Председателствувала: заместник-председателят Нора Ананиева

Секретари: Иван Будимов и Илко Савов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Раздаден ви е проектът за програма за работата на Народното събрание за периода 10-12 юли, който включва днес, сряда:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за народното здраве с вносители Министерският съвет и народният представител Йордан Школагерски.
2. Второ четене на Законопроекта за арендата на земеделските земи, приет на първо четене на 22 ноември 1995 г.
За утре, четвъртък, 11 юли, предложението е:
1. Проект за Решение за даване на разрешение за провеждането на тренировъчни наблюдателни полети по Договора за установяване на режима "Открито небе". Вносител е Министерският съвет.
2. Проект за решение за разрешаване изпращането на пехотна рота от Българската армия за участие в сухопътно учение "Мирен орел'96" в Република Албания. Вносител е Министерският съвет.
3. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. с вносител Министерският съвет.
4. Продължение на програмата от предходния ден.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (продължение).
6. Законопроект за ратифициране на Договора към Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти. Вносител е Министерският съвет.
7. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет.
8. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Държавата Израел за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет.
В петък:
1. Второ четене на Законопроекта за радиото и телевизията (продължение).
2. Доклади на Комисията по парламентарна етика.
3. Парламентарен контрол, както обичайно от 11 ч. и ако остане време - продължение на програмата от предходните дни.
За седмичната програма са постъпили, извън този проект, следните допълнителни предложения:
Първо, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложение за включване на точка - без да е определено, в дневния ред на Народното събрание за 10 юли, т.е. за днес, първо четене на Законопроекта за частните малки предприятия, с вносител народният представител Кристиян Кръстев.
Миналият път не го поставих на гласуване, тъй като нямаше нито едно становище. Сега вече е постъпило становище на водещата комисия - Икономическата, и на Комисията по устройството и дейността на държавните органи. По правилника имам основание да поставя на гласуване това предложение.
Моля да гласувате за включването, тъй като не е конкретизирано, като т. 3 от програмата за днес Законопроекта на народния представител Кристиян Кръстев за частните малки предприятия.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 195 народни представители, за - 91, против - 12, въздържали се - 92.
Не се приема, но се приближава към включване.
Следващото предложение е на народния представител - заместник-председателя на Парламентарната група на Българския бизнесблок, господин Георги Дилков.
На основание чл. 40, ал. 3 прави предложение за включване в дневния ред на проекторешението от 22 март м.г. за отмяна решението на Великото Народно събрание за отлагане изпълнението на влезлите в сила смъртни присъди. По проекторешението има становища на две постоянни комисии. Не е конкретизирано кога да се включи в програмата, поради което вариантът е в четвъртък като последна точка.
Има думата господин Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В последните няколко дни стана известно, че до края на столетието, т.е. до 2000 година, европейските страни, включително и Република България, следва да премахнат смъртното наказание. В същото време страни като Англия, Белгия, Турция, Гърция, Русия и други все още не са подписали Протокол N 6 на Европейската конвенция за правата на човека, който не сме подписали и ние. А Унгария, забележете, която е премахнала смъртното наказание, възнамерява да го възстанови в наказателното си законодателство, с оглед на тежкото състояние по линия на престъпността.
Отмяната на решението на Великото Народно събрание за отлагане изпълнението на влезлите в сила смъртни присъди се налага във връзка с бума на престъпността в страната и многократното увеличение броя на жестоките умишлени убийства, включително и на полицаи. Вземането на такова законосъобразно решение по важен за обществото и държавата ни въпрос сега ще има съществено значение за националния ни суверенитет. Имам предвид, че няма да се съобразяваме с ултиматуми.
Предлаганата отмяна на решението на Великото Народно събрание се налага, тъй като вече в продължение на 6 години с този неперфектен законодателен акт на практика се нарушава законът - Наказателният кодекс. Смъртното наказание не е премахнато от Кодекса. Съдилищата продължават да го налагат, разбира се, в изключително тежки случаи. Но изпълнението на влезлите в сила смъртни присъди не се прилага.
Очевидно е и моля да забележите това...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Да, но много е важно и искам да го подчертая пред колегите.
Очевидно е, че в съответствие с общоевропейската тенденция за хуманизиране на наказанието и у нас смъртните присъди нямат бъдеще, уважаеми дами и господа.
Аз съм готов в близките 10-15 месеца да внеса или да стана съвносител на проектозакон за изменение и допълнение на НК, с оглед отпадане на този вид наказание. В случай, обаче, че най-сетне вие подкрепите и проекторешението влезе за обсъждане в пленарна зала през тази седмица - не държа да бъде днес - в четвъртък или петък, ще предложа гласуването да се извърши тайно, като преди броенето на пликовете от 4-те урни същите се съберат на едно място и се разбъркат. Тоест, да няма никакви съмнения за анонимността на решението. Благодаря ви за вниманието и моля дори онези, които са против смъртното наказание, като вид наказание. Юристи - видни, са категорични, че с проекторешение този въпрос не бива да продължава да се решава в продължение на 6 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате направеното процедурно предложение за последна точка от дневния ред в програмата за утре - четвъртък, да бъде включено проекторешението за отмяна на мораториума върху смъртното наказание, внесено от народния представител Георги Дилков.
От общо гласували 193 народни представители, за - 33, против - 54, въздържали се - 106.


Следващото предложение е от народния представител Иван Станчев за включване днес, 10 юли, като първа точка от дневния ред в пленарното заседание законопроекта за изменение на Закона за политическа и гражданска реабилитация.
Господин Станчев, имате думата.
ИВАН СТАНЧЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми депутати! Предложението е много кратко - срокът 5 години да се замени с 6-годишен срок, с което се запазват правата на малцината останали хора поради едни или други административни причини. Понякога се чака две години за набавяне на документ.
Смятам, че това е разбираемо и не пречи за една-две минути срокът да бъде продължен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Искам още да прибавя, във връзка със забележката, направена от залата, че са на различна фаза двата законопроекта. Те не са гледани заедно. По този на господин Неврокопски е приключила дискусията, а този на господин Станчев сега започва първото четене. На различна фаза са и затова не са гледани заедно.
ИВАН СТАНЧЕВ (СДС): Благодаря. Ако позволите, две думи само. Ако залата приеме предложението на господин Неврокопски, аз ще оттегля моето. Но ако не се приеме другото предложение, тъй като това е само от две думи, моля да бъде прието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Станчев за включване като първа точка от днешния дневен ред, 10 юли, Законопроекта за изменение на Закона за политическа и гражданска реабилитация - първо четене. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 203 народни представители, за - 89, против - 44, въздържали се - 70.
Не се приема предложението.
Следващото предложение е за точка 3, не е записано кога, вероятно днес, предложението на народния представител Георги Панев е да бъде включен законопроектът за изменение на Закона за висшето образование.
Желаете ли думата? Вие говорихте миналия път.
Моля, режим на гласуване. За днешната програма точка 3. (Реплики от Иван Панев) Тъй като сте записали "предлагам точка 3". (Реплики от Иван Панев) За кой ден? Приемам, че е за днес.
Моля да уточнявате предложенията си, за да не се налага да гадая.
От общо гласували 203 народни представители, за - 93, против - 29, въздържали се - 81.
Не се приема предложението.
Следващото е предложението на народния представител Иван Неврокопски за включване на точка 1 в дневния ред на заседанието днес да се разгледа внесеният законопроект за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица.
Има думата господин Неврокопски.
ИВАН НЕВРОКОПСКИ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние го включваме не да го разглеждаме, тъй като той беше дебатиран. Времето, което е предвидено по правилника, е изконсумирано от всички парламентарни групи и остана само да се гласува. Поради недостиг на време остана така. Миналата седмица беше гласувано от всчики да влезе в дневния ред, но поради това, че пак нямаше време, остана така.
Аз предлагам сега като първа точка да влезе това мое предложение и да се гласува. Повече от две минути няма да отнеме време, ние няма да дебатираме и аз смятам, че това можем да го направим.
Това, което предложи господин Станчев, естествено, че то ще влезе в новия законопроект, който съм предложил, с удължаване на времето. Тъй като срокът е изтекъл и ние след като минем гласуването днес на първо четене, след това на второ четене ще има и това предложение за удължаване на срока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Неврокопски за включване като първа точка от днешния дневен ред законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Трябва да се включи като цяло, независимо от това, че..., всъщност това е предложение на първото четене - само гласуването.
От общо гласували 199 народни представители, за - 88, против - 76, въздържали се - 35.
Не се приема предложението.
Господин Неврокопски по процедурен въпрос.
ИВАН НЕВРОКОПСКИ (НС): Уважаеми колеги! Аз оставам учуден. Обръщам се към народните представители от Демократичната левица. Вие миналия път само преди няма и десет дни гласувахте да бъде включено в дневния ред и когато се касае не за дебатиране, нито за губене на време, сега гласувате против. Аз просто не мога да разбера какво е това становище - един път едно, а само след седем дни се променя вашето становище.
Затова, госпожо председател, аз предлагам моето процедурно предложение да бъде повторно гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще го поставя на гласуване още един път, макар че аз препоръчах на господин Неврокопски да се довършат разговорите и консултациите по този въпрос, преди да влезе в дневния ред.
Но моля да гласувате още един път предложението за включване в дневния ред.
От общо гласували 209 народни представители, за - 96, против - 75, въздържали се - 38.
Не се приема.
И накрая са предложенията на народния представител Васил Михайлов, който е отстранен от едно заседание, но ще поставя на гласуване предложенията му.
Първо е проекторешението за присъединяване на Република България към НАТО. Моля да гласувате. (Реплики от Васил Михайлов)
Да, но аз видях стенограмата, Вие сте участвали в гласуването до края на заседанието.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не съм участвал. Объркала сте се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От общо гласували 195 народни представители, за - 81, против - 80, въздържали се - 34.
Не се приема предложението.
Второто предложение е за провеждане на национален референдум за герба. Моля, режим на гласуване. (Реплики от Васил Михайлов) Справката е от компютъра, компютърът не лъже. (Реплики от Васил Михайлов)
Господин Михайлов, каня Ви на едно кафе в кабинета, за да Ви дам разпечатката от гласуванията в петък.
От общо гласували 192 народни представители, за - 72, против - 81, въздържали се - 39.
Не се приема.
Третото предложение е за изслушване на министър-председателя. Моля да гласувате.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): За какво ще го изслушваме? Да ни свири на духов инструмент ли, да ни пее ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: 15 минути почивка за успокояване на господин Михайлов. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължа-ваме заседанието.
Не довършихме гласуването по третото предложение - за изслушване на министър-председателя. Материята е изложена многократно от трибуната от самия вносител на предложе-нието и е включена в стенографските протоколи.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 140 народни представители, за - 35, против - 98, въздържали се - 7.
Не се приема предложението.
Следващото предложение е за изслушване на министъра на външните работи - също е обосновано в залата.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 143 народни представители, за - 25, против - 107, въздържали се - 11.
Не се приема предложението.
И последното предложение е за изслушване на министъра на вътрешните работи - също е обосновано в залата.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 141 народни представители, за - 26, против - 107, въздържали се - 8.
Не се приема предложението.
Моля, гласувайте програмата за работа на Народното събрание за периода 10 - 12 юли, както беше предложена в началото.
От общо гласували 168 народни представители, за - 128, против - 31, въздържали се - 9.
Приет е дневният ред за трите дни.
Ще ви прочета постъпилите законопроекти и проекто-решения за периода 3 - 9 юли.
Законопроект за насърчаване на малкия и средния бизнес и предприемачеството в Република България. Вносители са народните представители Яшо Минков и Борислав Николов. Водеща е Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение във връзка с приходите от доставка на природен газ по международни договори и спогодби, включително и Ябургската спогодба, по които страна е Република България. Вносители са Кирил Желев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за допълнение на Закона за държавния бюджет - вече включихме в дневния ред.
Проект за решение за даване на разрешение за провеждане на тренировъчни наблюдателни полети по Договора за установяване на режима "Открито небе". Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност и Комисията по външната политика и европейската интеграция.
Проект за решение за разрешаване на участието на кораби от военноморските сили на Република България в учението "Кооператив Партнър '96" в рамките на инициативата "Партньорство за мир". Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност и Комисията по външната политика и европейската интеграция.
Проект за решение за разрешаване участието на български военнослужащи в многонационалното свързочно учение "Комбайнд Индевър'96" на територията на Федерална република Германия и Република Австрия. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по националната сигурност и Комисията по външната политика и европейската интеграция.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за културно сътрудничество. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата и е разпределен още на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
Законопроект за местните финанси с вносител Министерски съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси и е разпределен още на Комисията по местно самоуправление и административно-териториално устройство и регионална политика.
Законпроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси с вносител Министерския съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вносители са Коста Андреев, Христо Бонов, Янка Кюркчиева и Бончо Рашков. Водеща е комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони и е разпределена още на Комисията по земеделието и горите, Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия.
Моля, във връзка с днешния дневен ред по първа точка да гласувате процедурното предложение за участие в заседанието на госпожа Фани Виденова, началник на Управление "Правно" в Министерство на здравеопазването.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 146 народни представители, за - 128, против - 11, въздържали се - 7.
Моля да бъде поканена госпожа Фани Виденова в залата.
Започваме работа по първа точка от дневния ред -
ДВА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛ-НЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ - първо четене.
Най-напред ще чуем становищата на комисиите.
Има думата проф. Зънзов да представи становището на водещата Комисия по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! "Становище по Законопроект N 02016 за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, внесен от Министерски съвет на 21 февруари 1996 г.
На четири свои заседания Комисията по здравеопазване обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, внесен от Министерския съвет. На различни заседания бяха поканени да присъстват представители на Българския лекарски съюз, КТ "Подкрепа", КНСБ, Центъра по обществено здравеопазване и други. На всички заседания на комисията присъстваха представители на Министерството на здравеопазването в лицето на госпожа министър д-р Виткова и госпожа Фани Виденова, също и проф. Узунов.
Промените в цялостния социално-икономически живот на нашата страна, както и налагащите се такива в здравеопазната система, доведоха до необходимостта от изменения в Закона за народното здраве. Тези изменения целят да се подпомогне по-ефективно функционирането на здравеопазването у нас, както и гарантирането конституционните права на населението за безплатна и достъпна медицинска помощ.
Внесеният законопроект предвижда съществени изменения в управлението на здравеопазването с цел неговото усъвършенстване - откриването, преобразуването и закриването на всяко публично здравно заведение, което да бъде подчинено на интересите на държавата и на населението в отделните общини.
Регламентира се правото на частна медицинска практика, с което се създават гаранции за по-висок професионализъм на стоматолозите и лекарите, желаещи да я практикуват.
В законопроекта се предлагат и промени, уреждащи юридическата самостоятелност на здравни заведения, както и допълнения и промени към действащия в момента закон, засягащи тъканната и органната трансплантация.
Уреждат се и въпросите на свободния избор на лекар на ниво първична медицинска помощ.
В комисията бяха разгледани и представените становища на отдел "Нормативни актове" и на Комисията по устройство и дейнстта на държавните органи, които ще бъдат взети предвид.
Основните проблеми, дискутирани на проведените заседания в комисията се отнасяха до някои законови и морално-етични страни на донорството.
По мнение на комисията текстовете, отнасящи се до собствеността на здравни заведения, трябва да бъдат приведени в съответствие с разпоредбите на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
Особено внимание комисията отдели на текстовете от проектозакона, отнасящи се до регламентация на частната практика. Много от тези текстове трябва да се приведат също в унисон с настъпилите промени в законодателството.
Посочените слабости, както и забележките, дадени в различните становища, ще бъдат взети предвид при разглеждането на законопроекта на второ четене.
След направените разисквания комисията гласува с 6 "за", 1 "против" и
РЕШИ:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве."

