Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Така, както приехме дневния ред, първа точка -
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Давам думата на господин Камов да прочете декларацията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми колеги! Този текст, който предлагаме на вашето внимание, бе обсъден в Комисията по външна политика. В него са отразени всички направени предложения при едно много конструктивно обсъждане и в крайна сметка проектът бе приет с консенсус. Така го предлагам и на уважаемите депутати.

"ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

На 16 април 1996 г. държавата Израел, еврейските общности и демократичната общественост в света ще почетат Йон Ашоа - Мемориален ден на Холокоста.
Народното събрание на Република България отбелязва този ден с дълбоко преклонение като дата - възпоменание за 6-те милиона евреи, изтребени от нацисткия режим през Втората световна война и въстанието във варшавското гето през 1943 година.
В човешката история това е най-зловещият опит за геноцид на един народ. Това не може и не трябва никога да се забравя.
Българският народ се гордее, че успя да спаси българските евреи от кошмара на унищожението. Той се радва, че днес онези, които оцеляха и са живи, техните деца и внуци, са достойни граждани на Република България и Израел, че те представляват здрав мост на приятелството и сътрудничеството между двете държави и народи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки!
Моля, гласувайте!
От общо гласували 188 народни представители, за - 188, против - няма, въздържали се - няма.
Благодаря.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата за процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Току-що нашето Народно събрание прие една изключително важна, една изключително ценна декларация за нас.
Бих искал, уважаеми господин председателю и уважаеми колеги, да кажа, че днес е Велики четвъртък. Това е голям ден за всички християни в България. Службата в българските църкви започва тази вечер в 19 часа.
Позволявам си да приканя всички бивши комунисти да присъстват на богослужението и да се покаят за греховете си, защото те не са малко.
Уважаеми господин председателю на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! На днешния ден, 11 април, точно преди 51 години останалите живи концлагеристи в Бухенвалд въстават, за да защитят своя живот, като няколко дни издържат на есесовските атаки, докато настъпващите американски войски им донасят свободата. В този лагер на смъртта, близо до Ваймар, създаден през 1937 година и съществувал до 1945 година, намират смъртта си над 56 хиляди концлагеристи. Това е първият концентрационен лагер в хитлеристка Германия, създаден за политически противници и етнически неблагонадеждните според учението на националсоциализма.
Управляващата Германска националсоциалистическа работническа партия, партията на Хитлер, по онова време в братски, дружески връзки с управляващата Всерусийска комунистическа партия - болшевики, партията на Сталин, явно много добре използва натрупания опит...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да кажете процедурата си!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... от болшевиките за изолиране и унищожаване на политическите противници от концлагерите на смъртта, наречени по-късно от Солженицин "Архипелага Гулак".
Между другото, по чудо оцелелите, преминали през нацисткия и комунистическия ад, споделят, че в Германия е било по-леко, отколкото в Сибир. Но адът е ад, независимо в кой кръг е.
Този ден, 11 април, международната общественост обяви за Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за процедура изтече!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Моля Ви, уважаеми господин председателю, с едноминутно мълчание да почетем паметта ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Васил Михайлов, това не е процедура. Не се гаврете с тези неща! Не е процедура!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... процедурата е да станем прави и да почетем паметта на жертвите на политическия терор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това не е процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз ви приканвам, уважаеми колеги, да почетем паметта на загиналите политическите затворници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е гавра с тези неща! Можете да постъпвате малко по-коректно.
(Депутатите стават прави и с едноминутно мълчание почитат паметта на жертвите)
Благодаря.
Гаврите се с паметта на хората!
Давам думата на Янка Кюркчиева от името на парламентарна група.
Можеше да го поискате от името на парламентарна група, както следва (обръща се към господин Васил Михайлов).
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Няма значение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има значение!
ЯНКА КЮРКЧИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми колеги! Преди 51 години, на 11 април, бухенвалдските концлагеристи се вдигат на бунт в името на своята свобода. По решение на Световната демократична общност този ден е обявен за Международен ден на политзатворниците, концлагеристите и другите жертви на фашизма.
Предлагам ви, уважаеми колеги, с едноминутно мълчание да почетем паметта на загиналите в борбата против фашизма, за свобода и човешко достойнство.
(Депутатите стават прави и с едноминутно мълчание почитат паметта на жертвите)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към точка втора от дневния ред. Продължаваме с програмата от предходния ден.
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Докладва Никола Койчев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Подготовката на доклада за второ четене на Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия беше разгледана на няколко поредни заседания на Икономическата комисия в присъствието на вносителя на приетия на първо четене проектозакон - Министерския съвет.
В желанието си да направим оптимални подобрения на действащия Закон за приватизацията, с малки отклонения от изискванията на правилника за дейността на Народното събрание, уважихме и предложения на народни представители, направени в 7-дневния срок след първото четене на проектозакона, които не се третират от приетия на първо четене проектозакон, пак повтарям, с доброто желание да отстраним и оптимизираме ефективността на закона.
Чета предложенията за промени в текстове.
Първото предложение касае чл. 3. То е направено от народния представител Боян Киров. Той предлага в ал. 1, т. 1 и т. 2 на чл. 3 думите "дълготрайните материални активи" да се заменят с "активите".
Икономическата комисия не прие това предложение и предлага текстът да остане без изменение.
Това, господин председателю, не е необходимо да се гласува според мен, още повече, че господин Киров не го виждам в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Следващото предложение е по проектозакона на Министерския съвет. То третира ал. 6 на чл. 3 и се предлага думите "четиримесечен срок от обнародването на програмата в "Държавен вестник" да се заменят със "срок до един месец преди началото на централизирания търг за размяна на акции срещу инвестиционни бонове".
Икономическата комисия приема това предложение и предлага следната редакция: в ал. 6 на чл. 3 думите "четиримесечен срок от обнародването на програмата в "Държавен вестник" да се заменят със "срок до един месец преди началото на централизирания търг за размяна на акции срещу инвестиционни бонове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Предлагате да се гласува?
Моля да гласувате.
От общо гласували 173 народни представители, за - 120, против - 40, въздържали се - 13.
Предложението се приема.
Моля да гласувате да бъде допуснат в пленарната зала Веселин Благоев - изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, да присъства при обсъждането. Моля да гласувате.
И господин Теодор Атанасов.
Моля да гласувате за Веселин Благоев и Теодор Атанасов. Ако някой си сменя решението, може да го измени на пулта.
От общо гласували 176 народни представители, за - 138, против - 20, въздържали се - 18.
Предложението се приема. Моля да поканите господата да влязат в залата.
Господин Койчев, продължавайте.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Следващото предложение е на народния представител Боян Киров. Той предлага в чл. 4, ал. 1, т. 5 след "чл. 35" да се добави "т. 1".
Комисията не уважава това предложение и предлага текстът да се запази без изменение. Господин Киров още не е дошъл, не е необходимо да се гласува, според мен, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. По-нататък.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Още едно предложение на народния представител Боян Киров - в чл. 4, ал. 2 думите "отказът се мотивира" се заличават.
Комисията също не уважи това предложение и предлага действащият текст на ал. 2 да не се изменя.
В проектозакона на Министерския съвет се предлага в чл. 6, ал. 1, т. 1 думата "малотрайни" да се замени с "краткотрайни".
Комисията уважи това предложение. То е съобразено с приетата терминология в Закона за счетоводството и предлага следния текст за изменение на закона: в т. 1 на ал. 1 на чл. 6 думата "малотрайни" се заменя с "краткотрайни".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли някакви бележки по този текст? Моля режим на гласуване, гласуваме предложената промяна.
От общо гласували 171 народни представители, за - 157, против - 8, въздържали се - 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Следващото предложение е на народния представител Александър Божков. Той предлага в чл. 6, ал. 2, т. 1 след думите "7 на сто" да се постави точка и да се впише нов текст: "Част от тези приходи се изразходват за придобиване на дълготрайни и краткотройни материални активи".
Комисията уважава предложението и предлага следния текст за изменение на закона - в чл. 6, ал. 2, т. 1 след думите "7 на сто" се поставя точка и се вписва нов текст: "Част от тези приходи се изразходват за придобиване на дълготрайни и краткотрайни материални активи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения? Моля, режим на гласуване за предложението на господин Божков, което е подкрепено от Икономическата комисия.
От общо гласували 179 народни представители, за - 172, против - 1, въздържали се - 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: В проектозакона на Министерския съвет се предлага в чл. 7 да се създаде нова ал. 3:
"Ал. 3. Част от средствата по фонда се разходват за покриване на задължения на приватизирани предприятия, установени с влязло в сила съдебно или арбитражно решение, които не са били известни на купувача при сключване на приватизационния договор".
Народните представители Боян Киров и Александър Божков внесоха предложение приетия на първо четене текст да не се приема на второ четене, а народният представител Светослав Лучников предложи в новата ал. 3 на чл. 7 между думите "предприятия" и "установени" да се включат думите "по реда на чл. 15 от Търговския закон".
Народните представители Васил Калинов, Георги Георгиев и Георги Божинов предлагат в чл. 7, ал. 3 след думите "приватизационния договор" да се добавят "и не са предмет на договора".
След задълбочено обсъждане Икономическата комисия реши да предложи залата да не приема направените предложения и в законопроекта, и в индивидуалните предложения на народните представители. Материята се урежда с текстове от Търговския закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Готови ли са вносителите на предложения за корекции да изчакат резултата от гласуването и за оттегляне на целия текст? Да, господин Лучников дава знак. Господин Калинов? Господин Георги Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, на първо четене бяха изказани различни становища относно предложението на Министерския съвет за създаване на нова ал. 3 към чл. 7. Текстът гласи, че част от средствата по фонда трябва да се разходват за покриване на задължения на приватизирани предприятия, установени с влязло в сила съдебно или арбитражно решение, които не се били известни на купувача при сключване на приватизационния договор.
Господин Александър Божков се противопостави на приемането на този текст с едни аргументи. Аз се изказах за отпадането на този текст с други аргументи и съм внесъл формално предложение заедно с народния представител Боян Киров този текст да отпадне. Ако това предложение не се приеме, тогава и само тогава предлагам да бъде подложено на гласуване другото предложение, което сме направили с народните представители Васил Калинов и Георги Георгиев. То гласи, че към текста, ако той бъде приет, трябва да се добавят думите "и не е предмет на договора".
Но аз призовавам колегите народни представители да гласуват за първото предложение - за отпадането на ал. 3 към чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, благодаря Ви. Има думата господин Веселин Благоев - изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това са казуси, това са случаи, които обективно възникват и ще възникват в практиката, тъй като не е изключено кредитори, които не са предявили исковете си, вземанията си предварително и които не са били известни нито на управлението на фирмата, която се приватизира, нито на органа по чл. 3, бил той Агенцията за приватизация или съответното ресорно министерство, да бъдат след това предявени по редовния ред чрез съда. Тогава ще възникне въпросът откъде следва да се погасяват тези задължения в случай, че предприятието е приватизирано и новият собственик няма отношение по този въпрос и в случай, че държавата, като отговорен продавач, трябва да погаси това задължение, но няма пък източник, от който да го погаси.
Тогава би възникнала ситуацията, при която погашението трябва да бъде извършено за сметка на държавния бюджет. Не е редно държавният бюджет, 8 милиона или 9 милиона българи да погасяват задължения, по които кредиторът е могъл да извести органът по чл. 3 предварително, те да станат известни и да бъдат прехвърлени върху този, който приватизира съответното предприятие. Не е редно 8 - 9 милиона българи да погасяват задължения, по които ние просто бихме могли да имаме предварителна информация.
Затова Министерският съвет предложи да се създаде възможност, при която, ако съдът осъди продавача, в случая съответния орган по чл. 3, да възмезди съответния кредитор по такъв иск да има източник на средства, от който това да бъде направено.
Ако вие приемете, че Фонда за приватизиране на държавни предприятия (ФПРПДП), от който се погасяват задълженията по приватизационния процес не е удачен източник за погасяване на такива задължения, нека тогава да се помисли в чл. 6, ал. 1, т. 4 там, където се събират средства в Държавния фонд за реконструкция и развитие, примерно, вместо 58 на сто да влизат 56 на сто. А 2 на сто да формират един такъв целеви фонд, от който да се погасяват такива задължения, ако те въобще възникнат. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие поддържате текста на Министерския съвет.
Господин Боян Киров има думата.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук бяха изказани два аргумента в подкрепа на текста на Министерския съвет. Единият беше, че ако това се случи, то тогава ще трябва 8 милиона българи да плащат. Извинете, но фондът не е нито мой, нито на директора. Фондът също е държавен. Тоест, 8-те милиона българи си плащат и хич не им мига окото ако това се случи, взимайки ги от фонда. Така че няма разлика. Все едно, българите плащат. Въпросът е за това как може това да се случи. Как може продавачът във вид не на агенцията, а във вид на управляващите предприятието да не знаят, че имат дългове към някой. Това е пълен абсурд. Но може да има договореност да се мълчи за тези дългове. Тогава ще плащат именно тези управляващи.
Така че аз продължавам да поддържам варианта, в който текстът трябва да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Най-напред ще поставим на гласуване предложението за отпадане на предложената нова ал. 3. Едно предложение на господата Боян Киров и Александър Божков, подкрепено от Икономическата комисия. Моля гласувайте.
От общо гласували 174 народни представители, за - 172, против - 1, въздържал се - 1.
Това предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Следващото предложение касае чл. 13. В проектозакона на Министерския съвет се предлага в т. 4 на чл. 13 след думата "одобрява" се добавя "по законосъобразност".
Народните представители Александър Божков и Калчо Чукаров предложиха този текст да не се приеме. И Икономическата комисия, също след едно дълго обсъждане, предлага на пленарната зала т. 4 на чл. 13 да не се променя. Текстът касае права на Надзорния съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Една дълга дискусия. Да чуем господин Веселин Благоев.
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! По този въпрос аз вече говорих при първото четене на закона. Не става дума за права на Надзорния съвет. Те трябва да си останат такива, каквито са. Става дума за задълженията на Надзорния съвет.
В Агенцията за приватизация ние въведохме един принцип, при който най-добрата оферта печели. Просто печели най-добрата оферта. Създадоха се обаче условия, имаме реален случай, при който Надзорният съвет не приема най-добрата оферта при разлика в офертата, да кажем грубо милиард. И тогава възниква въпросът или да се възложи на Надзорния съвет отговорността щом не харесва най-добрата оферта, да задължи изпълнителния директор да сключи договора при по-неизгодна оферта. Или възниква въпросът как в реалната практика ще се разпределят правата и отговорностите между двата органа. Поради това беше внесено това предложение в Министерския съвет и той го прие. Всъщност, беше внесено още по-удобно за Надзорния съвет предложение, в което той просто получава допълнителни отговорности.
Ако вие оставите текста така, както е, възниква въпросът когато продаваме предприятия с големи размери, примерно от порядъка на милиард и нагоре, при които трябва да бъде в максимална степен защитен националният интерес, кой защитава националния интерес? Това трябва да бъде достатъчно добре определено и да е ясно каква политика се провежда. Ако вие смятате, че не трябва да се променя сегашният текст на закона и да остане разделение между правата и отговорностите - на едно място права, на друго място отговорности, тогава поне внесете едно предложение в Надзорния съвет да влязат, без право да получават възнаграждение, тримата председатели на комисии от Народното събрание - икономическа, бюджетна и социална, тримата вицепремиери и трима министри - на финансите, по социалните въпроси и на правосъдието. И тогава ще бъдем убедени, че Надзорният съвет при вземане на съответните решения ще провежда националноотговорна политика.
Разбира се, трябва да се има предвид, че когато говорим за надзорния съвет става дума за едно разпределение вътре шест на пет гласа. Не става дума за Надзорния съвет като едно достатъчно убедено, определено около съответното решение тяло, управленско тяло.
Затова аз ви моля или да приемете предложението на Министерския съвет, или да намерите начин в Надзорния съвет да внесете достатъчно национално представени политически лица, които да провеждат съответна националноотговорна политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да се изкажат? - Господин Никола Койчев по този въпрос.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председателствуваща! Дами и господа, очевидно в т. 4 на чл. 13 трябва да се внесат промени. На този етап аз гласувах против предложената от Министерския съвет промяна, тъй като на практика ще се получи една безгранична власт на едно лице - става дума за изпълнителния директор на Агенцията за приватизация, който да разполага с многомилиардното имущество на българското общество. Междувременно през тази седмица бяха внесени предложения за текста в съдържанието, което изложи господин Благоев, за евентуално политическо и висше държавно представителство в Надзорния съвет. Проблемът е доста сложен. Комисията не успя във възложените й срокове, изисквани от правилника, да подготви законопроекта за внасяне в пленарна зала. Затова аз предлагам сега да не уважим предложението, внесено от Министерския съвет, и в следващи промени на законопроекта или целево - само по чл. 13, евентуално през другия месец да преценим или за нов вид на органите за управление на Агенцията за приватизация - става дума там за колективен орган, не само за изпълнителен директор, двустепенна схема, или за предложения вариант с висше политическо и държавно представителство в Надзорния съвет.
На този етап предлагам текстът да не се променя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата професор Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Лошо е, че при поредните поправки в закона ние не предприемаме нищо за промяна в модела на ръководене на Агенцията за приватизация. За всички е очевидно, че проблеми има, натрупва се напрежение. Това обаче, което беше предложено от някои колеги, е неприемливо, най-малко например и поради това, че се предвижда в Надзорния съвет да влязат шефове или заместник-шефове на постоянни комисии на парламента, нещо, което не може да стане. Прав е председателят на Икономическата комисия, когато оставя този въпрос открит за близко решаване. И като че ли ние пак, без да изобретяваме, можем да отидем към един апробиран вече модел - унгарската практика на ръководене на Агенцията за приватизация, а именно да бъде създаден един Съвет на директори - може да бъде от четирима, може да бъде от пет-шест човека, с един-двама изпълнителни директори и да се освободим от Надзорния съвет, т.е. да минем към една едностепенна система на управление. Казвам тези неща, тъй като и сред колегите в Икономическата комисия този модел намира доста широка подкрепа, а и в Министерството на икономическото развитие съвсем не са чужди за преминаването към една такава система на управление. Но аз се съгласявам с внушението, което направи председателят на Икономическата комисия. Сега ние не в състояние обмислено да отидем към решаването на този въпрос. Но като че ли в тази насока, в която практиката на Унгария подсказва доброто решение, трябва да отидем на следващия етап и ние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други желаещи да се изкажат по този въпрос? - Не виждам.
Ще поставя на гласуване най-напред предложението на господата Александър Божков, Калчо Чукаров и Стефан Стоилов, направено в залата, подкрепено от Икономическата комисия, съдържащата се в законопроекта на Министерския съвет поправка в т. 4 на чл. 13, а именно след думата "одобрява" да се добави "по законосъобразност", да не се приема. Предложението е да отпадне предложеното изменение в законопроекта. Моля да гласувате.
От общо гласували 186 народни представители, за - 181, против - няма, въздържали се - 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Следващото предложение е на народните представители Ана Миленкова и Стефан Стоилов. Те предлагат чл. 18, ал. 1 да се измени, както следва:
"Чл. 18. Ал. 1. (изм., ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Собствениците на недвижими имоти, одържавени по силата на закони, укази или актове на Министерския съвет в периода от 1946 г. до 1962 г., без тези по чл. 26 от Закона за държавните имоти (обн., ДВ, бр. 300 от 1948 г.; изм., бр. 173 от 1949 г.; отм., Изв., бр. 92 от 1951 г.) и чл. 101 от Закона за собствеността, които съществуват реално, но представляват част от дълготрайните активи на държавни и общински предприятия, получават съответна част от дяловете или акциите на дружеството, образувано от тези предприятия. Тази част се определя въз основа на балансовите стойности на имотите на дружествата, а в случай на приета оценка при открита процедура за касова приватизация - въз основа на приетата експертна оценка. Искането на заинтересованите собственици може да бъде направено преди или след преобразуването на предприятието, като молбата се подава в срок до 30 септември 1994 г. чрез общинския съвет по местонахождението на имота до Министерския съвет - за държавните предприятия, и до общинския съвет - за общинските предприятия."
Комисията прие това предложение и предлага следната редакция на чл. 18, ал. 1:
"Чл. 18. Ал. 1. (изм., ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Собствениците на недвижими имоти, одържавени по силата на закони, укази или актове на Министерския съвет в периода от 1946 г. до 1962 г., без тези по чл. 26 от Закона за държавните имоти (обн., ДВ, бр. 300 от 1948 г.; изм., бр. 173 от 1949 г.; отм., Изв., бр. 92 от 1951 г.) и чл. 101 от Закона за собствеността, които съществуват реално, но представляват част от дълготрайните активи на държавни и общински предприятия, получават съответна част от дяловете или акциите на дружеството, образувано от тези предприятия. Тази част се определя въз основа на балансовите стойности на имотите на дружествата, а в случай на приета оценка при открита процедура за касова приватизация - въз основа на приетата приватизационна оценка. Искането на заинтересованите собственици може да бъде направено преди или след преобразуването на предприятието, като молбата се подава в срок до 30 септември 1994 г. чрез общинския съвет по местонахождението на имота до Министерския съвет - за държавните предприятия, и до общинския съвет - за общинските предприятия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предлага се нов текст в сравнение със законопроекта.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми дами и господа! Предлагам предложението за изменение на чл. 18 да не се приема. С него се прави още една заобиколна маневра да се отнемат реално възстановените вещни права на собственици по чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Щом като са налице условията по този закон, т.е. имотите съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, щом като собствениците не са получили обезщетение и щом като те са включени в активите на държавни предприятия или търговски дружества с държавно участие, тези имоти са станали вече собственост на реституираните собственици. При това положение да им се предлага сега срещу реалната собственост да получат акции и дялове и то по една съмнителна определена балансова стойност - това представлява отново отчуждаване на тяхната собственост.
По този въпрос се произнесе вече и Конституционният съд, по искането да се обяви за противоконституционна и досега съществуващата редакция на чл. 18.
Върховният съд отклони искането да се обяви противоконституционността на тази разпоредба, като се мотивира изрично, че тя не засяга вещните права на собствениците, които са възстановени екслеге, по закон с влизането в сила на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти.
При това положение нямаме никакво основание да приемем този текст. Ако той се приеме, Конституционният съд естествено ще потвърди своето становище и ще го отмени.
Освен това тук има един абсурд. На собствениците се предлага да направят своите искания за получаване на акции и дялове в срок до 30 септември 1994 г.
Ами в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в последния параграф от предходните правила този срок се продължи до 31 декември 1996 г.
Как така сега изведнъж този срок ще се коригира и то обратно, 30 септември 1994 г.? Това са абсурдни положения, които моля да не се приемат. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Предполагам, че вносителите на предложението ще го обосноват.
Не виждам госпожа Миленкова.
Господин Теодор Атанасов има думата.
ТЕОДОР АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми господа народни представители!
Предложението за промяна в чл. 18 касае само редакцията, в която е казано, че в случаите, когато съществуват реално, но представляват част от дълготрайните активи на държавни и общински предприятия, получават съответната част от дяловете или акциите на дружеството, образувано от тези предприятия, като тази част се определя въз основа на експертна оценка.
Практиката на министерствата, които прилагат този текст показва, че е трудно да се постигне тази експертна оценка. Това е бавна и сложна процедура.
И предложението, което се прави за промяна в чл. 18 касае именно избягването на тази сложна и дълга процедура, като се приложи един по-опростен подход на базата на балансовата стойност на имотите на дружествата или в случаите, когато е приета приватизационна оценка, на базата на тази приватизационна оценка.
Но посоченото предложение за промяна в чл. 18 не касае самата същност на въпросния член. Така че по тази причина не се предлага и промяна на сроковете.
Пак повтарям, промяната, която се предлага в този член, касае само улесняване на процедурата по неговото прилагане.
Ако уважаемите народни представители приемат тези аргументи за достатъчни...
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Всички заявки са направени вече. Минал е срокът.
ТЕОДОР АТАНАСОВ: Всички заявки вече са направени, да. За да могат те да бъдат приложени реално на практика, се предлага тази промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Заповядайте, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Именно в това се състои противоконституционността на вашето предложение, приятели. Защото когато правата на собственост са възстановени, те са вече права на собственост и не могат да се отчуждават с някаква балансова стойност, която е много съмнителна. А трябва да се възмездят, ако пожелаят това техните притежатели, по действителна текуща пазарна цена. Това е смисълът на текста. И това е смисълът, който трябва да се запази. Защото не може една възстановена собственост да се заплати по една съмнителна балансова стойност.
И въпреки това аз подчертавам, доволен съм обяснението, което се даде, то ще влезе в протоколите и ще бъде много важно, че не се изменя същността на разпоредбата на чл. 18.Тоест тя дава една възможност на собствениците да изберат, ако искат да получат дялови акции, а ако не искат, да запазят своята собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Поставям на гласуване предложението за промяна в чл. 18, ал. 1, внесено от народните представители Ана Миленкова и Стефан Стоилов и подкрепено от вносителя и от комисията.
Моля режим на гласуване.
Гласуваме за самото предложение, тъй като то е внесено допълнително, алтернативно предложение. То не е текст на вносителя. В залата вносителят го предложи. И вече за него може да се гласува за или против.
Моля гласувайте.
От общо гласували 194 народни представители, - за 110, против - 75, въздържали се - 9.
Тази корекция на чл. 18, ал. 1 е приета.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Народната представителка Елена Поптодорова предлага в ал. 2 на чл. 18 след думите "общински предприятия" да се добавят и думите "и язовири или напоителни съоръжения".
Комисията не уважи това предложение и предлага текстът на ал. 2 на чл. 18 да остане без изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма я госпожа Поптодорова.
Ще поставя на гласуване нейното предложение за корекция, след думите "общински предприятия" да се добавят думите "и язовири или напоителни съоръжения".
Това предложение не се поддържа от комисията.
Моля режим на гласуване.
От общо гласували 165 народни представители, за - 21, против - 68, въздържали се - 76.
Не се приема това предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Народните представители Ана Миленкова и Стефан Стоилов предлагат да се създаде нова ал. 5 в чл. 18, със следното съдържание:...
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Оттеглям предложението си.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Не го чета, вносителят оттегля предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма какво да гласуваме. Моля да продължите със следващата част втора.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Народният представител Боян Киров предлага в чл. 21, ал. 1 след думата "кредити" да постави точка и думите "освен с разрешение на съответния орган по чл. 3" да се заличат.
Комисията не прие предложението на народния представител Боян Киров и предлага чл. 21, ал. 1 да остане без изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Киров, поддържате ли предложението си?
БОЯН КИРОВ (от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението на народния представител Боян Киров в чл. 21, ал. 1 след думата "кредити" да се постави точка и думите "освен с разрешение на съответния орган по чл. 3"да се заличат.
Това предложение не се поддържа от Икономическата комисия.
От общо гласували 146 народни представители, за - 22, против - 34, въздържали се - 90.
Не се приема това предложение.



ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Народният представител Боян Киров предлага промени и в ал. 2 на чл. 21. Тя гласи: "След приемането на решение за приватизация може да се извършва преобразуване или прекратяване на приватизиращото се предприятие само с разрешение на съответния орган по чл. 3, освен при обявяването на несъстоятелност".
Икономическата комисия не прие това предложение и предлага ал. 2 на чл. 21 да не се променя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Киров, имате думата да обосновете Вашето предложение.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По същество с промяната в текста не се променя абсолютно нищо по смисъл, но въпросът е, че сега нещата звучат така: "След приемане на решението за приватизация, преобразуване или прекратяване...", което създава едно двусмислие. "След приемането на решение за приватизация и преобразуване" - би могло да се тълкува така. Вярно е, че една запетайка решава въпроса дали да се тълкува така или не.
Текстът след това е направен така, че запазва абсолютно същия смисъл, но става според мен чувствително по-ясен - след приемането на решение за приватизация може да се извършват еди-кои си дела. Нещата не се променят по смисъл, но от юридическа гледна точка те бягат от възможността за свободно тълкуване. Това е цялата промяна - да стане изречението по-ясно. И затова ще ви помоля да го гласувате. Няма никаква опасност нещо да се промени в закона. То е точно същото, просто е казано малко по-ясничко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има ли други желаещи да се изкажат? - Няма.
Моля да гласувате предложението на народния представител Боян Киров, както го чухте, заедно с обосновката.
От общо гласували 146 народни представители, за - 81, против - 10, въздържали се - 55.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: В законопроекта на Министерския съвет се предлага създаването на нова ал. 3 на чл. 21:
"Ал. 3. Разрешение за сключване на договори за кредити на предприятията, включени в Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, дава съответният орган по чл. 3, ал. 1, точка 1, 2 и 3".
По този текст народният представител Калчо Чукаров предлага в предложената от Министерския съвет нова ал. 3 на чл. 21 да отпадне текстът "2 и 3".
Икономическата комисия по принцип прие предложението на Министерския съвет и предлага следния текст на новата ал. 3 на чл. 21:
"Ал. 3. Разрешение за сключване на договори за кредити на предприятията, включени в Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, дава съответният орган по чл. 3, ал. 1, точка 1, 2 и 3".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Чукаров? - Не го виждам, за да обоснове своето предложение, но аз ще го поставя на гласуване. Предложението на народния представител Калчо Чукаров е в предложения от Министерския съвет текст, който се поддържа в непроменен вид и от Икономическата комисия, да отпадне текстът "2 и 3". Тоест при разрешенията за сключване на договори за кредити на предприятията, включени в Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, да дава разрешение съответният орган, както е написано в текста - "по чл.3, ал. 1, точка 1, 2 и 3", да отпадне втора и трета точка. Разполагате с оригиналния текст на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Всички могат да преценят за какво става дума.
Моля, режим на гласуване за отпадане на "2 и 3", втора и трета точка на ал. 1, чл. 3.
От общо гласували 177 народни представители, за - 63, против - 82, въздържали се - 32.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате предложението на Икономическата комисия, което е и предложение на вносителя. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 152 народни представители, за - 126, против - 6, въздържали се - 20.
Прието е това предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Народната представителка Ана Миленкова предлага в ал. 3 на чл. 22 думите "брутната му работна заплата" да се заменят с "брутното трудово възнаграждение".
Икономическата комисия приема това предложение и предлага в ал. 3 на чл. 22 думите "брутната му работна заплата" да се заменят с "брутното трудово възнаграждение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 141 народни представители, за - 129, против - 6, въздържали се - 6.
Това предложение на народната представителка Ана Миленкова, подкрепено от Икономическата комисия, е прието.

(В залата влиза президентът на Литовската република Алгирдас Бразаускас, посрещнат с ръкопляскания от депутатите, които са станали прави)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Уважаеми господин президент на републиката, уважаеми госпожи и господа народни представители! Скъп гост на Народното събрание е президентът на Литовската република господин Алгирдас Бразаускас. (Ръкопляскания)
Уважаеми господин президент на Литовската република! Във Ваше лице ние приветстваме най-високия пратеник на един народ, с който ние, българите, искрено желаем да имаме приятелски и взаимоизгодни отношения. Много са сходствата в бурите и несгодите на многовековната история на нашите два народа. Имаме и общи имена. В историята на Литва имат свое място българите, избрани за литовски митрополити, Киприян и Григорий Цамблак. В България е оставил своето име и дело известният учен и просветител Иван Басанович, член на Българската академия на науките. Но много повече и по-важни са нещата, които днес ни сближават. Сближава ни преди всичко общият стремеж на нашите два независими и суверенни народа към обединяваща се Европа, общата ни привързаност към нейните най-съкровенни ценности на демокрация, върховенство на правото, зачитане правата на човека. Двете наши страни са асоциирани членки на Европейския съюз и си поставят като приоритетни задачи пълноправното членство в съюза, както и приобщаването и сътрудничеството с другите европейски и евроатлантически политически, икономически и отбранителни организации.
От общ интерес за нас и за всички европейски народи е укрепването на мира, сътрудничеството и стабилността в Европа, изграждането на система за сигурност без линии на разделение и конфронтация. При тази близост на нашите интереси трябва да се съжалява, че досега не са били използвани всички възможности за по-активно развитие на отношенията между двете страни, особено в икономическата и търговска област. Трябва да направим всичко необходимо за преодоляване на изоставането. Това се отнася и до парламентарните връзки между нашите две страни.
Ние се надяваме, че в скоро време Народното събрание ще може да се отзове на поканата на председателя на Литовския сейм господин Чеславос Юженас наша парламентарна делегация да посети Литва.
Доволни сме, уважаеми господин президент, че това Ваше посещение стана повод за полагане на солидна правна база на българо-литовските отношения, като особено значим в тази област е договорът за основите на приятелските отношения и сътрудничеството между двете страни. Ние сме убедени, уважаеми господин президент, че Вашето посещение в България ще бъде отправна точка за активизиране на сътрудничеството между нашите приятелски страни и народи.
Сега, госпожи и господа, предоставям думата на президента на Литовската република господин Алгирдас Бразаускас. Заповядайте, господин президент! (Ръкопляскания)
ПРЕЗИДЕНТ АЛГИРДАС БРАЗАУСКАС: Уважаеми господин президент на Република България Желю Желев, уважаеми господин председател на Народното събрание Благовест Сендов, уважаеми депутати, дами и господа!
Радвам се на предоставената ми възможност да се обърна към вас от тази висока трибуна. Голяма чест и същевременно голяма отговорност е да бъдеш първият президент на Литовската република, който се изказва пред избраниците на българския народ.
Уверен съм, че ние направихме доста за развитието на всестранните връзки между Литва и България. Подписахме няколко договора, които стимулират междудържавните връзки. Сред тях особено бих искал да откроя един много важен документ - договора за приятелски отношения и сътрудничество.
Литва е древна държава. Тя има 700-годишна история, но пред всяка чуждестранна аудитория на мен ми се налага отново да представям нашата страна. Нейното име по обясними причини в продължение на половин век беше изтрито от картите.
Единната литовска държава е основана от крал Миндаугас. Към средата на XIII век той по мирен начин обединява населените с литовци земи. Литовската държава тогава заема над един милион квадратни километра и се простира от Балтийско до Черно море. В Средновековието тя е една от най-големите европейски държави. През XVI век Литва сключва уния с Полша, в края на XVIII век става част от Царска Русия.
След Първата световна война Руската и Германската империя се разпадат. Литовското национално движение постига целите си - през 1918 година е възстановена независимата литовска държава.
В периода между двете войни, 20 години, ние дишахме свежия въздух на независимостта. Но кълновете на демокрацията бяха много крехки. Последва жестока окупация от страна на сталинския Съветски съюз и хитлеристка Германия, депортация и изтребване на населението, следвоенна съпротива, по време на която десетки хиляди литовци водиха партизанска война срещу окупацията.
Бих искал да подчертая, че Литва преживя съветския период по-успешно, отколкото другите републики от бившия Съветски съюз. (Ръкопляскания от опозицията) Поколението, което започна да се изявява в икономическия и културния живот през 60-те години, в периода на затоплянето, хвърли много усилия, за да запази и в много трудни условия дори да развие литовския език и култура, наука и образование, архитектура и изкуство.
По това време Литва единствена в бившия Съветски съюз внедри регионалното планиране. Така ние избегнахме неестественото разрастване на градовете с привличане на работна сила от Русия. Ако в Латвия и Естония числеността на местното население след войната се намали с 25 на сто, в Литва, въпреки трагичните загуби по време на войната и след нея, населението нарасна с 11 на сто. Истински центрове на литовската наука и култура станаха основаният през XVI век Вилнюски университет и Литовската академия на науките. И по това време в правителството и министерствата се ползваше главно литовският език.

Затова не е чудно, че народът ни постоянно лелееше идеята за възраждане и независимост, която избликна в периода на Горбачовата "перестройка". Ние не забравяме и помощта, оказана ни от западните държави и от демократичните сили в Русия.
Литва възстанови независимостта си през пролетта на 1990 г. Ние се върнахме в обществото на свободните народи по мирен начин, без нито един изстрел. Територията на Литва заема 65 000 квадратни километра. На нея живеят 3 милиона и 700 хиляди души. Литовците са 81 на сто от населението, русите - 8 на сто, поляците - 7 на сто, останалите са белоруси, украинци, татари, евреи. Литва е малка страна. Ние нямаме някакви особени богатства. Източник на благополучието, както и преди, си остава трудолюбието на нашите хора, тяхната висока квалификация и образование. В Литва има 15 университета и различни висши учебни заведения, в които се обучават над 50 000 студенти.
И през XX век в историята на Литва и в историята на България се проследяват определени паралели. Втората световна война трагично обезобрази и спря по-нататъшното развитие на нашите страни. Затова не е чудно, че отношенията между нашите страни са отражение на една доста печална страница от новата европейска история. Защото и литовци, и българи са народи с древна и своеобразна култура. Но като демократични държави ние свободно и безпрепятствено установихме контакти едва в навечерието на XXI век.
В годините в края на XIX и началото на XX век с България е тясно свързано името на великия син на литовския народ, учения, политическия и културен деец, вдъхновителя на литовското национално възраждане д-р Йонас Басанавичус. Не едно десетилетие патриархът на Литва е живял на древната тракийска земя. Наред с медицинската си практика, той е изследвал миналото на България, намирал е етнографски паралели между вашата страна и родната Литва. Жителите на Варна и Лом паланка са ценели и уважавали Йонас Басанавичус като добър лекар. Той е бил гражданин на България, действителен член на Българската академия на науките. Бил е избиран в градската управа на Варна.
За партньорите е полезно да се познават взаимно. Затова бих искал да кажа няколко думи за вътрешната политика на Литва. Нашата Конституция беше приета с референдум през 1992 г. Създадена е ефективна система на държавното управление, почиваща на принципите на разделението на властите. Президентът се избира чрез пряко гласуване. Политическата опозиця в Литва функционира безпрепятствено. Ние смятаме дейноста й за гарант на демократическия процес. По мнението на международни експерти ние нямаме някакви значителни разногласия с националните малцинства.
Провеждаме енергични реформи в икономическата, правовата система и държавното управление. Стараем се да запазим вътрешната политическа и социална стабилност като една от най-големите ни ценности. Общественият живот все по-здраво се опира на индивидуалната инициатива, саморегулирането и гражданската отговорност. Най-критичният период в прехода към пазарното стопанство вече е изживян. В икономиката вече личат признаците на оживлението. Делът на частния сектор в общия национален продукт е 70 на сто. (Ръкопляскания в опозицията) От 1994 г. насам търговията със западните страни превиши търговията със страните от ОНД, инфлацията през текущата година не трябва да бъде по-висока от 25 на сто. (Ръкопляскания в опозицията) Вече трета година отбелязваме прираст на брутния национален продукт.
Разбира се, това не означава, че при прехода от командна към пазарна икономика нямаме проблеми. Те са много и трудни. Но Литва няма да се отклони от избрания път.
Литва и България си приличат по своето сложно геопологическо положение.Очевидно поради това целите на външната ни политика в много области са близки или съвпадат.
Стратегическа цел на външната политика на Литва е членството в Европейския съюз и НАТО. (Бурни ръкопляскания в опозицията) За тази политика се обявяват основните партии в страната, тя намира широка подкрепа от страна на обществеността. Ние не виждаме алтернатива на европейската интеграция, друг пример на доброволно, успешно и всестранно полезно сътрудничество между европейските народи.
Сега в Литва се създават интеграционни институти. Правовата система и специалните структури се привеждат в съответствие с препоръките на Бялата книга. За Литва е много важен опитът на България като асоцииран член на Европейския съюз.
Литва смята НАТО за основен и обективно единствен гарант за сигурността и стабилността в Европа понастоящем. (Продължителни ръкопляскания в опозицията)
За Литва е много важно всички демократични държави в Централна и Източна Европа да имат равни политически възможности за членство в НАТО. Всяко решение за разширяването на НАТО, по мнението на Литва, трябва по един или друг начин да обхваща балтийските държави. В Европа не трябва да остават "сиви зони", в които да има вакуум на сигурността. (Ръкопляскания в опозицията)

