Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателите Нора Ананиева и Юнал Лютфи.

Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Ще ви прочета най-напред постъпили законопроекти и проекторешения.
На 2 октомври 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение на Закона за народната просвета. Вносител е Юрий Борисов. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката.
На 3 октомври 1996 г. е постъпил Законопроект за издаване на извънбюджетни сметки в Българско национално радио и Българска национална телевизия. Вносител е Валентин Стоянов Стоев. Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси и Комисията по радиото, телевизията и БТА.
На 4 октомври 1996 г. е постъпил проект за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на Договор за заем с Фонда за социално развитие на Съвета на Европа. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда, социалните и демографски проблеми.
На 8.10.1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетни. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по устройството и дейността на държавните органи и Комисията по местното самоуправление, административно-териториалното устройство и регионалната политика. Разпределен е на Комисията по образованието и науката и Комисията за младежта, спорта и туризма.
На 8.10.1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху печалбата. Вносител е Иван Куртев. Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия.
На 8.10.1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход. Вносител е Муравей Радев. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия.
Преминаваме към приемането на програмата за седмицата.
Предлага се следната програма:
I. Програма за 9 октомври (сряда):
1. Промени в съставите на постоянни комисии.
2. Първо четене на законопроекти за местните финанси.
3. Второ четене на Законопроекта за народните читалища.
4. Първо четене на Законопроекта срещу неправомерната стопанска дейност.
5. Първо четене на Законопроекта срещу спекулата.
Има предложение 4-та и 5-та точка да се обединят, тъй като обектът е един и същ.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за Фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда.
II. Програма за 10 октомври (четвъртък):
1. Първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители са народните представители Георги Дилков, Димитър Дичев, Васил Димитров, Стефан Стоилов, Кемал Еюп, Георги Дилков и т. н.
Всички законопроекти за обединени в един.
2. Продължение на програмата от предходния ден.
III. Програма за 11 октомври (петък):
1. Законопроект за ратифициране на Рамковия договор между Министерския съвет на Република България и "Сименс" АД - Берлин и Мюнхен.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
3. Второ четене на Законопроекта за народните представители. Вносител е Велко Вълканов.
4. Проект за решение за спиране на преизчисляването на основното месечно възнаграждение на народните представители.
5.Парламентарен контрол.
Постъпили са предложения за дневния ред: от Хасан Али, което е включено в дневния ред, така че няма да го разглеждаме, и 13 предложения от народния представител Васил Михайлов.
По предложението за гласуване на проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО, заповядайте!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В седмичната програма трябва да присъстват приоритетите за работата на Народното събрание. Това, което виждаме като ваша програма, е по-скоро, както и вчера, предизборни лозунги. Няма го господин Премянов да му обясня, че неговите действия са толкова смешни, че даже вече заклетите привърженици на БСП с усмивка приемат напъните на парламентарната група на БСП.
Що се отнася до предложението ми за гласуване на проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО, искам да ви кажа, че само преди няколко дни в Берген 16-те министри на отбраната на страните, членки на НАТО, постигнаха консенсус за разширяването на съюза, независимо от позицията на Русия. По-късно към този форум се присъедини и министърът на отбраната на Руската федерация генерал Радионов и той не се противопостави на взетото решение. По същия начин е и изразена позицията на генерал Лебед.
Трябва да е ясно, че окончателно е взето решение за разширяване на Североатлантическия договор и няма как България да не вземе позиция по отношение на това присъединяване. Няма страна от Източна Европа - бивша социалистическа, която да не е заявила желанието си за членство в тази отбранителна европейска структура, включително и бившите съветски републики - Естонската, Латвийската и Литва. Те също са изявили такова желание. Само България, една-единствена, с тази си позиция, която има сега - вашето правителство по-скоро, а не самата България, може окончателно да се изхвърли от Европа и да бъде обречена на изолация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
Моля, гласувайте предложението на господин Михайлов!
От общо гласували 195 народни представители, за - 83, против - 96, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Второто предложение е обявяване на 22 септември за официален празник.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, преди да коментирам следващото си предложение, бих искал да кажа и да успокоя представителите на БСП, че има един коментар в "Икономист", който коментар говори за това, че ще има инициатива от страна на Съединените американски щати Русия да бъде приета в политическите структури на НАТО. Това е гаранция и за самия демократичен процес в Русия, това е гаранция въобще за света.
При една такава ситуация просто странно е поведението на БСП и бих го определил с много по-тежки квалификации по отношение на политическата воля за членство на Република България в Североатлантическия договор. Но това, както се казва, е ваш проблем. За съжаление - все още проблем и на моята родина.
По втория въпрос - гласуването за проекторешение за обявяване на 22 септември - Денят на независимостта, за официален празник, няма да си позволя отново и отново да го аргументирам. Национален празник е Денят на независимостта на Руската федерация в момента, в който тя се отдели от Съветския съюз. Над 100 страни в света честват този ден като свой национален празник. Вие не позволявате той да бъде просто част от празничния календар, да бъде официален празник.
Аз ви моля, ако не е празен лозунг "Заедно за България", проявете в това общо българско дело - определянето на официалните и национални празници - съгласие с нас. Иначе "Съгласие за България" означава винаги да сме съгласни с вашите хрумвания и позиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 179 народни представители, за - 70, против - 95, въздържали се - 14.
Предложението не се приема.
Третото предложение е обявяване на 6 септември за официален празник.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, там се обажда някой: "Стига си губил времето!". Вие губите времето на България. За почти 7 години вие дърпате България назад. Има една-единствена голяма пречка за европейската интеграция на страната ни и тази пречка се нарича БСП. Колкото по-бързо ви сметем от политическа сцена, а това ще се случи, толкова по-бързо ще се интегрираме в Европа. Няма по-уродлива организация от вас в целия бивш източен блок.

А сега, след като вие пяхте тук дитирамби и изразихте позиция по отношение на Деня на Съединението - 6 септември, сега докажете, че това не са били само демагогия и празни приказки, на които вие често робувате или което впрочем изглежда е вашата същност. (Реплики от блока на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов.
От общо гласували 179 народни представители, за - 72, против - 97, въздържали се - 10.
Предложението не се приема.
Четвтъртото предложение е изслушване на министър-председателя.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Смятам, че министър-председателят трябва да дойде тук, а не някъде на някакви закрити заседания, да даде своята програма, ако въобще има такава това правителство, за спасителните мерки, за прекратяване на геноцида, който управлението на БСП наложи на българския народ.
Не е случайно, че много кметове, ако не ме лъже паметта и кметът на Велико Търново обявиха програма за оцеляване на хората през зимата. Спасителните мерки, които трябва да бъдат предприети, така и не се виждат, май че и никой не работи в това отношение от страна на българското правителство.
Аз ви моля да дадем възможност министър-председателят да изложи своята, да я наречем най-меко, антикризисна програма, ако има такава, тук, пред Народното събрание. Защото тази сполука се оказа подменена с проблем за оцеляването и с продоволствен проблем.
На второ място. Що се отнася до гарантиране оцеляването и устойчивото развитие на българския народ при преговорите с представителите на Международния валутен фонд и другите външни кредитори на форума на ООН в Рио де Жанейро, където се коментираше устойчивото развитие, България, разбира се, го приветствува, по-скоро - българското правителство. Така е вероятно, защото като жабата, когато видяла, че подковават вола, и тя вдигнала крак, тъй като Русия беше "за" и държи много на това устойчиво развитие на целия този форум на ООН в Рио де Жанейро. Само че тук, в България, не само че не става дума за устойчиво развитие, а се коментира оцеляването на хората.
Вашата тоталитарна десница, незабравила нищо от миналото, е изключително опасна и съсипва и своите избиратели, включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 193 народни представители, за - 87, против - 96, въздържали се - 10.
Предложението не се приема.
Петото предложение е изслушване на министъра на външните работи.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (от място): Те са 18 министри!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Общо казано наистина сте прав, господин Гайтанджиев. Би трябвало на всяко заседание те да са тук. Има какво да кажат на българския парламент. Виждам, че пълноценно ги замествате, вероятно сте ги и определяли. Но Вие сте си стар кадровик. Ние знаем за това. Както се казва, службите наглеждат българската политика.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (от място): Затова не Ви включих в листите на първите избори.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Що се отнася до изслушването на външния министър, аз се чудя наистина дали трябва той да бъде тук. Нито може нещо да каже смислено, а откакто вече не е кандидат за президент, съвсем замря. Частичните му опити тук да активизира до някаква степен отношенията ни с Македония, са наистина похвални, но те са, както знаем, ялови, точно защото не някой друг, а той се занимава с това от името на БСП.
Засиленият диалог с НАТО. Едва ли тези, които провеждат засиления диалог с НАТО, са получили ясни указания, като го знаем какъв е, от министър Пирински. А още повече - дали това съответствува на консенсусната позиция от 1993 г. в декларацията, която господин Премянов включително и тук присъствуващите гласуваха, за присъединяване на България към НАТО, когато НАТО ще се разширява на Изток, е под въпрос.
Бих искал обаче да спомена нещо важно за министър-председателя. Разбира се, и господин Папаризов има отговорност в това отношение. И то е във връзка с ликвидиране на неравноправното ни митническо сътрудничество с Русия в ущърб на България по подобие на капитулациите на Османската империя и тоталната ни суровинно-енергийна зависимост от Русия, което е една от основните заплахи за независимостта и националната сигурност на България. Не може руските стоки тук да идват с мита 5-6 на сто, а ние да изнасяме с 35-36 на сто мита на техните пазари, за които много се говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 188 народни представители, за - 79, против - 97, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
Шесто предложение - изслушване на министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Да, би трябвало господин Папаризов да дойде тук, защото едно радостно събитие, а то е много, както се казва, изолирано, за съжаление, е приемането ни в Световната търговска организация. За да бъдем ние пълноправни членове, трябва обаче да изпълним известни изисквания. И според мен по най-спешен начин, по най-бърз начин тук министър Папаризов трябва да дойде пред Народното събрание и съответно да предложи необходимите ратификации, които трябва да направи Народното събрание, и всички тези парламентарни действия, които да осигурят нашето пълноправно членство в Световната търговска организация.
Мисля, че това ще бъде много ценно за нашата държава, уважаеми колеги от БСП и колеги от опозицията на Народното събрание. Аз ви моля наистина да дадем възможност министър Папаризов тук да предложи всичко необходимо, което трябва да направи народното представителство, парламентът на Република България, за да постигнем тази значима за нас цел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 193 народни представители, за - 85, против - 89, въздържали се - 19.
Предложението не се приема.
Седмо и осмо предложение - изслушване на министъра на финансите. (Шум и реплики в блока на левицата)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз съм озадачен от неприемането на това разумно предложение, което е от значение за всички нас и за нашата държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всички са разумни, не само това.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Естествено, но това е особено важно, защото времето тече, безвъзвратно отминават тези моменти, в които България може наистина да заяви позиция, да направи крачка към интегрирането.
По-нататък, бих искал да изслушаме министъра на финансите и управителя на Българска народна банка относно разговорите им в САЩ с представителите на Международния валутен фонд и Световната банка. Всички тези разговори се правят, бих казал, скрито от българската общественост, от българския парламент включително. Има ли от вас и колко са от вас, колеги, тези, които притежават договореностите и ангажиментите на правителството на Република България по отношение на Международния валутен фонд?

И знаете ли защо бих искал да има яснота? - За да се спрат наглите спекулации по медиите, а и от емисарите на БСП по места, че видите ли, любимото им социалистическо правителство било притиснато до стената и нямало друг изход. И затова правило тези реформи, а иначе те си били левица и били социалисти. Лъжелевица, лъжесоциалисти! А по-лошо, позиция антибългарска и ненормална, и стара, която е изключително вредна и за тях самите, имам предвид за БСП.
Струва ми се, колеги, сами си поставете въпроса познавате ли договореностите с Международния валутен фонд? Някой да ви ги е представил, дори на вас?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението за изслушване на министъра на финансите и управителя на БНБ - седмо и осмо предложение на господин Михайлов.
От общо гласували 190 народни представители, за - 80, против - 90, въздържали се - 20.
Не се приема.
Девето предложение - изслушване на министъра на земеделието. (Шум и реплики в залата)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Би трябвало, господин председателю, да съобщавате резултата по групи. А общо взето досега, ще видим и нататък, вие гласувате недоверие към Министерския съвет. (Смях сред опозицията) Гласуване след гласуване. Аз съм си направил труда да подредя основните министри. Дотук, както се казва, вие нямате тяхното доверие, не им гласувате доверие и отхвърляте предложенията да ги слушате въобще. (Ръкопляскания от опозицията) Това, според мен, е удачно поведение.
Що се отнася до друго, по изпълнението на бюджета, изслушване на министъра на финансите трябва да има относно изпълнението на Закона за държавния бюджет за 1996 г. Защото дефицитът отдавна най-грубо е нарушен. Дори и този дефицит, който беше с актуализацията, отдавна е нарушен. Още месец септември нарушението е изключително значимо.
И аз ви моля, няма да влизам в обяснения, тук има хора, които разбират много повече от мен от финанси, но дори и за лаика е ясно, че министърът на финансите трябва да дойде и да даде разяснение какво е това и какъв е проблемът с бюджета за тази година, със Закона за бюджета. Той, законът, грубо се нарушава от самия министър. Редно е да бъдат чути тези лица, а министърът на финансите още повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов - самостоятелно изслушване на министъра на финансите. Предишното предложение беше за изслушване на министъра на финансите и управителя на БНБ.
От общо гласували 194 народни представители, за - 82, против - 96, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Девето предложение - изслушване на министъра на земеделието.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Този въпрос намирам за най-сериозния, който си позволявам днес да поставя на вашето внимание. По едни данни, няма да коментирам тяхната точност, от обработваемата земя в България са засети 27 - 28 на сто, по други - около 30 на сто. (Шум и реплики в залата) Аз четох включително и такива данни, които твърдят, че са засети около 8 на сто. Кои от тези данни са верни, аз не смея да твърдя, но аз знам, че дори и "най-оптимистичните" от тях, са страшни и никак не са оптимистични.
Има данни, че над 80 милиарда лева са необходими, за да бъде засята българската земя. Пита се, от кого? От "орсовките"? - Най-уродливата форма, които така са задлъжнели, че ако трябва да им се дадат пари, те очевидно няма да ги използват за това, за което трябва. А пък тези пари най-често се изсипват в бездънните и продънени дупки на предприятията, които са губещи.
Аз няма да коментирам този проблем. Проблемът е, че няма кой да засее българската земя. И ако сега има недоимък и глад, ако не се извърши есенната сеитба, следващата година ще има нещо много страшно. (Реплики от мнозинството) А спекулациите кой бил ликвидирал, видите ли текезесетата, са много нагла лъжа. И вие знаете за какво става дума. А вашите нещастни агитатори се опитват да лъжат българския народ. Състоянието, в което се намираме, е плод на вашите усилия.
И ви моля при тази лихва от 25 на сто месечно, кажете ми откъде ще се намерят кредити,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... за да стане есенната сеитба.
Моля ви министърът на земеделието да дойде тук и да обясни този проблем. Остават буквално не повече от 20-тина дни, в които е възможно да стане засяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От общо гласували 178 народни представители, за - 74, против - 96, въздържали се - 8.
Предложението не се приема.
Десето предложение - изслушване на министъра на вътрешните работи. (Реплики от залата)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, стремглаво е падението на организацията, към която принадлежите.
Следващото ми предложение е свързано с изслушване на министъра на вътрешните работи. Мерките, които се предприемат от служителите в повереното му министерство за гарантиране сигурността на гражданите в страната, очевидно не са достатъчни. Тези водевилни усилвания на охраната на обекти с хора, които носят автомат "Калашников", не са борба срещу тероризма, нито гаранция срещу терористични актове, а са една грозна картина, която не прави чест на нашата държава. Тя възмущава не само чужденците, които все по-рядко идват в страната ни, тя възмущава и нормалните български граждани. Защото не е естествено навсякъде да се мотаят хора, облечени като при някакво извънредно или военно положение, вероятно мечтано от вас, с автомати на гърбовете си.
Това какво е? Това спря ли който и да било атентат? Това спря ли, която и да е терористична акция? Борбата с тероризма е нещо изключително сложно. Не може да мине без международна интеграция на усилията в тази област и няма как да стане без употребата на много мозъчно вещество. Тези военизирани изстъпления по площадите и улиците на България са само една грозна водевилна картина.
Ще ми се министърът да даде тук обяснения за мерките за борба с престъпността. Вместо да прави някакви странни доклади за банките, като че ли е банков надзорник и да започва да прилича на своя предшественик, редно е да се занимава със свойствената му работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 192 народни представители, за - 79, против - 104, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
Единадесето предложение - изслушване на министъра на отбраната. (Смях и реплики от мнозинството)

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Господин Атанасов, аз мога да Ви прегледам и освен това мога да Ви сложа диагноза, но това по-късно, след като свършим приемането на дневния ред... (Шум и реплики)
Колеги, би трябвало да бъде изслушан и министърът на отбраната, защото идват все повече писма от офицерии сержанти, които твърдят, и то обосновано, че Законът за отбраната и въоръжените сили, както и правилникът за приложението му, а по-скоро казано Правилника за кадровата военна служба, който не във всички текстове съответства на законовите текстове, грубо се нарушава, най-грубо се нарушава.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Къде са тия писма?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Получавам ги аз, а не Вие, господин Димов. На текезесар военните писма не пращат... (Шум и реплики)
По-нататък би трябвало да се чуе за убийството, което стана по обяд на 19 юли 1996 г. в с. Лесура - Врачанско, от служители на Военната полиция на двама срочнослужещи. Тези хора бяха разстреляни на площада пред едно погребение... Две войничета бяха разстреляни в главата с автомат "Калашников" от Военната полиция! И по този въпрос се мълчи. Мълчи се, защото - видите ли, забележете, някой се опита да ми даде такова обяснение, аз няма да цитирам името му от уважение към българския пагон и към българския офицер, те били циганчета... Чуйте само обяснение!... Единият обаче е сирак със съпруга в напреднала бременност.
Искам да чуя от министъра получават ли се редовно и как се изразходват бюджетните средства. Да не говорим колко е важно да чуем как се изразходват извънбюджетните сметки на Министерството на отбраната, защото бедствието в българската армия продължава и никой нехае. Или ако някой има грижата, то аз не виждам никакви резултати. Тук министърът на отбраната би трябвало да обясни защо и какви средства получава, ако въобще получава навреме от бюджета и как се изразходват тези средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 174 народни представители, за - 63, против - 102, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
Дванадесето предложение е изслушване на министъра на труда и социалните грижи. (Силен шум, реплики и смях от мнозинството)
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (от място): Това са вече думи, които Вие не бива да разрешавате в залата и аз искам да Ви обърна внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Мозер, отдясно се слушат много по-страшни неща. (Шум и реплики) Аз регистрирам само това, което се казва пред микрофона.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Аз днес не съм ги чула.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, включително и от БСП! Вашите неодобрения и несъгласия са си ваш проблем. Репликите ви също говорят за вашия морал, възпитание и т.н. Не съм аз този, който ще коментира това от трибуната.
Искам само да кажа, че изслушването на министъра на труда и социалните грижи не е нещо маловажно относно продължаващите груби нарушения на Закона за защита, рехабилитация и социално подпомагане на инвалидите, защото продължава неизплащането на помощите за социално слабите и безработните; защото все още не е приет правилникът за приложение на този закон; защото инвалидите са в изключително тежка ситуация. Те разчитат на тези помощи, които са жизнено важни за тях. Те са съдбоносни за тях - дали ще ги получат или не. Затова гледайте сериозно на този проблем и ви моля наистина министърът на труда и социалните грижи вместо да вдига рамене и да казва, че нямало пари, да обясни как така не се изпълнява закон, който е гласуван от 37-о Народно събрание и въобще не се изпълнява един закон. Много от текстовете не се нуждаят от правилник, но и те не са в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 195 народни представители, за - 82, против 101, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
Последното предложение не е съгласувано с правилника и няма да го поставям на гласуване.
Моля да гласувате дневния ред така, както беше представен.
От общо гласували 186 народни представители, за - 122, против - 51, въздържали се - 13.
Програмата е приета.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ
Стефан Гайтанджиев има думата.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предлагам на вашето внимание проект за решение за промени в съставите на няколко комисии изключително от квотата на Парламентарната група на Демократичната левица. Комисиите са четири и предлагам да приемем следните решения:
На основание чл. 17 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се извършват промени в съставите на постоянни комисии, както следва:
Икономическа комисия: избира за член Елена Цветанова Йолова.
Моля, господин председателю, както е практиката досега, промените във всяка една комисия да се гласуват поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: На мястото на кого?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Както знаете, един от членовете на комисията беше трагично загиналият народен представител Андрей Луканов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: На мястото на Андрей Луканов.
Други бележки има ли?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Къде е да я видим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нали се закле вчера! (Шум и реплики)
Моля да гласувате.
От общо гласували 164 народни представители, за - 130, против - 12, въздържали се - 22.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Господин председателю, следвашите промени са в Комисията по външна политика и европейска интеграция. Предлагаме да бъде избран за член народният представител Меглена Иванова Плугчиева-Александрова на мястото също на господин Андрей Луканов.
Моля господин председателю, да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате!
От общо гласували 153 народни представители, за - 128, против - 14, въздържали се - 11.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Третата комисия е Комисията по парламентарна етика. Предлагаме да бъде избран за член на тази комисия народният представител Пенко Веселинов Гергански. Това е от квотата на Демократичната левица - досега мястото не е било заето.
Моля, господин председателю, да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате!
От общо гласували 160 народни представители, за - 131, против - 18, въздържали се - 11.
Предложението е прието.



ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: И последната, четвърта комисия, в която предлагаме промени, е Комисията по земеделието и горите. Предлагаме от тази комисия да бъде освободен народният представител Меглена Иванова Плугчиева-Александрова, тъй като това й е трета комисия, и да бъде избран за член на тази комисия народният представител Първолета Иванова Иванова.
Предлагам едновременно да се гласува освобождаването и избирането. Моля, господин председател, да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 156 народни представители, за - 128, против - 20, въздържали се - 8.
Предложението се приема.
Изчерпихме първа точка от дневния ред.
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕСТНИТЕ ФИНАНСИ, продължение.
Искам да съобщя, че от 30-те минути на отделните парламентарни групи Демократичната левица е използвала 22 минути, СДС - 28, другите парламентарни групи не са говорили. С продължението Парламентарната група на Демократичната левица има 18 минути, СДС - 12 минути.
Давам думата на народния представил Борис Стоянов.
БОРИС СТОЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Обсъжданият Законопроект за местните финанси допълва приетите досега в пакет закони за местното самоуправление. Той урежда организацията и управлението на местните финанси. В законопроекта е заложена особената организационна специфика на самоуправляващите се териториални общности, гарантирана е конституционната самостоятелност на общините като основни органи на местното самоуправление. В законопроекта се осигурява по-висока степен на самостоятелност на местните бюджети, тяхното съставяне и изпълнение, а така също и взаимоотношенията им с държавния бюджет. В законопроекта е предвидено тези взаимоотношения да се регулират от обективни интереси, критерии и методика, които ще се утвърждават ежегодно с подготовката и приемането на Закона за държавния бюджет в съответствие със Закона за устройството на държавния бюджет.
Несъмнено обсъжданият законопроект представлява по-добра нормативна основа за бъдещото развитие и усъвършенстване на местното самоуправление на основата на засилваща се финансова самостоятелност. Струва ми се обаче, че има възможност между двете четения да се помисли за регулиране на следните проблеми:
1. Да се помисли за засилване на взаимовръзката и пряката заинтересованост на местните самоуправляващи се общности от процеса на събирането на местните данъци и такси, тъй като сега връзката между общинските администрации и данъчните администрации е твърде слаба, ако въобще съществува.
2. Необходимо е да се помисли и да се намери начин за засилване на относителната самостоятелност на кметствата и особено на районите в София, Пловдив и Варна като съставни административни единици в рамките на общините. По мое убеждение кметствата и районите трябва да имат относително самостоятелна бюджетна възможност в рамките на сборния общински бюджет. Това би засилило възможностите на кметствата и районите за реализация на предложенията на жителите на съответните общности.
Уважаеми колеги, подкрепям предложения законопроект, внесен от народния представител Димитър Велев. Предлагам той да бъде подкрепен и да бъде гласуван на първо четене, като смятам, че между двете четения има възможност да бъдат направени коригиращи предложения за усъвършенстване на текстовете. Още веднъж декларирам своята подкрепа и убеждението, с което ще гласувам за този законопроект.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо Ананиева. Съжалявам, че това разглеждане не става в присъствието на представител на Министерството на финансите. Аз считам, че беше редно тук да бъде министърът на финансите или някой от заместник-министрите. Съжалявам, че това разглеждане не става и в присъствието на кметове на големи градове, които следваше да бъдат поканени тук, защото те ще бъдат страна в тези сложни и важни правоотношения. Те трябваше да бъдат поканени и да бъдат изслушани, да им беше дадена думата, защото мисля, че те можеха да ни кажат много неща.
Иначе самият факт на разглеждането на двата законопроекта, които имаме пред себе си - този, представен от Министерския съвет, и от господин Сотиров, за мене е нещо много ценно и важно и е една голяма крачка напред в уреждането на тази важна и сложна материя във връзка с местното самоуправление и една голяма крачка - такъв, какъвто стане законът, - защото до този момент не съществуват правила, които сериозно да регламентират тези сложни отношения.
В малкото време, което остава и в което имам възможност да говоря, аз бих дал някои препоръки в някои отношения. Мисля, че още в чл. 3 - имам предвид законопроекта, представен от Министерския съвет - ал. 2 е излишна. Всяка една община е юридическо лице и не се нуждае от такива уточняване. За мене е много важно да се установи методиката за определяне на субсидиите, които ще следва да бъдат изплащани всяка година от държавния бюджет още в този закон.
Когато правихме закона за съставяне на държавния бюджет - и там стана дума по този въпрос, - не беше възприето това наше схващане. Но аз мисля, че този въпрос може да намери уреждането си именно в Закона за местните финанси, където предварително още отсега да бъде ясно всяка година по какъв начин ще бъдат определяни субсидиите за отделните общини. Защото е известно, че всяка година при приемането на държавния бюджет става така, че този проблем създава изключително много проблеми, много спорове, създава предубеждения, създава съмнения относно толерирането на определени общини и неглижирането по отношение на други общини.
Затова моята препоръка е между двете четения да бъде изработен текст, според който да бъде определена методологията за определяне на субсидиите от държавния бюджет в местните бюджети.
Друг много голям проблем за мене е, че много често от държавния бюджет субсидиите не се превеждат в определените срокове. Той е тривиален за последните 3-4 години. Считам, че в този закон трябва да се предвиди някаква санкция, която би могла да бъде например законната лихва за момента на забавянето. Би могло например да се предвиди, че се превеждат субсидиите от държавния бюджет в местните бюджети на еди-какви си части и през еди-какви си срокове. И аз бих казал например на 12 равни части, разбира се, това може да бъде уточнено или коригирано, но да бъде създадена още в този закон ясна и точна система, по която централният бюджет да бъде задължен да превежда субсидиите в местните бюджети.
Преминавам на глава осма. Излишен е чл. 39, ал. 1, защото считам, че като юридическо лице е абсолютно излишно да се записва такова правило. Защото по силата на обстоятелствата, че е юридическо лице, една община може да извършва сделки с български граждани и други финансови институции.

По ал. 2 също имам една критика. Тя е в насока, а именно ако общините уговорят друга санкция, която е по-изгодна при неплащане или гаранция, която да бъде по-лека за тях, защо да нямат тази възможност, след като финансовата институция се е съгласила за това?
Аз мисля, че това е съвсем логично и ясно. Тук излизаме от общото правило, защото по отношение на другите физически или юридически лица, които биха теглили банкови кредити или законодателството няма такива особени гаранции, по този начин поставяме общините в по-неизгодно положение, съобразно общите правила.
И ал. 3, например. Общината може да ползва валутни заеми от чуждестранни банки само при наличието на държавна гаранция, смятам, че това също би могло да отпадне. Защото какво лошо има в това, ако една община уговори свои заеми от чуждестранни финансови институции или юридически или физически лица, без да има държавна гаранция? Това би било в полза на общината.
С две думи ще се спра и на другия закон. В него също има изключително рационални моменти. Касае се до материята, която регламентира собствените приходи и начините, по които става набирането на собствените приходи от страна на общините.
Ето защо мисля, че най-доброто, което можем да направим е една компилация между двата закона. И в крайна сметка да излезе един добър закон, с който да уредим местното самоуправление по начин, който да отговаря на конституционната разпоредба за местното самоуправление. Защото в крайна сметка общините ако нямат възможността да разполагат с приходи, да имат средства, не бихме могли да говорим за каквото и да е местно самоуправление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Имате думата за реплика. Господин Емил Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Ще направя съвсем кратка реплика. В заседанията както на водещата Комисия по бюджет и финанси, така и на Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика бяха посканени кметовете на големите градове, кметове на райони. Те участваха в работата на комисиите.
Нашата работа по тези проектозакони е много продължителна. Тя датира още от миналия парламент. В миналия парламент този вариант, който днес е представен от господин Иван Сотиров беше разработван от широк кръг колеги от всички парламентарни групи.
Така че невалидни са обвиненията на колегата Шопов, че не сме се съобразили с местната власт и с местните органи при разработването на закона.
Аз съм съгласен с колегата Шопов, че критериалната система трябва да се определя със закон, категорично съм съгласен. Но коректният прочит на този проектозакон на правителството, съвместно със Закона за устройствения бюджет на Република България показва, че това е категорично предвидено. Няма друг начин критериалната система да бъде одобрена, а именно със закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Не виждам желаещи за други реплики.
Господин Шопов има думата за дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Да, така е, кметовете на големи градове бяха поканени. Някои от тях дойдоха. В Комисията по бюджет и финанси ние ги изслушахме, те изложиха изключително много съображения. Тези съображения бяха много ценни. Но неприятното е, че до този момент тези съображения не са взети предвид.
И нещо друго. Не е въпросът да се изслушат те само в Комисията по бюджет и финанси. Въпросът беше да бъдат чути от широката аудитория, да се чуят от българския народ тези техни забележки. Според мен те трябваше да се направят в пленарната зала. Защото не Комисията по бюджет и финанси е мястото, където те наистина можеха да бъдат изслушани и на хората да стане ясно какви са техните препоръки и забележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата госпожа Гюлбие Реджеб.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (ДПС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
В условията на тежка стопанска разруха, банкови фалити и тотално обедняване на населението се разглежда един законопроект, една материя, който отдавна трябваше да бъде приет. Още повече новата Конституция и особено чл. 141, и особено Европейската Харта, ратифицирана от България в 1995 г. налагаха неговото приемане.
Затова на мен ми се струва, че наистина закъсняхме във времето да обърнем много по-сериозно внимание на материята "местни финанси", касаещи работата и особено живота в общинските администрации и съответно в общинските съвети. Затова не е пресилено да кажа, че този законопроект и тази материя дават живот. И особено това е животът на нашите избиратели, на нашите хора - чрез работата на общинските администрации, чрез работата на общинските съвети.
Като казвам това, имам предвид положението, че в общините, в общинските съвети се определя животът на хората чрез проблемите на здравеопазването, чрез проблемите на образованието, социалните грижи и проблемите на инфраструктура, култура и така нататък.
Днес пред нас са изложени два законопроекта, като готови вече законопроекти, които наистина съдържат в себе си разумни моменти.
Още в глава първа на двата законопроекта се виждат ясно различията.
Ето защо ми се струва, че между първо и второ четене, без да бързаме във времето, разбира се, трябва да вземем най-добрите моменти от двата законопроекта, като за база може би трябва да послужи законопроектът на господин Иван Сотиров, особено в първата част на неговия проект за Закон за местни финанси.
Ще спра вашето внимание още на глава първа, където много по-цялостно са обхванати общите положения за уреждането на материята на местните финанси в законопроекта на господин Иван Сотиров.
В моето изказване искам да спра вашето внимание на няколко важни момента в предложените законопроекти.
Първо. Може би като ядро на предложените законопроекти, като основа и въпрос, който ние наистина веднъж завинаги трябва да решим, това е положението в чл. 7, ал. 1 - при формирането на приходната част на бюджетите на общинските съвети. Там в ал. 1, т. 1 се казва, че размерът на местните такси се определя със закон. Трябва да ги определи общинският съвет.
Но конкретно в нашия законопроект трябва да уточним и особено в неговия готов вариант ще дадем ли право веднъж завинаги общинските съвети, по тяхна преценка, по конкретните проблеми на самите общини, те самите да определят местните си такси, без да чакат приемането на Закона за местните данъци и такси. И след това те да определят от посочените варианти в Закона за местните данъци и такси, който размер винаги е от - до, конкретния размер. И по такъв начин специализирани служби към съответните общини да събират тези местни такси.
Какво всъщност се получава на практика днес? Данъчните служби към съответните общини, които са пряко подчинени на териториалните данъчни управления и съответно на министъра на финансите, събират местните такси в общините. Но доколко, как и по какъв начин ги събират, един Господ знае!
И тук кметът на общината, който иска и има желание и особено общинският съвет, да има събираемост 100 на сто на тези местни приходи от такси и данъци, не може по никакъв начин да наложи волята на съответния данъчен инспектор или на шефа на данъчната служба да му бъдат събирани тези местни такси.
Затова наистина ние трябва ясно и категорично да кажем, че даваме право на общинските съвети да определят местните си такси и съответно да си ги събират. Като, разбира се, по такъв начин ние веднъж завинаги ще отговорим на въпроса, че даваме право на истинско местно самоуправление и определяне на приходи и тяхното събиране в местния бюджет.
Друг по-важен момент в законопроекта, на който искам да спра вашето внимание, е чл. 14. Дали общинските съвети и особено общините в съответните кметства да имат отделни бюджети или само общината да има свой собствен бюджет.
Във варианта на господин Сотиров конкретно е посочено, че всички общини и особено кметствата към него трябва да имат самостоятелни бюджети. Във варианта на Министерския съвет се дава право на общинския съвет по собствена преценка да определи кой да има бюджет - кметствата или само съответните общини.
Разбира се, тук сериозно трябва да помислим, че за големите градове може би предложението на господин Сотиров е много по-добро. Но особено за малките общини, където има примерно 50 кметства, ще има 50 бюджети на кметствата.

Трябва, може би този въпрос да се разгледа и в работната група, в Комисията по бюджет и финанси и отново да разговаряме с кметове на малки, средни и големи общини, и да конкретизираме веднъж завинаги положението. За мен специално по-приемлив е вариантът да дадем това право на общинските съвети по места да определят кметствата дали да имат собствени бюджети или само съответните общини.
Много по-сериозен е моментът за разходите на общинските съвети като ние в чл. 21 в законопроекта на Министерския съвет казваме, че тези разходи от общинския бюджет се извършват до размера на постъпилите приходи и при спазване на предвидените приоритети.
Какво се получава на практика днес, уважаеми колеги? В Закона за държавния бюджет с неговото приемане ние определяме приоритети, които задължително трябва да бъдат спазвани при извършване на разходите от всяка общинска администрация и, разбира се, от всеки кмет на община. Но тези приоритети какви са? - Здравеопазване, образование, работни заплати и т.н. Днес всички общини получават субсидии в намалени размери. Кметовете на общините единствено и само плащат работни заплати и в този смисъл те нарушават, разбира се, не по тяхна вина, Закона за държавния бюджет, защото, получавайки субсидии и плащането единствено на работни заплати на тях не им дава възможност да спазват тези приоритети, определени със Закона за държавния бюджет. Затова тук може би трябва да помислим - в този чл. 21 - какви да бъдат тези приоритети, защото субсидиите закъсняват, не могат да бъдат платени медикаментите, не могат да бъдат направени разходи за образованието и наистина оттук нататък да не превръщаме кметовете на общините в единствено плащачи на работни заплати.
Може би най-голямо внимание бих искала да обърна на глава седма от законопроекта на Министерския съвет и за така наречените взаимоотношения на общинските бюджети с Републиканския бюджет.
Уважаеми колеги, Европейската харта за местно самоуправление наистина дава пълна самостоятелност на общините като структури на територията на цялата страна. Но какво де факто се получава реално в България? Днес ние, желаейки да дадем наистина пълна самостоятелност, все още не можем, реалностите в нашата страна не позволяват това. Много общини, разбира се, с изключение на 4-5 общини в страната, са на подчинение директно, бих казала, на субсидиите от Републиканския бюджет. Ежегодно ние гласуваме в Закона за държавния бюджет субсидии за тези общини. И, разбира се, определянето на тези субсидии става въз основа на методика, която методика, въпреки обвиненията на някои колеги и отляво, и отдясно, специално бих я защитила и бих искала да кажа, че тя даде въздух на много малки общини през 1992 г., когато на база обективни критерии се определиха субсидиите за тези общини. Преди това преди всичко субективизмът определяше субсидиите за общините - приятел си ми, получаваш повече; не си ми приятел - получаваш по-малко. И благодарение може би на тази методика се получи някакъв обективизъм и общини, които години наред наистина страдаха, получиха някакво равенство при определяне на своите субсидии.
Но какво всъщност трябва да се направи с тази методика? Критериите в тази методика са вече над 27 на брой. Ежегодно ние трябва да конкретизираме тези обективни критерии и да видим общините, които наистина са над 90 на сто на субсидия от Републиканския бюджет и да обхванем тези критерии, които наистина ще подпомогнат общините, които са в крайно критично състояние.
Бих искала да дам един конкретен пример за това - в методиката за определяне на субсидиите като критерий е посочен брой на ученици, примерно, вместо брой паралелки. В общините, които се намират в планинските и полупланинските региони, примерно, има 50 училища като сгради, има много паралелки, но броят на учениците е 1000, а едно голямо софийско училище има 2000 броя ученици! Ето, вижте, много от нашите общини се намират в такива региони. Ако ние, примерно, включим един такъв критерий в тази методика, общините, които са в критично състояние биха получили наистина субсидии, с които нормално да преживяват годината и да се разпростират според приоритетите на конкретната община.
Разбира се, успоредно с това бих искала да кажа, че определените вече субсидии със Закона за държавния бюджет в каква степен подпомагат проблемите в конкретните общини. В Закона за държавния бюджет, особено за тази година, а и в предишните години се казваше, че субсидиите се предоставят до размера на постъпилите приходи в касата по Републиканския бюджет. Да, всичко е добре, но до каква степен тези приходи са събираеми и кой е виновен за това, кметовете на общините не могат да дадат отговор на това. В тази връзка ние в Закона за местните финанси трябва да определим конкретно размера на субсидиите, които ежегодно те ще толучават от Републиканския бюджет. Имам предвид, че със Закона за местните финанси да дадем гаранции за размера на получаването на субсидията от Републиканския бюджет - дали ще бъде 80 на сто, 90-95 или 100 на сто, кметът на общината трябва да знае предварително при изготвянето на собствения си бюджет това, за да може да се разпростира нормално през годината. И наистина да не дойде моментът, когато в края на годината вместо чаканите 100 на сто, той да получава 60 или 70 на сто.
Един много радващ момент в законопроектите е това, че в законопроектите се обръща внимание на създаването на фонд, който досега не съществуваше. Досега всяко министерство, всяко ведомство си имаше някакъв фонд, от който черпеше средства, но единствено общините нямаха свой фонд. Говорим за Национален фонд "Регионално развитие". Разбира се, той много добре е посочен тук, във варианта на Министерския съвет. Такъв фонд нямаше досега и аз поздравявам, че това е записано в чл. 38, ал. 1, но ние, колеги, тук трябва да конкретизираме какви средства ще постъпят в този фонд. В тази връзка дори бих предложила размерът на средствата да бъде строго определен - примерно, не по-малко от 2 до 5 на сто от приходите по Републиканския бюджет като предложение в Закона за местните финанси и с приемането на този закон да се знае какви средства ще има в този фонд и по какъв начин ще се разходват средствата от този национален фонд. Лесно е да създадем фонд, средства трудно ще се намерят, разбира се, но въпросът е дали наистина тези средства ще отидат за регионите, където има сериозни проблеми или ще отидат конкретно за разрешаването на тези проблеми, имам предвид в крайно критичните общини в страната.
В Преходните и заключителните разпоредби сериозно ми се струва, че трябва да направим предложение във връзка с даването на право на кметовете на общините и на председателите на общински съвети да работят още повече за привличането на тяхна собствена територия на чуждестранни инвестиции. По такъв начин наистина ще осигурим една истинска самостоятелност. Какво имам предвид? В Закона за местните финанси ние можем да дадем право на кметовете на общините и на председателите на общински съвети да имат право да дават данъчни облекчения на инвеститорите в смисъл преотстъпване на данък върху сгради, такса смет и т.н. и по такъв начин наистина да задържат на територията на общината инвеститори, които идват отвън. Има случаи, когато, примерно, в една община кметът на общината сключва договор с бизнесмен от чужбина, който сключва договор с кмета на общината за 15 автоспирки безплатно да построи като единствено и само го освобождава от таксата за рекламна дейност. От 2 години съдилищата съдят този кмет. Защо? - Защото си е разрешил проблем от инфраструктурата на общината?! Точно такива моменти трябва да се визират в този законопроект. Разбира се, има примерно много обекти с размери до 30-40 млн., които са държавна собственост. Те са собственост и са записани в активите на държавните предприятия. Те могат безвъзмездно да бъдат прехвърляни на общините. Имам предвид цехове, язовири, микроязовири, с които кметът на общината и общинският съвет наистина според потребностите на самата община могат да привличат чуждестранни инвеститори.
В тази връзка наистина в Преходните разпоредби трябва да помислим и да намерим един параграф, където да дадем право на кметовете за това.
Приключвайки, ще ми се да кажа, че кметовете на общините - а аз и в Комисията по бюджет и финанси апелирах към тях, че крайно време е да обърнат много по-сериозно внимание на националните си асоциации за общините. Ежегодно Законът за държавния бюджет като проект се обсъджа на заседание на Министерския съвет. Всички министри, които са специализирани, защитават конкретно своите бюджети - министърът на образованието защитава бюджета на образованието, министърът на здравеопазването защитава бюджета на здравеопазването, но аз питам, разбира се, и министърът на финансите, дори и господин министър-председателя, кой защитава бюджетите на общините? Просто няма такъв човек! Ние в нашите комисии се опитваме като народни представители да коригираме тези неща, да направим някакви промени в бюджетите, в субсидиите на общините, но тук наистина много сериозно трябва да помислим върху въпроса, че на заседание на Министерския съвет трябва да има представители на Националната асоциация на общините, които да защитят бюджетите на общините. Прибирайки се в нашите общини, колеги, кметовете на общините обвиняват нас, особено и избирателите, по конкретните проблеми и те отново ангажират нас. С този закон наистина трябва да дадем малко по-голям шанс на кметовете на общините да могат да защитават собствените си бюджети.
Приключвайки, искам да кажа, че може би този законопроект, разбира се, не толкова да забавим във времето, но взимайки най-разумното и от двата законопроекта, аз очаквам да направим един много сериозен законопроект. Такъв просто липсваше в страната. Съществуват много други, но които може би си противоречат един на друг. Затова, приемайки най-разумните предложения от законопроекта на господин Иван Сотиров и този - на Министерския съвет, аз очаквам да гласуваме законопроект, който може би трябва с консенсус да бъде приет в залата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата за реплика господин Емил Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Самият аз бях достатъчно критичен по проектозакона на предишното заседание. Но от вниманието ни не бива да убягват и някои негови достойнства, които некоректно се критикуват. Госпожа Гюлбие Осман не може да отрече, че е безспорен факт, че все пак се предоставя възможност на общините да събират сами поне приходите от местни такси и други приходи, свързани с използване на общинско имущество и оказвани от общината услуги.
Аз съм съгласен да търсим мястото на Националната асоциация на общините, но в процесуалния закон за административно-териториалното устройство на Република България, който приехме преди повече от година, са указани тези възможности и няма никаква технологична пречка една такава представителна организация да представлява интересите на общините и по повод на Закона за бюджета.
Не съм съгласен, че общините не трябва да се интересуват от Закона за местните данъци и такси, а поддържам тезата, че трябва да се придвижват относително едновременно тези два законопроекта. Защото точно това е единият от главните измерители на местната политика, която я прави привлекателна или непривлекателна - в какъв диапазон местните органи ще определят именно за своята територия местни такси.
Не разбирам критиката ви по чл. 14. Това е отново една крачка напред. За колегите да прочета ал. 2 на чл. 14 от проектозакона на правителството.
"Ал. 2. Общинският съвет утвърждава бюджетите и бюджетните сметки на кметствата, районните и бюджетните звена като...", забележете, "... осигурява финансови ресурси за изпълнение на възложените им със закон или с решение на общинския съвет функции и задачи."
Това е един относително добър пример за деконцентрация на функции и на средства за тяхното осигуряване.
В чл. 21 не можем да искаме всичко да опишем в закона - и приоритетите. Все пак трябва да отчитаме, че там има легитимно избрани автономни органи.
Накрая, чудесно би било, ако съумеем с пет общовалидни критерия да определим критериалната система. Но това днес просто не е възможно поради крайно неравномерното разпределение на ресурси и на активи, и онаследеното бреме на този субективистичен подход, който имахме преди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата госпожа Реджеб.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (ДПС): Благодаря, госпожо председател. Може би господин Костадинов не ме е разбрал правилно по отношение на чл. 14, ал. 1.
Аз поздравих това, което е записано в предложението на Министерския съвет, като лично мое мнение, господин Костадинов. Вие просто не сте разбрали. Но наистина трябва да помислим сериозно как то ще се отрази на големите общини и какво ще бъде отражението при малките общини. Може би в тази връзки не сте ме разбрали правилно. Трябва наистина да дадем правото на самия общински съвет да определи какво да бъде с неговите кметства.
В чл. 21. Какво всъщност исках да кажа и отново искам да ви заява оттук. Определяме със Закон за държавния бюджет приоритети. Но ние не даваме гаранции за размера на субсидията. Тя се дава в размер 50 % и плащаме единствено работни заплати. В тази връзка аз направих моето предложение - давайки приоритети, ние да дадем гаранции и за самата субсидия и всеки кмет да се разпростира, и наистина да спазва Закона за държавния бюджет.
Може би, наистина, не съм била правилно разбрана, но в законопроекта има и много положителни страни, има и неща, които трябва наистина да ги конкретизираме, да ги систематизираме.
Още веднъж апелирам към кметовете на общините. Наистина онова, което им се дава като право в законите на страната, те да се възползват от това и да не разчитат единствено на народните представители като защитници на техните бюджети, а чрез националната асоциация да искат. И ние да запишем в този законопроект, че на заседание на Министерския съвет ще има поне един-единствен техен представител, за да защитава техните бюджети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Преди да дам думата на следващия оратор по списъка - господин Милко Торбов, моля ви да гласувате да бъде допуснат в залата за участие по този законопроект господин Димитър Радев - заместник-министър на финансите.
От общо гласували 134 народни представители, за - 118, против - 5, въздържали се - 11.
Прието е това процедурно предложение.
Моля да бъде поканен господин Радев.
Има думата господин Милко Торбов.
МИЛКО ТОРБОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважеми народни представители!
Известно е, че местните финанси са част от публичните финанси на всяка държава. От тази гледна точка тяхното законодателно регламентиране определя тясното им обвързване и взаимодействие с административно-териториалното устройство, степента на децентрализация - изразена с местното самоуправление и обхвата на функциите на местната власт, както и същността и обхвата на общинската собственост и пр.
В този смисъл, в по-тесен план местните финанси са обект не само и не толкова на финансовата политика, но главно и на регионалната политика. Законопроектът за местните финанси е един от законите, който съгласно програмата за провеждане на административно-териториалната реформа в Република България се съдържа във втория пакет от законопроекти, от който през м. май в 37-о Народно събрание приехме Закона за общинската собственост, а предстои да обсъдим и приемем до края на 1997 г. и Закона за допитване до населението, който бе приет миналата седмица на първо четене, както и Закона за местните данъци и такси.
Искам да припомня, че още в първия пакет от законите, свързани с административно-териториалната реформа през миналата, 1995 г., приехме първите четири закона, а имено:
- Законът за административно-териториалното устройство, определящ административно-териториалните и териториалните единици в страната, както и условията и реда за промените в тях;
- Законът за деление на Столичната община и на градовете Пловдив и Варна, които са с над 300 хиляди жители население, който закон е неразривно свързан със Закона за административно-териториалното устройство;
- Законът за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. В него е посочено ясно какви органи се образуват в упоменатите териториални единици, какви са техните функции, правомощия и взаимоотношения;
Приехме и Законът за местните избори, където са посочени редът и условията за избиране на органи за местно самоуправление.
Намирам, а и Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика единодушно прие в своето становище, при това с консенсус, че предложените за обсъждане и приемане законопроекти за местните финанси осигуряват по-голяма финансова самостоятелност на общините и са неразделна част не само от пакета законопроекти, свързани с осъществяване на административно-териториалната реформа в страната, които вече споменах по-горе, а преди всичко усъвършенстват местното самоуправление.
Известно е, че до 1991 г. общините не разполагаха с никаква финансова самостоятелност. Това беше продиктувано от системата на централизирано планиране, общодържавната собственост и главно единството на държавния бюджет. Всичко това беше резултат на съществуващата система на управление на социално-икономическия живот в страната.
Очевидно е, че с предложения от Министерския съвет на Република България Законопроект за местните финанси, се предвижда създаването на далеч по-добра нормативна база за бъдещото развитие на местното самоуправление в областта на финансите, както и предпоставки за финансова самостоятелност на общините.
Законът за местните финанси е устройствен закон, с който се определят основните принципи, правила и норми за формиране и утвърждаване на бюджетния процес в общините. Той съответства и е в синхрон с разпоредбите на чл. 42 от приетия Закон за устройство на държавния бюджет и заедно с него създават нормативни условия за провеждане на единна държавна бюджетна политика.
В законопроекта, който представя народният представител Иван Сотиров основните цели и задачи на местните финанси съвпадат с тези на законопроекта, внесен от Министерския съвет. Това налага при обсъждането в Народното събрание на двата законопроекта да се търси един разумен баланс, отчитащ някои макро-икономически условия в страната, които, по мое мнение, няма да се променят съществено през следващите 5-6 години.


