Председателствували: председателят Благовест Сендов

Секретари: Станимир Калчевски и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Най-напред...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов!
Постъпили законопроекти и проекторешения:
На 29 януари 1997 година...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (идва при микрофоните): Вие ми дадохте думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не съм Ви дал думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Започвате лошо, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Завършвам лошо, а не започвам.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Че това е така, на всички е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: На 29 януари 1997 г. е постъпил Законопроект за някои мерки по изпълнението на държавния бюджет до приемането на Закона за държавния бюджет за 1997 г.
Вносител - Георги Седевчов Първанов.
Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
На 30 януари 1997 г. е постъпил законопроект за някои мерки за осъществяване на бюджетните разходи до влизането в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г.
Вносител - Министерският съвет.
Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
На 31 януари 1997 г. е постъпил Законопроект за фонд "Социално подпомагане".
Вносител - Министерският съвет.
Водещи комисии - Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда, социалните и демографските проблеми.
На 5 февруари 1997 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове.
Вносители - Иво Крумов Трайков, Николай Петров Кисьов, Орлин Върбанов Драганов.
Водеща комисия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 5 февруари 1997 г. е постъпил Законопроект за Академията на селскостопанските науки.
Вносители - Христо Стоянов, Тодор Пандов и Атанас Железчев.
Водещи комисии - Комисията по образованието и науката и Комисията по земеделието и горите.
На 5 февруари 1997 г. е постъпил Законопроект за допълнение на Закона за изпълнение на бюджета до влизането в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г.
Вносител - Муравей Радев.
Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
На 5 февруари 1997 г. е постъпил Законопроект за изменение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Вносител - Муравей Радев.
Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
На 5 февруари 1997 г. е постъпил Законопроект за допълнение на Закона за изпълнение на бюджета до влизането в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г.
Вносители - Христо Стоянов, Георги Дилков и Димитър Дичев.
Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
На 6 февруари 1997 г. е постъпил Законопроект за изменение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове.
Вносители - Стоян Проданов и група народни представители.
Водеща комисия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 6 февруари 1997 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход.
Вносители - Стефан Стоилов и Кирил Желев.
Водеща комисия - Комисията бюджет и финанси.
На 6 февруари 1997 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове.
Вносители - Васил Гоцев, Александър Божков, Екатерина Михайлова и Димо Гяуров.
Водеща комисия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 6 февруари 1997 г. е постъпил Законопроект за избиране на народни представители.
Вносител - Велко Вълканов.
Водеща комисия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 7 февруари 1997 г. е постъпил Законопроект за изменение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове.
Вносител - Стефан Гайтанджиев.
Водеща комисия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 7 февруари 1997 г. е постъпил проект за решение за даване съгласие Министерският съвет да води преговори и сключва договори за държавни заеми за потребителски кредит, за доставка на зърно, енергоносители, горива и за неотложни социални разходи.
Вносител - Муравей Радев.
Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
На 10 февруари 1997 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба със спекулата.
Вносител - Ана Миленкова.
Водеща комисия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 10 февруари 1997 г. е постъпил доклад на председателя на Народното събрание и проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета и бюджетната сметка на разходите на Народното събрание за 1996 г. и отчета на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1996 г.
Вносител - Благовест Сендов.
Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
На 11 февруари 1997 г. е постъпил проект за решение за осигуряване на финансови средства за доотглеждане на есенниците, засяване и отглеждане на пролетните култури.
Вносители - Руси Статков и Красимир Кръстанов.
Водещи комисия - Комисията по бюджет и финанси и Комисията по земеделието и горите.
Постъпили са две писма.
От Стоян Проданов, Стефан Личев и други народни представители: "На основание чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас Законопроект N 54.01.105 от февруари 1997 г. относно изменение на чл. 86 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове".
Писмо от Муравей Радев: "На основание чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглям внесения от мен Законопроект за изменение на Закона за устройството на държавния бюджет и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 74, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям проект за решение".
Аз ви прочетох този проект.
Заповядайте, господин Михайлов, по процедурен въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Вие, уважаеми господин председателю, прочетохте в началото така дневния ред и внесените законопроекти, като че нищо не се е случило. Само че вярно е, че моята процедура, уважаеми господин председател, която ще направя, е необичайна. Но и последният ден от работата на едно Народно събрание, просъществувало само 2 години и 2 месеца след избирането му, също е нещо необичайно.
В нощта на 4 срещу 5 февруари празнуващи студенти пред Ректората настояха да Ви предам тази тояга на народната любов. Тя е минала през 30-те дни студентски шествия и барикади. Студентите настояха тя да бъде заприходена с инвентарен номер, поставена в стъклен шкаф на видно място, за да напомня на всички народни избраници никога вече да не довеждат нещата дотам, че политическите и икономическите проблеми да трябва да се решават пряко от върховния суверен, излязъл на улицата сам да върне потъпканите си прави. Този път тоягата на народната любов, слава Богу, беше употребена само като символ, символ на раждането на нещо добро, както коледното дърво, ствол от което е тя.
Получете я, уважаеми господин председател. (Депутатът Васил Михайлов поставя зад банката на президиума една тояга)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата по процедурен въпрос народният представител Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Заставам пред вас, за да ви уведомя устно и писмено, че напускам Парламентарната група на левицата. (Ръкопляскания и оживление в опозицията) Това заявих пред своите колеги още на 3 февруари, когато в спора си с тях дали трябва да има второ социалистическо правителство или не те останаха на своите позиции. Боя се, че ако направим един опит днес за тайно гласуване, възможно е в същата парламентарна група второто социалистическо правителство отново да получи подкрепа. В спора си с тях аз победих и днес напускам групата като победител, защото мисля, че така трябва да се напуска.
По-нататък. Не мога да обясня поведението на своите колеги, които само за 48 часа обърнаха своето становище. Докато преди ръкопляскаха и гласуваха до последно за второ социалистическо правителство, след 48 часа си счупиха краката на микрофоните да поздравяват Николай Добрев и Георги Първанов. Моят съвет: разпуснете Висшия съвет и групата и оставете Георги Първанов и Добрев да работят сами. Те вземат по-адекватни решения.
И накрая искам да се обърна към своите симпатизанти и членове на досегашната парламентарна група: уважаеми колеги, обърнете се към онези свои симпатизанти и може би членове, които, били от Шесто управление, досегашното, са се опитали да създадат заговор срещу моя живот и срещу мен. Партия, в която вътрешнопартийните спорове се разрешават с оръжие и убийство, не е моята партия и нейната парламентарна група не е моята парламентарна група. Сбогом. (Подава писменото си заявление на председателя Благовест Сендов. Ръкопляскания в опозицията)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към приемане на програмата за работа на Народното събрание.
Както ви е известно, конституционните възможности за съставяне на ново правителство в това Народно събрание са изчерпани и съгласно чл. 99 от Конституцията президентът на републиката има право и задължение във всеки момент да разпусне това Народно събрание.
В разговори с президента политическите сили в това, Тридесет и седмо Народно събрание, предложиха останалото възможно работно време на Тридесет и седмото Народно събрание да бъде използвано, за да се създадат възможности за неговото възпроизвеждане в Тридесет и осмото Народно събрание и да се осигурят условия за работа на служебния кабинет.
Аз ви предлагам минималната възможна работа, която трябва да свърши Тридесет и седмото Народно събрание днес и утре.
Обръщам се с молба към народните представители, без да нарушаваме правилника и законите, да минимизираме споровете, да гласуваме законопроектите и решенията, които ще предложа като дневен ред, за да можем да приключим нашата работа до утре около обяд, след което, бях помолен от представителите на различните парламентарни групи, за създаване на една добра традиция, да се даде възможност на ръководителите на парламентарните групи да кажат по една заключителна реч преди завършването на Народното събрание, след което всички желаещи да излезем пред вече неоградения с железни огради парламент и да направим една снимка, защото не се знае дали няма да има и по-лошо Народно събрание от нашето. (Шум и неодобрителни реплики от блока на опозицията) Така че и в единия, и в другия случай, историците ще имат нужда от нашата снимка.
Предложение за програма за работата на Народното събрание:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове.
Вносители са народните представители Трайков, Кисьов, Драганов, Васил Гоцев, Стефан Гайтанджиев, Велко Вълканов и др.
Първите законопроекти са за изменение и допълнение, а на народния представител Велко Вълканов е нов законопроект.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход.
Вносители са Министерският съвет, Венцеслав Димитров, Муравей Радев, Стефан Стоилов и Кирил Желев.
3. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за изпълнение на бюджета до влизането в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г.
Вносители са Христо Стоянов и група народни представители и Проект за решение за осигуряване на финансови средства за доотглеждане на есенниците, засяване и отглеждане на пролетните култури.
Вносители са Руси Статков и Красимир Кръстанов.
4. Доклад на председателя на Народното събрание и проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета и бюджетната сметка на разходите на Народното събрание за 1996 г. и отчета на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1996 г.
Вносител е Благовест Сендов.
5. Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Китайската народна република.
6. Законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Руската федерация.
7. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
8. Проект за решение за даване съгласие служебното правителство, назначено от президента при условията на чл. 99, ал. 5 от Конституцията да води преговори и сключва договори и споразумения с други държавни и международни организации и финансови институции за външни заеми за финансова стабилизация и социална защита при условия не по-лоши от тези по ратифицираните досега договори.
Освен това има допълнителни предложения за дневния ред, направени от Васил Михайлов.
Давам думата на Васил Михайлов да защити своето предложение за допълнителна точка от дневния ред.
СТЕФАН САВОВ (от място): Може ли само една дума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, най-напред има думата председателят Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще кажа само една дума.
Аз не мога да приема, че мога да заседавам в парламент, в който да стои тоягата тук. (Тоягата е изправена до стената зад председателството)
Моля Ви, кажете на квесторите да си приберат тоягата. (Ръкопляскания от блока на мнозинството)
Това не може да бъде като символ на една демократична формация, каквато е нашата, да стои тоягата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля господин Михайлов да си прибере тоягата по предложение на председателя Савов. (Ръкопляскания от блока на мнозинството)
Моля да си приберете тоягата!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Това не е моята тояга, а това е тоягата на народната любов, дадена ми от студентите, които не са ничии, а са студентите на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е тоягата за Вас. (Квестори изнасят тоягата от пленарна зала)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: И Вие, господин председател, я притежавате вече.
Аз изпълних своята мисия. Както се казва, дадох ясно посланието от студентите. Оттук насетне тоягата, наистина, вероятно тук не й е мястото и тук господин Савов е прав. Може би мястото й е на друго, подходящо за това място в Народното събрание, но това решавате Вие, господин председател, уважаеми господин Сендов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, имате думата по дневния ред.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След като ние ще работим в продължение на два дни, има приоритети, които наистина стоят за решаване в края на Тридесет и седмото Народно събрание.
Изхранването на българския народ, даването възможност на служебното правителство да преговаря и сключва споразумения с финансови институции за външни заеми за финансова стабилизация и социална защита, това е нещо, което не търпи коментар.
Друго обаче, също така е от изключителна важност, което трябва да свърши служебното правителство и аз съм убеден, че то ще направи усилия в тази насока. Но е необходимо да може това правителство да знае, че Народното събрание го е задължило с едно решение, което има задължителен характер по нашата Конституция, да предприеме незабавно всички необходими действия за представянето на кандидатурата на нашата държава за членство в Северноатлантическия договор.
В средата на годината ще бъде решено кои държави ще бъдат приети като първи или като втори. България не може да изпусне този последен влак заради позицията на БСП.
Тук се говори за някаква евролевица. Сега е моментът да се види наистина, и във вътрешен план това е един важен за мен сондаж, сигурен съм и за българското общество - наистина, има ли промяна в мисленето на такива хора. От резултата, който ще се получи, ще стане ясно. Впрочем резултатът, дали ние ще вземем решение за предлагане на кандидатурата за пълноправно членство на нашата държава в НАТО или не, ще бъде и един лакмус, в който ще се види дали евролевицата и другите, които се обявиха набързо за различни от БСП, дали наистина говорят истината. И аз очаквам този дълг Тридесет и седмото Народно събрание, уважаеми господин председател, да го изпълни.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 207 народни представители, за - 93, против - 8, въздържали се - 26.
Предложението не се приема.
Има думата Васил Михайлов за процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, аз Ви моля да прегласуваме предложението за проекторешение за членство на нашата държава в НАТО, тъй като много от колегите ми - може би защото отдавна не сме заседавали - не бяха в залата или пропуснаха да чуят, че става дума за точка първа от дневния ред - гласуване на проекторешение за членство на Република България в НАТО. Това проекторешение е от едно изречение, но то може да направи съдбата на нашата родина, на нашата държава друга съдба, европейска съдба. Защото НАТО е част от европейската ценностна система и система за отбрана, която гарантира тази ценностна система.
Аз Ви моля, уважаеми господин председателю, освен това да дадете възможност по групи да се види кой как е гласувал. Защото в противен случай приказките за съгласие и консенсус са празни приказки. Когато се поставя такъв свръхважен във външнополитически, а и във вътрешнополитически аспект въпрос за членството ни в НАТО, нека тези два или три месеца на работа на служебното правителство не бъдат пропилени. Нека външнополитическите усилия да бъдат насочени именно към това. Защото в средата на годината ние или ще представим кандидатурата си, или вероятно ще потънем в царството на посттоталитарните абсурди, на азиатските варианти на организация на държавата и на защитата на националната сигурност.
Аз Ви моля да поставите още веднъж на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, аз Ви помолих да си вземете тоягата, Вие не ме послушахте. Сега аз имам право също да не Ви послушам. (Оживление в залата)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не сте схванали посланието, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Муравей Радев искаше думата за процедура.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз вчера внесох предложение за точка в днешния дневен ред, не я виждам тук, не се обсъжда. Тя е внесена по надлежния ред. Аз съм готов да оттегля моето предложение, което до голяма степен се покрива и дублира от проекта за решение, което парламентарно представените политически сили са взели, в смисъл на подкрепа на правителството за вземане на някои неотложни мерки до избиране на следващото Народно събрание. Тук обаче в предложения от Вас проект за дневен ред виждам тази точка на последно, осмо място.
Аз съм убеден, уважаеми колеги, че фактът, че ние днес сме заедно тук може би за предпоследен път означава, че ние сме готови да дадем онзи минимум от консенсус, който е необходим на България днес. В този смисъл, господин председател, аз се съмнявам, че така предложеният от Вас дневен ред работи в тази посока и Ви предлагам последната, осма точка да мине на първо място, да се обединим около онова, което хората днес очакват от нас, тя да бъде първа точка, втора точка да бъде разглеждане на Закона за данъка върху общия доход и едва на трето място като трета точка да влезе Законът за промяна на Закона за изборите.
В противен случай аз се страхувам, че онова крехко съгласие, което днес ни събра заедно тук, може да бъде разрушено и апелирам към Вас, господин председател, да осъзнаем колко е важен днешният ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Радев, първо точно това се има предвид - Вашето предложение в точка осма. Второ, редът на дневния ред ще претърпи изменение, тъй като ние ще минем на първо четене законопроектите, след това ще минем тези решения и след това ще гледаме на второ четене законопроектите. Така че всъщност това ще бъде гледано в промеждутъка.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Разбирате ли моята тревога?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разбирам.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вие искате да вкарате първа точка днес и след това втора точка няма никакъв шанс да влезе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще влезе, господин Радев. Имайте моята увереност в това, че това Народно събрание ще завърши работата си с чест.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Отговорността е Ваша, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искам да предложа още две точки от дневния ред, които бяхме пропуснали.
Първо, има един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, който е от едно изречение и решава много важен въпрос. Предлагаме той да бъде вписан като точка девета. И още една ратификация - за свободна търговия между Република България и Република Словения. Има становища и по двата законопроекта, те са по няколко минути.
Ако няма възражения, моля да гласувате девета и десета точки.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Моето предложение да се гласува и след това Вашето. Това е процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре. Най-напред предлагам да гласуваме предложението на господин Муравей Радев: точка първа от дневния ред да бъде проект за решение за даване на съгласие служебното правителство и т. н., точка втора да бъде за измененията в Закона за данък общ доход и след това да се продължи с другите точки.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 218 народни представители, за - 107, против - 47, въздържали се - 64.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате дневния ред така, както го предложих, с десет точки.
От общо гласували 176 народни представители, за - 144, против - няма, въздържали се - 32.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ И КМЕТОВЕ.
Давам думата на господин Мулетаров да докладва становището на председателстваната от него комисия. Определяме минимална квота за обсъждане, като на всички вносители се дават по 10 минути да представят своите проекти. Както обсъдихме в Председателския съвет, желателно е да се минимизират дискусиите, за да има време да изчерпим дневния ред.

