Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева.
Секретари: Иван Будимов и Илко Савов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание. Предлагам тазсутрешното заседание да бъде предавано директно от националното радио и националната телевизия.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 189 народни представители, за - 183, против - 4, въздържали се - 2.
Предложението се приема.
Моля да се включат националното радио и националната телевизия.
Уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! На този ден - 6 септември - всеки българин се връща към един девиз, който е девиз на българския парламент и който историята ни е завещала: "Съединението прави силата!"
В този ден се прекланяме пред ония, които преди нас последователно са се борили за българското обединение и са завещали тази велика национална идея на идващите след тях поколения - на днешните българи, на нас, народните представители, на всички ония, които ръководят съдбините на Отечеството.
Днес отбелязваме 111-та годишнина от акта в Пловдив на 6 септември 1885 г. - Денят на съединението на двете Българии - Княжеството и Източна Румелия. Честваме го на 6 септември, тоест по стар стил, едно изключение, което се прави, отчитайки числовото звучене на тази дата в историческата памет на българския народ.
Има събития, които със своята значимост остават последствия за векове. Такова събитие за нас българите е Съединението от 1885 г. То бе продължение на възрожденските стремежи за освобождение, на идеала за изграждане на еднинна държава, Съединението отваря и пътя за бурното развитие на българския народ и държавност в края на 19 и началото на 20 век - онова, което нашите и чужди учени с основание наричат "българското чудо".
И още нещо - Съединението и по замисъл, и по осъществяване бе самостоятелно, чисто българско дело. Дело, в което вляха усилията си бивши апостоли като Захари Стоянов и Иван Андонов, воини като майор Райчо Николов и Данаил Николаев, хора от народа като Иван Арабаджиев и Чардафон Велики. Справедлив, но рисков акт, актът на Съединението бе подкрепен и от ръководителите на Княжество България - младия княз Александър Батенберг, министър-председателя Петко Каравелов и категорично от председателя на Народното събрание - революционера и държавника Стефан Стамболов.
Урокът от 6 септември 1885 г., както и от последвалата го Сръбско-българска война, бе един - делото е успешно не само когато е справедливо, но и когато за осъществяването му се влеят задружните усилия на народ и армия, на държавни и партийни ръководители, на интелигенцията.
Ето защо, като отдадем всички заедно и всеки един поотделно заслужена признателност към дейците на Съединението, да не забравяме преди всичко поуката от това епохално най-българско събитие. Нека девизът "Съединението прави силата", престоял повече от столетие на сградата на Народното събрание, да витае духовно в залата и оплоди ежедневието и на днешното Тридесет и седмо Народно събрание!
За достойно опазване паметта на предците ни, но и за бъдещето на България! (Ръкопляскания)
Давам думата на ръководителя на парламентарната група на демократичната левица народния представител Красимир Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа! Днешният ден е своеобразен връх сред многото събития, които бележат историята на България - връх на борбата за историческа справедливост, за достойно място на България в историята и развитието на Европа и света.
Този ден освен чувство на благодарност и преклонение пред тези, които извършиха това голямо събитие, дава основание за един достоен мотив на поведение на днешното поколение българи, на съвременните български политици Обединяващият и мобилизиращ лозунг "Съединението прави силата", както изтъкна председателят на Народното събрание, днес звучи с особена актуалност. България най-много се нуждае днес от това - всеки на своето място, всеки на своя пост, всеки от позицията, на която му е доверено да заема в обществения, политическия и икономически живот на страната, да работи всеотдайно за България, да търси обединяващо начало, за да можем, въпреки различията, да помогнем всички с конструктивна сила и с висока мобилизация на нашата воля, на нашите сили, да бъде България тази страна, каквато я виждаха тези, които се бориха за нейната свобода и независимост и които извисиха днешното събитие като всеобразен исторически връх в историята на България след нейното освобождение от турско робство.
Уважаеми господин председателю, днешният ден, който не е вписан в закона като официален празник на България, вероятно това събрание ще намери сили по предвидения в Конституцията и закона ред да му предостави достойно място на официален празник за цялата страна.
Ние ползваме днешния ден, за да изтъкнем, че като управляваща демократична левица сме отговорни и мобилизирани да създаваме предпоставки и условия в политическия и икономически живот на страната и в нейното управление да работим заедно с всички в името на България, в името на българския народ. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на председателя на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили народният представител Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да поздравя вас, а чрез вас и целия български народ с големия наш празник - 6 септември.
На днешния ден преди 111 години нашият народ изживя един от своите звездни мигове - Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Със собствени сили, по собствена воля народът ни осъществи една мечта, изстрадана, заплатена с много мъка и много жертви, да живее единно в своя държава. С непоколебимост и готовност да заплатят с най-ценното - живота си, българите от двете страни на Балкана отстояха пред целия свят волята си за достойно човешко съществуване, като извършиха най-демократичния акт - Съединението в едно на двете части на един народ.
Шести септември е велика дата в нашата история, която показва, че народната сила, силата на честните и достойните хора, когато е обединена в името на една голяма идея, е непобедима. И това е голямата историческа поука, която днес, в условията на непосилна икономическа, духовна и морална криза, трябва да извлечем.
Днес, когато става дума за физическото оцеляване на народа ни, когато страната ни затъва в международна изолация, когато отново страхът убива достойнството на хората, единствената алтернатива е обединението на всички честни и достойни хора в борбата срещу насилието, срещу диктатурата, срещу корупцията, в борбата за демокрация.
Съединението на България - това велико събитие със 111-годишна история, ни дава упование и вяра, че това е постижимо, че ще стане и че демокрацията ще възтържествува.
Чествувайки тази велика дата, не можем да не споменем и да не се преклоним пред паметта на нашите предци, героите, извършили Съединението. Не можем да не си спомним, че народът изрази отношението си към тях, като нарече един от своите народни предводители Чардафон Велики. Не можем да не се преклоним пред паметта на най-големия български държавник и тогавашен министър-председател на България - Стефан Стамболов, който показа как трябва да се живее и умира за своя народ.
Накрая не мога да не изразя угорчението на Съюза на демократичните сили, а надявам се, и на останалите демократични сили в българския парламент, че мнозинството на Българската социалистическа партия, която също чествува 6 септември 1885 г., вчера попречи да се постигне консенсус и да се приеме предложението на наш представител тази велика дата да стане официален празник на България. Това мнозинство направи всичко възможно в държавния герб на Република България да не влезе девизът, който и днес краси сградата на Народното събрание: "Съединението прави силата". Ние обаче сме убедени, че това много скоро ще стане и тогава Денят на Съединението, тази велика дата, ще заблести на фона на българската история с цялата си сила и величие. Благодаря ви. (Ръкопляскания от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Веселин Методиев от името на Парламентарната група на Народния съюз.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Точно днес за мен е голяма чест от името на коалицията "Народен съюз - Български земеделски народен съюз - Демократическа партия" да поздравя всички вас с големия, великия, български ден - 6 септември.
Българите имаме славно минало, с което основателно се гордеем. Имаме своята сила във Възраждането на европейските народи. Сред великите дни на нашия Ренесанс през ХIХ век Съединението заема своето достойно място. В този ден днес има поне две неща, които трябва с дълбоко уважение, преклонение и ясно съзнание да споменем.
От една страна, това са човешката смелост, политическата мъдрост и държавническата сила на личностите, узаконили този акт - българския Княз Александър I, председателя на тогавашния парламент Стефан Стамболов, създателя на Демократическата партия и министър-председател по онова време Петко Каравелов, безспирния революционер и бъдещ председател на този парламент, стоящ на тази трибуна - Захари Стоянов. И най-вече да си спомним за голямата обич към България на всички участници в подготовката и осъществяването на Съединението.
От друга страна, нека да си спомним за ролята на съседните нам държави и Великите европейски сили. Нека днес, когато искаме и работим за мир и европейска интеграция, когато в края на ХХ век преживяваме трудно, за да сме едно цяло в съвременната цивилизация, все пак да си спомним, че със затаен дъх български и чужди политици очакваха тогава реакцията на Великите сили. Денят, в който Русия се обяви против Съединението, друга голяма европейска държава със своите интереси на Балканите - Великобритания, го призна. Русия изтегли своите висши военни и остави Българската армия без ръководство. Сърбия използува това и нападна младата българска държава броени дни след Съединението. Но тогавашните ни млади български офицери удържаха своята първа военна победа.
Сигурно вече всички всичко сме простили. И така трябва да бъде. Не можем с отрицание да градим настоящето. Но основното е, че трябва отлично да знаем своето, българското минало, да го уважаваме, за да можем и да прощаваме, и да градим. С историческо невежество напред не се върви. Благодаря ви. (Ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Яшо Минков от името на Парламентарната група на Българския бизнесблок. Заповядайте!
ЯШО МИНКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! Шести септември безспорно е една от най-великите дати в историята на България. Той се нарежда между най-българските празници като 3 март и 24 май и с дълбоко неудовлетворение приемаме факта, че въпреки това тази дата не беше обявена за национален празник.
Срамно е, че дълги години този символ, това ярко доказателство на мъдростта, далновидността, гордостта, непреклонността на свободолюбивия български дух е незаслужено пренебрегвана.
Уважаеми дами и господа, в годините, когато всички съседни държави и Великите сили са били против Съединението на България, нашите предци с изключителна мъдрост са взели съдбовното решение. Това решение не е взето по партийни повели. То не е отхвърлено от другата страна поради сръдни за авторство. То е взето в името на единна и неделима България. Жалко е, че не зачитаме и не оценяваме по достойнство този чисто български патриотичен акт, може би най-голямото достижение, което сами сме отвоювали, без чужда помощ. Крайно време е да спрем да бъдем някакви -фили, -фоби и -фони. Трябва преди всичко да бъдем българи, да се поклоним пред подвига на предшествениците си, да го почетем с дълбока благодарност и да се поучим от него.
Дами и господа! България не е нито червено-синя, не е нито жълто-зелена. България е многоцветна, но е единна. Имало е и ще има много по-мъдри и далновидни политици от нас. Затова сме оцелели и ще оцелеем през вековете. Но нека тачим примера на тези, които са доказали, че са българи с главно "Б". Съединението винаги ни е било необходимо, но днес - повече от всякога.
Нека сега почетем тази дата, нека се поклоним, да се замислим дълбоко в себе си за единството на страната ни в името на децата ни, на тези, които ще дойдат след нас. Те ще бъдат по-мъдри от нас. Те ще оценят тази дата. Нашите деди извършиха едно велико дело. Това задължава и нас да мислим и работим за достойнството на българската нация, за да пребъдем.
Позволете ми от името на Парламентарната група на Българския бизнесблок да поздравя вас и целия български народ с този светъл празник. Благодаря ви. (Ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Гюнер Тахир от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.

ГЮНЕР ТАХИР (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Шести септември е светъл ден в най-новата история на България. Всички ние, свидните чеда на онези, които направиха Съединението, за да може България днес да бъде независима държава, отстояваща своята независима външна политика не само на Балканите, но и в Европа, и в света, сме длъжни, когато си спомняме за хората, които донесоха Съединението на България, да се преклоним пред тяхното свято дело. И днес, когато имаме различия в политическото мислене, различия в мисленето за бъдещето на България, ние трябва да се върнем към онези светли дати от българската история и когато решаваме общонационални въпроси, засягащи съдбата на българския народ, да ги решаваме с такъв консенсус, както са го решавали на 6 септември нашите деди.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи ние подкрепяме идеята 6 септември да бъде обявен за общонационален празник на Република България и поздравяваме всички български депутати и целия български народ с този светъл празник и с 111-годишнината от 6 септември. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Продължаваме с дневния ред на народното събрание.
В 9,50 часа ще дам почивка, като всички народни представители са поканени за полагане на венци пред Паметника на незнайния воин. Всички парламентарни групи са поканени да положат цветя и венци.
Думата за процедура има Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Аз ви моля да се възползвате от правата си, които ги има в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, господин председателю, по чл. 40, и като венец на тази тържествена част днес Вие да дадете възможност Народното събрание да обяви 6 септември за официален празник от празничния календар на Република България.
Вие знаете, че тази точка беше последна във вчерашния дневен ред на Народното събрание. Вие знаете също така, че има внесено предложение на 3 септември 1996 г. Недопустимо е повече да се разиграват фарсове "Заедно за България" и да се говори високопарно от пленарната трибуна, а делата да се разминават с изречените думи и с реалността. Недопустимо е повече да се премълчават, фалшифицират и изменят най-важните дати в българската история, довели до утвърждаването на българската държавност.
Аз правя процедурно предложение, уважаеми колеги, уважаеми господин председателю, днес ние да гласуваме решението за обявяване 6 септември, Деня на Съединението за официален празник. Направете го празник за българския народ, за българските граждани. Това е моята процедура и мисля че е редно на този ден да стане този акт на Народното събрание, още повече че наистина трябва да поднесем своите венци не на неизвестния воин, защото съединистите са известни - Мавзолея на Негово Височество Александър I и паметника на най-великия български държавник Стефан Стамболов. Там ние ще поднесем своите венци. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедурното предложение е обръщение към председателя на Народното събрание. Аз няма да използвам това си право, тъй като се поставя венец, който е добре подготвен. Просто накъсани цветя, които не са подредени добре, които не са подготвени, само за да се манифестира нещо, е фалшива тържественост.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не Ви разрешават, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към дневния ред -
УКАЗ N 261 ОТ 26 ЮЛИ 1996 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, С КОЙТО СЕ ВРЪЩА ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ЗА 1996 Г., приет от Тридесет и седмото народно събрание на 17 юли 1996 г.
Имате думата, господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

"Доклад
по Закона за изменение и допълнение на
Закона за държавния бюджет на Република България
за 1996 г., приет от Народното събрание на 17 юли 1996 г.,
върнат за ново обсъждане от президента на Република
България с Указ N 261 от 26 юли 1996 г.

На заседание, проведено на 5 септември 1996 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Указ N 261 от 26 юли 1996 г., с който е върнат за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
Мотивите на президента на следните:
"Със създадената с гласувания на 17 юли 1996 г. от Тридесет и седмото Народно събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. допълнителна разпоредба се обявяват за държавни всички вземания от продажби на природен газ по определени от Министерския съвет цени, доставени по търговски договори, разрешени по съответния ред, както и по международни договори и спогодби за периода на действието им, по които страна е Република България чрез овластения представител "Булгаргаз" - ЕАД. Законът въвежда забрана тези вземания да се прехвърлят или да служат за обезпечение (ал. 1).
Според доклада на Комисията по бюджет и финанси вносителят на законопроекта - Министерският съвет, е изразил становище, че волята на законодателя, изразена в § 14, ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. се тълкува различно и противоречиво при прилагането на тази норма. Целта на гласувания от Народното събрание закон е да възпроизведе в правни норми желаното от правителството тълкуване и по този начин пряко да се повлияе при прилагането на съответната разпоредба както от държавните органи, така и от органите на независимата съдебна власт и от стопанските субекти.
Приетият закон на практика цели да даде решение на конкретен спор относно валидността на договор, който към момента на приемане на закона е предмет на съдебно разглеждане и с който договор досега са се занимавали различни съдебни инстанции. Независимо от това кои точно са стопанските субекти по договора и каква е обществената оценка за тях, недопустимо е да се променя закон с оглед на конкретен казус, още повече при висящо съдебно производство.
Законът предизвиква и редица възражения от правно-технически характер. На практика не са ясно определени нито титулярът на вземанията, нито задължените към бюджета субекти. Задълженията на държавни акционерни дружества към държавния бюджет се прехвърлят върху трети лица, страни по съответни договори, при това със задна дата (ал. 2). Въпреки че говори за държавни вземания, законът не кореспондира със съответните текстове от Закона за събиране на държавните вземания (ДВ, бр. 26/1996 г.), съдържат се квалификации, за които е спорно дали са верни и които нямат място в един закон, като например "размерът на средствата.... е определен точно" (ал. 3).
Аргументите, че законът се приема, за да се защитят държавните интереси, са неприемливи. Механизмите за защита на държавните интереси са различни. Когато е налице действащ закон и при неговото приложение възникне спор, който е отнесен в съда, то държавният интерес може да бъде защитен единствено чрез решението на независимия съд. Държавните интереси в много по-голяма степен изискват стабилно законодателство, гаранции и сигурност за всички субекти, осъществяващи стопанска дейност. Недопустимо е чрез специален закон да се уреждат търговски взаимоотношения. Създава се опасен прецедент, който провокира правна несигурност и допълнително ще отблъсне евентуално чужди инвестиции.
Народното събрание е в правото си, а отговорността към избирателите дори го задължава по пътя на парламентарния контрол, да направи необходимото за изясняване на обстоятелствата и длъжностните лица, допуснали сключването на договор, чрез който са сериозно нарушени интересите на държавата. Държавните интереси изискват да се потърси най-строга отговорност от онези, на които е възложено управлението на държавни дружества и фирми и които са допуснали разграбване на държавното имущество, неизгодни договори и неизпълнение на задължения към държавния бюджет. Отговорност трябва да понесат и тези, които, осъществявайки правата на държавата като собственик, са допуснали подобно престъпно управление. Гласуваният закон дори да успее да осигури допълнителни приходи в държавния бюджет, отново отлага тази отговорност във времето и я превръща в абстрактно понятие."
Комисията по бюджет и финанси смята, че мотивите на президента на Република България за връщане за ново обсъждане от Народното събрание на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. са неоснователни по следните съображения.
Законът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. няма за цел да регулира отношенията по повод на конкретен гражданско-правен спор, възникнали по силата на конкретен договор. Законът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове и на Указа за неговото прилагане, свързани с абстрактност на правните норми и адресирането им до неограничен кръг от правни субекти. С § 1, ал. 1 на приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. се подчертава, че вземанията от продажбата на природен газ в страната са държавни вземания, тъй като те се включват ежегодно в приходната част на държавния бюджет и заедно с данъците, таксите и другите вноски за бюджета трябва да осигуряват финансирането на приетите със закона разходи. Тяхното частично или пълно невнасяне води до нарушения на Закона за бюджета за съответната година поради невъзможността да се извършат предвидените в него разходи. По принцип всички приходи, които се включват в ежегодния държавен бюджет, са държавни вземания, но вземанията от продажба на природна газ имат тази особеност, че те не са безвъзмездни и имат временен характер - събират се само за периода на действие на международните спогодби. Тези приходи не са безвъзмездни, защото държавата преди да започне да ги получава е направила разходи, като за целта е използувала бюджетни и заемни средства, които са включени във външния дълг на страната и сега се погасяват със средства от бюджета.
Не е ясно от мотивите защо се твърди, че не са определени нито титулярите на вземането, нито задължените към бюджета субекти. Не може да има съмнение, че вземанията, които са включени под форма на приходи в ежегодния Закон за държавния бюджет, принадлежат на държавата и само тя е титуляр на тези вземания. При нормално изпълнение на договорните отношения между доставчик и потребител доставчик е този, който внася предвидените в бюджета суми под формата на данъци или други вноски. Когато потребителят не е изпълнявал поетите от него задължения за редовно плащане на доставките на природен газ за такива случаи законодателят е предвидил специална процедура за събиране на тези вземания - § 14 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 1996 г.
С разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. задълженията към бюджета не се прехвърлят към трети лица, това е ясно и от разпоредбата на § 14 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., а само процедурно се изменя редът за събирането на дължимите суми, което се осъществява принудително от органите на данъчната администрация. С оглед на това разпоредбите на този закон трябва да се разглеждат и тълкуват в неразделна връзка с разпоредбите на § 14 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
В мотивите е отбелязано, че има противоречие между Закона за събиране на държавните вземания и Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., без обаче да е посочено в какво се състои то.
Във връзка с твърдението, че в Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. се съдържат неверни квалификации следва да се има предвид, че неплатените в срок задължения от юридически лица и еднолични търговци, произтичащи от доставки на природен газ, просрочени задължения, са разчетени допълнително с бюджета и са залегнали в приходната част на съответните закони за държавния бюджет на база на предварително определени разходи. Те са дължими и се събират от данъчната администрация в целия им размер, 100 на сто.
Законът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. не преурежда търговски взаимоотношения, а урежда публично-правни такива между държавата и другите субекти по повод събирането на приходи, предвиждани в ежегодния държавен бюджет.
С оглед на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси не приема мотивите на президента за връщане за ново обсъждане от Тридесет и седмото Народно събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. и предлага народните представители да го приемат повторно.
Това решение бе прието с 9 гласа "за", 1 "против" и 4 "въздържали се".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждането на закона.
Има думата господин Едвин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще започна с една реплика към господин Желев, а именно към становището на комисията, според което Законът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. няма за цел да регулира отношения по повод на конкретен гражданско-правен спор, възникнали по силата на конкретен договор. Просто не е вярно. Целият този закон е насочен към конкретен договор и то към един позорен договор, ограбващ държавата по един недопустим начин и това всички го знаят. Няма защо да си кривим душата, става дума за договора за цесия, с който се прехвърлят вземанията на "Булгаргаз" от "Химко" и "Кремиковци" в полза на Мултигруп.
Преди всичко бих искал да изразя пред вас съжаленията си, че поради ред нещастни стечения на обстоятелствата бях възпрепятствуван да взема участие в обсъждането на третирания в указа на президента Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 1996 г. Няма да скрия обаче, че лично за мен начинът, по който е гласувала моята парламентарна група, Парламентарната група на СДС, е повече от странен. Гласували са 4 за законопроекта, 11 - против, останалите са се въздържали. Лично за мен това гласуване е плод на очевидно неразбиране.
Няма да коментирам юридическите недъзи на самия законопроект, влизащи в противоречие с основни принципи на законодателството, тъй като чрез законова норма се опитва да коригира със задна дата последствията от един незаконен и пряко накърняващ държавните интереси договор между стопански субекти. Не мога да не отбележа обаче, че отказът да бъде приет този законопроект де факто облагодетелствува една икономическа групировка, а именно Мултигруп, осигуряваща си огромни печалби за сметка на държавния бюджет, и благославя както ограбването на държавата, така и държавните служители от най-висш ранг, които чрез своите действия или бездействия са позволили това ограбване. Фактът, че тази групировка, създадена, както и повечето такива, от бивши служители на Държавна сигурност и активно поддържана днес от доста лобисти в БСП, се намира в конфликт с действуващото правителство не ни дава правото да търсим политически дивиденти от този конфликт.
В мотивите на президента се посочва, че когато е налице действуващ закон и при неговото приложение възникне спор, който е отнесен пред съда, то държавният интерес може да бъде защитен единствено чрез решението на независимия съд. Би трябвало да е така в една нормална държава, каквато България за съжаление не е. Защото по повод конкретния обект на върнатия от президента законопроект, а именно Договорът за прехвърляне на вземания на "Булгаргаз" от "Кремиковци" и "Химко" в полза на Мутлигруп досега са се водили 4 съдебни дела и всичките са приключили в полза на групировките. Някои от мотивите към съдебните решения, например това на Врачанския окръжен съд изглеждат така, като че ли са писани в централата на Мултигруп, а не на заседание на съдебен съвет.

