Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателите Нора Ананиева и Иван Куртев
Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание!
Най-напред ще ви прочета постъпили законопроекти и проекти за решения:
На 6 март 1996 г. е постъпили Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Икономическата комисия, Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 6 март 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за откриване на три нови гранично-пропусквателни пункта и пътни връзки между двете страни. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по националната сигурност, Комисията по външната политика и европейската интеграция и Икономическата комисия.
На 6 март 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използване водите на река Места. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и по водите, Комисията по външната политика и европейската интеграция.
На 6 март 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон. Вносител - Златимир Стоянов Орсов. Водеща комисия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 6 март 1996 г. е постъпил Законопроект срещу спекулата. Вносители - Ана Георгиева Миленкова и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи и Икономическата комисия.
На 7 март 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Вносител - Красимир Андреев Премянов и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи, а също така и Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика, Комисията по за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии.
На 11 март 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговските марки и промишлените образци. Вносител - Николай Стоилов Кацарски и Крум Димитров Славов. Водеща комисия - Икономическата комисия.
На 11 март 1996 г. е постъпил Законопроект за Държавната банка за инвестиции и развитие. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси, а също така Икономическата комисия, Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 12 март 1996 г. е постъпили отчет за изпълнение на Програмата за приватизацията на държавни и общински предприятия през 1995 г. Вносител - Министерски съвет.
Разпределена е на Икономическа комисия, на Комисията по бюджет и финанси.
На 13 март 1996 г. е постъпил Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси.
Преминаваме към приемане на програма за работа на Народното събрание от 13 до 15 март.
Има следното предложение за програма:
За 13 март, сряда:
1. Второ четене на Законопроекта за събиране на държавните вземания.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Указ N 2242 за свободни и безмитни зони.
3. Първо четене на Законопроекта за данък върху печалбата върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българска народна банка. Вносители - Красимир Премянов и група народни представители.
В 10,30 ч., както ви е известно, ще посрещнем в пленарната зала президента на Република Словения господин Кучан, който ще произнесе реч.
За четвъртък, 14 март:
1. Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Вносител - Красимир Премянов и група народни представители.
2. Продължение на програмата от предходния ден.
3. Второ четене на Законопроекта за данък върху общия доход.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда от 1991 г.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на международен институт по право на развитието.
6. Законопроект за ратифициране на Европейското споразумение за предаване на молби за правна помощ.
И за петък, 15 март:
1. Продължение на програмата от предходния ден.
2. Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сделките с валутни ценности за валутния контрол.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции.
От 11,00 часа - парламентарен контрол.
Постъпило е по надлежния ред предложение от народния представител Йордан Соколов в четвъртък, 14 март 1996 г. първа точка от дневния ред да бъде проект за решение за образуване на временна комисия за проучване на кризата в изпълнителната власт и банковата система, причинена от действията на групировката "Орион". Това предложение е внесено на 5 март 1996 г.
Госпожа Михайлова, имате думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз се обръщам към всички народни представители в пленарната зала независимо от това към коя парламентарна група принадлежат да подкрепят това наше предложение за създаване на временна анкетна комисия за кризата в изпълнителната власт и банковата система.
Миналата седмица това наше предложение беше отхвърлено в пленарна зала и ние го подновяваме отново днес, за да се гласува, още повече, в периода от миналата сряда досега се случиха още събития, които обосновават час по-скоро да бъде създадена такава анкетна комисия.
Свидетели сме на това, че в този период бяха открити лицензите на две банки. Свидетели сме и на това, поне това излиза днес в пресата, че на вчерашното заседание на Българска земеделска и промишлена банка е предложено и може би ще стане в съвсем скоро време факт Фонд "Земеделие", който беше учреден въз основа на закон, гласуван от Народното събрание, да стане акционер в тази банка. Още един факт, който показва, че явно Българската социалистическа партия или хора от нея желаят да превърнат сливането на държава, партия, пари, икономика, власт, да командват абсолютно цялата държава във всички нейни възможни варианти и това тръгва чрез разрушаване и на банковата система, и обвързване на пари с власт и то по един порочен начин!
Затова аз ви моля днес да подкрепите това наше предложение да влезе като точка в дневния ред в четвъртък и да създадем тази временна анкетна комисия, която да провери всички факти и да излезе с един аргументиран доклад. Това е изключително важно и нужно в този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване предложението на Йордан Соколов в четвъртък първа точка в дневния ред да бъде проект за решение за образуване на временна комисия за проучване на кризата в изпълнителната власт и банковата система, причинена от действията на групировката "Орион". Моля, гласувайте!
От общо гласували 193 народни представители, за . 88, против - 80, въздържали се - 25.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате проекта за програма за седмицата от 13 до 15... (Шум и реплики в залата)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Имам предложение за отпадане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре. Имате думата, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Предлагам от програмата в четвъртък да отпадне точката за Закона за данъка върху общия доход, второ четене. Много е просто, още не сме го разгледали в комисията. Знаете, че има доста предложения. Трябва да се направят... (Реплики: "Не се чува! По-високо, не се чува!")
Сега чува ли се? Добре. Предлагам да отпадне от програмата за четвъртък точката за данъка върху общия доход на второ четене поради формално, а то не е само формално, то е фактическо, но все пак имаме формално основание - не е разгледано в комисията, господин Желев. Предполагам, че трябва да се разгледат предложенията, да се сортират, да се подредят, да се подготвят за гласуване и тогава да го вкараме. Сега, дали ще го вкараме в четвъртък, в петък или в сряда, не е чак толкова важно. Още повече, че имаме много важни закони и мисля, че и без това няма да можем да ги изчерпим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Желев, направено е процедурно предложение. Господин Желев, Вашето мнение?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това е сериозен закон! Ще вземете да нарушите пак Конституцията и ще се чудим какво да правим...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Желев, имате думата.


КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Благодаря ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът за изменение и допълнение на данък върху общия доход е готов от миналата седмица. Днес предстои да бъде проведено заседание на Комисията по бюджет и финанси от 15 ч. Разполагаме с малко повече от 3 часа и ще бъдем в състояние спокойно да огледаме предложенията на народните представители, които са подредени. Оформени са и предложенията на работната група. Така че бих помолил господин Венцеслав Димитров да оттегли предложението си за отпадане на т. 3. Все пак сроковете в Закона за данък върху общия доход са от 1 април и ще затрудним излишно гражданите при заплащането на своите данъци. Ако, разбира се, не приключим с обсъждането на законопроекта за второ четене и нямаме възможност, утре ще го отложим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Венцеслав Димитров не оттегля предложението си.
Моля да гласувате отпадане на т. 3 от предложения дневен ред за 14 март.
От общо гласували 198 народни представители, за - 93, против - 78, въздържали се - 27.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате програмата така, както беше представена.
От общо гласували 190 народни представители, за - 114, против - 50, въздържали се - 26.
Програмата е приета.
Давам думата на народния представител Венцеслав Димитров от името на парламентарна група. Имате до 10 минути.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги! Повод от името на парламентарната група да поискаме 10 минути са събитията, развили се в последните дни около нежеланието на правителството да събира данък сгради, разбира се и такса смет.
Знаете, че Конституционният съд отмени чл. 13, ал. 2 на Закона за местните данъци и такси и впоследствие отмени и по искане на двама народни представители от нашата парламентарна група, с колегата Джеров, Конституционният съд, благодарение на подкрепата, която получихме от всички, подчертавам - всички опозиционни парламентарни сили, включително независимите депутати. Тъй като съм страна по делото във Върховния съд, дължа да уведомя всички народни представители и това го казвам във връзка с предстоящите закони, които предстои да обсъждаме - и Закона за данъка върху печалбата, и Закона за данъка върху общия доход, а днес, доколкото разбрах, Министерският съвет е внесъл поправки в Закона за местните данъци и такси.
Господа, Върховният съд отмени само 254-то постановление, не и предишните. Зная, че във в. "Дума" и на други места някои развиват тезата за правен вакуум. Никакъв правен вакуум! Старото постановление, по което се събираха данъците от миналата година, работи. И не е чак толкова страшно. Тезата, която беше развита, е толкова вярна, колкото фактът, че Министерският съвет щял да предложи, видите ли, данък сгради да се събира с намаление до 31-ви - подчертавам, на две места на първа страница на т.нар. официоз, който изглежда загърби вече мотивировката "Орион" и се захвана да прави нов календар. Тази теза за правния вакуум е толкова вярна, колкото е вярно, че има 31 август. (Реплики от мнозинството: "Има!") Вярно, че вие тук всички заедно, вкупом можете да гласувате, че има 31 август, (реплики от мнозинството:"Има 31 август!") синът ми снощи ми каза, обаче това не значи, че ще има! 31 април (смях и възгласи от мнозинството), обаче това не значи, че ще има. Точно така е. 31 август има, ставаше дума за 31 април, можете да отворите вчерашния вестник.
Аз се изненадвам, че и парламентът е въвлечен в тази игра на правителството. След като Конституционният съд удари правителството от едната страна, Върховният - от другата, ние смятахме, че то влиза в правия път. Изглежда обаче то е влязло в правия път, но, за съжаление, държи обратната посока - не към демокрацията, а точно обратно там, откъдето идваме. Социализъм ли, комунизъм ли, реален социализъм ли? Тук има специалисти, даже са писали по въпроса, нека те да кажат. (Смях от опозицията)
На мен ми е неприятно, че се въвличат и отговорни представители на парламента, включително членове на комисии. Вижте, господа, грешката е на чиновниците, които обслужват Министерския съвет. Аз даже се съмнявам, че лично министър Костов, разбирам го, че няма правни познания, обаче поне да не прави изявления. Вие сега все пак сте избраници на народа, обръщам се към мнозинството, не заставайте зад тези хора, те са направили грешка. В края на краищата винаги има грешки. Правилно беше да поправите тази грешка още с решението на Конституционния съд. Кога беше то? Знаете, че беше м. февруари. Можеше просто да кажете: "Сбъркали сме наистина, приели сме неправилно постановление, дайте сами да си го отменим!". Тоест, Министерският съвет сам да го отмени и да предложи какво ще прави.
Аз се притеснявам, господа, че това, което вие ще предложите, в текущата година да се приемат ставки, които са значително по-високи от миналогодишните, казват от 5 до 25, че това също може да бъде върнато. Кажете ми кой в този парламент има нужда от конфронтация на институциите? Може би правителството, за да покаже колко сте велики? Но аз и друг път съм ви предупреждавал, недейте да действувате противоконституционно, защото единственият начин да обявят една партия за противоконституционна, това е тя да действува против Конституцията. Не е ли това действие на правителството против Конституцията? И моля ви вие да се разграничите от него. Правителството каза на данъчните служители да не приемат данък сгради. Тук ги съветват: я по-хубаво да отложите за малко, ние да ви ги увеличим и тогава да плащате.
Аз разбирам един спекулант да си държи доларите и да чака да се вдигне курсът на долара. Разбирам един спекулант да държи пшеница в силозите и хората да няма какво да ядат, да чакат да се увеличи цената. Обаче държавата да не дава на данъчните служители да събират пари и да призовава гражданите: "недейте да си плащате данъците, другият месец ще ги платите повече, ние може да ви дадем някакво намаление, но вие ще ги платите от 5 до 25 пъти повече".
Аз ви предупреждавам, че поправката, която правителството иска да направи в Закона за местните данъци и такси е една поправка, съвършено недостатъчна. Има поне 10 постановки в този закон, които противоречат на Конституцията и специалистите юристи и икономисти много добре ги знаят. Ще кажете: "Защо не сте сезирали Конституционният съд?". Защото знам, че тази Конституция се изпълнява от хора, вярно, че се прие преди няколко години, но има още закони, които не са приети. Има и постановки, които наистина с действието на Конституцията би трябвало да бъдат отменени поради прякото действие. Е, не са променени. Какво да правим? Такава е държавата. Защо не сме сезирали? Не сме го сезирали, защото виждаме, има инфлация и т.н. Обаче когато увеличат от 5 до 25 пъти ние да си траем ли? Това значи да бъдем съучастници в това ограбване.
