Председателствувал: председателят Благовест Сендов
Секретари: Иван Будимов и Илко Савов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Днес, първа точка от дневния ред е -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители са: народните представители Георги Дилков и Димитър Дичев; народните представители Венцеслав Димитров, Стефан Стоилов и Кемал Еюп; народният представител Георги Дилков; народните представители Георги Дилков, Димитър Дичев и Христо Стоянов; народните представителки Ана Миленкова, Ана Караиванова, Мариела Митева и група народни представители. Вариантите са много. Ще ги разгледаме последователно.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров да прочете становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
След това ще продължим с програмата от предходния ден.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Утре Министерският съвет ще отговаря ли на питания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В течение на деня ще съобщим програмата за парламентарния контрол.

Господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В Народното събрание са постъпили пет законопроекта за изменение на Наказателния кодекс. Комисията е изразила становище два пъти. Най-напред, по първия постъпил законопроект през месец май 1995 г. с вносители Георги Дилков и Димитър Дичев. И второто становище, което е изготвено в последните дни, е по останалите четири законопроекта. Те, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, трябва да бъдат обсъждани едновременно, гласувани поотделно и за второ четене да се изготви един общ законопроект от всички.
Първият от тях, законопроектът на Георги Дилков и Димитър Дичев е внесен през месец май 1995 г.
На редовно заседание на 25 май 1995 г. Комисията по устройството и дейността на държавните органи обсъди този законопроект. Комисията единодушно прие, че не е необходимо да се приемат предложенията за отмяна на чл. 346 от Наказателния кодекс и за допълнение на чл. 195, ал. 1, т. 4. С това предложение се предлага да отпадне наказателната отговорност, предвидена в чл. 346, съгласно който текст се предвижда такава отговорност за лица, които отнемат моторни превозни средства не с намерение да ги присвоят, а само да ги ползват. Това е един текст, който съществува доста години у нас и който съответствуваше на картината на посегателства върху моторните превозни средства в по-раншния период. Въпреки че сега кражбите са преобладаващи при моторните превозни средства, не са единични случаите, когато те само се отнемат, без да бъдат предмет на кражба. При отнемането липсва основния елемент от субективната страна на престъплението, а именно намерението за противозаконно присвояване, поради което този текст следва да съществува и в бъдеще самостоятелно в Наказателния кодекс.
С второто предложение се предлага да бъде издигнат в квалифициран състав кражбата на моторни превозни средства. Този въпрос обаче е решен с Наказателния кодекс. В чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 квалифицираните състави обхващат и всички случаи на посегателства върху моторни превозни средства. По-голяма част, независимо от това, кражбите на коли се явяват квалифицирани деяния поради това, че тяхната стойност е в големи размери. Така че фактически ние имаме четири квалифицирани състава по чл. 195 от Наказателния кодекс, за които се търси отговорност и при кражба на коли, оставени без постоянен надзор, поради което предложените изменения от народния представител Георги Дилков и Димитър Дичев комисията смята, че не са целесъобразни, че те няма да допринесат с нищо до решаването на основния проблем - разкриването на авторите на посегателствата отнемане или кражби на моторни превозни средства, поради което предлага на народните представители да не приемат този законопроект.
В заседанието на комисията, проведено на 8 октомври се обсъдиха законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Венцеслав Димитров, Стефан Стоилов и Кемал Еюп; законопроект, внесен от Георги Дилков; законопроект, внесен от Георги Дилков, Димитър Дичев и Христо Стоянов; и законопроект, внесен от народните представители Ана Миленкова, Ана Караиванова и Мариела Митева. Поради това, че четирите законопроекта уреждат една и съща материя, на основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, комисията ги разгледа едновременно и предлага те да бъдат обсъдени по едно и също време в пленарната зала.
Със законопроекта, внесен от народните представители Венцеслав Димитров, Стефан Стоилов и Кемал Адил се предлага създаването на нов чл. 233 в Наказателния кодекс, с който се предвижда наказателна отговорност за продажба на акцизни стоки, извън местата за безмитна търговия и без бандерол. Този текст на чл. 233 идва на мястото на отменения и действуващ допреди три години под същата номерация текст, който предвиждаше наказателна отговорност за спекула при търговията.
Със сега предложения нов чл. 233 се предвиждат и квалифицирани състави в случаите, когато стоки се продават не на съответните места, когато са извън местата за безмитна търговия и най-вече когато са без бандерол. Необходимостта от криминализирането на тези деяния е налице поради това, че те са широко разпространени в последно време. Търговията със стоки без бандерол нанася изключително големи вреди на държавата и най-вече на паричната и кредитната система.
Комисията смята, че в ал. 1 на предложения текст следва да се изясни какво съдържание се влага в понятието "без специално обозначение" на стоките. Не е ясно също така съдържанието на термина "законно установените места". Текстът следва също така да се приведе и в съответствие с чл. 17а от Закона за акцизите. В комисията се предложи да продължи съществуването на административно-наказателната отговорност, предвидена в Закона за акцизите и в бъдеще. Това налага при обсъждането на законопроекта на второ четене да бъде съобразен с текстовете за административно-наказателната отговорност от Закона за акцизите.
По втория законопроект, внесен от народния представител Георги Дилков, с който предлага да се измени чл. 12 от Наказателния кодекс, който урежда материята за неизбежната отбрана, чл. 38а - това е приетият от нашето Народно събрание текст, с който са предвидени наказания доживотен затвор за престъпления, извършени по Наказателния кодекс - и чл. 195 за кражбите, предвидени в Наказателния кодекс.
Комисията единодушно прие, че не е целесъобразен този законопроект и с него се нарушават основните принципи на неизбежната отбрана. Също така се нарушава и систематичната връзка на чл. 12 с чл. 119, чл. 124, ал. 4 от Наказателния кодекс. По предложението за отмяната на чл. 346 и допълването на чл. 195, комисията приема, че това ще доведе до отпадане на наказателна отговорност в случаите, когато моторното превозно средство не е предмет на кражба, а само е отнето. Съображенията по тези предложения, които се повтарят с първия законопроект, по който прочетох становището, са отразени в него, поради което комисията смята, че не трябва да бъдат повтаряни.
По законопроекта на народните представители Георги Дилков, Димитър Дичев и Христо Стоянов, с който се предлага да бъдат увеличени предвидените наказания по чл. 149, чл. 150 и чл. 151 от Наказателния кодекс, които предвиждат наказания за престъпление блудство, комисията смята, че предложенията по принцип са правилни и те могат да бъдат подкрепени. Истината е обаче, че необходимостта от увеличаване размера на наказанията не се отнася само за текстовете на членове 149 и 150. Това би могло да се каже и за изнасилванията, за грабежите и изобщо за всички престъпления срещу личността, които са масово разпространени в днешно време.

По отношение на предложените нови увеличени размери на наказанията "лишаване от свобода", по посочените текстове могат да постъпят при обсъждането днес на първо четене и други предложения, поради което комисията смята, че окончателният размер следва да се прецени при разглеждане на законопроекта за второ четене, тъй като е възможно някои от размерите, които се предвиждат в законопроекта, да бъдат коригирани.
По законопроекта, внесен от народните представителки Ана Миленкова, Ана Караиванова и Мариела Митева, за създаване на нов раздел 1а в глава шеста от особената част на Наказателния кодекс, озаглавен "Престъпления против кредиторите", комисията прие следното становище:
Обществена потребност е криминализирането на неправомерните деяния на търговците, които изпадат в несъстоятелност. С предложените нови текстове - чл. 227б, чл. 227в, чл. 227г и чл. 227е, се предвижда наказателна отговорност при различни хипотези на търговци, изпаднали в несъстоятелност. Комисията счита, че текстовете следва да се прецизират, да се групират отделните елементи на престъпни прояви и да изяснят някои от употребените термини, като "принадлежащи му стоки", "водили умишлено търговските си дела", "прави лични или семейни разходи, очевидно несъобразени с имущественото му състояние".
Следва да се огледат отново предложените наказания "лишаване от свобода", размерът на паричните глоби във всички случаи следва да се увеличи, тъй като предложеният законопроект е изготвен далеч преди последните увеличения и инфлацията.
Въз основа на изложеното, Комисията по устройството и дейността на държавните органи реши да подкрепи:
1. Внесените законопроекти от Венцеслав Димитров, Стефан Стоилов и Кемал Адил за създаване на нов чл. 233 от Наказателния кодекс.
2. Законопроекта на Георги Дилков, Димитър Дичев, Христо Стоянов за изменение на чл. 149, 150 и 151 от Наказателния кодекс.
3. Законопроекта на Ана Миленкова, Ана Караиванова и Мариела Митева за създаване на нов раздел 1а в глава шеста на особената част на Наказателния кодекс "Престъпления против кредиторите" - чл. 227б - 227е.
Предлагам на Народното събрание те да бъдат приети на първо четене.
Комисията не подкрепи законопроекта на народния представител Георги Дилков за изменение на чл. 12, за отменяне на чл. 346 и за допълване на чл. 38а, ал. 2 и чл. 195, ал. 1 и предлага на народните представители да не го приемат на първо четене.
На основание чл. 68 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията предлага да се обсъди и Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателиня кодекс, внесен от народния представител Георги Дилков на 11 май 1995 г., по който становището беше прочетено най-напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Определям по 30 минути на парламентарните групи. Моля ръководителите на парламентарните групи да ми дадат списък на желаещите да се изкажат.
Най-напред думата ще имат вносителите - Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз съм внесъл три законопроекта и ще помоля при първото си изказване да взема отношение само по единия от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Както желаете, после има 30 минути за парламентарната група.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Мисля, че никой от парламентарната група няма да ми оспори тези 30 минути.
По отношение на законопроекта, внесен от господин Димитър Дичев и от мен на 11 май 1995 г., който касае отмяната на чл. 346 от Наказателния кодекс, моля колегите народни представители да ме чуят внимателно.
Става въпрос за две становища. Напомням първо, че този законопроект е от месец май миналата година и следователно са изминали повече от година и три месеца от неговото внасяне. Тогава освен становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи, което прочете господин председателят на комисията, беше внесено и становище на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Аз не видях господин Вълканов, но смятам, че и той трябваше да прочете това становище и това не трябва да бъде за сметка на моето време, господин председателю...
Аз съм притеснен, защото в тази комисия беше изразено точно противоположно становище. При това в становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи не се посочва колко са за, колко са против и колко са се въздържали, докато в становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията е посочено изрично, че 6 народни представители са подкрепили проекта, 3-ма са се въздържали и против не е имало.
Ето защо аз се обръщам към колегите от Комисията по устройството и дейността на държавните органи, които онзи ден на извънредно заседание на практика не се запознаха отново с мотивите ми по този законопроект и на практика не дискутираха проблемите, свързани с него.
Предлаганата отмяна на правната норма на чл. 346 е поради факта, че този текст вече 27 години отразява едни други обществени отношения, едни остарели обществени отношения. Неслучайно този текст е изменян и допълван три пъти: през 1982 г. и 2 пъти през 1986 г.
По данни на полицейската статистика през 1969 г. - първата година след приемането на Наказателния кодекс, т.е. на тази норма от Наказателния кодекс, са регистрирани 1429 противозаконни отнемания на моторни превозни средства. През 1987 г. - първата година след изменението на текста, предвиждащо увеличаване на наказанието "лишаване от свобода" от 2 на 5 години - забележете, уважаеми колеги - 2 години или поправителен труд се дават за лице, което ви е отнело автомобила, струващ няколко милиона лева! Като се предполага, че той го е взел не да го присвои, а да го използува!?...
Тридесет хиляди автомобила в момента с единична стойност над половин или един милион лева се издирват от органите на полицията. Доказано е, че на третия час автомобилът, който е "противозаконно отнет" е в Македония, а на седмия час е в бившия Съветски съюз.
Тогава, когато беше приет този текст от закона, наистина по-голямата част от случаите бяха с цел да се повозят необуздани младежи, да отидат до морето, да прекарат там 15 дни, да откраднат друг автомобил и да се върнат в София... И аз ще потитам онези, които считат, че е нормално да се предполага, че автомобилът е взет да се ползува, защо не въведем тогава и чл. 194а? - Когато ви вземат телевизора, когато ви оберат дома, когато ви вземат някакви стойностни вещи, скъпи вещи... Вече има часовници от 10 000 долара - взел е да го ползува. Той не го взима, за да го присвои формално погледнато... или ви е взел телевизора...
Очевидно е, че това е един анахроничен текст. Моята молба към вас е да съобразим, че е необходимо изменението на този текст. Онази вечер на извънредното заседание всички колеги от комисията се съгласиха, че трябва да се завишат санкциите в този текст, т.е., ако той не се отмени, поне трябва да се измени с оглед на тежката обстановка по тази линия на борба с престъпността.
В момента се водят стотици дела, висящи дела в следствието и в съда срещу извършители, многократно извършили противозаконно отнемане - отново го слагам в кавички - на моторно-превозно средство. Защото аз не мога да си обясня защо, след като тъжителят констатира, че му е изчезнала колата, се образува дело по този текст, защо се предполага, че до доказване на противното колата не е открадната, а е взета, за да се ползва.
На юристите в тази зала ще напомня, че дори част от този текст беше отменен през 1993 г., когато отпадна цяла глава от Наказателния кодекс, имам предвид престъпление против личната собственост. В тази връзка, за да видите, че наистина е подценявана през цялото време борбата срещу този вид престъпление, ще кажа, че в ал. 4 се предвижда, че в случаите на престъпление, тоест противозаконно отнемане, се прилага съответно разпоредбата на чл. 268, ал. 2 от Наказателния кодекс. Той 1993 г. е отменен. А какво казва този текст - за онези, които в момента не разполагат с него. Той казва, че този вид престъпления - забележете - се преследват по тъжба на потърпевшия. Значи не държавата, не прокуратурата, а единствено потърпевшият може да отиде да сигнализира органите на МВР, че му е отнет автомобилът. И понеже в комисията мои колеги и колежки, уважавани от мен, които са били и прокурори, ме питаха: господин Дилков, защо е толкова ниска разкриваемостта на този вид престъпления? Ами ето, точно затова, дами и господа. Защото за това престъпление се предвиждат две години лишаване от свобода, тоест във всички случаи неефективно, а условно, и/или поправителен труд. Тази вечер може да бъде задържано лице като Сокровски, известният, със 70-80 съдебни дела...
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): И Боков е известен със същото.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: И Вие сте права до известна степен. Там трябва да се изясни в съда. Сокровски има 70 дела. Е, какво да направи, господа, полицията, какво да направят охранителните фирми, които вече използват това допълнително за рекет? Какво да направи полицията - да го заведе, след като го залови в Първо районно тази вечер, вкъщи? Те го пускат в Първо районно. На другия ден се хваща в Трето районно или в Бургас, или във Варна. Как да има разкриваемост на този вид престъпления? И той се хваща само за част от извършените престъпления. Останалите, латентната престъпност, тоест неизвестните случаи, при които той е отнел противозаконно моторно-превозно средство, което вече не се намира никъде... Милиарди лева се изплащат от застрахователни компании на тъжителите, на потърпевшите от този вид престъпление. Защото след шест месеца като не се намери колата, а тя в повечето случаи не се намира, се изплаща тази сума. Тоест въпросът е не само морален, не само наказателно-правен, той е и финансов, той е бюджетен, той е сериозен проблем. И онзи, който го подценява, просто ще сгреши.
Ето защо аз ви моля, дами и господа народни представители, да гласувате да мине на първо четене този законопроект и във времето, през тези седем дни аз ще представя предложение за промяна на този текст с оглед завишаване размера на наказанието. Защото сегашният размер на наказанието не възпира извършителите на този вид престъпления да вършат тези престъпления.
Само ще напомня, че вчера депозирах в канцеларията на парламента, след като онзи ден ме изненада Комисията по устройството и дейността на държавните органи в тази връзка, нов законопроект за изменение на самия член 346 - съгласен съм с изказаното становище, че трябва да остане, - за изменение и за увеличаване на санкциите, като вече предвиждам и при рецидив, и пр. Но аз ви предлагам, дами и господа, да се пусне на първо четене. Това ще го оттегля като законопроект, ще го направя във формата на предложение между първо и второ четене.
Затова само единствено ви моля - належаща е промяната на този текст от закона.
Благодаря ви за вниманието. По другите закони ще взема отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да се изкажат? Има думата господин Никола Кацарски.
НИКОЛА КАЦАРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Мене ми се струва, че господин Дилков трябваше да оттегли законопроекта, който така усърдно защитаваше пред нас, за да можем спокойно да разгледаме неговото предложение за изменение и допълване на чл. 346 от Наказателния кодекс, проект, който всички ние получихме тази сутрин. Предложението, което той прави за отмяна изцяло на чл. 346, противоречи на основни правни принципи. За да бъде приравнено отнемането на лека кола, на чуждо моторно-превозно средство към кражбата, трябва да съществува един основен елемент - отнемането да е станало с намерение противозаконно да бъде присвоено това моторно-превозно средство. Липсва ли този елемент, липсва и съставът на кражбата. Всичко останало, което изложи той, се отнасяше не до текст и съдържание на текст, а до слабата разкриваемост на този род престъпления - нещо, което няма нищо общо с правната норма.
Считам, че наистина това предложение за отменяне на чл. 346 е неоснователно и ще бъде много по-разумно между първо и второ четене на проекта за този закон да бъдат направени онези изменения, които господин Дилков желае. Дали размерите на наказанията, които предлага той, са обосновани и разумни, това е друг въпрос, по който може да се разисква.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Уважаеми колеги, това е първият закон, който се отнася до наказателна материя, по който аз съм вносител и по който вземам отношение. Тъй като законът, който предвижда престъпление против кредиторите, е не само наказателна материя, той се отнася и осигурява изпълнението на една материя, която има чисто граждански характер.
Какво имам предвид. Всички състави, които са предвидени за определени деяния в проекта, по който сме вносители заедно с група народни представители, се отнасят до случаите на несъстоятелност, до случаите на фалити. Какво поначало представлява една процедура по несъстоятелност. Това е една съдебна процедура, която се състои от две фази. В първата фаза се установяват всичките кредитори на един длъжник, който вече не е в състояние да плаща своите задължения. Във втората фаза на тази процедура се установяват и се осребряват всички онези имущества на този длъжник, който е спрял плащането, и се удовлетворяват неговите кредитори съразмерно, в зависимост от онази парична маса, която се е събрала в резултат на осребряването.
В крайна сметка такъв закон ние сме приели преди две години - през 1994 г., с приемането на четвъртата част на Търговския закон. В съда текат такива процедури. Един такъв закон е в полза и на длъжника, който в много по-намален размер изплаща своите задължения, отколкото ако всеки кредитор го търси поотделно. Такъв закон е и в полза на кредиторите, защото ако той не се изпълнява, тогава един от кредиторите би получил цялото си вземане, а друг би получил една малка частичка или пък нищо.


