ТРИДЕСЕТ И ПЪРВО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 11 юни 1996 г.
Открито в 9,00 ч.
11/06/1996
Председателствувал: председателят Благовест Сендов
Секретари: Станимир Калчевски и Красимир Момчев
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам извънредното заседание на Народното събрание с единствена точка от дневния ред -
ДЕБАТ ПО ВОТА НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
По предложение на Парламентарната група на Демократичната левица и във връзка с традицията на нашето Народно събрание се предлага този дебат да бъде предаван директно по Националното радио и Националната телевизия.
Моля да гласувате за директно предаване по Националното радио и Националната телевизия.
От общо гласували 201 народни представители, за - 191, против - няма, въздържали се - 10.
Предложението се приема.
Моля да бъдат включени Националното радио и Националната телевизия.
Във връзка с дебата, тъй като имаше заявено искане и от СДС за по-просторно време, предлагам основно време с право на една трета продължение, както следва:
- за Демократичната левица - 120 минути;
- за СДС - 90 минути;
- за Народния съюз - 45 минути;
- за останалите парламентарни групи - по 30 минути;
- за независимите депутати - до 10 минути без продължение.
Има ли възражения? - Няма.
В това време не се включва изложението по вота на недоверие на вносителите и времето, по което говорят, естествено, членовете на правителството.
Давам думата на вносителите да представят вота на недоверие.
Моля парламентарните групи да ми представят списък на тези, които ще вземат участие в основни изказвания. Репликите и дупликите са динамично в режима. (Шум и реплики в залата)
Моля за тишина! Да се слушаме, още повече, че се предава по Националното радио и Националната телевизия. Трябва да има слушаемост.
Заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър-председател, господа министри! На втората година от своето управление Българската социалистическа партия ни доведе до непозната по размери и дълбочина в новата история на България тотална криза - криза в земеделието; криза в индустрията; криза в банковата система; финансова криза; продоволствена криза; криза на българския лев; криза в икономическата реформа; криза в управлението; криза на доверието.
Основната причина за провала на икономическата политика на правителството на БСП се корени в несъстоятелността на идеята за тъй наречения ляв преход. В невъзможността необходимите реформи да се съчетаят с лявата физиология, в корупцията на високите държавни нива, в некадърността на икономическия екип на правителството.
За 16 месеца Българската социалистическа партия се опита да върне управлението на националното стопанство към единствено познатия на социалистите модел - пряка намеса на държавата във всички нива на икономиката; централизирано преразпределение на финанси, суровини и продукция в промишлеността и селското стопанство; субсидиране и изкуствено поддържане на големи губещи предприятия; нерационално използуване на валутния резерв на Българската народна банка; резервирано и дори враждебно отношение към международните финансови институции; обезсърчаване на чуждестранните инвеститори и директното им прогонване от страната. Такава позиция е изключително изгодна за управляващата върхушка в БСП.
Зад претенциите за социален пазарен преход, защита на българското производство и националния патриотичен капитал, равнопоставеност на държавната и частната собственост, всъщност се крие естествената обвързаност на висшите държавни и партийни чиновници с полулегални икономически структури и групировки, създадени и произхождащи от самата Българска социалистическа партия. Разграбването на държавата става с прякото участие на министри и висши партийни функционери на левицата в рамките на техния приятелски кръг.
Правителството на БСП същевременно доказа и пълната непригодност да се справи с решаването на икономическите проблеми, дори и пред централизирания икономически модел, който се опита да приложи.
Кабинетът се оказа неподготвен да изготви и да следи зърнения баланс на страната. В замяна на това, днес цялата държавна администрация се занимава с това да преразпределя мизерните остатъци от брашно в цялата страна.
Организирането на масовата приватизация се забави почти година. След което пък сроковете за изпълнение на приетата през декември 1995 г. Програма за боново раздържавяване се провалят изцяло.
Банковата консолидационна компания беше поверена в ръцете на един заместник-министър, а съветниците на премиера бяха настанени в надзорните съвети на всички големи банки, с което за малко повече от година банковата система беше доведена до пълен срив.
Невъзможността на правителството да се справи със задълженията по вътрешния дълг и да балансира бюджета през 1995 г. принудиха министърът на финансите да поиска увеличение на бюджетния дефицит с безпрецедентната сума от 10 млрд.лв.
С поредица от данъчни и други законопроекти, послушно приети от мнозинството в парламента, както и с цялостното си отношение към частната собственост и частната инициатива, правителството на БСП за не повече от година успя да постави новосъздаващото се в България средно съсловие на колене. Частникът беше набързо приравнен със спекуланта. Постепенно бяха ликвидирани задължителните за преходния период минимални облекчения за прохождащите дребни предприемачи, производители и търговци. Днес тези облекчения са заменени с данъчен административен застрахователен и охранителен рекет, който принуждава все повече инициативни, можещи производители и търговци да затварят цеховете и магазините си.
Рязкото увеличение на основния лихвен процент и обезценяването на лева през последния месец поставя на колене и търговците на дребно, и изпразване рафтовете на магазините. В замяна на това правителството явно или скрито подкрепя някои избрани едри финансови групировки, като им позволява да изземват или директно им възлага реализацията и износа на продукцията на големите държавни предприятия, доставките на суровини и енергия, износа и вноса на селскостопански и хранителни продукти и стоки от първа необходимост. Така вместо чрез конкуренция и пазарен механизъм износът, а сега и вносът на зърно става с участието на държавни или частни монополисти. Остана нереализирана реколтата на български картофи и лук, докато приближени до правителството "частници" внесоха голямо количество от съседни страни.
Едри монополисти държат посредническите лостове при вноса на природен газ, ядрено гориво, въглища, при износа на торове, стомана, лекарства, цимент и други продукти, като прибират за себе си цялата печалба от сделките.
Правителството на БСП открито се обяви в защита на частни банки със съмнителен произход, дейност и финансово състояние. Левицата дори издигна за свои кандидати в местните избори шефове на такива банки. Така бе и в София. Такива банки бяха спасявани от фалит с непрекъснати финансови инжекции от Българската народна банка, Държавна спестовна каса и държавния бюджет за сметка на българския данъкоплатец и дребния вложител. Днес някои от тези банки са вече във фалит, а със специален закон, предложен от правителството, похарчените от тях пари ще се възстановяват от държавния бюджет или ще останат за сметка на измамените вложители или на всички вложители.
Правителството насочи всички средства от фонд "Земеделие" към една фалшиво регистрирана банка, създадена от лица от приятелския кръг на министър-председателя, като междувременно се зае да ликвидира пряко или по заобиколен път всички други земеделски банки в страната. Целта беше Българската земеделска и промишлена банка да остане монополист в аграрния сектор. В резултат на тези действия на БСП, днес на практика в България няма кредитиране на земеделските производители.
Правителството на БСП изцяло блокира трите основни елемента на пазарната реформа - преструктурирането и приватизацията на държавните предприятия; оздравяването и стабилизирането на банковата и финансовата система и привеждането на държавния сектор към пазарните принципи и изисквания. Програмата за касова приватизация през 1995 г. беше изпълнена едва 25 на сто.
Стартът на масовата приватизация на практика се отложи за 1997 г. Малката приватизация беше почти изцяло блокирана, като за една година бяха продадени само 295 държавни обекта в цялата страна. Пълният провал във финансовата система доведе до близо неколкократно обезценяване на лева само за последните два месеца и до превръщане на държавния бюджет за 1995 г. в куп непотребна хартия.
Отсъствието на всякаква стратегия във валутната политика свали резерва на Българската народна банка от 1 млрд. и 400 млн. щатски долара през 1995 г. до под санитарния минимум през май 1996 г. Продължи прякото и косвено субсидиране на държавния сектор със средства от държавния бюджет, от търговските банки, от БНБ, както и чрез дотираните цени на енергията и горивата.
В резултат на тази политика и до днес няма напредък по сключването на заема "Фейсал" със Световната банка, което блокира и евентуалното споразумение с Международния валутен фонд. Още в началото на своето управление правителството на БСП демонстрира негативно и високомерно отношение към Международния валутен фонд и обяви, че има възможност да изпълни програмата за плащания по външния дълг без ново споразумение с фонда. Днес правителството на БСП търси на всяка цена споразумение с международните финансови институции. Причината за това не е осъзнатата необходимост от провеждането на структурни реформи нито някакъв стремеж на БСП да се интегрира в световното икономическо пространство, а истината е, че правителството на БСП докара само за една година държавата до фалит и сега отчаяно търси средства, за да може да извърши плащанията по външния дълг, да не допусне катастрофа с бюджета за 1996 г. и да остане на власт поне до президентските избори.
Подписването на споразумението с Международния валутен фонд обаче няма да помогне на правителството да се задържи на власт и да извади България от кризата. Защото евентуалното споразумение ще изиска вземането на решения, извършването на поредица от действия, които са непосилни за кабинета на Жан Виденов. Правителството не разполага с достатъчна подкрепа сред населението. Причина за това са преди всичко провалите и безсилието му в такива основни дейности като осигуряване на хляб за населението и фураж за животните, предстоящото, а вече на много места, въвеждане на купонна система за снабдяване с основни хранителни продукти, невъзможността да се овладее курсът на лева към долара и следващото от това рязко повишаване на цените на горивата, енергията, транспорта, лекарствата и всички основни стоки.
Правителството загуби доверието на хората. Поредицата от скандални афери в икономиката, свързани най-вече с приятелския кръг "Орион", гръцко-българското дружество "Булфон", отменената регистрация на Българската земеделска и промишлена банка, участието на "Орион" в износа на зърно, делата по цесията на "Химко", "Топенерджи" и намесата на "Газпром" във вътрешните работи на страната, сделката с водите на река Места, ангажиментът на правителството със защитата на Първа частна банка показаха, че министрите в правителството преследват преди всичко лични и корпоративни интереси.
Правителството няма авторитет сред чуждестранните икономически кръгове. Чуждестранните инвестиции в страната през 1995 г. спаднаха до жалкия минимум от 121 млн. щатски долара. Само чуждестранните инвестиции по линия на Германия от 122 млн. за 1994 г. спаднаха на 14 млн. марки за 1995 г. Напусна страната най-големият външен инвеститор - групата "Роувър". За цялата 1995 г. са сключени само 4 приватизационни сделки с чуждестранни инветитори.
Неуспешни останаха опитите на премиера да осигури специални условия за България при доставките на енергоресурси и суровини от Русия. По искане на правителството мнозинството в парламента прие дискриминационната забрана чужди граждани да закупуват земя в България. Правителството няма и програма за излизане от икономическата криза.
В доклада на министър-председателя на пленума на БСП от 12 май, а и в последния доклад от последния пленум, решенията на правителството за закриване и изолиране на губещи предприятия, последните изявления на премиера, на министъра на финансите, на министъра на икономическото развитие и на управителя на БНБ показват, че планираните половинчати действия се извършват само под натиска на Международния валутен фонд и не са обвързани със задължителните за структурната реформа инициативи за подкрепа на частния бизнес, инвестициите, експортно ориентираните производства и ускоряване на приватизацията. Напротив, само седмица преди да обяви започването на така наречената структурна реформа правителството наложи в парламента чрез своето мнозинство приемането на данъчни закони, насочени пряко против частната инициатива, дребното предприемачество и инвестиционната активност.
Всичко изложено дотук ясно показва, че икономическата политика на правителството на БСП представлява несъмнен провал. Само за 16 месеца след поемане на властта кабинетът на господин Жан Виденов донесе на България доходи на населението под границата на жизнения минимум, недостиг на основни продукти като хляб, захар, ориз, олио, въвеждане на купонна система, спиране на връщането на земята и блокиране на аграрната реформа, връщането назад в икономическото развитие, символични чуждестранни инвестиции, унищожаване на дребното и средното предприемачество, спиране на приватизацията, спад на производството, спад на външнотърговския обмен, рязък скок на инфлацията, ценови шок, драстично увеличение на вътрешния дълг, стопяване на валутния резерв на Централната банка, фалит на банки, огромна скрита безработица, унищожаването на източиците за препитаване на големи групи от населението, закриване на предприятия с неясно бъдеще за работниците.
Опитвайки се да излезе от това положение, правителството чрез мнозинството в парламента извърши персонални промени. За нас това е един опит да се използва тази ситуация едва ли не да се поддържа, че вотът за недоверие, който е поискан за правителството с един състав, не трябва да важи след като правителството с четири нови министри има друг състав. За нас това е една несъстоятелна теза, затова защото всъщност тези промени, които бяха извършени, трудно е дори да бъдат наречени козметични. По-точното наименование, и това е наименованието на виден представител на БСП, че това бяха неадекватни промени.
При този пълен провал на икономическата политика на правителството да запазят своите постове вицепремиери, отговарящи за земеделието, за промишлеността и за икономиката, да не се смени министърът на финансите, а да се смени например министърът на културата, като че ли културата е виновна за икономическия провал на правителството, наистина говори за неадекватност в поведението на правителството. (Ръкопляскане от блока на СДС)
То очевидно не осъзнава провала на своята икономическа политика, не е в състояние да предложи нищо за някаква промяна. Че това е така личи дори от изявленията не на друг, а на премиер-министъра пред техния пленум на БСП, когато той заявява, ако се вярва на вестник "Дума" за пръв път, че "Ситуацията е кризисна, правителството няма стратегическа програма за излизане от положението и през 1996 г. не сме в състояние да изпълним обещанията си за спиране на обедняването и на разрухата".
Аз обаче бих казал, че това не е точно така. Правителството на БСП има една стратегическа програма, това е старата стратегическа програма на Българската социалистическа партия за ограбване на страната и за нейната разруха. Такова правителство не трябва да има доверието на българския парламент и на българския народ. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мотивите за искания вот на недоверие към правителството завършват с един патетичен призив към съвестта на депутатите. Дами и господа от опозицията, към съвестта не можете да се обръщате с лъжи. А във вашите мотиви има поне десет големи неистини, не искам да изброявам дребните. Може би не си струва да се спирам на всяка една от тях, но ще го направя, защото с всяко свое лъжливо обвинение вие скривате от общественото мнение по един истински проблем, пренебрегвате това, от което винаги сте бягали - реалните отговорности на властта, а изтъквате това, към което винаги сте се стремили - сензацията и скандала.
И така, още в самото начало вие преписвате на Българската социалистическа партия някакъв модел на преход, предполагащ, цитирам: "Пряка намеса на държавата във всички нива на икономиката, централизирано преразпределение на финанси, суровини и продукция, субсидиране и изкуствено поддържане на големи и губещи предприятия" и всичко това вие наричате "ляв преход". Това сигурно е извадка от учебник по политикономия на социализма, писан преди двадесетина години от някои от вас. Тази конструкция няма нищо общо с днешните икономически реалности. Базиращите се на нея обвинения към правителството на демократичната левица са изсмукани от пръстите. Винаги сме се старали да намаляваме неоправданите бюджетни субсидии, да ограничаваме загубите в държавните банки, да поддържаме реални цени и доказателства за това има в изобилие в законите за бюджета за 1995 и 1996 г., в програмата на Министерския съвет за оздравяване на банките, приета в края на миналата година... (шум и реплики от блока на опозицията, които не се разбират), в правителствените решения по въпросите на цените и ценообразуването. (Шум и реплики от блока на опозицията) Обратно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, моля за тишина в залата. Трябва да се изслушваме. Сериозни въпроси разглеждаме. Слушайте! Слушайте, след това ще възразите. (Шум и реплики от блока на опозицията)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Нека скандират, господин председателю, и без това по всички техни предложения по този въпрос - на господата от опозицията и тук, в парламента, и пред социалните партньори, и в медиите винаги се е съдържал необуздан популизъм.
Второ, лъжа е, че правителството е спирало приватизацията. Самите факти опровергават това неверно твърдение на опозицията. През миналата година е сключен рекорден брой приватизационни сделки - 309, два пъти повече, отколкото бяха сключени през 1994 г., а през тази година не само ще се реализират стотици нови транзакции - това вече е факт - но сред тях ще бъдат вероятно най-големите в страните от Централна и Източна Европа - за Българската телекомуникационна компания, за "СОДИ" - Девня и др. На приватизацията пречехте вие, господа от опозицията, с безкрайното протакане в парламента на законите, програмите и списъците за приватизация, с оспорването пред съда, над който политическият ви диктат е обществен факт, буквално на всяка една приватизационна сделка.
Връх на цинизма е да се упреква демократичната левица със забавянето на масовата приватизация от хората, които яростно я отричат, години наред я спираха. А и сега я спъват, както могат. Но цинизмът няма да помогне. Просто правителството на демократичната левица включи в приватизацията хиляди предприятия и милиони българи, а първото демократично правителство през 1992 г. сключи само дузина приватизационни сделки, до една - скандално провалени. Това просто е неоспорим факт.
Трето, в мотивите за вота се твърди, че честният частник бил преследван, а чуждестранният инвеститор - пъден. Действително инвестиционните условия в България днес са неблагоприятни, но твърденията за дискриминация на бизнеса са напълно неверни. Обратно. Правителството на демократичната левица е първото, което предложи значителни данъчни преференции за участниците в големи приватизационни сделки и в големи чуждестранни инвестиции. Първото, което им предложи - да участват в най-привлекателните отрасли - в телекомуникации, транспорта, енергетиката, в добивната промишленост въпреки бясната съпротива на опозицията срещу Закона за концесиите, които урежда тези правоотношения, първото правителство, което реално осъществява либерализация на международните икономически отношения с Европейския съюз, със Световната търговска организация, с Централноевропейската зона за свободна търговия и т.н.
Преписвате на това правителство всякакви зловещи намерения спрямо частния бизнес и чуждия капитал, защото то държало данъците да се събират до стотинка и не щете да знаете, че това е дълг на всяка съвременна държава със социална пазарна икономика. (Шум и реплики от блока на опозицията)
Четвърто, както обикновено се процедира в ораторските среди на опозицията, вие в същото време се мъчите да докажете точно обратното твърдение - че правителството на демократичната левица с нищо не се занимава, освен да обслужва някакви неидентифицирани частни групировки, прословутите приятелски кръгове. (Опозицията скандира "Орион", "Орион", "Орион") Не е излишно да си спомните, господа от опозицията, че не изпълнителната, а съдебната власт вече цяла година си е зарязала основната задача - да гони престъпниците, за да се занимава с празните папки и празните приказки на господин Иван Костов. Е, добре, завършено ли е поне едно следствие? Започнат ли е поне един процес? Произнесена ли е поне една присъда по повод на десетките ви доноси за "Орион", за "Булфон", за "Интерком" и какво ли не още? И къде са най-сетне непрекъснато и гръмко обещаваните от вас доказателства за незаконен износ на зърно, към който днес добавяте още по-налудничави подмятания за някакъв незаконен внос на - какво беше? - картофи и лук!
Пето, вие, господа от опозицията, прекрасно знаете, че благодарение на вашите престъпни действия през 1992 г.... (шум и неодобрителни възгласи от блока на опозицията)... държавата беше напъдена от земеделието. Сега държавата се мъчи да му помага. Тя не може да го командва, дори да иска. И ако проявявахте поне капка искрена загриженост и политическа отговорност към огромните проблеми на земеделието днес, бихме могли не само да обсъдим заедно, бихме могли и да изработим заедно онези толкова трудни стъпки към решаването на зърнения, особено на фуражния въпрос, които правителството на демократичната левица днес предприема. Това наистина е една общонационална задача. Ако тя продължи да се политизира с досегашните темпове, шансовете ни успешно да се справим с нея ще намаляват в геометрична прогресия. Затова не натрапвайте на хората гибелната за тях илюзия, че всички техни проблеми се решават единствено и само от Министерския съвет.
Шесто, правителството никога не си е помисляло да монополизира финансирането на земеделието, например. Нагла лъжа, за която очевидно ще ми се наложи да потърся някаква съдебна отговорност от авторите й, е твърдението, че фонд "Земеделие" е бил насочен към каквато и да е частна банка, камо ли фалшиво регистрирана, при това в някаква особена връзка с министър-председателя, осигуряваща й монополни позиции. Не е най-страшното, че 70 народни представители не са се погнусили да се подпишат под една клевета от най-долен тип. Това очевидно съответства на личния морал на всеки един от тях. Най-лошото е, че земеделският отрасъл е представен като някаква дойна крава, която обществото просто трябва да пази от всякакви крадци. Това е целенасочено създавана заблуда, целяща да отклони вниманието на обществото от истинските проблеми на селското стопанство, за които вина има именно опозицията. Отрасълът днес е в тежка криза, финансирането му е силно затруднено. Никакъв монопол в подобни условия никому не е изгоден, включително и за държавата. Просто крадецът в лицето на опозицията днес вика: "Дръжте крадеца".
Седмо, друг подобен пример! Едно от основните обвинения в мотивите за вота е кризата в банковата система. Абсолютно неверно е твърдението, че тя е предизвикана от действия или бездействия именно на правителството и точно то сега е длъжно да я премахне като с вълшебна пръчка. Да, едно правителство би могло да навреди дори на една толкова автономна банкова система, каквато е българската. Примерно с прекомерен бюджетен дефицит. Но той през 1995 г. бе максимално ограничен. Или с негативно външнотърговска салдо. Но то през 1995 г. беше подчертано положително. Или с груба намеса в паричната, валутната или кредитната политика на БНБ. Но нищо такова не бе допуснато през 1995 г. Дори напротив. Взаимодействието понякога беше недостатъчно.
Авторите на вота са избрали възможно най-неудачните примери, за да докажат обвинението си срещу за правителството за банковата криза. Да вземем допълнителните 10 милиарда, с които Народното събрание в края на миналата година всъщност попълни сумата, заделена с огромно усилие от Министерския съвет, а именно за да помогне на банковата система, без това да е негово задължение. Същият е случаят с цитираната, крайно неуместно, правителствена гаранция за влоговете на гражданите и правителствената подкрепа за банките по схемата "Булбанк" или смяната през миналата година на някои банкови ръководства, които самата опозиция години наред е атакувала.
Лъжа е, че Министерският съвет е вредял на банките. Истината е, че им помагаше според възможностите си, дори без да има парични и законови задължения за това.
Осмо. Едва ли си струва да се спирам на неграмотния анализ на отношенията ни с международните финансови институции, който чухме преди малко. Така нареченото високомерно отношение на Министерския съвет към международните финансови институции битува само по страниците на опозиционните вестници. Истината е съвсем друга. Практически през цялата минала година правителството води трудни преговори с международните финансови институции. Впрочем през това време то изрядно изплащаше външния дълг на страната, без да използва външно финансиране, уреждаше наследени проблеми, без да създава нови - точно обратното на това, което правеше първото демократично правителство през 1992 г., което вземаше кредити, без да плаща нищо, живееше на заем от бъдещите поколения, без да го е еня за миналите.
Впрочем сключването на споразумения с международните финансови институции само по себе си е необходимо за нормализиране на международните валутно-финансови отношения на страната ни. Именно затова правителството на Демократичната левица практически е договорило два важни кредита от Международния валутен фонд и от Световната банка. Те ще започнат да се получават след месец-два.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Научна фантастика!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Всеки опит това да се отрече е в конфликт с истината. Тези две споразумения са най-крупния факт в икономиката на страната през последните една-две години и се надявам, че неговият положителен ефект скоро ще проличи.
И последно. Никога не съм отричал, че правителството все още работи по стратегията за структурната реформа. Това не е нещо, което става за една година. Но своята програма за излизане от кризата, своите мерки за банкова, бюджетна и финансова стабилизация в първия етап на структурната реформа то не само че изложи тук, пред вас, то вече ги изпълнява. Правителството на Демократичната левица действа, без да забравя ангажиментите си. Закрити бяха банки, но влоговете в тях бяха сто процента гарантирани от държавата със закон. Ликвидират се безнадеждно губещи предприятия, но от вчера вече е факт схемата за допълнителна значителна помощ за освободените от тях работници. Ще трябва да увеличим рязко бюджетните приходи, но ще го постигнем главно чрез укрепване на данъчната дисциплина. (Шум и реплики в блока на опозицията) Ускоряваме приватизацията, но не за да се разграби държавната собственост, а да се предаде чрез масовата приватизация в ръцете на своите създатели - милионите българи. (Шум и реплики в блока на СДС)
Ето, това са щрихи от програмата, която според опозицията правителството нямало, а според самото правителство - отдавна вече основният му практически и много тежък ангажимент.
Да, правителството се ангажира с тежки, но решителни и ефикасни стъпки и вече направи първите от тях. Парламентът ги подкрепи законодателно. Ръководствата на партиите от Демократичната левица възприеха осъществяването им като своя централна икономическа задача за тази година. Тази политическа линия трябва да запазим на всяка цена.
Кризата, която преживяваме, финансовата стабилност, която трябва да постигнем, структурната реформа, която трябва да осъществим, изискват мобилизация на всички финансови ресурси, въвеждането на най-строга данъчна и митническа дисциплина. Трябва да осигурим допълнителни приходи в бюджета и чрез увеличаване ставката на ДДС, да, и чрез увеличаване на акцизите, чрез завишаване на вносните мита, въвеждане на ред в данъчната и митническата администрация и, разбира се, пресичане на всеки опит да се укриват данъци и мита. Няма вече възможности за поддържане на изкуствено ниски цени чрез декапитализация на предприятията, особено в инфраструктурните отрасли, защото те вече са пред срив с непредсказуеми социално-икономически и обществено-политически последици. Затова сме длъжни да дадем гаранции на обществото, че ще се вземат сериозни мерки за спиране на декапитализацията, за спиране на разхищенията, за бързо събиране на старите кредити, за ограничаване до минимум на новите, за строго преследване на всяко присвояване, самоуправство, облагодетелстване. Никой не оспорва това. Но то е възможно само при рязко подобряване дейността и на търговските дружества, и на банките, и на държавната администрация, усилия, подкрепени и от правителвство, и от парламент.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Стига бъдеще време! Кажи какво сте свършили дотук!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Никой не оспорва също така, че изпълнението на програмата за финансова, бюджетна и банкова стабилизация и на по-нататъшните стъпки от структурната реформа ще бъде болезнено, особено на първо време. Няколко десетки хиляди души ще загубят работата си. Дестабилизираният валутен курс, високата инфлация ще доведат до известно намаление на реалните доходи, ще се наложат и допълнителни ограничения във финансираните от бюджета дейности. Това обаче е неизбежно, ако искаме през пролетта на следващата година да започнем да чувстваме първите, макар и скромни, но трайни признаци за окончателно излизане на страната от кризата и първите положителни резултати от структурната реформа. (Силен шум и реплики в блока на опозицията)
Другата алтернатива, ако изобщо може да се нарече алтернатива и ако изобщо някой посмее, включително в редовете на опозицията да поддържа този самоубийствен подход, е да се изправи държавата пред хаос, да се остави народът ни беззащитен пред хиперинфлацията, пред крайното обедняване, пред развихрянето на спекулата. Това бездействие ще бъде лошо за всички ни.
Затова когато днес се говори за провал на политиката на правителвството на Демократичната ливица, нека се има предвид и това, че именно приватизацията и особено масовата приватизация с участието на милиони, свободни в своите решения българи, за спекулантите означава край на възможността да се приватизира наготово печалбата на предприятия, за които не носят никаква отговорност. Ликвидацията на безнадеждно губещите предприятия всъщност ликвидира обогатяването за сметка на цялото общество на техните доставчици, ликвидира и възможността за тлъсти посреднически хонорари от сделки в банковата система.
Оздравяването на банките, предстоящите международни одити в много от тях, включително и в БНБ, заплашва тези прослойки с разкриването на генезиса, натрупването и взаимното преплитане на техните незаконни богатства и ресурси, техните възможности.
Така че сами по себе си, обременителни за България, споразуменията с международните финансови институции за структурната реформа и главно тяхното изпълнение чрез програмата за стабилизация на този етап представляват операция за оздравяване на страната ни не само в социално-икономически, но и в обществено-политическа план. Мисля, че това е наш общ дълг, независимо от коя страна на тази зала седим.
Дами и господа, ние вече приехме всички тези предизвикателства. Ние едновременно отхвърляме безпочвените обвинения към нас, но и знаем, че имаме множество недостатъци, допускали сме множество грешки. Нека се анализират и критикуват, нека се търси и отговорността ни за тях. Най-вероятно главният недостатък на управлението на Демократичната левица се състоеше в това, че вместо да управлява промените, се мъчеше да управлява нещо, което не желае да се променя само, така както вие илюзорно ни убеждавахте преди години. Затова днес има толкова много сили, които могат да срутят България, но пък има и сила, която може да я стабилизира, извеждайки я от сегашната криза, и то чрез промяна. (Силен шум и викове в блока на СДС)
ИВАН КОСТОВ (от място): Коя е тази сила?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Ние вече сме започнали реформата. Ако някой я спре, то отговорността ще бъде негова. Тук не става дума за нашите лични съдби, ние сме изправени пред съдбата на България. България и българският народ заслужават достойно бъдеще. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на левицата, възгласи: "У-у-у!" от страна на депутати от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител от Парламентарната група на Демократичната левица Никола Койчев. Да се готви Филип Димитров от СДС.
ИВАН КОСТОВ (от място): Александър Божков на мястото на Филип Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не мога да покривам вашите грешки. Достатъчно ми са другите.
ИВАН КОСТОВ (от място): Това е промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля за тишина в залата.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Обсъждаме съдбовен за страната въпрос - отношението към неговото правителство. Обсъждаме го в един познат за последните 4-5 години сценарий и съдържание на упреци към изпълнителната власт. Обсъждаме го, бих казал, без необходимата за национални политици отговорност в подбирането и излагането на мотивите за съмнения в ефективността на управление на нашето правителство. Обсъждаме го, бих казал, с една необоснована безотговорност и неподплатена оценка на обективната ситуация.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА СДС: Стига общи приказки!
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Сега ще ви кажа и конкретни неща - че всичките ви мотиви за вота на недоверие са едно художествено произведение, с което правителство не може да падне. Да, ето фактите.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Кажи за купоните.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: И за купоните ще кажа. Господин Божков, Вие с огромно самочувствие се обявихте за един от бащите на този текст. Наведете виновно глава. (Смях и реплики от опозицията) Далече сте от икономическата култура, с която може да се оцени едно правителство. (Реплики от опозицията)
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Кажи за купоните.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Ето фактите преди купоните.
Господа, вие претендирате, че сте дясна политическа формация. И в същото време плачете за социалното положение на българския народ. (Шум и реплики от опозицията) Правилно, господа! Но да направим малко сравнение с 1992 г. и 1995 г.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Оставихте хората да умрат от глад.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Ето вашия текст. Доходи на населението под границата на жизнения минимум. (Реплики от опозицията) Да, така е. А знаете ли през 1992 г., когато финансите на България се правеха от Иван Костов, какво беше съотношението?
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Много по-добро.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Много по-добро. Екзистенц-минимумът беше 48 на сто от средната работна заплата. (Шум и реплики от опозицията)
Пенсионерите, които ги обявихте за алчни старци, излезли на припек, средната пенсия пак беше по-малко от екзистенц-минимума за пенсионерите. (Шум и реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Истината не може да се заглуши с викове. Истината трябва да се чуе. (Шум и реплики от опозицията)
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Вижте, когато фактите говорят - и боговете мълчат. (Реплики от опозицията) Аз казвам: когато фактите говорят, би трябвало и СДС да мълчи, ако може да мълчи.
ИВАН ДИМИТРОВ (от място): Колко долара беше средната заплата?
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Всичко го казвам в съотношение, господине. Елате да ви обуча. В съотношение. (Реплики от опозицията) Така че, неграмотността си с подвиквания не оправдавайте.
ИВАН КОСТОВ (от място): Колко е обедняването от 1992 г. до сега.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Да, обедняване има. И обедняването е от 1989 г., господин Костов, защото 1992 г. вие управлявахте и правихте икономическите си експерименти в обстановка на наличие на икономическа инерция от онази оплювана от вас социалистическа икономика. (Реплики от опозицията) Икономическата сланина на България свърши, господа. Затова ние сега обективно оценяваме, че населението ни живее в масова бедност. И ние това не го крием.
ИВАН КОСТОВ (от място): Колко е обедняването от 1992 г. до сега?
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Но влошаването, господин Костов, при вашето управление и при нашето управление почти е едно и също. (Смях и възгласи от опозицията) Още данни мога да дам. Аз съм ви казал, че мога да ви направя кръжок по политическа икономия, практическа политическа икономия на... (Реплики от опозицията)
Господа, вие сте дясна партия. Натискате се да изразявате интересите на частния предприемач. Имате такъв израз, че правителството на Демократичната левица унищожава частното предприемачество. (Реплики от опозицията) Ето ви факти. Ето ви факти, господа. Факти, записвайте си ги. През миналата година в частния сектор на България са разкрити 182 хил. нови работни места при управлението на тази убийствена за частния предприемач политика. Как да си го обясним? (Реплики от опозицията)
Ето още сравнения, господа. Господин Костов, при вашето управление, а господин Димитров тук ли е? Премиер е бил. Здравейте.(Весело оживление в залата) При Вас, господин Димитров, в промишлеността спрямо 1991 г. частният сектор е дал едно увеличение от по-малко от 1 на сто - 0,8. При нас, в сравнение с 1994 г. повишението е двойно - 204,8 на сто. Това е в производството. Частното производство. За услугите не говорим, там решихме проблема. (Реплики от опозицията) Така че, когато пишете обвинения, вглеждайте се в цифрите, ако разбирате от цифри, естествено.
Или за инфлацията. Да, ето как беше при вас. 474 на сто при синия икономически екип на Димитър Попов. Господин Костов, бодро ли ме гледате? 474 на сто. При чисто синьото управление - 180 на сто инфлация. (Реплики от опозицията) 79,4 на сто за 1992 г. Гледайте числата. И 33 на сто инфлация при екипа на Жан Виденов. Така че хайде да видим нещата в диалектика. (Реплики от опозицията) Въпреки това, тук спорът беше, ако можем да бъдем разбрани и да подхождаме като национално отговорни политици. Повтарям, нека да има възбуждане на политическата ни съвест, провокиране на отговорността ни на политици, които избират правителства. Но, бих казал, нека това провокиране да бъде на база на едни обективни, нека да бъдат и критични оценки.
Господа, ние също имаме критични съображения към нашето правителство. (Реплики от опозицията) И това ехидно подхвърляне по отношение на качеството на обсъжданията на пленумите на "Позитано" 20 - многочасовите, също е един безпочвен упрек, който не разбира същността и отговорността, с които се водят тези дискусии. Отговорността на хора, които са получили доверието на един народ да го управляват.
