Председателствували: заместник-председателите Нора Ананиева и Атанас Железчев
Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание. Днешната програма е утвърдена. Започваме с:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КРЕДИТ-НОТО СПОРАЗУМЕНИЕ /ПРОЕКТ ЗА ТЪРЖИЩАТА В БЪЛГАРИЯ/ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
След това ще продължим програмата от предходния ден, като ви предлагам да гласувате едно разместване с оглед и на времето, с което разполагаме преди парламентарния контрол. Най-напред да мине първото четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за народното здраве и след това Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Това са двата въпроса от вчера. Разбира се, вече при много повече време можем да продължим и със Законопроекта за радиото и телевизията.
Моля да гласувате предложението за разместване на продължението на програмата от предходния ден.
От общо гласували 160 народни представители, за -130, против - 16, въздържали се - 14.
Приема се тази промяна.
Думата за процедурен въпрос има господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Моята процедура е предложение да отложим гледането на първа точка за друг път дотогава, докато Министерството на земеделието не даде достатъчно ясен отговор на зададените въпроси в Комисията по бюджет и финанси. Ние получихме уверение, че ще получим такъв отговор още преди два дена, но до този момент такъв отговор няма. За какво става дума? Като приветстваме сключването на подобен заем от 35 милиона щатски долара, ние изразяваме една сериозна тревога по отношение на експлоатацията на тези неща, които ще бъдат построени от този заем, тоест тържищата и пазарите. Стана ясно, че повечето от тези тържни компании, за които става дума, които ще експлоатират, не онези, които ще строят, тези, които ще експлоатират по-нататък тези пазари и тържища, вече са учредени. Ние нямаме никаква информация за това как, по какъв начин, по каква процедура и кои точно фирми и частни лица участват в тези тържни компании. Вие много добре разбирате, че това е един държавен заем, това е една изключително богата възможност за злоупотреби. И аз съм сигурен, че народните представители добре ще осъзнаят своята отговорност да гласуват един заем, без да са сигурни в онова, което по-нататък като експлоатация ще последва. Ние имахме много сериозен дебат по този въпрос в комисията и нямаше колеги дори отляво, които да опровергаят това наше притеснение.
Отделно от това, представителят на Министерството на финансите гарантира, че ще даде такава информация. Вчера разговарях със заместник-министъра на Министерството на земеделието господин Попов по този въпрос. И той самият каза, че до днес не е в състояние да даде исканата информация. По този начин ние ще бъдем принудени на тъмно да гласуваме един заем, един бих казал немалък заем, един от многото заеми, един положителен заем в крайна сметка. Но аз мисля, че е добре преди това да се уверим, че този заем ще бъде използван по предназначение. И най-вече оттам нататък онези, които ще стопанисват тези пазари, тези тържища, не са хора от рода на групата на "Орион" и няма да срещнем утре Веска Меджидиева като учредител на някое от тези тържища, защото Министерството на земеделието е органът, под чиято егида става сформирането точно на тези компании.
И аз ви моля, докато не получим пълна информация по този въпрос, да не влиза в пленарна зала точка първа от днешния дневен ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предлагате отлагане? - Да.
По същата точка има становища на четири парламентарни комисии.
Моля, режим на гласуване на процедурното предложение за отлагане гледането на този въпрос днес. В зависимост от резултата ще потърсим или няма да търсим представители на Министерството на земеделието.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 202 народни представители, за - 82, против - 101, въздържали се - 19.
Не се приема предложението за отлагане.
Моля да бъде съобщено от секретариата много бързо представител на ръководството на Министерството на земеделието да дойде, за да вземе участие в заседанието.
Пристъпваме към запознаване със становищата на четирите парламентарни комисии, които са се запознали с този въпрос. Водеща е Икономическата комисия.
Моля, господин Койчев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! В отговор на диспута, който поведе господин Муравей Радев, трябва да уведомя, че това е един от най-изяснените заеми, които иска България, тъй като още в Тридесет и шестото Народно събрание е обсъждано и има решение на настоящото Народно събрание да се даде мандат за преговори. И ако ние ще подлагаме на съмнение всеки един закон как ще бъде използван и как ще бъде прилаган, мисля, че не ни е мястото тук. Ако вие не знаете, господин Радев, запознайте се. Има точна схема къде ще бъдат тържищата, къде ще бъдат борсите, географско разпределение. В Икономическата комисия и в Комисията по земеделието и горите са давани указания за разместване. А това, че вие не можете да възприемете, не значи, че трябва да спираме законотворческата си дейност.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Става въпрос за мафията!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Хванете я!
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Вие управлявате, вие я хванете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Койчев, моля Ви да запознаете залата със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Законопроектът за ратифициране на Кредитното споразумение (Проект за тържища в България) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие беше разгледан на редовно заседание на комисията на 19 юни 1996 г. с участието на министъра на земеделието и хранителната промишленост. Народните представители изтъкнаха значението на законопроекта за създаването на структура за изкупуване, заготовка и пласмент на пресни плодове, зеленчуци и цветя чрез два вида пазари - пазари на производители и тържища, което ще доведе до подобряване на стоковите качества на българските плодове и зеленчуци, увеличаване на износа и увеличаване на производството им. Ще се осигури прозрачност на пазара чрез конкуренция както на производителите, така и на търговците на едро. Ще се даде възможност за целогодишна доставка от пресни плодове и зеленчуци на конкурентни цени и ще се намалят загубите от селскостопанска продукция.
Законопроектът ще осигури възможност за получаване на безвъзмездна техническа помощ от немското правителство и ще съдейства за задълбочаване на връзките с Европейската банка за възстановяване и развитие.
Проектът за тържищата ще бъде финансиран от три основни източника: непарични вноски от общините, средства от местни банки, селскостопански производители и частни компании и кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 35 млн. щ. долара. Страни по кредита са правителството на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, като Българската народна банка или търговски банки ще действат като финансов агент на правителството. Крайни получатели на средствата са тържищата или пазарите в различни градове на страната.
Народните представители се обединиха около виждането, че условията на кредита са изгодни за България. Кредитът е дългосрочен, 15 години, при 5-годишен гратисен период за главницата и 30 месеца за лихвите.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 ш 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Кредитното споразумение (Проект за тържища в България) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Моля господин Бончо Рашков да докладва становището на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаеми колеги, на свое заседание на 19 юни тази година Комисията по земеделието и горите обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение (Проект за тържища в България) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, внесен под N 020237 на 11 юни 1996 г.
Подписаното кредитно споразумение отговаря на една неотложна необходимост за нашата страна, а именно създаването на пазарна структура по европейски образец за изкупуване, заготовка и пласмент на пресни плодове, зеленчуци и цветя. Целите и очакванията от реализацията на проекта са подобряване на конкурентоспособността на пазара на българските плодове и зеленчуци. Това ще създаде условия за увеличаване на производството им, както ще бъде и една бариера пред реализацията на вносни плодове и зеленчуци у нас.
Важна за нашите производители е възможността да се финансират пазарите на производителите, което ще ги мотивира допълнително за увеличаване на българското производство.
Кредитното споразумение дава възможност за получаване на безвъзмездна техническа помощ от немското правителство, което наред с благоприятната фнансова страна е и една гаранция за намаляване на грешките и риска при реализацията на проекта.
Отчитайки положителните страни на проекта за кредитното споразумение, след проведеното обсъждане, и вземайки предвид уточненията и разясненията, направени от представителите на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, комисията по земеделието и горите одобрява Законопроекта за ратифициране на Кредитно споразумение (Проект за тържища в България) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, подписано на 13 декември 1995 г. в град София. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон предложеното кредитно споразумение.
Това становище на комисията бе гласувано с 21 гласа "за", "против" и "въздържали се" - нямаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Моля господин Кирил Желев да представи становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Становище на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект N 020237 от 11 юни 1996 г. за ратифициране на Кредитното споразумение (Проект за тържища в България) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
На две свои заседания Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за ратифициране на Кредитното споразумение (Проект за тържища в България) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, подписано на 13 декември 1995 г. в София.
С разработения проект за тържища в България се предвижда да бъдат създадени основата на структурата за изкупуване, заготовка и пласмент на пресни плодове, зеленчуци и цветя чрез два вида пазари - пазари на производителите и тържища. Проектът ще бъде финансиран от три основни източника:
1. непарични вноски под формата на земя, сгради, инфраструктура и други, осигурени от общините, в рамер на 31 млн. 663 хил.щ.долара;
2. финансови средства от местни банки, частни компании и селскостопански производители в размер на 18 млн.щ.долара;
3. кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 35 млн. щ.долара.
С решение от 13 юли 1995 г., обнародвано в "Държавен вестник" бр. 65 от 1995 г., Народното събрание даде съгласие за сключване на договор за заем с Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон за създаване на тържища и пазари на производителите на пресни плодове, зеленчуци и цветя.
В изпълнение на горното решение на Народното събрание правителството е подписало Кредитно споразумение по Проекта за тържищата в България на 13 декември 1995 г., с което се предвижда строеж на нови и реконструкция на съществуващи тържища в градовете София, Пловдив и Варна и евентуално в други градове, одобрени от банката по препоръка на кредитополучателя, и пазари на производителите в Монтана, Сандански, Сливен, Плевен, Пазарджик, Първомай, Стара Загора и евентуално други райони, одобрени от банката по препоръка на кредитополучателя.
Страни по споразумението са правителството на Република България, съответно Министерството на земеделието и хранителната промишленост, и Европейската банка за възстановяване и развитие, като Българската народна банка или търговски банки ще действат като търговски банки на правителството. Крайни получатели на заемните средства ще бъдат тържищата или пазарите в различните градове на страната. Те ще действат по Търговския закон или по Закона за кооперациите, като значително място ще има частното участие. Между кредитополучателя и крайните получатели на заема се подписват подкредитни споразумения, с които се прехвърлят изцяло отговорностите по обслужването на кредита.
Размерът на заема е 35 млн. щ.долара. Срокът на кредита е 15 години при 5-годишен гратисен период за главницата и 30 месеца за лихвата. Лихвеният процент е променлив на база 6-месечен ЛИБОР. Представителят на Министерството на земеделието и хранителната промишленост уведоми народните представители, че средствата от заема за чужди консултантски услуги са сведени до нула.
При станалите разисквания бяха засегнати въпросите, свързани с това дали тържищните комплекси, за които се говори в договора, са вече изградени и по какви правила се разпределя общият размер на кредита между тях. Отговор на този въпрос народните представители получиха писмено вчера.
След приключване на разискванията бе проведено гласуване, на което с 9 гласа "за", 1 "против" и 3 "въздържали се" Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Кредитното споразумение (Проект за тържища в България) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Давам думата на господин Николай Камов да прочете становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 20 юни 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроекта и прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Кредитното споразумение проект за тържища в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, подписано на 13 декември 1995 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Откривам дебатите по законопроекта.
Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Има ли представител на Министерство на земеделието, за да отговори на моя въпрос. Ако няма такъв ще говоря, когато дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, желаещи за участие в дебатите?
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това е един много важен въпрос, касаещ реализацията на българските плодове и зеленчуци, за което са предназначени тези тържища и пазари. Ние разгледахме този проект в Комисията по земеделието и по принцип ... между другото искам да открия тук една скоба - че по този важен въпрос, госпожо председател, би следвало да има представител, ако не министъра, поне заместник-министъра на земеделието и хранителната промишленост да присъства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Помолих да поканят представител.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Продължавам изказването си. Този проект беше разгледан в Комисията по земеделието, където той по принцип получи положително становище. Защото това не е нещо ново. Това го има в целия свят. Това е една форма, където се срещат и производители, и търговци, където на практика се извършва реализацията на продукцията, където дори може да се извършва и заготовка на продукцията, допълнителна заготовка, презаготовка, маркировка и изпращането им и на други пазари, не само в страната, дори и в чужбина. Така че тези тържища по-късно ще прераснат и в борси, където на практика ще се извършва цялата търговия с плодове и зеленчуци, по-специално, както е в разглеждания случай.
Обаче аз не мога да не се съглася тук с колегата Муравей Радев, който поставя един много важен и съществен въпрос. Изградени ли са вече или са в процес на изграждане структури, които ще поемат този заем и ще го осъществяват? Това е втората немаловажна част, за която народното представителство няма абсолютно никаква информация. Абсолютно никаква информация! Ние вече се наслушахме на добри намерения, които винаги ни водеха към ада или към гециманската градина. Тия, които са учили вероучение, знаят, че в гециманската градина Юда е предал Христос като го е целунал и го е посочил на ...
Ние тук с голямо въодушевление приехме Закона за защита на земеделския производител и видяхме от практиката, че този закон не защити земеделските производители, а поради това, че не се прилага така, както ние го замислихме той на практиката доведе до ограбване на земеделските производители - и зърнопроизводители и животновъди, и така нататък.
Ние бяхме тук свидетели, когато приехме тези пари да отидат за сеитбата. Видяхме, че те също не отидоха по предназначение. Ние видяхме, че някои хора ползват услугите на лоби - депутатско, за създаване на разни фондове и банки дори, които се афишират, че ще помагат на земеделското стопанство и на земеделските производители. И днес тези шефове на земеделски банки ги търсят с ИНТЕРПОЛ. Затова народното представителство е смутено от липсата на информация и от отсъствието на отговорно лице от Министерството на земеделието, за да може да гласува с чиста съвест този така необходим, повтарям, необходим за нашето земеделие заем.
Ето защо, аз при това положение, не мога да приема така поднесената ни от комисиите информация и с чиста съвест да гласувам "за". Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Моля да гласувате предложението за участие в заседанието на господин Румен Попов, заместник-министър на земеделието и хранителната промишленост. Току-що ми съобщиха, че той ще вземе участие.
От общо гласували 179 народни представители, за - 162, против - 2, въздържали се - 15.
Прието е това предложение.
Има думата господин Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Реплика на господин Костов. Да, с уважение, Вие сте един уважаван от мен професионалист и сме на правилни позиции, че този заем е необходим на България и е при много добри условия. Но не мисля, че българският парламент трябва да проследява докрай и в детайли изпълнението на законите. Има си компетентни органи и в изпълнителната власт, и в съдебната власт.
Господин Костов, ние сме ратифицирали вече над 10 кредитни споразумения. Нима сме се занимавали кой ще реализира проектите за енергийното строителство? Кой реализира проектите за модернизация на телекомуникациите? Кой реализира проектите "Пътища-1" и "Пътища-2" или сега за железниците. И не мисля, че това е функция на Народното събрание. Всеки един народен представител има право на контрол. Нека го упражнява! Но при приемането на закони ние да създаваме и организационен план за използване, за приложенията в закони, или тук, в частност, за разписване на изпълнението и използването на средствата, мисля, че не сме наясно с правомощията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Други реплики към изказването на господин Костов? - Няма. Господин Костов се отказва от дуплика.
Следващото изказване е на господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председателствуваща. Учудва ме становището на господин Койчев. Като че ли става тука дума кой знае за какво - нещо маловажно, нещо много дребно, а не за десетки милиони долари, които ще влезнат в страната. На пръв поглед това е чудесно. Идват парите, отдавна го желаем. И то не за нещо друго, а за да се създадат тържища. Това се 10 тържища, които ще имат важно значение за създаване на една инфраструктура във връзка със земеделието за в бъдеще.
Но мен ме учудва господин Койчев с това, че той не е наясно с акта, който ние осъществяваме в момента. Ние не осъществяваме някакъв прост контрол. Ние ратифицираме споразумение и нищо друго. И това е една конституционна роля, конституционно наше задължение, което надминава и е съвсем различно от просто контрола, който ние осъществяваме ден петък във връзка с работата на правителството. И ако господин Койчев за второ Народно събрание не е разбрал какво вършим тук, елементарни конституционни актове и действия, толкова по-тъжно за него. Но за друго ми е думата. Парите са готови да дойдат. Пак повтарям, това е чудесно и ние го желаем. Но много неща са неясни с този заем и продължават да бъдат неясни. От много време го чакаме този заем, говорим за него, разискваме условията, при които той ще бъде отпуснат, но и до този момент те по същество не са ни ясни.
В Комисията по бюджет и финанси много пъти искахме подробности и данни за условията на този заем. И в последното заседание на Комисията по бюджет и финанси ни се излизаше с постановката, едва ли не за секретност. Ние не сме наясно с какво този заем ще увеличи външния дълг на държавата. Това е единият въпрос. Една такава секретност, каквато съществуваше в едно отминало време, което явно, че не е много отминало. И тази секретност се отнася и във връзка с други заеми. И тази секретност за мен е нещо много опасно и ми сочи за нещо доста нередно.
И до този момент ние не сме наясно с някои разчети, които, като народни представители, би трябвало да получим и да ги знаем. А какво лошо има в това, тези неща да ги знае обществеността, да ги знаят хората, а не нещата да стават на тъмно?
Второ, и до този момент не е известно какви ще бъдат условията и кои ще бъдат банките, които ще поемат този кредит и ще работят с него. Как ще става това? Как ще се осъществяват разплащанията? И дали тези банки няма да бъдат някои от онези ваши банки, които достигнаха до това положение и които фалираха? И дали няма да се напълни отново някоя банка, аналогично на Банката на Тилев, с тези пари и оттам парите да изчезнат като вода в пясък?
Това е другият въпрос и ние затова също трябва да поговорим и да бъдем наясно. В крайна сметка касае се до 10 тържища в страната. Тези 10 тържища и досега не е ясно точно в кои от градовете ще бъдат. На последното заседание бяха споменати някои от градовете, в които ще бъдат. Какви ще бъдат условията за раздаването на кредитите на съответните получатели, които ще осъществят проектите? Кои ще бъдат в крайна сметка юридическите или физическите лица, които ще бъдат опредeлени, при какви условия? Ще има ли търгове, при които да бъдат раздавани кредитите?
Съгласете се, че е много изгодно, много приемливо фирми, юридически лица, физически лица, да вземат тези пари, да ги оползотворят, но кои ще бъдат те? Дали няма да бъдат хора, свързани с кооперациите на господин Орсов, които да получат монопола върху тези тържища. Защото тук се касае в голяма степен до нещо, което бихмe нарекли монопол, защото се касае до 10 тържища.
И друго е ясно и безспорно - в Европа тези тържища не никнат като гъби и те не могат да бъдат направени току-така там, където се поиска от някои или в някакво количество, което е n-броя, неопределено. Тези тържища обикновено се правят на известни разстояния, които за България, това сме го говорили и при предишни издания на този проблем, някъде с радиус на 40-50 км, т.е. това ще бъдат тържищата, които дълго време ще съществуват, ще работят и около тях няма да има възможност да се създават и не е редно да се създават други тържища.
В чии ръце по този начин ще попаднат тези тържища? И всичко това са въпроси и въпроси, на които до този момент не съществуват отговори. Ние не ги получихме в Комисията по бюджет и финанси. Прави се всичко възможно нещата днес да се претупат, както господин Койчев явно пледираше преди малко, да осъществим някакъв псевдоконтрол, да се съгласим с представените ни неща и оттук нататък парите да дойдат и оттам кой знае накъде.
Вярно е, че парите се получават при чудесни условия, но явно е и нещо друго, парите ще се изплащат тогава, когато вие няма да бъдете на власт. Вие сега в момента гледате парите да дойдат, това е добре и за държавата, и за вас, но вие нямате истински държавническото мислене в тази връзка от тези пари да има някаква полза. Ние в това се съмняваме. Затова трябва да се проведе една сериозна, една обстойна дискусия по всичките тези въпроси. И най-после да ни осветлите, да ни отговорите за какво става в крайна сметка въпрос, за какви тържища?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Реплики има ли? - Няма.
Професор Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Стига се до умопомрачителност в така започналата дискусия. Няма комисия, няма депутат от комисиите, които са разисквали темата за това споразумение, които да се съмняват в целесъобразността му, но трябва да се измисли нещо, което да компрометира тази полезна стъпка.
Кои ще правят тържищните компании? Аз мисля, че всеки от моите колеги ще се съгласи - ние сме в по-голяма степен от някои, които си въобразяват, заинтересовани. Прокуратурата, с която политически сте доста сродни души, да си върши работата изобщо и в този случай, когато ще гледа документи, когато ще оглежда лица, а не да толерира тези, които сега в цели райони долу, където сега се берат билки, където се берат гъби и създава обстановка, при която рекетьори, полубандити и мафиоти мачкат селяните, мачкат събирачите на гъби, на билки и т.н.
Това опира не до една или друга парламентарна група, господин Радев, а опира до тази съдебна система.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Никой не оспорва това.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Щом не оспорва, седнете на едно кафе с тези свои приятели и ги активирайте към дейност.
Казвате: кои са тези хора? Ами вие претендирате за грамотност и няколко пъти на тази тема в комисията се проведоха дискусии и става ясно, че тези компании ще се регистрират по Търговския закон.
Второ, тези компании, в които от кметството на господин Гърневски, който с апортна вноска ще участвува и вероятно тя ще тежи най-много в капитала по понятни съображения, ще има и банки, ще има и частни фирми, ще има търговци, предприемачи, кооперации, всякакви и тези хора ще бъдат подчинени на правилата, които съдържа Търговският закон.
Затова ви казвам, нека прокуратурата, нека съдилищата си свършат перфектно работата, а не както я вършат сега и вчера. В това е гаранцията - законът да бъде приложен строго и да не играят финикийски знаци, както за съжаление играят много често сега, поради оглушки на прокуратурата, поради неактивността на съдилищата. Защото в окръжните, така наречени, бивши съдилища стотици ревизионни актове за стопанства, някои от които и вие познавате, колеги, лежат, събират прах и никой не си мърда пръста. Някои от тези ревизионни актове са за по 4-5 млн.лв. и би трябвало да проявите активност в размърдване на тези съдебни структури, а не сега да удавяте в такава политизация един въпрос, който вече трета година се обсъжда от старото и сегашното събрание и не е срещнал никакви възражения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За реплика има думата господин Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Госпожо председател, дами и господа народни представители, професор Стоилов! Вярно е, че съдът трябва да си гледа неговата работа и да наблюдава регистрацията на дружествата, но мисля, че Вие бяхте на заседанието, когато за мен прозвуча нещо, което смятах, че ще Ви стресне и Вас, че тръжните компании вече са били определени. Тоест, регистрирани, т.е., тези, които ще получат парите, са известни преди да гласуваме за тези пари.
Мен това много ме смущава, професор Стоилов. Много ме смущава и аз никога не бих се съгласил да гласувам за такова нещо, след като нещата предварително са определени и аз, като някакъв будала, извинявам се за израза, трябва да гласувам тези да получат парите. Точно будала се чувствувам в момента, професор Стоилов. Не знам Вие как се чувствувате?
Защото в крайна сметка по това споразумение между кредитополучателя и крайния получател на заема се подписват подкредитни споразумения, с които се прехвърлят изцяло отговорностите по обсъждането на дълга. Когато прехвърляме отговорностите по обсъждането на дълга, ние трябва да сме сигурни, че това ще стане, ще отиде в ръцете на сериозни хора, на хора, на които предварително сме поставили някакви условия, за да знаем дали отговарят на тези изисквания, а не предварително те да ни представят пред свършен факт, т.е. те да ни представят на нас условията и ние сега да гласуваме само да си получат парите.
Ето това е репликата ми към Вас - не се ли смущавате Вие от този начин на действие? И не се ли смущавате, че гласуваме пари, които най-вероятно, по начина, по който се процедира, отново един ден ще трябва да ги връща българският данъкоплатец, а не този, който ще подписва подкредитното споразумение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Други реплики? - Няма.
Професор Стоилов има думата за дуплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Всички изказани опасения, в това число и Вашите, господин Димитров, аз споделям тогава, когато има признаци, че мафията в една или друга своя разновидност протяга пипала към едни или други структури. Но тъкмо Вие, за разлика от някои, които са станали майстори на общите речи, разбирате, че всичко това става на базата на един закон и в тези съдилища, които не се намират под наша опека. При това, Вие прекрасно съзнавате, че основните центрове, където ще бъдат тези тържища, кои са градовете, господин Димитров? Известни са тези градове, известно е начело на кметствата кои политически сили стоят. Те участват в тези компании, те имат отношение към останалите си партньори.
Така че, ако има факти, които ви дават основания, че тези компании, час от тези, които вече са създадени, имат такива характеристики от гледна точка на критерия, който сега обсъждаме, моля ви се, направете го достояние на обществеността, на парламента, на съдебната система. Аз друго не мога да ви отговоря. Повтарям, уважавайки тези страхове, които и аз изпитвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Дотук съм записала господата Кристиян Кръстев, Коста Андреев и Красимир Момчев.
Има думата господин Кристиян Кръстев.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Разбирам проблемите в дискусиите и разбирам всичките мои колеги народни представители за тяхната загриженост. Първо, не можах да разбера защо беше намесена съдебната система в дебатите, но съдебната система просто се задъхва и не може да действа въобще поради технически причини - поради тежкото положение, в което я постави бюджетът, поради едната трета празни места за съдии, поради ниските заплати, поради високата натовареност на съдиите, а не поради нежеланието на съдебната система да работи. Но съдебната система няма нищо общо с въпроса за кредита. Кредитното споразумение, което правителството е подписало, защо го внася в парламента, ако няма нужда от обсъждане от парламента и от ратификацията му? Каква е нуждата парламентът да ратифицира това споразумение? Значи да го гарантира! С една дума ние ще гарантираме някакви експерименти на това правителство. В края на краищата тези пари се отпускат на правителството и държавата гарантира тези пари. Ние не можем да позволим те да се преразпределят в нови кредити.
Искам да знам, защото въобще не е ясно кой ще бъде собственик на тези тържища. Аз не вярвам, че никой от нас не иска да знае това нещо - кой ще бъде собственик на тези тържища в края на краищата. Някакви компании, които са се били създали преди да има кредитно споразумение. Те са създадени за нещо преди въобще да има за какво.
След това: по какъв ред въобще ще бъдат набирани изпълнителите? Защото простата икономическа логика е когато ние гарантираме един кредит, който правителството да получи, правителството да го управлява, а не да го преразпределя. То да изплаща само за работа и да остане собственик на всички тези тържища и държавата да ги експлоатира, а не да се предоставят за 20 години, за 30 години на някой си и т.н.
По този повод могат да възникнат сериозни проблеми. Могат да се гарантират отново кредити, които никога няма да бъдат върнати. Това е вторичният кредит. И това е много вероятно. Защото в България това стана някаква практика. Много хора очакват възможност да получат кредити, които да не върнат никога и по този начин да се включат някъде на остров Ман или насам-натам по Южна Африка.
Заради това искам да ви кажа: не се прави така това нещо. Парламентът не може да гарантира заем, който ще бъде връщан от народа за нещо, което не знае по какъв начин ще бъде употребен този кредит. Трябва да има пълна програма и трябва да има гаранции, че държавата ще възстанови суми, които по някакъв начин могат да бъдат злоупотребени, тоест, когато те бъдат предоставени на някого. Трябва да има пълна яснота и публичност на евентуалните търгове за построяване и за изработване. Това са нормалните методи на действие.
Тук колегите казаха, че се работи в пълна тайна. Че за какво е тази тайна в края на краищата, трябва да се намери най-изгодната оферта, а не да се даде на някой целият кредит, макар че друг има предложение за десет пъти по-ниска цена за построяването на тези инфраструктури.
Също така като народен представител от Бургаски избирателен район искам да попитам защо четвъртият град в България и Бургаският район е подминат в това споразумение и че там няма да има никакви тържища? И никой не споменава за това нещо. Защо няма предвидено такова тържище? В края на краищата това е фрапиращо. Аз не искам да омаловажа другите градове и другите райони, но в края на краищата той е един център, един транспортен център. Защо не е предвидено за Бургас?
По този повод искам да ви кажа, че в никакъв случай аз няма да гласувам за това споразумение, не защото не са необходими тези средства и защото не е необходимо специално изграждането на тези тържища, централизиране на търговията от уличките, от дворовете и т.н. - това е изключително важно за нас. Но трябва народните представители да знаят как това ще се направи и как най-евтино ще се направи.
Заради това моето становище е такова - аз ще гласувам против ратификацията на това споразумение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има ли реплики? - Няма.
Господин Коста Андреев има думата.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПГДЛ): Колеги, аз оставам с впечатление, че говорим за нещо, което не ни е известно. Вижте сега. За това споразумение се говори вече три години. То е обсъждано във всички възможни комисии в Народното събрание и в миналото Народно събрание заедно с анекса към него.
Тук се поставя въпросът като че ли става дума за някаква криминална история - нещо изневиделица, нещо неизвестно съвсем, някой отнякъде нещо предлага, друг се готви да го лапне, да го присвои и т.н., и т.н. Все пак това не е сериозно. Не може в един парламент така да се разговаря. В един парламент трябва да се разговаря на основата на документи. И тези документи са ясни, тези документи са приети от Икономическата комисия, приети са от Комисията по земеделието и горите. Там се е водила широка дискусия заедно с министерствата, които ще участват в осъществяването на този проект. Това е един изключително важен проект за нашата страна - 35 млн. долара. Ние искаме да дойдат отнякъде свежи пари, чакаме тези пари. А сега тук се противопоставяме на това, че някой отнякъде иска да ни помогне в решаването на проблемите на нашето земеделие. Аз се учудвам на позицията, например, на господин Костов. Господин Костов, ние с Вас говорим в Комисията по земеделието и горите непрекъснато за това как трябва да се помогне на българския селянин, по какъв начин да му осигурим гаранция, тил за неговата продукция, да не бъде той изнудван от прекупвачи, да има сигурност за своята продукция и т.н., и т.н. И сега вие се противопоставяте на този заем, който осигурява именно това нещо! Не, вие се противопоставяте по принцип. Какъв е въпросът всъщност? Баницата още я няма, пък вие искате тук да я разпределяме.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Тя е разпределена!
КОСТА АНДРЕЕВ: Тя не е разпределена. Знаете ли какво е сега положението? Ето тук е господин заместник-министърът на земеделието и хранителната промишленост. Ще ви обясни. Не е създадена още централната оперативна група, която ще трябва по-нататък да осъществява изпълнението на този проект. Има само идейно предложение от германската страна. От българска страна още няма даже идеен проект за това нещо.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Това е друго нещо.
КОСТА АНДРЕЕВ: Разбира се. И няма никакви сключени договори с никого за разпределение на кредитите. Това са слухове, някои ви е подвел. Явно тук се говори за неща, които не съществуват и които са ви внушили от някоя страна. Не знам от коя, но да се създава впечатление, че едва ли не тук в България се вършат какви ли не тъмни далавери в този парламент. Такова нещо няма.


