Председателствувал: председателят Благовест Сендов
Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля да почетем с едноминутно мълчание паметта на загиналите полицейски служители: майор Йордан Бинев, младши лейтенант Красимир Трошанов и младши лейтенант Ангел Ангелов. (Всички депутати стават на крака и с едноминутно мълчание почитат паметта на загиналите полицаи)
Благодаря.
Постъпилите законопроекти и проекторешения са следните:
На 2 май 1996 г. е постъпило приложение към Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1996 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределено е на Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия.
За протокола ще съобщя, че на 2 май 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносители са Емил Страхилов Костадинов и Димитър Георгиев Димитров. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси. Това е законопроект, който вече е приет и на второ четене.
Преминаваме към приемане на програмата за тази седмица. Предлага се следната програма:

I. Програма за 8 май 1996 г. (сряда) и за 9 май 1996 г. (четвъртък):
1. Второ четене на Законопроекта за общинската собственост.
2. Второ четене на Законопроекта за държавната собственост.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнеине на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България.
5. Второ четене на Законопроекта за радиото и телевизията.
6. Проект за решение за разрешаване пребиваването на територията на Република България на подразделение на Гръцката армия за участие в учението "Пролет`96" и прелитането и кацането на военнотранспортен самолет на гръцките Военновъздушни сили.
7. Проект за решение за разрешаване изпращането на военнослужещи от Българската армия за участие в съвместно учение "Струма`96" на територията на Република Гърция и пребиваването на гръцки военнослужещи на територията на Република България в рамките на учението.
II. Програма за 10 май 1996 г. (петък):
1. Персонални промени в Министерския съвет.
2. Продължение на програмата от предходните дни.
3. Парламентарен контрол.
Постъпили са още следните предложения за дневен ред:
От господин Сашо Стоянов, което разгледахме миналия път - за "Арсенал" и предложения на Васил Михайлов - седем на брой, които ще разгледаме поотделно.
Най-напред постъпилите допълнителни предложения.
На Сашо Стоянов: "На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване в дневния ред на седмичната програма от 8 до 10 май 1996 г. Предлагам да бъде точка от дневния ред Проект за решение N 100-05-60 от 5 декември 1995 г. за създаване на Временна анкетна комисия за авариите и проблемите в заводите "Арсенал", внесен от Сашо Стоянов, Асен Агов, Дако Михайлов и други народни представители.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 163 народни представители, за - 69, против - 72, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.
Предложенията на народния представител Васил Михайлов. За първото предложение, заповядайте!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, би трябвало Вие да прочитате направените от мен предложения, аз евентуално по процедура да ги обосновавам.
Моля Ви, изчетете първото предложение. Друго е, когато се чуе от председателя на Народното събрание какво се предлага. То има по-друга стойност за всички народни представители.
Господин председател, тогава ще поема част от функциите Ви, като прочета, че става дума за Проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО с входящ номер 100-05-42 от 3 октомври 1995 г., внесено от Парламентарната група на СДС и одобрено от Комисията по външната политика и европейската интеграция със становище с входящ N 53-05-6 от 31 януари 1996 г.
В България гостува генералният секретар на НАТО Хавиер Солана. Още от времето на кръглата маса, след това във Великото Народно събрание, след това в Тридесет и шестото Народно събрание, както и сега в Тридесет и седмото Народно събрание ние имаме позиция по европейската интеграция и евроатлантическата интеграция. В декларация в Тридесет и шестото Народно събрание ясно е казано, че при евентуалното разширяване на НАТО нашата страна ще бъде пълноправен член на тази организация.
Така че не е нужно ние да чакаме, видите ли, някакъв консенсус в обществото. Той и не е възможен. Факт е обаче, че се твърдеше при всички срещи с господин Солана, че се води много интензивна дискусия по проблемите за националната сигурност и за членството на България в НАТО. Това просто не е вярно по отношение на българския парламент.
Нека тук започнем такава дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
Моля, гласувайте предложението на господин Васил Михайлов.
От общо гласували 161 народни представители, за - 57, против - 100, въздържали се - 4.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Михайлов е Проектозакон за националните символи. Заповядайте!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, би трябвало да прочетете по групи резултата от предишното гласуване, за да е ясно, че двама от Парламентарната група на БСП проявиха доблест да гласуват "за" започване на дебати по Проекторешението за пълноправно членство на България в НАТО. И това наистина е израз на доблест от тяхна страна и разбиране на проблемите за националната сигурност. Надявам се този брой да бъде увеличаващ се и ние да успеем да кажем това, което всички българи чакат от нас, да кажем "да" на интеграцията в системата за колективна отбрана на Европа - НАТО.
По втория въпрос - Проектозакона за националните символи. Срамота е! Недостойно е България да продължава да бъде без национални символи по същество. Официалните празници, каквито са дните на Екзархията, Деня на Съединението - 6 септември, Деня на нашата независимост от 1908 г. - 22 септември - това са жалоните на българската държавност. За съжаление те не са част от нашия празничен календар.
Да не говорим за герба. Без изключение всички източноевропейски и бивши социалистически страни си възстановиха старите гербове, включително имперския герб на Русия е възстановен. Единствено най-древната от всички тях, с най-сериозните, най-дълбоки и за уважение традиции държава - България, не възстановява своя герб. Това би трябвало да ни говори много и би трябвало да ни принуди да се заемем с възстановяването на автентичния български герб до 1947 г., преди окупацията от Съветската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Моля да гласувате предложението на народния представител Васил Михайлов.
От общо гласували 183 народни представители, за - 77, против - 102, въздържали се - 4.
Предложението не се приема. По групи.
Третото предложение на господин Михайлов е изслушване на министъра на вътрешните работи относно побоя върху български журналист. Заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, би трябвало да изчитате резултатите по парламентарни групи, тъй като много наши избиратели, за втори път си позволявам да обърна Вашето внимание на това, протестират, че не е ясно в Народното събрание кой как гласува по парламентарни групи. Така че Ви моля да изчитате резултата. Защото беше ясно, че само трима човека от парламентарната група на БСП днес бяха за това да се разглежда проектозакона за националните символи. Това трябва да се знае от българското общество. Това става по парламентарния канал и нека Вие да изчитате резултатите. А не въобще Народното събрание. Защото в Народното събрание има мнозинство, което диктува какво да се приема и какво да не се приема. И това мнозинство е на БСП.
Когато поставям въпроса за изслушване на министъра на вътрешните работи относно побоя върху български журналист, нанесен от активисти на ПКК на първомайския митинг на БСП и действията на повереното му министерство при последната "ювелирна акция", при която бяха разстреляни български полицаи, аз мисля, че това е много сериозен въпрос. Това е въпрос от изключителна важност за българската държава и за българския парламент. Независимо че министърът бил подал оставка, ние знаем как една такава оставка се приема и каква е процедурата. Той все още е министър. Трите дни изминаха. Не са известни убийците. Не е ясно още повече защо полицаите не са задържали побойниците, които са били поканени от БСП на митинг на 1 май, от ПКК или активисти, или привърженици на ПКК. (Шум, изразено неодобрение в блока на левицата) Не е ясно защо не са били задържани. Как така един полковник от полицията, заедно с още двама полицаи, след нанесения побой са оставили свободно, спокойно да си отидат побойниците?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов.
От общо гласували 182 народни представители, за - 82, против - 95, въздържали се - 5.
Предложението не се приема. По групи.
Четвъртото предложението на господин Михайлов е в петък да се започне с парламентарен контрол до изчерпване на всички питания, актуални въпроси и изслушвания. Заповядайте. Има думата Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, би трябвало да прочетете, че само един човек от БСП прояви интерес да изслуша министъра на вътрешните работи и това е много тъжно и жалко.
Какво се случи в петък? В петък Народното събрание беше излъгано. Министърът на вътрешните работи, политическото лице на БСП, когато става дума за вътрешните работи, вие коментирайте що за лице е това, си позволи да излъже Народното събрание, че се занимавал със случая за разстрелването на тримата полицаи и не дойде на парламентарен контрол. Вие знаете къде и по какъв начин той беше открит.
Аз няма да коментирам моралния облик на комуниста. Не ме интересува. Той е ясен за всички. Мен ме интересува обаче некадърността и безотговорността на управлението на този министър. И затова парламентарният контрол, докато не стане действен, докато не се вземат мерки един министър да дойде тук и даже без да му е зададен въпрос да обясни какво се е случило, а камо ли да бъде гонен, дотогава нещата ще вървят зле.
Още повече, обяснете ми, уважаеми господин председателю, има ли писмо, с което е казано, че министър Начев е възпрепятстван да дойде в Народното събрание в петъчния ден или няма такова писмо. Ако няма такова писмо, го прикривате Вие. Ако има такова писмо, тогава министър Начев е лъжец, освен всичко останало.
И аз искам тук да приемете в петък да има реален, истински парламентарен контрол и министрите да идват навреме, и министър-председателят не той да си избира кога да дойде в Народното събрание, а парламентарният контрол да започва с неговата персона. Защото има какво да обяснява! (Шум и реплики в блока на БСП и коалиция).
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 173 народни представители, за - 70, против - 98, въздържали се - 5.
Предложението не се приема. По групи.
Петото предложение на господин Михайлов е изслушване на министър-председателя за стъпките, които като ръководител на правителството е предприел за ликвидиране неравноправното ни митническо сътрудничество в ущърб на България и т.н.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Защо и т.н.? Прочетете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Защото го четох вече пет пъти.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, това по-нататък е доста сериозно и е добре Вие да го изчитате, за да не се губи парламентарно време. Става дума наистина за изслушване на министър-председателя за тези стъпки, които като ръководител на правителството би трябвало да предприеме за ликвидиране на неравноправното ни митническо сътрудничество в ущърб на България по подобие на капитулациите от времето на Османската империя и тоталната ни суровинно-енергийна зависимост от Русия - една от основните заплахи за независимостта и националната сигурност на България, както и за недопустимото вмешателство на руския посланик в София и руския консул в Пловдив във вътрешните работи на местната власт.
В петък министър Пирински, малко излязъл от нервите си, обясни набързо как, видите ли, имало основания като цитираше Договора за приятелство между Република България и Руската федерация, чл. 14, да се спори по проблема с паметника "Альоша" и другите подобни нему паметници. Както цитираше и други законови текстове. Четеше ги така, както дяволът евангелието. Имах чувството наистина, че пред нас не стои министърът на външните работи на Република България, а някакъв друг министър на някаква друга държава. Но това е негов проблем.
Това, което обаче бих искал да кажа, е, че проблемът с митническото сътрудничество е в тежък ущърб за България. И всички това го знаят. Министър Папаризов се опита да обясни как в някакво неясно бъдеще проблемът щял да бъде решен. Истината е, че ние сме в унизително положение по отношение на митническите тарифи с Руската федерация. Това е факт и това е елемент на зависимост, точно толкова силен, колкото и тоталната ни енергийна обвързаност, имам предвид енергийните носители, както и електроенергийната ни зависимост от Руската федерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече, моля да гласувате предложението на Васил Михайлов.
От общо гласували 183 народни представители, за - 72, против - 109, въздържали се - 2.
Предложението не се приема.
Следващите две предложения на господин Михайлов са недопустими.
Моля да гласувате дневния ред така, както беше предложен.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: След като гласуваме, ще Ви дам думата за процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Аз исках преди гласуването процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преди Вас вдигна ръка народният представител Евгений Михайлов. Той ще има думата най-напред.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Аз исках думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Евгений Михайлов също иска процедура.
От общо гласували 163 народни представители, за - 118, против - 33, въздържали се - 12.
Дневният ред е приет.
Има думата народният представител Евгений Михайлов за процедура.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Исках думата за процедурен въпрос преди гласуването, защото исках да предложа отпадане на точката в дневния ред за обсъждане на Закона за радиото и телевизията през тази седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Можете да направите предложение за отлагане, когато му дойде времето. Когато стигнем до него, можете да направите предложение за отлагане.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Нали току-що беше гласуван този дневен ред.
Правя своето процедурно предложение, тъй като не е уточнено в кой ден ще се разглежда Законът за радио и телевизия, дадена е програмата общо за сряда и четвъртък. Вероятно колегите не знаят, че в четвъртък трябва да се състои обсъждане по проектозакона, заедно с представители на медиите, на частните и национални медии, на журналисти. И това обсъждане трябва да се вземе предвид.
След като законът влезе в пленарната зала и беше раздаден на народните представители преди да бъдат изслушани мненията и на експертите на Съвета на Европа, и на останалите експерти и де факто беше раздаден документ преди да са нанесени съответните поправки, аз предлагам да бъде отложена тази точка от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Клара Маринова - против това процедурно предложение.
ИЛИЯ ДАНОВ (от място): Откъде знаете, че ще е против? Може да е "за".
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Логично е да съм против, господин Данов, и аз се надявам, че и Вие ще бъдете против отлагане на точката, защото в Комисията по радио, телевизия и БТА постигнахме почти пълен консенсус по всички текстове на закона.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Какво значи "почти"?
КЛАРА МАРИНОВА: Там, където имаме различия... Господин Михайлов, поне от този закон не разбирате, не се обаждайте!
Онези текстове, по които няма консенсус, те са само няколко текста, ще бъдат докладвани в пленарна зала, там ще се проведе гласуване и ще се избере най-добрият вариант.
Господин Михайлов, обидно е да сте заместник-председател на комисията и година и половина да се кълнете, че Вие искате също бързо да подготвим Закона за радиото и телевизията, за да има ясни правила и днес да молите за отлагане на тази точка.
Аргументът за обсъждане с колеги журналисти и други представители на средствата за информация е несъстоятелен, господин председателю, по една единствена причина. Ние това обсъждане ще го провеждаме непрекъснато по време на гледането на закона. Всички онези корекции, които ще бъдат внесени, ще бъдат докладвани в пленарна зала. На всичкото отгоре искам да уведомя колегите народни представители, че такива обсъждания се водят вече шеста година по различни поводи, с различни категории професии, хора, свързани с радиото и телевизията - националните и частните радио и телевизионни организации.
И още нещо, всички препоръки на представителите на Съвета на Европа, подчертавам - препоръки, не задължителни указания - ще имаме предвид наистина по време на второто четене тук, в пленарната зала. Всеки народен представител от комисията има в себе си тези препоръки. Той е в състояние да ги предложи на пленарна зала и те да бъдат гласувани.
Уважаеми господин председателю, като председател на Комисията по радио, телевизия и БТА настоявам Законът да бъде включен в програмата за дневния ред на тази седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Законопроектът е включен в програмата. Имаше предложение да бъде отложен. Аз предлагам на господин Евгений Михайлов щом дойде ред на този законопроект, не е сигурно дали ще му дойде реда през тази седмица, тъй като имаме доста точки преди това, да направи предложението за отлагане и ще го гласуваме.
Господин Васил Михайлов за процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Трябваше да го подложите, господин председателю процедурата на гласуване независимо от това, че и по-късно би могло отново да се прави предложение за отлагане на разискванията по този закон, който има доста сериозни гьобелсовски измерения и госпожа Клара Маринова знае това.
Още повече, че т.нар. препоръки на представителите на Европейския съюз са по-скоро несъгласия с този законопроект и това ще си проличи в залата. Вие не сте тази, уважаема госпожо Клара Маринова, която можете да кажете кой от какво точно разбира. Вашите познания в тази област доведоха дотам, че Българска телевизия в никакъв случай не може да се каже, че е в добро състояние, както и въобще медиите, независимо от Вашите отговорности вътре във вашата партия.
А що се отнася до процедурата, господин председателю, която беше причина за това да дойда на трибуната, това е, че Вие т. 6 и 7 решихте, че трябва да ги отхвърлите, тъй като едната се отнася до Вас, а другата се отнася до председателя на Комисията по национална сигурност и евентуален бъдещ министър на вътрешните работи.
Първата точка се отнася до възможността Вие, като председател на Народното събрание, който според мен сте направили груби нарушения на Конституцията и на Закона за нормативните актове и не сте обнародвал по надлежния ред в "Държавен вестник" Европейското споразумение за асоцииране между Република България и европейските общности, както и не сте обнародвал по надлежния ред и Митническата тарифа, която е едно обемисто издание, може да се нарече голяма брошура, но в никакъв случай не е обнародване в "Държавен вестник". Просто защото отново не е ясно в кой брой на "Държавен вестник" това се е случило. На самата тарифа няма такова нещо. Същото е и за Европейското споразумение, на необнародването на което, междупрочем, за трети път казвам, господин Гечев се обляга и казва, че това не се отнася до него, тъй като то не е обнародвано и не е част от вътрешното ни законодателство. И тук проблемът е Ваш, уважаеми господин председателю. Не би трябвало Вие да сте този, който пречи на евроинтеграцията на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: 7. Изслушване на председателя на Комисията по национална сигурност за проведената среща и изявленията на генерала от КГБ Филип Дионисович Бобков...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, ремето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... е много интересна тема, но очевидно времето не достигна, за да бъде тя разисквана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ.
Давам думата на народния представител Димитър Велев да докладва на второ четене Законопроекта за общинската собственост.

ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! При обсъждането и приемането на закона на второ четене стигнахме до чл. 40, включително. Продължаваме с чл. 41.
"Чл. 41. Ал. 1. В оборотните жилища се настаняват временно при условия и по ред, определени от общинския съвет:
1. наематели на недвижими имоти, отчуждени по реда на глава трета, чиито бивши собственици са обезщетени парично;"
Становище на комисията: приема текста на вносителя по ал. 1, т. 1.
Комисията предлага нова т. 2 със следното съдържание:
"2. наематели на общински жилища, които се засягат от ново строителство, надстрояване и пристрояване;"
Точка 2, предложена от вносителите е:
"2. наематели на общински жилища, в които се извършва ремонт или реконструкция;"
Становище на комисията: този текст комисията предлага да стане т. 3.
"Ал. 2. Настаняването се извършва по реда на чл. 40, ал. 2 и 3."
Становището на комисията е: приема текста на вносителя, като думите "ал. 2 и 3" стават съответно "ал. 3 и 4".
Няма предложения по този текст. Това е единодушното становище на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 41 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 160 народни представители, за - 131, против - 19, въздържали се - 10.
Член 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 42. Ал. 1. В резервните жилища се настаняват за срок не повече от една година граждани:
1. чиито жилища са станали негодни за обитаване в резултат на природнии стихийни бедствия или на други изключителни обстоятелства;
2. осъдени да освободят заеманите от тях жилища;
3. в чиито семейства са налице остри социални или здравословни проблеми."
Становището на комисията е ал. 1 да придобие следния вид:
"Ал. 1. В резервните жилища се настаняват за срок не повече от 2 години (всъщност това е изменението) граждани:
1. чиито жилища са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия или на други изключителни обстоятелства;
2. осъдени да освободят заеманите от тях жилища;
3. в чиито семейства са налице остри социални или здравословни проблеми.
Ал. 2. Настаняването се извършва по реда на чл. 40, ал. 2 и 3 след установяване, че лицата по ал. 1 или членове на семейството им не притежават жилище или вила, годни за обитаване."
Има предложение на народния представител Иван Сотиров и група народни представители: в чл. 42, ал. 2 накрая да се добави изразът "както и доходи и имущество, с които могат да си закупят жилище или осигурят заплащането на свободен наем".
Становището на комисията по ал. 2 е тя да добие следния вид:
"Ал. 2. Настаняването се извършва по реда на чл. 40, ал. 3 и 4 след установяване, че лицата по ал. 1 или членове на семейството им не притежават друго жилище или вила, годни за обитаване."
На практика комисията не възприема предложението на народния представител Иван Сотиров.
"Ал. 3. С решение на общинския съвет в резервни жилища могат да се настаняват за срока на мандата им и лица на изборни длъжности в общинската администрация, които нямат жилище в съответното населено място."
Становище на комисията: приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Сотиров, желаете ли да подкрепите предложението си или го оттегляте?
ИВАН СОТИРОВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
Моля да гласувате чл. 42 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 157 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 22.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 43. Ал. 1. Наемните правоотношения се прекратяват:
1. поради неплащане на наемната цена или припадащата се част от консумативните разноски за повече от 2 месеца или поради системното им неплащане в срок. Искът може да бъде предявен и от засегнатия сънаемател;
2. поради извършване на разрешено по съответния ред ново строителство, включително надстрояване или пристрояване, когато се засягат обитавани помещения;
3. поради нарушаване на добрите нрави;
4. поради лошо стопанисване, което поврежда имота;
5. когато жилище, стопанисвано от ведомство, е наето от лице, което не работи във ведомството;
6. поради прекратяване на трудовия договор с работник или служител, настанен във ведомствено жилище, освен ако е предвидено друго в колективния или индивидуалния трудов договор;
7. с изтичане на срока на настаняване;
8. когато наемател или член на неговото семейство притежава или придобие собствено жилище или вила, годни за постоянно обитаване;
9. когато наемателят не отговаря на условията за предоставяне на общинско жилище под наем;
10. когато помещенията се ползуват в нарушение на забраните по чл. 13, ал. 5."
Има предложение на народния представител Иван Сотиров и група народни представители в чл. 43, ал. 1, т. 8 накрая да се добави "както и доходи и имущество, с които могат да си закупят жилище или осигурят заплащането на свободен наем". Това всъщност е предложението, от което преди малко се отказа народният представител Иван Сотиров. Същият текст беше и по предходния член.
"Ал. 2. Споровете по прекратяването на наемните правоотношения се решават по съдебен ред."
Становището на комисията по целия чл. 43 след дълги разисквания е чл. 43 да придобие следния вид:
"Чл. 43. Ал. 1. Наемните правоотношения се прекратяват:
1. поради неплащане на наемната цена или припадащата се част от консумативните разноски за повече от 2 месеца, или поради системното им неплащане в срок;
2. поради извършване на разрешено по установения ред ново строителство, надстрояване или пристрояване, когато се засягат обитавани помещения;
3. поради нарушаване на добрите нрави;
4. поради лошо стопанисване;
5. когато ведомствено жилище на общината е наето от лице, което не работи в общинската администрация;
6. поради прекратяване на трудовия договор с работник или служител, настанен във ведомствено жилище, освен ако е предвидено друго в колективния или индивидуалния трудов договор;
7. с изтичането на срока за настаняване;
8. когато наемател или член на неговото семейство притежава или придобие собствено жилище или вила, годни за постоянно обитаване;
9. когато се установи, че наемателят не отговаря на условията за предоставяне на общинско жилище под наем;
10. когато наетото жилище не се използува по предназначение.
Ал. 2. Наемното правоотношение се прекратява със заповед на съответния орган по чл. 40, ал. 3 и 4. В заповедта се посочва основанието за прекратяването на наемното правоотношение, събраните доказателства и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
Ал. 3. При прекратяването на наемното правоотношение на основание ал. 1, т. 2, към заповедта се прилага настанителна заповед за друго общинско жилище, ако наемателят отговаря на условията за предоставянето му.
Ал. 4. Заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред окръжния съд по реда на Закона за административното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Народният представител Иван Сотиров желаеше да обоснове предложението си по т. 8.


ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да мотивирам предложението, внесено от група народни представители, за това към т. 8,която гласи - прочитам я: "когато наемател или член на неговото семейство притежава или придобие собствено жилище или вила, годни за постоянно обитаване", накрая да се добави "както и доходи и имущество, с които могат да си закупят жилище или осигурят заплащането на свободен наем".
Мотивите за внасянето на тази добавка към т. 8 смятам, че на повечето от вас са ясни, тъй като те са очевидни. Така, както са изброени точките за прекратяване на наемни правоотношения между общината и наемателите, са преписани в този вид с леки редакции от досега действащия Закон за наемните отношения, който е изготвен при една съвсем друга действителност. Сега в практиката се срещат изключително много случаи, когато лица, които нямат собствено жилище или вила, същевременно притежават дялове във фирми или спестявания, или някакво друго имущество, което е на стойност някой път милиони. Недопустимо е такива хора да не бъдат визирани в самия закон и да не се дава възможност с този закон да бъдат разваляни наемните правоотношения, а това евентуално да бъде решавано с подзаконови нормативни актове, което във всички случаи връзва ръцете на общините и е в разрез с техните интереси. Въпросът не е политически, въпросът е на една социална справедливост и аз във връзка с това пледирам към колегите отляво да подкрепят това предложение, тъй като то в голяма степен ще даде възможност на общините да решават и без туй тежките жилищни проблеми. Огромна част - пак повтарям - от наемателите на общински жилища досега са били в нарушение на тази разпоредба, притежавали са имущество, притежават големи доходи, много пъти едно лице, настанено в общинско жилище, с неговото семейство, защото са били социално слаби, в следващ момент тези хора придобиват доходи, могат да придобият и работа, която да им осигурява по 30 - 40 хиляди лева месечни доходи.
С този закон този проблем не се решава и маса семейства и в София, и в другите градове чакат, има по няколко хиляди картотекирани, които чакат, а общините са с вързани ръце да разчистят общинския жилищен фонд от хора, които го обитават в нарушение на някои морални норми.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател, само няколко думи във връзка със становището на комисията при обсъждането на това предложение. По принцип всички ние бяхме съгласни с господин Сотиров, с оглед на социалната защита, така да се каже, на гражданите, които са с по-ниски доходи, и съответно с една санкция, бих казал, по отношение на гражданите с по-високи доходи. Но този въпрос се урежда в т. 9.Точка 9 казва: "Когато се установи, че наемателят не отговаря на условията за предоставяне на общинско жилище под наем". Ако той има доходи, с които може да си закупи жилище или да си плаща наем, не е в групата на така наречените социално слаби граждани, които се настаняват под наем при условия и по ред, определени с правилника на този закон, естествено че тогава възниква основание за прекратяване на наемните правоотношения и на практика този въпрос, който поставя господин Сотиров, се решава.
И другото, което е, че трудно от практическа гледна точка е да се установят доходите на всеки един гражданин, след като знаем в момента, че има и банкова тайна. Но ако все пак това стане достояние на общинския съвет, той може на основание т. 9 да прекрати наемните правоотношения.
ИВАН СОТИРОВ (от място): Искам дуплика.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Това е обяснение на становището на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Обяснение на становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Понеже сме го обсъждали многократно в комисията, сега пак продължаваме с дебати.
ИВАН СОТИРОВ: Това е пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Повече време ще загубим, отколкото да дадем думата на господин Сотиров. Има думата господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Аз се извинявам, но въпросът, така поставен, обезсмисля и много други точки, защото тогава всичко може да се прехвърли към някакъв правилник или наредба, които още не съществуват и ние не знаем как ще изглеждат. И тогава всичко това, което е в т. 8 или в други точки, направо да премине към правилника!
Но във всички случаи този въпрос за това как се доказват доходи и други неща може да се прехвърли върху това как се доказват жилищни имоти. Всичко се доказва по силата на една декларация. Вярно, че в държавата не съществува ред, както е в другите държави, за да има пълна информация за това какво и как притежава едно лице, за да може да бъде засечено, но същото важи и за имуществата. Имуществата са пръснати по страната, те също ще засичат на база на една декларация от лицето.
Така че въпросът може да бъде прилаган изобщо към т. 8.И ако ние смятаме, че трябва да се приеме тази т. 8 в този вид, е по-коректно тя да бъде приета и с добавката, а не да бъде селективно определяно - които имат имущество, а не които имат доходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Отново си позволявам да поема защитата на правителствения проект срещу извращенията, които са направени от него в комисията и които се предлага да приемем тук в пленарната зала.
В проекта на Министерския съвет, който ние приехме на първо четене, се прие принципният въпрос, принципното решение, че споровете по прекратяването на наемния договор се решават по съдебен ред. Това именно отговаря на равнопоставеността на гражданите и на държавата при уреждането на техните частни правни отношения. Този проект прави чест на Министерския съвет и на Министерството на правосъдието, което го предлага. Сега тук изведнъж между първо и второ четене се предлага едно разрешение, което противоречи на принципа, приет с приемането на закона на първо четене, а именно прекратяването на наемните отношения да става с административен акт, със заповед, което е едностранно решение на въпроса, което злепоставя гражданите и премахва тяхната равнопоставеност.
Аз моля да се отхвърлят предложените нови алинеи 2,3 и 4 и да се приеме ал. 2 от правителствения проект. По този начин ние ще установим наистина едно равноправно отношение между държавата като наемодател и гражданите като наематели на общински жилища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Константин Тодоров.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз бих искал да внеса едно малко уточнение. Споровете по прекратяването на наемните правоотношения се решават по съдебен ред. Наистина това гласи проектът на Министерския съвет. Но идеята на Министерския съвет не е такава, че прекратяването на правоотношенията става по съдебен ред. По съдебен ред се уреждат споровете, когато има такива. Идеята на проекта на Министерския съвет е, че някой ще прекратява тези правоотношения. И очевидно в този проект на Министерския съвет се подразбира от създателите на проекта, че това е някакъв орган. Затова те не са и уточнили нищо.
В комисията ние счетохме, че е много необходимо да има реда, по който става прекратяването на тези правоотношения. Затова именно бяха разработени по наше настояване механизмите, по които ще става прекратяването на правоотношенията, за да се знае кой е органът, който взима такива решения и на какви основания може да вземе това решение.
Затова аз мисля, че разработеният от комисията ред в проекта е едно допълнение и развитие, но много необходимо уточнение. То запълва една празнота в проекта на Министерския съвет. И затова ще помоля колегите да го прогласуват така, както им го предлага комисията. Освен това ще ви помоля да приемете предложението на колегата Иван Сотиров, подкрепено от група народни представители, което за мен е едно необходимо уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки няма. Имаме две предварителни гласувания. Първото: към т. 3 на ал. 1 на чл. 43 да се добавят накрая думите: "както и доходи и имущество, с които могат да се закупят жилища или осигури заплащането на свободен наем".
От общо гласували 167 народни представители, за - 66,против - 8,въздържали се - 93.
Предложението не се приема.


Второто предложение на господин Лучников е да отпаднат предложените от комисията алинеи 2, 3 и 4 и на тяхно място да дойде ал. 2 от предложението на Министерския съвет.
Моля да гласувате.
От общо гласували 139 народни представители, за - 29, против - 78, въздържали се - 32.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 43 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 141 народни представители, за - 111, против - 17, въздържали се - 11.
Член 43 е приет.
Моля да гласувате да бъде допусната в залата госпожа Радка Йосифова, заместник-министър на правосъдието, да присъства при обсъждането.
От общо гласували 123 народни представител, за - 104, против - 11, въздържали се - 8.
Предложението се приема.
Моля да поканите госпожа Йосифова в залата.
Продължаваме с чл. 44.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 44. Ал. 1. Жилищата по чл. 39, ал. 1, т. 4 могат да се продават на:
1. Граждани, настанени в тях по администрвативен ред.
2. Правоимащи, по Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
3. Граждани, чиито имоти се предлагат да бъдат отчуждени по реда на главда III.
4. Други физически или юридически лица.
Предложение на народния представител Иван Сотиров и група народни представители.
В чл. 44, ал. 1, т. 1 да отпадне.
Становище на комисията:
Чл. 44. Ал. 1. Да добие следния вид: "Чл. 44. Ал. 1. Жилищата по чл. 39, ал. 1, т. 4 могат да се продават на:
1. Правоимащи по Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
2. Граждани, настанени в тях по административен ред.
3. Граждани, чиито имоти се предлага да бъдат отчуждавани по реда на глава III.
4. Други физически или юридически лица.
Ал. 2. Цените на жилищата, предназначени за продажба на лицата по ал. 1, т. 1 и 2 се определят от общинския съвет, съобразно критерии, установени в Правилника за прилагане на закона.
Ал. 3. Продажбата на жилища на лицата по ал. 1, т. 4 се извършва чрез търг.
Ал. 4. Договорите за продажба се сключват с кмета на общината, а в Столичната община за градовете с районно деление - с кмета на съответния район.
Становище на комисията:
Приема текста на вносителя по ал. 2, 3 и 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата за бележки.
Господин Сотиров, поддържате ли предложението си за отпадане на т. 2 (по новата редакция)?
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми колеги! Предложението т. 1 да отпадне е поради това, че общинските жилища се строят за решаване на определени социални проблеми, а не да бъдат предмет на продажба на настанени в тях по административен ред. Тъй като настаняването им в тях е в презумпция, че те са социално слаби граждани и не могат да участват при едно пазарно закупуване на жилищата.
При условие, че се допусне нещо, което не знам да съществува някъде в световната практика, жилища, които се строят за социално слаби граждани след това да бъдат продавани на такива граждани, а те могат да бъдат продавани само по много ниски цени. Защото в противен случай означава, че тези социално слаби граждани, настанени в тях, които могат да извадят половин или един милион да закупят това жилище, те фактически не са социално слаби. Това е едно противоречие на самата функция на тези жилища.
Редно е да се разреши на общините да имат право като собственик да се разпореждат и да си продават жилищата, и да ги трансформират както намерят за добре.
Но когато една община прецени, че едно жилище не й е необходимо за определени нужди, тя да го продава по пазарни цени, за да може да привлича повече инвестици и да реинвестира в ново жилищно строителство за решаване проблемите действително на социално слаби граждани. А не да се утвърждава една практика да се спекулира с общински жилища. В голяма част от случаите те се изкупуват по преференциални цени и след това се пускат на свободния пазар на многократно по-високи цени. Това категорично е в ущърб и на данъкоплатците, и на общините.
С тези мотиви е нашето предложение общинските жилища да могат да бъдат продавани само по един начин, а това е пазарен начин, когато общината реши да ги продава. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки?
Преминаваме към гласуване на предложенията, направени от народни представители.
Първо, предложението на народния представител Иван Сотиров в чл. 43, ал. 1 в редакцията на комисията, т. 2: "Граждани, настанени в тях по административен ред" да отпадне.
Моля да гласувате.
От общо гласували 175 народни представители, за - 63, против - 89, въздържали се - 23.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 44 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 139 народни представители, за - 106, против - 15, въздържали се - 18.
Член 44 е приет.
Член 45.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 45. Не могат да се продават:
1. общинските жилища в сгради, чиито основно предназначение е да задоволяват административни, стопански, културни и търговски нужди;"
Има предложение на народния представител Юрий Борисов в чл. 45, т. 1 след думата "културни" да се добави думата "образователни".
"2. Общинските жилища в сгради, построени върху терени на промишлени, селскостопански, транспортни, туристически почивни, здравни и други обекти, изградени за нуждите на работниците и служителите им".
Има предложение на народния представител Иван Иванов т. 2 на чл. 45 да отпадне.
"3. общинските жилища в сгради до три етажа включително, намиращи се върху терени, предназначени за средно и многоетажно жилищно строителство, или върху терени, определени за други мероприятия, при условията и по реда на Закона за териториално и селищно устройство;
4. оборотните и резервните общински жилища."
Комисията приема нов текст на чл. 45 с три точки, а именно чл. 45 да добие следния вид:
"Чл. 45. Не могат да се продават:
1. общинските жилища в сгради, чието основно предназначение е да задоволяват административни, стопански, културни, образователни, здравни и търговски нужди;" Тоест, приемаме тук предложението на народния представител Юрий Борисов.
"2. общинските жилища в сгради до три етажа включително, намиращи се върху терени, предназначени за средно и многоетажно жилищно строителство, или върху терени, отредени за други мероприятия, при условията и по реда на Закона за териториално и селищно устройство;
3. оборотните и резервните общински жилища".
Това е предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По този текст на народния представител Иван Костадинов Иванов има ли бележки?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Всъщност той е съобразен. Точка втора отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки. Моля да гласувате чл. 45 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 140 народни представители, за - 121, против - 5, въздържали се - 14.
Член 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 46. Замяна на общински жилища с жилищни или нежилищни имоти - собственост на физически или юридически лица, се извършва по реда на чл. 32."
Няма предложения на народни представители.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки. Моля да гласувате чл. 46 така, както беше представен.
От общо гласували 133 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 5.
Член 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 47. Поддържането и ремонтите на общинските жилища се извършват при условията и по реда на Закона за задълженията и договорите."
Становището на комисията е чл. 47 да отпадне.
Няма предложения на други народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 47 да отпадне.
От общо гласували 137 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 7.
Член 47 отпадна.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 48. Настаняването под наем, продажбата и замяната на общински ателиета и гаражи се извършват при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 3."
Становището на комисията е следното:
"Чл. 48. Настаняването под наем, продажбата и замяната на общински ателиета и гаражи се извършват при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2".
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки. Моля да гласувате чл. 48 така, както е представен.
От общо гласували 129 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 7.
Член 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Има предложение на народния представител Васил Калинов да се създаде нова глава 5а със заглавие "Общински предприятия" и със следното съдържание. Ако позволите, да прочетем цялата глава, тъй като предложението му е с всички изписани текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, направо предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: А предложението на Васил Калинов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: То нали е преработено?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Да. Тогава предлагаме на вашето внимание предложението на комисията. Комисията предлага нова глава 5а със следната редакция:
"Чл. 48а. Стопанската дейност на общината се осъществява чрез търговски дружества с общинско имущество и самостоятелно - чрез общински предприятия.
Чл. 48б. Ал. 1. Общинското предприятие е специализирано звено на общината за доставка на стоки и извършване на услуги, необходими за задоволяване на потребностите на населението и за осигуряване изпълнението на общински дейности.
Ал. 2. Общинското предприятие осъществява дейността си на извънбюджетна сметка въз основа на правилник, приет от общинския съвет. Финансовите взаимоотношения между общината и общинското предприятие се определят от общинския съвет при утвърждаването на приходите и разходите по извънбюджетната сметка на предприятието.
Чл. 48в. Общинските предприятия се създават за изпълнението на общински дейности в следните направления:
1. благоустройство и комунална дейност - изграждане и поддържане на общинската инфраструктура;
2. стопанисване и поддържане на общински пазари и тържища;
3. социално обслужване и обредна дейност;
4. стопанисване и поддържане на общинската материална база на културата, образованието, здравеопазването, спорта и социалните дейности;
5. осигуряване на почивното дело, ученическото и столовото хранене;
6. стопанисване и поддържане на общински жилища и сгради;
7. транспортно обслужване.
Чл. 48г. Ал. 1. Общинските предприятия се създават, преобразуват и закриват с решение на общинския съвет.
Ал. 2. С решението се определя дейността, структурата, численият състав и предоставените средства.
Чл. 48д. Договорите за управление с ръководителите на общинските предприятия се сключват от кмета на общината, освен ако общинският съвет не реши друго.
Чл. 48е. Ал. 1. Общинското ръководство и координацията на общинските предприятия по решение на общинския съвет може да се осъществява от Съвет за общинските предприятия.
Ал. 2. В състава на съвета по ал. 1 се избират общински съветници и служители от общинската администрация. Председател на съвета е кметът на общината.
Ал. 3. Структурата и организацията на дейността на Съвета за общинските предприятия се определят с правилник, приет от общинския съвет."
Само с две думи бих искал да посоча идеята на вносителя на това предложение. Тя е да се заменят сегашните така наречени мероприятия към общинските съвети, които нямат правна регламентация, с една най-обща регламентация на въпроса и статут на тези мероприятия, които на практика представляват едни общински предприятия. Това е оптималният текст, до който е стигнала комисията. И тъй като той е направен на второ четене, няма предложения за тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Да, господин Лучников. Моля по всички членове от глава 5а да си кажете думата.


СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлагам тази глава 5а с всичките й членове с означение "а" да отпадне. Тя връща регламентирането на стопанската дейност в положението, в което беше преди дори Указ 56. Ако иска общината да обособи някои свои дейности като стопански, като самостоятелни стопански предприятия, тя има пълната възможност да направи това като създаде еднолични търговски дружества с общинско имущество. Няма никакъв смисъл да се създават някакви такива хибридни предприятия, които не са юридически нищо. Както е предвидено и в самия законопроект тези предприятия не са юридически личности. Знаете ли какво значи това? Това значи, че общината отговаря неограничено за всичките техни задължения, защото те са само поделения на общината, които нямат юридическа персоналност, нямат собствена отговорност за своята дейност.
Можете ли да си представите какво ще стане, когато общинският бюджет бъде натоварен да понася евентуалните загуби на тези предприятия? Това е едно абсолютно нецелесъобразно решение и аз спирам вниманието ви върху това, че по този начин вместо да се изпишат вежди, ще се извадят очи! Не може да се създават такива хибридни форми, които не задоволяват задачите, за които са съставени.
Пак ви повтарям, има пълна възможност общината да обособи тези дейности като еднолични търговски дружества. Впрочем ние вече в чл. 4, ал. 2 на този закон приехме този принцип, че имуществото на общините, което е вложено в общински предприятия не е тяхна собственост, а собственост на тези предприятия - база за извършване от тях на самостоятелна дейност; база за посрещане на техните разходи. Разберете, по този начин вие ще натоварите общинските бюджети с опасността да посрещат всички неудачи от дейността на тези бивши мероприятия, а сега дейности. Тази дейност, ако е стопанска наистина, ако искате да я направите стопанска, трябва да я образувате във форма на еднолични търговски дружества с общинско имущество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Иван Сотиров искаше думата. Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз искам да направя предложение при условие, че предложението за отпадане на цялата глава, направено от господин Лучников не бъде прието. Предложението е по текста, който ни е раздаден. Тук в това, което се прочете има известни редакции. Аз не разполагам с тях, но в това, което ни е раздадено в чл. 48д, ал. 2 думите "общински съветници" предлагам да отпаднат. Не може общото управление и координация на дейността на общинските предприятия, както е по ал. 1 да може да се осъществява от Съвет за общинските предприятия, създаден от общинския съвет и след това в този съвет да влизат и общински съветници. Общинският съвет е органът, който трябва да определя политиката на общината, но след това изпълнителната функция трябва да се изпълнява само от членовете на общинската администрация. Недопустимо е това преплитане на функции на общинския съвет като орган, определящ политиката и изпълнителната власт в общината, която и по Конституция, и по закон, е функция на кмета и на общинската администрация. Иначе бихме влезли в противоречие с общата философия на законите за местното самоуправление в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз искам да изложа още няколко аргументи в полза на становището на господин Лучников. Проблемите, които ще възникнат с тази нова глава са свързани не само с Търговския закон, според мен, но тежките проблеми ще са свързани с разпоредбите на Кодекса на труда, тъй като има текстове, в които се казва, например чл. 48г, ал. 2, че с решението се определя дейността, структурата, числения състав и предоставените средства. И сега възниква въпроса какво ще стане с досега работещите в тези мероприятия и направления, на каква основа ще се прекратят трудовите договори с тях. След това - какво ще стане с тези, които отново ще се назначават? Кой ще подпише с тях трудовите договори?
Досега, очевидно, нещата бяха прости и ясни - кметът беше лицето, което осъществяваше контрола и на тази основа нямаше проблеми в практиката. Тези, които работеха там знаеха, след като не са търговско дружество, че цялостният контрол по тяхната дейност, техните правомощия, изобщо тяхната дейност, се регламентира и контролира от кмета на общината. А сега вече не е ясно кой оттук нататък ще поеме спрямо тях правата и задълженията, тоест кой ще упражнява дори административния контрол. Ако се приеме този текст, оттук нататък би трябвало да се приеме, че ръководителите на общинските предприятия ще трябва да са лицата, които да сключват трудовите договори - нещо, което, според мен, и вие не желаете, тъй като достигете ли дотам, фактически вие ограничавате кмета и с този текст, както и с общите принципи, които сте заложили в тези изменения, вие го правите само един председател на Съвета за общинските предприятия. Оттам нататък той повече права като че ли няма. Тоест, отнемат му се възможностите да контролира цялостната дейност на общината и на кметството - нещо, което е правилно според мен и абсолютно е в правомощията на един кмет.
Следващото, което според мен ще създаде проблеми е свързано не само с разпоредбите на Кодекса на труда, но и с разпоредбите, да речем, за непозволено увреждане или всички други възможни усложнения при изпълнение на трудовите функции. Досега беше ясно - юридическото лице е общината, но оттук нататък кой ще отговаря - новосъздаденото предприятие ли или отново исковете ще могат да се насочват срещу общината? Виждате, че това е един текст, който изведнъж ни се поднесе на второ четене и по който не можахме да направим своите принципни забележки на първо четене, тъй като при всички положения още тогава споровете щяха да възникнат. Той създава един проблем, който вече според мен трябва да бъде решен в смисъла, в който предлага господин Лучников.
Дори бих поддържал тезата, че цялото това предложение на комисията не се вмесва в разпоредбите на Правилника за работа на Народното събрание, тъй като това, което се предлага, излиза извън принципите и основните положения, които ние сме приели с гласуването на този законопроект на първо четене. Тази практика е опасна и създава предпоставки по този начин да се внасят нови глави, нови откъм съдържание, нови принципни постановки и по същество в залата да се възпроизвеждат спорове, които иначе биха се поставили още на първо четене.
Това са допълнителни аргументи и аз мисля, че приемането на тази глава ще затрудни изключително практиката, ще внесе несигурност в самите работещи, ще внесе несигурност в кметовете, ще внесе несигурност в цялостната работа на администрацията на общините.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Представителят на правителството има ли да каже нещо? - Не е ваше предложението, но във вашия текст се внася нещо ново, по което възникна дискусия. Има думата вносителят на този текст.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (ПГДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да се съглася с голяма част от казаните доводи. Естествено е като вносител да защитя това, което съм предложил.
Първо, ако си спомняте добре на първо четене, когато приемахме законопроекта, аз също в своето изказване, а и някои други колеги, обърнахме внимание на въпроса за стопанската дейност за общинските предприятия и за регламентиране на проблема, свързан с тази пета глава.
Нещо повече, в становището на комисията бе залегнала тезата и тя бе казана тук от трибуната и официално съществува като официално становище на комисията, че е целесъобразно да бъде разработена подобна глава. В самата комисия ние обсъждахме може би седем или осем варианта на решение на този проблем. Стигна се до консенсус между всички представители в комисията независимо от политическата им определеност.

На съвместното заседание между двете комисии, когато стиковахме Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, също достигнахме до единното становище, че е съвсем правилно присъствието на тази глава и уреждането на тези обществени отношения в този смисъл, в който са дадени.
Искам да подчертая и следното. Когато уточнявахме текстовете, ние ги съгласувахме с експертите на Министерския съвет. Даже нещо повече, голямата част от проблемите и въпросите в прецизирането им срещнаха доста сериозни дебати и се наложи многократно да се консултираме и със специалисти от Центъра за териториална и жилищна политика.
За конкретните бележки, които се правят по текстовете.
Не мога да се съглася с господин Димитров, че ние ще създадем много сериозни проблеми, свързани с Кодекса на труда. Вижте, в чл. 48д е казано, че "Договорите за управление с ръководителите на общинските предприятия се сключват от кмета на общината, освен ако общинският съвет не реши друго". Значи ние сме дали една достатъчно сериозна регламентация и сме посочили начина, по който ще се сключват тези договори и как ще възникват трудово-правните отношения. В момента подобна ситуация съществува и аз не виждам с какво ще се измени действуващата практика, която има в момента.
На следващо място, не мога да се съглася с господин Сотиров за чл. 48, ал. 2, където той посочва, че не е редно в състава на съветите - по ал. 1, да се избират общински съветници. Аз бих припомнил на господин Сотиров Закона за местното самоуправление и местната администрация, където именно на общинския съвет е дадено правото да взема решение за образуването, преобразуването на общинските предприятия и т.н. Присъствието в един такъв съвет на общински съветници ще даде възможността общинският съвет да има постоянна информация за текущите проблеми, за структурните въпроси, които възникват, за да може вече, когато се наложи да се вземат кардинални, по-сериозни решения, свързани било с правилника им за работа, било с тяхното бъдещо съществуване, общинските съвети да бъдат достатъчно сериозно информирани и да са в курса на нещата.
В този план аз поставям и въпроса, че текстът е препоръчителен. Ние не казваме, че този съвет трябва да се изгради на всяка цена. Ще се изгради там, където има необходимите условия и предпоставки, има повече от 2-3 такива общински предприятия и където се налага да се извършва такава координация. Там, където не се налага да се извършва такава координация, естествено този съвет няма да съществува.
И завършвам с това, което каза господин Лучников. Аз, разбира се, приемам част от неговите доводи. Считам ги за съвършено правилни. Ние ги отчетохме, господин Лучников, във вариантите, които обсъждахме, но преценихме, че е много по-добре ако се позовем на сега съществуващата практика и дадем възможността с присъствието и уреждането на тези обществени отношения в този закон да търсим развитието на проблемите.
С това завърших и моля да бъде подкрепено това, което предлагаме като целесъобразно, необходимо, съгласувано със значителна част от кметовете на населените места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за реплика има господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Господин Калинов, репликата ми е във връзка с това, че по логиката, че тъй като общинският съвет контролирал дейностите на общината и определял политиката, трябва да има информация, по същата логика трябва да се измени и Законът за местното самоуправление и местната администрация и да се предвиди възможност във всеки отдел на общинската администрация да има по един съветник, за да могат те да имат по-прясна информация и контрол. Един такъв аргумент аз категорично не възприемам и затова отстоявам предложението да отпадне възможността общински съветници да влизат в такива по съществото си изпълнителни органи. Това го няма никъде по света. Ако те желаят да добият информация и да участвуват, те имат право по закон навсякъде да присъствуват, да получават всякаква информация от общината. В крайна сметка това никой не може да го откаже. Но това не е основание те да влизат в изпълнителни структури към общинската администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Думата има госпожа Йосифова. Много е важно да чуя Вашето мнение във връзка с изказването на Спас Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РАДКА ЙОСИФОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми народни представители, тази глава като цяло не е предложена от вносителя. Не зная при обсъждането на заседанието в комисията какво отношение са взели експертите на Министерския съвет и кои точно са били тези експерти, но трябва да заявя, че такива текстове в Министерския съвет не са обсъждани и той като вносител не е заявил волята си да има такава глава в този закон.
Мен лично ме смущава това определение "предприятия" и начина, по който те се създават, защото това е предмет на регламентация в други закони. Освен това в този текст, който определя, че общинското предприятие осъществява дейността си на извънбюджетна сметка и въз основа на правилник, приет от общинския съвет, а също и че финансовите взаимоотношения между общината и общинските предприятия се определят от общинския съвет, мисля, че не може априори с този закон да се определя това, тъй като няма Закон за местните финанси и не се знае в този закон как ще бъде възприета уредбата, дали въобще ще се даде възможност общинските съвети да имат извънбюджетни сметки и по какъв начин ще бъдат формирани те. Защото в Закона за устройството на държавния бюджет, който е гласуван на първо четене, например се предвижда, че извънбюджетни сметки към бюджетните организации могат да се създават само със закон и да се управляват по един особен ред от министъра на финансите и съответния друг ръководител. Затова тази регламентация тук е прибързана и може би ще влезе в противоречие с принципите, които ще бъдат възприети във финансовите закони.
Още веднъж казвам, че това не е текст на вносителя и аз се затруднявам в детайли да го коментирам. Но мисля, че мястото му не е в този закон. Просто това не дава по-голяма възможност на общините да осъществяват своята стопанска дейност. Тя е регламентирана изобщо като режим в законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Торбов.
МИЛКО ТОРБОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Изразявам пълно несъгласие с изказаното мнение от заместник-министър Йосифова, като представител на правителството на Република България, относно Закона за общинската собственост. И като член на Комисията по местно самоуправелние, административно-териториално устройство и регионална политика поддържам това, което комисията предлага, а именно - да остане в окончателния вариант Глава пета с наименование "Общински предприятия".
Искам да припомня очевидния факт, че има такава практика от недалечното минало, когато общините правеха или изпълняваха стопанска дейност, за да могат по-рационално и целесъобразно да разходват своите недотам много парични средства за решаване на острите им социални и комунални проблеми. В случая става дума за даване на възможност на общинския съвет стопанската дейност да се осъществява чрез търговски дружества с общинско имущество, като втората алтернатива е - самостоятелно, чрез общински предприятия. Навярно на нас като представители на общините ни е добре известно как общините в момента изплащат данък добавена стойност за чисто бюджетни дейности и от тази гледна точка, според мен, разходват нецелесъобразно своите средства. Става дума за това, че, получавайки субсидията от Републиканския бюджет, те чрез част от тази субсидия изплащат данък добавена стойност. За общини от среден порядък - от 20 до 40 хил. жители, тези излишни средства, които общините плащат, са между 15 и 30 млн. лева. А именно чрез предложената Глава пета "Общински предприятия", в известна степен тези средства ще могат да остават в общините и с тях повече неща да бъдат решавани там.
В този смисъл ние намерихме оптималното решение чрез предложените текстове преди всичко на чл. 48а, "б", "в", "г" и "д", с което даваме възможност общините да решават своите проблеми именно така, както е и разписано в закона.


