Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателите Нора Ананиева и Атанас Железчев
Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Ще ви прочета най-напред постъпилите законопроекти и проекторешения.
На 5 юни 1996 г. е постъпил Проект за решение за освобождаване на Иван Гранитски от поста генерален директор на Българска национална телевизия.
Той вече е приет.
На 5 юни 1996 г. постъпи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките. Вносители са Стефан Веселинов Гайтанджиев и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката, разпределен е на Комисията по устройството и дейността на държавните органи, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазването.
На 7 юни 1996 г. е постъпил Проект за решение за разрешаване прелитането, кацането и пребиваването на самолети и екипажи от военновъздушните сили на Съединените американски щати на територията на Република България. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по националната сигурност и Комисията по външната политика и европейската интеграция.
На 7 юни 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда. Вносител е Хасан Али Хасан и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси, разпределен е на Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони.
На 10 юни 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Икономическата комисия, разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 11 юни 1996 г. е постъпила Програма за развитие на телекомуникациите в Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по радиото, телевизията и БТА и Икономическата комисия.
На 11 юни 1996 г. е постъпил Проект за решение за разрешаване изпращането на пехотна рота от Българската армия за участие в сухопътното учение "Мирен орел 96" в Република Албания. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по външната политика и европейската интеграция и Комисията по националната сигурност.
На 11 юни 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на кредитното споразумение - Проект за тържищата в България, между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Икономическата комисия и Комисията по външната политика и европейската интеграция и Комисията по земеделието и горите.
Преминаваме към приемане на програмата за работа на Народното събрание от 12 до 14 юни. Предложението е следното.
I. За 12 юни (сряда)
1. Проект за решение по Споразумение за съвместни действия при изготвяне на националната програма за превенция и контрол на престъпността.
2. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на Договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие (проект за администриране на социалното осигуряване в Република България).
3. Законопроект за ратифициране Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за морско търговско корабоплаване.
4. Законопроект за ратифициране на Протокола от 1972 г., изменящ Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г.
5. Законопроект за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна, и към Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската икономическа общност и Европейското обединение за въглища и стомана, от една страна, и Република България, от друга страна.
6. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна.
7. Второ четене на законопроекта за физическата култура и спорта.
II. Програма за 13 юни (четвъртък)
1. Гласуване по проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет.
2. Проект за решение за даване съгласие Министерският съвет да сключи договор за стоков кредит с фирмата "Сименс".
3. Второ четена на Законопроекта за данък върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
5. Второ четене на Законопроекта за радиото, телевизията и БТА.
6. Първо четене на законопроект за нотариусите.
III. Програма за 14 юни (петък)
1. Продължение на програмата от предходните дни.
2. Парламентарен контрол.
Има няколко допълнителни предложения по дневния ред. Първото е на народния представител Кристиян Кръстев:
"На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване в дневния ред на 12 юни 1996 г. (сряда) като точка първа Закон за частните малки предприятия."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 213 народни представители, за - 135, против - 32, въздържали се - 46.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Искаме прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлага се прегласуване. Моля да прегласувате! (Шум и неодобрителни възгласи от блока на опозицията) За пръв път ли се случва? Повече вие искате такова нещо. Господин Премянов иска прегласуване.
Давам думата на господин Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Мисля, че е обяснимо, когато при толкова много предложения, богат дневен ред, народните представители сред многото прочетени предложения не се ориентират конкретно за кое от тях гласуват. Случвало се е, защото богатите идеи на господин Васил Михайлов например за включване на 25 точки в дневния ред, могат да объркат всеки човек, в това число и народните представители.
Затова ви моля да подложите на прегласуване.
Това не е риторсис срещу частния бизнес. Напротив. Ние имаме много идеи в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, прегласувайте предложението и се концентрирайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Искам думата за противно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има предложение за прегласуване! Добре, заповядайте!
Отменете гласуването!
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря ви, господин председател! Уважаеми колеги! Нека да се върнем малко във вчерашния ден. Вие, отляво, обвинявахте опозицията, че е неконструктивна. Вие, отляво, претендирахте за консенсус. Това ли е вашето чувство за консенсус? Това ли е вашето чувство за единение? Това ли е онова, което вие искате от опозицията? А когато един законопроект, един истински, един ценен законопроект трябва да влезе в това Народно събрание, вие, преди още да сте се събудили, искате да го прегласувате, уважаеми колеги!
Аз ви казвам, че това не е начинът на отношение на едно управляващо мнозинство в този парламент. Вие опорочавате самото съществуване на днешния парламент. По този начин така, както вървите, много пъти съм ви казвал, запомнете го още веднъж: съкращавате безнадеждно, съкращавате дните на Тридесет и седмото Народно събрание.
Аз се обръщам за сетен път към вас, към вашето съзнание, към вашата съвест, ако щете, към вашето чувство и желание да има някаква, дори и малка степен на консенсус. Не отхвърляйте опозицията, която непрекъснато се мъчи да помага, която оценява, че има национални неща. Разберете, България не е ваша! България е обща, тя е на всички ни. И това ваше отношение доказва само едно нещо - вие сте се втвърдили до счупване и в най-скоро време наистина ще се самосчупите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, прегласувайте.
Има процедура. След процедура се гласува. Грешката е моя, защото не обясних какво да се прави. Грешката е моя, приемам я. Не обясних, че трябва да се гласува против.
Гласуваме предложението на Кристиян Кръстев да бъде включено в дневния ред предложението му за Закон за частните малки предприятия.
От общо гласували 220 народни представители, за - 95, против - 60, въздържали се - 65.
Преминаваме към предложения, за които няма защо да давам обяснения.
Минаваме към предложения на господин Васил Михайлов.
Първо, проекторешение на присъединяване на Република България към НАТО. Имате думата, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Хубаво е, че парламентът ни се посещава ежедневно от министъра на труда и социалните грижи господин Коралски. Тук трябва да седи, защото ситуацията в страната наистина е плачевна по отношение на социалното осигуряване. И аз се радвам, че го виждам в залата.
Това, което е предложено за дневен ред, уважаеми колеги, е да разгледаме Проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО, одобрено от Комисията по външна политика със становище N 53.05-6 от 31 януари 1996 г., внесено от Парламентарната група на СДС на 3 октомври 1995 г.
В събота имахме възможността да се срещнем с висок гост, който беше на посещение в България - председателят на Френското национално събрание, където с "гордост" представители на БСП твърдяха, че в България се води, видите ли, оживен дебат за членството на България в Северноатлантическия договор. Такъв дебат се забранява, такъв дебат не се води и се пречи тук, в пленарна зала, където му е мястото да се води, той да се осъществи.
Факт е, че по нашата Конституция Народното събрание и никой друг трябва да даде своето съгласие, да изрази своята позитивна политическа воля за членство в една или друга международна организация, каквато представлява Северноатлантическият договор. Разбира се и президентът на Република България представлява държавата ни в междудържавните отношения и той също има думата. Правителството ръководи и осъществява външната политика, както и вътрешната, разбира се, но то не формира политиката. И затова активният диалог не е в крайна сметка цел, а само инструментариум за постигане на политическите цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Затова Ви моля да допуснете дебати в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 210 народни представители, за - 83, против - 109, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
Второто предложение е Проекторешение за провеждане на национален референдум за герба. Господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря, уважаеми господин председателю. Националният герб, основният символ на нашата държава за съжаление не е факт в новата ни политическа история. Това, което е предложено в централното фоайе като проекти е всичко друго, но не и проекти за национален герб на нашата държава. Там липсва истинският, автентичният български герб - гебрът до 1947 г. преди окупацията от Съветската армия и унищожаването на българската държавност.
Затова ви моля, след като нямаме възможност да достигнем до консенсус по въпрос, по който не може да си позволим разнобой и партийно налагане, то предложението на Парламентарната група на СДС, както и на господин Иванов от Парламентарната група на СДС е за провеждане на национален референдум за герба. Предложенията са внесени като проекторешение на 10 март 1995 г., а също и на 29 ноември 1995 г. Нека върховният суверен - българският народ, избере, определи, одобри, своя национален символ. Защото дори и сега на Европейското първенство е срамно да гледаме нашите футболисти без националния символ. Затова сте виновни и Вие, господин председателю, а и партията, която представлявате в българския парламент. Нека поне дадете възможност чрез референдум българският народ да възстанови своя национален символ - герба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Моля да гласувате.
От общо гласували 208 народни представители, за - 83, против - 98, въздържали се - 27.
Предложението не се приема.
Третото предложение е за изслушване на министъра на вътрешните работи. Господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, става дума за изслушване на министъра на вътрешните работи, той вече е понавлязъл в същността на своята дейност. Още повече гледам как ревниво ви пази от любовта на народа. Вчера беше просто смешно да се гледат хора с допълнителни средства тук, с шлемове, с каски, които бяха наоградили Народното събрание в стотици бройки. Това нещо, ако се нарича навлизане в работата, то аз не се съмнявам, че става дума наистина за министър на вътрешните работи на БСП.
Това, което бих искал обаче да го чуем как ще обяснява и ще отговори тук е за действията на активисти, или на симпатизанти на ПКК у нас. Би трябвало да е ясно, че тази организация е терористична, поставена е извън закона в Германия. Действията на полицията, която пусна, допусна и след това не задържа побойниците, нанесли побой върху български журналист от радио "Свободна Европа" е същата тази полиция, която обаче не се поколеба когато бяха махани тези странни ограждения около Народното събрание да посяга, да блъска мои колеги, включително и дами. (Реплики от мнозинството) Ще стане дума кой как е нарушавал закона, защото вчера това беше лайтмотив на Премянов, тъй като нищо не можеше да каже по икономическата политика, в защита на икономическата политика на това правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: То е снимано. То е снимано.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Обясняваше какъв бил, видите ли, закононарушителят в България. Бил бил той от СДС парламентарист. Смешно и тъжно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: То е снимано и видяно.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Господин председателю, какво е снимано може пак да се види, но това, което Вие сте издали като разпореждане, също трябва да се определи дали е законно, или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: И аз твърдя, че оттук започват закононарушенията, от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Моля да гласувате.
От общо гласували 216 народни представители, за - 88, против - 115, въздържали се - 13.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е изслушване на министър-председателя. Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, би трябвало да изчитате предложенията, за да се чуят те от Вашите уста. Или може би се безспокоите да ги прочетете Вие, за да влязат в протокола от Ваше име. Но Вие сте длъжен като председател на Народното събрание, да го правите. Друг е въпросът, че аз по процедура се опитвам да обясня на тези, които не искат да чуят, имам предвид народните представители от БСП, защо трябва да бъде изслушан министър-председателят. Вчера впрочем ние доста го слушахме за вътрешната му политика и по-скоро за икономическата му политика по време на вота на недоверие. Слушахме и неговите министри. Но в крайна сметка той е главата на българското правителство и отговаря за политиката на БСП.

Ще ми се да чуем министър-председателя за неговите позиции в Москва - разговорите, които той е водил там, и дали тези разговори, и най-вече подписаните спогодби, отговарят на европейската ориентация на България, която ориентация, както и евроатлантическа, е закрепена с решенията и декларациите на Седмото Велико Народно събрание, Тридесет и шестото Народно събрание и Тридесет и седмото Народно събрание.
Бих желал да видя какво е направено след множеството посещения в Руската федерация и за ликвидиране на неравноправното ни митническо сътрудничество с Русия - в ущърб на нашата държава, в ущърб на нашата родина. Тези митнически тарифи, които са по подобие на капитулациите от времето на Османската империя.
Искам да чуя и сега, когато има ново министерство след направените структурни промени, какво ще се прави и с тоталната ни суровинно-енергийна зависимост от Русия. Това е основна заплаха за независимостта и националната сигурност на България.
Бих желал да знам, а вероятно и вие, уважаеми колеги, какво ще се предприеме в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 205 народни представители, за - 79, против - 112, въздържали се - 14.
Предложението не се приема.
Изслушване на министъра на външните работи - заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тези министри би трябвало да идват тук сами и да изясняват на българския парламент своите странни действия, защото министърът на външните работи има такива странни действия. След като на множеството актуални въпроси за българската позиция във връзка с европейската интеграция и членството на България в НАТО той отговаряше уклончиво и двусмислено, сега, идвайки си от чужбина, заяви, че видите ли, трябва България да има ясна позиция по отношение на интеграцията ни в Североатлантическия договор. Ами за точно тази ясна позиция става дума! Сега, когато на 20 юни, когато ще се провеждат разговорите по формулата 16 плюс 1 с членките на НАТО, какво ще каже външният ни министър?
Ако той беше министър на БСП, ясно какво ще каже. Страшното е, че той е министър на Република България и говори от името на Република България. И ако пак отново има неясна, мътна позиция, тя просто няма да е българската позиция.
Затова аз не мога да приема, че той може да отсътства от залата и да не изясни например защо не беше придружен президентът в Хърватия и Босна и Херцеговина, за да видите какво значи балканската политика на БСП.
По-нататък, нямаме позиция по отношение на Конференцията, която вече доста отдавна се проведе - срещу тероризма, в Египет, и Конференцията по сигурността в Прага. Освен това, най-вече: защо беше осуетена визитата в Македония? На този въпрос не може да не отговори външният министър.
И сега, когато министър-председателят от тази трибуна твърди, че няма да има провал на балканската среща, аз се надявам той отново да не използва неистини. Надявам се, че предстоящата среща ще бъде наистина достойно представяне на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 203 народни представители, за - 79, против - 116, въздържали се - 8.
Предложението не се приема.
Следващите предложения на господин Михайлов са за изслушване на председателя на Народното събрание - те са нелегитимни.
Моля да гласувате програмата така, както е представена. (Народният представител Васил Михайлов от място иска процедура)
Моля да гласувате програмата!
От общо гласували 204 народни представители, за - 140, против - 43, въздържали се - 21.
Програмата за тази седмица е приета.
За процедура - заповядайте!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз няма да обръщам внимание на това, че Вие не допускате да бъдете изслушан самият Вие в Народното събрание във връзка с нарушенията, които правите на чл. 5 на българската Конституция и Закона за нормативните актове при обнародването на споразумението на Европейската общност и България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз Ви отговорих писмено. Вие ми отговорете писмено.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз нямам намерение да Ви отговарям писмено. Тук е трибуната на Народното събрание и аз оттук трябва да говоря като народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако можете да пишете - пишете.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Без да ме прекъсвате.
И твърдя, че в това обяснение, което не знам от кого точно е правено - вероятно от някой юрист в Народното събрание, никъде не се упоменава Законът за нормативните актове. Знаете ли защо не се упоменава? - Защото сте го нарушил, за това и става дума.
Това споразумение, което според Вас е обнародвано, представлява една брошура, но не е част от "Държавен вестник" просто, защото, за да бъде част от "Държавен вестник", трябва да има номер на "Държавен вестник". Такъв номер няма. Проверето го и ще видите, че аз съм прав.
По-нататък няма да коментирам Вашата заповед за втората ограда и нарушението, което сте извършил. Още повече за несъстоятелността на тази заповед. Прокурорът на Република България е компетентният орган, който обясни, че Вашата заповед е нищожна.
Но това, което искам да Ви кажа, е, че в момента беше гласувана една програма, без да коментирам нейното съдържание по същество, с: Проект за решение по Споразумение за съвместни действия при изготвяне на национална програма по превенция и контрол на престъпността. Такова нещо до 18 часа не е внесено, господин председателю, в Деловодството и Вие го знаете.
По-нататък: Законопроект за ратифициране Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за морско търговско корабоплаване - също не е внесен до 18 часа в Деловодството.
Внесени са само две предложения - точка втора и точка седма. Оттук нататък Вие сте в грубо нарушение на правилника...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.


Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪВМЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ ПРИ ИЗГОТВЯНЕ НА НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА ПРЕСТЪПНОСТТА.
Става въпрос за това да ми бъде възложено да участвам в изготвянето на такава програма, която след изготвянето ще влезе в Народното събрание и ще бъде обсъдена и гласувана.
Аз се свързах с ръководствата на всички парламентарни групи и помолих за тяхното съгласие. Ако такова съгласие няма от парламентарна група, аз ще снема това от дневния ред. Господин Соколов потвърди, от Народния съюз потвърдиха, от ДПС потвърдиха, от Демократичната левица потвърдиха, от Бизнесблока потвърдиха.
Господин Михайлов, от името на СДС ли говорите или от свое име?