Аз ви казвам, започва обсъждане на данъка върху общия доход. Там има маса противоконституционни постановки. Започваме обсъждане на Закона за данъка върху печалбата - има също така много десетки противоконституционни постановки. Законът за местните данъци и такси е същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разрешавам на немската телевизия да заснеме малко от парламента, понеже правят филм за България. Казвам ви го, за да сте предупредени, а Венци ще бъде главният герой. (Весело оживление)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Радвам се, че и министър Костов е тук. Господин Костов, разчитайте повече на съветници. Разчитайте на съветници, които са квалифицирани. Вие имате такава голяма партия зад Вас. Аз имам една сравнително малка партия, обаче съветниците на Партията на демократичния център направиха Вашето постановление невалидно и отмениха решение на Министерския съвет. Разбира се, благодарение на подкрепата, която срещнах и в Народния съюз, и от цялата опозиция. Това мисля, че не се е случвало досега. Обаче оттук-нататакък, ако продължавате по този начин, Вие ще бъдете принудени много пъти да правите такива неща.


Отворете протоколите още от самото начало на декември. Още тогава ви казах: господин Костов, силно сте завишили приходите от данък сгради. Как ще го направите без закон? - Вие се насочихте да действате против Конституцията. Така е и с другото. Така е и с данък общ доход, така е и с данъка върху печалбата. Искате данъка върху печалбата да го върнат? - Ще го върнат, бъдете спокоен, ако го при¬емат вашите приятели така, както са го предложили.
Ако аз исках да действам от типични опозиционни позиции, щях да се оттегля, да гледам какво става да си трия ръцете и да кажа: нека се накиснат... Но аз затова съм избран предполагам за народен представител, за да се опитам да ви разясня някои неща на вас. Знам, че много хора не разбират нещата, но се радвам, че когато произнесох онази реч за данъка върху общия доход, поне един от вас се намери, който да се въздържи при гласуването. Изглежда, че един човек умен - виждам го, не е специалист, но някои от аргументите са достигнали до него. Призовавам повече такива хора да има между вас наистина.
Господин Костов, затова предлагам на правителството, като протестирам срещу вашите действия и действията на Министерския съвет, да забрави за нов данък сгради тази година. Предлагам на правителството да предложи такъв закон за местните данъци и такси, какъвто беше обсъждан преди две години с министър Стоян Александров. Той беше почти готов. Там проектът беше изчистен от противоконституционни текстове. Вие искате да ремонтирате един закон, който е пълен с такива текстове. Отворете го и ще видите на колко места се препраща към тарифи, наредби, правилници, които вие определяте. Наистина, досега ги определяхте и някак си сме проявили търпимост. Оттук нататък обаче вече няма да проявяваме търпимост.
Затова ви казвам: вие отменяте сега с вашите предложения действащи закони. Променяте ги по средата на текущата година и то не както винаги в Закона за данъка върху общия доход... Тук говорих с господин Росен Хубенов и той съвсем правилно каза: как ги променяхте? - Ама ние ги променяме по посока на понижаване на облагането. Когато понижаваме облагането, е едно, но когато го повишаваме в средата на годината... И нищо чудно само заради това повишаване в средата на годината.. Данък е годишен, не е месечен. Направете го месечен, но тия три-четири месеца хората да плащат старите данъци. Вие не искате.
Вие казахте: аз мисля, че това е правилно. Виждате, че правилно е не това, което вие мислите, не това, което Министерският съвет и съветниците там, които може би са заети с това да се борят за ръководството на една или друга банка. Но мислете и по това, което ви казва опозицията. Работим вече пет-шест години заедно. Много пъти съм ви препоръчвал разумни предложения.
Затова от името на Парламентарната група на Народния съюз, а предполагам и от името на цялата опозиция, разбира се ако някой няма нещо против или да допълни, аз протестирам срещу противоконституционните и противозаконните действия на правителството и моля парламентарната група на мнозинството също да се заеме, защото това правителство е нейно и тя носи отговорност за неговите действия. (Ръкопляскания от СДС и Народния съюз)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате да бъдат допуснати в залата Димитър Радев - заместник-министър в Министерство на финансите и Люб¬ка Ценова - главен данъчен инспектор в Министерство на финансите.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Само министърът.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Министърът напира да се изкаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Министърът иска да се изкаже - добре.
Нека първо да гласуваме.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Веднага се дава думата на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дава се.
От общо гласували 171 народни представители, за - 131, против - 16, въздържали се - 24.
Предложението се приема. Моля да поканите господата в залата.
Давам думата на министър Костов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това което изслушахте преди малко, показва едно красноречиво представяне на опита да се използват всички празноти и непълноти в съществуващото данъчно законодателство, за да се попречи на правителството да изпълни своята програма, целите, за които то е дошло и е поело отговорността за управлението на тази държава. (Реплики от СДС)
Това, което се предлага, всъщност означава да се спрат плащанията на заплатите на лекарите, на заплатите на учителите, да се спрат разходите на общините. (Силно недоволство от СДС, реплики "Защо?")
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля за тишина.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Това което представлява този приход, е една съществена част от приходната основа на общините. Във всички общини в момента се изпитват сериозни затруднения поради това че господин Димитров и съветниците на Демократичния център, както той каза, създадоха този проблем без да предложат решение. Създадоха проблем на основата на това, че председателят на Бюджетната комисия в миналото Народно събрание де факто не си помръдна пръста, за да реши този проблем, който беше известен още от 1991 година. А председател на Бюджетната комисия, както си спомняте, беше господин Венцеслав Димитров. Това че той не си е свършил работата своевременно, сега му дава възможността да използва всички дупки, които е оставил в данъчното законодателство, за да пречи на изпълнението на програмата на правителството, да пречи за нормализирането на функционирането на публичните услуги и то, преди всичко в общините. Благодаря. (Ръкопляскания от левицата, силно недоволство от СДС и Народния съюз)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към точка пър¬ва от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪБИРАНЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ВЗЕМАНИЯ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)
Господин Мулетаров, заповядайте, за да докладвате Законопроекта за събиране на държавните вземания - глава девета, чл. 73.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Ние достигнахме до глава девета, която в проекта е глава десета, но с оглед на отпадането на глава пета, тя става глава девета, озаглавена: "Административно-наказателни разпоредби".