А с изпълнение на процедурата по несъстоятелност се осигурява съразмерното изпълнение на задълженията на неплатежоспособния длъжник към всичките му кредитори.
Разбира се, от закона има полза и обществото, защото в крайна сметка в обществен интерес е такива стопански единици, които не могат да произвеждат, които постоянно губят от производството си, да бъдат обявени в несъстоятелност, съответно заличени и да бъде изчистена икономиката от такива паразитни стопански структури.
Разбира се, без наказателни разпоредби в областта Търговският закон в четвъртата част за несъстоятелността остава едно хубаво пожелание.
Първата група от правни норми в настоящия проект, който е за престъпленията против кредиторите, се отнася именно за тези търговци, които като са изпаднали в несъстоятелност, в неплатежоспособност, не са заявили това пред съда, което четвъртата част на Търговския закон им вменява в задължение в 15-дневен срок от спиране на плащанията. Като в тази част се предвижда наказание "лишаване от свобода" до 1 година.
Проектът се отнася както до физически, така и до юридически лица. И фактически с това се осигурява и структурната реформа, защото вече е задължение на всеки, който не може да плаща своите задължения, да заяви това пред съда.
Втората група правни норми се отнасят до престъплението "умишлен банкрут". И тук се визират няколко случая, които се отнасят до скриване, повреждане, продажба, подаряване на имущество от такъв търговец, който при настъпила неплатежоспособност или при обявена несъстоятелност вместо да си изплаща задълженията, той разхищава своето имущество, или пък търговец, който опрости или скрие свое изискуемо вземане и с това ощетява кредиторите, на които би следвало да плаща своите задължения. Наказание се предвижда и за такъв търговец, който признава несъществуващо задължение, или той плаща някому просто за да не плати на своите кредитори.
Предвиждат се наказания и за такива търговци, които вземат заем, като знаят, че не могат да го издължат. Знаете, че това е една много актуална и болна тема в нашето общество. Така че вече с приемането на този закон ще бъдат налице онези основания, които директно да наложат наказания на такива лица.
Третата група правни норми се отнася до търговците, които изпадат в несъстоятелност поради непредпазливост или това е така нареченият непредпазлив банкрут. Като тук става въпрос за водене лекомислено на търговските дела, до правене на лични и семейни разходи, които очевидно са несъобразени с имущественото му състояние.
Аз мисля, че не е толкова фатално безпокойството, което се изрази вече по отношение на изпълнението на тези норми. Защото подобни норми е имало и в стария Наказателен кодекс, т. е. по тях вече има и практика.
В същото време смятам, че терминологично и в единия, и в другия случай би следвало да се направят някои подобрения с оглед на действащата вече уредба. Защото неточно някъде са ползвани понятията за обявяване на неплатежоспособност, когато се отнася до откриване на процедурата. И някъде спиране на плащанията, когато се отнася до неплатежоспособност. Тези терминологични уточнения ще ги направим преди второто четене. Аз ще внеса конкретни писмени предложения.
В същото време по отношение на непредпазливия банкрут смятам, че трябва да се предвиди една норма, която е аналогична на тази, предвидена при умишления банкрут, с оглед на това, че би следвало и лицата, които, примерно, водят търговските дела на търговеца и допускат извършването на такива нарушения, също да подлежат на наказване и при непредпазливия банкрут, така както при умишления.
И четвъртата група правни норми, т. е. четвъртият вид престъпления, които се визират в проекта - престъпления против кредиторите, всъщност се отнасят до онези търговци, които имат задължения към други, изпаднали в неплатежоспособност или пък са обявени в несъстоятелност, и тези търговци не плащат своите задължения, с което предизвикват пък увреждане на кредиторите на изпадналия в неплатежоспособност.
Смятам, че точно тук кредитните милионери ще носят своята съответна отговорност.
И аз бих предложила за второ четене да бъдат засилени предвидените санкции. Защото в проекта те са 1 година, но този въпрос е особено актуален в настоящия момент. Защото вие си помислете колко лица има, които не са издължили своите задължения примерно към банки, които са в процедура на несъстоятелност и съответно с това са предизвикали тази банка да не може да изпълнява пък задълженията си към кредиторите.
С това аз смятам, че ние ще актуализираме нормите на Наказателния кодекс и ще помогнем да бъде изпълнявана уредбата във връзка с несъстоятелността, като при всяко положение ще помогнем механизмите на наказателното право да бъдат използвани за реализиране на гражданско-правни задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Васил Гоцев има думата за процедура.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател!
Аз правя следното процедурно предложение. Тук се разглеждат 5 законопроекта за изменение на Наказателния кодекс, които обаче не са до един и същи текст, а различните са за различни текстове от Наказателния кодекс. И сега да ги разглеждаме така едновременно, намирам, че не е целесъобразно. Това, което в момента докладва колегата, е нещо много важно, много съществено. То е полезно, аз не вярвам някой да бъде против това. Но ще има много съображения, които да се изкажат и да се вземат предвид и при второто четене.
Ето защо предлагам процедурно всеки един от тези законопроекти, тъй като не се отнасят до един и същи текст, а до различни текстове, дори до различна материя от Наказателния кодекс, да бъдат гледани и дискутирани отделно и отделно гласувани.
Защото аз мога да искам да гласувам това, което преди малко се докладва, но да не искам да гласувам друго изменение на Наказателния кодекс. Тогава как ще гласувам? Ще трябва да се въздържам. Но и едното, и другото не е целесъобразно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Гоцев, съгласно правилника те ще бъдат гласувани поотделно.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Но и да бъдат разисквани поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, поотделно, всеки може отделно да си каже думата по всеки един от тях.
Ще гласуваме Вашето процедурно предложение.
Има думата господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Противното мнение е следното. Съгласно чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроекти, внесени преди заседанията на комисията, когато се разглежда един законопроект и са внесени други, които уреждат същата материя, се обсъждат едновременно, гласуват се поотделно в Народното събрание и за второ четене от всички тях се изготвя един общ законопроект. Независимо от това, че тези 5 законопроекта са по отделни текстове от Наказателния кодекс, те уреждат една и съща материя, а материята е "Наказателен кодекс". Дали с един законопроект ние ще предлагаме промени в 5, 6 или 10 текста или с отделни законопроекти ще предлагаме тези изменения, това с нищо не променя предмета на промените, а именно Наказателния кодекс.
Ето защо смятам, че процедурата, която сме възприели, е правилна, съответства на правилника. Всеки може да се изказва по всеки законопроект поотделно, не е длъжен да се изказва по всички едновременно. Всеки може да вземе отношение по това, по което желае. И всеки законопроект ние ще гласуваме поотделно.
Така че в случая това, което господин Гоцев предлага, е не само наша практика, но е нормативно уредена в правилника. И смятам, че ние с нищо не сме се отклонили от досега съществуващия опит, който имаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Въпреки всичко има процедурно предложение, което аз трябва да подложа на гласуване.
Моля да гласувате процедурното предложение на господин Гоцев - тези законопроекти да бъдат разглеждани отделно и отделно да бъдат гласувани.
Последното ще бъде изпълнено, но обсъждането ще тече в един период.
От общо гласували 178 народни представители, за - 69, против - 79, въздържали се - 30.

Предложението не се приема.
Продължаваме обсъждането.
Давам думата на проф. Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Един от предложените проекти за изменение в Наказателния кодекс е свързан с мотивите да се постигне по-голям ефект в борбата срещу контрабандата и акцизните нарушения. Всички сме свидетели как от няколко години Народното събрание прави опити да възстанови, къде спонтанно, къде съзнателно, нарушената контролна система в страната, да създаде един режим чрез правни норми, който да действа по-ефикасно по отношение на контрабандни действия и избягването на облагане с акциз.
Спомняте си в началото на годината при приемане на бюджета, пък и по много други поводи колко големи дискусии се водиха в тази зала във връзка с контрабандата, големите числа, които се споменават за отклонените средства и съответно за приходите на престъпните групировки. Това е един от многото опити да се отиде към допълнителни мерки на фазата на реализацията на контрабандни стоки.
Ще ви призная, че когато се прибягна към услугите на експерти при подготовката на този текст, се имаше предвид практиката на редица западноевропейски страни след войната. Мнозина от вас са гледали неведнъж и два пъти филми с тематика от 50-те години, когато в Италия след многократни опити да бъде създаден режим на ефективна борба срещу контрабандата, се отиде именно към такава практика - да бъдат санкционирани на фазата на реализацията. Това са хиляди, десетки хиляди - дребни, средни и по-едри дистрибутори. Само когато се въведе такава наказателна отговорност, показва практиката, тези които са носители на престъпните деяния се замислят.
Тук, както съобщи председателят на комисията - господин Мулетаров, се отива и към квалифицирани наказания, когато има рецидивиране на тези престъпни деяния и от гледна точка на количеството участници, на размера на нанесените щети и когато разбира се, тези престъпни деяния са извършени повторно. Това, което показват положителните резултати чрез прилагането на такива мерки в страни на европейския континент - повтарям - е едно от големите основания да се отиде към предлагането на тази мярка.
Разбира се, тази борба ще има променлив успех, но колкото повече в системата, чрез която ще я водим, запушим по-малките и по-големи дупки, пролуки, смятам, че толкова по-голям ще бъде и крайният резултат.
Аз ви призовавам да подкрепите предложените от депутати от три парламентарни групи текстове за промяна в Наказателния кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има Фидел Косев.
Да се готви Спас Димитров от СДС.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Внесените законопроекти на първо четене за изменение на Наказателния кодекс са една решителна крачка, която затваря комплекс в желанието на парламента за борба срещу спекулата и срещу кредитните милионери, така неречени общо.
Заедно със Закона за изменение и допълнение на Закона за борбата срещу спекулата и неправомерната стопанска дейност, който като втора точка от дневния ред ще разгледаме днес, става една изключителна сериозна заявка от страна на законодателя за решителни мерки срещу спекулата, срещу невръщането на кредитите, срещу неправомерното забогатяване.
Аз бих ви обърнал внимание на два от внесените законопроекта с категоричното настояване пред вас те да бъдат подкрепени на първо четене. Става дума за вече представения от проф. Стоилов законопроект, който без да го повтарям, бих искал просто да го подкрепя с всичките аргументи, които той изложи. Решителна крачка е необходима в борбата срещу незаконната търговия с акцизни стоки и затова не може да не се мине без промени в Наказателния кодекс.
Повече време ще отделя и ще помоля повече внимание да обърнете на законопроекта, внесен от колегите Миленкова, Караиванова, Митева. Законопроектът третира онези изисквания, които сега са необходими към търговците, които вземат кредити и не ги възстановяват, които използват и изтискаха банковата система, обезкървиха я. Този законопроект днес се оказва особено актуален!
Наказателните санкции спрямо недобросъвестните длъжници досега не вършеха необходимата дейност. Извършените от тях измамни действия за увреждане интересите на търговците, търговските банки и кредитодатели не бяха наказани така както подобава, кредитните милионери нямаха страх.
Второто съображение в тази посока е една неравнопоставеност, която съществува към днешна дата, след като със Закона за държавна защита на влоговете, приет вчера, изискахме запор върху собствеността на банкерите, на собствениците и на управляващите, то такава отговорност, а и най-малкото по-висока наказателна отговорност спрямо кредитополучателите не сме постигнали. Ето защо са крайно необходими мерки в Наказателния кодекс, които да създават състави, с които да се инкриминират деяния, водещи до умишлени и непредпазливи фалити. Част от тях са посочени в законопроекта - недобросъвестното разпореждане с вещи и вземания, които могат да послужат за удовлетворяване на кредиторите, разплащанията само с един кредитор или обезпечаване във вреда на останалите, големите разходи, несъответстващи на имуществоното състояние и причиняване на вреди на кредиторите, незаявяването на фалит, повторен фалит без изпълнение на задълженията по оздравителния план, други престъпления против кредитите, свързани с декларации с невярно съдържание и други неверни сведения, унищожавания и укриване, преправяне на търговски книги, укриване на задължения и имущество. Всичко това, може и без да е изчерпателно, е част от онези мерки, които са необходими в Наказателния кодекс, които да бъдат инкриминирани.
Законът, представен пред нас на първо четене, решава част от тези проблеми - от изброените от мен - за последните две не са намерени текстовете в проектозакона. Ангажирам се с помощта на работещите в сферата те да бъдат представени между първо и второ четене. Заедно с това струва ми се, че предложеният размер на паричните санкции в закона не съответства на размера на инфлацията или на цената на парите към днешна дата. Бих предложил при второто четене те да бъдат повишени.
В заключение - предложеният законопроект е изключително актуален, отговаря на съвременното изискване към кредитополучателите. Налага се, необходимо е, моля ви да бъде приет на първо четене.
Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представтиел Спас Димитров.
Да се готви Наташа Тачева.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще си позволя да направя изложението си по всеки един от законопроектите, които днес се разглеждат.
Мисля, че това, което е заложено в законопроекта на народните представители Венцеслав Димитров, Стефан Стоилов и Кемал Еюп е необходимо и наложително да се приеме. Надявам се, че болшинството от залата мислят като мен. Достатъчно се разисква този въпрос. Достатъчно е известна тезата и кое налага въвеждането на подобен текст в Наказателния кодекс, защо трябва да се сведат наказанията до хората, които осъществяват в крайна сметка търговията на дребно.

Мисля, че ако се парира там, на това ниво, възможността да се продават акцизни стоки без бандерол или без специално обозначение, нещата ще се облекчат и по тоя начин ще се нанесе удар и върху тези, които всъщност вършат, така да се каже, тази незаконна търговия на едро.
Разбира се, чисто популистки би могло да се каже: "Вие удряте отново дребните риби, а пропускате големите". Доколкото знам и съм чувал тук, като аргументация на господин Венцеслав Димитров, в Италия навремето така е практикувано и резултатът е бил доста добър. А тогава, когато всъщност се нанесе удар върху уличното разпространение, така да се каже, върху най-дребната търговия и тогава, когато всеки дребен търговец вече се съобразява с това, че ако продава такава стока без бандерол или без специално обозначение, той ще попада вече под разпоредбата на наказателния закон. Най-вероятно действително резултатът ще бъде добър.
Ето защо законопроектът трябва да бъде приет по принцип. Разбира се, има едни бележки от Съвета по законодателство и би трябвало действително да се помисли дали не трябва да се раздели идеята в два текста, в два раздела - единият да бъде в раздела "Контрабанда", тоест нарушаване на митническия режим, а другата част да остане във вътрешното действащо право, както те предлагат нов текст на чл. 234, тъй като чл. 233 вече така или иначе има своето съдържание.
На следващо място законопроектите на господин Дилков. В законопроект под N 100-03-70, с който се предлага отпадане на чл. 346 - това е отнемане на моторно превозно средство без намерение да се присвои, а само да се ползва.
Отпадането на този текст според мен ще затрудни практиката и при действително добрите им подбуди и мотиви, които е изложил, всъщност резултатът ще бъде точно обратен. Така или иначе в страната има една доста добре установена практика от години насам, относно отнемането на превозни средства по чл. 346. Предлагането в този законопроект чл. 346 да се отмени, само ще затрудни тази практика. Независимо от това, че господин Дилков след това внася известни изменения в чл. 195 - това е кражбата (ал. 1, т. 4). Но там, като че ли той смесва нещата. От една страна говори - "ако е отнето моторно превозно средство", докато тук не става въпрос за отнемане, като едно общо понятие. Този текст е абсолютно ясен. Става въпрос за кражба - който присвои чужда движима вещ по незаконен начин, разбира се, без да възпроизвеждам точно текста. Но не може в един текст, който говори за кражба, да се въвежда общото понятие "отнемане".
Ето защо, като споделям идеята на Комисията по устройството и дейността на държавните органи, аз действително смятам, че този законопроект в този му вид не може да се приеме.
Нещо повече, днес ни се раздаде един законопроект, в който вече господин Дилков като че ли е оцелил нещата. Той не предлага отменяне на този текст - на чл. 346, но набляга върху наказанията, върху по-голяма строгост на закона спрямо лица, които са отнели незаконно моторно превозно средство. Тук вече би могло да се помисли с оглед действително голямата обществена опасност, с оглед на това, че твърде много моторни превозни средства в страната се отнемат.
На следващо място, предложенията за изменения в законопроекта на господин Дилков, засягащи чл. 12 от Наказателния кодекс. По същество също споделям становището на комисията, тъй като е доста опасно да се променя една изключително продължително установена практика, относно неизбежната отбрана. Това, което той предлага, може да е с най-добрите мотиви, но така, както ни се предлага като редакция - всичко да остане в рамките на необходимите предели и оттам нататък да отпаднат и ал. 2, и ал. 3 на чл. 12, е доста и опасно за практиката. Ето защо смятам, че становището е правилно.
Последно, което искам да заема като позиция, е свързано пак със законопроект на господин Дилков, относно изменения в наказанието за блудство.
Аз за себе си съм склонен да приема, че действително блудството става едно все по-разпространено престъпно деяние с доста увеличаващ се цинизъм и дързост, с многообразието на формите на извършването му, някои от които са отвратителни в своята фантазия, бих казал. И затова, бих приел идеята на господин Дилков да се увеличи наказанието. Разбира се, като се дава много добре сметка, че подобен тип престъпници не се респектират много от наказанието, тъй като знаят, че обикновено правосъдието в този вид престъпления среща сериозни доказателствени проблеми да докаже престъплението "блудство". Но така или иначе тогава, когато доказателствата са налице, тогава, когато следствието е изпипано добре и прокуратурата добре обоснове своя обвинителен акт, аз съм за по-строги наказания за блудствени действия.
Интересният законопроект на Ана Караиванова, Мариела Митева и Драгомир Шопов, относно въвеждането на глава шеста в особената част и създаването на нов раздел за престъпления против кредиторите.
Споделям идеята за криминализиране на основния тип прояви на човешко поведение, които са посочени в този законопроект. Позволявам си обаче да заявя, че за мен, до известна степен има неяснота и ме смущава обстоятелството, че не са наясно обстоятелствата, свързани със субективната страна на извършваните деяния. Това за мен е най-сериозният пропуск в този законопроект и ще се опитам да се мотивирам с няколко примера от него, като заявявам предварително, че в някои от текстовете нещата отиват почти до обективно отменение. Ще започна с това.
Например, чл. 227г. Че с наказанията по чл. 227в се наказва всяко лице от търговско дружество, което води търговските дела на търговеца, ако извърши или допусне да се извършат посочените деяния в предходния текст.
Самият факт на допускането или извършването е, така да се каже, тази обективна човешка дейност. Тя може да бъде обусловена от хиляди обстоятелства. Тя може да бъде извършена сама по себе си най-невинно. И да се въведе в тези случаи наказателна отговорност, според мен, не трябва да бъде категорично допуснато това. При всички положения трябва да бъде ясно какъв е умисълът на това лице и изрично да се каже така, както се казва при другите престъпления - дали става въпрос за пряк умисъл, дали става въпрос за някакъв друг умисъл или става въпрос за допълнителни елементи към умисъла като цяло или други неща. Но само за това, че е допуснал да се извърши или самият той извърши неща, които са посочени в чл. 227, не е достатъчно да се обоснове наказателната отговорност.
Мисля, че не е достатъчно и това, че в чл. 227г се препраща към чл. 227в. Един пример. Как ще отговаря, примерно в чл. 227, ако извърши посоченото в чл. 227в хипотезата "вземе заем, като знае, че не може да го издължи? Може ли да отговаря лице, в случая за това, че работи при търговеца и е допуснало търговецът да вземе заем, който не може да издължи"? Самият той не може да го извърши. Ако го извърши, ще отиде в хипотезата на предния случай - на чл. 227в. Той няма възможност например да вземе заем и да не може да го издължи. Ако го вземе и не може да го издължи, той си отива в хипотезата на чл. 227в. Но той не може, ако допусне да извърши търговеца, при който работи, такова нещо, да отговаря за това, че търговецът е взел един такъв заем. Някак си нещата отиват до крайност.