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Говоря от мое лично име. Аз съм народен представител. Председателят на парламентарната група е този, който говори от името на СДС или упълномощен от него народен представител. Така че, това е мое лично мнение и аз не ангажирам с него Съюза на демократичните сили.
Искам просто да ви кажа, че са странни представите Ви, уважаеми господин председател, за това какво трябва да прави Народното събрание. Като орган за законотворчество, като най-важната институция в българската държава, аз се учудвам с какво го занимавате.
Пошегувах се, разбира се, когато казах, че Вашето поведение е като на Тони 2. Тоест нещо което в крайна сметка няма да има ефект. Може да има някакъв отзвук, за да хвърлите прах в очите на българското общество, че сте много загрижен Вие персонално, и това вероятно е част от предизборна кампания, за ликвидиране или за намаляване на престъпността в България. Това е едно.
Второ. По един странен начин Ви се пишат писма. Писма от министъра на вътрешните работи. Видите ли, министърът на вътрешните работи изведнъж става много кръвожаден, много решителен и казва: "Моля, отменете мораториума върху смъртното наказание". С писмо! Що за законодателна инициатива е това?
Господин Дилков, нека си лежи на неговата съвест и преценка, е внесъл съответно проекторешението за отмяна на мораториума върху смъртното наказание. Само че, ако министърът на вътрешните работи има такова намерение, то има съответен ред, да го внесе в Министерския съвет. И Министерският съвет да го внесе тук на нашето внимание, съответно за отмяна.
Какво значи това: с писмо? Хем да се ангажира, хем да прозвучи като голяма загриженост, хем обаче БСП да не се ангажира пряко чрез Министерския си съвет с предложението за снемане на мораториума върху смъртното наказание. Селски тарикатлък! Без да обиждам селяните. Защото те в крайна сметка ни хранят. Но вие, както се разбра вчера, крадете хляба ни.
Това, което искам обаче да кажа, е за това решение по споразумение за съвместни действия при изготвяне на национална програма - контрол върху престъпността. Контрол върху престъпността! Кой го е писал това? Ще контролират престъпността. Какво значи то контрол? Може би даже ще я създават, след това ще я отглеждат и накрая може би наистина ще трябва да я контролират? И ръководят? Най-добре беше да пишете, господин председател: "и за ръководство на престъпността". Това щеше да отговаря изцяло и напълно на същността на БСП, към която вие принадлежите.
А аз Ви моля да изясните какво точно и с кого ще се споразумявате. Чуйте как звучи: "Решение по споразумение за съвместни действия". Нямам думи. В Конституцията ясно е казано как се координира дейността на съответните държавни органи, на отделните форми на властта в България - на законодателната, на изпълнителната, на съдебната власт. Що за хрумване е това? Нищо повече, освен поредният опит да се хвърли прах в очите на българското гражданство. Само че ви толкова прах му хвърляхте, че те вече хората и без да гледат, знаят кои сте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки?
Ще прочета решението: "Решение относно подписване на споразумение за съвместни действия при изготвяне на национална програма за превенция и контрол на престъпността.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши: "Одобрява проекта за споразумение между Народното събрание, Министерския съвет и съдебната власт за съвместни действия при изготвянето на национална програма за превенция и контрол на престъпността.
Възлага на председателя на Народното събрание да подпише споразумението от името на Народното събрание на Република България."
Моля да гласувате.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура. Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате. Моля да гласувате.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура, процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 161 народни представители, за - 130, против - 14, въздържали се - 17.
Решението е прието.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма. Вие говорихте по въпроса, господин Михайлов. Четете правилника.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ С МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ (Проект за администриране на социалното осигуряване в Република България)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминахме към точка втора и давам думата на Кирил Желев.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: След като говори Кирил Желев, ще Ви дам думата за процедура.
35 минути излъчване от Народното събрание за един час струва 1 млн.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): И затова се занимаваме с глупости. Споразумение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря ви.
Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
На заседание, проведено на 5 юни 1996 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа Проект за решение N 020312 от 4 юни 1996 г. за даване на съгласие за сключване на договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие, така нареченият Проект за администриране на социалното осигуряване в Република България, внесен от Министерския съвет.
Проектът бе представен от министъра на труда и социалните грижи господин Минчо Коралски и председателят на Националния осигурителен институт господин Николай Николов.
Господин Коралски информира комисията, че реформата в системата на социалното осигуряване има за цел да осъвремени и да модернизира административните и организационните възможности на системата и да промени пенсионната система, което се очаква да доведе до значителен бюджетен ефект без да компрометира основните и социални цели.
За финансиране провеждането на реформата са необходими общо 33 млн. 500 хил.щатски долара, от които Международната банка за възстановяване и развитие може да предостави заем на българското правителство в размер на 24 млн. 500 хил.щатски долара, а българската страна да участва със 7 млн. 700 хил. щатски долара, включително 2 млн. 700 хил. щ.д. мита и данъци. Останалата част от разходите ще се финансира от други донори.
Заем от Международната банка за възстановяване и развитие се очаква да се получи при следните условия: период на погасяване 20 години, гратисен период 5 години, срок за реализиране на проекта 4 години, стандартен, плаващ лихвен процент на банката.
С привличането на средствата ще се направят инвестиции, които ще създадат условия за стабилно функциониране и ефективно административно управление на социалноосигурителната система, изградена на основата на задължителното обществено осигуряване, преструктуриране на системата и разпределение на осигурителния товар между държавата, работодателите и осигурените лица за фондова организация на финансирането и поставяне на осигурителните плащания в зависимост от осигурителния стаж и направените вноски."
Народните представители подкрепиха внесения законопроект и Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме внесения от Министерския съвет проект за решение за даване на съгласие за сключване на договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие (Проект за администриране на социалното осигуряване в Република България). Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Имате думата за становища, въпроси. Има ли желаещи? От името на вносителя?
Прочитам проекта за решение: "Решение за даване на съгласие за сключване на договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие (Проект за администриране на социалното осигуряване в Република България).
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши: дава съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие (Проект за администриране на социалното осигуряване в Република България) в размер 24,5 млн. щ.д."
Моля да гласувате този проект за решение.
От общо гласували 179 народни представители, за - 163, против - няма, въздържали се - 16.
Решението е прието.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МОРСКО ТЪРГОВСКО КОРАБОПЛАВАНЕ с вносител Министерския съвет.
Становища има на Икономическата комисия и Комисията по външна политика и европейската интеграция.
Има думата по процедурен въпрос господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, надявам се, че Вие знаете правилника по-добре от господин Сендов. И в тоя смисъл искам да Ви уверя, че това, което казах сутринта, не е лишено от смисъл, а е плод на направена от мен проверка. Става дума за това, че до 18 часа вчера такова предложение за Законопроект за ратифициране Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за морско търговско корабоплаване не е внесен. Вие, по-скоро господин Сендов не се възползва от правилника, който му дава възможност по чл. 40, мисля, ал. 5, да предложи на вниманието на народните представители точка от дневния ред тази спогодба. Това е пропуснато. Вече сме разгледали една точка от дневния ред.
Моята процедура е да отложим това разглеждане. Още повече, сигурен съм, че моите колеги народни представители не разполагат с тази спогодба в момента, нито пък са наясно с нейното съдържание, може би с изключение на комисиите, които са я разглеждали. Но и там твърдят, че не са я разглеждали обстойно.
Също така бих искал да кажа, уважаема госпожо председател, че тази спогодба трябваше да бъде на вниманието и на Комисията по национална сигурност. Става дума за спогодба, отнасяща се до морското търговско корабоплаване, тоест, до проблема на Черно море - въпрос от изключителна важност, що се отнася до това какъв е статутът на България и какво ние възлагаме като очаквания за сътрудничество в черноморската икономическа зона или по-нататък ПАПСЕК. Затова ви моля, спазвайки стриктно правилника, да отложим разглеждането на така предложената точка втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето!
Моля да гласувате процедурното предложение за отлагане на точката.
От общо гласували 176 народни представители, за - 58, против - 97, въздържали се - 21.
Не се приема това предложение.
Моля представителят на Икономическата комисия господин Филипов да предложи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! На свое заседание на 22 май 1996 г., с участието на представители на Министерството на транспорта, Икономическата комисия разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за морско търговско корабоплаване, подписана на 19 май 1995 г. в София.
Народните представители от Икономическата комисия смятат, че спогодбата нормативно урежда основните въпроси относно превозите по море между Репубика България и Руската федерация и създава необходимите предпоставки за развитие и разширяване на сътрудничеството в областта на морското търговско корабоплаване на основата на равноправие, зачитане на интересите и на двете страни и взаимна изгода.
Спогодбата предвижда всяка страна да прилага в своите пристанища и в териториалните си води режима за собствените си кораби и спрямо корабите на другата страна, така наречения национален режим, като по този начин се стимулира развитието на морския превоз между двете страни и извършването на този превоз от техни кораби.
Спогодбата урежда също въпросите по признаване документите за самоличност на моряците, смяната на екипажите, правата на екипажите на едната страна, когато се намират на територията на другата страна, учредяване на представителства, оказване помощ на корабите, търпящи бедствие, използване на доходите, получени на територията на едната страна, възможността да се превеждат печалби.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за морско търговско корабоплаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Не виждам господин Камов. Моля господин Стоян Денчев - заместник-председател на комисията, да представи становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ДЕНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа, колеги! На свое заседание на 16 май 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроекта и прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за морско търговско корабоплаване, подписана на 19 май 1995 г. в София.
Подпис: Николай Камов - председател на комисията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Имате думата, колеги, за изказвания по законопроекта.
Има думата господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, освен че с грубо нарушение на правилника се внася за ратифициране Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за морско търговско корабоплаване, искам да ви кажа, че тази спогодба трябва много внимателно да бъде разгледана от Народното събрание. Още повече защо се предлага именно сега. Гостът на Народното събрание господин Селезньов спомена, че в момента има сериозен спор за Черно море, и то за танкерния флот в Черно море. Спорът е между Република Турция и Руската федерация. Ние ли трябва да сме тези, които сега, с тази спогодба под една или друга форма вероятно ще се намесим в един такъв спор? Изгодно ли е това за нашата държава? Това - едно.
Второ, има ли отношение тази спогодба към изключително вредния за националните ни интереси сега, а и за в бъдеще в стратегически план нефтопровод "Бургас - Александруполис", който е заплаха и за екологията на южното ни, а и за цялото Черноморие, който е вреден и за земите, през които ще мине, и който е полезен на всеки друг, но не и на Република България. Той може да е полезен на Република Гърция, той може би ще даде възможност суров петрол да бъде обработван в тяхната рафинерия и по този начин да бъде унищожена или сведена до минимум продукцията, която се дава от "Нефтохим" - Бургас. Възможно е! Възможно е този нефтопровод да е много важен за Руската федерация, но той е вреден за националната сигурност на Република България във всеки един план - и в икономически, и във военностратегически, и не на последно място в екологически план. Защото как може да ми бъде обяснено, че ако има един терминал в Бургаския залив и като плаването с танкери ще се увеличи многократно, може би десетократно, за да се поддържа този нефтопровод, разливите могат да бъдат предотвратени? Това ще бъде фатално за черноморските ни курорти. Ето такова нещо стои пред нас сега за преценка.
Тази спогодба има отношение, когато Република Турция поставя въпроса, че Черно море е затворено море и дали танкерният флот трябва да бъде в този вид, в който е сега, и дали въобще да го има танкерният флот в Черно море, когато ще се готвят проекти и за нефтопроводи. Това затворено море! Това е едно от най-уязвимите морета на планетата, нашето Черно море. Да се гласува механично за една такава спогодба, без тя да се познава, без тук да се анализира, това означава ни повече, ни по-малко, че външната политика на Република България не се прави в Народното събрание, не се прави вероятно и в Министерството на външните работи, а някъде другаде и ние сме само едни марионетки на чужда воля.

Аз ви моля, уважаеми дами и господа народни представители и от БСП, да направим необходимото така че да сме националноотговорни народни представители. И тази спогодба поне да бъде, както се казва, предмет на дискусия.
Аз съм готов, разбира се, да се обзаложа, че 95 на сто от тук присъстващите не са я чели, но ще гласуват за нея. Такова нещо не препоръчвам да правите.
Аз ви моля от името на комисиите, в които тя е разгледана - за съжаление, пак повтарям, тя не е разгледана в Комисията по националната сигурност, където също трябваше да бъде въпрос на преценка - този въпрос с тази спогодба - и да отложим гласуването на тази ратификация. Нека да имаме възможността да се запознаем с нея. Нека да имаме възможността дълбоко и внимателно да вникнем в нейното съдържание и едва тогава да дадем своя вот. Това е моята позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще поставя на гласуване предложението преди да стигнем за гласуване...
Господин Стойко Пенчев има думата.
Първоначалното ви предложение изобщо точката да отпадне не беше възприето, значи все пак трябва да приключим дискусията преди да стигнем до гласуване ще го поставя...
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Аз нямах намерение да се намесвам в този спор, но тук Народното събрание и нашите слушатели и зрители вероятно ще бъдат въведени в неща, които са свързани с дълбоката некомпетентност на колегата Михайлов.
Първо, колега Михайлов, Черно море не е затворено море. Затворено море е Каспийско море. Черно море има проливна зона и това нещо е открито от адмирал Макаров - двата вида течения са в проливна зона - ниското и високото течение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Сега пък течения?!...
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Господин Михайлов, това течение вероятно е някъде във вашите горни части, но такова течение, за съжаление, има по природен закон и затова има проливна зона. Мраморно море също не е затворено море. Не ги знаете нещата. Говорете за фтизиатрия, не говорете за морета, когато не разбирате.
Втори момент - танкерите. Даже в Свети Лаврентий, в Северна Америка, влизат танкери, защото има специална структура на корпуса на танкера. Има тъй наречените сантинни системи, които системи пречат каквото и да е действие от страна на кораба за създаване екологична катастрофа. И тези неща, които станаха край бреговете на Америка, на Тихоокеанското крайб¬ре¬жие, те бяха в резултат на употребата на старите танкери. Тези неща също не са ви ясни. Не знам дали сте се качвали въобще на танкер.
Третият момент - има система за противодействие, която е създадена сега. Тази система е на фе¬ри¬бот¬ни¬те кораби, които осъществяват курсовете Варна-Иличовск. Тя се нарича вътрешна система за унищожаване на повреди и разливи. Това също не го знаете. Тя е финландска система, господине. И е правена в Норвегия.
Четвъртият момент - въпросът с танкерите и спора между Русия и Турция е проблемен въпрос затова защото Турция не иска да се свърже системата на далекопровода с Алек¬сан¬д¬ру¬по¬лис, тъй като има икономически интереси. И тези икономически интереси са същите с интересите на България. Вие подкрепяте интересите на една чужда страна. Извинявайте, но аз не мога да почувствам по друг начин нещата освен, че говорите или с дълбока некомпетентност или поради нещо, недостатъчно приятно за един народен представител...
Следващият момент - националната сигурност. Вие нямате представа от национална сигурност. Може би имате представа от развръщане на полева болница, но това не е национална сигурност, това е елемент на националната сигурност. А националната сигурност на България точно с разрешаването на проблемите на танкерния флот ще бъде защитена, затова защото има комуникации, господине; затова защото има охрана на фарватерна система; защото има специална структура за охраната на тази фарватерна система, тези неща вие не сте ги и чували. Не сте чували, че има специално съглашение за предпазване на съдовете от сблъскване, начина на плаване... Ето, всичките тези работи вземете ги прочетете, но ще ви трябва твърде дълго време, за да ги изучите, както аз, ако би трябвало да се занимавам вероятно с фтизиатрия, макар че съм женен за докторка. Тези ги направете веднъж завинаги. Направете ги.
Вие всеки ден в комисията вкарвате НАТО. И аз ви казах на шега и пред колегите ще го кажа - ще внеса предложение за излизане от НАТО. Вие въобще чувствате ли какво правите? Не чувствате ли, че губите времето на народните представители. Имайте поне малко, ако не друго, чувство за скромност и срам! Говорете по проблемите, по които разбирате. Като не разбирате от кораби, защо говорите?
Искам да кажа, че това, което прави господин Михайлов е свързано с действия против националните интереси на България. България трябва колкото може по-бързо да подпише тази спогодба, защото вие не познавате даже и Закона за търговското корабоплаване. Не сте го чели, не го знаете какво представлява. Когато не знаете някои неща - не ги говорете !
Аз, госпожо председател, колеги, ви призовавам колкото може по-бързо да ратифицираме тази спогодба, защото тя е свързана именно с положението, в което се намира България. И действията ни това да стане ще бъдат действия в подкрепа на националните интереси на България, на народа ни и за продължаване на икономическите връзки с Русия, които за България за страшно необходими, господин Михайлов! Ако и да сте завършили руска гимназия, трябва да имате малко почтеност и към това! Вземете прочетете Пушкин - "К Чаадееву" го прочетете, ако не сте го чели!
Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Имате думата за реплика.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема гос¬по¬жо председател, господин Пенчев! Аз не знам как със своята съпруга преливате медицински знания и по какъв начин един на друг. Това не ми е много ясно, вероятно вие като един блестящ лодкар сигурно го знаете.
Аз няма да коментирам въпроси, които са свързани с вашата професия. Уважавам всеки професионалист, само че е тъжно, когато един човек даже не е чел тази спогодба, идва тук, а пък взима и че се изказва.
Що се отнася за всички тези охранни действия, които вие така нарекохте, които предпазват, видите ли, от замърсяване Черно море, което не било затворено море, щото имало две течения, няма да коментирам познанията ви. Не желая да ги коментирам...
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Не можеш! Не можеш!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Искам само да ви спомена, че на нос Емине нощем, ако случайно отидете ще видите руските танкери как си почистват танковете и сутринта по крайбрежната ивица има огромни късове мазут. Можете да го видите сега, без да има каквито и да било според вас много сигурни охранителни действия.
Що се отнася до националната ни сигурност - ами, да, като територия ни третира някой. През територията ни ще мине един нефтопровод и сега спорът е за петте процента, ако въобще сте в течение на този спор. Можете да познавате много добре корабоплаването, но от национална сигурност не разбирате просто защото нямате национално чувство. А това е така, защото сте член на БСП. Нещата са прости и ясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други реплики има ли?
Господин Пенчев има думата с право на дуплика.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Аз се изненадвам от начина, по който реагира колегата Михайлов. Това просто е резултат вероятно на някакви психически действия вътре в него. По друг начин не мога да си го обясня - когато му обясняваш пунктуално за какво става дума той става и започва да спори за неща, които се очевадни истини.
Първо, господине, пак сбъркахте теченията. Аз ви казах, че има проливна зона. А в Черно море има над триста течения. Те са завихрящи се. Това, което говорите за Емине - вие Емине сигурно не сте го виждали, вероятно. Това не отговаря на истината, защото това е Бургаския залив. Той е исторически залив, господине. И има едно предприятия "ПЧМВ", което е за поддържане на чистотата на морските води и което контролира с вертолети всеки, който наруши това. Те отиват, прибират това мазутно петно, ако има такова и предприемат действия срещу кораба, който го е извършил. Има сантинна система. Вие тези работи въобще не ги разбирате. И вероятно дълго няма да ги разбирате още. Много ви моля, много ви моля съвсем колегиално - разберете веднъж завинаги, че в Народното събрание, когато се говори по професионални въпроси трябва да говорят професионалисти. Вие от тези неща не разбирате.
Колкото до националната си¬гур¬ност, и колко разбирам от това, и колко не разбирам, ако нямате нищо против, аз съм завършил Висшето народно военноморско училище "Вапцаров" и съм бил командир на фрегата. А вие на фрегата не сте се качвали. И съм правил това, за което вие въобще нямате представа, господин Михайлов!
Каня ви като колега от Комисията по националната сигурност веднъж да ви разходя с фрегата, за да видите какво е параход и къде стреля и как стреля и да не говорите глупости. Ще ви разходим по Черноморието да видим как ще станат тези петна край Емине. Та там има наблюдателен пост! Всяко действие се регистрира от НиС пост. Вие и това не знаете. Затова ви съветвам да престанете да говорите тези неща, да се занимавате с работи, които не разбирате, защото губите времето на народното представителство и освен това създавате проблеми на България като нация с Русия и с други страни.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Валентин Василев има думата за из¬каз¬ва¬не.

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата по дискусията, която тук се разгоря и която няма нищо общо със спогодбата. Опазването на Черно море от замърсяване се подчинява на съвсем други закони - на Закона за опазване на околната среда, за жалост не се подчинява на закона, който Народното събрание дълго време отлага да приеме - Закон за опазване на морската среда. В Тридесет и шестото Народното събрание той мина на първо четене и е един много добър закон. И аз се учудвам защо правителството бави и не внася този закон втори път в парламента.
Господин Пенчев, не е вярно това, което казвате и в случая Вие се проявявате като дилетант, защото абсолютно никакъв контрол в момента не се извършва. Корабите, особено танкерите са едни от най-големите замърсители. Държавната инспекция по контрола просто не контролира в момента. Районната инспекция не контролира, защото няма нито пари, нито катери. Преди години бяхме започнали една съвместна дейност с хеликоптерите на Гранични войски, защото единствено само от хеликоптер може да се види веднага какво става. С катер е много трудно, трябва да се обикаля навсякъде. Хеликоптер на Граничните войски сега по Южното Черноморие не лети. Това са съвсем други неща, които нямат нищо общо с тази спогодба. Точно така, господин Пенчев. Да, пригответе си картата, защото сте голям специалист по морето и околната среда.
Корабите са един от сериозните замърсители на Черно море и точно там, където няма контрол, те изхвърлят всичко. Сантинните води също изхвърлят, защото им е по-лесно. Всички празни варели, които гледате, съдове, отпадъци и т.н., всичко изхвърлят, когато няма контрол. Там, където има контрол, нищо не изхвърлят, защото наш кораб, изхвърлил там, след един месец му идват тук глобите. А да сте чули някой кораб да е глобен? Като толкова знаете, елате и кажете тази година какъв чуждестранен кораб е заловен и глобен за замърсяване.
Но пак казвам, това, което тук се дискутира, е спогодба и няма нищо общо с екологичните проблеми. Това се третира от съвсем други закони и от съвсем други инстанции. Така че моето предложение е изобщо да не се дискутира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате предвид, че сме се отклонили от същността.
Господин Пенчев има думата за реплика.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПГДЛ): Аз съжалявам, че трябва пак да взема думата, но явно трябва да изнасям лекции по тези проблеми.
Господине, първо, Вие бяхте екологичен министър. И това, че сте подводен плувец и убивате риби под водата, не значи, че разбирате от тези неща, за които говорите. Първо, Вие бъркате две работи, които аз Ви обясних: РИОПС е едно, ПЧВ е друго. РИОПС е районната инспекция, а ПЧВ-то е предприятието за поддържане чистотата на морските води. Жалко, че един министър на екологията не знае, че има разлика между едното и другото. Едното е подчинено на Министерството на екологията, а другото е подчинено на Министерството на транспорта и е бюджетно предприятие, директно подчинено на министъра. Вземете научете тези неща. Бъркате ги.
Второ, по отношение на замърсяването. И това не знаете, което е също жалко, защото сте бил екологичен министър. Най-голямото замърсяване на Черно море става от река Дунав. Ако това не знаете, вземете го научете и вижте Вашите таблички. Защото със създаването на канала Майн - Рейн - Дунав, имаше много големи проблеми, докато се подпише спогодбата именно заради замърсяването, което води от Северно море към Черноморския регион, минавайки през територията на Западна Европа. По този въпрос имаше научна конференция в Париж и там беше заявено, че черноморските страни претендират именно за това, че Дунав е най-големият замърсител. Но няма как да спрем Дунав да се влива в Черно море, а се правят системи, с които на практика да се пречиства водата, която влиза в Черно море. И най-големите завихряния стават на нос Калиакра, стават на дистанция около 32 паралел, стават около Босфора, към Анадолското крайбрежие. И там, ако си спомняте, има един остров, ако познавате въобще картата. Ето това е същността на проблема. А Вие тук говорите работи, които или не са Ви ясни, или сте ги забравили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Думата за дуплика има господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин Пенчев, просто ми омръзна да слушам дилетанти в този парламент. Тук става въпрос за съвсем друго нещо. И просто не мога да приема неща от човек, който нищо не разбира от море. Мога да Ви кажа, че 20 години се занимавам с изследвания на Черно море и можете да прочетете всички тези изследвания, да ги видите и документирани на филм. Тук аз говоря, че един от замърсителите, никой не отрича, че един от замърсителите в цял свят е корабоплаването. Вие отричате ли, че корабоплаването е замърсител? Той е един малък замърсител, но все пак е замърсител. Най-големите катастрофи станаха при разливи на танкери.
Аз не виждам какво мога да споря с Вас, но пак искам да Ви кажа: недейте да говорите по въпроси, първо, които нямат нищо общо със спогодбата, ама нищо общо нямат, защото тя не е спогодба за опазване на Черно море. А ако ние трябва да направим нещо, ние сме ратифицирали конвенцията, аз съм се подписал под тази конвенция и сме направили много за опазване на Черно море. А сега не се прави нищо, защото е замразено изграждането на всички пречиствателни станции по морето. Трябва да накараме и руснаците да направят същото, да започнат поне да изграждат нещо.
Отново повтарям, това не е предмет на тази спогодба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване?
Господин Калчевски има думата.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Проблемите, които дискутираме, са доста актуални и не бива да ги подминаваме и в по-тесен аспект. Нефтопроводът, на който посвети няколко реплики господин Васил Михайлов, има алтернативи. Тези алтернативи ги разработва Турция в два варианта за бакинския нефт. Заради този нефтопровод в Чечения се води тежка война. Транспортът на огромни количества нефт от Казахстан и от Прикаспийския район е стратегически, глобален проблем. Огромни американски инвестиции се насочват в него. Нашият шанс е той да мине през България.
В икономически аспект. Първо, 650 000 т нефт, 8 на сто е транспортната такса. Това е количеството, което ще захрани нашата промишленост за една година, безплатен нефт.
Втори аспект. Изграждането на самия тръбопровод ще ангажира стотици хиляди работни места.
Трети аспект. Докато трае строителството на нефтопровода, има вариант с цистерни да се обслужва каналът Бургас - Александруполис - още стотици хиляди работни места.
По националната сигурност. Господин Михайлов, там, където минава трансмагистрален тръбопровод за енергийни ресурси, е най-безопасната зона по отношение на военни конфликти. Това го доказаха Аляска и Калифорния - големите газови магистрали, това го доказаха големите магистрали в Близкия Изток независимо от локалните конфликти, които съществуват, това го показа световната дипломация.
В екологически аспект. Пневмотранспортите на енергийни ресурси са екологически най-целесъобразните проекти. Затова, ако видите в Балтийско море добива на нефт и газ от недрата на Норвежко море, в Норвегия, през Дания за Швеция и въобще, ако се разровите в тази литература, ще видите, че най-печелившите инвестиции в транспорта на енергийни ресурси са в пневмотранспорта, в тръбопроводите: нефтопроводи, газопроводи, деривати на нефтохимията.