Ние първо трябва да вземем принципното становище в парламента, да приемем този кредит, тоест да ратифицираме споразумението, което беше подписано през януари месец и поради такива наши вътрешни политически кавги то се забави и трябваше отдавна да бъде прието тук. Забави се. И след като ратифицираме това споразумение, тогава правителството в лицето на Министерство на земеделието, което е упълномощено да осъществява този проект, ще създаде по-нататък механизмите за практическото осъществяване на проекта. И тогава ние можем да проконтролираме как става всичко това, реално ли е, разумно ли е, резонно ли е и т. н., и т. н. Но ние още няма какво да контролираме. След това ще го поискаме, но сега сме в началния етап, когато трябва само да се ратифицира, да дадем принципното си съгласие, за да тръгне проектът. Ние сме още на този етап, а вие искате да делим вече баницата тук. Аз се учудвам на тази позиция, господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Господин Красимир Момчев има думата, но понеже го няма, господин Муравей Радев. По-скоро той му отстъпва мястото си. Господин Момчев след него ли ще говори?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Той ще говори след мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, има йерархия.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Искам колегите от БСП, които се изказаха и тримата до този момент, добре и ясно да ме чуят. Аз ги моля да не подменят въпроса, да не подменят темата. Искам съвсем ясно и категорично да разберат едно нещо. Ние сме "за" този заем. Ясно ли ви е? Ние сме "за" този заем и искаме той да дойде в България! Сега разбирате ли какво ви казвам?
Аз съм последният човек в тази зала, който ще се обяви срещу този заем. Аз съм човекът, който винаги оттук е говорил за инвестиции и това е една форма на чуждестранна инвестиция. Разбирате ли това? Така че моля ви, не ме обвинявайте нито мен, нито колегите отдясно затова, че искаме да провалим споразумението. И затова не подменяйте съмнението, което изказваме.
В Бюджетната комисия няколко пъти тази и миналата година ние сме искали - и Венцеслав Димитров, и аз сме искали най-после Министерството на финансите да даде една точна и ясна справка за задълженията на България и затова как те ще бъдат изпълнявани сега и за в бъдеще. Такова нещо все още няма в нашата комисия. Ние подписваме тези споразумения до голяма степен на тъмно. Изпратено е някакво писмо със секретна поща до Народното събрание, но нашата комисия няма информация за това какви са точно нашите задължения навън и какъв е падежът на тяхното изплащане. Но това между другото.
Независимо от липсата на яснота по този въпрос, аз ще гласувам за това споразумение. Но аз изразих едно смущение и ви моля да го разберете, защото ако не желаете да го разберете, това вече ще бъде умишлено и ще наведе на съвсем други мисли вече.
За какво става дума, искам сега да разберете добре. Заемът е сключен или ще бъде сключен при добри условия - това никой не го оспорва. Ще има търгове на фирми и търговски дружества, които ще построят тези обекти. И това никой не го оспорва. Разберете това! Оттук нататък обаче някой ще стане собственик на това, което ще се построи. Този някой собственик няма да е държавата. Държавата с ратификацията и със сключването на това споразумение от Министерския съвет става гарант на този заем, разбирате ли го това? Този заем е гарантиран. Оттук насетне получават се тези тържища, построяват се тези пазари. Те се стопанисват от някакви наречени "тържищни компании". Ясно ли е това?
И аз питам на чист, прост български език Министерството на земеделието, което ръководи тази последна фаза: кой влиза в състава на това или на онова тържище, на тази тържищна компания? Затова става дума. (Реплика на депутат от мнозинството)
Господине, елате оттук да говорите. Не ми се обаждайте оттам, защото този е много важен въпрос и след малко ще разберете защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви, не влизайте в такъв диалог. Вие също се обаждате от място, така че...
МУРАВЕЙ РАДЕВ: И така, разберете сега, оттук насетне онези лица, онези фирми, онези структури, които ще станат стопани на това тържище, на този обект, разбира се, че трябва да има, кой е казал, че не трябва да има такива обекти. Не ни обвинявайте, че сме срещу тях, напротив, трябва да има, дай Боже, повече такива, но не е без значение кой ще е собственикът, кой ще го експлоатира и кой ще връща заема утре. Това е едно и също лице, един и същи субект. Това е така наречената "тръжна компания". Тази тръжна компания се прави под ръководството, под егидата на Министерство на земеделието. До този момент моята информация от присъстващия тук заместник-министър е, че повечето такива компании вече са учредени. На нашия въпрос: кажете ни кои са физическите и юридическите лица, които участват в тези тръжни компании, до този момент ние отговор нямаме. Аз очаквах вчера до вечерта в нашата комисия - по бюджет и финанси, да постъпи такова сведение. Помолих и заместник-министъра, който е тук, и в личен разговор с него разбрах, че това не може да стане толкова бързо.
Господин Андреев, разберете, че има такива факти и понеже Министерството на земеделието е едно ведомство, към което лично аз, а и не само аз, и мои колеги - и отдясно, и отляво, изпитват известни съмнения и имат право, защото отношението на това министерство към някои псевдоструктури, няма да ви цитирам кои са, вие добре ги знаете, беше ясно и явно толерирано от това министерство. Ние имаме всичкото основание да искаме да знаем кои са те. Ние не казваме, че има престъпление, ние не казваме, че има нещо нередовно, но искаме да се убедим, че всичко там е прозрачно и чисто, защото представете си модела: идват пари отвън, чудесно! Някой урежда най-важния въпрос - държавата. Финансира се един обект, едни чудесни обекти, които имат всички причини оттук нататък да бъдат печеливши и нужни на националното стопанство. Те ще бъдат експлоатирани при липса на всякакъв риск - държавата е гарантирала заема, заемът е осигурен, Народното събрание е ратифицирало, Министерският съвет сключил договора. Ами, какво по-добро от това, питам аз. Какво по-добро? И апетитите тук ще бъдат жестоки. И лично аз се съмнявам, че различни начини, лобита, вие много добре знаете как става това, интервенции пред това министерство, напълно е възможно нещата да бъдат изкористени. Това не бива да допуснем, защото ние като народни представители носим отговорност. Ние утре няма да се пръснем из света да търсим Веска или Цецка в Южна Африка или не знам къде си в света. Защото този заем ние го гарантираме с това, което днес ще гласуваме. Това е една тревога. Още веднъж повтарям, разберете, не става въпрос за някакво заинатяване. Не става въпрос за липса на намерения или на желание да подпишем това споразумение. Точно обратното, но подписвайки го, нека да изчистим онези съмнения, които така или иначе съществуват. Те и при вас съществуват, аз знам това. И нищо лошо няма в това да имаме тази информация. (Реплика на депутат от левицата, която не се разбира)
Не ми говорете за съдилища! Не ми говорете за съдилища, защото трябва да ги командироваме из всички точки на земното кълбо.
Затова ние сме длъжни да имаме тази информация и аз бих помолил заместник-министъра на земеделието да даде точно тази информация, която е предмет на днешните съмнения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Господин Моньо Христов има думата.
Господин Попов, може би да чуете още две изказвания има и тогава да можете да отговорите на всички въпроси.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще започна с това и ще се помъча наистина да се замислим върху предложените ни становища и това, че трябва да ратифицираме споразумението. Не е проблем в смисъла на това, което говорим досега - дали е необходимо или не. Никой не го отрича това. Обаче господин Коста Андреев преди малко тук говори за необходимостта. Но, господин Андреев, дори в нашата комисия ние задавахме именно тези въпроси - кои са изградените търговски дружества и т. н. Дайте да видим кои са физическите и юридическите лица, защото това не са случайни въпроси. Вие виждате, ако беше само споразумението, че се отпускат 35 милиона долара без по-нататък да пишем, че има и други източници за участници в изграждането на тези тържища, тоест да участват общините, записано е, че участват и други частни компании или физически лица и т. н., и т. н., записано е къде ще бъдат изграждани.


Следователно има доста неща за размисъл. На нас ни е представено това и ние не можем да не искаме отговор. Тук ясно се каза, че не сме противници. Как ще бъдем противници? - Затова изобщо не може да се разсъждава. Но аз още един път казвам и сега наистина искам от заместник-министъра на земеделието ясно и точно да се каже тук къде са изградени търговските дружества - точно и ясно към момента, предварително. Имате ли информация във връзка с това за отделните изградени такива дружества и компании относно участието на общините. Имам предвид всяко едно от тези, които са записани тук. Не говоря за тези, за които се каза, че допълнително ще бъдат изграждани. Говоря за тези, които са готови и за участието на общините. Вие казахте, че нямате такава информация...
Тук чета в становището на Комисията по бюджет и финанси следното: при станалите разисквания бяха засегнати въпросите, свързани с това дали тържищните комплекси, за които се говори в договора, вече са изградени и по какви правила се разпределя общият размер на кредитите между тях. Отговор на този въпрос народните представители ще получат при обсъждането на законопроекта в пленарната зала...
Аз се надявам, господин заместник-министър, че отговора на тези въпроси, които Ви се поставят, ние сега ще получим. Иначе наистина има една добра идея, едни добри пари, но в края на краищата ние чакаме отговори. И ако Вашите отговори са удовлетворителни, няма проблем да бъде ратифициран договорът. Но ако не са удовлетворителни, господин заместник-министър, струва ми се, че както казаха колегите Вие малко ни изнудвате. просто ни изнудвате да гласуваме нещо, за което ние не знаем.
Затова се обръщам още един път към Вас. Мисля, че от Вашите отговори, посочени точно - мисля, че трябва да имате вече тази информация - за тези градове, ще стане ясно за физическите и юридическите лица, които участват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Последен за изказване се е записал господин Красимир Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Ще използвам изказването първо да репликирам проф. Стоилов, който за съжаление отсъства от залата.
Преди малко той каза, че ние сме били сродни с прокуратурата. Ние сме сродни и със съда, защото това са органи, които се грижат за законността и обществения ред в България.
Оказа се обаче, че БСП е сродна с тези, които прокуратурата и съдът гонят и заради това много скача срещу прокуратурата и съда. БСП е сродна с бандитските групировки в България, така че е естествено вие да роптаете срещу прокуратурата и съда. Те ви пречат. Прокуратурата и съдът ви пречат!
Знае се, че органите, които трябва непосредствено да ги гонят - Министерство на вътрешните работи и то на най-високи нива, са пряко свързани с групировките в България. А двете заедно и тези органи на изпълнителната власт, които трябва да се борят с престъпността и самите престъпни групи са рожба на БСП. Така че реакцията ми е съвсем ясна.
Сега да преминем към конкретния въпрос: защо ние се притесняваме от това споразумение и доколко го подкрепяме.
Ние го подкрепяме безрезервно като външноикономическо споразумение, защото това са 35 милиона долара, които ще дойдат за България. В този момент е ясно, че правителството бърза с това споразумение, защото това споразумение донякъде ще помогне на валутния баланс на страната, на валутния резерв. Тези пари ще дойдат в долари в България, ще дойдат като реални пари, а ще бъдат превърнати в левове по някакъв измислен курс - в това съм сигурен, затова никой не говори. Дори има такива случаи когато целево се намалява курсът за деня, за да могат да се обръщат такива суми и тези пари ще тръгнат към крайните си получатели. Но затова ние не се притесняваме.
Притесняваме се от начина на разпределение вътре в страната. Какво ще стане с тези пари вътре в страната? На практика този кредит е необезпечен кредит, който отново е гарантиран от държавата, защото никакво обезпечение няма срещу този кредит. На практика българското правителство приема гаранцията за целия кредит и нашето притеснение е какво ще стане с тези пари след като над 2 милиарда долара изчезнаха? Аз говоря за суми, които са били в левове и в долари и които изчезнаха в сектора на търговските банки в последната година и половина. Какво стана с тези пари, така и не се разбра. В страната ли са, извън страната ли са, така и не се разбра, но в крайна сметка тези пари изчезнаха от България и от системата за разплащане в България.
Затова е много важно кои са компаниите, които ще разпределят парите и как са сформирани те. Защото всъщност тук става въпрос за раздаване на пари на доверие и е много важно лицата, които получават парите какво ще направят с тези пари и дали те са достойни да получат тези пари.
Ние пледирахме при създаването на тържищните компании да има някакво конкурсно начало. Няма защо да виним Търговския закон и съдилищата. Естествено е, че съдът ще регистрира всяка компания, която му е предложена. Такъв е Търговският закон и ще я регистрира по Търговския закон. Но преди да се регистрира една такава компания, тъй като при разпределението на парите изпълнителната власт има монополно положение и тя ще каже да се дадат ли тези пари на тази компания или не, на практика компанията се регистрира с благословията на правителството. Затова ние искахме преди да се създадат тези компании, естествено в тях да влязат общините. Това е безспорно. Ще влязат общините, на чиято територия са тържищата. Те ще влязат с апортни вноски като земя, сгради и така нататък, ще влязат и с пари по всяка вероятност. Но останалите участници можеше да бъдат подбрани чрез конкурс: да се направи едно събрание, да се създаде тържищната компания и тогава тя да бъде регистрирана в съда, да има голяма публичност. При тая публичност и след създаването на тържищната компания за съответния регион да се продължи с даването на пари на едни такива юридически лица.
Това не беше направено. Всичко беше направено на тъмно. Аз разбрах за тези тържищни компании, когато това предложение влезе в Комисията по бюджет и финанси - че вече били създадени... Но дори представителят на Министерството на финансите не знаеше кои са тези компании. Дори председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Кирил Желев не знаеше кои са тези компании. Знаеше, че някъде имало такива компании и така нататък...
Значи тука зорът беше някаква свежа сума от долари да влезе в България в тежкия момент, в който се намира нашият валутен резерв, без да се интересува какво ще стане с тези пари. Ясно е защо правителството не се интересува - защото заемът е много изгоден. Той има един голям период, в който няма да се плаща - гратисен период и плащанията започват от 2001 година нататък. Ясно е, че след 2001 година в България няма да има нито един комунист или негов наследник. Затова правителството не се притеснява за плащането, защото няма то да ги плаща, нито ще ги плащат неговите хора...
Правителството обича да раздава пари на своите хора, които да не ги връщат, както прави много добре през последните години от 1993 година насам, когато с комунистическото правителство на Беров и сега при комунистическото правителство на Жан Виденов раздава необезпечени кредити, както си иска. Това е една такава стъпка - раздаване на необезпечен кредит.
Възниква въпросът как ще бъдат разпределени тези пари в процеса на строителството. Тук въпросите са два: първо, кой ще бъде собственик на тържищната компания, за което говорих. Вторият въпрос е кой ще бъде изпълнител на строителството. Също не е ясна схемата, или поне не е огласена. Ако на някого му е ясна, това е в неговата глава или в неговите папки, а не е огласено в средствата за масова информация. Ако няма такава публичност, във всички случаи ще се получи, че търгове, които могат да се спечелят на много по-ниски оферти, ще се спечелят на високи оферти, за да могат изпълнителите, строителите, доставчиците на оборудване за тези тържища да печелят прекалено високи за една нормална пазарна икономика печалби.
Това е вторият въпрос за публичността, който е много важен и не бива в България да продължава да се действа по този начин - всичко да става на тъмно, по шуробаджаначеския начин и по този начин народът да обеднява, хората да нямат пари да си купят хляб и мляко, а някои да се возят на мерцедеси. Разбира се, те са свикнали да се возят навремето на волги, но понеже сега волги няма, са минали на мерцедеси...
По отношение на това кой създава тържищните компании аз съм против тържищните компании да бъдат създавани от Министерството на земеделието. Ами това разбойническо министерство, което ограби българския народ, което му взе хляба от устата и го изнесе навън, за да си пълни джобовете, няма право да разпределя такива неща. На това министерство трябва да бъде забранено да прави каквото и да е по отношение на пари. Те не можаха да осигурят хляба на българина, сега ще им давате да разпределят пари за строителството!? ... Нека да се намери друг път, а не през тези бандити от Министерството на земеделието.