В законопроектите е заложена необходимата организационна специфичност на местните финанси. При по-висока степен на самостоятелност се определя обхватът на местните бюджети, тяхното задължително отделяне от държавния бюджет, както и редът за съставянето, изпълнението и приключването им.
Това разбиране, заложено в предложените за обсъждане законопроекти, произтича и се основава на чл. 141, т. 1 от Конституцията на страната, където на общината се предоставя правото да има самостоятелен бюджет. Ясно са очертани взаимоотношенията на общинския бюджет с републиканския, които да се определят по обективни критерии чрез методика, действаща от 1993 г. и усъвършенствана постоянно досега, която да се утвърждава ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.
Освен това в частта при формиране на местните финанси предложените за обсъждане законопроекти определят добре правата и задълженията на местните власти - кметът като орган на изпълнителната власт и общинският съвет като орган на местното самоуправление - кореспондиращи с основните положения, които са заложени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Обстойно са посочени и източниците на приходната част на общинския бюджет, формиран на основата на собствени приходи и преотстъпените на общината части от държавни приходи, субсидии и субвенции от Републиканския бюджет, както и на привлечени средства.
На всички тези принципни постановки се спряха изказалите се народни представители на заседанието на Народното събрание преди седмица на 1 октомври.
Аз смятам, че в законопроекта на правителството се предлагат няколко съществени неща, а именно:
Първо, създава се Национален фонд "Регионално развитие". Това е интересно и целесъобразно. Разбира се, горещо подкрепям чл. 38 от Законопроекта за местните финанси, където ал. 1 гласи, цитирам: "За провеждане на държавната политика за развитието на изпадналите в критично състояние общини и райони, както и за изпълнение на национални и регионални програми и проекти, се създава Национален фонд "Регионално развитие" по ред, определен със Закона за държавния бюджет на Република България", край на цитата.
Знаем, че критичните общини в страната са близо една трета от всичките действащи 255 такива. Това според мен е качествено нов момент в позицията на държавата за действена регионална политика. Ще отворя скоба, подчертавайки, че на фона на създадените с различни закони - работещи, полуработещи, поне 30 фонда, по моя преценка, отсъствието на такъв фонд "Регионално развитие" се чувства силно. Още повече, че част от тези фондове, като околна среда, транспорт и други, за които споменах, по същност, характеристики, функции и предназначение предвиждат или решават по същество регионални проблеми.
Второ, ясно и точно се определят собствените приходи на общините, формирани от пълния размер на местните данъци и такси, пълният размер на данъчните отчисления от печалбата на общинските предприятия, постъплението от управление и разпореждане с общинско имущество, съобразно Закона за общинската собственост, вноска от печалбата на стопански и търговски организации за общините в размер на 6,5 на сто, глобите, лихвите и други собствени приходи, както и преотстъпените на общините държавни приходи, определени със закон.
Трябва обаче да подчертая тук, че по мое мнение, заедно и неделимо двата закона - за местните финанси и Закона за местните данъци и такси, заедно следва да се придвижат към пленарна зала за разглеждане и да се приемат, защото имат взаимно обусловени взаимовръзки - прави и обратни, които несъмнено трябва да бъдат отразени в законите.
Аз поддържам предложенията, изказани от някои от преждеговорившите колеги, че местните данъци следва да се определят съобразно чл. 64 от Конституцията на страната със закон, докато местните такси да се определят със закон само по вид, тоест какви видове такси могат да събират общините, а конкретният им размер да се определя от общинския съвет като орган на местното самоуправление, което значи общините да имат пълна автономия при тяхното определяне. Този нов момент несъмнено ще засили самоуправлението по места и отговорността на общинските ръководства.
Трето, смятам, че следва категорично в Закона за местните финанси, когато се разглежда и гласува на второ окончателно четене, да залегне изискването финансовите служби на общините да събират местните данъци и такси, което ще доведе до значителна активност на изпълнителната власт по места.
Аз се присъединявам да изкажа не за първи път съображения против решението, което беше взето със Закона за данъчната администрация през 1993 г. от Тридесет и шестото Народно събрание, за централизиране на данъчната администрация. Трябва да разберем, че не е целесъобразно кметът на общината да не може да събере вземанията си, които са и приходи за общинския бюджет, а в същото време лично да отговаря изцяло за бюджета в приходната и разходната му част.
В момента за всички приходи отговаря данъчната администрация, която понякога не е заинтересована от това събиране, особено за местните данъци и такси, които идват 100 на сто в общинския бюджет, защото е централно подчинена на Министерството на финансите. Това води до снижаване на ефективността на събиране на дължимите финансови приходи и аз съм категорично за това да се възстанови общинската данъчна администрация, която да събира само местните данъци и такси. Повтарям, само местните данъци и такси. Останалите данъци да се събират от данъчните бюра към Министерството на финансите.
Четвърто, в Закона за местните финанси трябва да намери място и глава, озаглавена примерно "Финанси на кметството". Предоставянето на определена финансова самостоятелност на кметствата, която наистина да отговаря на определени условия, ще спре и апетитите на по-голямата част от тях за обособяването им в общини. Тук не става дума кметството да формира бюджет, както общината, а в рамките на бюджета на общината всяко кметство да има определен бюджет. Това от своя страна ще ангажира кметството по събиране на местните данъци и особено местните такси, което ще ги активизира за допълнително разкриване на приходи в общинската хазна. Може би на съставните кметства общинският съвет следва да определи бюджет на принципа на формиране на общинските бюджети до 1991 г., разбира се, по показатели и критерии, утвърдени от общинския съвет. Такава практика успешно се провежда пета година в Козлодуйската община и тя дава положителни резултати, активизирайки твърде много кметските администрации. Очаквам да намерим позитивно решение за финансовата самостоятелност на кметствата, разбира се, в рамките на бюджета на общината.
Уважаеми народни представители, предлагам да приемем на първо четене двата внесени за обсъждане в Народното събрание законопроекти за местните финанси - на Министерския съвет и на народния представител Иван Сотиров, тъй като съдържат много сериозни принципни постановки и взаимно, по мое мнение, се допълват. Законът за местните финанси е особено необходим за общините и реалното му приложение ще е в съответствие с по-нататъшното утвърждаване на местното самоуправление. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря.
Давам думата на господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаема госпожо председател, колеги! Разглеждаме един много важен устройствен закон от рода на устройствения закон за държавния бюджет. Мисля, че нашият парламент се забави доста с приемането на този закон.Ние бяхме длъжни да изпълним изискването на Конституцията и да осигурим местно самоуправление, а местното самоуправление е налице само тогава, когато има местно самофинансиране, когато местната власт не зависи ежегодно, ежемесечно, даже седмично, от това какво ще й отпусне централната власт.
Между другото това свое убеждение го изказах и на заседание на комисията. Пак сме закъснели с този закон и затова защото сме закъснели няма защо да бързаме. Защо? Защото ясно е, че бюджетите на общините за 1997 г. не могат да се съставят по този закон. Те ще се съставят въз основа на действащите нормативни документи. Така че евентуално този закон ще стане факт, ще стане ефективен едва от втората половина на следващата година.
И оттук една препоръка: да не се бърза излишно, а да се огледат още повече много от предложенията, които бяха направени и сигурно ще бъдат направени, и съвсем спокойно да се премине към второ четене на законопроекта. Пак подчертавам, без да се бърза. Второто четене можем да го направим даже и в началото на следващата година. Никой не ни гони. Но за сметка на това трябва да направим качествен закон, един закон, от който после да не се срамуваме.
Аз специално бих желал по-подробно да се спра на основния недостатък на закона, внесен от Министерския съвет. Това е глава седма "Взаимоотношения на общинския бюджет с Републиканския бюджет".
Четем членовете от 34-и до 38-и включително и виждаме, че те са възпроизвели сегашната практика. Всички народни представители, които ходят по общините, чиито народни представители са те и където са избрани, много добре знаят, че въпросът сега не е е решен добре. Добре, щом се възпроизвежда една порочна практика, можем ли ние да смятаме, че за в бъдеще въпросът ще бъде решен добре от само себе си? - Не, напротив. Щом е възприето това, което е в момента, а щом това, което е в момента не работи добре, значи и за в бъдеще то няма да работи добре.
Така че аз не съм съгласен с приемането на такива текстове, каквито са заложени в глава седма. Категорично не съм съгласен. И затова имам известни резерви по отношение на този законопроект. Защото той не осигурява едно конституционно изискване общините да се самоуправляват и да се самофинансират. Не е самофинансиране онова, което сега се използва, когато всяка община - те са с няколко изключения, търси начини да се вземе субсидията, която й е гласувана. А тази субсидия може да се гласува веднъж, може да се гласува втори път в течение на годината, може да се гласува трети път. Може да е получена едната част, другата част може въобще да не бъде получена. Така че това създава една голяма степен на несигурност.
Освен това - тук вече се изказаха тези тези, държавният бюджет, така нареченият Републикански, тоест това е бюджетът на правителството, на централната изпълнителна власт, тя чисто и просто може да не си е събрала приходите. И като не си е събрала приходите, няма да има пари да даде на общината. Вижте какво пише тук в ал. 2 на чл. 35. "Бюджетните взаимоотношения в частта за обща и целева субсидия на общинския, Републикански бюджет, се определят по обективните критерии чрез методиката". Знаете я тази методика. Утвърждавана е ежегодно.
Много важно за всяко общинско ръководство е и кметът, и общинският съвет, когато те си правят приходите, когато те се занимават с управлението на общината, те да знаят в обозримо бъдеще какви приходи очакват. Ето, тук някои от общинарите - между другото ние бяхме ги поканили на заседание на нашата комисия и мисля, че се чуха доста интересни предложения, но те по принцип протестират на едно задължение, че трябва да направят бюджетна прогноза. Добре, вие можете ли да направите бюджетна прогноза колко пари ще ви дойдат догодина от правителството, колко пъти ще се актуализира държавният бюджет и евентуално дали държавният бюджет може да си изпълни задълженията към общината?
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Точно за това става дума, господин Димитров!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно за това става дума. Бюджетната прогноза включва както приходите, така и разходите. Вие не можете да кажете, че те ще си планират местните приходи, а другите - някой друг ще мисли за тях. Защото един кмет на общината не е наполовина кмет и да каже: другата половина от моето кметство или от моята отговорност аз я прехвърлям на министъра на финансите или на министър-председателя. Ето това искате да кажете. Напротив. Един кмет е пълен кмет. Ако е кмет 100% и общинският съвет е общински съвет 100%, те трябва да знаят какви приходи ще дойдат, за да си планират разходите. А те на практика в момента въобще не знаят. Естествено, че трябва да се прави такава прогноза. Защото, аз винаги съм го казвал, нито ние, нито пък общинският съвет е някакъв корпус за бързо реагиране и когато се изменят нещата някъде си, на друго място, примерно в центъра, той да се събира спешно и да решава какво да прави. Той може да си е направил добра прогноза, обаче в центъра нещо се объркат и кажат: субсидия няма да получите или субсидията ще я получите 90%. И той какво да прави? Не трябва да плаща на учителите или сигурно на здравните заведения ще им каже: няма да приемате болни или болните да си носят в канчета храна и т.н. Това естествено не бива да се допуска в никакъв случай.
Въпросът е друг. Има ли решение на този проблем? Да се даде на всяка една община достатъчна степен на финансова самостоятелност така, че тя да се разпорежда със средства, които знае, че ще получи в обозримо бъдеще и които да зависят само от нея и от условията, които са вътре в общината. Естествено, общината е част от държавата. Но има ли такова решение? Такова решение има и аз не съм го крил никога, а напротив, винаги съм го афиширал. Хайде, във Великото Народно събрание имаше малко време, но в миналото и в това Народно събрание - многократно съм го казвал. Какво е това решение? То е именно в този закон. Може, естествено, и в някой друг да бъде, но мисля, че точно тук му е мястото. Колегите също ще се изкажат, но мисля, че господин Сотиров пледира в това отношение.
Приходите от основните данъци да се разпределят в определена пропорция между централния бюджет или както вие го наричате - Републикански, и общинския бюджет. Знаете, че мястото на събиране на данъците е именно в общината. Тоест те ги събират данъците. Така че от тази гледна точка няма проблем. Вярно е, че данъчните служби не са подчинени на общинското ръководство, а на Министерство на финансите. Но този въпрос мисля, че сме го решили вече и не искам да се връщаме пак, макар че тогава се поддържаше и идеята да се децентрализира и събирането на данъци. Но така или иначе те обикновено са в сградата на общината или в сграда, непосредствено свързана с тази на общината. Тоест, общината въпреки всичко има възможност да влияе върху процеса на събиране на данъците. Как? Ами най-просто! Общината работи в непрекъсната връзка с предприятията, с търговците, с жителите на общината и т.н. Тя има лостове, чрез които може да влияе. Разбира се, не да ги хване и да ги набие, но общината непрекъснато им оказва определен вид услуги. Тя може да апелира към тях най-малкото да проведат определена отговорност към общината. Има и поглед към кмет, общински съветници. Те имат представа кое предприятие, кой търговец, кое физическо лице горе-долу какви доходи има и те могат да подпомогнат разкриването на укрити доходи. Най-малкото това могат да направят. Обаче трябва да имат интерес и то интересът да не е 5% от доходите, а интерес да събират данъците. Така е, господин Велев, в цивилизовани страни. Примерно в Германия въпросът така е решен.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): При нас не е така, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не е така. Ние нали искаме да ставаме цивилизована страна.
Аз ви казвам, че въпросът донякъде е решен, но не съвсем. Примерно, данък печалба хубаво беше да се разпредели на две. Една част от данъка да отива в общината, както е оттук нататък, и аз казах още тогава, че това е едно добро решение - в закона да се реши. Може и тук, разбира се, да се сложи процента. Другата част да си отива за правителството, за Министерство на финансите, за централния бюджет като приход.