Затова не бива така крайно да се заема позиция, не бива така лесно нашите национални интереси да се дават под тезгяха. Това води до лоши мисли - че някой на някого някъде плаща. Не е това начинът да се защитават национални позиции. Малко са нашите възможности, нищо че имаме стратегическия ключ на Балканите и това е потенциалът на нашето енергийно бъдеще - и в газта, и в преноса на електроенергия, и в преноса на течни горива и така нататък. Затова нека професионално да подхождаме към тези проблеми, нека да се запознаем и с технико-икономическите обстановки и няма нужда да форсираме. Ще стигнем до някоя африканска държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата за реплика господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, съжалявам, че се отклонихме наистина от същината на дискусията, но съм предизвикан от господин Калчевски. Тези стотици хиляди, които щели да работят, видите ли, по този нефтопровод, вероятно, както той правилно се изрази, са или нубийци или древни египтяни. Стотици хиляди! Това само във вашето съзнание може да се роди. Не знам какъв специалист сте.
Що се отнася за това каква война се води в Чечения и кои са причините, това е дълъг, сложен разговор. Може би той е, разбира се, свързан с разговора кой и как поддържа ПКК, терористичната организация, която също води военни действия в Северен Ирак и в Турция, нашата съседка.
Що се относя до нашите национални интереси, ами добре е да седнем и да имаме сериозни дебати изгоден ли е този нефтопровод за нас или не е изгоден, ще го има ли въобще или няма да го има. Защото сто четиридесет и няколко километра унищожена екологично чиста, безценна за Балканите, не само за България земя ще бъдат просто унищожени. Има огромна разлика между газопровод и нефтопровод от екологична гледна точка. И вие го знаете. Един разлив на нефтопровод е съвсем сериозно нещо в сравнение с газопроводите. Да не коментираме защо така клонът, който трябваше да отиде до Македония на газопровода, изведнъж свърна на север и сега не отива приоритетно към Македония, а отива към Сърбия, към Димитровград. Защо ли? И аз го казвам отговорно това, по време на вашето правителство, просто защото вие защитавате чужди национални интереси. Не българските. Така е и с нефтопровода. Той е опасен за българските национални интереси. Това е истината. Той не е нефтопровод, изгоден за България, той не е нефтопровод, който може да ни даде някакви предимства.
Това е, господин Калчевски, и Вие го знаете. От него само вреди можем да имаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Калчевски има думата за дуплика.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ПГДЛ): Господин Михайлов, Вие сте най-некомпетентният депутат в Тридесет и седмото Народно събрание! Най-некомпетентният! И най-опасното явление на българския парламентаризъм! Да, газопроводът до Македония е готов на българска територия. Готов е.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Това е моят район.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ: Но не сте стъпвали там. Вие от магистрални газопроводи нищо не разбирате. Въобще от нищо не разбирате, господин Михайлов. Отклонението за Сърбия е в стратегията на развитието на българската трансмагистрална газова магистрала за Белград. И тя ще се построи. Защото това са допълнителни 8 на сто от газта, която ще даде Русия на Сърбия. Ама нищо не разбирате, господин Михайлов, от тези работи!
По нефтопровода. За нефтопровода има вариант за отклонение през Македония и през Албания да стигне до Брендизе, до Италия. И тези държави се напъват, тук опашки правят в България. Ама нищо не разбирате от тези неща! И много евтино ги подлагате на политическа дискусия тук, в тази зала. Затова гледайте си медицината, господин Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Денчев има думата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ДЕНЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че парламентарната трибуна не би трябвало да се използва за даване на оценки относно професионализма на който и да е народен представител. Още повече, струва ми се, че въобще от половин час не говорим по темата. А темата е Спогодба между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за морско търговско корабоплаване. Тук се говореше за нефтопроводи, за петролопроводи, за фрегати, за не знам още какво, никой не спомена за това какви ще бъдат изгодите от подписването на една такава спогодба, свързана с ускоряване повишаването на търговските ни взаимоотношения с Руската федерация. Нещо, от което България се нуждае. Явно е, че едни такива търговски взаимоотношения не могат да минат без пътища, не могат да минат без размяна на стоки, на услуги, на парични средства и така нататък. В случая става въпрос за морско търговско корабоплаване. Аз също не съм специалист, ако някой после иска да стане и да говори, че не съм специалист по тези неща. Разбира се, че не съм специалист и не бих могъл да бъда. И надали някой би могъл да бъде специалист точно по темата, която дискутираме, но съм сигурно един от малкото, както каза господин Михайлов, 5 на сто, които са чели тази спогодба. Спогодбата беше разгледана на заседание на Комисията по външните работи и на друга комисия, както разбрах.
Моето предложение е да прекъснем дебатите, тъй като по същество нищо не се говори вече и да преминем към гласуване на спогодбата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Всъщност няма повече желаещи, затова не се налага да прекъсваме.
Но ще поставя на гласуване процедурното предложение на господин Васил Михайлов да отложим гласуването. Моля, гласувайте.
От общо гласували 167 народни представители, за - 31, против - 106, въздържали се - 30.
Не се приема това предложение.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за морско търговско корабоплаване.
От общо гласували 168 народни представители, за - 128, против - 11, въздържали се - 29.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Стоян Денчев има думата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ДЕНЧЕВ: Госпожо председател, така както е обичайната практика при такива случаи, предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 157 народни представители, за - 139, против - 7, въздържали се - 11.
Прието е процедурното предложение още в това заседание да гласуваме законопроекта на второ четене.
Господин Денчев, моля да го докладвате за второ четене.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ДЕНЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам на вашето внимание, така както приехме току-що с гласуване, да приемем на второ четене Закона за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за морско търговско корабоплаване.
Първо наименованието на закона или всичко ще гласуваме заедно, ако предпочетете така, тъй като той има един- единствен член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Заедно ще го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ДЕНЧЕВ: "Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за морско търговско корабоплаване
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на република България и правителството на Руската федерация за морско търговско корабоплаване, подписана на 19 май 1995 г. в град София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Моля да гласувате предложението.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ние сме вече в процедура на гласуване. Няма постъпили предложения. Ще Ви дам думата след гласуването.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Какво значи след това? Искам думата сега, госпожо председател! Може нещо да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е ратификация, господин Михайлов. Ще Ви дам думата.
Моля, обявете резултата.
От общо гласували 145 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - 16.
Законът е приет на второ четене.
Господин Михайлов има думата по процедурен въпрос.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, Вие по много груб и брутален начин нарушавате правилника. Моята процедура беше именно във връзка с този Закон за ратифициране, който ние разглеждаме на второ четене.
Колеги, не ви ли прави впечатление - Закон за ратификация е това? Закон! Говори председателката, видите ли, как няма проблеми и нямало предложения и затова трябвало да се гласува. Между първо и второ четене може да има предложения, които са процедурни - за отлагане на гласуването на второ четене, и Вие не ми дадохте възможността да направя това предложение. Защо не ми дадохте тази възможност? Вие грубо нарушавате правилника, госпожо председател. И тук в един странен коктейл днес наистина са внесени неща, които имат нуждата от ратификация, свързани са с нашата европейска интеграция и изведнъж тази т. 2, която току-що, за съжаление, набързо и в нарушение на правилника, беше гласувана и на второ четене като Закон за ратификация за търговското корабоплаване.
Но бих искал да Ви кажа, уважаема госпожо председател, че поне трябваше да отложим гласуването на второ четене, за да могат колегите да се запознаят с текста на тази спогодба. Защото тази спогодба има опасност да задълбочи и без друго наличното към този момент неравноправно митническо сътрудничество с Руската федерация. Това е истината! Защото за първи път миналата година, независимо от приоритета, според БСП, на контактите ни с Руската федерация, ние имаме отрицателен търговски баланс. На това му се казва, господин Калчевски, продаване на националните интереси на моята родина. Набързо скалъпени и скроени неща тук се гласуваха без даже народните представители да се запознаят с тях. Срамно е за българския парламент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
Господин Михайлов, тъй като очевидно сте много любознателен ще Ви дам литература по въпроса за характера на ратифицирането в един парламент.
Следва -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ 1972 Г., ИЗМЕНЯЩ ЕДИННАТА КОНВЕНЦИЯ ПО УПОЙВАЩИТЕ ВЕЩЕСТВА ОТ 1961 Г.
Има становища на три комисии - Комисията по здравеопазването, по външната политика и европейската интеграция и по устройството и дейността на държавните органи.
Има думата господин Георги Карев да изложи становището на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ КАРЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, на свое редовно заседание, проведено на 15 май 1996 г. Комисията по здравеопазването разгледа разпределения с разпореждане на председателя на Народното събрание законопроект N 02-02-26 от 19 април 1996 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на здравеопазването, както и госпожа Росица Иванова - секретар на Националната служба за контрол върху наркотиците.
Към министър Виткова и към госпожа Иванова бяха зададени някои уточняващи въпроси относно значимостта на ратифицирането на Протокола от 1972 г.
Повече от 40 държави са се присъединили към Протокола, като 20-годишното му прилагане доказва ефективността на международното сътрудничество в борбата срещу злоупотребата и незаконния трафик на упойващите вещества.
На практика у нас се прилагат повечето разпоредби на Протокола, забранени са отглеждането на опиев мак и канабис. Създаден е Междуведомствен съвет за координиране дейността на различните национални ведомства срещу незаконните действия с упойващи вещества.
Промените, внесени с Протокола от 1972 г., не пораждат финансови задължения за страната.
След направените разисквания комисията гласува с 10 гласа - "за" и 1 - "въздържал се" и

Р Е Ш И:

"1. Одобрява законопроекта N 02-02-26 от 19 април 1996 г. за ратифициране на Протокола от 1972 г., изменящ Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Репбулика България, да приеме Закона за ратифициране на Протокола от 1972 г., изменящ Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. По този законопроект вашата комисия е водеща.
Има думата госпожа Елена Поптодорова да прочете становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: На заседанието си от 3 май 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроект N 02-02-26 и прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола от 25 март 1972 г., подписан в Женева, изменящ Единната конвенция по упойващите средства, подписана на 30 март 1961 г. в Ню Йорк."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Спас Мулетаров да прочете третото становище - на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! На свое редовно заседание, проведено на 22 май 1996 г. Комисията по устройството и дейността на държавните органи разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Протокола от 1972 г., изменящ Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г.
След направените разисквания членовете на комисията единодушно изразиха становище, че ратифицирането на Протокола ще допринесе за задълбочаване на международното сътрудничество в областта на борбата срещу незаконните дейности, свързани с наркотиците и ще съдейства за повишаване ефективността на тази борба. Поради това Комисията по устройството и дейността на държавните органи счита, че предложената ратификация е в интерес на страната и предлага на Народното събрание да гласува внесения от Министерския съвет законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Има ли изказвания, въпроси по този законопроект? - Няма.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Протокола от 1972 г., изменящ Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г.
Моля да гласувате!
От общо гласували 165 народни представители, за - 164, против - няма, въздържал се - 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Тъй като не бяха направени никакви предложения, д-р Банков става, вероятно да направи процедурно предложение да гласуваме законопроекта на второ четене. Комисията по здравеопазването е водеща.
Заповядайте, господин Банков.
БОРИС БАНКОВ (ПГДЛ): Наистина, госпожо председател, правя това предложение - сега да бъде извършено и второто четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 152 народни представители, за - 142, против - 5, въздържали се - 5.
Прието е процедурното предложение.
Чета:
"Закон за ратифициране на Протокола от 1972 г., изменящ Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г.
Член единствен. Ратифицира Протокола от 1972 г., изменящ Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г."
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 149 народни представители, за - 142, против - няма, въздържали се - 7.
Законът е приет на второ четене окончателно.
Следващата точка от дневния ред е -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ВТОРИЯ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ ЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА АСОЦИИРАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ И ТЕХНИТЕ СТРАНИ-ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА, И КЪМ ВРЕМЕННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ПО ТЪРГОВИЯТА И СВЪРЗАНИТЕ С НЕЯ ВЪПРОСИ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ И ЕВРОПЕЙСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА ВЪГЛИЩА И СТОМАНА, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА.
Има две становища - на Икономическата комисия и на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
Моля господин Филипов да поднесе становището на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми колеги народни представители, на свое заседание на 22 май 1996 г. с участието на представители на Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество Икономическата комисия разгледа Законопроекта за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, и към Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската икономическа общност и Европейското обединение за въглища и стомана, от една страна, и Република България, от друга страна, подписан на 30 декември 1994 г. в Брюксел.
Икономическата комисия смята, че Вторият допълнителен протокол към Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, и към Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската икономическа общност и Европейското обединение за въглища и стомана, от една страна, и Република България, от друга страна, са израз на задълбочаване на процеса на интегриране на Република България в европейските структури, което трябва да бъде подкрепено.
Вторият допълнителен протокол предвижда едностранна либерализация от страна на Европейския съюз на вноса на стоки от България, която се изразява в следните насоки:
Съкращава се срокът на суспендиране на митата по вноса в общността в рамките на годишните тарифни квоти или тавани до пълното премахване на митата по вноса на промишлените продукти, изброени в Приложение N 3, от 5 на 2 години след датата на влизане в сила на споразумението.
Съкращава се срокът за премахване на митата по вноса на продуктите от Приложение N 3 за количествата над определените тарифни квоти или тавани от пет на две години. Количествата за вноса на селскостопански продукти ще се прилагат вместо от година пета от година четвърта, тоест 1995 г.
Съкращава се срокът за премахването на митата по вноса в общността на текстилните изделия и облеклата на четири години.
Съкращава се срокът, в края на който ще бъдат премахнати всички количествени ограничения по вноса от България на текстилни изделия и облекла в общността, на четири години.
Съкращава се срокът, след който ще се прилага крайният размер на митата по отношение на някои преработени селскостопански продукти, на три години.
Определените количества за внос на преработени селскостопански продукти от 1997 г. нататък ще се прилагат от 1996 г. нататък.
Вторият допълнителен протокол към Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, и към Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската икономическа общност и Европейското обединение за въглища и стомана, от една страна, и Република България, от друга страна, е конкретен израз на готовността на Европейския съюз да предостави на България по отношение на търговията същото третиране както на така наречената Вишеградска четворка.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Втория допълнителен протокол към Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, и към Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската икономическа общност и Европейското обединение за въглища и стомана, от една страна, и Република България, от друга страна, внесен от Министерския съвет.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Моля госпожа Поптодорова да съобщи за становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: На своето заседание на 16 май 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа Законопроект N 020232 и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Втория допълнителен протокол към Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, и към Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската икономическа общност и Европейското обединение за въглища и стомана, от една страна, и Република България, от друга страна, подписан на 30 декември 1994 г. в Брюксел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Има ли изказвания, въпроси? - Не виждам.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 170 народни представители, за - 167, против - няма, въздържали се - 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля госпожа Поптодорова да направи процедурно предложение.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПГДЛ): Госпожо председател! Предвид на това, че единодушно беше подкрепен този проект за решение на Народното събрание и на основание на това, че нямаше нито допълнителни предложения, нито неясноти около същността на предложеното решение, предлагам да го гласуваме и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 159 народни представители, за - 146, против - няма, въздържали се - 13.
Прието е процедурното предложение за гласуване и на второ четене.
Тъй като водеща е Икономическата комисия, моля член на Икономическата комисия да поднесе текста на законопроекта на второ четене. Господин Росен Михайлов.
ДОКЛАДЧИК РОСЕН МИХАЙЛОВ: "Закон за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, и към Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската икономическа общност и Европейското обединение за въглища и стомана, от една страна, и Република България, от друга страна.
Член единствен. Ратифицира Втория допълнителен протокол към Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, и към Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската икономическа общност и Европейското обединение за въглища и стомана, от една страна, и Република България, от друга страна, подписан на 30 декември 1994 г. в Брюксел".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 155 народни представители, за - 154, против - няма, въздържал се - 1.
Законът е приет на второ четене.


Последната за днес ратификация е Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, с вносител Министерският съвет.
Отново има становище на Икономическата комисия, което ще прочете господин Росен Михайлов, и на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК РОСЕН МИХАЙЛОВ: "Становище по Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, внесен от Министерския съвет.
На своето редовно заседание на 29 май 1996 година с участието на представител на Министерство на външните работи Икономическата комисия разгледа Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, подписан на 20 юли 1995 година в Брюксел.
Икономическата комисия смята, че Допълнителният протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, дава възможност за задълбочаване на отношенията ни с Европейския съюз и за разширяване сътрудничеството в нови сфери, което трябва да бъде подкрепено.
В Допълнителния протокол са определени следните приоритети и се дава възможност България да участва в рамковите програми на общността: в специфичните проекти или други дейности в областта на изследването и технологично развитие, информационно обслужване, околна среда, образование и обучение на младежта, социална политика и здравеопазване, защита на потребителите, малки и средни предприятия, туризъм, култура, аудиовизуалните средства, гражданска защита на населението, облекчаване на търговията, енергетика, транспорт, борбата срещу наркотиците и наркоманията.
Протоколът създава необходимата договорна база за отварянето на съответните програми, без да води до непосредствени финансови ангажименти.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Поптодорова.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: "На свое заседание от 30 май 1996 година Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа Законопроект N 02-02-35 и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, подписан на 20 юли 1995 година в Брюксел."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Въпроси?
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
От общо гласували 147 народни представители, за - 147, против - няма, въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Емил Филипов има думата за процедурното предложение. Водеща е Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги народни представители! Предлагам да подложим на гласуване на второ четене законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласувайте процедурното предложение!
От общо гласували 145 народни представители, за - 140, против - няма, въздържали се - 5.
Прието е процедурното предложение.
Моля да докладвате, господин Филипов, законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители! "Закон за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна.
Член единствен: Ратифицира Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, подписан на 20 юли 1995 година в Брюксел."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене!
От общо гласували 142 народни представители, за - 140, против - няма, въздържали се - 2.
Приет е Законът за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна.

