Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Иван Братулев и Юмер Юмер

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Първа точка от дневния ред е -
ПОВТОРНО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА, ВЪРНАТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Васил Михайлов - процедура. Заповядайте!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! По процедурата.
На първо място, господин председателю, има доста неизрядни неща в Народното събрание. Трудно функционират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, моля да не обиждате непрекъснато. Снощната буря е повредила часовника и той се поправя. Не сте първият, който може да забележи тези неща.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Сигурно, обаче е срамно в залата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е срамно, когато има буря. (Реплики от залата)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Срамно е.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Престанете с тези неща.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Има вятър на промяната, който вероятно ще отвее доста политически сили. Това е така. И бурята наближава, но истинска политическа буря.
А що се отнася до процедурното ми предложение, аз Ви моля, уважаеми господин председателю, да се възползвате от правомощията, които Ви се дават по чл. 40, ал. 5 на нашия правилник и да предложите на пленарната зала, като употребите своето влияние, както направихте вчера, точка първа от дневния ред да бъде разглеждане на Проекторешението за обявяване на 6 септември за официален празник. Ако случайно някоя от комисиите не се е свикала, а Вие сте разпределили към нея проекторешението, то вие имате право по същия правилник да свикате извънредно заседание на тази комисия.
Така че ако не първа точка от дневния ред, то във всеки случай първа точка след нашата почивка би трябвало да бъде разглеждането на Проекторешението за обявяване на 6 септември за Ден на Съединението.
Що се отнася до обнародването в "Държавен вестник", утре има брой на "Държавен вестник" и ако решението влезе веднага с обнародването в сила, българският народ ще може да чества своя празник.
Уважаеми господин преседателю, убеден съм, че вие ще постъпите именно така и ще дадете възможност да се гласува Денят на Съединението на България като официален празник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Когато се научите да се държите прилично ще изпълнявам Вашите препоръки.
Давам думата на госпожа Клара Маринова.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вече дадох думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Може би не сте ме видяли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето процедурно предложение е третото четене на Закона за радиото и телевизията да бъде излъчвано пряко по Българската национална телевизия, тъй като проблемът, уважаеми господа комунисти, вълнува нашата общественост и хората искат да чуят мотивите на президента и мотивите на опозицията в тази връзка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля ви да гласувате направеното процедурно предложение.
От общо гласували 195 народни представители, за - 87, против - 92, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Друго процедурно предложение има ли? - Няма.
Заповядайте, госпожа Маринова.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На извънредно заседание, проведено на 4 септември 1996 г. Комисията по радиото, телевизията и БТА, в изпълнение на разпореждане на председателя на Народното събрание N 50-01-226 от 2 август 1996 г., обсъди Указ N 271 от 1 август 1996 г. на президента на Република България за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за радиото и телевизията на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Комисията с 11 гласа "за", "против" - няма, "въздържали се" - няма, не приема възраженията и мотивите на президента Желю Желев относно приетия от Тридесет и седмото Народно събрание Закон за радиото и телевизията.
Комисията по радиото, телевизията и БТА предлага на Народното събрание да не подкрепи мотивите на президента за връщане за ново обсъждане на Закона за радиото и телевизията и да гласува повторно закона така, както е приет от Народното събрание на 18 юли 1996 г.
Това е становището, което прие комисията на свое извънредно заседание вчера. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
По този въпрос имаме противоречива практика. В някои случаи по повод върнатите закони в становището на комисията бяха включени и мотивите за връщане. Но в това становище на комисията те не се съдържат и разбира се не биха могли да се съдържат, защото са много обстоятелствени. Затова ще ги прочета. Прочитането е задължително, преди да започнем дискусията.
"Мотиви за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за радиото и телевизията на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Уважаеми народни представители, § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията предвижда създаването на "нова законодателна уредба" за Българската национална телевизия и Българското национално радио. Обществената необходимост от приемане на закон е наистина голяма, особено като се имат предвид острите проблеми, възниквали при осъществяване на съответните правомощия от страна на Народното събрание, съгласно решението на Великото Народно събрание за приемане на Основни положения за Временен статут на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Въпреки че Конституцията изисква приемането на закон единствено по отношение на националните държавни електронни медии, безспорна е необходимостта да се регламентират чрез закон и някои обществени отношения, свързани с дейността на останалите електронни медии. Това произтича от суверенните права на държавата върху радиочестотния спектър и техническата невъзможност "всеки" по смисъла на чл. 39, ал. 1 от Конституцията, да разпространява мнение чрез звук и изображение. Необходимо е държавата да упражни законодателна компетентност и да уреди система за достъп до ефира на многообразието от гледни точки в обществото, както и възможността на гражданите да се информират посредством електронните медии.
В съответствие с конституционното разбиране за свободата на изразяване и разпространяване на мнение и свободата на средствата за масова информация, друга основна цел на един Закон за радиото и телевизията е да гарантира организационна, структурна, редакционна и финансова независимост на електронните медии и допустимата от Конституцията степен на намеса от страна на държавата. Приетият на 18 юли 1996 г. от Тридесет и седмото Народно събрание Закон за радиото и телевизията не би могъл да изпълни тези задачи.
I. Разпоредби на закона, които са в противоречие с Конституцията.
Много от текстовете на закона не са съобразени с разпоредбите на Конституцията и с тълкуването на комуникационните права и свободи на гражданите (чл. чл. 39, 40 и 41), залегнало в решенията на Конституционния съд - Решение N 7 от 4 юни 1996 г. (ДВ, бр. 55/1996 г.), както и инцидентните тълкувания в Решение N 16 от 19 септември 1995 г. (ДВ, бр. 86/1995 г.), Решение N 24 от 12 декември 1995 г. (ДВ, бр. 1/1996 г.), Решение N 15 от 28 септември 1993 г. (ДВ, бр. 88/1993 г.).
Налага се впечатлението, че Народното събрание е отказало да съобрази Закона за радиото и телевизията с Решение N 7 на Конституционния съд от 4 юни 1996 г., въпреки че съществуваше възможност за това преди приемането на закона на второ четене.
Изложените по-долу съображения се основават на разпоредбите в Конституцията и задължителните тълкувания, които те са получили в споменатите решения на Конституционния съд.
1. Разпоредби, които налагат ограничения при упражняването на правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение, свободата на електронните медии и свободата на информация.
Правото свободно да се изразява и разпространява мнение, както и свободата на средствата за информация не са абсолютни. Всички ограничения обаче на тези права са установени на конституционно равнище и е недопустимо със закон да се установяват други ограничения, както и чрез разпоредби в закона да се тълкуват разширително наложените в основния закон ограничения.
В тази връзка възражения предизвиква чл. 3, ал.1 от гласувания Закон за радиото и телевизията, според който "Ползването на свободата за създаването и разпространението на радио- и телевизионни програми може да бъде подчинено само на .... ограничения ..., които са предвидени от закон ...", тоест допуска се възможността за въвеждане на ограничения и със закон.
Чл. 4 от Закона за радиото и телевизията установява "принципи за създаване и разпространение на радио- и телевизионни програми". Някои от тези принципи са опит за разширително тълкуване на предвидените в Конституцията ограничения, други - съдържат изисквания или квалификации, които не могат да бъдат оценени по обективни критерии. Тъй като неспазването на установените в чл. 4 принципи може да бъде преценявано като нарушение на закона, безспорно те представляват допълнителни, непредвидени в Конституцията ограничения на правото свободно да се изразява и разпространява мнение и следователно са в противоречие с основния закон.

Подобни текстове се съдържат и в глава трета на закона - "Изисквания към радио- и телевизионните програми". Изцяло неприемлив от конституционна гледна точка е текстът на чл. 32 относно защитата на личния живот на гражданите. Конституцията в чл. 39, ал. 2 изрично е предвидила, че правото свободно да се изразява и разпространява мнение не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. В същото време необходимо е да се направи разграничение между обособената интимна сфера на човека и факти и информации, свързани с личността, които представляват обществен интерес и обслужват обществената дискусия. Свободата на мнение като право, което стои в основата на политическия плурализъм, налага и съответно разграничаване при упражняването му по отношение на частни лица и по отношение на политици, държавни служители, длъжностни лица.
Чл. 25, ал. 2 налага недопустимо ограничение пред правото на журналистите да изразяват свое мнение. Коментарът винаги е личен и се основава на съответна гражданска позиция. Той дава онова тълкуване на фактите, което съответства на мирогледа на неговия автор. Коментарът като своеобразна лична оценка на факти и събития от обществения живот винаги може да бъде преценен от някого като едностранчив. В същото време свободата на изразяване и разпространяване на мнение и на информация предполага конкуренцията и противопоставянето на различни идеи и гледни точки, включително и на различни коментари на едни и същи факти и събития.
Чл. 57, ал. 3 от Конституцията допуска при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон да се ограничи упражняването на комуникационните права на гражданите (чл. 39, 40 и 41 от основния закон). Чл. 3, ал. 3 от Закона за радиото и телевизията говори за "установяване на контрол над новините и съобщенията, излъчвани от радио- и телевизионните станции", от "компетентните органи". Чл. 36, ал. 1 изисква радио- и телевизионните организации "да съобразяват своите програми с разпорежданията на компетентните държавни органи", като разширява приложното поле на текста и в случаи на природни бедствия и тежки производствени аварии, а ал. 2 на същия член говори за "незабавно и безплатно" осигуряване на достъп до ефир.
Текстовете не дават ясен отговор в какво може да се изрази контролът или какви разпореждания могат да се дават, нито кои са компетентните органи и с каква цел е достъпът до ефир. Те крият опасност от разширително прилагане на предвидените в Конституцията възможности за ограничаване на правата и необосновано засягане на свободата на електронните медии. Не е направено и необходимото в случая разграничаване между публичноправни (държавни) и частни медии.
Възражения предизвикват и текстове, които дават възможност за нееднозначно тълкуване:
- някои от изискванията към информацията в чл. 24 ("всеобхватна, достоверна и обективна") информация - ал. 1; "текстове - не могат да се изменят" - ал. 4; "погрешна" - ал. 5";
- чл. 26 ("от свое име");
- чл. 28 ("биха могли да застрашат психическото, физическото и нравствено развитие на децата и подрастващите");
- чл. 29 ("пропагандни предавания", "програми за" - например изключва ли това публицистични предавания или критични материали, които предупреждават за опасността от дейността им);
- чл. 39 ("могат да въведат... в заблуждение" - ал. 1; "всичко, което може да увреди психиката на децата и подрастващите" и "изискванията за добро възпитание" - ал. 3);
- чл. 41 ("подсъзнателно внушаване на реклами" - ал. 3) и други.
Доколкото в българското общество все още поради недостатъчна политическа, административна и съдебна практика не е формирана съответна "култура" при упражняване на комуникационните права, механичното пренасяне на подобни не добре преведени текстове от чужди закони и международни документи крие опасност от налагане на неформални ограничения в противоречие с Конституцията.
Предвид обществената значимост на свободата на мнение и забраната за цензура, предвидените в Конституцията ограничения би следвало да се прилагат "ограничително". В противен случай, както при цитираните по-горе текстове, те могат да се изродят в различни форми на цензура - "предварителна" цензура, "автоцензура" и т.н.
Народното събрание следва да обсъди повторно и определението, което законът в точка 18 на § 2 от Допълнителните разпоредби дава за "цензуриране". Това определение твърде стеснява както традиционните, така и най-съвременните разбирания за цензура и допуска различни непреки или скрити форми на цензуриране.
2. Разпоредби, свързани със статута и правомощията на Националния съвет за радио и телевизия.
Като допуска законова регламентация по отношение на електронните медии, Конституцията предполага такава правна уредба, която да гарантира изграждането на радиото и телевизията като независими и автономни обществени институции. Това изключва каквато и да е форма на ръководство от страна на който и да е държавен орган.
В тази връзка наложително е Народното събрание отново да обсъди въпросите за конституирането на Националния съвет за радио и телевизия (чл.9, алинеи 1, 2 и 3) и за неговия статут на "специализиран държавен орган" (чл. 8, ал. 2).
Чрез предвидения в закона начин на конституиране Националният съвет за радио и телевизия ще възпроизведе като политическо представителство парламентарно мнозинство, което съществува към момента на неговото избиране. Предвидено е съветът да се избира от Народното събрание, като:
- 7 от членовете му се предлагат пропорционално на състава на представените в него парламентарни групи, тоест, като отражение на съотношението на политическите сили в парламента;
- 2 от членовете се предлагат от министър-председателя, който олицетворява съществуващото парламентарно мнозинство, доколкото се избира от него и се ползва с доверието му;
- 2 от членовете се предлагат от президента.
На практика, ако президентът е представител на същата политическа сила, която има и парламентарно мнозинство, то и 11-те членове на Националния съвет ще бъдат избрани с одобрението на една политическа сила.
Това превръща Националния съвет за радио и телевизия в държавнопартиен орган и предвид неговите правомощия дава възможност за установяване на партиен контрол върху дейността на радио- и телевизионните организации. Вместо законът да осигури прегради срещу въздействието на държавни органи и политически сили, се създава държавен орган за контрол върху дейността на електронните медии, който два пъти годишно се отчита за своята дейност пред Народното събрание (чл. 8, ал. 4) и е изграден изцяло на принципа на политическото представителство.
Политическата и институционална зависимост на Националния съвет за радио и телевизия от своя страна ще се възпроизведе и в органите на управление на БНТ и БНР, които се избират и освобождават от него.
В противоречие с основния закон са и правомощията на Националния съвет за радио и телевизия, свързани с възможността за налагане на принудителни административни мерки. Законът не изяснява какви аспекти на дейността на радио- или телевизионните организации могат да бъдат предмет на "задължителни предписания" (чл. 89, ал. 1, т. 1). Това крие опасност от засягане на независимостта при осъществяване на текущото управление, редакционната независимост по отношение на програмните схеми и съдържанието на програмите, свободата при подбора на кадрите и други.
Дадената възможност в чл. 89, ал. 1, т. 2 и т. 3 Националният съвет за радио и телевизия да разпореди "временно спиране" разпространението на определено периодично предаване (т. 2), или разпространението на програмите на радио- или телевизионната организация противоречи на чл. 40, ал. 2 от Конституцията. Основният закон предоставя единствено на съдебната власт правото да спира и конфискува носител на информация и то само при определени, изчерпателно изброени в Конституцията, условия. Като акт, който препятства свободното изразяване и разпространение на мнение "временното спиране" е пряка проява на цензура и е несъвместимо със свободата на медиите и конституционната забрана на цензурата.
Според ал. 2 на чл. 89 "временното спиране" може да бъде за срок от един до шест месеца. Дори когато по Конституция е допустимо спиране, то неговият срок е ограничен до 24 часа, след което спирането преустановява действието си, ако не последва конфискация (чл. 40, ал. 2, изречение второ).
Възражения предизвиква и ал. 4 на чл. 89, според която органите на МВР за длъжни да оказват съдействие за привеждане в действие на мерките по ал. 1. С това на органите на МВР се отреждат несвойствени в условията на демокрация функции.
3. Разпоредби, свързани с правото на разпространение на програми и финансирането на електронните медии, които установяват различни правни условия в зависимост от формата на собственост.
Като допуска намесата на държавата при разпределяне на радиочестотния спектър, Конституцията в същото време я задължава по законодателен път да осигури такива условия, при които електронните медии не само да информират обществеността, но и да служат като средство за осъществяване на критична дискусия върху дейността на държавните органи. Ето защо системата на разпределение на ефира между публични, частни, национални, регионални и локални медии трябва да се основава на точно определени критерии и да изключва произволни решения. Не трябва да се забравя, че намесата на държавата в тази област е допустима единствено защото съществуват технически пречки "всеки" да разпространява мнение чрез радио и телевизия.
Законът трябва да създава равни условия за конкуриране между различните субекти, които искат да разпространяват мнения чрез звук и образ, без да се въвеждат допълнителни ограничения, освен предвидените в Конституцията.
Необходимо е отново да бъдат обсъдени чл. 47, ал. 1 и ал. 2, съгласно които БНР и БНТ разпространяват по две национални програми, за което им се предоставят съответно по две национални мрежи. Като се има предвид достигнатото в момента техническо равнище и обявените свободни национални честоти, чрез тези разпоредби на закона на практика медийното пространство се монополизира от държавните национални (публичноправни) радио- и телевизионни организации. Чл. 18, ал. 4 от Конституцията не допуска установяването на държавен монопол върху разпръскването на радио- и телевизионни програми.
Раздел трети на Глава четвърта от Закона за радиото и телевизията дава възможност БНТ и БНР да се финансират от държавния бюджет, от постъпления от собствена стопанска дейност, включително и реклами, и от спонсорство и дарения (чл. 59). Народното събрание следва да обсъди повторно предвидения начин на финансиране от държавния бюджет, който не изключва формите на недопустимо въздействие от страна на държавата върху националните радио и телевизия.
Съпоставката на начините на финансиране на държавните национални медии (БНР и БНТ) и другите радио- и телевизионни организации (Глава пета) налага извода, че при определяне на съответните правила законът грубо нарушава чл. 19, ал. 2 от Конституцията. Той изисква държавата да създаде еднакви правни условия за всички субекти, които осъществяват дадена дейност, като предотвратява злоупотребата с монополно положение и не допуска нелоялна конкуренция. Всички електронни медии - с изключение на публично-правните, чрез системата от данъци и такси и преразпределението на тези средства в държавния бюджет участвуват във финансирането на основните си конкуренти - БНТ и БНР. Освен това при монополното положение на БНТ и БНР по отношение на националния ефир, гарантиращ най-голяма зрителска и слушателска аудитория, останалите радио- и телевизионни организации са поставени в условия на нелоялна конкуренция при участието си на рекламния пазар. Трябва да се има предвид, че рекламите са основен източник на финансиране за тези медии. След като допуска възможността държавните национални медии да се финансират и чрез реклами, минималното, което законът можеше да направи, е да въведе по отношение на тях допълнителни ограничения - като времетраене, форми и място на представяне и като максимално допустим процент от общия размер на приходите им.
4. Разпоредби, които нарушават принципа на разделение на властите.
Чл. 67 от Закона за радиото и телевизията урежда достъпа до ефира чрез БНТ и БНР на политически дейци и държавни служители. Съгласно ал. 2 безплатно и при поискване се предоставя програмно време на президента на Републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя - за обръщения, а на техните официални говорители - за съобщения. Задължителното осигуряване на достъп до националните медии в съответствие с Конституцията трябва да се базира на два принципа.
На първо място, този достъп трябва да бъде решен с оглед на изискванията за пълнота, плуралистичност и балансираност на мненията и правото на гражданите да получават пряко информация (от съответните органи или учреждения) по въпроси, които представляват за тях законен интерес.
На второ място, законодателното уреждане на този достъп изисква анализ на конституционните текстове за това кои са основните власти в държавата в съгласие с провъзгласения в чл. 8 принцип на разделение на властите и какви са техните правомощия. Според Конституцията на президента е дадено правото да отправя обръщения към народа (чл. 98, т. 2). Безспорно всички останали органи, които олицетворяват законодателната, изпълнителната и съдебната власт, също трябва да имат възможност за задължителен достъп до ефир.
В тази връзка ал. 2 на чл. 69 противоречи на Конституцията, тъй като лишава от задължителен достъп третата основна власт - съдебната, а също и единствената институция, оправомощена да тълкува Конституцията и да контролира законодателната власт и президента - Конституционния съд.
5. Разпоредби, които нарушават други права, гарантирани от Конституцията.
Конституцията допуска държавата чрез специален закон да уреди лицензионната система, която осигурява разпределението на ефира, както и съответен разрешителен режим спрямо неефирните електронни средства за информация. Осъществяването на определени условия - например притежаването на определени технически средства, осигурено финансиране, съответна програмна схема и др., за да получи даден субект право да разпространява радио- или телевизионни програми, трябва да бъде в съответствие с чл. 40, ал. 1 и да изключва дискриминационни решения. Трябва да се има предвид и разпоредбата на чл. 39, ал. 1, която дава на всеки - и физически, и юридически лица, право да разпространява мнение. В тази връзка Народното събрание следва повторно да обсъди. 72, чл. 74, чл. 78, т. 5.
Конституцията в чл. 36, ал. 2 дава право на гражданите, за които българският език не е майчин, да ползуват наред с българския и своя език. Чл. 54, ал. 1 от основния закон дава право на всеки да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност. Тези права безспорно предполагат и разпространение на мнения, включително чрез електронните медии, на съответния език и в съответствие с етническата принадлежност. Възможността за това не трябва да бъде ограничена и поставена в зависимост от волята на определен орган, както предвижда чл. 22 от Закона за радиото и телевизията.
II. Възражения, свързани с управлението, структурата
и задълженията при осъществяване на разпространението и изготвянето на програмите
1. Разпоредби относно структурата на БНТ и БНР.
Конституцията е определила БНТ и БНР като национални институции. Това предполага законодателната уредба на дейността им да създаде гаранции за изграждането им като общонационални, свободни от цензура и автономни институции. Въпросът за това доколко предвидените в закона ред на формиране на управителните им тела и начин на финансиране чрез държавния бюджет създават прегради пред държавна, политическа или друг вид намеса в дейността на БНТ и БНР, беше разгледан във връзка със съобразеността с конституционните разпоредби.
Трябва да се подчертае, че структурата на органите на управление, предвидена в закона, е изключително усложнена: управителен съвет - генерален директор - програмен съвет. Законът сравнително подробно определя правомощията на управителните и програмните съвети. В същото време правомощия на генералните директори не са определени в закона, но е предвидена засилената им отговорност, включително освобождаването им, ако допускат нарушения на закона.
2. Относно предвидените квоти и други изисквания, свързани с програмите.
Като се има предвид съществуващото и закрепено в закона монополно положение на БНТ и БНР като средство за избягване на прекомерната медийна концентрация, добре би било законът да предвиди значително по-голям процент от 10 на сто за предавания, създадени от български външни продуценти в техните програми (чл. 5, ал. 4).
Въведените в чл. 23, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията квоти на национално участие в програмите трудно могат да бъдат спазени без съответни стимули в закона за създаване на българска продукция по отношение на всички медии.
Наложително е да се прецени повторно изискването в чл. 34, ал. 1 за записване и съхраняване на излъчените програми - дали е необходимо да се записват изцяло програмите или това изискване да се отнася само до новини, репортажи, коментарии, публицистични предавания и други.
Възражения предизвиква и ал. 2 на чл. 83, която на практика ограничава правата за разпространение на радио- и телевизионни програми до 50 години.
Законът за радиото и телевизията въвежда еднакъв правен режим за ефирните и неефирни - по жичен път и чрез кабелен способ, електронни медии. Някои от изискванията, които безспорно са необходими по отношение на ефирните електронни медии, едва ли са оправдани по отношение на програмите, предавани по кабел, още повече, че там техническите възможности за осигуряване на многообразие на източниците на информация са значително по-големи.
III. Правно-технически несъвършенства на закона
Редица текстове от Закона за радиото и телевизията преповтарят, при това понякога и в недобра редакция, разпоредби, които се съдържат и в други закони - например чл. 6, чл. 20, чл. 63 и други, или са механично пренесени от чужди закони, международни договори или други актове, без преводът и общото им звучене да са съобразени с текстовете на Конституцията и действуващото законодателство - например чл. 3, ал. 1, чл. 41, ал. 3 и други. Необходимо е да бъдат отстранени и допуснатите в закона смислови, редакционни и правописни грешки - например "радио и телевизионни" вместо "радио- и телевизионни" в чл. 49, ал. 2, чл. 73, ал. 2.
Уважаеми народни представители,
Това са мотивите ми да върна за ново обсъждане в Народното събрание на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията Законът за радиото и телевизията, като предвид многобройните възражения, които засягат основни принципи на закона, го оспорвам изцяло и по принцип. Изказвам надежда, че народните представители ще обсъдят съображенията, залегнали в мотивите за връщането, и ще направят необходимото за съобразяването на закона с разпоредбите на Конституцията.
Президент на Републиката, подписал: Желю Желев."
След това изискване, което е включено в процедурата, откривам дебатите. Чухме и становището на комисията.
Моля парламентарните групи да дадат списък на ораторите.
Кой иска думата, за да не губим време? - Господин Капудалиев има думата.


ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес Вие четохте мотивите, с които президентът на България връща законопроекта за радио и телевизия в продължение на 26 минути - бързо, енергично, но не много внятно.
Вчера ние получихме този текст, тези мотиви в 9 часа сутринта. За да се запознаем с тях, на нас също ни бяха необходими поне 26 минути и след пленарното заседание не можехме в 14 часа да посетим подготвени заседание на комисията, на което да се вземе становище. Още повече, че една голяма част от членовете на Комисията по радио и телевизия са и членове на Комисията по култура, която имаше своето редовно заседание от 15 часа и трябваше да се подготвим за това редовно заседание. Това първо.
Второ. Опозицията, цялата опозиция, обединената опозиция заяви, че няма да участва в третото четене на този проектозакон. Представителите на Съюза на демократичните сили, на Народния съюз, на Движението за права и свободи, не знам за Бизнесблока, но решихме, че няма да участваме, защото това трето четене освен повърхностно, не може да бъде никакво друго.
Резолюцията, която току-що прочете инженер Клара Маринова, не е приета от опозицията. Тя възразява енергично против такова небрежно, повърхностно, непрофесионално, незаконодателно и незаконотворческо отношение към работата на комисията и към закона изобщо. Този закон не е съобразен както с много прецизно отбелязаните изисквания на президента, така и с изискванията на международните специалисти, които дойдоха в България, за да окажат съдействие при изработването на този закон. Този закон е в противоречие на Конституцията и на международните норми. Обединената опозиция не може да участва в нарушаването на Конституцията. Поради тази причина ние не участвахме в така нареченото "извънредно заседание", защото то беше свикано против всякакви правила, против всякакви норми, всякаква логика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА (встрани от микрофоните): Може ли процедурно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата госпожа Клара Маринова по процедурен въпрос.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, предлагам в залата да бъдат поканени двамата генерални директори - изпълняващият длъжността генерален директор на Българската национална телевизия Иван Токаджиев и генералният директор на Българското национално радио Вячеслав Тунев. Те вече са се обадили и са заявили желание да присъстват по време на дебатите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Някакви възражения? - Не виждам. Моля да гласувате това процедурно предложение.
От общо гласували 166 народни представители, за - 141, против - 14, въздържали се - 11.
Приема се предложението. Моля да бъдат поканени господата.
Дискусията по същество беше открита, тъй като господин Капудалиев е първият оратор в списъка на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Давам думата на господин Иван Атанасов от демократичната левица.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обсъждаме мотивите на президента за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за радиото и телевизията, приет от Народното събрание през месец юли.
Внимателно се запознах с тези мотиви, за разлика от колегата Капудалиев, тъй като тези мотиви бяха публикувани още в началото на месец август в "Държавен вестник". И през този период беше възможно да се прецени всъщност истинската същност на тези мотиви.
В своите мотиви президентът формулира целите и задачите на един закон за радиото и телевизията според своето собствено схващане, виждане и разбиране и прави извод, че приетият от Тридесет и седмото Народно събрание закон не би могъл да изпълни именно тези цели и задачи, които той е формулирал. Това е видно още на страница 1, където казва, че "Конституцията изисква приемането на закон единствено по отношение на националните държавни електронни медии". Освен това, че "основната цел на един закон за радиото и телевизията е да гарантира организационна, структурна, редакционна и финансова независимост на електронните медии". И по-нататък, че "приетият от нас закон не би могъл да изпълни тези задачи".
Мисля, а това е и наша практика като Народно събрание, че в крайна сметка Конституцията е уредила кой има право на законодателна инициатива и кой е този, който приема законите. Преценката за същността на тези закони, каква да бъде тяхната посока, начин на действие, остава единствено на законодателя, а корекцията би могла да бъде дали те съответстват на Конституцията и на обществената потребност на гражданите, а не точно какво и по какъв начин го уреждат.
Освен това ясно проличава и желанието Народното събрание да върви в една определена от президента и Конституционния съд посока. По-нататък се казва, че "налага се впечатлението, че Народното събрание е отказало да съобрази Закона за радио и телевизия с решение N 7 на Конституционния съд".
Тоест, веднъж президентът формулира цели и задачи на закона, втори път Конституционният съд в хода на подготовката на закона приема едно решение, и на Народното събрание му остава - какво? - единствено да върви в коловоза, който са му определили вече президентът и Конституционният съд.
Продължаваме по-нататък. По чл. 32 от Закона за радиото и телевизията, който се атакува, става въпрос за защита на личния живот на гражданите, и се сочи, че той изцяло е неприемлив от конституционна гледна точка, но като се цитира чл. 39 от Конституцията, всъщност президентът пропуска чл. 32 от Конституцията, която гарантира неприкосновенността на личния живот на гражданите, защита срещу незаконна намеса в личния и семейния живот, забраната от следене, фотографиране, филмиране и записване без знание или въпреки изричното съгласие на личността. Това са наглед дребни пропуски, но те показват една определена посока на мислене и действие.
По-нататък, атакува се изискването за обективен коментар, като фактите не могат да се представят едностранчиво, което според президента е недопустимо ограничение пред журналистите да изразяват свое мнение. Остава разбирането, че всъщност се защитава не обективността, а едностранчивостта и манипулативната обработка на гражданите от журналистите.
Възражение има и по чл. 24, т.е. възражение по следните текстове: че текстове в цитирани документи не могат да се изменят, че в случай, че изнесената информация се е оказала погрешна, това трябва да се разгласи незабавно по подходящ начин, че радио- и телевизионните организации не могат да извършват от свое име политическа пропаганда. Всъщност тези текстове президентът смята, че недопустимо ограничават правата на радиотелевизионните организации, но това според мен отново показва едно разбиране на президента за правото на средствата за масова информация да информират, коментират, включително и да осъществяват сами политическа пропаганда, без да се съобразяват с истината, достоверността, без задължение да поправят евентуални грешки, ако информацията се е оказала погрешна. Тоест, отново се защитава правото на една силно манипулативна и обществено безотговорен тип журналистика, за която действува правилото, че всъщност няма правила.
И тук може би е уместно да си припомним едно определение на Джак Хънтън, което е казано за друга страна и в наше време, но може би се отнася много точно и за днешния ни ден, цитирам: "Медиите изживяха един еволюционен процес, в който принадлежащите към тях се обединиха в една аристокрация. Нещо като надменно общество, което ги поставя извън и над обикновените хора. Те виждат себе си като жреци на свещена религия, дори като богове на душевното пречистване и добродетелност, които разкриват и съдят прегрешенията на простосмъртните".
Освен защитата на правата на средствата за масово осведомяване и журналистите да информират, законът трябва да защити и правата на гражданите. Освен недопускане на цензура, трябва да се предпазим и от евентуален диктат на медиите и да се осигурят условия да бъдат защитени и гарантирани личните права и свободи на гражданите, гражданите да бъдат информирани, а не манипулирани. За съжаление президентът в изложените мотиви създава впечатление, че се грижи единствено и само за правата на медиите и журналистите и съзнателно или не забравя правата на гражданите.
Следващият пункт, по който законът е атакуван, това е за начина на изграждане и функциониране на Националния съвет за радио и телевизия. В дискусиите по закона по време на неговото приемане нееднократно бе подчертавано, че установената форма в Западна Европа и в развитите демокрации по отношение на регулирането на тази дeйност, свързана с радиотелевизионните организации е създаването и фуkционирането именно на национални съвети за радио и телевизия, които осъществяват определени правомощия в тази сфера. Аз не искам да се връщам на тези дискусии, но според президента след като Националният съвет за радио и телевизия се избира от Народното събрание и в неговото формиране участвуват Министерският съвет и президентът, той по същество се формира като държавнопартиен орган и има опасност да установи партиен контрол. Но в съответствие с нашата Конституция и други органи са формирани по този начин. По този сходен начин например е формиран Висшият съдебен съвет. По този начин е формиран Конституционният съд. Изглежда президентът е имал предвид именно тяхната дейност днес, начинът на тяхното функциониране, определените им политически и партийни пристрастия, за да направи това сравнение и тази оценка и по отношение на Националния съвет за радио и телевизия. Мисля, че именно Народното събрание, разбира се, и президeнтът, като пряко избрани от народа, са тези, които имат правомощията да формират един такъв орган, който да защитава и да осигурява гаранции както за правата на средствата за масово осведомяване и журналистите, така и да гарантира и защитава правата на гражданите.
По-нататък се атакува структурата на Българското национално радио и на Българската национална телевизия. Стига се дотам да се влиза в подробности, че тази структура е прекалено усложнена, защо е необходимо да има Управителен съвет, защо е необходимо да има Програмен съвет, защо не са разписани конкретно правата на генералните директори. Аз искам да ви върна само няколко месеца назад, когато Комисията по радиото, телевизията и БТА се занимаваше с проблемите на рекламата и маркетинга в Българската национална телевизия и беше установено изтичането на огромни обществени бюджетни средства. Една от причините за това е именно едноличното управление на Националната телевизия и невъзможността на други органи да упражняват контрол и да регулират този тип управление. Именно затова мисля, че законът правилно създава една структура, която да гарантира националния характер, да гарантира националната институция Българска национална телевизия и Българско национално радио.
По-нататък президентът се противопоставя и на уреденото от закона право и задължение на Българската национална телевизия и Българското национално радио да разпространяват по две национални програми, по две национални мрежи. Противопоставя се и на начина на финансиране на Българската национална телевизия и Българското национално радио чрез държавния бюджет, собствена стопанска дейност и реклама. Може би трябва да се каже тук, че другият начин за финансиране на националните институции е чрез такси от всички граждани. И възможно ли е днес, действително в тежкото положение, в което се намират определени социални слоеве, да заплащат такси, за да гледат телевизия и да слушат радио и, ако се премине към този начин, това не би ли било едно по-жестоко ограничение на тяхното право да бъдат информирани.
Прави се изводът, че се нарушава грубо и чл. 19, ал. 2 от Конституцията, но в мотивите умишлено е пропуснато да се спомене, че държавата създава еднакви правни условия за всички субекти, които осъществяват не каква да е дейност, а именно стопанска дейност.
И в заключение, аз мисля, че с мотивите на президента, които днес обсъждаме, а и с приетото преди това решение на Конституционния съд недвусмислено се потвърждават няколко извода.
Първо, противопоставянето с възможните средства да се приеме един Закон за радиото и телевизията, който да уреди обществената потребност от регулиране на тази дeйност в нашето общество.
И второ, да се наложи едно собствено, на президента разбиране за такъв закон, което грубо се намесва в работата на Народното събрание и във волята ни като народни представители.
На тези и на горепосочените основания аз мисля, че имаме достатъчно основание ние да не приемем тези мотиви и да отхвърлим върнатия от президента за ново обсъждане закон, а всъщност да потвърдим нашата воля за приемането на Закона за радиото и телевизията, за което ви призовавам да гласувате след малко. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Благой Димитров има думата за първа реплика.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Господин Атанасов, Вие неколкократно казахте за това, че президентът едва ли не по някакъв абстрактен начин интерпретирал текстовете на закона. Това далеч не е така. Ако Вие сте се постарали да видите препоръките на европейските и на американските медийни експерти, междупрочем те са съобразени със световните стандарти в областта на електронните медии, вероятно щяхте да забележите, че президентът е отчел именно тези тенденции. Тоест, той не по някакъв абстрактен начин е реагирал на закона.
И нещо друго, в малко по-конкретен план - за таксите и за бюджетното финансиране на двете национални електронни медии. В момента, уважаеми господин Атанасов, около 2 милиона българи или 1,5 милиона домакинства плащат между 350 и 500 лв. на нелицензирани кабелни оператори на месец. Ние говорим в момента за една по-скромна сума, да речем, от порядъка на 300 лв. на година, което е 12-кратно пъти по-малко от това, за което говоря, при което ще се формира при 6 милиона телевизионен парк 1 млрд. и 800 млн.лв. бюджет, който пряко може да се взема от населението. За това става дума. Тоест, схемата на Би Би Си във Великобритания. Вероятно това е имал предвид и президентът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Други реплики има ли? - Няма.
Господин Атанасов, имате думата за дуплика.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Аз мисля, че тук от няколко месеца се спекулира с мнения и заключения на американски експерти, на експерти на Съвета на Европа. Не бива да забравяме, че американските експерти са всъщност една частна компания в областта на радиото и телевизията, която е изложила своето разбиране по нашия закон. И ние съвсем не сме длъжни да се съобразяваме с техните изводи и препоръки. Но аз мисля, че президентът казва нещо съвсем друго, господин Димитров, той дори ни обвинява, че ние не съвсем точно и несъобразено с българските условия сме заложили текстове и от други закони, от европейските закони. Просто в момента ми е малко трудно да намеря точния текст, но той съществува в неговите мотиви - че не сме ги адаптирали в съответствие с българските условия и българските традиции.
А по отношение на таксите аз мисля, че системата на Би Би Си е малко по-различна. Добре би било да я проучите преди да убеждавате народните представители в нея от тази трибуна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Давам думата на господин Николай Кисьов.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да започна моето съвсем кратко изказване, искам да обърна внимание на колегата Атанасов, че президентът не се намесва грубо в работата на парламента, той просто изпълнява своето конституционно задължение и право. Когато един закон, в който има много непълноти и много неща, с които дори професионалистите не могат да се примирят, той има право да го върне.
Президентът д-р Желев според мен е направил една много пълна и точна мотивация за връщането на закона и аз само съжалявам, че процедурата, по която работи Народното събрание, за автоматично и механизирано прегласуване на закона ще означава, че този закон ще отиде в Конституционния съд, където евентуално ще го спрат. По-разумното и по-конструктивното би било да седнем отново и вече не с обикновено мнозинство, а евентуално, дори ако трябва да променим правилника, с две трети да приемем един закон, който наистина да се съобрази с мотивите. Аз не мога да се примиря, че президентът е написал няколко мотива, от които нито един не е точен и не е правилен.
Българската национална телевизия и Българското национално радио, въобще медиите имат нужда от такъв закон. Защото там безобразията не могат да се скрият. Вие виждате как някои са абонирани за тази телевизия, въпреки че дори са нарушили и Конституцията на тази държава, а други, зад които има 40 000 или 50 000 души избиратели, просто не могат две думи да кажат на своите избиратели - какво вършат в този парламент и в тази държава. И когато не към някой друг, а към председателя на комисията се обърнем за помощ, тя вдига рамене и казва: Ами такава е държавата, такава е и телевизията. Значи на такава държава и на такава телевизия трябва друг закон, при който няма да се вдигат рамене и да се казва такава е държавата, такава е телевизията, а законът ясно и катерогично ще казва кой може, кога може, къде може.
Няма да обсъждам мотивите на президента, напълно ги споделям и са много точни. Има само един пропуск, който ние написахме в едно писмо, но не знам защо не е влязъл, в чл. 67 се дава възможност на народните представители от политическите партии два пъти месечно да се явяват и да отчитат своята дейност пред своите избиратели. И там се забравят независимите, които в този парламент са четири и представляват 50 000 души. Но аз ви питам, колеги, ако в другия парламент независимите депутати са 230, примерно, теоретически, тогава колко души ще могат да се явяват по тази телевизия и кого ще представляват? Така че законът е несъвършен точно в тази форма. Ние, независимите, не искаме да се явяваме като един наш бивш колега всеки ден по телевизията и да се абонираме за телевизионно време, но искаме поне веднъж на 3 месеца, веднъж на 6 месеца или веднъж на парламентарен сезон да се явяваме, за да можем да отчетем пред нашите избиратели и симпатизанти своята дейност. Това ще е още един мотив, който ние ще се опитаме да предложим на уважаемия господин президент в мотивите му евентуално когато ще върне закона на Конституционния съд.
Аз съм доволен от мотивите за връщането на закона, напълно ги споделям и се надявам, че професионалистите в тази зала, а те са много малко, тези хора, на които е светила камера пред очите им и тези хора, които са писали, работили, играли или имали какъвто и да било досег до телевизията, радиото и медиите, наистина няма да правят един партиен закон, а един национален закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Реплики? - Не виждам.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Когато говорим за закона, аз мисля, че три са основните неща, които правят впечатление, и три са фундаменталните въпроси общо взето на всеки закон, който урежда правилата по отношение на електронните медии. Разбира се, на първо място, това е конституционосъобразността. Много пространно президентът в своите мотиви е изразил в конкретен план текстовете, които не са съобразени конституционно. На второ място бих сложил икономическата зависимост, която налага или не налага даден закон. И, трето, политическата зависимост, която е много важна в нашите условия.
По отношение на тези два проблема - икономическа и политическа зависимост - аз искам да спра основно вашето внимание на бюджетната издръжка на двете национални медии и на Националния съвет за радио и телевизия, като отварям една скоба, забележете, в същото време, когато двете национални медии са на бюджетна издръжка, частните електронни медии не са на бюджетна издръжка, което на практика е диференциран подход към два вида собственост. Това вече е неконституционосъобразно.
По отношение на зависимостта, било то икономическа или политическа, в зависимост от това коя е управляващата политическа сила, аз искам да спомена и лостовете, които има особено изпълнителната власт в ръцете си на основата на лицензионната дейност и резултантна среда, която в момента е 100-процентово държавно участие.
Междупрочем, така дефинирани тези три фундаментални въпроса - конституционосъобразност, икономическа зависимост и политическа зависимост - бяха изразени, мисля, че нищо ново не казвам, от господин Куртоимър от Съединените щати и господин Рум Хорст от Съвета на Европа.
Ако започнем в конкретен план един преглед по закона, първо искам да спра вашето внимание на чл. 4 с парадоксалните определения, като: общоприети морални ценности, осигуряване на достоверна, всестранна и обективна информация, тъй като аз не виждам как може примерно информацията да бъде всестранна. Това едва ли не ми прилича на някаква дефиниция. Достоверна, всестранна и обективна информация - просто тук става дума за едно философско понятие абсолютна истина и аз не знам кой може да я определи по по-точен начин.
В т. 7 - забележете: недопускане на предавания с неморален и клеветнически характер. И аз ще ви кажа един пример. Във Варна имахме семинар по медиите преди седмица. Жерналистите бяха озадачени от следния пример: клевета ли е, ако се публикува информация, че даден субект взима 20 хил. лева заплата или пък, че взима 200 хил. лева заплата или 2 хил. лева заплата. В единия случай за него може да бъде клевета, че взима много малко, в другия случай - че взима твърде много. Въобще хората, които се занимават, особено хората от журналистическата гилдия са озадачени от дефинициите на чл. 4.
Така или иначе най-сериозни проблеми възникват с Глава втора - Национален съвет за радио и телевизия. В мотивите на президента разбира се са изложени основните неща около състава на Националния съвет за радио и телевизия. Аз обаче искам да спра вашето внимание на два основни момента:
Първо, че Националният съвет за радио и телевизия - забележете - е държавен орган. Това буди недоумение. На второ четене тук имаше дебати по този въпрос, но така или иначе мнозинството не се съгласи този орган да бъде независим. А това е органът, който на практика управлява цялата медийна среда, цялото медийно пространство в страната.
И на второ място, буди недоумение фактът, свързан с чл. 14, ал. 2. Забележете! - точно ал. 2 регламентира начина, по който се взима решението за назначаването на двамата генерални директори - на Националната телевизия и Националното радио. Ако в едномесечен срок не се вземе решение с мнозинство най-малко от 2/3, това решение се взима с мнозинство 50 на сто плюс един в Националния съвет за радио и телевизия. Ясно е в момента при това мнозинство в Народното събрание какъв ще бъде съставът на Националния съвет за радио и телевизия.
Аз споменах вече за финансирането му. Недопустимо е един такъв орган, който управлява цялото медийно пространство на страната, да бъде на държавна издръжка. Още повече, че бюджетът на това ведомство и неговият щаб не предполагат да говорим за някакви особено големи числа. Може да се обмислят схеми, както по финансирането на двете национални медии, така и по отношение на Националния съвет за радио и телевизия - схеми, които да развързват трите институции от бюджета.
Бяха предложени три схеми на финансиране. За съжаление, мнозинството не прие тези схеми. Първата схема - твърд процент от бюджета, независимо от това колко е бюджетът. Тогава вече няма да има никакъв натиск от страна на Министерския съвет пред Министерството на финансите, което е основният вносител на Закона за бюджета и нещата са ясно дефинирани, без да има възможности за оказване на някакъв натиск върху генералните директори всяка година при това.
Втората схема - това е бюджетът да бъде от един независим ексертен съвет, да бъде предложен на Народното събрание и да бъде гласуван.
И третата схема е това, което господин Атанасов спомена. Аз не исках да правя дуплика, но това е точно схемата на Би-Би-Си. Аз съветвам господин Атанасов да се запознае със схемата. Точно това е схемата - много отговорно го заявявам от тази висока трибуна. Всеки британски гражданин дава ежегодно сума за работата на Би-Би-Си.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (от място): Не е вярно!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Това е положението и точно тази схема ще проработи тук, господин Аврамов. Аз ви казах: 300 лв. на всеки телевизионен приемник. Тук преди малко колежка ми съобщи, че в София вече таксата за кабелоператорите била 700 лева. Домакинствата дават тези суми ежемесечно, а не ежегодно. Ние говорим за ежегодни суми, т.е. всяко домакинство може да отдели една такава сума и да развържем двете национални медии от бюджета.
Но вие не искате. Вие искате да вържете двете национални медии към бюджета, за да може правителството да оказва натиск върху тях. Това е истината. Просто го кажете ясно и точно, за да може българската общественост да разбере за какво става дума.
И нещо друго: когато говорим за финансирането, не е възможно един път на бюджетно финансиране около 2 млрд. лева да взима телевизията, от маркетинг и реклами съответно да се формира една доста по-голяма сума, а в същото време частните медии да нямат такава преференция. Частните медии разчитат само на маркетинг и рекламата, т.е. има диференциран подход по отношение на двата вида собственост.
Искам да спомена и един друг факт - достъпът до ефира - чл. 77 беше споменат. Има нещо, което убягва дотук. Имам предвид чл. 78 на стр. 24. Тук се съдържа един много опасен момент за частните медии.
Чл. 78, т.5 казва, че не могат да разпространяват радио- и телевизионни програми на българска територия юридически лица с нестопанска цел. Това някакси убягва от полезрението на Народното събрание в момента. Имайте предвид, че по този начин се удрят всички фондации, които в момента участвуват в частни медии. И това е целта, според мен, на т. 5.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): И съюзи.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: И съюзи. По отношение на фондациите имам конкретна информация. Тук директно се има предвид - няма да крия - Отворено общество, директно се имат предвид и ред други фондации както в София, така и в страната, които участвуват във финансирането на частните медии и изглежда това пречи на някого. Аз мисля, че чл. 78 по един неконституционносъобразен начин диференцира съответно юридическите субекти в страната.
Разбира се, много може да се говори, но искам да спра вашето внимание на чл. 89 - един парадокс. Имам предвид Глава шеста "Контрол и административно-наказателни разпоредби". Ал. 4 на чл. 89 казва: "Органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да оказват при поискване на Националния съвет за радио и телевизия съдействие за привеждане в действие на мерките по ал. 1." Това ще рече, че примерно група полицаи могат по нареждане на Националния съвет за радио и телевизия - забележете! - да влязат и да спрат едно ефирно радио и ефирна телевизия. За кабелните нищо не се споменава. Общо взето кабелните си работят, а господин Коларов се прави, че такова нещо няма - само чл. 94 - лицензиране. Обаче за ефирните медии действува ал. 4 на чл. 89, т.е. е недопустимо.

