Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Илко Савов и Иван Будимов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Преди да преминем към определения дневен ред, предлагам да определим нашата ваканция. Затова моля да гласувате следното решение:
"Народното събрание на основание чл. 84, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 33, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И :
Народното събрание е във ваканция от 12 до 21 април 1996 г.".
Моля да гласувате. До 21 включително. Десет дни е съгласно правилника. (Шум и реплики от страна на депутати от СДС: "Днес е 12. Какво се правите на интересни?", шум, изразено не¬одоб¬ре¬ние от страна на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Извънредно заседание е днес. (Шум, реплики и неодобрение от страна на депутати от СДС) Гласувайте по съвест, господа.
От общо гласували 126 народни представители, за - 103, против - 17, въздържали се - 6.
Предложението се приема.
Във връзка с часа на нашите заседания, знаете, че по правилник заседанията започват от 14 ч., всяка сесия вземаме решение.
Има предложение да вземем следното решение:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35, ал. 2 във връзка с чл. 33 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:

Редовните пленарни заседания на Народното събрание през втората сесия на 1996 г. се провеждат от 9,00 до 14,00 ч.".
Има ли възражения? - Няма. Моля да гласувате. Тоест продължава досегашната практика.
От общо гласували 136 народни представители, за - 111, против - 19, въздържали се - 6.
Предложението се приема.
Преминаваме към точка пър¬ва и единствена от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКИТЕ И КРЕДИТНОТО ДЕЛО.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (от място): От името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От името на парламентарна група, заповядайте, госпожа Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, искам да изразя протеста на Съюза на демократичните сили затова, че на днешния ден беше отказано правото на опозицията да проведе парламентарен контрол, което е гарантирано от чл. 90,ал. 1 от правилника на Народното събрание. Този парламентарен контрол беше отменен без да се даде обяснение, но ние имаме своето обяснение, защото днес бяха отправени питания към министър-председателя и към други министри във връзка с вноса на зърното, във връзка с двете ноти по повод изявлението на Елцин и във връзка с отказа на министър-председателя да приеме среща с президента на Литва.
В знак на протест Парламентарната група на демократичните сили няма да присъства на днешното заседание. (Реплики, възгласи: "О, кръшкачи!" от страна на депутати от мнозинството, депутатите на СДС напускат залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Пре¬ми¬на¬ва¬ме към точка първа от дневния ред. Давам думата на господин Желев да докладва становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители. На шест свои заседания Комисията по бюджет и финанси обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело, внесен от Министерския съвет на 4 април 1995 г., от народния представител Росен Михайлов, както и група народни представители - на 4 октомври 1995 г., както и законопроект, внесен от народния представител Александър Джеров и група народни представители.
В заседанията участваха и изказаха становища представители на Министерството на икономическото развитие, Министерството на финансите и управителния съвет на Българската народна банка. В заседанията взеха участие и представители на Асоциацията на търговските банки.
Комисията по бюджет и финанси разгледа об¬с¬той¬но целите на законопроектите, предвид спецификата на дейността и устройството на банковите институции и състоянието на банковата система в България.
Предложеният от Министерския съвет законопроект урежда производството на несъстоятелността на търговските банки поради неприложимостта на разпоредбите на Търговския закон. Вносителят предлага мерки, които могат да прилагат само Българска народна банка, тъй като тя е единствената институция, която регулира и контролира дейността на търговските банки.
В проекта са предложени разпоредби, с които се разширяват правомощията на централната банка за предприемане на принудителни мерки спрямо банки, нарушаващи нормативните актове на Българската народна банка. Предложена е хипотезата за намеса на националната банка при опасност от изпадане в неплатежоспособност на търговски банки.
Правната регламентация на неплатежоспособността и мерките по оздравяване са посочени в отделна глава. Чрез широк спектър от правомощия на Българска народна банка се цели отстраняване на неплатежоспособността или обявяване на банките в несъстоятелност след предварителна оценка на финансовото им състояние. Уредбата на несъстоятелността е изградена в нова глава - "Несъстоятелност", на принципа на субсидиарно прилагане на общата регламентация на Търговския закон с предвидени специфични правила.
При съставянето на законопроекта са взети предвид законодателствата на развити европейски държави, както и разпоредбите на директивите на Европейския съюз по посочените проблеми.
Комисията смята за наложителна промяната на Закона за банките и кредитното дело в частта му относно регламентацията дейността на влогово-кредитните кооперации, като счита, че такива институции следва да съществуват само по силата на Закона за банките и кредитното дело. Липсата на специална законова уредба за тяхното създаване и осъществяване на специален надзор влияе неблагоприятно върху формирането на финансовия пазар.
Комисията по бюджет и финанси смята, че е налице необходимостта от синхронизиране на законодателството на Република България със законодателството на страните от Европейския съюз, а по-точно първата банкова директива на Съвета на Европейския съюз от 12 декември 1977 г. При така очертания предмет на правно регулиране изменението и допълнението на Закона за банките и кредитното дело предвижда създаването на нова глава - "Особени разпоредби за кредитните кооперации".


Съгласно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело, влогово-кредитната кооперация с разрешение на Българската народна банка, може да извършва ограничен кръг от банкови сделки, влогонабиране, кредитиране и гаранционни сделки. Тя трябва да отговаря на редица изисквания за дялов капитал, брой и местожителство на членовете. Влогово-кредитната кооперация може да извършва банкови сделки само ако членува в Съюза на влогово-кредитни кооперации, които са получили разрешение от Българска народна банка за банкова дейност по чл. 1, ал. 2, т. 1 и 2, осъществява общата им политика, рефинансиране и надзор. В проекта са имплицирани редица изисквания, съществували към тези институции в българската банкова история, а също и в страните от Европейския съюз.
При обсъждането на законопроектите бяха изразени становища, че банковата система в България може да бъде насочена към оздравяване, ако се намерят законови възможности за непопадане в състоянието на неплатежоспособност и несъстоятелност. За целесъобразността от концентрация на правомощия в Българската народна банка и отговорностите й по създаване на една система за гарантиране на вложителите, за възможностите за точно дефиниране на състоянията неплатежоспособност и несъстоятелност, както и за съществуването на влогово-кредитни кооперации, че това може да бъде регламентирано единствено, ако се вземе под внимание становището на Управителния съвет на Българска народна банка.
Комисията ще обсъди внимателно всички направени предложения по така внесените законопроекти и предлага на народните представители те да бъдат приети по принцип на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Никола Койчев да представи становището на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, комисията е заседавала само по Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите и първия вариант на Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело. Те бяха разгледани на заседания на комисията на 19 октомври 1995 г., на 20 декември 1995 г. и на 11 януари 1996 г.
Комисията обсъди текстовете на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Александър Джеров и група народни представители и на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело, внесен от Росен Михайлов и група народни представители, уреждащи дейността на влогово-кредитните кооперации. Обсъдени бяха и становища на заместник министър-председателя и министър на икономическото развитие, на Министерството на финансите и на Българската народна банка, прието от Управителния съвет на банката. В заседанието участвуваха експерти и представители на посочените министерства и Централната банка.