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители. Най-напред моля да имате предвид, че е допусната една неточност в раздадения проект, като е писано - "проект - второ четене". В действителност проектът е първо четене на внесените законопроекти, въпреки че в него има готовност за обсъждане и на второ четене.
На извънредно заседание на Комисията по устройството и дейността на държавните органи, свикано от председателя на Народното събрание на 10 февруари 1997 г., бяха обсъдени Законопроект за избиране на народни представители, внесен от народния представител господин Велко Вълканов, и законопроекти за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, внесени от народните представители Стоян Проданов, Иво Трайков, Васил Гоцев, Стефан Гайтанджиев и народни представители от отделните парламентарни групи, подписали заедно с вносителите, като водещи в законопроектите.
Комисията прецени, че не е възможно, с оглед на изключително краткото време, да бъде обсъждан нов Законопроект за избиране на народни представители. В предложения от народния представител Велко Вълканов проект се предвижда създаването на нова, смесена мажоритарно-пропорционална система, която е сложна и ще предизвика многобройни дискусии в парламентарните групи и в пленарна зала. Поради тези съображения комисията предлага да не се приеме на първо четене Законопроектът за избиране на народни представители, внесен от народния представител Велко Вълканов.
По отношение на останалите законопроекти. За изменение на действащия закон комисията прие, че те по принцип могат да бъдат приети на първо четене от Народното събрание. Изключение в тази насока прави законопроектът, внесен от независимите народни представители Иво Трайков, Николай Петров и Орлин Драганов. С него се предлага въвеждането на мажоритарна система за избиране на народни представители. С оглед изложените съображения по внесения нов законопроект от народния представител Велко Вълканов, и поради усложнената сегашна обстановка и краткия срок, с който разполагаме, не се дава възможност да бъде обсъждана и променяна системата за избиране на народни представители, поради което комисията предлага в тази му част законопроектът да не се приема.
Останалите предложения, свързани с цвета на бюлетината и процентната бариера, следва да се обсъдят заедно с другите законопроекти, в които се съдържат същите предложения.
В проекта, внесен от народния представител Васил Гоцев и група народни представители, се предлага за изменение и отменяне на редица текстове от действащия закон, които са свързани с избирането на общински съветници и кметове.
Комисията предлага параграфи от проектозакона номера 2, 3, 4, 5, 6, 7, 13, 14, 25, 26, 27, 28, 30, 32 до 40, 42 до 47, 51 и 53 да не се обсъждат поради това, че с § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за местните избори, обн., ДВ, бр. 66/1995 г., е разпоредено, цитирам:
"Този закон, тоест Законът за местните избори, отменя разпоредбите на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, отнасящи се до произвеждането на избори за общински съветници и кметове".
Посочените в този законопроект параграфи, които предлагаме да не бъдат обсъждани, третират точно тази материя, която е отменена с тази преходна разпоредба.
Поради изложеното и съображенията, които бяха изтъкнати, комисията е подготвила и предложила на Народното събрание окончателен вариант, приет от комисията за обсъждане на второ четене, ако това е волята на Народното събрание. След изразените становища на първо четене, ние сме в състояние да се пристъпи към обсъждането на предложенията, които са обобщени в окончателен законопроект за изменение на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към обсъждане. Най-напред ще дам думата на желаещи вносители. Професор Вълканов желае ли думата?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, аз разбирам, че времето, с което разполагаме, е наистина твърде ограничено и едва ли ще стигне за сериозно обсъждане на един цялостен законопроект по изборите, но ако все пак се реши да се пристъпи към обсъждането на цялостни законопроекти, тогава моля, настоявам, и моят законопроект да бъде предмет на вашето внимание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата господин Кисьов.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Тук, от тази трибуна, преди около месец ние заявихме, че България има нужда не само от нов парламент, но и от нов избирателен закон, ако не искаме да се повтори той в огледален или в някакъв друг план. Затова ние, независимите депутати държим да се гласува първото наше предложение по § 1, чл. 5, ал. 1, и ако то се отхвърли от Народното събрание, тогава ще оттеглим всички текстове за промяна на закона. Нека това да го реши цялото Народно събрание, а не само комисията, господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Комисията изразява само становище. Тя нищо не решава.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ: Да, тоест съгласни сме да приемем вашето становище, само ако го гласува цялото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, благодаря.
Стоян Проданов, Иво Трайков, Васил Гоцев...
Да, заповядайте, Димо Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Проектът, който ние сме внесли, всъщност не носи никакви сериозни промени в закона. Той цели единствено да го адаптира към настоящия момент и основният ни движещ мотив е бил именно този - да го направим годен за провеждането на изборите без да внасяме в него каквито и да било радикални промени, без да внасяме в него някакви политически мотиви. Затова струва ми се, че той може да стане основа, на базата на него да бъдат правени всички промени и да се движим по него при разглеждането на проектите за изменение на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, внесеният от мен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, ако ми позволите така да го наричам, решава няколко, по-точно три важни проблема. Първият, това е регламентацията на радио-телевизионното време. Използвал съм за изходен материал съгласувания текст за използване на радио и телевизионното време от Закона за избор на президент и вицепрезидент. Има някои модификации в този текст, в сравнение с първоизточника, които са свързани с едно решение на Конституционния съд, а именно, да не се прави разлика между парламентарни и извънпарламентарно представени партии.
В този смисъл предлаганият регламент, който е на ваше разположение, за чл. 57 от Закона за избиране на народни представители предполага изявления на политическите партии и коалиции в началото и края на кампанията, които ще бъдат безплатни, съгласуват се диспутите, които могат да бъдат провеждани, като те вече се заплащат, и се регламентира също използването на местните радиовъзли по тарифи, предварително обявени от частните телевизионни и радиостанции, и тарифите съответно за държавните радиостанции и телевизии, които се обявяват от Министерския съвет.
Създаден е също и режим на обжалване с предвидените чл. 57а и чл. 57б, който в пълна степен съгласува радио и телевизионните изяви, които са съществена част от всяка предизборна кампания.
Спомням си, че тогава възражение по тези материи нямаше и просто призовавам действително да се приемат, тъй като е по-добре да има законова регламентация на този проблем, отколкото да се остави, да кажем, ЦИК да решава този проблем. След това механизмът за обжалванията е доста по-нестабилен, трябва да се обжалват тези решения на ЦИК пред Върховния съд, докато при наличието на твърд и ясен закон смятам, че най-добре биха се решили тези проблеми.


Второто предложение, което е съществено в предлагания от мен законопроект, засяга чл. 71 от Закона за избиране на народни представители. Там се регламентираше цветът на бюлетините, лентичките. Това, което е предлагам, е в съответствие с вече изразяваната воля от този парламент по повод Закона за местните избори и по повод Закона за избор на президент и вицепрезидент, а то е цветът на бюлетините да бъде бял. Това спестява както материални разходи за отпечатването на цветни бюлетини, така също, нещо много важно, създава реални условия за равнопоставеност на партиите и коалициите. Защото не е едно и също, както всички знаем, дали бюлетината ще бъде изцяло тонирана в някакъв основен цвят, или ще бъде бяла с една, две, или три лентички отдолу. Тези условия за равнопоставеност бяха многократно коментирани и доколкото смятам, че не е имало възражения както в местните избори, така и в изборите за президент и вицепрезидент, би трябвало отново, по същата логика, всички политически сили да възприемат тази идея.
Внасям обаче една промяна в предлагания от мен текст за чл. 71. Промяната се състои в следното. В дискусията в Комисията по устройството и дейността на държавните органи имаше справедливи искания при бели бюлетини да се регламентира също номерацията на партиите и коалициите, която със съответен номер да улесни гласоподавателите при ориентацията им в тъмната стаичка. Ето защо внасям предложение на ал. 1, която в проекта, който ви е раздаден, се отменя. Вместо нея предлагам ал. 1 да изглежда така:
"Чл. 71. Ал. 1. Всяка партия или коалиция участвува в изборите с един и същи номер на бюлетина, определен от ЦИК чрез жребий. Независимите кандидати за народни представители, издигнати от инициативни комитети, участвуват с бюлетина без номер."
Доколкото те са само на регионално равнище, представени в отделните районни многомандатни комисии.
С това предложение смятам, че също така, както и в Закона за местните избори, така и в Закона за избор на президент и вицепрезидент, се създават равнопоставени условия за участие на всички политически партии.
И последното предложение е свързано с процентната бариера. Това е една стара дискусия, подновявана е, водена и от този парламент, и от предишните български парламенти. Дискусия, продължила от началото, още от "кръглата маса". Предложението ми е 4-процентната бариера да бъде намалена на 2 на сто. Смисълът е да се получи едно по-точно съответствие между народния вот и народното представителство. Високата процентна бариера засега се оказа в значителна степен изкривяваща народния вот и както беше в случаите с изборите от 1991 и 1994 г., някъде около 20 до 30 на сто, както беше в случая през 1991 г., от гласовете, подадени за партии и коалиции се губеха и не се оползотворяваха, или се оползотворяваха от партии и коалиции, за които хората не бяха гласували. Това създава една много по-голяма справедливост и смятам, че действително съответствува на по-пълното демократизиране на всички процеси у нас, включително и процеса на изборите.
С това, дами и господа, смятам, че действително с тези съвсем незначителни промени могат да бъдат решени най-пълно проблемите за бъдещия политически държавен живот в страната. Благодаря.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Щом са незначителни, откажете се, господин Гайтанджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи от вносителите? - Няма.
Моля, който желае да се изкаже по законопроектите, да вземе думата. Моля ръководителите на парламентарните групи да ми дадат списък, ако има повече желаещи.
Господин Лучников.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Да заприходите тоягата на всенародната любов, господин председател. Господин Савов дойде по-късно и затова не разбра посланието.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ние се съгласихмe да се направят само такива промени в Избирателния закон, които са абсолютно неотложни с оглед неговото приспособяване към актуалните условия. Тук се предлагат основни промени дори се предлага да се разгледат основни нови законопроекти, които отразяват съвсем нова философия на избора. Най-напред, имам предвид тези предложения, които настояват за мажоритарна система. Второ, предложенията, които отричат възможността за цветни бюлетини или тези, които намаляват бариерата за допустимост на участие в разпределението на мандатите.
Тези проблеми, уважаеми дами и господа, са силно дискусионни, както казаха и тези, които ги защитават тук. Те не могат да се претупат в края на едно Народно събрание, без да могат да се изпълнят дори процедурите на редовното им разглеждане. Защото нормалната процедура е ние да приемем всички тези законопроекти, които се предлагаха, да изработим от тях един нов общ законопроект и по него да направим своите предложения за конкретните му текстове. Явно е, че за това нещо няма никакво време, няма никаква възможност. Ако ние пристъпим към едно такова радикално подменяне на Избирателния закон, това значи импровизиране за края на сесията, в края на съществуването на Народното събрание, без възможност за добро обсъждане и разискване, да се промени цялата философия на избора.
Този Избирателен закон обслужи избирането на две обикновени Народни събрания и ги обслужи твърде добре. Защо тогава сега изведнъж се изправяме пред факта да поискаме тяхната промяна? Пак ви казвам, по тези основни принципи може да се дискутира, по тези основни принципи може да се водят спорове, но това трябва да стане само в една нормална обстановка, а не в такава припряна обстановка в края на Народното събрание.
Аз ви моля да проявим разум и да се задоволим с разглеждане само на тези абсолютно необходими изменения, които просто трябва да осъвременят нашия съществуващ закон, а не да пристъпваме към изработването на нов закон. Никой няма да ни прости, ако ние наистина пристъпим претупано към решаването на един толкова важен въпрос. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Аврамов.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не става въпрос за радикални изменения в закона. Предложените изменения както от представителите на СДС, така и от Народния съюз, така и от представителите на различните кандидати и от Стефан Гайтанджиев, не са радикални изменения. Става въпрос за технически въпроси - за белия цвят на бюлетината и за снижаване на бариерата. Тези въпроси не са радикални. И все пак, искам да припомня на уважаемото народно представителство, че 4-процентната бариера през 1991 г. лиши 25 на сто от гласувалите избиратели от мандати в Тридесет и шестото Народно събрание. Тоест, повече от 1 милион и половина избиратели нямаха представител в парламента. Тоест, оказа се, че тази бариера от 4 на сто не дава право на волята на избирателите да имат свои представители и то в един много голям процент. За Тридесет и седмото Народно събрание наистина непредставените при тази бариера беше по-малък, но ние не знаем сега дали отново един милион или милион и половина избиратели няма да имат свои представители в парламента.
Така че, ако искаме наистина да имаме едно равнопоставено и справедливо представителство в парламента, снижаването на бариерата трябва да се приеме от всички народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата за реплика.

