Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Юнал Лютфи
Секретари: Станимир Калчевски и Красимир Момчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание. Моля въз основа на чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание днес след приключване на второто четене на Закона за държавните вземания да бъде разгледан на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Указ N 2242 за свободните безмитни зони. Моля да гласувате.
От общо гласували 131 народни представители, за - 112, против - няма, въздържали се - 19.
Предложението се приема.
Давам думата на народния представител Иво Атанасов от името на парламентарна група.
ИВО АТАНАСОВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Искам една корекция да направя само - ще говоря от името на мъжете в Парламентарната група на демократичната левица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тогава 5 минути, иначе - 10. (Смях и оживление в залата)
ИВО АТАНАСОВ: Днес е един хубав ден и тази хубост не е от Александърйордановски тип. Тя е истинска и това е така, защото днес е Международният празник на жената.
Вярно е, че в последните години някои го отричаха, но също така е вярно, че отрицателите на този празник се самоосъдиха на 100 години самота. Празникът се чувства навсякъде, достатъчно е да видим хилядите мъже, които са плъзнали по улиците на София с букети в ръка. И това е така, защото жената е част от мъжа, нещо повече, тя е неговата по-добра половинка, и не само защото е създадена от реброто Адамово, а и защото влива нежност в този иначе груб мъжки свят.
За жената е писано безброй пъти, може да се каже, че всичко хубаво на този свят е създадено от любовта, имам предвид любовта между мъжа и жената. Може да се каже, както са го твърдели класиците, че жената е другото име на непостоянството, но нека признаем, че ние постоянно се стремим към него. Може да се каже, че жената ни облива с любов, която е като горчиво вино, но ние признаваме, че за подсладено не го заменяме.
Искам още веднъж от името на мъжете в Парламентарната група на демократичната левица да поздравя всички български жени, нашите по-добри половинки, и да им пожелая здраве и сили, за да бъдат все така по-добрата част от нашия свят. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Кирил Желев, който ще направи едно предложение във връзка със Закона за застраховането - като председател на Комисията по бюджет и финанси.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви. Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Днес ви е раздаден Законопроект за застраховането, който, ако трябва да си припомним, беше изготвен в резултат на два обсъдени и приети на първо четене законопроекта. В резултат на работата и съвместяването на двата законопроекта днешният законопроект, който получихте, има предимствата, които са взаимствани и от страна на вносителите - както Министерския съвет, така и народния представител Венцеслав Димитров.
Предложението, което бихме искали да направим, тъй като нямаме такава процедура, уредена в правилника, е, че народните представители не са имали възможност да се запознаят с този съвместен вариант. Раздадохме ви законопроекта и това е предложение на нашата Комисия по бюджет и финанси. Ще помолим колегите да се запознаят и в 7-дневен срок, считано от днес, да направят своите предложения, за да можем да се съобразим в зависимост от идеите, които имате, за да реализираме съответните промени в Закона за застраховането.
Така че правя процедурно предложение, господин председател, и моля да го подложите на гласуване, по предложения Законопроект за застраховането да тече, считано от днес, 7-дневен срок за предложения на народни представители и след изтичането на този срок комисията, съобразявайки се с мението на народните представители, да може да подготви своя доклад и да докладва законопроекта за второ четене в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По това процедурно предложение има ли друго мнение? Смятам, че това е едно разумно предложение и то беше подкрепено и от другия вносител - господин Венцеслав Димитров, да се даде възможност на народните представители да видят този текст и върху него да направят предложения в комисията до една седмица. Моля да гласувате това процедурно предложение.
От общо гласували 149 народни представители, за - 140, против - 3, въздържали се - 6.
Предложението се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред, продължение от дневния ред от вчера -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ВЗЕМАНИЯ.
Моля господин Спас Мулетаров да продължим с чл. 51.
Моля най-напред да гласувате да бъдат допуснати в залата Станислав Гаврийски - заместник-министър на финансите, и Любка Ценова - главен инспектор в Министерството на финансите. Моля да гласувате.
Моля гоосподин Мулетаров да докладва чл. 51, след като обявя гласуването.
От общо гласували 131 народни представители, за - 128, против - 3, въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Моля да поканите господин Гаврийски и госпожа Ценова да заповядат в залата.
Имате думата, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 51, който има единствена алинея със следното съдържание:
"Чл. 1. Ако до деня, предхождащ датата на провеждането на търга, длъжникът внесе задължението си и направените разноски по чл. 50, ал. 1, данъчният орган по събиране на държавните вземания прекратява изпълнението с разпореждане".
По този текст няма постъпили предложения, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате чл. 51 така, както беше предложен.
От общо гласували 134 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 11.
Член 51 е приет.
Преминаваме към чл. 52.




ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 52. Всички постъпили суми от проданта се внасят по сметката на данъчната служба. След покриване на разноските по принудителното събиране, лихвите и главницата на държавното вземане, разликата се превежда по сметка на длъжника."
По този текст няма предложения и може да бъде подложен на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 52 така, както е предложен.
От общо гласували 135 народни представители, за - 124, няма против, въздържали се - 11.
Член 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Руси Статков за създаването на нов чл. 52а със следното съдържание:
"Чл. 52а. Недължимо платените или събрани суми за държавни вземания се прихващат за погасяване на други задължения към държавата, а ако няма такива задължения, се връщат на правоимащите по тяхно искане."
Комисията не възприе това предложение, тъй като противоречи на основни принципи за събирането на задължения от граждани и юридически лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не виждам господин Статков. Той не присъства в залата. Щом не присъства, трябва да подложим на гласуване неговото предложение за създаване на нов чл. 52а, който не се поддържа от комисията.
Моля да гласувате.
От общо гласували 127 народни представители, за - 34, против - 59, въздържали се - 34.
Предложението не се приема.
Глава шеста.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Поради това, че ние възприехме вече сливането на глава четвърта и глава пета, в действителност глава шеста трябва да бъде глава пета съгласно поредността след извършените промени. Тя е озаглавена: "Особени правила при принудителното изпълнение" с раздел първи "Продажба на движими вещи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате заглавието на глава пета.
От общо гласували 133 народни представители, за - 123, няма против, въздържали се - 10.
Заглавието на глава пета е прието.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 53. Ал. 1. Описаната движима вещ се оставя за пазене на длъжника.
Ал. 2. Ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако данъчният орган по събиране на държавните вземания прецени, че тя не трябва да се оставя у него, вещта се предава на пазач или се оставя на съхранение в определено за целта от данъчната служба място."
По този текст няма постъпили предложения от народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 53 така, както е предложен.
От общо гласували 135 народни представители, за - 124, няма против, въздържали се - 11.
Член 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 54. Извършената продажба не може да бъде обжалвана, нито оспорвана по исков ред."
Постъпило е предложение от народния представител Димо Гяуров чл. 54 да отпадне.
Това предложение беше обсъдено в комисията, тя не го възприе и предлага на народните представители чл. 54 да бъде приет така, както съществува в проекта, приет на първо четене, и както се предлага от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не виждам господин Гяуров. Моля да гласувате предложението на господин Гяуров за отпадане на чл. 54, който не се подкрепя от комисията.
От общо гласували 154 народни представители, за - 54, против - 78, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 54 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 126 народни представители, за - 112, против - 4, въздържали се - 10.
Член 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 55 се състои от две алинеи със следното съдържание:
"Чл. 55. Ал. 1. Когато изпълнението се насочва върху недвижим имот, едновременно с изпращане на съобщението, в което трябва да бъде посочен имотът, данъчният орган по събиране на държавните вземания изпраща разпореждане до нотариуса за вписване на възбрана.
Ал. 2. Данъчният орган по събиране на държавните вземания извършва опис на недвижимата вещ само ако се увери, че вещта е била собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на налагане на възбраната."
По този текст са постъпили две предложения.
Първото предложение е от господин Светослав Лучников, който предлага в ал. 2 второто изречение да се замени със следното: "Собствеността се установява чрез справка в нотариалните книги".
Постъпило е предложение от народния представител Димо Гяуров за заместващ текст на чл. 55 също с две алинеи и следното съдържание:
"Чл. 55. Ал. 1. Когато изпълнението се насочва срещу недвижим имот, данъчният орган е длъжен безспорно да се увери, че имотът е собственост на длъжника и едва тогава изпраща съобщение до нотариуса по местонахождението на имота за налагане на възбрана.
Ал. 2. Собствеността се установява чрез справка в нотариалните регистри."
Комисията не възприе тези две предложения, тъй като посоченият ред в законопроекта на чл. 55 така, както е приет на първо четене, е установен досега в практиката и така съществува в днешното законодателство по Гражданско-процесуалния кодекс. Поради това предлага на народните представители текстът на чл. 55 да бъде приет така, както се предлага от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников и господин Гяуров желаят ли да защитят предложенията си? - Не. Отказват се.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 55 така, както е предложено от комисията.
От общо гласували 125 народни представители, за - 121, няма против, въздържали се - 4.
Член 55 е приет.


ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 56. Освен изискванията по чл. 29 и 30 при опис на недвижим имот се посочват и местонахождението на имота, неговите граници, вписаните възбрани, както и дължимите данъци за имота. Сведения за тези тежести данъчният орган по събиране на държавните вземания изисква от нотариата едновременно с искането за вписване на възбраната."
По този текст няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
Моля да гласувате чл. 56 така, както беше представен.
От общо гласували 136 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 16.
Член 56 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 57. Ал. 1. Имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. От момента на получаване на съобщението за вписване на възбраната длъжникът е длъжен да го управлява с грижата на добър стопанин.
Ал. 2. Данъчният орган по събиране на държавните вземания предава на друго лице управлението на имота, ако длъжникът не го управлява добре или пречи при огледа му."
По този текст е постъпило предложение от народния представител Димо Гяуров, който предлага в ал. 2 да се добави второ изречение със следното съдържание: "Разпоредбата не се отнася за случаите, когато предмет на изпълнение е единственото жилище на длъжника".
Народният представител Муравей Радев предлага ал. 2 да отпадне.
Комисията отхвърли и двете предложения. Първото - поради това че единственото жилище не може да бъде предмет на принудително изпълнение във връзка с държавно вземане, а второто предложение, за отпадане на ал. 2, също не може да се приеме, поради това че тази алинея урежда един изключително важен въпрос за връзка с имота, предмет на вземането.
Поради това комисията предлага текстът на чл. 57, ал. 1 и 2, да бъде приет така, както се предлага от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате отпадането на ал. 2 от чл. 57 по предложение на Муравей Радев, което не се подкрепя от комисията.
От общо гласували 168 народни представители, за - 55, против - 99, въздържали се - 14.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 57 така, както беше представен от комисията.
От общо гласували 162 народни представители, за - 143, против - 6, въздържали се - 13.
Член 57 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 58. Ал. 1. Когато изпълнението бъде насочено върху вещ, която е съсобствена, за задължение на някого от съсобствениците, вещта се описва изцяло и се предлага на съсобственика-недлъжник за изкупуване. Ако съсобствениците-недлъжници се съгласят да изплатят частта на длъжника, данъчният орган по събиране на държавните вземания с постановление му възлага имота. Ако съсобственикът-недлъжник откаже да изплати частта на длъжника, се обявява търг само за идеалната част на длъжника.
Ал. 2. Вещта може да бъде продадена и изцяло, ако останалите съсобственици изразят писмено съгласие."
По този текст има предложение от народния представител Димитър Георгиев - чл. 58, ал. 1 да се свърже с чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността.
Има предложение и на народния представител Димо Гяуров, който предлага заместващ текст на чл. 58 със следното съдържание:
"Чл. 58. Изпълнение не се насочва върху недвижими имоти, притежавани от длъжника в съсобственост с трети лица".
Комисията, след като обсъди тези предложения, ги отхвърли и не ги възприема, поради това че текстът на чл. 58 е съобразен с разпоредбите на Закона за собствеността, а второто предложение на господин Гяуров е в разрез с досега възприетата практика в действуващото законодателство.
Комисията предлага чл. 58 с двете алинеи да бъде приет така, както е в законопроекта и приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитър Георгиев - не го виждам.
Господин Гяуров, държите ли на предложението си? - Няма го.
Гласуваме предложението на господин Димитър Георгиев, което не е конкретно.
От общо гласували 131 народни представители, за - 25, против - 51, въздържали се - 52.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на народния представител Димо Гяуров, което не се подкрепи от комисията.
От общо гласували 161 народни представители, за - 67, против - 61, въздържали се - 33.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 58 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 135 народни представители, за - 122, против - 6, въздържали се - 8.
Член 58 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 59. Ал. 1. Извършената продажба не може да бъде обжалвана нито оспорвана по исков ред, освен ако в търга са участвували лица в нарушение на чл. 38.
Ал. 2. Ако с влязло в сила съдебно решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадената вещ, отношенията между купувача, длъжника и собственика на вещта се уреждат по исков ред."
Предложение от народния представител Димо Гяуров - чл. 59 да отпадне.
Комисията не възприе това предложение, тъй като разпоредбата на чл. 59 е съобразена с действуващите разпоредби в Гражданско-процесуалния кодекс и е необходима за прецизирането на целия закон. Поради това комисията предлага чл. 59 да бъде приет така, както е в самия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Гяуров, поддържате ли предложението си за отпадане?
ДИМО ГЯУРОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на народния представител Димо Гяуров чл. 59 да отпадне.
От общо гласували 175 народни представители, за - 77, против - 64, въздържали се - 34.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 59 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 146 народни представители, за - 126, против - 8, въздържали се - 12.
Член 59 е приет.
Преминаваме към раздел трети.
СПАС МУЛЕТАРОВ: Раздел трети, озаглавен: "Изпълнение върху вещи в съпружеска общност".
Поначало, за раздела има две предложения. Първото, което трябва да се гласува най-напред е - раздел трети да отпадне.
Аз не знам дали това предложение се поддържа, след като раздел трети беше изцяло и визитално разработен в съвсем нов вид, в резултат на дискусията в комисията. Колегата Димитър Георгиев го няма. Предполагам, че той се е отказал от предложението си, тъй като участва в разработката на новия текст. Трябва да разберем дали народният представител Димо Гяуров го поддържа, за да се гласува най-напред това предложение, след което ще докладвам второто по раздела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поддържате ли становището си за отпадане? (Обръща се към народния представител Димо Гяуров)
ДИМО ГЯУРОВ (от място): Поддържам новия вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да се разглежда новия вариант. Благодаря.
Преминаваме към новия вариант.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: При това положение, господин председател, комисията предлага най-напред в раздел трети да бъде изменено заглавието. Вместо "Изпълнение върху вещи в съпружеска общност" комисията предлага заглавието на раздела да бъде: "Изпълнение върху вещи и парични влогове съпружеска имуществена общност". Това заглавие съответства по-точно на целите, които преследва този раздел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложеното заглавие.
От общо гласували 155 народни представители, за - 149, против - няма, въздържали се - 6.
Заглавието на раздел трети е прието.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, това е най-оспорваният и най-дискусионният раздел в закона. По него имаше изключително многобройни дебати, различни становища, различни предложения. Той засяга една сложна материя, която е свързана със Семейния кодекс, с имуществените отношения и с други законови разпоредби, поради което до последния момент текстът беше предмет на анализиране, променяне. Затова най-напред ще докладвам текста по първоначалния проект, а той е:
"Чл. 60. Ал. 1. Изпълнение за държавно вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху вещи и парични влогове, които са в съпружеска общност.
Ал. 2. Ако до датата на провеждане на търга съпругът-недлъжник внесе в бюджета задълженията към държавата на съпруга-длъжник, изпълнението се прекратява с разпореждане на данъчния орган.
Ал. 3. Ако вещта бъде продадена, от получената сума половината се изплаща на съпруга-недлъжник, а останалата част служи за удовлетворяване на държавното вземане.
Ал. 4. Когато изпълнението е насочено върху паричен влог, който е съпружеска общност, половината става личен влог на съпруга-недлъжник."
По този текст има писмени предложения.
От народния представител Светослав Лучников, който предлага чл. 60 да се замени изцяло със заместващ текст със следното съдържание:
"Чл. 60. При изпълнение върху вещи - съпружеска общност се прилагат разпоредбите на чл. 58."
Народният представител Лилян Сираков предложи нови заместващи текстове на чл. 60 - чл. 60, 60а и 60б.
По време на дискусията бяха направени поредица предложения от други народни представители, в резултат на което се възложи на работна група, въз основа на всички предложения, да се изготви един окончателен текст, което стана след внасянето на законопроекта за второ четене. Вчера работната група, с представители на значителна част от комисията, обобщи всички направени предложения. Затова аз не чета предложението на Лилян Сираков, тъй като той е един от авторите на новопредложените текстове.
Комисията предлага народните представители да приемат текстовете, които сега са изготвени от представители на комисията и се внасят от нейно име. Те са следните:
Чл. 60 - заместващ.
"Чл. 60. Ал. 1. Изпълнение на държавно вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху движими и недвижими вещи, които са в съпружеска общност, само за частта от вземането, която не може да бъде удовлетворена чрез изпълнение върху негово лично имущество.
Ал. 2. Ако до датата на провеждане на търга съпругът-недлъжник внесе в бюджета задължението на длъжника изпълнението се прекратява с разпореждане.
Ал. 3. Ако съпрузите са съгласни изпълнението да бъде насочено върху определена от тях вещ, която е съпружеска общност се прилага чл. 21.
Ал. 4. Когато изпълнението е насочено върху вещи, които са съпружеска общност, се прилага чл. 58.
Ал. 5. Когато съпругът-недлъжник е участвал в търга за идеалната част от вещта на съпруга-длъжник, той се обявява за купувач, ако в тридневен срок заяви, че желае да купи тази част на най-високата предложена цена и в същия срок внесе цената в бюджета.
Ал. 6. Ако вещта бъде продадена на търг от получената сума половината се изплаща на съпруга-недлъжник, а останалата част служи за удовлетворяване на държавното вземане."
Чл. 61 - нов.
"Чл. 61. Изпълнението на вземане срещу един от съпрузите може да се насочи върху половината от паричен влог, съпружеска общност, при което другата половина става личен влог на съпруга-недлъжник."
Чл. 62 - нов.
"Чл. 62. Ал. 1. Едновременно със запора или възбраната данъчният орган по събиране на държавните вземания е длъжен да уведоми съпруга-недлъжник, че върху вещта, която е съпружеска общност се насочва изпълнение.
Ал. 2. В случаите на чл. 60 съпругът-недлъжник може да обжалва действията поради неспазване на ал. 1 и ал. 3 от него.
Ал. 3. Съпругът-недлъжник в случаите на чл. 60 и чл. 61 може да обжалва действията по изпълнението на същите основания и по същия ред, както съпругът-длъжник."
Господин председател, отново споделям за напомняне, че този текст е изработен въз основа на многобройни предложения. Съобразен е с действащото законодателство, Гражданско-процесуалния кодекс, Семейния кодекс и е възприет от всички членове на комисията, тъй като всички техни предложения са включени в тази разширена, но изключително подобрена редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников, приемате ли?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще гласуваме тези членове един по един. Няма възражения.
Моля, тъй като народните представители не разполагат с текста да четете членовете един по един, за да ги гласуваме.


ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Първият нов заместващ текст е чл. 60 с шест алинеи и следното съдържание:
"Чл. 60. Ал. 1. Изпълнение на държавно вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху движими и недвижими вещи, които са в съпружеска общност, само за частта на вземането, която не може да бъде удовлетворена чрез изпълнение върху негово лично имущество.
Ал. 2. Ако до датата на провеждане на търга съпругът-недлъжник внесе в бюджета задължението на длъжника, изпълнението се прекратява с разпореждане.
Ал. 3. Ако съпрузите са съгласни изпълнението да бъде насочено върху определена от тях вещ, която е в съпружеска общност, се прилага чл. 21.
Ал. 4. Когато изпълнението е насочено върху вещи, които са съпружеска общност, се прилага чл. 58.
Ал. 5. Когато съпругът-недлъжник е участвал в търга за идеалната част от вещта на съпруга-длъжник, той се обявява за купувач, ако в тридневен срок заяви, че желае да купи тази част на най-високата предложена цена и в същия срок внесе цената в бюджета.
Ал. 6. Ако вещта бъде продадена на търг от получената сума половината се изплаща на съпруга-недлъжник, а останалата част служи за удовлетворяване на държавното вземане."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате текста на чл. 60.
От общо гласували 165 народни представители, за - 160, против - няма, въздържали се - 5.
Член 60 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият член, уважаеми господин председател, е озаглавен 61, но тъй като ние имаме по-нататък тези текстове, затова предлагам той да бъде чл. 60а и така да се приеме, а след това ще се получи поредната номерация при окончателното приемане на закона.
"Чл. 60а. Изпълнението на вземане срещу един от съпрузите може да се насочи върху половината от паричен влог - съпружеска общност, при който другата половина става личен влог на съпруга-недлъжник."
Това е съдържанието на чл. 60а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 60а.
От общо гласували 153 народни представители, за - 151, против - няма, въздържали се - 2.
Член 60а е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: И следващият заместващ текст чл. 60б с три алинеи.
"Чл. 60б. Ал. 1. Едновременно със запора или възбраната данъчният орган по събиране на държавните вземания е длъжен да уведоми съпруга-недлъжник, че върху вещта, която е съпружеска общност, се насочва изпълнението.
Ал. 2. В случаите по чл. 60 съпругът-недлъжник може да обжалва действията поради неспазване на ал. 1 и ал. 3 от него.
Ал. 3. Съпругът-недлъжник в случаите на чл. 60 и чл. 60а може да обжалва действията по изпълнението на същите основания и по същия ред, както съпругът-длъжник."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 60б.
От общо гласували 144 народни представители, за - 142, против - няма, въздържали се - 2.
Член 60б е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 61. Съпругът-недлъжник не може да противопоставя на държавата възражение, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпруга-длъжник, както и държавата не може да претендира, че на същото основание делът на съпруга-длъжник е по-голям."
По този текст има предложение от народния представител господин Светослав Лучников той да отпадне.
Комисията не възприе направеното предложение и предлага текстът да бъде приет така, както е включен в законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Нека да помислим какво правим.
В една съпружеска общност естествено е, че може да има неравенство на приноса на съпрузите в създаването й. Ние сега отричаме правото на този съпруг, който има по-голям дял от общността, да претендира за този по-голям дял и да се лиши от него за задълженията на другия съпруг, който има по-малък дял в общността. Помислете малко преди да гласуваме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Трябва да е мислил преди да се жени.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Той може да се е оженил много преди, когато въобще е нямало никаква съпружеска общност. Съпружеската общност настъпва след това по време на брака. И сега представете си едно семейство, където, да кажем, жената е известна актриса и печели големи хонорари, а пък мъжът е един дребен амбулантен търговец и той за някакво негово данъчно задължение ще трябва да бъде погасено със съпружеската общност, макар че огромният дял от нея се дължи на заслугата на съпругата.
Просто това е едно негалантно решение на въпроса. Аз предлагам малко за разум да дадем възможност на съпруга, който има по-голямо участие в съпружеската общност, да претендира за това свое по-голямо право и да го освободи от плащане на задълженията на другия, чийто дял е по-малък.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки по този повод?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин Лучников по принцип е прав, че всеки съпруг може да претендира за по-голям принос в семейната имуществена общност. Но тази забрана законодателят предвижда и за съпруга-длъжник, защото ако съпругът-длъжник, примерно посочвам, е някакъв едър търговец и той има имущество, което многократно превишава, неговият принос многократно превишава този на съпругата му, която е домакиня и стои вкъщи и нищо не прави освен домакински задължения, би означавало, че трябва да допуснем държавата също в тези случаи да претендира, че длъжникът й има по-голям принос. Това, ако стане, производството навлиза в една сложна гражданско-правна материя, която забавя изключително много събирането на държавните вземания. Това е причината тук да не се предвижда възможността в това производство да бъде доказван приносът, а не, че такава възможност няма. Безспорно е, че всеки може да доказва своя принос, но нека това бъде по реда, по който си става в обикновеното исково производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Кацарски.
НИКОЛА КАЦАРСКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, госпожи и господа! Ако вчера нямах честта да присъствам на заседанието, свикано и председателствано от Вас, за сближаването ни с европейското законодателство, не бих говорил. Едно право на съпруга по отношение на всички не може да бъде реализирано само по отношение на държавата и това е пътят към Европа. Абсурд!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Филип Димитров има думата.


ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Става въпрос за нещо, което действително би създало твърде различен режим на правата на държавата и на всички останали възможни кредитори по отношение на семейната единица.
Във всички законодателства, в които е призната семейна имуществена общност, съществува възможността под една или друга форма да се търси по-голям принос. Този по-голям принос, господин Мулетаров, е нещо, което може да се търси на лично основание, и ако това, което съдържаше Вашето изказване, е било някакъв намек за чл. 134 от ЗЗД и възможността евентуално кредиторът да упражни това право по отношение на този съпруг, който е длъжник и има по-голям дял от имуществената общност, то аз силно се съмнявам, че подобна възможност в рамките на процеса изобщо съществува. Касае се за едно лично право, което не би могло да бъде упражнено по чл. 134. Следователно, заплахата, за която Вие говорите не съществува. Но дори и да би съществувала, в крайна сметка кого пазим?
Вие предлагате хипотеза, в която държавата да може да се удовлетвори по един невиждан начин, невъзможен за всички останали кредитори спрямо нещо, което не й се дължи, спрямо делът, който другият съпруг, а не длъжникът има. И в същото време Вие ни разказвате, колко ужасно би било, ако, видите ли, тя би имала възможността да се удовлетвори по отношение на дела на този, спрямо когото действително нейното вземане съществува. Е, извинете ме, но аз тази логика не я разбирам.
Така или иначе, струва ми се, че въвеждането на една такава разпоредба няма нищо общо с облекчението на процедурата, първо. И в този смисъл тези съображения са неприемливи. Тоест от чисто прагматична, процедурна гледна точка не съществува основание да се приеме такава теза.
От материална гледна точка възприемането на тази теза би означавало поставяне на държавата в състоянието на един особен вид тиран по отношение на семейната имуществена общност - нещо, което само по себе си вече не е улеснение за държавата да събира вземанията, а начин за държавата да тиранизира една определена сфера на обществения живот, а именно семейния. Такива забежки имаше в измененията на Семейния кодекс през 1986 г. Може би някои от хората, които са ги поддържали тогава, се намират и днес в тази зала. Аз и тогава ги отхвърлих и смятам, че и в момента подобен подход би бил абсолютно неприемлив.
И накрая, моля ви обърнете внимание, наред с развитата от господин Лучников теза, към която се присъединявам напълно, и на тезата, която застъпи господин Кацарски. Говорим за хармонизация на законодателства. Дами и господа, никъде в законодателствата на обединена Европа не съществува подобна привилегия на държавата, която е различна, повтарям, различна от позицията на всички останали кредитори, може да размества за разлика от всички останали кредитори отношенията в рамките на семейството, независимо от това дали националното законодателство предвижда семейна имуществена общност с възможности за търсене на по-голям принос или националното законодателство предвижда разделност с възможността да се търси участие в придобиването на съпруга. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Най-напред реплика на господин Мулетаров и след това господин Лилян Сираков.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Репликата е следната: когато говорим за европейско законодателство, а с това завърши и господин Филип Димитров, аз моля тези, които претендират, да посочат в колко държави в Европа съществува института на съпружеска имуществена общност. Питам в колко държави съществува.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): В четири, доколкото знам.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следователно, ако говорим за сравняване с европейското право, ние веднага трябва да отменим всички разпоредби на Семейния кодекс за имуществената общност, но това не сме го направили.
Второ, никой не се противопоставя и никой не оспорва тезите за правото на съпруга да претендира. Става дума дали това производство би следвало да се върши. Това е идеята на законодателя - да не е тук. Защото иначе се блокира изцяло процедурата по събиране на държавните вземания. Това е идеята, а не по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Лилян Сираков. Много подходяща дискусия за 8 март.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги. Не съм съгласен с тенденцията, която се прокара тук, че държавата се мъчи да си създаде по-големи права от останалите кредитори. Ами, ще ви прочета действащия и в момента текст в ГПК, който пък засяга всички останали кредитори:
"Чл. 389д. В случаите по чл. 389в и 389г съпругът-недлъжник не може да противопостави на взискателя, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпруга-длъжник, както и взискателят не може да претендира, че на същото основание делът на съпруга-длъжник е по-голям".
Тоест режимът е напълно уеднаквен и държавата няма никакви по-големи права от останалите кредитори. Съвсем отделен е въпросът вече доколко точно този режим е оправдан, но той е действащ. Факт е и съпружеската имуществена общност и на този етап би се обезсмислила въобще процедурата за изпълнение срещу съпружеска общност, ако ще дадем възможност в тази процедура да се доказва по-голям дял. Защото във всички случаи ще се злоупотребява с една такава възможност и държавата никога няма да може да си удовлетвори вземането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата госпожа Румяна Николова.
РУМЯНА НИКОЛОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Димитров, нали знаете, че не сте прав, като го говорите това нещо? Значи има открит изпълнителен процес от данъчния изпълнителен орган. Някой от съпрузите казва, че има по-голям дял върху дадена вещ. Ами, това изпълнително производство в данъчната изпълнителна служба се спира и съпругът има възможност да заведе иск и да доказва по-големия си дял в съпружеската имуществена общност. Такава възможност даже има и без да е прекратен бракът с развод, тъй като Семейният кодекс пък дава възможност, когато има опасност от разпиляване на семейното имущество, съпругът, който е ощетен от това разпиляване, да има възможност и без да е прекратен бракът с развод да заведе иск за доказване на по-големия си дял. Така че правата и на съпруга-недлъжник са охранени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към гласуване. Най-напред подлагам на гласуване предложението на народния представители Светослав Лучников чл. 61 да отпадне. Моля да гласувате.
От общо гласували 151 народни представители, за - 44, против - 102, въздържали се - 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 61 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 137 народни представители, за - 114, против - 8, въздържали се - 15.
Член 61 е приет.
Преминаваме към чл. 62 - раздел четвърти "Изпълнение върху вземания на длъжника".


ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Раздел четвърти - "Изпъление върху вземания на длъжника".
"Чл. 62. Ал. 1. Принудително събиране на държавните вземания се насочва върху вземания на длъжника от трети лица, ако задължението не е оспорено по съдебен ред."
По тази първа алинея народният представител Светослав Лучников предлага думите "ако задължението не е оспорено по съдебен ред" да се заменят с думите "по подлежащи на изпълнение титули".
По същата алинея има предложение от народния представител Димо Гяуров, който предлага в ал. 1 думите "ако задължението не е оспорено по съдебен ред" да се заменят с думите "ако вземането е ликвидно и изискуемо и не е обжалвано".
Комисията възприе предложението на народния представител Димо Гяуров. Към него се присъедини и господин Светослав Лучников, като оттегли своето предложение.
"Ал. 2. От датата на получаване на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях той има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря за държавното вземане солидарно с длъжника."
Предложение от народния представител Димо Гяуров по тази алинея: второто изречение да отпадне.
Комисията не възприе това предложение.
Предложение от народния представител Димитър Георгиев: в ал. 2 накрая да се постави запетая и да се добавят думите "до размера на неговото задължение".
Това предложение беше възприето от комисията и по този начин чл. 62 след промените в ал. 2 и ал. 1 придобива следната окончателна редакция с всички 5 алинеи:
"Чл. 62. Ал. 1. Принудителното събиране на държавните вземания се насочва върху вземания на длъжника от трети лица, ако вземането е ликвидно и изискуемо.
Ал. 2. От датата на получаване на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях той има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно с длъжника до размера на задължението си.
Ал. 3. Третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума по сметката на данъчно-изпълнителната служба или да предаде на данъчния орган по събиране на държавните вземания вещите на длъжника в 3-дневен срок от получаване на запорното съобщение. За вещите данъчният орган по събиране на държавните вземания обявява търг.
Ал. 4. Ако задължението на третото задължено лице е за периодично плащане, то следва да внася сумите в 3-дневен срок от падежа на всяка вноска.
Ал. 5. Банките и ДСК, при които третото задължено лице има сметки, отговарят солидарно с третото лице, ако не изпълнят наложения запор."
Уважаеми господин председателю, тъй като предложенията на народните представители са включени в тази редакция, остава единствено да се подложи на гласуване предложението на народния представител Димо Гяуров за отпадане на изречение второ от ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля най-напред да гласувате предложението на народния представител Димо Гяуров от ал. 2 да отпадне второто изречение. Неговото предложение не се подкрепя от комисията.
От общо гласували 147 народни представители, за - 42, против - 98, въздържали се - 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 62 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 125 народни представители, за - 116, против - 1, въздържали се - 8.
Чл. 62 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 63. Налагането на запор върху вземания по запис на заповед и на други книжа, които могат да се джиросват или собствеността на които може да се прехвърли чрез предаване, както и върху изпълнителни листове става, като данъчният орган по събиране на държавните вземания изземе тези книжа, за което се съставя протокол."
По този текст няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 63 така, както беше представен.
От общо гласували 136 народни представители, за - 123, няма против, въздържали се - 13.
Чл. 63 е приет.
Глава шеста "Защита срещу принудителното изпълнение".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: В проекта тя е Глава седма, но в действителност става Глава шеста след сливането на Глава четвърта и Глава пета. Заглавието е "Защита срещу принудителното изпълнение".
"Чл. 64. Ал.1. Длъжникът или трето лице, недоволни от действие на данъчния орган, могат да го обжалват пред районния съд по местонахождение на данъчно-изпълнителната служба в 7-дневен срок от извършването му чрез данъчния орган.
Ал. 2. Длъжникът прилага към жалбата си препис за данъчния орган, а третото лице - преписи за длъжника и за данъчния орган.
Ал. 3. Данъчният орган изпраща жалбата в районния съд в 3-дневен срок от подаването й, придружена със становище и копия от необходимите документи.
Ал. 4. Жалбата не спира действията по принудителното изпълнение."
Предложения по този текст:
Господин Лучников и Димо Гяуров предлагат в ал. 4 думата "не", т.е. "жалбата не спира действията" да отпадне.
Това предложение не беше възприето от комисията и тя прие нова редакция, която в известна степен отговаря на предложенията на народните представители.
Народният представител Муравей Радев предлага ал. 4 да отпадне.
Предложението беше единодушно отхвърлено от комисията.
Предложение от народния представител Димитър Георгиев: в чл. 64, ал. 4 в края да се постави запетая и се каже: "но съдът може да постанови спиране".
Това предложение беше възприето от комисията и след проведените дискусии и обсъждания, тя предлага следната окончателна редакция на чл. 64:
"Чл. 64. Ал. 1. Длъжник или трето лице, недоволни от действие на данъчния орган по събиране на държавните вземания, могат да го обжалват пред районния съд по местонахождение на данъчно-изпълнителната служба в 7-дневен срок от извършването му чрез данъчния орган по събиране на държавните вземания.
Ал. 2. Длъжникът прилага към жалбата си препис за данъчния орган по събиране на държавните вземания, а третото лице - преписи за длъжника и за данъчния орган по събиране на държавните вземания.
Ал. 3. Данъчният орган по събиране на държавните вземания изпраща жалбата в районния съд в 3-дневен срок от подаването й, придружена със становище и копие от необходимите документи.
Ал. 4. Жалбата не спира действието по принудителното изпълнение, но съдът може да постанови спирането."
Това е окончателната редакция. Единственото предложение - за отпадане на ал. 4, което е предложение на господин Муравей Радев, следва да бъде гласувано, тъй като господин Лучников и Гяуров възприеха редакцията на ал. 4.


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред гласуваме предложението на народния представител господин Муравей Радев за отпадане на ал. 4 от чл. 64, което не се подкрепя от комисията.
Народните представители Светослав Лучников и Димо Гяуров са съгласни с новата редакция? - Да.
От общо гласували 129 народни представители, за - 19, против - 104, въздържали се - 6.
Предложението не се приема.
Има думата народният представител Светослав Лучников по неговото предложение.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Създава се една процедура в извънредно сгъстени срокове. В 7-дневен срок от получаване на съобщението длъжникът има право да обжалва действието. Данъчният орган в 3-дневен срок трябва да препрати жалбата в съда, а съдът трябва да се произнесе отново в един 3-дневен срок. Значи цялата процедура трае 13 дни. Въпросът е сега дали трябва обжалването да спре изпълнението или да не го спре. Ами става въпрос само за 13 дни. Една по-добра защита на правата на длъжника е да му се даде възможност той да не бъде екзекутиран, докато трае съдебното производство. Пак ви казвам, че се касае само за едно отлагане на изпълнението най-много с 13 дни. За тези 13 дни няма смисъл да нарушаваме правата на длъжника да се защити. Защото ако той бъде екзекутиран, ако парите му бъдат взети и ако вещта му в това време бъде продадена по съкратена процедура, то след това ще бъде много затруднително да си възстанови правата.
Пак ви казвам, за 13 дни недейте да лишавате длъжника от една действителна защита на неговите права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Светослав Лучников и Димо Гяуров думата "не" в ал. 4 да отпадне, след което ал. 4 ще гласи: "Жалбата спира дейността по принудителното изпълнение".
Моля да гласувате предложението, което не се подкрепя от комисията.
От общо гласували 168 народни представители, за - 55, против - 98, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 64 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 133 народни представители, за - 106, против - 1, въздържали се - 26.
Член 64 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 65. Ал. 1. Подадената жалба се разглежда от съда в закрито заседание. Съдът се произнася не по-късно от 3 дни от датата на постъпване на жалбата."
По тази алинея са постъпили две предложения. Първото е на господин Лучников и Димо Гяуров, които предлагат в ал. 1 думата "закрито" да се замени с "открито".
Това предложение беше възприето от комисията.
Второто предложение по същата алинея на народния представител Димо Гяуров е думите "3 дни" да се заменят със "7 дни".
И това предложение беше възприето от комисията.
"Ал. 2. Съдът спира действието по принудителното изпълнение, когато жалбата е свързана с фактически грешки в данъчно-облагателния акт и в акта, с който се постановява държавното вземане."
Предложение на народните представители Димо Гяуров и Димитър Георгиев - ал. 2 да отпадне.
Комисията не възприе това предложение, но независимо от това тя изработи нов текст, който беше възприет от Димитър Георгиев и той оттегли предложението си за отпадане на ал. 2, тъй като новата алинея вече променя изцяло идеята, заложена в сегашната.
"Ал. 3. Решението на съда не подлежи на обжалване."
След обсъждането на тези предложения и приемането им, комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 65:
"Чл. 65. Ал. 1. Подадената жалба се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът прецени да я разгледа в открито заседание. Съдът се произнася не по-късно от 7 дни от датата на постъпване на жалбата.
Ал. 2. Съдът спира принудителното изпълнение, ако длъжникът представи имуществено обезпечение в размер, определен от съда, или убедителни писмени доказателства, че е платил.
Ал. 3. Решението на съда не подлежи на обжалване."
Бих помолил Димо Гяуров да сподели дали поддържа след създаването на новата ал. 2 предложението си за нейното отпадане.
ДИМО ГЯУРОВ (от място): Не. Възприемам новата редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Възприемате я.
Моля да гласувате чл. 65 в окончателния му вид, представен от комисията.
От общо гласували 148 народни представители, за - 142, против - няма, въздържали се - 6.
Член 65 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 66. Ал. 1. Трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че вещта, върху която е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника.
Ал. 2. Искът се предявява срещу длъжника.
Ал. 3. Съдът служебно уведомява данъчния орган по събиране на държавните вземания, ако бъде образувано исково производство. В този случай данъчният орган по събиране на държавните вземания преминава към друг способ за принудително събиране или спира производството."
По този текст има три предложения.
Първото предложение е на народния представител Димитър Георгиев, който предлага в ал. 2 да се добавят думите "срещу взискателя".
Народният представител Димитър Георгиев предлага ал. 3 на чл. 66 да стане ал. 4.
Предложение също от народния представител Димитър Георгиев- в чл. 66 да се създаде нова ал. 3, съгласно текста на чл. 336, ал. 3 от Гражданско-процесуалния кодекс.
Тези предложения не бяха възприети от комисията и доколкото си спомням, господин Георгиев се съгласи с тях, поради което комисията предлага чл. 66 да бъде приет с трите алинеи, както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Няма бележки.
Моля да гласувате чл. 66 така, както беше представен от комисията.
От общо гласували 140 народни представители, за - 119, против - 13, въздържали се - 8.
Член 66 е приет.
Глава седма.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Глава осма по проекта, която става глава седма след промените с глава трета и четвърта.
Заглавието е: "Разсрочване и отсрочване на държавни вземания".
"Чл. 67. Ал. 1. По искане на длъжника при изключителен случай по време на материална затрудненост плащането на държавното вземане може да се разсрочи за срок до 3 години.
Ал. 2. Разсроченото вземане се събира с лихвата за закъснение."
По този текст няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 67 така, както е предложен.
От общо гласували 126 народни представители, за - 117, против - няма, въздържали се - 9.
Член 67 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 68. Разсрочването се разрешава:
1. за задължения на български юридически лица и на чуждестранни лица:
а) от началника на данъчната служба - за срок до 1 година, когато задължението е до 250 000 лв.;
б) от министъра на финансите или от упълномощено от него длъжностно лице - за срок до 3 години, когато задължението е над 250 000 лв.;
2. за задължения на български граждани и еднолични търговци:
а) от началника на данъчната служба - за срок до 2 години, когато задължението е до 50 000 лв.;
б) от министъра на финансите или от упълномощено от него длъжностно лице - за срок до 3 години, когато задължението е над 50 000 лв."
Народният представител Димо Гяуров предлага в т. 2 на този текст, букви "а" и "б" числото "50 хил." да се замени със "100 хил.".
Комисията възприе това предложение и предлага текстът да бъде приет така, както се предлага от самата комисия, с единствена корекция в т. 2, буква "а" и буква "б" числото "50 хил." да бъде заменено със "100 хил.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Предлагам да гласуваме чл. 68 така, както беше прочетен с предложението на господин Димо Гяуров - замяна на числото "50 хил." с числото "100 хил.".
Моля да гласувате.
От общо гласували 136 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 5.
Член 68 е приет.
Член 69!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 69. При стихийни бедствия и крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника, министърът на финансите може да разрешава отсрочване на плащането на държавните вземания без лихви за закъснение."
По текста няма постъпили предложния.
Господин председател, тъй като и по следващия текст - чл. 70, който е също с една алинея, няма предложения, ако не възразявате да прочета и него, за да бъдат приети едновременно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 70. Разсрочване или отсрочване на плащането на държавното вземане може да се даде в срок до три години от момента на възникването му."
По този текст също няма постъпили предложения.
Затова предлагам чл. 69 и чл. 70 да бъдат гласувани едновременно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения.
Моля да гласувате чл. 69 и чл. 70 така, както бяха предложени.
От общо гласували 128 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 8.
Член 69 и чл. 70 са приети.
Член 71!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 71. Отказът за разсрочване или отсрочване не подлежи на обжалване по административен или съдебен ред."
Комисията предлага чл. 71 да отпадне от проектозакона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения.
Моля да гласувате предложението на комисията чл. 71 да отпадне.
От общо гласували 131 народни представители, за - 117, против - няма, въздържали се - 14.
Член 71 отпадна.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Комисията предлага на мястото на отпадналия от проекта чл. 71 да се създаде нов чл. 71 със следното съдържание:
"Чл. 71. По реда на тази глава не могат да се отсрочват и разсрочват задълженията към фонд "Обществено осигуряване"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този текст?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате новия чл. 71 така, както беше предложен.
От общо гласували 121 народни представители, за - 117, против - 1, въздържали се - 3.
Новият чл. 71 е приет.
Глава осма - "Удостоверяване на държавни вземания"!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: По тази глава има направени предложения от народните представители Димо Гяуров и Димитър Георгиев тя да отпадне.
Комисията не възприе тези предложения, тъй като уредбата в нея е изключително необходима във връзка с прилагането на закона.
Господин председател, най-напред моля да подложите на гласуване предложението за отпадане на главата, за да можем да пристъпим към текстовете, ако не се приеме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението глава осма да отпадне, което не се подкрепя от комисията.
От общо гласували 138 народни представители, за - 23, против - 103, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
Господин Мулетаров, моля да докладвате съдържанието на глава осма.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Глава осем се състои от единствен текст - чл. 72, с три алинеи, със следното съдържание:
"Чл. 72. Ал. 1. Прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти, моторни превозни средства и селскостопански машини, както и прехвърлянето на наследствени права се извършва след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя за дължимите държавни вземания."
Народният представител Руси Статков предлага да се добави "заверена от данъчния орган".
Това предложение не се възприема, тъй като декларацията е изявление, лично, и не е необходимо тя да бъде заверявана, поради което предлагаме да не се приеме предложението.
"Ал. 2. Когато прехвърлителят или учредителят има задължения към държавата, действията по ал. 1 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът:
1. представи гаранция в недвижими имоти или пари, обезпечаващи събирането на цялото задължение;
2. писмено декларира, че е съгласен задълженията към държавата да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в държавния бюджет.
Ал. 3. Образците на писмените декларации по алинеи 1 и 2 се утвърждават от министъра на финансите, съгласувано с министъра на правосъдието."
Това е текстът, който комисията предлага да бъде приет от народното представителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Народният представител Руси Статков държи ли да бъде гласувано предложението му?
РУСИ СТАТКОВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате чл. 72 така, както беше предложен от комисията, заедно със заглавието на глава осем.
От общо гласували 127 народни представители, за - 116, против - 3, въздържали се - 8.
Член 72 е приет.
Обявявам почивка до 11 ч., когато ще започне парламентарният контрол. Ако парламентарният контрол приключи преди 14 ч., продължаваме с второ четене на Законопроекта за държавните вземания.
Половин час почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание - парламентарен контрол.
Най-напред ще ви прочета новопостъпилите питания.
Първо, постъпило е питане от народния представител Стефан Стефанов към Любомир Начев - министър на вътрешните работи, относно груби нарушения от страна на началника на РСПО - гр. Разград. Следва да се отговори писмено до 14 март 1996 г.
Второ, постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Любомир Начев - министър на вътрешните работи, относно публикация, обвиняваща Националната разузнавателна служба, че работи на територията на страната и "разработва политическите противници на президента, включително министри и депутати". Следва да се отговори писмено до 18 март 1996 г.
Трето, постъпило е питане от народния представител Атанас Георгиев Праматаров към Климент Вучев - министър на промишлеността, относно частична приватизация на "Принт АС" ЕООД - Асеновград. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 март 1996 г.
Четвърто, постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Георги Георгиев - министър на околната среда, относно необоснованото уволнение на директора на РИОС - Перник. Следва да се отговори писмено до 20 март 1996 г.
Пето, постъпило е питане от народния представител Цоньо Георгиев Ботев към Младен Червеняков - министър на правосъдието, относно проблемите, свързани с финансовата пирамида "Демос" АД - Габрово. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 март 1996 г.
Шесто, постъпило е питане от народния представител Васил Михайлов към Жан Виденов - министър-председател на Република България, относно съобщения в медиите за безплатно предоставяне от страна на Москва на 100 танка Т-72 и 100 БМП-2 на Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 март 1996 г.
Седмо, постъпило е питане от народния представител Иван Пенчев Тосев към Георги Пирински - министър на външните работи, относно задържания на 5 октомври 1995 г. в град Анкара Димитър Щилянов Толев - служител на СОМАТ, гр. Пазарджик. Следва да се отговори писмено до 21 март 1996 г.
И последно, осмо, постъпило е питане от народния представител Георги Стефанов Попов към Светослав Шиваров - заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно плана за земеразделяне за землището на село Табачка, област Русенска. Следва да се отговори писмено до 21 март 1996 г.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към заместник министър-председателя и министър на земеделието и хранителната промишленост господин Светослав Шиваров.
Най-напред давам думата на Сашо Стоянов относно извършена и толерирана скрита приватизация на "Шипка" ЕООД - гр. Казанлък, актуален въпрос. Имате думата, господин Стоянов - 3 минути за развиване на актуалния въпрос.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин Шиваров! Не може да има спор относно важността на процеса на приватизацията в България. Спорове могат да възникнат по повод целите на приватизацията, защото докато ние смятаме, че целта на този процес е оздравяването на икономиката, то стопанската номенклатура, създадена от БКП и толерирана от БСП, вижда в приватизацията начин за лично забогатяване за сметка на обществото. И затова най-често приватизацията е скрита.
Една от формите на скритата приватизация е отдаване под наем на преобладаващата част от капитала на държавни фирми в специално създадени за целта от стопанската номенклатура частни фирми със същия предмет на дейност, при много изгодни за наемателите условия.
Точно това е извършено през 1991 г. от тогавашния директор на държавното предприятие "Шипка" - гр. Казанлък Иван Хинов, сега главен акционер и шеф на частната фирма КМТ "Шипка".
Договорът за наем е сключен на 20 февруари 1991 г. и след приемането на Търговския закон на 18 юли 1991 г., е преподписан отново. С подписването на договора за наем са нарушени:
Първо, чл. 15, ал. 1 и 3 от Закона за защита на конкуренцията, забраняващи извършването на конкурентна дейност в срок от 3 години след прекратяване на трудовите правоотношения или след напускане на управителните органи. В случая частната фирма е създадена от бившото ръководство на държавното предприятие, като е взето името, предметът на дейност, конструктивната документация, незавършеното производство, всички материали, сгради, оборудване за над 80 на сто от капитала на "Шипка" ЕООД.
Второ, чл. 229 от Закона за задълженията и договорите, като без разрешение на Комитета по горите се отдават под наем повече от 50 на сто от дълготрайните активи на "Шипка" ЕООД за срок от 10 години при възможен най-дълъг срок от 3 години.
Трето, чл. 13, ал. 4, т. 3 от действуващия по това време Указ N 56 за стопанската дейност, като в комисията, оценяваща стойността на договорираните активи, взети под наем, участвуват лица - акционери в частната фирма-наемател.
Като резултат на тези драстични законови нарушения, договорът за наем определя смешната сума от 10 000 лв. наем месечно за над 80 на сто от основните фондове, възлизащи на 4 млн.лв. по балансова стойност от 1991 г. На всичкото отгоре наемът не е плащан в продължение на 2 години.
Вярно, че Комитетът по горите е направил един плах опит да защити държавния интерес, като през 1993 г. е сезирал окръжния прокурор в Стара Загора. Но от констатацията за наличие на скрита приватизация и на стопански престъпления не последват никакви действия за прекратяване на договора. Напротив, управителят Балабанов, който предприема действия за защита интересите на държавното предприятие за прекратяване договора за наем по съдебен път, е уволнен с мотив, че бил пенсионер.
За сметка на това пък, назначеният през 1994 г. управител спира всички искови дела и само актуализира наема. Тази актуализация обаче е извършена в нарушение на § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, защото новият наем е определен не по установения ред от лицензиран оценител.
Нежеланието от страна на Комитета по горите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Стоянов, Вие по правилник имате 3 минути. Съобразете се, ако обичате.
САШО СТОЯНОВ: Да, свършвам, господин Лютфи.
В същото време със Заповед N 442 на председателя на Комитета по горите Карамфилов е обявен вторият етап от приватизацията на "Шипка" ЕООД. С оглед на всичко изложено дотук, моля да получа отговор на следните въпроси: ще бъде ли прекратен договорът за наем с КМТ "Шипка" и ще бъде ли потърсена отговорност на председателя на Комитета по горите и на управителя на дружеството за продължаващото толериране на скритата приватизация?
И второ, при преговорите за продажба на 80-процентния дял на "Шипка" ще бъдат ли допуснати собствениците на КМТ "Шипка", с което да се озакони извършваната скрита приватизация на дружеството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Има думата заместник министър-председателят и министър на земеделието и хранителната промишленост да отговори на зададения актуален въпрос. Заповядайте, господин Шиваров.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! По повод Вашия актуален въпрос за извършена и толерирана скрита приватизация на "Шипка" ЕООД - гр. Казанлък, Ви уведомявам следното:
През месец януари 1991 г. на общо събрание на колектива на Завода за ремонт и нестандартно оборудване "Шипка" - Казанлък, се взема решение да се образува на основание Указ N 56 дружествена фирма със смесено участие. Фирмата се регистрира под наименование КМТ "Шипка". В нея преминават на работа 114 души от общо 139-членния колектив на завода, като 12 от тях участвуват с дялов капитал. Съдружници на новото дружество са и две юридически лица, в това число и Завода за ремонт и нестандартно оборудване "Шипка".
На 20 февруари 1991 г. преди още да бъдат приети от Народното събрание Законът за защита на конкуренцията, Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и Търговският закон, на които се позовавате, уважаеми господин Стоянов, между двете фирми се подписва договор за наем. Съгласно договора новата фирма наема част от сградния фонд, машини и оборудване на стойност над 50 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните материални активи на Завода за ремонт и нестандартно оборудване "Шипка", възлизащи тогава на 2 млн. и 400 хил.лв., а не както Вие сочите - над 4 млн.лв.
Наемният срок от 10 години се установява на база на действащите тогава права на държавните фирми като независими субекти. Тази независимост е прекратена едва след преобразуването на Завода за ремонт и нестандартно оборудване "Шипка" в "Шипка" ЕООД през м. февруари 1993 г.
При тези обстоятелства на основание чл. 7, ал. 9 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията със заповед през м. декември 1994 г. бившето ръководство на Комитета по горите по предложение на Съвета по приватизация към Комитета по горите открива процедура за приватизация на "Шипка" ЕООД, Казанлък. Показателен е фактът, че след тази дата се изострят атаките срещу Комитета по горите и срещу обявената приватизация. Това се прави преди още да е известен методът за приватизация чрез жалби, открити и анонимни писма и доноси до Министерския съвет, Народното събрание и други инстанции. Тези обстоятелства налагат извършването на редица проверки, обсъждане и преразглеждане на проблемите на дружеството в Съвета по приватизация и ръководството на Комитета по горите, които в крайна сметка довеждат до удължаване на сроковете за приватизация.
При срещите с колектива по време на проверките се констатира открито желание за участие в приватизацията. Дълготрайните материални активи на предприятието са в пълна наличност. През изминалите години не са извършвани никакви скрити или открити продажби на имущество. Нещо повече, през последната година - става дума за 1995 г. - част от активите са обновени и увеличени. От губещо предприятието е превърнато в печелившо. Заводът за ремонт на нестандартно оборудване "Шипка" няма задължения към държавата, към банки или други кредитни предприятия, няма наложени ипотеки, няма задължения към физически или юридически лица.
Относно наема. Същият три пъти е актуализиран. На база на нормативите е увеличен от 10 хил. лв. на 136 хил. лв. месечно, а ползването на активите е сведено до 51 на сто. Това е значителен приход за предприятието. Комитетът по горите е дал съгласие за продължаване на договора на управителя до приключване на процедурата. В противен случай при продължаващия повече от година процес на приватизация и при значителния обем на дълготрайни материални активи - над 30 млн. лв., прекратяването на договора би довело до влошаване на финансовото състояние на предприятието. Основните разходи на същото за осветление, отопление, вода и др. се поемат от фирмата-наемател.
От изложеното е ясно, че:
Първо, скрита или толерирана приватизация няма, поради което не следва да се търси отговорност от председателя на Комитета по горите и от управителя на "Шипка" ЕООД, Казанлък. Договорът за наем ще се прекрати с приключване на процедурата.
Второ, по въпроса за допускане до участие на КМТ "Шипка", Казанлък, в процеса на приватизация считам, че въз основа на закона Комитетът по горите няма никакво законово основание да ограничава един или друг кандидат.
Това е пръв опит, между другото, на Комитета по горите за извършване на цялостна приватизационна сделка и към нея се подхожда, по оценка на експерти, професионално. До момента са извършени всички действия по приватизацията съгласно изискванията на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и други нормативни актове. Предстои продажбата на дялове от "Шипка" ЕООД и преговори с потенциални купувачи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Шиваров.
Има думата господин Стоянов да изрази своето отношение към отговора.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Аз благодаря на господин Шиваров за признанието, че след като е констатирано от органите на МВР, че има съществуваща скрита приватизация, защото частната фирма е присвоила над 80 на сто от капитала на "Шипка" ЕООД, той твърди, че скрита приватизация няма. Вероятно скрита приватизация ще се признае, че съществува тогава, когато се присвоят 100 на 100 от предприятието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Има думата народният представител Кемал Еюп да развие актуалния въпрос относно размера на държавното участие в "Сребърна" АД, бившият свинекомплекс "Крус"-92.
Имате думата, господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър Шиваров! Членовете на земеделските кооперации, частните земеделски стопани с дялове от ТКЗС-тата и особено селскостопанските специалисти и бивши ръководители в закрития през 1988 г. окръжен аграрно-промишлен комплекс "Дръстър", Силистра, са изненадани от регистрираното в Окръжния съд, Силистра, акционерно дружество "Сребърна", в което най-големият акционер е Министерството на земеделието и хранителната промишленост - с 29 на сто или 206 млн. лв. от капитала на бившия свинекомплекс "Крус"-92, което бе чисто междукооперативно предприятие, изградено от бившите ТКЗС-та и АПК-та в окръга още преди процесите на обединяване през 1974 г. Това ощетяване на правоимащите от Силистренския регион или бившия Силистренски окръг, е необходимо след като през 1988 г. е извършено перфектно разделяне на имуществото на предприятието "Родопа" и обособяване на свинекомплекса като самостоятелно предприятие и връщането на "Родопа" към тогавашното държавно стопанско обединение. Налице са разделителни протоколи, разделителен баланс, решения, заповеди, т. е. всичко, което е необходимо за такива случаи.
Ликвидационният съвет на свинекомплекса в изпълнение на задълженията си по закона и правилника за земята е разделил имуществото на кооперациите-правоимащи на територията на бившия Силистренски окръг без да е установено държавно участие. За целта привлеченият с договор от ликвидационния съвет дипломиран експерт-счетоводител, бивш началник управление "Финанси" в Министерството на земеделието и хранителната промишленост, в професионализма на който няма съмнение, констатира, че в свинекомплекса няма държавно участие. Необяснимо защо министърът на земеделието и хранителната промишленост изпраща два пъти експерт-счетоводители и то не в свинекомплекса, а в "Меком" ЕООД, за да се установи имущество, създадено от "Родопа" в свинекомплекса, което освен всичко е в противоречие със закона и правилника за земята, защото "Родопа" не е предприятие по смисъла на § 12. Такова е свиневъдното предприятие.
Експертизите, които Министерството на земеделието и хранителната промишленост е изпратило, допускат груби грешки и то главно две:
Първо, не вземат под внимание средствата, които окръжното АПК "Дръстър", Силистра, е предоставило чрез "Родопа" за изграждане на мощности в свинекомплекса и самото предприятие "Родопа". Не са могли да разберат, че в условията на окръжното АПК "Дръстър" всички средства по фонд РТУ от 57-те му поделения се централизират и се разходват за финансиране главно на капиталните вложения в 8 предприятия, в това число и свинекомплекса.
Второ, опростените на АПК и други селскостопански предприятия заеми за капитални вложения през периода 1988 - 1989 г., в т. ч. и на свинекомплекса, който по това време е самостоятелно предприятие, се приемат като държавен дял и излиза, че държавата си ги взема обратно. На какво основание, господин министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за отговор заместник министър-председателят и министър на земеделието и хранителната промишленост господин Шиваров.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Еюп! Министерството на земеделието и хранителната промишленост в съответствие с нормативните актове е положило усилия за установяване на действителния размер на държавното участие във всички бивши кооперативни предприятия независимо от това какъв е размерът, обемът на производството, предметът на дейност на предприятията и т.н. Това изискват и правомощията, които са дадени на министъра на земеделието и хранителната промишленост за защита на държавния интерес, както и за рационалното управление на държавната собственост. Така се подхожда и при предприятия от мащаба на "Крус"-91, което е един от най-големите свинекомплекси в страната. Става дума за "Крус"-91, тъй като действителното наименование на юридическото лице е "Крус"-91, а не "Крус"-92, така както е във Вашия актуален въпрос. Предполагам, че това е някакво техническо неуточняване.
Установяването на размера на държавното участие съгласно чл. 59, ал. 1, т. 10 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се извършва от дипломирани експерт-счетоводители, утвърдени от министъра на финансите и министъра на земеделието и хранителната промишленост.

