цялата печалба да я реинвестират и тогава да им преотстъпим или да им го дадем. Това беше досега действащият режим на данъчните облекчения. Защо ще им давате да присвояват печалба, която на практика е данък, тоест да бъркат в джоба на данъкоплатеца? И мислите, че те ще дойдат само за това.
Аз предложих друго в комисията, което не беше прието - цялата печалба да се реинвестира и тогава да се облекчава. Иначе няма смисъл. Иначе може да се взима печалбата и да се репатрира, даже и в чужбина, и то за сметка на данъците. Тоест за сметка на всички нас. Така че и от тази гледна точка предложението не е много обмислено. Също така изпълнение на графиката относно задълженията по инвестиционната програма. Ама, вижте, съжалявам, че го няма тук изпълнителния директор или щефа на надзорния съвет, за съжаление него не сме го канили тук, на Агенцията по приватизация, да го поразпитаме и него какво става в такъв случай.
А защо ще правите данъчни санкции, ако не си изпълнява нещо там?! Че то кой знае какви са причините. Нека в самия договор да е указано точно какво ще стане. Даже много по-правилно ще бъде тази точка да отпадне тук, точка трета от ал. 2, и когато се сключват такива договори, там да се каже: ако вие не изпълните това, тогава няма да ви признаваме. Много по-просто е така, отколкото тук да се опитате да сложите всичко това нещо.
Аз подкрепям предложенията, които направи господин Радев, макар че една част от тях са алтернативни на това, което пак ви казвам. Все пак не мога да пледирам срещу едно такова предложение, което е по-добро от нищото, пак казвам, което е някаква форма на облекчение. Но най-напред мисля, че то не съответства на духа на един данъчен закон. После, не е направено както трябва, и после, мисля, че със същата данъчна тежест или със същата цена по отношение на бюджета могат да се направят много по-смислени предложения, които директно да стимулират производството, инвестициите и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Поставям на гласуване предложението на народния представител Муравей Радев за алтернативен текст на господин ... Отменете гласуването.
Има думата господин Ивайло Калфин по същия въпрос.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ПГДЛ): Уважаеми господин Радев и уважаеми господин Димитров, с част от логиката Ви съм съгласен. Това е с тази част от логиката, която и сега господин Димитров каза, че все пак това е стимул към инвестициите и дали методически ще влезе на едно или друго място, не е толкова важно, важното е да го има.
Не е тайна, че обсъждахме различни варианти за стимулиране на инвестициите. Не е тайна, че и аз лично бих поддържал една доста по-развита система за стимулиране на инвестиционния процес. Така или иначе в комисията надделя логиката, че е по-добре да се действа в посока към общо финансова стабилизиране, което би създало по-добра среда за инвестициите, отколкото на данъчни единствено облекчения, които всички сме съгласни, че не са единствената причина да има или да няма инвестиции.
Така че това предложение, мисля, че всички би трябвало да го подкрепим.
Що се отнася до редакционните изменения, които предлага господин Радев. Първо, господин Радев, Вие предлагате тази преференция за инвестициите да се ползва за предприятия, които са до 50% държавно участие, а не до 33.
Знаете, че в самата логика на раздържавяването е държавното участие или да се запази някъде преобладаващо, или постепенно да се ликвидира. Знаем, че освен прякото закупуване има реституционни искове и раздържавяване по този път, има и други форми, освен покупката на предприятия.
Така че мисля, че не е особено важно дали ще кажем 50 или 75 на сто. В момента, в който държавното участие се намали под 50 на сто, можете да бъдете сигурен, такава е и логиката на раздържавяването, че то постепенно ще бъде сведено до нула или ще бъде символично. Така че това надали е най-убедителният аргумент да намалим на 50 на сто делът на участие.
Що се отнася до размерът на преференцията, която вие предлагате. На практика вие предлагате да се намали тази преференция, която я има тук. И тук аз вече по същество не бих се съгласил с това, което предлагате.
Вие предлагате не 100% от дължимия данък да се насочи към инвестиции и в разпореждане на инвеститора, а 70%, което намалява с 30% тази преференция, която се дава в този текст, и с това много ме изненадвате.
Наистина при друга философия на закона би могло да се помисли и за такъв вариант. Но просто законът е такъв, какъвто го имаме. И не бих ви съветвал да искате намаляване на преференцията, която се дава с него, просто защото влиза в противоречие с целия текст на така предложения член.