Да, ние отчитаме вече известно разминаване между предизборни обещания и обективно развитие на икономическите процеси. (Шум и реплики от опозицията) Но, господа, дайте да отчетем двуфазно тези икономически промени. (Реплики от опозицията) Защо не отчитате вие икономическата 1995 г. с едни видими и по международни сравнения добри положителни икономически промени от вида: ръст на брутен вътрешен продукт, снижение на инфлацията, запазване на реални доходи за материалното производство, едно определено високо постижение за пенсиите. И защо не се помъчите професионално икономически да потърсите причините за този икономически срив за първите няколко месеца на тази година, за необяснимата икономически игра с валутния курс на лева и неговия упадък, за отлагани решения, които тези мъже, на които сме поверили управлението на държавата, поемат политическото мъжество и отговорност да закриват предприятия, да уволняват масово работници и персонал на предприятия? Така че с отговорността на получили доверието на нацията ние също правим своите анализи, правим своите изводи. Виждате, правим и промени в хората, на които сме гласували управлението на страната.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Да, министърът на културата.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Ще го правим и в бъдеще. Но ще го правим на база на една обективна и полезна за обществото ни оценка.
Аз бих ви помолил, бъдете ни полезни в тези наши оценки като конструктивна опозиция, ако можете, ако не, бъдете по-пасивни. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството, реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Александър Божков от СДС.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин президент, господин председателю, господин министър-председателю, дами и господа министри, уважаеми господа народни представители! В своето изложение ще се опитам да обобщя програмните намерения на това правителство и резултатите от неговото управление, без да изразявам лично мнение. Ще се огранича само да ви припомня какво е твърдяло правителството миналата година и какво ни казва същото това правителство сега.
В Програмната декларация, прочетена от премиера на 25 януари 1995 година, се твърдеше следното: "Правителството си поставя три главни цели на икономическата и социалната политика:
1. Да превърне производственото оживление в траен стопански растеж при висока трудова заетост".
На 15 декември 1995 година министър-председателят все още продължава да мечтае: "Задачата ни е броят на регистрираните безработни да спадне поне с още 60 - 70 хиляди души през 1996 година".
На 12 май 1996 година обаче Жан Виденов е принуден да направи следното заключение: "2644 държавни предприятия са приключили 1995 година с отрицателен финансов резултат. Тяхната нетна финансова загуба е 48 млрд. лева или 6 на сто от брутния вътрешен продукт, показател - по-висок от официалния бюджетен дефицит. Само за 1995 година загубите на предприятията от основна дейност са огромни, а рентабилността им е минус 10,3 на сто". И малко по-долу: "В резултат на ликвидацията на предприятията и на оздравителните мерки в други предприятия могат да загубят работа около 40 хиляди души".
По-нататък в Програмната декларация от януари 1995 година се заявява и втората главна цел: "Да овладеем инфлацията и да създадем условия за постепенно нарастване на реалните доходи". Предлага ни се следният сладникав текст: "Правителството ще прилага нова политика на доходите, позволяваща стопански растеж и поносима социална цена, по-справедливо разпределение тежестите на прехода между социалните групи".
Оптимизмът на правителството по отношение на инфлацията и доходите остава непоклатим и по-късно - в програмата на правителството от май 1995 годинта: "През 1995 година правителството си поставя задачата да сведе обедняването до не повече от 4 - 5 пункта, от самото начало на 1996 година окончателно да го преустанови. Правителството си поставя задачата през 1995 година средната реална пенсия да не намалява, през 1996 година тя ще бъде повишена с 2 - 3 пункта. Главната задача на политиката по доходите ще бъде постигането на целта за окончателно спиране от 1996 година спада на реалните доходи на населението и осигуряване на условия за тяхното постепенно нарастване през следващите години".
Същите благозвучни обещания слушаме и при приемането на бюджета за 1996 година. На 15 декември 1995 година министърът на финансите заявява: "Предвидените мерки ще доведат до увеличаване на средния номинален месечен размер на пенсиите през 1996 година с около 38 на сто".
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Браво!
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: А днешната ситуация, само шест месеца по-късно, правителството описа в Меморандума до Международния валутен фонд отпреди две седмици: "Приетият от парламента бюджет за 1996 година трябва да бъде ревизиран, за да бъде съобразен със значителните промени в макроикономическата обстановка, включително и по-високата очаквана инфлация и номинални лихвени проценти, много по-рязка от очакваната обезценка на лева и отслабване на икономическия растеж и приходите. В централния бюджет фонд работна заплата ще бъде ограничен в рамките на 60 млрд. лева със спад от 11 на сто в реално изражение в сравнение със средното за 1995 година. България не разполага с ресурси за увеличаване на социалните разходи, както беше предвидено в първоначално приетия от парламента бюджет за 1996 година. Въпреки по-високата инфлация и някои допълнителни разходи за обезщетение на работници от държавни предприятия социалните разходи ще бъдат намалени значителни в реално изражение".
Ето и третата цел на премиера от януари 1995 година: "Да пресечем стопанската престъпност и да установим ясни правила в икономиката". Тук вероятно господин Виденов е имал предвид това, което по-късно е развито в програмата на правителството от май 1995 година: "Ще бъдат разработени законови и подзаконови актове за възлагане на държавни поръчки само чрез публични търгове. За целта още през 1995 година ще бъдат създадени нормативни и институционални предпоставки за ефикасно управление на тази дейност и гарантиране откритостта и прозрачността на публичните търгове за възлагане на държавни поръчки от бюджетните организации".
Като че ли никой не е чувал подобни актове да са били приемани през последната година. Тъкмо напротив, без всякаква конкуренция и откритост бяха създадени такива скандални дружества като "Булфон" и "Топенерджи", фалшивата Българската земеделска промишлена банка получи целия фонд "Земеделие", а как са раздавани разрешенията за износ на пшеница, царевица и слънчоглед, как беше внесена компютърната техника на Центъра за масова приватизация и колко още други държавни поръчки и сделки се сключиха зад заключените врати на "Позитано" 20 и "Дондуков" 1 ще разбираме все повече през следващите дни.
В същата тази Програмна декларация от 25 януари 1995 година БСП представи и важната неотложна антикризисна програма за 1995 - 1996 година. В нея правителството си поставя следните задачи: "Да осигурим приръст на брутния вътрешен продукт за 1995 година с 1,5 на сто, а за 1996 година - 2,5 - 3 на сто; да увеличаваме с бързи темпове дела на частния сектор на основата на активна касова и бонова приватизация; да ускорим и приключим в основни линии възстановяването на собствеността върху земята и да осигурим стабилен растеж в селскостопанското производство; да ограничаваме бюджетния дефицит, да преустановим лавинообразното нарастване на държавния дълг, да предложим по-ефективни социални компенсационни механизми със засилени гаранции за хората с най-ниски доходи". Припомням ви, това е антикризисната програма за 1995 и 1996 година.
Стопанското оживление през 1995 година, за което ние многократно предупреждавахме, че се случва въпреки правителството на БСП, а не заради него, прави управляващите още по-големи оптимисти. На 15 декември 1995 година при приемането на бюджета за 1996 година какво казва Жан Виденов: "При средно 50 на сто 1995 година основният лихвен процент ще падне през 1996 година на около 25 на сто. На тази основа ще бъдат намалени и лихвите по кредитите".
Кирил Желев, председателят на Комисията по бюджет и финанси, казва: "Макроикономическите показатели на бюджетната рамка за 1996 година - ръст на брутния вътрешен продукт с 3 на сто, инфлация до 20 на сто и валутен курс 75 - 80 лева за щатски долар са постижими. Вътрешнополитическите промени в нашия регион и премахването на югоембаргото са евентуален резерв за по-голям растеж".
Ето къде сме днес с тази смешна антикризисна програма и с хубавите обещания. Всички знаем колко е днес основният лихвен процент - 108 процента, а курсът на долара се поддържа на изкуствено дишане на нива около 140 лева.
Но аз ви обещах, че няма да правя коментари. Цитирам ви първо министър-председателя от 12 май 1996 година: "Слабият приръст на брутния вътрешен продукт с 1,4 на сто през 1994 година и с 2,6 на сто през 1995 година се дължеше на временен фактор - добра конюнктура за износ при тясна производствена база в няколко промишлени отрасъла и на много висока цена".
Ето и Меморандумът на правителството за Международния валутен фонд от май 1996 година: "Левът ще се стабилизира на нива около 150 лева за щатски долар през втората половина на 1996 година и ще се обезценява с темп, малко под темпа на инфлацията през 1997 година. Предвид извънредно тежкото състояние на платежния баланс решихме да въведем към 1 юли 1996 година временна всеобща допълнителна такса върху вноса в размер на 5 на сто. Възнамеряваме да повишим цените на електроенергията до равностойността на 3,5 цента на киловатчас, което да влезе в сила от 1 юли 1996 година, а също да се извършват месечни промени в цените, за да се подсигури финансовата жизнеспособност на електрическите компании. Цените на горивата ще бъдат променяни всеки месец от 1 юни 1996 година. Цените на отоплението, железопътния и градския транспорт, на пощенските услуги и телекомуникациите ще бъдат променяни по подобен начин, за да осигурят финансовата жизнеспособност на съответното предприятие".
Сега да видим какво става с реалния сектор и приватизцията. В Програмата декларация има страхотни обещания: "Предвиждаме подходящи стимули за малкия и средния бизнес. Ще насърчаваме упражняването на традиционните занаяти и домашната стопанска дейност. Правителството ще възобнови и ускори подготовката на реализацията на боновата приватизация. Необходимо е в съкратени срокове до средата на 1995 година да завърши подготвителният процес, да бъдат приети съответните закони и програми, механизмите на масовата приватизация да бъдат задействани".
Не по-малко смели са анонсите в правителствената програма от май 1995 г. "Касовата и масовата приватизация взаимно ще се допълват. Обектите за приватизация ще се предлагат с единен списък, върху чиято основа ще се формират конкретизиращите списъци на обектите за кръговете на масовата приватизация. При предлагането на обектите за приватизация ще се запазят рационалните икономически връзки между стопанските единици чрез формиране на пакети от акции на фирми, обвързани по технологичен и търговски признак." Помниш ли, Румене, да имаше такова нещо? "Ще се предлагат общи пакети от активи на диверсифицирани конгломерати (тогава питах: "Какво значи това?" Вие казахте, че значи "миш-маш"), състоящи се от предприятия от различни отрасли и сфери на дейност, в това число и на банкови активи.
Окончателният списък на обектите за началото на социалната масова приватизация ще бъде готов през септември 1995 г. (1995 г.) По същото време ще бъдат създадени и лицензирани приватизационни фондове (септември 1995 г.), като инструмент на масовата приватизация."
Резултатите от касовата приватизация чухме само преди няколко седмици тук в залата при отчета на господин Благоев, а ходът на масовата е пред очите ни всеки ден. Довчера все още купувахме книжки. Коментарът е излишен.
Сега да чуем, обаче, какво казва премиерът на 12 май 1996 г. "Въпреки положените усилия не можахме да ускорим касовата приватизация. Програмата за 1995 г. не беше изпълнена. Вътрешната платежоспособност за участие в касовата приватизация беше ограничена, а сериозни външни инвеститори не идваха, поради ниското инвестиционно доверие към нашата страна.
Ние също сме виновни, защото забавихме обявяването на големи промишлени инфраструктурни обекти за приватизация с участие на външни инвеститори. И по този въпрос причините бяха главно в липсата на политическа убеденост от необходимостта от такива стъпки.
Първият кръг на масовата приватизация ще бъде проведен през втората половина на 1996 г." (Една година вече закъснение, въпреки че всички знаем, че първите търгове ще бъдат догодина, но Калин Митрев и Жан Виденов продължават да си повтарят това изречение като някакво заклинание)
Банковият сектор, външният и вътрешният дълг и финансовата стабилизация изглеждаха фасулска работа за правителството миналата година.
Януари 1995 г. "Ще вземем мерки за преустановяване на декапитализацията на държавните търговски банки и тяхното стабилизиране, включително и чрез банковата приватизация. Ще приложим решителни мерки за прекратяване натрупването на лоши кредити. Ще гарантираме превръщането на банковия надзор в силна, ефикасна и неподкупна институция. (Все едно, че слушам министър-председателя преди 10 минути) Правителството ще разработи по-ефикасна държавна политика по външния дълг, обслужване на съществуващия дълг, увеличаване на валутните постъпления от износ на стоки и услуги, по-рационално използуване на официалния и общия валутен резерв на страната за обслужване на дълга и за подпомагане на стопанското оживление."
Месец май 1995 г. "Забавяне на растежа на вътрешния държавен дълг ще се постигне чрез ограничаване при оформянето в държавен дълг на различни по характер задължения на стопански предприятия и финансови институции."
Резултатите от този веселяшки подход са обобщени от премиера в доклада му от 12 май 1996 г. "През 1995 г. около 44 на сто от отрицателния нетен паричен приток на предприятията са били финансирани чрез банковата система - 29 на сто от бюджета и 22 на сто от доставчиците. Общият дефицит в държавния сектор - бюджетен и квазибюджетен превишава 20 на сто от брутния вътрешен продукт. Никоя икономика в света не може да понася такъв товар. Банковият надзор не упражнява ефикасно функциите си и се превърна в пасивен регистратор на нарушения и престъпления.
Най-славно звено в икономиката се оказа валутната сфера. Опасно е намалял валутният резерв, дестабилизиран е валутният курс, застрашено е обслужването на външния дълг. При по-умело управление на валутния резерв и валутния курс през миналата година и в началото на тази година чрез по-ефикасни интервенции на валутния пазар и ползуване на по-широк набор от инструменти на паричната политика от страна на БНБ можеше да не се допусне такова рязко намаление на официалния резерв от рекордните 1509 млн.долара в края на октомври 1995 г. до 670 млн.долара в края на април 1996 г.
Все пак според програмата на правителството от май 1995 г. производството беше над всичко. Главна цел на правителството в промишлеността е съживяването на производството. Това ще се постигне чрез възстановяване на технологичните и хоризонталните връзки директно между предприятията. Облекчаване достъпа на промишлени предприятия до кредитния пазар и намаление на средното равнище на лихвите с понижението на инфлацията. Кредити за някои приоритетни производства, предоставени при преференциални условия от специални държавни институции."
Вместо съживяване на производството, днес имаме ликвидация и изолация на предприятията, блокиране на кредитите, фалит на банките, ценови шок, увеличаване на инфлацията, бум на безработица и правителство на БСП, което иска да остане на власт.
Защо трябва да остане, след като не е изпълнило нито едно от своите обещания и намерения, не ми е ясно. Отговорете ми вие, уважаеми дeпутати от левицата. Благодаря. (Ръкопляскания в дясната страна на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата заместник министър-председателят Гечев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин председател на парламента! Уважаеми депутати! (Шум в дясната страна на залата)
С голямо разочарование слушах анализа на господин Александър Божков. Още в самото начало мога да кажа, че първият извод, който категорично се налага, е, че той може да чете изразително. Това е добре, но то не е достатъчно за сериозния разговор, който водим днес. (Шум и оживление в дясната страна на залата)
Аз не бих искал, моля ви, не бих искал да приемам твърде емоционалното равнище на разговора, тъй като това никак не отива на форума и на отговорностите, които имаме. Но бих искал да кажа няколко думи по онова, което е изпълнено, по онова, което не е изпълнено и по сериозните проблеми, които стоят пред Република България в областта на нейното икономическо развитие.
От фактите, които Вие изнесохте като числа и цели, заложени в икономическата програма на правителството има неща, които би било цинично да се отрече, че са изпълнени през изминалата година и през тази година и че има неща, които не са изпълнени.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Кажи едно, което сте изпълнили.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз мисля, че... Сега ще Ви кажа. Аз мисля, че българските зрители, слушателите искат да чуят от българския парламент и от българското правителство какво ще направи, за да реши проблемите (смях от дясната страна на залата), а не да изпадаме в... (викове в дясната страна на залата), а не да изпадаме в безпочвена и открито политизирана критика.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Какво е изпълнено? Кажи едно нещо!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: И така, какво е изпълнено.
В 1995 г. ние изпълнихме обещанието си за поддържане на динамика на общ икономически растеж в размер на 1,5-2 на сто. Конкретният резултат е 2,6 на сто.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Което се дължи на външни фактори, според твоя министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Второ. В първата година в икономическата програма на правителството предвидихме постигането на малък положителен търговски баланс. Резултатът - рекорден търговски положителен баланс от 500 млн.щат.долара. Повтарям, най-големият положителен търговски баланс в Източна Европа. (Шум в дясната страна на залата)
Второ. По отношение на финансовата стабилност. (Шум в дясната страна на залата) Моля ви. По отношение на платежния баланс. Е ли платежният баланс положителен на Република България почти 150 млн.щат.долара за 1995 г.?
Освен това целите, които бяхме си поставили за равнището на безработицата. Вярно ли е, че през 1995 г. бяха създадени 130 000 нови работни места и равнището на безработицата беше понижено? - Вярно е.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): А тази година?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Обещахме ли през 1995 г. една от основните цели в икономическата политика да бъде ускоряването на касовата приватизация, организацията и подготовката на старта за масовата приватизация.
Какви са резултатите?
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Никакви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Вие твърдите във вашето критиканство, господа, че видите ли, българското правителство, правителството на Демократичната левица, аз просто недоумявам и ще помоля за аргументи в подкрепа на тази теза, е преминало към централизирано управление на икономиката.
Господа, не може да има преход към централизирано управление на икономиката, при положение че има либерализация на външната търговия на България по отношение на вноса и на износа и по отношение на ускоряване на процесите на касова приватизация.
Какви са фактите? Може това да не Ви харесва, господин Божков, но аз пак ще кажа. Казах го и по Националното радио. Господин Божков, Вие сте заместник-председател на Икономическата комисия, често се изказвате по въпросите на приватизацията. Ами, вие приватизирахте една-единствена фирма.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Първата! (Смее се)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Първата, но една-единствена. Е, правителството на Демократичната левица в същата агенция приватизира 70. Та когато съотношението, господин Божков, е 70:1, на Ваше място аз бих бил много по-скромен. (Шум и реплики вдясно)
Както и да реагирате емоционално, фирмата е една, господин Божков. А втората фирма, която героически приватизирахте с господин Купър, американският гражданин Купър, с магнитни глави представлява интерес, но за по-други институции, не за парламента.
По-нататък. През 1995 г., господа, бяха приватизирани държавни фирми на брой 309. Това е ли почти два пъти повече от 1994 г.? - Е. Ако комбинираме общинските фирми и държавните фирми, конкретното число за 1995 г. е 1555 сделки.
Бяхте ли вие, господа, хората, които всячески стопираха масовата приватизация и клеймяха хората, които пишехме от 1991 г. по този въпрос? - Бяхте. Не се ли оправдаха вашите очаквания, че нямало да стане масова приватизация? - Не се оправдаха. Близо 2 милиона и 650 хиляди българи гласуваха доверие на тази схема. Даже я докарахте водевилно дотам, че по собствените си конференции да си придавате героизъм и да приканвате българския народ да участвува в приватизацията, която не вие, господа, а ние, демократичната левица, организирахме и стартирахме.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): То се вижда резултатът.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: В този списък за масова приватизация има над 1000 фирми и се очаква, че около 20 на сто от активите на държавния сектор в индустрията ще бъдат реализирани.
Разбира се, през 1995 г. освен по-ниското равнище на безработица, онова, което беше по силите на правителството, е да намали спада в реалните доходи. Ако през 1994 г., дами и господа, статистиката показва, че спадът в реалните доходи е минус 30 на сто за България, за хората, заети в бюджетната сфера, през 1995 г. спадът беше сведен до минус 5 - 6 на сто, а в реалния сектор и в частния сектор реалните доходи са нараснали с 4 - 5 на сто.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): А за 1996 г.?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: През 1996 г. в българската икономика са налице изключително тревожни тенденции. Основният фактор това са сътресенията в банковата система. Именно по банковата система бих искал да кажа няколко думи, за да е ясно кой какви отговорности има и какви намерения и с какво правителството конкретно работи за стабилизацията на банковата система.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Я да видим, кажи сега.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Първо, вярно ли е, че 44 - 45 лиценза на търговски банки са раздадени в периода преди 25 януари 1995 г? - Вярно е.
Вярно ли е, че от 1990 до 1995 г. банковият надзор по оценка на всички в БНБ е неефективен? - Вярно е.
Вярно ли е, че именно през периода 1990 - 1995 г. са раздадени така наречените лоши кредити, проблем, който не можа да бъде решен и със Закона за зунковете от 1993 г.? - И това е вярно.
Съгласно българската Конституция и българските закони, господа, има две конституционни задължения на Националната банка - това е да управлява паричното обръщение и да поддържа валутния курс на лева. Това не означава, че българското правителството, каквото и да е то, не носи отговорности пряко или косвено за банковата система, но когато говорим за банковата система, нека да сме наясно кой какви отговорности има и какви действия предприема.
Какво направи българското правителство в подкрепа на банковата система през 1995 г. и сега, през 1996 г.?
ИВАН КОСТОВ (от място): Наливате пари в банките си.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: През 1995 г., вярно, правителството наля 500 милиона долара положителен търговски баланс в посока към валутния резерв на страната.
Второ, българското правителство не е похарчило нито един лев от валутния резерв на Националната банка през 1995 и 1996 г.
Трето, през 1995 г. правителството беше, което подпомогна банковата система, рекапитализирайки две банки - "Минералбанк" и Стопанска банка - с близо 10 милиарда лева. И аз твърдя, и не само аз, че ако ние не бяхме взели това решение - за подкрепата на тези две банки - кризисната ситуация в банковата система можеше да се прояви още във втората половина на 1995 г. и резултатите щяха да бъдат по-тежки.
През 1996 г. не е ли българското правителство, което реши да осигури 200 милиона щатски долара от Държавния фонд за реконструкция и развитие за рекапитализация и стабилизация на 7-те държавни банки? С тези 200 милиона щатски долара българското правителство закупува валутни ценни книжа за 400 милиона щатски долара от "Булбанк", така наречената схема "Булбанк", които средства се разпределят в 7 банки, нерешавайки, разбира се, изцяло техните проблеми, това не е възможно, но категорично подкрепяйки техните баланси и индиректно подкрепяйки ликвидността на тези търговски банки.
Така че когато българското правителство през 1995 г., макар че няма никаква вина за бакиите в банковата система до 1995 г., отделя допълнително 10 милиарда лева, през 1996 г. отделя 400 милиона долара във валутни ценни книжа и освен това българското правителство поема ангажименти в размер на 100 милиона щатски долара за гаранция на депозитите на гражданите и 80 милиарда български лева за пет години разсрочени плащания с държавни ценни книжа в подкрепа на банковата система, за която той не носи пряка отговорност, да се твърди, че при тези конкретни действия на правителството в помощ на банковата система то носи вина за състоянието на банковата система, това е, меко казано, несериозно, за да не използвам и по-силни изрази.
Освен това, дами и господа, в 1995 - 1996 г. освен по отношение на динамизацията на касовата приватизация и подготовката на боновата приватизация, на която, подчертавам, въпреки че всячески пречехте, сигурен съм, че сигурно и повечето от вас, от опозицията, са си купили бонови книжки и добре са направили, въпреки че критикуваха този процес, ще бъде любопитно да се публикува кои от вас са гласували доверие на процеса в скоро време, но и с това са гласували доверие на демократичната левица. А аз съм сигурен, че това е мнозинството от опозицията. (Ръкопляскания от мнозинството) Защото, господа, искам да отворя една скоба, ако вие жонглирате с цифрите под вашите предварителни политически упражнения и вотове и казвате, че 800 хиляди души са ви гласували доверие или недоверие на демократичната левица, ами тогава 2 милиона и 600 хиляди българи не са ли гласували доверие на демократичната левица, купувайки си бонови книжки? (Ръкопляскания от мнозинството, неразбираеми реплики от блока на СДС) Казвам го с най-добри чувства.
По отношение на Международния валутен фонд и Световната банка. Дами и господа, не оревахте ли света година и половина как Международният валутен фонд и Световната банка ще ударят плесница на социалистическото правителство и няма да сключват споразумение? Е, какъв е резултатът, дами и господа? - Резултатът е предварително споразумение и с Международния валутен фонд, и със Световната банка. (Ръкопляскания от мнозинството, реплики в блока на СДС)
Правителството на демократичната левица осигурява две неща: в рамките на споразуменията за година и половина близо 1 милиард долара за българската икономика, за рефинансирането на банковата система и за решаването на тежките икономически проблеми на България, в това число и рефинансиране, позволяващо обслужване на външния дълг. Правителството на демократичната левица води преговорите година и половина и, господа, не ние го казваме, предполагам, че сте слушали официалните изказвания и сте видели официалните текстове на двете институции. Така че, господа, замълчете по въпроса и, хайде, не се извинявайте, но поне мълчете и не говорете нелепости по тези въпроси.
Освен това вярно ли е, че правителството на демократичната левица получава подкрепата на Европейския съюз? - Ами вярно е! Комисарят по икономическите въпроси на Европейския съюз направи официално изказване, показано и по Българската национална телевизия. Той казва: да, Европейският съюз категорично подкрепя тези структурни реформи и тези трудни, но решаващи стъпки на това правителство, независимо какво е то.
И каква е конкретната помощ на Европейския съюз, дами и господа? Тя е 40 милиона екю в помощ на платежния баланс незабавно в края на юли и започване незабавно на преговори за оказване и на по-голяма помощ за платежния баланс на Република България.
Как стоят нещата с външноикономическите отношения на България? Не е ли демократичното правителство, при което външнотърговският обмен с Европейския съюз достигна 40 на сто, господа, както и да гледате тези данни? 40 на сто от външнотърговския обмен на България е в точната посока - Европейския съюз, където ние сме асоцииран член. Така че оценката на Европейския съюз, оценката на представителя на Министерството на икономиката на Германия, който беше в София, на колежката, министърът на икономиката на Дания, която беше категорична по българската телевизия и българското радио, че подкрепя структурните реформи.
Не е ли подкрепа за политиката на правителството и това, господа, че след поредица от посещения в Япония на най-високо равнище, които вие критикувате, Япония обяви, че отваря 200 милиона щатски долара кредитна линия за Република България?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Кога ще станат всички тези неща? (Шум и други реплики)
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: По отношение на структурната реформа се изприказва какво ли не. Господа, ще повторя още веднъж: не само според правителството на Демократичната левица, но според Европейския съюз, според Световната банка, според японци, немци, французи, американци - това е структурната реформа. (Силен шум в залата, реплики от опозицията, провиквания) Те подкрепят този вид структурна реформа. Тази структурна реформа има две основни направления. Тези направления са: първото, приватизацията, и второто е ликвидация и изолация на губещи предприятия. (Шум в залата)
Виждам, че не ви харесва това, което говоря, но какво да се направи!... (Шум и реплики от опозицията)
По отношение на ликвидацията и изолацията. Господа, вие най-сетне трябва да се произнесете по този въпрос. Вие сте за оставането на губещите фирми или сте за ликвидацията на губещите фирми. Аз не съм виждал толкова ревностни защитници на тоталитарната икономическа система от 1989 г. до сега. Включително и вие, господа, докато бяхте на власт за кратко, за много кратко бяхте и слава Богу, но докато бяхте на власт, не сте затворили и един губещ ресторант, не сте! Първото правителство, което предприема мерки, спасителни мерки за българския бюджет и българската икономика, закриването на губещи фирми, изолацията на губещи фирми от системата на търговските банки е сегашното българско правителство.
И накрая бих искал да кажа следното: ние си даваме точна сметка, че не можем да разчитаме на трайни тенденции в изменението на всички макроикономически показатели. 1996 г. е трудна година за България. 1997 г. ще бъде трудна по две причини: първо, не може да не се отчита фактът, че тази и следващата година са рекордни по изплащане на външен дълг, който надхвърля 1 млрд. и 200 млн. долара; второ, значителен е по размер вътрешният държавен дълг, натрупан през целия период от време в последните 6 години, който нашето правителство трябва да обслужва; трето, налице са сериозни сътресения в банковата система на България. За щастие през последните дни и седмици се забелязва известно успокоение в банковата сфера. То личи от намаляването на опашките пред банките. Очевидно е, че е правилно успокоението сред българските граждани, идващо от законовите гаранции, предложени от правителството. Искам да ви благодаря, че те са гласувани не само от Демократичната левица, но са гласувани и от представители на опозицията, което е един феномен, който дава обнадеждаващи резултати от гледна точка на търсенето на консенсус при решаването на национално значими въпроси.
Показали сме какво можем да направим през 1995 г. (Шум и реплики в залата) Правим възможното за решаването на проблемите през 1996 и 1997 г.(Реплики) Правителството е наясно с проблемите и с механизмите, които ще бъдат използвани.
Накрая завършвам по следния начин, господа: ние излизаме пред българския народ с конкретни механизми и конкретни програми за решаването на тези проблеми. (Шум в залата, реплики)
Онова, което и аз очаквам от вас днес и българският народ очаква: стига сте изпадали само в позицията на едно глухо критиканство вече 6 години. Ако не сте съгласни с тези стъпки, ако не сте съгласни със стъпките в банковата сфера и структурната реформа, кажете, господа, каква е вашата алтернатива! (Шум на неодобрение от опозицията) А истината е, че алтернатива нямате! (Силен шум в залата, реплики, провиквания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Ангел Димов за реплика на господин Божков. (Ръкопляскания)
АНГЕЛ ДИМОВ (ПГДЛ): Реплика към Александър Божков:
Уважаеми председателю, уважаеми народни представители, уважаеми Александър Божков! Запознах се с мотивите за сваляне на правителството на Жан Виденов. Общото ми впечатление е, че заглавието на този политически документ не съответства на съдържанието. (Силен шум в залата, реплики, провиквания)
Мотивите са всъщност лъжи! (Неодобрителен шум и смях от опозицията)
Затова ви питам, господин Божков, защо вместо мотиви не сте поставили заглавие: "Лъжи", за да бъде гласувано недоверие на социалистическото правителство. (Реплики от опозицията, викове: "Браво! Браво!")
Още първото изречение е лъжливо обвинение! А то е, че БСП била довела нашата страна до тотална криза. Истината обаче е, че само през първите две години - 1991 и 1992 г., от управлението на СДС националното ни производство се съкрати наполовината, натрупаното богатство се разграби и разпиля, гражданското общество се раздели на шепа богаташи и милиони сиромаси! (Шум и реплики в залата)
Сега управляващите от Демократичната левица полагат усилия за възстановяване на разрушеното земеделие и национално стопанство! Депутати от така наречената обединена опозиция се мъчат чрез насилие, налагане на побои над полицаи и лъжи да узорпират цялата държавна власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бай Ангеле, времето изтече.
АНГЕЛ ДИМОВ: Завършвам. Невъзможно е при това положение да бъда измамен от сините измамници и няма да гласувам за искания от тях вот на недоверие на социалистическото правителство! (Шум и реплики, подвиквания и ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други реплики има ли към господин Божков? Ако няма други реплики, давам думата за дуплика.
Започвате да приличате на английския парламент!...
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): На бай Ангел няма да отговарям. Той е един много добър и много объркан човек, така че няма нужда да се отговаря.
След като слушах Румен Гечев толкова време разбрах защо Жан Виденов му искаше оставката. Сега вече всички разбрахме! (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народната представителка Анастасия Мозер от Народния съюз.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, министри, уважаеми колеги народни представители!
Ако положението не беше толкова трагично, бихме могли да си позволим лукса тук да се забавляваме с безотговорните изказвания на някои хора, но положението не е такова! И аз тук бих искала да започна с тези думи: ако всичко е толкова розово и добро, къде е хлябът на България?!
А колкото за останалото - хубаво е човек да има чувство за хумор, да обича литературата, но аз на господин Койчев искам да му кажа, че литературните произведения са сваляли правителства, сваляли са режими, защото те са били далновидни и нека да напомня онова време, когато през времето на Просвещението такива неща станаха и тях ги помни цял свят! Но тогава е имало и просветени управници - нещо, което не може да бъде казано за нашата действителност тук!
И после бих поискала да попитам господин Койчев, който се изказа тук против частния предприемач и го запокити някъде надясно - как възнамерява той да възстановява българската икономика без този сектор? Какви обещания е правил той пред Международния валутен фонд и Световната банка, пред Европейския съюз, които много държат на съществуването, създаването, запазването и поощряването точно на този частен предприемач, защото той дава много, дава най-много на една държава!
По повод на това, което беше казано от министър-председателя, пък и от другите - защо досега не направихте това, а сега - след година и половина, говорите, че отсега нататък ще започнете това и ще започнете онова. Няма оправдания. И аз тук искам да кажа, че в изказванията имаше една подигравка с понятията структурна реформа, пазарна икономика. Те се опорочиха и изопачиха.
И пак тук искам да напомня в началото думите на писателя Стефан Цанев, че българският народ може да поеме, може да понесе, може да преживее много несгоди и трудности, но той лъжа няма вече да приема и няма да се подчинява на подобни изказвания и лъжи.
Аз се обръщам не само към вас, но и към онези българи, които за пореден път напразно се надяват правителството на кризите и фалитите да си отиде. Преди да обсъждаме и гласуваме вота на недоверие, трябва да сме наясно от кого зависи той да бъде приет или отхвърлен. Нека всички знаят и помнят, че това правителство дойде на власт по волята на БСП и то продължава да е на власт по тяхна воля.
През изминалата година и половина от неговото управление на нас от опозицията постоянно ни беше напомняно, че от нас нищо не зависи и да не се бъркаме в работата им - господин Стоилов е сигурно тук, той ще си припомни какво заявяваше тук - и че БСП знае какво и как трябва да направи и че има мандат от народа да прави именно това. Като цивилизована опозиция ние бяхме длъжни донякъде да приемем този аргумент и само да напомняме за грешките, които се заредиха от ден първи на това управление. Но за всички днес е ясно, че управляващите излизат от всички рамки на нормалното и обричат на мизерно съществувание и поколенията след нас по същия начин, както го правеха управниците преди 1989 г. Затова ние не можем да мълчим и трябва да поискаме отговорност и конкретни действия. Нима мандатът на БСП е хлябът на хората да струва по 100 лв. и да го няма? Нима някой им е възлагал чрез криминалните си банкови формирования да събират и погубват спестяванията ни? Нима някой е искал от тях пак да пропиляват валутния резерв и да обричат страната на изолация? Не, такъв мандат, такъв договор с обществото няма и ако правителството днес прави това, което си е решило, мислило си е да прави, а не онова, което обещаваше, ако такава поръчка той има от някой, то този някой не е българският народ и тази политика няма нищо общо с неговите икономически, социални и национални интереси. Ето затова е днешният вот на недоверие, затова, че за тези действия на правителството обществена заръка просто няма.
