Председателствали: заместник-председателите Нора Ананиева и Иван Куртев
Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
На основание чл. 40, ал. 5 от правилника предлагам днешната програма, която е утвърдена, да започне с точка първа -
РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ИВАН ГРАНИТСКИ ОТ ПОСТА ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ - продължение от вчера.
Припомням, вчера приключи дискусията, става дума само за гласуване.
Моля, режим на гласуване за включване на точката като първа в дневния ред.
От общо гласували 136 народни представители, за - 115, против - 9, въздържали се - 12.
Приема се това предложение за точка първа.
Госпожа Томова има думата по процедурен въпрос.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Правя предложение за извънредно заседание на Народното събрание на основание чл. 35, ал. 3 в понеделник, 10 юни 1996 г. с една единствена точка от дневния ред - структурни и персонални изменения в Министерския съвет на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението за извънредно заседание с посочения дневен ред. Момент.
Госпожа Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз правя обратно предложение - да се гласува за понеделник, 9 ч. извънредно заседание с точка от дневния ред дебати по внесения вот на недоверие към правителството с министър-председател господин Жан Виденов. Такова проекторешение с мотиви и подписи, колкото са необходими съгласно Конституцията и правилника, е внесено в деловодството на Народното събрание. Днес изтича срокът, който е задължителен по правилника - не по-рано от три дни, тоест от утре нататък може да бъде насрочено това заседание. Това е заседанието, което трябва да бъде в понеделник, тъй като предложението, което се прави от страна на БСП, в този момент да се насрочва за понеделник такова заседание, когато не знаем има ли решение на Министерския съвет, какво решение има Министерският съвет, защото ако случайно не знаят народните представители, трябва да има решение на Министерския съвет, а ние не сме видяли такова решение да е депозирано в канцеларията на Народното събрание.
Ето защо предложението, което правя, е извънредното заседание в понеделник да бъде с дневен ред вот на недоверие на правителството с министър-председател Жан Виденов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Дотук има две предложения.
Думата има госпожа Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Първо искам да уточня, че промените в Министерския съвет се извършват по предложение на министър-председателя.
ИВАН КОСТОВ (от място): Къде е предложението?
МАРИЕЛА МИТЕВА: На второ място, бих искала да заявя от името на Парламентарната група на демократичната левица, че ние не възразяваме във вторник от 9 ч. да има извънредно заседание с единствена точка от дневния ред дебати по внесения вот на недоверие към кабинета. (Реплики на недоволство от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има три предложения.
Започвам с първото предложение - в понеделник от 9 ч. - извънредно заседание на Народното събрание с единствена точка от дневния ред структурни и персонални промени в състава на Министерския съвет. Моля, режим на гласуване.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Къде е предложението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има постъпило писмо от министър-председателя, което мисля, че академик Сендов го чете. Даже не вчера, а онзи ден академик Сендов съобщи в залата за такова писмо.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 205 народни представители, за - 120, против - 82, въздържали се - 3.
Приема се това предложение.
Госпожо Михайлова, при положение че е прието решението за понеделник от 9 ч. дневният ред да бъде структурни и персонални промени, аз не мога да поставя за понеделник от 9 ч. на гласуване Вашето предложение. Ще поставя на гласуване предложението във вторник от 9 ч. - разисквания по вота на недоверие към Министерския съвет.
Моля, режим на гласуване - вторник от 9 ч.
ИВАН КОСТОВ (от място): Няма такова предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Момент. Спокойно! Господин Денчев има думата. Отменете гласуването.
СТОЯН ДЕНЧЕВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Такова предложение не е направено. Госпожа Митева каза, че те не биха възразили, ако има заседание. Това не може да бъде предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз го третирам като предложение. Госпожо Митева, моля да уточните предложението си за вторник.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Смятам, че парламентарните групи, които са внесли вота на недоверие, сами биха настояли този вот на недоверие да бъде дебатиран в парламента на първото възможно заседание. Очевидно в понеделник парламентът ще се занимава с промените в Министерския съвет. Първото следващо заседание е във вторник. Разбира се, ако те искат, може да не го дебатираме и тогава. Но Парламентарната група на демократичната левица, водена от уважение към правата на опозицията, настоява във вторник от 9 ч. първа точка от дневния ред да бъдат дебатите по вота на недоверие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли възражения?
Господин Петко Илиев има думата по това процедурно предложение.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми колеги от левицата! Спрете се с тези маймунджелъци. В понеделник ще правите правителствени промени, ремонт на правителството, колко министри ще сменяте не ви знаем, защото вие с един акъл лягате, с друг ставате и във вторник ще ни карате ние да искаме вот на недоверие. (Шум и реплики в залата)
Аз ви благодаря за уважението, но спрете се с тези маймунджелъци!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Режим на гласуване. Гласуваме процедурното предложение. След това - следващата процедура. Гласуваме процедурното предложение във вторник, в 9 часа да се дебатира внесеният от опозицията вот на недоверие към правителството на Жан Виденов.
От общо гласували 148 народни представители, за - 119, против - 17, въздържали се - 12.
Приема се това предложение, с което е запълнена цялата седмица.
Има думата господин Божков за ново процедурно предложение.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, поради големия шум от страна на левицата така и не разбрахме за какво гласуваме. Явно е, че в левицата са много възбудени - щели да свалят Гранитски, нямало да свалят Гранитски! Явно е, че това е най-големият проблем на България в момента.
Така че, много ви моля, първо, да уважите вносителите на вот на недоверие, да чуете тяхното предложение за насрочване на заседанието и, второ, това гласуване да бъде отменено.
От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и на цялата опозиция предлагам извънредното заседание за вота на недоверие да бъде в неделя от 9 часа сутринта. (Шум и викове в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Гласуването е приключило, господин Божков. Не може да не сте разбрали.
По първа точка от дневния ред са приключили дебатите. (Шум и викове в опозицията) Моля ви, не се намираме на полето.
По първа точка от дневния ред има едно-единствено предложение, внесено вчера до 18 часа. Давам думата на господин Мичев. (Шум и викове в опозицията. Тропане по банките в блока на СДС и НС. Продължителни скандирания "Оставка", "Оставка")
Господин Мичев, имате думата.
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. (Скандирания "Оставка", "Оставка" в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Говорете, няма проблем. Чува се.
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Бих искал да кажа за какво става дума в моето предложение. (Виковете "Оставка" продължават. Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не се притеснявайте. Четете. Води се стенограма, няма проблем.
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Все пак ще кажа това, което съм предложил. (Викове "Оставка", "Оставка". Шум в залата. Голяма група депутати от опозицията идват на трибуната.)
Вчера в законния срок внесох предложение за изменение и допълнение в т. 2 от проекта за решение, в което предложение ... (Шум в залата. Скандиранията "Оставка" продължават.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Запазете спокойствие! Предложението на господин Мичев, което е внесено, е в т. 2 думите "Паун Иванов Цонев" да бъдат заменени с думите "Иван Данев Токаджиев".
Моля, режим на гласуване. (Шум и викове в залата. Пререкания на депутати от опозицията, дошли на трибуната, с председателстващата заседанието)
Моля режим на гласуване. Гласуваме алтернативното предложение, направено от народния представител Светослав Мичев до 18 часа вчера. Моля да гласувате решението. (Шум, викове, пререкания)
Моля народните представители да гласуват. (Скандирания "Оставка", "Оставка")
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 125 народни представители, за - 117, против - 2, въздържали се - 6.
Приема се тази поправка в т. 2.
Моля да гласувате цялото проекторешение. (Шум и викове: "Процедура!")
Думата се иска от място.
Не мога да дам думата на никого. Гласуваме проекторешението с:
1. Освобождава Иван Гранитски от поста генерален директор.
2. До избора на нов генерален директор тази длъжност да се изпълнява от Иван Данев Токаджиев. (Викове "Оставка". Шум и реплики)
От общо гласували 127 народни представители, за - 113, против - 9, въздържали се - 5.
Решението е прието.
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Чавдар Кюранов.
Моля за спокойствие! Да чуем професор Кюранов.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, моля да ми дадете възможност да обясня своя отрицателен вот. Аз разбирам много добре, че телевизията е много важно средство на властта. Разбирам много добре, че властта иска тя да бъде в нейни ръце. Но телевизията има една особеност - тя не може да принадлежи на властта. Тя принадлежи на целия народ, тя е национално средство. Аз мисля, че нашата телевизия въпреки много недостатъци, въпреки много критики, които търпи, направи опит да се доближи поне да бъде една национална телевизия. На нас трябва да ни е ясно, че тя не може да бъде телевизия на която и да било партия, колкото и силна да е тя. Така или иначе, казвал съм го и друг път, през последните избори за нас гласуваха 44 на сто от хората, но 56 на сто не гласуваха. Следователно тази телевизия е и тяхна. Следователно те имат право да се чува техният глас по тази телевизия и да могат да я гледат така, че да отговаря тя и на техните интереси.
Аз мисля, че това недостатъчно се разбира от моите колеги в Парламентарната група на БСП, а може би много добре се разбира от една малка група, която смята, че може да командва телевизията. И мисля, че ако се появиха някакви проблеми по отношение на телевизията, те се дължат именно на това, че се намериха там едни млади хора, които не се съгласяват да бъдат командвани някой път по телефона или мобифона. (Ръкопляскания в опозицията, "Браво")


Благодаря ви за ръкоплясканията. Много добре разбирате, че те са против мен, но аз на това в случая не държа.
Искам да ви кажа, че с това свое предложение Парламентарната група на Българската социалистическа партия допуска една сериозна политическа грешка (ръкопляскания от блока на опозицията), защото въпросът съвсем не е в Иван Гранитски. Съвсем не е в Иван Гранитски. Иван Гранитски е човек с качества и недосататъци. Вероятно и следващият, когото ще изберем, също ще бъде с качества и недостатъци. Аз отминавам въпроса, който все пак има известно морално значение - че същите хора, които ни убедиха, че по-добър от Хачо Бояджиев няма, след това ни убедиха, че по-лош от него няма. Че същите хора, които ни убедиха, че от Иван Гранитски по-добър няма, след това ни убедиха или се опитаха да ни убедят, че по-лош от него няма.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Точно така!
ЧАВДАР КЮРАНОВ: Въпросът е друг. Въпросът е, че с това се продължава една политика на конфронтацията. Нашият народ вече не може да понася тази политика. Разбира се, за тази конфронтация са отговорни и двете страни - и БСП, и опозицията. Но аз лично съм свикнал винаги да търся по-голямата отговорност у по-силната страна.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Каквото повикало - такова се обадило.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето, професор Кюранов.
ЧАВДАР КЮРАНОВ: Мисля, че в този момент пред нашия народ има толкова по-важни въпроси. Ние сме в една от най-тежките кризи на нашата история, която е криза не само икономическа и социална, и политическа, защото още не сме намерили пътя си. Това не е лесно и не е чудно, че и телевизията още не е намерила пътя си, защото цялото общество е в това състояние. Но ние трябваше да се отнесем към този въпрос с по-голямо разбиране, с по-голяма мъдрост и с едно решение, което да се стреми да задоволи повече хора в този парламент. За съжаление, ние не направихме това. Затова гласувах "против".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за обяснение на отрицателен вот госпожа Елена Поптодорова. (Стефан Савов иска думата)
Господин Савов, Вие не гласувахте. След като приключат обясненията на отрицателния вот, ще Ви дам думата от името на парламентарната група. Нали имаме 3 обяснения на отрицателен вот?
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Стига с този диктат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Правилникът, господин Петко Илиев! Четете правилника!
Има думата за обяснение на отрицателен вот госпожа Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Моите мотиви не са по-различни от изложените досега, но чувствувам задължение, политическо преди всичко, а ако щете и морално, да ги обявя публично и пред Народното събрание и пред обществото.
Гласувах "против" внесеното предложение и по формални, и по същностни политически причини. Формалните причини са следните.
Все още няма ясни и достатъчно убедителни мотиви за свалянето на Гранитски като ръководител на Българската национална телевизия.
В дебатите, които проведохме в парламентарната група, се изтъкнаха епизодични и конюнктурни обстоятелства от типа на характера на новините, техния било по-малко или повече драматичен смисъл и звучене. Това не е мотив за взимане на политическо решение. То може да бъде претенция към ръководителя на тази институция, но такава претенция не е формулирана директно пред него. А пък и защо да крием - новините ги правим ние - политиците. Дали ни харесват или не, е отделен въпрос. Можем само да ги подобрим или да ги влошим със собственото си поведение. А ако става дума за некоректни новини, то и затова демокрацията е измислила средства и начини. Има начин за опровержение, има начин на публично уведомление на обществеността за некоректността, с която даден журналист борави по даден въпрос.
За съжаление, ние следваме една непрекъсната традиция, която беше като че ли най-добре, казвам "добре", формулирана от един от директорите на Националната телевизия - господин Асен Агов, който без особени притеснения беше обявил по времето на своето ръководство, че телевизията върви след победителите. Аз реагирам срещу това. Гласувам срещу това телевизията, когато и да било да върви след победителите, които и да бъдат те. И мога само да съжалявам, че господин Агов формулира този "принцип", пак употребявам думата, който се оказва удобен не само за СДС. Болно ми е, че се оказа удобен и за моята парламентарна група, и за мнозинството на Демократичната левица. (Реплики от блока на опозицията)
За съжаление, гласувах "против" поради внесеното предложение ан блок и за човек, когото не познавам. Аз инак бих се въздържала по отношение на господин Токаджиев. Просто не го познавам. А още едно основание да се въздържа и гласуването, което проведохме преди това, по което също така се въздържах - последната смяна на името, по-скоро смяната в последния момент на името на Паун Цонев с Иван Токаджиев.
Вероятно Иван Токаджиев е много добър. Само че аз искам да го знам преди да го подкрепя.
Ще повторя и това, което казах пред парламентарната си група, защото аз преди да уведомя вас, уведомих и групата за своето решение и за своята позиция. Страшно е, когато процедурата започва да измества и замества политиката. А днес се случи точно това - процедурата измести политиката. Мога само да се надявам, че тези случаи в бъдеще ще бъдат по-редки. Поне аз ще се опитвам чрез гласуването си, чрез гласно заявената си позиция да се противопоставям на подобни приоми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за трето обяснение на отрицателен вот господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Госпожо председателствуваща, дами и господа народни представители! Тъй като много от колегите бяха станали прави, вероятно Вие не видяхте, че исках процедура преди гласуването, защото вчера пред Вашия колега Благовест Сендов аз помолих да бъде извикан тук Иван Гранитски.
За съжаление, още веднъж се оказа, че неслучайно не викате господин Гранитски. Вероятно той трябваше да каже нещо. Но за мен достатъчно беше това, което се каза по вчерашния "Отзвук" - че вие, в Парламентарната група на БСП, обсъждате икономическите закони, законите за данъците за половин час, а обсъждате проблема "Гранитски" в продължение на 8 часа.
Затова аз имам едно процедурно предложение - моля да се прегласува това, което стана в пленарна зала и преди да се прегласува отново, да призовете господин Гранитски в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вече е късно, господин Дилков.
Има думата господин Стефан Савов от името на парламентарна група.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Опозицията още вчера заяви съвсем ясно, че ние нямаме никакви намерения да участвуваме във вашите междуособици. Но аз използувам днешния ден, когато и радиото, и телевизията предават, за да може най-после българският народ да бъде наясно кой къде е. Защото иначе от тези неясноти страда парламентът, страда, както сега казваме, имиджът на парламента, и страда това, че хората почват да мислят, че ние сме едни личности или народни представители, както искате го кажете, които си менят мнението през час, основните мнения.
Аз искам тук да добавя, че господин Дилков действително направи едно хубаво предложение. Но господин Жорж Ганчев, който сега промени политиката си и говори непрекъснато и против вас, защото вижда, че оттам ще може да вземе някакви гласове. Господин Жорж Ганчев казва едно, а в същото време Бизнесблока го виждаме, че непрекъснато гласува с комунистите или, извинявайте, с БСП.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Много точно го казваш - "с комунистите".
СТЕФАН САВОВ: Нека се разберем, нека се знае от хората кой подкрепя БСП. Защото аз предполагам, че може би след половин час господин Жорж Ганчев ще връхлети тук с наметнато сако така, както говори с висконти, херцози, графове, президенти и т.н. и ще влезе в стаята да плаши нашите секретарки. (Реплики от залата)
Мен не може да ме уплаши, но ще плаши секретарките. (Шум и реплики в залата)
Не, вижте, имам практика да съм ял бой тук-таме и т.н. Тъй че не мен може да ме уплаши.


Използувам отново тази трибуна, за да бъдем наясно - не може по телевизията да излизаш и да говориш против момченцето Жан, против този или онзи, а тук неговите народни представители непрекъснато продължават да гласуват с БСП и същевременно да бъдат едва ли не знаменосци на опозицията. Това е безнравствено. Това е популизъм. Именно такива действия свалят нашия авторитет на народни представители, на Народно събрание, което е по-важно.
Радвам се, че имам възможността днес, когато хората слушат, да го кажа това нещо. Защото този популизъм ни унищожава, както корупцията, така и популизмът ни унищожава. Защото Жорж Ганчев ми е ясен, идват избори, важни избори, в които ще се решава съдбата на България, президентски избори, а надяваме се след това и парламентарни избори и не бих искал хората да бъдат заблудени кой къде стои.
Тук мога да заявя, че опозицията, която се обедини около целта да спечели президентските избори, е ясно къде стои. Ето ние, Народният съюз, които бяхме за д-р Жельо Желев, изпълняваме сега това, което сме решили - ще поддържаме Петър Стоянов, разбира се, защото ние винаги сме били против социализма, против комунизма в тази форма, в която вие ни го предлагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
От името на парламентарна група господин Иван Костов.
Господин Агов, на Вас остава само процедурната възможност.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Завърши една голяма епопея - БСП свали Гранитски. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
Много месеци наред вие наистина се бяхте заели с най-важната работа, най-важната, така както разбирате упражняването на властта - не да решавате проблемите на България, не да осигурите хляба на хората, а да си гарантирате как ще се показва всичко по телевизията. Една абсурдна ситуация, в която можем да нямаме хляб, можем да загиваме от мизерия, може да сте заградили Народното събрание с огради и да сте спрели движението, да препятствувате общонародната любов към себе си, ама важно е кой ще показва и какво ще показва. Нали така? Големи боклуци сте. Големи боклуци. (Ръкопляскания от блока на СДС) Такива боклуци... (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Костов, моля Ви да запазите приличния тон, това не е митинг.
ИВАН КОСТОВ: Госпожо Поптодорова, откога телевизията ходи след властта? Кой формулира телевизията да ходи след властта? След кого ходеше телевизията до 1989 г.? След кого ходеше телевизията? Кого показваше? Вие може да сте била в чужбина, но тук в България ние знаехме какво показва телевизията. И да си съчинявате и да си измисляте такива някакви обяснения като за вашата скромничка съвест просто жалко. Много жалко, много жалко за тази държава, в която се отделят 15 мин. да се обсъждат данъчните закони и 5 месеца се бута шефа на телевизията. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По процедурен въпрос господин Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Госпожо председател! Аз Ви моля да влезете в правото си на председател и да не позволявате от тази трибуна да се изопачават нещата и дори да се поднасят лъжи на българската общественост. Съжалявам, че трябва да използувам тези тежки думи след един толкова доблестен акт на госпожа Поптодорова, но искам да поставя нещата на място.
Първо, госпожа Поптодорова не ме цитира правилно. Добре е да прочете това интервю, за да разбере, че то е предрекло в 1992 г. това, което вие правите сега от левицата. (Реакция от мнозинството)
В него се казва: "Журналистиката за съжаление върви след победителите". За съжаление.
И затова, госпожо председател, аз моля да накажете госпожа Поптодорова за това, че си позволява да лъже от трибуната на това Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Агов, по изключение Ви дадох думата за лично обяснение преди края на заседанието.
Господин Петър Слабаков има думата.
ПЕТЪР СЛАБАКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Тук всеки излиза и говори защо е гласувал и защо е гласувал против. Аз искам да кажа, че не съм гласувал нито едното, нито другото. Аз въобще не гласувах, защото не мога да участвувам в някаква комбинация и да подменя важни въпроси с името на Гранитски. Проблемът не е Гранитски. Проблемът е зърнената криза. Проблемът е финансите. Проблемът е селското стопанство. Затова аз не участвувам. Истината е другаде, не е Гранитски. Затова не гласувах въобще, не участвувах в гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това беше един вид обяснение, но не на отрицателен вот.
Господин Филип Димитров за процедурно предложение. И се надявам, че това е последното, за да преминем към точка втора от дневния ред.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато човек има достойнство или поне наченки на достойнство, той би трябвало да бъде чувствителен към ситуацията, в която го поставя.
За четвърти път в три дни аз взимам думата, за да отправя едно процедурно предложение, във връзка със загражденията, издигнати около Народното събрание.
Става въпрос за това, уважаема госпожо председател, че тук се проявява изключителен тапигьозлък, който аз не мога да си обясня. Председателствуващият господин Сендов, който сега е предоставил тази голяма чест на Вас, даде тук изявления, в смисъл, че е взел необходимите мерки за премахване на загражденията.
Държа в ръцете си заповед N 50-05-14 от 6.6.1996 г., поучително е да я прочетете, към която е приложена скица, издадена от господин Сендов, в която, друг е въпросът доколко законно, той определя граници на територията, която се намира под разпорежданията на Народното събрание. Тази територия включва затворените улици "Царя" и загражденията нагоре към Александър Невски.