В чл. 227д за мен не е ясно понятието, например в ал. 1, т. 1 какво се разбира под "водене лекомислено на търговските дела". В мотивите се обяснява, че става въпрос за форма на небрежност на вината. Някак си терминът не е за Наказателен кодекс. Лекомисленото водене е по-скоро един по-общ термин, повече в граждански оборот, но в наказателното право една такава формулировка някак си ще позволи нещата да бъдат доста разширени и много неясни.
Или по-нататък "участвува в рисковани предприятия". Кои са рискованите предприятия? В обясненията по чл. 93 в Наказателния кодекс на съдържанието на отделни термини или разбиранията, които е вложил законодателят в тях, такова определение няма. Никъде не се казва кои предпрятия са рисковани. И сега това да се остави на усмотрението на следовател-прокурор или на съд да преценява кое предприятие е рисковано и оттам нататък търговецът, който е изпаднал в несъстоятелност, да носи наказателна отговорност, е доста сериозно и опасно.
Има и други съображения, които са свързани с липсата на яснота и от обективна, и от субективна страна на тези законопроекти, но повтарям, че за мен това е един необходим законопроект и следва да бъде приет на първо четене. Но задължителни са корекциите, които казах, в смисъл изясняване субективната страна и обективната страна на деянието. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, първо съвсем кратка реплика, въпреки че не е възражение по същество на това, което каза колегата Димитров, по текстовете за непоставяне бандероли на акцизните стоки.
Колега Димитров, вярно е, че има възражения, че ще хванат дребните търговци, а едрите щели да останат настрана. Доволна съм, че Вие не се съгласявате с този подход. Има достатъчно възможности да се хванат и едрите, ако всички изпълняват задълженията си така, както повеляват законите. В наше време обикновено без бандерол виждаме по магазини, сергии и будки вносните цигари. Това означава, че тези цигари обикновено пристигат в страната по контрабанден път. Свидетели сме напоследък чрез средствата за масово осведомяване, че се хващат крупни контрабандни пратки на цигари с тирове и по друг начин. Значи за търговците на едро, които внасят контрабандно такива стоки и с това ощетяват с милиони и с милиарди държавния бюджет, има предвидено престъпление - контрабанда, където наказанието е до 15 години. Друг е въпросът, че през миналата година в съдебната практика на българските съдилища за контрабанда, дори и в особено големи размери, няма наложено наказание над 3 години лишаване от свобода. Мисля, че това е предмет на друга тема.
По втората част от изказването Ви за някои несъгласия с внесения Законопроект за престъпления против кредиторите по чл. 227г.
Колега Димитров, щом не е посочено изрично, така както е системата на нашия Наказателен кодекс, че престъплението е непредпазливо, то значи, че е умишлено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви за реплика изтече.
АНА КАРАИВАНОВА: Една дума само още да завърша.
И по второто Ви възражение какво значи "води лекомислено търговските си дела"?
При внасянето на законопроекта сме се старали да бъдем съвсем близо до стария Наказателен закон, в който изрично е посочено това, надяваме се, че практиката тогава, когато се е прилагал, е разяснила достатъчно добре какво означава това, а и днешната практика, предстоящата практика също с оглед днешната действителност ще установи какво значи да се водят лекомислено търговските дела. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Винаги се плаша, когато някой започне да говори със заявлението, че ще бъде кратък.
За втора реплика госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): В реплика по-скоро бих искала да поясня, че наказанията, които са предвидени за незаявилите в съда неплатежоспособността си търговци, фактически сме приготвили предложения за второ четене с оглед това наказание да се отнася и за лицата, които са законни представители на търговското дружество или кооперация, или друго юридическо лице - търговец, които съгласно Търговския закон са легитимирани да поискат в съда откриване на производството по несъстоятелност.
Освен това сме предвидили нещо, което казах, когато говорих по закона, членовете на управителните или на надзорните съвети, прокористите на търговеца - юридическо лице също да носят отговорност. Така че кръгът на лицата е ясен, за които са предвидени разпоредбите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народната представителка Наташа Тачева.
НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги! Освен предлаганите текстове, по които колегите в по-голямата си част преди мен взеха отношение, в законопоректа, внесен от колегата Дилков, основно се третират престъпленията против личността и по-специално по чл. 149 - блудствата, поради което аз си позволявам да изкажа известни съображения и да направя предложение, което да се има предвид при второто четене на законопроектите и засягащо правата на гражданите.
По-точно въвеждането в Наказателния кодекс на нов престъпен състав за посегателство срещу честта и достойнството чрез технически средства. Тава би могло да бъде евентуално нов раздел 7а със същото заглавие в глава втора на Наказателния кодекс - "Престъпление против личността" с един-единствен член 148а със следното съдържание: "Който чрез фотография, аудио- или видеозапис отрази и разпространи факти и обстоятелства с позорен характер от личния живот на някого или негови близки и с това засегне неговата чест и достойнство, се наказва..." и съответно да предвидим съразмерно наказание.
Това мое предложение намира своята юридическа опора в чл. 32, ал. 2 от Конституцията, която, както всички знаем, има пряко действие, но за съжаление, макар че всички я цитираме, много малко са тези, които я спазват и прилагат наистина пряко.
Та чл. 32, ал. 2 от Коституцията гласи: "Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия, без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи".
С изменението, което предлагам, се цели да се даде наказателно-правна защита на определени човешки права, като доброто име на личността, с което тя се ползува в обществото, това е честта, и закрила на неговото достойнство. Доброто име на личността е положителната оценка, дадена му от обществото, поради наличието у него на определени морални качества. Това е честта, която всяка личност притежава. Достойнството е онази нравствена категория, която личността има за своя собствена обществена значимост.
Защитата на тези морално-етични категории е дадена вече в някои наказателни състави, каквито са обидата - чл. 146 и клеветата - чл. 147.
Накърняване на доброто име се осъществява и чрез друг един престъпен състав, визиран в чл. 145, ал. 1 - откриване на чужда тайна.
Именно затова и систематичното място на този нов престъпен състав, който предлагам, би следвало да бъде непосредствено след раздела "Обида и клевета".
Всички тези престъпни състави имат една и съща цел - да закрилят от посегателство обществените отношения, свързани с доброто име на човека и личното му чувство за достойнство. Но разликата между тях се изразява по начина, по който се засягат тези права.
С предлагания нов текст се въвеждат нови изпълнителни деяния, с които се накърнява достойнството и честта на личността в обществото. В текста, който вече цитирах, изрично посочвам - чрез фотография, аудио- или видеозаписи и по-нататък изпълнителното деяние - отрази и разпространи.
При един по-задълбочен анализ ще може да се разкрие разликата между това ново престъпление и обидата и клеветата, както от субективна страна, така и от обективна. Но основната разлика остава в начина на осъществяване на престъплението, а също и една основна отлика от престъпленията - обида и клевета. Тя се изразява в това, че при това ново престъпление кръгът на засегнатите лица е разширен. Наказателно-правна защита може да търси не само пряко пострадалият, а и неговите близки, които също могат да се почувстват морално засегнати и каквито за жалост примери от нашия живот можем да посочим немалко.
По своята наказателно-правна характеристика престъплението не разкрива висока степен на обществена опасност и затова и предвидената в нормата санкция не би следвало да бъде и много тежка. Възможно е, както при обидата, комулативно да се предвиди наказание "лишаване от свобода", какъвто е най-ниският размер на този вид наказание, и глоба например.
Към основния състав на този нов вид престъпление е възможно да се предвиди и квалифициран случай, по-тежко наказуем състав за факти и обстоятелства, които са разпространени чрез средства за масово осведомяване.
Наказателно-правното преследване ще се осъществява по реда на НПК поради строго личния характер на това престъпно посегателство и би следвало да се възбужда по тъжба на пострадалия - един бърз и ефективен способ чрез представяне на тъжбата пред първоинстанционен съд, като се пропуска фазата на предварителното производство, характерна за делата от общ характер.
В този смисъл би следвало да се измени и чл. 161 от НК, като за второ четене ще направя и съответните конкретни предложения.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Няма реплики.
Давам думата на народния представител Васил Гоцев. Да се готви Кристиян Кръстев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Касае се за важни законопроекти, тъй като наистина промяна в законодателството може да даде някои резултати при бъдещата наша стопанска и обществена дейност.
Аз също така съвсем накратко ще гледам по всеки един от тях да кажа онова, което мисля.
Ще започна с онова, което е най-простото. Аз мисля, че трябва да се приеме становището на законодателната комисия - така я наричам аз, тя има по-дълго име, във връзка с предложенията на господин Дилков за промени по неизбежната отбрана. Това е случаят, при който един човек уврежда един друг, за да съхрани себе си или някакво друго благо, тъй като направеното от него предложение в желанието вероятно да покаже, че полицията, властта не е годна да защити гражданите, а те сами трябва да се справят със своята сигурност, може да доведе до неблагоприятни екцесии. Колкото се касае до това, което се нарича неизбежна отбрана, то има трайно установено понятие и ако ние пипнем този закон, ще създадем нещо, което се отклонява от общоприетото и няма да бъде полезно. Така че този първи законопроект, както и предложенията кога да има доживотен затвор, които също така нарушават едни принципи, които съществуват в наказателното право, не би трябвало да се приемат.
Аз по същество споделям онова, което казва колегата Георги Дилков във връзка с необходимостта, че трябва да се наказва по-строго, много строго, онзи, който взима колата и я изнася навън - вън от местото, където я е намерил. Той даже даде пример. Каза, ако в миналото този текст би действал при условията на затворени граници, сега, когато границите са отворени, много лесно една кола за половин час може да отиде в която и да било от нашите съседни страни. Това е така. Но ако се гласува законопроектът, такъв, какъвто той го внася днес, ние също ще усложним нещата и ще ги опорочим, тъй като остават общите закони и текстове от Наказателния кодекс, които за кражба наказват, а това не е кражба, а за така нареченото обсебване наказанието е много малко. Заради това е въведен този чл. 346.
И тук ние с него мисля, че постигнахме съгласие при разговори, които водихме преди малко, че законопроектът ще трябва да се отхвърли такъв, какъвто е даден - за отмяна на чл. 346, а после, при второто четене на тези и другите пакети от закони той ще направи предложение това, което е внесъл като самостоятелен закон, чувствително да се завиши санкцията, за да се предпазят хората от онова, което става непрекъснато - крадат се моторни превозни средства.
Мен ме смущава законопроектът внесен от Венцеслав Димитров и останалите двама депутати във връзка със завишените санкции за продажбата без бандерол. Там се казва наистина, че и фалшифицирания бандерол се наказва, и тогава, когато се продава без бандерол. Извън всяко съмнение е, че този, който върши тези крупни нарушения, трябва да влезе в затвора. Това е е моето мнение. Онези, които имат складове, където държат стоки без акцизите да бъдат платени, без бандеролът да бъде поставен, онези, които са основните продавачи, основните доставчици - да. Но представете си практиката на обикновените, простите дистрибутури. В последна сметка ще бъдат хванати тези хора по улицата, които изкарват прехраната си с такава една незаконна стока, която продават и които са много и които едва ли правосъдието ще може да обхване физически и да бъде съден всеки един от тях. Заради това аз лично по този законопроект ще се въздържа и то не заради друго, а заради текста, който казва, че и обикновеният продавач трябва да носи отговорността. Трябва да се създаде текст, в който отговорността да бъде за онзи, който внесе стоката, да бъде отговорността за онзи, които има стоката в нейното състояние на едро и я препродава. А за дребните ще трябва да останат санкциите, които са свързани само с глоба, а не са с лишаване от свобода.
Поради това че и този закон вероятно ще бъде приет, при второ четене ще трябва да се направят промените в този смисъл.
Особено ме смущават предложенията, които се правят от вносител, мисля, че е госпожа Миленкова и още две народни представителки, за престъпленията против кредиторите. Разбира се, трябва да има и наказателна отговорност за тези, които съзнателно увреждат кредиторите. Имало е такава в миналото, има и в цивилизованите страни, ще трябва да има и при нас при условията на едно пазарно стопанство, което ние винаги сме казвали, че трябва да бъде социално пазарно стопанство. Но така, както са дадени текстовете, ние ще ги гласуваме на първо четене и аз ще ги гласувам. При второ четене трябва много сериозно да помислим по много неща.
И аз ще спра вниманието ви само на два пункта. Казват, че се наказва за умишлен банкрут онзи, който вземе заем, като знае, че не може да го издължи. Разбира се, той ще се накаже. Но питам, този, който вземе и знае, че може да го издължи, но го взима с предварителното намерение да не го издължи, не трябва ли и той да бъде наказан? Трябва да бъде наказан и той.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: За измама!
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Ами измама! Но ние правим тук текстове, които са по-различни. Правим текстове, които трябва да бъдат и по-завишени, защото измамата се прилага, когато аз взема от Димитър Георгиев и от още пет колеги по хиляда лева и нямам никакво намерение да им ги връщам. Но ако аз взема, без да имам намерение да върна 1 милиард лева или 2 милиона долара, нещата трябва да бъдат съвсем различни.
Заради това тези неща трябва да бъдат взети предвид при второто четене.
Още по-смущаващи за мен са текстовете във връзка с така наречената непредпазлива несъстоятелност. Това означава да изпаднеш в несъстоятелност, без да си си давал сметката, че ще изпаднеш в несъстоятелност поради, казано по най-човешки начин - поради грешки, които си допуснал. Имало е, казват специалистите от онова време, такива текстове. Лично аз не ги познавам. Но трябва много внимателно да се види, за да не стигнем до абсурдни неща. Защото нека да не забравяме и другото - Търговският закон, който сме имали в миналото и текстовете, които са отговаряли на него в миналото, са били в едно време, когато сме имали една развита, нормална икономика, в една нормална страна.
Сега ние влизаме в пазарната икономика без никакъв опит помежду си. Този, който без опита умишлено гледа да върши банкрутите и измамите, така ще ги нарека в житейския смисъл, разбира се, трябва да бъде наказан много скоро. Но онзи, който поради неопитността си, поради това, че 40-50 години въобще не и чувал за такава икономика, към него не трябва да проявим тази строгост, която се е проявявала в миналото. И аз сега искам да ви кажа "води лекомислено търговските си дела, или участва в рисковани операции, в рисковани сделки". Хайде да видим един човек от един малък град, или едно село, който се захваща с търговия, стане търговец, може ли да прецени коя е рискована операция и че тази операция може да го доведе да изпадне в несъстоятелност и да трябва след това да увреди и кредитори. Разбира се, че много мъчно ще може да го прецени. И тогава такава една небрежност да я скрепим със санкцията, която има, лично аз не бих гласувал за такова нещо.
Или, по-нататък "води лекосимслено търговските си дела". Какъв е критерият за лекомислено водене на търговските дела. Казват: да, в миналото е имало практика. Имало е практика при друга социална обстановка и при друг социален морал на хората, и при друга интелектуална нагласеност. За онова, което тогава е било лекомислено, може би днес, за новия търговец е резултат на свърхосторожност, но толкова му стигат силите. Не е знаел как да се търгува и не е могъл да го научи.
Или, по-нататък "прави лични, или семейни разходи, очевидно несъобразни с имущественото му състояние". Това е много близко с навремето Закона за собствеността на гражданите, който аз съжалявам, че не се прилага сега. И ще трябва наистина едно Народно събрание, което има друго виждане, ние ще внесем един закон, който да направи нещата така, че тези, които се обогатяват неоснователно, обогатяват се противозаконно да плащат и да бъдат наказвани. Но тук се казва "за личните си разходи". За личните разходи, аз дадох в Законодателната комисия следния пример. Знам, че личните ми разходи не позволяват да отида да лекувам болното си дете в Америка, или в друга страна, където е много скъпо. Но отивам и го лекувам дори със съзнанието, че ще увредя кредиторите си. Ще трябва ли да отговарям по същия начин, по който един - чух, че някакъв човек, може би някой от вас, от лявата страна го знаят кой е - строял една вила на 1000 кв. метра в Бояна. Има разлика в едното и в другото. Затова тези неща трябва да се прецизират. И по отношение на непредпазливите деяния санкциите ще трябва да бъдат различни - могат да бъдат имуществени, да бъдат глоби, а не да бъдат лишаване от свобода. И всичко това ще бъде при второто четене.
За себе си казвам, че този закон ще го гласувам. Не бих гласувал разпоредбите във връзка с предложенията - и така съветвам моите колеги да направят - за неизбежната отбрана и санкциите за доживотен затвор. Бих се въздържал за предложението на господин Венцеслав Димитров и другите народни представители за акцизите до тогава, докато не се диференцира между онзи, който наистина прави една ударна сделка и бедния ром, или някой друг, който продава цигари без бандерол на пазара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика - господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): С репликата, уважаеми господин председател, не искам да оспорвам становищата, които изрази господин Гоцев, само искам да направя едно уточнение.
По първия въпрос, за търсене отговорност от дребните търговци, амбулантните, тези, които продават на дребно цигари, или без бандерол, ние изрично възприемаме в предложението, че по отношение на тях трябва да продължи да съществува адманистративно-наказателната отговорност при действието на Закона за акцизите. Така че практически разминаване няма.
По втория въпрос - законопроект на народните представителки Миленкова, Караиванова и Митева, господин Гоцев посочи правилно някои случаи, при които лицата по непредпазливост стигат до положение, което обективно съдържа признаците на тези престъпни състави. И затова в текстовете е предвидена отговорност само за умишлени деяния. Щом не може да се докаже умисълът в този вид търговци, които са изпаднали в несъстоятелност, те безспорно, че няма да носят такава наказателна отговорност, а тя ще бъде при другите условия на Търговския закон.
Това исках само да допълня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Реплика? - Заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважеми господин председател, уважаеми колеги! По повод на една фраза в края на изказването на господин Гоцев. Аз приемам, че трябва да се внимава, да се помисли между първо и второ четене за прецезиране на текстове и т.н., но тази фраза "и дребния ром" аз възприемам, а мисля, че и голяма част от обществеността ще възприеме като един опит някак си да скрием големия проблем. Тук е казано "до". И вижте какво, ако се водим от този мотив, че и дребният ром, и малкият човек на улицата продава, ние няма да отидем към приемане на такива мерки, каквито други страни са приемали и са работили, господин Гоцев. Много Ви моля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Гоцев за дуплика.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Аз бих искал да кажа, че колкото се касае за непредпазливата несъстоятелност, имам предвид това, което го пише в закона, а не това, което е в становището. И там се наказва с лишаване от свобода търговец, който изпадане в несъстоятелност при непредпазливостта. Това съм имал предвид.
А за дребния ром и за рома, който е по-инициативен и повече печели, струва ми се, че който работи по текста за второ четене, трябва да направи разграничението между единия и другия, за да не стане така, че да направим един закон, в който, както беше по Закона за собствеността на гражданите, Спас го знае по-добре от всички вас, хванаха дребните хора, които нещичко бяха направили с частна дейност, а онези, които забогатяха и изнесоха парите си в чужбина и там беше възможно да бъдат хванати, не ги хванаха. И затова трябва сега да бъдам внимателни и да не се повтаря същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Кристиян Кръстев. Последен записал се е Пламен Денчев.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаеми дами и господа народни представители! След като обърнах внимание на всичките допълнения, които се искат от Народното събрание да гласува и да измени Наказателния кодекс, силно впечатление ми направи въздигането в престъпление на отделни прояви, отделни изолирани прояви на някои търговци в престъпление. Това, което се предлага тук, от политическа страна представлява поредната стъпка за разправда със свободната стопанска инициатива, както и с търговците.
От популизъм няма никаква нужда. Ако измените Наказателния кодекс по този начин, нито един кредитен милионер няма да влезе в затвора, защото този закон ще влезе в действие от момента, когато се гласува и всички, които досега са взели кредити, въобще няма да ги закачи. Отсега нататък няма да има кредитни милионери, защото няма пари.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Така е. Сега вече не дават кредити.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ: Така че недейте лъга народа, че някакъв кредитен милионер поради това изменение на Наказателния кодекс ще влезе в затвора. Не е възможно, защото няма ретроактивно действие.
Изпълнителното деянеие е извършено, според това изменение, в миналото и това е още една причина от правнотехническа гледна точка, поради която този закон няма да бъде приложим към кредитните милионери. Но зад популизма, който се търси с това изменение, аз виждам едно настъпление срещу свободната икономическа инициатива.
Какво означава умишлен фалит? Най-малкото, формулировката в предложеното ни за обсъждане е толкова неясна и толкова трудна за доказване, което означава, че няма да бъде доказвано въобще, а ще може да се произнасят присъди въз основа на твърдения.