Подобно съдийско единодушие в полза на един изцяло незаконен договор, ощетяващ държавата с милиарди, едва ли говори в полза на независимостта на съдебната власт.
Искам да подчертая, че това не е просто обикновен договор между търговски субекти. Още при неговото сключване, с този договор се е занимавала работна група от министри в правителството на професор Беров, бил е обект на специални решения на цели три правителства, обявяван е за невалиден и от правителството на Беров, и от служебния кабинет на Ренета Инджова, и от правителството на Жан Виденов. И въпреки това и до днес не е оборен юридически в независимия съд, а въпреки шумните декларации на отговорни държавни служители плащанията по него продължават почти до края на 1995 г.
При това, забележете, става дума за договор, който влиза в откровено противоречие с българското законодателство. Съгласно чл. 99 от Закона за задълженията и договорите кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В случая естеството на вземането категорично не допуска това, тъй като става дума за вземания от доставки на природен газ по силата на междуправителствена спогодба за експлоатация на Ямбургското газово находище, които се правят от руска страна срещу участието на България в изграждането на газопроводи, за което са хвърлени над половин милиард долара бюджетни средства.
Тези вземания са регламентирани като държавни в ред министерски постановления и са вписани в приходната част на държавния бюджет и за 1994, и за 1995, и за 1996 г. Договорът прочее е не само незаконен, но би трябвало да се счита и за невлязъл в сила, тъй като в § 24 например и двете страни приемат като основа за сключения договор условията, посочени в протоколното решение на Министерския съвет от 1 август 1994 г. - условия, които обаче не са изпълнени от самите текстове на същия този договор.
Нещо повече - договорът е абсурден по самата си същност. Основното оправдание на корумпираните държавни служители, съдействали за неговото сключване, е презумпцията, че нямало друг начин "Булгаргаз" да си събере вземанията, защото длъжниците не плащали...
Излиза, че държавата не е в състояние да застави предприятията, на които е 100 процента собственик, да покрият своите задължения към държавния бюджет, но когато вместо държавата, в ролята на кредитор се появи Мултигруп - същите тези предприятия като Кремиковци например, чудодейно се превръщат в безукорни платци.
По силата на тази логика нищо чудно някой ден държавата да наеме някоя охранителна фирма и да сключи с нея цесионен договор, за да събере вземанията си от приходната част на държавния бюджет.
Всичко това изглежда не се забелязва в съда. Там просто разглеждат нещата така: щом има договор, той трябва да се изпълнява, а всички опити да бъде анулиран със задна дата, са порочни от юридическа гледна точка.
Указът на президента почива върху същия тип логика (цитирам): "Недопустимо е чрез специален закон да се преуреждат търговски отношения. Създава се опасен прецедент, който провокира правна несигурност и допълнително ще отблъсне евентуални чужди инвестиции". Тази логика е обяснима, като се има предвид между другото и фактът, че Мултигруп беше сред спомоществувателите на предизборната кампания на доктор Желев.
Лично за мен обаче далеч по-опасен прецедент е съществуването на възможности, благодарение на един криминално сключен договор, държавата да бъде ограбвана пред очите на обществото и да не съществуват никакви възможности държавните институции да предотвратят това ограбване. Законите все пак се създават, за да се защитят обществените интереси - и това е логиката, която ние като народни представители трябва да следваме.
Указът на президента постави и един друг въпрос, който е в прерогативите на Народното събрание: въпросът за отговорността. Президентът с право посочва, че Народното събрание е в правото си, а отговорността към избирателите дори го задължава, по пътя на парламентарния контрол да направи необходимото за изясняване на обстоятелствата и длъжностните лица, допуснали сключването на договор, чрез който са сериозно нарушени интересите на държавата.
Изглежда, когато е подписвал този указ, президентът не е имал достатъчно информация или не е искал да се съобрази с нея. Народното събрание всъщност точно това е направило. Работна група към Комисията против корупцията, чийто ръководител имах честта да бъда, се занимава цяла година с въпросния цесионен договор. Нейният обстоен доклад, плюс документалните приложения към него, е внесен в Народното събрание и изпратен на Главна прокуратура. В него съвсем точно са посочени виновните за сключването на скандалния договор длъжностни лица, както и отговорните за неговото привеждане в изпълнение, въпреки ясно изявената воля на три последователни правителства. Тъй че абсолютно независимо от начина, по който ще гласуваме днес, съдебната власт и Прокуратурата ще имат последната дума, която надявам се, няма да бъде отново в полза на Мултигруп.
Не така стои обаче въпросът с отговорността на тези, които, осъществявайки правата на държавата като собственик, са допуснали подобно престъпно управление. Защото тази отговорност не се изчерпва само с управляващите към датата на сключване на договора. Тя се отнася и до тези, които публично заявяваха, че такова животно няма, докато на практика в същото време стотици милиони се преливаха в касите на Мултигруп. Отговорност носят не само Ангел Попов, Никита Шервашидзе, Лилян Вачков, Христо Тотев, Стоян Александров и прочее. Отговорност носи и Министерството на финансите, което въпреки че имаше предвид прецедента с цесионния договор, не формулира достатъчно точно и еднозначно § 14, ал. 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет, за да бъде избегнато поражението на държавата в съдебните спорове.
Отговорност носи и премиерът Жан Виденов, който заявяваше нееднократно пред всички ни, че неговият кабинет няма намерение да изпълнява никакви цесии, че за него с пълна сила важи решението на служебния кабинет от 5 януари 1995 г., докато буквално в същото време, по времето на това заявяване, продължаваха редовните плащания на Кремиковци по силата на същия този уж незаконен и уж анулиран договор.
Аз ще гласувам за този законопроект, независимо от това, че той нарушава основни принципи на обичайната законодателна практика и призовавам своите колеги да сторят същото. Просто отвъд чисто юридическите принципи съществува една висша отговорност пред обществените и държавните интереси, която не бива да бъде накърнявана от дребнави политически сметки.
Нека обаче колегите от лявата страна на залата не си въобразяват, че вярвам 100-процентово в искреността на тяхното желание да защитят държавния интерес. Нека все пак си спомнят, че на техните гласове се крепеше правителството, благодарение на което беше сключен този позорен договор. Нека си спомнят и че в не толкова далечното минало в БСП са били налагани партийни наказания за опитите на някои от тях да се позаинтересуват от тази мръсна сделка.
Бих казал и нещо повече: тази сделка продължава и сега. Защото въпреки прекратяването на цесионния договор - ако това изобщо се постигне чрез този закон - равносметката ще бъде следната: и вълкът - Мултигруп, сит, и агнето - правителство, цяло, а губи само държавата, тоест данъкоплатците. Защото срещу 1 386 000 000 лева, получени от Кремиковци, Мултигруп е внесъл по силата на договора само около 700 000 000 лева. Защото групировката постигна далеч по-важните си цели, които преследваше с тази сделка, а именно да завоюва акционерно участие в "Топенерджи" за сметка на "Булгаргаз", доказвайки пред руския "Газпром" кредитните си възможности в строителството на газопроводи. И защото най-сетне в закона е казано, че вземанията на "Булгаргаз" са държавни вземания, че те не могат да се прехвърлят и да служат за обезпечение.
Как да повярвам в искреността на този текст, след като паралелно с внасянето на законопроекта в Народното събрание, Мултигруп използва именно вземанията си от Кремиковци като обезпечение, залагайки ги пред Държавната спестовна каса срещу заем от 700 000 000 лева? - Само не ме карайте да вярвам, че Бистра Димитрова на своя глава се е решила да даде такъв заем.
Това е всъщност цената, платена от БСП, за да се замаже позорният прецедент с цесионния договор, за да се изгладят противоречията на интереси в "Топенерджи". Това е, ако щете, и цената за помитането на Андрей Луканов от управителния съвет на дружеството. И за съжаление цена, платена отново с парите на българските граждани.
Гласуваме за трети път един гузен законопроект. Гузен, защото се мъчи да заличи гафовете на вашия премиер, господа социалисти, корупцията и престъпното бездействие на ваши или поддържани от вас отговорни държавни служители. Глупав законопроект, извънреден законопроект, за съжаление необходим законопроект. Законопроект обаче, който изисква съзнание за отговорност, на която вашата гузност е напълно чужда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
С това приключваме засега разискванията и ще продължим в следващите заседания, както обявих.
От 10 часа започва ритуалът пред Паметника на незнайния воин. Моля да вземете цветята, които са подготвени в парламентарните групи.
Обявявам почивка. В 11 часа започваме с парламентарния контрол. (Звъни)

След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Най-напред ще ви прочета новопостъпили питания.
В периода от 2 септември 1996 г. до 5 септември 1996 г. е постъпило питане от Георги Иванов Захариев към Дончо Конакчиев, заместник министър-председател и министър на териториалното развитие и строителството, относно некоректно отношение на ръководството на Български пощи към искана от народен представител информация за причините, които пречат за своевременното изплащане на пенсиите. Следва да се отговори писмено до 19 септември 1996 г.
Постъпило е питане от Георги Иванов Захариев към Минчо Коралски, министър на труда и социалните грижи, относно нарушените графици за изплащане на пенсиите в Казанлъшката, Павелбанската и Мъглишката община. Следва да се отговори на пленарното заседание на 20 септември 1996 г.
Писмен отговор от министър-председателя Жан Виденов на питане на Иван Будимов.
Писмен отговор от министъра на финансите Димитър Костов на Иво Атанасов.
Писмен отговор на министъра на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов на актуален въпрос от Бончо Рашков.
Писмен отговор от министъра на транспорта Стамен Стаменов на питане на народния представител Атанас Железчев.
Преминаваме към отговори на актуални въпроси, зададени към Дончо Конакчиев, заместник министър-председател и министър на териториалното развитие и строителството.
Първо, актуален въпрос от народния представител Стефан Маринов Стефанов относно неизплатените заплати на българските строителни специалисти, работили по договор при изграждането на обект "Орешково" в Русия.
Давам думата на народния представител Стефан Стефанов. Няма го, ще го изчакаме до изчерпване на въпросите.
Второ, актуален въпрос от народния представител Меглена Иванова Плугчиева - Александрова относно изготвянето на национална стратегия за използуване на водните ресурси и водостопанския баланс на София.
Давам думата на народния представител Меглена Плугчиева. Ако обичате, потърсете народния представител Стефан Стефанов.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател! Искам да спра Вашето внимание на решенията на Народното събрание, които се базират на доклада на Временната парламентарна комисия по проблемите на водоснабдяването на град София. Взетите тогава решения диктуваха да бъде създаден водостопански баланс на столицата и съответно да бъде разработена национална стратегия за рационално използуване на водните ресурси на Република България. Определеният и съгласуван с Министерството на териториалното развитие и строителството срок изтече в края на месец юни 1996 г. Такъв срок беше определен и от Националния съвет по водите за изготвяне и на националната стратегия. Тези базисни документи са крайно необходими, за да се очертае цялостната по-нататъшна политика за хидротехническо строителство и решаване на проблемите по устойчивото стопанисване и ползуване на водите на страната.
В тази връзка е и моят въпрос: в каква степен на готовност са посочените документи и каква политика правителството ще следва в това направление?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на заместник министър-председателя Дончо Конакчиев да отговори на актуалния въпрос на народния представител Меглена Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Плугчиева, дами и господа народни представители! Аз наистина благодаря за този въпрос, защото проблемите за осигуряването на населението с питейна вода са изключително важни проблеми и фактът, че те са на вниманието на народните представители е добър знак за отношението към тях и доказателство, че се търси решение.
Госпожо Плугчиева, във Вашия актуален въпрос се съдържат два основни проблема, свързани с изготвянето на водостопанския баланс и националната стратегия за използуването на водните ресурси, степен на готовност на посочените документи и политика на правителството в това направление.
На основание на решението на Народното събрание, базиращо се на доклада на Временната парламентарна комисия по проблемите на водоснабдяването на град София, се изготвя (цитирам): "пълен водостопански баланс на град София за басейна на река Искър от изворите до град Нови Искър". Необходимостта от такъв нов водостопански баланс възникна по следните причини:
1. промяна в структурата на потребление в столицата през последните 4-5 години;
2. изменението в оттока на река Искър, дължащо се на засушаването през последните 10 години.
Изготвянето на баланса се извършва от колектив от изтъкнати специалисти в областта на водното дело под ръководството на Хидротехническия факултет към Университета по архитектура, строителство и геодезия. Изпълнението на задачата е възложено от Столичната община, а финансово е осигурено със средства от държавния бюджет - това е Договор N РД-56-344 от 16 октомври 1995 г., който сключихме между Министерството на териториалното развитие и строителството и Софийската община. Срокът за изготвянето на задачата в съответствие и с акта на парламента е определен с този договор на 30 юни 1996 г.
Основните затруднения, които възникнаха по време на разработването на баланса, бяха свързани с набирането на информация за потреблението на вода в последните 10 години от основните консуматори в столицата, както и данни относно необходимата хидрогеоложка информация и действуваща водостопанска система. Това наложи удължаване на крайния срок от 30 юни на 30 септември 1996 г.
Към края на месец юли е събрана и анализирана информация за язовир "Искър", включваща основните елементи на балансовото уравнение - приток, полезен обем, загуби, завирен обем, за потреблението на питейна вода в град София и околните селища и за необходимото количество условно чиста вода за промишлеността и напояването. Съставен е работен модел на системата и предстои създаването на варианти за водостопанския баланс.
Считаме, че поради изключителната важност на задачата, с оглед вземането на решение за перспективите за развитието на водоснабдителната система на столицата е необходимо пълно и точно изпълнение на задачата. В това отношение се надявам, че просрочването от няколко месеца не е фатално.
Едновременно с това обаче бих искал да Ви информирам за следното. Тъй като този отговор на Вашия актуален въпрос аз изготвих преди няколко дни, подписах и изпратих официално до парламента, през това време авторският колектив представи разработката в министерството. Това стана онзи ден. Дал съм разпореждане на съответните компетентни структури незабавно да вземат отношение към разработката и тя да влезе в оборот, за да може да се използува по предназначение. Така че ние реално имаме вече изпълнение на тази задача.
Втората част на актуалния въпрос е свързана с националната стратегия за развитие на водните ресурси и опазване на водите на Република България. Тя се изготвя на основание на горепосоченото решение на Народното събрание. С писмо N 929 от 16 август 1995 г. Националният съвет по водите към Министерския съвет възложи разработването й на Университета за архитектура, строителство и геодезия. Договорът е сключен на 2 октомври 1995 г. През месец декември е предаден първият етап на стратегията за развитие, използуването на водните ресурси и опазването на водите, който етап съдържа анализ на състоянието на водите, водоползуването, водостопанските системи, управлението, законодателството, международните договорености, международните документи в областта на водоползуването и други такива аспекти. Разработката по първия етап е обсъдена и приета от Висш експертен съвет по водите и от Националния съвет по водите, като направените бележки са взети предвид и са отразени. Средства за разработване на първия етап са осигурени от Националния фонд за опазване на околната среда.
Изпълнението на втория етап е възложено с допълнително споразумение от 3 юни 1996 г., като заданието за разработването е обсъдено и прието от Висшия експертен съвет по водите.
Вторият етап се изпълнява в съответствие с работната програма, както следва: завършени са прогнозните оценки за състоянието на водните ресурси по количество и качество и на нуждите от вода, видове во¬до¬пот¬ре¬би¬те¬ли, сектори на икономиката и водостопански райони. В напреднал стадий на разработване са водостопанските баланси по водостопански райони и раздела по усъвършенстване управлението на водите и водното законодателство. Работи се и по приоритетите в развитието на дейностите по ползването и опазването на водните ресурси, ин¬вес¬ти¬ци¬он¬на¬та политика в областта на водите и механизмите за реализиране на стратегията. Крайният срок за окончателното завършване на стратегията е 1 март 1997 г. Средствата за завършването са осигурени от Националния фонд за опазване на околната среда, от фонд "Мелиорации" и с бюджетни средства на Националния съвет по водите.
Колективът на Университета за архитектура, строителство и геодезия изпълнява задачата, искам да подчертая това, срещу минимално възможното възнаграждение.
Преди окончателното си завършване на¬ци¬онал¬на¬та стратегия за водите ще бъде представена за обсъждане от хидротехническата общественост чрез секция "Водно дело" към Федерацията на научно-техническите дружества. Има постигната такава договореност.
След разглеждане и приемане на националната стратегия за водите от Висшия експертен съвет по водите и Националния съвет по водите, същата ще бъде внесена в правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народната представителка Меглена Плугчиева да изрази отношението си към отговора.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ПГДЛ): Аз благодаря на господин Конакчиев. Удовлетворена съм от информацията и отговора, който получавам. В отговора е очертана информация за крайния срок за предоставяне на тези изключително важни документи на вниманието на всички институции, които имат отношение към управлението на водните ресурси на страната. Смятам, че това ще бъде една много добра база за градене на по-нататъшната политика, а и една много ценна информация за гражданите както на столицата, така и на страната.
Използвам възможността не само да благодаря, но и да подчертая, че паралелно със стратегията и водостопанския баланс народните представители, които имат ангажимент към Закона за водите, работят в момента и се надяваме, че паралелно ще можем да отговорим на исканията и очакванията на нашия народ с един съвсем актуален и перспективен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Стефан Стефанов да зададе своя актуален въпрос.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет!
Много бих се радвал, ако въпросът ми, който е още от преди ваканцията, е загубил своята актуалност, тоест проблемите, поставени в него да са разрешени. Той касае неизплатените заплати на български строителни специалисти и работници, работили по договор в изграждането на обект "Орешково" в Русия.
Както знаете, многократно бяха предприемани протестни действия с цел да се окаже принуда да бъдат изплатени тези средства.
Протестиращите строителни работници и специалисти са работили на обект "Военно селище - Орешково, Русия". Изпратени са там по договор (тук започва цитат от самия договор) "Между фирма "Трапезица" ЕАД, град Търново, представлявана от инж. Никола Димитров Бакърджиев, изпълнителен директор и упълномощения представител Петър Петров, управител на консорциума "Ин¬тер¬пар¬т¬ньор", наричан по този договор работодател, от една страна, а от друга страна - името на работника, като се има предвид, че фирмите подизпълнители са различни.
По силата на т. 3 и 4 в сключения договор работник- фаянсаджия, например, следва да получава по 907 дойче марки месечно, като авансово - 130 дойче марки в местна валута се получават на обекта по официалния курс на обслужващата ра¬бо¬то¬да¬те¬ля банка, а разликата между месечното авансово изплащане по т. 4.1 и договорното месечно трудово възнаграждение по т. 3 се превеждат на влог в България, по посочена от работника сметка във валута или в лева.
Предвидените по договора възнаграждения не са изплатени. Над 8 хиляди са чакащите работници и строителни специалисти от цялата страна, работили по договор с българо-руския консорциум "Интерпартньор".
В отговор на актуален въпрос, поставен от госпожа Надежда Михайлова на 23 февруари тази година вие, господин Конакчиев заявихте, че фирмите-съдружници в консорциум "Интерпартньор" са изплатили за фонд "Работна заплата" на своите подизпълнители съответно в промишлено строителство "Холдинг АД" 50 на сто, "Метални конструкции" 28 на сто и "Монтажи" 65 на сто. А за неизплатената останала част причината е, това е цитат от вашия отговор, "трудности във взаимоотношенията между инвеститор, главен изпълнител и подизпълнител". Заявявате също в своя отговор, че сте подписал искане до Министерския съвет, което към него момент е в процедура на гласуване, чрез промишлено строителство "Хилдинг АД" за нуждите на консорциум "Интерпартньор" да се отпусне временна финансова помощ или да се предостави кредит.
Уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет, въпросът ми е: какво е направено досега за разрешаване на проблема, за да не се окажат държавните фирми, подписали договора, някаква нова конструкция пирамида? И какви мерки смятате, че трябва да бъдат предприети, с цел работниците, които имат изрядни договори, да получат парите, които са изработили? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, господин Стефанов, да се стремите да спазвате регламента.
Давам думата на господин Дончо Конакчиев, заместник министър-председател да отговори на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Стефанов! Дами и господа депутати!
На този въпрос, както е отбелязано и във вашето питане, аз отговарям не за първи път. По мои сметки за пети или за шести път съм на трибуната по една и съща тема. Заради това аз сега съм принуден да повторя, макар и накратко, някои от от¬го¬во¬ри¬те, които вече съм давал.
Първо. Поради редица трудности във взаимоотношенията между инвеститор, главен изпълнител и подизпълнители, пълното изплащане на действително заработените заплати е затруднено. Повтарям думите "пълното изплащане" и "действително заработените заплати". Когато започнаха споровете, ние наистина обещахме намеса и незабавно поискахме пълна държавна ревизия на обект "Орешково".
Макар и със закъснение, ревизията беше назначена. Вече е приключила работата и очакваме да ни се представи заключението.
Междувременно започнаха да се конкретизират споровете между фирмите и между изпълнителите и част от работниците за действително заработените заплати. Съдебните спорове са над сто.
Този проблем е много сложен и едва ли ще се реши изцяло по административен път. Впрочем някои работници и фирми вече са се отнесли към съответните съдебни институции.
Процентът на изплатените суми вече е променен, но всяка от страните изхожда от различна база при изчисляването му. А аз нямам нормативно основание да решавам този спор. Това може да реши само съдът.
Второ. Българският консорциум е представил арбитражен иск срещу чуждестранните партньори в размер на около 16 млн. дойче марки. Партньорите, естествено, са атакували със свои аргументи. Чака се насрочване на делото. Това е международен съд. А фирмите от консорциума се подготвят усилено с допълнителни доказателства.
Не бих желал под каквато и да било форма да взема отношение към възможното бъдещо съдебно решение. Но трябва да кажа ясно от тази отговорна трибуна, че така разпространяваното мнение, че чуждестранният партньор е направил пълно разплащане с българските фирми, не отговаря на истината. Нещо повече, чуждестранният партньор има претенции за неспазване на някои от договорените условия, на основата на което задържа част от изплащанията.
Трето. Договорът е подписан от ръководствата на фирмите, а не от министър. Договорите с работниците - също така. Тези фирми съществуват и в закона точно е указано как се постъпва в подобни случаи. В този смисъл в някои региони се злоупотребява със закона и правата на гражданите.
Временната финансова помощ, за която споменавате, не беше уредена поради състоянието на бюджета. Аз поставих това искане, но се прецени, че не е възможно то да бъде удовлетворено. Всъщност именно парламентът гласува закон за актуализацията на бюджета и добре познавате състоянието на този проблем.
В замяна на това обаче ние не спряхме своето старание да помогнем за получаването на действително заработените възнаграждения. И аз разреших няколко сделки с имущество на стойност по-голяма от евентуалната финансова помощ. Тези сделки са реализирани.