Аз разбирам, че Вас, госпожо Ананиева, и Вашите комунистически колеги тук, в тази зала, може да ги е страх, като ходят по улиците. Вас може и да Ви е срам. Имате всички основания за това. Но това, пак повтарям, си е Ваша лична работа. Ако Ви е много страх или ако Ви е много срам, както Ви казах и вчера, стойте си в къщи. Вие обаче не можете да поставяте една институция, която претендира да бъде демократична, каквато е българският парламент, в положението да изглежда като някаква скупщина, както Ви казах и онзи ден...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: ... от узурпатори, комунисти или тирани.
Затова аз много Ви моля, имайте добрината да вземете тази заповед и на базата на нея, вместо да продължите започнатата от господин Сендов лъжа в тази зала, че нещо било направено, да се постараете Народното събрание да бъде приведено в приличен вид, така че да не представлява резил за България и за опитите в нея да се въведе демокрация. Защото целият този комунистически маниер на бягане от хората, на криене в миша дупка и на вършене на тези дела, които наблюдавахме преди малко - отказване от изпълнение на правилника и пр., всичко това показва само едно. Това показва, че вие като че ли съзнателно се стремите да лишите от всякакъв престиж българския парламент.
Така че, процедурно, повтарям: вземете незабавно мерки, защото в противен случай ще се видим принудени да вземем мерките ние.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Димитров, аз съм информирана от академик Сендов, че е предприел необходимите мерки. Той днес следобяд се връща от заседанието на председателите на европейски парламенти. Ще се запознае със заповедта.
Предложението беше процедурно. Повече процедури... Няма реплики към процедурни предложения. Това беше процедурен въпрос.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

Моля, господин Желев!
(Господин Стефан Савов иска думата за реплика)
Господин Савов, Вие поне блестящо познавате правилника и знаете, че не може към процедурно предложение да се прави реплика. Като председател на групата вече взехте думата. Много Ви моля да не усложнявате работата.
Господин Петко Илиев има думата и след това Евгений Михайлов по процедурен въпрос. Моля ви да си седнете по местата.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги! Имам едно чисто процедурно и чисто човешко предложение и ви моля да се приеме. Всички депутати, без разлика на цвят, партийни пристрастия, да излезем и за един час да свалим този срам - ние самите да изместим тези заграждения. (Шум и одобрителни възгласи от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви, без самоуправство. Има правила, по които се действа в една държава. Държавата не е разграден двор.
Има думата господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще Ви помоля само за момент да почакате (обръща се към депутатите от опозицията, които са станали на крака и се отправят към изхода на залата), не е наша работа да носим железата. Моля ви се, изслушайте ме!
Тъй като аз познавам правилника, както Вие правилно казахте, госпожо председател Ананиева, аз смятам, че уважаемият господин Филип Димитров не направи точно процедурно предложение, тъй като нямаше формулирано точно какво се иска. Това беше една декларация, към която ние всички се присъединяваме. Вие знаете, че и Венцеслав Димитров завчера говори по този въпрос.
Именно затова използвам това, че мога да направя реплика, и предлагам, ето на, под формата на реплика една процедура. Нека тук, преди да са излезли някои народни представители да махат огражденията, което е ваше задължение, да гласуваме в Народното събрание кои са "за" и кои са "против" тези заграждения. Да се разбере. И това да бъде така, че да може публиката днес да види кои са за и кои са против загражденията.
Аз ще Ви напомня, уважаема госпожо председател, Вие имате също много голям стаж в парламента. Председателят на парламента може да се разпорежда само на територията на Народното събрание. Той е длъжен дори да осигури реда на тази територия, което невинаги са правили някои председатели. Но има нещо по-важно. Има заповед на кмета на София, с когото говорих вчера. Тази заповед е ясна. И що се отнася до една територия, която не е територия на Народното събрание, той има право да се разпорежда.
Затова аз искам да видя и предлагам - ето моето процедурно предложение - поставете на гласуване въпроса кои са за и кои са против загражденията. Защото тези, които са против загражденията - аз няма да говоря сега патетично, не само, че аз смятам, че тук не всички народни представители от левицата ги е страх, обаче те отиват против закона. Защото утре по този път може да се намери един председател на Народното събрание, който да загради София. Просто парадоксът е такъв. Щом може да загради центъра на София, ще може и да няма достъп въобще до София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ: Затова, моля Ви, поставям ясно процедурно предложение: поставете на гласуване въпроса дали има народни представители - разбира се, няма да бъде така точно формулирано, които са "за" загражденията.
Моля Ви, мисля, че сте длъжна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Савов, това е извън нашата компетентност.
Припомням Ви точка 10 от чл. 8:
"Председателят на Народното събрание контролира вътрешната и външната охрана на Народното събрание, която е поставена под негово разпореждане."
Вие може да оспорвате, но със заповед само на председателя на събранието може да се решава този въпрос.
СТЕФАН САВОВ: Външната охрана е на 10 метра. Външната охрана е определена вече от три Народни събрания какво представлява. Външна охрана - не може. А Вие знаете много добре, че мен ме биха във вътрешната охрана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И все пак, господин Савов, изтече времето. И си спомням, че по времето, когато Вие бяхте председател, имаше достатъчно заграждения около цялото Народно събрание.
Моля, господин Кирил Желев да започне докладването на законопроекта.
Има думата професор Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че от името на голямата част от моите колеги от левицата изразявам съгласие да поискате от съответните компетентни органи да премахнат в рамките на днешния ден тези допълнителни заграждения. Да се обърнете още сега към тези органи, за да предотвратим едно такова самоуправство, което граничи с нещо, което не искам да назовавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз имах намерение по време на почивката да се запозная първо със заповедта, тъй като не съм я чела, и да чуя началника на охраната по същия въпрос. Ще го направя по време на почивката.
Моля, господин Желев да продължи работата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Доклад на Комисията по бюджет и финанси по законопроекти за изменения и допълнения на Закона за данъка върху добавената стойност N 50-01-152 от 31 май 1996 година с вносител Министерски съвет; Закон N 100-03-6 от 2 февруари 1996 година с вносители народните представители Светослав Лучников и Асен Агов; Закон N 100-03-20 от 15 февруари 1995 година с вносител народният представител Георги Пинчев; Закон N 100-03-30 от 24 февруари 1995 година с вносител народният представител Константин Тодоров; Закон N 100-03-60 от 12 април 1995 година с вносители народните представители Емил Костадинов, Димитър Георгиев и Емил Филипов и Закон N 100-03-106 от 4 октомври 1995 година с вносител народният представител Владимир Шкодров.

На заседание, проведено на 5 юни 1996 г., комисията разгледа предложените законопроекти. На обсъждането взе участие заместник-министърът на финансите господин Бисер Славков, който представи внесения от Министерския съвет законопроект. В своето изложение той подчерта, че с изменението на закона се цели осигуряване на допълнителни приходи в бюджета за 1996 г. Предлага се единната данъчна ставка да се увеличи от 18 на 22 на сто, да се измени срокът и режимът за възстановяване на данъчния кредит, да се увеличи регистрационният праг от 1 млн. и 500 хил. лв. на 7 млн. и 500 хил.лв. при задължителна регистрация на стопанските субекти по Закона за данъка върху добавената стойност. Предлаганите изменения се налагат и от инфлационните процеси, протекли в страната след влизането на закона в сила. С оглед да се стимулират данъчно регистрираните лица, извършващи външнотърговска дейност, се предлага облекчен режим за възстановяване на данъчния им кредит. Освен посочените съществени промени се предлага и извършване на поправки в някои думи с оглед по-правилното прилагане на закона в практиката. Предлагат се също така и актуализирани размери на санкциите при нарушение на съответните текстове и членове на закона.
На станалата дискусия народните представители зададоха въпроси и изказаха съображения, свързани с изменението на праговата граница, а така също и с предложеното изменение на данъчния кредит от един на три месеца. Направено бе предложение данъчната администрация да плаща лихви или санкции на данъкоплатците в случаите, когато не е възстановила кредитите в законния срок. Изрази се също така съмнение в целесъобразността да се изисква от всички данъкоплатци регистрирани по закона да отчитат продажбите с касови апарати с фискална памет. Смята се, че при това положение регистрираните лица няма да имат възможност да продават стоки на съществуващите обществени пазари (сергии) или така наречената "улична търговия". Някои народни представители предложиха да не бъде променян действащият досега едномесечен срок за възстановяване на данъчния кредит.
Законопроектът, предложен от народния представител Константин Тодоров предвижда завишаване на регистрационния праг от 1 млн. и 500 хил. лв. на 10 милиона. Такова предложение се съдържа по принцип и в законопроекта с вносител Министерският съвет.
Обсъдени бяха и другите внесени законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
След станалите разисквания се проведе гласуване, въз основа на което Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание следното:
1. Да приеме на първо четене законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, внесени от Министерския съвет и от народния представител Константин Тодоров.
2. Да не приема: законопроекта, внесен от народните представители Светослав Лучников и Асен Агов; законопроекта с вносител Георги Пинчев; законопроека с вносител народните представители Емил Костадинов, Димитър Георгиев и Емил Филипов; законопроекта с вносител Владимир Шкодров, отнасящи се за преференции за вестници и списания, за горива и смазочни материали за селскостопанска дейност и за отменяне на чл. 15 от Закона за академичната автономия на висшите учебни заведения (обнародван в ДВ, бр. 10 от 1990 г., поправки бр. 12 от 1990 г.) и чл. 12 от Закона за Българската академия на науките.
Благодаря ви за вниманието.
И, госпожо председател, бих искал да направя и едно процедурно предложение.
Уважаеми колеги, предлагам при обсъждането на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност в залата да бъде поканен да вземе участие в дискусията заместник-министърът на финансите господин Бисер Славков. Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате за участието на заместник-министъра Бисер Славков в заседанието.
Междувременно, моля ръководствата на парламентарните групи да представят списък на ораторите за първо четене на законопроектите.
От общо гласували 121 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 2.
Прието е процедурното предложение.
Откривам дискусията. Тъй като не са постъпили писмено заявки за изказвания, ще давам думата от залата.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (от място): Първо на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Констатин Тодоров. Разбира се, вносителите в рамките на дискусията имат предимство. Господин Тодоров е вносител на един от законопроектите и има думата.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаема госпожа председателстваща, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Проектът, чийто вносител съм аз, е от 24 февруари 1995 г., тоест непосредствено след започване работата на Народното събрание. Неговото внасяне е плод на поети ангажименти пред избирателите. То е плод и на нашата обмислена стратегия и икономическа политика, която е насочена най-вече към създаването на така необходимата като гръбнак на икономиката средна класа от предприемачи и производители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Картата сте пропуснали.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Госпожо председател, струва ми се, че може и без карта, защото като вносител нямам ограничение на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Все пак в рамките на дискусията.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Предложението, което внасям, касае долния регистрационен праг, задължителен праг за регистрация по ДДС на лицата, които развиват търговска дейност по смисъла на Търговския закон. И понастоящем той е 1 милион и половина. Това число е крайно неактуално. Нека да си припомним, че Законът за данък добавена стойност беше приет през 1993 г. Инфлационните процеси оттогава насам се развиха, бихме могли да кажем - бурно. А и през самата 1993 г., тоест към момента на приемането на закона, струва ми се числото вече беше неактуално, тъй като законът е бил изработен значително по-рано от приемането му. Значи числото 1 млн. и половина е било актуално може би към 1991-1992 г.
Желанието да има долен регистрационен праг показва едно намерение на законодателя един кръг от търговци, т.е. от производители и търговци да бъдат освободени от данък добавена стойност. И това е съвсем нормално и разумно, целесъобразно намерение.
На практика, по сега действащите норми на закона, при 1 милион и половина долен регистрационен праг трябва да се регистрират абсолютно всички, които се занимават с някаква търговска дейност. Аз много трудно мога да си представя, че има лице - физическо или юридическо, което развива производствена или търговска дейност и няма годишен оборот 1 милион и половина. Не би могло да се посочи дори гаражна търговия, квартална бакалница, която да няма този оборот. Значи дотолкова е неактуално числото, че нещата стигат до абсурд. Сведени са до абсурд и промените в Закона за счетоводството. Сега вече всички, които са регистрирани по ДДС трябва да имат двустранно счетоводство, да водят такова. На практика за тези малки фирми, това е невъзможно. Просто не е налице и необходимият кадрови потенциал в страната за обслужване на дейността на всички тези фирми с двустранно счетоводство. Значи тази неактуалност доведе нещата до абсурд и ги е довела не от вчера. Затова и предложението ми е внесено в началото на работата на нашия парламент. Тогава то беше вече особено наложително, но да се радваме все пак, че правителството след година и половина намери, че това нещо е необходимо.
Има известно разминаване между това, което предлага вносителят Министерският съвет и това, което предлагам аз като вносител за числото, с което да се повдигне долният регистрационен праг. Министерският съвет предлага той да стане 7 млн. и половина, а в моето предложение е фиксирано числото 10 милиона. Пак напомням на колегите, че числото 10 милиона е фиксирано през февруари миналата година. Почти преди година и половина.

Значи аз още тогава смятах, че 10 млн. е нисък регистрационен праг, но записах това число в предложението си, тъй като тогава имаше опасения от левицата, че, видите ли, едно такова предложение е някаква скрита атака срещу бюджета и има за цел не нещо друго, не да стимулира търговията и производството и да даде възможност да акумулират финансови средства тези юридически и физически лица, за да разширят дейността си, а има за цел да атакува бюджета, да го срине и така да провали правителството на левицата.
Сега сами може би се убеждавате, че аз съм бил далеч от тези намерения, както го записах и в мотивите си още тогава, но записах числото 10 млн., а не 15, което мислех за нормално през февруари 1995 г., защото се надявах поне това да мине. Сега ми се струва, че числото 10 млн. вече също е доста неактуално, най-меко казано.
И аз се учудвам, че вносителите, тоест Министерският съвет, говоря за проекта на Министерския съвет, са записали числото 7 млн. и половина, след като в мотивите на самия вносител в лицето на Министерския съвет е записано дословно следното, когато се говори за долния задължителен регистрационен праг в едно изречение се казва: "Това се налага с оглед на улесняване на администрирането на данъка и произтича от факта, че основната част от бюджетните приходи от данъка се формират от данъкоплатците с облагаем оборот", обърнете внимание, "над 10 млн.лв.", тоест числото, което аз фиксирам в моето предложение.
След като вносителите в мотивите излагат съображението, че повдигането на долния регистрационен задължителен праг се налага заради това, че така се облекчава администрирането и не е страшно да се вдигне прагът, защото основният оборот е на лицата над 10 млн. лв., аз се чудя защо те фиксират числото 7,5 млн. лв. И пак в интерес на това - да бъде прието и да се намери разбиране, да се намери допирната точка, за да се възприеме едно положение в закона, аз няма да повиша за второ четене числото, което съм предложил преди година и половина - 10 млн., но ще помоля колегите да го приемат. Защото пак ви обръщам внимание, самият вносител - Министерският съвет, казва, че основните приходи от данъка по ДДС са на лицата, които имат оборот над 10 млн. лв.
Аз бих могъл още по-подробно да аргументирам числото 10 млн., тъй като непосредствено след като внесох законопроекта, отправих и питане до министъра на финансите през миналата година, в което питане просто исках да ми дадат данни за предходната тогава, 1994 г., каква е общата сума на данъчния сбор от данъка върху добавената стойност, каква е частта на лицата, които имат оборот до 10 млн., и каква е частта на лицата, чийто оборот надхвърля 10 млн.
От тези цифри би могло да се види още по-убедително, че 10 млн. е едно доста по-обосновано число от 7 и половина милиона. Но аз не искам да обременявам колегите си с тази, може би детайлна и за някои ще се стори излишна информация, за да си дам възможността да кажа няколко думи върху този закон, по текстове от закона, които се простират извън моето предложение. Защото смятам, че има и важни неща, които в проекта на вносителя са пропуснати. Пак имам предвид вносителя - Министерски съвет, а не останалите вносители в лицето на колегите.
Значи спомняте си, че през 1993 г., когато се приемаше законът в тази пленарна зала, Съюзът на демократичните сили, по решение на парламентарната група, гласува "въздържали се". Гласувахме не "против", защото смятахме, че приемането на този закон е нещо необходимо. Но не гласувахме и "за", защото смятахме, че много от положенията, залегнали в този закон, са в сериозен ущърб, нанасят сериозна вреда на социалната страна на нещата.
Ако си спомняте, тогава ние държахме много твърдо скалата на данъка да бъде постъпателна, тоест да не бъде единна ставката, да не бъде 18% за всички, да има стоки и услуги, които да бъдат с по-ниска данъчна ставка. Това нещо не се възприе и затова тогава всички ние гласувахме "въздържали се", абсолютно всички колеги от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, не говоря за опозицията като цяло тогава, защото не си спомням какво беше гласуването на колегите от другите парламентарни групи.
Имаше още нещо, което ни накара да се въздържим. Ние държахме много твърдо и това може да се види много ясно в протоколите, в стенографските дневници на Народното събрание, да има стоки и услуги, които поначало са освободени от данък добавена стойност. И това бяха стоките и услугите от първа необходимост. Това бяха хранителните стоки.
Най-накрая, в резултат на нашето настояване, се прие един компромисен вариант такива стоки и услуги, като да речем хляба, млякото, сиренето и други хранителни продукти от първа необходимост, да бъдат освободени поне за определен период от време от данък добавена стойност.
В Преходните разпоредби на закона тогава се възприе този период от време да бъде три години. Обаче, обърнете внимание, уважаеми колеги, че ние се намираме в годината, когато срокът изтича. Това ще бъде, ако не се лъжа, август 1996 г. И оттогава нататък тази група стоки и услуги вече ще попаднат под общия режим, тоест ще бъдат обложени с данък добавена стойност. Мисля, че ние трябва да обърнем много сериозно внимание на това положение, защото на практика това означава, че от месец август 1996 г. с данък добавена стойност вече ...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ (от място): 1997 година.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: 1997 г. ли е, господин Славков? Добре, дори и така е, дори да бъде и след една година, все пак мисля, че сега е моментът да обърнем внимание на това нещо.
Значи след една година с данък добавена стойност, ако ние не направим промени в закона в това отношение, ще бъдат обложени и тези потребителни стоки, както казах вече, от първа необходимост, които са освободени за срок от три години. А това са мляко, хляб и т.н. Представете си какво ще стане с цената на хляба, ако към него се приложат и 22%, както предвиждат промените, данък добавена стойност.
От друга страна бих искал да кажа, че има и много неща, които за нас са неприемливи, в предлагания проект на Министерския съвет и на първо място ще посоча новата данъчна ставка, която отново е единна, отново не се прави някакво разграничение между стоки от първа необходимост, между стоки, които са социално необходими, сделки със стоки и услуги, които са социално необходими, за да бъдат разграничени и да има някаква друга данъчна ставка за тях. Но върху този въпрос няма да се простирам, тъй като моите колеги, предполагам, най-вече от Икономическата и от Комисията по бюджет и финанси ще вземат по-подробно отношение по тези въпроси.
Сега бих искал, завършвайки, отново да призова колегите: нека поне това да направим за хората, които се опитват да работят нещо, да правят някакъв бизнес, да произвеждат нещо и да търгуват с нещо. Такива все по-малко остават в държавата, тъй като стагнацията е всеобща, всички свиват дейността си. Нека да им дадем поне малко, поне половин глътка въздух. Нека долният регистрационен праг да бъде 10 млн. Надявам се, колеги, че ще подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Реплика професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен, че както тогава, когато приемахме закона, така и сега може да се разисква въпросът за диференцирани ставки и пр., и пр. По-голяма или по-малка диференциация - има практика, както е налице и една безспорна тенденция по-специално в централно и източноевропейските страни, тенденция на придвижване към модела на данък с една ставка, поради съображенията, които в тази зала тогава звучаха многократно, и които се уважават от тези, които съветват в какъв модел да се предложи този данък.
Моята реплика е свързана с това, господин Тодоров, Вие допускате една грешка, може да е несъзнателно. През 1994 г. СДС, вашето ръководство, експертите на вашата парламентарна група бяха за модел на данък добавена стойност с една ставка. Че звучаха гласове и отляво, и от средата, и отдясно за диференциация - безспорно, но вашата официална позиция беше за този модел.
Аз съм човекът, който особено категорично отстояваше този модел и съм работил немалко в Парламентарната група на БСП тогава за подкрепа на този модел. Вие накрая не подкрепихте изобщо закона, както и не подкрепихте редица много важни неща за прехода. И тогава вън, в коридора, господин Костов - мой стар колега, и един от вашите експерти- икономист, ми заяви: "Въпрос за политика".
Дайте да не политизираме работата по такива фундаментални закони на икономиката и системата, която сме тръгнали да създаваме. А иначе може да се спори, може да се дискутира, но тези факти трябва да бъдат напомняни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Други реплики? - Няма. Господин Тодоров, след това ще Ви дам думата. Господин Лучников е следващият оратор. Не, Вие имате думата за дуплика. Предполагам, че не е реплика, а е изказване.


КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): За репликата на господин Стоилов бих могъл да кажа следното: дали е въпрос на политика или е въпрос на осъзната икономическа и финансова целесъобразност, затова няма да споря. Изложих факта, който може да се провери много ясно. В тази пленарна зала ние защитавахме точно това, което аз казах и както вече казах, това може да се провери много ясно и много лесно по стенографските дневници на Народното събрание по съответните дебати.
Що се отнася до това дали ставката да бъде единна, дали да има скала и затова дали да увеличим срока, в който определени стоки и услуги не се облагат с данък върху добавената стойност - ето това е, върху което би следвало за нещо да се разберем. Но изхождайки не просто от някакви теоретични модели за прехода, господин професоре, от теоретично разбиране за това как трябва да се движим, кое ще ни доведе до нещо по-добро, кое ще ни доведе до нещо по-лошо. Тоест, да изхождаме единствено от принципите, не само от теоретичните постановки, а да изхождаме от това, което е в практиката, да изхождаме от реалностите в страната.
А реалностите са много заплашителни, бих казал. Просто хората изнемогват! Разберете, че това се отразява не само на производителя. Това в крайна сметка се отразява и на потребителя. Ако в закона има заложен някакъв модел, по който да има компенсиране за потребителя, който в крайна сметка плаща данъка, защото потребителят и търговецът го изчисляват и то влиза в цената на стоката, тогава би могло да се каже: да, този закон, с тази единна ставка, с този данък, който добре се събира по този начин автоматично, е добър, т.е. стимулира добрата данъчна политика и т.н. Но в крайна сметка това се отразява на всеки от хората, които отиват и купуват в магазина. Ако вие имахте някаква схема, по която това нещо да намира някаква компенсация, тогава - да. Но при положение, че това нещо го няма, ние ще продължим да настояваме в закона да има по-силни социални моменти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Предложението, което ние направихме с господин Асен Агов, целеше почти да спаси българската култура в едно много тежко за нея време. Аз смятам, че тук не можем да имаме различия по въпроса, че българската култура трябва да се ползува с насърчения от страна на българското правителство и от страна на българския парламент.
Културата е висша проява на народностния дух и народ, който не уважава и не насърчава своята народна култура, едва ли заслужава да бъде народ.
В днешния момент цената на културния продукт непрекъснато расте и вие знаете защо расте. Тя расте поради увеличаване на елементите на разхода, от който се формира нейната цена. От друга страна покупателната възможност на българските граждани непрекъснато се намалява. Ножицата между цената на културния продукт и възможностите на гражданите да го консумират непрекъснато се разтваря. По този начин, ако ние не възприемем предложението да освободим от данък върху добавената стойност продуктите на българската култура, ние я правим практически предмет на разкош, ние я правим практически недостъпна за българския потребител, за българския културен потребител.
С това ние вършим едно двойно престъпление. От една страна убиваме творчеството, творческите възможности на българските творци на културата, а от друга страна ние убиваме възможността на българския читател или зрител да консумира тази култура. Ние му пречим да бъде приобщен към културния живот на страната.
Разберете! Тук не се касае за някакви огромни средства. Тук не се касае за някакви огромни обороти. Колко е продукцията на културния сектор? - Тя е сравнително с другите минимална. Но посягането върху нея, отказът да се стимулира чрез освобождаването й от данъка върху добавената стойност има смъртоносно значение за нейното съществувание.
Моля ви да проявите разбиране и да не се съгласите със становището на комисията, която отхвърля нашия законопроект за приемане на първо четене. Нека да го приемем, нека да го мислим още веднъж, но ние трябва да намерим някакъв начин да стимулираме българската култура и да дадем възможност на българския потребител на култура да я получава. С това ние ще изпълним една своя морална задълженост към българския народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Господин Муравей Радев има думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Госпожо председател, аз ще започна оттам, откъдето завърши уважаваният от мен професор Стоилов.
Професор Стоилов, Вие казахте нещо много ценно от тази трибуна. Дайте за такива фундаментални закони да не политизираме! Ами че ние това точно от една година повтаряме. Поне аз. И аз много бих ви помолил точно този съвет да го дадете на хората около вас, от лявата част на залата, защото тези конструктивни неполитични икономически, финансови и други предложения, които непрекъснато правим и вие добре знаете в комисията колко труд полагаме, да направим тези закони по-добри, защото те са закони на България, не са само на вашата партия... Това са законите, които могат да извадят или да потопят България.
Всичките наши предложения - съществени, важни, бих казал, фундаментални за някои от тях, са отхвърлени само затова, защото опозицията ги прави. За голямо съжаление днес тази констатация е абсолютно вярна.
Аз изказвам личната си благодарност на един достоен член във вашата среда - професор Кюранов, който снощи има доблестта да заяви това нещо пред телевизията - че тази опозиция, която днес е в парламента, работи за България, а не за своите политически цели. Още веднъж му благодаря за това, което каза, защото е точно така.
Уважаеми колеги, недейте ме кара сега да ви давам толкова много примери на отхвърлени наши ценни предложения, които със сигурност, ако бяха приети, вероятно нещата днес биха стояли по-иначе.
Искам още нещо да ви кажа. В момента в Народното събрание са вкарани два данъчни закона, които драстично увеличават данъчното бреме на населението като цяло. Два данъчни закона и още отсега се наблюдават достатъчно много фактори, че няма да бъдат само тези два закона. Вероятно и други ще ги последват, не дай Боже.
Няма да се връщам на обещанията, които някога дадохте да не увеличавате данъците. Няма да говоря, че бюджетът на България за тази година е един жесток трънен данъчен венец за целия народ, положен на главата му. Няма да казвам, че оттук нататък всичко това, което сега правим, е просто неосъществимо, колеги. Защо? - Извинете, но оценката ми е съвсем категорична.
Вие, уважаеми колеги, тръгвате по пътя на най-малкото съпротивление. Вие чудесно сте овладели метода на простото аритметично действие, наречено в математиката просто тройно правило. Трябват ми еди-колко си пари - хикс по онуй е равно на третото. И обратно, чрез заместване, хикс е равно на 140 млрд.лв. Някой изчисли, че трябват на България 140 млрд.лв., с които да се увеличат приходите в държавния бюджет.

Извинете, но ако ние малко поне уважаваме институцията Народно събрание, ако малко поне уважаваме Бюджетната и Икономическата комисии като извадка от хората в това Народно събрание, ние щяхме да бъдем запознати, най-малкото поне ние да бъдем запознати с автентичния текст на меморандума, който правителството представи на Международния валутен фонд, и писмото за намеренията. Ние, уважаеми колеги, сме запознати с две-три странички белетристика, изпратени от Министерския съвет до председателя на Народното събрание, в които две-три странички белетристика се казва или по-точно се опитва да се преразкаже какво точно съдържа меморандумът. Има две или три величи - и толкова. Наложи се по съвсем други пътища и начини да се сдобием с основните числа, записани в този меморандум, и това, което видяхме, ни кара да смятаме, че цялата тази акция е абсолютно неосъоществима. Абсолютно неосъществима! Вие говорите за 140 млрд. лв. приходи. Откъде? - От данъци. Вие говорите за годишна инфлация над 104, дори 105 на сто. Това означава още много милиарди, повече от 100 млрд. лв. лихви.
И аз ви казвам - това, което сте заложили в тази нова макрорамка, отново е неосъществимо. За голямо съжаление тежестта от тази сбъркана макрорамка, последиците ще бъдат на гърба на данъкоплатеца. И това, което днес се опитвате да направите, е един жесток, безсмислен товар върху гърба на онези, които нямат никаква вина, че вие, колеги отляво, предложихте и с вашите гласове бе избрано това неграмотно и некадърно правителство, което докара България до днешния ден.
Така че нека да се върнем на това, за което говорим. Вие искате увеличение на два данъка. Вие, уважаеми колеги, говорите: в данъка за печалбата, видите ли, ние намаляваме данъчната ставка с 4 на сто - от 40 на сто данъкът намалява и става 36 на сто.
Днес, уважаема госпожо председател, мнозинството предлага да увеличим с 4 на сто данък добавена стойност. Едно и също ли е - ви питам аз. Тук 4 и там 4? Има ли някаква равнопоставеност между тях? Знае ли някой от вас за какво говорим, колеги? Знае ли някой от вас с колко е намалението на тези 4 на сто в абсолютна сума и колко е увеличението на другите 4 на сто пак в абсолютна сума? Повече от два пъти разлика в тежест на данъкоплатеца. Но тук вече данъкоплатецът е целият български народ - купувачът, потребителят, а там облекчението е на стопанските субекти. Тази е малката разлика, която е добре да осъзнаете, преди да гласувате след малко.
Госпожо председател, това е първо четене и ще си позволя малко по-обширно да говоря. На второ четене ще бъда по-кратък и по-ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате 30 минути за цялата група. Дотук са ползвани 11.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Сега искам да ви кажа няколко думи по 3-4 постановки от този закон, който е предоставен на нашето внимание - Закон за изменение и допълнение на данъка върху добавената стойност. Наред с многото технически неща, които до известна степен - и това е съвсем нормално и естествено - коригират леко, но смислово, а не кардинално досегашния закон, аз бих казал, че има няколко посоки, които в предложения ни вариант са неприемливи. И най-напред ще започна с най-силното - от 18 на сто става 22 на сто. Не се увеличава с един, не с два, увеличава се грубо, аритметично с 4 на сто, които представляват към досегашната величина на данъка 22 на сто. Четири делено на 18 прави 22. Значи ние този данък в момента го увеличаваме с повече от една пета. И добре е да се знае, че ако една стока е струвала 100 лв., тя няма сега да струва 104 лв., ще струва плюс бившите 18 на сто 122 лв. тази стока. Или тези 4 на сто директно, ама съвсем директно увеличават инфлацията в България. Просто от деня, когато това влезе, със същите тези 4 на сто скача процентът на инфлацията. Аз не знам какво сте разчитали на тези 105 на сто, които сте сложили в новата макрорамка, но и тя е вече непостижима.
По-нататък. Всички вие много добре виждате непрекъснатото обедняване на българския народ. За това преди малко говори преди мен господин Лучников. Смятате ли, че с това ваше просто тройно правило нещата ще отидат на мястото си? Ами това е една хартия, ами това са едни цифри на хартия. Някой ги е сметнал и казва: толкова ми трябват. Кой е този, който би могъл да плаща тази цена? Той би могъл, ако има с какво да плаща - ако има заплата, ако има доходи. Ако неговият жизнен минимум е достоен за човек, тогава би платил тази цена. Днес жизненият минимум на българина е под човешкото достойнство, той е на границата на оцеляването. И вашето механично увеличаване отново на цената, на поскъпването на стоките е безсмислено. Защото само едно много, много малка и все по-малко оставаща част от българския народ би могъл да плаща тази цена.
Това по този въпрос. Ние никога няма да приемем това драстично и повтарям - безсмислено увеличение.
Вторият пункт, по който протестирам срещу този законопроект, е една много болна лично за мене тема, която аз миналата година нееднократно поставях от тази трибуна. Даже имах и питане към финансовия министър по този въпрос и той тогава някак си така - хем има, хем няма, хем така, хем онака, не успя докрай да отговори и да опровергае нашето твърдение, което беше очевидно за целия стопански живот на страната. Става въпрос за срока, в който финансовото министерство и данъчните органи са длъжни да върнат надвзетия данъчен кредит на онези стопански субекти, които съвсем редовно и честно са си платили данъка върху добавената стойност. И в резултат на плащане и прихващане се оказва, че са предплатили на държавата определени суми - така наречения данъчен кредит. Той трябва да бъде възстановен по досега действащия закон до 30 дни срок. Миналата година ние бяхме свидетели на едно криминално, престъпно, бих го нарекъл, заобикаляне на тази клауза в чл. 30 от досегашния закон. Бе получено разпореждане на данъчните органи да не връщат в срок тези средства на фирмите, като се мотивираха с това, че е необходимо да извършват финансови ревизии и да установят няма ли насрещни задължения. Цялата страна тогава бе възмутена от този вандалски акт на финансовото министерство, защото по този начин и самото министерство, и самият закон, и самото управление, ако щете, олеква, губи своята тежест на нещо, което държавата е длъжна като авторитет да защитава своите действия. По този начин тези хора много месеци бяха лишени от едни значителни суми. Милиарди са левовете, които бяха отклонени по този начин. И днес ни се предлага - забележете, уважаеми колеги, - да узаконим този произвол. Днес в § 14 ни се предлага промяна на същия този чл. 30. Изразът "в 30-дневен срок" - това, за което говорих - се предлага да се замени със "след извършване на данъчна ревизия", но не по-късно от 3 месеца", което на практика означава, че 30 е равно на 90. И отново се обвързва вече императивно минаването на данъчна ревизия.
Господа ръководители на това финансово министерство, това, че вие нямате капацитетна възможност да извършите данъчните ревизии в желаните от вас срокове - това го разбираме, съчувстваме ви, знаеме го. Но това, че проблеми има администрацията, че проблеми има финансовото министерство и данъчните служби, тези проблеми да се прехвърлят на гърба на честния платец... Забележете сега, това е много важно - честните данъкоплатци са онези, които са си превели данъка. Само те. Те са превели този данък и на тях трябва да им се върне данъчният кредит. Онзи, който е нечестен, онзи, който не си плаща данъка, той излиза от тази категория, него не го засяга това влошаване, защото той така или иначе нищо не е платил. Но онзи, който е платил, той не получава обратно парите си.

Какво значи това? Хайде, помислете малко.
Един път, втори път - или фалира, или третият път започва да лъже. Това ли искате да направим?
Пак казвам, проблемите от болната глава директно се прехвърлят на здравата глава. Намерете друг начин. Увеличете ако трябва щата. Ако трябва, слейте ги с финансовите ревизори. Намерете друго решение. Но не прехвърляйте проблемите от администрацията на данъкоплатеца, защото това е порочна система.
И престанете, моля ви, поне тук, това нещо размислете и не го приемайте. Тези три месеца означава да извадиш от оборота стотици хиляди левове за големите и особено за някои износители и други фирми, които непрекъснато боравят с връщане и даване на данъчен кредит. За тях това означава огромни суми блокирани за три месеца, извадени от оборот.
Е, кой може днес при тази ситуация да издържи при тези утежнения? Това ще доведе до масови и верижни фалити. Освен всички други причини прибавяте още една за унищожаване на стопанството в България.
Следващият момент, който не е добре решен в този закон. Казвате, че регистрирано лице, което в последните 12 месеца е извършило сделки за износ на стойност повече от 50 на сто от общата стойност на всички извършени сделки от него, го вкарвате в един режим на облекчено бързо възстановяване на данъчния кредит в срок от 15 дни. Само по себе си това е добро. Подобен текст има и сега.
Това обаче обвързване според мен далече не е най-добрата база. Какво значи половината от дейността на тази фирма да бъде за износ и дайте да облекчим точно нея. Ами, защо избягвате от мащабите?
Аз смятам, че съвсем не е по-добър този критерий, който сте избрали, а именно структурното определяне на дейността на една фирма до каква степен е износът в нея или не, за да може да облекчите нейното връщане.
Ами, вземете количественият критерий, който е много по-важен, ако щете, от национална стопанска гледна точка. Защото една фирма, която има 2 млн. лева оборот, от които 1 млн. лева е износ и вие я облекчавате в нейната дейност, тя няма никакво сравнително значение, бих казал, с друга фирма, която има, да кажем, 2 млрд. лева дейност, от които 900 млн. лева са износ. Къде са 900 млн. лева, къде е 1 милион? И тази фирма, големият износител, големият, как да кажа, големият стопански субект вие ще го лишите от възможността да си вземе по-бързо своите пари, не чужди, да вземе своите пари от данъчен кредит. Според мен това е една недомислица. Или най-малкото намерете някакъв комбиниран способ от едното и от другото, но някакъв разумен праг трябва да има. Оттам нагоре ... това е много важно.
И още един момент, който смятам, че просто е неизпълним в този законопроект. Много пъти, колеги, съм говорил от тази трибуна, особено за икономически данъчни закони. Но то се отнася за всички други. Нека правим закони, които могат да бъдат прилагани. Един закон, колкото и красиво да звучи, написан на хартия, ако не може да бъде приложен, той е безсмислен, а много пъти е и вреден. Защото започва някой да го тълкува и това тълкувание вече поставя на съвсем субективна основа целия този закон.
Какво казвате в този § 16?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Редовното време изтече, но ще Ви дам продължението.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз завършвам.
Освен документите по член еди-кой си, еди-кой си, сделки в търговския обект, "регистрираните лица са длъжни да издават документ - касова бележка от електронен касов апарат с фискална памет". Чудесно! Но аз ви казвам, уважаеми колеги, че това е пожелателно. Така записан текстът, така грубо и ясно изразен този текст, какво означава? Едно пожелание.
Има ли някой в тази зала, който би могъл да твърди със сигурност, че в изпълнение на този закон ние ще закрием пазарите в България, например? Кой от вас може да си помисли сериозно, че на сергията на пазара ще сложи електронен касов апарат, примерно? Кой от вас смята, че на сергията на улицата онзи, безработният, който отдавна вече едва свързва двата края и отива там да стои от сутрин до вечер, да продаде нещичко, за да може да купи нещичко друго, кой от вас си въобразява, че този човек би могъл там, на улицата да сложи касов апарат?
Е, говорим, че регистрирано лице трябва да има 7 милиона и нещо. Ами, да. Но вие защо мислите така опростено? Та нима търговецът сам по себе си разглеждате винаги? А защо не вземете едноличния търговец, който може да има 20 или 30 такива места в града, където продава по този начин. Не можете да ограничите търговията в града. И сборът от тези 20 - 30 сергии прави повече от 7 милиона за една година. Разбира се, какво са 7 милиона? Един апартамент и половина.
Така че при тази ситуация аз ви казвам, че давате в ръцете на контролните органи един бич, един бич, с който той да размахва над онези нещастници на пазара, които дори и да искат, нямат техническа възможност да проведат такова нещо.
Аз много бих ви молил, колеги, по този въпрос добре да се замислите и да намерите някакво решение, което би могло да бъде приложено. Аз не казвам и никога нищо не съм казвал срещу електронните касови апарати. Разбира се, че трябва да ги има. Разбира се, че трябва да ги търсим и там където можем да ги влагаме, да ги влагаме. Но там, където не може и е обективно невъзможно, не правете глупости. Просто не правете глупости. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
ГЛАС ОТ ДЯСНО: Аз и господин Лучников говорихме като вносители, а не от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, въпреки това има 8 минути. Добре, 8 минути остават.
Има думата господин Иван Куртев по процедура.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Извинявам се, че нарушавам ритъма на работата и ще се изкажа по процедурен въпрос, адресиран към госпожа Ананиева като председател на Народното събрание. Просто една процедурна молба имам към нея.
В сряда на Председателски съвет, когато поставих пред председателя на Народното събрание господин Сендов въпроса за загражденията и той пое ангажимент да говори с вътрешния министър и да бъдат махнати загражденията, се оказа, че той просто ни е подвел тогава. Току-що говорих с главния секретар на Министерство на вътрешните работи. Загражденията са поставени по искане на председателя на нашето събрание. И са поставени от Военния клуб до Университета и тук е задръстена улица "Шишман" и улица "Аксаков", ъгъла. И движението също е спряно.
И след като това е станало по искане на председателя на събранието, в негово отсъствие Вие, госпожо Ананиева, сте с пълни права, моята молба е да се свържете с Министерство на вътрешните работи и да съдействате за отменянето на това разпореждане на председателя, независимо че него го няма.
Аз искам да използвам случая да се извиня на тези момчета отвън, полицаите, които обраха съвсем незаслужено обвиненията, изобщо на Министерство на вътрешните работи да се извиня, защото инициативата не е тяхна, а за съжаление инициативата е на господин Сендов.
Много Ви моля веднага да вземете мерки за отстраняване на полицията тук от района, тъй като загражденията са махнати.
ГЛАС ОТДЯСНО: Правилно.
ГЛАС ОТЛЯВО: Тези, които свирят вън, къде искате да дойдат? В Народното събрание ли? (В момента отвън е събрана тълпа протестиращи, които свиркат. Отляво протестират срещу изказването на господин Иван Куртев, който предлага да се махнат загражденията около Народното събрание)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Казах, че ще се запозная със заповедта. Но извън моите компетенции е да отменя разпореждане на председател на събранието, при положение, че той си идва днес.
Давам почивка до 11 часа.
Заседанието за парламентарен контрол ще бъде много кратко. Това ще даде възможност да продължим с дискусията по тези законопроекти за данък добавена стойност.
Едно съобщение. По време на почивката Комисията за младежта, спорта и туризма ще заседава в пленарната зала. Не зная защо ще заседават тук. Всъщност има само 20 минути за това евентуално заседание.
След парламентарния контрол продължаваме дебатите по точка втора от дневния ред.
Двадесет минути почивка. (Звъни)

11,40 часа


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме работа с парламентарния контрол. Най-напред ще ви прочета новопостъпилите питания в периода 31 май - 6 юни 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Стефан Маринов Стефанов към Николай Добрев - министър на вътрешните работи, относно отвличане и изнудване на български граждани. Следва да се отговори писмено до 17 юни.
Постъпило е питане от народния представител Румен Йорданов Русев към Жан Виденов - министър-председател на Република България, относно проблеми на туристическия комплекс в Златни пясъци във връзка с предстоящия туристически сезон. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 юни.
Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Светослав Шиваров - заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно извършване на временен въвод на трайните насаждения в землищата на село Запалне, Козарево и град Твърдица. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 юни.
Постъпило е питане от народния представител Георги Иванов Захариев към Стамен Стаменов - министър на транспорта, относно намерение на БДЖ за въвеждане карти за самоличност на пенсионерите, важащи за пътуване по влаковете. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 юни.
Постъпили са и писмени отговори:
- от министъра на образованието, науката и технологиите Илчо Димитров на питане от народния представител Руслан Сербезов;
- от министъра на транспорта Стамен Стаменов на питане от народния представител Стефан Стефанов;
- от министъра на вътрешните работи Николай Добрев на актуални въпроси от народния представител Дянко Марков.