Първият текст е чл. 73 с три алинеи и следното съдържание:
Ал. 1. За неоказване на съдействие на данъчен орган при изпълнение на служебните му задължения, на съответното длъжностни лице се налага глоба в размер от 5000 до 10 000.
Ал. 2. За неоказване на съдействие на данъчен орган при изпълнение на служебните му задължения, на съответния длъжник се налага глоба в размер от 10 000 до 20 000 лева.
По тази алинея има предложение от народния представител Димитър Георгиев: долната граница на глобата да стане 5000 лева.
Ал. 3. Длъжностното лице или длъжник, които пречат на данъчен орган да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба в размер от 20 000 лева до 50 000 лева.
И по тази алинея народният представител Димитър Георгиев предлага долната граница да е 5000 лева, а не 20 000 лева.
В комисията постъпиха и други предложения, в резултат на което тя се обедини около становището чл. 73 да остане с една-единствена алинея, поради което не се възприеха предложенията на народния представител Димитър Георгиев, тъй като неговите предложения са за ал. 2 и ал. 3, които отпадат. Окончателната редакция, предложена от комисията за чл. 73 е следната:
"Чл. 73. Длъжностно лице, което не изпълни законно разпореждане на данъчния орган по събиране на държавните вземания, се наказва с глоба от 5000 до 20 000 лева."
Това е окончателният текст, който предлагаме да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Народният представител Димитър Георгиев държи ли на предложението си?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 73, така както беше предложен от комисията.
От общо гласували 138 народни представители, за - 115, против - 3, въздържали се - 19.
Член 73 е приет.

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 74. За непредставяне в срок на декларацията по чл. 12, ал. 2 на задълженото лице се налага глоба в размер от 5 хил.лв. до 10 хил.лв."
Предложение от народния представител Димо Гяуров: чл. 74 да отпадне. Но той поначало не може да се приеме, поради това че задължението за подаване на декларация от данъчно задължените лица по чл. 12, ал. 2 отпадна при приемането на този текст. Поради това комисията предлага чл. 74 да не се приема и съответният параграф да отпадне от проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Гяуров, което се подкрепя от комисията, чл. 74 да отпадне.
От общо гласували 145 народни представители, за - 130, против - 2, въздържали се - 13.
Член 74 отпада.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 75 с три алинеи по проекта.
"Чл. 75. Ал. 1. Банков служител или ръководител, който не изпълни запорно нареждане на данъчен орган за принудително събиране на държавни вземания по сметка на длъжника или на трето задължено лице, или във вреда на бюджета наруши установената поредност на плащанията по тези сметки, се наказва с глоба в размер от 20 хил.лв. до 40 хил.лв."
Предложение от народния представител Димитър Георгиев: долната граница от 20 хил.лв. да стане 5 хил.лв.
"Ал. 2. За неизпълнение на задължението по чл. 19 на съответния банков служител или ръководител се налага глоба в размер от 10 хил.лв. до 20 хил.лв."
И по тази алинея има същото предложение от народния представител Димитър Георгиев - да се намали долната граница от 10 хил.лв. на 5 хил.лв.
"Ал. 3. За нарушенията по алинея първа и втора на съответната банка или на ДСК се налага имуществена санкция в размер на сумата - предмет на нарушението, но не по-малко от 100 хил.лв."
Предложение от народния представител Димо Гяуров: чл. 75 да отпадне.
Комисията отхвърли тези предложения и след обсъждания и направени допълнителни такива се обедини около предложението за следната нова редакция на чл. 75 от две алинеи:
"Чл. 75. Ал. 1. Длъжностно лице, което не изпълни запорно съобщение на данъчния орган по събиране на държавните вземания, или във вреда на бюджета наруши установената поредност на плащанията, се наказва с глоба от 20 хил.лв. до 40 хил.лв.
Ал. 2. За неизпълнение на задължението по чл. 18, ал. 5 на съответния банков служител или ръководител се налага глоба от 10 хил.лв. до 20 хил.лв."
Това е окончателната редакция на чл. 75, която комисията предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Георгиев, поддържате ли предложенията, след като чухте окончателната редакция?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (от място): Не, не поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението на народния представител Димо Гяуров чл. 75 да отпадне.
От общо гласували 151 народни представители, за - 42, против - 83, въздържали се - 26.
Това предложение не се приема.
Моля да гласувате чл. 75, както беше докладван от името на комисията.
От общо гласували 127 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 7.
Член 75 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 76. Ал. 1. При неизпълнение на задължението по чл. 25, ал. 1 на длъжника, съответно на третото задължено лице се налага глоба в размер на стойността на повредената или унищожената вещ, а при разпореждане с вещ или вземане - глоба в размер на стойността на вещта или вземането, но не по-малко от 50 хил.лв.
Ал. 2. При неизпълнение на задължението по чл. 25, ал. 2 на длъжника се налага глоба в размер на повредата или унищожението, а при разпореждане с недвижим имот - глоба в размер от 50 хил.лв. до 100 хил.лв."
По този текст не са постъпили предложения и затова комисията предлага да бъде приет така, както е в първоночалния проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения в залата? - Няма.
Моля да гласувате чл. 76.
От общо гласували 141 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 23.
Член 76 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 77. За нарушение на забраната по чл. 38 на съответното лице се налага глоба в размер от 10 хил.лв. до 20 хил.лв."
По този текст също няма постъпили предложения и затова комисията предлага да се приеме така, както беше предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения в залата. Моля да гласувате чл. 77.
От общо гласували 129 народни представители, за - 112, против - няма, въздържали се - 17.
Член 77 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 78. Данъчен орган по събиране на държавните вземания, нотариус или съдия, който състави акт, без да изиска представянето на декларация по чл. 72, и длъжностно лице, което като е задължено да изиска подаването на такава декларация, не направи това, отговаря солидарно с длъжника за заплащането на държавните вземания, които не са събрани."
По този текст са постъпили предложения от народните представители Светослав Лучников, Димо Гяуров, Димитър Георгиев и Спас Димитров: чл. 78 да отпадне.