Литва не забравя, че една от гаранциите за сигурността и стабилността в региона е демокрацията и стабилността в Русия. Много важно е Русия да не остане с погрешното впечатление, че е подложена на изолация. Русия трябва да почувствува, че разширяването на НАТО разширява зоната на сигурност и стабилност в съседния на Русия регион. (Ръкопляскания в блока на опозицията)
Друг важен елемент във външната ни политика е развитието на регионалното сътрудничество.
Литва активно и с големи надежди развива сътрудничеството в няколко региона. България участвува в дейността на Черноморския форум за икономическо сътрудничество, а Литва - в Съвета на държавите от Балтийско море. Приятно ми е да отбележа, че аз, както и президентът на България Желю Желев, гледам на регионалното сътрудничество не като на алтернатива на интеграцията в Европа, а като на ускорение и задълбочаване на дадения процес, който открива допълнителни перспективи в бъдеще. (Ръкопляскания в блока на опозицията)
Бих искал да отбележа, че идеята за сътрудничество между регионите на Балтийско и Черно море е твърде привлекателна. Подкрепят я ръководителите на почти всички държави от двата морски басейна. Но засега не й достига практическо съдържание.
Отношенията с нашите северни съседи - Латвия и Естония, имат по-широк контекст. Те са съставна част на отношенията на Литва с целия Северноевропейски регион.
Особено внимание Литва отделя на политическото и икономическо сътрудничество с Централна Европа. Но бих искал да обърна внимание, че своеобразното и очевидно неизбежно "съревнование" между страните от Централна Европа по пътя към Европейския съюз и НАТО не трябва да спъва процесите на регионалното сътрудничество.
Литва, както и България се стреми към членство в ЦЕФТА.
Големи усилия полагаме за разширяване на двустранното сътрудничество. Сключили сме договор за добросъседство с Русия, Полша и Белорусия. Днес твърдо можем да кажем, че Литва има добри отношения с всички държави от региона. Макар че векове наред с някои от тях ни е свързвала доста противоречива история.
Като особен пример ще посоча отношенията на Литва с Полша. Те винаги са били заредени с изключително високо емоционално напрежение, причините за което са не само в конфликтите от началото на века, но се коренят и в доста по-ранни времена. През 1994 г. между Литва и Полша беше подписан историческият Договор за приятелство и добросъседство. Сега нашите отношения са най-добрите през цялата история на литовската и полската държава.
Литва се стреми да запази нормални двустранни отношения със страните от Общността на независимите държави, включително и с Русия. Нашият приоритет са двустранните отношения с тези държави. В общи линии мога да кажа, че макар да следим събитията в Русия с определена загриженост, отношенията между Литва и Русия са нормални. Ние сме готови да ги запазим такива и занапред. Днес Литва не чувствува някаква пряка опасност за своята държавност и за своето съществуване.
Не мисля, че изборите в Русия ще свършат с катастрофа. Трудности и колебания вероятно ще има, но връщане към миналото е невъзможно. Смятам, че реформите вече непоколебимо са изменили страната и самосъзнанието на русите. Надявам се, че и след изборите, каквито и да са резултатите от тях, нашите отношения ще останат конструктивни, равноправни и основани на международното право.
Уважаеми депутати, мисля, че това посещение ще даде значителен принос за сближаването на нашите държави. Подписаните договори ще укрепят отношенията между нашите страни и ще облекчат контактите между гражданите ни. Бих искал още веднъж да подчертая, че сме готови да развиваме литовско-българското сътрудничество, да разменяме информация по всички въпроси, представляващи взаимен интерес.
Икономическото и търговското сътрудничество между Литва и България днес не е интензивно. Убеден съм, че то ще стане по-активно на базата на двустранните договори, след подписването на Договора за свободната търговия. В тясно и плодотворно сътрудничество ние по-лесно ще преодолеем разстоянието, отделящо страните ни от развитите държави в Западна Европа. (Ръкопляскания)
Дами и господа, нашият континент е преживявал възхода и падението на много държави и култури. В Европа са се зародили не само съществуващите днес преобладаващи политически и културни ценности, но и двете световни войни. Ние желаем нашият континент най-сетне да стане образец на съгласие и сигурност. Вярвам, че в състава на единна Европа литовският и българският народ ще положат големи усилия за укрепване на сигурността и стабилността на континента. Ние сме представители на северната част на Централна Европа, вие - на южната й част. Съвместно с другите демократични страни от региона ние сме длъжни с пълна отговорност да използуваме предоставените ни от времето уникални възможности да изградим единна, безопасна и процъфтяваща Европа. Благодаря за вниманието. (Всички в залата стават прави и с продължителни ръкопляскания изпращат президента на Литва)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин президент!
Половин час почивка. (Звъни)
След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (Звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Койчев, моля да продължите четенето на законопроекта. Още сме на втора част. Готова е третата част, която в момента се раздава на народните представители.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми колеги! Продължаваме с чл. 22, ал. 4.
Народната представителка Ана Миленкова предлага по аналогия с приетия вече текст на ал. 3 изразът "брутната му работна заплата" да се замени с "брутното трудово възнаграждение".
Икономическата комисия приема това предложение и предлага пленарната зала да гласува следния текст:
"В ал. 4 на чл. 22 думите "брутната му работна заплата" се заменят с "брутното трудово възнаграждение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласувайте!
От общо гласували 132 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Също от народната представителка Ана Миленкова е постъпило предложение в чл. 23а, ал. 1 думите "предложени за приватизиране чрез инвестиционни бонове" да се заменят с "принадлежащи на държавата".
Комисията не прие това предложение и предлага чл. 23а, ал. 1 да не се променя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласувайте предложението на народната представителка Ана Миленкова, което не се поддържа от Икономическата комисия.
От общо гласували 136 народни представители, за - 5, против - 37, въздържали се - 94.
Не се приема предложението.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Госпожа Ана Миленкова предлага и промени в чл. 23б. Нейното предложение е:
"Чл. 23б. Ал. 1. Когато само част от капитала на едно предприятие е предложена за приватизация по реда на глава осма, акциите, които лицата по чл. 5, ал. 2 имат право да получат безвъзмездно, и общата им стойност съгласно чл. 23а, се определят по този ред. При приватизиране на останалата част от капитала на предприятието акциите, които лицата по чл. 5, ал. 2 могат да придобият при облекчени условия, размерът на отстъпката съгласно чл. 22, се определят пропорционално на останалата част от капитала на предприятието, предложено за приватизация по този ред.
Ал. 2. Сумата от стойността на безвъзмездно получените акции и размерът на отстъпката при придобиването на акциите в случаите по ал. 1 не може да надвиши брутното му трудово възнаграждение за последните 24 месеца със съответното предприятие, изчислено съгласно чл. 22, ал. 4."
Икономическата комисия не прие това предложение и предлага чл. 23б да остане без изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли желаещи да се изкажат по това предложение? - Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Ана Миленкова за изменение на чл. 23б, което предложение не се поддържа от Икономическата комисия.
От общо гласували 141 народни представители, за - 17, против - 27, въздържали се - 97.
Не се приема това предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Има три предложения за създаване на чл. 23в, който да дава преференции за участие на земеделски производители в приватизацията.
Първото предложение е на народния представител Стефан Личев.
Създава се нов чл. 23в със следното съдържание:
"Чл. 23в. Ал. 1. До 20 на сто от предприятията, преработващи земеделска продукция или извършващи услуги в земеделието, да се предоставят при приватизация на земеделските производители.
Ал. 2. Земеделските производители ползуват всички преференциални условия, които важат за трудовите колективи при приватизацията."
Група народни представители, начело с колегата Коста Андреев, предлагат следното съдържание на новия чл. 23в:
"Чл. 23в. Ал. 1. При приватизация на предприятия, преработващи или съхраняващи земеделски продукти или извършващи услуги в земеделието, включително и по реда на глава осма, земеделските производители, чиято стопанска дейност е свързана с предприятието, имат право да изкупят при облекчени условия до 20 на сто от акциите и дяловете, принадлежащи на държавата и общините.
Ал. 2. Продажбата се извършва по цена, представляваща 50 на сто от цената на акциите и дяловете, формирана по ред, определен от Министерския съвет. Цената се изплаща при условията на чл. 25, ал. 3 и 4.
Ал. 3. За упражняване на правото си по предходните алинеи земеделските производители подават молба до органа по чл. 3, а за предприятията, които се приватизират по реда на глава осма - до министъра, който упражнява правата на собственик на капитала. Молбата се подава в срок до 6 месеца от приемане на решението за приватизация.
Ал. 4. Акциите, придобити по реда на този член, са поименни.
Ал. 5. Акциите и дяловете, придобити по реда на този член, не могат да се прехвърлят в продължение на 3 години от придобиването им."
И третото предложение е на народния представител Ангел Димов. Той е подписал и второто, колективното предложение. Неговото предложение има следното съдържание:
"Чл. 23в. Ал. 1. При приватизация на предприятия, преработващи земеделски продукти или извършващи услуги в земеделието, по реда на глава осма, 20 на сто от акциите или дяловете, принадлежащи на държавата, се предоставят за изкупуване от земеделски производители, чиято стопанска дейност е свързана с приватизираното предприятие.
Ал. 2. Акциите, продадени по реда на този член, са поименни. Те не могат да се прехвърлят в продължение на 3 години от придобиването им.
Ал. 3. Земеделските производители могат да участвуват в приватизацията на предприятията, с които е свързана стопанската им дейност, и по общия ред."
Икономическата комисия, след задълбочено и продължително обсъждане, предлага да не се създава нов чл. 23в.
Накратко мотивите.
Първо, тази материя и тези предложения, може би малко в модифициран вид, бяха обсъждани при миналото разглеждане на измененията и допълненията на Закона за приватизацията, приети през ноември и декември 1995 г.
Второ, водени от конституционния принцип, че гражданите в страната са равнопоставени.
И трето, в професионалното обсъждане от компетенциите на комисията се оказа, че много трудно би могъл да се администратира един такъв привилегироващ процес по отношение на доказателственост за земеделско производство и т.н.
Затова комисията не уважава предложението и предлага на залата да гласува да не се създава нов чл. 23в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Подозирам бурна дискусия.
Има думата господин Ангел Димов.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Моето предложение е да се заделят до 20 на сто от акциите на хранително-вкусовите предприятия за закупуване от земеделски производители чрез приватизационните бонове.
Това предложение не предвижда никакви преференции за земеделските производители, ако се прочете внимателно. Чрез него се цели само да се улесни и ускори обективният процес на икономическа интеграция на производството на суровини в преработващата промишленост. Това е целият смисъл на предложението.


Свързването на земеделието с преработващата промишленост по пътя на приватизацията на държавната собственост ще създаде предпоставки за постигане на висок икономически ефект. Така ще се елиминират прекупвачите на селскостопански стоки и ще се стигне до намаляване на цените на хранителните продукти.
Освен това обществото ще спести огромни ресурси, които, ако не приемем това предложение, ако не осъществим тази интеграция, земеделските производители ще бъдат принудени да си създават собствени мощности, за да затварят производствения цикъл, а от това губи цялото общество.
Някои колеги изтъкват като причина да не се приеме това предложение, че трудно можело да се определят кои са земеделските производители, които могат да си вложат боновете в хранително-вкусовите предприятия. Аз направо мога да посоча кой е кръгът от тези хора. Това са членовете на земеделските кооперации, включително и живеещи в градовете, защото земеделската кооперация произвежда суровини и фактически това е организацията, която произвежда суровините, това са арендаторите, това са семейните стопани, които произвеждат земеделски произведения за пазара.
Така че много е ясен и лесно определяем кръгът от хора, които ще имат право да вложат боновете си в хранително-вкусовите предприятия.
Така че аз умолявам народните представители да не изпускаме този исторически шанс да ускорим интеграционния процес, без да чакаме десетилетия наред това да стане, защото, казах, това е обективен процес, той така или иначе ще се осъществи, но ще стане много мъчителен, ако не използваме тази възможност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Вие поддържате Вашето предложение?
АНГЕЛ ДИМОВ: Моето предложение съществено се отличава от това, което дори съм подписал в групата. (Смях и оживление в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За това попитах - дали това, което сте подписали, или това, което изложихте?
АНГЕЛ ДИМОВ: Да, моето предложение съществено се отличава от това, което съм подписал в групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други желаещи да се изкажат?
Има думата господин Александър Божков за реплика.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Няма да правя реплика по същество, искам само да обърна вниманието на народните представители, че подобни текстове, с този смисъл, три пъти поред, по три различни повода за промяна на закона бяха предлагани в Икономическата комисия и тя с почти пълно единодушие сметна тези текстове за неприемливи. Така че упоритостта вероятно се възнаграждава по някакъв начин, но не е задължително с приемане на законови текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Други желаещи?
Има думата господин Коста Андреев. Вие сте автор или водеща фигура в друго предложение.
Господин Стефан Личев не го виждам, само ще поставя на гласуване неговото предложение. Той също предлага нещо подобно.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа! Аз излизам тук да защитя идеята за гарантирана квота за земеделските производители. Много пъти съм се изказвал по този въпрос, писал съм защо е необходимо и преди всичко поради особения характер и място, което заемат земеделските стопани в нашата страна.
Приканвам ви да помислите. Тези закони, които ние приехме за приватизацията, в една или друга степен дадоха някакви преференции за различни слоеве от нашето население. Такива преференции съществуват. Ето, работническо-мениджърската приватизация е такава преференция на работещите в съответните предприятия.
ЦОНЬО БОТЕВ (от място): Това е касова приватизация!
КОСТА АНДРЕЕВ: Не, аз говоря за мениджърско-работническата. Тоест възможност на хората, които работят в даденото предприятие, с 10 на сто и така нататък другите привилегии, които им се дадоха, да могат да изкупуват това предприятие.
Погледнато и други слоеве от населението получиха такива, с изключение на земеделските стопани, на селяните, които винаги са били обиждани в такива поврати на историята, но винаги в нашата страна са теглили, така да се каже, каруцата на историята.
Те, намирайки се на село, познавайки преди всичко това, което е свързано с техния труд, т.е. предприятията от хранително-вкусовата промишленост, естествено е да насочат там своите усилия, т.е. там да отидат и там да си вложат, така да се каже, своите бонове, да получат тази възможност да участват в приватизацията именно на тези предприятия. Поради мястото, пак повтарям, което заемат в обществото.
Ако не направим това, ние ще ги лишим от една възможност, която те едва ли по-нататък ще имат.
Затова, ако сега ние не сме готови да направим това нещо, да го обмислим, дори бих предложил отделно още веднъж да седнем, но с едно чувство за отговорност, историческа отговорност, бих казал, за да намерим решение, да намерим формула на решението на този въпрос, но в никой случай просто да не го оставяме без отговор. Хората чакат този отговор и аз смятам, че ние трябва да го дадем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Други? - Желаещи не виждам.
Последователно, тъй като става дума за създаване на нов чл. 23в, ще поставя на гласуване най-напред предложението на народния представител Стефан Личев от Народния съюз за създаване на нов чл. 23в със следното съдържание:
"До 20 на сто от предприятията, преработващи земеделска продукция или извършващи услуги в земеделието, се предоставят при приватизация на земеделските производители."
И ал. 2 така, както я чухте.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 170 народни представители, за - 28, против - 34, въздържали се - 108.
Не се приема това предложение.
Второто предложение е на народния представител Коста Андреев и група народни представители. То е в пет алинеи, чухте го, прочетено от господин Койчев, и обосновката от господин Коста Андреев. Моля, режим на гласуване. Отново става дума при облекчени условия до 20 на сто от акциите и дяловете, по цена, представляваща 50 на сто от цената на акциите и дяловете, поименни акции, които не могат да се прехвърлят в продължение на три години от придобиването. Това са основните моменти от предложението.
От общо гласували 171 народни представители, за - 40, против - 50, въздържали се - 81.
Не се приема това предложение.
И третият вариант на нов чл. 23в на народния представител Ангел Димов. Той също го обоснова. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 191 народни представители, за - 57, против - 68, въздържали се - 66.
Не се приема и това предложение, с което на практика се приема становището на Икономическата комисия да не се създава нов чл. 23в.
Господин Койчев, по-нататък.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: В законопроекта на Министерския съвет се предлага в чл. 25,в т. 1 от ал. 3 текстът след думата "цената" се заличава.
Създава се нова ал. 4:
"Ал. 4.Разсроченото плащане по ал. 3 се прилага при наличие на следните условия:
1.в юридическото лице по ал. 3 към момента на учредяването му да участвуват най-малко 50 на сто от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие;
2.балансовата стойност на дълготрайните материални активи на приватизиращото се предприятие да е до 70 милиона лв.. (вариант: до 100 милиона лв.) включително."
Досегашните ал. 4,5 и 6,стават съответно ал. 5,6 и 7.
Тук също има няколко предложения на народни представители.
Колегата Калчо Чукаров предлага предложенията на Министерския съвет да не се приемат.
Колегите Васил Калинов, Георги Георгиев и Георги Божинов предлагат следната редакция на ал. 4,т. 2 на чл. 25:след думите "предприятие" се включва изразът "или размера на остатъка, когато акциите на капитала на едно предприятие са предложени за приватизация и по реда на глава осма".
В чл. 25,ал. 4,т. 2 числото "70 милиона" се заменя с числото "300 милиона".
Народният представител Боян Киров предлага т. 4 от ал. 1 и т. 3 от ал. 2 на чл. 25 да отпаднат.
В предложената от Министерския съвет нова т. 1 на ал. 4 на чл. 25 думите "50 на сто" да се заменят с "40 на сто".
Точка втора на предложената от Министерския съвет ал. 4 да отпадне.
Народният представител Калин Димитров предлага: в предложената от Министерския съвет нова т. 2 на ал. 4 на чл. 25 числото "70 милиона" да се замени с числото "250 милиона".
Народните представители Александър Божков и Стефан Стоилов предлагат в предложението на Министерския съвет в т. 1 на ал. 3 на чл. 25 текстът след думата "цената" да се заличи, да не се приема.
Народният представител Александър Божков има предложение за следната редакция на ал. 4 на чл. 25:
"Ал. 4.Разсроченото плащане по ал. 3 се прилага при условие, че в юридическото лице по ал. 3 към момента на учредяването му участвуват най-малко 20 на сто от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие."
Народният пред¬с¬та¬ви¬тел Стефан Стоилов предлага в ал. 3,т. 2 на съ¬щия чл. 25 числото "10" да се замени с числото "15".
Предлаганата от Министерския съвет нова т. 2 на ал. 4 на чл. 25 да придобие следното съдържание:
"2. балансовата стойност на дълготрайните материални активи на приватизиращото се предприятие да е до 250 милиона лева. За обекти с по-голяма балансова стойност съгласие трябва да даде Министерският съвет."
Народният представител Стефан Личев предлага в предложената от Министерския съвет нова т. 1 на ал. 4 на чл. 25 числото "50" да се замени с числото "20".
В предложената от Министерския съвет нова т. 2 на ал. 4 на чл. 25 числото "70 милиона" да се замени с числото "250 милиона".
Икономическата комисия предлага т. 1 на ал. 3 на чл. 25 да се запази без изменение.
Да се създаде нова ал. 4 на чл. 25 със следното съдържание:
"Ал. 4.Разсроченото плащане по ал. 3 се прилага при условие, че в юридическото лице по ал. 3 към момента на учредяването му участвуват най-малко 50 (вариант - 20)на сто от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие."
Икономическата комисия предлага на народните представители в пленарната зала да обсъдят т. 2 на ал. 4 на чл. 25,предложена от Министерския съвет.
Вие имате оригиналния текст. Малките числа са: 50, 40, 20.Става дума за процента на работещите от трудовия колектив, които да могат да се произнасят за приватизацията. Големите числа са от порядъка на: 70 милиона, 100 милиона, 250 милиона и 300 милиона. Става дума за стойността на активите на предприятието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Койчев, последното, като че ли не е ясно. Икономическата комисия предлага да обсъдят? Да, или не?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Двата варианта да се гласуват - или 50 на сто, или 20 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тоест, вие не сте се спре¬ли на варианта. Има много предложения, някои са отчетени.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Да. В нашата комисия, госпожо председателствуваща, обикновено не се гласува, а се търси консенсус и все по-често се намира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не намерихте.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Да, в случая не намерихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По моя преценка се намираме на най-важното изменение, което се предлага на Закона за приватизация на държавни и общински предприятия. Искам с няколко думи да спра вниманието си на колегите си народни представители върху същността и смисъла на чл. 25,който е обект на изменение. Става дума за случаите, когато купувач по ал. 1 на този член е юридическо лице, което включва акционери или чле¬но¬ве кооператори, които работят в предприятието в момента, или са лица по чл. 5,ал. 2 на този закон. Тоест, хората, които са се пенсионирали, или през последните години са работили и са напуснали предприятието.
Законодателят е предвидил в такива случаи и само в такива случаи няколко преференции. Бих искал да ги спомена. Първо, когато купувачът е такова юридическо лице при вноски от 10 на сто от стойността на предприятието и при разсрочено плащане с гратисен период от една година в продължение на десет години, акционерите могат да придобият правото на собственост.
В ал. 3,т. 1 законодателят е предвидил, че тези 10 на сто могат да се купят от акционерите, включително с онези акции, които са закупени по чл. 22,на 50 на сто от цената на акциите.
Има две тенденции, които се борят в случая. Едната е при продажбата на предприятия да се привлекат средства за този изключително труден момент, в който се намира страната. И другата противоположна тенденция е в това да се облекчи трансформацията на собствеността, като в случая който е посочен в този член, работниците и лицата по чл. 5, ал. 2, получат облекчени условия, с които при разсрочено плащане могат да придобият собствеността.
Вярно е, че тези две тенденции се изключват. Вярно е, че моментът е труден и страната се нуждае от ресурси, но аз смятам, че балансът трябва да бъде намерен в полза на правото на работниците в тези предприятия, при облекчени условия да придобият правото на собственост.
Ето защо аз съм направил предложение на първо четене и съм го внесъл за второ четене, заедно с народния представител Боян Киров - предложението на Министерския съвет в т. 1 от ал. 3 текстът след думите "цената" да се заличи и да не бъде приет. Тоест, колективите да запазят правото си да придобият онези първи 10 на сто, включително и с акциите, които са закупили на 50 на сто от тяхната стойност. Смятам, че тези пари, които няма да постъпят в бюджета, са оня праг, който колективите в много случаи няма да могат да преодолеят и да използват тези преференции.
Вторият момент смятам, че е много важен и при този казус, който възникна в Икономическата комисия, аз призовавам вносителя да слуша внимателно и да се опита да даде отговор.
Вносителят, Министерският съвет, предлага ограничения, при които да се прилага чл. 25. Първото ограничение, е в юридическото лице по ал. 3 към момента на учредяването му да участвуват най-малко 50 на сто от работниците и служителите, което аз безусловно подкрепям. Смятам, че щом даваме тези преференции, трябва и изискването да е по-високо, да не са двама-трима от мениджърите и ръководителите, които ще присвоят тези права, а да бъдат най-малко 50 на сто от работещите в предприятието.
Безпокои ме обаче второто условие, което вносителят поставя. В т. 2 е записано: "Балансовата стойност на дълготрайните материални активи на приватизиращото се предприятие да е до 70 милиона лева". Числото ще го дискутираме отделно.