Данък общ доход. Въпросът е решен, обаче не по най-удачния начин, защото се решава в Закона за държавния бюджет. Това или трябва да стане в съответния данък общ доход или в този закон, а най-хубаво е и в двата закона. Нека да се върже и от двете места, да се знаят - примерно 50% тук, макар че естествено по-хубаво е повече. Но аз ще ви кажа, че не е и по-хубаво повече. 50% са достатъчни. Не са достатъчни при настоящата ситуация, обаче ако се възприеме подходът, който ви предлагам, ще бъдат достатъчни. Защото трябва да дадем възможност на общините да взимат и определен фиксиран процент, част, дял и от другия основен данък - данъка върху добавената стойност.
Господин Сотиров ви каза как този въпрос беше решен преди. Те взимаха част от данък оборота от определени предприятия. Сега вече не могат да го взимат, но не е това най-важното. Най-важното е друго - че когато им дадете приходи от тези три основни вида данъци, колко процента, не знам, господин Радев ще каже, ще стане така, че общините, които наистина събират пари, общини, които могат да се самофинансират, това са преди всичко големите градове, по-динамичните, естествено, това са преобладаващата част от общините, те няма да разчитат на държавна субсидия, на субсидия от централния бюджет. Няма да разчитат. Те ще си правят сметка.
Но освен това вие ще им дадете възможност на самите общини да провеждат определена политика. Гюлбие каза тук за възможностите да варират с данъците. Аз бих казал, че засега нямаме такава възможност по Конституция, макар че в данък общ доход нещо е прокарано, все още не е атакувано, но мисля, че това противоречи на Конституцията.
Но с таксите, естествено, това са права на общините. Вярно, че има държави, в които общината може да определя общинският данък, размерът на общинския данък, но аз ще ви кажа нещо друго - ако имат фиксиран процент от ДДС, примерно 20 или 15% от ДДС, които постъпват в бюджета за общината, фиксиран процент от данък общ доход - половината, 50% или 40%, то е въпрос на сметка, постъпват в общината и определен процент от данък печалба, това са около 15% от приходите от данък печалба отиват в общината, самата община, кметът, общинското ръководство ще има възможност да провежда определена политика, съобразена с тези данъци и да развива определена дейност, да стимулира развитието на определена дейност.
Примерно, искате да имате по-големи приходи от данък печалба. Какво ще направите? Ще създадете едни улесния, може и за средни предприятия, за малки, за големи или за каквито искате. Ще създадете една промишлена зона, такава е практиката, промишлената зона ще бъде снабдена с всички необходими улеснения и инфраструктури - ток, вода, газ, канализация, всичко и ще дадете възможност при минимален наем там хората да развият промишлена дейност. И когато развият промишлена дейност, вие знаете, че ще им вземете данък печалба и ще си направите сметка дали това ви е изгодно или нещо друго. ДДС, например стимулирате търговията, създавате търговски центрове, по-големият оборот - повече ДДС. И по този начин давате възможност в зависимост от конкретните условия да се насочите към една определена дейност или данък общ доход.
Как може да се стимулира например прибирането на по-големи размери данък общ доход? Може да нямате нищо, обаче в общината като наличност, може да не се подходящи от гледна точка на развитие на производство, на развитие на търговия, но ако имате един хубав микроклимат, можете да развиете квартали за живеене, в които да привличате богати клиенти. Създавате им улеснения, пътища, другото е тяхна работа. И им прибирате данъка, защото естествено е те да го плащат по местоживеене, поне така е в закона. И по този начин общината ще може конкретно да решава какво да стимулира. Ако им дадете само данък печалба, а се окаже, че общината не може да привлече бизнеса, вие й връзвате ръцете.
Даже аз бих казал нещо друго, бих продължил малко. Една част от приходите, примерно от акциза върху тютюна би могла да се насочи точно към производителите на тютюн, да остава за тези общини. В преобладаващата си част това са бедстващи общини, на които държавата трябва да им помага за всичко. Въпреки това те произвеждат нещо. От това нещо цялото общество богатее, богатее, в смисъл събира акцизи. Обаче това не се връща при тези, които го правят възможно, а остава, може би на общо разпределение в централния бюджет. Примерно би могло да се помисли и за това. За алкохола не пледирам, но специално по отношение на тютюна, защото наистина има какво да се помисли, за да се раздвижат тези общини от гледна точка на приходите и те самите да осъзнаят, че не някой друг им помага - центърът, а че те самите си помагат с това, което произвеждат. Това е смисълът на цялата децентрализация.
Ето, днес прочетох едно интервю на един бивш народен представител, бивш министър на финансите и той казва: причина за настоящите беди е, че някой се опитва на пазара да се намесва с административни средства. Ами, оставете пазарът сам да работи. И особено в тази част, която касае самофинансирането на общините, трябва да се даде възможност общините да се впишат в самия пазар, да се впишат в пазарната икономика и със средствата на пазарната икономика да се осигури тяхното самофинансиране. Иначе другото е да се връщаме назад - всичко в центъра и в центъра седят няколко умни хора и те решават. Виждам обаче, че нито тези хора са много умни, а даже и да са умни, те не могат да намерят правилното решение, защото проблемите на централно равнище са нерешими.
Така че аз много ви моля да се вслушате в тези предложения и да ги приемете.
Следващият проблем - какво ще правят общините, които не могат да се самофинансират, дори и при такова разпределение на данъците. Има ли такива? Сигурно има. Това са западащите, където хората се изселват, където нито пазаруват, нито произвеждат, нито живеят богати. Няма нито туризъм, нито нищо. Какво трябва да става там? Е, тогава наистина държавата трябва да се намеси. И държавата е длъжна да подкрепя, защото тези хора каквото и да правят, сами не могат да си осигурят съществуването на тази административна единица като общината, а държавата, ако иска разбира се, да провежда подобна политика, ако иска да подкрепя живота в тези общини, тя трябва да направи всичко възможно в тях, колкото и да са западащи, да има училище, да има някаква елементарна здравна помощ, общественото да съществува в тези общини, най-простото нещо. И затова трябва да има и там някакъв трансфер.
Този регионален фонд. Регионалният фонд е много важен, обаче както го виждам, тук в предложението, в чл. 38, ал.1 пак се връзва със Закона за държавния бюджет. Оставете Закона за държавния бюджет. Нека да се грижи за бюджета на централната власт. Дайте да направим един такъв регионален фонд, който автоматически да работи и който до известна степен ще изземе функции от централния бюджет и тук ние няма всяка година по няколко пъти, когато се приема или коригира бюджетът, да се караме защо тази община има толкова субсидии, на онази толкова, защо на тази е намалена и т.н.
Аз виждам две крила в развитието на този регионален фонд.
Първо, трябва да се дава възможност, това е по-малкото, естествено, винаги съм го казвал, да се дават възможности съседни общини да си прехвърлят средства по определено предназначение, по определена схема. И те да се разберат за схемата. Може, разбира се, да им се укаже долу-горе как ще върви. Примерно, давам пример с Варна и Девня. Девня е голям производител, има големи приходи и е натоварен да внася приходните вноски в бюджета. Варна има нужда. Преобладаващата част от хората обаче, които работят в Девня, не съм правил точна сметка, но една част от хората, които работят в Девня, живеят във Варна. Децата им се учат във Варна, сигурно и те се учат там, там получават медицинско обслужване, там сигурно вършат и друга работа. Може би една голяма част живеят. Значи тези пари вместо да идват от Девня в София и от София да се разпределят за Варна, трябва да се даде възможност на общините дирекно да се свържат. Сигурно около Девня има общини, които също имат нужда от това - хората им ходят да работят, живеят на друго място. Да се даде такава възможност на двустранни връзки между общините.
Или, примерно, Дупница и Кюстендил. В миналото Народно събрание ние в нашата парламентарна група имахме този доста сериозен въпрос. Хората ходят да учат на едното място, живеят на другото, здравното обслужване им е там. Трябва да има възможност за директен трансфер на средства. Това е двустранно или тристранно, както искате, но директна връзка между общините чрез този фонд трябва да има.

Другата, основната част от този фонд, това е богатите общини да внасят своята лепта, може да не е много, в този фонд и от този фонд да отива за бедните общини. Ето това направете. По този начин всички общини ще се чувстват наистина, че са едно цяло, че са нещо различно от централната власт.
Сега се създава такава обстановка, не зная как е в Министерския съвет, обаче съм бил председател на Комисията по бюджет и финанси, сега е господин Желев, сигурно и при него положението е същото - когато дойде време да се обсъжда бюджетът започват да идват делегации от общините и да се молят: "Защо на тази сте дали толкова, а на нас - толкова? Дайте да видим няма ли някаква възможност малко по-голяма сума, за да се направи, примерно, ферибот, мост или нещо друго. Дайте да видим как да помогнем на тази община". И тук ни се сервира обикновено, не слагам политически привкус, естествено: "Който иска да даде повече на една община, да каже откъде да се вземе". Тоест, една община срещу друга. А ако се създаде този фонд ще се знае, че този фонд се разпределя, оттук идва, там отива, това е общият фонд на общината, ако искате направете едно ръководство и там да влизат представители на общините и те да си решават този проблем.
Естествено, в този фонд трябва да има и постъпления, може би от централния бюджет, от държавата. Но казах, това са за съвсем закъсалите общини.
Друго нещо, което би трябвало да стане, правя аналогия с това, което съм предложил в държавния бюджет, Закона за държавния бюджет, общинският бюджет задължително трябва да определя лимит на своя дълг, на общинския дълг. Даваме им право да вземат заеми. Нека да се знае, че общинските съветници са тези, които ще определят тавана, а не за всеки нов заем те да се събират. Защото се оказа, че някой път оперативно трябва да се решават. И този проблем изникна на заседанието на нашата комисия. Нека да има таван докъде може да расте общинският дълг. Защото, ако няма такова нещо, на един определен етап ще се окаже, че той става необслужваем. Какво ще стане тогава, не се знае.
Друго, практика е сега с приходи от общинската приватизация да се финансират текущи общински разходи. Това не би трябвало да се допуска. По аналогия с държавния бюджет, щом даваме възможност да взимат заеми, значи даваме възможност да има някакъв дефицит в общината. Трябва да се сложи таван на размера на този дефицит. Колко да е този таван? Аз предложих тук при устройствения Закон за държавния бюджет. Има такава практика. Но тук има велики икономисти, които казаха, че това е много лошо нещо, сакън, всички ще загубим, не дай си Боже да стабилизираме българските финанси. Сега за общинските е същото. Нали затова са тези ограничения, за да се стабилизират. И таванът трябва да се върже с инвестиционната дейност на общината. Всяка община върши инвестиции, но в тежки моменти, каквито са тези години, а те изглежда в съвсем близко бъдеще няма възможност някак си да се обърне положението, из един път да цъфнем, се оказва така, че инвестициите рязко намаляват и общините използват тези преходи за финансиране на текущите нужди, примерно да заплащат заплати, или нещо друго. Би ли следвало това да го допускаме? Естествено, ако сме го допуснали за централния държавен бюджет, да го допуснем и за общината. Но е хубаво и за едното, и за другото това нещо да не се допуска. Не бива да се допуска. Приходи от приватизация - ами, дайте ги за инвестиции. Нямат ли нужда общините от инвестиции. Примерно, София няма ли нужда от инвестиции. Всяка община има нужда от инвестиции. Така че тези неща биха могли по определен начин да се регламентират именно в този закон.
И още един проблем, който наглед не е сериозен, но пак е свързан с дефицита, със заемите на общините. Това са възможностите да се издават общински облигации. Тоест, чрез облигационен заем общината да финансира определени свои цели. Има страни, от които ние бихме могли да се поучим, където общинските облигации са с преференции. Вярно, с малко по-друг сорт преференции. За държавните облигации премахнахме всички преференции. Както и да е, но за общинските биха могли да останат. Защо? Защото тогава на местно равнище, аз предполагам, че по-лесно ще се събере един общински заем, защото си представям кмета с общинските съветници говори директно с потенциалните инвеститори. Общините, с изключение на няколко, не са чак толкова големи, че хората да не се познават. На лични връзки ще съумее да събере облигационен заем, но нека да има някакви преференции. Преференциите ще спомогнат лихвите да са доста по-ниски от нормалните лихви и по този начин общините наистина ще могат да получат възможност да се самофинансират, макар и в случая да става дума за дефицит. Естествено, облигации могат да се пускат и за повтаряне на цикъла, тоест за изплащане на стари дългове и т. н.
Това са моите основни бележки. Ние наистина в комисията получихме доста препоръки от страна на общинари. И пак ви призовавам да не бързаме с този закон за второ четене. Нека да не изпипа, но нека да се осигури истинско самофинансиране на общината, защото без истински общини, които да се самоуправляват и да се финансират, няма и демокрация. Те са неразделна част от нашата демокрация и нека тези, които са подготвили законопроекта на правителството, да го огледат пак и да разберат, че с такива постановки, като залегналите в глава седма, няма да постигнем нито самоуправление, нито самофинансиране, т. е. няма да направим никаква крачка по пътя за демокрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Реплики има ли? - Господин Пламен Денчев за реплика. Между другото, БСП разполага с 3 минути от определеното време. Вие ще използвате 2 минути от тях.
Да се готви за последен оратор от СДС господин Спас Димитров.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз в голяма степен съм съгласен с предложенията, които господин Димитров направи, тъй като те представляват едно разбиране за самоуправлението на общините, бих казал в идеален вид. Ако погледнем практиката на развитите европейски държави, ние ще видим, че в голяма степен това, което беше казано от господин Димитров, е приложено в тези държави.
Естествено, ние трябва да се стремим към една такава ситуация и съвсем правилно беше отбелязано, че всъщност самоуправлението представлява самофинансиране. Това е основното условие, най-важното условие за самоуправлението на общините. Но аз гледам на този процес като един процес в развитие, тъй като, за да постигнем тези добри цели, добри намерения, все пак икономическата ситуация в държавата трябва да го позволява. Децентрализацията на бюджета предполага изразходване на повече средства в общините, отколкото в държавата, относително. Тогава, когато ние ангажираме разходната част на републиканския бюджет с изплащане на външен дълг, с проблеми, свързани с националната сигурност, проблеми, които са важни за държавата като цяло, много е трудно да приемем един закон, в който да осигурим веднага и сега, в този момент, това самофинансиране. Мисля, че няма и кой да ни го позволи. Господин Димитров знае отлично това.
Ето защо ние трябва да създадем чрез този закон условия за постепенно преминаване към едно самофинансиране. Вие непрекъснато атакувате методиката, която все пак дава някакви обективни принципи за разпределение на общата субсидия. Но тази методика ние можем непрекъснато да я променяме, докато стигнем в един момент, в който кажем: "Няма обща субсидия, има само целеви субсидии за тези общини, които се нуждаят реално от помощ от държавата". Но това би могло да стане в един много по-късен период.

Вторият проблем, който вие също засегнахте - става въпрос за преструктуриране на икономиката и оттам за баланс на икономическите отношения в общините. Ние не можем да сравним община Варна примерно с община Полски Тръмбеш и в тази ситуация не можем да ги поставим на една и съща плоскост, тъй като преструктурирането на икономиката и нейното изграждане на пазарен принцип все още в България не е завършено.
Без да отричам по принцип вашите твърдения, аз смятам, че е по-добре да намерим един баланс и чрез този закон, и чрез данъчните закони, както вие казахте, за да вървим към идеята за самоуправление като принцип на демокрацията, без да абсолютизираме нещата, изхождайки главно от реалната икономическа ситуация в държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Денчев.
Има ли други реплики? - Няма. Давам думата за дуплика на господин Димитров. Заповядайте!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин Денчев, вие направихте рекордна по дължина реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Той имаше право на три минути.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз не протестирам.
Въпросът въобще не е количествен. Аз не съм го поставял като количество: колко пари да се дадат, така че да стигат за всичко. Ясно е, че в държавния бюджет пари няма. В държавата няма пари. Но все нещо трябва да бъде дадено.
Има ли пари в държавния бюджет за общински субсидии? - Има. Всяка година караме ли се за тях? - Да. Вместо да има толкова пари за общински субсидии, по-добре е да има по-малко, но те да са насочени към бедните общини, а на другите да бъде дадено право на част от тези данъци. Много е просто.
Аз не виждам по отношение на връзките между централния бюджет и общините какво ново правим с този закон, за да подпомогнем самоуправлението. Вие казвате: по малко. Добре, кажете кое е това малко. Напротив, нищо не се прави.
Струва ми се, че ако поставим въпроса така, както аз го предложих, въпросът е решим в последствие. Дайте им възможност засега да взимат от всички данъци, пък държавата, ако забогатее, после може да им даде по-голяма част от тези данъци. Но това е вече количеството, а качеството е друго: да не зависят всяка година от тази методика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, господин Димитров.
Има думата народният представител Спас Димитров - 5 минути има вашата парламентарна група.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз трябва да изнеса няколко факта относно несъобразността на предложения от Министерския съвет Закон за местните финанси с действащото законодателство. В тези кратки пет минути изложението ми ще бъде в тази насока.
Смятам, че в законопроекта на Министерския съвет се поднасят въпроси, които вече са решени с други закони и в частност със Закона за местното самоуправление и местната администрация. Преди всичко определението, че общините имат самостоятелен бюджет, е нещо, което е решено в чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и не е необходимо да се преповтаря отново един законов текст в друг закон без това да доведе до нещо съществено.
На следващо място, при формиране на приходната част на бюджета в законопроекта на Министерския съвет - това е чл. 7, се казва, че общинският съвет определя размера на местните такси, определени със закон. Това вече е решено със Закона за местното самоуправление и местната администрация и мисля, че там това е направено по един много по-добър начин. Имам предвид чл. 21, ал. 1, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, където се казва, че общинският съвет определя размера на местните данъци и такси в граници, предвидени със закон. Дори редакцията в това, което вече съществува като действащ закон, е по-добра от това, което сега се предлага със Законопроекта за местните финанси.
По същия начин стоят нещата в този чл. 7 и с определянето на размера и условията на предвижданите през бюджетната година заеми. Този въпрос също е решен в Закона за местното самоуправление и местната администрация, като се казва в чл. 21, ал. 1, т. 10, че общинският съвет решава въпроса за предоставянето на безлихвени заеми и емитирането на облигации при цел и ред, определени с друг закон. Ето защо и този текст според мене нищо ново не ни казва, а вече познати неща от други закони.
В същия чл. 7 относно формирането на приходната част на бюджета, в т. 5 се казва, че размерът на глобите за нарушенията на наредбите се определя от общинския съвет при формиране на приходната част. Това просто не е вярно. Размерът на глобите се определя в наредбата на общинския съвет, която той приема в изпълнение на своите функции и това е чл. 22, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Там се казва какъв е размерът на глобата. Не може размерът на глобите при нарушенията да се определя при формиране на приходната част на бюджета. Няма и логика някак си! Нещата са определени по принцип в закона и всеки общински съвет със своята наредба вече казва за какво нарушение каква глоба ще се събира. Не може при предвиждането на приходната част да се каже: ние тази година ще съберем еди колко си глоби за такива и такива нарушения... Поне аз така го разбирам, но това е нещо, което не е убедително.
На следващо място съвсем безсмислен текст е чл. 26, ал. 2, в който се казва, че при изпълнение на своите правомощия кметът издава заповеди. Това е негово основно правомощие, което е по Закона за местното самоуправление и местната администрация - чл. 42, ал. 2. При всички положения кметът издава заповеди и сега отново да повтаряме един основен текст, едно основно правомощие на кметовете в този закон, по същество е непотребно и излишно.
Не е ясно как ще стане залагането на приходите от бюджета - един текст, който е в чл. 39, ал. 2. Очевидно става въпрос за някакъв особен залог. Тия дни разисквахме по този законопроект, но там въобще не стана въпрос как ще се учредява един подобен залог. Учредяването на залог върху приходи от бюджета на общината трябва да бъде ясно и точно регламентирано при всички положения, за да се знае как ще се реализира, тъй като последиците могат да бъдат твърде опасни - общинският бюджет може просто да катастрофира от един такъв неуспешен залог, при който вече взимането и реализацията стават много лесно, така както се предвижда в закона за разлика от останалите залози. Този, който е кредитор по залога, чисто и просто ще блокира постъпленията, ще си вземе парите и е много вероятно една община да остане без средства за основните си нужди. Ето защо с този текст трябва много да се внимава и да се мисли тогава, когато окончателно се приема редакцията му как ще се учредява залог върху приходи от бюджета.
Трябва да се има предвид какви ще са тези преференционални режими по чл. 36 от законопроекта на Министерския съвет, при които общината получава финансова компенсация от държавата. За какъв преференциален режим става въпрос? На какво основание ще се установява този преференциален режим? Какво ще засегне?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, петте минути изтекоха.
СПАС ДИМИТРОВ: Съжалявам, имах да кажа още няколко неща, но само да си довърша мисълта относно преференциалните режими, тъй като въпросът на какво основание ще бъдат предприемани тези преференциални режими, как ще се контролират, в каква сфера ще бъдат тези преференциални режими не става ясен от Законопроекта за местните финанси.
Господин председател, имах и други съображения, но времето не достигна. Благодаря.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за реплики? - Няма.
Уважаеми колеги, приключихме едно съдържателно и конструктивно обсъждане на първо четене на Законопроекта за местните финанси. Бяха направени интересни предложения по време на обсъждането. А както каза и господин Венцеслав Димитров, вероятно ще постъпят, както са и постъпили във водещата комисия, предложения от общинските кметове и председателите на общинските съвети.
Споделям мисълта на много колеги. Тези два законопроекта - на господин Сотиров и на Министерския съвет, когато се изготвят за второ четене, нека наистина да не се бърза, да се подготви един законопроект за второ четене такъв, какъвто е необходим за нашите общини.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта на господин Сотиров за местните финанси.
От общо гласували 211 народни представители, за - 183, против - няма, въздържали се - 28.
Приема се.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта на Министерския съвет за местните финанси.
От общо гласували 196 народни представители, за - 158, против - 4, въздържали се - 34.
Приема се.
И двата законопроекта са приети на първо четене.
Давам 30 минути почивка. (Звъни)
След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Моля да гласувате да бъде допуснат в залата заместник-министърът Константинов.
От общо гласували 125 народни представители, за - 114, против - няма, въздържал се - 11.
Моля да поканите господин Константинов да заповяда в залата.