Комисията, след като прецени техните съображения, възприе направеното предложение и предлага чл. 78 да отпадне от проектозакона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения? - Няма.
Моля да гласувате предложението на народните представители Светослав Лучников, Димо Гяуров, Димитър Георгиев и Спас Димитров за отпадане на чл. 78.
Това предложение се поддържа и от комисията.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 145 народни представители, за - 143, против - 2.
Прието е предложението за отпадане на чл. 78.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 79. Ал. 1. Актовете за констатирани нарушения по тази глава се съставят от определени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от упълномощени от него длъжностни лица.
Ал. 2. Актовете за констатирани нарушения и наказателните постановления се съставят, издават и се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Комисията предлага усъвършенствана редакция на текста, който се привежда в съответствие с други подобни текстове, които съществуват в останали нормативни актове, със следното съдържание:
"Чл. 79. Ал. 1. Актовете за констатирани нарушения по тази глава се съставят от данъчните органи по събиране на държавните вземания, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от упълномощени от него длъжностни лица.
Ал. 2. Съставянето на актовете за констатирани нарушения, както и издаването и обжалването на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Няма предложения по този текст, освен подобрената редакция, предложена от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 79 в редакцията, предложена от комисията.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 132 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 10.
Член 79 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Допълнителна разпоредба.
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Длъжник" е всяко местно физическо лице, едноличен търговец, местно юридическо лице, включително с идеална цел, неперсонифицирано дружество, чуждестранно лице, когато осъществява стопанска дейност или получава доходи в страната, както и клон на чуждестранно лице, по отношение на който е влязъл в сила акт на компетентен орган с установени държавни вземания.
2. "Семейство" са съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца, освен ако са встъпили в брак."
По този текст на обяснителната разпоредба на § 1 от Допълнителната разпоредба няма постъпили предложения.
Комисията предлага той да бъде приет така, както беше прочетен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не виждам да има други предложения от залата.
Моля да гласувате Допълнителната разпоредба в § 1.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 128 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 4.
Допълнителната разпоредба, § 1, е приета.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми народни представители!
Предлагам към раздела "Допълнителна разпоредба", с оглед подобряване систематиката на закона, да се създаде нов § 2, който да бъде § 9 от Преходните и заключителни разпоредби, със съдържание: "Доколкото в този закон не са предвидени особени правила, прилагат се разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс".
Мястото на тази разпоредба не е в Преходните и заключителни разпоредби, а в Допълнителна разпоредба.
Ако Народното събрание приеме това предложение, тогава заглавието "Допълнителна разпоредба" трябва да стане "Допълнителни разпоредби" и да се създаде § 2, който да възпроизведе съдържанието на § 9 от Преходните и допълнителни разпоредби, а именно: "§ 9. Доколкото в този закон не са предвидени особени правила, прилагат се разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не виждам да има бележки по този въпрос. Става дума за подобряване на систематиката. На 47-ма страница в материала, с който разполагате, е съдържанието на § 9. Става дума за неговото прехвърляне като § 2 в Допълнителните разпоредби.
Моля да гласувате това предложение.
Автоматично това означава, че заглавието ще бъде: "Допълнителни разпоредби", тъй като са две.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 123 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 2.
Приета е втората допълнителна разпоредба, § 2.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Преходни и заключителни разпоредби.
Параграф 2, който фактически ще бъде § 3, с оглед възприетия нов § 2 на Допълнителните разпоредби.
"§ 3. Този закон влиза в сила три месеца след датата на обнародването му в "Държавен вестник" и отменя Закона за събиране на държавните вземания (обн. в "Държавен вестник", бр. 38 от 1989 г.; изм. в бр. 30 от 1990 г., бр. 61 от 1993 г. и бр. 104 от 1995 г.).
Народният представител Димитър Георгиев предложи в този параграф срокът "три месеца" да стане "шест месеца".
Комисията и вносителите не възприеха това предложение, поради което се предлага текстът да бъде приет така, както е в проектозакона и както е приет на първо четене, а именно срокът да бъде три месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Георгиев, поддържате ли предложението си? - Не.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (от място): Ако са готови, да започнат след три месеца, но хайде!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате текста на § 3 в Преходните и заключителни разпоредби. Това е първият параграф.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 131 народни представители, за - 115, против - няма, въздържали се - 16.
Текстът на § 3 е приет.


ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 3, който става параграф 4 с три алинеи по проекта:
"Ал. 1. Заварените при влизане в сила на този закон производства по принудително събиране на държавни вземания се довършват по досегашния ред. Производството се счита за заварено, когато до влизане в сила на този закон е предприето някое от действията по принудително събиране, посочени в раздел втори на отменения с § 2 закон.
Ал. 2. Плащанията, извършени до 31 декември 1996 година за погасяване на държавни вземания, установени с влезли в сила актове на компетентни органи до влизане в сила на този закон, погасяват държавното вземане в последователността, посочена в чл. 5 на отменения с § 2 закон.
Ал. 3. Дадените в съответствие с отменения с § 2 закон разрешения за разсрочване и отсрочване на държавни вземания, срокът за плащане на които изтича след влизане в сила на този закон, запазват действието си, включително и относно последователността на погасяване до окончателното плащане съобразно даденото разрешение".
Комисията предлага нова редакция на ал. 1 на § 3, като ал. 2 и ал. 3 не се променят и по този начин в § 3, респективно § 4 след промените, ал. 1 придобива следното съдържание:
"Ал. 1. Заварените при влизането в сила на този закон производства по принудително събиране на държавни вземания пред съдиите-изпълнители и се довършват по досегашния ред".
Ал. 2 и ал. 3, както казах, остават така, както са прочетени - без промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения по този текст? - Няма.
Моля, гласувайте параграф 4 с подобрената редакция на първата алинея. Той се състои от три алинеи - двете са без промяна и са по текста на вносителя, а първата е с подобрена редакция от комисията.