В тази връзка такава единична експертиза е възложена от бившия ликвидационен съвет на "Крус"-91", която през 1993 г. установява, че в свинекомплекса няма държавно участие. Същият експерт-счетоводител обаче на по-късен етап посочва, че в "Крус"-91" има държавно участие и то по отношение на земята, върху която е построен комплексът. Междувременно ръководството на "Меком" ЕООД - град Силистра, уведомява министерството, че в свинекомплекса има значително държавно участие по линията на инвестиции, извършени от самия месокомбинат, който е 100 на сто държавно предприятие. В тази връзка дружеството възлага съответна експертиза отново на оторизиран експерт-счетоводител. Тази процедура се повтаря двукратно от двете страни. Четирите броя експертизи посочват различен размер на държавното участие, което варира, забележете това, от 0 до 67 на сто. В тази връзка министърът на земеделието и хранителната промишленост, установявайки съществуващите противоречия, с писмо от 19 юни 1995 г. определя тройна експертиза от дипломирани експерт-счетоводители, които да извършат документална проверка за държавния дял в междукооперативното предприятие "Крус"-91" в Силистра. Именно тази експертиза установява, че размерът на държавния дял в имуществото на "Крус"-91 е 29,40 на сто.
Въз основа на доклада от тази тройна експертиза със Заповед N 450 от 1995 г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост, издадена във връзка с чл. 20 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, е дадено разрешение да се регистрира по съответния ред акционерно дружество със смесена собственост - държавна и частна, със съответните дялове, посочени по-горе.
С решение на Силистренския окръжен съд от 18 януари 1996 г. е регистрирано акционерно дружество с държавно и частно имущество с наименование "Сребърна 95" АД със седалище и адрес на управление град Силистра, ул. "Илия Блъсков" N 1 и с предмет на дейност развъждане и угояване на свине, търговска реализация в страната и в чужбина на производите им, производството на фуражи, както и всички дейности, незабранени от закона. Капиталът на дружеството е внесен с апортна вноска, оценена по реда на Търговския закон от тройна съдебна експертиза и е в размер на 712 млн. 669 хил. 554 лева при посоченото по-горе съотношение.
Акционери в дружеството са съответно държавата в лицето на министъра на земеделието и хранителната промишленост и частни земеделски кооперации и търговски сдружения, регистрирани по реда на Търговския закон, тоест юридически лица. Списъкът на акционерите е неразделна част от документите по регистрацията на дружеството. За факта на регистрацията ръководството на министерството е уведомено от Съвета на директорите на "Сребърна 95" АД с писмо от 20 февруари 1996 г. Последната тройна експертиза е призната от всички заинтересовани страни както в лицето на правоимащите, убедени в съответни кооперации и други юридически лица, така и в лицето на държавата чрез министъра на земеделието и хранителната промишленост. Това се потвърждава и от факта на съдебната регистрация, тъй като всички решения, засягащи статута на дружеството, са приети по съответния ред от учредителното общо събрание на дружеството със съответния учредителен протокол.
Акционерната форма на сдружаване е избрана поради факта, че всички привлечени специалисти препоръчват тази форма и поради факта, че предприятието е неделимо. Докато през 1994 г. свинекомплексът бе в сериозна криза, сега капацитетът му е запълнен. В момента на различен стадий на отглеждане в него се намират 75 хиляди животни.
Съветът на директорите на дружеството е уведомил министерството за усилията, които полага за разширяване, подобряване и поддържане на производството.
Господин Еюп, в заключение искам да Ви уведомя, че размерът на държавното участие е установен на 29,4 на сто по съответния ред с тройна експертиза от дипломирани експерт-счетоводители. Заинтересованите страни са приели нейното заключение, като отношенията им са уредени окончателно по реда на Търговския закон с влязло в сила съдебно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Шиваров.
Господин Еюп, моля да заявите доволен ли сте или не от отговора.
КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Уважаеми господин министър, аз нямам нищо против акционерния принцип на регистрация и това, че държавно участие има със земята, но не знам на какъв етап е земеразделителният процес в Силистренската община и не бих желал да споря с Вас дали земята е държавна или не. Но щом Вие казвате, аз приемам, че е така. Защото ако не Министерството на земеделието, кой друг ще знае къде е държавната собственост специално за земята. Но ме учудва фактът, че при тройната експертиза експертите са проверявали документацията в МЕКОМ, което е държавно предприятие и има интерес да има суровинен придатък като свинекомплекса, а в същото време не прави проверка на документацията в самия свинекомплекс или най-вече в държавния архив, специално този фонд "РТУ", който споменах в изложението си, който се е събирал навремето от целия окръг и целево е изразходвал капитални вложения в свинекомплекса. Този въпрос не засегнахте, господин министър.
Аз съм доволен от компетентния Ви отговор, но не знам самото население в Силистренски окръг и заинтересованите лица и организации дали ще са доволни, защото тук прозира, че 100 на сто не може да се приеме за истина оценката на тройната експертиза, въпреки че е тройна, щом е разглеждала въпроса едностранно, само от гледна точка на интересите на държавно предприятие МЕКОМ, Силистра. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Еюп.
Има думата народният представител Владислав Костов да развие своя въпрос относно уволнението на управителя на ЕООД "Витапрод".
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Със заповед на Вашия предшественик от 29 декември миналата година е освободена от длъжността управител на ЕООД "Витапрод", град Костинброд, госпожа Норка Желева. Аз се потрудих да направя справка за нейното уволнение и за нейната дейност и ми стана ясно, че това дружество се е развивало стабилно през годините на нейното управление, че Фуражният завод в Костинброд не само е съхранил работещите в това предприятие, но е поддържал и сравнително висока работна заплата - 8900 лева за деветмесечието на миналата година. Инвестирани са и собствени средства в строителство и преоборудване в размер на 20 млн. лева, като същевременно е осигуряван добър пазар и пласмент на едно максимално запълване на капацитетните възможности на завода.
Въпросът е да не би именно поради добрите резултати на това ЕООД, респективно "Витапрод" същото да става интересен обект на определени кръгове, имайки предвид влизането на дружеството в списъка за масова приватизация и затова госпожа Желева да бъде освободена, за да освободи мястото на господин Петър Петров за временно назначен управител.
Уволнението на госпожа Норка Желева за мен поне от заповедта и от това, което съм проучил за нейната дейност няма сериозни мотиви и твърде прилича на една разправа с нея. Може би и политическа разправа. През изминалата година госпожа Желева е имала "твърде сериозни грешки" - на два пъти е сезирала Министерството и лично министъра Чичибаба за последиците от безконтролния износ на зърно и сериозния недостиг на суровина за производство на фуражи и затрудненията в тази връзка, които изпитват фуражните предприятия. Тя е участвала и в две телевизионни предавания, където е предупреждавала за катастрофалния недостиг на зърно, което в момента за съжаление се потвърждава с колапса, който изживява животновъдството в нашата страна.


Уважаеми господин министър, в тази връзка моите въпроси към Вас са следните. Моля да ми бъде отговорено какви са конкретните провинения на управителската госпожа Норка Желева, за да се мотивира нейното уволнение и ако е допуснато някакво недоглеждане или грешка, ще ли е възможно да бъде възстановена същата госпожа на предишната си работа като управител на дружеството?
И на второ място, очаквам от Вас, господин министър, конкретен отговор на поставения въпрос, защото сме свидетели на това как бяха уволнени няколко управители на мелници в края на миналата година, сега да не би да става така, че да си почистим и някои "неудобни" управители на фуражни предприятия.
Благодаря Ви за вниманието, с което изслушахте моя въпрос, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шиваров, заповядайте за отговор.
ЗАМ.МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Госпожа Норка Желева е освободена от длъжността управител на ЕООД "Витапрот" - Костинброд със заповед N 11 от 11 януари 1996 г. През периода, в който госпожа Желева е заемала длъжността управител, фуражният завод е произвеждал около 3 хиляди тона месечно комбиниран фураж, който в по-голямата си част е предназначен за частните стопани в района. Към края на януари 1996 г. неиздължените суми от клиенти възлизат на 20 млн. и 600 хил.лв., което води до намаляване на оборотните средства, невъзможност да се изкупува зърно за производствените цели и нанасяне на финансови вреди на дружеството.
След проведените разговори в министерството с ръководствата на някои банки - Обединена българска банка, Хебросбанк, Експресбанк, Централна кооперативна банка и други, общо десет, се стигна до споразумение по фуражните заводи да бъдат кредитирани със средства, които да се използват за закупуване на зърно. Поради необслужване на стари кредити, отпуснати по времето, когато госпожа Желева е изпълнявала длъжността управител, банките отказаха ново кредитиране, тоест причината за липса на основни суровини - царевица и пшеница, е главно субективна, по вина на госпожа Желева.
С протокол от 3 ноември 1994 г. на оперативка, проведена от госпожа Желева, е взето решение да не се прави бонификация на входящите суровини, тъй като произведеният комбиниран фураж се реализира изцяло на частни стопани. С едноличната отмяна на действието на Българския държавен стандарт - обърнете внимание на това - при сегашната цена на царевицата около 11 лв. килограма без ДДС, при действителна влага по анализ примерно 16 на сто, при базисна влага за царевицата по БДС 15 на сто загубата на предприятието възлиза на 4 млн. и 70 хил.лв. без ДДС.
Какви са били мотивите на госпожа Желева за едноличната отмяна на действието на Българския държавен стандарт, след като доставчиците са частни фирми, оставям на уважаемия от мен господин Костов сам да прецени.
Колкото до цитираните във Вашето питане, господин Костов, 20 млн.лева за преоборудване и строителство, то те са изразходвани нецелесъобразно.
В подкрепа на горното ми позволете да изложа следните факти.
През 1994 г. за основен ремонт и реконструкция на дружеството са вложени 6 млн. 275 хил. и 282 лв. Оказа се, че и след влагането на тези средства заводът е в принудителен престой още цяла седмица. Налага се външна консултантска помощ в лицето на инж. Петров, който срещу хонорар от 1500 лв. за по-малко от 24 часа осигурява нормалния пуск на предприятието.
За две нови технологични линии за пакетиране на комбинирани фуражи са инвестирани 1 млн. 931 хил. 185 лв., като едната от тях се оказва неизползваема. На 19 юли 1995 г. госпожа Желева разпорежда да се приведе сумата от 73 хил.лв. на едноличния търговец Михаил Стоилов от Костенец срещу обещание за доставка на дизелово гориво. На 21 юли 1995 г. горивото е фактурирано, но то и до този момент не е доставено.
Нарушено е трудовото законодателство по отношение на служител, ползващ болнични от май 1995 г. до момента, като през този период са променени условията на трудовия договор по отношение на заплащането.
Съгласно заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост N 287 от 16 май 1995 г. от ТКЗС Лукорско се прехвърлят на ЕООД "Витапрот" - Костинброд 13 сенажни кули със съоръжения за 3 млн. 740 хил. и 200 лв. Едва на 2 октомври 1995 г. се прави опис - протокол за приемане на държавното имущество, който не уточнява какви съоръжения и оборудване приема дружеството и в какво състояние са те. Това красноречиво говори за отношението на госпожа Желева към държавната собственост. При поискване на договорите за доставка на зърно от контрольора на предприятието, същите не са предоставени под различни претексти.
Колко до обвиненията, отправени към господин Петър Петров, временно изпълняващ - подчертавам - длъжността управител на ЕООД "Витапрот" - Костинброд, считаме, че те не отговарят на истината и не са добронамерени. Извършената през 1992 г. ревизия е предизвикана от госпожа Желева в качеството й на председател на КТ "Подкрепа" към фуражния завод и се отнася до издадения служебен паспорт на господин Петров на стойност 120 лв. Съдебни дела срещу господин Петров не са водени. Същият е работил в завода 11 г. и 9 м. като заместник-директор по производствените и технически въпроси. Освободен е от длъжност на 13 януари 1992 г. поради съкращаване на щата.
Господин Костов, така гореизложените факти и данни дават основание да се счита, че при уволнението на госпожа Желева няма допусната грешка и то е правомерно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, господин Костов, да заявите доволен ли сте или не от получения отговор.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин министър, Вие изнесохте редица данни. Аз смятам, че в случая ние говорим за част от фуражните заводи в страна, за един фуражен завод, който е работил и в момента работи. Известно е, че всички фуражни заводи в страната без изключение изпитват доста големи затруднения да си съберат сумите по продадените, предадени и изработени фуражи от потребителите. Това впрочем е нещо, което се забелязва във всички останали предприятия на страната. Трудно е и заплащането от страна на потребителите на продукцията, която получават.
Аз ще Ви помоля все пак, господин министър, дали не може в удобно за Вас време просто да се запозная с някои факти, с които вие разполагате и които изнесохте, и да видим какво да правим действително по този въпрос, за да дам и съответния отговор на молителката.
ЗАМ.МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ (от място): Не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата да развие актуалния си въпрос народният представител Моньо Христов Христов относно жалбите на собственици на земя от селата Арнаути, Сладък кладенец и Ракитница, община Стара Загора.


МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! По повод жалбите на собствениците от селата Арнаути и Сладък кладенец от приетите планове за земеразделяне, със заповеди на началник Главно управление "Земя и поземлена собственост" са съставени комисии за проверки. От протоколите на съответните комисии се вижда, че за село Арнаути се предлага становище за частична преработка на плана за замеразделяне, а за село Сладък кладенец решението на комисията е, че не са налице основания за промяна в плана за земеразделяне. И в двата случая собствениците на земя - жалбоподатели, не са съгласни с тези решения поради следните факти:
- не всички жалбоподатели са били уведомени за датата и мястото на разглеждане на техните жалби;
- разгледани са не всички жалби, а частично;
- в протоколите се посочват преди всичко извършените съгласно закона етапи за изготвяне на плана за земеразделяне, а не намират място за разглеждане поставените въпроси на жалбоподателите за категориите на земите, местностите и оформяне на парцелите. Пример за това е село Сладък кладенец, където се настоява за промяна на плана именно от тази гледна точка, а в протокола се разсъждава, че "собствениците са искали възстановяване на стари реални граници".
Господин министър, жалбоподателите от тези села и от село Ракитница настояват за нови комисии. Те считам, че трябва да бъдат надлежно уведомени за датата и мястото за разговор със самата комисия. Такива са и указанията, приети от колегиума на Министерството на земеделието и хранителната промишленост от 24 октомври 1995 г. Собствениците на земя се обръщат към Вас, като не считат, че подписалите от името на инициативни комитети протоколите са го извършили добросъвестно. За такава комисия настояват и собствениците на земя - жалбоподатели, от село Ракитница.
Господин министър, собственици на земя от посочените села очакват Вашия отговор и съответно решаване на техния проблем. Имайте предвид, че по въпроса за плана за земеразделяне на село Арнаути е бил поставен от заместник-председателя на Народното събрание Атанас Железчев, като е отправил актуален въпрос към Вашия предшественик, но това не е довело до отстраняване на неизправностите в плана за земеразделяне. Надявам се, че Вие ще поемете отговорността наистина да решите проблемите на посочените по-горе села.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Шиваров за отговор на зададения актуален въпрос.
ЗАМ.МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, на Вашия актуален въпрос отговарям следното:
Във връзка с постъпили жалби от собственици на земеделски земи в землищата на селата Арнаути, Сладък кладенец и Ракитница, след влизането в сила на плановете за земеразделяне и на основание чл. 17, ал. 8 от Закона за собствеността и ползване на земеделските земи комисии, назначени със заповеди на началник Главно управление "Земя и поземлена собственост" са извършили проверки. Във всички комисии са взели участие и кметовете на населените места, и представители на частните стопани, частните собственици, предварително уведомени за датата, часа и мястото на провеждане заседанията на комисиите. Изслушани са всички явили се жалбоподатели и в тяхно присъствие са разглеждани техните възражения.
Конкретно:
За землището на село Арнаути. Съгласно решенията на комисията по чл. 26 от правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи общинската поземлена комисия в град Стара Загора е била задължена в срок до 15 декември 1995 г.:
1. да прецизира решенията си, издавани въз основа на различни документи за собственост, включително и с клетвените декларации;
2. да провери достоверността на преписите от декларациите по данъчен регистър от 1949 г. на преписките, за които е констатирано наличие на няколко преписа с различно съдържание на името на един и същи собственик.
Общинската поземлена комисия в град Стара Загора е извършила проверка, при която е установила:
1. За голям брой от подадените заявления има съмнения за достоверността на приложените преписи от данъчния регистър, използвани като доказателствен документ при признаване на собствеността на земеделските земи. Поради това поземлената комисия е взела решение да извърши цялостна проверка на издаваните от кметството преписи, за което е уведомила министерството.
2. Възстановените земи по клетвени декларации са в размер на 484 декара на 46 собственици.
Общинската поземлена комисия е провела среща със собствениците на земеделските земи на място в селото и е изслушала претенциите им по отношение на плана за земеразделяне, касаещи разместване на 77 парцела или части от тях в плана. След приключване на проверката и изменение на решенията съгласно чл. 14, ал. 6 и 7 от закона, за което от министерството е поставен срок 30 март 1996 г., и констатациите, направени от срещата на поземлената комисия със собствениците, ще бъде извършено налагащо се изменение на плана съгласно чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
За землището на село Сладък кладенец. Жалбата е подадена до Министерството на земеделието и хранителната промишленост от инициативен комитет с приложен списък от 114 имена, без конкретни данни за закононарушения. Допълнително е получена конкретна информация за шест собственици, за които има съмнения, че са ощетени с плана за земеразделяне. Назначена е била комисия по чл. 26 от правилника на 5 декември 1995 г., за която е уведомен инициативният комитет и кметът на селото.
По време на проверката комисията е разгледала жалбите на всички явили се собственици - 17 човека, и тези, посочени от инициативния комитет. Съставен е протокол, който е подписан без особено мнение от председателя на инициативния комитет и кмета на селото съгласно указанията на Министерството на земеделието.
Основен документ за признаване собствеността за землището на село Сладък кладенец е данъчен регистър от 1950 г. Въпреки това около 20 на сто от собствениците са заявили повече имоти от записаните в данъчната книга с клетвени декларации, като една част от тях са от 1993 г., тоест след законния срок за приемане на заявленията.
Общинската поземлена комисия неправомерно е допуснала корекции върху основните заявления, в резултат на което в решенията по чл. 18ж от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са признати земи, нефигуриращи в данъчната книга, в нарушение на чл. 12, ал. 2 от закона. Във връзка с това Главно управление "Земя и поземлена собственост" е дала указание на общинската поземлена комисия да преразгледа решенията по преписки, към които са приложени и клетвени декларации.
Поземлената комисия с писмо от 31 януари 1996 г. отговаря, че за землището има достатъчно земеделска земя и не счита за необходимо да преразгледа решенията си.
Фирмата-изпълнител на техническите дейности е извършила анкетиране с представители на собствениците за уточняване на историческото местоположение на имотите и съответните местности. Анкетирането е обявено в "Държавен вестник", бр. 42 от 1994 г. Фирмата е проектирала плана за земеразделяне, като е спазила принципите на комасацията и изискванията на чл. 23 от правилника за приложението на закона.
Във връзка с претенциите на жалбоподателите за неправилно възстановяване на земята по категории при проверката се е установило, че на голяма част от тях съгласно решенията по чл. 18ж, ал. 2, необжалвани от собствениците, признатата собственост е в местности, в които земята е девета и десета категория. Комисията не е установила закононарушения или фактически грешки съгласно чл. 17, ал. 8, т. 2 от закона за промяна на влезлия в сила план за земеразделяне по проверените преписки и изслушаните собственици.
Планът за земеразделянето може да се коригира при условията на чл. 17, ал. 8, т. 1 от закона, ако поземлената комисия измени влезлите в сила решения съгласно чл. 14, ал. 6 и 7.
Поради отказа на общинската поземлена комисия в град Стара Загора да изпълни указанията на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, дадени им с писмо от 8 януари 1996 г., на председателя и секретаря ще бъдат наложени административни наказания.
За землището на село Ракитница. На проверка, извършена на 1 ноември 1995 г., са присъствували представители на частните стопани, бившият и настоящият кметове на селото. Във връзка със съмнения за облагодетелствуване на някои от собствениците комисията е проверила техните преписки и не е констатирала неправилно призната собственост, закононарушения при извършената комасация съобразно окрупнените местности и анкетиране. Направен е оглед на място и е установено, че в голяма част от землището релефът е равнинен и не е възможно да бъдат установени старите реални граници съгласно чл. 10а, ал. 1 от закона.



Предвид гореизложеното комисията е преценила, че не са налице основанията за промяна на влезлия в сила план за земеразделяне. Независимо от това е дадена възможност на собствениците в срок до 1 декември 1995 г. да изпратят конкретни предложения за изменение на плана за земеразделяне отразени върху предоставеното им копие от фирмата-изпълнител. До тази дата в министерството са постъпили нови 82 броя жалби без претенциите по тях да се отразени върху плана съгласно изискванията на протокола. Същите са предоставени на поземлената комисия за съвместно разглеждане с представители на частните собственици, кмета на село Ракитница и фирмата-изпълнител на техническите дейности по прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Поземлената комисия и кметът са разгледали жалбите. Частните стопани са отказали да присъстват. За резултата от проверката е съставен протокол. Съгласно него част от жалбоподателите са имали възражения до съда, които са отхвърлени като неоснователни и делата са прекратени.
Други възражения касаят изместване на дадените парцели в съседни на тях или обособяването на ниви в плана за земеразделяне по-малки от 3 дка в противоречие с чл. 10 от Правилника за прилагане на закона. В протокола е констатирано, че имотите на голяма част от жалбоподателите са разположени съгласно проведената анкета в село Ракитница. Поземлената комисия дава становище, че няма основание за изменение на влезлия в сила план за земеразделяне, с което се потвърждава и решенията на комисията от министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Шиваров.
Господин Христов, моля да заявите дали сте доволен или не от получения отговор.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин министър, аз би трябвало да съм доволен от изчерпателния отговор, защото Вие наистина казахте всичко това, което предишните тези комисии, за които говорихте, за протоколите на тези села, както и за извършената проверка от Общинската поземлена комисия в град Стара Загора... Но аз поставих в своя въпрос именно това, че в село Арнаутито са разгледани не всички жалби. В село Сладък кладенец Вие сам споменахте - 17 жалби от 100... Значи, получава се така, че информацията - и аз именно на това наблягам - тези хора жалбоподатели не са знаели за датата и мястото за срещата. И това е пример за цялата страна. А вие сте приели едни указания, Вашият предшественик в колегиума, на които също се базирам, че има ред, по който трябва да стигне тази информация до жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, моля Ви по-кратко.
МОНЬО ХРИСТОВ: И аз още един път се обръщам към Вас, че това е въпрос на три села, които се работят от една и съща фирма. Това е кадастъра в град Стара Загора. Обръщам се към Вас - все пак им обърнете внимание и нека да има нови комисии, защото само един пример ще Ви дам - в село Арнаутито два пъти преди години, в оня мрачен период, разваляха текезесето. Два пъти! Няма смисъл! По-добре изпратете комисия да отиде на мястото, отколкото хората - собственици да идват тук при вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, нарушаваме правилника. Господин Христов!
МОНЬО ХРИСТОВ: Все пак по този начин ще ги улесните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Доволен ли сте или не?
МОНЬО ХРИСТОВ: Мисля, че си казах мнението, че не съм доволен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата, за да развие своя актуален въпрос, народният представител Емил Янакиев Капудалиев относно възстановяване на частната собственост върху горите, експроприирани през 1944 година.
Заповядайте, господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): За протокола - Емил Капудалиев, 5.Видински избирателен район, СДС.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател!
В предизборната кампания на БСП АСЕК щедро се предвиждаха преференции за планинските и граничните райони.
Планинската част на Видинския регион е обрасла с вековни широколистни и иглолистни гори, които са изключителна държавна собственост, отнета насилствено след 1944 г. от законните й собственици и която се стопанисва като харизан кон. Бракониерите, които я секат най-безмилостно не се преследват, защото самите горски стопанства са най-алчните бракониери.
Например, в района на горското стопанство в град Белоградчик с директор Румен Радуканов се извършва поголовна сеч на естествен дъб, горун, в семенната база в село Раяновци. Под формата на така наречената санитарна сеч се секат дъбови дървета, сурови, на възраст 120-130 години в отдели 91-Б и 91-В.
Старши лесничеят, който е сигнализирал това престъпление - Румен Георгиев Цанков беше уволнен от директора на стопанството, но след това уволнението му бе отменено от Белоградчишки районен съд. Уволнени и по-късно възстановени от съда са и още няколко души, но сечта в белоградчишките гори не спира, въпреки проведената ревизия, която е наложила само нищожен паричен начет на директора Радуканов. Той си седи директор въпреки че няма висше лесовъдно образование. Изпълнителната власт търпи такива служители без нужния образователен ценз само заради партийната им принадлежност и връзките им с управляващата демократична левица.
Уважаеми господин заместник-премиер, поколенията ще Ви съдят за унищожаването на горите! Кога Министерският съвет най-сетне ще съчини Проектозакон за възстановяване на частната собственост върху това изключително народно богатство? Опозицията има внесени няколко такива законопроекта, но те явно не тревожат сънищата ви! Държавата под вашето управление се оказа много лош стопанин не само на земеделските земи, но и на горските.
Въпросът ми е - какви мерки взема или възнамерява да вземе изпълнителната власт и подведомствения Ви Комитет по горите за възстановяване на частната собственост върху горския фонд, който беше експроприиран от комунистите преди близо 50 години? Взима ли въобще Министерският съвет някакви мерки за опазването и увеличаването на това неимоверно национално богатство - горите и какви по-точно са тези мерки?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за отговор господин Светослав Шиваров.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Капудалиев! Вие разширихте Вашия въпрос от предварително зададения, но аз ще се постарая да ви дам отговор. Приемам, че това, което разширихте във Вашия въпрос е доуточняващ въпрос.
Първо. По мое нареждане по конкретния случай за събитие, което е станало преди две години за масово изсичане на зрели дъбови гори - обръщам Ви внимание - преди две години, а не е миналата година, нито тази година, дъбовите, така наречените горунови гори в горско стопанство, Белоградчик след проверка се установи следното:
През месец октомври 1994 г. горско стопанство, Белоградчик извършва санитарна сеч в семенната база в село Раяновци отдел 91-Б и 91-В за отстраняване на изсъхнали дървета поради заболяване като не спазва изискването за предварително маркиране.
Извършената впоследствие обстойна проверка от седемчленна комисия констатира наличие на отсечени здрави дървета. Наказани са 9 длъжностни лица, в това число и цитирания от Вас старши лесничей Румен Цанков, отговорен по това време за горния участък. Деянието е извършено по време на годишния отпуск на директора Радуканов, поради което не му е наложено най-тежкото наказание. Въпросът обаче не е в наказанието.
Според изследванията на специалисти от Комитета по горите, Лесозащитна станция - София, Института за гората, Районната дирекция по горите - Берковица, се установява масово заболяване на дъбовете в семенната база, което в отделни участъци обхваща до 60 на сто от стоящите дървета. Това е много висок процент на съхнене, характерен за северозападната част на страната, където горите са най-силно засегнати. Заболяването е такова, че единствения начин за спасяване на оставащите дървета е отстраняване на заболелите чрез провеждане на така наречената санитарна сеч. От горните два отдела следва да бъдат отстранени над 850 кубика дървесина.


Второ, без да се е информирал задълбочено, аз така мисля, господин Капудалиев стига до генералното заключение за слабата роля на държавата в опазването и стопанисването на държавния горски фонд.
Българската общественост знае и никой тук не трябва да забравя факта, че за 50 години, защото такива са фактите, общият запас на горите е увеличен в България два пъти - от 200 млн. кубика през 1942 на 404 млн. кубика през 1995 година. Създадени са над 10 млн. дка нови гори. Ежегодно се извършват огледни сечи близо върху 1 млн. хектара, още толкова се подпомагат за естествено възобновяване. От наследените някога издънкови шубраци на частни лица, които са 4 млн. и 800 хил. дка, сега са превърнати във високостеблени гори, които се намират в отлично състояние. Изградени са над 300 хил. куб. метра баражи и прагове и е овладяна планинската ерозия, отнасяла в миналото с кални потоци даже и цели селища. Ежегодно за лесокултурни мероприятия от държавата се влагат над 2 млрд. и 500 млн. лева.
Относно кражбите и бракониерството, увеличената престъпност в това отношение, защото към българските гори действително се извършват престъпления, причините са известни. Но несправедливо е да се хвърля изцяло вината за това единствено и само върху държавата и горското стопанство. От страна на правителството, от страна на Комитета по горите се вземат и се полагат необходимите мерки, усилия и средства за борба с нарушителите. Само през 1995 година са съставени над 20 хиляди акта за нарушения в горите, наложени са глоби за 28 млн. лева и обезщетения за 69 млн. лева. Държавата за миналата година вложи над 70 млн. лева капитални вложения за доставка на екипировка на подвижна охрана и горска полиция, транспортни средства, наблюдателни кули, площадки за хеликоптери и други.
От четвъртото тримесечие на 1995 г. са създадени отряди на специализирана горска полиция, която съвместно с подвижната охрана от районните дирекции действат за по-бързото разкриване и залавяне на нарушителите в горите.
Трето, за възстановяване собствеността на национализираните частни гори. Въпросът с възстановяване собствеността на национализираните частни гори не може да се реши само със специален закон. Но преди това е необходимо да се приеме нов Закон за горите. Горното е наложително, за да се определи периметърът на горите с национално значение, които съгласно чл. 18 от Конституцията на Република България са изключителна държавна собственост, да се определят правата, задълженията и поведението на новите собственици, съгласно Закона за горите. Необходимо е да се определят финансовите ресурси и източници за този процес. Всичко това трябва да се извърши преди да се пристъпи към възстановяване собствеността на горите, за да се избегнат всичките неудачи от прилагането на закона, за който ми се налагаше да отговарям на няколко питания.
В новия проектозакон тези въпроси са регламентирани. Проектозаконът за горите е готов, приет е от Висшия горско-стопански съвет на Комитета по горите, внесен е в Съвета по законодателството и предстои по-нататъшното му съгласуване, след това внасянето му в правителството и след това в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Шиваров.
Господин Капудалиев, моля да заявите доволен ли сте или не от получения отговор.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Шиваров, Вие правилно отбелязахте неспазването на изискванията за санитарна сеч. Това, че директорът тогава бил в годишен отпуск, никак не сваля отговорността от самия него, защото санитарната сеч се превръща в поголовна. Сече се горски фонд не само в Белоградчик, а в цялата страна. Сече се, за да не се върне гората на нейните собственици. А новите гори, за които Вие така охотно разказахте, са предимно борови. Надявам се, Вие знаете разликата между бук и дъб, от една страна, и чам, от друга страна.
А възстановяването на частните гори, това, че сте искали да направите нов закон, дайте го. Кой да свърши тази работа с новия закон - Вие, или аз? Не съм доволен от Вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Златимир Стоянов Орсов да развие своето питане относно прилагане на чл. 27, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Заповядайте, господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Шиваров, уважаеми колеги! При многобройните ми срещи със земеделските производители в страната получавам масово оплакване от тяхна страна, че органите на Министерството на земеделието и хранителната промишленост и другите министерства не се съобразяват с чл. 27, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Според тази разпоредба лицата, които са станали собственици на сгради от имуществото на бившите организации по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за земята, могат да ползват и прилежащата към сградите площ. Тази разпоредба на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи възпроизвежда разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за собствеността. Лицата, които са придобили собствеността върху сградата, придобиват и право на строеж върху държавната земя, върху която тази сграда е построена. Това разпорежда чл. 63, ал. 2 от Закона за собствеността. А земята, върху която тези сгради са построени, е държавна собственост по силата на чл. 10б, ал. 4 от Закона за земята.
Въпреки изричните разпоредби на Закона за земята и Закона собствеността, държавните органи изискват от собствениците на сградите да плащат наем за земята, върху която са изградени сградите, позовавайки се на писмо N 06-00-339 от 4 октомври 1994 г. на министъра на земеделието, тогава ГеоргиТанев. Това писмо, още при издаването си, е било в нарушение на Закона за собствеността, а сега противоречи и на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Въз основа на него обаче много земеделски производители са заплашени от блокиране на банковите им сметки за несъществуващи задължения към държавата.
Чл. 27, алинеи 6 и 7 дават възможност на собствениците на сградите да станат собственици и на земята, върху която те са построени, както и върху прилежащата към застроената земя. Придобиването на собствеността става по три способа. Първо, срещу заплащане, което се разсрочва на равни вноски за 10 години, като неизплатената част се олихвява с 20 на сто от годишната инфлация. Второ, като обезщетение за земя, върху която не може да им се възстанови собствеността. И трето, срещу внасяне в Държавния поземлен фонд на своя равностойна земя.
Юридическите лица, в това число и кооперациите, собственици на сградите, могат да придобият собствеността, като обезщетението се даде на техни членове, които имат право на това, както и ако техни членове внесат своя земя в Държавния поземлен фонд. Собствениците на сградите не са длъжни да се възползват от правото си да станат собственици и на земята по някои от посочените по-горе способи. Те могат да ползват земята, като държат върху нея постройката си и за извършване на други дейности във връзка с ползването на сградата, тъй като притежават право на строеж за тази постройка. За това ползване те не дължат наем.
Моля, уважаеми господин Шиваров, да отговорите отменили ли сте като противоречащи на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за собствеността указанията, дадени с писмо N 06-00-339 от 4 октомври 1994 г. на министъра на земеделието. А ако все още не сте, кога ще го сторите? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Шиваров, имате думата за отговор.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Орсов! С писмо N 06-00-339 от 4 октомври 1994 г. Министерството на земеделието е изпратило указания до всички областни земеделски служби, общински поземлени комисии и регионални служби, за отчети за опазване на земята относно приложението на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Правилника за неговото прилагане. В буква "д" на горепосочените указания е пояснено, че когато физическо или юридическо лице влезе във владение на стопански двор или отделни сгради, без да плати, съгласно чл. 48а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи стойността на вещните права върху земята, в Републиканския бюджет, респективно сега в Държавния фонд "Земеделие", съгласно § 8 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на земеделските производители, то добива право на собственост само върху сградата, но не и върху земята. За ползуването на земята се заплаща годишна такса от 15 лв. на квадратен метър по извънбюджетната сметка на Министерството на земеделието.
Министерството на земеделеито и хранителната промишленост е съгласно с Вашето становище, че собствениците на сгради не са длъжни да се възползуват от правото си да станат собственици на земята по някои от посочените способи в чл. 27, ал. 6 от закона. В този случай съгласно чл.10б, ал. 4 и чл. 52, ал. 9 от закона и от правилника, застроената със сгради земя и принадлежащите към тях площи са и остават държавна собственост. След като купувачите на сградата придобиват право на собственост само върху сградата, но не и върху застроената земя и прилежащите площи, те могат да ги ползуват, но за това ползуване на държавна земя следва да заплащат наем.
Не споделям изложеното в питането Ваше становище, че чл. 63, ал. 2 от Закона за собствеността дава право на лицата, които са придобили собствеността върху сградата, да придобият и право на строеж върху държавната земя, върху която тази сграда е построена.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от Закона за собствеността, собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка. Цитираната разпоредба е неприложима спрямо собствениците на сгради, закупени от бившите организации по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на закона, тъй като чл. 63, ал. 2 от Закона за собствеността регламентира хипотезата, когато собственикът на земята е и собственик на съществуващата постройка, а в случая собствениците са различни: на земята е държавата, а на постройката - организациите по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
В чл. 27, ал. 6 от закона се дава право на лицата, които са придобили собствеността върху сгради от имущество на организации по § 12, да ползуват и незастроената част на земята около тях в нормативноопределените размери, но не се посочва, че това ползуване е безвъзмездно. При евентуално последваща промяна на закона, смятам за целесъобразно да бъде изрично упоменато, че ползуването е безвъзмездно, като веднага след това министерството ще се ангажира да отмени указанието от 4 октомври 1994 г. До евентуалната въпросна промяна на закона министерството ще предприеме мерки за прецизиране на определения от него размер на наема - 15 лв. на квадратен метър за застроената със сгради земя и прилежащите площи около сградите в зависимост от местонахождението на имота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Шиваров.
Има думата господин Орсов, за да изрази своето отношение към отговора. Той има право на два уточняващи въпроса.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин Шиваров, не е възможно някой да притежава собственост върху сграда и да няма право на строеж върху земята, която не е негова. Това е правен абсурд. Онзи, който Ви е написал отговора, да го пратите да се изучи по-прилежно в правните науки. (Оживление)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ (от място): Никой не ми го е писал. Аз сам съм си го писал. Не забравяйте, че съм Ваш колега.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Уважаеми господин Шиваров, организациите по § 12, които са били собственици на сградите, също са притежавали правото да държат тези сгради върху държавната земя и да ползуват незастроената част от мястото, защото такива са разпоредбите на Закона за собствеността. Без тази възможност те не могат да са собственици на сградата.
Освен това в чл. 15, ал. 3 от Закона за собствеността изрично е посочено, че онзи, който има правото на строеж върху държавната земя, ползува и незастроената част от мястото. Ако смятате, че е необходимо в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи да се пише изрично "безвъзмездно ползуване", това във всички случаи ще бъде написано, само че по този начин съм сигурен, че Министерството на земеделието и хранителната промишленост не изпълнява ангажиментите си да подкрепя земеделските производители и без такава изрична промяна в закона то може да отмени и тази разпоредба, тъй като има всички законови основания за това.
Аз не съм доволен от Вашия отговор, господин Шиваров, и съм убеден, че и хилядите земеделски производители, които Ви чуха, също не са доволни от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Орсов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Вие имате право да бъдете недоволен, господин Орсов, от моя отговор, както и да бъдете доволен. Този отговор аз съм го изготвил сам, така както и другите отговори на въпросите, на които отговарям. Вие какво мислите? - Че някой ми пише и аз тук чета?
Не приемам тази Ваша бележка за достатъчно коректна. (Оживление)
Второ, тук става въпрос за право. Искам да Ви напомня, че и аз като Вас съм юрист. И аз като Вас разбирам от норми и нося отговорността при изпълнението на тези норми. Така че, докато няма промяна в закона с изрично указание в тази насока, аз ще изпълнявам закона такъв, какъвто е. Лош или хубав - това е закон, който вие сте гласували. Него ще изпълнявам.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Шиваров.
Има думата народният представител Васил Иванов Златаров да развие своето питане относно връщането на земи на безимотни и малоимотни български граждани, оземлени съгласно Закона за аграрната реформа от 1946 г.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми заместник министър-председателю! След 1946 г. хиляди безимотни и малоимотни български граждани бяха оземлени съгласно Закона за аграрната реформа от 1946 г. С тези земи оземлените влизат по-късно в ТКЗС и сега на общо основание те търсят земите си. Поначало те ги получават, но не навсякъде е така.
Така например в село Правдино, община Стралджа 93 собственици на земя, оземлени след 1946 г. по Закона за аграрната реформа с по 10 или 15 дка, са получавали рента от 1946 до 1962 г., но сега връщането на земите им се отказва с мотива, че липсват данни дали така получените земи са били заплатени.
Моля да ми отговорите подлежи ли по принцип връщането на такива земи?
Моля Ви също така да се разпоредите да бъде поправена неправдата в село Правдино.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Златаров.
Господин Шиваров, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Златаров! Оземляването на малоимотните и безимотни селски стопани е ставало по реда на членове 33-47 от Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и членове 33-47 от Правилника за приложение на Закона за трудовата поземлена собственост от същата година. Оземлените стопани са заплащали предоставените им земи по оценка, направена при причисляването на конкретното парче земя за държавния поземлен фонд. При въвода във владение на земята оземленият е заплащал 5 на сто от стойността, а остатъка е бил длъжен да изплати в 20-годишен срок с равни годишни безлихвени вноски. С чл. 9 от Указа за опрощаване на задълженията и реда за събиране на банковите задължения, "Държавен вестник" бр. 5 от 1957 г. се опрощават дължимите вноски на членовете на ТКЗС, които са станали такива до 31 март 1957 г.
Съгласно чл. 10, т. 11 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (цитирам): "Възстановява се правото на собственост на лицата, оземлени от Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г., включително и на тези, които не са изплатили дължимите вноски, с изключение на оземлените. Юристите, включително и в Министерство на земеделието и хранителната промишленост, и от други ведомства тълкуват думата "изплатили" по различен начин. Едни считат, че за да се употреби думата "изплатили" е необходимо да има поне едно плащане от дължимите вноски, тъй като оземляването не е било безплатно. На доказалите поне едно плащане общинските поземлени комисии възстановяват въпросните земи, като тежестта на доказването е, че оземленият е изплатил задълженията си по чл. 43 от Правилника за приложението на закона. Други считат, че въобще не е необходимо каквото и да е плащане и следва да се възстанови собствеността на оземлените.
В страната е имало и много случаи, когато е извършено оземляване на безимотни и малоимотни стопани при непосредственото им влизане в ТКЗС, в съответствие със Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. Това оземляване в много случаи е имало фиктивен характер с цел достигане необходимия размер земя за образуване на ТКЗС. Поради различното тълкуване от юристите и от страна на съдилищата в страната, Министерството на земеделието и хранителната промишленост с Писмо N 11 от 22.12.1995 г. е направило предложение до Върховния съд да излезе с тълкувателно решение по този въпрос.
Уважаеми господин Златаров, в отговор на Вашите конкретни въпроси Ви уведомявам следното. След като в министерството се получи тълкувателното решение на Върховния съд, веднага ще се предприемат необходимите мерки с цел възстановяване правото на собственост на оземлените по Закона за трудовата поземлена собственост от 9.04.1946 г. Дотогова ще бъде възстановявана собствеността на оземлените, изплатили поне една вноска.Чакаме решението на Общото събрание на Върховния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Златаров, имате думата да изразите Вашето отношение към получения отговор на Вашето питане.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Благодаря за отговора. Доволен съм. Ще изчакаме решението на Върховния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да развиете Вашето питане относно процедиране с недоказаната земи, дадени за временно ползване.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Шиваров, уважаеми колеги! При моите обиколки в избирателния ми район из страната се натъквам на две явления. В доста села се създава нещо като "фонд" от недоказана земя и то някъде със сериозни размери. Не всички граждани на село могат да докажат пред поземлените комисии в съда изцяло или отчасти притежаваните от тях някога земи. Но земята им е налице. Така в село Маломир, община Тунджа, са се набрали около 5000 декара такива земи. Нещо подобно има и в село Тенево в същата община. А в село Горица, община Поморие има такъв случай. Общинската поземлена комисия - град Поморие, издава образец 5 за 81,5 декара земя на името на наследниците на Велико Митев Пирев от село Горица по силата на протокол N 89 от 22 октомври 1992 г., за което те получават и бонове. След известно време обаче същата комисия отхвърля собственото си решение, което съдът потвърждава, като се позовава изключително на решението на общинската поземлена комисия.
И така, наследниците на 96 декара земя, защото толкова са те всъщност, а не 83,5, остават без нито един квадратен метър наследствена земя.
Другото често срещано явление на село се свежда до това, че се предоставят за временно ползване немного угледни земи и след като временният ползвател ги поуреди, него го пращат на друго място, а потребената вече земя се дава на друг, по-свой човек.
Сега прибавям нещо, което научих преди няколко дни. Димо Недялков Стоянов от Ямбол е получил за временно ползване собствените си 5 декара земя, а сега искат да му я вземат и да я дадат на друг.
Като имате предвид гореизложеното, моля Ви, уважаеми господин министър, да отговорите на следните въпроси:
1. Как ще се процедира с недоказаната земя, в общинска мера ли ще се превръща или ще се потърсят все пак методи за връщането й на нейните собственици?
2. Какво ще кажете за "изчезналите" 96 декара земя на наследниците на Велико Митев Пирев от село Горица?
3. Какви указания ще дадете, за да не сменят без основание ползвателите си дадените за временно ползване земи до окончателното земеразделяне?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шиваров, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Златаров! Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се осъществява въз основа на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Правилника за приложение и указанията на министъра на земеделието и хранителната промишленост във връзка с неговите компетенции, съгласно чл. 59, т. 8 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Министерството на земеделието и хранителната промишленост не е в състояние да извършва други дейности по възстановяване на собствеността на земеделските земи извън тази нормативна уредба. Търсенето на други методи за възстановяване на земята на нейните собственици извън посочените и регламентирани в тази нормативна уредба, ще бъдат незаконосъобразни. Ето защо и отговорите на въпросите ще бъдат в пълно съответствие с изискванията на законовата уредба.
Във връзка с Вашите конкретни въпроси, господин Златаров, и направените проверки Ви уведомявам следното.
По първия въпрос. Съгласно чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците се включва към общинския поземлен фонд. Към този фонд се причисляват и земите на собствениците, които не са си потърсили земите, и собственици, които не са доказали собствеността си. Земите, причислени към този фонд, се стопанисват от общината и по решение на общинския съвет могат да бъдат предмет на отдаване под аренда, оземляване, обезщетяване и така нататък. Смяната на собствеността на тези земи може да се осъществи със съдебно решение въз основа на представени доказателства по реда на чл. 11, ал. 2, както и по реда на чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Други методи за връщане на земята на граждани, недоказали собствеността си, в нормативната уредба просто няма.
Що се касае до втория въпрос - относно наследниците на имота на Велико Митев Пирев от село Горица, община Поморие, Бургаска област, Ви отговарям следното.
Към заявление N 79 от 1992 г. като доказателствен материал за възстановяване на собствеността наследниците на Велико Митев Пирев прилагат само едно-единствено удостоверение от кметството на село Горица за 4 декара земи, заменени при земеустрояването през 1952 г.


