Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева.

Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Ще ви прочета Решение N 512 от 4 март 1996 г. на Централната избирателна комисия.
"На 19 февруари 1996 г. са прекратени предсрочно на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България пълномощията на народния представител Тодор Йорданов Тодоров, избран с листата на БСП, БЗНС "Александър Стамболийски" и ПК "Екогласност" в 8.избирателен район - град Добрич.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия
Р Е Ш И :

Обявява за избран за народен представител в 8.избирателен район, град Добрич ЙОРДАН ИЛИЕВ КЮПРИБАШИЕВ, ЕГН 5011225409 с листата на БСП, БЗНС "Александър Стамболийски" и ПК "Екогласност" на мястото на Тодор Йорданов Тодоров."
Моля, господин Йордан Илиев Кюприбашиев да заповяда да положи клетва. (Народният представител Йордан Илиев Кюприбашиев застава на трибуната)
Моля да повтаряте след мен!
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." (Народният представител Йордан Илиев Кюприбашиев повтаря клетвените думи след председателя. Ръкопляскания от блока на мнозинството)
Моля да подпишете декларацията и ми я дайте! (Председателят подава клетвената декларация на народния представител Йордан Илиев Кюприбашиев, който я подписва и му я връща)
Ще ви прочета постъпилите законопроекти и проекторешения.
На 28 февруари 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Споразумението между страните-членки на НАТО и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили и на Допълнителния протокол към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили. Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на Комисията по националната сигурност - водеща, и на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
На 29 февруари 1996 г. е постъпил Проект за решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на околната среда през 1994 г. Вносител е Министерският съвет.
Проектът за решение е разпределен на Комисията по опазване на околната среда и по водите.
На 29 февруари 1996 г. е постъпил Законопроект срещу неправомерната стопанска дейност. Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на Комисията по устройството и дейността на държавните органи - водеща, и на Икономическата комисия.
На 29 февруари 1996 г. е постъпил Законопроект за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май-септември 1989 г. Вносители са Ана Георгиева Миленкова, Велко Вълканов Иванов и Бончо Драганов Рашков.
Законопроектът е разпределен на Комисията по устройството и дейността на държавните органи - водеща, и Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
На 1 март 1996 г. е постъпил Законопроект за нотариусите. Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на Комисията по устройството и дейността на държавните органи - водеща, на Комисията по бюджет и финанси и на Икономическата комисия.
На 1 март 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение на Закона за уреждане на жилищните влогове на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Вносител е Стефан Маринов Стефанов.
Законопроектът е разпределен на Икономическата комисия - водеща, и на Комисията по бюджет и финанси.
На 5 март 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител е Георги Димитров Дилков.
Законопроектът е разпределен на Комисията по устройството и дейността на държавните органи - водеща.
На 5 март 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е Георги Димитров Дилков.
Законопроектът е разпределен на Комисията по устройството и дейността на държавните органи - водеща.
Преминаваме към приемане на дневния ред.
Има думата по процедура народният представител Стоян Денчев.
СТОЯН ДЕНЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В качеството ми на народен представител в българския парламент, надявам се, че ще изразя отношението на всички към един проблем, на който сме свидетели през последните дни. Става въпрос за терористичните акции, извършени от определени среди в държавата Израел.
Имам молба към Председателството на Народното събрание, надявам се от името на всички вас, да изготвят една телеграма, показваща отношението на българския парламент към тези терористични актове и след почивката или в подходящо време да я прочетат пред нас, да я приемем и да бъде изпратена до парламента на държавата Израел. Благодаря.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Телеграма да приемем?!
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Декларация или нещо друго. Може да бъде и телеграма, огласена от народното представителство. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагам да изготвите текст и да ми го представите. Ще го прочета.
Предлага се следната програма за седмицата.
I. Шести март (сряда):
1. Първо четене на Законопроекта за народните читалища.
2. Промени в състава и ръководствата на постоянни комисии.
3. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за създаване на европейска организация за спътникови съобщения "Ефтелсат". Вносител е Министерският съвет.
4. Законопроект за ратификация на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария по суаповата сделка "Дълг срещу околна среда". Вносител е Министерският съвет.
II. Седми март (четвъртък):
1. Второ четене на Законопроекта за събиране на държавните вземания, приет на първо четене на 25 януари 1996 г.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Указ N 2242 за свободни безмитни зони, приет на първо четене на 15 февруари 1995 г.
III. Осми март (петък):
1. Първо четене на Законопроекта за данък върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините. Вносител е Министерският съвет.
2. Парламентарен контрол.
Постъпили са следните предложения в законния срок за включване в дневния ред.
1. "На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване в дневния ред на седмичната програма от 6 до 8 март 1996 г. Предлагам да бъде точка от дневния ред Проект за решение N 100-05-60 от 5 декември 1995 г. за създаване на временна анкетна комисия за проучване причините за авариите в заводите "Арсенал", внесено от Сашо Стоянов, Асен Агов, Дако Михайлов и други народни представители."
2. На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Георги Дилков предлага да бъде включено в дневния ред отмяна решението за отлагане изпълнението на влезлите в сила смъртни присъди, прието от Великото Народно събрание.
3. Господин Васил Михайлов прави три предложения:
- Проекторешение за присъединяване към НАТО;
- Проектозакон за националните символи;
- В петък да се започне с парламентарния контрол и само, ако остане време след изчерпване на всички актуални въпроси и питания да се продължи със законодателна дейност.
Има предложение на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията, относно произведените в "Благоевград БТ" - АД 85 т. филтрови цигари, носещи незаконно чуждата търговска марка "555 Filter Kings Lablel", както и съучастието на държавни служители и ведомства в нея, да бъде проведено разискване и да се приеме решение на Народното събрание.
Предложение от господин Соколов - да бъде включен в дневния ред на 7 март, утре, четвъртък, като точка първа Проект за решение за образуване на временна комисия за проучване на кризата в изпълнителната власт и банковата система, причинена от действията на групата "Орион".
Същото предложение е направено и от група народни представители, подписали повече от 53 души.
Това са предложенията за дневния ред. Започваме да гласуваме едно по едно допълнителните предложения.
Има думата народният представител Йордан Соколов от името на парламентарна група.


ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): От името на парламентарната група съм натоварен, уважаеми господин председателю и уважаеми колеги, да направя декларация, обосноваваща защо ние искаме в дневния ред да бъде внесена точка за създаването на анкетна комисия.
Ние сме дълбоко разтревожени от кризата в изпълнителната власт, от кризата в банковата система,която криза е резултат на действията на една икономическа групировка или приятелски кръг, наименованието е без значение, "Орион".
Министър-председателят на Република България, забравяйки това си качество, по недопустим начин свързва дейността на Министерския съвет,на ръководни служители в него с групировката "Орион". Във връзка с разискванията по повод на парламентарния контрол и излезли материали в масмедиите, лица, които се борят срещу групировката "Орион", бяха обявени, че се борят срещу правителството, банката на "Орион" - това е Земеделска и промишлена банка, беше обявена за банка на БСП, беше казано, че който е враг на "Орион" е враг едва ли не на правителството на Република България. Всъщност именно действията на групировката "Орион" и свързаните с нея лица доведоха до дестабилизация на първо място в банковата система. Всички ние сме свидетели на едно явление, което за пръв път се случва и което неслучайно беше наречено "национализация" на една банка от Българска народна банка. Това е Банката за земеделски кредит. (Реплики от Ангел Димов)
Господин Димов, недейте вие сега тук да демонстрирате привързаността си и принадлежността си към"Орион". На друго място ще имате възможност това да го направите.
Ние бяхме свидетели как Агробизнесбанк в Пловдив беше изкупена за 1 лев, но с над 8 млрд. лоши кредити. Бяхме свидетели за начина, по който се правиха опити да бъде съсипана Българската земеделска банка, забележете, и когато бъде създадена анкетна комисия това ще бъде установено и със свидетели, с това, че на опашките пред банките се редяха служители от специалните служби, за да създават впечатление за паника.
Има недопустима намеса на Българска народна банка и натиск от отделни членове на нейния Управителен съвет, които не могат да не будят тревога. Става дума за престъпната история около лицето Майкъл Чорни "отпуснат кредит от 3 и още 3 млн. долара " на Централната кооперативна банка въз основа на един фалшифициран договор, а членът на Управителния съвет на Българска народна банка Стоян Шукеров нарежда Централната кооперативна банка да отправи писмо, с което да признае това вземане.
Ние не може да не сме разтревожени като знаем начина, по който беше създадена Българската земеделска и промишлена банка, от това, че има данни, това ще установи анкетната комисия, че министър-председателят на Република България е акционер в тази банка. Един гражданин да бъде акционер в една банка не е нещо лошо и вредно, но когато става дума за банка, създадена по начин, който сочи, че всъщност зад нейното създаване се крият съвсем други действия и интереси, ние не може да не сме разтревожени, а това и обяснява защитата, която се дава от правителството и лично от министър-председателя и на групировката или приятелския кръг "Орион", и на Българската земеделска и промишлена банка.
Всъщност във връзка с действията на групировката "Орион" се посяга и върху свободата и личната неприкосновеност на отделни лица. Ние ще представим доказателства за това.
В момента ние сме свидетели и на един друг срив в нашата банкова система, който също трябва да разтревожи всеки народен представител. По този въпрос преди няколко дни аз получих и официално писмо от председателя на КНСБ проф. Кръстьо Петков с молба Народното събрание да се занимае с този въпрос. Става дума за повдигането вече втори път на основния лихвен процент на Българска народна банка. Ние всички бяхме свидетели при избора на нов управител на Българска народна банка как тогава и той, и вицепремиерът господин Гечев, който отговаря за банките към правителството, заявиха, че политиката на демократичната левица ще бъде за намаляване на основния лихвен процент. Четири дни след тази декларация от двама най-представителни членове на правителството и на Българската народна банка основният лихвен процент беше вдигнат с 8 пункта. От днес основният лихвен процент е вдигнат с нови 7 пункта. Това не само е срещу обявеното намерение за сваляне на основния лихвен процент, което може да се окаже евтин популизъм и демагогия, но всъщност преди да е минал един месец от приемане на бюджета - срива бюджета. Затова защото вие знаете, че макрорамката на бюджета е изготвена при един курс на долара и при лихвен процент по-нисък от 34 на сто, колкото беше лихвеният процент към момента на гласуване на Закона за държавния бюджет.
Ето защо ние предлагаме и смятаме, че трябва да бъдем подкрепени от всички народни представители, които са разтревожени от състоянието на нашата банкова система, от кризата в изпълнителната власт, две тревожни явления, свързани с дейността на определена икономическа групировка или приятелски кръг от лица, но която се оказва, че държи в плен и правителството, и банковата ни система.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Премянов има думата от името на парламентарна група.


КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! В декларацията, която току-що представи от името на Съюза на демократичните сили господин Соколов като председател на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, прозвучаха много сериозни обвинения и квалификации по адрес на нашето управление. Само че в крайна сметка това, което той представи като обобщение на мотивите за искането на анкетна комисия, беше отнесено към бюджетната политика на правителството, към дейността на изпълнителната власт, към функционирането на Парламентарната група на демократичната левица като парламентарно мнозинство.
Ето защо смятам, че трябва да се върнем към аргументите, които той представи и да оценим тяхната състоятелност.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Значи трябва комисия.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Смятам, че това, което мотивира искането на Съюза на демократичните сили, не е желанието да създадем условия за едно по-добро, по-ефективно и по-съответстващо на закона поведение и дейност, а е извлечение от определени пропагандни клишета и опити чрез медиите да се дават оценки на реалната политика. (Шум и реплики в блока на опозицията)
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): "И преди, и сега БСП е мафия" - това е клишето.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Нашето разбиране за политиката е по-различно.
РЕПЛИКА НА ДЕПУТАТ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Стига празни приказки!
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Социалистическата партия и нейните коалиционни партньори се опитват да решават реалните проблеми на политиката с приемането на закони, с реални актове и мерки на изпълнителната власт и с реална политика като цяло.
РЕПЛИКА НА ДЕПУТАТ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Защо се страхувате от комисия?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Господин Соколов, Вие си позволихте да отправите обвинения към определени групировки и аз Ви уверявам, че солидарно се присъединявам към Вас, ако тези групировки са такива, че нарушават законите на страната, че мотивират и определят поведението на изпълнителната власт и на парламентарната група...
ГЛАС ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Ще каже комисията.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Към тях действително трябва да се подходи с цялата сила на морала и законите...
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Къде е моралът във вас, бе?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Но аз декларирам най-отговорно, че Парламентарната група на демократичната левица, че партиите от коалицията не се чувстват обвързани с която и да било групировка.
ИВАН КОСТОВ (от място): Хайде да гласуваме тогава! Хайде да гласуваме!
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Нашето отношение към българския бизнес е следното: ние подкрепяме и ще подкрепяме патриотичния български бизнес, който в съответствие със законите решава реалните проблеми на икономиката,...
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): А пролетариатът? Нали бяхте вождове на пролетариата?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: ... и сме против този бизнес и предприемачество, което нарушава законите на страната, пренасочва капиталите извън България, и който търси, абстрактно казано, единствено печалбите без да се стреми от резултатите от своята стопанска и търговска дейност да извлича ползи, които да насочва към развитието на българската икономика.
ИВАН КОСТОВ (от място): Господин Премянов, "Орион" се опита да ограби вашия вестник. Дайте да гласуваме комисия! Вестникът ви - "Дума", се опитаха да го ограбят.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: А доколкото разбирам вие в момента се опитвате чрез една групировка да представите едно крайно ляво разбиране за отношението към българския бизнес. (Шум, възгласи "Е-е-е!" в блока на опозицията) За съжаление ние като социална партия сме длъжни да мислим едновременно и за социалните проблеми на хората, и за развитието на българското предприемачество.
ИВАН КОСТОВ (от място): Не ограбиха "Демокрация", а "Дума", господин Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Опитахте се да квалифицирате обвинения срещу политическото ръководство на Социалистическата партия. Аз категорично опровергавам и отхвърлям, ние имаме достатъчно ясни механизми за това, в нашите среди да има достатъчно доверие и да е ясно кой с какво разполага, кои са материалните и идейни мотиви, с които той участва в политическата дейност.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Ангел Димов знае!
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Искам пред тези, които слушат днес, защото вие именно от пропагандна гледна точка искате да постигнете ефект, а не да постигнете реален резултат за оздравяване на банковата ни система, да заявя, че ръководството на Социалистическата партия - персонално и като цяло, не е обвързано с никаква дейност, която е в нарушение на законите на страната.
ИВАН КОСТОВ (от място): Е как не е, като Орсов казва, че "Орион" атакува БСП? Ето го Орсов, той казва!
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Второ, Уставът на Българската социалистическа партия е единственият, който въвежда изключителни ограничения за членство в тази партия и несъвместимостта за участие в нейното ръководство, депутатството и занятието с предприемаческа дейност и участие в ръководната дейност на частна или държавна икономическа групировка.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Уставът на БСП не е Конституция на Република България.
ИВАН КОСТОВ (от място): Нали това ще изясняваме - дали е вярно това, което казва Орсов, дали сте свързани с "Орион"?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Що се касае до мерките в банковата система, мисля, че господин Желев е единственият, който отговорно се зае да обсъди мерки за оздравяване на банковата система в комисията, която ръководи. Тя обсъди вариантите, които правителството представи, които бяха обсъдени и съгласувани с банковите кръгове, и днес можем да кажем, че единственият сериозен акт, който е свързан с реакция на очертаващата се кризисна ситуация в банковата система, е обсъждането на Бюджетната комисия и подкомисията по банките към Бюджетната комисия на Народното събрание.
ИВАН КОСТОВ (от място): Желев е "Орион".
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Уважаеми колеги, приемайки, че нашето състояние като икономика в България не е най-доброто (смях и оживление в блока на опозицията), и че всички сме задължени да предприемем солидарни мерки чрез закони и подкрепа на тези мерки на изпълнителната власт за излизането от това кризисно състояние...
ИВАН КОСТОВ (от място): Какви мерки, бе? Орсов казва, че сте свързани с "Орион".
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Аз искам да ви помоля отношението към икономиката на всички политически сили да бъде отговорно. Ние разчитаме на вашата подкрепа и да престанем да разглеждаме политиката като идеологическа борба, а нека да я разглеждаме като опит за решаване на проблемите на българското общество и на българската държава. (Възгласи "О-о-о" в блока на опозицията, шум и реплики)
В това отношение никаква анкетна комисия няма да помогне да решим проблемите на банковата система. Аз ви призовавам да подкрепите мерките, които Бюджетната комисия е обсъдила...
ИВАН КОСТОВ (от място): Господин Премянов, вярно ли е това, което пише в "Дума" - че БСП е свързана с "Орион"? Вярно ли е това, което казва господин Орсов? (Шум и реплики в блока на СДС)
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Господин Костов, аз заявявам следното: че отношението към всички групировки в България се основава на един-единствен критерий. Ние подкрепяме българския патриотичен бизнес, който в съответствие със закона работи за излизането на България от икономическата криза (възгласи "О-о-о", шум и реплики в блока на опозицията), и сме против всеки бизнес и предприемач, който нарушава законите на страната и който със своята дейност не съдейства за икономическия просперитет на България.
ИВАН КОСТОВ (от място): Вярно ли е това, което пише в "Дума"?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Ако вие смятате, че имате достатъчно основание да квалифицирате дейността на която и да било групировка като незаконна и противоречаща на интересите на страната, моля ви не ангажирайте българския парламент, моля ви, не ангажирайте изпълнителната власт, има съдебна система.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Защо да не ангажираме парламента?
ИВАН КОСТОВ (от място): Ама, в "Дума" го пише!
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Най-малко ние можем да бъдем обвинени, че упражняваме контрол върху нея. Нека в съответствие със закона Съюзът на демократичните сили да предприеме всички необходими действия за разкриването на тази част от проблемите, която българските закони третират и която българските закони са предвидили да се уреждат по съответния правов ред.
Това, което вие в момента се опитвате да направите - да трансформирате реални проблеми на политиката, с които ние се занимаваме, в идеологическо противопоставяне и да дискредитирате Българската социалистическа партия и коалиционните партньори... (Силен шум, реплики и възгласи "Е-е-е" в блока на опозицията)
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Каква идеология?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: ...смятам, че този опит няма да се отдаде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля тишина!
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Разполагате с всички инструменти на закона. Ако обичате, бъдете любезни, уважаеми господа, афиширайте и представете на прокуратурата документите, с които разполагате, за да спестите необходимото време на българските политици и на демократичната левица. Необходимо е тя да решава проблемите, а не да отхвърля несъстоятелни обвинения.
Аз отново заявявам, че левицата няма да бъде противник на българския бизнес, а ще бъде опора в неговата законова дейност. (Шум, реплики и възгласи в блока на СДС)
ИВАН КОСТОВ (от място): На кого? На мародерския кръг?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Аз отново заявявам, че левицата ще се занимава със социална политика в рамките на реалните възможности.
И трето, аз отново заявявам, че при нас има достатъчно гаранции политиците и парламентаристите в левицата да бъдат хора, на които може да се вярва, да бъдат хора, които не са компрометирани, и не са хора, които използват корупцията или са проводници на корупцията.
ИВАН КОСТОВ (от място): Това е мародерски кръг!
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Ако във вашите среди има такива, никаква анкетна комисия на Народното събрание няма да ви помогне. Аз Ви съветвам, господин Костов, отново да се вгледаме във вашите среди, да осмислите Вашето минало като политик и държавник и да видите колко голяма част от бедите в народното стопанство и колко много опити за корупция са инициирани от Вас... (силен шум, реплики и възгласи в блока на СДС), проведени по времето на вашето правителство...
ИВАН ГЛУШКОВ (от място): Пак ли, бе? Е-е-е...
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: ... и донесли сериозни щети и разруха на България, равняващи се на последиците от една световна война. (Ръкопляскания в блока на мнозинството, шум, възгласи "У-у-у", реплики в блока на опозицията)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред преминаваме към гласуване на допълнителните предложения.
Моля да гласувате предложението на Сашо Стоянов за включване в дневния ред създаването на временна анкетна комисия за проучване причините за авариите в заводите "Арсенал". Моля да гласувате.
От общо гласували 206 народни представители, за - 93, против - 73, въздържали се - 40.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложенията на господин Васил Михайлов.
Първо, проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО. Моля да гласувате.
От общо гласували 200 народни представители, за - 82, против - 100, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
Второто предложение е: Проектозакон за националните символи. Моля да гласувате.
От общо гласували 197 народни представители, за - 85, против - 72, въздържали се - 40.
Предложението не се приема.
Третото предложение на Васил Михайлов е в петък да се започне с парламентарен контрол и само ако остане време след изчерпване на всички актуални въпроси и питания, да се продължи със законодателна дейност. Моля да гласувате.
От общо гласували 199 народни представители, за - 84, против - 97, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е направено от група народни представители: "На основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и на чл. 86, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме по питане N 54-05-34 от 14 февруари 1996 г. от народния представител Крум Димитров Славов до министър-председателя на Република България относно произведените от "Благоевград БТ" - АД, 85 тона фалшиви цигари, носещи незаконно чуждата търговска марка "555 Filter Kings Label", както и съучастието на държавни служители и ведомства в криминалната сделка, да бъдат проведени разисквания и да се приеме решение на Народното събрание."
Тъй като има изменение в нашия правилник, ще ви прочета какво гласи чл. 86, ал. 1 и ал. 2: "По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. Предложенията за разискване се внасят при председателя на Народното събрание в писмена форма след приключване на отговора по питането."
Алинея 2 гласи: "Разискванията се насрочват с решение на Народното събрание за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. Разискванията се провеждат по ред, установен в глава пета на този правилник, и продължават един час."
Моля да гласувате да бъдат включени тези разисквания в петък от 11 до 12 ч.
От общо гласували 197 народни представители, за - 89, против - 52, въздържали се - 56.
Предложението не се приема.
Предложение на господин Соколов и група народни представители, 53 на брой: "На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31, както беше поправена тази заран ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасяме проект за решение за образуване на временна комисия за проучване на кризата в изпълнителната власт и банковата система, причинена от дейността на групировка "Орион", с мотиви към него."
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 207 народни представители, за - 99, против - 91, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.
Давам думата на Муравей Радев за процедурен въпрос по окончателната програма.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Преди малко от тази трибуна господин Премянов обоснова една теза на така наречената левица относно отговорното отношение на левицата към икономическата дейност в страната и към икономиката в страната, същата левица, която наложи и бе приет един мъртвороден бюджет за тази година.
Днес ние сме на път да приемем един дневен ред, в който вторият по важност икономически закон, а именно данъкът върху печалбата и върху доходите, да влезе в пленарната зала на първо четене, без да бъде разгледан както трябва в Комисията по бюджета и финансите, не знам за Икономическата. Този най-важен за тази година икономически закон, колеги, още не е дебатиран в Комисията по бюджета и финансите. И ние в петък четем в тази програма, че той ще бъде разглеждан в пленарната зала. Този закон четири месеца обикаля тук някъде из ведомствата, но не влезе в парламента и в тази комисия. И ние четяхме по вестниците какво е намерението на правителството за това или за онова по отношение на данъка върху печалбата.
Ето защо аз моля мнозинството да не претупва тази работа. Нека в комисията колегите внимателно да се запознаят с този изключително важен закон, да оставим време за необходимите дебати и предложения, които се надявам да имаме, и едва другата седмица след поне две най-малко задълбочени разисквания в Комисията по бюджета и финансите този закон да влезе в пленарната зала. В противен случай, колеги, само ще бъде доказано не само нашето, а и общото твърдение и впечатление, че мнозинството се старае да смачква всичко икономическо в тази зала, без то да може да бъде детайлно и задълбочено разгледано.
Поради това аз правя процедурно предложение този законопроект да не влиза в залата тази седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прощавайте, пропуснах да поставя на гласуване предложението на народния представител Георги Дилков да влезе като точка от дневния ред в тазседмичната програма отмяна на решението за отлагане изпълнението на влизане в сила на смъртните присъди, приети от Великото Народно събрание, след което ще прогласуваме и предложението на Муравей Радев.
Моля да гласувате предложението на Георги Дилков.
От общо гласували 179 народни представители, за - 79, против - 20, въздържали се - 75.
Предложението не се приема.