Актуален въпрос от народния представител Атанас Иванов Железчев относно цената на хляба към господин Румен Гечев - заместник-председател на Министерския съвет и министър на икономическото развитие.
Има думата господин Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Уважаеми господин Гечев! При посещението ми в град Омуртаг кметът на общината ни информира за изключително тежкото положение с осигуряване хляба на населението. Държавните и частни фурни набавят брашно от различни части на страната ден за ден. Тъй като цената, по която се закупува брашното, винаги е различна, а и транспортните разходи са различни, това затруднява хлебопроизводителите да спазват разпоредбата на чл. 15 от Правилника за приложение на Закона за цените, който изисква цените да се обявяват на потребителите най-късно десет дни преди влизането им в действие. Проблемът създава конфликт между контролните органи по цените и хлебопроизводителите.
С оглед на изложеното моля да отговорите на следния въпрос: как да постъпват хлебопроизводителите, след като не са в състояние да спазват 10-дневния срок за обявяване на цените за хляба? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Министър Гечев има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати, господин Железчев! Формирането на цените на хляба, както и образуването на цените на стоките и услугите, които се предлагат на вътрешния пазар, е регламентирано в Закона за цените, приет от Народното събрание на 14 август 1995 г., и в Правилника за прилагането на Закона за цените, утвърден с Постановление N 194 от 1995 г. на Министерския съвет. Нормативната уредба посочва и реда за обновяването, наблюдаването, анализа и контрола върху ценообразуването.
Съгласно чл. 14 от Правилника за прилагане на Закона за цените продавачите обявяват предварително на купувачите образуваните от тях в рамките на държавно определените правила и нормативи цени.
В чл. 15 се посочва, че производителите и вносителите на стоките и услугите с контролирани цени са длъжни да обявяват формираните от тях пределни цени на потребителите на Националната комисия по цените, на областните управи и на кметовете на общините най-късно десет дни преди влизането им в действие. Този срок предоставя възможност на контролните органи да осъществят превантивен контрол върху спазването на регулираните от държавата цени и правомерността на изменението им с оглед предотвратяване на нарушения и необосновано завишаване на цените. Следва да се има предвид, че в съответните закони за цените на европейските страни този срок е от 3 до 6 месеца.
Вижда се, че 10-дневният срок за обявяване на цените на хлебопроизводителите е съобразен със сравнително по-ниската степен на определеност на макроикономическите показатели у нас. Неговото спазване е особено необходимо сега, когато са налице условия за спекулативно увеличаване на цените на хляба, въпреки че през последните пет месеца правителството осигурява зърно и брашно по цени, отразяващи изкупната цена и разходите по съхраняване на зърното, включително лихвите по кредитите.
За съжаление, сложната ситуация с хляба в определени моменти трудно се вмества в нормативните рамки, регулиращи търговията при нормални обстоятелства. Вносът на зърно също даде своето ценово отражение. Тези факти обаче не изключват откровения спекулативен елемент при ценообразуването на брашното и хляба, явление, което се наблюдава на не малко места в страната.
Без да поставям под съмнение принципите на ценообразуване във Вашия избирателен район, подчертавам необходимостта от спазване на законовите разпоредби по отношение на ценообразуването на брашното и хляба с отчитане на конкретните ценови условия при всяка доставка.
Националната комисия по цените към Министерския съвет ще засили контрола върху ценообразуването на хляба, прилагайки цялата сила на закона в случай на неговото нарушаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Железчев, имате думата, за да изразите отношението си към отговора на Вашия въпрос.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Господин Гечев, аз Ви благодаря, но не чух отговор на въпроса, който поставих - как да действат при тази обстановка, при тази ситуация хлебопроизводителите? Вие посочихте какво се прави в европейските държави. При тях снабдяването е нормално, редовно. Тази разпоредба, която сте записали в правилника, е при една нормална обстановка. А Вие сам разбирате, добре известно Ви е, че обстановката в този момент не е нормална и би следвало да се вземе някакво решение от Министерския съвет за определен период от време поне да се спре действието на този текст на чл. 15 за този 10-дневен срок.
Така че Вашият отговор не дава отговор на поставения въпрос, не решава въпроса, който е поставен, и ние ще се натъкнем на една конфронтация между хлебопроизводители и контролните органи. Затова моята молба към Вас е да бъде обсъден този въпрос в близко време, колкото може по-спешно и да вземете решение в смисъл, че до новата реколта няма да се спазва този 10-дневен срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Железчев.
Виждам, че министър Виткова влезе в залата. Следват въпроси към нея. Първият е от народния представител госпожа Елена Поптодорова-Петрова относно мерките за подпомагане на болните от клинична бъбречна недостатъчност.
Госпожа Поптодорова, имате думата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПГДЛ): Благодаря, господин председателю!
Госпожо министър, Вие сте получили моя актуален въпрос. Той в много сух и схематичен вид изразява същността на самото питане. Аз няма да го преповтарям във вида, в който ви е представено. То беше синтезирано от председателстващия Народното събрание в момента. Ще си позволя обаче да прочета откъси от писмото, което по същество ме задължи да отправя към Вас актуалния въпрос. То е писмо от 28 хемодиализно болни от град Габрово - 28 души с хронична бъбречна недостатъчност. Тяхната голяма тревога е какво е движението по проектозакона за донорите и оттам нататък какви други практически мерки е в състояние да предприеме Министерството на здравеопазването, за да облекчи положението им. А ето и откъсите, за които говорих:
Господа, ние сме обречени! Три дни в седмицата ние буквално умираме - 4 часа на апарата, а през това време сърдечна недостатъчност, силно главоболие, тресем се, вдигаме температура - кръвопреливане. Преди два месеца в мъртвия град имаше три паметника един до друг на наши колеги. Молим ви, какво се прави в парламента за приемане на закона за донорите? Защо Народното събрание не предприема нищо по този въпрос?
И нататък: Кой мисли за нас? Защо не проявявате така очакваното милосърдие?
Аз съм сигурна, че не са много лесни и еднозначни отговорите на тези въпроси, но ние не можем да ги отминем. Аз се обръщам към вас с молба да дадете надежда за здраве или поне за по-добро състояние на тези 28 души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Госпожа министър Виткова има думата да отговори на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Поптодорова, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да започна с отговора на този въпрос, искам само да кажа, че преди една година ние заварихме ситуацията, в която нямаше нито ритмично снабдяване с хемодиализни филтри и консумативи, нито "Еритропоетин" за тези болни. Първият ми работен ден беше посрещнат с протест на болните, които вече бяха трансплантирани и не получаваха животоспасяващите за тях медикаменти.
Тези проблеми са вече минало, но големият проблем - трансплантация и развитие на донорството в България е все още нерешен.
От 1992 г. се установи система за целево снабдяване на хемодиализните центрове в условията на тежкото финансово състояние на общините. Това е единствената възможност за осигуряване на нормалната им работа и гарантиране живота на болните с терминална хронична бъбречна недостатъчност. Снабдяването се осъществява от Министерство на здравеопазването чрез провеждане на конкурси на базата на разработената от него Национална програма по хемодиализа. В страната има разкрити 60 хемодиализни центрове, в които се провежда животоподдържащо лечение на около 2100 болни с терминална хронична бъбречна недостатъчност. Провежданите хемодиализи са около 300 хиляди годишно.
През 1995 г. в § 12 "Други разходи" в бюджета на министерството бяха осигурени финансови средства за закупуване на необходимата апаратура - 101 хемодиализни апарата в размер на 140 млн. лв. и 532 млн. лв. за консумативни материали.
В бюджета на Министерството на здравеопазването за 1996 г. средствата за хемодиализа възлизат на 477 млн. лв. и са сключени договори с фирми-доставчици за 716 млн. лв. Министерството на здравеопазването търси и други начини за осигуряване на допълнителните средства. Централизираната система за снабдяване даде възможност за първи път в страната консумативните материали да се използват еднократно. С това значително се намалява рискът за заразяване с хепатит В и С на диализираните болни.
От 1995 г. започна и централизирано снабдяване на болните с най-скъпия медикамент, употребяван от тях, "Еритропоетин". Минималните разходи за лечение на един болен за месец с този медикамент са около 470 швейцарски франка. По този начин бе утвърдена практиката скъпоструващите и жизненоважни методи за лечение, какъвто е и хемодиализата, да се поемат от държавата като приоритетна задача. Това е положителна стъпка на държавната власт да гарантира живота на болните с терминална хронична бъбречна недостатъчност в страната.
В България бъбречната трансплантация е слабо развита. Поради тази причина хемодиализата се явява основен метод за продължаване живота на болните с терминална хронична бъбречна недостатъчност. Тъй като бъбречната трансплантация осигурява на тези болни значително по-добро качество на живот, Министерството на здравеопазването разработи национална програма за развитието й. На базата на тази програма от 1995 г. на всички болни след бъбречна трансплантация е осигурено скъпоструващото имуносупресивно лечение със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването.
В Министерството на здравеопазването е разработен закон за изменение и допълнение на Закона за народното здраве. В него са предвидени текстове, с които се регламентира вземането на органи за трансплантация. Проектът на закона е внесен в Комисията по здравеопазване към Народното събрание. Министерството на здравеопазването ще бъде благодарно, ако този закон бъде разгледан в пленарна зала с приоритет. Освен това в министерството е създадена работна група от специалисти от всички области на медицината, имащи отношение към органната трансплантация, за разработване на нов нормативен акт, регламентиращ организацията и реда за провеждането на трансплантация.
В Министерството на здравеопазването е създадена Комисия по цените на лекарствените средства, която регистрира и контролира цените на вносните и български лекарствени средства. Полагат се усилия за защита на цените на тези средства не само за болните с терминална хронична бъбречна недостатъчност, но и за всички останали. Голяма част от лекарствените средства, от които се нуждаят тази група болни, са предвидени по Наредба N 46 за прилагане на чл. 1, ал. 4 от Правилника на Закона за народното здраве за безплатно или частично платено лечение в домашна обстановка. Съгласно приложение N 1 на посочената наредба финансовите средства се осигуряват от общините. За съжаление тежкото финансово състояние в редица общини ги поставя в невъзможност да изплащат лекарствата по този ред. Министерството на здравеопазването поиска от Министерство на финансите областните съвети и Сметната палата да съдействат за осигуряване на необходимите финансови средства от общините за лечение на хронично болните в домашна обстановка. До този момент резултатите все още не са обнадеждаващи. Поради това Министерство на здравеопазването обмисля нов начин за финансиране и изплащане на лекарствените средства, предвидени за безплатно или частично платено лечение на болните в домашна обстановка.
От изложеното е видно, че министерството е предприело мерки, с които е гарантирало живота както на болните с терминална хронична бъбречна недостатъчност, така и на болните от 11 групи тежки хронични заболявания, изискващи скъпоструващо и животоподдържащо лечение. Сумата, предвидена в бюджета на министерството през 1996 г. за това, възлиза на 2,5 млрд. лв.
Министерството на здравеопазването още веднъж изразява своята надежда, че проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за народното здраве ще бъде внесен и разгледан в парламентарната зала с приоритет, с което ще бъде подпомогната не само дейността по бъбречна трансплантация, но и в останалите дейности на здравеопазването.
Наред с това считаме, че общините трябва да поемат своите задължения в изпълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. за изразходването на бюджетните средства при съблюдаване на приоритетите - медикаменти, включително за извънстационарно безплатно лекарствено снабдяване.
Надявам се, госпожо Поптодорова, че в това отношение Вие като депутат в българския парламент ще подпомогнете по-бързото придвижване на поправките на Закона за народното здраве, за да можем да създадем и регламента за спазване на правата на българските граждани да декларират своето несъгласие да бъдат потенциални донори и за по-нататъшното преодоляване на психологическата бариера сред българските граждани те да дарят в условия на доказана мозъчна смърт своите органи, за да можем да спасим живота на хилядите други нуждаещи се от този вид медицинска помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Поптодорова, имате думата, за да заявите дали сте доволна от отговора.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо министър, за отговора. Аз зная Вашата лична съпричастност към проблема, защото сме разговаряли по този въпрос през последната година нееднократно. Бях задължена да проведа още веднъж този разговор с Вас чрез тези микрофони, за да бъде чут отговорът от тези, за които той се отнася. Аз първо благодаря за подробния отговор, който давате. Онези, които трябва да го чуят, очевидно ще бъдат по-благодарни и те трябва да го оценят.
Аз се радвам за това, че има напредък в законодателните усилия на Министерство на здравеопазването и разбира се и аз, като народен представител от съответния избирателен район и поела ангажимент пред тези хора за законодателно придвижване на въпроса ще направя необходимото, ще използвам момента и трибуната, за да поискам съдействието и на останалите си колеги от избирателния район не само като лобиране вътре в парламента, но и като настойчиви искания пред Габровска община за изпълнение на Закона за бюджета, така както той е разписан. Признавам, че ще разчитам и на Вашия личен авторитет, госпожо министър, за да се настои при подреждане, а това става постоянно, на приоритетите в Народното събрание, да се добави и Вашето настояване за по-бързото влизане на поправките към Закона за здравеопазване в залата.
Благодаря Ви още един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Госпожа министър Виткова иска думата.

МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Аз вярвам, госпожо Поптодорова, че и българските средства за масово осведомяване са чули тревогата на болните, изразена чрез Вашето питане и не би се повторило третирането на този проблем като желание на българския министър на здравеопазването да "разпарцалисва трупове, от които да прави чанти и сувенири". Това беше в уводна статия в един уважаван иначе от мен български седмичник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Думата за процедурен въпрос има господин Евгений Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Използвам присъствието и на госпожа Елена Поптодорова в залата, за да се обърна както към нея, така и към всички народни представители с една молба - да подкрепите моето процедурно предложение.
Днес Парламентарната група на демократичната левица смени генералния си директор, когото назначи като партийна личност на този пост преди една година. Обвиненията бяха за това, че нарушавал Временния статут, че едностранчиво е показвал информацията по Българската национална телевизия, с което не е съблюдавал Временния статут, който гарантира статута на Българската национална телевизия като национална институция, независима от каквито и да е партийни и държавни органи. Днес също така беше избран на този пост, без да бъде представен в залата, без да му се даде възможност да каже съгласен ли е или не, може ли да се справи с работата или не, господин Иван Токаджиев.
Затова аз правя процедурно предложение: за да не се повтаря това, което в продължение на една година цари в Българската национална телевизия, за да не се повтарят подобни прецеденти с нарушаване на Временния статут, да бъде поканен господин Иван Токаджиев в залата на Народното събрание и тук, пред нас да поеме обещание и да се закълне, че ще изпълнява Временния статут на Българската национална телевизия, Българското национално радио и БТА, който е Закон за Българската национална телевизия според Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията до създаване на ново законодателство. Аз ви моля да подкрепите това процедурно предложение, за да може тук, пред очите на цялото народно представителство, пред очите на българските граждани генералният директор да гарантира, че той ще заеме поста директор на националната институция Българска национална телевизия, а няма еднопартийно да служи само на интересите на тези, които искат да заглушат истината в информационните и други предавания на Българската национална телевизия.
Затова правя процедурното си предложение да бъде поканен господин Иван Токаджиев и да се закълне в българския парламент, че ще спазва статута на Българската национална телевизия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Искам да поясня, че се намираме в точката "Парламентарен контрол". Тъй като не сме приключили с парламентарния контрол, ако господин Евгений Михайлов иска, може след като приключим с него, да направи процедурното си предложение. В момента това просто не може да се постави на гласуване.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Господин председателю, разбирам Ви, не искам да нарушавам правилника, затова Ви моля да се гласува и след парламентарния контрол, без да пречим на парламентарния контрол, да бъде поканен господин Иван Токаджиев да се закълне в българския парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Можете да направите всякакви процедурни предложения, но в момента сме в точка "Парламентарен контрол", така че не мога да го поставя на гласуване.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Но има процедура. Тя не пречи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След приключването на парламентарния контрол, може. В момента не може.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Ще го подложите ли на гласуване тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има две изказвания още, ще ги изчакате, не е проблем.
Заповядайте, госпожо Томова.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! По силата на правилника възразявам срещу това процедурно предложение. Дневният ред на Народното събрание се уточнява в началото на пленарния ден. Това бе направено. Всички народни представители бяха в залата... Извинявам се пред слушателите, Парламентарната група на демократичната левица беше в залата, част от народните представители на Парламентарната група на Бизнесблока бяха, останалите народни представители малко по-късно решиха да влязат, но имаха възможност, никой не ги беше възпрепятствал да изкажат своето становище тогава.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Тогава още не беше избран Токаджиев!
ЕМИЛИЯ ТОМОВА: Тъй като тогава те не си използваха правото, сега се появява едно смешно предложение - извинявайте, господин Михайлов, няма по какъв друг начин да го квалифицирам, - след като само преди час и нещо народни представители вкупом, организирано погазиха клетвата пред Конституцията и пред народа, която звучи така: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и закона и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа!", способстваха да се нарушава общественият ред в столицата. (Викове на възмущение от опозицията) Това го направиха напълно съзнателно и организирано. И сега да искате клетва, че друг ще спазва закона, когато вие самите давате пример на българските граждани как да погазват реда, закона и Конституцията, това вече е прекалено.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Председателят на парламента е погазил Конституцията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви. В момента се намираме в парламентарен контрол. Цялата тази полемика може да стане, след като отговорят двамата министри.
Сега давам думата за питане на народната представителка Лорета Николова към министъра на здравеопазването госпожа Мими Виткова.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема министър Виткова, уважаеми колеги! Повод да задам своето питане към Вас, госпожо министър, е проблемът, който стои с цялата си острота както пред Вас, така също и пред жителите на община Дупница. Язовир "Дяково", който се намира в региона на община Дупница, е изграден в началото на 70-те години. Предвидено е водите му да се използват за промишлени и напоителни цели. Макар да е от средноголемите язовири в страната, той има изразени възможности за висока степен на самоочистване на водните маси. През 1989 година на водите на язовира са извършени редица изследвания от държавна фирма "Водоканалинженеринг", София, след което Министерството на здравеопазването разрешава тяхното използване за питейно-битово водоснабдяване на град Бобов дол. От 1912 година град Дупница се водоснабдява от водохващане на река Бистрица, а от 1986 година - и от водохващане на реките Горица и Фудина през деривация "Джерман" - първи етап.
Изградената мощност на водохващане "Бистрица" е 350 литра в секунда, което осигурява в нормално валежна година от месец април до месец юни и от месец октомври до месец декември през годината. Всичко това водеше години наред до недостиг и режим на водоснабдяване на град Дупница с всички хигиенни, епидемиологични и инженерни негативни последици, което налага ежегодно в тези сезони използването на водите на язовир "Дяково". През 1993 - 1994 година е извършено ново обстойно изследване на язовирните води от Националния център по хигиена, на базата на което Министерството на здравеопазването разрешава временното им ползване за водоснабдяването на град Дупница с писмо N 26-00-782 от 16 ноември 1993 година, което подновяване е многократно за по шестмесечни срокове през изтеклите няколко години.
След направените допълнителни искания от община Дупница за постоянното ползване на язовирните води за града, Министерството на здравеопазването изисква за целта с писмо N 617 от 17 юли 1995 година да се представи необходимата документация, изисквана съгласно Наредба N 4 за хигиенните изисквания при използването на язовири за питейно-битово водоснабдяване, "Държавен вестник" бр. 18 от 1984 година.


Документи за всички извършени изследвания, изискани по тази наредба, са представени в министерството на здравеопазването. Така също в Министерството на здравеопазването са предоставени съгласувани проекти за санитарно-охранителна зона на язовира, а така също и писмо от Националния съвет по водите, удостоверяващо, че водите на язовир "Дяково" могат да се използват за комплексни нужди, като включва в тези комплексни нужди и за питейно водоснабдяване.
Госпожо Виткова, какви срокове ще бъдат необходими на повереното Ви министерство, за да може да се разреши този проблем адекватно за жителите на община Дупница. Смята ли Министерството на здравеопазването да продължи прилагането на двоен стандарт към отделните общини, след като от един и същи язовир на едни се разрешава с безсрочно разрешително използването му за питейно водоснабдяване, а при другата община се поставят все нови и нови изисквания? И след като знаем, че в тези трудни моменти изискванията, които се поставят, би трябвало да бъдат поделени между двете общини финансово и отказът от едната община да се заеме с изграждането на пречиствателна станция? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Николова.
Госпожо министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Николова, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно писмо N 805 от 17 юли 1995 г. на Националния съвет по водите към Министерския съвет язовир "Дяково" е язовир с комплексно значение, тъй като зарегулираните води се ползват за промишлено водоснабдяване, напояване и питейно-битово водоснабдяване. Основното му предназначение при проектирането и изграждането му е за напояване и за промишлени цели. Във връзка с това не са осъществени необходимите мероприятия за оздравяване чашата на язовира съгласно Наредба N 4 на Министерството на здравеопазването за хигиенните изисквания при използването на язовири за питейно-битово водоснабдяване. И не е обособена санитарно-охранителна зона съгласно Наредба N 2 за санитарно-охранителните зони около водоизточници и съоръженията за питейно водоснабдяване.
През последните години поради засушаване и намаляване дебитите на основните водоизточници на град Дупница се наложи да се използват водите на язовир "Дяково" за допълнително аварийно водоснабдяване на града. Министерството на здравеопазването неколкократно издава разрешения за това допълнително водоснабдяване при посочване на задължителни условия, като постоянно и ефективно обеззаразяване, осигуряване на денонощна охрана около язовира, механично почистване на откритите довеждащи канали до дюкера и отводнените площи на язовирната чаша, постоянен контрол на качествата на водата от общинска фирма "Водоснабдяване и канализация" - Дупница и ХЕИ - Кюстендил. В писмо N 0800-202 от 28 юли 1995 г. Министерството на здравеопазването разпореди за внасянето на съгласуване на изискващата се по Наредба N 4 документация, за да спре издаването на временни разрешения и за издаване на постоянно разрешително за използване на водите на язовир "Дяково" за питейно водоснабдяване. Документацията е внесена от община Дупница. Забавянето на отговора ни се дължи на допълнително изисканите и представени изследвания и справки, както и на извършването на проверки по изпълнението на поставените от Министерството на здравеопазването условия.
До момента от община Дупница е извършено следното: изработен е проект за санитарно-охранителните зони както на язовир "Дяково", така и на водохващане "Отовица" и откритите части на деривация "Бистрица" и "Отовица", механично са почистени откритите довеждащи канали до дюкера и отводнените площи на язовирната чаша, осигурена е денонощна охрана на пояс "А" на санитарно-охранителната зона, поставени са обозначителни табели "Забранено спирането на товарни автомобили" на шосето в близост до водната повърхност, осигурено е ефективно обеззаразяване с автоматично дозиращ газ-флораторен апарат.
За разлика от община Дупница, община Бобов дол през тези години не изпълни приетата през месец юни 1993 г. програма, в която бяха записани 12 мероприятия, които трябваше да бъдат реализирани съвместно с мини "Бобов дол". Това, което не е направено и е абсолютно задължително да бъде извършено преди издаването на постоянно разрешение, е реализиране на изискванията, посочени в проектната документация на "Водоканпалинженеринг" - ЕООД, от месец юни 1994 г. за санитарно-охранителната зона на язовир "Дяково" и изискванията на Министерството на здравеопазването по съгласуването на санитарно-охранителната зона на водохващане "Отовица" и откритите части на деривацията "Отовица" и "Бистрица", както и мероприятията в разработените проекти за тези санитарно-охранителни зони.
До кметовете на общините Дупница и Бобов дол е изпратено писмо, в което са отразени тези изисквания. Колкото по-бързо те се реализират, толкова по-бързо ще могат да се ползват определените от Националния съвет по водите количества вода за питейни нужди. Смятаме, че е необходимо двете общини да обединят усилията си и да осигурят необходимите средства за реализиране на мероприятията по проектите на санитарно-охранителните зони с оглед свеждане до минимум възможността за замърсяване на водите на язовира и намаляване риска за здравето на населението.
Всички въпроси, свързани с качеството на питейните води, могат да бъдат решени с изграждането на пречиствателната станция за питейни води на целия регион. Строителството й продължава от доста години и никой в настоящия момент не може да каже кога ще завърши.
Така че ако една от двете общини е изпълнила своите ангажименти, то за да се получи окончателното пълно разрешение, е необходимо това да извърши и другата община. Министерството на здравеопазването, госпожо Николова, не предявява двойни стандарти и би било подпомогнато в своето решение, ако се инициират същите действия, които бяха извършени в община Дупница, и от съседната община Бобов дол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Николова, имате думата за уточняващи два въпроса.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Аз благодаря за отговора, който получих от министър Виткова. И се радвам, че това стана тук в залата, за да могат да чуят всички избиратели на регион Дупница, защото неведнъж се отправят нападки срещу общинската управа, че почти нищо не се върши или се вършат хаотични дейности. От казаното тук пролича, че те са си свършили това, което зависи от тях за осигуряването на необходимите изисквания, които се въвеждат от страна на министерството по съответните наредби.
Аз бих се ангажирала с това да помогна от страна на кметството на община Бобов дол да се вземат необходимите мерки, защото в никакъв случай не мога да оправдая това, че министерството ще дава разрешение на община Бобов дол, а община Дупница ще се ползва само с временно разрешително.
Искам да задам само един допълнителен и уточняващ въпрос, госпожо Виткова: дали министерството ще има някакви допълнителни изисквания, за да даде временно разрешително за летния период, през който най-вероятно ще има необходимост от снабдяване с вода от язовир "Дяково", защото досега вземането на такива временни разрешителни от министерството става с изключително големи трудности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата министър Мими Виткова.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Д-р Николова, вярвам че ще разберете трудността да отговоря директно на този въпрос и Ви моля да решим в технически план с нашите експерти от управление "Държавен и санитарен контрол". Вярвам, че ако всичко е изпълнено, бюрократичните затруднения ще могат да бъдат преодолени с мое съдействие. Надявам се да няма такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Николова, желаете ли да изразите отношение към отговора?
ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Аз благодаря на министър Мими Виткова за поетия ангажимент от нейна страна и мисля, че с общи усилия ще се опитаме да разрешим проблема. Защото това е проблем, който касае жителите на цялата община и мисля, че той просто не може в случая да бъде отлаган до безкрай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Николова.
Питане от народния представител Чародей Чернев към министъра на транспорта господин Стамен Стаменов относно отпуснатия безлихвен кредит от фонд "Развитие" на системата за обслужване на въздушното движение на Авиокомпания "Балкан".
Имате думата.