От общо гласували 147 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 25.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 4 по проекта - параграф 5 след промените, със следното съдържание:
"Ал. 1. В чл. 7 от Закона за задграничните паспорти, обнародван в "Държавен вестник" бр. 92 от 1969 година, изм. в бр. 38 от 1989 и бр. 7 от 1991 година, се създава нова ал. 2:
"Ал. 2. Задграничен паспорт се издава след представяне на удостоверение, издадено от началника на съответното териториално управление на данъчната администрация, че лицето няма задължения към държавата по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания. Не се издава задграничен паспорт на лица, които имат такива задължения, освен ако не представят банкова гаранция до размера на задължението. Банкова гаранция се представя и в случаите, когато задължението е оспорено по административен или съдебен ред."
Народният представител Руси Статков предлага в ал. 2 думите "началника на съответното териториално управление на данъчната администрация" да се заменят с "началника на данъчната служба".
Народният представител Светослав Лучников предлага ал. 2 да придобие следното съдържание:
" Ал. 2. Задгранични паспорти се издават след подаване на декларация по реда на чл. 72 от Закона за събиране на държавните вземания. Не се издава задграничен паспорт на лица, които имат такива задължения, освен ако не представят банкова гаранция до размера на задължението. Банкова гаранция се представя и в случаите, когато задължението е оспорено по административен или съдебен ред."
Досегашната ал. 2 става ал. 3.
Народният представител Димо Гяуров предлага § 4 за създаването на нова ал. 2 в чл. 7 от Закона за задграничните паспорти да отпадне.
Комисията възприе предложението на народния представител Димо Гяуров и предлага § 4 да отпадне, но същевременно, госпожо председател, бих предложил да се гласува и предложението на народния представител Светослав Лучников за заместващ текст с нова редакция на ал. 2 на чл. 7 от Закона за задграничните паспорти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Лучников, поддържате ли предложението си?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Оттеглям го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Лучников оттегля предложението.
Най-напред ще гласуваме предложението на народния представител Димо Гяуров за отпадане на § 5, което се поддържа и от комисията. Моля, гласувайте. Това е в текста досегашният § 4. От комисията се поддържа предложението на народния представител Димо Гяуров.
От общо гласували 141 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 3.
Прието е предложението за отпадане на § 5.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 5, който става параграф 6:
"В ал. 2 на чл. 29 от Закона за пребиваване на чужденците в Република България, обнародван в "Държавен вестник" бр. 93 от 1972 година, изм. бр. 36 от 1979 година, бр. 17 от 1987 година, бр. 26 от 1988 година, бр. 53 от 1989 година и бр. 27 от 1994 година се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови изречения второ и трето със следното съдържание: "За задълженията по буква "в" чужденецът следва да представи банкова гаранция до размера на определеното задължение към държавата. Банкова гаранция се представя и в случаите, когато задължението е оспорено по административен или съдебен ред".
Досегашното изречение второ става изречение четвърто.
Предложение на народния представител Димо Гяуров и народния представител Димитър Георгиев, които предлагат § 5 да отпадне.
Комисията възприе предложенията на народните представители и предлага § 5 да отпадне от проектозакона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 5 досегашен, а сега § 6, това е новата номерация. То е направено от народните представители Дими Гяуров и Димитър Георгиев и е подкрепено от комисията.
От общо гласували 149 народни представители, за - 147, против - няма, въздържали се - 2.
Прието е предложението за отпадане на § 6.

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 7, който с отпадането на предишния параграф остава пак параграф 7 със следното съдържание:
"§ 7. В т. 2 от ал. 5 на чл. 47 от Закона за банките и кредитното дело (обн. в ДВ, брой 25 от 1992 г., изм. бр. 59 и 109 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г. и бр. 63 от 1995 г.), се създава буква "в":
"в) след налагане на запор по сметките на длъжника по реда на Закона за събиране на държавните вземания за задължения над 100 хиляди лева, ако в едномесечен срок от налагане на запора сумите не са постъпили по посочените от данъчния орган сметки."
§ 8. В Търговския закон (обн. ДВ, бр. 48 от 1991 година, изм. бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 година, бр. 63 от 1994 година и бр. 63 от 1995 година), се правят следните изменения и допълнения:
1. В глава осма на дял първи се създава чл. 60а със следното съдържание:
"Чл. 60а. Ал. 1. Заличаването на регистрацията на едноличния търговец се извършва въз основа на заявление до съда, към което се прилага и удостоверение от данъчната служба, че лицето няма задължения към държавата.
Ал. 2. След изтичането съдът служебно изпраща заверен препис от решението до съответната данъчна служба."
Предложение от народния представител Светослав Лучников - чл. 60а да добие следната редакция:
"Чл. 60а. След заличаването на фирмата на едноличен търговец съдът изпраща служебно заверен препис от решението на съответната данъчна служба."
"2. В ал. 2 на чл. 608 след думата "задължение" се добавя "по държавно вземане или".
3. В чл. 625 точката в края на изречението се заменя със запетая и се добавя "както и по искане на данъчен орган в случай, че държавата е останала неудовлетворен кредитор след осъществяване на процедурата по принудително събиране на държавните вземания по реда на Закона за събиране на държавните вземания".
4. В точка 3 от ал. 1 на чл. 722 точката и запетаята в края на изречението се заменят със запетая и се добавя "и вземания на държавата за коствени данъци;"."
Народният представител Димо Гяуров и народният представител Димитър Георгиев предлагат целият § 8, с който се предвижда да се направят промени в Закона за банките и кредитното дело и в Търговския закон да отпадне.
Комисията възприе това предложение, като освен съображенията, изтъкнати от народните представители, изрази свое принципно становище, че предложенията, които са направени за изменение в Закона за банките и кредитното дело, и измененията в Закона за данъчната администрация и в този законопроект, трябва да бъдат направени самостоятелно, заедно с други висящи предложения за изменение на този закон, които се намират в Народното събрание, да бъдат разгледани едновременно, за да не се нарушат принципите и систематиката в самия закон.
За останалите изменения в Търговския закон комисията предлага те да бъдат разгледани и направени самостоятелно, а не с този закон.
С тези съображения и направените предложения на народните представители комисията предлага § 8 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения? Господин Мулетаров, гласувахме ли за отпадането на § 7? Аз се разсеях, тъй като дойде едно доста неприятно съобщение. Мисля, че не сме го гласували. А § 6?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: § 6 е пропуснат, госпожо председател.