Моля да гласувате предложението на народния представител Муравей Радев да отпадне точка 1 от дневния ред в петък - първо четене на Законопроекта за данъка върху печалбата и върху доходите на юридически лица и за вноските на печалбата за общините.
От общо гласували 200 народни представители, за - 95, против - 74, въздържали се - 31.
Предложението не се приема.
Има думата господин Георги Дилков по процедурен въпрос.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (независим): Господин председателю, моля да подложите на прегласуване предложението, което направих, да се включи в дневния ред. Мотивите ми са следните. Съгласно чл. 74 от нашия правилник една седмица след даване на становища от комисиите по внесено проекторешение то трябва да бъде внесено в пленарната зала. След няколко дена се навършва една година от проекторешението за отмяна на мораториума. Мисля, че колегите депутати не разбраха за какво гласуват и затова моля, не държа за първа точка, може би в края на седмицата, в петък, но тази седмица, макар и с отрицателен резултат да се внесе в пленарната зала и да се разгледа това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Приемам предложението за прегласуване.
Моля да прегласувате предложението на господин Георги Дилков.
От общо гласували 187 народни представители, за - 116, против - 24, въздържрали се - 47.
Предложението се приема. Това ще бъде последна точка от дневния ред в петък.
Има думата по процедурен въпрос народният представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз също имам чувството, че не бе разбрано това, за което стана дума. Аз не казвам този закон да отпадне, аз само моля той да бъде отложен с няколко дни, защото е много важен. Уважаеми колеги, дайте възможност на нашата комисия, ако трябва на извънредни заседания, във вторник и в сряда да направим още поне две заседания, тази седмица - едно или две, ако искате, но нека това да го видим както трябва. Моля ви, това е много важен закон. Не ни карайте да го сдъвчем. Аз имам чувството, че някои хора просто гласуваха автоматично, поради което моля да го подложите на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, обръщам внимание, че направих известен авантаж - прегласувахме предложението на господин Дилков, понеже не знаех, че ще се направи това предложение, след като гласувахме предложението на Муравей Радев. Сега правя още един авантаж - трябваше да го гласуваме веднага, гласуваме го сега. Още веднъж гласуваме предложението на господин Муравей Радев.
Моля, прегласуваме да отпадне първа точка от дневния ред в петък.
От общо гласували 204 народни представители, за - 108, против - 61, въздържали се - 35.
Предложението се приема.
Но това не значи, че законопроектът няма да бъде включен, тъй като аз имам право да го включа.
Моля да гласуваме програмата за седмицата, която ще изглежда така:
На 6 март, сряда:
1. Първо четене на Законопроекта за народните читалища.
2. Приемане на промени в състава и ръководствата на постоянни комисии.
3. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения.
4. Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария по суаповата сделка "Дълг срещу околна среда".
Програма за 7 март:
1. Второ четене на Законопроекта за събиране на държавните вземания.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Указ N 2242 за свободните безмитни зони.
Програма за петък:
1. Продължение на програмата от предходните дни.
2. Парламентарен контрол.
3. Отмяна решението за отлагане изпълнението на влезлите в сила смъртни присъди, прието от Великото Народно събрание на 22 юли 1990 г.
Моля да гласувате.
От общо гласували 192 народни представители, за - 139, против - 23, въздържали се - 30.
Програмата за седмицата е приета.
Моля да галсувате да бъде допуснат в залата господин Георги Константинов - заместник-министър на културата, по точка първа от дневния ред.
От общо гласували 169 народни представители, за - 137, против - 21, въздържали се - 9.
Предложението се приема. Моля, господин Георги Константинов да заповяда в залата.
От името на парламентарна група има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да ви прочета една декларация от името на Парламентарната група на Българския бизнесблок. Вие всички знаете, че нашата парламентарна група е между тези парламентарни групи, които най-малко поднасят декларации. Но днес сме длъжни да изразим своето отношение по повод решението на Управителния съвет на Българската народна банка от 4 март за основния лихвен процент - от 6 март да се вдигне от 42 на 49 на сто.
След върховите 72 процента през септември 1994 г. ние сметнахме, че от 10 април 1995 г. Българската социалистическа партия в коалиция започна да изпълнява своите предизборни обещания през 1994 г., а именно основният лихвен процент да бъде 25 на сто. Тогава основният лихвен процент стана 65 на сто, на 25 април - 60 на сто, на 8 май - 54 на сто, на 3 юни - 44 на сто, на 16 юли - 39 на сто, на 1 август - 34 на сто. Шестмесечното задържане на основния лихвен процент българските дребни и средни бизнесмени прецениха като начало на нова кредитна политика на правителството. Те взеха банкови кредити и започнаха изграждането на халета, на малки цехове, купуваха нови машини и материали и разкриваха нови работни места. Някои се престрашиха, след като взеха банкови кредити, наеха земя под аренда и започнаха да отглеждат и животни, и трайни насаждения, и други земеделски продукти.

Вдигането на основния лихвен процент на 5 февруари изведнъж с цели 8 процента смути много хора. Те разбираха, че подобна мярка е ход за обуздаване на валутните спекуланти, но възприеха това като временна мярка. Още повече, че новият управител на Българска народна банка господин Любомир Филипов категорично заяви от телевизионния екран, че нови покачвания на основния лихвен процент ще има само при извънредни обстоятелства в краен случай. Явно, само месец е трябвало да мине, за да се прецени, че подобни извънредни обстоятелства вече са настъпили.
Парламентарната група на българския бизнесблок настоява за следното.
Първо. Да се разработи механизъм, чрез който бизнесмените, получили заеми за проекти в областта на животновъдството, земеделието и някои други производства, да плащат лихви в размер, който да отговаря на лихвения процент при вземания на кредита. В противен случай ще последват серия от фалити. Това ще сложи край на един покълващ среден бизнес в производството. Особено пагубно това ще се отрази на животновъдството, където в близките седмици вече сериозно се коментира за масово изколване на говедата, свинете и овцете. Двата милиарда лева печалба за банките от увеличения лихвен процент ще доведат до загуба за бюджета, по наша преценка, минимално към 20 млрд. лева със спирането на производството.
Второ. Във връзка с повишаване на основния лихвен процент и очертаващата се фуражна криза призоваваме правителството да вземе веднага енергични мерки за дотиране и изкупуването на наличните в страната фуражи и за екстрен внос на фуражи от чужбина.
И тук евентуално спестяване на 1 - 2 млрд. лева ще доведат до по-сериозни загуби и, по наши разчети, може би десеторно повече от тази евентуална печалба.
Трето. Настояваме да се извърши задълбочено, но същевременно и бързо проучване кои длъжностни лица са си позволили да подправят документите за зърнения баланс и виновниците да понесат строга съдебна отговорност.
Призоваваме демократичната левица, призоваваме колегите от опозицията да застанем надпартийно и без тези пристрастия и да се вземат мерки, които ще бъдат в интерес на целия български народ. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ЗАКОН ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА.
Определям време за обсъждане: на демократичната левица - 60 минути; на СДС - 45 минути и по 30 минути на останалите парламентарни групи; до 10 минути без продължение - на независимите кандидати.
Най-напред давам думата на председателя на водещата комисия Иво Атанасов.
Моля председателите на парламентарните групи да ми представят списък на желаещите да се изкажат.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми колеги, Комисията по културата на заседанията си от 17 и 31 януари и 14 февруари т.г. обсъди Законопроект N 100.02-112 за народните читалища, внесен на 23 ноември 1995 г. от Министерския съвет.
Комисията смята, че проектозаконът до голяма степен отговаря на новите реалности в Република България. Сега действащата нормативна уредба в това отношение е безнадеждно остаряла. Последният законодателен акт, засягащ дейността на читалищата - Наредбата-закон, е от 1945 г. Нуждата от нов нормативен документ е несъмнена. В последните 25 години в комисиите на няколко парламента са обсъждани проекти за нов Закон за народните читалища, които обаче не са успявали да стигнат до пленарната зала. От тази гледна точка самият факт, че вече разполагаме с проектозакон, готов за първо четене, заслужава гореща подкрепа.
Законопроектът следва да бъде одобрен от народните представители не само заради своята актуалност и значимост, но и заради съдържанието си. Той ще подпомогне възраждането и осъвременяването на читалищната дейност в гражданското общество и в условията на пазарната икономика. Законопроектът гарантира както самобитността на читалищата, така и осъществяването на държавната културна политика чрез тяхната дейност. Читалищата са регламентирани като юридически лица с правото да се обединяват в съюзи.
Част от депутатите в комисията обаче предлагат създаване на един национален читалищен съюз. В законопроекта е предвиден национален читалищен съвет като експертно-консултативен орган на Министерството на културата. Законодателна идея, срещу която някои от депутатите имат възражения.
В проекта са включени текстове за запазване на традиционните читалищни органи за ръководство и контрол - настоятелството и проверителната комисия. Необходима е по-голяма прецизност в текстовете, засягащи функционалните права и задължения на платените читалищни работници. Надзорната и организационно-методическата работа според законопроекта са предоставени изцяло на Министерството на културата. Идея, която може да бъде оспорвана. Наложително е по-точно да се уредят взаимоотношенията между местните органи на властта и читалищата. От промени при второто четене се нуждаят текстовете за регистрациите на читалищата в окръжните съдилища и в Министерството на културата, както и заложеното право на министъра на културата да отменя решения на читалищните ръководни органи. По-удачно е при незаконосъобразни решения министърът да може само да сезира съда. Добре би било процедурите за регистрация в съда да са безплатни.
Законопроектът определя имуществото, посочва източниците на средства и принципите за финансовото осигуряване на читалищата от общините. Особено законодателно усилие и воля са нужни за намирането на баланса между специфичните и допълнителните дейности за собствени приходи.
Очевидно читалищата не бива да се превръщат в територия на хазарта, порнографията и религиозните секти, нито пък в място за политическа дейност. Но същевременно не трябва да се отхвърлят възможностите за доходи от изяви, свързани с целите и предназначението на читалищата. По-голяма категоричност е необходима в текстовете за собствеността и имуществото. Например връщане на земеделски земи, пасища и друга бивша собственсост на читалищата.
Във всички досегашни закони от 1927, 1941 и 1945 г. читалищата са освободени от данъци и такси, а в сега действащата нормативна уредба съществуват и митнически облекчения. Нужно е тези права да се запазят и в новия законодателен акт.
Законопроектът ще даде необходимата автономност на читалищата, като наред с това ще осигури и нужната държавна подкрепа и контрол на тяхната дейност.
Комисията по културата с консенсус прие становище, с което подкрепя Законопроекта за народните читалища, внесен от Министерския съвет, и предлага да бъде гласуван на първо четене в пленарната зала на Народното събрание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Димитър Велев - председател на Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика.

ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика на свое редовно заседание, проведено на 6.12.1995 г., обсъди внесения в Народното събрание Законопроект за народните читалища.
Комисията смята, че предложеният на вниманието на Народното събрание законопроект е необходим, тъй като нормативната уредба в това отношение е много стара. Целите, които се поставят пред народните читалища, напълно съответствуват на културните традиции и обичаи на българския народ и ще съдействуват за утвърждаване на националното самосъзнание.
Наред с това комисията смята, че съществува празнота в урежданата материя, която е необходимо да бъде запълнена до второ четене на законопроекта.
След посочване на целите и дейностите на народните читалища в чл. 3 на законопроекта следва с отделна разпоредба да се забранят комерсиални дейности, които са несвойствени и противоречащи на целите, за които са създадени и предназначени читалищата. Изрично да се забрани използуването на читалищните сгради за ресторанти, барове, бингозали, клубове за политически цели, за обсебването им от различни секти и други.
В законопроекта надзорната и организационно-методическа дейност е предоставена изцяло в компетенциите на Министерството на културата, а общините са лишени от възможността да осъществяват една от основните си функции.
Съгласно чл. 11, т. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общините сами решават въпросите на културата, в т.ч. на читалищата, на самодейността, ритуалите, местните традиции и обичаи, които са неразривно свързани с дейността на читалищата.
В тази връзка комисията предлага да се уредят законодателно взаимоотношенията и взаимодействията между местните органи и читалищата, като известни надзорни функции се предоставят на общинския съвет и кметовете. По този начин ще се постигне съответствие между предложения законопроект и Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Изхождайки от гореизложеното с 11 гласа - за, няма против, и 7 - въздържали се, Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика подкрепя по принцип Законопроекта за народните читалища и предлага на Народното събрание да бъде разгледан и приет на първо четене.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От името на вносителя желае ли министър Костов или заместник-министър Константинов да вземат думата? Мотивите са раздадени.
Преминаваме към обсъждането. По време на обсъждането, ако желаете да добавите нещо, ще имате думата.
Давам думата на народния представител Стойчо Шапатов от демократичната левица. Да се готви народният представител Стоян Райчевски от СДС.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Приетият през 1945 г. Наредба-закон за народните читалища отдавна е престанал да действува в правното пространство. Законовата и подзаконовата уредба, засягаща тази уникална, може би, и единствена в света организация на културно-просветната дейност заслужаваше по-голямо внимание и значително повече грижи от страна на държавата, партиите и цялата общественост.
Внесеният от Министерския съвет на Република България Законопроект за народните читалища до голяма степен ще запълни създадения законодателен вакуум в културното пространство и културното законодателство на България. Без съмнение този законопроект ще стимулира художественото творчество, ще даде нови мощни импулси за творческа изява на десетки хиляди български граждани, представители на всички поколения. В България има около 4500 населени места и само в 32 от тях, предимно бивши окръжни градове, има създадени професионални културни институти - театри, опери, музеи и други. В останалите художественото творчество се създава и разпространява предимно от народните читалища и в по-малка степен от профсъюзните и младежките домове, където и доколкото все още ги има.
Развитието и обогатяването на културния живот, запазването на хилядолетните традиции и обичаи на българския народ, разширяването на знанията и усъвършенствуването на талантите в сферата на изкуството и културата, и не на последно място усъвършенствуването на националното самосъзнание са основните цели в досегашната и вероятно в бъдещата дейност на народните читалища. Възникнали през последните години на робството с безкористната подкрепа на заможни и най-обикновени родолюбиви българи през последните 40-50 години сградите на народните читалища извисяваха ръст редом с училищата, с църквите, с църковните храмове, но винаги в центъра на населените места, за да бъдат средище на българщината, символ и непреходен знак на възрожденския български народностен дух.
С огорчение обаче трябва да установим, че през последните 5-6 години народните читалища бяха принудени по чисто финансови причини, твърде често против волята си, да отдават под наем много от своите помещения и зали не по предназначение. Появиха се в доскорошните музикални школи, музейни сбирки и репетиционни зали кафенета, кръчми, барове и фирми, организиращи хазартни игри. В името на оцеляването се допусна деформиране, преиначаване и, защо да си кривим душата, дълбоко нараняване на вековната традиция на самата същност на уникалната и неповторима българска читалищна идея.
Да се надяваме, че с приемането на новия Закон за народните читалища ще бъдат преодолени голяма част от абсурдите, които не по своя вина читалищните ръководства бяха принудени да допуснат през последните няколко години.
В чл. 7, ал. 2, т. 3 е записан текст, според който се създават условия за отделяне на средства от държавния бюджет към новоучредения фонд "Читалища и читалищно дело". Така записан обаче този текст има твърде пожелателен характер.
В сегашния си вид т. 3 гласи: "Средства за фонд "Читалища и читалищно дело" се набират от бюджета, ако в ежегодните закони за държавния бюджет са предвидени средства за тази цел".
Записът на този текст и на тази точка, според мен, трябва да свърши само с две думи: "от държавния бюджет - т. 3".
В държавния бюджет за всяка година задължително Министерският съвет трябва да предлага в отделен ред или към бюджета на Министерството на културата средства, които Народното събрание ще утвърждава по преценка. Тези средства може да не са и вероятно те няма да бъдат достатъчни, но ще бъде достойно за всяко правителство и за всеки парламент да демонстрира полагащото се уважение към народните читалища.
В Глава втора, чл. 8, ал. 1 е записано, че "читалищата могат да се учредяват най-малко от 30 дееспособни физически лица за селата и 100 за градовете". По-нататък се казва, че "в населено място или в квартал с население до 20 хил. души може да има само едно читалище".
Не знам какви са били мотивите на вносителите на правителството и на постоянната Комисия по културата, но не виждам никакъв смисъл от ограничителната мярка в последното изречение. Още повече, че има случаи, когато в населени места под 20 хил. души и в настоящия момент има повече от едно читалище.
Така например в гр. Първомай има три читалища - едно централно и по едно в кварталите Дебар и Любеново. Читалищата в тези квартали са били построени, когато кварталите са били отделни села и сега е безсмислено да ги превръщаме във филиали или придатъци на централното читалище, още повече, че те имат своето място в културния живот на тези квартали.
В Глава трета и четвърта е необходимо да се детайлизират взаимоотношенията между общинските администрации и народните читалища, без да се засяга общественото начало в управлението и ръководството на народните читалища. Необходимо е също така да се регламентират, макар и по-общо, възможностите на настоятелствата да отдават под наем, но по предназначение на помещения и зали за народните читалища. Това, което беше изложено и в становището на Комисията по териториалното развитие.
Изразявам удовлетворение от съдържанието на текста на § 2, ал. 1 от законопроекта, с който се урежда дългогодишният спор за собствеността. Безвъзмездното предоставяне на сгради и имоти, собственост на държавата и общините, за читалищни нужди по реда на Закона за собствеността ще стимулира дейността на народните читалища и ще повиши тяхната ефективност вече като истински стопани и собственици на създадената през последните 40-50 години значителна материална база.
С предложенията, които ще бъдат направени за второ четене от колеги от различни политически сили, надявам се и в постоянната Комисия по културата, и разширяване на приложното поле в Глава трета и четвърта Законът за народните читалища ще бъде добър стимул за развитието на библиотечното дело, художественото творчество и художествената култура.
С тези бележки изразявам пълна подкрепа на внесения проект за народните читалища, като предлагам той да бъде гласуван на първо четене.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика думата има народният представител Иван Тосев.