Искам да посоча, че Законът за общинските финанси, който цитира представителят на правителството, трябва да произтича от този Закон за общинската собственост, а не обратното. Тъй като ако приемем Закона за общинската собственост, Законът за общинските финанси ще се основава на него и там чрез стопанисването на общинската собственост ще се пълни хазната на общината. Местният орган на самоуправление - общинският съвет, ще решава проблемите на общината именно от тази гледна точка, а не обратното, както се предлага в случая.
Така че аз приемам всички направени предложения по глава пета "Общински предприятия", и апелирам към народните представители, които са избрани и от общините, да подкрепят с гласуване предложената от комисията глава пета за общинските предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки?
Има думата докладчикът Димитър Велев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, аз съм длъжен да взема отношение по повод станалите разисквания, за да заявя най-отговорно, че ние сме обсъждали многократно този въпрос и сме канили представители на Министерския съвет, които са присъствали, и бих казал, че до голяма степен с тяхна помощ ние решихме този проблем. Това че представителите на Министерството на правосъдието не са присъствали и не знаят за тези въпроси, обсъждания и становища, смятам, че не е наш проблем.
Аз си позволявам да заявя още веднъж от тази трибуна, че тази регламентация на въпроса е предизвикана от една необходимост, от това, че в момента съществуват нерегламентирани предприятия към общинските съвети. Те не са регламентирани с никакъв закон, с никакъв подзаконов акт, но действат. Кой ги назначава? - Питам аз, както пита и господин Спас Димитров. За да се въведе все пак някакъв ред, ние сме се ограничили с едни рамки за създаването на тези предприятия, които са структурни звена към общината, а не юридически лица. И сме описали начина, по който ще се назначават управителите, ръководителите на тези общински предприятия.
Съгласен съм с едно нещо и със съгласието и на вносителя, Васил Калинов - не само това, което предлага господин Сотиров в ал. 2 на чл. 48 е, а аз дори съм склонен да предложа и вносителят го приема целият чл. 48е да отпадне, тоест да няма такъв съвет на общинските предприятия. Защото възможно е едни предприятия като структурни звена на общината да са свързани със социална дейност, други да са свързани с културна дейност. Възможно е да има няколко ресорни заместник-кметове, които да отговарят за различни сфери, различни ресори. И при това положение ние вместо да дадем възможност на заместник-кметовете да ръководят съответната дейност, ние ще предоставим това на някакъв съвет на общинските предприятия.
И тъй като има спор, аз ви предлагам чл. 48е да отпадне, но останалите текстове, формулирани в глава пета със заглавие "Общински предприятия", да останат и да бъдат гласувани от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред гласуваме предложението на господин Лучников да отпадне цялата глава Vа.
От общо гласували 148 народни представители, за - 40, против - 96, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
Предлага се чл. 48е от глава Vа да отпадне изцяло, което включва и предложението на господин Сотиров.
От общо гласували 139 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 4.
Предложението се приема.
Тъй като обсъждахме цялата глава, предлагам да гласуваме цялата глава Vа, без чл. 48е. Моля да гласувате.
От общо гласували 131 народни представители, за - 120, против - 2, въздържали се - 9.
Глава Vа, членове от 48а до 48д са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Глава шеста. Надзор и актуване на имотите - общинска собственост.
Чл. 49. За общинските недвижими имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания се съставят актове за общинска собственост на недвижими имоти по образец, утвърден от министъра на финансите."
Комисията приема текста на вносителя. Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате заглавието на глава шеста и чл. 49.
От общо гласували 126 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 4.
Член 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 50. Подлежат на актуване и следните общински имоти:
1. сградите, които се намират извън границите на населените места и селищните образувания, включително и сградите в общинския горски фонд, заедно с прилежащите им терени;
2. земеделските земи - собственост на общината, след влизането в сила на плановете за земеразделяне, както и сградите и постройките в тях. ;
3. недвижимите имоти, отчуждени за общински нужди, както и сградите в отчуждените терени, за които е предвидено да бъдат съборени за осъществяване на ново строителство или по други причини;
4. територията на язовирите, езерата и прилежащите към тях плажове, кариерите и парковете с общинско значение, както и общинските сгради и постройки в тях."
Становището на комисията е чл. 50 да придобие следния вид:
"Чл. 50. Подлежат на актуване и следните общински имоти:
1. сградите, които се намират извън границите на населените места и селищните образувания, включително и сградите в общинския горски фонд, заедно с прилежащите им терени;
2. земеделските земи, собственост на общината, както и сградите и постройките в тях;
3. недвижимите имоти, отчуждени за общински нужди, както и сградите в отчуждените терени, за които е предвидено, да бъдат премахнати за осъществяване на ново строителство или по други причини;
4. територията на водоемите и прилежащите към тях плажове, кариерите и парковете с общинско значение, както и общинските сгради и постройки в тях".
Този текст е синхронизиран и с чл. 2, където са изброени обектите на общинската собственост.
Няма предложения на народни представители. Комисията предлага на Народното събрание този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 124 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 3.
Член 50 е приет.


ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател, тъй като по чл. 51, 52 и 53 няма предложения и няма становище на Комисията за промяна на тези текстове, ако може да ги прочета наведнъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНОДВ: Да, трите текста заедно. Няма възражения.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 51. Ал. 1. Актовете за общинска собственост на недвижими имоти се съставят в три екземпляра от служба "Общинска собственост" по местонахождението на имота. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от съответния кмет. Първият екземпляр се съхранява в службата, съставила акта, вторият екземпляр се изпраща в съответната общинска служба "Общинска собственост", а третият - на лицата, които ползват имота.
Ал. 2. Към актовете за общинска собственост на недвижими имоти се прилагат документите, установяващи правото на собственост на общината.
Чл. 52. Когато при извършване на изменения в подробните градоустройствени планове се образуват нови парцели, за всеки новообразуван парцел се съставя нов акт за общинска собственост, в който се посочват номерата и датите на старите актове. Промяната се отбелязва и върху старите актове.
Чл. 53. При промяна на основанието за придобиване на недвижим имот от общината или при установяване на явна фактическа грешка не се съставя нов акт. В тези случаи се извършва отбелязване в акта, като се посочва новото основание или се поправя допуснатата грешка."
По тези текстове няма предложения и комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Колеги, аз имам едно предложение по чл. 51, ал. 1, където се указва кое къде се съхранява. Във второто изречение пише:
"... Първият екземпляр се съхранява в службата, съставила акта, вторият екземпляр се изпраща в съответната общинска служба "Общинска собственост", ..."
Моите опасения са, че на много места тези две сулжби ще бъдат фактически едно и също. На много места актовете се съставят от служба "Общинска собственост".
С оглед на това - да има екземпляри на различни места и да има надеждно съхранение, ако някъде поради пожар, бедствие или недобросъвестност от страна на служители и на лица, които имат достъп до тези документи и изчезне единият акт, по-целесъобразно е първият екземпляр да се съхранява в службата, която го е съставила, но вторият екземпляр да се съхранява при секретаря на общината. Да имаме актови книги на две места. На две места да се извършва съхранението. И досега в много общини актът се съхранява само на едно място, в една актова книга. И, ако там бъде скъсан или изчезне, вече следа от него не остава. А третият екземпляр - "... лицето, което ползува имота...", в повечето случаи това са наематели или отдели, от които актът може да изчезне. Те не го съхраняват отговорно.
Ако погледнем Закона за държавната собственост, там реално актовете се пазят на две места и то на две различни места.
Затова предлагам, то може да се възприеме и като редакционно, че вторият екземпляр се съхранява при секретаря на общината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво ще каже комисията?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Комисията счита, че създаването изрично с този закон на служби "Общинска собственост", а също така в общините с районно деление служба "Общинска собственост" към съответните райони или кметства означава, че тази служба надлежно ще трябва да гарантира сигурността и надлежното опазване на тези актове. Фактът, че тук вече се предвижда тези актове да се съхраняват в три различни обекта - в службата, която го е съставила, в общинската служба и в лицата, които ползуват имота, все пак е една гаранция, че не могат да бъдат унищожени и трите екземпляра по едно и също верме.
ИВАН СОТИРОВ (от място): Те фактически са два.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Другото, което комисията не възприе е, че не може секретарят на общината, който има функции по Закона за местното самоуправление и местната администрация да го товарим с допълнителни функции, които са типични за тази служба "Общинска собственост".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Тъй като това предложение не го приемам като редакционно и не е направено писмено, преминаваме към гласуване на трите члена - 51, 52 и 53.
Моля да гласувате!
От общо гласували 129 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 6.
Членове 51, 52 и 53 са приети.
Член 54!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 54. В актовете за общинска собственост на недвижими имоти се отбелязва и учредяването или прекратяването на право на ползуване, право на строеж и на други ограничени вещни права."
Становището на комисията е:
"Приема текста на вносителя със следната редакционна поправка."
"Чл. 54. В актовете за общинска собственост на недвижими имоти се отбелязва и учредяването или прекратяването на право на ползуване, право на строеж и на други вещни права върху тях."
Вместо "... на други ограничени права" ние сме казали: "... и на други вещни права върху тях" - върху самите имоти. Това е редакцонната поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 54 така, както беше представен.
От общо гласували 127 народни представители, за - 115, против - няма, въздържали се - 12.
Чл. 54 е приет.
Член 55!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 55. Ал. 1. Актовете за общинска собственост на недвижими имоти се отбелязват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответните служби "Общинска собственост".
Ал. 2. Актовете за общинска собственост на недвижими имоти, които са престанали да бъдат собственост на общината, или на имоти, за които са съставени нови актове, се съхраняват по начина, предвиден в ал. 1, като върху тях се отбелязва, че са анулирани по реда на тяхното съставяне."
След като още в становището си по чл. 5, ал. 2 комисията предложи ал. 2 на чл. 5 да стане ал. 2 на чл. 55, тук е систематичното място на този текст. Ние го отразяваме, поради което и чл. 55 добива следният вид:
"Чл. 55. Ал. 1. Актовете за общинска собственост на недвижими имоти се отбелязват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответните служби "Общинска собственост".
Ал. 2. Актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
Ал. 3. Върху актовете за общинска собственост на недвижими имоти, които са престанали да бъдат собственост на общината, или на имоти, за които са съставени нови актове, се отбелязва това обстоятелство и те се съхраняват по начина, предвиден в ал. 1."
Това е текстът, който предлагаме. Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 55 така, както беше представен.
От общо гласували 128 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 5.
Чл. 55 е приет.
Чл. 56, 57 и 58 заедно ще ги гледаме.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: "Чл. 56. Ал. 1. Въз основа на съставените актове за общинска собственост на недвижими имоти се завеждат: главен регистър, картотека, спомагателен регистър и други регистри по образци, одобрени от министъра на финансите.
Ал. 2. Главните и спомагателни регистри се съхраняват безсрочно.
Чл. 57. Ал. 1. Недвижимите имоти - общинска собственост, неправилно актувани като такива, както и тези, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги и се връщат на собственика със заповед на кмета на общината.
Ал. 2. Споровете за материално право се решават по съдебен ред.
Чл. 58. Ал. 1. Общински имоти, които се владеят или държат без основание, не се използуват по предназначение или необходимостта от тях е отпаднала, се изземват въз основа на заповед на кмета на общината.
Ал. 2. Заповедта за изземване на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на Националната полиция.
Ал. 3. Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Комисията приема трите текста без изменение. По тези текстове няма предложения от народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате членове 56, 57 и 58.
От общо гласували 130 народни представители, за - 118, против - 2, въздържали се - 10.
Трите члена - 56, 57 и 58 са приети.
Член 59!

ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 59. Ал. 1. Службите "Общинска собственост" съставят актове на лицата, завзели без основание общински имоти.
Ал. 2. Въз основа на съставения акт кметът на общината издава наказателно постановление, което подлежи на обжалване при условията и по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Становището на комисията е, че този текст ще се включи в нова глава "Административно-наказателни разпоредби", а оттук следва да отпадне, тъй като частично се разрешава въпросът с административно-наказателната материя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма други предложения.
Моля да гласувате този член да отпадне.
От общо гласували 131 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 11.
Член 59 отпада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 60. Държавните органи са длъжни да оказват необходимото съдействие на общините, във връзка със стопанисването, управлението и разпореждането с общинската собственост."
Становището на комисията е следното: чл. 60 да стане чл. 60, ал. 1, така както е предложен от Министерския съвет, а чл. 72 от глава "Други разпоредби", която глава ние предлагаме да отпадне, и да стане "Административно-наказателни разпоредби" чл. 72 става ал. 2 на чл. 60.
Или чл. 60 добива следния вид:
"Чл. 60. Ал. 1. Държавните органи са длъжни да оказват необходимото съдействие на общините, във връзка със стопанисването, управлението и разпореждането с общинската собственост.
Ал. 2. Областните управители осъществяват общ надзор и контрол по изпълнението на закона."
Смятаме, че функциите на областните управители трябва да бъдат в тази глава за надзора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 60 така, както е представен от комисията.
От общо гласували 123 народни представители, за - 120, против - 3, въздържали се - няма.
Член 60 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Глава седма - "Предоставяне на концесии".
"Чл. 61. Ал. 1. "Концесия" по смисъла на този закон е предоставянето на особено право на ползуване върху обекти - публична общинска собственост, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, както и даване на разрешение за извършване на дейности, свързани с тези обекти, които се осъществяват от общините.
Ал. 2. Не могат да бъдат предоставени концесии при опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за обществения ред, за околната среда и за защитените със закон територии и обекти".
Има предложение по ал. 2 от народния представител Юрий Борисов, впрочем в чл. 61 да се добави нова ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. Не могат да бъдат предоставяни концесии върху обекти от общинско значение, предназначени за образователни нужди".
Становището на комисията е, че приема текста на вносителя без предложението, направено от народния представител Юрий Борисов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Най-напред гласуваме предложението на господин Борисов за нова ал. 3.
От общо гласували 128 народни представители, за - 16, против - 81, въздържали се - 31.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 61 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 130 народни представители, за - 117, против - 3, въздържали се - 10.
Член 61 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 62. Ал. 1. Срокът за предоставяне на концесия не може да бъде по-дълъг от 15 години от сключването на договора.
Ал. 2. Срокът по ал. 1 може да бъде продължен със съгласието на страните по концесионния договор въз основа на решение на общинския съвет. Общият срок на концесията не може да бъде по-дълъг от 25 години.
Ал. 3. Концесионерът по договор, чийто срок е изтекъл, при равни други условия, се предпочита при предоставяне на нова концесия за същия обект или дейност."
Комисията приема текста на вносителя. Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 62 така, както беше представен.
От общо гласували 142 народни представители, за - 130, против - 8, въздържали се - 4.
Член 62 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 63. Концесии могат да се предоставят само за следните обекти:
1. водоизточници, включително подземни и минерални води, които се ползуват само от съответната община, заедно с водовземни съоръжения и довеждащи мрежи и съоръжения;
2. язовири, езера и прилежащи към тях плажове от общинско значение;
3. кариери за инертни и други материали от общинско значение;
4. местни пътища и паркинги - общинска собственост;
5. общински гори."
Становището на комисията е чл. 63 да придобие следния вид: вместо "концесии", да се запише:
"Чл. 63. Особеното право на ползуване по чл. 61, ал. 1 може да се предостави за следните обекти:
1. водоизточници, включително и минерални води, които се ползуват само от съответната община, заедно с водовземни съоръжения и довеждащи мрежи и съоръжения;
2. водоеми и прилежащи към тях плажове от общинско значение;
3. кариери за инертни и други материали от общинско значение;
4. местни пътища и паркинги - общинска собственост;
5. общински гори."
Няма предложения на народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 63 така, както е представен.
От общо гласували 137 народни представители, за - 120, против - 9, въздържали се - 8.
Член 63 е приет.


ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 64. Разрешения по чл. 61, ал. 1 могат да се дават само за следните дейности:
1. водоснабдяване и канализация;
2. топлофикация;
3. използване на мрежи и съоръжения на транспортната инфраструктура и транспортното обслужване на населението;
4. поддържака на улици, площади, паркове и градини, както и за озеленяване;
5. поддържане чистотата на населените места и третиране на битови отпадъци;
6. търговска дейност, осъществявана върху имоти, публична общинска собственост;
7. поддържане на гробищни паркове."
Становището на комисията е чл. 64 да придобие следния вид:
"Чл. 64. Разрешенията по чл. 61, ал. 1 могат да се дават за следните дейности:
1. водоснабдяване и канализация;
2. топлофикация и газификация;
3. използване на мрежи и съоръжения на транспортната инфраструктура и транспортното обслужване на населението;
4. поддръжка на улици, площади, паркове и градини, както и за озеленяване;
5. поддържане чистотата на населените места и третиране на битови отпадъци;
6. търговска дейност, осъществявана върху имоти, публична общинска собственост;
7. поддържане на гробищни паркове."
Добавили сме водоснабдяване и канализация и газификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте чл. 64 така, както беше предложен!
От общо гласували 141 народни представители, за - 121, против - 11, въздържали се - 9.
Член 64 е приет.
По чл. 65, 66, 67 и 68 няма бележки. Моля да ги прочетете заедно.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 65. Ал. 1. Редът за предоставяне на концесия обхваща:
1. решение на общинския съвет за предоставяне на концесията, взето с мнозинство от повече от половината от общия брой на съветниците;
2. провеждане на конкурс или търг за определяне на концесионера при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет;
3. сключване на договор за концесия от кмета на общината.
Ал. 2. Решението на общинския съвет по ал. 1, т. 1 се обнародва в "Държавен вестник" и в поне един местен всекидневник.
Чл. 66. С решението за предоставяне на концесия се определят:
1. предметът на концесията:
2. срокът на концесията;
3. начинът на определяне на концесионера - конкурс или търг;
4. видът, размерът и начинът на плащане на депозита за участие в конкурса или търга;
5. видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по договора за концесия;
6. други изисквания, свързани с характера на концесията.
Чл. 67. Ал. 1. В едномесечен срок от обявяване на резултатите кметът сключва договор с кандидата, спечелил конкурса или търга.
Ал. 2. Съдържанието на договора по ал. 1 и условията за неговото прекратяване се определят в Правилника за прилагане на закона.
Ал. 3. В Правилника за прилагане на закона се определят и случаите, в които общината има правата на привилегирован кредитор.
Чл. 68. Ал. 1. Общината запазва всички свои права върху обекта на концесия, освен изрично учредените или отстъпените с договора за концесия.
Ал. 2. Приращенията върху вещи, общинска собственост, свързани с осъществяването на дейностите по чл. 64, са общинска собственост."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Моля, гласувайте членовете от 65 до 68 включиштелно!
От общо гласували 151 народни представители, за - 128, против - 10, въздържали се - 13.
Членове от 65 до 68 са приети.
Член 69!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 69. Ал. 1. Концесията се прекратява с прекратяване на договора за концесия.
Ал. 2. Когато в резултат на изпълнението на договора за концесия възникне опасност за националната сигурност или за отбраната на страната, за околната среда, за защитените със закон територии и обекти и за обществения ред, страните могат да променят договора, както и да го прекратят предсрочно по взаимно съгласие или едностранно.
Ал. 3. При предсрочно прекратяване на договора за концесия концесионерът има право на обезщетение за направените подобрения, освен при виновно неизпълнение на задълженията."
Има предложение на народния представител Светослав Лучников към чл. 69, ал. 3 след думите "... направените подобрения..." да се добави "... претърпените вреди и пропуснатите ползи...".
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Поддържам своето предложение концесионерът при прекратяване на концесията не по негова вина, подчертавам, не по негова вина - да бъде обезщетяван не само за направените подобрения върху концесионния обект, а и за претърпените вреди и пропуснатите ползи. Той се е ангажирал в една стопанска дейност по експлоатация на концесията и той следва да бъде обезщетен, ако договорът се прекрати по обективни причини, без негова вина. Само по този начин ще можем да гарантираме правата на предприемача, на предприемаческата свободна инициатива, която е призната за основа на икономиката по Конституцията на Република България.
Моля да приемете това допълнение, защото само по този начин ще защитим правата на предприемачите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте най-напред предложението на господин Лучников към чл. 69, ал. 3 след думите "направените подобрения" да се добави "претърпените вреди и пропуснатите ползи".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 166 народни представители, за - 58, против - 85, въздържали се - 23.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 69 така, както беше представен от комисията!
От общо гласували 136 народни представители, за - 110, против - 22, въздържали се - 4.
Член 69 е приет.
Обявявам 36 минути почивка - до 11.45 ч. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание. Господин Велев, заповядайте да докладвате глава осма - "Други разпоредби".
Член 70 отпадна.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Да. Глава осма според внесения от Министерския съвет законопроект беше озаглавена "Други разпоредби". Становището на комисията е вместо "Други разпоредби", глава осма да бъде със заглавие "Административно-наказателни разпоредби". Само искам да обясня, че чл. 70, който беше предвиден в осма глава - "Други разпоредби", ние вече го гласувахме и стана чл. 8а от "Общи разпоредби" в глава първа.
Така че предложението на комисията е глава осма да бъде: "Административно-наказателни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 126 народни представители, за - 117, против - няма, въздържали се - 9.
Предложението се приема. Названието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател, само още две думи. Вече казах, че чл. 70 отива в глава "Общи разпоредби" и той е приет.
Член 71 се прередактира и отива в глава осма "Административно-наказателни разпоредби", а чл. 72 вече го приехме като чл. 60, ал. 2 в глава "Надзор и актуване на имотите - общинска собственост". Затова, ако позволите, да започнем направо с административно-наказателните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Член 71.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 71. Наемател на общински имот, който наруши забраните по чл. 11, ал. 3 и чл. 13, ал. 5 за неговото пренаемане, съвместно ползване по договор с трети лица или за използването му за стопанска и производствена дейност се наказва с глоба от 50 000 до 200 000 лева.
Чл. 71а. Който без законно основание завземе общински имот, се наказва с глоба от 20 000 до 200 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 71б. Който не изпълни заповед или решение в едномесечен срок от влизането им в сила за освобождаването на общински имот, се наказва с глоба от 50 000 до 150 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 71в. Който не изпълни в срок задължението по § 4 от Преходните и заключителните разпоредби, се наказва с глоба от 10 000 до 50 000 лева.
Чл. 71г. Ал. 1. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от кмета на общината и от длъжностните лица от служба "Общинска собственост".
Ал. 2. Наказателните постановления се издават от кмета на общината или от оправомощени от него лица.
Ал. 3. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Да, има думата господин Дако Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, колеги, струва ми се, че просто отиваме много далече с тези наказателни разпоредби.
Член 71 предвижда административно-наказателна отговорност на лице, което наруши всъщност наемния договор. От една страна това е основание за прекратяване на наемния договор по чл. 13, отгоре на това на същото това лице ще му наложим и административно наказание за това, за което той би могъл да бъде осъден за опразване на помещението по ал. 1 на чл. 13.
От друга страна чл. 71б. Въздигаме в административно нарушение неизпълнението на едно съдебно решение. Представете си, че аз съм обжалвал заповедта по административен ред пред окръжния съд, окръжният съд се е произнесъл, потвърдил е заповедта за прекратяване на наемния договор и аз, ако в едномесечен срок не изпълня това решение, подлежа на наказание. Такова нещо никъде няма в административно-наказателното право. Как ние ще издигнем неизпълнението на едно съдебно решение в административно нарушение? Има си съдебен изпълнител, има си ред за вадене и така нататък. Но да глобяваме гражданина заради това, че не е изпълнил съдебното решение, е просто смешно.
Затова аз правя предложение чл. 71 и чл. 71б да отпаднат. Да останат като административни нарушения само чл. 71а, чл. 71в и чл. 71г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли? - Няма.
Предлагам най-напред да гласуваме предложението на народния представител Дако Михайлов да отпаднат членове 71 и 71б. Моля да гласувате.
От общо гласували 141 народни представители, за - 43, против - 81, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате всички членове на глава осма изцяло, така както бяха предложени от комисията.
От общо гласували 122 народни представители, за - 111, против - няма, въздържали се - 11.
Всички членове на глава осма са приети.
"Допълнителни разпоредби", параграф 1.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Допълнителни разпоредби
§ 1. Ал. 1. "Малки незастроени части от недвижими имоти" по смисъла на чл. 19, ал. 3 и ал. 4 са тези части на недвижими имоти, които не засягат основния строеж в имота и не представляват повече от една пета от площта на имота.
Ал. 2. "Равностойни имоти" по смисъла на глава трета от закона са имоти, приблизително еднакви по местонахождение, вид, големина и цена".
Има предложение на народния представител Светослав Лучников в § 1, ал. 2 пред думата "цена" да се прибави "... действителна текуща пазарна".
Становището на комисията по § 1 е ал. 1 да отпадне, тъй като в чл. 19, ал. 3 и ал. 4 ние предложихме отпадането им и този текст вече е приет. И там вече въпросът за малките незастроени части от недвижими имоти не се третира. При това положение няма нужда от обясняване на този израз, какво представляват "малки незастроени части от недвижими имоти".
В същото време обаче комисията предлага ал. 2 да остане като § 1 без алинеи. Фактически § 1 става:
"§ 1. "Равностойни имоти" по смисъла на глава трета от закона са имоти, приблизително еднакви по местонахождение, вид, големина и цена".
Това е, което исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, има предложение най-напред ал. 1 да отпадне. Моля да гласувате за отпадането на ал. 1.
От общо гласували 123 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 7.
Алинея първа отпадна.
Има предложнение на народния представител Светослав Лучников пред последната дума "цена" да бъде поставена "... действителна текуща пазарна". Моля да гласувате.
От общо гласували 124 народни представители, за - 20, против - 84, въздържали се - 20.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 1 така, както беше предложен от комисията само с една алинея - "Равностойни имоти... " и така нататък.
От общо гласували 123 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 5.
Параграф първи е приет.

ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "§ 2. "Семейство" по смисъла на този закон са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак."
Няма предложения и комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 133 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 3.
Параграф 2 е приет.
Параграф 3.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "§ 3. "Изоставен имот" по смисъла на чл. 22, т. 2 е недвижим имот, който не е стопанисван повече от 5 години."
Становището на комисията по този параграф е този параграф с този текст да отпадне, тъй като в чл. 22, т. 2 отпадна. Там основанията за вземане на решения на общинския съвет за принудително отчуждаване бяха освен т. 1 - влязъл в сила подробен градоустройствен план, т. 2 беше - наличие на изоставен имот. Но ние вече сме гласували този текст и т. 2 отпадна. При това положение, няма нужда от изясняване на понятието "изоставен имот".
Но комисията предлага нов § 3 със следното съдържание:
"§ 3. Мероприятието е "започнало" по смисъла на чл. 28, ал. 1, ако са утвърдени архитектурните проекти и е издадено разрешение за строеж". Тъй като в чл. 28, ал. 1 ние въвеждаме това понятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Има предложение на народния представител Юрий Борисов да се поясни понятието "обществени потребности от общинско значение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но то не влиза в този параграф.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Това вероятно е като предложение в нов параграф да се поясни това понятие. Но комисията смята, че не е необходимо нито тук да се пояснява какво значи с общинско значение, нито в другия закон - какво значи с национално значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате § 3 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 135 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - 6.
Параграф 3 е приет.
Параграф 4.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "§ 4. Ал. 1. Физическите и юридически лица, които ползват общински имот, са длъжни в срок от 6 месеца от влизането в сила на закона да уведомят писмено съответната служба "Общинска собственост" по местонахождението на имота."
Становището на комисията е - приема текста на вносителя по ал. 1.
"Ал. 2. За неизпълнение на задължението по ал. 1 кметът на общината налага глоба в размер от 50 хил. до 200 хил. лв. по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Тъй като този текст премина в главата "Административно-наказателни разпоредби", комисията предлага той да отпадне, като § 4 остава само с текста на ал. 1. Тоест, няма да има алинеи, а § 4 ще остане само с разпоредбата на ал. 1 така, както я предложихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като втората алинея е вече гласувана на друго място, моля да гласувате § 4 с текст: "Физическите и юридически лица" и т. н.
От общо гласували 126 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 4.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Комисията предлага създаването на нов § 4а със следното съдържание:
"§ 4а. Ал. 1. Актуването на имотите, които са общинска собственост към датата на влизането на закона в сила, се извършва в шестмесечен срок от същата дата.
Ал. 2. В срока по ал. 1 общинските съвети обявяват с решение имотите и вещите - публична общинска собственост."
Целта на тези текстове е да стимулираме общините в определен срок да актуват своите имоти и да обявят коя е публична общинска собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 4а.
От общо гласували 127 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 3.
Параграф 4а е приет.
Параграф 5.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "§ 5. За учреденото по установения ред до влизането в сила на закона безсрочно или за повече от 10 години право на ползване се прилага срокът по чл. 36, ал. 1."
Комисията предлага § 5 да придобие следния вид:
"§ 5. За учреденото по установения ред до влизането в сила на закона безсрочно, или за повече от 10 години право на ползване, се прилага срокът по чл. 36, ал. 1 от датата на учредяването му. Когато срокът е изтекъл към датата на влизането на закона в сила, имотът се предава в шестмесечен срок от същата дата."
Това е текстът, който е съобразен с обстоятелството, че има сключени договори за право на ползване за повече от 10 години, или безсрочно. И тъй като сега се въвежда предоставянето на правото на ползване за срок до 10 години, следва с преходни и заключителни разпоредби да бъдат уредени заварените положения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Моля да гласувате § 5 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 133 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 8.
Параграф 5 е приет.

ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател, в хода на разглеждането на този закон и приемането на текстовете се натъкнахме на едно друго обстоятелство: ние с § 5 уреждаме заварените случаи на сключени договори за право на ползване, а не сме уредили въпросите на заварените случаи по сключени договори за наем. Затова комисията на последното си заседание изработи текст, аналогичен на § 5, но вече отнасящ се за договорите за наем. Предлагаме на вниманието на народните представители този текст в един вариант, но искам да посоча, че при обсъждането му възникнаха и други варианти, поради което предлагам внимателно да обсъдим този текст.
Параграф 5а. Договорите за наем, сключени по установения ред до влизането на закона в сила за срок по-дълъг от 3 години, се считат за сключени за срок от 3 години. А когато 3-годишният срок е изтекъл към датата на влизането на закона в сила, имотът се предава в 6-месечен срок.
Както казах, тази разпоредба е аналогична на предходната, но тук въпросът е, че в първия случай все пак правото на ползване е за 10 години, а тук ограничението за наемните договори е 3 години. И сега въпросът е така ли трябва да остане текстът или да се даде възможност на сегашните наематели да продължат този наемен договор до изтичането на срока, за който е сключен, но не повече от 3 години от влизането на закона в сила или да се приеме вариантът, който ви прочетох.
Аз моля колегите да вземат отношение, тъй като този текст не е обсъждан на първо четене на законопроекта. Въпросът е дали няма да бъдат ощетени тези наематели, които вече са сключили договори.
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Защо? Защо ще засягаме интересите на наемателите поради това, че приемаме нов закон? Не трябва да се засягат интересите на наемателите. Нека да остане да действат договорите. Вторият вариант е по-добър.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Вторият вариант е по-удачен, но не можем в момента да ви го предложим като текст. Трябва да се помисли по него.
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Те са сключили договор за наем при други условия.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател, тъй като имаме един отложен текст, като отложим и този, ще станат два, за да ви ги предложим за приемане на друго заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, отлагаме разглеждането на § 5а.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Предложеният от нас § 5а става § 5б със следния текст:
Параграф 5б. Започнатите производства за продажба, замяна, учредяване на вещни права върху имоти, които са частна общинска собственост и за делба на такива имоти и вещи, притежавани от общината в съсобственост, се довършват по досегашния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Беше предложен друг текст на § 5а, чието разглеждане и приемане се отложи. Сега текстът беше прочетен за § 5б.
Моля да гласувате отлагане на § 5а и текста на § 5б.
От общо гласували 121 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 5.
Параграф 5а се отлага. Параграф 5б е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Параграф 6. Ал. 1. Не се предоставят концесии за права върху обектите по чл. 63 и дейностите по чл. 64, придобити и осъществявани от еднолични търговски дружества с общинско имущество и от общински предприятия.
Ал. 2. Лицата, правомерно придобили или осъществяващи права върху обектите по чл. 63 и върху дейностите по члы 64 до влизането в сила на закона, са длъжни да ги заявят пред общинския съвет в 3-месечен срок от влизането в сила на закона.
Ал. 3. С изтичането на срока по ал. 2 незаявените права се смятат за погасени.
Ал. 4. За заявените по ал. 2 права общинският съвет взема решение за привеждането им в съответствие със закона в едногодишен срок.
Няма предложения по този текст. Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 125 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 4.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Параграф 7. В Закона за концесиите (обнародван в "Държавен вестник", бр. 92 от 1995 г.) § 1, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
"Ал. 1. Предоставянето на концесии върху обекти, които са общинска собственост, както и даването на разрешения за дейности, които се осъществяват от общините, се определят с отделен закон". Става дума за този закон, който ние приемаме в момента. Поради това, че тези разпоредби са включени в настоящия закон, се налага и изменението в Закона за концесиите.
Комисията приема становището на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 134 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 4.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател, има предложение на народния представител Васил Калинов в § 7 на Закона за местното самоуправление и местната администрация да се създадат нови алинеи 3 и 4 със съдържание, което сме посочили в писмения доклад.
Комисията въз основа на това предложение първоначално е предложила нови параграфи 7а и 7б с определено съдържание. Впоследствие обаче, при едно от последващите заседания, когато комисията разглеждаше закона, предложи да се включи само § 7а без алинеи и със съдържание, което сега ще ви прочета. Следователно текстовете, които са предложени в доклада, предлагаме да не се приемат, а текстът на § 7а да има следното съдържание:
Параграф 7а. С влизането на закона в сила преминават в собственост на общините обектите, изградени с държавни средства, предоставени на бившите народни съвети или с доброволен труд и средства на населението, както и тези, които са включени в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество.
Става въпрос единствено за обектите, които са изградени с държавни средства, тъй като по-рано нямаше общински средства, нямаше самостоятелни общински бюджети. Става дума за обекти, които са предоставени на окръжните или общинските народни съвети - те да станат общинска собственост и да се предоставят на общините. Докладвам само § 7а. Всички други разпоредби, които сме посочили в доклада на комисията, не предлагаме да се приемат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Понеже са предложени допълнително, моля да прочетете още веднъж текста.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Вместо всичко това, което е написано, предлагаме § 7а: "С влизането на закона в сила преминават в собственост на общините обектите, изградени с държавни средства, предоставени на бившите народни съвети или с доброволен труд и средства на населението, както и тези, които са включени в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате.
От общо гласували 125 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 5.
§ 7 а е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: § 7б. Предложили сме в Закона за наследството чл. 11 да се измени така:
"Чл. 11. Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от общината, в която се намират имотите и вещите, включени в него."
И се предлагаше в чл. 61, ал. 2, след думата "държавата" да се добави "общината".
След като започна разглеждането обаче на Закона за държавната собственост, в хода на разглеждането на закона на второ четене Комисията по устройството и дейността на държавните органи приема, че онези имоти, които нямат наследници или за които наследниците се отказват, да стават държавна собственост. Така е и в сегашния Закон за наследството.
След обсъждане в тази комисия и в Комисията по местно самоуправление повторно ние решихме да се откажем от този текст, тоест постигнахме съгласие с колегите от другата комисия в тези случаи имотите да се придобиват от държавата, а не от общините. При това положение предложеният от нас § 7б следва да отпадне. Той не е в основния текст, той е предложен от комисията, но все пак е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да гласуваме предложението за отпадане на § 7б.
От общо гласували 131 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - 2.
Предложението се приема.
§ 7б отпада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Има предложение на народния представител Златимир Орсов в Преходните и заключителни разпоредби да се създаде нов § 7в със следния текст:
"§ 7в. В Закона за опазване на селскостопанското имущество се правят следните изменения:
1. В чл. 10, ал. 1 думите "ръководители на селскостопанската организация" се заменят с думите "кмета на района или кметството"."
Комисията приема предложения текст, тъй като това е свързано с опазване на селскостопанско имущество. Вече такива ръководители на селскостопански организации не могат да имат административни функции, свързани с опазването на това имущество, и затова тези правомощия се предоставят на кмета на района или кметството.
"2. В чл. 16, ал. 2 думите "селскостопанската организация" се заменят с думите "района или кметството"."
Становището на комисията по точка 2 е да добие следния вид:
"2. В чл. 16, ал. 2 думите "селскостопанската организация" се заменят с думата "общината"." Тук става въпрос за една административно-териториална единица, каквато е общината, която има самостоятелен бюджет, която е структурно обособена и затова вместо предложените от народния представител думи "района или кметството" предлагаме да бъде "общината".
"3. В чл. 23, ал. 2 думите "от селскостопанската организация и/или от собствени средства" се заличават."
Комисията приема предложения текст.
Всъщност това са няколко редакционни поправки, които са съобразени със сегашното правно състояние на нещата по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 7в.
От общо гласували 130 народни представители, за - 127, против - 1, въздържали се - 2.
§ 7в е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "§ 7. Законът за наемните отношения се отменя."
Това е предложение на вносителя. Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Дако Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, колеги! Аз не съм против отмяна на Закона за наемните отношения. Но в ГПК има цял дял "Принудително отнемане на вещи" - чл. 415, където целият текст почива на Закона за наемните отношения. Това са изпълнението на съдебните решения по чл. 238 от ЗЗД, това е по чл. 288 от ГПК - "делбите". При това положение какво ще стане с тези висящи производства при съдия-изпълнителя? Можем ли да счетем, че с отмяна на Закона за наемните отношения отменяме чл. 415 от ГПК или трябва нещо друго да се направи? Защото това са стотици дела в съдилищата. Как ще работят по-нататък съдебните изпълнители, а и самите съдилища, когато примерно се иска продължаване на срок или отсрочване на решение и т.н., когато целият раздел всъщност почива на един закон, който ние в момента отменяме?
Аз предполагам, че нещо друго трябва да се заложи в самия закон.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател, това е текст, предложен от Министерския съвет. Очевидно се е имало предвид това, че наемните правоотношения се уреждат в Закона за държавната собственост и в Закона за общинската собственост и не е необходимо повече да съществува такъв закон.
Що се отнася обаче до заварените случаи, аз в момента не мога да дам отговор, той не е възникнал и по време на заседанието на комисията и затова предлагам - така или иначе има отложени два текста - и този да го отложим, за да видим как стоят нещата. Ако трябва, с още една преходна разпоредба да уредим заварените случаи, да го направим със съответен текст, който в момента обаче не можем да съставим. Затова ви предлагам да отложим § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласни ли сте? - Да. Значи отлагаме § 8 по общо съгласие.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "§ 9. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона."
Има предложение на народния представител Иван Костадинов Иванов § 9 да отпадне. Първоначално и в комисията се считаше, че не е необходимо да има правилник, защото смятахме, че с наредбата по чл. 8, ал. 2 ще бъдат уредени всички въпроси, но се оказа, че има обществени отношения, които трябва да бъдат уредени не с този правилник на общинския съвет, а с правилник на Министерския съвет. Поради това комисията приема текста на вносителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Иван Костадинов Иванов поддържа ли предложението си?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Сега го няма. Той се убеди, че трябва да има правилник на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
Моля да гласувате § 9 така, както е предложен от Министерския съвет.
От общо гласували 135 народни представители, за - 121, против - 2, въздържали се - 12.
Параграф 9 е приет.
Параграф 10.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Предложението на вносителя е: "Законът влиза в сила от 1 март 1996 г.".
Становището на комисията е: думите "1 март 1996 г." да се заменят с думите "1 юни 1996 г.".
Съображенията ни са, че Законът за собствеността, който ние приехме, предвижда влизането му в сила от 1 юни 1996 година. Законът за държавната собственост и Законът за общинската собственост, които са все пак в пакет, трябва да влязат в сила от един и същи ден.
Ето защо ние предлагаме това да бъде датата 1 юни 1996 година. Или текстът да стане: "Законът влиза в сила от 1 юни 1996 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 152 народни представители, за - 151, против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: С това текстовете се изчерпиха. Останаха само три текста, които ние отложихме. Това са чл. 37, § 5а и § 8, които след заседание на комисията ще предложим на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагам комисията да уточни тези три текста и утре да започнем с приключване на този законопроект.
Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате утре да започнем с този законопроект и да го приключим.
Трябва да направим това, тъй като гласувахме дата 1 юни 1996 г.
От общо гласували 134 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 3.
Приема се утре да започнем с трите текста, останали от този законопроект.
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Господин Мулетаров, моля заповядайте да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители!
Ние приехме закона до чл. 47. Същевременно бяха отложени три текста, които предлагам най-напред да обсъдим и гласуваме. И след това да продължим до чл. 47, който предстои да бъде обсъден и гласуван.
Най-напред беше отложен чл. 3. Причината е, че в т. 4 уредбата беше различна от тази, която е в Закона за общинската собственост. А именно с т. 4 на този текст се предлагаше когато няма наследници по закон и по завещание или заветници, собствеността става държавна.
Имаше предложение в Закона за общинската собственост да се измени Законът за наследството. И в тези случаи тази собственост да става общинска.
След обстойно обсъждане в комисията се прие, че действително тази собственост следва да става държавна, като държавата да има възможност да предоставя това имущество на общините, когато то е на тяхна територия.
Едни от основните съображения бяха, че в редица случаи това имущество може да бъде в други населени места, може да бъде в чужбина, може да бъде от такова естество като кораби или други значителни превозни средства, които не могат да бъдат стопанисвани и управлявани от общините.
Поради това надделя становището текстът да остане както е сега. И по този начин да не се пристъпва и към промяна на съответния текст - чл. 11 от Закона за наследството.
Също така при обсъждането на текста господин Лучников пожела отново да бъде гласувано и неговото предложение, а именно по т. 2 на чл. 3 - имущество на сдружение с идеална цел и на фондации.
Това предложение беше направено от него предварително. То беше подложено на повторно гласуване и с 6 гласа "за", 1 глас "против" и 7 гласа "въздържали се" комисията го отхвърли.
Комисията предлага текстът да се гласува така, както е предложен първоначално.
По този начин окончателната редакция, която комисията предлага за чл. 3, отложен, е следната:
"Чл. 3. Държавна собственост са имотите и вещите:
1. придобити във или извън страната, в съответствие с международните договори или други актове и със законите на Република България.
2. неюридически лица в страната, които са престанали да съществуват, освен ако специални закони предвиждат друго.
3. представляващи частта на българската държава, имуществата на юридически лица извън страната, които са престанали да съществуват, освен ако специални закони предвиждат друго.
4. за които няма наследници по закон или по завещание, включени в наследства, от които наследниците или заветниците са се отказали или са изгубили правото да ги приемат.
5. които нямат друг собственик."
Или текстът се предлага в този вид, в който беше предложен от комисията и на миналото заседание. И това е становището, той да бъде подложен на гласуване от народните представители, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа!
Аз още един път моля да бъде допълнена т. 2 с думите "освен ако специални закони, уставът или учредителният акт предвиждат друго".
Разберете, не може ние да лишим членовете на едно сдружение с идеална цел, респективно една учредителна фондация да се разпорежда с имуществото, което това сдружение е придобило или което е вложено в тази фондация, след тяхното прекратяване. Ами това е един вид национализация на това имущество. На какво основание ние ще го отнемем от хората? На какво основание ще им попречим да се разпоредят с него, със своя устав или с учредителния акт, с който са извадили това имущество и са го предоставили на фондацията?
Много ви моля да вникнете в проблема. Той е много прост. Той защитава правата на хората, които са се сдружили или са учредили фондация. По този начин вие ще намалите желанието им да правят сдружения или да учредяват фондации, което едва ли е полезно за обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Не се ли разбира, когато в устава на една организация има нещо, което дава наследникът, че този случай не е без наследник?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата, господин Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПГДЛ): Господин председател, преди малко, когато докладвах Закона за общинската собственост, заявихме, че ние се отказваме от претенциите общините да придобиват имущества, за които няма наследници или наследниците са отказали, тъй като е предвидено в т. 4 това да става общинска собственост. Но още тогава заявих, че (т. 5 - "които нямат друг собственик") имотите, които нямат друг собственик, се предвижда да стават държавна собственост. А ние сме го гласували вече в Закона за общинската собственост. В чл. 2, т. 5 е казано: "недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен". Това според нас трябва да е общинска собственост, а не държавна.
Затова аз моля т. 5 да отпадне, тъй като вече сме гласували, че тези имоти и вещи ще стават общинска собственост.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Няма.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: По това предложение на господин Велев в самия текст се чувства, че има разлика в съдържанието, тъй като в текста, който прочете господин Велев, се говори за имоти на територията на общината. А е възможно имоти, които нямат собственик, да бъдат на територията на друга държава, да бъдат в териториални води и да бъдат изобщо на места извън територията на общината. Затова трябва да се синхронизират текстовете.
В чл. 5 се говори: имоти, които нямат друг собственик изобщо, да стават държавни. Ако това, което е прието вече, че се отнася само за имоти на територията на общината, трябва да се приеме, че когато тези имоти, които нямат собственици, са извън територията на определена община, или ако те са на територията на различни общини, което също е възможно като хипотеза, или са в чужбина, както казах, тогава въпросът остава неуреден с редакцията, която ние сме приели в Закона за общинската собственост.
Аз моля по този въпрос господин Велев и представителят на Министерството на правосъдието госпожа Йосифова - заместник-министърът, да изразят отношение, тъй като ние трябва да имаме пълно балансиране на тази хипотеза - липсата на собственик и местонахождението на имота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Йосифова!...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РАДКА ЙОСИФОВА (от място): Трябва някакво разграничение, очевидно, но в момента...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи отлагането на този текст е изчистено накрая.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Ние предлагаме текстът да остане както е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако няма готовност, ще преминем към гласуване.
Най-напред гласуваме отпадането на т. 5, предложена от господин Димитър Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Може ли да взема отношение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, още едно обяснение.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПГДЛ): Господин председател, ние сме изхождали от обстоятелството, че недвижимите имоти на територията на страната са все в някоя община и не могат да бъдат извън нея, при което положение, след като не може да се установи собственикът, те във всички случаи трябва да стават общинска собственост. Така, както е записан текстът на чл. 3, т. 5 от Закона за държавната собственост - "които нямат друг собственик..."
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: И вещите се имат предвид.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Да, да. "Държавна собственост са имотите и вещите, които нямат друг собственик, с изключение на тези, които стават общинска собственост." Тоест, съгласен съм, че трябва да има някакво разграничение, особено за тези обекти, които са в чужбина най-вече. Щом са на територията на страната, те във всички случаи са в някоя община. Но когато са извън страната, в чужбина, за тях трябва да има такава разпоредба, съгласен съм, само че тя трябва да бъде ясно и точно казана. Затова виждам, че има предложение от представителя на министерството.
РАДКА ЙОСИФОВА (от място): Аз просто се опитвам да го формулирам.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Ами да го формулираме. Текстът да стане: "които нямат друг собственик, с изключение на недвижимите имоти, които стават общинска собственост по силата на чл. 2, ал. 2, т. 5 от Закона за общинската собственост".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, преминаваме към гласуване, щом имаме само изменения на текстове. Най-напред трябва да гласуваме предложението на господин Лучников - в чл. 3, т. 2, между думите "ако" и "специални" да се прибави: "уставът, актът за учредяване или". Моля да гласувате.
От общо гласували 150 народни представители, за - 102, против - 43, въздържали се - 5.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Велев - т. 5, след текста "които нямат друг собственик, с изключение на тези недвижими имоти...". Моля да го формулирате.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Не разбрахме какво гласуваме.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Не са разбрали точно кое предложение гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предишното гласуване ли?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Да. Аз моля, господин председателю, да подложите на прегласуване, тъй като действително колегите не разбраха точно за кое предложение. Беше приключено с предложенията на господин Димитър Велев, а в същото време Вие предложихте да се гласува предложението на господин Лучников и това създаде известно объркване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вижте, аз най-напред говорих за предложението на Димитър Велев, защото беше за отпадане. Но след това станаха и двете замествания на текст, затова съм длъжен да почна по реда. Така че поне сега не съм грешен...
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Вие не сте грешен, ние не сме разбрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Казах, че поставям на гласуване предложението на господин Лучников - чл. 3, т. 2, между думите "ако" и "специални" да се прибави: "уставът, актът за учредяване или".
Поставям на прегласуване, защото не са разбрали.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Да са разбрали. (Шум и други реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И вие искате прегласуване. Аз съм "за". Гласувах "за" и пак гласувам "за".
От общо гласували 163 народни представители, за - 60, против - 91, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
Предложението на Димитър Велев - към т. 5 да се добави... Моля да прочетете още веднъж точната формулировка. Заповядайте да прочетете - "които нямат друг собственик, с изключение на недвижимите имоти, които стават общинска собственост съгласно..."

ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПГДЛ): ..., които стават общинска собственост съгласно чл. 2, ал. 2, т. 5 от Закона за общинската собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 129 народни представители, за - 114, против - няма, въздържали се - 15.
Предложението се приема.
Моля да гласувате чл. 3 с добавката в т. 5.
От общо гласували 126 народни представители, за - 111, против - 10, въздържали се - 5.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: По чл. 17 имаше направени две предложения - първото беше гласувано след прочитането на текста. То беше на народната представителка Валентина Георгиева. Второто предложение беше на господин Дако Михайлов, който беше направил устно своето предложение, без да бъде формулирано писмено.
По време на заседанието на комисията за обсъждане на този текст възникнаха и други предложения и накрая се възприе от комисията идеята да се изготви нов текст, който да урежда тези въпроси, а именно: "Забрана да се изпълняват заповедите или решенията за прекратяване на наемните отношения до предоставяне на друго жилище", но това да бъде текст от Преходните и заключителните разпоредби на закона, поради което комисията предлага чл. 17 да бъде приет така, както беше прочетен на миналото заседание и който ще си позволя сега за напомняне да прочета:
"Чл. 17. Ал. 1. Наемните отношения за държавните имоти по чл. 13, чл. 14 и чл. 16 се прекратяват на следните основания:
1. поради неплащане на наемната цена или припадащата се част от консумативните разноски за повече от 2 месеца или поради системното им неплащане в срок;
2. поради извършване на разрешено по съответния ред ново строителство, включително надстрояване или пристрояване, когато се засягат обитавани помещения;
3. поради нарушаване на добрите нрави;
4. поради лошо стопанисване;
5. когато жилището, стопанисвано от ведомство е наето от лице, което не работи във ведомството;
6. поради прекратяване на трудовия договор работник или служител, настанен във ведомствено жилище, освен ако е уговорено друго в колективния или индивидуалния трудов договор;
7. изтичане на срока за настаняване;
8. когато наемател или член на неговото семейство притежава или придобие собствено жилище или вила, годни за постоянно обитаване;
9. когато наемателят не отговаря на условията за предоставяне на държавно жилище под наем;
10. когато помещенията се ползуват в нарушение на забраните по чл. 15.
Ал. 2. Прекратяването на наемните отношения става със заповед или решение на органа, извършил настаняването.
Ал. 3. Обжалването на актовете по ал. 2 става по реда на Закона за административното производство".
Това е текстът, който беше внесен от комисията с уговорката, че предложението на господин Михайлов ще бъде гласувано в допълнителна разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения.
Моля, гласувайте!
Но когато се каже Михайлов, трябва да се каже кой, защото те са няколко души. Уточняваме, че това е Дако Михайлов, иначе може да се пише и господин Васил Михайлов. (Весело оживление)
От общо гласували 125 народни представители, за - 111, против - няма, въздържали се - 14.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председателю, преди да пристъпим към чл. 47, нека да Ви съобщя за едно предложение, постъпило в комисията, което тя възприе и което искам да докладвам, за да изразят отношението си народните представители. То е следното: в чл. 10, ал. 2 няма забрана за имоти или части от тях, които имат производствено или стопанско предназначение да се отдават под наем, но по-нататък в останалите текстове от закона е пропуснато да се уреди процедурата, по която тези имоти, за които няма забрана да се отдават под наем, следва да се извърши това.
По предложение на народния представител Лилян Сираков на допълнителното заседание на комисията беше предложен един нов чл. 16а, който да уреди този въпрос и той е със следното съдържание:
"Чл. 16а. Недвижимите имоти - публична държавна собственост по чл. 10, ал. 2, се отдават под наем чрез конкурс или чрез търг по реда на чл. 13, ал. 1 и ал. 3 от ръководителя на съответното държавно учреждение, на което се предоставени за стопанисване и управление".
Комисията възприема изцяло този текст и предлага той да бъде гласуван от народните представители, тъй като премахва една непълнота в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 127 народни представители, за - 115, против - няма, въздържали се - 12.
Член 16а е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Обсъждахме чл. 47, който беше прочетен и който се състои от три алинеи, за да ви го припомня, отново ще го прочета. Той е със следното съдържание:
"Чл. 47. Ал. 1. Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху недвижими имоти - частна държавна собственост, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.
Ал. 2. Когато недвижим имот е включен в капитала на едноличното търговско дружество с държавно имущество, предложението до Министерския съвет за намаляване на капитала, се прави от органа, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала.
Ал. 3. Исканията по ал. 1 и 2 се правят чрез областния управител, който дава мотивирано становище."
При повторното обсъждане на предложенията, комисията се обедини около идеята, споделена от господин Лучников ал. 2 да отпадне и при това положение чл. 47 следва да бъде с ал. 1, която беше гласувана първа, ал. 3 да стане ал. 2, която да придобие следното съдържание: вместо "исканията по ал. 1 и 2" да остане само "исканията по ал. 1 се правят чрез областния управител, който дава мотивирано становище", тъй като ал. 2 се предлага да отпадне. Това е окончателното становище на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения.
Моля да гласувате текста на чл. 47 така, както е предложен - с две алинеи. Ал. 2 отпада, а ал. 3 става ал. 2. И по-нататък - така, както беше прочетено...
От общо гласували 133 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 2.
Член 47 е приет.




ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 48. Ал. 1. Доброволна делба на съсобствени между държавата и физически или юридически лица недвижими имоти се извършва по предложение на съсобствениците до областния управител или по негова инициатива.
Ал. 2. Делбата се извършва със съгласието на областния управител, а за имотите, стопанисвани от ведомства - със съгласието на ръководителя на ведомството.
Ал. 3. Доброволната делба се извършва въз основа на заповед на областния управител и договор за делба между съделителите.
Ал. 4. Органите по ал. 2 не дават съгласие за извършване на делбата, когато тя не е в интерес на държавата."
Народният представител Светослав Лучников предлага в чл. 48, ал. 4 да придобие ново съдържание, а именно:
"Ал. 4. Когато не може да се постигне доброволно съгласие, делбата се извършва по съдебен ред."
Впоследствие господин Лучников оттегли своето предложение и комисията предлага окончателната редакция на чл. 48 да бъде следната:
"Чл. 48. Ал. 1. Доброволна делба на съсобствени между държавата и физически или юридически лица недвижими имоти се извършва по предложение на съсобствениците до областния управител или по негова инициатива.
Ал. 2. Доброволната делба се извършва със съгласието на областния управител, а за имотите, стопанисвани от ведомства - със съгласието на ръководителя на ведомството.
Ал. 3. Доброволната делба се извършва въз основа на заповед на областния управител и договор за делба между съделителите.
Ал. 4. Органите по ал. 2 не дават съгласие за извършване на доброволна делба, когато тя не е в интерес на държавата."
Текстът фактически е същият, с редакционни подобрения в ал. 4. Това е окончателният текст, който комисията предлага да бъде гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 48 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 143 народни представители, за - 126, няма против, въздържали се - 17.
Член 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 49. Ал. 1. Право на ползване върху недвижим имот - частна държавна собственост, се учредява със заповед на областния управител за срок не по-дълъг от 10 години, след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
Ал. 2. Безвъзмездно право на ползване може да се учредява със съгласието на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.
Ал. 3. Със заповедта по ал. 1 се определя начинът на учредяване правото на ползване - възмездно или безвъзмездно. Когато правото на ползване се учредява възмездно, в заповедта се посочва цената му, определена въз основа на резултатите от търга.
Ал. 4. Въз основа на заповедта областният управител сключва договор."
Предложение от народния представител Екатерина Михайлова: да се създаде нова ал. 5 към този текст със следното съдържание:
"Ал. 5. За неуредените в този закон случаи се прилагат разпоредбите на чл. 56 до чл. 62 от Закона за собствеността."
Комисията не възприе това предложение и предлага чл. 49 да бъде приет така, както е гласуван и от комисията, с прочетените четири алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Най-напред ще гласуваме предложението на народната представителка Екатерина Михайлова за създаване на нова ал. 5 така, както беше прочетена.
От общо гласували 153 народни представители, за - 48, против - 94, въздържали се - 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 49 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 144 народни представители, за - 113, против - 1, въздържали се - 30.
Член 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 50. Ал. 1. Когато нуждата от имота отпадне или имотът стане необходим за друга по-належаща държавна нужда, правото на ползване се отнема със заповед на областния управител. Отпадането на нуждата от имота или възникването на належащата държавна нужда се констатира с решение на Министерския съвет или на определен от него орган.
Ал. 2. Ако учредяването на правото на ползване е извършено възмездно, на юридическото или физическото лице се връща внесената сума, намалена съобразно срока на ползването на имота."
По този текст има предложение на господин Лучников чл. 50 да отпадне и вариант: ако не отпадне, в края на ал. 2 да се добавят думите "и му се заплаща обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи".
Същото предложение е направила и народната представителка Екатерина Михайлова: за отпадането на чл. 50.
Комисията не възприе тези предложения, но ръководейки се от тях, предлага да се създаде една нова ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. Ползувателят има право на обезщетение за вреди поради отнемане правото на ползване."
Окончателният текст, който предлага комисията, е освен първоначалните две алинеи, които тя възприема, да се гласува и приеме и новата ал. 3, която е съобразена с алтернативните предложения на господин Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Нека да помислим за какво става дума. Става дума за учредяване на вещно право на ползване. Вещното право на ползване е всъщност една собственост, ограничена по време. Тя се създава за срок до 10 години. Гражданинът получава от държавата по редовен път това право. За него се сключва договор, както приехме току-що в предходния текст. Този договор, за да бъде валиден, трябва да бъде писмен, защото става въпрос за учредяване на вещно право, на ограничено право на ползване. Гражданинът е станал титуляр на това право. То е влязло в неговото имущество. След това вие искате с един едностранен административен акт лицето да бъде лишено от това свое имущество. Това значи всъщност да му се отнеме един имот, който той владее на законно основание, като му се върне това, което е дал, за да го получи. А представете си, че между времето, когато той е дал нещо, за да получи този имот, и времето, когато му се отнема този имот, той е поскъпнал неколкократно. На какво основание ние ще му вземем този имот, като му върнем само това, което той е платил? В неговото имущество има вече една увеличена стойност, на която той има право като неприкосновена собственост, като неприкосновено имуществено право съгласно Конституцията.


Не може по един административен път едностранно да се отнемат права, отстъпени редовно чрез редовно сключен договор. Разберете, това нарушава основните права на гражданите и е неприемливо. Затова аз поддържам текста на чл. 50 да отпадне. Не може по този начин да се лишават граждани от тяхната собственост, защото, видите ли, станало нещо, че този имот бил потребен на държавата. Ами той може да е потребен на държавата, но тя като го е предоставила един път, ще търпи последиците от своя акт, с който доброволно го е предоставила, никой не я е насилвал да го предостави. Но веднъж отстъпила правото, тя не може да си го взема едностранно.
Затова аз моля да се подложи на гласуване най-напред предложението ми за отпадане на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Поставям най-напред на гласуване предложението на господин Лучников и на госпожа Екатерина Михайлова чл. 50 да отпадне.
От общо гласували 142 народни представители, за - 40, против - 84, въздържали се - 18.
Предложението за отпадане не се приема.
Господин Лучников, Вие искахте добавка към ал. 2. Вместо това е направена ал. 3. Тя удовлетворява ли Ви?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 50 с трите алинеи, така както беше предложен от комисията.
От общо гласували 130 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 3.
Член 50 е приет.
По членове от 51 до 58 включително няма никакви бележки. Предлагам да ги прочетем заедно и да ги гласуваме заедно.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Действително по тези текстове няма бележки.
"Чл. 51. Ал. 1. Право на строеж върху държавна земя се учредява със заповед на областния управител - за построяване на обекти съгласно предвижданията на подробния градоустройствен план на населеното място.
Ал. 2. Право на строеж се учредява възмездно от областния управител по местонахождението на имота след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
Ал. 3. Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.
Ал. 4. Право на строеж може да се учредява безвъзмездно на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка от областния управител със съгласието на Министерския съвет или на определен от него орган.
Чл. 52. Ал. 1. Право на надстрояване или пристрояване върху недвижим имот, изграден върху държавна земя, се учредява при условията и по реда на чл. 51.
Ал. 2. Правото на надстрояване и пристрояване на съществуващи жилищни сгради, изградени върху държавна земя, се учредява на собствениците на жилища в тези сгради или на техни пълнолетни низходящи, ако са с незадоволени жилищни нужди, без търг по цени, определени от Министерския съвет.
Чл. 53. Договорите за учредяване на ограничени вещни права върху недвижими имоти - частна държавна собственост, се вписват в нотариалната служба по местонахождението им.
Чл. 54. Разпореждането с движими вещи - частна държавна собственост, машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и стопански инвентар, стопанисвани от ведомства, се извършва възмездно от ръководителя на ведомството.
Чл. 55. Разпореждането с движими вещи на закрити ведомства се извършва от министъра на финансите, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.
Чл. 56. Ал. 1. Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движими вещи на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка се извършва от областния управител, съответно от ръководителя на ведомството.
Ал. 2. Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движими вещи над определена от Министерския съвет стойност се извършва по реда на ал. 1 със съгласието на министъра на финансите.
Чл. 57. Ал. 1. Продажбата на излишни и негодни движими вещи, както и на придобити материали от разчистване на строителни площадки се извършва чрез търг.
Ал. 2. Редът и условията за провеждане на търга по ал. 1 се определят от министъра на финансите.
Ал. 3. Средствата от продажбата се използват за придобиване или ремонтиране на дълготрайни материални активи.
Чл. 58. Завземането, управлението, стопанисването и разпореждането с конфискуваните и отнетите в полза на държавата недвижими имоти и движими вещи се извършват при условия и по ред, определени от Министерския съвет, освен ако в закон е предвидено друго."
Това са текстовете, по които няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате членове 51 до 58 включително.
От общо гласували 122 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 2.
Членове 51 до 58 са приети.
Следва глава пета "Надзор и актуване на имотите - държавна собственост".
По членове 59 до 69 няма бележки. Моля да ги прочетете всички заедно.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Глава пета. Надзор и актуване на имотите - държавна собственост.
Чл. 59. Ал. 1. Стопанисването, управлението и разпореждането с недвижимите имоти и движимите вещи - държавна собственост, се извършва под общото ръководство на мининстъра на финансите.
Ал. 2. Министърът на финансите упражнява контрол за законосъобразното упражняване от всички юридически и физически лица на предоставените им права върху държавните имоти.
Чл. 60. Ал. 1. Към областните управители се създават служби "Държавна собственост".
Ал. 2. Към министерствата и ведомствата могат да се създават служби "Държавна собственост" при условия и по ред, определени от министъра на финансите.
Ал. 3. Основните задачи на службиште "Държавна собственост" се определят от министъра на финансите в съответствие с разпоредбите на този закон.
Чл. 61. Ал. 1. За недвижимите имоти в границите на населените места и селищните образования се съставят актове за държавна собственост на недвижими имоти по образец, утвърден от министъра на финансите.
Ал. 2. Актуват се и сградите, които се намират извън границите на населените места и селищните образования, включително и сградите в държавния горски фонд, заедно с прилежащите им терени.
Ал. 3. Актуват се и земеделските земи - собственост на държавата, след влизането в сила на плановете за земеразделяне.
Ал. 4. Актуват се и недвижимите имоти, отчуждани за държавни нужди. Актуват се и сградите в отчуждените терени, за които е предвидено да бъдат съборени за осъществяване на ново строителство или по други причини.

Ал. 5. Актува се и земята, върху която са разположени обектите на железопътната инфраструктура, предоставена за осъществяване на основния предмет на дейност на Национална компания "БДЖ" и отредена специално за тази цел.
Ал. 6. Актуват се и имотите - собственост на българската държава, които се намират извън страната.
Ал. 7. Актуват се мините, кариерите, горите, язовирите, езерата, плажовете и парковете с национално значение.
Ал. 8. Не се актуват:
1. коритата на реките, водоемите, пътната мрежа, обектите на железопътната инфраструктура и други подобни, освен ако в специален закон е предвидено друго;
2. временните постройки.
Чл. 62. Актовете за недвижими имоти - изключителна държавна собственост, се съставят в два екземпляра от служба "Държавна собственост" на Министерството на финансите. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на финансите. Първият екземпляр се съхранява в Министерството на финансите, а вторият се изпраща на съответния областен управител.
Чл. 63. Ал. 1. Актовете за държавна собственост на недвижими имоти се съставят в три екземпляра от служба "Държавна собственост" при областния управител.
Те се подписват от съставителя и се утвърждават от областния управител или от определен от него заместник-областен управител. Първият екземпляр се съхранява в служба "Държавна собственост", вторият се изпраща в Министерството на финансите, а третият - на лицата, които ползват имота.
Ал. 2. Актовете за държавна собственост на недвижими имоти, свързани с държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната, се съставят в два екземпляра от служба "Държавна собственост" на съответното министерство или ведомство, което стопанисва имота. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра или от ръководителя на ведомството. Първият екземпляр се съхранява в съответното министерство или ведомство, а вторият се изпраща по установения ред в Министерството на финансите. За извършеното актуване се извършва отбелязване в актовите книги в служба "Държавна собственост" при съответния областен управител.
Ал. 3. Актовете за недвижими имоти - собственост на българската държава извън страната, се съставят в три екземпляра от служба "Държавна собственост" на Министерството на финансите. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на финансите. Първият екземпляр се съхранява в Министерството на финансите, вторият се изпраща на Министерството на външните работи, а третият - на съответното юридическо лице - ползвател на имота.
Ал. 4. Към актовете за държавна собственост на недвижими имоти се прилагат документите, установяващи правото на собственост на държавата.
Чл. 64. Когато при извършване на изменения в подробните градоустройствени планове се образуват нови парцели, за всеки новообразуван парцел се съставя нов акт, в който се посочват номерата и датите на старите актове. Промяната се отбелязва и върху старите актове.
Чл. 65. При промяна на основанието за придобиване на недвижимия имот от държавата или при установяване на явна фактическа грешка не се съставя нов акт. В тези случаи се извършва отбелязване в акта, като се посочва новото основание или се поправя допуснатата грешка.
Чл. 66. В актовете за държавна собственост на недвижими имоти се отбелязва и учредяването или прекратяването на право на ползване, право на строеж и на други ограничени вещни права.
Чл. 67. Ал. 1. Актовете за държавна собственост на недвижимите имоти се отбелязват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответната служба "Държавна собственост".
Ал. 2. Актовете за държавна собственост на недвижими имоти, които са престанали да бъдат собственост на държавата, или за имоти, за които са съставени нови актове, се съхраняват по начина, предвиден в ал. 1, като върху тях се отбелязва, че са анулирани по реда на тяхното съставяне.
Чл. 68. Въз основа на съставените актове за държавна собственост на недвижими имоти се завеждат: главен регистър, картотека, спомагателен регистър и други по образци, одобрени от министъра на финансите.
Чл. 69. Ал. 1. Службите "Държавна собственост", в които е въведена механизирана или компютърна обработка на информацията, задължително водят главния регистър.
Ал. 2. Главните и спомагателните регистри се съхраняват безсрочно."
Това са текстовете, по които няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате членове от 59 до 69.
От общо гласували 121 народни представители, за - 120, против - няма, въздържал се - 1.
Членове от 59 до 69 са приети.
По-нататък!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: При приемането на чл. 5 комисията предложи на народните представители и те гласуваха той да отпадне. Неговото съдържание е намерило своето систематично място. Предлагаме от комисията нов чл. 69а със следното съдържание.
"Чл. 69а. Книгите за държавните имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях по ред и условия, определени с Правилника за прилагането на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 69а.
От общо гласували 127 народни представители, за - 125, против - 1, въздържал се - 1.
Член 69а е приет.
Член 70!

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 70 с три алинеи и следното съдържание:
"Чл. 70. Ал. 1. Недвижимите имоти - държавна собственост, неправилно актувани като такива, както и тези, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги и се връщат на собственика със заповед на областния управител."
Народният представител Юрий Борисов предлага към ал. 1 на този текст след думите "със заповед на областния управител" да се добави "след вземане мнението на съответното ведомство, което стопанисва имота".
"Ал. 2. Отписването на имоти - публична държавна собственост, и на имоти, които са свързани с държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната, се извършва със заповед на министъра на финансите след вземане мнението на съответното ведомство, което стопанисва имота.
Ал. 3. Отписването на имоти - собственост на българската държава извън страната, се извършва със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на външните работи."
Комисията не възприе предложението на народния представител Юрий Борисов, тъй като смята, че по ал. 1 се отнася за обикновените имоти - държавна собственост, а в ал. 2 и 3 са описани случаите, за които действително е необходимо или да се прави по предложение на съответния министър и да се вземе неговото мнение, поради което предлага текстът да бъде приет така, както е внесен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Народният представител Юрий Борисов оттегля предложението си.
Моля да гласувате чл. 70 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 125 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 6.
Член 70 е приет.
Член 71 до чл. 75, включително, няма бележки. Моля да ги прочетете заедно.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 71 с три алинеи:
"Чл. 71. Ал. 1. Когато незаконосъобразно е актуван държавен имот като общински, актът за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител.
Ал. 2. Заповедта на областния управител подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Ал. 3. Споровете за материално право се решават по съдебен ред."
Член 72 също с три алинеи:
"Чл. 72. Ал. 1. Държавен имот, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител.
Ал. 2. Заповедта на областния управител за изземването на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на Националната полиция.
Ал. 3. Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго."
Член 73. Този текст, без да го прочета, предлагам становището на комисията - да бъде прехвърлен към създадената нова глава "Административно-наказателни разпоредби", тъй като с него се предвиждат санкции и за тази цел се създава специална глава.
Член 74 с единствена алинея: "Държавните органи, кметовете на общините и полицейските органи са длъжни да оказват необходимото съдействие на службите "Държавна собственост" за опазването и изземването на държавните имоти".
И чл. 75 също с единствена алинея: "Службите "Държавна собственост" към областния управител са длъжни до 31 март на текущата година да представят в Министерството на финансите информация за промените в състава на държавните имоти на територията на областта за предходната година."
При това положение, уважаеми господин председател, би следвало да се гласуват...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да гласуваме членове 71, 72, 74 и 75.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Точно така, като чл. 73 не се гласува изобщо, понеже изцяло се възпроизвежда в следващата глава.
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Трябва в чл. 74 вместо "полицейските органи" да се запише "органите на Националната полиция", за да се уеднакви с другите текстове.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин Михайлов предлага редакционно: "Държавните органи, кметовете на общините и органите на Националната полиция...". Съвсем правилно е, защото е в съответствие с предшестващия член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате с тази редакционна поправка. Гласуваме членове 71, 72, 74 и 75.
От общо гласували 128 народни представители, за - 126, против - няма, въздържали се - 2.
Членове 71, 72, 74 и 75 са приети.
Глава шеста "Други разпоредби".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Преди да ви прочета съдържанието на тази глава, искам да предложа тя да отпадне като заглавие на глава шеста, тъй като систематичното място на текстовете в нея - 76, 77, 78, 79, 80 и 81 е в глава първа.
И затова предложението, което прави комисията, е тези текстове без промяна да станат: чл. 7а, 7б, 7в, 7г, 7д и 7е в глава първа от законопроекта. Съдържанието им е следното:
Член 76, който се предлага да бъде чл. 7а: "Управлението, стопанисването и разпореждането с недвижими имоти извън страната, собственост на българската държава, се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет".
Член 77, който се предлага да бъде чл. 7б: "Държавата упражнява правото си на собственост върху недвижимите имоти и движимите вещи при условията и по реда на този закон независимо дали те са придобити от нея преди или след влизането му в сила".
Член 78, който следва да стане чл. 7в: "Имотите - държавна собственост, се освобождават от общински данъци".
Член 79, който следва да стане чл. 7г: "За имотите - държавна собственост, се заплащат само онези общински такси, които се отнасят до извършените услуги".
Член 80, който следва да стане чл. 7д с две алинеи:
"Ал. 1. Застроените имоти - публична държавна собственост, задължително се застраховат.
Ал. 2. По бюджетите на органите на държавната власт, които ползват имоти - публична държавна собственост, се предвиждат необходимите средства за заплащане на застрахователните вноски".
И чл. 81, който се предлага да стане чл. 7е със следното съдържание: "Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи със заповед определят застроените имоти, стопанисвани от Министерството на отбраната и от Министерството на вътрешните работи, които задължително се застраховат".
Това е предложението на комисията.
Предложението за чл. 82 е друго, което ще направя след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате новите членове от 7а до 7е така, както бяха прочетени.
От общо гласували 130 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 2.
Членовете от 7а до 7е са приети.

