Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Георги Георгиев и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Най-напред ще ви прочета заявление от Пламен Димитров Денчев, народен представител от 4.Великотърновски избирателен район.
"Уважаеми господин председател,
Уведомявам Ви, че съгласно чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, напускам Парламентарната група на Демократичната левица.
Пламен Денчев"
(Весело оживление в залата)
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров да докладва на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Един от въпросите и възраженията, които бяха направени вчера при започване на обсъждането на измененията на Закона за избиране на народни представители, беше предложението на комисията да не се обсъждат и гласуват посочените около 23 параграфа в проектозакона за изменение на закона, представен от Парламентарната група на СДС, поради това че с Преходните и заключителните разпоредби на Закона за местните избори има генерална разпоредба, която отменя всички текстове на този
закон, които са свързани с избори за общински съветници и кметове.
На вчерашното заседание на Комисията по устройството и дейността на държавните органи това становище беше потвърдено. Прие се, че това е една генерална норма, която има задължителна сила, която действува повече от две години, не е оспорена от никого, няма становище на Конституционния съд за нейни промени, така че това становище на комисията остава в сила.
Вчера бяха направени четири предложения за редакционни промени, които аз ще ви прочета в съответните текстове. И така:
"Закон за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове".
"§ 1. В заглавието на закона се предлага да отпаднат думите "общински съветници и кметове" и то да придобие следния вид:
"Закон за избор на народни представители".
Предложението е думата "избор" да се замени с "избиране" и заглавието на закона да стане:
"Закон за избиране на народни представители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този въпрос? - Няма.
Моля да гласувате § 1.
От общо гласували 185 народни представители, за - 178, против - няма, въздържали се - 7.
Параграф 1 е приет.
Параграф 2!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: В резултат на преценка на законопроектите, комисията предлага в чл. 7, ал. 1 думите "временните изпълнителни комитети и временните управи" да се заменят с "областните управители и кметовете на общините".
Това е предложението по § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 2.
От общо гласували 159 народни представители, за - 155, против - няма, въздържали се - 4.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 3, това е § 8 от предложения проектозакон, с който се предлага текстът на чл. 9 да се измени така:
"Чл. 9. Избирателните списъци се съставят от общинските администрации в общините и в населените места, в които се води регистър на населението, отпечатват се централизирано от създадените информационни масиви и се подписват от кмета и секретаря на общината, съответно от кмета и секретаря на кметството, ако има назначен такъв."
Комисията предлага това да бъде пореден § 3 и следното окончателно съдържание на чл. 9:
"§ 3. Член 9 се изменя така:
"Чл. 9. Избирателните списъци се съставят от общинските администрации в общините и в кметствата, в които се води регистър на населението, отпечатват се въз основа на централизирано създадените информационни масиви и се подписват от кмета и секретаря на общината, съответно от кмета, а ако има назначен секретар - и от него."
Този текст е съобразен с действуващия Закон за местните избори и Закона за избиране на президент и вицепрезидент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 3.
От общо гласували 171 народни представители, за - 168, против - 2, въздържал се - 1.
Параграф 3 е приет.
Параграф 4!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Комисията предлага да се създаде § 4 със следното съдържание:
"§ 4. В чл. 10, ал. 2 думите "временните изпълнителни комитети" отпадат."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 4.
От общо гласували 169 народни представители, за - 166, против - 2, въздържал се - 1.
Параграф 4 е приет.
Параграф 5!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: В проекта е пореден § 9 със съдържание:
"§ 9. В чл. 12, ал. 2 се изменя, както следва:
"Ал. 2. В избирателните списъци се вписват по азбучен ред трите имена на избирателя, адресът и единният граждански номер."
И § 10, тъй като комисията предлага двата параграфа да бъдат слети в един.
"§ 10. В чл. 12, ал. 5 първото изречение отпада."
Комисията предлага тези два параграфа в проекта да станат пореден § 5 в измененията на закона със следното съдържание:
"§ 5. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. В избирателния списък се вписват по азбучен ред имената на избирателите, адресът и единният граждански номер."
2. В ал. 3 думите "временните изпълнителни комитети или временните управи" се заменят с "общинската администрация".
3. В ал. 5 първото изречение се заличава."
По този начин чл. 12 се приравнява с изискванията и условията, предвидени за изготвянето на избирателните списъци така, както е в Закона за избиране на президент и вицепрезидент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз искам да изразя несъгласие с текста на § 9. Вчера се опитах да го обоснова защо.
Мисля, че ако е в състояние, а сигурен съм това е така, органите, които би трябвало да изработят избирателните списъци, биха могли да ги подредят и като водещ параметър е адресът на избирателя. Това дава възможност за контрол върху фантомите, които участват в списъците.
Видно е, че от 1991 г. насам броят на фантомите обаче прогресивно нараства при участие в изборите. От 500 хиляди при изборите през 1990 г. за Велико Народно събрание та до последните избори, без да броим президентските, тъй като нямаме точни данни за това, до близо 1 милион фантома. Това се потвърждава междупрочем и от изказвания на министрите на териториално-селищното развитие, които имат отношение към системата на ЕСГРАОН - "поне за отделни части на страната, каквато е например София" - изказване на Дончо Конакчиев.
Затова ми се струва, че самоконтролът при изчистването на фантомите в избирателните списъци е най-добър, когато те са подредени по адреси. Това леко затруднява работата на секционните избирателни комисии, но си струва веднъж завинаги да се опитаме да сложим край на това участие на мъртви души в избирателните списъци.
Междупрочем количеството на такива фантоми се доказа и във връзка с масовата приватизация, която се правеше по списъците на избирателните секции и въобще по избирателните списъци. Там стана ясно, когато трябваше да се получават книжки за участие в масовата приватизация, колко стотици хиляди фантома съществуват в избирателните списъци.
Затова ми се струва, че старият текст на закона е много добър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вашето предложение е да отпадне т. 1.
Господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, най-напред искам да уведомя господин Михайлов и народните представители, че това предложение е въз основа на предложението за изменение на закона, направено от Съюза на демократичните сили. Това първо.
Второ, то се доближава....
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз нямам заявление от господин Михайлов, че излиза от СДС.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: То съответства на избирателните списъци така, както бяха подготвени при най-последните избори, а те бяха изборите за избиране на президент и вицепрезидент.
По отношение опасенията, че могат да влязат фантоми в списъците. Когато има престъпни намерения и замисли за политически инсинуации, това може да стане винаги независимо от формата и начина, които законът предвижда за подготовка на списъците.
Комисията се обедини около това предложение, което е направено от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние подкрепяме предложението на комисията. Това е всъщност може би най-важното техническо изменение в Закона за избиране на народни представители, което цели да могат да бъдат използвани последните списъци от президентските избори. Това се прави именно с оглед краткия срок, който ни дели от насрочените вече за 19 април избори. При това положение връщане към избирателни списъци от 1991 г. очевидно ще създаде затруднения и по мнение на специалисти може даже да постави под съмнение възможността да бъдат проведени изборите на определената вече дата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Михайлов, поддържате ли своето предложение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз съм длъжен да поставя на гласуване предложението на господин Михайлов да отпадне т. 1 от § 5.
Моля да гласувате.
От общо гласували 195 народни представители, за - 24, против - 118, въздържали се - 53.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 5 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 185 народни представители, за - 185, против - няма, въздържали се - няма.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: § 6. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "временните изпълнителни комитети и от временните управи" се заменят с "от кмета на общината и населеното място".
2. В ал. 2 думите "временните изпълнителни комитети, съответно временните управи" се заменят с "от кмета на общината и кметството".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 6.
От общо гласували 163 народни представители, за - 163, против - няма, въздържали се - няма.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: § 7 - предложението е в § 11 от проекта, в което се предлагаше в чл. 15 изречение второ, думите "председателя, заместник-председателя и секретаря на общинския съвет" се заменят с "кмета, заместник-кмета и секретаря на общинската администрация".
Комисията възприе това предложение и предлага следния § 7:
"§ 7. В чл. 15, изречение второ, думите "председателя, заместник-председателя и секретаря на общинския съвет" се заменят с "кмета, заместник-кмета и секретаря на общината".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 7.
От общо гласували 188 народни представители, за - 188, против - няма, въздържали се - няма.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: § 8. Предложението на вносителите е за § 12, а именно: "В чл. 16, изречение първо думата "новоизбрания" отпада, а изречение второ се отменя".
Комисията възприе това предложение и предлага § 12 да стане § 8 пореден от проекта със следното съдържание:
"§ 8. В чл. 16, изречение първо думата "новоизбрания" се заличава и изречение второ се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 8.
От общо гласували 173 народни представители, за - 173, против - няма, въздържали се - няма.
Параграф 8 е приет.

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Предложението на комисията е параграф 9 да бъде със следното съдържание:
"В чл. 17 думите "временните изпълнителни комитети или временните управи" се заменят с "общинската администрация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не виждам бележки.
Моля, гласувайте параграф 9!
От общо гласували 166 народни представители, за - 166, против - няма, въздържали се - няма.
Параграф 9 е приет.
Параграф 10!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 10. Предложението на вносителите по пореден параграф 15 е в чл. 26, ал. 1 се изменя, както следва:
"Ал. 1. Общинските администрации образуват избирателни секции за произвеждане на изборите за народни представители."
Комисията възприе предложението и предлага параграф 10 да бъде със следната подобрена редакция:
"В чл. 26, ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Кметовете на общините образуват избирателни секции за произвеждането на изборите за народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте параграф 10!
От общо гласували 183 народни представители, за - 183, против - няма, въздържали се - няма.
Параграф 10 е приет.
Параграф 11!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 11. В предложението на вносителите, обозначено като параграф 16, се предлага в чл. 26, ал. 2 да се измени, както следва:
"Чл. 26. ал. 2. Районните избирателни комисии определят номерата на избирателните секции в общините в съответния район, в които номера се съдържат индексите на съответните районни комисии и избирателни секции."
Комисията възприе това предложение и след вчерашното ново предложение от страна на вносителите в лицето на господин Димо Гяуров предлага параграф 11, засягащ чл. 26, ал. 2, да придобие следната редакция:
"Ал. 2. Районните избирателни комисии определят номерата на избирателните секции съобразно единната номерация на секциите, определени с решение на Централната избирателна комисия най-късно 30 дни преди изборния ден."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте параграф 11 така, както беше представен!
От общо гласували 188 народни представители, за - 187, против - 1, въздържали се - няма.
Параграф 11 е приет.
Параграф 12!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 12. Предложението на вносителите, номерирано като параграф 17, е със следното съдържание:
"Параграф 17. В чл. 27, ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Районната избирателна комисия може да образува по предложение на общинската администрация секции с по-малко от 500 жители."
На вчерашното заседание на комисията народният представител Димо Гяуров предложи променена редакция на този текст и комисията, след като го възприе, предлага поредният параграф 12 да бъде със следното съдържание:
"Параграф 12. В чл. 27, ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. По изключение кметовете по предложение на районните избирателни комисии могат да образуват избирателни секции с по-малко от 500 жители, но не по-малко от 30 избиратели."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте предложеното съдържание на параграф 12!
От общо гласували 179 народни представители, за - 179, против - няма, въздържали се - няма.
Параграф 12 е приет.
Параграф 13!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 13. Комисията предлага, възприемайки предложението на вносителите, заглавието на глава пета да се измени така: "Избирателни комисии".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения.
Моля, гласувайте параграф 13.
От общо гласували 168 народни представители, за - 168, против - няма, въздържали се - няма.
Параграф 13 е приет.
Параграф 14!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 14. Предложението се съдържа в пореден параграф 19, в който се предлага:
"В чл. 29, ал. 1, т. 3, се отменя."
Комисията предлага поредният параграф 14 да бъде със следното окончателно съдържание:
"Параграф 14. В чл. 29, ал. 1, точки 3 и 5 се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 158 народни представители, за - 158, против - няма, въздържали се - няма.
Параграф 14 е приет.
Параграф 15!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 15. В предложенията на вносителите се съдържат два параграфа. Първият параграф е 20, с който се предлага в чл. 30, ал. 1 думите "и общинските" да отпаднат, а думите "временните изпълнителни комитети" се заменят с "областните управители".
Параграф 21. В ал. 2 на чл. 30 думата "общинските" се заменя с думата "районните".
Комисията възприе предложенията и предлага тези параграфи да бъдат слети в един, който е поредният параграф 15.
На вчерашното заседание беше направено допълнително предложение за допълване на този параграф, което комисията възприе, и предлага следната окончателна редакция на § 15. Параграф 15 придобива следния вид:
"Ал. 2 на чл. 30 се изменя така..."
Впрочем тъй като са две точки, окончателната редакция на § 15, пак повтарям, е следната:
"§ 15. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "и общинските" се заличават, а думите "временните изпълнителни комитети" се заменят с "областните управители".
2. Текстът придобива следната редакция - ал. 2 на чл. 30 се изменя така:
"Районните избирателни комисии назначават секционните избирателни комисии по предложение на кметовете на общините (районите) след консултации с политическите сили най-късно 35 дни преди изборния ден."
Това е окончателният текст, който комисията предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате съдържанието на § 15 така, както беше предложено от комисията.
От общо гласували 170 народни представители, за - 169, против - няма, въздържал се - 1.
Съдържанието на § 15 е прието.
Параграф 16.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 16, който се предлага от комисията, е въз основа на предложеното в § 22 от проекта, а именно в чл. 31, алинеи 1 и 2 думата "общински" отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате съдържанието на § 16.
От общо гласували 148 народни представители, за - 147, против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 16 е приет.
Параграф 17.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 17, предложението на вносителите в пореден § 23 от техния проект е: в чл. 33, ал. 1 думите "общински съветници и кметове" отпадат.
Комисията предлага това да бъде пореден параграф 17 и след вчерашното ново предложение, което се получи в комисията за допълване на този текст, да придобие следното окончателно съдържание:
"§ 17. В чл. 33, ал. 1 се изменя така:
Ал. 1. Областните управители и техните заместници, кметовете и техните заместници, служещите във Въоръжените сили и в Министерството на вътрешните работи, както и кандидатите за народни представители не могат да бъдат членове на избирателните комисии".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 17 така, както беше предложен.
От общо гласували 151 народни представители, за - 150, против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 17 е приет.
Параграф 18.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: В проектозакона, внесен от независимите народни представители - Иво Трайков и останалите, и във вчерашното заседание е направено предложение за изменение на чл. 34, ал. 1, т. 3 от действащия закон, който гласи така:
"Чл. 34, ал. 1, т. 3. Регистрира и обявява за участие в изборите коалиции и партии. Бюлетините на партиите и коалициите са с бял цвят".
Комисията не възприе това предложение, тъй като въпросът за цветовете на бюлетините се урежда в чл. 71 и неправилно се предлага това да стане с чл. 34, поради което предлага да не се възприеме предложението именно поради липсата на систематика по отношение подреждането на текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението, което не се поддържа от комисията.
Става въпрос за едно предложение, чието систематично място не е тук и не се предлага от комисията.
От общо гласували 177 народни представители, за - 50, против - 71, въздържали се - 56.
Предложението не се приема.
Следващият параграф.
Господин Мулетаров, да гласуваме сега това, което Вие предлагате за § 18.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 18, който не съм прочел, е следният:
Комисията, като възприе предложенията, предлага поредният параграф 18 да бъде със следната подобрена редакция:
"§ 18. В чл. 35, ал. 1 се създава нова т. 1а със следното съдържание:
1а. образуват секционните избирателни комисии;"
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения? - Няма.
Моля да гласувате § 18.
От общо гласували 146 народни представители, за - 145, против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 18 е приет.
Параграф 19.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Във вчерашното заседание на комисията постъпи допълнително предложение от народния представител господин Димо Гяуров, който предлага да създадем един нов параграф, който фактически ще бъде § 18а със следното съдържание:
"§ 18а. В чл. 39, ал. 1, изречение второ думата "общинските" се заменя с "районните".
Това е един пропуск, тъй като поначало общински комисии не съществуват и е пропуснато при подготвянето на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате § 18а така, както беше предложен.
От общо гласували 157 народни представители, за - 156, против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 18а е приет.
Параграф 19.



ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, моля Ви още веднъж да се гласува този § 18а, тъй като комисията, освен предложението на Димо Гяуров, включи допълнителен текст, който не следва да бъде на друго място, а следва да бъде в същия параграф. Затова предлагам да бъде прегласуван този § 18а, който да бъде със следното окончателно съдържание:
"Чл. 39, ал. 1, изречение второ се изменя така:
"Заместването става за секционните избирателни комисии с решение на районните избирателни комисии, за районните избирателни комисии с решение на Централната избирателна комисия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отменям предишното гласуване на § 18а.
Моля да гласувате новото съдържание на § 18а така, както беше предложен. И това да бъде окончателният текст. Моля да гласувате.
От общо гласували 158 народни представители, за - 151, против - 1, въздържали се - 6.
Параграф 18а е приет окончателно.
Параграф 19.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Комисията предлага следното съдържание на § 19:
"§ 19. Заглавието на глава шеста се изменя така:
"Кандидати за народни представители"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате § 19.
От общо гласували 160 народни представители, за - 158, против - 1, въздържал се - 1.
Параграф 19 е приет.
Параграф 20.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "§ 20. В чл. 54, ал. 4 думите "временните изпълнителни комитети, временните управи" се заменят с "областните управители, техните заместници, работещите в тяхната администрация, кметовете, общинската администрация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате § 20 така, както беше предложен.
От общо гласували 170 народни представители, за - 170, против и въздържали се - няма.
Параграф 20 е приет.
Параграф 21.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Вчера от името на вносителите беше направена корекция за нова редакция на посочения § 31, който ще бъде § 21. Той е със следното съдържание:
"В чл. 57 в края на изречението се добавя: "в рамките на триминутни обръщения за всяка регистрирана за участие в изборите политическа сила, в началото и в края на избирателната кампания".
Или, текстът следва да бъде следният:
"В чл. 57 в края на изречението на действащия текст се добавя: "в рамките на триминутни обръщения за всяка регистрирана за участие в изборите политическа сила, в началото и в края на избирателната кампания". А изречение второ от този текст придобива следния вид: "Начинът и поредността на този достъп се урежда от Централната избирателна комисия".
Освен това предложение, по този текст е постъпило предложение от народния представител Стефан Гайтанджиев, а именно - чл. 57 се изменя така, нов чл. 57:
"Чл. 57. Ал. 1. Предизборната кампания започва и приключва с обръщение на представители на партиите и коалициите, регистрирани за участие в изборите по Българската национална телевизия и Българското национално радио, като поредността се определя чрез жребий по ред, определен от Централната избирателна комисия.
Ал. 2. Българската национална телевизия и Българското национално радио подготвят блокове с изявления на не по-малко от 10 и не повече от 15 представители на партии и коалиции. На тях се предоставят за обръщение по 7 минути в началото и по 5 минути - в края на кампанията.
Ал.3. Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят за диспути телевизионно- и радиовреме три пъти в седмицата по 120 минути. Темите на диспутите се определят след консултации между застъпниците на партиите и коалициите, регистрирани за участие в изборите. Консултациите се провеждат от генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Ал. 4. Редът за представяне в диспутите, излъчвани от Българската национална телевизия и Българското национално радио, се определят чрез жребий.
Ал. 5. Екипите и условията за реализиране на диспутите се определят съвместно от генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио и застъпниците на партиите и коалициите, регистрирани за изборите.
Ал. 6. Регионалните телевизионни центрове, регионалните радиостанции, общинските и местните радиовъзли предоставят седмично до 2 часа телевизионно- и радиовреме за предизборни предавания.
Ал. 7. Българската национална телевизия и Българското национално радио, регионалните радио- и телевизионни центрове и частните телевизионни- и радиостанции, включват в информационните си емисии репортажи за шествия, митинги, концерти и други прояви, организирани от партии, коалиции и независими кандидати, като спазват принципа за равнопоставеност по продължителност, време и поредност на излъчване."
Във връзка с това са предложени още два нови параграфа с текстове 57а и 57б, които трябва да бъдат обсъждани едновременно, тъй като уреждат една и съща материя.
Новият § 57а, който предлага народният представител Стефан Гайтанджиев, се състои от три алинеи:
"Чл. 57а. Ал. 1. Участието в предизборните диспути по Българската национална телевизия и Българското национално радио се заплаща преди излъчването и по тарифи, определени от Министерския съвет.
Ал. 2. Обръщенията на партиите и коалициите в началото и в края на кампанията са безплатни.
Ал. 3. Телевизионните- и радиостанциите, и кабелните телевизии, притежавани от физически и юридически лица, могат да предоставят време за предизборната кампания на партиите, коалициите и независимите кандидати при едни и същи цени, обявени предварително."

И новият чл. 57б:
"Чл. 57б. Ал. 1. При нарушаване на реда за провеждане на предизборната кампания по Българската национална телевизия и Българското национално радио засегнатите кандидати могат да подадат жалба пред Централната избирателна комисия. Жалбата се разглежда, ако е подадена до 24 часа от излъчването на съответното предаване.
Ал. 2. При нарушаване на реда за провеждане на предизборната кампания в регионалните телевизионни центрове, радиостанции, общинските и местните радиовъзли засегнатите кандидати, партии и коалиции могат да подадат жалба до Районната избирателна комисия. Жалбата се разглежда, ако е подадена до 24 часа след излъчването на дадено предаване.
Ал. 3. Решенията на избирателните комисии по ал. 1 и ал. 2 са задължителни за средствата за масово осведомяване."
Комисията реши да предложи на народните представители да обсъдят в пленарната зала и да вземат решение по внесените предложения по следните съображения:
1. В предложението, внесено от народните представители от Демократичните сили, се предлага начинът на участие в радио- и телевизионните предавания да става по ред и условия, определени от Централната избирателна комисия.
2. В предложението на Стефан Гайтанджиев се прави една разгърната форма, каквато беше приета със Закона за местните избори през 1994 година и в последния Закон за избиране на президент и вицепрезидент.
Тъй като вече е създаден прецедент за нормативно уреждане на тази сложна материя и поради това, че на вчерашното заседание председателят на Централната избирателна комисия госпожа Лена Джелепова поясни пред комисията, че преди 1994 г. комисията е изпадала в изключително сложни ситуации да определя нещо, което нормативно не е съществувало и тъй като въпросът е дискусионен, ние предлагаме след изслушване на становищата на вносителите на двете тези, народните представители да решат с гласуване кой вариант ще приемат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имаме два варианта. Не се разглежда единият като основен, а другият - като заместващ?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Следователно ще ги гласуваме последователно. Ако единият беше основен, а другият - заместващ, трябваше най-напред да гласуваме заместващия. Те са паралелни.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Те се изключват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да вземат отношение? - Най-много по 5 минути, тъй като сме на второ четене.
Думата има господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! След известно съгласуване с представителите на парламентарните групи, като че ли се оформи становище, че диспутите, така както са уредени в предлаганите от мен алинеи 3, 4, 5 и 6 на предлагания чл. 57, действително ще затруднят и Българската национална телевизия, а в някаква степен може би ще бъдат приети и като едно тежко финансово бреме за партиите. Ето защо аз бих предложил да оттегля предложенията си по алинеи 3, 4, 5 и 6 от предложения текст на чл. 57.
Все пак ал. 1 и ал. 2, които регламентират равнопоставеността, трябва да останат, както и ал. 7, която дава принципа на равнопоставеност в представянето в информационните емисии на Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Следователно ги оттегляте?
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: И чл. 57а - също. Нека чл. 57б да остане като чл. 57а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля Ви да го кажете още веднъж.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: По чл. 57 от проекта, който внасям, оттеглям алинеи 3, 4, 5 и 6. Тогава ал. 7 остава като ал. 3 на чл. 57.
Оттеглям чл. 57а, а чл. 57б остава като чл. 57а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Господин Гоцев?
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Поддържаме предложението, както е внесено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване. Най-напред ще гласуваме предложението на господин Гоцев.
Моля да гласувате предложението за текст на параграф 21, направено от господин Гоцев.
От общо гласували 186 народни представители, за - 68, против - 67, въздържали се - 51.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за съдържание на параграф 21, внесен от господин Стефан Гайтанджиев, с направените корекции, така както бяха съобщени от него. Моля да гласувате!
От общо гласували 203 народни представители, за - 118, против - 35, въздържали се - 50.
Параграф 21 е приет в съдържанието, предложено от Стефан Гайтанджиев и се отнася за чл. 57 и чл. 57а.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият параграф 22, който комисията предлага, е със следното съдържание:
"Параграф 22. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите "временните изпълнителни комитети" се заменят с "кметовете".
2. В ал. 5 думите "временните изпълнителни комитети или временните управи" се заменят с "областния управител и кмета".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 195 народни представители, за - 195, против - няма, въздържали се - няма.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 23 се отнася до правото на народния представител за изразходване на суми, с които да бъде финансиран. За яснота на народните представители ще прочета действащия текст в закона, а това е чл. 62, който гласи:
"Чл. 62. Общата сума за финансиране на предизборната кампания не може да надвишава 30 хиляди лева на отделен кандидат".
Предложението, което е направено от група народни представители от Съюза на демократичните сили, и числото "30 000" да се замени с числото "300 000".
ИВАН КОСТОВ (от място): Това е смешно!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Тъй като този въпрос е свързан с много сложния проблем - дали тези суми, за които е употребено понятието "финансиране", ще бъдат осигурявани от Министерския съвет за всяка партия, която следва да ги предостави на кандидата, или в тези суми се влага съдържание - независимо от какви източници, как са осигурени и откъде и поради това че досега в практиката по отделните избирателни закони и при гласуванията се установи, че контрол по този въпрос не може да се упражнява, комисията предлага той да бъде решен чрез гласуване от народните представители след изразяване на становища на политическите сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво е предложението за гласуване?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Предложението е числото "30 000" да се замени с числото "300 000".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този въпрос? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 183 народни представители, за - 164, против - 11, въздържали се - 8.
Съдържанието на този параграф е гласувано и прието.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 24. Комисията предлага в чл. 63, ал. 1 думите "временните изпълнителни комитети и временните управи" да се заменят с "кмета".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 182 народни представители, за - 182, против и въздържали се - няма.
Параграф 24 е приет.
За процедурен въпрос има думата господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили моля за 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тридесет минути почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание. Ще ви прочета някои съобщения. Най-напред заявление:
"До
Председателя на Тридесет и седмото
Народно събрание

ЗАЯВЛЕНИЕ
от Сейхан Касим Садък
от 18. Разградски избирателен район, ДПС

Господин председател!
Моля да приемете заявлението ми за напускане на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Подпис: Сейхан Садък"

"Протокол N 1
от 11 февруари 1997 г.
Днес, 11 февруари 1997 г. народните представители Иво Крумов Трайков, Николай Петров Кисьов, Орлин Върбанов Драганов, Атанас Георгиев Праматаров, Петко Илиев Пенев, Митко Димитров Нитов, Георги Пинчев Иванов, Илия Петков Данов, Иван Спасов Неврокопски и Сейхан Касим Садък се събраха на заседание, на което беше разгледан въпросът за създаване на парламентарна група. След като беше взето под внимание желанието на всички присъстващи за създаване на нова парламентарна група, бе взето следното
РЕШЕНИЕ:
На основание чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се създава Парламентарна група "Единство - БЗНС и независими депутати" със следното ръководство: съпредседатели - Петко Илиев и Николай Кисьов, и секретар - Орлин Драганов." (Ръкопляскания от залата, възгласи: "Браво!")
Следва списък на парламентарната група "Единство - БЗНС и независими депутати", с всички подписи, на брой 10.
Господин Мулетаров, продължаваме.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият параграф е 25. Предложенията по него са следните:
Народният представител господин Стефан Гайтанджиев предлага в чл. 71 ал. 1 и ал. 3 да се изменят и да придобият следната редакция:
"Чл. 71. Ал. 1. Всяка партия или коалиция участва в изборите с един и същи номер на бюлетината, определен от Централната избирателна комисия чрез жребий. Независимите кандидати за народни представители, издигнати от инициативни комитети, участват с бюлетини без номер."
Алинея 2 на чл. 71 остава без промяна, така както е, а нейното съдържание, за напомняне, е:
"Ал. 2. На бюлетината са означени номерът на избирателния район, наименованието на политическата партия или коалиция. Имената на кандидатите й в кандидатските листи са подредени едно под друго с последователни номера."
И ново съдържание на ал. 3:
"Ал. 3. Цветът на бюлетините е бял."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този текст?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: По този текст има предложение и от независимите депутати, които предлагат същото, а именно: цветът на бюлетините да бъде бял.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз отново най-енергично възразявам срещу опита да се правят принципни промени във философията на нашия избирателен закон по един начин, който противоречи на нашия правилник, по един начин, който изнасилва редовната методика на приемане на един законопроект. Тук се касае за важни неща, за принципни неща, а ние искаме да ги претупаме с един законопроект, с който уреждаме чисто технически проблеми.
Освен това, както е известно на всички, които са участвували в обсъждането на тези въпроси при президента на републиката, неговото мнение е било също така да се решат с този законопроект само технически въпроси. Ние сме длъжни да уважим тая институция, която сега, в момента е единствената, която се ползва с някакво народно доверие. Вие знаете огромния рейтинг на нашия президент и печалния рейтинг, за съжаление, на нашия парламент. Този парламент не може да си позволи ад хок, набързо, по една извънредна процедура да решава такива важни принципни въпроси.
Аз ви призовавам да гласувате против направеното предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате текста на § 25.
От общо гласували 213 народни представители, за - 128, против - 84, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Следващият параграф - 26. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, след приемането на предложението бюлетините да бъдат бели, се налага да бъде променен текстът на чл. 34, в който са определени правомощията на Централната избирателна комисия. В т. 3 на чл. 34 е казано: "ЦИК регистрира и обявява за участие в изборите коалиции и партии, както и цветовете на изборните им бюлетини. Никоя партия или коалиция няма право да използва или регистрира цвета на вече регистрирани бюлетини на други партии и коалиции. Партиите и коалициите имат право да запазят цвета на бюлетините, с които са участвували в изборите за Велико Народно събрание."
При приемането на бели бюлетини съдържанието на чл. 34, ал. 1, т. 3 следва да бъде:
"3. Регистрира и обявява за участие в изборите коалиции и партии."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате.
От общо гласували 181 народни представители, за - 108, против - 23, въздържали се - 50.
Предложението за това изменение е прието.
Следващият текст, § 26.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: § 26 е със следното съдържание:
"Чл. 80 се изменя така: "Секционната избирателна комисия съставя протокол за гласуването за избора на народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма. Моля да гласувате.
От общо гласували 204 народни представители, за - 188, против - 6, въздържали се - 10.
Текстът е приет.
Следващият параграф - 27.



ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: По следващия параграф бяха направени три предложения за изменения.
Първото предложение беше от народния представител Стоян Проданов, което се оттегли и в момента остават две предложения, които трябва да бъдат обсъдени.
Първото предложение е от народния представител Стефан Гайтанджиев, който предлага в чл. 86, ал. 2 - цитирам - цифрата "4" се заменя с цифрата "2".
Второто предложение е от народния представител Иво Трайков, който предлага в чл. 86, ал. 2 да се направи следното изменение: "4 на сто" се заменя с "3 на сто".
Съдържанието на чл. 86, ал. 2 е следното, за информация:
"Ал. 2. Право на участие при разпределянето на мандатите имат партиите и коалициите, получили най-малко 4 на сто от всички действителни гласове, подадени в цялата страна при изборите за народни представители."
Предложенията са две: числото "4" да бъде заменено с "2", а второто - числото "4" да бъде заменено с "3".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тук дали ще се каже число или цифра, няма значение.
Най-напред думата има господин Лучников, след това - председателя Савов.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Към аргументите, с които ви убеждавах преди да не приемате принципни промени в Избирателния закон, сега искам да прибавя още един, който засяга специално въпроса за бариерата.
Нашият политически живот страда вече от едно хумористично раздробяване. Пред екраните на телевизорите се явяват такива групи, които събуждат в зрителите само смях и подронват авторитета на демокрацията въобще. Демокрацията се изразява в мощни народни течения, които обединяват съществени части от народа. Другото е едно разпиляване на силите. Другото е едно разпиляване на вниманието. Другото е едно отклоняване на вниманието от решаването на основните проблеми на страната. Защото нашата страна се намира в такава обстановка, че не особените различия, дребни мнения по нейното устройство, са съществени, а има принципни проблеми, които трябва да бъдат решавани. А те могат да бъдат решавани само от мощни политически сили, които се радват на едно сериозно народно доверие.
По този въпрос трябва да ви кажа още, че на вчерашното заседание на Комисията по устройството и дейността на държавните органи с 6:5 бе отхвърлено предложението да се променя бариерата за участие в разпределянето на депутатските мандати.
Затова още един ви моля да проявим разум и да не приемаме това предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има председателят Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Ще се опитам да бъда съвсем кратък.
Който познава парламентарната история, знае много добре, че тази бариера от 4 на сто, а в някои страни от 5 на сто, беше оздравяваща парламентарния строй в много европейски страни.
Вие знаете много добре, че стари парламентарни демокрации като Франция, успяха чрез тази бариера да заздравят своята държавна система.
Говори се много, че оставали 20 или 25 на сто дори в дадени случаи неоползотворени вотове. Вие знаете винаги, че ще има - може да не бъдат 25 на сто, а могат да бъдат 10 или 15 на сто, но това е нормално - само при комунизма гласуваха всички и на носилки ги носеха.
Но, моля ви, помислете, че един парламент, в който ние ще вкараме групи и групички, защото при 2 на сто, при 3 на сто така ще стане, този парламент ще стане още по-недееспособен, отколкото Тридесет и седмото Народно събрание.
Аз не мога да разбера - ние българите като че ли имаме тази наклонност непрекъснато да откриваме колелото или добре открити неща. Бариерата от 4 на сто е напълно, бих казал, логична! - Има възможност да се образуват в Народното събрание силни групи.
Аз не съм от хората, които биха искали в парламента да има непрекъснато сблъсъци между две силни групи, обаче това може да се избегне и по друг начин. Аз не съм - и съм го казвал вече през три народни събрания подред - че не смятам, президентската република е някаква панацея, която ще ни излекува, но в Народното събрание, за което винаги нашата партия е държала, трябва да има желание да се поучим от опита. А опитът на демократичните страни е именно този - да има една разумна бариера. Тази разумна бариера ние мисля, че сме я намерили. Намерихме я още във Великото Народно събрание - 4 на сто. Не за Великото Народно събрание, но след това, за другите избори.
Така че аз ви призовавам - помислете дали да изложим страната на непрекъснати борби в това Народно събрание, на непрекъснати някакви безпринципни, безхарактерни коалиции и коалицийки, в които ще се стремят малки групи да прокарват свои министри и т.н. Опитът на българския парламентаризъм от миналото показва именно това. Мисля, че никой не иска да се върнем към неща, които са известни от 30-те години в България, а така ще стане! Така че аз апелирам към всички вас - нека оставим бариерата такава, каквато е - 4 на сто. Мисля, че с 4 на сто ще влязат няколко силни, по-силни, но може би не всичките ще бъдат еднакво силни, разбира се, групи, които ще могат да коват съдбата на България. Това ще бъде по-добре, отколкото едни безкрайни борби, които ще осъдят Тридесет и осмото Народно събрание не на две години живот, а на една година живот! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Господин Стефан Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Нещо като реплика и процедура, господин председателю!
Уважаеми колеги, Демократическата партия, господин Савов, на която Вие сте председател, е поддържала винаги идеята за двупроцентна бариера. Най-големите успехи на партията на Мушанов, на всички най-видни нейни представители, е когато имало пропорционална система и те са свързани с двупроцентната бариера. Това първо.
Второ, колеги, трябва да знаем, че все пак - тук господин председателят е и математик - демокрацията, това е отношение между вот и представителство, което от хомоморфизант се доближава до изоморфизъм. Това е дефиницията за демокрация - колкото повече народният вот и желание се доближават до представителството, толкова повече сме демократични.
И една процедура, господин председателю. Нека предложенията бъдат гласувани по реда на тяхното постъпване - най-напред за 2 на сто, след това за 3 и ако двете предложения не съберат необходимото мнозинство, значи тогава остава предложението за 4 на сто. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По отношение на процедурата, господин Гайтанджиев, има правилник, който казва, че се гласува най-напред най-отдалеченото предложение. Така ще бъде, да!
Думата има господин Йордан Соколов, а след това на независимия депутат Пламен Денчев.
СТЕФАН САВОВ (от място): Моля, аз имам право на дуплика, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика, да. Понеже беше казано: "нещо като реплика", сега трябва да бъде "нещо като дуплика"... (Весело оживление в залата)


СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Гайтанджиев! Вие знаете много добре, че ние сме много далеч от времената на демокрацията в древна Гърция, защото там тази демокрация е била в един кръг от много ограничен брой хора. Да не говорим за това, че там големи слоеве хора, като роби и т. н., не са могли въобще да гласуват. Това е една историческа екскурзия. Обаче, разберете, че след като хората... и това е нещо, което се наложи в Европа след Втората световна война, преди това не е имало бариера, това беше един начин да се оздрави, да се заздрави демокрацията.
Нека най-после, след като непрекъснато говорим, че отиваме към Европа, че отиваме към цивилизацията, в случая политическата цивилизация, нека да вземем малко пример от това, което става по света. Всеки, който поне малко размисли, особено при нашите балкански нрави, които ние няма да можем да изменим от един ден за друг, нека да разберем, че една бариера от 2 на сто или 3 на сто действително ще доведе до големи бели за България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има народният представител Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Настоящето Народно събрание ще бъде запомнено с печално ниския рейтинг, който то има сред обществото, най-ниският рейтинг в историята на парламентаризма след 1989 г., защото в периода от 1944 до 1989 г. всъщност в България нямаше парламентаризъм. Този нисък рейтинг според мен се дължи и на това, че в това Народно събрание много често от страна на мнозинството се говориха неистини, говориха се лъжи, нещата не се назоваваха с истинските им имена.
Точно такъв е и случаят с предложението на заместник-председателя на Парламентарната група на демократичната левица за сваляне на бариерата. Забележете, че не се оспорва принципът, че трябва да има бариера. С оглед на това и днешното изказване на господин Гайтанджиев за мен е израз на неистинско отношение към нещата. Ако той толкова държи на демократизма, би трябвало да предложи изобщо да няма бариера, ако демократизмът се изразява в това, за което той говори.
Какво се крие зад това предложение? Едва ли има вече хора, които да не са наясно. Ние всички знаем спадането на рейтинга на демократичната левица, един факт, който се признава от всички, съзнава се и от нея. Катастрофално спадане. От 44 на сто по социологични проучвания вече са около 10, някога над, някога под 10. Очевидно е обаче, че все още БСП и коалиция са над 4-процентната бариера. Тоест, когато от средите на БСП и на нейните коалиционни партньори, по-скоро сателити, се прави предложение за снижаване на бариерата, това едва ли се прави затова, защото БСП вече е започнала да се страхува, че няма да мине 4-процентната бариера. Целта е съвсем друга и тя е прозрачна: да се даде път в следващото Народно събрание да влязат креатурите на БСП от рода на Патриотичен съюз, Българската комунистическа партия в няколкото й разновидности, дори и ГОР на Александър Томов, да се разбие стабилността в бъдещия парламент, да се образуват много на брой парламентарни групи, за да може да се пречи на работата на следващото Народно събрание, за което вече БСП е убедена, че ще бъде малцинство.
Коя е разумната бариера? Четирипроцентната бариера това означава парламентарна група от 10 души. Ние знаем безпринципността на БСП, с чиито гласове беше намален необходимият брой депутати за една парламентарна група, само за да услужат на своя съюзник Българския бизнесблок. Тогава, когато броят на депутатите в Парламентарната група на Бизнесблока падна под числото 10, се внесе предложението за изменение на Правилника на Народното събрание парламентарна група да може да бъде съставяна и образувана и от по-малко от 10 народни представители. Сега се преследва същата цел.
Какво означава гласуване на бариера от 2 на сто? Означава 5 души депутати в следващото Народно събрание да могат да образуват парламентарна група. Това ли ще бъде нещото, което ще е полезно за работата на следващото Народно събрание, или още отсега БСП се стреми наистина да минира неговата работа?
Ето защо ние ще гласуваме категорично против всякакво намаляване на бариерата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Пламен Денчев, независим депутат.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно процентната бариера е основният проблем на този закон и той произтича от политическите интереси на представените парламентарни групи в този парламент. За всички е ясно, че пропорционалната система и една относително висока бариера са най-изгодни за големите политически партии и за тази, която евентуално ще спечели изборите, тъй като системата Д' Ондт преразпределя гласовете на тези избиратели, които са гласували за партии, невлезли в парламента. На практика гласовете на около 2 до 2,5 милиона избиратели се преразпределят между партиите, които влизат в парламента и в най-голяма полза за тази партия, която е спечелила изборите. Така че аз не съм изненадан от позициите на политическите партии, представени в този парламент.
Тук беше говорено за история, но аз искам да обърна внимание на последните няколко години в българската история и за резултатите от управлението през тези години. Ние забелязахме, че когато управлява с абсолютно мнозинство само една политическа сила, обикновено резултатът не е добър, тъй като преходът към пазарна икономика изисква едно по-голямо съгласие в обществото. Аз нямаше да предлагам промяна, ако през есента на миналата година беше създадено коалиционно правителство между БСП и СДС с политическо споразумение за спасение на България. Такова нещо обаче е абсурдно. Такова нещо не може да стане. Следователно ние трябва да помислим какво биха предпочели българските избиратели да се случи през следващите избори и как би трябвало да изглежда Тридесет и осмото Народно събрание. Според мен в него трябва да има едно по-широко представителство. Затова смятам, че 3-процентната бариера е едно добро предложение и то ще даде една по-голяма представителност на българските избиратели и освен това ще принуждава големите политически сили да се съобразяват не само със собствените си партийни интереси, собствените си партийни програми, а с това, което е необходимо за обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Иван Костов.

ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Излизам на трибуната, за да обърна внимание на това, че националното съгласие, вследствие на което се стигна до служебното правителство и прекратяване работата на Тридесет и седмото Народно събрание в момента е поставено на изпитание. (Весело оживление, шум и реплики от блока на мнозинството)
Ще обясня защо.
Съюзът на демократичните сили, както заяви господин Стефан Савов - Народният съюз, Движението за права и свободи - чрез изявлението на своето ръководство и ръководството на Бизнесблока са против свалянето на бариерата. Против сваляне на бариерата са тези хора, които постигнаха съгласието, преодоляло политическата криза. Кой е за сваляне на бариерата? - Само Българската социалистическа партия. Така личи от поведението на депутатите и тези независими депутати и хора, които имат някакъв интерес от снижаване на бариерата. Това противоречие, с принципа на който ние действаме сега, обрича този закон и аз ви предупреждавам да не поставяте на изпитание дейността на служебното правителство, тъй като аз разбирам, че вие сега, в момента, сте повече и по-гласовити. Но имайте предвид, че няма да допуснем да се наруши националното съгласие, вследствие на което прекратявате работата си, преустановявате дейността си, има служебно правителство и е решена политическата криза. Това ще бъде записано пак в опита да издевателствате, да не се съобразявате с мнението на опозицията и да прокарвате своите собствени виждания. Няма да мине това нещо! (Шум и реплики от залата)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е национално съгласие - няма да мине това, което другият мисли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Георги Аврамов.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз наистина съм изумен, че в момента, когато се гласува един закон, тук се говори и се заплашва от председателя на СДС, че ще се наруши националното съгласие. Кой беше този, който искаше национално съгласие? Кой го разруши? Колко бяха опитите на нашата парламентарна група да постигнем съгласие по редица въпроси? (Шум и неодобрителни реплики и възгласи от блока на опозицията)
Аз съм изумен от неверните неща, които се говорят. Първо, няма споразумение от политическите сили да не се намалява бариерата. Това не е истина. Второ, тук се твърди, че бариерата не допускала да има по-малко от 10 депутати. А всички от ляво и от дясно говорят за мажоритарни избори. При мажоритарни избори може да има и един човек от една партия. Къде е истината? Кога говорите истината? В мажоритарната система може да има и 20 парламентарни групи, и 30 парламентарни групи.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ОПОЗИЦИЯТА: И сто.
ГЕОРГИ АВРАМОВ: Ами така е.
Тогава, въпросът не е до това колко парламентарни групи ще бъдат. А в момента, наистина, СДС, която знае, че е на гребена на вълната иска да получи повече допълнителни гласове от тези, които няма да минат бариерата.
Тук преди мен каза и Пламен Денчев - това, че една партия има абсолютно мнозинство не говори за стабилност на парламента. Именно при многото парламентарни групи ще се търси съгласието в парламента, ако се научат наистина и от ляво, и от дясно да търсят съгласие. Именно малките парламентарни групи, и това показва опитът в Европа, помага за съгласието. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бяха изложени доста аргументи. Някои от тях направо са смехотворни. Само преди малко тук господин Аврамов говори за предимствата на мажоритарната и че ние всички сме били за мажоритарна. Така е. Но при мажоритарната система не 2 млн. гласа, а сигурно 3 и половина - 4 ще се загубят, тъй че очевидно не е ясно за какво говорите.
Искам да стане съвсем ясно на тези, които в момента не разбират и то са от така наречената, наистина, демократична левица, защото нито са демократична, нито са левица. Искам да им стане ясно със следващото тяхно гласуване какво ще последва. Със следващото ваше гласуване бюлетината на СДС отново ще бъде синя, господа. Със следващото ваше гласуване ще се явите на изборите с 30 хил. лв. Със следващото ваше гласуване всичко това, което работихте вчера и днес ще стане безпредметно, защото няма да влезе в действие този закон. Разберете го и затова мислете как ще гласувате. (Ръкопляскания от блока на мнозинството и възгласи: "Браво! Браво! Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате най-отдалеченото предложение - 2%.
От общо гласували 220 народни представители, за - 47, против - 111, въздържали се - 62.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате бариерата от 3%.
СТЕФАН САВОВ (от място): Господин председател, моля Ви при толкова важно гласуване, изчаквайте 3-те минути!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, ще изчакам.
Моля да гласувате бариера 3%.
От общо гласували 222 народни представители, за - 122, против - 99, въздържал се - 1.
Предложението е прието.
Има думата за обяснение на отрицателен вот Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! И гласуваната току-що силово 3-процентна бариера няма да ви спаси от абсолютното мнозинство, което ще имат демократичните сили в Тридесет и осмото Народно събрание. Това ви е големият дерт. Всякакви ваши мутанти и изроди, които ще се появят тук няма да могат да компенсират при преизчислението по Д'ОНДТ абсолютното мнозинство в Тридесет и осмото Народно събрание на демократичната общност. Това е сигурно. И беше смешно, и беше жалко вие сега да искате тези 3%.
Тук говори несериозни неща така нареченият току-що на финала независим народен представител господин Денчев. Той говореше за разпределение на 2 млн. и половина гласа. Вътре, разбира се, слагаше и негласувалите. Не е вярно, че това е по-демократичния вариант. Всички много добре знаем, че вие искате да раздробите българския парламент, за да не може той да извърши реформите. Но това няма да стане и българският избирател разбра колко струвате. Съвсем скоро ще бъдете изненадани, неприятно изненадани от неговия вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за обяснение на втори отрицателен вот Екатерина Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах "против", затова защото с това гласуване Народното събрание наистина наруши крехкото национално съгласие. (Бурни възгласи в залата)
Работата на този парламент беше реанимирана и всички вие го знаете това. Беше реанимирана в резултат на това национално съгласие, затова защото Народното събрание трябваше да свърши няколко неща, за да може да проведем изборите в нормална обстановка, при един облекчен закон, в смисъл технически изменения, които да направят по-лесно прилагането му, а също така и приемането на няколко акта, които са необходими за финансовото и икономическото стабилизиране на България. По всички въпроси постигнахме съгласие за това, което се гласува в пленарна зала, но последното гласуване в този момент, което направихте вие, разруши именно това съгласие. Вие в тези два последни дни на Народното събрание пожелахте още веднъж да покажете своята сила, да покажете, че диалогът ви е много чужд и че още много време ще трябва, за да се научите какво е съгласие и какво е диалог.
Много тъжно е, че днес, последният ден от работата в пленарна зала на народните представители, наново БСП демонстрира сила, налагайки това, което на нея в момента й е удобно срещу волята на всички други политически сили, представени в този парламент. Това беше гласуването и затова аз гласувах "против" и това ще се запомни, вашето гласуване днес ще се запомни с цялото ви поведение в тези две години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Можехте днес да покажете, че сте научили нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Сунгарски - последен отрицателен вот.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Аз също гласувах "против", но до известна степен бих казал, че това не е проява на сила, а е проява на слабост. Защото е абсолютно нетипично политическа сила, която е била с абсолютно мнозинство в този парламент, сега тя да подкрепи сваляне на процентната бариера на 3 на сто. Това е само проява на слабост и на страх от резултата на следващите парламентарни избори.
Но това не би било толкова фатално и тъжно, ако до известна степен тази проява не рефлектира върху иначе отговорното и достойно поведение, които ръководителят на партията и излъченият кандидат за министър-председател проявиха по време на бурните събития преди връщането на мандата. Много лош шамар удряте на собственото си ръководство с това гласуване. И ако имате достатъчно разум, бихте подкрепили едно предложение от моя страна под формата на процедура за прегласуване на току-що извършеното гласуване.
Господин председателю, под формата на процедура Ви предлагам да подложите текста още един път на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Не подлагам на повторно гласуване. Това е въпрос, който аз решавам. Благодаря.
Господин Мулетаров, последното. Още повече, че това трябва да се направи веднага.
Без псувни! Без псувни в залата! Господин Панев, моля да не псувате в залата! (Реплики от Георги Панев) Аз чувам. Един доцент не може да вика на един професор.
Господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Във внесения проект от група народни представители се предлагат три параграфа за изменение на чл. 102 със следното съдържание:
"§ 48. В чл. 102, ал. 1 текстът "от 50 до 500" се заменя с текста "от 500 до 5000".
§ 49. В чл. 102, ал. 2 текстът "от 500 до 2000" се заменя с текста "от 5000 до 200 000".
§ 50. В чл. 102, ал. 3 текстът "от 100 до 1000" се заменя с текста "от 1000 до 10 000", а текстът "от 1000 до 3000" се заменя с текста "от 10 000 до 300 000"."
Комисията предлага трите параграфа да бъдат обединени в един, тъй като се отнася за един и същи текст от законопроекта и този параграф да бъде последен под N 28 със следното съдържание:
"§ 28. В чл. 102 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "от 50 до 500" се заменят с "от 500 до 5000".
2. В ал. 2 думите "от 500 до 2000" се заменят с "от 5000 до 200 000".
3. В ал. 3 думите "от 100 до 1000" се заменят с "от 1000 до 10 000", а думите "от 1000 до 3000" се заменят с "от 10 000 до 300 000"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 179 народни представители, за - 127, против - 45, въздържали се - 7.
И последният параграф е приет, с което законопроектът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД.
Господин Желев, заповядайте да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение в залата да бъде поканен и да има възможност да вземе участие при обсъждането на законопроекта господин Бисер Славков - заместник-министър на Министерството на финансите.
Моля това процедурно предложение да бъде подложено на гласуване, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министъра Бисер Славков.
От общо гласували 139 народни представители, за - 120, против - 14, въздържали се - 5.
Прието е процедурното предложение. Моля да бъде поканен господин Славков.


ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Комисия по бюджет и финанси. Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход.
Предложение на народния представител Любен Петров по чл. 2:
В чл. 2, буква "и" се изменя така:
"и) вещевото и хранителното доволствие, компенсационните суми, изплащани на основание чл. 240, ал. 4, паричните обезщетения по чл. 260 и 261 алинеи 2 и 3 и средствата по чл. 265 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на кадровите военнослужещи."
Предложение на народните представители Любен Петров, Сашка Каракашева и Нина Геринска по чл. 2:
В чл. 2, ал. 2, буква "и" се добавя "и ежегодни парични суми за облекло на служителите от гражданската администрация и помощния персонал в Министерството на вътрешните работи и Главно управление "Места за лишаване от свобода".
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
Подкрепя по принцип предложенията като параграф 1 и предлага следната редакция:
"§ 1. В чл. 2, ал. 1, буква "и" се изменя така:
"и) вещевото и хранителното доволствие, компенсационните суми, изплащани на основание чл. 240, ал. 4, паричните обезщетения по чл. 260 и чл. 261, алинеи 2 и 3 и средствата по чл. 265 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на кадровите военнослужещи, както и ежегодните парични суми за облекло на служителите на гражданската администрация и помощния персонал в Министерството на вътрешните работи и Главно управление "Места за лишаване от свобода".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Има ли допълнителни предложения по параграф 1? - Няма. Направените предложения от народните представители са отчетени от комисията.
Моля, гласувайте параграф 1 в редакцията, предложена от комисията!
От общо гласували 134 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 4.
Параграф 1 е приет.
Господин Желев, параграф 2!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народните представители професор Стефан Стоилов и Кирил Желев за параграф 2:
В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Таблицата се изменя, както следва:
При месечен доход до 15 000 лева - необлагаеми;
от 15 001 лева до 20 000 лева - 20% за горницата над 15 000 лева ;
от 20 001 лева до 25 000 лева - 1000 лева плюс 24 % за горницата над 20 000 лева;
от 25 001 лева до 30 000 лева - 2200 лева плюс 28% за горницата над 25 000 лева;
от 30 001 лева до 120 000 лева - 3600 лева плюс 32% за горницата над 30 000 лева;
от 120 001 лева до 360 000 лева - 32 400 лева плюс 36% за горницата над 120 000 лева;
от 360 000 лева до 1 080 000 лева - 118 800 лева плюс 40% за горницата над 360 000 лева;
над 1 080 000 лева - 406 800 лева плюс 45% за горницата над 1 080 000 лева.
2. Ал. 2 се изменя, както следва:
"Ал. 2. Месечният облагаем доход и данъкът се закръгляват на пълен 1 лев."
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
Не подкрепя предложението на народните представители по т. 1.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров за § 2 по чл. 4:
При месечен доход от 25 000 лева - необлагаеми;
от 25 001 лева до 40 000 лева - 20% за горницата над 25 000 лева;
от 40 001 лева до 80 000 лева - 3000 лева плюс 24% за горницата над 40 000 лева;
от 80 001 лева до 160 000 лева - 12 600 лева плюс 28% за горницата над 80 000 лева;
от 160 001 лева до 320 000 лева - 35 000 лева плюс 32% за горницата над 160 000 лева;
над 320 001 лева - 86 200 лева плюс 36% за горницата над 320 000 лева.
Предложение на народния представител Муравей Радев:
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Оттегляте го.
Предложение на народния представител Красимир Момчев по чл. 4:
Таблицата в ал. 1 се изменя така:
от 1 път необлагаем минимум до 2 пъти необлагаем минимум - 20% за разликата над необлагаемия минимум;
от 2 пъти необлагаем минимум до 4 пъти необлагаем минимум - 0,4 необлагаем минимум плюс 24 % за разликата над 2 пъти необлагаем минимум;
от 4 пъти необлагаем минимум до 8 пъти необлагаем минимум - 0,88 от необлагаемия минимум плюс 28% за разликата над 4 пъти необлагаемия минимум;
от 8 пъти необлагаем минимум до 16 пъти необлагаем минимум - 2 пъти необлагаем минимум плюс 32% за разликата над 8 пъти необлагаем минимум;
над 16 пъти необлагаем минимум - 4,56 необлагаем минимум плюс 36% за разликата над 16 пъти необлагаем минимум.
Предложение на комисията за § 2.
§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. Таблицата по ал. 1 се изменя така:
месечен доход до 25 000 лева - необлагаем;
от 25 001 лев до 30 000 лева - 20% за горницата над 25 000 лева;
от 30 001 лева до 40 000 лева - 1000 лева плюс 22% за горницата над 30 000 лева;
от 40 001 лева до 80 000 лева - 3200 лева плюс 24% за горницата над 40 000 лева;
от 80 001 лева до 160 000 лева - 12 800 лева плюс 28% за горницата над 80 000 лева;
от 160 001 лева до 320 000 лева - 35 200 лева плюс 32% за горницата над 160 000 лева;
от 320 001 лева до 640 000 лева - 86 400 лева плюс 36% за горницата над 320 000 лева;
над 640 000 лева - 201 600 лева плюс 40% за горницата над 640 000 лева.
2. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Месечният облагаем доход и данъкът се закръгляват на пълен 1 лев."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Тъй като комисията е направила предложение, в което е отчела някои от първоначалните идеи, кои от първоначалните таблици се поддържат?
Господин Венцеслав Димитров има думата. Той е автор на една от тези таблици.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо председател, колеги! Аз виждам, че тази таблица, която се предлага от комисията, не се различава кой знае колко много от моето предложение. На практика е вкаран един допълнителен ред за облагане от 30 000 до 40 000 лева и един допълнителен - последен ред - за доходи над 640 000 лева годишно. Вкаран е един допълнителен процент - 22% на третия ред от таблицата и на последния ред - 40%.


Аз бих се съгласил с предложението на комисията що се отнася до допълнителния ред за 22 на сто, но с последния ред не съм съгласен. Разбира се, залата ще реши. Защо? Аз не мисля, че кой знае колко много се печели с този ред от 22 на сто, 2 на сто допълнително се увеличава данъкът за доходи от 30 до 40 хиляди лева. Сумата общо е 200 лева. Сега 200 лева, знаете, даже и едно кафе не може да пие човек. На месец можем и да го пренебрегнем като някакъв ефект.
Думата ми обаче е за последния ред. Аз поддържам последният ред да има пределна ставка 36 на сто, защото таблицата остава отворена към инфлацията. Хубаво ще бъде оттук нещата да се стабилизират така, че нито цени да се увеличават повече, заплатите да се увеличават по-малко, обаче мисля, че в структурата на цените в момента има грамадни диспропорции и ако се реши, и сигурно ще се реши, това е нормалният път към пазара, тези диспропорции да бъдат отстранени като се приведат в съответствие с разходите, примерно с цените на бензина, примерно с цените на електричеството, не знам с отоплението как се процедира, защото още един - два месеца и приключва може би отоплителният сезон. Това ще предизвика, предполагам, също така и доста бързо увеличаване на заплатите, които и без това сега страшно изостават от увеличаването на цените. Не доходите са виновни за увеличението на цените. Напротив, доходите трябва да ги догонват.
Така че разчетите, които са правени с Министерство на финансите, изхождат от нереалистична предпоставка за движението на работните заплати. Аз съм сигурен, че в близките месеци работните заплати ще се движат по-бързо от цените напред, защото са изоставали. Това изоставане по някакъв начин трябва да се ликвидира.
Именно поради непредвидимостта на това, което ще стане не във втората половина от годината, а в близките месеци, аз предлагам таблицата да остане с последна пределна ставка от 36 на сто, за да може да поема инфлация, инфлация на доходите. Колкото и бързо да се увеличат доходите, няма да се обложат кой знае колко много. И затова, вярно е, 36 на сто не е ниска ставка за едно облагане на един не особено висок доход, колкото са стотина долара, ако се запази днешният курс, а ако не се запази - още по-малко. Затова предлагам поне в тези месеци горната пределна ставка да остане 36 на сто.
Така че бих могъл да се откажа от моята таблица, ако бъде прието предложението последният ред от таблицата, предложена от комисията, да отпадне.
Тези две предложения са почти равнозначни. Ако отпадне последният ред, аз оттеглям моята таблица.
И за да не взимам пак думата, правя следното процедурно предложение: нека да гласуваме таблиците по чл. 4 и чл. 13 наведнъж. Те така са и направени - едната се умножава по 12 и се получава другата, за да не губим време и господин Желев да ги изчита пак. Тъй като няма, предполагам, възражения, когато се гласува таблицата по чл. 4, да се приеме, че е гласувана и таблицата по чл. 13, в която сумите са умножени с числото 12, по 12 месеца. Това е.
Така че оттеглям моята таблица, да не се гласува отделно, но същевременно правя предложение за отпадане на последния ред от таблицата, предложена от комисията. Така че него най-напред го подложете на гласуване и, ако не се приеме, тогава естествено ще остане другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, господин Кирил Желев. Реплика вероятно или разяснение. А по предложението може и да не се гласува, но е целесъобразно....
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Госпожо председател, уважаеми колеги! С проф. Стоилов също оттегляме нашето предложение. През тези дни, в които работеше Комисията по бюджет и финанси аз се обърнах към колегите от Съюза на демократичните сили и помолих, имайки предвид споразумението, което беше включено, да се осигурят благоприятни условия за работата на правителството, служебното правителство имам предвид, да предложат свой вариант, който би устройвал по-нататъшните условия и труд, в които те ще управляват.
Така че моля да чуем мнението на колегите от Съюза на демократичните сили по отношение на таблиците и моля колегите от нашата парламентарна група да подкрепят това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: На комисията. Господин Момчев е автор на отделна таблица. Имате думата.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Аз също излизам да оттегля моята таблица, тъй като сега, в момента, поради краткото време е много трудно да се споразумеем за принципно нов подход към Закона за данъка върху общия доход, но оставам с препоръката към следващия парламент да се въведе точно такъв тип предлагане на таблица за данък върху общия доход, защото при таблици, където като параметър е въведен примерно необлагаемият минимум, много лесно ще се правят промените за в бъдеще и няма да има нужда от губене на време по технически въпроси. Защото таблицата фактически е един технически въпрос.
Но очевидно приемането на такъв подход изисква повече работа в комисията и повече работа в парламента и това ще стане очевидно в следващия парламент. Затова подкрепям предложението, по което в комисията се е стигнало до съгласие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви. Господин Муравей Радев има думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, достатъчно дълги бяха дебатите и на първо четене, а и вчера, и преди това в Комисията по бюджет и финанси бяха разгледани достатъчно много варианти, обединихме се около едно - че долната граница, че прагът на необлагаемия доход не бива да бъде по-малък от 25 хил. лв. - сега, този месец, другия месец, тези един, два, три месеца, ако щете. И това е социално справедливо и това е крайно необходимо, ако щете.
Това е безспорно за всички автори на таблици, които разгледахме тези дни. Аз и вчера казах, искам да повторя и днес: ние като отговорни народни представители трябва да се постараем да намерим онзи необходим баланс между интересите на данъкоплатеца и тези на държавния бюджет. Без такъв баланс ние рискуваме да ощетим едната група интереси за сметка на другата, което не е добро.
В този смисъл аз оттеглих моето предложение, третото си предложение в продължение на тези няколко месеца, чиито необлагаем минимум беше 20 хил. лв., и се присъединявам към становището за необлагаем минимум от 25 хил. лв. Това е необходимият, според мен, баланс на интересите на данъкоплатеца.
Оттам нататък, при разчети на Министерство на финансите за тази година над 150 млрд. лв. постъпления в бюджета от данък общ доход, всички други таблици, които сме предложили, намаляват драстично, някои от тях повече от два пъти този разчет. Тоест разбалансират останалата група интереси - на държавата и на държавния бюджет. Това, което Комисията по бюджет и финанси предложи вчера, аз бих казал, че е един необходим, до известна степен балансиран вариант, но до известна степен, защото този вариант, който комисията предлага на стр. 3, вдясно горе таблицата, която започва с 25 хил. лв. и завършва с доход над 640 хил. лв., в крайна сметка реализира един приход в държавния бюджет за тази година при равни други условия от порядъка на около 71 млрд. лв. при заложени 155.
Можем ли да направим този компромис? Аз смятам, че сме длъжни да го направим, предвид на изключително тежката ситуация в момента, на потреблението на страната, на хората, които с тези доходи трябва да гарантират своето жизнено равнище, ако щете, минимум по-точно казано, даже да не говорим за равнище.
В този смисъл аз ви предлагам да поемем този риск, съзнавайки добре обричането на финансова недостатъчност на държавата при приемането на такъв един вариант - от порядъка на повече от два пъти спрямо нейните първоначални разчети, надявайки се, че тези няколко месеца работната заплата ще се повиши, дай Боже чувствително, дай Боже да се удвои, ако щете да се утрои. И подобен факт би дал и повече средства като данъци и би намалил разликата между разчетите на Министерство на финансите и фактическите постъпления. Но, уважаеми колеги, забележете, това е възможно само тогава, когато държавата е в състояние да плаща повече доходи, повече работна заплата, а за това трябва индустрия, която да работи. Всичко друго вие знаете добре, че е кухо.