В същото време органите на Министерството на вътрешните работи могат да оказват такова съдействие само при, според мен би трябвало да бъде, при поискване на разрешение от прокуратурата. Значи тук влизаме пак в разрез със законови норми и Конституцията.
По чл. 89 имаше дебати, но така или иначе се стигна на второ четене до неговото приемане. Аз имам предвид основно ал. 4.
Уважаеми госпожи и господа, аз искам да свърша дотук. Тук може пространно да се говори. Според мен има 80 - 90 пункта, които не са съобразени, не са хармонизирани с европейското законодателство. Аз имах възможност може би с 6 или 7 експерти от САЩ и Европа да разговарям. И за мен вече твърдо е формирано мнението, че този закон не е съобразен с изискванията на комуникационния пазар, на медийната среда в Европа и в света.
И наред със Закона за концесиите, който се забравя, защото двата закона трябва да се гледат в единство - Закона за концесиите и Закона за радиото и телевизията, ние не създаваме възможности за влизането на България в информационното общество. Това е обществото на ХХI век. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Не виждам реплики.
Има думата господин Георги Аврамов.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
За никого не е изненада връщането на Закона за радиото и телевизията от президента на републиката. Тези мотиви, за съжаление, не са нови. Тях сме ги чували, обсъждали в последните години. Но лично президентът не е взимал досега отношение. Явно той има по-големи амбиции. Напоследък чувам неговите, така, претенции за президентска република, тоест има прогрес в неговото развитие. Той беше един от най, така, яростните привърженици на парламентарната република през 1990 г. Но след като стана президент, вече смята, че парламентарната република започва да става негодна и може би президентът трябва да приема законите и да решава всички въпроси.
Затова аз съм много, така, изненадан. Няма спор в парламента, нито по света, че Националният съвет за радио и телевизия, органът, който трябва да се занимава с тези проблеми, трябва да бъде избиран от парламента.
Ние сме решили това, което е един плурализъм, да има представители както на изпълнителната власт, така и на президента.
В много страни въпросите се решават много по-авторитарно, може да кажем, ако искате вие да приемем тази дума. В Англия се назначава от министър-председателя ръководството на Би-Би-Си. Никой не казва, че управляващата партия диктува каква да бъде програмата на Би-Би-Си и че тя е политическа.
Ние правим закон за много правителства и много парламенти, а не само за един парламент и за едно правителство. Така че нека да гледаме нещата от тази страна.
Но аз искам да кажа само първо, че всички тези мотиви на президента са преписани почти дословно от претенциите на сдружение "Свободно слово". И няма нищо ново в тези мотиви.
Тук се оспорваше въпросът за Националния съвет - дали той е държавен орган. Много пъти стана въпрос. Нима Дружеството на филателистите или някакъв друг обществен орган трябва да регулира тези въпроси? Няма друг орган, освен това тези държавни функции на управление и контрол и прилагане на закона да се изпълняват от някакъв друг орган, освен от държавен орган? Това са азбучни истини в парламентарните републики.
Това явно не се разбира както от част от народните представители, така и от президента.
Основният проблем, който пет години спираше приемането на закона, беше именно как да се конституира Националният съвет за радио и телевизия. Това е бил основният проблем.
И колегите от Комисията за телевизия и радио знаят много добре, че останалите 90 на сто от проблемите на закона бяха приети с висока степен на съгласие. Няма друг проблем.
Тук през цялото време през тези пет години имаше борба за надмощие как да се реши въпросът. Няма идеално решение, всички го знаят. Нито предложението на СДС, нито предложението на Бизнесброка, нито на когото и да е друг.
И много моля тук някои смехотворни предложения ... да се гласува закона с две трети. Когато се приема такова предложение първо се чете Конституцията. Това е несериозно! Когато приемахме Конституцията, имаше идея основни закони да се приемат с две трети. Но това не беше подкрепено почти от никого.
По въпроса за финансирането. Аз много съм любопитен, че президентът се занимава с такъв въпрос - как да се финансира Българската национална телевизия и Българското национално радио. Едва ли, първо, той се занимава с този въпрос, а явно и неговите съветници също не са се занимавали с този въпрос.
В Би-Би-Си, понеже тук господин Димитров много пъти спомена, трябва да се знае, че Би-Би-Си формира своя бюджет от покупката на телевизори. Таксата за Би-Би-Си е включена в цената на телевизионния и радиоприемник при покупка в магазина. (Реплика от Емил Капудалиев) Много се извинявам! Досега не е известна система в света, която да събира абонаментна такса от тези, които ползват радио- и телевизионни приемници. Защото, за разлика от телефона, който може да го спрат, от телевизора, който могат да ти го спрат, никой не може да ти спре приемането на телевизия по ефир. И това мисля че е ясно, особено за господин Димитров.
Как ще дойдат при тебе и ще поискат такса? Аз ще кажа, че моят телевизор не работи. Това е една кутия, която не работи. Как ще бъдат събирани такива такси? Що за илюзии!
Вторият въпрос - че бюджетът трябва да бъде процент от брутния вътрешен продукт или от ... какво предложи господин Димитров? Това се решава в устройствен Закон за бюджета. Също го знаете. Той не може да бъде решен в Закон за радио и телевизия.
Интересно е защо уважаемият държавен глава оспорва правото да има две телевизионни програми. Аз съм много изненадан. Той предлага да няма национални телевизионни програми, да бъде един телевизионен канал. Какво в своите мотиви казва той? Мисля, че това вече е една традиция от толкова години - има Канал 1 и Ефир 2. Предлага да спрем един от двата? Това тук от неговите мотиви не се разбира.
По този начин се монополизирали държавните медии. Но какво точно да се прави, аз не мога наистина да разбера.
Тук основното възражение беше по чл. 4, че информацията трябва да бъде всеобхватна, достоверна и обективна. Ами, колеги, тогава може да пишем по друг начин: информацията да бъде едностранна, необективна и недостоверна. Ако искате така да запишем в закона, аз бих се съгласил.
Така че да не бъркаме понятията "информация" и "мнения".
Както виждам и президентът Желев в своите мотиви на много места бърка мнение и плурализъм на мненията и информация. Това са две различни неща. И мисля, че поне народните представители могат да разберат тези неща.
Ако общественото мнение може да бъде манипулирано кое е мнение и кое информация, мисля че поне тук в това Народно събрание е ясно за какво става дума.

В мотивите се повдига и въпросът, че трябва да бъде предоставен ефир на съдебната власт. Няма, поне на мен не ми е известно, някъде, където да се предоставя телевизионно време на съдебната власт. Единственото, което е практика: съдът решава решенията на съда да бъдат публично оповестени. Решенията на съда! Защото съдебната власт, тук поне юристите знаят, има прокурор, защита, съд. И знаете, че всяка страна има своя различна гледна точка. И на кого да дадем ефир - на прокурора или на адвоката? Кой е този изразител на съдебната власт, който представя и информира обективно обществото? Единствено съдебното решение е този акт, който е станал факт и информация, и събитие и трябва да бъде огласено. Но не становищата на прокурор, бил той главен, или на който и да е адвокат.
Няма такава практика - да се дава право на ефир. Разбирам, че главният прокурор има много големи амбиции да говори по телевизията. Но той е страна, една част от съдебната власт. Той няма какво да каже. Той може да каже от позицията на прокурора, защото винаги, когато се даде право на едната страна в едно съдебно заседание, се дава право и на другата страна да каже противното мнение.
Така че въпросът за властите, които имат достъп до ефир, и явно президентът Желев след толкова години, вече шест на този пост, не е разбрал значимостта и функциите на съдебната власт...
Това са моите кратки бележки. Лично аз изпитвам известно съжаление, че господин президентът не се консултира и с хората, които имат друго мнение по въпроса за Закона за радио и телевизия. Постъпи наистина напълно едностранчиво, а не като държавен глава, който трябва да търси наистина къде е съгласието в обществото дори и по този въпрос, а не така - да препише мотивите само на една малка група хора и да ги представи за свои мотиви.
Предлагам законът да бъде приет отново, без да се зачетат мотивите на президента. Благодаря. (Смях, шум и реплики в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Давам думата за реплика на господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Господин Аврамов, в медийния пазар и в комуникационния пазар се диференцира, във всеки буквар го пише, на два вида: кабелен комуникационен пазар, в частност медиен пазар говорим, и ефирен. Има много съществена разлика между двата вида пазари дотолкова, доколкото левицата пазарно гледа на нещата.
Кабелният пазар си е типичен абонатен пазар, кеш коопазар, както го казват. Оттук нататък това, как ще бъде направена инвестицията, скорост на възвръщаемост, скорост на пазарно проникване, има 7-8 критерия за оценка на комуникационния пазар, именно по тези параметри се разделят тези два вида пазари. Допустимо е обаче това, което вие казвате, че световната практика не познавала, и не само че е допустимо, това ще стане наложително, не знам за България след колко години, обаче на Запад вече това нещо прониква, особено в американския комуникационен пазар, който за мен дава модата общо взето в световните тенденции... Няма как да навлезе цифрово радио без абонатна система. Няма как да стане това нещо. Вие ще го видите вероятно след 2001, 2002 година. Няма как да стане! Говорете с представители на частни ефирни радиоорганизации и ще разберете. Няма как да стане!
Идеята е да отиваме към абонатен пазар. Който инвестира в медиите и в комуникациите, ще ви каже: рисковете са големи.
Видовете конкуренция са различни. Докато при кабелния пазар конкуренцията тръгва в началото и утихва, забележете какво става - непрекъсната борба за преразпределение на аудиторията, която слуша и чуе, в ефирния пазар. Тоест, при всички положения ние ще бъдем принудени да преминем към абонатен пазар. Именно това предлагаме ние. Това е развързване, което пък от своя страна е развързване на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Георги Аврамов.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): За съжаление, господин Димитров, мисля, че само аз Ви разбрах. Става въпрос за кодирана телевизия и кодирано радио. Точно така е - става въпрос, че ти, за да можеш да получиш сигнал, трябва да си купиш декодер, който се плаща. Това не е такса. Ти, ако желаеш, ставаш абонат; ти, ако желаеш, си купуваш този вестник и се абонираш за този вестник; ти, ако желаеш, се абонираш за МТV или за Би Би Си и така нататък. Много моля сега, нека да не заблуждаваме слушателите и част от хората в залата, които не знаят за какво става дума! Като казваме "абонати", значи ти решаваш да си платиш, а не задължаваш. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Валентин Василев има думата.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз нямах намерение да се изказвам по този закон. Повод за моето изказване ми дадоха думите на госпожа Клара Маринова, които сутринта чух по програма "Хоризонт" на българското радио. В своя коментар по програма "Хоризонт" тя сподели, че нямало идеални закони, че този закон може би имал непълноти или текстове, които не са точно такива, каквито трябва да бъдат, но според нея не бивало да отиде на вятъра шестгодишният труд по този закон. Общо взето, това беше изказването. Това ми даде повод да направя своето изказване, тъй като в тези шест години е имало период от година и половина или две, в който аз също съм дал своите предложения по този закон. Аз тези предложения не ги видях реализирани. Нещо повече, ние викахме експерти от различни краища на Европа и света. Пращахме наши експерти, наши представители на комисиите и така нататък. Всъщност оказа се, че целият този труд наистина е отишъл на халос и законът е такъв, какъвто вие си решихте в края на краищата да го направите.
Нека да кажем на българския народ тук за какво става дума. Тук не става дума за някакви членове, текстове, непълноти, спорове и така нататък. Тук става един принципен спор кой да ръководи телевизията, кой да определя нейния облик и кой да назначава кадри.
Какво е положението сега в момента? В момента положението е, че управляващото мнозинство - БСП, прави всичко това в този момент. И ако има някой тук, който да отрече, да излезе на трибуната и да го каже.
Кой назначава ония кадри? Кои кадри останаха в радиото, господин Тунев? Къде са професионалистите? Хора, които излизат, ръкат, мъкат и фъфлят по Българско национално радио. Ръкат - да, защото в началото на името седи нещо червено. Хора, които се страхуват, хора, които отиват и показват на началниците си най-напред какво са написали и дали ще го излъчат в ефир. Точно така става в момента.
Какво искаме да стане с този закон? Вие с този закон искате да стане точно това, което е в момента, аз говоря по принцип, това е най-болезненият въпрос в закона: управляващото мнозинство да продължи да определя цялата политика - кадрова и изобщо по същество - на Българско национално радио и Българска национална телевизия. Значи девизът "Заедно за България" в телевизията го разбирате вие да определяте кадрите и тематиката, а ние да гледаме телевизия. Е това няма да стане! В тоя закон, ако го направите, вие ще ни принудите нас, аз ви казвам, догодина да постъпим също като вас - всичко да изринем от телевизията и да направим по силата на вашия закон точно това, което вие направихте не само в телевизията, ами във всички министерства. Това не е "Заедно за България". (Неразбираема реплика от залата) Точно така аз ги разбирам, защото съм преживял този период и знам: кой както дойде, е сменял кадрите в телевизията. Затова много ще ни бъде лесно да направим абсолютно същото. И още отсега тези хора, които работят, слугуват и постилат килимчета на една партия, трябва да знаят това, ако вие приемете този закон.