В крайна сметка аз приветствам това споразумение, приветствам усилията на Европа да ни помогне, приветствам усилията на Европейската банка за възстановяване и развитие да даде пари за България, да създаде един нормален икономически климат в страната, да създаде нормален принцип на продаване на селскостопанските произведения. Защото тържищата и пазарите, когато са модерно организирани, разбира се, това е най-добрият вариант за намиране на точните цени на селскостопанските произведения, а не както е сега. Защото тази сутрин идваха при мене хора да се оплакват, че пак ги натискат да си продават зърното на 14-15 хил. лв. за тон, докато нормалната му цена е 150 долара. И хората казват - и това са хора, които са и ваши избиратели, включително и хора от вашите орсовки: ако така ни скубят тази година за зърното, догодина ние просто няма да сеем.
Ако тържищата бъдат създадени, ще се преодолеят и тези проблеми. Но аз съм против начина, по който ще се изразходват тези пари, и това, че БСП отново иска да сложи ръка на пари, които са предназначени за българската икономика, да потънат в нейните джобове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Още желаещи за изказване? - Няма.
Има думата заместник-министър Румен Попов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ПОПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пред вас е представено за ратификация Кредитно споразумение между Европейската банка за реконструкция и развитие и Република България. По това Кредитно споразумение се работи в продължение вече на четири или пет години. Неговите клаузи са обсъждани многократно, дори, бих казал, и от различни състави на българския парламент и в комисии на парламента. Това е обсъждано и в Министерството на земеделието и хранителната промишленост. И тъй като тук се изказаха някои съмнения относно работата на това министерство, чийто представител съм тук, аз се чувствам задължен да взема отношение, разбира се, и по самото съдържание на Кредитното споразумение.
Мотивите към закона са ви известни и аз няма да ги преповтарям. Тези тържища и пазари, тяхното изграждане за България е необходимо. Това е необходимо на българското земеделие. И доколкото разбирам, тук това се споделя от народните представители.
Бих искал да подчертая, че контрагент на България по това Кредитно споразумение е една уважавана институция, каквато е Европейската банка за реконструкция и развитие. Аз лично съм провеждал разговори с представители на банката, включително и с директора на направление "Селско стопанство" господин Миранда тук през април. Нашата грижа беше това споразумение да бъде изпълнено в пълния му обем и да гарантираме една ефективна инвестиция за България. Главният въпрос за България е дали този кредит е необходим и дали той може да бъде обслужван от тържищните компании, които ще бъдат изградени.
От тази гледна точка ние поискахме и Европейската банка прие да извърши едно допълнително предпроектно проучване, което да докаже, че плодовете и зеленчуците, тяхното количество ще бъде достатъчно, за да могат тези компании в предвидения обем да работят пълноценно. Освен това бяха направени изследвания относно паричните потоци в тържищните компании и възможностите им по-нататък да обслужват кредита. Искам да подчертая, че кредитите, които ще получат тези тържищни компании, са значителни по обем, те ще варират между 3 и 5 млн. долара. Това ще бъдат модерни съоръжения, те трябва да работят ефективно и тържищните компании трябва да бъдат в състояние да обслужват кредита.
Едно от условията на Европейската банка за реконструкция и развитие за регистриране на тържищните компании е участието на частни капитали в тях. Те, а също и ние споделяме това мнение, че ефективната работа на самите компании в значителна степен ще зависи от дела на частното участие. Не бихме желали като Министерство на земеделието да изграждаме отсега нататък почти изцяло държавни или общински фирми, които по-нататък ще трябва да приватизираме. И вероятно вие споделяте това мнение.
Частното участие ние предвиждаме да бъде преди всичко на производителите на плодове и зеленчуци. Това би им позволило да участват в управлението на компаниите и да влияят върху решенията, които ще се вземат.
Основният въпрос, който тук се дискутираше, беше за състава на акционерите на тържищните компании. Мога да кажа, че до момента там, където са регистрирани такива, а това е на четири или на пет места, основният участник са общините, разбира се. Те участват с апортните вноски, със земята, както и с имущество - сгради, съоръжения и други, каквито има на отделните места. Има и значително държавно участие, тъй като част от пазарите ще се изграждат върху държавни земи. Такъв е случаят, да речем, със Стара Загора. Вие можете да получите пълна информация за това как стоят нещата там и за тържищната компания. Същото е и с Пловдив, и с Варна.
Тук се повдигна въпросът за Бургас и защо там не сме предвидили тържища. Въпросът беше обсъждан, само че предишното общинско ръководство предложи терен, който фактически трябва да отвоюваме от езерото, което оскъпява изключително силно проекта и фактически го прави нерентабилен.
Но пак да се върна на основния въпрос, който се дискутираше тук - за бъдещите акционери. Мога да кажа, че основният акционер в момента са общините. Има и незначително друго участие - това са също някои държавни и кооперативни организации. Фактически частни лица, частни финансови институции са заявили участие, но реално внесен капитал няма. Всичко ще бъде публично, ще бъде обявено, всички ще могат да участват. И по какъв начин точно ще стане - това ще бъде уточнено с Европейската банка, с техните специалисти, дали ще бъдат пуснати акции, които ще се купуват свободно на фондов пазар, ако има такъв, или пък ще стане чрез предварително записване на капитал и неговото внасяне - това е въпрос на техника. Но във всички случаи ние ще гарантираме публичност на този процес. Трябва да ви кажа, че все пак няма чак толкова свободен капитал в страната и чак толкова желаещи да участват в тези тържищни компании. Все още не е ясно тази инвестиция до каква степен ще бъде рентабилна и дали тя ще носи някакви особени дивиденти. А струва ми се, че не това е и основната цел на тези тържищни компании. Главната им цел е да работят за производителите. Разбира се, подчертавам, те ще работят на търговски принцип, те ще работят за печалба.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Има ли създадени тържищни компании, колко и кои?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ПОПОВ: Бих желал да кажа, че кредитът глобално се получава. 35 млн. долара - това е кредитът за България. По-нататък ще се сключват подкредитни споразумения с всяка тържищна компания.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Има или няма към днешна дата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ПОПОВ: Едно от условията, за да се сключи такова споразумение, е да има регистрирана такава компания. В момента има регистрирани компании единствено във Варна на действащото тържище - то е изградено, то е с общинско и държавно участие изцяло, в Първомай, доколкото ми е известно. Работи се в Сандански, но там мисля, че все още не са подадени документи за регистрация.
МОНЬО ХРИСТОВ (от място): В Пловдив регистрирано ли е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ПОПОВ: В Пловдив ще се изгражда тържище. Подадени са документи в съда. Не мога да кажа в момента дали е излязло решение.
Знаете ли, не може да има съмнение, че има кой знае какъв интерес към тези тържища и че едва ли не ще влязат акционери, които преследват някакви частни интереси. А освен това искам да подчертая, че всяко кредитно споразумение трябва да бъде гарантирано от тази тържищна компания. Тя трябва да представи съответните гаранции, включително и чрез капиталовото си участие. Ние няма да допуснем там да има някакъв минимален капитал. Ние искаме стабилна капитална основа на тези тържища.
Тук се казаха много думи защо Министерството на земеделието е фактически партньорът на Европейската банка по това Кредитно споразумение. Това беше желанието и на банката. Тя желае в Министерството на земеделието да бъде изградено звено за управление на проекта, който по-нататък ще вземе решение по отделните подкредитни споразумения. Вероятно ви е известно, че към Кредитното споразумение е сключено споразумение с Федерална република Германия за техническа помощ, тя е значителна. Ще има и германски екип, който ще оказва консултантска помощ.


Така че и от тази страна аз вярвам, че вие няма да допуснете, че Европейската банка и германското правителство ще участват в нещо, за което може да има съмнение, нито пък, подчертавам пред вас, Министерството на земеделието и хранителната промишленост има намерение да държи проектът да се развива извън неговия контрол и без яснота какво точно става.
И последно, тук се каза, че кредитното споразумение е закъсняло, че фактически то е подписано от министъра на финансите още през м. декември. Да, подчертавам още веднъж, ние изискахме допълнителна обосновка от специалисти от Европейската банка, както и от специалисти от Министерството на земеделието за ефективността на тази инвестиция, на този кредит. Това, което получихме като изследване, като проект, задоволява. За нас главният въпрос беше дали това кредитно споразумение е възможно да се обслужва от съответните тържищни компании. Всичко, което досега ни е представено като документи и обосновка, потвърждава един положителен извод. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Моньо Христов има думата по процедурен въпрос.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Госпожо председател, от името на парламентарната група искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: След 5 минути ще дам редовната почивка.
МОНЬО ХРИСТОВ: Госпожо председател, става дума, че нашата парламентарна група, след като изслуша господин заместник-министъра, искаме да изясним някои въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз ви моля да го направите до 10,45 ч. Ще дам 25 минути. Точно в 10,45 ч. да гласуваме в залата, преди парламентарния контрол.
Двадесет и пет минути почивка. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме работа.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на кредитното споразумение (проект за тържища) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
Моля ви да задържите малко гласуването.
Давам думата на господин Моньо Христов, тъй като Народният съюз поиска почивка, за да обсъди позицията си.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател! Въпреки че ме обвинихте, че сме само двама-трима в залата, все пак ние направихме такова заседание на нашата група. Имахме кворум, не се безпокойте. Така че съответно взехме и нашето решение.
Ние считаме, че е необходимо наистина кредитното споразумение да бъде ратифицирано, но предлагаме Комисията по земеделието и горите, а също така е възможно и Икономическата комисия, или Комисията по бюджет и финанси във връзка с постановления, които имат за наблюдение кредитните споразумения, на всеки три месеца да се извършва контрол от тези комисии за това как и къде се оползотворяват средствата от заема. Просто казвам това, за да бъде записано в протокола, а не да се взема като решение на Народното събрание.
Но да бъде гарантиран наистина контролът върху средствата и начина, по който те се оползотворяват, и изобщо механизмът, по който се работи самото споразумение.
Така че поради това, че този кредит е необходим за нашата държава, ние ще гласуваме за неговата ратификация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Думата има господин Койчев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Христов, добре, но не знам каква е ползата от този текст, който ще остане в протоколите, защото документът, който обсъждаме, съдържа Вашето предложение. Ето, вижте решението на Министерския съвет, т. 3, с която ни предлага да ратифицираме споразумението.
Точка 3 гласи: "След ратифицирането на кредитното споразумение заместник министър-председателят и министър на земеделието и хранителната промишленост да внася в Министерския съвет доклади за изпълнение на задълженията на страните по кредитното споразумение заедно с отчетите, предвидени в раздел 3.05 от споразумението". Раздел 3.05 перфектно, точно като междубанков договор фиксира и сроковете, и съдържанието, а и периодите на отчетността. Дори такива подробности се изискват в отчета, като смяна на консултантите в тържищните компании. Така че контролът ще бъде изпълняван от изпълнителната власт. Ние като народни представители можем да ползваме конституционните си права за контрол върху изпълнителната власт и държавните институции, така че всичко да бъде на светло. Има ли съмнение, наше право е да се намесваме дори и законодателно, с корекции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 180 народни представители, за - 143, против - 1, въздържали се - 36.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Койчев има думата.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам законопроектът да бъде обсъден и приет на второ четене днес. Още повече, че ни притискат и международни срокове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 178 народни представители, за - 137, против - 35, въздържали се - 6.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Койчев да докладва на второ четене законопроекта.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Аз искам думата! Имам обяснение на отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Отрицателен вот по процедурни въпроси няма, господин Радев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Закон за ратифициране на Кредитно споразумение (проект за тържища в България) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Член единствен. Ратифицира Кредитното споразумение (проект за тържища в България) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, подписано на 13 декември 1995 г. в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласувайте! Гласуваме Закона за ратифициране на Кредитното споразумение на второ четене.
От общо гласували 180 народни представители, за - 142, против - 8, въздържали се - 30.
Приет е Законът за ратифициране на Кредитното споразумение (проект за тържища в България) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Обяснение на отрицателен вот - господин Муравей Радев. Макар че говорихте по законопроекта, което изключва тази възможност, но Ви давам думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Не знаех. Не го правя нарочно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Четете правилника, моля Ви се!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз искам да обясня защо втория път гласувах против този законопроект. Смятам, че мнозинството добре разбра моите мотиви. В тях нямаше нищо лошо, нищо, което да пречи на това като замисъл. В тях имаше едно опасение от това, което може да се случи. За голяма жалост мнозинството не пожела да разсее тези опасения, част от него ги споделят, същите моите опасения.
Ние можехме между двете гласувания спокойно, съвсем спокойно да изчистим тези съмнения. Фактът, че мнозинството не пожела да ги изчисти, ме навежда на една много печална мисъл: най-вероятно е да има заинтересовани лица. Това е най-вероятното, защото няма друго логично обяснение на това. На това, което ние поискахме, а ние искахме яснота, искахме прозрачност. Не я получаваме. Няма я. И няма друго логично обяснение, освен това, че има хора, които са заинтересовани. Обаче от тази трибуна аз ви заявявам, уважаеми колеги, по този въпрос, скоро в Народното събрание най-вероятно пак ще се говори. Нека тогава, ако това говорене, за което стана дума, е печално за някои хора, за някои структури, ако щете, то отговорността за днешното гласуване добре да бъде осъзната от тези, които днес не пожелаха да внесем яснота по един изключително важен държавен въпрос.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Лучников, имате думата по процедурен въпрос.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! На 2 юли 1996 г. в 17,11 ч. заедно с колегата Дянко Марков внесохме питане до министър-председателя по някои въпроси, свързани със създаването на така наречената помашка нация. За голяма наша изненада нито в дневния ред виждаме отговор на това питане, нито пък виждаме някакви мотиви за неговото отлагане. Много сме изненадани и молим да ни обясните какво става със съдбата на това наше питане.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Преди за започнем точно в 11,00 ч. първият въпрос към министър Николай Добрев, няколко предварителни въпроса.
Най-напред новопостъпилите питания в периода от 28 юни до 4 юли 1996 г.:
Постъпило е питане от народния представител Едвин Сугарев към Жан Виденов, министър-председател на Република България, относно правните основания и икономическата целесъобразност за даване на концесия за ползуване на газопроводи и газохранилища на територията на Република България на българо-руското дружество "Топенерджи" АД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 юли 1996 г.
Постъпило е питане от народните представители Дянко Марков и Светослав Лучников към Жан Виденов, министър-председател на Република България, относно опитите за обособяване на отделна помашка етническа общност и опасностите от това за целостта на българската народност. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 юли 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Атанас Железчев към Кръстьо Трендафилов, министър на земеделието и хранителната промишленост, относно нередности при възстановяването на собствеността върху земи, намиращи се в землището на село Дълбок извор и при извършената във връзка с това проверка. Следва да се отговори писмено до 17 юли 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Атанас Железчев към Кръстьо Трендафилов, министър на земеделието и хранителната промишленост, относно плана за земеразделяне на село Завой, Бургаска област. Следва да се отговори писмено до 17 юли 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Калчо Чукаров към Кръстьо Трендафилов, министър на земеделието и хранителната промишленост, относно правомерността на действията на лицата по § 29, ал. 1 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, избрани да доразделят имуществото на ТКЗС в ликвидация, град Тервел. Следва да се отговори писмено до 17 юли 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Стефан Маринов Стефанов към Любомир Дачев, министър на промишлеността, относно катастрофалното финансово икономическо състояние и действия против националните интереси в "Елпром", "Найден Киров" АД, Русе. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 юли 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Стефан Стефанов към Любомир Дачев, министър на промишлеността, относно необосновано освобождаване на компетентен управител и назначаване на некомпетентен, корумпиран, осъждан управител на "Стройтехника" ЕООД, град Главиница, Русенска област. Следва да се отговори писмено до 18 юли 1996 г.
Още три предварителни въпроса.
Миналата седмица акад. Сендов написа писмо и даде разпореждане, което разпределихме на ръководствата на всички парламентарни групи. То е свързано с разпределението на отговорностите на членовете на Министерския съвет по различни ведомства и имаше за цел да подпомогне правилното адресиране на въпросите и питанията на народните представители.
Във връзка с това вече бяха направени някои корекции и бяха преадресирани някои питания. Например, бих могла да благодаря на господин Едвин Сугарев, който се съобрази с това искане и преадресира едно от своите питания.
В момента има спорен въпрос по актуален въпрос на народния представител Васил Михайлов. Този въпрос между него, Министерския съвет и акад. Сендов, аз просто разполагам с преписката, ще бъде приключен следващата седмица, поради което въпросът не е включен в този дневен ред.
Вторият предварителен въпрос - направено е възражение от народните представители Кисьов и Орлин Драганов, че министърът на земеделието днес няма да отговаря и се забавя неговият отговор. Искам да припомня, че миналия петък към министър Трендафилов имаше 12 въпроса и той е готов да отговори на всички. Стоя в пленарната зала около два часа, но на нас не ни достигна времето, което наложи да се извиня от името на събранието за това, че го забавихме. Но той е помолил днес, тъй като има неотложен ангажимент, води официални разговори в момента с министъра на земеделието и прехраната на Румъния, да уважим ние неговите аргументи, както той уважи миналата седмица нашите. Ще отговори следващия петък.
И третата предварителна бележка - редът за парламентарния контрол знаете, че го определяме в залата. Поради спешна, неотложна среща на министър-председателя той ще отговори накрая, след като чуем дебатите и отговорите към всички други министри.
Започваме с питането от народния представител Стефан Стефанов относно назначаване на дискредитирани служители без професионални и човешки качества в системата на МВР на отговорни длъжности към министъра на вътрешните работи Николай Добрев. Даваме му предимство и използвам случая чрез него да поздравя всички служители на Министерството на вътрешните работи на техния професионален празник и да им пожелаем живот и здраве и много по-успешна работа!
Има думата по процедурен въпрос господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Внесъл съм актуален въпрос преди близо месец, надлежно регистриран в деловодството, към министър-председателя Жан Виденов относно съхраняването на етнокултурната идентичност на българите-мохамедани. Много странно, че в програмата, която днес се представи, изрично се казва, че на този въпрос на Стоян Райчевски министър-председателят няма да отговаря. Такава практика досега е нямало в българския парламент. Преди две седмици той поиска отлагане на този въпрос. След това не се яви поради неотложни задължения. Днес отново ще отговаря накрая на пленарното заседание.
Аз настоявам Вие да използвате правата си и да включите този мой актуален въпрос в дневния ред, тъй като никакви основания няма министър-председателят да не отговори на него. Това, което тук е записано, показва три нарушения: първо, проявява се една безотговорност от страна на министър-председателя; казва се нещо, което не е истина; и трето, едно престъпление срещу нашите национални интереси. Такъв човек, аз не искам в негово отсъствие да говоря, но след това ще поискам думата, понеже имам да му кажа някои тежки неща. И аз настоявам Вие да включите в програмата отговор на този мой актуален въпрос, тъй като той ще дойде. В пленарната зала е отговаряно на друг въпрос с някаква подобна тема, отговаряно е от министър, не от министър-председателя, отговаряно е от министъра на външните работи. Но аз не мога да искам да отговаря на въпроси по защита на националните ни интереси човек, който още не е доказал своя български произход. Още по-малко, че министър-председателят трябва да отговори на други въпроси - как близо половин милиард кубика вода бяха подарени безвъзмездно на Гърция и каква беше сделката за добросъседските отношения. И как не само Министерството на външните работи, а цялото правителство ще реагира на този антибългарски акт.
Моля да включите моя актуален въпрос в дневния ред. Няма основания той да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Райчевски, вчера бяха изложени аргументите. Припомням, че има поправка в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в частта за парламентарен контрол, която изключва многократното отговаряне на един и същи въпрос. Това беше мотивът, доколкото си спомням.
Второ, що се отнася до произхода, Вие сте се клели в тази Конституция, прочетете я.
Господин Васил Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Това, което се случва, наистина е тревожно. В българския парламент се нарушава правилникът, нарушава се Конституцията. Но аз излизам по друга една процедура. Тя е свързана със състоянието на нашата държава. Става дума за това, че сега, когато си задаваме тревожните въпроси ще има ли българска независима и достойна държава, ще бъде ли тя част от семейството на европейските държави, ще възприеме ли европейските ценности, ние не можем да не си зададем този въпрос, уважаема госпожо председател и уважаеми колеги, сега, когато се намираме в изключително тежка криза, когато търсим ориентирите. И ние впрочем можем лесно да ги намерим. Повод за това ни дава едно трагично събитие.
На 3 юли 1895 г., преди 101 години, в центъра на София е съсечен Стефан Стамболов. На утрешния ден, рано призори, в страшни мъки издъхва най-великият от всички български политици, съзидателят на българската държава, човекът, който спасява отечеството ни. А убийците му безпрепятствено се изнасят за Одеса. Сега, когато търсим здравата почва, на която да стъпим за българската държава, ние можем да я намерим. Имаме наследството на Стефан Стамболов. Няма думи, с които да се изрази нашето преклонение пред неговата памет. Държавникът, признат от цяла Европа, човекът, който ни даде в завещание едно единствено нещо - да обичаме държавата си, да я пазим от каквито и да е посегателства.
Аз Ви моля, уважаема госпожо председател, с едноминутно мълчание Вие да призовете уважаемите мои колеги да почетат паметта на Стефан Стамболов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Днес ли е, господин Михайлов? И процедурен ли е въпросът?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, това е една процедура, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какъв процедурен въпрос е това? Моля Ви да не злоупотребявате.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това не е злоупотреба. Още повече, Ви приканвам да внимавате, когато става дума за паметта на най-големия български политик и държавник.
Аз Ви моля да приканите моите колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето. В самия ден става това.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаеми колеги, приканвам ви с едноминутно мълчание да почетем паметта на Стефан Стамболов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Така безразборно и безотговорно да се прави това, е гавра с паметта на един голям български държавник.
Приканвам колегите да почетат паметта на Стефан Стамболов и отстранявам от заседанието господин Васил Михайлов.
(Всички стават прави. Едноминутно мълчание)
Благодаря.
Господин Стефанов, имате думата да поставите актуалния си въпрос.

СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър Добрев, уважаеми дами и господа народни представители! Питането, което отправям към господин Добрев - получава се хубава символика, че е точно на днешния ден, когато полицаите и служителите от системата на Министерството на вътрешните работи празнуват, тъй като този въпрос и тези проблеми са поставени именно от такива служители и защитават именно техните права. Така че, отправяйки и аз своите поздрави, бих искал господин министърът като отговаря, да има предвид това, че се касае за проблеми, от които са засегнати над 20 служители от системата на Министерството на вътрешните работи срещу един човек, който върши безотговорни действия спрямо тях.
Уважаеми господин Добрев, вие сте третият, може би и повече на брой министър след господин Виктор Михайлов и Любомир Начев, когото само аз съм занимавал с този проблем, а самите служители са занимавали също лично министерството и служители от него.
Проблемът е персонален. Персоната е бившият началник на Регионалната служба за противопожарна охрана към РДВР - Разград, Боян Великов. В резултат, вместо да се предприемат по-строги мерки, ексминистър Начев, който стои тук и сега си излиза, го преназначи на длъжност началник на Районната служба за противопожарна охрана - Разград, т.е. направи го началник на офицерите и сержантите, които години наред се оплакват от него.
Защо впрочем се оплакват? За какво става въпрос?
Поради неправилни действия по вина на Великов изгаря човек в строителен фургон.
Документирано е на видеокасета как по време на пожар в Профсъюзния дом в Разград Великов пасивно, безучастно и страхливо наблюдава как загиват хора, без да предприеме каквито и да било действия.
Пред очите на подчинените си бяга при аварии и пожари: взрива във фирма "Антибиотик", пожарите в Дома за стари хора в с. Черковна, местността "Пчелина" и доста други, описани в рапортите и оплакванията на служителите.
В пияно състояние вдига по фалшива "тревога" личния състав на службата, унижава офицери.
Дава на свой приятел противопожарна техника, за да си полива краставиците, вследствие на което тя е унищожена, а по-късно и бракувана. Срещу тази "бартерна сделка" получава от своя приятел строителни материали за вилата си.
С негово съучастие е унищожено бойно звено на Регионалната служба за противопожарна охрана - Ведомствена противопожарна служба, за да бъде същата дейност поета от фирмата на бившия член на Висшия съвет на БСП и бивш директор на Националната служба за противопожарна охрана Бозуков.
Великов насърчава заместника си Славов - един пикантен момент, да извърши първия униформен стриптийз в България. Впоследствие стриптизьорът е произведен в звание и длъжност - през два месеца е повишаван. Прикрива другия си заместник - подполковник Станчев, уличен в изнудване на директор на държавна фирма.
Несъгласни с неговите похвати, след като многократно и все безрезултатно са се оплаквали, 21 сержанти от Регионалната служба за противопожарна охрана подават рапорти за напускане. Следва разправа с тях поединично - почти всички са понижени, разжалвани, глобени, предложени за уволнение. Връх на цинизма и безпринципността е, че с новото назначение Великов става техен пряк началник. Назначението е направено от предходния министър Начев.
Защо такъв образ след толкова безобразия толкова дълго успява да се запази? - Великов взема пари от спонсори и когато дойдат проверяващи, преди да са започнали проверка, те биват посрещнати с разкошни банкети, а след проверката си тръгват с подаръци. По този изпитан сценарий е протекла и последната "проверка" тази пролет. За резултата от нея споменах по-горе.
Непосредствено преди да започне тази проверка в парламента говорих с вашия парламентарен секретар господин Стефанов, който ме увери, че тази проверка наистина ще даде резултати, че нещата са проучени и тези, които са закриляли този човек, вече или не са на работа в министерството, или престават да го закрилят... Уви, резултатът не беше този, който чух от господин Стефанов.
Въпросите ми към вас, господин министър, са: ще се промени ли през време на вашето ръководство този порочен и пожароопасен сценарий?
Може ли Районната служба за противопожарна охрана да гаси пожари, след като в нея от толкова време бушува и се разгаря горепосоченият пожар?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Министър Добрев има думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Днес е професионалният празник на служителите от Министерството на вътрешните работи. Нека днес споменем с добро, с уважение и надежда труда на оперативните работници, полицаите, граничарите и огнеборците. Нека да отдадем нужното и на техните семейства.
Заедно с това аз искам да изкажа нашата искрена признателност и благодарност към народните представители, към политическите сили и другите структури на гражданското общество за грижата и вниманието, за съпричастността и гражданската солидарност. Ние ценим това внимание и солидарност. Те ни насърчават, правят ни по-силни. Най-сърдечно ви благодаря, дами и господа народни представители! Празникът на МВР е и ваш празник.
А сего конкретно:
Уважаеми господин Стефанов, във връзка с вашето питане бе извършена допълнителна служебна анкета на място и по материалите от досега направените проверки в Регионалната районна служба на противопожарната охрана в гр. Разград. Внимателно бяха преценени и проверени посочените във вашето питане факти.
Въз основа на всичко това с моя заповед от 3 юли 1996 г. майор Боян Великов - началник на Районната служба на противопожарната охрана в Разград е освободен от длъжност. Благодаря ви за вниманието. ("Браво!" и ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Стефанов, имате думата да изразите отношение към отговора.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): С краткия си отговор, господин министър, вие не ми давате възможност за никакви допълнителни въпроси. Като трети министър, пред когото е поставян, най-после въпросът е разрешен. Аз се радвам, че това става точно на днешния ден, че вие съобщавате това точно на днешния ден и това сигурно ще зарадва не само мен, а много повече тези служители, които толкова дълго и толкова безплодно са се оплаквали и са страдали от този човек. Дано неговите "закрилници" в министерството, които в предишните си писма съм изброявал поименно, също така не продължават повече с тези свои действия, тъй като те години наред са закриляли, покровителствали, протектирали този човек. Благодаря за взетото твърдо решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Следват два актуални въпроса към министъра на културата господин Иван Маразов. Първият е на народната представителка Надежда Михайлова относно управлението на държавните музикални институти и критериите при подбора на кадрите.
Госпожа Михайлова има думата.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моят въпрос към вас е относно управлението на държавните музикални институти и критериите при подбора на кадрите.
Съгласно установения статут на разделение на властите и демократичните принципи на управление в държавните музикални институти, те се управляват от директор, главен художествен ръководител, главен диригент или диригент. В оперните театри в София, Пловдив и Варна от дълго време обаче не се назначават главни диригенти, а театрите се управляват еднолично от директорите, които изпълняват по няколко длъжности:
Диригентът на Варненската опера Христо Игнатов съвместява длъжностите директор, главен художествен ръководител и главен диригент;
Директорът на Пловдивската опера Борислав Иванов блокира назначаването на главен диригент. Той изпълнява също няколко длъжности, а единственият щатен диригент е на половин бройка диригент и артистичен секретар;
Директорът на Софийската опера Пламен Карталов управлява театъра еднолично и препятства назначаването на главен диригент и също не спазва установения статут на разделение на властите.
Моите въпроси към вас засягат именно тези своеволия на директорите на половината оперни театри в страната и въпросът ми е какви са всъщност критериите, по които се преценяват кандидатите за главен диригент и на какво се дължи това необяснимо странно поведение спрямо един висококвалифициран оперен диригент, какъвто е случаят със Стоян Марев? Защо не въвеждате конкурсно начало с ясни и точни критерии и изисквания, по които да се преценяват кадрите изключително по техните професионални качества? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, госпожо Михайлова.
Има думата Иван Маразов - министър на културата.

МИНИСТЪР ИВАН МАРАЗОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! В отговор на Вашия въпрос искам да споделя следното.
Първо, искам да кажа, че това е един много навременен въпрос, защото той поставя въпроса изобщо за начина на управление в тази форма, в този вид култура.
Държавните музикални институти, в това число и цитираните от госпожа Михайлова оперни театри, са самостоятелни юридически лица на бюджетна издръжка. Директорът управлява еднолично института, като сам определя щатното разписание в рамките на бюджета и в съответствие с действащото законодателство.
За да бъда прецизен в отговора на втория Ви подвъпрос, ще цитирам част от нормативните документи, върху които се базират критериите и изискванията за ръководния състав на държавните музикални институти.
С решение на колегиума от м. февруари 1993 г. са утвърдени длъжностите "директор" и "главен диригент", като за тях са изготвени и приети съответните функционални характеристики. Директорите на музикалните театри се назначават по договор от министъра на културата, по предложение на центъра и по смисъла на закона са работодатели. Главният диригент се назначава от Националния център за музика и танц по предложение на директора на съответния институт.
Според действащия правилник за дейността на центъра при Министерството на културата именно националният център е органът, оторизиран да организира и провежда конкурси за директори на музикалните институти и да назначава главните диригенти за цитираните длъжности. Правилникът предвижда две възможности - назначаване с конкурс и второ - при изявени творчески личности, съответно със заповед на министъра, без обявяване на конкурс.
От казаното дотук става ясно, че директорът и главният диригент нямат общ работодател. Според Кодекса на труда (чл. 111), така нареченото "външно съвместителство", нямат правно нарушение в случаите, когато директорът съвместява длъжността "главен диригент" при спазване на следните изисквания:
- Работата да се извършва извън установеното работно време и с предварителното съгласие на министъра на културата.
Направените проверки по места показват, че допълнително възнаграждение за съвместяването на двете длъжности не е получавано. Тоест не може да става дума за закононарушения и своеволия на директорите.
С решение на колегиума от м. февруари 1996 г. директорите са задължени при изготвянето на щатното разписание да осигурят наличието на следните щатни длъжности:
- "главен диригент" и "диригенти" за симфонични оркестри и филхармонии;
- "главен режисьор" и "режисьори" за оперните и музикалните театри.
Цялостното изпълнение на заповедта по места ще бъде реализирано с настъпването на новия творчески сезон, тъй като промените в ръководния екип по време на текущия сезон ще се отразят неблагоприятно на подготовката и провеждането на набелязания репертоарен план, за нормалния ритъм на работата и на качеството на художествения продукт.
Аз имам тук справка точно за тези оперни театри, за които Вие поставяте въпроса. Да речем Софийската опера - "главен диригент", има разкрита длъжност, но до 30-и миналия месец тя остава незаета; Държавната опера във Варна - длъжност "главен диригент" - разкрита и заета; Държавна опера - Пловдив - няма разкрита длъжност "главен диригент".
Министерството на културата, респективно Центъра за музика и танц ще направят необходимото за привеждането на щатното разписание във всички музикални институти в съответствие с взетото решение.
Цитираните господа Борислав Иванов и Христо Игнатов по силата на своите трудови договори са назначени единствено на длъжността "директор" и за своите творчески изяви не получават възнаграждение.
По-конкретно, за господин Марев, отбелязвам факта, че в периода от няколко години, при обявени конкурси, същият не е участвал активно в концентрия живот на страната и не е кандидатствал в тези конкурси, като има свободни длъжности в Бургаската, Видинската, Шуменската и Русенската филхармонии.
В заключение бих искал да подчертая, че настоящата сложна икономическа обстановка изключва всякаква възможност за прибързани решения, относно ръководствата на държавните музикални институти. Искам да ви уверя обаче, че екипът на Министерството на културата ще направи всичко възможно за тяхното по-добро функциониране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Маразов.
Има думата народната представителка Надежда Михайлова да изрази своето отношение към отговора.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (СДС): Господин министър, аз Ви благодаря за отговора, който ми дадохте, но искам да отбележа две неща.
Без съмнение е кризата, в която се намира българската култура. За мен е изключително важно да се спазва онова разделение на длъжностите, което Вие самия казахте, че съществува и съобразно статута. В тази връзка искам да Ви попитам - смятате ли, че със старите ръководни кадри можете да осъществите реформата в българската култура? Не смятате ли, че именно необходимостта от конкурси, което ще даде възможност на професионалисти от музикалните среди да намерят своето място сред хората, които действително да осъществят реалната реформа в областта на културата, какъвто е и случаят със споменатия музикант?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Николай Петров Кисьов да развие своя актуален въпрос към министъра на културата Иван Маразов, относно някои проблеми на храм-паметника в гр. Шипка. Имате думата.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми господин министър, след една моя среща с архиерейския наместник на гр. Казанлък отец Георги и със свещениците от града възникнаха няколко проблема, свързани с храм-паметника в гр. Шипка, които съм длъжен в качеството си на народен представител и в правомощията по парламентарния контрол да споделя с Вас и естествено, да получа Вашия компетентен отговор.
Свещениците се оплакаха, че в храм-паметника със заповед на директора на Националния музей "Шипка", който преди се казваше "Шипка - Бузлуджа" са забранени всякакви църковни служби и треби. В тази светиня-храм, известен на всички българи и почти на хората от целия свят, се забраняват кръщенета, сватбени ритуали и други църковни служби. Мнението на отците, а и мое мнение е, че това не може да се извърши със заповед на светско лице, съответно директор на музея, който отговаря за тази църква.
Вторият проблем, който стои пред тях, е това, че като национален музей храмът в Шипка има вход за посетители. Това е напълно нормално и това се среща в целия цивилизован свят и почти във всички храмове и във всички религии. Но, когато храмът се посещава от група миряни, братства, водени от свещеник, само с цел да се помолят, тогава на тези хора също се изисква полагаемият се вход. Пак е известно в целия свят, че в подобни храмове вярващите братя, молещите се братя не плащат, за да се помолят на своя бог. Тези два проблема исках да споделя в актуалния въпрос с Вас и се надявам, че ще намерим разрешение.
Те ме довеждат обаче до мисълта, до следния въпрос. Те неминуемо опират в дейността и най-вече в ръководството, персонално в личността на директора на музея "Бузлуджа" господин Синков, който скоро приетият закон от Народното събрание спаси. Но той около 2 години заемаше тази длъжност в пенсионна възраст. И понеже Вие сте един от изключителните изкуствоведи в страната, аз Ви питам - редно ли е директор на национален музей да бъде бивш военен? Примерно, какво бихте си споделили Вие и по каква научна тема бихте разговаряли Вие или Вашите колеги с един бивш военен, който години наред, може би около 20 години, е директор на този музей? И забележете, през цялото това време той няма нито една научна публикация, а в същото време стотици български историци, изкуствоведи и специалисти седят без работа. Аз мисля, че те по-добре биха се справили с това място. В частност, в състава на музея има и хабилитирани лица, и други хора с възможности да поемат неговото управление. Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кисьов.
Има думата Иван Маразов - министър на културата, да отговори на поставения актуален въпрос.

МИНИСТЪР ИВАН МАРАЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважеми господин Кисьов! Благодаря за този въпрос, защото той ни отвежда към сложната проблематика на националните музеи, които едновременно са и действащи църкви.
Както знаете, Националният парк-музей "Шипка" е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерство на културата. Създаден е през 1956 г. и в него се включват освен самият храм-паметник и много други обекти. Това ви е добре известно. Храм-паметникът е построен с доброволно събрани средства от руския народ в памет на загиналите руски воини през освободителната Руско-турска война. Открит е в 1902 г. и с протокол от 23 юли 1934 г. правителството на тогавашния Съветски съюз го предава на българската нация. От откриването си до днес храм-паметникът никога не е бил собственост на Българска православна църква, а е исторически архитектурен паметник, издигнат в чест на загиналите руски воини и стопанисването му е възложено на Министерството на културата.
С акт от 1967 г. между тогавашния Комитет за изкуство и култура и Светия синод на Българска православна църква е подписан статут за използване на храм-паметника, в който статут много точно са уговорени времената на службите и литургиите, и всички онези религиозни действия и според този статут наистина такива религиозни действия като кръщене, примерно, сватба, просто не фигурират сред изброените дейности.
Посещението по време на служби е свободно. В останалите часове на деня посетителите заплащат символичната входна такса от 30 лв. Знаете, че събраните средства са безкрайно необходими на самия храм-паметник за текущи ремонти дори, макар че те не стигат за нищо.
Състоянието на храм-паметника, и това ви е добре известно, е много добро и в сравнение с много паметници той наистина добре изглежда и добре се държи.
Сега, колкото за директора на този храм-паметник господин Синков, когото нямам честта да познавам, той според справката има завършено висше образование и ръководи музея наистина от 1974 г. В продължение на повече от 20 години значи той е директор.
Съгласно измененията на закона, който вие гласувахте през 1995 г., чл. 328, точка 10 от Кодекса на труда господин Синков има право да работи до навършване на 63-годишна възраст. Напълно споделям вашата позиция, че за директори на подобни институции трябва да бъдат назначавани хора с доказани научни качества и уверявам ви, че това ще бъде линията на поведение на Министерството на културата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Маразов.
Имате думата, господин Кисьов, да изразите вашето становище към дадения отговор.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Аз нямам друго становище освен да бъда доволен от отговора на господин министъра с една бележка, която може би ние, като Комисия по културата и министерството, като изпълнителна власт, можем да направим. Сам казахте във вашия отговор, че този храм е построен с доброволните дарения на руски граждани. Може да се помисли тогава, когато храмът се посещава от руски граждани, дали те трябва да плащат вход, след като техните дядовци и баби навремето са го строили със собствените си пари безплатно. Благодаря ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря на господин Кисьов.
Има думата народният представител Иво Крумов Трайков да развие своя актуален въпрос към Георги Пирински - министър на външните работи - относно правомерността на Заповед N 3-56 от 1996 г.
ИВО ТРАЙКОВ (независим): Уважаеми господин Пирински! За изясняване на обстоятелствата, свързани с отправени заплахи от страна на посланик Стефан Наумов за физическа разправа със служители на посолството на Република България в Тирана, на 25.06.1996 г. със Заповед N 3-56 вие отстранявате от административно и оперативно управление на посолството на Република България в Тирана посланик Стефан Наумов, като му отнемате и правата на всички видове връзки - закрита, открита, телексна, факсова, телефонна, с Министерството на външните работи на Република България.
Също така на господин Наумов се отнема и правото за разпореждане с финансови и материални средства на държавния бюджет и му се забранява да подписва документи, финансово ангажиращи България.
Дотук е ясно - за изясняване на обстоятелствата посланик Наумов не се уволнява, а се отстранява. Мисля, че разлика между тези две понятия в случая няма.
Не смятате ли, господин Пирински, че с тази си заповед нарушавате Конституцията на Република България, тъй като според същата президентът на Република България е този, който чрез указ назначава и освобождава посланиците? Не смятате ли, господин Пирински, че заповедта има нюанс на незачитане на президентската институция от ваша страна, а вие, като кандидат-президент, би трябвало най-много да зачитате и уважавате тази институция и да спазвате стриктно Конституцията на Република България.
Искам да отбележа, че тук въобще не третирам въпроса за евентуални нарушения на посланик Стефан Наумов в Тирана. Това тепърва ще се изяснява.
Също така според жалбата на господин Наумов не обсъждам и методите на проверяващия господин Чавдар Борачев, завеждащ "Сигурност и охрана" във вашето министерство. Според методите на управление също би трябвало да бъде отстранен от длъжност до изясняване на случая от 26 юни, или цитирам: "Имаше груба и подигравателна реакция по отношение на снимките на президента Бериша и Желев, които се намират в резиденцията. По повод реакцията на съпругата ми на тяхно поведение Борачев я удари по ръката и заплаши, че ще ни изхвърлят на хотел и нека Желю да ви плаща".
Накрая, завършвам със следното, господин Пирински. След вашата заповед в качеството на какъв посланик Наумов пребивава в момента в Тирана? И смятате ли, че с този си акт сте защитили дипломацията и авторитета на България? Защото всеобщото мнение е, че случаят с тази заповед е безпрецедентен за българската дипломация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Трайков.
Има думата Георги Пирински - министър на външните работи.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Трайков! Основанието за издаването на заповеди от министър е чл. 115 от Конституцията, където е постановено, че министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.
Освен това чл. 108, ал. 3 от Конституцията гласи: "Министрите ръководят отделни министерства, освен ако Народното събрание реши друго".
В дадените ми конституционни правомощия е определено да ръководя Министерството на външните работи. В Постановление N 65 от 22 март 1995 г. на Министерския съвет са определени основните функции и задачи на Министерството на външните работи. В буква "б" на точка 1 на чл. 1 от приложението на същото постановление изрично е указано, че за непосредственото провеждане на външната политика на Република България Министерството на външните работи ръководи работата на дипломатическите и консулските представителства. В други закони и подзаконови нормативни актове са посочени задълженията на ръководителите на министерствата.
И тук ви моля сега да обърнете внимание на следващия момент.
С писмо от 19 юни 1996 г., подписано от редица служители в посолството в Тирана, се отправя едно обръщение както към мен като министър на външните работи, но също така и до президента, и до председателя на Народното събрание, и до председателя на Министерския съвет, с едно много настоятелно искане да бъдат взети екстрени мерки за защита на служителите и техните семейства от действия, които те преценяват за много заплашващи ги от страна именно на посланика. Те буквално поставят в това обръщение въпроси за заплаха за техния живот, за сигурността им и за живота и за сигурността на членовете на техните семейства. В писмото подробно са изложени фактите за възникналия основателен страх у подписалите го.
Искам да ви кажа, че различни сигнали и за неправомерни действия на посланика, които навярно са нещо повече от просто неправомерни действия и за други уронващи именно престижа на посланик действия, постъпват в Министерството на външните работи не от този месец и не от миналия месец, и те нееднократно са били предмет на коментари дори и в средствата за масова информация.

По¬лу¬ча¬вай¬ки това писмо, аз наистина прецених, че тук е необходимо да бъдат предприети действия, които са достатъчно категорични, за да се предотврати по-нататъшно влошаване на една явно разстроена атмосфера и обстановка в посолството в Тирана.
Именно изхождайки от това, че атмосферата за работа в посолството е ненормална и пречи за изпълнението на служебните задължения от служителите в посолството, както и предвид предхождащите, за които споменах в цитираното писмо сигнали за нарушение и злоупотреби от посланик Наумов, издадох Заповед N 3-56 от 25 юни 1996 г. Основната цел на заповедта е възстановяване на нормалното функциониране на посолството, което считам за мое задължение.
Със заповедта на господин Наумов не се отнемат представителните държавни функции, свързани с качеството му на извънреден и пълномощен посланик. Запазени са правата му на ползване на флага, резиденцията и представителния автомобил. Официалните албански власти не са уведомявани за промяна на международноправния статут на посланик Наумов. Отново повтарям, че целта на тази заповед е да се ограничат част от правата на посланика с оглед внасяне на успокоение сред служителите в посолството, предотвратяване извършването на по-нататъшни действия, които могат да представляват правонарушения, и то сериозни правонарушения, и нормализиране на неговите функции и дейност. Имам предвид на посолството.
Както вероятно знаете, във вчерашния ден Комисията по външната политика и европейската интеграция на парламента отложи разглеждането на проблема за посолството ни в Тирана, тъй като посланик Наумов не се е явил на заседанието. Също така знаете, че аз дадох указание да бъде повикан посланик Наумов още в понеделник на 1 юли в министерството, за да можем действително да предотвратим каквито и да било нежелателни последици за функциониране на посолството от една безспорно разстроена обстановка. Тогава обяснението му беше, че поради здравословни причини не може да дойде, сега се оказва, че няма удобни връзки по авиолиниите. Очевидно е нежеланието на посланика да дойде и да участва в изясняването на обективните факти.
Освен това господин Наумов следваше да бъде в София, както и другите посланици на България от балканските страни, във връзка с предстоящата утре и вдругиден среща на страните от Югоизточна Европа. И той беше поканен да присъства като посланик в такава страна. Той очевидно не възнамерява да дойде в страната.
Във всички случаи считам, че издадената от мен заповед не е извън правомощията ми по силата на Конституцията, по силата на законите и на правителствените актове. Нещо повече, считам, че ако не бях издал такава заповед, с бездействието си косвено бих се отклонил от задълженията си на член на правителството, на министър на външните работи.
Отново повтарям това, което съм казал и много други пъти - безкрайно важно е да се пази авторитетът на извънредния пълномощен посланик на страната, на България при всички обстоятелства в чужбина. Един посланик, който шеста година остава там, провежда дейност, която е далеч извън дипломатическата, което е публична тайна, е наистина една много сериозна негативна характеристика за български посланик. Затова си позволих да издам тази заповед.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Пирински.
Господин Трайков, имате думата да изразите своето отношение към отговора.
ИВО ТРАЙКОВ (независим): Аз благодаря за отговора на господин Пирински, въпреки че според тази заповед посланик Наумов не може да изпълнява в никакъв случай своите служебни задължения и искрено се надявам в четвъртък да го видя тук.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Също и аз се надявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Трайков.
Има думата народният представител Благой Николаев Димитров да развие своето питане към Любомир Дачев, министър на промишлеността относно неизплатени заплати на работници и служители, работели в мина "Черно море" - Варна.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ( СДС): Благодаря ви, господин председател! Уважаеми господин министър, през 1992 г. административните служители и работници от "Черно море" - Акционерно дружество Варна са наброявали около 4000 души. След 1992 г. вследствие на поетапни съкращения числеността на персонала на дружеството намалява четири пъти, при което в момента работят около 1200 човека.
През 1995 г. бордът на директорите се редуцира на трима директори, като са назначени добре познатите стари лица отпреди 1989 г. - гос¬по¬да¬та Евангелаков, Паспалев и Ставрев.
Въпреки драстичните съкращения, поради тежкото икономическо състояние на акционерното дружество сегашното ръководство си позволява да получава двойно възнаграждение, забележете, господин министър, като в същото време не се изплащат редовно заплатите на работниците и служителите. Буди не¬до¬уме¬ние и фактът, че в момента има петима заместник-директори и неизменен числен състав на административния апарат въпреки четирикратното намаление на персонала от 1992 година насам. Като пример за нередовно изплащане на трудовите възнаграждения искам да посоча факта, че допреди седмица не бяха получени заплатите за месеците април и май тази година. Едва след информация, която вероятно е попаднала във връзка с моето питане, е започнало изплащане на заплатите. В момента заплати са получили 550 човека, а 450 души не са получи своето възнаграждение за периода, който цитирах. По ведомост само в направление "Радари" не са изплатени около 4 милиона лева, които впрочем трупат и полагащите се за начисления лихви. Голям брой от уволнените работници не са получили заплатите си за минало време от 1992 г. до днес. Много от тези хора в момента са безработни, като нуждата принуждава тях да предявят искове до съда на основание чл. 242 и чл. 245,ал. 2 от Кодекса на труда.
Въз основа на предявените искове съществуват съдебни решения - аз съм приложил, господин министър, едно от тези съдебни решения, те са голям брой, за изплащане на трудовите възнаграждения в общия им размер ведно с начислените лихви за всеки месец от изминалия период, сиреч от 1992 г. насам.
Оттук нататък започва една недостойна игра на ръководството, при която от уволнените работници се крият банковите сметки на дружеството с цел възпрепятстване изпълнението на съдебните решения, което е противозаконно, а на работещите в дружеството, които имат да получават такива средства, се налага психически натиск, при което те се увещават да не си искат лихвите като демонстрация на лоялност към ръководството.
Аз мисля, че и декларацията, която е дадена за подписване на работниците и служителите, забележете, иска се всеки служител и работник да декларира, че чрез свои роднини по съребрена до трета степен линия не участват в конкурентна фирма, което е абсурд във връзка с нормите на Закона за конкуренцията. Единствено чл. 15 урежда проблемите за лоялност към дружеството.
Уважаеми господин министър, във връзка с поставените проблеми моят конкретен въпрос към вас е кога ще бъдат изплатени месечните възнаграждения ведно с начислените лихви за миналия период - аз имам предвид от 1992 г. насам, което впрочем ще бъде и едно изпълнение на съдебните решения на Варненския районен съд.
И още един въпрос ще си позволя: кои са преките виновници от ръководството на дружеството за неизпълнение на съдебните решения и какви ще бъдат санкциите срещу тях от страна на Министерство на промишлеността? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Димитров!
Има думата Любомир Дачев, министър на промишлеността.
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЧЕВ: Уважаеми господин Димитров, в началото искам да кажа няколко думи за възникването на цитираните задължения към работниците и специалистите.
Както в други случаи, това са средства, основно начислявани за заплащане на престой при рязко спадане и дори спиране на производството. В конкретно споменатия период - втората половина на 1992 г. Работниците тогава са ходили в предприятието, без да вършат в повечето случаи никаква работа и са се водили в престой. Това беше обичайна практика в този период, предизвикана най-вече от позицията на синдикатите за съпротива срещу намаляване на персонала при бързия спад на производството.