БОРИС СТОЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята реплика се базира на философията, която се съдържаше в изказването на господин Лучников, че настоящият избирателен закон е обслужил добре две народни събрания. Аз смятам, че точно практиката на Тридесет и шестото и Тридесет и седмото Народно събрание трябва да бъде ползвана като основен мотив за изменение в закона, тъй като и двете народни събрания, както е ясно, приключват преждевременно своята работа. Така че явно трябва да се търсят нови механизми. В този смисъл, аз подкрепям предложенията, които бяха направени от господин Гайтанджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Народният представител Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За съжаление, когато имах притеснението, че когато с най-добри чувства парламентарната група на СДС тръгва да коригира технически несъвършенства на закона, по който са избирани Тридесет и шестото и Тридесет и седмото Народно събрание - Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, съм бил прав. Най-лошите ми опасения се сбъднаха. Разбира се, че когато има вземане-даване с БСП, ако им подадеш пръст, те налапват цялата ръка. С тях в последните месец, месец и половина съгласието имаше едно ясно изражение. Чудя се сега защо отново ние самите не сме разбрали с кого си имаме работа. Какъв е смисълът да се предлагат технически промени? Впрочем, дали са необходими те? - Аз твърдя, че не. Не беше задължително да се направят тези промени, така както не се направиха и за изборите през м. декември 1994 г.
Твърди се, че избирателните списъци са проблем - подреждането им по адреси, както е заложено в сега действащия закон. Списъците могат да бъдат направени в съответния срок и това няма да е пречка за провеждането на изборите. Такава техническа възможност има. Още повече, че има и някои мнения - мисля, че такова е и моето мнение, че подреждането по адреси има и своите сериозни плюсове. Може би може малко да затрудни работата на самите комисии, но те всъщност се затрудняват много повече от попълването на безсмислено сложния протокол, който финализира работата на една секционна избирателна комисия. Но това според този закон е работа на Централната избирателна комисия. Докато, когато имаме подреждане по адреси, има голяма степен на контрол върху фантомите, които се намират в стотици хиляди в списъците, предлагани от системата ЕСГРАОН. Това е истината. Защото е много по-просто - хората познават своите съседи, своите комшии по входове, на улицата и много бързо се ориентират. По този начин през 1991 г. бяха изчистени огромно количество фантоми от избирателните списъци. Подреждането по азбучен ред не е по-добро и от техническа гледна точка не дава никакви предимства. Това е едното.
Второ, границата от 30 хил. лева за един народен представител. Първо, искам тук да вметна, че законопроектът, господин председател, не е разпределен до комисията, която се занимава с приходите и разходите на политическите партии. Член на тази комисия съм аз и знам, че когато става дума за законопроекти, които променят Закона за изборите, в случая на народни представители, общински съветници и кметове, тези законопроекти трябваше да бъдат разпределени в комисията. От прибързаност, която няма да роди нищо добро - и тук се ползвам от изказването на господин Лучников - Вие не разпределихте там тези законопроекти и комисията няма становище.
Ето, например, въпросът с тези 30 хиляди. И 300 хиляди да се поставят като горна граница, като лимит, те не могат да бъдат изпълнени. Просто това е така. Както не могат да бъдат изпълнени двата милиона при галопиращата инфлация за избора на президент и вицепрезидент. Това са мъртвородени текстове. Те са даже текстове, които няма как да не бъдат нарушени. И в това нямане, в този недоимък няма да бъдат погледнати с добри очи предложения за увеличаване на средствата в такива размери, които, сигурен съм, пак няма да се окажат достатъчни.
Ако кажем, добре, а какви са санкциите? Санкциите са от 50 до 50 хил. лева. Те са адекватни на записаните тук цифри. Така че и санкцията не е нещо страшно, ако случайно се мине над лимита. Важно е друго. Много по-важно е друго - да няма анонимност на даренията, за да е ясен политическият живот. Това го има в чл. 17 на Закона за политическите партии. Член 17 до този момент всъщност не е изпълнен, откакто го има. Това създава задкулисни игри, това създава кукловоди, това създава дърпане отвън на конците на едно Народно събрание. Затова изпълнението на този чл. 17 е от особена важност. Ето това би било по-съществено, а не лимитът от 30 хил. лева.
По отношение на чисто текстуалните промени, свързани с временните управи и т. н. През 1994 г. Централната избирателна комисия коригира всичко това и нямаше никаква пречка за провеждането на изборите. Мисля, че и сега, вместо да се занимаваме с жизненоважните за народа ни и за държавата въпроси, ние пак угаждаме на БСП, занимаваме се с техните проблеми. Техните проблеми са много сериозни и те са в това, че в Тридесет и осмото Народно събрание по закона, по който сега ние дискутираме, т. е. действащия закон, Обединените демократични сили ще имат абсолютно мнозинство. Най-вероятно е даже отделно Съюзът на демократичните сили да има абсолютно мнозинство като относителна тежест в рамките на Обединените демократични сили. Ето от това се плашат тези, които предлагат падането на бариерата на 2 на сто. Защото разсейването на гласовете - това е единственото тяхно спасение. И това е истината. И ние бихме били наистина с престъпно поведение по отношение на очакванията, които имат към нас хората, които дадоха своята надежда може би за последен път, да им уйдисваме на тези, които изчезват от политическата сцена. Това е техният замисъл.
Защо бели бюлетини?
Едно е да се избира президент с бяла бюлетина. Това има своя смисъл, защото става дума за мажоритарен избор. Има смисъл да се избира кмет с бяла бюлетина. И в това има смисъл, просто изборът е мажоритарен.
Но когато става дума за политически сили, избирани по пропорционална избирателна система, какъвто е законът, цветните бюлетини са само нещо добро. И аз съм дълбоко убеден, че от състава на Обединените демократични сили, било то СДС, било Народен съюз - БЗНС и Демократическа партия, ДПС или други, присъединили се към Обединените демократични сили политически формации, никой няма да е против да се явят например със синята бюлетина. Та тя сега е символът на победата! Не с бели знамена излязоха хората на протестите, а със сини знамена. Именно това сега е важен символ. И когато хората посягат към синята бюлетина, те посягат към своята надежда за по-добър живот, за една добра България.
Червената бюлетина - притеснява ви разбира се, защото електорална екзема биха получили тези, които ще посегнат сега към червения ви цвят, който вие опозорихте. Но, дръжте си го, носете си го поне в тези избори, та да ви стои като червенина от шамар, залепен от българския народ върху вашата, вече доста поувехнала, бузичка.
Смятам, че законопроектите, които се предлагат - да не говорим за законопроекта на господин Вълканов, не би трябвало сега въобще да се обсъждат. И аз бих гласувал против законопроекти за промяна на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, защото всеки опит да започнем да гласуваме, дава предимства на БСП. Това е дълбокото ми убеждение. А една агонизираща организация - като лекар го знам, както и при хората, за съжаление, трябва просто да бъде оставена да си умре спокойно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика - господин Кисьов.
След това думата за изказване поиска господин Златаров.

НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да репликирам уважаемия колега Михайлов, защото стига вече сме разчитали на българина като първосигнално животинче, на което ще му светваме различни лампички. Цивилизована Европа от Европейската общност и Америка си правят изборите не само с бяла бюлетина, ами с една бюлетина, на която четящият, образован човек си задраска с кръстче или с кръгче предпочитаната партия. Нека не разчитаме на първосигнална система, защото тя може да ни доведе в същата ситуация с променени цветове и тогава ще бъде страшно за България.
Ние пледираме бюлетината да бъде бяла и да се чете от избирателя, а не да го води сляпото чувство на диоптъра и на цвета.
И второ, смъкването на процента означава, че в парламента ще влязат представители и на други българи. Ако, господин Михайлов, в парламента влязат други хора, аз ще гласувам не за 4, а за 15%. Но тук ще влязат представители на други български избиратели, които вече трети парламент остават извън борда. Е, няма да се съгласим с Вас тук да влязат привилегировани хора, а ще искаме да влязат широк кръг представители на българския народ, за да има едно по-широко народно съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Кисьов, с всичките ми уважения, които имам към Вас, си позволявам да направя една дуплика и тя е свързана със следното. Не се чувствувам привилегирован, но знайте, че тук с падането на 2-процентовата бариера, ако Вие сте вътре, това е много добре. Само че вътре ще бъдат БКП и какви ли не други измислени формации и формацийки, евролевици, които току-що решиха при закриването на чаршията да отварят сергия. Те същите ще се наблъскат тук, в парламента, и всяко борче, което се прави сега на голям, видите ли, финансист, ще може тук да разиграва Народното събрание. За това става дума, господин Кисьов. И падането на бариерата е политически въпрос, защото тук ще бъде една менажерия и нубийците ще ви се виждат цвете, господин Кисьов. Тук ще има чудеса. И за да е сериозно Народното събрание, стабилна парламентарната група, вероятно СДС ще има абсолютно мнозинство, ако бариерата не падне - и това съм дълбоко убеден, и това им е основният страх, трябва да остане тази бариера.
Белите бюлетини. Синият цвят е символ, наш символ, на демокрацията символ, на обединена Европа символ. Нека се притесняват от себе си. Оставете ги, не им помагайте.
И последно. Казвате, читателите трябва да четат. Те четат хората. Показаха го и когато има бели бюлетини за кандидат за президент и за вицепрезидент. Обаче имайте предвид, че си имаме работа с мошеническа организация и трябваше даже да бъдат белязани с неизтриваемо мастило, за да не могат отново и отново да фалшифицират изборите. Неслучайно Виолета Чаморо спечели изборите, точно защото бяха белязани и успя да се справи с техните комунисти.
Сега вие казвате да се откажем от цветовете - трябва да останат! Да не падне процентната бариера - трябва да остане, за да има истинско Народно събрание, демократично и да действува бързо. Защото наистина сме в изключително катастрофална ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
Има думата народният представител Васил Златаров.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не съм съгласен с намаляването на бариерата от 4% на 2%. Обикновено политически и икономически интереси се обличат в принципи.
Тук господин Гайтанджиев каза, че ако намалим бариерата на 2%, ние по-адекватно ще изразим общественото мнение в нашата страна. Ами ако вървим по този път, пропорционалната система е един абсолютен завършек. Цялата страна се превръща в една избирателна колегия и всеки получава своя резултат от процента. Но към това ли ще се стремим? Изглежда демокрацията се изражда в партийното раздробление. И навремето си проф. Баламезов казваше така: малцинството, а не мнозинството има нужда от защита. Малки групи в парламента означава политическо изнудване, пазарлъци и пр.
Така че този, който иска 2%, той иска израждане на демокрацията, иска партийно раздробление, макар че това в момента обслужва примерно една политическа сила - БСП.
А по отношение на цвета, аз ще кажа само това. Вижте, нека да улесним и по-неграмотните хора в нашето общество. Аз ходя в най-затънтени краища. Говоря с неуки и прости хора. Защо да не ги улесним? А който предложи колоритни личности, народът ще ги избере. Когато едно общество желае да избере определен човек от една партия, никакви увъртания и никакви геометрии и пр. в Избирателния закон не могат да помогнат на противната страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за процедура господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Имам следното процедурно предложение. Трите основни дискусионни въпроса - за цвета на бюлетината, за бариерата, а също така и за финансирането на народните представители, са внесени в отделните законопроекти. Обсъдени са в комисията и по тях са направени предложения, които народните представители трябва да гласуват.
Аз предлагам сега, когато ние по принцип обсъждаме тези законопроекти, да се изразява мнение за необходимостта от промени в Избирателния закон за народни представители, дали да бъде цял законопроект, какъвто е на господин Велко Вълканов, или не. А другите конкретни въпроси, специално трите групи, по които сега се правят изказвания, рискуваме отново те да бъдат предмет на дискусии и да се поддържат същите или противни становища, когато пристъпим към гласуването на тези конкретни предложения.
И в заключение, моето конкретно предложение е сега да обсъждаме само принципните въпроси на законопроекта, особено, ако ние решим, че днес ще пристъпим към второ гласуване, същите дискусии трябва да се развият и при конкретните текстове, което е напълно излишно и което ще изгуби ценно време от работата на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За процедура ли искате думата? - За изказване.
Има думата госпожа Елисавета Миленова.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще започна моето изказване в подкрепа на законопроекта, който визира някои поправки, за които току-що говори и господин Мулетаров от гледна точка на това не кой ще вземе парламентарните избори, а кой ще управлява държавата после.
Вече 7 години държавата се управлява за кратки периоди от много твърди и много стабилни, и много обичани от избирателите мнозинства, които в един много кратък период губят народната любов и целият народ страда все повече и повече от това, че ние 7 години си играем с чувства.
Аз съм сигурна, че ние няма да сме мнозинство, господин Михайлов, и това никак не ме притеснява. В демократичното развитие на една държава има мнозинства, след това стават малцинства, в някакъв бъдещ момент някои други стават мнозинства и т.н.
Аз съм сигурна, че най-много депутати ще има Съюзът на демократичните сили и затова няма да е от значение неговата синя бюлетина. Но аз се притеснявам от това какво ще стане после и искам да го споделя с вас като депутат все още, като гражданин, който ще трябва да понася управлението независимо дали ще бъда депутат или само граждани.
България има нужда от широка коалиция и от национално съгласие. Моето лично мнение е, че грешката на нашето управление беше, че ние не предложихме широка коалиция и стремеж към национално съгласие, когато взехме мнозинството в тази голяма степен, в която го взехме. Сигурна съм, че и абсолютното мнозинство на СДС няма да го направи. Това е болестта на политическия живот на България днес. Още повече, че в България има само леви партии, независимо дали те стоят в дясно или в ляво на парламентарната зала. Защото просто най-голямата част от собствеността е държавна.
Това го знаят обаче икономистите, не лекарите толкова много. И това не е толкова страшно.
Аз ще гласувам за това, че трябва да се свали бариерата на 3% като стимул за бъдещото мнозинство да търси широка коалиция в началото на своя мандат; да търси една такава широка коалиция, която да бъде олицетворение на предпочитанията на целия народ и която заедно с президента, който вече, независимо че не беше избран със 100%, прави опит да представлява целия народ; като атински хор на изток и на запад, на север и на юг да говорят едно и също за България, да предлагат едни и същи проекти за България, от които да печели всеки български гражданин. Това бяха и моите аргументи в парламентарната група. И не само аз имах тези аргументи, защото и при нас има много хора, които също предпочитат 4-процентната бариера. И ако някой е решил, че БСП завинаги е загинала, просто малко рано се радва и след това много тъжно ще плаче, ако ние задържим синята и червената бюлетина, ако задържим 4-процентната бариера.
И още нещо искам да кажа. Ако ние не направим поне малки, съвсем малки поправки, свързани със финансирането на предизборната кампания... Защото, уважаеми господа, ние вече седем години не решаваме един важен въпрос, който е свързан с финансирането на политическия живот в страната, и затова ние създаваме предпоставки за неговото корумпиране. Така че аз предлагам да подкрепим и трите спорни проекта и те да бъдат в оня законопроект, който се предлага от комисията, не защото предложените нови законопроекти нямат своя смисъл и нямат своето по-богато съдържание, а защото когато политическите сили се споразумяваха при президента, те решиха, че този парламент ще приключи достатъчно рано, за да удовлетвори хората, които подскачаха на трибуната, на която лидерите на демократичната опозиция говореха това, което трябва да стане.
Затова аз се обръщам към всички, които имат влияние в своите парламентарни групи: не е достатъчно само да не си червен, уважаеми дами и господа, достатъчно е ти да имаш право да избереш този, който те води към една бъдеща демократична държава, бъдеща демократична държава, в която ще има реални измерения икономическата собственост, за да имат реален смисъл и политическите сили.
Аз, разбира се, не съм сигурна, че това е мисълта на мнозинството, но бях длъжна пред онези, които са ме избирали едно време, и към тези, които вече ми нямат доверие, да им кажа, че това е моето мнение по така важния за тях въпрос. Не за мен, за господин Костов или за господин Жан Виденов, даже не и за госпожа Свободка Стефанова. Важно е за избирателя той да може да избере и след това тези, които е избрал, да могат да работят заедно, защото шансът на България е в широката коалиция. Това е нашата грешка и аз ви моля вие да не я повтаряте. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Иван Костов.
Други желаещи има ли да се изкажат? Ако има други желаещи, моля да дадат знак.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители! Вземам думата, за да изразя позиция по предлаганите промени в избирателния закон, като изхождам от принципа на съгласието.
Принципът на съгласието, така както го виждаме ние, означава да се приемат такива промени в избирателния закон, които се посрещат с одобрение, или поне не предизвикват съпротивата на някоя от парламентарните групи. Това означава, че желанията на всички за промени в избирателния закон няма да бъдат реализирани. Ще бъдат реализирани само тази част от тези желания, които са общоприемливи и отговарят на принципа на съгласието.
От тази гледна точка ви връщам и към позициите, които изрази нашият президент, на когото ние сме толкова задължени за постигнатото национално съгласие. Неговите позиции са, напомням, да се направят такива технически или технологични изменения в закона, които не решават принципни политически въпроси, а дават възможност на служебното правителство да проведе успешно, да се справи с тази задача - провеждането на изборите. Това означава, че съгласието тук до голяма степен е насочено към подпомагане дейността на служебното правителство с оглед най-вече то да се справи успешно със задачата да проведе честни, свободни, нормални избори.
Честните, свободни и нормални избори са абсолютно необходими, за да се разреши докрай политическата криза в страната. От тази гледна точка ние разбираме и желанията на лявата страна в Народното събрание да има достатъчно гаранции за това.
Най-силната гаранция за това, че служебното правителство ще се справи, е да направим тези промени, които президентът иска, защото те отговарят на практика на вижданията на бъдещото служебно правителство. Ето защо ние ще застанем изцяло зад такива промени от този тип. Но едновременно с това няма да подкрепим промени, които разрешават, или се опитват да разрешават, големи политически въпроси.
За нас снижаването на бариерата от 4% е голям политически въпроси, и то много голям. Ние не виждаме смисъл в това демократичната левица, Българската социалистическа партия, която е много над бариерата, да предлага нейното снижаване. Още повече че, искам да ви цитирам изказванията на господин Георги Първанов, който каза: вие не сте заинтересовани, говореше той тогава, от избори, защото при едни избори в парламента ще влязат такива крайно реакционни, крайни маргинални политически партии в България и по този начин ще го дестабилизират. Ние сме напълно съгласни с това, което той тогава говореше, защото е така. Едно снижаване на прага именно означава отваряне вратата на такива крайни маргинални политически формации. Може би не означава, но най-вероятно е, че ще се създаде такава възможност.
Ние не разбираме защо позицията на демократичната левица се обърна на 180 градуса в последните дни! Разбира се, имаме някакви свои обяснения и обясненията са, че вие се опитвате по някакъв начин да вкарате вътре в Народното събрание малки формации, от които се надявате да изградите някакво ново ляво коалиране в бъдещото Народно събрание. Но това е една позиция, която вие се опитвате да постигнете днес, в условия, в които Народното събрание според нас по никакъв начин не може да си постави да решава този въпрос. Ами това Народно събрание, което не е в състояние да реши основния въпрос на страната - да излъчи, и не е успяло да излъчи, изпълнителна власт - има ли основание, каквото и да било политическо основание то да решава този принципен въпрос - колко процента да бъде долната граница? Според нас няма основание.
Ние ще се противопоставим много категорично на такъв опит за снижаване на границата и ще настояваме президентът да върне такъв закон, и то много категорично. (Възгласи в блока на мнозинството: "О-о-о!") Не искам да възприемате това нещо по друг начин, освен това, което казвам. Ние имаме своите сериозни аргументи и именно изхождайки от тях няма да се съгласим да се правят такива радикални политически промени в българското политическо статукво или пространство. Това не е работа на Народното събрание. (Шумна реакция в блока на мнозинството) Сега ние не сме се събрали заради това в Народното събрание. Нека да се движим от духа на националното съгласие; нека да отговорим положително на призива на президента за промени и нека да не се опитваме сега да минираме опита за необходимата промяна на избирателния закон! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Мулетаров - реплика.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Репликата към господин Костов, уважаеми господин председател, е следната. Многократно, коментирайки въпроса за намаляване на процентната бариера, той се обърна към демократичната левица и я упрекна, че тя иска, че тя предлага. В тази връзка искам за коректност да обясня: демократичната левица няма внесен Законопроект за изменение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове. Това, първо.
Второ, предложение за изменение на закона и по-специално за промяна на процентната бариера са внесени - първо, от Стоян Проданов, народен представител от Народен съюз и БЗНС; второ, от Иво Трайков и група народни представители, независими...
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Изтеглен! Този законопроект е изтеглен!...
СПАС МУЛЕТАРОВ: Трето, от господин Стефан Гайтанджиев като председател на "Екогласност" и като народен представител.
Друг е въпросът какво отношение към този проблем е изразила демократичната левица, но до този момент формално в тон с изискванията на правилника, тя няма подобно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика има думата господин Костов.
Моето предложение е, господин Костов, за 3,14 да бъде... (Весело оживление в залата) Ще бъде точно числото "пи", което е едно забележително число.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Аз доколкото знам предложението на господин Стоян Проданов е оттеглено. Той ми дава знак, че е оттеглил предложението си.
РЕПЛИКИ ОТЛЯВО: А под чий натиск е оттеглено?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз съобщих, че е оттеглено.
ИВАН КОСТОВ: Тогава имайте предвид, моят дебат като отговор на настроенията, които аз чувствам в демократичната левица. Защото от начина, по който реагираха народните представители тук, се разбра, че мнозина от тях силно защитават тази идея, независимо дали господин Гайтанджиев го е внесъл в качеството си на народен представител или като заместник-председател на Парламентарната група на демократичната левица, аз това нещо не мога да го знам как е точно, но явно неговото предложение се среща с одобрение от част от народните представители.
Тогава моят дебат е насочен точно към тези народни представители с желание да ги разубеди да не поемаме по този път.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има Стоян Проданов за изказване. Имате право на изказване, което може да бъде с каквото си искате съдържание...
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Благодаря.
Искам да се обърна към колегите от левицата. Наистина, предложението за 3-процентовата граница беше внесено от мен и още петима колеги от Парламентарната група на Народния съюз. Впоследствие решихме да оттеглим това наше предложение и да остане за 4-процентовата бариера. (Реплики)
Понеже тук се подхвърлят реплики защо сме го направили - ами, защото си имаме това право, господа! (Шум в залата)
Искам да кажа на левицата, че за разлика от вас в правилника за работа на нашата парламентарна група ние нямаме чл. 11, който мен да ме задължава парламентарната група какво да правя. Направил съм го по собствена съвест и убеждение!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи? - Няма.
Преминаваме към гласуване на първо четене на четирите законопроекта...
Господин Велко Вълканов оттегли официално своя законопроект, затова няма да го гласуваме. (Шум и реплики в залата)
Господин Иво Трайков Кисьов и...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Писмено ли е оттеглил законопроекта си този човек?...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Той заяви тук при мен, затова смятам, че за да съкратим процедурата не е необходимо...
Господин Иво Трайков предложи да гласуваме по техния законопроект само принципа и ако не се приеме, също ще бъде оттеглен.
ИВО ТРАЙКОВ (встрани от микрофоните): Но не изцяло!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, не изцяло. Ще бъде изтеглена тази част, която не се разглежда от комисията.
Моля по принцип, въпреки че това не е много в реда на нещата, но за да ускорим процедурата, да гласувате принципното изменение - преминаване към мажоритарна система - първия параграф на законопроекта. Който е за това принципно изменение моля да гласува, за да последва изменение в предложението... Моля да гласувате!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Вие сбъркахте процедурата! Моля, господин председател, объркахте нещата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нищо не съм объркал! Разбрали сме се да действаме в Председателския съвет днес по-експедитивно! (Шум и реплики в залата)
Гласуваме по принцип приемане на идеята за мажоритарна система на изборите. (Шум и реплики в залата)
Господин Мулетаров, имате думата.
Отменете гласуването!
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, съгласно правилника и установената вече от няколко години практика ние гласуваме за внесени законопроекти и против приемането на внесени законопроекти, а съдържанието в отделния законопроект по отношение на една или друга система е въпрос на второ гласуване, след като те са приети по принцип. Но не може принцип...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, съгласих се! Съгласих се!
Моля, поставям на гласуване на първо четене законопроекта, внесен от народния представител Иво Трайков и други народни представители. Моля, гласувайте.
Винаги, когато човек иска да направи нещата по-бързо, стават по-бавно!...
От общо гласували 200 народни представители, за - 118, против - 76, въздържали се - 6.
По принцип се приема законопроектът.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Моля, процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За процедура думата има Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Аз държа да бъде гласуван и внесеният от господин Вълканов законопроект, защото той не е оттеглен по съответния, изискващ се от правилника ред. И затова моля, поставете го на гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване...
Оттегля го, господин Вълканов. (Шум и реплики в залата)
Оттегля го, заявява в Народното събрание, че го оттегля!... Не е казано, че трябва да бъде писмено оттеглен!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Нека да излезе на микрофоните и да каже, че го е оттеглил!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Излезе, ето го, господин професорът дойде и каза... (Реплики)
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта, внесен от народния представител Васил Гоцев и група народни представители. Моля, гласувайте!
От общо гласували 211 народни представители, за - 199, против - 3, въздържали се - 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване законопроекта, предложен от народния представител Стефан Гайтанджиев. Моля, гласувайте!
От общо гласували 213 народни представители, за - 123, против - 90, въздържали се - няма.
И този законопроект е приет на първо четене.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров за процедурно предложение.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, при обсъждане на останалите за гласуване три законопроекта за първо четене не бяха направени никакви нови конкретни предложения освен изразено отношение към някои от текстовете и принципите, които се съдържат в тях. При това положение ние нямаме никакво основание да считаме, че - и с оглед на декларираната от представителя на обединената опозиция, господин Костов - за най-неотложни промени, ние нямаме никакво основание и с оглед на времето разчитаме, че е възможно да се правят нови принципни разширени или допълнителни предложения по закона. Ето защо аз предлагам и в тази насока комисията има готовност - тя е раздала доклада - на основание разпоредбите на правилника за работа на Народното събрание да преминем по изключение за гласуване на законопроекта и на второ четене и ако към отделни текстове, по които има различни становища, възникнат дискусии, те ще бъдат пак решени чрез гласуване от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения по тази процедура? По процедурата има ли възражения?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Има възражения! Имам контрапроцедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, имате думата, господин Михайлов.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Стана ясно, че два дни ще бъдат дните до края на Народното събрание - днешният, който тече, и утрешният. Няма никакъв смисъл сега да се прибързва и да се върви към гласуване на второ четене. Независимо че има някакви три предложени и одобрени проекта не е вярно, господин Мулетаров, че не са направени предложения за оттегляне на текстове и т.н. Не са направени нови текстове, не са предлагани. Но аз мисля, че това е време, през което може да се разбере, че са излишни промените в закона, който действа сега, даже вредни.
И в този смисъл предлагам по-нататък днес да се занимаваме с точка втора от дневния ред. Междупрочем много по-важни въпроси, отколкото проблемите на БСП за предстоящите избори. Така че Ви моля, уважаеми господин председателю, нека да продължим нататък с дневния ред. Няма основание господин Мулетаров да мисли, че сега веднага трябва да започне второ четене. Изглежда не е слушал внимателно и изказването на председателя на СДС господин Иван Костов, или дебатите от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Имаше едно процедурно предложение, имаше изказване против това процедурно предложение.
Моля да гласувате предложението на господин Мулетаров да продължим обсъждането на законопроекта на второ четене на това заседание. (Протести от опозицията) Господа, има предложение, моля да гласувате.
От общо гласували 211 народни представители, за - 125, против - 83, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Моля господин Мулетаров да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, докладът за второ четене е изготвен в съответствие с предложенията за отделните параграфи и текстове, които са направени във внесените три законопроекта. Предварително посочих, че основният проект, който е и най-обемист, внесен от Съюза на демократичните сили, в който се предлага да бъдат изменени около 20 параграфа, не са обсъждани в комисията поради разпоредбата на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за местните избори, с които са отменени всички разпоредби на този закон, които се отнасят до избиране на общински съветници и кметове.
Затова докладвам само тези текстове, които не са отменени със Закона за местните избори.
Параграф 1. Предложението е от заглавието на закона да отпаднат думите "общински съветници и кметове" и то да придобие следния вид: "Закон за избор на народни представители". Комисията изцяло подкрепя това предложение и то съответства изцяло на идеята на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по това предложение?
Заповядайте, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Доколкото ние тук сме разумни хора, ние приехме на първо четене три законопроекта. Съгласно правилника от тези три законопроекта трябва да ни се предложи един. Кой е този един законопроект, който ни се предлага, или отново сега ще комбинираме тези три законопроекта тук? Комисията е длъжна да комбинира тези три законопроекта и да ни предложи един. Защо така грубо ще нарушаваме правилника и ще се дразним в момента, в който се разделяме, с общото желание да се разделим с най-добри чувства едни към други? Защо го правим това нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще Ви кажа, господин Лучников, защо го правим.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз Ви моля да се прекрати това нарушаване на правилника и да се пристъпи съгласно него, ако трябва да разглеждаме тези законопроекти, те трябва да се обединят в един общ законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников, искам да Ви съобщя следното: Вие не присъствахте на заседанието при президента, на което политическите сили се договориха да се направят изменения в този закон. И тъй като, ако спазваме правилника, сега трябва да прекратим тези обсъждания и след 14 дни, в които да се направят предложения, да се изработи един законопроект от тези три законопроекта. Аз помолих председателя на комисията да вземе предвид тези внесени законопроекти, да вземе за основа внесения от СДС законопроект, да изготви един. Той е изготвен и се раздаде. Сега се докладва.
Ако вие предлагате ние да нарушим тази договореност, която сме приели, аз ще поставя Вашето предложение на гласуване.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз наистина не съм присъствал на заседанието при президента, но уважаемият господин Костов, който е присъствал, много ясно Ви обясни, че там се е постигнало съгласие да се променят само някои технически разпоредби, които са необходими за правилното провеждане на изборите, тоест за улесняване работата на служебното правителство, което трябва да проведе тези избори, а не да се правят принципни промени във философията на избирателния закон. Сега сме изправени пред съвсем друга хипотеза. Ако този общ проект, който ни се предлага, касаеше само технически проблеми, ние нямаше да имаме нищо против. Но когато се касае за поставяне на въпроси, засягащи философията на закона, ние имаме против. И не може по този начин да се нарушава Правилника за работа на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Мулетаров, имате ли да кажете нещо по този въпрос?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Вие изяснихте. Докладът, който е раздаден на народните представители, е изготвен въз основа на приетите законопроекти като доклад на комисията със съответните параграфи, в които са посочени предлаганите от комисията изменения. Дали има приемливи текстове от всички парламентарни групи или не е въпрос, който ще се реши при гласуването. Дори и да влезе отново в комисията, нейното становище в никакъв случай няма да бъде определящо за гласуването на тези текстове.
Освен това комисията съвсем деликатно по три от най-спорните въпроси не е изразила свое становище и е предоставила това да решат самите народни представители, тъй като въпросите не са правни, юридически, а са политически. Така че дори и да се отложи за утре, комисията нищо повече не би могла да предприеме от това, което е направено до този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги! Аз правя процедурно предложение да преустановим разглеждането на законопроекта на второ четене като дадем срок за предложения примерно до 16 часа днес, след който момент комисията да започне да заседава.
Какви са аргументите ми?
На първо място, направих справка и се установи, че комисията е възприела неправилното мнение, че с преходната разпоредба в Закона за местните избори могат да бъдат отменени всички тези текстове, които ние предложихме да отпаднат. Тази преходна разпоредба противоречи на Закона за нормативните актове, където изрично е казано, че може с преходна разпоредба да бъде отменен текст в друг закон, при положение че той е конкретно посочен и е посочен точният заместващ текст. Така че струва ми се, че ние трябва наново да преразгледаме този въпрос.
Второ, когато комисията съставяше становището си, правеше доклада за първо четене, ние изхождахме от идеята, че по принцип няма да се правят никакви коренно различни промени от установения принцип. По принцип ние отхвърлихме законопроекта на независимите народни представители, който предлагаше смесена избирателна система в частта му за смесената система. Така че струва ми се, че този доклад вече е неадекватен на новата обстановка и ние не можем да преминем директно към второ четене.
Отново настоявам: нека да дадем някакъв срок, макар и от няколко часа, дори и с риск частично да нарушим правилника, за да може комисията в 16 часа или в друг час да се събере и утре да имаме готов доклад. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Направено е процедурно предложение, което трябва да гласуваме, тъй като е свързано с промяна на това, което ни дава правилникът.
Предлага се днес в 16 ч. Комисията по устройството и дейността на държавните органи да се събере, да разгледа тези законопроекти и да подготви становище и утре в 9 ч. заседанието да започне с второ четене на този законопроект.
Това е процедурното предложение, което ще подложа на гласуване.
Има думата народният представител Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Аз взех думата от името на Парламентарната група на демократичната левица, за да кажа, че възприемаме предложението като разумно, тъй като наистина има нови моменти от днешните дебати, които трябва да бъдат обсъдени в едно допълнително заседание на комисията, която, искам да подчертая пред всички народни представители, повече от 2 часа, може би 3 часа онзи ден заседава и много подробно разгледа внесените законопроекти, включително и този на господин Велко Вълканов. От гледна точка на това всичко е записано в представеното от председателя становище и доклад на комисията.
Но тъй като възникнаха нови въпроси днес в пленарната зала, не бива просто да създаваме допълнителни затруднения, а трябва след обяд комисията да се събере отново и да изчисти тези нови, допълнителни предложения. В този смисъл аз не правя контрапредложение на направеното предложение, а просто го поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Мулетаров като председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Като председател на комисията и като народен представител аз твърдя, че на мен лично вече ми е неудобно да сменяме позиции, да променяме становища, да уговаряме едно, да правим декларации, а след това да вършим друго.
Смятам, че комисията коректно, в съответствие с правилника, в съответствие с всички изисквания на практиката на Народното събрание е представила един законопроект за второ четене, където волята на народните представители при гласуването ще реши за или отхвърлянето на определени предложения. Никой не може да отнеме правото на народните представители да правят всякакви предложения. За първо четене те са направени и комисията коректно ги е отразила.
Затова аз декларирам, че не съм в състояние да провеждам ново заседание в рамките на нощите, за да обсъждам предложения за отпадане на текстове, които бяха направени, тъй като това не е право на комисията.
И, второ, струва ми се, че в съответствие с правилника не могат да се правят предложения извън тези, които са внесени в досега съществуващия законопроект.
Поради което декларирам, че аз не съм в състояние да проведа ново заседание на комисията и Ви моля, господин председател, ако смятате, че такова следва да се проведе, да определите кой от заместниците или от членовете да ръководи заседанието и да проведе същото с оглед на допълнително постъпилите предложения по закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Мулетаров, никой не е казал, че ще се разглеждат новопостъпили предложения. Никакви новопостъпили предложения няма да се разглеждат. Единственото, което се предлага от господин Гяуров, е още веднъж да се прегледа този текст, който се предлага за второ четене. Даже бяха направени някакви конкретни бележки по този въпрос.
Така че моля да се съгласите да се проведе още едно заседание и утре от 9 ч. да започне обсъждането на второ четене.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за изменение на реда в дневния ред. Ние гласувахме да започнем второ четене на Законопроекта за изборите. Сега гласуваме да се отложи това второ четене за утре от 9 ч., като днес след обяд се проведе заседание на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
Моля да гласувате.
От общо гласували 216 народни представители, за - 162, против - 32, въздържали се - 22.
Предложението се приема
Определям час за заседание на Комисията по организацията и дейността на държавните органи 15 ч., днес.
Има ли възражения? - Няма.

Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД.
Давам думата на господин Желев да докладва законопроектите.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисия по бюджет и финанси. Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход N 02.01.44 от 10 януари 1997 г., вносител Министерски съвет, N 54.01.95 от 13 януари, вносител народният представител Венцеслав Димитров, N 54.01.97 от 27 януари 1997 г., вносител народният представител Муравей Радев, и законопроект с вносители народните представители проф. Стефан Стоилов и Кирил Желев.
На заседание, проведено на 6 февруари 1997 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход.
Законопроектите се предлагат с цел да бъдат актуализирани редица разпоредби на Закона за данъка върху общия доход, които се отнасят до облагане на доходите на физическите лица през 1997 г. Съществено е да бъдат приети нови скали за облагане на доходите от трудови и извънтрудови правоотношения, които да отразяват равнището на доходите, очаквано през 1997 г.
Имайки предвид развитието на инфлационните процеси в страната, е необходимо да бъдат актуализирани размерите на долната и горната граница на окончателния данък за дейностите по реда на чл. 4 и чл. 13 от закона. Предлаганите промени в законопроектите са продиктувани от необходимостта данъчната тежест чрез данъка върху общия доход да бъде приведена поне донякъде в съответствие с настъпилите промени на цените и доходите, както и с цел да се повиши събираемостта на данъчните приходи от по-високите доходи.
Необходимо е също така да се внесе социален елемент в подоходното облагане, каквато е практиката в страните с пазарно стопанство.
Със законопроекта на народния представител Муравей Радев се предлага таблиците на чл. 4 и чл. 13 да са в табличен вид, в който да се установи математическа връзка и зависимост между сумата на необлагаемия минимум и следващите величини за облагаем доход и данък, които автоматически ще се изменят с изменението на необлагаемия минимум.
След проведената дискусия Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход, като при подготовката за второ четене да бъдат обединени в един, отразявайки всички предложения, които ще бъдат направени.
Заседанието на комисията е редовно.
Становището на комисията е подписано от заместник-председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Венцеслав Димтиров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Някой от вносителите желае ли да вземе думата? - Господин Венцеслав Димитров. Заповядайте.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги! Най-напред благодаря на господин Желев за коректното излагане на становището на комисията.
Аз съм направил предложение, наистина, което е по-подробно от това, което, предполагам, би могло бързо да бъде дискутирано в залата и да бъде прието. Затова, ако колегите се съгласят, аз бих се съгласил да оттегля всички останали предложения и да се концентрирам върху предложенията ми по променяне на числата в таблиците по чл. 4 и чл. 13. Променяне на числото - има една сума в чл. 41а, ал. 7, и естествено, нормалните промени всяка година в Преходните и заключителните разпоредби.
Колеги, бих желал да кажа няколко думи за таблицата, която съм предложил не в първоначалния вариант от месец януари, а онзи ден. Мисля, че не е раздадена на всички, затова ще я разкажа. Хубаво ще е за второ четене да бъдат раздадени, ако има направени и други предложения.
На практика тя синтезира предложенията от заседанията на комисията през миналата седмица. Това са предложението на господин Муравей Радев, моето предложение за таблици и предложението на господин Владимир Абаджиев от СДС относно необлагаемия минимум.
Въз основа на дискусията аз си позволих да предложа една таблица за месечния доход, която ще ви я разкажа. Тя е кратка.
Месечен доход до 25 000 лв. - необлагаем.
От 25 000 до 40 000 лв. - 20 на сто за горницата над 25 000 лева.
Следващата стъпка е от 40 000 до 80 000 лв. За горницата над 40 000 лв. се предвиждат 24 на сто. След това от 80 000 до 160 000 лв. - 28 на сто. От 160 000 до 320 000 лв. - 32 на сто и над 320 000 лв. - 36 на сто.
Колеги, забележете, че аз спирам дотук и оставям таблицата отворена отгоре за разлика от досегашната практика и от другите предложения, които предвиждат по-висока данъчна ставка за облагането на по-високите доходи в размери примeрно на 40, 44, 45 или даже 50 на сто. А доколкото си спомням даже една година имаше пределна ставка от 52,5 на сто. Това не съм го направил случайно. Основният мотив не е този, който винаги съм привеждал тук. Вярно, че и той присъствува по определен начин - че високите доходи не бива да се облагат прекомерно много, защото именно хората с високи доходи са тези, които носят отговорността за обществото, инвестират и отварят работни места.
Основният мотив е неопределеността на ситуацията, в която се намираме в момента. И това, което някои го казват галопираща, някои го казват хиперинфлация, в момента тя присъствува в нашето общество. Има една голяма опасност, ако парламентът се разпусне, без да са взети някакви мерки - аз не казвам, че тези мерки, разбира се, са идеални или че те ще удовлетворят всички интереси - може да стане така, че след един-два месеца всички да плащаме най-високата ставка. Затова тя не трябва да остава по-голяма от 36 на сто. Един вид, тази схема е отворена отгоре и тя може да функционира - е, не чак толкова добре, но все пак да функционира някак си по много по-добре от всички други таблици в условията на бързо растяща инфлация и бързо растящи доходи, защото в случая се касае точно за доходи.
Колеги, тази таблица, която я предлагам е може би таблицата с най-висока фискална насоченост от всички, които съм предлагал в този и в предишните парламенти вече седма година. Въпреки това, предвид сериозността на положението, аз си позволих да го предложа, а не направих по-, така да се каже, хлабава таблица, която да е насочена към интересите на данъкоплатците.
Защо казвам това нещо? Защото си спомняте предишни години, че в центъра на обсъждането беше облагането върху средната работна заплата, естествено, минималната работна заплата. Но тогава средната работна заплата беше 100-120 долара. В таблицата, която предлагам на вашето внимание максималната данъчна ставка е за 320 000 лв., което по днешния курс е някъде около стотина долара. Тоест, който получава 100 долара, а не някаква голяма заплата кой знае каква, а една в сравнение с миналогодишната и предишните години, една средна работна заплата, той вече да бъде облаган оттук нататък с максималната ставка 36 на сто. Натоварването върху тази заплата от стотина долара - най-високото - 320 000 лв. е 26, приблизително 27 на сто. И оттук нататък каквото получава, който получава работна заплата, ще бъде облаган с 36 на сто. Не е много приемливо, но предвид на това, че всички доходи са толкова ниски, че все пак държавният бюджет също трябва да получи отнякъде приходи, аз мисля, че ние можем да приемем една такава схема на данъчно облагане с уговорката, че онези от нас и всички други, които влязат в следващия парламент, ще се заемат с корекция на тази таблица на едно от първите си заседания. Но нека, приемайки такава таблица, да дадем възможност на хората, от една страна да плащат по-ниски данъци, а от друга страна, и бюджетът да има някакви приходи, защото без приходи нито една държава не може да функционира.
Колеги, моля ви да подкрепите таблицата в своята цялост. Предполагам, че предложението ще го защити господин Абаджиев. Не искам да му взимам думите от устата. Дано да е тук и да го защити, защото неговите аргументи са железни. Той ги изложи в Комисията по бюджет и финанси. Дано се изкаже тук.
Значи, искам необлагаем минимум 25 000 лв., максимална данъчна ставка от 36 на сто. И тази, максималната, да не се увеличава, за да може колкото и да се увеличават инфлацията и доходите, хората да не бъдат ощетявани извънредно много. Естествено, те ще бъдат облагани по определен начин.
Естествено, че с тази таблица, съгласно сега възприетата практика, върви и таблицата по чл. 13. Аз мисля, че и тук има какво да се помисли какво да се оправи, но за съжаление засега нямаме никаква възможност да се занимаем с нея. Затова, нека по механичен начин, както сме правили досега, да умножим по 12 и да приемем таблицата по чл. 13. И съответно на сега действуващите разпоредби в чл. 41а, ал. 7 сумата от 60 000 лв., откогато започва плащането - авансовият данък, да се увеличи на сумата от 430 000 лв. Това горе-долу е точно толкова, колкото, когато удържите 30 на сто и ще преминете необлагаемия минимум по таблицата от чл. 13 от 300 000 лв. Сумата е закръглена с около хиляда и няколко лева. Благодаря ви.
Колеги, моля ви да се произнесете и да не правите много излишни предложения, защото, ако наистина отидем в много излишни предложения по съответните текстове, аз ще си позволя волността да поддържам и останалите свои предложения, които са раздадени на всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Муравей Радев - вносител на другия законопроект.
Моля председателите на парламентарните групи да ми дадат списък на желаещите да вземат отношение. Минималната квота е 30 минути.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, днес най-после гледаме изменението на този закон, който е крайно време да решим да го променим във връзка с рязко изменилата се обстановка и като доходи, и като цени. Ние би трябвало обаче, изхождайки от всичко онова, което днес става в страната, да се обединим около няколко неща. Преди всичко ние не можем, не сме в състояние като Народно събрание да направим цялостна промяна на Закона за данък върху общия доход. Това е първото, около което предлагам да се обединим.
Има предложения на Министерския съвет за редица алинеи и членове. Има предложения на много народни представители в тази посока. Аз самият също така имам предложения и по алинеите, и по членовете по-нататък на самия закон. Моето виждане е, че ние не сме в състояние, като време, да направим онова, което един закон, като Законът за данъка върху общия доход, трябва да претърпява всяка една година.
Предвид на този остър дефицит на време аз ви предлагам да се обединим само върху разглеждане на таблицата на чл. 4, съответно на чл. 13, която е производна от тази на чл. 4, и онези текстове в закона, които директно произлизат от стойностите, записани в таблицата по чл. 4. Тоест, автоматизъм на промяна на онези членове, в които като величини са записани суми, които се променят в таблицата по чл. 4. Това е първото ми предложение - да гледаме само таблиците на чл. 4 и чл. 13.
Второ. Тези таблици в последните две седмици изобилстват от предложения. Поне 5 - 6 варианта има, които се разглеждаха в Комисията по бюджет и финанси. Аз имам три предложения. Малко некоректно бе вкарано моето предложение от миналата година за разглеждане, едва ли не сякаш то касае данъка за тази година. Аз направих ново, актуализирано предложение в средата на месец януари. Днес съм готов да направя трето, тъй като обстановката е толкова динамична, че всяко едно предложение много бързо престава да бъде актуално.
В този смисъл, ако ние сега започнем да изреждаме на всеки един замисъла, плюсовете и минусите, на нас ще ни бъдат необходими два дни да разсъждаваме само по отделните таблици, по техните плюсове и минуси.
Моята идея в предложението ми за промяна на закона е свързана с определен автоматизъм. Аз смятам, че минималната работна заплата в страната трябва да бъде величина, равна или по-малка от необлагаемия минимум, за да има изобщо някакъв логичен смисъл от нейното съществуване. И затова един от принципите, които трябва да залегнат в която и да е таблица, е необлагаемият минимум, онази величина, върху която не се слагат проценти за облагане с данъци, да бъде равна или по-голяма от минималната работна заплата, възприето като принцип. И тя да бъде толкова по-голяма от минималната работна заплата, колкото е очакваното увеличение на минималната работна заплата за бъдещ период от време, приблизително толкова голямо, колкото се очаква ново актуализиране и променяне на тази таблица. Надявам се, че разбирате какво искам да кажа.
Всичко това е една прогноза. Всичко това е едно предвиждане, което, за жалост, тези месеци много трудно се осъществява от когото и да било, поради което, за да успеем да направим все пак една таблица, която да има действие, относително справедливо, да го наречем, в следващите два месеца, когато няма да има Народно събрание, ние трябва да се постараем да предвидим точно тези фактори, които ще влияят тези няколко месеца и да съобразим тази таблица с тези фактори.
Аз считам, че последните няколко проекта, които бяха внесени в нашата комисия и от Министерство на финансите, и от отделни народни представители, и най-вече от работната група, която се опита да компилира всички тези предложения, запазвайки едновременно някакъв баланс между интересите както на данъкоплатеца, така и на фиска на държавата, като че ли стигна до един сравнително балансиран модел на единна таблица, която е в състояние да предложи на уважаемите колеги народни представители.
В този смисъл аз бих предложил тази таблица, която сега условно я наричам продукт на работната група на Комисията по бюджет и финанси, да се обединим около нея и на едно заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси тя да бъде разгледана отделно от другите и да получим становище на комисията, което да внесем най-късно утре за второ четене на уважаемите колеги народни представители.
Поради това предлагам на първо четене да бъдат приети тези варианти и да бъде дадена възможност Комисията по бюджет и финанси динамично да разгледа тези две неща днес следобед и да намери необходимия баланс между едното и другото за отрязъка от време оттук насетне поне за три месеца.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Има думата Красимир Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Просто за мен е безсмислено при тази инфлация постоянно да се сменят таблиците по чл. 4 и чл. 13 от Закона за данъка върху общия доход. Предложението, което беше внесено от господин Муравей Радев, е доста добро, защото може наистина законодателно да се определя данъкът чрез изменението на необлагаемия минимум. Конституцията на Република България изисква данъците в България да се изменят от Народното събрание, което означава, че ако ние приемем таблица, в която като параметър влиза необлагаемия минимум, който се гласува от Народното събрание, при нуждата от промяна на тази таблица ще се гласува само едно число. Ако сега например е 25 хил. необлагаемият минимум, при следващия месец може да се гласува просто необлагаем минимум 50 хил. и така нататък, ако не успеем да спрем инфлацията.
Но таблицата, която беше предложена от колегата, е с много висок процент на най-горните редове. За мен логиката за последния ред на таблицата е процентът да бъде равен или по-малък от процента на данък печалба. Защото ако той е по-голям от данък печалба, тъй като големите доходи обикновено в една нормална държава се правят от приходи от акции, от дялове в предприятия, от някакви други видове стопански дейности, съответният, който получава приходите, вместо да ги получава като личен доход, за да бъде обложен с данък общ доход, той просто ще ги остави и ще ги минава чрез разходите на предприятието. Излишно е да се създават предпоставки и да се търси заобикаляне на законите в България. Затова тук е важно да разберем каква политика трябва да се води - дали ще искаме политика, при която разходите да минават през предприятието и да се осчетоводяват, или ще искаме политика, при която част от разходите да минават като общ доход и да се облагат по Закона за данъка върху общия доход. Тъй като аз смятам, че последното е по-правилно и не бива да се усложняват нещата в това отношение в България, предлагам най-високият процент за облагане да бъде 36 на сто.
В тази връзка тук съм направил една по-проста таблица, която е нещо средно между таблицата на господин Венцеслав Димитров - последното, което предложи той, и таблицата на господин Муравей Радев, но е много по-опростена. Там формулите са избегнати.
Ще си позволя за една минута да ви прочета редовете и ще оставя предложението си при председателя на Народното събрание като предложение между първо и второ четене, дори ако те са едновременно днес.
От необлагаемия минимум до 2 пъти необлагаемия минимум - 20 на сто за горницата (накратко ви ги чета);
от 2 пъти необлагаемия минимум до 4 пъти необлагаемия минимум - 0,4 пъти необлагаемия минимум плюс 24 на сто за разликата над 2 пъти необлагаемия минимум;
от 4 до 8 пъти необлагаемия минимум - 0,88 пъти необлагаемия минимум плюс 28 на сто за разликата над 4 пъти необлагаемия минимум;
от 8 до 16 пъти необлагаемия минимум - 2 пъти необлагаемия минимум плюс 32 на сто за разликата над 8 пъти необлагаемия минимум;
над 16 пъти необлагаемия минимум - формулата е 4,56 пъти необлагаемия минимум плюс 36 на сто за разликата над необлагаемия минимум.
Тоест, имаме само пет реда с прости коефициенти, които много по-лесно се възприемат и от счетоводителите. Смятат се съвсем просто.
Аз предлагам между първо и второ четене да се подложи на гласуване и тази таблица.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Руси Статков.

РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Мисля, че за тази част от колегите, които не са в Комисията по бюджет и финанси, е изключително трудно днес да се ориентират в цялостната дискусия, тъй като и колегите, които говориха преди мен, надявам се и следващите, говорят на базата на информацията, с която ние разполагаме, а именно едно движение на данни освен във внесените законопроекти и на други, които имаме намерение да доработим, за да стане един наистина добър законопроект.
Искам да кажа, наред с тази си обща бележка, че ние имахме отдавна намерение в комисията, и с министерството разговаряме, за подготовката на един действително нов закон за данък общ доход, който да смени този, приет през 1950 г. и променян много пъти досега, и да отрази нещо, което го има в европейското законодателство и е свързано например с броя на децата в семейството, с тези, които са издържани като нетрудоспособни от данъкоплатеца.
Това беше нашето настояване, ако ние бяхме продължили работата на събранието, първото тримесечие щяхме да приемем такъв закон. Сега оставаме с уговорката, че трябва да насочим своето внимание за тези три месеца, както каза и господин Радев, върху това, което действително е най-злободневно и което действително изисква нашата намеса, за да може хората в галопиращата вече хиперинфлация да бъдат защитени по някакъв начин, както е записано и в нашето становище - що-годе добър начин.
В този смисъл искам да кажа, че предложените от колегите и Муравей Радев, и Венцеслав Димитров варианти за скалата, за таблиците, имат доста добри бих казал идеи, но в разговора, който проведохме в комисията, и критериите, които трябва да разгледаме при обсъждането на законопроекта и днес, се натъкнахме на две неща, които за мен поне са сериозни пречки за по-нататъшното обсъждане на тези законопроекти в този им вид. За част от тях самите колеги говориха. Става дума за това, което говори и Муравей Радев, че има несъответствие с Конституцията в неговия проект, че този вариант по същество не може да се реализира, тъй като става дума за номинална работна заплата, която се определя по друг начин, по друг механизъм, и, разбира се, общото, което двамата колеги не казаха - и господин Радев, и господин Венцеслав Димитров и тогава, когато го обсъждахме в комисията, а и днес не чух, е, че предлаганите от тях варианти в значителна степен намаляват възможността за приход в държавния бюджет от този данък. Става дума не за 10, не за 20, а за по 30-40 милиарда. При това положение нашата идея да отчетем всички фактори, които са водили авторите, се натъкват на едно непреодолимо препятствие, защото трябва да се посочат други източници на средства или да бъде по друг начин решено финансирането на определени пера от държавния бюджет - нещо, за което в момента нито имаме готовност, нито пък стои на дневен ред въпросът за обсъждане на Закона за държавния бюджет. И затова изводът, който възприехме в комисията, и който беше съобщен днес коректно от колегите, е, че трябва да търсим едно възможно най-добро решение за скалата по чл. 4 и чл. 13, което да може да отрази, от една страна, желанието ни най-пострадалите и тези, които ще страдат слоеве с минимални доходи, да бъдат защитени, и от друга страна, това, което те не са направили, за което ние, част от колегите, настоявахме, е горните етажи да не бъдат скъсявани. Защото такова нещо прозира особено в предложението на господин Венцеслав Димитров. Там има една много стръмна скала, има едно желание, без да звучи идеологически, да се спазват модерните неоконсервативни модели, нещо, което той обоснова с това, че при нас обстановката е специфична, обаче, да, специфична е, но нашите критерии са си наши. И ние действително, водени от желанието, хем да защитим бедните, същевременно хем да има приход в бюджета, трябва справедливо да разпределим цената.
И в този смисъл аз подкрепям предложението, което се оформя в комисията и което вероятно днес при това развитие на нещата трябва да дооформим, да има допълнително няколко етажа, може и в таблицата, която предлага по чл. 4 господин Венцеслав Димитров, които да отразят по по-справедлив начин тези принципи, които имам чувството, че всички ние в последно време започваме да споделяме. Или поне да бъдат в съответствие с тази декларация, която политическите сили последно подписаха.
Искам и още нещо да предложа, което липсва в законопроектите, но смятам, че е необходимо при сегашните промени, които правим, а то е свързано със санкциите. Инфлацията е такава, че санкциите в досегашния вид на закона ще бъдат почти нищожни и символични. Струва ми се, господин Радев, тъй като по този въпрос, тук e вече и господин Димитров в залата, Вие не сте предложили нищо, струва ми се, че ние трябва в тази посока да коригираме нещата, за да може действително от една страна, коригирайки таблиците, да имаме и сигурност в онази част, която е свързана със санкциите, че ще има и необходимото събиране на данък общ доход.
Ето, това е най-общото, което бих желал да предложа на вашето внимание. Смятам, че ние бихме могли, имаме готовност в комисията, ако не сега, веднага, ако не се възприеме от колегите да минем и на второ четене, то в най-лошия случай - утре. Разбира се, това ще бъде с гласуване в залата, да приемем така необходимите промени в Закона за данък общ доход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика - Венцеслав Димитров. Да се готви професор Стоилов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги, една реплика по повод това, което се говори, че приходите в бюджета ще са малко.
Господин Статков, преди няколко дни една журналистка ме попита как Вие в пленарната зала казахте, че ще има хиперинфлация преди една година точно, това е излязло в един вестник на 9 февруари, когато лихвата беше сравнително ниска, когато месечната инфлация беше 2 на сто. Тя ми донесе вестника и аз и казах: "Госпожо, ние това сме учили цял живот".
Така че, господин Статков, ако обичате, поне веднъж ме послушайте. Тогава аз бях единственият, който казах, че приходите от данък общ доход за миналата година ще бъдат преизпълнени, въпреки че хората казваха, че няма да бъдат изпълнени. Същото е и сега. Приходите ще бъдат доста по-големи от тези, които са предвидени, защото разчетите на Министерство на финансите, господин Койчев, предвиждат средна работна заплата за цялата година 40 хил. лева. Сега сме, така да се каже, началото на февруари и господин Койчев ще ви каже сигурно, че средната заплата вече е над 40 хил. лева. Приходите ще бъдат грамадни, ако се запази тази таблица цяла година. Не искам да казвам какви ще са, но приходите ще бъдат достатъчни. Ние би трябвало да ограничим тези приходи в определени граници.
И друго, още един довод, който съм го казвал в комисията. Искането на фонда да се събират примерно 4 на сто от брутния продукт само от данък общ доход може да стане, ако доходите от работна заплата в брутния вътрешен продукт не са 15 на сто, колкото са в момента, защото тогава трябва да ги облагаме с 30 и няколко на сто средно. Ако идентифицираните доходи от работна заплата са примерно 50 на сто, тогава като ги обложим с 10 на сто, ето ви 5 на сто. Обаче къде ги тези доходи? Политиката на доходите доведе до такъв нисък относителен дял, какъвто аз не знам да има в някоя друга страна. Така че, недейте моля ви се, с тези аргументи. Разчетите на Министерство на финансите са страшно неверни. И това си личи и от факта, че ние непрекъснато даваме все нови и нови предложения, защото ситуацията много по-бързо се мени, отколкото някои експерти са направили тези разчети в края на миналата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Дуплика.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз нямам намерение да споря с господин Димитров, още повече, че той каза, че се базираме на разчети на Министерство на финансите. И в този смисъл просто искам да припомня, че става дума не за 10, не за 20, не за 30, а за 40 милиарда, които по неговите разчети фактически са по-малко.
И на следващо място той каза и един аргумент, който аз умишлено не споменах пред вас, но тъй като той е бил навън, сигурно е мислел, че съм го казал - за изискванията на международните финансови институции при споразуменията, които сключваме, за дела на този данък в общия размер.
Разбира се неговият аргумент има основание дотолкова, доколкото условията при нас са специфични, но казвам това, за да подчертая, че размера, който той предлага, в значителна степен е по-малък от този, който финансовите институции предлагат да спазим. И очевидно можем да говорим и да отстояваме обща позиция пред тези институции да бъдем под този размер, но от наш интерес е, първо, да търсим средства, които са ни необходими, и второ, да не сме толкова значително отклонени, за да създаваме и тук проблеми в преговорите, които водим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Професор Стоилов има думата. Други желаещи има ли?

СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз споделям изразените от залата настроения да се приближим към гласуването и ми се струва, че ако тук беше представител на Министерство на финансите, можехме да приключим работата и на второ четене. Вероятно с една почивка от десетина минути да се договорим хората от Комисията по бюджет и финанси и да имаме днес краен продукт във връзка с предложенията за изменение на Закона за данък общ доход. Поне аз мисля така, след като сме ориентирали към приключване работата на Народното събрание в рамките на тази седмица.
Първо, аз не се вълнувам от това колко пари ще съберат, или няма да съберат при скалите, които се предлагат, в Министерство на финансите. Те да му правят сметка, те да изложат своите аргументи.
Второ, аз приемам това увеличение на необлагаемия минимум в обстановката, в която се намираме и при това много бързо изменение на разходите. Разбира се, правителството, което от понеделник ще управлява България, трябва да мисли за някаква индексация на доходите. Иначе хората наистина ще подивеят. Те започнаха да подивяват, особено като се има предвид вече и това, което почти окончателно се слага като оценка, че за борд не може да се мисли по-рано от месец юни, за което част от парламентаристите предупреждаваха във връзка с някои наивни представи, че бордът ще бъде подготвен в близкия месец и половина и въведен веднага през месец май. И междупрочем колеги от дясната страна, с които съм говорил, също споделяха тези опасения, че България ще живее три-четири месеца без влизане в една такава система, което наистина прави реално създаването на обстановка, при която хората ще подивяват.
Трето, приемайки част от съображенията, които се изложиха от трибуната днес във връзка с динамиката на доходите в обстановка на галопираща или хиперинфлация, все пак аз предлагам в таблицата да вградим още два етажа. Един в долната част, за да се получи малко по-голяма плавност, което отговаря на широко разпространени представи сред депутатите. Тези, които са под средното равнище, под средния доход, там да има едно по-плавно облагане. И в горната част на таблицата да има още един етаж, който всъщност ще има ставка, отговаряща и на изискванията, които предявява господин Момчев и които много често са се чували в Комисията по бюджет и финанси през изтеклите пет-шест години, а именно горната ставка, или ставката на високия етаж да отговаря на ставката на данък върху печалбата. Но, дайте да се съобразим и с онова, което е реална практика. Наистина ставката при данък печалба е 36, но има и едно плащане към общините от 6%. Така че спокойно можем да отидем и по-близо до това, което предлагаха проектите на господин Радев и на Министерство на финансите и горният етаж да бъде с една ставка от около 40, 40 и нещо. Тоест, ние отговаряме на това класическо изискване в двата данъка ставките да са близки. Една такава поправка мисля, че ще бъде подкрепена от голямата част от колегите в залата.
И пак повтарям, понеже има направена разработка от Министерство на финансите във връзка с пожеланията, които изразихме преди два дни в Комисията по бюджет и финанси, днес можехме да приключим нашата работа.
И накрая, аз съм съгласен, че в условията на такава инфлация, в каквато живеем, таблици, в които се залага механизъм, като този, който предлага господин Радев, е най-добър. Такива предложения имаше и 1991 г. и 1994 г., когато господин Койчев предлагаше, но, пак казвам, ако те имат предимства при всякакви условия, в условия като днешните, те са най-добрия механизъм. Жалко, че Министерство на финансите продължава да твърди, че въвеждането на такъв алгоритъм чрез работеща формула за тях сега е невъзможно и не искам да ви отнемам време, поради редица причини, които те на две заседания на Комисията по бюджет и финанси излагат.
С други думи, ако Министерство на финансите в тези два дни е в състояние да ни предложи работеща формула за реализирането на подобен механизъм, аз съм "за".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защо два дни? Утре ще работим ли?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Колко дни ще работим, господин Димитров, аз не мога да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Днес и утре. Вдруги ден няма да работим.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Ако се излага едно извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси днес, веднага след пленарното заседание.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): В 15 часа каза председателят.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Вече е обявено? Добре. Нещата могат да бъдат инвентаризирани и да се види какво е в рамките на възможното и да го приемем утре за броени минути.
Така че, господин председател, аз подкрепям приемането на внесените проекти на първо четене и да се придвижим в утрешния ден към окончателно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Записали са се още народните представители Борис Стоянов и Никола Койчев.
Най-напред реплика от Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Стоилов, аз съм готов да се откажа от настояването да приемем този автоматизъм именно поради тази логика, която и Вие развихте и смятам, че не само автоматизмът, а и много други от текстовете, които сега действуват, са предмет на една, бих казал, коренна промяна в най-скоро време. Вероятно в началото на следващия парламент ще бъде представен цял данъчен пакет от закони, които да направят така желаната данъчна реформа. И поради тази причина съм склонен сега да не настоявам на този автоматизъм, за който говоря. Защото той ще се впише в общия дух на данъчното законодателство, което, вероятно, следващият парламент ще гласува.
В този смисъл, аз пак казвам, Вие може би не се запознахте с последното предложение на работната група на нашата комисия от вчера, което предложение компилира това, което досега говорехме и което предложение дава един, бих казал, приемлив баланс между двете групи интереси - на данъкоплатеца и на фиска. И лично аз смятам, че това е един достатъчно добър модел, около който бихме могли да се обединим всички ние. Затова препоръчвам следобед на комисията да го разгледа, да го види, ако трябва нещо да промени, съответно мотивирано, но да се обедини около един-единствен модел, който да предложи утре сутринта. Защото, явно е, че днес колегите няма да могат достатъчно време да се запознаят с числата, които са предложени там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Борис Стоянов. След това Никола Койчев. С това приключваме и преминаваме към гласуване на първо четене, след което ще дам почивка.
БОРИС СТОЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бих искал да започна своето кратко изказване по този въпрос с една молба. Нека да не гледаме на този процес на изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход като една рутинна дейност. Фактически ние всички сме съгласни, че изключително важно, необходимо, неотложно е ние да направим тези изменения главно по една причина, поради съществуващата финансова и социална ситуация в страната. И аз ви моля да гледаме на този процес като на една от малкото възможни спасителни мерки на този етап.
Аз подкрепям философията и разсъжденията на господин Венцеслав Димитров. Мисля, че ние сме длъжни да предприемем изпреварващи, доколкото това е възможно, мерки. Разбира се, две са възможностите за това. Едната е, ако намерим и се консолидираме около един автоматичен режим, какъвто предлага господин Муравей Радев и аз смятам, че това е един добър подход, ако няма, така да се каже, законови пречки за такова въвеждане. Ако обаче има пречки за такъв автоматизъм, аз ви предлагам да се ориентираме към една по-висока минимална ставка на необлагаемия минимум, защото фактически там са потребностите, там е широката основа на фискалната система, които трябва да бъдат защитени в тази, общо взето непредвидима, или трудно предвидима, но много динамична социална и финансова ситуация в страната.
В този смисъл аз смятам, че ние ще си изпълним в последния ден дълга, ако помислим за широката основа и предприемем, или фиксираме в закона, който днес обсъждаме, една изпреварваща цифра. За мен такава изпреварваща цифра, като необлагаем минимум, която може да бъде развита по логиката на предложените скали - аз също съм за това скалата да бъде възможно полегата и по-лесна за възприемане в първата й част, с известно усилване във втората част при по-големите доходи.

Моето предложение, което, ако е необходимо бих направил и в писмена форма за второто четене, но аз моля поради съкратеното време, с което разполагаме, то да се има предвид, е минималната ставка да бъде 40 хил. лева необлагаем минимум, което по мое мнение ще даде възможност да бъдат посрещнати динамичните процеси в близките 2 месеца. Наистина за това време става дума, а когато се произведат изборите и имаме един субект, в чийто правомощия е тази дейност, той вероятно ще реагира адекватно на тогавашната ситуация. Според мен времето е достатъчно дълго за тази динамика, в която се намираме.
Затова още веднъж предлагам необлагаемият минимум от 40 хил. лева да бъде база на ставката със съответното преизчисление към другата таблица по чл. 13. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тридесет и седмото Народно събрание разглежда вероятно един от последните си законопроекти - един законопроект, който бих казал е грях и на Великото, и на Тридесет и шестото, и на Тридесет и седмото Народно събрание, защото България трябваше да има нов, пазарно ориентиран Закон за данъка върху общия доход или за облагане доходите на физическите лица. Дори към днешна дата професионално се ангажирам да твърдя, че България няма необходимата концепция за философията на един такъв основополагащ данък, какъвто е данъкът върху доходите на гражданите на страната.
Ние още умуваме дали облагането да е индивидуално или семейно. Очевидно и Тридесет и седмото Народно събрание не е във възможност да вземе позиция по този основополагащ въпрос, а той е не само финансов и икономически, а и социален, и демографски, изхождайки от демографската катастрофа, към която се насочва развитието на българското общество.
Да, относителният дял на приходите от данъка върху общия доход е общо взето скромен в българските данъчни приходи, в структурата на данъчните приходи. Господин Венцеслав Димитров е прав, тъй като и равнището на заплащането е далеч от европейските и световните критерии за цена на работната сила. Вероятно днес, при средна заплата, която набързо пресметнах, около 45 хил. лева месечно - добре разбирам, че в бюджетната сфера тя едва ли е стигнала 25 хил. лева с новото двукратно увеличение, но е за сметка на материалното производство, означава, че дневната заплата на българския наемен работник е под долар или дори около половин долар, докато за високо заплатените работници и служители в развитите демокрации часовата заплата варира около 20-25 долара на час. Очевидно на България й предстои освен реформа в националната икономика, в структурата на собствеността, в продуктовата, отрасловата, търговската и пазарна структура, също и в структурата на доходите.
По таблиците. Господин Радев, не знам проучили ли сте историята. Законопроект по философията, която Вие и господин Момчев предлагате, съм предлагал през 1993 г. - господин Венцеслав Димитров беше председател на Бюджетната комисия. Тогава реална опасност от хиперинфлация нямаше, но все пак перспективата България да работи в обстановка на галопираща инфлация налагаше една по-динамично променяща се таблица за облагане на доходите и в месечен, и в годишен аспект. Позоваха се на Конституцията, че Народното събрание определя размерите на данъците и това попречи на приемането на една такава формула. Предполагам, че и това Народно събрание няма да приеме мотивите, че ще наруши Конституцията, ако приеме една такава формула - още повече, че ние не можем да не признаем, че първите месеци на хиперинфлационния режим в нашето общество са факт.
И по спора за самата структура на таблицата. Като че ли малко се елементаризира този въпрос. Аз съм проучвал данъчните таблици на 24-те държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Има държави с 2-3 стъпки, с 4-5 стъпки. Малко са държавите с 10-12 стъпки, така както ние предлагаме.
Не е порочна нашата система, че максималният процент на облагане е 50 на сто. Има държави, където е 70 на сто облагането на доходите. Не говоря за шведския социалистически модел на данъчно облагане. Но аз съм анализирал нещата и във връзка със съотношението между минималния облагаем доход и доход, в който влиза максималната ставка. Най-голямата разлика е в Япония - на около 11 минимални доходи ги хваща максималният процент.
При нас по времето на председателстването на Бюджетната комисия от господин Венцеслав Димитров имаше патология - максималната ставка влизаше при 170 необлагаеми минимума. Сега виждам в новата му таблица, че се слиза бих казал на японския модел: ако 25 хил. е необлагаемият минимум, на 300 хил. лева месечна заплата е максималната ставка, т.е. 12 пъти.
Може да се мисли при промяна върху тази философия, но тук са необходими подробни разчети, за да не подложим на утежнено състояние и без това незадоволителните приходи във фиска на страната.
В обстановката на дефицит на време предлагам да се придържаме към приетата философия на съществуващия закон, да не пледираме за радикални промени в данъчните ставки - просто да ги актуализираме към динамиката на променянето на доходите на населението и да разчитаме, че Тридесет и осмото Народно събрание още до края на тази календарна година ще приеме постоянния Закон за облагане на доходите на физическите лица - с ясна философия и бих казал със задължително съобразяване и с предстоящото въвеждане на пазарни принципи на социалното осигуряване. Защото общият доход и индивидуалните вноски за обществено осигуряване са общ данъчен товар и това трябва да се вземе под внимание като перспектива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? - Не виждам.
Преминаваме към гласуване на трите законопроекта на първо четене. Предложението на комисията е да бъдат приети трите законопроекта и от тях да бъде изработен един.
Определям за заседание на Комисията по бюджет и финанси за днес от 15 ч. Възможно ли е?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Накрая ще гласуваме също така и разглеждането на второ четене да стане утре. Това също е необходимо да стане.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта на Министерския съвет. Моля да гласувате!
От общо гласували 173 народни представители, за - 162, против - няма, въздържали се - 11.
Законопроектът на Министерския съвет е приет на първо четене.

Поставям на гласуване законопроекта на Венцеслав Димитров. Моля да гласувате.
От общо гласували 206 народни представители, за - 205, против - няма, въздържал се - 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване законопроекта, предложен от народния представител Муравей Радев.
От общо гласували 206 народни представители, за - 119, против - 7, въздържали се - 80.
Законопроектът е приет на първо четене.
И трите законопроекта са приети. В 15 часа ще се проведе заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Поставям на гласуване законопроекта на проф. Стефан Стоилов и господин Кирил Желев. Моля да гласувате.
От общо гласували 197 народни представители, за - 173, против - 1, въздържали се - 23.
И този законопроект е приет.
Има думата господин Кирил Желев за процедура.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение срокът за предложения по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход да бъде 14 часа днес, за да може в 15 часа комисията да проведе своето заседание.
Моля това процедурно предложение да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 178 народни представители, за - 173, против - 2, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Преди да дам почивка, ще ви съобщя, че Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание днес, 12 февруари, от 15 часа в зала 238, пл. "Батенберг".
Точка трета, която е свързана с проект за решение за осигуряване на финансови средства за доотглеждане на есенниците и законопроектът, внесен от проф. Стоянов, ще бъде разгледана на това заседание. Затова тази точка ще я отложим и ще продължим след почивката с точка четвърта.
Обявявам почивка до 11,45 часа. (Звъни)

След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание. Както ви казах, няма готовност за разглеждането на т. 3. Затова моля да гласувате тя да бъде отложена за утре заран. Моля да гласувате.
Отлагаме т. 3 за утре, тъй като няма готовност от Комисията по земеделието и горите и от Комисията по бюджет и финанси.
От общо гласували 122 народни представители, за - 120, против - 2, въздържали се - няма.
Предложението се приема.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред -
ДОКЛАД НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ОТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА И БЮДЖЕТНАТА СМЕТКА НА РАЗХОДИТЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 1996 ГОДИНА И ОТЧЕТА ЗА ИЗВЪНБЮДЖЕТНАТА СМЕТКА НА "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК" ЗА 1996 ГОДИНА.
Давам думата на народния представител Кирил Желев - председател на Комисията по бюджет и финанси, да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"Комисия по бюджет и финанси
С Т А Н О В И Щ Е
по Доклада на председателя на Народното събрание
и проект за решение по отчета за изпълнение на бюджета
и бюджетната сметка на разходите на Народното
събрание за 1996 г. и отчета за извънбюджетната сметка
на "Държавен вестник" за 1996 г. N 56-06-112 от
10 февруари 1997 г.