ЧАРОДЕЙ ЧЕРНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ръководството на въздушното движение е организация, която осъществява управлението на въздушното движение над територията на Република България. Финансирането на тази дейност е уредено със 102 постановление на Министерския съвет от 1992 г., с което е създаден фонд "Развитие на системата организиране на въздушното движение", с начало на натрупване 1 януари 1993 г., а така също и със сключения заем с Европейската инвестиционна банка за 600 млн. екю с 5-годишен гратисен период и 8-годишен погасителен такъв.
След м. март 1995 г., по обясними политически причини, се започва една многопланова атака срещу статута, финансовата независимост и състоянието на ръководството "Въздушно движение". Със Заповед N РД-08-379 от 13 септември 1995 г. на министъра на транспорта, бе съставена комисия за "тематична проверка" за дейността на централното управление, ръководството на въздушното движение и генералния директор. А като резултат от работата на тази комисия със заповед на Министерството на транспорта на 21 ноември 1995 г. генералният директор бе освободен от заеманата длъжност. До тази дата във въпросния фонд "Развитие на системата за обслужване на въздушното движение" предприятието е имало 64 млн. долара.
След тази заповед на 30 октомври 1995 г. на основание Протокол N 66 на Министерския съвет, Вие, уважаеми господин министър на транспорта, съвместно с министъра на финансите издавате Заповед N 289 за предоставяне на финансова помощ на Авиокомпания "Балкан" ЕАД в размер на 600 млн. лева от фонд "Развитие на системата обслужване на въздушното движение" със срок за възстановяване 31 декември 1998 г.
Във връзка с това изложение, моля да ми отговорите на следните въпроси.
1. По какъв начин Министерският съвет Ви принуди да подписвате такава заповед за безлихвен кредит, нарушавайки законите за банките и кредитното дело, министерско Постановление N 102 от 1992 г. и Наредбата за набиране и разходване на фонда?
2. Какви са гаранциите, че Авиокомпания "Балкан" ще върне кредита в определения срок? Кои са гарантите на Авиокомпания "Балкан" за този кредит?
3. Какво е в момента финансовото състояние на специализираната организация "Ръководство на въздушното движение"? Има ли тази организация достатъчно собствени средства за модернизация, съгласно европейските стандарти? Тези 600 млн. лева кредит дали са излишни на ръководството на въздушното движение, за да бъдат отпуснати безлихвено на Авиокомпания "Балкан"?
4. И последно, само Авиокомпания "Балкан" ЕАД, "Хемус ЕЪР" ЕООД и летище "Варна" ООД ли са финансирани със средствата от този фонд или в списъка са и предприятията като БДЖ, "Кремиковци", и други, които всички знаем, че са губещи?
Надявам се за отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чернев.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР СТАМЕН СТАМЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Чернев, Вие малко разширихте темата на Вашия въпрос, който е отправен писмено към мен и аз най-напред искам да отговоря на разширения Ви въпрос.
В резултат на редица публикации в средствата за масова информация, в резултат на многобройни срещи, проведени със синдикалните организации на "Подкрепа" и КНСБ в ръководството на въздушното движение, действително по моя заповед, една комисия, представители на Министерството на транспорта, Министерството на отбраната и Министерството на финансите, направи проверка в ръководството на въздушното движение. Бяха констатирани сериозни нарушения, които доведоха до освобождаването на бившия генерален директор на тази организация. Може би това е причината и за възникналия въпрос, който Вие конкретно ми поставяте. Конкретно на поставения писмен въпрос аз мога да Ви дам следния отговор.
Известно е на всички, че Авиокомпания "Балкан" е национален презовзвач с утвърдено име на международния авиационен пазар и е структуроопределяща за икономиката на нашата страна. В съответствие с международните договорености на Република България авиокомпанията изпълнява полети по редовни международни линии до 52 пункта в света. В резултат на рецесията в нашата национална икономика, от общата стагнация на авиационния пазар във въздушния транспорт и особено нелоялната конкуренция, която съществува на световния пазар Авиокомпания "Балкан" изпитва много сериозни затруднения.
Държавите от Европейския съюз отпускат на своите национални превозвачи субсидии, с които покриват част от текущите разходи и поддържат ниски конкурентни цени на билетите по редовните авиолинии. Авиокомпания "Балкан" не получава такива средства.
От 1991 г. финансовото състояние на тази компания непрекъснато се влошава. Основната причина са необоснованото и неизгодно сключени лизингови договори през 1991 и 1992 г. за наемане на чужди самолети. Тя е в невъзможност да се разплаща с кредиторите си.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Не разказвай история, отговори конкретно на въпросите! (Реплики от блока на опозицията)
МИНИСТЪР СТАМЕН СТАМЕНОВ: Много Ви моля, да ми дадете възможност да отговоря! Отговарям Ви конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Божков, не сте поставили въпроса.
МИНИСТЪР СТАМЕН СТАМЕНОВ: В края на м. ноември... (Шум и неодобрителни реплики от блока на опозицията) Вие трябва да знаете и целият български народ трябва да знае при какви условия работи Авиокомпания "Балкан".
В края на м. ноември по искане на лизингодателя "Орикс" бяха задържани под стража два самолета в Лондон и Амстердам. Арестуването на самолетите беше предпоставка за поставяне началото на разгрома на нашия национален въздушен превозвач Авиокомпания "Балкан". По мое настояване Министерският съвет обсъди създалото се положение и прие направените предложения с Протокол N 66 от 30 януари 1955 г. и Решение N 481 от 6 декември 1995 г. за оказване на временна финансова помощ на Авиокомпания "Балкан".
На това основание и в съответствие с пълномощията, дадени ми с чл. 4а на Постановление N 102 на Министерския съвет от 1992 г., съвместно с министъра на финансите подписахме Заповед N 289 от 4 декември 1995 г. за отпускане по изключение на временна финансова помощ на Авиокомпания "Балкан" в размер на 600 млн. лева със срок на възстановяване 31 декември 1998 г.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): По силата на кой закон?
МИНИСТЪР СТАМЕН СТАМЕНОВ: Ще отговоря, господине! Ще отговоря конкретно по условията на кой закон.
Това беше възможно, защото във фонд "Ръководство на въздушното движение" имаше наличните средства. В резултат на преструктурирането на бившата стопанска организация БГА "Балкан" към Министерството на транспорта се обособи специализирана организация на ръководството на въздушното движение. Ръководството на въздушното движение и Авиокомпания "Балкан" са стратегически партньори, които не могат да работят един без друг. Всяко дестабилизиране на едната компания води до финансови затруднения на другата организация.
За развитие на системата на ръководството на въздушното движение с чл. 4а на 102 постановление от 11 юни 1992 г. е създаден специализиран фонд към ръководството на въздушното движение. Средствата се набират от превишението на приходите от такси и прелитания над въздушното пространство на България на съответните разходи и в управлението тези средства се използуват по ред, определен от министъра на транспорта.
При тези фактически обстоятелства, за това, което настоявате да Ви отговоря конкретно, ще Ви дам точния и конкретен отговор.
Първо, Министерският съвет не ме е принуждавал, а прие направените от мен предложения за ползване на средствата от този фонд в създалата се екстрена ситуация с арестуването на двата самолета.
Второ, не се касае за безлихвен кредит по Закона за банките и кредитното дело, а за оказване на временна финансова помощ между две юридически лица. Основанието за издаването на заповедта не е гореспоменатият закон, поради което няма гаранции и гаранти по смисъла на този закон.
Дадената финансова помощ на Авиокомпания "Балкан" не се отразява върху финансовото състояние на специализираната организация "Ръководство на въздушното движение". (Неразбираеми реплики от Александър Божков) Най-отговорно Ви заявявам, че няма никаква друга организация, която да е ползувала средства от този фонд. За това лично отговарям.
Вие ме предизвиквате да продължа разговора и отговора на Вашия въпрос. Надявам се, че може би е неволно, дано да е така, но в питането Ви се прокрадва и политическа цел, за да се настройва летателният състав на нашия национален превозвач Авиокомпания "Балкан" срещу една много важна структура в нашата държава - ръководството на въздушното движение.
Аз уважавам труда, който полага летателният състав на Авиокомпания "Балкан", който разнася българският национален флаг по целия свят и затова им изказвам моята благодарност.
Аз уважавам обаче и труда на ръководителите на полетите, които управляват движението над пространството на Република България. Не мога да не отбележа, че те работят при изключително тежки условия. Много по-тежки от тия, при които полагат труда си другите колеги от другите развити страни. Но и едните, и другите искат и работят за авторитета и знамето на България. Летците не искат да летят под друг флаг, а под българския флаг. Ръководителите на въздушното движение искат да управляват движението над небето на България, а не другаде.
Като министър, аз ще помагам с всички усилия, с които разполагам, на Авиокомпания "Балкан" и на ръководството на въздушното движение не да се противопоставят, а да се поддържа жизненото им равнище и професионалното им самочувствие в съответствие с възможностите и отговорния труд, които те полагат.
Убеден съм, господин Чернев, че ако Вие бяхте министър на транспорта в този момент, Вие щяхте да вземете подобно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Чернев.