Някои дружества, за разлика от "Черно море", ползуваха кредити за погасяване на тези задължения. Но и в двата случая се стигаше до едно, т.е. натрупване на подобни задължения, които сериозно влошават финансовото състояние и последиците от това финансово състояние се чувствуват и до днес, тъй като условията на пазарите, респективно оттам и на производството, не са се променили. "Черно море" произвеждаше голям брой основно изделия на електрониката, това бяха радари, имаше специализация в страните, които тогава членуваха в СИВ, този пазар се разпадна и липсата на пазар естествено води до намаляване и спиране на производството.
Спадът на производството на "Черно море" в периода 1991-1995 г. е повече от 100 пъти, изчислено и в натура, и по съпоставими цени. И това е свързано главно с опита, който не е лесен никак, да се направи конверсия на военното производството.
И тази конверсия не донесе някакви успехи, тъй като трудно се намират нови ниши на пазара, а, както вече казах, загубиха се вече традиционните пазари на радиолокационно оборудване.
През същия период 1991-1995 г. са начислени престои за около 20 млн. лева, от които само през 1992 г. са 9 млн. 717 хил. лева, всъщност тогава започва и най-сериозният срив в спадането на производството. В края на 1993 г. дружеството дължи заплати за месеците юни, юли, август, септември и част от октомври за 1992 г. и вноски за държавно обществено осигуряване за декември 1992 г. и цялата 1993 г. Това са големи плащания, които дружеството дължи, поради липса на средства. Общата сума на неизплатените възнаграждения е възлизала на около 30 млн. лева. До края на 1990 г. в предприятието работят 5 хил. души, в периода 1991-1995 г. го напускат или са съкратени 3368 човека, от тях около 2000 са в началото на периода. В момента в дружеството работят 1049 човека, т.е. 1/5 от тези, които са били през 1990 г.
Действително в Районния съд във Варна са заведени 1845 граждански дела за неизплатени възнаграждения и 750 от делата са от работници, които продължават да работят в предприятието.
В края на 1993 г. до май 1996 г. са изплатени 16 млн. 891 хил. лева заплати и 2 млн. 270 хил. лева лихви. Това са били възможностите на предприятието да изплати част от задълженията си спрямо работниците. Остават неизплатени 12 млн. 886 хил. лева заплати плюс около 28 млн. лихви. При съществуващото положение, когато във фирмата работят посочените 1049 човека със средна заплата 6700 лева, да се очаква, че в рамките на няколко месеца те могат да заработят и още една заплата за удовлетворяване на исканията за изплащане на всички задължения спрямо работниците, това е нереалистично, за съжаление, много жалко както за самите работници, така и за предприятията, така и за страната.
Ръководството е направило опит да продаде ведомствената детска градина, за да погаси задълженията, но му е било отказано. Сега то планира продажба на други активи, която вероятно ще му бъде разрешена, стига тя да не води до едно, казано може би съвсем нелитературно, разграбване на част от възможностите за по-нататъшно производство, ако то се възстанови.
Решението на проблема се търси и в нарастване на производството. През 1995 г. е произведена 80% повече продукция по съпоставими цени спрямо миналата година, което вдъхва определени надежди. Очакванията са тази година резултатите да са по-добри. Разчита се както на утвърдени, така и на нови разработки на радиолокационно оборудване, което продължава да бъде позиция с най-големи възможности за разширяване на производството по-нататък. Възстановени са и част от позициите на старите пазари и се правят опити за излизане на нови пазари.
На фирмата обаче тежат както тези задължения, така и задълженията за данък обществено осигуряване и задълженията към бюджета и особено сериозно отражение върху това, че не може бързо да нарасне производството и липсата на оборотни средства, каквито не се отпускат от банките поради цитираните вече задължения, а и невъзможност в момента на банките в повечето случаи да дават такива средства.
В резултат на станалото обективно свиване на персонала при съществуващите ограничения и защити в Кодекса на труда структурата на предприятието е силно деформирана и това е пречка за една по-бърза и адекватна реакция за промените на икономическата среда и на пазарите.
Господин Димитров, Министерство на промишлеността не може да наложи своите виждания на ръководството на дружеството и да реши проблема по един или друг начин, и това, което ни се иска, е колкото може по-бързо да бъдат изплатени заплатите, и това, което е решил съдът, да си го получат работниците. Самото ръководство не отрича тези задължения, нито пък отказва по принцип тяхното изплащане. Но реалното състояние, за което смятам, че стана ясно - да се изплати изведнъж и в кратък срок тази голяма сума, която се дължи към трудовия колектив, независимо дали хората са все още във фабриката или не, явно, че е невъзможно това да стане еднократно и бързо.
Имаме уверението на ръководството, че ще продължи да погасява постепенно тези задължения, и ако успее да завърши замислените продажби на дълготрайни материални активи, ще се разплати с персонала в кратък срок.
Смятам, че не бива заради нерешени проблеми и обективно стоящи проблеми от миналите 3-4 години да поставяме под въпрос възможността на дружеството "Черно море" да излезе от кризата. Посочените по-горе резултати показват, че ако има и подкрепа на останалия работнически колектив, на синдикатите, има възможност за едно по-ускорено излизане от тежкото състояние, в което се намира засега дружеството.
Това е, което мога да информирам. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Дачев. Господин Димитров, ако желаете, можете да поставите до два уточняващи въпроса.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! Аз не можах да разбера порядъка на срока, в който ще бъдат изплатени основните възнаграждения и начислените лихви. Вие споменахте, че 12 млн. и 886 хил.лв. са заплатите, а 28 млн.лв. са само лихвите. Но така или иначе тези лихви съгласно Кодекса на труда продължават да се начисляват и всяко удължаване ще води до едно драстично увеличаване на тази сума.
Уважаеми господин министър, аз обаче искам да обърна Вашето внимание, разбира се, под формата на въпрос на следното: защо в същото време, когато се твърди, че състоянието на дружеството е толкова тежко - има 5-кратно съкращение на персонала от работници и служители, директорите на акционерното дружество "Черно море" си позволяват двойно месечно възнаграждение? Докато хората не получават заплати, тези трима господа имат двойно месечно възнаграждение, първо. Второ, в момента има пет заместник-директори, и трето, административният персонал не е съкратен. Аз съм учуден защо на базата на 5000 човека персонал и на базата на 1000 човека персонал, имамe налице един и същи административен апарат. Това е парадоксално.
Що се отнася до детската градина, на мен специално не ми стана ясно кой е отказал продажбата на детската градина. Аз съм в течение на този въпрос, обсъждан е. Тук този проблем има чисто социален аспект. Става дума за голям брой деца, които при продажбата на детската градина и неяснотите около тази детска градина няма да има на практика къде да отидат. Това са деца на служители и работници, включително от Девня и от Радиозавода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Дачев, имате думата да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЧЕВ: Аз смятам, че от това, което информирах стана ясно, че едва ли някой може да каже точния срок, в който ще се изплатят заплатите. В момента се прави списък на дълготрайни материални активи, които ще бъдат представени за одобряване. Явно е, че за това, което може да се продаде, без да се нанесат бъдещи щети, ние ще дадем съгласието си и това ще ускори изплащането. Но да се ангажирам със срок е просто невъзможно и не знам кой би могъл да се ангажира.
Действително не целият административен персонал, колкото, когато са били 5000 души, е останал, но един административен персонал, който в момента работи там, е необходим от гледна точка на това, че много лесно изгубихме хора с висока квалификация. Те се преквалифицираха в неща, които всеки може да прави без особено образование и без особен опит, но след това трудно се връщат към професията си. По този начин ние намалихме научните работници в институтите към заводите с 60 000 и от 90 000 те останаха 30 000, а в момента няма кой да прави нови разработки. Тук стана ясно, че заводът започна да си възстановява позициите на пазарите, излиза с нова продукция и това трябва да се прави от квалифицирани инженери. Затова може би нещо в този смисъл може да се направи. Ние ще говорим с ръководството.
Преди 3 дни проведохме първа среща, но тя беше доста кратка. Вероятно в самия завод ще отидем до края на месеца, за да погледнем по-подробно на този въпрос, който и нас ни смущава.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): А двойното възнаграждение на директорите?
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЧЕВ: Двойното възнаграждение на директорите е по закон. И то по закон може да бъде и четворно.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Може и десеторно да бъде? (Смее се)
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЧЕВ: Не, десеторно не може, но четворно може - 4,5 пъти от средната заплата по закон може да бъде. Все пак, ако искаме там хората да работят и да се мъчат да възстановят завода, би трябвало да им се плаща поне половината от това, което вземат в работещите заводи. Иначе няма да останат. Сега няма поръчения отнякъде, за да стоиш там. Ако иска ще стои, ако не иска - няма да стои.
За детската градина считам, че съвсем правилно не е разрешено и ние вариант за изход от положението с детската градина естествено няма да търсим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Дачев.
Господин Димитров, имате думата да изразите Вашето становище по отговора.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, аз благодаря на господин министъра за отговора и разбирам, че Вие сте отскоро в министерството и към Вас упреци няма. Но искам да Ви кажа, че тримата господа директори са стари-нови лица. Те са от 1989 г. и аз не мога да се съглася, че по някакъв начин те нямат някаква вина за сегашното състояние на предприятието.
Искам да обърна внимание, господин министър, за неправомерната декларация, която работниците и служителите се принуждават да подписват във връзка с нелоялна конкуренция. Още един път обръщам Вашето внимание: "декларирам, че лично или чрез мои роднини по пряка линия до втора степен - и забележете! - по съребрена - до трета степен, участвуват в работата и т.н...." Има чл. 15 от Закона за конкуренцията и са просто недопустими такива текстове. В края на краищата искат от човека да подпише, че на него му е известно, че за невярно съдържание той носи отговорност съгласно Наказателния кодекс. Това е един психически и морален тормоз върху работниците и служителите от страна на ръководството и може би точно във връзка с това, че много хора, които работят - Вие споменахте тук едно голямо число, имат да получават заплати. Просто тези хора си искат и лихвите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата народният представител Стефан Маринов Стефанов да развие своето питане към министър Любомир Дачев относно неизплащане заплати на работници.
Имате думата.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Относното е малко по-дълго - не само неизплащане на заплати, а много други проблеми във фирмата, за която ще развия питането си. Аз се радвам, че тук е и господин министър Павлов, тъй като тя е от военнопромишления комплекс и този въпрос касае до известна степен и него.
Това питане беше отправено към господин Вучев, който го отлага няколко пъти и повече от месец вече не му се дава отговор. Обяснимо е, разбира се, защо. Надявам се сега от господин Дачев да получа един достатъчно ясен и категоричен отговор.
Ще пропусна увода, тъй като текстът ми е малко дълъг.
Уважаеми господин Дачев, питането ми е построено по данни от ревизионния акт - ревизията е завършила на 29 декември 1995 г. и обхваща периода от 1 септември 1992 г. до 31 октомври 1995 г. Тя дава много отговори, но поражда и много въпроси. Ревизионният акт е предоставен в министерството - не знам дали по времето на господин Вучев или сега, през месец май, така че Вие би трябвало да сте запознат с него и въпросите, които ще чуете, би трябвало да са Ви познати и да са същите, намерили място и там, в ревизионния акт.
В посочения 3-годишен период в резултат на засиления темп на нарастване на разходите спрямо приходите, отчетената загуба е увеличена от 26 млн. и 309 хил.лв. на 282 млн. и 100 хил.лв., като до 30 септември 1995 г. е отчетена загуба от 10 млн. и 134 хил.лв.
Освен на обективни причини, тази голяма загуба в голяма степен се дължи на допуснати от ръководството нарушения, а именно: заплатен и недоставен скъпоструващ дълготраен актив, материали, недокументиране на извършени разходи по сделки със специална продукция, необосновано удържане на суми от валутни постъпления без разходно-оправдателни документи, продажби на продукция на по-ниски цени, отдадено под наем имущество без търг и др.
За да бъдат извършени голяма част от тези нарушения, на 30 октомври 1992 г. е създадено българо-руското дружество "Дукам" ООД с 40-процентно участие на "Дунарит" ЕООД.
Това дружество е регистрирано в нарушение на чл. 137, т. 6 от Търговския закон, тъй като не е взето съгласието на едноличния собственик - държавата. Нарушен е също и чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията поради сходния характер на дейностите на "Дукам" и "Дунарит". Въпреки че Върховният съд на 29 март 1994 г. обявява "Дукам" за прекратено, то и до настоящия момент се помещава на територията на "Дунарит" и дори ползва пощенската им кутия, телефон, телекс, факс.
Тъй като дейностите на "Дукам" се извършват със стари контрагенти на "Дунарит", чрез това дружество са доставени материали на "Дунарит" за над 5 милиона лева, при това дори с транспорт на "Дунарит". Комисионните естествено са за "Дукам". Това не е ли незаконна приватизация на търговските и други обслужващи дейности на "Дунарит"?
Друго грубо закононарушение на незаконното дружество "Дукам" е извършването на търговска дейност с промишлени взривни вещества без разрешението на МВР, тъй като това се изисква по чл. 3 от Закона за контрол на взривните вещества, оръжията и боеприпасите, чл. 23 от Правилника за прилагане на този закон.
От "Дунарит" на "Дукам" са извършени продажби по цени, по-ниски от следващите, вследствие на което на "Дунарит" е нанесена щета за 499 107 лева.
Има и други нарушения, които ще пропусна. Документирането на фиктивни продажби на специална продукция на "Арсенал" АД - Казанлък, когато управител там е ексминистър Климент Вучев, чрез които са прикрити извършени продажби на други лица и фирми с участие на ръководството на "Дунарит" чрез съхранение на специална продукция в складовата му база свидетелства за незаконни сделки с оръжие. Такива фактури на обща стойност 8 млн. 304 хил. и 441 лв. са открити в "Арсенал", като не са осчетоводявани в "Дунарит".
През 1991 и 1992 г. "Дунарит" закупува с валута оборудване за рекламно-информационна и полиграфическа дейност и създава рекламно-информационна агенция, работеща извън територията му. По същото време Русенският окръжен съд регистрира "Алис" ООД със същия предмет на дейност, където съдружник е съпругата на управителя Саботинов. Нарушавайки няколко закона, без провеждане на търг, управителят сключва договор за отдаване под наем имуществото на рекламно-информационната агенция "Алис" ООД, после с анекс намалява наема и така нататък, от което е нанесена щета от близо 1 милион лева. Въпросът тук е: не е ли това фактическа приватизация на имущество и дейност в полза на лица, свързани с управителя инж. Саботинов?
Еднолична фирма "Герника" - щета за 1 млн. и 200 хил.лв. И така нататък. Просто не мога да свърша с текста, тъй като нещата са много. Ще прочета само въпросите, с които обобщавам питането си:
Всички споменати закононарушения са ви познати от ревизионния акт и още други са ви известни. Не считате ли, че управителят инж. Саботинов следва да носи отговорност на основание чл. 45 от Търговския закон съгласно заключението на финансовата ревизия, пред което Вашият предшестеник повече от половин година си затваряше очите?
Коя е причината толкова дълго време да не се зачита официалното становище на Министерство на финансите в лицето на неговия орган за финансов контрол?
Съжалявам, че не успях да прочета целия текст, тъй като наистина е много дълъг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Много обстойно е питането Ви, поради което не Ви стигна времето. Имате думата, господин министър Дачев.
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЧЕВ: Уважаеми господин Стефанов, действително Вашето питане е доста обстойно. С помощта на колегите, които са запознати с въпроса, подготвихме един отговор, който също е малко дълъг. Ще се опитам да го прочета колкото си може по-бързо и по-ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: За Вас няма ограничение на времето, господин министър.
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЧЕВ: Има и други питания, да не отнемам много време. Ако се наложи, след това ще дам и допълнителни пояснения.
Това, което прави впечатление, е, че в писмения материал, който получихме, господин Стефанов до голяма степен цитира констатациите, дадени в ревизионния акт, извършен в края на 1995 г. вследствие на ревизията в "Дунарит". Преди всичко ще споделя няколко цифри за състоянието на дружеството, което дава основание да се направят констатации, различни от тези на ревизията.
Дружеството приключва през 1995 г. с финансов резултат - загуба от 27 млн.лв. при загуба за 1994 г. 282 млн.лв. Радваме се на това, че загубата е намаляла 10 пъти.
По баланс дружеството намалява загуба от 333 млн.лв., което е с натрупване от 1991 г., на тогавашното задължение от 34 млн.лв. Намалението на загубата през 1995 г. е резултат на намаляване лихвите по кредитите след прилагане на ЗУНК. Лихвите са със 199 млн.лв. по-малко спрямо тези през 1994 година.
През 1995 г. дружеството реализира печалба от основна дейност от 141 млн.лв. при 52 млн.лв. за 1994 г. Явно, че това е положително, но недостатъчно, за да си покрие задълженията. Важна и все пак обнадеждаваща е тенденцията за повишаване на печалбата от тази дейност.
Могат да се цитират и други показатели, които сочат, че дружеството, макар и в тежко финансово-икономическо положение, през последните една-две години започва положително икономическо развитие, което не може да се нарече умишлено водене до фалит. Трудности, разбира се, има и неизплащането на работните заплати е едно от потвържденията за тези трудности.
Трябва да подчертая, че през 1995 г. заплатите са изплащани редовно. Затрудненията настъпват в края на годината и особено в началото на 1996 г., като главната причина за това е предоговарянето на външен договор от 1995 на 1996 г., което забавя производството, а оттам и реализацията. В момента, тоест към 28 юни, в края на миналия месец са изплатени заплатите за месец април. Поради забавяне на банкови преводи - знаете, че такива затруднения има в банката - заплатите за май вместо на 25 юни ще бъдат изплатени в началото на този месец.
Реално преодоляване на закъснението при изплащането на заплатите за следващия месец имаме уверението, че ще бъде реализирано.
Не е тайна, че основна причина за тези затруднения се явяват проблемите по реализацията на готовата продукция, което в условията на пазарното стопанство естествено е най-трудният и отговорен процес. Трябва да се има предвид, че спецификата на търговията със специална продукция също оказва допълнително влияние. Така например поради голямата конкурнеция, която съществува в бранша, срокът на доставка в редица случаи е едно от най-важните условия за договора. Това изисква да са налице определено количество продукти и те да стоят на склад. Именно за такава продукция става дума в случая, не за непродаваема, а непродадена продукция, която е чакала своя клиент.
Що се отнася до констатациите в ревизионния акт, с които аргументирате своите обвинения, базирани на този акт, което е съвсем обективно и оценката за дейността на ръководството би следвало да дам някои допълнителни пояснения. Същественото е, че след връчването на ревизионния акт управителят на "Дунарит" господин Саботинов прави писмено възражение пред началника на Териториалното управление на държавния финансов контрол в Русе.