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Моля господин Спас Мулетаров да представи становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! На свое заседание, проведено на 30 май 1996 г., Комисията по устройството и дейността на държавните органи обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъства министърът на здравеопазването госпожа Мими Виткова, която обоснова проектозакона.
Внесеният законопроект предвижда редица съществени изменения в сега действащия Закон за народното здраве. По-важните от тях са: свързани с управлението на здравеопазването, реда за създаването на здравни заведения - държавни и частни, и с регламентацията на частната медицинска практика.
Предложените изменения и допълнения целят да приведат системата на здравеопазването в съответствие с новите обществено-икономически условия и да гарантират в по-голяма степен конституционното право на гражданите на достъпна медицинска помощ. В по-голямата си част предвидените в законопроекта нормативни разрешения съответстват на поставената цел. Предлаганите изменения и допълнения обаче са толкова многобройни, че отделни членове на комисията изразиха мнение, с оглед на правоприлагането, дали не е необходимо да се подготви нов закон с подобно заглавие.
Възражение предизвикаха и някои от текстовете на законопроекта по отношение на тяхната правна издържаност. Така например нормата на § 1, с която се създава нов чл. 1а, който регламентира формите на медицинско обслужване, следва да бъде преработен. Текстът така, както е предложен, не дава търсеното разграничение между държавните и недържавните форми на медицинско обслужване. Нормата на § 1 следва да се преработи, като употребеното понятие "публични здравни заведения" се съобрази с разпоредбите на действащия вече Закон за държавната собственост.
В чл. 46 се уреждат въпросите за минералните води, като е включено понятието "курортни ресурси". Въпросът за водите и тези с национално значение, определени в чл. 18 от Конституцията, следва да се реши със Закона за водите. Проект за такъв закон беше внесен в Народното събрание и въпреки че той е оттеглен, е предстоящо приемането на нов. Поради това комисията смята, че чл. 46 следва да се съобрази изцяло с определенията, които ще приеме новият специален Закон за водите.
В законопроекта съществуват и някои други текстове като чл. 4, ал. 2, т. 3, чл. 4а, ал. 1, чл. 26, ал. 7 и чл. 100, които също би следвало внимателно да се преразгледат, за да бъдат отстранени съдържащите се в тях редакционни неточности и противоречия.
Посочените по-горе слабости биха могли да бъдат преодолени при разглеждане на проектозакона на второ четене. Поради това Комисията по устройството и дейността на държавните органи смята, че внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве може да бъде приет от Народното събрание на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Изработено е становище и от Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Има думата проф. Вълканов.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Уважаеми колеги, на 6 март т. г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията проведе своето редовно заседание, на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, внесен от Министерския съвет. Присъстваха 12 народни представители - членове на комисията. В работата участва и заместник-министърът на здравеопазването госпожа Чолакова.
След станалите разисквания комисията прие следното становище: комисията приема по принцип законопроекта.
В дискусията някои народни представители се противопоставиха на особените изисквания за частната практика на лекарите и стоматолозите, което според тях ограничавало правото им на труд. Тези схващания бяха отхвърлени като несъстоятелни. Всеки лекар има свободата да избира формите на своя труд. Изключва се само възможността да се работи едновременно и в публично, и в частно здравно заведение. Една такава възможност е свързана с редица негативни последици както за самите здравни работници, така и за пациентите. Обсъдени бяха от гледна точка на правата на човека и редица други проблеми на здравеопазването, за вземането на органи и тъкани за присаждане от трупове на починали лица, за обема на безплатното медицинско обслужване, за реда за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента, за известни ограничения в ползването на безплатната медицинска помощ от български граждани, които живеят дълго в чужбина, и някои други.
Редица от решенията на посочените промени изискват прецизиране, но те не са пречка законопроектът да бъде оценен като навременен и необходим. При второто четене възникналите въпроси могат лесно да бъдат уточнени.
Законопроектът бе подкрепен на първо четене при 7 гласа "за", 4 "против" и 1 "въздържал се". Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Моля ръководствата на парламентарните групи да представят списък на ораторите. Има ли желание от вносителите? - Не виждам.
Представен ми е един списък. Виждам и д-р Карев. Д-р Карев има думата по процедурен въпрос.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Към Вас имам следната молба: когато се касае за един сравнително монолитен законопроект, той си има своя цялостна философия и тогава не е трудно за отделния народен представител да изрази отношението си към тази философия на първо четене в рамките на 10 или 12, или 15 минути. Този законопроект обаче има една особена специфика.
Първо, той е изключително обемист, но нещо много по-важно от това е, че той третира няколко доста далечни, доста независими една от друга сфери. И аз ще ви посоча три от тях. Едната е сферата на управление на здравеопазването, другата е сферата на частната медицинска практика и третата е регламентацията на трансплантацията на органи и тъкани, и по-специално на тяхното донорство.
Като имаме предвид, че това са, казах, твърде различни сфери, и особено това за трансплантацията, че в повечето европейски страни има отделен закон за трансплантацията на органи и тъкани, ясно е, че много трудно в съвсем синтетичен вид народният представител да изрази своето отношение. Съвсем възможно е народен представител от която и да било парламентарна фракция да има позитивно отношение към философията на законопроекта по една от тези сфери, обаче негативно, да кажем, към други две от тях, което затруднява народните представители да бъдат достатъчно кратки в своите изказвания.
Затова Ви моля, госпожо председател, да предоставите по-значимо време за дебати в пленарната зала на първо четене, като започнете респективно от час и половина на най-голямата парламентарна група. Естествено е, че всяка парламентарна група може да не ползва в пълен размер предоставеното й време. Това ще спести време, но нека рамката, която се поставя, ограничението, да бъде по-широко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря, но тъй като не става дума за цялостен нов закон, а за закон за изменение и допълнение, д-р Карев, нека не преминаваме към максимума, но 1 час на левицата, 45 минути на Съюза на демократичните сили и по 30 минути на останалите, с възможността за продължение. Още повече имам списъка и не са повече от 4 ораторите при вас. Така че, съобразявам се отчасти, но и със спецификата на законопроекта.
Давам думата за процедурен въпрос на д-р Григор Малев, който е записан като оратор.
ГРИГОР МАЛЕВ (СДС): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, с оглед важността на законопроекта и интереса към него от българската общественост и медицинските среди, предлагам да бъдат предавани дебатите директно по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Моля да гласувате процедурното предложение, направено от д-р Григор Малев.
От общо гласували 189 народни представители, за - 80, против - 18, въздържали се - 91.
Не се приема предложението. Моля по групи.
Има думата д-р Димитър Димитров от Парламентарната група на Демократичната левица.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законът за народното здраве е приет през 1973 г. Оттогава досега е претърпял редица изменения и допълнения, които в по-голямата си част са незначителни. По-съществените промени в него са направени през 1991 г., когато се разрешава за първи път частна медицинска практика. По-късно се предоставя законова възможност на висшите медицински училища да разкриват здравни заведения. С приемането на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина материята, която се отнасяше за лекарствените средства и аптечното дело отпадна от закона.
Дълбоките икономически и социални промени в страната ни през последните години поставиха функционирането на здравеопазната система при нови тежки изпитания и изисквания на свободното пазарно стопанство. Всичко това налага необходимост от промени в Закона за народното здраве. Справките, които прилага Министерският съвет, целят привеждане на закона в по-адекватно съответствие с условията, при които е поставена да работи здравната система.
Най-съществените изменения, които се предлагат в закона, се отнасят преди всичко до системата на управление на здравните заведения. Държавната политика в областта на здравеопазването се осъществява от Министерския съвет, а специализиран орган в осъществяването на тази политика в закона се предвижда да бъде Министерството на здравеопазването, което пряко или косвено чрез своите органи ръководи, координира и контролира дейността на здравните заведения по опазване и възстановяване здравето на населението.
Пълномощията на Министерския съвет и Министерството на здравеопазването и районните центрове по здравеопазване са закрепени в чл. 3 на закона. Законодателно се урежда статутът на ведомствените здравни служби, създадени към Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и Главно управление на Строителни войски. Тази материя досега нямаше адекватна уредба и беше визирана само в един-единствен текст със създаването на здравни заведения към общините, към отделни министерства и ведомства, без да е налице една стройна система, в която по категоричен начин да са определени правомощията на Министерския съвет и на Министерството на здравеопазването, на съответните ведомства и районните центрове по здравеопазване, които бяха създадени с постановление на Министерския съвет.
С промените в Закона за народното здраве в общата му част, а именно в чл. 1а се предвижда в Република България възможността да се откриват два вида здравни заведения - публични и частни. За първи път в закона на тези здравни заведения се предоставя статут на юридически лица. Този статут им дава възможност да имат допълнително финансиране - нещо особено належащо при сегашните условия. Това им дава възможност при формирането на здравния бюджет те да привличат допълнителни средства извън тези, които им се предоставят от общината, на чиято територия са разположени и от чийто бюджет се финансират. В сега действащия закон не е уреден точният механизъм за създаване на публични здравни заведения. С измененията, които се предлагат в чл. 2, процедурата по откриване, преобразуване и закриване на публичните здравни заведения става от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Но когато става дума за откриване на публични здравни заведения към Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, Министерство на транспорта или общините, предложенията на министъра на здравеопазването се съгласуват с ръководствата на съответните министерства, ведомства и общинските съвети, когато се отнасят за публични здрави заведения, които се откриват на територията на общината и обслужват нейното население. Предложенията за откриване на публични здравни заведения към висшите медицински училища за обучение на студентите и специализация на лекарите се съгласуват съответно с ректорите на тези висши учебни заведения. По този начин се създава една процедура по откриване, преобразуване и закриване на публичните здравни заведения с по-строен характер.
От начина, по който се откриват, преобразуват и закриват публични здравни заведения, произтича и процедурата по сключване на трудовите договори с директорите на тези здравни заведения - закрепено в новия чл. 4а. Така трудовите договори с директорите на публични здравни заведения към общините се съгласуват с директорите на районните центрове по здравеопазване въз основа на конкурс, докато за публичните здравни заведения към висшите медицински училища и тези към министерствата и ведомствата - от министъра на здравеопазването, съгласувано със съответния министър или ръководител на ведомство. Министърът на здравеопазването издава наредба за управление на публичните здравни заведения.
Втората група изменения, които се предлагат в закона, са измененията, които се отнасят до уредбата на частните здравни заведения - по-скоро по процедурата на тяхното откриване, преобразуване и закриване, както и уредбата на материята, която регламентира частната медицинска практика.
В последните няколко години след разрешаването на частната медицинска практика в страната се показа наистина необходимостта от създаване на един законов регламент както за начина, по който се откриват и закриват частни здравни заведения, така и за начина, по който се регламентира частна медицинска практика. Понастоящем съществува голям хаос в това отношение. Частни здравни заведения се откриват по Търговския закон, по Закона за кооперациите, по Закона за лицата и семействието без разрешение на министъра на здравеопазването, както се предлага в новия чл. 25а на закона. Министърът на здравеопазването се произнася в 3-месечен срок от подаване на заявлението.
Съгласно чл. 25б частното здравно заведение е юридическо лице, учредено като търговско дружество, кооперация или сдружение, което е получило разрешение за извършване на медицинско обслужване. В чл. 25б по-ясно трябва да се определи статутът на тези частни здравни заведения и начинът на тяхното откриване, преобразуване и закриване. Тази възможност да се откриват по различни закони досега създаде реалността да не могат да се контролират, а даже и да не се знае колко са сега тези частни здравни заведения в страната. А що се отнася до частната медицинска практика, това, което се предлага в закона, е да се създаде законов регламент съгласно текста на чл. 25а. Лицата, които желаят да упражняват частна медицинска практика по обща медицина и стоматология, трябва да имат задължително две години трудов стаж в публично здравно заведение, а тези работещи по тясна специалност - да имат вече призната такава специалност. По този начин се гарантира наистина квалифицирана медицинска помощ на нуждаещите се граждани.
Законът не допуска работещите в системата на публичните здравни заведения да могат да имат частна медицинска практика - чл. 25а. Лицата, упражняващи частна медицинска практика, се регистрират в общината, на територията на която работят. Министърът на здравеопазването издава наредба за реда и условията за упражняване на частна медицинска практика. Медицинските специалисти, които са в трудови правоотношения с държавен здравен орган и публични здравни заведения, не могат да упражняват частна медицинска практика. Те не могат да бъдат членове на общи събрания на частни здравни заведения, както не могат да участват в техните управителни органи.

Защо не могат да работят в частни здравни заведения без разрешение на своя работодател?
Този текст от закона вероятно ще възбуди доста размишления и дискусии, най-вероятно ще наложи някаква по-адекватна промяна в него, за да даде възможност при определени условия работещи в публични здравни заведения да имат възможност да работят в частни здравни заведения. Това може да стане след строга регламентация. Примерно не е възможно лекар, който има частна клиника, да не може да привлече при определени условия колега от публично здравно заведение за извършване, да кажем, на една сложна операция.
Ето защо аз си позволявам да се отклоня в този текст, тъй като ще пледирам и в бъдеще за уреждане на тази материя по по-адекватен начин.
В закона е ясно определено що е то първична медицинска практика. Лицата, които упражняват тази практика, са педиатър, терапевт, акушер гинеколог, стоматолог на обща практика. Това е така наречената първична медицинска помощ, безплатна, в рамките на която се осъществяват и консултациите с определени специалисти на гражданите, които са потърсили помощ. Много може да се спори и по този текст.
С промените в закона се въвежда и по-добро обслужване на някои категории болни. Така например болните с алкохолна зависимост и наркозависимост се извеждат от принудителната форма на обслужване и се въвеждат в задължителна форма с презумпцията, че лечението на тези две категории е далеч по-ефективно, когато те участват в него по-активно и това става с известно тяхно съгласие, а не изключително по принуда.
Законът предвижда по-добро обслужване и на психично болните, като се изхожда от Хартата за правата на човека. В текста на закона обаче липсва яснота по това, че съгласно чл. 30 от Конституцията тези граждани все пак имат право на защита и известен надзор върху тяхното задържане. Това в закона засега липсва. Но предложенията за задължително настаняване на психично болни става по реда на чл. 59, 61, 62 и 63 от настоящия закон.
Промени са направени и в текстовете на закона по отношение на материята, която урежда органа "Трансплантация" от гледна точка на съобразяване с Международната харта за правата на човека. В сегашните текстове на закона процедурата е много либерална и несъобразена с правата на човека, тъй като законът допуска да бъдат взети органи и тъкани за трансплантация при констатиране на мозъчна смърт без изрично съгласие или несъгласие на донора. Процедурата, която се предлага в сегашните текстове, предвижда предварителен отказ от трансплантация, което се маркира в личния паспорт чрез отказ. По този начин се въвежда едно ново понятие на предполагаемо съгласие. Тази промяна в закона вероятно ще възбуди също така много дискусии до окончателната редакция. Засега органи и тъкани на починали лица в публични здравни заведения и болни, изпаднали в състояние на мозъчна смърт, можеше да се вземат без съгласието на близките или наследниците.
Предвидени са текстове в закона по отношение лечението на болните в публични здравни заведения, които увреждат своето здраве и здравето на други лица при виновно деяние - ал. 7 на чл. 26. И тук би могло да се направи нещо допълнително по отношение на самата редакция и съдържателно, разбира се. По-добре би било редакцията да бъде следната: "При умишлено увреждане на здравето на друго лице, което е престъпление от общ характер, виновното лице да заплати разноската за лечението на публичното здравно заведение както за своето лечение, така и на лицето, претърпяло увреждане." По този начин се ограничава контингентът на лицата, които попадат под удара на този закон, а е възможно при определени случаи да се прави и възражение по този текст, тъй като трябва да има правна защита.
Уважаеми колеги, аз смятам, че предложените промени в Закона за народното здраве в тази част засягат много текстове. По-добре би било да се предложи действително един нов закон, който да регламентира тази материя. Но това засега в тези условия просто не е възможно. Изниква основателният въпрос е ли възможно да минем без промени и налагат ли се тези промени сега. Аз бих отговорил така и се надявам, че повечето от колегите специалисти ще се съгласят с мене, тъй като друг изход от ситуацията сега няма. Променените условия налагат действително промени. В много текстове могат да се намерят много големи различия. Смятам, че в периода между двете четения предложенията, които ще направят колегите, ще изменят редакционно и съдържателно много от текстовете.
Аз не бих се спирал на всички промени, но ми се иска да засегна и въпроса за глава шеста от закона, която регламентира курортното лечение. В чл. 46 има ясно определение за това какво са курортните ресурси - минерални води, лечебно калонаходище, крайбрежна плажна ивица и т. н. Непосредствено след този запис ми се струва, че по-добре би било веднага да се мине на това що е курорт и след това да се регламентират минералните води с национално значение и тези с местно значение, да се дадат по-големи права на общините по отношение на стопанисването на минералните води в общините, които не са от национално значение. От друга страна, в закона би трябвало да има по-ясна кореспонденция със Закона за водите, който приехме на първо четене, със Закона за местно самоуправление и със Закона за общинската собственост. Така по-добре ще бъде регламентирана материята в тази глава.
Аз не бих се спирал на някои текстове, които са очевидно ясни и не налагат някакви съществени изменения, като да кажем, рекламата на тютюневи изделия, алкохолни напитки и прочие, както и на главата за административните нарушения и наказания, тъй като е очевидно, че сегашните наказателни санкции не отговарят на условията, в които се намираме днес. Те са значително по-ниски и съвсем естествено е на нарушението да се приведе и съответна санкции, която да отговаря на степента на деянието.
С тези бележки си позволявам, уважаеми колеги, да ви подканя да гласувате за приемането на Закона за народно здраве с измененията на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата доктор Георги Карев.


ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър и вие, госпожо Виденова!
В мотивите на разглеждания законопроект се казва, че сега действащия закон следва да бъде приведен в съответствие със социално-икономическите промени, настъпили след 1973 г., когато той е приет. Само че привеждането на един закон в съответствие с настъпили промени е една твърде неутрална формулировка. Всъщност философията на закона винаги е насочена или да утвърди и да разшири тези промени или да им противодейства. И нека да видим коя от тези две тенденции всъщност е про¬ник¬на¬ла във философията на предлагания законопроект.
Първата група изменения засягат управлението на системата на здравеопазването. Между тях има текстове, които изразяват първата от тези тенденции и за която на второ четене всеки един от нас спокойно би гласувал. Такъв е например § 1,с която се създава чл. 1а,а неговата ал. 3 определя здравните заведения като юридически лица. Такъв е чл. 4б за формирането на самостоятелен бюджет от публичните здравни заведения, за сключването на договори между тези заведения и финансиращите ги институции и т. н. Обаче да се възтрогнат от тези текстове и по тях да оценяват философията на законопроекта могат само хора, които като четат една алинея вече са забравили какво гласи предидущата. За всички останали, които са достатъчно интелигентни да сглобят парченцата на този пъзел в една цялостна картина оценката на философията на този законопроект в тази му част е друга. За всички тези хора цитираните текстове са само смокиновото листо, твърде малко по размер, за да прикрие управленските срамотии на този законопроект. А главната от тях е цялостната и брутална централизация на всички управленски правомощия в ръцете на централната изпълнителна власт. Така правото за откриване, преобразуване и закриване на всички публични здравни заведения се делегира на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Това предложение само се съгласува с общинския съвет за заведенията, обслужващи населението на общината със съответния министър, ръководител на ведомство или ректор.
И още по-добре е видна срамотията на бруталната централизация в чл. 4а, според който трудовите договори с директорите на публичните здравни заведения се сключват, изменят и прекратяват от министъра на здравеопазването, наистина понякога съгласувано с друг министър, ръководител на ведомство или ректор.
Тук не мога да не припомня, че тъй наречената национална здравна стратегия изцяло е издържана в духа и традициите на здравеопазните раздели от конгресите на БКП някъде между VIII и ХII и там се твърдеше, че създаването на РЦЗ било - цитирам - сериозна мярка за децентрализация на управлението. Естествено, че подобно твърдение е обида за всеки, който чете този документ, защото поставя под съмнение неговите интелектуални възможности.
Подобен опит се прави и тук. Член 3,ал. 4 ясно казва, че РЦЗ са териториални органи на Министерството на здравеопазването, а в мотивите на законопроекта - погледнете страница 27 - се твърди, че те са териториални органи на деконцентрираната държавна изпълнителна власт. Да не говоря, че ако ще си служим с химически термини по-добре би било да бъде "разредена", отколкото да бъде "деконцентрирана".
Тези текстове от законопроекта влизат в едно противоречие с фундаментални принципи на управленската теория и практика - общинските заведения да се финансират от органите на местното самоуправление, а да се откриват, преобразуват, закриват и управляват изцяло от централната изпълнителна власт. С това нарушаване на управленските принципи се залага един антагонизъм, който много скоро ще даде своите горчиви и не просто горчиви, а направо отровни плодове. И казах отровни, защото общините осигуряват здравеопазването на своето население в условията на изключително дълбоката криза, до която управлението на БСП доведе страната.
Когато приемахме държавния бюджет за тази година аз посочих по колко долара на глава от населението за здравеопазване предвиждат бюджетите на няколко бедни и на няколко богати европейски страни. За бедните: Гърция - 371 долара, Португалия - 464,Испания - 643;богатите страни - Германия - 1232 долара, Франция - 1274,Швеция - 1376.Къде сме ние, както се казва: 70 долара, между 5 и 9 пъти по-малко от най-бедните не ко¬му¬нис¬ти¬чес¬ки, не посткомунистически, европейски страни. Но това съм го казал на 21 декември 1995 г. при курс 75 лева за долар. И съм казал, че колкото курсът на долара се качва, толкова тази сума ще пада. Сега доларът струва 2,5 пъти повече от тогава, съответно и парите за здравеопазване са 2,5 пъти по-малко от тогава - тоест, около 30 долара на човек от населението.
И аз бих попитал вносителите - вие питахте ли хората от общините как мислят да се оправят до края на годината и за какво по-напред да плащат от тези пари - за заплати на персонала, за храна, за издръжка, за лекарства, изобщо за какво.
Вижте на страница 27 от раздадения законопроект. Това е първата страница от мотивите. Там се казва - цитирам - с изменението на чл. 4 се определят правомощията на общините.
Хайде сега да обърнем на страница 3 и да прочетем въпросния чл. 4 и да видим в дългия този член има ли поне едно правомощие, което значи право. Ето го този член: По отношение на публичните здравни заведения по чл. 2 общинските съвети:
1.Създават условия за безплатно ползване на медицинско обслужване и т. н.
2.Предоставят средства за текущи разходи, оборудване, обзавеждане...
3.Предоставят средства и условия за следдипломна квалификация...
Общинските съвети осигуряват средствата за изцяло или частично платените лекарствени средства и прочие, и прочие.
Значи, общинските съвети - нали, това е соцразделението - общинските съвети създават условията за това, това и това, те осигуряват средства за това, това и това, а министърът на здравеопазването открива, преобразува и закрива техните здравни заведения и назначава и уволнява техните директори. Кратко и ясно!
Както навремето един стар¬ши¬на казал на един боец: Когато разговаряш с мене, ще мълчиш! Същата е ситуацията и със здравните заведения на висшите медицински училища.
В 36-ото Народно събрание ние обстойно обсъждахме добавката към чл. 2,ал. 3 от Закона за народното здраве, която включи висшите медицински училища към ведомствата, които могат да създават държавни здравни заведения.
В изказването си на 30 юни 1993 г. доктор Виткова питаше има ли разлика между Катедрата по анатомия и хистология и Катедрата по вътрешни болести и хирургия, та едните да се ръководят от висшите медицински институти, а другите да се ръководят от министерството. И говореше за това как въпросното двувластие пречи на учебно-преподавателската работа. Нещо повече. Като стана въпрос тогава, че законът трябва да гарантира на министерството възможността да осъществява държавната здравна политика във ВУЗ, доктор Виткова възрази, че чл. 87, ал. 1 е определяща ролята на министерството в обучението на медицинските кадри в достатъчна степен гарантира тези възможности.
Аз искам дебело да подчертая следното: като припомням тогавашните позиции на комисията и тези на доктор Виткова при приемането на сега действащия текст абсолютно не искам да оспоря на когото и да било правото и възможността да променя своите позиции и своите възгледи. Не от 36-ото Народно събрание досега, ами от вчера до днес някой да се смени позицията, аз няма да оспоря това му право. Обаче си мисля за механизма, по който става това - дали той е говорил с 500 души, с които не е говорил дотогава или е прочел 50 книги, които не е чел дотогава и тогава това определя еволюцията на неговите взглядове. Или пък въпросната еволюция се определя от неговото място във властта - когато един човек е в законодателната власт да има малко по-либерални възгледи, като застане начело на изпълнителната власт като министър над всичко да надделеят едни централизаторски щения.
Втората съществена група изменения, на които накратко ще се спра засягат проблема за трансплантацията на органи и тъкани и по-специално въпроса за донорството на органи и тъкани. Най-съ¬щес¬т¬вени в тази насока са предлаганите изменения и допълнения в чл. 34, който третира вземането на органи и тъкани за присаждане от труповете на починали лица. Тук още в самото начало трябва да отбележа две неща - законодателното уреждане на тази материя включва намирането на един много сложен и много труден баланс и деликатен баланс, бих казал, между интересите на реципиента и правата на донора, защото интересите на потенциалните реципиенти налагат закона да намалява пречките и ограниченията за вземане на органи и тъкани от труповете на починали лица. Обратното, интересите на донора независимо от това, че в случая донорът е мъртвец, налагат по-строги ограничения върху вземането на органи и тъкани от трупове, които да гарантират на индивида, респективно на неговите близки правото да осигурят интегритета и неприкосновеността на неговото тяло след смъртта. Както казах това е един чувствителен и труден баланс и в обзорите на световното трансплантационно законодателство обикновено се изброяват страните, в които законодателната уредба е наклонена в полза на едната или на другата страна.