ИВАН ТОСЕВ (СДС): Аз имам кратка реплика към господин Шапатов. В закона е необходимо да има ограничаване на бройката в читалищата, защото в този закон се предвиждат и субсидии към читалищата. И ако започнат всяка махала и всеки 30 дееспособни човека да създават читалище, просто ще имат претенции към бюджетите на общините. Затова тази мярка - ограничителната, е разумна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Това беше дуплика. Няма ли да отговорят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма желание. Въпросът не е остро дискусионен. Това са две мнения, още повече, че репликата подкрепя вносителя.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Пред нас е един законопроект, който има много дълга предистория. Той разпали много дебати, възбуди много страсти, имаше много поддръжници, не му липсваха и критици, и то не без основание.
Като обобщим всичко това можем накрая да кажем, че въпреки сериозните бележки, той е една крачка напред спрямо онова, с което нашата нормативна база в това отношение разполага. Нека не забравяме, че нормативите, които действуват за читалищата, са от 1945 г. и са доста остарели.
По принцип аз ще подкрепя този законопроект на първо четене, но имам редица предложения за изменение в текстовете, които ще направя писмено и ще защитя на второ четене. Може би е добре колегите при първо четене да изкажат своите принципни съображения по някои основни позиции, които възбудиха дискусии. Те са в няколко пункта.
Преди всичко начинът, по който ще бъдат преобразувани читалищата, ще бъдат регистрирани. Ще се създаде ли по този начин нова форма, нова структура или просто само ще се пререгистрират заварените такива? Ще направим ли крачка напред в качествено отношение с пререгистрирането на читалищата и изграждането им наново, защото всъщност това е изграждане на една нова система или само ще ги пребоядисаме и както казва народът: "Пременил се Илия, погледнал се - пак в тия". Значи това не бива да го правим!
Има сериозни опасения, че в някои общини и в някои населени места читалищата са по-скоро средище за по-друг вид дейност. Очаквам, че с ваша помощ и ваша намеса, с мъдрите решения тук, подобни неща ще бъдат пресечени.
Основен спор възниква със собствеността. Собствеността е нещо, на което читалищата разчитат, но и нещо, с което те едва ли имат тези права да предявяват претенции в степен, в която вече са заявени.
Има различни видове собственост на читалищата. Има читалища, които още от Възраждането с пари, със средства, събирани от общините, т.е. от местните църковни общини тогава, са си построили сгради. Някои от тези сгради си седят, впоследствие са отчуждавани. Някои от тези сгради са съборени и върху този терен са изградени от общините сгради със същото предназначение. Тоест, читалищата, които сега ползуват тези сгради, по някакъв начин са съсобственици на онова, което общината им предоставя само за ползуване, тъй като техен имот е бил, така да се каже, инкорпориран в новата сграда. Други читалища разполагат с помещения и сгради, които са им предоставени от общините.
В законопроекта се казва, че общините ще им предоставят за безвъзмездно ползуване тези сгради. Това е много добро като замисъл, но нека да помислим и за нещо друго: в едно малко населено място - село или малък град, читалищната сграда, която е построена с общите усилия на цялата община, с бюджета на данъкоплатците и на цялата държава, е почти единствената голяма сграда. Ако читалището със своята нова структура на самоуправление само ползува тази сграда и то решава какво да се прави в нея и какво да не се прави, кой да се пуска в нея и кой да не се пуска, това може да ни създаде проблеми, защото в едно малко населено място това е почти единствената сграда, където могат да се проведат ред културни дейности, а и не само културни, но и обществени. Аз си мисля, че тази база отново трябва да бъде на разположение на самото общество, на това селище. Тоест, не може да се сведе само до читалищна и културно-масова дейност. Тя трябва да предостави площи и помещения и за други обществени изяви. Значи по някакъв начин тези интереси трябва да се съчетаят. Общината трябва по някакъв начин да има известни права, които, може би чрез специално договориране с Управителния съвет на читалището се формират, когато предоставя сградата. И мисля, че моите опасения са опасения и въпроси, които си задават много колеги и са ясни. Няма конкретно да изброявам примерите, но опасно е, според мен, не, не е опасно, а не е разумно да предоставим на един управителен съвет на читалище голяма сграда, която е общинска собственост, където могат да се провеждат ред други мероприятия - полезни и нужни на цялото общество, пък и на цялата община, от административен, културен, ако щете стопански, да не говорим и политически характер, само читалището да решава кой ще допуска в нея. Значи това е единият проблем - как ще се ползува предоставената сграда и в какъв смисъл - кой ще се разпорежда с нея, какъв ще бъде контролът на общината, на кметството върху тази база.
Трето, самата собственост. Значи трябва да има различни статути. Онова читалище, което по право, по документи може да възстанови своя собственост, трябва да има малко по-големи права, трябва да има право и на известно разпореждане с тази собственост, да развива на нейна база някаква стопанска дейност, да я увеличава или намалява. Онова, което я ползува само като предоставена, трябва да е друг режим.
Мисля, че това са безспорни неща и вярвам, че вие с вашите предложения тук ще ги изясните.
Тук се постави един въпрос - колко могат да бъдат читалищата при тяхното учредяване. Казано е, че в едно населено място до 20 000 души, мисля, че беше, може да има само едно читалище. Сега, не мисля, че това е най-удачното. Може би е практично и удобно за регистриране, от някакви други, от административни съображения може би, но едва ли е редно ние точно да фиксираме и да казваме със закон колко трябва да бъдат читалищата. Защото това е въпрос на самоорганизиране. И тогава, ако се регистрират в съда 2-3 читалища, кое от тях ще получи субсидията? Към кое общината, така да се каже, ще прояви своята грижа като помощ и ще има ли предпочитания?
Значи тук има ред неизяснени въпроси и ми се струва, че не трябва да има такава категоричност. Нека да оставим на общините сами, да оставим на хората, на обществото да направят своя избор, да направят своето самоорганизиране и регистриране на съответните читалища.
По същия начин възниква и проблемът с читалищните съюзи - един съюз или много съюзи. Ето големият спор, дилема, дали да бъде един читалищен съюз, дали да бъдат няколко. Вярно, ако е един, значи имаме една по-голяма гарантираност за едно централизиране, за едно разумно управление. Но оттам пък възниква въпросът това не монополизира ли читалищната дейност. Защо да няма и други съюзи и с какво би попречил един втори съюз и един трети съюз, ако те спазват законите, Конституцията, ако тяхното съществуване е принос, обогатяват читалищната дейност. Дори една благородна конкуренция по някой път не е излишна.
Върху всички тези неща, дами и господа, трябва да се помисли сериозно. И аз ще направя своите конкретни предложения за второ четене. А сега мисля, не го приемайте като призив, нека всеки сам реши, но аз ще подкрепя на първо четене този законопроект. Но имам сериозни възражения по някои негови текстове, които ще отстоявам на второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплики няма.
Давам думата на народния представител Николай Кисьов, независим.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Често си говорим в комисията с колегите от ръководството и с членовете на комисията, че някой ден ще доживеем в пленарната зала да влезе нов закон, свързан със сферата на културата. Ето това мисля, че е денят, в който на първо четене влиза един закон, който е свързан с два юбилея. Първият юбилей - само преди около месец чествахме 140-годишнината на читалището в Свищов. А след два месеца ще честваме 140-годишнината на читалището в Лом. Два културни института, които спорят кой е първият, кой е вторият. Но едно е сигурно, 140 години тези културни институти действат, работят, събират ума и таланта на съгражданите си, на българите.
Има обаче и още един юбилей. Двадесет и пет години се работи, докато се стигне до този ден. Тази година се навършват 25 години, откакто читалищни дейци от различни поколения, от различни градове и служители на министерството, заинтересо-вани от съдбата на читалищата, работят по законопроекта, който днес ние имаме удоволствието да приемем на първо четене.
Четири хиляди и няколко са читалищата в Република България. За съжаление нито едно от тях не може да се похвали с нормална, да не казвам по-голяма дума, материална база или състояние на дейностите. Това е сигналната лампа, която светна много отдавна и ни подтикна нас, които имаме нещо общо с читалището, и хората, които се занимаваме с култура, да подготвим този закон и да стигнем до днескашното му приемане на първо четене.
Господин министърът, а и вие много добре знаете - вас ви канят постоянно навсякъде, - виждали сте руини, дупки, съборени читалища. Дано този закон с онова, което приемем в него, даде стоп на този разрушителен процес, който за съжаление в момента е много силен. Аз бях само преди няколко дни в читалището в Лом, което ще има след два месеца юбилей, както казах. Освен че беше невероятно студено - за час и половина среща аз настинах, - то е в много окаяно състояние. А това читалище кипи и ври от дейност. Предната вечер Музикалният театър имаше представление с пълен салон, а вечерта билетите за Драматичния театър бяха продадени.
Интересът към българското читалище не секва. Затова, както колегите ми Атанасов и Райчевски, аз призовавам всички народни представители да подкрепим Закона за читалищата на първо четене и много сериозно да поработим върху конкретни предложения за второто четене.
Четири са основните пункта, около които ние спорим. Това са въпросът за собствеността на читалищата, финансирането на читалищата, държавен или общински контрол, който трябва да има върху читалищата или не трябва да го има, и въпросът, свързан със съюза или със съюзите. Аз няма да ви казвам моето становище, ще го изразя, както колегата Райчевски, на второ четене и ще се постарая в комисията да защитя пунктовете, но ви призовавам в името на българското читалище, в името на неговата история и в името на неговото запазване за бъдещето, подкрепете законопроекта на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, дами и господа! Народните читалища са уникална, както вече се каза, самобитна българска структура за съхранение, развитие и обогатяване на националната ни култура. Рожба на благородния порив на нашия народ за просвещение, те озаряват с неугасващ светлик мрачината на робските години, запазват чувството за национално достойнство на българина, дават му кураж да отстоява на злините и превратностите на живота, възпитават в родолюбие. Нека споменем, че не случайно именно по време на тежкото робство са създадени повече от 130 читалища, а след Освобождението броят им нараства неимоверно бързо и впоследствие те стават повече от 3 хил. и 700. Както вече се подчерта, днес са повече от 4 хиляди.
Аз естествено нямам за цел да правя обстоен анализ на дейността на народните читалища. Исках само отново да припомня какъв изключително ценен капитал за българската култура са те и да изразя искреното си задоволство, че Законопроектът за народните читалища влиза в пленарната зала.
Добре известно е, че през последните години ролята на читалищата бе рязко снижена главно по финансови причини. Освен това се явиха редица други, нека ги наречем условно учреждения с подобна на читалищната дейност, като домове на културата, младежки клубове, домове за работа с децата и други подобни. И като че ли същинските народни читалища бяха изтласкани на по-задно място. Убедено твърдя, че нищо, дори създаденото с най-добри намерения, не може да замести народното читалище. Днес всички ние сме в дълг пред него. Дошло е времето да отчетем и признаем това, за да направим необходимото за укрепването на нашите читалища, за възможното финансово обезпечаване, за да могат те да изпълняват по най-добрия начин своите отговорни, възпитателни, патриотични, хуманни и благородни задачи.
Няколко конкретни въпроса във връзка с предложения законопроект, като правя предварително уговорката, че той има много положителни страни, че е добре и грижливо подготвен. И, разбира се, в хода на дискусията, на дебатите във времето до второ четене някои спорни моменти, както вече справедливо се каза, ще бъдат изяснени.
Споделям становището, че в чл. 3 на законопроекта следва с отделна разпоредба да се забрани упражняването на каквато и да е търговско-комерсиална дейност - вече стана дума - барове, бингозали, ресторанти, подслоняване на секти и пр. Но не бива да забравяме, че читалището може да намери и трябва да намери подходящи начини за получаване на известни доходи посредством прояви и изяви, които не противоречат на неговата основна дейност. Тези прояви трябва да бъдат конкретизирани.
Аз съм склонен да приема за уместно създаването на един национален читалищен съюз също с регламентирани права. Струва ми се, че това би представлявало една по-модерна, по-съвременна, по-гъвкава форма за управление с по-ясно изразена автономност, а оттам и с по-голяма отговорност. Разбира се, въпросът е дискусионен.
Редно е да си изясним какви са ангажиментите на министъра на културата. Имам предвид чл. 6. Трудно ми е да приема постановката, че той може да отменя решения на общите събрания на читалищата. Затова може би би било уместно ал. 2 на чл. 6 да отпадне.
В чл. 12, ал. 2 се отбелязва правилно, че общото събрание се състои от всички членове на читалището. Прави се предложение за добавка към текста, че общото събрание се свиква един път годишно. Ако са се случили извънредни събития, които налагат спешни решения, нека приемем добавката след "един път годишно" - "освен ако извънредни обстоятелства не налагат спешното свикване на общото събрание."
Не приемам за целесъобразно предложението да се категоризират членовете на читалищата като действителни, спомагателни и почетни. Струва ми се, че е ненужно подобно уточняване и предлагам да не се взема под внимание.
При работата по окончателния вариант на закона трябва ясно да се разграничат двата основни полюса, грубо казано Министерството на културата и общините, като се конкретизират изрично техните компетенции и задължения.

Нека имаме предвид, ние знаем това, какво повелява Законът за местното самоуправление - че общините сами решават въпросите на културата. И естествено оттук следва изводът, че те решават и въпросите на читалищата, които са изключително сложни и доста сериозни. Оттук следва категоричното изискване по законов път да се регламентират отношенията между местните органи на властта и читалищата.
Има, и това е напълно естествено, редица още въпроси, по които е наложително да обменим мисли и схващания, като например въпроса какви конкретно дейности да преминат към читалищата. Преди време някъде четох, че някои предлагат примерно да има само една народна библиотека, а всички други библиотеки да минат в обсега на читалищната дейност. Привеждам това като пример. Още нещо. Справедливо ли е според вас, според мен е напълно справедливо, предложението към преходните и заключителни разпоредби в § 2 да се възстанови следният текст: "Читалищата се освобождават от всякакви държавни и местни данъци, такси и мита върху основната им дейност и имуществото, свързано с тях".
Има много факти, любопитни и интересни за коментиране, например, доколкото знам, 80 на сто от съществуващите сега читалища нямат нотариални актове за собственост. Дано да не греша. Разбира се, тези и други въпроси ще се изяснят при допълнителната работа по този законопроект.
Безспорно е, уважаеми колеги, че ние уреждаме една изключително съществена материя, която е сериозна предпоставка за по-нататъшното пълноценно съществуване и успешно развитие на така скъпите за всички ни български народни читалища. Аз подкрепям законопроекта и съм убеден, че той ще бъде приет на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител доктор Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Няма да се спирам обстойно на нещата, които се казаха тук в един романтичен дух, за мястото и ролята на читалищата като крепости на българския национален дух, на българското просвещение и култура. За мен те са един абсолютно уникален български принос в световната съкровищница от многообразни форми за културно самоутвърждаване на определени общности. Изключително важно е също така, че по времето, когато България беше безкрайно далеч и от демокрация, и от гражданско общество, читалищата, подобно на занаятчийските еснафи, бяха за населението една школа за демократизъм и едно училище за граждански добродетели. И аз смятам, че до голяма степен въпреки изпитанията на времето читалищата запазиха този си дух и тази си функция.
За мен е много по-важно и много по-интересно това, че читалищата устояха на две изключително тежки изпитания на времето. Едното изпитание е конкуренцията от страна на новия тип комуникации и на новите пътища, по които духовните ценности стигат до гражданите. Интересно е, че тези пътища са универсални, те не представляват филтър на това кое е истинска ценност и кое е сурогат и тези пътища и канали на духовните ценности много често провеждат към гражданите сурогати, а не истински духовни ценности. И в този смисъл читалищата наистина имат уникална роля за запазване на това наистина да стигат достойни ценности до българското население.
Второто голямо изпитание на времето това са финансовите затруднения, защото е повече от ясно, че само с членски внос не само дейността на едно читалище, а и самото му съществуване в никакъв случай не би могло да се осигури. Интересно е, че за да устоят читалищата на тези две големи изпитания, основна роля изиграха два фактора, но тези фактори са в изключително дълбоко противоречие помежду си. Единият фактор това са по няколко души във всяко селище и във всяко читалище, които са истински възрожденци по своя дух и по своето поведение и във всяко селище няколко такива прекрасни, чисти идеалисти има. Хората ги знаят кои са и това са най-уважаваните хора в това селище, които са били винаги отявлени в добрия смисъл на думата читалищни дейци. Но другият фактор, благодарение на който оцеляха читалищата, това са, най-меко казано, компромисите, за които няколко колеги говориха тук. Някои от тези компромиси бяха неизбежно необходими, някои от тях в светлината на читалищната традиция са абсолютно недопустими. И за мен е много интересно като феномен съчетанието между този възрожденски дух на читалищните дейци и компромисите, които трябва да се правят за финансовото оцеляване на читалищата. Това е едно интересно противоречие, което, дай Боже, този законопроект, който сега разглеждаме, да помогне да бъде отстранено.
Контректно по законопроекта. Аз смятам, че това е един много приличен законопроект, който с определени изменения между двете четения може да стане определено добър.
По отношение на чл. 3, ал. 1 имам някои предложения в смисъл, че т. 1 и 3 са много близки помежду си, както и т. 2 и 4, поради което се налага според мен едно разместване на т. 2 и 3 по място, така че след развитието и обогатяването на културния живот да дойде разширяването на знанията и т.н., а от друга страна, запазването на обичаите и традициите на българския народ да дойде до утвърждаване на националното самосъзнание. Това са неща, които са неразривно свързани помежду си.
Ще направя и текстуални предложения за промени по тези точки, защото запазването на обичаите и традициите на българския народ е добро, но тук трябва да се добави и творчеството на българския народ, защото никакви експедиции, никакви фолклористи и никакви етнографи не могат да опазват духовното наследство на българския народ с такава неоценима работа, каквато могат да свършат читалищата, поради което за мен тук трябва да се добави и творчеството.
Освен това т. 3 е лошо формулирана според мен, защото говори за разширяване на знанията в областта на изкуството, културата и науката. Ако се изнесе един концерт или един рецитал, или една изложба, това разширяване на знанията за изкуството ли е или просто непосредствен контакт на хората с ценностите на изкуството? Затова аз бих предложил тук да бъде формулирано разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата. Но това са до известна степен и редакционни неща, които между двете четения могат да бъдат направени.
Имам предложение по т. 3 на ал. 2 на чл. 7, аналогично на едно предложение, което беше направено тук, мисля, че от господин Шапатов, държавният бюджет - ако в ежегодните закони за държавния бюджет се предвиждат, а ако не се предвиждат? Или ако една година се предвидят, а друга година не се предвидят, на каква приемственост, на каква трайна опора могат да разчитат читалищата? За мен тази точка категорично трябва да гласи: държавният бюджет, като в ежегодните закони за държавния бюджет се предвиждат средства за тази цел. И така нататък.
По-нататък, по отношение на управлението на читалищата, глава трета, също имам предложение, аналогично на едно от тези, които вече бяха направени тук.
Чл. 14, ал. 1 гласи, че общото събрание се свиква по решение на настоятелството. Това поставя честотата на свикване на общото събрание изцяло във волята на настоятелството. И едно настоятелство, което се е провалило в своята дейност, може дълго време да не реши да свика общо събрание. Освен това няма нужда да се казва, че събранията се свикват веднъж годишно, но при извънредни обстоятелства може и по-често, достатъчно е да се каже "не по-рядко от веднъж годишно", което позволява да проведат годишно три събрания, ако има нужда, обаче задължителният минимум, в който председателят и настоятелството се отчитат, трябва да бъде веднъж годишно.
Текстът, който предлагам, е: "Общото събрание се свиква от настоятелството не по-рядко от веднъж годишно. То може да се свика и по решение на проверителната комисия и по искане на една десета от членовете на читалището". Тогава, ако проверителната комисия е установила нещо нередно или пък една десета от членовете държат да има общо събрание за разглеждане на някакъв принципно важен въпрос, ясно е, че те също могат да имат инициативата за свикване на общото събрание.