Икономическата комисия смята, че дейността на влогово-кредитните институции трябва да бъде уредена със закон, като най-подходящо е режимът на тези кооперации да бъде включен в Закона за банките и кредитното дело. Това налага създаването на нова глава в Закона за банките и кредитното дело - "Особени разпоредби за кредитните кооперации". Правилата за влогово-кредитните кооперации трябва задължително да бъдат синхронизирани с правото на Европейския съюз и преди всичко с Първата банкова директива на Съвета на Европейския съюз от 12 декември 1977 г.
Икономическата комисия подкрепя по принцип представените законопроекти и препоръчва приемането им от Народното събрание на първо четене.
При обсъждането на законопроектите бяха направени редица забележки и препоръки.
1. Членовете на Икономическата комисия смятат, че влогово-кредитните кооперации са особени финансови институции, кооперации sui generis, чиято правна уредба трябва да бъде включена в Закона за банките и кредитното дело и актовете по прилагането му.
2. Народните представители от Икономическата комисия се обединиха около принципното положение, че влогово-кредитните кооперации могат да извършват само три вида банкови сделки - влогови, кредитни и гаранционни, уредени в чл. 1, ал. 2, т. 1, 2 и 7 от Закона за банките и кредитното дело, страни по които могат да бъдат единствено членовете на кооперацията. Това се налага от необходимостта да се защити интересът както на вложителите, така и на самите кооперации, към които изискванията за капиталова адекватност не са така строги, както към банките.
3. Икономическата комисия приема, че влогово-кредитните кооперации могат да се обединяват в повече от един съюз, стига тези съюзи да се лицензират от Българска народна банка и за получаването на лицензия да е необходимо спазването на едни и същи изисквания, въведени от Централната банка. Икономическата комисия подкрепя предложението съответният съюз и всяка от членуващите в него влогово-кредитни кооперации да носят солидарна отговорност за задълженията на съюза и всеки негов член.
4. В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело трябва да се предвиди разпоредба, с която да се оправомощи Централната банка да издава подзаконови нормативни актове, уреждащи капиталовата адекватност, ликвидността и вътрешния контрол на влогово-кредитните кооперации и техните съюзи.
5. Членовете на Икономическата комисия са единодушни, че е наложително да се повишат изискванията при формирането на фонд "Резервен" на кооперациите и техните съюзи.
6. Необходимо е да се предвиди създаването на гаранционни фондове към съюзите на влогово-кредитните кооперации, в които кооперациите да внасят не по-малко от 8 на сто от привлечените от тях средства.
7. Икономическата комисия не подкрепя становището за промяна на чл. 38 от Закона за кооперациите. Комисията също така смята, че дейността по чл. 39 на същия закон, както и статутът по принцип на взаимоспомагателните каси, не са в обхвата на предлаганите законопроекти.
8. В комисията бе изразено становище, че следва да се обсъди и възможността максималната дялова вноска на член-кооператор да не надхвърля 2 на сто, вместо предлаганата граница от 1 на сто от дяловия капитал на влогово-кредитната кооперация.
Икономическата комисия смята, че горните препоръки са отразени в предложените от Управителния съвет на Българска народна банка текстове за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело. В случай, че тези текстове бъдат внесени от вносителите или от народни представители между първо и второ четене на законопроектите, те ще бъдат подкрепени от Икономическата комисия.
Икономическата комисия ще направи допълнителни предложения по законопроектите между двете четения, които Комисията по бюджет и финанси да вземе предвид при подготовката на законопроектите за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров да прочете становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В действителност ние имаме два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело. Освен този, внесен от Министерския съвет, и законопроект с по-раншна дата, внесен от народния представител Росен Михайлов и група народни представители. Поради което и в съответствие с разпоредбите на правилника, смятам, че те трябва да бъдат обсъдени едновременно и затова ще изложа поотделно становищата за двата законопроекта, които комисията има.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи на заседанието, проведено на 10 април 1996 г. обсъди за първо гласуване внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело. Предлаганият законопроект цели да стабилизира банковата система, като предвижда засилване на контрола на Централната банка, създаването на специални правила, уреждащи несъстоятелността на банките. В условията на днешната икономическа обстановка, на преход към пазарни отношения, съществуването на такива правила е от важно значение. Банките са особени по характер стопански субекти. При тях не е възможно да намерят приложимост общите норми за несъстоятелност в Търговския закон. Внесеният проектозакон е структурно добре изграден и обхваща в нужната пълнота регламентираната материя. Включените в глава тринадесета мерки за оздравяване на банките в случай на опасност от неплатежоспособност, бяха преценени от комисията положително. Те поначало се доближават до уредбата по този въпрос в Търговския закон.
Тези мерки, чрез засилената намеса от страна на Централната банка, създават ефективен механизъм за преодоляване затрудненото икономическо състояние на изправената пред неплатежоспособност банка, като в същото време не засягат интересите на вложителите. Също така, като положителен момент в законопроекта беше отчетена и нормата на чл. 86, която предвижда специален ред за привилегированите вземания с цел защита на вложителите.

Законопроектът не съдържа норми, които противоречат на Конституцията и с оглед на това няма пречка да бъде приет на първо гласуване. Предвид на изложеното Комисията по устройството и дейността на държавните органи подкрепя внесения законопроект и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.
С оглед предмета на законопроекта би било целесъобразно и полезно Комисията по устройството и дейността на държавните органи да съдейства на водещата Комисия по бюджет и финанси и двете комисии да проведат съвместно заседание за обсъждане на второ четене, тъй като значителна част от разпоредбите са с правна значимост.
Становище по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело, внесен от народния представител Росен Михайлов и група народни представители:
На 23 ноември 1995 г. Комисията по устройството и дейността на държавните органи обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело, внесен от народния представител Росен Михайлов и група народни представители.
Комисията приема идеята да бъде подробно уредена възможността, предвидена в чл. 38 от Закона за кооперациите, те да извършват влогово-кредитна дейност. Това обаче следва да се отнася за съществуващите кооперативни организации и за такива, които ще се създават в бъдеще, но не и за банкови институции, прикрити под форма на кооперации и регистрирани по различни закони.
В Закона за кооперациите не са посочени видовете кооперации, поради което е неправилно в чл. 61, ал. 1 от проекта да се употребява понятието "кредитна кооперация". Възможността, която предвижда чл. 38, е учредената кооперация да може да извършва и влогово-кредитна дейност.
Във връзка с това следва да се има предвид и предложеното изменение в чл. 38 в законопроекта на господин Александър Джеров и група народни представители, в което е посочено, че тази влогово-кредитна дейност може да се осъществява само за членовете-кооператори. Този принципен въпрос следва да бъде изяснен още при обсъждането на първо четене на законопроекта, за да се изясни ще съществува ли възможност да се създават популярни банки, кредитни кооперации, влогово-кредитни кооперации и други с подобни наименования формирования по Закона за кооперациите или такива кредитни институции следва да съществуват само по силата на Закона за банките и кредитното дело.