Второто нещо, което трябва да подчертая още сега, това е, че става въпрос за един екзестенциален проблем, проблем на дълбоката човешка същност и съвест, а не на някакво олитическо решение, поради което това е подобно на ефтаназията или на смъртното наказание. Поради това аз предполагам, че във всяка парламентарна фракция по този въпрос ще има едно пъстро гласуване и също така допускам, че и в собствената ми парламентарна група може да има становища по този въпрос, които да са по-малко или повече различни от моето.
Но според предлагания текст на ал. 2 от лица, починали в здравни заведения и от лица в състояние на мозъчна смърт, могат да се вземат органи и тъкани за присаждане без съгласието на близките, ако лицето е било дееспособен български гражданин и приживе не е деклариралоотказ за даряване, удостоверен с щемпел в личния му паспорт. Аз съм убеден, че ако се приемат предложенията на вносителя за изменение и допълнение по тази материя, България ще се нареди между страните с най-силна деформация на законовата уредба в ущърб на евентуалните донори, нарушавайки изконното човешко право на достойна смърт и на неприкосновеност на тялото след смъртта на индивида. Защо? Това, че ако няма в паспорта деклариран отказ, органи след смъртта могат да се вземат - това е така нареченото предполагаемо съгласие. То не е българско изобретение. Има го в много чужди законодателства. Обаче то има право на съществуване при висока обща, медицинска и гражданска култура на населението, когато всеки гражданин е наясно какво означава да се направи заверка за отказ в паспорта и какво означава да не се направи. И всеки гражданин решава по съвест и по убеждение този въпрос. Значи това да бъде едно информирано предполагаемо съгласие. В България обаче много малко хора ще знаят за какво става реч. Повечето няма да си направят в паспортите заверка за отказ, но това ще бъде едно неинформирано, да не кажа невежествено предполагаемо съгласие. И да се осигуряват органи и тъкани за трансплантация, залагайки на това, за мен е дълбоко аморално. Нещо повече, всеки, който излезе по радиото, телевизията и в печатните медии да разясни как е уреден този въпрос и какви са правата на хората, много лесно може да бъде обвинен и заклеймен, че действува в ущърб на интересите на потенциалните реципиенти, т.е. не го интересува съдбата на хората, които чакат за бъбречна трансплантация.
Освен това при цялата дебалансирана в ущърб на човешките права ал. 2, сегашните ал. 3 и 4 се запазват и се изместват като ал. 5 и 6, а ал. 6 казва, че "по реда на предхождащите алинеи могат да се вземат органи и тъкани и за други лечебни, както и - отбележете - за научни и учебни цели на здравеопазването". И аз питам: какви точно учебни цели? Колко органи и колко тъкани? Може ли всичките органи и тъкани на едно починало лице? Значи, ако това се приеме, според мен няма да има никакви законови пречки трупът на всеки човек, който няма в паспорта си отметка за отказ, да бъде използуван за учебни цели, например за обучение по анатомия, без да се иска съгласието на неговите близки. Ето до такива аномалии могат да доведат предложените текстове.
Аз вече казах, че балансът в тази материя между интересите на реципиентите и човешките права на донорите не е лесен, но този баланс трябва да се търси. В мотивите на законопроекта са изброени шест европейски страни, за които се казва, че донорството било уредено по аналогичен начин на този, който ни се предлага в законопроекта. Чини ми се, че авторите разбират аналогията твърде широко, защото поне в две от тези шест страни проблемът е решен според мен по твърде различен начин от този, който ни се предлага с този законопроект. И балансът, за който говоря, че трябва да се търси, е спазен в максималната според мен възможна степен.
Затова аз не мога да подкрепя предлаганите решения в законопроекта. Категорично съм против текста на чл. 34, ал. 2. Преди второто четене ще предложа заместващи текстове, аналогични на трансплантационното законодателство именно в тези две европейски страни, които според мен са намерили най-добрия възможен баланс между интересите на донорите и тези на реципиентите.
На трето място хронологически, но на първо място по важност, е въпросът за промяната в законодателното за уреждане на частната медицинска практика. По този въпрос съм длъжен да започна с една кратка историческа справка. И то няма да започна с Временните правила за устройството на медицинското управление от 1 февруари 1879 г., нито с гражданските медицински закони от 1882 г. и т.н., даже няма да започна с началото на катастрофата в края на 40-те години, когато Българската комунистическа партия забрани частната медицинскса практика и изяде огромните суми, натрупани в пенсионния и здравноосигурителния фонд. И като казвам огромните, имам предвид не огромните, а колосалните, защото там е имало 17 млрд. конвертируеми лева, а за 1945 г. държавният бюджет на България възлиза на 11 млрд.лв. Така че всеки може да прецени от какъв мащаб са тези суми.
Ще започна обаче с промените, приети от Великото Народно събрание, т.е. с разрешаването по същество на частната медицинска практика след 4 десетилетия забрана, понеже по този проблем някои хора се оказаха късопаметни, а други се преструват на такива. Много пъти например съм слушал от госпожа министър Виткова мемоарни изпълнения в смисъл, че едно от най-фаталните решения за нашето здравеопазване било, когато Великото Народно събрание под натиска на опозицията, под нейната диктатура едва ли не било изнудено да разреши някаква безконтролна частна практика. И понеже съм човек любопитен, винаги ме е интересувало как може малцинството в едно Народно събрание да изнуди мнозинството. И прегледах дневниците на Великото Народно събрание, когато се е разглеждал и решавал този проблем. Установих, че споровете са били коректни, толерантни и че за никаква принуда, освен принудата на фактите и аргументите, не може да става реч. Естествено, че представителите на всяка политическа сила са отстоявали свои позиции по въпроса за частната практика и тези позиции са били част от техните по-общи възгледи за политиката и икономиката. Но така или иначе, като хардлайнерка от страна на БСП тогава се очертава госпожа Стела Бачийска, между другото по образование философ, която стига до предложение да има преходна разпоредба, според която законът да влезе в сила след приемането на здравноосигурителната система. И тогава за депутатите е било въпрос буквално на месеци въвеждането на тази система. Свидетели сме, че това още го няма. А самата д-р Виткова в тези дебати има много по-умерени позиции. Тя подкрепя законопроекта, разбира се, с определени уговорки. И при гласуването, между другото, две трети от гласувалите гласуват "за", а сумата от гласовете "против" и "въздържали се" е една трета от общия брой гласували. Казвам това, без да оспорвам на когото и да било правото на еволюция на възгледите. Обаче нормалната еволюция е от по-тоталитарни възгледи към демократични. А когато е от малко по-либерални към откровено тоталитарни, това е една крайно нежелателна еволюция. Това е, извинете за директния израз, една комунистическа еволюция. Толкова за Великото Народно събрание.
Какво стана в Тридесет и шестото Народно събрание? И това съм длъжен да припомня, защото и там някои се оказаха късопаметни. На 6 март 1996 г. например, председателят на Българския лекарски съюз д-р Игнатов, в изказване пред комисията твърдеше, че със свой законопроект, внесен в Тридeсет и шестото Народно събрание, д-р Виткова забранявала частната работа на лекарите в държавните здравни заведения, но после като министър видяла, че няма нищо лошо в това и затова в този законопроект се допуска тази форма на частна практика, което било голям професионален прогрес. Това й правело чест и т.н. Може, разбира се, д-р Игнатов съвсем добросъвестно да се е заблудил, но истината е съвсем друга и аз ще я припомня. В Законопроект N 10233273 от 27 април 1994 г., внесен от д-р Виткова като народна представителка от БСП в Тридесет и шестото Народно събрание, се съдържаше един-единствен текст за ал. 1а към чл. 25. Цитирам: "Забранява се упражняването на частна медицинска практика от медицински специалисти, които работят в системата на държавното здравеопазване". Значи това е абсолютно същата идея, която сега, облечена в повече думи, я виждаме развита в законопроекта на Министерския съвет.
Аз няма да описвам как се развиха тогава дебатите в комисията, няма да припомням своята статия "Свободата пред изпитание", за която, без ни най-малко да се водя от авторско самолюбие, твърдя, че точно две години след нейното написване тя остава актуална и днес с всяка своя дума. И трябва да кажа, че ако управляващата и тогава, и сега БСП подкрепи подобна теза, тя буквално сече клона, на който седи. Защото значителна част от медицинските специалисти, работещи в публични здравни заведения и упражняващи частна практика, са нейни членове и симпатизанти. И това е едно своеобразно електорално харакири. Тези хора, вече вкусили от вкуса на свободата, да бъдат законодателно лишени от нея, да не говорим, за лишенията, жертвите, ипотеките и всички рискове, поети от тези медицински кадри в името на тяхната свобода. Тогава наистина под обществения натиск и под този, упражнен в комисията, д-р Виткова замени своя текст с един друг, по-малко зловреден може би. Той пък беше приет със 7 гласа на 6, т. е. с мнозинство 1 глас. Така или иначе до края, до падането на Тридесет и шестото Народно събрание той не стигна до пленарната зала.
След тази кратка предистория какво прочие ни предлага сегашният законопроект по този въпрос? Алинеи 3 и 4 на така предлагания чл. 25а, в които колкото и да са избягвани отрицателните форми и забранителните изрази, ясно забраняват на всички медицински специалисти с висше, полувисше и средно специално образование, които работят в държавен здравен орган или публично здравно заведение, да упражняват частна медицинска практика. Член 25в, ал. 3 им дава възможност да работят единствено в частно здравно заведение, но, подчертавам, само след писменото съгласие на своя работодател. Тези обаче, които са успели да получат въжделеното съгласие на работодателя си да работят в частно здравно заведение, не само че в него са отново наемни работници, но и се поставят в една изключително унизителна позиция. Защото ал. 2 на същия този член ги лишава от права и възможности, от които и гастарбайтерите в Западна Европа не са лишени. Те нямат право да са членове на управителните органи, нямат право да ръководят медицински дейности и, забележете, нямат право да бъдат членове на общите събрания на тези заведения. Аз познавам еволюцията на българското здравно законодателство и най-отговорно твърдя, че в цялата тази еволюция никога не е бил нито приеман, нито даже предлаган текст, който да поставя българския лекар в толкова унизително положение.
Нека сега да видим срещу кого е насочено всичко това, чии интереси и права накърнява като медицинско съсловие и като пациенти. В момента според последните статистически данни частна медицинска практика упражняват 10 хил. 723 лекари, 4 хил. 744 стоматолози и 1332 души с полувисше или средно медицинско образование. В сравнение с данните от юли 1993 г., които са на база критична точка 31 декември 1992 г., за специалистите, упражняващи частна медицинска практика лекарите са се увеличили за този период 2,5 пъти, стоматолозите малко по-малко от 2 пъти и средните специалисти малко повече от 2 пъти. Това показва, че въпреки огромните организационни, психологически и особено финансови трудности има едно оживление, има един интерес, има първите кълнове на тази практика. А сега задачата е те да бъдат задушени и за по-сигурно и прерязани. От една страна ги души примката на непосилното данъчно бреме, в същото време над тях надвисва гилотината на сега обсъждания законопроект. И като казвам това, никак не хиперболизирам нещата, защото от анкетираните частно практикуващи медицински специалисти в здравните заведения, които този законопроект нарича публични, работят: от лекарите 77,5 на сто; от стоматолозите 79,4 на сто; от средните кадри 96 на сто. Значи над три четвърти от лекарите и над девет десети от средните кадри попадат под ударите на този закон. Ама предоставял им се избор - или публичното, или частното упражняване на професията. Разбира се, има страни, в които такъв избор се налага от законодателството, обаче в българските традиции това не влиза. Напротив, много десетилетия преди черния 9 септември 1944 г. българските лекари достойно съчетаваха работата си в държавни, общински и университетски болници с една умерена частна практика. И как един министър не се пръкна тогава да обвини тези хора в корупция? Значи няма нищо по-непочтено от това корупцията и разхищенията да се свързват с частната медицинска практика. И аз ви питам, дами и господа, случайно някой от вас да е чувал за корупция в един частен автосервиз. Има ли някой да е чувал? - Питам. Не сте чували, няма и да чуете. Корупцията е абсолютен патент на държавните структури, на държавния чиновник, дами и господа! И абсолютно не търсете в сферата на частния сектор, респективно в сферата на частната медицинска практика корупция.
Преди малко с конкретни числа очертах количествените параметри на този законопроект върху медицинското съсловие. Сега искам да кажа две думи за неговите качествени измерения. Защото най-страшен е ударът върху утвърдените, върху висококвалифицираните лекари. Да не забравяме, че 79 на сто от частно практикуващите медицински специалисти у нас имат трудов стаж над 10 години. Ами кой ще превърне две трети от жилището си в кабинет или ще рискува да наеме чуждо помещение? Кой ще инвестира цялото имущество на семейството си в една твърде несигурна по наше време дейност? Кой ще взема кредит при сегашните лихви за оборудване и за апаратура? Естествено, че това ще го направи най-добрият лекар, който вярва в своите сили и способности и в доверието на своите пациенти.
И по-нататък. За конституционното право на труд. Точно този законопроект узаконява безумната ситуация, че лекарят, който е такъв 24 часа в денонощието, в България ще бъде такъв само в рамките на работното си време. Извън него може да кара такси, да лепи фаянс или теракота, може да продава вестници или семки, но не може да работи това, за което е учил и за което са плащали родителите му. Не казвам държавата, защото парите, които са похарчени от държавата, пак са дадени от неговите родители и от други като тях. И не можете да си представите колко ме е срам за някои колеги, които твърдят, че конституционното право на труд за работещите в публичните заведения държавата го осигурявала чрез тяхното работно време и техните заплати, а не била длъжна, видите ли, да им го осигури извън него. Аз наистина не знам как може така да се говори и така да се пише. Частно практикуващият специалист си осигурява всичко с цената на огромни лишения, с цената на жертви и на рискове. Какво, по дяволите, държавата трябва да му осигурява? От нея той иска едно-единствено нещо - да не му пречи, да не му забранява, само и само тя да не прави това, което се опитва да направи с този законопроект, и да не затваря в рамките на работното време неговата квалификация и доверието на неговите пациенти.
Налагайки на лекарите един насилствен и, бих казал, противоестествен избор, този закон между другото лишава именно пациентите от истинския избор. И никакви тройки от участъкови лекари не могат да убедят мислещия човек, пациент, че той има право на избор. И ще ви кажа какво ще стане, ако се приеме този закон в този му вид. Тъй като стоматолозите по ред причини стъпиха на краката си преди лекарите, 90 на сто от висококвалифицираните стоматолози, принудени да правят този противоестествен избор, ще го направят в полза на частната практика. И така публичната стоматологична помощ, да не говорим за университетското образование по стоматология, които и сега не са цъфнали и вързали, ще понесат един изключително тежък удар.
По-различно обаче ще бъде при лекарите, където огромната част ще направи принудителния си избор в посока към публичното здравеопазване, обаче, лишени от възможността за допълнителна реализация и допълнителни доходи, те вече няма да бъдат това, което са. Броят на недобросъвестните сред тях ще нарасне и сумите, вземани от тях на ръка, ще станат наистина астрономически. Нещо, което, надявам се, никой в тази зала няма да твърди, че желае.