По-нататък, в чл. 15 се казва, че ръководен орган на читалището е настоятелството, което се състои най-малко от трима членове, избрани за срок от 3 години.
За мен броят на хората, които се предвиждат за настоятелството, е твърде малък, а срокът, за който се избира настоятелството, е твърде голям. Това значи да се даде един тригодишен мандат, през който настоятелството може да пожъне крупни неуспехи, обаче да си стои на мястото на основание на това, че е избрано за три години.
Затова аз предлагам да се състои най-малко от петима членове, избрани за срок от 2 години. Този срок е по-разумен. Няма всяка година да се сменят хората в това настоятелство. Но 3 години, пак повтарям, е прекалено консервативен срок за такова нещо.
Същото се отнася и за чл. 16, ал. 1, където се казва, че председателят на читалището се избира също за 3 години. Предложението ми е този срок да бъде заменен с 2 години.
А в чл. 17, ал. 1 проверителната комисия наистина да има мандат 3 години, за да може тя да не се сменя тогава, когато се сменят председателят и настоятелството и да има една по-голяма традиция и по-голяма приемственост в работата на проверителната комисия.
По-нататък, чл. 21 според мен е изключително важен, защото в неговите точки се отразяват две противоречиви тенденции. От една страна, да се отчита реалната стойност и тяжест на едно читалище и неговият реален обществен авторитет, от друга страна - една малко сиромахомилска тенденция, да се подпомагат сравнително слаби и малобройни читалища там, където те са единствени, или там, където спецификата на населеното място налага това и пр.
Аз съм съгласен, че тези точки трябва да съчетават тези две тенденции, но ми се струва, че реалната тяжест и обществен авторитет на читалищата не са достатъчно добре отразени и не получават достатъчен акцент в тези точки.
Затова бих предложил след точка 1, реално създаденият културен продукт, да се запише: "Броят на членовете с редовно отчетен членски внос". Защото, така или иначе, дали едно читалище има 150 членове или 55, за мен е едно отражение на неговия обществен авторитет в населеното място.
Освен това точка 6, която също отчита реалната тяжест на читалището, традиционните периодични прояви и програми от регионално и национално значение, според мен трябва да стане точка 3. Тоест, в първите няколко точки да се отчита реалната тяжест на читалището, а в следващите няколко - нуждата да се подпомагат такива читалища, които не могат да регистрират голям обществен актив, обаче по самата същност на населеното място в перспектива те имат определено значение.
Предлагам точка 6 да стане точка 3, а точки 3, 4 и 5 да се изместят съответно като 4, 5 и 6.
Имам едно предложение, подобно на направеното тук, - "Приходите на читалищата, включително тези от читалищните имущества и фондове, не се облагат с държавни и общински данъци и такси". Това нещо фигурира в законите на Царство България. Представлява един много съществен стимул за читалищна дейност. Ако има достатъчно гаранции, че читалищата няма да печелят от дейности, които са морално несъвместими с техните задачи и тяхното предназначение, аз мисля, че такъв един член, да кажем 23а, след като се каже, че читалищата не могат да учредяват залог или ипотека върху движими и недвижими вещи, един такъв член може да се приеме и той реално, даже и да трябва някои други закони да се променят малко. Това ще стане с преходните и заключителни разпоредби. Подобно нещо ние направихме по отношение на Българския червен кръст. Абсолютно съм убеден, че читалищата в не по-малка степен заслужават такъв жест от страна на държавата към тях.
Да не говорим за това, че там, където се казва, че собствеността на читалищата - движими и недвижими вещи (чл. 24) и приходите от тях, не подлежат на принудително изпълнение, освен в случаите, когато става въпрос за вземания, свързани с трудови правоотношения в старите закони за читалищата. Тук се казва, че даже да има запор върху едно читалище, той не може да надвишава определен процент от неговия годишен приход.
Аз не знам, може би трябва да се консултираме и да помислим по този въпрос, ако се стигне до подобно нещо - да се ограничи, да речем до 25 процента от годишния приход, една такава подобна мярка.
Аз смятам, че законопроектът отговаря на мотивите, които са изложени тук, и ще го подкрепя на първо четене.
Пак казвам, че има да се търсят още много неща по отношение на баланса, да речем между държавната подкрепа и контрол и чисто общественото гражданско начало. Този баланс е много чувствителен, много сложен и трябва да бъде търсен. Но аз мисля, че между двете четения ще бъдат направени разумни предложения, които ще направят този проект, който казах е съвсем приличен, ще го направят накрая един добър закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата народният представител Ибрахим Татарлъ.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаеми председателю, уважаеми народни представители! Законопроектът за народните читалища урежда една много съществена културна институция в Република България. Това е една много функционална институция. Тя има задачи в различни области.
Първо, това е комуникативната функция на читалищата. Те са средища на повечето граждани на нашата страна.
На второ място, читалищата имат обществено-естетически функции. Те са средища на художествена самодейност, на дейности в различни области на културата.
Трето, това е място за усвояването на духовните ценности, в това число и ценностите на демокрацията.
Четвърто, бих казал, това са образователните и възпитателни функции и т.н.
В България читалищата възникват още през време на Възраждането, но те имат много съществено развитие и в периода след освобождението на България от османско владичество. В страната съществуват общонационални читалища - за всички български граждани. Наред с това съществуват читалища в регионите със смесено население, читалища на турци, на евреи, на цигани. Някои от тях и сега продължават да съществуват.
В тази връзка бих казал, например читалището във Видин, създадено още в началото на ХХ век, оборудвано с вестници, библиотека и т.н. Аз съм посещавал това читалище. Такива читалища е имало в Пловдив, Стара Загора, Шумен, Провадия, Оряхово и други градове. Следователно, виждаме многообразни форми на читалищна дейност.
Проблемите на читалищата досега са уредени в няколко законодателни акта. Това е законът от 1927 г., от 1941 г. и Наредбата-закон от 1945 г. Очевидно уредбата на проблемите на читалищата е остаряла. Действително е необходим един нов законопроект, който да се съобрази с реалностите в нашата страна.
Трябва да кажа, че Комисията по културата извърши огромна работа във връзка със Законопроекта за народните читалища. Много заседания бяха посветени на този законопроект. Специално искам да подчертая националния семинар, който организира Комисията по културата към Народното събрание, в който проблемите на читалищата бяха обсъдени обстойно.
Есенцията от този семинар е изнесена в един документ в Комисията по културата. За съжаление ние започнахме да обсъждаме първия член. Там останахме. Но това не пречи да се внесе законопроектът на обсъждане. Заседанията на Комисията по културата продължават и предполагам, че на второ четене ще се вземат предвид.
Трябва да подчертая, че като цяло Парламентарната група на Движението за права и свободи подкрепя този законопроект, новата уредба на читалищата. Същевременно ние имаме много съществени бележки и при второ четене ние ще внесем конкретни текстове по тези въпроси. Искам да се спра върху някои от тях.
Първо, по философията на народните читалища.
В чл. 2 се приема, че народните читалища са доброволни културно-просветни сдружения на граждани. И това е правилно. В ал. 2 се казва: "Читалищата са юридически лица с нестопанска цел". Тук възниква въпросът дали да бъдат с нестопанска цел или с идеална цел и освобождаване от такси, налози и т.н.
Така че, от една страна, се приема доброволният самоуправляващ характер на читалищата в страната. И това е правилно. В други членове се уреждат въпросите за взаимоотношенията на читалищата с държавната власт в лицето на Министерството на културата. Естествено е Министерството на културата да координира работите на читалищата. В чл. 5 специално е предвидено да се създаде експертно-консултативен орган към Министерството на културата, дейността на който ще се урежда с правилник. Но това е, както забелязвате, консултативен орган.
По-нататък в чл. 6 се урежда въпроса за надзора върху дейността на читалищата и в този член се забелязват някои моменти, струва ми се, на прекалена централизация, нарушаване, бих казал, на доброволния характер на читалищата. Имам предвид чл. 6, ал. 2, където се казва, че "Министърът на културата може да отмени решенията на общите събрания на читалищата".
Аз се питам - какви са тези доброволни юридически лица, доброволни читалища, където министърът може да отмени решение на общото събрание?
Струва ми се, че има нарушение и струва ми се, че трябва да се прецизират тези моменти. Естествено в закона се казва "решения, които противоречат на закона или на устава". Естествено такива решения са антизаконни, но в нашата страна има разделение на властите, разделение на законодателна, изпълнителна и съдебна власт и смятам, че ако има нарушаване на законите на страната, в такъв случай има прокуратура, имаме съд, към които може да се обърне всеки български гражданин, който забелязва нарушение.
Така че ми се струва, че тук съществено се нарушават взаимоотношенията между държавна власт и читалищата.
Такъв момент примерно има в чл. 10. Става дума за регистрацията на читалищата. Аз не съм против това да има регистър евентуално с оглед подпомагането на читалищата от Министерството на културата, но да има задължително 14-дневен срок читалищата да подават молби и да се регистрират в Министерството на културата, струва ми се, че превишава или нарушава принципа на доброволността на тези организации. Неслучайно господин Йордан Ганев на националния семинар предлага отпадането на този член.
Така че, струва ми се, трябва да се прецизират взаимоотношенията между народните читалища и държавната власт в лицето на Министерство на културата. Разбира се, общ надзор е необходим. Никой не отрича това.
Второ, във връзка с целта на народните читалища. Като цяло те са определени добре. И в предишни законопроекти са дадени общи формулировки. Но нас ни смущава например чл. 4, в който се казва, че "Народните читалища утвърждават национално самосъзнание".
Ние не сме против националното самосъзнание на българите, но същевременно в нашата страна има етнически, религиозни малцинства. Следователно една по-широка формулировка би обхванала и едните, и другите. Имам предвид да се каже примерно "утвърждава гражданско съзнание" или "утвърждава съзнание на лоялни граждани на Република България". В противен случай читалищата стават само читалища на българи, като се елиминират читалища в смесените райони и средата на различните етнически, религиозни общности.
Трето, по въпроса за обединяването на читалищата.
В чл. 4, от една страна, се казва: "обединяват съюзи", тоест съюзи, а не един съюз. В ал. 2 се говори "читалищен съюз". Един читалищен съюз.
На мен ми се струва, че тук формулировката трябва да се разшири като имам предвид многостранния характер на читалищата и като имам предвид, че в момента, ако се не лъжа, по моите справки някъде около 600-700 читалища не влизат в Съюза на читалищата. Значи ли, че тези читалища трябва да престанат да съществуват?
Така че предлагам да се уеднаквят и да стане "съюзи", още повече може да има различни съюзи на читалища, може да има Съюз на читалища из средата на турците, на ромите и т.н.
Разбира се, може да се помисли за координация и това евентуално ще стане Министерство на културата, нали, общите задачи.
На четвърто място, аз вече засегнах този въпрос, това са функциите на Министерството на културата. Безспорно общият надзор трябва да има Министерството на културата. Но достатъчно е експертно-консултативният орган и да се избегне този твърд надзор, който се предвижда от страна на Министерство на културата.
На пето място по въпроса за учредяването на читалищата. Предвидени са норми "най-малко 30 дееспособни физически лица в селата и 100 за градовете, които вземат решение за учредително събрание. В населеното място или в квартала с население до 20 000 души може да има само едно читалище".
Аз смятам, че една такава формулировка би лишила от възможност селищата в планинските и полупланинските райони от читалища. Сериозно да обмислим въпроса. Не излизам с конкретни предложения, но очевидно 30 дееспособни физически лица в планинските и полупланинските райони трудно може да се съберат.
Да обмислим този въпрос и при второ четене да внесем корекции. А така също "100 души за градовете" - и този въпрос трябва да се обмисли.


Освен това се предвижда само едно читалище при 20 000 жители. Смятам, че това също е неправилно. Би могло да има повече читалища, особено като имам предвид общонационални читалища, читалища на етноси, религиозни общности и т.н. Тогава вече се отива до квартали и т.н. Вярно е, че читалищата имат филиали, но тук вече характерът на читалищата е различен и затова трябва да се има предвид.
На шесто място, вписването на читалищата, това е чл. 9, предлагам да се освобождават от такси при регистрации и други, с оглед облекчаването на дейността на читалищата.
На седмо място - за функциите на Проверителната комисия. Тази комисия като че ли не е ръководен орган на читалищата, а някакъв, бих казал, Дамоклев меч над дейността на читалищата. Вижте, предвижда се намеса от проверителна комисия по закона, устава и т.н. Аз казах вече, това са юридически лица, ако има нарушение на закона, трябва да се обърне към съда.
Обърнете внимание, в ал. 4 на чл. 17 се казва, че при констатирани нарушения проверителната комисия сезира Общото събрание на читалището, министъра на културата или органите на прокуратурата. Що за проверителна комисия на читалището е това? Те заедно с ръководството ще работят или ще бъде някакъв контролен орган, който ще замени прокуратурата и съдебната власт?
Смятам, че трябва да се изчистят тези неща.
На осмо място - по прекратяването на читалищата. Това е чл. 26, ал. 2, където се предвижда по искане на министъра на културата или по искане на прокурора, когато нарушават законите.
Смятам, че тук също важи принципът за разделението на властите. Не съм против общия надзор на Министерството на културата върху дейността на читалищата, но смятам, че в никакъв случай не бива министърът да се обръща за закриване, за прекратяване на дейността на читалищата. Това бяха някои от по-важните констатации, предложения, препоръки и трябва да кажа, че ако изхождаме от духа на Конституцията, би трябвало да се даде една по-широка уредба на читалищата, да се имат предвид изходните позиции в Конституцията и по-специално приемането на многопартийния плуралистичен начин на мислене, т.е. плурализъм и в културата, не става въпрос за политически партии, но включително в областта на културата. Известно е, че имаше време, когато една-единствена идеология беше приета като държавна политика и струва ми се, че това беше премахнато още по препоръка на "кръглата маса" от Конституцията. Смятам, че трябва да се даде възможност за плурализъм в областта на културата, включително и в дейността на читалищата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Милко Торбов. Да се готви Емил Капудалиев.
МИЛКО ТОРБОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Искрено се радвам и съм напълно удовлетворен от обстоятелството, че Народното събрание разглежда внесения от Министерския съвет на Република България Законопроект за народните читалища, броени дни след чествуване на Деня на самодееца в страната. Известна е на нашата общественост огромната народополезна дейност на читалищата, осъществявана след приемането на първия такъв закон през 1927 г. и особено след приетата наредба-закон през 1945 г., уреждайки отношенията, свързани с учредяването и дейността на народните читалища, които понастоящем са близо 4000 на брой, макар и не всички да функционират сега.
Развитието на обществените отношения и тяхната динамика през последния половин век обуслови категоричната необходимост от разработването и приемането от Народното събрание на Закона за народните читалища. Междупрочем, напомням, че през есента на 1989 г. имаше всенародно обсъждане на подобен проект за закон, но по понятни причини, свързани с промените от 10 ноември, приемането на този така необходим закон бе занемарено.
Предложеният за обсъждане Законопроект за народните читалища запазва, според мен, самобитността на тези прекрасни културни институти като държавата ясно и категорично декларира осигуряване на държавна подкрепа и защита. Целите, които се поставят пред народните читалища в най-голяма степен съответствуват на културните традиции и обичаи на българския народ и, уверен съм, ще съдействуват за утвърждаване на националното самосъзнание. Смятам, че в сегашния му вид обсъжданият законопроект като цяло отговаря на основните изисквания на читалищата в нашата страна, за тяхното възраждане като самоуправляващи се автономни и културно-просветни организации, които осъществяват задачи не само на общинската, но главно и на държавната културна политика. Това съображение, касаещо читалищната дейност, обуславя финансовата и организационната подкрепа на читалищата от държавния и от общинския бюджет.
Целесъобразно ще е обаче надзорната и организационно-методична дейност да не се предоставя изцяло на Министерството на културата, както е заложено в законопроекта, а и на общините. Известно е, че съгласно чл. 11, т. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинските съвети сами решават въпросите на културата, в това число на читалищата, на самодейността, ритуалите, местните традиции и обичаи, които са неразривно свързани с дейността именно на читалищата. Засега с предложения за обсъждане Законопроект за народните читалища общините са лишени, подчертавам, те са лишени от възможността да осъществяват една от основните си функции, за която вече споменах. Това състояние на нещата следва да се промени при приемане на законопроекта на второ четене, т.е. окончателно, което значи да се уредят законодателно именно взаимоотношенията и тясното взаимодействие между местните органи на самоуправление и читалищата, визиращи възможността известни надзорни функции да се възложат и предоставят на общинските съвети и на кметовете.
Убедено смятам, че ал. 2 на чл. 22 от Закона за народните читалища трябва да отпадне или да се промени. Не може да има императивен запис, с който да се задължават общините да осигуряват задължително средства за ремонт и поддръжка на читалищните сгради. Това е недопустимо, според мен, вмешателство в прерогативите и функциите на общинските съвети, особено що се касае за общинските бюджети.
Прави впечатление и фактът, че в законопроекта се решават по подходящ начин и въпросите за връщането на читалищната собственост, разписан е механизмът за разпределение на държавната финансова субсидия, както и отношенията и възможната финансова помощ, която общинските съвети чрез бюджетите си могат да предоставят на читалищата, посочени са обстойно и източници на допълнителни средства и принципите на финансовото осигуряване на читалищата.
Всичко това ще съдействува за увеличение на собствените приходи на читалищата и тяхната работа в условията на пазарна икономика. Напълно подкрепям заложените в законопроекта постановки народните читалища да не се превръщат по никакъв начин в територия и поле на изява на рецидивите на най-новото ни време - хазарта, сектите, порнографията. Грехота е да се ползуват читалищните сгради за ресторанти, барове, бинго-зали и т.н.
Уважаеми народни представители, Законопроектът за народните читалища вменява придобиването на значително по-голяма самостоятелност и възможност читалищата сами да организират дейността си. И това е добре. И още нещо, нека не забравяме и обстоятелството, че един от най-преките пътища към съзнанието и душевността на българите, живеещи в чужбина, са именно създадените там читалища на българските културни общности. Не е необходимо да посочвам, че по света съществуват много български културно-просветни дружества на наши сънародници и в голямата си част те са читалища - от Буенос Айрес в Аржентина през Торонто и Питсбърг, Лондон и Будапеща, Букурещ и Болград, чак до Мелбърн в далечна Австралия. Чрез читалищната идея се помага извънредно много за консолидация на българите, които живеят в чужбина, за да се почувствуват наистина в голямото семейство на майка България.
Уважаеми народни представители, има хора, обладаващи огромен патриотизъм и родолюбие, които са родени да даряват всяка свободна минута от живота си за читалището. Те посвещават на благородната му идея младостта и интелекта си, сърцето и душата си, владеят с патриотизма си млади и стари. Думите ми са за читалищните хора, за дейците работещи там, за младежите и творците, защото с усилията им при държавната и общинска подкрепа читалищата могат и трябва да станат училища, особено за младите, светилища и храмове на българщината. Читалището, нека не забравяме никога, това е духовното лице на българската култура и изкуство, на естествената радост.
Призовавам ви, уважаеми народни представители, да подкрепим единодушно Законопроекта за народните читалища на първо четене по принцип още на днешното заседание на Народното събрание. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Емил Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Няма да се спирам подробно на необходимостта от Закон за народните читалища и от неговата важност в днешния исторически момент. В известен смисъл той е позакъснял и изостава от развитието на действителността. Но историческият момент преди освобождението на България, който е породил народните читалища и ги е свързал здраво с народността ни, тогава е играл определена роля. Тогава читалищните настоятелства почти всички без изключение са били като че ли и църковни настоятели, или са били в близко сдружаване. Читалищата и църквата са ония гнезда, от които се пръкна българската нация и заживя преди Освобождението като народ.
Но именно това днес ме кара да погледна още в заглавието на предлагания Закон за народните читалища и да предложа на вашето внимание да помислим дали не е добре той да бъде или Закон за българските читалища, като по този начин ние обхващаме една доста по-голяма диаспора от българи, включително българите от Молдавия, от Бесарабия, от Западните покрайнини. Защото се питам как би се превело и какво би говорило примерно на австралийските граждани, когато минават покрай едно място, на което пише: "Народно читалище "Напредък". Не знам на английски дали има дума читалище. Ако не е това, това с народните читалища вече така се изхаби в нашите възприятия. Ние имахме Народна република, Народна армия, народно здраве, народна култура, народно стопанство, Народна банка - всичко у нас беше народно та народно.
ИВО АТАНАСОВ (от място): И Народно събрание.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Народното събрание е малко по-друго нещо, господин Атанасов.
Читалищата могат да останат или само читалища в съответствие с това, че ние имаме и небългарски читалища - имаме арменски читалища, имаме турски читалища и т.н.
Оттук нататък бих искал да направя няколко конкретни предложения, които, разбира се, ще направя и писмено.
В чл. 6, ал. 1 и 2, в които се казва, че "министърът на културата упражнява надзор..." вижте каква грозна дума в днешното наше демократично общество - упражнявал надзор. Този текст противоречи на чл. 2 - тук се присъединявам към професор Татарлъ, който казва, че "народните читалища са доброволни културно-просветни сдружения на граждани" и по смисъла на този чл. 2 върху тях надзор никой не може да упражнява освен общото им събрание.
Искам да обърна внимание и на чл. 7, в който става дума за средствата за читалища и читалищно дело, които се добиват от - изброяват се няколко вида начини. В това число искам да подкрепя господин Шапатов за това, че държавният бюджет като точка трета, в която пише "ако в ежегодните закони за държавния бюджет са предвидени средства за тази цел..." ние трябва да предвидим, че читалищата са на бюджетна издръжка, защото те в настоящия момент са в до такава степен тежко положение, че не могат да поддържат абонаментите си за обикновените периодични издания, да не говорим за книги, да не говорим за музикални инструменти, да не говорим за декор или реквизит за някоя театрална или друга художествена постановка, за костюми за хоровете и ансамблите, които имат, ами да помислим за новите технологии като видео, като компютри, които трябва да навлязат и в тях. Защото читалищата трябва да се осъвременяват, а за това наистина трябват средства, при това немалко.
В чл. 8 искам да обърна внимание на ал. 2 "Учредителното събрание: 1. приема Устава на читалището."
Преди нея би трябвало да има една друга точка, в която да се казва "приема име на читалището". Защото през 1990 г., попадайки като кандидат за народен представител за пръв път в град Кула, Видинско, в центъра на града - хубава сграда, общинска, срещу нея - още по-хубава сграда, на читалището, над което отгоре с грамадни красиви букви е изписано: "Читалище "Владимир Живков". Когато попитах защо, те ми казаха: ами в София имате театър "Людмила Живкова", ние пък имаме читалище "Владимир Живков". Така че името на читалището е значимо. То е белег, то е знак и ненапразно българите са измислили толкова хубави български имена както на възрожденци, както на просветители, така и имена на читалища, които дават тяхната насоченост: "Пробуда", "Светлина", "Знание" и т.н.
В чл. 9 например: "Вписването в регистрите на окръжния съд се извършва въз основа на писмена молба от настоятелство, към която се прилагат протокол и т.н.", но във всички случаи като точка четвърта в този абзац трябва да бъде вписано и "печат на читалището заедно с нотариално заверен подпис на лицето, което представлява читалището. "
Искам да се върна на чл. 6, ал. 2 - "Министърът на културата може да отменя решение на общите събрания на читалищата - крайно недопустимо, - които противоречат на закона или устава." Противоречието на закона се установява в съд. На никой министър не би трябвало да му бъде възлагано да констатира, да отстранява противоречията със закона. Ако нещо противоречи на закона, по това нещо се произнася само и единствено съдът.
С тези малки бележки, аз ще гласувам за Закона за читалищата и ще направя подробни предложения за второто четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народната представителка Стефка Наумова, след което ще направим почивка. Веднага след почивката ще дам думата на Иван Тосев.