А що се отнася до това отделните условия, които би трябвало да съществуват, за да се признае преференцията върху инвестициите и предложението да се намали, примерно нетните постъпления, или да се промени някой друг от критериите, нека не го променяме. Именно критериите насочват тази преференция към целта, която си поставят. Тези средства трябва да отидат в инвестиции и аз съм съгласен с това, което господин Димитров каза, че дори 100% би трябвало да приемем от преотстъпената печалба, които да отидат към инвестициите. Така или иначе и вносителят, който е Министерският съвет на практика, и в комисията не се прие 100%. Има и друга логика. Няма смисъл, няма и време да я защитаваме. Вече го обсъждахме този проблем в комисията.
Но нека да има такива ограничителни условия, за да знаем, че този предостъпен данък, това, с което лишаваме бюджета, ще бъде насочено по такъв начин, по какъвто би искала съответната политика на държавно регулиране в тази област.
Така че призовавам колегите да гласуваме текста така, както е обсъждан в комисията и както е приет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Реплика от господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз трябва да ви кажа, че не храня особени илюзии, че мнозинството сега ще проумее тези неща, за които говорим.
Господин Калфин, аз много ясно казах за приватизацията и тя е така: вземете списъка за масова приватизация и ще видите, че това, което говоря, е истина. Вие обаче гледате на приватизацията като на някакво бъдещо несигурно събитие, което, не дай Боже, да се отложи във времето и нищо няма да стане от него. Това разбирам от казаното от Вас. Защото какво друго значи? Утре, когато тази собственост бъде по-голям процент, това автоматически ще дойде. Кога утре?
Та този списък, за който днес говорим, 40 и няколко процента от предприятията общо се приватизират. Другото пак остава държавно. Какво значи? Кой е този идиот, който ще отиде, когато държавата ще му управлява собствеността, да хвърля пари в тази приватизация. Вие не мислите сериозно за приватизацията като процес. Това първо.
Второ, аз бях много ясен, повтарям специално за Вас, това, което Ви предлагам за намаляване на тези... Не го взимайте отделно от контекста на следващите ми предложения. Аз Ви предлагам да намалите тази преференция, но я дадете в този по-намален размер на всички други, тоест да обхванем една огромна част от инвеститорите в България. А не една хипотетична извадка, та даже и 100%, дето й давате на нея, която на практика се изрази в това, че едва ли ще намерим 5-6 субекта в България.
Тук става дума и следващото ми предложение е точно такова. Няма да го обосновавам, защото след малко пак ще дойда тук, точно за него. Но не го откъсвайте от контекста на цялостното ми предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Калфин, право на дуплика. Това беше реплика, да.

ИВАЙЛО КАЛФИН (ПГДЛ): Господин Радев, май говорим на различни езици. Не знам защо тонът Ви е толкова остър. Когато говорим за приватизация, Вие сам себе си оборвате с един тон, с който не ми е ясно защо точно трябва да говорите. Естествено е, че този, който участва в процес на приватизация, си прави сметка да управлява утре предприятието, което той закупува. Така че по принцип това влиза в противоречие с Вашата теза, че са приватизирали 20 или 25 процента и не влизат в тази преференция.
Освен това, господин Радев, приватизацията в България не се изчерпва със списъка за масова приватизация. Много добре знаете, че голяма част от досега приватизираните предприятия са на практика закупени в дял над 50 на сто. Това няма смисъл аз да Ви го казвам. Никой досега, или са малко тези, които са купили 5, или 10, или 15 процента от предприятията. Ако имате много такива примери, ако казвате, че са преобладаващи, просто не сте прочели това, което е трябвало да прочетете като справка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Бисер Славков - заместник-министър на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният текст има няколко основни момента, които са заложени. И на първо място бих споменал, че става дума за една целева преференция, която има определени условия. Едно от най-важните условия е, че тя е насочена към приватизиране на предприятия с държавна собственост, при което вече формата, начинът на извършване на приватизационната сделка, няма значение. Тоест, тук се търси и се цели едно общо съвкупно въздействие, при което тази преференция може да се ползва в предприятие, в което има проведена сделка, и на покупка, има проведено, да кажем, и формата на масова приватизация, има дори, ако щете, и участие на някакво трето лице, което придобива част от собствеността. Тоест, комбинират се всички възможни начини, за да се стигне вече до преобладаващо участие и тогава на практика да се ползва тази преференция. Така че от този общ аспект на следене, на ускоряване на процеса, безспорно това би изиграло положителна роля.