Какво означава непредпазлив фалит? Всички фалити на всеки търговец ли ще бъдат престъпления? - Това означава никой да не се заема с търговия в тази държава, защото търговията е стопански риск. Специалистите могат да ви кажат за стопанския риск. Винаги в търговията има риск. Винаги има риск за фалиране даже и при добро водене на стопанските дела. При една икономическа криза фалитите как ще бъдат обяснени? Всичките ли търговци ще вкараме в затвора, дето всеки ден фалират днеска?
Искам също така да кажа и следното: много ми приличат специално за фалитите разпоредбите, които са предвидени... Престъпления срещу кредиторите - хубаво, престъпления срещу кредиторите, а престъпления срещу получатели на заеми, когато кредиторът прави някои действия и влошава положението на кредитополучателя? Къде са престъпленията срещу него?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А престъпления за развалянето на макрорамката? Това не е ли престъпление?
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ: А отговорността на тези, които са давали кредитите къде ще сложим? Има ли я тая отговорност?
По този повод искам да кажа, че са излишни тези рестрикции, които ще повлияят не върху кредитните милионери, а ще повлияят на прохождащата икономическа среда в България и ще повлияят много негативно. Това ще повлияе и върху чуждестранните инвестиции. Това ще повлияе и върху структурната реформа.
Ако ние искаме даже и чрез този закон, който налага такава рестрикция да върнем старото социалистическо стопанство, това ще стане, защото в това изменение виждам отново възвръщането на стопанските престъпления от времето на комунизма. Тогава имаше произвол и по стопанските престъпления се прилагаха точно такива неясни формулировки... И куриозът на непредпазливия фалит... Това са някакви безумия!
Заради това ви моля да отхвърлите предложението още на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика има думата госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Господин председателю, аз бих искала да помоля господин Кръстев да не смесва свободната с престъпната стопанска инициатива. Искам и да ви напомня, че такива норми в старото социалистическо право изобщо не е имало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Мулетаров има думата за още една реплика.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Господин Кръстев е юрист и би следвало да знае, че безотговорността и нетърсеното на отговорност не означават, че тя не съществува. За всеки, който дава или е давал кредит и е получил за това комисионна, важи нормата, че е извършил престъпление подкуп. И това, че тези хора още не са в затвора не означава, че текстове няма. Всеки, който е нарушил служебните си задължения и е дал кредит след като знае, че той не е обезпечен и не може да бъде възстановен, носи отговорност, че нарушава служебните си задължения. Така че въпросът не е до тези текстове, които се предлагат, а до съществуващи текстове, които не се прилагат.
И още нещо - нека не се използва професионализмът и да се смесва с политизма, тъй като нито един текст от тези, които сега се предлагат специално за търговската несъстоятелност, не е съществувал в последните 50 години. И не само това: възстановяват се текстове, които са съществували преди 1944 г., а не текстове, които са съществували преди 10 ноември 1989 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика - господин Кръстев.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да кажа отново по повод на репликите, че текстове е имало преди 1944 г., но те са били в друга икономическа обстановка и са обслужвали друг икономически механизъм.
В момента не е възможно да се приеме тази рестрикция, защото тя ще повлияе допълнително върху спирането на икономическия живот. Допълнително! Всеки, който би се заел да започне една стопанска инициатива, ще смята, че ако случайно нещо стане - нещо, което да не е прогнозирано и дошло от форсмажорни обстоятелства, той ще влезе в затвора. Че кой нормален човек ще се заеме с работа тогава? - Никой. Не може да има непредпазлив фалит. Какво означава това? Стопанският риск къде е? - Търговията е риск. В търговията или печелиш, или губиш. И ако загубиш - влизаш в затвора. С една дума ти трябва винаги да си сигурен, че ще печелиш в търговията. Е, има ли човек, който да каже, че има такова нещо още, когато започва бизнесът? - Не е възможно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Пламен Денчев. Демократичната левица изчерпа основното си време и има още 9 минути с продължението.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес ние обсъждаме важни проблеми, свързани със законодателството, което би трябвало да подобри правилата на играта не само в търговията, но изобщо във важни за морала на нашето общество проблеми. Много разнообразни проблеми бяха разгледани, свързани с престъпления - не само икономически, но и престъпления към личността. Ето защо аз си позволявам и надявам се, че ще бъда разбран добре, да ангажирам вашето внимание с още един проблем на нашето общество.
Вие знаете, че години наред в България се извършват поголовни кражби на проводници. Бих казал, че през последните години ние електрифицирахме за втори път България, поставяйки нови кабели на мястото на тези, които са откраднати. Има и хора, които загинаха по електрическите съоръжения главно поради своята некомпетентност и водени от стремежа да спечелят някаква дребна печалба.
Аз зная отлично, че въпросът не е точно и изцяло единствено в закона. Проблемът е ясен и той се нарича корупция специално по този въпрос. Но проблемът е проблем, той съществува и мене ми се ще ние поне от законодателна гледна точка да дадем малко по-голяма яснота по този въпрос, за да може и съдебната система да налага санкциите по-конкретно и по-ясно.
Ето защо на второ четене аз ще предложа текстове към чл. 194 и 195, в които да се конкретизират специално кражбите, свързани с проводници, електрически съоръжения и кражба на електрическа енергия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Последен записал се е народният представител Венцеслав Димитров от Народния съюз. Ако има други желаещи, моля да се обадят.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги! Искам да се спра специално на два пункта. Аз съм един от вносителите на един от законопроектите, които днес са обект на разглеждане. Тук заявявам пред всички, че оттеглям своя подпис и не искам да се считам за вносител. Мога да направя това на първо четене.
Защо? - Защото нашият законопроект с професор Стоилов беше плод на една дискусия в Комисията по бюджет и финанси с финансовия министър Димитър Костов. Ние попитахме министър Костов защо той не предложи такъв текст, а предлага разни други. И той каза: добре, аз другите ще ги оттегля, ако вие предложите този текст...
Викам: вие защо не предложите този текст?
Отговори ми: страх ме е да не ме убият...
И викам: хайде, щом тебе те е страх, ние ще застанем като Александър Матросов пред тебе и ще го предложим, белким нас убият...
За съжаление, тъй като видях, че министър Костов е неетичен човек най-малкото - той не свърши онова, което той трябваше да свърши и да оттегли своите предложения, напротив, те влязоха в някакъв закон... - вече даже и не си спомням за какво ставаше дума, забравих го, тъй като това беше през зимата, аз не се считам задължен да поддържам това свое становище, а още повече не искам и да ме убиват. Така че толкоз по въпроса.

Не съм вносител и няма да подкрепя този законопроект именно защото министър Костов не си изпълни своите задължения. Аз смятам, че особено когато се касае за отношения между министър, излъчен от една парламентарна група в мнозинство, и хора от малцинството, от опозицията, нещата трябва да бъдат съвсем ясни, а не да се лъжем като малки деца, които играят на топчета.
Вторият въпрос - за фалита. Чух внимателно какво каза господин Кръстев. Наистина ми се струва, че текстът е малко неясен. Сигурно е имало такъв, има и в нормалните държави текстове за фалита, но аз не знам у нас как ще се прилага това нещо. Мисля обаче, че тези вносители, които искат да възстановят подобни текстове, целят да премахнат измамата, която е свързана с фалита, или подкупа, или корупцията. Но никъде няма никакъв закон, където да пише, че тези неща са разрешени и че са ненаказуеми. Ако наистина във връзка с един фалит се констатира измама или подкуп и корупция, аз не знам какви са санкциите - не съм юрист - в тази област, мисля, че те са достатъчни. Който мами, който лъже, когото подкупват, също да влезе в затвора.
Но иначе има и нещо друго. Аз се заслушах в това, което се каза. Какво значи непредпазлив фалит? Непредпазлив фалит значи, че той си е, да кажем, направил бизнесплана в началото на годината, слуша какво се говори в парламента, в правителството, гледа каква е макрорамката на правителството, слуша, че ще има, да кажем, 30 на сто инфлация, да кажем, че има среден лихвен процент за годината 25 на сто, прави си бизнесплана и започва да действа, взима кредити и т. н. Впоследствие обаче се оказва, не поради негово действие или бездействие, че инфлацията е станала междувременно 300 на сто, че лихвеният процент се е вдигнал на 1355 или 25 на сто месечно и той не може да си изпълни бизнесплана и нормално фалира. Какво е това според вас? Фалит по непредпазливост? Сигурно не е умишлен. Ако е умишлен, винаги трябва да има измама. Обаче вие искате, когато той не действа умишлено. Напротив. А кой действа умишлено в случая? Кой действа некомпетентно? Има ли служебна структура? Има - това е правителството, това е изпълнителната власт, това е и парламентарното мнозинство, което с решенията си подкрепя едно правителство, което забатачва цялата макрорамка и довежда хиляди хора до фалит. Тоест за министър-председателя, за министъра на финансите, за цялото правителство никаква отговорност, а хората, които рискуват своите пари, за да развиват стопанска дейност, ще ги вкарвате в затвора.
Много ви моля да прегледате тези свои постановки и да ги коригирате. Който е измамил, който е подкупен с корупция и т. н. - да. Това предполагам, че е проблем на доказване. А при фалита няма проблем на доказване. Фалитът е факт. Казвате: фалит по непредпазливост. Ами всеки фалит, стига да не е свързан с измама, сигурно е по непредпазливост. И това ли трябва да наказвате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Ана Караиванова за реплика.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Нека, когато се приемат наказателни текстове, не си играем на евтин популизъм и предизборни пропаганди. Не се хващайте на думите на господин Кръстев. Аз бих желала господин Кръстев, първо, да си представи декларацията, която се изисква от правилника, тъй като той единствен не е представил такава, за да видим чии интереси защитава.
Но, второ, за непредпазливия банкрут. Това не значи обективна отговорност. Ако бяхте прочели текста, щяхте да видите, че търговецът не в резултат на лихвата 300 на сто е изпаднал в непредпазлив банкрут, а например пропусне да състави или е съставил неправилен годишен счетоводен отчет и баланс за своя актив и пасив, след като е бил длъжен. Това няма нищо общо с лихвата или с политиката на правителството.
Третата точка - "прави лични и семейни разходи, очевидно несъобразени с имущественото му състояние". Ами днес фалират длъжници, а вие самите знаете, че имат последните марки западни коли или си строят замъци, а държавният бюджет, т. е. данъкоплатецът е длъжен да изплаща задълженията на тези, които докараха до такова тежко състояние икономиката.
Ето затова не е обективна наказателната отговорност за предпазлив банкрут, а конкретно са изброени проявите, чрез които един търговец се е докарал дотам и в резултат на това е ощетил кредиторите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров за дуплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Аз не можах да схвана точно репликата на госпожа Караиванова. Но ако един търговец си е построил замък, ако има коли - толкоз по-хубаво, вземете му ги. Значи кредиторите му ще ги вземат. Защо не му ги взимат? А искате да го вкарат в затвора и да оставите замъците на наследниците! Това ли искате? Аз не знам. Ако искате това, кажете. Мисля, че не това е целта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Последен записал се е народният представител Георги Дилков от Български бизнесблок. Ако прави впечатление, че господин Дилков ще говори втори път, уточнявам, че той говори най-напред като вносител, сега ще говори като член на парламентарна група.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! И във второто изказване аз ще взема думата и като вносител на още два законопроекта.
Удовлетворен съм от това, което беше казано от господин Спас Мулетаров и което несъмнено е протоколирано точно, че ние обсъждаме изменение на някои от текстовете на Наказателния кодекс. В тази връзка аз отново се обръщам към Вас с молба да подкрепите първия законопроект, по който говорих. Искам да кажа няколко думи за другите два законопроекта.
От трите законопроекта, които съм внесъл за изменение на Наказателния кодекс, два се предлага да отпаднат, да не отидат на второ четене. И аз ще използвам времето за една седмица да направя предложение за допълнение. Благодаря за това, още веднъж повтарям. Но в същото време не възнамерявам да оттегля законопроекта си, тъй като имам някои други съображения за това.
По отношение на втория законопроект, който комисията предлага да бъде отхвърлен, да не се приеме на първо четене. Става въпрос за законопроекта от 5 март т. г. За разлика от онзи, това е един по-актуален законопроект. Предишният казах, че е от м. май 1995 г.
В този законопроект предлагам четири параграфа, но аз ще коментирам само първите два, тъй като съм се презастраховал и в параграфи 3 и 4 отново поставям проблемите, които повдигнах миналата година, касаещи измененията или отмяната на чл. 346, за който говорих в първото си изказване. Другите два параграфа са следните.
Предлагам да се измени чл. 12, ал. 1, като в края на изречението се заличи фразата "в рамките на необходимите предели". Чета текста: "Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана, за да се защитят от непосредствено противоправно нападение - забележете - държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя - и мисълта, която искам да отпадне - в рамките на необходимите предели".