Ако се отговори положително на тези въпроси и се приеме, че кооперацията може да осъществява влогово-кредитна дейност освен със своите членове и за други граждани, то следва да се съобрази със становището по законопроекта, изразено от Българската народна банка, което комисията изцяло подкрепя.
Комисията възприема текстовете, предложени от Българската народна банка и счита, че авторите на законопроекта, изхождайти от тях, следва да направят писмени предложения за подобряването му.
Комисията предлага законопроектът да се обсъжда на първо четене едновременно със законопроектите за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесени от народните представители Цоньо Ботев и Иван Димитров и Александър Джеров и група народни представители. Предложенията за изменения на чл. 38 в двата проекта са пряко свързани с обсъждания законопроект, внесен от народния представител Росен Михайлов и група народни представители.
Комисията счита, че законопроектът може да бъде внесен за първо четене, като се съобразят при обсъждането му направените бележки и съображения в самата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Росен Михайлов има думата.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, моля да гласуваме и да бъдат поканени в залата управителят на Българската народна банка господин Любомир Филипов и юристът на банката господин Валери Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение да се поканят управителят на БНБ господин Филипов и юристът на БНБ господин Димитров.
От общо гласували 115 народни представители, за - 110, против - 4, въздържал се - 1.
Приема се предложението. Започнахме заседанието с кворум 127 народни представители. Съгласно правилника и Конституцията решенията се вземат с 50 на сто плюс 1 от присъстващите, тоест от установения кворум.
Кой иска думата по предложените законопроекти? - Предлага се най-напред да чуем вносителите.
Има думата господин Румен Гечев - заместник-председател на Министерския съвет и министър на икономическото развитие.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми депутати! Бих искал да кажа само няколко думи за значимостта на законопроекта, който предлага Министерския съвет на вниманието на парламента.
Искам да благодаря от името на правителството за това, че на този законопроект беше обърнато сериозно внимание и в едни относително кратки срокове той беше обсъден на различни равнища - експертно, в Икономическата и в Бюджетната комисия.
Искам да ви кажа, че текстовете, които се предлагат в този законопроект или по-точно за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело, са внимателно анализирани както от правителството, така и от Националната банка, респективно от Банковата консолидационна компания към Министерството на икономическото развитие.
Ние разбира се държим на своевременното разглеждане на този законопроект и на гласуването на неговите текстове по няколко причини:
Първо, реформата на банковата система в България заема ключово място в икономическата програма на правителството. Сега, вече почти в средата на 1996 г. е очевидно, че осъществяването на структурните реформи не може да стане и без ускоряване на структурните реформи в банковата система.
Разбира се, очевидно е, че при тези условия банковата система функционира. В същото време тя се намира в затруднено състояние. Ние не бихме казали в никакъв случай, че има криза в банковата система, но е очевидно, че значителните затруднения в банковата система се дължат и на това, че има неизяснени законови обстоятелства около фалита на търговските банки.
Приемането на този законопроект ще допринесе за изясняването на законовите условия и освен това в значителна степен ще подобри икономическия климат в банковата сфера с цел нейното преструктуриране и повишаване ефективността на нейната дейност.
Преди всичко в тези поправки към Закона за банките и кредитното дело онова, което се предлага, е изясняването на отношенията между Националната банка и търговските банки - един изключително важен момент в този законопроект към банките и кредитното дело с оглед на това при какви условия Управителния съвет на Националната банка може да се намесва в работата на търговските банки, точно при какви икономически параметри от финансовото състояние на банката, точно с какви мерки и с какви представители в търговските банки.

Искам да кажа, че в тази сфера ние предлагаме в този проектозакон именно степента на такава намеса. Искам да кажа, че имаше известна дискусия по въпроса, разбира се, за степента на намеса на Националната банка в търговските банки.
Знаете, че един от споровете, който се води в предварителните обсъждания, беше каква е степента на намеса от гледна точка на защита на частната собственост, съобразно българската Конституция и другите закони в България.
Разбира се, че когато става дума за намеса на Националната банка в търговските банки, изходният критерий за степента на тази намеса трябва да бъдат, разбира се, не само законовите, но и икономическите параметри, които са достигнати в търговската банка.
Мисля, че правилно се предлага в този законопроект намесата да бъде значително висока, особено в ситуацията, в която състоянието на търговската банка е такова, че всъщност нетният капитал е отрицателен.
Мисля, че и от икономическа, и от законова гледна точка е ясно, че в тази ситуация, когато нетният капитал на банката и нейният финансов резултат е отрицателен, всъщност от икономическа гледна точка е безспорно, че не може да става дума за накърняване на правата на частните акционери в търговската банка. Тъй като при отрицателен резултат това означава, че техният акционерен капитал, така да се каже, не съществува.
Следователно и от икономическа, и от юридическа гледна точка смятаме, че е правилна постановката в този законопроект за степента на намеса на Националната банка в търговските банки.
Освен това липсата досега на текстове за банкрут, фалит, съответно на банката като, бих казал специализирано юридическо лице, извършващо стопанска дейност на кредитния пазар и в банковата сфера, ще доведе и до това, че ще се улеснят в значителна степен не само действията на Националната банка, но в значителна степен ще се улесни и взаимодействието между търговските банки и решаването на техните проблеми, когато една или няколко от тях изпадат в критична ситуация, както и решаването на проблемите между търговските банки и промишлените фирми.
Така че, сигурни сме, че с приемането на поправките в Закона за банките и кредитното дело текстовете, които са ви предложени, ние ще създадем достатъчно юридически условия за извършване на желаното преструктуриране на банковата система и изясняване на условията на банкрута на търговски банки и респективно частни и държавни. В този случай няма никакво значение формата на собственост.
Сигурни сме също, че с приемането на този законопроект ние ще създадем необходимите законови гаранции за ускоряване на структурната реформа в българската икономика, в това число и в банковата сфера. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
От името на вносителите, група народни представители, начело на които е господин Росен Михайлов, имате думата по втория законопроект.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги! Аз ще си позволя в своето изказване да засегна въобще въпроса за промяната на Закона за банките и кредитното дело, така както е поставен като цели в двата законопроекта - и в законопроекта, който е предложен от Министерския съвет, и в законопроекта, който е предложен от група народни представители.
Не смятам, че преди всичко ние трябва да обсъждаме каква е тази промяна на закона, която искаме и защо търсим промяна в един закон, който беше приет в 1991 г. И също както Законът за Българската народна банка смятаме, че е един добър закон, прекрасно регулиращ взаимоотношенията в държавата между банковите институти, взаимоотношенията им с изпълнителната власт, взаимоотношенията им с Българската народна банка.
Може би трябва да кажем, че състоянието на българската банкова система, такава каквато беше създадена от 1991 г. до сега, 1996 г., лошото състояние на банковата система е основна причина, когато ние искаме да променим този закон. Ние видяхме, че този закон в една или в друга степен не урежда основни промени, които станаха в нашето общество, основни промени в нашата икономика. И заедно с това общо е становището, че той не отчита реално фактите такива, каквито бяха виждани в 1991 г.