На второ място, би следвало също така да се има предвид, че преференциите така, както са заложени, те преди всичко целят да се формира източник за финансиране в самото дружество. Досега в продължение на 5 - 6 години давахме преференцията за придобиване на някакъв актив преди облагането. Но след това какво става? Доколко е заинтересован самият вложител на средствата, ползвайки тази инвестиция, да си я довърши, да я пусне в експлоатация, да й види резултата, това оставаше малко скрит, на втори фон момент, тъй като предварително се консумира данъчната преференция. Сега е друго. Сега безспорно се формира един източник под формата на данък печалба, който, господин Димитров, не се събира, той си остава в дружеството. Тоест, самият източник си е в дружеството, средствата са формирани в дружеството и вече налице е един наистина интерес на самия собственик да си управлява по най-ефективен начин тези средства. Ако той иска да ги използва рационално, би могъл да ги вкара в тези инвестиции и да следи усвояването на инвестицията. Ако той иска просто да пропилее тези средства, безспорно нещата ще се отведат към санкция, тоест, той няма да ползва инвестицията.
Що се отнася до това разпределение за 50 на сто, безспорно и това е обсъждано, но следва да се има предвид, че тези дружества се нуждаят и от оборотен капитал. Всички, както и останалите, и тези дружества ще изпитват недостиг от оборотен капитал. Така че, по наша оценка, не би било много рационално, много ефективно действително да се иска на 100 процента влагане на тези средства в дълготрайни материални активи.
И накрая бих искал да споделя, че в контекста на условията, които са дадени, пак подчертавам, за една целева преференция, смята се, че този петгодишен срок наистина е един оптимален, за да може едно дружество, което на практика се е приватизирало, да има облекчен режим на функциониране, който да го стабилизира, да му създаде достатъчно източници за оборотен капитал, за извършване на инвестиции и да може вече нормално да функционира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.Направихме доста обширна дискусия върху един текст, който самият господин Венцеслав Димитров оцени като интересен и, макар и условно, подкрепи. Но има алтернативно предложение на народния представител Муравей Радев, което включва корекции в ал. 1, точки 1 и 2 и предложение за отпадане на точка 1 на ал. 2.
Моля да гласувате това алтернативно предложение на предложения нов член 62а.
От общо гласували 173 народни представители, за - 65, против - 75, въздържали се - 33.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 62а така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 156 народни представители, за - 142, против - няма, въздържали се - 14.
Приет е новият чл. 62а.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на Комисията по бюджет и финанси за нов член, условно под номерацията на чл. 62б:
"Чл. 62б. Ал. 1. На кооперациите и образуваните от тях предприятия, регистрирани до влизането на този закон в сила и членуващи в национални кооперативни съюзи, създадени до тази дата, данъкът върху печалбата се преотстъпва по реда на точки 1 и 2 от ал. 1 на чл. 62а при спазване на следните условия:
1. националните кооперативни съюзи създават специални фондове, в които се внасят 50 на сто от преотстъпените суми на данъка;
2. кооперациите и образуваните от тях предприятия привеждат 50 на сто от преотстъпения данък върху печалбата в специалните фондове по точка 1 в сроковете за внасянето му в бюджета;
3. преотстъпеният данък върху печалбата се изразходва за инвестиционни цели и субсидии.
Ал. 2. Националните кооперативни съюзи ежегодно отчитат пред Министерство на финансите целевото разходване на преотстъпения данък върху печалбата."
Тук е и предложението на народния представител Руси Статков, което звучи по следния начин:
"Данъкът върху печалбата от дейността на потребителните кооперации се преотстъпва на същите за срок от 5 години за придобиване и създаване на дълготрайни материални активи с цел подобряване обслужването на населението в населените места."
Има и предложения на народни представители, които са направени към Преходните и заключителни разпоредби, но систематично и съдържателно се отнасят към предложението на комисията за нов член 62б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението на народния представител Руси Статков го няма в текста. Това за нова алинея ли е?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не, това е предложение, което е на предишната страница и е отнесено към досегашния чл. 62, но съдържателно и систематично е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, ал. 3 ли се предлага всъщност?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не, това е всъщност заместващ текст за целия чл. 62б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Статков? - Не го виждам.
