Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Иван Братулев и Юмер Юмер

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Най-напред ще ви прочета Указ на президента на Република България.
Искам да уведомя Народното събрание, че въпреки пожеланието президентът на Република България да се отнася с уважение към Народното събрание и да изпраща своите материали с писма, подписани от него, той все още си позволява да стои над Народното събрание и да изпраща текстовете чрез своята канцелария, подписани от технически лица. (Реплики от мнозинството: "Безобразие! Това е безобразие!")

"УКАЗ N 59

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България
П О С Т А Н О В Я В А М:

Връщам за ново обсъждане от Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход, приет от Тридесет и седмото Народно събрание на 27 март 1996 година.
Издаден в София на 9 април 1996 г. Подписан и подпечатан с държавния печат."
Ще ви прочета новопостъпилите законопроекти и проекторешения.
На 3 април 1996 г. е постъпил проект за решение за изменение на Програма за приватизация чрез инвестиционни бонове. Вносители са народните представители Стефан Илиев Стоилов и Ивайло Калфин.
Проектът за решение е разпределен на Икономическата комисия и на Комисията по бюджет и финанси.
На 3 април 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Вносители са Георги Стефанов Попов и Нина Лазарова Геринска.
Законопроектът е разпределен на Комисията по националната сигурност - водеща, и на Комисията по образованието и науката.
На 3 април 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносители са Георги Стефанов Попов и Станка Янакиева Величкова.
Законопроектът е разпределен на Комисията по образованието и науката - водеща.
На 5 април 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вносители са Красимир Андреев Премянов и група народни представители.
Законопроектът е разпределен на Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони - водеща, на Комисията по земеделието и горите, на Комисията по бюджет и финанси и на Икономическата комисия.
На 5 април 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение на Закона за счетоводството. Вносители са Венцеслав Димитров, Муравей Радев и Кирил Желев.
Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси - водеща.
На 8 април 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР. Вносител е Георги Дилков.
Законопроектът е разпределен на Комисията по националната сигурност - водеща, и на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми.
На 9 април 1996 г. е постъпил Проект за решение за разрешаване пребиваването на територията на Република България на подразделение на Гръцката армия за участие в учението "Пролет '96" и прелитането на военнотранспортен самолет на Гръцките военновъздушни сили. Вносител е Министерският съвет.
Проектът за решение е разпределен на Комисията по външната политика и европейската интеграция и на Комисията по националната сигурност.
На 9 април 1996 г. е постъпил Проект за решение за разрешаване участието на военнослужещи и самолети от Военноморските сили на Република България в Чешкия международен въздушен фестивал - "CIAF '96". Вносител е Министерският съвет.
Проектът за решение е разпределен на Комисията по външната политика и европейската интеграция и на Комисията по националната сигурност.
На 9 април 1996 г. е постъпил Проект за решение за участието на военнослужещи от Българската армия в парашутните лагери във Федерална република Германия. Вносител е Министерският съвет.
Проектът за решение е разпределен на Комисията по външната политика и европейската интеграция и на Комисията по националната сигурност.
Преминаваме към приемане на дневния ред.
Предлагам дневният ред за 10 и 11 април 1996 г. да бъде:
I. Програма за 10 април 1996 г. (сряда):
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции.
2. Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол.
3. Първо четене на Законопроект за мерките срещу изпирането на пари.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
5. Проект за решение за разрешаване на участието на кораб на Военноморските сили на Украйна в учението "Щорм '96" на Военноморските сили на Република България.
6. Законопроект за изменение на Закона за счетоводството.

II. Програма за 11 април 1996 г. (четвъртък):
1. Продължение на програмата от предходния ден.
2. Повторно гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход, върнат от президента на републиката - чл. 101 от Конституцията на Република България.
3. Становища на Комисията по парламентарна етика.

III. Петък, 11 април 1996 г. - ваканция.

Постъпили са следните предложения за дневен ред.
1. На основание чл. 40, ал. 2 господин Крум Славов иска Проект за решение, внесено със заповед N 54-02-15. Отнася се за цигари "555 Filter Kings Label".
2. Предложение от Благой Димитров, от Парламентарната група на СДС - Проект за решение, заведено с N 56-02-17 от 29 март 1996 г., за временна анкетна комисия за проучване на причините, породили замърсяване на питейната вода в град Варна.
3. Предложение от Калчо Чукаров Народното събрание да вземе решение за разисквания в деня за парламентарен контрол, който няма да се състои, тъй като ще бъдем във ваканция. Това нещо отпада от дневния ред.
4. Има предложение от Васил Михайлов с девет точки, от които деветата отпада, тъй като се отнася за петък.Ние предлагаме да има редовно заседание. А също така отпадат две точки, понеже са за изслушване на народни представители. Такава процедура в нашия правилник няма.
Преминаваме към обсъждане и гласуване на допълненията към дневния ред.
Има думата за процедура народният представител Крум Славов.
КРУМ СЛАВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ползвам процедурно, само за да кажа, че за последен път поставям въпроса за създаването на анкетна комисия във връзка с производството на фалшифицираната марка цигари "555".
За мен е ясно, че няма желание от страна на мнозинството да бъде подкрепено едно такова решение. Знам, че оттук нататък нещата са изцяло - и аз ще ги оставя в ръцете на това мнозинство и на самия кабинет - дали да има такава комисия или не.
За мен до този момент, докато не бъде създадена комисията, остава съмнението, че такива сделки от този род, какъвто е с фалшивите цигари, а и други подобни в сферата на "Булгартабак", се извършват с мълчаливото покровителство на кабинета или на хора от кабинета. Това вероятно е някаква финансова заинтересованост. Възможно е тук да има и други, по-неприятни ангажименти.
Във всеки случай, не с такива действия България може да се придвижи към Европа, към цивилизования свят. И за съжаление, списъци от рода на Шенгенския, както и достъпът до такава уважавана организация като ГАТТ - Световната търговска организация, тези неща ще останат изцяло за сметка на управляващите в момента. Оставям в техни ръце да решат дали можем да излезем достойно по пътя към Европа или ще си останем отново тук, на Балканите, с всички съмнения и последствия, които носят подобен род реакции. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Крум Славов в дневния ред на заседанието на Народното събрание на 11 април 1996 г. втора точка да бъде проект за решение, заведен с N 540215 за "555 Filter Kings Lavel". Моля, гласувайте!
От общо гласували 195 народни представители, за - 84, против - 78, въздържали се - 33.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров относно Временна анкетна комисия за проучване на причините, породили замърсяването на питейната вода в град Варна да бъде включено в дневния ред.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 201 народни представители, за - 86, против - 80, въздържали се - 35.
Предложението не се приема.
Преминаваме към предложенията на Васил Михайлов. Първото и четвърто предложение е за изслушване на министъра на външните работи по отказа на руския посланик да приеме нотата и относно Конференцията срещу тероризма в Египет и по сигурността - в Прага.
Има думата за процедура господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение за изслушване на министъра на външните работи във връзка с отказа на руския посланик Авдеев да приеме нотата на българското правителство.
Първо, за нас, народните представители, автентичният текст на тази нота не е известен.
На второ място, отказът на един посланик да приеме нота, без да съм компетентен в областта на протокола и на външните отношения, предизвика доста смут в моите избиратели, а сигурен съм, и в избирателите на БСП. Това, което обаче пък прочетохме като начин на поднасяне на нотата в Москва и по-скоро нейният текст, е също смущаващо. От нотата ние чухме не толкова някакво възмущение или изказано несъгласие, колкото някакво умилкване, оправдаване, някакви странни поведенчески реакции, които бяха свързани с това, че трябва да се каже, че Русия, видите ли, е нашият външнополитически приоритет.
Също така се казва, че българското правителство не било дало никакви основания за подобен начин на реакция от страна на президента на Руската федерация Борис Елцин.
Аз моля тук министърът на външните работи да дойде и ние да можем тук да го изслушаме по всички тези въпроси, които вълнуват българското общество. Това според мен е крайно необходимо, защото ако е недопустимо да има отказ от страна на посланика на Руската федерация Авдеев, то би трябвало да се предприемат и съответните действия и мерки за запазване на българското национално достойнство и достойнството на нашата държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте предложението за изслушване на министъра на външните работи по отказа за приемане на нота и по Конференцията срещу тероризма в Египет и Конференицята за сигурност в Прага.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 196 народни представители, за - 85, против - 95, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Има предложение за изслушване на министър-председателя по въпроса дали е дал повод да се включи България в СССР-2 и за разговорите му в Москва - дали са подписани спогодби там и така нататък.
Има думата по процедурен въпрос господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Странно е поведението, уважаеми господин председателю, на БСП, на нейното парламентарно мнозинство.
Аз съм убеден, че по-голямата част от колегите и от БСП не знаят текста на тази нота. Не знаят! Странното поведение, което е характерно за едни същества, които имат проблеми обикновено по Великден, е недопустимо, недостойно.
Що се отнася до това, което би трябвало да се случи тук, е поне министър-председателят да изясни какви са били неговите позиции, така че България да бъде споменавана във включването в СССР-2. Би трябвало според мен тук да има възможността Народното събрание да се запознае с неговата позиция. Защото очевидно е, че сега, когато има Асамблея на НАТО в Москва, забележете, уважаеми колеги, в Москва, там е изпратен един-единствен човек, представител на българския парламент. И той е най-яркият, най-отявленият противник на членството на България в НАТО и той се нарича Иван Гайтанджиев. Аз просто се притеснявам, аз настръхвам от мисълта какви ли чудеса там ще говори от името на българския парламент господин Гайтанджиев! Защото, когато него го питат за членството на България в НАТО, той обикновено казва, че ние сме пълноправни членове в ООН. Такива са неговите реакции. И след това нормално е да се опитват да ни канят с едни неприлични предложения за едно участие в СССР-2. Ако това са тези, които представляват България по отношение на пълноправното й членство в Северноатлантическия договор, аз мисля, че тази делегация трябва да бъде сформирана и от още един човек, който трябва да даде там и позицията на другата част от парламента. Защото факт е, че няма консенсус по членството на България в НАТО. Но факт е, че и голяма част, цялата опозиция не е на мнението за пълноправно членство на България в НАТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
Моля, гласувайте предложението на Васил Михайлов за изслушване на министър-председателя по току-що казаните въпроси.
От общо гласували 197 народни представители, за - 85, против - 98, въздържали се - 14.
Предложението не се приема.
Има предложения за Проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО.
Има думата по процедурен въпрос господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След като в предишната седмица Комисията по външната политика и европейската интеграция отказа за гласува, по-скоро за съжаление не направи никакво усилие да приеме, една декларация, внесена от господин Асен Агов, една декларация, която по същество представляваше един съвсем умерен, мек модел, в който ние можем да кажем, че желаем членството на България в Северноатлантическия договор. Такава една декларация не беше допусната до пленарна зала и беше отхвърлена с гласуване, което е много жалко.
Сега обаче искам да ви кажа, че след случилите се събития и особено след изявлението не само на Борис Елцин - президентът на Руската федерация, но и на министъра на отбраната - Павел Грачов, по отношение на България, не може да се счита, че има друг естествен, нормален сигнал за запазване на нашето достойнство и за нашата европейска интеграция, освен категоричната позиция по отношение на членството на България в Северноатлантическия договор и тя не може да бъде друга, освен позитивна.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПГДЛ: Това е национално предателство!