Към днешна дата дружество "Монтажи" е изплатило 95 на сто, подчертавам, от доказано дължимите суми. Промишленото строителство според изпълнителния директор е издължило на фирмите-подизпълнители, а към работниците на "Интерпартньор" - 60 на сто. "Метални конструкции" са изплатили през последните 2 месеца още 10 на сто допълнително от дължимите суми.
Конкретно на Вашия въпрос. На ръководствата на държавните фирми е разпоредено с две мои заповеди през м. юли да уточнят безспорните искания и да осигурят източници за плащане, включително чрез продажба на имущество, за което министерството е издало и съответните разрешения. Спорните суми ще се решават съобразно закона. Аз нямам право да наредя на държавна фирма да изплати иск, който тя оспорва в съда.
Мерките, които ще предприемам отсега нататък, са следните:
1. контрол по подготовката на фирмите за международния арбитраж;
2. контрол по целесъобразния разход на средствата, получени от продажбите по издадените от мен разрешения. Тоест, да отиват тези средства за изплащане заплатите на работниците, а не за някакви други цели;
3. изводи и решения по заключенията на финансовата ревизия.
Използвам случая да се обърна към ръководствата на фирмите-подизпълнители и към групите от работници, които проявяват разбираемо нетърпение, че споровете им няма как да се решат, да не се прибягва към организиране на противозаконни действия. Сигурното решение е това, което е в съответствие със закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Стефан Стефанов да изрази отношението си към отговора.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Господин Конакчиев, аз мисля, че досега работниците, които не са получили заплатите си, не са допускали противозаконни действия, а в рамките на закона са действали. Вие също така разбирате, че аз нямам да получавам пари, не съм работил по такъв договор, а това са други хора и Вашият отговор едва ли би ги удовлетворил. Безспорно не всичко е във Вашите възможности. Безспорно е, че (това, което казахте) нещо е направено, но от Вашия отговор моят извод е, че далеч не всичко, което е лично във Вашите възможности като министър и вицепремиер, е направено. И в този смисъл едва ли тези, които имат да получават тези средства и са слушали Вашия отговор, биха останали напълно доволни от него. Дано това отново да Ви подтикне да активизирате малко дейността си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към въпросите към министъра на здравеопазването госпожа Мими Виткова.
Искам да съобщя, че след госпожа Мими Виткова ще отговаря господин Кръстю Трендафилов - министърът на земеделието. Така че народните представители, които имат питания и актуални въпроси, да бъдат в залата.
Давам думата на народния представител Григор Малев относно поведението на Министерството на здравеопазването, в частност и на министъра на здравеопазването, към фирмите, извършващи търговия на едро с лекарствени средства и получили правото за тази си дейност с конкурс, проведен в Министерството на здравеопазването, за внос на животоспасяващи лекарства. Моля, господин Малев.
ГРИГОР МАЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо министър, защо след като фирмите-вносители са осигурили животоспасяващи медикаменти на основание на проведения конкурс във Вашето министерство и са внесли лекарствата в страната, като са заплатили задължителните митнически такси, Министерството на здравеопазването не е заплатило в 30-дневен срок необходимата сума на вносителя? На Вас Ви е известно, че в конкурса, спечелен от съответните фирми, има строго определена клауза, в която се казва, че "Вносителят на лекарства се изплаща на чуждестранната фирма-производител в 60-дневен срок, а Министерството на здравеопазването е длъжно да приведе тези пари в 30-дневен срок на фирмата-вносител".
Системно Вие и Вашето министерство не привеждате парите на фирмите-вносителки, които към днешна дата надхвърлят над 1,5-2 млрд. лева. Давате ли си сметка какво лице на България показвате пред големите фармацевтични концерни в Европа и света и дали след като има такова отношение, тези производители с голям авторитет ще имат доверие към българската държавна власт и българските търговци и няма ли това да се отрази върху здравето и на без туй много болния български народ?
В състояние ли сте, госпожо министър, да гарантирате производството в България за всички необходими животоспасяващи медикаменти, защото Вашето поведение заплашва търговията с лекарствени средства, внасяни отвън, и нито една външна фирма-производител няма да иска да внася повече жизнено необходимите медикаменти за българското здравеопазване?
Ще кажете ли ясно от тази трибуна ще бъдат ли изплатени парите на фирмите-вносители и оттук - защитен животът на много българи, или ще продължавате да демагогствате и да казвате колко натоварен бил бюджетът? Защото българският народ както има нужда от хляб, така има нужда и от лекарства, които са му необходими да оцелява, за да може да работи и отглежда децата си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата д-р Мими Виткова - министър на здравеопазването.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Малев! От юли 1995 г. Министерството на здравеопазването отдели от Наредба N 2 за частично или пълно реинверсиране от общинските бюджети на лекарствата за лечение в домашни условия групата на така наречените животоспасяващи и животоподдържащи средства. Това се направи, защото в редица общини тези лекарства, включително и лечебни храни при някои наследствени заболявания в детската възраст, не се доставяха редовно, което заплашваше живота на болните. Болните с бъбречна трансплантация бяха оставени без лекарства, което за тях е равносилно на обреченост.
Тази картина заварихме в началото на 1995 г., д-р Малев. От юли 1995 г. за 11 заболявания, към които се отнасят захарният диабет, терминалната бъбречна недостатъчност, наследствени кръвни заболявания, онкохематологични заболявания, нанизъм и др., се осигуриха 32 вида лекарства. Поради централизираното търгово осигуряване на лекарствата Министерството на здравеопазването успя да намали съществено цената, по която се доставяха на общините, и от общата стойност 2,5 млрд. лв. при децентрализирана доставка на същите лекарства се спестиха около 274 милиона лева. Изгради се система на тяхната дистрибуция, изписване и предоставяне на болните, която осигури всеки болен с необходимите лекарства. И така една година тези животоспасяващи медикаменти са гарантирани за болните.
За 1996 г. към списъка на заболяванията за централизирана доставка на лекарства се прибави и СПИН. Стойността на тези лекарства за цялата 1996 г. е около 41,4 млн. долара.
Да, Министерството на здравеопазването не винаги е изрядно в сроковете на плащания към доставчиците не защото министърът е демагог и безотговорна личност, както твърдите Вие, господин Малев, а защото бюджетните средства се предоставят неритмично от Министерството на финансите и защото в последните месеци курсът на долара ни постави в абсурдни условия. В тази ситуация чуждестранните производители се представят като по-големи българи от нас самите, проявяват разбиране и заедно търсим в момента нови схеми на разплащане, за което ползвам повода да им благодаря.
Моето поведение не заплашва с нищо търговията с лекарства в страната, както твърдите, защото ако тези лекарства не се купуват с бюджетни средства, те никога не могат да бъдат продадени в такива количества на свободния пазар поради високата им цена. Това доставчиците, за разлика от Вас, знаят. Така че оставете, д-р Малев, Министерството на здравеопазването да преговаря свободно със своите партньори и не се намесвайте в нашите взаимоотношения. Ако можете, оценете, че в тези трудни условия Министерството на здравеопазването една година осигурява животоспасяващите лекарства за амбулаторно лечение, което преди това не беше направено и болните добре го знаят.

Ако не беше така, най-многобройните от тези болни - диабетно болните на инсулинолечение нямаше да ми благодарят писмено. Болните от хемофилия - също. Тяхната оценка за положените от Министерството на здравеопазването усилия е далеч по-вярна. На тях искам да кажа да не се подават на провокации като вашия актуален въпрос. Жизненоважните за тях лекарства ще бъдат гарантирани. Плащанията, макар и със закъснение извършваме и ще продължим.
Мисля, че с действията си по отношение на тези единадесет категории болни, както и за всички, съм далеч по загрижена от вас, доктор Малев, поради което настоятелно ви моля да спазвате едно основно правило в медицината: като не може да помогне, лекарят поне не трябва да вреди на своя болен. И тъй като с вашия въпрос вие с нищо не помагате на болните, моля ви не им вредете с излишни емоционални изживявания на несигурност за необходимите лекарства. Те без друго имат достатъчно други причини за физически и психически дисбаланс. Тяхната съдба не може да се използва за политически спекулации, целящи да докажат безотговорната същност на ръководството на Министерството на здравеопазването и на здравния министър. Упражнявайте политиканството в други области - оставете болните!
Пред болестта и страданието се мълчи, не се крещи! Аз мълчаливо ще правя и не¬въз¬мож¬но¬то, за да им помогна, а вие, доктор Малев, както решите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Доктор Малев има думата.
ГРИГОР МАЛЕВ (СДС): Госпожо министър, ще започна от последното ви изречение: за безобразие не се мълчи! Затова сме в този парламент, за да си казваме всичко, така както е и казвайки го оттук да знаят хората долу, които ни избират, и които дават предпочитанията си да управляват едни или други, да знаят точно каква е истината.
А истината е следната. Вие не казахте абсолютно нищо повече от това, което аз знаех досега. Дори и не сте направили нищо необходимо, за да се придвижат нещата напред, защото дори актуализиран бюджетът, средствата се отпускат по средата на годината - а вие знаете как беше актуализират бюджетът - само в няколко си часа тук се събрахме и решихме да го актуализираме като за лекарствата, за които се отделят парите - за животоспасяващи и животоподдържащи ме¬ди¬ка¬мен¬ти се отдели 1 милиард. Знаете, че на фирмите-производителки се дължи някъде около милиард и половина - два. И това е за внесени лекарства до средата на годината. Ами оттук нататък с какви пари ще се внасят лекарства?
Освен това на 7 август са изплатени на отделните фирми не вносители, а на тези, които са спечелили с лиценз правото за внос на лекарства пред Министерството на здравеопазването, са внесени средно около 20 млн. лв. на всяка от тях. Те са някъде около 8 фирми - по 20 млн. лв., колко правят госпожо министър? И ще могат ли тези хора да внасят лекарства? И дали наистина това, което вие казвате, че фирмите производителки на животоспасяващи и животоподдържащи лекарства са повече българи от нас е вярно?! Не, те се интересуват от парите си, госпожо министър! Защото те произвеждат срещу пари, а който не може да плаща, съответно те няма да му дадат. Защото наистина това проточване в плащането е една абсолютна некоректност и непочтеност от наша страна. Така че аз тук тези ваши думи на успокоение към българския народ и към всички тук нас не мога да приема, защото са, бих казал, една глупава демагогия. Защото на всички им е ясно срещу какво се получават лекарства. Така че ни убеждавайте в нещо, което няма да стане.
И авторитетът на България, на българското здравеопазване и въобще на българските държавни институции е много нисък благодарение на тези именно прояви на това правителство. Аз бих ви казал, че наистина животоспасяващите, животоподдържащите лекарства са неща, които са наистина толкова важни, колкото е зърното, колкото е хлябът. Защото в един момент може да се окаже, че може да се намери от някоя плевня малко зърно и да се направи хляб и дори и за болните, и за децата, но просто за лекарства няма откъде.
Аз ви питам в своя актуален въпрос вие можете ли да гарантирате производството на тези животоспасяващи и животоподдържащи лекарства в България след като наистина така постъпвате?! След като не се изплащат парите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето изтече! Доктор Малев, моля ви!
ГРИГОР МАЛЕВ: Така че нещата са много ясно и много точно поставени от мен и аз като лекар не злоупотребявам с това. Напротив! Аз изказвам своята болка, защото 60 на сто от българския народ са хронично болни и това е благодарение на политиката провеждана 50 години от тази партия, която вие представлявате. И тази партия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Доктор Малев, моля ви!
ГРИГОР МАЛЕВ: И тази партия, която допреди десетина години казваше, че болестите като инфаркт, като карценом и като ред други болести са характерни за капиталистическото общество. А какво стана?! България сега е на първо място по инфаркт и по ин¬сул¬т¬но¬бол¬ни в Европа! Къде отидохме тогава?! Нали много се грижехте за този народ.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Доктор Малев! Извинете се поне!...
ГРИГОР МАЛЕВ (встрани от микрофоните): На кой? Вие трябва да се извините, госпожо председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Министър Мими Виткова има думата.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаеми доктор Малев, помолих ви най-колегиално като лекар да не се спекулира от тази трибуна наистина с човешкото страдание и болка, но видно тук, на тази трибуна не е възможно да говорим като лекари. И се говори с друг тон.
И 1995,и 1996 г. не вие, а ръководството на Министерството на здравеопазването носи отговорност, ще я носи и ще гарантира животоспасяващите лекарства. Същите апокалипсиси вие ги чертаехте и миналата година като въобще не си зададохте въпроса защо първия ден, в който влязох в министерството мен ме посрещна протест на болните с бъбречна трансплантация, за които в предишното време, включително и по време на вашето управление или на политическата сила, която представлявате техните лекарства въобще не бяха гарантирани. Днес те проблеми нямат с получаването на лекарства.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Питайте господин Беров!
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: И когато говорите за цифри и правите сравнения с 50-те години кой какви интерпретации на отделните социално значими заболявания е правил, моля ви се недейте да разделяте по заболявания света на капитализъм и нещо друго!
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Вие го разделяте! Вие!
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Недейте го разделя. Аз не съм го казвала никога, тъй като трябва да познавате световната статистика, че има развити страни в света, примерно като Япония, които са водещи по отношение на редица други заболявания и предприемат своите национални мерки на здравна политика, за да ги преодоляват. Не търсят нито оправдания в предишни петдесет години, нито вменяват обвинения на други политически сили.
Вие добре знаете, че на въпрос дали в България ще се произвеждат всички лекарства 100 на сто от националната листа на консумираните в страната - това нито една страна не прави. И отговор на този въпрос не мога да ви дам, че в България ще се произвежда. Това не е и необходимо, но докато нас ни търсят като партньори за продажба на лекарства, ние ще сключваме договори, ще плащаме, ще променяме сроковете на плащания, но за болните в България за тези 11 заболявания вие не можете да поемете гаранции. Аз достатъчно отговорно съм ги поела. Нося ги и ще ги нося и отговарям за това. А болните ще имат тези лекарства!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви, доктор Виткова.
Следват въпросите към господин Кръстьо Трендафилов, министър на земеделието и хранителната промишленост.
Актуален въпрос от народния представител Хасан Али Хасан относно освобождаването от длъжност на управителя на "Арда" ЕООД, град Кърджали.
Има думата господин Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър.
На 5 юли 1996 г. с ваша заповед N 330 от 21 юни 1996 г. е освободен от длъжност инженер Лютфи Лятиф Ахмет като управител на "Арда" ЕООД, град Кърджали.
Заповедта е издадена на 21 юни 1996 г., а му е връчена на 8 юли 1996 г. без никакви обяснения за причините за освобождаването му.
"Арда" ЕООД обслужва, доставяйки брашно, седем общини в Кърджалийския регион, но при освобождаването на управителя не е поискано мнението на нито един общински кмет.
Инженер Лютфи Ахмет е назначен за управител на "Арда" ЕООД на 15 март 1994 г. и до освобождаването му дружеството не е изпадало във финансово затруднение, въпреки тежката криза с хлебното зърно и хляба в общонационален мащаб.
От началото на 1996 г. както управителят инженер Лютфи Ахмет, така и другите работници и служители от "Арда" ЕООД работиха на удължено работно време, включително и в почивните дни. За "награда" управителят, който е и общински съветник в община Кърджали бе освободен от длъжност.
Кои са причините за това уволнение?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата ми¬нис¬тър Трендафилов.

МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Али! ЕОД "Арда" - Кърджали е с основен предмет на дейност търговия с хлебни брашна и фуражи. Основна задача на управителя на дружеството с държавно имущество 13 млн. основен капитал е да снабдява непроизводителното население с тези продукти. Изпълнението на това задължение от страна на господин Лютфи Ахмед е незадоволително. Не са взети своевременно мерки за осигуряване на необходимите количества от реколта 1995 г. и още през месец декември дружеството остава без брашно. Това дава основание на областната управа през януари 1996 г. да предложи освобождаване на управителя и преобразуване на дружеството в еднолично акционерно дружество, ръководено от съвет на директорите.
Нефигурирането на дружеството в програмата за масова приватизация е причина на този етап предложението да бъде отклонено. През 1996 г. управителят не подобрява производствената дейност на дружеството. Вместо да прояви инициатива и търси сам решение, на практика управителят разпределя, при това избирателно, осигуреното му от областната управа брашно. Това, както и някои други действия, като продажби в бази на дружеството на фуражи без документи, системни безпричинни отсъствия, са причина предложението за назначаване на нов управител да бъде подновено и след освобождаване от дейността му да бъде подписана от моя предшественик заповед за освобождение на господин Лютфи Ахмед по чл. 13, точка 2 от сключения между него и министъра граждански договор - едностранно прекратяване на договора от доверителя с едномесечно предизвестие.
След като бях избран за министър, само приподписах издадените вече заповеди. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Али, имате думата да изразите отношението си към отговора.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Не съм доволен от получения отговор и не съм съгласен с мотивите, които изтъкнахте за освобождаването на управителя Лютфи Ахмед. За мнозинството хора в региона, както и за мен, освобождаването на този управител представлява политическа и етническа чистка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Следващият въпрос е на госпожа Клара Маринова относно състоянието на звеното за борба с градушките. - Няма я в залата.
Следващият въпрос е на господин Атанас Железчев относно неизпълнение на договорите за доставка на пшеница. - Няма го в залата.
Следващият въпрос е на господин Йордан Ройнев - също го няма в залата.
Питане от народния представител Георги Пинчев - няма го в залата.
Питане от народната представителка Лорета Методиева Николова относно изготвен план за земеразделяне в село Нов чифлик, община Кюстендил. Има думата госпожа Николова.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Повод да отправя моето питане към Вас, господин министър, е съществуващ и назрял конфликт в село Нов чифлик, който е на път да се превърне в истинска война между правоимащите.
Първоначално изготвеният план за земеразделяне е публикуван в "Държавен вестник" в края на месец ноември 1992 г. Срещу него обаче в този му вид са подадени десетки възражения, съответно в необходимия от закона срок. Странното обаче е, че тези възражения са подадени не пред общинската поземлена комисия в град Кюстендил, а пред кмета господин Манаси Стоянов, кмет на селото през тази година.
Вторият план, въпреки възраженията, е изготвен без анкетиране на правоимащите. Окончателният план е публикуван през месец април 1994 г. в "Държавен вестник", без да е претърпял почти никаква промяна от окончателния му първоначален вид.
През тези няколко години, през които са изготвяни и преработвани планове, напрежението в селото непрекъснато е нараствало. Неколкократно е било сезирано и министерството за извършените нарушения, което е предизвикало и многократни проверки на експертни комисии, изпращани от самото министерство. За съжаление те са идвали в село Нов чифлик, установявали са нарушения или не са установявали такива в зависимост от изпращаните комисии и са си отивали. Тук нишката се къса, защото по-нататък действия няма.
Последната проверка, която е направена в началото на тази година и не е завършена, всъщност не е дала никакъв резултат.
Господин Трендафилов, описвайки Ви накратко това, което се е случвало през изтеклите няколко години с плана за земеразделяне в село Нов чифлик, аз се обръщам към Вас с няколко уточняващи въпроса:
Ще предприеме ли подведомственото ви министерство, в частност Вие като негов ръководител, конкретнтни действия, за да се преустанови нарастващия сериозен конфликт в село Нов чифлик?
Ще бъде ли изготвен нов план за земеразделяне или поне частично той да бъде преработен, за да се коригират допуснатите нарушения?
Каква съдба ще имат тези издадени нотариални актове, които са издадени на собственици, с които на тях им се дава право на собственост върху чужди земи?
Ще сезирате ли общинската поземлена комисия в град Кюстендил да не предприема по-нататъшни действия до изясняването на проблема?
В противен случай аз Ви уверявам, господин министър, и Вие се уверихте от това, което казаха хората на лична среща с Вас през изтеклата седмица, че проблемът, оставен по този начин, ще създаде изключително голямо напрежение в село Нов чифлик. Не са изключени и физически саморазправи. Аз присъствах на едно такова събрание в селото и Ви заявявам, че настроенията и напрежението проличаха още на събранието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Министър Трендафилов, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, госпожо Николова! Бих спестил историята на проблема, тъй като твърде много комисии и много хора са ходили по тези жалби. Бих отговорил конкретно на поставените въпроси, тъй като ние с Вас също правихме среща с хората. За мен лично нещата са ясни. Просто искам да кажа какво смятаме да предприемем.
Първо, след анализиране констатациите от проверката на втората комисия в Главно управление "Земя и поземлена собственост" е взето решение да се извърши частично изменение на плана за земеразделяне на село Нов чифлик, община Кюстендил, в масивите около населеното място, в които са установени фактически грешки и закононарушения при изработването на плана. Обемът на промените на плана за земеразделяне ще се определи в зависимост от резултатите от приложението на програмата за работа по отстраняване на проблемите по възстановяване на собствеността върху земеделските земи в землището на Нов чифлик, община Кюстендил.
Второ, нотариалните актове, издадени от общинската поземлена комисия в град Кюстендил на собствениците въз основа на решение по чл. 27 от правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, имат само доказателствена сила относно правото на собственост. Нотариалният акт престава да има доказателствена сила в момента, в който основанието за неговото съставяне - решението по чл. 27, отпадне.
В този случай заинтересованите лица следва да предприемат действия за обезсилване погрешно издадените нотариални актове по реда на чл. 431 от Гражданско-процесуалния кодекс.
И трето, поради предстоящите промени на плана за земеразделяне по реда на чл. 17, ал. 8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи общинската поземлена комисия е сезирана да не предприема никакви действия за съставяне на нови нотариални актове.
За останалите колеги народни представители, колегите на госпожа Николова, искам да съобщя, че по нейна молба аз приех хората от Нов чифлик и от съседното селище, изяснихме проблемите и е възложено на съответната служба да се занимае допълнително с въпроса, като аз лично поемам ангажимента да следя развитието на този процес по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Госпожа Николова, имате думата.

ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Господин министър, аз искам да задам само един уточняващ въпрос, който не Ви беше поставен на срещата тази седмица и надявам се, че слушащите заинтересувани лица от с. Нов чифлик сега ще получат отговор лично от Вас тук, в залата. Въпросът е следният. Хората, които вече са получили своите нотариални актове за правото на собственост върху овощните насаждения - ябълковите насаждения в региона на с. Нов чифлик, всъщност в момента по така стеклите се обстоятелства имат правото да стопанисват, а т.е. и да прибират реколтата от тези ябълкови насаждения. Тук се поражда големият конфликт точно от грешките, които са направени в плана за земеразделяне затова, че хората, които са истинските собственици и които твърдят, че това са техните наследствени земи, също имат претенцията да приберат реколтата от тези ябълкови насаждения. Просто тук трябва да се намери изход на този проблем, защото именно това може би ще доведе до големите сблъсъци и големи проблеми, които ще възникнат при прибирането на реколтата. Да се намери изход, защото и едните, и другите твърдят в момента, че са правоимащи върху тези земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Министър Трендафилов, имате думата за отговор на допълнителния въпрос.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: По допълнителния въпрос на госпожа Николова искам да кажа само това, че всичко това, което е забъркано в продължение на 2-3 години едва ли мога аз с един отговор от трибуната на Народното събрание да отсъдя кой, доколко има право и да дам справедливо решение.
Затова още следващата седмица така, както се договорихме, на място с местната власт ще се помъчим да дадем отговор на този според мен твърде сложен и нелек въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Госпожа Николова има думата.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Господин министър, аз искам да изразя своята благодарност за това, че Вие в рамките на няколко дни взехте своевременни мерки за разрешаването на този проблем и мисля, че с Ваша помощ и активното съдействие, което ще окажете, наистина ще настъпи облекчение за напрежението на хората в с. Нов чифлик. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Получих една писмена бележка с молба отговорите на внесените въпроси и питания към министъра на земеделието и хранителната промишленост и министъра на промишлеността да се отложат за следващия петък поради неотложен личен ангажимент от колегата Атанас Железчев.
Имаше актуален въпрос от госпожа Клара Маринова относно състоянието на Звеното за борба с градушките.
Госпожа Маринова, имате думата.
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че поради лятната ваканция на парламента въпросът ми се отложи с повече от месец. Не, че е загубил своята актуалност, но тогава, когато го подадох в канцеларията на Народното събрание, имаше и съвсем конкретен повод - предстоящи, образно казано, вълнения в Звеното за борба с градушките.
Уважаеми господин министър, вече пета година проблемите на това звено, изключително важно за селското стопанство и за икономиката на България, Звеното за борба с градушките, са обект на парламентарен контрол, но решение за съжаление няма. Не за първи път министър на земеделието е отговарял на тези въпроси. За пореден път и към пореден министър отправям питането, което всъщност вълнува не само работещите в това звено, но и всички земеделски производители, надявам се, че всъщност Вие това по-добре от мен знаете.
Затова Ви моля да отговорите от тази трибуна какви са мерките, които предприема ръководеното от Вас министерство за решаване на проблемите на хората, работещи в Звеното за борба с градушките, както и за създаване перспективи за неговото по-нататъшно ефективно функциониране.
В заключение искам да Ви помоля да потвърдите, че това звено не се закрива като звено, поне така прочетохме впоследствие в средствата за масова информация, за да могат да бъдат спокойни и работещите в Звеното за борба с градушките и земеделските производители, че ще има кой да помага в тази борба. Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Министър Трендафилов има думата.
МИНИСТЪР КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаема госпожо Маринова! Действително през последните няколко години не са решени финансовите проблеми на Дирекцията за борба с градушките. В Министерския съвет под N 104-09-22 от 3.IV.1996 г. е внесена докладна записка от господин Шиваров, заместник-министър председател и тогавашен министър на земеделието и хранителната промишленост за решаване на финансовите проблеми на дирекцията, но едва след повторно внасяне в Министерския съвет с решение N 734 от 25 юни въпросът беше частично решен.
Първо, министърът на финансите трябва да осигури и вече са осигурени за сметка на целесъобразни икономии от общодържавните разходи на държавния бюджет за 1996 г. минимално необходимите средства за издръжка на Дирекцията "Борба с градушките" в размер на 195 млн.
Второ, Министерството на земеделието и хранителната промишленост да представи програма за преструктуриране на дейността на Дирекцията "Борба с градушките" в Министерския съвет до 1.Х.1996 г. С програмата, която ще разработи Министерството на земеделието и хранителната промишленост и приеме Министерският съвет, ще бъдат решени поставените от Вас въпроси за перспективите и ефективното функциониране на системата за противоградова защита в страната.
Искам да съобщя на уважаемите народни представители, че в последните две години проблемът с противоградовата защита в България не се решава не само по вина на Министерския съвет и на Министерство на земеделието, а по вина и на вас, уважаеми народни представители, тъй като и двете години така, както е било години наред, на отделен ред е записано в бюджета на Република България издръжката на противоградовата защита. През 1995 и 1996 г. с ваше решение те са задраскани от издръжката на държавата. Аз използувам случая в отговора, който ще дам тук на госпожа Маринова, да ви обърна вниманието, че издръжката на една такава скъпо струваща система, която осигурява на хиляди декара земя противоградова защита, не може да бъде осигурена без помощта на държавата, в случая на държавния бюджет. Има, разбира се, сериозни проблеми около това доколко ефективна е тази защита и в този смисъл с нашата програма, която ще внесем пред Министерския съвет, трябва да защитим правото на съществуване на противоградовата защита в България в този вид, в който тя е изградена досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Госпожа Маринова има думата.
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря Ви, господин министър, за отговора и в двете му части. Тъй като аз имах възможността да се срещна с представители на това звено, представители на дирекцията, те са със същото убеждение, че проблемът има и трета страна. Преструктурирането е частта, в която те ще участвуват. Но финансирането освен от Министерския съвет за съжаление и тук в Народното събрание, приемайки бюджета, ние сме обрекли на сериозни затруднения тази дирекция. В този смисъл аз бих се обърнала и към Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание, изработвайки бюджета за следващата година, това да бъде една от мерките, които биха гарантирали възможността българските земеделски производители да разчитат на тази защита.
Надявам се, господин министър, че преструктурирането ще бъде осъществено с компетентната намеса и на работещите в тази дирекция, защото напоследък те са сериозно обезпокоени какви ще бъдат параметрите на това преструктуриране.
Благодаря Ви за Вашия отговор и да се надяваме, че наистина ще има възможност противоградовата защита в България да има и успех. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Следва питане от народния представител Хасан Али относно индексиране на минималните изкупни цени на тютюна, реколта 1996 г.
Господин Али, имате думата.


ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съгласно чл. 18 от Правилника за приложение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, следва до 30 юни Министерският съвет да индексира изкупните цени на тютюна. У нас изкупните цени на тютюна в сравнение с изкупните цени на тютюна в съседните страни са три пъти по-ниски, а в сравнение със страните-членки на Европейската общност - шест пъти по-ниски. След последната индексация на изкупните цени на тютюна на 9 септември средната изкупна цена на тютюна за реколта 1996 г. в долари е под 1 долар, а за реколта 1995 г. изкупните цени бяха 1,5 долара на килограм. Цитирам цените в долари, защото една трета от произведения тютюн и две трети от тютюневите изделия са предназначени за износ.
Докато преди няколко години с парите от един килограм тютюн тютюнопроизводителите купуваха по 22 хляба "Добруджа", сега могат да купят едва 4 хляба "Добружда". Преди купуваха по 3,5 кг краве сирене, сега могат да купят едва 600 г краве сирене.
През тази година за първи път тютюнопроизводителите получиха преки премии за произведения тютюн реколта 1995 г. и това стана благодарение на това, че уважаемите мои колеги народни представители от всички парламентарни групи гласуваха моето писмено предложение предвидените средства за фонд "Тютюн" в размер на 350 млн.лв. да бъдат дадени за преки премии. Хората от тези региони отново излязоха на тютюневите ниви, но жестоката суша ги доведе до пълно отчаяние.
Уважаеми господин министър, според специалистите в тютюневото стопанство 30 юни не е удобна дата за индексиране на изкупните цени на тютюна, тъй като по-голямата част от разходите за производството на тютюна се правят след тази дата. Ще внесе ли Министерството на земеделието и хранителната промишленост в Министерския съвет предложение за изменение и допълнение на чл. 18 от Правилника за приложение на Закона за тютюна и тютюневите изделия? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Министър Трендафилов, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа, господин Хасан Али! По повод на Вашето питане в Народното събрание Ви уведомявам следното: с изходящ N 036114 от 4 септември 1996 г. Министерството на земеделието и хранителната промишленост внесе в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. В предложения проект към глава пета на чл. 17 е създадена нова ал. 2 със следното съдържание: "Минималните изкупни цени се индексират към 30 септември на производствената година в зависимост от официалното нарастване на инфлацията в страната".
Веднага отварям една скоба и искам да кажа, че тъй като при вас са внесени, доколкото знам, няколко законопроекта, заедно с министър Папаризов и с другите колеги ние сме готови да внесем в Министерския съвет и да представим на вниманието на уважаемите народни представители едно кратко предложение за изменение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, което касае именно проблемите около премирането, около използуването на фонд "Тютюн", за да ви дадем възможност внимателно и спокойно да разгледате цялостния закон, който е внесен. Но това е въпрос, който допълнително ще решаваме с вас.
В резултат на променената икономическа обстановка в страната се оформи становището, че цените, определени с Постановление N 162 на Министерския съвет от 8 юли 1996 г. са ниски. Работната група от специалисти на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, фонд "Тютюн", "Булгартабак холдинг" ЕАД и Съюзът на тютюнопроизводителите разработихме и актуализирахме цени на тютюн реколта 1996 г. С Докладна записка N 40128 от 27 август 1996 г. внесох в Министерския съвет проект на постановление на Министерския съвет за актуализиране минималните изкупни цени на тютюна от реколта 1996 г. На заседание на Министерския съвет, проведено на 2 септември 1996 г., проектът за постановление на Министерския съвет бе приет, предстои публикуването, впрочем цените на тютюна вече са публикувани, а приетите цени обективно отразяват динамично изменящите се икономически условия в страната.
Бих могъл тук да съобщя, не знам дали това е разумно, цените на първи клас тютюни: за "Джебел" - 580 лв., "Неврокоп" - 305 лв., "Дупница" - 278 лв., "Мелник" - 277 лв., "Устина" - 270 лв., "Харманли" - 270 лв., "Крумовград" - 305 лв., "Текне" - 267 лв., "Източен Балкан" - 267 лв., "Тополовград" - 267 лв., "Северна България" - 236 лв., "Вержиния" - 261 лв. и "Бърли" - 216 лв. Мисля, че с тази индексация отговаряме на нуждите и на икономическата обстановка, която сега се е създала в страната, за да задоволим максимално възможно на този етап претенциите на тютюнопроизводителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Али, имате думата.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин министър! При индексиране на изкупните цени на тютюна на 3 септември 1996 г. на заседанието на правителството, доколкото получихме информация, вие сте защитили интересите на тютюнопроизводителите като сте предложили по-добрия вариант за тютюнопроизводителите. От тази висока трибуна изказвам своята гореща благодарност както от свое име, така и от името на хилядите тютюнопроизводители в България.
Вие цитирахте току-що изкупните цени за първа класа, но специалистите в тютюневото стопанство знаят, че първата класа представлява едва 8 на сто от изкупения тютюн. Така че е по-добре да се цитират цените за втора класа минус 10 на сто. Тогава вече горе-долу ще стигнем до средните изкупни цени, които наистина представляват под 1 долар след последната индексация.
Уважаеми господин министър, както изтъкнах преди малко, продължителната суша тази година почти ликвидира реколта 1996 г.
Моят първи уточняващ въпрос към Вас е ще предложите ли на Вашия колега министъра на труда и социалните грижи господин Коралски по изключение за 1996 г. да бъдат осигурени социални помощи на тютюнопроизводителите, които отговарят на условията за социално подпомагане? Добре знаете, че който отглежда дори половин декар тютюн, се лишава от социални помощи. Разбира се, аз не Ви обвинявам за това нещо. Такова е социалното законодателство. Който стои със скръстени ръце, получава социални помощи. Който допринася нещо за приходната част на Републиканския бюджет, дава значителна част и от валутните приходи на България - за него няма социални помощи.
Вторият ми уточняващ въпрос се отнася, уважаеми господин министър, за вноските за фонд "Тютюн". Вие сте и председател на Управителния съвет на фонд "Тютюн". За изтеклата 1995 г. съгласно Закона за държавния бюджет във фонд "Тютюн" трябваше да постъпят 300 млн.лв. от Министерството на финансите. Вие не получихте нито една стотинка. За изтеклите 8 месеца от предвидените чрез Закона за държавния бюджет 350 млн.лв. също до момента Министерството на финансите не ви преведе нито една стотинка. Ще поставите ли въпроса на заседание на Министерския съвет и пред Вашия колега министъра на финансите да бъдат преведени предвидените средства като вноски във фонд "Тютюн"? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Министър Трендафилов има думата.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Благодаря на господин Хасан Али за уточняващите въпроси. Наистина втора класа е основната класа тютюн. Бих цитирал и тези цени: за "Джебел" - 402 лв., "Неврокоп" - 257 лв., "Дупница" - 244 лв., "Мелник" - 237 лв., "Устина" - 233 лв, "Хармални" - 239 лв., "Крумовград" - 282 лв., "Текне" - 243 лв., "Източен Балкан" - 252 лв., "Тополовград" - 242 лв., "Северна България" - 188 лв., "Вержиния" - 223 лв., и "Бърлей" - 158 лв. И тук искам да съобщя, че цените са работени съгласно методиката, която е приета с постановлението. Просто не сме отстъпили от методиката. Имаше някои крайни предложения, които не приехме, и направихме анализ на базата на данните и на базата на показателите, които са застъпени в постановлението. Надявам се, че оттук нататък ще работим само на тази база при индексацията.
Освен това, ако вие приемете изменение в закона за цените, премирането не с отделен акт, а по закон може да става вече допълнително от фонд "Тютюн".
Що се отнася до другите два въпроса, след срещата, която имах с Вас, аз съм поставил проблема пред социалното министерство. Имаме наши конкретни предложения. Нямам отговор от колегата Коралски. Ще разговаряме отново. Не бих могъл тук да поема директен ангажимент, че това ще стане, но нашето предложение е направено.
За попълването на фонд "Тютюн". Вие добре знаете затрудненията на бюджета. Имам уверението от министър Костов, че сумите по фонда ще бъдат издължени в кратки срокове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Има думата господин Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин министър, благодаря за изчерпателния отговор. Благодаря и за това, че проявявате готовност за промяна на чл. 18 от Правилника за приложение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, както и за това, че ще предложите Ваш вариант на Зконопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, за да се осигури законодателно този въпрос.
Аз вярвам, че при този курс на долара и тази галопираща инфлация, ако се наложи, Вие ще предложите нова корекция на изкупните цени на тютюна. Уважаеми господин министър, аз ви предлагам заедно да посетим два основни тютюнопроизводителни региона - Кърджалийски и Благоевград-ски, за да видите на място тежките социално-икономически проблеми на тютюнопроизводителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
И последното питане към министъра на земеделието и хранителната промишленост е от господин Стоян Райчевски относно земеразделителен план в село Терзийско, Бургаска област.
Има думата господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър Трендафилов! Аз съм съгласен с това, което Вие казахте, когато отговаряхте на актуален въпрос на колега - че не можете да носите отговорност и да оправите нещата, които от 2 - 3 години са забърквани. Но така или иначе Вие сте министър на същото това правителство и те следва да бъдат отнесени към Вас с очакванията, че нещо ще се промени.
Моят актуален въпрос е много стандартен и в избирателния район, който представлявам - Бургаския, има десетки такива. Аз съм отправил няколко към Вашите предшественици по този повод, но за сега няма съществен резултат.
Тъй като Вие ме упрекнахте, че много често във въпроса си, който задавам към Вас, поставям конкретни питания, а тук разширявам малко и се отклонявам, сега ще бъда съвсем конкретен.
Уважаеми господин министър, до Вас е изпратена чрез Комисията по земеделието и по други пътища подписка от собственици на земеделски земи в село Терзийско, Сунгурларска община, Бургаска област, с искане за коригиране на плана за земеразделяне. Тя е изготвена на базата на 150 собственици, които са подписали колективна жалба и настояват няколко реда от нея да Ви прочета. Аз отговарям на тяхната воля и ще чуете, ако досега не са Ви донесли тази жалба, нейния буквален текст:
"Приложено изпращам списък на собственици на земеделски земи в землището на село Терзийско, област Бургаска, община Сунгурларе, недоволни от плана за земеразделянето, изготвен от фирма "Прогрес", град София, с който се облагодетелстват бивши номенклатурни кадри и техни близки, в смисъл че комисията им е предоставила най-хубавата плодородна земя в близост до селото, където те и техните наследници не са имали земеделски земи. Протестираме пред Вас, че земята не се връща в реални граници. Смятаме, че умишлено не се връща земята с оглед да си отидат от този свят и последните живи собственици, които знаят границите и местонахождението на земята.
Настояваме пред Вас в качеството Ви на министър да ускорите връщането на земята и да анулирате плана за земеразделяне.
Обществен комитет за връщане на земята
Председател (п) Янко Янков"
И моят конкретен въпрос към Вас, господин министър е: направихте ли проверка по жалбата и ще бъдат ли задоволени исканията на собствениците на земеделски земи в споменатото село?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата министър Трендафилов.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа! Господин Райчевски, на Вашето питане относно възраженията по изработения план за земеразделяне в село Терзийско, община Сунгурларе, област Бургаска, Ви съобщавам следното. След получаване на възражение от собствениците на земеделски земи в село Терзийско е направена проверка в Общинската поземлена комисия в Сунгурларе, от която се установи: проектопланът за земеразделяне е обявен в "Държавен вестник" бр. 108 на 27 декември 1993 г. Срещу него в законния срок са постъпили 45 възражения, от които 42 броя са уважени и 3 броя не са приети. За разгледаните възражения е съставе протокол, представен на фирмата-изпълнител за отразяването им в коригирания проект.
Коригираният план за земеразделяне е обявен в "Държавен вестник", бр. 27 на 31 март 1994 г. и срещу него няма постъпили възражения съгласно чл. 25, ал. 5 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Решенията по чл. 27 от правилника и скиците са изпратени на всички собственици или на техните наследници по пощата, с обратни разписки. Въводът във владение е колективен, с изключение на четирима собственици, пожелали индивидуален въвод. Всички собственици са подписали протокола за въвод във владение от 20 октомври 1994 г., без да бъде изразено някакво несъгласие. 18 месеца след окончателното приключване на земеразделянето в село Терзийско, община Сунгурларе, няма постъпили възражения нито от Общинската поземлена комисия в Сунгурларе, нито в Министерството на земеделието и хранителната промишленост срещу възстановеното право на собственост с така изработения план за земеразделяне, който обхваща цялата земеделска земя в землището. Едва през месец април 1996 г. в Общинската поземлена комисия и министерството се получава възражение, подписано от 125 собственика със съвсем общ характер, изразяващ недоволство от изработения план за земеразделяне, направено в отговор на призива на президента на Република България за възстановяване правото на собственост върху земята в реални граници.

След направената проверка в общинската поземлена комисия - Сунгурларе, е установено, че липсват всякакви условия за възстановяване правото на собственост в съществуващите стари реални или възстановими граници, което е дало основание на специалистите в министерството да не предприемат действия за промяна на влезлия в сила план за земеразделяне.
Отказвайки се от колективното обработване на земята през 1996 г., в общинската поземлена комисия - Сунгурларе, е постъпило едно единствено искане от осем собственика за индивидуално трасиране на имотите им. Молбите им, окомплектовани с необходимите документи, са предадени на фирмата, поддържаща плановете за земеразделяне, за изпълнение.
В заключение искам да кажа, че при получаване на конкретни данни от собствениците за допуснати закононарушения или явни фактически грешки от страна на общинската поземлена комисия - Сунгурларе, или фирмата - изпълнител, изработила плана за земеразделяне на село Терзийско, ще бъде направена преценка за необходимостта от назначаване на нова комисия, която на място да установи основанията или липсата на такива за изменение на плана за земеразделяне, влязъл в законна сила преди близо две години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Стоян Райчевски има думата.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин министър, както казвате, планът е влязъл в сила преди две години и всъщност поставя пред свършен факт собствениците. Вие сам споменахте, че тяхната жалба, която и Вие сте получили, е подписана от 156 ...
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): 125 души.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Тук аз имам 156, но с 20 души може да се коригира. Тази жалба е от април 1996 г. и е жалба срещу влязъл в сила земеразделителен план. Значи нямаме основание и право да твърдим, че те са били съгласни, че са го подписали или че въпросът е бил решен справедливо.
Аз все пак ще настоявам да се вслушате в техния справедлив протест и да направите, каквото е потребно, да бъдат коригирани големи несправедливости. Не е само селото, което тук се споменава - Терзийско. Също и село Огрен в същия регион, село Ливада и т.н. Но не бива с такива аргументи да поставяме хората пред свършени факти.
Не знам как цялото село е подписало, както казвате, през 1994 г., че е съгласно с предложения план и след това 156 или 126, както Вие твърдите, подписват колективна жалба, че не са съгласни. Въпросът със земята не е шега и той трябва да бъде решен веднъж завинаги, а не по тоя начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Нямаше уточняващ въпрос.
Благодаря на господин министър Трендафилов. Останалите въпроси се отлагат.
Следват въпросите към господин Жан Виденов - министър-председател на Република България.
Първият е актуален въпрос от народния представител Едвин Сугарев относно кредит от 700 000 000 лева от Държавната спестовна каса към Мултигруп.
Господин Сугарев, имате думата.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Преди да задам въпроса си, искам да уточня обстоятелството, че той е внесен на 17 юни, тоест преди повече от два месеца и половина, и каквито и основания да се изтъкват за това забавяне на отговора, подобни обстоятелства не говорят добре за работата на Народното събрание по отношение на втората му важна функция.
Уважаеми господин премиер, в отговор на мои питания лично Вие нееднократно се ангажирахте с декларации, че вашият кабинет счита договора за прехвърляне на вземанията на "Булгаргаз" от "Химко" и "Кремиковци" в полза на Мултигруп за незаконосъобразен и противоречащ на Закона за държавния бюджет и ред постановления на Министерския съвет и накърняващ държавните интереси.
Нещо повече, Вие гарантирахте, че държавата в лицето на Министерството на финансите, ще се ангажира като страна по съдебните спорове, водени във връзка с този договор.
Току-що Народното събрание започна разглеждането вече на трето четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, който именно гарантира, че тези вземания са държавни вземания. В него между другото пише: "Тези вземания не могат да се прехвърлят и да служат като обезпечение, освен ако със закон е предвидено друго".
Въпреки тези обстоятелства се оказа, че Държавната спестовна каса е приела именно като залог за обезпечение същия този незаконен договор за цесия, като срещу това обезпечение е дала заем на Мултигруп в размер на 700 000 000 лева.
Както Ви е добре известно, въпреки Вашите твърдения и постановленията на вашия Министерски съвет, бившия генерален директор на "Кремиковци" регулярно изплащаше задълженията си по незаконния цесионен договор и според сегашния изпълнителен директор на комбината е успял да изплати 1 386 000 000 лева. Даденият от ДСК кредит на практика покрива остатъка от задълженията на "Кремиковци" към Мултигруп, или иначе казано, чрез тази финансова операция групировката е продала вземанията си.
Повече от ясно е, че при датата на падежа Мултигруп няма да покрие задълженията си към ДСК, при което дълговете на "Кремиковци" ще станат нейна собственост. Същите дългове обаче са дългове към държавния бюджет, съгласно Вашето мнение, постановленията на вашия кабинет и Закона за държавния бюджет. В крайна сметка излиза, че Държавната спестовна каса харизва на Мултигруп 700 000 000 от парите на българските данъкоплатци и спестители.
Във връзка с това настоявам да отговорите на следните въпроси:
1. Кой ще понесе отговорност за дупката в държавния бюджет, зейваща благодарение на изцяло реализирания вече цесионен договор за дълговете на "Кремиковци" в размер на 1 386 000 000 лева, изплатени пряко от комбината на Мултигруп и 700 000 000 лева, дадени от ДСК при залог същите незаконни вземания?
2. Под чие давление и с чие одобрение е взето решението на Държавната спестовна каса да отпусне този огромен заем при обезпечения, регламентирани в цесионния договор вземания, обявени от Вас и вашия кабинет за незаконосъобразни?
3. Ще продължавате ли и след този скандален прецедент да твърдите, че Бистра Димитрова няма нищо общо с Мултигруп?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Сугарев, просто не виждам смисъл да отговарям на първата част на въпросите Ви. Не заради формалното право да не се отговаря на въпрос, задаван повече от един път, а защото двусмислената, меко казано, позиция, ако не Вашата лична, то на политическата сила, която представлявате по въпроса за прословутата цесия, стана ясна, включително и днес. Така че с Ваше съгласие ще отговоря на конкретния въпрос, свързан с Държавната спестовна каса.
Неговата постановка обаче не е вярна. Не е вярно, че Държавната спестовна каса е платила 700 000 000 лева на Мултигруп. Тя нито е кредитирала, нито е рефинансирала Кредитна банка. Държавната спестовна каса е направила депозит в Кредитна банка АД. При такъв тип сделки, които са обичайна практика при управлението на активите на ДСК и в редица други търговски банки, Държавната спестовна каса обичайно иска съответни гаранции главно по чл. 149, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Това обаче не е задължително по закон - подчертавам дебело това.
И добре, че е така, защото - тук вече съм напълно съгласен с Вас - така нареченият договор за цесия не може да бъде никаква гаранция пред никого, доколкото е нищожен. За мен ДСК в дадения случай просто се е възползвала от законното си право да направи необезпечен депозит в търговска банка.
Естествено цялата отговорност за съдбата на подобен депозит е на ръководството на Държавната спестовна каса. Няма никаква пречка - напротив! - задължително е за ДСК в случай на неизпълнение от другата страна - Кредитна банка, Държавната спестовна каса да насочи вземането си в размер на дадения депозит ведно с дължимите законни лихви върху всяко имущество на длъжника. При това при облекчена процедура, без предявяване на съдебни искове, а по извлечение от сметки. Така че едва ли може да се говори за някаква невъзможност даденият депозит да се върне в патримониума на ДСК. Още повече, че доколкото разбирам, напоследък Държавната спестовна каса е обезпечила същото това свое вземане и със запис на заповед, което според мен приключва въпроса.
Така че Вашето твърдение, иначе казано, че чрез такава финансова операция групировката е продала вземанията си, може да бъде вярно, но само при пълната готовност на Кредитна банка АД да се самообяви във фалит, за да не върне въпросния залог, съчетана при това с пълно бездействие на Държавната спестовна каса да потърси връщането на депозираните свои средства след изтичането на договорения срок.