Не е наша работа да упражняваме контрол като избиратели на БСП, защото не сме такива, но фактът е, че и в средите на тази партия, и в парламентарната група на управляващите зрее недоволство и недоумение от това, което става. И това говори, че нещо дълбоко не е наред. Вие знаете, че двама от най-известните ръководители на парламентарната ви група са разкритикували сериозно недостатъчността на направените промени в кабинета ви. Жалкото е, че управленските експерименти на БСП са отново на гърба на всички ни и това не може и не трябва да продължава.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Кои са те?
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: В пресата и господин Лилов, и господин Луканов се изказаха по този въпрос. Това е.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Той не е член на ръководството на БСП!
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Когато виждаме, че БСП за пореден път бяга от сериозна дискусия, когато проблемите се подменят или отричат, когато няма и капка разбиране за това, което трябва да се направи за спасението на страната ни, ние сме длъжни да направим всичко по силите си и да помогнем на правителството да си отиде, защото мандат за това имаме. За разлика от господа управляващите не сме заобиколени от железни огради и не се страхуваме да се явим пред избирателите си. Нашият мандат ние получаваме от хората по опашките за хляб, от онези, които не могат да изхранват семействата си и животните си, от онези, които не могат да изтеглят и да използват изядените от инфлацията свои спестявания. Недоволните, господа, са много и по-добре ги послушайте!
Аз много пъти съм се обръщала към министър-председателя да не гледа настрани, а да гледа напред. За съжаление няма изгледи някой да слуша. Дни и часове преди обсъждането на вота на недоверие настана суетня в БСП по подмяна на министри, настанаха дълги спорове и борби за това кой ще стане и кой ще си отиде, както някои се надяваха да лишат по този начин от смисъл днешния вот. Това обаче не се получава, защото ние настояваме, че вината е на всички ви и вие трябва колективно да си отидете. Ако бъде сменен Шиваров, най-некадърният и арогантен министър на земеделието, не значи, че е прекъсната връзката на онези, които изнесоха пшеницата, с властта. Ако си отиде господин Гечев, не значи, че е отрязан пътя на грабителите на българската икономика дотолкова, доколкото те продължават да диктуват кой ще дойде. Ето затова трябва да си отиде БСП от властта!
И аз много съжалявам, че в началото, когато чух първото изказване на господин Гечев, бях потресена от това, че той казваше, че България трябва да стане отново електронна и това беше като основно положение. В това положение, при тази конкуренция България няма ресурсите да се конкурира в този отрасъл и аз не бих искала нашата икономика да работи на ишлеме. Ние трябва да започнем от нещо по-основно, за да има трайни резултати. И резултатите го показаха. Това може да бъде странично, но не централно занимание на нашата политика.
Последните действия на хората около Жан Виденов обаче показват, че той няма намерение да си ходи. Като начало по един мъчителен и недостоен начин бе сменен непослушният директор на телевизията и така всички проблеми на правителството като че ли бяха решени. От утре кризи няма да има, защото ще гледаме само доволни и сити хора, никакви опашки пред банки и хлебарници. Та нима Тодор Живков не изкара няколко десетилетия по този начин? Нима след като за пореден път се проваля в реалното управление на държавата БСП, отново не се захваща с по-лесното? Тя се мъчи да изкриви огледалото и да го нагоди по собствен тертип. Нима това вече не се случи с някои вестници и в Националното радио?
Един народен представител и приятел на премиера каза онзи ден, че Жан имал железен характер и не умеел да казва: "Сбърках". Ами защо го държите тогава? Вярно, че БСП има добра школа за диктатори, но точно такъв с конски капаци едва ли е нужен на България сега. На мен ми е неудобно да гледам упоритото единодушие на онези не един и двама народни представители от левицата, които напълно открито признават, че страната е полетяла в пропастта, че сегашният премиер и неговият екип са неспособни да я изведат оттам и същевременно гласуват упорито в подкрепа на това правителство. Къде остава съвестта на народния представител, който отговаря единствено пред своите избиратели? Що за страх е този, който затваря устата на подкрепящите Иван Гранитски? Как за броени дни те повярваха, че той не е ангел, а дявол?
Приканвам ви вас, господа от левицата, да си зададете тези въпроси и да си дадете сметка, че този път, гласувайки доверие на Жан Виденов, вие не поемате отговорността за управлението на България, защото очевидно то не зависи от вас, на вас ви се разпорежда. Този път вие ще поемете отговорността за разрухата на България, а това е отговорност прекалено тежка и за вас, и за столетната ви партия. Аз не вярвам всеки един да е школуван така, че да не може да каже "Сгреших".
През времето, през което работим в този парламент, разбрах, че прословутият ви управленски опит не се изчерпва с твърдоглавието, че сред вас има хора, които чудесно знаят и разбират какъв е проблемът и как той може да бъде решен. Затова се обръщам и към тях, и към всеки седящ в тази зала народен представител, независимо към коя група принадлежи той: нека не подменяме същината на дискусията днес, нека осъзнаем, че на България е нужно ново управление, каквото правителството на БСП не може да й даде независимо от разместванията в него. Необходима е нова философия на управлението, нови идеи, нови хора. Нека когато гласуваме днес да знаем, че не гласуваме да го има или не господин Жан Виденов, да я има или не БСП, а да я има ли България. И всеки сам ще носи отговорност за своя глас. Благодаря ви за вниманието. (Бурни ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за реплика има господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо Мозер, или понеже предварително Ви е написано изказването, или не сте разбрали позицията, която изложих по отношение на частния бизнес, но количествени показатели доказват благоприятно отражение върху развитието на частния сектор на България при управлението на ляво правителство.
И, госпожо Мозер, понеже Вие сте лидер на земеделска партия, ето Ви още числа. В частния сектор на България са заети около 1 млн. и 100 хил. души. 750 хил. са в земеделието. Това са хора, кооперацията вече е обединение на частници в частния сектор...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Орсовки.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Когато бяха ТКЗС, бяха 700 хил., сега са 750 хил. Не е успокоително такъв процент от населението да се занимава със земеделие, но технологичният застой, който наложихме от политическа глупост, дава своето отражение. Така че БСП има положително отношение към частното предприемачество, доказа го и с финансовата си политика, ще декларира и своите политически намерения. За честния частник, национално отговорния предприемач.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожd Мозер има думата за дуплика.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Господин Койчев, ако бяхте гледали моето изказване, щяхте да видите, че това, което казах в началото за Вашето изказване, не беше в моя текст. То беше провокирано от Вашето изказване и обръщението Ви към демократичната опозиция. Така че това го казахте Вие - те да се занимават с частния предприемач и да си били изяснили отношението си като дясна партия. Това го казахте Вие. Ако бяхте казали това, което казахте сега, аз нямаше да се опитам да привлека вниманието върху Вашите думи, защото това е истината, която сега казахте, че този точно частен сектор и предприемач трябва да бъде поощряван.
А за земеделския сектор вината със спирането и на поземлената реформа и сега пропадането на фалшивата банка, която трябваше да събира средствата за този сектор, ако го бяхте оставили на мира законът да си действа, сега резултатите щяха да бъдат много по-добри. Но по тези въпроси ще има и други, които да се изкажат.
Така че това искам да уточня. Това беше Вашето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на Кемал Еюп от ДПС.
КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители и господа министри! Днес хората, всички граждани на България очакват да чуят истината за това кой и защо вкара страната ни отново в пропастта. Народът има право на това. И тези, които трябва да дадат отговор, са тук, в тази пленарна зала отляво и отпред.
Ако левицата мисли, че със смяната на няколко министри и откриването на едно ново министерство ще спаси страната ни от кризата, мисля, че и те не са убедени, че това може да стане така. Тоест директно казано, направо се лъжете. Въпреки че левицата е управлявана от една 100-годишна партия, мисля, че не е толкова наивна, въпреки че тази партия управляваше, когато целта беше сто процента държавен монопол на държавното управление, сега трябва да направи такива реформи и сама да разруши този монопол и да направи нов капитализъм със стари основи на социализма. И сред тях има трезво мислещи и умни глави, но къде са те - питам се аз. И мисля, че е съвсем ясно, че ако няма цялостна промяна в начина на управление и особено на линията и направлението в приоритетите на българската икономика, това не може да стане. Бъдещето на България е в ръцете на онази политическа сила, която може да предложи на българския народ ясна икономическа програма за оцеляване на стопанството и изливзане от кризата и изпълни тази програма. Явно това не е по силите на правителството. И затова трябва да си отиде. Не е по силите на БСП и коалицията, въпреки че имат абсолютно мнозинство в Тридесет и седмото Народно събрание, но те това доказаха до този момент след година и половина управление.
Левицата дойде на власт с обещанието за съвременна социална пазарна икономика. Питам ви: икономиката в България съвременна ли е, социална ли е, пазарна ли е? Нито едното, нито другото. Правителвството обеща да спре обедняването на българските граждани и да постави началото на подобрение в качеството на живота. Как се постига това? Ако това се постига с обезценяването на българския лев и увеличаването на инфлацията, да, съгласен съм. Ако трябва да припомним какво беше заложено в бюджета за 1995 г. с курс на долара колко и каква инфлация, достатъчно е да припомним, че само за май месец инфлацията е 12 на сто. Ако пък качеството на живота се подобрява с това хората да не консумират хляб, а месо, да, съгласен съм. Но хората нямат пари за хляб. Пък и хляб няма. И дали те не знаят, без ние тук да им дадем отговор, кой е виновен за това нещо? Защото ако опозицията, СДС есента не бяхме поставили въпроса за зърнената криза, също имаше вот, сигурно сега явно и директно щяха да обвинят цялата опозиция за зърнената криза и за хлебната криза. Както за всичко ни обвиняват.
Къде останаха добрите намерения на правителвството в областта на структурната политика? Уточнени ли са, както бяха обещали, приоритетите за развитието на отделните отрасли, подотрасли и производства? Не, чисто и просто дотам не се стигна още.
Каква политика водим за привличане на чужди инвестиции? Май че никаква или по-точно ги гоним, както групировката "Роувър". Като процент към брутния вътрешен продукт за 1995 г. преките чуждестранни инвестиции са толкова, че ние се нареждаме след Румъния, Молдова и Русия.
Приватизацията. На всички е ясно, че тъпче на едно място. Стартира се масовата приватизация с продажбата на бонове, но това е само началото. Забоксувахме с фондовете, няма правни анализи на предприятията и т.н. Това е като да си на лов за диви гъски в непрогледна мъгла - кое предприятие ще получиш, за да се включиш в приватизацията.
ВИЦЕПРЕМИЕР РУМЕН ГЕЧЕВ (от място): Защо лъжете от микрофоните, господине?
КЕМАЛ ЕЮП: Без структурната реформа ще тъпчем на едно място в тинята и ще затъваме още повече. Но спасението няма да дойде само отвън. Без външна помощ може би няма да успеем, но няма да дойде и с голи обещания и вън, и вътре в стрната, господин министър Гечев, дето ме провокирате, че лъжа от трибуната. Никакви ремонти на кабинета, било то генерални, няма да спасят страната.
Левицата още малко и ще има нужда от собствено спасение. България едва ли тя ще може да спаси от кризата, в която тя самата ни вкара. И единственото е това правителство да си отиде и да отидем на едни нови предсрочни парламентарни избори. Благодаря. (Ръкопляскания в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика министър Минчо Коралски.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Искам да взема думата по повод на това, че съм не само министър на труда и социалните грижи, а и депутат от регион, който гласува политическо недоверие на политическата сила, чийто представител току-що се изказа.
Вероятно вие пропускате, уважаеми колега, факта, че социалистическото правителство е първото, което изкупи тютюна на вашите хора, които гласуваха за вас. (Шум и неодобрителни реплики от блока на опозицията) Това е първото правителство, което създаде програма и сега много от вашите хора се възползваха от безлихвения кредит, който чрез службите за заетостта получават, за да отглеждат тютюн. И вие знаете, че това е първата година, в която има увеличаване на тютюн благодарение на тази програма и на тази политика на това правителство. (Шум и неодобрителни реплики от блока на опозицията)
Така че погледнете по-добре какво е положението във вашите региони. Погледнете какво направихте вие като членове на обединената опозиция и тогава искайте вот на недоверие - след като видите какъв е вотът на вашите избиратели. (Шум и неодобрителни реплики от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика Добромир Задгорски.
ДОБРОМИР ЗАДГОРСКИ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм провокиран от изказването на представителя на Движението за права и свободи, тъй като отново... (Реплики от блока на опозицията)
Добре, благодаря ви.
Още веднъж в това изказване бях принуден да направя един исторически екскурз в близкото минало, особено когато Съюзът на демократичните сили ръкопляскаше на изявлението на уважемия Кемал Еюп.
Очевидно паметта на Съюза на демократичните сили и на останалите партии от опозицията е много къса. Много бързо Съюзът на демократичните сили забрави как Ахмед Доган през 1992 година му заби нож в гърба и го свали от власт. Вашите безпринципни съюзи дори с тези, които ви предават и винаги са ви предавали, са ставали факт, само когато е трябвало да се изправите срещу България. Така беше и на последните избори в Кърджали. (Шум и неодобрителни реплики от блока на опозицията)
Самият факт, че вашата къса памет сега отново ви кара да говорите за обединена опозиция доказва, първо, историческата ви безперспективност да се съюзявате с бившата агентура на Държавна сигурност. С тези, които много пъти, много пъти, подчертавам, са ви предавали и отново, и отново да тръгвате срещу интересите на страната, заставайки в съюз с една антиконституционна и антибългарска организация, каквато е Движението за права и свободи.
Но искам да ви кажа, че когато те ви предадат и следващият път, вашият електорат ще ви го напомни, защото той не е забравил, истинските седесари не са забравили кой ви свали от власт през 1992 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето завърши.
ДОБРОМИР ЗАДГОРСКИ: И още нещо искам да ви кажа - че българският народ няма да забрави изборите в Кържали. (Шум и неодобрителни реплики от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Първо, бих искал да отговоря на господин министър Коралски за тютюна.
Господин Коралски, тютюнът наистина се изкупи, защото се разруши държавният монопол по тютюна, пък и тютюн няма. А сега вие предлагате нов законопроект, така че "Булгартабак" също да стане монопол, както едно време. Питам Ви, кой уби тютюнопроизводството в България? Докато по' миналата седмица бяхме в Русия, хората искат тютюн, български тютюн, и други неща искат.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Вие разрушихте връзките с Русия.
КЕМАЛ ЕЮП: А, ние сме разрушили. А вие, ако искате, господин Димов, да Ви уточня. Заместник-министърът Крилов каза: - "Искате облекчен митнически режим, а от една година чакаме от вас списъка за кои стоки става въпрос".
А колкото до господин Задгорски, той винаги се бие в гърдите, че е патриот, че е от здравите политически сили. Аз тук искам само да уверя в това, че ДПС и електоратът не са по-малки патриоти от тях. А че сме българска организация, за това спор няма. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър Конакчиев.
МИНИСТЪР ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати! Принуден съм да стана, защото току-що от трибуната беше изречена неистина, която засяга друга държава.
Аз съм председател на българската част на Смесената междуправителствена комисия за научно-техническо и търговско-икономическо сътрудничество с Русия. На проведената сесия през тази пролет ние постигнахме уточнения по много въпроси, включително и за организацията на работата за преразглеждане на митническия режим между двете страни.
Ръководствата на комисията утвърдихме график и организация. Сроковете изтичат в края на това лято - август-първите дни на септември, когато ще разменим съответните списъци. В периода след тези уточнения бяха направени неколкократни контакти на най-високо ниво с руската страна, включително от наша страна на ниво министър на търговията и външноикономическото сътрудничество.
Отхвърлям обвиненията, че българското правителство под каквато и да била форма затруднява придвижването на този въпрос и заявявам най-отговорно, че това е един въпрос - сериозен, по който се работи и в кратка перспектива ще има съответен отговор в интерес на взаимноизгодното сътрудничеството между двете страни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата народният представител Николай Кисьов, който се е записал като член на "Нова демокрация". Аз го обявявам като независим депутат, тъй като "Нова демокрация" не е парламентарна сила.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Председател на "Нова демокрация", а не член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Николай Кисьов - независим депутат.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ: Благодаря, от Старозагорски избирателен район.
Уважаеми господин президен, уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Както и да съм представен в бележката, която е написана при господин председателя, в Конституцията народният представител може да бъде и независим, но това много често се забравя от господин председателя. Аз благодаря, че днес той напомни, че има и такъв вид представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Независим депутат.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
И все пак "Нова демокрация" е от вносителите на вота на недоверие срещу правителството, защото България и нейната икономика са в състояние на катастрофа. Това е кратката и трагична равносметка от 16-месечното управление на страната от правителството на Жан Виденов, излъчено и подкрепяно от парламентарното мнозинство на БСП.
Измененията и параметрите на катастрофата са:
1. Верижният срив на банковия сектор, нанесъл тежки щети на спестяванията на населението, на средствата на фирмите и на средствата на държавните и обществените институции.
2. Рязката и то двукратна девалвация на националната валута и стопяването на националния валутен резерв.
3. Зърнената криза, растящия дефицит и шоковото повишаване на цените на основните стоки с жизненоважно значение за населението и предприятията като бензин, горива, електро- и топлоенергия, захар, олио и други.
4. Парализа на икономиката в държавния и частния сектор вследствие на банковата и валутната криза. Фалитите на хиляди еднолични фирми, малки и средни предприятия и кооперации, заради данъчните тежести и загубите от банковия сектор.
Преди малко чухме, че БСП била загрижена за частния бизнес. Да, загрижена да го унищожи.
5. Ликвидиране на националния финансов и икономически суверенитет вследствие на подготвените споразумения с Международния валутен фонд, Световната банка, с което България поема непоносими и унизителни условия.
Дами и господа, катастрофата не беше неизбежна. Тя беше предизвикана от правителството на Жан Виденов и то, заедно с управляващата БСП, следва да понесе пълната отговорност за нея.
Провали се социалната политика на правителството и този провал се състои в следното:
1. В цялостното неизпълнение на социалната част от предизборната платформа на БСП от 1994 година.
2. В новия срив на жизнения стандарт на българина, предизвикан от управлението на социалистическото правителство.
През 1995 година, и особено в началото на тази година, започна нов драстичен спад във всички параметри на жизнения стандарт.
Що се отнася до отражението на ценовия шок върху равнището на доходите през месеците май и юли, то ще бъде изключително сериозно и повсеместно ще засегне всички групи от населението. Ударът върху доходите и жизненият стандарт ще бъде най-тежкият от всички досега, включително и от този през 1991 година, когато се осъществи ценовата либерализация.
Правителството поема курс, чиято същност и последица за социалната обласат е: "След мен - и потоп!". Особено красноречиви и зловещи са последните замислени мерки - чрез шокови повишения да се достигнат световните равнища на енергийните ресурси и да се разруши съществуващата социална защитна мрежа и система от компенсации.
Сега управляващите полагат неимоверни усилия да убедят хората, че причините за кризата са обективни, външни, инерционни и пр., и пр., и да свали вината от себе си. Причините обаче според нас са други.
На първо място, това е демагогската политика. Не е вярно, че колегите - социалисти не са знаели действителното състояние на икономиката и финансовата система. Не е вярно, че са били принудени да се откажат или да отложат изпълннеието на атрактивните предизборни обещания, като например - "да сменим едни погрешни икономически и социални политики с други" и "в България няма хора, живеещи в лишения", както и регионалните обещания - "да се възроди розопроизводството и да се укрепи "Арсенал".
Истината е, че от самото начало съзнателно и целенасочено правителството и тесният управляващ кръг подмениха предизборната платформа в нейната социална и икономическа същност. Обществената вреда от това е, че с това се сезират доверието и социалната подкрепа не само в сегашната, така наречена "структурна реформа", но и в следващите опити на други правителства за оздравяване на икономиката и преодоляване на катастрофата.
Легитимността на управлението на истинските реформени успехи се губи, и това е изключително тежка щета, нанесена от безпардонното и демагогско поведение на екипа на Жан Виденов.
Друга причина е управленската неспособност и професионална некомпетентност. Правителството на БСП доказа, че не е в състояние да разработва и реализира управленските решения и стратегия в интерес на страната, нейната икономика и финанси. Ето кои са основните доказателства.
Първо, това е провалът на бюджета за 1995 г. и за 1996 г., преди да е изтекло дори и второто тримесечие.
Второ, отлагане на масовата приватизация фактически с година и половина и провеждането й във влошена и нестабилна икономическа, финансова и социално-политическа ситуация.
Трето, в административно-силовата ликвидация и изолация на губещи предприятия, затруднени от вътрешни котерийни борби, нездрави лобистки акции и липса на реален и отговорен социален диалог.
И четвърто, банковата криза, за която решаващ принос имат персоналното административно вмешателство от страна на правителството и премиера, отлагане на банковите фалити и изкуственото предизвикване на такива, както в БЗК, и поощряването на банки и компании, близки до правителството и управляващия олигархически кръг, като Банката за промишлен и земеделски кредит и "Орион".
В последния случай, уважаеми дами и господа, не става дума за липса на професионализъм и компетентност, а за грубо погазване на законите и интересите на страната.
Правителството на Жан Виденов още от самото начало избра и наложи стил на силови, едностранни решения, конфронтация с опозицията, социалните опоненти и медиите, държавните и съдебните институции. Вредата от това е двойна.
Първо, щетите се предизвикват от едни, а се понасят от всички.
Второ, елиминирани са балансиращите механизми. Обществената подкрепа за правителството се сви. Правителството и управляващата политическа върхушка се откъснаха от реалностите на живота и настроенията на гражданите. Тази политика доведе до небивала вътрешна и външна изолация.
Условията за предстоящите споразумения с Международния валутен фонд и Световната банка поставиха България в състояние на икономическа, колониална зависимост. Социалната и икономическата цена ще се плащат десетилетия наред от няколко поколения. Това за нас е равно на национално предателство.
Да се иска същото правителство, отговорно за катастрофата и националното предателство, да получи обществена и парламентарна подкрепа в този момент би било проява на пълен цинизъм. Вотът на недоверие е необходим не само като възмездие, но и като предохранителна мярка за защита на България, на българския народ.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика Георги Захариев от БСП.
ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин Кисьов! Като мой съгражданин и като човек, който е работил близо с тебе в предизборния щаб на Българската социалистическа партия, който аз имах честта да оглавявам през 1991 г. и в който Вие бяхте мой активен сътрудник, сега се изненадвам, много се изненадвам от купищата лъжи, които от тази висока трибуна Вие си позволихте да произнесете тук пред парламента.
Аз живея с искрената надежда, че Вие, изхождайки от тежкото социално и икономическо положение на нашия роден град Казанлък, ще направите опит обективно, в това число и самокритично, да стигнете до извода - защо е такава ситуацията на нашия град. Защото Вие сигурно забравихте трагичната 1991 и 1992 г., когато сините орди на КТ "Подкрепа" окупираха "Арсенал", когато с взлом, Вие го споделихте тогава с мен, свалиха най-добрия кадрови потенциал на това елитно предприятие в нашата родина. Вие може би забравихте споделяните тогава общи съждения, че един премиер на синьото правителство, наричан господин Филип Димитров, от най-високото място на най-престижна държава в Североамериканските щати заяви, че България няма да произвежда оръжие и няма да търгува с терористични организации.
Много Ви е къса паметта, господин Кисьов, и Вие не правите добра услуга на нашия роден град. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Още една реплика - Кирил Желев.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Кисьов застана в позицията на защитник реално на кредитните милионери, които през миналата година натрупаха по-голямата част от лошите дългове на банките.
Господин Кисьов, кога отстоявате националните интереси? Когато същите тези честни частници според Вас отиват в банките и смятат, че могат спокойно да вземат пари и нямат никакво намерение и желание да ги връщат, или когато отстоявате позицията, че в реалния сектор миналата година държавните предприятия са успели да работят като почтени платци на тези кредити, докато хората, които членувата и във Вашата малка групичка, наречена "Нова демокрация", реално работят на този кредитен пазар, а може би съдействат на някои за увеличаване на общата задлъжнялост на банковата ни система? Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Николай Кисьов има думата за дуплика.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Искам само да уведомя господин Желев, че моето изказване беше плод на работата на голям икономически експертен екип на КНСБ. (Бурна реакция от мнозинството) И всъщност той обвини КНСБ и мен, че защитаваме кредитните милионери.
Господин Петков, ако ме слушате в момента, ние сме обвинени в това.
Аз искам да задам един въпрос: има ли една банка в България, чийто председател или изпълнителен директор да не е от БСП? Няма.
И да отговоря на личното заяждане на господин Захариев, моят съгражданин. Така е, господин Захариев, защото заместник-директор на Културния дом не стана ваш член, не ви се подчини и вие го изхвърлихте от апартамента му и от работата му, а сега твърдите, че е бил ваш сътрудник. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! За всички, които не са изгубили способността да разсъждават логично, е пределно ясно, че основна част от причините за състоянието на България в момента се корени в наследството, което ни остави некадърното управление на Съюза на демократичните сили (реакция от блока на опозицията), некадърно, антидържавнно, антибългарско.
Неведнъж е ставало дума за това, поради което аз няма да се спирам детайлно на този момент, но той е очевиден и добре известен, и твърде болезнено проектиран върху живота на обикновения българин. Да говорим ли за напълно разстроеното селско стопанство, за военнопромишления комплекс, за унизителното състояние, в което изпадна българската интелигенция? Това, което извърши правителството на СДС, подстрекавано от най-екстремистки амбиции, компрометирано напълно от некомпетентни и некадърни изпълнители на антинационални стремления, се вписва с черни букви в най-новата история на многострадалната ни родина. И ми се струва цинично това оплюване, с което нашата анемична опозиция се опитва да стовари, както казва народът, вината: "От болната глава върху здравата".
Ако вие, уважаеми колеги отдясно, знаехте какво е понятието морал, щяхте да бъдете и по-въздържани, и по-толерантни, и по-разумни, след като много добре знаете какво надробихте и какво накарахте да сърба българският народ. Но за вас този народ е без значение. За вас България е "тази страна". И нищо вече не може да ни изненада, когато става реч за нейния утрешен ден. Този ден ще бъде без вашето участие. Категорично го доказва вотът, който демократичната левица получи при двата избора - през 1994 и 1995 г.
Поразяваща е наглостта, която прозвуча в прочетената снощи декларация по БНТ. "Цял народ - срещу една партия" - извикахте неистово. Кой народ, господа? Този ли, който чрез своето гласуване през октомври миналата година промени цветовата карта на България - да не говорим за парламентарните избори - и даде своя тежък и категоричен отговор коя политическа сила поддържа и на коя има доверие?
И аз ще перефразирам реченото от госпожа Михайлова: "Цял народ - срещу Съюза на демократичните сили!", срещу провалената му политическа линия, срещу озлоблението, срещу наглостта, срещу безкултурието, срещу очевидната некадърност, срещу лумпените и продажниците.
Съвсем не искам да кажа, че правителството, излъчено от демократичната левица, не допусна сериозни грешки в своята работа. Но за разлика от вашето управление, то има силата и доблестта да ги признае, да потърси начините и пътищата за тяхното преодоляване. Това правителство работи в една изключително неблагоприятна политическа обстановка. За голямо съжаление нашата добре отгледана опозиция не можа да стане сериозен и обективен коректив на правителствената политика. Тя доказа, че няма морална сила за това. Тя се стреми да създава социално напрежение, да разединява обществото, да иска вотове, за да накара тези, които я подкрепят, да си помислят, че СДС е все още жизненоспособна и годна за политическа активност.
В мотивите, с които днес се иска поредния вот на недоверие, четем, че правителството не разполага с достатъчна подкрепа сред населението, че загуби доверието на хората и пр., сбор от прозрачни със своята наивност твърдения. А никой от вас не се осмели да признае, че това именно правителство прояви смелост, за да предприеме тежки, но необходими мерки за бъдещето на България, че това именно правителство започна приватизацията, че ликвидира губещите предприятия, че работи по обнадеждаващи стъпки с международните финансови институции, че иска да прекъсне корените на спекулантите, че започва структурна реформа.
Може да се говори дълго, но вие не можете да разберете, вие нямате слух за истината.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): А ти нямаш ум!
ДРАГОМИР ШОПОВ: Вие можете да нападете, да се биете по улиците, да наричате свои колеги отляво "Боклуци" - цитирам вашия лидер Иван Костов, който съвсем е загубил чувство за реалност и с арогантния си тон може да възхищава само подобните нему.
Уважаеми колеги, вчера бяха направени структурни и персонални промени в изпълнителната власт. Вие ги оплюхте веднага, заявихте, че те няма да помогнат с нищо. Откъде сте толкова сигурни и защо предварително искате да внушите, че хората, за които ние гласувахме, не биха могли да работят добре? Ами ако те сполучат в своята работа? Тогава бихте се чувствали може би неудобно!
Вие и вчера, както много пъти досега, нямахте почтеността да дадете своя вот, па макар и отрицателен. Изнизахте се в индийска нишка, злоради и безотговорни като сърдити деца. То е за ваша сметка. Инфантилното поведение е ваш добре използван патент, но едва ли от него можете да спечелите нещо.
Обществото ни се нуждае сега от консолидация, от успокоение. Вие доказахте, че не можете да работите за това. Аз ви съжалявам.
Що се отнася до изказването на госпожа Мозер, искам да кажа следното. Уважаема госпожо Мозер, Вие имате големи проблеми във вашия съюз. Там има хора, които искат да бъдете освободена от поста главен секретар. И те са прави. Ние уважаваме техните усилия в тази насока. Моля ви, не си служете с обидни епитети и квалификации към доскорошния министър на земеделието. Оставете проблемите на българското земеделие на тези, които винаги са живяли в България и за които нейната съдба е и тяхна съдба.
Уважаеми колеги, депутатите от БЗНС "Александър Стамболийски" няма да подкрепят искания вот на недоверие. Не по този начин ще се помогне на България. А ние искаме да й помогнем. Народът знае много добре кои могат да го сторят и съм убеден, че ще бъде с тези, които реално могат да бъдат полезни. А това значи - с демократичната левица, единствената гаранция за преодоляване на кризата, единствена гаранция за това да има България.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Вие видяхте преди малко една политическа карикатура от 30-те години, която говореше тук. А това беше човекът, който достойно се опитваше да защити вашето правителство, господин Виденов. Жалко за вашето правителство! С такава защита целият български народ разбра, че ето тези хора Ви подкрепят - като него и другите такива, които пък и Ви провалят. От същата му партия! Този същият, който говори за морал! Какъв морал!? Моралът на един политик е именно там, когато е необходимо да каже истината. А Вие постоянно говорите лъжи. Още миналата година, когато четохте същото, ето това, слово на онзи вот - същото, излъгахте, че господин президентът Желю Желев е освободил затворниците. А именно по времето на 1990 г., по време на правителството и парламента на Станко Тодоров, когато беше дадена амнистията... Вие сте лъжец, господине, и такъв ще си останете цял живот. Лъгахте едни, лъжете други. Жалко, че лъжете и от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Надежда Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (СДС): Господин Шопов, съжалявам, че явно нищо не сте разбрали от това, което Ви казахме снощи. Защото народът е срещу онези, които му взимат хляба, защото ни омръзна да ни учат на морал и религия онези, които на 10 ноември за първи път влязоха в църкви. И аз искам да посъветвам тук и господин Гечев: вместо да контактувате толкова много с японците и американците, идете и се разходете по улиците или идете без охрана някъде в страната, за да видите хората какво мислят за кризата. Защото криза няма единствено във вашите глави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата госпожа Мозер за реплика.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Господин Жан Виденов, ето такива литературни произведения ще свалят правителството на БСП.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ПГДЛ): Уважаеми господа, нищо съществено не беше казано тук, след моето изказване. На такива недостойни реплики аз не бих искал да отговарям, защото това е унизително и за мен, и за Земеделския съюз, който представлявам.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Филип Димитров от СДС, след което следва почивка.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин премиер, дами и господа народни представители и министри! В момента, господин Виденов, вие успяхте да постигнете няколко знаменателни резултата.
Единият от тях е, че вие изпразнихте магазините така, както беше по времето на господин Луканов. Другият е, че вие успяхте, естествено, създавайки дефицит на стоки, да върнете опашките. Третият е, че успяхте да докарате до просешка тояга огромни части от населението на България, които са си представяли, че може да бъде зле, но че чак толкова зле може да бъде - не са си го представяли.
По времето на господин Луканов нямаше мляко. По Ваше време няма хляб. По времето на господин Луканов на опашките умираха пенсионери, чакайки за кофичка мляко. По Ваше време се чу, че в центъра на София хората получават инсулти на опашка за хляб.
Аз разбирам, че Вие може да се мразите с господин Луканов, аз разбирам, че Вие можете да се карате по пленуми, да се биете и т.н., но философията на Вашето управление е една и съща, господин Виденов - Вашата и на господин Луканов. И вашето правителство успя да докаже това по един блестящ начин. Всички ваши сръдни, когато ви казваме, че вие сте комунистическа партия, са излишни, защото вие показахте, че както Андрей Карлович, и Вие сте комунист, който управлява с комунистическа философия на управление. А именно - създава дефицити, създава опашки, отнема възможността на гражданите да проявяват частна инициатива и в крайна сметка в неговите надежди, в неговите амбиции се мержелеят само някакви етатистически, държавно контролирани фантазии като тази, която беше развивана от един ваш министър. Може и него да не си го харесвате, съчувствам ви, но това е положението, той от ваше име говореше за увеличението на производството просто ей тъй, увеличение, което ние видяхме, че става като се бръкне в джоба на гражданина, извадят се парите от там, дотира се производството и в резултат хората стават по-бедни.