На свое редовно заседание, проведено на 10 февруари 1997 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа внесения проект за решение по отчетите за изпълнението на бюджетната сметка за разходите на Народното събрание за 1996 г. и отчета за извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1996 г. В заседанието взеха участие представителите на вносителя - главният секретар, заместник-главният секретар и главният счетоводител на Народното събрание.
В изпълнение на чл. 2, ал. 3 от приложението "Бюджет на Народното събрание към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание", вносителят е направил подробен доклад за изпълнението на разходите по параграфи и съгласно възприетите счетоводни стандарти. Докладът е в три основни части: отчет за изпълнение на бюджетната сметка на Народното събрание за 1996 г., отчет за приходите и разходите по извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" и информация за изграждане на мандатните жилища.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., публикуван в "Държавен вестник", бр. 15 от 1996 г., е била одобрена бюджетна сметка на Народното събрание в размер на 685 млн. 800 хил.лв., а с актуализацията на държавния бюджет през месец юли на същата година тя нараства на 708 млн. 150 хил.лева.
В хода на изпълнението на държавния бюджет Министерството на финансите е осигурило по бюджетната сметка на Народното събрание 708 млн. 28 хил.лв., или със 122 хил.лв. по-малко от утвърдената сума със закона.
Отчетът по бюджетната сметка за 1996 г. е посочен на 712 млн. 750 хил.лв. Или са разходвани в повече от предоставените от Министерството на финансите 4 млн. 722 хил.лв. Преразходът на средства е бил направен за покриване на разходи по канцеларското и стопанското обслужване на дейността на Народното събрание, тъй като предоставените за тази цел средства от бюджета са се оказали недостатъчни.
По извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" са постъпили общо приходи в размер на 247 млн. 714 хил.лв. Извършени са общи разходи в размер на 97 млн. 404 хил.лв. и е реализирано превишение на приходите над разходите в размер на 150 млн. 310 хил.лв.
За изграждането на мандатни жилища на Народното събрание, със Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. бяха определени 200 млн.лв., които изцяло са били осигурени от Министерството на финансите. Освен тази сума са постъпили лихви в размер на 3 млн. 840 хил.лв. Или общата сума е нараснала на 203 млн. 840 хил.лв.
Срещу горните приходи са извършени разходи общо в размер на 193 млн. 115 хил.лв. за аванси на строителни фирми съгласно сключени договори за право на строеж и други, свързани с тази дейност."
В хода на обсъждането народните представители подкрепиха единодушно доклада на председателя на Народното събрание по отношение на упражняването на бюджета на Народното събрание през 1996 г. и извършените от него разходи. С оглед на представения доклад и станалите разисквания по него, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 2, ал. 3 от приложението "Бюджет на Народното събрание от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание", да приеме внесения проект за решение, с което да се одобри докладът и отчетите за изпълнението на бюджетната сметка на Народното събрание за 1996 г. и изпълнението на годишната извънбюджетна сметка на "Държавен вестник" за 1996 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да се изкажат? - Не виждам.
Моля да гласувате следното решение:
За изпълнение на бюджетната сметка на разходите на Народното събрание за 1996 г. и по отчета за извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1996 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 3 от бюджета на Народното събрание, приложение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 14 от Закона за "Държавен вестник" реши:
1. Приема доклада и отчета на председателя на Народното събрание за изпълнението на бюджетната сметка на разходите на Народното събрание за 1996 г.
2. Приема отчета на председателя на Народното събрание за изпълнението на годишната извънбюджетна сметка на "Държавен вестник" за 1996 г.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 151 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 27.
Решението е прието.

Преминаваме към точка пета от дневния ред -
РАТИФИКАЦИИ.
Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Китайската народна република.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров, за да докладва становището на комисията. Него го няма в залата, затова давам думата на госпожа Мариела Митева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Становище по Законопроекта за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Китайската народна република, внесен от Министерския съвет.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи на заседанието си, проведено на 23 януари 1997 г. разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Китайската народна република.
Предложеният за ратификация договор е в съответствие с установената традиция при уреждането на този тип международноправни отношения.
Договорът регламентира подробно условията и реда, по които всяка от двете страни се задължава да екстрадира на другата страна лицата, открити на територията на едната страна издирвани от съдебните органи на другата страна за целите на наказателното производство.
Ратифицирането на Договора за екстрадиция между Република България и Китайската народна република ще допринесе за по-нататъшното развитие на сътрудничеството в наказателно-правната сфера между двете държави, поради което е от съществено значение за нашата страна.
Поради така изложените съображения Комисията по устройството и дейността на държавните органи предлага на Народното събрание да гласува Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Китайската народна република.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки? - Няма.
От Комисията по външната политика и европейската интеграция господин Камов има думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
На 12 февруари тази година Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа проекта за закон и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за екстрадиция между Република България и Китайската народна република, подписан на 20 май 1996 г. в Пекин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Не виждам.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 149 народни представители, за - 149, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на Мариела Митева за процедурно предложение.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам законопроектът да се гласува и на второ четене сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 154 народни представители, за - 154, против и въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Моля госпожа Митева да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Закон за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Китайската народна република.
Член единствен. Ратифицира Договора за екстрадиция между Република България и Китайската народна република, подписан на 20 май 1996 г. в Пекин.
Моля да поставите заглавието на закона и текста му на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 147 народни представители, за - 130, против - 1, въздържали се - 16.
Законопроектът е приет на второ четене.

Преминаваме към следваща тока от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНСУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ
Давам думата на народния представител Николай Камов да докладва становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
На свое заседание от 10 февруари тази година Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа проекта за закон и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Консулската конвенция между Република България и Руската федерация, подписана на 7 септември 1995 г. в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по законопроекта? - Няма.
Моля да гласувате Законопроекта за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Руската федерация на първо четене.
От общо гласували 150 народни представители, за - 150, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на господин Камов за процедурно предложение.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, предлагам да гласуваме законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 150 народни представители, за - 150, против и въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Моля господин Камов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Закон за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Руската федерация.
Член единствен. Ратифицира Консулската конвенция между Република България и Руската федерация, подписана на 7 септември 1995 г. в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 153 народни представители, за - 153, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на второ четене.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА МОЛДОВА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Давам думата на народния представител Никола Койчев, за да докладва становището на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Икономическата комисия на извънредно заседание разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 17 април 1996 г. в София.
Договорът е в аналогия с договорната практика на България в инвестиционната област с държавите на ОНД и същевременно представлява елемент от политическия курс към възстановяване и укрепване на търговско-икономическите отношения с тези държави. Той представлява важен елемент от договорно-правната база, на която ще се градят и развиват двустранните отношения на сътрудничество и партньорство между България и Молдова.
Разпоредбите му създават условия за осъществяване на инвестиции от физически и юридически лица, както и от инвеститори без статут на юридическо лице от едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна, установявайки условия на равнопоставеност и добра воля в инвестиционния процес.
Икономическата комисия намира, че Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите ще съдейства за оживяване на тези отношения, както и в инвестиционен аспект за защита интересите на българските инвеститори.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.



ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Николай Камов да докладва становището на Комисията по външна политика и европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Господин председател, на свое заседание от 10 февруари 1997 г. Комисията по външна политика и европейска интеграция разгледа проекта за закон и прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 17 април 1996 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки по законопроекта? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 144 народни представители, за - 144, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на Никола Койчев за процедурно предложение.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми дами и господа, имаме конвенциален тип договор за взаимна защита и насърчаване на инвестициите между общо взето близки в географско отношение държави. Нямаше бележки при обсъждането на първо четене на законопроекта.
Процедурно предлагам днес да ратифицираме договора и да приемем закона на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това процедурно предложение.
От общо гласували 141 народни представители, за - 141, против и въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Моля господин Койчев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 17 април 1996 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 136 народни представители, за - 136, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет и на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ СЪГЛАСИЕ ЗА СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО, НАЗНАЧЕНО ОТ ПРЕЗИДЕНТА ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 99, АЛ. 5 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА.
Госпожа Мариела Митева има думата.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! От името на Парламентарната група на демократичната левица предлагам това да бъде последният акт, който парламентът ще приеме, именно защото той е израз на общата воля на народните представители да решат един важен за страната въпрос, а именно управлението на държавата по време на предсрочните парламентарни избори. Струва ми се, че това би било един добър знак за българските граждани и се надявам, че ще даде тон за работата в следващия парламент.
Затова ви моля да отложим проекта за решение за утре и да прекратим сега заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Приемам първото, но предлагам да продължим, защото имаме Законопроект за въздухоплаването.
Моля да гласувате направеното разумно предложение, още повече, че лидерите на отделните парламентарни групи отсъстват, с изключение на най-важната.
От общо гласували 153 народни представители, за - 108, против - 44, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисия по бюджет и финанси:
"Доклад по Законопроекта за изменение и допълнение
на Закона за гражданското въздухоплаване N 02-01-52 от
24 януари 1997 г.
На заседание, проведено на 30 януари 1997 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на транспорта Станислав Станулов и главния директор на ръководството на въздушното движение господин Валентин Вълков. Представителите на вносителя изясниха, че главната дирекция и ръководството на "Въздушно движение" е специализирана организация към Министерството на транспорта, която изпълнява държавни функции и задачи, възложени на министерството с редица международни и национални правни актове по организацията, обслужването и осигуряването на безопасност на въздухоплаването във въздушното пространство на Република България. Тя е създадена с Разпореждане N 37 на Комитета за стопанска инициатива към Министерския съвет от 1969 г.
До настоящия момент дейността на специализираната организация е регламентирана само от подзаконови нормативни актове и финансовата им дейност е била организирана на принципа на извънбюджетна сметка с акт на Министерския съвет.
Предлаганото изменение се налага от разпоредбите на чл. 45 от Закона за устройството на държавния бюджет, който изисква законово преуреждане на извънбюджетното финансиране на бюджетните организации. След станалите разисквания народните представители се обединиха около становището за необходимостта от приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване и препоръчват на Народното събрание да го приеме на първо четене." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Имате думата по текстовете. Има ли бележки по законопроекта? - Не виждам.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
От общо гласували 127 народни представители, за - 113, против - 2, въздържали се - 12.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на народния представител Кирил Желев за процедурно предложение.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение законопроектът по изключение да бъде приет и на второ четене. Моля предложението ми да бъде подложено на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате предложението на господин Кирил Желев.
От общо гласували 128 народни представители, за - 114, против - 3, въздържали се - 11.
Предложението се приема.
Моля, господин Желев, да докладвате законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, обнародван в "Държавен вестник" бр. 94 от 1972 г., изменение в бр. 30 от 1990 г.
Параграф 1. Член 53 се изменя така.
Чл. 53. Ал. 1. Ръководството и контролът на полетите се извършват от Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение", която е юридическо лице на извънбюджетно финансиране със седалище в София.
Ал. 2. Управлението на Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" се осъществява от дирекционен съвет, който се състои от председател и членове.
Ал. 3. Председателят и членовете на дирекционния съвет се определят от министъра на транспорта.
Ал. 4. В своята дейност дирекционният съвет се ръководи от правилник, утвърден от министъра на транспорта.
Ал. 5. Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" оперативно се управлява от главен директор, назначаван от министъра на транспорта.
Няма предложения на народни представители.
Комисията е подкрепила § 1 в този му вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 1 на законопроекта.
От общо гласували 133 народни представители, за - 116, против - 3, въздържали се - 14.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 2. Създава се глава 10а:
Глава 10а. Финансиране дейността на Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение".
Чл. 122а. Ал. 1. Финансирането на дейностите по обслужване на въздушното движение се осъществява от фонд "Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение".
Ал. 2. Приходите по фонда се набират:
1. от такси за аеронавигационни услуги;
2. средства по кредитни договори.
Ал. 3. Набраните средства се разходват за:
1. издръжка на дейността на Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение".
Има предложение на Комисията по бюджет и финанси - в чл. 122, ал. 3, т. 1, накрая да се постави запетая и да се добави "като средствата за работна заплата се формират в проценти от събраните такси за извършените аеронавигационни услуги".
2. придобиване на дълготрайни материални активи;
3. извършване на разходи за капитално строителство и за техническо осигуряване, свързани с интегриране и хармонизиране на националната система за обслужване на въздушното движение с европейската система и с други международни конвенции, по които Република България е страна.
Ал. 4. Редът за набиране, разходване, отчитане и контрол на средствата по фонда се определя с правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 122б. Превишението на приходите над разходите в края на календарната година остава за ползване през следващата финансова година, като се разходват целево за изпълнение на европейската програма за интегриране и хармонизиране на националните системи за управление на въздушното движение на европейските страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по § 2? - Няма.
Моля да гласувате § 2 така, както беше предложен от комисията, с поправката в ал. 3, т. 1.
От общо гласували 126 народни представители, за - 110, против - 5, въздържали се - 11.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 3. Набраните средства по извънбюджетната приходно-разходна сметка, създадена с Постановление N 44 на Министерския съвет от 1991 г., обнародвана в "Държавен вестник" бр. 23 от 1991 г., броеве 40, 43, 47 и 51 от 1992 г., броеве 5, 96 и 104 от 1993 г., броеве 2, 6, 24 и 33 от 1995 г. и бр. 108 от 1996 г., и по Фонд "Развитие на системата за обслужване на въздушното движение", създаден с Постановление N 102 на Министерския съвет от 1992 г., "Държавен вестник" бр. 51 от 1992 г., се прехвърля по Фонд "Развитие на системата за обслужване на въздушното движение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате последния § 3 от законопроекта.
От общо гласували 126 народни представители, за - 114, против - 3, въздържали се - 9.
Параграф 3 е приет и с това законопроектът е приет на второ четене.
Последната точка, която бяхме приели, се оказа, че е изпълнена, тъй като е ратифициран договорът със Словения, така че дневният ред за днес е изчерпан.
Имаме следните точки в дневния ред:
1. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове.
2. Решение за осигуряване на финансови средства за доотглеждане на есенниците, засяване и отглеждане на пролетните култури.
3. Проект за решение за даване съгласие служебното правителство, назначено от президента при условията на чл. 99, ал. 5 от Конституцията, да води преговори и сключва договори и споразумения с други държави, международни организации и финансови институции за външни заеми, за финансова стабилизация и за социална защита при условия, не по-лоши от тези при ратифицираните досега договори.
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 12,55 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
Станимир Калчевски

Яшо Минков