Аз поставям въпроса така: с това ограничение преференциите по чл. 25 се разпростират само върху предприятията, които имат дълготрайни материални активи 70 милиона. Въпросът ми, господин Благоев, е следният: от тези 1060 предприятия, които са в списъка за масова приватизация, и в този списък е посочен процентът от акциите, които са обект на придобиване по реда на глава осма, оставащата част, която е държавна собственост от акциите, ако е над това число - дали ще го приемем 70, 100 или 200 милиона, не променя същността на казуса - могат ли работническо-мениджърските колективи да кандидатстват по реда на чл. 25 и при тези ограничения, които ще приемем, да станат собственици на онази част от акциите, която в момента на масовата приватизация е държавна, но на един следващ етап тя може да е ключът към контролния пакет за управлението на акциите? Ако отговорът е не и ако основанието е това, което Вие посочихте в дискусията в Икономическата комисия, а именно ал. 4 на чл. 25, който гласи, че "в случаите по ал. 3 за неизплатената част от цената задължително се учредява законова ипотека върху недвижимите имоти - собственост на приватизиращото дружество", това беше Вашият отговор на моя въпрос, аз Ви моля тук в залата като вносител Вие да потвърдите. Защото ако има такъв действителен казус, ще се наложи политическата воля на парламента или на преобладаващата част в парламента, която да разсече този възел, ако той действително съществува. Защото аз смятам, че ще бъде голяма грешка, ако от тази техническа причина на ал. 4 - и не само техническа, но и съдържателна - ние изключим тази част от 1060-те предприятия, която не е по реда на глава осма, да не може да бъде обект за приватизация по реда на чл. 25.
Ето това е моят първи въпрос.
И следващият въпрос, който искам да Ви поставя. Представете си следния казус: едно предприятие е, да речем, 10 милиона. Това предприятие е обявено в списъка за масова приватизация, че 65 процента ще върви по реда на глава осма. Остават 3,5 милиона. В него работят двайсетина човека. Ползвайки чл. 25, ал. 3 и следващите алинеи, тези хора могат да внесат 350 хиляди лева, ползвайки т. 1 на ал. 3, могат да купят половината акции на 50 процента и със 170 или 250 хиляди лева те могат да стартират този процес на приватизация на предприятието и в следващите десет години да станат собственици. Ако те пожелаят да заложат като ипотека непредвидената в ал. 4 част от предприятието, което присвояват, а да заложат собствените си домове, ще бъде ли ал. 4 на чл. 25 формалното противоречие, за да не могат тези хора да станат собственици на своето предприятие по реда на този член? Ето това е вторият въпрос, на който Ви моля да отговорите, и в зависимост от Вашия отговор аз ще се възползвам по реда на правилника като процедурно предложение да призова моите колеги да гласуват по определен начин.
И така, завършвайки, първото мое предложение е да бъде подкрепено предложението на Икономическата комисия да отпадне изискването на вносителя за заличаване на думите, следващи думата "цена", в т. 1 на ал. 3 от текста.
Второ, предлагам да бъде подкрепено числото 50 на сто като изискване за работниците и служителите, които в момента на учредяването изграждат дружеството.
И трето, в зависимост от Вашия отговор ще предложа да отпадне или не точка 2 към ал. 4, където Вие предлагате условията, на които трябва да отговарят лицата, които ще претендират за преференциите по чл. 25. Ако това не се приеме, тогава ще предложа да бъде приет текстът, направен заедно с народните представители Васил Калинов, Георги Георгиев и от мое име след думите "предприятие" в т. 2 да се включи изразът "или размерът на остатъка, когато акциите на капитала в едно предприятие са предложение за приватизация и по реда на глава осма".
Благодаря Ви и Ви моля за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Другите предложения поддържат ли се? Ще дам първо думата на господин Благоев за отговор, тъй като много конкретно е адресиран въпросът. Господин Боян Киров, Калин Димитров, Александър Божков, Стефан Стоилов, Стефан Личев са вносителите на предложение по този текст.
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Очевидно е, че чл. 25, ал. 3 предизвиква и ще предизвиква маса въпроси. Съвсем естествено е това да е така по простата причина, че има различни интереси. Повечето от тези интереси са свързани със съвсем конкретни предприятия, които едни или други хора искат да приватизират по реда на чл. 25, ал. 3.
В момента положението в държавния сектор е следното: около 90 процента от предприятията, които подлежат на приватизация, влизат в ограничението дълготрайни материални активи до 150 млн. лева; само около 10 процента от предприятията в държавния сектор имат дълготрайни и материални активи, записани в балансите си по цени, както знаете, от 1991 година, които надхвърлят тези 150 млн. лева. Ако се вземе ограничението около 100 млн. лева, някъде около 75 - 80 процента от предприятията влизат в този диапазон. Тоест разпоредбата по чл. 25, ал. 3 е ефективно действаща в момента за огромната част български предприятия от държавния сектор, те могат да бъдат приватизирани по реда на чл. 25, ал. 3.
Втората част от отговора ми е свързана с въпроса, който господин Божинов зададе - дали за предприятията, влизащи в списъка по глава 8, тоест за масова приватизация, може да се прилага разпоредбата на чл. 25, ал. 3. Нашите юристи и аз лично смятам, че не е възможно чл. 25, ал. 3 да бъде използвана в случаите, при които имаме масова приватизация. По следната причина - законодателят - вие във ваше лице - е разпоредил, че във всеки случай, в който има разсрочени плащания, е редно да има законна ипотека върху оставащата за погасяване, за изплащане част. Естествено е тази законна ипотека да бъде учредявана върху материални активи, които имат отношение към този, който ползва преференцията. В случаите по глава 8 огромна част от българския народ ще придобие акции, които акции се отнасят за цялото имущество, за всички активи и пасиви на приватизираните пак по глава 8 по масовата приватизация предприятия. И в този случай не е редно според мен, а и правно според мен не е издържано, в полза на една част само от правоимащите, които искат да приватизират по линия на чл. 25, ал. 3, да се учредява законна ипотека върху материални активи, които принадлежат другиму. Не е редно и не е възможно от правна гледна точка да бъде заобиколен казусът, при който всички акционери в дадената фирма трябва да се произнесат дали са съгласни или не са съгласни да се учреди такава ипотека.
Поради това моето мнение е, че чл. 25, ал. 3 може да бъде прилаган във всички случаи, в които имаме чиста касова приватизация, в случаите, в които нямаме масова приватизация на съответните предприятия.
Третата част от отговора ми е свързана с предложението да се въведе някакво ограничение върху стойността на дълготрайните материални активи, които подлежат на приватизация при тази преференция по линия на чл. 25, ал. 3.
Вече споменах, че около 90 на сто от предприятията, за които ние работим, за които ние мислим за приватизация и в момента биха влезли в едно ограничение до 150 млн.лв., над тази граница, над 150 млн.лв. възникват две обстоятелства, които аз смятам за съществени и които ви моля да оцените по достойнство.
Първото обстоятелство. Българската икономика в момента се нуждае от свеж приток на капитал. Бюджетът се нуждае от допълнителен източник на средства. Ние не можем по линия на приватизацията да подпомогнем бюджета, освен по линия на онези задължения по вътрешния и външния държавен дълг, които могат да бъдат отписани при плащане с държавни облигации.
Има обаче редица фондове, които вие съвсем разумно и съвсем целенасочено сте разпоредили да бъдат попълвани за сметка на приходите от приватизация. В случай, че вие намалите и с тези големи предприятия, на чиято приватизация ние разчитаме, за да попълним финансови баланси на страната, в положителен план, това означава, че вие автоматично намалявате източниците на приходи за хазната, които според мен са абсолютно необходими през 1996 и 1997 г.
Второто обстоятелство е не по-малко важно. Тези от вас, които имат опит от стопанска дейност знаят, че всички предприятия в света, в частност в България, се нуждаят от кредитен ресурс, за да могат да осъществяват своята дейност. Големите предприятия като правило се нуждаят от далече по-сериозен кредитен ресурс, за да въртят своята дейност, своя бизнес.
Учредяването на законна ипотека, което е съвсем нормално и в целия свят се изпълнява по реда, който вие сте предвидили, намалява автоматично възможността за привличане на кредитен ресурс от предприятията, които се изплащат по чл. 25, ал. 3.
Това означава вие да заложите една сериозна възможност за предизвикани фалити поради това, че предприятията няма да имат източник на кредитен ресурс поради невъзможността да предоставят съответното обезпечение. Вие знаете, че обезпечението, което банките търсят в момента, е 150 на сто в дълготрайни ликвидни активи.
Поради това аз ви моля да приемете предложението на Министерския съвет, дори да вдигнете това ограничение по линията на ал. 4, т. 2. Нека да не бъде 100 млн., нека да бъде 150 млн. Но мислете за тези материални, за тези финансови баланси, които осигуряват стабилността на Република България. Нашата родина през 1996 и 1997 г. не може да бъде безконтролно поставена в положение на намаляване, на орязване на източниците на доходи. Ние трябва да поемем тази национална отговорност, която отчасти е свързана и с изпълнението на приватизационната програма за големите предприятия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За процедура има думата Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря, господин председател!
Имам две процедурни предложения.
Първото е да отложим дискусията по този закон и да преминем към следващата точка от дневния ред.
И второ, Народното събрание да проведе извънредно заседание утре от 9 часа, с единствена точка от дневния ред - Закона за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело, внесен от Министерския съвет, касаещ материята за несъстоятелността на банките. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против?
Господин Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): С голямо съжаление ще оспоря и двете предложения на госпожа Митева.
Първо, ние се намираме в средата на законопроекта, в средата на обсъждането на един член от законопроекта, който е същината на този законопроект. И точно в този момент, когато се опитваме да стигнем до някакво решение, в момента, в който чухме гледната точка на правителството, чухме гледната точка на част от вносителите, трябва да забравим за какво става дума и след ваканцията евентуално пак да се подсещаме.
Не виждам никаква причина. А ако има някаква такава причина, беше по-добре госпожа Митева да каже защо трябва да прекратим сега този закон. Може да си имате някаква партийна работа. Кажете, ако си имате партийна работа и тя е по-важна от парламентарната и искате да си я вършите? Тогава може да поискате почивка.
А по отношение на утрешния ден има програма, която е утвърдена от началото на седмицата. Освен че утре е Разпети петък, освен че утре всички народни представители, предполагам, са си планирали срещи в избирателните райони, знаейки че утре няма да се работи и сега трябва да развалят всички тези срещи в избирателните си райони...
Не виждам пък законът, който утре евентуално ще се гласува, какво ще стане, ако бъде гласуван след ваканцията.
Ако има логика, аз ще помоля госпожа Митева да обоснове тези две предложения, да ги чуят народните представители. Така ще знаем за какво гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като са две процедурни предложения, два пъти ще дам думата по предложенията.
Имате думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Господин Божков, даже и да имаме партийна работа, в това няма нищо лошо. И Вие ще се съгласите, тъй като всеки ден се занимавате с партийна работа. И с това оправдавате част от заплатата си. Но в случая няма такава причина.
Причината е една-единствена. Господин президентът, който си позволява да ни задава тон каква да бъде данъчната политика, макар че Конституцията която три пъти като прочетете виждате, че не съдържа никакви такива текстове, установява вето върху този закон. И ние трябва да отреагираме. Това е единствената причина.
Второ. Що се отнася до утрешното заседание, аз не мога да се произнеса. Вие твърдите, че е почивен ден. Аз виждам, че гражданите на България ще работят утре. И знаете ли, един църковен човек ми каза, че в България много църкви се пропукват, тъй като много фарисеи в църквите сега отиват. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване на процедурните предложения.
Първото процедурно предложение на госпожа Митева е: да преустановим обсъждането по второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и да преминем към следващата точка - повторно гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход, върнат от президента на Република България.
Моля да гласувате.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Господ ще ги накаже.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Къде са фарисеите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 121 народни представители, за - 120, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Има да се гласува втора процедура. Втората процедура е за извънредно заседание утре от 9 часа с единствена точка от дневния ред, която беше съобщена.
Моля да гласувате.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Иска се думата седнал, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не пише такова нещо. Пише "от място". Не си знаете правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Пише. А Вие даже не бяхте на мястото си. Не бяхте на мястото си.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 123 народни представители, за - 122, против - няма, въздържал се - 1.
Тези, които не са гласували, ще им се удържи...
ГЛАС ОТДЯСНО: Моля резултата по групи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Е, какво по групи? (Шум в залата) Аз гледам тука... че от СДС никой не е гласувал. Да.
Има думата Васил Михайлов за процедура.











ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги и гости! Разбира се, че не е задължително ние да гласуваме. Трябва да се знае Конституцията и правилникът, и то най-вече от председателя на Народното събрание, защото отговаря за спазването на правилника.
Уважаеми колеги, аз правя процедурно предложение за прегласуване за извънредното заседание, което според решение на залата, и то, естествено, на парламентарното болшевишко мнозинство, беше да се работи в петъчния ден. На Разпети петък, уважаеми дами и господа, не бива, не трябва да се работи! Вие ще извършите поредния грях, господин Премянов. Затова ви моля сега да прегласувате и да не провеждаме извънредно заседание утре.
Уважаеми господин Премянов, православна Русия дори няма да одобри Вашето антихристко поведение тук, защото Вие точно, с още някои тук присъствуващи, стояхте като мужици наистина у параднаго подьезда и не ви приеха. Това е точно заради уважението към православието. Междупрочем, вие продължавате да се държите като антихристи и Бог ще ви накаже. Както е грехота, че непрекъснато храмовете бият на умряло камбаните цялата Страстна седмица. И това също няма да се прости на антихристите. И не ние ще дадем прошката. Има кой да ви накаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Амин!
Преминаваме към нашия дневен ред. Преди да преминем към следващата точка от дневния ред, ще ви прочета указ на президента на републиката. (Шум в залата) Моля за тишина! Моля за тишина, сега ще чета указ на президента! Този указ също беше изпратен с подписа на един чиновник, а не от президента, с което той потвърждава неуважението си към парламента...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Към Вас може би.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И към мен, за което аз ще реагирам по подходящ начин.

"У К А З N 61

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България,

П О С Т А Н О В Я В А М:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използуване водите на река Места, приета от Тридесет и седмото Народно събрание на 28 март 1996 г.
Издаден в София на 10 април 1996 г. и подпечатан с държавния печат."

Преминаваме към следваща точка от дневния ред -
УКАЗ N 59 ОТ 9 АПРИЛ 1996 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 27 МАРТ 1996 Г.
Давам думата на председателя на комисията Кирил Желев да прочете становището.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На заседание, проведено на 10 април 1996 година, Комисията по бюджет и финанси обсъди Указ N 59 от 9 април 1996 г., с който е върнат за ново обсъждане в Народното събрание Законът за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход. Мотивите на президента за връщането на закона са следните:
"С приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход относно измененията в таблиците по чл. 4, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 за първи път се увеличава данъчната тежест по отношение на гражданите със средни доходи. Данъкът върху общия доход се увеличава за всички месечни доходи над 9000 лв., съответно над 108 000 лв. годишно, при положение че средната работна заплата по данни на Националния статистически институт за месец декември 1995 г. е била 8952 лева.
Това увеличаване на данъчната тежест върху общия доход се въвежда паралелно с новите осигурителни вноски за сметка на осигурените лица в размер на 2 на сто върху брутното трудово възнаграждение или месечния доход, приети със Закона за изменение на Кодекса на труда от 1951 г.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход се отнемат редица важни облекчения по отношение на едноличните търговци и работещите по ред, определен от Министерството на здравеопазването. С премахването на чл. 13, ал. 5, т. 1 на израза "и други преки разходи" на практика се отива към едно изчерпателно изброяване на необходимите присъщи разходи, свързани с осъществяваната дейност, които се приспадат от общия годишен доход. В същото време изброяването в т. 1 е силно ограничително и не обхваща редица други разходи, пряко свързани с осъществяваната дейност.
С § 3, т. 2, буква "б" и "в" се ограничава приспадането на необходимо присъщи разходи за дневни, пътни и квартирни пари при пътувания в страната и в чужбина до размерите, определени в нормативни актове за държавните служители, както и за представителни цели до 1 на сто от нетния доход, при 3 на сто в досегашния текст. Като се има предвид, че самата дейност на голяма част от едноличните търговци изисква пътуване, водене на преговори, осъществяване на контакти, тези изменения ще засегнат техните интереси. В случая с т. 5 отново се използува механизмът на препращане към подзаконови нормативни актове въпреки изричното изискване на Конституцията размерът на данъците, данъчните облекчения и утежнения да се установяват само със закон и становището на Конституционния съд, изразено в Решение N 3 от 9 февруари 1996 г.
С отменянето на чл. 13, ал. 6, т. 2 се отнема възможността да се приспадат изплатените суми за придобиване на материални дълготрайни активи за осъществяваната дейност в страната: сгради с производствено и търговско предназначение и за земя и отстъпено право на строеж за строителство на такива сгради; съоръжения, машини и оборудване, транспортни средства, предназначени за превоз на товари и за извършване на услуги и репортерска дейност, както и за превоз на пътници срещу заплащане; продуктивни и работни животни. На практика това означава всички средства, вложени за инвестиции от едноличните търговци, да се облагат като доход.
Като се има предвид общото състояние на икономиката, ръстът на производството съответно в частния и държавния сектор, както и спадът на относителния дял на инвестициите спрямо брутния вътрешен продукт, подобно изменение ще доведе не само до смазване на едноличните търговци, но и до тежки последици за икономиката като цяло.
С отпадането на т. 3 от същата алинея от механизма на облекчения излизат и държавните съкровищни бонове. Въпросът за отпадането на тези две най-важни данъчни облекчения беше поставян многократно при дискусиите в пленарна зала и парламентарните комисии, но той не получи задоволителен отговор.
В тази връзка възражения предизвиква и § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, според който разпоредбите на § 3, т. 3 се прилагат от влизането на закона в сила.
Тъй като става въпрос за инвестиции, трябва да се има предвид, че те се планират не от днес за утре, а в течение на дълъг период от време. В повечето случаи става въпрос за вече извършени инвестиции, за които е изтеглен банков кредит, който следва да се погасява и в бъдеще. Съществуващото данъчно облекчение, което се премахва в много случаи, също е било мотив при вземането на решение за дадена инвестиция.
Новосъздадените със Закона за изменение и допълнение чл. 13а и чл. 13б също будят редица възражения. Определянето на точния размер на данъка се предоставя на общинските съвети, което противоречи на чл. 84, т. 3 от Конституцията и на Решение N 3 от 9 февруари 1996 г. на Конституционния съд.