Уважаеми господин Виденов, аз не споделям становището, че Вие сте някакво изчадие на комунистическата партия, което е изместило хода на събитията, което е направило страшни грешки и което е виновно за това, което става сега. Напротив, аз лично си мисля, че Вие вероятно сте един от най-блестящите варианти за премиер на комунистическата партия. Че Андрей Карлович или неговият антураж ли да дойде? (Ръкопляскания в блока на СДС)
Проблемът, господин Виденов, не е в това, че Вие сте били сбъркали. Проблемът е в това, че е сбъркана философията на управление, и аз ще повтарям тази дума много пъти, на вашата партия. (Шум и реплики в блока на БСП и коалиция)
Тук много хора станаха да Ви защитават по един начин, който сигурно е бил мъчителен и за Вас. И те говореха точно от името на този тип мислене. Имаше, разбира се, и много хора, които започнаха да боравят с цифри - къде измислени, къде с груби лъжи, къде интерпретирани неправилно. И понеже тук имаше много пледоарии, аз ще Ви запитам няколко много прости неща. И тези неща ще засягат, обърнете внимание, не само Вашето управление, защото за мен Вие не сте просто един премиер на България. Вие сте избраният и подкрепян лидер на една партия, който е носител на нейното кредо и който е определял с подкрепата на всички свои колеги политиката на тази партия. Вие сте шефът на правителството на тази партия, но Вие бяхте и водачът на нейното мнозинство тогава, когато тя подкрепяше правителството на господин Беров, което си беше едно ваше правителство, и голяма част от поразиите, които вие сега продължавате да вършите, започнаха да се вършат по времето на Беровото правителство. Просто тогава те не личаха по такъв отвратителен начин и не се виждаха толкова много, защото каквото и да си говорите тук, ние ви бяхме оставили една държава, която що-годе беше започнала да си стъпва на краката. Това не можахте да разрушите изведнъж, затова ви трябваше да го разрушавате в продължение на 3-4 години. (Шум и реплики в блока на мнозинството)
И аз ви питам, господа министри, всичките, вярно ли е, че от 1 януари 1993 г. досега вие постигнахте неимоверен ръст на цената на долара спрямо лева и че левът се обезцени 600, а всъщност, ако отидете в бюрата, и 700 до 800 на сто. Вярно ли е това? - Вярно е! Вярно ли е, че в резултат на това вие сте принудени непрекъснато отново и отново да увеличавате цената на тока, на парното, на отоплението, на бензина и горивата горе-долу в същите проценти? Ами, дами и господа, през 1992 г. токът струваше 3 цента и сега вие лазите и се мъчите някак си да додрапате до тази заветна цена и все не можете. Защото непрекъснато левът се обезценява и това става в резултат на вашата мъдра политика. Това аз не съм си го измислил, дами и господа. Това го пише във всеки вестник. Отидете в което желаете чейнч бюро и проверете какви са цените.
Следователно оттук нататък ние можем да очакваме, и вие няма защо да лъжете българските граждани, как всички цени нататък ще скачат, защото вие ги учите да казват, че те не се интересували от долари, понеже нямали долари, но те се интересуват от това колко ще им е токът, колко ще им е отоплението и колко ще бъде транспортът на продуктите, които стигат до тях.
Да не говорим за други последици от вашето управление за целия този период от време. Ами, напоследък, извинете, но вие непрекъснато хленчите за тази структурна реформа, дето ще я започвате. Еми, естествено, че ще хленчите при положение, че вие спряхте началото на структурната реформа, започната през октомври 1992 г., и вместо нея с Вашата подкрепа, господин Виденов, с вашата подкрепа, господа комунисти, професор Беров прокара своя закон, с който реши проблема за лошите дългове. Ами, нали това беше логиката, по която се твърдеше, че има национален консенсус и която ние отстоявахме, логиката, че решаването на лошите дългове е пътят за преструктуриране на икономиката. Това нещо вие гласувахте да се направи по тъкмо обратния начин, раздавайки пари на калпак и докарвайки дереджето до положението в момента. Да, господин Костов, Вие също наблюдавахте тази картина, защото май вече се бяхте върнали от Америка. И гледахте положението, което се създаваше, за да избухне сега в резултатите, които ще жънем от вас.
Да не говорим затова, че през същия този период от време вие не направихте нищо, за да върнете земята. Вие лъжехте хората за някакви рала и магарета. Не става дума за рала и магарета, господин Виденов, господа комунисти. Става въпрос за къс хартия. Става въпрос за това дали хората ще имат нотариалния акт за земята си и който иска ще я продава, който иска - няма. (Шум и възражения в блока на левицата) Това вие не направихте. Вие го спъвахте съзнателно и преднамерено, продължавате да го спъвате и днес и потупвате по рамо вашия господин Орсов, който много ги разбира тези работи.
По-нататък. Уважаеми господин Виденов, много често напоследък Вие говорите за това как е необходимо да бъдат предприети сурови мерки и как вашето правителство сега вече тъкмо излязло, спомням си един господин, който казваше, на широкия друм, на пътя и вече не можете да бъдете закачани. Тук разни хора стават и хленчат и казват: "Дами и господа, не пипайте правителството на комунистическата партия, защото ето на, сега то е започнало да прави това, започнало е да прави онова и прочие".
Хайде да направим една съпоставка, господин Виденов. Вие казвате, че ще направите големи стъпки в сферата на финансовите контакти с международните институции. За какви големи стъпки става дума? Вие имате да сключите един договор с Международния валутен фонд, който е много вероятно да сключите по една много проста причина - че Лондонският клуб трябва да си получи парите. Има да се плаща по дълга.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ (от място): Е, чак сега ли го разбрахте?
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Това че вие вероятно можете да сключите това, но това вероятно могат да сключат и други. Аз ви питам, виждам, че тук на първата банка са господин Коралски, господин Конакчиев, а даже и със скептична усмивка господин Костов, който беше заместник-министър на финансите по времето на различни кабинети. Аз ви питам: вие помните ли 1992 г., когато на България беше предложено разширеното финансово споразумение - същият този акт, който ние очаквахме, че може да бъде сключен след три години поради това, че българската държава беше успяла да си отвоюва международен престиж, да събуди надежда за това, че реформите в нея вървят както трябва и затова тя можеше да получи 1 милиард долара. Ама от тях 700 милиона щяха да дойдат по линията на Световната банка. Точно за това преструктуриране на икономиката, господин Костов и господин Гечев, които гледате в момента така, като че ли...
ИВАН КОСТОВ (от място): Разбирате...
ФИЛИП ДИМИТРОВ: ...почти разбирате за какво става дума... (смях, ръкопляскания и весело оживление в блока на опозицията), и тези пари щяха да могат да облекчат горчивата чаша, за която вие говорихте.
Тогава вие, господин президентът и разни ренегати от така наречените демократични формации, направихте всичко възможно това да бъде спряно. Вие искате сега ние ужасно да съчувстваме затуй, че което и да е правителство в крайна сметка, ако не прави страшно скандални поразии, ще успее да сключи договора с фонда. Договорът само в този размер. Вие ни говорите отново за структурната реформа, която щяла да започне. Аз не съм я видял още да почне, господин Виденов, но аз помня октомврийската програма на правителството на СДС от 1992 г., която покриваше една четвърт от съществуващите предприятия, разпределяйки и тръгвайки именно по пътя на задлъжнялостта, което означаваше ангажиране и на финансово-кредитната система в решаването на този проблем. Ами, на вас тогава окото не ви мигна бе, хора. За какво става дума сега?
Сега вие ни плашите, че никой друг не може да закрива преприятия. Дайте да се разберем. Всеки може да закрива предприятия. Въпросът е да има акъл тогава, когато може да се направи това нещо по по-безболезнен начин, да избере по-безболезнения, а не този брутален, който предлагате вие в момента. Вие ни разказвате също така легенди за това как имате да извършите страхотни неща в селското стопанство. Ами, дами и господа, че сроковете за подаване на документи за връщане на земята изтекоха на 4 септември 1992 г.. Машината беше задвижена. Що сторихте вие тогава?
Или, говорим за приватизацията. Ами, вие помните ли кога излезе правилникът за приватизация и кога в крайна сметка беше гласуван Законът за приватизация? Вие говорите сега, че много неща не се били случили преди вас. Ами, как ще се случат, като вие и вашето предходно правителство на господин Беров, подкрепяно от вашето мнозинство, водено от Вас, господин Виденов, попречи да се случат тези неща. Защо ви казвам това? Аз ви го казвам не за да ви убеждавам, че преди е било по-хубаво, отколкото при вас. Това всеки средно интелигентен български гражданин може да го види. Всеки средно интелигентен български гражданин може да разбере, че при Луканов е зле, при Виденов също е зле, а по времето на СДС е било единствено по-добре. (Смях сред мнозинството)
Въпросът е друг. Казвам ви го затова, защото вашето поведение в последните три години говори отново за една философия на управление, за една логика на вашето управление. И, господин Виденов, Вие не можете да се извинявате с Вашите министри. Нито с този, който сега е излязъл, нито с някой друг. Сигурно във Вашия кабинет има калпави министри. Допускам, че във Вашия кабинет може да има и мошеници, които Ви пречат. И в крайна сметка аз си мисля, че всеки един кабинет би могъл да бъде подложен на този риск. Трябва да ви призная, че и в правителството на СДС имаше някои министри, които пречеха. Само че разликата на този, който служи на нещо добро спрямо този, който служи на нещо зло е следната: когато тези, които работят за нещо хубаво имат в своите среди един мошеник, могат да го неутрализират, могат да го изритат, могат да го изхвърлят. Когато тези, които създават вреда, между тях се пръкне някой мошеник, какво да му противопоставят, за Бога?
Разбирате ли, това не е персонална нападка към Вас, господин Виденов. Напротив, аз дори си мисля, че може би Вие ще бъдете един от малцината, които, когато си отидат от властта - малцината, имам предвид от вашата партия - може би дори, и това не искам да бъде възприето персонално от никого тук, но може би дори малцината от Вашия кабинет, които ще си отидат без да са грабили и крали в персоналния смисъл на думата. Разбира се, Вие хвърлихте големи усилия, за да ангажирате групировки и прочие в полза на вашата партия. Аз се надявам, че Вие поне, за разлика от много Ваши колеги, чиито имена се знаят и в България, и извън нея, може би не сте крали. Но това не решава проблема. Защото оттук нататък идва въпросът какво остава да бъде направено. Няма такова нещо, което Вие можете да направите. Защото всички неща, които Вие правите, дори и тогава, когато те са свързани с провеждането на някаква реформа, все пак някои трябва да правите, ако щете дори заради Валутния фонд, Вие ги правите със скърцане със зъби. Вие умирате да видите в лицето на човека на частната инициатива престъпник и ако можете да го ударите с един суров и жесток данък. Нещо повече, Вие се радвате, когато можете да нападнете тях, хората, които сега закриват своите малки магазинчета. Онези магазинчета, които те отвориха през 1992 г., господин Виденов.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ (от място): По Указ 56, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: И сега, когато те са принудени да ги затварят и са поставени на колене от вашата политика, вие гледате на това спокойно. Вие можете да простите на големите акули, защото те ви приличат на вашата някогашна държава, че тя пак си беше държава, в която икономиката беше под властта на няколко големи акули. Това, че някой тогава е бил на еди какъв си партиен пост, а пък сега се твърди, че бил кръстник на мафията от или извън парламентарната група на Комунистическата партия, това почти няма значение. Смисълът, технологията е една и съща. Затова вашата кауза е обречена.
И струва ми се, че единственото почтено нещо, което остава оттук нататък е да дадете път тази философия на управление да бъде прогонена от управлението на България в момента. Защото вие сигурно ще се борите и в бъдеще, за да стигнете до властта. Вие сигурно ще променяте, излагате нови и нови виждания по един или друг въпрос. Но в този момент вашите реални действия са лъснали по един абсолютно безсъмнен начин. И аз пак повтарям - това са действията не на Жан Виденов, не на този или онзи свестен или калпав министър от неговия кабинет, а това са действията на една партия, която така мисли и така разсъждава и чийто продукт може би, пак повтарям, един от най-красноречивите и характерни продукти на тази партия сте Вие, господин Виденов.
Затова ние искаме Вие да си вървите. Мисля, че това е единственият шанс, който може да дадете на българската нация - обедняла, измъчена, обезверена. Защото малкото хубаво, което се откри пред нея, вие се опитахте да разрушите. И има опасност да успеете. Вървете си преди да сте унищожили всичко докрай. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред има думата Димитър Костов и след това три реплики.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ПГДЛ): Уважаеми господин Филип Димитров, видях ви за първи път 1990 г. в квартал "Балик" в Добрич, качен върху една кофа за боклук, силно разпален, държащ реч. Винаги, когато повишавате глас, си спомням кофата за боклук.
Вие бяхте 1992 г. министър-председател. Военнопромишленият комплекс до 1990 г. в България носеше 2 милиарда и половина долара. Вашите нежни приятелчета отвъд океана, които не ги знам къде се попиляха след като изпълниха юдското си поръчение да разсипят този комплекс - алексиевци, мишевци и така нататък, свършиха си работата. Сега военнопромишленият комплекс е унищожен. Но не и това е главното. Военнопромишленият комплекс е специфичен отрасъл, в който са ешелонизирани във втори и трети ешелон над 150 бивши цъвтящи промишлени предприятия. В тях работят хора, които заедно със семействата си около 750 хиляди души. Вие им затворихте пазарите.
В "Арсенал" - Казанлък има тежки моменти. Това е Вашето икономическо ехо.
Пазарите в арабския свят след Вашите туристически екскурзии в стил "Па де дьо" окончателно бяха затворени. И сега Вие вдигате децибели и отново Ви виждам върху кофата с боклук.
БОРИС СТОЯНОВ (от място): А защо не в кофата?
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ: Когато един политик не плува в собствените си води, отива на дъното - това не Ви го пожелавам - или изплува като нещо много по-леко във водата. Затова, не дърпайте кучето за опашката.
В стил Александър Йорданов ще Ви отговоря - по-ниско от тревата и по-тихо от водата. (Единични ръкопляскания от мнозинството, реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Костов, министър на финансите. След това съм записал като първи поискали думата Руси Статков и Фидел Косев. (Бурни реплики между опозицията и Станимир Калчевски)
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Досега си мислех, че през 1992 г. правителството на господин Филип Димитров... (Реплики между народните представители Иван Костов и Станимир Калчевски)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля за тишина! Моля за тишина! (Репликите между Станимир Калчевски и членове на опозицията продължават)
Има думата господин Костов. Той говори тихо, трябва да го слушате.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Надявам се, че тези, които имат желание, ще ме слушат. Искам на тях да кажа, че си мислех досега, че правителството на Филип Димитров се беше уплашило през 1992 г., че се беше разколебало да осъществява реформите, а сега разбирам, че те просто не са искали да осъществяват реформите. Това, за което става дума като структурни реформи, бяха едни големи обещания, които на практика не се реализираха. Да, технически ви помогнах като заместник-министър да си изработите споразумение с Международния валутен фонд. Какво стана с реализацията на това споразумение - искам да попитам? Два транша се получиха и след това се блокира това споразумение.
Като казвате, че държавата била си стъпила на краката през 1992 г. и сега за 3 години била доведена до разсипия, нека да погледнем малко по-обективно фактите. Какво беше това, на което вие казвате - стъпила си на краката? Едно споразумение с Международния валутен фонд, което беше провалено, едно споразумение със Световната банка, така наричания заем за структурно преустройство, който именно беше предназначен да подкрепя структурната реформа, който също беше блокиран. На практика държавата в края на 1992 г. нямаше нито едно действуващо споразумение с международните финансови институции, т.е. подкрепа за това, което е ставало тук, не е имало чисто и просто. При това положение дори и досега се усеща още в отношението на международните финансови институции това недоверие към България за съжаление, а не към онова правителство от 1992 г. или към другите - от 1991 и 1993 г. Една година трябваше да се убеждаваме, че все пак има разлика и ние имаме желанието и решимостта да поемем и да правим това, което е необходимо и полезно за държавата.
Да, трудно е, болезнено е, но то трябва да се направи. Не може да се спира по средата на пътя. И не е достатъчно само да се подпише споразумение с фонда, необходимо е да се осъществи реформата заради самата страна, заради нас. А подкрепата, която те ще дадат, ще се базира на това дали ще се реализират реформите или не. Нямаме намерение да правим така, както вие направихте - големи обещания в началото и после блокиране на реформите.
Искам да кажа още няколко факта за това какво всъщност беше останало в края на 1992 г. Да, бюджетният дефицит, така както е посочен в неприетите досега отчети за бюджета за 1992 г., е посочен 5,2 на сто, фактическият дефицит, който и международните институции отчитат в техните информации, да не кажете, че лъжем тук със статистиката, е 15 на сто. (Шум в залата) Защото вие си позволихте да забравите задълженията на бюджета, неплатените лихви, не говоря само за външния дълг, а и за вътрешния дълг. Това, че не бяха платени лихвите през 1992 г. в никакъв случай не може да се счита за реализиране на бюджета. Ако се говори за провал на бюджета, това е тогава, когато той не си посрещне задълженията. Неплащанията на бюджетните разходи започнаха през 1992 г. и досега се мъчим да преодолеем проблема с текущото финансиране в издръжката на бюджетните организации.
Имаше един куп упреци и в мотивите беше споменато за миналогодишната операция, когато поискахме честно и почтено корекция на бюджета за 10 млрд.лв., реално бяха усвоени 9,2 млрд.лв., за да поемем реалните задължения на държавата. Защото е много по-почтено и честно тези задължения да се признаят, публично да се обявят и да се каже на хората за какво става дума, отколкото чисто и просто да не се плащат. Защото с такива фокуси нищо не може да се направи. С такива фокуси само се натрупва дълг, а дългът си стои, не може да се избяга. В края на 1992 г. общият държавен дълг в съотношение към брутния вътрешен продукт беше 158 на сто, това е най-високата цифра за последните 6 години. Мисля, че това е достатъчно. (Ръкопляскания в блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Димитров, правя това изказване, защото имате право на дуплика и ако пожелаете, бихте могли да ми отговорите. Любопитен анализ правите, но обективно погледнато той е напълно неприемлив.
Субективно и аз понякога съчувствувам на своите предшественици, всички стотина български премиери, включително и на Вас. Но това, повярвайте, няма абсолютно никакво значение. Вашият анализ е неприемлив, защото му се губят твърде много неща - губят му се години, губят му се цифри, губят му се хора и му се губят нива на анализ. Преди всичко губят му се 5 години между далечната 1990-1991 г. и сегашната 1995-1996 г., която анализираме.
Второ, губят му се хора, хората, които през 1991 г. от самото й начало в правителството на Димитър Попов се занимаваха с доста много неща, които днес се опитвате да хвърлите на гърба на Беров и на моя гръб. Те стоят до Вас, ето го Иван Костов и другите около него. Губят му се и онези хора, които Българската социалистическа партия настойчиво предлагаше в правителството на Беров и които никога не влязаха в правителството на Беров, защото той не го прие, защото вашите дотогавашни коалиционни партньори от ДПС категорично ги отхвърлиха и защото беше пределно ясно, че Българската социалистическа партия ще осъществява съвсем друга програма със своите министри от тази, която осъществяваше Беров. Така че, моля Ви се, не смесвайте хората (оживление, шум в блока на опозицията), както не трябва да смесвате и напитките, господин Димитров.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Защо го държахте 5 години?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Трето, губят Ви се цифри. За тези 5 години производството се срина с 50 на сто. С 50 на сто се срина селскостопанското производство в натурално изражение. Засетите площи намаляха, жизненото равнище се срина. Че как може да сравнявате пребогатата в много отношения 1990 г., че и 1991 г. с бедната, опоскана във всяко едно отношение 1995-1996 г.? И какво, нима ще отречете, че това, което става днес в българското земеделие, е резултат именно от онази престъпна бъркотия, в която го хвърлихте заедно с господин президента? (Шум и реплики в блока на опозицията)
И най-сетне Ви се губят нива на анализ. Нива на анализ Ви се губят, господин Димитров. Вие свеждате абсолютно всичко до курса на долара и това може би е естествено за начина, по който мислите. Вие и вашата политика свеждахте до това какви са взаимоотношенията ви с международните финансови институции. Тя ненапразно се срина тогава, когато международните финансови институции се разочароваха от вас и вдигнаха ръце от вас. Но курсът на долара не е всичко и не е само той. И главно, господин Димитров, по никой начин една политика не се свежда до конкретни личности. Аз не смятам себе си за символа на БСП, който Вие смятате, че сте на СДС.
Така че, благодаря Ви за комплиментите. От съжалението Ви и съчувствието Ви нямам нужда.
Благодаря. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! Седя в залата и мисля върху това, което днес започнахме. Мисля върху това, което от нас очакват хората и с огромна тревога и разочарование изслушах господин Филип Димитров.
Уважаеми дами и господа, какво става? Предлага ни се решение от представител на опозицията 15 минути, формула, философия, чиито резултати всички ние днес се стремим и плащаме със себе си, с усилията си! (Шум в блока на опозицията)
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател! Колеги!
Седя в залата и мисля върху това, което днес започнахме. (Обаждания от дясната страна на залата) Мисля върху това, което от нас очакват хората. И с огромна тревога и разочарование изслушах господин Филип Димитров.
Уважаеми дами и господа, какво става! Предлага ни се решение от представител на опозицията 15 минути - формула, философия, чиито резултати всички ние днес се стремим и плащаме със себе си, с усилията си. (Обаждания от дясно)
Уважаеми дами и господа, вие в рамките на една седмица доказахте, че няма нова опозиция, че няма ново СДС. Онзи ден бихте полицаите, днес Филип Димитров 15 минути ни обяснява какво ще направите за България!
Извинявайте, меко казано, би трябвало да се засрамите. И действително, ако нещо има в момента, което трябва да направите, е да подкрепите действията на правителството на България. (Викове от дясно: "Е-е-е!") Действия, които... Действия, които макар и със слабости, и с пропуски, са единственият шанс на България. (Обаждания от дясно)
Уважаеми дами и господа! Репликите и подхвърлянията, и усмивките няма да ви направят по-отговорни! По-отговорни ще ви направят действително новите решения, новите действия, а не това, което беше вчерашният ден, не това, което раздели България с вашата политика, което унищожи кадрите на България, което направи 600 хиляди безработни. (Обаждания от дясно)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Фидел Косев. Реплика.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Господин Димитров! Във Вашия стил е да не завършите въпросите си. Вярно ли е, че по Ваше време отрасъл "Земеделие" беше така унищожен, че не може да се създава отново още много години? - Вярно е. (Обаждания от дясно)
Вярно ли е, че в енергетиката не вложихте един лев в инвестиции, за да не вдигате цените и сега всички патим от това? Вярно ли е? - Вярно е.
Вярно ли е, че "синята метла" помете над две трети от ръководителите на предприятия, които бяха годни, и сложи негодни? - Вярно е. (Обаждания от дясно)
Вярно ли е, че писахте законите си тук, на коляно, и не стана нищо от тях? - Вярно е.
Вярно ли е, че тогава първо мина реституционен капитал, за да може сега да участва в приватизацията и за да граби населението? Вярно ли е? - Вярно е. (Гласове от дясно: "Е-е-е!")
Вярно ли е, по-нататък, че Вие убихте финансово своите противници, за разлика от начина, по който живеехте като политическа сила сега? И вярно ли е, че тогава Вашите политически близки до Вас приятели Ви казаха да се обесите и Ви счупиха очилата? Вярно ли е? - Вярно е.
И вярно ли е, че оттогава в Министерския съвет функционира, работи онази тема, ако си спомняте, "Зад фикуса" и че оттогава в Министерския съвет се говори във Вашия кабинет за би- и хомосексуализъм? Вярно ли е? - Вярно е.
Тогава какъв морал имате, за да излезете тук? (Шум и обаждания от дясно)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители! Господин премиер и господа министри!
Аз ще се опитам да отговоря с дължимото уважение на репликите на господа депутатите от Комунистическата партия. Аз мога да уважавам враговете си. Не мога да уважавам само предателите, мижитурките и мошениците!
Така че на направените ми реплики аз мога да се спра. Въпросът е там, че във вашата партия изглежда има много голяма склонност към създаване на митове. Вие всички, е, може би не всички, но голяма част от вас, бяхте депутати и в Тридесет и шестото Народно събрание. Вие не може да не помните онази общо взето комична сцена, говоря това заради господин Калчевски, в която Вие представихте доклада на една много напушена и, така, подкована здраво, по комунистически комисия по въпроса за оръжейния бизнес, от който доклад, той слава Богу е публикуван, се правеха едни фантастични заключения. Но, като отворите страниците, вътре се виждаше, че българският военнопромишлен комплекс е бил поставен на колене в края на 1990 и началото на 1991 година по причини, които вие сигурно може да се сетите и сами. Пък и оттам те доста добре личат. Но митоманията си ви е в кръвта!
Сега, аз разбирам, че когато някой няма аргументи, той се появява с приказки за фикуси, с обвинения в хомосексуализъм и други добре познати от историята на комунистическите атаки срещу демокрацията във всички останали демократични държави.
Но, това което, струва ми се, е най-важното в случая, е, че даже и тогава...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: ... когато вие се опитвате да атакувате, все пак истината не може да не прозре. И в думите на господин настоящият министър на финансите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: ... въпреки неговата злост, тя прозря. Стана ясно, всички тези договори не можаха да се реализират...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече, господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Защо? Защото вие свалихте правителството на СДС, желаейки и приемайки по този начин да нанесете вреда на България. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Половин час почивка.
11,55 часа
След почивката
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание. Следващият по реда на записването е народният представител Венцеслав Димитров. Имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Няма да ви призовавам да си водите записки. За прилежните, които са си водили записки, ще издам една тайна: няма да казвам кой знае колко нови неща. Искам само да ги сумирам и ще се постарая, за разлика от друг път, да бъда кратък, защото ситуацията е ясна.
Едва ли сме изпадали, господа, в по-тежка икономическа ситуация, отколкото сме в случая. На практика държавата, бих казал, не правителството, не мнозинството, не парламентът, държавата е поставена на колене в момента. Има съгласие за капитулация вследствие некадърната икономическа политика на правителството, защото това правителство се сети да прави структурна реформа след година и половина, и то под външен натиск. То ако искаше да я направи, можеше да я започне. Можеше да я започне, но искаше да печели разни избори и така нататък. И сега иска да я отложи, защото пак се задават избори. За съжаление, вече не може. И тази тежка ситуация е поради неправене на нищо или работа в грешно направление. Сега се прави демонстрация на действия за външно ползване, и то точно с обратен ефект.
Тук аз няма да казвам колко пъти се е увеличил курсът на долара. Курсът на долара се увеличава и в други държави. Лошото е, че заплатите не растат и доходите не растат.
Аз не знам, тук имаше и социален министър. Ето, господин Койчев е тук, беше шеф на комисията. Господин Койчев, кажете ми при кое друго правителство средната работна заплата е била 65 долара? Сега е толкова. Може би е по-малка, не знам, вие кажете последните числа, но долу-горе е така. Аз от това няма да правя капитал. Лошото е, че ситуацията се влошава.
Казвате инфлация за миналата година. Много добре знаете, че днешната икономическа ситуация беше създадена поради нетърпението на някои ваши колеги да се изкарат велики икономисти и разваляха цялата макроикономическа ситуация в страната.
Знаете ли, господин Койчев, каква е инфлацията за тази година, прогнозната на правителството, която е подписана в капитулацията? На мен ми е неудобно. Мен ми неудобно, че аз трябваше да раздам онзи ден в Бюджетната комисия числа от новата макрорамка на намеренията на правителството на депутати от мнозинството, защото се оказа, че те не знаят. Ето, питайте го, тук е професор Стоилов, с който се познаваме от толкова дълго време. И той се оказа в небрано лозе. Ами поне тях информирайте! Отделно, че и нас трябва да информирате, отделно, че трябва да информирате цялата българска общественост какво възнамерявате да правите тази година.
Какво значи 105 на сто инфлация, ако я спазите, а сигурно ще бъде и повече, при увеличаване на заплатите, предвидено в държавния бюджет с 25 на сто? С колко процента се смъква жизненото равнище на бедните хора в бюджетната сфера, а сигурно и на много други? - Може би 35-40 на сто. Вие сте специалист по социалните проблеми, господин Койчев, кажете Вие. Не се обръщам към правителството, защото искаме неговата оставка. Даже е безсмислено те в момента да се защитават. Аз искам да ги защитават хора като господин Премянов, който е шеф на вашата парламентарна група. Обръщам се към парламентарната група на мнозинството.
За какво обвиняваме ние това правителство? Казаха се много други неща - за хлебната криза и т. н. Аз ще се спра върху три основни въпроса.
Първо, за разбиването на банковата система. Ама някои казват, че банковата система не била на правителството. Банковата кон¬соли¬да¬ци¬он¬на компания, която е собственик на мажоритарното участие на държавата в държавните банки, е на подчинение пряко на правителството. И там си сложихте свой човек. Сега го направихте подуправител, дано да оправи нещо. За съжаление нищо не направи.
Действията на правителството в банковата система са подчинени, това ми го каза лично професор Иван Ангелов, на тезата на Ленин: "Най-напред да вземем банките". И затова вие, може би хората от мнозинството не знаят, пратихте политкомисари в банките, които нищо не разбират от банково дело. Пратихте един професор по всичко, за да увеличи загубите на една банка от 2 на 8 милиарда. Сега не знам, може би са станали 10.Някои казват, че ще си подаде оставката. Тук, от трибуната, аз му напомням, че за да влезе в дневния ред на Балканбанк оставката на професор Иван Ангелов, той трябва да я депонира няколко дена преди това и в дневния ред да бъде оповестено. Ако не, оставете го да управлява, може би ще я оправи. На други банки сложихте журналисти, на други сложихте шефове на протокола, на други сложихте говорители.
Господин Кюранов, това ли са вашите кадри в банковата система? Политкомисари сложихте. Естествено, политкомисари от банки не разбират. Винаги съм бил против политизирането на банковата система. Винаги! Подчинихте на БСП най-напред БНБанка с този закон, с промените. Хората не знаят кой ще остава, кой няма да остава и естествено няма стабилност в банковата сфера. Подчинихте търговските банки след това на БНБанка с така наречената добавка към Закона за банките и кредитното дело за фалита и после със защитата съсипахте всичко. Господин Костов, дето го писал, не се съм¬ня¬вам, че той го е писал, защото му личи почеркът, друг ако го беше писал, щеше да напише по-свестни неща, защити физически лица спестители и унищожи всички фирми, които спестяват по някакъв начин или биват обслужвани в банковата система. Той се смее, обаче не е смешно. Това правителство лично под водачеството на господин Костов, не знам господин Гечев, който му е ресорен отговорник, има ли и той пръст в тази работа, съсипахте и в момента в България няма разплащателна система. Разплащателната система на банките е по-важна даже от тяхната спестовна функция, защото икономиката не функционира. Неслучайно, господин Гечев, Вие отговаряте сигурно за това. Защо вносът и износът последния месец са намалели два пъти? - Защото хората не могат да се разплащат. И това поражда маса други работи.
Този човек, който непрекъснато говори от името на правителството, знаете, че той беше съветник и на други правителства, но е хубаво парламентарната група на мнозинството да предложи един закон професор Иван Ангелов да не влиза в Министерския съвет. С това ще предпази и други бъдещи правителства от същите грешки, а може би и вас. Не знам, но в края на кра¬ища¬та той е съветник на министър-председателя, той си носи отговорност.
Има грамадна катастрофа в доверието. И тая катастрофа не е от 1992 г., тя е от няколко месеца. И тя започна от миналата година. Доверието в банковата система не може да бъде възстановено за два-три месеца. Не ви го казвам аз, защото съм от опозицията, казват ви го хората, които се редят на опашка пред банките, за да изтеглят 100, 500 или максимум 1000 долара. Или искат да си изтеглят спестяванията? Защо, след като трябва да се направи всичко възможно всичко да отиде в банките? И тогава и държава ще има пари да си плати дълга.
Миналата година ви предупреждавах оттук: триста милиона дойдоха от чужбина, не ги гонете! Направихте всичко възможно те да си отидат. Даже и още 300, и повече казват, 370 милиона населението изтегли от банките. Милиона долара, не лева! Вместо да седят в банките и да работи цялата икономика с тях и да си плащаме и ние дълговете, те ги изтеглиха. Не може да ги върнете лесно. Не бих казал, че може да ги върнете, както показва световната практика, за една или за две години. Толкоз по въпроса, макар че може да се говори много.
За държавния бюджет. Вашият министър, който го смятате, че е толкова голям специалист - той, бюджетът, щом беше приет и веднага се пукна! Бюджет на практика в момента няма! 105 на сто инфлация - и нищо не се прави, за да се актуализира този бюджет! Даже и актуализацията, която беше направена, не бе направена както трябва. И ние ще оспорим и това в Конституционния съд.
Ето, един заместник министър-председател като господин Гечев на другия ден прави изявления по Българската телевизия и не знае, че бюджетът предишния ден в парламента е бил актуализиран с 30 милиарда. Господин Гечев, защо? Защото не се прие моето елементарно предложение да се актуализира и бюджетът, както беше направено нормално. Но това са малко пари. Вие актуализирате само плащанията по лихвите. А заплатите на хората?! Вие помислете, господин Премянов! При двойна инфлация, даже и повече - 105 на сто, да се увеличат заплатите с 25 на сто - това ли искате?! Виждам министър Виткова - и заплатите и на лекари, на учители ги знаете. Искайте вашият министър да подготви актуализация на бюджета и тя веднага да влезе. От това по-важно в момента няма! Той не го прави. Сложете друг министър тогава. Сложете!
РЕПЛИКА: Но той работи!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Работи?! Кога работи? В края на годината ще изкара актуализация.
Данъчната система. Е, това вече срути частния бизнес! Самата данъчна система, както се ръководи от господин министъра под вещото ръководство на господин министър-председателя: повсеместно увеличаване на всички данъци и несъбиране на най-важните данъци, каквито са акцизите - върху цигарите, върху алкохола. Това е персонална вина за този господин министър, с когото мисля, че господин Татарчев трябва да се занимае. Защото пак повтарям. Пет или десет пъти съм го казвал, но пак ще го кажа: май месец приехме Закон за бандеролите върху алкохола. Наредбата беше готова след 10 месеца - от високия професионализъм на господин министъра или от някакви тайни, скрити интереси в Министерство на финансите нарочно да не се плащат акцизи? Така ли?! И сега ни прави един нескопосан проект, който ще намали приходите, каквито ги има, поне наполовина. И в това вие го подкрепяте! А защо не оправите тогава и данък общ доход? Уваличавате данък печалбата, увеличавате ДДС, смятате, че ще съберете повече пари? Чисто и просто - не става!
Такива неща имало ли е в програмата на БСП? Аз не знам! Вие, господин Премянов, прочетете още един път програмата. Вижте какво са свършили Вашите довереници и кажете трябва ли да се ползват с Вашето доверие или не. С моето и това на моите колеги те вече отдавна не се ползват.