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Национално предателство е това, което вършите вие, господа от БСП, ни повече, ни по-малко. Защото това мълчание, което цари от страна на министър-председателя по повод изявленията на високопоставените руски политици, е най-малкото съмнително. Може да не е имало някакви официални разговори, но и Австрийският аншлус нямаше нужда от някакви специални, предварителни, сложни разговори.
Така че България е в едно незавидно положение и единственият начин... (реплика от блока на БСП, която не се разбира), да, да задраскаме петното или да изтрием петното, което вие нанасяте, е да кажем "да" на пълноправното членство на България в НАТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов.
От общо гласували 197 народни представители, за - 79, против - 102, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Последното предложение е да бъде включен в дневния ред Проектозакон за националните символи. Процедура. (Реплика на Емилия Томова от място, която не се разбира)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Няма отново да споменавам какво се случи с Беларус, която малко посмени националните си символи, обяснимо защо. А вие изглежда държите България без национални символи и без герба неслучайно. Кого чакате и какво чакате вие? Защо се държите по подобен начин? (Шум и реплики от блока на левицата) И вие мислите, че за българския народ не стана ясно чии сте вие и чии интереси защитавате - тази върхушка на БСП, която тръгна срещу собствените си избиратели. Защото сред обикновените комунисти или членове на БСП има наистина патриоти, които вече прозират истината за вас, за своята върхушка. И това скоро ще проличи на изборите за президент на републиката. (Шум и реплики в блока на БСП и коалиция)
Това, което обаче ме притеснява, е, че вие пречите да започне разглеждането на този въпрос.
И за празниците. Сега ще стане дума. Обявява се, видите ли, ваканционен ден - петък.
Господин председателю на Народното събрание, моето предложение е ние да не работим в петък, защото това е по традиция. Петъчният ден по източното православие не се работи, не е допустимо да се работи. И тъй като това е конституционно залегналата традиционна религия за България, нормално е в петък да не е работен ден, т.е. Разпети петък, петъкът преди Великден е ден, в който не би трябвало да се работи. Това би трябвало да е за Вас аргументацията и основанието, за да предложите, господин председателю, неработен ден в петък.
Като говорим за националните празници, за официалните празници и за нашите символи, това е също един вид символ - уважението към празниците на християнството. Моля, проявете дори елементарно такова уважение. Не е достатъчно да се засилвате да варакосвате кубетата на "Александър Невски", за да Ви повярват, че сте човек християнин. Трябва да имате и уважение към християнските празници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Васил Михайлов.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Кое предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Националните символи - 50 пъти го предлага! Не го ли запомнихте?
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Това лошо ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не съм казал, господин доцент. Да съм казал лошо ли е или е хубаво?
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Имаше ирония.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ирония имате Вие.
От общо гласували 197 народни представители, за - 81, против - 101, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Давам думата за процедура на Калчо Чукаров във връзка с неговото предложение за дневния ред.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението за разискване, което съм внесъл, за вземане на решение, беше отправено за петък, но тъй като петък, както обявихте, ще бъде почивен ден, то аз апелирам към всички този въпрос наистина да се разгледа, тъй като сериозността му за някои хора е все още неосъзната.
Предстои ни един християнски празник - Великден, и всички ние сме съгласни, че тържествеността на този празник е толкова по-добра и се чувствува толкова по-добре, колкото трапезата ни е по-богата. Именно в тази връзка аз поставям въпроса за разискване, тъй като такива проблеми съществуват в страната, а това са фуражният проблем, и на второ място, привеждане на изкупните цени на животинската продукция до положението, което би трябвало да имат, т.е. най-малкото до изравняване със себестойността на тази продукция. Докато сега те са два пъти по-ниски от тази себестойност.
Ако този въпрос не се разгледа сега, това означава, че ще бъде разглеждан едва след ваканцията, а това е месец май. Не отлагайте този въпрос, тъй като той, както вие, т.е. левицата пожела, да бъде разглеждан в Комисията по земеделието и горите, той вече е разглеждан там, но е разглеждан половинчато, само ни е сведено какви са...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво предлагате? Да го разглеждаме днес или утре?
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Предлагам да се разглежда утре, тъй като дневният ред, който е упоменат, но все още не е гласуван - за утре, все още има възможност за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря.
Предложението на народния представител Калчо Чукаров е да бъде включено в дневния ред за утре вземане на решение за разисквания относно фуражната криза и ниските изкупни цени. Разискването да стане утре, в четвъртък. Моля да гласувате.
От общо гласували 186 народни представители, за - 69, против - 80, въздържали се - 37.
Предложението не се приема.
Има още едно предложение, което не обявих. Ще ви го прочета, за да го гласуваме.
"На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правим предложение да бъде включена точката - Декларация на Народното събрание по случай Мемориалния ден на Холокоста, в дневния ред на заседанието на Народното събрание на 11 април 1996 г.
Прилагаме проект за декларация, одобрен на заседанието на Комисията по външната политика и европейската интеграция, състояло се на 3 март 1996 г."
Подписано от Николай Камов, Стоян Денчев, Стефан Савов и Надежда Михайлова.
Вярвам, че всички сте за това да бъде включено в дневния ред утре, последния ден преди ваканцията. Моля да гласувате.
От общо гласували 183 народни представители, за - 175, против - 4, въздържали се - 4.
Предложението се приема.
Моля да гласувате дневния ред за 10-11 април 1996 г. така, както беше прочетен, с добавката първа точка от дневния ред на 11 април 1996 г. да бъде Декларацията за Холокоста. Моля да гласувате.
От общо гласували 186 народни представители, за - 129, против - 6, въздържали се - 51.
Дневният ред е приет.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В двата дни, които ни остават, програмата вече е направена. За съжаление, Вие споменахте в началото, че виждате ли, не могат да се правят изслушвания на народни представители. Вярно е, но те биха могли да дадат информация тук и никъде в нашия правилник не е записано, че не е допустимо да има такива изслушвания.
И аз обръщам вашето внимание на следния проблем. Бих желал да чуя от Вас проблема с Европейското споразумение за асоцииране между България и европейските общности, какво става с него. Не е обнародвано и до този момент. И ако тук, на пръв поглед, за някои от вас може да звучеше несериозно многократното му поставяне, то аз вече разбрах, че това никак не е случайно, че просто се слага кръст на европейската ни интеграция. И това може да се види в изявленията на министър Гечев, който на пресконференция, при конкретно поставен въпрос, цитиран текст от споразумението, той каза: "Това не ме интересува. Вижте, че това не е обнародвано!" Не е обнародвано! Това казва вашият министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, не рекетирайте!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаеми господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нямате право на такъв процедурен въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Имам, защото е обърнат към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Свършихме с приемането на дневния ред.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз не говоря да ви изслушваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, прочетете чл. 42 какво значи процедурен въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Процедурният въпрос се отнася до...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искате ли наказание още веднъж?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Господин председателю, не ме плашете с наказания, защото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не Ви плаша, Вие сте свикнал.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... Вашият проблем е по-сериозен. Да, по-сериозен е. И аз говоря наистина...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Картата си сложете.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Защото разговаряме с Вас, аз искам да довърша своя процедурен въпрос.
Искам да Ви кажа, че Вие сте длъжен, като човек, който отговаря за "Държавен вестник" да направите усилие и да бъде обнародван най-после документът за асоцииране на България с европейските общности, за да не може министър Гечев да се позовава на необнародването му, повтарям пак. Разбирате ли, че някой пречи на европейската интеграция на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не трябва да сте Вие, поне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Всичко е публикувано по надлежния ред.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, и аз имам право на мнение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не е публикувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всичко е публикувано и повече не се занимавайте с този въпрос.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ЛИЦА И ЗА ЗАКРИЛА НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ (продължение).
Господин Стефан Стоилов се е записал за реплика, но не е в залата човекът, за който се отнася репликата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Какво като го няма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Професор Стоилов, заповядайте за репликата.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Реплика на кого?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: На преждеговорившия Венцеслав Димитров.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В изказването по внесените от нас с господин Башикаров проектозакони, Венцеслав Димитров отдели изключително голямо внимание на случая с "Маестро-Роувър". Аз бих казал, че всичко това, което се говореше, целеше да се истеризира случаят по съвършено разбираеми причини. Предстои тук срещата на Европейската банка и противно на всички усилия, които полага правителството, обществеността в България да използуваме създадената обстановка, за да привлечем повече инвеститори, случаят с "Роувър-Маестро" въпреки ясните и точни обяснения, част от които имат за основа разговори, водени в централата в Лондон, при които разговори действително се признава грешка в маркетинга, в търговската политика на тази фирма, разговори, при които става ясно, че - аз моля, ако някой знае друг подобен случай, да се иска без договор от правителството да изкупува основната част от продукцията на дадена фирма, аз поне не познавам такъв случай, най-малко това е възможно в условията на една пазарна икономика - този случай се размахва като плашило за чуждестранните инвеститори. Това е поведение, което не работи за България, въпреки декларациите.
Много се говори за закона, който беше приет през 1992 г. Аз съм гласувал за него, въпреки че бяхме в опозиция, за разлика от поведението на опозицията, когато се приемат икономически закони сега и в 1993 и 1994 г. Защо не влязоха инвестиции през 1992-1993 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за реплика изтече.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Просто законът не може да реши този въпрос. Причина беше провежданото управление. Тази година се очертава поврат в отношението на задграничните инвеститори и първото тримесечие, макар и непълно, доказва това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Професор Стоилов, времето за реплика изтече.
СТЕФАН СТОИЛОВ: И накрая, позволете ми 10 секунди, вземете ми ги от другото изказване, господин Карев си спомня как неистово тук, в тази зала, се водеше битка да се разреши реклама на цигари по Българската телевизия. Той беше принуден да направи оценката, че има нещо нечисто. Вчера аз се сблъсках с такава неистова защита, като от адвокат на фирмата "Маестро-Роувър".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Професор Стоилов, карате ме да...
СТЕФАН СТОИЛОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако искате да се изкажете? Моля да спазвате дисциплината, защото това е основа за реда.
Има думата професор Христо Стоянов. След това господин Момчев. Други записани няма.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Благодаря, уважаеми господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители! Винаги, всички неща, които гледаме в парламента, след като се гледат и преди всичко, като законови въпроси, са важни и ми е трудно да кажа, че този въпрос е също важен. Но смятам, че ще се съгласите, че той има особена важност в днешното време за страната ни, защото стои въпросът преди всичко за извеждане на страната ни от едно трудно положение. Спомням си онази гатанка, която някога ни я задаваха: "Кое е онова, което колкото повече вземаш, то става по-голямо?" И то не е нито склад със зърно, нито стадо с овце, нито завод с производство. То е дупката. И ние в 5-6 години продължаваме да правим една голяма дупка и тя е, защото производството непрекъснато спира. Единственият начин, за да излезем, това е да я заринем и да започнем своя старт. Това може да стане само чрез създаване на предпоставки за производство. А предпоставките за производство и самото производство не може и е немислимо без инвестиции.
В първия законопроект се отстраняват някои пречки. Вторият законопроект, който предлага колегата Яшо Минков, създава предпоставки преди всичко за външните инвеститори, без да се подценяват и без да се оставят на по-ниско ниво вътрешните инвеститори. Тоест, на нас ни трябват пари. Съществува някакъв страх от това, че ще създадем предпоставки за чужди инвестиции. Естествено е да има страх. Естествено е, логично е. И мен ме е страх, но, както е казано, "който го е страх, в гората не ходи". Така че ние нямаме друг изход, освен да тръгнем. Може би да конкретизираме в няколко основни направления глобални инвестиции, с които ще придърпаме и други по-малки инвеститори.
Но това наше положение на непрекъснато отлагане, на този страх да дадем път на инвестициите, означава непрекъснато да стоим долу ниско, без да тръгнем. И във връзка с това, за да бъда конкретен, ви предлагам да приемем двата законопроекта и да помолим ръководството на парламента, в това число и водещата комисия, да се удължи срокът след първото четене, да се проучи опитът на чехите и на унгарците, които вече нямат този проблем с инвестициите. Те имат вече проблем къде да ги насочват.
Във връзка с това при второто четене да отстраним онези причини, които спират влизането на инвеститори в нашата страна. Ако не направим това, трябва да знаем, че ние ще бъдем виновниците това да не стане. В същото време искам да ви убедя, че това ще стане - абсолютно ще стане, но колкото по-късно стане, толкова по-зле и от по-ниско ниво ще започнем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Реплики няма.
Давам думата на Красимир Момчев от СДС.
Процедурното предложение на проф. Христо Стоянов ще гласуваме накрая.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа колеги! Въпросът за чуждестранните инвестиции в България е много важен и за съжаление в момента не е решен както трябва. Аз съм член на две икономически комисии - икономическата и по бюджет и финанси и знам какво е настроението на експертите по БСП по този въпрос. Има едно явно неразбиране затова каква голяма необходимост за България има да бъдат увеличени и то поне десетократно чуждестранните инвестиции в страната. Има едно настроение, че чуждестранните инвеститори идват тук, за да грабят страната. Има едно мнение, че видите ли, земя или право на собственост не трябва да се дават на чуждестранни инвеститори, защото по тоя начин щяла да се разграби България.... И не само че го има това мнение, а това се шири и в пропагандата на БСП в цялата страна, включително и в малките градове и села.
Трябва да ви кажа, че има един много прост факт: ако някой чуждестранен инвеститор дойде и купи примерно земя в България, той не може да я удари на гръб и да я занесе в Германия. Той ще бъде собственик, но това е едно право. Самата вещ ще си остане в страната и по никакъв начин България няма да бъде ограбена.
От друга страна обаче, когато ние ограничаваме по всякакъв начин правото на собственост за чуждестранните инвеститори в страната, виждаме какъв е резултатът: ние сме на последно място по чуждестранни инвестиции в тази част от Европа, Източна Европа ...
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): И бившия социалистически лагер. (Смее се)
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Точно така. Господин Премянов каза съвсем точно: бившия социалистически лагер. И това е много жалко, тъй като нашата страна има географската предпоставка да бъде на много по-предни позиции, защото тя би могла да се превърне в една свободна икономическа зона, към която да се ориентират големите инвеститори, да бъде свободна икономическа зона, която да обслужва цяла Европа. Но това не става.
Примерът, който тук постоянно се разглежда, е за "Роувър-Маестро". Какво направихме ние в крайна сметка, за да облекчим режима за производството на тези коли? Няколко пъти беше предлагано да се промени акцизът само за един вид двигатели - за дизеловите двигатели до 2000 кубика. И аз тук обяснявах, че тези двигатели са нискомощни, че не е нормално дизелов и бензинов двигател да имат една и съща граница на кубатурата за акциз, не е нормално един двигател с 50 и няколко конски сили да бъде облаган като луксозен автомобил с 10 на сто акциз. Предлагах, ако трябва, да се вдигне процентът за всички дизелови двигатели, за да стигнат границите. Остана глас в пустиня! А беше нормално точно този двигател, който е икономичен, защото "Роувър-Маестро" с дизелов двигател е един работен кон, както се казва и колата би се купувала от хора, които искат да работят с нея, да минават много километри, точно той да бъде освободен от акцизи. Дори това да не променяше много цената на конкретния модел, би дало знак на чуждестранните инвеститори, че България иска да ги задържи тук, че тя има специално отношение към чуждестранните инвеститори, че България иска в страната да се развива тежко машиностроене, макар и като на първи етап се започне от сглобяване, тъй като в целия свят по този начин се започват нещата.
Какво се оказа? - Че ние не сме освободили от акциз нито едно от изделията на "Роувър-Маестро", въпреки че това все пак е родно производство. Оказа се, че ние не сме освободили от мита съответните вносни части, материали и така нататък. Излиза, че ние сме готови да се закрие това производство, но да не направим никаква крачка в посока на облекчаването му.
Какво щеше да стане, ако ние бяхме освободили примерно от всякакви мита вноса на части за това производство? Какво щяхме да загубим? Щеше ли да се наводни пазарът на България с такива части? Кой ще ги купува, като няма купени коли? Какво щеше да стане, ако бяхме ги освободили? - Щеше да започне едно малко по-нормално производство, щеше да падне цената горе-долу до цената на една "Лада" или с с 20 на сто по-висока, но хората щяха да купуват такива коли, защото българинът е ориентиран към родното.
В крайна сметка обаче ние не направихме това и като резултат пак няма да взимаме никакви митнически сборове, защото тези части просто няма да се внасят в страната, няма да се произвеждат и автомобилите. Но и България остана без една много сериозна фирма - "Роувър" и много сериозния концерн "BMW", който стои зад нея. Смятате ли, че това е добър знак за чуждестранните инвеститори? - Ако един малък инвеститор реши да идва в България и чуе, че от България се оттеглят "Роувър" и "BMW", той ще си каже: това е такава страна, такъв атестат, че няма смисъл да отивам там. Щом те - огромните, мощните, не са издържали, "BMW", която навлезе на английския пазар, купи "Роувър" и така нататък, какво ще правя аз в България... И ще бъде съвсем логично това, което ще си мислят.
По конкретните текстове на закона. Тук има неща, които не са доизяснени. Говорили сме с проф. Стоилов. Много е спорен моментът с вече създадените според Закона за чуждестранните инвеститори влогове в страната. Член 8 от закона им гарантира, че независимо от бъдещи промени в законодателството, няма да бъдат накърнени техните права. Това означава, че този който в момента има влог в България, трябва да остане в режима, в който е до момента. Възниква въпрос за капитализирането на лихвата по тези влогове, правото им за изнасяне и така нататък. Тук има юридически неизяснени моменти. От друга страна ми е много интересна границата от 50 000 долара, която се поставя. За мене тази граница е много висока, защото в България поне на първо време можем да очакваме чуждестранни инвеститори, които не са толкова силни в собствените си страни. Какво губим ние, ако в България дойдат и малки инвеститори?
Знам, че стратегията на проф. Стоилов е да вкарва много големи инвеститори тук, които са мощни, които ще дойдат с ноу-хау и със съответните икономически, търговски и други връзки в Европа и в света. Но засега виждаме, че такива не идват. И как ще идват големите, когато не могат да дойдат и малките?
Ако действително тук дойде един грък - от страна, с която, както виждам правителството е в много добри отношения, ако дойде един грък с 20 000 долара, което е една малка инвестиция и направи нещо съвсем малко - примерно някакъв цех за пасти, какво губи от това България? Защо ние трябва да слагаме изкуствени пречки пред навлизането на дребния инвеститор, след като в България не е оправен напълно и пазарът, и въобще икономиката ни по отношение на дребния и средния бизнес. Знаете, че в България на практика дребен и среден бизнес няма. Точно в тази област трябва да навлязат хора и да покажат на нашите производители как се работи.
Като дете си спомням, че имаше занаятчии в България. Имаше частни обущари например и така нататък. Постепенно БКП им взе чука и наковалнята, на която ковяха обувките, и ги направи държавни. Така че чувството за занаятчийство в България е убито, за разлика от много страни като Чехия, Унгария, Германия, Полша, където дребният бизнес винаги е бил частен. В България на практика не съществува прослойка от занаятчии, която да умее да работи, която да се отнася добросъвестно към работата си и която да може да възпитава ново поколение наследници. Точно поради тази причина ние не трябваше да ограничаваме дребния и средния чуждестранен капитал, който иска да влезе в България. Нека да дойдат хората и да покажат какво могат.
Смятам, че основното, от което трябва да се отърсим като стратегия по отношение на чуждестранните инвеститори е да не ги гледаме като врагове, както в момента мнозинството прави - като врагове на България. Те идват тук да печелят и това е естествено. Ние трябва да сме наясно, че без тях ще останем на нивото, на което сме с една изостанала с 20 години в развитието си икономика. Ако мнозинството продължи по този начин да се отнася, ако не даде съответните възможности на чуждестранните инвеститори, включително и да купуват собственост в България, те просто няма да дойдат. Никой няма да дойде и да си хвърли парите - при това в огромни количества, както ние искаме, никой няма да дойде и да хвърли 50 милиона долара и да му кажат: ти не си собственик, ела тук за пет години, ще ти дадем под наем за пет години еди-какво си.


Вие знаете, че такива инвестиции се правят с период от 20 - 30 - 50 години. Не може всичко да се прави на концесии.
Затова аз апелирам към мнозинството, по време на заседанията на техните парламентарни групи, може би на "Позитано" N 20, не зная къде разглеждат тези важни въпроси, променете отношението си към чуждестранните инвеститори. Не разглеждайте чуждестранния инвеститор като враг на страната. Търсете правата на страната ни, но не внушавайте и на хората, че когато дойде някой в България с парите си, той идва, за да ограби България. Напротив, хората идват добронамерено и идват, за да помогнат на нашата страна. А без тях ние просто нямаме изход и ще продължаваме да кретаме по този начин.
Професор Стоилов говори и по един друг въпрос, че нямало инвестиции в 1992 година.
Напротив, аз трябва да ви кажа, че парите и траншовете, които идваха в България в 1993 и 1994 година, бяха уговорени в 1992 година по време на нашето правителство. Това никой не го отбелязва. Точно в 1992 година ни приеха като нормална страна. Точно в 1992 година започна нормалното финансово отношение към България на международните институции и на инвеститорите. И процесът беше прекъснат, разбира се, в края на 1992 година. Дойдоха някакви пари в 1993 и 1994 година и те спират в момента. Защото нямат доверие към страната поради управлението, което е в нея. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за реплика професор Стоилов, две минути.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
По повод на разглеждането на проектозаконите се сипят инсинуация след инсинуация. Коя е тази политика на българското правителство, която отблъсква, която преследвала да не идват в България чужди инвеститори? Коя конкретна стъпка? Всичко започва и се свършва с прословутия "Роувър".
1. Даже и да беше прието предложението на някои колеги за снемане на акциза, това щеше да намали със 7 процента цената. Направете си сметка, има каталози за официалната цена.
Господин Момчев, тази кола не се купува нито от такива като Вас и мен, нито от бизнеса, нито от държавните учреждения, с изключение на 20 - 30 коли, закупени за Българската полиция. Това е голата истина.
Аз съм за това да се развива в България производство.
И може би ще трябва някои от вас да си посипят главата с пепел в края на годината, тъй като започват преговори за създаване на друго дружество, което вероятно ще бъде нещо много по-сериозно, отколкото с господин Тилев. Един Тилев, който успя една стабилна банка да превърне в дупка, той не може да бъде и солиден партньор на един задграничен инвеститор.
Член 8. Да, аз съм съгласен с вас, има я нормата на чл. 8. Тя не е пренебрегната. Този член 8 означава, уважаеми колеги, че за всички инвестиции, направени до деня на публикуването на поправки, важи старият режим. Тоест всички влогове в лева, направени до датата на публикуването, си остават със статута на чуждестранна инвестиция.
Аз благодаря и в комисията на господин Момчев за това, че подсказа нещо, което и колеги - юристи подсказват. Един текст ще трябва да има, който да предотврати увеличаването на тези левови влогове, дали е милион, остава си милион като чуждестранна инвестиция и ползва преферентния режим. Толкова. До това се свежда проблемът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Аз не говорих, господин Стоилов, конкретно за икономическия резултат за тези 7 процента и нещо. Аз говорих за знака, който можехме да дадем на инвеститора. Щом го няма знака, хората просто разбират, че не са желани тук.
А не трябва да си скриваме главата, да си заравяме главата и да не виждаме и още един факт, че атаката срещу "Роувър" беше атака срещу Атанас Тилев, както беше атаката срещу БЗК. Не съм защитник на Тилев, но всички виждат, че тук не е Тилев човекът, който събори БЗК. БЗК я събори правителството заради това, че Тилев започна да иска парите на "Орион".
Така че става въпрос, че всички тези неща, които може в даден момент да нямат много голямо икономическо значение, те се виждат от чуждестранните инвеститори. Те виждат, че един човек може да е съвсем добронамерен, но като му сложат черната точка от правителството, те го гонят. Те го разсипват и го изгонват от страната. Това беше ситуацията с "Роувър маестро". И това е жалкото, че просто целият свят вижда, че в България по политически причини се прави икономически шантаж, прави се ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Много силни думи, много силни думи.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: ... икономическо разоряване по политически причини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е шантаж, което Вие казвате.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване на двата законопроекта.
Най-напред моля да гласувате на първо четене законопроекта, внесен от народните представители Стефан Стоилов и Петър Башикаров.
От общо гласували 170 народни представители, за - 131, против - 39, въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля да гласувате на първо четене законопроекта, внесен от народния представител Яшо Минков.
От общо гласували 182 народни представители, за - 92, против - 7, въздържали се - 83.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сделките с валутни ценности.
По него вече са проведени разисквания. Има ли допълнителни бележки? - Няма.
Моля да гласувате на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сделките с валутни ценности, внесен от народните представители Стефан Стоилов и Петър Башикаров.
От общо гласували 151 народни представители, за - 120, против - 11, въздържали се - 20.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към точка трета от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров да докладва становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
Моля да се приготвят председателите на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по националната сигурност и Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители!
На свое редовно заседание, проведено на 7 март 1996 година, Комисията по устройството и дейността на държавните органи обсъди Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Министерския съвет.
След проведените дискусии членовете на комисията възприеха следното становище: "Създаването на закон, който да регламентира мерките за предотвратяване и разкриване на действията по изпирането на пари, придобити чрез или по повод на престъпление, представлява неотложна обществена необходимост.
Приемането на такъв закон е международноправно задължение на Република България, произтичащо от присъединяването й към Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облаги от престъпления.
Внесеният законопроект цели да създаде необходимите нормативни условия за отстраняване на възможностите за легализиране на имущества, придобити по незаконен начин.
Съгласно становището на значителна част от членовете на комисията, обаче, законопроектът не предвижда действително строг и ефективен механизъм за противодействие.