Вторият голям въпрос е финансовото обвръзване с институциите, всъщност, в края на краищата, са мераци на политическата сила, щом става дума за държавни пари. В края на краищата, който дава парите, той поръчва и музиката.
Значи, ще ли ни стигне на нас волята да направим наистина едно нещо, което ще работи с години напред и да оставим радиото и телевизията наистина на обществото. Тоест, да не правим всички тези кадрили година след година, да дадем повече право на обществото, на по-голямата, на по-малката и на най-малката част на това общество да казват своето мнение чрез своите представители и да намират в телевизията това, което дори и на тях им се иска, може би в малък отрязък от време.
Ето защо ние предлагаме наистина да се върне този закон и да се огледа точно от тази страна. Всички други неща са подробности, детайли, които могат да се оправят, да се преглътнат, да се премълчат. Генералният въпрос е един, всички тук го знаем. И затова всички, т.е., вие се опитвате да избягате от този въпрос. Генералният въпрос е да дадем такава структура на управление на Националното радио и на Националната телевизия, такъв начин на финансиране, който наистина да им осигури самостоятелност. Самостоятелност, която да се диктува от самото общество чрез неговите пари, които дава за Националното радио и телевизия и чрез излъчените чрез неговите институции - политически или обществени - представители. Ако това не стане, аз пак повтарям, телевизията и радиото отново ще търпят много големи шамари от политическите сили, независимо от това кой управлява в момента. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Следващият оратор е госпожа Клара Маринова.
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Уважаеми колеги, обсъжданите днес мотиви, предложени от президента Желю Желев, с които той връща закона за фактически трето разглеждане, имат своята предистория. Според мен президентът преди всичко в тези 6 години, в които той активно участвува в политическия живот, нито веднъж не пожела да се срещне с онази част от обществото, онази част от журналистическата колегия и онази част от народните представители, които силно и настойчиво искаха и имаха желание да бъде изработен Закон за радиото и телевизията.
Прави впечатление, че в тези 6 години президентът на Република България по принцип и често се срещаше само с онези представители, които силно атакуваха потребността от Закон за радиото и телевизията.
Разбира се, президентът очевидно е извървял своя път и в мотивите, които бяха представени пред нас, той заявява, че има очевидна потребност от Закона за радио и телевизия. Аз се радвам на това, защото 6 години три народни събрания, от които едно Велико Народно събрание направиха всичко възможно, но едва днес, в Тридесет и седмото Народно събрание, Законът за радиото и телевизията е вече реален факт.
Разбира се, че след широк обществен отзвук, след един, бих казала, доста сериозен дебат и в Комисията за радио и телевизия в тези три народни събрания, и в обществото чрез ефира на радиото и телевизията, на различни семинари, срещи, разговори включително тук, в Народното събрание, бяха изслушани представители на журналистическата колегия, представители на различни творчески съюзи, български и чуждестранни експерти. В сегашния Закон за радиото и телевизията, в една голяма степен, не бих казала, разбира се, изцяло, но в една голяма степен е отразено тяхното мнение. Нещо повече, в закона, който прие Тридесет и седмото Народно събрание, е отразено най-доброто, най-качественото, най-перспективното и модерното, което се съдържа в европейското законодателство, което урежда отношенията на електронните медии почти в цяла Европа.
На второ място, изрично бих подчертала, оспорвайки мотивите на президента Желев, че в комисията почти по всички текстове е търсено и е постигано максимално съгласие в степен почти до текстове, които са приемани с пълно мнозинство в Комисията по радиото, телевизията и БТА. Разбира се, имаше и текстове, по които колеги народни представители останаха на своето мнение и затова техните становища, техните текстове бяха дискутирани на второ четене.
Може би точно търсенето за постигане на максимално съгласие по Закона за радиото и телевизията с ясното съзнание на парламентарните групи, представени и в Тридесет и седмото Народно събрание, но, разбира се, и в Тридесет и шестото, и във Великото Народно събрание, е една от причините за сериозното забавяне на Закона за радиото и телевизията. Защото всички ние знаем, че според разпоредбите на Конституцията, това е закон, който трябваше да бъде приет в едногодишен срок след гласуването на Конституцията на Република България.
Но аз лично, а и колегите от Демократичната левица не съжаляваме, че изработването на закона и неговото приемане беше забавено с няколко години. Разбира се, че това създаваше ред неудобства в самите електронни медии и в техните отношения с обществото. Казвам не съжаляваме, защото ние се опитахме и мисля, че в доста голяма степен успяхме чрез този закон да докажем, че в комисиите има възможност на базата на няколко внесени законопроекта да се изработи един - този, зад който застава комисията.
За мое огромно съжаление постигнатата висока степен на съгласие в комисията беше някак много бързо и много лесно забравена тук в пленарната зала. Няма да се спирам на причините, почти всички се досещаме, че сме навлезли включително и в поредна предизборна кампания, може би чисто политически мотиви попречиха постигнатото съгласие в комисията да бъде ярко защитено и в пленарната зала.
Бих се спряла с няколко думи само, в най-общ порядък на мотивите, с които, отново подчертавам, така както вчера стана дума и в комисията, народните представители са се запознали не вчера, а още в началото на месец август. Имам предвид мотивите на президента Желев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Госпожо Маринова, изтича редовното време. Автоматично Ви давам продължението от 10 минути.
КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря Ви.
И така, в мотивите, които излага пред нас президентът Желю Желев, по мое дълбоко убеждение, като народен представител, има няколко групи въпроса, които будят недоумение.
На първо място, президентът Желев влиза в ярки противоречия с текстове на Конституцията на Република България. Какво имам предвид? На няколко места в своите мотиви той оспорва текстове, които са залегнали в Закона за радиото и телевизията и които са точно възпроизведени текстове от Конституцията на Република България. Очевидно президентът Желев не е имал възможност, аз поне така допускам, не със съзнание, а съвсем несъзнателно е допуснал този парадокс - текстове, които възпроизвеждат текстове на Конституцията да бъдат атакувани в неговите мотиви. Затова по-скоро бих отправила своето недоумение към неговите съветници, които вероятно са готвили тези мотиви.
Второ, прави впечатление, че президентът Желев си превишава правата, определени от Конституцията на Република България. (Реплики от място от народния представител Кристиян Кръстев)
Господин Кръстев, нека да не се прекъсваме. Аз не Ви прекъсвам.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (от място): Може ли да се обсъждат пълномощията на президента?
КЛАРА МАРИНОВА: Може, разбира се, господин Кръстев. Тук сериозно обсъждаме мотивите на президента, а не само закона.
Казвам, че си превишава правата, предоставени му от Конституцията с желанието да дописва закона, дори в някои определени мотиви да пише нов закон. Да, но това е законът такъв, какъвто го вижда законодателят. И аз мисля, че Народното събрание трябва да отстои своето право в законодателната дейност така, както е заложено в Конституцията разделението на властите, да няма право да се намесва никой, включително и президентът.
И третият кръг проблеми, които възникват, когато човек чете мотивите на президента. Неточно са цитирани текстове от закона и са подложени на сериозна атака. Ще дам само един пример, защото той е просто драстичен. Атакува се текстът, в който се разрешава на Българската национална телевизия и Българското национално радио да имат правото на собствена стопанска дейност. Изпусната е в мотивите думата "стопанска" и по този начин не става ясно какво точно атакува президентът.
В заключение, мисля, че мотивите на президента Желев биха имали голяма стойност, ако се отнасяха до конкретни текстове в закона, но конкретно коментирани и с ясното съзнание, че отново не се влиза в нарушение на конституционните разпоредби.
Четвъртият кръг проблеми, на който искам да се спра пред вас, това са непрекъснато повдиганите въпроси дали Законът за радиото и телевизията е съобразен с европейското законодателство, дали е съобразен с мнението и оценките и препоръките, които са ни давали европейски и американски експерти.
Уважаеми колеги, това е единственият закон, който е приел българският парламент до този момент, за който са получени по официален ред мнения и оценки на няколко международни организации, които имат отношение към Съвета на Европа, в това число и на експерти от самия Съвет на Европа.
Мисля, че в една голяма степен Комисията по радиото, телевизията и БТА се съобрази с онези оценки и мнения, които са в съответствие с националното законодателство, изрично подчертавам националното законодателство. Но твърде некоректно и в много случаи се спекулира, след малко аз съм почти убедена, че в изказването на господин Михайлов ще прозвучи подобна спекулация, надявам се този път да не стане така, но съм убедена почти, че това ще стане, с мненията и оценките, които дадоха европейските експерти. Една голяма част от тях бяха препоръчителни, една голяма част от тях изрично настояваха техните оценки и мнения да бъдат съобразени с националното законодателство. За сметка на това с всички международни конвенции, с всички документи, които са приемани от световната организация, от всички организации, които се отнасят до транснационалната телевизия и с европейското законодателство, националното европейско законодателство, в този закон сме се съобразили.
В заключение искам да завърша с призива към народните представители от Тридесет и седмото Народно събрание. Очевидна е потребността и за самите електронни медии, а и за обществото, от ясно изясняване, ясно уточняване и регламентиране на правилата, по които ще работят Българското национално радио и Българската национална телевизия. Това ще бъде добре и за хората, които работят в радиото и телевизията, а и за българското общество.
Наистина господин Василев цитира част от мое изказване сутринта по програма "Хоризонт". Но господин Василев си позволи да изкриви моето изказване. Заявих, че "няма съвършен закон". Законът за радиото и телевизията също не е съвършен. Той вероятно ще има потребност в практиката, прилагайки го, да потърсим и усъвършенстване на някои от текстовете. Но нека дадем шанс на този закон да влезе в пряката практика, да влезе в ясна реална ситуация и когато има потребност някои от текстовете, които не издържат на изискванията на времето и практиката, да бъдат променени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
За реплика господин Кисьов.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук на тази маса е добре, че има колежки, които записват, и аз не мога да се съглася с израза на колежката Клара Маринова, че "президентът е извървял вече своя път".
Хората отвън тази сграда казват, че и ние - парламентът, сме извървяли своя път, казват, че и правителството е извървяло своя път. Нека да уважаваме институциите, държавните хора в тази държава. Израз от трибуната на председател на комисия и депутат, че президентът е извървял своя път по време на неговия редовен мандат не е етично, да не кажа по-тежки думи.
А колкото до това, че господин Аврамов ме обвини преди малко в дилетантизъм, като предложих приемането с две трети, аз изразих едно мое пожелание. Само тогава законите няма да имат партиен характер, а сега за съжаление вашето мнозинство е пълно, абсолютно, вие ще си го гласувате и законът ще отиде на Конституционен съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Капудалиев за втора реплика.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо председател на комисията! Вие казвате "няма съвършен закон". Да, но този е ужасно несъвършен. Всеки закон може да се поправи, но този трябва основно да се преработи. То е видимо. По основните принципи Вие твърдите, че сме имали консенсус. Нямахме консенсус по основните принципи. Те са няколко - четири или пет, по които нямаме консенсус и именно заради това ние не се явихме вчера за изработването на това Ваше становище. БСП е свикнала да държи юздите на информационното обслужване на обществото, но забравя и не иска да знае, че става дума именно за информационно обслужване. Законът трябва да изхожда от интересите на обществото, а не от тоталитарните възгледи на БСП за управление на телевизията и радиото, които са валидни и днес.
Вчера Българската национална телевизия показва лявата част на залата само и единствено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Другата беше празна.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Днес сутринта радио "София" в "Преглед на печата" чете само онези страници, както дяволът чете Евангелието, които са наредени на журналистката да подбере. Това е подбрана, филтрирана информация.
Мотивите на президента защитават не неговите, на д-р Жельо Желев интереси, а интересите на зрителите и слушателите, интересите на истината.
Девизът на Кембриджския университет е много простичък и се състои от една дума - "Верита". Това е. БСП не може и не иска да разбере простата думичка "верита".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Стигнахме до Кембридж най-сетне.
За реплика господин Кръстев.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, господа народни представители!
Госпожо Маринова, съжалявам за тази реплика, обаче искам да Ви кажа следното. За какво е зор този закон сега да го приемем? Тази комисия си работи добре според мен. Направо да ви кажа. Хайде да не го гласуваме това нещо и комисията да продължи, да види нещо да се усъвършенства и така нататък. Това е моето мнение.
Освен това да ви кажа тази комисия работи без пари. Ами там 20 директори, заместник-директори и не знам какво, и не знам що.
Моето искрено становище по този закон е нека да се усъвършенства нещо, но комисията да си работи и това е. Тази комисия работи най-добре, защото е най-добре представена от политическите сили и може ежедневно да реагира на всички въпроси, на които е необходимо да се реагира всеки момент. Това е моето становище, тъй като аз в детайли не съм запознат и не бих желал да навлизам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Госпожа Клара Маринова има думата за дуплика.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря на господин Кръстев за оценката за нашата комисия. Тя обикновено е във фокуса на общественото внимание и в повечето случаи е в негативен план.
Господин Кисьов, за съжаление вероятно аз недобре съм се изразила. Безкрайно много уважавам институциите, нещо повече, за разлика от една част от народните представители, които отказаха да подпишат Конституцията, аз съм сред подписалите я и затова не само уважавам разделението на властите, но и институциите, които представляват властите. Не съм казала, че господин Желев е извървял своя път като политик, а казах, че е извървял своя път, за да стигне до становището, че е потребен закон. Моля да имате предвид тази корекция.
Господин Капудалиев, излишно е да оспорвам това, че Вие самият участвахте в изработването на този закон активно и със съзнанието за потребността на този закон. Излишно е да доказвам, че Вие сте част от съгласието на тази комисия в три народни събрания. Излишно е да доказвам, че Вие сте един от инициаторите и един от тези, които предложиха заедно с господин Михайлов формулата, по която постигнахме съгласие, подчертавам, формулата за съставянето на Националния съвет за радио и телевизия. Може би Вие сте се отказали от Вашето собствено мнение. Съжалявам. Понеже атакувате една политическа сила, става дума за Българската социалистическа партия, тя се съгласи на Вашата формула. Колегите от БСП възприеха Вашата формула. За разлика от Вас ние не се отказваме от това, зад което сме застанали, защото ни убедихте, че Националният съвет трябва да има квотен принцип, че Националният съвет трябва да отразява разделението на властите и Националният съвет като държавен орган, подчертавам, държавен орган, защото друг не може и да бъде, юристите ви го обясниха, съществува така, както колегите от СДС го предложиха като формула за неговото създаване.
Съжалявам, че трябва да припомням подобни детайли от нашето обсъждане, но страшно е когато от тази трибуна хора, застанали зад съгласието, се отказват от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Господин Илия Данов има думата от Народния съюз.

ИЛИЯ ДАНОВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги! Разглеждаме закон, който не се касае нито до нас, нито до определена група, а се касае до целия български народ. И още повече, като погледне човек програмата на Българската телевизия, тя започва от 2-3-годишните някъде, та до този, който влиза в гроба си. С две думи, един въпрос, който касае целия български народ.
Затова аз очаквам, и сега очаквам, вождовете някак си да бъдат тук на първите редици. Няма ги. Асовете са някъде по свои задачи, ние тук се занимаваме с... (Реплика от блока на ПГДЛ) Моля? Много откровено го казвам, няма нито един от асовете, господа. И моля ви, не ме прекъсвайте, щом нямате основание. Кой от асовете е тук? - Няма ги, да! Ясно е доколко ние даваме тежест на този проблем.
Аз обаче искам да се спра не на търговската част на закона, нека се спрем на това, което забелязваме като противоречие още в първото идване на закона до нас. Господин президентът в своя указ постановява: "Връщам за ново обсъждане", ние в нашата програма го редактираме: "Повторно гласуване на закона". Далеч съм от мисълта да се впускам в някакво тълкуване на тези въпроси, но би могло в редактирането на нашата програма да не е това категорично "повторно гласуване", а да бъде "новото обсъждане", затова защото ние наистина днес не обсъждаме Закона за радиото и телевизията.
Аз искам да се спра не в защита на президента, но с уважение към президента да се спра на това конкретно негово разглеждане на закона. Да, имаме своите основания. Явно този президент не харесва на някоя политическа формация. Почнахме много да се заяждаме с президента. Малко му остава. Нека да го потърпим. Но в момента е необходимо да погледнем колко аналитично, колко подробно и колко конкретно се спира в програмата си, в критиката си на това, което му предлагаме като проектозакон, като вече закон. Член 25, ал. 2 налага недопустимо ограничение на правото на журналиста да изразява свое мнение. Е, добре тогава, едно и също тълкуване в цяла България ли трябва да имаме по един и същи въпрос? Нима нямаме задължението на журналиста да бъде огледано от всички ъгли, от всички позиции и никой да не го обвинява в някакво престъпление за тази работа?
Народното събрание следва да обсъди повторно и определението, което законът в Допълнителните разпоредби дава на цензурирането. Доколкото знам, на Запад под цензура се разбира някакво техническо решение, някакво дооглеждане, но в никой случай - смисловото решение, в никакъв случай точно конкретното изразяване на това, което става. А тук даваме възможност чрез цензурирането да се действа върху самия автор.
Специализиран държавен орган - Националният съвет за радио и телевизия. Забележете, господа! Седем от членовете се предлагат пропорционално на съставите на парламентарните групи. Двама от членовете се предлагат от министър-председателя, двама от членовете се предлагат от президента. В днешната обстановка, ако не дай Боже, комунистите спечелят и президентската борба, това значи, че ние трябва да виждаме в телевизията и радиото решенията само на комунистите. Е, съгласен съм, съгласен съм, че може би някой от тях ще има друго мнение. Но колкото това става тук, в тази пленарна зала, това мнение остава неизказано.
КЛАРА МАРИНОВА (извън микрофоните): Комунистите нямат кандидат за президент!
ИЛИЯ ДАНОВ: Комунистите знаят кого да си изберат.
КЛАРА МАРИНОВА (извън микрофоните): Не, комунистите нямат кандидат за президент.
ИЛИЯ ДАНОВ: Ще го предложите. Доколкото знам, той вече е избран, госпожа Маринова.
По въпроса. Сега някои хора ще кажат: "Къде бяхте, когато се обсъждаше законът?" Ами там, където беше партийното мнозинство. Аз не помня по някой закон да се е взело, така нареченото, дипломатическо решение, да е огледан въпросът отвсякъде, да са направени всички компромиси, максимално да е обмислен и тогава да е гласуван. Гласува се това, което се предлага в писмена форма. Последната редакция е тази и за нея винаги се ползва голямото присъствие на Парламентарната група на Демократичната левица. Съгласен съм, господа, ползвайте своето право на демократизма. Но тогава, когато то не удовлетворява демокрацията, едва ли е демократично ползване на това право. То е дадено за мъдростта, а не за нашето партийно пристрастие.
Аз мисля, че законът ще бъде претупан пак по същия начин и затова и може би много хора от демократичната опозиционна сила се отказаха от обмисляне и тълкуване на този въпрос. Но все пак, господа, ние имаме пред себе си закон, който третира българина от пеленачето до възрастния. Беше необходимо този въпрос да бъде разглеждан с необходимата сериозност. С отсъствието на някои хора разбирам, че това е въпрос, който е взет като че ли на майтап. Дано не се окаже този майтап зловонен за българския слушател и зрител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Гюнер Тахир има думата и след това от списъка на СДС - господин Михайлов остава. Други желаещи? - Не виждам.
Имате думата, господин Тахир.
ГЮНЕР ТАХИР (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако прочетем становището на извънредно заседание на Комисията по радио и телевизия от вчера във връзка с върнатия от президента Закон за радио и телевизия, ще установим, че комисията със 17 гласа "за", "против" - няма, "въздържали се" - няма, т. е. с абсолютен консенсус не приема възраженията и мотивите на президента Желю Желев относно приетия от Тридесет и седмото Народно събрание Закон за радиото и телевизията. Разбира се, само от текста не можем да разберем, че представителите на опозицията не присъстваха на това извънредно заседание поради разбираеми причини.
Аз не мога да се съглася с това, което господин Аврамов изрази, че мотивите са преписани от възраженията на "Свободно слово". Аз смятам, че в мотивите личат и аргументираните предложения на някои колеги, които се чуха в пленарна зала, но не бяха приети от мнозинството. Едва ли има необходимост от това да се спрем върху всички възражения и мотиви, които ги имате всички народни представители, дадени вчера. Затова аз смятам, че госпожа Клара Маринова е права за това, че е необходимо да се приеме този закон. Но дали е необходимо непременно в този вид, госпожо Клара Маринова?
Смятам, че в своето мнозинство възраженията и мотивите на президента относно приетия на 18 юли закон са основателни и ще отбележа нещо, което го казах и по време на дебатите на второто четене на законопроекта - за нарушаването на чл. 36, ал. 2 и чл. 54, ал. 1 от Конституцията във връзка с ограничаване правата на етническите малцинства, което прие уважаемото мнозинство в чл. 22 от закона.
Тъй като много дълго се дебатира във връзка с това дали законът е съобразен с европейското законодателство, аз смятам, че в двата доклада се срещате с представителите на медиите в Европа и в Щатите. Имаше много забележки, които за голямо съжаление нито комисията прие, нито пленарната зала, когато се гласуваха отделните текстове.
Затова, уважаеми колеги от мнозинството, когато гласувате отново Закона за радиото и телевизията, аз ви моля да проявите повече толерантност и разбиране, тъй като ако сте забелязали, всички закони, които са върнати от господин президента за ново разглеждане в Тридесет и седмото Народно събрание, са онези закони, които вие ги приехте само за вас, а не, съобразявайки се с положението в страната и съобразявайки се с предложенията, които чухте и от другата част на пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Евгений Михайлов има думата.

ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, говорим за съгласие. Утре е Денят на Съединението и от първия момент, в който започна обсъждането на върнатия от президента закон, в залата има пълна липса на съгласие и демонстрация на отказ от съгласие заедно да направим за България един добър медиен закон.
Вчера имаше заседание на Комисията по радио и телевизия. Извънредно заседание, за което ни бе съобщено сутринта. На това заседание не бяха предоставени никакви материали. На това заседание, на което единствено аз присъствах от страна на опозицията, за да изразя мнението на моите колеги, ни беше...
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА (встрани от микрофоните): И Бизнесблока.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Госпожо Маринова, бих отминал Вашата забележка за Бизнесблока, но мисля, че те са управляващи заедно с вас, защото подкрепят вашето правителство.
Та като единствен представител на опозицията поне се надявах да присъствам на едно обсъждане, след което да се изработи становище. Вместо това, беше раздадено становище, подписано от председателката на комисията госпожа Маринова, без дори да е обозначено, че това е проектостановище. Тоест, заседанието започна с раздаване на вече готово становище и аз тогава помолих колегите направо да си го гласуват, след като е абсолютно безмислено да се състои такова заседание.
Но какво можехме да направим или какво все още можем да направим днес? Можем да се възползваме от уникалния шанс след като по време на дебатите на второто четене се казваше, че няма никаква правна възможност да бъдат поправени текстове, тъй като се намираме на второ четене, днес може да се възползваме от уникалния шанс да преосмислим много от текстовете на закона, да променим текстовете от закона така, че той да бъде в съзвучие с българската Конституция, на първо място. И на второ място, да бъде в съзвучие с европейското законодателство.
Този уникален шанс с ината на вашето диктаторско поведение като мнозинство, вероятно ще бъде пропуснат. Вероятно ще бъде пропуснат шансът да станем страна, която поне по отношение на медиите ще бъде уважавана в Европа и ще може да се възползва от благоприятните условия, които европейските институции предлагат на страните-членки на Европейския съюз и на Съвета на Европа.
И аз днес се питам: какво ще правят представителите на България в европейските институции? Какво ще прави господин Гайтанджиев, какво ще прави госпожа Елена Поптодорова, какво ще правят всички тези рекордьори - туристи, които обиколиха Европа на всички заседания на европейските институции, след като навсякъде ще бъде казано, че ние, напук на Европа, сме демонстрирали инат да не се съобразим с европейското законодателство, да не се съобразим с мнението на експертите от Съвета на Европа и от Европейския съюз.
Преди малко се каза, че се спекулира с този въпрос. Защо да се спекулира, госпожо Маринова? Та нима Вие не знаете, че в канцеларията на комисията се намира един доклад от българските експерти в комисията от близо 20-ина страници, в който доклад детайлно са посочени възраженията на експертите от Съвета на Европа и от Европейския съюз? Нима не знаете, че този доклад трябваше да бъде раздаден на членовете на комисията, той да бъде обсъден и да се съобразим с всички тези забележки? Нима не знаете, че ако ние не изпълним тези забележки, няма да бъдем приети в Европа, няма да бъдем приети в тези европейски институции и в България няма да могат да влязат пари? Нима не знаете, че съществува такава организация към Европейския съюз и такава инициатива като аудиовизуалната "Еврика" и нима не сте получили писмата на френски и на английски език от тези експерти, в които се посочва, че ако не бъдат променени определени текстове и то текстове, които въобще не са свързани с важните политически въпроси, които отстоявате, текстове, които дори не са свързани и с мотивите на президента, с които той връща закона, а дребни текстове, които да бъдат в съзвучие с европейското законодателство, в България през следващите години, няма да влязат парите, които иначе тази програма дава на европейските страни, и в частност на бившите социалистически страни от Източна Европа? Нима не знаете, че телевизията и филмопроизводството за телевизия ще бъде ограбено с десетки милиони долари, които няма да влязат в България, защото не са спазени тези изисквания на Европейския съюз? Те са съвсем минимални и какво пречи да бъдат обсъдени?
Защо се говори за демагогия, след като в тази папка се съдържат всички тези мнения на Европейския съюз и на Съвета на Европа? Но това не е текст, който да е само на мое разположение. Това са текстове, които са на разположение на комисията от месеци. Последните писма пристигнаха през месец август и вие много добре знаете, че ако тези препоръки не бъдат изпълнени, ние няма за какво да претендираме пред Европа.
И аз още веднъж се обръщам към съвестта поне на тези представители от БСП, които обикалят ежеседмично тези европейски институции и се показват като големи социалдемократи. Уважаеми господа, не давайте своите четири-пет гласа и не давайте възможност днес да има мнозинство от 121 гласа, за да може наистина да имаме този шанс да поправим нашия закон, за да могат да влязат тук, ей Богу, парите, без които не можем да продължим да действаме в областта на медиите.
Дори Саддам Хюсейн не си позволява по този начин да удря шамар на международните институции. Дори той не отрича препоръките, а просто ги премълчава. Докато вие с днешното си действие и с вашето поведение действате по начин, който, пак повтарям, дори Саддам Хюсейн не си позволява, като казвате "не" на препоръките на Съвета на Европа, "не" на Европейския съюз, "не" на всички останали експерти, които бяха така добри най-доброжелателно да дадат мнението си, за да може нашият закон като един от последните в Източна Европа да бъде един добър закон, а не един закон, който ще бъде поправян ежеседмично, ежемесечно и ежегодишно.
За каква спекулация говорите, когато става дума за мотивите на президента? Ами, просто част от тези мотиви са съобразени с тълкувателното решение на Конституционния съд и вие можете да харесвате или не харесвате Конституционния съд, но неговите решения са задължителни. И ние трябва да направим нашето законодателство в съзвучие с Конституцията, още повече след като преди няколко месеца Конституционният съд се произнесе по тези въпроси. И дори да е имало текстове, които общо да сме приели, след като тези текстове противоречат на Конституцията, сме длъжни общо да ги поправим. А вие в момента еднолично искате да наложите закон, който още сега противоречи на Конституцията.
За какво съгласие говорите, когато вие много добре знаете, че този закон няма да влезе в сила, защото не поради ината на институциите и не поради ината на Съюза на демократичните сили той ще бъде върнат от Конституционния съд, защото във времето, в което е правен, вече противоречи на решенията, които Конституционният съд е взел по отношение на свободата на словото.

Вие се подсмихвате ехидно. Вас не ви интересува Европа, Европейския съюз, Съвета на Европа. Не ви интересува българската Конституция. Не ви интересуват институциите в България. Не ви интересува Конституционния съд. Вие тръгвате на конфронтация, целяща да мобилизира вашия електорат, да посочите някакви виновници, за да можете да си направите някаква кампанийка и хората да забравят докъде докарахте България.
За какъв консенсус става дума, госпожо Маринова, при работата на комисията? Да не би да имахме консенсус, когато избирахте господин Гранитски, който съсипа Българската телевизия? Или може би имахме консенсус, когато вашата група се цепеше по шевовете, когато трябваше да сваля господин Гранитски? Или може би имахме консенсус, когато се провеждаше конкурс, който се провежда и тече в момента, след като вече вие настоявате да влиза в сила закона и се подигравате с едни от най-добрите журналисти в България? Може би имаме консенсус по това, на което прилича Българската национална телевизия и Българското национално радио, със слугинската журналистика, която се насажда там като правило и то на младите журналисти? По кое имаме консенсус?
Моля ви да престанете да спекулирате с това. И най-искрено се обръщам към всички вас - бъдете така добри, не отрязвайте и в областта на електронните медии България от Европа. Достатъчно го правите във всички останали отношения. Не спирайте чуждите инвестиции тук. Не спирайте средствата, които се дават не като заем от Световната банка, не като заем от Международния валутен фонд, а като подарък от европейските програми, за да може в България като в другите източноевропейски страни да се развива свободна журналистика, свободно радио и телевизия. Не спирайте тези средства. Не гласувайте повторно този закон, а наистина нека да обсъдим, а не да прегласуваме закона. Защото в противен случай, господа, особено тези от вас, които похарчиха хиляди и десетки хиляди долари при обикалянето на европейските институции, един ден ще трябва да ги връщат и да отговарят за своето лицемерно поведение пред Европа. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Почти изчерпахте времето.
Думата за реплика има господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, господин Михайлов! Не съм изненадан от Вашата емоция, от тази страст, с която говорихте. Това е нормално, Вие сте човек на изкуството, на киното. Но не мога да си обясня как претенциозно говорите като законодател. Всички сме такива, но тепърва имаме да се учим на законодателство.
Трето, просто не мога да си обясня как може Вие да твърдите на базата на някакви си писма на експерти, които не са без значение, да правите такива генерални обобщения. За нас като законодатели меродавни са компетентните, обобщени оценки и анализи на меродавните институции.
Вие ме обвинявате, че аз имам да връщам хиляди долари. Какво ще връщам, на кого ще връщам е друга тема. Естествено, че компетентни хора от този парламент ходят по света, излагат нашата позиция и чуват мнението на другите структури в света. Общата оценка на Съвета на Европа и на Европейския съюз за този закон е, че той е възможно най-близък до закони, които имат практика и традиции в т.нар. свободно общество. Няма перфектен закон. Няма съвършен закон. Дори и американската конституция, която има претенции да е най-добрата, най-демократичната, и тя е обект на поправки,на корекции. А Вие да твърдите, че този закон, който ние сега отново гледаме поради ветото на президента и да правите аналогии с държавни глави на държави, с които имаме официални отношения, също не е коректно.
Така че аз Ви моля, по-спокойно, по-умерено. И след като чакате Вашият любим Конституционен съд да се произнесе, се чудя защо тук си губите времето. Това е моето мнение. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Госпожа Маринова има думата за втора реплика.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Ние с господин Михайлов сме в един дълговечен спор по проблемите на закона, но за разлика от господин Михайлов аз вече шеста година се трудя над закона и моите колеги също така, господин Михайлов. Така че ние във всички случаи носим, разбира се, по-голяма отговорност за този закон, носим по-голяма отговорност и за съгласието по този закон.
Но, господин Михайлов, Вие отново демонстрирахте, че спекулирате с твърденията на различни експерти. Вашата лична кореспонденция с експерти от Съвета на Европа, да, господин Михайлов, това е лична кореспонденция, документ, който сте получили в дома си. В комисията подобен документ няма и е логично да няма. В комисията се получават официални документи от Съвета на Европа, в които никога и по никакъв повод - изрично подчертах - не е обвързвана темата за мнения по нашия законопроект, по нашия приет закон, с темата за финансиране. Това е първо.
Второ, господин Михайлов, моля Ви като колега, никога не наричайте журналистите слугини по простата причина, че за да бъдат слугини и ако те са такива, голямата вина носят политиците. До този момент от дебатите по днешния закон телевизията показва, че харесва повече Вас. Единствено Вас от изказващите се телевизията реши да заснеме. Не ги наричайте слугини, когато Ви показват Вас. Така че в този случай аз защитавам и колегите си от радиото и телевизията. Те не са слугини.
И последно, господин Михайлов, Вие също бяхте част от съгласието в Комисията за радио и телевизия, с малки изключения, когато отсъствувахте. Вашите текстове бяха приети почти в 90 на сто, в т.ч. текста за Националния съвет за радио и телевизия. Защо, господин Михайлов, точно сега, вероятно изострени в политическите си отношения поради предизборна кампания, Вие решихте да се откажете от собствения си труд, който беше вложен в този закон?
И последно, господин Михайлов, дали законът ще бъде върнат или не от Конституционния съд, това не определя неговото влизане в сила. Недейте от тази трибуна да заявявате, че законът не влиза в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Госпожа Елена Поптодорова има думата за трета реплика.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Репликата вземам поради една тревожна тенденция, която забелязах в изказването на колегата Михайлов, и тя за съжаление е тенденция, която присъствува в българското общество. В желанието си да атакува текстове от закона, за някои от тези атаки той може би има основание, за други - не, господин Михайлов всъщност подхрани това скептично отношение към ролята на европейските институции. Той реши, че атакувайки персонално членове на постоянната българска делегация в ПАСЕ, ще постигне целите си в днешния конюнктурен във висока степен дебат, пропускайки, и това е обяснимо, поради своето пълно непознаване и липса на усещане за необходимостта от тези европейски институции, той си позволи да ги атакува в основната им същност и в българското присъствие там.
Господин Михайлов трябва да знае, че България, надявам се, винаги ще има делегации и в ПАСЕ, и в Европейския съюз. Съставът на тези делегации, разбира се, се подбира по съответен квотен признак. И аз за миг не съм поставяла под съмнение не само правото, но и участието на депутатите от Съюза на демократичните сили в българската делегация в ПАСЕ. Това е най-малко български дълг тази делегация да знае, че е полезна, а тя е полезна в много отношения.
Що се отнася до средствата, аз съм лично благодарна за възможността, която ми се дава, да съобщя един финансов факт. Не депутат от СДС, а скромната особа, която говори пред вас, е в много от случаите, да не кажа в половината от случаите, докладчик в Съвета на Европа, което означава покриване на разходите от Съвета на Европа. Бивш комунист е това, искам да ви кажа, а не новоизлюпен демократ. Така че виждате, че в Европа представите са малко по-различни, отколкото ги имат някои доморасли политици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Що се отнася до средства, не мога да не завърша с един друг въпрос към говорилия досега. Аз пък се питам каква полезност имаха дадените средства за един филм, за едни канарчета. Не трябва ли тези канарчета по някакъв начин да бъдат обяснени на българския данъкоплатец и да разберем каква полза пък той извлече от това, че беше направен един филм с, бих казала, недоказани художествени достойнства. Вижте, господин Михайлов, погрижете се Вие да върнете средствата за това, което беше плод на Ваша лична художествена амбиция, бих казала, художествена суета, авторска суета, тя е разбираема, но нека такава лична суета да не бъде за сметка на българския данъкоплатец. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов има думата за дуплика.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Ле-ле, госпожо Поптодорова, колко Ви е заболяло, та чак си изпускате нервите! Чак искате от кинорежисьорите да връщат средствата за филмите. Та даже и от наградените филми. Та даже и от носителите на "Златна роза" от Варненския фестивал. Защо така, госпожо Поптодорова?
Аз мисля, че наистина няма бивши комунисти и Вие го доказахте сега. (Ръкопляскания от опозицията) Това, че ходите добре облечени в Съвета на Европа още не означава, че изповядвате европейските ценности. Това, че Вие там се представяте като едни демократи, това не означава, че тук натискате червения бутон, когато трябва да се гласува за присъединяване на България към НАТО, не натискате червения бутон, когато трябва да се съобразяват законите с Конституцията и т.н.
Вие, като докладчик на Съвета на Европа, моля Ви се, докладвайте следващия път за вашето поведение тук, в българския парламент, тук, в България, как действувате против българските институции, против българската Конституция и против приобщаването на България към същите тези институции, на които Вие сте докладчик.
Но, госпожо Поптодорова, госпожо Маринова, господин Гайтанджиев, аз нямам своя лична кореспонденция със Съвета на Европа и с Европейския съюз. Това, което съм получил, не е на домашния ми адрес, а в пощенската кутия на Народното събрание. Такива документи са получени и в Комисията по радио и телевизия. Такива документи са получили и останалите колеги. За такива документи господин Саракинов е изготвил доклад, който Вие не благоволихте да покажете и скрихте от комисията.
Вие не се съобразявате със забележките на Съвета на Европа и на Европейския съюз. И наистина в България няма да дойдат средства просто защото отделни текстове противоречат с тези текстове, които позволяват в България да дойдат средства. И това е факт. Говоренето с усмивка, говоренето с любезни фрази с европейските колеги не покрива безобразията, които вие правите в българското законодателство. И вие трябва да отговаряте за тези неща. И когато трябва да се направи отчет за нашата работа тук и трябва да се направи отчет за нашето съобразяване с европейските институции...
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Изтече времето! Изтече времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Дайте ми възможност аз да преценявам времето. Тъй като госпожа Поптодорова удължи времето си с 20 секунди, затова аз автоматично давам и тук 20 секунди.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Моето време свърши в изказването на трибуната, уважаеми господа. Надявам се, че времето на демократичните промени в българското законодателство обаче ще продължи след вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Юнал Лютфи допълнително заяви желание за изказване. Движението за права и свободи не е изчерпило своето време, затова му давам думата.


ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Фактът, че така задълбочено и така внимателно обсъждаме мотивите на президента, с които се връща Законът за радиото и телевизията, показва, че днес ние говорим за нещо много важно. Тук става въпрос за един фундаментален закон, тук става въпрос за един закон за национални институции, които формират обществено мнение, става въпрос за Българското радио и Българската телевизия, които принадлежат по право на българския народ. И в този смисъл, както каза и председателят на Комисията за радио и телевизия, наистина 6 години си е струвало да се работи по този закон. Но в крайна сметка беше приет един закон, който съвсем основателно се връща от президента. Аз няма да се спра на онези мотиви, изложени в раздел първи, за текстовете от закона, които ограничават правото на свободното слово, и онези текстове, които мотивират несъстоятелността на формирането на Националния съвет за радио и телевизия. Аз ще се спра накратко на онези мотиви, които са в последния абзац на раздел първи, а именно правото на онези български граждани, чийто майчин език не е български, да имат право в съответствие със своята самобитна култура да имат достъп до българските национални информационни електронни институции - Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Както каза преди малко моят колега Гюнер Тахир, Парламентарната група на Движението за права и свободи настоятелно в своите изказвания аргументираше присъствието на текст, който да регламентира в този закон да има предавания на езика на малцинствата. За съжаление тези наши предложения не бяха приети.
Освен това в присъствието на експерти от Съвета на Европа, които са работили съвместно в подготовката на текстовете на законопроекта, е било заявено от ръководствата на българското радио и телевизия, че в България няма малцинства и че според българската Конституция в България няма малцинства. Следователно наличието на подобен текст в този текст е излишно. Така ли е, уважаеми дами и господа? Ами абсолютно правилно господин президентът цитира текстовете на чл. 36, ал. 2 и по-специално чл. 54, ал. 1 от нашата Конституция, които ясно и категорично казват, че на основание на основния закон, чл. 54, ал. 1 от Конституцията, дава право на всеки да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност. Обърнете внимание, Конституцията ни по индиректен път казва, че в България има граждани, които имат право да развиват своята култура съобразно своята етническа самобитност и принадлежност. Ето тук е колизията и противоречието - че липсва текст в този закон, който да дава право да бъде изпълнен именно текстът на чл. 54, ал. 1.
Освен това аз държа в ръцете си Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Тук има специален текст в чл. 9, аз ще го прочета, за да влезе в протокола на днешното заседание, който гласи: "Чл. 9. Страните се задължават да признаят, че правото на свобода на изразяване на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, включва свободата да отстоява мнения и да получава и разпространява информация и идеи на малцинствения език без намеса на държавните власти и независимо от границите. Страните осигуряват в рамките на своите правни системи лицата, принадлежащи към национално малцинство, да не бъдат дискриминирани в своя достъп до средствата за масово осведомяване.
Тук, разбира се, има колеги, които са членове на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Те веднага ще кажат, че тази конвенция нито е подписана от Република България, нито е ратифицирана от уважаемия български парламент. Но аз искам да уведомя всички мои колеги, че през м. май беше приета единодушно препоръка на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа към всички страни-членки на тази организация, включително и България, беше приет механизъм и резолюция за бързото приобщаване на всички страни-членки към тази рамкова конвенция. Може България да бъде последната страна, която ще подпише и ратифицира, но тя е длъжна да подпише тази рамкова конвенция за правата на малцинствата.
Защо казвам всичко това? Защото още сега е ясно, че законът ще влезе рано или късно в колизия с този важен европейски стандарт, наречен Рамкова конвенция за защита на националните малцинства.
Завършвайки, уважаеми колеги, аз мисля, че всички трябва да си дадем още веднъж сметка за какво става дума. Абсолютно съм съгласен с изказалите се колеги, включително и уважаемата госпожа Маринова, че няма съвършени закони.

Да, съвършени закони няма. Наистина животът и практиката са тези, които ще докажат кой закон е несъвършен, как трябва да върви и кога трябва да бъде поправен, допълнен и развит. Но този закон нека още в началото да се постараем да бъде максимално съвършен, максимално да отговаря на изискванията на нашето демократизиращо се общество. Затова аз апелирам наистина днеска ние да гласуваме като истински демократи и наистина законът да е закон, който да отговаря на изискванията на всички членове на българското общество.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Лютфи.
С това приключи дискусията и пристъпваме към гласуване. Моля още един път да бъдат поканени всички народни представители в залата.
Поставям на повторно гласуване върнатия за ново обсъждане в Народното събрание от президента на републиката Закон за радиото и телевизията, приет от Тридесет и седмото Народно събрание на 18 юли 1996 г.
От общо гласували 211 народни представители, за - 126, против - 82, въздържали се - 3.
Законът за радиото и телевизията е приет повторно. (Бурни ръкопляскания от мнозинството)
Половин час почивка до 12,05 часа, след което ще продължим работата си. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължа-ваме нашата работа. Най-напред ще ви прочета съобщението за парламентарния контрол, тъй като сутринта трябваше да се прочете, но не успяхме.
Министър-председателят на Република България Жан Виденов ще отговори на актуални въпроси на народните представители Едвин Сугарев, Васил Михайлов, Александър Божков, Спас Димитров и Орлин Драганов.
Заместник министър-председателят и министър на териториалното развитие и строителството Дончо Конакчиев ще отговори на актуални въпроси от народните представители Стефан Стефанов и Меглена Плугчиева.
Министърът на здравеопазването Мими Виткова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Григор Малев.
Министърът на земеделието и хранителната промишле-ност Кръстьо Трендафилов ще отговори на актуални въпроси от народните представители Хасан Али, Клара Маринова, Атанас Железчев, Йордан Ройнев и на питания от народните представители Георги Пинчев, Лорета Николова, Атанас Железчев, Хасан Али и Стоян Райчевски.
Министърът на околната среда Георги Георгиев ще отговори на актуален въпрос от народната представителка Меглена Плугчиева.
Министърът на правосъдието Младен Червеняков ще отговори на питане от народния представител Гинчо Павлов.
Министърът на труда и социалните грижи Минчо Коралски ще отговори на питане от народния представител Георги Захариев.
Министърът на промишлеността Любомир Дачев ще отговори на актуален въпрос от народната представителка Екатерина Михайлова и на питане от народния представител Атанас Железчев.
Поради изключителна ангажираност във връзка с преговорите с Международния валутен фонд в заседанието не може да участва министърът на финансите Димитър Костов.
Министърът на вътрешните работи Николай Добрев не може да участва също поради служебна заетост.
Поради заминаване в служебна командировка в заседанието не може да участва министърът на отбраната Димитър Павлов.
На основание чл. 77, ал. 3 от правилника министърът на промишлеността Любомир Дачев е поискал отлагане със седем дни на отговора на актуалния въпрос от народния представител Емил Капудалиев.
(От място желае думата Васил Михайлов)
Господин Михайлов, имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги!
Моето процедурно предложение, за което съм и на трибуната, е да преподредим днешния дневен ред, като точката, с която би трябвало да се заемем сега, според мен, и аз Ви моля да поставите това на гласуване, е да разгледаме проекторешението за обявяване на 6 септември, Деня на Съединението за официален празник.
Зная, че по правилника за работата на нашето Народно събрание такава възможност не е предвидена, по средата на заседанието да бъдат преподреждани точки от дневния ред. Това става в началото на заседанието. Но направих справка и се оказа, че в Тридесет и седмото Народно събрание при сега действащия правилник многократно се е случвало ние да преподреждаме дневния ред.
И аз Ви моля да се даде възможността да се заемем с точката от дневния ред - Проекторешение за обявяване на 6 септември за официален празник сега. Тъй като по т. 11 от дневния ред очевидно е, че няма да можем да направим това.
Още повече е ясно, че ако това не се случи днес и в "Държавен вестник" утре в съответния брой не излезе с влязло в сила веднага решение за този светъл празник на българската държава и българския народ, то това означава да тръгнем, както се казва, някъде в следващото време да се занимаваме с проблема.
Струва ми се, че след една юридическа справка, имаме възможността и правото да обявим празника с решение на Народното събрание. И далече не е задължително това да стане с промяна на Кодекса на труда.
В този смисъл е и моята молба и процедурно предложение.
Скъпи колеги, от множество патриотични организации имам подкрепата не само аз, а има и надеждата, че българският парламент ще обяви 6 септември за официален празник от нашия календар. И от Съюза на тракийските дружества в България писмото е в мен. Другите писма не ги нося. Но много други организации се застъпват сега да бъде направено необходимото, така щото 6 септември да бъде официален празник. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Прав е господин Михайлов, че имаме такава практика. Оше повече, че и при мен е адресирано още едно искане точки 3, 4, 5, 6 и 7 от дневния ред - ратификациите и разрешенията за участие в военноморски учения да минат преди точка втора - Търговския закон. Така че и двете процедурни предложения последователно ще ги поставя на гласуване.
Първото процедурно предложение е т. 11 от дневния ред да бъде преподредена като т. 2, следваща точка от дневния ред. Става дума за Проекторешението за обявяване на 6 септември за официален празник.
Моля режим на гласуване.
От общо гласували 176 народни представители, за - 62, против - 9, въздържали се - 105.
Не се приема това предложение.
Моля обявете резултата по парламентарни групи.
(Васил Михайлов от място желае думата за процедурно предложение)
Моля от Парламентарната група на Демократичната левица другото предложение да прозвучи от трибуната, а не само в писмен вид, както ми е дадено, за преподреждане на точките.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Възможно е това, което току-що бе гласувано, да има такъв резултат, защото в залата няма достатъчно народни представители. (Шум в левицата, където има мнозинство. В средата и в дясната страна на залата има десетина души)
Възможно е и Вие да дадете, както се казва по-дълго време за гласуване, за да могат моите колеги, които не са разбрали, че има такова, според мен важно гласуване, да могат да гласуват със своите карти.
Предложението ми е за прегласуване. Мисля, че има резон в това. Не разбирам как може народен представител да се въздържи от гласуване, когато става дума за такъв ден.
И ми се струва, и това е моята апел към колегите от БСП, когато се говори за девиза "Заедно за България!", когато се говори за "Съединението прави силата", то всички тези девизи трябва да имат някакво свое друго излъчване, а не само куха фраза. И сега е моментът това да стане.
Така че Ви моля да направите необходимото и да прегласуваме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, аз ще го поставя на прегласуване с молба Вие да си съберете парламентарната група. Това първо.
И в това време ще поставя на гласуване другото предложение. Мисля, че няма да бъдете така краен в оценките си за спазване на правилника. След ратификациите можем отново да се върнем към това гласуване. Заявявам отсега, че ще го направя. Но Вие си съберете хората.
Има думата господин Тошо Мухтанов.

ТОШО МУХТАНОВ (ПГДЛ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, за да протече по-спокойно обсъждането на Търговския закон, аз предлагам да се съгласят колегите и да изразят вота си чрез гласуване точки 3 и 4 от приетата от нас програма вчера да станат точки 2 и 3. Тоест, да дадем съгласие за разрешение за участие във военноморски учения, след което да преминем към разглеждане на Търговския закон. Моля да подложите на гласуване това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тоест, Вие предлагате само точки 3 и 4 да минат преди ...
ТОШО МУХТАНОВ: Да, да станат точки 2 и 3 и след това да започнем разглеждането на Търговския закон, второ четене, а точка 2 да стане точка 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие не включвате Вашето предложение - ратификациите, както ми беше дадено предложението.
Моля да гласувате това предложение: да разгледаме двата проекта за решения за разрешаване участие на кораби от Военноморските сили в многонационално учение. Тоест, да изведем напред досегашните точки 3 и 4, без други по-нататъшни промени в дневния ред на този етап.
От общо гласували 135 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - 6.
Прието е това предложение.
Моля да гласувате още едно процедурно предложение: да бъдат допуснати за участие в заседанието по тези две точки капитан I ранг Петър Петров - заместник-началник на Генералния щаб, и капитан I ранг Николай Ялъмов - началник отдел "Военноморски сили" в Генералния щаб. Моля режим на гласуване.
От общо гласували 127 народни представители, за - 124, против - 1, въздържали се - 2.
Прието е това процедурно предложение. Моля да бъдат поканени господа морските офицери.
По първия проект за решение - проект за решение за разрешаване участието на кораб от Военноморските сили на Република България в многонационалното учение "Черно море-96" на Военноморските сили на Република Турция, господин Любен Петров има думата да представи становището на Комисията по националната сигурност.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Комисията по националната сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 4 септември 1996 г. Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по националната сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, точка 11 от Конституцията да разреши участието на фрегатата "Смели" с бордови N 11 с щатното си въоръжение и екипаж от 95 души, от които 22 офицери, в многонационалното учение "Черно море-96" ("Карадениз-96") на Военноморските сили на Република Турция в югозападната част на Черно море и в района на пункта за базиране Кевкен от 9 до 14 септември 1996 година.
Становището на комисията беше прието на 4 септември 1996 г. с консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Моля да останете тук, за да докладвате след това текста на решението.
Кой ще представи становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция? Не виждам господин Камов тук. Раздадено е становището, в него се предлага Народното събрание да разреши участието на фрегатата "Смели".
Има думата господин Тошо Мухтанов.
ДОКЛАДЧИК ТОШО МУХТАНОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е

ОТНОСНО: проект за решение N 02-03-28 за разрешаване
участието на кораб от Военноморските сили
на Република България в многонационалното
учение "Черно море-96" на Военноморските сили
на Република Турция, внесен от Министерския
съвет на 9 август 1996 г.

На 4 септември 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа проект за решение N 02-03-28 и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, точка 11 от Конституцията на Република България да разреши участието на фрегатата "Смели" с бордови N 11 с щатното си въоръжение и екипаж от 95 души, от които 22 офицери, в многонационалното учение "Черно море-96" ("Карадениз-96") на Военноморските сили на Република Турция в югозападната част на Черно море и в района на пункта за базиране Кевкен от 9 до 14 септември 1996 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има ли въпроси, изказвания по този проект за решение, потребност от разяснение? - Не виждам.
Моля, господин Любен Петров да прочете проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители!

"Проект за решение
за разрешаване участието на кораб
от Военноморските сили на Република България
в многонационалното учение "Черно море-96" на
Военноморските сили на Република Турция

Народното събрание на основание чл. 84, точка 11 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава участието на фрегатата "Смели" с бордови N 11 с щатното си въоръжение и екипаж от 95 души, от които 22 офицери, в многонационалното учение "Черно море-96" ("Карадениз-96") на Военноморските сили на Република Турция в югозападната част на Черно море и в района на пункта за базиране Кевкен от 9 до 14 септември 1996 г."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Моля режим на гласуване.
От общо гласували 144 народни представители, за - 140, против - няма, въздържали се - 4.
Прието е решението, с което е дадено разрешение за участие на кораб от Военноморските сили на Република България в многонационалното учение "Черно море-96" в Турция.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ НА ВОЕНЕН КОРАБ ОТ ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ.
Моля господин Любен Петров да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Комисията по националната сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 4 септември 1996 г.
Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по националната сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията да разреши военният кораб за размагнитване "Капитан I ранг Димитър Добрев" (бордови N 206) да участвува в тържествата за чествуване на 300-годишнината от създаването на Руския флот в пристанище Новоросийск за времето от 11 до 16 септември 1996 г.
Становището на комисията беше прието на 4 септември 1996 г. с консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Тошо Мухтанов ще представи становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК ТОШО МУХТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция гласи:
"Становище относно Проект за решение N 02.03-29 за разрешение за посещение на военен кораб от Военноморските сили на Република България в Руската федерация, внесен от Министерския съвет на 30 август 1996 г.
На 4 септември 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа Законопроект N 02.03-29 и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши военният кораб за размагнитване "Капитан I ранг Димитър Добрев" (бордови N 206) да участвува в тържествата за чествуване на 300-годишнината от създаването на Руския флот в пристанище Новоросийск за времето от 11 до 16 септември 1996 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има ли въпроси, изказвания? - Няма.
Моля, господин Петров, да прочетете проекторешението.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители!
"Проект за решение за посещение на военен кораб от Военноморските сили на Република България в Руската федерация.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
Разрешава военният кораб за размагнитване "Капитан I ранг Димитър Добрев" (бордови N 206) да участвува в тържествата за чествуване на 300-годишнината от създаването на Руския флот в пристанище Новоросийск за времето от 11 до 16 септември 1996 г."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 131 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 3.
Прието е решението, с което се разрешава посещение на военен кораб от Военноморските сили на Република България в Руската федерация.
Благодаря на гостите.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Моля, господин Мулетаров да продължи...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, аз поех ангажимент, но смятах, че ще съберете необходимото мнозинство. Въпреки това ще изпълня ангажимента си да прегласуваме направеното предложение от господин Васил Михайлов, като следваща точка от дневния ред, сега, непосредствено да гледаме включеното в дневния ред проекторешение за обявяване на утрешния ден за официален празник.
Моля, режим на гласуване.
Ако от Вашата страна не бяха само 10 души, господин Михайлов, можеше и да се постигне мнозинство, тъй като има различни гласове.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Ако няма 105 "въздържали се" от БСП, няма да има проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма БСП да ви решава проблемите.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Това проблем на БСП ли е, или наш проблем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не, проблемът на мнозинството имам предвид.
От общо гласували 180 народни представители, за - 66, против - 3, въздържали се - 111.
Не се приема предложението.
Както виждате, имате достатъчна бройка, за да се постигне мнозинство, но, за съжаление...
Господин Мулетаров, продължаваме нататък.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов има думата по процедурен въпрос, въпреки че вече съм дала думата. Но, правя поредния компромис, с който смятам, че приключват процедурите.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Това не е компромис, уважаема госпожо председател, а спазване на правилника, защото аз поисках думата за процедура преди Вие да дадете думата на господин Мулетаров.
Става въпрос за следното. След завършване на точката от дневния ред, свързана с доклада на господин Мулетаров и преди края на заседанието, все още има възможност, ако мои колеги от БСП преосмислят позицията си, да можем да разгледаме проекторешението за обявяване на 6 септември за официален празник. Не пречи да гласуваме това сега, за да можем да гарантираме, че днес ще бъде разгледан този въпрос. Направете го, защото в противен случай много пъти се нарушава правилникът.
Първо, не са размножени мотивите такива, каквито съм ги представил и особено приложенията към тях. В текста, който е раздаден на моите колеги, липсват тези документи. Това от една страна.
На второ място, това не е за първи път. Мое проекторешение за Деня на независимостта пък въобще не беше разпределено в Тридесет и седмото Народно събрание от председателя господин Сендов.
Струва ми се, аз не бих желал да се впускам в подробности, че днес наистина би било много тежка и страшна дата за българската държава и българския народ, ако вие отхвърлите правото 6 септември да се чествува като официален празник. Още повече на тази дата - 5 септември 1944 г. от нищо не предизвикан, без никакво основание Съветският съюз обявява война на нашата държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това е един трагичен епизод. Това е една трагична дата за българския народ. Имах усещането, че поне на тази дата може да се случи и нещо добро. Изглежда, че съм се лъгал. Надявам се вие да ме опровергаете и да гласувате процедурното предложение до края на заседанието да разгледаме Проекторешението за обявяване на 6 септември за официален празник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, много нарушения направих във връзка с Вашето искане, така че по-нататък нарушения в този смисъл не мога да правя. Но един такъв въпрос най-добре се подготвя с предварителни консултации. Ако стигнете до някакво съгласие, има още време, в 13,55 ч. можем и да гласуваме.
Господин Мулетаров, имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): С кого съгласие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Консултации с политическите сили, представени в парламента.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Контактни групи, за да се обяви Деня на Съединението за официален празник?
ИВАН БУДИМОВ (от място): Те не са против, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вчера бяха изложени аргументите и те са ясни. Това, че въпросът не е подготвен навреме, не е подготвен по необходимия ред, не бива да се използува като аргумент по същество. Аз лично гласувах "за".
Господин Мулетаров.