Има един призив: дайте да оставим това правителство, този министър да сключат споразумението с Международния валутен фонд. Въпреки че за тях ще е по-добре, ако правителството се смени. Тогава с чиста съвест ще кажат във Вашингтон: ние отидохме в България, даже допринесохме това правителство да бъде сменено. С ново правителство по-лесно ще сключат споразумение, защото това правителство им играе по нервите вече година и половина.
Аз призовавам парламентарната група на мнозинството да подкрепи вота и после да видим какво ще правим. Ако можете, излъчете по-компетентно правителство, ако не - да вървим на нови избори. Съдбата на България не е нещо, с което неколцина некадърници могат да си играят!
Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика думата има Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин Димитров, получи се някаква промяна във формулата "реплики - дуплики". Аз тук не излизам, за да правя реплика. Направо включвам на режим "дуплика".
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Ти гледай да не включиш режим на тока, че тогава!...
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Репликата я направихте вие към мен.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): То, моето, беше изказване!
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Провокиран съм да отговоря. Знам ли новата макрорамка? - И аз, както и вие, сме били членове на Пионерската организация. Там имаше един поздрав: "Винаги готов!". Готов съм да отговоря.
Новата макрорамка - да. Инфлацията е близо 105 на сто. Дано остане толкова, защото има и по-песимистичен вариант. С едно увеличение на брутния вътрешен продукт по новите мащаби на цени и икономически отношения - от 1100 млрд. на 1500 млрд. и увеличение на приходната част със 143 млрд. Естествено, след като се повиши приходната част се увеличи и разходната, и част от тези разходи ще бъдат и за компенсиране на заплатите и другите доходи.
Така че макрорамката е правена с необходимата икономическа култура. И тук очаквам едно действително ползотворно и национално отговорно тристранно сътрудничество със синдикати и работодатели и да се получи най-безболезнената схема за компенсиране на доходите.
Да, към днешна дата по фиксинга на БНБ средната работна заплата е 71 долара. 71 долара е 3-часова работна заплата в Германия и другите високоразвити индустриални държави или 10-часова заплата в азиатските "тигри"! Но, господин Димитров, като професионалист Вие знаете, че има и паритетна покупателна сила и не трябва да привеждаме числата едно към едно по пазарния курс.
И по отношение на Вашето предложение за закон за Иван Ангелов - има нещо рационално. Аз бих го кръстил Закон за Икономическия институт на БАН - да не се допуска до реалното управление. Вие сте вътре!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За целия институт?! За целия институт на БАН?... (Реплики, шум в залата)
Думата е на госпожа Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Господин Димитров, очудена съм от Вашето изказване. Всъщност, не би трябвало да съм очудена, защото два мандата вече сме тук. Очудена съм от твърденията Ви за кризата в доверието към банките. Вие го прехвърляте върху левицата. Само че, да, криза в доверието има, но кажете какво направихте Вие като председател на Бюджетната комисия и член на Пленарния съвет вече 5 години, за да се приложи точно Законът за банките и кредитното дело? Там имаше един текст, че банката не разрешава сделки - по чл. 2, т. 1 мисля, цитирам наизуст, т. е. да приема депозити докато нямат създадена система за гарантиране на влоговете. Нищо не направихте, господин Димитров. А от двете места получавахте пари за това! И сега левицата трябваше да приеме закон, да изплати изцяло влоговете на вложителите, физически лица. Това е такъв закон, какъвто никъде го няма сигурно! Защото по света фалират банки. Ето, вчера четем за банка "Амброзиано". Фалира банката "Беарингс". Но там не тръгнаха да гарантират напълно вложенията, а издириха вдън земя тези, които са причинили фалита, и ги вкараха там, където им е мястото. Кога казахте вие да отидат на мястото си тези, които причиниха фалита на банките. Никога, защото могат да повлекат и Вас!
На второ място - твърдите, че сме изгонили чуждите долари. Защо не казахте чрез какво ги изгонихме тези 200-300 млн. долара? Чрез Закона за изпирането на мръсните пари! Вие бяхте яростен противник на този закон, господин Димитров! Аз предпочитам българският народ за известни времена да преживее лишенията, но аз като майка не мога да позволя благоденствието на моето дете да бъде чрез зарибяването им с наркотици, защото оттам идват мръсните пари! Не такова благоденствие е нужно на българския народ, господин Димитров! (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика желаете ли думата? - Заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, аз на господин Койчев му благодаря, че все пак той е прочел за какво става дума. Но, господин Койчев, думата ми беше, че тази нова макрорамка трябва да има и нов бюджет. Накарайте го вашият министър да го подготви и да го внесе за обсъждане. Знаете, че един бюджет не се обсъжда лесно.
Сега за това, за което каза госпожа Караиванова. Най-напред за мръсните пари. Госпожо Караиванова, Вие ако сте слушали, когато аз съм участвал тук, в обсъждането на този закон, ще знаете, че моята теза, която сигурно се поддържа от преобладаващата част от хората, които разбират за какво става дума, за разлика от Вас е, че мръсните пари в България не са от наркотици. Мръсните пари в България са от полулегален бизнес, който се е развихрил в бившите страни от Съветския съюз и Източна Европа. Това е! Там има толкова много долари, че ние трябва пряко сили да направим всичко възможно, за да ги изгоним от България. Добре, изгонете ги. Те ще идат в Сърбия, в Гърция, ще идат в Македония, ще идат в Румъния. Това ли искате? И Вашето дете да гладува, защото Вие си мислите, че отнякъде идват. Е, аз пък, понеже Вашето дете е в България мисля, че Вашето дете не бива да има такава тежка участ, защото неговите родители са с извратено мислене! (Шумно одобрение от опозицията)
За банковите фалити - банковите фалити, пак подчертавам, че този Закон за банковите фалити два пъти беше приеман тук криминално. Втория път, вие сега ще го разглеждате утре, ето тук един човек, дето му направих забележка тогава, че не се изказва, сега вече започна и да се изказва, ме нападна именно поради възгледите, които защитих тук - 10 минути говорих от името на парламентарна група, но никой не ги чу. Аз бях направил доста стройни предложения, господин Желев ще каже, на комисия при първо четене, обаче много бързаха и не можеха да ги разгледат. Банковите фалити бяха причинени от политизирането на банковата сфера от това, че започнахте по политически причини да атакувате една банка, издигнахте за кандидат за кмет един от другата банка. Аз още в предишното Народно събрание предложих в Закона за банките и кредитното дело само партийни секретари да не стават шефове на банки. И ако това беше прието, щях да ви кажа, че сега банкови фалити нямаше да има! (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
Давам думата на народния представител Юмер Юмер.
ЮМЕР ЮМЕР (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа народни представители, уважаеми господа министри! Нестабилността в страната, породена от икономическата криза, обхванала всичките й сектори, прави заобикалящата ни действителност много тъжна и трудна. Отговорността за това състояние на нещата носи управляващото мнозинство, което в продължение на година и половина не само не успя да изпълни програмните си намерения, но ни доведе до задънена улица. Доста труд и усилия се положиха от БСП за написването на Бялата книга, но не знам как ще довърши тази книга за цялостния икономически срив в промишлеността, земеделието, банковата, валутната сфера и т.н.
На фона на тази тъжна картина пред народа с острота излиза наяве продоволственият проблем. Тя има своя предистория, която започна с вноса на сухо мляко през пролетта на 1995 г. с цел да се подбият цените на местните производители на мляко, чиито изкупни цени и днес са плачевни - от 8 до 12 лв. Опозицията остро реагира на този проблем, но гласът й остана глас в пустиня.
Миналата година, може да се каже, с консенсус приехме Закона за защита на земеделските производители за стабилизиране на земеделското производство. Но по непонятни за мен причини държавнияj фонд "Земеделие" не беше конструиран в продължение на 9 месеца, като в същото време се водеше борба коя банка да обслужва с кредити земеделските производители, без да се съобразяват със сезонността като обективен критерий в земеделието. Макар и ограничените ресурси на фонда, не се предприе инициатива от правителството за защитни цени на зърното, а се предложи единствено за захарното цвекло, като че ли цяла година ще се подслаждаме, а няма да ядем хляб. Успоредно с това по време на кампанията за прибиране на зърното се започна с износ при ниска експортна цена в размер на 5 на сто, без да е изготвен пълен хлебно-фуражен баланс на страната. Определено смятаме, че необвързаността в прогнозния хлебен баланс, ниските експортни такси за износ, липсата на забрана за износ по време на кампания, апетитът на утвърдени износители, "приятелски кръгове", за лесна печалба ни доведоха днес до продоволствена криза.
Но тези проблеми не свършват дотук, защото засетите площи са по-малко от предходната година с 20 на сто. Очакват се много ниски добиви в резултат на организационно-технически, финансови и други проблеми, които още повече ще задълбочат зърненаната криза. Всичко това тежи като воденичен камък на врата на управляващите, а и на следващите.
Имайки предвид всичко това, защо правителството не създаде икономически предпоставки за производство на повече царевица, тъй като природно-климатичните условия благоприятстваха осъществяването му през 1995-1996 г., с оглед частично преодоляване на фуражния дефицит. Тъй като всеизвестно е, че част от хлебния баланс се нарушава от необвързаността на фуражния баланс. Тези елементарни сметки си прави и най-обикновеният селянин, занимаващ се със земеделско производство, преди настъпването на зимата до следващата реколта.
Но аз недоумявам едно: как БСП и коалиция поверяват земеделското министерство в ръцете на посредствени хора, които смятат, че това е опитно поле и че там могат да се правят всякакви експерименти. Вие, господа управляващи, определихте земеделието за приоритетен отрасъл, но там се сринахте най-бърз. И нужно ли е от тази трибуна да ви припомням, че с хляба на народа никой няма право да си прави експерименти и далавери. Стигнахме до смешната ситуация да внасяме зърно от една доскоро воюваща страна. Не дай си Боже, какво би станало, ако един ден ние се окажем в тази ситуация - ще бъдем като църковни мишки.
Недоумявам и още една ситуация. Как е възможно цените на комбинираните фуражи да достигнат до 32-33 хил. лв. за тон, с какви компоненти, съставки и рентабилност се произвеждат те, къде е контролът по цените, кой ще отглежда животни при такива цени? Фуражната криза тепърва ще рефлектира и ликвидира животновъдството. Ще има ли най-после закон за зърното, защото на международния пазар също цари напрежение, тъй като запасите достигат най-ниското си равнище и производството не е адекватно на нарастващото търсене?
Всички тези проблеми на фона на тази мрачна картина са известни, като въпросите стават много, но отговори няма.
Не бихме могли с лека ръка да подминем и аграрната реформа, която тъпче на едно и също място. От многото изменения и допълнения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се губи и основната идея - да се върне веднъж завинаги земята на собствениците, защото тя ражда свободни и независими хора, които могат да я обработват индивидуално, кооперативно, да я продават или предоставят под аренда. Продължаването, неприключването на този процес също се оказа сериозен фактор за днешното състояние на земеделието.
Преди зърнената криза земеделието преживя и тютюнева криза през 1995 г., когато производството падна под 23 хил. тона за страната, докато само в Кърджалийския регион се произвеждаше над 25 хил. тона. Всички наши опити, на Движението за права и свободи, за търсене на изход от положението останаха безплодни по отношение на изкупните цени, своевременното разплащане, авансирането и много други проблеми, отнасящи се до единствения източник на доходи за населението. Господин Жан Виденов проявяваше присъщото си високомерие по отношение на поминъка на населението в общини с ниско социално-икономическо равнище. Подготвените промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия трябва да бъдат съобразени с новите реалности. В противен случай, както няма хляб, няма да има и тютюн.
Като член на Комисията по земеделие изложих само някои аспекти от пълния провал на правителството в земеделието. Кризата е всеобхватна, тотална и неуправляема. Дали това се признава или не, е ваш проблем, но фактите са налице. Доживяхме да видим и най-големия парадокс, когато икономиката е грохнала, да се освободи министърът на културата, за да оправи икономиката. Изходът е един-единствен: след такъв провал да си отидете. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Христо Стоянов от Българския бизнесблок.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Аз ще спра вниманието ви на въпросите само на земеделието, като мисля, че мога да бъда в полза. Ще спра вниманието си на 5-6 въпроса кратко и ясно. Ако искате, разберете ги, ако не искате - си е ваш проблем.
Първият въпрос. Аз направих едно изявление по радиото, в което казах, че ще изляза на трибуната и ще имам сериозни оценки, препоръки, бележки, а моето поведение ще се определи от тази дискусия и от поведението на хората от Министерския съвет, в това число и на министър-председателя. Защото не искам да имам мнение и да давам оценка, преди да съм чул онова, което ще кажат. Защото ние правим тази дискусия, защото имаме какво да си кажем. Ето първата ми отрицателна оценка. А тя е: от онова, което аз изслушах тук досега, добивам впечатление, че днес ние погрешно сме се събрали на едно безгрешие, че онова, което се отправя като сериозно обвинение, мотивация за вот, няма нищо общо.
Уважаеми колеги, казано е: "Всички сме грешни, само ти, Господи, не си!". Не е толкова страшно да си кажеш, че си грешил, защото е предпоставка следващата стъпка да не ти бъде погрешна. Не чух това нещо.
Вторият въпрос е въпросът за кризата в земеделието. Уважаеми колеги, повтарям онова, което казах, с по-силен акцент: след Първата световна война досега имаме четири икономически кризи - след Първата световна война, 30-те години, 1944 г. и сега. Първите три кризи са завършили в крайна сметка с диктатура. Неприятно, но не можем да не отчитаме факта. Това е наша история. Аз се страхувам и казвам: моето обвинение е, че вие допуснахте криза в земеделието, което е един риск за демокрацията. Това е моята втора отрицателна оценка за вашето поведение. Няма по-страшно от това един човек да се страхува в рамките на 5-6 години държавата ни да е тръгнала към демокрация и да внасяме риск. Защото не трябва да считаме, че този риск липсва. Не е така. Има сили, които мислят и за това.
Трето. Уважаеми колеги, повтарям, че при Първата световна война, когато всичкото годно мъжко население е на фронта, и само 3 до 5 на сто от земята не е обработвана през този период, днес тя е 25, а в полупланинските райони 50 на сто. Това е! Необработена е земята, неползвана е земята на България. Защо казвам това? Нека да бъде 20 на сто, нека да бъде 18 на сто, не искам да споря за това нещо. Проблемът е, че земята не се ползва. По-скоро, проблемът е в това, че неползването на земята не е онова, което всички в продължение на шест години сложихме като основа една погрешна позиция, една погрешна формула, обяснявайки проблема, че земята не е на селянина. Защото в трите кризи земята е била в собствениците, в селяните. И е имало икономически кризи, кризи на земеделието. Значи има някакъв друг фактор. Да бъдеш собственик е необходимо, но само това не решава проблема. И третото ми обвинение е, че вие извадихте онова, което трябва да направим, за да не допуснем сегашното състояние - да раздаваме земята, да ускорим това раздаване. Но има, казвам, и някои други фактори, които предопределят и са изключително активни в земеделската криза.
Кои са те? Колеги, нека да знаете, че няма тайни и когато такива като мен са търсили да направят баланса на държавата, не са изхождали нито от препоръки на Тодор Живков, нито на някой друг, а са разглеждали абсолютно национално проблема. Не може в България да няма 13 - 14 милиона декара, засети с пшеница. Който ще да управлява, това трябва да го знае. Не може без 3 до 4 милиона, засети с ечемик; не може без 4 - 4,5 милиона, засети със слънчоглед. И така нататък. Това е установено, това е известно. Тогава какво липсва? Липсва, уважаеми колеги, икономическият механизъм, който да накара тези наши производители да произвеждат. Не да им го раздаваме по парче, не да ги агитираме, не да им препоръчваме, а да знаят, че произвеждащият пшеница ще спечели, за да произвежда. Не можем да правим постановка, в която добре да балансираме следващия, след производителя да печели 15 - 17 - 19 - 20 - 25 на сто, а на производителя да не му кажем: ще печелиш 20 - 25 на сто. Оттук нататък започваме и оттук нататък ще формираме позицията си. Това е липса на икономическия механизъм, за да накараме по естествен начин при тази нова икономическа система селянинът, земеделският производител да произвежда.
Уважаеми колеги, когато споменавам тези неща, искам да ви кажа, че и при двете икономически кризи е имало съд на виновниците за кризата. Винаги е имало съд. След това политическите партии са търсили оправдание на своите съмишленици и са ги оправдавали. Но аз си мисля, че ние отиваме към едно морално общество, което няма да ни съди, всички виновници за това, по този начин - да отиваме в затвора или да се национализират домовете ни. Аз имам чувството, че ще се приложи един друг параграф - да се изтрият имената на виновниците от историята на България. Друг съд по мое мнение не може да има. И ако аз съм съучастник в това нещо, искам да ви кажа, че ще ми бъде грозно утре моите деца и внуци да не могат да носят с достойнство моето име. Ето защо го казвам с много сериозна болка.
Следващият ми въпрос е земеделие и банки.
Уважаеми колеги, не може да имаме банки и те да приличат на овчарници и краварници. Трябва да бъдат банки, трябва да бъдат престижни институции. Не може обаче да имаме такива банки, каквито в момента правим, без да имаме свинарници и краварници. Искам да попитам уважаемия Румен Гечев дали знае, че един квадратен метър от площадките на банките в България, които се поставят от тези плочки, внесени от Испания, Италия и пр., струват 140 долара квадратен метар! Направих една сметка колко са офисите и установих, че нужните комбайни да прибираме зърното се намират не в офисите, а във фоайетата и в преддверията на банките. Аз не мога да обвиня тук министър-председателя и господин Румен Гечев, че те са виновни за това, защото този контрол се прави от банката и от нас. Но ги обвинявам защо не предложиха при наличие на мнозинство законова система, че съществува баланс, че съществува някакъв паралел, че съществуват някакви граници - докато нямаме краварници, докато нямаме техника, докато нямаме овчарници, докато нямаме земеделие, и банките ще трябва да бъдат в унисон с общото състояние на обществото ни.
Господа, отидох в "Балканбанк". Винаги съм ходил спретнато облечен, но се почувствах като бедно циганче във фоайето в присъствието на бодигардовете и страх, че ще се подхлъзна. И понеже не се представих като народен представител, те разговаряха с мен като с някакъв пришълец, навлек - да си ходя. Такова поведение. И когато отидохо, аз отидох по един такъв въпрос - въпроса, че не е достатъчно разумно една кооперация от 300 членове, заложила и техниката си за 800 хиляди лева, и на 23 април, чакащи цяла година да могат да сеят, е обявен търгът и им взеха тракторите. И знаете ли каква оценка бяха направили тези суперспециалисти на тези трактори, които имат и предни гуми, и задни гуми, и двигатели, и се палят, и вървят? - По 15 - 20 - 30 хиляди лева! Взеха им тракторите и тези 7 хиляди декара са незасети. Разговорът ми беше такъв и бях убеден: държавни пари са това, това са пари на нашите вложители. Приех, че трябва да се пазят парите на всеки, който ги е дал. Приех тази позиция.
Но когато видях тоя лукс, кога поглеждам, секретарката облечена от дизайна Пако, и когато кабинетът му е от Франция, от Париж, не мога да го приема за поведение. Не мога да го приема!
Но, господин Румен Гечев, аз не се страхувам от фасадната част на тази банка, че са похарчени... Аз съм човек с опит. Когато един човек си е разрешил за тази фасада да харчи пари, аз си представям какви други пари харчат. (Реплика от блока на опозицията: "Коя е банката?")
Казах - "Балканбанк". Но мисля, че оборудването, което имат другите банки, сте го видели. Ако не можем да се разходим и ви казвам: "Ходете с гумени обувки, защото ще се подхлъзнете".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Само секретарките са различни.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Да, това е вярно, някои са по-млади.
Уважаеми колеги, казвам това с болка, защото, като конкретизирам този случай, тези хора, след като само преди месеци са сменили бившите ръководители и са имали на разположение фантастични нови автомобили "Мерцедес", купиха нови по за 70 - 100 хиляди долара. За два комбайна, с които можем да ожънем цял район. Какви са тези нови думбази, които си разрешават с тази кола, и то нов модел...?
Уважаеми колеги, аз съм професионалист. Вече на тези нови модели не успявам да видя рекламата. Виждам я рекламата вече пред тези банки. Е, от това се безпокоя. От това съм недоволен. Много съм недоволен от Вас, господин Румен Гечев. Страшно много! Казвам го с болка и от сърце - не съм доволен!
И аз си мисля, като един обикновен човек, да Ви кажа една шега. Народът казва, че човек не може да бъде безгрешен. Но като е сгрешил, трябва да бъде наказан. Ами с какво да Ви накажем Вас? Има два начина - Вие да си кажете, и второто е - да предложа "100 тояги на гол задник". Друго нищо не искам и гласувам. Не мога, господин Румен Гечев, да Ви имам доверието в това отношение. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
Господин Виденов, аз съм Ви подкрепял през цялото време и казвам най-откровено, аз лично. Лично, не ангажирам парламентарната група. С изключително внимание ще изслушам Вашето становище в заключение.
Аз Ви мисля за честен човек. Повтарям, Вие сте на годините на сина ми. Аз уважавам и искам България да се управлява не от такива като мен, а от такива, които имат хъс, които могат да работят. Но не е достатъчно Вие да работите. Много е важно останалите да работят.
И второто, което искам да Ви кажа. Може би днес Вие няма да го разберете, но когато дойдете по-късно на моите години, ще съжалявате, че не сте го разбрали. България не създава политици така лесно. И аз не искам да се жертват политиците толкова просто, по такъв елементарен начин с "У-у-у!", с "Ду-у-у!". Но, разберете, много неща съм правил и животът ме е научил - без коректив в живота не може! Всичко, което съм правил, максимум от онова, което е станало и е вървяло, и се е движило от абстрактната ми мисъл, е било максимум 25 - 30 процента от моето. Останалото е въпрос на коректив.
Не може, не може да има демократично управление без коректив! Не може да има силно правителство! Не може, не приемам тази постановка "силно"! Аз лично се страхувам. Препоръчвам ви - корективът е предпоставка за мъдро правителство! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Ивайло Калфин. Да се готви Едвин Сугарев.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа! Свидетели сме днес на поредния напън на опозицията да разстрои управлението и да се опита да се добере до властта. Липсата на действителна загриженост за това, което става и което ще става в страната ни, и службата на теснопартийни интереси проличава в значителната доза на несъстоятелност в мотивите, с които е предложен исканият вот на недоверие. Всички бихме могли да бъдем доста критични към управлението на правителството. Бихме могли и да предлагаме конкретни мерки в отделни области.
Уважаеми колеги, това би могло да стане само с някакъв конкретен анализ и на базата на алтернативи, които се предлагат. Разбира се, за това са необходими, първо, добра информация. Второ - добри знания и, трето - добро формулиране на предложенията.
За съжаление, в предложения от СДС вот на недоверие отново преобладава деструктивното, а не конструктивното, което надали някого изненадва в тази зала.
Понеже искате конкретни примери, бих искал да се спра на някои от вашите мотиви за искания вот на недоверие, свързани с политиката на правителството в областта на външноикономическите отношения.
Вие твърдите, че един от основните мотиви за искания вот е спадът в обема на външната търговия. Тази ваша теза, общо взето, виси във въздуха, без даването на някои конкретни числа. Аз ще ви помогна, като ви припомня какво се случи в последните няколко години с външнотърговския обмен.
- През 1990 година външнотърговският обмен на страната ни е 26 млрд. 557 млн. долара.
- През 1992 година той е намалял 3 пъти и е 8 млрд. 346 млн. долара.
- През 1995 година той е 9 млрд. 853 млн. долара, което в сравнение с 1994 година, няма смисъл да го сравняваме с 1992 година, е едно увеличение над милиард и половина.
Ето, тук е и вашата теза, че е намалял външнотърговският обмен.
Опитвам се да намеря логика по-нататък. Търсим салдото във външната търговия, което е един основен показател в състоянието на страната и положението й на международните пазари. Отново взимам:
- 1990 година - 311 млн. долара положително салдо. Износът надвишава вноса.
- 1992 година - отрицателното салдо е 571 млн. долара.
- 1993 година - отрицателното салдо, а знам, че външната търговия е една инерционна система - е 1 млрд. 417 млн. долара.
Тази година, за която имаме пълни данни - за 1995 година, положителното салдо, отново износът преобладава над вноса, е 460 млн. долара. Даже над тази сума, което е за първи път от последните пет години. Значи и тук няма логика във вашата теза, че е намалял външнотърговският обмен, или че салдото е отрицателно, което наистина би било много лошо за страната.
Продължаваме нататък в същия аспект на разсъждения, които вие сте ни предложили. Нека погледнем какво е географското разпределение на стокообмена. Също много важен показател, който говори къде отива нашата икономика и на кой пазар се интегрира.
- През 1992 година търговията с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - това са, знаем, пазарните икономики, развитите пазарни икономики, заема 42 процента от нашия външнотърговски стокообмен.
- 1995 година - 51 процента.
В това число Европейският съюз през 1992 година заема близо 30 процента от износа, а през 1995 година - 38 процента от износа на България отива в Европейския съюз. И то не при намаление на общия обем, а при увеличение на общия обем, което значи, че в момента нашата икономика много повече продава на пазарите на Европейския съюз.
Централна и Източна Европа:
- 1992 година износът за там е малко по-малко от 40 процента. Наистина, през 1995 година е намалял относително и е 33,5 процента.
Това нещо можем да го видим откъде идва, ако се спрем и на числата, свързани с търговията със страните от ОНД, които през 1992 година са били 22,6 процента, вносът - 28 процента, а днес вносът е 32,6 на сто. Това означава, уважаеми господа, че нашата икономика все повече се преориентира и се повишава процентът на стоки и на стокообмен, който е свързан с пазарите на развитите пазарни икономики.
Търсим следващ аргумент за това Ваше твърдение. Стоковите групи какви са? Може би и тях ще ги критикувате в нашия износ и нашия внос.
От износа ни над 80 на сто са промишлени стоки, 1995 г. също. Малко над 14 на сто са селскостопанските стоки. Може би не би трябвало да е така, но има причини за това нещо.
От внос: 30 на сто са минерални суровини и горива - един заробващ за държавата процент. В последните две години намалява. Колкото повече намалява относителният дял на вноса на горива в страната, толкова по-добра е нейната независимост и нейната позиция на международния пазар.
Понеже не вярвате на нашата статистика, защото била манипулирана, ще си позволя да ви кажа само две числа от официалната статистика на Европейския съюз.
През 1989 г. 530 млн.екю е износът на България за Европейския съюз, а през 1995 г. - 1 млрд. и 343 млн.екю. Увеличението е 153,5 на сто, уважаеми дами и господа.
Вносът: 1989 г. - 1 млрд. и 476 млн.екю, а през 1995 г. - 1 млрд. и 672 млн.екю. Увеличение - 13 на сто.
Салдото на търговията ни с Европейския съюз. Отрицателното салдо през 1989 г. е 946 млн.екю, а през 1995 г. е 3 пъти намаляло - 329 млн.екю, което значи, още един път за тези, които не го разбират ще поясня, че нашият износ все по-добре се закрепва на пазарите на Европейския съюз.
ИВАН КОСТОВ (от място): Откъде го извади това самочувствие?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Това е статистика на Евростат, господин Костов, която не се прави в Статистическия институт.
Какво се направи миналата година в областта на договорните отношения в областта на външната търговия?
Влезе в сила Европейското споразумение за асоцииране. Вярно е, че беше подписано по-рано, но миналата година се подписа допълнителен протокол, съгласно който нашата страна се предвижи 2 години напред по това Европейско споразумение и се изравни с висшеградските страни и в момента сме на същия режим, какъвто имат те. (Шум и реплики от опозицията) Виждам, че ви смущава, но търся логика във вашите твърдения.
През миналата година бяха подписани споразумения за свободна търговия с Чехия и Словакия. Тази година се водят преговори с Полша и Унгария и се надявам да помогнете с приемане на Закона за бюджета, за да си издължим там задълженията.
Реално тази година сме много близко до влизане в Централноевропейската асоциация за свободна търговия и реално много по-близко до влизане в Световната търговска организация.
Цялото това нещо, уважаеми господа, на фона на закритото от вас Министерство на външната търговия, защото според вас нямаше нужда от такова министерство. На прекратените по време на вашето управление преговори с редица международни икономически институции - неща, които трудно се възстановяват, но все пак се възстановяват.
Следващо твърдение във вашето искате за вот на недоверие. Вие обвинявате правителството, че неговите опити за ваше съжаление не са успешни да се осигурят специални условия за внос в България на енергоресурси от Русия. Значи вие обвинявате правителството, че не е направило достатъчно добри преговори и достатъчно добри отношения с Русия при вноса на енергоресурси.
Ще ви припомня, уважаеми господа, защото паметта не трябва да е толкова къса, че вие бяхте първите, които яростно критикувахте Ямбургската спогодба, по която продължаваме да получаваме евтин газ и за която казвахте, че тя е национално предателство. (Реплики от Александър Божков) Сега господин Божков съжалява, че тя приключва. Ами приключва, господин Божков, и трябва да се говори за нещо по-нататък.
Ще ви припомня също така, господин Йорданов, че Ваш колега наскоро и не толкова отдавна обявяваше, че ще даде на съд Русия за цялата й икономическа политика с България. Това също е факт. Факт са и опитите и напъните на някои ваши местни лидери да създават изкуствени обществени скандали, свързани с руски паметници от Втората световна война. Може би ви се вижда далеко от икономиката това, но е факт и се отразява реално и на отношенията с Русия.
И точно вие днес обвинявате правителството, че не работело достатъчно активно с Русия. Може би имате алтернатива, може би имате по-добър вариант, може би имате възможност за по-добри контакти.
Това, което правителството направи, беше да подпише Меморандум с руската страна и доставките на газ за България се гарантираха и не само че се гарантираха, ами се доставят включително с плащане с български стоки и услуги. Когато вие подпишете такова споразумение и предложите такава алтернатива, това ще бъде чудесно.
Няколко думи, уважаеми колеги от опозицията, по тези дълги обяснения, които сте писали за договореностите с Международния валутен фонд и Световната банка.
В програмата на правителството, господин Божков, която Вие преди малко размахахте, предполагам, че сте я чел, пише (реплики от опозицията), много добре пише там, че правителството ще продължи разговорите с Международния валутен фонд и Световната банка. Това - първо.
Второ, там пише, че през 1996 г. ние трябва да постигнем споразумение с тях, което да подпомогне платежния баланс на страната. В противен случай, там също е записано, четете, господин Божков, че се рискува в страната да има висока инфлация. Това го пише в миналогодишната програма за управление на Социалистическата партия.
За Ваша информация, може би не го знаете, правителството беше избрано на 25 януари 1995 г. и на 18 февруари беше първата среща с Международния валутен фонд и със Световната банка. Това не означава липса на желание за преговори. Но нека да помислим, ще ви кажа и защо досега се водеха преговорите. Защото какво намери правителството? Министър Костов каза няколко от фактите, които общо взето е хубаво да ви се припомнят от време на време - защо в тази ситуация бяха отношенията с Международния валутен фонд?
Припомням ви. През 1991 г. е първото споразумение с Международния валутен фонд - получено и похарчено в България.
Второто споразумение е подписано през 1992 г. В средата на 1992 г. по време на вашето управление то е прекратено. Защо? - Защото бюджетният дефицит е по-висок от това, за което сте поели ангажимент.
Третото споразумение е подписано през 1994 г. То е разделено на четири транша. От тях са получени 2, а другите 2 не са получени и то отново поради неизпълнение на ангажиментите на нашата страна. (Реплики от опозицията) Аз не обвинявам само вас, а ви припомням историята на отношенията.
Следователно, второто и третото споразумение с Международния валутен фонд просто не са изпълнени.
Четвъртото в момента ще се подпише.
Със Световната банка през 1991 г. се подписва заемът "Салт". През втората половина на 1991 г. парите пристигат.
Вие, уважаеми господа, вместо да ги насочите към подпомагане на платежния баланс за каквото се отпускат, купувате с тях нефт. В момента все още "Нефтохим" и "Плама" изплащат това задължение, което вие дадохте, за да се купи нефт с тези пари.
Естествено, че вторият транш от този заем дойде чак 1993 г. - две години по-късно, включително и заради забавяне на наредбите за банковия надзор в Централната банка, което беше условие.
Текущите заеми, които се договарят със Световната банка. Дотук се е работило в България по 10-15 проекта. От тях са одобрени 4-5. Усвояемостта до миналата година е 6-7 на сто от отпуснатите ни средства като кредитни линии от Световната банка.
През 1995 г. се ускорява усвояването. Цифрата е малка - 12 на сто, но все пак има разлика между 6 и 12 и започва да се прави нещо. Има два големи заема, които са договорени - за БДЖ и за водния заем от Световната банка, за които има всички възможности в много по-голяма степен да бъдат усвоени.
Единствените бързи средства, които са дошли от Световната банка и са похарчени както трябва в България, това са при сключване на Споразумението с Лондонския клуб през 1994 г. Тогава наистина сме ги договорили, дошли са и са отишли парите по предназначение.
Е, разбирате, че с такова отношение на нашата страна към тези институции, те не горят от огромно желание да вярват на всичко, което в България се прави. Естествено е, че те имат нужда да се убедят, че това, което се прави в България, и тези ангажименти, които се поемат, няма да последват съдбата на ангажиментите от 1991 и 1992 г., а ще бъдат някак си по-сериозно изпълнени. Затова и споразумението се сключва днес или ще се сключи следващия месец и аз искрено се надявам то наистина да се сключи.
Така че вашите аргументи, уважаеми дами и господа, по искания вот на недоверие са много страшни и много зловещи, но ако някакъв анализ все пак се направи от хора, които разбират от него, те са просто несериозни. Благодаря. (Частични ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика думата има господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Калфин! Нямаше да вземам думата за реплика, но поне Вас Ви мисля, че сте от кръстените комунисти и не сте от ония, циментираните глави.
Тук искате аргументи. Наслушахме се днес на защити. И аз смятам, че вече половината българи са си затворили телевизорите. Какво има да се говори, бе, господа отляво, от средата и отдясно! Има една трагична ситуация в България. Тук не става въпрос за кризи вече. Тук става въпрос как българи от различни поколения ровят по кошовете, за да се прехранват. Старци измират затова, че нямат лекарства. Няма елементарни условия за преживяване. И всичко това никой тук няма смелостта да каже благодарение на какво е. Хляб няма. Няма какво да говорим за международни фондове, за банки, за фалити - изясниха се тук от специалисти. Няма хляб хората да се нахранят, нямат средства да си го купят.