Спорно е изобщо дали в случая става въпрос за данък върху общия доход. Въведените плащания за извършване на специфична дейност по-скоро наподобяват издаване на лиценз или на плащане на такса за съответен вид дейност. Неслучайно в хода на дебатите в Народното събрание и в средствата за масова информация често споменаваните термини за този данък бяха именно "лиценз", "патент", "такса за извършваната дейност" и други подобни. Ако това е била волята на законодателя, то този въпрос би трябвало да бъде уреден в друг закон. В подкрепа на подобно разбиране за данъка по чл. 13а е и принципът, залегнал в новосъздадения чл. 57в, ал. 2, според който, ако дейността започва през годината, данъкът се определя пропорционално на броя на месеците до края на годината. Следователно данъкът по чл. 13а се определя като за данъчна основа се взема календарният месец, а не размерът на дохода.
При обсъждането в парламента стана ясно, че липсват ясни критерии при определяне на дейностите, както и точни данни за реализираните доходи при определяне на сумите в чл. 13а. Така определените минимални и максимални размери на данъка са произволни. Те водят до неравнопоставеност при данъчното облагане на лицата, които извършват посочените дейности в зависимост от реализираните от тях доходи, както и по отношение на останалите данъчно задължени лица по този закон.
С § 6 от Закона за изменение и допълнение се въвежда авансово плащане в размер на 20 на сто от дохода за съответния период на текущата данъчна година с натрупване. По принцип лицата по чл. 13, ал. 5 плащат годишен, а не месечен данък, който се определя след годишното счетоводно приключване на съответната година. В много случаи дейността на лицата по чл. 13, ал. 5 имат сезонен или временен характер, или не предвиждат регулярни приходи. Текстът съществено засяга интересите на тази категория граждани. Изменението на практика изисква и воденето на непрекъсната пълна счетоводна отчетност от данъчно задължените лица, което допълнително ще затрудни дейността на дребните и средни еднолични търговци.
При обсъждането бяха изразени мнения от някои народни представители, които подкрепят изложените от президента мотиви за връщането на закона за ново разглеждане.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не от някои, а от цялата опозиция, включително и от Бизнесблока.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, може да се каже, че от цялата опозиция.
По-голямата част от народните представители обаче смятат, че посочените мотиви не са убедителни и основателни, защото:
1. По чл. 4, ал. 1 и чл. 13, ал. 1. С предложените нови скали е заложен принципът на облекчено облагане на ниските доходи и завишаване на данъчната тежест в горните етажи на скалите. Това е постигнато като ефективната данъчна тежест е снижена в първите четири етажа на таблицата. Например месечният доход от 9000 лв., посочен от господин президента, ще се облага с абсолютно същия данък, както през 1995 г., с ефективна данъчна тежест от 13,9 на сто, без да се отразява при облагането влиянието на инфлацията през 1996 г.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ние това искаме - да се отразява.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Освен това цитираната от президента средна работна заплата е само за месец декември 1995 г., докато отчетната средномесечна работна заплата за 1995 г. възлиза на 7460 лв., която е значително по-ниска от посочената за месец декември. През 1996 г. се очаква тя да възлезе на 9398 лв., която ще се облага с 0,15 на сто завишение спрямо 1995 г.
По отношение на въведените индивидуални осигурителни вноски в размер на 2 на сто върху брутното трудово възнаграждение, Законът за данъка върху общия доход въвежда приспадането им от месечния доход преди облагането с данък. Това на практика облекчава лицата, тъй като данъчният закон ги третира като разход преди облагането.
2. По чл. 13, ал. 5, точка 1. Съществуването на термина "други преки разходи" в цитирания текст на закона на практика повтаря всички останали разпоредби на ал. 5. Промяната не ограничава необходимо присъщите разходи, които са дефинирани в § 3 от допълнителни разпоредби на закона като действително изплатените разходи по икономически елементи, финансови разходи и извънредни разходи, а този параграф не е променян.
3. По чл. 13, ал. 5, точка 5. Относно размера на командировъчните пари е необходимо да се отбележи, че в Закона за данъка върху общия доход в двукратния си размер те имаха характер на данъчно облекчение за едноличните търговци. Това ги поставяше в облагодетелстван режим спрямо всички други лица, работещи по трудови договори, както и по отношение на юридическите лица. С изменението се уеднаквяват режимите на данъчното им третиране.
По отношение на командировъчните пари препращането към съответния подзаконов акт, определящ размерите им, е в съответствие с чл. 121 от Кодекса на труда, който възлага на Министерския съвет с поднормативен акт да регулира компенсирането на тези разходи на командированите лица. В този случай данъчният закон не определя норми, които са предмет на трудовото законодателство на страната.
4. По чл. 13, ал. 5, точка 6. Относно размера на разходите за представителни цели следва да се подчертае, че в настоящия момент при едноличните търговци те се изчисляват върху твърде широка основа, а именно нетният доход, който представлява разлика между общия годишен доход и косвените данъци. На практика това води до значително увеличаване на сумата на разходите за представителни цели, с което чувствително се намалява облагаемият доход на лицата. Следователно от намаляването на процента на тези разходи не може да се направи изводът, че се ограничават възможностите за осъществяването на стопанската им дейност.
5. По чл. 13, ал. 6, точка 2. На всички придобити материални дълготрайни активи лицата ще начисляват амортизации, които представляват разход по смисъла на данъчното законодателство. При това положение не се възприема тезата, че ще бъдат облагани инвестициите. Освен това по експертна оценка, свързана с приложението в практиката на тези привилегии, се стигна до извода, че тя не е довела до по-сериозно стимулиране развитието на дребния частен бизнес.
Във връзка с влизането в сила на § 11 от преходните и заключителни разпоредби на закона следва да се отбележи, че той постановява влизане в сила на разпоредбите на § 3, точка 3 от датата на влизане на закона в сила. Следователно не се предвижда връщане назад както за целия § 3.
6. По чл. 13, ал. 6, точка 3. С развитието на пазара за държавни ценни книжа отпада необходимостта от преференциране на средствата за закупуването им. Същите осигуряват доходност, която е гарантирана от държавата и е с няколко пункта по-висока от основния лихвен процент. Това ги прави атрактивна форма за влагане на средства при физическите лица. Запазва се привилегията да не се облага с данък доходността от тези ценни книги под формата на лихви и премии за всички физически лица, което по същество представлява втора данъчна преференция.
7. По чл. 13, ал. 13а. Със създаването на нова ал. 13а в чл. 13 се въвежда данък по презумпция, като законът установява размера в долна и горна граница. Границите са в резултат на имперични наблюдения от дейността на данъчната администрация. Правото за определяне на конкретния размер е предоставено на общинските съвети в съответствие с осъществяването на посочените в закона дейности на дадената територия. Определянето от Народното събрание на единен, конкретен размер в закона би поставило гражданите в различни режими от гледна точка на разпоредбите на чл. 60, ал. 1 от Конституцията. По подобен начин правото за определяне на конкретния размер на данъците е предоставено на данъчните органи и на трети лица със съответни закони по установените данъци и техните размери от Народното събрание.
По чл. 57в, в който е посочен режимът на внасяне на данъка по презупция, следва да се отбележи, че той облекчава лицата като се съобразява с периода на осъществяване на дейността.
8. По чл. 57б. Относно авансовото плащане за едноличните търговци би трябвало да се посочи, че не се нарушава принципът на годишност на облагането, тъй като след изтичане на годината с годишната данъчна декларация се извършва и изравняването на данъчното задължение. Лицата формират основата за авансовото плащане като приспадат необходимо присъщите разходи, извършени през съответното тримесечие, и данъчните облекчения. Върху така формирания доход за облагане те заплащат данък в размер на 20 на сто.
Що се отнася до изискването да се води редовно отчетност, то е в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 15 от Закона за данъка върху общия доход.
С оглед на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приема мотивите на президента за връщане за ново обсъждане от Тридесет и седмото Народно събрание на Закона за изменение и допълнение на закона за данъка върху общия доход и предлагаме на народните представители да го приемат повторно. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към обсъждане. Определям квота от 30 минути.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предвид на важното обсъждане на решението по президентското вето аз предлагам всички да се съгласим това обсъждане да бъде предавано по Българската национална телевизия. Мисля, че е важно, като се има предвид, че всички български граждани...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Като е важно, защо от вашата парламентарна група сте само трима?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тук са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако дойдат всички от вашата парламентарна група, аз без гласуване ще извикам телевизията. Иначе не мога да работя против вас. (Ръкопляскания в мнозинството)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин председателю, аз правя процедурно предложение, Вие ми отговаряте по един неадекватен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Напълно адекватен е.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз искам един адекватен начин. Защо? Ето, нека да видят хората кой ги защитава, кой не и така нататък.
Аз предлагам да го подложите на гласуване, най-простото или Вие, ако искате, да вземете еднолично решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз съм длъжен да го подложа на гласуване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Освен това, с оглед на предишното гласуване, когато нямаше нито един от народните представители от ДПС, а се мотаеше там един господин тук, Добри Задгорски, вижте как се усмихва - "Гузен негонен бяга", аз Ви предлагам, господин председателю, много да се внимава как ще се гласува и кой ще гласува с чужди карти. Например преди малко аз забелязах, че господин Орсов и госпожа Поптодорова напуснаха събранието. А сигурно някой е гласувал с техни карти. Моля Ви се! Ако за едно маловажно процедурно гласуване това може да се пренебрегне, то за едно такова важно нещо, каквото е президентското вето, моля ви се, внимавайте и не гласувайте с чужди карти!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Венцеслав Димитров да бъде предавано директно по националната телевизия това заседание.
Моята бележка беше, господин Димитров, че това е много уличаващо за вашата парламентарна група и за СДС.
Моля да гласувате предложението на господин Венцеслав Димитров. Не с чужди карти! Ще наказвам! Днес ще наказвам!
От общо гласували 203 народни представители, за - 83, против - 84, въздържали се - 36.
Има думата по процедурен въпрос и господин Васил Михайлов.
Имайте предвид, че процедурите се включват в квотата от време.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Обсъждането не е започнало, уважаеми господин председателю. Това не е процедура по обсъждането, а е във връзка с искането за предаване по телевизията. Сега разглежданият законопроект не може и не трябва да бъде скрит от българското общество - както от избирателите на СДС, Народен съюз, ДПС, така и от избирателите на БСП, на Бизнесблока, на независимите народни представители от "Нова демокрация". Тоест от българския народ не трябва да се скрива какво ще се случи тук.
Затова моето процедурно предложение, уважаеми господин председателю, е да се предава директно по програма "Хоризонт" на Българското национално радио дебатирането по върнатия от държавния глава законопроект.
САШО СТОЯНОВ (от място): И по телевизията.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това вече беше гласувано и за съжаление отхвърлено.
Така че Ви моля да поставите на гласуване това процедурно предложение - след като бе отхвърлено предложението да бъде предавано по Българската национална телевизия, то по програма "Хоризонт" на Българското национално радио трябва да текат дебатите, за да видят хората кой защитава интересите им и кой не ги защитава. За да видят хората много ясно коя е тази върхушка, чия е и чии интереси защитава. Не защитава ли само своите интереси, на своите приятелски кръгове и кръгчета? И как тръгва срещу интересите на собствените си избиратели. Да, господин професоре, срещу интересите на българския народ. Това не е за първи път. Не е и нещо, което е ново, но поне този път от цялата перестройка има едно постижение, което много трудно можете да изземете, и това е гласността. Така или иначе ще се разбере кой как е гласувал днес.
Така че Ви моля - нека да текат дебатите по Българското национално радио, по програма "Хоризонт" сега. Часът е подходящ за слушане, 12,20 часа е. Уважаеми господин председател, подложете го на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов за директно предаване по програма "Хоризонт" на националното радио.
От общо гласували 203 народни представители, за - 80, против - 83, въздържали се - 40.
Предложението не се приема.
Има думата по процедурен въпрос господин Васил Михайлов. Имайте предвид, че съгласно правилника процедурите влизат в квотата от времето за обсъждане.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Не е започнало обсъждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз обявих, че започва, господин Божков.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Не, уважаеми господин председателю, още сме в режим на обсъждане не на данък общ доход, а на процедурите по въпроса ще бъдат ли излъчвани тези дебати или не. И в този смисъл имам друго процедурно предложение, господин Задгорски. Това не е като да прескачате през редовете и да натискате чужди карти. Предложението е да се направи пълен запис по Българската национална телевизия, който, тъй като вие отхвърлихте сега да се предава пряко, да бъде излъчен в гледано време днес или утре по Българската национална телевизия. Такъв пълен запис ще даде отговор на въпроса кой бърка здравата като един джебчия в джоба на българския избирател и на българина въобще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не подлагам на гласуване, защото такава процедура няма. Пълен запис се прави на всичко.
Давам думата на господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Длъжен съм най-напред да кажа, че това, което става днес в Народното събрание, го отдалечава от представата не само на Европа, а и на Африка от понятието Народно събрание. Това се превръща все повече в един театър и в един цирк за домашна употреба на управляващата партия. И много Ви моля, господин председател, въвеждайте парламентарен ред в тази зала. Защото начинът, по който се използва и употребява мнозинството за извиване на ръце на опозицията, за това да сваляте една точка и да я заменяте с друга, за това да правите всичко, което си искате, и то на тъмно, просто Ви казвам, че достатъчно ясно се вижда.
Искам да направя едно уточнение и това уточнение е следното. Докладът, който прочете председателят на Комисията по бюджет и финанси, е доклад на мнозинството на тази комисия и не е доклад на цялата останала част от тази комисия, наречена опозиция. Това е мнение на мнозинството в тази комисия, което днес вие желаете да стане мнение на мнозинството на този парламент, но не на българския парламент. И аз имам аргументи за това, което говоря. Защото, ей Богу, най-после погледнете какво става в тази държава, в тази България, в която живеете и вие! Погледнете най-после, че всеки ви казва, че този закон няма право на живот в този си вид. И тези, които отидоха при президента, не бяха само опозиция. Това бяха обществени организации, това бяха ръководства на различни стопански структури, това бяха ръководства на синдикати, това бяха всички онези без Българската социалистическа партия. Само тя не благоволи да отиде и да защити своите мотиви. Защото тези мотиви са недостойни. И аз ги разбирам.

Затова, уважаеми колеги, днес вие не желаете този ваш позор да стане национално достояние. Защото, извинявайте, но тези мотиви, които изработи мнозинството от комисията са нелепи. Има и по-точно определение. Това не са мотиви! Това са измишльотини!
И аз сега ще се постарая да ви кажа защо това е така. И онези малко от вас, няколко човека, които наистина разбират от това за какво говорим, онези, малкото хора трябва да чувстват в себе си поне кап¬ка срам от това, че трябва да гласуват нещо, което дълбоко в себе си вероятно осъзнават, че не трябва да правят. Останалата част, която гласува по партийна принадлежност, онази част, която не разбира за какво говорим, онази част, която чете вестници в момента, на нея Спасителят е казал: "Прости им, Господи, те не знаят що вършат!". Но онези от вас, които знаят, за тях извинение няма.
Да започнем под ред нелепите мотиви на Комисията по бюджет и финанси, на която, за съжаление, имам честа да бъда заместник-председател. Какво казва мнозинството на тази комисия? Започвам ги поред.
По чл. 4, ал. 1. В предложените нови скали е заложен принципът на облекчено облагане на ниските доходи и завишаване на данъчната тежест с горните етажи. Кръгла глупост! Нелепост! Абсурдно е това! Просто трябва да вземете таблицата на тази година на чл. 4 и тази, която действаше миналата година и ще се убедите.
Ос¬нов¬на¬та маса на данъкоплатците влизат в два етажа - от 5 до 10 000 лв. и от 10 до 20 000 лв. Миналата година първата скала - от 5 до 10 000 лв., този етаж беше облаган с 20 на сто. Днес, с тази нова таблица, се предлага 24 на сто увеличение. Какво е това? Не е ли утежнение на този да¬нъ¬коп¬ла¬тец? Плюс още 2 на сто, които 2 на сто го ка¬ра¬те да плаща от своята заплата. И тук е скрит друг цинизъм. За него ще говорим след малко.
А от 10 до 20 000 лв. вече ги облагате не с 24, колкото миналата година, а с 28 на сто. Е какво е това, ако не е утежнение, питам аз? Плюс още 2 на сто, които той като данък плаща от заплатата си. С 6 на сто увеличавате данъчното бреме на тези две категории, на най-често срещаните заплати и доходи в България. Така че комисията тук просто дава едно погрешно тълкувание.
По отношение на тези индивидуални осигурителни вноски. Колеги, това е цинизъм, което е написала нашата комисия. Вижте - "Въведените индивидуални осигурителни вноски в размер на 2 на сто върху брутното трудово възнаграждение..." и така, така. "Това на практика облекчава лицата, тъй като данъчният закон ги третира като разход преди облагането." Разбирате ли? Правим им услуга, че им взимаме 2 на сто и облекчаваме затова, че били изключени преди облагането. Който може да мисли, нека да помисли върху този тек¬с¬т. Казвам - определям го като цинизъм.
По чл. 13. Става въпрос за командировките. Казваме, че се елиминира възможността на двукратния им размер да се признава като разход. И какво казва комисията? Че двукратният размер имал характер на данъчно облекчение за едноличните търговци. Абсолютно не мога да приема да се говори за данъчно облекчение тук за нещо, което е един разход. Един разход не може да бъде облекчение. Той е разход, свързан с тази основна дейност. И то е една необходимост точно той да го върши.
По-нататък, по чл. 13, ал. 6. Сега, тук това вече е много съществено - "На всички придобити материални дълготрайни активи лицата ще начисляват амортизации", казва комисията. И това било достатъчно като аргумент, че, видите ли, тези инвестиции не се облагат, защото амортизациите са начина, по който това ще стане и ще се изключи по-нататък от облагане, тъй като те са елемент на разходите.
По-нататък комисията прави извода, че тази преференция, отнетата преференция, не била нещо сериозно и не стимулирала развитието на дребния частен бизнес. Е, извинете, но това просто е нелепо твърдение! А коя, ако не това даде развитието именно на този дребен частен бизнес?
Следващия момент. Най-важното нещо - това, че се премахват, аз не бих говорил за преференции дори, аз дори не бих говорил за облекчение. Премахва се стимулът, колеги? Стимулът се премахва на това, някой да инвестира. И този някой да е едноличен търговец. По същество това прави този закон. Той не премахва някакво облекчение. Според мен, той премахва една необходимост за България и днес, и утре, и вдругиден, вероятно. Защото какво значи това? Онези, които не знаят, нека да им дам един пример.
Това означава онзи, който иска да работи, онзи, който иска да развива дейност, да прави производство, да прави търговия, изобщо стопанска дейност, онези средства, които вложи в закупуването на машини, на съоръжения, на сгради, на средства за производство, на основни средства, на дълготрайни материални активи, онази сума, която е изразходвал за това нещо да бъде обложена с данък върху общия доход.
Днес, в състоянието на България към този момент, това е противопоказно за икономиката ни като цяло и най-вече, именно за онзи бизнес, за дребния бизнес, за инициативата, за стопанската инициатива на хората. Ако това целите, със сигурност ще го постигнете много успешно.
За чл. 13, ал. 13а. Говорим, че има една група неща, които се определят като патент. Но, забележете, тук става въпрос за данък. Не за нещо друго, а за данък. Понятието "данък" има съвсем друга характеристика, съвсем друго съдържание. И онези изброени професии, и начинът, по който се про¬це¬ди¬ра и това "от" - "до", пак казвам, това просто е патент. Това е такса, това е друго икономическо съдържание и изобщо няма място в такъв закон.
Относно авансовото плащане - друга болезнена тема. Вие говорите и бих приел от части тезите ви за авансово плащане на 10 на сто на онези професии, свободни професии и доходи на лица от подобни дейности. Тогава, когато прескочат необлагаемия годишен минимум не е толкова трагично. Трагичното е по-нататък, когато стане дума за авансово превеждане на 20 на сто всяко едно тримесечие от дохода на едноличните търговци. Това вече е много сериозно. Защо? Защото тук още веднъж има една изключително ясно изразена антисоциална насоченост. Една, бих казал, много силно изразена насока и атака срещу бедния и дребния частен собственик. Не говоря за средния и за едрия. По-точно насоката е срещу онзи, който едва свързва двата края.
За какво става дума? При 200 хиляди лв. годишен доход авансовите 20 на сто вноски се явява точно на онази сума, която би платил този търговец в края на годината, ако неговия доход наистина е точно 200 хиляди, или 20 на сто от 200 хиляди. Това е то, което той би превеждал всяко тримесечие. И тук едното е равно на другото. Когато доходът е по-голям от 200 хиляди лева, разбира се, той е внесъл по-малка сума и ще довнася след като приключи годината. Когато обаче този дребен, малък, смачкан търговец има 100 хиляди или малко над 100 хиляди, той с половината от тези аван¬со¬ви вноски авансира държавата предварително. Не стига, че не може да направи доход, не стига, че не може мащабно да развие своето производство, но той авансира държавата. Този, дребния, малкия, който има нисък доход. И това е антисоциално, първо.