Какво имам предвид, уважаеми дами и господа? Стотици и хиляди казуси. Полицай вижда как убиват пред него човек или бият човек и той може да умре, тъй като вижда в нападателите ножове, той стреля в единия от тях и го убива. Защитава живота на потърпевшия или, ако щете, своя живот. Срещу полицая, въоръжен с личното си оръжие тръгва нападателят с брадва и той го застрелва от 4 метра разстояние. Тоест, недопуска да отиде при него нападателят. И най-драстичните случаи - нападната е възрастна жена в кухнята си. Нападателят е прескочил през прозореца и я хваща за шията. А тя в този момент реже с ножа нещо, месо примерно. И какво сега, тази жена не трябва да наръга нападателя, да го убие на място, защото трябва да се съобразява с някакви хипотетични предели на неизбежна отбрана? И че ще носи... Вярно, по отношение на ал. 3 виждам юристите тук реагират, че при уплаха не се преследва наказанието. Но в първите примери, които посочих, се иска и се търси наказателна отговорност от това длъжностно лице или от този потърпевш, който, повтарям, е превишил пределите на неизбежна отбрана, т.е. престъплението вече у другия е налице, нападението е налице и той се отбранява, но неговото действие не съответствува на действието на нападателя.
Ето това е нещо, което аз предлагам да отпадне от чл. 12.
И в тази връзка ще повторя нещо, което мисля, че съм споделял пред вас. За съжаление досега ние само побългаряваме страха и насилието у нас, а не взаимствуваме от американското законодателство, от законодателството на тази безспорно най-свободна държава в света.
Същото се отнася и за предложението ми за проекторешението за отмяна на мораториума, наложен върху изпълнението на смъртното наказание. Но това не е предмет на днешното заседание. В 38 щата на САЩ се изпълнява смъртното наказание, но ние вече година и половина не взимаме отношение към това проекторешение, то не влиза в пленарна зала.
Второто ми предложение по този проектозакон е да се допълни чл. 38а, ал. 2 и да се добави следното съдържание. Сега аз искам пак да ви прочета чл. 38а, ал. 2, защото там е казано: "Доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко", т.е. характеристика на престъплението.
Какво предлагам аз, уважаеми дами и господа? След думите "изключително тежко" да се добави "или подсъдимият е бил осъждан два или повече пъти за извършени умишлени тежки престъпления и не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по последната присъда". Тоест, той не е реабилитиран по право.
Ето това предлагам. И се казва, че то налага изменение в специалната част. Добре, съгласен съм. Значи би могло да се даде ход на този проектозакон и между първо и второ четене да се направят някои допълнения и изменения. Това е безспорно.
Аз не искам никой да се обижда, но се посочва аналогичен пример, който е много по-маловажен, според мен. Това е случаят, когато ние щяхме да приемем Закон за изменение на Закона за българското гражданство. И там има един много ясен и категоричен текст... (Реплика в залата) Моля? Не го приехме, щяхме да го приемем. И наистина в комисията... Аз се обръщам към Вас, господин председател, защото наистина там ние не пуснахме този текст. Но тук не може да става сравнение. Там, след като се казва, че ако единият от родителите е български гражданин, и детето е български гражданин. И предложението беше да се постави една запетая и да се запише "независимо кога и къде е роден". Вие много добре знаете и си спомняте защо беше внесен този закон.
И наистина, прави чест дори на представители на мнозинството от комисията, които не приехме едно такова допълнение.
Но в случая аз мисля, че след като е дадена характеристиката на престъплението, защо да не кажем за особената характеристика на дееца? Един престъпник, който е извършил и е лежал няколко пъти по десетина-петнадесет години в затвора и накрая прави опит за грабеж, т.е. предвижда се едно по-малко наказание, просто защото са се намесили там граждани или съответните органи, на него също да се полага такова наказание, т.е. доживотна присъда. Защото той вече е доказал, че ако го осъдим и още две години лежи след тези 30-40 години лежал в затворите, за няколко други тежки престъпления и умишлени при това, той ще направи и четвърто и може би ще отиде и на по-тежко престъпление.
Ето това е моят мотив. Моля Ви и просто настоявам този законопроект да отиде и на второ четене, като, разбира се, отново се нагърбвам да внеса предложение за необходимите изменения и допълнения.
И по отношение на третия законопроект. За него вече е безспорно, аз благодаря на комисията, тя беше единодушна. Престъпленията, сексуалните насилия срещу деца и малолетни са световен проблем, дами и господа! Световен проблем! И ние затова... (Реплика от залата) Да, вие го подкрепяте. Аз само искам да споделя с останалите народни представители, които не са членове на комисията, накратко моите мотиви, защото те са много важни.
С измененията в Наказателния кодекс от 1982 и 1986 г. законодателят съвсем необосновано, като се има предвид обществената опасност на деянието и дееца, осъществили съставите на чл. 149, имам предвид блудство, занижи наказанието "лишаване от свобода", чийто размер дори не предполага вземането на мярка за отклонение - "задържане под стража", господа, до 3 години, а при повторно, рецидив - 6 години.
Анализът на данните от полицейската статистика показва, че и преди, и след 1982 г., когато са направени тези изменения, средно, почти всеки ден в страната ни се извършват блудства, повечето от които по особен жесток и брутален начин. Пред мен са жестоки картини, дами и господа! Едно момиченце на 4 години, което беше... с пръстите беше го дефлорирал и беше съединил изходните отвори на това дете. За цял живот това е половин човек, да не говорим, че не е никаква жена вече.
С измененията и допълненията на чл. 149 до чл. 151 от Наказателния кодекс вносителите - тримата от Български безнесблок, защото с мен са подписали господин Дичев и господин професор Христо Стоянов - предлагат да се завиши размерът на наказанието "лишаване от свобода" за брутални и особено жестоки блудства. Без да съставляват престъпление по чл. 152 от НК, обществено опасните последици от блудствата са не по-малко значителни от изнасилванията, както за пострадалите, така и за техните родители, близки и приятели. Бруталното физическо насилие и сексуалните извращения, които в повечето случаи извършват престъпниците нанасят трайни психически травми на детския организъм, създават морално-психологически комплекси за цял живот на потърпевшите и на техните близки.
Благодаря ви за вниманието. Благодаря ви още веднъж заради това, че поне този закон се предлага да влезе, но аз ви моля при гласуването да подкрепите и другите ми два законопроекта с това условие, което споделих.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Сунгарски - реплика ли имате или изказване?
ИВАН СУНГАРСКИ (встрани от микрофоните): Едно изказване. Съвсем кратичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Много се боя от кратки изказвания! Особено когато са предварително заявени. Имате някъде към 6-7 минути.
ИВАН СУНГАРСИ (СДС): Благодаря, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля квесторите да поканят народните представители в залата!
ИВАН СУНГАРСКИ: Аз мисля, че това, което господин Дилков току-що защити представлява наистина нещо изключително значимо и Народното събрание е длъжно да подкрепи. Имам предвид най-вече сексуалните насилия и по-точно санкциите срещу тях. Едва ли има нещо по-жестоко като престъпление срещу личността от сексуалното насилие. Едва ли има насилие, което да бъде свързано до такава степен трайно с психиката и с, ако щете, житейското осъществяване на дадена личност, която е претърпяла подобен тип насилие. Това е едно от възможно най-тежките посегателства срещу личността, срещу правото й да съществува.
Аз съм се срещал с родителите на децата в град Гулянци, Плевенско, които станаха жертва на сексуално насилие, а след това и на убийство. Не пожелавам на никого да води подобни разговори!
Напълно подкрепям предложеното от господин Дилков. Дори смятам, че възмездието трябва да бъде далеч по-строго от това, което се предлага.
Също така подкрепям неговото предложение за адекватна защита. Крайно време е българинът да има право на насилието да отговори с насилие тогава, когато това насилие заплашва неговия живот, живота на близките му, собствеността му.
Само че има един елемент, който като че ли настройва залата срещу подобни предложения. Бих препоръчал на господин Дилков малко по-отбрано и овладяно да излага тезите си, защото човек добива усещането като че ли господин Дилков се кара от трибуната на народните представители, а това не е в негова полза. (Весело оживление в залата)
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Дилков е темпераментен и говори и на микрофон и без микрофон с еднаква интензивност. Но той бива наказан, защото често си губи гласа.
Преминаваме към гласуване. Моля народните представители да заповядат в залата и да гласуват! Имаме пет поредни гласувания.
Поставям на гласуване на първо четене Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс внесен от народните представители Венцеслав Димитров, Стефан Стоилов и Кемал Еюп. Господин Венцеслав Димитров декларира, че оттегля поддръжката си на този законопроект, но писмено аз не съм получил нищо. Моля, гласувайте!
Гласуваме за първия законопроект, който е подписан от Венцеслав Димитров, Стефан Стоилов и Кемал Еюб. Моля, гласувайте!
От общо гласували 197 народни представители, за - 129, против - 30, въздържали се - 38.
Законопроектът е приет на първо четене.
Вторият по време внесен законопроект това е Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс внесен от народния представител Георги Дилков. Моля, гласувайте!
Това е вторият законопроект: изменя се чл. 12 като в края на изречението се заличава фразата: "в рамките на необходимите предели"... Моля, гласувайте!
От общо гласували 193 народни представители, за - 57, против - 79, въздържали се - 57.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Трети законопроект - Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс подписан от Георги Дилков, Димитър Дичев, Христо Стоянов. Моля, гласувайте!
Отнася се за изменение и допълнение на чл. 149, както следва: в ал. 1 накрая вместо "до 3 години" да се замени с текста "от 1 до 5 години" и т.н. Текстът е подписан от Георги Дилков, Димитър Дичев и Христо Стоянов. Моля, гласувайте! Текстът е подкрепен от комисията.
От общо гласували 202 народни представители, за - 195, против - няма, въздържали се - 7.
Приема се.
Четвъртият законопроект - за изменение и допълнение на Наказателния кодекс внесен от Георги Дилков и Димитър Дичев:
§ 1, чл. 346 се отменя.
§ 2, чл. 195, ал. 1, т. 4 се допълва и придобива следното съдържание: ако е отнето моторно средство... и т.н. Отнася се за моторните превозни средства. Моля, гласувайте!
От общо гласували 194 народни представители, за - 83, против - 57, въздържали се - 54.
Моля, дайте гласуването по групи.
Законопроектът не се приема на първо четене.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Защо? Защото касае сина на Боков ли?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И последният законопроект - Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс внесен от Ана Миленкова и подписан от Ана Караиванова, Мариела Митева и Драгомир Шопов.
От общо гласували 193 народни представители, за - 118, против - 56, въздържали се - 19.
Законопроектът е приет на първо четене.
След почивката продължаваме с програмата от вчера...
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Искам думата за отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не мога да ви дам думата, защото говорихте по тези законопроекти! Говорихте по тези законопроекти - прочетете правилника! (Шум на недоволство и реплики от опозицията)
След почивката продължаваме с първо четене на Законопроекта срещу неправомерната стопанска дейност и първо четене на Законопроекта срещу спекулата.
Половин час почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Съгласно нашата програма, продължаваме програмата от предходния ден, което значи първо четене на Законопроекта срещу неправомерната стопанска дейност и първо четене на Законопроекта срещу спекулата. Там са два законопроекта. Становищата бяха прочетени. Продължаваме с изказвания. Определени са 30 минути на парламентарна група. Записани са само от Демократичната левица.
Давам думата на народната представителка Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, в настоящия момент действат два вида правни норми, които уреждат борбата със спекулата. Една част от тях са с наказателно-правен характер и се съдържат в Наказателния кодекс. Те водят до наказателна отговорност тогава, когато се реализират такива деяния, които са състави, свързани с такава спекулативна дейност.
Другият вид правни норми, които уреждат борбата със спекулата, това е приетият от Великото Народно събрание Закон за борба срещу спекулата през 1990 г., който урежда административната отговорност в случаите, които са изрично изброени в закона и които представляват спекулативна дейност.
Сега действащият закон е фактически с 11 текста. Някой, ако пожелае, може дори да ги научи наизуст. В него са предвидени четири вида дейности, които представляват спекулативна дейност. Това са продажбата на стоки и извършването на услуги по цени над определените - първият вид. Вторият вид - укриване и отклоняване на стоки. Третият вид са извършването на търговска дейност на места, забранени за това от общините или кметствата и четвъртият вид е извършването на търговска дейност без надлежно регистриране, когато това се изисква. Санкциите, които се предвиждат в сега действащия закон са най-високата в размер на 6000 лева. Виждате, че една такава уредба е безкрайно несъответстваща на онези размери, които могат да се осъществят като печалба от спекулативната дейност. Тази наредба вече е твърде остаряла и това налага ние да приемем изцяло нов закон, с който да противодействаме действително на спекулата и който да предвижда точно такива административно-наказателни мерки срещу спекулата.
В проекта, който ние сме внесли - Закона срещу спекулата, а проектът, внесен от Министерския съвет е с наименование "Закон за борба с неправомерната стопанска дейност" - те се отнасят за една и съща материя - е разширен невероятно много кръгът на деянията, които се визират като спекулативна дейност. Измежду тях ще цитирам само някои. Примерно извършване на търговска дейност от лице, което не притежава разрешение или лиценз за упражняване на тази дейност; притежаване или продажба от търговец на свои или чужди стоки без бандерол, когато такъв се изисква от нормативен акт; организиране на хазартни игри преди издаването на разрешение за това от компетентния орган; продажба на стоки без издаване на редовен първичен документ; притежаване или продажба на свои или чужди стоки, за които търговецът не притежава редовна фактура или друг редовен документ за придобиването на стоките; плащания на суми в брой между лица, осъществяващи търговска дейност над определения с нормативен акт размер; внасяне или изнасяне на стоки в или от страната, както и в или от безмитна зона по вид и количество, различни от декларираното; извършването на продажба без отчитане на всяка продажба чрез издаване на касова бележка от електронен касов апарат с фискална памет когато в нормативен акт това е предвидено като задължение; предявяването на искания за изплащане на данък върху добавена стойност и акциз от държавния бюджет, без лицето да е извършило действителен износ на стоката; извършване на банкови преводи от страната в чужбина по фиктивни договори за доставка на стоки или извършване на услуги; откриване на валутни сметки в чужбина, както и извършване на инвестиции в чужбина без разрешение на БНБ или Министерството на финансите; плащането между местни лица във валута.
Виждате, безкрайно много е разширен приложният кръг на санкциите, които се отнасят до административната отговорност.
Подобни закони има и в другите страни. Примерно в Полша и Румъния има такива закони за борба срещу спекулата, които са приети неотдавна. В САЩ действа Закон за правонарушения във финансовата сфера. В Белгия действа от 1924 г. Закон срещу спекулата с храни и стоки.
Санкциите, които сме предложили в настоящия проект са многократно засилени в съотношение с действащите в настоящия момент, както казах, сега най-високата санкция е 6000 лева, а предложените от нас санкции в проекта са между 50 000 и 5 000 000 лева.
Считам, че не би следвало да има човек в залата, който със своя глас да не подкрепи двата проекта, за да може действително по реален начин да се противопоставим на ширещата се спекула. Защото, за да може България да стане част от територията без граници, в която ще има свободно движение на капитал, стоки, услуги и хора, както се стремим ние към този общ европейски пазар, трябва да има строго и сериозно спазване на правилата на пазарната икономика, на правилата на търговията, а не спекулативна дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Светослав Лучников от СДС. Да се готви народният представител Кристиян Кръстев.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Има нещо много странно около тия два законопроекта, които ние сега разглеждаме.
На 29 февруари Министерският съвет внася Законопроект срещу неправомерна стопанска дейност. На 6 март, една седмица след това, група народни представители внасят законопроект за борба срещу спекулата. На 13 март Комисията по устройството и дейността на държавните органи разглежда тия законопроекти и дава своите доста критични бележки. На 29 март Съветът по законодателство към Народното събрание дава едни много сериозни и обосновано задълбочени бележки по тези законопроекти. С тях той направо се учудва защо е било необходимо да се създават тия законопроекти, когато от 15-те състава, които са предвидени за санкциониране като неправомерна стопанска дейност, 12 вече са уредени в различни законни положения в страната. Остават три и то какви? - Упражняване на дейност от лице, което не притежава разрешение или лиценз за извършване на съответната дейност, без да е казано, защото само в Закона за борба срещу спекулата е казано, че трябва да има необходимо изискване за такова разрешение в някакъв нормативен акт. Не с нормативен акт, уважаеми дами и господа, само със закон може да се поставят нормативни изисквания за разрешаване и за условията, при които се разрешава извършването на някаква стопанска дейност.

По-нататък - превозване на стоки, за които няма фактура. Ами аз, превозвачът, с моя камион да бъда ангажиран да превозя една стока, какво искате? Да му кажа на този, на когото превозвам стоката: дай ми фактура за тази стока. Просто хумористични работи. Или за спекула се обявява продажбата на стоки на места, които не са разрешени за такива от общината. Ами сега, ако аз продам на някое кьоше някоя стока, може да извърша някакво нарушение на вътрешния ред на общината, ама това да се смята за спекула - това е просто несериозна работа.
Именно с такива несериозни текстове е пълен този закон. И затова именно Съветът по законодателството показва в своите много мотивирани бележки за всеки един от тези случаи, които са предвидени тук за санкциониране, къде, в кой закон са уредени и какви санкции са предвидени за тях.
Освен това Съветът по законодателството с пълно право възразява срещу една абсолютно порочна практика да се създаде фонд за стимулиране на органите, разкрили неправомерна стопанска дейност от глобите и санкциите, наложени за тази неправомерна стопанска дейност.
Съветът по законодателството много разумно и дълбоко аргументирано обосновава, че това е една порочна практика, защото по този начин се насъскват държавните органи да търсят и намират, където има и където няма, нарушения, за да могат да налагат за каквото трябва и за каквото не трябва санкции и да получават от тях възнаграждения. Това е, извинявайте, възстановяване на порочния турски дишхакъ. Това е едно стимулиране на чиновниците да ограбват гражданите.
И аз се питам сега: защо след тези много сериозни бележки както на Комисията по устройството и дейността на държавните органи, така и на Съвета по законодателството, този закон престоя някъде в чекмеджетата от 26 март 1996 г. досега - началото на месец октомври. Ами много просто, защото този закон нищо ново не прави и с нищо ново не допринася за борба срещу явленията, които той иска да санкционира. Абсолютно с нищо той не допринася, защото тези същите състави са санкционирани вече със закони и тези закони, които ги санкционират, са се оказали съвсем безполезни да спрат това, което се цели с тези закони. Какво се цели с тези закони?
Първо, задържане нивото на цените.
Второ, увеличаване приходите на фиска.
И трето, някои ограничения по валутния режим, което междупрочем е предмет на съвсем друго нормативно уреждане, както правилно забелязва Съветът по законодателството, по който вече имаше възможност да се произнесе и съдебната власт.
Така че този закон с абсолютно нищо ново не допринася за санкционирането на тези явления. Той е един опит напълно с негодни средства да се спрат тези отрицателни явления.
Ние приехме миналата година Закон за цените. Тогава от тази трибуна ние предупреждавахме, че този Закон за цените с абсолютно нищо няма да спре покачването на цените. Така ли се оказа? Така се оказа. Някои цени да са задържани на нивото, което имаха миналата година през месец май, когато се приемаше Законът за цените? Абсолютно смешно е да се говори такова нещо. Никоя цена не се запази на онова ниво. Цените растяха, растат и ще растат поради срива в нашата реална икономика, който срив не може да се оправи с такива несръчни административни мерки, с които се опитвате да го спрете сега.
Да се увеличиха държавните приходи? Е, също смехотворно е да се говори това нещо. Защото ако бяха се увеличили държавните приходи, нямаше болниците и училищата да пускат кепенци, да прекратяват своята дейност поради липса на пари. Нищо не направиха тези закони и нищо няма да направят.
А пък валутният режим - да не говорим за него. Страната беше обрана след изнасяне на огромни валутни ресурси навън. Спряха ли ги тези закони? Не ги спряха.
Защото, уважаеми дами и господа, с такива палиативни, административни мерки стопанството на една страна не може да се оправи. Световната история не познава случаи, когато с нормирани цени и със санкции срещу нарушителите на нормирани цени да се е оправила икономиката и да са установени нормални ценообразувания. Няма такова нещо. Няма такова нещо и не може да има такова нещо. Вие поначало сте настроени против частната инициатива и против частния предприемач. За вас всяка частна инициатива и всяко частно предприемачество е разбойничество, то е спекула, то е нещо, което трябва да се преследва. Именно с това преследване вие анулирате действията на нормалните икономически закони в стопанството и по този начин пречите да се почувства благотворното влияние на пазарното стопанство, на пазарната икономика, на пазара като единствен реален регулатор на стопанските отношения. Вие спекулирате с думите социално пазарно стопанство. Какво значи социално пазарно стопанство? Социално пазарно стопанство значи такова, в което действат с пълна сила икономическите закони на търсенето и предлагането и на ценообразуването, но което заделя достатъчно средства от новосъздадения обществен продукт за посрещане на социални потребности. С вашите административни ограничения на стопанската дейност, които висят като дамоклев меч над всеки производител, над всеки стопански деятел, вие спирате стопанската дейност, вие пречите да се създаде по-голям обществен продукт, а оттам да се задели и по-голяма част от този обществен продукт за задоволяване на социалните потребности.
Затова цялата ваша социална програма се оказва един блъф и затова никое от вашите социални предприятия, обещани толкова много на този нещастен народ, не се изпълняват и няма да се изпълняват.
Повтарям ви: тези ваши закони са чисто и просто едно демагогско мероприятие, което неслучайно се вади сега в навечерието на изборите, вероятно като предизборна пропаганда. Но с тези закони няма да постигнете абсолютно нищо, а само ще попречите на нормалната стопанска дейност в тази страна, колкото е останала. Защото, аз пак ви казвам, за почти всички състави, за които вие предлагате сега нови санкции, такива санкции има, такава процедура има. Те досега не са помогнали за избягване на кризата, няма да помогнат, защото по този начин изобщо кризата не може да се лекува. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика госпожа Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви! Изненадана съм, че господин Лучников, който е един добър професионалист, говорейки за Закон срещу спекулата, стигна до нашата социална програма.
На второ място съм изненадана също от това, че ако законът не се е справил с едно отрицателно явление в нашия живот, вие предлагате да няма закон, който да провежда борба с тези отрицателни явления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Когато аз ви казах, че този закон не върши работа, аз не казах, че съм против мерки за ограничаване на отрицателните явления в нашата икономика. Само че тези мерки, които вие предлагате, са неадекватни. Те са безполезни, както бяха безполезни и тези, които действаха досега. Както беше безполезен и Законът против спекулата, както бяха безполезни и всички тези закони, за които говори Съветът по законодателството, които уреждаха досега тази материя. Не с ограничения, не с административни окови, а с насърчаване на частната стопанска дейност може да се спаси от кризата тази страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Професор Стефан Стоилов има думата за изказване.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да започна с това, че нито един закон не може да се справи с отрицателните явления, за преодоляването на които е насочен. Нужна е цяла система. И това не съм го измислил аз. Доказва го практиката на страните, в които има изградена система от контролни блокове, за съжаление те у нас се разрушиха, където едни или други явления, които не са елементи на нормалната стопанска дейност на бизнеса, се атакуват по законов път. И аз мисля, че при обсъждането на такъв закон не трябва да се изпада в политически патос и да се използва обстановката сега да се правят именно политически декларации. Съвпада по време с кампанията разглеждането на много от тези закони. И какво от това?
По-нататък. Интересно е да се отбележи, че ние сега се опитваме да правим един такъв закон. Нека да го направим работещ закон. Аз нямам нищо против. Нека да се промени на 50 на сто в резултат на различни предложения. Аз ще бъда този, който в комисиите ще съдейства. Но има страни също в преход, както ги наричаме за кратко, които преди няколко години са приели подобни закони и по време, когато не е управлявала левица. Интересно от какви мотиви са се ръководили, когато и там редица действия, повече от дузина, се квалифицират като незаконни, като спекулативни не в оня смисъл, в който се разбира в бизнеса - да спекулираш, за да направиш по-голям профит, а в този, който е предмет на подобни закони за борба срещу спекулата. Тези две неща не трябва да се смесват и да се говори: видите ли, и с този закон отново се мачка частният бизнес.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (от място): Така е!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Според Вас, господине, е така. А според законите, приети в Полша и в Унгария, не е така. И за мен много повече тежи, извинявайте, практиката на тези страни, приетите там закони, отколкото Вашето мнение. В случая ние не правим нищо повече, абсолютно нищо повече, а една стъпка, подобна на тази, която са направили в Полша и Унгария.
Мен ме впечатлява, че ако няма Закон за борба със спекулативни действия изобщо в една европейска страна, уредена, като Белгия, има Закон за борба срещу спекулата в търговията с хранителни стоки. И това трябва да впечатлява наистина.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Той е от 1924 г. и вече не действа в момента.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Действа, господин Лучников! Действа и в момента. Истината е, че действа в момента.
Аз съм съгласен, че в Наказателния кодекс и в редица други закони има норми, които имат подобна насоченост. Но не боли глава, когато тук допълваме тази материя. И пак повтарям, преди да заключа, нека да поработим в комисията. Ако има нещо, което просто е декларативно включено тук, да отпадне. Да направим нормите да работят както трябва и санкциите да респектират. Напротив, винаги по повод на приемане на подобни закони и текстове съм казвал: вместо да се хленчи абстрактно за частния търговец, нека да направим така, че добросъвестният търговец да бъде защитен и законите да имат острие спрямо недобросъвестните търговци. Подобни приказки имаше и когато се приемаше Законът за цените и много подобни закони. С цялата законова система трябва да бъде защитен добросъвестният търговец. Той е заинтересован оня, който прави конкуренция и по такъв начин, да бъде ударен. Тогава в бизнеса талантът, способността, рискът ще бъдат единствените фактори, които носят по-голяма печалба, засилват пазарните му позиции. А не хленчът изобщо, който често се чува в парламента и пречи за приемането на подобни закони.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има желание за три реплики. Висококачествено изказване, щом има три реплики наведнъж.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми господин Стоилов! Когато говорим за ефективна борба със спекулата и неправомерната стопанска дейност и тези неефективни текстове в момента, които са предложени, ние имаме предвид, че основната област от тази дейност се осъществява от "белите якички", уважаеми господин Стоилов. Там трябва да се удари. Трябва да се ударят хора на високо ниво, които неправомерно дават лицензи, трябва да се ударят органи, включително кадри на вашата партия, които осъществяват далавери за милиони долари. Ние за това говорим. Там трябва да бъде ударът. А не срещу дребния частен бизнес да се генерират тук текстове, които да пречат на стопанската и на пазарната инициатива. За това говорим. И не е случайно това, че по телевизията в момента дават как полицията хванала 10 или 15 роми всяка вечер и се вдига рейтингът на министър Николай Добрев. Това също не е случайно. Вероятно пак е в контекста на предизборната кампания и на някакви такива опити за популистки настроения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Владислав Костов. След това ще следва Иван Сунгарски.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин Стоилов, уважаеми колеги! Естествено е, че закон против спекулата и закон, който регламентира невъзможността да се извършат някои неправомерни действия, е необходим. Но този закон не осъществява...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПГДЛ: Картата!
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Стига с тази карта. Вие всичките ли с карта излизате? Има си човек, който ще ми направи забележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тишина, моля ви!
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Елате на това място и правете заседанието на Народното събрание. Може ли такова нещо!
Очевидно е, че тук сме евтини на триците и скъпи на брашното. С този законопроект се спуска една мрежа, през която акулите заминават, а дребната риба - хамсия, ще бъде уловена. Ето за това става въпрос, господин Стоилов!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Сунгарски има думата за трета реплика.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Спекулата като дума няма това престъпно значение, което се използва тук. В България има спекула, но тя не е на ниво бакалници и дребни производства. Тя е на ниво големи производства на входа и на изхода и Вие прекрасно го знаете, господин Стоилов. Аз мога да Ви посоча три гигантски фирми, на които ръководителите са създали такива образувания на входа и на изхода и печелят за сметка на фирмите, които ръководят точно като частни лица. Няма да го направя, за да не губя времето на Народното събрание.
Но когато говорим за спекула, ние трябва да говорим и за идеолозите, и за създателите на тази спекула в България. И ако се погледнете в огледалото, господин Стоилов, Вие ще видите един от създателите на тази логика на спекулантството.