Общо е мнението, не само на обществеността, а и на специалистите, че в банковата система протичат едни бързи, фатални, бих казал, процеси на декапитализация, въобще влошаване на ликвидността на банковите институти с всички онези съпътстващи понякога паразитни явления, а понякога още по-страшни за обществото като цяло явления. Това е отношението на клиентите на банките към тези институти, с проблемите, които се натрупват, неправилно изнасяне на някои факти, според мен, в медиите по отношение работата на банките и на техните проблеми.
Винаги се поставя въпросът, че основното бреме, което в момента съществува в банките, това са страшно лошите, нелихвоносни или пък необслужвани лихвоносни активи на банките. Когато говорим за нелихвоносните активи, винаги в нашето общество се поставя въпросът за различни външни страни и черти на работата на банките. Но що се касае до необслужваните лихвоносни активи, според мен това е един проблем, който обхваща еднакво справедливо както държавния, така и частния сектор в стопанството на страната.
Така че там трябва да се търси много по-аналитично, много по-добре къде е причината.
Ако тръгнем така, както върви общественият дебат по банковата криза, може би на първо място се търси отговорността на банковия мениджмънт в ръководството на търговските банки, хората, които оперативно са взимали решения по увеличаването на тези необслужвани лихвоносни активи, независимо къде са били предоставени те, в държавния или в частния сектор.
Веднага се поставя въпрос, който е доста справедлив, каква е ролята на държавните институции при взимане на едни непопулярни решения на изпълнителната власт по отношение на проблеми конкретно на банковата сфера, които някой път грубо са нарушавали, според мен, автономността на финансовите институти.
Но заедно с това цялото общество е обединено около тезата, че липсата на контрол или на ефективен контрол върху работата на банковите институти е една от твърдите причини, които доведоха до това състояние на банковия сектор. А заедно с това се чуват и отделни гласове въобще за политиката на Българската народна банка и на Държавна спестовна каса.
Изброявайки тези основни причини, които се налагат в обществения диалог, аз не взимам страна към нито един от тях. И смятам, че който конкретизира или пък даде предимство на всеки един от тези проблеми, ще сгреши.
Основният проблем, според мен, е че след 1990 г. ние брутално, може да се каже, с един удар по най-неуважаващ себе си като народ, а също така и като държава, премахнахме регулативните ограничители както на Българската народна банка, така и въобще на банковия сектор. Даде се възможност, според мен по външноемоционални причини, а всъщност може да се коментира по какви причини, ние да дадем една особена степен на дерегулация на взаимоотношенията вътре в банковия сектор, а също така и взаимоотношенията между банковия сектор -изпълнителна власт - банков сектор - Българска централна банка.
Това излизане на държавата от 1991 г., въпреки че това беше много добре оформено в тези два закона както за Българската народна банка, така и Законът за банките и кредитното дело, трябва да признаем, че реши много от въпросите, много от причините, които в момента ние, така или иначе, разглеждаме в този проблем, който съществува в нашето общество - проблемът на банковия сектор. Въпросът за надзора, въпросът за контрола на банковия сектор е основен, когато говорим за излизането на държавата от тази област.
И ако ние днес не можем твърдо да си признаем, и аз смятам, че не трябва да търсим въобще отговор на този въпрос: нужни ли са регулативни мерки, ограничители на дейността на банковия сектор, в смисъла на най-добрите традиции, които стоят в този сектор, тоест да търсим едно оптимално съотношение на надзор, оптимално съотношение на една автономна дейност както на държавните, така и на частните търговски банки, ние няма да можем да решим тези проблеми.
В този смисъл аз се прехвърлям на законопроекта, който е внесен от Министерския съвет. И искам да споделя, че той трябва, колкото е възможно по-бързо, и за мен е радостно, че днес се разглежда този проблем, да бъде приет на първо четене. И в установения срок да бъде придвижван и да стане един реален закон.
Има много виждания, че Законът за банките и кредитното дело е едва ли не "Кутията на Пандора". Неговото отваряне ще насочи много интереси, които могат да изкривят законодателната материя, като кривото огледало на Андерсен. Тоест при решаването на един проблем да отворим язва в други места на състоянието на банковия сектор.
Смятам, че самият подход за изграждане на банковите институти в България по принцип е дълбоко погрешен. Аз не зная, може би господин Гечев ще сподели, но господин Филипов, ние в момента имаме някъде над 40 банкови институти, търговски банки. Всички те искат да бъдат универсални търговски банки. Всички те едва ли не се смятат за, как да кажа, Америкън експрес или пък Чейс Мънхетън бенк. Това според мен е абсолютно ненужно на българския финансов пазар. Универсални банки могат да бъдат само тези, които са спечелили както доверието на вложителите, както доверието на агентите във финансовия пазар, но които са показали един стабилен темп на развитие дълги години напред.

Що се касае за периода 1990-1996 г., аз смятам, че едва ли той може да бъде един период, колкото и труден да е бил той, който да ни увери, че в рамките на две или на три години можем да създадем такъв институт в България. Имаме Българската външнотърговска банка, Булбанк, която, въпреки че има доста бележки за политиката, която извършва този банков институт, наистина показва, че е един добър, с добри традиции банков институт, макар и насочен в определена сфера на банковия пазар.
Според мен банките в България в голямата си част трябва да бъдат насочени конкретно много по-близко до клиентите. Колкото по-близко са до своите клиенти, толкова и по-близък ще бъде контролът над тяхната дейност. В момента голяма част от банките развиват неприсъщи дейности, дейности, които именно поради това мегализиране, това величаене на своята, според мен, измислена роля в българския финансов пазар, създават дейности, които са напълно ненужни. Например колко от банките в България развиват така наречените картови системи за разплащане? Според мен, вече е лоша традиция всяка от банките да има своя лична, собствена система за сигурност. Всяка от банките поддържа паралелни системи за влизане във валутния пазар, паралелни системи за консултация и т.н.
Всичко това може да бъде избегнато и ролята на държавата е именно в тази насока, за да създаде една добра, рентабилна държавна организация, която да защитава не само интересите на държавата, но и интересите на вложителите. Начинът на извършване на инкасовата дейност, охраната на банките, развитието на тяхната електронна дейност трябва да бъде предоставена именно на едно акционерно дружество с преобладаващо държавно участие. Примерът на банките, още един път напомням, е много добър именно в тази насока. Банките трябва да се концентрират на типично банкови операции. Всичко онова, което е излишно, което е вторично, което е съпътстващо тяхната дейност, трябва да бъде извадено от тяхната сфера.
Мисля, че е редно ние да разгледаме една такава позиция, а защо не и да видим по какъв начин можем да я структурираме в промените на Закона за банките и кредитното дело.
Именно от тази позиция аз искам да се прехвърля на законопроекта, който беше внесен от група народни представители. Искам да ви кажа честно и откровено: за съжаление моето име е на първо място, тъй като едва ли не ние бяхме едни сторонници за промяната на Закона за банките и кредитното дело именно в тази му част, според някои от наблюдателите - узаконяване дейността на влогово-кредитните кооперации. Въпреки че давам това определение с всички вътрешни мои виждания, че то не е най-правилното.