Поради техническа грешка, допусната от поземлената комисия, с решение N 89 от 22 октомври 1992 г. е възстановена неправомерно собствеността върху заявената земя в размер на 81,59 дка. Поради липса на доказателства, на основание чл. 32 от Закона за административното производство поземлената комисия анулира своето решение и постановява ново от 14 юли 1993 година, с което отказва заявената земя със следните мотиви:
1. към преписката няма приложени доказателствени документи за придобиване собственост върху тази земя;
2. на името на наследодателя Велико Митев Пирев няма внесена земя в ТКЗС, няма и причислена към Държавния поземлен фонд;
3. името не фигурира в списъка на частните стопани, декларирали земя за индивидуално стопанисване.
С решение N 469 от 26 май 1995 г. по гражданско дело N 980 от 1993 г. Поморийският районен съд е отхвърлил жалбата на наследниците на Велико Митев Пирев и е потвърдило решение N 125 от 14 юли 1993 г. на поземлената комисия по липса на доказателства, посочени в съдебното решение.
Съгласно чл. 220 от Гражданскопроцесуалния кодекс решението на съда е задължително за поземлената комисия. Само Върховният съд, по молба на заинтересования молител, може да отмени решението на районния съд по чл. 225 от Гражданскопроцесуалния кодекс, ако в двумесечен срок от 26 май 1995 г. е подадена молба до Върховния съд. Ако е пропуснат този срок, молителят може да сигнализира Главния прокурор, който в едногодишен срок от 26 май 1995 г. може да направи предложение до Върховния съд за отмяна решението за допуснати грешки от районния съд по чл. 207, букви "а", "б" и "г" от ГПК. До произнасяне решение на Върховния съд решението на районния съд е в сила.
По третия въпрос. Съгласно чл. 17, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи до влизането в сила на плана за земеразделяне заявителите, на които е издадено решение по чл. 14, ал. 1, т. 2, могат да бъдат въведени във владение върху земеделски земи до размерите, определени с това решение. Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Главно управление "Земя и поземлена собственост" са излизали с много указания, касаещи временния въвод, и конкретно за случая, който цитирате - да не се сменят без основание земите на въведените за временно ползване до влизане в сила на плана за земеразделяне и окончателно трасиране на имотите. Такива указания са дадени и през 1993 г., и през 1994 година, такива има и през 1995 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Шиваров.
Господин Златаров, имате думата да изразите Вашето отношение от получения отговор.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Благодаря на господин заместник-министър председателя за отговора. Аз просто поставям някои въпроси може би и делеге аференда, защото и животът е по-сложен и от най-съвършеното законодателство.
Но по отношение на отговора по третия въпрос мога да кажа, че Вие давате правилни указания, но те практически се извращават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Хасан Али Хасан относно разходване средствата от фонд "Тютюн". Моля, господин Хасан Али, да развиете Вашето питане.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, уважаеми колеги! При приемането на Закона за държавен бюджет на Република България за 1996 г. уважаемите колеги народни представители подкрепиха моето писмено предложение вноските за фонд "Тютюн" в размер на 350 млн., да се разходват за пряко премиране на тютюнопроизводителите за реколта 1995 г. по ред, определен от Министерския съвет. Аз още един път благодаря на уважаемите колеги народни представители, които, загрижени за родното земеделско производство, подкрепиха моето предложение.
В интерес на истината през последните години народните представители направиха немалко за запазване на българското тютюнево стопанство, но други, които вземаха лъвския пай и комисионните в този отрасъл, останаха длъжници на българското тютюнево стопанство. Тютюнопроизводителите бяха поставени в положението на просяци, като чакаха не само с месеци, но и с години за мизерните суми, които трябваше да получават срещу "продадения" тютюн.
Безработицата в тютюнопроизводителните райони взе застрашителни размери. Тютюнопроизводителите не са социално осигурени. Вече шеста година цеховете в тези райони са заключени и на вратите им висят катинари. Обезлюдяването на цели селища и райони продължава.
Правителството не изпълнява решението на Народното събрание въпреки обещанията на уважаемия министър-председател за приемане на програма за развитието на тютюнопроизводителните региони. Изкупните цени на тютюна за реколта 1996 г. са такива, каквито те бяха предложени от Министерството на търговията за индексиране на изкупните цени на тютюна за миналата реколта 1995 г., увеличени от 11 до 15 пъти, при официално призната инфлация от 33 на сто. Неофициалната според специалисти е много по-висока.
Уважаеми господин министър, при приемането на Закона за тютюна и тютюневите изделия през 1993 г. фонд "Тютюн" се създаде с цел да защити българските тютюнопроизводители. Във връзка с това възникват няколко подвъпроса:
1. Колко лева са постъпленията във фонд "Тютюн" от образуването му до 31 януари 1996 година?
2. Чрез Закона за държавен бюджет 1995 година бяха предвидени 300 млн. лева за фонд "Тютюн". Колко лева от тази сума са преведени на фонд "Тютюн"?
3. Какви разходи са направени със средства на фонд "Тютюн"?
4. В какъв срок и по колко лева на килограм тютюн фонд "Тютюн" ще осигури преки премии на тютюнопроизводителите за реколта 1995 година?
И последно, фонд "Тютюн" изпълнява ли своето основно предназначение - защита на тютюнопроизводителите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Али.
Господин Шиваров, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Али! Със Закона за тютюна и тютюневите изделия за регулиране производството, изкупуването и търговията с тютюн се създаде фонд "Тютюн" като юридическо лице на извънбюджетна сметка към Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Дейността, условията, набирането, разходването и контролът на средствата по фонд "Тютюн" са уредени с наредба, приета с Постановление N 48 на Министерския съвет от 1994 г. В изпълнение изискванията на тази наредба Министерският съвет, по предложение на управителния съвет на фонда, ежегодно утвърждава приходно-разходна сметка на фонд "Тютюн".

По първия Ваш въпрос: от създаването до 31 януари 1996 г. във Фонд "Тютюн" са постъпили 1 млрд. 440 млн. 855 хил. лв. и са разходвани 898 млн. и 39 хил. лв.
Средствата по Фонд "Тютюн" са набрани от:
1. Приходи от търговска дейност от продажбата на манипулиран и ферментирал тютюн, изкупен със средства на фонда - 68 млн. и 510 хил. лв.
2. Вноски в размер на 2 на сто от приходите от продажбите в страната и чужбина на манипулиран и ферментирал тютюн от местно производство или от внос, включително и от вложения тютюн в собствено цигарено производство, 129 млн. и 879 хил. лв.
3. Вноски в размер на 5 на сто от стойността на продадените бандероли за тютюневи изделия - 416 млн. 855 хил. лв.
4. Вноски от държавния бюджет - 600 млн. лв., в това число:
- еднократна вноска за 1994 г. - 100 млн. лв.;
- за целево субсидиране на производителите за реализирано количество тютюн, реколта 1993 г., съгласно Закона за държавния бюджет за 1994 г. - 500 млн. лв.;
5. Вноски от глоби, конфискации и други санкции, предвидени със Закона за тютюна и тютюневите изделия - 14 млн. лв.;
6. Лихви по средства на фонда - 178 млн. и 44 хил. лв.;
7. Дарения, помощи и други привлечени средства - няма. Така е предвидено и по закона - такива средства не са постъпили.
8. Вноски в размер на 4 на сто по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия като отделен източник - 35 млн. лв.
По втория въпрос:
В утвърдената от Министерския съвет приходно-разходна сметка на Фонд "Тютюни" за 1995 г. са заложени предвидените със Закона за държавния бюджет за 1995 г. 300 млн. лв. за попълване на фонда. Мотивът за искането и предоставянето на тази сума бе недостига на средства във Фонд "Тютюн" за изкупуване по реда на чл. 14 от Закона за тютюна и тютюневите изделия на оставащите по информация от общините около 7500 тона тютюн от реколта 1994 г.
Предвид обстоятелството, че изкупуването на тютюн, реколта 1994 г. от фирмите-купувачи продължи след 30 април 1995 г. вместо очакваните 7500 тона тютюн по реда на чл. 14, бяха изкупени 3303 тона тютюн, за което наличните във фонда средства бяха абсолютно достатъчни.
Фактическият размер на средствата, с които разполагаше Фонд "Тютюн" през 1995 г. даде възможност да бъдат осъществени всички планирани разходи без предвидените постъпления от държавния бюджет.
По третия въпрос:
През 1994 и 1995 г. от Фонд "Тютюн" са разходвани 898 млн. и 39 хил. лв. за:
1. производство и доставка на тютюневи семена - 14 млн. лв.;
2. изкупуване и съхранение, преработка и реализация на тютюна по чл. 14 от закона - 376 млн. лв.
3. водене на регистъра на тютюнопроизводителите от общините - 1 млн. и 400 хил. лв.
4. административни разходи, свързани с дейността на фонда - 8 млн. и 600 хил. лв.;
5. за целево субсидиране на производителите за реализирано количество тютюн, реколта 1993 г., съгласно Закона за държавния бюджет за 1994 г. - 497 млн. и 717 хил. лв.
По четвъртия въпрос:
Със Закона за държавния бюджет за 1996 г. са предвидени 350 млн. лв. за пряко премиране на тютюнопроизводителите за реколта 1995 г., за реално предаден тютюн, по ред определен от Министерския съвет. По приблизителни разчети производството на тютюн, реколта 1995 г. е около 25 млн. тона, което означава, че тютюнопроизводителите ще получат допълнително средно по 14 лв. на килограм тютюн.
По петия въпрос, уважаеми господин Али, искам да ви уверя, че Фонд "Тютюн" успешно изпълнява възложените му със Закона за тютюна и тютюневите изделия функции и се утвърди като важен, стабилизиращ фактор на тютюнопроизводството и тютюневата индустрия в България.
Друг е въпросът, че ние трябва да мислим, но не за следващата, не за по-следващата година, в една перспектива за цялостното развитие на отрасъла и за неговата структура по райони в страната, за съотношението на вътрешния пазар, за потребностите на външния пазар, тъй като са налице сериозни изменения в потребностите на външния пазар от други сортове тютюни. Ние много усилия трябва да положим и да решим този въпрос. Приета е стратегията за тютюните, но това означава, че Министерството на земеделието и хранителната промишленост, самата тютюнева промишленост много внимателно трябва да осъществяват и осигуряват изпълнението на тази стратегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Хасан Али, за да изрази своето отношение към получения отговор.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Имам два уточняващи въпроса към господин министъра.
Първият ми въпрос, господин министър, е - през 1994 г. уважаемите народни представители при приемане на Закона за държавния бюджет гласуваха едни 500 млн. лв. отново за субсидиране на тютюнопроизводителите, но тази сума отиде в джобовете на търговците. Моят въпрос е, ще допуснете ли отново тези 350 млн. лв. да бъдат дадени отново на прекупвачите, на търговците под формата на ценова разлика?
Вторият ми въпрос, уважаеми господин министър, е - земеделското производство има много особености. Една от тях е ограничението във времето. Ако тези премии не бъдат предоставени директно на тютюнопроизводителите още през месец март, когато започва отглеждането на тютюневия разсад, тази сума няма да изиграе своята стимулираща роля за тютюневото стопанство. Кога Вие ще осигурите практически тези премии на тютюнопроизводителите?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Шиваров, имате думата, за да отговорите на двата допълнителни въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин Али, упрекът Ви за това, че търговците са се облагодетелствували за сметка на справедливото и правилно решение и на парламента, и на правителството, по принцип мога да го споделя, но конкретно не мога да кажа кой точно се е облагодетелствал.
При решаването на проблема за тази година действително ще трябва да внимаваме много прекупвачи и други да не се облагодетелстват за сметка на производителите. Много точно ще трябва да изпълним фактически Закона за държавния бюджет и решенията на правителството.
Дотолкова, доколкото "Булгартабак" не е в системата на Министерството на земеделието и хранителната промишленост и ако смятате, че е необходимо съдействие от Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество в тази насока може би този въпрос трябва да бъде отнесен и към тях, защото взаимно се решава. Вие знаете добре, че производството на тютюн е в сферата на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, а търговията с него е в друго министерство. Но така или иначе действително се изисква един комплексен подход, за да не се допуснат евентуални безобразия, за които Вие говорихте.
Относно премиите - предстои следващата седмица заседание на Управителния съвет на Фонд "Тютюн". Един от въпросите, които ще се разгледат е този.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Али, моля да изразите Вашето становище от получения отговор.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин министър, благодаря за изчерпателния отговор. Макар че аз очаквах досега Управителният съвет на Фонд "Тютюн", а Вие сте председател на Управителния съвет на фонда, та Управителния съвет на Фонд "Тютюн" досега следваше да приеме механизма за разходване на тези средства, за които гласуваха уважаемите народни представители. Депутатите си свършиха работата гласувайки за тези 350 млн. лева. Фонд "Тютюн" в своята сметка има налични 500 млн. лева в момента. Нищо не пречи още другата седмица тютюнопроизводителите да получат тези свои преки премии, след като в съседни страни с развито тютюнево стопанство тютюнопроизводителите получават до 98 на сто премии за своя тютюн.
Аз се надявам, че изпълнителната власт и държавните чиновници ще докажат, че милеят за българското тютюнево стопанство и за основния поминък на нашите тютюнопроизводители.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата да развие своето питане народният представител Калчо Петров Чукаров относно фуражния баланс на страната.


КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Изтеклата 1995 г. остана в съзнанието на хората и в записите на стенограмите от дните за парламентарен контрол като година на зърнената афера и криза, която рефлектира и върху настоящата 1996 г. Това, че намаляха публикациите във вестниците, коментарите по радиото и телевизията съвсем не означава, че всичко е отшумяло. Напротив, кризата се задълбочава и това го чувствуваме всички, когато купуваме хляб, чиято цена непрекъснато расте, а до новата реколта ще се удвои. Още по-осезателно ще се почувствуват последиците от кризата, която предизвикалите я не признават, че съществува, след по-малко от месец, когато ще навлезем във втория етап и по магазините ще изчезне, или рязко ще се повишат цените на животинската продукция. Млякото ще стане 50-60 лв., свинското месо ще отиде около 500 лв.
Зърнената криза, която бе престъпно предизвикана през най-плодородната от последните 6 години 1995 г. не наруши само хлебния баланс на страната, а и фуражният. Този удар върху животновъдството ни тепърва ще се проявява и ще има по-дълготрайни последици спрямо поскъпването на хляба. Ще ви обясня защо. Всеизвестно е, че броят на животните - крави, овце, свине, птици намаля почти наполовина спрямо 1990 г. От наличните през 1995 г. животни повече от половината бяха в частни стопани и то в маломерни стопанства - от 1 до 10 крави, от 30 до 100 овце, от 5 до 40 свине и т.н. Отглеждат ги работоспособните пенсионери, малкото млади хора, които все още ги има по селата, завърналите се останали без работа граждани със селски корени. Немалка част от тези, които споменах, са малоимотни и безимотни, но не и безработни, защото те вече си бяха осигурили работа и тази работа им осигуряваше съществуването, издръжката на децата им в училищата и висшите учебни заведения, гледане на болни родители, които цял живот с мотика или трактор, зад струга или тъкачния стан изпълняваха петилетките в съкратени срокове и доживяха времето да разберат, че пенсионният фонд е изяден от мъдрите ни и човеколюбиви ръководители. Подаянията, които получават сега, не им стигат само за лекарства, а камо ли за сносни старини.
Животновъдите, господин министър, намаляват. Намаляват и животните. Защо? Защото повереното Ви министерство, а и правителството няма ясна държавна политика за развитието на този отрасъл. По-точно, защитавайки нечии интереси, цели да съсипе родното производство, за да могат да се облагодетелствуват тези, които ще внасят след това животинска продукция. Липсват концентрирани фуражи, а където ги има, са с цена, завишена до над 300 на сто спрямо тази от 1990 г. Цена, която е непосилна не само за частника, а и за големите комплекси.
Убийствено ниски, - не се смейте господин Шиваров, точно така е, слушайте по-нататък - убийствено ниски, под себестойността са изкупните цени на всички животински производи. За добив на килограм краве мляко е необходим минимум 3 кг концентриран фураж, който сега е с цена от 10 до 17 лв. в зависимост от региона, което значи влагаш 30 до 50 лв. само за фураж без труда, водата и енергията, а литър мляко се изкупува за 14 лв., което пък, забележете, обезмаслено вече ни се продава в магазините по 28-30 лв. (Реплики от мнозинството) За прираст от 1 кг за свинете са необходими 5 кг фураж плюс 3 кг, което е равностойността на 8 кг фураж по 12 лв., което е равно на 96 до 112 лв. А изкупната цена е 65 лв. Така ли е, господин Шиваров? Или загубата от едно 100-килограмово животно е от 3000 до 3500 лв. Същото е положението с овцете и птиците.
В края на 1994 г. и началото на 1995 г. килограм фураж беше около 6-7 лв. Изкупната цена на литър мляко - 18 лв. Е сега, отчитайки и инфлацията, изкупната цена на млякото и месото е убийствено намалена. В такива случаи българинът казва: "Къде е Илия на кирия?" И понеже няма кирия, той масово коли и продава крави, свине, овце, телета и въобще каквито животни има. А от това, в крайна сметка губим всички.
И така, моите въпроси към Вас са:
Какъв е броят на едрия и дребен рогат добитък, на птици и на свине в България?
Какъв е фуражният баланс на страната в настоящия момент и осигурен ли е до нова реколта?
И последно, мислите ли, че при сегашната висока цена на фуража и ниските изкупни цени на животновъдната продукция, която е под себестойността й, ще допринесе за увеличаване на поголовието?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (встрани от микрофоните): Кажете им, че имам право на 5 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, съгласно чл. 84, ал. 1 питането може да бъде развито от вносителя в рамките на 5 минути.
Господин Шиваров, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Чукаров! Ако не съм употребил правилно ударението, моля да бъда извинен.
Аз не знаех, че има първи етап на зърнена и фуражна криза. Сега научавам, че ще има и втори етап. Това значи, че някъде някой ги планира като етапи. И аз бих Ви посъветвал да подадете тази информация, ако разполагате, разбира се, с точна информация в това отношение, в съответните ведомства, които се занимават примерно със саботажите, с престъпленията и т.н.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Гледа ви цяла България.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (от място): Такъв език няма да ви помогне, няма да доведе до никъде.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Другото, което искам да Ви кажа, е, че съм учуден с какво умиление си спомняте периода преди 1990 г. и сравнявате всичко това. За периода 1990-1994 г., в резултат на безотговорното раздаване и ликвидиране на продуктивните селскостопански животни и птици, техният брой катастрофално намаля. А останалите бяха поставени при ненормални условия за хранене и гледане. Кой ще отрече това? Кой? И с какво? И по какъв начин?
Разграждането на ТКЗС се провеждаше стихийно и еднопосочно така, както никъде в Европа и никъде в света, без да се създават условия...
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (от място): Там никъде не са имали ТКЗС.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: ТКЗС, за Ваша информация, в България - значи толкова знаете историята (шум и реплики от опозицията), - има и преди 9 септември 1944 г. (Реплики и смях от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, не влизайте в пререкания. Моля, колеги, за тишина.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Ликвидаторите със своята дейност - аз разбирам реакцията от тази страна на залата, тя ми е понятна - ликвидаторите със своята дейност допринесоха за пълно разграждане и унищожаване на животните, без да държат сметка, че с това нанасят трудно поправими вреди на животновъдството.
По данни на Националния статистически институт, за посочения период селскостопанските животни и птици са намалели общо за страната, както следва.
Крави - намалели с 266 788 бр. или с 42 на сто.
Биволици - намалели с 4688 бр. или с 41 на сто. (Недоволство от опозицията)
Овце-майки - намалели с 2 649 004 бр. или с 53 на сто.
Свине-майки - намалели с 116 146 бр., т.е. с 42 на сто.
Кокошки-носачки - намалели с 3 827 000 бр. - 24 на сто.
Единствено при козите има увеличение на броя, тъй като те се отглеждат само в частния двор и не бяха засегнати от ликвидацията.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ НАРОДНИЯ СЪЮЗ: И магаретата. (Смях от опозицията)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Да, и при магаретата има увеличение. (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: По първия въпрос, в резултат на набелязани и предприети спешни мерки още в началото на миналата година за спиране на негативната тенденция за намаляване на броя на животните, определено може да се каже, че този процес беше овладян и е налице видимо подобрение по този показател, което означава, че първата задача, която сме си поставили в програмата за развитие на животновъдството до 1998-2000 г., е изпълнена. (Силно недоволство от опозицията)
ОБАЖДАТ СЕ ОТ НАРОДНИЯ СЪЮЗ: Това нещо е жива лъжа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: По данни на Националния статистически институт на 1 януари 1996 г. в страната има:
- крави - 371 235 бр.;
- биволици - 7747 бр.;
- овце-майки - 2 386 451 бр.;
- кози-майки - 668 250 бр.;
- основни свине-майки - 233 643 бр.;
- кокошки носачки - 10 614 662 бр.
В сравнение с началото на 1995 г., кравите са увеличени с 20 702 или 5,9 на сто; биволиците - с 1197 бр. или 18,3 на сто; овцете-майки - с 28 494 бр., 1,2 на сто; козите майки - с 12 254 и основните свине-майки - с 14 257 бр. или с 6,5 на сто.
По втория въпрос. Въпросът е поставен неточно и не е ясно за кой фуражен баланс става дума, тъй като за нуждите на животновъдството се изготвят няколко фуражни баланса: за грубите фуражи, за сочните и силажа, за сеното, зелените и пашата и не на последно място - баланс на концентрирания фураж. (Силно недоволство и реплики от опозицията)
ОБАЖДАТ СЕ ОТ НАРОДНИЯ СЪЮЗ: Това е част от общия фуражен баланс.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Предполагам, че питате за концентрирания фураж и отговорът ми ще бъде по този баланс.
На база наличния брой животни и очакваното производство на животинска продукция по научнообосновани норми за хранене е изготвен баланс на концентрирания фураж за стопанската година, обхващаща периода от 1 юли 1995 г. до 1 юли 1996 г., в който потребностите от зърно общо за страната възлизат на 2 748 000 тона и се осигуряват от реколта 1995 г. Количеството зърно в този баланс е разпределено по области и месеци до нова реколта. Към 1 март 1996 г. осигуреността на животновъдството с фуражно зърно е следната:
Нуждите от зърно за животните, които се намират в частния двор, са задоволени на 100 на сто до новата реколта.
Схемата, която министерството прилага за задоволяване на потребностите от концентриран фураж, е добре известна: именно чрез фуражните заводи, районирани така, че да се покрие цялата територия на страната.
Що се отнася до неприватизираните държавни свинекомплекси и птицекомбинати, необходимото зърно за периода от 1 март до 1 юли 1996 г. възлиза на 200 хил. тона. В момента са налични 108 хил. тона зърно, което ще стигне до началото на м. май. За нормалното изхранване до нова реколта са необходими още 92 хил. тона, които могат да бъдат обезпечени от наличното зърно в държавата, тъй като изкупуването продължава и зърно се предлага.
Значителен ресурс за изхранване на животните с концентриран фураж представляват триците и слънчогледовият шрот. Ръководителите на мелници и маслодобивни заводи са предупредени за оформяне на споразумения с фуражните заводи с оглед задоволяването на вътрешните потребности изцяло.
Знаете, че има забрана за износ на трици и шрот - регламентирана с Постановление N 185 от 26 септември 1995 г.
Що се отнася до третия Ви въпрос, през последните няколко години броят на селскостопанските животни и птици и произвежданата от тях продукция намаляха средно с над 50 на сто. През този период това доведе до неритмично задоволяване на вътрешния пазар, до пълна загуба на традиционните външни пазари и до сериозна деформация на изкупните цени. Намалиха се доходите на населението, занимаващо се с фермерство до предпоставка за нов срив в животновъдството.
За пресичането на тази негативна тенденция и за създаването на по-благоприятни, на икономическа основа условия за стабилизиране и нарастване на продукцията от животновъдството, на основание чл. 3 от Закона за защита на земеделските производители и чл. 3, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Правилника за неговото приложение, в правителството е внесено предложение за защитни минимални изкупни цени за стопанската 1995-1996 г., както следва:
- краве мляко при 3,6 на сто масленост - за летния сезон - 12 лева на литър, за зимния сезон - 17 лева за литър;
- овче мляко при 6,5 на сто масленост - 35 лева и 20 стотинки за литър;
- телешко месо - живо тегло - 87 лева за килограм;
- свинско месо - живо тегло - 85 лева за килограм;
- агнешко месо - живо тегло - 106 лева за килограм.
Тези цени на основните видове животински продукти са определени на основата на научнообосновани норми за храна на животните по отчетни данни и експертна оценка на производствените условия. При нормативите са отчетени и някои характерни условия, действуващи предимно при отглеждането на селскостопанските животни в условията на развиващото се фермерство, където възможностите за природосъобразно отглеждане на животните са по-големи. Остойностени са необходимите натурални показатели за разход на фураж, както и останалите променливи разходи, формиращи себестойността на млякото и месото. Те са на база на нормативи, като е отчетено и сезонното въздействие при производство на мляко. Рентабилността е изчислена на базата на прогнозирана печалба и възлиза на около 12 на сто според очакваната продуктивност.
Изразявам становището, че с внедряване на защитните минимални изкупни цени ще се увеличи икономическата заинтересуваност на селскостопанските производители и ще се увеличи техният интерес за запазване и увеличаване на животинската продукция до размери, гарантиращи ритмичното и без сътресение задоволяване на вътрешния пазар, а при наличието на интерес - и за износ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Шиваров.
Има думата господин Чукаров за два уточняващи въпроса.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господин министър, това, което казахте - че зърненият баланс е осигурен 100 на сто, не отговаря на истината и ще Ви кажа защо. В края на миналата седмица бяха събрани управителите на всички фуражни заводи в страната, за да бъдат изслушвани техните доклади по отношение именно на осигуровката им със зърно. Тогава се е отчело, че 4 фуражни завода в страната в момента са преустановили работата си поради липса на суровина. Останалите 50 на сто от фуражните заводи имат зърно единствено до края на март, а другата половина от тях, между които и най-големият в страната - Комбинатът в Добрич, имат зърно до края на април.
Единствено Фуражният завод в Павликени е заявил, че има зърно за фураж до края на сезона, т.е. до нова реколта.


Освен това вие искате от тях сведения, с които те да покажат до 31 юни каква е наличността и дали я имат. Но не отчитате нещо друго - че фуражът, който се ползва, не може още като се прибере от полето, веднага да се включи за фураж. Има един период, който се казва вегетационен, и това е 30 дни за пшеницата и 45 дни за ечемика. Така че от 30 юни до 1 август има доста голямо разстояние. С какво тогава ще хранят животните, въпреки че и дотогава няма с какво.
Уточняващият ми въпрос е: как да тълкувам тези факти, които Вие изтълкувахте, които Вие обявихте тук и какво ще предприемете, ще се внася ли в страната фураж и на каква цена той ще се продава на собствениците?
Не така стои въпросът с изкупните цени, защото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чукаров, нарушаваме правилника - и Вие, и аз. Съгласно правилника Вие имате кратко време, за да зададете два уточняващи въпроса.
КАЛЧО ЧУКАРОВ: До две минути имам право да задам въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не, моля Ви се. Времето за уточняващите въпроси не е фиксирано, то е много кратко, а отношението към отговора Ви е две минути. За две минути Вие трябва да кажете Вашето отношение.
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Имате ли разчети за внос, кога ще започне, на какви цени ще бъде това? Кои бяха мотивите Ви, въпреки възможностите, които Ви дава законът, да определите защитни изкупни цени и досега те да не са определени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Шиваров за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Господин Чукаров, Вие няма да тълкувате това, което съм Ви казал. Това са факти, това са цифри и те не подлежат на тълкувание. Що се отнася до Вашия въпрос дали ще се внася, кога ще се внася, на какви цени, аз отново Ви давам този съвет - задайте този въпрос на тези, които са планирали втория етап от фуражната криза. (Частични ръкопляскания в залата)
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (от място): Това се казва отговор на въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чукаров, имате думата накратко да заявите доволен ли сте или не.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господин Шиваров, аз не съм доволен от отговора и не вярвам някой тук да каже обратното. Но по-доволен ще бъда, че хората, които ни слушат, които са заинтересовани, чуха това, което Вие казахте. Искам да обява, че възползвайки се от правото, което ми дава Конституцията, чл. 90, ал. 2, ще направя всичко възможно да предизвикам парламентарен дебата в залата именно по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата да развие своето питане народният представител Васил Иванов Златаров относно състоянието на "ПИГС-93" ЕООД, село Маломир, Бургаска област.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Тъй като питането е доста обширно, ще предам пълния му текст за протокола, а ще произнеса следващото резюме на първата му част.
Със съответни заповеди на Министерството на земеделието и хранителната промишленост "ПИГС-93", свинеферма със седалище в село Маломир, Бургаска област, е обявен за продажба чрез преговори с потенциални купувачи при облекчени условия. Граждани от съседните села Маломир и Тенево са се интересували и продължават да се интересуват от тази продажба, но нямат достъп до информация за тази цел. Това е резултат на създалата се юридическа двойнственост там. Още по-вероятно - не само на нея.
"ПИГС-93" ЕООД е правоприемник на агрофирма "Бекон-91" и кооперация със същото име, които обаче имат едно и също имущество, като държавното предприятие "Бекон-91" прераства в "ПИГС-93" ЕООД, а кооперацията със същото име е обявена в ликвидация, като управител на "ПИГС-93" ЕООД и председател на ликвидационния съвет на кооперацията е едно и също лице - инж. Петко Димов Вълчев. Това се е получило, защото недобросъвестни служители са обявили собствеността на едно държавно предприятие за кооперативна. Тези обстоятелства са изложени изчерпателно в първата част на питането, което предавам за протокола.
Не е възможно обаче въз основа на отчета за наличното държавно имущество да се прекрати кооперацията по свиневъдство "Бекон-91" - село Маломир на основание § 6а от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи поради наличието на висящи дела по сделки между кооперация по свиневъдство "Бекон-91" и трети лица на стойност около 6 млн.лева по твърдение на ликвидационния съвет и задължения към банки-кредитори.
От друга страна, това води и до прехвърляне на отговорност между двете юридически лица. Така например искът на пострадалия при тежка трудова злополука Иван Стоянов Иванов от село Тенево срещу "ПИГС-93" е отхвърлен от Софийския градски съд, който е възприел не много изисканата позиция на "ПИГС-93" и на повереното Ви министерство, че искът трябва да бъде подаден срещу кооперацията по свиневъдство "Бекон-91".
С оглед на гореизложеното, моля Ви, уважаеми господин министър, да ми отговорите на следните въпроси:
1. Докъде е стигнала приватизацията на "ПИГС-93" ЕООД - село Маломир и ще има ли възможност да участват в нея и скромни съществувания от селата Маломир и Тенево?
2. Потърсена ли някаква отговорност от съответните ръководители за жонглирането с държавното имущество и то без съмнение с някаква користна цел?
3. Ще поеме ли "ПИГС-93" ЕООД отговорност за обезщетяването на новия работник - тракториста Иван Стоянов Иванов във връзка с претърпяната от него тежка трудова злополука?
Уважаеми господин министър, повдигам тези въпроси пред Вас и затова, защото случаят не е единичен. Абсолютно идентичен е случаят с предприятие Свинекомплекс "Странджа" - град Елхово.
Случаят с кооперация "Гледките" - град Ямбол е още по-фрапантен. През юли 1991 г. ръководни агродейци от бившия Ямболски окръг регистрират във фирменото отделение на Ямболския окръжен съд кооперация, като всеки от тях внася дял в размер на 13 хил.лева. Наскоро след това в кооперацията са привлечени като колективни членове няколко текезесета, също с дялове от по 13 хил.лева. Но почти веднага след това същите текезесета влизат в кооперацията безвъзмездно и с цялото си имущество. След къс период същите текезесета напускат кооперацията, връщат им се дяловете от по 13 хил.лева, но безвъзмездно внесеното имущество остава в кооперацията. Благодарение на юрисконсулта Стоянка Милушева този въпрос бе поставен пред съда, но все още не е уреден. Че на някой му се иска да заграбва народно имущество, ми е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Златаров, времето изтече.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ: Но че това намира оформление и пред съда, надхвърля всякакви очаквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шиваров, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Златаров! "ПИГС-93" ЕООД е образувано с държавно имущество като единствен правоприемник на предприятие "Тунджа" - село Тенево, Ямболски окръг, създадено с решение N 6 от 26 август 1987 г. на изпълнителния комитет на тогавашния ямболски окръжен народен съвет. Законосъобразността на издадените заповеди по образуването на дружеството се доказва с влязлото в сила решение на Ямболския окръжен съд за вписването му в търговския регистър като еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество. Това потвърждава и правния анализ, изготвен за целите на сделката за приватизация. Експертно заключение на дипломиран експерт счетоводител, възложено по надлежния ред, също констатира, че в имуществото на дружеството няма кооперативна собственост.
Що се отнася до регистрирането на посочените в питането кооперативни формирования, те са дело на отделни физически лица, учредители на кооперации и не касаят разпореждане с държавно имущество.



В съответствие с правомощията, с които министърът разполага, съгласно Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е била открита процедура за приватизиране на дружеството. С договор от 18 януари 1995 година, подписан от министъра на земеделието в качеството на орган по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, и от изпълнителния директор на "ПИКС '93" - АД, учредено от лица от управителния съвет на "ПИКС '93" - ЕООД, кандидатствали и спечелили преговорите с потенциални купувачи, е сключена приватизационна сделка по реда на чл. 25, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 25, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, понастоящем отменени със Закона за изменение и допълнение на този закон от 1995 година, за продажба на дружествени дялове, съставляващи 80 на сто от капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност в държавно имущество с фирма "ПИКС '93" и седалище с. Маломир, Бургаска област.
Със заповед N 5 от 2 март 1995 година на министъра на земеделието и хранителната промишленост същият дава съгласие на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 19, т. 7 от Правилника за реда и упражняване правата на собственост на държавата и предприятията, и във връзка с точки 12.1 и 12.2 от посочения по-напред договор N 7 за преобразуване на "ПИКС '93" ЕООД в акционерно дружество с фирма "ПИКС '93" АД.
С решение от 31 октомври 1995 година на фирмено отделение на Ямболския окръжен съд се постановява вписване в Търговския регистър при съда на преобразуваното и на ново обстоятелство - прехвърлянето на дружествен дял от "ПИКС '93" ЕООД на "ПИКС '95" АД - купувач по договор N 7, както и акционерите от "ПИКС '93" АД, а именно: българската държава и "ПИКС '95" АД. Надлежно е вписан и представител на държавното участие в състава на съвета на директорите на "ПИКС '93" АД.
Държавното участие в размер на 4507 акции, по 1000 лева всяка, е заделено за реализиране правата на лицата по чл. 5, ал. 2.
С писма от 10 май 1995 година и 9 октомври 1995 година, подписани от заместник-министъра на земеделието и хранителната промишленост, се очертава кръг от лица, имащи право на преференциално участие в приватизирането на " ПИКС '93" ЕООД, и се препоръчва, като се има предвид, че част от тези лица не са в състояние да упражнят правото си за придобиване на акции при облекчени условия по причини, за които те не носят отговорност, заедно с купувача да се намери взаимно приемливо решение на този проблем. За тази цел са заделени и все още са собственост на държавата споменатите вече 4507 акции.
Въпросът за изплащане на обезщетение за трудова злополука на господин Иван Стоянов Иванов е отнесен от същия пред компетентния съд. Делото е все още висящо и министерството ще се съобрази с решението на съда.
Случаят с кооперация "Гледките" - град Ямбол, касае отношения между учредители на кооперация и не се отнася за държавно имущество, поради което министерството не е страна и не може да вземе становище в спора. Намирам, че въпросът правилно е отнесен в съда и следва да се изчака неговото решение.
В заключение считам, че с оглед документите, с които разполагам, интересите на държавата не са засегнати. Искам да ви уверя, че при всички случаи на установено държавно имущество в прекратените организации по § 12 от закона за собствеността и ползването на земеделските земи Министерството на земеделието и хранителната промишленост взема и ще взема съответните мерки за по-нататъшното стопанисване чрез преобразуване с него на търговски дружества или чрез предаването и включването им в капитала на други такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Шиваров.
Господин Златаров, имате ли намерение да зададете два уточняващи въпроса? - Един уточняващ въпрос.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Аз Ви благодаря за отговора. Смисълът на това питане беше да се постави в известност положението в това предприятие. Аз имам само един въпрос. Разни хора, обикновени, скромни съществувания в Баломир и Тенево, естествено е да потърсят да направят малки капиталовложения в едно предприятие, което е до тях. И ако те отговарят на тези условия, ще имат ли възможност да станат малки акционери в това предприятие? Това беше смисълът на това питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шиваров?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да! Значи имат възможност.
Минаваме към последното питане към вицепремиера и министъра на земеделието и хранителната промишленост господин Шиваров. Питането е от народния представител Калчо Петров Чукаров относно въвеждането във владение на собствениците на земеделски земи с влезли в сила съдебни решения.
Господин Чукаров, имате думата да развиете Вашето питане в рамките на пет минути.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господин министър! Към края на 1994 година и до април - май 1995 година фирмите, извършващи земеразделянето в бившите Добрички и Силистренски окръзи, бяха достигнали до 85-95 процента изготвени планове за земеразделяне, след което практически работата им бе преустановена. В продължение на пет месеца, до средата на януари 1996 година, Министерството на земеделието провежда ежемесечни консултации и срещи с председателите на поземлени комисии и шефовете на фирми за земеразделяне за определяне на тези, които ще извършват последващите корекции и поддържане на вече влезлите в сила планове за земеразделяне, с което на практика ще се даде път и ще отпочне доброволната делба.
На 19 януари 1996 г. тези фирми бяха определени, но вече втори месец не са сключени договорите с тях и те не работят. Нима е необходимо да изминат още 6 месеца, за да се приключи с тази формалност?
В тази връзка въпросът ми е: защо все още не са сключени договорите със земеразделителните фирми към общинските поземлени комисии, които ще извършват доброволните делби и поддръжката на вече влезлите в сила планове за земеразделяне?
И второ. Има съдебни решения, но вече в продължение на три години не са настанени тези хора, а имат собствена земя. Поради липсата на фирми или не знам поради каква причина те все още не са въведени реално във владение. С това те търпят големи загуби: първо, не можаха да получат дяловете си от бившите текезесета, и, второ, вече, представете си, три години те не получават нито лев рента, тъй като не са реално въведени във владение.
Ежедневно в поземлените комисии служителите поемат върху себе си всевъзможни упреци и обиди за това, че не ги въвеждат във владение. Това са грехове, които не са на служителите на поземлените комисии, а са на Министерството на земеделието.
И така, вторият ми въпрос: имате ли точно сведение по години за броя на влезлите в сила съдебни решения за цялата страна и в частност за бившия Добрички окръг и какво сте предприели за реалното им въвеждане във владение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чукаров.
Господин Шиваров, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Чукаров! Поддържането и осъвременяването на влезлите в сила планове за земеразделяне се извършват в геодезически фирми под контрола и ръководството на поземлените комисии по реда на наредба на министъра на земеделието и хранителната промишленост и министъра на териториалното развитие и строителството. Посочената наредба бе подготвена от двете министерства и публикувана в брой 3 на "Държавен вестник" от 9 януари 1996 година. Едновременно с това бе подготвен програмен продукт, с помощта на който да бъдат автоматизирани всички дейности, свързани с ползването и поддържането на изработените планове, карти, данни и техническа документация в процеса на възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Подготвен е и е изпратен в Министерството на финансите и ценоразпис за стойностите на услугите, които поземлените комисии ще извършват при ползване на материалите и данните.
По първия Ви въпрос отговарям: след определяне на принципите и критериите, на които трябва да отговарят геодезическите фирми, кандидати да поддържат плановете за земеразделяне, Централната експертно-приемателна комисия при Министерството на земеделието и хранителната промишленост започна от началото на 1996 година разглеждането и одобряването на постъпилите оферти на фирми. До днес са определени изпълнителите по договори за 1396 землища в 72 общини. От тях са сключени договори за 210 землища в 7 общини: Кюстендил, Пазарджик, Нова Загора, Поморие, Несебър, Крушари и Главиница. Определянето на териториите за сключване на договори се извършва за общини, където плановете за земеразделяне в най-голяма степен са завършени и влезли в сила. До два месеца ще приключи процедурата по определяне на фирмите и сключването на договори за останалата част от територията на страната.
По втория Ви въпрос отговарям: сведения за възраженията срещу решенията на поземлените комисии, разгледаните жалби от районните съдилища, количеството призната земя от районните съдилища, жалби от поземлени комисии по реда на надзора срещу решенията на районните съдилища, разгледаните дела от Върховния съд, количеството на потвърдената земя от Върховния съд и броят на възраженията срещу одобрения план за земеразделяне се събират в Главно управление "Земя и поземлена собственост" на всеки шест месеца. Последните сведения към 30 юли 1995 година за цялата страна, респективно за бившия Добрички окръг, са, както следва:
1. възражения срещу решения на поземлената комисия пред районния съд - 106 628 броя за 2 млн. 520 хил. 453 дка земя, респективно за Добрич - 4775 за 331 281 дка;