Регламентираните мерки не са цялостни и не обхващат проблема в неговата пълнота. Така например беше изказано мнение, че законопроектът трябва да съдържа и правила за идентификация на произхода на средствата при сключване на сделки.
Изразено беше несъгласие с текста на чл. 26, ал. 4 и чл. 27, които по същество предвиждат извършването на конфискация по административен ред. Известно е на юристите, че досега в нашето право конфискация се извършва само по Наказателния кодекс, и то само за престъпления, по които има и съответна присъда.
Някои от разпоредбите на законопроекта се нуждаят от терминологично прецизиране и изясняване, като например чл. 2, ал. 1, т. 3, чл. 2, ал. 2.
Предвид на така изложеното част от членовете на комисията изразиха мнение, че макар и необходим, законопроектът не може да бъде приет на първо гласуване, преди да бъде преработен и усъвършенстван от вносителя. Друга част от членовете на комисията счетоха, че независимо от съществуващите слабости проектът на закон може да бъде приет на първо гласуване, като след това се преработи.
При гласуването на двете изразени становища нито едно от тях не придоби мнозинство от гласовете. Ето защо комисията предлага Народното събрание при гласуването за първо четене на законопроекта да изрази своето отношение за приемането му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на заместник-председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Муравей Радев да прочете становището, тъй като председателят отсъства.
ДОКЛАДЧИК МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Не се учудвам, че отсъства председателят на комисията. При този маратон, на който го заставихте да работи от пет месеца насам, може да се е разболял човекът.
Държа да подчертая, че чета становище на комисията, а не моето становище.
"На заседание, проведено на 14 март, в Комисията по бюджет и финанси се разгледа Законопроекта за мерки срещу изпиране на пари, внесен от Министерския съвет. Законопроектът бе представен от представител на Министерството на правосъдието, който изложи мотивите за внасянето му и подчерта, че той представлява международно правно задължение за България, произтичащо от присъединяването към Конвенцията на Съвета на Европа относно изпирането, издирването, изземването, конфискацията на облаги от престъпления.
При станалите разисквания народните представители се изказаха в подкрепа на законопроекта, чрез който се въвеждат мерки, позволяващи идентифицирането и проследяването на имущества, придобити чрез или по повод на престъпления. Зададени бяха много въпроси относно срока за влизане в действие на закона, в смисъл дали ще има обратно действие за събития, станали последните три-четири години, или ще се прилага от датата на приемането му.
Във връзка с разпоредбата на чл. 13 за създаване на специализирана служба към Министерството на вътрешните работи, която да съхранява, анализира и обработва информацията, възникна въпрос и се проведе дискусия дали това не създава опасност за безконтролна намеса и не е ли по-целесъобразно тя да бъде контролирана от друга по-висша инстанция в държавата.
След станалите разисквания Комисията по бюджет и финанси прие становище, с което предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за мерки срещу изпирането на пари." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Никола Койчев - председател на Икономическата комисия, да представи становището на своята комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът беше разгледан на редовно заседание на комисията на 28 февруари т.г. с участието на министъра на правосъдието. Комисията обсъди Законопроекта за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Министерския съвет.
Икономическата комисия смята, че предложеният законопроект ще улесни идентифицирането и проследяването на имущества, придобити чрез или по повод на престъпления, като по този начин ще се подобри организацията за борбата с икономическата престъпност. Предвидените мерки съдействат за предотвратяване и разкриване изпирането на пари, съхраняването на информация, създаването на условия за разкриване на информация и за сътрудничество между финансовите институции и специализираните държавни органи. Необходимостта от законопроекта произтича и от Конвенцията на Съвета на Европа относно изпирането, издирването, изземването и конфискацията на облаги от престъпления, ратифициран от Народното събрание със закон от 1993 година.
Народните представители направиха предложение за подобрение на формулировката на заглавието на законопроекта. Изказано беше и мнение административните актове в изпълнение на закона да се издават от министъра на финансите.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание да приеме по принцип на първо четене Законопроекта за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Искам да информирам, че съм съобщил на вносителите. Господин Червеняков е на път да дойде да вземе участие при обсъждането.
Определям 30 минути квота за всяка парламентарна група. Досега съм получил списъка само от Парламентарната група на СДС. Моля другите парламентарни групи да ми дадат желаещите да се изкажат.
Давам думата на народния представител Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлаганият законопроект е твърде навременен и се предлага в изпълнение на нашите поети международни задължения към Европейската общност. Така че той поначало трябва да бъде подкрепен.
Има обаче някои страни на тоя законопроект, които не ни задоволяват. Първо, тоя законопроект се занимава само с мерките за констатиране произхода на известни парични или други имуществени средства с оглед установяване дали те не са получени от престъпления или при повод на извършване на престъпления.
Това, което очаква нашата общественост от тоя закон, обаче, е нещо много по-друго. Тя очаква една процедура, по която да бъдат издирени всички незаконно придобити доходи, с които твърде много се обогати нашата действителност, и да бъдат иззети в полза на държавата.
Нашата страна познава две такива радикални мерки за конфискуване на доходи, придобити по незаконен начин. Това е най-напред Законът за конфискация на имоти, придобити чрез спекула и по незаконен начин от 1945 г. и, второ, това е глава трета от Закона за собствеността на гражданите, който действаше от 1971 г., ако не се лъжа. Тези два закона, обаче, предвиждаха една стройна система, по която да се пристъпи към издирване на незаконно придобити доходи и по съдебен път те да бъдат отнети в полза на държавата, разбира се, при съответна защита на хората, от които тия пари евентуално ще бъдат иззети.
В този закон такава процедура няма. По този закон има само мерки за издирване на произхода на парите, и то по един, така да се каже, полицейски начин, което, разбира се, е в унисон с практиката на западните страни. Ние против това, разбира се, не възразяваме, но ние държим в този закон да бъде предвидено нещо подобно на това, което се предвиждаше в Закона за собствеността на гражданите, глава трета - един начин наистина за мобилизиране на обществеността против незаконно придобитите имущества с оглед тяхното връщане на народа чрез внасянето им в държавния бюджет.


Въпросът е много сериозен и много важен. Затова аз бих пледирал: като приемем този закон на първо четене, в същото време да дадем един по-дълъг срок за предложения по него за второ четене, в който срок да можем сериозно да направим предложения, които да го направят наистина задоволяващ изискванията на нашата общественост против крещящата несправедливост на придобити по незаконен начин доходи, които просто дразнят всекиго.
Освен това, в предлагания законопроект има един текст, който не беше одобрен от Комисията по устройството и дейността на държавните органи. Според този текст неправомерно реализираните доходи се отнемат по административен път, без всякаква състезателна процедура. Това е направо един произвол, който засяга сериозно правата на гражданите. Ние сме за издирването и отнемането на незаконно придобитите доходи, но по съответния съдебен ред с предоставяне правото на заподозрените да могат да се защитят и да могат евентуално да докажат законния произход на своите пари. Ако ние дадем на администрацията право да посяга едностранно върху имущества, представете си какъв произвол ще настане. Може би ще ми се възрази, че актовете на администрацията могат да бъдат обжалвани, но това вече е съвсем друга процедура, която премества тежестта на доказването, която обърква и посяга на правата на гражданите. Това не трябва да се допуска.
В заключение, ние ще подкрепим този законопроект, но искаме и настояваме да се даде един по-голям срок за правене на бележки по него, за да може именно да разгърнем едно предложение, такова междупрочем, каквото ние бяхме направили, правителството на СДС, през декември 1991 г. и което за голямо съжаление не можа тогава да се придвижи през Народното събрание и да стане закон. А това беше едно предложение за актуализиране на глава трета от Закона за собствеността на гражданите. Сега трябва да се направи нещо подобно.
Преди известно време самият министър-председател заговори за известно приложение на глава трета, но глава трета е безнадеждно остаряла. Тя предвижда участие на комитетите на Отечествения фронт, на народните съвети - тя изобщо не е съобразена с новото административно и политическо устройство на страната. Затова ние бихме предложили тези правила на глава трета от Закона за собствеността било пряко, било чрез този законопроект, който ни се предлага, да бъдат наистина осъвременени и направени годни да се справят с проблема.
Пак ви казвам: нашата общественост е силно смутена и разтревожена от голямото количество незаконно придобити доходи, които създават крещящо социално неравновесие и които смущават социалния ред и спокойствие в страната. Затова още веднъж ви моля да дадете една такава възможност да се допълни този закон, както взе решение и Комисията по устройството и дейността на държавните органи - в сегашния си вид той не дава отговори, не решава въпроса, който се поставя. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Думата за реплика има госпожа Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Искам да възразя по два пункта на господин Лучников. Самият той в изказването си наблегна, че има задачи, които трябва да се решат или чрез нов закон, или чрез осъвременяване на Закона за собствеността на гражданите в частта му, която остана - глава трета за незаконно придобитите имущества. Така че обхватът и предметът на двата закона са различни и не би могло средства и форми за доказване на незаконно придобити имущества по оня закон да се привнасят механично в този.
На второ място, искам да възразя на твърдението му, че отнемането на доходите от неправомерно извършената дейност, тоест чл. 26, ал. 4, се извършва по административен ред и няма никаква състезателност. Отнемането на доходите се извършва чрез наказателни постановления, но след обжалване в съда, а и преди това още чрез възможностите на даденото лице да възрази при съставянето на акта, преди издаването на наказателното постановление, след това чрез обжалването му, напълно да се разкрият възможностите на едно състезателно производство. Господин Лучников може би изхожда от старите си представи, когато наказателното постановление се считаше за истинско до опровергаването му. С приемането на Закона за административните наказания и нарушения още от 1968 г. доказателствената тежест е разменена и там вече актосъставителят е длъжен да докаже твърденията си, така както и в наказателния процес обвинителят е длъжен да докаже верността на своите твърдения, а не обвиненият да доказва невинността си.
Поради това възразявам на твърдението му, че е нарушена състезателността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От записалите се давам думата на Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Когато този закон беше раздаден на народните представители, може би един или два дни след това проф. Ангелов, икономически съветник на премиера Виденов, в пресконференция, разпространена от всички централни ежедневници на България, заяви, че трябва да се помисли и за амнистия на мръсните пари. Аз лично за себе си бях до известна степен изненадан от това, че в момента, в който правителството внася законопроекта и с това демонстрира една своя ясна позиция по отношение на въпроса следва ли да се преследват мръсните пари в нашата страна или трябва да се търси някаква форма за тяхното легализиране, икономическият съветник си позволи да направи такива внушения на обществото.
За да бъда ясен, аз мисля, че за никаква легализация на мръсните пари не може да става дума, особено в случаите, когато те са в резултат на престъпление, освен ако това престъпление не е покрито с давността, която се посочва в Наказателния кодекс. Във всички останали случаи тогава, когато придобиването на тези пари и цялата процедура по тяхното реализиране е свързана с престъпна дейност, в тези случаи за никаква амнистия не можем да говорим независимо от това дали тази амнистия ще е от полза за икономиката на страната или няма да е от полза. Амнистията би могла да бъде не като акт спрямо мръсните пари, а като акт спрямо престъпленията, които са извършени. И тъй като те са множество и по същество са неизброими - като се започне от валутна дейност, до присвояване, подкупи, рекет, изнудване и т.н., - немислимо е да се предлага тезата за амнистиране на мръсните пари и по-специално на тези, които са с произход от престъпление.
По този начин е и моят подход към този закон, който сега разглеждаме. И за себе си съм изненадан от сравнително слабата активност на народното представителство до този момент, тъй като ако сведем нещата само до това, че сме подписали и реализираме едно свое международно задължение да приемем закон срещу мръсните пари, още отсега можем да бъдем убедени, че не би могло да има някакъв положителен резултат, или този закон просто ще си остане едно добро пожелание. Но ако действително сме решили при липсата на опит и при липсата на законодателна практика до този момент твърдо да се борим и действително да се борим срещу мръсните пари, в такъв случай този закон сам по себе си е недостатъчен. Той не решава проблема. Той по-скоро би могъл например да получи съвсем кратка редакция, която дори да отхвърли цели глави от проекта, тъй като без Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, в който да се предвидят ясно случаите кога едно лице отговаря наказателно за действия, които е предприело по изпиране на пари, в кои хипотези ще отговаря, каква ще е формата на вина, да се уточнят случаите на конфискация, изобщо да се уточнят последиците от една такава престъпна дейност на основата на изменение на Наказателния кодекс, просто този закон придобива вид на закон, който е до известна степен свързан с последиците, но не с пряката дейност по изпирането на мръсните пари.

Аз за себе си очаквах, че Министерският съвет ще внесе тези поне два законопроекта, а би могло да се мисли и повече в духа на това, което каза господин Лучников, но двата законопроекта - този и за изменение на Наказателния кодекс, с конкретното посочване кои деяния са престъпни при реализацията, при изпирането на пари, за да можем да обсъдим и сложните въпроси за вината. Бихме могли да спорим и за въпросите нещата само в прекия умисъл ли биха могли да спрат или евентуално и в другите форми на виновност. Бихме могли да говорим тогава за конфискацията като мярка върху престъпника. По-точно, бихме могли да потърсим възможността, да речем, тогава, когато дейността по изпирането на парите е следствие на престъпна дейност на престъпна група, само предметът на конкретната дейност би могъл да се конфискува или да се отнеме или бихме отишли до едно още по-радикално решение - всичко, което притежава тази група, да се отнеме, с една презумпция, знам какво значи тази дума в наказателното право, но си позволявам да я употребя, с една презумпция, че всичко това е резултат на престъпната им дейност. Тоест ще стигнем до една обща воля, че спрямо такива хора трябва да водим борба с всички средства поради особено финия характер на тази престъпна дейност.
Без тези неща аз не мога да дам категорична оценка за качеството на този закон, който сега осъждаме. Не знам ли какво мисли Министерският съвет, не знам ли какво мисли вносителят по въпросите, които засегнах, аз не мога да говоря за вторичния акт, какъвто за мен е този закон, който сега обсъждаме. Той би могъл да бъде определен съвсем ясно. Какво правим ние с този закон? Даваме едно определение за изпиране на пари, но оттук нататък това определение с нищо не ни засяга, защото лицата, които ще реализират дейността по този закон, нямат реална представа дали се изпират пари или не, освен специализираните звена и то имат информация, но все още не са стигнали до извода дали става въпрос за престъпна дейност или не. Но тези, които трябва да снемат идентичността, които трябва да съберат и съхраняват информацията за клиентите, те не знаят за какво става дума. По този закон те са задължени след като има сделка или се извършва операция, надвишаваща 1,5 млн.лв., да направят идентификация. Нищо друго. Ако са опитни и ако имат добър поглед върху нещата, разбира се, и ако благодарение на своята практика като банкери или като застрахователи на основата на необичайността на договора, който сключват, се усъмнят или заподозрат, че става въпрос за изпиране на пари, разбира се, че тогава пак ще се намесят. Но това е въпрос за едно субективно състояние, за едно тяхно субективно знание, което не произтича пряко от този закон, въпреки че съществува текст, който до известна степен ги задължава да проявяват активност.
С този закон ние по същество не правим нищо друго, освен да вменяване едно задължение на определени лица да идентифицират страните по сделки, надвишаващи определена сума. И по-нататък казваме какво става с тази информация, кой я съхранява и при какви случаи би могла да се използва. Но свързаният с това въпрос - в края на краищата какви мерки ще се вземат срещу тези, които реално перат пари, какви мерки ще се вземат срещу тези, които с дейността си се обявяват фактически или прикриват престъпна дейност, или използват имущество, придобито от престъпна дейност, или укриват произход, източник на определено имущество - ние нищо не казваме за тези лица.
Ето защо този закон вече става не само непълен, но според мен и неясен. И затова моята теза, с която започнах, че можем да се окажем в положението, в което да приемем този закон и да кажем пред Европа, че ето ние се вместихме в това, което сме подписали и което сме приели като Народно събрание в конвенцията, най-общо казано, за борбата срещу мръсните пари, ние го изпълняваме. Но на всички ще ни е ясно, че ефикасни и реални действия Народното събрание срещу изпирането на мръсните пари не е извършило нищо и не е приело необходимата нормативна база, която да даде възможност на специализираните органи и институции оттук нататък все пак да направят нещо за успокояване на обществото, тъй като очевидно въпросът стои според мен в измеренията, които господин Лучников разкри пред вас. На обществеността й тежи проблемът за мръсните пари, вълнува се от въпроса за произхода на средствата, вълнува се от това, че много хора очевидно в този момент не биха могли да докажат многото средства, с които разполагат, имуществото, което закупуват, а нормативната, законодателната база, която би могла до известна степен да ги стресне, би могла да ги притисне, би могла да ги накара тяхната дейност да бъде по-регламентирана, липсва. Изключвам данъчното законодателство, но там знаете, че нещата също до известна степен са спорни.
Второто, което според мен е твърде неясно в законопроекта, е свързано с това коя институция ще съхранява, анализира и обработва информацията, която се получава от лицата, които са задължени да идентифицират. Посочени са в чл. 3. Смятам, че в закона има абсолютна неяснота за тази служба. От какво произтича тази неяснота? Неяснотата произтича от възможността да се дублират функции. Преди няколко месеца ние приехме един Закон за Централната служба за борба с организираната престъпност. И аз ще припомня на уважаемите колеги народни представители, че Централната служба за борбата с организираната престъпност се занимава с множеството други действия, но включително и с организираните престъпления в икономическата и финансовата система на страната, това е чл. 1, ал.2, буква "а" - инвестиране на облаги от престъпна дейност. Значи това е пряко задължение на Централната служба за борба с организираната престъпност. Освен това се занимава и контролира получаването на облаги и придобиването на собственост от престъпна дейност. Освен това се занимава с преправяне, изготвяне и прокарване в обращение на истински парични знаци и ценни книжа. Аз бих могъл да продължа. Наблягам само върху това и насочвам вашето внимание, защото очевидно тези неща, за които става дума, са свързани с определението, което този закон дава за пране на пари. И при неяснотата, която самият закон предлага по отношение на специализираната служба към Министерството на вътрешните работи, аз задавам въпроса тази специализирана служба Централната служба за борба с организираната престъпност ли ще бъде? Или ще бъде някаква нова служба, която ще дублира тези неща, които ние сме приели със закон и сме ги посочили като правомощия на ЦСБОП. Ако остане към ЦСБОП тази специализирана служба или се има предвид, че специализираната служба, така както е посочена в закона, е именно ЦСБОП, в такъв случай нещата отиват твърде далеч. Защото така или иначе нейното предназначение е да се занимава с една, така да се каже, по-висша степен на престъпност, която има организиран характер и която обхваща тежките случаи на престъпления по Наказателния кодекс. А това, което се предлага по законопроекта като пране на мръсни пари, се идентифицира с всичко, което произхожда от престъпление. Тоест ние, като заобикаляме идеята, която сме вложили в Закона за ЦСБОП, даваме на ЦСБОП огромната възможност по същество да контролира цялата престъпна дейност в страната. За себе си аз бих се противопоставил решително на това. Дори и защото за себе си досега не виждам реалните резултати даже и на тази тема прането на пари от Централната служба за борба с организираната престъпност. Ето вече ще стане година и може би ще трябва да потърсим отчет от тази служба какво е свършила и кои от тези неща, които сега обсъждаме, като прояви на престъпна дейност, които несъмнено съществуват в твърде големи размери може би в нашата страна, реално са били подхванати, изведени докрая и някой е осъден за тази работа.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): И дали те самите не извършват престъпна дейност, не са престъпници.
СПАС ДИМИТРОВ: Това не искам да го кажа, защото се опасявам, че от микрофона ще бъде разбрано грешно.
Така че въпросът каква ще бъде тази специализирана служба - отделна, дублираща функциите на ЦСБОП или самата ЦСБОП - е неясен в предложения законопроект. И от тази неяснота според мен ще възникнат тежки практически последици - дублиране на функции или превишаване, даване на правомощия на институция на орган без самите ние да го желаем, но ей така, гласувайки, без да се усетим, че ще съсредоточим огромни права и огромни възможности в една специализирана служба. Може да се каже и това, че се прави промяна на структурата на МВР с този закон.