Съществуването на една такава влогово-кредитна дейност от български финансови кооперации е една дейност, която има своите традиции в българската банкова история още от края на миналия век, а и тя е показала своите традиционно добри резултати. Но именно тези институции в тази строго извънредно либерална обстановка след 1991 г., когато беше приет Законът за банките и кредитното дело, когато беше приет Законът за кооперациите, даде възможност на финансовия пазар да излизат такива, според мен в голямата си част с добри намерения за развиване на финансова кооперативна дейност, но и много кооперации, които едва ли могат да претендират за една точна, прецизна банкова дейност. И така се създадоха най-различни влогово-кредитни кооперации, създадоха се популярни каси. Някои от тях претендират едва ли не за реституция на имущество, за реституция на традиции, на това, което е било преди 40-те години на ХХ век.
По какъв начин ние виждахме в Комисията по бюджет и финанси, аз не смятам точно и конкретно да говоря по този закон, тъй като според мен подлежи на пълно развитие, трябва да бъде изцяло реконструиран този проект за промяна на Закона за банките и кредитното дело.
Ние в Комисията по бюджет и финанси преди всичко виждахме водещата роля и становището на Българската национална банка. И когато поставихме въпроса още по времето, когато управител на Българската народна банка беше проф. Тодор Вълчев, ние казахме така: съгласни или не, в момента тези кооперации, тези популярни каси, тези популярни банки съществуват. Колкото се може по-скоро банковият надзор и всички други законови институции и органи трябва да влязат и да видят каква е дейността, която те извършват, да бъдат сложени на едно прокрустово ложе на закона, на един закон, който виждахме като промяна на Закона за банките и кредитното дело. Там, където краката са по-дълги, ще ги режем, естествено, там, където са къси, ще ги разпъваме. Ние по никакъв начин не искахме да узаконяваме тяхната дейност.
Чисто и просто Законът за банките и кредитното дело, въобще законовите форми за решаване на една банкова дейност, тогава дойдоха вече и промените в Наказателния кодекс, трябва да бъдат основни при една банкова дейност. Благодарение именно на този засилен диалог ние не искахме да се повторят тези неща, които се повториха във Варна през лятото на миналата година именно с тези институти. Благодарение на този засилен диалог ние имаме този проект за промяна на Закона за банките и кредитното дело и създаване на една нова глава, отчитайки, въпреки работата и на Икономическата комисия, и на Бюджетната комисия, че той все още не е достатъчно точен, не е достатъчно прецизен.
Поставиха се много въпроси: какво е взаимоотношението между един бъдещ съюз, защото това е едно от изискванията на този закон - създаването на съюз на популярните банки или на влогово-кредитните операции, да го кажем (виждате, все още не е избистрена самата легална дефиниция на това название); кой ще създава този институт; кой ще дава лиценза; кой ще извършва контрола, отчета и всичко друго, което при една нормална банкова институция се върши. Тези въпроси бяха дискутирани в комисията. И чест прави на Управителния съвет на Българската народна банка, че той, освен първите си виждания, които бяха въплътени в този законопроект, мисля, че в началото на есента на 1995 г. представи едно решение на Управителния съвет. В това решение на Управителния съвет ние видяхме доста точно аргументирано, мисля, че някъде към 11 точки бяха изброени, по отношение една бъдеща работа на подобни институти.
Въпреки че времето вече беше достатъчно напреднало, не знаехме как ще се развиват въобще процесите и мислехме, че едва ли е толкова належаща и бърза работата по даването на една законова форма за дейността на подобни финансови институти, ние считахме, и в момента считаме, че не можем да отиваме към разглеждане и въобще към гледане на първо четене, камо ли за работа по второ четене, на една бъдеща промяна на Закона за банките и кредитното дело в частта му за регулиране дейността на влогово-кредитните кооперации, без да се вземе предвид, и то твърде точно, на някои места може би, както се казва, направо с вкарване на нови готови текстове на становището на Управителния съвет на БНБ. Такова е нашето виждане и сега.
Колеги, като ви приканвам по принцип да гласувате и двата закона да се приемат на първо четене, не можем да имаме и друго становище.


Що се отнася до законопроекта, който е внесен от Министерския съвет, смятам, че той е абсолютно наложителен не само за това, че ние трябва да докажем - и много добре, че ние го гледаме именно в петък, утре се открива една според мен почетна среща - заседание на Европейската банка за възстановяване и развитие - за да докажем, че ние точно, легално, законово демократизираме и синхронизираме нашето банково законодателство в крак с европейските и световните изисквания. Ние трябва да имаме този закон. Но проблемите, които са залегнали в голямата си част за промяна на Закона за банките и кредитното дело по определение на понятието "неплатежоспособност", "несъстоятелност", според мен са извънредно правни проблеми, т. е. те касаят една законова материя, която преди всичко юристите, и аз смятам, че те добре са дали своите виждания в дадения законопроект.
Според мен обаче има един друг проблем в този законопроект - можем ли ние в сега съществуващия Закон за банките и кредитното дело - и той се отнася главно до работата и становищата на Българската национална банка, на БНБ - да търсим предварителна реакция преди идването вече на най-лошото събитие - неплатежоспособност, несъстоятелност. Според мен - да, можем да търсим. И в това се обедини при разглеждането Комисията по бюджета и финансите. Още при самото лицензиране, още при извършване на оперативния надзор над работата на търговските банки по определение на различните параметри за капиталова адекватност на българските търговски банки, независимо от това какви са те - държавни или частни, БНБ може да си каже своята твърда и точна позиция.
И тук вече възниква големият проблем. Аз не знам дали следяхте как се развиваше тази дискусия на страниците на медиите, диалогът между Асоциацията на търговските банки, но там беше поставен един голям въпрос - безпристрастността на Българската национална банка, безпристрастността на изпълнителната власт към българските търговски банки, т. е. да няма деление на съответните търговски банки - дали те ще бъдат частни, държавни или нещо друго. Ето това е въпросът, който ние според мен, гласувайки на първо четене и двата законопроекта, трябва да изискаме от Българската народна банка - една точна и безпристрастна позиция. Аз смятам, че такава позиция е имало досега, с редки изключения една точна, безпристрастна политика по отношение на българските търговски банки. И смятам, че такава политика винаги е била уважавана в България.
С тези няколко думи искам да завърша изложението си по двата законопроекта. Благодаря ви за вниманието. Предлагам двата законопроекта да бъдат гласувани на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Професор Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да споделя няколко съображения във връзка със започващата дискусия към второто четене и работата в комисиите по проекта за решаване на проблемите в областта на популярните банки. Това е тема, върху която комисии и групи депутати работят от 1993 г. Аз бих си позволил да отбележа, че парламентът е длъжник на онези среди, които отдавна очакваха решаване на тези проблеми, толкова повече в една обстановка, в която България преживя и явленията на пирамидите. Неуредеността на тази материя създаваше основателни претенции към законодателната власт. Пропукването тук и там на популярни каси доведе до нежелателно напрежение. И аз съм един от тези, които са доволни, че в края на краищата проектът за изменение на Закона за банките и кредитното дело в това отношение е вече на вниманието на Народното събрание.