И последната точка от дневния ред за днес -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА (приет на първо четене на 4 октомври 1995 г.)
Кой ще докладва законопроекта? - Председателят на комисията господин Румен Русев.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя едно процедурно предложение - в залата да бъде поканен и допуснат председателят на Комитета по физическо възпитание и спорт Христо Христов. Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 131 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 4.
Моля да бъде поканен господин Христов.
Господин Русев, започнете с текста.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Уважаеми колеги, започвам с четенето текст по текст на доклада за второ четене на Закона за физическото възпитание и спорта.
Най-напред предлагам заглавието да бъде "Закон за физическото възпитание и спорта".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не са постъпили други предложения. Има ли предложения от залата? - Няма.
Моля да гласувате заглавието на закона - "Закон за физическото възпитание и спорта".
От общо гласували 149 народни представители, за - 145, против - няма, въздържали се - 4.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "Глава първа - Общи положения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Заедно с чл. 1.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с физическото възпитание и спорта в Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения до чл. 6?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ако никой в залата не възразява, моля ви да прочетете текста на цялата глава първа.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Благодаря.
"Чл. 2. Ал. 1. Целта на физическото възпитание и спорта е подобряване на здравето, физическото развитие и дееспособността на нацията чрез системни занимания с физически упражнения и спорт от всички възрасти.
Ал. 2. Създаването на необходимите условия за системно практикуване на физически упражнения и спорт, както и за издигане на спортния престиж на нацията е приоритетно направление от социалната политика на държавата и общините.
Чл. 3. Основните принципи на системата за физическото възпитание и спорта, установени в този закон са:
1. Взаимодействие и съгласуване усилията на държавните и обществените институции за изграждане и ефективното функциониране на системата за физическо възпитание и спорт.
2. Комплексно обвързване на физическото възпитание и спорта със здравеопазването и почивното дело, образованието и културата в единна функционална система за увеличаване на нейното балансирано въздействие върху всички слоеве от населението.
3. Осигуряване на демократичност и самоуправление при сдружаването на гражданите и избора на средства и начини за занимания с физически упражнения, спорт и туризъм.
4. Прилагане на системност, научност и диференциран подход при заниманията с физически упражнения и спорт през целия жизнен цикъл на човека.
5. Спазване на общоприетите в света принципи за физическото възпитание и спорта и на международното спортно сътрудничество.
Чл. 4. Държавата и общините насърчават развитието на физическото възпитание, спорта и туризма, като:
1. Признават заниманията с физически упражнения, спорт и туризъм за вътрешноприсъща потребност и право на всеки български гражданин да поддържа и усъвршенства своите двигателни възможности.
2. Осигуряват възможности и подходящи условия на гражданите да спортуват за здраве и дълголетие, независимо от тяхната възраст, социално и обществено положение.
Чл. 5. Гражданите участват във физическото възптитание и спорта индивидуално или чрез спортни организации.
Чл. 6. Обучението, тренировките и управлението на физическото възпитание и спорта могат да се извършват единствено от лица, притежаващи съответната квалификация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения по всичките текстове.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Няма предложения. Комисията подкрепя текста на глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имам само един въпрос - в чл. 5 прочетохте "или" , а в текста е "и/или".
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Да, "и/или".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Остава така, както е отпечатано.
Има ли предложения в залата? - Господин Спас Димитров има думата.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Моето предложение е да отпадне в чл. 2, ал. 1 "дееспособността", като текста остане със съдържание:
"Чл. 2. Ал. 1. Целта на физическото възпитание и спорта е подобряване на здравето и физическото развитие на нацията чрез системни занимания с физически упражнения и спорт от всички възрасти."
Дееспособността, като юридическо понятие...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Е нещо друго, съвсем друго.
СПАС ДИМИТРОВ: ... включва съвсем, съвсем различно нещо. Смятам, че една такава двусмислица дори би могла да се тълкува и по един съвсем превратен начин затова, защото с какво например спортът ще подобри дееспособността в юридическия смисъл на думата на едно лице?
Ето защо съвсем ясно ще бъде казана целта и само с това, което предлагам - да остане "здравето и физическото развитие" на нацията. Достатъчно е това като цел на спорта.
Второто ми предложение е свързано с отпадане на първа точка на чл. 4, предвиждаща признаване държавата и общините да насърчават развитието на физическото възпитание, спорта и туризма, като "признават заниманията с физически упражнения, спорт и туризъм за вътрешноприсъща потребност и право на всеки български гражданин да поддържа и усъвършенства своите двигателни възможности". Според мен това е безсмислен текст, тъй като това право е съвсем естествено в съвременните условия на живот и не се нуждае от юридическа регламентация.
Втората точка е достатъчна. Тя показва ангажимента на държавата и дава възможност съвсем ясно да се дефинират, да се определят намеренията на законодателя и неговата загриженост за здравето и физическото оцеляване на нашата нация.
Това са моите предложения по глава първа - за отпадане на тези две неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да. Господин Иван Атанасов.
При второто предложение би останал чл. 4 с една единствена алинея, като се свърже основният текст с т. 2.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че първото предложение е целесъобразно и можем да го подкрепим. Но по отношение отпадането на т. 1 на чл. 4 не съм съгласен, защото правото на физически упражнения, на двигателна активност имат и трябва да имат дори лишените от право на свобода. Тоест, това е едно право, което дори и в тези случаи не се отнема и мисля, че е редно ние в закона да го защитим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Русев по предложенията.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Действително, в комисията имаше дебати по въпроса с дееспособността. Аз смятам, че първото предложение би могло действително да се приеме. Ще го подложим на гласуване.

Относно предложението в чл. 4, т. 1 - има малко повторение. Това право е в същността на правата на човека и по Конституция, но в комисията надделя становището, че следва да се упомене в закона. Поради това считам, че би следвало т. 1 на чл. 4 да остане.
Подложете на гласуване, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Първото предложение е в чл. 2, ал. 1 да отпаднат думите "и дееспособността", което означава, че текстът би следвало да звучи: целта на физическото възпитание и спорта е подобряването на здравето и физическото развитие на нацията...
Моля да гласувате за отпадането на тези две думи.
От общо гласували 157 народни представители, за - 153, против - 1, въздържали се - 3.
Приема се това предложение.
Моля да гласувате предложението на народния представител Спас Димитров за отпадане на т. 1 от чл. 4 - предложението беше обосновано.
От общо гласували 171 народни представители, за - 44, против - 80, въздържали се - 47.
Не се приема това предложение.
Други предложения нямаше. Моля ви да гласувате от чл. 1 до чл. 6 включително - цялата глава първа "Общи положения".
От общо гласували 162 народни представители, за - 148, против - няма, въздържали се - 14.
Приета е глава първа с направената поправка в чл. 2.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "Глава втора - Държавни органи за управление на физическото възпитание и спорта".
По наименованието на главата няма постъпили предложения. То е стандартно и моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения в залата - Няма.
Моля да гласувате наименованието на глава втора "Държавни органи за управлението на физическото възпитание и спорта".
От общо гласували 149 народни представители, за - 145, против - няма, въздържали се - 4.
Прието е наименованието на глава втора.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "Чл. 7. Министерският съвет:
1. утвърждава основни насоки на националната политика в областта на физическото възпитание и спорта;
2. приема национална програма за развитие на физическото възпитание и спорта за срок от 4 години, съвпадащ с олимпийския цикъл и отчита нейното изпълнение.
Чл. 8. Ал. 1. Комитетът за физическо възпитание и спорта е специализиран орган на Министерския съвет за провеждане на държавната политика в областта на физическото възпитание и спорта.
Ал. 2. Комитетът за физическо възпитание и спорт:
1. координира дейността на ведомствата, общините и спортните организации по изпълнение на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта;
2. взаимодейства и подпомага спортните организации за развитието на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм;
3. води регистър на спортните организации и издава лиценз на спортни клубове, дружества и федерации в предвидените от закона случаи;
4. по предложение на българските спортни федерации утвърждава републиканския и международния спортен календар;
5. разпределя субсидиите от държавния бюджет и другите държавни средства за физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, финансира одобрените от него програми на спортните организации и осъществява текущ контрол за целевото изразходване на държавните средства и субсидии, предоставени за развитието на физическото възпитание и спорта;
6. упражнява контрол по спазване режима за ползване на спортните обекти и съоръжения за нуждите на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм;
7. подпомага и координира научноизследователската и приложната дейност в областта на физическото възпитание и спорта и квалификацията на спортно-педагогическите кадри;
8. предлага за държавни награди спортисти, треньори и спортни деятели за изключителни постижения в областта на физическото възпитание и спорта;
9. изготвя и представя на Народното събрание и Министерския съвет годишен доклад за състоянието и предложения за развитието на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм в страната. Спортните организации могат да представят свой съпътстващ доклад."
Предложение на народния представител Фидел Косев по чл. 8, ал. 2, т. 9: думите "Народното събрание и" да отпаднат и тогава текстът ще стане: "Изготвя и представя на Министерския съвет годишен доклад..."
Предложение на комисията:
"9. изготвя и представя на Министерския съвет годишен доклад за състоянието и предложения за развитието на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм в страната. Спортните организации могат да представят свой съпътстващ доклад".
Комисията подкрепя това предложение и бих помолил, госпожо председател, първо да гласуваме предложението на господин Фидел Косев, след това, ако няма други предложения, да гласуваме цялата глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като комисията подкрепя предложението, аз ще поставя на гласуване цялостното предложение във варианта, който предлага комисията. Няма смисъл да се гласува отделно. Имаше смисъл, ако това предложение се разминаваше със становището на комисията. Както виждам, и двете предложения на господин Косев сте възприели и Ви моля да прочетете главата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "Ал. 3. Министерският съвет утвърждава структурата и функциите на Комитета за физическо възпитание и спорт.
Ал. 4. Комитетът за физическо възпитание и спорт издава нормативни актове (наредби и инструкции), свързани с прилагането на закона".
Предложение на народния представител Фидел Косев по чл. 8, ал. 4: думите "и свързани с прилагането на закона" да се заменят с думите "в съответствие с този закон".
Предложение на комисията:
"Ал. 4. Комитетът за физическо възпитание и спорт издава нормативни актове (наредби и инструкции) в съответствие с този закон.
Чл. 9. Министерствата, ведомствата и общините разработват, регламентират и осъществуват своите програми в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм във взаимодействие и координация с Комитета за физическо възпитание и спорт".
Комисията подкрепя текста на глава втора като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли допълнителни предложения? - Д-р Карев има думата.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Госпожо председател, имам предложение за две редакционни уточнения. В т. 3 е много ясно, че след като става дума за спортни клубове, дружества и федерации, трябва да бъде "издава лицензи" - очевидно е, че не става въпрос за някакъв общ лиценз.
По-същественото ми предложение е в т. 4. Една българска институция, каквато е Комитетът за физическо възпитание и спорт, не може да има правомощия да утвърждава международния спортен календар. За мене е ясно съдържанието, какво всъщност се има предвид и смятам, че изразът трябва да бъде: "Утвърждава републиканския спортен календар и участието на наши спортисти в прояви от международния спортен календар".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Думата има господин Спас Димитров.

СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Дами и господа народни представители!
Моето предложение е за отпадане на т. 6 на чл. 8, която предвижда Комитетът за физическо възпитание и спорт да упражнява контрол по спазване на режима за ползване на спортните обекти и съоръжения за нуждите на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм.
Мотивировката ми е: наскоро приетите два закона за държавната и общинската собственост, които регламентират при какъв начин ще се реализират правата, когато собствеността е държавна, в нейните две форми - публична или частна. Същото важи и за общинската собственост.
В кой вариант и как би могло да стане така, че обекти спортни съоръжения, които са общинска собственост и за които има специален закон, който урежда начина, по който тези обекти ще бъдат ползвани, най-общо казано, сега ще бъдат контролирани от Министерския съвет чрез Комитета за физическо възпитание и спорт. Това е едно дерогиране вече на приет от нас закон, изместване на едно сериозно наше намерение в края на краищата общинската собственост да си остане, например, в разпореждането и в правомощията на отделните общини. И още сега, един месец след приемането на тези закони ние всъщност започваме да търсим начини, по които да ограничаваме, например, правата на общините по отношение на тяхната собственост.
Дадох го само като пример. Същото това важи и за държавната собственост, като ясно е определено тогава, когато тя е публична, по какъв начин би могло да стане нейното ползване. И тогава, когато е частна - какви са правомощията, например, на областния управител.
Излишно е дублирането и създаването на втори институции, втори органи, които да реализират една дейност, която вече законодателно е регламентирана.
Мисля, че текстът следва да отпадне, защото съществуват достатъчно гаранции, че обектите, съоръженията, независимо от това дали ще са спортни или не, тъй като оттук нататък ако приемем тази логика, ние би трябвало да я възпроизвеждаме за всеки един обект - за спортния обект по един начин, за обекта за културата - в Закона за културата и т.н. И тогава съвсем ще се обезсмислят законите, които приехме преди един месец. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Още едно предложение от господин Савов.
ИЛКО САВОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател!
Аз имам едно предложение по т. 5 на ал. 2 на чл. 8. Това е редакционно предложение, за редакционна поправка по-скоро. Текстът е: "Разпределя субсидиите от държавния бюджет и другите държавни средства за физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, финансира одобрените от него програми на спортните организации и осъществява текущ контрол" и т.н.
Предлагам думата "текущ" да бъде заменена с "финансов" контрол. Защото става дума именно за финансиране, именно за одобрени програми, които изискват финансови средства. И ако това се извади от функциите на комитета, мисля, че се обезсмисля дейността, която регламентира дадената т. 5.
Затова предлагам да се замени думата "текущ" с "финансов" контрол в т. 5. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По този въпрос трябва да се произнесат специалистите, тъй като държавните финансови органи са определени.
Има думата господин Фидел Косев, вероятно по същия въпрос.
Това е бюджетно учреждение. Сметната палата също има контролни функции.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
По направените предложения. Господин Карев, Международният спортен календар включва тъкмо това - участието на представителните спортни отбори в международни изяви. Така че тъкмо това представлява текстът, който Вие искате да замените. Той е един и същ, така че нека да го оставим "Международен спортен календар".
Не става дума за нещо друго, а е задължение все пак на комитета, тъй като става дума за представителни национални отбори.
Второ, по предложението на господин Димитров за режима за ползване на спортните обекти. Той е прав дотолкова, доколкото когато правихме този закон, още не бяха приети другите два закона. Но все пак трябва да остане контролът за ползването на националните спортни обекти. Тоест за онази собственост, която е национална, ние искаме държавният орган в случая да осъществява контрол по спазването на режима за ползуването на тези обекти. Тъй като искаме да се гарантираме като идея, заложена в проектозакона, че тези обекти ще се използуват тъкмо за физическо възпитание и спорт.
Затова, ако мога да си позволя това редакционно уточнение, тъй като не беше приет тогава законът, в т. 6 "режимът за ползуване на националните спортни обекти и съоръжения".
И последно, по този контрол. Тук не става дума (предложението по т. 5) за държавен финансов контрол, а става дума за контрол върху разпределението и използуването на държавните средства.
И понеже е записано като определение "текущ контрол", може да се приеме и "последващ", а нека да отпадне "финансов". Тъй като е ясно, че става дума за тип финансов контрол. Но ние тук в закона строго сме определили - за целевото изразходване на държавните средства. Друго не може да се контролира от този държавен орган.
Затова според мен най-добрият вариант е "текущ и последващ контрол за целево изразходване на държавните средства", за да е сигурна държавата, че парите, които се отделят както от бюджета, така и от държавната структура Български спортен тотализатор, отиват по предназначението, за целта, за която те са събрани. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения?
Има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (МС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Косев!
Най-напред бих искал да кажа, че за да не се утежнява с "текущ" и "последващ", може би "постоянен" ще бъде най-добре, защото той включва и едното, и другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Или просто "контрол".
БОРИСЛАВ КИТОВ: Или въобще да отпадне.
Аз мисля, че думата "национални" е малко по-широка, може би ще трябва да бъде "държавни". Освен ако господин Димитров няма...
ФИДЕЛ КОСЕВ (от място): В закона е изписано какво е това национален спортен...
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, добре, тогава приемам, ако господин Димитров няма нищо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения?
Има думата господин Христов, председател на Комитета за физическо възпитание и спорт.
ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми народни представители!
Искам да дам само едно пояснение за този контрол. И сега към БСФС (Българския съюз за физическа култура и спорт) има изграден вътрешноведомствен контрол, който упражнява именно контрол за целевото използуване на средствата. И затова така е отбелязано тук в проектозакона. Чрез този вътрешноведомствен контрол ние осъществяваме контрол върху средствата и тяхното целево използуване.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Уважаема госпожо председател!
Аз бих предложил да повторя още веднъж направените предложения и да бъдат гласувани.
Първо, по т. 4. Тъй като д-р Карев не си е оттеглил предложението, да се гласува...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Д-р Карев оттегля ли предложението?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: За Международен спортен календар.
Оттегляте ли предложението?
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Не чух мотива да не се приема.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Мотивът беше, че Международният спортен календар включва именно и републикански, и всички международни изяви, които в спортния живот всъщност се наричат Международен спортен календар. Тоест това, което и Вие предлагате.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Щом е ясно какво се разбира, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е възприетото понятие. Всъщност това е програма за участие на български спортисти в международните спортни прояви. Нарича се Международен спортен календар.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): За лицензите трябва да остане.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Да, за лицензите ще го подложим на гласуване. Мисля, че може би е допусната техническа грешка, но ще го подложим на гласуване.
Продължаваме нататък.
По т. 5, уважаема госпожо председател, говорихме и мисля, че стигнахме до консенсус в залата да остане само "контрол". И текстът да звучи: "5. Разпределя субсидиите от държавния бюджет и другите държавни средства за физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, финансира одобрените от него програми на спортните организации и осъществява контрол за целевото изразходване на държавните средства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като имаше две внесени предложения, едното: "текущ" да се замени с "финансов", другото - към "текущ" да се прибави "и последващ", оттеглят ли се тези две предложения?
ИЛКО САВОВ (от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Савов оттегля предложението си.
Моля да гласувате за отпадане на думата "текущ" в т. 5 на чл. 8.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Да остане само "контрол".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате.
От гласували общо 163 народни представители, за - 162, против - няма, въздържал се - 1.
Възприема се тази поправка.