Дами и господа, частната практика на медицинските специалисти е важна и полезна за обществото по няколко пътища, за които невинаги се говори и невинаги се мисли. Тя разтоварва държавното здравеопазване, включително го разтоварва бюджетно. Тя увеличава приходите в бюджета чрез данъци и такси. Тя служи за конкурент и по този начин за коректив на публичното здравеопазване. И накрая, тя дава на лекаря и на пациента свобода на избора.
Бих завършил с един апел към всички вас, дами и господа, независимо от принадлежността в политическо отношение. Не обезглавявайте българското здравеопазване чрез този удар върху неговите най-способни представители! Не отнемайте на българския лекар и на българския пациент свободата и правото на избор! И накрая, може би най-важното от обществена гледна точка - не отнемайте на публичното здравеопазване неговия единствен истински коректив в лицето на частната медицинска практика! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря.
Има думата за реплика д-р Янева. Други реплики? - Няма.
ЕЛЕНА ЯНЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми д-р Карев, ще Ви репликирам по няколко пункта от Вашето изказване.
В един момент Вие цитирахте промените в закона, които регламентират децентрализацията на здравното обслужване в България. Според Вас, трудовите договори, сключени от министъра на здравеопазването с директорите на здравните заведения са една форма на диктат към общините. Вие забравихте и иск към съответните медицински учреждения с научно-преподавателска дейност. Според Вас, по този начин се нарушават правата на съответните собственици - било общината, било учебните заведения. Но пропуснахте един съществен момент от проекта, в който се казва, че всичко това става по предложение на общините, респективно по предложение на съответните министерства или учебни заведения.
По отношение на трасплантацията, имам един въпрос към Вас. Вие бихте ли се съгласили, при положение че не се приеме този текст, който се предлага в момента в закона, бихте ли се съгласили в крайна нужда Вашата съпруга или деца, или някои други близки да дават съгласие вместо Вас за ползване на Вашите органи за трансплантация?
Аз мисля, че това, което се предлага в закона, д-р Карев, е много по-добро, тъй като всеки гражданин би могъл да заяви, че не желае негови органи и тъкани да бъдат ползвани за трансплантация. Оттам нататък никакво съгласие на близки и на роднини не е необходимо.
По отношение на частната лекарска практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
ЕЛЕНА ЯНЕВА: Моят въпрос е - упражнявали ли сте Вие частна лекарска практика, знаете ли какви са условията, на които са подложени в момента нашите лекари, практикувайки частно? Изключвам тази част от колегите, които успяха благодарение на своя професионализъм, благодарение на своята находчивост, да се утвърдят в обществото като добри специалсти на частна лекарска практика. И аз питам - в този случай кой кому пречи? Ако аз реша да имам частна лекарска практика...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето!
ЕЛЕНА ЯНЕВА: Благодаря. Приключвам след секунда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие сте записана като оратор и можете да си развиете всички идеи.
ЕЛЕНА ЯНЕВА: Добре, ще продължа по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата д-р Карев за дуплика.
Моля ви всички да се съобразяват, тъй като вече изтече половината от заявеното време.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): По отношение на предложенията, д-р Янева, трябва да кажа, че в момента текстът не е в ръцете ми, но ставаше въпрос за съгласуване, което е твърде разтегливо понятие. Така че общо взето, че става въпрос именно за централизация. Аз не знам дали ще се намери един-единствен човек, който да прочете този законопроект и да не види, че в него нещата се централизират, че общата тенденция е тази.
По отношение на трансплантацията аз казах, че в две от тези страни, които са изброени в мотивите на законопроекта, е намерен по-добър баланс, отколкото в самия законопроект. И между първото и второто четене ще направя съответните предложения именно в търсене на този по-добър баланс. Няма да ви обяснявам защо. Липсата на отказ от страна на самото лице, съчетана с липса на съгласие от страна на близките му причинява рязка девиация, рязко отклонение, на законодателната материя в ущърб на човешките права на потенциалните донори. Това нещо, надявам се, ще имам възможност да го обсъждаме и в комисията, и по време на второто четене на този законопроект.
По отношение на въпроса Ви дали съм упражнявал частна практика. Той е адекватен на въпроса да Ви питам Вие преподавали ли сте медицинска генетика. Не, не съм упражнявал частна практика, тъй както Вие не сте преподавали в университет 22 години медицинска генетика. Следователно, всеки със своята специалност. Това обаче не ми пречи да познавам частната практика в България и в исторически срез, и в нейното сегашно положение. И не разбирам какво имате предвид под "условията, на които са подложени частно практикуващите лекари"?Аз казах, че на тях им е изключително много трудно. Но аз Ви моля да не плачете на чужд гроб, защото тези хора са поели кръста на тези трудности. За този от тях, на когото този кръст се явява непосилен, той ще се откаже от него. Но тези, които предпочитат да си го носят, недейте жали за тях, че много тежко го носят и с този законопроект просто да снемате кръста от гърба им. Просто нещата не са така. Казах в изказването си, че те не искат от държавата да им осигурява нищо. Искат само да не им забранява. Искат само да не им пречи. А тя точно това прави, госпожо, с този законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата проф. Джеров. Удължението извън двете минути беше колкото на д-р Янева, така че нарушенията се уравновесиха едно към едно.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Винаги, когато се търси подобряване на един закон, мисля, че ние трябва да кажем категоричното наше "Да". Но все пак дали има винаги подобряване или не?
Първо, позволявам си едно генерално възражение срещу внесения законопроект. Д-р Виткова е в течение на моето възражение, което беше направено и в комисията. Става дума за следното.
Когато се прави изменение на закон или допълнение, той трябва да стане работещ. И всички здравни работници или други, които ще работят с него би трябвало да имат пред себе си възможността да работят с този закон. В случая законът, който се изменя е от около 105 текста - може да бъркам с няколко, но пред себе си нямам действащия към момента закон - а се правят 63 изменения.
Може ли при 105 текста да се правят 63 изменения? Това за мен е или нова концепция, или нещо ново, но не и изменение. Изменение може да се направи в един закон, да се изменят, да се допълнят 10 - 15 текста и тогава вече го разбирам. Но в този случай - 63 промени в 105 текста, това означава нов закон.
Затова възразявам от тази гледна точка на внесения проектозакон, защото щеше да е много по-редно, много по-точно и създаващо условия за работа да се направи един нов закон. Концепции променяме с изменения. Аз не го виждам. Като юрист, за мен това е нещо абсолютно недопустимо и ми се струва, че щеше да бъде, пак казвам, много по-коректно да се направи един нов законопроект и тогава вече нещата ще вървят напред.
Имам конкретни възражения срещу отделни текстове и си позволявам да ги споделя с вас.
В § 1, с който се създава нов чл. 1а - "Здравните заведения са публични и частни". Това понятие вече твърде много навлезе в нашето право и почвам да се страхувам от това често повтаряне на думите "публично и частно". Основата на тези две понятия в чл. 17 от Конституцията, където се определя, че собствеността е частна и публична. Това е много добре, много точно. Споделям го. Оттам нататък, в промените, които ние направихме в областта на вещното право, казахме, че държавата и общините имат частна и публична собственост. И вече почва едно смешение на места. И много пъти ми се поставя въпроса - едното "публично" в Конституцията като понятие и "публично" в двата закона за държавната и общинската собственост имат ли нещо общо? Виждате вече, едно затормозяване в търсене на съдържанието на едно и също понятие? Тук влизаме в "публични частни здравни заведения". Не би ли могло и няма ли да е по-точно да използваме някой друг термин, за да не създаваме затруднения в изясняване на тези понятия?

С § 14 от законопроекта, който ние обсъждаме на първо четене, се забранява на лицата, които са в трудово правоотношение с държавен здравен орган или с публично здравно заведение, да упражняват частна медицинска или зъботехническа практика.
Все пак като гражданин, който примерно има и някакви материални възможности, защо да не мога да отида частно при един изтъкнат лекар и да доверя моето здраве в неговите ръце? Защо трябва да бъда длъжен да отида или в публичното здравно заведение, или в частното заведение, където примерно може да нямам съответното доверие. Искам да намеря един изтъкнат професор ли ще бъде, академик ли ще бъде, доцент ли ще бъде, може да няма и представки пред името си, но искам при него да отида. Става дума за едно лечение, става дума за моето здраве и затова защо се поставя това ограничение, д-р Виткова? Мисля, че говоря по законопроекта и щеше да е по-полезно да се чуем, може да не приемете възражението, което правя, но поне елементарно внимание би трябвало да е налице.
МИМИ ВИТКОВА (от място): Депутатите ме разсейват, не съм аз виновна.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще повторя пак, разбирам Ви.
Става дума, че възразявам в § 14, с който се поставя забрана, един лекар, който е в трудови правоотношения със здравно заведение, да упражнява и частна практика. Току-що казах, позволявам си да повторя, за да имате предвид възраженията ми.
Имам материални възможности, ценя моето здраве и искам да отида при един лекар, когото уважавам, когото ценя. Не искам да отида в болницата, не искам да отида в публичното или частно заведение, а искам да отида лично при него. Защо ме ограничавате? В синхрон ли е с Конституцията на Република България, която сега ще чествуваме, нейната 5-годишнина? Няма ли някаква колизия между правата на човека и този текст? Забранявате ми нещо - на какво основание ми го забранявате? Затова защото Вие презюмирате, че лекарят може да краде. Това ли имате предвид? Аз смятам, че лекарят е с много по-големи морални ценности и не би трябвало да смятаме, че това може да стане.
Затова помислете по това възражение, което си позволявам да направя пред Вас.
В § 20 се третира въпросът за органите за присаждане.
Аз се учудих от изказването преди малко на д-р Янева, която може да е много добър лекар, но нека малко да смята, че има и правни въпроси. Това е чисто вещно право и да не взима отношение там, където тя не може да бъде специалист.
Органите и тъкани за присаждане се вземат без съгласие. Това е принципът. Ние вече говорихме по този въпрос. Има много спорове във вещноправната теория на западните държави, в които се поставя въпросът - какво е органът и тъканта след смъртта на едно лице - е ли вещ или не? Може ли да има някакви права върху тези органи или тъкани? И оттук нататък не трябва ли все пак да има нечие съгласие?
Не бих искал да правя аналогия с правото на образ в западноевропейското законодателство, но в Германия, след като едно лице почине, никой няма право да публикува неговият образ, неговата снимка, освен ако е политическо лице и т.н., без съгласието на неговите наследници в продължение на 20 години. А тук след смъртта на едно лице му се вземат органи и тъкани и не се пита никой. Не би ли трябвало да търсим някакви наследствени права? Става дума за вещното право, не за медицинските принципи, които естествено са правилно обсъдени.
Позволявам си една елементарна бележка по § 21.
В ал. 3 се говори: "Роднини по пряка възходяща или низходяща линия..."
В правото ще създаваме нови термини и понятия ли? Бих се учудил, но мисля, че говорим за "по права линия, възходяща или низходяща", а не "пряка линия". Такъв термин няма и юридически моля ви да няма подобни грешки.
В § 25 новият чл. 46, ал. 2 се казва: "Минералните води за лечебни нужди с национално значение се определят от Министерския съвет".
Не е ли противоконституционен този текст? В сила е чл. 18 от Конституцията на Република България, в който, наизуст цитирам, може да не съм абсолютно точен, е казано, че: "характеристиката на водата с национално и ненационално значение се определя със закон".
Може ли Министерският съвет? Това би трябвало да бъде не тук, а евентуално в Закона за водите. Но все пак Министерският съвет няма такива права и затова смятам, че тази разпоредба е противоконституционна.
Новият чл. 61, това е § 33, започва с изречението: "Районният прокурор прави предложение въз основа на проверка и съдебно-психиатрична експертиза."
Всеки един член е самостоятелен и когато го взема сам по себе си трябва да разбера за какво става дума. Нов текст след отменен член: "Районният прокурор прави предложение..." - за какво?
Вярно, ще ми кажете - систематично място има, но не може един текст сам по себе си да не бъде разбираем. Малко по-конкретно трябва да бъде, за да бъде правно издържан.
И последното, върху което спирам моето внимание, това е § 2 в Допълнителните разпоредби - "Минерални води с национално значение" по смисъла на този закон са тези, които се използуват за лечение в публичните здравни заведения, бутилиране..."
Това дефиниция ли е, какво е? Това ли са минерални води с национално значение? Може ли такъв текст да съществува? Какво значение има той?
Просто моля авторите да направят някакво уточняване, за да може да се разбере, но "минерални води с национално значение" пак отивам към чл. 18, ал. 1 от Конституцията, нека да не преминаваме през Конституцията.
Разбира се, имам и много други бележки, но както казвам, по принцип възразих срещу начина, срещу правно-техническия способ за коригиране на един закон, въпреки че това е един закон, който действително се нуждае от промени.
Лично аз бих гласувал за този закон при първото четене с молба обаче тези проблеми, тези въпроси, тези моменти, които се поставят тук, да бъдат действително прегледани, защото не би трябвало един подобен закон да има такива дефекти или да бъде противоконституционен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Д-р Григор Малев има думата.
ГРИГОР МАЛЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народното здраве за съжаление използува за основа морално и политически остарелия Тодорживков закон от 1973 г. Запазени са вътре за мое съжаление единични такива, но се срещат комунистически клишета в законоизграждането и демагогия. С този закон се цели единствено не да се издигне нивото на здравеопазването, а да се постигне по-висока политизация, разбира се, в полза на БСП. Цели се една изключителна централизация на здравеопазването, като се дават изключително големи права на министъра на здравеопазването, без да има особени задължения.


Отново в този закон се говори за безплатна медицинска помощ. Да, безплатно медицинско обслужване, но на каква цена, като се знаят много добре ниските работни заплати на лекарите и на средния медицински персонал. В същото време в пресата са налице и постоянни упреци срещу лекарите, че били корумпирани и трябвало да се изградят съдилища, за да се разправят с тях. Също се вменява, че щяло да има и хора в здравеопазването, които като полицаи ще наблюдават лекарския труд и ще определят неговото възнаграждение. Безплатно медицинско обслужване за сметка на носене на храна на медикаменти от къщи в болниците и развихряне на една безкрайна бюрокрация, която създава идеални възможности за корупция. Безплатно медицинско обслужване - обаче за сметка на безумно скъпите лекарства.
В § 1 чл. 1а се говори за публични здравни заведения. Да, като се разбира държавните - бивши и общински. По този начин се търси засилване на централизацията и задължението за поемане на еднаква отговорност за здравеопазването както от министерството, така и от общините, без да се отчитат, разбира се, мизерните бюджети на общините.
В този закон регионалните центрове по здравеопазване са спойващите звена за засилване на централизацията. Изпълнявайки по вертикала заповедите на централното министерство, тези центрове игнорират интересите на отделните общини и общинските здравни заведения, като по този начин се създават противоречия, които пречат на доброто медицинско обслужване, тъй като държавата не е изградена от общини, които се управляват само и единствено от комунистически кметове. Значи общините ще плащат, а музиката ще поръчва Министерството на здравеопазването.
Друг орган, засилващ централизацията, е Висшият медицински съвет, който отново се ръководи само от министъра на здравеопазването и обхваща всички клонове на медицинското обслужване. Това не е правено и в тоталитарната комунистическа държава.
В този закон под предлог, че ще се води борба със злоупотребите, се налагат ограничения на можещите и способни лекари - справка § 14, чл. 25а, ал. 3 и 4.
В този закон възникването на трудовите взаимоотношения на директорите на публичните здравни заведения става въз основа - вижте чл. 4а, на трудов договор, което обезсмисля, разбира се, провеждането на конкурс. И тук бих се спрял на Постановление N 143 и N 145 на Министерския съвет, като бяха назначени почти навсякъде лекари както в общинските здравни заведения, така и навсякъде, без да се спазва принципът за конкурс. И сега вече с въвеждането на този закон, след като е гарантирано 5-годишно управление на здравните заведения от тези, така назначени по Постановление N 143 и Постановление N 145 на Министерския съвет лекари, така че отпада възможността за конкурс, тъй като те са назначени преди половин година.
Освен това в този закон е наложен и преобладава рестриктивният подход - чл. 25в, ал. 3 - към работещите в публични здравни заведения и възможността същите да упражняват частна практика. Едва ли не лекарите са хора, които носят в себе си само корупция и ако не е Министерството на здравеопазването, тежко и горко на обикновените хора.
Бих казал това е срамно и представлява удар върху частната практика.
В този закон са заложени и дълбоки противоречия - чл. 25д - при учредяването на частното здравно заведение и ограничаване на видовете дейности, които се извършват в него. Не се разрешава на лекари, работещи в публични здравни заведения, да упражняват допълнителен труд в частно здравно заведение или само след писмено съгласие на работодателите им. Това прилича на закрепостяване. И представете си какво значи да получи разрешение един лекар от работодателя си да работи в частно здравно заведение, като в началото на закона, в предхождащия закон, се отрича напълно възможността да се работи в частно здравно заведение, а след това се допуска тази възможност само с писмено съгласие на работодателя им!
При учредяването на частното медицинско заведение са заложени безкрайни бюрократични капани, чийто ключ е в ръцете на министъра на здравеопазването. За да се стигне до разрешение от министъра на здравеопазването за разкриване на частно здравно заведение, са необходими големи материални средства, извършване на съдебна регистрация. Но това не значи, че разрешението ще бъде дадено. Така че в ръцете на министъра се дават големи права по отношение на частната практика и частните здравни заведения, които се явяват доведените деца на закона, в който напълно ясно звучи негативното към всичко частно.
На нито едно място законът не може да се върже за здравното осигуряване, което е абсолютно необходимо за решаване проблемите на българското здравеопазване. Така че тези изменения и допълнения на Закона за народното здраве съществуват сами за себе си, без да се съобразяват със съвременната обстановка и разрухата в българското здравеопазване. Те показват пълната импотентност на Министерството на здравеопазването да създаде един истински закон, свързан със съвременните изисквания и отговарящ на потребностите на българския народ и на лекарската гилдия, а не излъгани надежди на едните и погазен авторитет и доверие на другите.
Преди 4-5 месеца тук, в това Народно събрание, се отдели голямо внимание на тъй наречената Национална здравна стратегия, в която се обещаваше решаване на всички здравни проблеми на българската нация и нейното оздравяване, като се обещаваше здравноосигурителен закон, Закон за народното здраве, който ще бъде повлиян от западното законотворчество и демократичните традиции, които гарантират равнопоставеност на частните заведения и публични здравни заведения и уважение на частната практика. Но явно всичко е било кьорфишек, за който се похарчиха милиони народни парици за пътешествията на господата около министър Виткова.
Не е изчистен и въпросът по отношение на личния лекар, като не е пояснено, че личният лекар не означава, че е домашен лекар.
Що се отнася до участъците и участъковите лекари, всичко се запазва и остава в новите изменения и допълнения на закона. Значи един лекар ще бъде и личен лекар, ще обслужва също така един участък. Ами ако тези пациенти, които са го избрали за личен лекар, не са от този участък? Тогава кого ще обслужва този личен лекар? И по колко хора ще преглежда на ден?
Отново много демагогски бе разиграна картата за високите лекарски заплати - от порядъка на 25 000 до 40 000 лв., а в действителност заплатата на един терапевт с 15-годишен трудов стаж ще бъде 10 500 лв. И отново по комунистически се обърква общественото мнение и се настройва обществото и средният медицински персонал срещу лекарите. Бих казал още, че докато в главата на един лекар по време на операция стои въпросът откъде ще купи по-евтин салам и дали ще му стигнат парите до другата заплата, корупцията в здравеопазването ще остане. Защото Комунистическата партия не се посвени да изтрие един цял пасаж от Хипократовата клетва, съществуваща 3000 г., в който се казва, че лекарят, за да изпълнява добре задълженията си, трябва да бъде напълно материално осигурен, защото, бих казал аз, и той е човек, има деца, семейство, които също боледуват, хранят се и се обличат.
Нека министър Виткова не прави от лекарите комунисти, готови да не се хранят, да не се обличат, да не вземат дори една бонбониера и да загинат геройски на работното си място, изпълнявайки новия закон. Защото идеолозите на комунизма и тези, които го изповядват, никога не са давали тази саможертва от себе си, още по-малко това може да се иска от нормални хора, каквито са лекарите, медицинският персонал и, разбира се, докараните до просешка тояга болни българи.
Ето защо аз ще гласувам против този нескопосан и работещ срещу интересите на българския народ закон, който не решава здравните проблеми на един от най-болните народи в Европа, а напротив - създава много противоречия. И ако в Министерството на здравеопазването е останало малко вяра, почтеност, морал, необходими, за да се изпълни Хипократовата клетва, то министърът на здравеопазването веднага да оттегли закона. Съмнявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Доктор Янева има думата за реплика.
Поне от докторите по-професионален тон съм очаквала. С илюзия!
ЕЛЕНА ЯНЕВА (ПГДЛ): Уважаеми д-р Малев! Слушах с интерес Вашето изказване, но за съжаление нищо ново не чух.
Говорите тук за Националната здравна стратегия. Продължавате отново да я хулите. А това беше един момент от работата на Народното събрание, в който ние бяхме длъжни да постигнем така необходимото ни национално съгласие, тъй като здравето на нацията, д-р Малев, в никакъв случай не е политически проблем. То не е проблем нито на управляващите, нито на опозицията, а е проблем на цялото общество.
Освен това, пледирайки за това, че законът загробва частната лекарска практика - аз фактически с тази реплика ще се опитам да доразвия предишния си въпрос към д-р Карев, който беше, тъй като Вие отново се повтаряте - какво значи, че законът загробва частната лекарска практика?
Когато искаме да развиваме наред с държавното здравеопазване, да развиваме и частното здравеопазване, никой никому не пречи. В закона е казано много ясно, че всеки, който желае, може да работи частна практика. Но от Вашите изказвания става ясно, че Вие искате държавата да бъде гарант за всичко. А това, което лекарят успее да изкара в частния си кабинет, е добре дошло.
Нямам нищо против, колега, нямам нищо против това всеки лекар да може да се реализира на частния фронт. Нямам нищо против държавата да помага, но това, което проличава от Вашите изказвания, отново, според мен, потвърдждава комунистическия принцип, че държавата е длъжна да се грижи за всичко. Извинете ме, доктор Малев, не мога да се съглася с това.
И другия момент, според който Вие казвате: защо е необходимо съгласието на работодателя, за да може един лекар да работи в частно здравно заведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето.
ЕЛЕНА ЯНЕВА: Ами, то е фиксирано и в Кодекса на труда, доктор Малев, където ако някой реши да сключи втори трудов договор, където и да работи, задължително трябва да има съгласието на работодателя.
Така че аз не виждам пречка, че този текст ще го има и в нашия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Доктор Малев - право на дуплика. И може би още едно изказване. Доктор Борис Банков е следващият оратор.
ГРИГОР МАЛЕВ (СДС): Уважаема доктор Янева, не сте ме чули и не сте разбрали, защото не сте искали да чуете истината. Това е цялата работа!
А наистина е политика да бъдеш болен или да бъдеш здрав, да бъдеш богат или да бъдеш беден. Всичко е политика. Когато една политика е добра, хората са по-малко болни и повече здрави. Така че наистина всичко в този живот е политика, и то въпрос на добра политика.
Повтаряме се с доктор Карев, защото говорим по един и същи закон, защото ни боли за едно и също, защото отново това, че обещаваме и казваме, че ще вървим към новото, че гарантираме частната практика, в същото време в самия закон така отзад някак си много непочтено се справяме с тази частна практика. Просто не й разрешаваме да излезе на пазара на медицинското обслужване. Просто не й разрешаваме! И то ясно е заложено във всички членове, и се вижда как само хитро е сложено и е направено това. Е, защо трябва да си затваряме очите?
И по повод другото, което Вие казахте, че аз тук съм искал по комунистически държавата да обезпечи здравеопазването - не! Погледнете всички нормални и могъщи демократични държави. Що се касае за голяма медицина, що се касае за здравеопазване, наистина в големи размери, всичко се дотира от държавата. Никой не може да притежава такива средства и такива пари, за да гарантира наистина едно комплексно медицинско обслужване при положение, че това не носи толкова приходи на един човек или на няколко души.
Така че държавата е тази, която наистина дотира в здравето на хората. Защото именно с това здраве хората ще се върнат и ще дават блага на тази държава, ще я правят богата. Така че държавата винаги дотира в здравеопазването и винаги ще бъде така. Това не е комунистически принцип, съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Доктор Борис Банков има думата.
БОРИС БАНКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ще започна избирателно с въпросите, които засягат трансплантацията на тъкани и органи.
Какъв е проблемът, първо? Когато става дума за трансплантация на органи, аз искам да кажа, че преди всичко това означава бъбречна трансплантация, тъй като това е основният проблем в здравеопазването в страната. Алтернатива на хемодиализата е бъбречната трансплантация и то най-добрата алтернатива по две причини. Първата е, че хемодиализата е изключително скъп метод в сравнение с трансплантацията, но не това е основната причина, и втората причина е, че качеството на живот на онези, които са на хемодиализа, в никакъв случай не може да се сравнява с качеството на живот на онези, които са трансплантирани и които могат активно да се включат в обществения живот и да не бъдат изолирани от него.
Органи обаче се взимат или от жив дарител, който по принцип е близък на болния, или от болни в така нареченото състояние на "смърт на централната нервна система", аз смятам, че този израз е по-точен, отколкото изразът "мозъчна смърт".
В страната ни има всички възможности за извършване на трансплантация - специалисти, всички звена, необходими за трансплантация, но се извършват малък брой трансплантации, които не могат да отговорят на обществената нужда, на нуждите на здравеопазването за българските граждани. Основна причина това да е така е липсата на донори - донори на органи за трансплантация.
Вторият момент, на който искам да ви обърна внимание, това е съществуващата нормативна уредба. Очевидно е, че сложните въпроси на трансплантацията на тъкани и органи, би трябвало тези две неща да се разделят, тъй като трансплантацията на тъканите има едни проблеми, на органите - съвсем други, макар да имат и общо помежду си, изисква един закон, който би могъл подробно и много по-добре да уреди тези взаимоотношения. Това не значи, че в Закона за народното здраве не би трябвало да има текстове, свързани с трансплантацията, а точно обратното, и в Закона за народното здраве са необходими такива текстове, но това са, бих ги нарекъл, основни текстове.
Какъв е недостатъкът на решението на този въпрос чрез малък брой текстове и ограничен обем на текстовете в Закона за народното здраве?
Първо, не се решават подробно и пълно изключително сложните и деликатни въпроси. Трудно се разделят проблемите на тъканната и органната трансплантация. Важни въпроси се решават от подзаконови актове, а очевидно е, че решаването им в закон дава по-голяма степен на правна сигурност. Сегашната нормативна уредба на тези въпроси позволява трансплантацията. Тя може да е непълна, можем да имаме много пожелания към нея, но в никакъв случай не е пречка за извършване на трансплантация.
И веднага искам да кажа, че липсата на донори не е само правен проблем и е преди всичко неправен проблем. Тук е въпрос на пропуснати възможности за работа сред обществото, тъй като донорството е преди всичко въпрос морален, въпрос на осъзната необходимост и въпрос на сигурност от страна на онези, които ще се съгласят да бъдат донори. За съжаление много години в страната са изпуснати за работа и изясняване на населението на този високохуманен въпрос. Почти няма българин, който да не ви каже подробности за футболните първенства от световен или европейски мащаб, но аз се съмнявам колко българи могат да ви отговорят що е "мозъчна смърт", има ли опасност от злоупотреба, каква е необходимостта и т.н. - нещо, което би мотивирало у тези хора желанието да бъдат донори.
Малко по-подробно ще се спра върху предвидените в законопроекта решения по този въпрос. В чл. 33, ал. 2 е казано, че вземането на органи и присаждането им се извършва само в специализирани публични здравни заведения. За присаждането е ясно, че така трябва да е - в посочени специализирани публични заведения, където има условия и гаранции за правилното им извършване. Но в никакъв случай вземането на органи не бива да е в определен и стеснен кръг от такива здравни заведения, тъй като вземането на органи от живи дарители води до ограничени възможности за трансплантация. Широките възможности се крият във вземането на органи от онази група, която наричаме "пациенти с мозъчна смърт", а тези пациенти се намират във всички здравни заведения на територията на страната. Мозъчната смърт се получава преди всичко при черепно-мозъчната травма, която е непредвидима къде ще стане. И това би трябвало да бъде коригирано.
В чл. 33а, ал. 1 и 2 не се позволява възмездна сделка при донорството, а ал. 2 доразвива тази идея на ал. 1. Във всички цивилизовани страни това е приет принцип.