Има обаче някои въпроси, по които ще трябва много сериозно да се помисли и да не се допусне при решаването и на въпроса за кооперативните каси да се намесят политически съображения, политически сметки. Започвам малко открая, но това, което казвам, е свързано с такъв един проблем като този да има ли един или повече от един съюзи на популярните банки - тема, която се налага за внимателно разискване, толкова повече като се отчита и опитът на другите страни.
Обвиненията, че ако се направи един съюз и той да бъде нещо солидно, стабилно, което наистина да бъде натоварено ефективно с онези функции, които са предвидени в законопроекта, се атакува, че е неизбежно, това ще бъде съюз, поставен под опеката на една политическа сила, без, разбира се, да се изтъкват убедителни аргументи, че това неизбежно произтича при такова едно решение, като същевременно се пренебрегват огромните плюсове на старта на законовата дейност на популярните банки в България те да имат зад гърба си такъв един солиден, мощен съюз, който ще изпълнява много от функциите на банков надзор, ще бъде една категорична гаранция за членовете на тези кооперации, една гаранция пред обществото, че в този сектор на банковата сфера ние ще бъдем гарантирани от нездрави явления, от болестотворни процеси, които за съжаление са толкова много, че много хора имат основание да говорят, че са процеси преобладаващи, придаващи основните характеристики на банковата сфера в България сега, в края на ХХ век.
Друг един проблем, който остава открит за нашите дискусии към второто четене, е свързан с това дали не трябва, както беше в един от вариантите на проекта за решаване на тези проблеми, да отидем към нормиране още със закона на онези резервни фондове, които трябва да съществуват, гарантирайки популярните банки като структури, каквито искаме те да бъдат в икономиката на България. Лично аз отдавам предпочитания на варианта, от който се отказахме в хода на дискусиите в комисията и в който вариант беше точно разпоредено какви фондове и в какви размери трябва да се създават към съюза или съюзите на популярните банки в България. Много внимателно трябва да се отнесем в инфлационна обстановка към числата, които очертават параметрите във връзка с регулацията на ликвидността и капиталовата адекватност. По-добре е на старта да бъдем по-взискателни, с по-голяма претенция да се отнесем към тези, които искат да развият кооперативните каси, отколкото след това да съжаляваме, че сме проявили един неоправдан либерализъм, за да може всеки, който желае, да си направи една популярна банка.
Тези изисквания трябва да бъдат строги и по отношение на параметрите в това отношение, свързани със съюза или съюзите. Но за всеки един непредубеден участник в тази дискусия е съвършено ясно, че ако се отиде към разрешаване на възможността за създаване на повече от един съюзи, много хора ще си спретнат съюзи на популярните банки. Такова е времето, че всеки в България сега се хваща да прави някакви структури, всеки си прави банка, застрахователна компания и съществува един непрекъснат натиск спрямо парламента и неговите комисии да създава законодателство, което благоприятства тези процеси. А тези процеси работят против стабилността, против икономиката на България. И по-добре е да се стисне сега, да се прояви воля - макар и да изконсумираме, както става ежедневно, нова вълна от упреци, че мачкаме, че ограничаваме, че не допускаме инициативността да се проявява, отколкото след това да съжаляваме, че при законовата уредба на популярните банки сме допуснали грешки.

И накрая един въпрос, по който неизбежно дискусията ще бъде доста остра в пресата и в цялото общество. Съществуват популярни банки. Признавани или непризнавани, те са факт в живота на страната. Някои се пропукаха и показаха елементи на пирамидални структури. Лошо. За съжаление и това стана. Юристите имат всички основания, когато поставят въпроса, че едно явление, което е съществувало, без да е правно нормирано, без да е защитено със закона, без по закон да са имали право да влогонабират, не може сега да бъде признат или легитимиран; че това, ако бъде направено, води до неща, които са лоши за правното самосъзнание на обществото. Аз съм съгласен с юристите. Строго погледнато е така. Но си струва да се замислим и върху това, че ако се отиде към ликвидиране на тези кооперации по силата на закона, както се изразяват юристите, със самия факт на приемане на закона, възникват също деликатни проблеми. И в края на краищата, казано малко или много на жаргон, контрата от възникването на тези проблеми ще понесат членовете на тези кооперации, а не създателите им. Проблеми ще възникнат главно за тях.
Тук ние трябва три пъти да премерим и един път да отрежем - да се съобразим ли със, строго погледнато от позициите на теорията, искането на юристите за ликвидирането на тези кооперации и или да измислим някаква норма за това преходно положение, с което при една оценка на съществуващите популярни банки, това, разбира се, ще направи централната банка, да се реши кои от тях ще минат нататък и кои нямат това право.
Това са част от въпросите, по които сериозно трябва да се поработи в Комисията по бюджет и финанси и да потърсим решения, които наистина ще направят по¬пу¬ляр¬ни¬те банки една здрава органична част от банковата финансова система на страната. Те имат своето място, излишно е да се говори по това, те имат своето място и в стабилни икономики с далеч по-високо от нашето икономическо равнище и финансова стабилност, те са решавали въпроси за определени социални групи в миналото, те и сега, и в бъдеще могат да бъдат такива структури. До голяма степен тяхното бъдеще ще зависи от решенията, които ще бъдат приети, без да си играем на сантименти и без да отчитаме каквито и да е политически сметки, с които за съжаление някои тръгнаха преди няколко години в тези опити да се намери законова регламентация на популярните каси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Има ли друг народен представител, който желае да се изкаже?
Давам думата на управителя на Българската народна банка господин Любомир Филипов.
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители! Българската народна банка е участвала, както е известно, в проекта за изменение на Закона за банките и кредитното дело, касаещо въпросите за несъстоятелността и фалитите на търговските банки. В този смисъл ние поддържаме измененията, включително и тези изменения, които бяха направени в последно време, които в определена степен омекотяват, така да се каже, възможната роля на централната банка.
Все пак искам да ви помоля още веднъж при следващите обсъждания да не отиваме към ново омекотяване, тъй като си разрешавам да напомня, че основната цел на това мероприятие не е да се защитават интересите на частните собственици, акционери в търговските банки, в случаите, когато, както вече отбеляза господин Гечев, фактически техните дялове са загубени, а преди всичко ви моля да мислим за интересите на частните собственици, вложители и депозитари в тези търговски банки.
Що се отнася до другите предложени изменения, касаещи регламентирането на дейността на влогово-спестовните кооперации, честно казана, ние сме малко изненадани от това, че в последния момент се прави това предложение. Известно е, че ние имаме становище в това отношение. Надяваме се, че то по съответен начин ще бъде отразено в максимална степен. Ние го защитаваме според мен в управителния съвет в този му вид, но ето сега господин Ди¬мит¬ров ми напомни, че фактически това, което ние предлагаме за стабилизиране на банковата система, за въвеждането на квестори при регламентирането, не е мислено от нас как ще бъде това по отношение на Съюза на влогово-кредитните кооперации. Така че просто малко се опасявам това допълнително обсъждане и регламентиране да не забави това, което е изключително важно, а именно приемането на основния проект, който беше и повод за тези изменения, свързани с въпроса за фалитите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Извинявайте, господин Филипов. Моля квесторите да проверят кой е разрешил снимане в залата. Няма парламент в света, в който това е разрешено.