Поставям на гласуване предложението... (Реплики от опозицията)
Господин Муравей Радев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): За къде бързате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз не бързам за никъде. Не бързаме за никъде, въпросът е, че не сте направили предложение.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И все пак, не сме на полето, така да викате.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Трябва да ви кажа, че в комисията имаше твърде много дебати по този въпрос, по този член. И ние, как да ви кажа, нямаме единодушно решение на комисията и даже бяхме уточнили, ако не се лъжа, господин председател, че тук, в залата, съвсем свободно ще вземем решение по този въпрос, без да казваме: комисията реши това или онова, защото тя на практика няма такова решение. Тя предлага нещо, но това не е нито гласувано, нито мнението на цялата комисия. А още повече, че има и по-добро решение, според мен.
Ние миналия път тук достатъчно обосновахме, че не бива да разглеждаме и сега съществуващите кооперации, една част от тях, като един равностоен на другите стопански субекти, които са създадени с цел да създават национален доход, да реализират печалба и да разпределят тази печалба. Мисля, че това го казахме, обединихме се около тази мисъл.
При това положение, ако ние сме стигнали единодушно до извода, че там тази печалба не трябва да се отнема, не трябва да се облага, а трябва да се използва в тази система, която добре е ограничена тук с предложението на комисията, в досега създадените национални съюзи и в досега създадените кооперации, тоест да остане вътре в системата на онези структури, които или създават заетост на работна ръка, или създават една необходима дейност, без която съответният регион или съответният планински или друг край, не би могъл да продължи по-нататък своето нормално функциониране. За това става дума.



И понеже по инерция приравнихме нещата към чл. 62, ал. 1, т. 1 или 2, които казват, че това важи за три години 100 на сто, за другите две години - 50 на сто, по инерция всъщност вкарваме и кооперациите в този режим на три години и на две години. Нещо, което ако има смисъл при другите субекти, които след това ще се върнат към възможността да създават национален доход и би трябвало да се облагат с печалбата, то тук това съображение просто не е налице. Тя си остава все такава тая пуста кооперация - и след три години, и след пет години! Така че едно подобно ограничаване в срока тука най-малкото е неуместно. Едно такова ограничаване означава отхвърляне на съображенията, които ни доведоха до това да сложим такъв режим за този вид стопански субекти. В крайна сметка или едното, или другото. Тези две неща просто си противоречат.
Поради това ви моля да приемем текста на комисията в този вид, като няколко думи бъдат пропуснати в ал. 1, където се казва "по реда на т. 1 и т. 2 от чл. 62а". Ако пропуснем това, всичко друго си отива на мястото. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, ясно е предложението.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо председател, колеги! За мене този текст, който се предлага за гласуване тук е недоработен, необмислен и с неизвестни последици. Защо? - Вижте от какви елементи се състои текстът. Предполагам, че една част от хората имат тая книжка, която е раздадена тук за обсъждане, но една част я нямат. Вижте сега какво се казва:
На кооперациите и образувани от тях предприятия, регистрирани до влизането на този закон в сила... Значи който се е регистрирал - регистрирал, който не е - да плаща данък печалба! Е, не ви ли се струва, че това противоречи най-малкото на принципите на конкуренцията, да не говорим на Закона за конкуренцията? Че утре някой ще се обърне там или на друго място и ще каже: те имат нелоялна конкуренция... Тоест ние, които сме регистрирани от утре нататък, трябва да плащаме данъци, а тия, които са регистрирани до вчера, няма да плащат данък.
Първото нещо - необмислено също. Аз не разбах защо и в комисията някои го подкрепяха. За мене има кооперации, които са регистрирани и които ще се регистрират. Кооперациите са си кооперации. Не можем да делим всички кооперации на добри кооперации, които са регистрирани до днес и на лоши кооперации, които са регистрирани от днес до утре.
Освен това нещо друго много важно - следващият елемент: членуващи в национални кооперативни съюзи, тоест добри кооперации, които членуват, и лоши кооперации, които не членуват. Значи който членува, му даваме възможност, а който не членува, не му даваме възможност. Това е също... Аз не знам, тук за мене вие насила вкарвате кооперациите да членуват някъде, за да им дадате преференции.
После: националните кооперативни съюзи създават специални фондове. От техническа гледна точка, господин Славков, тук трябваше да свърши т. 1, защото в т. 2 се казва, че там отиват 50 на сто. Това, което се казва, е излишно, но това е най-малката беля. И кооперациите да превеждат 50 на сто горе - тоест облагането не е към държавата, облагането вече е към така наречените ЦКС-та или самите съюзи. Вие създавате предпоставки за създаване и поддържане на една администрация, която може да не действа в интерес на самите кооперации.