Преминаваме към точка трета от дневния ред -
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА.
Има думата докладчикът господин Иво Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Да.
Аз бих призовал и всички колеги, които милят за културата пред камерите и микрофоните, да заповядат в залата и да го направят тук.
На 26 септември 1996 г. приехме чл. 13, включително.
Докладвам доклада на комисията по-нататък.
"Чл. 14. Ал. 1. Общото събрание се свиква по решение на настоятелството, на проверителната комисия или по искане на една десета от членовете на читалището."
Предложение от народния представител Иво Атанасов за нова редакция на чл. 14, ал. 1.
"Чл. 14. Ал. 1. Редовно общо събрание на читалището се свиква по решение на настоятелството. Извънредно общо събрание може да бъде свикано по решение на настоятелството, по искане на проверителната комисия или на една десета от членовете на читалището."
Предложение на народния представител д-р Георги Карев за нова редакция на чл. 14, ал .1, а именно:
"Чл. 14. Ал. 1. Общото събрание се свиква от настоятелството не по-рядко от веднъж годишно. То може да бъде свикано и по решение на проверителната комисия или по искане на една десета от членовете на читалището."
Предложение на народния представител Николай Кисьов за нова редакция на чл. 14, ал. 1, а именно:
"Чл. 14. Ал. 1. Общото събрание се свиква по решение на настоятелството. По искане на проверителната комисия или на една десета от членовете на читалището настоятелството е длъжно да свика общо събрание."
Предложение на Комисията по културата:
"Чл. 14. Ал. 1. Редовно общо събрание на читалището се свиква (тук вмъкваме един израз от чл. 12, който тогава преценихме, че е по-добре да се включи към чл. 14, а този израз е "най-малко веднъж годишно") най-малко веднъж годишно по решение на настоятелството. Извънредно общо събрание може да бъде свикано по решение на настоятелството, по искане на проверителната комисия или на една трета от членовете на читалището."
Стигнахме до консенсус по това да бъде една трета от членовете, а не една десета, защото можем да стигнем до абсурд в едно читалище, което има 30 членове, трима души да могат когато си пожелаят да свикват общо събрание. Затова се споразумяхме в комисията да бъде "една трета".
"Ал. 2. Поканата за заседанието трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждането му и кой го свиква. Тя трябва да бъде получена не по-късно от 7 дни преди датата на провеждането."
Предложение на народния представител Иво Атанасов за нова редакция на тази алинея, както следва:
"Чл. 14. Ал. 2. Съобщението за общо събрание трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждането му и кой го свиква. Съобщението трябва да бъде обявено на общодостъпни места не по-късно от 7 дни преди датата на провеждането на общото събрание."
Предложение от народния представител Миланчо Колев:
Да се измени текста на чл. 14, ал. 2, като второто изречение придобие следния вид: "Поканата трябва да бъде обявена на общодостъпни места не по-късно от 7 дни преди датата на провеждането."
Предложение от народния представител д-р Георги Карев:
В чл. 14, ал. 2, думата "заседанието" да се замени с думата "събранието".
Предложението на Комисията по културата е съобразено с тези три предложения, включително и с това на д-р Карев и изглежда така:
"Чл. 14. Ал. 2. Поканата за събрание трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждането му и кой го свиква. Тя трябва да бъде получена не по-късно от 7 дни преди датата на провеждането. В същия срок на общодостъпни места трябва да бъде обявено и съобщение за събранието."
"Ал. 3. Общото събрание е законно, ако на заседанието присъствуват най-малко половината от членовете на читалището. При липса на кворум заседанието се отлага с един час и се счита за законно колкото и членове да се явят."
Това е предложението на вносителя.
Имаме предложение от народния представител Емил Капудалиев.
В чл. 14, ал. 3 след думите "при липса на кворум заседанието" останалият текст да падне. На негово място той предлага думите "насрочва за друга дата не по-рано от една седмица. Тогава заседанието се счита за законно, колкото и членове да се явят."
Предложение от народния представител д-р Георги Карев:
В чл. 14, ал. 3 думата "заседанието" да се замени с думата "него".
Това предложение е редакционно.
В чл. 14, ал. 3 да отпадне второто изречение.
Това предложение вече е по същество.
Предложението на Комисията по културата е:
"Чл. 14. Ал. 3. Общото събрание е законно, ако присъствуват най-малко половината от имащите право на глас членове на читалището. При липса на кворум събранието се насрочва за друга дата не по-рано от една седмица. Тогава заседанието се счита за законно, колкото и членове да се явят."
"Ал. 4. (По текста на вносителя) Всеки член на читалището има право на един глас."
Предложение на Комисията по културата:
Чл. 14. Ал. 4. - да отпадне и текстът на ал. 5 да стане ал. 4.
"Ал. 5. (По текста на вносителя) Решенията по чл. 13, т. 1, 11, 12 и 13 се вземат с мнозинство от две трети от всички членове. Останалите решения се вземат с мнозинство повече от половината от присъствуващите членове."
Предложението на Комисията по културата е, както вече стана дума - ал. 5 да стане ал. 4, със следния текст:
"Чл. 14. Ал. 4. Решенията по чл. 13, т. 1, 4, 10, 11 и 12 се вземат с мнозинство от две трети от всички членове. Останалите решения се вземат с мнозинство повече от половината от присъствуващите членове."
Това е по чл. 14, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Кой желае думата? - Заповядайте, доктор Карев. Какво предлагате да бъде гласувано от вашите предложения?
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата с предишните си притеснения дали за голяма част от хората, които ни слушат, тези дебати не са поредното преливане от пусто в празно. За българина, когато разполагаше със земята си, с недвижимото и движимото имущество, а оттам - и със съдбата си, зимата беше един сезон на сватби, на именни дни, на седенки, на беленки и точно тогава българските читалища бяха истински огнища на българщината, на българската култура. За разлика от всички зими на нашия век досега, настъпващата зима ще бъде зима на притеснения за собственото оцеляване от глад и студ и не можем да очакваме, че читалищата ще бъдат подобни огнища през предстоящата зима. Но с ясното убеждение, че от тази криза ще се излезе, че тази зима не е последна за българския народ, както и в това, че БСП няма да управлява през следващата зима, аз ще мотивирам с по няколко думи моите предложения. Част от тях са съобразени в текстовете, които предлага комисията, така че "заседанието", което беше някаква нелепица или може би техническа грешка, е отстранено. Ясно е, че става въпрос за "събранието". Подобен е случаят със замяната на тази дума "заседанието" с думата "него". Това е избегнато и текстовете редакционно са коректни.
По този член съществено предложение направих, когато гласувахме чл. 12, ал. 2, където настоявах, че изразът "и се свиква най-малко веднъж годишно", резонното му място е не в чл. 12, в члена, който сега разглеждаме - в чл. 14, и това нещо пленарната зала с гласуване го прие. Следователно отпадналият там израз: "и се свиква най-малко веднъж годишно", е очевидно, че трябва да влезе в текста на ал. 1 на чл. 14. Това е едното ми предложение и смятам, че едва ли може да има някакъв спор по неговото приемане.
Второто ми предложение се свежда до следното - на пръв поглед даже може да изглежда редакционно, но за мен е в голяма степен по същество. Казва се в текста, предложен от комисията, че редовното... Аз приветствам идеята за разделяне на събранията общите на редовни и извънредни, подкрепям тази идея, но това прави още по-наложително приемането на моето предложение - за текста "общото събрание се свиква от настоятелството", а не "се свиква по решение на настоятелството". Ние определяме един срок, в който то се свиква не по-малко веднъж годишно. Естествено е, че някакво решение ще има и то ще бъде за датата, за мястото и т.н., но ако кажем: "по решение на настоятелството", някак си вдигаме пълномощията на това настоятелство, т.е. то може да реши да го проведе, може да реши да не го проведе. Това е ясно задължение на настоятелството на читалището, поради което аз настоявам за следната редакция на ал. 1: "Редовно общо събрание на читалището се свиква от настоятелството най-малко веднъж годишно". И това включва текста, който отпадна от чл. 12.
По второто изречение съм съгласен с предложеното от комисията и оттеглям моето предложение за искане на една десета от членовете на читалището - смятам, че една трета - така, както е дадено в текста на комисията, е достатъчно голям състав, който може да поиска свикване на извънредно общо събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест остава само корекцията в ал. 1?
ГЕОРГИ КАРЕВ: Корекцията в първото изречение на ал. 1 с добавка: "не по-рядко от веднъж годишно", и с корекцията: "не по решение на настоятелството", а "общото събрание се свиква от настоятелството". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения?
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Веднага казвам, че това е по-добрият текст. Нека да бъде вместо "по решение на настоятелството" да бъде "от настоятелството".
Ние, в името на конструктивизма, за пореден път доказваме, че всяко разумно нещо, предложено от опозицията, го приемаме. Благодаря.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Де да беше така и по други важни въпроси!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Големи декларации!
Предлагам да гласуваме текста, предложен от комисията със следната добавка, следното изменение в ал. 1: "Редовно общо събрание на читалището се свиква от настоятелството най-малко веднъж годишно", като продължава нататък същият текст. Моля, гласувайте!
От общо гласували 130 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - няма.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Член 15, ал. 1 по текста на вносителя:
"Чл. 15. Ал. 1. Ръководен орган на читалището е настоятелството, което се състои най-малко от трима членове, избрани за срок от три години."
Предложение от народния представител Иво Атанасов - в чл. 15, ал. 1 думите "ръководен орган" да се заменят с "изпълнителен орган".
Предложение от народния представител доктор Георги Карев - в чл. 15, ал. 1 думата "трима" да се замени с "петима" и изразът "три години" да се замени с израза "две години".
Предложение от народната представителка Гюлбие Реджеб - в чл. 15, ал. 1 второто изречение да се запише със следния текст: "Същите да нямат роднински връзки по права и съребрена линия".
Предложение от народния представител Иван Тосев - в чл. 15, ал. 1 текстът "най-малко от трима членове, избрани за срок от три години" да се замени с "най-малко петима членове, избрани за срок до три години".
Направихме един взаимен компромис и предложението на Комисията по културата изглежда по следния начин:
"Чл. 15. Ал. 1. Ръководен орган на читалището е настоятелството, което се състои най-малко от трима членове, избрани за срок до три години."
Алинея 2 по текста на вносителя:
"Чл. 15. Ал. 2. Настоятелството:
1. свиква общото събрание;
2. осигурява изпълнението на решението на общото събрание;
3. подготвя и внася в общото събрание проект на бюджет на читалището."
Предложение от народния представител Иво Атанасов - в чл. 15, ал. 2, точка 3 да се добави "и утвърждава щата му"; точка 4 да има следния текст:
"4. подготвя и внася в общото събрание отчет за дейността на читалището."
Предложение от народния представител Миланчо Колев - в чл. 15 да се включи в правомощията на настоятелството избор на председател.
Предложение от народния представител Николай Кисьов към чл. 15, ал. 2 да се добави нова точка 5:
"5. избира председател."
Предложението на Комисията по културата е следното:
"Чл. 15. Ал. 2. Настоятелството:
1. свиква общото събрание;
2. осигурява изпълнението на решенията на общото събрание;
3. подготвя и внася в общото събрание проект за бюджет на читалището и утвърждава щата му;
4. подготвя и внася в общото събрание отчет за дейността на читалището;
5. назначава секретар на читалището и утвърждва длъжностната му характеристика."
Алинея 3 по текста на вносителя:
"Чл. 15. Ал. 3. Настоятелството взема решение с мнозинство повече от половината от членовете му."
По чл. 15, ал. 3 комисията е съгласна с текста на вносителя.
Мисля, че всички предложения са съобразени в текстовете, които предлага комисията. Освен ако някой може би иска да защити своите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Карев има думата.

ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председа-телю, уважаеми дами и господа народни представители! Каза се от господин председателя на комисията, че предложенията са съобразени и е предложен от комисията компромисен вариант на ал. 1. И все пак аз мисля, че решението за ръководен орган на читалището, като настоятелство, което се състои най-малко от трима членове, може да се приеме. Тоест, събранието да си реши от колко души ще се състои в крайна сметка това настоятелство - най-малко от трима, но могат да бъдат и седем, при едно голямо читалище.
Аз обаче оставам с резерва по отношение на "избрани за срок до три години", защото в залисията, а понякога и в еуфорията на едно такова събрание, лесно могат да бъдат избрани за срок от три години примерно, а след това да настъпят някакви разочарования от тяхната активност или от тяхната почтеност и така нататък.
Затова, аз смятам, че три години е твърде дълъг срок за едно такова настоятелство. Държа на предложението си 3-годишният срок да се замени с 2-годишен, като може да не бъде "до две години", а да бъдат избрани за срок от 2 години. Мисля, че това е по-гъвкаво, по-добро. Осигурява и приемственост в работата, но осигурява и възможност за своевременни промени, когато това се налага.
Да не говорим пък за това, че решенията на настоятелството, според по-нататъшните текстове, се вземат с мнозинство повече от половината. Ако те са трима, повече от половината са двама. И тогава с два гласа срещу един, ако бъдат трима тези членове, ще се вземат неговите решения. Тоест, смятам, че по-добре е общите събрания да избират малко по-широк състав на настоятелствата, а срокът за тяхното избиране настоявам да бъде по-къс. Тоест, да бъде ограничен на две години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не "до три", а "от две"?
ГЕОРГИ КАРЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Николай Кисьов.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаеми господин председателю, взимам думата, понеже видях, че в залата липсва госпожа Гюлбие Реджеб, с молбата да подложите нейното предложение, което има смисъл и то голям смисъл, на гласуване и залата да реши. Въпреки че в комисията това сме го дискутирали и не сме го включвали към ал. 1. Молбата ми е да го подложите на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред, има предложение на госпожа Гюлбие Реджеб за допълнение - към ал. 1 да се добавят думите "същите да нямат роднински връзки по права и съребрена линия".
ИВАН ТОСЕВ (от място): И до коя степен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Кацарски.
НИКОЛА КАЦАРСКИ (СДС): Вярно е, че по права линия родството не трябва да се ограничава. Но знаете ли какво означава това "по съребрена линия"? - И 20-ти братовчеди.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ (встрани от микрофоните): Цялото село.
НИКОЛА КАЦАРСКИ: Обикновено съребрената линия в подобни случаи се ограничава до четвърта степен - до първи братовчеди. Не виждам защо да не се възприеме и това. Но във всеки случай трябва да има някакво ограничение, защото както справедливо отбелязахте (обръща се към Иво Атанасов) това значи и цялото село. До четвърта степен, това значи първи братовчеди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, Вашето предложение е...?
НИКОЛА КАЦАРСКИ: Съребрена линия до четвърта степен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението е допълнено. Няма я госпожа Гюлбие, но смятам, че тя е имала предвид някакво ограничение. Да се добавят към чл. 15, ал. 1 думите "същите да нямат роднински връзки по права и съребрена линия до четвърта степен".
Моля да гласувате.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (от място): Това е неправилно. Не е точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 152 народни представители, за - 125, против - 13, въздържали се - 14.
Допълнението се приема.
Второто предложение за допълнение е на д-р Карев. В ал. 1 на чл. 15 текстът "до три" да бъде заменен с "от две".
Моля да гласувате.
От общо гласували 131 народни представители, за - 19, против - 78, въздържали се - 34.
Не се приема.
Моля да гласувате чл. 15 така, както беше представен от комисията с направеното допълнение от Гюлбие Реджеб.
От общо гласували 138 народни представители, за - 131, против - 1, въздържали се - 6.
Член 15 е приет.
Член 16!
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Мисля, че могат да се намерят трима души, дори и в най-малкото село, които да не са роднини до тая степен и да бъдат членове на настоятелството. Така че това е един нормален текст, който, според мен и според колегите има място.
Член 16, ал. 1 - текст на вносителя.
"Чл. 16. Ал. 1. Председателят на читалището е член на настоятелството и се избира от общото събрание за срок от 3 години."
Предложение от народния представител Иво Атанасов за нова редакция на тази алинея.
"Чл. 16. Ал. 1. Председателят на читалището е член на настоятелството и се избира от него за срок от 3 години."
Предложение от народния представител д-р Георги Карев.
В чл. 16, ал. 1 цифрата "3" да се замени с цифрата "2"; след думата "години" да се постави запетая и да се добави изразът "за не повече от два последователни мандата".
Предложение от народния представител Николай Кисьов за нова редакция на тази алинея, както следва:
"Чл. 16. Ал. 1. Председателят и щатното длъжностно лице на читалището се избират от общото събрание за срок от 3 години и са членове на настоятелството. Същите представят читалището пред всички органи, институции и лица."
Предложение от народния представител Иван Тосев.
В чл. 16, ал. 1, вместо "за срок от 3 години", да се запише "за срок до 3 години".
Предложение от народния представител Георги Захариев за нова редакция на тази алинея, а именно:
"Чл. 16. Ал. 1. Председателят на читалището е член на настоятелството и негов председател. Той се избира от общото събрание за срок от 3 години."
Предложението на Комисията по културата е следното:
"Чл. 16. Ал. 1. Председателят на читалището е член на настоятелството и се избира от общото събрание за срок до 3 години."
Ал. 2 - текст на вносителя.
"Ал. 2. Председателят:
1. организира дейността на читалището, съобразно закона, устава и решенията на общото събрание;"
Предложение от народния представител Георги Захариев към т. 1 да се добави текст "и настоятелството". Тоест "организира дейността на читалището и настоятелството", е неговата идея.
Текст на вносителя по т. 2 и т. 3:
"2. представлява читалището;
3. ръководи текущата дейност на читалището;"
Предложение от народния представител Иво Атанасов за нова редакция на т. 3.
"3. свиква и ръководи заседанията на настоятелството и ръководи общото събрание;"
Предложение от народния представител Миланчо Колев за нова редакция на т. 3, а именно:
"3. ръководи текущата дейност на читалището;"
Точка 4 - текст на вносителя.
"4. отчита дейността си пред настоятелството;"
Предложение от народния представител Миланчо Колев за нова редакция на тази точка, както следва:
"4. сключва трудовите договори със служителите, съобразно бюджета на читалището и въз основа на решение на настоятелството;"
Предложение от народния представител Георги Захариев.
Към чл. 16, ал. 2 т. 1 да се добави "и общото събрание".
Точка 5 - текст на вносителя.
"5. сключва трудовите договори със служителите съобразно бюджета на читалището."
Предложение от народния представител Иво Атанасов за чл. 16 - нова ал. 3.
"Щатното длъжностно лице е член на настоятелството и се назначава по ред, определен от устава. Той ръководи оперативно дейността на читалището и се отчита пред настоятелството."
Предложение от народния представител Николай Кисьов в чл. 16, ал. 2 да се добави "секретаря".
В чл. 16, ал. 2, т. 1 да се замени "читалището" с "настоятелството".
В чл. 16, ал. 2, т. 2 да се добави "и отговарят за изпълнение на решенията на общото събрание и настоятелството, свикват, организират и ръководят заседанията на настоятелството".
В чл. 16, ал. 2 след "бюджета" да се добави "и щата".
Обобщеното предложение на Комисията по културата е следното:
"Чл. 16. Ал. 2. Председателят:
1. организира дейността на читалището съобразно закона, устава и решенията на общото събрание;
2. представлява читалището;
3. свиква и ръководи заседанията на настоятелството и ръководи общото събрание;
4. ръководи текущата дейност на читалището;
5. отчита дейността си пред настоятелството;
6. сключва и прекратява трудовите договори със служителите съобразно бюджета на читалището и въз основа на решение на настоятелството."
Веднага казвам, че оттеглям своето предложение за нова ал. 3 към този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки, предложения? - Да, д-р Карев.
Тук в т. 3 на ал. 2 съществува два пъти думата "ръководи", а може да стане "и председателства общото събрание".
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Предложението, което съм направил за чл. 16, ал. 1, е в духа на общото ми убеждение, че трябва да се осигури един баланс между приемственост и гъвкавост, мобилност в ръководството на народните читалища. Смятам, че срокът от три години е твърде дълъг и затова съм предложил да се замени с две. Ако обаче с гласуването на това предложение се утвърди предложението на комисията да бъде срокът три години, това прави още по-належащо приемането на добавката, която съм направил, за не повече от два последователни мандата, което значи шест години. В противен случай рискуваме един и същ човек да бъде някакъв перманентен, вечен председател на едно читалище. А в крайна сметка господин Атанасов каза, че и в най-малкото село, и в най-малкото читалище могат да се намерят трима души, които да не са роднини помежду си и да могат да формират настоятелството.
В този дух аз казвам, че и в най-малкото село има повече от един човек, който има нужните данни, нужната любов към читалищното дело, за да бъде негов председател, и не виждам защо трябва да се увековечава, особено ако се приеме тригодишният мандат, защо да не се приеме "за не повече от два последователни мандата", което осигурява все пак една мобилност в това ръководство. Да не се счита някой за доживотен председател на едно читалище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки няма.
Преминаваме към гласуване, както пожела господин Карев, трябва да гласуваме два пъти предложението по ал. 1.
Първо, цифрата "3" да се замени с "2", т. е. "за срок до 3" да стане "за срок до 2 години". Моля да гласувате.
От общо гласували 149 народни представители, за - 37, против - 78, въздържали се - 34.
Предложението не се приема.
При това положение се настоява да се добавят към ал. 1 думите "за не повече от два последователни мандата". Моля да гласувате.
От общо гласували 137 народни представители, за - 34, против - 82, въздържали се - 21.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на чл. 16 така, както беше предложен от комисията. Предлагам чисто редакционно към т. 3 на ал. 2 вместо "и ръководи общото събрание" да стане "и председателствува общото събрание", за да няма повторение на думата "ръководи". Моля да гласувате.
От общо гласували 131 народни представители, за - 128, против - 3, въздържали се - няма.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Член 17, ал. 1 по текста на вносителя:
"Чл. 17. Ал. 1. Проверителната комисия се състои най-малко от трима членове, избрани за срок от 3 години".
Предложение на народния представител Иван Тосев в чл. 17, ал. 1 "за срок от 3 години" да се замени с "за срок до 3 години".
Този принцип навсякъде го въвеждаме по негово предложение.
И така предложението на комисията е:
"Чл. 17. Ал. 1. Проверителната комисия се състои най-малко от трима членове, избрани за срок до 3 години".
По текста на вносителя ал. 2: "Членове на проверителната комисия не могат да бъдат лица, които са в трудовоправни отношения с читалището или са роднини на членове на настоятелството по права линия, съпрузи, братя, сестри и роднини по сватовство от първа степен".
Това тук дали няма да влезе в противоречие с предишния член не зная.
По чл. 17, ал. 2 комисията е съгласна с текста на вносителя. Може би някой от юристите трябва да каже.
Алинея 3 по текста на вносителя: "Проверителната комисия осъществява контрол върху дейността на настоятелството и председателя на читалището по спазването на закона, устава и решенията на общото събрание."
Предложение от народния представител Николай Кисьов за нов текст на чл. 17, ал. 1 (ал. 3 трябва да бъде):
"Проверителната комисия осъществява контрол върху дейността на настоятелството по спазването на закона, устава и решенията на общото събрание".
По чл. 17, ал. 3 Комисията по културата е съгласна с текста на вносителя.
Алинея 4 по текста на вносителя:
"Ал. 4. При констатирани нарушения проверителната комисия сезира общото събрание на читалището, министъра на културата или органите на прокуратурата".
Предложение от народния представител Ибрахим Татарлъ в чл. 17, ал. 4 да отпаднат изразите "министъра на културата или органите на прокуратурата".
Предложението на Комисията по културата е следното:
"Чл. 17. Ал. 4. При констатирани нарушения проверителната комисия уведомява общото събрание на читалището, а при данни за извършено престъпление и органите на прокуратурата".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желание за обосноваване на предложения?
Предложението на Ибрахим Татарлъ е по същество взето предвид.
Ако няма, моля да гласувате чл. 17 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 136 народни представители, за - 125, против - 1,въздържали се - 10.
Член 17 е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви. Текст на вносителя:
"Чл. 18. Не могат да бъдат избирани за членове на настоятелството и на проверителната комисия лица, които са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления, освен ако са реабилитирани."
Предложение от народния представител Иван Тосев.
Към чл. 18 да се създаде ал. 1 с текст:
"Чл. 18. Ал. 1. Председателят, членовете на настоятелството и на проверителната комисия могат да бъдат преизбирани."
Предложеният от вносителя текст да стане ал. 2, като към "не могат да бъдат избирани за членове на настоятелството и на проверителната комисия лица..." да се допълни: "не могат да бъдат избирани за председател, членове на настоятелството и на проверителната комисия лица...".
Предполагам, че господин Тосев ще се съгласи да отпадне това предложение, защото председателят го включихме като член на настоятелството и няма нужда да го изброяваме отделно.
Предложението на Комисията по културата е следното:
"Чл. 18. Не могат да бъдат избирани за членове на настоятелството и на проверителната комисия лица, които са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Тосев.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Първо, аз държа да остане предложението ми за първа алинея, защото дотук приехте всички мои предложения - срокът да бъде до три години. Това може да създаде у някои мисълта, че повече тези хора не могат да бъдат избирани. Затова няма да натежи законът, ако остане възможността те да бъдат преизбирани. Защото има хора или селища, където няма кой друг да стане и да не би това да се почувства като ограничение от хората и да кажат: дайте да търсим нов председател или някои други хора. Затова няма да натежи законът, ако остане тази алинея първа - да бъдат преизбирани тези хора, след като минат трите години и ако всичко е наред при тях.
Разбира се, председателят е член на настоятелството, но се избира пряко от общо събрание и някак си остава като човек, който е над всичко това.
Никак няма да натежи текстът, ако остане и председателят, господин Атанасов. Никак няма да натежи текстът, ако остане и председателят. Разбира се - настоятелството се избира пряко от събранието, има други функции, някак си отделени от настоятелството по някакъв начин. Изобщо няма да натежи текстът. Просто ще има някаква яснота на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие държите да гласуваме това предложение? - Да. Други бележки? - Няма.
Моля най-напред да гласуваме предложението за изменение на текста от народния представител Иван Тосев - за ал. 1 и след това оттук следва и нова алинея втора. Нали Вие искате членът да има две алинеи - първа и втора?
Гласуваме Вашият текст!
От общо гласували 164 народни представители, за - 42, против - 71, въздържали се - 51.
Предложението на господин Тосев не се приема.
Моля, гласувайте текстът на чл. 18, предложен от комисията!
От общо гласували 126 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 4.
Текстът на чл. 18 е приет.
Глава четвърта "Имущество и финансиране" и чл. 19.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Глава четвърта "Имущество и финансиране".
Текст на вносителя:
"Чл. 19. Имуществото на читалището се състои от право на собственост и от други вещни права, вземания, ценни книжа, други права и задължения, пряко свързани с дейността му."
Предложение от народния представител Иво Атанасов.
В чл. 19 последните думи "пряко свързани с дейността му" -да отпаднат.
Предложението на Комисията по културата е:
"Чл. 19. Имуществото на читалището се състои от право на собственост и от други вещни права, вземания, ценни книжа, други права и задължения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте чл. 19 заедно със заглавието на глава четвърта!
От общо гласували 127 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - няма.
Член 19 е приет.
Член 20!
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви. Текст на вносителя:
"Чл. 20. Читалищата набират средства от следните източници:
1. членски внос;
2. културно-просветна дейност;
3. субсидия от Републиканския и общинския бюджет;
4. дарения и завещания;
5. други приходи."
Предложение от народния представител Николай Кисьов за нова редакция на чл. 20, а именно:
"Чл. 20. Народните читалища имат следните приходоизточници:
1. членски внос;
2. основна културно-просветна дейност;
3. културни услуги;
4. посредническа, импресарска и рекламна дейност;
5. наеми и други приходи от имоти и инвентар;
6. общински бюджет и целеви субсидии;
7. субсидии от държавния бюджет;
8. дотации за защитени културни проекти със значим социален резултат;
9. дарения, завещания и спомоществования;
10. лихви, държавни ценни книжа и приходи от други собствени дейности;
11. приходите не се облагат с данъци и такси."
Предложение от народния представител Георги Захариев за нова редакция на чл. 20:
"Чл. 20. Читалищата набират средства от следните източници:
1. членски внос;
2. културно-просветна дейност, в това число концерти, спектакли, школи, курсове, кино- и видеопокази, празненства и други;
3. субсидии от Републиканския и общинския бюджет;
4. наеми от движимо и недвижимо имущество;
5. дарения и завещания. Предоставените на читалищата имущества и средства от дарения и завещания на юридически и физически лица се освобождават от държавни и местни данъци, такси и мита;
6. томболи и забавни нехазартни игри;
7. посредническа, импресарска и рекламна дейност;
8. допълнителна дейност, обезпечаваща основната;
9. лихви;
10. други приходи."
На свое заседание Комисията по културата реши, че не могат да се изчерпат и да се посочат изрично всички източници на приходи и текстът трябва да бъде малко по-окрупнен и да изглежда по следния начин:
"Чл. 20. Читалищата набират средства от следните източници:
1. членски внос;
2. културно-просветна дейност;
3. субсидия от държавния и общинските бюджети;
4. наеми от движимо и недвижимо имущество;
5. дарения и завещания;
6. други приходи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Желаят ли предложителите да защитят предложенията си? - Няма ги.
Тъй като някои от мненията са взети предвид, особено с т. 6 "други приходи", които изчерпват всичко, предлагам да гласуваме чл.20 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 135 народни представители, за - 134, против - няма, въздържал се - 1.
Член 20 е приет.
Член 21!