Моля да продължите, господин Филипов.
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Естествено вие ще решите дали едновременно тези неща да се регламентират, но аз лично се опасявам, че това може да забави ускореното въвеждане, което е страшно необходимо в този момент, за регламентацията на несъстоятелността на търговските банки. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря, господин Филипов.
Има думата господин Руси Статков.
Моля квесторите да затворят вратите и да се преустанови с това надничане, влизане, секретарки и журналистки да търсят депутати... Това излиза от рамките и на най-елементарните правила. Ако трябва някой да излезе, това може да стане, като им се пусне бележка чрез квесторите. Но тези подвиквания от вратите...
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес обсъждаме един изключително важен законопроект, свързан със същностната част на реформата, която се извършва в банковото дело. Мисля, че и тези, които се изказаха преди мен, и аз нямаме друга позиция и не можем да имаме освен пълна подкрепа на идеите, които са заложени в този законопроект. Бих искал да насоча вниманието ви повече върху една от целите, която не е отразена в аргументацията на вносителите, а според мен заслужава внимание при това, когато ние говорим защо подкрепяме такъв законопроект.
Става дума за обмяната, която е предвидена в издаването и отнемането на разрешение-лиценз за банките. Предлага се нещо, което досега липсваше и същевременно неговата липса създаде маса проблеми и оттам - затруднения, а по същество според мен и един от основните фактори за кризата в банковата сфера. Става дума за изискване, което сега трябва да бъде приложено към заявлението от тези, които ще получат разрешение-лиценз за откриване на банки, а именно сведения за лицата, които са записали над 1 на сто от капитала, удостоверяващи произхода на средствата, от които са направили вноските срещу записаните акции. Физическите лица и ръководителите на юридическите лица представят декларация, че средствата не са заеми. Вие знаете, че именно това не беше направено в предишния закон за съжаление и, както подчертах, създаде и създава огромни проблеми.
В тази посока, свързана с издаването и отнемането от централната банка или отказването на разрешително-лиценз, са и другите промени, направени в чл. 14,в чл. 19,а именно за това, че трябва да се установи, че вноските срещу записаните акции не са направени със собствени средства. Ако се установи такова нещо, се отказва разрешение-лиценз.

Мисля, че тези неща трябва да бъдат ясно откроени. Да им бъде дадена гласност, защото и обществото е особено чувствително именно по тези проблеми.
Беше подчертано, че са разработени конкретно нови глави, свързани с квестора, в досегашния закон това беше отделен член, с опасността от неплатежоспособност, мерки за оздравяване и несъстоятелност. Аз не бих искал да отнемам вашето време, тъй като считам, че те като идеи, като принцип са добре заложени. Разбира се, бих искал, говорейки за своята подкрепа на тези идеи в измененията, които се залагат, да кажа нещо, което ще предложа за второ четене.
На първо място, говорейки за това, че ние завишаваме с предложените разпоредби контрола при издаването на разрешение - лицензи трябва да имаме предвид, че нещо не е променено и се налага то да бъде променено. А именно, според мен трябва да има много по-завишени изисквания към членовете на бордовете, които управляват особено частните банки в момента.
По моя информация има лица, които са със средно образование. А това е вид дейност, банковата дейност, предприемаческа от най-висша категория по моите разбирания, която предполага едни много по-завишени изисквания към тези лица, а не само към двамата, които ще представляват банката. Така че в това отношение ми се струва, че ние бихме могли да използваме сегашните изменения. Аз лично ще направя подобни предложения за второ четене.
На следващо място, струва ми се, че наред с този подход и разпоредби, които разработваме, трябва да търсим и повече икономически регулатори. Тук бих искал да кажа, че според мен без да отварям темата за чуждестранните инвестиции и въобще за чуждестранното представителство, трябва да търсим равнопоставеност на нашите банки с чуждестранните клонове, които се откриват. В каква посока например? В това, че сега нашите банки трябва да имат капитала реално в страната, докато за чуждестранните не е така. А ако този капитал бъде тук, той ще създаде много по-различни възможности от досегашните.
По-нататък, струва ми се, че що се касае до тази нова глава, която е разработена - "Опасност от неплатежоспособност", наред с някои от разпоредбите, които дефинират този проблем, за второ четене ние трябва да направим още по-голяма конкретизация. По този начин нещата ще имат действително своето по-пълно регулиране и уреждане.
Имам и други бележки по отношение на законопроекта, които, разбира се, при подготовката му за второ четене аз ще ги предложа. Призовавам всички да го подкрепят на първо четене, като един необходим и навременен законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Ани Миленкова.
АНИ МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз искам да припомня, че през лятото на 1994 г. ние гласувахме четвъртата част на Търговския закон по отношение на несъстоятелността. Приемайки уредбата на несъстоятелността в този общ режим, ние изключихме приложното поле на тази уредба по отношение на банките. И това направихме не случайно, а с пълното съзнание, че банките са особени институции, държащи чужди парични средства. При това положение един фалит на банките, по общия режим, би предизвикал несигурност за дребните вложители и би могъл да доведе до предизвикване на верижни реакции на онези стопански субекти, които държат своите парични средства в съответната банка.
Този така гласуван от нас закон в Тридесет и шестото Народно събрание по методиката на експерти в областта на несъстоятелността получи 80 точки по 100-точковата система. Толкова точки от другите държави получи само законът, гласуван от Унгария. Или той получи една положителна оценка, включително и поради този факт, че банките, като особени инстутиции са изключени от приложното поле на този общ режим за уредбата на несъстоятелността.
Този въпрос обаче доведе до потребността несъмнено да бъде гласуван специален режим по отношение на несъстоятелността на банковите институции. Аз искам да се изкажа точно по проекта на Министерския съвет, отнасящ се до несъстоятелността на банките.
Той отговаря на още една потребност - на потребността за хармонизиране на нашето законодателство с правото на страните от Европейския съюз. Той е съобразен със законодателството на Италия, Холандия, Франция, Швейцария и в същото време съответства и на решенията, които са взети в гласувана вече аналогична уредба в Унгария, Чехия, Молдова, Словакия, Полша.
Какво е особеното в този проект?
На първо място, в него мерките за оздравяване се различават от мерките за оздравяване, които са предвидени при общата уредба на несъстоятелност. Това са мерките, които са предвидени в чл. 65 на проекта. Те са предвидени преди откриване на производството по несъстоятелност, при опасност от неплатежоспособност. Това обстоятелство е един положителен факт, тъй като безспорно не е необходимо за една банка да се открие процедура по несъстоятелност, а едва след това да бъде търсен начин за оздравяването на банката. При появяване на опасност от неплатежоспособност това е удачният момент, в който би следвало да се оздрави банката, ако това е възможно.