Още когато създадохте Указ N 56, в условията на абсолютна регламентация на снабдяването на предприятията със суровини, Вие освободихте с Указ N 56 цената на крайния продукт на едно предприятие. Бяхте един от създателите на Указ N 56. Прав ли съм? Тогава беше голямата спекула. И тя си изигра ролята, защото много дребни дотогава ръководители, като финансови възможности, тогава се надуха, да не казвам точно как. И тогава беше голямата спекула. А сега Вие насочвате удара срещу хората, които се опитват да оцеляват. Може ли, когато има две дюкянчета за продажба на хранителни стоки едно до друго, единият да се стреми да вдига цените. С каква цел? Вероятно да накара хората да дойдат при него ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за реплика изтече.
ИВАН СУНГАРСКИ: Последният, който се стреми към това, е дребният търговец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Професор Стоилов - дуплика.
СТЕФАН СТОИОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, репликиращи! Мен не ме интересува вашата и нашата партия. Оспорвайте закона, предлагайте текстове на закона.
Второ, няма какво да четете оттук нотации какво е спекула. То е ясно какво е спекула. Според закона... (Реплики от опозицията) Само според Вас там, който представихте един некадърен Закон за малките предприятия, не е ясно какво е. В учебниците и за нас е ясно.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (от място): Те са вашите учебници.
СТЕФАН СТОИЛОВ: И затова аз ви казах - има спекула в стопанската дейност, като понятие, което не е обект на този закон. И няма защо да смесвате различни неща.
По-нататък, Вие възклицавате, че този закон искал да лови дребните. Ами, дайте да ловим и едрите. Това не е закон срещу корупцията и не смесвайте нещата, за да избягате от този закон. Това е хитър начин да се избяга от един необходим закон.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Вие бягате.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Вижте какво, сред Вас, не тези, които са в залата, но сред вашите икономисти има хора, които многократно са заявявали и аз съм съгласен с тях, че Указ N 56 в онези условия беше една пътека за разтърсване на системата. Вашето мнение не е компетентно. (Единични ръкопляскания от мнозинството)
Законът ще има заглавие, както предлага Министерският съвет, "за неправомерната стопанска дейност". Аз съм за това в заглавието да няма понятието "спекула". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Кристиян Кръстев. Да се готви народният представител Васил Гоцев. Десет минути има независим депутат.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаеми дами и господа народни представители! Този закон, който се внася за разглеждане в момента, продължава репресията, която започна с приетия на първо четене преди малко друг закон. Това е репресия срещу частния бизнес. Това е репресия срещу частника. Това е репресия срещу основите на икономическата система на България.
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Това е репресия срещу безумието.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ: Не може да няма един закон политически мотиви. В мотивите, които са предоставени заедно с него, се сочи, че ето на, тези спекулации били зачестили. Защо зачестиха, господа народни представители? Ами, защото нито един закон, който вие приехте досега, не работи. За това не са виновни законите, за това е виновна изпълнителната власт, която не ги прилага. Защото, както и комисията, единствено правилно, за разлика от становищата й по някои други закони, казва, че този закон е така и така, ама дайте да го приемем.
Аз ще ви кажа и ще ви изброя кои закони тук са повторени. Това е първо, Законът за счетоводството. В него има определени нарушения - как да се продава, как да не се продава, кога се вадят фактури, касови бележки и т.н. И в Закона за счетоводството си има определени наказания. Има цяла данъчна администрация и Закон за данъчната администрация, където се даде възможност на данъчните агенти да ходят по къщите, да ровят, да взимат кутии бонбони, да ги описват и т.н. Това защо не се изпълнява, а трябва отново да повтаряме нормата в един друг, специален закон? От правна страна тук се върви към извънредно законодателство. Това е извънредно законодателство. Тук са повторени освен от данъчните закони, тук са повторени и нарушения, които са по Закона за цените. Тези закони действуват ли, не действуват ли? Трябва да помислим за това. Защо не действуват, ако тези норми се повтарят?
Каква е необходимостта от правно-творческата страна на мислене? Ние създаваме едни нови правни норми. Кажете ми защо е необходимо да повтаряме едни неща, които съществуват в сегашното законодателство, да ги събираме в един нов закон и каква е ползата от това, когато те няма пак да се прилагат?
Значи, проблемът не е в определянето на нарушенията, които досега са определени, а в санкционирането.
От политическа гледна точка този закон е чист популизъм. Чист популизъм, защото чистото нормотворчество изисква закон да се изготвя и да се приема, когато е свързан с основни правоотношения в страната. Какви основни правоотношения има в страната тук, които засягат цялото общество? Никакви основни правоотношения - който откъснал бележка, който продавал на ъгъла и т.н.
В това заглавие, уважаеми народни представители, пише "срещу неправомерната стопанска дейност". Има ли някъде неправомерна стопанска дейност? Съществува ли това нещо в живота въобще - неправомерна стопанска дейност? Стопанската дейност е една. Всяко нарушение на стопанската дейност, т.е. неправилно извършена на стопанска дейност, е административно нарушение, или престъпление. Каква е тази неправомерна стопанска дейност? Значи ние индиректно признаваме, че имаме неправомерна стопанска дейност.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): По други закони.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ: Ами, не може така това нещо.
И по-нататък, главната цел тук е само да се обяви, ето на гоним някакви спекуланти. Какви са тези спекуланти? Че това е остатък от най-тъмните дни на миналото - спекулантът, когато ги гонеха спекулантите за присвоявания, когато ги гонеха за продажба на чуждестранна валута. Ето това е спекулацията, която сега си е нормална стопанска дейност. Защо някой не обясни в този закон, когато го представя, какво значи това спекулация, защото във всеки закон винаги се обяснява за какво той се отнася. А тук е един списък, който може да бъде направен от всеки кмет на село, може да направи една наредба по този начин и да се прилага. Защото тя е санкционирана от другите закони, които споменах досега.
По-нататък, от правно-техническо естество са ми възраженията по Закона за тази неправомерна стопанска дейност, която за мен не съществува, но както и да е. Добре де, колко органи и по какъв ред ще контролират това нещо? Досега по другите закони имаме данъчна администрация, имаме прокуратура, имаме съд, имаме специални органи на данъчната администрация, борба с организираната престъпност, данъчната администрация, звена и не знам какво. Искам просто вие да забележите колко органа са изброени тук да ходят и да наблюдават магазинера, или продавача на стоки дали къса бележки от касовия апарат. Тук пише следното: данъчната администрация, финансов контрол към Министерството на финансите, службите на ДНМ, службите на вътрешните работи, че и кметствата. Ами, ако по един представител на тези ведомства се падне на един продавач в един малък магазин, той няма да има време да продава. Той само ще показва на всеки откъдето дойде какво е продал, какво не е и ще го затварят всеки пет минути.
И на тези всички органи се отварят ръцете да отидат и да започнат проверка. Една проверка е около 2-3 дни при един много малък обект. Два-три дни той ще стои затворен. Трябва да му се предоставят помещения, трябва да му се предостави не знам какво още тук пише и т.н. След това идва следващият проверяващ. Ами, за мен това води до развръзване на ръцете на всички тези споменати контролни органи за един безконтролен произвол върху частния бизнес.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Корупция.

КРИСТИЯН КРЪСТЕВ: Корупцията е в другата глава, защото там на органите им се създава специален фонд, за да им плащат, ако уловят някого... Ами че той ще се скъса и ще улови всичките, ще ги излови, за да може да вземе част от този фонд... Да подтикваме служителите...
В подкрепа на това мое твърдение, с което вие не сте съгласни, искам да прочетете последния текст в тази глава: тези служители са застраховани. А защо са застраховани?
От политическа страна този закон идва в един момент, за да подсили позициите на управляващото мнозинство - че ето те ще се борят с някаква незаконна стопанска дейност. От правнотехническа гледна точка този законопроект представлява едно нищо. Не мога да разбера никакви правни критерии. Политическите критерии в мотивите са, че другите служби не си вършили работата по другите закони и затова съществуват тези нарушения в момента, поради което ще извадим един нов закон... По тоя повод ние можем утре да вземем да обсъдим един закон за преследване на канарчетата със сини пера... Не може така да става тая работа!
Вторият предложен законопроект е за спекулата. Господин Стоилов, спекула какво означава? Този закон гони спекулата, ама никъде в него не пише какво е спекула...
АНА МИЛЕНКОВА (от място): Напротив, пише.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ: Къде пише? Къде има едно икономическо, едно законодателно - икомически законодателно обосновано определение за спекула в този закон тук? - Няма. Има изброени 5-6 точки.
АНА МИЛЕНКОВА (от място): В чл. 2.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ: С това ли се ограничава явлението спекула? С това ли или ние трябва да го определим, защото спекулата в миналото означаваше свободна търговска инициатива. А сега? Сега какво ще означава, защото начините на политическо и икономическо мислене от миналото сега са неприложими. И ако ние по изброителен начин решаваме кои действия са спекула, трябва да отворим този закон и във всеки момент, когато решим, че и нещо друго също е спекула, да го сложим... Но така не може, това не е законодателна техника на сериозен законотворчески орган. Трябва да има едно определение, едно обобщаващо определение на спекулата и чак тогава ние да правим закони.
Тъй като изтече времето, аз ви благодаря за вниманието и използвам случая да кажа на госпожа Караиванова: няма да ви дам декларация нито сега, нито до края на Народното събрание! Защото вашата комисия разгласява данни от това, което получава. Затова няма да ви дам! Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплики от господин Мулетаров, Фидел Косев и Ана Миленкова.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Вярно е, че и в двата законопроекта има редица несъвършенства. Те са посочени и в становището на комисията. Те бяха споделени и от народните представители, които се изказаха. Целта на обсъждането е именно да може да се подпомогне да се премахнат несъвършенствата и да се създаде един закон. В този смисъл изказванията са коректни и приемливи.
Но от това, което тук господин Кристиян Кръстев посочи, че тоя закон бил репресия срещу търговците, че тоя закон бил популизъм, че в България нямало неправомерна стопанска дейност, пред мен възниква въпроса дали господин Кръстев застана тук в качеството си на народен представител, дали като адвокат или като защитник на търговската гилдия? Защото иначе не могат да се правят такива изявления от тази трибуна.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Не е казано такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има стенограма. Няма защо да се коментира какво е казано и какво не е казано.
Думата има Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Господин Кръстев, Вие като че ли не ходите по страната. Идете! Идете да Ви кажат хората и да Ви питат защо разликата между цената в завода и цената на стоката, която достига при тях, е различна, огромна. Заради неправомерната дейност, господин Кръстев!
Изглежда Вие не ходите по магазините, за да видите колко много контролни органи има и тоя апокалипсис, за който говорите, да разберете, че е празна нула... Няма контролни органи! Не е това, което Вие казвате страхотията, че отиват по 10 човека и търговецът нямал време да си върши търговската дейност. Вие като че ли не влизате в магазин. Не виждате ли там как се продава без разрешение? Как се продава във валута, как се продава в размер различен от обявеното със закон и т.н. Така че всичките Ваши твърдения са невероятно отдалечени от действителността в България.
Как може да твърдите, че е репресия върху частника това да му бъде забранена незаконната дейност, неправомерната дейност? Това означава - не знам дали можете да си го преведете. Незаконната дейност без разрешение, без лиценз, без вкарване и без влизане в необходимата степен в законите, за които става дума. Какви неща говорите, като че ли идвате от чужда страна, от не знам къде - някаква африканска, западнала и за първи път виждате какво става в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Трета реплика - Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): След като чух днес изказването на господин Кристиян Кръстев по Наказателния кодекс и неговата остра тревога за кредитните милионери - че може да им се потърси наказателна отговорност, сега изобщо не съм изненадана, че той е разтревожен да не се репресират случайно и спекулантите.
Освен това бих искала да му обърна внимание да направи разлика между двата термина спекулация и спекула. Ако отворите тълковния речник на българския език, в него ще прочетете определението за спекула като користна търговска дейност, целяща бърза и прекомерна печалба. А ако отворите и прочетете чл. 2 на настоящия законопроект, ще видите, че там определението се съдържа в 20 поредни точки.
Що се отнася до това, че нямало основни правоотношения, които да се регулират с настоящия закон, ще ми се всички в залата да осъзнаят, че има остра обществена потребност от санкциониране на хората, които извършват спекула. (Реплики от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика има думата Кристиян Кръстев.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Дами и господа народни представител, първо аз не съм защитавал кредитните милионери, ами вие освен, че не може да мислите, и не чувате. Аз казах, че вашето предложение за Наказателния кодекс няма да ги засегне въобще. Тази санкция, която приемате в Наказателния кодекс няма да ги засегне, защото техните деяния са извършени в миналото, а Наказателният кодекс ще действа за вбъдеще.
Второто нещо - това е наистина страшна репресия върху дребния частен бизнес, защото тук стана въпрос за изхода и входа на предприятията, а там не са дребните търговци. Освен това, ако един дребен търговец отиде в предприятието да си купи 20 отделни бройки от нещо, никой няма да му ги даде на тази цена. Директорът на вашето предприятие - директорите, които вие сте ги слагали - направо го праща при не знам кой си в не знам коя си фирма, за да купи от него... Това е практиката, господин Косев и Вие според мен въобще не знаете какво става в България и накъде отива тя в момента.
Вие не знаете, че с този пакет от законопоректи, с които искате да репресирате въобще икономическата система, тя ще спре. Просто няма да има пазар по този начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! При условията, в които хората живеят днес - при 105 лева хляб и около 2500-3000 лева пенсия, наистина е много добре да се чуе, че Народното събрание се бори срещу спекулата. Защото думата спекула съществува там, където има недоимък. Думата спекула съществува там, където има дирижирана икономика.

Там, където няма дирижирана икономика, спекула няма. Кой ще спекулира в една страна, в която всичко може да се произведе, всичко може да се продаде на условията на пазара и всичко може да се купи съобразно търсенето и предлагането на този пазар. Просто няма спекула. Спекула има там, където е дирижирано стопанството, там, където има недоимък, там, където има черна борса, там, където валутата е неконвертируема, там, където хората се мъчат нещо да спечелят за сметка на другите, там, където думата "спекула" е наистина нещо лошо, такова, каквото я чувстваме ние в България. Но думата "спекула" на другите езици... И не е така, както казвате, колега, че пише в речника, защото обърнете внимание коя година е издаден този речник. Този речник за българските думи, както го цитирахте Вие, е издаден в години, в които в България имаше дирижирано стопанство и думата "спекула" можеше да има това съдържание, което Вие възпроизведохте.
Но нека сега да видим по законите. Ясно е защо се предлагат днес. По същата причина, по която се предложи и този пакет от наказателни закони. Защото като не можем да нахраним хората през зимата и когато хората рискуват да измрат през тази зима, добре е да кажем, че народните представители от левицата предлагат да няма спекула. Ама хайде да видим дали този същият народ ще приеме, че спекула е това, че един търговец отишъл зад едно кьоше с една кошница, в която сложил няколко работи, които ги е купил от някъде, и които ги продава? Спекулант ли го нарича народът този човек? Спекулант ли е този човек, който продава на пазара, без да е търсил цената, на която продава? Спекулант ли е за българския гражданин този човек, който няма пари да купи касовата машина, която сега го задължиха да има?
Не това е спекула в съзнанието на хората. И аз бих желал тези, които слушат сега, да знаят, че двата закона, които се предлагат, не са срещу тези, които хората мразят, защото са спекуланти. Не са срещу тези, които ограбиха държавата и не се търсят начините да се пресече това, а са срещу определени нарушения, изброени в чл. 2 на единия закон и в чл. 2 на другия закон, които представляват нарушения, определени от администрацията за начина, по който да се търгува. Затова нито заглавието на закона "Срещу спекулата" е закон срещу спекулата, нито заглавието на закона "срещу неправомерна стопанска дейност" трябва да остане. Затова защото тук се каза от някого - не става дума, че стопанската дейност е правомерна или неправомерна, става дума за нарушения при изпълнение на стопанската дейност, за нещо много по-просто.
Дайте да видим сега друго едно нещо. Каква е тази законодателна инициатива на отделни народни представители от една партия, чието е правителството, които, след като представят един закон на една дата, след няколко дни в разлика се появява друг закон от Министерския съвет. И аз искам да ви кажа, че на места текстовете на единия закон са по-юридически точни, на други места в другия закон са по-юридически точни, но повтарят едно и също нещо с различни думи и някъде с различни разрешения.
Ще спра вниманието ви на чл. 3 от закона на Министерския съвет. Той казва, че за всички форми на неправомерна стопанска дейност по чл. 2 - този, който ги изброява - се осъществява от органите на данъчната администрация и на финансовия контрол. А в предшестващата алинея - освен органите на данъчната администрация и финансовия контрол дава още три или четири вида други органи. Тези други органи какво ще правят? Няма чл. 1, който да изброява дейности, към които тези органи да се отнесат, нещо, което показва колко всъщност несъвършено е работен законът, който се прави.
Да видим по-нататък. Стига се в един от двата закона дори до онова, което го имаше в миналото и което и в миналото, в края, когато се виждаше, че миналото не може да стои и ще се промени - да се конфискува превозното средство. Ако някой в миналото спреше по шосето и в едно ТКЗС набереше една кошница грозде, се конфискуваше леката кола, с която се вози. Това се отмени, ако не се лъжа, през 1990 или през 1989 г. Сега същото се повтаря и в един такъв закон. Следователно на търговеца, който е скътал в чувалче онова, което без разрешение ще продаде на пазара и което, като го продаде на по-ниска цена от онази, на която се продава в ЦУМ, народът, на когото искате да се харесате, няма да му каже спекулант, а ще каже, че е човек, от когото има интерес да се купи, ще му се конфискува леката кола. Ако това не е преповтаряне на едни стари текстове от закона, които царстваха в миналото, здраве му кажи.
Сега да отидем към цялата тази администрация, която се създава, за която говори колегата Кръстев. Когато правехме правилника за работата на Народното събрание, ние се противопоставихме на това, че трябва да има финансова обосновка на всеки законопроект, защото виждахме, че е невъзможно народният представител да я направи. Може да я направи Министерският съвет, не може да я направи народният представител. Къде е финансовата Ви обосновка, колега Миленова? Колко ще струва този закон, който правите, на държавата? А къде е...
ИВО АТАНАСОВ (от място): Радослав Радев!
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Вижте какво, ако прави той закон, ще го извикаме. Но най-характерното е друго - че вие подвиквате от време на време, когато аз съм тук, но той нито веднъж не ви подкрепи, в нито една от инициативите, които правихте. В нито една от инициативите не ви подкрепи. Така че викайте колкото искате.
Но мога да ви попитам друго - къде е обосновката и на Министерския съвет? Къде е финансовата обосновка на Министерския съвет? А имаме данни за нещо друго - че ще се стимулират материално тези, които са органите. И вижте още едно нещо, което пак вероятно е в характера ви - да се стимулира доносничеството. Ще бъдат стимулирани и тези, които помагат на органите, които са направили това.
Ние не сме против спекулата в този смисъл, в който народът говори. И ние имаме приготвен пакет от закони и той е в чантата на господин Иван Костов, който ще го внесем в онова Народно събрание, в което ще имаме мнозинство. И много бързо ще пресечем всички онези неща, които народът нарича спекула, които не са спекула и са корупция. Но тези два закона, които предлагате, няма да доведат до това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика госпожа Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Първо, бих искала да възразя, че значението на думите в българския език не се сменят така бързо, както политическата принадлежност или пък политическата сила, в услуга на която се поставяме.
На второ място, аз бих искала да попитам господин Гоцев: срещу какво се бори законът срещу спекулата с хранителни стоки в Белгия - срещу дирижираното стопанство там ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За още една реплика има думата господин Пламен Денчев.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Господин Гоцев, аз не съм особено изненадан от това, че Вие влагате по-друг смисъл в думата "спекула". Думата сама по себе си не е лоша, важното е какъв смисъл се влага в тази дума. Но смисълът, който ние влагаме в този момент, мисля, че е пределно ясен. И не е нужно да се хващаме толкова за думата, а за проблема, който трябва да бъде решен не само с този закон, но и чрез този закон.
Не мога да се съглася с Вас, че спекула има само в една бедна държава, в една слаба икономика. Спекула има навсякъде, има и в богатите държави, има и даже в други общества, за които много често си спомняме и коментираме.
В какво се изразява. Изразява се в това, че гражданите желаят да са сигурни, че стоките и услугите, които ни се предлагат, се предлагат на честна цена. В богатите държави се казва така - честна цена, че тя е честно определена. И всяка една държава се грижи и търси своите закони, главно чрез законите да създаде такива механизми, чрез които гражданите да са спокойни, че стоките и услугите наистина се предлагат на честна цена.
Аз не съм убеден, че ние сме намерили най-точния и най-верния път. Ние не разполагаме с достатъчно опит в тази област. Но ние сме длъжни да търсим този път.