Не само че смятам за абсолютно необходимо наличието му в закона, но бих отишъл по-нататък да кажа, че в законодателството би трябвало да се предвиди строга отговорност на нарушителите на тези принципи, включително и наказателна отговорност. Нека юристите, правниците ни помогнат в това.
В чл. 34, ал. 1 смятам, че не е достатъчно да се регламентира начинът на доказване на мозъчната смърт. Медицинската наука има безспорни начини на доказване на мозъчна смърт. Но самото доказване на мозъчната смърт смятам, че не е достатъчно, за да може да се отвори процедурата за вземане на органи за трансплантация, тъй като в тази процедура в такъв случай би трябвало да се включат само медицински лица. За мене е необходимо разширяването на кръга на лицата, които ще вземат решения, а по този начин ще се разтоварят и лекарите, които присъстват в здравното заведение, откъдето се взема органът, от изключителното притеснение, което те изпитват, когато вземат това решение.
Разбира се, имам и други съображения. Позволете ми под форма на пример да ви кажа, че евентуални пропуски в документацията - само пропуски, без да има друго нарушение или злоупотреба, биха могли след това да водят до известни усложения при предявяване на искове и така нататък.
Разбирам, че особено дискусионен е чл. 34, ал. 2. От изказаните вече мнения като алтернатива на въведения принцип може да бъде посочвано вземането на тъкани и органи, говоря особено за органи, при мозъчна смърт да става след предварително дадено съгласие от пациента или пък след получаване на съгласие от наследниците.
Уважаеми народни представители, аз от 1984 г. се занимавам с този проблем. В продължение на около 12 години съм свидетел как той бе решаван в други условия на държавата и правото - тогава, когато нямаше никакви правни пречки да се вземат органи от болни с мозъчна смърт. Но и тогава имаше трудности, вкючително и опитът за административно постигане на целта не беше удачен.
Аз не приемам, че предложеният запис изключва съгласието на тези хора с мозъчна смърт за вземане на органи. Но въпросът е не толкова дава ли си съгласието. Записът е категоричен - че те изразяват своето съгласие. Въпросът е по какъв начин. Начинът, който е възприет, е мълчаливото съгласие, тоест ако изрично писмено в съответния документ - в паспорта не е изразил противното, тоест отказ, се смята, че той е съгласен.
Тази форма безспорно има своите предимства, но тя може да бъде атакувана. Предимствата са в това, че се избягва един сложен бюрократичен механизъм, избягва се и излишната принуда на хората приживе да дават такова съгласие, което в много случаи смущава техния психичен мир.
Същевременно обаче искам да ви кажа, че има два проблема, които независимо дали ще бъде решено така, както е записано, или ще бъде решено по алтернативния начин, продължават да съществуват:
Първият проблем са близките на болния. Те чакат пред реанимационните отделения и ако в момента изразят несъгласие, се питаме как да бъде преодоляно това, независимо от възможността, която предоставя законът за вземане на органите.
И вторият проблем е проблемът в самите здравни работници, у които липсва мотивация. Лекуващият лекар е този, който ще съобщи за потенциалния донор в съответното отделение. Кога да съобщи? Кога той ще прецени, че трябва да направи необходимите изследвания за доказване на мозъчната смърт? - В практиката досега сме наблюдавали бих казал съпротива от лекуващите лекари, които не желаят да се ангажират с този проблем.
Така че в единия и в другия случай проблеми ще има. Аз смятам, че не е погрешно и това, което е записано. Съмнявам се обаче ще бъде ли безпроблемно решение на въпроса, а още повече съм убеден, че това няма да доведе до рязка промяна на броя на донорите. Разбира се, при неправилен подход и допускане макар и на формални грешки това би могло да компрометира в известен смисъл желанието за трансплантация, ако не се работи върху общественото съзнание.
В чл. 35 заличаването на думите "само в определени от Министерство на здравеопазването заведения", помоему е някаква грешка. Това е необяснимо и немотивирано. Става дума къде могат да се вземат органи за трансплантация от жив дарител. Отговорът помоему може да бъде само един: органи от жив дарител се взимат само в здравното заведение, където се извършва трансплантацията. Този жив дарител са майката, бащата или близките на болния. Никаква медицинска логика, а фактически е обременяване, ако на друго място се вземе органът и се пренася до мястото, където се извършва трансплантацията.
В § 21, чл. 35, нововъведената ал. 3 е абсолютно необходима, тоест, че живи дарители могат да бъдат близките. Аз мисля, че това предложение трябва да бъде доразвито с гаранции, че именно само близки ще бъдат донори. Искам да ви съобщя, че в сегашната практика съществуват случаи, когато "близък" се води за вземане на орган, а се оказва, че той не е никакъв близък и тогава се прави нарушението, което го има в закона за това, че няма право това да бъде възмездна сделка...
Приетата форма на мълчаливо съгласие (може да не съм точен юридически) автоматично изключва две възможности. Първата възможност е за оттегляне и вероятно юристите тук ще си кажат тежката дума, а втората възможност е близките да дават такова съгласие. Ако приемем, че пациентът с мозъчна смърт след като няма нищо записано в паспорта е съгласен, не би трябвало родителите или близките да имат право на обратно становище. И обратното - ако в паспорта му е записан изричен отказ, се отнема автоматично и правото на близките за друго решение.
Имам известни съображения - чисто морални и медицински - за малолетните и непълнолетните, както и за недееспособните лица, но тук става дума за редакционни промени.
Има един въпрос, който трябва да поставя с оглед на правната перфектност на закона. На мене не ми е известно, въпреки че съм търсил, някъде в българското законодателство изрично да е упоменато в закон (говоря за закон, а не за подзаконов нормативен акт) и да е регламентирано прекратяването на реанимационните мероприятия. Фактически единствено изключение се прави, когато се вземе орган за трансплантация. Аз смятам, че такъв текст е необходим в закона, за да няма никакви съмнения в подходите - дали те са правно обосновани или не.
Уважаеми колеги, въпросите, които регламентират частната медицинска практика, аз приемам, че не са от такова голямо значение, въпреки че са важни от определена гледна точка. Но аз не приемам, че това са въпроси, които решават критичните въпроси на българското здравеопазване. Аз приемам, че може да се дискутира по тези въпроси, но не приемам първично заложения конфликт при оформяне на едно или друго становище. Аз смятам, че народните представители трябва много добре да отчетат обществената потребност и да съобразят своите решения с тази потребност.
В този смисъл аз знам, че чл. 25а има рестриктивен подход, докато в чл. 25в,ал. 3 подходът по моя оценка е либерален, независимо че там има едно условие - да има съгласието на работодателя, което фактически е в изпълнение на изискванията на Кодекса на труда. Аз така го разбирам.
Аз поддържам ал. 2 на чл. 25в и ще ми позволите аргументация, въпреки изразеното съмнение на Съвета по законодателството. В тази норма не се разрешава ръководител в държавно здравно заведение да бъде и ръководител в частно здравно заведение. И ще ви кажа защо поддържам тази норма. Защото смятам, че три дини или две дини под една мишница не могат да бъдат носени. Задълженията на ръководителите в здравните заведения далеч надхвърлят административни задължения. Това са хората, които обучават, които 24 часа в денонощието носят пряка отговорност за диагностичния и лечебния процес. Наистина някой може да поиска и пет дини да носи под една мишница, но аз мисля, че ние с вас трябва да преценим да му дадем ли тези дини или не.
Очевидно злоупотребявам, може би господин председател, но не мога да спра.
Член 25 е въпрос, който урежда ценообразуването на медицинската помощ. Пред мене стоят някои съмнения, още повече, че е предвидено съсловните организации да предложат правилник за цените, който се приема от министъра на здравеопазването, при това за случаите по ал. 1 не се изисква становището на Висшия медицински съвет, а за тези по ал. 2 се изисква такова становище или, да го наречем, мнение. Мисля, че този текст може да бъде усъвършенстван. Едва ли ценови въпроси могат да бъдат решавани само по този начин.
Искам да обърна вашето внимание и върху § 16,където в чл. 26 се правят промени. Защо? В действащия в момента закон е казано, че всеки български гражданин има право да получи безплатна медицинска помощ от съответното държавно здравно заведение. В проекта - ал. 1,е записано: "Лицата, които имат право на безплатно медицинско обслужване..." и т. н. Аз зная, сигурен съм, че вносителят в никакъв случай не е искал да ограничи конституционното право, но така записан, текстът поражда съмнение в това. Необходимо е прецизирането на този текст.
В същия член по-нататък в ал. 5 е казано, че медицинската помощ по избор на пациента извън случаите, упоменати преди това, а това са най-вече случаите, които са препратени по определения ред от звената на първичната медицинска помощ, и други звена, упоменати изрично в закона, се заплаща по тарифа, определена от министъра. Този текст, уважаеми народни представители, аз го разбирам. Той определя първо, че за да се отиде до специалисти, се ползва определен ред. И то не може да бъде другояче. Но редът, който определя достъпа до специалиста, не бива да изключва или да се свързва даже с право за безплатна или платена медицинска помощ. Просто помоему текстовете трябва да се разделят, за да няма двусмислие, тъй като в случая са важни медицинските показания.
Уважаеми народни представители, завършвам. Няма да ви отегчавам повече.
Аз искам да кажа, че в този закон, макар че се спрях на отделни фрагменти от него, се решават изключително важни проблеми от сферата на здравеопазването - публичните здравни заведения и статутът им на юридически лица, санитарният контрол, управлението на системата на здравеопазването в режима на откриване, преобразуване и закриване на здравни заведения, определяне ролята на общините, на ведомствата, стопанските и обществените организации, създаване и регламентиране дейността на Висшия медицински съвет, въвежда се свободен избор на лекар за определени звена, контролът върху минералните води, калонаходищата, употребата на алкохол, тютюнопушене, съдебно психиатричната експертиза, наркотиците, научноизследователската и образователната дейност в областта на медицината, квалификацията на кадрите. Въведени са и необходими промени в административно-наказателните разпоредби.
В заключение искам да кажа следното. Очевидно променените обществени отношения налагат да се отговори с промени на досега съществуващия закон, с досега съществуващата нормативна уредба. Това е първото.
Второ, очевидно е, че има известни затруднения това да бъде направено с отделен закон бързо, в този момент, въпреки че аз приемам, че един нов закон по-добре дори в правно-техническо отношение би могъл да решава въпросите.
Трето, веднага си задавам въпроса: ако бяхме подходили с един изцяло нов закон, той ще реши ли задълго време променените обществени отношения, тоест ще гарантира ли трайно уреждане или поне за по-дълъг период на тези отношения?
Здравеопазната система е в пряка зависимост от много други сфери на обществените отношения, особено в икономиката, в правораздаването и т. н. Но в момента динамично тези отношения се променят. И дори нов закон да направим, в много скоро време той ще се наложи също да бъде коригиран. И като пример давам: ако след няколко месеца приемем примерно една осигурителна система, тя неминуемо ще води и до промени в Закона за народното здраве.
На основание на тези мотиви аз смятам, че измененията и допълненията са необходими и те трябва да бъдат подкрепени на първо четене от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За реплика има думата доктор Георги Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми колега Банков, по отношение на регламентацията за частната медицинска практика различията между нас са много дълбоки и идейни. И може да е изненада за вас, но мо¬ята реплика не се отнася до тази проблематика. Ще кажа само, че метафората с дините е неудачна. Има хора, на които една диня им е много, има хора, които могат да носят и по две. Затова казах, че задача на държавата е да не пречи на тези, които могат, да носят толкова, колкото могат.
Моята реплика се отнася до другата материя - до трансплантационната част от проектозакона, където вашата ерудиция е безспорна и където поне с девет десети от казаните от вас неща аз съм съгласен. Все пак моята теза е, че този законопроект в неговата трансплантационна част е силно отклонен, в ущърб на правата на човека за запазване на интегритета на неговото тяло след смъртта. Понеже липсата на донори на няколко пъти се прокрадна във вашето изказване, аз искам все пак да ви питам, като имам предвид безспорната ви професионална подготовка в тази област, която е на високо ниво.