Това очевидно няма да стане, поне от страна на ДСК. Вече имах възможност многократно да заявя, че в рамките на програмата ни за оздравяване на банковата система - основен модул в споразуменията с международните финансови институции, подобно поведение на ДСК е напълно изключено и може да бъде незабавно пресечено от БНБ в рамките на засилените й правомощия спрямо ДСК.
Проверих преди началото на днешния парламентарен контрол как се обслужват лихвите по въпросния депозит. Засега се обслужват изрядно и подозренията Ви, че той няма да бъде върнат, дори увереността Ви, че той няма да бъде върнат, поне засега не се оправдават от практиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Аз също няма да коментирам Вашите забележки спрямо двусмислената според Вас позиция на СДС по цесионния договор. Мисля, че в изказването ми по третото четене на предложения от Вас законопроект моето лично отношение беше съвършено ясно изразено. Оттам нататък обаче единственото, което стана ясно от Вашето изказване, е, че ДСК е приела като гаранция срещу вложения от нея депозит от 700 млн. лв. вземанията по един незаконен и според Вас договор. Ако не се лъжа, малко преди да стане това, имаше решение на БНБ, съгласно което подобни действия би трябвало да бъдат невъзможни.
Много е радостно, че Мултигруп обслужва лихвите изрядно, но лихвите са едно, а издължаването на цялата сума е нещо съвсем друго. Бъдещето ще покаже само дали Мултигруп ще се окаже изряден длъжник. Аз лично продължавам да се съмнявам в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Следващият актуален въпрос е от народния представител Орлин Драганов относно необходимостта от въвеждане на класификатор на длъжностните наименования и основни месечни заплати на кадровите военнослужещи. Имате думата, д-р Драганов.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Моят въпрос е за необходимостта от въвеждането на класификатор на длъжностните наименования и основните месечни заплати на кадровите военнослужещи от Въоръжените сили на Република България.
Уважаеми господин министър-председател, за конкретното прилагане на Закона за отбраната и Въоръжените сили бе приет и влезе в сила от 25 юни 1996 г. Правилник за кадровата военна служба. В момента има разработен класификатор за длъжностните наименования и основните месечни заплати на военните служители от Българската армия, в който се отчитат образователният ценз и професионалната подготовка и квалификация на военните служители и те получават строго диференцирано възнаграждение на тази база. За кадровите военнослужещи няма разработен такъв тип класификатор на основните длъжностни наименования и основните месечни заплати, а само тарификатор с шифрите на отделните длъжностни наименования, без отчитане на образователния ценз при заплащането.
Вярно е, че изискванията на Правилника за кадрова военна служба и Законът за отбраната и Въоръжените сили налагат най-напред да се изготви класификатор на длъжностните наименования и основните месечни заплати на кадровите военнослужещи във Въоръжените сили на Република България, който може и да е поотделно за Българската армия, Гранични войски, Вътрешни войски, Транспортни войски и др. от състава на Въоръжените сили. След това е нужно коригиране на щатовете на поделенията за длъжностите, които се изменят в съответствие с изискването на класификатора.
Недопустимо е да има класификатор за военните служители, а да няма класификатор за кадровите военнослужещи, за които се изисква и съгласно Постановление N 78 на Министерския съвет от 9 април 1996 г.
Господин министър-председател, моят въпрос е: ще направите ли всичко необходимо да се създадат условия за равнопоставеност между военните служители и кадровите военнослужещи чрез изготвянето на класификатор за длъжностните наименования и основните месечни заплати на кадровите военнослужещи от Въоръжените сили и коригиране на щатовете на поделенията за длъжностите, които се изменят в съответствие с изискванията на класификатора, и след това да се пристъпи към подписването на договорите? Разбира се, много от тези договори вече бяха подписани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Драганов, въпросът, който повдигате, е от голяма национална и социална значимост. Затова, макар и с известно забавяне, струва си тук да прозвучи по-подробен отговор на повдигнатите от Вас проблеми.
Законът за отбраната и Въоръжените сили, който бе обнародван в "Държавен вестник" бр. 112 от 27 юли, с някои изменения от 6 август, регулира по нов начин обществените отношения, свързани с отбраната и Въоръжените сили на страната. С неговото прилагане се въведоха нови моменти като права и отговорности на ръководните органи, на държавната централна и местна администрация, дружествата, организациите, гражданите спрямо осигуряването на тази жизненоважна функция на всяка една държава - нейната отбрана и защитата на териториалната й цялост. Новите норми защитават както честта и достойнството, така и социалното осигуряване на гражданите, изпълняващи кадрова военна служба.
Наред с това се заложиха нови възможности и за кадрово развитие на военнослужещите. Новите изисквания регламентират притежаваните от военнослужещите образователен ценз, квалификация, войскови стаж и звания да бъдат поставени в съответствие със заеманата от всеки кадрови военнослужещ длъжност. Тези нови норми са в пълно съответствие и със съдържащото се по същество искане във Вашия актуален въпрос за отчитане на квалификацията и образователния ценз при формиране заплащането на кадровите военнослужещи да не се допускат диспропорции и несправедливости на тази база.
В това отношение Законът за отбраната и Въоръжените сили прави препратка по въпросите, неуредени в него, към Правилника за кадрова военна служба. Такъв правилник - вие знаете - бе приет от Министерския съвет с Постановление N 136 от 17 юни 1996 г. В какво се заключава новоизграденият с влизането в действие на правилника модел за кадрово осигуряване на Въоръжените сили и как се реализира той към момента.
С чл. 91, ал. 1 от Закона за отбраната и Въоръжените сили се упълномощава министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб да утвърди основните и междинните командни длъжности и да ги приравни към военните звания. На тази основа ръководителите на всички останали ведомства приравняват длъжностите пък в тях, които заемат кадрови военнослужещи. Знаете, че това са още редица министерства и централни ведомства.
В чл. 57 от Правилника за кадровата военна служба са развити критериите, на които следва да отговарят кадровите военнослужещи относно необходимия образователен ценз и квалификация за различните длъжности, изискващи съответното военно звание. За офицерите и сержантите на основни командни длъжности в системата на Министерството на отбраната те са посочени в ал. 1 на същия този чл. 57. А по силата на ал. 2 от него министърът на отбраната определя тези изисквания за останалите длъжности в министерството. Министърът на отбраната и ръководителят на друго ведомство, където се осъществява кадрова военна служба, определят тези критерии за основните и междинни длъжности - това е предвидено в ал. 3, а също така и за приравнените към тях - това е предвидено в ал. 4, когато става дума за друго ведомство, различно от Министерството на отбраната. С ал. 5 са въведени три алтернативни критерии за приравнените длъжности, изискващи висше военно звание. Въведени са изисквания за минимален и максимален срок за престояване във всяко военно звание - това е чл. 61 от Правилника за кадровата военна служба, както и за необходимия стаж при последователно преминаване от кадровите военнослужещи през основните, междинните и приравнените към тях длъжности. По-конкретно за това става въпрос в чл. 73 и чл. 74 от правилника.


На тази именно основа се разработват съответните щатове по цитираните в актуалния Ви въпрос изисквания, съгласно чл. 52 от Правилника за кадровата военна служба.
Изхождайки от затрудненията, които биха възникнали при окомплектоване на Въоръжените сили при спазване на посочените изисквания и влизането в съответствие с тях от кадровите военнослужещи, които Вие правилно подчертавате във въпроса си, законодателят чрез § 8 от Закона за отбраната и Въоръжените сили е установил 5-годишен период, през който министърът на отбраната и ръководителите на други ведомства да приравнят в съответствие званията на военнослужещите с длъжностните, които заемат.
За несъответстващите по някои критерии кадрови военнослужещи при преназначаването им на друга длъжност, в Правилника за кадровата военна служба е предвидена нормата на чл. 86, която регламентира назначаването на основна, междинна или приравнена на тях длъжност като "изпълняващ длъжността". Тоест тази норма се прилага, когато кадровият военнослужещ не съответства по образователен ценз, класификация и минимален срок на престояване в звание. В този случай той без да заема длъжността като титуляр, я заема за срок от една година. Това е сегашното решение.
От това следва, че не се налага съдържащото се в актуалния Ви въпрос искане за диференцирано заплащане за една и също длъжност, тъй като тя не може да се заема от кадрови военнослужещ, който не отговаря на изискванията по нея.
Към момента министърът на отбраната със своя заповед N 0Х-00298 от 14 август 1996 г. е изпълнил правомощията си по чл. 91 от Закона за отбраната и Въоръжените сили и е утвърдил основните и междинни командни длъжности на тази база.
На основата на тази заповед, Вие го подчертахте и във въпроса си, протича процес на приравняване и съгласуване на длъжностите във всички останали ведомства от Въоръжените сили и се коригират щатовете в съответствие с тях.
В тези заповеди, наред с всичко останало, за всяка основна междинна или приравнена на тях длъжност се посочва и шифър на заплатата за длъжност, който се записва и в щатовете. Конкретните размери на заплащането се определят от Министерския съвет, по силата на чл. 31 от Закона за отбраната и Въоръжените сили периодично, поради динамичността на тази материя.
За 1996 г. тези размери са определени в частност с Постановление N 78 и N 179 на Министерския съвет. Същевременно министърът на отбраната и ръководителите на останалите ведомства създават необходимите условия и организация за привеждане на образователния ценз и квалификация на военнослужещите в съответствие с изискванията на Закона за отбраната и Въоръжените сили и Правилника за кадровата военна служба.
Мнението на Министерския съвет е, че по този начин се отговаря достатъчно адекватно на повдигнатите в актуалния Ви въпрос проблеми.
Реакцията на кадровите военнослужещи към момента на това решение на Министерския съвет, на Министерството на отбраната и на Генералния щаб е положителна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата д-р Драганов.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Благодаря за дадения ми отговор, господин министър-председател. Ще се радвам, ако тези процеси текат много по-интензивно и класификаторът бъде изготвен.
Уважаеми колеги! Искам само за няколко секунди да кажа и нещо друго, което е извън въпроса. Много актуални въпроси пропадат. Ще ви кажа като пример - 5 седмици чаках моя въпрос за жито, преди ваканцията, което е внесено от Индия. Не можа да отговори министърът. Пет седмици!
Днес, вече за кой ли път, имам въпрос, един и същ, към министър Добрев, който е много важен, който е с общодържавно значение. Две седмици преди ваканцията, цялата ваканция и ето, днес той е много зает и не може да се яви.
Въпросите са с общодържавно значение, те не са за д-р Драганов или за някои други интереси. И аз не зная, след като депутатите, примерно за най-малки нарушения се санкционират, какво следва за министрите, които по 50-60-70 дни не идват да отговарят? Поставям съвсем човешки въпроса, без да искам да се заяждам. Ами много е важен този въпрос!
Ако не може, да дойде някой друг да отговори, заместник-министър или не знам кой!
Въпросите, които се поставят, имат много голямо значение.
И аз съжалявам, че две седмици преди ваканцията, цялата ваканция и след ваканцията просто няма кой да ми отговори на въпроса.
Моят въпрос към министър Добрев беше за българските граници, за състоянието на българските граници в момента. Това не е маловажен въпрос. Той не е с политически цвят. Той не е насочен да се заяжда с един или с друг министър или министерство, той има общодържавно и общобългарско значение.
Много съжалявам, че така става!
И, госпожо председател, трябва да се измисли нещо и да се търси някаква отговорност, в края на краищата. Това е безотговорност, според мен. Зная, че е зает министърът, да дойде друг да отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, благодаря Ви.
Без да се солидаризирам с квалификацията, която направихте, мисля, че коректно се постави въпросът. И ще имам грижата да направя една цялостна справка.
И в същото време трябва да проявяваме и взаимно разбиране, когато наистина са неотложни ангажиментите.
Но една пълна справка и само в извънредни обстоятелства отлагане - към това ще се стреми ръководството на събранието.
Има думата господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Аз искам процедурно да поставя същия въпрос. За втори път и за пръв път в практиката на Тридесет и седмото Народно събрание министър, който присъства в страната, отказва да се яви поради служебна заетост. Не може да има по-голяма служебна заетост и заангажираност от изпълнението на задълженията по Конституцията. Задължение на всеки министър по Конституция е да се яви да отговори на актуални въпроси и питания. Той има право 7 дни да поиска отсрочка, но на следващото заседание, освен ако е болен или отсъства от страната, той е задължен да се яви.
Има министри, които след като си упражниха правото за 7 дни отсрочка, вече на две заседания ми се заявява, че не могат да се явят поради служебна заетост.
Аз не мога да приема, че който и да било министър, включително и министърът на вътрешните работи, може да има по-важна служебна заангажираност от тази да се яви пред висшия законодателен орган на страната, за да изпълни едно свое конституционно задължение.
И наистина ще моля Председателството на Народното събрание да обърне съвсем сериозно внимание на всички тези министри, защото това е нарушение на Конституцията. (Гласове от залата) И в противен случай... Недейте вика "И-и-и!", защото точно така е. Не може два пъти министър, който се намира в страната, да казва: "Аз съм служебно заангажиран". Той може в продължение на целия мандат на Народното събрание да заявява, че е служебно заангажиран! Къде отива тогава парламентарният контрол?
Очевидно има министри, за които това е изгодно, които по този начин избягват своя отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Аз вече поех ангажимент да разговарям, да направя пълна справка по този въпрос и да не допуснем отлагане на въпроси без извънредни причини, да го кажа най-общо.
В същото време искам да използвам случая да обърна внимание, че все още от някои народни представители не е усвоен достатъчно чл. 87а, поправката в правилника, която не допуска да се поставят едни и същи въпроси, въпроси, на които вече е имало отговор в залата. По тази причина е отклонен отговорът на въпроса на господин Райчевски, на господата Дянко Марков и Светослав Лучников, на господин Валентин Василев и някои други въпроси, по които вече са предоставени отговори в залата.
Актуалният въпрос, който следва, е на народния представител Александър Божков, относно производство и търговия със слънчогледово масло. Господин Божков, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър-председател!
С Постановление N 220 от вторник Вие отменихте бартера на олио срещу зърно, още преди този бартер да е започнал. Очевидно нещо не са Ви излезли сметките.
Сега пък министър Трендафилов бил обещал на масларите, че ще има пряк износ, а не бартер.
Междувременно олиото изчезна от пазара, а цената му, там, където го има, за броени дни стигна до 150 лева на литър. Все пак нека да не забравяме, че на практика всички големи производители на олио са държавни предприятия.
Правителството би трябвало да знае колко произвеждат собствените му предприятия. Правителството би следвало да знае колко е консумацията на олио в България. Правителството би трябвало да може да събира и да изважда.