Второ, вие го задължавате той да води счетоводна отчетност всяко тримесечие. Не въобще каква да е, а счетоводна отчетност, която е в състояние да стигне до тримесечно приключване, което е идентично с годишното приключване. Това означава или той да завърши висше образование в тази област, или да наеме счетоводители, или счетоводител, който да му върши това и на когото да плаща да му приключва всяко тримесечие, за да може точно да уцели колко са тези 20 на сто от онзи доход, който той за едно тримесечие е събрал. Тъй като, ако той не уцели сумата, след това по друг закон той ще плаща и глоби, и лихви, и санкции върху непознатата величина на тези 20 на сто.
Така че и по Закона за счетоводството той е длъжен да води отчетност, но приключва веднъж в края на годината. Вие го карате да прави приключване всяко тримесечие, което освен загубата на време, е свързано със сериозни, пак казвам, финансови разноски.
Уважаеми колеги, достатъчно много са мотивите, щото този законопроект да бъде обмислен от мнозинството, особено от онази част, в която имам чувството, че има хора от вас, които разбират за какво става дума, които са склонни най-после на някаква искрена проява на загриженост към това, че в България трябва да има инвестиции. И за да има такива инвестиции, трябва да има съответните стимули за тях. Всичко друго, пак казвам, е нещо, което е под достойнството на онези от вас, които разбират за какво става дума. На другите не им се сърдя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Използвахте 13 минути.
Давам думата на Александър Джеров от Народния съюз.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Господин председател, дами и господа! Пред нас е всъщност третото четене на един законопроект и това е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход. Аз трябва да ви кажа съвсем откровено, че повечето от мотивите на президента на републиката ги възприемам, не защото произхождат от него, а защото действително те са основателни и правилни.
Аз ще си позволя да призова моите колеги да не гласуват в полза на така представения законопроект, защото действително има много сериозни основания в тази насока. Аз внимателно изслушах изказването на нашия колега Муравей Радев, също така и на Венцеслав Димитров, който следва. Това са специалистите, които биха могли по същество да се изкажат. Аз съм юрист, оставам си юрист, не навлизам в чужди области, но все пак това е материя, която пряко засяга и юристите. Затова си позволявам да взема думата.
Първо, относно разпоредбата на чл. 13 от закона. Член 13 всъщност, не таблицата, а текстовете, алинеите от ден на ден създават все по-голям хаос в нашето законодателство. И последните изменения или предвиждането в законопроекта довежда хаоса до някакво съвършенство, ако бихме могли така да кажем. Всъщност бих могъл да изведа и противоконституционност на тези изменения и това е първото нещо, на което моля да обърнете внимание. Или има равенство между данъчно облагаемите субекти, или няма. Не може по този начин да стигаме до крайности, да ги разделяме на групи и групички, да даваме преференции, да отнемаме преференции в даден момент и в края на краищата и аз като юрист започвам да не разбирам какво е законодателството, което действа в областта на данъчното право. Имаше един много по-чист способ. За него сме говорили с министъра на финансите и по-рано, и сега.
Член 13 по друг начин трябва да се отредактира. Трябва да се поставят нещата в една правилна посока. Ако трябва да има групи, да има, но не така, по този начин, по който сега продължаваме диференциацията. Както вървим, ще трябва чл. 13 да бъде един нов и самостоятелен закон с неговите многобройни алинеи, които довеждат нещата до един правен и данъчен абсурд, разбира се. Или както казвам, чл. 13, след като продължава това разграничение, стига и до нарушаване равенството между данъчните субекти. По този начин оттук извеждам и ще извеждам и нататък нарушаване на Конституцията на тази република. Най-малко Народното събрание би трябвало да си позволява такава една дейност.
Говоря въобще за целия чл. 13 с неговите изменения, които довеждат нещата именно до определена крайност.
Второто - 13а, 13б - предоставят се права на общинските народни съвети. Мисля, че най-малко тук трябва да чета разпоредбите на Конституцията. Може ли по този начин да се разсъждава? Трябва ли да го аргументирам оттук? Не трябва ли всеки от нас да познава Конституцията? Така бих поставил въпроса! Може ли едно мнозинство да не държи на Конституцията? Може ли да действа противно на нея? До това се свеждат нещата. Общинските съвети ще решават някои въпроси! Нали за това ставаше дума? Нали вече имаме и решение на Конституционния съд? И би трябвало ние да се съобразим, ако не искате със самата Конституция, поне с решението на Конституционния съд. А нека да не забравяме, че Конституционният съд се състои от юристи, в който има много колеги, които по-рано са били членове на Българската комунистическа партия, които са много добри юристи. И както виждате, решенията се получават с един консенсус, ако не, с едно твърде високо мнозинство.
По-нататък. Говорим за аргументите, които господин Желев прочете като доклад на Комисията по бюджет и финанси. Започвам сам да не вярвам на това, което чета с очите си. Мисля, че дотам не трябва да бъдем доведени. Погледнете на стр. 7, т. 7 какво пише: "Със създадената нова ал. 13а в чл. 13 се въвежда данък по презумпция". Досега не бях учил такова нещо, научих и нещо ново. А мисля, че познавам все пак правната страна на финансовото и данъчното законодателство. С други думи, българският парламент въвежда едно ново понятие. Нека да влезе това в живота. Бих се радвал, защото ще мога да го дам на всички юристи, да прочетат, че у нас се въвежда данък по презумпция.
По-нататък. Пак чета в доклада на господин Желев, който изразява становището на Комисията по бюджет и финанси: "Границите са в резултат на имперични наблюдения от дейността на данъчната администрация". Доклад на парламентарна комисия, на специалисти ли чета или чета някакво вестникарско издание от жълтата преса? Правото за определяне на конкретния размер е предоставено на общинските съвети. Хубаво го казвате, което значи, че доказвате, че това противоречи на Конституцията. Какво повече мога да кажа аз? Просто цитирам доклада на Комисията по бюджет и финанси, която признава и създава условия, ако случайно мине този законопроект през парламентарната зала, то е с гласовете на мнозинството, да стигнем пак до Конституционния съд. Не обичам тази игра, колеги от мнозинството. Не затова сме тук, непрекъснато да създаваме работа на Конституционния съд. Бих предпочел тук да се разбираме като хора, като граждани, като представители не на отделни партии, а на българския народ, към който ние имаме твърде много задължения.
И последното, на което се спирам - авансовото плащане в размер на 20 на сто. Аз смятам, че доста е казано вече по този въпрос - не само Венцеслав Димитров, не само Муравей Радев. Ние говорим за един правен принцип. Данъчното облагане е върху целогодишния ми доход, говорим по чл. 13. Едва в края на годината аз мога да разбера какво съм реализирал. Все пак има някои суми, които имам право да сваля от реализирания доход. Мога тях да не ги реализирам през януари, мога да ги реализирам през октомври. И тогава какво ще правим? Плюс и минус се разбират едва в края, а не в началото на годината. Представете си, че някой от лицата, които са облагаеми по чл. 13 - таблицата, през април реализира един доход, с който надхвърля минимума. Ще трябва да го строим в данъчната служба. А какво ще го правим след това, когато той реализира и съответно онази сума, с която ще трябва да приспаднем сумата и в много случаи ще стигнем до там, в края на годината да констатираме, че това не е печалба.
Струва ми се, че по тези въпроси, които поставих на вашето внимание, би трябвало да се замислим не машинално, не механично да гласуваме тук, а да гласуваме като народни представители на българския народ.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има предложение да бъде поканен в залата Бисер Славков - заместник-министър на финансите. Моля да гласувате. (Шум и реплики в блока на мнозинството)
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Президентът да дойде да си го защити.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате за Бисер Славков.
От общо гласували 127 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 5.
Предложението се приема.
Моля да поканите господин Бисер Славков.
Имате думата за процедура. Заповядайте.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. От името на Парламентарната група на демократичната левица предлагам работното време днес да бъде удължено с два часа. Благодаря ви. (Шумно изразено неодобрение от страна на депутати от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против? - Няма. Моля да гласувате.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не можем ли да го удължим поне до изчерпване на тази точка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ами, така, както вървим, едва ли ще стигнат и два часа.
От общо гласували 159 народни представители, за - 116, против - 35, въздържали се - 8.
Предложението се приема.
Давам думата на народния представител Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Моите чувства към сегашния президент на републиката са известни - колкото го обичам, толкова да президентствува. (Смях и оживление в залата)
Но въпреки това аз ви приканвам да използувате неговия пропаганден предизборен демарш, за да оправите една грешка, която ние допуснахме и една икономическа нецелесъобразност, която гласувахме.
Няма съмнение и това се потвърди блестящо от изказалите се преди мен, че този законопроект засяга чувствително правата на частния бизнес и на частния предприемач. Той направо ги лишава от всички възможности да правят инвестиции, обременява ги с една непосилна отчетност, облага ги много по-тежко, отколкото ги облагаше досега.
По този начин ние режем клона, на който седим по пътя към нашето икономическо превъзмогване.
В момента, около 1 млн. и 200 хил. души работят в частния сектор. Само през 1995 г. броят на заетите в този сектор е увеличен с 66 хил., докато в държавния сектор съответно е намален с близо 50 хил. Явно къде е спасението, явно къде е изходът от батака, в който е попаднало нашето стопанство. И ние сега посягаме точно на този сектор, на който трябва да възлагаме нашите надежди, за да ни спаси. Ние започваме вместо да стрижем стадото, да го дерем. Но стадото, уважаеми дами и господа, се стриже всяка година, а се дере само веднъж. И когато вие посегнете на нашите частни предприемачи и ги заколите, свършено е с тях, свършено е с основния ресурс на приходи в бъдещите бюджети на страната.
В името на какво увеличавате вие данъците? Тук министърът на финансите и пред телевизията, и навсякъде ни уверява, че, видите ли, ако не съберем тези данъци, няма с какво да плащаме заплатите на лекарите, на учителите, на чиновниците, включително и на президента, включително и нашите.
Не там е бедата, уважаеми дами и господа. Нашите данъци, както и нашите спестявания потъват в черната дупка на неефективното бюрократично държавно стопанство. Не вярвате ли? Ето официалните данни на Националния институт по статистика: 3284 предприятия през 1995 г. са отчели 17 млрд. 536 млн. печалба. Срещу това обаче 2644 предприятия са отчели 52 млрд. 686 млн. загуба. Или нетният резултат на държавно бюрократичното неефективно стопанство е минус 35 млрд. и 200 млн. Ето къде пропадат нашите спестявания, ето къде отиват нашите данъци. Вземете мерки за изцеряване на това боледуващо държавно стопанство и вие ще оправите всичките проблеми на бюджета. Но недейте посяга на тези, които именно ще го извлекат от тази пропаст, в която то е попаднало.
Така че аз много ви моля да използуваме демарша на президента да поставим закона на ново разглеждане, за да можем да изправим очевидната стопанска нецелесъобразност, до която той ни води. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги! По повод демарша аз си позволявам да призова всички други, които кандидатствуват или подкрепят някой в предстоящите избори, да направят подобни демарши. Ето, господин председателят на парламента мисля, че ще участвува. Нека той да направи един демарш, да убеди неговата парламентарна група, Жан Виденов да направи един демарш, министър Костов да направи един демарш, да понамалят малко данъците и народът да отдъхне. И по този начин и ние ще им ръкопляскаме. И по този начин данъчната политика няма да се превърне в партийна политика в лошия смисъл на думата, а ще се превърне в една наистина национална обществена политика, подкрепена от всички политически сили.
Нима мислите, че ние ще започнем да ви критикуваме, ако направите повече облекчения и намалите данъците? Мислите ли, че ще направим това нещо? - Няма. Ще кажем, ето, един свестен ход, както казах по повод данъка върху печалбата на първо четене тук. Хубаво, загубата е може би единственият плюс в този закон - как се третира загубата. Аз не го отричам и няма да го спестя никога, ако намеря нещо положително в случая.
Даже и нещо друго има, което казвам. Казвам, че тази данъчна политика не е ваша партийна политика. Президентът не е изразил това, защото сигурно не е негова работа, не е и моя работа. Бога ми, не съм прочел във вашите програми някъде да пишете, че ще увеличавате данъците. Навсякъде пишете, че ще има справедливост и т.н. Аз не виждам някаква справедливост.
Извънредно опасно нещо е, когато превръщате данъчната политика в партийна политика, защото поляризирате обществото. И в момента, ще ви кажа, макар че никой не ми е дал правото да говоря от името на Парламентарната група на Бизнесблока, Бизнесблокът също участвува в консултациите за президента и също се присъедини към нашите критични бележки по тези данъчни закони. Предполагам, че една голяма част от парламентарната група на мнозинството също имат критични бележки, обаче поради криворазбрана партийна политика не могат да ги изразят, поне не могат да ги изразят с гласуване.
Нищо, ние ще стимулираме вашите вътрешнопартийни диалози и дано те да излязат и на бял свят за полза на цялото общество. Тогава ще ви подкрепим.
Няма да повтарям това, което каза господин Муравей Радев по отношение доклада на Комисията по бюджета и финансите. Ще се постарая да направя свое тълкувание на предложенията на президента по отделните точки, както са формулирани.
Господин Желев добре е структурирал доклада, но е забравил да каже, че все пак и в Комисията по бюджет и финанси не ставаше дума за някои народни представители, а за всички народни представители, с изключение на народните представители от Парламентарната група на т.нар. демократична левица. Така наречената, защото това не е лява политика. Може би в друг определен случай вие искате по някакъв начин да провеждате лява политика, но ако искате наистина да правите една лява политика, консултирайте се със специалисти. Може би имате такива специалисти, но не им давате право. Но подкрепяйте тогава министър Костов. Ще ви кажа.

Започвам отначало.По т. 1 - за облагането. Таблиците по чл. 4 и по чл. 13. Естествено, тук трябва да има справедливост. Трябва да има справедливост и от гледна точка на социалната политика, на социалната страна. Справедливост и от гледна точка на бизнеса. И едното е загърбено, и другото.
Казва се, че се намалявал данъкът. Данъчното бреме се увеличава за всички видове доходи от минималната работна заплата нагоре. За всички! Примерно за средната работна заплата, независимо от това каква е била. Средната работна заплата за миналата година с отменената таблица се облага с 12,4 на сто. Средната работна заплата през тази година, по данни на правителството, се облага с 14,5 на сто. Тоест, повече от 2 процента увеличение. А пък тази, меко казано, не искам да обиждам колегата, който е писал този доклад, меко казано несъобразност, че 2-та процента, виждате ли, били приспаднати от месечния доход преди облагането с данък. Разбира се, и аз това го предложих. Първия път беше гласувано обратно, втория път ги убедих, че с това наистина отиваме много нататък. Защото не стават 2 процента, а стават 2 плюс данъка и стават около 2,25-2,30. Тоест, не са 2,30. Ясно е, че са 2 процента. Но 2-та процента в случая са точно 2 процента, защото не се облагат с данък. Данъчната тежест е налице и тя се прибавя към тези други 2 процента и става 4,5 процента минимум. За по-високите доходи - още по-високо.
Но данъчната тежест, господа, се повишава за абсолютно всички и особено ви казах, естествено, по-малко, отколкото за горните, но и за доходите под средните, от минималната работна заплата нагоре тя се увеличава и това е факт. Това ако е ваша партийна политика, нека един човек от вас да излезе и да го защити. Такъв човек няма. Защото знаете, че не можете да се преборите с вашия министър на финансите. Нещо, което беше в мотивите на президента.
Тук господин Лучников се изказа, аз също ще кажа къде отиват тези пари. Ще кажете - за здравеопазване. Да, обаче другите - за неефективното държавно производство и то със задна дата. Лошите кредити - със задна дата.
Аз ще ви кажа, миналата година с Постановление N 89, което между другото също противоречи на Конституцията, вие увеличихте държавните разходи с 11 милиарда. По същото това постановление тази година държавните разходи - това са плащания на лихви, се увеличават с още 15 милиарда. Сегашната операция, така наречената схема на "Булбанк", които някои много я защитаваха, налива в тези две банки, само в тези две, налива 200 млн. долара. Колко са 200 млн. долара по курса? - Около 16 милиарда. Е, какво искате? Нито с данък общ доход, нито с данък печалба вие може да съберете увеличени толкова приходи, колкото да спасявате тези две банки. И забележете, тук не спасявате парите на вложителите, защото депозитите в тези банки са незначителни. Тук спасявате преди всичко предприятията, които са носили загуби от 1990 г. назад. И сега сигурно някои, които продължават да носят загуби. Сигурно и това е така, а не само, естествено, от загубите тази година. Загубите тази година показват, че вие само с данъци не можете да се оправите. Или, което искам да ви кажа, че е безсмислено - да вървите към драстично повишаване на данъците, защото те не могат да ви помогнат да си покриете другите бакии - било по загубите на производствените предприятия, особено по загубите на банките. По загубите на банки и рекапитализация на банките, ви трябват 80-100 милиарда. Е, с данъци не можете да ги съберете, защото общият размер на работната заплата, годишната работна заплата в държавните предприятия през тази година е някъде около 212, хайде, да кажем 220 милиарда. Тоест, и 50 на сто облагане да направите върху тях, не можете да съберете 100 милиарда, за да рекапитализирате банките. Не може да стане!
Тук илюзиите, някои, още министърът казва: "Ние намаляваме данъците върху ниските доходи". Пълна лъжа! Тежка лъжа! Най-просто, по миналогодишната таблица, 24 на сто започваше да се плаща, когато доходът надвишаваше 4 пъти минималната работна заплата. Четири пъти! Сега 24 на сто започват да се плащат, когато доходът надвиши 1,4 пъти. И забележете, не са 10-20 на сто, за да махнеш с ръка. Това ли е социална политика към ниските доходи? - Не!
Така че тези мотиви, които са изложени в становището на комисията, аз никога не мога да ги приема и не вярвам, че някой човек, който разбира, разсъждава по данъчни закони, може да напише такова нещо. Това е най-сериозният въпрос и аз ще ви кажа - ние имаме намерение да атакуваме този закон в Конституционния съд. Но възможностите ни да го атакуваме са ограничени. Естествено, таблиците не можем да ги атакуваме. Това е волята на мнозинството. Обаче с тази ваша воля вие си носите последиците оттук нататък. И да му мислят вашите кандидати за президентската кампания как ще отидат и ще казват на хората: "Ние ви увеличихме данъците". Това е обаче ваш проблем. Аз не се грижа за него. Но все пак да ви го кажа. И от вас искам демарши, но вие изглежда не сте способни.
Други преки разходи. Щом няма никакво значение, защо не ги оставихте, а ги ограничавате? Макар че, хайде, бихме могли да махнем с ръка и да кажем, че това не е чак толкова важно. Но другите неща? - Другите неща са по-важни.
Командировъчните пари. Още когато обсъждахме закона и на първо, и на второ четене, ви казах, че начинът, по който сега се определят командировъчните пари и по-скоро като разход от гледна точка на данъчното облагане, това не е данъчна уредба. Това е едно постановление на Министерския съвет, което касае доволствието на държавните служители. Това нещо за целите на данъчното облагане не можете да го използвате. Аз съм сигурен, че този член ще падне от Конституционния съд.
И пак повтарям това, което ви каза и господин Лучников, и господин Джеров. Защо да не използваме повода сега да поработим един-два дена, да оправим този закон, както и следващия, с който пак ще се занимаваме. Виждате, че с другия се занимаваме почти един месец. Искате Конституционният съд да го върне и пак да се занимаваме един месец, вместо да приемем нови закони. Ето, на практика това искате и блокирате работата и на парламент, и на всичко. И то защо? - Защото някой си министър е много горд, че нарушава Конституцията.
Вижте, за трети или четвърти пореден път ви го казвам, ще нарушите веднъж, ще нарушите два пъти и ви го обещавам, ще напишем едно искане за обявяване на вашата партия за противоконституционна. Знаете, че в България партии, които действат срещу Конституцията, нямат място. А какво ще бъде решението, то е отделен въпрос. Защото вие убивате всичко - стопанска инициатива у нас и частен бизнес. Това е другото направление на атаките на президента.
Вижте, една страна, каквато е Литва, по-малка, в по-лошо обкръжение живее и въпреки това каза ви президентът - 70 на сто частен сектор. Седемдесет! Не са тръгнали по-рано от нас, при по-тежки условия са работили, при непрекъсната външна заплаха са работили, която е не по-малка, бих казал много по-голяма, отколкото за нашата страна. И въпреки това - 70 на сто частен сектор. Вие кога ще го постигнете?
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Когато се смени властта.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Знам, че има хора при вас, които мразят думата "частник".
За командировъчните пари ви казах. Това трябва да влезе в закона.
Аз за първа, втора, трета точка и другите казвам - да, президентът има причина да ги върне. И има причина всички тези въпроси да се върнат обратно в пленарната зала и отново да се обсъждат. Разбира се, имаме нужда и от желанието на парламентарната група на мнозинството. Вие може да го отхвърлите, но това още един път натоварва отговорността върху вас и вие не можете да кажете този път: "Аз не бях, аз забравих", защото се предвижда да гласувате почти всички, може би само 4-5 души да не гласуват от вас.
Разходите за представителни цели. Това датира, аз не знам, от времето на социализма. Представителни цели няма никъде по света. Какви са тези представителни цели? - Да се пъчите с ордени, с бели ризи или какво е това представителна цел? Или да черпите някой с коняк вкъщи? Това също така трябва да се дефинира. Аз знам за какво става дума, но то също трябва да се дефинира. И това не е преференция. Това наистина са разходи. Най-сериозните възражения на чл. 13, ал. 6 от гледна точка на инвестициите. Съсипвате всякакво желание за инвестиционна дейност в страната. Знаете, че същият въпрос възниква и при Закона за данъка върху печалбата. И това са и за инвестициите, които се правят от реализираната печалба, и за инвестициите, които са с пари на заем. Да не говорим за амортизациите, господин Славков и господин Стоилов. Много добре знаете, че амортизациите сега, както са устроени в този закон, противоречат на Конституцията. Това ще бъде също едно от нашите възражения пред Конституционния съд. И той ще го върне да се занимаваме пак, вместо сега да го оправим. Защо? Не искате два-три дена да поработим? Ще сложим същото онова, което сме сложили и в другите закони, пък вие гласувайте за тях. Но наистина така не може повече. Държавните предприятия не инвестират, а на частните - забранявате.
И имайте предвид, че когато се прави инвестиция, това не означава, че имате някакви привилегии при данъчното облагане в един по-дълъг период, не в една година. Това значи, че вашите данъчни задължения се преместват в бъдещи години, защото сега ги отписвате. Може би това не се разбира, но не е лошо да помислите. Така че това е една много съществена точка. И тук сигурно има и нарушаване на Конституцията по отношение на това, че една инвестиция не можете да я направите от днес за утре. Една инвестиция се планира най-малкото в течение на една година. Знаете, че има и по-дълги във времето разсрочени инвестиции. А не дай си Боже да сте взели пари, някой е взел пари на заем и сега вие по средата на изплащането му казвате: "Ама, чакай сега, оттук нататък започвай да плащаш 40 на сто". На практика това сте направили и мисля, че то също може да се атакува.

Държавните ценни книжа. Ами аз ви ги предложих. Тук пише, че се запазва привилегията. Нито са държавните ценни книжа привилегия, става дума за лихвите, не за главницата, хайде, това с главницата ще го преживеем, защото те може би изживяха своето време, така да се каже. Освен това аз бих казал, че сега е вредно по-нататъшното инвестиране в държавни ценни книжа, защото всичките пари от банките изчезват и отиват в държавни ценни книжа. ДСК и банките остават на голо и по-добре да ги закриваме. Но за лихва? Извинете, лихвата не е привилегия, лихвата е предвидена още в чл. 2 на Закона върху данъка за общия доход. Аз неслучайно ви предложих там да пишем "държавни ценни книжа". Защото наистина би трябвало там да се запишат. Възражението също има известно основание, макар и да не е основно. Но едно такова основно възражение е по чл. 13 и чл. 13а - горна и долна граница.
Решението на Конституционния съд от 10 февруари е категорично. Законодателният орган у нас, тоест Народното събрание, няма право да делегира права някой друг да определя данъците. В Конституцията съвсем точно е казано: "Данъци и техните размери". Не общината да определя размерите. Утежнения и облекчения. Е, то ще падне и какво? - Хората няма да ги плащат.
В истинския смисъл това, което ви го е казал президентът, аз съм ви го казвал тук няколко пъти и моите колеги. Трябваше да влязат в Закона за местните данъци и такси, да бъде нещо като лицензия за извършване на дейност и тези плащания по това разрешение да бъдат приспадани впоследствие от общия доход, който дължи всяко едно лице. Защото някой може да има 100 пъти повече доход от друг, а вие ги облагате на практика с по един единствен критерий - къде работи, в голям град или в малък град, или в село. Не знам, това наистина съвършено противоречи на Конституцията и мисля, че ще бъде отменено.
Авансовото плащане - също. Авансовото плащане при един годишен данък предвижда - господин Радев мисля, че разви и при второ, и при първо четене тази теза, че за да бъде всичко наред, той трябва да прави тримесечни приключвания. Тези еднолични дребни търговци, които едва сколасват някак си да платят на един счетоводител в края на годината да им прави приключване, не става дума да се води счетоводство, да се събират първични счетоводни документи и така нататък, но той има нужда от квалифициран счетоводител, който да го представи пред данъчната служба, да види аджеба тези 20 процента колко пари са от неговите и колко трябва да внесе в данъчната служба.
Колеги, това становище на комисията наистина го дебатирахме, но то беше прието не с такова грамадно мнозинство. Съотношението между гласовете беше 7 на 5. Така че има право на съществуване и едната теза, има право на съществуване и другата теза. Отделен е въпросът, че за едната теза има болшинство както в комисията, така и в пленарната зала.
Пак се обръщам - не е хубаво по най-важните данъчни закони, включително и следващия, който ще го приемем - Закона за данъка върху печалбата, да се появява не разногласие, разногласие е нормално да има, а такива много сериозни противоречия, които отделят обществото, още повече, когато парламентарното мнозинство е на страната на несправедливостта. Никаква справедливост! Всички се потискат, за всички се увеличава данъчното облагане и вие ги защитавате. Ние на практика искаме на вас да ви помогнем - не само да правим това, което, разбира се, че ще го направим, да тръгваме по стената и да кажем: гледайте какво правят те! Те не знаят какво правят. И ще кажат: абе, те нямат ли квалифицирани хора? Е, изглежда нямат, защото квалифицираните им хора предпочитат да седят в залата и да ръкопляскат като клакьори.
Аз апелирам, колеги, да проявите малко разум и предвид това, което се каза - противоречието с Конституцията на този закон, да приемем отлагателното вето на президента и да седнем наистина да обсъдим текстовете и в течение на един кратък период съществено да оправим този закон както от гледна точка на противоречието с Конституцията - другото пак ще зависи от вас, - така и от гледна точка на нормалната човешка справедливост и на желанието България да се измъкне най-сетне от кризата. И поне хайде да не е 70 процента като Литва, но поне 50 процента, 60 процента и ние да имаме частен сектор, а не да го потискаме. Защото колкото по-дълго поддържате държавния сектор, с толкова по-големи загуби утре ще се справяте. И вече сте в невъзможност да покривате загубите, защото такива източници няма. Вече чуждите инвестиции си отиват, вече секна кранчето от международните финансови институции по отношение на финансиране на нашата страна.
Не си ли задавате въпроса къде отивате? Аз не знам. Аз призовавам вас като парламентарна група, призовавам и министъра на финансите, но знам, че той няма глас при вас, затова призовавам вашия министър-председател. Моля ви се, направете един подобен демарш и наистина осъзнайте, че това, което правите, е против интересите на целия български народ.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата за реплика на Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Господин Димитров, ако си разровите чантата, сигурно ще намерите черновата на мотивите на президента. Явно сте добре запознат с тях. Обаче за съжаление чиновниците на президента са преписали всичко "мот а мо" и са включили за съжаление някои смешни работи, които Вие сам отрекохте преди малко.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не ме реплекирайте. Изкажете се по това, което казва президентът.
ФИДЕЛ КОСЕВ: Вие не ме учете как да ви репликирам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Репликата е към Вас, господин Димитров.
ФИДЕЛ КОСЕВ: И така, в преписаното зле сте включили и представителните, които отиват за подаръци, включително и за Вас, и за президента, и така нататък. Смешен довод и то недостоен за президент. Не трябваше да му го пишете.
Сам се отрекохте от "и други преки разходи", което е една огромна вратичка, за да се вкара какво ли не и да се спестят страшно количество данъци. Сам сте го написали и президентът го е преписал, че той не е получил задоволителен отговор от парламента - това е на стр. 2. Е, да ме извинява президентът и вие, дето го подкрепяте, че той трябва да очаква задоволителен отговор и тогава да пуска законите. Това не е аргумент за връщане на един закон.
Но Вие дадохте едни некоректни данни и аз затова основно искам да Ви кажа в очите. Господин Димитров, сравнявате работната заплата и нейната тяжест за 1995 и 1996 година. Е да, ама сте забравили инфлацията. И числата ще бъдат различни.
Второ, казахте, че данъчната тяжест става 24 процента при средна работна заплата за 1996 година едно цяло и нещо. Истината е, че е при 2,3 пъти. Така че не се научихте да боравите с тази елка и да кажете истината на хората в очите.
В крайна сметка - заключвам с това - направихте лоша услуга на президента. Цялото връщане на закона е един фалстарт на президентската му кампания и съжалявам, че вие го подкрепяте, пък го връща обратно. (Възражения в блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всеки има право да си каже това, което мисли. А има думата Стоян Денчев.
СТОЯН ДЕНЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Аз също имам сериозни претенции към Министерство на финансите и към министъра. Защото ако бях на негово място, аз щях да почерпя президента и опозицията най-малко по една бира, пък Вас - поне три. И ще Ви обясня защо. Затова защото Вие отхвърлихте предложения Закон за данък върху общия доход и оставихте да действа досегашната скала, която е с по-малък минимален размер и по-стръмна. На практика вие изпаднахте в абсурдната ситуация именно от политическа гледна точка да работите в полза на бюджета и да поставите вашите избиратели, не само вашите, а всички, в една по-неизгодна данъчна ситуация, искайки едновременно от тях да гласуват поне два пъти за президента.
Това е реалната ситуация. Реалната ситуация сега е в полза на бюджета и вие го знаете много добре, защото знаете двете скали. И е в ущърб на данъкоплатеца.