ЧАРОДЕЙ ЧЕРНЕВ (СДС): Уважаеми господин Стаменов! Аз имам право на два уточняващи въпроса.
Първият въпрос, който задавам, е Република България ще понесе ли определени санкции за нарушаване на поетите международни договорености? Имам предвид Чикагската конвенция, документи - 90-82 и 91-61.
И вторият въпрос: какви ще бъдат загубите на организация РВД до изтичане на крайния срок за погасяване на заема?
Предполагам, че много коректно Ви задавам въпросите и не влагам никакъв политически нюанс в тях, за разлика от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Министър Стаменов има думата да отговори на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР СТАМЕН СТАМЕНОВ: Уважаеми господин Чернев! Аз малко емоционално се възбудих от репликите, които Вие ми поставяте, затова моля да бъда извинен, ако съм казал нещо повече, отколкото трябва. Но на всеки въпрос има и подобаващ отговор.
Питате ме: България ще понесе ли някакви загуби от това действие? Категорично отговарям, че няма да понесе.
Второ: какви ще бъдат загубите на ръководство въздушно движение от това действие?
Няма да има такива загуби, тъй като във взаимоотношенията между ръководствата на въздушно движение и авиокомпания "Балкан" съществуват договорености, които гарантират връщането на тези средства. Една от тези договорености е заплащането на така наречените сервиз-билети, които ползват работниците в ръководство въздушно движение и за което съответно те трябва да плащат на авиокомпания "Балкан". Практически по този начин се гарантира връщането на тези средства. Тоест, ние имаме едно авансово плащане за 1996 и 1997 г. за тези средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Чернев има думата за заключителни думи.
ЧАРОДЕЙ ЧЕРНЕВ (СДС): Господин Стаменов, вече няма да Ви казвам: уважаеми господин министър.
Абсолютно не съм удовлетворен от Вашия отговор, господин министър. Защото той за пореден път доказа, че министрите от кабинета на Жан Виденов не спазват законите в страната и Конституцията на Република България. И в този случай съм напълно убеден, че Вашият обратен път към Министерството на транспорта от Народното събрание няма да бъде в Министерството на транспорта, а до европейския контрол и може би до "Развигор".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Приключихме парламентарния контрол.
Продължаваме с дебатите върху Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. 19 минути има групата на СДС.
Господин Стефан по процедурен въпрос.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Процедурата ми е по програмата на парламентарния контрол за днешния ден.
Чл. 80, ал. 2 от нашия правилник предвижда удължаване на срока за отговор от министър не повече от 7 дни. Ал. 3 от същия чл. 80 - министър, който не е отговорил в срок по ал. 1 и не е поискал удължаване на срока по ал. 2, е длъжен в едноседмичен срок да се яви пред Народното събрание и да даде обяснения.
В програмата за днешния ден, във втория абзац, след отложените отговори, без никакво обосноваване на кой член и коя алинея се казва, че министрите Шиваров и Вучев поради служебни ангажименти няма да отговарят на въпроси. Като се има предвид, че миналия петък те поискаха отлагане на въпроси на няколко народни представители, а на днешния парламентарен контрол не се явяват без никаква обоснованост, моят процедурен въпрос е: как ще се процедира, кой ще отговори на тези въпроси? Какво е тяхното задължение? Какъв е техният ангажимент? Другият петък ще се явят ли? Изобщо санкция някаква има ли?
Просто тук имаме един случай, който изобщо не е предвиден в правилника. Друг министър ли ще отговори другия петък?
Моля ви да отговорите на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това, което можем да направим в рамките на нашата компетентност, е да направим много строга бележка и да не допускаме по-нататък случаи, в които извън правилника и извън Конституцията да се отлагат въпроси. Така че аз поемам ангажимент да разговарям с двамата.
Господин Евгений Михайлов по процедурен въпрос.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Подновявам процедурното си предложение по молба на заместник-председателя на Народното събрание господин Иван Куртев, който помоли след завършване на парламентарния контрол да бъде поставено на гласуване моето процедурно предложение. То е: да бъде поканен в залата на Народното събрание днес избраният за временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българската национална телевизия господин Иван Токаджиев, за да положи клетва за това, че ще спазва закона, а именно Временният статут за радио и телевизия, който е Закон за радиото и телевизията, до създаването на нов закон, според Преходните и заключителни разпоредби на българската Конституция.
Всеки държавен служител, който се избира от българския парламент, полага клетва за това, че ще спазва закона. Още повече това би трябвало да се отнася за директора на една национална институция, който да поеме ангажимента тук в пленарната зала пред народното представителство, че ще спазва статута, ще съблюдава закона и наистина ще утвърждава авторитета не на партийна, а на Национална българска телевизия.
Затова ви моля да гласувате това процедурно предложение да бъде поканен господин Токаджиев и да се закълне пред нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Законът е задължителен, да не говорим, че статутът е Библията на всеки, който работи в системата.
Но, господин Михайлов, нямаме практика временно изпълняващите да се заклеват. Аз бих Ви помолила като заместник-председател на комисията да ускорите процедурата по избиране на титуляр още другата седмица.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател, за Вашата съпричастност, но искам да Ви кажа точно като заместник-председател на комисията, че Комисията за радио и телевизия няма никакви управленски правомощия по отношение на директорите на Националното радио и Националната телевизия. След решенията на Конституционния съд тези институции са провъзгласени за независими и никой няма право да им се бърка. В същото време те са единствено отговорни пред българския парламент, понеже българският парламент ги избира на тези длъжности. Няма друг законов акт освен Временният статут, който те трябва да спазват и няма друг орган освен българският парламент и пленарната зала, който трябва да следи за изпълнението на тези задължения.
При непрекъснатите нарушения на Временния статут, от страна на бившия генерален директор, никой не можеше да му каже нищо и той оставаше безнаказан и народното представителство беше безсилно.
Именно за да не се повтаря тази грешка и за утвърждаването на статута на Българската национална телевизия като национална институция, ви моля днес, независимо от това колко дълго господин Токаджиев ще изпълнява тази длъжност, да не оставяме в безтегловност неговият пост, ангажиментите му пред закона и да може той днес да се закълне, че ще спазва този статут, ще утвърждава закона и ще утвърждава уважението към институцията Българска национална телевизия, за която вие също бяхте много разтревожени, че е унижена пред българския зрител и пред българския гражданин.
Затова ви моля, господа, независимо от това за една, за две седмици, за няколко дни, някой трябва да гарантира, че ще се спазва законът. В противен случай вие поставяте на поста човек, който първо не познавате, не се е представил тук и няма никакви гаранции, че той ще спазва този закон.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Всеки е длъжен да го спазва.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Моля ви да не апострофирате, а да помислите сериозно върху това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, аз Ви дадох два пъти думата по един и същи въпрос.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Аз Ви благодаря, госпожо председател, с цялото си уважение към Вас Ви моля да направите забележка на Вашите колеги, които явно са свикнали да се държат както са се държали някога на полето. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Без такива бележки след сутрешните сцени, които бяха позорни за българския парламент, в които и Вие лично участвувахте. Заграждения има във всички парламенти и най-много имаше при господин Савов, господин Александър Йорданов, при всички български председатели на парламента от 1990 г. насам. Но никога депутати не са постъпвали по този начин, по който постъпихте Вие днес.
Има думата госпожа Томова.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Възразявам срещу процедурното предложение на господин Михайлов.
На първо място, искам да се съглася с него, че действително има много нарушения от страна на бившия генерален директор на телевизията на Временния статут. Той го каза, аз се съгласявам с него. Че той е унизил Националната телевизия. Той го каза, аз се съгласявам с него. Че би трябвало да се спазва законът и Временният статут, но не е спазван. Аз се съгласявам с него. Но той каза, че би трябвало да се закълнем. За да стане това нещо, би трябвало да има текст във Временния статут. Такъв текст във Временния статут няма. А за да сме сигурни, че националните медии ще се ръководят от закон, трябва Комисията по радиото, телевизията и БТА да помогне на Народното събрание да разгледа по-бързо и да приеме съвременен Закон за националните медии.
Господин Михайлов, втори път Ви казвам, изпадате в смешно положение. Когато народните представители провокират нарушения на обществения ред, когато народните представители нарушават обществения ред, най-малко е непристойно да искате от гражданите да спазват обществения ред. Вие се солидализирахте с една част от гражданите и оставихте в трамваите стотици хора да изнемогват в 40-градусова жега. Вие казвате на депутатите от левицата, че са дошли от полето. По-добре - от полето, отколкото - тротоара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Мисля, че този крайно конструктивен диалог можем да го приключим и да продължим със закона.
Кой е следващият оратор по закона?
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Моля да подложите на гласуване предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Повече няма да давам думата. Не мога да поставя на гласуване, поради това че нямаме прецедент временно управляващ да се заклева.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Как ще регламентираме, че той ще спазва закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Продължаваме работата по закона.
Има ли още желаещи оратори да говорят по законите? - Ако няма, започваме гласуване на петте законопроекта.
Господин Дойчинов има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Трябва да дадете по-напред почивка и след това да преминете към гласуване. Защо пак така претупвате всичко?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не, няма такъв проблем. Почивката мина, господин Димитров. Това, първо.
Второ, преди почивката обявих, че парламентарният контрол е много кратък и веднага след него ще продължим дебатите по закона. Даже съобщих коя група колко минути има. Вашата група още не е започнала. Записвам Ви. По-спокойно. Записвам Ви - 30 минути - Венцеслав Димитров.
Има думата господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата, за да изразя подкрепа на внесения Законопроект от Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Изразявам принципно съгласие и с аргументите на колегата Константин Тодоров от СДС, който считам, че внася конструктивни идеи и неговият законопроект също може да бъде подкрепен.
Самият факт, че 6 законопроекта бяха поставени на вниманието на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, говори, че проблемът е актуален. Законът за данък върху добавената стойност се утвърждава като стабилно ядро в системата на данъчните закони и регулира съществени икономически отношения. Същността на проблема, поставен в законопроекта на Министерския съвет, се свежда до няколко пункта.
На първо място, той опира до увеличение на единната данъчна ставка от 18 на 22 на сто.
На второ място, важен е моментът, който е заложен в законопроекта, свързан с увеличаване на регистрационния праг на данък върху добавената стойност.
На следващо място, касаещо сумата за нарастване на минималния праг от 1,5 млн.лв., на 7,5 млн.лв., който, струва ми се, че правилно отчита настъпилите инфлационни процеси и необходимостта от завишаването на регистрационния праг в абсолютна сума.
В крайна сметка законопроектът, който е предложен на вниманието на народните представители, повишава строгостта на закона с предвидените санкции за неспазване на определени изисквания.
По-нататък.
Крайната цел на закона е увеличаване на приходите в бюджета на Република България за 1996 г.
Възникват редица въпроси и неслучайно редица колеги коментират въпроса от различни гледни точки. Ако Законът за данъка върху добавената стойност бъде оставен в сегашните му размери, струва ми се, че при променената икономическа ситуация това на практика е невъзможно.
На второ място, ако бъде намалена ставката примерно от 18 на 14, на 12 и т.н., струва ми се, че това също няма да повиши икономическата активност в България, няма да повлияе за решаване на съществени проблеми, които стоят пред българското общество.
На следващо място, коментарът, с колко да бъде повишена данъчната ставка, има съществена роля. Оспорва се дали да бъде с 4 на сто или с по-малко. Струва ми се, че предложението за увеличение на данъчната ставка е мотивирано от страна на Министерския съвет и трябва да срещне подкрепа от народните представители. Може да се импровизира - и със 100, и с 200 на сто да се увеличи, както предлага в реплика от залата господин Венцеслав Димитров, но мисля, че едва ли и той го казва насериозно това, което в момента подхвърля в залата.
Същественото е по-скоро да се направи поврат в променената икономическа ситуация в България и в крайна сметка бюджетът на Република България за 1996 г. да бъде подкрепен с реални приходи. Не е сериозно предложението да се отиде към разширяване на преференциите и изключване на цели отрасли и сектори, както е предложено в една част от законопроектите - да бъдат въведени нови преференции. Тогава задължителността и всеобхватността на един данъчен закон значително се нарушава и ефектът от неговото приложение ще бъде значително по-малък.
От тази гледна точка аз пледирам Проектозаконът за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност да бъде приет на първо четене заедно с проектозакона на Константин Тодоров от СДС.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря също.
Има думата господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз съжалявам, че обсъждането на този важен закон с такъв съществен социален ефект, защото след приемането му ще се усети по джоба на всеки български гражданин, че законът е приет, става в такъв камерен състав, много малко сме останали в залата. Съжалявам, че и тук няма представител на Министерството на финансите. Според мен нормалното беше да бъде министърът, но поне някой от заместник-министрите трябваше да присъства тук, за да защити ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Беше тук заместник-министърът. Ще помоля да звъннете още един път.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... тази теза. Така че нека дойде той.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Министърът къде е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И министърът беше тук.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Беше, но си отиде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще ги поканим сега.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Какво значи ще ги поканите? Те трябва да са тук. Ние сме парламент, а не сме корпус за реагиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, правилна Ви е бележката. Продължете.
ПАВЕЛ ШОПОВ: От лявата страна на залата на няколко пъти се чуха аргументи, че приемането на закона в новия му вид щяло да подкрепи бюджета. Да, така е сигурно за лявата част на залата, като трябва да се има предвид, че процедурата по приемането на този закон е доста ускорена. Целта на това приемане, на това изменение за мен е много ясна. Целта на това изменение е да попълни онези средства, онези постъпления, които в крайна сметка правителството не може да реализира, не може да осъществи според първоначалния замисъл, според плана, по който те трябваше да бъдат внесени и съобразно концепцията на първоначално приетия държавен бюджет за 1996 г.
Правителството, доколкото ми е известно, а и никой от нас нямаше предвид да се правят изменения в този закон, тоест пробиването на бюджета, сриването на цялата икономическа и финансова концепция за 1996 г. явно налага и предполага изменение в този основен приходоизточник на бюджета, за да могат да се закърпят зейналите дупки. И това, което се прави с измененията в този закон, е много тежко, с тежък социален ефект, от една страна, с вдигането на ставката на 22 на сто, а от друга страна, с едно утежнение относно данъчния кредит, където се предполага, че срокът трябва да стане три месеца, а не както е досега - един месец.
Значи Законът за държавния бюджет за 1996 г. беше разчетен и никой нямаше предвид, никой не си е и помислил, че ще дойде момент, когато да бъде попълван бюджетът с постъпления от 22 на сто, както това се прави. Това е още едно доказателство за краха на икономическата политика на правителството и за фактическото неизпълнение на държавния бюджет до този момент. Ето това е причината да се иде на тази ставка, която вече се предлага - от 22 на сто. Защото беше време преди две години, когато приемахме този закон, и тогава в нашето общество по един много дискусионен начин се достигна до извода, че ставката трябва да бъде 18 на сто. Това тогава, за тази ставка от 18 на сто, не беше никак случайно. Това беше разчетено в много отношения, бяха направени и съответните разчети и се стигна не до 22 на сто, когато също се говореше за ставка от 22 на сто, а именно за тези 18 на сто. Тези 22 на сто ще се отразят, мисля, много тежко на и без това тежкото икономическо положение на всеки български гражданин и допълнително ще му бръкнат в джоба.
Така че аз смятам, че не попълването на държавния бюджет на всяка цена трябва да бъде причина в джоба на всеки български гражданин да се бръкне с още 4% върху онова, което плаща, защото на всички хора, които ни слушат и които знаят какво представлява този данък, им е известно и е ясно, че този данък просто бърка пряко в джоба на самия потребител, на човека, който ползва благата, които получава предвид на съответната сделка.
Другото, което вече е удар по частния бизнес, е въпросът с данъчния кредит, за който от няколко месеца много се говори. Дотук проблемите бяха с неиздължаването на данъчния кредит на внеслите го добросъвестни лица. Досега това масово се правеше, сроковете по връщането на данъчния кредит минаваха всякакви граници и това пречеше на хората, осъществяващи износа, на хората от частния бизнес, които честно плащаха онова, което трябваше да издължат по този закон. А тук се узаконява вече, нищо друго не се прави, освен да се узаконява този грабеж по отношение на тях, с увеличаването на срока на три месеца. И ако досега данъчният кредит не се връщаше по три, по четири месеца и по половин година, аз мисля, че оттук нататък се създава възможност данъчният кредит да се връща не в тримесечен срок, а в много по-утежнен срок за внеслите го. И въпросът не е чисто технически, както от лявата страна на залата се опитват да ни убеждават с оглед необходимостта технологически да се извършват определени проверки. Тук целта е парите да не се връщат по-дълго време и да могат да се ползват от държавата.
От лявата страна на залата има внесено едно предложение, което за мен е единствено конструктивно по този закон и аз съм длъжен и не мога да не го подкрепя. Това предложение е на господин Емил Костадинов, който, за съжаление, не присъствува в залата. Аз твърдо поддържам това негово предложение за дължими лихви в случай, че данъчният кредит не се върне в срок, но казвам, не в срокът, който оттук нататък се цели да бъде въведен, тоест за три месеца, а в досегашния срок - за един месец. Защото е абсолютно несправедливо, както е и досега, да съществува хипотезата, че се внася съответно данъчният кредит от задължените лица без да има санкция за това да не бъде издължен той в съответния срок. Така че тази хипотеза без санкции досега беше една слабост на закона. И тук е моментът да бъде поправен този недостатък на закона, което би било от полза за данъчно задължените лица.
Така че аз твърдо настоявам и съответно ще направя и това предложение, ако законът бъде приет в този вид, без съответно тази санкция, това представлява един вид санкция за финансовото министерство, да бъде дължима съответната лихва, в случай, че сумата не бъде издължена докрай.
Иначе смятам за положително обстоятелството, че не се прави диференциация на данъчните ставки и тя се предполага и за в бъдеще. Данъчната ставка да бъде единна. Аз винаги съм бил твърдо на това становище още при приемането на закона в досегашния му вид. Така че съм против промяната на данъчната ставка като различни видове ставки, но съм твърдо за оставане на данъчната ставка на 18%, каквато е до този момент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Други оратори има ли? Господин Венцеслав Димитров има думата.
Моля, бележката е справедлива, да бъдат поканени народните представители, изключително важен е законът, и за да чуят господин Венцеслав Димитров, и господин Петко Ганев. Това са двамата последни оратори, след което ще преминем към гласуване.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо председателствуваща, колеги! Мислех да взема почивка 30 минути, но ако взема почивка ще се лиша и от тази малка аудитория. А още когато влязохме в този парламент аз казах, че една функция, предвид съотношението на силите, ще бъде да образоваме парламентарното мнозинство. Така че си запишете следващата лекция: "Закон за данък върху добавената стойност", макар че сме на поправки. Не се смейте, всички имате нужда, включително и министърът, който го няма.
Интересно предложение в средата на годината, господин Славков, след като бюджетът се провали, след като се провали икономическата политика на правителството и на управляващата коалиция, след като доказа на българския народ че не може да управлява по законен начин. По законен - ще кажете защо? Защото когато още обсъждахме бюджета ви казахме, че той не е реалистичен, макрорамката. Сега се оказва, аз много се извинявам, не мога да държа господин Славков, той не е от министрите, не е от кабинета, не виждам никого от кабинета, оказа се, че най-важната стъпка в икономическата област на правителството - това е подписването на писмото за намеренията с Международния валутен фонд, не е станало достояние на народните представители, включително и на водещите икономисти от мнозинството, на които аз вчера се почувствах задължен да раздам някои елементи от новата макрорамка, в която между другото онзи ден на комисията стана дума, че те не знаят какво пише в нея. Че инфлацията към края на годината - декември към декември ще бъде по проекта, под който са сложили подписите си правителството и фондът 104,9 на сто. 104,9 на сто. Какво показва това? Това показва, че дори и без да се вършат промени в ставките на ДДС, приходите от ДДС ще бъдат увеличени двойно чисто и просто защото инфлацията е най-малко двойна, а тя може и повече да стане. Така че 1994 г. сигурно ще се повтори по отношение на макроикономическите параметри.
За мен е изненада, че правителството иска увеличаване на ставката. Защо не поиска тогава нещо друго, което би трябвало да го направи. Ставката може и да не се увеличава. Приходите пропорционално растат. Защо не поиска правителството, или чака от нас ние да го направим, промяна в таблиците за данък общ доход? Още тогава казвахме, че данъчното бреме върху доходите значително ще се увеличи поради инфлацията при условие, че правителството смяташе една евентуална инфлация декември към декември 20 на сто. Сега е 105. Така че тези 5 на сто, за които се разправяхме тук може би два месеца наред, на увеличаване на такъв пряк данък, какъвто е данък общ доход, сигурно ще станат 15. А какво да кажем за минималната заплата и т.н.? 18 на сто въобще не е ниска ставка за облагане с ДДС. Това е една от високите ставки в Европа. А 22 на сто ставка нека господин Славков от името на правителството да ни каже в коя държава има.
Обикновено високи ставки в различни периоди е имало в различните страни, обаче те са били съчетани с ниски ставки. Но където има една ставка, тази ставка е била от по-ниските. 18 на сто е една от най-високите ставки. И сега искаме да отидем на 22 на сто.
Аз питам правителството, жалко че господин Славков трябва да отговаря, смята ли то, че като увеличи с 4 на сто ДДС, приходите, освен пропорциалните от инфлацията, наистина, както каза господин Муравей Радев, ще се увеличат пропорционално на тези 4 на сто към 18 - тоест 22,22 на сто. Аз се съмнявам.
Вчера, това се отнася за парламентарното мнозинство, говорих с един от вашите партийни лидери, който не стои в парламента, който даже не е икономист по образование. Сигурно такъв анализ сте правили някъде, мисля, че е правилен. Той не се прави само във вашата партийна централа. Той се прави навсякъде. Мисля, че правителството го знае. Основният проблем не е ставката при ДДС. Основният проблем е, че не се събира, или се събира, но недостатъчно. Каза: "Правителството загуби битката с данъчните чиновници". Може би с чиновниците, или с бюрокрацията. Може би е така. Може би в първите години наистина за всяка една държава е много трудо да започне да събира този данък. Но вместо усилията да се насочат към събиране на данъците, вие наказвате не тези, които не си плащат данъците, а наказвате, както ви каза колегата Радев, точно тези, които си ги плащат. И разликата между мошениците и честните търговци става по-голяма. И те имат една такава нелоялна конкуренция от тези, които не си плащат данъците. И естествено, че се обречени на загиване. Същото става между другото и с данък печалба, защото там няма намаление, както прозвучаха такива гласове, а там има увеличение. Защото тези 36 се съчетават с още един данък - 6,5 на сто, за които даже не важат никакви облекчения.
Тези 4 на сто според мен няма да изиграят своята роля. В данъчната теория има една постановка, която повече или по-малко преобладава. Тя е, че с по-високи данъци по-високи приходи в бюджета не се събират. Напротив, създават се по-благоприятни условия за така наречената "сенчеста икономика", където агентите на тази икономика не си плащат данъците. Стимулите за стопанска дейност са по-малки, а се увеличават стимулите за незаконна, или сенчеста стопанска дейност, която не подлежи на данъчно облагане.
Защо искате с тези 4 на сто да съберете повече? Защото като последица от икономическата политика на правителството производството замира, вносът и износът в последния месец е намалял два пъти, защото хората не знаят с какъв курс да работят, блокира се банковата система, няма плащания, няма производство, няма търговия, няма и потребление. И вие това намаляло потребление сега го облагате допълнително, белким съберете нещо в държавния бюджет.
На мен ми е много интересно кога Министерският съвет, може би чака нов министър на финансите, или може би мнозинството чака нов министър-председател, или нов икономически екип, кога вие ще определите каква икономическа политика следвате. Аз понеже се интересувам от икономически програми и т.н., никъде не съм намерил в програмата, с която мнозинството дойде на власт на последните избори да пише, че имате намерение да увеличавате данъците. Пък, не дай си Боже, данък добавена стойност. Кажете какво искате, защото в средата на годината да увеличавате един данък, който е достатъчно висок, даже бих казал прекомерно висок за възможностите на българската икономика, това значи, че или вършите някаква чужда поръчка, или вършите нещо, за да се казва, че го вършите. И мисля, че е точно така.
Правителството напълно капитулира пред исканията на международните организации не да върши нещо, а да имитира дейност. Направи няколко необмислени хода. Един от сериозните необмислени ходове е този законопроект, който в момента гледаме. Защото наистина при тази инфлация вместо да помислите за това как да коригирате доходите на населението чрез понижаване на ставките за облагане на преките доходи, вие гледате как да облагате същевременно и допълнително потреблението. Следващият закон е подобен. Даже той е опасен. Опасен е, защото ще намали приходите, а няма да ги увеличи. И е опасен, защото нещо вече утвърдено, което няколко години се мъчихме да го направим, сега от един път го отричате.

Ако се коригира този закон, той трябва да отиде към корекция на тези предложения - поне в тази посока, които са направени от народните представители, а не на правителството. Не казвам, че в предложенията на правителството няма и разумни такива. Има и разумни, но този закон е вкаран, не за да бъдат приети разумните предложения, а за да бъдат преди всичко приети неразумните, тоест увеличаването на ставката с 4 на сто.
Позволявам си да премина към конкретните проблеми, третирани в законопроекта на правителството:
В § 2 аз държа да бъде решен един въпрос, за който колеги казват, че може би е решен правилно в закона, но който обаче се третира неправилно може би от Главно данъчно управление, господин Славков, а може би от вашите данъчни служители по места.
В § 2 се казва какво е сделка по износ и са включени елементите на сделката. Аз мисля, господин Славков, че там липсва един важен елемент - това са така наречените спедиторски услуги. Нормално без спедиторски услуги не може да се осъществи сделката по износа. Разбира се, може, но затова има разделение на дейностите, един да върши транспорт, друг да върши спедиция, а друг да върши производство и т.н.
Сега знаете ли какво става? - Към мен се обърнаха да направя едно питане, но им казах, че вместо питане, сега вкарваме закона и дайте да се опитаме да го вкараме в закона...
На спедиторите не им признават, че е сделка по износ. Начисляват им ДДС. И те знаете ли какво правят? - Разбира се, не всичките, но по-големите. Преместват се в чужбина. Тук си отварят офис, централата им е в чужбина и там не плащат. Тоест спедитор, който върши услуги на български износители и който се намира в чужбина, не плаща ДДС, а спедитор, който си стои в България, който може би е горд, че е българин и който сигурно съжалява затова, защото плаща данъци, плаща ДДС. Тези хора, господин Славков, трябва да ги освободим, защото скоро всички те ще се преместят във Виена и Вие ще останете с пръст в уста, когато искате да им начислите ДДС.
Затова настояват в тази сделка, като елемент от сделката по износ, спедиторските услуги да се освободят. Вие климате, но в чужбина не климат. В чужбина не е така. Идете до Австрия и проверете как стоят нещата. Не товарете допълнително тези хора.
Хубаво е, че цирковите спектакли, както театрални и други ги освобождавате, но все пак това е единственият реверанс към сферата на така наречената култура, който правите в предложенията на правителството. На цирк напоследък, въпреки че съм канен доста, не съм ходил. Пък и циркът изгоря, няма цирк. Може и да има временен - можем да го освободим.
МОНЬО ХРИСТОВ (от място): Циркът е Министерствотго на земеделието. (Оживление)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Съгласен съм също безусловно с числата, които са в параграфи 4, 5 и 6, макар че предложението на колегата Тодоров от СДС също е разумно - да се увеличи още малко - 7,5 милиона. Ние още тогава казахме, че 1,5 милиона е малко, 7,5 милиона също е малко. Междувременно знаете, че се натрупа инфлация. Очаква се двойна инфлация до края на годината, така че бихме могли да помислим дали да не увеличим числото до 10 милиона...
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Изобщо трябва да се махне това.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не може, бай Ангеле, да се махне всичко, защото кой ще се регистрира тогава по ДДС? Все някой трябва да се регистрира. Тогава законът остава през предмет. (Смее се) Знам, че бай Ангел има интересни предложения, но може и така - който иска да се регистрира, който иска, да не се регистрира... Това е друго.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Дайте свобода. Нали искате свобода?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така е.
Категорично съм против заменянето на числото 18 с числото 22. Даже бих разсъждавал дали няма да се увеличат приходите, ако 18 не се замени например с 15, господин Славков, и да насочим усилията си натам да караме всички хора да плащат, да не лъжат, да няма контрабанда, а не тези, които плащат, да плащат повече.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): В целия свят така се прави, освен в България.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Освен това в § 12 има числа 10 милиона и 20 милиона. Става дума за месечно и тримесечно - границата 10 и 20. Хубаво е, че го коригирате, но законът беше приет през 1993 година. Имаме инфлация през 1994 година - 122 на сто, имаме инфлация през 1995 година и тази година имаме инфлация - да кажем 105 на сто. Може би е по-разумно в съответствие с инфлацията това 10 милиона да го увеличим на 30 милиона.
Естествено, аз не мога да не се присъединя към изразения вече протест тук от господин Радев, а може би и от други колеги за този административен произвол, бих го нарекъл, който сте предприели спрямо всички търговци, които искат да си върнат ДДС. Връщането на ДДС е нормална практика във всяка една държава. Кажете, господин Славков, в коя друга държава ДДС се връща след данъчна ревизия?
Знаете ли какво става при данъчна ревизия? - Хората се отказват. Данъчната ревизия е допълнителна възможност за рекетиране на всички честни търговци. Вярно е, че ние по принцип не можем да изхождаме от презумпцията, че данъчните служители не си гледат работата, но ако видите каква е събираемостта или ако поговорите малко с този или онзи търговец в общия смисъл, разбира се, който произвежда, търгува, предоставя услуги, ще видите, че не бива да се прави това нещо.
Аз съм против това да се приема § 14 в точка 1 и 30-дневният срок - да се извърши след данъчна ревизия, но не по-късно от три месеца. Господин Славков, защо се отказахте от формулировката, която преди известно време беше дискутирана в нашата комисия? Тя беше след данъчна проверка. Никой не ви пречи да си вършите данъчна проверка, но като се каже данъчна ревизия, като че ли проверявате всичко. Аз съм сигурен, че вие нямате възможност да вършите данъчна ревизия в тримесечен срок на всеки, който си поиска ДДС. Нямате я тази възможност. Няма толкова много данъчни служители.
Затова помислете дали не вкарваме в закона нещо, което вие не можете да изпълните. А това, че данъчните служители и служителите в Министерството на финансите не си гледат както трябва работата, включително и министърът на финансите, това въобще не е тайна. И има един пример, който пак ще ви кажа:
През месец май миналата година приехме Закон за бандеролите върху вината - по ваше предложение - на Министерството на финансите. Трябваше да мине една година, докато Министерството на финансите се сети, че този закон трябва да влезе в сила. Той влезе в сила три дни, след като беше публикуван, както един нормален закон. Аз не знам вие готови ли сте това нещо да правите? Сигурно между първо и второ четене аз ще ви задам в комисията въпрос, за да не занимаваме тук всички хора, може би не ги интересува: колко данъчни ревизии може да направите в течение на един месец и колко са исканията за възстановяване на данъчен кредит, как смятате вие да решите този въпрос.
Последният въпрос, на който може би ще се спра: предлагам друга редакция на ал. 2 - това е добре облекчено за тези, които са износители, но работата е там, че някой може да е износител, а същевременно може и да е вносител, а същевременно може да е и производител. Може би, господин Славков, трябва да се ориентирате към малко по-друга формулировка: как да дефинираме редовния износител. Аз знам кого искате да ударите. Вие искате да ударите този, който веднъж и после въобще не се занимава, а си търси данъчния кредит. Вие се притеснявате, че може би този износ е или фиктивен, или някакъв друг. Но когато имаме редовен износ, предполагам, тогава вие ще се съгласите, че нямате силни основания да му отказвате връщането на данъчния кредит. И нека да потърсим формулировка - не 50 на сто към основната му дейност, а дали върши регулярен износ. И регулярният износ естествено, примерно, ако има селско стопанство, знаете, че там именно папагалският слънчоглед се изнася в определени месеци, след като бъде прибрана реколтата. Вярно е, че това не е както производството примерно на бутилирана минерална вода, която може целогодишно да се изнася, въпреки че и там може би има силен елемент на сезонност. Но нека да потърсим някаква по-друга формулировка: този, който изнася редовно, да бъде освобождаван.
Сега вижте какво ме притеснява. Вие ще кажете, че не е така. Мене ме притеснява, че регистрираното лице има право. Има право, обаче вие ще кажете дали финансовото министерство има възможност да му върне. Както примерно аз имам право да си купя валута вече в неограничени размери. Отивам примерно в банката или на гишето и там казват: Да, ама няма. Имам право да си изтегля целия влог, нали? Идете да видите тези, дето имат право, как се редят на опашка и как се реализира това тяхно право. Не бихме ли могли да потърсим една друга формулировка, да пишем така: "На регистрираното лице му се възстановява разликата в 15-дневен срок". Тоест вече имаме едно задължение от страна на този, който е длъжен да му възстановява разликата, разбира се, ако са спазени изискванията. Естествено трябва да има някакви изисквания, защото всеки може да каже така и така.
Значи, първо, да формулираме малко по-добре - онези износители, които ще ползват този облекчен режим. Разбира се, аз искам облекчение спрямо 30-дневния срок, а не спрямо данъчната ревизия. И после да запишем не "Има право", а че Министерството на финансите е длъжно да му върне този данъчен кредит.
По отношение на другите законопроекти. Аз съм за това всички други законопроекти да бъдат приети на първо четене и да видим на второ четене точно какво и как да се оформи едно предложение. Разбира се, могат да се оформят и различни предложения, но наистина техните предложения да се дискутират тук, в залата и да приемем облекчен режим при продажбата на онези стоки и услуги, които са предложени.
Така че малко странно е, но аз ще апелирам колегите да гласуват другите предложени законопроекти, а да се въздържат от законопроекта на правителството поради тези опасни неща. Пак ви казвам - ставката, която се увеличава, и данъчната ревизия. Ако вие се съгласите тези неща да ги оттеглите, аз с удоволствие ще помогна при оформянето на законопроекта за второ четене и ще апелирам моите колеги да го подкрепят. Но ставаме смешни пред Европа, господин Славков. Вдигаме си ставката - една ставка за всичко, 22%, искаме да ходим там, а виждаме, че не сме готови.
На мене ми стана безкрайно неприятно, когато разбрах от вестниците, че страни, пред които мислим, че имаме аванс, каквито са Албания или Русия, показват по тяхната телевизия опашките и си плашат техните избиратели с връщането на комунистите в България.
АСЕН АГОВ (от място): И в Италия беше така.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз не искам такова нещо. Защото знам, че и във вашата парламентарна група сигурно има хора, които не искат да ги идентифицират с едновремешните комунисти. Обаче такива работи като правим, сега си мисля, че наистина може би имат право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Агов като вносител на един от законопроектите.
АСЕН АГОВ (СДС): Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. Преди мене колегата от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и съвносител на нашия Законопроект за изменение и допълнение на Закона върху данъка за добавената стойност господин Светослав Лучников е мотивирал нашето предложение, но аз искам още веднъж да взема думата по този въпрос. Далеч съм от мисълта да се впускам във финансови анализи, в подробности, тъй като бих могъл да ги предоставя писмено. А виждам, че тук в Парламентарната група на демократичната левица има мои колеги журналисти, които вероятно изпитват същите затруднения.
Аз съм председател на управителния съвет на един от националните всекидневници и всекидневно нашият вестник, както впрочем и всички останали вестници, независимо от тяхното оцветяване, изпитват ударите на данъка върху добавената стойност. Имаше кризисни моменти миналата година, когато се бавеше връщането на данъчния кредит и вестниците изпадаха в кризисно състояние. Днес обаче ситуацията е далеч по-сложна. Със срутването на българския лев спрямо основните валути в света цената на тон хартия достигна 100 хил.лв. 100 хил.лв. струва тон вестникарска хартия! На практика дори цената от 20 лв. за един всекидневник, която впрочем е непосилна за българските граждани, е непосилна и за самия всекидневник. Непосилна е, защото дори и 20 лв. разходи не достигат, за да може да се издаде един брой от вестник. Ние проучихме въпроса, такова е положението не само във вестник "Демокрация". Вероятно господин Коста Андреев, който също издава вестник, може да каже какви са техните разходи и много добре знае, че тези разходи далеч надхвърлят цената, на която се продава вестникът в момента на пазара.
В тази ситуация нашият законопроект, внесен впрочем преди доста месеци, става все по-актуален. Той става актуален, защото, госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, ако продължаваме така спрямо произведенията на българската култура, спрямо средствата за масова информация, ние ще нарушим едно основно конституционно право на българските граждани - правото да бъдат осведомявани и да ползват всякакви източници на информация. И тук Венцеслав Димитров е абсолютно прав, когато каза: Какво е това мое право, когато аз като отида в магазина, не мога да си купя това, което мога? Или не мога да получа това, на което имам право по Конституция? Защото на практика с високите цени на вестниците хората с ниските си заплати не могат да си осигурят едно нормално осведомяване за всекидневието в страната. Аз не говоря за осведомяване може би за нашите прения, които невинаги трябва да бъдат достояние на гражданите, защото има случаи, в които те може би не би трябвало да стават достояние на гражданите. Но аз говоря дори за такава актуална информация като стопанска информация, като информация за продажба на имоти, като информация за това къде можем да си купим нещо по-евтино, защото това е крайно необходимо за много хора. Такава информация, чисто утилитарна информация за хората днес става непосилна, заради това че вестниците са толкова скъпи.
Има и още един момент, госпожо председател. Този момент е свързан с подкрепата за българската култура. Средствата за масово осведомяване са част от българската култура. Но българската култура обхваща една много по-широка област. Обнадеждаващо е, че цирковите и театралните спектакли сега се освобождават от данък добавена стойност. Но нашият законопроект, госпожо председател, предвижда да бъдат освободени от данък добавена стойност и книгите на български автори. Повтарям - книгите на български автори. Това е нещо, което е изключително важно. Това е едно разумно предложение, защото на чудесния и богат книжен пазар, на който се радва днес България - впрочем издателите изпитват все повече затруднения, - българските автори стават все по-малко. Защо стават все по-малко? Онези, които се интересуват от книгоиздаване, добре разбират, че нашите издатели с похвални усилия гледат да компенсират загубите, които инкасират от издаването на български автори, с издаването на така наречените бетселъри или високопродаваеми романи и книжки, които са понякога с много съмнителна стойност. И българските автори, хората, които творят българската култура, на практика трябва да бъдат стимулирани от източници, които са със съмнително художествено естество.
Аз апелирам, госпожо председател, към народните представители да подкрепим българските автори, да освободим издателите на българска литература от данък добавена стойност. Защото това именно е посилното, онова, което ние можем да направим, за да подкрепим българската култура.
Има и още един момент, който е важен в законопроекта, който внасяме с господин Лучников - това е данъкът добавена стойност върху рекламните услуги и специално рекламата, която се пласира в средствата за осведомяване.