Затова все пак кажете ни, господин министър-председателю: колко олио има в България; ще стигне ли то; ще разрешавате ли износ; ще има ли внос и каква е нормалната цена на 1 л олио на дребно? Когато Ви зададох същите въпроси миналата година за зърното, Вие от тази трибуна излъгахте българския народ, че няма зърнена криза, че не се налага внос на зърно, че правителството контролира ситуацията. Така че внимавайте какво ще отговорите днес, защото хората слушат, а стенографите записват, а писаното остава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Божков, ситуацията в земеделието не е нещо, което може да бъде анализирано единствено и само главно по стенограмите на Народното събрание. Това е въпрос, който се анализира ежедневно във всяко семейство, по страниците на всички вестници. Кое е истина, кое е лъжа и какво е историческото развитие в отрасъла - нека да дадем на хората да анализират и на бъдещето да покаже. Защото освен че правителството е длъжно да си прави добре сметката, трябва да си прави добре сметката и обществото. Не трябва да се позволява лесно на когото и да било да раздухва истерии в него и там, където има излишъци, да се предизвикват излишно дефицити, ръст на цените, от които губят всички, а печелят единици. Точно такава е ситуацията със слънчогледовото семе и с олиото през тази година. Те са предостатъчно, няма никакви условия за дефицит. Нагнетяването на излишна истерия по въпроса само помага на спекулантите и аз най-отговорно ви призовавам да не го правите, защото истината за това също остава в стенограмите на Народното събрание и в паметта на хората.
Изкупеното слънчогледово семе от държавните маслодобивни предприятия от реколта 1995 г. е 383 844 тона. От него до 1 септември 1996 г. е произведено 118 779 т рафинирано масло и 14 930 т сурово масло, което предстои да бъде рафинирано.
Държавните дружества са сключили договори за преработка на ишлеме с частни стопани и кооперации за 48 468 т слънчогледово семе и за същия период - до 1 септември 1996 г. - са произвели 17 026 т слънчогледово масло, като 15 327 т от него са предадени на собствениците и 1759 т са на склад в държавните заводи и в момента се реализират.
От реколта 1995 г. от частните маслобойни са изкупени досега много по-малки количества - около 70 000-75 000 т слънчоглед, който е преработен.
Така че на 1 септември 1996 г., допреди няколко дни налични на склад в държавните фирми има сурови масла 14 930 т, рафинирани масла - 6199 т, и слънчогледово семе - 6625 т, от които ще бъде получено допълнително 2380 т слънчогледово масло. В частните маслобойни към същата дата - 1 септември 1996 г. - има произведено слънчогледово масло на склад 10 606 тона. Или общото налично количество слънчогледово масло към 1 септември 1996 г., това е важна цифра, е 35 328 тона.
За допълнителните количества слънчогледови масла в складовете на едро или в търговските борси не може да има и няма точни данни, това са много по-малки количества. Но отново подчертавам, господин Божков, не създавайте илюзията, че отрасълът е изцяло държавен и че едва ли не в частния сектор няма нито количества, нито пък отговорности по отношение снабдяването на населението. Истината е точно обратна.
По втория въпрос - относно състоянието на търговията със слънчогледово масло през 1995 и 1996 г., данните са следните: през 1995 г. износ на рафинирано слънчогледово масло 41 600 т, при средна цена 800 щатски долара за тон, и нерафинирано слънчогледово масло 19 400 т, при средна цена 570 щатски долара за тон. Или общата стойност на износа е била 44 млн. и 380 хил.щат.долара, като във фонд "Земеделие" е следвало да постъпят приходи от експортни такси в размер на около 340 млн.лв., равностойността на около 5 млн. и 260 хил.щат.долара.
Вносът през миналата 1995 г. е бил незначителен: рафинирано олио 462 т на стойност 358 хил.щат.долара и нерафинирано олио - само 36 т на стойност 33 хил.щат.долара.
С цел недопускане на вътрешен дефицит съгласно действуващия външнотърговски режим на страната, регламентиран с Постановление N 266 на Министерския съвет от 1995 г., износът на черен маслодаен слънчоглед и на слънчогледови масла с български произход за 1996 г. е забранен. Този търговски режим не е променян в хода на годината. Едновременно с това е дадена възможност на производствените предприятия в страната да натоварят мощностите си, като внасят на временен внос суровина - слънчогледово семе или нерафинирано олио - и осъществяват обратен износ на рафинирано масло.
Предоставена е и възможност на производствени и търговски фирми да осъществяват реекспортни операции или да бутилират внесено на временен внос рафинирано олио и да осъществяват обратен износ.
По тази схема по предварителни данни от митническата статистика през първото полугодие на 1996 г. са реализирани съвсем ограничени сделки. Внесени са в страната 3911 т нерафинирано масло при средна цена 620 щатски долара за тон. Също така 1786 т рафинирано масло при средна цена 790 щатски долара за тон на обща стойност 3 млн. и 851 хил.щат.долара. И са изнесени съответно 38 т нерафинирано масло при средна цена 740 щат.долара за тон и 5801 т рафинирано масло при средна цена 820 щат.долара за тон на обща стойност 4 млн. и 779 хил.щат.долара. Виждате, че общо взето цифрите в натура и по стойност се припокриват с реалността. От данните е видно, че страната е реализирала нетен експортен приход в размер на 926 хил.щат.долара - за съжаление, твърде ограничен.
В Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество през 1996 г., считано от 1 януари до края на август 1996 г., са регистрирани намерения на търговци да внесат на митнически режим временен внос нерафинирано слънчогледово масло 17 047 т и рафинирано слънчогледово масло - 6827 тона. След документално доказване на осъществен внос със заверени митнически декларации и представяне на данни за производствения рандеман, Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество е издало удостоверение за обратен износ на нерафинирано слънчогледово масло - 10 т, рафинирано слънчогледово масло - 11 609 тона.
Поради постъпила информация от Министерството на земеделието и хранителната промишленост, фирми-производители и Съюза на маслопреработвателите за натрупани излишъци, които не могат да бъдат реализирани на вътрешния пазар, Министерският съвет няколко пъти разглежда въпроса за разрешаване износа на ограничени количества олио. След като беше изяснено, че тазгодишната зърнена реколта е много слаба, с Постановление N 202 на Министерския съвет от 1996 г. правителството даде възможност да бъдат изнесени 20 хил.т слънчогледово масло само срещу равностоен внос на пшеница или ечемик, която да попълни държавните зърнени запаси за нуждите на изхранването на населението с хляб.
Така че целта на това решение беше: от една страна да се решат част от финансовите проблеми на преработващите предприятия, които изпитват затруднения при реализацията на продукцията си на вътрешния пазар и в акумулирането на средства за закупуване на суровина от новата реколта, поне тези проблеми, за които самите производители, преработвателните предприятия, техните отраслови организации подаваха многократно сигнали в Министерския съвет, а от друга страна да се реализира внос на пшеница по цени, близки до вътрешните, без да се влияе отрицателно на валутния пазар, без да има необходимост от валута кеш.
Настоящата ситуация на вътрешния пазар обаче се характеризира със създаване на изкуствен дефицит с помощта на всички, без изключение, вестници. Надявам се, че към това няма да се добави и помощта на народните представители и не само от управляващите, а и от опозицията. Просто виждате какви са данните - в страната има количества значително надхвърлящи нуждите за потребление на населението.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Също го казвахте и за зърното!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: А тези нужди са около 15 хил. тона. Идете в складовете. Проверете, тези количества ги има!
Имат финансови затруднения производствените, преработвателните предприятия. Това е вярно. Трябва да реализират продукция. Трудно изкупуват слънчоглед от новата реколта, но това е съвсем друго. Количества в натура има.
При изкупна цена на слънчогледа от миналата година в рамките на 12-14 лв. за килограм цените на производителя дълго време бяха стабилни - около равнището 50-58 лева за литър в зависимост от опаковката. За същото време според системата за аграрна информация в търговията на дребно в страната от средата на юли в страната цената се покачваше средноседмично с 10 на сто, което изобщо не може да се обясни с покачването на транспортни разходи или на складови разходи.
Така че, повтарям, причините за ръста на цените са свързани преди всичко изключително със спекулативните очаквания за по-високи изкупни цени на слънчогледа!
Едновременно с това решението на правителството да съдейства на заводите-производители да решат част от финансовите си проблеми като едновременно с това се помогне при решаването на зърнения проблем бе възприето от производители и търговци като начин да се извлекат спекулативни печалби. Голяма част от заводите-производители по различни причини - ремонт и други, отказаха да предоставят масло за вътрешния пазар, а от 2 септември обявиха нови продажни цени, които достигат до 92 лв. за литър - "Слънчеви лъчи", Провадия, 100 лв. за литър - "Бисер олива", Стара Загора. Разбираемо е, че те се опитват да решат големите си финансови проблеми в рамките на адекватни за сегашната инфлационна ситуация цени, но на базата на производствените им разходи, складовите им разходи, транспортните им разходи - това е слънчоглед от миналата година - такива завишения са абсолютно неоправдани.
Търговските фирми също се въздържаха да предоставят олио за вътрешния пазар, което доведе до изкуствен дефицит в редица региони на страната.
Във връзка със създалата се реална ситуация Министерският съвет прие постановление 220 от 30 август 1996 г. и бе отменена възможността да се осъществява бартер - износ на олио срещу внос на пшеница и ечемик още отпреди тази възможност да е влязла в сила от 4 септември тази година, защото постановлението бе обнародвано в "Държавен вестник" на 3 септември и през тази година на базата на този нормативен документ никакъв износ няма да има. По този начин, разбира се, ние се стремим преди всичко да задоволим потребностите на населението, да спрем ценовата спекула, да се нормализират цените.
Маслодобивните дружества, впрочем, при тези по-високи вътрешни цени вече започнаха изкупуването и преработката на слънчогледово семе от новата реколта 1996 г. Тя се очаква да бъде около 350-400 хил. тона слънчоглед - една добра реколта. Тези количества слънчоглед и наличните масла от миналата реколта са напълно достатъчни за задоволяване нуждите на населението и другите промишлености до следващата реколта - 1997 г. Що се касае до валутните потребности, за да се осигури планираният внос на зърно за изхранване на населението сега трябва да се търсят други възможности за това - чрез продажбата на слънчогледово семе и олио няма да се стремим да решаваме подобен въпрос. Износът поне в обозримо бъдеще на тези стоки ще бъде забранен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Господин Божков, имате думата за отношение към отговора.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаема госпожо Ананиева, преди малко вие казахте, че в правилника има изменение и не се разрешава да се задава двата един и същ въпрос. Аз бих предложил да се въведе ново изменение в правилника, с което да се забранява да се дават едни и същи отговори на различни въпроси.
Почти идентичен беше отговорът - отново се говореше за истерия, отново се говореше за пресата, за опозицията, когато миналата година говорехме за зърното. Пак някой друг беше виновен на правителството и нямаше никакви проблеми. Тази година пак няма никакви проблеми.
Миналата година от същата тази трибуна в едно и също заседание министър Чичибаба и министър-председателя дадоха коренно различни тълкувания на въпроса за необходимостта от внос. Днес министър-председателят ни заяви преди малко като каза, - много важна е тази цифра - наличностите били 35 хил. 328 тона. Същата цифра, само че съвсем различна, преди три дни - на 3 септември министър Кръстьо Трендафилов обявява, че наличните количества са 48 хил. 502 тона! Разлика от 13 хил. тона!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): За държавните предприятия говоря, скъпи Сашо!
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: При това положение много се учудвам как може министър-председателят да заявява, че някой друг е виновен като правителството с хаотичните си мерки разрешава бартер и още преди той да започне, го забранява. Само създава паника в българския народ за това, че олио няма. По-голяма паника от това да издадеш министерско постановление като разрешиш износ и след това още преди да е започнал този износ набързо да го забраниш - не виждам. По-лоша услуга никое правителство не може само да си направи! Затова неадекватните действия на правителството, непознаването на реалната ситуация, невъзможността да се влияе на пазара при това при държавни производители - и господин Гривеков явно си го държите там за украса - след като тук заявявате своята невъзможност да контролирате цените от държавните предприятия, тогава аз наистина не знам какво прави това правителство!
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Божков, имате и следващ актуален въпрос относно процедурите за ликвидация и изолация на държавни предприятия.
Имате думата.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин министър-председателю! Този въпрос е внесен в канцеларията на Народното събрание на 3 юли 1996 г. И ако не продължаваше да бъде актуален щях да се откажа от него, но се оказва, че всъщност днес - на 6 септември той става все по-актуален.
Този въпрос аз вече съм го задавал многократно и чрез медиите и в разговорите с Международния валутен фонд, и в разговорите с министри, но искам само да припомня, че мерките по изолация и ликвидация на предприятията съгласно вашия доклад, господин министър-председателю, от 12 май - доклад, който беше публикуван официално в пресата като ваш доклад пред пленума на вашата партия гласи точно - цитирам вашите думи - най-важните мерки в оздравяването на реалния и банковия сектор и по ускоряването на приватизационните и концесионните сделки са предвидени за май-юни тази година. По-малка част от мерките са през юли и през следващите месеци. Това са предимно действия като продължение на започнатото през май и юни.
По повод на посещението на мисията на Международния валутен фонд и проведените разговори с представителите на фонда и с представители на българското правителство стана ясно, че и до ден днешен реално не е изпълнено това, което е записано в меморандума - да бъдат затворени предприятия и след това да започне процедура по тяхната ликвидация, а за оздравяването на предприятията - нещо, за което говорите за май и юни и нещо, което е записано и в меморандума ви към фонда, парламентът приет Закон за финансовото оздравяване на предприятията в последния ден преди ваканцията. Той беше спешно внесен от вас и спешно приет, а вие около 3 седмици - и то не около, а повече от 3 седмици след това приехте правилника към този закон, който между другото тук по време на предлагането на законопроекта беше приложен като мотив към този законопроект, тоест правилникът ви беше готов. Явно е, че до момента вие не сте започнали реална работа по оздравяването на предприятията, ликвидацията на предприятията върви с много странно темпо и до момента реално няма ликвидирани предприятия или няма затворени предприятия. Има започнати процедури по ликвидация и процедури по обявяването в несъстоятелност. При това положение аз наистина не мога да разбера каква структурна реформа в икономиката извършвате вие!
И затова връщайки се към актуалния въпрос от 3 юли питам и днес той остава същия - няма утвърдена законова процедура за ликвидация на предприятия. Има процедура по Търговския закон. Има процедура по обявяването в несъстоятелност, но административната процедура, която вие извършвате е процедура, която е изготвена от дружеството "Явор Зартов" АД, която не е приемана от Министерския съвет. Тя е отхвърлена още в отдела на госпожа Вучева, а вие възлагате на "Явор Зартов" АД да консултира фирмите при тяхната ликвидация. Под каква схема се извършва лик¬ви¬да¬ци¬ята. Слава Богу, за изолацията вече има някаква схема. Дай Боже да я изпълнявате.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата министър-председателят Жан Виденов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Божков, благодаря Ви за този въпрос. Той ми дава възможност да запиша в стенограмата на Народното събрание, че либералът господин Божков настоява правителството да определя цените, то да пази в тайна външнотърговския режим и да свежда структурната реформа единствено и само до физическо затваряне на предприятия. Моля да се отбележи в стенограмата. (Реплики от Александър Божков)
Освен това Вашият въпрос, господин Божков, ми дава възможност да разсея много от спекулациите на темата "ликвидация - изолация", които и Вие доста активно лансирате в медиите. Само че имайте предвид Вие също така, нищо че сте представител на опозицията, нямате право да лъжете никого, включително и международните финансови партньори на страната по тема, за която не знаете нищо. Първо питайте, после говорете.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): От 3 юли питам, но не ми отговаряте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Ами тогава какво и на кого разказвате, господин Божков, след като не знаете нищо по въпроса? (Реплики от Александър Божков) Това също би могло да се отбележи в стенограмата, че господин Божков е говорил като заместник-председател на Икономическата комисия пред представители на Международния валутен фонд и на Световната банка - неща, за които не е имал към този момент никаква информация.
Намаляването на загубите в реалния сектор, господин Божков, ограничаването на броя на обема на дейността на предприятията, които са техни носители, действително е задължителен първостепенен елемент на всяка структурна реформа. Затова и бе прието 480-то решение на Министерския съвет, за да се намалят незабавно 30 на сто от текущата загуба в реалния сектор, да престане прехвърлянето и на останалите 70 на сто върху банковия сектор, да се създадат условия за драстичното намаляване на тази загуба още през следващите месеци. Това решение, прав сте, е ключът към старта на структурната реформа и затова нито е отменено, нито е видоизменено.
Правителството утвърди списък на предприятията за ликвидация. Разбира се, най-внимателно сме анализирали процедурите за това. Всички необходими стъпки за ликвидация са детайлно описани в Търговския закон. Ние нищо не сме изобретявали, различно от това, което фигурира именно там. Основният акт при ликвидация е заявената воля на собственика. В дадения случай - държавата. Губещото предприятие да прекрати стопанската си дейност, да не бъде повече юридическо лице, да не се разглежда като съвкупност от активи и пасиви, от права и задължения, а само като оставащи материални имущества от различен вид. След този акт предприятието в ликвидация преминава в ръцете на своите кредитори, главно банки, но не само банки, съдът назначава синдик, който ще защитава интересите именно на кредитора. Именно синдикът като представител на кредиторите има огромни права спрямо предприятието в ликвидация. Той може да му даде много кратък срок за реализиране на оздравителна програма и за излизане от ликвидация чрез погасяване на дълговете. Много добре е такова начинание да успее, но за повечето от въпросните 64 предприятия това за жалост е практически невъзможно. Останалите възможни действия на синдика по закон са много по-драстични. Той може да отдели жизнеспособни части от предприятието за ликвидация, които да продъжат да действат като самостоятелни фирми, но това е рядък случай. В останалите той трябва да разпродаде имуществото на бившето вече предприятие, за да удовлетвори поне частично кредиторите в строгата последователност, предвидена от Търговския закон.
Вие задавате конкретен въпрос за онзи особен случай, при който всички активи на предприятието ще преминат към един купувач и той ще продължи същата стопанска дейност. Аз съм съгласен, че не е точно този акт да се нарича приватизация, защото се закупува вече несъществуваща фирма, а активите на едно бивше вече предприятие. Освен това очевидно е, че основният смисъл на продажбата на такива активи е да се удовлетворят кредиторите поне частично. Така че тук става дума преди всичко за решаване проблеми с дълга - намаляване, разсрочване, трансформиране и така нататък.
Вероятно неправилно съм употребил термина "приватизация" за дадения конкретен случай. Точното е, че става дума за продажба на имущество. Но в много случаи надявам се крайният резултат ще е един и същ - възобновена производствена дейност на същата площадка с част от същите работници.
Впрочем, господин Божков, в преходния период, след искането за ликвидация, преди обявяването решението на съда или в хода на оздравителна програма, постановена от съда, може да се осъществи класическа приватизационна сделка. Вчерашният пример с "Плама" - Плевен, е класически в това отношение. Същата процедура се осъществява за още десетина предприятия, главно от земеделието, също и от машиностроенето, за които ще стане дума малко по-нататък.
И по втората част от въпроса Ви за така наречената "изолация". Това също е съвършено неправилен термин, който за съжаление много бързо придоби гражданственост, тъй като е прекалено удобен за вестникарски заглавия и манипулации. Тук става дума в действителност, а вече и според терминологията на приетия от Народното събрание закон, за финансово оздравяване на държавни предприятия, съобразно нормите на закона. Той бе обнародван в "Държавен вестник", бр. 68 от 9 август 1996 г. Практическите мерки, които е необходимо да се предприемат, за да се спре създаването на загуби предполагат в съответствие с този закон нов начин на управление на губещите държавни предприятия, насочен преди всичко към тяхното финансово оздравяване и стабилизиране. Този особен режим на работа на такова държавно предприятие се характеризира главно с рязко ограничаване на кредитирането му от български банки преди всичко, с цел прекратяване трупането на лоши дългове и изграждането на надеждна бариера пред опасността от прехвърлянето им обратно върху банковия сектор и оттам върху широката публика, върху вложителя. Такъв режим не е българско изобретение. В подобен режим в период на криза работят всички големи държавни предприятия в инфраструктурните отрасли, където действат административно определени цени, като енергетика, транспорт, добивна промишленост. Ние правим същото.
Често се спекулира с очевидния факт, че подобни големи предприятия от инфраструктурни отрасли не могат да карат вечно без никакви кредити. Това е така и затова в режима на така наречената "изолация", всъщност на финансово оздравяване, се вземат редица спешни мерки, за да бъде вдигнат този режим по-скоро и да се възстановят по-бързо нормалните отношения между реалния и банковия сектор. По-точно:
1. Определя се точният размер на държавната субсидия, която може да се отдели в бюджета за дадения отрасъл. През тази година сумата е крайно недостатъчна, но това са възможностите.
2. Създава се държавен фонд за свръхкраткосрочни заеми за оборотни нужди или за пряко държавно субсидиране в много малки размeри при явни гаранции за незабавно погасяване на получените от съответното предприятие суми.
В закона и в правилника в частност е предвиден едномесечен или двумесечен срок, за да се извърши това.
3. Насърчава се получаването на преки кредити от стабилни чуждестранни финансови институции. Разбира се, при сегашното състояние на икономиката това ще е рядкост, още повече, че държавната гаранция трябва да се дава наистина в краен случай.
Вие вероятно сте обърнал внимание, че за някои предприятия, чиято дейност е от голямо национално значение, така нареченият "Списък А", приложение към Правилника за прилагане на Закона за финансовото оздравяване, предприятия от енергетиката и от транспорта е допустимо при определени условия получаването на банково кредитиране от български банки.
4. Осъществява се драстичен режим на икономии в отрасъла, закриват се безнадеждно губещи обекти, нестопански дейности, безперспективни производства, намаляват се разходите и в останалите производства.
5. Административно определените цени се фиксират и променят по начин, който да покрива оставащите разходи, да гарантира възпроизводството и да дава технологична перспектива на предприятията от отрасъла.