Така че аз не залагам особени надежди на това, че индустрията, че икономиката ще даде онази естествена възможност да се повишат кой знае колко доходите. Именно като баланс на тези плюсове и минуси аз ви предлагам да приемем тази таблица такава, каквато комисията вчера прие и ви предлага на вниманието с изричната уговорка, че това ще действа до края на април или до средата на май, когато най-вероятно ще има отново пълно преглеждане и вкарване в следващото Народно събрание на едно цялостно изменение на Закона за данък върху общия доход.
И така, колеги, аз ви предлагам да се обединим около таблицата, която е предложила комисията, и да гласуваме за нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Остана един-единствен спорен въпрос. Професор Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Долавям, че се постига едно съгласие около предложението на Комисията по бюджет и финанси. Имаше и някои възражения, които, според мен, трудно могат да бъдат защитени и приети от колегите народни представители, като това например най-високата ставка да бъде 36 на сто, тъй като това отговаряло на ставката, която се използва в данъка върху печалбата. Това не е съвсем така. Аз също съм един от тези, които поддържат принципа двете ставки да бъдат близки. Това е един принцип, възприет в данъчното законодателство и данъчната практика. Но, обърнете внимание, че към тези 36 на сто, които плащат фирмите с печалба над 2 милиона, се прибавят и 6 на сто, дължими към общините. Така че ние залагаме една ставка за най-високия етаж, която е даже с 2-процентни пункта по-ниска от онова, което плащат фирмите по линията на данък върху печалбата.
Във връзка с опасенията, които бяха изказани по отношение на ставките и включването на повече етажи спрямо някои от предложенията, трябва да се има предвид и обстоятелството, че в условията на твърде висока, много висока, наричана от някои вече хиперинфлация, номиналният израз на доходите ще расте, този момент засегна и господин Муравей Радев, и по този начин ще има едно придвижване от по-ниските към по-високите етажи. Даже и да няма реални ресурси в страната, което и да е правителство ще бъде принудено да увеличава номинално доходите, частично и чрез печатане на пари, за да може да се купува поне част от този хляб, който днес купува човек с доходите, които има. Така че ще има едно движение към по-високите етажи на тази таблица. Не че го обявявам като нещо желателно, като нещо много добро, но това ще бъде един неизбежен процес.
И аз затова предлагам таблицата, подготвена от работната група на комисията, въз основа на преобладаващите мнения, изказани вчера на заседанието, да бъде приета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Остана един-единствен въпрос, който би следвало да гласуваме отделно. Това е предложението на народния представител Венцеслав Димитров в предложената от комисията таблица да отпадне последният ред, припомням - над 640 хиляди - 201 хил. и 600 лв. и 40 на сто за горницата, което би означавало, ако се приеме, че таблицата ще приключи с предпоследния ред и там ще се запише "над 320 хиляди" и т. н.
Господин Славков по същия въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! По повод предложението на господин Венцеслав Димитров, бих искал да обърна внимание, че тази таблица, която се предлага с необлагаем минимум от 25 хил. лева и с последен етаж на облагане със ставка от 40 на сто, наистина представлява едно намаление за приходите на бюджета. При това едно намаление, което е компромисно, което трябва да създаде възможност същевременно значително да се облекчи данъчната тежест на хората при облагане с данък общ доход. Искам да обърна внимание, че при тази таблица, която е предложена, средната ставка, която е ефективна за материалния и обществен сектор, е 9,9 на сто. Средната ставка за частта, която е в производството, е 7,9 на сто, а забележете, стартира се в бюджетния сектор с нулева ставка на облагане.
Тоест, самата таблица създава открита възможност в рамките на увеличението на бюджетните заплати, към което вероятно ще се отива, наистина в два до три месеца да се поеме едно компенсиране на доходите и да се върви към едно умерено облагане с данък общ доход. Така че би било редно 40-те процентната ставка да остане, тъй като, пак искам да подчертая, в бюджетната сфера при тази таблица се стартира с нулева ставка за облагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров за отпадане на последния ред от таблицата, предложена от комисията.
От общо гласували 187 народни представители, за - 10, против - 116, въздържали се - 61.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате § 2, както беше предложен от името на комисията.
От общо гласували 183 народни представители, за - 182, против - 1, въздържали се - няма.
Параграф 2 е приет.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Само таблицата на комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Аз мисля, че трябва да възприемем предложението, което прави народният представител Венцеслав Димитров, тъй като § 3 е следствие от току-що проведеното гласуване. То е производно, умножени са цифрите по 12 пъти.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси за § 3:
"§ 3. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. Таблицата в ал. 1 се изменя така:
Годишен доход до 300 000 лв. - необлагаеми.
От 300 001 лв. до 360 000 лв. - 20 на сто за горницата над 300 000 лв.
От 360 001 лв. до 480 000 лв. - 12 000 лв. плюс 22 на сто за горницата над 360 000 лв.
От 480 001 лв. до 960 000 лв. - 38 400 лв. плюс 24 на сто за горницата над 480 000 лв.
От 960 001 лв. до 1 920 000 лв. - 153 600 лв. плюс 28 на сто за горницата над 960 000 лв.
От 1 920 001 лв. до 3 840 000 лв. - 422 400 лв. плюс 32 на сто за горницата над 1 920 000 лв.
От 3 840 001 лв. до 7 680 000 лв. данъкът е 1 036 800 лв. плюс 36 на сто за горницата над 3 840 000 лв.
Над 7 680 001 лв. данъкът е 2 419 200 лв. плюс 40 на сто за горницата над 7 680 000 лв."
Второто предложение на комисията е в ал. 2 да се добавят думите "като доходът за облагане и данъкът се закръгляват на пълен 1 лев".
И третото предложение на комисията - създава се ал. 12б:
"Ал. 12б. Разпоредбите на ал. 12, т. 4 и 5 се прилагат и за необложените доходи на българските граждани, внесени от чужбина."

За да не взимам втори път думата, госпожо председател, бих помолил в предложението на комисията по т. 3 пред думата "доходи" да отпадне думата "необложени" и всъщност ал. 12б да придобие следното съдържание:
"Ал. 12б. Разпоредбите на ал. 12, т. 4 и 5 се прилагат и за доходи на българските граждани, внесени от чужбина".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Този параграф е следствие от вече гласувания. Някакви допълнителни бележки по него? - Няма.
Моля да гласувате § 3 в окончателния вариант, предложен от комисията.
От общо гласували 182 народни представители, за - 182, против и въздържали се - няма.
Приет е § 3.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 4 - преди това има предложение на народните представители Стефан Стоилов и Кирил Желев за § 4 със следното съдържание:
"В чл. 41а, ал. 7, думите "от 60 хил. лв." се заменят с думите "от 240 хил.лв.".
Предложение на народния представител Муравей Радев:
"В чл. 41а, ал. 7 числото "60 хил. лв" се заменя с числото "312 хил. лв.".
Комисията по бюджет и финанси е предложила § 4 със следното съдържание:
"§ 4. В чл. 41а, ал. 7 думите "от 60 хил. лв." се заменят с "от 400 хил.лв.".
Ще помоля господин Димитров да направи предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържат ли се предложенията? - Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми колеги, на път сме да направим грешка, ако приемем едно от тези предложения, защото те не съответстват на това, което сме гласували в таблицата по чл. 13, която току-що приехме.
В чл. 41, ал. 7 се уточнява сумата, от която лицата на свободни професии започват да плащат авансово данък. Тази сума трябва да бъде намалена с 30 на сто, за да превиши сумата от 300 хил.лв.
Ако приемем предложението на комисията, което е 400 хил.лв., то 30 на сто от 400 хил. лв. са 120 хил. лв. Като ги извадим, получава се, че те трябва да започнат авансово да плащат при годишен доход 280 хил.лв. Но годишният необлагаем доход, който гласувахме преди малко, е 300 хил.лв.
Една проста сметка показва, че сумата е точно 428 571 лв. Затова аз съм предложил - това не е отразено тук - сумата да се закръгли на 430 хил. лв. Мисля, че това е логично вследствие от таблиците, които гласувахме и по чл. 4, и по чл. 13. Затова предлагам да се гласува точно тази сума - 430 хил. лв., а другите да не подлагаме на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Дотук има три предложения. Господин Муравей Радев има едно предложение, господин Кирил Желев и професор Стоилов - второ, а сега беше направено трето освен предложението на комисията.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Госпожо председател, моето предложение е функция на таблицата, която преди малко оттеглих, затова оттеглям моето предложение и се присъединявам към предложението на колегата Венцеслав Димитров с неговите изчисления, които са съвсем коректни и кореспондират с това, което до този момент приехме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Желев има думата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С професор Стоилов също оттегляме нашето предложение и подкрепяме предложението, направено от народния представител Венцеслав Димитров, с което § 4 ще придобие следния вид:
"§ 4. В чл. 41а, ал. 7 думите "от 60 хил. лв." се заменят с "от 430 хил. лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясно е предложението. На практика комисията коригира своите предложения в движение.
Моля да гласувате предложението, което току-що беше докладвано от председателя на Бюджетната комисия - числото да бъде 430 хил.лв.
От общо гласували 181 народни представители, за - 180, против - няма, въздържал се - 1.
Приет е § 4.
Параграф 5.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народните представители Любен Петров, Сашка Каракашева и Нина Геринска:
В чл. 64а се добавя нова ал. 4:
"Ал. 4. На лицата по ал. 1 ежегодно се изплаща сума за облекло по реда и условията, определени от министъра на вътрешните работи, която не се облага с данък".
Комисията по бюджет и финанси по принцип е подкрепила това предложение, тъй като то кореспондира с § 1, но предлага това да стане § 5 от Преходните и заключителните разпоредби.
"Преходни и заключителни разпоредби
§ 5. В чл. 64а на Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 57 от 1991 г., изм. бр. 77 от 1991 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 49 от 1994 г., бр. 65 и 68 от 1995 г. и бр. 22 и 100 от 1996 г.) се създава ал. 4:
"Ал. 4. На лицата по ал. 1 ежегодно се изплаща сума за облекло по ред и условия, определени от министъра на вътрешните работи, която не се облага с данък общ доход".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други бележки по § 5? - Няма.
Моля да гласувате § 5, който вече е включен в Преходните и заключителни разпоредби.
От общо гласували 161 народни представители, за - 159, против - няма, въздържали се - 2.
Параграф 5 е приет.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 6. В Закона за данъка върху печалбата (обн., ДВ, бр. 59 от 1996 г., изм., бр. 110 от 1996 г.) § 5 от Преходните и заключителните разпоредби се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли бележки в залата? Има думата Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Предполагам, че голямата част от народните представители ще гласуват, без да знаят точно какво съдържа този § 6. Това всъщност е отменяне на една разпоредба, с която досега в държавния сектор нарастването на работната заплата, на фонда на работната заплата откъм предходния период след една граница мисля, че от 2 на сто или 3 беше, започва да се облага с една стръмна скала и на практика се изземва обратно и не дава възможност на съответните стопански единици да увеличават работната заплата адекватно на увеличения продукт на това предприятие. Това е един остатък от полуразвитото социалистическо общество и аз смятам, че е крайно време да бъде премахнат, поради което умолявам всички народни представители да гласуват за предложението на комисията за този § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви за разясненията. Моля да се гласува § 6.
От общо гласували 176 народни представители, за - 173, против - няма, въздържали се - 3.
Приет е § 6.
Остават три параграфа, по които няма бележки и комисията ги поддържа. Моля да бъдат прочетени заедно.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народните представители професор Стефан Стоилов и Кирил Желев за параграфи 7, 8 и 9:
"§ 7. Разпоредбите - моля това да се чете на § 2 - за доходите от трудови правоотношения влизат в сила от 1 февруари 1997 г.
§ 8. Разпоредбите на § 3 за доходите, реализирани през 1997 г., влизат в сила от 1 януари 1997 г.
§ 9. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет".
Комисията е подкрепила тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли бележки? Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми колеги, след хубавото начало, което направихме с отменянето на един вид данък, аз искам да направя едно техническо предложение за още една Преходна и заключителна разпоредба под N § 8а със следния текст: "Внесените до влизането на този закон суми по чл. 41а, ал. 7 се разчитат годишно".
За какво става дума. Това са пак онези суми, за които преди малко говорихме, само че досега след като се надвиши сумата от 60 хил. лв. тези, които упражняват свободни професии, бяха задължени да внасят по 10 на сто данък. Може би има хора, които са ги внесли в началото на февруари, защото трябваше да се внесат на 10-то число следващия месец. Предполагам, че има такива хора, които са взели по-големи хонорари от 60 хил. лв. и са внесли по 10 на сто в началото на февруари. Тъй като разпоредбите на цялата годишна таблица обаче влизат в сила от 1 януари, може да се създадат грамадни технически трудности, ако тези хора отидат в момента в данъчното и си поискат сумите обратно. Мисля, че те ще са в правото си. Вярно, че това, което предлагам, не е точно в тяхна полза. Но господин Славков каза, че технически много трудно ще може да се осъществи такова връщане веднага.
Затова моето предложение е на основата на годишна декларация каквото са внесли - внесли, на края на годината те се разчитат. Ако случайно нямат други хонорари до края на годината, според законите има начин да се върнат част от парите. Вярно, инфлация и т. н., но какво да се прави - такива са времената.
Пак прочитам текста:
"§ 8а. Внесените до влизането на този закон суми по чл. 41а, ал. 7 се разчитат годишно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какво е отношението към това предложение? Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Абсолютно целесъобразно предложение. Просто то е необходимо, тъй като вече имаме заварено положение на нещата, което с този закон сега се променя и то с дата от 1 януари. Просто трябва да го гласуваме. Но аз бих предложил не да бъде § 8а, а да бъде § 9, а сегашният § 9 да стане § 10. Така просто е по-издържано. Без "а" и "б".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Кирил Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Подкрепяме предложението. Налага се да се уредят с Преходна и заключителна разпоредба промените, които настъпват в този закон. В интерес на гражданите е в този смисъл. Също бихме предложили направо да гласуваме, че това е § 9, а § 9 става § 10. Това така или иначе технологично го правим впоследствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: При това положение моля да гласувате най-напред отделно новия § 9, предложен от народния представител Венцеслав Димитров, подкрепен и от председателя на комисията.
От общо гласували 173 народни представители, за - 171, против - 1, въздържал се - 1.
Приет е новият § 9.
Моля да гласувате заедно предложените първоначално от професор Стоилов и господин Кирил Желев и подкрепени от комисията § 7, § 8 и § 10.
От общо гласували 170 народни представители, за - 170, против и въздържали се - няма.
Приети са последните параграфи 7, 8 и 10 и с това окончателно е приет Законът за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход.
Тридесет минути почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание. Господин Рашков, моля да докладвате по трета точка от дневния ред - Законопроект за допълнение на Закона за изпълнение на бюджета до влизането в сила на Закона за държавния бюджет на Република България, внесен от проф. Христо Стоянов, и проект за решение за осигуряване на финансови средства за доотглеждане на есенниците, засяване и отглеждане на пролетните култури. До какво стигнахте в комисията? Ако си спомняте, вчера отложихме тази точка, за да бъде дискутирана в Комисията по земеделието и горите.
Заповядайте, господин Рашков.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Комисията по земеделието и горите на свое заседание, проведено на 12 февруари 1997 г., обсъди проекта за Решение за осигуряване на финансови средства за доотглеждане на есенниците, засяване и отглеждане на пролетните култури, внесен от Руси Иванов Статков и Красимир Кръстанов под N 54.02.64 от 12 февруари 1997 г., и Законопроекта за допълнение на Закона за изменение на бюджета до влизането в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. N 54.01.103, внесен от Христо Николов Стоянов, Георги Димитров Дилков и Димитър Иванов Дичев. В работата на комисията взе участие ексминистърът на земеделието и хранителната промишленост господин Кръстьо Трендафилов.
В хода на обсъждането участниците в дебатите отчетоха наличието на благоприятни климатични условия, които спомагат за доброто развитие на есенните посеви, както и неотложната необходимост от подхранването им с изкуствени торове. Неблагоприятната икономическа среда и агротехническите срокове налагат да се вземат незабавно мерки за финансовото осигуряване на предстоящи селскостопански работи, свързани с доотглеждането на есенниците, засяването и отглеждането на пролетните култури. В случай, че необходимите средства не бъдат осигурени, съществува реална опасност да не се получат очакваните добиви от засетите с есенници 15 млн. дка, както и да не се засеят и отгледат пролетните култури. А това от своя страна ще доведе отново до необвръзка на зърнено-фуражния баланс.
Проектът за решение и законопроектът преследват една и съща цел, като предлагат различни пътища за постигането й. Комисията по земеделието и горите прецени, че за разлика от предлагания механизъм в законопроекта, проектът за решение предлага работещ механизъм, който би могъл да се осъществи в кратки срокове.
След станалите разисквания и на основание чл. 74, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме решение за осигуряване на финансови средства за доотглеждане на есенниците, засяване и отглеждане на пролетните култури с редакция, както следва:

"Р Е Ш Е Н И Е
за осигуряване на финансови средства за
доотглеждане на есенниците, засяване и
отглеждане на пролетните култури

1. Дава съгласие Министерският съвет да ползува част от средствата, постъпили от приватизацията на основание чл. 6, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия в размер на 15 млн. щ.д. за доотглеждане на есенниците, засяване и отглеждане на пролетните култури.
2. Възлага на министъра на финансите да преведе до 1 март 1997 г. на Държавен фонд "Земеделие" средствата по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, получени от приватизацията на държавни предприятия през 1996 г."

Това становище бе прието с консенсус от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на господин Кирил Желев да докладва становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

"Комисия по бюджет и финанси

С Т А Н О В И Щ Е
по Законопроект N 54.01.103 от 5.II.1997 г. с вносители
народният представител проф. Христо Стоянов, Георги
Дилков и Димитър Дичев за допълнение на Закона за
изпълнение на бюджета до влизане в сила на Закона за
държавния бюджет на Република България за 1997 г. и
проект за решение за осигуряване на финансови средства
за доотглеждане на есенниците, засяване и отглеждане на
пролетните култури N 54.02.64 от 11.II.1997 г., внесен от
народните представители Руси Статков и
Красимир Кръстанов

На заседание, проведено на 12 февруари 1997 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа предложения Законопроект и проект за решение, които имат за цел подпомагане на земеделските производители. Законопроектът на народните представители Христо Стоянов, Георги Дилков и Димитър Дичев предлага Министерският съвет спешно да осигури безлихвени кредити чрез търговски банки в размер на паричната равностойност на 22 млн. щ.д. за земеделските производители за наторяване и други агротехнически мероприятия на есенните култури. Предлага се лихвите да се изплатят от държавния бюджет за 1997 г.
Проектът за решение предвижда осигуряването на финансови средства за доотглеждане на есенниците, засяване и отглеждане на пролетните култури, които да се осигурят чрез Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
При обсъждането на двата проекта беше изразено мнение, че предложеното подпомагане на земеделските производители е целесъобразно и навременно. Едновременно с това обаче законопроектът влиза в противоречие с чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове, т.е. не урежда основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. Освен това предлаганите чрез него две нови алинеи излизат извън обхвата на Закона за изпълнение на бюджета до влизането в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г., обн. ДВ, бр. 11 от 1997 г. Посочен бе и още един аргумент - че предлаганото решение влиза в колизия с разпоредбите на Закона за банките и кредитното дело и със Закона за Българската народна банка.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси, имайки предвид общите идеи в законопроекта с вносители Христо Стоянов, Георги Дилков и Димитър Дичев и проекта за решение с вносители Руси Статков и Красимир Кръстанов, изразява становище да бъде приет проект за решение със следното съдържание:

"Р Е Ш Е Н И Е
за осигуряване на финансови средства за
доотглеждане на есенниците, засяване и
отглеждане на пролетните култури

Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

1. Дава съгласие Министерският съвет да предостави 15 млн. щ.д. от средствата, постъпили от приватизация по реда на чл. 6, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия на Държавен фонд "Земеделие" за доотглеждане на есенниците, засяване и отглеждане на пролетните култури.
2. Министърът на финансите да приведе до 1 март 1997 г. на Държавен фонд "Земеделие" паричните постъпления до 31 декември 1996 г. по специалната извънбюджетна сметка по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия."

Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Стана така, че в заключителния дневен ред на нашето събрание завършваме с един изключително важен въпрос. Аз бих искал да започна с това, че благодарение на настойчивостта и на идеята на колегите от Бизнесблока ние имаме възможност с колегата Кръстанов, по волята на нашата парламентарна група, да предложим едно решение, което, надявам се, всички колеги от Народното събрание ще приемат за навременно, целесъобразно и ще го подкрепят.
Бих желал като съвносител да се спра на още два момента, без да отнемам от вашето време и внимание. Първият от тях е свързан с това, че действително ние имаме, независимо от емоциите, независимо от негативите, едно решение от есента, което проработи. В резултат на него имаме 15 млн. дка засети с есенници. Мисля, че за да бъде свършена докрай тази работа, основателно беше предложението и идеята на нашите колеги от Бизнесблока есенниците да бъдат доотгледани. И, разбира се, волята на нашата парламентарна група беше, че подкрепяйки това решение ние трябва да изпълним и волята на нашите избиратели пролетните култури да бъдат засети и те също да имат предпоставки за своето отглеждане. В този смисъл считам, че предложеният от нас механизъм има в себе си възможности да осигури тези средства.
Считам също така, на второ място, че редакцията, която се предлага от комисиите, по-приемливата е тази на Комисията по бюджет и финанси не само защото съм член там, а защото действително ние много внимателно огледахме още веднъж механизма, който се предлага.
В заключение предлагам всички да подкрепим редакцията, след като вие разполагате със становището на Комисията по бюджет и финанси. Надявам се, че няма да губим време и това ще бъде прието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз считам, че просто ние нямаме друг избор и трябва да гласуваме и да приемем това решение, което е доста закъсняло и като действие и функция можеше да бъде извършено още през м. декември, когато ставаше дума, че трябва да се направят именно такива постъпки и да се вземат съответните такива решения.


Аз съм съгласен с това решение, защото то дава възможност на Министерския съвет да оползотвори сумата от 15 млн. щатски долара именно по предназначение и съответно спрямо нуждите, които са необходими както за есенниците, а също така и за пролетната сеитба. По този начин ние даваме възможност на Министерския съвет да прояви чрез различни механизми използването на тези средства, както трябва.
Същевременно даваме възможност това, което не е извършил предишният Министерския съвет, или по-точно не даваме, а задължаваме, да се приведат средствата във фонд "Земеделие".
Струва ми се, че няма какво толкова да умуваме по този въпрос. Виждате, че в Комисията по земеделие има пълен консенсус. Доколкото разбирам, и в Комисията по бюджет и финанси - също, така че нашата парламентарна група е за приемането на този текст.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Костов, имате думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това решение витае в нашите среди, земеделските среди, доста отдавна и сред хората, които са изкушени да се занимават в тази област, да се занимават със земеделие, тъй като засетите есенници чувстват крайна нужда от подхранване, за което земеделските производители нямат необходимите средства, също така и да проведат ефективно борбата с болестите и неприятелите, които се явяват главно през пролетта.
Ако искаме ние да направим едно подобряване на зърнения баланс в страната и да можем да осигурим през следващата година едно нормално задоволяване на нуждите на населението, ние сме принудени да приемем това решение, макар че то се явява като коректив на политиката на БСП на ограбване на земеделския производител. Това е голата истина, колкото и да е неприятно! Земеделският производител беше ограбен в цените, които му се предложиха като минимални изкупни цени и беше лишен от възможността да осигури средства нормално да осъществи производството в неговите технологични изисквания.
Затова нашата парламентарна група ще подкрепи това решение като необходимо. И нека да се даде възможност на служебния кабинет да реализира и да разпредели тези средства, съгласно Закона за защита на земеделския производител и създадения във връзка с него Държавен фонд "Земеделие".
Аз искам да направя и едно предложение за една много малка редакционна поправка в точка 2 на предложението на Комисията по бюджет и финанси, където да се уточни, че в точка 2 да се прибави текстът: "в размера, предвиден в точка 1". Текстът е: "Да се отпуснат средства..." и т.н.... на фонд "Земеделие" в размера, предвиден в точка 1", където точно се изяснява този въпрос.
С други думи, дано това решение създаде възможност на земеделските производители да могат нормално да осъществят доотглеждане на есенниците, засяването и отглеждането на пролетните култури.
Благодаря. (Шум и реплики в залата)
Да, уточнихме с колегите...
Отказвам се от направеното предложение, защото се касае за втория механизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря ви.
Господин Дилков има думата.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Като един от вносителите на проектозакона, съм съгласен, изразявам съгласието на вносителите и на цялата парламентарна група текстът да придобие този вид, който се предлага като проекторешение.
Считам, че зад това проекторешение ще застанат, бих казал, за първи път може би в последните месеци, единодушно всички народни представители, тъй като с неговото приемане не само ще се осигури зърно и хляб за нашата държава, но ще има възможност дори да се изнесе зърно за около половин милиард долара, ако, разбира се, тези средства бъдат отпуснати и усвоени по предназначение.
Ето защо моля наистина всички колеги да бъдем единодушни по този важен проблем, тоест по решаването на този важен проблем и последния законов акт, който ние наистина приемаме - в днешния ден имам предвид, в последния ни работен ден, да бъде наистина един добър ден не само за българската демокрация, но и за българските земеделски производители.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата е на господин Красимир Кръстанов.
КРАСИМИР КРЪСТАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Ще бъда съвсем кратък. Надявам се, че всички присъстващи в залата са наясно за изключителната нужда от подкрепа на нашето земеделие. Искам да кажа следното:
По-работещия вариант е предложеният от Комисията по бюджет и финанси. Направих си труда да поразпитам експерти, които пряко се занимават с организацията на тази дейност във фонд "Земеделие" - и в Министерството на финансите, оказа се, че единствено фонд "Земеделие" в момента като проверена, работеща и в момента структура, занимаваща се с организацията и подпомагането на земеделските производители, е в състояние бързо да приведе в изпълнение решението на Народното събрание, разбира се, след като вече назначеният служебен кабинет приеме съответстващите на решението свои актове.
Така че аз в своето изказване първо искам да ви предложа да се обединим около гласуване на предложението на Комисията по бюджет и финанси, което променя единствено частта от точка 1 на предложеното от нас решение - тези 15 млн. долара да бъдат в Държавния фонд "Земеделие", за да може чрез неговите механизми бързо и ефективно да пристигнат те при реалните производители на зърно.
Искам да завърша със следното - тази стъпка, която ние правим вече на изхода на Народното събрание като депутати от Тридесет и седмото Народно събрание, дано бъде знак за всички следващи управляващи нашата страна, че този, който отмине земеделието, непременно в бъдещата си дейност се среща с изключителни, бих казал, непреодолими трудности в своето управление и в своето развитие като общество. (Шум и реплики от опозицията)
Много моля за още 30 секунди внимание!
С това искам да подчертая, че на следващото правителство му предстои да осигури ресурси за закупуване на близо 2 млн. тона зърно по 80 на сто от международната цена през месец август. По мое скромно изчисление това ще са между 700 и 900 млрд. лв. Необходимо е да се мисли още отсега, уважаеми депутати, за да не се получи това, на което ние сме свидетели през последните години и България наистина да възстанови традициите си на държава, произвеждаща достатъчно продукти за своето изхранване и за износ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както виждате, становището на Комисията по земеделието и горите е прието при пълен консенсус от всички колеги, които са членове на тази комисия. Подкрепихме проекта за решение в Комисията по земеделие. Тежко е икономическото положение на България, още по-тежко е положението на земеделските производители. И аз се надявам, че колегите депутати от всички парламентарни групи ще подкрепят този проект за решение.
Нито има време, нито пък имам намерение именно днес да говоря защо стигнахме до това положение в българското земеделие, кои са виновниците, кой ограби българския земеделски производител, кой му изнесе хлебната пшеница и сега ги плашим с хляб дори вече от 1000 лева и така нататък.
Необходими са спешно за доотглеждане на есенниците, засяване и отглеждане на пролетните култури 270 млрд. лв. С това решение, уважаеми колеги, ние им осигуряваме от приватизацията едва 15 млн. долара. Аз се съмнявам дали ще можем изцяло да ги осигурим, но като има решение, смятам, че министърът на финансите ще бъде така добър да го изпълни. Тези 15 млн. долара по днешния курс правят някъде към 45 млрд. лв., което е съвсем недостатъчно. Но аз вярвам, че и с тези средства българският земеделски производител ще получи една подкрепа от депутатите, за които се очертава днешния парламентарен ден да е последен ден.
Отново призовавам колегите да подкрепят проекта за решение на колегите, които са направили това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има народният представител Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Фактът, че за четири месеца за втори пък се занимаваме със земеделието, отново говори за кой ли път, че пожеланията и декларациите, че земеделието ще бъде приоритетно, нямат никакво покритие. Всичко това, което ние днес правим, можеше да бъде свършено от изпълнителната власт, без да се занимава Народното събрание с това. Но така или иначе се стигна до него и най-радостното от това е, че всички парламентарни групи са единодушни в предложенията, които правим в Комисията по земеделието и горите и в Комисията по бюджет и финанси.
Само с едно аз не съм съгласен: становището, изразено в Комисията по бюджет и финанси, че този въпрос е навременно разгледан. Не е така. Напротив, той е закъснял, защото от агротехническа гледна точка най-добрият момент е времето от началото на февруари докъм средата на март. Като имам предвид бюрокрацията, която е в нашата страна, съмнявам се, че още от 1 март тези средства, които са предназначени за земеделските производители, ще достигнат до тях. Те ще достигнат някъде около 10-ти, а оттам нататък вече това, което се влага в земята като наторяване - препаратите, няма да бъдат оползотворени 100 на сто. Но така или иначе ние, обединявайки се около това, че на земеделието му е необходима тази помощ, вярвам, че всички ще подкрепим решенията, които са предложени. И в заключение ще кажа, че всяко следващо правителство, което само декларира приоритет за земеделието, а не го изпълнява, винаги ще бъде подложено на критика и винаги ще има недоволство от земеделските производители, които разчитат на него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Петър Слабаков.
ПЕТЪР СЛАБАКОВ (ПГДЛ): Господин председател, господа народни представители! За мен това е най-доброто, което можеше да се получи през тези седем години. Никой не обръщаше внимание на земеделието. Аз благодаря на проф. Христо Стоянов, че той беше упорит и можа в последните минути на Тридесет и седмото Народно събрание да премине, аз мисля, че ще премине, макар че още не сме гласували. Земеделието не ще молитва, а иска мотика! И тези пари, те няма да бъдат хвърлени, няма да бъдат заровени в земята. Това ще проличи през юли. Няма ли хляб, няма държава. Тези седем години, този период от време всички ние сме виновни за земеделието. Има ли земеделие ще има месо, ще има сирене, ще има мляко, ще има лека промишленост. И днешният ден нямаше да бъде такъв, какъвто е, а щяхме да бъдем в друго положение.
Благодаря. Гласувайте всички. Няма ли хляб, няма държава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване. Доколкото разбрах, обединяваме се около текста на Комисията по бюджет и финанси.
Ще прочета решението:
"РЕШЕНИЕ
за осигуряване на финансови средства за доотглеждане
на есенниците, засяване и отглеждане
на пролетните култури

Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Дава съгласие Министерският съвет да предостави 15 млн. щатски долара от средствата, постъпили от приватизация по реда на чл. 6, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия на Държавен фонд "Земеделие" за доотглеждане на есенниците, засяване и отглеждане на пролетните култури.
2. Министърът на финансите да преведе до 1 март 1997 г. в Държавен фонд "Земеделие" паричните постъпления до 31 декември 1996 г. по специалната извънбюджетна сметка по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия."
Моля да гласувате.
От общо гласували 188 народни представители, за - 188, против и въздържали се - няма.
Решението е прието. (Ръкопляскания)

Преди да преминем към последната точка от дневния ред на последното заседание на Тридесет и седмото Народно събрание, на което, както се разбрахме на заседанието на Председателския съвет, председателите на парламентарните групи и лидери на политически партии ще имат възможност да изкажат и свои пожелания, и впечатления от работата на Народното събрание, след което аз ще си позволя да имам последната дума, предлагам да гласуваме тази точка от дневния ред да бъде последното директно предаване на радиото и телевизията от това Народно събрание.
Който е съгласен, моля да гласува.
От общо гласували 174 народни представители, за - 167, против - 2, въздържали се - 5.
Предложението се приема.
Моля Националното радио и Националната телевизия да включат директно предаване.

Преминаваме към последната точка от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО, НАЗНАЧЕНО ОТ ПРЕЗИДЕНТА ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 99, АЛ. 5 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА, ДА ВОДИ ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВА ДОГОВОРИ И СПОРАЗУМЕНИЯ С ДРУГИ ДЪРЖАВНИ И МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ ЗА ВЪНШНИ ЗАЕМИ, ЗА ФИНАНСОВА СТАБИЛИЗАЦИЯ И СОЦИАЛНА ЗАЩИТА ПРИ УСЛОВИЯ, НЕ ПО-ЛОШИ ОТ ТЕЗИ ПО РАТИФИЦИРАНИТЕ ДОСЕГА ДОГОВОРИ.
Решението има следния текст:
На 11 февруари 1997 г. парламентарно представените политически сили в Тридесет и седмото Народно събрание приеха съвместна декларация за принципите за излизане на България от политическата криза и подкрепиха намеренията на президента на Република България господин Петър Стоянов за неотложните действия на служебното правителство.
Въз основа на постигнатите договорености и на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България Народното събрание
Р Е Ш И:

Дава съгласие служебното правителство, назначено от президента при условията на чл. 99, ал. 5 от Конституцията, да води преговори и сключва договори и споразумения с други държави, международни организации и финансови институции за външни заеми, за финансова стабилизация и социална защита при условия, не по-лоши от тези по ратифицираните досега.
Препоръчва на служебното правителство по параметрите на сключваните договори да провежда консултации с парламентарно представените политически сили.
Вносители - подписи на всички парламентарно представени групи.
Имате думата, господа председатели на парламентарни групи, за да изкажете своите съображения по това решение и своите заключителни думи за Тридесет и седмото Народно събрание.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Нека първо да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Накрая ще гласуваме, тъй като може да се изкажат съображения по това решение.
Господин Първанов, заповядайте.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нашата парламентарна група ще подкрепи това предложение, до което стигнахме, трябва да призная, много трудно, даже бих казал мъчително.
Но аз вземам думата, за да споделя моите и на моята парламентарна група впечатления за работата на Народното събрание. Ще бъда кратък.
Първо, защото трябва да признаем, че от тази трибуна се изприказваха много думи. За съжаление и много излишни думи.
Второ, защото оценявам важността на нашата самооценка, но нека не забравяме, че само след броени дни ние ще се изправим пред нашите избиратели, а тяхното мнение, тяхната оценка ще бъде главният критерий за резултатите от нашата работа.
Равносметката от нашата работа не може да бъде положителна, но няма да е справедливо всичко да бъде подведено под негативен общ знаменател. Това беше един работещ парламент, при това не само от гледна точка на количествените показатели. От самото начало и през целите тези две години ние се опитвахме да ускорим законодателната дейност, да избегнем излишното протакане, да наваксаме пропуснатото в предишните години, понякога дори и с цената на денонощна работа.
Продължи процесът на сближаване на българското с европейското законодателство. С особено внимание се подхождаше към законите, произтичащи от Конституцията на Република България. Макар и невинаги успешно, стремяхме се към утвърждаването на онези законодателни приоритети, които да съответстват на дневния ред на обществото - за развитие на икономическата реформа, за овладяване на негативните процеси в банковата система и финансите, за укрепване на държавността и местното самоуправление.
И въпреки това ние не можем да бъдем доволни от законодателната дейност на Тридесет и седмото Народно събрание не само защото могат да се предявят основателни претенции към приетите закони, част от които постъпваха в насипно състояние. Дълго време парламентът се занимаваше с ремонтна работа. Често липсваше синхрон в законодателната дейност между министерствата и постоянните комисии на Народното събрание. Но има нещо особено важно, което осъзнахме едва на финала - че задачата на парламента е не само да произвежда закони, но и да прави политика, национално отговорни послания.
Работата на Тридесет и седмото Народно събрание ни остави много поуки и твърде малко положителни примери по взаимоотношенията между мнозинството и малцинството. Вероятно когато търсим обяснения за негативните резултати, ние ще изтъкваме засилената съпротива срещу законодателната дейност от страна на опозицията, която се съчетаваше с обструкционистичната политика на бившия президент. От своя страна, малцинството с основание би ни обвинило в политическо високомерие. Днес можем да признаем, че ние рядко се съобразявахме с разумните предложения на опозицията и често налагахме силови решения, дори и тогава, когато имахме възможност за намиране на взаимноприемливи компромиси. Оказа се обаче, че има и сериозни изключения, особено в работата на отделни комисии, като например на Комисията по земеделието и горите.
Малцинството от своя страна за един продължителен период от време възприе тактиката на самоцелно противопоставяне, опита се да блокира законодателната дейност. Изкушавам се да припомня само един пример - с държавния герб, който ярко илюстрира безплодността на този сблъсък между двата подхода.
И през нашия мандат силно ерозира авторитетът на Народното събрание, на народния представител, на българския парламентаризъм. Кризата на доверие е на път да прерасне в парламентарен нихилизъм. Ние самите допринесохме немалко за това, като често забравяхме, че сме носители на народната воля и в позициите се свеждахме до нивото на съсловния парламент, познат от далечното минало, когато представителите са изпълнявали стриктно и единствено задълженията си по инструкциите на отделните съсловия.
Уважаеми дами и господа народни представители! Само преди броени дни ние преодоляхме една от най-острите политически кризи в новата българска история. Изход беше намерен благодарение преди всичко на отговорната, разумна позиция на демократичната левица. И това едва ли може да бъде отречено дори и от най-яростните ни опоненти. БСП и коалиционните й партньори - БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" - доказаха убедително в реалната политическа практика, че са модерни парламентарни формации, за които тяснопартийният интерес не може да замъгли националната отговорност.
В един момент, когато бяхме свидетели на открити покушения срещу българския парламент, ние издържахме на изключителните изпитания. В много от случаите имахме инициативата, но направихме и серия разумни необходими компромиси. Последните 50 дни категорично потвърдиха, че съгласието няма алтернатива в търсенето на така необходимата за реформите политическа стабилност. Съгласието, разбирано не като ултиматум, не като отстъпление само на едната страна, а като насрещно движение с взаимноприемливи компромиси.