2. жалби, разгледани от районен съд - 76 464 броя за 1 млн. 512 хил. 658 дка, респективно за Добрич - 2043 за 102 746 дка;
3. количество призната земя от районния съд, включително по чл. 11, ал. 2 от закона - 35 648 броя дела за 678 297 дка, респективно - 827 броя дела за Добрич за 34 981 дка;
4. жалби на поземлената комисия до Върховния съд срещу решение на районния съд - 4485 броя за 165 269 дка, респективно за Добрич - 249 броя за 17 524 дка;
5. разгледани дела от Върховния съд - 1054 броя. От тях уважени - 609 броя, респективно за Добрич - 35 броя дела, от тях уважени - 21 броя;
6. количество на потвърдена земя от Върховния съд - 21 441 дка, респективно за Добрич - 1600 дка.
Влезлите в сила съдебни решения са основание за решение на поземлените комисии за признаване правото на собственост на граждани. До приемане от Тридесет и седмото Народно събрание на Закон за изменение и допълнение на Закона за селскостопанските земи тези решения са задължителни за внасяне на определените от съда количества земя в проекта на плана за земеразделяне преди одобряването. За целта е издадено указание на началника на Управление "Поземлена реформа", публикувано е в информационния бюлетин на министерството.
С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение съдебните решения, които са влезли в сила след обнародване в "Държавен вестник" на обявлението, че е изработен проект на план за земеразделяне се удовлетворяват по реда на чл. 15, ал. 2 от закона като обезщетение.
Съществен проблем при разглеждането на делата възниква в резултат на така нареченото антидатиране. Съгласно чл. 190, ал. 1 от Гражданско-процесуалния кодекс съдът е длъжен да обяви решението в мотивите в същото заседание, в които е било завършено разглеждането. Само при сложни дела съдът може да отложи обявяването на решението със 7 дни като съобщи деня за обявяването му съгласно чл. 190, ал. 2 от ГПК.
В тази насока пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания на съдилищата. По редица обективни и субективни причини резултатите от решенията по делата се вписват в срочната книга като се слага датата на решението, но самото вписване често пъти става със закъснение от 2 до 4 месеца. По този начин поземлените комисии пропускат преклозивните срокове и се лишават от възможността да обжалват част от решенията на районните съдилища. Гражданите пропускат възможността да получат имотите си чрез план за земеразделяне, на държавата реално се нанасят щети по тези причини в големи размери.
Справката за влезлите в сила съдебни решения към 1 февруари 1996 г. се съставя през текущия месец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Шиваров.
Господин Чукаров, имате ли намерение да зададете уточняващи въпроси или ще изразите Вашето отношение към отговора?
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Имам един въпрос - чия е вината за пропуснатите ползи от тези собственици и каква отговорност ще носи виновният?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Шиваров, заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Чия е вината за пропуснатите ползи - очевидно, че вината можем да я търсим на много места. Вината е в институциите в страната. Вината е в парламента. Вината е в тези, които които отмениха някои от разпоредбите, които вие гласувахте тук. Вината е и на много други места. Аз ненапразно отделих доста внимание и време, за да се запознаете с това какво правят съдилищата в момента в България и по този въпрос. Така че, когато повдигате въпроса за вината, помислете в кои институции тя следва да бъде търсена и от кого някога трябва да бъде търсена отговорност - политическа и всякаква друга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Чукаров, моля да изразите Вашето отношение към получените отговори.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господин Шиваров, на част от отговорите Ви съм доволен - по-точно на отговора на първия въпрос, в който Вие заявихте че до два месеца фирмите за земеразделяне ще сключат договорите и ще започнат да работят.
Но на втория въпрос, на който така безотговорно ми отговорихте, не съм доволен.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, благодаря на господин Шиваров за участието в парламентарния контрол.
Днес парламентарният контрол, колеги, съдържа 19 питания и актуални въпроси. Досега са минали 12 - остават 7. Разполагаме с 23 минути. За тези 12 питания и въпроси отделихме 2 часа и 37 минути. До момента не е направено процедурно предложение за продължаване на работното време, за продължаване на пленарното заседание.
Затова аз предлагам следното - тъй като голяма част от четиримата министри, които чакат за отговор повече от два часа са тук в залата, аз предлагам следния вариант - на въпросите е хубаво да се получават пространни и подробни отговори. Аз мисля, че народните представители желаят да получат съществени и конкретни отговори....
РЕПЛИКИ: Но Вие отнехте толкова много от времето с обяснения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ако не възразявате аз предлагам ние днес да продължим малко времето, но да приключим с парламентарния контрол.
Има ли някой нещо против това мое предложение?
Заповядайте, господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Като се присъединявам към Вашето предложение, господин председателю, имам и допълнително предложение - радиото и телевизията да не се изключват в 14 часа, а да предават заседанието.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз мисля, че това се разбира априори - парламентарният контрол след като продължава, по правилник трябва да продължи и неговото излъчване. Затова няма да поставям това предложение на гласуване.
Продължаваме с питане, отправено към министър Димитър Костов - министър на финансите. Питането е отправено от народния представител Крум Димитров Славов относно невнесените задължения от над 200 млн.лв. към държавата за мита, данък оборот и данък печалба за доставените в Бургаското пристанище през през ноември 1992 г. от кораба "Норд Айлъндс" 13 хил.тона бяла захар, от които 6600 тона митница Бургас оформя като внос от фирмата Съюз на пенсионерите в България - "Невен 17" ООД.
Господин Славов, имате думата да развиете Вашето питане.


КРУМ СЛАВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър Костов! През месец ноември 1992 г. корабът "Норт Айлъндс" стоварва на Бургаското пристанище 13 000 тона бяла захар, от които 6600 тона митницата оформя като внос от фирмата на Съюза на пенсионерите в България "Невен-17" ООД.
Плащането на тези 6600 тона захар, приписано на пенсионерската фирма е извършено от лицето Иван Димитров Байчев в нюйоркската "Кемикъл Банк" в размер на 2 млн. и 100 хил. долара. Същият Иван Байчев получава и се разпорежда със захарта. Съвсем естествено е, че пенсионерската фирма "Невен 17" ООД няма нищо общо нито с такова количество захар, нито с нейната цена от 2 млн. и 100 хил. долара. И независимо, че в документите фигурират различни фирми-вносителки, като "Невен-17" ООД, "НИКИ-ДА", "Байчев и синове", забелязва се повторението на едно и също име - вече цитирания Иван Димитров Байчев, опериращ или като физическо лице, или от името на своя фирма, или от името на друга фирма, но с пълномощно.
На британската фирма "Е.Д. & Ф. МАН ШУГАР", доставила захарта и получила плащането, е поставен въпрос дали не пере пари на български мафиотски групировки, ползващи се с покровителството на висши държавни чиновници. По този повод същата британска фирма прави всичко възможно за изясняване на случая.
Към датата на разтоварването на митническото задължение, митническото задължение възлиза на около 44 млн. лева. В тази цифра не влиза нито данък оборот - към тази дата още не е влязъл в сила Законът за ДДС, - нито евентуалният данък печалба от реализацията. Към днешна дата общото задължение към държавата за мита, данък оборот и данък печалба, заедно с лихвите за държавните вземания, надхвърля 200 млн. лева. До днес не е събрана нито стотинка! Цялата захар мистериозно изчезва от митническите складове.
Софийският районен и Софийският градски съд постановиха решения, с които обявиха, че "Невен-17" ООД не е вносител на захарта. И чест прави тук, отварям скоба, на Съюза на пенсионерите, които съвсем достойно защитиха своите права и в този случай контрата остава в някои други хора и длъжностни лица. Главно управление "Митници" и Главно управление на данъчната администрация опитаха и невъзможното, за да потулят случая и да предотвратят тези решения, съответно и последиците от тях. Защото изчезването на фантома "Невен-17" ООД означава на бял свят да бъдат извадени истинските виновници - високопокровителстваните мафиотски групировки.
Митница - Бургас и Главно управление "Митници" при Министерство на финансите са добре информирани кой е извършителят, но не желаят да предприемат каквито и да било действия срещу него, за да не се разкрие по веригата цялата престъпна мафиотска структура. На практика всяко обяснение по случая, идващо от Бургаската митница, противоречи на предишното. И през месец ноември 1992 г., и днес Главно управление "Митници" и Митница - Бургас, се управляват от едни и същи хора - съответно господин Христо Кулишев и господин Здравко Караджов.
От 3 август 1993 г. се води следствие, което като че ли е парализирано от известността и положението на извършителя и неговите заплахи, че ще разкрие своите висши съучастници и покровители. Това обаче в никакъв случай не пречи на митницата и данъчната администрация да предявят своите вземания - нещо, от което държавният бюджет изпитва мисля крещяща нужда.
На бившият финансов министър Стоян Александров и на Вас, господин Костов, и на Вашия колега министъра на правосъдието Младен Червеняков са изпратени нотариални покани и писма с пълната документация и история на случая. Вашето мълчание, господин Костов и мълчанието на Вашите колеги не е най-добрият начин, по който следва да реагират представителите на изпълнителната власт. В доклад на Висшия съдебен съвет по случая се подчертава, че историята около внесената от кораба "Норт Айлъндс" захар е само върха на айсберга. Междувременно лицето Иван Димитров Байчев се споменава от пресата като един от главните действащи герои на друга крупна финансова афера - колапса на Пивоварната "Загорка" през 1994-1995 г. А това едва ли би се случило, ако през 1992 г. митниците и данъчната администрация, а вероятно и следствието и съда, си бяха свършили работата така, както предписват законите на Република България.
Затова, извън предмета на следствието, към Вас, господин министър, имам следните въпроси:
Каква е общата неиздължена сума към българската държава от контрабандно внесената захар от кораба "Норт Айлъндс" през ноември 1992 г. на Пристанище Бургас, заедно с мита, данъци, такси и лихви за държавни вземания до днес?
Второ, след падането на паравана на пенсионерската фирма "Невен-17" ООД, какви мерки са предприели Главно управление "Митници" и данъчната администрация за събиране на горепосочените вземания и от кого?
И трето, коректно ли е в този тежък за българското общество момент в наскоро приетия държавен бюджет за 1996 г. да бъдат орязани средствата за социалната сфера и същевременно да се отказвате от събирането на стотици милиони лева от известни вам длъжници?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Славов.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Славов! На база на част от фактите по тази операция Вие направихте доста много твърдения, което ми напомня за поговорката на българския народ за търсенето на теле под вола, а народната мъдрост трябва да се уважава.
Ще ви предоставя още някои факти. Към днешна дата дължимите митни сборове с лихвите са 119 млн. 13 хил. и 881 лева. Проверих действията на Главно управление "Митници" и Териториалното управление на данъчната администрация и установих, че те са в съответствие с определените им в закона задължения и права. Съгласно чл. 20 от Закона за митниците, митническият манифест се подава от капитана на кораба, или негов пълномощник, което е направено от представител на капитана на кораба "Норт Айлъндс". Съгласно чл. 36 от Закона за митниците за притежател на подлежащите на обмитяване стоки, съгласно този закон, се смята лицето, на името на което са издадени или прехвърлени превозните документи. По този начин се дефинира на кого са задълженията.
В съответствие с предвидените по закона процедури, Главно управление "Митници" и Териториално управление "Данъчна администрация" са предприели всички действия за събиране на тези държавни вземания, включително и през 1993 г. са сезирали прокуратурата. И оттогава има образувано следствено дело. Надявам се то да приключи. А иначе, правозащитната система до момента е предприела мерки единствено в защита на интересите на фирмата "Невен-17" ООД и Съюза на пенсионерите, но за съжаление вече повече от две години не са предприети мерки за защита на интересите на държавата.
В заключение, уважаеми дами и господа, искам да кажа, че е за приветстване гражданската и социална загриженост, която господин Славов изразява в последния си риторичен въпрос. В изложението личи едно подозрение в злоупотреби и далавери в изпълнителната власт. Но, господин Славов не бива да забравя, че през 1992 г. в периода, когато се реализира цялата тази операция, изпълнителната власт беше в ръцете на СДС. Министри от кабинета на Филип Димитров, а и той самият включително, и в момента са водещи фигури в групата на СДС.
ГЕОРГИ АНАНИЕВ (от място): А ти къде беше? Ти беше заместник-министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Така че, господин Славов, за обществото ще е интересно, ако имате проблем, да уточните подозренията си. (Шум и реплики от опозицията) Изпълнителната власт е нещо друго, ако обичате не ме репликирайте. (Реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви.
Моля продължавайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Така че, ако уточните подозренията си за далавери в рамките на парламентарната група и информирате обществото, мисля, че ще е полезно и интересно какво смятате, че се е случило със сделката "МАН ШУГАР" през 1992 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Славов, имате думата евентуално за два уточняващи въпроса, или направо отношението Ви към отговора.
КРУМ СЛАВОВ (СДС): Уважаеми господин Костов! По въпроса за цифрите аз мисля, че може да се спори. Аз също притежавам документи, доста интересни, а и други страни и среди сигурно притежават. Но дали е 120 милиона, или 200 милиона, или повече, аз мисля, че не можем да пренебрегваме тази сума с лека ръка. И ако тези вземания успеят да бъдат прибрани в нашия бюджет, аз мисля, че всеки един ще поздрави вашата администрация в това отношение.


Аз не виждам пречки извън следствието. Делото не е образувано през 1993 г., а през 1994 г. Аз получих отговор от Бойко Рашков - началник на Националната следствена служба. През 1994 г. е образувано следственото дело в Окръжната следствена служба - Бургас. Тук единствената пречка според господин Рашков да не се приключи, е укриването на основния обвиняем, чието име цитирах тук, тъй като бил обявен за национално издирване. Но това нещо не пречи вземанията, които Ви е известно от къде могат да се приберат, да се приберат. А коя е била администрацията през ноември 1992 г., като вие така или иначе също сте били член на тази висша администрация - Вие сте заместник-министър...
МИНИСТЪР-ДИМИТЪР КОСТОВ (от място): Не е вярно. Не съм бил тогава.
КРУМ СЛАВОВ: Работили сте в Министерството на финансите. Добре, няма никакво значение и кой е кабинетът. Мисля, че някой трябва да защити интересите на държавата.
Вие също във Вашия отговор повторихте един въпрос, на който аз не получих отговор и настоявам: кой ще защити интересите на държавата, господин Костов в този случай? - Просто ми отговорете кой. Минават четири години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Славов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин Славов, по повод на защитата на интересите на държавата предполагам, че би трябвало да сте запознат с дефинираните в Конституцията права, задължения и отговорности на изпълнителната власт и на съдебната система.
От гледна точка на действителната защита на интересите на държавата само искам да изразя надежда, че представители на следствието и прокуратурата също са изслушали Вашия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Славов, моля да изразите Вашето отношение към получения отговор.
КРУМ СЛАВОВ (СДС): Господин Костов, не получих отговора все пак тези пари взети ли са? За тях питах, независимо от разликата в цифрите. Прибрани ли са тези суми? - Аз не получих утвърдителен отговор от Вас. Какво ще съобщят следствието, съдът, прокуратурата и т.н., си е тяхна работа. Моите въпроси са извън следствието. Те са само към Вашите правомощия - на Вашата администрация: Министерство на финансите и Главно управление на митниците.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ (от място): Да се сте чули, че трябва да има присъда преди това?
КРУМ СЛАВОВ: На Вас са Ви известни от нормативните документи и актове, които са Ви изпратени, хората. Би трябвало да има по-енергични действия, също и от Вашите колеги в останалите сфери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Преминаване към актуални въпроси и питания към министъра на вътрешните работи господин Любомир Начев.
Първият актуален въпрос е зададен от народния представител Стоян Райчевски относно бездействие на РДВР - Средец. Господин Райчевски, моля да развиете Вашия актуален въпрос.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Господин министър, Вие се ангажирахте с борбата срещу престъпността и често чуваме да давате примери за успехи в това отношение. Но се натрапва впечатлението, че тези успехи са по-скоро на книга, по страниците на вестниците и във вашите отчети. Вие отчитате намаляването на броя на регистрираните престъпления по статистика, а се оказва, че престъпленията и посегателствата срещу имота на гражданите въобще в някои случаи не се регистрират, тоест служители ги приемат само за сведение и не ги завеждат в деловодството, с което се подобрява чувствително характерът на статистиката. Ето един пример за това:
Уважаеми господин министър, в края на ноември 1995 г. е изготвена жалба от управителния съвет на кооперация "Детелина" в село Драчево, Бургаска област във връзка с извършена взломна кражба на селскостопанска техника, собственост на кооперацията. Досега не е извършена проверка от РДВР - Средец, въпреки обстоятелството, че жалбоподателите посочват като извършители членове на противодействащата им така наречена Орсова кооперация. Дежурният офицер, на когото са занесли жалбата, отказал тя да бъде заведена в деловодството и отпратил потърпевшите с обещанието, че ще бъде извършена съответната проверка.
Ще се разпоредите ли, господин министър, за предприемането на действия на РДВР - Средец във връзка със споменатата взломна кражба и за прекратяването на тази практика да се отклоняват писмени жалби и сигнали за извършени престъпления? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Райчевски! Най-напред бих искал да кажа, че изнесеното от Вас току-що, категорично не отговаря на истината. Предполагам, че недобросъвестни жалбоподатели са Ви заблудили и от трибуната на Народното събрание отново се изказаха неистини. Нещата стоят по следния начин:
На 7 декември 1995 г. в Районното полицейско управление - град Средец, е постъпила молба от управителния съвет на земеделска кооперация "Детелина" в село Драчево срещу председателя и агронома на земеделска кооперация "Труд-94" в същото село, за извършена кражба на оборудване и част от селскостопански машини. Молба с подобно съдържание е депозирана и в Окръжната прокуратура - Бургас.
Посочените молби са заведени в регистъра на Районното полицейско управление в Средец: първата - под N 391 от 7 декември 1995 г., господин Райчевски. Запишете си, повтарям още веднъж: N 391 от 7 декември 1995 г., а втората - под N 63 от 30 януари 1996 г.
От извършената предварителна проверка е установено, че след подялбата на имуществото между двете земеделски кооперации през есента на 1995 г., голяма част от машините са оставени за съхранение в селскостопанския двор без надзор и охрана. Част от посочените в молбите части и оборудване - собственост на земеделската кооперация "Детелина", действително са взети за ползване от агронома и механика на земеделска кооперация "Труд-94" в присъствието на членове на земеделска кооперация "Детелина" с уговорката да бъдат върнати при поискване.
След намесата на органите на Районното полицейско управление в Средец, част от посоченото оборудване е върнато на земеделска кооперация "Детелина". Не са върнати две гуми с джанти за товарен автомобил, тъй като между двете кооперации съществува спор за изплащане на разходи за електроенергия и вода. Тъй като управителният съвет на земеделска кооперация "Детелина" отказва да изплати своя дял от разходите, председателят на земеделската кооперации "Труд-94" е отказал да върне гумите до изплащането на посочените разходи.
Друга част от посоченото в молбите оборудване е намерена в склада на земеделска кооперация "Детелина", а останалите са разпилени в резултат на безстопанствено отношение от страна на член-кооператорите от същата земеделска кооперация.
След извършване на предварителната проверка, преписките са приключени и изпратени на Окръжната прокуратура - град Бургас по компетентност.
Районно полицейско управление в Средец не е уведомило писмено управителния съвет на земеделска кооперация "Детелина", тъй като в хода на предварителната проверка групата, извършваща проверката, е провела няколко общи срещи между членовете на двата управителни съвета, които са били уведомени за резултатите от тази проверка.
На последната среща е направен опит от страна на районния инспектор да се намали съществуващото напрежение между двете земеделски кооперации, но въпреки положените усилия, не е постигнат положителен резултат.
При предварителната проверка не е установено извършването на взломна кражба, а молбата е била своевременно заведена от дежурния в регистъра на Районното полицейско управление в Средец, по съответния ред. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Райчевски, моля да изразите Вашето отношение - доволен ли сте или не.



СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин министър, ето Ви жалбата до прокурора, също заведена, че е извършена взломна кражба. Не знам какво споразумение има между двете кооперации, но едната кооперация, която е съставена от стопани, които са си получили земята и искат да бъдат такива стопани, в момента не може да си върне селскостопанската техника и не може да започне никаква дейност, което я разорява и съсипва. Ето писмото, сега го извадих от пощенската кутия, с вчерашна дата, в което се казва (три реда ще прочета): "Обръщаме се към Вас, тъй като десет дни от нашата среща в Бургас и внасянето на актуалния въпрос за ограбените части пред министър Начев до днес, 6 март РДВР - Средец не е направило нищо по връщането на частите. Много се надяваме, че това ще стане до 1 март."
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР НАЧЕВ (от място): Аз Ви обясних.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Георгиев за процедурен въпрос.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, взимам думата като парламентарен секретар и Ви моля да обърнете внимание, че минава два часът и работното време за днес е приключило. Вие на своя глава ми се струва, че искате да удължите работното време. Имате право, но след поставяне на въпроса за гласуване от Народното събрание. Така че Ви моля или да прекратите заседанието, или по каналния ред да поставите въпроса на гласуване за удължаване на работното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз поставих въпроса има ли някой против моето процедурно предложение и обясних защо. Но никой не вдигна ръка, за да изкаже противно предложение. Получи се пълен консенсус. Освен това колегата Капудалиев подкрепи моето предложение.
Аз искам да ви кажа следното. Това е най-лесно, колега, да се постави на гласуване, но ние няма да получим необходимия кворум, а това значи, че трябва да прекратим заседанието. А тук чакат министри от два часа, за да дадат отговор на нашите питания. Аз знам много добре правилника. Вие предлагате сега да подложа на гласуване направеното предложение.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (встрани от микрофоните): Точно така, господин председател. Аз мисля, че Ви сте длъжен да направите това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Наистина вече е два часът и две минути. Който е съгласен да продължи пленарното заседание до приключване на днешния парламентарен контрол, моля да гласува.
От общо гласували 121 народни представители, за 78, против - 32, въздържали се - 10.
Продължаваме заседанието.
Преминаваме към втория актуален въпрос към министъра на вътрешните работи господин Начев. Той е зададен от народния представител Васил Иванов Златаров относно трагедията в Елхово на 6 януари.
Господин Златаров, имате думата.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Според общественото мнение в Елхово, ако въженият мост на река Тунджа е бил отцепен, както винаги досега в подобни случаи се прави, трагедията с деветте човешки жертви не би станала.
От друга страна, и досега семействата на жертвите не са получили никакви материали обезщетения, респективно помощ от държавата.
Във връзка с това Ви питам:
1. Ще се потърси ли отговорност за неотцепването на моста на река Тунджа край Елхово на 6 януари?
2. Кога семействата на пострадалите девет жертви ще получат обезщаните им материални обезщетения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Уважаеми господин Златаров, искрено съжалявам, че Вашият актуален въпрос ни връща към събитие, което отвори дълбока рана в сърцата на стотици наши съграждани и хвърли в траур цялата страна. Отдавайки отново почит към трагично загиналите, ще се опитам да отговоря на зададените ми въпроси.
На 6 януари 1996 г. Регионалната дирекция на вътрешните работи в Ямбол работи със сили по нормалния наряден график, тъй като от общинските ръководства и архиерейското наместничество не са постъпили искания за охрана от организираните от църквата мероприятия ,свързани с празника Богоявление. Въпреки че не е искана охрана, на всички църковни прояви са изпратени служители от регионалната дирекция. В град Елхово послучай празника било предвидено да се проведе църковна литургия и водосвет при църквата "Свети Димитър", намираща се в централната част на града. На 5 януари 1995 г. местният свещеник отец Иван уведомява по телефона началника на Районното полицейско управление в Елхово, че на следващия ден в града ще се проведе литургия и водосвет и изказва своето безпокойство, че поради пълноводието на река Тунджа и лошите атмосферни условия може да не се извърши ритуалът по хвърлянето на кръста в реката. Началникът на районното полицейско управление подполковник Ангелов отдава необходимите разпореждания за охрана на църковния празник.
Празничната литургия започва в църквата в 8 часа и завършва около 10,30 ч., а водосветът пред църквата започнал в 11,05 ч. и приключва около 11,25 ч. На празненството са присъствали кметът на общината, командири на военни поделения, почетни роти, много граждани. Там е и началникът на Районното полицейско управление в Елхово, както и други полицейски служители. По време на провеждането на тези изяви не са констатирани нарушения на обществения ред.
При завършване на литургията в църквата свещеникът споделя пред присъстващите граждани своето съмнение дали следва да се извърши ритуалът по хвърлянето на кръста в реката или не и ако все пак се реши това да стане, дали не би следвало да бъде на бетонния мост за село Изгрев вместо на въжения мост. А пред кмета и началника на районното полицейско управление изказва съображение, че е по-добре да не се хвърля кръстът, а събраните суми да се разпределят между желаещите да го извадят от реката. Под натиска на гражданите обаче в края на краищата той взема решение да се отиде на въжения мост над Тунджа, където през последните две години последователно се е извършвал този ритуал.