Що се отнася до...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Така е.
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Така е, прав съм, нали? Точно така е.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): В ущърб на хората.
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Не е в ущърб на хората.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защо?
СТОЯН ДЕНЧЕВ: В ущърб на хората, да. Но именно връщането на закона е в ущърб на хората.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защо?
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Защото работи скалата от 1995 г., затова.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А, така ли мислиш?
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Така е, така е.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не е така. Ние сме представили от 1 май ли, писмо, Стефане, или от 1 април?
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Другото, което искам да ви кажа.
Аз съм съгласен с вас за т.нар. представителни пари. Действително не би трябвало да ги има. Но вие претендирате, че те са намалени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
СТОЯН ДЕНЧЕВ: А реалният бизнес, за който всички говорим, не се прави с представителни пари в луксозните кръчми, а се прави в офисите на бизнесмените при отворени врати на офисите. И при пълна откритост и при заплащане на данъците лоялно и почтено. Това е истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Калфин има думата за трета реплика, след което следва дуплика, която не влиза в квотата за времето.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ПГДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров!
Вие и Вашите колеги няколко пъти повторихте едно и също невярно твърдение. Твърдението, което е невярно и което няколко пъти чувам. И ми се ще в по-нататъшното обсъждане все пак да не го повтаряте. То е, че този закон урежда частният бизнес, докато някой друг закон урежда държавния бизнес. И с този закон се ограничават правата на частния бизнес, докато с друг се стимулират правата на държавния бизнес. Това е дълбоко погрешно. По този закон данъци се плащат от еднолични търговци от хора на свободни професии.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Знаеш ли държавен едноличен търговец?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Ако мислите, че там ще дойдат големите инвестиции в България? Аз изпитвам голямо съжаление към това Ваше твърдение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Закрийте ги.
ИВАЙЛО КАЛФИН: А що се отнася до преференциите, които са за инвестиции, много по-сериозен е въпросът в Закона за данъка върху печалбата. Знаете, че в момента обсъждаме този въпрос. И знаете, че ще се вземе решение, когато се приеме Законът за данъка върху печалбата. Така че това твърдение, което казвате, не е вярно. Това е първо.
Второ. Това, което Вие казвате, че е хубаво да правим демарша и да намаляваме данъците.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да!
ИВАЙЛО КАЛФИН: Това показва единствено липса на отговорно отношение, господин Димитров, към изпълнението и към функциите на държавния бюджет,...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Напротив!
ИВАЙЛО КАЛФИН: ... което е много интересно, че идва точно от Вас. Значи това нещо за непрекъснато намаляване на данъците, може би и за нулеви данъци, ако стигнем до абсурд, може да го каже само човек, който няма никакво намерение да се ангажира с изпълняване на държавен бюджет с управление на държава.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Вие си служите с абсурди и никога не съм го казал.
ИВАЙЛО КАЛФИН: ... Ако наистина това е Вашият мотив и на господин президента за връщане на този закон, то много хубаво, кажете го направо. Благодаря. (Частични ръкопляскания в лявата страна на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Венцеслав Димитров има думата за дуплика, 2 минути.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Хайде успокойте се, че да мога да отговоря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Картата, ако обичате.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, нека да се успокоят.
Уважаеми колеги, някой да ме е чул от тази трибуна или на друго място някъде да пледирам за нулеви данъци? Това са само фантасмагориите, които вие нарочно ги развивате и карате министър Костов да говори подобни неща.
Аз всяка година правя предложение за промени в данъка върху общия доход. Някой ако знае да съм предлагал отмяна на този данък? - Не.
Между другото, господин Калфин, ще Ви кажа, че една държава когато е в криза, тя обикновено... Икономическата теория сочи, че тогава трябва да се намаляват данъците. Най-лошото нещо за една държава, която е в криза, е да увеличава данъците, защото кризата се задълбочава. Това е от икономическа теория. Сега нямам достатъчно време, но най-скоро ще използувам възможност да потърся и да ви попълня празнотите във вашите познания. Толкоз.
На господин Фидел Косев. Представителни разходи, господин Косев, искам да има такава възможност, каквато има в европейските държави. Защото тук също идват европейски търговци и те искат да виждат горе-долу същите условия. Това, което Вие казвате за подаръци, това не включва... Аз затова казвам, че те трябва да се дефинират.
За други преки разходи - ние не можахме да разберем какви врати се затварят, толкова съществени. И статистика не ни беше дадена.
По отношение на Вашето сериозно обвинение, че не съм имал предвид инфлацията. Напротив, в становището на комисията не е взета предвид инфлацията. Данъчната тежест със старата таблица върху миналогодишната средна работна заплата, която е 7300 и нещо, по памет цитирам, е 12,4, това не е вече по памет, това го знам сигурно.
Данъчната тежест върху тазгодишната средна работна заплата 9400, последните две цифри не си ги спомням, е 14,5 на сто.
Така че именно това правим всяка година. Съобразяваме таблиците с инфлацията. Лошото е, че в последните пет... Нали имахме още мъничко временце...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Няма да говоря кой знае колко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но това е дуплика, не ме рекетирайте!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да. Но лошото е, че намаляването на данъка не може да слезе от данъчната тежест и тя непрекъснато расте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров! Всеки е длъжен да спазва правилата и законите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин председател, само да отговоря на господин Денчев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може да отговорите, защото трябва да си правите сметка за времето. Правете си бюджет на времето, когато говорите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Чакайте сега, колко пъти непрекъснато ме реплекираха в тази зала...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече, времето изтече! (Венцеслав Димитров продължава да говори) Времето изтече, времето изтече!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре де, стига вика! Знам че времето е изтекло! (Смях в залата) Закон ли правим или правим цирк? Наистина, тук правим цирк в тази зала. Точно така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, наказвам Ви с мъмрене, защото се обръщате към мене на "ти".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: А ти като се обръщаш към мене защо не се накажеш тебе? Вчера защо не се наказа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Извиних ли се? Извиних ли се?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не си се извинил! Няма го в протокола, че си се извинил.
Сега, искам още...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Край, край.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Искам още 10 секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма повече секунди.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: На господин Денчев отговарям следното. Господин Денчев, по старата таблица 10 хил. лева се облагат с 14,5, по новата таблица 10 хил. лева се облагат с 14,9. Ерго, ако се запази старата таблица, понеже от средните доходи облагането ще е по-ниско.
ГЛАС ОТЛЯВО: Лъжеш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Благой Димитров.
Господин Венцеслав Димитров... Господин Венцеслав Димитров... (Венцеслав Димитров е отишъл в лявата страна на залата)
Има думата Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа!
С приемането на Закона за данъка върху общия доход за всички, които имаха и капка съмнение стана ясно, че правителството на господин Виденов води дясна политика, а не социална политика, което непрекъснато се афишира.
Аз искам да спра вашето внимание на няколко тези, които например вчера бяха афиширани в предаването "Отзвук" и днес от господин Фидел Косев. И днес също стана дума и се радвам, че господин Бисер Славков е в залата, за да се изяснят някои проблеми по отношение на приетите таблици по чл. 4 и по чл. 13. И във връзка, разбира се, с дебатите, които водихме по приемането на второ четене на закона.
Твърди се, че социалният елемент в приетия закон се свързва със заплатите на учителите и на лекарите.
На мен ми направи впечатление, че първо, вие приемате таблица по чл. 4 с необлагаем минимум 3000 лева. След това с лекота се съгласихте на 3500 лева, след като проф. Стоилов предложи, като в същото време твърдяхте, че около 1 млрд. няма да влязат в приходната част по приходите от данъците по чл. 1 на Закона за бюджета. Това за мен е изненадващо.
Аз искам да ви попитам следното. Прилаган ли е интегрален критерий? Тоест взето ли е разпределението от Националния статистически институт съответно за заплатите и съобразени ли са предложените, става дума във версията на Министерския съвет, стъпки по отношение на облагаемите доходи както по чл. 4, така и по чл. 13? Защото аз и по двата варианта правих сметки и нещо сметката не излиза, господин Бисер Славков.
И междупрочем и при двата варианта се получават драстични разлики във връзка с приетия Закон за държавния бюджет. Аз имам предвид по чл. 1 - приходите от данъчните постъпления. Така че трябва да се прилага интегралният критерий и тогава да се твърди дали има социален елемент, приходите дали са облечени в социална окраска, тези таблици, дали имат социален елемент или не.


И нещо друго. За да има социален елемент, трябва да се отчете фактът, че съгласно данните на статистическия институт 75 на сто от трудозаетите (става дума за трудозаетите с доходи от трудови взаимоотношения по чл. 4) влизат в диапазон от 6000 до 20 000 лв. Тоест там е най-важно и това е невралгичният елемент в таблицата. А на мен ми прави впечатление, както в първата версия, така и във втората версия на таблицата с поправките на професор Стоилов, че просто такова нещо не е отчетено.
И нещо друго. Когато разглеждахме закона на второ четене, в чл. 13 се говореше за някакъв критерий, че таблицата по чл. 4 трябва да се проектира с число, умножено по 12. Аз с това не мога да се съглася, тъй като също по данните на статистическия институт преобладаващата част от доходи по чл. 13 на едноличните търговци това е между 150 хил. и 300 хил. лв. Следователно не излиза сметката съответно за етажите по чл. 4, като ги умножим по 12, да излязат доходите, съответно статистиката имам предвид, по чл. 13. Тоест социалният елемент го няма.
И още нещо. Твърди се за намаляване на средната стойност на данъчната ставка. Аз не знам как може това нещо да се изчисли така лесно. Например господин Фидел Косев вчера по телевизията спомена, че трябвало с елката да се извади и да се сметне тази стойност, тъй като има два параметъра: единият параметър - това е стъпката на приходите, и вторият параметър е стъпката на ставката, т.е. процентните съотношения. Така че аз не виждам къде е социалният елемент в предложените таблици по чл. 4 и по чл. 13. И още един път подчертавам: затова, защото във втория вариант при минимум 3500 лв. не са отчетени именно тези статистически данни за диапазона между 6000 и 20 000 лв., съответно 150 хил. и 300 хил. лв. по чл. 4 и по чл. 13. Разбира се, това е материя, която не може Конституционният съд или отлагателното вето на президента, дай Боже мнозинството да се съгласи да бъдат променени тези неща, но това е именно антисоциалният елемент на предложения законопроект, и то най-силно изразен по отношение на таблицата по чл. 4.
Защо представлява антиинвестиционен акт? Ами, уважаеми господа, по чл. 13 това, че материалните дълготрайни активи и закупуването на съкровищни бонове не се отчислява от доходите на едноличните търговци, на практика представлява една спънка по отношение на инвестициите, или на възможностите за инвестиции точно на дребния, на прохождащия частен бизнес в България. И точно това също представлява антисоциален елемент.
По отношение на размера на командировъчните има също такъв елемент и има пряка връзка по отношение на средствата, които биха се вложили в материални дълготрайни активи и съкровищни бонове, тъй като едноличните търговци на базата на този пакет, за който говоря - между 150 хил. и 300 хил. лв. - дават значителни суми за командировки както в страната, разбира се, така и в чужбина.
Аз не искам да коментирам трудните за облагане занаяти по дейности. Направи ми впечатление нещо, което аз предложих и влезе в текстовете на приетия закон. Например имам предвид дейностите за услуги за електродомакински уреди и електронна битова техника. Предложената от мен сума просто беше завишена два пъти от мнозинството и то твърде необосновано. Не бяха зачетени моите аргументи, които изложих на второ четене, и просто съжалявам, че ги предложих, тъй като тези хора на практика останаха ощетени във връзка с данъчните тарифи, които бяха определени на второ четене.
И, разбира се, най-фрапираща според мен това е обратната сила на действие на тази норма, която беше определена да влезе от 1 януари 1996 г. Мисля, че тук просто няма никакво съмнение, че Конституционният съд ще реагира и този антиконституционен елемент в текстовете ще бъде премахнат.
По отношение на авансовите плащания по чл. 13, по тези 20 на сто, за които говориха и господин Муравей Радев, и господин Венцеслав Димитров, мисля, че изражда чл. 13 от текст, който представлява норма за облагане на годишен доход, в норма, която регламентира на практика тримесечно облагане. Просто се изражда смисълът на чл. 13. И когато говорехме за тези съответствия между чл. 4 на таблицата и чл. 13...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, преминавате в допълнителното време 10 минути, което беше поискано официално от парламентарната група.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председателю, за напомнянето, аз свършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Просто за информация.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Аз мисля, че може би трябваше да приемем таблица по чл. 13, съответстваща на данните от Националния статистически институт, за да можем да облекчим едноличните търговци.
Още един път призовавам съвестта на мнозинството, на народните представители от Демократичната левица да приемат отлагателното вето на президента и да не бъдат приети текстовете, поправките по Закона за данъка върху общия доход. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От Бизнесблока кой иска думата?
Вие нямате повече време. (Обръща се към Венцеслав Димитров, който иска да вземе думата) От Народния съюз нямате повече време.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искаме още 10 минути допълнително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Кой го иска?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз го искам като представител на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, само от ръководството.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да викна някой от ръководството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Къде го пише това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В правилника.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): От името на ръководството го искам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може, дайте ми документ! (Весело оживление)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Нотариално заверен или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Ето тук от СДС чинно стоят ръководителите и искат продължение.
Заповядайте. Има думата народният представител Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Тъй като сега става въпрос за закона като едно цяло, а не коментар върху отделни негови текстове, нещо, което стана между първо и второ четене, аз ще се огранича само в това да изразя принципната позиция на Парламентарната група на Българския бизнесблок във връзка с приетите данъчни закони.
Ние излязохме с една категорична, ясна декларация, в която заявяваме, че приетите от мнозинството на Демократичната левица данъчни изменения задушават свободната стопанска инициатива на българския гражданин. Отсъствието на диференцирано данъчно облагане, което да стимулира инвестициите в производствената сфера, ще се отрази отрицателно на цялостното икономическо развитие на страната.
В прехода към съвременно пазарно стопанство ролята на частния сектор като най-динамичния елемент на икономиката е особено решаваща. Авансовото плащане на данъка върху общия доход и облагането на инвестициите поставят под въпрос създаването на една средна класа, за която толкова много се говори, но нищо не се прави.
Българският бизнесблок няма да подкрепи и бъдещи предложения на мнозинството, които правят данъчното натоварване непосилно за обикновените хора и които ограничават свободната стопанска инициатива на българските граждани. Но тъй като всичко това започна непрекъснато да се използва в създалата се политическа обстановка с оглед предстоящите парламентарни избори, най-вече от президента Желев може би, за получаване на евтини дивиденти с оглед президентската кампания, ние, макар че изразяваме категоричното си несъгласие с данъчните закони в този им вид, няма да вземем участие в гласуването на ветото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Бисер Славков.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Беше отправен въпрос от господин Благой Димитров във връзка с начина за изчисляване на данъчните ставки и методиката, по която са направени разчетите. Искам да обясня, че изчисленията се правят на база на средномесечна заплата за всяко тримесечие. По тази средномесечна заплата се изчислява дължимият данък общ доход за тримесечието на едно лице и той се умножава по броя на лицата, които са заложени в разчета за прогнозата. Така че методиката, по която става изчислението на данък общ доход не предвижда да се търси разпределение на всички заети лица в съответните етажи, по които е изградена скалата.
На базата на тази вече методика искам да обявя на господа народните представители, че средните данъчни ставки за 1996 г. се намаляват спрямо 1995 г. Средната данъчна тежест за 1996 г. е 14,33 на сто, средната данъчна тежест за 1995 г. е 15 на сто. Тоест, виждате, че по предложената скала фактически има намаление с 1,7 на сто на данъчната тежест.
На второ място, искам да информирам господа народните представители, че ако сравним сумите със ставките за 1995 и 1996 г., веднага ще се забележи една много важна тенденция: от 3000 до 9000 лв. има намаление на ефективната данъчна ставка. Това намаление започва да се движи от 4,2 на сто до 0 на сто при 9000 лв. От 9000 до 20 000 лв. има завишение с 2 на сто...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А къде отива инфлацията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: ... И от 30 000 лв. вече отново започва намалението, което в последните етажи отива дори към 5 на сто. Тоест, направена е една скала, в която реално половината от лицата, които получават доходи в ниските етажи, по същество са съществено облекчени спрямо тази скала, която е действувала през 1995 г. Така че, моля да се имат предвид тези моменти, когато са се правели обосновки, че реално се намалява данъчната тежест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на Стоян Проданов в продължението, което беше поискано по правилника - от 10 минути.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Уважаеми колеги! Преди малко моят колега от коалицията "Народен съюз" Венцеслав Димитров ви каза една истина, че една държава, когато се намира в криза и иска производството й да тръгне, тя намалява данъците, а не ги увеличава. Всички в тази зала сте убедени, че България в момента е в криза. Мисля, че никой няма да го отрече. Криза - в политиката, криза - в икономиката, криза - в духовната сфера най-вече, която последна криза ми се струва, че още едно поколение трябва да отмине, за да се изживее.
България се намира в идентична ситуация, в каквато е била след Първата световна война. Тогава България, водейки три войни за 6 години, се намира в същата разруха, в която се намира и сега. И само за няколко години тогава правителството на Александър Стамболийски успя да изведе България от тази криза благодарение на доброто си законодателство. И това не можете да отречете, защото е така!
За тези, които не знаят, по това време е гласуван Законът за забрана на детския труд, Законът за забрана на женския нощен труд и Законът за прогресивно подоходния данък. Това е данък общ доход, който сега ние гласуваме. Но тогава, забележете, прогресивно подоходният данък е една от най-модерните данъчни системи в света. Но тогава данъкът се движи от 2 до 32 на сто. А вие сега какво искате, да сложим 50 на сто данък? Кажете ми кой луд ще тръгва да произвежда, как ще произвежда? Искате да се събуди производството в тази страна, но го казвате само на думи, а гласувате точно обратното. Защо, колеги, защо? В тази държава трябва да се направят леки промени на 6-7 закона и да се даде възможност на хората да произвеждат. А вие, отляво, само декларирате, че искате това, а гласувате коренно противоречиви закони. Сега чия поръчка изпълнявате? На вашия министър на финансите. Само че него го няма в залата, но ако е тук пак ще мънка като току-що озлочестена ученичка. И вие сега слушате него, а не мислите за производството в тази страна.
Много ви моля, приемете отлагателното вето на президента и да седнем и направим наистина един добър закон, който ще доведе наистина до тласък на производството в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да изкажа по принцип възраженията си срещу този закон, тъй като освен неговият подчертан антисоциален характер, той е и своеобразен рекорд по антиконституционни разпоредби. Освен че в този закон, както тук се изтъкна от колегите, се въвежда облагане със задна дата и авансово плащане на данъци за нереализирани доходи, то в този закон се предвижда още една противоконституционна разпоредба, която поне в три пункта противоречи на Конституцията на Република България. Това е разпоредбата, която се предвижда в Приложение N 1, т. 6 към закона, а именно за диференцираното облагане на имотите съобразно това за какво те се ползуват. Конституцията е категорична, че данъци могат да се налагат съобразно доходите и съобразно имотите, а не съобразно това как са придобити, за какво се ползуват и т.н.
ИВАЙЛО КАЛФИН (от място): Това е друг закон!
ИВАН СОТИРОВ: Така че, уважаеми колеги, това, което вие правите тук, е недопустимо и продължава вашата практика на системно нарушаване и действие против конституционните разпоредби.
Ето защо поради грубата противоконституционност на този закон и поради неговия антисоциален характер, и поради това, че тук дори и на пръв поглед си личи, че вие нямате тези депутати, това мнозинство, с което да отхвърлите закона, точно затова опозицията и Съюзът на демократичните сили няма да участвуват в тази фалшификация с карти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Никой не е изненадан от това, че и дискусията по отлагателното вето беше истеризирана в същата степен, както и дискусията при приемане на закона. Имайте предвид, уважаеми колеги, че на обществеността вече й втръсна от това истеризиране.
В залата много категорично с числа беше показано, че вие лъжете, когато съобщавате на българската общественост, че до средната заплата доходите на гражданите се облагат по приетия закон с увеличени ставки. Това е лъжа, уважаеми граждани! Таблицата е налице и господин Радев може да се смее и от малки екрани в залата, от това лъжата не се превръща в истина. Таблицата е таблица с числа. Това, което ние обещавахме и в Бюджетната комисия, и в залата, че до средните доходи ще облекчим облагането и макар и малко ще намалим ефективната данъчна ставка е факт.
Таблицата е категорична, че за подоходните етажи, които са до средната работна заплата, ефективната данъчна ставка се намалява.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Нищо подобно!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Сметнете, господин Димитров! Аз на Вашия начин на правене на сметки вярвам. Сметнете си!
Второ, неизбежно е, за да получиш компенсация да увеличиш малко ефективната ставка за подоходните етажи, които са над средния етаж. Това беше разисквано тук.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Включете микрофоните, господин председателю, и му помогнете за числата.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Всеки друг може да ми помогне, но не и човек, който е грешка на природата, господин Михайлов, като Вас.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): За председателя става дума. Вие го обиждате. (Единични ръкопляскания, шум и реплики в блока на опозицията)
СТЕФАН СТОИЛОВ: Щом намалите ефективната данъчна ставка за подоходните етажи, които са под средния, неизбежно за компенсация трябва с малко да увеличите. Това беше разисквано не само тази година. Това е елемент на философията, към която се е движил парламентът през последните три години - и в Бюджетната комисия, и в залата.
Трето. Един въпрос, около който се изприказваха толкова много приказки за така наречените разходи - квартирни, дневни, представителни.
В държава, която се намира в състоянието, за което говориха няколко депутати, и това е вярно, и господин Проданов говори, когато признавате разходите, с които ще преобразувате облагаемата сума, вие наистина сте и морално, и икономически задължен да отидете до онова, което е стандарт за момента. А това е зададено в разходите, които се признават на държавния служител. Оттам нататък, господин Стоян Проданов, оттам нататък, всеки може да разходва колкото иска за сметка на дохода си, за сметка на печалбата. Никой не е лишен от това. Но вие щом мислите за хазната, трябва да се съгласите, че има една норма над която всеки за сметка на своя личен доход, а не за сметка на онова, което се облага с данък.
Има една тема, във връзка с която също се изприказваха много приказки. Това е за авансовите плащания при доходи от облигационни отношения. Вестниците още през 1995 г. и то сериозни вестници, специализираните вестници обърнаха внимание, че в случая става дума не за ощетяване на определени групи, а за премахване на част от една неоправдано съществуваща привилегия. Всички граждани по трудовоправни отношения плащат всеки месец. И сега българската държава, в тази наистина трудна обстановка, отива към частично привличане на доходите на тези категории граждани на няколко пъти в течение на годината. Какво ощетяване е това? Това е само едно намаляване на привилегия, която неоснователно е съществувала до този момент.
Друг конкретен въпрос във връзка с приетия закон. Кой е тоя текст на Конституцията, който дава право или задължава президента да се произнася по данъчната политика на правителството? Кой е този текст?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): По всички закони може.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Той може да връща, но той не е институцията, господин Димитров, която ще казва: "Тази или онази данъчна политика, един или друг модел на данъчна политика." Например в областта на облагането на данъка върху печалбата. (Неразбираема реплика от Васил Михайлов)
Няма такова нещо!
Край господин президента има там едни брадати съветници, които ние знаем с господин Димитров колко струват, се пренатягат сега, в предизборната обстановка, и няма закон, който те да не връщат. Това не е право на президента! Президентът да внимава по онези въпроси, по които има разписани текстове в Конституцията.
Правителството отива към такъв модел на данъчна политика. То си носи отговорността. То ще събира и плюсовете, то е отговорно за евентуалните минуси. Това не е работа на президента!
И накрая, господин Димитров, аз най-малко съм очаквал, че и Вие ще попаднете в категорията на тези, които ни заплашват. За шест години съм разбрал, че тези, които избиват комплекси и, които ги набира страх, и трябва да си плюят от време на време в пазвата издигат такива заплахи. Съветвам Ви да излезете от тая група.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Какви заплахи?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Вие днес си позволихте такива заплахи.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Към кого?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Можете всеки ден да отправяте такива заплахи. Вас ще Ви забрави и Народното събрание, и страната. Но тази партия, към която днес си позволихте да отправяте такива заплахи, ще си бъде, ще съществува и ...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А, за партията. Така кажете. (Смях и весело оживление в блока на опозицията)
СТЕФАН СТОИЛОВ: И добре, че я има, господин Димитров, тъй като щеше да бъде страшна трагедия, ако бяхте продължили да управлявате. (Шум и весело оживление в блока на опозицията)
И накрая, искам да ви кажа - има една държава, към която много често се обръщате в търсене на аргументи - и във вътрешна, и във външна политика. В Турция, която много често използваме когато се движим към намиране на едни или други законодателни решения, въпросът за данъците на такива занаяти, въпрос, който има и в този сега разискван закон, се решават по един подобен начин - в определяне на граници "от-до". Така че онова, към което отива Министерството на финансите и което прие парламентът не е изобретение, не е прецедент. Това нещо в данъчното законодателство на редица страни съществува. Така че непрекъснатото размахване на плашилото Конституционен съд, с който вие свикнахте, струва ми се, в този случай, с този закон едва ли може да намери нещо, за което да се хване. И ще бъде добре Конституционният съд да отиде на един работен обяд край Босфора и да се посъветва с Бюджетната комисия на Меджлиса. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на мнозинството)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искам думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Изказването е от името на парламентарната група. Няма право на реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не беше казано предварително и нямам право. Не ме карайте да правя глупости.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): От името на парламентарна група, доколкото знам, се дава думата само извън дневния ред. Защото и ние ще искаме и ще стане една... По-добре една реплика да направя и ще ви икономисам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, имате думата за реплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря. Комплекси мисля, че избиват тук други. Комплекси, които не могат да намерят връзка, общ език с тия, към които се стремим. Комплекси избиват тия, които могат да водят един диалог само с довчерашните им приятели.
Аз, господин професоре, съм носител на наградата на Стопанско политическия клуб в Бон - вторият човек от Източна Европа за социално пазарно стопанство. (Весело оживление в блока на мнозинството, реплики: "Браво! Браво!")
Заплахи?! Напротив, грешно сте ме разбрали. Аз не съм отправял заплахи. Напротив, аз искам вие да просъществувате и да си седите, да намалявате или там какво ще става. Но аз казвам да не действате в тази посока, защото може да стане това. Но това не е заплаха. Това е желание да оцелеете, за да ви имам насреща.
За ставките. Естествено, ние не можем да оценяваме това, какво пише в Конституцията. И аз не съм я подписал, но веднъж действаща трябва да я спазваме. Това са правомощия на президента и какво ще напише, това е негова работа. Ние тук трябва само да разсъждаваме.
Лично моето мнение е, че неговите основания са наистина доста тежки.
Лъжите, дето ми говориш за лъжи. Когато има две таблици, за лъжа може да говори само този, който не смята, който не може да смята. Който може само да събира. Който не може да умножава и дели, който не знае какво е това инфлация и, който не знае, че когато има инфлация ставките трябва малко да се намалят. Защото сме се качили и трябва да слезем малко по-надолу. Това са хората с комплекси, господа. Даже и професори, които си позволяват тук, от тая трибуна, да развиват разни марксически тези, че единствено за органическия състав, наскоро го каза, която е една изкуствена теза - че само трудът произвежда, а капиталът - не. Но аз сега виждам, че съвсем последователно вашето парламентарно мнозинство води до унищожаване на капитала и невъзможност на капитала наистина да произвежда чрез отделяне на преференциите за инвестиции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за втора реплика Благой Димитров.


БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин професоре! Вие твърдите, че имало някаква преференция за едноличните търговци по отношение на това, че досега нямало авансови плащания. Първото нещо е, че те поемат риска, един риск, който нямат хората с трудова заетост, с трудово правоотношение.
И второ, как можем да смятаме, че има преференция за хора, да речем, които се занимават със сезонна търговия или да речем, с някакъв вид сезонна дейност?
Следователно би трябвало не авансово да се плаща по тримесечия, а целогодишният доход представлява един интегриран израз на техните доходи. Другото е анахронизъм.
Аз не мога да се съглася, че на тримесечни авансови вземания може по някакъв начин обективно да бъдат облагани тези хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Едва ли националният капитал се нуждае от такава истеризирана пледоария, каквато през два дни се прави от господин Димитров. Той не се нуждае от такава пледоария, той се нуждае от политиката, която се провежда в момента. И тази политика втора година върви с реални практически стъпки в трудна обстановка. Вие прекрасно знаете, че данъците не могат рязко да бъдат намалени поради простата причина, че над 40 на сто отиват за обслужване на лихвени плащания. Така че, когато се говори за кризисна обстановка, тя си има своите черти в България.
А това, което ви казах, да се въздържате от заплахи, го повтарям, тъй като няма да спечелите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Повтарям предложението. Подлагам на повторно гласуване Законопроекта за данъка върху общия доход.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставих вече това нещо. Моля, гласувайте!
Моля, гласувайте!
След това ще имате думата за процедура.
От общо гласували 124 народни представители, за - 123, против - 1, въздържал се - няма.
Обявявам десет минути почивка. (Звъни)
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Откривам заседанието. Току-що ми беше възложено от секретарката на академик Сендов да поема управлението.
Така че по последната точка от дневния ред давам думата на госпожа Караиванова.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (от място): Госпожо председател, от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата от името на парламентарна група господин Николай Христов.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, вземам думата от името на Парламентарната група на Народен съюз, за да изкажа нашия категоричен протест срещу гласуваното решение и дневен ред за заседание на българския парламент на Великден... (Реплика от блока на мнозинството: "Къде са вашите? И сега ги няма!")
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ: И утре няма да ги има, в Страстната седмица, в Разпети петък.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (от място): Има Кодекс на труда.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ: Аз няма да държа религиозна проповед, уважаеми колеги. Не мога обаче да не отбележа, и това го правя от името на парламентарна група, следните няколко прелюбопитни неща.
Може би неслучайно точно на Разпети петък вие ще гледате Закона за банките и може би утре точно банките ще се разпъват. (Шум и възгласи в блока на левицата)
За съжаление заседанията на Великден и около Великден стават една много лоша традиция откакто Българската социалистическа партия има мнозинство в петгодишната ни нова парламентарна история. Нарочно ли правите тези неща, колеги? Ако ги правите нарочно, то толкова по-зле за вас. Защото, отново казвам, аз не държа религиозна проповед, но става дума за нещо много чисто, много човешко, много съкровено, за стотици хиляди граждани. Става дума за една традиция, която вие също твърдите, че искате да възродите - традицията на православието, на християнството, на човечността. Де факто вашите необмислени решения, а аз съм убеден, че част от вас не приемат същите тези решения, са удар точно срещу традицията, християнството и същата тази човечност, в която и вие се кълнете.
И още нещо, тези решения, насочени пряко срещу християнските празници, срещу християнската традиция, са насочени и срещу гражданското общество, което вие също твърдите, че сте за него, че съдействате за неговото създаване. Може би трябва да ви се обясни, че църквата е институция, неразделно свързана с гражданското общество в съвременния свят, че ударът срещу църковната традиционност, срещу традиционната религия в България, е удар и срещу гражданското общество, оттук срещу дълбокия смисъл на реформите в България.
В заключение, Парламентарната група на Народен съюз остро протестира срещу взетото решение и в знак на своя протест утре няма да присъства на пленарното заседание. Благодаря ви за вниманието. (Възгласи: "Е-е-е!", смях и реплики в блока на БСП и коалиция)
РЕПЛИКА НА ДЕПУТАТ ОТ ЛЕВИЦАТА: Колко присъства и днес. Те и днес ги няма. За вас винаги е Страстна седмица!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Мисля, че по Кодекса на труда утре е работен ден.
Госпожа Ана Караиванова има думата.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, Комисията по парламентарна етика взе следните становища. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви, спокойно. Моля ви, не правете грешки - не става дума за АОНСУ, за друго става дума.
АНА КАРАИВАНОВА: Становище относно сигнала на народния представител Ангел Димов срещу народния представител Иван Костов.
На 31 януари 1996 г. в Комисията по парламентарна етика постъпи молба от народния представител господин Ангел Димов, в която същият твърди, че на 24 януари и 26 януари 1996 г. народният представител Иван Костов от трибуната на Народното събрание е обявил, че господин Димов е свързан с частната фирма "Орион комерс", с което е засегнал честта и достойнството му и твърденията му са клеветнически и оскърбителни.
По повод молбата на господин Димов комисията се запозна със стенограмите от пленарните заседания на Народното събрание от 24 и 26 януари т.г. и констатира, че само в стенограмата от 24 януари господин Димов е визиран лично от господин Костов.
При прочитане на декларация от името на Парламентарната група на СДС господин Иван Костов се е обърнал към Парламентарната група на демократичната левица с думите: "Вижте, ваша работа е да се идентифицирате с всякаква групировка. Много скоро ще докажем, че тази групировка е формирана по престъпен начин."
По повод репликата от място на господин Ангел Димов, записана в стенограмата: "Нищо не можете да докажете!", господин Иван Костов е продължил: "И то Вие, който най-много говорите, господин Ангел Димов, сте свързан най-много с тях, от тази група на демократичната левица".
Изслушан по време на заседание на Комисията по парламентарна етика господин Ангел Димов заяви, че смята, че е засегнато достойнството му от произволните твърдения на лидера на СДС, които са от естество да разклатят доверието на избирателите, които са гласували за листата, в която е включен, като им се внуши, че не защитава техните интереси, че не изпълнява правомощията си съобразно своята съвест, а се влияе от частни, групови или користни интереси.
Господин Димов заяви, че след това изявление на господин Костов е бил нееднократно питан от свои избиратели дали е вярно, че участва в търговски дружества или фирми на "Орион", което той категорично отрича.
Комисията по парламентарна етика писмено покани на две свои заседания господин Костов да се яви и да обоснове твърденията си като представи писмени доказателства, ако разполага с такива, за участието или връзката на господин Димов с фирми от кръга "Орион". Господин Костов не се отзова на поканите и не представи никакви доказателства за публичните си изявления, а чрез член на комисията от Парламентарната група на СДС пожелал да се огласи мнението му, че доказателствата му са коментарите на господин Димов в пресата.
След като разгледа така събраните доказателства Комисията по парламентарна етика на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Твърденията на народния представител Иван Костов, с които се засяга личното достойноство на народния представител от Парламентарната група на демократичната левица Ангел Димов, са неоснователни и недоказани, поради което го порицава. (Възгласи в блока на опозицията: "Е-е-е!", реплика: "Не се излагай!")
2. Господин Иван Костов, въпреки изпратените му двукратно писмени покани не се яви пред Комисията по парламентарна етика, с което наруши чл. 95 от правилника и чл. 80 от Конституцията.
Становището беше прието по точка първа с 6 гласа "за", 1 "против" и 1 "въздържал се" и по точка 2 с 6 гласа "за" и 2 "въздържали се" от общо 8 членове на комисията, присъствали на заседанието.
И второто становище, госпожо председател, относно сигнала на председателя на Народното събрание академик Благовест Сендов срещу народния представител Георги Дилков.
На 23 февруари 1996 г. председателят на Народното събрание академик Благовест Сендов в пленарно заседание е поискал Комисията по парламентарна етика да разгледа случая с отправените му от народния представител Георги Дилков чрез декларация на Бизнесблока обвинения, че в резултат на допуснати от председателя на Народното събрание съществени нарушения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, е отхвърлен на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, внесен от народните представители Георги Дилков и Димитър Дичев.

Комисията изиска и се запозна с експресната стенограма от 23 февруари 1996 г., в частта, отнасяща се до процедурното изказване на народния представител Георги Дилков, Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, внесен от народните представители Георги Дилков и Димитър Дичев, становищата на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми и Комисията по бюджет и финанси, експресната стенограма от заседанието на Народното събрание на 16 февруари, в частта й, отнасяща се до разглеждането на внесените на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, заедно с компютърната разпечатка за поименното регистриране с депутатите от 16 февруари 1996 г., експресната стенограма от заседанието на Народното събрание от 14 февруари, справка от отдел "Международни връзки и протокол" към Народното събрание, относно задграничната командировка на народния представител Георги Дилков, а също така изслуша господин Дилков на заседание, проведено на 6 март, в резултат на което установи следното:
На 12 декември 1995 г. народните представители от Парламентарната група на Българския бизнесблок господата Георги Дилков и Димитър Дичев са внесли Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, отнасящ се основно за реда и условията за пенсиониране на военнослужещи и служителите от МВР. С разпореждане на председателя на Народното събрание проектозаконът е разпределен на Комисията по националната сигурност и на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми, като водеща.
На 20 януари 1996 г. в Народното събрание е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пенсиите от Министерския съвет. Същият е разпределен от председателя на Народното събрание на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми, като водеща.
На 14 февруари 1996 г. посочените две комисии са разгледали законопроектите за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, внесени от Министерския съвет и народните представители Георги Дилков и Димитър Дичев. Вносителите на втория проектозакон не са присъствали на заседанията на комисиите, което изрично е отбелязано. В становищата и на двете комисии е посочено, че към законопроекта на посочените народни представители липсва обосновка за необходимите бюджетни разходи за неговото изпълнение, съобразно изискванията на чл. 63, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. А министърът на труда и социалните грижи в заседанията на комисиите е посочил, че предложените решения в някои части на законопроекта изискват допълнителни разходи от 2,5 млрд. лева, които не са осигурени в приетия Закон за държавния бюджет за 1996 г. Поради това и двете комисии са изразили становище законопроектът на посочените народни представители Дилков и Дичев да не се приема от Народното събрание.
Комисията по националната сигурност до 16 февруари не е разгледала разпределения й проектозакон.
На 14 февруари 1996 г. в пленарно заседание е приет дневният ред на Народното събрание за седмицата, в което е посочено, че точка първа на 16 февруари ще бъде разглеждането на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пенсиите. На 16 февруари в пленарно заседание са разгледани законопроектите за изменение и допълнение на Закона за пенсиите. Председателите на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми са докладвали становищата по всички постъпили и разгледани от двете комисии законопроекти, включително и този на народните представители Георги Дилков и Димитър Дичев.
Веднага след изслушване на становищата на двете комисии, председателят на парламента акад. Сендов двукратно е поканил вносителите да представят своите законопроекти, извън времето за обсъждане, но освен министър Коралски от името на Министерския съвет, друг вносител не е взел думата. Разпределено е било и времето за дебати - по 30 минути на парламентарна група.
Вярно е, че в развилата се обширна дискусия всички оратори са изразили становища само по законопроекта на Министерския съвет. Но този факт в никакъв случай не може да се вмени във вина на председателя на събранието, още повече, че и на Парламентарната група на Българския бизнесблок е определено време за изказване 30 минути. Никой от депутатите на тази парламентарна група не е взел участие в дебатите. От компютърната справка за регистрацията в началото на заседанието на 16 февруари е установено, че са присъствали 7 народни представители от Парламентарната група на Българския бизнесблок, включително и един от вносителите - господин Димитър Дичев. От изпратената ни справка от отдел "Международни връзки и протокол" се установява, че от 11 до 17 февруари народният представител Георги Дилков е бил командирован от Народното събрание в гр. Гармиш Партенкирхен, Германия, за участие в семинар. Но това не означава, че разглеждането на законопроектите е следвало да се отложи, за да може да присъства вносителят в пленарната зала.
След изтичане на времето за дебатите председателят на Народното събрание е подложил на гласуване поотделно внесените общо 4 законопроекта. Проектозаконът на народните представители Георги Дилков и Димитър Дичев е отхвърлен на първо четене с 8 гласа "за", 35 гласа "против" и 120 "въздържали се".
При така изяснената фактическа обстановка Комисията по парламентарна етика на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, реши:
1. Твърденията в декларацията на Парламентарната група на Българския бизнесблок, огласена в пленарно заседание на 23 февруари 1996 г. от народния представител Георги Дилков, че в резултат на допуснати съществени нарушения на правилника е отхвърлен внесеният от него и народния представител Димитър Дичев Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, са необосновани. Спазена е цялата процедура за разглеждане на внесения законопроект и същият е отхвърлен с гласуване в пленарната зала. Затова четох така подробно, колеги. Липсата на становище на Комисията по националната сигурност, която не е водеща комисия, не е пречка за обсъждането му от народните представители, съгласно чл. 64 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Твърденията, че председателят на Народното събрание е нарушил Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, макар и необосновани, не са обидни по същество. И в този смисъл не засягат достойнството на акад. Благовест Сендов по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Становището беше прието единодушно от присъстващите 8 членове на комисията. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, госпожа Караиванова.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,38 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Георги Георгиев

Яшо Минков