Ако тези мерки се увенчаят с успех, предприетието излиза от този режим и/или частично се приватизира. Ако не се увенчаят с успех, се сменя радикално ръководството, организационните структури, производственият профил, дори се отива на ликвидация. И всичко това е според нормалната стопанска логика и икономическия здрав разум. Всичко това е описано в Правилника за прилагане на Закона за финансовото оздравяване, публикуван в "Държавен вестник" още преди края на август.
Така че, виждате колко малко основание имате да плашите със страшните думи "ликвидация" и "изолация". Става дума за болезнена наистина структурна реформа, но с изключителен оздравителен икономически ефект. Това е крайната цел, не самоцелното затваряне на производствени предприятия.
От тази гледна точка направеното досега не е недостатъчно. То е твърде много. Към 29 август т.г. от 64 предприятия за ликвидация по Решение N 480 на Министерския съвет за 56 дружества са избрани схеми за ликвидация, има издадени заповеди за 54, открити са съдебни производства за 39, в 32 от случаите има назначени синдици или ликвидатори. Останалите десетина случая действително чакат приватизация. Споменах "Плама", мога да прибавя тук "Захар-био", "Етавия", ТТТ "Инкомс", "Пиринпласт" и редица други. Оттогава всъщност има и промяна. За други дружества също са избрани схемите, издадени са заповеди, има влезли в сила съдебни решения, напреднали са и приватизационни сделки. Общо взето процедурата в системата на Министерство на търговията и външноикономическото сътрудничество, в системата на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси и Министерството на териториалното развитие и строителството е приключила. Остават основната част от предприятията, които са в патримониума на Министерство на земеделието и хранителната промишленост и Министерството на промишлеността.
Накрая, позволете да подчертая, че наистина не е работа на Министерския съвет да се занимава с ликвидацията на предприятия. Самите стопански ръководства, ръководствата на техните кредитори - търговски банки, би трябвало да отстояват тези свои решения пред съда. Принципалите в лицето на отрасловите ведомства и Банковата консолидационна компания като представител на държавата в банковото дело трябва да помагат максимално. Министерският съвет с Решение N 480 просто се постара да даде нагледно доказателство, че трябва да се спазва финансовата дисциплина, стопанският разум и отговорността пред вложителите, трупането на загуби пряко или косвено на гърба на милиони българи да спре. Така че Решение N 480 действително има голямо символно значение. Основната част от работата по ликвидацията на губещите предприятия, по финансовото оздравяване на други, които имат шансове за успех, трябва да падне на самите отраслови ведомства. Те извършват тази голяма работа. Става дума за стотици и хиляди случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Божков има думата.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Господин министър-председателю, аз Ви благодаря за хубавата лекция, която ни изнесохте по Търговския закон и по току-що приетия Закон за финансовото оздравяване на предприятията. Който не ги е знаел, вече ги е научим.
Но аз ще се спра на същото това знаменателно, според Вас, и много важно Решение N 480 на Министерския съвет. Фактът, че това е решение, а не постановление, е също много знаменателен. Постановленията се публикуват в "Държавен вестник", решенията не се публикуват. Така че и до днес в България никой официално не е заявил пред обществеността кои предприятия са в списъка за изолация. И това позволява на Министерския съвет на всяко свое заседание да вкарва и да изказва предприятия от този списък с нови решения. За голямо съжаление обаче това позволява и да се жонглира с цифри. Ако вие бяхте публикували списъка на 64-те предприятия, може би щяхте да разберете примерно, че "Етавия" е приватизирана още миналата година и че ТТТ, което не е "Инкомс", а си е просто ТТТ, приключи приватизацията си горе-долу по времето, когато излезе списъкът, че в същия този списък имаше още едно предприятие, ако не се лъжа, "Булфраг", което също беше приватизирано миналата година и в което пратихте представител на МВР, който да не позволи изнасянето на документация. И хората Ви се изсмяха, че им пращате в частно предприятие полиция, да се грижи да не се изнесе имуществото и документацията на частното предприятие. Имам документи за това, господин министър-председателю, не се притеснявайте. Имам документи, имам и акта на полицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Само още една секунда, ако разрешите.
Вие казахте, че в 32 предприятия са назначени синдици или ликвидатори. Хубаво беше да кажете в колко са синдиците, в колко са ликвидаторите, защото синдици има назначени само в 9 предприятия. Но всичко това е чудесно и аз много се радвам, че най-после нещо сте започнали да правите. Само че не е това, което сте обещали в меморандума. В меморандума сте обещали, поели сте ангажимента да ги затворите. А тези предприятия продължават да произвеждат загуба. Продължават да произвеждат загуба и затова госпожа Ан Макгърк си заминава без да получите следващия транш. Разберете най-после, че не може да си играете на жмичка с международните финансови институции и с българския народ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Излишните приказки бяха извън времето.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Но бяха на място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За процедурен въпрос има думата господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми министри, колеги! Предвид натрупаните много актуални въпроси и то действително актуални, независимо че са зададени още от май месец и съответно от юни към министър Дачев, аз моля да гласуваме удължаване на времето до изчерпване на всички актуални въпроси. По този начин ще бъде дадена яснота на въпроси като включването на "Информационни носители - ЕАД" - Пазарджик, в списъка на предприятията за ликвидация на госпожа Михайлова, въпрос, който веднъж е зададен май месец, после...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ако сте по-кратък, можем да се вместим във времето.
ИВАН БУДИНОВ: Добре, госпожо председател, аз зная въпросите. Почти съм подготвен и за това какви ще бъдат отговорите и съм убеден, че времето няма да достигне и моля да подложите на гласуване моето предложение за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Наистина ще изляза извън правилника и ще помоля да се подкрепи предложението, тъй като има още два актуални въпроса към министър-председателя и до четирима министри - само по един. Така че, ако сме делови, можем да приключим.
Моля, гласувайте това предложение. Предполагам, че не повече от десетина минути ще са ни нужни извън редовното време, за да приключим днешната програма. Може би ще върнем само един министър.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 120 народни представители, за - 103, против - 16, въздържал се - 1.
Приема се предложението .
Думата има господин Васил Михайлов за актуален въпрос относно неизплащане на законноустановени месечни детски добавки.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Въпросът ми е към министър-председателя. Той е зададен на 23 юли 1996 г. Преди малко министър-председателят си позволи една реплика по отношение на либерализма. Сега ще се даде една ярка илюстрация доколко той има общо въобще със социалистическата или социалдемократическата идея.
Въпросът е следният: докога ще продължава неизплащането на законоустановените месечни детски добавки на родители или осиновители на деца инвалиди от правителството на БСП съгласно чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, обнародван в "Държавен вестник", бр. 112 от 1995 г.? Това е 27 декември, денят на обнародването.
А що се отнася, уважаеми дами и господа народни представители, до текста на чл. 40, той гласи ясно така:
"Чл. 40. Ал. 1. Родител или осиновител на дете инвалид има право на месечна детска добавка в размер на 36 на сто от минималната работна заплата за страната. Месечната детска добавка се изплаща за сметка на държавния бюджет.
Ал. 2. Месечна детска добавка по ал. 1 получават и родители или осиновители, които не са осигурени.
Ал. 3. Родителят или осиновителят не получават месечна детска добавка по ал. 1, когато детето е настанено в социално заведение на пълна държавна издръжка."
Забележете, казано е ясно и тук няма никакъв спор, че се изплащат 36 на сто от минималната работна заплата за страната. Националният статистически институт дава тези данни. Следователно от влизането на закона в сила няма никакви пречки тези надбавки да бъдат изплащани. Никакъв правилник тук не може да бъде оправдание. Ако правилникът наистина се отнася до други текстове на същия този закон, то това наистина има някакви основания - да се чака правилник, който междупрочем, уважаеми господин министър-председателю, Вашият Министерски съвет, ако сме законова държава и ако Вие спазвате Конституцията, трябваше вече да го е приел. Три месеца след 6-месечния определен срок фактически този правилник не е факт.
Но как ще ми обясните тези най-уязвими хора - инвалидите, тези най-чувствителни на страшната криза, в която е страната ни заради Вашето управление, как ще могат да живеят, ако дори и тези надбавки не им се изплащат?
Искам да ми дадете много ясен отговор. Още повече, че Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите беше внесен от председателя на Социалдемократическата партия господин Иван Куртев. Аз като председател на "Нова социалдемократическа партия" Ви питам ще можете ли наистина да отговорите на този въпрос, след като това е единственият по същество социален закон, приет от Народното събрание, невнесен, разбира се, от Вас?
Уважаеми господин министър-председателю, и Ви моля, много са чувствителни тези хора към Вашите опити да отговорите тук. Дайте им надеждата, но и уверението, че ще получат своите пари. Имайте предвид обаче, че ако сега те се изплатят, без лихвата, а пък дори и сега да се изплатят, вече едва ли може да се купи това, което можеше да се купи преди 9 месеца. Тоест, инфлацията вече ги е стопила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Виденов има думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Михайлов, законът, за който говорите, си личи, че не е изготвен от правителството. Вие самият знаете колко много недостатъци има той, в колко много от неговите членове има препращане към правилници, "п" на брой, които трябва да се доразработят, за да влезе законът в сила. Прав сте, че хората не бива да страдат от това. Те трябва да получат дължимото. Всяка държава е социална в размерите, в които й позволява финансовото й състояние. И нашата не прави изключение от това желязно правило. Но недейте влага повече жар в търсенето на отговорност от изпълнителната власт от този жар, който сте вложили при изработването на законодателните основи за нейната работа. Аз не си спомням как сте участвували в подготовката на Закона за инвалидите. Според мен никак не участвувахте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Участвувах много интензивно!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Но това, че сте участвували интензивно, си личи. Законът е труден за приложение без допълнителна многомесечна работа на Министерския съвет.
Правилникът, който трябва да се приеме, за да бъде приложен той на дело в сферата, към която е насочен актуалният Ви въпрос, е готов, внесен е в Министерския съвет. Струва ми се, че е планиран за следващото му редовно заседание в четвъртък следващата седмица.
По общата обстановка - по-скоро не в отговор на Вашия въпрос, колкото на страдащите хора, които действително се интересуват от тази тема изключително много - е следната. Чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите предвижда родителите и осиновителите на деца инвалиди да имат правото на месечна детска добавка в размер на 36 на сто от минималната работна заплата. По този начин се гарантира двоен размер на добавката за родители на деца с физически и душевни недъзи, който през 1984 г. е бил предвиден с ал. 2 на чл. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта. Впоследствие е относително намален поради възприетия механизъм за изплащане на компенсации към основния размер на добавката. Така през 1995 г. добавката за деца с увреждания е само 1 на сто по-висока от основния размер.
Съгласно цитирания чл. 40 месечните надбавки се изплащат за сметка на държавния бюджет, също както останалите детски надбавки по Указа за насърчаване на раждаемостта. Новият по-висок размер на добавката за 1996 г. не е разчетен в трансфера от Републиканския бюджет на Националния осигурителен институт за детски добавки на осигурените родители, нито в общинските бюджети, от които се изплащат добавките на неработещите родители. Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите е публикуван след приемането на Закона за държавния бюджет, след внасянето му в Народното събрание.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Държавният бюджет се гледа още един път през годината.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: По време на обсъждането на закона през януари-февруари 1996 г. в тази връзка не са постъпвали предложения за отразяване на допълнителни бюджетни разходи.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): А Вие защо сте?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Субсидията от държавния бюджет за фонд "Рехабилитация и социална интеграция" по т. 1 от чл. 50 на фонд "Рехабилитация и социална интеграция", който е предвиден като източник за изплащане на социалните помощи за инвалиди, влиза в сила от 1 януари 1997 г. съгласно ал. 2 на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и също не може да се използува за изплащане на детски надбавки през 1996 г. Това са обективни причини, но те донякъде имат формален характер.
Въпреки посочените обективни причини, родителите, разбира се, запазват правата си от датата на влизане на закона в сила. Затова правителството на Република България се постара да създаде допълнителни предпоставки за актуализация на техните социални права: първо, с Постановление N 177 на Министерския съвет, обнародвано в "Държавен вестник", бр. 62 от 1996 г., считано от 1 януари 1997 г. се създава Централизиран фонд "Подпомагане на семействата". От него ще се възстановяват разходите на общините за изплащане на детски добавки и други видове помощи за неосигурени родители по Указа за насърчаване на раждаемостта. Така ще се гарантира ритмичното им изплащане независимо от финансовите проблеми в някои местни бюджети.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Говори за инвалидите!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: И второ, по частния въпрос, който повдигате, в изпълнение на решение на Министерския съвет по т. 2 от Протокол N 27 на 25 април работна група към Министерството на труда и социалните грижи подготви, както Ви казах в началото, Правилник за прилагане на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, който предстои да бъде приет от Министерския съвет през следващата седмица. В него се определя редът за, първо, установяване на инвалидност на децата под 16 години и, второ, получаване на законноустановените добавки на децата инвалиди от осигурените и неосигурените родители. По този начин с влизането на правилника в сила ще се постараем да решим проблема и на хората, които в преходния период между приемането на закона и предвиждането на съответните средства в държавния бюджет ще могат да бъдат осигурени по предвидения от закона начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Господин Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин министър-председател, аз Ви питах едно, Вие се опитахте да ми отговорите друго. Вие ми говорихте за съвсем различно нещо. Или имате намерение с Вашето управление всички български деца да ги докарате до инвалиди. Иначе как да си обясня странното Ви поведение. После, говорите, че не били предвидени средства в бюджета. Ами кой прави актуализацията на бюджета по Конституция? Министерският съвет. Вие сте ръководител на Министерския съвет по Конституция. И никой друг! Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри. Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Вие сте отговорен и никой друг! И после, какво ми обяснявате? Има ли го законът? Има го! Няма нужда от никакъв правилник междупрочем по чл. 40. Защо тези хора не са си получавали парите? Простичко е. Ние законова държава ли сме или Вие сте свикнали да си правите каквото си искате?
По-нататък. Оправданието Ви с бюджета има може би някаква стойност, за мен никаква, но, забележете чл. 22 - Министерският съвет определя: 1. списък на стоки и услуги, чието производство се възлага на специализираните предприятия и кооперации чрез държавни поръчки; 2. квоти за производтво, внос и износ на суровини, материали и оборудване, предназначено за специализираните предприятия, кооперации и обособени производствени единици. Правилник ли е необходим, за да го направите това? Или вашите далавераджийски фирми трябва да си продължават дейността? Това ли е? А тези кооперации на инваиди, тези предприятия на инвалиди да не могат да се ползват от привилегиите, дадени им в този закон, от помощта, от солидарността на обществото към тези хора. Социалдемократ ли? Социалист ли? Паднаха ви маските! Дори и най-заклетите ви привърженици вече знаят, че става дума за една антисоциална, антибългарска върхушка, която в момента управлява страната ни.
Това е за мен отговорът на въпроса, който ви зададох. Не чух ще си получат ли парите тези хора или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Последният въпрос е на господата Спас Димитров и Васил Михайлов относно действия на областен управител.
Господин Спас Димитров ще зададе въпроса.
Има думата.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председа-тел, уважаеми господин министър-председател! В края на лятото с господин Михайлов Ви зададохме един въпрос, свързан с това дали Министерският съвет е приемал решения за използване на зърно от военновременните запаси и държавния резерв, какви количества зърно са били деблокирани, ако има такива, и как ще бъдат възстановени съответните количества, с какви средства. Заседанието беше закрито и Вие не отговорихте на този въпрос. Опасявам се, че и от това, което слушам днес в залата, Вие възприемате една техника, по която да не се отговаря на въпросите. А след това ако такъв въпрос Ви се зададе отново, най-вероятно ще се позовете на измененията на правилника и ще откажете да отговорите. Но това е вече една тенденция, която лично мен ме безпокои и не е добра.
Сега си позволяваме да доразвием нашия въпрос с господин Михайлов и задаваме следния въпрос:
Издавал ли е областният управителна Пловдивска област господин Петко Царев заповед или заповеди за продажба на зърно, брашно от военновременните запаси? Спазени ли са необходимите нормативни изисквания при извършените продажби? На каква основа и как са определяни купувачите на количествата, които са били отчуждавани?
Въпросите според мен не се нуждаят от допълнителна аргументация, те са много ясни. И аз Ви моля да отговорите този път съвсем ясно и конкретно на тях.
Тъй като в крайна сметка се засягат важни държавни интереси, съм принуден да внеса едно предложение за закрито заседание, свързано с Вашия отговор, на основание чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и си позволявам да кажа нещо в аванс - че според мен безотговорността и глупостта не бива да бъдат скривани зад държавни тайни. Но правилникът все пак ме задължава да сторя това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Такова искане предполага доста усложнена процедура. Това означава сега да направим пауза, да отложим част от въпросите...
СПАС ДИМИТРОВ: Госпожо председател, аз нямам нищо против да разискваме пред всички. Когато правя това предложение не изгарям от голямо желание българският народ да чуе какво е правил областния управител Петко Царев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ако това е повторение на същия въпрос, по който ...
СПАС ДИМИТРОВ: Не е повторение на същия въпрос. Сега конкретно се задава въпросът извършвал ли е такива действия областният управител господин Петко Царев. Въпросът е насочен към конкретно лице. И аз лично бих предпочел, господин министър-председател, да отговорите пред всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Затова задавам предварително въпроса дали в отговора ще има държавна тайна.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като миналия път стана ясно, че няма да има, аз бих Ви помолила да оттеглите предложението си, защото иначе е възможно да отложим всички останали въпроси и да спрем дотук.
СПАС ДИМИТРОВ: Все пак кой ще носи риска, ако се изнесат данни за държавна тайна, госпожо председател? За това помислете, иначе аз нямам нищо против да оттегля искането си.
Между другото, това искане трябваше да го направи според мен министър-председателят, а не аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, това е коректно може би. Ако той искаше да отговори с данни, които имат характер на държавна тайна, да поиска заседанието да бъде закрито. Тоест по споразумение.
Имате думата, господин министър-председател, за отговор. Но предварителното устно заявление, че няма да има такива данни облекчава нещата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Аз стриктно изпълнявам изискванията на правилника. Никакви концесии от мен в тази връзка не могат да се искат. Каквито въпросите, такива и отговорите.
Този въпрос специално е кратък и ясен. Такъв ще бъде и отговорът.
Във връзка с установен недостиг на брашно в Пловдивска област през втората половина на май бе разпоредено деблокиране от мобилизационните запаси на необходимите количества брашно. Деблокирането е извършено от областния управител, но при стриктно спазване на нормативната уредба и на основание Решение N 520 на Министерския съвет от 24 май 1996 г.
Разпраделението за изкупуване на това брашно е извършено от областния управител, но на клиенти, много ограничено число, посочени от кметовете на съответните населени места, с оглед единствено и само най-бързото, възможно за няколко часа снабдяване на населението с хляб. Без всякакви други съображения и по действащи цени на брашното за този период от време.
В действията на областия управител няма нарушения на действащата нормативна уредба. Мобилизационните запаси се възстановяват в стриктно съответствие с изискванията на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров има думата.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Господин министър-председател, длъжен съм да заявя, че не съм доволен от отговора Ви. И за да стане ясно за какво става дума, ще Ви посоча това, което аз имам като информация за себе си, а Вие съдете оттук нататък какви областни управители имате на Ваше подчинение. Нареждането на господин Царев горе-долу е със следното съдържание: Нарежда се на управител на "Мелница" - АД да продаде известно количество брашно от мобилизационния запас, собственост на някакво военно поделение, и, забележете, последното на клиенти, определени от него, от господин Царев. Вие казахте за някакви клиенти, посочени от кметове.
В тези три реда се съдържат най-малко четири, ама драстични нарушения или драстични непознавания на закона. Първо, не става въпрос за мобилизационен запас, това е най-дребното. Господин Царев това не е знаел, става въпрос за военновременни запаси. той просто не знае терминологията, с която си служи, когато е подписвал заповедта. Второ, не може той да нарежда на управител на "Мелница" да продаде брашно, ако това брашно е собственост на мелницата. Просто няма такъв вариант. Трето, ако това е собственост на поделение, също не е вярно, защото всички резерви на военновременния запас са собственост на държавата. Те не могат да бъдат собственост на никакви поделения. И, четвъртото, което за мен е най-драстичното, смущава ме това, че трябва да се продава на клиенти, определени от господин Царев. Това вече не мога да го разбера. Как, на какво основание господин Царев ще си избира клиентите, на които той ще продава държавна стока?

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): На основание на това къде ще има нужда.
СПАС ДИМИТРОВ: Дали ще има нужда или няма да има нужда, е друг въпрос. Нуждата е нещо, което е реално. Но аз не мога да разбера как си определя той клиентите. Клиентите са хората, които купуват хляба. А тук не става въпрос за такива клиенти, а става въпрос очевидно за търговци. И това не е ясно и не мога да си обясня как сте позволили на един областен управител да издава такова нещо. Пак повтарям: в три реда четири неща, които смущават. Сигурно е добър партиен боец, но повече не знам дали представлява този човек - не го познавам.
Това беше смисълът на въпроса ми, дано сте го разбрали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Приключиха въпросите към министър-председателя Жан Виденов.
Следващият, който ще отговаря, е министърът на промишлеността господин Любомир Дачев:
Актуален въпрос от народната представителка Екатерина Михайлова относно включването на "Информационни носители" - град Пазарджик, в списъка на предприятията за ликвидация. Налага се малко разместване поради ангажименти на господин Дачев.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Моят актуален въпрос е също с много стара дата и аз съм длъжна да кажа, че първо зададох въпроса си към господин Вучев на 20 май 1996 г. като актуален въпрос, тогава когато за първи път се чу, че предприятие "Информационни носители" в град Пазарджик е включено в списъка за ликвидация. На този мой въпрос не беше отговорено, беше отлаган многократно. След това поради смяната на министъра зададох отново своя въпрос и днес се надявам да получа отговор, макар че доста неща се случиха междувременно от задаването на въпроса ми до ден днешен. Но така или иначе считам, че въпросът остава актуален, тъй като всички хора, които работеха, а някои от тях продължават да работят в това предприятие, се вълнуват от следното:
Защо беше включено това предприятие в списъка за ликвидация, след като икономическите показатели на това предприятие са добри? - Проблемите са два стари дълга, които не могат да попаднат в Закона за опрощаване на несъбираемите кредити, които според мнението и на ръководството на предприятието, а и на икономисти в страната, в това число дори и изказвания по телевизията от народни представители - държа да уточня - не само от групата на опозицията, а и от парламентарната група на управляващата партия считаха, че това предприятие има добри икономически показатели, има невероятно добра техника, има възможност за стабилизирани и дори за една много добра перспектива.
Въпросът, който задавам, е, защо беше включено в този списък и какво следва оттук нататък?
Зная, че са предприети определени действия, но хората в Пазарджик - казвам хората, защото не само работещите, а и близките им и хората, живеещи в района, се вълнуват от тези отговори, тъй като това е едно от най-добрите предприятия в района и пак повтарям: с много добра техника, с много големи възможности, затова всички си задават въпроса какво ще стане оттук нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Министър Дачев има думата.
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЧЕВ: Уважаеми народни представители! Отговорът, който ще дам, е кратък, тъй като той се отнася до всички предприятия, които са включени в списъка за ликвидация - критериите са едни и същи.
Какво е реалното положение? - Знам, че времето напредна много и не искам да чета уводи и така нататък. Ще се спра на цифрите, за които става дума, тъй като те са причината за изваждане или за вкарване на предприятия в списъка.
Брутната загуба за 1995 г. е 163 млн. лева и в момента на ликвидацията, тоест четири месеца от началото на 1996 година, са добавени още 31,5 млн. лева.
Кредитната задлъжнялост към датата на вкарването в списъка на предприятието е 460 млн. лева, в това число краткосрочни кредити - 51,6 млн. лева и дългосрочни - 405 млн. лева.
Задължения общо към края на четвърти месец 1996 г. са 730 млн. лева, в това число просрочени лихви - 595 млн. лева. Или общата задлъжнялост на предприятието е 1 млрд. 168 млн. лева. Тази задлъжнялост надхвърля с 3,6 пъти собствения капитал на дружеството.
Резултат от основната дейност на предприятието за 1995 г. е загуба от 33,9 млн. лева, за първите четири месеца на 1996 г. - още 8 млн. 893 хил. лева.
Това са основните причини за предприемане на тази мярка, която е неприятна и за колектива, и за министерството, тъй като интересите на държавата и на министерството, на нацията са предприятията да работят. По-нататъшната задлъжнялост на дружеството създаваше и винаги ще създава реална заплаха за правата на кредиторите, тъй като натрупването на допълнителни загуби, на което сме свидетели, намалява масата на несъстоятелност. Затова с решение N 847 от 28 юни 1996 година Пазарджишкият окръжен съд обявява дружеството в неплатежоспособност и назначава временен синдик.
Резултатите на дружеството за полугодието на тази година са дали известно основание на ръководството на дружеството да разработи оздравителна програма. Има някои данни, които показват, че може би влизането в списъка за ликвидация е дало известен импулс, но ще посоча една цифра: балансовата загуба към 30 май е намалена с 8 млн. 563 хил. лева и това представлява 0,6 на сто от общите загуби, които има предприятието, тоест почти нищо.
По-нататък теоретично съществува някаква възможност и съгласно нормативните документи, ако кредиторите приемат плана за оздравяване и той бъде утвърден от съда, процедурата по несъстоятелност може да се прекрати и да започне изпълнение на план за оздравяване. Реално обаче за съжаление ние не виждаме такава възможност, защото всички, които влязоха в списъка за ликвидация, решиха да правят оздравителни програми и за шест месеца да станат печеливши, след като шест години, а някои и повече, са били в загуба и продължават да губят, ако продължат да работят.
Това е, което мога да ви информирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Госпожа Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС)): Аз не съм доволна от отговора на въпроса, защото всъщност не стана ясно какво точно ще се случи с това предприятие. Още повече от отчетените резултати и това, което се изнесе днес, пак става въпрос за финансови показатели, които се дължат в крайна сметка на двата лоши кредита, теглени през 1982 и 1986 г., които незнайно защо не са към търговски банки, а са към Българската народна банка и не могат да се опростят по силата на ЗУНК, а държавата ми се струва, че можеше да намери начин, по който да реши този проблем и натрупването на лихвите по тези стари кредити всъщност създава пролемите на това предприятие, което и в момента има сключени договори и то със сериозни контрагенти и сериозни страни и има възможности да работи. Тоест, икономическите показатели са му добри, а само поради тези стари дългове от 1982 и 1986 г. то изпада в момента в едно неясно положение и е с неясна съдба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Следва питане на народния представител Гинчо Павлов относно гражданството на родените в периода 1913 - 1940 година лица от Добруджанския район към министъра на правосъдието Младен Червеняков.
Господин Павлов, имате думата.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, господин министър! На 28 юли 1913 г. като своеобразен печален връх на политиката на Фердинанд Кобургготски в Букурещ е подписан позорният за България мирен договор с Гърция, Черна гора, Румъния и Сърбия. По силата на този договор България е лишена от безспорните български земи в тогавашния историко-географски район Македония. Освен това по силата на този договор Южна Добруджа, една изконно българска територия, е отнета от България и е дадена на Румъния. Двадесет и седем години по-късно, през 1940 г. като резултат от така наречената "Мюнхенска политика" на великите сили е подписана Крайовската спогодба, по силата на която Южна Добруджа е върната на България.
Питането ми, господин министър, е свързано с гражданството на българите от Южна Добруджа, на хората от Добрички и Силистренски региони, родени в периода 1913-1940 г., както и за тези око¬ло 100 хиляди бъл¬га¬ри, които по силата на Крайовската спогодба се преселват от районите на Тулча и на Кюстенджа в територията на България.
Според Конституционния съд тези хора не са български граждани по рождение, тъй като в момента на раждането те са подвластни на румънското законодателство. Или, казано с пример, един връстник на днешния президент, ако е роден не във Веселиново, а примерно в Балчик, в Тервел, в Каварна или в Добрич, няма право да се кандидатира за президент на България и може да бъде лишен според Конституцията от граждански права. С други думи, според Конституционния съд добруджанци са дефектни хора, както образно се изрази един от лидерите на Съюза на демократичните сили.
Във връзка с казаното дотук ви моля да отговорите:
1.Има ли аналогични случаи в световната практика, при които големи групи хора от дадена страна са лишавани от гражданство по рождение?
2.По какъв начин е осъществена натурализацията на хората, за които става въпрос? Твърдя, че те далеч превъзхождат цифрата 100 хиляди души.
3.Може ли човек от посочения регион да се кандидатира за президент и вицепрезидент на Република България?
4.Води ли това решение на Конституционния съд до нарушаване на други законно гарантирани права на гражданите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата министър Червеняков за отговор.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Павлов! Действително в последно време сме свидетели на редица, бих ги нарекъл, странни решения на институции, които поставят редица български граждани в режим, в който те могат да бъдат ограничени от свои конституционно гарантирани права. При цялото уважение, което изпитвам и към тях, и към вашия въпрос мога да кажа, че част от въпросите, които са поставени във вашето питане, излизат извън компетентността на министъра на правосъдието, което е изрично посочено в чл. 79,ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ще се опитам обаче да дам известни разяснения по поставените ви четири въпроса.
По първия въпрос, включен в питането ви, следва да отговоря, че в действителност не са ми известни аналогични случаи в световната практика, при които големи групи от граждани от дадена страна да бъдат обявявани за чужди граждани по рождение. Обратното, стана известно, че единствено в България при това решение на Конституционния съд бяха лишени от права големи групи български граждани. Впрочем нито в позитивното право, нито в съдебната практика или доктрина не се употребява изразът "чужд гражданин по рождение". Между другото, още от Хагската конвенция от 1930 г. е регламентирано правото на всяка една страна суверенно да решава проблема с гражданството си и да го урежда така, че то да бъде в полза на своите граждани. Може би това тълкувание на Конституционния съд е един прецедент, който безспорно ще има своите последици. Единственият възможен случай, в който са се произнасяли международноправните ин¬с¬ти¬ту¬ции по проблемите на гражданството, е така нареченият случай "Нотебом" от 1991 г., в който се дава дефиниция на гражданство, която за съжаление не съвпада с тълкуванието на сегашния Върховен съд.
Във връзка с отговора на втория въпрос бих искал да се позова на Закона за уреждане на поданството в Добруджа, одобрен с Указ N 260 от 16 ноември 1940 г., изм. ДВ от 6 юли 1942 година. По силата на този закон стават български поданици от 15 септември 1940 г. всички румънски по¬да¬ни¬ци от нерумънски произход, които до този ден са имали местожителство в земите, отстъпени на царството - има се предвид царство България - по Крайовския договор. Същото се отнася до всички румънски поданици от български произход, които са родени в земите, отстъпени на царството по Крайовския договор, или в България и на този ден - 15 септември, са имали местожителство в царството. Стават български поданици от деня на влизането си в пределите на царството всички румънски по¬да¬ни¬ци от български произход, които се заселват в царството според Крайовския договор.
Очевидно е, че въпросните лица стават български граждани по произход.
Вярно е, че по силата на чл. 3 от цитирания закон на лицата от български произход, които на 15 септември 1940 г. са имали местожителство вън от пределите на царството или вън от пределите на отстъпения по Крайовския договор земи, им се предоставя възможност в срок от три години от влизането на закона в сила да направят заявление до Министерството на правосъдието направо или чрез царските дипломатически или консулски власти за придобиване на българско поданство. Предвиденият в цитирания чл. 3 от закона ред може да се охарактеризира като придобиване на българско гражданство по натурализация.
За съжаление в Министерство на правосъдието и по-специално в управление "Българско гражданство" няма абсолютни никакви данни относно подаването на такива заявления. Така че според даденото тълкувание от Конституционния съд може да се постави въобще проблемът за тяхното българско гражданство.
Отговорът на третия въпрос от вашето питане е обсъден и подробно изложен в становището на министъра на правосъдието по конституционно дело N 13 от 1996 г. относно искане за тълкуване на чл. 93,ал. 2 от Конституцията на Република България, както и в становището на Министерския съвет. За съжаление то не съвпада със смисъла на тълкувателното решение на Конституционния съд относно чл. 93,ал. 2 във връзка с чл. 149,ал. 1,т. 1 от Конституцията на Република България.
Ако трябва да продължим формалната логика, развита от нашите юристи за допълване на Конституцията с решенията на Конституционния съд, освен с ново изречение към чл. 93,ал. 2,очевидно би ставало въпрос и за добавяне на ново изречение в § 3,ал. 1 от Конституцията, който гласи, че действащите разпоредби на заварените закони, които противоречат на Конституцията, не се прилагат. Ако трябва да следваме логиката на Конституционния съд, новото изречение, което той добавя в Конституцията, би следвало да има следния текст: "Прилагат се разпоредбите на онези отменени закони, които, макар да противоречат на Конституцията, са признати за такива от Конституционния съд." (Ръкопляскания в блока на БСП)
В заключение мога да направя следния извод: съгласно решението на Конституционния съд по дело N 13 от 1996 г., като приема, че гражданството по рождение не може да бъде предхождано от никакво друго гражданство и във връзка със Закона за уреждане на поданството в Добруджа, който предоставя българско поданство само на лица, които преди това са имали румънско поданство, лишава всички български граждани, родени до 15 септември 1940 г. от правото им по чл. 25,ал. 3 от Конституцията, тоест че български граждани по рождение не могат да бъдат лишавани от българско гражданство, както и правата им да се кандидатират за президенти на Република България.
Мога да кажа обаче, че конкретните права на тези граждани ще трябва да бъдат решавани от съда при конкретно поставяне на въпроса от тях. Естествено във връзка с последните решения на Върховния съд и общото положение, че решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи, не може да се очаква според мен някакво друго решение, освен при промяна в практиката на Конституционния съд.