И тук сега се поставя въпроса - отделни личности ли, господин премиер, са виновни? Ако са, Вие ги сменяте. Това не е ли същият стил. Сталин беше виновен за политиката, Хрушчов беше виновен, тоя беше виновен - дай да ги сменяме, ние сме прави!
Ако правителството е виновно, сменете го, направете си ново. Ако политиката, която водите, е виновна и порочна, сменете си политиката. Ако пък не можете и политиката да си смените и оставате верни на себе си и тези, които са между вас, имат съвестта и отговорността, защото съвсем отговорно ще заявя заради тях, че е позорно и срамно за тези, съвестните. Господин премиер, бедата е там...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ПЕТКО ИЛИЕВ: ... че нивото на политическата култура на вашето правителство е много ниско.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето ви изтече.
ПЕТКО ИЛИЕВ: А нивото на политическата култура се определя от отговорността. Това е основният компонент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ПЕТКО ИЛИЕВ: Вие нямате отговорност пред обществото. Вие имате ниска политическа култура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
ПЕТКО ИЛИЕВ: Затова за тези съвестните, които не могат да ви вкарат в правия път, които не могат да оформят вашата политика - там вътре ви казват, че сте криви, а тук нямат смелостта да кажат, че и тук пред народа, че имат някакво мислене там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Петко Илиев, времето Ви изтече.
ПЕТКО ИЛИЕВ: Но тя е пагубна за България.
Затова вие ще трябва да си отидете и нищо лошо няма в тая работа. Ще си отидете затова, че сте бездарни, затова че сте некадърни, затова че вие...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
ПЕТКО ИЛИЕВ: ... Не може да налучкате днес какво трябва да правите за този народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
ПЕТКО ИЛИЕВ (извън микрофоните): Извинявайте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но това не е такси - да го буташ тук!
Има думата господин Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ПГДЛ): Аз благодаря на господин Петко Илиев за репликата, защото тя точно потвърждава моите мисли. Господин Илиев, защо ми казахте в аргументите за искания вот: искаме вот, защото положението е лошо и защото правителството има ниска култура. Вие ми казвате: какво ни занимавате с банки, с международни институции и т.н. Но това е във вашите мотиви за искания вот на недоверие. Не ние Вас Ви занимаваме, а Вие нас ни занимавате.
Така че, кажете си това, което искате. Вие сега го казахте. Аргументирайте, ако можете и убедете всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за процедура госпожа Томова.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Предлагам на основание чл. 35, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да удължиме работното време с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 206 народни представители, за - 200, против - 6, въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Давам думата на народния представител Едвин Сугарев от СДС.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател! Трябва да ви призная, че изпитвам огромно неудобство, заставайки на тази трибуна. Просто ме е срам заради някои от хората, които стоят в лявата страна на залата. Срам ме е, защото унижението, на което те мазохистично се подлагат, е и унижение спрямо самата институция, спрямо българския парламент. Срам ме е заради Вас, господин професор Кюранов! Срам ме е заради Вас, господин Камов! Срам ме е дори заради Вас, господин Койчев! Заради Фидел Косев или заради Румен Гечев, разбира се, няма как да ме е срам, тъй като те просто не разбират тази дума. Срам ме е, защото сте принудени да лъжете, да извъртате, да замазвате истини, които не са вече очевидни, а са направо очевадни. Срам ме е, защото вие излизате тук и казвате: всичко е наред: износът върви добре, инфлацията е наред, производството расте и пр., и пр., хората живеят добре. Ами това просто е смешно. И освен смешно е нагло. И освен нагло е позорно и е позорно именно спрямо вашия електорат. И в името на какво правите всичко това? В името на един властолюбив и глупав човек с непомерни амбиции, повлекли България, заедно с нея, разбира се, и на първо място вашата партия, към дъното.
Вие спечелихте гласовете на българските избиратели с лозунга: "Да спрем разрухата, да възродим България". За съжаление всичко това, което направихте в течение на година и половина, се измерва с известната парафраза: "Спряхте България, възродихте разрухата". От вашите изказвания е видно, че по стар комунистически маниер се правите, че не разбирате за какво става дума и за какво ви се иска вот на недоверие, нито пък какъв е точният размер на вашата отговорност. Нека да бъдем наясно. Тази отговорност не се простира само от 1995 г. насам, защото в така наречения преход на вашето мнозинство се крепяха още четири правителства - две на Луканов, това на Димитър Попов и особено това - на Беров, което единствено може да конкурира белите, които вие извършихте. И още - не става дума за грешки и за недомислия в управлението на държавата, а за нещо по-глобално. Вие излъгахте и ограбихте българския народ. Повтарям: вие излъгахте и ограбихте българския народ.
Ето защо ще спомена само някои от вашите най-драстични лъжи.
Тук, в тази зала и пред всички вас Жан Виденов твърдеше, че зърнена криза няма, че хлебният баланс на страната е напълно съхранен, че извънредни мерки не се налагали. Същото беше повторено само преди две-три седмици от неговия заместник министър-председател господин Шиваров, един човек, който не става за портиер, камо ли за вицепремиер. Той твърдеше същото и то по времето, по което имаше огромни опашки за хляб в стотици места в България, когато зърнената криза беше направо пред всеки един от българските граждани. Как се връзва всичко това с наглите предизборни лъжи на вашите активисти, господа социалисти, които твърдяха през 1994 г., че под мъдрото ръководство на вашата партия хлябът щял да стане по 5 лв.? Извънредна мярка ли е примерно сделката на "Нефтохим" за сръбска пшеница или изчерпването на държавния резерв? По колко лева за тон купуваха вашите фирми зърното и по колко го продаваха зад граница? Кой впрочем ограби българските селяни и кой - българските данъкоплатци, след като сега внасяме зърно на цена, многократно, десетократно надвишаваща изкупната цена? Като повтаряте за енти път Шеманското заклинание за това как СДС бил съсипал селското стопанство, защо не погледнете какво става със същото това селско стопанство сега. Примерно колко животни се колят или просто умират от глад поради липса на фураж.
За банковата система тук и отново пред всички вас в края на миналата година вашият премиер Жан Виденов говореше за стабилността на Първа частна банка, която никога нямало да фалира и плашеше със съд онези, които въз основа на самия доклад на БНБ прогнозираха нейния фалит. Нейният изпълнителен директор тогава беше кандидат на БСП за столичен кмет. На неговите предизборни плакати пишеше: "Изберете успеха". Сега хората берат плодовете на този успех, а гаранциите на премиера остават като паметник на голямото ограбване.
Оказа се, че Първа частна банка имала 27 милиарда лева проблематични кредити, 3,2 млрд. от които напълно несъбираеми. А Българската национална банка е наляла в нейните трезори между 18 и 20 млрд.лв. Откъде? От бюджета. Тоест, от парите на данъкоплатците, тоест от джобовете на хората. Директно сте бръкнали в джоба на всеки един от българските граждани и сте извадили оттам по 3 хил.лв. Това е резултатът от тази операция.
И къде отидоха тези пари, се питам, тези несъбираеми кредити, раздадени на прословутия ваш Акрам, на първата дама на приятелския кръг "Орион" Веска Меджедиева, разроени между сродните с Първа частна банка фирми и финансови институции като Първа инвестиционна банка, Първа финансова брокерска къща, Банка "Моллов" и прочие, и прочие, и Пресгрупа "168 часа" и прочие, и прочие, и прочие.
И това става не само с Първа частна банка, а и с много още други държавни и частни банки, които функционираха като преливници на държавни пари в частни джобове.
Трябва ли да продължавам с другите неща? С приказките за финансова стабилност и овладяване на инфлацията? Ами сега като идвах към парламента видят курсовете на брокерските бюра - 142 лв. курс купува!
Говорехте за това колко лошо било при управлението на СДС. Само че тогава средната заплата на един българин варираше между 106 и 120 долара. Сега е 65. За какво ви говорят тези цифри, господа социалисти? Говорехте, че към края на годината обезценяването на националната валута щяло да бъде 80 лв. за долар. Сега вече е 140. Как ще вържете този бюджет?
Говорехте за социалната цена на прехода, как щяла да бъде по-лека при вашето управление. Ами, българинът в момента работи за 100 литра бензин, какво ще кажете за това? Ако един пенсионер си плати сметките за тока, няма да му остане и стотинка за храна. Какво ще кажете за това? С какво ще нахраните вашия електорат тогава? С голи обещания ли?
Всичко това, за което вече не един път е ставало дума, и което казаха и моите колеги, всичко това ви е ясно. Ясно ви е, че това правителство тласка стогодишната ви партия към гибел. Ясно ви е, че този ваш комсомолец, вживял се в ролята на партиен и държавен ръководител, прави харакири на вашето политическо бъдеще. Само че вие си мълчите и послушно гласувате "за" това правителство, както ще гласувате вероятно след малко, докато България загива. Защото ви е страх, защото не сте личности, а просто послушковци. Защото не ви интересува, че страната ни вече не е пред, а направо в поредната национална катастрофа. И затова продължавате да лъжете и предпочитате да не си спомняте за старата мъдрост, че един народ може да бъде лъган дълго, но не и завинаги. И че могат да му бъдат одирани девет кожи, но когато ножът опре до кокала, той се обръща срещу своите обирджии и тогава спиране няма. Приличате на царедворците от една добра стара приказка, протегнали напред ръце и правейки се, че носят тогата на царя. Само че вече не само децата, а и червените бабички разбраха, че Жан Виденов и гол. И няма как да скриете това обстоятелство. (Единични ръкопляскания от блока на СДС)
Затова ние ви искаме оставката, и ако сте достатъчно мъдри, ще си вървите сами. Защото ако тук и днес не си подадете оставката, уважаеми господа от правителството, утре ще ви я поискаме не тук, а на улицата. (Шумно изразено неодобрение, реплики и възгласи в блока на левицата)
И накрая, една молба към Вас, господин председател. Наредете да разтворят прозорците на тази зала. Тук отпред е пълно с политически трупове и вони. (Ръкопляскания и възгласи в блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика Красимир Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, учудващо е, че в последно време Съюзът на демократичните сили демонстрира, че не само не е претърпял никаква еволюция през последните 5-6 години, каквато едно прохождащо политическо бебе можеше да направи, а е останал на това ниво, даже се връща назад. (Шум и реплики в блока на СДС)
Ние помним, че палежите, побоите, шантажът бяха техен стил на поведение. (Шумно изразено неодобрение от страна на депутати от опозицията) Преди малко народни представители, преди два-три дни биха полицаи. Два-три дни преди това на една инсценирана стачка с общински таксиметрови фирми депутати обиждаха парламента и призоваваха за свалянето на този парламент. Днес от тази трибуна, когато се говори за отговорно отношение към властта, отново депутат от Съюза на демократичните сили призовава не чрез Конституцията, а чрез натиска на улицата да бъде свалена властта. За мен това е едно безотговорно отношение към властта в България и аз призовавам Съюзът на демократичните сили да се разграничи от изказването на господин Сугарев. (Единични ръкопляскания и възгласи, смях в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дуплика.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Че щял да поиска да си даде оставката...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дуплика. Не е за стачката, а за сваляне на правителството.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оставка, ще поискат оставка, каза Едвин Сугарев. Какво тълкувате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Как се иска оставка?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Защо да не се поиска оставка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От улицата се иска оставка?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Иска се отвсякъде! И народът има думата също.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Премянов! Палежите си бяха ваша работа и продължават да бъдат, побоищата също. (Възгласи "Е-е-е" в блока на левицата)
Що се отнася до натиска на улицата, законно право на хората във всяка страна е да протестират, когато една изпълнителна власт не само че не се грижи за тях, а и направо ги ограбва. Що се отнася до инсценираната стачка, препоръчвам Ви, господин Премянов, да опитате веднъж да смените вашия парламентарен мерцедес с едно обикновено такси, за да чуете мнението на тези хора. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, господа министри! Декември 1994 г. една значителна част от народа пусна в урните червена бюлетина, повярвала в посланията на БСП, а те са: "Да спрем разрухата, да пречупим гръбнака на престъпността, да овладеем инфлацията" и още много други такива обещания, които са попадения в десятката от гледна точка на очакванията на избирателите, но са извън мишената от гледна точка на икономическата логика.
В своята програма правителството обеща да създаде условия за развитие на съвременна пазарна икономика, която ще осигури нарастване на заетостта и доходите на домакинствата. Декларирано бе, че структурната политика ще се концентрира върху ускоряване на приватизацията, по-ефикасна вътрешна инвестиционна политика и привличане на чуждестранни инвестиции. С бюджета за 1996 г. и следващите години ще се предоставят допълнителни облекчения за фирмите-инвеститори. Привличането на преки чуждестранни инвестиции е приоритетна задача на правителството и то ще осигури равнопоставеност на чуждите инвеститори в България. Разчитайки на лихвената политика на БНБ, която да е насочена към намаляване на основния лихвен процент, забележете, паралелно с намаляващата инфлация да се възстанови доверието в лева, в резултат на което ще започне постепенното трансформиране на валутните депозити в левове. Фалш! Пълен фалш!
Господа министри, вие наистина ли си вярвахте, когато пишехте тази програма, и имахте ли ясната представа с какви лостове, механизми, закони и действия ще я изпълнявате? За 16 месеца вие използвахте познатия ви модел за пряка намеса на държавата в целия стопански живот, преразпределение на финанси, суровини и продукция, изкуствено поддържане и субсидиране на големи губещи предприятия, прогонване и обезсърчаване на чуждестранните инвеститори. Смяната на правилата на играта в банковата система доведе до това й състояние. Призивът на министър Вучев: "Не плащайте на банките, а произвеждайте", доведе до големи щети в същите. Правителството хвърли като вода в пясък над 20 млрд. лева в Първа частна банка и ако имаше намерение за структурна реформа, то значи с ясната представа и цел тези пари потънаха в нечии джобове. А това са пари, дадени от Централната банка и Държавната спестовна каса, тоест, от спестяванията на хората. Ще отговорите ли, господин министър-председател, и кой ще поеме отговорността персонално за това престъпление?
В раздел четвърти на програмата ви е записано: "Главна задача на правителството е да постигне оживление на селскостопанското производство и задоволи продоволствените нужди на страната. Държавата ще оказва финансова и друга подкрепа на земеделието. Ще приключи възстановяването собствеността върху земята. Ще стабилизира структурите с особено важно значение", и т.н., и т.н. Още много обещания, останали само пожелания. Кое от тях е изпълнено, господин министър-председател и министър на земеделието - обръщам се към този, който го няма, който се направи на болен и не присъства днес тук.
Да започнем с финансовата подкрепа. Създаден бе фонд "Земеделие", в който по разчети трябваше да има около 11 млрд. лева, от които 3,8 млрд. от бюджета, а останалите - от 10-те посочени в Закона за защита на земеделския производител източници. А ако за всичките 8 млн. дка земя, засети с пшеница, са изплатени по 240 лева субсидия, това е равно на около 2 млрд. лева. Къде са останалите пари и защо във фонда в момента няма нищо?
На следващо място, стабилизиране на животновъдните и фуражни предприятия. Как, господа, с какво ще ги стабилизирате? Фуражи няма още от месец март. Защитни цени - няма. Смеските в момента са от 32 до 45 лева. За 1 килограм прираст свинско месо се изразходват по 240 лева, а то се изкупува по 65 лева. За 1 килограм мляко се изразходват по 50 - 60 лева за добива му, а се изкупува по 13 до 15 лева. Тези така важни въпроси бяха поставяни тук от мен в продължение на 3 месеца 8 поредни пъти, което беше отклонявано от мнозинството в тази зала. И това е, защото така заповядвахте Вие, господин министър-председател, който, освен начело на правителството, сте и ръководител на тази партия. И превърнахте по този начин българския парламент в казарма, в събрание на послушковци от страна на мнозинството.
На следващо място, цената на 1 килограм зърно, съгласно 27-о министерско постановление, е 6,80 лева, а себестойността му в момента е 15 лева. Съгласно същото това министерско постановление рентабилността за зърнопроизводителя е 15 процента, а за търговеца е 24 на сто. Защо? Какво залагате вие в това? Нима трудът на земеделския производител е по-маловажен? Нима той, който на годината веднъж само ще превърти средствата си, трябва да печели по-малко от търговците, които и по 10 пъти могат да превъртят тези средства?
На следващо място е посочено, че ще стимулирате износа. Как? С какви мерки досега сте стимулирали износа и този стимул го е почувствал производителят? А той трябва да го почувства, защото в противен случай няма как да произвежда. А при него има пазарна икономика: при производителя - на входа, а държавно регулиране - на изхода. Той купува машини, резервни части, горива, торове и препарати на пазарни цени, а ги продава на два, на три пъти по-евтино продава своята продукция.
На следващо място, зърнената афера, която вие така и не искате да признаете. Изкупи се пшеницата от производтелите за 4 до 6 лева, а се продаде в същия момент от 12 до 20 лева от тези, които я изкупиха. В момента същите тези хора внасят. И то я внасят по 30 - 40 лева. Вие я предоставяте на мелничните комбинати по 9 до 10 лева. Откъде е разликата? Кой я поема? Откъде идват тези пари, за да покрият този голям дефицит?
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Кои са "същите"?
КАЛЧО ЧУКАРОВ: На следващо място, във вашата програма е записано - защита от монополните изкупвачи и прекупвачи. С какво? Каква защита има в момента? - Никаква. Знаете ли, че в момента фирми, които отново се готвят да изкупуват, а те са същите, които изнесоха в 1995 година пшеницата, ходят по места и понеже зърнопроизводителят няма откъде да тегли кредити, сключва договори още отсега и си залага продукцията за 5 и за 6 лева, тъй като са им необходими пари, с които да посрещнат нуждите си.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Защо не сключват договор с държавата?
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Много са наистина вашите обещания. Обещахте внос на безмитна техника. Къде е тя? Възстановяване на собствеността - не е възстановена. Със заповедите на двамата злощастни министри на земеделието нищо от тази реформа не е проведено. Оземляване и обезщетяване на собствениците - също забавен и стопиран е този процес.
Господин министър-председател, господа министри! Завършвам с думите на един интелектуалец: "Доверието е плод на истината". И тъй като вие говорите едно, а вършите друго, то истината и плодът ги няма. В подкрепа на това ще ви съобщя, че в Добрич само за два дни в центъра на града са събрани 5600 подписа за оставката на кабинета, а в добруджанското село Стожер от днес 22 души гладуват по същия повод. (Единични ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искам да съобщя за ориентация на народните представители, че демократичната левица има 67 минути без продължението и 13 записали се. СДС има 47 минути без продължението и 8 записали се. Народният съюз има 10 минути и 5 записали се. ДПС има 17 минути и 3 записали се. Българският бизнесблок има 12 минути и още 1 записал се. Всички минути са без продължение.
Давам думата на народния представител Юджел Атилла от ДПС. След това ще има думата народният представител Георги Дилков от Българския бизнесблок.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председателю, дами и господа народни представители, уважаеми министри! Днес обсъждаме поредния вот на недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател господин Жан Виденов. Това е рутинна парламентарна процедура, която, внесена от опозицията в Тридесет и седмото Народно събрание, в лицето на СДС, Народен съюз, ДПС и независими народни представители, е отговор на възникналата обществена необходимост от задълбочен диалог за кризата, в която изпадна страната вследствие управлението на кабинета Виденов.
Фалира идеята за левия преход към пазарна икономика. Няма лява философия и идеология, която да пасне на една дясна реформа. Така или иначе, БСП в предизборната си кампания безмилостно експлоатираше тезата за ляв, лесен, евтин социален преход, като с това не мобилизира обществото за очакващите го изключителни трудности. Съвсем разбираемо тя не спомена непопулярните мерки, които трябваше и трябва да се предприемат с оглед спечелването на изборите.
И днес, когато соцправителството е изправено задължително по искане на Международния валутен фонд пред провеждане на драстични непопулярни мерки, няма така нужната обществена търпимост и подкрепа. И знаете ли защо? Защото вие му предложихте блянове от миналото уравниловъчно време, сантименти и носталгия по онова относително спокойно време, обещавайки снижаване на цените, евтин и лесен преход.
Вие некоректно му предложихте едно отминало съзнание и днес то не реагира на новите сурови реалности. Да, господа, вие не му предложихте това, което днес е реално, и съвсем редно е обществото да не реагира така, както вие желаете.
Икономическите процеси, които обективно протичат в обществото, не зависят от нас, но ние сме длъжни да се съобразяваме с тях, ако искаме да бъдем адекватни на новото време.
Вместо това премиерът Виденов се вкопчи в командно-бюрократичния централизиран метод на управление. При съществуващия изключителен монополизъм на държавата в стопанския сектор за какъв пазарен механизъм в действие става дума? За какви нормални стоково-парични отношения можем да говорим при една абсолютна липса на конкуренция и равнопоставеност на формите на собственост? За какво нормално ценообразуване при този монополизъм става въпрос?
И вместо да се движим по една нормална логика на бързо преструктуриране с оглед разширяване на частния сектор и свободната пазарна инициатива, правителството взе да налива безконтролно в ненаситната паст на държавните предприятия милиарди и милиарди левове. Къде потънаха те, с каква цел се раздаваха, каква беше ефективността от тези средства - ето, тези въпроси вълнуват обществото. И на тях трябва да се отговори. Едно изключително погрешно разбиране и тълкуване на понятието национален капитал като определянето му единствено като държавен. А той органически съдържа в себе си както държавния, така и частния капитал.
И досега продължава некоректното отношение на БСП към частния предприемач като инерция от миналото - никакви преференции, облекчения, никаква помощ. Така се задържа живата енергия и потенциал на нацията. Като следствие на това трябва да направим следния извод: няма интерес БСП да роди средната класа, класата, която според материалното си положение е най-устойчивата на кризи, но и в същото време най-независима в политическите си убеждения и свободна изява. Трудно се печели тази класа с лъжи и евтина демагогия, където я има, защото в нормалните общества това е класата, която определя при всички положения победителя в едни избори.
Не се роди, но и упорито се пречи на раждането на една особена категория хора - свободният предприемач. Той не е непременно човекът с висше образование, той е онзи, който има вродения, вграден природен инстинкт да приземява идеите си с оглед на реализиране на печалба. Ето, това богатство на нацията го няма. Напротив, свидетели сме на съзнателна и целенасочена пропаганда от висши функционери на БСП, които и днес чухме тук, за негативна настройка на обществото към тях.
Дами и господа народни представители, държава и народ, който няма своите предприемачи, е бедна на потенциал и няма бъдеще. Това са моторите, които привеждат в действие машини, съоръжения, карат стопанските сгради да оживеят. Стига с този изкуфял и изтъркан модел на чиновника-бюрократа, който не чувствува с всичките си фибри на стопански мениджър предприятието, което му е поверено. И тук трябва да се намери по-смела и радикална формула при заплащането на държавния стопански мениджър, както това се прави в частния сектор, официално признаване на процент от печалбата на предприятието и да видим дали на входа и на изхода ще има подставени партийни фирми.
Искам да ви приведа един драстичен пример, изключително обезпокоителен по своя характер. Заработи пазарният механизъм в тютюнопроизводството и тютюнопроизводителите са доволни от конкуренцията, която най-сетне се разви в този сектор. И тъкмо сега се предлага от небезизвестния от левицата народен представител Калин Димитров, гарниран с вносител Красимир Премянов на първо място, законопроект, възстановяващ монопола върху целия тютюнев сектор. Това е вън от всякаква логика, когато днес дори от левицата се говори за структурна реформа, за пазарен механизъм, а и намерение на правителството за ускорено провеждане на касова и масова приватизация. И тук се развива ясно една абсурдна ситуация засега, лишена от логика за в бъдеще, разбира се. Шефът на "Булгартабакхолдинг" АД Гелемеров откровено не крие мераците си за мениджърска приватизация на "Булгартабак". Най-фрапиращото тук е, че той знаел тайната на връщането на дълговете на поверената му структура към банките. Но това е тайна - казва той. Учудващо е защо сега, когато е държавен служител, не прилага тези свои способности и тази тайна!
Кризата в банковата система разруши доверието, което традиционно широките слоеве български граждани изпитваха към институцията банка. Държавният сектор дължи на банките 200 млрд, а частният сектор - близо 217 млрд. Банките енергично раздаваха необезпечени кредити в размери, които нарушиха ликвидността им. Те се оказаха инструментариум първо, за преливане на държавни пари в частни приятелски групировки и ограбване на широк кръг вложители чрез изсмукването на парите им в неидентифицирана посока. И всичко това - при действуващо централно управление на БНБ и Надзорен съвет, които контролират лицензирането. Въпросите тук са с какви средства въобще са се създавали тези банки, кой ги е рефинансирал, срещу каква гаранция е ставало това рефинансиране, къде са потънали тези средства и кой е крайният адресат.
Събитията изпреварват кабинета на БСП и той дори не сварва да ги догонва. Гласува се Закон за гаранция на влоговете и пак без да се съобрази с предложенията на опозицията: 100% гаранция за гражданските влогове, 50% гаранция за парите на юридическите лица. Последствията: порязаха се парите на куп сдружения и фондации като Съюза на слепите и Съюза на инвалидите, фондации с научна и благотворителна цел, като парите, особено на повечето фондации, са от дарителски характер, те нямат стопански произход. И тук е нарушена драстично волята на дарителя - за какво да бъдат разходвани тези средства, след като половината от тях са отнети? Ще чакаме допълнително доверие от други дарители.
Най-драстичният извод обаче тук е, че държавата, гарантирайки влоговете чрез държавния бюджет, впрочем гарантира тези средства посредством инструмента данъци и такси и то от кого - събирайки ги, разбира се, пак от същите вложители. И така широкият кръг данъкоплатци, които са и вложители, ще гарантират сами на себе си не само собствените си пари, но и 50% от парите на юридическите лица.
Държавният бюджет изпадна в колапс. Сривът на българския лев спрямо щатската валута направи гласувания за тази година проект илюзия. Макрорамката, така смело предвидена от кабинета, се разруши и трябва спешна актуализация. Илюзия е 20 на сто инфлация, която се предвиждаше, 80-85 лева за долар, нисък лихвен процент - 25 на сто. Валутният резерв, спаднал на 685 млн. щатски долари, е под санитарния минимум. Възможностите на БНБ за овладяване обезценката на лева се увенчават с неуспех. Високомерието, което изпитваме към Международния валутен фонд, и пропуснатите възможности за преговори през 1995 г. нарушиха доверието на международните финансови институции към България. Днес обаче те са единствена алтернатива.
Животът поскъпна през последните два месеца с 43,5 на сто, а към края на юни инфлацията се очаква да бъде над 59 на сто. Хранителните стоки от март досега са се качили с близо 40 на сто, а останалите - с над 60. Заплащането на труда остава в същите рамки, като предвижданите актуализации надали ще догонят инфлацията. Трудът и работната сила продължават да се обезценяват и са най-евтината стока.
За същото време боледуващият държавен бюджет ще се лекува с повишаване на данъци и такси, които се стоварват на гърба на обикновените хора. Безработицата расте и ще расте не само поради ликвидиране и изолиране на губещи държавни предприятия, но и поради неизбежния фалит на приватизирани, особено след масовата приватизация, предприятия, които няма да могат да се инжектират вече с държавни пари поради простата причина - смяна на собствеността.
Лихвеният процент от 108 на сто екзекутира много частни предприятия. Новият данък върху печалбата и новият данък добавена стойност напълно парализираха ентусиазма на предприемачи и фирми. Близко е времето, когато няма да има действуващи фирми, за да плащат данъци. Чужди инвестиции липсват, тези, които са тук, търсят пътища за бягство. Общините и особено онези, които са лишени от собствени приходи, се оказаха в плен на един изключително болен, измършавял държавен бюджет. На предложението ми да се освободят за определен срок от данък печалба инвестициите в критични общини народните представители на левицата казаха: "Не!", а там вече животът е спрял в мъртва точка.
Контурите на една реална масова приватизация все повече се размиват във времето и стават илюзия поради евентуално очакваните фалити на още банки, които изглежда трябваше да учредяват приватизационни фондове. Но и тези фондове, които са се учредили, не вдъхват кураж и оптимизъм. А каква голяма е отговорността, която поехте.
И тук никакво съобразяване с идеите и предложенията на опозицията, а участниците, закупили боновите си книжки, вече са около 2 млн. и 500 хил. души.
Заехте 100 на сто от квотите на Агенцията по приватизация, Надзорния съвет по приватизация, въпреки че в квотите за Народно събрание трябваше да влязат представители и от опозицията. Добре, заемете тогава, господа, 100 на сто и от бъдещата отговорност.
БСП се намира в тежка управленска вътрешнопартийна криза. И в този момент, и в това състояние по аналогия най-удобната карта е националистическата. Винаги когато се е намирала в тежко положение, тя дръзко е посягала и опасно е разигравала тази опасна карта с цел да отклони общественото внимание.
В този смисъл смятам, че днес БСП в това си състояние на пълна безизходица и крах е опасна за гражданския мир и спокойствие.
Призовавам обаче всички трезво мислещи хора както от опозицията, парламентарна и извън парламентарна, така и всички разумно мислещи хора от БСП да не допуснем разиграването на националистически сценарии, водещи до етническо противопоставяне. Повече от всичко днес ни е нужно цивилизовано, въпреки непримиримостта на отделни политически сили, поведение.
Но това днес едва ли е възможно при сегашното управително тяло на БСП. От разигралите се опас¬ни тенденции в обществото от досегашното й управление, за съжаление, консенсус, диалог, разбирателство като форми на политическо общуване с левицата са невъзможни.
При този печално установил се модел на пълен отказ от консенсус и то по националнозначими проблеми и на пълен монопол върху законодателна и изпълнителна власт от една партия, е вреден, грешен и не по¬ле¬зен за България. България вече има крещяща обществена необходимост от смяна на тази изтощителна политическа битка, която правителството на БСП и парламентарна група започна и наложи както вътре в себе си, така и срещу всички в нашето общество - политически конкуренти, синдикати, интелигенция. Реализацията на този модел продължава агонията в обществото и увеличава цената на прехода ни към пазарно стопанство и правова демократична държава.
Как може да спре тази агония? Когато БСП бъде свалено от властта. Как ще трябва да стане това? - Чрез нови парламентарни избори.
В обществото ни вече се ражда тази нагласа. Разбира се, вие имате мнозинството в парламента и тук вие ще влезете в противоречие с качеството си на представители на народа. Защото днес той не ви иска вече. Властта се оказва противопоказна за здравето на БСП. Винаги когато я има, се разболява. Колкото по-бързо се спасите от нея, толкова по-добре за вас и за България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Георги Дилков от Българския бизнесблок.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател! Господин премиер! Господа министри! Дами и господа народни представители!
Днес, шест години след началото на прехода, по-тревожно от всякога се питаме: защо отново пътуваме към дъното и вървим към национална катастрофа? Защо този иначе талантлив народ пак е на опашката сред бившите си съюзници от Източна Европа? Защо американизирахме само насилието и страха, а не заимствахме от опита на изпълнителната и законодателната власт на Съединените американски щати? Защо мнозинството не потърси диалога, помощта, взаимодействието, включително и на опозицията от парламента, и на извънпарламентарните сили за решаването на въпроси и проблеми от национално значение?
И ако не всеки проумява причините, то всички виждаме фактите. Българският лев издъхва. Цените летят. Хлябът не стига. Капиталите се изнасят от страната. Потреблението на българските домакинства се свива. Свива се от страх душата на българския данъкоплатец, който е свидетел на безсилието на законодателната, изпълнителната и съдебната власт да обуздаят престъпността и да застанат в защита на живота, здравето и имуществото на българските граждани.
Българският флаг, за съжаление, след година и половина остана без герб и се вее на европейското първенство. Престъпната вълна ще помете и държава и народност.
Какво още да се случи, за да видят нашите политици, да видим ние това, което народът отдавна видя - царят е гол. (Разбирай: премиерът е гол)
България преживява най-тежката криза от 1990 г. насам. Мащабите на финансовия срив са колосални. Инвестициите замряха. Чуждите инвеститори се гонят или не се допускат.
Българите са смазани и от непосилните данъци. Кризата в България е без ана¬лог сред страните от Централна и Източна Европа.
Защо икономическият срив дойде точно сега, след като премиерът обещаваше именно през 1996 г. реформата да доведе до положителен икономически рас¬теж? Защо структурна реформа няма, нямаше досега и няма? Защо министерството на Румен Гечев не само не роди стратегия за преход, а доведе до престъпно бездействие? Дали кабинетът загърби реформите по политически причини, свързани с местните и президентски избори или пък управляващите станаха жертва на илюзията за ляв преход, опитвайки се да стабилизират съществуващата икономическа система?
Каквато и да е причината, отговорността е огромна, а резултатът един - за бездействието плащаме всички. А икономическата платформа на изправения и днес за пореден път до стената кабинет се свежда до угаждане на Световната банка и Международния валутен фонд.
Отдавна беше ясно, че България не може да оцелее без рефинансиране отвън. Мерките са неотложни, но социалната цена, която плащаме днес, е убийствена.
Правителството трябва да понесе своята отговорност за новия ценови шок, за стопените спестявания на гражданите, за пропилените година и половина, за липсата на ефективни мерки срещу криминализирания преход, за безхаберието в страната.
Парламентарната група на Българския бизнес блок няма само формално да под¬к¬ре¬пи вота за недоверие на правителството, внесен от 75 народни представители. Без да сме подписали мотивите, ние смятаме себе си за съвносители на този вот. (Ръкопляскания в опозицията) Нещо повече, искайки вота за недоверие по цялостната политика на кабинета, ние нямаме намерение да участвуваме в един сценарий на страната на единия от мастодонтите в българския парламент против другия.
Призовавайки самата Демократична левица, и аз се обръщам към вас, колеги, да свалите, да смените своя правителствен екип, провалил се вече. Ние не сме съгласни на този етап почти насилствено, имам предвид първата лястовичка от онзи ден пред парламента, по насилствен път да се преструктурира парламентарното пространство, да се създадат условия за парламентарна криза и да се насрочват предсрочни парламентарни избори. Това не е в интерес на нашия народ. Не сме за това.