Онова, което целим с господин Лучников, е, от една страна, освобождавайки вестниците от данък добавена стойност, да помогнем и с още едно средство - рекламата, която се публикува и която помага, за да се компенсира, да се дотира, ако щете, цената на вестниците, също да бъде освободена от данък добавена стойност. Тогава ние прилагаме двойния ефект, стереоефектът на подпомагането на средствата за осведомяване. И както преди малко подчертах, правото на гражданите на тази република да бъдат осведомявани.
И всеки от вас, който има поне представа от стопанството на един вестник, а вестниците не получават подкрепа отникъде, те разчитат само на себе си, ще потвърди, че с един такъв стереоефект чрез този законопроект, който предлагаме с господин Лучников, ние можем значително да помогнем на българската вестникарска индустрия. Обърнете внимание, това ще помогне и на вестник "Дума" и на вестник "Земя", Коста, това ще помогне и на вестник "Труд", и на вестник "24 часа", и на "Демокрация" и на всички онези, които създават, може би понякога съмнителното, но общо-взето доброто свободно слово в България.
Аз апелирам към това, да помогнем на свободата на словото в България именно чрез един такъв разумен законопроект.
И предлагам също така да помогнем на българската култура, на българските автори, да помогнем на онези издатели, които издават български автори. Защото тези издатели трябва да бъдат най-много насърчавани в нашето общество.
Госпожо председател! Аз отправям горещ призив към народните представители. Горещ призив, впрочем и към представителя на правителството господин Бисер Славков, да разгледа тези предложения. Да не ги отминаваме с лека ръка, да не ги плъзгаме по вододела на червеното или синьото разделение в този парламент. И да помислим малко за страната си и хората, които слагат темелите на демокрацията в тази страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
И господин Петко Ганев. (Петко Ганев се отказва да вземе думата)
Има думата господин Коста Андреев.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Колеги!
Аз излизам не защото моето име тук се спомена. Аз искам да кажа на онези депутати, които днес не са чели, че главните редактори на много вестници днес публикуваха един меморандум за данъка за добавената стойност.
Виждате, че вестниците с различен цвят, тук няма цвят явно, се обединиха около един проблем. Явно е след като всички цветове се обединяват по един проблем, значи този проблем действително е национален. Той действително е национален.
Вие знаете, че този проблем има своята история.Преди три години пак този проблем беше възникнал. И тогава споровете бяха дали средствата за масова информация, става дума за вестниците, и за книгите, за българска литература, следователно за българската, а не за вносната литература, бъдат освободени от данък добавена стойност. Споровете тогава завършиха, знаем как, не се прие това предложение - да бъдат те освободени. Поставяше се въпросът така: кое е по-важно в една страна, в която има толкова много недоимък, дали е по-важно сиренето или вестниците. Тоест нещата се поставиха на една съвсем, според мен, погрешна плоскост. Защото трябва да има и сирене, и вестници.
Осведомяването в едно общество е свързано с правата на човека, с основните права на човека. А от друга страна, с развитието на духа на нацията, на неговата култура. И мисля, че за една нация може да се съди и по това какво чете и колко тя чете, и изобщо чете ли. И ако една нация престане да чете, аз мисля, че тя е обречена.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): По-важно е какво чете.
КОСТА АНДРЕЕВ: Да, това е също много важно, разбира се. Но в крайна сметка ... защото някои могат да отвикнат и да четат.
Това е сериозен проблем. Но той е свързан, както виждате, сега преди всичко с финансови проблеми, с финансови проблеми от най-остър характер.
Тук господин Агов каза, че хартията е стигнала 100 хил. лв. Не, тя е вече 140 хил. лв. за тон. Един вестник със среден тираж от 70 000 трябва да употреби днес 3,5 тона хартия. Виждате, само за хартия. Като прибавим и печата - виждате докъде стигат разходите за един вестник. Но същото се отнася и за книгоиздаването. Особено за издаването на български книги.
Аз още един път апелирам към депутатите: нека се върнем на този въпрос! Зная, че данъци трябва да се събират, че без данъци държавата не може, че не може и здравеопазването, не може и опазването на реда без събирането на данъци и тъй нататък, и тъй нататък. Пари са нужни в държавата. Но нека все пак да се погрижим и за духа на нацията. А това е свързано със средствата за осведомяване, и с българската книга.
Затова ви моля, нека се отнесем сериозно към този проблем, още един път. И да търсим резерви за неговото решаване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря.
Има думата господин Бисер Славков, заместник-министър на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Основно в изказванията бяха поставени два глобални въпроса. Първият беше за размера на ставката, вторият беше за увеличаване на срока за възстановяване на данъчния кредит.
По отношение на първия въпрос бих искал да информирам господата народни представители, че размерът на ставката като една тенденция за увеличение е характерна, типична за всички страни на Европа. Това е за всички страни, които в момента са в преход, така също и за всички страни от Западна Европа. Това е в периода от 1969 до 1995 г.
Единствено от всички страни в Европа само Франция, след въвеждане на своята стандартна ставка, което означава високата ставка, аз няма да говоря за ниските, тъй като ние имаме аналог с освобождаването на определени стоки и услуги по § 14. Спомняте си, че това беше нашият компромисен вариант през 1994 г., вместо ниски ставки.
Така че, говорейки за стандартната или високата ставка, единствено Франция е намалила тази ставка от момента на въвеждането, която е била 24 на сто и е свалена на 19 на сто. Във всички останали случаи е налице тенденция на увеличение, при това увеличение, което се движи от 4 на сто, до 7 - 8 - 9 на сто.
Един типичен пример е Австрия, която от 12 на сто стандартна ставка от 1969 г. отива на 19 на сто ставка. Дори Германия също е била принудена и е покачила с 4 на сто тази стандартна ставка за данък добавена стойност. Тоест това е една закономерност, от която ние трудно можем да избягаме, тъй като необходимостта от приходи не се обосновава само със ставката. Това безспорно е един от факторите.
Но заедно с този фактор действат и други фактори, които тук почти не се споменаха. Нека не забравяме, че постъпленията от данък добавена стойност се базират на два макроикономически показателя - това е брутният вътрешен продукт и крайното потребление. Изменението на тези два показатела автоматически довежда до изменение и в приходите от данъка върху добавената стойност. Това също са едни обективни фактори, които действат и съпровождат събираемосттта на данъка.

И понеже тук бе атакувана събираемостта, искам да споделя, че ние тръгнахме със събираемост от 60 процента в 1994 година, първата година на влизане на данъка в сила. Миналата година постигнахме 73,5 процента. Тази година за първото тримесечие спрямо макропоказателите беше 80 процента събираемост. Тоест в това отношение, независимо от неудачи, които съществуват в организацията на този данък, се осигурява по тези обективни фактори един ръст, необходим за приходи в бюджета. Така че, гледайки ставката като един трети фактор, който ще осигури подобни приходи, това си е една закономерна тенденция.
На второ място искам да спомена, че ефективното увеличение на данъка върху добавената стойност е 3,39 процента като ставка. Не бива да се възприема в абсолютна цифра, че четирите процента водят до абсолютно увеличение в този размер. Може би някои от вас си спомнят, че когато се въведе, на практика ефективната ставка първоначално 18-процентната ставка, беше около 16,5. С тези 3,9 тя отива някъде към 20,1 - 20,2 като ефективна ставка за облагане с данък върху добавената стойност.
От тези позиции увеличението, което се предлага, е съобразено с влиянието, което може да окаже върху пазара у нас.
Що се касае до втория глобален въпрос - за това дали следва или не следва да се увеличава възстановяването на три месеца, моля господата депутати да имат предвид, че България е единствената страна в Европа, аз нямам данни за извън Европа, при която е въведен едномесечен срок за възстановяване на данъчен кредит. Във всички останали страни, господин Радев, може би сега вече ще възприемете информацията, страните, които са в преход, са на два и три месеца, страните от Западна Европа са на шест месеца или изобщо нямат задължения за срочно възстановяване на данъчен кредит. Надявам се, че сега разбирате каква е вече организацията при възстановяване на данъчния кредит.
Така че нека бъдем малко по-коректни и да потърсим баланса в този момент. Ако ние не осигурим едно нормално проверяване и възстановяване на тази база на данъчен кредит, ще продължим да допускаме изтичане на средства от бюджета. При това искам да обърна внимание: тук става дума за изтичане на средства, които регистрираните лица не са внесли в приход на държавния бюджет, тъй като, може би всички сега ще си спомнят, че данъчният кредит възниква едва в края на данъчния период, когато данъкоплатецът покаже колко е заплатил на своите доставчици ДДС и колко е събрал ДДС от своите клиенти. И ако ние допуснем такова безотчетно изтичане от държавния бюджет, това на практика означава, че без някой да плати, да внесе в приход на бюджета, тегли без законово основание кредит от бюджета.
Ето това, господа, искаме да спестим, това искаме да неутрализираме. Нищо повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Пристъпваме към гласуване по реда на внасянето. Опитах се по дати да подредя шестте законопроекта.
Първият е законопроектът на народните представители Светослав Лучников и Асен Агов. Той е внесен на 2 февруари 1995 година с единствен текст: "Продажба на всякакъв вид вестници и списания, както и книги от български автори, рекламни услуги, извършвани от всички средства за масово осведомяване". Моля режим на гласуване на първо четене законопроекта на народните представители Лучников и Агов.
От общо гласували 188 народни представители, за - 79, против - 18, въздържали се - 91.
Не се приема на първо четене този законопроект.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от народния представител Георги Пинчев. Господин Пинчев не говори. Става дума за "закупуване на гориво-смазочни продукти и отпускане на гориво-смазочни продукти от бензиностанциите и в петролните бази да става срещу талон за съответния вид продукт" и т.н., два текста. Всички имат законопроекта. Той е внесен на 10 февруари 1995 година. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 185 народни представители, за - 68, против - 28, въздържали се - 89.
Не се приема.
Третият законопроект е на народния представител Константин Тодоров. Разполагате с него. Беше обоснован. Припомням, че становището на Бюджетната комисия е да се подкрепи. Моля режим на гласуване.
От общо гласували 177 народни представители, за - 171, против - 2, въздържали се - 4.
Този законопроект е приет и ще върви към второ четене.
Четвъртият е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен на 7 април 1995 година от народните представители Емил Костадинов, Димитър Георгиев и Емил Филипов. Припомням: в чл. 30 да се добави изречението "За закъснението се дължи законна лихва, когато то е по вина на данъчната администрация". Моля режим на гласуване.
От общо гласували 183 народни представители, за - 79, против - 15, въздържали се - 89.
Не се приема.
Петият законопроект е за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен на 5 октомври 1995 година от професор Шкодров. Става дума за отпадане в чл. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на точки 1 и 3, които засягат Закона за академичната автономия на висшите учебни заведения и Закона за Българската академия на науките. Подтекстът е ясен, или целта на законопроекта е ясна. Всички разполагате с текста. Моля режим на гласуване.
От общо гласували 181 народни представители, за - 73, против - 22, въздържали се - 86.
Не се приема този законопроект.
И последният, шести, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, е внесен от Министерския съвет на 31 май 1996 г. Моля, гласувайте.
От общо гласували 189 народни представители, за - 111, против - 75, въздържали се - 3.
Приема се този законопроект.
Уважаеми колеги, можем да продължим по-нататък по дневния ред, но предстои тежка седмица, поради което бих предложила, тъй като имам доста съобщения да направя и да ви запозная с една писмо на министъра на вътрешните работи, което ще отнеме около 15 минути... Ако смятате, че можем да работим, нека господин Кирил Желев да вземе думата по следващата точка и да изложи своето становище докъде можем да стигнем...
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, все пак бих помолил да работим. Ние имаме 45 минути на разположение и мисля, че е във възможностите ни да обсъдим Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изложете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма консенсус... (Шум и реплики в залата)
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Аз бих помолил колегите да направим всичко възможно да приемем законопроекта днес на първо четене, за да може да тече 7-дневният срок за предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, изслушайте становището на комисията!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Становище по Законопроект N 50-01.151 от 31 май 1996 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет.
На заседание, проведено на 5 юни 1996 г. комисията разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет.
В обсъждането взе участие заместник-министърът на финансите господин Бисер Славков, който представи законопроекта.
Целта на внесения законопроект е да се повиши събираемостта на акцизите и се ограничат възможностите за избягване на плащането им.
Предлага се акцизите за вината и спиртните напитки да се определят в процент към продажната цена, а не в абсолютна сума, както е понастоящем. Това изменение е продиктувано от инфлационните процеси в страната. Смята се, че процентните ставки на акцизите са по-подходящи в условия на инфлация. Запазва се принципът акцизът да се плаща еднократно само от производителите и вносителите на акцизни стоки.
Поради затруднения при изплащането на акциз за транзитни стоки в лева, се предлага да се въведе обезпечаването му и с банкова гаранция.
Предлага се въвеждането на санкции за производители и търговци, продаващи стоки без бандероли.
По законопроекта бяха зададени въпроси и изказани съображения от членовете на комисията. Някои народни представители изразиха съмнение относно целесъобразността да се премине към процентни данъчни ставки. Комисията подкрепи предложението, че между първо и второ четене следва да се разработят и представят от вносителя разчети за влиянието на изменението на закона върху равнището на цените.
След станалите разисквания, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите на първо четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи да участвуват в дебати по законопроекта?
Господин Павел Шопов има думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо Ананиева.
Уважаеми колеги, тук се касае за една поправка по никое време, буквално казано - една поправка, която не влизаше в ничии планове и концепции, една поправка, която в мотивите на правителството има едни добри намерения, но се касае за нещо съвсем друго! Нещата са абсолютно аналогични със закона, който разглеждахме преди малко. Причините и подбудите за тази поправка и на този закон са абсолютно същите.
Преди малко говорих за провала на икономическата и финансовата политика на правителството. И тук във връзка с този закон мога да кажа, че причините за неговата поправка са абсолютно същите.
Когато се правеше Законът за държавния бюджет за 1996 година сумите, които трябваше да се внесат в приход на бюджета, бяха разчетени с оглед на онези ставки, онези стойности, които съществуваха тогава. Вярно е, че тук се касае за една по-динамична материя, защото няколко пъти са правени изменения в стойностите, които се събират във връзка с акцизите, но така или иначе тази неочакваност, която в момента представлява мероприятието или акцията за поправката на този закон, тази бързина на процедурата и тази настойчивост говори не за нещо друго, а за желание и опит на управляващите да съберат в този момент по-големи суми, по-големи средства в държавния бюджет, защото те са необходими. В това няма нищо лошо, защото Законът за акцизите поначало винаги е един закон, който е основна база, основен приходоизточник в държавния бюджет. Той е един от големите потоци, които се изливат в държавната хазна, но това, което се прави в момента с тези изменения, има една много висока социална цена. И това, както и Законът за данъка върху добавената стойност ще бръкне пряко, непосредствено в джобовете на хората.
Въпросът за процентната или твърдата ставка, върху която да се начисляват акцизите, е стар въпрос, стар проблем. Не тук е проблемът, не тук е въпросът относно стойностите, относно това, по което можем да спорим. Въпросът е, че така както са предвидени измененията, явно ще скочат с много висока разлика, ще имат много по-високи стойности цените на акцизните стоки, които са немалък дял в потребителската кошница на гражданите.
Според мен правилно се възприе в Комисията по бюджет и финанси при разглеждането завчера, че трябва да бъдат показани точно стойностите, с които ще бъдат увеличени опредeлени стоки, които изменението има предвид. Това обаче трябваше да стане още при първото четене и трябваше да бъде подложено на една предварителна дискусия, а не това да става между двете четения. Така както и друг път при изменение на ставката за акцизите, така както се приемаха и първите ставки, още когато се приемаше законът - преди около година и половина-две, трябваше да бъдат представени точно стойностите, новите цени на съответните продукти, които ще бъдат увеличени с тези изменения. Тогава бяха представени точно стойностите - стара стойност на цигари "Малборо", цигари "Средец", на уиски или пък на ракии или вина. Това трябваше да бъде сторено и сега, още в залата, в момента да ни е ясно какви ще бъдат измененията и какво в повече ще плаща всеки български гражданин. Това трябваше да бъде широко огласено на обществеността, за да не се стигне до това, което в момента е по магазините - цигарите са изпокрити, много от алкохолите също. Създава се една психоза. Това е върху гърба на потребителите и в полза на хората, които спекулират от тези предстоящи увеличения. Това е абсолютно нежелателно и се получава сигурно и с оглед на тази тайнственост, която съществува в тази връзка.
В закона има и нещо в крайна сметка положително и това е единствено при изменението на § 2, че в ал. 5 се въвежда при транзитен превоз на стоки начисленият акциз да може да се обезпечи с депозит не само с пари, това може да стане съответно и с банкова гаранция. Това е нещо положително, което не може да не бъде възприето и което не може да не бъде подкрепено.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Други желаещи да говорят по законопроекта?
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо председател, колеги! За днес - лекция N 2 - акцизи, продължение. Продължение, защото много съм говорил по тази лекция, по тази тема.
Колеги, имаме също така един интересен закон, израз на интересното състояние, в което се намира правителството, нашата икономика, но все пак не бива ние да изпадаме в положението на правителството. Правителствата идват и си отиват, икономиката за съжаление трябва да остава при всяко едно правителство и да просъществува, държавата трябва да събира приходи. Законът е продиктуван от желанието на държавата да събере повече приходи. Аз ще ви кажа, че с този закон държавата няма да събере повече приходи, а ще събере по-малко приходи.
Акцизът е вид косвен данък, както и данъкът върху добавената стойност, но се налага върху специфични стоки, които се предполага, че са или луксозни, или вредни за здравето, или са такива, без които една голяма част от населението може да мине и, така да се каже, другата част да си плаща удоволствието, като издържа правителството, социалната сфера и т.н.
Пак, както и при предишния закон, ще започна с позитивните моменти, за да не кажете, че само критикуваме правителството. Както в Закона за данъка върху печалбата, позитивен момент, зад който застанах, беше третирането на данъчната загуба - беше направено по европейски маниер, - така и тук има, макар и кратък закон, но все пак в него има един позитивен момент. Той се съдържа в § 3, където при транзита се разрешава банковата гаранция. Въпреки че някой ще каже: какво е това банка, те банките нямат пари, по-добре да не ги взимаме. Това беше предишното становище, но мисля, че ние по принцип не можем да отричаме ролята на една банкова гаранция. И да се иска депозит в пари значи излишно да се усложни, особено при транзитни стоки, самият транзит и евентуалните приходи, които държавата може да вземе от благоприятното транспортно или/и търговско положение. На практика депозитът в пари караше транзитът да заобикаля страната и естествено това водеше до загуби за държавата. Мисля, че това, което е направило министерството, въпреки че предишната поправка беше преди няколко месеца, разбрало е, че е направило грешка и се поправя сега. И ние заставаме зад тази поправка.
Думата ми е обаче да не се допусне с другите членове да направи същата грешка, след един-два или три месеца да ни атакува и да каже: абе ние ви подведохме. Или да кажат: ето онзи министър така ни каза, вече имаме друг министър, дайте да оправяме нещата. Не става дума за един или друг министър. Дайте да събираме тези акцизи, не да ги увеличаваме безпринципно и не да се люшкаме от една система към друга, от една по-нормална система да се връщаме към една система, която преди няколко години направихме всичко възможно да я отречем - системата на адвалорните акцизи. Адвалорни значи, че акцизът се събира въз основа на стойността.
В сегашната система ние направихме всичко възможно да преминем към едно облагане, което позволява да се събират приходи независимо от това как ни лъжат производители или най-вече вносители. Сегашното предложение ни връща към изходния пункт. Връщаме се към адвалорните акцизи.
Господин Славков, хайде да погледнем това, което Вие сте предложили и да смятаме заедно. Предполагам, че имате калкулатор, но сметката е толкова проста, че може и наум да се направи. Пише: "Тютюневи изделия - 40 на сто". Четем т. 1: "Митническа облагаема стойност". Каква е митническата облагаема стойност на една кутия луксозни цигари, както им казвате вие - 50 цента, макар че има и по 30, има и по по-малко. 50 цента е в най-добрия случай. Даже сега, когато отидохме към фиксирана сума върху всяка кутия, мисля, че можеше да се събира повече, отколкото върху тези 50 цента. От тези 50 цента ще съберете по-малко пари, отколкото сега се предвижда в закона при условие, че всичко е честно. Но ако имаме рецидиви такива, каквито вие ни казвахте в комисията, че се декларира една кутия цигари - 1 цент, колко пари можете да вземете с тези 40%? Нищо не можете да вземете.
Аз Ви предлагам, господин Славков, да преразгледаме отново ставките, които сте предложили. Модерната система в Европа какво предвижда? Предвижда една част от акциза да е специфичен, тоест върху натура и друга част - върху стойност, тоест комбинирана. Ние преди имахме адвалорен, тоест - върху стойност, преминахме към специфичен, особено по отношение на алкохолни напитки и по отношение на тютюневи изделия. Сега пак ни връщате обратно. Вместо да направим още една крачка, ако искате да усъвършенстваме системата, макар че тази система ще е по-трудна за администриране, да я направим комбинирана. Оставете си специфичната част и сложете и малък адвалорен елемент. (Шум в залата) Вижте, господин Радев и господин Желев имат това преимущество пред останалите слушатели, че много по-често са слушали това, което аз говоря, тъй като сме в една комисия. Така че те имат възможност да се разсеят, няма да загубят ценни мисли. Но по-скоро моите мисли се отнасят за другите. Същото е и за господин Славков.
Като преминаваме обаче към чиста адвалорна система, някои казват: подготвяме се за инфлацията. Извинете, досегашните изминали години, откакто се мотаме тук - Великото Народно събрание, Тридесет и шестото, сега Тридесет и седмото, - та този период не беше ли период на инфлация? И по стечение на обстоятелствата направихме и закони. Нали и този период беше на инфлация? 500 на сто, 70-80-90 на сто, през 1994 г. - 122 на сто. Дори и в най-песимистичните прогнози, това са тези, под които правителството се е подписало - споразумението с фонда, пише 104,9, тоест няма да надминем 1994 г. А именно 1994 г. беше година на налагане на тези специфични акцизи. Значи ние не предвиждаме по-висока инфлация, освен ако Министерството на финансите знае нещо повече или предполага по принцип, че ни чака период на хиперинфлация доста по-висока от 100 на сто, примерно 300-400 на сто и иска, така да се каже, да си осигури приходите и при тази висока инфлация. Ако това е така, нека да го кажат. Все пак нали ние тук се грижим за събиране на приходите на държавата. Но тогава да бъде така добро и, както казах и при предишния закон, да предложи поправка и в другите закони, примерно в Закона за данъка върху общия доход. Да предложи и актуализиране на парите, които са предвидени за заплати, за здравеопазването, за образование, за държавния бюджет. Тоест, да предложи - мисля, че това ще стане, но трябва да стане преди ваканцията - една цялостна ревизия, не една обикновена актуализация на дефицита каквато направихме вече, но цялостна ревизия на държавния бюджет, защото наистина имаме много нови условия, част от които все пак можеха да се предвидят и преди това.