Има няколко по-конкретни въпроса, според мен, които трябва да се изяснят. От закона не е ясно докъде ще съществува възможността за задължително приемане на вътрешни правила по прилагане на мерките от тези институции, които контролират посочените в чл. 3, ал. 1 институции, които трябва да прилагат закона. В какъв размер, в какъв обем този закон е задължителен за тях? В какви срокове те трябва да предприемат действията, които, да приемем, че този закон ги задължава? Например, как ние бихме задължили Българската народна банка с този закон да определи мерки спрямо други, каквито другите банки и лица, които извършват по занятие сделки по Закона за банките и кредитното дело, как ние бихме могли с този закон? Трябва да е ясно, затова защото най-вероятно утре Българска народна банка може и да каже: "За нас от тоя закон нищо не е ясно и ние по силата на какво ще определяме вътрешни мерки? Освен по силата на нашата добра воля, на нашето желание да сътрудничим с държавата срещу един тежък проблем, какъвто е прането на парите."
По отношение на закона, според мен, съществуват известни неясноти. Действително, предвижда се случай, че тогава, когато службата, тази служба, за която казах, че поне за мен не е ясна каква ще е - специализирана служба, не е достатъчно информирана или счете, че трябва да получи информация да изисква от лицето по чл. 3, ал. 1 разкриването в съответен срок на допълнителна информация относно операцията или сделката, или относно клиента.
Това е разпоредбата на чл. 16, проф. Стоилов. Там можете да го видите. Съгласен съм, че някои от тези, изброени в чл. 3, задължени юридически лица биха могли действително да дадат допълнителна информация относно операциите или сделките. Да речем едно застрахователно дружество - за самия застрахователен договор, който се сключва. Но според мен има други, които не биха могли да дадат нищо повече. Да речем една банка за парите, които се влагат в нея. Нищо повече освен сумата и договорът за срок и т. н., вече условията, при които се сключва договорът. Но повече информация относно сделката едва ли би могло да се даде.
Но да приемем, че такъв текст е необходим и действително в много случаи тази специализирана служба ще има необходимост от допълнителна информация. И само идентификацията, т. е. размерът на сумата, името на лицето и вида на сделката, което ще обобщава, явно няма да са достатъчни. Очевидно, че ще трябва да има допълнителна информация. Но това според мен трябва да стане много ясно.
А във втората част - че трябва да дава информация и относно клиента, там пък нещата, според мен стават направо опасни. Как ще дава информация относно клиента?! Каква информация? Какво яде и какво пие ли? И в кое заведение ходи ли? Тази информация ли трябва да се предава на специализираното задължително лице, задължено по чл. 3? Очевидно, че не са били такива смисълът и намерението, но така звучи при четенето на текста това задължение - на лицата по чл. 3.
На следващо място, в разработките за административно-наказателните разпоредби би трябвало при всички положения да се предвиди текст. Ако това го няма в това, което твърдя от самото начало - че първо трябва да се представи проект за изменение на Наказателния кодекс. Но трябва да се предвиди текст, в който административно да бъдат наказвани и лицата, които са попречили на задължените лица да си изпълнят своите правомощия. Тоест на тези, които, да речем, са задължени да направят идентификацията. Те могат да бъдат подложени и на външен, и на вътрешен натиск. Във всички случаи, когато на тези лица по някакъв начин се пречи да реализират своята дейност, за тези, които се опитват да правят това, трябва да получат съответната санкция. И понеже тук се движим в сферата на административно-наказателната санкция, аз твърдя, че такава санкция трябва да има и в този закон. Без да има такава санкция просто нещата стават някак си леки, според мен. Затова защото при всички положения върху задължените лица ще бъде оказван някакъв натиск. Дали това ще бъде от неговия ръководител или ще бъде от самото лице, което сключва сделката, тоест, примерно натиск да не бъде идентифициран. Ние трудно бихме доказали дали това става срещу сума. Но бихме могли да докажем, че това лице не си е изпълнило задължението. И когато това лице посочи, че го е направило под натиск, не срещу сума, а по силата на други обстоятелства - да речем, поради силата на служебна закономерност и служебна зависимост, в такъв случай трябва да бъде наказано и лицето, което е упражнило този натиск - административно с глобите, които се предвиждат в закона.
На последно място, според мен законът действително прави опит да си сътрудничи с тези юридически лица, посочени в чл. 3. Но на всички нас трябва да ни е ясно, че без тяхната активна дейност, без тяхното добро желание и без тяхната отговорност при реализацията на този закон успехи не би могло да се постигнат.
Затова смятам, че в принципите на този закон има изразена такава воля на законодателя. Но според мен, тя не е достатъчна. Тя не е достатъчна. А в хода на обсъжданията в комисиите не разбрах изобщо потърсено ли е до този момент, при обсъждането на този законопроект, становището на заинтересованите лица по чл. 3. И то не само като формално становище, ами като едно задълбочено тяхно мнение доколко са съгласни, доколко могат в тоя момент да сътрудничат на държавата и доколко смятат, че това, което им се предлага като текст, за тях е реално и не само че е реално, но и изпълнимо. Няма яснота относно този въпрос, който е твърде, твърде важен.
Разбира се, по принцип никой не би могъл да се противопостави. Но аз лично ще се въздържа за себе си, затова защото някак си оставам с убеждението, говоря за себе си, че ако гласувам "за", ще гласувам за един текст на един закон, който реално едва ли може да се бори срещу мръсните пари, а по-скоро ще бъде един акт на изпълнение на международно поето задължение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, след това пространно изказване аз ще се спра само на един проблем, уважаеми господин министър. Само на един проблем от предложения законопроект и той е свързан с раздела, който осигурява информационно тази дейност.
В комисията, на която съм член, ние го разглеждахме подробно. Там присъстваха и служители от различни министерства. За какво става дума? Предвидено е да се създаде една служба, за която е ясно, че вероятно нейният началник ще бъде ЦСБОП и аз съм съгласен с това, което се каза. Там неяснотите - структурни и институционни продължават. Но в крайна сметка тази служба ще има правото да акумулира в себе си огромно количество информация. Законопроектът е длъжен да реши по-нататъшната съдба на тази информация.
От нашето законодателство, което се занимава с документи и с архивиране на документи, никъде няма записано и това го твърдя най-отговорно, механизъм, по който се засекретява, и впоследствие - механизъм, по който се разсекретява. Това, което в момента е написано в този законопроект, се дава един приблизителен срок от 5 години, в който информацията ще бъде секретна, след което не се казва механизмът, по който тя се отваря. Но тя изведнъж става общественодостъпна и дори има текст в законопроекта, в който пише, че сведенията, които произтичат от тази информация, след това могат да бъдат използвани от всеки и да не се носи никаква отговорност за това използване на тези сведения.
В крайна сметка, според мен, и аз това ще го направя като текстове, за да не отнемам излишно време на залата, трябва да се регламентират съвсем точно сроковете на съхранение, къде ще се съхраняват, кой ще има достъп, кой ще засекретява и в крайна сметка кой ще разсекретява впоследствие тези документи. Световноприети срокове са от порядъка минимум над 30 години. Така че ако ние искаме да направим една солидна база данни, информационна система, която да се използва от силовите ведомства, да се използува за тези специални нужди, за които е създаден този законопроект, то трябва да предвидим впоследствие какво ще се случи с тази документация - ще се унищожава ли, няма ли да се унищожава, ще представлява ли интерес за държавата и т.н. И как ще отива тя в едно публично пространство след периода, в който тя е ползвана за специалните нужди на този законопроект.
В крайна сметка, аз слушах внимателно предишните изказвания, ще слушам и другите. Притеснявам се, че другите две части на законопроекта, по които аз не съм специалист и не мога да се изкажа - финансовата и юридическата, изглежда също се нуждаят от много широки допълнения. Аз ще се опитам да дам своя принос в тази, която засяга информационната част, защото един частичен законопроект за мръсните пари просто с нищо няма да ни бъде полезен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на Васил Михайлов. - Няма го.
Има думата Муравей Радев. СДС има 2 минути до 30. От ръководството на е поискано удължение.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз Ви моля да удължите времето на групата на СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: На какво основание? Господин Муравей Радев, казва се, че по искане на ръководството на парламентарната група.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: На основание на това, че Ви помолих. Изразявам становището на нашата парламентарна група. Ако Вие не искате да се съобразите с него?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дайте ми документ, че изразявате становището на парламентарната група.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Може ли някой от колегите от Съюза на демократичните сили да покани...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да се потърси ръководството на парламентарната група и да направи предложение. Защото постоянно ме критикувате, че не спазвам правилника.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да, благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, използвайте си времето.

МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, нека да се съсредоточим върху закона. Аз се радвам, че преди мен говори моят колега Спас Димитров, който много подробно изрази становището ни по така предложения Законопроект за изпиране на мръсните пари. Аз, господин председател, бих обърнал внимание на вносителите, които днес са доста сдържани и нито един от тях като че ли не иска да защити законопроекта на вносителя - Министерския съвет. Но аз бих обърнал внимание, че това е едно неособено сполучливо заглавие на този законопроект. Това е едно работно понятие, което в България е ясно на хората какво значи, но то самото като съдържание е неподходящо за един закон. "Изпиране на мръсни пари" - перат се ризи, пере се бельо, якички и тям подобни. Обаче не е подходящо за един закон да има такова заглавие. И моята първа бележка е вносителят да помисли и нека да му даде някакво по-достойно заглавие за един законопроект най-напред.
По-нататък. Ние в комисията имахме сериозни дебати по въпроса за онази тема, която се засяга в него в няколко различни аспекта, разбира се. Лично аз считам, че чл. 2 на този закон, който ни дава определението на това какво се счита за такова деяние - за изпиране на тези мръсни пари, е доста обтекаемо написано, доста тълкувателно написано, доста, бих казал, с възможност да бъде уеднаквявано за това или за онова. Аз апелирам към една по-голяма конкретност на онези събития, които могат да бъдат класифицирани като изпиране на мръсни пари. Просто в сегашния му вид това не е така. И най-големият недостатък тук в този член аз считам, че не е ясно посочено, че този закон може да се прилага и по отношение на онези доходи и облагодетелствувания, които вече са настъпили. Това не е ясно казано. Загатнато е в ал. 1, т. 4, че "придобиването, притежаването или използуването на имущества със знанието в момента на получаването, че те са придобити чрез или по повод престъпление" и толкова. Необходимо е и аз бих помолил вносителят да помисли малко и да даде една по-ясна, бих казал, по-ясна посока на действие на закона с досега вече придобитите такива имущества. И ние сме свидетели, че такива дал Господ в България - на път и под път.
Този закон би имал смисъл, само ако той може да върне лентата назад и да накара онези, които днес се разхождат като бабаити по улиците, размахват бухалки и се возят в скъпи возила, да бъдат любезни да докажат произхода на тези пари. Има смисъл от точно такова нещо в този закон.
По-нататък. В първия раздел на глава втора се говори за идентифициране на клиенти. Действително има нужда от това да идентифицираме при определени събития дали този или онзи е такъв или онакъв. Само че тук има една слабост, една сериозна, според мен, слабост. "Идентифицират се клиентите, ако възникне съмнение за изпиране на пари" - много е обтекаемо и много е субективно, затова защото не е даден редът, по който да може да се класифицират тези съмнения - че при тези и тези събития възниква такова съмнение. Това не е казано никъде, а просто е оставено субективно, на чувството на онзи чиновник, който преценява дали е или не е това съмнение. Защо казвам това? Не е страшно това да го идентифицираш, затова защото като видим самия акт на идентифицирането, ние се убеждаваме, че всъщност едва ли има стопански субект, който да не е идентифициран в банката, която го обслужва. Там има съдебно решение и други неща, които той представя и те там имат база данни. Но аз мисля, че да нарочиш някой за това, че някой се съмнява, че пере пари, и да му искаш някаква допълнителна процедура на идентифициране, вече е - как да кажа - твърде излагащо за този субект, особено ако той пък е невинен. Защото е само продукт на съмнение, а не на доказано деяние.
Така че в тази посока мисля, че законопроектът следва да се замисли малко и да не дели едните на бели, другите на черни. Още повече, че е достатъчно да уеднаквят всички тези случаи с изричното решение те да докажат своята идентичност по общоприетия досега начин: със съдебно решение, с данъчен номер и т.н., и т.н., а физическите лица - с паспортни данни. И това просто става и сега.
Има нещо, което ме безпокои и това вече е дадено в глава трета. Тук, в чл. 15, особено в ал. 2, сме свидетели на един абсурден запис. Той буквално означава следното: "В случаите по ал. 1 лицето по чл. 3, ал. 1 не носи отговорност за вреди, причинени от забавянето или неизвършването на операцията или сделката". Предходната алинея казва, че онзи орган, т.е. службата по чл. 13 - това е специализираната служба към МВР, има правата да спре с писмено нареждане определена операция или сделка за срок от 24 часа. "Ако до изтичането на този срок не бъде наложена съответната мярка по Наказателно-процесуалния кодекс, лицето, на което е спряна сделката, е свободно да извърши операцията или сделката." Ами знаете ли вие какво е това "24 часа" за една международна сделка или операция? Знаете ли какво е то? Знаете ли какви невъобразими щети и влошени резултати би могъл да претърпи този стопански субект? И това става само при едно съмнение, още сме в сферата на съмненията и казваме: ето, онзи там прави нещо и му спираме сделка може би за милиони и стотици милиони лева, да не кажа и за валута, има и такива случаи и ще има оттук нататък. Спираме тази сделка, а ние я осуетяваме, в резултат на което много е вероятно да има дори фалит на фирма или на някое дъщерно дружество. И какво четем по-надолу? Никой не носи вина за това! Е, не може да има такова нещо! В една законова страна не може да има такава история! Абсурдно е това. Просто е абсурдно!
Говорим за специализирана служба към МВР. Там ли й е мястото? Това ли е формата? Това ли е най-доброто, което можем да предложим? Не мислим ли, че създаваме още една възможност просто превантивно да дадем в ръцете на някои хора една безконтролна власт, а това само по себе си вие много добре знаете, че опорочава. Това опорочава и Исус Христос да бъде, и ангелче с крилца да бъде. Дайте му една безконтролна власт, дайте му едно безотговорно отношение, той не отговаря за последиците на своите действия и ще видите колко бързо този орган ще се корумпира. След това ще отчетете, че този и онзи, на когото сме разчитали да пази и да съхранява нашето имущество, се е оказал престъпник и го пратихме в затвора. Но колко злини преди това са настъпили?
Уважаеми колеги, аз искам да оставя време и други да се изкажат, затова ще кажа следното в заключение. Има ли в България пране на пари? Аз казвам, че имаше, в момента има и най-вероятно е още доста време този негативен процес да продължи. Има ли нужда от закон, който да уреди тази материя? Разбира се, че има нужда, задължително е да има. Може ли точно този закон в този си вид да свърши тази работа? Според мен този закон в този си вид не върши тази работа. Този закон в този си вид може би извършва две други функции. Първата бе казана вече. Това е едно задължение, едно международно задължение на България да отговори с подобен закон на действуващото европейско законодателство.
Но втората е, че той, ако остане в сегашния си вид, няма да работи и би бил единствено една възможност, чрез която определени органи, определени служби, определени структури да влияят по един, бих казал, неприемлив начин върху отделните стопански субекти, затова защото, давайки в ръцете на една определена служба тази власт, ние не можем да не мислим, че тя освен дето може да се корумпира, тя би могла да извършва и определени поръчки, ако щете икономически или политически поръчки и няма фирма или стопански субект, който да би могъл да устои, ако такава служба рече да го атакува.
Ние сме свидетели днес в едно развълнувано море. Днес сме свидетели на опредeлени политически поръчки, които се изпълняват от висши държавни институции и това е ежедневие. И аз много силно се опасявам, че точно с този закон и по този начин ще дадем възможност за безконтролна саморазправа срещу неудобни стопански субекти в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Останаха 55 секунди. Има думата господин министърът. В 11 часа ще дадем почивка.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Тъй като вече се очертаха някои основни съображения по представения на вашето внимание законопроект, има желание да вземат още становища, аз бих желал да дам някои разяснения по отношение на законопроекта, за да избегнем допълнителни спорове.
Бих разделил своето изказване на две части - първо, за някои терминологични уточнения за подхода и за мястото на този законопроект в цялостната правна система у нас.
И, второ, някои въпроси по същество, които бяха повдигнати, колкото и малко да са те.
Първо, по въпроса за терминологичните уточнения. Оспорва се понятието, терминът "изпиране на пари", като се изхожда главно от терминологията, използвана в Конвенцията на Съвета на Европа.
Очевидно е, че в този случай не се съобразяваме с по-нови нормативни актове, които са в сила както в рамките на Съвета на Европа, така и в рамките на законодателствата, които са възприели вече мерки от този характер.
Предполагам, че всички народни представители са запознати с този обзор, който е направен от отдела за парламентарни изследвания, и в него са забелязали, че, както в директива 91308 от 1991 година на Европейската общност се използва терминът "пране на пари", така също аналогични термини се използват в § 261 в Наказателния кодекс на Франция, в чл. 305 бис от Наказателния кодекс на Швейцария, в раздел 18, § 1956 на Щатския наказателен кодекс и т.н.
Така че този термин, според мен, е безспорен вече в практиката на развитите страни, и ако ние си поставяме задачата за сближаването на нашето законодателство, не би следвало да търсим нови термини за обозначаване на понятията, които вече са достатъчно добре известни.
Второ, за подхода. Очертават се становища главно в две насоки, макар и взаимноизключващи се.
Първата е, че законът е прекалено суров, ограничава правата на банковите и финансовите институции, посочени в чл. 3, ал. 1, и втората е, че този законопроект не решава въпросите с прането на мръсни пари.
Бих желал последователно да взема отношение по двата повдигнати въпроса.
Първо, че законът е прекалено суров. Струва ми се, че при изработването на законопроекта беше отчетено становището на всички заинтересовани институции. Тук господин Спас Димитров постави въпроса дали е съгласуван законопроектът. Това е становището на Асоциацията на търговските банки, това е становището на Българската народна банка по законопроекта. (Показва документите)
Първоначалният вариант на законопроекта беше изготвен през месец август миналата година. Умишлено го спряхме за по-бързо внасяне, за да обсъдим всички възможни съображения на финансовите и банковите институции. В окончателния вариант на законопроекта участваха както представители на Асоциацията на търговските банки, така и на Централната емисионна банка в нашата страна. Всички становища бяха отчетени. Естествено, при окончателното му приемане се появиха и критични бележки, разбира се, които ние очаквахме. Може би и затова, когато са приемали тази конвенция в Съвета на Европа, изрично са записали в чл. 4, т. 1, че страна не може да се позовава на банковата тайна за отклоняване на изпълнение на задълженията си за действия, предвидени в тази конвенция. Очевидно такива опасения са били налице още тогава, когато се е приемала конвенцията на Съвета на Европа, така че това задължение на страните, които са се присъединили към конвенцията, изрично е записано.
Второ, за мерките, които се предвиждат. Действително в конвенцията се предвиждат мерки, които тук се споменава, че са прекалено сурови. Погледнете текста на конвенцията. Мерките трябва да позволяват използването на специални техники за разследване, за улесняване на идентифицирането и проследяването на облагите и събирането на доказателства по тях. Изрично е посочено, че тези техники могат да включват разпореждания за контрол на банковите сметки, наблюдение, прихващане на телекомуникации, достъп до компютърните системи и разпореждания за издаване на специфични документи. Такъв достъп до компютърните системи на банковите и финансовите институции, както виждате, този законопроект не предвижда. Така че всички мерки в тази насока или опасения за прекалена суровост на законопроекта, според мен, са напълно неоснователни.
Второто, което е, ако се оспорва размерът, който е посочен по чл. 4, ал. 2 от 1 млн. и 500 хил. лева, може да се посочи, че в чл. 2, ал. 1 от директива 91308, а трябва да посоча, че тя е от тези директиви, които предоставят малко свобода на националните законодателства при интерпретирането на техните разпоредби във вътрешните закони, изрично е посочена сумата в размер на 150 хиляди екю, или около 29 хиляди дойче марки, които по сегашния курс правят приблизително 1 млн. и 500 хил. лева.
Така че в тази насока текстът е изцяло съобразен с действащите стандарти в рамките на Европейския съюз.
Вторият въпрос, който се поставя, това е въпросът дали този законопроект решава пролемите. Според мен тук не се прави връзка между предлагания законопроект и цялата система на нашето законодателство. Именно затова в чл. 1 от законопроекта изрично е посочена целта на законопроекта. Той урежда мерките за предотвратяване и разкриване, но не и за санкциониране. В тази насока ние разполагаме с няколко възможности.
Първо, ние разполагаме с обща разпоредба на чл. 215 от Наказателния кодекс, третираща въпросите за вещно укривателство.
Второ, при последните изменения през май 1995 година в Наказателния кодекс изрично бе предвиден текст за превеждането на суми в чужбина без разрешение от Централната емисионна банка.
Така че в действащия Наказателен кодекс съществуват достатъчно мерки, които могат да се вземат за санкциониране на конкретните прояви.