В т. 6 е предложението на господин Спас Димитров - да отпадне изцяло.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Да. Тук, госпожо председател, се обособиха всъщност две нови предложения. Първото е на господин Спас Димитров - да отпадне изобщо т. 6., с посочените аргументи от него, че не е необходима във връзка именно с новоприетите закони за държавната собственост, общинската и т.н., които регламентират режима на ползване на тази собственост. Това е първото предложение.
Второто предложение е на господин Фидел Косев, което внася едно допълнение, че "упражнява контрол по спазване режима за ползване на националните спортни обекти". Аз мисля, че това предложение на Фидел Косев изчиства до голяма степен недоразумението в текста, в смисъл дава една конкретизация, че контролът ще се осъществява само на националните спортни обекти. Ако господин Спас Димитров приема този текст...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържате ли първоначалното си предложение, или новия текст?
СПАС ДИМИТРОВ (от място): Приемам текста с корекцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тогава моля ви да гласувате предложението на народния представител Фидел Косев, възприето и от господин Спас Димитров - преди "спортните" да се добави "националните". Тоест, ще стане: "националните спортни обекти и съоръжения".
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Националните спортни обекти са определени и конкретизирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате!
От общо гласували 162 народни представители, за - 161, против - няма, въздържал се - 1.
Прието е това предложение.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Уважаема госпожо председател, с извинение, че се връщам на т. 3, предложението, което доктор Карев направи, да стане: "издава лицензии".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е редакционна бележка, така че не е необходимо да се гласува.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Възприемаме редакционната бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Благой Димитров, друго предложение ли имате? Заповядайте. Дотук гласувахме всички нови предложения, нещо допълнително ако имате...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз просто имам един въпрос може би към председателя на комисията господин Русев, вероятно и към господин Христов. В глава девета, чл. 45, ал. 3 е казано, че "Министерският съвет определя условията и реда за провеждане на допинговия контрол", един много важен въпрос. В същото време чл. 8 на глава втора, който в момента разглеждаме, дефинира функциите на комитета. Не знам мислено ли е по въпроса. Чл. 45 казва: "условията и реда за провеждане на допингов контрол". А каква е функцията на комитета в смисъла на чл. 45, ал. 4? Чл. 45 - това е глава девета, "Медицински контрол". Тоест, има ли място текст към чл. 8, който да урежда функциите на комитета, свързани с тази дейност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, дали комитетът има някакви правомощия в областта на допинговия контрол: тъй като в изчерпателното, надявам се, изброяване на правомощията на Комитета за физическо възпитание и спорт тоя въпрос не се третира, а по-нататък се появява в глава девета.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Уважаема госпожо председател, аз ще отговоря на народния представител Благой Димитров, че когато сме включвали текста в чл. 8, и по-точно ал. 2, т. 1 - "координира дейността на ведомствата, общините и спортните организации", ние сме имали предвид, че допинговият контрол е основно от компетентността на Министерството на здравеопазването. Поради това, за да не навлизаме, така да се каже, в чужда територия, сме фиксирали в текста, че комитетът само координира. Именно това е причината, господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, ясно е.
По същия въпрос има думата господин Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ: Искам да поясня защо е това различие. Тъй като преди два месеца Народното събрание ратифицира Международна конвенция за Наредбата за борба с допингконтрола и там са определени тези функции, които ние сме записали в закона. При нас е допинглабораторията, но функциите са от Министерството на здравеопазването. Има взаимодействие и между изпълнителна и законодателна, и всякаква власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване чл. 7, чл. 8 с корекцията - "националните" в т. 6, с корекцията така, както беше докладвана от комисията в т. 9 - отпадане на думите "Народно събрание", предложението на народния представител Фидел Косев, и в ал. 4 - модификацията, също предложена от народния представител Фидел Косев и възприета от комисията, както и чл. 9. Седми, осми и девети член така, както бяха докладвани от името на комисията и с нанесената поправка в залата. Моля да гласувате.
От общо гласували 154 народни представители, за - 153, против - няма, въздържал се - 1.
Приета е глава втора.
Ще дам почивка до 12 часа. Половин час почивка. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме работа.
Господин Русев, стигнахме до Глава трета.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Продължаваме, колеги. Разглеждаме Глава трета: "Спортни организации".
Отново ще изчета цялата глава член по член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По нея няма предложения.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Най-напред по наименованието на главата - предлагам да се гласува Глава трета да се нарича "Спортни организации". Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да гласуваме заглавието на Глава трета "Спортни организации". Моля, гласувайте.
От общо гласували 133 народни представители, за - 132, против - няма, въздържа се - 1.
Прието е наименованието на Глава трета.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "Чл. 10. Ал. 1. Спортните организации са юридически лица, които осъществяват тренировъчна, състезателна и организационно-административна дейност по един или няколко вида спорт и развиват и популяризират физическото възпитание и спорта.
Ал. 2. Спортните организации са: спортни клубове, спортни дружества, спортни федерации и национални спортни организации.
Ал. 3. Държавата поощрява създаването и функционирането на спортните организации.
Ал. 4. Спортните организации в двумесечен срок от придобиване качеството на юридическо лице се регистрират в Комитета за физическо възпитание и спорт по установения от него ред.
Чл. 11. Ал. 1. Спортните клубове са доброволни сдружения на граждани, юридически лица с нестопанска цел, които развиват и популяризират физическото възпитание и спорта и осъществяват тренировъчна и спортно-състезателна дейност по един или по няколко вида спорт.
Ал. 2. За постигане на своите цели спортните клубове:
1. подпомагат спортните занимания на гражданите и ги организират за практикуване на физически упражнения и спортни дейности;
2. организират школи и курсове за тренировъчна и спортно-състезателна дейност;
3. организират и администрират спортни състезания.
4. изграждат и стопанисват спортни обекти и съоръжения;
5. извършват подготовка и трансфер на състезатели;
6. осъществяват и други дейности, свързани с развитие и насърчаване на спорта.
Ал. 3. Спортните клубове:
1. могат да създават детско-юношески секции, аматьорски и професионални отбори;
2. регистрират и прекратяват състезателните права на спортистите;
3. извършват трансфери на спортисти;
4. притежават правата за реклама, телевизионно и радио разпространение на спортни състезания, организирани от или с тяхно участие;
5. могат да оказват спортни услуги.
Ал. 4. Ученици могат да членуват в училищни спортни клубове по ред, определен от Министерството на образованието, науката и технологиите.
Чл. 12. Ал. 1. Спортните клубове, които развиват и осъществяват професионален спорт се регистрират като акционерни дружества - професионални спортни клубове.
Ал. 2. Държавата и общините могат да участвуват като акционери в професионалните спортни клубове.
Чл. 13. Ал. 1. Спортните дружества са доброволни сдружения на спортни клубове, развиващи различни видове спорт на териториален или ведомствен принцип като обединяват техните усилия и възможности за по-пълноценно практикуване и развитие на спорта, създаване и използуване на материално-спортна база, взаимодействие и координация със съответните държавни органи и общините.
Ал. 2. Спортните дружества се регистрират като юридически лица с нестопанска цел.
Чл. 14. Ал. 1. Спортните федерации са доброволни сдружения на спортни клубове по един или сходни видове спорт, които координират развитието, практикуването и администрирането на съответния вид спорт на национално ниво, на територията на страната и ги представлява пред държавата и международните спортни организации.
Ал. 2. Училищните, студентските и войсковите спортни клубове, клубовете, развиващи спортно-туристически, военно-технически, моторни, ловни и риболовни спортове, както и спортните клубове на инвалиди, ветерани и създадените на ведомствен и отраслов принцип клубове, могат да се сдружават в многоспортови федерации.
Ал. 3. Спортните федерации се регистрират като юридически лица с нестопанска цел.
Чл. 15. Ал. 1. Националните спортни организации са доброволни сдружения на спортни клубове, спортни дружества и/или спортни федерации, които координират дейността им в определена предметна област от системата на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм и взаимодействуват с държавата и международните спортни организации при формирането и осъществяването на националната спортна политика.
Ал. 2. Комитетът за физическо възпитание и спорт признава статут на национални спортни организации на онези от тях, в които членуват най-малко 2/3 от спортните клубове, спортните дружества и/или спортните федерации, осъществяващи дейност в съответната предметна област на системата за физическо възпитание, спорт и социален туризъм.
Ал. 3. Националните спортни организации се регистрират като юридически лица с нестопанска цел.
Чл. 16. Ал. 1. Българският олимпийски комитет упражнява правомощията и компетенциите, свързани с развитието на олимпийското движение и разпространяването на олимпийските идеи в страната.
Ал. 2. В своята дейност Българският олимпийски комитет се ръководи от разпоредбите на българското законодателство и от нормите на Хартата на Международния олимпийски комитет.
Ал. 3. Държавата подпомага подготовката и участието на български спортисти в олимпийските игри.
Чл. 17. Ал. 1. Спортните организации, които осъществяват социално значима спортна дейност и отговарят на установените в този закон изисквания, развиват и популяризират физическото възпитание, съдействуват за разширяване на участието в организирания спорт и други спортни дейности и сътрудничат с държавата и общините в подпомагането на спортното развитие, борбата срещу употребата на допинг и насилието, откриването и подпомагането на спортните таланти и подготовката на спортно-технически кадри, които могат да получат спортен лиценз.
Ал. 2. Спортните организации, които кандидатствуват за получаване на спортен лиценз трябва да отговарят на следните условия:
1. да притежават юридически статут и да осъществяват дейност по реда и в съответствие с изискванията на този закон;
2. да имат изградена специфична структура на спортни клубове, дружества и федерации, което да им гарантира развитие на спорта в по-широка област и сред различни възрастови групи или по видове спорт;
3. да провеждат учебно-тренировъчния и спортно-състезателния процес в съответствие с нормативните изисквания;
4. да са достигнали определена степен на обществено внедряване на спорта, измерена чрез система от показатели за спортно развитие: брой на участници, състезатели, специалисти, треньори, съдии, администратори, изградени спортни клубове, спортни постижения, развита мрежа от спортни услуги за гражданите, обхват на различни възрастови групи и други;
5. спортните клубове да членуват в лицензиран спортна федерация;
6. да спазват и популяризират хуманните принципи на спорта и спортната етика;
7. да отговарят на други специфични изисквания, установени в този закон и правилник или наредба за неговото приложение.
Ал. 3. Професионални спортни клубове могат да се лицензират при спазване и на следните допълнителни изисквания:
1. да са регистрирани като търговски дружества с не по-малко от 51 на сто дялово участие на български физически и юридически лица;
2. в наименованието им изрично да е посочено, че са "професионален спортен клуб";
3. да са регламентирали чрез договори правата и задълженията на професионалните спортисти, съгласно определения им статут.
Ал. 4. Спортният лиценз включва:
1. признаване от страна на държавата, че съответната спортна организация има компетенциите да организира физическо възпитание и спорт за гражданите и да изгражда организационно-административна и спортно-техническа уредба по съответните спортни дисциплини;
2. разрешение за спортната организация да изпълнява задължения от административен характер, свързани с регламентацията на спорта;
3. право на подпомагане от държавата и общините за извършваните от спортните организации и обществени спортни услуги;
4. признаване на първенства, титли и национални отбори, организирани от спортни организации, притежаващи спортен лиценз.
Ал. 5. Спортните лицензи се издават от Комитета за физическо възпитание и спорт, както следва:
1. спортните федерации се лицензират пряко като спортен лиценз може да получи само една спортна федерация по определен или сходни видове спорт и една многоспортова федерация, изградена по съответния обединяващ признак;
2. спортни клубове се лицензират по предложение на съответната лицензирана спортна федерация;
3. спортни дружества се лицензират по предложение на съответната община или държавен орган и становище на федерациите по съответните видове спорт, развивани от дружеството.
Ал. 6. Комитетът за физическо възпитание и спорт може да откаже или да отнеме спортен лиценз ако констатира, че не са спазени или са нарушени изискванията на този закон и определените в наредба ред и условия за лицензиране на спортни организации.
Ал. 7. Лицензираните спортни организации подлежат на периодична атестация за подновяване на лиценза, както следва:
1. спортни клубове и дружества - на всеки две години;
2. спортни федерации и съюзи - на всеки четири години.
Ал. 8. Комитетът за физическо възпитание и спорт води регистър на лицензираните спортни организации и упражнява надзор за спазване на задълженията и предоставените им правомощия.
Чл. 18. Спортните клубове и дружества, получили лиценз, придобиват права да участвуват в републикански първенства и в международни състезания, да организират аматьорски и професионални отбори, да получават държавна подкрепа и да ползуват спортни обекти и съоръжения с държавна и общинска собственост по установения за това ред.
Чл. 19. Ал. 1. Спортните федерации, получили спортен лиценз, имат право да:
1. регламентират и организират републиканските първенства на страната по съответния вид спорт;
2. излъчват шампионите за съответните възрастови групи;
3. удостояват със звания спортисти, треньори и спортни деятели;
4. разработват и прилагат специфични нормативно-методически и административни наредби по съответния вид спорт;
5. селекционират и организират подготовката на националните отбори и представляват Република България на международни спортни състезания и форуми;
6. предлагат спортните клубове за лицензиране и дават становища за лицензиране на спортни дружества;
7. подготвят специализирани технически и административни кадри по съответния вид спорт;
8. санкционират спортисти и длъжностни лица, допуснали употреба на допингови средства и прилагане на допингови методи в тренировъчната и спортно-състезателната дейност;
9. регламентират и осъществяват спортно правосъдие и спортно-технически арбитраж;
10. Притежават правата по чл. 11, ал. 3, т. 2, 4 и 5.
Ал. 2. Спортните федерации не могат да поставят изисквания в републиканските първенства на страната да участвуват само спортисти-професионалисти и/или професионални отбори.


Чл. 20. Ал. 1. Комитетът за физическо възпитание и спорт взаимодействува със спортните организации при формирането и осъществяването на националната политика за развитие на физическото възпитание и спорта.
Ал. 2. Взаимните отговорности на Комитета за физическо възпитание и спорт, държавните ведомства и общините и спортните организации, свързани с реализацията на Националната програма за насърчаване и развитие на физическото възпитание и спорта, се регламентират с годишни договори за спортно развитие за спортните клубове и дружества и годишни договорни програми за спортни федерации."
Това бяха текстовете, уважаеми народни представители, на глава трета - "Спортни организации".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения. А от залата?
Думата има господин Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Моите предложения са в няколко насоки и ще се опитам да ги аргументирам.
Първото ми предложение е в чл. 11, ал. 3 т. 3 да отпадне, тъй като ал. 2 вече предвижда възможността спортните клубове да извършват подготовка и трансфер на състезатели. Отново да се предвижда - т. 3 - спортните клубове да извършват трансфер на спортисти според мен е излишно, тъй като вече това правомощие и тази възможност са регламентирани в ал. 2, т. 5. Това според мен, ако се приеме, трябва да доведе и до изменение на чл. 19, ал. 1, т. 10, засягаща правата на спортните федерации.
Второто ми предложение е за отпадане на чл. 16 за Българския олимпийски комитет, тъй като само в този вид и с един текст са очертани правомощията на Българския олимпийски комитет, не внасят нищо повече, освен една голяма неяснота. Докато за останалите спортни организации законът в този му вид дава яснота, приемливи са и става ясно какво са спортни клубове, спортни дружества, спортни федерации, национални спортни организации, тук с един текст ние даваме възможност един много основен институт, какъвто е Българският олимпийски комитет, с много представителни функции и огромно значение за развитието на националния ни и международен спорт, да бъде регламентирано само в един текст.
Следващото ми предложение включва лично за мен една голяма неяснота по отношение лицензирането. Никъде няма предвидена процедура или няма текст, който да препраща към някаква допълнителна наредба, която да уточни каква ще е процедурата по изискванията за лицензиране, необходимите предпоставки, за да се извърши това лицензиране за отделните клубове, дружества и т.н., включващи отделните спортове. И което е много важно, не се включва, няма процедура, по която да се защитят тези, на които е отказано лицензиране. Поне аз в този вариант на законопроекта не виждам такава процедура.
Госпожо председател, аз мисля, че Вие ще ме подкрепите, защото винаги досега, когато става въпрос за лицензиране, независимо какво е то, винаги има процедура поне по досега действуващото законодателство за възможности за защита при отказа за даване на лиценз. В този законопроект такава процедура не се предвижда. Тоест, всичко се дава в едни изключителни възможности на Комитета за физическо възпитание и спорт и оттам нататък той, без да бъде контролиран по някакъв начин, е в пълните си права да казва кого ще лицензира, кого няма да лицензира и без да се чувствува отговорен за своите постъпки. Просто може и съвсем по симпатии, антипатии, по политически пристрастия да реши: ще дам лиценз на еди-кой си, няма да дам лиценз на еди-кой си. И тази институция няма възможност пред никого да се жалва, т.е. няма възможност да установи, че отказът е бил неправомерен.
На второ място, свързано с лицензирането е и атестацията или, най-общо казано, ние вече го приехме в Закона за висшето образование, един вид акредитация, т.е. една дейност, която включва през времето проверка на изискванията дали определени спортни клубове, дружества и т.н. действително са такива, дали отговарят на минималните изисквания, които, повтарям, не ги виждам в този закон, но биха могли да бъдат определени с наредба, тъй като вече приехме текст, който дава такава възможност. Само може би трябва изрично да се каже. И, разбира се, това е едно нормално, правомерно решение да се контролира дали отговарят на изискванията.
Но пак не става ясно как ще стане това, кой ще извършва това атестиране. Това ще бъде някакъв специален отдел към Комитета за физическо възпитание и спорт ли? Какви ще бъдат правомощията? От колко хора ще се състои? Какви лица ще влизат в него? Как ще подлежат на контрол техните действия? Например, когато откаже да поднови лиценз - един важен въпрос, вероятно такива случаи ще има в живота - на какво основание, кой ще издаде решението и на какъв контрол ще подлежи това решение, с което се отнема вече даден лиценз? Всички тези въпроси според мен трябва да се решат.
И процедурното ми предложение е текстовете, засягащи чл. 17, защото всички тези основни неща, за които говоря по отношение на лицензирането и след това на атестацията, периодичната атестация, следва да бъдат върнати на комисията и да бъдат преработени. Има възможност, да речем, за атестацията по-лесно може да се излезе от положението, като се каже, че условията за атестацията ще бъдат определяни с наредба, издавана от Комитета за физическо възпитание и спорт.
Но в първия случай - за контрола върху първоначалното издаване на лицензии, при всички случаи нещата трябва да бъдат залегнали в този закон, поне в общия им вид, поне във възможностите за контрол върху издаването на лицензии. А самите изисквания към отделните спортове, към отдeлните направления, към отделните клубове, отделните дружества, разбира се, това би могло да стане с наредба, но пак трябва да се каже в този закон. Това са ми предложенията, които засягат тази глава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имам само един въпрос. Записах всички предложения. В чл. 11 Вие предлагате, поради това че се повтаря с предишната алинея, да отпадне т. 3 - "извършват трансфери на спортисти" и това да се отрази в чл. 19, ал. 1, т. 10, но там не се визира т. 3.
СПАС ДИМИТРОВ: Трябва да се разместят точките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, ако отпадне. Досега имаме две предложения за отпадане и едно за отлагане.
Думата има народният представител Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, господин Русев, колеги! По отношение на Българския олимпийски комитет аз лично смятам, че ал. 3 трябва да остане по простата причина, че в този закон трябва да бъде казано ясно, че държавата подпомага подготовката и участието на български граждани в спортните и олимпийски игри. Оттам насетне, за другите две аз не бих могъл да взема становище, може би господин Христов ще направи това, защото там вероятно ще има някакви други законови или подзаконови разпоредби. Но в един закон, какъвто сега разглеждаме, за физическото възпитание и спорта, това трябва да съществува.
По отношение на другото, което каза господин Димитров, за лицензирането, аз смятам, че той има абсолютно право. Най-малкото, трябва да бъде предвиден един срок, ако има известни нарушения или не са изпълнени нужните предписания за лицензиране, да му бъде даден един срок, за да може той да ги изправи, след което да получи лизенза. И все пак би следвало да има начин и той да се защити по съдебен път, ако му бъде отказан лицензът по субективни причини.
Това, което обаче може би не можах да разбера, господин Русев, е следното. На мен ми се струва, че в спортните федерации би следвало да има все пак някакво диференциране между аматьорски и професионални клубове. Защото техният статут е по-различен, възможностите им са по-различни и би трябвало да имат различни права и задължения в тези федерации, най-малкото, по отношение на необходимите вноски за членуване или това, което се прави. Не може да се приравняват във федерациите аматьорски и професионални клубове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На мен ми прави впечатление, че фактически спортните клубове, както е записано в чл. 11 и чл. 12, могат да бъдат с различен статут. Те могат да бъдат и юридически лица с нестопанска цел или само професионалните да бъдат фактически като акционерни дружества, тоест по Търговския закон. Аз мисля, че по-нормално би било, ако в чл.11 се запише само, че спортните клубове са доброволни сдружения на граждани и са юридически лица. Да не се уточнява дали са със стопанска, или с нестопанска цел, защото по този начин се развързва този възел, който следва по-нататък в определяне на техните цели и на техните права. Според мен трансферът на състезатели, трансферът на спортисти, притежанието на права за реклама, телевизионно и радиоразпространение на спортни състезания си е чисто търговска дейност. И в това отношение мисля, че трябва да се даде право на самия спортен клуб да реши дали като сдружение с нестопанска цел ще се регистрира по Закона за лицата и семейството или по Търговския закон да се регистрира в зависимост от това какви са целите на спортния клуб и с какво той мисли да се занимава. Защото, съгласете се, че аз например искам да изграждам спортисти, в които инвестирайки, след това да печеля чрез тях. Мисля, че поначало замисълът е чисто търговски, макар че е свързан със спорта и че е полезен. В това отношение мисля, че ще е по-добре поне да дадем възможност те сами да изберат по какъв начин да регистрират спортния си клуб.
Освен това е записано, че спортният клуб може да развива един или няколко вида спорт. А тук би трябвало също да се прави разлика какво е спортен клуб и какво е спортно дружество. Защото наистина спортното дружество е чисто доброволно сдружение с нестопанска цел според мен на спортни клубове, които развиват определен спорт. Тоест, спортният клуб трябва да бъде или само за един спорт, или за сходни спортове, както е записано по-нататък за спортните федерации. Иначе не виждам логика защо спортния клуб трябва да се припокрива донякъде със спортното дружество. Ако така бъде записано - един или няколко сходни спорта - тогава го приемам. Но в противния случай мисля, че то става спортно дружество.
По чл. 16. Колегата Китов ме изпревари. Аз също смятам, че е невъзможно ал. 3 да отпадне. А що се отнася до това, ако не е определен статутът на Българския олимпийски комитет, би трябвало да не отпада и целия член, защото по този начин става ясно какви са правомощията и компетенциите му. Но при всички случаи ал. 3 трябва да остане, ако се реши да се премахнат другите две алинеи. Господин Спас Димитров предложи да отпадне целия чл. 16, но наистина ал. 3 е задължително да съществува.
Напълно съм съгласен по въпроса за лицензирането - че тук наистина много точно трябва да бъде упоменато всичко и да се регламентира може би с някаква наредба точната процедура за издаване и за отнемане на лицензи. Благодаря за вниманието.
Конкретното ми предложение е в чл. 11 да отпаднат думите "с нестопанска цел".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За реплика има думата д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, по принцип поддържам господин Ботев. Може би обаче трябва да се има предвид, господин Ботев, че трансфер на състезатели може да прави само професионален клуб. Един аматьорски клуб не може да извършва трансфер на състезатели. Може би това се подразбира.
По принцип поддържам Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Иван Атанасов има думата.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няколко възражения по току-що направените предложения.
Първо, по статута на Българския олимпийски комитет. Съгласно международните конвенции, по които и България е страна, мисля, че такава е подписана в Мексико или в Уругвай някъде през 70-те години, ние сме задължени да определим правомощията на Българския олимпийски комитет, свързани с разпространението и развитието на олимпийските идеи и идеали в страната. Това са текстове и от Хартата на Международния олимпийски комитет. А Международният олимпийски комитет и неговите подразделения в съответните страни са тези, които ръководят олимпийското движение и подготовката и участието в олимпийските игри.
По отношение на лицензирането. Член 17, ал. 2 посочва 7 изисквания за издаване на лиценз. Освен това и още 3 допълнителни за професионалните спортни клубове. Освен това в ал. 6 са посочени двете условия, при които може да се откаже или да се отнеме лиценз. Те са свързани със спазването на изискванията, установени в този закон. Изрично се предвижда и че трябва в определените в наредба ред и условия за лицензиране на спортни организации, тоест мисля, че съвсем подробно сме записали условията и изискванията за лицензиране и едва ли е целесъобразно да се поставя тук въпросът за отлагане на този текст. Ако има предложение, свързано с правото за обжалване на решенията на Комитета за спорта за издаване на лицензи, нека да бъде формулирано и да бъде включено или тук, или в преходните и заключителните разпоредби на закона.
По отношение на предложението на господин Цоньо Ботев, свързано със спортните клубове - да имат право да избират режима на регистрация независимо от това каква е тяхната основна дейност. Възразявам срещу предложението да отпаднат спортни клубове, юридически лица с нестопанска цел, тъй като това е основният модел за изграждане на спортните клубове, доброволната спортна дейност като един вид спортна дейност, свързана с подготовката, здравето на човека, а ние сме регламентирали професионалния спорт като специфична спопанска дейност, така както се развиват съвременните тенденции в спорта, и всички, които развиват професионален спорт, да се регистрират по Търговския закон.
Искам да ви кажа, че в следващите глави на закона този двоен режим предвижда и различно отношение от страна на държавата и общините към двата вида спортни клубове. Така например държавата, така е и по целия свят, няма ангажимент да подпомога професионалния спорт, да подпомага спортни клубове, които осъществяват стопанска дейност, търговска дейност по смисъла на закона. Дори напротив, те трябва да си плащат данъците и чрез тези данъци да се подпомага доброволният, аматьорският спорт. Затова е необходим този двоен режим. Който желае да развива спорта като бизнес, се регистрира като професионален спортен клуб и развива спорта като бизнес. А доброволният спорт е дейност с нестопанска цел и се подпомага и насърчава от страна на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Цоньо Ботев има думата за реплика.

ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Аз не казвам, че не трябва да има спортни клубове, които са с нестопанска цел. Напротив! Нито пък казвам, че тия, които са регистрирани по Търговския закон трябва да бъдат подпомагани от държавата. Такова предложение аз не направих - да отпадне. Просто да се даде свобода самите хора, които регистрират спортен клуб да решават по какъв начин ще бъде регистриран.
БОРИСЛАВ КИТОВ (от място): То има два начина.
ЦОНЬО БОТЕВ: Има два начина - или с нестопанска, или със стопанска цел. Ако са с нестопанска да се подпомагат от държавата, ако са със стопанска - да не се подпомагат. Така че това, което съм казал, явно не сте го разбрали точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Лилян Сираков.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, аз съм съгласен със становището на колегите, че лицензионният режим не може да не приключва с възможност за обжалване на отказите. Това не може да стане в преходна разпоредба, защото това е съществена част от съдържанието на закона. Друг е въпросът на техниката, която би могла да се използва. Единият вариант е да се препрати към ЗАП, което е най-простият изход в случая. Другият вариант е изрично да се уреди правната норма. Но в преходната разпоредба това не може да стане.
Доколкото няма предложения за текст, аз мисля, че трябва да се отложи текстът, за да може в комисията да подготвят този текст, съгласно Правилника за дейността на Народното събрание.
Другият вариант е, да го приемем, че това е обикновен административен акт и в рамките на общата клауза за обжалваемост на административните актове да считаме, че това може да мине. Но според мен имаше нужда, доколкото във всички такива разрешителни режими, които засягат много сериозни права, да има по-детайлно регламентиране на възможността за съдебния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Това е една от най-важните части на законопроекта и една от най-дълго обсъжданите.
Специално по режима на регистрация на спортните клубове. Затова директно оттук тръгвам.
Господин Ботев, бихте ли се съгласили на логиката, която е заложена, и ако тя не е добре направена, е друг въпрос. Но логиката беше следната.
В чл. 11, ал. 1 пише, че спортните клубове са юридически лица с нестопанска цел. Заедно с това обаче в следващите текстове, където пише за професионалните спортни клубове - чл. 17, ал. 3, е изписана и втората възможност за регистрация на спортните клубове. Следователно, по логиката, по която е изработен законът има две възможности за регистрация. Вие сте абсолютно прав, че тя трябва да съществува веднъж - като юридически лица с нестопанска цел и втори път - като професионални спортни клубове, регистрирани по Търговския закон. Това е била логиката и тя съвпада с Вашата. Въпросът е, ако в изписването нещо Ви смущава.
Вървя по-нататък. Действително, както господин Димитров правилно е забелязал, в ал. 2 и в ал. 3 има повтаряне на възможността да се извършват трансфери. И за да не се повтаря, аз бих предложил другият вариант - да отпадне текста в ал. 2. Точка 5 да бъде: "извършват подготовка на състезатели". Трансферът да отпадне от тази част, тъй като другата е обвързана с други текстове в ал. 3.
Що се отнася по процедурата за лицензирането мисля, че господин Димитров добре аргументирайки не е забелязал две неща.
Първото, както каза и господин Сираков - липсата на текст за арбитриране на възможността да се откаже или не един лиценз означава, че то може да върви, едно възражение, по общия ред на административното право, при което в съда може да се атакува отказ или съгласие за регистриране и лицензиране. Така че поне това, което се посъветвахме, означава, че липсата на текст ни дава възможност при общите условия да бъде тази дейност.
А що се отнася до атестацията, господин Димитров, моля Ви, обърнете внимание в чл. 17, ал. 7. Там пише "периодична", а не "постоянна" атестация. Тоест, става дума за атестиране в рамките след две или след четири години, в зависимост от това дали става дума за клуб или федерация, а не за една постоянно вървяща атестация. Ако беше "постоянна", тогава Вие сте прав в аргументите си да се изпише. Но тъй като става дума за "периодично атестиране", затова не е изписано, а върви по общия ред за лицензиране.
Господин Китов, различният статут на професионалните и аматьорските дружества няма нужда, според мен, да се записва в спортните федерации като право на спортната федерация, тъй като те това си го решават сами. Неизписването му им дава възможност сами да решат какъв статут ще им дават. Ами, разбира се, че трябва да имат различен статут. Но това да си го направят самите спортни федерации.
По-нататък, по аргументите на господин Ботев. Ако се спази това, което поддържа и господин Китов, трасферът да бъде извършван само от професионални клубове, лишаваме от възможността непрофесионалните клубове да използват режима на трансфер. Лишаваме от един, да го наречем, чисто спортен бизнес, аматьорските клубове, ако правилно съм Ви разбрал, разбира се, аматьорските клубове да извършват една типично спортна дейност и едни сериозни приходи, които могат и не е лошо да бъдат тяхна цел - да създадат добри спортисти, да ги обработят, грубо казано, и след това да имат възможност да ги трансферират.
Дайте да не лишаваме от тази възможност аматьорските клубове! Ако ги лишим от това и ако го вкараме като чиста търговска дейност, ще изгубим възможността на равнопоставеност на различните видове клубове.
Изрична е била логиката това да бъде така. Може да е сбъркано. Това е въпрос на дискусия, разбира се. Но искахме непременно и аматьорските клубове да имат тази възможност. Лишаваме ги от една същностна дейност.
Последно, по чл. 16. Аз моля господин Димитров, ако той не възразява, да си оттегли предложението за отпадане на чл. 16, по вече изказаните съображения от колегите. БОК в ал. 1 и 2 има онези права, които сме задължени да им дадем по Хартата на Международния олимпийски комитет. Не само това, те аргументират ал. 3 - че държавата подпомага участието и подготовката на българските спортисти в олимпийските игри. Без първа и втора алинея няма да е завършена логиката на целия член.
Затова Ви моля, просто, да оттеглите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНИНИЕВА: Има думата за реплика д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Косев! Аз съм далеч от мисълта да се отнемат някакви права. Дайте обаче да излезем от нормите на закона!
Аматьорското дружество е дружество на доброволно сдружаване. За да може някой да извърши трансфер на някой, онзи трябва да е подписал договор. Аз влизам в аматьорския клуб доброволно, без да подписвам договор, и никой няма права над мен. Така че един аматьорски клуб не може да трансферира играч. Разбирате ли? Докато в професионализма аз подписвам договор и там има клауза, че мога да бъда преотстъпен, че мога да бъда продаден, поради сключването на договора. Тук става въпрос за следното нещо... Аз иначе нямам нищо против, но ви питам - след като съм влезнал доброволно в един клуб, как клубът ще ме трансферира? - Ами не може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за реплика господин Цоньо Ботев.

ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Явно всички искаме да направим закона такъв, че да бъде по-либерален и да има по-големи възможности за свобода на избора.
Какво значи "професионален клуб", който изгражда професионални спортисти само ли?
Един пример. Аз мога да бъда един много добър треньор, който решава да инвестира в едни деца, които виждам, че са много талантливи. Правя си клуб, като търговско дружество. Аз ще се грижа как ще си набирам средствата, как ще се издържам, за да инвестирам в тях, след което сключвам договори, естествено с родителите, щото децата не могат, след което вече аз имам право тези спортисти да ги продавам.
Затова аз смятам, че е по-добре в чл. 11 да не бъде определено "с нестопанска цел", а да бъде определено, че е юридическо лице. Тоест изборът да бъде направен от самите хора, които искат да направят спортен клуб. Защото в чл. 12, ако забелязвате, е след правата и задълженията, и целите, които имат спортните клубове. А в тези цели и права има записани неща, които са чисто търговска дейност. За това става дума. Иначе по принцип не се различават нашите становища. Става дума за това как да бъде направено така, че да имат право на избор тези, които правят спортен клуб, и да не е точно определено, че става дума само за професионален спорт. Защото професионалният спорт е крайната фаза на един спортист, който се развива. За да се изгради той като пълноценен спортист, понякога се налага да се вложат в него много пари и дори държавата няма да има тази възможност. Това имам предвид аз - да се облекчи държавата в този случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Трета реплика, господин Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Използвам репликата, за да внеса едно допълнително уточнение относно разпоредбата на чл. 17, ал. 7 - за периодичната атестация.
Изглежда господин Фидел Косев не ме е разбрал добре. Аз зададох въпроса по следния начин: Кой ще е този? Ясно е, че като основна институция ще е Комитетът за физическо възпитание и спорт, но към този Комитет за физическо възпитание и спорт ще съществува ли някаква специализирана институция, която ще извършва атестацията за подновяване на лиценза? Кои ще са те? Кои хора ще включва? Какъв ще е съставът? Какви ще са правомощията?
В крайна сметка пак се връщам на другия въпрос. Когато се изясни това, защото според мен трябва да се изясни, трябва да е ясно още отсега, за да избегнем всякакви неща, които биха създали възможност, както вече се изразих, ако щете дори за политизация на прилагането на този закон.
При това положение, след като се изясни този въпрос, атестацията за две години и решаването да се отнеме атестация, отново попада по предишната разпоредба. Какви ще са възможностите да се защити този клуб, дружество, спортна организация, на която е решено да се отнеме лицензът? Законът не дава отговор и на двата основни въпроса:
1. Коя ще е тази институция в самия комитет?
2. Редът, по който може да се контролира това решение.
Нещо, което е безспорно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За дуплика господин Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): По направените реплики.
Господин Китов, Вашата реплика в частност се свързва и с тази на господин Ботев. Значи става дума да приемем за два различни договора, ако в единия случай въобще има нужда от договор.
Единият договор е, когато аз, като аматьор-спортист, желая да участвам в работата на един аматьорски клуб и съм негов представител - може да е в индивидуален, може да е в колективен спорт. В този смисъл моите състезателни права се притежават от клуба. А другият договор е чисто професионален договор - когато моята основна трудова дейност се осъществява в спортния клуб, тогава става дума за професионални отношения и трудово-правни отношения между мен, като вече професионалист-спортист, и клуба. И в двата случая обаче моите състезателни права се притежават от клуба. И трансферът представлява прехвърляне на състезателни права, а не на трудово-правни или така нататък задължително, а само на състезателни права от един клуб в друг. В този случай това е нашето предложение да има право и аматьорски клуб да прехвърля тези състезателни права, срещу което да получава съответното възнаграждение за това. Но не става дума за чисто трудово-правни отношения.
БОРИСЛАВ КИТОВ (от място): Ако не желае този човек?
ФИДЕЛ КОСЕВ: Ако не желае, няма да участва в този клуб. Така или иначе, за да участва той на републиканско първенство, например, трябва или като индивидуален състезател да участва, когато става дума за индивидуален вид спорт, или като представител на даден клуб на републиканското първенство, тогава или правата ще се притежават от един клуб, или са на самостоятелна изява на републиканско първенство. За това става дума и в този смисъл трансферът го предлагаме да бъде като право и на аматьорските клубове.
Що се отнася до другите неща, които господин Димитров повтаря.
Аз все пак смятам, че имаме тази възможност всеки един да избере какъв да бъде видът на спортния клуб - или с нестопанска цел, или професионален, регистриран по Търговския закон.
Тук нямаме може би различия по подхода, а може би по самото изписване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да взема становище по някои от текстовете, по които сега се дискутира.
Най-напред по това какво трябва да бъдат спортните клубове. Те могат да бъдат само две неща - или с идеална цел, или със стопанска цел. Трета хибридна формула не съществува. Но тук въпросът е интересен от друга гледна точка.
Когато ние регистрираме един клуб като сдружение с идеална цел, той поначало няма право да извършва никаква стопанска дейност, а тук в самите прерогативи, които са му показани в чл. 11, са посочени редица дейности, които имат придобивен характер.
Аз смятам именно с уточняването на тези неща, които има право да извършва клубът като сдружение с идеална цел, се прави едно изключение от общото правило на режима на сдруженията с идеална цел по Закона за лицата и им се дава възможност да извършват като спомагателна допълнителна дейност известни дейности, които биха могли да се категоризират като стопански, в това число, разбира се, и трансферът.
Аз също бих пледирал да се разреши на юридически лица - непрофесионални клубове да извършват трансфер. Всъщност ние знаем, че масовият спорт създава по-нататък възможностите да се квалифицират някои от неговите представители като професионалисти. Ами това спортно дружество, този спортен клуб, който ги е създал, защо да няма един допълнителен източник на приход от техния трансфер? Това е целесъобразно и трябва да се приеме.
Другата ми забележка е от по-фундаментален характер и е относно чл. 16.
Тук Българският олимпийски комитет е поставен между спортните организации. За спортните организации се казва, че те са юридически лица. Казахме, че юридически лица могат да бъдат или по Закона за лицата, или пък да бъдат по Търговския закон. Какво е Българският олимпийски комитет?
Първо, не е казано дали той има статут на юридическо лице. Нищо не е казано. Просто е премълчано.
По-нататък, ако той е юридическо лице, какво юридическо лице е? Ако той е сдружение, той трябва да има членски състав. Какъв е членският състав на Българския олимпийски комитет? Ако пък не е сдружение, ако е нещо друго, законът трябва да каже какво е това нещо друго и най-важното да определи начина, по който ще се сформира неговото ръководство. Вие знаете, че има обществени спорове и какви ли не по отношение на ръководството на Българския олимпийски комитет.
Аз смятам, че щом ние уреждаме тези въпроси по законодателен начин, ние сме длъжни да ги уредим както трябва, да изключим всякакви съмнения, всякакви колебания и всякакви спорове.
Така че в това отношение аз бих помолил наистина да отложим разглеждането на този чл. 16 и комисията да ни предложи някакво изясняване на статута на Българския олимпийски комитет. Това е извънредно важно и много полезно.