От друга гледна точка не ви ли се струва за по-добра техника кооперациите да си плащат данъка, а държавата, ако иска да подкрепя самите съюзи, на тях да им преотстъпва данък, а не самите кооперации. Ако отидете натам, кооперациите ще гракнат. Ще кажат: не ни поддържате. Искате те самите да се самооблагат като издържат някакви структури над тях. Едни такива изкуствено създадени структури. Освен това, ако ги създадете, трябва да дадете възможност и в бъдеще също да се създават тия структури, тоест, който си е направил сега ЦКС или нещо друго, той да живее. Той да живее на гърба на кооперациите, а другите - не.
Нещо друго: преотстъпеният данък се изразходва за инвестиционни цели и субсидии - ама на кого и как, никак не е казано. Тоест, всички си плащат по половината от данъка, а ЦКС може да реши, че между тези 100, 1000 или 5000 кооперации, които членуват в него, любимки са му 5 - 6 кооперации и на тях да им дава всичко. Е, не се ли чувствате неудобно? Не смятате ли Вие, господин Славков, че законът е незавършен, че би трябвало, ако се предвиди нещо, тия субсидии и инвестиции да се разпределят равномерно или поетапно, не знам как, но да са защитени интересите на всички кооперации?
После - поредната недомислица: ал. 2. Прочетете я пак и вижте какво пише. Моля ви се, недейте да приемате такива необмислени закони. Националните кооперативни съюзи ежегдоно отчитат пред Министерство на финансите целевото изразходване... Е, вие кажете какво, като се отчитат? Ако не го отчетат, какво ще стане? - Първо, санкции няма. После, не са включени елементите на отчитането: кое отчитане е добро и кое не е; в каква посока трябва да се насочи отчитането, какви са задълженията към тия централизирани органи на управление на кооперативните съюзи за изразходване на средствата, могат ли да поддържат нещо друго? ... Вие знаете колко просто е да се създаде една кооперация. Сигурно има разни такива, които нищо не правят и хоп, ако има такива любимки на шефа на ЦКС или на неговите приближени, там се насочват всичките субсидии, всичките инвестиции - за сметка на други!
И понеже няма никакви гаранции, че този процес ще може да бъде овладян с така създадения закон, понеже няма гаранции и понеже се делят кооперациите на регистрирани до вчера и регистрирани от утре нататък и поради това, че се делят кооперациите на такива, които членуват в национални кооперативни съюзи и на такива, които не членуват, аз ви предлагам този член в момента, като недоработен, въобще да не го подлагаме на гласуване.
Моля ви се, хората, които разбират за какво става дума, да ме подкрепят и да не допускат недомислия. Да не кажа срам, но това няма да говори добре за работата на нашия парламент, особено в тази посока. Не създавайте допълнително огнище на противоречия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря, ще дам възможност на всички заинтересовани депутати да преспят с този текст. (Оживление)
По дискусията във връзка с чл. 62б следващият оратор ще бъде проф. Стоилов.
Съобщения:
Комисията по образованието и науката ще заседава в четвъртък от 15 часа в зала 142 на пл. "Княз Ал. Батенберг" N 1.
Комисията за развитие на планински, полупланински и гранични райони ще заседава днес, сряда, от 17 часа в зала 42 на пл. "Княз Ал. Батенберг" N 1.
Комисията по бюджет и финанси ще заседава днес от 14,30 часа в зала "Запад", а утре от 15 часа в зала 248 на пл. "Ал. Батенберг" N 1.
Комисията по труда, социалните и демографски проблеми ще заседава на 6 юни, четвъртък, от 15 часа в зала 130, първия етаж, на пл. "Ал. Батенберг" N 1.
Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 6 юни, четвъртък, от 14,30 часа в зала 456 на пл. "Княз Ал. Батенберг" N 1.
И едно изключително важно съобщение: в основното фоайе при главния вход са изложени всички варианти на изображения на герба. Каним всички народни представители да ги разгледат, тъй като те са внесени в съответствие с изискванията за второто четене на Законопроекта за държавния герб.
Утре продължаваме в 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,00 часа



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Благовест Сендов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Нора Ананиева


СЕКРЕТАРИ:

Георги Георгиев

Яшо Минков