Последните дни недвусмислено откроиха наличието на много неизползвани резерви във взаимоотношенията между политическите сили и между институциите. Предстоящата изборна кампания ще покаже дали ние ще пренесем бацилите на противопоставянето сред обикновените българи и в бъдещия парламент или ще положим основите на един нов модел на взаимоотношенията между политическите сили. Един нов модел, който няма да изключва ясното дефиниране и обосноваване на различията, но ще предполага търсене на допирни точки на общата основа, на конструктивизма и толерантността.
Уважаеми колеги, Тридесет и седмото Народно събрание приключва своята работа. Разделяме се с противоречиви чувства. Тези 750 дни бяха един голям урок, от който, за съжаление, някои отсъстваха така, както и днес. Дано сътвореното от нас да позволи утвърждаването на българската парламентарна традиция, а неудовлетворението да ни амбицира.
Позволете ми да се обърна с думи на благодарност към всички народни представители от Тридесет и седмото Народно събрание, които дадоха своя принос за формирането на нова политическа култура, за утвърждаването на националноотговорното мислене и действие в работата на парламента.
Благодаря на колегите от Парламентарната група на демократичната левица за всичко онова, което направиха за българския парламент и за самата демократична левица.
Обръщам се към българските избиратели с надеждата за справедлива оценка както на резултатите, така и на мотивите, които са ни ръководели. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на председателя на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние днес приключваме работата на Тридесет и седмото Народно събрание на Република България с приемане на проект за едно решение, което е изцяло в интерес на България, което дава възможност на служебното правителство да сключва договори и споразумения за получаване на заеми, финансова стабилизация и социална защита, неща, от които нашата страна се нуждае. Този проект за решение беше изготвен и приет от представените в Народното събрание политически сили чрез консенсус.
Настоящото Народно събрание приключва своята работа предсрочно в резултат на постигнат консенсус между същите политически сили. Политическите сили показаха как трябва да се постъпва с чувство на отговорност и в защита на националните интереси на страната.
За съжаление, трябва да констатираме, че този консенсус и това чувство на отговорност не можа да се пренесе в Народното събрание по време на неговата повече от двугодишна дейност. В Тридесет и седмото Народно събрание по вина на мнозинството цареше атмосфера на конфронтация и на силово вземане на решения, на незачитане мнението на малцинството и несъобразяване с конструктивни предложения, идващи от негова страна.
Много отдавна Парламентарната група на Съюза на демократичните сили чрез лидера на СДС господин Иван Костов заяви, че ние сме готови да помагаме на правителството във всички начинания, които са от полза за България. На това наше предложение с едно чувство на високомерност, незачитане, най-често и арогантност мнозинството не отговори.
Аз искам да припомня, че обединените демократични сили и в частност Съюзът на демократичните сили, бяха тези, които за пръв път в пленарна зала на Тридесет и седмото Народно събрание поставиха жизненоважни въпроси и проблеми, които стояха пред България.
- Въпросът за банковата криза, когато още тя не беше в този вид, в който е днес. И ако мнозинството се беше вслушало в нашите предупреждения и сигнали ние можехме да я избегнем.
- Въпросите за финансовата криза, която превърнала се и във валутна криза съсипа не само икономиката на нашата страна, но и всеки отделен човек и застраши физическото съществуване на много българи.
- Въпросът за зърнената криза. Отговаряше ни се, че такава не съществува, че зърното не било изнесено, че това били истерии от страна на опозицията.
Във всичките тези наши действия, които ние изнасяхме пред Народното събрание, именно водени от чувството ни за отговорност пред нацията, ние не срещнахме разбиране от страна на мнозинството.
Парламентарната група на демократичната левица на думи заявяваше, че търси консенсус и е готова за консенсус. На дело обаче тя нито веднъж не стори това. В резултат останаха нерешени много важни въпроси.
И досега мнозинството не поиска да поеме отговорността пред нацията за решаване въпроса за членството на България в НАТО. Едно решение, което несъмнено ще бъде взето в бъдеще, но ние се страхуваме, че това може да стане късно...
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: И опасно.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: ...И това ще бъде, именно закъснението - опасно за националните интереси на България, защото ние не виждаме друга алтернатива за сигурността на България освен участието й в европейската архитектура за сигурност и в договора за северноатлантическия пакт.
По време на работата на Тридесет и седмото Народно събрание много пъти се поставяха важни въпроси. Взимаха се погрешни решения. Работата на Тридесет и седмото Народно събрание ще бъде отбелязана и с най-големия брой приети от мнозинството актове, обявени от Конституционния съд за противоконституционни. Това е едно явление, което не прави чест на нито едно Народно събрание. И отново мнозинството вместо да се вслушва в нашите предупреждения още при обсъждането на законите, вместо да се съобразява и да зачита решенията на Конституционния съд, то тръгна да обявява война на институциите. Всеки път, след всяко такова решение, Конституционният съд беше обявяван в пристрастие. В такова пристрастие беше обявяван Върховният съд за редица свои решения. И всичко това сочи, че мнозинството в своята дейност в Тридесет и седмото Народно събрание изхождаше само от чисто партийните си интереси, от чисто партийните позиции, а не от националните интереси на България.
Ето защо, разделяйки се с Тридесет и седмото Народно събрание, с народните представители в него, всяка раздяла съдържа в себе си нещо тъжно, но ние днес не сме тъжни. Ние сме щастливи, че Тридесет и седмото Народно събрание завършва своето съществуване. Че това стана в резултат на исканията и желанията на новото мнозинство на българския народ, за да се отиде на едни предсрочни парламентарни избори, в които именно народът ще изрази своята воля в какъв състав в днешния тежък за България момент желае той да види едно бъдещо Тридесет и осмо Народно събрание и коя политическа сила желае да го управлява.
И затова, отправяйки думи на благодарност към депутатите от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и към депутатите от останалите парламентарни групи на обединените демократични сили, позволявайки си да се обърна с призив към депутатите от мнозинството - тези от тях, които ще бъдат в следващото Народно събрание, да изоставят конфронтацията като начин на поведение в едно Народно събрание.
Искам да заявя, че Съюзът на демократичните сили, виждайки изключително тежкото състояние, в което се намира страната, изключително трудните моменти, пред които е изправено служебното правителство, а след това и парламентарно избраното правителство, вярва, че изход за България от кризата има и този изход е победата на обединените демократични сили на предстоящите предсрочни парламентарни избори. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народната представителка Анастасия Мозер от името на Народния съюз.

АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! През последните дни на последната седмица под егидата на президента Петър Стоянов ние наистина показахме, че може да се сложи ново начало на едни нови отношения и на едно ново поведение. За жалост това стана много късно и времето, което имахме, се оказа също така късо, за да бъде продължена тази политика, но въпреки това началото беше сложено и всички, които участваха в тези разговори, видяха колко по-нормална можеше да бъде тази атмосфера, колко по-продуктивна и колко повече в полза на целия български народ. Но, както казах, това стана много късно. Но във всяко едно начало, във всяко едно добро начало и поведение има надежда, има смисъл, защото то ни показва това, което трябва да правим и това, което не трябва да правим.
Това Тридесет и седмо Народно събрание приключва своята работа в един трагичен момент за българския народ и тук бих искала да кажа, че Тридесет и седмото Народно събрание не се оказа на висотата на отговорностите, които то трябваше да поеме. То също така показа какви могат да бъдат лоши резултатите, когато в едно Народно събрание се отказва диалогът, се отказва търсенето на сътрудничеството, защото без диалог няма демокрация и една държава никога не би могла да тръгне по пътя на демократичната реформа, ако тя не се основава на някои принципи, без които резултати няма да се постигнат, желаните за всички резултати.
Ние всички знаем защо до голяма степен стана това. Ще ме извините, но аз пак ще повторя, че левицата на много пъти ни е казвала: "Вървете и си гледайте вашата работа и ни оставете да управляваме".
Сега е късно за упреци и аз не отправям упреци, аз чисто и просто споменавам факти, за да ги запомним и постъпки, които не бива да се повтарят, и видяхме какво стана междувременно.
И тук много пъти днес ни питаха какво ще кажем накрая на това Народно събрание и как преценяваме неговата работа. И аз ще се присъединя към тези, които споменаха, че то ни показа точно какво не трябва да правим, какво може да донесе на една цяла нация, на един цял народ духът не на сътрудничеството, а на конфронтацията. Ето ги резултатите, те са налице и не са никак красиви. И никой от нас, от който и спектър на политическия живот да бъде, не може да се радва на това, което ние виждаме, защото икономическата криза, финансовата криза, цялата национална катастрофа е налице.
Но да се надяваме, че в следващия парламент ще надделее разумът, той ще надделее партизанщината, той ще надделее арогантността, той ще надделее самодоволството, за да не бъде разрешено никога вече едно Народно събрание да приключва своята дейност в такъв трагичен за България момент.
И вие отново се усмихвате отзад. Няма на какво да се усмихваме, госпожо Каракашева. И аз съжалявам, че точно Вие го правите и аз сега трябва към Вас да се обърна. Няма за какво да се усмихваме, а напротив, както много пъти съм го казвала оттук, нека да погледнем истината в очите и никога вече, така както правеше предишният министър-председател, да не си затваряме очите нито тук, в парламента, нито извън парламента, защото това е положението, в което се намираме. Но ако ние не се научим нещо от това и ако не си вземем сериозна бележка, има вероятност утре отново да повторим тези грешки по някакъв начин и това би било вече окончателно пагубно за нашата родина, която всички, аз съм сигурна, искаме да подпомогнем и да направим това, което е необходимо, тя да тръгне по този добър път за излизане от кризата, за възстановяване и за успех, който ние й желаем.
Аз благодаря на всички колеги тук за тяхното участие и за тяхното сътрудничество, каквото и малко и голямо да е било то, от името на Народен съюз, Български земеделски народен съюз, Демократическа партия и се надявам, че ние и в бъдеще ще работим за доброто на Република България. Благодаря ви и на добър час отсега нататък. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Юджел Атилла от ДПС.
Не се ограничавайте във времето. Смятам, че всички ще се съгласят да продължим дотогава, докато изчерпим изказванията, без да гласуваме.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи съгласно постигнатото споразумение между политическите сили ще подкрепи решението за даване съгласие на Министерския съвет да води преговори и сключва договори за държавни заеми за потребителски кредит, за доставка на зърно, енергоносители, горива и за неотложни социални разходи.
В края на Тридесет и седмото Народно събрание България преживя тежки, драматични дни и седмици. Политическата криза бе разрешена чрез радикалната формула предсрочни парламентарни избори. Желанието за тези избори обществото изрази още с избора за президент и вицепрезидент на Република България. Още тогава Обединените демократични сили в българския парламент официално поискаха от избирателите неговото право на предсрочен парламентарен вот. И го получиха. Българският народ демонстрира висока степен на политическа култура, защото изборите са единственото демократично средство за смяна на управлението. Който се страхува от избори, той се страхува от закона, от правовия ред, от демокрацията, от вота на народа. След бурните събития и решителните протести на мнозинството от българските граждани срещу управлението на Българската социалистическа партия, довело страната до катастрофа, се налагат следните три основни извода.
Първо, България е на път да се сбогува окончателно с комунизма, с неговите постулати за обществото, прехода и бъдещето.
Второ, България казва решително "да" на реформите и връщане назад няма.
Трето, българският народ се превърна в основен двигател на обществено-политическите процеси и става негов главен архитект.
Ако 10 ноември 1989 г. бе резултат от вътрешнопартиен, дворцов преврат, то 10 януари 1997 г. - 4 февруари 1997 г. бе дело на обществото като фактор, осъзнало главната си и решителна роля в обществените процеси. И този народ бе окачествен на "улица", на "маса", "тълпа", "лумпени", "превратаджия" от Българската социалистическа партия. Почерпила правомощия да управлява държавата от името на единствения суверен на властта в лицето на българския народ, партията на БСП окончателно загуби общественото доверие. Разделяйки българските граждани по етнически признак и ползувайки национализма за свое основно политическо знаме, противопоставяйки се на опозиция, синдикати, интелигенция, разделяйки поколенията на млади и стари, партията изразходва целия си арсенал, опитвайки се да държи народа в дебалансирано и разпокъсано състояние.
С избора за президент на Република България в лицето на господин Петър Стоянов и вицепрезидент, Тодор Кавалджиев, издигнат от Обединените демократични сили, българският народ направи своя избор за разумна промяна, за нова политика, за диалог, за съгласие, за нова България. Усетили качествата на народ, мирните протестни демонстрации събраха на едно място всички поколения без разлика на техния етнос, възраст, образование, пол, религия, което е моделът на Обединените демократични сили. И ако Тридесет и шестото Народно събрание бе безплодният парламент, то Тридесет и седмото от гледна точка на парламентаризма е порочният парламент. Диктатурата на мнозинството в този парламент е практическо приложение на теорията на болшевизма, където малцинството е само предпоставка, фактор, мотив за оправдаване на пълния произвол на мнозинството. Колко далеч сме от европейския парламентаризъм, където е създадена цяла институция на парламентарното малцинство и за качествата на съответната система на управление и за нейната демократичност се съди по механизма за защита на опозицията в малцинство. Тъкмо напротив. Тук, от парламентарната трибуна, на едно от последните заседания прозвуча научен трактат под формата на тържествена ода "Диктатурата на парламентарното мнозинство - висша форма на парламентарна демокрация" и то поднесено от конституционалист. И за ужас, бурно аплодиран от мнозинството на Българската социалистическа партия.
При това положение не е лишена от логика идеята всички парламентаристи за в бъдеще да полагат успешно изпит по конституционно право. Парламентарната демокрация като една от формите на представителната, на делегираната демокрация понякога страда от недостатъка на достатъчната представителност, което е неин основен порок. Невсякога парламентарното мнозинство носи доверието на мнозинството в обществото, както е това тук, в Тридесет и седмото Народно събрание. Тук мнозинството именно по правилата на делегираната демокрация представляваше волята на 2 млн. 262 хил. избиратели от общо 6,5 млн. и управляваше 8,5 млн. население. Именно за отстраняването на този порок представителната демокрация се нуждае генетически от проверката на формите на пряката демокрация - избори, допитвания, референдуми. Тя се осъществява в духа на конституционния член 1: "Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция". Затова при парламентарната форма на управление органите са мандатирани. Тоест, през определен срок, а някой път и предсрочно, те се подновяват само по един път чрез вота на народа.
Въпреки липсата на традиция Тридесет и седмото Народно събрание няма да внесе за съжаление положителни характеристики в парламентарната история. Тук се настани изключителна конфронтация, арогантно високомерие, отказ от всякакъв вид политическо общуване, диалог и търсене на консенсус. Това монополизиране на истината, споделяна само от една част от парламента, погуби Тридесет и седмото Народно събрание. Неуважението един към друг и другото мнение, използуването на арогантен уличен език от трибуната на Народното събрание, нанесе удар върху престижа на институцията. Правителството на Българската социалистическа партия, избрано и подкрепяно през целия двугодишен период на своето управление, загроби и унищожи този парламент, който обра за съжаление всички негативи в обществото. Той се превърна в арена на вътрешнопартийни борби на БСП и умножи агонията на прехода. Втори кабинет на същото това мнозинство бе просто утопия.
Народното събрание в това си статукво загуби моралните устои да решава съдбините на държавата. Новото декларирано обществено мнозинство поиска нов договор за управление от негово име. Клаузите на стария от 1994 г. бяха драстично нарушени. Управляващите въпреки формалното свое право не можеха да управляват, а управляваните не желаеха да бъдат управлявани от досегашните. И както е казано: "Глас народен, глас Божий", каквото постанови негово величество избирателят, това ще бъде.
Не се съмнявам, както вече и никой не се съмнява, че избранниците в Тридесет и осмото Народно събрание ще бъдат Обединените демократични сили, Съюзът на демократичните сили, "Народният съюз - Български земеделски народен съюз, Демократическа партия" и Движението за права и свободи. И за да бъдем правилно разбрани, заявяваме, че единственото положително, което вземаме от този парламент в следващия, е да правим това, което никак не правеше Тридесет и седмото Народно събрание и да не повторим нищо от това, което то правеше.
Ние имаме изключителната отговорност да намерим верния път за спасения на България от унищожителната национална катастрофа. Но ние имаме уникалния шанс да споделим честно, откровено и пряко, ежедневно и ежечасно властта с единствения негов суверен - българския народ. И той ще бъде готов въпреки огромните лишения и тежести - вярваме искрено в това, да ни последва през пустинята, през опожарената земя, която вие от БСП и коалиция оставихте.
На цялото поколение демократи, което ще бъде призвано по волята на вота на народа - господата Костов, Савов, Мозер и Доган, от името на Движението за права и свободи ви завещаваме популярното четиристишие на незабравимия Назъм Хикмет: "Ако аз не изгоря, ако ти не изгориш, ако ние не изгорим, как ще стане тъмнината светлина!"
И всичко това, уважаеми дами и господа народни представители от Тридесет и седмото Народно събрание, в името на заветната мечта на големия републиканец, Апостолът на свободата Васил Левски - "За чиста и свята република", където българи, турци, цигани, арменци, евреи ще живеят дружно в мир и разбирателство.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на професор Христо Стоянов от Българския бизнесблок.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, мили колеги и колежки! Съжалявам за днешния ден и аз имах предвид от името на парламентарната група да кажа само няколко неща, свързани с въпроса за декларацията, по дадените документи за решенията във връзка с намеренията на президента за служебното правителство, но след като се направиха някои изказвания и след тези изказвания на всички политически партии в парламента настъпиха ръкопляскания, аз измених моето виждане за изказването си.
С вашите ръкопляскания вие ме върнахте в един момент преди повече от една година, когато беше искан вотът на недоверие на правителството на Жан Виденов и когато започнаха политическите личности - едните да обосновават своите искания за вот, започнаха ръкопляскания, и когато другите пък защитаваха правото на Жан Виденов да бъде министър-председател - отново ръкопляскания. Но това беше на фона на 14 умрели български воина.
Днес на фона на обедняването на българския народ всеки намери в тази зала да направи себе си и своята политическа партия, присъствала в парламента, герой, и отново с ръкопляскания. Ето за това, казвам, промених моето мислене и изказване.
ИВАН КОСТОВ (от място): Най-големият герой е Жорж Ганчев.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Господин Костов, щом искате, и на Вас ще се спра.
ИВАН КОСТОВ (от място): А на Жорж?
ХРИСТО СТОЯНОВ: Вижте, уважаеми колеги, днес, когато ние казваме, че не изпълнихме направо задълженията си, защото направихме криза, страдания на българския народ, мисля, че трябваше да се извиним, да си направим една снимка, за да има обществото снимката на всички присъствали, защото във всяко събитие и във всеки станал прецедент, има виновни, но никога присъстващите не са били невинни.
Така че аз се считам за виновен за това, че съм присъствал и се извинявам пред моите избиратели.
ИВАН КОСТОВ (от място): Като гласуваш за Жан Виденов...
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Как няма да си виновен, като гласуваш така. Дълго време ще си плащаш професурата.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Повече не бих коментирал и ще кажа онова, което чувствам, че е в основата на този лош край. И ще го кажа не за друго, а за да не се случи по-нататък, защото никой от нас не знае кой ще бъде тук и дали ще може в следващото Тридесет и осмо Народно събрание да подаде ръка за нов подход. А той е: смятам, че има три фактора за днешното ни състояние.
Първият е важен, но е външен. Него няма да коментирам, защото мога да навредя на България. Вторият смятам, че е вътрешен и това е опонентът, опонентът в парламента, неуважението на опонента. И затова този, който е силен, може да бъде по-силен, ако той уважава опонента и го оставя с достойнство. Когато има достоен опонент, има и силен парламент. Е, това, бих казал, уважаеми колеги, ония, които ще бъдете в следващото Народно събрание, да не пропуснете.
Третата причина е, че през целия този период няма, и то в продължение на седем години, мъдрост, а мъдростта е в Президентството. И последните дни показаха това нещо. И там ще кажа четири фактора, а вие си направете изводите.
Единият фактор е, че имаше правителство на Филип Димитров и то стана лошо. Имаше правителство на професор Беров, то стана по-лошо. Дойде правителството на Жан Виденов, то стана най-лошо.
И когато дойдохме на ръба - да има кръв, българска кръв пред парламента в България, ние не видяхме в тази мъдрост начин, с който да се излезе, а започнаха безконечни консултации с показване, че от този парламент нищо не става, тоест в продължение на тези пет години се показваше черно, по-черно, още по-черно. И всичко това беше, дами и господа, защото бялото, белият кон на фона на черното, най-добре се вижда.
И затова аз се обръщам към вас, уважаеми колеги, които ще бъдете тук в следващото Тридесет и осмо Народно събрание, тези два фактора не ги пропускайте и не ги забравяйте.
И тъй като вече имаме дата за избори, аз искам да се обърна към всички вас тук, към всички политически партии, които ще участват в политическия живот на тези избори, за толерантност, защото само толерантността ще даде най-доброто, което българският народ може да избере.
Към избирателите аз ще си разреша да ги помоля да спазват една своя човешка традиция, а тя е, че изборът е своего рода техен празник, празник, в който ще си изберат бъдещия парламент. И тъй както в своята традиция те винаги са празнували този празник с курбан чорба, нека в този момент да запомнят, че има две основни изисквания за курбан чорбата - прави се на тих огън, без подправки. И един готвач непрекъснато отпенва и тогава тя става бистра.
Аз приканвам моя народ спокойно в тези два месеца на тих огън да обмисля, да не омърсява никого и да отпеня онова, което не му трябва. По този начин ще има един достоен парламент. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От името на Парламентарна група "Единство" - Николай Кисьов. (Шум, реплики, възгласи в залата)
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (ПГ "Единство"): Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник-председатели, уважаема госпожо Ананиева, уважаеми колеги! Разбирам вашите насмешки, но ние, младите депутати, се учим от ходовете на по-възрастни, по-опитни. Такъв пример имаше в Тридесет и шестото Народно събрание и понеже господин Савов е човек, от когото много неща могат да се научат, научихме и това.
Две години бяхме многословни и тук - зад тази катедра, и в коридорите, и навън - в цялото общество, затова е редно днес да си отидем с малко думи, но думи, които не другите трябва да запомнят, а които ние трябва да запомним.
Уважаеми дами и господа, това беше един вреден парламент за българския народ. Парламент, който мислеше партийно, а не мислеше национално. И народът му гласува преждевременно недоверие. Той никога не греши, уважаеми дами и господа. Дано това да е последният парламент, който е заслужил народното недоволство. Защото в него липсваше толерантност, разбирателство, национално мислене. Тук за последен път се убедихме, че двуполюсният модел е неефективен и тук липсваше вътрешнопартийната демокрация. Този парламент не върна земята на хората. Този парламент не даде нито глътка въздух за българския предприемач и човек на частния бизнес. Затова той трябва да си отиде и ние с удоволствие, с радост посрещаме днешната дата.
И още нещо искам да споделя с вас. Докато един парламент дискриминира независимите депутати, този парламент винаги ще си ходи предсрочно. И все пак, остава нещо хубаво. Това е светлият лъч надежда, който кара мен и моите колеги - д-р Орлин Драганов и Иво Трайков да се чувствуваме доволни. Това са дейностите от последните два дни при президента Петър Стоянов, където с усилията на всички политически сили се изработи тази политическа декларация. И ние се гордеем с нашето участие в нея.
И преди да завърша искам да ви кажа, че от името на депутатите от партия "Нова демокрация" и от името на Либералния съюз, който представляваме, пожелавам на демократично мислещите личности и партии успех в Тридесет и осмото Народно събрание. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване следното решение:
"На 11 февруари 1997 г. парламентарно представените политически сили в Тридесет и седмото Народно събрание приеха съвместна декларация за принципите за излизане на България от политическата криза и подкрепиха намеренията на президента на Република България господин Петър Стоянов за неотложните действия на служебното правителство.
Въз основа на постигнатите договорености и на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България, Народното събрание
Р Е Ш И:
Дава съгласие служебното правителство, назначено от президента при условията на чл. 99, ал. 5 от Конституцията да води преговори и сключва договори и споразумения с други държави, международни организации и финансови институции за външни заеми, за финансова стабилизация и социална защита при условия не по-лоши от тези по ратифицираните досега.
Препоръчва на служебното правителство да провежда консултации с парламентарно представените политически сили по параметрите на сключваните договори."
Моля да гласувате.
От общо гласували 196 народни представители, за - 192, против - няма, въздържали се - 4.
Решението е прието. (Ръкопляскания)
Уважаеми госпожи и господа народни представители, последната дума в това заключително заседание на Тридесет и седмото Народно събрание се полага по право на председателя.
Няма да се опитвам да правя цялостна и задълбочена преценка на работата на отиващия си вече парламент. Не възнамерявам да прибавям още едно мнение към току-що изказаните разнолики оценки на Тридесет и седмото Народно събрание. В качеството си на председател на Народното събрание чувствам се задължен да припомня с езика на числата някои факти, които бележат основните дейности на този парламент.
През двете години и един месец на своя мандат Тридесет и седмото Народно събрание прие 269 закона, 47 от които са изцяло нови, както и 260 решения и 9 декларации. В количествено отношение това надминава осъществената законодателна дейност през почти тригодишния мандат на Тридесет и шестото Народно събрание.
Приетите законодателни актове се разпростират в най-важните сфери на нашата правна система: държавно устройство, икономика, бюджет и финанси, данъчна система, проблеми на приватизацията и чуждестранните инвестиции, културата, образованието и науката, труда и социалните грижи, здравеопазването, околната среда, гражданското и наказателното право, националната сигурност и други. 142 от приетите закони се отнасят до ратифициране на международни договори.
Положени бяха усилия за преодоляване на значимото изоставане в приемането на закони, изрично предвидени в Конституцията. Заслужава да се отбележат във връзка с това приетите закони за отбраната и Въоръжените сили, за Сметната палата, за устройството на държавния бюджет, за радиото и телевизията. За съжаление, парламентът все още не се е отзовал на конституционните изисквания за приемане на закони за държавния служител, за участието на България в международни договори, за Гражданския и за Наказателния процесуален кодекс и др.
Насоките на осъществената законодателна дейност свидетелствуват за стремежа да се осигури нормативната база на необходимите икономически реформи. Но в това направление предстоят още много усилия.
Голямата част от приетите законопроекти (214 на брой), бяха внесени от Министерския съвет, нещо което съответства на съвременната парламентарна практика.
Подобряването на законодателната работа на Народното събрание зависи в голама степен от подобряването на качеството на внасяните законопроекти. За това трябва да се полагат много повече грижи, особено като се има предвид, че и занапред напрежението в законодателните темпове няма скоро да отмине.
Положителен момент в усилията за подобряване на качеството на приеманите закони бе създаването на Съвета по законодателство като експертен орган на Народното събрание. Изработваните от него становища по най-важните законопроекти и участието на неговите членове в работата на парламентарните комисии несъмнено подпомогнаха законодателната работа на Народното събрание.
Значително внимание бе отделено на сближаването на българското законодателство с правото на Европейския съюз. Успешното осъществяване на тази задача, придобила още по-голямо значение след представянето на кандидатурата на България за членство в Европейския съюз, е в зависимост от по-акуратното й решаване още в хода на подготовката на законопроектите.
Друга важна област на дейността на Народното събрание бе парламентарният контрол. И тук числата свидетелствуват за значителна по обем работа. Зададените актуални въпроси са 688, като на 609 от тях е отговорено. А питанията са 477, с получени отговори на 445 от тях. По 3 от питанията са проведени разисквания, а са осъществени и 3 изслушвания. Значителна дейност по парламентарния контрол е осъществена и в постоянните комисии.

Широка и разностранна бе и международната дейност на Народното събрание. Тя е важен парламентарен принос за външната политика на България. Народното събрание активно участва в дейността на авторитетни международни парламентарни институции, като Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Североатлантическата асамблея, Асамблеята на ЗЕС, Интерпарламентарния съюз и др.
От особено голямо значение с оглед на интегрирането на България в Европейския съюз е сътрудничеството на Народното събрание с Европейския парламент, осъществявано на първо място в рамките на изградения Съвместен парламентарен комитет. През последните две години от тази парламентарна трибуна към нас се обърнаха председателите на 3 от изброените международни парламентарни институции и гостуващите в България 7 държавни глави. В парламента гостуваха и водиха разговори около 30 чужди парламентарни делегации. Наши официални парламентарни делегации гостуваха в 16 страни.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз само изложих някои цифрови данни за дейността на Тридесет и седмото Народно събрание, без да й давам оценка.
Струва ми се обаче, че има две неща, които вече бяха казани в тази зала, но които и аз ще засегна в последния час и последните минути на този парламент.
Тридесет и седмото Народно събрание приключва своята дейност в обстановка, която не бихме пожелали за никой следващ български парламент. Всеобхватната криза - икономическа, политическа и социална, в която е изпаднала нашата страна, лиши Народното събрание от доверието на гражданите. Това е и основната причина за предсрочното приключване на неговия мандат.
Както и в предишните парламенти, след започването на демократичния преход от 1990 г., острата конфронтация между политическите сили, липсата на съгласие относно пътищата за осъществяване на необходимите икономически реформи бяха едни от най-големите пречки за нормално протичане на нашия политически живот и за ефективната работа на парламента.
Независимо от обстоятелството, че и в днешните трудни условия мирният характер на нашия преход бе запазен, проявиха се и някои достойни за съжаление моменти, които будят тревога за бъдещето. Посегателството върху българския парламент, извършено на 10 януари тази година и редица нарушения на законността в следващите дни не могат да бъдат оправдани, каквито и да са подбудите на техните извършители. Да се надяваме, че подобни прояви няма да станат прецедент, който застрашава нашето бъдещо развитие в условията на мир, демокрация и върховенство на правото.
Лъч на надежда в днешната тревожна обстановка е постигнатото споразумение между парламентарно представените политическите сили, изложено в тяхната Декларация за принципите за излизане от кризата. Достойно място в нея е отделено на Народното събрание в две важни отношения.
Първо, чрез категоричното подчертаване, че в република с парламентарно управление, каквато е България, политическите сили виждат в Народното събрание националния форум за търсене и намиране на отговорни и легитимни решения.
И второ, в поетото задължение за провеждане на свободни, честни и демократични избори за Народно събрание, за толерантна и съобразена с Конституцията и законността предизборна кампания, за недопускане на политически репресии и нарушение на правата и свободите на гражданите.
Нека в светлината на тези принципи поемем пътя към следващото Тридесет и осмо Народно събрание.
Разрешете ми с това да завърша, като накрая отправя благодарност към заместник-председателите на Тридесет и седмото Народно събрание - госпожа Нора Ананиева, господин Иван Куртев, господин Атанас Железчев и господин Юнал Лютфи, с които работехме колегиално. Благодаря на всички вас, господа и колеги народни представители, на всички парламентарни комисии и техните председатели и особено на цялата администрация на Народното събрание, без чиято всеотдайна работа парламентът не би могъл да осъществи своята дейност.
Благодаря. На добър час - на вас и на майка България!
Закривам! (Звъни)
(Всички стават прави и ръкопляскат; от СДС правят знака на победата)

Закрито в 14,18 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:

Георги Георгиев

Митко Нитов