СТЕФКА НАУМОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Обсъждаме един законопроект, който може би е най-значим за нашата българска култура, и ми е малко тъжно,че залата е полупразна. Още в началото искам да споделя, че аз и моите колеги, народните представители от политическия клуб "Екогласност" ще подкрепим Закона за народните читалища на първо четене. Той е изключително необходим в сложните и трудни за националната ни култура условия на съвременността. Така е, защото за разлика от редица други национални примери нашата култура е една древна и почти съвършена система от духовни ценности, в чийто съвременен пласт особена роля се пада на съхранението на народностното начало, олицетворявано и днес от самобитното българско читалищно дело. Формирането на цялостни и единни процеси е характерна особеност в историческото развитие на българската култура. Преди 140 години такъв силен исторически процес се заражда и се разгръща от българското читалищно движение, което постепенно става основа на нашата възрожденска култура, опора и на държавността ни, на държавническото културно строителство на страната. Вярно е, народът пренася през смутни времена възрожденската инициатива на предците, проявявайки изключителни примери на самодейност и самоуправление. Но вярно е също така, че и българската държава, и законодателят, постъпвайки държавнически, неведнъж са се обръщали със загриженост към народните читалища, уреждайки тяхното положение и дейността им със съответни закони. В това отношение законите от 1927, 1941 и Наредбата-закон от 1945 г. са свършили своето историческо дело. Всеки от тях е израз на времето си и носи неговите както положителни, така и отрицателни характерности.
Вече повече от 20 години продължават усилията на обществеността и на съответните държавни органи у нас да се изработи нов Закон за народните читалища, който да отговаря на изискванията на културното ни развитие в съвремието. Още от първата работна група на проф. Спасов и досега е осъществена огромна проучвателска и разработваща дейност и е време всичко това да получи полезен и разумен завършек.
Текстът на сега предложения нов законопроект заедно със солидните мотиви към него е добра основа за това. Мисля, че подобен израз на държавност в деликатната област на културата за заслузава да бъде подкрепен от всички нас.
Към тези мотиви бих си позволила да добавя единствено следното. Да приемем сега действен Закон за народните читалища, това на практика означава да укрепим корените и идентичността на цялата наша национална култура, чиято същина е сериозно накърнена както от прекомерна комерсиализация, така и от чуждоземни разрушителни намеси, които са принципно неприемливи от гледна точка на бита, морала и естетическите ценности и волята на българския народ. Заедно с това и казано по-простичко, каквито и художествени произведения да бъдат създадени, всички те няма да стигнат до хората, ако рухнат читалищните библиотеки, салоните и кинозалите, читалните и сцените, изложбените галерии и сбирки и ако ги няма читалищните художествени любителски състави от самодейци и професионалисти-ентусиасти. Без всичко това пропадането на нашата култура сред суровите условия на пазарните отношения би завършило като неразумен експеримент с начален за всички нас край.
Ето защо аз подкрепям редица текстове в настоящия проект, които при обсъжданията в комисията са били и обект на оспорване.
На първо място, не намирам нищо успокоително във факта, че на Министерството на културата и лично на неговия министър се възлагат редица права и отговорности по отношение на дейността на читалищата. На сегашния етап това не само че няма да накърни самостоятелността на читалищата като юридически лица и на техните настоятелства и други изборни органи, а напротив, ще ги подпомогне, ще им даде увереност срещу редица нечисти попълзновения към читалищните ценности и бази - било от религиозни секти, било от "застрахователи с бухалки", било от порнографски и хазартен бизнес, било от пирамиди и псевдофондации, които вместо да дадат нещичко на читалищата, грабят и смучат минималните им субсидии от бюджета или искат срещу примерно нищожна сума екю да купят и препродадат българщината в читалищното изкуство и да го подменят с някоя задокеанска безсъдържателност.
На второ място, подкрепям заложените в проекта постановки, които определят начините за стопанисване и поддържане на читалищната база. Позволявам си да напомня, че огромната част от читалищните сгради бяха построени от съществуващите преди години окръжни строително-монтажни комбинати и това беше израз на грижата на държавата към културните потребности на населението и в най-малките градчета и села на страната ни. Изключение, разбира се, може да се направи само за онези, когато сградите са строени отдавна и за тях и за имотите към тях читалището има съответните документи за собственост.
Мисля, че за второ четене предложеният сега текст би могъл да се усъвършенствува в няколко посоки. Най-наложителната в тях е по отношение на читалищната организация, където по-разгърнато следва да се определи кой е член на читалището и какви са правата и задълженията на секретаря на читалището и като изборно, и като щатно лице. Такова уточнение ще избистри и проблемите около правата и отговорностите на общите събрания, настоятелствата, контролните органи и щатните служители.
Много е важно да се намери по-облекчена форма за съдебната регистрация на всички читалища като самостоятелни юридически лица, като за тази цел се използуват възможностите за създадените регионални читалищни съвети в страната.
Хубаво е, че чрез закона утвърждаваме функциите на сегашния читалищен съюз в чл. 4, но не бива да се пренебрегват правата и възможностите на читалищата да се сдружават и съюзяват по-сериозно и самостоятелно, а известна задължителност да придобият някои съвместни функции и дейности между читалището и училището по населени места и региони. Да приберем днес децата и младото българско поколение под стряхата на училището, на университета, на народното читалище - ето го един от спасителните пътища в усилията ни да спрем социалната дивиация, да ограничим престъпността, да възстановим възпитателните функции на гражданското общество и на държавата, което е и наше задължение пред народа като негови избраници. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Почивка до 12 ч. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Давам думата на народния представител Иван Тосев. Да се готви Добромир Задгорски.
Заповядайте, господин Тосев.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Аз съжалявам, че започвам да говоря в това неудобно време, когато повечето от депутатите ги няма, защото ще кажа мисли, които са доста по-различни от изказаните досега.
Аз няма да хваля или осъждам законопроекта. Аз искам да обърна внимание на уважаемото Председателство и на уважаемия министър на културата, да им заостря вниманието към една много опасна тенденция, която някои заинтересовани се опитват да прокарат. Тези хора с прекрасна словесна еквилибристика манипулират общественото мнение, а и мнението на народните представители относно въпроса за народностния характер на народните читалища. И с благи думи се опитват да прикрият вълчите си апетити към собственост, управление и т. н. На тях явно само управлението не им е достатъчно, а искат и собствеността.
Още в първия закон за читалищата, приет след Освобождението от турско, за да се запази народностният характер на читалищата и достъпът на всички до тях, читалищата са контролирани от най-висшата държавна власт. Относно своята дейност, в стария закон от 1927 г. има текст, който казва така: "Читалища, които не се подчиняват на върховния надзор на Министерството на народното просвещение, се лишават от облагите по този закон, а настоятелствата им отговарят по общите закони на страната". Член 19 от Закона за народните читалища, т. е. първият закон за читалищата от 1927 г.
В следващия закон за читалищата са споменати конкретно задълженията на читалищата. Читалищата са били задължени да предоставят своите сгради на пътуващи оркестри, театри и са имали ред други задължения.
Тук, в тази зала, вече се спомена за нотариални актове на читалищата. В България има 4 хил. и 200 читалища и около 800 имат нотариални актове. Това са старите читалища, строени преди първия закон за читалищата. Старите читалища, строени през турско и след това. На тях дори трябва да им се върне и земеделската земя, която имат. И аз съм за това - да им се върне цялата собственост, защото тя не е върната. Но останалите читалища с огромни сгради, строени от нашите бащи и майки и от всички нас, с бюджетни пари, от облагането на целия народ, сега да получат нотариален акт за собственост - това няма да е реституция, няма да е приватизация, а дарение. Дали трябва да дадем собствеността на тези сгради? В повечето селища това са единствените представителни сгради, големи сгради с киносалони, някои са предвидени дори и за оперни спектакли. Да дадем собствеността на тези сгради на капсулираните им органи за управление, които могат да се разпореждат с тях. В закона, ограничението, което е дадено в чл. 23 в законопроекта, не е достатъчно, защото там се говори само, че се забранява залог и ипотека. А всеки юрист знае, че когато имаш собствеността, ти можеш да се разпореждаш с нея, с нотариален акт. Включително и продажба. Да, и продажба на сграда. Защото никъде в този законопроект не е забранено това да стане.
Трябва да се регламентира в законопроекта и дейността на тъй наречените читалищни съюзи, ако въобще те са нужни, защото е предвидено те да са юридически лица. Това значи ли, че участващите в тях юридически лица, отделните читалища, след като влязат в един съюз, те предоставят собствеността си на тези съюзи. Това не е ясно. И тези съюзи ще имат ли правото да я управляват и да се разпореждат с нея? Защото по закона са юридически лица.
Аз мисля, че трябва много сериозно да се помисли по тези въпроси и трябва много да се внимава с прекалената свобода, която някои хора се опитват да дадат на читалищата относно управлението на собствеността и всичко останало. И мен, като човек, който е работил в читалищата, ме притеснява, че това може да доведе до лишаването на голяма част от населението да ползва читалищата.
Също така трябва да се помисли и за това какъв надзор и какъв контрол трябва да имат общините върху читалищата. Защото де факто и де юре сградите са тяхна собственост. Освен това в законопроекта е предвидено те да субсидират читалищата, да ги финансират от бюджета си. А с какво те ще контролират тези пари, как ще стане това, не е казано в законопроекта.
Освен това в законопроекта е казано какво читалищата могат и какво са. Трябва да се каже какво те не могат и какво не трябва да бъдат, кои дейности са изрично забранени и разпореждането с какво имущество е забранено. Защото демокрацията не е анархия. И мен точно това ме притеснява, че ако се дадат големи права на дадени управителни органи, на отделни читалища, на всички читалища, може да бъде лишена голяма част от нашето население да ползва читалищата. И мен най-вече това ме притеснява. Трябва да бъдат забранени отделни дейности в читалищата, защото сега, това вече беше намекнато, и се надявам, че при второто четене ще бъда подкрепен, ако внеса такива текстове, от всички вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на господин Добромир Задгорски.
ДОБРОМИР ЗАДГОРСКИ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Преди всичко, днес ние обсъждаме един законопроект, който е изключително важен за нашата национална култура, тъй като всички вие знаете, че българското читалище е институция със 140-годишна възраст. Това е институцията, която даде шанса на българина по време на Възраждането той да се почувства такъв. Това е институцията, създадена от шепа възрожденци, която успя да оцелее през всички превратности на историята до наши дни, по време на всички режими и въстания, по време на Екзархията, по време на април `76 г. Това е институцията, която се утвърди в нова България като онова място, в което българинът, независимо къде живее - в село, в град, в махала - може да отиде и да покаже еманацията на своя дух и на своята духовност.
Разбира се, ние като народни представители, сме в дълг на българската култура. И то в тежък дълг. Аз вчера гледах една справка на законите, които сме приели в сферата на културата и не мога да ви зарадвам, че те са много. Оказа се, че сме приели един-единствен такъв закон - Закона за паметниците на културата. И вторият закон, който ние трябва да приемем, е Законът за читалищата. Въпреки че през Комисията по културата минават много законопроекти, обсъждаме много закони, оказва се, че българският парламент все още не е дал на българската култура онази законова база, от която тя се нуждае. Тоест, всичките нормативни актове, които до този момент сме приели, не отговарят на изискванията на българската култура и на нейната духовност.

Що се касае до законопроекта за читалищата, слава Богу, по този законопроект в комисията заедно с колегите от опозицията - подчертавам от всички парламентарни групи - работихме не с някакво трогателно единодушие, но с голяма загриженост. Всичко, което можахме да направим, за да се получи един добър закон, ние го внесохме и обсъдихме. Разбира се, винаги може да има промени, тъй като няма идеални закони.
Колегата Тосев тук спомена някои неща. Аз не мисля, че е проблем субсидирането на читалищата от общините, тъй като в бюджета винаги могат да се предвиждат онези средства за общините, които целево да подпомагат читалищата. Разбира се, винаги може да има опасения, че някой може да се разпорежда или да не се разпорежда с тяхната собственост.
Читалищата са в безкрайно незавидно положение. Искам да ви кажа, че от 11-те общини на град Варна - не говоря за читалищата в града - някъде около 70 на сто от сградите отчаяно се нуждаят от ремонт - от ремонт, за да не се срутят върху главите на хората, тоест те се нуждаят от пари. Именно поради липсата на пари и поради това, че са престанали да бъдат тази база на духа, която са били, отдавна са загубили в чисто технически план възможността да събират хората за дейностите, които са присъщи на читалищата. Затова законът е повече от необходим. Той би трябвало да се приеме час по-скоро, тъй като вече въз основа на неговите текстове най-после ще има нормативна база, на която може да се опре финансирането на българското читалище.
Разбира се, тук никой не изключва и спонсорската дейност към българските читалища, защото те винаги са разчитали на нея. Разбира се, общините са тези, които ще трябва да проявят грижа и да отделят далеч повече внимание към тази дейност, отколкото са правили досега.
Тук аз не говоря за чисто художествената страна и за чисто духовната страна, а просто за най-прагматични цели: да бъде ремонтирана читалищната база, за да може да бъде използвана по направление, а също така и да дава шанс на възстановяващите се вече, слава Богу, самодейни състави. А защо не и на театрите, които къде другаде биха играли извън София и големите градове, ако не в народните читалища.
Мисля, че всички колеги парламентаристи, а не само тези, които идват от сферата на културата, независимо от коя нейна област, но и юристи, и математици, и инженерите сред нас с две ръце ще подкрепят Законопроекта за народните читалища, за да може той в най-скоро време да стане факт, да бъде публикуван в "Държавен вестник" и още тази година да дадем шанс и на Министерството на културата в лицето на неговото ръководство читалищата най-после да започнат да излизат от задънената улица, в която са попаднали поради общата липса на средства за много от дейностите.
Когато ние обсъждахме законопроекта, единодушно приехме, че той трябва да се нарича Закон за народните читалища, защото точно така са го нарекли нашите деди - имам предвид не закона, а онзи израз на българския дух, когато преди 140 години са създали първото читалище. И аз мисля, че тук ние всички еднакво сме съпричастни към тази идея Законът за народните читалища да бъде приет час по-скоро и всички ние, като народни представители, в нашите избирателни райони да направим всичко възможно той да не остане една буква или една страница, а да бъде част от всичко онова, което се нарича България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Милан Колев.
МИЛАН КОЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! На нашето внимание е предложен Законопроект за народните читалища, който дейците на читалищното дело и българската култура чакат от твърде дълго време. Законът влиза в пленарната зала, когато се навършват 140 години от създаването на първите читалища - това уникално българско творение за съхранение на българската духовност в мрачните години на робството и за културното израстване на българите през последния век и половина.
Макар че възникват в отдалечени в географски смисъл на думата градове за таговашните критерии за отдалеченост, каквито са Шумен, Свищов и Лом, първите читалища, след това и останалите носят характерния дух на демократизъм, присъщ на Възрожденската епоха. Те възникват без наличието на какъвто и да е закон и тяхното развитие и дейност се основава върху здравите морални норми на тогавашните българи.
В изграждането на читалищата като културни институти са вградени безкористните усилия на много поколения, даренията на безброй родолюбци. Ето защо е трудно нещо, което е създадено без закон, да бъде вкарано в закон. Затрудненията, които ще срещнем при приемането на този закон, без съмнение са съпътствали и нашите предшественици - народните представители, приели законите от 1927, 1941 и Наредбата-закон от 1945 г.
Може би именно поради това настоящият закон е носител на своеобразен рекорд и сигурно може да влезе в Книгата на Гинес по продължителност на разработването му. Повече от 25 години законът се спряга в един или друг вариант, но днешният ден постоянно се отлагаше. Надявам се, че неговата сложност ще бъде своеобразен стимул за народните представители да се направи такъв закон, който да отговаря на големите надежди, възлагани от читалищните дейци на него.
Законопроектът, който разглеждаме, има много положителни елементи и аз няма да се спирам на тях, тъй като те бяха отбелязани от говорилите преди мен. В същото време обаче той не решава по най-добрия начин, решава половинчато или понякога въобще не решава отделни проблеми и въпроси. Ето защо ще се спра на някои от тях.
В чл. 19 от Преходните и заключителните разпоредби са разгледани проблемите за недвижимото имущество на читалищата. Какво е сегашното положение?
Немалко читалища притежават документи за собственост върху недвижимо имущество, придобито преди 9 септември 1944 г., неодържавено след това. Такива са например старите сгради на читалищата в Свищов, Шумен, Габрово и други градове в страната.
Има и случаи, когато след 1944 г. като собственост също на читалищата са актувани имоти, новопостроени със собствени средства или придобити по дарение.
Същевременно обаче на много места недвижимото имущество, което е безспорна собственост на читалищата отпреди 1944 г., е преактувано по различно време като държавна собственост. Има случаи, когато след 1944 г. върху терени с документално доказана собственост на читалищата - закупени или дарени - са построени нови сгради със средства на самите читалища, лични и колективни, парични и материално-веществени дарения, средства от самооблагането и бюджетни средства. При актуването им терените, попаднали под сградите, са одържавени. Такъв е случаят например в Шумен.
По-голяма част от читалищните сгради в страната са построени след 1944 г. със средства от посочените по-горе източници на общински терени. За тях са съставени по различно време актове за държавна или общинска собственост. Някои от читалищата са настанени в сгради, които са държавна или общинска собственост и не са засегнати от реституцията. Част от читалищата са настанени в неудобни помещения, където не могат да развиват разностранна дейност. В последно време това е в резултат и на преместването им от част от реституираните сгради.