По отношение на лицензите! Поначало малко е смущаващо да поставяме под лицензиране една дейност, каквато е спортната, за която се казва, че е право на всеки гражданин. Но понеже тук лицензът се свързва не със създаването на такива дружества - такива клубове могат да се създадат и без да бъдат лицензирани, но тогава няма да имат право да участват в състезание и т.н., което е една форма на организация на спортното движение, разбира се, може да се допусне даването на лиценз. Обаче абсолютно задължително е да се уреди начинът за оспорване, за обжалване решенията по даване на лиценз, по отказ на лиценз и при отнемане на лиценз. Случаите са три: даване на лиценз - даже положителното даване на лиценз може да бъде обжалвано от някой друг, който има интерес да не е бил даван този лиценз... Аз смятам, че няма да направим много голям грях, ако дадем възможност комисията да ни предложи текст, тъй като досега не е предложен по чисто процесуални съображения - една нова ал. 9 на чл. 17, приблизително със следното съдържание: "Даването, отказът за даване или отнемането на лиценз подлежи на обжалване в месечен срок от издаването им пред Софийския градски съд. Решението на съда е окончателно."
По този начин, чисто и просто, ние ще решим въпроса по един окончателен и справедлив начин. Няма да бъде голяма беля, ако тези неща ги направим допълнително.
Затова моля, да се съобразите с моето предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Христов иска думата.
ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Какъв беше замисълът и какъв е духът на закона, който искаме да прокараме? Аз съм напълно съгласен с изложението, което направи господин Лучников, защото два са начините и ние ги знаем: или по Закона за лицата и семейството се регистрира клуб, или по Търговския закон.
Но ако възприемем становището на Цоньо Ботев, това значи следното. Аз съм дал тази година - не аз, държавата имам предвид, аз - като комитет - един милиард лева за материално техническо обезпечаване и за спортна дейност долу на тези аматьорски клубове. По този начин аз ще дам тези пари, след това те ще направят спортисти, един частен клуб ще отиде, ще го вземе този спортист и ще му каже: ела при мен, аз ще ти дам голяма заплата, което е нормално. И държавата няма да може да си върне тези средства. Значи държавата ще дава средства да прави състезатели, аз ще го купя като частен клуб и ще го продам в чужбина и ще си взема парите.
Затова аз съм напълно съгласен и такъв е духът на закона, както казва и господин Лучников, че тези пари трябва да имат някаква възвръщаемост за клубовете, които работят. Защото аз там плащам на треньори и плащам за поддържане на материалната база.
Относно въпроса за БОК. Неговите права са уредени в тази международна харта за олимпийското движение и те там са изброени. Тя е една организация с нестопанска цел. По същия ред се избират органите, както по нашия Закон за лицата и семейството. Тя не извършва подготовка на спортисти, които ще отидат на олимпиадата. Подготовката на спортисти се извършва от федерациите, които ги наблюдават с една спортна програма и след това ние трябва да се отчитаме пред Министерския съвет за резултатите, които ще се получат на олимпиадата. Но задължението на БОК е да развива и разпространява олимпийското движение, да се грижи за символите, да подготвя делегацията, да участва в регистрации и т.н. Така че правата на БОК са точно определени. И затова ние само ги споменаваме в този член така изписани. Съобразили сме се с това, което е изписано в международната харта.
Относно лицензиите! Сега ние имаме наредба, по която лицензираме и когато сме започнали да лицензираме клубовете и федерации, тъй като нямаше закона, ние там сме приели, че лицензиите се извършват от една експертна комисия, в която са вкарани специалисти от академията, известни спортисти и от управителните съвети на федерациите, така че да има една общественост и една гласност, понеже спортистите се познават, знае се всяка федерация каква дейност извършва, колко клубове има, каква дейност в страната развива, какво прави за социалното развитие на спорта, за децата. Тази комисия дава лиценз или не дава лицензи и там сме приели, че това е един индивидуален административен акт и се обжалва по реда на ЗАП.
Но аз съм съгласен, че ако тук се изпише един текст в закона, ще бъде много по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви. Нека да чуем и репликата на господин Фидел Косев, за да може господин Лучников да отговори.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Госпожо председател, господин Лучников! Под формата на реплика искам да изразя, първо, съгласие с вашето предложение за ал. 9 и бих помолил госпожа председателката, ако имаме консенсус в залата, да не връщаме само заради тази част, а да подкрепим предложението на господин Лучников за нова ал. 9 и да вървим напред със закона.
Всъщност моята реплика се отнасяше само до това, което каза господин Христов. Искам да го повторя. В хартата за Международния олимпийски комитет са уредени и така, както е записан текстът, според нас се урежда онзи статут, за който вие абсолютно основателно искате да го има за Българския олимпийски комитет. Но понеже текстът е така записан, че съответстваме на хартата на Международния олимпийски комитет, мислим, че е решен въпросът така. Но ако има възражения, може би да го върнем обратно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли възражения ал. 9 да я формулира господин Лучников?
Имате думата, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз нямам нищо против това БОК да се регламентира по условията на Международния олимпийски комитет. Това е естествено. Но ние правим тук един местен закон. Ние трябва да легитимираме БОК от гледна точка на нашето местно законодателство. Ние трябва да кажем, че Българския олимпийски комитет е юридическо лице, защото то иначе увисва във въздуха, той не е нищо. Нали? Нищо, че е организиран съгласно правилата на МОК. За нашето законодателство той трябва да бъде легитимиран като юридическо лице. За да бъде легитимиран като юридическо лице, трябва да се покаже начинът, по който да се избира неговото ръководство. Това просто сме длъжни да направим. Аз лично не мога да ви направя предложение, защото не съм компетентен. Но просто като юрист ви обръщам внимание, че той трябва да бъде легитимен.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Цветан Димитров - още едно предложение.
Ако няма възражения, ще приемем текста на господин Лучников.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Моето конкретно предложение: допълвам господин Лучников тук. Става въпрос за следното, госпожо председател. Ал. 9 да бъде:
"Ал. 9. Даването, отказът и отнемането на лиценз могат да бъдат обжалвани в двуседмичен срок в Софийски градски съд по Закона за административното производство".
Това ми е предложението.
БОРИСЛАВ КИТОВ (от място): Какъв е срокът?
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Двуседмичен!
БОРИСЛАВ КИТОВ (от място): Много е малък.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Нека да бъде "едномесечен срок".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Лучников? Само "едномесечен срок" да бъде.
Започваме поред. Да чуем първо господин Русев.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Колеги, най-напред, разбира се, за да не се повтаряме много, ние в комисията дълго дискутирахме въпроса относно регистрацията на клубовете. По нашето законодателство, стана ясно, че не можем да избегнем регистрацията както по Закона за лицата и семейството, така и по Търговския закон.
Именно затова в предложените текстове съшествува тоя дуализъм, според който от една страна се регламентира дейността на клубове, които вероятно ще бъдат или са регистрирани по Закона за закона за лицата и семейството, от друга страна, е регламентирана дейността на клубове, които са регистрирани или ще бъдат регистрирани по Търговския закон. Дори имаше един такъв риторичен въпрос по време на дискусията: добре, кажете тогава какво е професионален спорт у нас, тъй като критериите, по които може да се определи дали спортът е професионален или аматьорски, са много.
Именно заради това стигнахме до едно такова по-подробно разграничаване на възможностите за клубове с идеална цел, с нестопанска дейност, както сме го формулирали, и другите, които са професионални клубове, за които вече е абсолютно ясно, че са регистрирани по Търговския закон. Това на първо място.
На второ място искам да ви кажа също, че първоначалният текст - и тук господин Лучников е прав, аз също настоявах за този текст, но комисията не възприе - първоначалният текст беше, ще го прочета буквално:
"Българският олимпийски комитет е юридическо лице с нестопанска цел, който ръководи олимпийското движение и разпространяването на олимпийските идеи в страната. В своята дейност Българският олимпийски комитет се ръководи от разпоредбите на българското законодателство..." - това се повтаря... - "и от хартата на МОК. Олимпийският девиз и символи, какво и комбинация, свързана с тях, могат да се използват единствено от Българския олимпийски комитет или с негово съгласие."
Това беше първоначално предложеният текст.

Както в момента се изразиха становища и това се прие с гласуване. Не пречи да подложим на гласуване и Вашето предложение, имаме и готов текст. Както беше гласувано в комисията се възприе, че всички тези белези на Българския олимпийски комитет са включени и в международната харта. Но лично според мен тук забележката на господин Лучников е основателна, тъй като ние създаваме един местен закон, в който не пречи, според мен, да бъде регламентиран точно статутът на Българския олимпийски комитет. Това е по този текст на чл. 16.
Аз бих предложил в ал. 1 да включим, че "Българският олимпийски комитет", включвайки този текст, който ви казах, всъщност само едно изречение - "е юридическо лице с нестопанска цел", и продължаваме "който упражнява правомощията и компетенциите, свързани с развитието на олимпийското движение, и разпространява олимпийските идеи в страната".
Господин Лучников, ако приема подобна редакция, бихме могли да я гласуваме и да избегнем спора.
Следващите предложения, които постъпиха, са за лицензирането. Действително в основната идея, когато се създаваха тези текстове, беше и тя все още е, че след приемането на закона ще бъдат издадени от държавния орган правилник за неговото приложение и ако стане необходимо, съответните наредби. Тоест, ние не разчитаме, че законът напълно ще изчерпи всички казуси, които биха възникнали при неговото приложение. Именно това ще наложи създаването на поднормативни актове.
Във връзка с това, аз апелирам към вас, ако има някаква малка редакционна промяна, да я направим и да задължим, да речем, държавния орган, ние всъщност накрая в Преходните и заключителни разпоредби сме го задължили да издаде съответната наредба или правилник за приложението на закона. Там вече действително ще трябва да бъдат изяснени всички тези забележки, които бяха направени тук относно текстовете както по чл. 17, така и по чл. 18.
По предложението за допълнителната ал. 9. Това също се дискутира. Искам само да информирам народните представители, тогава ние не посмяхме да препратим с такава норма евентуално или към административно-наказателните разпоредби, или към други наказателни разпоредби, защото мнението беше да не навлезем в друга територия, в смисъл на административно-наказателните закони най-вече.
Във връзка с това, аз нямам нищо против и предполагам, че голямата част от комисията и вие може би да формулираме тази ал. 9, както беше предложена от Цветан Димитров, че в месечен срок е възможно да се обжалва решението пред съдебната инстанция. Аз мисля, че това право си съществува, но може да се формулира и да бъде записано като допълнителна ал. 9 на чл. 17.
Другите предложения ги изяснихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз съм ги систематизирала.
В чл. 11 предложението на народния представител Цоньо Ботев е да отпадне "с нестопанска цел". Няма го господин Ботев. "Спортните клубове са доброволни сдружения на граждани" би станало "и юридически лица" като отпадне "с нестопанска цел".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 164 народни представители, за - 34, против - 106, въздържали се - 24.
Не се приема това предложение.
Второто предложение, а имаше и още едно в същия смисъл - алтернативно. Господин Димитров, бихте ли възразили, ако се приеме Вашето предложение чрез корекция в т. 5 на ал. 2. Там да отпадне "и трансфера"? - Да, съгласен е.
Моля да гласувате за отпадане в т. 5 на ал. 2, чл. 11 "и трансфера".
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: И да придобие вида: "Извършват подготовка на състезатели".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като въпросът за трансфера се третира след това в ал. 3, т. 3. Да се избегне повторението.
От общо гласували 171 народни представители, за - 163, против - 7, въздържали се - 1.
Приема се тази корекция.
По чл. 16 има три предложения. Едното е на господин Спас Димитров да отпадне изцяло. Другото е на господин Лучников - да се отложи. А третото е на председателя на комисията господин Румен Русев да се коригира ал. 1. Тоест, да се върнем към предишния текст: "Българският олимпийски комитет е юридическо лице с нестопанска цел, което упражнява правомощията и компетенциите, свързани с развитието на олимпийското движение и разпространяването на олимпийските идеи в страната".
Устройва ли това решение господин Лучников и господин Спас Димитров, или настоявате да гласуваме отпадане изобщо?
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз съм доволен, че ще се приеме това да се каже, че е юридическо лице. Но ние не можем да оставим въпроса уреден наполовина. Ние трябва да кажем как ще се избира ръководството на това юридическо лице. Ако то е сдружение и има членове, трябва да се каже кои са неговите членове. Ако то не е сдружение и няма членове, трябва да се каже кой определя неговото ръководство. Защото иначе ще се постави въпросът за легитимност и ще изпаднем в много неприятни спорове.
Именно затова аз предлам да се отложи приемането на текста, за да могат тези въпроси спокойно и сериозно да се обмислят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Най-напред ще поставя на гласуване предложението за отпадане на текста.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Аз бих искал да кажа нещо по този текст.
Този текст, който в момента ви представяме, беше съгласуван и с ръководството на Олимпийския комитет. И всъщност това, което господин Лучников основателно поставя, е регламентирано в хартата, която определя като цяло дейността на Българския олимпийски комитет, тъй като Българският олимпийски комитет освен, че е подчинен на нашето законодателство, се съобразява с международната харта. И там е определена структурата - неговата структура, избиране на ръководството. Защото то, това ръководство се избира и утвърждава от Международния олимпийски комитет.
Така че затова сме избегнали намесата тук с нашия закон да определяме кой ще избира ръководството на Българския олимпийски комитет. И затова казваме, че той е в съответствие с нормите на Хартата на Международния олимпийски комитет. И с това мисля, че изчерпваме въпроса.
Но, ако позволите, да гласуваме този вариант.
ХРИСТО ХРИСТОВ (от място): Той е регистриран по ЗЛС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Първото предложение е за отпадане на чл. 16. Моля да гласувате предложението на народния представител Спас Димитров.
От общо гласували 173 народни представители, за - 51, против - 100, въздържали се - 22. Не се приема това предложение.
Второто предложение, което беше обосновано, е на народния представител Светослав Лучников - да се отложи гласуването на чл. 16, за да може да се уточнят някои от постановките.
Моля да гласувате за отлагане на чл. 16.
От общо гласували 193 народни представители, за - 63, против - 84, въздържали се - 46.
Не се приема това предложение.
И третото предложение от текста е за корекция на ал. 1 така, както беше докладвана от председателя на комисията.

ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "Чл. 16. Ал. 1. Българският олимпийски комитет е юридическо лице с нестопанска цел, което упражнява правомощията и компетенциите, свързани с развитието на олимпийското движение и разпространяването на олимпийските идеи в страната".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате!
От общо гласували 171 народни представители, за - 152, против - 13, въздържали се - 6.
Приема се предложението.
Предложението на господин Спас Димитров поддържа ли се, като имате предвид волята на залата за нова ал. 9, както я предложиха господата Лучников и Димитров. Моля господин Лучников да я формулира или господин Цветан Димитров, за да я гласуваме като добавка, а след това и целия текст.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Предлагаме ал. 9 да придобие следния вид: "Даването, подновяването, отказът и отнемането на лиценз могат да се обжалват в едномесечен срок по реда на Закона за административното производство"... (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По тази формулировка думата има господин Лилян Сираков.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Нека да видим в чий интерес е този срок. Защо разширяваме този срок, който по Закона за административното производство е седемдневен? Защо трябва да е месечен? Тука става дума за отказ. Ние спираме възможността на някой клуб да започне да работи. Той е заинтересованият веднага да се развие производството по обжалването, тоест на другия ден той може да пусне жалбата. Но месечният срок го ограничава, защото задължава административния орган да държи цял месец преписката и чак като изтече месецът, тогава да я изпрати в съда.
Предлагам да се каже "по реда на Закона за административното производство пред Софийски градски съд" - в седемдневен срок влиза в сила и това е.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Димитров е съгласен да отпадне. Щом като се запише "по реда на закона", това включва и срока.
По този текст думата има господин Торбов.
МИЛКО ТОРБОВ (ПГДЛ): Госпожо председател, уважаеми народни представители! Склонен съм да приема предложението на господата Лучников и Димитров за създаване на нова ал. 9 към чл. 17, където се регламентират особеностите при издаване на спортен лиценз.
Считам обаче, че текстът, който се предлага - даване, отказ и отнемане на лиценз - да се обжалва в някакъв срок означава, че ако го приемем в този вид, при даването на лиценз много клубове могат да започнат умишлени комерчески и други спорове и атакуване пред съда на тези дружества или спортни клубове, които издават лиценз. Това значи да се създаде обстановка, в която спортният клуб дълго време да не може да издава лицензи. Може от чисто комерчески и други цели да се постъпва така, да има умисъл.
Аз предлагам текстът да се опрости и да остане само в частта: "отказът и отнемането на лиценз се обжалва". Моля да ме подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Лучников има думата по този въпрос.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Възражението е неоснователно, защото административният акт си влиза в сила и докато се отмени, си е в сила, така че нищо не пречи. Ние не можем да отнемем правото на едно вече съществуващо дружество, което е заинтересовано да не бъде лицензирано и друго подобно дружество, друг подобен клуб да го оспори, когато то е създадено явно незаконно. Така че ние не бива да го лишаваме от това право, а иначе съображението, че нямало да може да действа, не важи, защото административният акт си влиза в сила и веднага се изпълнява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И като всеки административен акт подлежи на обжалване. Затова ви моля да гласувате новата ал. 9, както беше формулирана, като отпадне срокът, тъй като пишем "по реда на Закона за административното производство", а там е визиран и срокът.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Ще прочета още веднъж предложението:
"Ал. 9. Даването, подновяването, отнемането и отказът на лиценз могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство". (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложи се само отказът и отнемането да се включат. Трябва да се гласува и съкратеният вариант. Ние не можем да отменим Закона за административното производство - всеки акт подлежи на обжалване. Това не може да се поставя на гласуване.
Думата има Лилян Сираков. Произнесете се и по това.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Затова беше добре да се отложи гласуването на този текст. Тук се намесват много въпроси.
Госпожо председател, тук имаме особено охранително административно производство. Заинтересована страна е само молителят и административният орган. Други страни няма в този административен процес. Коя друга страна би могла да обжалва извън заинтересованата?
ОБАЖДАТ СЕ: Трета страна.
ЛИЛЯН СИРАКОВ: Третата страна не може произволно да се намесва в този процес. Има прокуратура, която осъществява надзор за законност и тя може да участва на собствено основание в административния процес. Тя може да атакува на свое основание отказа или разрешението, както е регистрацията на търговските дружества, банките - видяхте, че имаше атакувани. Но няма други лица, които да участват в конкретното производство. Може да има всякакви несъгласни, но те ще се обърнат към прокуратурата.
Затова нека да остане само отказът и да бъдем прецизни. Аз предлагам следния текст: "отказът да бъде издаден или подновен лиценз, съответно отнемането на лиценз подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на Закона за административното производство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това са двата варианта, а може би наистина най-разумно беше предложението на господин Спас Димитров да се отложи този текст.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, коректно е да се напише всичко: даването на разрешението, подновяването, отнемането и отказът могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство, защото, както казва и колегата преди мене, освен заинтересованата страна, винаги е заинтересована и прокуратурата. Тя може да протестира пред съответния съд по реда на Закона за административното производство даването на разрешение. Защото може да има незаконосъобразност при даването на разрешението.