За § 6 искам да кажа, че комисията единодушно прие предложенията на народните представители Димитър Георгиев и Димо Гяуров и възприехме, че не е удачно и не е необходимо да се правят промени в Закона за административните нарушения и наказания, поради което предлага § 6 да отпадне от законопроекта.
Моля най-напред да бъде поставен на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Най-напред ще гласуваме предложението за отпадане на § 7, досегашен § 6. Моля да гласувате.
От общо гласували 127 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 4.
Параграф 7 отпада.
Има ли някой народен представител, който да поддържа текстове от досегашния § 7, сега § 8, за който предложението на народните представители Димо Гяуров и Димитър Георгиев е да отпадне и това предложение се поддържа от комисията? - Не виждам.
Моля да гласувате предложението за отпадане на параграф 8, досегашен параграф 7.
От общо гласували 129 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 9.
Параграф 8 отпада.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: В действителност, госпожо председател, предложенията тук са за двата параграфа - § 7 и § 8, които бяха докладвани едновременно поради това, че и за двата предложението е да отпаднат. Така че би следвало в протокола да се отбележи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ние поотделно ги гласувахме.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Отделно ги гласувахме, но и § 7 и § 8 се възприе да отпаднат.
Комисията предлага да се създаде един нов § 8а, който ще заеме номера на отпадналите предишни параграфи, със следното съдържание:
"§ 8а. В чл. 353, изречение второ от Гражданскопроцесуалния кодекс се изменя така: "За тази цел съдия-изпълнител изпраща съобщение на данъчната администрация за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение."
Този текст се предлага от комисията, за да се създаде съответствие между Гражданскопроцесуалния кодекс, който урежда материята за принудително изпълнение, и този закон. Той е предложен от самата комисия. По него няма допълнителни предложения за изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения или възражения в залата? Тъй като гласувахме за отпадане на поредица от текстове, може би това ще бъде § 5.
Моля да гласувате предложението за нов параграф, обозначен в текста като параграф 8а, който след това ще намери по-точната си номерация.
От общо гласували 127 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 8.
Приет е новият параграф, условно § 5.


ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 9 ние го включихме към Допълнителните разпоредби като § 2.
Последният текст от законопроекта е § 10. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.
По този текст няма предложения. Това е последният параграф и последният текст от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения, моля да гласувате § 10 в текста, с който разполагате, а иначе най-вероятно § 6.
От общо гласували 125 народни представители, за - 115, против - няма, въздържали се - 10.
Приет е и последният § 6 на Закона за събиране на държавните вземания.
С това Законът за събиране на държавните вземания е приет окончателно на второ четене. Благодаря на Комисията по устройството и дейността на държавните органи и на нейния председател господин Мулетаров за добре свършената работа.

Пристъпваме към точка втора от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗ N 2242 ЗА СВОБОДНИ БЕЗМИТНИ ЗОНИ, ПРИЕТ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА 15 ФЕВРУАРИ 1996 ГОДИНА.
Има думата председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Кирил Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният ви Законопроект за изменение и допълнение на Указ N 2242 всъщност синхронизира текстовете в указа с приетия вече Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Това са два параграфа, които е необходимо да бъдат приети днес.
"Закон за изменение и допълнение на Указ N 2242 за свободните безмитни зони, обнародван в "Държавен вестник", бр. 55 от 1987 г., изменен - бр. 4 от 1989 г. и бр. 84 от 1993 г.
Параграф 1, текст на вносителя:
"§ 1. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
"Ал. 3. Освобождаването от мита по ал. 2, както и освобождаването от данъци, такси и акцизи, предвидени в други закони, не се отнася за алкохолни напитки, тютюневи изделия и течни горива, предмет на стопанска дейност в зоните. Постъпването на тези стоки от страната за зоните не е износ, а постъпването им от чужбина за зоните е внос, както и за останалата част на територията на страната."
2. Предложението е редакционно: досегашната ал. 3 става ал. 4.
Предложението на Комисията по бюджет и финанси е следното:
"Ал. 3. Освобождаването от мита по ал. 2, както и освобождаването от данъци, такси и акцизи, предвидени в други закони, не се отнася за алкохолни напитки и тютюневи изделия, предмет на стопанска дейност в зоните. Постъпването на тези стоки от страната за зоните не е износ, а постъпването им от чужбина за зоните е внос, както и за останалата част от територията на страната."
Няма предложения на народни представители. Разликата между текста на вносителя и предложението на комисията е в това, че течните горива са отпаднали от първоначалния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата народният представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми колеги, наистина този законопроект за промени в Указ N 2242 би трябвало по някакъв начин да подкрепи измененията, които вече гласувахме в Закона за акцизите, въпреки че аз бях и против тези предложения, които обаче за съжаление вече са факт.
Тогава си спомням, че в рамките на дискусията в комисията - хубаво е, че тук е министър Костов, ние с колегата Стефан Стоилов и мисля Кемал Еюп, поехме ангажимент и внесохме Законопроект за инкриминиране на продажбата на цигари и алкохол без бандерол с надеждата, че това ще прекрати контрабандата, тъй като са виновни не безмитните зони, а са виновни служителите, които обслужват тази контрабанда. И аз съм сигурен, че ако служителите - митничари, данъчни и полицаи са си на място, такава контрабанда няма да има.
За съжаление обаче ние отиваме към нещо друго: забраняваме една дейност, която мисля, че не е лоша. Ние знаем и господин Желев сигурно знае, че големите вносители и на алкохол, и на цигари искат да има такива дистрибуторски центрове в България, тъй като малките, дребните търговци не могат да внасят големи партиди, а не си струва да се внася малка партида.
Аз се чудя какво би станало, ако този законопроект не бъде приет, а бъде отхвърлен. Тоест, само сделки няма да могат да бъдат извършвани в безмитните зони, но въпреки това вносът ще бъде внос. Така че аз имам предложение общо взето това, ако може, да отпадне. Защо? - Защото истинска гаранция, че цигари и алкохол ще се продават в България с бандерол, са твърдите мерки срещу търговците на дребно. В противен случай, господин министър, тъй като Вие не спазихте Вашата дума, която казаха Ваши колеги, а казаха, че и Вие сте се съгласил, аз ще бъда принуден да оттегля своя подпис под моето предложение. Вие се натоварете с тези непопулярни мерки.