Искам да ви питам ще се съгласите ли с тезата, че този законопроект, в тази си част няма да реши проблема, защото тяхното място за българската трансплантация просто не е тук. Той е в липсата на добра законова, управленска и организационна основа за създаване на синхрон, единодействие и единожелание, ако искате, между звената, които могат да осигурят орган за трансплантация и звената, които извършват самата трансплантация. Защото трудът, отговорностите и съдебния риск от една страна, и славата и престижа от друга страна между тези две групи звена са крайно несправедливо разпределени. Аз се надявам, че вие знаете това и ще се съгласите, че именно това е тясната страна, тясното място за решаване на този проблем.
Ето това е въпросът ми. Моля в едно изречение да изразите убеждението си това така ли е или не е така. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Д-р Банков, имате думата за дуплика.
БОРИС БАНКОВ (ПГДЛ): Много години се полагат усилия за трансплантацията у нас. Аз трябва да кажа, че има организационни неща, които би трябвало да пожелаем да се развият в положителна насока. Но пак повтарям моето убеждение е, че не тези са основните причини.
Основните причини за мен сега си остават липсата на убеждение в населението за правилността, необходимостта и хуманността на донорството.
Ние сме длъжници и откъм законова база на трансплантацията, но това е по-лесно решимия въпрос. Ние можем с вас тук да направим закона. Бариерата на общественото мнение не се прекрачва отведнъж или за кратко време.
И второ, много лесно е, тъй като отделните звена съществуват, те да бъдат и нормативно уредени. Тази колаборация между различните звена, включително медицински и немедицински, например полиция, транспорт и така нататък, е възможна и лесно преодолима помоему. Възможна и лесно преодолима!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
След почивката първият оратор е д-р Лорета Николова.
По време на почивката в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на художничката Зара Мащенко. Каня всички народни представители да разгледат изложбата и да уважат нашата известна художничка.
И за да има време и за духовната храна, почивката ще бъде до 12,30 часа. (Звъни)
Четиридесет минути почивка.

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме работа.
Думата има д-р Димитър Иванов.
Изразходвани са 42 минути от общо 45 минути. И още 15, значи за двамата има 18 минути.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме един законопроект, който имаше доста сложна социална съдба. Няколко месеца на вниманието на здравното съсловие, на българската общественост бяха предложени тези обемисти промени в Закона за здравеопазването. Аз съм тук пред вас, за да пледирам с ясното убеждение, че тези промени нито изразяват адекватна здравна политика, модерна, пазарна, здравна политика социално съобразена, каквато е нужна на българското общество, нито конкретните текстове са достатъчно компетентни, за да направят законодателството пълно и точно и съответно да облекчат лекарите, стоматолозите и другите медицински специалисти в тяхната дейност и в тяхното достойно съществуване.
Има няколко линии, които трасират тези промени.
Първата и основна линия това е опитът за администриране и централизиране на здравната дейност като цяло. Имам предвид, че начинът, по който ще се администрират здравните заведения, начинът, по който ще се лицензират частните здравни заведения, е доста субективен, централизиран и в никакъв случай не може да отговаря на един необходим за развитието на съвременното здравеопазване в България закон.
Ще се спра на два частни примера. Единият частен пример е забранителната разпоредба на ал. 3, чл. 25 за лицата по предходната алинея - имам предвид правоспособни лекари с двугодишен стаж или с призната специалност, - че не могат да упражняват частна медицинска и зъботехническа практика. Това е категорична и ясна разпоредба. На следващата страница, или в чл. 25в, ал. 3 има едно доста противоречиво с предходното разпореждане, което казва, че в частно заведение могат да работят лица, забележете, могат да работят лица, а не да упражняват частна медицинска или зъботехническа практика - това са две доста различни формулировки, - да работят лица, които, разбира се, според трудовия кодекс вземат разрешение. Какво да работят лекарите - портиери, охранители, огняри? Какво да работят? Лекарите упражняват медицинска дейност. Защо алинеята, в която се дублират разпоредбите на трудовия кодекс, които изискват разрешение на работодателя да работиш на друго място, трябва да се изразява с "работят", предходната алинея да бъде с "практикуване на частна медицинска практика". Това е въпрос на недоглеждане, на некомпетентност или прикриване на някаква хитрост, в случая от предложението на Министерския съвет?
Вторият момент е начинът на лицензиране на здравните заведения. Това, че се ограничава частната практика, това, което д-р Банков, а и ораторите отляво изразяват, че частната практика не е този компонент на здравната политика, на организиране на здравната система в България, която е нужна, аз няма да коментирам, защото въобще нямам намерение да се съобразявам с тази теза. Аз смятам, че частната практика, както това е израз и на политическата сила, която представлявам, че частната практика в медицината е абсолютно задължителен, пазарен, необходим, съвременен елемент в осъществяването на висококачествено здравеопазване за една държава. И в никакъв случай ограничаването на възможностите за практикуване на стоматолози и лекари, на частното им практикуване, не може да бъде израз на някаква социална политика или да носи някакъв характер, който подобрява дейността на здравната система. Но това е нещо, което е ясно, то е фундаментално, то е принципно и няма смисъл тук да се подлага на дебати.
Аз дебатирам конкретната разпоредба по лицензирането на частните заведения. Частните заведения, няма да изброявам, това са няколко условия, които те трябва да изпълнят, за да получат лиценз за частно заведение. Забележете, веднъж те са третирани като търговски дружества, сдружения, кооперации и т. н., но в процеса, когато те започнат да инвестират, за да се превърнат в частно здравно заведение, това е една огромна инвестиция, в зависимост от обема на дейност на това здравно заведение това могат да бъдат десетки и стотици милиони левове инвестиция, за да се изградят помещенията и оборудването, след тази инвестиция той подлежи на лицензиране. Значи волята на Министерството на здравеопазването изведнъж ще бъде някак си наложена и върху икономическото поведение на субекта, който трябва да извърши инвестицията и тогава да чака разрешение за дейността си. Аз съм съгласен, че по отношение на санитарни и ред други изисквания за компетентна и съобразена със съвременните изисквания на медицинското оборудване и хигиена дейност трябва да има такова лицензиране, но по принцип мисля, че тук трябва да се помисли за двустепенно лицензиране, в смисъл ти получаваш разрешението на базата на документите, които представяш, и когато имаш това разрешение извършват и инвестицията, която вече ти трябва, за да започнеш своята конкретна работа. И тук за пример е банковото лицензиране. Когато една банка получи лиценз, разрешението за работата на самата банка се дава, когато тя изпълни няколко условия. Но тогава, когато тя е набрала капитала, извършила е толкова инвестиции, в този труден момент за лекарите тази формула не е приемлива.
И аз затова предлагам, на второ четене ще предложа двустепенното лицензиране, което икономически е много по-далновидно и много по-реалистично за частните здравни заведения.
Изхождайки от тези бих казал частни страни на закона, сега ще изразя с няколко изречения защо ще гласувам против този закон. Първо, ще гласувам против този закон, защото също не споделям идеята, че законът за здравето, като изразител и фундамент на цялостната здравна политика, трябваше да извърши едно голямо обновление в себе си без да реши важните за българското здравеопазване въпроси. Преди 7-8 месеца разглеждахме една здравна програма. От нея нищо не произтича. Нищо нямаше да произтече. Аз казах, че тя е един документ за успокоение на населението, че се мисли и работи в тази посока. В този закон освен ограничителните условия, които така ясно изразяват идеологическата догма, също се носи елементът на някакво успокоение, че се извършва политика. Това не е полезната политика. Ние не либерализираме дейността. Ние не извършваме едно модерно администриране на тази дейност, а централизиране. Да се създадат регионални центрове, които да назначават медицинските управители - въобще тези стъпки и тези амбиции, които прозират в здравната политика за година и половина.
България имаше нужда от нов закон. Българската здравна система има нужда от формирането на фондове. Ние за тези неща говорим пет години. Значи логиката е, че предлагайки тези текстове, предлагайки този закон, тази философия на здравната политика, ние правим отказ от реалната необходимост и, разбира се, се получава нормалната обществена реакция. Защото и съсловието, и населението, и въобще бих казал огромна част от българското общество вече има негативно отношение по повод здравната политика, която провежда правителството - абсолютно основателно, абсолютно правилно, защото не само че не вижда контретните мерки, не само че не вижда материалното обезпечение, но то не вижда и тези идеи, които макар и трудно, но трябва да започнат, да се появят и да се реализират, за да имаме ние модерна здравна политика, здравна политика, която е адекватна на социална пазарна страна. От този закон това не следва.

Това че някакви аномалии и деформации се иска да бъдат регулирани, което е амбицията и на министър Виткова, и на правителството, защото министерството води здравната политика на правителството, те няма да се регулират чрез администриране. Ако ние виждаме беда в корупцията, ако ние виждаме, че снижението на качеството на медицинските услуги и като компетентност, и като обем върви надолу всяка измината година и здравното състояние на нацията се влошава, не само корупцията, деформацията и недоимъкът са тези бази. Но трябваше, според мен задължително трябваше и това е голямата разлика между управляващи и опозиция, че отсъствието на идеи и подход за модерна здравна политика на управляващите не може да покаже някаква светлинка в този тунел както за здравните кадри, както за лекари и за стоматолози, това са над 120-130 хиляди заедно с целия среден и друг персонал работещи в България в тази сфера, така и за тези 8 милиона българи, които потребяват услугите.
Ето затова аз смятам, че те не са достатъчни, че не са правилни, че идеите, заложени в тези промени, не са полезни за развитието на българското здравеопазване и категорично ще гласувам против този законопроект, за което призовавам и всички останали колеги в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата за реплика доктор Банков.
БОРИС БАНКОВ (ПГДЛ): Доктор Иванов, няма нищо неясно в това, че тези, които са лекари в трудовоправни отношения с държавен здравен орган или публично здравно заведение, работят в частно здравно заведение. Въпросът е в отговорностите. Ясно е, че те там ще работят съобразно своята специалност и възможности, но частната практика предполага определени отговорности, които са фиксирани и определени в закона. Докато работенето в частно здравно заведение предполага друга отговорност на друго лице. И аз предполагам, че не сте разбрали това, което съм казал. Иначе изказването би звучало преднамерено. Но аз казах съвсем ясно за частната практика, че приемам, че това е дискусионен въпрос, че колкото и да е важен от определена гледна точка, аз не приемам, че този именно въпрос е от решаващо значение за проблемите на българското здравеопазване и поддържам това свое мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за дуплика доктор Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Доктор Банков, упражняват медицинска и зъботехническа практика очевидно какво значи. То не е нито да правят мениджмънт, нито да организират здравни заведения и работят по този начин. Това са очевидни неща, няма смисъл да коментирам.
Относно частната практика. Частната практика в цялата медицинска дейност е това средство, тази възможност, която може да подобри качеството на медицинските услуги. Разбира се, тя може да бъде консумирана от една част от населението, която има добри резултати. Ясно е това. И аз не виждам никаква дискусионност по този въпрос. То е съвсем ясно. Имаме социална сфера на здравеопазването, там, където хората нямат пари, ще отидат да се лекуват и то трябва да бъде достатъчно добро. Има и частна сфера - там, където тези хора в пазарни условия успяват да преживяват и да печелят добре, ще получат добри услуги и там ще се развиват кадри. Защо водим тази дискусия за частната практика като нещо абсолютно ясно? Този законопроект, тези промени ограничават тази практика. И това е бедата. Аз съм против това полезната дейност частна практика да бъде ограничавана и затова ще гласувам против законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Доктор Елена Янева има думата.
ЕЛЕНА ЯНЕВА (ПГДЛ): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, дами и господа народни представители! В предложения законопроект се предвиждат съществени промени в сега действащия Закон за народно здраве, имащи за цел да приведат здравната система в съответствие с новите социално-икономически условия в нашата страна. Аз няма да повтарям досега изтъкваните аргументи в подкрепа на закона с оглед на това да не се повтаряме.
Подкрепям предложените изменения, защото те уреждат новите обществено-икономически отношения. След като ще правим структурни реформи в останалите сфери на обществено икономическия живот, ние с вас сме длъжни да осъществим и реформата в здравната система. Основно значение според мен имат текстовете, свързани с управлението на тази система. Даването на статут на самостоятелни юридически лица на публичните здравни заведения ще даде възможност за договаряне на допълнителни финансови средства при формиране на техните бюджети. Това ще им даде възможност за привличане на допълнителни средства извън тези, които здравните заведения получават като субсидии от общините. Освен това създаването на регионалните центрове по здравеопазване дава възможност за по-добра координация между Министерството на здравеопазването и периферията.
В § 3,чл. 4а и чл. 4б,се регламентират трудовите правоотношения между ра¬бо¬то¬да¬те¬ля (Министерство на здравеопазването) и директорите на здравните заведения, в които е регламентирано конкурсното начало и атестацията на всеки пет години. Това според мен е една прогресивна форма на управление на публичните здравни заведения и аз с пълното си съзнание ще подкрепя този законопроект.
Тук в много от изказванията на колегите от опозицията беше засегнат въпросът с промените в закона в тази му част, които регламентират частната лекарска практика и най-вече правото на самостоятелна частна лекарска практика.
Уважаеми колеги, аз смятам, че няма да се намери някой от залата, който да не подкрепи тезата, че на този етап частната лекарска практика в България, самостоятелната лекарска практика е поставена в неравностойно положение спрямо държавната. Но това е свързано, колеги, единствено с начина на финансиране. Когато ние с вас приемем Закон за здравното осигуряване и дадем възможност за нов начин на финансиране на здравната система, тогава и самостоятелната лекарска практика ще бъде в по-равностойно положение, отколкото е сега.
Неслучайно в моите реплики към доктор Карев аз поставих въпроса дали той е упражнявал частна лекарска практика. Доктор Карев, задавайки този въпрос, аз нямах предвид вашата компетентност като лекар, имах предвид това, че когато един лекар контактува с пациента и между тях застанат банкнотите, тогава се нарушава принципът, който ние сме приели, когато сме ставали лекари. Не може нашата работа да бъде свързана точно с този принцип. Когато парите са на преден план, аз не искам да ме разберете погрешно, всеки човек работи за пари, независимо къде по света се намира, но когато между лекаря и пациента застанат банкнотите, тогава е лошо. Тогава в много от нас, казвам нас като колеги, като лекари, се появява едно неприятно чувство, един вид, приемаш пациента само заради това колко той ще ти плати. Друг е моментът, когато има здравно-осигурителна система, когато пациентът спокойно може да прецени при кой лекар да отиде - дали в частния му кабинет или да отиде в публичното здравно заведение. Тогава за него няма значение колко ще му струва това. Но сега, на този етап, когато при нас липсва този законопроект, когато при нас липсва новият начин на финансиране, на мен ми се струва, че най-малкото не е морално да излизаме с тези аргументи пред нашите колеги - лекарите.

Освен това в закона са предложени текстове, които дават възможност в свободното работно време лекари или съответните медицински специалисти да работят допълнително със съгласието на директора на здравното заведение било в частно заведение или на територията на държавното здравно заведение, съответно срещу определено заплащане, което вече става в касата на самото здравно заведение. Така че аз мисля, че няма чак толкова големи ограничения спрямо висшите медицински специалисти да си докарват допълнителни доходи. Но според мен, ще бъде много по-добре, ако ние успеем да осигурим едно достойно заплащане на българския лекар, вместо да го караме да отива да работи в частния сектор. А тогава, когато той прецени, че в частния сектор се реализира много добре, тогава, когато в частния сектор той получава и съответното много добро заплащане, което желае, няма никакъв проблем този човек да напусне системата на държавното здравно заведение.
Освен това, предложените промени в закона, регламентиращи задължителността на лечението на определени заболявания - като психичните и някои други - според мен е добра основа за размисъл и ние спокойно бихме могли да ги приемем, имайки предвид това, че някои от тях създават затруднения, да не кажа и опасности, за околните.
В глава осма се регламентира борбата против алкохолизма, тютюнопушенето и наркоманията. Ние сме длъжни, уважаеми колеги, да приемем тези текстове в закона, имайки предвид вредите, които споменатите фактори нанасят върху организма на човека.
Другият момент, който доведе до дискусия в залата е предложението, свързано с донорството на органи. Аз смятам, че така предложеният текст в закона, според който всеки гражданин, който не желае неговите органи и тъкани да бъдат ползвани за дарителство, би могъл предварително да заяви това, тъй като не мога да приема, че някой друг, освен него, може да решава този въпрос. Не мога да се съглася, че негови близки са в състояние, без да нарушават неговите права, да дават съгласие за трансплантация на органи и тъкани.
Затова аз ще гласувам за този законопроект и призовавам залата да го подкрепи. А каквито забележки и предложения има по отделните текстове, всеки народен представител има възможност да ги представи за второто четене на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата д-р Лорета Николова.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги, уважаема госпожо Виткова! Не бих могла да кажа нещо повече след всичко това, което беше казано от колегите ми днес, в днешния дебат, по този законопроект. Не бих се спирала обстойно на всички предложения, които са направени за поправка на текстове в този закон. Бих се спряла само на едно от основните предложения, което според мен, нарушава определени права. Но най-напред бих искала да кажа, че проблемите в здравеопазването биха изисквали не някакви палиативни промени, каквито в момента ще се направят с тези предложения, а нашето здравеопазване се нуждае от един цялостен нов закон, който да отговаря на съвременните изисквания, тъй като смятам, че направените нови предложения не променят философията на този закон. Всъщност, това са само едни правно-технически предложения, които до известна степен осъвременяват един стар закон.
Ще се спра само върху тези текстове, както казах, които според мен са в разрез с духа и традициите на времето, в което живеем. За всеки един от нас - било то в качеството си на лекар, пациент или работещ в здравната система, проблемите в здравеопазването са очевидни. И промени в тази област и в тази сфера - в законодателството в здравната система, са наложителни и би трябвало да се извършат незабавно, не само поради настъпилите финансово-икономически промени, но и поради плачевното състояние, в което се намира родното ни здравеопазване.
След 1989 г. в България започна един сложен период, който всички ние наблюдаваме - от централизирана планова икономика към пазарно стопанство. В областта, обаче, на здравеопазването през тези няколко години не беше направено и не беше променено почти нищо. И така, родното ни здравеопазване беше изтласкано встрани от тези промени, които ставаха в нашето общество. Задържането и неразвиването на пазарни принципи в сферата на здравеопазването стимулира възникването и утвърждаването на черен пазар с всичките му присъщи атрибути - корупция, несигурност, свърхцени и така нататък. Последствията са очевидни за всички - и за едната, и за другата страна. Недоволство сред пациентите, намалено доверие към лекарите от една страна, тотално чиновизиране, нисък доход, падащ социален статус на лекарите и на останалия медицински персонал, както и деквалификация на колегите.
С предложението на чл. 25а, ал. 1 и ал. 3 от законопроекта за пореден път се прави крачка назад, след като вече през 1991 г. бяха направени първите стъпки за разчупването на системата "Семашко". Предложените текстове са в посока на преустановяване на злоупотребите - "да", но по този начин, по който те са предложени, се съмнявам дали ще се отиде в желаната посока. Според мен, смятам, че ще се стигне само до ограничаване правата на лекарите и ще се въведе старата уравновиловка в сферата на здравеопазването. Отново една традиционно свободна професия, каквато е лекарската, ще бъде вкарана в едни закостенели рамки.
Предвижда се забрана за работещите, в публичните здравни заведения лекари, да упражняват частна медицинска практика. За допълнителна работа, дори и по граждански договор в частни здравни заведения е необходимо да имат предварителното съгласие на работодателя си. Не казвам нищо ново. Просто цитирам текстове от направените предложения за изменения в закона. Заедно с това, на всички работещи в публичните здравни заведения се отнема възможността да разкриват частни здравни заведения, да участват в търговски дружества, в кооперации и сдружения с идеална цел, както и във фондации, създаващи се за осъществяването на здравни услуги. За медицинските специалисти от публичните здравни заведения се затваря напълно възможността да реализират своите възможности в извън работно време и то точно в областта, за която са подготвени най-добре. Те ще могат да търсят допълнителни възнаграждения, ще могат да инвестират своя труд във всичко друго, само не и в лекарската практика, извън определеното в публичното здравно заведение.
Според мен, пациентите ще бъдат най-добре тогава, когато избраният от тях лекар е 24 часа лекар, а не 8 часа лекар в публичното здравно заведение, а след това, най-вероятно, за да се скрепи доверието между едната и другата страна, лекарят би трябвало да отиде и да извърши някои дребни услуги на своя пациент и по този начин доверието може би ще нарасне. Съмнявам се, дали и самата д-р Виткова смята, че с така предложените промени ще се прекъсне корупцията в здравеопазването.
Госпожо Виткова, аз уважавам всички лекари, които са проявявали своите възможности и своите качества на директния фронт с работа с пациентите и на тези, които са се занимавали с научна дейност. Вие сте от хората, който преди да станете министър и депутат сте работила наистина в реалното здравеопазване с пациентите. Мисля, че всички тези недостатъци, които са съществували в предишната система и сега съществуваща, са Ви били известни. Мисля, че Вие също добре виждате, че с предлаганите от Вас текстове дано, дано да не се лъжа, но има една дума, че "пътят към ада е покрит с много добри намерения", дано не се окажа права. Уверена съм, че ефектът от тези мерки ще бъде точно обратен.
А средствата за здравеопазването ще продължат да потъват, тъй като ще продължи наливането им в една неефективна система, която вече се е превърнала в източник на социално напрежение. Защото на този етап единственото спасение за здравеопазването е не отнемането на дадени вече права, а цялостно преструктуриране на здравната система с една нова философия, която да излезе от сегашната тромава и неефективна схема, а именно - финансиране на дейности, а не на структури, както е в момента. Структурната част на реформата трябва да осигури реализация на трите вида собственост в здравеопазването - държавна, общинска и частна.
Вие ще кажете, че не забранявате частното здравеопазване, частната медицинска практика. Да, но за съжаление досега тя не само че не беше равнопоставена с държавната, ами сега тя ще бъде и доунищожена в минималния си вид, в който съществуваше. Финансирането на частната практика е оставено на произвола на стихийното платежоспособно търсене, което в условията на икономическа криза е максимално стеснено.
Фактически частното здравно заведение по същество досега облекчаваше държавния бюджет, защото хората, които плащат своите данъци и не търсят услуга в държавното здравно заведение, всъщност отиваха и плащаха в частните здравни заведения. Или казано накратко, не се направи необходимото частната практика да се интегрира в общия здравеопазен процес. Напротив, липсата на сериозни промени в тази посока създаде погрешното впечатление у хората, че частната лекарска практика е най-голямото нещастие, което може да ги сполети в днешно време. Мисля, че това не е подходът, към който се стремим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Госпожо Николова, изтече времето Ви.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА: Да, последно изречение, с което ще завърша.
Смятам, че ние се нуждаем от съвсем нов закон, с нова философия, в нов, демократичен дух, а не в старите комунистически принципи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Преди да пристъпим към гласуване, желае ли д-р Виткова...? - Да.
Има думата министър Мими Виткова.

МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаеми дами и господа! Бих искала съвсем накратко да споделя някои свои виждания, които видно не са разбрани от многократните ми изявления досега, които се смятат, че липсват във философията на този закон, не е възможно да присъстват всички, и да се опитам да отговоря на някои от поставените въпроси в изказванията на народните представители.
Поправките в Закона за народно здраве нямат претенции да решат всички проблеми на българското здравеопазване. Нито пък бих се съгласила с твърдението, че националната здравна стратегия са няколко листа хартия никому ненужни. Съжалявам за това разбиране, тъй като ми се струваше, че трябваше от този документ да се разбере именно философията на една друга здравна политика, не тази, която се провеждаше досега. Именно, че проблемите на здравето на българската нация не могат да бъдат решавани само от здравната система. Това е съвременната философия на здравна политика в която и да е страна, имаща претенции да провежда такава.
Моето виждане по отношение на здравната система е, че по принцип неблагополучията в нашата здравна система следват логиката на икономическите неблагополучия на нашата страна. Няма страна в света, повтарям го за сетен път, която да е с рухнала икономика, да е в такъв финансов колапс и да има блестящо здравеопазване, което еднакво да удовлетворява както болните, така и медицинските специалисти, работещи в здравната система.
Оттук тръгват бедите на българското здравеопазване. Да, то се нуждае остро и от извършване на структурни промени в него, за да го направим по-ефективно, за да го адаптираме именно към съвременните икономически условия и променящата се икономическа философия на развитие на нашата страна. И твърде рисковано е да се твърди, че в тази посока не се прави нищо или да се демагогства с всяка предприета стъпка в тази посока.
След като в поправките на закона стои логиката, че здравните бюджети ще се формират на база договор, това не е ли стъпка именно в посоката на излизане от формиране на бюджета на база издръжка на структура към финансиране на дейности.
Преструктурирането на доболничната медицинска помощ с реализиране на право на свободен избор на лечител от първичната медицинска помощ не е ли стъпка в тази посока? А формирането на заплатите на висшия персонал и медицински и немедицински какво друго е освен част от една такава философия? И отново демагогията в тази посока. Значи веднъж законът е ужасно рестриктивен по отношение на лекарите, втори път, когато се формира тяхното заплащане именно на принципа заработване на заплатата, а не на калпак заплата, започва другата демагогия - защо не е същата заплатата на средния и полувисш медицински персонал и защо тя не е еднаква? Значи къде е пазарната логика? Къде е именно заплащането за извършена дейност и излизането от уравниловъчния принцип, в който бяхме досега? Когато министерството предлага излизане от уравниловката, то се критикува защо не прилага точно стария принцип.
Ето тези противоречия би трябвало да избегнем, ако искаме наистина да реализираме тази нова философия на здравна политика и на стабилизиране на здравната система у нас.
Вероятно се различаваме от принципните подходи за какво е предназначена здравната система на всяка страна. Аз смятам, че в здравната система освен медицински специалисти има и болни хора и че всяка здравна система е възникнала в исторически план, понеже се позоваваме и на историческия стрес за частната практика, просто защото ги е имало болните хора.
И връщайки се към онази свещена клетва, която никой друг освен лекарят не е положил, в нея наистина има текстове, в които се предвижда на лекаря да бъде осигурен такъв обществен статут, който да му позволява свобода на неговите действия, но свобода, насочена единствено към здравето и спасението на неговия болен.
Според мен медицинската професия е най-ограничената професия. Тя е ограничена, защото е призвание преди всичко и посвещение най-вече. Това е най-сериозното ограничение на медицинската професия. И в духа на това мисля, че основните различия ще продължат да остават в подхода, който се нарича от някои централизация, в подхода, отнасящ се до частната медицинска практика и проблемите на трансплантацията.
Критикува се позицията, че Министерският съвет откривал, закривал и се произнасял къде да има и какво да бъде здравното заведение от публичния, от държавния сектор.
Е ли възможно, уважаеми дами и господа, да бъде приложен друг принцип, с който - кажете кой - всеки кмет, всеки директор на здравно заведение или кой друг в държавата да каже каква да бъде структурата на държавното здравеопазване, така че тя да гарантира медицинската помощ за всеки български гражданин, географски разположена, професионално структурирана на цялата територия на страната. Няма друг подход освен именно това да бъде извършвано в Министерския съвет по предложение на визираните институции, които включват и общини, и висши учебни заведения, и ведомства, като Министерство на отбраната и на вътрешните работи, но те кандидатстват, изразяват своето желание и потребности да имат здравно заведение пред компетентния орган, това е Министерство на здравеопазването и Министерският съвет е този, който разполага тези структури в нашата страна.
Колкото до проблемите за трудовите договори, не зная защо толкова обидно звучи това трудовият договор на ръководителите на здравните заведения да бъде подписан от министъра на здравеопазването, независимо кой е той, говоря за публичния сектор, независимо от коя политическа сила е. Че утре ще бъде друга политическа сила на власт в страната. Може ли това да не звучи обидно за френските лекари, където всеки лекар от държавното здравеопазване, където той е държавен служител, всеки лекар, не ръководител, се назначава от министъра на здравеопазването и това нито е обидно, нито изглежда като някаква централизация.
Именно заради това, че здравният сектор и лекарите са особена професия, особена категория труд, се търси и този професионален подход, без това да трябва да се преценява, че нарушава самоуправлението на местните власти, че нарушава автономията на висшите учебни заведения, това просто е подход за интегрален поглед върху здравната система. Другият - пълната дезинтеграция, която беше до момента, ако сме достатъчно честни поне пред себе си, би трябвало да признаем, че е неверният подход.


Районните центрове по здравеопазване, толкова отричани до момента, смея да твърдя, че и общини, където кметовете не са от политическата сила, която представлявам и аз, имат нетакова лошо отношение към структурите, които бяха изградени, както това продължава да се демонстрира от тази трибуна. Защото се видя, че без да бъдат събрани интересите на органите на местно самоуправление, на медицинските специалисти, да бъдат обсъдени въпросите по-широко, е трудно да бъдат решавани в рамките на една община, в рамките на едно здравно заведение. Консултативните съвети, които се изградиха към тези районни центрове, действуват, и съм дълбоко уверена, че решават въпросите на здравеопазването много по-добре, отколкото те бяха решавани досега. Имах възможности да осъществя такива срещи именно в така наречените "сини" общини и там отношението към тях не е толкова негативно.
Проблемите за трансплантацията. Смятам, че трансплантацията в България към днешна дата се развива във възможно най-феодалния й вариант. В България се извършва трансплантация само от живи донори. Това на практика е осакатяване на един здрав човек и в същото време - невъзможност да се развие истинската трансплантация, която представлява вземане на органи и трансплантиране при констатирана мозъчна смърт, така, както тази дейност е вече рутинна в почти целия свят. Проблемите за мен са, на първо място, психологически по отношение на цялото общество, психологически по отношение на лекарите, разбира се, има и организационни такива. Проблемите въобще не са финансови. Няколко години поред в здравния бюджет на Министерството на здравеопазването и на някои висши медицински училища са заложени средства специално за трансплантация и голяма част от тях остават неоползотворени.
В момента текстовете в закона, ако ги погледнем, те са възможно най-незащитаващи правата на гражданина. Не се изисква никакво съгласие или несъгласие, за да бъде всеки от нас потенциален донор, когато се констатира мозъчна смърт.
За да защитим правата на българските граждани, ние предложихме тези текстове, с които се предполага съгласие, когато изрично не е декларирано нежелание за потенциално донорство. Е, възможно ли е в съвременния свят това да е преобладаващият принцип, ние в нашите мотиви сме изброили страните, те са точно тези, д-р Карев, мога да визирам и още - и Дания, и Швеция, и Франция, и Италия, и Португария, и Люксембург, и Швейцария, и Австрия, и Испания - принципът е този - на предполагаемото съгласие. Да, аз видях и една друга страна, като Куба преди няколко дни, където всеки кубински гражданин в паспорта си - твърдя всеки, почти без изключение, има печат - щемпел с подпис "съгласен". Смятам, че за нашата страна това е неприемливият подход. Другият - на декларираното съгласие, е по-трудният за реализиране. Ние отново няма да можем да развием донорството не защото българските граждани няма да желаят това, те просто няма да го декларират като предварителна нагласа. Проблемът е сериозно психологически. И когато законът дава възможност всеки да декларира, че не желае и това негово право да бъде реализирано, аз не вярвам, че българските граждани са толкова неграмотни, както тук си позволиха някои да се ангажират с подобно твърдение, да не се възползуват от това тяхно законово право и да декларират своето нежелание за потенциално донорство.
Възможно ли е в обикновени провинциални болници да се правят по 40-50 трансплантации годишно от трупни органи, в България да няма нито една в последните години? Как да отговорим на тези 2000 и повече болни, които са на диализа и чиито живот е "завързан" за апарата, че ние няма да развиваме трансплантацията в България, защото водим тези безумни спорове? Защо не се опитаме заедно да преодолеем психологическата бариера в обществото и да внушим, че това е един високохуманен акт, а непрекъснато да се тиражират предположения за спекулации, за убийства и за какво ли не друго, за да бъде извършена трансплантацията?
Когато се наложи, когато се стигне до такъв проблем, тогава човек променя отношението си към него. Но смятам, че законодателят би трябвало да изрази по-скоро хуманния подход към този акт, отколкото реализирането на каквото и да е вещно право и това вещно право законът гарантира, когато всеки от нас доброволно декларира своето нежелание да бъде потенциален донор.
Големият проблем - частна практика, уважаеми народни представители, аз не бих искала да го разглеждам преди всичко в исторически, български срез като традиция в това отношение. Бих искала да го погледнем като една съвременна постановка в здравните системи на почти целия свят. Все по-често терминът "частна практика" се заменя с термина "свободна медицинска практика", тъй като свободната медицинска практика е тази форма на медицинска практика, в която няма трудов договор. Обикновено е медицинска практика, реализирана на базата договор с определени осигурителни фондове - дали те са фондове от задължителното осигуряване или от доброволното допълнително осигуряване - е без значение. Но директното плащане между лекар и пациент е архаизъм във взаимоотношенията между тези две категории граждани или служители и именно затова текстовете в закона регламентират взаимоотношенията днес в България между сектора на държавното здравеопазване и сектора на частната медицинска практика и частното здравеопазване.
Цялата демагогия по отношение на правата на лекаря просто не би трябвало да бъде експлоатирана толкова много, тъй като наистина колкото повече се демагогствува с тази тема, толкова повече у българските граждани се внушава негативизъм въобще към частната медицинска практика. Това, че се нарушава правото на лекаря да бъде 24 часа лекар - че кой инженер не е инженер 24 часа или архитект 24 часа, или художник 24 часа? Това е абсолютно спекулативен подход към проблема - свобода на професията.
В същото време корупцията наистина в българското здравеопазване се появи в последните години, когато режимът на упражняване на частна медицинска практика е възможно най-либерален, без всякакви ограничения. Тогава, ако спазим досегашния подход, ние сме ли в състояние да изкореним това зло от българското здравеопазване? Видно, това не е подходът. И текстовете въобще не внушават никаква рестрикция. Те внушават единствено регламент, който ще бъде повторен с приемането на Закона за здравното осигуряване. Нито една осигурителна система не допуска лекарят, който е на договор с осигурителния фонд, да има частна медицинска практика допълнително. Още повече не се допуска в страните, които имат традиционни осигурителни системи, да се работи в частно здравно заведение и да има допълнителна частна медицинска практика. Това са несъвместими взаимоотношения. Първо, досешната форма на медицинска практика е нелоялна конкуренция с тези медицински специалисти, които излязаха на самостоятелна практика. Те поеха своя риск. Те направиха своите инвестиции. Те се борят за своите пациенти - да гарантират качествено медицинско обслужване, докато съвместяването, без от това да се чувствува засегнат нито един медицински специалист, дава възможност както за пренасочване на пациенти, така и за пренасочване на консумативи от единия сектор към другия. Каква свобода на избор на лекар може да бъде тази, когато на болния, потърсил избрания от него лечител в държавното здравеопазване, му бъде подсказано, че може да го намери в частния кабинет. Ако той няма средства, за да заплати, неговият път към избрания от него лекар е завинаги затворен дори в държавното здравеопазване.
Свободата на избор на лекар също не трябва да бъде спекулативно понятие. Навсякъде тя е реализирана на ниво първична медицинска помощ. Останалата свобода на избор е въпрос на допълнително здравно осигуряване. Никой не може да избере професора всеки ден само в рамките на задължителната здравна осигуровка. Това е предмет на допълнително плащане и на допълнително осигуряване.
Затова, уважаеми дами и господа, смятам, че текстовете в закона по отношение на частната медицинска практика особено с едногодишния срок, в който се дава възможност за пререгистрация, той е логичен срок, в който вярвам, че Законът за здравното осигуряване ще бъде вече факт в българското законодателство, биха довели до създаване на регламент на взаимоотношенията между частното и държавно здравеопазване въобще. Да, те са част от една обща здравна система, те трябва да бъдат интегрирани едната в другата система, но с ясно регламентирани взаимоотношения. Нито един частно практикуващ лекар не може да обслужи своя пациент докрай, без да има допълнителен договор със здравно заведение както за стационарна помощ, така и за диагностичните методики, които трябва да ползва. Законът позволява, даже той внушава сключването на такива договори за комплексното обслужване на болните.
Аз не искам да се спирам на детайлите в направените изказвания, но колкото до внушението, че подходът на Министерство на здравеопазването и на правителството е да се превръща и да търси непрекъснато санкции върху лекаря, визирайки контролната система при отчитане на резултатите за заплащането на лекарите, че ще се назначават полицаи, или визирайки съдилища, да, една съвременна здравна система, в която има стабилни съсловни организации, има и такива професионални съдилища. И аз мисля, че българското здравеопазване се нуждае и от стабилни професионални организации, и от един истински професионален контрол, защото медицинската професия не е професия, която може да бъде контролирана и санкционирана само от закона. И вярвам, че в парламента правителството ще получи подкрепа за приемане и на Закон за професионално-съсловните организации на лекарите и стоматолозите.
Вероятно има дълбока неяснота по отношение същността на Висшия медицински съвет. Висшият медицински съвет е висш консултативен орган на министъра на здравеопазване, който се председателства от министъра на здравеопазването. Този министър няма право на глас във Висшия медицински съвет. Този Висш медицински съвет се занимава с всички крупни проблеми на българското здравеопазване и беше дефект липсата на такъв висш медицински съвет в досегашната практика на Министерство на здравеопазването. Разрешенията, които дава министърът на здравеопазването за частните здравни заведения, са разрешения след като те са получени във Висшия медицински съвет. Министърът на здравеопазването по закон няма право на еднолични решения за откриване или закриване на частни здравни заведения. Колкото до процедурата, новата процедура на откриване на частни здравни заведения, да, тя е друга, и тя се налага, уважаеми дами и господа, именно за да не допуснем по нито един друг закон да бъдат разкривани частни здравни заведения. Досега такива са разкрити и по Търговския закон. Не е възможно да се упражни професионален контрол върху тяхната дейност, ако не се знае в Министерство на здравеопазването, в регистрите на здравните структури, че съществуват такива здравни заведения. И именно заради това се предполага процедурата на разрешение от Министерство на здравеопазването, и тогава регистрация в съда на частно здравно заведение.
Завършвам с дълбокото убеждение, че всички стъпки, които прави Министерството на здравеопазването, са в желаната от всички депутати, които се изказаха, посока. Вероятно става въпрос за интерпретация на тези стъпки от различна гледна точка. И с дълбокото убеждение, че здравеопазването би трябвало да бъде онази част от обществената система на нашата страна, по която да се опитаме да намерим желания консенсус за посоката, в която трябва да върви българското здравеопазване. Не бих искала то да върви в архаична посока, не бих искала заплащането на лекарите да зависи от това дали те имат или нямат частна практика. Бих искала то да бъде зависимо от техния труд и то винаги ще остане зависимо от възможностите на нашата държава - колкото те са по-добри, колкото икономиката на страната ни бъде по-стабилна, толкова и парите за здравеопазване ще бъдат повече и тяхното разпределение в здравната система ще бъде по-ефективно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, д-р Виткова. Пристъпваме към гласуване. Приключиха дебатите. Използвам случая да припомня, че думата "дебати" в българския език няма единствено число. А като че ли парламентът пусна в употреба някакво отклонение от литературния български език.
Така, внесени са на първо четене два законопроекта - единият с вносител Министерския съвет, и другият - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, внесен от господин Школагерски и още 15 народни представители. Въпреки че не се говори по него, тук става дума само за създаването на една нова алинея, всички разполагате с този законопроект. Ще поставя в съответствие с правилника на гласуване последователно и двата законопроекта.
Най-напред поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, внесен от Министерския съвет. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 196 народни представители, за - 118, против - 73, въздържали се - 5.
Приема се законът на първо четене. Моля по групи.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за измение и допълнение на Закона за народното здраве, внесен от Йордан Школагерски и група народни представители. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 195 народни представители, за - 19, против - 43, въздържали се - 133.
Не се приема законопроектът, внесен от господин Школагерски и група народни представители.
Пристъпваме към втора точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АРЕНДАТА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ, приет на първо четене на 22 ноември м. г.
Моля господин Бончо Рашков да започне второто четене и докъдето стигнем, разбира се.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, предлагам ви за второ четене законопроект за арендата в земеделието, изработен от работна група депутати от комисията под председателството на народния представител Златимир Орсов на базата на приетите на първо гласуване законопроекти - единият, внесен от Министерския съвет под N 100-02-105 от 16 октомври 1995 г., а другият - от народния представител Анастасия Димитрова Мозер и група народни представители, под N 100-03-122 от 9 ноември 1995 г.