Лично аз имам намерение да предложа на Министерския съвет да направи едно питане до Конституционния съд във връзка с получените писма в Министерството на правосъдието не само от добруджанските българи, но и тези, които по силата на други действуващи нормативни актове са лишени от конституционните си права. Така че Конституционният съд да може ясно и недвусмислено да заяви своето решение по тези въпроси.
Естествено това би могло да обогати практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Тъй като очевидно е, че при изчерпването на вътрешните възможности и при постановката, че Конституционният съд едва ли не е институция, която никой по никакъв начин не може да контролира, Европейският съд по правата на човека в Страсбург е онази институция, която може да даде становището си по този въпрос. Благодаря. (Ръкопляскания в ПГДЛ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Гинчо Павлов има думата.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин министър! Въпреки моментите на проява на чувство за хумор, Вашият отговор действително е доста тъжен, още повече че той идва днес на 6 септември - Денят на Съединението, а утре е годишнината от подписването на Крайовската спогодба.
Ето защо аз няма да задавам уточняващи въпроси, но ще направя всички процедурни стъпки да се проведат парламентарни разисквания по това мое питане. В крайна сметка една от институциите на Република България трябва да излезе със становище и с решение, че добруджанци не са дефектни хора.
Надявайки се на подкрепата на моите колеги от левицата, аз благодаря, все пак, за Вашия отговор днес. Благодаря. (Ръкопляскания в ПГДЛ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря на министър Червеняков.
Следващият актуален въпрос е на госпожа Меглена Плугчиева към министъра на околната среда Георги Георгиев.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър Георгиев!
Позволете ми да споделя тревогата си с този актуален въпрос за забавянето на законотворческата дейност в областта на екологията. За съжаление за година и половина работа на Тридесет и седмото Народно събрание от Министерския съвет в Парламента е внесен един единствен екологичен Закон за опазване на атмосферния въздух. Слава Богу той е факт! А в екологичната сфера все повече чувствуваме крещящата нужда от промяна на остарялото и непригодно за променената екологична и икономическа обстановка в страната законодателство.
В началото на мандата на правителството и на министерството, като приоритетни и изключително важни бяха определени няколко закона. Броят им надхвърля 20. Но основни или приоритетни бяха посочени: Законът за ограничаване вредното въздействие на битовите, строителни и производствени отпадъци върху околната среда, Законът за защитените територии и за шума, за опазване на биоразнообразието.
На основание на гореизложеното и като имам предвид, че страната ни преминава един много тежък, болезнен процес не само на икономическо преструктуриране, не само преход към пазарна икономика, но тъй като политиката, която страната ни трябва да води и зад която застава управляващото мнозинство, е преход към екологосъобразна, социалнопазарна икономика, затова аз смятам, че имам основание да поставя въпроси: какви проектозакони е подготвило Министерството на околната среда в областта на екологията? Кои от тях са внесени в Министерския съвет? Предстои ли тяхното внасяне в парламента? Защото смятам, че този икономически преход трябва да върви паралелно с нужната екологическа законодателна уредба. И по този начин да отбележим нашето наистина достойно стъпване в Европейския съюз.
Хубаво е да научим и какви са причините за забавената досегашна подготовка на законите. И да се надяваме, че това забавяне ще бъде компенсирано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата министър Георгиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева!
Аз Ви благодаря за поставения въпрос, който ми дава възможността да информирам уважаемите народни представители за състоянието на законодателните инициативи на Министерството на околната среда. Няма съмнение, че ускореното приемане на ново екологично законодателство в процеса на сближаване и хармонизиране на законовите и подзаконови нормативни актове на Република България с тези на Европейския съюз, ще има ключово значение за успешната интеграция на нашата страна в европейските структури. Този факт бе изрично подчертан и при посещението през м. юни т.г. в България на госпожа Рит Биерегард, комисар по околна среда, ядрена безопасност и гражданска защита на Комисията за Европа.
От 1993 г. Министерството на околната среда работи особено интензивно върху редица проекти на специални закони в областта на опазването на околната среда, биологичното разнообразие и природните ресурси, а именно: Закон за защитените територии, Закон за ограничаване вредното въздействие на битови, строителни и производствени отпадъци върху околната среда, Закон за чистотата на атмосферния въздух, Закон за лечебните растения, Закон за шума, Закон за вноските върху течните горива във фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда, като икономически регулатор на екологичната политика, Закон за опазване на морската среда, Закон за биологичното разнообразие.
Допълнително в периода 1994-1996 г. съвместно с други ведомства бе работено в Министерството на околната среда и по проектите на Закона за водите, Закона за подземните природни богатства и други, съдържащи също така не по-малко актуални за опазване на околната среда правни норми.
Със съответни решения на Министерския съвет през периода 1993-1994 г. бяха одобрени и внесени в Тридесет и шестото Народно събрание проектите на Закон за опазване на морската среда, на Закон за защитените територии и на Закон за отпадъците. До края на своя мандат Тридесет и шестото Народно събрание обаче не намери възможност да разгледа проектите и да ги приеме.
Новото ръководство на Тридесет и седмото Народно събрание ги върна обратно в Министерския съвет, заедно с други необсъждани проектозакони.
Нормално за процеса на законодателството законодателните инициативи на Министерството на околната среда следваше да бъдат преразгледани и включени в законодателната програма на новоизбраното правителство и парламент.
Оценявайки важността на екологичното законодателство, правителството внесе в Тридесет и седмото Народно събрание и Народното събрание прие в периода февруари 1995 г. - май 1996 г. следните закони в областта на опазване на околната среда: Закон за чистотата на атмосферния въздух и Закон за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда. Също така бяха приети два закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. И редица закони за ратификации на международни конвенции, в т.ч. Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени, Конвенцията за ОВОС в трансграничен контекст, Конвенцията за трансгранични въздействия при промишлени аварии, Конвенцията за контрол на трансгранично движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, известна още като Базелска конвенция от 1989 г. и Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие.
Отчитайки, че след приемането през 1991 г. от Великото Народно събрание на рамковия Закон за опазване на околната среда и обстоятелството, че през мандата на Тридесет и шестото Народно събрание не бе приет нито един специализиран закон с екологична насоченост, за мен днес е изключително приятно задължение да благодаря на уважаемите народни представители от Тридесет и седмото Народно събрание за тяхната законодателна активност и ангажираност в областта на опазването на околната среда.
Уважаеми народни представители! По въпроса за актуалното състояние на подготвените от Министерството на околната среда поредица законопроекти мога да дам следната информация:
Първо. Проект на Закон за ограничаване на вредното въздействие на битовите, строителни и промишлени отпадъци бе внесен в Съвета по законодателство на Министерството на правосъдието на 8 май 1995 г. С решение на Министерския съвет N 477 от т.г. законопроектът е включен в законодателната програма на правителството за второто полугодие на 1996 г.
Второ. Проект на Закон за опазване на морската среда. Има пълна готовност за внасяне в Съвета по законодателство, но не е включен в програмата на законодателните приоритети на правителството и на парламента за 1996 г.
Трето. Проект на Закон за лечебните растения бе утвърден от Колегиума на Министерството на околната среда през май т.г. и е предоставен за междуведомствено съгласуване през юли т.г. Коригиран вариант ще бъде представен в Съвета по законодателството до края на м. септември, с оглед внасянето и приемането му в Министерския съвет до края на 1996 г.
Четвърто. Проект на Закон за защитени територии се актуализира във връзка с ратифицирането напоследък на международни конвенции, които упоменах, в частност Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие.
Вариант на преработения проектозакон ще бъде представен за междуведомствено съгласуване до края на м. октомври, с оглед внасянето му в Съвета по законодателство до края на годината.


5. Проектът на Закон за шума бе обсъден от Колегиума на Министерството на околната среда през м. ноември 1995 г. и бе върнат за доработка с оглед хармонизация с някои европейски норми и стандарти. Повторно разглеждане на коригирания вариант в колегиума се планира за септември т.г. След процедурите на междуведомствено съгласуване проектът ще бъде изпратен в Съвета по законодателството до края на 1996 г., а реалистичният срок за неговото разглеждане в Министерския съвет и насочване към Народното събрание е, разбира се, 1997 г.
6. Проект на Закон за биологичното разнообразие - намира се в начален стадий на разработка, независимо че работата по него е започнала още през 1994 г. Тук следва да изтъкна, че това начинание на българското Министерство на околната среда няма аналог в други страни и бе подкрепено от Центъра за международно екологично право във Вашингтон поради изключителната трудност на материята по привеждането на едно национално законодателство в съответствие с нормите на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и на други природозащитни конвенции. Работата върху този законопроект до голяма степен зависи и от законодателните инициативи и разработки на законопроекти за горите и собствеността в тях, за ловното и рибно стопанство, които ще предопределят обхвата и съдържанието на законопроекта за опазване на биоразнообразието и биологичните ресурси. По тази причина Министерството на околната среда сне този законопроект от годишната си законодателна програма за 1996 г. Независимо от това работата по него продължава и ще бъде активизирана успоредно с появата на проектите на споменатите по-горе закони, уреждащи материята по собствеността, управлението и стопанисването на горите, на дивечовото и рибно богатство на страната.
Потребността от срочна подготовка на тези законопроекти е още по-наложителна на фона на неблагоприятните тенденции в състоянието и управлението на горите и горския фонд, тежкото положение на дивечовите запаси и пълното несъответствие на действащите закони в тази област с актуалната социално-икономическа и политическа обстановка в страната. В този смисъл напълно споделям Вашето разбиране, че в тази сфера има крещяща потребност от промяна на остарялото и непригодно за новата екологична и икономическа обстановка в страната законодателство. Неприемането на закони, адекватни на тези условия, за които споменавате, блокира и подзаконовото регламентиране на цяла поредица от наредби, указания, стандарти и процедури за тяхното приложение, за които Министерството като компетентен орган има висока степен на проектна готовност.
По втория въпрос - има ли забавяне по вина на Министерството на околната среда в подготовката на новото екологично законодателство, искам да подчертая, че законодателните инициативи за 1996 г. на министерството се изпълняват в съответствие с приетата от колегиума програма '96 и също така със законодателните приоритети на правителството. Министерството на околната среда коректно е изпълнявало и задълженията си по приемането на законопроекти, подготвени от други ведомства, свързани с опазването на околната среда, като проектите на Закона за подземните природни богатства, Закона за защита на земите, Закона за енергийната ефективност, Закона за водите, Закона за устройството на територията и др.
По отношение на законодателната дейност на министерството ние не сме допускали нарушение на Правилника за структурата и организацията на Министерския съвет и неговата администрация, утвърден с Постановление N 28 от февруари 1995 г., допълнително изменен с Постановление N 166 от юли т.г. По правилник задълженията на министерствата-вносители се свеждат до представяне в Съвета по законодателство на напълно съгласувани и уточнени варианти, а съгласно чл. 29, ал. 4 от същия правилник окончателният вариант на законопроектите се представя в Министерския съвет от министъра на правосъдието. Законопроектите се приемат в съответствие със законодателните приоритети на правителството, като разбира се програмата е съобразена с обществените потребности и законодателните възможности на парламента.
Уважаема госпожо Плугчиева, независимо от голямата натовареност на Тридесет и седмото Народно събрание аз съм уверен, че една по-активна позиция от страна на парламентарната Комисия по околната среда и води, чийто заместник-председател сте Вие, ще помогне на Парламентарната група на Демократичната левица и на правителството да изведат екологичните закони като приоритети, с което ще се компенсира изоставането в приемането на вече разработените законопроекти за опазването на околната среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Госпожа Плугчиева има думата.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин министър, аз съм много благодарна за твърде изчерпателната информация, която получих за проектната готовност на Министерството на околната среда. Разбира се, това не компенсира и не оправдава докрай нито министерството, нито правителството, нито парламента, защото не можем да се похвалим с достатъчно оформена екологична законодателна уредба. Аз приветствам Вашето пожелание за активно включване в работата и засилване на законодателната инициатива и в тази връзка бих си позволила да предложа, ако не възразява Министерството на околната среда, членовете на парламентарната комисия да бъдат канени още при проектната разработка на отделните закони. Смятам, че това ще даде нужния по-висок коефициент на полезно действие при подготовката на законите и по-лесното им въвеждане в пленарна зала и съответно по-бърз ефект.
Аз се надявам, че и взаимоотношенията между Министерството на околната среда, Комитета по горите, Министерство на териториалното развитие и строителството вече са на един нов етап на колегиално взаимодействие и тези празноти ще бъдат попълнени, така че необходимите секториални закони ще помогнат, за да се направи по-нататъшна крачка за цялата рамка на екологично законодателство в нашата страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Последно в днешната програма е питането на господин Георги Захариев относно процедурите за пожизнено признаване правата на инвалиди към господин Минчо Коралски - министър на труда и социалните грижи.
Има думата господин Захариев.
ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Коралски! Признатите досега с пожизнени инвалидни права граждани са притеснени от Постановление на Министерския съвет N 119 от 31 май 1996 г., с което е приет Правилникът за социалното подпомагане. По-конкретно става въпрос за § 2 на Преходните и заключителни разпоредби на министерското Постановление N 119, в което е казано, че новият Правилник за социално подпомагане влиза в сила от 1 януари 1997 г. Тези граждани искат да знаят, след като на основание на писмо на Министерството на труда и социалните грижи N 91-00-25 от 27 юли 1995 г. това пожизнено право им е било вече признато, следва ли за тези лица нова процедура за преосвидетелстване. Според тази категория инвалиди сега министерското Постановление N 119 ги оставя в правен вакуум. Сроковете за инвалидност са изтекли, нови експертни решения ТЕЛК не дава, а центрове за социални грижи се чудят как да ги водят - по писмото на министерството или по министерското Постановление N 119. С основание тези граждани се питат: първо, ползват ли инвалидните права от 1 януари 1997 г. или не; второ, трябва ли отново да подават молби за освидетелстване. Ако новият правилник им отнема пожизнените права на инвалиди, те ще бъдат принудени отново и отново да тръгнат по мъчителната процедура за издаване на експертно решение от ТЕЛК.
Моля Ви, господин министър, да направите необходимите разяснения по повдигнатите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Министър Коралски има думата.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми господин Захариев! Във връзка с питането относно процедурите за пожизнено признаване правата на инвалидите при ползване на преференции по реда и условията на Правилника за социално подпомагане Ви уведомявам:
Правилникът за социално подпомагане гарантира правото на социални помощи за инвалидите при транспортното им обслужване, ползване на услуги на балнеолечение и телефонни услуги. Такива права ползват лицата с определена група инвалидност, дадена им с решение на трудова експертна лекарска комисия.
На практика при реализиране правото на парична помощ съгласно разпоредбите на цитирания по-горе правилник инвалидите, навършили пенсионна възраст, срещаха затруднения при преосвидетелстването си в ТЕЛК. Освен трудностите по набавянето на необходимите документи инвалидите имаха и проблеми със самото преосвидетелстване, което в повечето случаи им се отказваше поради навършване на пенсионна възраст.
Предвид гореизложеното Министерството на труда и социалните грижи през м. юли 1995 г. изпрати указания до териториалните центрове за социални грижи, с което задължи последните да не изискват преосвидетелстване на инвалидите, които в определения от експертното решение на ТЕЛК срок на инвалидизация навършват 60 години за мъжете и 55 години за жените. От тази дата инвалидността се приема за пожизнена. За военноинвалидите възрастовата граница е навършени 55 години за мъжете и 50 за жените.
Разработеният от Министерството на труда и социалните грижи нов Правилник за социалното подпомагане, приет с Постановление на Министерския съвет N 119 от 31 май 1996 г., влиза в сила от 1 януари 1997 г. Урежда трайно материята, свързана с правата на инвалидите, регламентирани в новия правилник. Гражданите с трайно намалена работоспособност ще продължат да ползват правата си пожизнено, ако в определения с решение на ТЕЛК срок за инвалидност навършат пенсионна възраст, тоест центровете за социални грижи и за в бъдеще няма да изискват преосвидетелстване чрез ТЕЛК в посочения случай.
В допълнение на този текст, който Вие го имате, господин Захариев, искам да обясня защо правилникът влиза от 1 януари. Това не е недоглеждане, а просто зад всичките тези права, които се гарантират с правилника, седят средства, които би трябвало да бъдат разчетени както в бюджета на държавата, така и в общинските бюджети. Ето защо правилникът беше приет предварително преди съставяне на бюджета, за да не изпаднем в ситуацията, в която се оказахме със Закона за инвалидите. Използвам случая за едно разяснение, съжалавям, че господин Михайлов го няма, но проблемът е в това, че съгласно все още действащото законодателство и поради това, че със Закона за инвалидите не беше променена схемата, инвалидността продължава да бъде трудова и тя се дава след навършване на 16 години, тоест възрастта, в която човек придобива право на труд и от този момент се казва, че той има намалена трудоспособност или инвалидност, както е известно.
Ето защо понятието "деца-инвалиди" на практика ние нямаме в законодателството и се наложи с правилника за прилагането на закона да въвеждаме този термин или по-точно да разясним какво се крие зад термина "деца-инвалиди" - начинът за установяване на инвалидност и така нататък.
Ето защо наистина всичките тези проблеми, свързани с инвалидите, са една от основните задачи на правителството. Вие знаете, че нашето правителство беше първото, което създаде консултативен орган към Министерския съвет, в който бяха привлечени представители на всички съюзи на инвалидите, техните организации - на слепите, на глухите, на Съюза на инвалидите, на военноинвалидите и цялостната политика, която ние осъществяваме е в една много тясна връзка. Ние се мъчим да помагаме на тези хора, а не да ги управляваме или да ги спираме и струва ми се, че не бива да се правим на по-соцални и по-несоциални. Говорим за граждани на България, които се нуждаят от специална закрила, говорим за инвалидите на България и те могат и трябва да бъдат, съгласно този закон, ангажимент на всички политически сили и, разбира се, на първо място на управляващата политическа сила - нещо, което тя доказа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Господин Захариев има думата.
ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин министър, от името на инвалидите за направените подробни разяснения по приложението на министерското постановление чрез правилника, който е приет.
Аз искам да изразя една надежда, че Вашето министерство внимателно ще наблюдава приложението на правилника и не само това, но то ще направи всичко необходимо живота на тези хора да бъде облекчен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Ще направя няколко съобщения.
Комисията по младежта, спорта и туризма ще заседава в четвъртък, на 12 септември, от 14,30 часа в 456 зала.
Комисията по културата ще заседава в сряда от 15 часа в 456 зала.
Комисията по земеделието и горите ще заседава съвместно с Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони на 11 септември, сряда, от 15 часа.
Комисията по парламентарна етика ще заседава в сряда от 15 часа на пл. "Батенберг" 1 в кабинет 426.
Комисията по здравеопазването ще заседава в сряда от 15 часа в 248 зала.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще заседава в сряда от 14,30 часа в 142 зала.
Редовното пленарно заседание е следващата сряда точно от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 14,35 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Благовест Сендов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:

Иван Будимов

Илко Савов