Някои собствени и предоставени на читалищата сгради също не отговарят на съвременните изисквания. В същото време чрез Закона за конфискацията на имуществото на тоталитарните партии и организации на много места бяха одържавени сгради на бившите профсъюзни домове на културата или други подходящи сгради, като по моя информация в нито една от тях не са настанени читалища. Това е своеобразно отношение към този културен институт, за голямо съжаление.
В преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, § 2 е включен текст, който засяга само случаите за сгради, построени след 1944 г. на общински терени. Този текст практически повтаря формулировката, съдържаща се в актовете за държавна и общинска собственост, които тези читалища притежават. Напълно допустимо е този текст да бъде разпрострян и върху случаите за имоти, безспорна читалищна собственост от преди 9 септември 1944 г., а също така и за терени с доказана читалищна собственост, върху които са построени сгради след 1944 година. Това би означавало да се узакони едно неправилно по-раншно одържавяване на читалищните сгради и терени. Не може напълно да се изключи опасността от разширително тълкуване на същия текст и по отношение на случаите за имоти - читалищна собственост от преди 1944 г. и неодържавени след това. Такива настроения за съжаление има, за да съществува единствено читалищната недвижима собственост. Това би означавало вече в днешни условия да се извърши окончателно одържавяване на читалищните недвижими имущества.
Ето защо считам, че законът трябва да регламентира безусловно възстановяването на правото на собственост на читалищата в посочените случаи и затова предлагам:
- отменят се актовете за държавна, респективно общинска собственост, засягащи сгради и имоти на читалища, притежавани от тях до 9 септември 1944 г., или построени след тази дата върху терени, явяващи се собственост на читалищата. На заинтересованите читалища да се издадат безплатно документи за собственост. За останалите случаи възможният нов текст би могъл да бъде: "В собственост на читалищата се предоставят всички сгради и принадлежащите им терени, които са държавна (общинска собственост) и се ползват за читалищна дейност". Ако за тези случаи остане предложеният в закона текст, тогава в читалищата ще има два типа недвижимо имущество - тяхна собственост и държавна или общинска собственост, предоставена им за ползване, докато съществуват самите читалища.
Независимо от това кой вариант ще бъде избран, е наложително законът да реши още два въпроса - да се подсили съдържащата се в чл. 23 и 24 защита на недвижимото имущество, като тя стане безусловна, като се запише текстът: "Недвижимото имущество на читалищата не може да се използва за залог или ипотека, не може да се продава и не може да служи за покриване на задължения на читалището към когото и да било". Такава или подобна възбрана е съществувала и в предишните закони, приети през 1921, 1927 и 1941 г. и наредбата-закон от 1945 година.
При всички случаи следва да остане текстът на чл. 22, ал. 2 от законопроекта, като към него се добави: "Те участват в довършването на вече започнати обекти и в разширението и реконструкцията на съществуващите и строителството на нови сгради, когато това е необходимо".
Както е добре известно, народните читалища разполагат със земя. Част от читалищата притежаваха селскостопанска земя, закупена или подарена. Някои от тези земи са върнати на читалищата, в това число чрез временен въвод, а други не са върнати. Повечето от читалищата са стопанисвали земи, предоставени им от Закона за народните читалища от 1927 година. В някои случаи тези земи са върнати. За съжаление в законопроекта няма текстове по този въпрос.
В случаите, когато става дума за собствена селскостопанска земя, подарена или закупена, може да се предполага, че ще действа общият закон. Възниква въпросът в останалите случаи държавата ще окаже ли отново косвена материална помощ на читалищата, предоставяйки им земя, от дохода на която те ще подсилят издръжката си.
Ето защо аз предлагам в закона да се включи текст, подобен на този от закона от 1927 г., че на читалищата се предоставят за стопанисване 50 декара земя от общинския поземлен фонд. Според законите от 1927, 1941 и действащия от 1945 г. закон, читалищата са освободени от плащане на всякакви държавни, общински данъци и берии. Исковете, предявявани от читалищата, се освобождават от съдебни мита, герб, берии и фондови такси. За оригинални документи и за преписи по тях, свързани с имоти от ползването им, дарения и завещания те не плащат никакви мита, берии, такси, герб и други. Освобождават се от мито и внасяните за тях технически средства. Не се облагат и доходите от театралните представления, кинопрожекции, забави и т.н.
Изглежда, че на някого му е хрумнало, че читалищата са много богати и в законопроекта не се предвижда никакви преференции. Това означава, че читалищата си плащат данъци върху имуществата, върху приходите от тях, че ще бъдат облагани доходите им от културно-просветна дейност, концерти, курсове и други, каквото нещо не е ставало поне от 1927 г. насам. Освен това те ще плащат и всякакви видове местни такси. Те ще трябва да платят съдебното си регистриране като юридически лица, ако останат разпоредбите на чл. 9 от законопроекта, първоначално и при всяка промяна в обстоятелствата.
Като имам предвид, че държавата е малко по-добре, отколкото беше през 1945 г., предлагам в новия закон да се запази в максимално възможния обем, като, разбира се, се осъвремени формулировката на чл. 26 и чл. 27 от наредбата-закон от 1945 г., която по същество повтаря дадените от предишните закони преференции. Действащата наредба-закон подчертава колективността при ръководствата на читалищата и не създава дребни юридически пречки за функционирането им.
В законопроекта се предвижда общото събрание да приема, изключва или освобождава членовете на читалищата - чл. 10, ал. 1, т. 4. Поканата за свикване на общо събрание да бъде получена от членовете на читалищата не по-късно от седем дни от датата на провеждането му. Това изискване е преписано от Търговския закон за съжаление и се отнася за акционерни дружества, а не от Закона за лицата и семейството. Как ще могат да се изпратят, колко ще струват и кой ще докаже, че са получени от всеки член покани, когато в едно читалище има стотици членове, особено в по-големите населени места?
Съзнателно или несъзнателно авторите на проекта поставят под въпрос законността на което и да е читалищно събрание. Сегашната практика е събранията да се оповестяват чрез афиши, съобщения по радиоуредбите и само в малките села - чрез лично покани. Предвижда се председателят да се избира от общото събрание, а не от настоятелството - член 13, ал. 1, т. 3.
Следователно председателят ще измести настоятелството в ръководството на текущата дейност на читалището и иззема функциите му на колективен работодател - чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1, 3 и 5. Така в читалищата се внася чуждия му принцип на лидерство, а колективното ръководство, което исторически се е утвърдило, се замества с администриране.
Освен това известно е, че с незначителни изключения председателите на читалищата не са щат към тях. Ако това стане масова практика, по начина на своето реално ежедневно функциониране читалищата се ще превърнат в домове на културата от типа на бившите профсъюзни домове.
Ето защо предлагам да отпадне чл. 10, ал. 1, т. 4. Ако това въобще е необходимо, такъв текст може да бъде вменен като правомощие на настоятелството.
Да се измени текстът на чл. 14, ал. 2, второто изречение и да стане: "Поканата трябва да бъде обявена на общодостъпни места не по-късно от седем дни преди датата на провеждането на събранието".
В чл. 13, ал. 1, т. 2 да отпадне "и председателят". Избирането на председателя да се включи в правомощията на настоятелството - чл. 15.
Да се измени чл. 16, ал. 1 в съответствие с посочените по-горе в ал. 2 следните точки:
"3. Ръководи текущата дейност на настоятелството.
4. Сключва трудови договори със служителите съобразно бюджета на читалището и въз основа на решението на настоятелството."


Уважаеми дами и господа народни представители! Обърнах вашето внимание само на няколко, според мен, най-важни моменти от Законопроекта за народните читалища. Консултирал съм се с дейци, чийто жизнен път е тясно свързан със съдбата на читалищното дело. Тяхната надежда е да получат закон, който да ги стимулира в благородното им поприще. Аз ще гласувам за приемането на закона на първо четене, като считам, че тези и редица други твърде полезни добавки, които бяха направени от преждеговорившите, трябва да залегнат в окончателния вариант на закона преди второто му четене в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Димитър Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Вече имах възможността да изложа становището на Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика и най-вече във връзка с намиране мястото на общините при функционирането на народните читалища. В тази връзка бих искал да ви прочета една разпоредба от Закона за местното самоуправление и местната администрация, която е пряко свързана с този въпрос.
В чл. 11 е казано: "Местното самоуправление в общината се изразява в правото на гражданите или на избрани от тях органи в рамките на предоставената им компетентност да решават въпросите, свързани с...". И наред с образование, здравеопазване и т.н. в т. 5 е казано: "Културата - читалища, театри, оркестри, библиотеки, музеи и музейни сбирки, самодейност, ритуали, местни традиции и обичаи".
Както виждате, всички тези въпроси, свързани с музейни сбирки, със самодейност, с ритуали, с традиции и обичаи, са и целите, са и предмет на дейност на народните читалища. Следователно необходимо е едно тясно взаимодействие на народните читалища с общините, необходимо е предоставяне на общините на възможност за осъществяване на някакво организационно, методическо ръководство, надзор, макар и тази дума да не се харесва на някого, за да могат тези народни читалища да функционират пълноценно. В закона е предвидена възможност единствено общините да субсидират народните читалища, но след като ще ги субсидират, те трябва да имат възможност и да осъществяват някакъв надзор и някакво ръководство. В тази връзка аз бих искал да направя някои бележки по Закона за народните читалища.
Ето, в чл. 5, ал. 1 е посочено: "Към Министерството на културата се създава Национален читалищен съвет като експертно-консултативен орган. Устройството и дейността на Националния читалищен съвет се регламентира с правилник, издаден от министъра на културата".
Ние нямаме нищо против създаването на един такъв Национален читалищен съвет. Но нищо не се казва тук, в този законопроект, какви органи и какви дейности могат да осъществяват общините. Даже и тук, в този текст, не е казано каква ще бъде функцията на този читалищен съвет. Казано е, че само с правилник ще се уредят неговите функции. Мисля, че тук му е мястото ние да посочим, че този Национален читалищен съвет като експертен консултативен орган осъществява дейността си в тясно взаимодействие с общинските съвети или общинската администрация. Ние и сега знаем, че към общинската администрация има отдели или управление "Култура", които се занимават и с тази читалищна дейност в изпълнение на разпоредбите на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
След това, в чл. 6, "министърът на културата упражнява надзор върху дейността на читалищата и следи за използуването на тяхното имущество съобразно целите им". Аз не виждам как може да стане това нещо - министърът на културата как ще упражнява... Разбира се, няма да е сам, а чрез някакви органи, но как ще осъществява този надзор за всички читалища в страната? Това е просто невъзможно! Този надзор според мен трябва да се осъществява от общинските съвети, пак в изпълнение на своите функции по ЗМСМА (Закона за местното самоуправление и местната администрация) и да се каже изрично това в един такъв текст, че общинските съвети упражняват надзор върху дейността на читалищата и използуването на тяхното имущество съобразно целите им. Една голяма част от имуществото, ако не цялото понякога, се предоставя от общините и те не могат да не осъществяват такъв надзор.
По-нататък, казано е, че "министърът на културата може да отменя решенията на общите събрания на читалищата, които противоречат на закона или на устава". В изказванията на някои народни представители прозвуча разбирането, че не трябва такава функция да се предоставя на административни органи, това е функция, която трябва да се осъществява от съдебната власт. Аз мисля, че не е необходимо министърът на културата да се натоварва с такива задължения. Областните управители, съгласно чл. 72, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, могат да осъществяват контрол за законосъобразност върху действията освен на общинските съвети и на кметовете и на други държавни органи и обществени организации на територията на съответната област. Мисля, че така много по-лесно ще се осъществява надзорът за законност. И тогава вече не е преградена възможността и за съдебен контрол, защото заповедите на областния управител могат да се обжалват по съдебен ред.
Чл. 7. "Към Министерството на културата се създава фонд "Читалища и читалищно дело"." Много добре, но аз изпитвам известни съмнения към възможността за набиране на средства в този фонд. Какви са възможностите? Казано е: "доброволни вноски от читалищата". Знаем в какво състояние са читалищата, колко пари имат и от техните доброволни вноски какво ще се получи. Те нямат пари за собствената си дейност.
Второ, "дарения и завещания". Виждате, че в настоящия момент даренията и завещанията се правят на отделни читалища, но не и от други фондове, тъй като дарителите обикновено не знаят къде ще отидат тези средства. Затова аз се съмнявам във възможността да се наберат средства и по тази линия.
Казано е: "държавния бюджет, ако в ежегодните закони за държавния бюджет са предвидени средства за тази цел". "Ако"! Ами ако не са предвидени? "И лихвите върху сумите по сметката на фонда". Ако тази сметка е малка, ако тази сметка се изразходва перманентно, бих казал, то няма да има никакви лихви върху фонда. "И други приходоизточници", без да е уточнено какви. Мисля, че трябва да се заложи на по-сигурни приходоизточници в този фонд.
Също е казано, че "средствата от този фонд отиват за финансиране на културни програми и проекти, осъществявани от читалищата". Ако няма такива културни програми и проекти, а се осъществява една рутинна, традиционна дейност от читалището, това означава, че те няма да могат да получават средства от този фонд. Това означава, че те няма да плащат и членски внос, защото към тях няма да бъдат насочени средства. Освен това как ще бъдат разпределени тези средства - за всички поравно, по някаква критериална система или пък по някакви субективни преценки? Вярно е, че е казано, че това ще стане с наредба на министъра на културата, но все пак в тази наредба трябва да се имат предвид тези неща и тук, в закона, трябва да бъде ясно.
По-нататък, "имущество и финансиране". Без да се впускам в подробности, бих искал да кажа, че чл. 19 няма място в този закон. Това е една обща вещно-правна норма, която се отнася за всички юридически лица, че имуществото на читалищата се състояло "от правото на собственост и от други вещни права, вземания и ценни книги, други права и задължения, пряко свързани с дейността им". Мисля, че няма смисъл да се вписва, тъй като за всички юридически лица важи това правило, а и за физически, разбира се.
За набирането на средства от самите читалища. Тук според мен добре са посочени начините, по които ще се набират тези източници. Членски внос - да; културно-просветна дейност - да, но е казано: "субсидия от републиканския и общинския бюджет". В този закон не е ясно ще има ли субсидии и от държавния, и от общинския. В общините, щат или не щат, грубо ако трябва да се изразя, те ще предоставят такива средства. В своите бюджети те залагат средства за читалищата, но държавата дали ще предоставя такива средства - това не е ясно от този закон.
"Дарения и завещания" - да, "и други приходи". Тук имам резерви и бих попитал: какви други приходи - от търговска дейност, от кафенета, ресторанти, бинго-зали? Очевидно трябва да се посочи по-ясно какви са тези други приходи и какви дейности могат да осъществяват читалищата, чрез какви органи, организации или дружества, за да получават допълнително средства и да се издържат.