Ние не можем да спорим, да отричаме всичко, което се предприема, за да търсим този път. Този закон има точно такава цел. Ние търсим пътя за да ограничим този процес, а това, че вие имате закони в чантите си, това е частен проблем. Извадете си законите от чантите, дайте тук да ги видим, нека да коментираме и тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Колкото за тезата на господин Костов - това е друг начин на мислене. Разбира се, ние не можем да мислим еднакво. Аз обаче искам да ви кажа друго: направете закон и ние ще го гласуваме. И предложете закон, с който да се пресече възможността на хората за четири години да стават милионери. Пък както щете го наречете!
А за закона в Белгия, Вие сте по-млада и не знаете, в 1924 г., когато този закон се създава, Европа се е тресяла от стопанска криза.
АНА МИЛЕНКОВА (от място): Той действа и сега.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Но се е тресяла от стопанска криза. Това е, което мога да ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители!
Казаха се основните съображения против този закон.
Това, което аз искам да кажа, ще бъде може би по-кратко, затова защото ще акцентирам върху обстоятелства, които смятам, че са важни и не са казани. Спомена се, че в становището на Съвета по законодателство се посочват множество нормативни актове, които вече уреждат неща, посочени в двата законопроекта, като административни нарушения. И за тях са предвидени наказания в тези различни закони.
Искам само да добавя към този списък на Съвета по законодателство, че има тестове, които вече са решени и обявени за административни нарушения и в други закони, какъвто например е Законът за тютюна и тютюневите изделия. Там също се предвиждат наказания за нарушения, които сега в двата закона се въвеждат като самостоятелни нарушения. Освен това такива закони са и Законът за валутните ценности и валутния контрол. И там се предвиждат съответни наказания за административни нарушения, които се посочват в двата законопроекта.
Наред с това, както се посочва в становището на Съвета по законодателство, има текстове, които възвеждат определени деяния като административни нарушения и в Закона за акцизите, Търговския закон, Закона за цените и тъй нататък. Ето защо се постави и основният въпрос: в края на краищата с какво тези два закона ще помогнат на практиката. И удачен ли е за един опит за една, според мен, частична кодификация на административните нарушения в нашата страна? А на мен не ми е известно, не съм специалист по административното наказание, но според мен всеки опит за кодифициране по някакъв начин на цялата материя или на дял от обществените отношения, така както се прави с тези два законопроекта в областта на административното правораздаване е недобра дейност и няма да даде добри резултати.
Ако смятаме, че наказанията не са достатъчно адекватни, по-добре да посегнем към всеки отделен закон и там да се решат нещата.
Това го свързвам и с втория въпрос. И моля тези, които го внасят, да се замислят по въпроса, който поставям. Защото целите очевидно са по някакъв начин да се установи контрол върху неща, които нарушават правомерната стопанска дейност.
Но имайте предвид, че във връзка с първата част от изказването ми досега съществува механизъм и система, която добра или лоша все пак функционира. Тя е ясна. Във всеки един закон е казано кой ръководи административното производство, как ще се издават актовете и кой издава наказателните постановления.
Сега в този закон се внася една голяма неяснота, особено в закона, внесен от Министерския съвет. Вижте в чл. 3 колко контролни органи се посочват. И по-нататък никъде не се казва по какъв начин и на каква основа ще се осъществява това взаимодействие между тези отделни органи, посочени в чл. 3. Досега се знае, във всеки закон, кой наказва. Сега се въвеждат органи на данъчна администрация, финансов контрол към Министерство на финансите, служителите на Националната полиция към Министерство на вътрешните работи и контролните органи на общините.
Това, от което се опасявам е, че ако се приеме в този му вид, до известна степен най-вероятно ние ще разрушим досега действащата система на административен контрол. И това, което ще очакваме да проработи на основата на чл. 3, ал. 1, тоест това взаимодействие, да приемем че има такова по този текст, това взаимодействие на практика няма да може да се реализира в кратко време. Тоест ефектът, който очевидно е краткосрочен, на тези два законопроекта, бърз и краткосрочен, не само че няма да се реализира, но и резултатите ще бъдат обратни на очакваните.
В този законопроект на Министерския съвет, а мисля че и в другия законопроект, тъй като в двата законопроекта принципните неща почти в нищо не се разминават, не е ясно в крайна сметка кой от тези няколко контролиращи институции, които могат и да действат заедно, кой ще реализира отначало докрай административното производство. Казано е, че проверките се определят на основата на писмена заповед, издадена по съответен ред. Но това е само началото на проверката. А оттам нататък кой ще издава актовете, кой ще издава наказателните постановления? И как ще се решават нещата тогава, когато пред съда най-вероятното възражение добре ще бъде използвано от нарушителите, които ще казват: "Ами цялата процедура се движи от орган, който в този момент не е имал да върши това, а трябвало е да го прави не Министерството на финансите, а да речем Дирекцията на полицията". И при едно такова формално съображение ефектът ще бъде нищожен. И на практика, пак казвам, според мен ще се разруши и това, което го има в момента.
Ето защо аз умолявам вносителите да се съобразят с множеството изказвания, които бяха направени против принципите в тези два законопроекта. Нека да се съобразяват в крайна сметка и със становището на Съвета по законодателство, където с меки думи, но ясно е казано, че не са пригодни тези два законопроекта в този момент да бъдат приети в този им вид, дори на първо четене. И да направим грешката от популизъм или от предизборни ситуации, да приемаме закон, който практикуващите добре знаят, че няма да помогне много на борбата срещу неправомерната стопанска дейност, а с оглед и на тези мои опасения най-вероятно няма да бъде и резултатен закон в общия му вид за приложение.
Няколко думи за неща, които ме смущават в Закона за спекулата. Там пък има и съвсем неудачни формулировки, като например, че контролният орган подписва декларация, че няма да издава служебна тайна под страх от наказателна отговорност. Или, че лица, които са контролни органи по този закон, не могат да сключват договори за заем без предварително разрешение от своя ръководител. Много далече се отива! Един човек може да сключи заем за най-различни свои нужди. Трябва ли в такава ситуация да търси разрешение на неговия ръководител? Или предвижданото допълнително трудово възнаграждение за всички лица, които са участвали в извършването на проверките и издаването на наказателните постановления, както и в производството по правната им защита.
Този кръг на лица е толкова голям в законопроектите които разглеждаме, че най-вероятно размерът на допълнителното трудово възнаграждение, утре ако се гласува това решение за съкращаване на разходите на Народното събрание, сигурно това няма да е достатъчно за допълнителното им трудово възнаграждение.
Винаги съм бил против и внимателно съм подхождал към текстове, които дават допълнително възнаграждение на служители за добре изпълнен техен труд, но когато със закон отново, за сетен път, ние повтаряме една наша практика и този път в един много разширен обем се дават привилегии - в това отношение аз смятам, че не е добро също като принцип и се противопоставям на него.
Това са бележки по Законопроекта срещу спекулата.
С няколко думи накрая - няма да помогнат на практиката тези законопроекти! Аз очаквах вносителите да ми дадат данни каква е ефикасността на приетия, ако не ме лъже паметта, през 1990 г. Закон за спекулата. И той беше приет в една по-друга обстановка. И тогава се твърдеше, че страната се намира в тежка криза, в ситуация, в която спекулантите процъфтяват и че трябва с такъв закон да се нанесе един тежък удар. И тогава гласовете против бяха горе-долу в същата насока, в каквато и сега са изказванията. Ако имахме пред нас резултата на дейността на този закон, може би щяхме да се убедим, че не това е пътя, а пътят е усъвършенствуването на отделното законодателство - това е, което контролира конкретната сфера на обществените отношения.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Цоньо Ботев - две минути в редовното време и 10 минути, ако се поиска продължение - общо 12 минути.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина нашите спорове са от такъв характер - принципен характер, защото като че ли не се възприема по един и същи начин понятието "спекула". Под "спекула" се разбира нещо, което въобще не е спекула, точно спекулата с тези закони не се атакува. Ние търсим спекула там, където нея я няма, а не я търсим там, където фактически я има. Ние караме един продавач на семки и дъвки да има касов апарат. Има такъв случай в Дряново - един възрастен, сляп човек, който продава и не вижда касовия апарат, но не му разрешават затова да продава, защото не издава касови бележки! Ние търсим спекуланта точно, където него го няма! Търсим спекуланта в гаражчето, където продава хранителни стоки на дребно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Пет минути имате с продължението. Току-що ми го съобщиха.
ЦОНЬО БОТЕВ: Добре, ще ми стигнат.
Ние обаче не търсим онзи спекулант, който е истинският спекулант. Това са онези големи фирми, които търгуват на едро, в които не може да влезе нито една от тези институции, които сте изредили, за да извърши някакъв контрол. Защото, както тези фирми не си плащат данъците, по същия начин вие няма да разберете, че те точно са спекулантите. Защото нито една от тези институции, изредени в чл. 3, ал. 1 не смее да се докосне до тези фирми! Не може да преодолее бодигардовете им! Защо не говорим за това, а търсим спекулантите, където ги няма. Ами, това са спекулантите, господа! И те са възникнали точно от вашите среди. Това кажете на хората, недейте да ги заблуждавате с това, че спекулант е онзи, който продава на ъгъла, да кажем, 10 яйца. Това ли е спекулантът?!
Тук пише такива глупости, които аз се чудя как може Министерският съвет да ги даде - чл. 2, т. 5: притежанието или продажбата на свои стоки, за които търговецът не притежава редовна фактура. Това е идиотщина! Това трябва да е ненормален човек, за да го приеме. Аз не съм юрист, обаче такива неща да има в законите е смешно! Как да го приемем такъв закон, кажете?! По какъв начин да го приемем и каква работа ще свърши, когато една жена си издоила кравата и трябва да издаде фактура, че е издоила! Това ли ще правим?! (Шум и реплики на недоволство от мнозинството)
Ами така пише в закона, госпожо Караиванова! Вашите велики професионалисти са го записали! Ето го! Така е! (Шум и реплики в залата)
Аз го чета изрично - ето го... Прочетете! Чета го отново, господин Стоилов, за Вас. (Шум в залата)
Аз разбирам, че трудно разбирате като ви говорим, ама прочетете си го вие тогава! Така е! Така че спекулантите ги търсете там - между онези бандитски фирми, които купуват от държавните заводи и никой друг не може да купи оттам. Не може директният търговец на дребно да отиде и да купи, трябва да купи точно от тези спекуланти, които правят цената от 100 на 400 лв.! А той си слага след това 20 лв. печалба и ние ще го правим него спекулант?! Затова става дума, не за нещо друго! Законът е насочен не срещу спекулантите, а срещу дребния частен бизнес предимно. Затова говорим и затова ние не сме съгласни да се приеме закона.
Колкото и да ви убеждаваме, аз знам, че няма да го направим, защото вие нямате интерес да се преборите с тези явления в България. Но ще дойде и това време, когато точно тези спекуланти, които са истинските... Защото поначало спекулант, ако се разглежда на финансовия пазар, той въобще не е нарушител на закона. Това е един нормален брокер, който от това живее и се храни. Спекуланта вие сте го възприели с друго определение какво представлява, защото трябва с нещо да се плашат хората. И в края на краищата казвате, че не били политически мотивите - ами, нали точно на 1 януари Жан Виденов даде този знак - да се гонят спекулантите. Но под спекулантите той разбираше дребните частни търговци.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата. Преминаваме към гласуването на трите законопроекта.
Най-напред ще гласуваме Законопроекта срещу неправомерната стопанска дейност, внесен от Министерския съвет. Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
От общо гласували 174 народни представители, за - 114, против - 49, въздържали се - 11.
Законопроектът е приет на първо четене.
Гласуваме втория законопроект - Законопроект срещу спекулата с вносители Ана Миленкова, Стефан Стоилов и група народни представители. Моля, гласувайте за този законопроект!
От общо гласували 174 народни представители, за - 117, против - 48, въздържали се - 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
Гласуваме последния, трети законопроект - Закон за изменение и допълнение на Закона за борба със спекулата, внесен от народния представител Александър Йорданов. Моля, гласувайте!
От общо гласували 148 народни представители, за - 27, против - 68, въздържали се - 53.
Законопроектът не се приема на първо четене.

Преминаваме към последна точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТАКСИТЕ ВЪРХУ ТЕЧНИТЕ ГОРИВА ЗА ФОНД "РЕПУБЛИКАНСКА ПЪТНА МРЕЖА" И ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ФОНД ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Вносители на тези законопроекти са господин Хасан Али и група народни представители; господин Димитров и група народни представители и Ремзи Осман и група народни представители.
Давам думата на народния представител Кирил Желев, председател на Комисията по бюджет и финанси да прочете становището на комисията.


ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"Д О К Л А Д
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за Фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда

Вносители: Хасан Али и група народни представители; Калин Димитров и група народни представители и Ремзи Осман и група народни представители.
На заседание, проведено на 25 септември 1996 г. Комисията по бюджет и финанси обсъди внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда. Законопроектите бяха представени от вносителите, които обосноваха предлаганите промени с чл. 20 от Конституцията на Република България, с който държавата трябва да създава условия за балансирано развитие на отделните райони в страната. Беше подчертано, че пътната мрежа в планинските райони е предимно четвъртокласна и тя е основната, която осигурява връзка на всички населени места с главната пътна мрежа на страната.
При сега съществуващия текст на чл. 1, ал. 3 на закона основателно възниква спор по въпроса за целево предоставяне на предвидените средства за общините за строителство, ремонт и зимно поддържане на пътната мрежа в планинските райони и за финансиране на екологичните проекти в планинските и полупланинските райони.
Реформата в местното самоуправление, с предоставянето на повече функции и отговорности на общините следва да се укрепва с осигуряване на финансови ресурси за управление на общинската територия. Опитът от 1993-1994 г. доказа, че кметовете могат да поемат в достатъчна степен отговорността за зимното поддържане на четвъртокласните пътища и местните пътища при пряко предоставяне на средства за тази цел, дори и при намален размер.
Освен това при сегашните икономически условия в страната за ускоряване на развитието на планинските и полупланинските райони много съществено е създаването на добри условия за поминък и изхранване на населението. Разходите за пътната мрежа представляват около 30 на сто от всички разходи за железопътния и автомобилния транспорт. Следователно, логично е част от цената на горивата да отива за строителство, ремонт и поддържане на автомобилната и железопътната инфраструктура.
Затова в закона трябва да се предвижда ясен и точен принцип за разпределение на средствата между железопътната и автомобилната инфраструктура. Това е особено наложително и от факта, че двата вида транспорт са конкурентни на транспортния пазар. С оглед на това се предлага сумите за железопътната инфраструктура да се отделят от таксите за дизелово гориво по т. 2 на чл. 3 от закона, на основата на относителния дял на потребеното дизелово гориво от националната компания "Български държавни железници", спрямо общото количество дизелово гориво, от което е събрана сумата във фонда.
В хода на дискусията се потвърди необходимостта от приемането на направените изменения и допълнения, с което ще се даде възможност за по-правилно разпределение на набираните средства във фонда за пътищата на страната от една страна, и от друга - за железопътните линии да се заделят толкова средства, колкото отговарят на закупените горива от компанията. По този начин няма да бъдат отклонявани средства, събирани за пътищата и насочвани за железопътния транспорт.
След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме трите законопроекта на първо четене, като при подготовката за второ четене бъдат обединени в един." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Становище на Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони ще прочете заместник-председателят на комисията Хасан Али.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АЛИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разрешете да ви запозная със становището на Комисията за развитие на планински, полупланински и гранични райони по внесените законопроекти.
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията за развитие на планински, полупланински и гранични райони

На заседание на комисията, състояло се на 3 юли 1996 г. в присъствието на представители на Министерството на околната среда - заместник-министър Ботьо Захаринов; на Министерството на териториалното развитие и строителството - господин Таушанов, началник-отдел; господин Ишев - заместник-началник на Главно управление на пътищата; госпожа Манева - експерт в Министерство на околната среда и госпожа Монова - началник отдел в Министерството на финансите, се обсъдиха законопроектите за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда, внесени от народните представители Хасан Али и група народни представители на 11 юни 1996 г.; народният представител Калин Димитров и група народни представители - на 26 юни 1996 г. и народният представител Ремзи Осман и група народни представители на 28 юни 1996 г.
След станалите разисквания комисията единодушно прие следното
СТАНОВИЩЕ:

Комисията приема по принцип направените предложения за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда и предлага те да се внесат за обсъждане в пленарната зала." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Определям 30 минути за парламентарна група.
Моля да ми дадете списък от желаещите да се изкажат. Има думата господин Калин Димитров.
КАЛИН ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, както стана въпрос и в прочетените становища, в залата на Народното събрание са внесени за обсъждане и приемане на първо четене от Народното събрание три проекта за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда.
Бих желал да отбележа, че двата законопроекта - този на господин Хасан Али и група народни представители и законопроектът, който ние внасяме - група народни представители, уреждат една и съща материя, но по различен начин. Става въпрос за материята, която сега е уредена в чл. 3, ал. 3 от действащия закон.
Ние считаме, макар и скромно, че нашият проект е по-прецизен и от правно-техническа гледна точка урежда тази материя по-ясно и по-точно. Но по същество материята, която се урежда и в двата законопроекта е една и съща.
Аз бих си позволил и следното нещо. Промяната, която предлагаме в чл. 3, ал. 3 и в заседанията на двете комисии - на водещата и на Комисията по планински, полупланински и гранични райони, всички колеги са единодушни и смятат, че е наложително да стане. Това наше убеждение се подсилва от факта, че в последно време ние приехме редица нормативни актове, които на практика въвеждат една нова система на териториално-селищното устройство и местните органи за самоуправление, с даване по-сериозни правомощия на местните органи за самоуправление. И с предложението, което правим, реално ние предлагаме тези средства, които досега се набираха - за миналата година на базата на Закона за бюджета, а тази година - със специален закон, да се разпределят с едно активно участие на общините, на органите за местно самоуправление.
Бих могъл в тази връзка да цитирам и редица други неща, които са в подкрепа на законопроекта, който ние внасяме, а предполагам и колегите, които внасят, ще мотивират и техните законопроекти. Но смятам, че е излишно да го правя, понеже с колегите се постарахме мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на закона, бих казал, за отчисление от горивата, по-кратко казано, да са обстойни. Смятам, че не е необходимо примерно още веднъж да ги повтарям.
Завършвам с това, че ако се приемат - и нашето предложение е да се приемат на първо четене и трите законопроекта - бихме могли, ако правилникът позволява - аз специално считам, че позволява - ако няма дебати и различия така, както се проведоха разискванията в самите комисии, да помислим на едно гласуване да приемем този закон.
Моето предложение е - ако се мине на този вариант, законопроектът на господин Хасан Али и нашият, уреждат една и съща материя, не пречи, понеже в законопроекта на господин Ремзи Осман става въпрос за изменение на чл. 1 - чл. 1 и нашето предложение за изменение на чл. 3, да се прогласува на едно гласуване. С днешното заседание да приключим с приемането на този закон.
В заключение ще кажа, че приемайки ги, апелирам колегите, да подкрепят това предложение. Ние ще преодолеем един недостатък на закона и в съответствие с реформата в местното самоуправление ще се предоставят повече средства на общините, за да решават един изключително важен проблем, какъвто е пътната мрежа в общините и преди всичко в тези планински и полупланински райони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Хасан Али. Да се готви Пламен Денчев.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Група депутати от всички парламентарни групи станаха инициатори и внесохме на 11 юни 1996 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда.
Двете постоянни комисии, на които е разпределен законопроектът, имат положително становище по нашия законопроект.
Веднага искам да отбележа, че има една печатна грешка както по внесения законопроект от мен и група народни представители, така и в другия законопроект, внесен от господин Димитров и група народни представители. Става въпрос не за чл. 3, ал. 3 от закона, а за чл. 1, ал. 3 от закона.
Още при приемането на този закон уважаемите народни представители подкрепиха предложението на депутатите от Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони 30 на сто от таксите, набрани в двата фонда, да се разходват целево за строителство, ремонт и зимно поддържане на пътната мрежа в планинските райони и за финансиране на екологични проекти в планинските и полупланинските райони. Главно поради по-суровите климатични условия състоянието на пътищата в планинските райони е много лошо, а разходите за зимното им поддържане са по-големи.
Макар че четвъртокласната пътна мрежа в планинските райони обхваща 78 на сто от общата пътна мрежа, нашето искане е много скромно, предложението ни е от тези 30 на сто за планинските райони 60 на сто да бъдат предоставени за строителство, ремонт и зимно поддържане на четвъртокласната пътна мрежа в планинските райони.
При обсъждането на законопроекта в Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони по предложение на колежката Василка Апостолова приехме предлагания текст за изменение и допълнение на чл. 1, ал. 3 да се раздели в две точки, като първата точка обхваща проблема за четвъртокласната пътна мрежа в планинските райони, а втората точка урежда проблема за екологичните производства в тези райони.
Съгласен съм като вносител и с предложенията на колегите Калин Димитров и група народни представители и колегата Ремзи Осман и група народни представители.
С нашите законопроекти ние не искаме пари от републиканския бюджет, допълнителни средства, не искаме и увеличение на процента за планинските райони, нашата молба е действащият закон наистина да подпомага строителството, ремонта и зимното поддържане на пътищата в тези райони и за съживяване на стопанската дейност в по-суровите условия на планината.
Призовавам депутатите от всички парламентарни групи да подкрепят и трите законопроекта. Благодаря ви, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Пламен Денчев има думата.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще си позволя да изкажа едно малко по-различно становище от това, което досега беше казано, като становище на комисиите и на вносителите.
Искам да ви върна малко назад към първо четене на този закон, още когато той беше приет и да ви припомня, че с приемането на този закон ние разширихме идеите и обхвата, които бяха предвидени в предишните законопроекти за държавния бюджет.
С този закон ние формирахме два фонда - фондът "Републиканска пътна мрежа" и Националният фонд за опазване на околната среда. Идеята беше те да имат едно по-широко приложение не толкова от гледна точка на целевото подпомагане на общините и разпределение на средствата поравно, а да се финансират конкретни проекти, чрез които да се решават най-важните проблеми на държавата, свързани с поддържане, ремонта и строителството на пътната мрежа, както и с решаването на най-важните проблеми, свързани с опазването на околната среда. Тогава ние приехме единодушно, мисля, че нямаше особени противоречия, че именно от таксите върху течните горива е достатъчно обосновано да се набират средствата по тези два фонда и те да бъдат разпределяни чрез управителните съвети на тези фондове, чиито ръководители са министрите на съответните министерства.
Защо аз смятам, че това предложение не е достатъчно обосновано?
Ако ние се вгледаме по-внимателно в предложенията на колегите, които сега са направили за изменение на този закон, можем бързо да стигнем до извода, че тези средства спокойно могат да бъдат внесени в приходната част на държавния бюджет и преразпределени по механизма на държавния бюджет към съответните общини за решаване на тези проблеми в общините.
Моето разбиране е, че след като сме образували фондове, чрез които трябва да се финансират проекти, това финансиране трябва да бъде подчинено преди всичко на икономическата обосновка на тези проекти, на тяхната целесъобразност от гледна точка на интересите на държавата като цяло. Ето защо механичното разпределение на тези пари чрез определени проценти според мен ограничава тази възможност на управителните съвети на фондовете да преценяват най-целесъобразните и най-важните проблеми, които трябва да бъдат решавани чрез тях. Ако държавните чиновници не са в състояние да решат този проблем по чисто чиновнически проблеми, това не е въпрос, който трябва да бъде решаван от Народното събрание.
Аз смятам, че след като ние сме създали законовата основа, министрите и управителните съвети трябва да поемат своята отговорност и да решават проблемите съобразно държавния интерес. Механизмът е ясен - представят се проекти, кандидатства се с проекти, които трябва да бъдат обосновани, трябва да бъдат анализирани и въз основа на анализа да бъдат защитени пред управителния съвет.
Другото, което според мен е важно, че не бива да допускаме грешки, когато образуваме фондове, те да финансират определени цели, най-общо казано, без възвръщаемост. В момента възможностите са три - предоставяне на безвъзмездни помощи, предоставяне на безлихвени кредити и кредити с преференциална лихва в зависимост от проектите, които се разглеждат. В това няма нищо лошо. Но аз смятам, че след като става дума за финансиране на проекти, преди всичко тези проекти трябва да бъдат защитени и от гледна точка на възвръщаемост на средствата. Така че тези фондове, грубо казано, да не пилеят парите, а тези средства във фондовете непрекъснато да се увеличават и да се търсят възможности да бъдат все по-големи и по-големи, ако ние не решим, разбира се, да провалим този закон. Аз съм убеден че това няма да стане.

Ето защо аз предлагам на първо четене все пак да приемем предложението на колегите, но да не разглеждаме въпроса за механично разделяне на парите или да даваме тежест на една част от проблемите за сметка на други, а да анализираме тези предложения и от гледна точка на тяхната икономическа целесъобразност, и от гледна точка на отговорността на изпълнителната власт, която трябва да прилага този закон съгласно идеите, които са заложени в него и приети от Народното събрание.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Ремзи Осман, последен записал се за изказване.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Законопроектът, предложен от група народни представители от различни парламентарни групи, е много кратък. Става въпрос за едно допълнение към чл. 1 от закона и една нова алинея четвърта. Ще си позволя да я прочета:
"Сумите за железопътната инфраструктура се определят от таксите за дизеловото гориво по т. 2 на чл. 3 на този закон на основата на относителния дял на потребеното дизелово гориво от Националната компания БДЖ спрямо общото количество дизелово гориво, от което е събрана сумата във фонда."
Мотивите на нашия законопроект, подписан от група народни представители, са посочени в становищата на комисията, преди малко докладвани от председателя на комисията. Когато ние създавахме този фонд, уважаеми колеги, имаше сериозни сигнали, че все пак по някакъв начин трябва да се разреши този проблем - как да бъде разпределена сумата между "Републиканската пътна мрежа" и железопътната инфраструктура.
Самото заглавие на закона показва, че ние по принцип сме създали закон за "Републиканската пътна мрежа". Друг е въпросът по какъв начин и защо още в ал. 1 на чл. 1 беше вкарана и железопътната инфраструктура. Има едно разминаване между самия текст и заглавието и идеята на закона. Имайки предвид, че в БДЖ се използва предимно дизелово гориво, ние събираме такси от бензин, събираме такси от мазут. Не е нормално, когато БДЖ като Национална компания не използва изобщо бензин, по някакъв начин да получава средства или да ги наречем субсидия от този фонд. Желателно е да има един ясен принцип за едно разпределение на средствата и то, заложен още в чл. 1.
Аз не смея да твърдя, че законопроектът е изчерпателен. Но той е направен от специалисти, а ние сме формално вносителите на законопроекта.
Уважаеми колеги, преди малко преждеговорившият господин Денчев изтъкна един факт, че когато създадохме фонда, идеята също беше да разрешим и да подпомагаме сериозните обекти в областта на транспорта. Знаеме, че от 1993 г. стартира един проект за транзитни пътища и там ние сме страна в няколко заема, които са ратифицирани от парламента. Вие също знаете, че съседни нам страни усилено строят автомагистрали от Адриатика в посока на Близкия Изток, включително и в Румъния. Нашите автомагистрали са в едно такова състояние, че почти не могат да поемат този товаропоток, който идва от Европа към Близкия Изток или обратно. Ако ние навреме не подпомогнем с това, с което можем, "Републиканската пътна мрежа" предимно за транзитните пътища, става въпрос за автомагистралите и пътища първи клас, ще бъде жалко за нас. От център на Балканите ние ще се превърнем в периферия на Балканите.
За една информация, колеги, искам да ви кажа, че тази година примерно, тъй като нямаше никакъв заложен принцип в закона, управителното тяло на фонда е решило 25% от средствата да отидат за железопътната инфраструктура без никакви мотиви. Просто ей така. Останалите - за "Републиканската пътна мрежа". На какво основание примерно са решили, че 25% са необходими? В началото предложението е било за 35% от този фонд да отиде за железопътната инфраструктура, което щеше да бъде голяма грешка, ако е било прието. Включително и 25% са много. Аз много добре знам, че Националната компания БДЖ се намира в много трудна и неловка ситуация на този преходен етап, но законът е за "Републиканската пътна мрежа" и идеята ни е да подпомагаме по някакъв начин ремонта и тези проекти, които преди малко колегите ги споменаха - за сериозните пътища, предимно за транзитни пътища.
Общо взето това е, което исках да кажа. Все пак се надявам на една подкрепа от ваша страна. Естествено, вече на второ четене може да има някакви изменения и допълнения от други специалисти от различните сфери.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата за реплика господин Денчев.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всъщност това, което каза господин Осман, в голяма степен потвърждава моята теза, че целта на този закон е преди всичко да решава важните държавни проблеми. Аз не твърдя, че точно транзитните пътища трябва да бъдат финансирани оттам или единствено оттам. Те могат да бъдат кредитирани от други страни, да има гаранция от този фонд и т.н. Възможностите са най-различни. Но това, че трябва да се подхожда държавнически и за важни неща, по това мисля, че нямаме спор.
Не съм съгласен обаче да противопоставяме БДЖ на пътищата, защото така, както Български държавни железници, така и пътищата в България са пътищата на тази държава, артериите на тази държава. И те си имат своето важно значение. В никакъв случай не могат да бъдат противопоставяни или да се поставят условия спрямо БДЖ по-лоши, отколкото на пътищата и да се смята, че се създават някакви предимства за едните или за другите. Напротив. Аз смятам, че ние трябва да имаме еднакво отношение и да решаваме с еднаква отговорност проблемите както на БДЖ, така и на пътищата в България.
Затова именно смятам, че не бива да правим механично разделяне на средствата, които се набират в тези фондове, а да подхождаме държавнически съобразно проблемите, които държавата трябва да решава и в единия, и в другия случай.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика Калин Димитров.
КАЛИН ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Аз ще си позволя да направя реплика и едно процедурно предложение.
По повод изказването на господин Ремзи Осман, а и по репликата на колегата Денчев. Мисля, че неговото опасение от това, че ние ще дадем със закон точно определени правомощия на стотиците общини, на администрациите по места, няма основание за опасения. Аз по-скоро бих се опасявал, ако средствата, които ние ги набираме със специалния закон, който сме приели, ги предоставим с едни неясни правни норми да се решават от определени административни лица. Поддържам становището, че ние трябва да разграничим това със законова норма, за да няма двоумение после при прилагане на самия закон.
Това е по репликата.
Процедурното ми предложение е следното. Понеже в изказванията има макар и едно възражение, от един колега по законите, които се внасят, аз оттеглям своето предложение да се търси начин за второ четене на едно гласуване и предлагам, ако нямат възражение колегите, да прекратим с дебатите и да подкрепим, имайки предвид общо изказващите се, а и становищата на комисиите, и трите законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Ремзи Осман, Вашето желание за изказване ще бъде изпълнено, защото други желаещи за изказване няма. Ще преминем към гласуване.
Има думата господин Ремзи Осман.

РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател. Искам колегите да бъдат наясно, че наистина законопроектът който е предложен от нас, е много различен. Тоест, третира нещо, което не е свързано с двата законопроекта. Аз съм съгласен с господин Калин Димитров.
Не съм съгласен с твърдението на колегата Денчев. Излиза така, че ние не мислим за БДЖ, което не е вярно, господин Денчев. Аз съм на същото мнение, че железопътната инфраструктура трябва да се развива. Националната компания "БДЖ" трябва да получи и получава, знаете много добре, че има една програма за оздравяване на БДЖ, един проект, където Министерство на транспорта е един от активните участващи, получи подкрепа и от парламента във връзка с една програма, свързана със Световната банка. Но ние говорим за републиканската пътна мрежа. Трябва да ги разделим. И не е хубаво от трибуната да настройваме и утре като срещнем железничарите, виждате ли Ремзи Осман бил против БДЖ и т.н., което не е вярно.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата. Следва гласуване.
Поставям на гласуване, по реда на постъпването на законопроектите, първо Закон за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за Фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда, внесен от народния представител Хасан Али и група народни представители. Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 153 народни представители, за - 147, против - няма, въздържали се - 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Вторият законопроект - Закон за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за Фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда, внесен от Калин Димитров и група народни представители. Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 162 народни представители, за - 149, против - 3, въздържали се - 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Третият законопроект - Закон за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за Фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда, внесен от народния представител Ремзи Осман и група народни представители. Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 163 народни представители, за - 142, против - няма, въздържали се - 21.
Законопроектът е приет на първо четене.
Днес, рекорден случай, два законопроекта от ДПС се приемат с пълно болшинство. (Весело оживление)
Съобщения за парламентарния контрол на 11 октомври, петък.
1. Министър-председателят на Република България Жан Виденов ще отговори на актуални въпроси на народните представители Васил Михайлов, Благой Димитров, Емил Капудалиев, Едвин Сугарев, Иван Костов, Александър Божков, Муравей Радев, Калчо Чукаров и Атанас Железчев, и на питания на народните представители Калчо Чукаров, Лъчезар Тошев и Стоян Проданов.
2. Заместник-министър председателят и министър на икономическото развитие Румен Гечев ще отговори на актуални въпроси на народните представители Клара Маринова и Стефан Стоилов.
3. Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Румен Овчаров ще отговори на питания на народните представители Димитър Иванов и Николай Налбантов.
4. Министърът на външните работи Георги Пирински ще отговори на актуални въпроси от народните представители Орлин Драганов и Велко Вълканов.
5. Министърът на здравеопазването Мими Виткова ще отговори на питане на народния представител Иво Атанасов.
6. Министърът на правосъдието Младен Червеняков ще отговори на актуален въпрос на народната представителка Ана Миленкова.
7. Министърът на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов ще отговори на актуални въпроси на народните представители Юнал Лютфи, Димитър Иванов и Златимир Орсов, и на питане на народния представител Георги Георгиев.
8. Министърът на финансите Димитър Костов ще отговори на актуални въпроси на народните представители Пенко Гергански, Ана Караиванова и Иван Атанасов и на питания от народните представители Христо Бонов, Лъчезар Тошев и Иво Атанасов.
На основание чл. 77, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник-министър председателят и министър на териториалното развитие и строителството Дончо Конакчиев на актуален въпрос на народната представителка Клара Маринова;
- министърът на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов на актуални въпроси на народните представители Емил Капудалиев, Ана Миленкова и Красимир Момчев;
- министърът на труда и социалните грижи Минчо Коралски на актуални въпроси от народните представители Петър Георгиев и Руси Статков;
- министърът на вътрешните работи Николай Добрев на актуални въпроси от народните представители Петър Георгиев и Ана Караиванова.
Министърът на културата Иван Маразов не може да отговори на актуалните въпроси на народните представители Иван Сунгарски, Крум Славов и Едвин Сугарев, поради служебен отпуск.
Съобщения.
На 11 октомври, петък, от 14 ч. в зала 356 на пл. "Ал. Батенберг" ще се проведе заседание на Комисията по здравеопазването.
Комисията по културата ще проведе заседание на 16 октомври 1996 г., сряда от 15 ч. в зала 456.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание днес, извънредно от 16,00 ч. в зала 134 на пл. "Ал. Батенберг" със следния дневен ред:
1. Обсъждане на проект за решение за осигуряване на необходимите икономически условия за ускоряване хода на есенната кампания в земеделието, внесен от народните представители Бончо Рашков и Кирил Желев.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 10 октомври, днес, четвъртък, от 15 ч. в зала 248 на пл. "Ал. Батенберг" с дневен ред:
1. Проект за решение за осигуряване необходимите икономически условия за ускорение хода на есенната кампания в земеделието, внесен от народните представители Бончо Рашков и Кирил Желев.
2. Законопроект за създаване на извънбюджетни сметки в Българското национално радио и Българската национална телевизия, внесен от Валентин Стоев.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 13,38 ч.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
Иван Будимов

Илко Савов