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Чл. 21 - текст на вносителя:
"Предложението за годишната субсидия за читалищата, нормативите и механизмът за нейното разпределяне се разработват от Министерството на културата, съгласувано с общините по критерии, съобразени с:
1. реално създадения културен продукт;
2. социалната значимост на читалищата в регионален и национален мащаб;
3. равнището на икономическото развитие на съответните общини и материалното състояние на отделните читалища;
4. предимство на читалищата, които са единствени културни средища в селата и в малките градове;
5. необходимостта на населението от читалищни дейности, предназначени за деца и млади хора;
6. традиционните периодични прояви и програми от регионално и национално значение".
Предложение от народната представителка Гюлбие Реджеб - в чл. 21 да се създаде нова т. 7 със следния текст:
"7. брой население на територията на общината".
Предложение от народния представител Николай Кисьов - нова редакция на чл. 21, а именно:
"Чл. 21. Предложението за годишната субсидия за читалищата, нормативите и механизмът за нейното разпределение се разработват съвместно от Министерството на културата и Съюза на народните читалища, съгласувано с общините, по критерии, съобразени с..." и по-нататък да бъде изброяването, предложено от вносителя в шестте точки.
Предложение от народния представител д-р Георги Карев - в чл. 21 след т. 1 да се създаде нова т. 1а със следното съдържание:
"1а. броят на членовете с редовно отчетен членски внос;"
В същия член т. 6 да стане т. 3, а т. 3, 4 и 5 да станат съответно т. 4, 5 и 6.
Предложение от народния представител Георги Захариев за нова редакция на чл. 21, както следва:
"Чл. 21. Предложенията за годишната субсидия на читалищата, нормативите и механизмът за нейното разпределение се разработват от Министерството на културата, съгласувано с Изпълнителното бюро на Съюза на народните читалища и общините, по критерии, съобразени с..." и по-нататък продължава изброяването, предложено от вносителя в шестте точки.
Народният представител Георги Захариев предлага нова редакция на чл. 21, т. 3, а именно:
"3. равнището на икономическото развитие на съответните общини".
Той предлага нова редакция и на т. 1, както следва:
"1. предимство на читалищата от населените места, където няма професионални институти по изкуствата".
Освен това господин Захариев предлага т. 5 да отпадне.
Комисията по културата на свое заседание реши, че всички тези критерии вероятно ще бъдат включени в един правилник, който Министерството на културата ще приеме за приложение на този закон, така че предложението на комисията е максимално сбито и изглежда по следния начин:
"Чл. 21. Предложенията за годишната субсидия за читалищата по общини, нормативите и механизмът за нейното разпределяне се разработват от Министерството на културата, съгласувано с областните администрации и общините". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Доктор Карев има думата.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Прави ми впечатление, че абсолютно всички предложения по този член, независимо дали изхождат от народни представители от управляващото мнозинство или от опозицията, са направени с оглед детайлното разписване на критериите по този член. Това е първото.
Второ, аз съм убеден, че текстът, предложен от вносителя, особено ако се включат и някои от предложенията, които са направени, е по-добър от този по-синтетичен текст, който предлага комисията, по следните причини:
Първо, нещата се отместват към изработване на някакъв правилник, който се предполага, че ще включва тези критерии, но може да ги включва, може и да не ги включва. И за мен е по-добра гаранция, ако тези критерии са подробно записани тук.
Второто ми съображение е, че тези шест точки, които са изброени като критерии в текста на вносителя, не всичките имат добър начин за количествен израз, за количествена оценка, но така или иначе това са много съществени критерии.
Трето съображение, един абсолютно безспорен критерий би бил броят на членовете с редовно отчетен членски внос, защото в крайна сметка това е израз и мерило за активността в работата на едно събрание - колко истински членове има това читалище, което работи и чиито членове си плащат членския внос.
Още едно съображение. В текста, който е предложен от вносителя, се предполага един диалог между Министерството на културата и общините, които са най-пряко заинтересовани от добрата работа на едно читалище. И се изброяват критериите, основата, базата, върху която да стъпи този диалог.
В текста, който предлага комисията, първо, критериите липсват, и второ, са включени три звена, три институции, от които две принадлежат към изпълнителната власт. Министерството на културата е част от централната изпълнителна власт, областните администрации са периферна изпълнителна власт, но също подчинена на централната, и общините се явяват тук като едно трето звено. Тоест, някакво тристранно такова договаряне по критерии, които няма да се определят в самия закон. Затова пак повтарям, че много по-добро е предложението на вносителя, защото участието от една страна на министерството, от друга страна - на общините, е по-добро като диалог и когато се посочат 6 или 7, или 8 критерия за този диалог, нещата са по-добре уредени, по-добре определени със самия закон и не се разчита на някакъв правилник, който, пак повтарям, може да включва, а може и да не включва тези критерии, а може да има и проява на субективизъм при разпределението на субсидиите по различните читалища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Иван Тосев.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Благодаря Ви.
За критериите доста говорихме в комисията. Аз няма да говоря за тях и защо са отстранени по решение на комисията. Само доколкото си спомням това за областните администрации го подхвърли господин Захариев, но после като че ли взехме решение, че това е орган на изпълнителната власт и аз мисля, че мястото му не е тук просто. Както и д-р Карев каза, някакво такова тристранно съгласуване. Достатъчно е само Министерството на културата и общините. Едното е изпълнителната власт, другото е местната власт, местното самоуправление. Затова предлагам областните администрации просто да не ги ангажираме и с тази работа. Да отпаднат областните администрации, да останат само общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Други бележки има ли?
Господин Захариев го няма, за да защити своето предложение.
Предлагам да гласуваме най-напред предложението на д-р Карев да бъде възприет текстът на вносителя с измененията, които той предлага - да бъде създадена т. 1а:
"1а. броят на членовете с редовно отчетен членски внос", който отчита и предложението на Гюлбие Реджеб, и преномерирането на точките. Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 159 народни представители, за - 50, против - 52, въздържали се - 57.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване второто предложение на народния представител Иван Тосев в текста, предложен от комисията, да отпаднат думите "областните администрации и", с което остава само с общините. Моля да гласувате.
От общо гласували 149 народни представители, за - 43, против - 55, въздържали се - 51.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на чл. 21 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 123 народни представители, за - 116, против - 1, въздържали се - 6.
Член 21 е приет.
Преминаваме към чл. 22.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Член 22, ал. 1, текст на вносителя:
"Чл. 22. Ал. 1. Предвидените в бюджета на общините средства за читалищна дейност се предоставят за самостоятелно управление на читалищата."
Предложение от народния представител Иво Атанасов за нова редакция на тази първа алинея, а именно:
"Чл. Ал. 1. Предвидените от републиканския и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община, на всяко читалище от общината и на съответното читалищно сдружение и се предоставят от общините на читалищата за самостоятелно управление."
Предложение на Комисията по културата:
"Чл. 22. Ал. 1. Преведените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община, на всяко читалище от общината и се предоставят от общините на читалищата за самостоятелно управление."
Алинея 2 по текста на вносителя:
"Чл. 22. Ал. 2. Общините осигуряват средства за ремонта и поддръжката на читалищните сгради."
Предложение от народния представител Иво Атанасов за нова ал. 3, написана е малко по-напред, но аз ще я прочета:
"Чл. 22. Ал. 3. Общините осигуряват безплатно място за построяване на читалищни сгради."
Предложение и от народния представител Николай Кисьов за нова ал. 3:
"Чл. 22. Ал. 3. Средствата, необходими за издръжка на българските читалища извън територията на страната, да се осигуряват от бюджета на Министерство на културата."
Предложението на Комисията по културата:
"Чл. 22. Ал. 2. При недостиг на средства за ремонта и поддръжката на читалищни сгради средствата се осигуряват от общинските съвети."
И предложение на комисията за въпросната нова ал. 3:
"Чл. 22. Ал. 3. Българската читалища, извън територията на страната, могат да получават помощи от фонд "Читалища и читалищно дело" към Министерството на културата."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Тосев.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): За лекота на текста мисля, че в края на ал. 1 "от общините на читалищата за самостоятелно управление" да отпадне "от общините". Те са в общините и, разбира се, че се предоставят от общините. Предлагам "от общините" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "... и се представят на читалищата за самостоятелно управление".
ИВАН ТОСЕВ: Да, разбира се. То е ясно, че е от общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "... на всяко читалище от общината и се предоставят от общините...". Да.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Ще бъде ли ясно?
ИВАН ТОСЕВ: Ясно е абсолютно. Няма смисъл в един текст три пъти да се казва "от общините" и да се пише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласна ли е комисията да отпадне само "от общините".
Има ли други бележки? - Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 22, като в края на ал. 1 думите "от общините" да отпаднат.
От общо гласували 123 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 3.
Член 22 е приет.
Член 23.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Член 23, текст на вносителя:
"Чл. 23. Читалищата не могат да учредяват залог или ипотека върху движими и недвижими вещи."
Предложение от народния представител Иво Атанасов - в чл. 23 да се добави изразът: "нито да ги отчуждават под каквато и да е форма".
Предложение от народния представител доктор Георги Карев. Той предлага нов чл. 23а със следното съдържание:
"Чл. 23а. Приходите на читалищата, включително тези от читалищните имущества и фондове, не се облагат с държавни и местни данъци и такси."
Веднага казвам, че такъв текст предвиждаме в преходните и заключителните разпоредби.
Предложение от народния представител Иван Тосев - в чл. 23 към текста: "не могат да учредяват залог или ипотека", да се прибави "не могат да отчуждават и да учредяват залог или ипотека".
Предложението на Комисията по културата е следното:
"Чл. 23. Ал. 1. Читалищата не могат да отчуждават недвижими вещи, нито да учредяват ипотека върху тях.
Ал. 2. Движимите вещи могат да бъдат отчуждавани или залагани само с решение на настоятелството."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Съгласни сте.
Моля да гласувате текста на чл. 23 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 126 народни представители, за - 126, против - няма, въздържали се - няма.
Член 23 е приет.
Член 24.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Член 24, текст на вносителя:
"Чл. 24. Движимите и недвижимите вещи, собственост на читалищата, както и приходите от тях, не подлежат на принудително изпълнение, освен за вземания, произтичащи от трудови правоотношения."
Тук има едно предложение на народния представител Иво Атанасов, което е доста остаряло, тъй като оттогава са минали шест месеца, но за протокола съм длъжен да го прочета:
Досегашният текст на чл. 24 да се обособи в ал. 1, а към текста да се създадат две нови алинеи със следното съдържание:
"Ал. 2. Приходите от стопанската дейност на читалищата се облагат по реда на чл. 87, ал. 12 от Указ N 56 за стопанската дейност, когато увеличението на имуществото им надхвърля сумата 1 млн. лв. годишно.
Ал. 3. Сделките, с които се даряват на читалищата имущества и пари, не се облагат с държавни и местни данъци и такси."
Веднага казвам, че оттеглям тези предложения.
Предложението на Комисията по културата е следното:
"Чл. 24. Недвижимото и движимото имущество, собственост на читалищата, както и приходите от тях, не подлежат на принудително изпълнение, освен за вземания, произтичащи от трудови правоотношения."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 24 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 123 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 5.
Член 24 е приет.
Член 25.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Член 25, ал. 1 по текста на вносителя:
"Чл. 25. Ал. 1. Читалищното настоятелство изготвя годишен отчет за приходите и разходите, който се представя за разглеждане от общото събрание."
Предложението на Комисията по културата има малка, но съществена разлика:
"Чл. 25. Ал. 1. Читалищното настоятелство изготвя годишния отчет за приходите и разходите, който се приема от общото събрание."
Алинея 2 по текста на вносителя:
"Чл. 25. Ал. 2. Отчетът за целевото изразходване на получените от бюджета средства се представя в общината или кметството, на чиято територия се намира читалището."
Предложението на Комисията по културата е следното:
"Чл. 25. Ал. 2. Отчетът за изразходваните от бюджета средства се представя в общината, на чиято територия се намира читалището."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
Моля да гласувате чл. 25 така, както е предложен.
От общо гласували 131 народни представители, за - 122, против - 3, въздържали се - 6.
Член 25 е приет.
Глава пета - "Прекратяване на читалищата".
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Обяснение на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отрицателен вот - заповядайте.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Гласувах против конкретния текст, но общо взето го направих само, за да отбележа несъгласието си с безумието, с което се занимаваме. Ако Орсовите кооперации са уродлива форма в селското стопанство, то това, което се предлага като закон, който да регламентира една традиционна духовна дейност на българския народ, е точно същото, както Орсовите кооперации в селското стопанство.
Тоя Закон за читалищата е несъответен нито на традициите на българския народ в тази уникална за него дейност, нито пък е редно в тоя вид да бъдат те. Ето спорът например за отчетност, бюджет и т.н.
В мен е Устав на читалище "Отец Паисий" в с. Извор - Радомирска околия, където аз съм избран за народен представител. Ето го този устав. Той има своите много ясно изписани права и задължения; глава трета - Материални средства; глава втора - Средства; глава четвърта - Състав; записване на членове, длъжности на членовете, управление на настоятелството; права и длъжности на членовете от настоятелството; за служещите; глава дванадесета - Бюджет, стоводство и отчетност; фонд за построяване на читалищното здание... апропо, връщат ли се имотите на читалищата и кой ще упражнява контрол върху тях, кой ще ги стопанисва, чия собственост са те? - Аз съм прочел безумния ви закон за общите събрания и техните права, общите разпоредби. Уставът, който ви показвам, е от 1927 г.
Само уродливи неща правите. Само рушите. Даже не сте си направили труда да вземете и да видите какво е било. Да, ние сме реставраторска сила според мен и трябва да бъдем такава, защото, господин Атанасов четете, както дяволът Евангелието... Защото това, което трябва да направим, е да строим независимата българска държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за отрицателен вот изтече, благодаря. Намерете и някой друг устав за следващото гласуване.
Глава пета - Прекратяване на читалищата.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: "Глава пета - Прекратяване на читалищата".
Чл. 26 - текст на вносителя:
"Чл. 26. Читалището се прекратява с решение на окръжния съд:
1. по решение на Общото събрание;"
Предложение на народния представител Емил Капудалиев:
В чл. 26, т. 1 думата "решение" да се замени с думата "предложение".
"2. по искане на министъра на културата или по искане на прокурора, когато:
а) осъществяваната дейност противоречи на закона, устава или обществения ред;
б) имуществото не се използва според целта;
в) е налице трайна невъзможност читалището да осъществява дейността си".
Предложение от народния представител Иво Атанасов за нова редакция на чл. 26, т. 1 и 2:
"Чл. 26. Читалището се прекратява:
1. по решение на Общото събрание;
2. с решение на окръжния съд, по искане на министъра на културата или на прокурора, когато:" и нататък продължава текстът на точки а, б и в, както е предложен от вносителя.
Предложение на народния представител Ибрахим Татарлъ: В чл. 26, т. 2 да отпадне изразът "по искане на министъра на културата".
Предложение от народния представител Георги Захариев за нова редакция на чл. 26, а именно:
"Чл. 26. Ал. 1. Читалището се прекратява:
1. по решение на Общото събрание;
2. по решение на окръжния съд.
Ал. 2. По решение на окръжния съд по регистрация на читалището може да бъде прекратено:
1. по искане на министъра на културата;
2. по искане на прокурора, ако осъществяваната дейност противоречи на закона, устава или обществеиня ред".
Предложение на Комисията по културата:
"Чл. 26. Ал. 1. Читалището може да бъде прекратено по решение на Общото събрание, вписано в регистъра на окръжния съд. То може да бъде прекратено с ликвидация или по решение на окръжния съд, ако:
1. дейността му противоречи на закона, добрите нрави и устава;
2. имуществото му не се използва според целите и предмета на дейността на читалището;
3. налице е трайна невъзможност читалището да действа.
Ал. 2. Прекратяването на читалището по решение на окръжния съд може да бъде постановено по искане на министъра на културата или на прокурора.
Ал. 3. Прекратяването на читалището се вписва служебно".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Може би трябва да гласуваме предложението на народния представител Ибрахим Татарлъ, който предлага да отпедне текста по "искане на министъра на културата".
Моля да гласувате това предложение на Ибрахим Татарлъ.
От общо гласували 126 народни представители, за - 8, против 97, въздържали се - 21.
Предложението не се приема.
Думата има господин Тосев.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Господин председателю, искам само да кажа нещо, за да не допуснем грешка.
Предлагам ал. 3 от предложението на комисията да отпадне и текстът й да стане т. 2 на ал. 2, тъй като прекратяване имаме веднъж, когато взима решение Общото събрание, вписано в регистъра. След това не трябва да бъде отделна алинея, когато се касае за прекратяване по искане на прокурора и министъра, а трябва да са точки, защото иначе за всички прекратявания се разбира, че се вписват служебно. Първото не се вписва служебно, тъй като отива председателят на читалището и го вписва - Общото събрание е взело решение. А второто, което е по искане на прокурора, просто го отделяме като самостоятелна алинея. Затова нека да бъде точка на ал. 2:
Ал. 2. Прекратяването на читалището по решение на окръжния съд може да бъде постановено по искане на министъра на културата или на прокурора. И т. 2 да бъде прекратяването на читалището се вписва служебно - в смисъл това прекратяване, а не първото, когато е по решение на Общото събрание на читалището.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво е мнението на комисията?
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Може би, ако някой от юристите не възразява срещу превръщането на ал. 3 във второ изречение на ал. 2...
ИВАН ТОСЕВ (от място): Казах да стане т. 2 на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прекратяването на читалището по решение на окръжния съд може да бъде постановено по искане на министъра на културата или на поркурора...
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: И той предлага тук текстът на ал. 3 да стане т. 2 на ал. 2...
Вижте, нека да си остане. Не зная какво ви безпокои...
ИВАН ТОСЕВ: В ал. 1 прекратяването става с решение на Общото събрание и се вписва. Служебното вписване се отнася само за прекратяването по решение на съда по искане на министъра на културата или на прокурора. Може би господин Вълканов ще помогне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Вълканов. Ще изясним въпроса.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Аз мисля, че текстът и така може да остане, но е възможно и решението, което предлага колегата: "По решение на окръжния съд, когато е направено искане от министъра на културата или по искане на прокурора". Може да се разгърне т. 2 по този начин. Но аз бих предложил да оставим текста и да го обработим още, да не решаваме на място. Мисля, че ще сбъркаме, ако така решаваме. Нека да помислим просто няколко минути, да отложите за няколко минути решението на текста, да минете по-нататък...
ИВАН ТОСЕВ (от място): Аз имам готов текст.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Добре, но нека да не става така. За няколко минути да отложим решението, да се гласува следващият текст, а ние да седнем с вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Иван Тошев.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): "Прекратяването на читалището по искане на министъра на културата и на прокурора се вписва служебно" - като ал. 3. За това прекратяване става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест остават си трите алинеи, но в ал. 3 се добавя: "Прекратяването на читалището по искане на министъра на културата и на прокурора се вписва служебно".
Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате чл. 26 с направеното допълнение към ал. 3.
От общо гласували 123 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 1.
Член 26 е приет.
Член 27 няма нужда да го разглеждаме, защото той се включи в чл. 26. Преминаваме към чл. 28.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Член 28. Разбира се, вероятно номерацията след това ще се промени, но ние работим с този номер по текст на вносителя:
"Чл. 28. Имуществото на прекратеното читалище, останало след удовлетворяването на кредиторите, се разпределя на други читалища по ред, определен с наредба на министъра на културата и министъра на финансите, издадена в тримесечен срок от влизането в сила на закона."
Предложение от народния представител Иван Тосев:
В чл. 28 предложеният текст да стане ал. 1 и да се създаде нова ал. 2:
"Чл. 28. Ал. 2. Читалищният съюз, в който е членувало прекратеното читалище, не може да претендира към разпределянето на имуществото на това читалище."
Предложение от народния представител Георги Захариев за нова редакция на чл. 28, както следва:
"Чл. 28. Имуществото на прекратеното читалище, останало след удовлетворяването на кредитора, се разпределя на другите читалища от съответната община по ред, определен с наредба на министъра на културата и министъра на финансите, съгласувана с изпълнителното бюро на Съюза на народните читалища и издадена в тримесечен срок от влизането на закона в сила."
Предложението на комисията по културата е, че чл. 28 ще стане чл. 27. Разбира се, номерацията може да се промени още, но текстът да бъде следният:
"Чл. 28. Ал. 1. Активите на прекратеното читалище, останали след ликвидацията, се разпределят между други читалища по ред, установен с наредба на министъра на културата и министъра на финансите, съгласувана с Националния съвет за читалищно дело, като се има предвид регионалния принцип.
Ал. 2. Читалищният съюз, в който е членувало прекратеното читалище, не може да претендира за разпределянето на имуществото на това читалище."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Взето е предвид предложението на народния представител Иван Тосев. Георги Захариев оттегля предложението си.
Моля да гласувате чл. 27, така както беше представен от комисията.
От общо гласували 130 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - няма.
Член 27 е приет.
Преминаваме към Преходните и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Преходни и заключителни разпоредби. Комисията предлага промяна в номерацията на параграфите, както следва:
§ 1 - по текста на вносителя: "Този закон отменя Наредбата-закон за народните читалища (обн., ДВ, бр. 142 от 1945 г.; попр., бр. 152 от 1945 г.)
Комисията по културата подкрепя текста на вносителя по този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки. Моля да гласувате.
От общо гласували 133 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 3.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: § 2 по текста на вносителя:
"§ 2. Ал. 1. Съществуващите народни читалища следва да се регистрират по този закон в срок от една година от влизането му в сила, като представят:
1. протокол от Общото събрание;
2. устав;
3. нотариално заверен образец от подписа на лицето, предсставляващо читалището."
Предложение от народния представител Емил Капудалиев: в т. 3 след думите "лицето, представляващо читалището" да се добави "и актуалния печат".
Предложение от народния представител Иван Тосев: в т. 1 да се добави "свикано след влизането на закона в сила".
Предложение на Комисията по културата:
"§ 2. Ал. 1. Съществуващите народни читалища се регистрират по този закон в срок от една година от влизането му в сила, като представят:
1. протокол от Общото събрание, свикано след влизането на закона в сила;
2. устав;
3. нотариално заверен образец от подписа на лицето, представляващо читалището, и валидния печат на читалището.
Ал. 2 - по текста на вносителя: Броят на членовете на Общото събрание трябва да съответства на изискванията на чл. 8, ал. 1." По този текст комисията подкрепя вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Взети са предвид предложенията на народните представители Емил Капудалиев и Иван Тосев.
Моля да гласувате текста така, както е предложен.
От общо гласували 131 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 2.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Има няколко предложения за § 3, които засягат читалищните съюзи.
Преди малко господин Мулетаров каза, че според него мястото на един такъв текст е към първа глава. Аз ще ги прочета тук предложенията и обобщението на комисията и след това ще помислим.
Народният представител Иван Тосев предлага следното:
Към § 1 да се създаде нова ал. 3. Но както стана дума, в Преходните и заключителни разпоредби номерацията се наруши, по предложение на комисията.
Текстът, който предлага господин Тосев е следният:
"§ 1. Ал. 3. Съществуващите читалищни съюзи следва да се регистрират, като представят протоколи от общите събрания на желаещите да членуват в тях, регистрираните в този закон читалища, както и всички необходими за това документи."
Предложението от господин Райчевски е за нова ал. 3, а именно:
"§ 1. Ал. 3. Първото общо събрание след влизането на този закон в сила е учредително."
Към § 1 да се създаде нова ал. 4:
"§ 1. Ал. 4. Общото събрание може да се свиква и от две трети от членовете."
Той ги е предложил тук, но ние сме ги включили на друго място, специално предложенията на господин Райчевски.
Предложението на Комисията по културата за този параграф 3, засягащ читалищните съюзи, е следното:
"§ 3. Ал. 1. Читалищен съюз се учредява на общо събрание от делегати, упълномощени от ръководствата на читалищата, желаещи да учредят и да участват в този съюз.
Ал. 2. Читалищен съюз се регистрира по писмена молба от избрания управителен съвет, като се представят: решения за учредяване на съюза; уставът, подписан от учредителите; решение за съгласие за учредяване на съюза и упълномощаване на лицата, участващи в учредителното събрание; образец от подписите на лицата, които ще представляват съюза."
Това е предложението на Комисията по културата.
Тъй като става дума и за регистрация на читалищните съюзи, мисля, че има резон и този текст да бъде в Преходните и заключителни разпоредби, както и регистрацията на самите читалища е в този раздел.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми народни представители!
В приетия чл. 4 е уреден въпросът за съществуването на читалищни съюзи. Уредени са и целите на тези читалищни съюзи и техните правомощия.
С този нов параграф 3, който се създава практически, се урежда създаването на читалищните съюзи чрез общо събрание и тяхната регистрация.
И няма никаква логика този текст да бъде като Преходна и заключителна разпоредба. Защото това е един постоянен устройствен текст, който ще се прилага през цялото време докато съществува законът.
Затова, ако народните представители приемат текста, без да се променя неговото съдържание, параграф 3 с ал. 1 и ал. 2 би следвало да бъде ал. 4 и ал. 5 на приетия чл. 4. Това е систематичното място на този текст. То съответства на неговите цели и идеи и следва там да бъде отразено то.
По отношение на предложението на народния представител Иван Тосев. Това е вече нещо по-различно. Той предлага съществуващите читалищни съюзи, аз не зная дали по сега действащия Закон за читалищата има такива съюзи. Ако той държи на това свое предложение, да уреди статута на едни съществуващи читалищни съюзи, тогава вече тази разпоредба би могла да бъде като преходна. Но текстът, който предлага комисията, със същото съдържание да бъде ал. 4 и ал. 5 на чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Тосев.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин Мулетаров.
Точно това исках да кажа и аз. Защото когато аз съм предложил това, мястото му е точно за Преходните разпоредби. Но текстът, който виждам сега, е направен на едно от последните заседания на Комисията по културата, на което аз не съм присъствал.
Затова аз подкрепям това предложение. И ако може да се върнем към чл. 4 и ал. 1 и 2, която е предложена тук за § 3, да стане ал. 4 и ал. 5 на чл. 4.
Искам да направя само една корекция в ал. 1 на § 3 - читалищен съюз се учредява на общо събрание от делегатите, упълномощени от легитимните по този закон ръководства на читалищата.
Защото се опасявам, че преди още да е направен законът, може да започнат да свикват общи събрания, да правят съюзи, някои читалища. Затова неща да изчакаме закона и тогава.
Това е само моята корекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да се добави: "от легитимните по този закон ръководства".
ИВАН ТОСЕВ: И ще повторя пак. Да, "ръководства на читалища, желаещи да учредяват и да участват в съюза".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки?
Първо, смятам, че нищо не пречи да допълним чл. 4 с тези две алинеи.
Второ, смятам, че добавката "от легитимните по този закон ръководства на читалищата" е редакционна бележка.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Не е редакционна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, най-напред да гласуваме добавката: "от легитимните по този закон ръководства".
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Такива не може да има. Какво значи легитимни? Това не е точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има предложение. Ако смятате, че не е приемливо, ще го отхвърлите.
Моля да гласувате.
ИВАН ТОСЕВ (от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегля се. Отменете гласуването. Благодаря.
Гласуваме предложението на господин Мулетаров, подкрепено от господин Тосев: съдържанието на § 3, ал. 1 и ал. 2 да станат ал. 4 и ал. 5 на чл. 4, който вече сме приели.
Моля да гласувате.
От общо гласували 138 народни представители, за - 133, против - няма, въздържали се - 5.
Предложението се приема.
Преминаваме към това, което беше предложено като нов § 3 - съществуващите читалищни съюзи.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Може да бъде: съществуващият читалищен съюз, но аз съм го писал в множествено число: "Съществуващите читалищни съюзи следва да се регистрират по реда на чл. 4, ал. 5 от този закон".
Това е моето предложение за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Предложението е § 3 да има следното съдържание:
"§ 3. Съществуващите читалищни съюзи следва да се регистрират по чл. 4, ал. 5".
Нали това е предложението?
ГЛАСОВЕ: Да.
Моля да гласувате.
От общо гласували 138 народни представители, за - 20, против - 49, въздържали се - 69.
Предложението не се приема.
Преминаваме към § 4.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Параграф 4 вероятно ще стане § 3, но това е нашата работна номерация.
По текста на вносителя.
"§ 4. Ал. 1. На народните читалища, които до влизането в сила на закона ползват сгради и имоти, предоставени им от държавата или от общинските органи за читалищни нужди, се отстъпва безвъзмездно право на ползване по реда на Закона за собствеността."
Предложение от народния представител Николай Кисьов за нова редакция на § 4, ал. 1, а именно:
"§ 4. Ал. 1. С влизането на този закон в сила се възстановява собствеността на читалищата върху читалищни сгради и други имоти, актувани като държавна или общинска собственост, независимо от основанието, на което се позовават."
Предложението на Комисията по културата по този параграф 4, ал.1, е следното:
"§ 4. Ал.1. На народните читалища по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост се отстъпва безвъзмездно право на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставени им до влизане в сила на този закон от държавата и общинските ораги за читалищни нужди.

Алинея 2 по текста на вносителя:
"Ал. 2. Правото на ползване се погасява с прекратяването на съответното читалище".
Комисията по културата е съгласна с текста на вносителя по тази ал. 2.
Имам и няколко предложения за нова ал. 3. Ще ги прочета.
Предложение от народния представител Иво Атанасов за нова ал. 3 с няколко точки:
"1. възстановява се собствеността на читалищата върху всички имоти, които са актувани като държавна и общинска собственост, независимо от основанията за това;
2. лицата, заемащи имоти по предходната алинея са длъжни да ги освободят в срок от шест месеца след влизането в сила на този закон;
3. читалищата възстановяват правата си върху земеделската земя, която е била тяхна собственост и влизат във владение на същата по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи;
4. всички сгради и имоти, общинска и държавна собственост, в които към момента на влизането на този закон в сила се намират читалищата, независимо от основанието, на което ги ползват, получават върху тях право на безсрочно и безвъзмездно ползване по реда на Закона за собствеността. Читалищата самостоятелно управляват предоставените им сгради и имоти и събират всички приходи от тях."
Предложение от народния представител Миланчо Колев за нова ал. 3 с няколко точки:
"1. с влизането на този закон в сила се възстановява собствеността на читалищата върху сгради и други имоти, актувани като държавна или общинска собственост, независимо от основанието, на което се ползват;
2. читалищата се освобождават от всякакви държавни и местни данъци, такси и мита върху основните им дейности и имуществата, свързани с тях;
3. отменят се актовете за държавна или общинска собственост, засягащи сгради и имоти на читалищата, построени след 9 септември 1944 г. върху терени, явяващи се собственост на читалищата. На заинтересованите читалища да се издадат безплатно документи за собственост;
4. недвижимото имущество на читалището не може да се използва за залог или ипотека. То не може да се продава и не може да служи за покриване на задължения на читалищата към когото и да било".
Този текст го включихме в един друг параграф.
"5. с влизането в сила на този закон на читалищата се предоставят за стопанисване 50 декара земя от общински поземлен фонд".
Предложението на Комисията по културата за нови алинеи е следното:
"§ 4. Ал. 3. Възстановява се собствеността на читалищата върху всички имоти, включително и земеделски земи, отнети за държавна и общинска нужда, независимо от основанията. Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи и въвеждането във владение се извършва по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Ал. 4. С влизането на този закон в сила на неоземлените читалища се предоставя безплатно за ползване 50 декара земя от общинския поземлен фонд, ако има такъв.
Ал. 5. Читалищата се освобождават от всякакви държавни и местни данъци, такси и мита върху основните им дейности и имуществата, свързани с тях".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Заповядайте, господин Тодоров.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Бележката, която имам по предложения текст на господин Колев се отнася специално за задължението на общинския поземлен фонд да отпуска 50 декара земя на читалищата. Струва ми се, очевидно е, че едно такова положение би влязло в колизия с текстовете на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Там много ясно са казани приоритетите. Там много ясно е посочен редът, по който може да се опуска общинска и държавна земя. Значи, там има за оземляване на безимотни и така нататък. Нека да не цитирам сега по памет, защото мога да допусна грешка. Но в един друг закон да казваме, че земя ще се отпуска на читалищата - по 50 декара задължително от общинския поземлен фонд, просто това влиза в много голямо противоречие със сега действащата нормативна база и мисля, че не е тук мястото да се уреди този въпрос. Мястото му е в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, така че специално за този текст, предлагам да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест ал. 4 на § 4 от предложението на комисията е предложена да отпадне. Благодаря.
Думата има господин Тосев.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Аз се изненадвам, че това се представя като решение на комисията. Едно, че с друг шрифт е написано тук, но...
Аз предлагам текстът да остане до ал. 1, така както е дадена, на § 4: народните читалища по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост - на тях се отстъпва... да отпадне "безвъзмездно" - "право на ползване върху сградите и другите движими имоти...."
Алинея 2 да си остане, както е предложена от вносителя и дотам да спрем с този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи, пада "безвъзмездно" ... "се отстъпва право върху сгради и други недвижими имоти". Така ли? Това ли предлагате?
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ (от място): Това трябва да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други предложения има ли?
Преминаваме към гласуване. Най-напред по ал. 1 господин Тосев предлага да отпадне от нея текстът "безвъзмездно" и да свърши изречението до "недвижими имоти".
Моля гласувайте.
От общо гласували 128 народни представители, за - 26, против - 62, въздържали се - 40.
Предложението не се приема.
Беше направено предложение ал. 4 също да отпадне. Моля, гласувайте отпадането на ал. 4, което се отнася до "50 декара земя от общинския поземлен фонд, ако има такъв".
От общо гласували 131 народни представители, за - 19, против - 73, въздържали се - 39.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 4 така, както беше представен.
От общо гласували 124 народни представители, за - 115, против - 2, въздържали се - 7.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Говорим, че номерацията се променя в хода на работата. Работен е 4-ти, но може би е § 5.
Текст на вносителя:
"В Закона за местните данъци и такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г.; попр., бр. 10 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 12 и 104 от 1954 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 13 от 1958 г., бр. 57 и 89 от 1959 г., бр. 21 от 1960 г., ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 1 и 52 от 1965 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 102 от 1977 г., бр. 88 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 99 от 1981 г., бр. 55 от 1984 г., бр. 73 от 1987 г., бр. 33 и 97 от 1988 г., бр. 21 и 30 от 1990 г., бр. 82 от 1991 г., бр. 59 от 1993 г. и бр. 40 от 1995 г.) се правят следните допълнения:
1. В буква "м" на чл. 26 след израза "на бюджетна издръжка" се добавя "читалища".
2. В ал. 1 на чл. 41а се създава буква "в":
"в/ дарения в полза на народните читалища".