Единственото, което ние смятаме, че не е регламентирано в Наказателния кодекс, това е по отношение на деяния, които са от естество да затруднят установяването на произхода, намирането или отнемането на имуществена облага, за която се знае, или предполага, че е придобита чрез или по повод на престъпление, поради което предлагаме да се въведе нов текст в Наказателния кодекс.
Що се касае до отношението на приложението на глава трета от Закона за собствеността на гражданите, тук трябва да се прави разлика между неправомерни доходи и доходи, придобити в резултат на престъпление. Очевидно е, че пълен знак на равенство между двете понятия от правна гледна точка не може в никакъв случай да се слага. Тъй като може да има неправомерни доходи, които да не са в резултат на престъпление. Целта на този законопроект е да регламентира реда, по който ще се разкриват именно онези средства, финансови средства или пари, както е наречено в закона, които са в резултат на престъпна дейност.
С оглед на това смятам, че тази цел на законопроекта е правилно защитена с трите вида мерки - идентификацията на клиента, съхраняването на информацията и разкриването на информацията.
Постави се въпросът по отношение на тази специализирана служба към Министерството на вътрешните работи. При обсъждането на този проблем пред нас стояха няколко възможности. Първата е да влезем по общия ред на чл. 156, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Господин Димитров, ако искате да чуете съображенията на вносителя по отношение на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров се интересува само от това, което той казва.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Моля?
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Понеже очевидно, че това е един от най-спорните въпроси, ако искате да чуете съображенията на вносителя по отношение на тази служба, която се предлага.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Слушаме, даже коментираме.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Пред нас стояха три алтернативи.
Първата е общата възможност по чл. 156, ал. 3 от НПК с налагането на обезпечителни мерки от органите на предварителното производство. Самата конвенция казва, че "Всяка страна предприема такива необходими мерки, които оправомощават или съдилищата, или други компетентни органи да изискват предоставянето, изземването на банкови, финансови или търговски документи с цел изпълнение на посочените в чл. 2 и в чл. 3 задължения".
Предвиждаше се и другата възможност на някои от съществуващите централни или национални служби на Министерството на вътрешните работи да бъдат предоставени правомощия по отношение на съхраняването, анализирането и обработката на информация.
Счетохме, че това не е възможно, тъй като тази информация би могла да ползва няколко служби, не само една, не само Централната служба за борба с организираната престъпност, но така и други служби от Министерството на вътрешните работи.
В този случай целесъобразно е да се създаде едно ново звено, което е вътрешноорганизационен проблем на Министерството на вътрешните работи, което да има чисто диспечерски функции. То да събира информацията от съответните национални и централни служби и същевременно да поддържа връзката с банковите и финансовите институции, посочени в чл. 3, ал. 1. Само по този начин може да се осигури на едно място, или на едно звено да кореспондира с тези банкови финансови институции и същевременно вътрешно да разпределя за нуждите на съответните служби на Министерство на вътрешните работи получената информация.
Струва ни се, че правомощията на тази служба са правилно определени и направената бележка за редакцията на чл. 16 за информация относно клиента трябва да се търси в контекста на целия законопроект. Тази информация за клиента очевидно се касае за неговата идентификация, която изрично е посочена в чл. 8, какво се разбира под идентификация на клиента както за физически, така и за юридически лица.
С оглед на това смятам, че законопроектът отговаря на целите, които си поставя и предлагам на народните представители да го приемат на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Сега ще дам почивка, след което господин Венцеслав Димитров ще има думата. Няма други записани. Има само 55 секунди за господин Васил Михайлов, но това ще бъде след почивката.
Давам един час почивка до 12,05 часа. Поради това че левицата поиска половин час почивка плюс обичайната - един час. (Звъни)

След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Продължаваме заседанието.
Давам думата за процедура.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Господин председателю, уважаеми колеги, взимам думата по процедурен въпрос. В края на миналата седмица приехме на първо четене два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Според мен народните представители по обективни причини нямаха достатъчно време да направят своите предложения за второто четене. Тогава Народното събрание работи в петък с удължен работен ден, във вторник имаше извънредно заседание с удължен работен ден. Утре приключва срокът за писмените предложения, а освен това предстои парламентарна ваканция и съм сигурен, че всички колеги ще използуват ваканцията, за да се консултират в избирателните си региони във връзка с предложенията, които бяха направени.
Ето защо на основание чл. 69 предлагам по изключение да се удължи срокът за внасяне на писмени предложения за изменение и допълнение на приетите на първо четене на 4 април 1996 г. законопроекти, внесени от народните представители Атанас Железчев и Христоз Христозов и група народни представители, за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи до 26 април 1996 г. включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 145 народни представители, за - 144, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Преминаваме към обсъждането.
Давам думата на народния представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, не е лошо да се издири министърът на правосъдието - да дойде тук и да чуе какво казват народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Той не е обявен за издирване - може да бъде поканен.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Напротив, обявете го за издирване, за да дойде да слуша. Не само да назидава народните представители, а и той да чуе какво мислят хората, защото той направи едно изказване, но сега е редно да дойде и да чуе и нашите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Той ви слуша по телевизията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Той си изпя песента и си вдигна шапката. Все пак той ще отговоря за изпълнението на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нека да не губим време.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не ме ядосвайте, за да не говоря повече. Разбира се, ще говоря толкова, колкото е необходимо.
Колеги, имаме един много интересен закон, който ни е предложен. Министърът го защити от една гледна точка. Чуха се доста критични бележки. Критични бележки бяха отправени и при обсъждането му в нашата Комисия по бюджет и финанси.
Колеги, сигурно ние трябва да имаме такъв закон. Много хубаво е, че министърът тук пледира за хармонизиране на нашето законодателство, за сближаването му със западноевропейското. Но все пак нека да бъде така добър и да погледне точно какво става в западноевропейското законодателство по този въпрос. Аз горе-долу в този дух се изказах - има опасност ние да станем по-католици от папата. Знаете, че и римският папа не обича тези, които са по-католици от него...
Така че хармонизираме се с европейците, но някак си гледаме да се хармонизираме повече, отколкото те самите помежду си. Гледаме де се придвижим към техните инструкции по-бързо, отколкото те се придвижват помежду си. И аз ще бъда много доволен, ако министърът на правосъдието апелира при всеки закон, когато го приемаме тук, да използуваме европейския опит, включително и за данъка върху общия доход, за данъка върху сградите, местните данъци и такси - неща, които твърде ни отдалечават от Европа. И се получава така, че по едни въпроси той ни вкарва към Европа, а по други ни отдалечава или може би други ни отдалечават. Нека да се намеси и в тази област.
Явно е, че проблемът е доста сериозен от юридическа гледна точка и аз не искам да се изказвам по тази страна. Тук имаше доста сериозни изказвания - господин Спас Димитров например. Аз искам да се изкажа по икономическата страна на въпроса.
Един такъв закон ни натиска да приемем онези представители на международната общност, които искат преди всичко да затворят всички възможности за хората, които имат пари от дейност, която е насочена срещу развитите демокрации. Може би и срещу неразвитите, обаче това е техен основен проблем.
За какви пари става дума? - Става дума преди всичко за наркопари - от търговията с наркотици. Вярно е, че пък и ние не сме тези, които ще кажат: нека всички тези пари да дойдат в България или нека една голяма част да дойдат в България... Но ние не можем да останем извън усилията на международната общност да се справят с тези пари.
Колко са тези пари? - Естествено, има различни оценки, но се предполага, че някъде годишно те се въртят около 500 млрд.долара, които се иска да се препират оттук или оттам, с което захранват и международната престъпност. И сигурно е така.
Какъв е нашият проблем? - Нашият проблем не са точно тези пари, господа. Може би има и такива, които идват в България, но преобладаващата част от парите, които ние ще изключим, ако приемем твърде сериозен закон, не произлизат от този източник.
Експертните оценки показват, че както в България, така и в другите страни от Източна и Централна Европа, и не само така наречените бивши социалистически, но и някои други страни, например Австрия, се препитават доста от едни пари, твърда валута - долари или марки, които са създадени не чрез търговия с наркотици, а които идват от тези страни, от този регион, може и от друг да има, но горе-долу е така. Преди всичко най-голям източник на такива пари са страните от бившия Съветски съюз и може би, сигурно е така, най-голямата от тях. Тези пари, обаче, тази дейност, от която произлизат, е на границата между престъпност и легалност, бих казал. Това е така наречената "сенчеста икономика".
Знаете какви са нашите проблеми. Но кой знае колко много пари специално в България не могат да бъдат генерирани по този начин. Това са парите, преди всичко в страните, които имат възможности да генерират приходи в твърда валута, които имат или енергоносители, или някакви други богатства, които са свободно продаваеми във всички кътчета на земното кълбо. И от там идват парите.
Ние на практика искаме да наложим един модел, който ни се предлага от западните страни. Модел, който е насочен за борба срещу наркопарите, към една друга действителност, към една действителност, която и ние много добре познаваме. Тя обаче има, не само, разбира се, че има негативни последици за нашата страна, но не само негативни последици за нашата страна.
Миналата година, не е хубаво тези неща да се говорят в парламента...
ГЛАС ОТ ПГДЛ: Давай, Венци, давай!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: ... но, в края на краищата стигнали сме до такъв закон, трябва да ги обсъждаме. Миналата година България се задържа на повърхността. Не казвам, че управлението е било такова или нещо друго, задържа се на повърхността да няма трудности в платежния баланс, благодарение сигурно и на такива пари. И то не на първата част, а на втората част. Сигурно е така. Не зная защо. Може би едно време сме били в братски отношения, може виждат тук добра почва, може би виждат тук хора, които им говорят спокойно езика, включително и министър-председателят и т. н. На това не искам да се спра. Но така или иначе, някои хора ни обичат. И ни обичат не само с целувки и с прегръдки, а ни обичат и с пари.
Въпросът е: трябва ли да отрежем всички тези пари от България? И къде ще отидат после? Най-просто, ще отидат в страни, които не са приели такива строги закони, а ще отидат... в Австрия защо да не отидат? Ще отидат в убежища като Кипър, Малта или други държави. Ще им подобрят платежния баланс. А ние ще се чудим откъде да намерим пари за външно финансиране.
Вярно, не можем да кажем: ние няма да се борим срещу наркопарите. Не може да приемем такъв закон. Би трябвало да приемем, но все пак трябва да знаем какви са икономическите последици.
Основна част в един такъв закон трябва да бъде друга, не такава, каквато е заложена тук. Основната част трябва да бъде: създаване на основа за едно добро международно сътрудничество. Без международно сътрудничество прането на пари... Парите са международни по своята същност. Става дума не за пране на руски рубли, да кажем, или на някакви други карбованци, става дума за пране на долари, на марки, които, естествено, могат и в левове да се превърнат в България. Но не в други. Затова става дума. Можем ли ние да се лишим? Сигурно не можем. Сигурно, обаче, ако направим едно жестоко законодателство, каквото в момента се предлага, ние ще имаме не само плюсове от това законодателство. Защото никой, включително и тези, които ще гледат дали спазваме ултрамеждународните конвенции, не е лошо да ги попитаме те дали ги спазват и как ги спазват, и ние така да ги спазваме.
Не бива да сме по-добри ученици, в случая, от учителя. И не била да бързаме повече отколкото те самите бързат, към създаване на такива гаранции.
Пак подчертах, че международното сътрудничество е най-главното. В 1992 г., в качеството си на председател на Комисията по бюджет и финанси, аз имах една покана от една германска институция. Поканиха ме да посетя там и имах дълъг разговор с шефа на Комисията по имуществото... Беше толкова дълго името, че не мога да го възпроизведа. Но долу-горе, имуществото на бившата там комунистическа партия и свързаните с нея тоталитарни организации. Той каза, че в рамките на техните проверки, тоест гледали са как се изпират тези пари, предполагам че тук няма обидени, нали? Социалистическата партия е прекратила всякакви връзки, нали, с комунистическата и вече никой не се обижда? Защото това е техният сериозен проблем - как комунистическата партия е прала пари и какви е легализирала обратно. Той сподели, че в, е, много не бих казал, но че има доста случаи в рамките на техните проверки, където са видяли, че има и "българска връзка". Тоест с български фирми германските пари са ги изпрали. Предполага, че същото нещо става в България.
И тогава възникна проблемът за установяване на тесни връзки с тази комисия. Каза: ние работим с правителствата. Тогава все още правителството беше друго. За съжаление нито министър-председателят, нито министърът на финансите, нито министърът на вътрешните работи предприеха някакви мерки за институционализиране на това сътрудничество, за активизиране и за разкриване на мръсните пари.
Българските пари отдавна избягаха. Сега искаме да прогоним и другите пари. Естествено, не може да кажем: всичките пари в България. Но пък недейте да казвате и другото: лишаваме се от всички пари.
Защото много трябва да внимаваме какви знаци даваме на банковата система в момента. Дали едно извънредно затягане, което ще се извърши под претекста на борба с мръсни пари няма да намали още повече доверието на и без това разклатената българска банкова система. Защото сега е повсеместно хората да си теглят не само левовете, но си теглят и доларите. И това е показател, че нямат доверие не само в лева, не само в долара, но нямат доверие в институцията. Нямат доверие даже в цялата институция - банкова система. Слагат ги по трезорите, по бурканите или не знам как.
Извънредното ожесточаване на законодателството в тази област ще задълбочи този процес. А той сега се крепи на ръба на... острието на бръснача.
Колеги, какви възражения имам по конкретните текстове? Засега в България е невъзможно и мисля никой не пледира тук, в България да се въвеждат анонимни сметки.
Има държави, обаче, които са доста по-напред от нас, които са доста по-обвързани със западната икономика, да не ги казваме кои са, и в които все още има анонимни сметки. Ние искаме да ги идентифицираме. Ние на практика сега идентифицираме всичко. Никой човек не може да ходи да тегли пари от банката, без да се идентифицира. Нито едно юридическо лице не може да открие банкова сметка, без да се идентифицира, без да покаже решение от съда и т. н. Физическо лице. Единствен проблем има, когато някой открива сметка в полза на едно друго физическо лице. Обаче това физическо лице, другото, то пък не може да се ползва от тази сметка, без да се идентифицира.
Така че съществен проблем по това дали да се идентифицират клиентите, при встъпване в трайни отношения... Те да са и в не особено трайни, пак се идентифицират.
Мен ме притесняват някои норми, които са на границата на разбираемостта, бих казал.
Вижте коя норма не разбирам, ал. 2 в чл. 4."Ал. 2 се прилага в случаите на извършване на повече от една операция или сделка, които поотделно не надвишават сумата по ал. 2,но налице са данни, че операциите или сделките са свързани." Ами разбира се, всеки един търговец върши маса такива сделки всеки ден. Днес внесе 300 хиляди, утре внесе 500 хиляди, вдругиден внесе 1 милион. Тоест всеки търговец нормално попада под разпоредбите на този закон. И всеки може да бъде изпратен в полицията. Защо? Защото сумата от неговите операции надхвърляла милион и половина. Ами че аз мисля, че са малко търговците вече, които са под тази сума. Сигурно има и такива, които са по-дребни. Но на практика всички, които са обслужвани от банковата система, попадат, тук не пише за какво време не трябва да прави такива операции...
Но доколкото проблемът е свързан с идентифицирането, това нещо няма особено значение.
Но, хайде да четем чл. 5 "Чл. 5.Лицата по чл. 3 са длъжни да идентифицират клиентите си, ако възникне съмнение за изпиране на пари."
Напротив, ние казахме, че те се идентифицират винаги. Но как възниква съмнение? Примерно, един човек идва с брада или по дънки. И казват: той е съмнителен, дайте да го дадем на полицията. Или идва някой, който казва: "Аз го знам този, преди беше голям мошеник, работеше в еди кое си министерство... Или работеше в еди коя си фирма в чужбина. Или работеше в еди кое си учреждение."
Аз не възразявам срещу самото идентифициране. Аз възразявам срещу такива допълнения на това идентифициране или съмнение и т. н.
Лицата по чл. 3, ал. 1 нямат задължение за идентифициране, ако извършат операция или сделка с лице, върху което се упражнява контрол по смисъла на чл. 21.Става дума за банките, предполагам. Може би и за застрахователните дружества. Защото те също ще бъдат подложени под специфичен контрол. Банките също ще бъдат. Обаче когато извършват с банка. А когато лицата извършват сделка, сигурно ще ги дават на полицията.