Работната група в хода на изготвянето на обобщения законопроект обсъди писмените и устните предложения, направени от народни представители след първото гласуване, съобрази се със становищата на специализираните научни институции от системата на земеделието и се обедини около един общ законопроект, който предложи за обсъждане в Комисията по земеделието и горите.
Обобщеният законопроект за арендата в земеделието, който ви представям за второ гласуване, бе обсъден и приет от комисията на пет заседания. В едно от заседанията взеха участие девет арендатори, арендуващи земеделски земи в различни краища на страната.
При изработване на становището на комисията по съответните текстове са взети предвид направените устни предложения на членовете на комисията по време на дискусията.
Народните представители ще имат възможността да се произнасят по качествата на представения обобщен законопроект, който е съобразен с изискванията на Закона за нормативните актове. Направили сме опит да избегнем белетристичните описания и да използваме изрази с общоприето правно значение, които се срещат и в други закони, за да не се създава съмнение по прилагането на този закон. При всички случаи, когато законът използва различни думи и изрази за обозначаване на едно и също понятие, в практиката по прилагането възникват спорове какво точно е имал предвид законодателят и дали зад различните думи не се крият различни понятия.
Позволявам си да ви привлека вниманието върху основните положения на законопроекта:
На първо място, бих искал да спра вниманието ви върху схемата на закона. Тук сме се постарали да бъдем максимално пестеливи. Тя следва обичайната структура на уредбата на който и да е облигационен договор: общи положения; права и задължения на страните по договора за аренда; особените правила за арендата на земеделско стопанство; отговорността на страните за недостатъци и за неизпълнението му; прекратяване на договора. В допълнителните разпоредби са уредени четири понятия. Най-същественото от тях е "земеделско стопанство". Без този текст от допълнителните разпоредби става в голяма степен непонятна глава четвърта от законопроекта.
На второ място, бих искал да откроя проблема за горната граница на арендуваната земя както по отношение на абсолютното ограничение на размера на арендуваната земя, така и по относителното ограничение на размера й в едно землище и по кръга на лицата, за които важи това ограничение.
На трето място, е размерът на арендната вноска. Комисията счита, че тя не бива да бъде определяна по административен път, а следва да се даде свобода на договарящите се страни същата да бъде определяна с всеки конкретен договор за аренда.
На четвърто място, комисията не успя да постигне консенсус относно реда на арендатора при осъществяване на правото му да изкупи арендуваната от него земя с предимство в случай, че арендодателят я продава. Това трябва да се реши с гласуване в пленарната зала. Комисията няма конкретно изработено становище по този въпрос.
На пето място се визира идеята да не се принуждава арендодателят по искане на арендатора при определени условия да продължи действието на арендния договор против волята на собственика. Комисията счита, че двете страни трябва да бъдат равнопоставени и да имат пълна свобода да уреждат отношенията си по взаимно съгласие.
На последно място в законопроекта дефинитивно е определено понятието "стопанска година", под което следва да се разбира времето от 1 октомври на текущата година до 1октомври на следващата календарна година.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ви предлагам да приемем на второ гласуване предложения от Комисията по земеделието и горите общ законопроект за арендата в земеделието, както следва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви, току-що се появи първият заместник-министър на земеделието и хранителната промишленост господин Любчо Харалампиев. Моля залата да даде съгласие да участва в заседанието.
От общо гласували 127 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 8.
Приема се.
Моля господин Харалампиев да бъде поканен.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По заглавието предложение по време на обсъждането на обобщения законопроект направи народният представител Атанас Железчев. Той предложи наименованието на законопроекта да бъде "Закон за арендата в земеделието".
Комисията прие това предложение и предлага заглавието да бъде: "Закон за арендата в земеделието".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Комисията е приела предложението на народния представител Атанас Железчев. Моля да гласувате.
От общо гласували 131 народни представители, за - 130, против - няма, въздържал се - 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 1 има направено предложение от народния представител Калчо Чукаров, който предлага чл. 1 да има следната редакция: "Този закон урежда арендата на земеделска земя и земеделско стопанство".
Комисията прие това предложение и предлага чл. 1 от глава първа да гласи: "Този закон урежда арендата на земеделска земя и на земеделско стопанство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате съдържанието на чл. 1, предложено от народния представител Калчо Чукаров и подкрепено от комисията заедно със заглавието на глава първа - "Общи положения".
От общо гласували 131 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 4.
Приет е чл. 1 заедно със заглавието на глава първа.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 2 няма направени предложения. Комисията предлага следния текст:
"Чл. 2. Ал. 1. С договора на аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване земеделска земя и/или земеделско стопанство, а арендаторът - да му плаща определена арендна вноска.
Ал. 2. Добивите от отдадените по аренда земеделска земя или земеделско стопанство принадлежат на арендатора от момента на отделянето им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения. Моля да гласувате чл. 2, както се докладва от комисията.
От общо гласували 138 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - 4.
Член 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 3 направените предложения от народните представители Владимир Николов, Спас Димитров, Светослав Лучников, Атанас Железчев и Петко Ганев се приемат от комисията.
Комисията предлага следният текст за чл. 3:
"Чл. 3. Ал. 1. Договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Той се регистрира в съответната поземлена комисия и се вписва в нотариалните книги. При вписването се представя скица на арендувания имот, издадена или заверена от поземлената комисия.
Ал. 2. При вписването арендаторът представя пред нотариуса декларация, че не арендува повече от позволения размер земеделска земя. За верността на декларацията той носи наказателна отговорност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли съгласие по направените предложения? Има думата господин Дако Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Госпожо председател, колеги! Аз нямам предложения, но ми се струва, че по-правилно е първо договорът да бъде вписан и тогава да бъде регистриран. Защото на практика вие знаете какво става: отивате при нотариуса или при районния съдия двамата, той ви заверява подписите, след това този договор трябва да го вземете, да отидете в поземлената комисия, да го регистрирате и след това отново да се върнете при нотариуса, за да бъде вписан. Плюс това валидността на договора коя е - вписването ли е задължителното или регистрацията? Още повече, че се иска и скица, която нотариусът ще изиска при вписването.
Затова мен ми се струва, че изречението трябва да бъде така: да бъде вписан, като се представи скицата, и след това да бъде регистриран. Защото тогава ще могат да настъпят и последиците по чл. 17 по-нататък, както сте указали в закона.
Просто ми се струва, че с тази редакционна поправка е по-правилно да бъде.
Аз считам, че трябва да бъде така: "Договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите, който се вписва в нотариалните книги. При вписването се представя скица на арендния договор, издадена и заверена от поземлената комисия. Вписаният договор се регистрира в поземлената комисия". Така на практика няма да се затрудняват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други становища по този въпрос? Има думата господин Петко Ганев. Това е размяна на действията, но не е маловажна.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, аз възприемам идеята, която изложи пред нас господин Михайлов. Но искам да ви предложа според мене по-прецизна редакция.
"Чл. 3. Ал. 1. Договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Той се вписва в нотариалните книги и се регистрира в съответната поземлена комисия. При вписването се представя скица на арендувания имот, издадена или заверена от поземлената комисия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли възражения? Всъщност става дума за преобръщане само на второто изречение, а не на цялата алинея.
Ако няма, поставям на гласуване чл. 3 с тази редакция, която беше направена от господин Петко Ганев, мотивирана от предложението на господин Дако Михайлов.
От общо гласували 138 народни представители, за - 132, против - няма, въздържали се - 6.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 4 е направено предложение от народния представител Светослав Лучников. Комисията предлага следния текст на чл. 4:
"Чл. 4. Ал. 1. Минималният срок на договора за аренда е четири стопански години, а максималният - петдесет.
Ал. 2. Ако договорът бъде сключен за по-къс срок или без срок, той има действие за четири години, а ако е сключен за по-дълъг срок - има действие за петдесет години.
Ал. 3. Предходните алинеи не се прилагат, когато договорът за аренда е сключен пожизнено за една от страните."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Костов. Не виждам господин Лучников, който е предложил тези решения. Решението е прието от комисията. Има думата господин Костов за допълнителни предложения.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм направил по съответния ред предложение по този член, което е направено между първо и второ четене на законопроекта. Тук ние влизаме в двата члена, които дават известни ограничения - ограничения във времето, в което e валиден или може да се сключи този договор за аренда и максималният размер на арендувания имот. В тези ограничения очевидно предложителите на законопроекта са имали предвид, че нещо налага тези ограничения. И това нещо всички ние го знаем, но трябва да го споменем какво е това нещо. Това е, че все още процесът на възстановяване на собствеността на земеделските земи, както и разпределението на дълготрайните материални активи на бившите текезесета не е приключило.
На второ място, както в областта на земеделието, така и в другите области на икономиката на страната ние нямаме изградено още напълно нормално икономическо пространство, още действат определени стихийни закони, стихийни закономерности, които не се подчиняват на нормалните закони и закономерности, които движат икономиките на нормалните страни с развито в случая земеделие, защото говорим за земеделието.
Съществуват също така и капитали със спорен произход, с неизвестен произход, които могат да оказват въздействие или влияние както за размера на арендуваната земя, така и за срока, в който ще се включва арендата. Съществуват също така - свидетели сме на това и трябва да го кажем - групи, които въздействат върху земеделските производители да продават своята земеделска продукция по определени цени и на определени клиенти и т.н. и т.н., да не изброявям всичко, което ни говори, че трябва да бъдем особено предпазливи, когато в конкретната икономическа обстановка в страната приемаме тези ограничителни норми по отношение на срока и по отношение на размера на арендуваните земеделски имоти като цяло.
Ето защо, имайки предвид всичко това, аз предложих в предложението, което направих по съответния ред, както казах, минималният срок да бъде четири години, но максималният да бъде не повече от двадесет, да речем двадесет и пет. Но аз съм го предложил като двадесет, като имах предвид това, което изложих преди малко. Разберете ме, петдесет години при настоящата икономическа обстановка е изключително разточителство, което създава възможност за изключително дълъг период от време да не може да се върне топката назад, защото когато стигнем до възможностите да се върне топката назад, ще видим, че тя е свързана с редица трудности, условности, със съдебни процедури и т.н.
Мисля, че в момента на прохождащата реформа в земеделието ние трябва да приемем един по-предпазлив срок, а може би следващият състав на Народното събрание или по-следващият състав на Народното събрание ще приеме едно допълнение и изменение на този закон, когато ще стане възможно реално този срок да бъде продължен.
Ето защо аз пледирам максималният срок на арендуваната земя да бъде не повече от 20-25 години.
Това е в ал. 1.
Що се отнася до ал. 3, по същите съображения аз съм против ал. 3 за пожизнено сключване на арендата. Нещо повече, отчетено е това нещо от комисията - когато стане дума по-нататък за чл. 30, по предложение на господин Железчев комисията се съгласи да отпадне думата "пожизнено". Тук очевидно не е направена тази корекция, която е приета в чл. 30, и по инерция отново е записано "пожизнено", следствие на което смятам, че ал. 3 трябва да отпадне.
Ето защо - отново повтарям - аз съм за в ал. 1 да бъде поставен минимален срок четири стопански години и максимален - двадесет, най-много двадесет и пет, но в никакъв случай петдесет години като един много дълъг срок. И ал. 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕЛА: Има думата господин Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, госпожо председател.
Под формата на реплика аз ще се опитам да защитя позициите на комисията - максималният срок да бъде до 50 години. Първо, той не е фиксиран, а е записан: "до 50 години".
Какви са моите мотиви, а те съвпадат и с мотивите на комисията?
Може би има някакво основание господин Костов като казва, че сега сме в една обстановка на недостатъчно изяснени икономически условия, но аз все пак искам да изложа пред вас това, че договорът за аренда при неговото сключване е възможно и може би това ще бъде и правилно да се вземе предвид създаването на трайни насаждения. Има трайни насаждения, чийто срок за използване е повече от 25 години, примерно ако се създаде едно лозе и то добре се отглежда, то може да дава продукция и за повече от 40, даже повече от 50 години. Ето защо това са били мотивите на комисията. И аз ги защитавам пред вас - максималният срок да бъде "до 50 години".
Що се отнася до предложението на господин Лучников да отпадне ал. 3, но аз мисля, че при сключването на пожизнен договор за една от страните ние нямаме основание да пренебрегваме волята на арендатора или на ареднодателя. Ако те изразяват такава воля - договорът да бъде сключен пожизнен - няма защо ние да не им дадем това право.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Моньо Христов има думата за реплика.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, колеги! Аз бих се съгласил и съм съгласен с господин Костов за ал. 3, въпреки че отчитам това, че ние наистина трябва да дадем възможност на собственика да осъществи своето желание, да направи своето волеизявление във вид на пожизнено сключване на този договор.
Повече станах заради това да направя реплика по предложението за 50-те години, тъй като това беше наше предложение, в нашия законопроект, и съм длъжен все пак да обоснова защо сме искали тези "до 50 години".
Вярно е, че сега наистина е една преходна ситуация. Но вярно е и нещо друго, че ако сега ние не дадем възможността, тоест не не дадем възможността, а не успеем да намерим необходимата норма в смисъл както за годините като срок, а също така и в смисъл за количеството земя, говоря за следващия текст, ние изграждаме един закон, правим един закон, който ще работи във времето. В това време по този действащ вече закон хората - собственици и арендатори, ще сключват договори. И ние след това да допускаме грешки и да правим корекции на този закон е недопустимо. Защото не говоря точно за нас, а говоря за следващото Народно събрание, както и за другите, това означава, че ние нарушаваме някои основни принципи и се вмесваме във взаимоотношенията на арендатора и на собственика.
Второ, нашата идея, когато сме предложили "50 години" е била преди всичко да има онази възможност за стабилност на арендатора в смисъл такъв - да не влагаме само инвестиция в самото имущество; инвестиция в създаването на самото стопанство, а да създадем възможност за инвестиция и в едно семейство, което да създаде трайност при създаването на едни хора, които ще се занимават със земеделие. Говоря за израстването и на бъдещи поколения покрай този арендатор - на неговите деца, на неговото семейство и просто те да възприемат това стопанство. От тази гледна точка мисля, че когато правим този закон, трябва да се замислим и върху това. Освен говорейки за материалните фактори, за трайните насаждения и т.н. - дайте да дадем тази възможност наистина един човек, който е сключил - говоря вече за арендатора - когато е сключил един договор за 25 или за 30 години, това е един човешки живот, но заедно с този човешки живот върви и животът на неговите деца и в този аспект той фактически създава една традиция.
Така че в тази връзка, господин Костов, аз Ви моля да си оттеглите това предложение. Нека да оставим "до 50 години" като избор, но второто Ви предложение го подкрепям - второто, по което говорихте.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Костов, имате думата за дуплика. След това ще гласуваме предложенията.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Ганев, и уважаеми господин Христов! Аз имам най-доброто желание да приемем един текст, който да може да го гласуваме с чиста съвест.
Мен ме смущава нещо тук и трябва да бъда още по-конкретен, очевидно, че ние създавайки тази възможност в момента, в който нито собственикът е собственик, нито арендаторът е арендатор в пълния смисъл на думата - всички разбираме за какво става въпрос... (Шум и реплики в залата)
Точно така е, господин Рашков, защото примерите на някои арендатори ни говореха за едно хищническо използване на земята в момента, а не за едно запазване на нейното почвено състояние или подобряване на плодородието й и т.н. Защо ние трябва да създадем възможност на съществуващия в момента капитал да пренебрегва възможностите след десет години, примерно, или след 15 години наследниците на днешните собственици на земята да пожелаят да отидат и да отглеждат плодове и зеленчуци, жито и животни и т.н. и да бъдат съответно впримчени в един договор, който в един много продължителен период от време, за поколения, ги лишават от възможността да ползват тази земя? Ето защо ние считаме, че днес са създадени най-добрите възможности за арендуване и за ползване от собствениците на земеделската земя и тези собственици, които в момента не могат, и поколенията няма да могат, и дайте за 50 години или пожизнено дори да отстъпим правото за ползване чрез арендния договор. Това са ни мотивите, най-доброжелателни, които ме карат да не мога така с чиста съвест да приема едни такива дълги и предълги, та чак и пожизнени срокове в момента. Ето това са моите съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Пристъпваме към гласуване... (Шум и реплики в залата) Няма да стигне времето!
Имате думата, господин Чукаров. Ако може, бъдете максимално кратък, тъй като ни предстоят три гласувания - едно за отпадане, едно за алтернативно число и за основния текст...
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Правя едно редакционно предложение за придобиване по-голяма яснота. В ал. 2: ако договорът бъде сключен за по-къс от минималния срок... Да се добави: "за по-къс от минималния срок" след това продължаваме: или без срок, той има действие за четири години и ако е сключен за по-дълъг от максималния срок... Да се добави: "минималният" и "максималният", за по-добра яснота на текста.
Благодаря ви.
РЕПЛИКИ: Първото може да се добави, но за второто е невъзможно! Помислете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Сигурно няма други възражения, защото е по-точно това, разбира се... Той няма как да е сключил договора за по-дълъг срок... Съгласни ли сте, господин Чукаров? Съгласни ли сте само първата поправка да се включи? - Добре.
Най-напред поставям на гласуване предложението на народния представител Владислав Костов за отпадане на ал. 3. Припомням, че тя засяга пожизнените договори за аренда.
От общо гласували 152 народни представители, за - 38, против - 84, въздържали се - 30.
Не се приема това предложение.
Поставям на гласуване внесената от господин Костов поправка в ал. 1 на мястото на "50" да се запише "25". Става дума за максималния срок на договора за аренда.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 142 народни представители, за - 34, против - 71, въздържали се - 37.
Не се приема тази поправка.
Моля да гласувате чл. 4 с трите алинеи и с поправката в ал. 2, която е редакционна и която внесе господин Калчо Чукаров. Моля, гласувайте!
От общо гласували 135 народни представители, за - 131, против - 3, въздържал се - 1.
Приет е член 4.
Стигаме днес дотук. По чл. 5 има много предложения. Вероятно по него ще има и много спорове.
Едно съобщение: Комисията по бюджет и финанси ще заседава днес, сряда, 10 юли, от 16 часа в зала 356 на пл. "Ал. Батенберг" 1.
Закривам заседанието.
Утре продължаваме точно в 9 часа. (Звъни)

Закрито в 14,00 ч.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:

Иван Будимов

Илко Савов