Няма да участвуваме и в сценарии, които целят промяна вота на избирателите от последните избори през 1994 г. Като представители на нова парламентарно представена политическа сила ние изразяваме опасения, че не само мнозинството в Тридeсет и седмото Народно събрание се опитва да си връща на своите опоненти от Тридесет и шестото Народно събрание, използувайки по аналогия техните средства и методи, вече в едно мое изказване беше направена тази бележка, но и премиерът Жан Виденов да повтаря грешките на ексминистър-председателя Филип Димитров, налагайки пагубния за него, за екипа и цялото мнозинство принцип: аз и само аз мога да оглавявам изпълнителната власт при мандата на този парламент.
Днес ние повече не можем да останем равнодушни към извършените козметични, хора от левицата ги нарекоха "неадекватни за политическата ситуация у нас" правителствени промени и кадрови кадрили. Ние не можем да останем равнодушни и към някои демонстративни, показни и дори гротескни инициативи на избрани от мнозинството, отварям скоби, и с гласовете на Българския бизнесблок, министри, които ще останат в историята на изпълнителната власт, като:
ексминистър Начев:
- с "едноименния" си списък;
- с реалното реполитизиране на една система, която е деполитизирана от няколко години (имам предвид ръководния състав на това министерство, защото това е бомба със закъснител за новия министър);
- с изгонването на истинските професионалисти от това министерство и връщането на отговорни длъжности на преуспяващи бизнесмени или неудачници в бизнеса;
- с опита да се закрепи разделението на офицерите и сержантите от това министерство на първа и втора категория труд, на първо и второ качество хора;
министър Шиваров:
- с инициативата му българският народ, след като няма хляб, той перефразира една древна мисъл, да ядат козунаци и кроасани. Точната мисъл е да ядат пасти. Но очевидно министър Шиваров няма чувство за хумор;
- с неговия принос към фуражната криза, който твърди, че няма;
министър Виткова:
- с инициативата изкуствено да закрепи няколко милиона българи и да ги накара да сложат в паспорта си едно картонче с името на личния си лекар;
министър Костов:
- с проявите му особено в последните няколко месеца след Нова година с обратна сила да въведе непоносими за по-голямата част от народа ни данъци и с грубия монетаризъм. И т.н., и т.н.
Накрая аз се обръщам към колегите от Парламентарната група на Демократичната левица да гласуват по съвест вота за недоверие на собственото си правителство и в стаичката за тайно гласуване да забравят поне за един път прословутия чл. 11 от своя правилник. Вие, дами и господа, колеги, имате възможност, и ваши представители са го казвали, да формирате ново правителство. Още веднъж повтарям, че ние не желаем предсрочни парламентарни избори, създаване на парламентарна криза. Но ако вие така продължавате, наистина ще се реализират някои замисли, които аз, разбира се, категорично отхвърлям. Тук беше казано от един от колегите от ДПС. Не може в една парламентарна демокрация да се заплашва парламенът с извънпарламентарни действия, които да доведат до свалянето...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Редовното време изтече!
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Аз Ви моля още две-три минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Продължете. За сведение Ви казвам. Имате продължението.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Да, благодаря Ви много.
За да предложите и изберете нов правителствен екип, който наред с другите инициативи, включително и законодателни, да включи в законодателните си приоритети и законите, свързани с ограничаване на престъпността. Аз мисля, че не проблемите в селското стопанство, не проблемите в икономиката, а проблемите, които сега съществуват в нашата Родина, свързани с престъпността, с тази развилняла се, необуздана престъпност, могат да свалят всяко правителство. Ние сме внесли 15 законопроекта именно в тази област. Неотдавна, на 26 януари 1996 г., то вече стана отдавна наистина, депозирах едно Открито писмо до всички вас, колеги, дами и господа народни представители. Обезпокоен съм сериозно, с 28- годишен стаж в полицията, че мнозинството сега няма все още сериозни намерения да води ефективна борба за ограничаване на престъпността у нас.
И накрая, няма да скрия, че в утрешното заседание на Комисията по националната сигурност смe поканили представители от ръководството на Министерството на вътрешните работи. Искаме да видим видеозаписа за онзиденшните изстъпления, бих казал, върху отделни полицаи. И ако ние имаме имунитет, господа... (Шум в блока на СДС) Моля ви, аз не мога да не защитавам интересите на хората, с които 28 години са минали от живота ми. Ако ние имаме имунитет за наказателна отговорност, аз мисля, че тук е и министър Добрев, трябва да се постави въпросът на тези пострадали полицаи да поискат материална отговорност, т.е., по граждански път да използуват правата си, да искат обезщетение за това, че при изпълнение на служебния си дълг срещу тях е използувано насилие. (Шум и реплики в блока на СДС)
На виковете, които се чуват от дясната страна, ще напомня един аналогичен момент точно със свалянето на тези заграждения, за които аз съм също против. По времето на министър Христо Данов, когато пак представител на СДС направи питане към него, министър Данов заяви на всеослушание: аз поздравявам моите юнаци, моите момчета. А Вие, господин, какъв беше този, Медарски ли, нямате място там, да бутате железните заграждения, които са поставени и за защита на Вашия живот и здраве. (Реплики в блока на СДС)
Така че призивите за извънпарламентарни дeйствия, аз съм съгласен, че и синдикати, и всички могат да протестират, но да се нарушава общественият ред от депутати и да се дава възможност депутати именно да поощряват такива физически действия върху полицията, тя наистина не е вече народна, но тя е наистина на целия народ. (Ръкопляскания от мнозинството, шум и реплики в блока на СДС)
Не може да ви хареса всичко, господа, не може да ви хареса всичко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика народният представител Дончо Атанасов.
ДОНЧО АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
Георги, обръщам се към теб, тъй като ти призова съвестта на депутатите от Демократичната левица да гласуват вот на недоверие на своето правителство. И тъй като моята съвест се различава значително от твоята, аз ще гласувам вот на доверие на това правителство и на неговия премиер.
Затова защото ти като специалист-криминалист, обвинявайки това правителство в криминализиране на държавата, би могъл да предизвикаш моята съвест, ако кажеш как беше криминализирана българската държава през последните шест години, а мисля, че не само през последните шест. Ти си специалист с 28 години трудов стаж. Този резил, който направи тук, обезсмисля тези 28 години. Излез пред българския парламент и пред българския народ и кажи защо беше криминализирана българската държава или може би искаш отново кукловодите, които говорят през твоята уста... Аз не знам дали ти имаш въобще съвест. Може би имаш дълбоки джобове... (Шум и реплики в залата) Може би искаш отново да няма парламентарни избори. Напротив, Георги! Парламентарни избори ще има. Ще има парламентарни избори, когато изтече мандатът на този парламент, но може и по-скоро, разбира се. Разбира се, сега ще ме изслушаш, за да ти кажа защо по-скоро - ще има по-скоро парламентарни избори, когато кукловодите в този български парламент се появят и застанат пред българския народ и няма да говорят през устата на такива мекерета като Георги Дилков! (Шум на неодобрение от опозицията, реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата за дуплика.
ИВАН КОСТОВ (от място): А какво ще кажете за тази дума: "мекерета"?!
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Господин председателю, аз призовавам Вие да наложите наказание на депутата, защото тук не сме се събрали, за да се обиждаме.
Що се отнася до това дали съм мекере или не, само с поправката "Дилков" в Закона за МВР и Закона за пенсиите аз ще остана в сърцата и душите на моите колеги. Те знаят кого бих защитавал.
А в тази връзка аз обаче без да мисля, че по този начин ти угаждам, защото ти не заслужаваш въобще моето уважение, бих казал, че бих използвал своя имунитет, за да изляза срещу тези колеги, които отиват към моите бивши колеги полицаи. И аз имам имунитет. Не ми прави нито оценка на дългогодишната ми професионална дейност, нито на моя морал, защото не можеш и на малкия ми пръст да стъпиш с тези изказвания.
Аз считам себе си ченге от кариерата, влязло в българския парламент, за да защитава своите бивши колеги, техните интереси, да вкара закони за ограничаване на престъпността, които вие от година и половина въобще не разглеждате нито в комисиите, нито в парламента. И тогава вече съм депутат, бившо ченге. Забележете нюанса, приятелю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на независимия депутат д-р Драганов.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Днес в тази парламентарна зала се говори за доверие в едно правителство, което е на власт 17 месеца. В изказването си по зърнената криза преди време изтъкнах бъдещите процеси на развитие, които днес са една реалност - тежка криза в цялото българско общество на всички нива. Спадът на производството е очевиден. Икономиката работи абсолютно на загуба. Само за 9-те месеца на 1995 г. рентабилността беше минус 2,60 или загуба от 45 млрд. лв.
За 1996 г. спадът на производството в промишлеността е 10 на сто месечно, който ще бъде причина да се реализира отрицателен икономически растеж. Валутната и финансова криза е огромна и от ден на ден се задълбочава. Инфлацията ще надхвърли 100 на сто. Не е далеч моментът, в който, ако не бъдат предприети драстични - подчертавам: драстични - промени, няма да бъдат плащани работни заплати, пенсии и осигуровки.
В момента е налице частична парализа на икономиката поради банкови фалити и обща нестабилност на финансовата система. Тя ще се задълбочи и ще обхване цялата система на икономиката. С този стил, метод и начин на управление страната върви към икономически апокалипсис, господа!
Наблюдава се задълбочаваща се хиперинфлационна обстановка без реален капиталов пазар. Липсва абсолютно доверие на гражданите във финансовата система, което накара хората да изтеглят огромни суми от банките и да ги държат по къщите.
И тук искам да подчертая, че евентуалното посагяне на златния резерв на страната ще бъде едно кощунствено действие! От непосилното данъчно бреме и фалиралата финансова система ще последват масови фалити на държавни и частни фирми, които що-годе задоволяваха пазара. Обедняването, което обещахте да спрете, господа, ще бъде удвоено в следващите няколко месеца. Съществуващата законова и икономическа уредба на страната унищожават всякакъв инвестиционен климат. От съществено значение е и фактът, че за първите три месеца на 1996 г. износът е намалял с 15 на сто.
За овладяване на процесите на разпад се правят пленум след пленум с много празни приказки и палеативни мерки, които не решават проблемите. Изобщо, какво се предлага реално и добро на българския народ?
В страната избухнаха огромен брой кризи - хлебна, бензинова, финансова и др. Държавният резерв е изчерпан в значителна степен. Бюрократичната законова уредба забави и блокира приватизацията.
В целия свят икономиките се градят на основата на дребния и среден бизнес. Правителството не само не стимулира този вид бизнес, но го задушава с последните приети данъчни закони.
Уважаеми господа управляващи, търпението на хората не е безкрайно! Във всяка достойна държава правителствата работят изключително за държавните интереси и за интересите на своя народ, не го подлагат на всякакъв вид геноцид. Ограбването и на последното останало от народа и насочването му в приятелски кръгове е крайно неприемливо. Формулата: "След нас и потоп!" за нас е абсурдна!
Получихте властта от суверена народ при нулев - при нулев! - икономически ръст, овладян инфлационен процес и валутен резерв от 1,5 млрд. долара! А какво е положението днес всички виждаме и знаем: потресаваща бедност, липса на перспектива, страната напуснаха над 650 хил. души, пълна безпътица за пенсионерите, липса на подкрепа за младите семейства и разработки на програми за младежта в България. Как може да се има доверие в правителство, което срина доходите на всеки български гражданин под екзистенц-минимума. Какво ще каже министър-председателят на учителите, на лекарите, на безработните и на майките с деца щом чифт детски обувки днес струва над 800 лв. за най-малките? Съвършено ясно става, че България върви към най-страшната икономическа катастрофа през цялата си 1300-годишна история!
Българската социалистическа партия не възстанови политическия диалог... (Силен шум в залата)
Слушайте, господа! Това може да ви е полезно, все пак тук е парламент!
Българската социалистически партия не възстанови политическия диалог. В Народното събрание не съществува парламентаризъм във форма, подобаваща на един демократичен парламент.
Дами и господа, кажете ми как може човек да има доверие към едно правителство, което не връща земята на хората с нотариален акт за собственост в реални граници там, където е възможно? Може ли да имаме доверие в правителство, създало банки и пирамиди, които изсмукаха парите на гражданите и изчезнаха незнайно къде? Как може да имаме доверие в настоящото правителство, което не даде ясен отговор и не реши редица икономически, политически и най-вече социални проблеми? Едва ли и моите избиратели в този кризисен за страната момент мислят по-различно. Жан Виденов и неговото правителство изгубиха доверието на болшинството българи. Ако това правителство не си отиде, страната без съмнение ще се окаже в бездната на пропастта с политиката, която води.
Уважаеми колеги от БСП, аз няма да ви давам акъл, но се обръщам към вашата съвест: имайте предвид, че оставането на власт на това правителство е пагубно за държавата. Благодаря ви. (Ръкопляскания в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря ви.
Давам думата на Петко Пехливанов от Демократичната левица.
ПЕТКО ПЕХЛИВАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да изразя своята подкрепа на правителството, излъчено от Демократичната левица, за да изразя своята подкрепа на министър-председателя Жан Виденов. Опозицията имаше своята възможност и своя шанс да покаже какво може. Не друг, а народът й даде тази възможност. Но вие, уважаеми господа, я проиграхте. Сега този шанс е наш. За разлика от вас обаче ние няма да го проиграем независимо от многото трудности, от заложените капани. Вярно е, че на този етап не с всичко се справяме успешно, така както бихме желали, така както е необходимо. Вярно е, че допускаме и грешки, за което получаваме справедливи упреци в своите редици и от своите избиратели. Ние обаче не забравяме и вие не забравяйте, че в нашата програма са заключени желанията и надеждите на хората и затова колкото и трудно да е, с помощта на хората ние ще ги изпълним. Не ни връщайте във времето на уличните представления. Важна е истината, а тя е на наша страна. 1996 г. е година на реално по-големи очавкавания. Затова според мен напред трябва да се изведе националната индустриална политика. В този смисъл бавно се отстранява бързото, наложено от други, оттегляне на държавата от управлението на икономиката. Налагаше се упорито мнението, а и все още от някои се налага, че държавното предприятие противостои на пазарната икономика и поради това следва да бъде ликвидирано и се правеше всичко възможно този процес да се ускорява. Тази политика за голямо съжаление за много предприятия се оказа фатална.
Понастоящем според мен може повече да се направи за излизането от това състояние. Няма да скрия пред вас пристрастието си към едно производство с общонационално значение. Става дума за миннодобивната промишленост. Тук примерът е много показателен. Политиката, която проведе в този сектор правителството на СДС, с активното участие на КТ "Подкрепа" по ликвидирането на уранодобива и рудодобива, нанесе невъзвратими загуби на народното стопанство. Подземните богатства на България, уважаеми господа, се оценяват от порядъка на 150 млрд. долара. Необходимо е това богатство да се познава, да се пази и да се използва за общонародното благо, а не да се унищожава, както стана набързо например с уранодобива в интерес на нечии интереси.
Нецелесъобразно е закриването на производствени мощности само от гледна точка на прехода към пазарна икономика. Всяко закриване на минните обекти е обикновено необратимо. Затова аз одобрявам политиката на нашето правителство, изразена в постановленията, с които се внесоха промени в тази област. Сигурен съм и вярвам, че със стратегията, която в момента се разработва от специалистите под ръководството на Министерството на промишлеността, ще се внесе пълна яснота в тази област. Надявам се, че смяната на министрите няма да забави този процес.
Убеден съм също така в правилността на решението на правителството за преоценка на намеренията за закриване на някои от въглищните мини. Запознат съм с различните становище по този въпрос и затова смятам, че всяко избързване е вредно. Нека не забравяме, че България е обезпечена със запаси от енергийни въглища за 150 години и че въглищата са единственият собствен енергиен ресурс, който може да обезпечи относителна енергийна независимост на страната. Известно е например, че в Съединените щати 60 на сто от електрическата енергия се произвежда в топлоелектрически централи и то на местни въглища. Разбира се, бъдещи резерви за намаляването на загубите има и те трябва да се реализират от самите колективи. Но, разбира се, и с помощта на държавата.
Според мен е особено важно записаното в правителствената програма и затова колективите го одобряват, цитирам: "Черната и цветната металургия, включително и рудодобивът, остават важно направление в икономиката на страната". Необходимо е отговорно на всички нива да се търсят и реализират мерки за повишаване на ефективността. Важното условие, без което икономиката не може да бъде изведена от сегашната криза, е създаването на реални условия за увеличаване на производството. Независимо от съществуващите трудности и ограничените възможности, това е верният път и по него следва да вървим.
Одобрявам също така стъпките, които нашето правителство предприе за отваряне на нови гранични контролно-пропускателни пунктове на територията на Смолянския регион. С това се създават нови допълнителни възможности за развитие на нашия край в различни направления и затова те се одобряват и от населението в този край. Остава да настояваме за ускоряване реализирането на приетите спогодби, като при това конкретните решения се подчинят единствено на правилото "ефективност от гледна точка преди всичко на националния интерес".
Като изразявам увереността си, че правителството и в тези направления ще проведе целенасочени мерки, аз отново заявявам, че ще му гласувам доверие и призовавам всички вас към това. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за процедура господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Господин председател, аз Ви моля да бъдете обективен. Преди няколко месеца в една декларация, която даде нашата парламентарна група, ние обявихме, че извършвате нарушения на правилника. Вие дадохте цялата парламентарна група, целият колективен орган на Комисията по етика.
Аз повтарям моето предложение да обърнете внимание и да накажете депутата Атанасов или да го дадете на Комисията по етика затова, че ме нарече "мекере". (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това не е процедура.
Давам думата за реплика на господин Желев.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ (СДС): Нямаше да взема думата, ако господинът преди мен от БСП - не си спомням името му - не беше засегнал професионално моите знания. Извинявайте, в Съединените щати...
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Казва се Пехливанов.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Извинете, наистина не го знаех.
... изглежда в Съединените щати произвеждат 60 на сто тецовете, 40 на сто вецовете и 40 на сто атомна енергия - значи някои ползват по два вида енергия, защото общият сбор е около 140 на сто производство на различни видове енергия. Просто не е редно от трибуната на Народното събрание да се говорят глупости.
Второ, той съвсем случайно засегна въпроса за уранодобива. Аз смятам, че от БСП е по-хубаво изобщо да не споменават въпроса с уранодобива, защото в Комисията по енергетика огледахме въпроса много добре - ето и господин Пламен Денчев ме поглежда - и знаем какво е състоянието в момента на това, което остана от уранодобива. По-хубаво е да не го съобщавате даже на обществеността, защото е така закрит уранодобивът, че в момента и водите са опасни, и фауната и флората наоколо също са в опасно състояние. Така е. А да не говорим за хилядите хора, които останаха без преквалификация и в момента се чудят как да им се върже положението. Затова е по-добре този въпрос да не се засяга от представителите на БСП. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Владислав Костов от СДС.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, господин министър-председателю, господа министри, колеги народни представители! Две години Беров, година и половина все още Виденов - време на управление на БСП, управление за съжаление на демагогията и на безпардонните лъжи, които се демонстрират за съжаление и в момента в тази зала. Управление на "приятелски кръгове" и партийни групировки. Управление на големите далавери и нагло ограбване на държава и народ. Управление, довело страната ни до пълна разруха, разединение на нацията, изолирането ни от демократичния свят и казано с две думи: до национална катастрофа. Не бе пощадено и българското земеделие, уважаеми дами и господа. Вместо да изправи ръст и да тръгне към своя възход, каквито предпоставки бяха създадени през 1992 г., Вие, господин Виденов, и по-скоро вашият кабинет го натикахте в безизходицата и го докарахте до пълен провал. Стремежът на вашия кабинет и вашите квазиспециалисти бе отново да върнете селското стопанство в изходната си точка преди 50 години с възраждането на социалистическия феодализъм в селското стопанство и яловата текезесарщина.
Ние обвиняваме Вас и вашето правителство, че спряхте възстановяването на собствеността на земеделските земи и провалихте тръгналата, стартиралата реформа в селското стопанство. Ние обвиняваме Вас и вашия кабинет, че разрушихте кълновете на зараждащото се частно средно и дребно фермерство и фермерски сдружения, които са единствено възможните ефективни производствени единици в земеделието във всички страни с напреднала икономика в света. Ние ви обвиняваме в пренебрегването и неприлагането на Закона за защита на земеделските производители. Ние ви обвиняваме в липсата на каквато и да е защита на родното земеделско производство и неразумен внос, при положение че произведената у нас аналогична продукция стои днес неизкупена. Ние ви обвиняваме, че в резултат на фуражната криза и неразумна финансова политика разрушихте животновъдството в тази страна. Ние ви обвиняваме, че загиването на цели отрасли допуснахте в земеделието. Това са овощарството, тютюнопроизводството, цвеклопроизводството, лозарството и т.н. Тук един член от вашата парламентарна група каза, че тютюнът е бил изкупен. Да, изкупен, но колко е произведено? Една четвърт от тютюна, който беше произведен през 1992 г. Лесно е да се изкупи като го няма.
РЕПЛИКА ОТ БСП: А колко беше през 1992 г.?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: През 1992 г. беше над 80 хил.тона.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): А кога беше сят?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Ние говорим за реколта 1995 г., господа. Престанете и забравете тази 1992 г. Вие и вашето управление отговаряте за 1995 и 1996 г. И не се крийте зад някакво си 11-месечно управление и то сполучливо управление на Съюза на демократичните сили. Защото вие си измисляте някакви оправдания. За вас трябва винаги да има налице враг. Ако не можете да го намерите отдясно, търсите го вляво, обаче трябва винаги да имате някакво оправдание. Това е вашата 100-годишна история - в търсене на врага.
Ние ви обвиняваме в ограбването на българските производители, като с ваша протекция и смешно ниски изкупни цени осигурихте на вашите партийни фирми и групировки над 40 млн.долара печалба от износа на 1100 тона зърно през 1995 г. Ние ви обвиняваме в умишлено изготвяне на неверния зърнен баланс, за да може да се аргументира този износ. Ние ви обвиняваме в липсата на хляб за населението и неимоверното поскъпване на хранителните продукти. Процентите са ясни и няма да ги повтарям, за да не губя време. Обявена е война на българския народ. По селата са въведени дажби с купони - по 250-300 гр на човек и то в производителни райони. Имам писма от граждани от селата, които се вълнуват от това кощунство с тях. Ние ви обвиняваме също така, че не бе обезпечено организационно и финансово засяването и отглеждането на есенниците тази година, вследствие на което сега се очертава над 1 млн.тона недостиг на зърно от реколта 1996 г.
Ние ви предупреждавахме. Вие не взехте мерки. През април панически трябваше да организирате спешни набези в някои страни - производителки на зърно, за да се осигурява внос на това зърно.
И във връзка с това искам да ви задам няколко въпроса.
Вярно ли е, господин министър-председател, че зърното, внасяно по сделките между "Нефтохим" и "Югопетрол" не отговаря на българските стандарти? Вярно ли е, че индийското зърно съдържа недопустимо висок процент зараза със силно отровната плесен фузариум? Вярно ли е, че корабът "Ленард-2", пренасящ 25 хил. тона пшеница от Индия, ще трябва да бъде обгазяван на бургаското пристанище преди да бъде разтоварен поради наличието на голямо количество живи инсекти в зърното? Вярно ли е, че зърното не е получило направление и ще бъде складирано в Бургас, за да се смесва после със зърно от други доставки? Вярно ли е, че вторият кораб от Индия с 10 хил.т пшеница и кораб от Канада с 25 хил.т пшеница не са получили разрешение за разтоварване като следствие от скандала с първия кораб? Вярно ли е, че държавните органи отново не са допуснати до кораба по Ваше разпореждане и проверката за качеството на зърното е поверена на небезизвестната фирма "Софконтрол"? Вярно ли е, че сделката между "Нефтохим" и "Югопетрол" за внос на зърно е изключително неизгодна за българската страна и загубите на "Нефтохим" от нея възлизат на около 15 млн.долара? Вярно ли е, че по нареждане на вицепрезидента Дончо Конакчиев през последните дни е освободен и последният, неприкосновен резерв от брашно в страната и вече не съществуват никакви резерви?
Уважаеми колеги, обръщам се с името "колеги" към онази част от залата, която все пак слуша. Обръщам се към мислещата част отляво - надделейте страха и нерешителността! Грехът има своя вечен съюзник, дами и господа, това е самооправданието. Правителството, начело с Виденов, тук вече се каза, е твърде опасно, за да продължава това управление. Последиците на това управление са очевидни. Това са катастрофални последици. Утре ще бъде късно! Обърнете се към съвестта си! Подкрепете вота на недоверие! Подкерепете го със съзнанието, че изпълнявате дълг към вашите деца и внуци, към нацията, към бъдещето! (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Попов.
ЖЕЧО ПОПОВ (ПГДЛ): Уважеми господин Костов, аз също като Вас си задавам много въпроси, на които нямам отговор. Но може би аз имам оправдание, защото съм от този мандат в парламента и не съм участвал в управлението на тази държава, а Вие сте участвал. (Реплики от блока на опозицията) Ще ви дам само един пример. От 1 март 1992 г. до 31 декември 1992 г. в община Добрич - селска от 94 хил. породисти крави останаха на 39 хиляди. Сега са 54 хиляди.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Нали беше заместник-министър по това време.
ЖЕЧО ПОПОВ: Аз не зная за това какъв е бил. Каква длъжност е изпълнявал е ясно.
Знаете ли, че през тази 1992 г. Българска народна банка - клон Добрич, стана частна и от 760 хил. тона капацитет силози, липове и хангари тя вече притежава капацитет за 600 хил. тона. Същият този частник, станал такъв още оттогава, струва ми се, по вашето управление, в момента притежава 4500 тона царевица и я изнася към Радомирско. А той притежава 67 хил. прасета в свинекомплекс "Козлодуйци" и плаче под радушната опека на господин президента Желев по българската телевизия, че Жан Виденов не е осигурил на неговите 67 хил. прасета държавна царевица. На тези въпроси ми се струва, че отговор може да се търси още и във вашето управление или във философията на вашето персонално управление. (Ръкопляскания от блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВВ: Има думата за реплика госпожа Нора Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Костов, винаги съм смятала, че Вие сте един от хората, с който може да се разговаря разумно и спокойно. Ето защо искам да Ви отправя една покана.
Разполагам с един видеофилм, който любител кинооператор в моя избирателен район беше направил някъде в началото на 1994 г. Един филм двучасов, в който са записани без текст, без звук, без обяснение...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): И без кадри.
НОРА АНАНИЕВА: Само кадрите, състоянието на базата в селското стопанство в Ловеч и Ловешкия регион преди десетина години и състоянието сега. Опитах се да предложа този филм на телевизията. Оказа се, че няма директор, който е в състояние да го поднесе на българската публика. Оказа се, че не е достатъчно качествен, за да бъде излъчен по българската телевизия. Аз имам видеозаписа и Ви каня в моя кабинет да го гледаме два часа заедно. Каня и други народни представители. Без звук, без коментар, само снимка на същите обекти преди 10 години и как изглеждат в началото на 1994 г. Нищо друго! Отправям Ви тази покана. (Неразбираеми реплики от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Ще започна отзад напред, за да уважа дамата, макар че тя излезна. (Госпожа Нора Ананиева седи на първия ред в блока на Демократичната левица)
Разбира се, госпожо Ананиева, с удоволствие ще се отзова на Вашата покана. Винаги можем нещо да си кажем и винаги можем да изпием едно кафе и да видим нещо полезно, ако е, нали?
Госпожо Ананиева, мисля, че не е редно да сравняваме 1984 г. с 1994 г. Големият провал на животновъдството започна след 1984 г. и не зная дали сте в течение на това, но вижте статистиката. С намаляването на количеството на кравите, с фиктивното отчитане на бройки крави - млекодайни, които бяха ялови и които изобщо не бяха вече минали лактационния си период и бяха далеч от тяхната технологична възраст, в която се получава необходимото количество продукция.
Голямото унищожаване на стадото, българското говедо - млекодайно говедо, стана през годините 1990-1991, когато започна едно тотално разграбване и на керемидите дори на бившите ТКЗС или на разрушаващите се ТКЗС още тогава. И цели комбайни, цели трактори дори, цяла техника и т.н., тук има хора, които ще ви го кажат, дори го знаят и вашите колеги, тръгнаха да бъдат унищожавани. Именно този процес се спря, госпожо Ананиева. Този процес се спря!
А по отношение на репликата за броя на млекодайните говеда в Добричко, аз смятам, че отговорих косвено на този въпрос. Вземете статистиката и вижте колко са били говедата през 1992 г. и колко са намалели вече на 1 януари 1996 г. Цифрите са категорични. Те са отчайващи. Ние вече нямаме минимум от стадото, което може да осигури мляко за България, а се внася сухо мляко и се правят детски храни от сухо мляко, и кисело мляко, и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече!
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Това е болната истина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Митко Нитов от Народния съюз. Да се готви Гюлбие Реджеб от ДПС.
МИТКО НИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър-председател, уважаеми министри! Аз няма да използвам нито цифри, нито факти, защото вече цял ден това беше една от основните теми на всички оратори. Но искам да се обърна към министър-председателя.
Господин министър-председател, Вие постоянно афиширате, че опозицията Ви пречи при провеждането на Вашата политика. Искам да Ви питам - колко срещи Вие проведохте с парламентарните групи на опозицията и какви въпроси бяха поставени от Вас към опозицията, за да афиширате, че опозицията Ви е пречела.
Аз мисля, че няма по-голям българин от нито един в тоя парламент, защото тук сме издигнати като представители на нацията. А Вие имате пълното право, след като виждате, че има въпроси, които касаят национални проблеми, да се допитате и до парламентарните групи на българската опозиция.
Вие, господин министър-председател, предложихте във Вашия кабинет вокалист - министър на вътрешните работи. Такива вокалисти, мисля, че нямат право тук.
Вие имате министър на труда и социалните грижи. Той в момента се занимава с илюзии. Илюзионисти на нас не ни трябват. На нас ни трябват точни личности, които искат да проведат национална политика.
Когато говорим за Министерството на здравеопазването, аз мисля, че има светила на българското здравеопазване. Личности, които са доказали своя професионализъм. А Вие избрахте един обикновен доктор, който да контролира българското здравеопазване. И няма да го крия, защото тук прекалено много идват, и то специалисти, които се срещат с Комисията по здравеопазването и отбягват Министерството на здравеопазването.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Математик ли да бъде?
МИТКО НИТОВ: Ще дойде и Вашият ред, господине.
Ние искаме от вас една конструктивна политика. Ние искаме от вас да облекчите онова, което се казва "теготии на българския народ". Защото ако вас ви посрещат с овации, то ние, обикновените народни представители, вече се страхуваме да се срещнем с нашите избиратели, защото хората искат само две неща - хляб и работа. (Реплики от блока на опозицията)
Аз говоря, когато... на техните форуми.
Но нека да говорим принципно. Нека, когато говорим как да оцелее държавата, вие наистина да си изберете хора, които да могат да си изпълняват конкретните професионални задължения.
Говорите, че имате специалисти. Тук има професор Пандов. Защо не го предложите за министър на земеделието, а посочихте една посредствена личност като министър Шиваров? Ако нямате доверие на Пандов, професор Стоянов също се е занимавал със земеделие. Посочете го и него, защото и той е верен на вашата кауза. Ние говорим за личности, с които бихме могли и ние, опозицията, да работим. Това е! Защото вие всячески сега, когато и отговаряте на актуалните въпроси, вие нервничите. Но тези актуални въпроси идват, господине, долу от хората. И когато ние ги поставяме пред вас, вие започвате да нервничите като малко дете, на което му отнемат играчките.
Когато говорим за Министерството на финансите и неговия министър, аз мога определено да кажа тук: той е анемичен и самото министерство е анемично. Не може един министър на финансите, когато говорим за актуализация на бюджета, да напуска пленарната зала и ние, опозицията, да го питаме: кажете, колко пари още трябва, за да можем да скърпим бюджета и да даваме пари на тези общини, които в момента изнемогват?
Господин министър-председателю, когато дойдохте, ние вярвахме, че с младостта, която Вие показахте, Вие ще направите нещо в интерес на нацията, но Вие излъгахте всички ни. Направете един подбор, ако искате да останете, но вече трети път хората Ви искат вот на недоверие. Ние не мразим и не искаме да се конфронтираме с Българската комунистическа партия, или социалистическа, защото и те са българи. Ние всички заедно трябва да излезем от кризата. И ако Вие си въобразявате, че само нас ще впрягате, жестоко се лъжете. Виновници за това състояние сте Вие и Вие трябва да понесете отговорността. И ако сега имате смелостта, аз Ви призовавам в името на България, подайте си оставката, защото няма по-голяма трагедия сега в нашето общество от това, което Вие се опитвате сега, чрез тази козметика, да направите и да излезете от ситуацията. (Ръкопляскания от опозицията)
Вие виждате, че никъде не се използва примерно формулата за износа. Какво става сега? Асиметричната формула - България е един разграден двор, кой откъде идва и всички отпадъци ги внесохте и напълнихте нашия пазар. Това трябва да ни доведе до извода, че ние блокирахме нашето родно производство. (Смях от блока на мнозинството) Не се смейте, господине! Защото се продават разни такива дрехи и трикотажи, които нямат джобове или тук са джобовете, а нашите трикотажни фабрики бездействат и вие искате да ги купите, да ги приватизирате и да могат да работят за вас.
Ние се страхуваме от неокапитализма, който вие го породихте и го внедрихте в нашите структури в България, но не е ли време да се осъзнаем и да питаме: на кого принадлежи тази държава? На един 5-процентов ...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): На трудовия народ.
МИТКО НИТОВ: На кой трудов народ? Този трудов народ няма участие доникъде, защото ние виждаме, че той гладува. Този трудов народ иска, както Ви казах, две неща. Вие видяхте какво искат българските таксиметрови шофьори. Когато ги убиваха, те протестираха, те протестираха за своето безправие. Но сега те се бунтуваха, защото искат да оцелеят. Те искат хляб за своите деца, защото вие обричате техните семейства на физическо унищожение.
Вие имате смелостта тук да цитирате сега цифри, баланси, че всичко в България е по мед и масло, че виждате ли, Международнитя валутен фонд ще ни помогне. Вие не разбрахте ли, господа, че нас не ни обичат нито на Изток, нито на Запад с такава политика. Това са го доказали и преди вас и то министър-председатели, които са имали морал да го докажат. А Вие трябва да кажете тук, че не сте свършили нищо от онова, което сте поели като обещание пред българския народ и пред Вашите избиратели.