И пак по въпроса за централизацията и децентрализацията, за които вече говорих. В чл. 21 е казано: предложението за годишната субсидия на читалищата, нормативите и механизмът за нейното разпределение се разработват от Министерството на културата съгласувано с общините по критерии съобразени с различни обстоятелства, които са посочени. Аз не знам как ще се съгласуват с всяка една община, с кои органи, още повече, че е казано: "годишна субсидия", но дали тя ще бъде държавна, дали ще бъде общинска, тук това се приема като една обща субсидия. Ако тя е от общинския бюджет, аз мисля, че няма какво Министерството на културата да съгласува с общинския съвет. Те сами ще си преценят какви средства са необходими, по какви критерии и на кого колко да предоставят. Тук е възможно в определени случаи да има намеса във вътрешната самостоятелност на органите за местно самоуправление, така че по този текст трябва да се помисли.
Имам още две забележки.
В чл. 28 е казано: имуществото на прекратеното читалище, останало след удовлетворяване на кредиторите се разпределя на други читалища по ред, определен с наредба на министъра на културата и министъра на финансите.
В чл. 148 от Закона за лицата и семейството - това са сдруженията с идеална цел - е казано, че след прекратяване дейността на сдруженията с идеална цел имуществото се предоставя на държавата и тя отговаря до размера на това имущество. Аз мисля, че може да се направи изключение от общия закон, но не по този начин. Мисля, че след прекратяване на читалищата имуществото трябва да се предостави на общината, за да може тя да прецени това имущество на кое читалище от общината или на кои читалища от общината да го предостави, а не по някакъв друг ред или по някакъв друг критерий.
И последно - в § 2 е казано, че на народните читалища, които до влизането в сила на закона ползват сгради и имоти, предоставени им от държавата или от общинските органи за читалищни нужди се отстъпва безвъзмездно право на ползване по реда на Закона за собствеността. Този текст трябва да бъде съобразен с новия Законопроект за общинската собственост, където е казано, че това са обекти на общинската собственост и тези обекти се предоставят за безвъзмездно стопанисване и управление на съответните организации или юридически лица на общинска издръжка. Очевидно е, че читалищата ще бъдат на общинска издръжка. Може да не е изцяло, но все пак те дават своята субсидия. При това положение не е необходимо да се преотстъпва безвъзмездно право на ползване, тъй като се предоставя една друга форма - за безвъзмездно стопанисване и управление, което означава, че вече органите на читалищата ще имат и правото, и задължението да стопанисват и управляват тези сгради.
А що се отнася до това, че тези обекти, предоставени на читалищата са общински, аз ще се позова на § 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, където изрично е посочено, че обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за културно обслужване на общините са общинска собственост. Следователно виждате, че взаимодействията между читалищата и общините са в много преки, тесни връзки и оттук вече произтича и необходимостта да намалим малко тази централизация, която е заложена в закона чрез Министерството на културата и да разширим възможностите за взаимодействие между общините и отделните самостоятелни читалища.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на Заварин Маров.
Коалицията демократична левица изчерпа нормалното си време, но има още 18 минути от резервата си.
СДС има 9 минути от редовното си време и 15 минути от извънредното.
Имате думата.
ЗАВАРИН МАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Законопроектите от сферата на духовното развитие намират един по-добър и по-широк прием както в комисиите, така и тук, в пленарната зала. Обясним е консенсуса, с който водещата Комисия по културата ни представя становището си по Проектозакона за народните читалища. И в индивидуален план предполагам, че всеки от нас ще подкрепи усилията да се съхрани и развие това наистина самобитно и чисто българско творение - народното читалище.
В много случаи думата народно звучи изкуствено и пресилено. Когато обаче кажем народна библиотека, народен театър, народно читалище, звучението е съвсем друго - изразено е и съдържанието, и обхвата, както и отношението.
Подкрепата и грижата ни за тези културно-просветни центрове повишава нашата отговорност да се опитаме да направим един максимално добър закон, да им осигурим подкрепа и сигурност без да ги ограничим за обхвата и свободата на действие.
Като бивш председател на читалище си позволявам да изразя становище по няколко проблема:
Първо, по целта на народните читалища. В чл. 3, ал. 1, т. 4 е записано: "Утвърждаване на националното самосъзнание". Господин Татарлъ в изказването си предложи текста да бъде заменен с: "утвърждаване на гражданско самосъзнание". Аз смятам, че текстът трябва да бъде: "утвърждаване на българско национално самосъзнание"! Какво значи чисто българска обществено-държавна институция да утвърждава чуждо самосъзнание! Тогава тя престава да бъде българска!
За съотношението между обществено и държавно начало - проектозаконът осигурява предимства на общественото начало. Това е нормално. Спазена е традицията.
Известно противоречие с този принцип поражда текстът на чл. 6, ал. 2, който дава право на министъра на културата да отменя решения на общините събрания на читалищата. По-приемливо е тази възможност да се ограничи до спиране изпълнението на взетото неправомерно решение и връщането му за преразглеждане от общото събрание. Така общото събрание действително ще бъде върховен орган на читалището в съответствие с чл. 12, ал. 1.
Отделите "Култура" към общинските администрации осъществяват координиращи функции между читалищата и другите културни институти. Тази практика не е отразена в проектозакона. Но един запис само за координиращата роля на тези звена има и това предимство, че ще предпази читалищните ръководства от опитите за грубо администриране там където ги има, или биха се появили.
Според мен от прецизиране се нуждае и текстът на чл. 8, ал. 1, третиращ учредяването на читалищата. Какво значи това, че 30 дееспособни физически лица за селата и 100 - за градовете да имат право да учредят читалище? Един клас от 13 или 15-годишни деца, те са най-дееспособни физически, биха могли да проведат учредително събрание. Очевидно трябва да се въведе изискване за възрастта на учредителите - най-приемлива е 18-годишната възраст, която е и норма по избирателния, а и по други закони.
В същия член е записано, че в населено място или квартал с население до 20 хил.души може да има само едно читалище. Има селища в страната, в които има повече от едно читалище и те не се побират в тази норма. Конкретен пример в това отношение беше даден и от колегата Стойчо Шапатов. Стриктното спазване на закона, ако това остане, би означавало да се закрият читалища, които имат своята история, традиции и място в културния живот на съответното селище. Тази норма просто не е нужна и трябва да отпадне. Евентуалните опасения за изкуствено учредяване с цел търсене на субсидии не са основателни. Общинските съвети и администрации не биха предоставили средства на фиктивни сдружения, особено при този недостиг на средства.


Естествено и задължително Законът за народните читалища трябва да изключи възможността тяхната база да се използва за хазарт, порнография и реализирането на цели, извън утвърждаващите българското национално самосъзнание. Известни са и финансовите трудности, пред които са изправени читалищните ръководства. Подкрепям становището на Комисията по културата да се търси разумният баланс за пълноценно използване на наличната материална база, в това число и за несвойствени дейности, носещи допълнителни приходи.
Вярвам, че болшинството от нас ще подкрепят проектозакона на първо четене с мисълта и разбирането, че той ще бъде прецизиран на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Маров.
Първа реплика от господин Татарлъ. Има ли други реплики? - Господин Тосев.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаема председателствуваща, уважаеми депутати! Искам да отправя реплика към господин Заварин Маров по един въпрос във връзка с отношението му към моето изказване.
Разбира се, господин Заварин Маров може да има свое виждане, свое разбиране. Ние живеем в плуралистично политическо общество, гражданско общество, естествено е да съществуват различни виждания. Не знам дали това е негово лично становище, или становище на парламентарната група на БСП, но искам да внеса яснота по въпроса за народностите в България.
Да, в България има една нация. Това е българската нация. Но в тази нация влизат гражданите, които имат българско самосъзнание, които са българи. Но наред с българската нация в България съществуват малцинства - национални, етнически, езикови, религиозни. Действително в последната Конституция се говори за български граждани, чийто майчин език не е български. Това са малцинствата, господа. Нужно ли е пак да ви припомням, че в чл. 79 от Конституцията от 1947 г. се признава съществуването на национални малцинства в България, тяхното право да изучават своя език и да развиват своята култура. Не искам да развивам въпроса, но това е така. Така че България е еднонационална държава, с една нация - нацията на гражданите с българско съзнание, но има български граждани, които нямат българско самосъзнание. Те имат самосъзнанието на турци, на евреи, на цигани, на власи и така нататък. Така че дали признаваме, или не признаваме съществуването, това е факт. Преброяването от 1992 г. показва, че в България като турци са се идентифицирали 822 000 души, циганите са около 287 000 и така нататък. Това го има в преброяването. Така че аз смятам, че това е правилната постановка. Не искам да се разпростирам върху международните актове за правата на малцинствата. Смятам, че именно един такъв подход е предпоставка за пълното разбирателство между всички български граждани от всички етноси и религиозни общности.
Извинявайте, в противен случай, струва ми се, се отива към опит отново за възродителен процес, за така наречения етнокултурен геноцид и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Тосев има думата за реплика.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Господин Заварин Маров, Вие сте точно изграденият ми образ за председател на читалище в моето съзнание, който подкрепя моята теза, че не трябва да се дават прекомерно големи права в разпореждането със собствеността на читалището. Не може един председател на читалище да бърка понятието "дееспособност" с "жизнеспособност". Пионерчета не могат да създават читалища. Дееспособността е юридически термин. Юридически термин, за който трябва човек да е навършил години и да има други права. Не може да се говорят тук врели-некипели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това нямаше характер на реплика. Надхвърля етичните отношения между депутатите.
Има думата господин Маров.
ЗАВАРИН МАРОВ (ПГДЛ): Аз мисля, че господин Тосев не ме е разбрал правилно. Аз смятам, че понятието "физическа дееспособност" така, както е записано в проекта няма яснота. Какво значи физическа дееспособност и кои са тези, които влизат в тази категория. И пледирам за по-голяма яснота по въпроса.
Що се касае до репликата на господин Татарлъ, аз споделям израза, че всеки от нас има правото на свое собствено становище. И аз оставам на своето така, както той остава на неговото. В изказването си подчертах, че изразявам личното си становище. Дали това становище ще стане становище и на парламентарната група ще зависи и от гласуването на второ четене, тъй като аз имам намерение да направя конкретното предложение в хода на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. За процедурно предложение има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Упълномощен съм от Парламентарната група на демократичната левица да поискам, съгласно правилника, удължаване времето на нашата група с 20 минути. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не се гласува. Така или иначе тръгнахме към удължаване. Автоматично се удължава.
Има думата господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаема госпожо председател! Пред нас е Законопроекта за народните читалища, както е кръстен от вносителя. Важна ли е читалищната дейност? Очевидно това е дейност от изключително важно значение за възпитанието на българското население, на хората, граждани на Република България в демократичен дух.
Този закон в този вид, в който ни е представен, решава ли тази задача? Според мен не, не я решава. Какъв е замисълът на законопроекта? Би трябвало да има такъв закон, който трябва да се опира на нашите традиции. Тук моите колеги говориха много за това. Едни традиции, с които ние можем да се гордеем и пред съвременна Европа, като посочим нашите предци как са решавали изключително сложни въпроси. По време на османското владичество те са могли фактически чрез читалищата да изграждат едно гражданско общество в България.
Какво е характерно за тези читалища? Най-важното, основополагащото е, че те са демократични институции. Тоест, настоятелствата, които ги ръководят, са избираеми. Те са изборни. Контролът върху тях е обществен контрол.
Какво е взаимоотношението им с друга една институция, каквато е общината? Отношения същевременно на взаимопомощ, взаимовръзка, но в никакъв случай не на подчинение и на субординация.
Основен момент в характеристиката на читалищата, това е техният плурализъм, тяхното многообразие, съобразяването с конкретните дадености на населеното място, в което те са създадени. Било като традиция, било като население, като обичаи. Всичко това рефлектира, всичко това са облагородява от дейността на читалището на това място. И в никакъв случай не е допустимо и би било изключително вредно да се прави опит за някакво унифициране на читалищната дейност. Това ще има гибелни последици за самия смисъл на съществуването на читалището.
И когато говорим дори за името, залегнало тук - народни читалища, колегите ми говореха, че то, името, би трябвало да отразява същността. Ние сме се опарили доста от слагането на определението "народни", "народно" на какво ли не. Смятам, че когато БСП или БКП поднася такава терминология, трябва да сме особено внимателни.


Когато говорим за народни дейности, обикновено става дума за антинароден замисъл. Затова според мен по-нататък дори елементарният анализ на законопроекта разкрива тази същност и изродяването на иначе благородната като цел позиция за законово уреждане на тази материя.
На първо място, създаването на някакви фондове или даже един фонд: фонд "Читалища и читалищно дело". Това е нещо, което ни повече, ни по-малко означава финансов контрол, финансов диктат, администриране на дейността на читалищата от страна на министъра на образованието, науката и технологиите, каквото право е дадено тук - нещо, което е недопустимо.
Какъв е замисълът на закона? - Да не се даде възможност читалищата да придобият своята собственост, да им се реституира собствеността. Те имат собственост и имат не само сгради, не само земи, но имат недвижима собственост и т.н. Това трябва да притежават те и никакви субсидии не са им нужни, ако наистина им се даде възможността да упражняват правото на собственост върху сградите, върху земите, които са имали читалищата.
Не съм направил последна и подробна справка, но много над 800 са читалищата, които притежават такива имоти. Дайте им правото сами да ги експлоатират, сами да упражняват правото на собственост върху тези имоти и не им се грижете, не им опекунствувайте. Това не е нужно, то е вредно.
Говори се за възможността общината да поддържа сградите. Това наистина е възможно и допустимо, но да говорим, че отново трябва да се връщаме към администриране и централизация на читалищната дейност, е абсолютно недопустимо. Фактически големият проблем е откъде ще се събират средствата за читалищната дейност. Именно това е ключовият въпрос.
Ако в някакъв централен фонд се набират даренията, там са субсидиите от държавата и някой си - пак чиновник - се опитва да администрира и да разпределя на това читалище - толкова, на това - толкова по негово усмотрение, то това би било много вредно за читалищната ни дейност.
По-нататък се казва, че трима души могат да бъдат в настоятелството. Това са смешно малко хора. Не могат да бъдат трима и не трябва да бъдат примерно по-малко от 5, 7, 11. Колкото повече са хората, които могат и трябва да управляват читалището в това настоятелство, толкова по-добре. Защото колкото е по-малък този изпълнителен орган, както е заложено тук и колкото по-широко е Общото събрание, толкова повече то е декоративен орган, а изпълнителен орган - даже бих казал шефът на читалището командва парада. Както видяхме тук, далеч в не много достойни ръце ще попадне една такава дейност, като имам предвид изказването на колегата преди мен от Парламентарната група на БСП.
Това, което се опитват също така по комунистически да направят, е да сложат шапка върху всички читалища. Какъв е този съвет? Кому е нужен този съвет, за да се набутат вътре - моля да ме извините за този груб израз - пак разни комунистически чиновничета, хора, които ще контролират огромна собственост. Защото става дума за над 400 000 сгради, без да е изчислено колко фактически са имотите, които те би трябвало да притежават.
ИВО АТАНАСОВ (от място): Четири хиляди са читалищата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Става въпрос за 4000 читалища. Четири хиляди сгради са, естествено - никак не са малко. И ако тук някой държавен чиновник се добере да управлява тези имоти, това би било потресаващо за смисъла на читалищната дейност.
Затова моето предложение - отсега го казвам, е да отпадне определението "народни". Най-добре е да се казва: Закон за читалищата. Това е напълно достатъчно.
ИВО АТАНАСОВ (от място): Не може ли да се каже за демократичните читалища, Васко? (Смее се)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не е нужно да се казват и демократични читалища, защото би било калка на народни. Аман от народни ваши дейности! В крайна сметка, господин Боков, са антинародни.
Замисълът за пререгистрацията в Преходните и заключителните разпоредби е много ясен. Тук са паднали маските. Сегашните ръководства на читалищата тихомълком за една година ще се пререгистрират като съберат общи събрания и след това три години ще бъдат несменяеми. А този измислен съвет ще бъде фактически изцяло шапка, която ще контролира дейността. И тогава какво ще остане от смисъла на читалищата? От тази институция, с която възрожденците са направили нашата страна България?
ИВО АТАНАСОВ (от място): Нищо няма да остане. (Смее се)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Вие определено сте прав, господин председателю на комисията: нищо няма да остане или ще останат фитнесцентрове и ще се развива всякаква друга дейност, но не и тази, която трябва да се развива.
Би трябвало тук да се обмисли дали читалищата трябва да бъдат юридически лица с нестопанска цел и какво означава дейност, пряко свързана с дейността им: стопанска дейност, пряко свързана с дейността им. Не става ясно. Те трябва да имат правото на стопанска дейност. Трябва! Такива са били читалищата от българското Възраждане и сега трябва да бъдат такива. Това е наистина уникален принос на българския народ и въобще на българската нация към демократичните форми на изграждане на гражданското общество.
Много неща могат да се кажат и за учредителните събрания: за 30-те дееспособни физически лица и определянето колко да бъдат в селата и колко в градовете. Кой ще определя колко читалища трябва да има в едно голямо село, примерно? Вие ли, господин председателю на комисията, или някакъв съвет, някакъв министър? Това противоречи на демократичната същност на читалищата.
Въобще това е един законопроект - подигравка с българските възрожденци, с българските традиции. Това е точно подигравка със смисъла на читалищното дело - ни повече, ни по-малко.
Бих могъл, разбира се, да обсъждам текст по текст този законопроект, но няма да го направя. Ще направя предложения за второто четене и един страшно вреден законопроект да се опитаме да го направим по-малко вреден. Това е смисълът на участието ми за второто четене. Аз така го виждам.
И от прекратяването на дейността на читалищата е ясно какво ще се получи, но най-фрапиращото, най-неприятното, което се вижда в законопроекта, е управлението на читалищата и тяхното финансиране - същностни, важни въпроси, които тук са решени възможно най-лошо. Така че само името на законопроекта е добро, че става дума за читалищата и ние обръщаме някакво внимание на тези институции. Истината е обаче, че ги лишаваме от възможността да извършват сериозна, истинска, народолюбива, националноангажирана дейност. Това е замисълът на законопроекта - да не се възстановят имотите на читалищата от една страна, а от втора страна, този имот да бъде напълно контролиран от държавните чиновници. Това е замисълът на целия законопроект и аз не мога да подкрепя това нещо. То е срещу българските национални интереси, то е срещу българщината, то е срещу съвременните ни възгледи за обществото и за държавата, която отново сега, както сте го предложили, се намесва в дейност, която не е нейна работа.
За да не се случи така, че изневиделица, по заповед например на министър Илчо Димитров, ще започнат да честват читалищата в Деня на съединението не тогава, когато е - на 6 септември, а на 18-и. Това ли е замисълът на читалищната дейност? Или националният празник ще бъде също така омаскарен, а някакъв там недоучил се, така неречен държавник, какъвто е министър-председателят, ще твърди...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... че няма разлика между Деня на освобождението и Деня на зависимостта. Много му е ясно! Въобще разни чиновници, чужда администрация, колониална администрация за съжаление ще сложи ръка и върху тази изконно българска, дълбоко демократична дейност, каквато е читалището.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов пак не можа да излезе от образа си.
Има думата господин Георги Захариев.
ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! За разлика от колегата Васил Михайлов аз искам да заявя, че този закон е отдавна назряла необходимост. И не само това, но дълбоко вярвам, че с него се отдава заслуженото законодателно внимание на парламента към народното читалище, което е най-безспорно средище на българската духовност. Мисля, че който и от нас да застане тук, на тази отговорна трибуна, разбира се, с малки изключения, безусловно ще защити утвърдената от времето безспорна истина за решаващата роля на народното читалище като съхранител и стимулатор на българското национално самосъзнание. Читалищата са своеобразна еманация на стремежа на народа ни към духовно съвършенство. Трудно би се намерил българин, независимо от образованието, социалния си статус и религиозна принадлежност - от академика до обикновения труженик, който да не отчете с признателност мястото на читалището в изграждането му като личност.
Това уникално българско творение на възрожденската епоха остана непреходно значимо в историята ни, защото се роди от въпиющата потребност от духовно и етническо оцеляване на нацията ни. Читалището черпеше и черпи интелектуалните си импулси от народностния бит и традиции. То с вярна интерпретация съобразно потребностите на времето и с последователна приемственост ги усъвършенстваше, за да ги върне пак при народа с всичките причудливи багри на българската богата душевност.
Ето защо след българското училище едва ли може да се намери друга институция, която да се е сляла така плътно с народа ни, да се радва на неговата любов. Ето това е основанието, господин Михайлов, без закон тази уникална институция да си е придобила голямото право да носи званието "народно".
Няма да бъде пресилено, ако днес тук, в тази зала отново препотвърдим голямата си оценка, която народът заслужено е дал на българското народно читалище.
Тези, а и още много други аргументи, които могат да се изтъкнат в полза на читалището, ми дават основание да призова парламентаристите от всички политически сили с пълно чувство на парламентарна отговорност и при възможен консенсус да изработим един силен Закон за народните читалища. Още повече това се налага и от обстоятелството, че от приемането на последния закон е минало достатъчно дълго време. Считам, че при всички случаи при изработването и утвърждаването на закона трябва да се ръководим от няколко задължителни и добри намерения. На преден план - да се изведат необходимите икономически, обществено-политически, организационни и други предпоставки, от които ще зависи пълноценното функциониране на читалищата.
Въпреки постиженията на някои от текстовете в това направление би следвало да намерят по-ясна редакция такива съдбовни за читалищната дейност въпроси, като проблемът за дарителството и финансовото поощряване от държавата, проблемите на стимулирането на стопанската дейност, проблемът за читалищната собственост и нейната неприкосновеност. От обогатяване и доразвитие се нуждаят текстовете по т. 4, § 2 за функциите и задачите на народните читалища. Защото от записаното например не е ясно защо са изтървани такива същностни функции като краеведческата им дейност, поддържане на музейни и художествени сбирки и т.н. Очевидно от по-голямо прецизиране се нуждаят правата и отговорностите на общините и кметствата. В някои от текстовете, фиксиращи задълженията и отговорностите на държавата, респективно на Министерството на културата, а защо не и на Министерството на финансите, се прокрадва изкушението за необоснована централизация на някои отговорности. Както показва времето, всеки опит да се посяга на автономността на тези народни културни институции е водил до обезличаване. Ако и сега допуснем подобен уклон, ще създадем реална опасност народностният културен импулс, който е заложен в природата на читалищната дейност, да бъде добросъвестно погребан от чиновнически догми и схеми.
Ето защо аз пледирам при второто четене с по-ясна и точна юридическа прецизност да утвърдим законовите механизми на читалищното народовластие, да изградим непреодолими бариери срещу всяко административно посегателство и властнически диктат върху българските народни читалища.
В края на краищата, когато търсим законотворческа прецизност в закона, аз апелирам към всички при второто четене да го редактираме така, че той не само юридически да защити мястото, правомощията, обществения статус на читалищата, но и в обществен разрез да внушава респектиращо уважение към тази уникална народна културна институция.
Сигурно може още препоръки да се направят за усъвършенстване на закона, а така също да се защити необходимостта от неговото приемане. Част от тях прозвучаха в словата на ораторите преди мен. Други са изчерпателно изписани в голямата дискусия-семинар, която беше проведена с читалищните дейци преди известно време. Едно обаче, уважаеми колеги депутати, е ясно - неговото приемане е назряла необходимост, което ми дава основание да ви призова да го подкрепим на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Последен има думата Иво Атанасов. Останали са с продължението 4 минути, но като председател ще Ви дам 5.
ИВО АТАНАСОВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз прескачам цялата предистория на моето изказване и 25-годишния мъчителен път на този законопроект. Искам да премина по същество.
В настоящия законопроект се тръгва от философията, че читалищата са обществени организации, които изпълняват функции на културни институти, тоест това са организации, създадени от населението, които освен нуждите на това население осъществяват и част от държавната и общинската културна политика. Точно тази държавна и общинска културна политика е основанието държавата и общините да отделят средства за читалищата, да финансират тяхната дейност. Тук именно, в сферата на това, което държавата и общините предлагат, се крие възможността или, както господин Михайлов би казал, опасността за контрол на местните органи върху читалищната дейност.