В резултат на това началникът се разпорежда да се извърши тематична проверка по осъществената ревизия до главния ревизор на направление "Промишленост" на тази дирекция. Проверката е продължила от 26 февруари до 8 март 1996 г. В съответствие с чл. 20 от Закона за държавния финансов контрол извършилият проверката се произнася мотивирано с писмен доклад до началника на службата. Този доклад по радпореждане на началника на финансовия контрол следва да се приложи към ревизионния акт и да се счита неразделна част от него. Вероятно с този доклад Вие не сте разполагали. Аз ще Ви предам копие от него.
Според доклада проверката констатира редица недостатъци на ревизионната работа на предишните ревизори. По същество докладът отхвърля почти напълно обвиненията срещу управителя:
Първо, за заплатения и недоставен актив. Той се оказа налице в завод "Хан Тервел", който е клон на "Дунарит", откъдето е бил закупен.
Второ, за така наречената контрабанда на оръжие, едва ли не вършена в "Дунарит" чрез "Арсенал" или обратно, което не е съвсем ясно. Ясно е, че неуредени документи между "Арсенал" и "Дунарит" няма. Да се търси подобна възможност за две държавни фирми, работещи с продукция под специален контрол е доста под въпрос като намерение и тенденция.
Трето, взаимоотношенията между "Дунарит" и "Дукам". Не са нарушени интересите на държавното дружество и неуредени финансови въпроси между двете дружества няма. Положителните резултати от дейността на "Дукам" дават основание на ръководството на "Дунарит" след прекратяването му да регистрира с разрешение на Министерството на промишлеността ново смесено дружество "Дукам-1", в което "Дунарит" притежава 70 на сто, а "Синергиа" в град Перм - 30 на сто от дяловете. Това дружество в момента работи на територията на "Дунарит".
Четвърто, за размерите на комисионните на външнотърговските дружества, които се оказват напълно законни и не може да се търси вина за щета.
Пето, за договора с фирмата "Герника". Констатацията е, че сделката е в давностен срок, а срещу длъжника е заведена искова молба и е неоснователно да се търси щета и отговорност за нея от ръководството на предприятието.
Според доклада господин Саботинов е отговорен за щета от 64 495 лв. - толкова, колкото са обезщетенията по чл. 225 от Кодекса на труда на трима неправилно уволнени работници.
Докладът в общи линии дава отговор и обяснение на всички повдигнати от Вас въпроси. Въз основа на доклада е издадена заповед за реализация под номер, който е много дълъг, на началника на териториалното управление на Държавен финансов контрол. В заповедта са дадени указания за отстраняване на констатираните слабости със срокове и отговорни длъжностни лица.
Всичко това ми дава основание да считам, че не е нужно от страна на министерството да се търси отговорност от господин Саботинов за неговите досегашни действия като управител на "Дунарит". Ако се счита, че има такива нарушения, които са подсъдни, тези - първи и втори ревизионни актове, са предадени, както е редът, на органите, които могат да търсят наказателна отговорност и по-нататък техните действия са в техните прерогативи.
Ще Ви предам втория ревизионен акт, който фактически в основни линии служеше за обосноваване на становището на министерството.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Дачев.
Има думата господин Стефанов, за да зададе до два уточняващи въпроса, ако желаете, или да изразите становището си по отговора.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин Дачев, Вие казахте, че имате данни за резултати, различни от тези на ревизията. Интересно е това кой Ви дава тези резултати, защото все пак оторизираният орган, чиито резултати са достоверни и те са съвсем добросъвестно направени, е именно Териториално управление "Държавен финансов контрол".
Също така бих искал да уточните загубата от сделката с "Арсенал", от взаимоотношенията с "Арсенал", над 8 млн.лв., която е открита благодарение на направена проверка и в "Арсенал", където са намерени фактури, неосчетоводени в "Дунарит". Някои неща от тази повторна ревизия, действително, са уточнени. Например, тази огромна машина, която не е била намерена първия път, след това се намерила. Аз съм учуден как такава огромна машина при първата ревизия, която всичко показва, че е била много обстойна, не е била намерена. Очевидно, самата ревизия по-нататък, действията по разкриването, а и по прикриването на нещата, са довели до това да бъде намерена тази огромна машина. Това е добре все пак, че е намерена, но с това нарушенията не свършват.
Бих искал да уточните за тази загуба, за тези фактури от над 8 млн.лв. с "Арсенал". И все пак тези резултати, които са различни от ревизионния акт... А също, ако обичате, да уточните какво е крайното становище в министерството във връзка с взрива в "Дунарит" на 19 март 1993 г., при който загинаха 5 човека и бяха направени големи разрушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Имате думата, господин Дачев, за да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЧЕВ: Във втория ревизионен акт, който Ви предадох това, което е констатирано в първия акт, явно, че се счита, че не е достоверно, тъй като заключението е, че документите между "Дунарит" и "Арсенал" са в изправност. Аз ползувам просто документа, който е правен също от ревизор и то, който специално се занимава в Русе с промишлеността. Така че аз не мога да Ви отговоря на въпроса какво е дало основание на втория ревизор да констатира, че там няма направени пропуски.
По отношение на взрива - за съжаление, това го нямаше във Вашите въпроси и аз съм информиран толкова, колкото и Вие, от средствата за масова информация. В момента не мога да Ви отговоря. Ако държите, мога да Ви отговоря писмено през другата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Дачев.
Имате думата, господин Стефанов, да изразите Вашето становище по отговора.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин министър! Аз категорично не мога да бъда доволен от такъв отговор. Мисля, че Вие сте се предоверили на ръководството на "Дунарит" и се получава един затворен кръг - Вие получавате успокоителни отговори от тези, които в първия ревизионен акт са уличени като виновници за това състояние. Не може да се твърди, че продукцията е непродаваема или поне непродадена и чака да бъде продадена. И с това да се оправдава липсата на заплати за работниците, а това е най-голямото предприятие на територията на Русе. И същевременно да се създават получастни смесени фирми, с които да се осъществява търговската дейност.
И фактът за този взрив, който взе толкова жертви и имаше такива нарушения... Една огромна като кратер яма беше издълбана, но също не последва търсенето на някаква отговорност, не беше потърсена никаква отговорност от ръководството и множество други нарушения, които в град Русе са обществена тайна, публична тайна. Мисля, че не би трябвало да се предоверявате на това ръководство, а да направите една действително обстойна проверка и струва ми се, че този начин, тези средства - повторна ревизия, уточняване, замазване и т.н., не са в полза и на ръководеното от Вас ведомство. Именно поради тези неща, категорично съм недоволен от отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Има думата народният представител Михаил Рашков Михайлов, за да развие актуалния си въпрос към министъра на отбраната Димитър Павлов относно сигнали за злоупотреба със служебно положение.



МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин министър! Отговаря ли на истината твърдението, че през пролетта на 1989 г. по предложение на господин Милан Петров, тогава ръководител на Информационния център, е закупен компютър VAX-8650 на стойност 2 млн. и 800 хил. щатски долара? С приемането на протокол от 28 февруари 1992 г. същият е бракуван, макар че не е работил нито един ден. След диагностика на техническото състояние на компютъра с протокол от 18.11.1991 г. се оказва, че е дефектен и вероятно закупен на старо.
Второ, вярно ли е, че полковник Милан Петров чрез докладна записка от 29.11.1994 г. до Министерството на народната отбрана закупува два броя необорудвани реанимобила "Фолксваген", за които внася сумата от 100 хил. 912 германски марки с касов ордер 928 от 20 декември 1994 г. при положение, че реалната стойност на един оборудван реанимобил е 49 хил. 860 германски марки? Нещо повече, на 14 юли 1995 г. с докладна записка до вас той иска още 50 хил. щатски долара за оборудване на реанимобилите. Буди основателни съмнения фактът, че закупените реанимобили са рециклирани коли с далеч по-ниска стойност. Забележете: още в първата си докладна записка до Министерството на отбраната полковник Милан Петров настоява да се отпуснат средства за гореспоменатите коли, цитирам: "За бърза и неотложна медицинска помощ на Въоръжените сили, Президентството, парламента и правителството на страната", като всички знаем, че Военномедицинската академия не обслужва този контингент. Имайки предвид това, веднага във втората си докладна записка до вас, която е от 14.07.1995 г., той казва, че "са закупени два санитарни автомобила "Фолксваген" със средства от бюджета на академията, предназначени предимно за военнослужещи и т.н.".
Трето, целесъобразен ли е според вас договорът, подписан от проф. Петров в САЩ чрез фирма "Ледерлее" за внос на американски лекарства на стойност 5 млн. лв. при положение, че те са 10-12 пъти по-скъпи от съответните български лекарствени средства? Подобен договор е сключен и с немската фирма "Байер" при наличието на много по-евтини заместители и то във време, в което състоянието на военните санитарни пунктове в бившите окръжни градове е на жалко равнище.
Четвърто, как ще коментирате едноличното решение на ръководителя на Медицинската академия да закупи ядрен магнитен резонанс за 7 млн. германски марки, без съгласуване на покупката с Академичния съвет на академията и водещите републикански специалисти в Министерството на здравеопазването и при положение, че източникът на сумата тъне в мъгла? Това предизвиква недоумение и поради факта, че само на 150 м, в двора на Медицинска академия има в наличност ядрен магнитен резонанс. Искам само да отворя скоба и да ви кажа, че в Австрия, в Гърция и в редица европейски държави има по два ядрено-магнитни резонанса. Може да проверите, че в Гърция има само два ядрено-магнитни резонанса. А ние си позволяваме лукса на 100 м един от друг да закупим два ядрено-магнитни резонанса.
Как ще обясните закупуването на толкова скъпа апаратура при условие, че военните болници в провинцията работят в изключително мизерни условия и липсват дори най-обикновени превързочни материали?
Освен това искам да ви питам вярно ли е, че от 20 февруари до преди десет дни - до 22, полковник Милан Петров е в болнични - четири месеца, в което време той неколкократно е посещавал чужбина? Сега ще ви цитирам точно: със Заповед N 0516 от 1995 г. в момента, в който той се намира в родното си село Чомаковци по заповед, той същевременно води преговори в Германия с фирмата "Сименс" за закупуване на апаратура. Има многократни публикации в различни столични и национални вестници за дейността на господин Милан Петров, човек, който е абсолютен невежа. Това аз мога да го заявя като лекар, защото той е само лекар по образование, но той няма никаква специалност. Между лекарите във Военномедицинската академия се говори, че неговата специалност е "автоматизация и приватизация", защото именно това са нещата, които както виждате от 1989 г. в хронологичен ред до ден днешен непрекъснато са, мога съвсем отговорно да кажа, злоупотреби със служебно положение.
Как може да се купи един апарат за 2 млн. и 800 хил. долара и този апарат да не работи нито един ден? Това вие го знаете много добре.
И вярно ли е това, че вие самият преди два месеца сте му поискали оставката?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Михайлов, няколко пъти ви предупредих, че времето ви изтича. Вие развивахте актуалния си въпрос вместо 3 - 5 минути.
Има думата Димитър Павлов - министър на отбраната.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Михайлов! Компетентните органи от Министерството на отбраната направиха възможната за този кратък период проверка по документи във връзка със сигналите, които вие давате за извършване на злоупотреба със служебно положение и констатираха следните факти, които предоставям на вниманието на народните представители.
По първия въпрос - за закупуване на мини електронноизчислителна машина VAX-8650 в Министерството на отбраната и във Военномедицинска академия. Няма разплащателни документи за нея въобще - за тези милиони, за които вие казвате, а е констатирано следното...
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Как така?
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Става интересно!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Ще ви обясня. През 1987 г. фирма "Кинтекс" внася в България пет броя такъв тип електронноизчислителни машини, втора употреба. През 1988 г. въпросната машина е предоставена за експлоатация на "Техниккоминвест". През 1989 г. тя е върната обратно на "Кинтекс". На 6 април 1989 г. с приемателно-предавателен протокол "Кинтекс" предоставя съответнияVAX-8650 на Центъра по информатика на Висшия военномедицински институт. През 1991 г. със заповед на генерал-майор проф. Мечков е извършена експертиза на техническото й състояние, която е установила, че машината е изработила значителен брой часове до предаването й на Военномедицинска академия и че възстановяването й, както и инсталирането на необходимата за работа климатична инсталация са много по-скъпи, отколкото закупуването на нова електронноизчислителна машина. Именно поради този факт тя не е работила. Тя въобще не е влизала в строя, тъй като е получена неизправна. Но не е получена срещу пари, а е получена с приемателно-предавателен протокол. Машината не е бракувана, а е извършена само експертна оценка за техническото й състояние и има предложение да бъде снета от експлоатация, тъй като в бъдеще във Военномедицинска академия ще се използва микрокомпютърна техника.
През 1993 г. е извършена повторна експертиза от фирма "Арткомтрейдинг", която дава заключение, че машината е в неработоспособно състояние. Ако вие разполагате с документи, които доказват обратното, ще ви бъда благодарен да ги получа и да ги проверим.
По втория въпрос - относно закупуването на два броя необорудвани санитарни автомобила тип "Фолксваген". Действително са закупени на основание на заявката на полковник Петров два броя медицински автомобила, като бившият министър на отбраната е възложил на господин Пенчев, заместник-министър по валутно-финансовите въпроси, лично да контролира процеса на договарянето и закупуването на автомобилите.

Договорът е сключен от Военноикономическия блок с разрешението на министъра. Закупените санитарни автомобили са нови, не са рециклирани, напълно нови. Исканите допълнителни средства са за оборудване на колите със специфичните електрокардиографи, дефибрилатор и т.н., специални медицински средства за оказване на спешна медицинска помощ по време на транспортирането. Такива средства не са отпускани на Военномедицинска академия. Осигуреното засега оборудване е от наличието на звената на Академията за спешна медицинска помощ.
Като коментар просто мога да кажа, че действително освен военнослужещите от Въоръжените сили, Военномедицинска академия обслужва и контингент както на правителството, така и на парламента, така и на президента, така и на дипломатическия корпус и то е по искане и по желание, тъй като има достатъчно добра както апаратура, така и добре подготвени специалисти, които не са по-лоши от тези даже в Правителствената болница.
Като недостатък на процедурата за закупуване може да се посочи това, че полк. Милан Петров е посочил марката на линейките, но следва да се отбележи, че избраният базов автомобил е подходящ и е с едни от най-високите показатели сред произвежданите в Европа, поради което е и така скъпоструващ. Сумата за автомобилите е изплатена от извънбюджетната сметка на Министерството на отбраната. Договорът е сключен от управление "Снабдяване и търговия" на Министерството на отбраната и е юридически издържан.
На следващия въпрос - за подписани договори от полк. Милан Петров с фирма "Ледерлее" за внос на американски лекарства и на подобен договор с немската фирма "Байер". Информирам ви, че между фирмата "Ледерлее", Съединените щати, и Военномедицинска академия договор не е сключван. Лекарствените средства, производство на фирмите "Ледерлее" и "Байер", са доставени за нуждите на Военномедицинска академия от българския пазар чрез фирми-дистрибутори. По памет мога да ви кажа, че са около 15 фирми-дистрибутори, които са взети именно от България, и за всяко количество е сключен отделен договор. Над 20 такива договора са сключени.
Между Военномедицинска академия и фирма "Байер" няма сключен договор, а на 30 ноември 1994 г., навярно това, за което Вие казвате, е подписано споразумение за сътрудничество по отношение на доставка на лекарствени средства, без да се упоменава или договаря каквото и да е. Закупувани са предимно жизненоважни лекарствени продукти, производство на тази фирма, за функционирането на Катедрата по реанимация, Клиниката за интензивна терапия, Клиниката по неврохирургия, Клиниката по урология. По-голямата част от препаратите са животоспасяващи и нямат български аналози. Те са предлагани за закупуване от председателя на Комисията по антибиотична политика на Военномедицинска академия, старши-научен сътрудник II степен подп. Енчо Савов. От тях са се ползували лица в изключително критично здравословно състояние. За три последователни години - 1994-1996 - от двете фирми са закупени лекарства на стойност 15 млн. лева.
По четвъртия въпрос - Военномедицинска академия е купила ядрено-магнитен резонанс. Вярно е, това е факт. Но с посочената от Вас сума от 7 млн. германски марки са закупени още към ядрено-магнитния резонанс спираловиден скенер и апарат за разбиване на камъни на бъбречната система. Мисля, че не е необходимо да обяснявам, че наличието на такава техника ще повиши равнището на диагностицирането и лечението във Военномедицинска академия в интерес на военното и гражданско здравеопазване и ще се създаде съвременен диагностичен център в България. Средствата за закупуване на апаратите са осигурявани целево извън бюджета на Министерството на отбраната, но допълнително са включени в съответните текущи години в бюджета на Военномедицинска академия, което, както знаете, е отделно перо в държавния бюджет.
Закупуването е съгласувано с Министерството на финансите и с Министерството на здравеопазването и отговаря на здравната политика на страната. Така че самото закупуване на този апарат не е еднолично решение, не е грешка и това, че двата действително са на 100 метра един от друг не пречи с нищо на здравеопазването на страната. За информация мога да Ви кажа това, което Вие казахте, аз имам малко по-друга информация, през 1995 г. в Чехия има 14 ядрено-магнитни резонанса, в Унгария има 8, да не говорим за Съединените щати, Германия и Япония, където на 100 хил. жители има един апарат. Наши болни, които се нуждаят от такава диагностика, ходят до Атина и Солун, където междупрочем има 18 такива апарата, и плащат за всеки преглед по 1000 долара.
Така че независимо дали Милан Петров, дали Павлов или който и да е бил там началник, самото закупуване на такава съвременна медицинска апаратура е добре за медицината въобще в страната.
Що се отнася за отпуските, преговорите, това са факти, които трябва естествено да се проверят. Това дали съм му искал оставката и неговите болести, мисля, че това са наши вътрешноведомствени неща и не бива да вълнуват Народното събрание. Ние ще ги решим. Ние сме заинтересувани от така поставените въпроси, те може би са и повече. Искаме да ги проучим цялостно с участието на упълномощените от закона органи. За резултатите от тези проверки, които ще продължат, вие ще бъдете допълнително информирани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Павлов.
Имате думата, господин Михайлов, да изразите Вашето становище по отговора.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър, за отговора. Само искам да изразя своето мнение, а именно, че преди един месец, Вие много добре знаете, е извършена ревиция във Военномедицинска академия и както е по закона, тази ревизия трябва да се прочете пред офицерския състав. Навярно сте информиран, че в абсолютно нарушение ревизията, най-вероятно открила доста сериозни нарушения, не е прочетена пред офицерския състав, а на едно секретно съвсем малко събиране на няколко офицера. Това е факт, Вие го знаете и той достатъчно сам по себе си говори какви неща стават във Военномедицинската академия. Аз съм съгласен с Вас, че наистина е необходимо в българските болници да има съвременна медицинска апаратура, но аз Ви казах, не може 7 млн. марки да се дадат, след като само на 100 метра в двора на Медицинска академия има такъв апарат. И то абсолютно същият. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата народният представител Едвин Стефанов Сугарев да развие актуалния си въпрос към Димитър Костов, министър на финансите, относно дълговете на Минералбанк към японската Индустриалбанк и други чужди финансови институции.


ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Както Ви е добре известно, намиращата се във фалит "Минералбанк" има ред задължения към чужди финансови институции. Тя дължи 50 млн. щатски долара към японската "Индустриалбанк" по договор за заем, емитиран през 1989 г., който е сключен със знанието и съгласието на тогавашното българско правителство, а средствата от него са били предназначени за държавни промишлени предприятия. На 14 юни т. г. беше датата на падежа на този заем, който българското правителство отказа да обслужва, на основание, че е сключен без поемането на гаранции от страна на държавата.
В отговор представители на японската "Индустриалбанк" вече заявиха, че отказът от обслужване на дълга ще ги принуди да потърсят правата си по съдебен път и да прибегнат към съдебното му събиране. Това на практика означава, че ще бъдат блокирани сметки на наши банки в чужбина и че очакваните от Япония заеми няма да бъдат получени.
Подобен отказ - да бъдат обслужвани задълженията на една държавна банка към външни кредитори, дискредитира България и се тълкува като налагане на частичен мораториум върху външните дългове на страната ни. Още повече, че извън задълженията си към японската "Индустриалбанк" "Минералбанк" дължи още около 75 млн. щатски долара на различни японски компании, 25 млн. щатски долара на италианската "Ексимбанк", както и 152 млн. щатски долара на немските "Дрезднербанк" и "Комерцбанк". Отказът да бъдат изпълнени тези задължения ще предизвика тежък финансов скандал, чиито последствия могат да провалят отношенията ни с международните финансови институции и да поставят страната ни в пълна финансова изолация. Във връзка с това се надявам да получа отговор на следните въпроси:
1. Окончателен ли е отказът на българското правителство да покрие задълженията на фалиралата държавна банка към японската "Индустриалбанк" и другите чужди банки?
2. Допустимо ли е според Вас в момент, в който единственият изход от финансовата катастрофа на България е постигането на споразумения с международните финансови институции, да се предприемат подобни и скандални стъпки, като налагането на частичен мораториум върху външните ни задължения.
3. Ще поемете ли, като финансов министър, отговорността за евентуалното блокиране на наши сметки в чужди банки и провала на очакваното от Япония кредитиране, както и за дискредитирането на България като неплатежоспособен длъжник в най-решаващия момент от преговорите с международните финансови институции?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сугарев.
Има думата Димитър Костов - министър на финансите.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Сугарев, във Вашия актуален въпрос, според мен, успешно сте успели да объркате проблемите. И за да не се създава объркване искам първо да Ви поправя.
България си има официален държавен дълг. Задължения, които са закрепени в съответните документи. Светът оценява българската платежоспособност по това дали обслужваме тези задължения и това е нещото, което ние правим. Това е темата, която има отношение към разговорите с международните финансови институции.
Въпросът, който Вие искате да поставите и който поставяте, е защо не предоставяме специална защита на една група кредитори. А това е нещо съвсем различно от въпроса за държавния дълг.
Ще Ви напомня преди всичко, че със Закона за държавната защита на влоговете бе дадена протекция в съществен размер - само на гражданите, а вземанията на юридически лица бяха защитени в много по-ограничен размер. Вземанията на български финансови институции въобще не са защитени.
Когато говорите за специална защита на група кредитори, не бива да забравяте и въпросите за необходимостта от равно третиране на кредиторите, спазване на съществуващите задължения на държавата, ограничените финансови ресурси, с които би могло да се финансира едно такова по-щедро отношение към група кредитори.
Бих желал също да напомня, че българското законодателство предоставя нормални възможности за уреждане на такъв тип взаимоотношения на търговска основа. Това, разбира се, зависи и от работата на съда, и, ако намерите форма, може да поставите този въпрос, съответно, да изразите своята загриженост пред съдебната система. Вие, разбира се, трябва да знаете, че за да поеме държавата нов дълг - защото говорите за поемане на нов дълг, по каквито и да е причини се водят първо преговори, а за това е необходим мандат. Знаете, че такъв мандат няма.
Независимо от това мога да Ви кажа, че като финансов министър по-голямата част от времето си отделям да изслушвам болки, проблеми и предложения, и да мисля върху тях. Така се отнасям и към този случай, който Вие поставяте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Сугарев, имате думата.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! За съжаление не мога да бъда доволен от Вашия отговор. Вие разглеждате нещата единствено относно законодателните възможности, но не включвате основното, което Ви попитах - как ще се отрази невръщането на тези дългове, тези задължения, от страна на една фалирала държавна банка към чужди финансови институции? Как ще се гледа оттук нататък на България? Това е, което Ви попитах. Какви последствия ще има това върху финансовите отношения на България с други възможни наши кредитори? Знаете, че от Япония се очакват някъде около 100 млн. долара. Така ли е? Смятате ли, че Япония наистина ще ни даде тези пари, след като не издължаваме задълженията си по този драстичен и скандален, според мен, начин?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Костов за допълнително разяснение.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Приемам, че имаше уточняващ въпрос. Тоест, дали другите пари, които Япония дава, се усвояват? Да, усвояват се и споразуменията са в ход и се подготвят и нови споразумения. Но това са споразумения с официални държавни кредитори. Споразумения, където държавата официално си слага подписа, че поема задължението.
Пак повтарям, това, което Вие поставяте като въпрос, е въпрос не за съществуващи официални задължения на държавата, а въпрос за предоставяне на специални, по-благоприятни условия за една група кредитори, което е нещо съвсем различно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Следват питания и актуални въпроси към министър-председателя Жан Виденов.
Господин Васил Златаров има питане относно въвеждането във владение на възстановени собственици на земя в местността "Аеците" в землището на гр. Ямбол.
Има думата господин Златаров.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър-председател, отправям това питане до Вас, а не до друг министър, защото директорът на Пътно управление, който същевременно е и председател на Общинския съвет в гр. Ямбол, се поставя над закона.
С Решение N 1-27 от 22 май 1995 г. на Поземлената комисия в гр. Ямбол се възстановява собствеността върху 18,6 дка зеленчукови градини на редица ямболски граждани в местността "Аеците", съгласно влезлия в законна сила план за земеразделяне на землището на гр. Ямбол, между които са и наследниците на Васил Тодоров Чернев с 3,39 дка земя, а с протокол от 30 ноември 1995 г. на същата комисия те формално се въвеждат и във владение на тези земи.
До практическо въвеждане във владение до момента не се стига, защото на това се противопоставя директорът на Пътно управление инж. Тодор Михайлов под предлог, че през 1961 г. тази земя била предадена от ТКЗС на предприятието му за лично ползване на служителите в същото, което продължава и досега. Той счита, че Поземлената комисия трябва да се съобрази с неговото становище като председател на Общинския съвет в гр. Ямбол.
Като имам предвид гореизложеното, питам Ви, уважаеми господин министър-председателю, ще се разпоредите ли незабавно да бъдат въведени фактически във владение на земите им в местността "Аеците" в землището на гр. Ямбол горепосочените собственици?
Многоуважаеми господин премиер, подавам това питане след като съм имал разговор с инж. Михайлов, който няма намерение да отстъпва и когото добре познавам. През 1965 г. бях негов работник в Асфалтовата база към Пътно управление - Ямбол, на която той тогава като среден техник беше началник. Не следва да получа формален отговор например, че това е работа на съда. Не сме в лоши отношения с господин Михайлов, но хора като него трябва да разберат най-после, че в България следва да управлява законът, а не партийната целесъобразност. Още повече, че в момента той е председател на Общинския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата министър-председателят Жан Виденов.


МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Златаров! Ще отговоря на този въпрос, но той по принцип не е в компетенциите на централната изпълнителна власт. Но държавата е ангажирана в съдебен спор по този повод и поне фактическото състояние на нещата би трябвало да изясня тук, пред народните представители. Отсега проява уговорката, че действия все пак при съдебен спор в ход могат да се предприемат само на базата на съдебно решение.
И така от информацията, представена за изясняване на фактическото и на правното положение на спорните имоти в местността "Аеците" в землището на Ямбол се установи следното.
Имотът от 18,5 дка в местността "Аеците" се стопанисва и управлява от Пътно управление - Ямбол от преди 9.IХ.1944 г. Тази земя е била пътен кантон. Няма данни имотът да е бил частна собственост, да е отчуждаван или да е включван в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.
По отношение на част от имота 6,5 дка, включена в строителните граници на Ямбол има съставени актове за държавна собственост - номера 6887 и 6888 от 1972 г. В същия терен са се намирали масивни постройки, застроени през 1959 г. от Окръжното пътно управление - Ямбол, които впоследствие са били съборени.
С Решение N 657 на Районния съд - Ямбол от 5.VIII.1993 г. е прието за безспорно, че частта от 6,5 дка, намираща се в строителните граници на Ямбол, не е земеделска земя по смисъла на чл. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и е безспорна държавна собственост. Същата констатация съдът е направил и по отношение на останалите 12 дка земеделска земя, собствеността на държавата, върху която следва да се установи по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Не са установени претенции на частни, физически или юридически лица по отношение на тези земи, нито пък че те са били включвани в ТКЗС, ДЗС или други подобни.
Това решение на Районния съд в Ямбол е било предоставено на ръка на Общинската поземлена комисия от служител на Пътното управление. При изпълнение на своите задължения обаче Общинската поземлена комисия не е взела предвид цитираното решение на Ямболския районен съд с оглед разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и 2 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, без да са налице условията по чл. 10 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, е постановила решение, с което е признала правото на собственост на частни лица върху земите, стопанисвани от Пътно управление - Ямбол.
Съгласно чл. 24 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване.
Собствениците на имоти по чл. 24, ал. 2, 3 и 4 се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1 от закона. Земеделските земи в размер на 12 дка са се ползували за разсадник, съобразно разпоредбите на § 32 от Правилника за приложение на Закона за пътищата. Двама от собствениците са установили фактическо владение върху част от въпросния имот, позовавайки се на постановени в тяхна полза решения на Общинската поземлена комисия.
На база на гореизложеното срещу тях са образувани дела за възстановяване на нарушено владение по реда на чл. 76 от Закона за собствеността от страна на Пътно управление - Ямбол.
Така че страна по делото е Пътно управление, което не е общински орган, така че да намесвате господин Тодор Михайлов в качеството му на председател на Общинския съвет тук е неуместно.
С една дума, налице е висящ съдебен спор и съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за съдебната власт дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган.
Ето защо повтарям, господин Златаров, като представител на изпълнителната власт нямам правомощия да се намесвам в съдебния спор. Не възнамерявам и да го правя. Това е единственото възможно поведение в подобна ситуация, на която и да е държавна институция. След произнасянето на съда изпълнителната власт ще изпълни неговите решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Златаров, имате думата.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (от място): Нямам въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Питане от народния представител Красимир Момчев относно разпространението на радиосигнала на парламентарния канал.
Господин Момчев, имате думата.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители! Съгласно чл. 38, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание откритите заседания на Народното събрание се предават пряко по Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна. Този сигнал трябва да може да бъде приеман със стандартни радиоприемници, продаващи се в търговската мрежа. Сигналът, който се излъчва в София и е с добро качество е в УКВ-обхват по стандартите на СИВ, за който не се продават радиоприемници, а дълговълновият сигнал покрива не повече от 1/2 от територията на страната като излъчването му е придружено с много шумове, подобно на предаванията на радио "Свободна Европа" преди 10 ноември 1989 г.
Уважаеми господин министър-председателю, дори във Вашия луксозен петтонен брониран мерцедес има радиоприемник, който не може да приема сигнала на парламентарния канал на УКВ-обхват. Ако Вие се бяхте постарали да си включвате от време на време на дълговълнов обхват и да се опитате да хванете предаването на парламента, щяхте да забележите, че дори и в София това е невъзможно около трамвайни линии, около тролейбусни линии. Очевидно не сте го правили и затова не знаете. (Реакция и реплики от блока на мнозинството) Не се отклонявам от въпроса, а просто забелязвам, че министър-председателят не се интересува от работата на парламента. (Смях от мнозинството)
Аз смятам, че това е един много важен въпрос за информираността на българското гражданство. Преди няколко години само имаше дълговълнов канал, който покриваше не само територията на цялата страна със същите технически възможности на мрежата, които и сега съществуват и не са разрушени, а покриваше и се слушаше и в Румъния, защото съм слушал там радио "Хоризонт".
Как така точно в този момент, в който управлява БСП, дълговълновият канал не е достатъчен да се слуша в Бургас?
Има други технологически възможности, като например канал на парламента в средновълновия обхват.
Моят въпрос към Вас е: коя е причината за нарушаване Правилника на Народното събрание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Момчев! Задавате ми въпрос, който много добре знаете, че може да се отнася единствено към ръководството на Народното събрание или към пленарната зала. Прякото предаване на откритите заседания на Народното събрание е регламентирано в чл. 38, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Нещо повече, на основание писмо N 12-18 от 4.ХII.1991 г. Българското национално радио излъчва откритите пленарни заседания на Народното събрание от същата дата до днес на УКВ, на честота 6606 мегахерца за района на София и на дълги вълни на честота 261 килохерца за цялата страна.
Така че, господин Момчев, несериозно е да търсите злонамереност в това, че качеството на излъчвания сигнал в някои от районите на страната в определени периоди било незадоволително. Доколкото може Комитетът по пощите и далекосъобщенията изпълнява стриктно решенията на самото Народно събрание. Причината за трудностите е прозаична. Влошеното качество е резултат на малката мощност на наличния дълговълнов предавател.
По принцип още през 1991 г. е било ясно, че с наличните 2 предавателя, с които се осъществява излъчването на парламентарните заседания за района на София и за страната, според горецитираното писмо и решение на Народното събрание, не може да се постигне пълно покритие, а още по-малка е възможността то да бъде с високи качествени характеристики. Това отчасти се компенсира в последните години с пълноценно използуване за целта на жичната радиофикация, а в перспектива ще се постигне с осъществяване на внесената в Народното събрание проектопрограма на Комитета по пощите и далекосъобщенията за строителство на нови излъчватели.
Първо, в Хасково т.нар. обект "Шейновец", който впрочем ще струва не по-малко от 200 млн. долара, а после и в Бургас, Белоградчик, Кърджали, Смолян, Гоце Делчев, районните радиостанции на Шумен, Стара Загора и Бургас. Така ще се намали т.нар. от Вас ограничен обхват на смущаемост.


Същата цел може да се постигне и с изграждането на трета национална мрежа - парламентарен канал в диапазона 87,5 - 108 мегахерца според предложението на съответната комисия в Народното събрание, по което все още парламентът обаче не се е произнесъл.
Държа на подчертая, че даже и да има такова решение, поради ограничения честотен ресурс на страната и необходимите за целта инвестиции на стойност над 5 млн. долара неговата реализация ще се осъществи не толкова бързо, колкото на всички нас би ни се искало. И въпреки това, ако насочите усилията си в по-добра посока, а не в парламентарния контрол, може би, господин Момчев, ще успеете да съдействате за реализацията на тази добра идея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Момчев има думата.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Първият ми уточняващ въпрос е има ли намерение правителството да изпълни това, което казва, че е възможно - да пусне парламентарен канал в нормалния европейски обхват 88 - 108 мегахерца или да намери възможност да пусне достатъчно мощности в дълговълновия обхват, така че да бъде покрита цялата страна. Защото аз ви гарантирам, че съм проверявал с три различни радиоприемника дали се чува този канал в Бургас - в Бургас не се чува - или да намерят друга възможност в средночестотния обхват, тъй като голяма част от радиоприемниците, които се продават нормално в Европа, са или средночестотни, или в УКВ обхвата 88 - 108 мегахерца. Смята ли правителството да намери такъв начин? Има ли тези възможности правителството по време на своя мандат? Защото, доколкото чух от обяснението на министър-председателя, това, което са някакви намерения, ще бъдат след като правителството няма да е на власт.
И вторият ми въпрос е: имам сигнали от Бургаската регионална ефирна телевизия "РЕНТ", която има доста обективно отразяване на новините и е независима от правителството, една от малкото независими институции, без контрол от правителството като масмедия, че има натиск от страна на БСП за променяне на нейната програма, за закриване, за отнемане на лиценз и т.н.
Въпросът ми е: смята ли правителството да осъществява политика на закриване на неудобни за него радиопредавателни станции? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря, но уточняващите въпроси са по основния въпрос, а не въобще. Иначе и аз бих попитала уточняващо: какво правите в Бургас да слушате парламентарния канал, когато върви работата на парламента?
Господин Виденов има думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Момчев, справете се с проектопрограмата за развитие на телекомуникациите в България. Там ще забележите, че периодът, който ви интересува - след 2000 година, докъм 2010, когато може би това правителство действително ще бъде сменено, инвестиционната част на тази програма реализира напълно желанието ви за пълна чуваемост в средночестотния диапазон на излъчванията от сградата на парламента. За периода 1995-1998 г., за който отговаря сегашното правителство, вече ви казах, че е предвидено в същата програма въвеждането на нови мощности за излъчване на програмите "Христо Ботев", които включват връх "Ботев", гр. Бургас, гр. Белоградчик, гр. Кърджали, гр. Смолян и гр. Гоце Делчев.
Споменах изрично големия обект "Шейновец", който значително ще подобри излъчванията в цяла Хасковска област.
Повтарям, изграждането на тези мощности ще намали значително проблемите с получаването на качествен сигнал от парламентарните излъчвания в цялата страна, включително в интересуващия ви обхват 87,5 - 108 мегахерца, така наречената УКВ-2. След тяхното изграждане покритието на страната с качествен сигнал на програмите "Хоризонт" и "Христо Ботев" ще се повиши значително. Но трябва да се има предвид, че във връзка с категоричното изискване на парламента, подчертавам дебело това, за либерализация на честотния обхват голяма част от предоставените нови мощности ще бъдат предоставени на частните радио- и телевизионни компании, чийто брой в момента е над 35. А всичко това намалява възможността за изграждане на специална, трета мрежа, предвидена за осъществяване само на преки предавания от Народното събрание.
Мисля, че вие ще се съгласите, че трябва да намирате съчетание дори на собствените си противоречиви изисквания към изпълнителната власт. И така отговарям и на втория ви въпрос - по отношение на лицензирането на радиостанциите.
Правителството се придържа стриктно към програмата за либерализиране на радио- и телевизионната дейност в Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Момчев има думата за заключение.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Чух нещо за 2007 година, което много ме уплаши, защото за една година българският народ остана без хляб, без пари, без бъдеще за децата си. Ако до 2007 г. има комунисти в България на власт, ще бъде много страшно. Като ви слушах, си спомних за един анекдот. Въпросът е: "Какво би станало в Сахара, ако спечелят там властта комунистите?" Отговорът е: "Ще изчезне пясъкът".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да или не.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Дефицитът е много ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да или не е отговорът, който трябва да дадете по правилника.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Не, аз имам питане, госпожо председател, и имам право на две минути отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Единствено: да или не. Това е.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: За 2 минути не мога да ви кажа "да" или "не".
Искам да ви кажа следното нещо, че, повтарям още веднъж, дълговълновият канал на България покриваше територия пет пъти по-голяма от България. Как така стана, че когато БСП дойде на власт, изведнъж дълговълновият обхват стига до Пловдив? Как така? Просто е намалена мощността и то умишлено. Защото БСП обхвана всички медии. БСП обхвана телевизията, радиото, изгони неудобните журналисти, обхвана медиите и сега иска да запуши устата и на българския парламент. Единствената достоверна информация, която можеше да получи българският избирател, беше парламентарният канал. Затова го спряхте. Затова само в София го пускате, защото няма как в София да няма на УКВ предавания, а цялата останала страна е "на тъмно". Затова няма парламентарен канал. Не че няма мощности за излъчване. Просто си кажете ясно: не искаме българите да знаят истината, защото тя е много жестока. Много сме виновни пред българския народ за това, че 45 години сме ги тормозили и сме ги държали в концлагера, наречен България. Сега не искаме и да знаят какво става в момента - че ние дойдохме на власт с една голяма лъжа, лъжата за хляба от 5 лв. и сега искаме да ограбим страната, да приватизираме цяла България, да я направим едно бунище и накрая да си отидем да си живеем по вилите в Испания и на Бахамските острови. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Питане от народния представител Георги Пинчев относно мерки на Министерския съвет за подпомагане на несправедливо ощетени частни млекопроизводители от гр. Симеоновград.
Господин Пинчев, имате думата.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (НС): Благодаря ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър-председателю! Частните млекопроизводители от гр. Симеоновград, област Хасковска, са жертва на извършена спрямо тях несправедливост. Излагам накратко този сложен проблем.
По време на шапната епидемия в Симеоновград през 1993 г. Министерският съвет взема решение за унищожаване на болните животни. Частните стопани са заставени по силата на Постановление на Министерския съвет N 204 от 28 май 1993 г., както и заповеди на ветеринарните органи и на областния управител на гр. Хасково, да предават млякото от шапната зона в местната мандра, сградата на която е общинска собственост, наета от смесено дружество "Ник и Стоев и сие" - Хасково, без да сключат с дружеството какъвто и да било договор.
Междувременно оборудването на мандрата е запечатано поради неиздължени от дружеството кредити към Първа частна банка и Пощенска банка - Хасково. По нареждане на областната управа и ветеринарните власти и с разрешение на гореспоменатите две банки мандрата е разпечатана и смесено дружество "Ник и Стоев и сие" започва приемането и преработката на млякото под непрекъснатия контрол на органите на Държавно-ветеринарния контрол.
По това време ръководителят на дружеството Стоев, който обещава заплащане на млякото след издаване на сертификат и реализиране на готовата продукция, е сменен. Новият председател на дружеството Коста Вълчев твърди, че стойността от оборудването на мандрата и продаденото сирене е внесена в банките като компенсация за неиздължените кредити.

Господин министър-председателю, моля да отговорите на следните въпроси:
Първо, след като господин Стоев е неоткриваем в Хасковска област, а следващият управител - господин Вълчев, заявява, че няма сметки за уреждане, кой ще заплати на частните млекопроизводители сумата от 1 милион лева, колкото струва млякото, предадено от тях в мандрата?
Второ, какви биха били лихвите върху тази сума, които се трупат от 1993 г., изчислени на базата на инфлацията, която не е тайна за никого от нас?
Трето, какво ще направи Министерският съвет и лично Вие като министър-председател, за да помогнете на ощетените несправедливо стопани?
Аз искам да завърша моето питате към Вас с изричната уговорка, че сегашният министерски екип, който Вие оглавявате, няма никаква вина за възникналата ситуация. Но тези хора, господин министър-председателю, се нуждаят от защита и във Ваше лице в момента, като председател на Министерския съвет, трябва да намерите начин да им помогнете. Затова се обръщам от името на тези хора към Вас и моля за един обективен отговор какво ще направите, за да бъдат удовлетворени тези хора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Има думата министър-председателят Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Съжалявам, господин Пинчев, но апелът, който се съдържа във въпроса Ви, излиза много далеч извън границите на реалните права и задължения на централната изпълнителна власт в една демократична и правова държава с пазарна икономика.
Съгласен съм с фактологичната обстановка, която изложихте. В края на май 1993 г. в Симеоновград действително възниква огнище на заболяване от шап. Естествено, че при създалата се обстановка тогавашният Министерски съвет с Решение N 204, последвано от Заповед N 67 на областния управител, предприема мерки за ликвидиране на възникналото огнище на заболяване.
И решението на Министерския съвет, и заповедта на областния управител са следвали стриктно съответните законови разпоредби и едва ли може да бъдат упреквани за това, че са изпълнявали своя дълг. Следва заповед на директора на Районния ветеринарно-медицински център Хасково. С тази заповед мандрата в Симеоновград се определя за изолационна, както е предписанието на нормативните актове, и се нарежда в изолационната мандра суровото мляко от цялата община да се преработва под контрола на ветеринарен лекар. Това е правото на държавата, това е задължението на държавата. А какви търговски, банкови или личностни взаимоотношения са възниквали във връзка с тази мандра между лица, фирми, банки, общини, по никой начин не може да ангажира Министерския съвет или дори областните управители по места.
Основателен е въпросът Ви как ще бъдат защитени евентуално нарушените интереси на частните млекопроизводители. По този повод действително е постъпила жалба до Районна прокуратура - Харманли, за щети, възлизащи на 1 милион лева, както и за неизпълнение към бившия ликвидационен съвет на ТКЗС - Симеоновград.
С изложение на областния управител, на кмета на община Сименовград и на директора на Националната ветеринарно-медицинска служба е сезиран дори главният прокурор на Република България. По негово разпореждане Окръжна прокуратура - Хасково, образува преписка N 169 от 1994 г., която е изпратена по компетентност на Районна прокуратура - Харманли. В резултат на това е образувано предварително производство срещу бившия заместник-кмет на община Симеоновград. Не е ясно защо същото не е насочено и срещу фирмата, която цитирахте, но това е напълно възможно в хода на съдебния процес.
След всичко казано подчертавам, че Националната ветеринарно-медицинска служба към Министерството на земеделието и хранителната промишленост наистина е изпълнила всички свои задължения според решението на Министерския съвет, закона и заповедта на областния управител. Тя е изплатила всички обезщетения за убитите животни, за унищоженото мляко, за унищожените фуражи със средствата, отпуснати през 1993 г. в съответствие с чл. 9 от Закона за ветеринарното дело. Съдът ще реши кой ще изплати дължимите суми на засегнатите лични интереси плюс законните лихви върху тях, разбира се. Ако съдът задължи държавата, което с оглед фактическата обстановка ми се струва почти изключено, съответните органи естествено ще изплатят тези суми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Пинчев, имате думата.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (НС): Аз съм съгласен с изложените от Вас тези, но не със всички от тях. В края на краищата ние или сме правова държава или държавата се разпорежда в такива отговорни случаи, както става при шапната епидемия, и правилно е взела всички екстрени мерки да ограничи шапното огнище, но държавата след като се разпорежда къде да се дава млякото, тя все пак трябва да се ангажира и с контрол за това тези хора дали ще получат след това и компенсация за това, че са вложили това мляко там, дали това мляко ще бъде заплатено.
Аз Ви разбирам, когато казвате, че в условията на пазарна икономика грубото вмешателство от страна на правителството е изключено. И все пак, господин министър-председателю, онзи министерски екип, който е вземал това решение и който е изоставил на произвола тези стопани, сега вече го няма. Разбирам колко е трудно положението при вас в момента. И все пак тези хора се нуждаят от защита. Тук става въпрос за неоткриваеми хора, които съдебната система не може да ги издири. Няма го този човек, който там е вземал това мляко. Друг поема след него отговорностите, но заявява, че всичко там е разплатено във връзка с оборудването на мандрата. И частните стопани, както се казва, са принудени да пият една студена вода.
И аз от Вашия отговор не можах да разбера: Вие лично като министър-председател, колкото и да Ви е трудно, издадохте ли някаква разпоредба досега, да се види, че има някакво търсене, че от страна на Министерския съвет е подета някаква инициатива тези стопани да бъдат компенсирани по някакъв начин? Това са български граждани, това е жив грабеж спрямо тези хора! Това, че са им били заплатени избитите животни и т.н., тези неща да ги оставим настрани. Тук става въпрос за внесена млечна продукция. Значи те внасят млякото, прави се сирене от това мляко и т.н. други млечни продукти, консумират се, продават се, вземат се парите от тези продукти, а на хората след това нищо не им се дава. Това нещо аз не мога да го определя, как може да бъде охарактеризирано. И аз не съм доволен... (Реплика на депутат от мнозинството, която не се разбира)
Оставете, господа от БСП, разберете, аз не влагам никаква политическа украска в моя въпрос и в моето питане,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Пинчев, отдавна изтече времето.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: ... искам да защитя тези хора. И аз не съм доволен от отговора на министър-председателя. Чувствам неговото безсилие, но не съм доволен, господин Жан Виденов, от Вашия отговор, защото тези хора чакат да им се заплати, да получат компенсация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И друг път си вземайте картата.
Питане от народния представител доктор Георги Карев относно пасивността на правителството пред опасността от болестта "луда крава" и нейния еквивалент при човека.
Доктор Карев има думата.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председателю! През 1982 г. ветринарни лекари от Великобритания наблюдават едно мистериозно за тогава заболяване по говедата, в чиято клинична картина доминират прояви от страна на централната нервна система, и което неизменно завършва със смърт. През 1986 г. заболяването със спонгиформната енцефалопатия получава метафоричното название "луда крава", а две години по-късно се установява остро заразният му характер и неговият причинител - термостабилен инфекциозен гликопротеин, свързан с вируса на заболяването "скрейпи" по овцете.
Екипи от Института по мозъчна патология в Единбург и от френската военна служба по здравеопазване доказаха етиопатогенетичната връзка на това заболяване с абсолютно смъртоносната болест на Кройцфелд-Якоб при човека и неговото заразяване при консумация на месо от заразени животни, в частност при консумация на субпродукти, и на първо място, разбира се, мозък, където патогенният агент се концентрира в особено големи количества.