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Във внесения и приет на първо четене законопроект бяха предвидени отделни текстове, в които бяха включени норми за административно-наказателна отговорност.
Комисията предлага тези текстове да бъдат събрани на едно място, в една глава и затова на мястото на глава шеста, която беше озаглавена "Други разпоредби", глава шеста да стане със заглавие: "Административно-наказателни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава шеста "Административно-наказателни разпоредби".
От общо гласували 129 народни представители, за - 126, против - няма, въздържали се - 3.
Предложението е прието.
Глава шеста се нарича "Административно-наказателни разпоредби".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: В тази глава комисията предлага да бъдат включени текстовете, които сега прехвърлихме в глава първа с N 7а, б, в, г, д и е и те да са следните:
"Чл. 76. Който без основание завземе държавен недвижим имот, се наказва с глоба от 20 хил. до 200 хил. лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 77. Който наруши забраните по чл. 10, ал. 1 и чл. 15 за приемане, съвместно ползване по договор с трети лица или за използването на стопанска дейност на държавен имот, се наказва с глоба от 50 хил. до 200 хил.лв.
Чл. 78. Който в едномесечен срок не изпълни заповедта или решението за освобождаването на държавен имот, се наказва с глоба от 50 хил. до 150 хил.лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 79. Който не изпълни в срок задължението по § 3 от Преходните и заключителни разпоредби, се наказва с глоба от 10 хил. до 50 хил. лв.
Чл. 80. Ал. 1. Актовете по чл.76, 77 и 78 се съставят от началника на Служба "Държавна собственост" при съответния областен управител или от оправомощени от него лица.
Ал. 2. Актовете по чл. 79 се съставят от оправомощени от областния управител длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.
Чл. 81. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
В тази нова глава, заглавието на която приехме, влизат и прехвърлените чл. 82 и предишния от досега приетите текстове и това е окончателното съдържание и редакция, която комисията предлага за глава шеста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения?
Има думата господин Дако Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Колеги, трябва да бъде така: "Който наруши забраните на чл. 10, ал. 1 и чл. 15 за приемане, съвместно ползване по договор с трети лица или използването му за стопанска дейност на държавния имот...", както приехме в Закона за общинската собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: То е явно, това е грешка, защото не може да бъде "използване на стопанска дейност". Безспорно, че има грешка и предложението е правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля, с това редакционно изменение да гласувате членове от 76 до 82 включително!
От общо гласували 143 народни представители, за - 126, против - 4, въздържали се - 13.
Членове от 76 до 82 са приети.
По-нататък, господин Мулетаров!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Допълнителни разпоредби. Към тях е постъпило предложение по принцип от народния представител Юрий Борисов, който предлага да се изясни понятието "обществени потребности от национално значение".
Комисията счита, че тези термини са безспорни в самия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегля се предложението!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "§ 1. Ал. 1. Малки незастроени имоти от недвижими имоти по смисъла на чл. 26, ал. 3 са тези части от недвижими имоти, които не засягат основния строеж в имота и не представляват повече от една пета от площта на имота.
Ал. 2. Равностойни имоти по смисъла на глава трета от закона са имоти, приблизително еднакви по местонахождение, вид, големина и цена."
По ал. 2 има предложение от народния представител господин Лучников: пред думата "цена" да се прибавят думите "действителна текуща пазарна".
Подобно предложение беше прието и гласувано в чл. 29.
Преди малко при гласуването на Закона за общинската собственост беше направено същото предложение от господин Лучников и то не се възприе по този закон. А разлика за понятието "пазарна цена" и нейното определяне в никакъв случай не може да съществува в двата закона.
Ето защо, господин председател, аз предлагам да подложите на гласуване дали следва да се препотвърди гласуваното вече становище от народните представители по Закона за общинската собственост или гласуваното в чл. 29 определение, което беше възприето по този закон. Това трябва да предопредели окончателното съдържание на този текст и на другите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ние нали отхвърлихме определението за малки и незастроени имоти в предишния закон?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Не, за държавните имоти няма предложение за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има предложение за отпадане на ал. 2 от § 1 - на госпожа Михайлова.
Най-напред гласуваме предложението на госпожа Михайлова за отпадане на ал. 2 от § 1.
Моля, гласувайте!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, искам да коригирам. Пропуснах да Ви кажа, че действително, правилно забелязахте, че ал. 1 така, както и в другия закон, е предложена да отпадне, защото текстът, по който е съставена тя като обяснителна, отпадна при окончателното гласуване.
Затова действително следва да се гласува най-напред предложението на госпожа Михайлова за отпадане на целия текст, а след това предложението на комисията за отпадане на ал. 1 и след това предложението, което е свързано с това на господин Лучников - за окончателното съдържание на единствената алинея втора, която ще бъде първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отменете гласуването!
Най-напред имаме предложение на госпожа Михайлова ал. 2 да отпадне.
Ние ще гласуваме най-напред ал. 1 да отпадне.
Моля, гласувайте ал. 1 да отпадне - предложението на комисията!
От общо гласували 137 народни представители, за - 120, против - 12, въздържали се - 5.
Алинея първа отпадна.
Сега гласуваме предложението на госпожа Михайлова ал. 2 да отпадне, което предложение не се подкрепя от комисията.
От общо гласували 143 народни представители, за - 18, против - 112, въздържали се - 13.
Предложението не се приема.




Предложението на господин Лучников пред думата "цена" да се постави "... действителна текуща пазарна", нещо, което беше отхвърлено в предишния законопроект. Но трябва да го гласуваме.
Моля да гласувате.
От общо гласували 156 народни представители, за - 49, против - 93, въздържали се - 14.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 1 само с една алинея, а именно досегашната ал. 2. Да, с новата редакция: "Равностойни имоти" по смисъла на глава трета от закона са имоти приблизително еднакви по местонахождение, вид, големина и цена".
Моля да гласувате.
От общо гласували 143 народни представители, за - 114, против - 19, въздържали се - 10.
Параграф 1 е приет.
Параграф 2.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, преди да пристъпим към § 2 предлагам да изясним окончателно понятието "действителни текущи пазарни цени", което господин Лучников беше предложил и се възприе в чл. 29, ал. 2 и ал. 3. Там той предложи пред думите "пазарни цени", както е текстът в проекта, а именно: "при парично обезщетяване оценката на отчуждения имот се извършва по пазарни цени" и в ал. 3: "при обезщетяване с недвижим имот отчужденият и отстъпеният в обезщетение имот се оценяват по пазарни цени", господин Лучников предложи, комисията възприе и при гласуването на този текст, на двете му алинеи, народните представители приеха да се поставят пред "пазарни цени" думите "действителни текущи".
Това понятие не съществува в Закона за общинската собственост и сега отново беше отхвърлено и в § 1 на Преходните разпоредби.
При това положение, според мен, би следвало да се постави на прегласуване дали тези думи да останат в ал. 2 и 3 на чл. 29 или не, тъй като се явява различие между текста на преходната разпоредба и текстовете, които уреждат тази материя в Закона за общинската собственост.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Няма начин процедурно да се направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедурно няма...
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Процедурното предложение произтича от вота, който са изразили народните представители при гласуването на тези текстове, по които е направено същото предложение със същите наименования - "действителни и текущи". Това са думите, които бяха отхвърлени. А те вече са приети по този чл. 29.
Така че не е необходимо някакво формално процедурно предложение, при положение, че се явява една крещяща разлика в двата законопроекта и в двата текста на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПГДЛ): Господин председател, тъй като разглеждаме тези законопроекти в пакет и тъй като по един и същи въпрос има гласувани две различни решения, мисля, че процедурно е допустимо да отстраним тези противоречия. Не може в един текст да запишем "сегашни текущи пазарни" и там други цени, а в другия текст да го няма, в единия закон да го има, а в другия да го няма.
Още повече в Допълнителните разпоредби го няма. Следователно налице е едно основание за прегласуване, за да се уеднаквят текстовете и да няма противоречие в самия закон и между самите закони, защото в крайна сметка волята на Народното събрание трябва да бъде такава - единна. Тя не може да бъде противоположна.
Случило се е това нещо, мисля, че има основание да се поправи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм. Поставям на прегласуване чл. 29, ал. 2 и 3, да гласят:
"Ал. 2. При парично обезщетение оценката на отчуждения имот се извършва по действителни текущи пазарни цени към датата на издаването на заповедта по чл. 31, ал. 1," да отпаднат думите "действителни и текущи". Да остане "по пазарни цени".
Също и в ал. 3 думите "действителни и текущи" да отпаднат. Моля да гласувате.
От общо гласували 143 народни представители, за - 108, против - 32, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Параграф 2, последен за днес.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 2 със следното съдържание:
"§ 2. Ведомства по смисъла на този закон са Народното събрание, Президентството, Конституционният съд, Министерският съвет, министерствата, комитетите и другите държавни учреждения на бюджетна издръжка".
По този текст е направено предложение от народния представител Юрий Борисов да се създаде нова алинея 2 със следното съдържание:
"Ал. 2. Учебни заведения по смисъла на този закон са училищата и обслужващите звена на бюджетна издръжка".
Комисията не възприе това предложение, тъй като това определение следва да намери място в съответния закон, който урежда тази материя, а именно Законът за средното образование, респективно за висшето и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има процедурно предложение на господин Хубенов.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПГДЛ): Уважаеми дами и господа, останаха пет текста от законопроекта, които са добре отработени в комисията.
Предлагам да удължим времето до приемането на тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Сигурно ще бъде 5-6 минути. Моля да гласувате. Да сме свършили нещо докрай днес.
От общо гласували 130 народни представители, за - 110, против - 17, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Моля, по § 2 има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате § 2 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 132 народни представители, за - 111, против - 5, въздържали се - 16.
Параграф 2 е приет.
Параграф 3.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 3 се създава по предложение на комисията, която предлага съдържанието му да бъде в два варианта.
Вариант първи: "Мероприятието е започнало по смисъла на чл. 33, ал. 1, ако са утвърдени архитектурните проекти и е издадено разрешение за строеж".
Вариант втори: "Мероприятието е започнало по смисъла на чл. 33, ал. 1, ако са извършени строителни работи до нулев цикъл".
Тъй като в Закона за общинската собственост има идентична разпоредба и в него е предложено и се поддържа да бъде възприет първият вариант, а именно: "мероприятието е започнало по смисъла на чл. 33, ал. 1, ако са утвърдени архитектурните проекти и е издадено разрешение за строеж", би следвало двата текста да бъдат абсолютно идентични. Затова моля да подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Подлагам на гласуване вариант първи. Моля да гласувате вариант първи.
От общо гласували 130 народни представители, за - 116, против - 12, въздържали се - 2.
Параграф 3 е приет в първи вариант.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Последната част от закона са Преходни и заключителни разпоредби. В резултат на предложението, което бяха направили господин Дако Михайлов и някои други народни представители, комисията възприе по принцип предложението при опразването на ведомствени жилища при условията на чл. 17, ал. 1, когато е сключен договор с лицата, които ги заемат, да се създадат изключения и изпълнението да не се провежда, се предложи да се изготви текст, който не беше приет от комисията, но допълнително комисията възложи на работна група да го предложи. Той днес е представен и е следният:
"§ 4. Ал. 1. Опразването на ведомствени жилища въз основа на влезли в сила решения и заповеди за прекратяване на договора за наем на основание чл. 17, ал. 1, т. 6, когато той е сключен преди влизането на този закон в сила, се осъществява, след като на наемателя се предостави друго жилище за настаняване, с изключение на случаите:
а) при едностранно прекратяване на трудовия договор от работника или служителя;
б) при прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните;
в) при прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие;
г) при прекратяване на трудовия договор с работник или служител, който поради естеството на работата си живее задължително в служебни помещения;
д) при пенсиониране за изслужено време и старост, когато работникът или служителят има непрекъснат трудов стаж в съответното ведомство по-малко от 5 години;
е) когато работникът или служителят, с когото договорът за наем е прекратен на основание чл. 17, ал. 1, т. 6 или друг член на неговото семейство са закупували жилище от същото ведомство;
ж) когато след прекратяването на договора за наем са настъпили обстоятелствата по чл. 17, ал. 1, точки 3, 4 или 8, както и когато лицето откаже да плаща обезщетение или системно не го плаща в срок. Лицата, с които договорът за наем е прекратен, плащат обезщетение в размер на наемната цена до опразване на ведомственото жилище.
Ал. 2. Опразването на ведомствени жилища, обитавани от лица, които са работили в съответното ведомство и преди влизането на този закон в сила, договорът за наем с тях е прекратен поради прекратяване на трудовия договор се осъществява по реда и при условията на предходната алинея".
Това е текстът, предложен от комисията в резултат на направените предложения за промени в чл. 17, които смятаме, че е най-правилно да бъдат като преходни и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Дако Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, колеги! Аз няма да ви убеждавам в не правилността, а в справедливостта на този текст, който предлагаме с колежката Митева, но след обсъждането в комисията направихме някои малки редакционни поправки, които са по-удачни от текста, който предложи сега господин Мулетаров. Искам само да предложа на вашето внимание тези поправки. В буква "б" - прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, да се допълни с "или прекратяване на трудовия договор поради изтичане на уговорения срок". Не е оправдано, когато работникът или служителят е назначен с временен трудов договор, да запазва жилището, когато срокът е изтекъл.
След това, в последното изречение след буква "ж" да стане ал. 3, а ал. 2 да придобие предното съдържание. В ал. 2 изречението "по реда и при условията на предходната алинея" да бъде "по сегашния ред". Защото се имат предвид договори, които са прекратени с работници и служители поради напускането им преди влизането на този закон в сила. А там действат съвсем други правила за прекратяването на тези наемни договори. И тъй като отменяме и Закона за наемните отношения, е по-правилно изпълнението на влезлите в сила решения до влизането на този закон в сила да се осъществява по стария ред.
Предлагаме също вместо подточки "а", "б" и т.н., да се направи номерация с цифри - 1, 2 и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласна ли е комисията?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, аз не мога да изразя становище на комисията, защото този текст беше приет по принцип и като идея от комисията и се възложи на работна група от представители на различни политически сили да изготви окончателния текст. Така че последна дума трябва да имат народните представители. Лично аз по принцип не възразявам срещу направените предложения - редакционни и други - от господин Дако Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли други бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 4 с редакционните изменения и замяната на номерацията с букви с номерация с числа.
От общо гласували 128 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 3.
§ 4 е приет.
§ 5.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: § 3 фактически следва да стане § 5 с оглед на новия текст, със следното съдържание:
"§ 5. Физическите и юридическите лица, които ползват държавен имот, са длъжни в срок от 6 месеца от влизането на този закон в сила да уведомят писмено службите "Държавна собственост" към областния управител по местонахождението на имота. За държавните жилища уведомлението се прави от съответните ведомства, които ги стопанисват".
Предлагаме ал. 2 да отпадне, тъй като тя е административно-наказателна разпоредба и беше приета като съдържание в главата, която преди малко гласувахме. Така че пети следва да се гласува от народните представители с една единствена алинея.
Същото съдържание има и в Закона за общинската собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 128 народни представители, за - 119, против - 4, въздържали се - 5.
§ 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: § 6, който е обозначен с § 4 в раздадения проект, гласи:
"§ 6. За учреденото по установения ред до влизането на закона в сила безсрочно или за повече от 10 години право на ползване се прилага срокът по чл. 49, ал. 1".
Тази алинея беше приведена в съответствие със същия текст, който съществува в Закона за общинската собственост и комисията предлага следната редакция на § 4, респективно § 6:
"§ 6. За учреденото по установения ред до влизането на закона в сила безсрочно или за повече от 10 години право на ползване се прилага срокът по чл. 49, ал. 1 от датата на учредяването му. Когато срокът е изтекъл към датата на влизането на закона в сила, имотът се предава в шестмесечен срок от същата дата".
Това е окончателният текст на този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 6 така, както беше представен.
От общо гласували 132 народни представители, за - 111, против - 10, въздържали се - 11.
§ 6 е приет.

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 7, който в проекта е § 5:
"§ 5. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 130 народни представители, за - 108, против - 18, въздържали се - 4.
Параграф 7 е приет.
Параграф 8 - последен.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "§ 8. Законът влиза в сила от 1 март 1996 г."
Предложението на комисията е думите "1 март 1996 г." да се заменят с "1 юни 1996 г." Съображенията бяха изложени преди малко от господин Велев, а именно, че трите закона - Закона за собствеността, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, следва да влязат едновременно в сила и това трябва да стане от 1 юни 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате § 8 - "Законът влиза в сила от 1 юни 1996 г."
От общо гласували 123 народни представители, за - 116, против - 4, въздържали се - 3.
С това § 8 и целият закон са приети на второ четене.
Благодаря на господин Мулетаров. (Ръкопляскания от левицата)
Съобщения:
На 8 май 1996 г., сряда, ще има заседание на Комисията по устройството и дейността на държавните органи в зала 356 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1, от 14,30 ч.
Комисията по културата ще има заседание на 8 май 1996 г., сряда от 15,00 ч. в зала 456 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Икономическата комисия ще заседава на 8 май 1996 г., сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад" на Народното събрание.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 9 май 1996 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала 238 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Заседанието на Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони, обявено за 8 май 1996 г., сряда, се отлага за 9 май 1996 г., четвъртък, от 17,00 ч. в зала 130 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 9 май 1996 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Редовното заседание на Комисията по радиото, телевизията и БТА ще се проведе на 9 май 1996 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала "Запад" в сградата на Народното събрание.
Закривам заседанието. (Звъни)



Закрито в 14,14 ч.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов



СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов

Митко Нитов