Когато се разбира къде ще продължи ритуалът, автопатрул на районното полицейско управление се насочва към въжения мост, за да изпревари официалните лица и групата граждани, които са били в центъра на града, събрани пред църквата. По средата на пътя, пътувайки към моста, автопатрулът получава съобщение от дежурния по районно полицейското управление, че мостът се е скъсал и има граждани, които са паднали в реката.
И сега на въпроса Ви конкретно - защо все пак не е бил отцепен мостът. Съгласно чл. 22 от Закона за националната полиция във всички случаи, когато се отнася до масово събиране на хора на определени мероприятия, полицията оказва съдействие на организаторите след писмено отправено искане от тяхна страна, което се насочва към кмета на общината, като се посочват времето, мястото и маршрутите за движението на участниците в мероприятието. След съгласие от страна на кмета искането се дава в полицията, като с организаторите се провеждат срещи за уточняване на подробностите по охраната.
Съгласно ал. 1 от Допълнителните и заключителни разпоредби на Закона за националната полиция разпоредбите на закона не се отнасят до редица мероприятия, в това число и до религиозните обреди, тъй като мястото на тяхното провеждане се знае предварително. В този смисъл в конкретния случай не е било необходимо да се уведомява кметът за религиозното тържество в църквата. Но когато се провежда и вторият етап, тоест, хвърлянето на кръста в реката, което предполага и движение на повече хора към съответното място, би следвало задължително да се уведоми ръководството на общината и да се потърси охрана от страна на служителите от районното полицейско управление.
Първоначалното намерение на свещеника е да не се хвърля кръстът. Последващото колебание, продължило до последния момент, на кой мост да се извърши този ритуал е попречило да се вземе своевременно решение за неговото обезпечаване със сили на полицията. Немалко влияние в това отношение е оказала и традицията, тоест безпрепятственото провеждане на този ритуал през последните няколко години.
Личният състав на районното полицейско управление в Елхово след трагичния инцидент е показал високи морално-волеви качества и е участвувал самоотвержено във всички спасителни мероприятия, макар че някои от служителите са били засегнати лично, имайки предвид, че техни близки са били сред тези, които са паднали във водата. Ето защо, анализирайки случилото се, ръководството на МВР не счита, че има основания да бъдат наложени наказания на някои полицейски служители от районното полицейско управление в Елхово.
А колкото до Вашия втори въпрос, би следвало да се има предвид, че съгласно решение на Министерския съвет N 27 от 25 януари 1996 г. е отпуснат временен безлихвен заем на община Елхово в размер на 2 млн.лв. за целево подпомагане на семействата на загиналите. На 30 януари 1996 г. Министерството на финансите е разпоредило тяхното изплащане на община Елхово. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Златаров, моля за Вашето отношение към отговора.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Аз благодаря на господин министъра за отговора. Досега този въпрос не съм го задал, защото не бива да се спекулира с човешкото нещастие, но просто общественото мнение би трябвало да чуе мнението на министъра на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народната представителка Ана Караиванова Давидова относно броя на следствените дела против Валентин Вачев, характера на престъпленията и годините на образуването им. Моля да развиете Ваши актуален въпрос.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нашето неизкушено в наказателното право гражданство не знае, че мярката за неотклонение към обвинените в престъпление лица не е наказание, а е само средство, осигуряващо, че лицето няма да се отклони от правосъдието и да му се отнеме преди всичко възможността да извърши ново престъпление. Нашата изкушена обаче в наказателното право общественост трудно можеше да разбере бездействието на съдебната система, когато тази потенциална опасност е реализирана, тоест, лицето вече е извършило няколко престъпления, които са разкрити и за които има образувани следствени дела, и въпреки това се разхожда на свобода и продължава да извършва нови престъпления. За сметка на това пък светкавично се задържат журналисти.
Ето затова в началото на 1995 г. още сегашното мнозинство в Народното събрание прие изменение в Процесуалния кодекс, с което задължи органите на съдебната власт да прилагат мярката за неотклонение "задържане под стража" за всички лица, срещу които има образувани две или повече следствени дела за престъпления. За съжаление, оказа се, че и това изменение на Процесуалния кодекс не можа да предизвика така желаното от целия български народ отговорно отношение на някои магистрати към задълженията им в противодействието на престъпността. Така аз поне разбирам и Вашата инициатива да съставите списък с имената на лицата, спрямо които не е приложен законът с цялата негова строгост, да алармирате обществото кой не изпълнява задълженията си в тази тежка задача, нищо че беше достатъчно много охулен. Може би трябваше да се случи трагичният случай - да се извърши жестокото убийство в Стара Загора на 33 годишния Николай Чолаков, за да разберат гражданите и медиите, надявам се, че всяко ненаказано своевременно престъпление води до извършването на ново, по правило по-тежко. Вчера медиите съобщиха за подобен случай в Каварна - убита е 69 годишна жена.
Затова моят въпрос към Вас е: фигурираше ли във Вашия списък Валентин Вачев от град Стара Загора; колко следствени дела до извършеното убийство на 33 годишния Чолаков имаше образувани срещу него; от кои години бяха образуваните следствени дела и за какви престъпления? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Уважаема госпожо Караиванова! За съжаление случаят, за който Вие поставяте Вашия актуален въпрос, не е единственият случай в нашата практика. И преди да пристъпя към конкретния отговор на въпроса Ви ще си позволя едно малко отклонение.
Донесъл съм бюлетина за по-характерните данни за обстановката в страната към 8 март тази година, бюлетинът, с който започва работният ден на министъра на вътрешните работи сутринта в 8 часа. Ще ви прочета само четири от съдържащите се в него съобщения.
"При полицейска проверка служители на Регионалната дирекция на вътрешните работи в Пазарджик са задържали Йордан Христов Стефанов, на 36 години, от град Мадан, който шофирал краден автомобил "Опел", обявен за издирване. Стефанов има три висящи дела по членове 195, 198 и 206 от Наказателния кодекс.
Четвърто районно полицейско управление е разкрило и задържало лицето Огнян Митков Тенев, роден 1969 г., който в съучастие с още две лица е извършил пет кражби на части и вещи от моторни превозни средства. Същият има две висящи дела по чл. 195 от Наказателния кодекс.


Регионалната дирекция на вътрешните работи в Сливен е задържала лицето Симеон Стефанов Тодоров, роден 1977 г., който в съучастие с двама младежи е извършил грабеж и кражба от търговски обекти и промишлени предприятия. Същият има 5 висящи дела по чл. 194, чл. 197, чл. 251 и чл. 255 от Наказателния кодекс.
Трето районно полицейско управление във Варна е задържало лицето Андрей Демиров Костов, роден на 11 юли 1979 г. във Варна, който е извършил 4 взломни кражби на части и вещи от леки автомобили и домове на граждани. Същият има 3 висящи дела по чл. 195 от Наказателния кодекс.
И т.н., и т.н.
Това е ежедневието, за съжаление!
А конкретно сега на Вашия въпрос.
Лицето Валентин Веселинов Вачев, по прякор Коня, роден на 7 декември 1968 г. в гр. Стара Загора, живущ в Раднево, включен в списъка, който предоставих на главния прокурор на Републиката господин Татарчев, е извършител на множество престъпления. Към момента той има 4 висящи дела, без последното, а те са следните: следствено дело 1630 от 1993 г. за кражба на електроника от частен дом; следствено дело N 459 от 1994 г. и дознание N 840 от 1994 г. за множество кражби на битова техника и пари от частни домове, както и един грабеж; дознание N 3649 от 1994 г. за кражба на музикални инструменти от Старозагорската опера на стойност 127 хил. лева.
Валентин Вачев е бил задържан на 18 ноември 1994 г. и освободен на 6 април 1995 г. с постановление на районния прокурор Димитров.
На 26 февруари т.г. около 17 ч. Валентин Вачев в съучастие с лицето Симеон Апостолов Кирилов на 29 години от Стара Загора са убили по особено жесток начин Николай Ганчев Чолаков, 33-годишен, в собственото му жилище в град Стара Загора. Смъртта е настъпила следствие на нанесени множество удари по главата и прободни рани с нож по тялото. След убийството двамата извършители са откраднали 2 телевизора и телефонен апарат и са били заловени при излизането им от жилищната сграда. Извършителите са задържани в ареста на Регионалната дирекция на вътрешните работи в Стара Загора.
Във връзка с това престъпление е образувано ново, 5-о следствено дело N 134 от 1996 г. по описа на Окръжната следствена служба в Стара Загора спрямо лицето Валентин Веселинов Вачев.
В заключение. Бих искал да кажа, че Вие много точно посочихте целта на списъка, който от днес започва да се публикува във в. "Дума". Това е списъкът на лицата с 3 и повече висящи дела и целта на публикуването на тези имена е преди всичко да обърнем вниманието на обществеността и особено на служителите от правозащитната система и то преди всичко на представителите на прокуратурата и следствието затова, че е крайно време да се предприемат енергични мерки за изолирането на тези общественоопасни лица от обществото и предотвратяването на възможността те да извършват нови престъпления.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожа Караиванова, имате думата да изразите своето отношение към отговора на Вашия въпрос.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Аз Ви благодаря, господин министър, за отговора. Трудно ми е, кощунствено ми е да кажа: доволна съм, въпреки че той беше точен, щом за 3 години не могат да осъдят едно лице за кражба, след което той извършва убийство, аз не бих могла да произнеса думите: доволна съм.
Аз се надявам, господин министър, че колегите от опозицията ще проявят същата непримиримост към нарушилите служебните си задължения магистрати и техните ръководители, когато от тези нарушения на служебните задължения е последвала нечия смърт, независимо дали тя е в резултат на СПИН или на убийство.
Аз се надявам, че с колегите от опозицията този случай ще ни даде повод да започнем така нужния за България диалог каква съдебна власт е нужна на страната.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Караиванова.
Минаваме към въпроси, отправени към министъра на културата господин Георги Костов, който обаче не го виждам в залата...
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Той ме упълномощи преди малко...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво Ви упълномощи - да го заместите? Да?
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (встрани от микрофоните): Не! Упълномощи ме да оглася неговия отговор, който получих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да огласите отговора? - В правилника такава процедура няма, господин Капудалиев! Съжалявам много.
Преминаваме към въпросите... (Емил Капудалиев реплекира председателствуващия заседанието)
Не мога да наруша правилника! Искрено съжалявам!
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Тогава остава ли моя въпрос за следващото заседание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се, абсолютно!
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Щото той ме помоли, имал неотложна работа, помоли ме да оглася неговия отговор...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вижте, той това може да го прави в Министерски съвет. Тук е парламент!
Преминаваме към въпроси към министъра на отбраната господин Димитър Павлов.
Има думата, за да развие своя въпрос... (Министърът на културата Георги Костов влиза в залата)
Извинявайте! Заповядайте тогава, господин министър, да заемете своето място в залата.
Господин Капудалиев, имате думата, за да развиете своя актуален въпрос към министъра на културата господин Георги Костов.
Господин Костов, извинявайте, но Вие просто не бяхте в залата и затова...
МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ (от място): Доста почакахме... За малко излязох...
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми първо да честитя 67-ия рожден ден на големия български артист Видин Даскалов и да му пожелая скорошно оздравяване.
Уважаеми господин министър, с нарастваща тревога следя ситуацията в Държавния музикален театър "Стефан Македонски". От този единствен столичен музикален театър миналата година скандално бе прокуден от портиера главният режисьор Светозар Донев. По-късно бяха изгонени солистите Калина Ангелова и Николай Борисов. Започнаха протести, недоволства. Стигна се до гладни стачки. Вие, естествено, знаете всичко това и познавате директора и диригента Христо Христов, който е в основата като че ли на всички тези скандали.
Но онова, което прочетох във в. "Труд" от 4 март ме изуми до краен предел! Две бивши прима-балерини, две звезди от българския сценичен небосклон - Весела Радоева и Мария Маркова на 29 февруари отишли в театъра, в "Личен състав", за да проверят нещо за пенсиите си и били изхвърлени с оръжие, със сила и скандал от сградата на оперетата.
Високо ценя актрисата Весела Радоева. Много уважавам вдовицата на Иван Радоев, която до сетния му миг бдя над болния драматург и поет - поет от национално значение. Ценя майката на чудесния млад актьор Иван Радоев-син, за да правя лично разследване по случая и да натъжавам отново човека Весела Радоева.
Само половината от това, което е написал Недялко Недялков - не познавам господина - в споменатия брой на в. "Труд", само половината да е вярно, би било достатъчно директорите Христов, Бегов и пресаташето Симеонова да си отидат и никога повече да не стъпват в това славно и свято за половин театрална България място! Симеонова не знаеше дори коя е Весела Радоева!
Та Весела Радоева трябва да бъде срещана на входа на оперетата не с пистолет, а с учтив поклон лично от господин Христов. Тя трябва да има право да влиза когато си поиска в този театър и във всички театри на България и да има запазено място за всяко представление. Та тя, заедно с още плеада пенсионирани макар певци, балетисти, артисти, музиканти, диригенти и режисьори, е символ на оперетата и на този жанр в България.
Кой е Христо Христов за това изкуство, оперетното? Кой е Владимир Бегов за този храм? Коя е Татяна Симеонова в историята му? Как ще продължавате да търпите подобни личности в Държавния музикален театър "Стефан Македонски", господин министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Капудалиев.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, господа депутати! Разрешете ми най-напред да се обърна към най-нежната и най-красива половина на човечеството - към нашите скъпи майки, съпруги, дъщери, колежки - да ги поздравя с празника и тогава да премина към този актуален въпрос. Да са живи и здрави и тези, които ни гледат и слушат! (Ръкопляскания)
Благодаря ви.
Уважаеми господин Капудалиев, имам обширен писмен отговор, с който ще Ви запозная след това, ако ми разрешите.
Разрешете ми като артист на артиста да отговора. Всичко това, което казвате отговаря абсолютно на истината. Освен това Съветът за музика при Министерство на културата два пъти препоръчва на министъра да бъде освободен този директор, но тъй като министърът вярва в един талантлив млад човек, какъвто е диригентът Христо Христов - един великолепен диригент, който и в Европа би защитил своето диригентско майсторство, възпитаник на нашата Музикална академия, и му даваше неколкократно шансове да намери общ език със своите колеги, а колегите в Музикалния театър са хора, които са с високо професионално майсторство, висока артистичност, високо чувство за хумор, висока чувствителност. Този общ език не бе намерен. Всички тези инциденти, за които Вие споменавате са точни.
Искам да бъда кратък, поради напредналото време. Тази сутрин ние се срещнахме с господин Христов в моя кабинет в присъствието на юристи, на ръководителя на Националния център за театър и музика. Предложих му два варианта - или да бъде освободен, тъй както е становището на Съвета за музика, или да поеме длъжността главен диригент в Музикалния театър, за който съм убеден и декларирам пред всички ви, че той има качества. Господин Христов предпочете да бъде освободен. От 11 март, от понеделник, той ще бъде освободен като директор на Държавния музикален театър.
Считам с това, че отговарям на Вашия въпрос, господин Капудалиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много, господин министър.
Господин Капудалиев, моля да изразите Вашето становище по отговора.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Искрено Ви благодаря, господин министър! Де във всички случаи всички министри да постъпваха така! Добрият диригент не винаги е добър администратор, не винаги е добър ръководител на хора. Аз искрено пожелавам на господин Христов да намери един добър оркестър и да продължи творческото си развитие, да прави добра музика, но нека да не ръководи повече театъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, колега Капудалиев.
Минаваме към втория актуален въпрос от народния представител Стефан Маринов Стефанов относно скандално назначаване на осъден за директор на филхармония.
Господин Стефанов, моля да развиете своя актуален въпрос.


СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър на културата! Моят актуален въпрос има малко общо с току-що чутия въпрос и даден отговор. Той касае Филхармонията в Русе.
Господин министър, един Ваш необмислен подпис предизвика скандал не само в средите на културата, но и в цялото общество. Става дума за назначаването на Огнян Григоров за директор на Русенската филхармония.
След намеса на русенския окръжен прокурор Люлин Матев, не толкова в качеството му на длъжностно лице, колкото като гражданин и уважаван меломан, което е известно в града, стана известно, че Григоров е осъден с влязла в сила присъда през 1994 г. заради закана за убийство и физически тормоз над собствените му родители. Срещу същия има и висящо дело за шофиране в нетрезво състояние с доказани 1,3 промила алкохол в кръвта. Това са по-известните неща за него. След като скандалът избухна, Вие отменихте заповедта за назначение. Но въпросите остават.
Откъде дойде идеята и предложението именно Огнян Григоров да бъде назначен за директор на Русенската филхармония? Ако тези, които са Ви го предложили, не са проверили или са скрили скандалните факти от неговата биография, това означава ли, че Вие винаги се предоверявате и от своя страна никога не проверявате дали хората, които назначавате на отговорни длъжности, отговарят на необходимите изисквания? Още повече за такива наистина отговорни важни постове.
От дълго време насам главният диригент на Русенската филхармония Цанко Делибозов се справя успешно и с управленските функции. След скандала с Григоров филхармонистите заявиха, че изобщо няма нужда да се раздува щатът, като се открива излишната според тях директорска длъжност. Подчертавам, че това е тяхно мнение на събрание, което са имали след скандала.
Какво наложи, или кой Ви убеди в необходимостта от назначаването на нов директор? Или това стана само, за да бъде устроен на служба партиен другар? Вие потърсихте ли отговорност от лицата, от които излезе предложението за назначаването именно на Григоров?
След този шумен скандал, в който главно действащо лице не е толкова престъпникът Григоров, а Вие, тъй като Вие го назначавате, слава Богу след това отменяте заповедта, как ще отидете в Русе за откриването на Мартенските музикални дни? Как ще застанете пред музикантите, които щяха да бъдат командвани от новия, нежелан от тях директор, ако не беше бързата и отговорна реакция на окръжния прокурор Матев? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Господин министър, моля Ви за отговор.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа депутати! В отговор на актуалния въпрос на отец Стефанов искам да отговоря следното. То е в няколко аспекта.
Господин Григоров ми бе препоръчан с факс от общината като човек, който има необходимото образование, тоест ценза, работил е в системата на културата като ръководител и би могъл да заеме тази длъжност.
Аз съм човек, а смятам, че ние с Вас трябва да имаме нещо общо - освен в Бога, трябва да вярваме и в хората. Така че моят подпис не е необмислен, тук не съм съгласен в цялото Ваше изложение. Моят подпис е обмислен, защото аз вярвам в общината, вярвам в хората, вярвам че тези, които се занимават с култура, не разчитат на партийните си билети - без разлика на цветовете им, а разчитат на техните способности и на това, че българската култура трябва да бъде на високо равнище. В Русе такава култура има. Русенската филхармония действително се ръководи от един великолепен ръководител, мой студент - Цанко Делибозов, който на миналите Русенски дни направи една великолепна концертна програма, но който е назначен на длъжност директор от предишния министър, не от нашето правителство. И чийто договор изтече на 31 август 1995 г. Според структурата, която е определена за всички музикални институти и филхармонии, те трябва да се ръководят от директор и главен художествен ръководител - диригент, респективно главен диригент и диригент, някъде има и стажант-диригенти.
В нашия случай Вие водите господин Делибозов главен диригент. Той е директор и до ден-днешен. Той отказа пред целия оркестър да подпише на 8 декември миналата година заповедта, с която той се назначаваше за главен диригент. На тази случка целият оркестър стана свидетел.
Какво смятаме в Министерство на културата след едно обширно обсъждане на въпроса? Разделям двата случая. В единия случай министерството е подведено и веднага, при първата информация министърът нареди заповедта да бъде анулирана. Тоест лицето Огнян Григоров няма достъп до Филхармонията. Вие знаете, отец Стефанов, че той не е работил нито една минута като директор на Филхармонията.
Във втория случай, Филхармонията трябва да има свой директор. Господин Делибозов ще бъде един великолепен диригент и на 17 март, когато в 11 часа сутринта се откриват Мартенските музикални дни, забелязах от проспектите, че има една великолепна програма, много интересна с чуждестранен много престижен солист. След което с господин Делибозов се договорихме в общината, а аз Ви поканих и Вие да присъствате, отец Стефанов, да се договорим за една сериозна кандидатура за директор на престижната Русенска филхармония - филхармония, доказала през времето правото на своето съществуване с високите си художествени постижения. И след като се договорим, такъв директор ще бъде назначен. Директорът трябва да бъде личност, която разбира от културен мениджмънт, която разбира от изготвянето на художествени програми и цялата дейност, която е свързана с творческата музикална дейност на Филхармонията. А по статут главният диригент трябва да се занимава само с художествена дейност, музикална дейност зад пулта.
Благодаря Ви за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Стефанов, моля за Вашето отношение по отговора на Вашия въпрос.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Аз, господин министър, не бих Ви съветвал да не вярвате в хората, но след този наистина скандален случай, на който за Ваша чест Вие реагирахте наистина бързо и точно, по-нататък да бъдете внимателен спрямо предложенията, които ще бъдат отправени до Вас, за да не се повтори един такъв случай, да не се наложи отново да се поправят грешки. Мисля, че Вашето присъствие на откриването на Мартенските музикални дни ще бъде също така един удобен случай, една удобна възможност за пълно изясняване и наистина, както казах във въпроса си, да бъде потърсена - аз разбирам, че те не са Ви административно подчинени - но все пак поне морална отговорност на тези, които препоръчаха такъв човек и чрез тази препоръка се дойде до този скандал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Минаваме към последния актуален въпрос от днешния парламентарен контрол към министъра на отбраната Димитър Павлов.
Има думата да развие своя актуален въпрос народният представител Иван Глушков. Имате думата, господин Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! По време на Тържествената заря по случай Националния празник 3 март, в церемониалния марш на войниците, курсантите и офицерите от Българската армия сред знамената на славата, непосредствено зад Самарското знаме се развяваше и червено знаме с петолъчка.
Моите въпроси към Вас са: какво бе това знаме? Е ли то на определена войскова част? И с коя от бойните победи на българската войска е свързано то?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Глушков. Приятно ми е, че по повод на Вашия актуален въпрос имам възможност да запозная представителството с бойната история на смутилия ви символ.
Знамето, за което задавате своя въпрос, е на Четвърта дружина от 13-и пехотен Рилски полк. То е копие на оригинала, който се съхранява в Националния военноисторически музей. Всички знамена, които се явяват по тържествените зари са само копия от оригиналните знамена. Аз подробно се запознах със случая, всички знамена, тъй като се изработват от коприна имат до 500 светлинни часа, след което губят своя външен вид. Реставрирано е от известния художник реставратор Малевски, чрез техника "Мулаж", която е дублиране на основните цветни тъкани на оригинала в един от цветовете на знамето, в случая червен. Червен е кръстът за храброст, който е на всички знамена. Ако сте имали възможност да го разгледате по-внимателно и по-отблизо ще забележите и другите цветни нюанси - зелен и вензелите на дарителя - Негово Величество Цар Фердинанд I.


От историческата документация, с която разполага Националният военноисторически музей - аз лично я прегледах - знаем, че оригиналът на знамето е дарен на IV дружина от ХIII пехотен Рилски полк със заповед на военното ведомство N 421 от 13 октомври 1891 г.
Оригиналът на това знаме взема участие във всички войни за национално освобождение и обединението на страната: в Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война. Знамето участва също така и във Втората световна война - 1944-1945 г., но със заповед N 53 от 28 септември 1944 г. на генерал-майор Владимир Стойчев - командир на Първа българска армия, на всички бойни знамена са закрити вензелите, като в горния ъгъл, който е към дръжката на знамето, е изобразена петолъчна червена звезда и тя е пришита. Останалите вензели, както и надписите "С нами Бог", надписите на дружината и надписите на полка, са останали.
С оригинала на това знаме в продължение на повече от половин столетие са воювали и загивали синовете на България по бойните полета на Мизия, Тракия, Добруджа и Македония. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Глушков, моля да изразите Вашето отношение към отговора.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин министър, аз съм доволен от Вашия изчерпателен отговор. Убеден съм, че това, което казахте за историята на това бойно знаме на българската войска, е заинтересувало всички, които чуха Вашия отговор.
Струва ми обаче, че е крайно време не само от това знаме, но от всички знамена на българската бойна слава да се премахнат елементи, които нямат нищо общо с традиционната българска символика. Още повече, че и Вие подчертахте, че над 50 години в боевете под това знаме са загинали хиляди синове на България. Това е било до 9 септември 1944 г. и може би и в първата фаза на Отечествената война.
Убеден съм, че това е възможно и че това е от компетенция на ръководството на Министерството на отбраната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, с това приключихме парламентарния контрол за днес.
Моля да една минута внимание, за да ви прочета проекта за програма за работата на Народното събрание през идващата седмица - 13-15 март 1996 г.:
На 13 март, сряда:
Първо четене на Законопроекта за данък върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините. Вносител - Министерският съвет.
Второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Указ N 2242 за свободните безмитни зони, приет на първо четене на 15 февруари 1996 година.
14 март - четвъртък:
Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка. Единият проект е на Красимир Премянов и група народни представители и е внесен на 21 декември 1995 г., а другият е на Нора Ананиева, внесен на 4 януари 1996 г.
Следват ратификации.
Програмата за 15 март - петък:
Продължение на програмата от предходните дни.
Парламентарен контрол от 11 часа.
Има още две съобщения за комисии, но няма да ги чета. Те ще бъдат закачени на определените места.
Благодаря ви за вниманието.
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 14,44 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юнал Лютфи

СЕКРЕТАРИ:
Станимир Калчевски

Красимир Момчев