В момента са в сила няколко заповеди, макар че в някои от тях са допуснати и компромиси в разрез с ветеринарно- и хуманномедицинската сигурност на населението. От друга страна обаче, по-важно е, че отговорни специалисти, отговорни по заеманите от тях постове, но не и по тяхното поведение, правят някои трудно обясними изявления.
Доктор Андрей Козаров, заместник-генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба, заявява, че вносът на субпродукти бил уреден с две заповеди на ексминистрите Танев и Чичибаба и (цитирам) "Ние не смятаме да отменяме тези заповеди". Същият господин заявява: "Мозък от Холандия внасяме, но това не е забранено".
Самият генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба доктор Йордан Костадинов твърди, че мозъкът от Холандия се преработва на пастет и ще се изнесе в чужбина. Вестник "Дума" под заглавие "У нас няма "луда крава" цитира същия изтъкнат специалист, че (цитирам) "Това е индивидуална болест". Това е бисер, който трябва човек в рамка да си го сложи. Защото всяка болест на света е индивидуална, защото боледува индивидът, обаче когато това се предава остро заразно между животните, се нарича епизоотия, а когато има заразна болест по хората, се нарича епидемия и т.н.
Доктор Станислава Попова от Министерството на здравеопазването прави епохалното откритие, че опасност от "луда крава" у нас няма, тъй като медицината не познава вирус, устойчив на високи температури. А известно е, че първите данни са, че говедата са се заразили с месокостно брашно, обработено при температури над 120-130 градуса, т.е. казах, не се отнася за вирус, а за термоустойчив комплекс.
Чудовищен е случаят у нас с "Интрейдгруп" АД, София, клон Бургас, получило от Националната ветеринарномедицинска служба разрешително за внос на 18 тона говежди мозък от Холандия, всъщност внесло 36 тона. След едногодишен престой в хладилник в Бургас мозъкът е използван за производство на пастет "Апетит М" във фабриката в село Кесерево, Великотърновско, който пък пастет щял да се реекспортира. Президентът на фирмата бил предаден на прокуратурата, но в същото време има данни, че два тира с въпросната продукция вече са отпрашили в неизвестна посока.
Господин министър-председателю, при този нормативен и управленски хаос моето питане към Вас съдържа няколко подвъпроса:
1. Смятате ли за актуална и достатъчно прецизна нормативната база в момента по този проблем и на какво основание някои от страните, в които е констатирано това заболяване, са извадени от забранителния списък и чии гешефтарски интереси обслужва това?
2. Как бихте коментирали бодряшко-безотговорния отговор на ексминистъра на земеделието и ваш вицепремиер господин Шиваров на актуалния въпрос на народния представител Васил Златаров? Между другото, господин Шиваров с присъщия му интелектуален блясък каза, че те не счели за нужно да занимават Министерството на здравеопазването с (цитирам) "несъществуващ рисков фактор". Заставате ли зад изявленията на генералния директор на НВМС и неговия заместник? Известна ли ви е съдбата на мозъчния пастет, в кои градове и села е продаван и консумиран, ако е експортиран, в кои страни е експортиран и страните-купувачки в течение ли са по въпроса за неговия произход?
3. Смятате ли, че НВМС, Епизоотичната комисия, граничните и митническите власти са в състояние да гарантират спазването на нормативните документи и да предотвратят контрабанден внос и какво е предприело правителството по този въпрос?
4. Можете ли да се ангажирате с твърдението, че Министерството на здравеопазването е направило поне една десета част от това, което е необходимо, за предпазване на българските граждани от болестта на Кройцфелд-Якоб или разчита на това, че, както каза доктор Попова, вирусите не са термоустойчиви? Ако това е така, трябва незабавно да бъдат уведомени всички страни от Европейския съюз, защото в такъв случай изобщо в цяла Европа не съществува подобен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Карев, напомням, че съгласно правилника на Народното събрание на веднъж зададен въпрос втори път не се отговаря. Аз не бих правил тази бележка, ако огромната част от вашите твърдения тук не бяха неверни, а обвиненията, базирани върху тях, просто абсурдни. Аз го отдавам на огромното ви желание да предизвикате някаква паника, повтаряйки отново и отново този въпрос и съдържащите се в него намеци. Затова, въпреки че не ми е работа, ще повторя тук становището на специалисти, при това световни специалисти, към които се присъединяват и българските им колеги, без да имам каквото и да било желание, разбира се, да се поддавам на опита да направим от мухата слон.
Установената за първи път през 1986 г. в Англия болест по говедата спонгиформи на енцефалопатия ГСЕ е световен проблем наистина, той касае и нашата страна, но далеч не най-сериозно. А от вашите приказки излиза, че едва ли не сме в центъра на световно бедствие, ако не епидемия, то - как го нарекохте - епизоотия.
Правителството и лично аз нямам основание да изпитвам недоверие към компетентните инстанции, според които действащият Закон за ветеринарното дело и подзаконовите нормативни актове са достатъчно прецизни, за да гарантират недопускане на заболяването в България и че на базата на тези закони и подзаконови актове са взети всички необходими мерки. Фактическата обстановка отговаря на тези техни твърдения.
Република България получава от СЗО - Международното бюро за борба със заразните болести по животните и ФАО всички най-нови сведения за заболяването. А те са следните:
ГСЕ е заболяване на централната нервна система, причинителят на болестта е протеин, наречен пион. Заболяването е индивидуално, не е заразно и се проявява след използване на главен мозък, гръбначен мозък, очи и тимус от заболели говеда за храна на здрави говеда или на месокостно брашно от трупове на умрели от ГСЕ животни, преработени при температура, по-ниска от 133 градуса целзий. Няма доказателства засега заболяването да се предава на човек. Не се учестява заболяването от синдрома "Кройцфелд-Якоб" при хората, въпреки нарасналата заболеваемост при говедата главно в Англия. ГСЕ не може да се предава хоризонтално и вертикално - чрез контакт, чрез млякото или по наследство, поради което телетата, родени и от болни крави, са здрави. Причинителят на ГСЕ не се открива в млякото на болни крави и поради това не съществува риск за хората при консумацията на мляко и млечни продукти.
Тревогата сред специалистите се обяснява с възможностите за изменение на болестотворния агент във времето и евентуалността той да стане някога опасен и за човека, каквито примери има в биологията и в медицината. Ето тези установени вече от световната здравна наука факти за ГСЕ определят и профилактичните мерки, които Република България предприема. Какви са те?
Режимът за търговия с животни и животински продукти се променя в зависимост от въведената забрана за използване на месокостно брашно за преживни, от възприетите мерки във всяка държава конкретно и от установяването на нови знания за въпросното заболяване. Затова със Заповед N 979 от 26 август 1994 г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост, заповед, публикувана в "Държавен вестник" бр. 72 от 1994 г., е забранен вносът на живи говеда, на месо и на субпродукти от тях от страни с обявена спонгиформна енцефалопатия по говедата.

Със Заповед N 4817 от същата дата се разрешава внос на обезкостено говеждо и телешко месо, но без фидиминерни влакна и лимфни възли, както и на произведени от него продукти от Германия, Канада, Италия и Франция при това от райони, в които не е установена спонгиоформна енцефалопатия и от кланици, предварително одобрени от експерти на Националната ветеринарно-медицинска служба.
Така през 1994 г. се разрешава и внос на живи говеда от същите страни при условията, упоменати в заповедта. Същата заповед категорично забранява внос на субпродукти от всички страни, в които има спонгиоформна енцефолопатия. Такива са инструкциите и на Ветеринарно-медицинския комитет при Европейския съюз.
В посочените по-горе страни са наблюдавани единични случаи от заболяването "луда крава", но изключително при животни, внесени от Англия и то преди да бъде въведена забраната за изхранване с месокостно брашно. Съгласно Международния зоосанитарен кодекс за опазване здравето на животните в раздела "Спонгиоформна енцефалопатия по говедата" са приложени следните мерки за страна, в която има регистрирани единични случаи на болестта. Цитирам: от тези страни могат да се изнасят живи животни и месо, ако на тяхна територия е влязла в сила забраната за хранене на говедата с месокостно брашно от животни. Така че с издаването на последната заповед не се обслужват ничий, както казвате, гешефтарски интереси. Напротив, българските изисквания се хармонизират с тези на Европейския съюз, което е неотменен етап от нашето приобщаване към Европа. Впрочем, вие знаете, че напоследък, през последните дни буквално дори тези общоевропейски изисквания бяха значително смекчени под натиска на Великобритания.
Изявленията на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба доц. Йордан Костадинов и на неговия заместник старши-научен сътрудник д-р Андрей Козаров, които цитирате, са извадки от решенията на специалната спешна група по проблема "ГСЕ", съставена от изтъкнати експерти на СЗО, МБ и ФАО. Те се базират на последните научни доказателства за характера на това заболяване.
С ветеринарномедицинско разрешително N VIII-7-15-35 от 25 април 1995 г. Националната медицинсковетеринарна служба разрешава на фирма "Интерпредгруп" внос на телешки мозък от Холандия. Разрешението е издадено на основание отсъствието на каквото и да е заразно заболяване по едрия рогат добитък в Холандия, в т.ч. и заболяване, причинено от "ГСЕ".
През май и през юни 1995 г. в България е осъществен внос на 36 тона телешки мозък от Холандия. Стоката е придружена с редовни ветеринарномедицински сертификати. Издадени са от холандските ветеринарни власти и те удостоверяват безопасността на мозъка, който се внася, за здравето на хората. Извършените след вноса изследвания на телешки мозък във ВМИ, София потвърждават годността му за консумация. Тази стока е поставена на съхранение в складовете на фирма "Булгарикум" в Бургас. По време на съхранението й там тя е подложена на периодичен ветеринарно-санитарен контрол. Поради продължително съхранение и изтекъл срок на годност през януари т. г. във ВМИ, София, е извършено ново изследване на същия мозък, на същата стока, от същите количества на склад в "Бургарикум", които показват, че той е със занижено качество и се препоръчва да се реализира само след термична обработка.
Изхождайки от това Националната ветеринарномедицинска служба дава указание за преработка в стерилизирани консерви. По искане на фирмата мозъкът е насочен за производство на консерви пастет "Апетит" с телешки мозък, т.нар. пастет "Апетит-М". Консервите са заготвени за експорт. Разрешение за производство на такива консерви за реализация на българския пазар няма.
В края на юни т.г. фирмата своеволно е пуснала на пазара в Бургас 80 бр. кашони консерви "пастет Апетит-М" за реализация, за което няма разрешение. Нарушението е своевременно открито от органите на Националната ветеринарномедицинско служба. Консервите своевременно са прибрани обратно в склада на фирмата, на президента господин Стефан Николов е съставен акт.
До 1 юли 1996 г., до преди няколко дни, фирмата не е искала разрешение за износ. Разбира се, че при осъществяване на износа въпросните консерви ще се придружават с ветеринарномедицински сертификат, удостоверяващ безопасността им за здравето на хората, в която и да е страна на износа. Естествено, че в сертификата ще бъде вписано, че същите са произведени с телешки мозък с произход от Холандия. Няма никакво основание телешкият мозък от Холандия да бъде третиран - подчертавам дебело това - като носител на зараза, причиняваща заболяване "ГСЕ".
За 1996 г. впрочем, не са издавани разрешения за внос на мозък от европейски държави независимо дали в тези европейски държави е констатирана "ГСЕ" или не. Националната ветеринарномедицинска служба е в състояние да гарантира спазването на нормативните документи от нейните органи. Тя полага усилия и за недопускане на контрабанден внос на месо и субпродукти, но криминалните прояви не са изключени. Срещу тях ще се води борба на базата на съответните законови изисквания.
Търговията с животни, месо, месни продукти се осъществява на основата на междудържавни ветеринарно-санитарни конвенции, взаимно одобрени сертификати. Вие знаете това, господин Карев. Във всички случаи се изисква в сертификатите да се посочва произходът на животните и на продуктите от животински произход. България има сключени 32 ветеринарно-санитарни конвенции. Те са изключително добра основа за международно икономическо сътрудничество и в тази специфична област, така че, господин Карев, независимо от Вашето недоверие към българските компетентни институции, българската ветеринарномедицинска служба, нормативната база, върху която работи са си завоювали достатъчен международен престиж. Доказателство за това е фактът, че нашите продукти от животински произход намират добър прием в страните от Европейския съюз, от САЩ, Канада и други държави именно на базата на документите, които нашите компетентни служби издават за целта.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Д-р Карев, имате думата.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин министър-председателю, първият ми уточняващ въпрос цели конкретизиране на някои неща, досежно този мозък, внесен от Холандия.
Първо, доколкото ми е известно, още след като през 1990 г. в НДК е проведена 14-регионална конференция на Европейското бюро по епизоотиите, още веднага след това е въведено ограничение в смисъл - забрана за внос на говеждо месо от страните, в които са констатирани случаи, но забрана за внос на субпродукти от всички страни, независимо от това дали там са констатирани случаи или не са. Това, което Вие казахте, че сега се прави, през 1996 г. Помоему това е започнато да се прави още някъде през 1991 г. и след това по необясними за мен причини това е спряно да се прави.
По конкретния случай за този прословут пастет: трябва да ви кажа и просто да ви питам дали в тези сертификати ще са вписани някои детайли, например това, че когато са внесени тези мозъци на хладилно съхранение, още тогава там са били направени някакви уговорки, че това е само за консумация в обществени заведения, за обществено хранене, че се налага добра термична обработка, че има 25 на сто редукция на цената на този продукт и най-важното - дали когато се продава или се експортира този продукт в сертификата му ще бъде вписано, че е е съхраняван в хладилника на фирма "Булгарикум", Бургас една година вместо допустимите по Български държавен стандарт 3 месеца. Тоест, всичкото това нещо е за абсолютна конфискация и унищожаване и не подлежи нито на пускане за консумация в страната, нито за експорт. И какъв експорт в Русия, бога ми, когато един нормален европеец за нищо на света на кучето си не би дал такъв пастет, а не да се изнасят тези количества в някаква друга страна. Нали хора ще ги ядът там и с какъв морал това ще се прави?!
И вторият ми уточняващ въпрос се отнася до по-общи неща - отнася се до отговорността и компетентността. Става въпрос за отговорността на българските министри и компетентността на подчинените им висши държавни чиновници, защото аз цитирах няколко изказвания, които просто Вие се въздържахте от коментар по тях. Дали наистина в България опасност, защото медицината не познавала термоустойчив вирус; дали болестта е индивидуална, т.е. не може да се пренася по друг начин, освен чрез консумация на въпросното брашно. Трябва да ви кажа, че такива начини са установени. И прочие, и прочие.
Да не говорим за това, че специалистите, които Вие цитирате, или трябва да си отидат от местата, които заемат като специалисти или пишете някакво писмо на този Единбургски институт и на Военномедицинската служба на Франция - там хората да си дадат оставките. Нещата, които дават като резултат едните и другите са диаметрално противоположни. Разберете го, господин премиер, и спрете да се позовавате на некомпетентни специалисти.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Министър-председателят има думата.
Пак надхвърлихте времето. Правя специална бележка, защото виждам отчаяни погледи от залата. Хората чакат и няма да има време да си получат отговорите.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Некомпетентни специалисти може и да има. Компетентните институции в България са ясни. Аз цитирах тях и Ви доказах, че цитатите, които използувате са всъщност вторични цитати от международно-правни документи на Европейския съюз, така че не бихте могли да упреквате българските си колеги за това, че се позовават на опита на най-развитите страни в сферата на медицината или ветиранарната медицина.


Що се отнася до първия ви уточняващ въпрос, затова доколко съхраняването на въпросната стока в България е съобразено със закон, доколкото се отнася до официалните български власти, всички законови изисквания са спазени. Периодично са осъществявани проверки във въпросния склад, съставени са съответните актове. При констатацията на незаконна продажба в страната моментално стоката е иззета и върната по предназначение. Никакво разрешение за износ не е искано. И на тази база не можете да отправяте хипотетични укори за това какво подобно разрешение би могло да съдържа или не би могло да съдържа. То ще бъде напълно оформено в съответствие с изискванията на закона, ако, разбира се, разрешение бъде поискано. И в това не бива да имате никакво съмнение.
И последно, твърдението ви, че едва ли не от 1991 г. цялата търговия с животинска продукция и субпродукти в Европа е била спряна е толкова абсурдно, че не съм склонен да го коментирам. Имаше опит за спиране на търговията с Великобритания с животинска продукция и субпродукти, но дори и този опит не беше напълно успешен. Както знаете в момента тази търговия е частично либерализирана. Така че не обвинявайте България, че не затваря търговските си граници. Тя действа според нормалната търговска практика на всяка една европейска страна днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Доктор Карев има думата.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Съжалявам, господин министър-председателю, не съм и не мога да бъда доволен от вашия отговор. Ето вижте вестник "Фигаро" от онзи ден. Там пише, че френските крави ядат само трева, но въпреки че ядат само трева, в същата статия е казано колко фермери са се самоубили и колко е паднала цената на една френска крава, колко говеда подлежат на унищожаване и т.н., и т.н.
Освен това, като имаме предвид, че инкубационният период на заболяването при човека е шест години и като отхвърлям категорично вашето твърдение, че не било доказано, че се отнася до един и същи причинител или група причинители с болестта на Кройцфелд-Яков, трябва ви кажа, че отново цялата история намирисва на едно Григорстоичковско и Шиндеревско олимпийско спокойствие, или пък обратно - информираност, обаче нежелание да се информира българският народ. Това е една огромна безотговорност, която аз просто не мога да се обясня по друг начин освен като съчетание на професионална некомпетентност на някои хора с политическа безотговорност на други хора. Просто това е непонятно за мен. Съжалявам, че ви го казвам, обаче достатъчно е един петък да се изслушва парламентарният контрол, за да се разбере как и защо в Русия развяха вашето управление като плашило, да видят руснаците какво ще стане, ако гласуват за Зюганов. Това е истината. И по-зловеща плесница от тази, която големият брат нанася на едно правителство, не може да се очаква и не може да се мисли.
Това е абсолютно безотговорно поведение и ви казвам, че може да се стигне до положение след години ваши министри и ваши специалисти да бъдат под съд по този въпрос, затова заболяване и тогава стенограмата от днешното заседание ще бъде едно от доказателствата по този процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Божков има думата за процедурен въпрос.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, има шест актуални въпроса: от народния представител Орлин Драганов, от народния представител Едвин Сугарев, от народния представител Калчо Чукаров, от народния представител Васил Златаров, от народния представител Васил Михайлов и последен съм аз, народният представител Александър Божков. Моля ви за удължение на времето до изчерпване на въпросите, още повече че няма нужда да разкарваме министър-председателя още един път. Таман е тук, да свършим, а като свърши, да отиде да напише документите, които не е изпратил на Международния валутен фонд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие си обричате така процедурното предложение, но това е ваше право.
Моля, режим на гласуване.
Ако се спазва стриктно правилника по отношение на времето, ще има време за всички отговори. Всеки надхвърля. Ако има някой, който се вписва във времето, ще го отбележа специално.
От общо гласували 147 народни представители, за - 68, против - 48, въздържали се - 31.
Не се приема.
Доктор Драганов, имате думата. Вашият въпрос може да се впише в оставащите пет минути.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Въпросът е относно изискванията на Закона за отбраната и въоръжените сили по отношение на образователната степен за приемане на кадрова военна служба на български граждани във въоръжените сили на Република България.
Господин министър-председателю, обръщам се към вас на основание чл. 31 от Закона за отбраната и въоръжените сили, влязъл в сила от 28 февруари 1996 г. В чл. 31 е казано, че Министерският съвет осъществява общото ръководство на въоръжените сили и Министерският съвет ръководи изграждането, подготовката и всестранното осигуряване на въоръжените сили. Съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили, чл. 116, ал. 1 на кадрова военна служба се приемат български граждани, които отговарят на следните условия: да имат висше образование по специалността, за която кандидатстват - за офицерите, и средно или по-високо образование - за сержантите, а за военноморските сили - старшините и войниците.
Анализирайки това, господин министър-председателю, моля да отговорите на следните въпроси:
В кои от следните случаи офицерите отговарят на изискванията на чл. 116, ал. 1, т. 2 - да имат висше образование по специалността, за която кандидатстват: офицери, завършили само средно образование; офицери, завършили средно образование и офицерски курс по специалността; офицери, завършили средно образование и школа за запасни офицери; офицери, завършили тригодишен курс на военно училище; офицери, завършили школа за запасни офицери и след това военна академия, без да имат право на това съгласно чл. 50, буква "б" от Правилника за преминаване службата на офицерите; офицери, завършили тригодишен курс на военно училище и след това военна академия, без да имат право на това съгласно чл. 50, буква "б" от Правилника за преминаване на службата на офицерите от 1981 г.; офицери, завършили висше гражданско образование; офицери, завършили висше гражданско образование и офицерски курс по специалността; офицери, завършили пълен курс на военно училище по съответната специалност, за която кандидатстват; офицери, завършили висше гражданско образование и военна академия; офицери, завършжили висшия пълен курс на висше военно училище и военна академия?
В кои от случаите сержантите и войниците отговарят на изискванията на чл. 116, ал. 1, т. 2 и средно или по-високо образование за сержантите, а за военноморските сили, старшините - по специалността, за която кандидатстват: сержанти, завършили основно образование; сержанти, завършили средно образование; сержанти, завършили по-високо от средно образование? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Драганов, на зададения от Вас въпрос, свързан с приложението на нормативните актове, чието действие в миналото е давало възможност на офицери без висше образование да завършват военна академия, министър Илчо Димитров отговори във времето за парламентарен контрол на 31 май т. г. Независимо, че въпросът Ви към мен по същество повтаря отправения към министър Димитров, което е нарушение на правилника, ще Ви отговоря отново, доколкото въпросът засяга наистина значителен брой достойни офицери - както действащи, така и от запаса.
Една от основните цели на Закона за отбраната и Въоръжените сили, който влезе в сила на 28 февруари 1996 г., и на новата нормативна база, която се привежда в съответствие с този закон, е да не се създават условия за подобни прецеденти в бъдеще. Вашият актуален въпрос се основава на нормативни актове, които Законът за отбраната и Въоръжените сили като акт от по-висш ранг отменя със своите Преходни и заключителни разпоредби.
С влизането на закона в сила всички офицери и сержанти, за военноморските сили и старшините, заварени на действителна военна служба, съгласно § 3 от неговите Преходни и заключителни разпоредби се считат за кадрови военнослужещи. С тях се сключват договори съгласно Закона за отбраната и Въоръжените сили, като министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство, или упълномощените от тях лица не могат да откажат сключването на договор. Минималният срок на този договор е 3 години, освен в случаите, когато преди този срок военнослужещите навършат пределна възраст за кадрова военна служба по този закон, или изтича поетото от тях задължение по отменения Закон за всеобщата военна служба в Република България.
Що се отнася до чл. 116, ал. 1, т. 2, то той определя изискванията за приемане на български граждани на кадрова военна служба от момента на влизане на закона в сила, а именно, цитирам: "Да имат висше образование по специалността, за която кандидатстват, в т. ч. за офицерите...", което ще рече, че във Въоръжените сили на кадрова военна служба могат да бъдат приети всички български граждани, притежаващи висша квалификационнообразователна степен, придобита както във висшите военни училища, така и в гражданските, например юристи, икономисти, лекари и т.н.
Тоест, още веднъж насочвам Вашето внимание към това, че чл. 116 от Закона за отбраната и Въоръжените сили не урежда отношенията, свързани с офицери, сержанти и войници, а отношения, свързани с всеки български гражданин, който желае да бъде приет на кадрова военна служба като офицер, сержант или като редови войник.
Относно втория въпрос - за изискването за приемане на български граждани на кадрова военна служба като сержанти или като войници, то отговорът е в същия Закон за отбраната и Въоръжените сили, а именно: изискването е да притежават най-малко диплома за завършено средно образование, която е необходима за заемането на конкретната длъжност. Тоест, сержантите, завършили основно образование, заварени на действителна военна служба на 28 февруари 1996 г., съгласно § 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили са кадрови военнослужещи.
И в заключение, господин Драганов, искам да напомня текста на чл. 76 от правилника на Народното събрание: "Актуалните въпроси са от текущ характер и представляват обществен интерес". Тълкуване на смисъла на законови разпоредби, на техния приоритет пред норми, подзаконови нормативни актове не се вмества в границите на парламентарния контрол и такива правомощия нито Министерският съвет, нито министър-председателят, нито който и да е от министрите има. Така че в бъдеще на въпроси от подобен характер нямам не само желанието, но нямам и правото да отговарям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Д-р Драганов има думата.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Господин министър-председателю, аз не случайно Ви задавам въпроса, тъй като по места се правят различни интерпретации, които са неправилни. Аз исках да видя Вашето мнение и Вашето отношение, тъй като в новия закон Вие фигурирате. По места, подчертавам, се правят различни интерпретации, а това касае много хора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 14,03 ч.


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Железчев

СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов

Митко Нитов