Различието в този проект е и от обстоятелството, че налагането на оздравителната мярка се извършва не от друг, а от Централна банка. Самото съдържание на оздравителните мерки е различно от съдържанието на оздравителните мерки, предвидени в общия режим на несъстоятелността в Търговския закон.
Примерно, в чл. 65 на проекта е предвидено: спиране изпълнението на всички или на някои от задълженията; ограничаване или забрана за сключване на нови сделки; забрана за изплащане на дивиденти; забрана за разпореждане с имуществото; принудително изкупуване на акции от Централна банка, а така също свеждане на лихвения процент до по-нисък.
В проекта се съдържат и своеобразни гаранции срещу своеволията на Централна банка евентуално, ако тя предвиди такива мерки, които не отговарят на действителността, като е предвиден режим за обжалване по чл. 91 от проекта както по отношение на принудителните мерки по чл. 56, така и по отношение на оздравителните мерки по чл. 65. Тоест, има гаранция, че не би се стигнало до произвол на Централната банка.

На второ място, искам да обърна внимание, че в проекта има различие по отношение на субекта, който може да инициира производството по несъстоятелност, което различие, разбира се, е по отношение на общия режим на несъстоятелност, тъй като инициаторът на процедурата по несъстоятелност според проекта е Централна банка и това е съвсем логично във връзка и с правомощията на Централна банка във връзка с банковия надзор.
На трето място, искам да обърна внимание на различието, което има в настоящия проект, по отношение на решението, с което се открива процедурата. В това решение в един акт са обединени решението за обявяване на неплатежоспособност и решението за обявяване на несъстоятелност, като в това решение се прекратяват и правомощията на органите на банката. По отношение на такава банка не се прилагат онези последици за оздравяване, които са предвидени в общия режим на несъстоятелността.
Цялото това специфично уреждане на режима на несъстоятелност на банките прави закона насочен точно към потребностите за уредба в тази специфична област.
На четвърто място, искам да обърна внимание, че се дава възможност в проекта да се запази предприятието на банката и след обявяването й в несъстоятелност, като тази сделка се извършва вън от съда, но съдът е органът, който преценява законосъобразността на една такава сделка. Това е предвидено в чл. 84 от проекта.
На пето място, особен е редът за удовлетворяване на кредиторите на банка, която е изпаднала в неплатежоспособност, съответно в несъстоятелност, който е предвиден в чл. 68 и това прави закона също съобразен с потребностите на тази специфична област - банковата несъстоятелност.
По тези съображения аз ви предлагам всички ние да подкрепим този проект, тъй като той е един съвременен проект, осигурява една стабилност на отношенията в тази сфера, съответства на потребностите за оздравяване на цялата банкова система, а оттам и на икономиката. Защитава правата на кредиторите на такива банки, които са изпаднали в опасност от неплатежоспособност.
И аз мисля, че с пълно основание, мислейки за оздравяване на банковата система и за оздравяване на българската икономика, ние следва да подкрепим проекта.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Още пет минути останаха, при това от продължението на времето на левицата.
Има думата професор Пандов.
ТОДОР ПАНДОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък. Искам само на два въпроса да се спра и да ви обърна внимание. Единият даже е от процедурен характер.
Имайки предвид изключителната сложност, отговорност и важност, от една страна, и от друга страна, ваканцията, може би трябва да преценим докога трябва да даваме бележките и предложенията за второ четене и по двата законопроекта.
Вторият въпрос - аз по принцип приемам и ще гласувам и двата законопроекта и категорично поддържам втория законопроект, по който също съм един от вносителите, че най-после ние трябва да сложим ред в тази дейност в България. Това, което сега съществува, от една страна, бих казал, е пълен хаос на инициатива, на региони, на различни структури и организация и на национални, даже и на международни организации. Вие знаете, че сега в България се изграждат асоциации на частни стопани, мисли се за създаване на федерална банка. Там стоят близо 8 - 9 млн. екю, близо милиард лева. Това не почива на никакви критерии от нашето законодателство, когато се изграждат ... От друга страна, тук, вътрешно, кооперативната система на банковото дело има специфика и тя ще бъде насочена преди всичко към подпомагане и на дребния бизнес, и на земеделието. Имам предвид опита на Германия, на Франция и на редица други. Но ясно е, че главно въпросите са два. И аз бих искал при второ четене да ги доизясним. Кой ще бъде онзи център, който реално, от една страна, ще обединява тези регионални или местни териториални и други, съответно популярни банки или каси, които ще изпълняват и по-специфични функции и до каква степен този център ще има права и отговорности? Защото известно е, че, да кажем, националната и централна каса, която е държавна институция във Франция в това направление, освен, че изпълнява ролите и функциите на една национална кооперативна банка, но преди всичко тя е държавна институция и тя е тази, която в крайна сметка контролира и регионалните, и всички други банки. Тя осигурява надзора. Тя управлява операциите в международния пазар, тя обслужва цялата система - става дума за комуникации, проучване, консултантски и други функции, финансовото разпределяне на средства, ресурси.
Аз мисля, че тук нашата, Българската национална банка трябва да бъде онзи основен център в това отношение, който ще осъществява общата политика. Другият, вторият център, който трябва да изградим в закона, който да обедини спецификата именно на кооперативните популярни банки или каси, които явно няма да могат да работят точно на принципите на акционерните търговски банки и трябва да имат някои особености, бих казал, в областта на земеделието и даже и преференциален режим.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря, че се вместихте във времето.
Моля, господин Кирил Желев да предложи процедурното решение за срока, тъй като от вчера имаме вече прецедент - приехме по друг закон с оглед на ваканцията да отложим малко срока за представяне на предложения за второ четене.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги! Предлагам по двата законопроекта за изменение и допълнение - на Министерския съвет и на народния представител Росен Михайлов и група народни представители, да тече 7-дневен срок, считано от 22 април. Това е 7-дневен срок за правене на предложения от страна на народните представители, тоест срокът да изтече на 29 април. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има ли възражения по това предложение? Да тече 7-дневен срок, считано от първия ден след ваканцията?
Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 121 народни представители, за - 120, против - няма, въздържал се - 1.
Прието е процедурното предложение.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 122 народни представители, за - 122, против и въздържали се - няма.
Моля за гласувате законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело, внесен от господин Росен Михайлов и още 20 народни представители от различни парламентарни групи, не само от левицата. Моля режим на гласуване.
От общо гласували 122 народни представители, за - 121, против - няма, въздържал се - 1.
И този законопроект е приет.
Уважаеми колеги, искам да благодаря на всички, които взеха участие в това изключително важно заседание, което има значение и във връзка с голямото събитие - годишната сесия на Европейската банка за възстановяване и развитие, която се провежда в нашата страна.
Искам да пожелая на всички приятен отдих и весели Великденски празници! Следващото пленарно заседание е на 24 април 1996 г.в 9,00 ч. точно.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 10,30 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Илко Савов

Иван Будимов