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Вчера приемането на законопроекта на второ четене приключи с приемането на глава двадесет и осем, чл. 420. Днес продължаваме с глава двадесет и девет, озаглавена "Банкови сделки".
"Раздел I
Договор за банков влог
Обикновен влог
Чл. 421. Ал. 1. С договор за банков влог банката се задължава да пази предадените й определени парични знаци, ценни книги или други движими вещи срещу възнаграждение.
Ал. 2. Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложена вещ, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В този случай влогодателят дължи обезщетение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на банката разноските, които тя е направила с оглед на уговореното времетраене на влога."
Предлагам, за да не се връщам, госпожо председател, една съвсем малка корекция - вместо "обаче той" да стане "той обаче трябва" - да се разменят двете думи "обаче той" в ал. 2 и се запише...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Извинявайте, че Ви прекъсвам. Ние утвърдихме една практика, когато гледаме даден закон и сме приели процедурно решение за участие на представител на изпълнителната власт, който не присъства по право, да продължи до приемането на закона.
Така че моля госпожа Йосифова да заповяда в залата. Няма нужда да гласуваме отново. Такава практика никой не оспорва.
Продължете.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Предложението ми беше, госпожо председател, в ал. 2, която прочетох, струва ми се, че има някакво разместване, във второто изречение: "В този случай влогодателят дължи обезщетение само за времето, през което вещта е била пазена,... - вместо "обаче той" да стане "той обаче трябва да заплати", за да бъде гладко изречението.
Комисията предлага в ал. 2 на чл. 421 думата "обезщетение" да се замени с думата "възнаграждение".
Това предложение следва да се гласува.

"Паричен влог
Чл. 422. Ал. 1. При паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва.
Ал. 2. При предсрочно изтегляне на суми от срочен паричен влог се дължи лихва както при безсрочен влог, освен ако е уговорено друго.
Документи за влога.
Чл. 423. Ал. 1. При паричен влог банката издава на влогодателя документ за всички вноски и плащания по влога.
Ал. 2. При различия между данните по партидата на банката и издаден на влогодателя от нея документ предполага се до доказване на противното, че данните по издадения документ са верни.
Ал. 3. При загубване, унищожаване или открадване на издадения влогов документ влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката. Банката не носи отговорност, ако преди получаване на уведомлението добросъвестно е платила сума на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата.
Упълномощаване
Чл. 424. Пълномощник може да тегли суми от паричен влог, ако пълномощното е с нотариално заверен подпис.
Управление на ценни книги
Чл. 425. Банката може да се задължи да управлява вложените ценни книги, като упражнява правата по тях, освен ако е уговорено друго.
Влог под условие и в полза на трето лице
Чл. 426. При банков влог под условие или в полза на трето лице, ако условието не се сбъдне или третото лице почине, вложените пари, ценни книги или други движими вещи се връщат на влогодателя.
Раздел II
Договор за разплащателна сметка
Определение и форма
Чл. 427. Ал. 1. С договора за разплащателна сметка банката открива сметка на едно лице, чрез която срещу възнаграждение приема и извършва по негово нареждане плащания в границите на наличните суми.
Ал. 2. Договорът за разплащателна сметка се сключва в писмена форма.
Източници на средства
Чл. 428. Паричните средства по разплащателната сметка се набират от вноски на титуляра, банкови кредити, преводи и други източници."
Комисията предлага чл. 428 да отпадне, тъй като не е необходим и не пояснява нищо съществено.
"Възнаграждение, разноски и лихви
Чл. 429. Ал. 1. Титулярът на сметката дължи на банката възнаграждение и направените разноски по извършените операции.
Ал. 2. Банката дължи на титуляра уговорената лихва.
Уведомяваме
Чл. 430. Банката уведомява титуляра на сметката за извършените операции по ред и начин, уговорени между тях, а ако не е уговорено друго - веднъж месечно в писмена форма. Ако той не оспори писмено операцията в двуседмичен срок от получаване на уведомлението, смята се, че я е одобрил.
Прилагане на други разпоредби
Чл. 431. Към договора за банкова сметка се прилагат съответно разпоредбите за договор за поръчка, ако от обстоятелствата не следва друго."
Комисията предлага в чл. 431 думата "банкова" да се замени с "разплащателна".
Това предложение следва да се гласува.
"Раздел III
Договор за банков кредит
Определение и форма
Чл. 432. Ал. 1. С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Ал. 2. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Ал. 3. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

Необходими сведения
Чл. 433. Банката може да изисква от заемателя необходимите във връзка със сключването на договора сведения."
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 433:
"Чл. 433. Заемателят е длъжен да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора."
Това предложение следва да се гласува.

Предсрочна изискуемост
Чл. 434. Ал. 1. Освен в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато:
1. той не се ползва за целта, за която е получен;
2. заемателят представя неверни сведения;
3. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок;
4. заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото му състояние.
Ал. 2. В случая по ал. 1, т. 4 банката дава достатъчен срок преди да упражни правото си за предсрочно връщане на сумата.
Раздел IV
КРЕДИТНО ПИСМО
Определение
Чл. 435. Ал. 1. С кредитното писмо една банка нарежда на друга банка да плати на посоченото в писмото лице сума до определен размер.
Ал. 2. Кредитното писмо може да бъде отправено до няколко банки и в различни населени места.
Права и задължения
Чл. 436. Ал. 1. Лицето, овластено да получи сумата, е длъжно да заплати на банката-издател възнаграждение и разноски.
Ал. 2. Банката-платец е длъжна да отбележи платената сума върху кредитното писмо. Предаването му на банката-платец в случая по чл. 435, ал. 1 не е предпоставка за плащането.
РАЗДЕЛ V
АКРЕДИТИВ
Определение и форма
Чл. 437. Ал. 1. Акредитивът е едностранно писмено изявление на банка, с което тя се задължава да плати на посоченото в акредитива лице сумата по акредитива, ако то предаде на банката в срока по акредитива описаните в него документи и изпълни другите негови условия. Акредитивът влиза в сила след уведомяване на лицето."
Комисията предлага в тази ал. 1 на чл. 437 думата "посочено" да се членува и в текста да бъде "посоченото".
"Ал. 2. Банката може да възложи на друга банка получаването на документите, тяхната проверка, изпълнението на другите условия по акредитива и плащането на сумата.
Ал. 3. Проверката на документите се върши от външна страна.
Ал. 4. За плащане на сумата по акредитива са от значение единствено посочените в акредитива условия."
Комисията предлага в тази последна ал. 4 на чл. 437 думата "единствено" да се замени със "само" и текстът да стане:
"Ал. 4. За плащане на сумата по акредитива са от значение само посочените в акредитива условия."
"Ал. 5. С изтичане на срока акредитивът губи силата си."
Комисията предлага в тази ал. 5 думите "акредитивът губи силата си" да се заменят с "се прекратяват задълженията по акредитива".
"Неотменяемост на акредитива
Чл. 438. Ако от акредитива не следва друго, той се смята за неотменяем и може да бъде отменен или изменен само със съгласието на третото лице.
Отменяем акредитив
Чл. 439. Отменяемият акредитив може да бъде отменен едностранно от банката, докато не е изпълнен."
Комисията предлага заместващ текст на чл. 439 със следното съдържание:
"Чл. 439. Отменяемият акредитив може да се отмени едностранно от банката, докато не бъде изпълнен."
Предложението следва да се гласува.
"Делимост и непрехвърляемост на акредитива
Чл. 440. Акредитивът е делим и непрехвърляем, освен ако от него следва друго.
Потвърден акредитив
Чл. 441. Когато неотменяем акредитив е потвърден от друга банка, тя се задължава самостоятелно и пряко да плати сумата по акредитива.
Дотовор за поръчка и акредитив
Чл. 442. За отношенията между наредителя и банката, открила акредитива, както и между банките по акредитива се прилага съответно договорът за поръчка с изключение на чл. 282, 283, 287, 291 и 292 от Закона за задълженията и договорите."
Комисията предлага подобрен в редакционно отношение заместващ текст на чл. 442 със следната редакция:
"Чл. 442. За отношенията между наредителя и банката, открила акредитива, както и между банките по акредитива се прилагат разпоредбите на договора за поръчка."
Това предложение следва да се гласува също.
"Приложимост на обичая
Чл. 443. Доколкото в този раздел не се съдържат разпоредби за акридитива, прилагат се обичаите в международните банкови отношения."
Комисията предлага нов заместващ текст, различен по съдържание от този на вносителя, със заглавие вместо "Приложимост на обичая" - "Възнаграждение" и съдържание на текста:
"Чл. 443. Наредителят дължи възнаграждение на банката."
Препращания към международни банкови обичаи е недопустимо във вътрешното законодателство, особено, когато те не са нормативни актове. Това са съображенията, поради които комисията предлага един ясен, един недвусмислен, нов заместващ текст, който би следвало да се гласува.
"РАЗДЕЛ VI
БАНКОВА ГАРАНЦИЯ
Определение и форма
Чл. 444. С банковата гаранция банката писмено се задължава самостоятелно да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно гаранцията."
Комисията предлага в този текст думата "самостоятелно" да отпадне, а накрая думата "гаранцията" да се замени с думите "условията, предвидени в нея".
Поправката е подобрена редакция. Предложението следва да се гласува.
"Задължения на наредителя
Чл. 445. За отношенията между наредителя и банката се прилага съответно договорът за поръчка, с изключение на чл. 282, 283, 287, 291 и 292 от Закона за задълженията и договорите."
Комисията предлага този текст да отпадне като ненужен.


"Приложимост на обичая
Чл. 446. Доколкото в този раздел не се съдържат разпоредби за банковата гаранция, прилагат се обичаите в международните банкови отношения."
Комисията предлага този текст на чл. 446 да не се приема и да отпадне по съображения, които бяха изложени по-горе за чл. 443.
"РАЗДЕЛ VII
БАНКОВО ИНКАСО.
БАНКОВО ДОКУМЕНТАРНО ИНКАСО
Определение на банковото инкасо
Чл. 447. С договор за банково инкасо банката се задължава срещу възнаграждение по поръчка на наредителя да събере неговото парично вземане или да извърши друго инкасово действие.
Определение на банково документарно инкасо
Чл. 448. С договор за банково документарно инкасо банката по поръчка на наредителя се задължава срещу възнаграждение да предаде на друго лице документи, които дават право на разпореждане със стоки или други документи срещу заплащане на сума, която банката трябва да събере, или срещу извършване на други инкасови действия."
Комисията предлага в този текст думите "които дават" да се заменят с "даващи" и думата "трябва" да се замени със "се задължава".
Предложението следва да се гласува.
"Права и задължения
Чл. 449. Ал. 1. Наредителят трябва да плати на банката уговорените разноски.
Ал. 2. При изпълнение на банковото инкасо и на банковото документарно инкасо банката отговаря само за неточно изпълнение на дадените нареждания. Тя не е длъжна да проверява формата и редовността на документите.
Ал. 3. Банката, която използва услугите на друга банка, за да изпълни поръчката на наредителя, прави това за негова сметка.

Приложимо право
Чл. 450. Доколкото в този раздел не се съдържат разпоредби за банковото инкасо и за банковото документарно инкасо, прилагат се обичаите в международните банкови отношения."
Комисията предлага този текст да отпадне по изложените вече съображения по чл. 443, който също се предлага да бъде променен.
"Субсидиарно приложими разпоредби
Чл. 451. Ако от обстоятелствата не следва друго, за банково инкасо и за банково документарно инкасо се прилагат съответно разпоредбите относно договора за поръчка.
Прекратяване"
Комисията предлага чл. 452, който е озаглавен "Прекратяване", заглавието да стане "Особена разпоредба", а съдържанието така, както е в проекта, а именно:
"Чл. 452. Договорите за банково инкасо и за банково документарно инкасо не се прекратяват със смъртта на наредителя".
Следва да се гласува само предложението на комисията за промяна на заглавието на този текст.
"Раздел VIII
БАНКОВ ПРЕВОД
Определение
Чл. 453. С договора за банков превод наредителят предоставя на банката определена парична сума с нареждане да я плати на посочено от него лице".
Комисията предлага в чл. 453 да се членува думата "посочено".
"Изпълнение
Чл. 454. Ал. 1. До изпълнението на нареждането за превод наредителят може да го отмени или измени.
Ал. 2. Когато преди изпълнението на превода банката е уведомила получателя за даденото нареждане, то не може да бъде отменено или изменено.
Задължения за разноски
Чл. 455. Наредителят дължи на банката направените от нея разноски по превода."
Комисията предлага ново заглавие и ново съдържание на чл. 455, а именно, заглавието:
"Задължение за възнаграждение и
разноски",
тоест допълнение към сегашното заглавие, и текстът да придобие следното ново съдържание:
"Чл. 455. Наредителят дължи на банката възнаграждение и направените от нея разноски по превода.
Раздел IX
ДОГОВОР ЗА БАНКОВА КАСЕТКА
Определение
Чл. 456. Ал. 1. С договор за банкова касетка банката приема срещу възнаграждение да пази парични знаци, ценни книги и други вещи. До вътрешността на касетката достъп има само ползвателят".
Комисията предлага тази ал. 1 на чл. 456 да се замени с нова, с подобрена редакция, със следното съдържание:
"Ал. 1. С договор за банкова касетка банката приема за определен срок срещу възнаграждение да пази парични знаци, ценни книги, други вещи и документи. До съдържанието на касетката достъп има само ползвателят".
Това предложение следва да се гласува.
"Ал. 2. Договорът за банкова касетка може да бъде с обявено или необявено пред банката съдържание на вложеното.
Ал. 3. Банката няма право да притежава копие от ключа на касетката, предаден на ползвателя.
Забранени предмети
Чл. 457. ал. 1. В касетката не могат да се поставят предмети, застрашаващи сигурността на касетката и на банката".
Комисията предлага в тази ал. 1 накрая точката да стане запетая и да се добавят думите: "и вещи, чието приемане е забранено от закона". Или ал. 1 да придобие следното окончателно съдържание:
"Ал. 1. В касетката не могат да се поставят предмети, застрашаващи сигурността на касетката и на банката и вещи, чието приемане е забранено от закона.
Ал. 2. Банката контролира по подходящ начин спазването на изискването по ал. 1 без да се разкрива съдържанието на вложеното, когато то не е обявено.
Ал. 3. При неизпълнение на задължението по ал. 1 банката може незабавно да развали договора.
Права на банката при неплащане
Чл. 458. Ал. 1. При разваляне на договора поради неплащане на уговореното възнаграждение банката може да поиска отваряне и установяване на съдържанието на касетката с участие на нотариус. Намерените в касетката предмети остават за пазене в банката, на която се дължи обезщетение за разноските и възнаграждение.
Ал. 2. За вземанията си по договора банката има право на залог върху вложеното в касетката".
Комисията предлага в тази ал. 2 думата "залог" да се замени със "задържане" и тя да стане:
"Ал. 2. За вземанията си по договора банката има право на задържане върху вложеното в касетката.
Отговорност при непреодолима сила
Чл. 459. Ал. 1. Банката отговаря пред ползвателя, ако вложеното погине поради непреодолима сила.
Ал. 2. Когато съдържанието не е обявено, банката отговаря само до обявената стойност на вложеното".
Комисията предлага ал. 2. на чл. 459 да отпадне като ненужна.
Това е, уважаема госпожо председател текстът на глава 29. Другото предложение - на господин Лучников, ще го прочета след това, тъй като се касае за нова глава, след тази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, на господин Лучников предложението след това.
Да, последователно, тъй като всички предложения са на комисията, ще ги поставя последователно на гласуване. Ако има нещо допълнително, по реда на номерацията моля колегите да поставят такива предложения.
В чл. 421 комисията предлага в ал. 2 думата "обезщетение" да се замени с "възнаграждение" плюс тази размяна на две думи, която е редакционна.
Моля да гласувате това предложение в чл. 421.
От общо гласували 137 народни представители, за - 136, против - няма, въздържали се - 1.
Прието е това предложение.
Комисията предлага чл. 428 да отпадне. Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 123 народни представители, за - 122, против - няма, въздържал се - 1.
Прието е това предложение.
Предложение на комисията в чл. 431 думата "банкова" да се замени с "разплащателна". Няма други предложения. Моля да гласувате.
От общо гласували 124 народни представители, за - 123, против - няма, въздържал се - 1.
Прието е това предложение.



Предложение на комисията за нова редакция на чл. 433, припомням: "Заемателят е длъжен да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора".
Моля да гласувате това ново предложение.
От общо гласували 122 народни представители, за - 120, няма против, въздържали се - 2.
Прието е и това предложение.
Към чл. 437 комисията има три предложения, които ще ви предложа заедно поради това, че основната част имат редакционен характер.
Към ал. 1 думата "посочено" да се членува. В ал. 4 думата "единствено" да се замени със "само". По-съществено е предложението към ал. 5, където думите "акредитивът губи силата си" да се заменят със "се прекратяват задълженията по акредитива".
Моля да гласувате трите предложения на комисията по чл. 437.
От общо гласували 125 народни представители, за - 123, няма против, въздържали се - 2.
Приети са предложенията по чл. 437.
Комисията предлага ново съдържание на чл. 439, припомням: "Отменяемият акредитив може да се отмени едностранно от банката докато не бъде изпълнен". Това е само редакционна промяна.
Моля да гласувате.
От общо гласували 126 народни представители, за - 122, няма против, въздържали се - 4.
Приет е чл. 439 в новото му съдържание.
Предлага се нова редакция на чл. 442 - "За отношенията между наредителя и банката, открила акредитива, както и между банките по акредитива се прилагат разпоредбите на договора за поръчка".
Моля да гласувате тази нова редакция.
От общо гласували 124 народни представители, за - 122, няма против, въздържали се - 2.
Приета е новата редакция на чл. 442.
По чл. 443 комисията предлага ново заглавие и нов текст - "Възнаграждение" - "Наредителят дължи възнаграждение на банката".
Моля да гласувате това ново заглавие и нов текст.
От общо гласували 121 народни представители, за - 119, против - 1, въздържал се - 1.
Приет е и чл. 443.
Стигнахме до раздел шести - "Банкова гаранция".
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз нямам нищо против това съдържание на чл. 443, но не съм съгласен да отпадне старото му съдържание. Какво гласи то: "Доколкото в този раздел не се съдържат разпоредби за акредитива, предлагат се обичаите в международните банкови отношения". Същото разпореждане се повтаря и в чл. 448, и в чл. 450, където се предвижда също, че когато няма съответстващи на закона ни разпореждания, се прилагат правилата на международния банков обмен.
Тук се възрази, че обичаят не можел да бъде източник на право и не можел да се прилага. Това абсолютно не е вярно, защото ние вчера приехме чл. 288, според който за неуредените в този закон положения за търговски сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. А при непълнота на него - търговски обичаи. При различия в търговските обичаи, прилагат се обичаите по местоизпълнението. Значи с чл. 288 ние приехме, че обичаят е източник на права, което е едно положение на европейското търговско право, с което ние съобразяваме нашето вътрешно право.