Предложение от народния представител Иво Атанасов.
Сегашният § 5 да стане § 6, а като текст на § 5 да се запише:
"§ 5. Читалищата се освобождават от всякакви държавни и местни данъци и такси и мита върху приходи извън тези по чл. 24, ал. 2 от този закон."
Предложение от народния представител Иван Тосев.
Създава се нов § 5, а именно:
"§ 5. Народните читалища като специфични институции могат да се застраховат само в Държавния застрахователен институт."
Предложеният § 5 да стане § 6.
Предложение от народния представител Иво Атанасов.
Да се измени чл. 6, буква "м" от Закона за местните данъци и такси, както следва:
"м) сградите, дворните места и парцелите на Българския Червен кръст, ако не са предоставени за ползуване на друго лице, и читалищата."
Предложението на Комисията по културата е:
§ 4 да стане § 5.
Точка 1 и т. 2 от § 5 да бъдат със следния текст:
"1. В чл. 6, буква "м" накрая да се добавят думите "и читалищата";
2. В чл. 41а, ал. 1, се създава буква "в".
"в) дарения в полза на народните читалища."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата господин Тосев.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Благодаря Ви.
Искам да използувам правото си, че мога да говоря оттук, тъй като няма да гласувам отрицателен вот нататък.
Чувствувате ли какво направихте с тези 50 дка земя, които се дадоха в предишния текст? Е, как ще обещавате на хората оземляване по селата? Каква кампания ще правите? Кой ще бъде оземлен? Тъй и тъй няма земя по селата, и 50 дка давате на читалищата задължително, където ги има. Така значи, това значи закон - "задължително". И как ще бъдат оземлявани безимотните хора? Това искам да ви кажа. Просто това е една абсолютна недомислица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
Моля да гласувате текста на § 5, написан тук § 4, така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 125 народни представители, за - 115, против - 5, въздържали се - 5.
Параграфът е приет.
Последен параграф!
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Извинете, аз имам чувството, че левицата и десницата са си разменили местата. Тук има една правна норма отпреди 9 септември за тези 50 дка земя, които ползуват читалищата. Ние не вкарваме някакъв елемент на задължителност, а казвамe: "ако има такъв". Така че господин Тосев ме учудва, но както и да е.
ИВАН ТОСЕВ (от място): Тогава колко милиона е била България, сега колко е и ще чака оземляване.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: § 5 по текста на вносителя е следният:
"§ 5. Изпълнението на закона се възлага на министъра на културата."
Предложението на комисията е този параграф да стане § 6 по номерацията със същия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате последния параграф, с което приемаме изцяло закона.
От общо гласували 125 народни представители, за - 117, против - 1, въздържали се - 7.
Параграфът е приет и с това целият закон е приет. (Единични ръкопляскания от блока на мнозинството)
Има думата господин Иван Тосев за обяснение на отрицателен вот. Той не е говорил по последния параграф.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Моят отрицателен вот е за това, че господин Атанасов ме репликира. Навремето е имало такъв текст, защото хората са били по-малко в България. Сега има много безимотни, земята е раздробена и много хора нямат земя. И каква кампания за оземляване ще правите вие? Как ще ги лъжете хората, че вие ще ги оземлявате, като гласувахте 50 дка във всяко землище, където има, ще се дават на читалищата? Е, това работи за нас и за нашата кампания следващия път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
Има думата за процедурно предложение господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз Ви предлагам да прередим малко дневния ред и следващите два законопроекта да останат за друг ден, не за днешния, и да продължите с някъде от 5 или 6 точка, по Ваш избор, която Вие предпочетете. Затова, защото народните представители не са имали информацията, че тези закони ще бъдат гледани днес и не са готови за тях. Това са закони, които са били гледани на първо четене някъде вероятно в началото на месец март или края на февруари и до ден-днешен едва ли в съзнанието им е останало съдържанието на тези закони. Поради тази причина смятам, че е целесъобразно да се занимаваме днес с някаква по-позната материя, а непознатата да остане за утре или вдругиден, за да може народните представители поне да си спомнят за какво става дума. Надявам се, че съм разбран, господин председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли възражения?
Моля да гласувате предложението за преминаване към т. 6, въпреки че времето, което имаме на разположение е само да се прочетат становищата.
Моля да гласувате.
От общо гласували 139 народни представители, за - 41, против - 63, въздържали се - 35.
Предложението не се приема.
Имаше предложение двата законопроекта да бъдат гледани заедно, тъй като съдържанието...
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Това не е необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
Преминаваме към първо четене на
ЗАКОНОПРОЕКТА СРЕЩУ НЕПРАВОМЕРНАТА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ.
Давам думата на господин Мулетаров да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което репликирах от място искам да поясня.
Двата законопроекта, озаглавени: "Законопроект срещу неправомерната стопанска дейност", внесен от Министерския съвет и "Законопроект срещу спекулата", внесен от народния представител Ана Миленкова и група народни представители, уреждат една и съща материя. Нещо повече, по съдържание те са почти идентични, поради което по силата на чл. 68 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание би следвало да бъдат обсъдени едновременно.
И още нещо. Закон за изменение и допълнение на сега действуващия Закон за борба със спекулата е внесен от народния представител Александър Йорданов още на 8 февруари 1995 г. Този законопроект обаче не е минал и не е обсъждан в комисиите, но аз смятам, че няма пречка, тъй като той се състои само от два текста, от два параграфа, да бъде разгледан едновременно с тези два поради това, че той е свързан със същата материя и урежда въпроси, които се предлагат да бъдат уредени с двата законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, да разглеждаме тези три законопроекта заедно?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Въпреки че няма становище, той е само два параграфа и няма никаква пречка да се обсъжда, защото той просто не може да бъде разделен обективно.

Първият законопроект е на Министерския съвет. Той е обсъден на заседание на Комисията по устройство и дейността на държавните органи на 13 март 1996 г. и становището на комисията е следното.
Предлаганият проект на закон цели да изгради правен механизъм, който да противодейства ефективно на неправомерната стопанска дейност, установила се като трайна практика през последните години у нас. Приемането на проектозакона ще създаде допълнителни предпоставки за ограничаване на правонарушенията в икономическия живот и по този начин ще допринесе за по-успешното провеждане на стопанската реформа в страната.
Ето защо комисията смята, че законопроектът е навременен и необходим. Предложеният проект обаче съдържа и някои слабости от принципно естество, които следва да бъдат отстранени.
На първо място би трябвало да се преработи чл. 2 от законопроекта. Тази необходимост произтича най-вече от факта, че една немалка част от изброените в този текст състави на неправомерна стопанска дейност са регламентирани в съответните специални закони.
Така например, държането или продажбата на акцизни стоки без бандерол се наказва по силата на чл. 17а от Закона за акцизите. Извършването на търговска дейност без надлежно регистриране се наказва по силата на чл. 284 от Търговския закон. Извършването на продажба на стоки без издаване на касова бележка се наказва на основание чл. 26 от Закона за цените. Извършването на преводи в чужбина, без да са представени необходимите документи, разплащането в чуждестранна валута на територията на страната, извършването на инвестиции в чужбина без разрешение на Българската народна банка, се санкционират въз основа на действащия Закон за сделките с валутни ценности и валутния контрол.
Съществуването на такава паралелна уредба ще доведе до колизия на правни норми и ще предизвика трудности в процеса на правораздаването, поради което това не бива да бъде допуснато.
Внимание беше обърнато в комисията и върху разпоредбата на чл. 2, т. 8, където като нарушение по този закон е посочено и предявяването на документи за възстановяване на данък върху добавената стойност и акциз, без да е извършен действителен износ. Деянието, предвидено тук, всъщност се явява частен случай на документната измама, уредена в чл. 212 от Наказателния кодекс.
Поради това би следвало да се помисли дали е удачно такава разпоредба да присъства в текста на закона. В същото време се изказа мнение, че би трябвало като форма на неправомерна стопанска дейност да се предвиди укриването на стоки с цел предизвикване дефицит на пазара.
Несъгласие срещна чл. 9 от проектозакона, където е предвидено, че Министерство на финансите и Министерство на вътрешните работи задължително застраховат съответните служители за сметка на приходите, събрани по този закон.
В Закона за данъчната администрация в чл. 16 и в Закона за Министерство на вътрешните работи, чл. 76 подобно задължение вече е предвидено и поради това предложеният текст се явява напълно излишен.
По-нататък в законопроекта прави впечатление глава четвърта "Административни наказания". Санкциите, предвидени в тази глава, не са достатъчно прецизирани с оглед степента на обществена опасност на отделните нарушения и би следвало внимателно да се преработят.
Така изложените слабости биха могли да бъдат отстранени при обсъждането на законопроекта за второ четене. Поради това и като се имат предвид направените бележки Комисията по устройството и дейността на държавните органи подкрепя законопроекта и счита, че той може да бъде приет на първо четене.
Законопроектът от народната представителка Ана Миленкова и група народни представители предвижда отмяна на сега действащия Закон за борба със спекулата и предлага по-добра уредба. Законопроект със същия предмет на регулиране е този, който прочетох, внесен от Министерския съвет. Макар и с различни заглавия, разликата между двата законопроекта е незначителна. Единият проект използва понятието "неправомерна стопанска дейност", а другият - "спекулативна дейност", но по същество разликата е само терминологична.
Членовете на комисията решиха, че по-коректно е да се възприеме понятието "неправомерна стопанска дейност".
Проектозаконът предвижда наказуемост за 20 случая на спекулативна дейност. Една немалка част от тези случаи обаче са регламентирани в редица съществуващи закони, като Търговският закон, Законът за сделките с валутни ценности и валутния контрол, Законът за акцизите и някои други.
Ето защо текстът на чл. 2 от проектозакона трябва внимтелно да се преразгледа.
Също така би следвало да се преработят и административно-наказателните разпоредби. Това се налага с оглед на едно по-прецизно степенуване на наказанията и привеждането им в съответствие със степента на обществена опасност на нарушенията.
Като се имат предвид тези бележки, законопроектът може да бъде гласуван на първо четене, но съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 68, ал. 1 за второ четене следва да се изготви общ законопроект с този внесен от Министерския съвет под заглавие, което комисията предлага ,"Закон за неправомерната стопанска дейност".
И накрая, уважаеми господин председател, предлагам, след като подложите на гласуване и двата законопроекта, да подложите и третия на господин Александър Йорданов, който, както ви казах, регламентира подобряване на два текста от действащия Закон за спекулата, които автоматично биха се включили в двата законопроекта при изготвянето на окончателен от комисията.
И накрая правя процедурно предложение да бъде продължен със седем дни предвидения в правилника срок за предложения с оглед спецификата на законите, многобройните бележки, които има комисията по тях, и обстоятелството, че е изминало доста продължително време от внасянето и изготвянето на проектите и са настъпили съществени изменения в нашата реална действителност, които трябва да намерят отражение при окончателната подготовка на проекта за второ четене.
Моля, след гласуването поотделно на трите законопроекта, да бъде гласувано и предложението за продължаване със седем дни срока за правене на предложения от народни представители по изложените съображения от мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да направите това процедурно предложение след това.
Министър Червеняков има думата.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Самият факт, че на вашето внимание са предложени два законопроекта на група народни представители и на Министерския съвет, които третират една еднотипна материя, показва, че проблем в страната има. Този проблем за съжаление не е от вчера, не е от днес, той се появи в цялостното ни развитие в последните години, което наложи необходимостта още преди една година тези законопроекти да бъдат внесени на вниманието на Народното събрание.
Проблемът се нарича "неправомерна стопанска дейност" - нещо, на което всички в момента сме свидетели и което, ако не се вземат адекватни мерки срещу него, заплашва да се превърне в нещо, което би застрашило даже устоите на държавата.
В тази връзка се оформят въпросите как да се подходи при решаването на проблема и второ, каква законодателна регламентация трябва да му се даде. Очевидно е, че се налага съгласувани действия между всичките власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, за да имаме успех в борбата с това явление.
Очевидно се постави въпросът за една ефикасна дейност на контролната система и нейното изграждане в условията на развитието на пазарната икономика. Очевидно се касае и за съсредоточени и усилени действия на изпълнителната власт в приложението на законопроектите. Наред с това изниква и необходимостта за анализиране на ефективността на действащото законодателство.
Очевидно е според мен, че приетият през 1990 г. Закон за борба срещу спекулата не изигра своята роля. Още повече, че спекулата като понятие в редица страни представлява официално регламентирано занятие на група хора и не се ползва с онзи лош оттенък, който се дава в нашето законодателство.

Така че очевидно е, че се налагат и адекватни изменения в действащото законодателство.
Бих желал да кажа няколко думи и за подхода, който правителството предлага в законопроекта срещу неправомерната стопанска дейност.
Основният принципен въпрос е какви дейности ще бъдат обект на правна регламентация. Още в чл. 1 от закона се предлага да се регламентират в закона само някои от проявните форми на неправомерната стопанска дейност. Възприет е подходът на изчерпателното изброяване на тези дейности. Те са групирани в четири основни групи. Първо, извършването на дейност без съответните разрешения или лицензи. Тук спада трансформирането, държането и продажбата на акцизни стоки без бандерол, извършването на дейност от лице, което не притежава разрешение или лиценз, или извършването на търговска дейност без надлежно регистриране.
На второ място, това са разпоредби, които касаят нарушенията на действащите счетоводни правила. Такива са продажбата на стоки без издаването на редовен първичен документ, транспортирането, държането или продажбата на стоки, за които няма редовна фактура, извършването на продажба без издаването на касова бележка или предявяването на документи за възстановяването на данък върху добавена стойност и акциз, без да е извършен действителен износ. Същевременно в тази група се включва и неосчетоводяването на първичните счетоводни документи.
Третата група въпроси обхваща регламентирането на нарушенията при действащия режим за разплащане между стопанските обекти. Предлагат се следните форми: плащанията в суми в брой, откриването на сметки в чужбина, извършването на преводи в чужбина и разплащането в чуждестранна валута - в съответните хипотези, когато е регламентиран определен ред с нормативен акт.
И последната група деяния обхаваща нарушенията по ценообразуването. Такива са продажбата на стоки или извършването на услуги по цени, различни от фиксираните или над определените, както и формирането на цените на стоките и услугите в нарушение на установените с нормативен акт правила.
Действително това, което посочи господин Мулетаров в становището на комисията, че някои от тези проявни форми са регламентирани в други закони - като Закона за акцизите, Закона за тютюна и тютюневите изделия, Закона за банките и кредитното дело и т.н., за които е приложена и подробна справка на отдел "Нормативни актове" на Народното събрание, е вярно. Същевременно се поставя въпросът за подхода при контрола, който трябва да бъде осъществяван. Има два възможни подхода. От една страна, да се задоволим с действащата контролна система, извършващия от нея предварителен и текущ контрол и в много редки изключения - последващ, или да се създаде един институцонно силен контрол, който да е само последващ, който макар и да дублира някои от тези проявни форми, регламентирани в други закони, да разполага с повече възможности за санкциониране на тези деяния. Именно този втори подход се предлага във варианта на Министерския съвет. Контролът се предоставя само на органите на данъчната администрация и финансовия контрол на Министерство на финансите, както и на съответните служители от Националната полиция към Министерство на вътрешните работи. В обсъждането стана въпрос, че този контрол може да бъде възложен и на съответните контролни органи на общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да се съгласите да продължим заседанието до завършване на изказването на министър Червеняков.
Моля за внимание, уважавайте членовете на правителството.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Същевременно проверките се извършват само въз основа на писмена заповед, която е издадена по съответния ред, освен в случаите на неотложност.
Значителни са и правомощията на тези контролни органи, които са изрично посочени в чл. 6 от законопроекта.
Особено важен е въпросът какви санкции да бъдат налагани и как да бъдат използвани събраните суми или наложените имуществени санкции.
В предлагания законопроект, предвид обстановката в стрната, се предвижда събраните средства от контролните органи в изпълнението на правомощията по този закон...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Червеняков, извинявайте.
Моля, гласувайте да продължи заседанието на Народното събрание до завършването на изказването на министър Червеняков, за да нямаме разправии с Конституционния съд.
Моля, гласувайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Няма направено предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз го предложих. И аз съм народен представител.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 125 народни представители, за - 108, против - 14, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Заседанието продължава. Заповядайте, господин Червеняков.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председател, разбирам, че има депутати, които въпросът за неправомерната стопанска дейност едва ли ги вълнува, особено успешната борба срещу тях.
В условията, когато беше разбита контролната система и 30 на сто от технологичните връзки между съответните звена на държавата бяха нарушени, тогава, когато тръгнахме да правим игра без правила и никой не се интересува от регламентирането на един надежден контролен механизъм, едва ли предприеманите мерки в момента биха могли да имат някакъв голям резултат. Но така или иначе, струва ми се, че фактът, че на вашето внимание са представени, даже, доколкото разбрах, три законопроекта, показва, че има достатъчно народни представители, които искат Народното събрание да изпълни своите задължения към обществото за създаването на адекватна нормативна база, която да обслужва успешната борба с неправомерната стопанска дейност.
По третата група въпроси. Очевидно е, че в сегашното икономическо състояние на страната особено важно е къде ще отиват средствата, събрани от контролните органи при осъществяването на правомощията им по закона. Предлага се наред със създаването на фонд "Стимулиране борбата срещу неправомерната стопанска дейност" останалите 50 на сто от събраните средства да отиват в приход на държавния бюджет и да се изразходват за социални нужди. Евентуално този текст би могъл да бъде прецизиран, като се посочи конкретното място, където да бъдат насочвани тези средства.
По първата насока. Приетият Закон за Държавния финансов контрол, доказа удачността на тези мерки. Мога да посоча, че само за месец юли събраните приходи в държавния бюджет се увеличиха с 15 на сто в резултат на предвидените средства за стимулиране на самите финансово-контролни органи, които получават процент от действително постъпилите в държавния бюджет суми. Струва ми се, че по този начин ние бихме създали адекватна нормативна уредба, която да стимулира контролните органи в изпълнението на правомощията им по закона.
Що се касае до отнасянето на останалите 50 на сто за социалните фондове и главно ако се приеме това предложение на второ четене, във фонда "Пенсионно осигуряване", струва ми се, че безспорността на това предложение е очевидна и не се нуждае от допълнително аргументиране.
В заключение бих желал да споделя подхода на комисията и това, което предложи господин Мулетаров пред вас - двата законопроекта да бъдат приети на първо четене и за второ четене да бъдат обединени в един общ законопроект, който да бъде представен на вашето внимание за окончателно приемане. Струва ми се, че предложенията, които са направени от народния представител Александър Йорданов за изменение и допълнение в Закона за борба срещу спекулата, успешно биха могли да бъдат инкорпорирани в този обобщен законопроект между първо и второ четене.
Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Съобщения:
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще има заседание на 10.10.1996 г., четвъртък. Ще се разглежда Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, внесен от Министерския съвет.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 10 октомври, четвъртък, от 15 ч. в зала 142.
Комисията по парламентарна етика ще проведе заседание на 9 октомври 1996 г., сряда, днес, от 15,30 ч. в сградата на пл. "Ал. Батенберг", кабинет 426.
Редовното заседание на Комисията по радиото, телевизията и БТА ще се проведе на 10 октомври 1996 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала "Запад" в Народното събрание.
Комисията по национална сигурност на 9 октомври 1996 г., сряда, от 15,30 ч. ще проведе заседание в зала N 232, пл. "Ал. Батенберг".
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще проведе заседание на 10 октомври 1996 г., четвърък, в зала 356 на пл. "Ал. Батенберг" от 14,30 часа.
Комисията по външната политика и европейската интеграция ще проведе заседание на 10 октомври, четвъртък, от 15 ч. в зала 238.
Икономическата комисия ще проведе заседание на 9 октомври, днес, сряда, от 14,30 ч. по изключение в зала 356.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание днес, 9 октомври, сряда, от 15 ч. в зала 134 на пл. "Ал. Батенберг".
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание днес, 9 октомври, от 15 ч. в зала 248 на пл. "Ал. Батенберг".
И Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе закрито заседание на 10 октомври тази година, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 456.
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 14,05 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юнал Лютфи

СЕКРЕТАРИ:
Митко Нитов

Валери Стършелов