"Задържат, съхраняват данните". Ами те си съхраняват данните, това не е обект на възражения.
Имам обаче много сериозни възражения по глава трета - "Разкриване на информация", и чл. 13, където се създава някаква специализирана служба към Министерството на вътрешните работи, която на практика работи с цялата информация, която би трябвало да я има в банки, застрахователи, инвестиционни дружества, органи по приватизацията и лица, организиращи търгове. Тоест, цялата тази информация, която се съхранява по някакъв начин във всички тия институции, ще отиде в специализираната служба. Питам защо? Не е ли по-удобно, ако трябва наистина да се създаде тази служба, тя да бъде създадена, да кажем, към управление "Банков надзор", където се съхранява тази информация? Или не, тази информация непременно трябва да бъде разкрита на други органи, и то органи от едно друго министерство!
Аз не знам имате ли впечатление как работи това министерство. Съжалявам, че го няма господин Георги Дилков. Той ми е казвал на мен, сигурно и тук, че има подозрение, че 90 процента от информацията, която се получава от органите на Министерството на вътрешните работи, не се използва по предназначение, а се използва в техен собствен интерес. Тоест, създаваме държавна структура в държавата, която е неконтролирана, която е ненаблюдаема и която може да използва своите права против интересите на гражданите.
Има ли такива доказателства - питам аз? Има много. Казаха: Закон за полицията. Ето им Закон за полицията. Стрелят ли се помежду си и с други, убиват ли се? - Убиват се. Централна служба за борба с организираната престъпност - какво правят? Ходят и мачкат като вандали. Това ли им е работа? Като че ли е имало някакво голямо сражение. Доколкото разбрах, онзи ден са били майстори там. Както и да е, не искам никого да защитавам, но аз лично знам как пияни хора от тая служба ходят и стрелят по беззащитни граждани по улиците. Ходят и после ги защитава и самият министър. Тоест, самият министър не може да упражнява контрол, госпожо Караиванова, върху своите служители. Това за Вас нормално ли е? За Вас ако е нормално, за мен не е нормално, защото утре и Вас, и мен, и всичките могат да ни избият като пилци по улиците, ако стане нещо.
Не давайте права на една такава служба, защото тя ще бъде първата, която ще ходи да рекетира престъпниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "Рекетира престъпниците"?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така е. Да, точно така е, защото престъпниците ще бъдат идентифицирани чрез това. Не че не трябва да се идентифицират, но те вместо да използват информацията, господин председателю, в полза на държавата, на обществото, ще я използват в свой собствен интерес.
Защото аз не знам, госпожо Караиванова, Вие имате ли впечатления от кого се създадоха в България първите игрални домове? Не бяха ли от едни полковници, които пищяха до небето, че са уволнени? А те станаха първите милионери, и то големи, в България и ние се чудим сега как да ги обложим.
И държавата, и министърът на финансите колко време не предлагат Закон за хазарта? Защо не го предлагат - вие питате ли се? Защото играят големи интереси, които даже и един министър не може да преодолее. Не казвам, че го подкупват или нещо друго, но тук преди една година обеща, че ще има Закон за хазарта след няколко месеца. Каза даже октомври - ноември миналата година. Къде е?
Ето откъде излизат най-големите престъпници. И вие искате на тия престъпници да дадете информация. И те напускат утре министерството с информацията и започват да обикалят и да събират парсата - така ли? Аз съм категорично против. Вие, ако сте за това, защитете тази теза. Но при доказана противообществена, бих казал, и противодържавна дейност аз се въздържам да давам по-големи права. Вярно, че банковият надзор трябва да има по-големи права.Трябва да му дадем, ако се наложи, там да се създаде една такава служба...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Още шест минути имате.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Но в сферата на Министерството на външните работи - аз съм категорично против. Вие, ако искате, защитавайте я, направете я, но ще видите какво ще стане.
Тук бяха изказани вече възражения по това, че те действат, обаче не отговарят за своите действия. Ама вие възприемате ли го сериозно това нещо? Всеки държавен служител трябва да отговаря за своите действия. Но аз за какво се учудвам, че не го възприемате! Вие, след като възприемате един финансов министър при вас вече няколко месеца да нарушава Конституция, законност и да не ще да прибира данъците на гражданите, ясно е, че ...
Вижте как се започва: данъчен произвол, административен произвол, криминален произвол и всякакъв. И после ще стане и политически терор. Колко пъти ви предупреждавам за това нещо! Не давайте допълнителни поводи!
Съжалявам, че го няма министъра на правосъдието. Как може министърът на правосъдието, който трябва да съблюдава, да кара Министерския съвет и всички да спазват законите в тази страна, да каже: държавата не отговаря за своите действия. Е, някой ако е загубил там един, два, три, пет, десет милиона - голяма работа, по-важно е държавата да работи, да функционира. Че кой идиот ще дойде да инвестира в тази страна? Не "Роувър", а всички други ще си отидат утре, ако знаят, че някакъв служител в някаква специализирана служба, който сигурно е засекретен и никой няма и да го знае кой е, му спира сделка, защото, видите ли, някаква служителка се усъмнила, че той може би пере пари. Ами те да си правят разследване. Нито сделка трябва да му спират, нито пък най-малкото да са безотговорни за това, което става. Ами тук не пише колко пъти може това нещо да го направи! Той може сделката да му я спира всеки път, когато направи някакъв превод. Аз не знам, тук няма ограничение.
Много опасно е това нещо, което се въвежда тук - държавата да не отговаря. Мисля, че с един текст ние, къде беше - в един от законите беше, сигурно в Закона за събиране на държавните вземания, успяхме да отклоним такова нещо. Дайте да сме последователни и тук да го отклоним!
"Служителите са длъжни да пазят в тайна сведенията." Естествено! Те знаете ли от кого ще пазят в тайна сведения? Ще ги пазят в тайна от народните представители; ще ги пазят в тайна сигурно от правителството. Сигурно ще ги пазят в тайна даже и от министъра на вътрешните работи, да не говорим за банкерите и за другите. Няма да ги пазят в тайна обаче от техните хора.
Ясно е, че контрол върху действията на органите на МВР засега няма и никой не може да го постигне, включително министърът. Напротив, министърът прави всичко възможно да не се бламира пред неговите хора, защото те веднага могат да го провалят и прави всичко възможно и един косъм да не падне от тях, макар и да стрелят по улиците. И вие, с вашето мълчание, ги защитавате и поощрявате, без да взимате някакви мерки. Искате всичките банкери да станат полицаи. На практика е точно това. И някой банкер, ако не спази някаква инструкция, която сега ще се пише, не разбрах - 9 месеца или 1 година, има право да поиска там и да го уволняват, да кажат: тоя човек не е доносник.

Аз мисля, че ако искате да вкарате такъв закон, трябва евентуално да промените Закона за банките и кредитното дело, защото възлагате нови функции на цялата банкова система - да бъде доносник за нещо друго. Най-простото нещо би могло - пак подчертавам - тази служба да е свързана по някакъв начин с Централната банка, която естествено не е емисионна затова, че контролира, както каза министърът на правосъдието, но дребни грешки на всеки са простени.
Ето, тук пише чл. 23...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Остават Ви минута и половина.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Имам и още 10 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нямате.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защо да нямам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма продължение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Взето беше удължение, Вие не бяхте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Взето беше от СДС, а ти вече не си в СДС.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Нищо, удължението е за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така. Тогава ние взимаме удължение.
И много Ви моля, господин председателю, когато говоря от трибуната - ние може да сме приятели, - да не ми говорите на "ти". Какво значи: "Ти вече не си от СДС"? И ти не си. Искаше да бъдеш от СДС, някой да те направи народен представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е вярно.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Искаше, но някак си не се получи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е вярно. Не е вярно!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така беше. Искаше да дойдеш в нашата партия. (Смях от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Спомняте си какво правехме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Спирам. И ние искаме удължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може да искате. От ръководството се иска.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Петко Илиев, моля да поискате удължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Той не е от ръководството.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Е как да не е, като е заместник-председател на групата. (Петко Илиев от място прави знак, че иска удължение) Ето, иска удължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Писмено!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: А, писмено сега, може би ще кажете и нотариално заверено след малко! (Петко Илиев се приближава до председателя)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искате 10 минути ли?
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз няма да ги използвам.
Има и някои смехории, господа, в този закон. Чета ви една от тях: чл. 23, т. 3 "Да уведоми обществеността за неправомерни действия". Кажете ми как се уведомява обществеността? Като се издаде един стенвестник ли, не знам как, или пък да се публикува във вестника? Тогава да пишем "в "Държавен вестник". Какво значи да уведоми обществеността? Може да извика един журналист и да каже, че я е уведомил. Ако му е задължение, не знам.
Другото, административно-наказателните разпоредби. Тук има глоби от 200 хил. до 1 млн. На някого не е харесала тази глоба. От 500 хил. до 2 млн. И при условие, че не става дума за престъпление. Ясно е, че който върши престъпление ще влиза в затвора. Но някой може по непредпазливост нещо да не е спазил в някоя наредба или разпореждане. Можете ли вие един обикновен служител, който работи на заплата, колкото и да е голяма - защото става дума точно за такъв, не става дума за юридически лица, те са със санкция по следващата точка - да го глобите 2 млн.? Как ще го глобите? Откъде ще ги вземе парите? Не е ли това едно рекетьорство? Ще го накарате сигурно да си продава апартамента. Както казват, че имало такива случаи: хващат го да си продава апартамента, защото е бутнал колата на някого. И това всъщност държавата го прави. Сгазил си лука - плащай глоба от 200 хил., 500 хил., 1 млн., 2 млн.
Доходите, придобити от неправомерно извършена дейност. Аз не знам, тук навсякъде се говореше за престъпна дейност, някои юристи да кажат каква е разликата между неправомерно извършена дейност и престъпна дейност. Доколкото знам има други закони. Единият беше за спекулата, другият беше за неправомерна стопанска дейност. Ние го обсъждахме в комисията. Оставете тази неправомерна дейност да върви там. Естествено, който е престъпил, не само доходите, но ще му отнемете и превозното средство. Бихте могли да използвате вместо ал. 4 на чл. 26 това нещо, което е направено в Допълнителните разпоредби - § 1 "Придобитите чрез престъпление имущества..." са не знам какви си. Ни в клин, ни в ръкав се въвежда някакъв нов термин и вика всичко ще взимате. Няма да се вземат само доходите, щом е престъпление, да се вземе всичко и да си влезе където му е мястото. Лошото е, че не влиза.
Имам възражение и по § 3 - "Длъжни да приведат организацията и дейността в съответствие с изискванията", тоест можете ли вие толкова, не знам колко са банковите служители, във всеки случай те са над 10 хил., всичките да ги обучите на секретна дейност? На практика това казвате. Или в рамките на девет месеца всички банкови служители, които работят на гишета, виждат хората, биха могли да доносничат - да минат школата в Симеоново. Това ли искате да направите? Моля ви се, недейте!
Пак подчертавам, аз ще се въздържа по този закон не защото съм по принцип против него, а защото се дават прекомерно много права и се дават в ръцете на една институция, която не съм сигурен, даже напротив, сигурен съм точно в обратното, няма да работи в полза на държавата и на обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за реплика има Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз вече не се учудвам на яростното отричане от господин Димитров на закони, с които се опитваме да сложим ред в държавата, да спрем неконтролираната дейност, чрез която се натрупват огромни богатства и се изземва имуществото, спечелено с труда на хиляди честни хора. Това е една определена линия на поведение и тя се забелязва. Аз по-скоро обаче се учудвам на смелостта му да направи твърдението, че предвиденият специализиран орган към чл. 13 не би могъл да се справи със задълженията си и затова те трябва да се възложат на Управление "Банков надзор" към Българската народна банка, след като и президентът на Републиката се убеди и публично заяви, че Управление "Банков надзор" е най-слабият контролен орган в държавата ни.
И аз бих искал да попитам господин Димитров, като участващ в пленарния съвет на БНБ, какво направи "Банковият надзор" в Българската народна банка, когато беше установен случая с неуспялата тайна приватизация на банка "Биохим" ? Опита ли се "Банковият надзор" да попита тези фирмички от вчерашни момиченца, току-що завършили гимназия, или някои млади момчета откъде придобиха по 30 млн.лв., за да станат акционери? 30 млн., уважаеми колеги, и в днешно време не се придобиват толкова лесно. Защо тези пари бяха излезли от една сметка на небезизвестния в недемократичното време Дилян Буновски и в демократичното време голям бизнесмен Дорон? Ето там са свързаните лица, които могат да породят съмнение и която разпоредба господин Димитров атакува така яростно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
АНА КАРАИВАНОВА: Бих искала да попитам господин Димитров, като участващ в пленарния съвет положи ли усилия "Банковият надзор" да бъде на своята висота, а сега ни предлага той да бъде контролният орган в такава важна дейност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за дуплика има Венцеслав Димитров.


ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Съгласен съм с госпожа Караиванова, че банковият надзор е най-слабото звено в Централната банка. Винаги съм го изтъквал, когато съм бил на заседание на Пленарен съвет. Попитайте министър Костов, който също е член на Пленарния съвет, за моето становище по този въпрос. И сега вие искате да ме идентифицирате с някои хора. Вие знаете от чии среди дойдоха тези хора. Но защо, госпожо Караиванова, не ми отговорихте Вие на другия въпрос: откъде дойдоха една голяма част от тези милионери в България, от чии среди дойдоха? Дилян Дорон е един. Кажете колко полковници станаха шефове на казина. Защо не го кажете? Не дойдоха ли точно от тези служби, не забогатяха ли именно чрез тяхното тясно познанство с престъпниците? Вие не знаете ли случаи, госпожо Караиванова, полицай на действуваща служба да охранява престъпници? Знаете ли го или не? Не го знаете, изглежда. Научете го, госпожо Караиванова, Вие сте била прокурор. Не ме обвинявайте за грехове, които нямам. Аз много повече от Вас съм се изказвал и съм се борил за това надзорът да стане нормален. За съжаление не става. Но и Вие в рамките на Вашите правомощия като народен представител се опитайте да убедите Вашите колеги, че престъпността в България се разгаря затова, защото Министерството на вътрешните работи и неговият министър не са си на мястото. Защото са създали някакви приятелски кръгове вътре в тях и защото те толерират престъпността. В рамките на хора, които стрелят безогледно по улиците, аз не мога да предоставя толкова грамадни права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Васил Михайлов по процедурен въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Искам да поставя един процедурен въпрос, защото, уважаеми господин председателю, защото по този законопроект, независимо че е разпределен от Вас към Комисията по национална сигурност, няма становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е задължително всички да имат становище.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Трябва да има становище! Още повече, че там и представители на БСП бяха толкова яростни противници на законопроекта, колкото и господин Димитров. Апропо, ако някой прочете "Записки по българските реформи" на Тошо Пейков, нашия колега от Тридесет и шестото Народно събрание, ще види, че проблемът не е поставен отсега. А защо сега се поставя отново проблемът? Той е внесъл Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело още на 27 май 1994 г., по същество касаещ същата материя. Защо обаче не се приема този закон? Сега се внася Закон за мерките срещу изпиране на пари. Но конвенцията, която действува съгласно чл. 5, ал. 4 на Конституцията, е с доста по-широк обхват. Тя не обхваща само прането на мръсните пари. Значи смисълът на това усилие, което тук се предлага, е какво: или да предупреди тези хора, които ще трябва да внасят пари, че вече изтича срокът им и те трябва да побързат, или пък е меч на революцията в нечии ръце, с който меч те трябва да се справят с парите, които биха могли да бъдат в България. Колко те са мръсни пари обаче? С един такъв репресивен орган, какъвто е тази специализирана комисия... Дават се примери със Словения, Словакия, Унгария, обаче в нито една от тези страни органът не е част от МВР. Кой нормален инвеститор ще дойде тук, когато ще знае, че ще бъде обследван с използване на средства за разузнаване, специалните средства за разузнаване само по съмнение; че могат да му се провалят сделки. Ами по този начин се изгонват инвеститори, които нямат нищо общо с мръсните пари.
Това е замисълът на законопроекта, който ни се предлага на първо четене днес, а не друг някакъв замисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Росен Михайлов.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Колеги, аз ще бъда съвсем кратък при обсъждането на този закон на първо четене. Съгласявам се с общо изразеното становище, че трябва да търсим прецизиране и по-точно определяне на самата цел на закона още в заглавието. Закон за мерките срещу изпирането на пари предполага според мен наистина търсене на най-точното поставяне на заглавието на закона - дейности и т.н.
Заедно с това по принцип искам да подканя всички да приемем закона. Мисля, че законът трябва да бъде приет и съобразен със съвременното европейско законодателство. Господин Димитров правилно направи забележка, макар че не искам да навлизам в неговия доста добър тон, съобразяване с европейския опит, а не с англосаксонския опит, тъй като англосаксонският опит, визирам по-точно законодателните мерки такива, каквито са взети в Съединените американски щати, които са насочени към прането на наркодолари. А ние трябва да обхванем целия този комплекс от процеси и действия, които възникнаха в началото на 90-те години в Европа, по-точно в Централна и в Източна Европа.
Поставяйки нещата така, бих желал да предложа в чл. 3, където са определени мерките и разпоредбите на този закон, в петте изброени точки на лицата, които са ограничени и които ще бъдат под наблюдение на този закон, да бъдат визирани и пенсионните и здравно-осигурителните фондове. Смятам, че конкретно имаше такова виждане при господин Димитров, при други наши колеги да бъде точно сложена разграничителна линия за непреливане на капитали от банки, застрахователни дружества, инвестиционни дружества, органи по приватизация и т.н. В този смисъл ние трябва да гледаме и напред при приемането на този закон.
Заедно с това на прословутия отдел или специализирана служба, която се визира в глава трета, по отношение на разкриването на информация, която касае дейността по изпирането на пари, трябва да се намери точното му място. Естествено, че като йерархична подреденост неговото място е добре да се види в Министерството на вътрешните работи. Чуват се обаче и виждания, и становища, които трябва да бъдат обсъдени - дали това място е в Министерството на вътрешните работи, дали в Министерството на финансите, дали в Българската народна банка, ако ние приемем, че надзорът е там или надзорът бъде отделен. Това постави вече един друг въпрос - можем ли да търсим отделянето на подобна специализирана институция, която ще следи именно възможностите, които дава този закон за предприемане на действени и ефективни мерки срещу самия процес изпиране на пари.
Ако вземем страни, които са близки или граничещи с нас, каквато е бившата югославска република Македония, там имаме държавна организация по инкасиране на средствата във всички банки, които се намират в тази страна. Ние имаме много добър пример с организацията "Банксервиз", която извършва автоматизирана обработка на данните в банковите институции в България независимо от това дали са частни или държавни. Тоест стои въпросът вече за отделяне на конкретните специфични банкови услуги, които са в интерес на банките, и услугите, които дават самите банки. Можем ли да търсим изграждането на една единна държавна организация, която може да извършва и може да дава информация по този въпрос, може да извършва инкасова дейност и може да определя различни други неща, които са свързани с подпомагане на ефективната и точна работа на финансовите институции в България.
Заедно с това смятам, че при приемането на закона на второ четене ние трябва добре и точно да прецизираме могат ли изискванията, които се изреждат по прилагането на вътрешната организация и контрола на закона, ние да търсим това забавяне на операции, които могат да бъдат извършени с прилагането на закона. Що се касае до вътрешни операции в България, те така или иначе са забавени при сегашното състояние на банковите институции в България. Що се касае обаче до външни операции, трябва да го съобразим с изискванията, които са наложени от международните спогодби, от международните дейности, а също така и да не накърним интересите на кореспондентските банкови институции, които в момента работят с българските банки.
Подкрепям становището, че приемането на подобен закон трябва да бъде съобразено с промяната на Закона за банките и кредитното дело и Закона за застрахователната дейност, който също предстои да приемем на второ четене.
С тези няколко бележки искам да призова да бъдем достатъчно коректни, такъв закон е нужен в момента, ще бъде абсолютно нужен и в бъдеще, да приемем закона на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Гюлбие Осман.

ГЮЛБИЕ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В световен мащаб се наблюдава затягане на мерките срещу прането на пари, за което говори и Конвенцията на Съвета на Европа. България ратифицира тази конвенция, защото всички ние сме убедени, че организиращата се престъпност е глобален световен проблем и прането на пари трябва да бъде преустановено.
Определено смятам, че спонтанното преразпределение на държавния капитал не може да бъде избегнато в условията на радикални промени в стопанския живот. Преразпределителният процес се превърна в необратим при все още доминиращата държавна собственост. В българския преход при преразпределението на националното богатство преимущество имаха лицата и групите, които държаха икономическата власт до 1989 г. Паралелното съжителство между държавната собственост и създаването на финансови холдинги от държавни банки и други финансови структури дадоха възможност за изтичане на значителни активи. Законопроектът за изпирането на пари дава възможност да се идентифицират клиентите и да се проследяват имуществата, придобити чрез или по повод престъпления.
След като България демонстрира желание да се присъединим към европейските структури, задължително условие е да приведем и нашето законодателство в съответствие с европейското. Затова определено смятам, че основна част на един такъв законопроект трябва да бъде международното сътрудничество и изискванията на Европейския съвет. Като цяло имам редица забележки към предложения от кабинета законопроект за мерките срещу изпирането на пари.
Първо. Получава се противоречие между приетия Закон за банките и кредитното дело и Законопроекта за изпирането на пари. Последният изисква банките да дават информация за наличието и движението на финансови средства по сметките на физически и юридически лица.
Според мен, това ще наруши банковата тайна без да имаме гаранции, че мотивите за предоставяне на тази информация са сериозно аргументирани. Такава информация от банките трябва да се предоставя само след искане от страна на съда.
Второ. Внесеният от Министерския съвет законопроект не визира ясно и точно случаите на пране на пари. В мотивите към законопроекта се посочва, че понятието трябва да обхваща всички хипотези, независимо от естеството на първоначалното престъпление. Без ясното и точно формулиране на случаите на пари законът трудно може да функционира ефективно в практиката.
Трето. Законопроектът предвижда банките и финансовите институции в страната, застрахователните и приватизационните дружества като основна задача да имат идентифициране на клиента при сключване на договор с него. Задължението е в сила и при извършване на сделки и операции на стойност, надвишаваща милион и половина лева.
Аз определено смятам, че посоченият размер, а не знаем той как е определен, но операциите и сделките, нуждаещи се от идентификация е в твърде нисък размер.
Четвърто. Законопроектът няма яснота и по идентифицирането на органа, който трябва да изисква сведенията. Предвижда се и ново задължение на банковите служители - да извършват дейности, за които те ще носят допълнителна наказателна и имуществена отговорност. За целта банковите и финансовите институции трябва да приемат вътрешни правила, съответстващи на предвидените в законопроекта разпоредби.
Като отчитаме трудностите, пред които е изправен в момента банковият сектор в страната, определено смятам, че ще се появят проблеми както от организационен, така и от квалификационен характер за банковите служители. В такъв вид предложения законопроект, ако бъде приет, той просто няма да заработи на практика. Независимо от необходимостта от такъв закон смятам, че той трябва основно да бъде преработен и негова основна част да стане международното сътрудничество. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други желаещи? - Не виждам.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за мерките срещу изпирането на пари.
Моля да гласувате.
От общо гласували 206 народни представители, за - 120, против - 5, въздържали се - 81.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата господин Лучников.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата за обяснение на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нямате право на обяснение на отрицателен вот.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Аз не съм се изказвал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Изказахте се. Дадох Ви думата за изказване. Бяхте в списъка, господин Михайлов.
Заповядайте, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, моля да поставите на гласуване моето предложение за удължаване с една седмица срока за предложения по този законопроект, тъй като просто няма време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какъв срок предлагате?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Като не се счита ваканцията. (Реплики от залата: "Да, да.")
Моля да гласувате предложението на господин Лучников.
От общо гласували 165 народни представители, за - 165, против - няма, въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Преминаване към точка четвърта от дневния ред - второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Давам думата на Никола Койчев.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте за процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, аз направих справка и според нея имах право на обяснение на отрицателен вот. Трябваше да ми бъде даден, тъй като неслучайно гласувах против този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, нямате право на обяснение на отрицателен вот, но понеже сте неудържим, говорете 2 минути каквото искате и си ходете.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председателю. Колко сте великодушен само.
Конвенцията, която има пряко действие в България и даже при колизия с други законови текстове тя има превалиращо, първенстващо значение е относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления. Тоест, с много по-широк обхват. Целият проблем е, че тя не се спазва тук, в България. А сега този законопроект, който сега стана закон на първо четене е срещу изпирането на пари. Един суругат, който няма да свърши никаква работа, а само ще отблъсне инвеститорите.
Аз мисля, че неслучайно и толкова късно въобще се повдига въпросът. Значи, както се казва: "Който изпрал, изпрал парите. Сега вече можем да направим някои ограничения".
Тъжно е, когато ние под някаква форма, имам предвид Народното събрание, ще решава вътрешнопартийни проблеми на БСП. Не би трябвало да сме тези ние, които ще се занимаваме с тях. Както казва българският народ: "Една изгнила барака няма нужда да я събаряш поотделно - дъска по дъска. По-добре е цялата да бъде блъсната". А ние сега се опитваме, така да се каже, да участваме във вътрешните им котарийни безкрайни борби. И това е, както се казва, странната форма - този Закон за мерките срещу изпирането на пари. Нещо, което, за съжаление, нито ще стане, аз съм дълбоко убеден в това, нито има някакъв друг смисъл, освен да се размахва бича на една група от БСП над друга група на БСП и над цялото българско общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съжалявам, че миналия път Ви дадох повече от една минута.
Давам думата за процедура на господин Венцеслав Димитров.


ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, правя процедурно предложение от гледна точка на напредването на времето. Явно е, че до 14 часа не може да се захванем сериозно с въпроса за промените в Закона за приватизацията. Нямаме много време. По-добре утре да започнем с него и като започнем, да го свършим.
Аз правя предложение да преминем направо към шеста точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Пета и шеста.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не знам сега, не знам по пета точка каква ще е дискусията. Наистина може да тръгне с часове.
Моето предложение не е за пета точка, то е за шеста точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Защо?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защото "Държавен вестник" е собственост на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагам ви шеста, пета, четвърта.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да. Нека да започнем с точка шеста, да я свършим, ако можем и на първо, и на второ четене, защото "Държавен вестник" не може да обхване всички публикации на предприятията, за техните баланси, за приходите и разходите. Ние сме задължени да оправим този закон, макар и наскоро приет, но в края на краищата, като сбъркаме веднъж, по-добре е да се поправим, отколкото да си затваряме очите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Венцеслав Димитров.
Има думата госпожа Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз по принцип подкрепям предложението на господин Димитров, но с едно уточнение. Аз предлагам Народното събрание да премине към пета и шеста точка и когато приключи шеста точка, тогава да започне точка четвърта, ако има време до края на заседанието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма да се караме. Точките ще вървят по реда шеста, пета, четвърта - в обратен ред.
Моля, гласувайте предложението на Венцеслав Димитров.
Продължаваме с дневния ред отзад напред.
От общо гласували 161 народни представители, за - 157, против - няма, въздържали се - 4.
Предложението се приема.
Преминаваме към точка шеста от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
Давам думата на господин Кирил Желев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Становище на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект N 540132, внесен от народните представители Венцеслав Димитров, Муравей Радев и Кирил Желев.
"На свое редовно заседание на 9 април 1996 г. Комисията по бюджет и финанси обсъди внесения законопроект от народните представители Венцеслав Димитров, Муравей Радев и Кирил Желев - Законопроект за изменение на Закона за счетоводството. Вносителите информираха Комисията по бюджет и финанси, че изменението на Закона за счетоводството се налага от необходимостта да се облекчи "Държавен вестник", който да не бъде задължен да обнародва годишни счетоводни баланси и годишни отчети за приходите и разходите на предприятията по чл. 52, ал. 1, чийто брой е над 3000. Беше отчетено, че е технически невъзможно "Държавен вестник" при наличните финансови и човешки ресурси да извърши обнародвания на отчети и баланси на такъв голям брой предприятия.
Комисията по бюджет и финанси счита, че запазването на разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от Закона за счетоводството в сегашния й вид силно ще затрудни "Държавен вестник" да изпълнява основното си предназначение - да обнародва нормативни актове.
Същевременно Комисията по бюджет и финанси смята, че за определена категория стопански субекти, каквито са банки и застрахователни дружества, е целесъобразно да се запази предвиденият по сега действащия чл. 43, ал. 2 ред за обнародване, с оглед гарантиране на запазване на прозрачността на дейността и улесняване на публичния контрол над тези най-важни финансови и застрахователни институции.
За останалите предприятия по чл. 52, ал. 1 от Закона за счетоводството ще остане задължението да публикуват годишните счетоводни баланси и годишните отчети за приходите и разходите в ежедневник или в икономическо или пък финансово издание.
Комисията по бюджет и финанси смята, че с предлаганото изменение ще се постигне необходимия баланс между изискването за публичност на счетоводната информация и ограничените възможности на "Държавен вестник" да я обнародва.
С оглед направените разисквания Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да бъде приет Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за счетоводството на първо четене."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене!
От общо гласували 143 народни представители, за - 142, против - няма, въздържал се - 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на господин Желев за процедурен въпрос.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение по изключение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 163 народни представители, за - 161, против - 1, въздържал се - 1.
Приема се предложението.
Моля, господин Желев, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Закон за изменение на Закона за счетоводството, обнародван в "Държавен вестник" бр. 4 от 1991 г., изм. и доп. в бр. 26 от 1992 г., бр. 55 от 1993 г. и бр. 21 от 1996 г.
Параграф единствен. Ал. 2 на чл. 43 се изменя така:
"Ал. 2. Предприятията по чл. 52, ал. 1 публикуват годишния си счетоводен баланс и годишния отчет за приходите и разходите в ежедневник или в специализирано икономическо или финансово издание, а тези, които са банки, клонове на чуждестранни финансови институции или застрахователни дружества - в "Държавен вестник" до 31 май.
На публикуване по същия ред подлежат в срок до 30 юни на следващата година и консолидираните отчети за приходите и разходите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте.
От общо гласували 142 народни представители, за - 127, против - 2, въздържали се - 13.
Законопроектът е приет на второ четене.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата за отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Допусна се грешка с тази промяна в Закона за счетоводството и то точно по чл. 52, ал. 1.
Какво имам предвид? Не някой друг, а тук, тази зала или парламентарното мнозинство одобри към "Държавен вестник" да има съответно публикуване в една притурка. Сега става дума за голям брой предприятия, за "останалите предприятия", както тук е записано, според Закона за счетоводството ще остане задължително "да публикуват годишните си счетоводни баланси и годишните отчети за приходите и разходите в ежедневник или икономическо или финансово издание", а не в "Държавен вестник".
Редно е в тази притурка на "Държавен вестник" според Закона за "Държавен вестник" всички тези баланси да бъдат публикувани.
Като ви припомням, уважаеми колеги, че по Закона за лекарствените средства по същество "Държавен вестник" се обърна в някаква степен в една фармакопея, тоест документ, доста по-обемист от Закона за лекарствените средства от това ежегодно обнародване.
Според мен това е най-краткият път да няма яснота и да не бъдат принуждавани съответно с обнародване в "Държавен вестник" тези предприятия по чл. 52, ал. 1. Това според мен е много груба грешка. Тези, които биха искали да дадат превес на една по-стабилна и по-адекватна държава, според мен направиха нещо недопустимо.
Затова и аз си позволих да гласувам против тази промяна. Някакви обнародвания, които са странни за мен, в някакви годишници, ежедневници или икономически и финансови издания, извинявайте, които бъкат, не са "Държавен вестник". Единственият реален регистър в държавата е "Държавен вестник". И там му беше мястото - в чл.52, ал.1, да бъдат вписвани.