Тези разпореждания тук на чл. 443, чл. 448 и чл. 450 също така препращат при неуреденост на материята да се прилага международният обичай. Но те специфицират вече за кой обичай става дума. Става дума за обичаите в международните банкови отношения. Това също е едно положение, което е залегнало във всички европейски законодателства и в общите правила на Общия пазар.
Така че ако ние искаме да бъдем в крак с европейското законодателство, в което смятам, че нямаме различия, трябва да запазим тези текстове, които потвърждават именно нашето придържане към международните банкови обичаи. Няма защо да дразним международните банкови институции, като се отклоняваме от едни правила, които те са приели и към които те се придържат. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Вие предлагате да се гласува отново може би като отделен текст текстът на вносителя.
Има думата госпожа Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Мен малко ме изненада позицията на господин Лучников, защото ние бяхме стигнали до едно мнение при работата в работната група. Идеята, която имахме, когато искахме отмяната на тези два текста, е тази, че в чл. 288 на закона като източници общо за търговските сделки, нали чл. 288 е общ текст, е посочено, че за неуредените в целия закон положения за търговски сделки, т.е. за всички, се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота в него - търговския обичай. След това има още едно уточнение - при различия в търговските обичаи се прилагат обичаите по местоизпълнението.
При това положение и имайки предвид проблема, който имаме с обстоятелството, че част трета от Търговския закон не се вмества точно между втора и четвърта част и накрая имаме текстове, които изреждат всички букви на азбуката, ние единодушно се съгласихме, че тези текстове не дават някаква норма, различна от чл. 288, затова можем да посъкратим необходимостта от текстове накрая - чл. 606 с букви, прибавени до "я". Без да се променя намерението да се прилагат в конкретните случаи съответно за съответните сделки, тъй като общият текст е даден още в чл. 288.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за реплика към госпожа Миленкова господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Аз смятам, че не е излишно да се запазят тези правила, защото те конкретизират за кой обичай става въпрос - обичая в международните банкови отношения. Това конкретизира нещата, изяснява ги и според мен нищо няма да загубим, ако запазим тези текстове. Според мен тяхното отклоняване просто ще подразни международните банкови институции, с които ние искаме да имаме най-добри отношения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Тъй като гласувахме заместващ текст, би следвало да гласуваме като чл. 443а Вашето предложение - приложимост на обичая, и в текста на вносителя. Това е предложението на господин Лучников като нов текст.
Моля да гласувате предложението да се създаде нов текст чл. 443а, озаглавено "Приложимост на обичая", със съдържание от текста на вносителя - доколкото в този раздел не се съдържат разпоредби за акредитива, прилагат се обичаите в международните банкови отношения.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 151 народни представители, за - 42, против - 59, въздържали се - 50.
Не се приема това предложение.
Комисията предлага в чл. 444 думата "самостоятелно" да отпадне, а накрая на текста думата "гаранцията" да се замени с "условията, предвидени в нея".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 130 народни представители, за - 124, против - 1, въздържали се - 5.
Прието е това предложение.
Моля да гласувате предложението на комисията да отпадне чл. 444.
От общо гласували 133 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 5.
Приема се предложението.
Има предложение на комисията за отпадане и на чл. 446. Моля да гласувате.
От общо гласували 132 народни представители, за - 128, против - 2, въздържали се - 2.
Прието е и това предложение.
Следва предложение по чл. 448: думите "които дават" да се заменят с "даващи" и думата "трябва" да се замени със "задължава".
Моля да гласувате тези поправки.
От общо гласували 128 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 3.
Прието е предложението.
Комисията предлага да отпадне чл. 450. Моля да гласувате.
От общо гласували 138 народни представители, за - 127, против - 9, въздържали се - 2.
Прието е предложението.
Комисията предлага промяна в заглавието на чл. 452 - вместо "Прекратяване" да бъде "Особена разпоредба". Моля да гласувате.
От общо гласували 126 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 6.
Прието е това предложение.


Няма да поставям на гласуване предложението да се членува думата "посочено", защото нищо не променя, освен че езиково е по-добре. Приемаме с консенсус, че думата "посочено" трябва да се членува.
По чл. 455 има предложено ново заглавие и съдържание: "Задължение за възнаграждение и разноски" е новото заглавие, а текстът е: "Наредителят дължи на банката възнаграждение и направените от нея разноски по превода".
Моля да гласувате предложените промени.
От общо гласували 139 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 12.
Прието е това предложение.
Към чл. 456 комисията предлага ново съдържание на ал. 1:
"Чл. 456. Ал. 1. С договор за банкова касетка банката приема за определен срок срещу възнаграждение да пази парични знаци, ценни книги, други вещи и документи. До съдържанието на касетката достъп има само ползвателят".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 131 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 7.
Прието е това предложение.
Предлага се и поправка в чл. 457, ал. 1: накрая точката да стане запетая и да се добави изразът: "и вещи, чието приемане е забранено от закона". Господин Мулетаров прочете целия текст.
Моля да гласувате.
От общо гласували 130 народни представители, за - 125, против няма, въздържали се - 5. Прието е това предложение.
В чл. 458, ал. 2 се предлага думата "залог" да се замени с "задържане".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 124 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 5.
Прието е това предложение.
И последното предложение на комисията по глава двадесет и девета е да отпадне ал. 2 на чл. 459.
Моля да гласувате!
От общо гласували 125 народни представители, за - 120, против - 2, въздържали се - 3.
Прието е и това предложение.
Моля да гласувате съдържанието на глава двадесет и девета - "Банкови сделки" - като цяло: текстът на вносителя с гласуваните вече поправки.
От общо гласували 130 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 8.
Приета е глава двадесет и девета.
Тук следва предложение на народния представител Светослав Лучников за нова глава XIIа.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Народният представител Светослав Лучников предложи при обсъждането на законопроекта на второ четене да се разработи нова глава XIIа, която да уреди въпроса за кредитните карти, които вече съществуват в практиката.
Комисията не възприе това предложение и го отхвърли чрез гласуване, но независимо от това тя реши да отправи запитване до вносителя на законопроекта и той да изрази отношението си по този въпрос.
Получихме официален отговор от името на вносителите от Министерството на правосъдието, което отговаря отрицателно в смисъл, че уредбата не ограничава, нито отнема възможността за съществуването на кредитни карти, а детайлите по отношение на тяхното използване биха могли да се уредят с подзаконови актове извън текстовете, които имплицитно уреждат и тази материя. И тъй като от името на вносителите отговорът е подписан от заместник-министъра госпожа Йосифова, предлагам, госпожо председател, ако тя желае, да изрази отношение по този въпрос, за да бъдем съвсем наясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря, но нека най-напред да чуем аргументите на господин Лучников. Той поддържа предложението и нека да го чуем, а след това опонентите.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз поддържах и исках да се създаде един раздел за кредитна карта, защото, създавайки един съвременен Търговски закон, ние трябваше да уредим и тая съвременна банкова практика, която намира все по-широко разпространение в нашата страна. Разбира се, за това нещо трябваше да се привлекат специалисти предимно от банковите среди, които да подготвят една такава глава. Това, че може с подзаконови актове да се урежда такава материя, е просто несериозно да се говори. Явно е, че ще трябва с допълнителен закон да се уреди тази материя. Сега ние сме в невъзможност да разглеждаме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: То не е внесено като глава, като текст, а само като идея. В тоя смисъл не бихме могли да гласуваме.
Нека да чуем и госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Колеги, на първо място смятам, че това предложение изобщо не следва да се гласува, защото то не е направено като предложение за второ четене. Ние няма да седнем в залата да създаваме текстовете на нова глава.
Освен това моля да се има предвид, че тук не става въпрос дали да се създават подзаконови нормативни актове или не толкова, а има международноправни норми, които уреждат работата с кредитните карти. И тъй като ние, ако установим правила само за България, тези кредитни карти няма да могат да бъдат използвани и в другите страни, каквато явно не е нашата цел, затова при изпълнението на тези действия, на тези взаимоотношения безспорно ще се ползват международно-правните норми, които са установени вече в тази област. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Няма да поставям въпроса на гласуване, тъй като наистина не е предложение за второ четене. Но беше добре да чуем идеите.
По-нататък, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател! Искам да предложа на Вас и на уважаемите колеги народни представители една малка корекция за следващата глава тридесет - "Менителница". Тъй като това е най-голямата глава в целия закон, съдържа 11 раздела и 91 члена, които се равняват на цял един самостоятелен закон, предлагам по изключение нея да разглеждаме по раздели, вместо цялата глава. Ако няма възражения.
Това също е свързано и с времето, което ни остава за днес. И не е нормално да разделяме тази сложна материя - да изслушаме доклада, след това да гласуваме или да правим обсъждания. Смятам, че е по-лесно днес да приключим с разделите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тук не се налага гласуване. Алтернативите ги избираме и в хода на работата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Глава тридесет
Менителница
Раздел I
Общи положения
Чл. 460. Менителницата съдържа:
1. наименованието "менителница" в текста на документа, на езика, на който е написан;
2. безусловно нареждане да се плати определена сума пари;
3. името на лицето, което трябва да плати (платец);
4. падеж;
5. място на плащане;
6. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати;
7. дата и място на издаването;
8. подпис на издателя.
Непълнота на съдържанието
Чл. 461. Ал.1. Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 460, не е менителница, освен в случаите, определени в следващите алинеи.
Ал. 2. Менителница, в която не е посочен падежът, се смята платима на предявяване.
Ал. 3. Менителница, в която не е посочено мястото на плащане, се смята платима в мястото, посочено до името на платеца, което се смята и за местожителство на платеца.
Ал. 4. Менителница, в която не е посочено мястото на издаването, се смята, че е издадена в мястото, посочено до името на издателя.
Менителница на заповед на издателя и срещу издателя
Чл. 462. Менителницата може да се издаде на заповедта на самия издател, както и срещу самия издател.
Място на плащане
Чл. 463. Ал. 1. Менителницата може да бъде платима в местожителството на трето лице, в местожителството на платеца или на друго място."
Комисията предлага сегашният текст на чл. 463 да стане ал. 1 и да се добавят като ал. 2 и ал. 3 текстовете на ал. 1 и ал. 2 на чл. 471, които ще отпаднат, съответно, когато се стигне до тях.
При това положение се предлага следното окончателно съдържание на чл. 463:
"Чл. 463. Ал. 1. Менителницата може да бъде платима в местожителството на трето лице, в местожителството на платеца или на друго място.
Ал. 2. Когато издателят е определил в менителницата място на плащане, различно от местожителството на платеца, без да посочи трето лице, при което да се извърши плащането, платецът може да го определи при приемането. Ако не е уговорено друго, се смята, че платецът се е задължил да плати лично в определеното в менителницата място на плащане.
Ал. 3. Когато менителницата е платима в местожителството на платеца, той може да посочи при приемането адрес в същото населено място, където трябва да се извърши плащането."

Задължение за лихва
Чл. 464. Ал. 1. В менителница, платима на предявяване или в определен срок след предявяването, издателят може да поеме задължение за лихва върху сумата. Във всяка друга менителница такова задължение се смята нищожно.
Ал. 2. Размерът на лихвата трябва да бъде посочен в менителницата.
Ал. 3. Лихвата тече от датата на издаване на менителницата, ако не е посочена друга дата.
Различия в сумата
Чл. 465. Ал. 1. Ако в менителницата сумата е написана едновременно с думи и с цифри, при различие важи сумата, написана с думи.
Ал. 2. Ако в менителницата сумата е написана няколко пъти с думи или с цифри, при различие важи най-малката сума.
Действителност на подписите
Чл. 466. Ако менителницата носи подписите на лица, които не могат да се задължават по менителница, на истински подписи, подписи на несъществуващи лица или подписи, които по друга причина не могат да задължат лицата, които са подписали или от името на които менителницата е подписана, задълженията на останалите подписали лица са действителни.
Подписване без представителна власт
Чл. 467. Който подпише менителница като представител, без да има представител на власт, или като превиши властта си, се задължава лично по менителницата, и, ако плати, има същите права, каквито би имал представляваният.
Отговорност на издателя
Чл. 468. Ал. 1. Издателят отговаря за приемането и за плащането на менителницата.
Ал. 2. Издателят може да се освободи от отговорност за приемането, но не и от отговорност за плащането.
Бланкова менителница
Чл. 469. Ако непопълнена при издаването менителница бъде попълнена несъобразно с уговореното, неспазването на уговореното не може да се противопостави на преносителя, освен ако е придобил менителницата недобросъвестно или при груба небрежност.

Възражения на длъжниците
Чл. 470. Длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата.
Място на плащането
Чл. 471. Ал. 1. Когато издателят е определил в менителницата място на плащане, различно от местожителството на платеца, без да посочи трето лице, при което да се извърши плащането, платецът може да го определи при приемането. Ако не е уговорено друго, смята се, че платецът се е задължил да плати лично в определеното в менителницата място на плащане.
Ал. 2. Когато менителницата е платима в местожителството на платеца, той може да посочи при приемането адрес в същото населено място, където трябва да се извърши плащането."
Комисията предлага чл. 471 да отпадне.
Това е, уважаема госпожо председател и господа народни представители, съдържанието на раздел първи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
На практика става въпрос само за предложението на комисията - досегашният текст на чл. 463 да стане ал. 1 и да се добавят като ал. 2 и ал. 3 текстовете на ал. 1 и ал. 2 на чл. 471. А тъй като чл. 471 има само две алинеи и се предлага да отпадне там, където е, практически с пренасянето на тези алинеи в чл. 463 той отпада.
Моля да гласувате това предложение. То съединява чл. 463 с чл. 471.


От общо гласували 135 народни представители, за - 134, против - няма, въздържал се - 1.
Прието е това предложение за ново съдържание на чл. 463, което включва и съдържанието на чл. 471, с което той и едновременно отпада.
Моля да гласувате цялото съдържание на раздел първи - "Общи положения".
От общо гласували 137 народни представители, за - 133, против - няма, въздържали се - 4.
Приет е раздел първи.
Господин Мулетаров, по раздел втори няма никакви предложения. Ако успеете да го прочетете, ще използваме времето.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Раздел втори със заглавие: "Джиро".
Член 472 със заглавие: "Прехвърляне на менителница".
"Ал. 1. Всяка менителница, дори когато не е издадена изрично на заповед, може да се прехвърля чрез джиро.
Ал. 2. Когато издателят е написал в менителницата думите "не на заповед" или друг равнозначен израз, менителницата се прехвърля по реда за прехвърляне на вземания.
Ал. 3. Менителницата може да се джиросва на платеца, на издателя или на всяко друго задължено по менителницата лице. Тези лица могат да джиросват менителницата отново."
Член 473 със заглавие: "Изисквания".
"Ал. 1. Джирото не може да бъде под условие.
Ал. 2. Частичното джиро е нищожно.
Ал. 3. Джирото на приносител има действие като бланково джиро."
Член 474 със заглавие: "Форма".
"Ал. 1. Джирото трябва да бъде написано върху менителницата или върху прикрепен към нея лист (алонж). То трябва да се подпише от джиранта.
Ал. 2. Джирото може да не посочва лицето, в полза на което е направено, или да се състои само от подписа на джиранта (бланково джиро). За да бъде действително, бланковото джиро трябва да бъде написано на гърба на менителницата или на алонжа."
Член 475 със заглавие: "Действие".
"Ал. 1.Джирото прехвърля всички права по менителницата.
Ал. 2.Ако джирото е бланково, приносителят може:
1. да попълни празното място със своето име или с името на друго лице;
2. да джироса менителницата бланково;
3. да предаде менителницата на друго лице, без да попълва празното място и без да я джиросва."
Член 476 със заглавие: "Отговорност на джиранта".
"Ал. 1. Джирантът отговаря за приемането и за плащането на менителницата, освен ако е уговорено друго.
Ал. 2. Джирантът може да забрани последващо джиросване. В този случай той не отговаря пред лицата, на които менителницата е била джиросана след това."
Член 477 със заглавие: "Приносител".
"Ал. 1. Държателят на менителницата се смята за законен приносител, ако правото му следва от непрекъснатия ред на джирата, дори и когато последното джиро е бланково. Зачеркнатите джира се смятат ненаписани. Когато банковото джиро е последвано от друго джиро, смята се, че подписалият е придобил менителницата с бланковото джиро.
Ал. 2. Ако едно лице е лишено от държането на менителницата по какъвто и да е начин, приносителят, който установява правото си съгласно ал. 1, не е длъжен да я предаде, освен ако е придобита недобросъвестно или при груба небрежност."
Член 478 със заглавие: "Джиро по пълномощие".
"Ал. 1. При джиро с уговорка "за събиране", "за инкасо", "по пълномощие" или друг израз, който означава упълномощаване, приносителят може да упражни всички права по менителницата, но може да я прехвърля само с джиро по пълномощие. В този случай задължените лица могат да правят на приносителя само възраженията, които те могат да противопоставят на джиранта.
Ал. 2. Упълномощаването, което се съдържа в джиро по пълномощие, не се прекратява със смъртта или с поставянето под запрещение на упълномощителя."
Член 479 със заглавие: "Джиро за обезпечение".
"Ал. 1. При джиро с уговорка "за гаранция", "за залог" или друг израз, който означава обезпечение, приносителят може да упражни всички права по менителницата, но може да я прехвърля само с джиро по пълномощие.
Ал. 2. Длъжниците не могат да противопоставят на приносителя възражения, основани на личните им отношения с джиранта, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при получаването на менителницата."
Член 480 със заглавие: "Джиро след падежа или протеста".
"Ал. 1. Джиро, направено след падежа, има същото действие, както джиро, направено преди това. Джирото, направено след протеста, поради неплащане или след изтичане на срока за протеста, има действие на прехвърляне на вземане.
Ал. 2. До доказване на противното се предполага, че джирото без дата е направено преди изтичане на срока за протеста."
Това е съдържанието на раздел втори, по който няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Някакви допълнителни идеи по джирото има ли? - Няма.
Моля да гласувате съдържанието на раздел втори - "Джиро", текстът на вносителя без никакви поправки от страна на комисията.
От общо гласували 134 народни представители, за - 132, против - няма, въздържали се - 2.
Приет е раздел втори.
Господин Михайлов има думата по процедура.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на времето с 2 часа до изчерпване на дневния ред. Вие сами разбирате, че замисълът ми е, според мен, най-важната точка, надявам се и за вас...
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Има още 150 текста от този закон.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз зная... Вижте, това е така. Аз просто правя процедурно предложение. Колко текста е? Винаги може да се гласува прекъсване на разискванията по второто четене и да се продължи нататък с дневния ред. Надявам се и това да се направи.
Защото наистина е недопустимо повече да се разиграват фарсове "Заедно за България" и да се говори високопарно от пленарната трибуна, а делата да се разминават с изречените думи и реалността. Недопустимо е повече да се премълчават, фалшифицират и изменят най-важните дати в българската история, довели до утвърждаването на българската държавност. Недопустимо е повече да се отстъпва пред имперски амбиции, които си позволяват да определят една от най-светлите дати в българската история като Филипопулски преврат, а главите на най-достойните български политици, отстояващи националния ни суверенитет и независимост, да падат насред София. Недопустимо е повече да се отстъпва и пред просташката наглост на коминтерновските историографи, всичките им фалшификации на историята и бакалските им сметки за стар и нов стил при определяне на Деня на Съединението и други исторически дати.
Скъпи колеги, народни представители на българското Народно събрание, моля ви да се съобразим с това предложение, за да успеем днес да вземем решение и да обявим Деня на Съединението, 6 септември, за официален празник.
Предложението ми е за удължаване на времето с два часа до изчерпване на дневния ред и най-вече, за да успеем да включим тази точка, която ще даде правото на българския народ утре да празнува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Моля да гласувате направеното процедурно предложение за удължаване на работното време с два часа с цел да се изчерпи утвърденият днешен дневен ред.
От общо гласували 172 народни представители, за - 65, против - 72, въздържали се - 35.
Не се приема предложението.
Съобщение на Комисията по културата. Тя ще заседава извънредно днес от 15 часа в зала "Запад" с дневен ред - обсъждане на Законопроект за народните читалища.
Утре заседанието е точно в 9 часа. Както беше съобщено от председателя на Народното събрание академик Сендов, то включва тържествена част, посветена на Съединението на България. Моля за готовност на всички депутати, присъствие и на председателите на парламентарните групи за съответни изявления.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 13,58 часа




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Иван Братулев

Юмер Юмер