Основните импулси за подкрепата на новия законопроект от читалищните дейци се съдържат в заложената в него възможност да се ограничи намесата на местната власт в дейността на читалищата. Всякакъв опит читалищата да се превърнат в административни единици на министерството или на общините ще бъде грешна стъпка, тъкмо защото са такива своеобразни обединения - съчетание на държавното и на общественото начало. Откакто съществуват, читалищата са имали субсидии от държавата, защото са изпълнявали и културна политика. И това не ги оставя да бъдат просто една обществена организация, а обществена организация, подкрепяна от държавата заради голямата идея. Затова на второто четене трябва да направим всичко възможно целият текст на закона да бъде пронизан от това равновесие на обществено начало и на държавно участие, но без държавна намеса.
По националния читалищен съвет. Винаги го е имало - в закона от 1927, от 1941 и даже от 1945 г. Но на този национален читалищен съвет, който е добре да бъде прикрепен към Министерство на културата, трябва да бъде очертан обемът и обхватът. Затова трябва да има едно законодателно указание, че в неговия състав се включват представители на държавен орган, на читалища, на обществени структури. Ако го няма това указание, може да се направи един административен читалищен съвет. Макар че сега няма такава воля, за в бъдеще може да стане.
В проекта се предвижда министърът на културата да може да отменя уставни положения на читалища или действия на читалища, които противоречат на закона. Едно от страданията на новата Конституция беше разделението на властите. Нека един министър да няма право да прави това. Да има право да сезира или да атакува едно такова незаконосъобразно от негова гледна точка действие в съда и тогава цялата каскада на съдебната процедура ще ни даде тази справедливост, която наричаме съдебно решение.
По фонда за читалищното дело. Трябва да има такъв фонд. Редно е той да бъде при министъра на културата. Нека има обаче едно законодателно указание, че административната инерция трябва да има един предел: "Затова е нужно статутът на фонда да бъде непременно съгласуван с обществените сдружения на читалищата, които са над 4000 на брой, ще бъдат представлявани от съюз или съюзи и т.н.".
В закона се казва, че в републиканските и общинските бюджети има субсидии, предназначени за читалищата, и общините и държавата предоставят тези средства на читалищата за тяхната дейност. Но ако текстът остане само така - че общините ги предоставят - трудно е да се каже какъв е критерият на общината. Парите са дадени за читалищата и нека общинският съвет, който ще разпределя парите по читалища, да има една комисия с техни представители не за да влияят с право на глас, но да могат да си кажат думата.
За стопанската дейност на читалищата. И в логиката на нашата сега съществуваща правна система те могат да вършат стопанска дейност, но не съм сигурен, че тълкуванието е добро. От дискусиите при нас дойдоха становища, че еди кое си читалище се е превърнало в кафене, супермаркет и т.н. Мисля, че е нужна една изходна регламентация за правилна стопанска дейност и пределите ще бъдат посочени от духа на читалището като организация за просвета. Но въпросът за стопанската дейност на читалищата има друг голям проблем. Ние с вас не искаме днес по-модерната и по-демократична държава да навреди на читалищата спрямо онези придобити права, които те са имали по силата на тоталитарния закон от 1945 година. Законът от 1927 г., от 1941 г. и от 1945 г. освобождава читалищната дейност от данъци. Сега ние предвиждаме в общата каскада на данъчната система да има някакви преференции, но все пак да плащат данъци. Това трудно би трябвало да допуснем. Най-болезненото от Френската революция насам е да отнемеш придобито право. А и защо трябва да го правим?
Ако въобще се допусне данъчно облагане на читалищата, то вероятно ще стане на основата на променения сега чл. 87, ал. 12 от Указ N 56, по който се облагат сдруженията с идеална цел и където е дадена една много мъглива формулировка на това кое е увеличение на имуществото, дошло от стопанска дейност. В читалищата няма дейност, която да не е стопанска. Никога в България не са събирани данъци от читалищата. По този начин няма кой в България да докаже какви приходи ще влязат в държавния бюджет, ако читалищата бъдат облагани с данък. Защото ако в България има 50 читалища, които реализират приходи над 1 милион лева, а те не са и толкова, останалите 3 хиляди карат единствено и само на просия. Това е точният термин, колкото и жалко да звучи. Данъчното облагане няма да закрие бинго-залата на "Славянска беседа", но ще убие читалищата в селата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
ИВО АТАНАСОВ: Да, приключвам.
Нека да запазим сегашния член 26 от закона. Той е единствената привилегия, която е дадена на читалищата, и следва да се запази. Така ще гарантираме оцеляването на читалищата от малките населени места.
Имам няколко въпроса по читалищните имоти, имущество и т.н., но ще имам време на второто четене, в комисията да ги засегна, ще направя своите предложения. Нека сега наистина да не удължавам времето и да нарушавам правилника. Само накрая ми се иска да кажа, че ми се ще този законопроект да бъде приет ако не с 240 на 0 гласа, то поне с 200 на 0 гласа или със 150 на 0 гласа, толкова, колкото сме тук, тъй като това ще бъде не победа на една или друга политическа сила, а победа на българската култура. Разбира се, логично е да очакваме, че ще има един глас "против", но нека го приемем с разбиране. Това вероятно ще бъде гласът на "нубийския" депутат. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Константинов желае ли да добави нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми госпожи и господа! Радвам се, че при обсъждането на този законопроект взеха участие хора от двете страни на залата. Те участвуваха и в самото създаване на този последен, да го наречем, досега вариант на Закона за народните читалища. Разбирането, че по този въпрос трябва да бъдем единни в своята обич към народното читалище радва всички нас и, разбира се, това е една надежда, че законът най-после, след 25-годишно странстване по министерства и комисии, ще се появи на бял свят.
Защо има нужда българското народно читалище от този закон всички изказващи се много добре подчертаха. Ще допълня само това, че в изминалите 5-6 години ние загърбихме до голяма степен дейността на народните читалища, донякъде забравихме за този темел на нашата духовност и се стигна до това положение, че в различни министерства на културата през този период от време за читалищата бяха определяни такива субсидии като половин милион, един милион, което на 4200 читалища не стига дори за един абонамент на вестник.
Ще кажа и това, че до ден днешен нашите читалища са поставени в положение на индустриални предприятия едва ли не. Те заплащат електрическия ток два пъти и половина повече, отколкото, да речем, други фирми или частни лица. Те са поставени в много сложна позиция да търсят средства за своето съществуване, за своето оцеляване, а да не говорим и за развитие, да се превръщат в, беше казано, дискотеки, хазартни домове, а дори и увеселителни заведения от по-специален характер, каквито случаи има и бяха посочени на едно от заседанията на парламентарната Комисия за култура.
Радвам се, че този закон е вече тук. Само ще прецизирам изказването, че това е един от малкото закони за културата, които са влизали тук. Не, това е първият цялостен закон за култура, появил се под свода на Народното събрание в последните четири-пет години. И може би пък заслужава да бъде първият такъв закон. Другите са били поправки или някакви видоизменения.
Няколко думи искам да кажа по основни спорни моменти, както ние ги наричаме, болезнени точки в законопроекта.
За субсидирането. Очевидно трябва да е ясна схемата, че субсидирането на народните читалища се предлага да бъде смесено. Предоставя се, както винаги, на общините бюджет и от този бюджет те трябва да предоставят на читалищата средства за самостоятелно управление.



Успоредно обаче с тези средства съществува, както тук беше споменато няколко пъти, и фонд за читалища и читалищна дейност, който ще подпомага читалищата според предложени проекти, също така в случаи, когато читалищата имат юбилей, специални прояви, особено на фолклорни състави у нас и в чужбина и т.н. Това ще бъде едно помощно субсидиране на читалищата, което само ще допълни, ще разшири възможностите за финансова помощ на читалищата.
По отношение на собствеността също става ясно, че тя представлява едно безвъзмездно безсрочно предоставяне фактически на право на ползване на собственост, на общинска собственост, с известни ограничения, но до голяма степен това задължава и общините да се грижат за тази собственост, както е посочено в един от членовете от законопроекта - за ремонта и поддръжката на сградите. Много от читалищните настоятели се плашат от едно предоставяне изцяло на собствеността в техни ръце затова защото поддържането и ремонта особено на големите сгради е невъзможно изключително и само с техни средства.
В заключение искам да кажа, че при едно прецизиране на закона с всички тези бележки, които бяха направени, той ще бъде само от полза на българските читалища, ще бъде само от полза на нашата духовност и ние трябва да бъдем наистина единни в това си отношение и към народните читалища, и към Закона за народните читалища.
Благодаря на всички вас, които взехте отношение по закона и които проявихте такова разбиране от името на Министерството на културата, от името на всички, които работиха по този законопроект. Очакваме той да бъде приет в тази зала.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за народните читалища. Моля, гласувайте!
От общо гласували 173 народни представители, за - 164, против - няма, въздържали се -9.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания)
Благодаря.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред -
ПРОМЕНИ В СЪСТАВИТЕ НА ПОСТОЯННИ ПАРЛАМЕНТАРНИ КОМИСИИ И ТЕХНИТЕ РЪКОВОДСТВА.
Има думата господин Гайтанджиев.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагаме на основание чл. 17 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се извършат промени в ръководствата и съставите на постоянните комисии, както следва: най-напред за Комисията по земеделието и горите - предлагаме да бъде избран за председател на комисията Бончо Драганов Рашков и за член на комисията Жечо Йорданов Попов.
Моля, господин председателю, да подложите на гласуване тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз предлагам да гласуваме предложенията поотделно. Най-напред ще гласуваме за председател на Комисията по земеделието - Бончо Драганов Рашков.
Има ли бележки? - Няма. Моля, гласувайте!
От общо гласували 162 народни представители, за - 127, против - 17, въздържали се - 18.
Предложението е прието. Бончо Рашков е избран за председател на Комисията по земеделие.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Следващото предложение е за член на тази комисия на мястото на депутата Тодор Тодоров от ПГДЛ да бъде избран Жечо Йорданов Попов. Моля, господин председателю, да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 152 народни представители, за - 134, против - 9, въздържали се - 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Следваща комисия, в която предлагаме промени и предлагаме да се гласуват заедно, това е Комисията против корупцията. Предлагаме да се вземе решение да се освободи от състава на комисията Жечо Йорданов Попов и да се избере за член Йордан Илиев Кюприбашиев - депутатът, който днес положи клетва.
Моля, господин председателю, да подложите на гласуване тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте заедно тези предложения - освобождава се едно място, замества се с друг. Предложенията са свързани. Моля, гласувайте! Пестим електричество!
От общо гласували 154 народни представители, за - 135, против - 6, въздържали се - 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Следващото предложение - в Икономическата комисия предлагаме да бъде освободен от състава й народният представител Стойчо Михайлов Шапатов и да бъде избран на негово място Александър Иванов Маринов. Това е в рамките на квотите на една парламентарна група. Моля, господин председателю, да подложите това предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 142 народни представители, за - 118, против - 9, въздържали се - 15.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Следващото предложение - в Комисията по младежта, спорта и туризма предлагаме да бъде освободен от състава на комисията народният представител Александър Иванов Маринов. На негово място предлагаме да бъде избран Христоз Добрев Христозов. Това е също в рамките на квотата на една парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 137 народни представители, за - 125, против - 7, въздържали се - 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: И едно последно предложение, господин председателю. Уважаеми колеги, става дума за промяна в състава на делегацията за Североатлантическата асамблея. Както е известно в самото начало, когато конституирахме представителството си в тези органи и международни комисии ние възприехме принципа за пропорционалното представителство на парламентарните групи. Някъде това беше дори доста трудно за съгласуване. Има предложение от Парламентарната група на Българския бизнесблок - това е парламентарна група в рамките на нашия парламент. От състава на Североатлантическата асамблея се предлага да бъде освободен независимият депутат Орлин Върбанов Драганов. На негово място се предлага да бъде избран народният представител от Български бизнесблок Борислав Николов Борисов. Ясно е това предложение, защото парламентарните групи имат право на представителство в комисиите, постоянните делегации и постоянните състави на всички органи. (Шум и реплики на недоволство от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има предложения. Ще ги гласуваме поотделно, понеже са доста различни по съдържание.
Моля, гласувайте най-напред за освобождаването на Орлин Върбанов Драганов, независим депутат.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Това е терор срещу независимите! Независимите също имат право да участват в делегациите!
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (встрани от микрофоните): Ако е влязъл като независим в състава на тази комисия - моите уважения! Ще го сложа и начело на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласуваме за освобождаването на Орлин Драганов.
От общо гласували 167 народни представители, за - 105, против - 61, въздържал се - 1.
Предложението се приема.



ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Следващото предложение е за член на делегацията на Северноатлантическата асамбмлея да бъде избран народният представител от Българския биснес блок Борислав Николов Борисов.
Моля да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате за Борислав Борисов.
От общо гласували 152 народни представители, за - 108, против - 36, въздържали се - 8.
Предложението се приема.
Преминаваме към точка трета от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СПЪТНИКОВИ СЪОБЩЕНИЯ "ЕВТЕЛСАТ".
Давам думата на народния представител Емил Филипов да докладва становището на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На свое редовно заседание на 28 февруари 1996 г., с участието на представители на Комитета по пощи и далекосъобщения, Икономическата комисия разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "Евтелсат", внесен от Министерския съвет.
Икономическата комисия одобрява присъединяването на Република България към Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "Евтелсат", открита за подписване от 15 юли 1982 г., и смята, че този акт ще допринесе за ускоряване процесите на интегриране на страната ни в европейските телекомуникационни структури.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2, 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "Евтелсат". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Господин Камов го няма.
Виждам госпожа Поптодорова. Моля да прочете становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: На свое заседание от 28 февруари 1996 г. Комисията по външна политика и европейска интеграция разгледа законопроекта, който обсъждаме в момента, и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2, 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "Евтелсат" от 15 юли 1982 година.
В допълнение на формалното становище мога да допълня, че имаше дискусия по въпроса, изслушахме специалистите от Комитета по пощи и далекосъобщения, така че това не беше едно формално прието становище, а беше резултат от дискусия между народните представители и експертите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "Евтелсат" на първо четене. Моля да гласувате.
От общо гласували 132 народни представители, за - 132, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на господин Филипов за предложение.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като нямаше предложения за допълнения и изменения към предложения проектозакон, предлагам да го гласуваме и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате направеното предложение.
От общо гласували 129 народни представители, за - 129, против и въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Моля, господин Филипов, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: "Закон за ратифициране на Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "Евтелсат".
Член единствен. Ратифицира Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "Евтелсат" от 15 юли 1982 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 139 народни представители, за - 139, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет окончателно.
Преминаваме към точка четвърта от дневния ред -
ЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ПО СУАПОВАТА СДЕЛКА "ДЪЛГ СРЕЩУ ОКОЛНА СРЕДА".
Давам думата на господин Филипов да прочете становището на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На свое редовно заседание на 28 февруари 1996 г. с участието на представители на Министерството на околната среда и на Министерството на финансите, Икономическата комисия разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария по суаповата сделка "Дълг срещу околна среда", внесен от Министерския съвет.
Констатиран бе несъмненият положителен ефект от ратифицирането на споразумението с Конфедерация Швейцария, както от гледна точка намаляване на официално гарантирания български дълг към Швейцария с около 20 млн. швейцарски франка, така и за подпомагане изпълнението на приоритетни задачи по опазването на околната среда в България.
Средствата от специално създадения доверителен фонд ще бъдат използвани за приоритетни екологични проекти под контрола на двете договарящи се страни. Не е без значение и фактът, че значителна част от стоките и услугите за проектите, финансирани от фонда, ще се осигуряват от България.
На основата на проведеното обсъждане, Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон подписаното на 23 октомври 1995 г. Споразумение между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария по суаповата сделка "Дълг срещу околна среда". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Становището на Комисията по външната политика ще прочете Елена Поптодорова.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: На заседанието си на 14 февруари 1996 г. Комисията по външна политика и европейска интеграция разгледа законопроекта под N 02.02-14 и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедераця Швейцария по суаповата сделка "Дълг срещу околна среда", подписано на 23 октомври 1995 г. в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Становището на Комисията по опазване на околната среда и водите ще прочете госпожа Плугчиева.

ДОКЛАДЧИК МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Упълномощена съм да прочета пред вас становището на Комисията по опазване на околната среда и водите.
С разпореждане на председателя на Народното събрание Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария по суаповата сделка "Дълг срещу околна среда", внесено от Министерския съвет на 7 февруари 1996 г. Комисията разгледа и обсъди на свое редовно заседание внесения законопроект и прие следното становище:
Междуправителственото споразумение за суапова сделка от този тип анулира приблизително 20 на сто от официално гарантирания български дълг към Швейцария - 20 милиона швейцарски франка. Задължението на България е да внесе еквивалентна сума в български левове в Националния доверителен екофонд, като средствата ще се използват изключително за инвестиции в екологични дейности. Средствата от швейцарско-българската суапова сделка ще бъдат използвани главно като грантове за финансиране или съвместно финансиране на проекти с висок приоритет по отношение на околната среда, които сами по себе си не са икономически печеливши.
За първи път нашата страна получава такъв тип опрощаване на част от външния ни дълг, а Националният доверителен екофонд, създаден за да управлява средствата по това споразумение, ще послужи като институционална рамка за привличане на други донорски средства в бъдеще.
Въз основа на станалите разисквания и приетото становище, комисията с консенсус реши:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария по суаповата сделка "Дълг срещу околна среда", внесено от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване на първо четене Закона за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария по суаповата сделка "Дълг срещу околна среда". Моля да гласувате!
От общо гласували 139 народни представители, за - 139, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата господин Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, тъй като нямаше предложения по законопроекта на първо четене, предлагам да го приемем и на второ четене незабавно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 129 народни представители, за - 129, против и въздържали се - няма. Предложението се приема.
Моля госпожа Плугчиева да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! "Закон за ратификация на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария по суаповата сделка "Дълг срещу околна среда".
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария по суаповата сделка "Дълг срещу околна среда", подписано на 23 октомври 1995 г. в град София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 135 народни представители, за - 135, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Съобщения:
Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 7 март 1996 г., четвъртък, от 14,30 часа в зала N 456 на пл. "Батенберг".
Комисията по труда, социалните и демографските проблеми ще проведе заседанието си на 7 март от 16,30 часа.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 7 март, четвъртък, от 15 часа в зала 142 на пл. "Батенберг".
Извънредното заседание на Комисията по радиото, телевизията и БТА ще се проведе в сряда, 6 март, тоест днес, от 17 часа в зала 248 на пл. "Батенберг".
Редовното заседание на Комисията по радиото, телевизията и БТА ще се проведе в четвъртък, 7 март 1996 г., от 15 часа в зала "Запад" на Народното събрание.
На 7 март 1996 г., четвъртък, от 11 часа в зала "Запад" на Народното събрание ще има заседание на Комисията по външна политика и европейска интеграция.
Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии ще заседава на 7 март 1996 г., четвъртък, от 15 часа в зала 130 на бл. "Батенберг".
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 13,57 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:

Валери Стършелов

Митко Нитов