Да премина конкретно към предложенията.
В § 1, аз и в комисията изказах част от моите съмнения, пише процент върху продажната цена на производителя. Господин Славков, производителят няма покупна цена, производителят затова е производител, защото произвежда и продава. Според мен съвсем спокойно можем да изпуснем думата "продажна" и да кажем върху цената на производителя. То се знае коя е цената на производителя. Цената на производителя е тази, по която не се прехвърля стоката от цех в цех, а по която производителят продава на търговеца. И толкоз. Тук тъй като е експлицитно казано, като че ли не смущава, обаче вижте по-надолу в § 3 - за стоките, за които е предвидено използването на бандерол, и размерът на акциза се определя с процент към продажната цена. И тук спирате. И започва да ме гложди червея на съмнението, както казват някои. За каква продажна цена става дума? Ние виждаме как е написан законът, сигурно важи продажната цена на производителя. Обаче го кажете. Много по-добре е да се каже процент към цената на производителя. Вие подчертахте, че акцизът е еднофазен данък, но имаме лошия пример отпреди няколко години, когато не беше еднофазен, когато се събираше на всяка степен на увеличаване на цената. На някого може да му дойде на акъла да тълкува тази продажна цена като едва ли не продажна цена на дребно. Тогава нека да го кажем не продажна цена, а цената на производителя.
И малко по-надолу, на четвъртия ред на ал. 3 - необходимото количество бандероли и цената на съответните стоки. А цената каква е? - Това е митническата облагаема стойност за вносителя и цената на производителя. Мисля, че това може експлицитно да се каже, за да нямаме различни тълкувания.
Друго. Член 17б. Там пак продажната цена трябва да я сменим с цена на производителя, защото продажна цена е всяка цена. Но за да се запази характеристиката на акциза сега като еднофазен данък, трябва пак да кажем цена на производител или митническа облагаема стойност. Какво значи продажна цена? Митническата облагаема стойност много добре знаем, че не е продажната цена, по която вносителят продава на търговеца на едро или търговеца на дребно. Продажните цени могат да бъдат най-различни и в това сигурно всички, които пушат и които обикалят павилионите, са се убедили. Би трябвало цената им на границата да е една и съща, аз не знам дали е една и съща сега, може да е различна, но тук виждаме какви големи разлики има.
Така че това са ми предложенията по § 1, 3 и 4.
Абсолютно подкрепям § 2.
Категорично не съм съгласен в § 5 със системата на изчисляване на акциза като процент от цената. Струва ми се, че това ще даде голяма възможност произвежданите стоки да се фактурират по ниски цени, а от друга страна да се внасят с фиктивни цени стоките, за да плащат по-малък акциз.
И нещо друго, което виждам, че сте го допуснали, господин Славков. Аз бих се съгласил, ако отидем към специфичен акциз върху алкохолен градус. Тук обаче имате адвалорен, примерно за пивото, така наречената бира, както я казваме ние, 20 на сто, тоест да има толкова, колкото имат акциз и вината. Знаете, че принципът при облагането с акциз е свързан с градуса - колкото по-високо е алкохолното съдържание, от гледна точка на вредността или от гледна точка на обществената опасност на стоката, която се употребява, толкова да е по-голям акцизът. При бирата ние се бяхме разбрали и го въведохме да бъде като фиксирана сума върху литър специално пиво или обикновено. Така беше. Сега изведнъж отиваме на 20 на сто, тоест, по-скъпата бира я облагаме при равни други условия с по-голяма сума. Така ли трябва да е, или не трябва да е така? Аз смятам, че не трябва да е така. Първо, пивото трябва да е с по-нисък акциз, отколкото виното. Това е най-простото. Да не говорим за ракиите. Тук почти няма разлика. Бирата и ракията са с почти еднакъв акциз - едното е 30 на сто, другото е 20 на сто. И понеже не можете да контролирате цената на ракията, а цената на бирата много лесно се контролира, защото не се произвежда на толкова места, можем да стигнем дотам, както имахме преди известно време една бутилка ракия да струва по-евтино от една бутилка бира. Това нещо го имахме преди известно време не на друго място, а долу в барчето на Народното събрание. Смятам, че тези 20 на сто... или да оставим бирата, ако искате да махнем адвалорното, да оставим специфичното, ако смятате, че е малко поради инфлацията, предложете колко да го увеличим - два или три пъти. Това е по-нормално, отколкото 20-те на сто да ги въвеждаме и за тях.
От друга страна, съжалявам че я няма министър Виткова, но знаете, че всички сме заинтересовани от това консумацията на средно- и високоалкохолни напитки в България да се намалява. И това естествено би трябвало да го подпомагаме, като една нискоалкохолна напитка, каквато е бирата, я сложим с по-нисък акциз. Съжалявам, бих предоставил с голямо удоволствие трибуната и на хора, които употребяват и други напитки, но в края на краищата това е принцип и това е принцип в световното облагане с акциз, който би трябвало и ние да въведем, след като се движим към Европа. Другият вариант е ако искаме да отидем към арабските държави. Знаете там как е - в тези, в които има фундаментализъм, ислямизъм, там въобще забраняват всичко, в което има алкохол, включително и бирата. Мисля, че това никой не го иска.
Освен това по-качествената бира, колеги, която е и по-скъпа и която поради това носи по-големи приходи в хазната, не би трябвало да се облага с такъв висок акциз, защото тя е по-малко вредна за организма. По-некачествената, която не е пречистена, по този начин ще се облага с доста по-малък акциз. Ако оставим обаче специфичното мито, там нещата си отиват по местата.
Казвам ви, че за тютюневите изделия има една голяма опасност. Аз не знам кой е правил, господин Славков, тези ставки, но ми се струва, че в Министерството на финансите има хора, които са заинтересувани, и в това съм се убедил в продължение на годините откакто наблюдаваме неговата работа като народни представители, това е хубаво да го знае и парламентарната група на мнозинството, които правят всичко възможно когато се опитаме по някакъв начин да затегнем данъчния режим, особено по отношение на акциза, не се интересуват от данък общ доход или от други преки данъци, имуществени и така нататък, обаче когато пипнем акциза върху алкохола и цигарите, веднага има някаква въпрешна съпротива срещу това в самата система. Колко време се мотаехте с бандеролите? Вие или вашите служители, аз знам, че Вие сам не можете да се справите с всичко. Знам, че това не са само данъчните служители, това са преди всичко митническите. Същото беше и с въвеждането на бандероли върху алкохолните напитки.
На мен ми се струва, нещо повече, убеден съм, че въвеждането на тази нова система, която не е нищо друго, а е крачка назад по отношение на достигнатото от европейските страни при облагането с акциз, ще се използва от недобросъвестни производители, които си гледат интереса, разбира се, и вносители, и така нататък, за да заобикалят закона и да не си плащат акцизите. И резултатът ще бъде катастрофален. Можем ли ние да си позволим точно тази година, когато бюджетът няма приходи, не и толкоз, колкото разходите му значително се увеличиха от увеличението на долара, от лихвения процент, от инфлацията, която предстои да преживеем всички до края на годината, аз мисля, че че не можем да си позволим една крачка на бърза ръка в средата на годината - да преминем към една друга система.
Затова аз апелирам към колегите от мнозинството: ако искате държавата да събира повече пари от акцизи, отидете към повишаване на ставките на специфичните акцизи, а не на адвалорните. С адвалорните нищо няма да стане. Мисля, че наистина ще се влоши както събираемостта, така и общият размер на сумата, която би могла да влезе в държавния бюджет от акцизи.
Така че аз не мога да подкрепя в § 5 предложението на правителството. А също така и за тази градация от нискоалкохолни към високоалкохолни акцизи.

Аз ще ви кажа колко просто уискито ще го фактурират по 1 долар, каквито случаи имахме много, и кажете ми колко пари акциз ще съберат върху тоя долар. Сега колко беше? - 260 лв. беше на литър. Като ви фактурират един литър за 1 долар - 150 лв., и вие ще съберете 50 на сто - 70-75 лв. Хайде там и тези 5 на сто, както и да е - 80-100 лв. максимум. А сега събирате три пъти повече.
Ако целта е повишаване на събираемостта, това няма да стане.
Така че, колеги, аз ви призовавам, ако, вярно, вие сте задължени да подкрепяте задълженията на правителството - подкрепете ги със значителни резерви и особено по отношение на тарифата. Моля ви се, вашите специалисти - ето тук професор Стоилов, господин Желев. С професор Стоилов в три парламента сме обсъждали надълго и нашироко проблемите около акциза. Посъветвайте се с тях и не приемайте на юнашко доверие това, което ви предлагат Министерският съвет и Министерството на финансите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
И без това не влизат народни представители. Моля, квесторите, затваряйте вратите. Не е редно така да надничат журналисти и да викат един по един народни представители. Това го няма по света.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Има го, има го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По света журналисти не могат да влизат в блока, където е пленарната зала. Това го няма. Но ние сме достигнали върха на демократизма.
Има ли други желаещи за изказвания? - Няма.
Поставям на гласуване на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет.
Моля, режим на гласуване!
От общо гласували 136 народни представители, за - 113, против - 10, въздържали се - 13.
Законът е приет на първо четене.
Ще ви прочета писмото, адресирано до всички народни представители от министъра на вътрешните работи чрез председателя на парламента. То е изпратено още до председателя на Комисията по национална сигурност - господин Любен Петров, председателя на Комисията по устройството и дейността на държавните органи - господин Спас Мулетаров и председателя на Комисията по правата на човека и вероизповеданията - професор Велко Вълканов. Има отношение към дневния ред на парламента и затова би следвало да се запознаят всички народни представители.
"Уважаеми господа, с Решение на Великото Народно събрание от 20 юли 1990 г. на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България се отлага изпълнението на влезлите в сила смъртни присъди до решаването на въпроса за прилагането на смъртното наказание в България.
В годините след приемане на мораториума, в условията на демократизиране на обществото обстановката в страната рязко се промени. Престъпността стигна до непознати за страната размери. През последните 5 години са осъществени общо около 1 млн. престъпления. От тях практически са засегнати преобладаващата част от българските семейства. Немалко от извършените престъпления се отличават с изключителна агресивност, жестокост и наглост на извършителите.
Висок е броят на убийствата, извършени на битова основа. Нарасна числото на убийствата при сблъсъци и престрелки на обществени места между лица, свързани с престъпните среди, при които жертва стават и невинни граждани. За периода 1991-1995 г. са убити 2307 граждани, а само за първото тримесечие на тази година техният брой е 88.
Ескалацията на насилието породи непознати доскоро форми на престъпни посегателства - взривявания, поръчкови убийства, отвличания, групови изнасилвания, въоръжени грабежи, осъществени с изключителна жестокост.
Открито и брутално престъпният свят се противопоставя на органите на реда при изпълнението на възложените им от закона функции. Само от началото на 1996 г. при изпълнение на служебните им задължения са убити 5 служители на полицията, а редица други са ранени. В голям брой от случаите извършители на тези тежки престъпления са криминално проявени лица и рецидивисти, включително и помилвани през последните години. Изключително нарасна количеството оръжие в населението и особено у престъпниците.
Един от важните фактори за високия ръст на престъпността е разстройването на държавността и разрушаването на ценностната система. Елемент на тези процеси е и несъответствието между наказателната политика на държавата и характера и мащабите на престъпността.
Една от мерките за преодоляване на това състояние е завишаването на наказателната отговорност спрямо определени видове престъпни посегателства. Подобен подход е показател за приоритетите на провежданата държавна политика в дългосрочен план и способства за изграждане на моралните устои на нацията. В условията на преход налагането на сурови и безкомпромисни наказания, включително отмяната на мораториума върху изпълнението на смъртното наказание няма характеристиката на ограничаване на човешките права, а се явява наказателноправна политика на държавата за формиране на нова нормативно-ценностна система, насочена към уважение на държавните институции в съответствие с обществените очаквания.
Отмяната на мораториума върху изпълнението на смъртното наказание ще способства за разграничаване на наказателната отговорност за непредпазливи и ситуативно осъществени престъпления от предумишлено извършени тежки, насилствени и организирани престъпления.
На основание гореизложеното предлагам Народното събрание да отмени Решението на Великото Народно събрание от 20 юли 1990 г., с което бе обявен мораториумът върху изпълнението на смъртното наказание, до окончателното решаване на проблема чрез закона."
Изключително важно съобщение за утре.
Тази вечер пристига гост на нашата страна, за съжаление в почивните дни, делегация на Националното събрание на Франция, водена от господин Филип Сеген - председател на Националното събрание на Франция.
Предвидено е утре, 8 юни, събота, от 11,00 ч. в зала "Изток" да се проведе среща с него на Комисията по външна политика и европейска интеграция, съвместно с Групата за приятелство България - Франция. Бих апелирала и към всички народни представители, които имат възможност, да участват в тази среща, която, разбира се, за нас е изключително интересна и важна.
Съобщения:
1. Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще заседава в сряда, 12 юни, от 14,30 ч. на пл. "Княз Ал. Батенберг" 1 в зала 356.
Ще се занимава със:
- Законопроект за амнистия и възстановяване на отнето имущество. Този законопроект, внесен от Ахмед Докан и група народни представители, който беше отложен;
- Законопроект за възстановяване собствеността върху недвижи имоти - другият законопроект, внесен от Ана Миленкова, Велко Вълканов и Бончо Рашков;
- Законопроект за герба и националното знаме.
2. Комисията по парламентарна етика ще заседава също в сряда от 15,00 ч. в сградата на пл. "Княз Ал. Батенберг" 1 на четвъртия етаж, кабинет 426.
Ще разглежда инцидентите в пленарната зала на 14 и 16 май.
3. Комисията по земеделието и горите ще заседава на 12 юни, сряда, от 15,00 ч. в зала 238 на пл. "Княз Ал. Батенберг" 1.
Ще обсъжда информация за състоянието и развитието на хидромелиорациите в България.
В четвъртък, 13 юни, от 15,00 ч. - в същата зала.
Пожелавам успешен уикенд на всички и припомням - в понеделник от 9,00 ч. извънредно пленарно заседание.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 13,50 ч.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев
СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов

Митко Нитов