Аз често контактувам и никога не съм взимал отношение, защото съм вярвал, че е време вече този парламент да заработи, но кажете колко предложения, и то разумни, направени от българската опозиция, досега бяха приети? Нито едно. Защо? Защото Вие постоянно искате да кажете, че разполагате по всички слоеве със специалисти. Видяхме вашите специалисти. (Реплики от мнозинството)
Вие не разбрахте най-главното, госпожо, че е време вече, както казахте, заедно съгрешихте и вкупом да си вървите, защото няма място вече за такива като вас. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на госпожа Гюлбие Реджеб.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! На последните парламентарни избори Българската социалистическа партия и коалиция дойде на власт, обещавайки чудеса. Според вашата многообещаваща програма, веднъж завинаги искахте да скъсате с монетаризма, желаехте да създадете добри условия за реалната политика и икономика, обещахте да спрете обедняването на пенсионерите и служителите в бюджетната сфера, да стимулирате частния бизнес.
Днес, когато страната изпадна в тежка финансова криза, правителството на Жан Виденов трябва да признае пълния провал на своята икономическа политика.
Година и половина след социалистическия триумф, под диригентската палка на Жан Виденов, финансовата ви и данъчна политика в страната съсипа българската икономика. Парламентарното мнозинство с поредица от данъчни и други законопроекти успя да отнеме всички преференции на едноличните търговци и да им наложи авансово облагане на доходите. Увеличено бе данъчното бреме по данък общ доход, въведохте 5-процентова такса при внос на стоки. Вече не признавате като разход дори и инвестициите, направени от юридически лица. Единодушно гласувахте увеличение на ДДС-ставката и акцизите.
С цялото си отношение към частната собственост и частната инициатива правителството на БСП за 16 месеца успя да постави на колене новосъздаващата се в България средна класа. Забранихте всички преференции и ги заменихте единствено и само с икономически рекет.
Със средна заплата от около 45 - 50 долара хората от бюджетната сфера са по-бедни отвсякога. Пенрсионерите пък живеят на пост и молитва с около 25 долара на месец. На всичкото отгоре тази рестриктивна политика не успя да удържи нито курса на долара, нито инфлацията.
Какво повече, господа отляво! Вие пратихте по дяволите всичко онова, което се нарича добро в България. Истината е една: искахте да напълните държавната хазна с цената на много високи данъци, но на всичкото отгоре и високите си данъци не можете да си ги съберете, защото единствени и редовни платци на тези данъци са честните български граждани. С тази политика съсипахте малките и средни частни фирми. Тази ваша данъчна битка роди само и единствено всенародната омраза. Обаче не си мръднахте пръста, за да съберете данъците от милионерите в България, което нанася на държавата загуби от милиарди левове.
Вашето правителство, господа отляво, води престъпна политика и е опасна за България. Вие поставихте на колене всички общини в България. Ежемесечно учители, лекари, културни дейци и други чакат вашата благословия да им платите онова, което те са изработили. Спечелихте властта само с лъжи. Днес във всички общини напълно отмира общественият живот.
Вие обещахте да спрете разрухата. Нито я спряхте, нито имате сили и възможности за това. С вашето идване на власт в страната настъпи мрак и повсеместна и тотална криза във всички сектори на обществено-икономическия живот.
Днес в малка България се затварят болници. Липсват лекарства и консумативи. Вие с вашата политика нарушавате исконни конституционни права на човека - правото на безплатно лечение. Днес почти всеки болен в България сам купува консумативи и лекарства и постъпва на лечение не къде да е, а в българските болници. В медицинските заведения цари единствено мизерия и хаос. Накъде така? Такава ли грижа полагате за нашите избиратели и чии интереси защитавате вие тук, в Народното събрание, питам аз?
Уважаеми господа отляво, решихте навреме да приемете Закона за държавния бюджет на страната. Добре. Заложихте 20 на сто инфлация и задържане на ценовата политика. Днес инфлацията и цените растат с космическа скорост, а доходите на населението намаляват със същата скорост. Приетите със Закона за държавния бюджет субсидии на общините дори няма да покрият разходите за Фонд "Работна заплата". Какво ще стане с училищата, с детските и здравните заведения? Откъде ще се издържат те? Нима така мислите за подрастващото поколение на гражданите на тази страна? Вашето управление доведе до силно нарастване на ръста на безработицата. С всеки изминал ден растат опашките пред бюрата за социални грижи. Днес хиляди семейства живеят на ръба на биологичното оцеляване, а стотици хиляди са под социалния минимум. На всичко това вие просто махате с ръка и казвате: "Не е вярно" или "Статистиката е друга".
Уважаеми дами и господа отляво, засрамете се и спрете с тази пагубна политика за България. Слезте на земята, господин Жан Виденов, и отидете на опашките за хляб, за да чуете истината за Вас. А тя е една: колкото по-рано си отидете, толкова по-добре за България. (Ръкопляскане от блока на опозицията) Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред има думата господин Костов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С много усилие се борим да не настъпи мрак в страната. За съжаление трудно можем да се преборим срещу мъглата в нечии глави.
Ако всичкото това, което беше казано, е вярно, то просто няма начин да съществува на едно място. Не може да се приказва, от една страна, защо не стигат парите за общините, защо не стигат парите за болниците, защо не се дават достатъчно социални помощи и в същото време да се казва: а защо данъците са високи, защо се увеличават. Събирането на данъците, в интерес на истината, през миналата година беше значително по-добро отколкото през 1994 г.
Събираемостта на данъците е въпрос на конкретна оценка спрямо икономическия потенциал на страната. Измерена по този начин, събираемостта е по-добра или малко по-добра поне от всичко, което е постигнато в най-добрите постижения на Централна и Източна Европа. Това мисля, че е достатъчно показателно. Проблемът обаче с този дълг, който беше направен - 158 на сто спрямо брутния вътрешен продукт, този проблем си остава. И не могат да се залъгват хората и да им се казва, че можем и с този дълг да си живеем, и данъци да не събираме, и в същото време отнякъде да се вземат пари за плащане. Това според мен е жив популизъм и не бива да се злоупотребява с хората, като се правят опити с такива обяснения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата госпожа Миленова.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПГДЛ): Колежке, това, с което не съм съгласна, е че Вие доста патетично говорехте неистини за социалната реформа. Министерство на труда и социалните грижи е това министерство, което нито за секунда не е спряло да работи именно в сферата на социалните грижи и Вие го знаете прекрасно. Това го знаете прекрасно, защото работим заедно с Вас. На всичкото отгоре точно в тази сфера има доказан консенсус, защото нашето правителство и нашето парламентарно мнозинство подкрепи не само на думи, но и с всичкия си интелектуален потенциал правилното приемане и създаване на Закона за подкрепа на инвалидите, който опозицията едва ли смяташе, че ние ще вкараме в пленарна зала. Затова го беше направила едно към гьотуре, както казвате вие във вашия район.
Така че, коригирайте поне онази част от литературата, която е категорично невярна, за да можем да продължим също така добре оттук нататък, както сме го правели до днешния ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика госпожа Реджеб.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър Костов! На мен добре ми е известна Вашата битка, която водихте месеци наред, като предложихте законопроект, в който нямаше предвидени законопроекти по отношение на приходната част, които се приеха впоследствие и то под натиска на парламентарното мнозинство. Аз добре следя пресата и всичко онова, което се пише за Вас, като че ли е вярно. Наистина Вашата единствена цел и само едно Вие можете да направите и смятате, че можете да го направите единствено чрез напълване на държавната хазна с високи данъци. Но в случая така, както взехте да обяснявате нещата, струва ми се, че ставате повече за учител, отколкото за министър.
На госпожа Миленова - относно социалната реформа. Българската социалистическа партия излъга, госпожа Миленова. Дойде на власт, обещавайки чудеса по отношение на социалната реформа. Но разбира се, и вие сте хората, които обичате лъжите. Аз от тази трибуна не мога да лъжа нашите избиратели, че има в България добра социална реформа или някаква политика. Просто това е лъжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата министърът на социалните грижи Коралски.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Уважаеми дами и господа народни представители! Виждам господин Йорданов, неговото лъчезарно лице и си мисля: колко пъти, господин Йорданов, Вие, като председател на Народното събрание, имахте удоволствието да получите проекта за отделянето на Фонд "Обществено осигуряване" от държавния бюджет, който заместник-министър на труда и социалните грижи при правителството на Филип Димитров внесе за разглеждане на 6 януари в Министерския съвет? Шест пъти господин Костов обяснява, че не бива да се отделя фондът от държавния бюджет, защото той трябва да се изпомпа от Министерството на финансите.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Кой Костов?
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Иван Костов, разбира се.
Естествено, на вас сега ви е неприятно, защото, забележете какво има във вашата социална програма. Аз също чета, радвам се, че вие четете нашата. Там са записали: да отделим фонда. Този фонд го отделихме ние. Какво ще обещаете следващия път, след като това го обещавахте през цялото това време? Вие обещахте да въведете справедливост.
Госпожа Осман, спомняте ли се времето, когато в резултат на политиката на СДС, подкрепяна от ДПС, а след това зарязана от ДПС, Вие говорехте, че всички трябва да бъдат равни в тази държава, толкова равни, колкото не би се родило в главата на нито един...
ИВАН КОСТОВ (от място): Комунист.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: А, ето, виждате ли, в главата на господин Костов се роди!
Така че това, което се роди в главата на господин Костов, ние трябваше за година и половина да го отстраним, за да могат да получат хората, които са работили, хората, които са си дали труда на тази държава, заслуженото, за да може професорът, учителят, лекарят, работникът, който е работил дълги години, да получи увеличение от 1500-2000 лева. И вашите майки и бащи, братя и сестри го получиха, господа депутати от десницата. Ако не знаете, попитайте ги.
И сега да видим какво става. Госпожа Осман, аз се обръщам към Вас. Вярно е, че тук един господин, на който се мъча да подражавам, за да надвиквам залата, с висок глас обясняваше за илюзиите. Илюзия е това, което Вие говорите: че може да се направи нещо без съгласие в тази зала. Кажете ми, госпожа Осман, колко пъти Вие сте поискали среща и аз колко пъти съм Ви отказал? Нека да каже тук някой от депутатите колко пъти ми е поискал среща и аз съм отказал. Нека да ми каже някой от депутатите кога в комисията е отказана информация на някой, не е попитан за съгласие, когато правехме реформата. Погледнете да видите как сме гласували - че там сме имали пълно единодушие. Уважавайте собствения си труд и на вашите експерти, господа, защото тук има хора между вас, които работеха, които гласуваха за тази реформа и я правеха не заради Българската социалистическа партия, не заради БСП и СДС, а заради България. Учете се от тях. Това е техният пример. Не използвайте литературните упражнения, за да може да се скриете от истината, която е очевидна. А тя е, че никой не е по-голям не от някой тук, в тази зала, от България не е по-голям!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Елена Поптодорова от Демократичната левица.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, трудно могат да се оспорят констатациите за положението в страната и не е такова намерението ми, нито пък намерението ми е да правя самоцелна защита на правителството. Имам своите критични бележки, които съм направила там, където му е мястото. (Шум и възгласи в блока на опозицията)
РЕПЛИКА НА ДЕПУТАТ ОТ СДС: Тук му е мястото!
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Демократичната левица не може да бъде съучастник в свалянето на собственото си правителство. Ще го свали само, ако и когато прецени това за необходимо и неотложно. Това ще зависи в голяма степен от изпълнението на декларацията, която тук, пред нас, направи вчера министър-председателят. И то ще е свързано не с вота на опозицията, а със собствено решение. В новата история на България има една единствена коалиция, която се самосвали от власт, и това не е демократичната левица, а тази, която днес иска вот на недоверие.
Всяко опозиция иска да сваля действуващото правителство, за да влезе на негово място във властта. Дотук всичко е естествено и нормално. Остава последното: да докаже не само чуждата негодност, а собствената си годност.
Това, което се наблюдава от години насам в политическото поведение на Съюза на демократическите сили, е еклектика от дясна реторика и леви очаквания. Защото и избирателите на СДС, който се определя като дясна формация, очакват държавно гарантиран и то добре гарантиран живот. Впрочем това нееднократно се демонстрира и в разискванията, които бяха направени тук досега. Едно от последните беше това на господин Нитов от Народния съюз.
Оттук идва и критиката от ляво към мнозинството, което създава пълна обърканост относно алтернативата на СДС. Още в началото на Тридесет и седмото Народно събрание призовах от трибуната ръководството на фракцията на СДС да се идентифицира по някакъв признак. Какво друго е Съюзът на демократичните сили, освен опозиция на БСП и на демократичната левица? Християндемократи, социалдемократи, радикали, либерали, тути кванти, но каквито и да сте, каква е вашата алтернатива? И тъй като тук се говори за ляв преход, той постоянно бива вменяван като позиция на Социалистическата партия, искам да внеса известна терминологична яснота. Социалистическата партия и коалицията й винаги са настоявали за социално поносим преход. Днес вече, уви, има само възможен преход. И в тези разисквания СДС трябва да заяви друг тип преход ли ще прави, и ако наистина има намерения за друг преход, какъв е той. Трябва да кажем, че всички други бивши социалистически страни преминаха през такъв период на затягане на коланите, но за съжаление доста по-рано и вече го приключиха. Отсъствието на минимална склонност за съгласуване на действията по реформата между двете основни политически сили е главна причина за това много скъпо струващо закъснение. Ако преди 5 или 4 години бяхме започнали успоредно работа по реституцията и приватизацията, резултатите днес щяха да бъдат други. Днес цената, разбира се, е много по-висока.
Усилията на демократичната левица днес са за постигане на справедливо разпределение на тази цена. И това е обективният максимум, към който можем да се стремим. А Социалистическата партия вижда себе си като партията, и съответно мнозинството, на справедливия обществен договор, със зачитане на интересите на всички страни по този договор. Той няма да се постигне бързо и лесно, дори и заради това, че все още се формират съсловията в новото общество, но това е голямата политическа цел на Социалистическата партия и добрият вариант за обществото.
Тук многократно се твърдеше, че лъжем гражданите. Ще си позволя да прочета нещо. Това е един брой на в. "Габрово днес".
Отминавам заглавието, което е журналистическо и гласи: "Елена се изживя като Чърчил" и минавам към началото.
"За идните две години от моите уста няма да се чуе никакво тържествено обещание. Истината е жестока, но уви! И аз ще постъпя като Чърчил и ще повторя това, което той е обещал - "кръв, пот и сълзи"." Журналистическият текст нататък: "Представителката на управляващата демократична левица бе по-категорична и от Чърчил. Единственият изход - каза тя - е активен принос за подобряване на числата в приходната част на бюджета".
Чета го не за друго, а за да ви съобщя датата на този брой габровски вестник - 11 май 1995 г. Тоест преди тринадесет месеца. Ето защо не приемам никакви фалшиви обвинения в недостоверност и непочтеност към избирателите, защото моите колеги по същия начин са били абсолютно ясни в разговорите си с тях. Онзи, който не го е правил, естествено ще има трудността да го прави сега.
Аз съм удивена от лековатия начин, по който се говори тук досега за цените на горивата, на електрическата енергия, на енергоносителите. Нужно е да кажем ясно на гражданите, че примерно в "Балканбас" добиването на 1 тон въглища днес струва 16 долара, които се плащат значително по-малко от потребителя. Трябва да кажем, че ние наистина извършваме смяна на системата, и ако се увеличава токът, то е защото твърде дълго време това е била дотирана страна на икономиката ни, че предприятията, които до 1989 г. наистина работеха с пълна пара из цялата страна, всъщност не покриваха енергийните си нужди в реална стойност, поради това, че имахме, за щастие, евтини вносове на горива, на електроенергия и енергоносители от тогавашния Съветски съюз.
Днес ситуацията е различна. Но тя трябва да бъде именно икономически, а не политически обяснена на гражданите ни. И аз говоря за всичко това не заради залата тук, а заради широката аудитория, която ни слуша навън. Ние просто не можем да живеем на кредит. И ако това е претенцията към правителството ни, добре е да дойде тук представител на Съюза на демократичните сили или на другите опозиционни фракции и да заяви: ще запази ли цените на електроенергията такива, каквито те са? Бих искала да чуя публичен ангажимент от тази трибуна в този смисъл.
ИВАН КОСТОВ (от място): Ще запазим долара.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Господин Венцеслав Димитров, а и много други колеги постоянно ни обвиняваха в това, че наливаме средства в губещи предприятия, във фалиращи банки и т.н. Добре, ние спираме да го правим и отново сме обект на критика. Това, съжалявам, не може да бъде определено по друг начин, освен като първосигнално поведение.
РЕПЛИКА НА ДЕПУТАТ ОТ СДС: Какво значи спираме?
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Откровено казано на мястото на опозицията аз не бих внасяла вот на недоверие, а бих се радвала. Бих се радвала затуй, защото този тежък преход не може бъде проведен в отсъствието на едно солидно политическо мнозинство. Такова мнозинство има демократичната левица и нейното правителство. Известно е защо СДС не можа да извърши прехода, а то е заради практически липсата на политическо и наличието единствено на конюнктурно мнозинство по времето на управлението на съюза, мнозинство, което бързо се разпадна и резултатите от това бяха видни.
Тъй че, пак казвам, на мястото на опозицията аз бих дала възможност това мнозинство да свърши своята задача. Още повече, че Съюзът на демократичните сили няма изгледи да получи такова мнозинство в близко бъдеще. А за да бъда откровена ще кажа, че вероятно и никоя друга политическа сила няма да го има. Тъй че в момента, атакувайки мнозинството и правителството му, по същество се атакува и една възможност за извършване на този неблагоприятен преход, тежък преход в момента, в тази политическа конюнктура, в която сме.
Но тъй като, пак казвам, критиките към нас са за типа политика, аз бих поканила представители на Съюза на демократичните сили тук, най-добре би било, ако те се готвят за управление, това да бъде техният министър в сянка по икономиката или техният министър в сянка по социалните въпроси. И тези министри в сянка, неслучайно употребявам термина, защото това означава политическа и публична отговорност, да пояснят тук, че те предлагат друг вид преход и друга политика в областта на икономиката и на социалните грижи. (Шум и реплики в блока на СДС) Ако това не стане, аз просто ще считам, че този вот на недоверие не е добросъвестен и национално отговорен, а просто разбираем, но безполезен, конюнктурен акт, който отново оставя и алтернативата, и инициативността в левицата. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в блока на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Георги Божинов - процедура, след това реплики. Най-напред процедура, след това Муравей Радев и Петко Илиев.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Правя процедурно предложение днес от 16 часа Народното събрание да проведе извънредно заседание с единствена точка в дневния ред - продължаване на дебатите, относно вота за недоверие на правителството.
Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против? - Господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили правя противно предложение - дебатите да продължат утре в редовното заседание на Народното събрание (възгласи от мнозинството) по една много проста причина, че желаем тези дебати да стават пред очите на хората, да бъдат предавани по българското радио и българската телевизия. (Реплики от мнозинството)
Известно е, че вниманието на хората ще бъде отклонено от европейското първенство. Ще има мачове тази вечер и никой няма да слуша и да гледа това, което става в тази зала. (Реплики в залата)
И за да не се криете зад европейското първенство, да ви го кажа малко по-грубичко, защото изглежда разбирате от по-груби приказки, за да не се криете зад европейското първенство правя противно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Направено е предложение, направено е и противно предложение.
Моля да гласувате предложението за извънредно заседание от 16 часа.
От общо гласували 206 народни представители, за - 120, против - 84, въздържали се - 2.
Предложението се приема.
Има думата за реплика най-напред Муравей Радев.
САШО СТОЯНОВ (от място): Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прегласуване? Не давам прегласуване, защото всичко е ясно.
САШО СТОЯНОВ (от място): Нямаше време. За десет секунди гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Понеже не сте гласували? - Добре. Моля да прегласуваме. (Реплики от опозицията: "Нека да мотивира защо".)
Иска прегласуване. Давам прегласуване. Моля да прегласувате.
ИВАН КОСТОВ (от място): Нека каже защо. Да се мотивира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Иска прегласуване - прегласуваме.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Да, господин председател. Искам прегласуване, тъй като колегите нямаха време да гласуват. Нямахме време да влезем в залата. Затова Ви моля да поставите на прегласуване това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям го на прегласуване.
Гласуваха ли вече всички? (Реплики от залата: "Да!")
От общо гласували 212 народни представители, за - 120, против - 88, въздържали се - 4.
Предложението се приема.
Давам думата на Муравей Радев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (встрани от микрофоните): Моля да се брои и моят глас "за", защото не ми работи картата.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Не е фатално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Муравей Радев - реплика. И Петко Илиев - реплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател, господин председател. (Весело оживление) Винаги съм свикнал зад мен да има председателка, днес е председател.
Уважаема госпожо Поптодорова, много Ви моля да ме чуете внимателно. Аз ще се опитам да разсея една илюзия, която ваши последователи постоянно насаждат сред колегите си и сред българския народ. Не е вярно, че Съюзът на демократичните сили атакува това правителство и това мнозинство отляво. Не е вярно това. Ние го атакуваме точно отдясно. Защо? Защото вие, колеги управляващи, вие блокирахте именно десния преход, а не нещо друго. Вие блокирахте истинския десен преход и го заменихте с един псевдопреход. Вие спряхте пазарните реформи. Вие се опитахте да възродите посредством една перестроечна, някаква такава полуперестроечна система да възродите онова, което много добре помните от близкото минало: вашата индустрия, вашето селско стопанство, вашата икономика, вашия начин на управление - левият начин на управлението: отново всичко да централизирате, отново всичко да преразпределяте. това е социалистическо мислене. Затова ви казвам: ние ви акатува отдясно, а не отляво. Вашият преход е псевдопреход. Вашият завой е ляв. От ляв завой той стана ляв преход и ни върна, върна ни оттатък - към 90 г., даже може би и по-назад. Затова ви казвам - не използвайте повече този аргумент. Съюзът на демократичните сили ви акатува отдясно, запомнете това. И ще продължава да го прави затова, защото вие, уважаеми колеги, никога не сте правили нещо доброволно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: ...винаги насила сте били принуждавани така, както днес...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: ...ви принуждават самите обстоятелства да правите вече нещо, нещо като полуистинска реформа. (Реплики от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Петко Илиев. Господин Илиев, ако говорите повече от две минути, ще ви прекъсна насила.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Ще говоря само десет секунди. Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Поптодорова, във Вашето десетминутно изказване Вие успяхте да ме убедите, че България се управлява от едно кадърно, професионално правителство, с насочена социална политика. И затова народът живее добре.
Моля Ви, станете и вместо в десет минути с две изречения го заявете на този народ: днес България е управлявана - имате ли смелостта - от едно кадърно, професионално правителство затова вие живеете добре. (Реплики от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дуплика желаете ли?
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз не знам на какви езици си говорим. Вероятно това е в основата на споровете ни в Народното събрание. Аз в тези десет минути, господин Илиев, обяснявах, че правителството е такова, каквото е възможно. (Възгласи от опозицията) И единствено възможно. И попитах: какво предлагате вие?
Вие, господин Илиев, до този момент сте предложил единствено ръкопашен бой срещу български полицаи около Народното събрание. (Възгласи и ръкопляскания от мнозинството)
На другата реплика. Господин Радев, аз Ви поздравявам за това, че сте вече министър в сянка на СДС. Не зная по какво. Това, което искам обаче да ви посъветвам е да дисциплинирате членовете на групата си. Аз Ви вярвам, че Вие мен лично, Вие мен критикувате отдясно, но вашите хора оставят подсъзнанието да избие над съзнанието. И по-същество онова, което ние слушаме тук е една откровена, трогателна, разбираема пледоария в полза на отдавна отминалото етатично време. Тъй че този разговор го проведете първо в собствени среди, след това с удоволствие ще изслушаме защитата му от тази трибуна.
Но пак, като че ли не ме разбрахте и Вие. Аз апелирах към вас не за изясняване на понятие "ляво" - "дясно", а за алтернатива. Единственият, в тези пет години, който се появи тук с опит за алтернатива беше Стоян Ганев. И от тази трибуна той размаха едни листа - много загадъчно и интригуващо. После се оказа, че листата били празни. Това го признахте дори и вие. Тъй че, моля ви, напишете някакви листа, нека те не бъдат празни, и тогава ще обсъждаме. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Валентин Василев. Да се готви Борислав Китов.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имах намерение да направя съвсем друго изказване, но от начина, по който тук се държа господин Виденов, от начина, по който тук се държаха министрите и управляващото мнозинство, аз ще ви река нещата директно в очите. (Възгласи от мнозинството)
Господин Виденов, ние с Вас сме политически противници. Ние не носим никаква отговорност за поразиите, които извършвате в тази държава. Но като българин аз не мога да не се срамувам, че именно Вие сте министър-председател на Република България, не мога да не се срамувам, че България се управлява от това правителство, което прилича повече на провинциален аматьорски отбор, който е тръгнал на някакво световно първенство по икономика, яде шамари и бой отвсякъде и изпада в класацията - 60-о, стотно, 120-о място, та накрая господин Коралски ни сложи наред със Сомалия ли, Етиопия ли беше, не мога да си спомня.
Вие никога не сте разбирали от икономика. Комунистическите режими в цял свят си отидоха поради това, че капитулираха икономически, след като изпробваха китайски, съветски, виетнамски и не знам какъв си модел, източногермански и кубински. Сега мога да ви заявя, след всичко това, което се случва днес и което се случи година и половина след вашето управление, е, че вие хал хабер понятие си нямате и продължавате да не разбирате нито от икономика, нито от пазарна социална икономика.
Има някои неща, които могат да се обяснят единствено с вашата некадърност. Значи, Вашият екип се събира в началото на годината и работи, мисли и съставя някаква макроикономическа рамка на тази страна, в която се казва: брутен вътрешен продукт, реален ръст - процент и половина, инфлация под 2% месечно, за годината 3,6%, долар около 80 лв., оздравяване на държавния сектор и т.н., и т.н. Тези дни случайно в коридорите на вашата власт е изпаднало някакво листче за служебно ползване, в което пише: основни макроикономически параметри - нов вариант. Три месеца, след като приехте вашия вариант. И там аз виждам нещо съвсем друго: реален ръст на брутния вътрешен продукт 0%. Инфлация в края на годината 105%, валутен курс 150 лв. в края на годината.
Какво означава всичко това три месеца, след като вие сте умували над състоянието на тази държава? Това показва, че вие изобщо хабер понятие си нямате от икономическото състояние на страната. Три месеца след това вие променяте не с проценти, а с пъти макроикономическата рамка.
Господин Виденов, рамката е рамка, вие върху нея градите цялото управление, вие давате бюджети на болници, общини, министерства, помощи, заплати и т.н. Какво означава това? Означава, че вие не познавате икономическото състояние на България. Вие не знаете състоянието на всеки един сектор, не знаете колко може да вземете като данъци, печалби и т.н. Три месеца след като приемете нещо, вие го изменяте с пъти - два или три пъти, после се чудите защо няма пари за болниците, защо се затварят детски градини. Това за мене е изключително безхаберие, изключителна некадърност.
Какво става със списъците за масова приватизация, ликвидация и изолация? Сто пъти ги променяте и в края на краищата пак не е това, което трябва да бъде. Отново вие нямате представа какво точно е състоянието на тези предприятия. Ами всичките закони, подзаконови нормативни актове, мита, такси, данъци, които ги променяте безразборно! Вие блокирахте по този начин цялата икономика. Тези неща, господин Виденов, се наричат икономически лостове за управление, икономически механизми. Икономиката е сложно нещо, а вие пипате различните копчета, въртите кормилото наляво и надясно. Така държава не се управлява, така се правят катастрофи и явно е, че трябва да ви се отнеме свидетелството за правоуправление.
Аз няма да се спирам на отделните изяви на вашите министри, които говорят за изключителна глупост, бих казал, некадърност и некомпетентност. Колко пъти господин Гечев сновеше отляво надясно: трябва ни Международен валутен фонд, не ни трябва, днес споразумение, утре споразумение? Колко пъти господин Виденов ни увещаваше в стабилността на банковата система и ни препоръчваше да си влагаме парите в Първа частна банка? Колко пъти социалният министър, вместо да се заеме със социалните грижи, ни обясняваше как доларът трябвало да бъде 90 лв. До 90 лв. - с голи ръце!
Значи, вие като дойдохте на управление, бях сила градивна, имахте страшно много компетентни кадри. Изведнъж един по един те започнаха да се оказват най-големите некадърници, за да не се окаже некадърна партията. И Чичибаба, и Шиваров, бяха големи експерти. И Филипов дойде като голям експерт и обяви снижаване на лихвения процент, после го направи два пъти по-висок. Вчерашните министри, които назначихте, големи специалисти! Слушам професор Маразов, който каза: ами аз не знам какво ще правя от утре, защото трябва да започна да се запознавам със състоянието на държавата.
Държавата вие я превърнахте на опитно поле и проплака целият народ. Следващият министър също идва и казва: аз не знам дали утре няма да има режим на тока.
Има някои неща, които могат да се обяснят с вашата идеология, с това, че вие сте властолюбиви, мързеливи и си искате държавното, и си искате командно-административните методи за управление, защото можете да назначавате, да уволнявате, да държите под страх хората, както прави господин Премянов по Черноморието например, защото той е отговорник по туризма. Има някои неща, които могат да се обяснят с корупцията, която е нахлула във вашите редици. Но тези неща, за които аз говоря, могат да се обяснят само с изключителна некадърност и икономическа некомпетентност. Вие не можете и не искате да разберете каква значи пазарна икономика. Тя има един определен вид механизми, обективни закони, които трябва да се спазват.
Направете си труд да прочетете дебатите по бюджета, дебатите по всички икономически закони. Ние, Съюзът на демократичните сили, се опитвахме да бъдем национално отговорна опозиция, която да предлага решение по всеки един въпрос, чисто икономически. Предупреждавахме ви какво ще стане с бюджета, какви ще бъдат параметрите на този бюджет. Вие мълчите днес за това. Аз разбирам - може човек да е некомпетентен, обаче когато човек не иска да чуе нещо разумно, нещо, което действително е така, и да го приложи, той не става за управление. Затова от днес нататък Съюзът на демократичните сили освен национално отговорна опозиция не може да бъде конструктивна опозиция, той може да бъде само и единствено твърда опозиция, която има една-единствена цел - да ви отстрани от власт в името на България. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика госпожа Нора Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Господин Василев, като Ви слушам, наистина ми става тъжно. И простете моето неведение. Съгласна съм с Вас, че икономиката е сложно нещо и трябва свидетелство за правоуправление, преминало през много сложни изпитания. Но все пак питам: Вие, който раздавате тук оценки от последна инстанция с квалификации за кадърност, некадърност, къде сте завършили? - Кембридж, Оксфорд, Марс, марсиански институт? Къде завършихте, кога се образовахте, за да може да раздавате тези оценки? И единственото ми утешение, тъй като не знам дали Кембридж или Оксфорд сте завършили - само помня, че водехте едни предавания не с този патос по Радио София. Единственото ми утешение е, че Ви беше отнето свидетелството за правоуправление. (Ръкопляскания в блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Господин Василев, аз искам да ви благодаря за признанието, че СДС не може от днес нататък да бъде конструктивна опозиция. То не можеше да бъде конструктивна опозиция и в изтеклия период. Това е абсурдно да бъде конструктивна опозиция по една проста причина - вие сте от крайно ляво до крайно дясно. С каква програма, с каква платформа ще излезете? Вие сте необединимо цяло. Вас ви обединява само едно нещо - критиката. И аз разбирам, че сега към тази критика се закачи и централната част на залата. Да, критиката е велико нещо - да бутнете. Но издигнете някакви конструктивни идеи, дайте да се закълнем в тях и да ги реализираме.
Така че аз споделям: признанието Ви е честно и аз Ви благодаря, че го направихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Валентин Василев за дуплика.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Започвам с втория въпрос. Съюзът на демократичните сили има програма и ако вие проявявате интерес, можете да я прочетете. (Шум в блока на мнозинството) Има програма, която ще изпълни, когато ви отстрани от власт. (Оживление, шум в залата)
Отговор на госпожа Ананиева. Госпожо Ананиева, аз съм роден, живял, работил и завършил в България. Защото вашите предци изклаха моето семейство. Защото никой от моето семейство не можеше да напуска България. Аз имам две висши образования. Горд съм, че съм учил в България. Но за съжаление вашите момченца, които пращахте по чужбина, по Оксфорд, се занимаваха само с далавери и с пиене и ето какви специалисти излязоха! Ето какви специалисти излязоха тези хора! (Ръкопляскания в блока на опозицията, възгласи: "Браво!")
Вие не си правите труд. Когато човек иска да научи нещо, той може да го научи по много пътища. Всичко е написано за пазарната икономика в този свят. Имате моделите на Германия, там е най-добрата пазарна социална икономика в света. И ако не знаете, пратете господин Койчев, ако го приемат там, просто да прочете, да дойде тук и да ви го донесе. Бяха господин Камов и господин Първанов в Германия. Там в очите им казаха защо ние няма да прокопсаме, защо няма да дойде една германска инвестиция в България. Казаха им го пет пъти и вие пак не разбирате. Въпросът е тук, господа! (Показва главата) Не може от хора, които са обирали мандри и са крали, и са клали, да излязат хора. Просто от мързеливи хора нищо не става. Вие сте научени да ползвате само властта. Стамболийски още го е казал - и пак ще го повторя - от тази трибуна тук, че вие сте като скакалците, откъдето минете, нищо след вас не остава. Накрая се самоизяждате и изчезвате. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Така че аз не мисля да се срамувам, че съм живял, работил и учил и в България. Вие трябва да се срамувате от това, което вършите с българския народ. Но той ще ви го върне. (Ръкопляскания в блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Красимир Премянов от името на парламентарна група. (Реплики в блока на опозицията)
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Нямам право на реплика, но съм председател на парламентарна група.
ИВАН КОСТОВ (от място): Няма право!
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Ще използвам тази възможност, за да опровергая... (Реплики в блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам му думата за изказване.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Аз съм председател на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Той е председател на парламентарната група. И Вие като искате, ще Ви дам думата.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Искам само накратко да кажа, че за разлика от Съюза на демократичните сили Парламентарната група на демократичната левица беше любезна да покани посланика на Германия на свое общо събрание. И това, което Вие твърдите сега, от неговите уста и с неговите думи беше категорично опровергано. При това правителство Германия желае да инвестира и вижда в това правителство един много добър партньор на Германия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Закривам извънредното заседание.
Закрито в 16,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
акад. Благовест Сендов
СЕКРЕТАРИ:
Станимир Калчевски
Красимир Момчев