Как така можем да отнемаме правото? Като пишем, че не подлежи на обжалване, значи ние отнемаме възможността да се атакува едно разрешение, което е незаконосъобразно. Не говоря за трети лица. Трето лице може да подсети прокуратурата и тя да атакува, както обикновено става с молба от трети заинтересовани лица, които иначе не участвуват в един такъв процес. Но това й право не може да се отнеме.
Така че, според мен, изобщо не може да ограничаваме. Защото извън всичко друго това е конституционно право. Изрично има текст в Конституцията, който казва, че всички актове на администрациите подлежат на обжалване. Никъде не се прави разграничение между такива, които разрешават и такива, които не разрешават.
Така че най-коректен е този текст, ако искаме да го съгласуваме с Конституцията и с възможностите и на прокуратурата, по реда на протеста да атакува и разрешение, и подновяване, и т.н., а не само отказа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да.
Основният текст, който беше предложен, не в съкратения му вариант, а в разгърнатия вариант, с четирите хипотези - даване на разрешение, подновяване, отнемане и отказ, подлежат на обжалване.
Моля, режим на гласуване.
ГЛАС ОТЛЯВО: Да се добави и "по реда на Закона за административното производство".
От общо гласували 189 народни представители, за - 184, против - няма, въздържали се - 5.
Моля сега да гласувате от чл. 10 до чл. 20, включително, с тези корекции, които вече направихме в чл. 11, новата алинея в чл. 17, в чл. 16 новия текст на ал. 1 (за Българския олимпийски комитет). Това са трите корекции от чл. 10 до чл. 20, включително. Или това е цялото съдържание на глава трета - "Спортни организации".
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 177 народни представители, за - 177, против и въздържали се - няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Глава четвърта.
Предложението е тази глава да има следното заглавие:
"Физическо възпитание и спорт в училищата и във въоръжените сили".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има ли желаещ да вземе становище по заглавието? - Няма.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 162 народни представители, за - 158, против - няма, въздържали се - 4.
Приема се.
Имате думата, господин Русев.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Уважаеми господин председател!
Ще продължа по-нататък изчитането на цялата глава текст по текст, тъй като очаквам, че след това ще има предложения в залата по цялата глава.
"Чл. 21. Ал. 1. Физическото възпитание, спортът и туризмът в предучилищните детски заведения, общообразователните, специалните и професионалните училища са неразделна част от образователния и възпитателния процес и се осъществява по програми на Министерството на образованието, науката и технологиите, съгласувано с Комитета за физическо възпитание и спорт.
Ал. 2. Броят на учебните занимания във всяка училищна степен, както и оценъчната система за тяхната ефективност се определят в учебни планове и държавните образователни изисквания в зависимост от възрастовите групи и критериите за функционалното състояние на учащите се.
Ал. 3. Часовете, определени за физическо възпитание и излети сред природата не могат да се използуват за други цели.
Ал. 4. Училищата създават условия за занимания с физически упражнения и спорт с лечебна цел.
Чл. 22. Ал. 1. Училищата осигуряват условия за продължаване на спортните занимания след завършване на задължителното обучение по физическо възпитание.
Ал. 2. Извънкласната спортна дейност с учениците е доброволна и се организира от директора на училището под ръководството на професионално подготвени учители и треньори.
Ал. 3. Извънучилищната тренировъчна и състезателна дейност с учениците е доброволна и се организира от училищните спортни клубове и ученическите спортни школи.
Ал. 4. Ученическите спортни школи са извънучилищни звена на териториален принцип, в който учениците могат да продължат развитието на физическите си качества и специалните за даден вид спорт знания, умения и навици.
Ал. 5. Училищата насърчават участието на учениците в училищните спортни клубове.
Чл. 23. Ал. 1. Учениците-спортисти с възможности за постигане на високи спортни резултати могат да получат своето образование в специални средни спортни училища.
Ал. 2. Разкриването, преобразуването и закриването на специалните средни спортни училища, опредeлянето на техния статут и нормативна уредба се извършва от министъра на образованието, науката и технологиите, съгласувано с Комитета за физическо възпитание и спорт.
Ал. 3. Министърът на образованието, науката и технологиите утвърждава по предложение на председателя на Комитета за физическо възпитание и спорт изискванията за прием и учебните програми в специалните средни спортни училища.
Чл. 24. Училищата изграждат, поддържат и развиват необходимите подходящи съоръжения и оборудване за практикуване на физически дейности и спорт и осигуряват условия за тяхното пълноценно използуване в рамките на задължителната програма и извънкласните и извънучилищни занимания с физическо възпитание и спорт.
Чл. 25. Ал. 1. Физическото възпитание и спортът във висшите училища са неразделна част от обучението на студентите под формата на задължителни и факултативни занимания.
Ал. 2. Учебните програми по физическо възпитание и спорт се разработват в съответствие с профила на висшето училище и предложенията на Студентския съвет.
Ал. 3. Оценъчната система за физическата годност на студентите се определя от висшето училище.
Чл. 26. Ал. 1. Тренировъчната и състезателната дейност във висшите училища е доброволна и се осъществява от студентски спортни клубове.
Ал. 2. Висшите училища насърчават създаването и развитието на студентски спортни клубове и подпомагат тяхната общественополезна спортна дейност.
Ал. 3. Висшите училища осигуряват възможности за съчатаване на тренировъчната и състезателната дейност на изявени студенти-спортисти с изискванията на учебния процес.
Ал. 4. За изявени студенти-спортисти висшите училища могат да определят специални стипендии.
Чл. 27. Ал. 1. Физическото възпитание и спортът във въоръжените сили са задължителен елемент от бойната подготовка, възпитателния процес и двигателния режим на военнослужещите.
Ал. 2. Заниманията с физически упражнения и спорт се осъществяват по програми, утвърдени от министрите на отбраната и другите министерства и ведомства, където има въоръжени сили.
Ал. 3. Във висшите военни училища се дава годишна оценка и се полага държавен изпит по физическа подготовка.
Чл. 28. Ал. 1. Срочнослужещите, свръхсрочнослужещите и военните служители от въоръжените сили могат да членуват в спортни клубове.
Ал. 2. Министерството на отбраната и другите министерства и ведомства, които имат въоръжени сили, могат да създават спортни войскови клубове по ред и условия, определени от съответните министри. В тези клубове могат да членуват и невоенизирани лица.
Ал. 3. Министрите от системата на въоръжените сили утвърждават структурата и правилниците за устройството и дейността на войсковите спортни клубове; осъществяват общо ръководство и контрол върху тях; определят реда и условията за ползуване на предоставеното им държавно имущество от войсковите спортни клубове, както и реда и условията за участие в тях на спортисти-професионалисти.
Чл. 29. Студентите и военнослужещите във въоръжените сили състезатели от националните отбори на страната или участници в национални първенства по даден вид спорт, се подготвят и състезават по определен от министрите от системата на образованието, науката и технологиите и въоръжените сили ред, които могат за тази цел да създават специализирани формации за тренировъчна и състезателна дейност."
Искам само да поясня на народните представители, че текстът на тази глава беше съгласуван с представители както на Министерството на образованието, науката и технологиите, които взеха много активно участие в цялото разработване на главата, така и с представители на въоръжените сили, на полицейските спортове и други, които имаха отношение по всички текстове на предложения проектозакон.
Ако има предложения, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Да.
Имате думата, господин Ананиев.

ГЕОРГИ АНАНИЕВ (СДС): Аз имам редакционни поправки към чл. 28, който третира спорта във Въоръжените сили, правомощията на военнослужещите. Предлагам следната редакция: чл. 28 да започне с "военнослужещите", тъй като в Закона за отбраната и Въоръжените сили "срочнослужещи", "свръхсрочнослужещи" като понятия вече не съществуват. Въведените понятия в Закона за отбраната и Въоръжените сили това са "кадрови военнослужещи" и "служещи на наборна военна служба". Общото наименование "военнослужещи" включва и кадровите военнослужещи, и военнослужещите на наборна военна служба. Това е по ал. 1 - "военнослужещите, военните служители", добавям "и работници", тъй като във Въоръжените сили има освен военнослужещи военни служители и работници. Да не се отнемат правата и на такава категория - на работниците. И след това: "могат да членуват в спортни клубове".
Разбрахте ли го? Ако не, да повторя текста.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Повторете го.
ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Чета дословно: "Военнослужещите, военните служители и работници от Въоръжените сили могат да членуват в спортни клубове".
По ал. 2 също имам предложение. Предлагам ал. 2 да започва така: "В системата на Министерството на отбраната", не "Министерството на отбраната", тъй като, наново пак повтарям, в Закона за отбраната и Въоръжените сили Министерството на отбраната е част от системата на Министерството на отбраната, а "в системата на Министерството на отбраната" включва самото Министерство на отбраната, Българската армия и подразделенията, които са пряко подчинени на Министерството на отбраната. Затова предлагам текстът да започне така: "В системата на Министерството на отбраната и другите министерства и ведомства, които имат въоръжени сили, могат да се създават спортни войскови клубове по ред и условия, определени от съответните министри". И добавям: "и ръководители на ведомства", тъй като знаете, че в състава на Въоръжените сили има такива формирования, които са не с ранг на министерства, а с ранг на комитети.
По-нататък: "В тези клубове могат да членуват и невоенизирани лица". Предлагам да отпадне това като понятие - "невоенизирани", а да се замени с "и други лица". Тоест, последното изречение да добие следния вид: "В тези клубове могат да членуват и други лица". Да се даде възможност и на външни хора да участват. (Неясна реплика от залата)
Вижте сега, аз казах в началото... Формулировката е съвсем ясна: във Въоръжените сили има военнослужещи, има военни служители и работници. И аз като текст го предложих това нещо. Тоест, включват се работници, които така или иначе не са военизирани, но работят в системата на Въоръжените сили. А ако вносителите са имали предвид други невоенизирани, извън Въоръжените сили, затова предлагам да бъде "и други".
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Така е.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "и други" - да.
ГЕОРГИ АНАНИЕВ: В ал. 3 също предлагам една корекция: "Министрите и ръководители на ведомства от системата на Въоръжените сили...". Отново казвам "и ръководители на ведомства", тъй като във Въоръжените сили има не само министерства, а има и комитети.
Предлагам чл. 29 да добие следната редакция: "Студентите, военнослужещите, военните служители и работници във Въоръжените сили, състезатели от националните отбори на страната или участници в национални първенства по даден вид спорт се подготвят и състезават по определен от министрите и ръководители на ведомства от системата на образованието и Въоръжените сили ред, които могат за тази цел да създават специализирани формации за тренировъчна и състезателна дейност". Тоест, да се включат тук и ръководителите на ведомства, които да имат тия права.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Навсякъде редакционно да се подобри.
ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Редакционно, но е и съществено, за да се дадат правата на тези ръководители на ведомства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Има думата господин Мухтанов.
ТОШО МУХТАНОВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз ставам само, за да подкрепя предложенията на господин Ананиев. Те са коректни, трябва да имаме еднаквост на терминологията. Това, което той предложи, съответства на приетия от нас в тази зала Закон за отбраната и Въоръжените сили. Предлагам на всички да подкрепят направените предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: И аз Ви благодаря. Утре, когато обсъждаме Закона за земеделските земи, ако имаме такова единомислие, ще бъдем поздравени от целия български народ.
Има думата народният представител Борис Банов.
БОРИС БАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Искам да спра вниманието ви на ал. 4 на чл. 26, където е записано, че "За изявени студенти-спортисти висшите училища могат да определят специални стипендии". За себе си аз по-скоро приемам този запис като една привилегия, която не мога да мотивирам съвсем добре, въпреки че всички останали текстове на чл. 26 ги приемам, тъй като те създават необходимите условия за спортна и тренировъчна дейност.
Струва ми се, че ние се намесваме в правилата за отпускане на стипендии. Струва ми се, че може да се случи така, че един добър студент по медицина да не получава стипендия, но неговият колега, който е добър щангист и лош студент по медицина, да получи стипендия. А не знам доколко целта на стипендиите във висшите училища е точно такава. Със същата мотивировка бихме могли да определим стипендии за изявени поети във висшите училища, тъй като и те един ден ще бъдат граждани с определено положение в обществото. Затова аз имам колебания и смятам, че това е по-скоро една немотивирана привилегия.
Разбира се, има две възможности, господин председателю. Едната възможност като по-деликатен подход е да поставите отделно на гласуване само ал. 4, за да не бъда принуден да правя предложение за отпадане на ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
Доктор Карев има думата.

ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Уважаеми дами и господа! Категорично подкрепям предложеното отпадане от колегата доктор Банков. Моите мотиви са малко по-други - известно е, че върху спортната дейност, включително и тази във висшите училища на страната тежат редица наслоения и редица предубеждения от тоталитарно време. Задачата на един такъв закон, какъвто в момента обсъждаме е наред с всичко друго да снеме предубежденията и подозренията в тази област, тоест да е ясно на всички, че става въпрос за една честна, благородна, рицарска и тъй нататък дейност, тоест че няма едно неоправдано толериране на хора, които са спортисти по линии, които нямат нищо общо със спорта. С други думи този, който е студент във висше училище е съвсем нормално и аз смятам, че това ще продължи да го има, да получи да кажем някакви облекчения във връзка с отлагане на изпити, с перманентни сесии и така нататък, когато това се налага от един концентриран тренировачен процес или от участие в някакви спортни изяви. Това е много резонно и аз смятам, че просто няма човек, който да възрази срещу това.
От друга страна обаче тогава когато се получават стипендиите по определен бал, по определен успех, свързан, разбира се, и със социалния статус на студента - да получават някои преместване в съответните класации, в съответните списъци много, много напред или пък да има отделно списъче, по което да се дават стипендии на студенти за техните спортни изяви, въпреки че на колегите им е ясно, че успехът им е далеч, далеч под последния, който е получил стипендия за своя успех, аз смятам, че това е едно абсолютно нерезонно решение. Категорично поддържам идеята този текст да отпадне. Пак повтарям, че това е в интерес и на самите спортисти, защото изчиства определени настроения и подозрения, които се създадоха в продължение на десетилетия, а безусловно сега не трябва да ги има. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Карев.
Господин Димитров, имате думата.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам две конкретни редакционни предложения - чл. 28, ал. 2 - текстът в края - "в тези клубове могат да членуват и невоенизирани лица". Нека този текст да отпадне. Аз просто не знам как е дошъл той, но мисля, че този текст притеснява и може да се получи така, че в определени военизирани спортни клубове да се получи един голям наплив от други лица, които да поддържат един определен статус за този отбор. Просто не върви тук този текст.
Второто ми предложение е в подкрепа на предложението на доктор Борис Банков за отпадане на ал. 4 на чл. 26 - за изявени студенти спорти висшите училища могат да определят специални стипендии. Мотивите ми са следните в допълнение на това, което каза и доктор Карев: става въпрос за следното - просто имам някакви спомени и от ученически, и от студентски години, когато награждаваха изявени отличници, между тях наградиха и изявени спортисти. Пет-шест бяха отличниците, които бяха наградени, а 20-30 бяха наградени с предметни награди като изявени спортисти. Получи се нещо неловко - дори и резервите от хандбалния отбор бяха наградени по някакъв начин. Ако все пак има някаква логика те да получават такива стипендии, тоест парични помощи, те май са си сбъркали професията и могат да отидат в Националната спортна академия и там да получат нещо повече.
Това ми са двете конкретни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
Други желаещи да вземат становище има ли?
Заповядайте, за процедура, господин Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За да облекчим процедурата, аз ви предлагам следния подход: по чл. 28 направените предложения от господин Ананиев във връзка със съответствие на този закон със Закона за въоръжените сили - по тях нямаше възражения в залата. Аз предлагам да гласуваме тези предложения ан блок. Тези, според мен, се приемат от всички.
Тази част от предложенията му, която е за "другите невоенизирани лица" - да го гласуваме отделно. По него имаме спор.
Направените предложения по чл. 29 също от господин Ананиев и тях да ги гласуваме ан блок, тъй като те не са оспорвани в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
Господин Лучников, имате думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз ще си позволя да възразя категорично срещу предложението да отпадне т. 4 за стимулиращите стипендии за изявените спортисти. За мен това е едно, как да ви кажа, не особено културно предложение. В цял свят университетите, висшите учебни заведения са центрове за развиване на спорт и местата, където се раждат най-квалифицирани спортисти. В Съединените щати например за всеки един колеж, за всеки един университет е чест да има един добър представителен отбор и за да се участва в този представителен отбор било по баскетбол, било по лека атлетика, било по хокей се създават много добри условия и се създават едни много специални стипендии. Нека да не гледаме със завист на това, че тези момчета и момичета, които дават извънредно много от себе си ще получат нещо повече. Поддържането на една спортна форма изисква специална храна, изисква специален режим, ако искате изисква специални жертви в личния живот на спортиста. Нека да дадем възможност, разбира се, смятам, че тази възможност ще се използва разумно и целесъобразно, но да не лишаваме университетите от възможността да насърчават свои изявени спортисти с привилегировани стипендии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Лучников.
Друг иска ли думата? - Не виждам.
Господин Русев, имате думата за становище на комисията.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Аз бих също така призовал първо към консенсус, който го имаше в залата по направените предложения от господин Ананиев. Нека те се гласуват ан блок - така, както бяха направени по текстове.
Относно текста на ал. 4 на чл. 26 мисля, че тук е дадено в текста само препоръчително... Колеги, тук е казано така: "За изявени спортисти висшите училища могат да определят специални стипендии", но никой не ги задължава те да дават тези специални стипендии. В този текст идеята е била все пак, съобразявайки се с това, което господин Лучников преди малко изтъкна, че в най-развитите страни, където не само спортът е развит, а и цялата образователна система е развита, съществуват тези възможни стипендии и стимули именно затова нашият текст беше препоръчителен. Ние ще го подложим тук на гласуване. Аз исках само да обясня, че нашият текст не задължава висшите училища да дават стипендии. Те са автономни и тук е дадена само тази възможност.
Уважаеми господин председателю, видно е, че този текст ще бъде подложен на гласуване.
Относно чл. 28, където бяха направени първо предложения от господин Ананиев, които ги споделям и аз като председател, поддържаме тези предложения. Също и предложението на Цветан Димитров да отпадне "и невоенизирани лица" и да стане, както беше предложен от господин Ананиев: "и други лица".
В този смисъл предлагам да се предложи текстът за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колеги, предлагам да гласуваме по следния начин: членове 21, 22, 23, 24, 25 и 27, по които няма никакви предложения, да ги гласуваме ан блок, а след това ще преминем към гласуване на следващите, по които има съответни предложения. Няма възражения.
Режим на гласуване.
От общо гласували 179 народни представители, за - 179.
Приемат се тези текстове.
Сега ще подложим на гласуване чл. 26, но най-напред трябва да подложим гласуване ал. 4 - предложението за отпадане.
Моля, режим на гласуване за отпадане на ал. 4.
От общо гласували 184 народни представители, за - 22, против - 105, въздържали се - 57.
Не се приема предложението за отпадане на ал. 4.
Сега така, както е предложен чл. 26, режим на гласуване.
От общо гласували 179 народни представители, за - 179.
Приема се чл. 26.
Преминаваме към чл. 28. Най-напред има предложение за отпадане от ал. 2 на изречението "В тези клубове могат да членуват и невоенизирани лица".
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Уважаеми господин председател, става въпрос да отпаднат само думите "и невоенизирани лица", а изречението да придобие вида: "В тези клубове могат да членуват и други лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Да се промени редакцията. Режим на гласуване.
От общо гласували 159 народни представители, за - 130, против - 27, въздържали се - 2.
Приема се новата редакция на това изречение.
Заповядайте, господин Праматаров.
АТАНАС ПРАМАТАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах против тази промяна да членуват и други лица, защото по този начин ние говорим за армейски клубове, а в тези армейски клубове ще могат да влизат всякакви лица. Какви ще бъдат тези армейски клубове, когато в тях учасатват цивилни лица?
И правя едно процедурно предложение: да подложим текста на прегласуване, защото голяма част от колегите може би не разбраха за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Думата за противно мнение има народният представител Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя противно становище за прегласуване, тъй като колегите са наясно защо сме гласували така. Аргументите на господин Праматаров са известни. Въпросът е, че ако ние затворим тези клубове само за лица, които са военизирани, това означава, че предварително задължително трябва да ги военизираме и тогава да вкараме добри спортисти в тях. Ние говорим въобще за клубове, а не за професионални или непрофесионални.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колеги, след като чухте двете становища, така хубаво върви работата по този закон, нека да прегласуваме текста, за да има успокояване на съвестта на тези, които са против това становище.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Колеги, значи сега прегласуваме текста както беше предложен от Цветан Димитров и от Ананиев. Трябва да отпаднат думите "невоенизирани лица", а става "и други лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 161 народни представители, за - 129, против - 29, въздържали се - 3.
Текстът остава така, както е.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Господин председател, за двата текста всъщност да гласуваме ан блок предложенията на Ананиев, както беше направена редакцията, за да не губим време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има ли против това становище? - Няма.
Режим на гласуване на чл. 28 и чл. 29.
От общо гласували 169 народни представители, за - 168, няма против, въздържал се - 1.
Приемат се чл. 28 и чл. 29.
Моля, режим на гласуване на цялата Глава четвърта.
От общо гласували 162 народни представители, за - 158, няма против, въздържали се - 4.
Приключваме с приемането на глава четвърта.
Колеги, пристъпвам към съобщенията, тъй като не остава време.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 12 юни, сряда, 15,00 ч., зала N 248 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Дневен ред: Законопроект по застраховането.
На 13 юни, четвъртък, комисията ще заседава в същата зала при същия дневен ред.
Комисията по култура ще проведе заседание на 12 юни, сряда, 15,00 ч., зала N 456 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Дневен ред: обсъждане на Законопроекта за народните читалища.
Забележка: при продължение на пленарното заседание комисията ще започне своята работа 15 минути след завършването му.
Комисията по националната сигурност ще проведе своето редовно заседание на 12 юни, сряда, 15,00 ч., зала N 232 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
На 13 юни, четвъртък, 10,00 ч. в зала "Запад" ще се проведе заседание на българската делегация в Съвместния парламентарен комитет "България и Европейски съюз".
Колеги, благодаря ви, приятна почивка.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,00 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Железчев

СЕКРЕТАРИ:
Георги Георгиев

Яшо Минков