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Времето изтече.
Преминаваме към точка пета от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА УЧАСТИЕТО НА КОРАБ НА ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ НА УКРАЙНА В УЧЕНИЕТО "ЩОРМ-96" НА ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, правя процедурно предложение да бъде поканен министърът на отбраната или поне представител на Министерството на отбраната, които да дадат разяснения за това участие на украинския кораб в предстоящото учение, още повече, че ние като Народно събрание, спазвайки и действайки събразно чл. 84, т. 11 от българската Конституция, трябва да дадем това разрешение.
Става дума за военноморско учение, и ако ви прави впечатление, дадохме едно разрешение за участие на пехотен взвод в учение "Щит на мира-96". "На мира" е за благозвучие може би, както всички тук се досещате.
Това, което се случи с даването на това разрешение, което по някаква неясна, неизяснена междупрочем от министъра на отбраната, а той беше тук, програма по "Партньорство за мир" - чия? - наша, на украинската страна или съвместна, той не даде отговор на въпросите поканени ли са други държави, кои са отказали и т.н.
Сега ни предстои да разглеждаме също такъв проблем. Моля Ви, уважаеми господин председателю, да се даде възможност да бъдат поканени съответно министърът на отбраната или представител на министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да поканите представители на Министерството на отбраната.
Давам думата на Николай Камов - председател на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Трябва да се гласува да дойдат тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма нужда, аз ги поканвам.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Какво значи няма нужда? Вие не можете да ги поканите без решение на пленарната зала или да Ви чета пак правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Кой ще прочете становището на комисията? Господин Мухтанов ще прочете становището на Комисията по националната сигурност.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Мухтанов не е упълномощен.
Господин председателю, моля, процедура! Ще цитирам правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз ги упълномощавам, аз ги поканвам. Господин Мухтанов, имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Вие не можете да ги поканите. Вие сте пръв сред равни, а не сте началник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Началник съм! (Смях и оживление от страна на депутати от СДС)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Смях в залата, господин председателю, нищо друго!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Мухтанов. Не се поддавайте на провокации от редници. (Оживление и смях в залата)
ДОКЛАДЧИК ТОШО МУХТАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю, още повече, че сме съгласували с председателя на комисията да прочета това становище.
"Становище относно проект за решение за разрешаване участието на кораб на военноморските сили на Украйна в учението "Щорм-96" на военноморските сили на Република България N 02-03-6, внесен от Министерския съвет на 1 април 1996 г.
Комисията по националната сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 4 април 1996 г.
Комисията е съгласна и подкрепя мотивите на правителството, че участието на украинския военен кораб "Виница" в учението "Щорм-96" на силите за борба с подводниците на военноморския флот на Република България ще даде нов импулс на сътрудничеството между двете страни във военната област, ще съдейства за укрепване на доверието и стабилността в Черноморския регион.
Участието на кораба "Виница" в учение "Щорм-96" ще донесе украински опит във воденето на бойни действия за осигуряване на отбрана и защита на морските превози, ще съдейства за трениране и отработване на практически въпроси за действия в многонационални групировки.
Комисията прецени, че участието на украинския кораб в учението на българските военноморски сили е необходимо и полезно. Тя предлага на Народното събрание да издаде съответното разрешение на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България."
Становището на комисията беше прието на 4 април 1996 г. с 11 гласа "за", 1 глас "против" и 2 гласа "въздържали се".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Мухтанов е член и на Комисията по външната политика. Моля да прочетете становището.
ДОКЛАДЧИК ТОШО МУХТАНОВ: "Становище относно Проекторешение N 02-03-6 за разрешаване участието на кораб на военноморските сили на Украйна в учението "Щорм-96" на военноморските сили на Република България, внесен от Министерския съвет на 1 април.
На свое заседание от 3 април 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа проект за решение N 02-03-6 и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 1 от Конституцията на Република България да разреши противолодъчният кораб "Виница" от военноморските сили на Украйна да вземе участие в учението "Щорм-96" на военноморските сили на Република България, което ще се проведе в териториалното море и изключителната икономическа зона на Република България от акваторията на Черно море през периода от 16 до 20 април 1996 г.". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): По процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Защо се ограничавате във времето?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): За началник нещо стана дума. Би трябвало изглежда да се обръщам към Вас: "Господин началник, разрешете да доложа по процедурен въпрос".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разрешавам.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Ако това по Ви харесва, бихме могли вече така да се обръщаме към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разрешавам! (Смях и оживление в залата)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Слушам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Много добре. (Смях и оживление в залата, реплики) Е, това е.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Служа на България, но не на Вашата, уважаеми господин председателю, защото Вашата е някъде обединена в Европа близо не до Ванкувър, а до Владивосток. (Шум и реплики в блока на мнозинството)
Що се отнася до разглеждането на проекта за решение, правя процедурно предложение, уважаеми господин председателю, да бъде поканен представител на Министерството на отбраната, и както е според нашия правилник, нека да бъде гласувано това.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (от място): Не се гласува.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Гласува се, уважаема госпожо.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (от място): Лицето се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Лицето се гласува, а не представител. Кажете лицето!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Може. Става дума за министъра на отбраната...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Министърът на отбраната по всяко време може да присъства между другото.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ...или негов заместник. Без значение кой от заместниците му. Моля да бъде гласувано, така че тук да можем да зададем някои от съществените въпроси, когато даваме разрешение за участие на чужд боен кораб в учение на нашите военноморски сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за процедура изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Защото всичко има сериозни политически измерения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, веднага след като направихте предишното процедурно предложение аз помолих да дойде представител на министерството. Когато той дойде и узнаем името му, ще го гласуваме.
Има думата господин Добрев.
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, подобно предложение господин Михайлов е направил на заседанието на Комисията по национална сигурност. Аварийно е извикан представител на Министерство на отбраната, имали са дълга дискусия двамата...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Къса!
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Дълга дискусия. Господин Михайлов е говорил около един час, като четох стенограмата, и резултатът от гласуването на комисията е ясен, господин Мухтанов го прочете - 1 глас "против", това е господин доктор Михайлов, и 2 гласа "въздържали се".
Разбира се, вие можете да извикате и министъра на отбраната, но не виждам за какво трябва да се възпроизвеждат безсмислени спорове, които веднъж вече са изчерпани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Добрев...
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Завършвам, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, не да завършвате. Искам да съобщя, че контраадмирал Илия Павлов е тук - заместник-началник на Генералния щаб. Моля да гласувате да бъде допуснат в залата. (Шум и реплики в залата)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Ето, традиция се създава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате да бъде допуснат в залата контраадмирал Илия Попов.
От общо гласували 148 народни представители, за - 143, против - 2, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Моля да поканите контраадмирал Илия Попов да заповяда в залата.
Има ли други бележки? Господин Васил Михайлов има думата. (Шум и реплики между Васил Михайлов и депутати от левицата)

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, обръщам се и към многоуважаемия гост! Този въпрос наистина беше обсъждан в Комисията по националната сигурност и не е случайно, че беше обсъждан, защото се говореше за балансираната политика на нашата страна и неизграждането и неучастието й в оси - нито в православни дъги, нито в православни тръби и т.н. по думите на Алексий II.
ОБАЖДАТ СЕ: Кой е той?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Патриархът на Русия. Сигурно точно толкова патриарх, колкото и нашият т.нар. спорен нелегитимен патриарх Максим...
ОБАЖДАТ СЕ: Само че с по-висок чин.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Но това, както се казва, в Страстната седмица не би трябвало да е предмет на обсъждане. (Силен шум и реплики в залата)
Когато говорим за едно учение, трябва да си даваме сметка в каква обстановка се провежда то. Това че дадохме разрешение за участието на Пехотния взвод, е нещо, което вече е факт... (Господин председателят Благовест Сендов поставя картата за гласуване на господин Михайлов на съответното място на трибуната) Благодаря, господин председател, за това, че асистирахте при поставянето на картата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: На редници трябва да се помага.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз съм офицер, господин председател. Вие може би не сте с офицерски чин. Или впрочем греша - може да имате някакъв, но той не се вижда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но се чувствува.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, по начина на поведение е така... (Смее се, оживление в залата)
Уважаеми господин председателю, сериозен е въпросът с участието на български военни части или съответно на чужди военни части в едно учение. Имаше едно учение, което бе проведено в Гърция и беше учение с нападателен характер. След това имаше сухопътно учение в Украйна, което се оказа, че е по някаква неясна програма, а пък председателят на Комисията по националната сигурност се беше увлякъл да говори за интензивния ни диалог с НАТО и интензивното участие на България в "Партньорство за мир", без обаче да изясни, че не става дума за някакво друго участие, а по индивидуалната програма на Украйна.
Сега ни се предлага участие на военен кораб - противолодъчен украински кораб в наше учение, на нашия Военноморски флот, за да се били обучавали вероятно нашите гости, които предполагам, като гледам настроението в Народното събрание, ще бъдат на този украински кораб "Виница"...
Но трябва да е ясно, че Черно море е море, за което и по отношение на Черноморската икономическа зона, и по отношение на парламента на тази зона има доста спорове. Нашето участие в Черноморската икономическа зона е безспорно, но може би вие знаете, че се обсъжда въпросът за танкерния флот на Черно море. И всичко това има отношение във връзка с нефтопровода - бъдещия, евентуален, възможно е и да не се състои и дано не се състои такъв нефтопровод, който е вреден за България - Бургас - Александруполис. Няма да коментирам сега измеренията на този нефтопровод по отношение на националната ни сигурност и колко той е вреден за нея. Няма да коментирам за това колко е опасен такъв нефтопровод за Черно море и съответно за нашите черноморски курорти. Но искам да кажа с думите на господин Селезньов, който ни гостува тук, какви притеснения има руската страна, а тя има следните притеснения според думите на господин Селезньов:
В Черно море има спор за танкерния флот - дали въобще да го има, дали Черно море да не бъде освободено от танкерен флот. И се нададе вой от страна на господин Селезньов, че в Черно море има 17 турски подводници и видите ли - само една руска! И това създавало изключителен дисбаланс. И сега, в момента стана дума и за споровете между Украинския флот и Черноморския флот по време на срещата с господин Селезньов и имаше измеренията и на това, че видите ли България ще загуби много, ако този нефтопровод не бъде реализиран. И това вероятно ще бъде вярно - че руската и гръцката страна ще загубят много, но не и българската страна.
Това поведение на някои представители и то високопоставени представители на Руската дума и на руското правителство и т.н. по отношение на България няма да коментирам. Поведение като към територия, а към българската държава - като към някаква губерния, която трябва да изпълнява хрумванията им.
Що се отнася до това учение, този противолодъчен украински кораб ще се занимава вероятно с обучението на своя екипаж за борба с тези подводници. С кои подводници? С турските ли? Или с кои други в Черно море?
ОБАЖДАТ СЕ: С нубийските. (Оживление сред мнозинството)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Ето това е ни повече, ни по-малко заемане на позиция от страна на България по отношение на Черно море и на осите, които биха могли да се създадат, не дай си Боже, на Балканите.
Дисбалансираната позиция на България ще има тежки политически последици за нея. Не е случайно, че много турски представители определят взаимоотношенията ни с Турция като взаимоотношения в застой. И това е така, защото везната много силно клони към друга една страна на Балканите - също член на НАТО, както и на друга страна, която е на запад от нас и за която би трябвало да прочетем решението на съда в Хага, за да разберем как се определя тя и като каква.
С една дума, едно учение може и да има като първа степен и като основа обучението на личния състав и съвместното действие. Но има много по-голямо измерение и то е политическото.
И аз затова Ви моля - към Вас е моето обръщение като представител на Министерството на отбраната...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ЛЕВИЦАТА: Контраадмирал е.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, контраадмирал е. За това вече стана дума и беше прочетено. Моля да даде някои разяснения за това кога е планирано това учение и от кого? На какво ниво е уговорено, че ще има такова участие на кораба "Виница"? Кога българската страна е дала съгласието си? Инициатор българската страна ли е или украинската? И смисълът на участието на този противолодъчен кораб вероятно е борба с подводници. Искам да чуя отговора: да или не.
Това според мен ще е достатъчно, уважаеми колеги, поне част от вас да се замислят дали да дадем разрешение за участието на украински кораб в наше учение на Военноморските ни сили. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи да се изкажат? - Господин Тошо Мухтанов има думата.
ТОШО МУХТАНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние сме свикнали на пространните многопосочни изказвания на господин Михайлов. Трябва да му призная, че екипът, който му подава информация, работи добре. Но очевидно ние се отнасяме по различен начин към парламента. Освен тези конкретни и смислени въпроси, които бяха зададени накрая, господин Михайлов си позволи да засегне от трибуната проблемите на патриарх Максим. Няма нищо общо патриархът с учението.


Оси, дъги, нефтопровод Александруполис-Бургас, танкерният флот дали ще го има, аз мисля, че това е една излишна пропаганда. Тя винаги минава под мотото: "Това са изключителни въпроси за националната сигурност".
Изобщо, аз като видя господин Михайлов на трибуната, очаквам да чуя нещо изключително важно за националната сигурност. Мисля, че тези брътвежи нямат никакво отношение към националната сигурност. Обратно, с тези позиции, които вкарани в парламента от микрофоните се изразяват, уж между другото, ние вредим не само на националната сигурност, ние вредим и на външната политика на страната.
И аз призовавам господин Михайлов да ползува парламентарното време за конкретна работа, за това, за което сме се събрали.
Поканихме представител на Министерството на отбраната. Мисля, че той достатъчно коректно ще отговори.
Всичко друго е от лукаваго и популизъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата контраадмирал Попов.
(Васил Михайлов иска думата)
Думата ли желаете? За дуплика, реплика ли беше?
Имате думата за дуплика. Тогава имате думата за реплика, за да има възможност за дуплика.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Да каже какво е направил. Откъде да го знам какво е направил. Изказване ли беше това, реплика ли? (Шум в лявата страна на залата) Ако е изказване, ще направя реплика. Ако той ми е правил реплика, ще направя дуплика. Нали вие сте специалисти уж по правилника? (Обръща се към лявата страна на залата) Така го поправихте, че въобще не може да ме спрете като народен представител да си кажа думата, за да Ви успокоя.
Аз зададох конкретни въпроси на господин контраадмирала.
Освен това на господин Мухтанов искам да му кажа: ами, господин Мухтанов, такъв е светът, свързан е. Ако Вие си седите и си гледате пъпа, това не означава, че работите много за България.
А за православни оси, за православни войни, за православни тръби говори не някой друг, а Алексий II. Аз няма да коментирам кой и какъв е той.
ГЛАСОВЕ ОТЛЯВО: Второй!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Той е... Той определено е патриархът. Но дали освен това не е и нещо друго, също остава без коментар.
Същото се отнася и за някои наши висши духовници. Но сега е Страстната седмица и аз няма да разкривам козните им. Дано те се покаят сами.
Що се отнася до господин Мухтанов. Ами, да, господин Мухтанов, някой вреди на националната ни сигурност и националната ни независимост. И това е Вашата партия. Тя е партията на националното предателство, а нейното правителство е еманация на това предателство в днешно време. Поведението ви по отношение на Русия, поведението ви към обидата, която се нанася непрекъснато на България, това че се дърпате от европейската интеграция и членство на България в НАТО е нищо повече, освен национално предателство.
И тук наистина е сериозно, господин Мухтанов. Вие сте специалист по военнопромишления комплекс. Нали така? Защо не ни приемат в "Нео-КОКОМ"? Нали направихме тук набързо един закон? Набързо така скалъпен - колко добър, колко недобър? Пак не ни приемат. Защото тарикатлъците на вашето правителство, които са в полза пак на чужда държава... Да търгува със страни, които не застанаха срещу тероризма в Египет, е ни повече, ни по-малко национално предателство. Затова и говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
Господин Тошо Мухтанов има право на дуплика.
ТОШО МУХТАНОВ (ПГДЛ): Благодаря, госпожо председател!
Правя дуплика. Господин Михайлов, съжалявам, че Ви похвалих в началото на изказването си, че сте работоспособен и че работят добре за Вас.
Повечето от тезите Ви са изтъркани. Нищо ново не чух. Скърцате като счупена стара грамофонна плоча непрекъснато от микрофона. Мисля, че втръснахте на всички. (Смях в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата контраадмирал Попов.
КОНТРААДМИРАЛ ПОПОВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми господа народни представители!
Искам да дам някои пояснения от името на Министерството на отбраната по направеното предложение, което ви се предлага за гласуване.
В изпълнение на плана за сътрудничество между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Украйна, имаме такъв план, а такива планове за сътрудничество имаме с много страни, включая с всички страни на Черноморския басейн, е предвидено участието на един украински боен кораб в учението на силите за борба с подводница.
Ние считаме, че участието на украинския кораб в плановото учение на Военноморските сили, това е планово наше учение, с ръководител български офицер, ще допринесе за по-нататъшното задълбочаване и укрепване на сътрудничеството между нашите две страни.
Такива учения ние провеждаме и с други страни, които само спомагат за взаимното опознаване, за усъвършенствуване бойното майсторство на нашите офицери, старшини и матроси и за укрепване на приятелските ни отношения.
В сътрудничеството с Военноморските сили на Украйна ние считаме, и така е поне в нашия план, който е утвърден от министъра, че трябва да продължим развитието на общото разбиране за решаване на съвместни задачи на море. Това учение се провежда в духа на "Партньорство за мир", в което ние участвуваме.
Така че учението, което се провежда и усъвършенствуването на бойното майсторство на нашите офицери, старшини и матроси, не е насочено против нито една друга страна. Това е само от полза, за да бъде повишена боеготовността на нашите военноморски сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Искам да направя само една корекция по наименованието на кораба. С писмо на Министерския съвет и Министерството на отбраната вместо "Виница", да бъде "Чернигив".
Моля, режим на гласуване. Гласуваме решението за разрешаване участието на кораб от Военноморските сили на Украйна в учението "Шторм`96" на Военноморските сили на Република България.
Припомням, че всички разполагат с решението:
"На основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България, Народното събрание
Р Е Ш И:
Разрешава участието на противолодъчния кораб "Чернигив" от Военноморските сили на Украйна в учението "Шторм`96" на Военноморските сили на Република България за времето от 16 до 20 април 1996 г."
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 172 народни представители, за - 128, против - 11, въздържали се - 33.
Решението е прието.
Не остава много време, за да можем да пристъпим към следващата точка от дневния ред.
Припомням, че утре освен Декларацията за Холокоста, продължаваме с програмата от предходния ден, т.е. Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, приет на първо четене на 21 март 1996 г. Този въпрос ще бъде утре т. 2 от дневния ред.
Съобщения:
Едно малко скандално съобщение от гледна точка на господин Михайлов: на 12 април 1996 г., петък, от 10,30 ч. в зала "Запад" ще се проведе среща на Комисията по младежта, спорта и туризма с Международната организация "СЕНИ". Присъствието на всички народни представители от комисията е желателно.
Същата комисия - по младежта, спорта и туризма - ще проведе заседание в четвъртък от 14,30 ч. в зала 456 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1. Ще се занимава с глава "Финансиране" от Законопроекта за спорта.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание в четвъртък от 15,00 ч. в зала 142. Ще разглежда Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Комисията по радиото, телевизията и БТА отлага своето заседание днес от 17 часа.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще проведе редовно заседание утре, четвъртък, от 14,30 часа в зала N 356 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1. Ще разглежда законопроектите за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент.
И още едно съобщение - общото събрание на Парламентарната група на Демократичната левица ще се проведе днес в 17,30 ч. в киносалона на "Позитано" 20.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 13,50 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Иван Братулев


Юмер Юмер