Аз съм съвършено наясно, че една такава мярка е непопулярна - ще вкарате в затвора, че някой продавал без бандерол или с фалшиви бандероли. Аз ще Ви кажа, че тези цигари, една голяма част от които се предлагат на пазара, са с фалшиви бандероли. Има средища, където се разлепват целофаните, лепят се фалшиви бандероли и обратно се залепват. За съжаление обаче Вие или имате интерес, или проявявате пълна незаинтересованост към този въпрос. Вдигате разни други данъци, от които пари не може да съберете, а от акциза, от който можете да съберете доста пари, си правите оглушки, когато Ви предлагат наистина да го въведете и да принудите хората с по-строги мерки наистина да си плащат акциза.
Ние сме разговаряли и друг път на тази тема. Миналата година с една наредба на Министерството на финансите на практика Вие допринесохте за загуба в държавния бюджет сигурно с повече от 1 млрд.лв. След като ние приехме поправките в Закона за акцизите и Ви наредихме 3 дни след това Вие да публикувате всички подзаконови нормативни актове, които следват от закона, тъй като сте длъжен да изпълнявате закона 3 дни, след като влезе в сила, Вие за съжаление направихте това с една година закъснение. Естествено кой губи? - Губят хората, които получават заплати, губят всички, които са на бюджетна издръжка, губят тези, които чакат субсидии за общините.
За съжаление, Вие не подходихте към силните гаранции, които Ви дават законовите способи за събиране на данъците, а се насочвате към неспазване на законите. Финансовият министър е за това да събира пари, да осигурява изпълнението на бюджета, но в рамките на закона. Никой не Ви дава правото да нарушавате и Конституцията, и законите, още повече, когато това води до липса на пари в държавния бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други желаещи да се изкажат? - Няма.
Формулирано е предложение за отпадане на § 1 от обсъждания законопроект. Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 140 народни представители, за - 33, против - 84, въздържали се - 23.
Това предложение не е прието.
Моля да гласувате § 1 така, както беше докладван от комисията, с окончателен текст - редакцията на ал. 3 и преномерирането, като досегашната ал. 3 става ал. 4. Това е параграф 1 от законопроекта.
От общо гласували 134 народни представители, за - 111, против - 2, въздържали се - 21.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 2 - преходна разпоредба. Текст на вносителя - Министерски съвет.
"§ 2. Алкохолните напитки, тютюневите изделия и течните горива, намиращи се в свободните безмитни зони, при влизане в сила на този закон се оформят митнически в тримесечен срок от влизането в сила на закона."
Няма предложения на народни представители.
Предложение на комисията:
"§ 2. Алкохолните напитки и тютюневите изделия, намиращи се в свободните безмитни зони, при влизане в сила на този закон се оформят митнически в тримесечен срок от влизането в сила на закона."
Разликата между двата текста е, че в предложението на комисията отпадат думите "течните горива".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения в залата по § 2 - преходната разпоредба? - Няма.
Моля да гласувате § 2 на закона - преходна разпоредба в редакцията, предложена от комисията. Поправката не е чисто редакционна, тъй като отпадат думите "течните горива", остават само "алкохолните напитки и тютюневите изделия". Това е предложението на комисията.
От общо гласували 130 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 9.
Приет е § 2 - преходната разпоредба и с това окончателно Законът за изменение и допълнение на Указ 2242 за свободните безмитни зони.

Пристъпваме към точка трета от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА И ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА И ЗА ВНОСКИТЕ ОТ ПЕЧАЛБАТА ЗА ОБЩИНИТЕ. Вносител - Министерски съвет.
Моля представителите на Икономическата комисия, на Бюджетната комисия и на Комисията по устройството и дейността на държавните органи да докладва становищата.
Започваме с господин Мулетаров. Водещата комисия ще докладва след това.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! На свое заседание, проведено на 6 март 1996 г., Комисията по устройството и дейността на държавните органи разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за данък върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините. След проведените разисквания членовете на комисията възприеха следното становище:
"Предлаганият законопроект е в съответствие с актуални обществени потребности и представлява част от цялостната реформа на данъчното законодателство, провеждана в страната. Сега действащата нормативна уредба е разпокъсана и пръсната в различни нормативни актове, създавана е в условията на различна от днешната икономическа обстановка и не отговаря адекватно на сегашните условия на преход към пазарно стопанство. Внесеният от Министерския съвет законопроект е структурно добре изграден и обхваща в нужната пълнота регламентираната материя. Неговото приемане цели да отстрани съществуващи несъвършенства във взаимоотношенията данъкоплатец-държава и да предотврати избягването на данъчното облагане и да гарантира редовното постъпване на данъчни приходи в бюджета.
Законопроектът регламентира подробно данъчно задължените лица, общите правила за определяне на облагаемата печалба и специалните правила за определени категории данъчно задължени лица.
Проектът не съдържа норми, които противоречат на Конституцията.
В законопроекта прави впечатление раздел четвърти, озаглавен "Специфични правила за определяне облагаемата печалба на кооперациите". Текстовете в този раздел, както и чл. 2 недвусмислено включват в кръга на данъчно задължените лица и кооперациите. Това нормативно разрешение би влязло в противоречие с една установена традиция в нашето законодателство, според която кооперациите не дължат данък печалба. Ето защо при обсъждането на законопроекта този проблем би следвало внимателно да се обмисли и да се прецени дали въвеждането на данък печалба и за тези стопански субекти няма значително да затрудни тяхната стопанска дейност.
Във връзка с данъчно задължените лица прави впечатление и още нещо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Мулетаров, моля Ви да прекратим, за да посрещнем нашите гости.


(Народните представители, станали на крака, с ръкопляскания посрещат президента на Република Словения Милан Кучан придружаван от председателя на Народното събрание Благовест Сендов)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Уважаеми господин президент на Република България!
Ваши превъзходителства!
Драги гости!
Госпожи и господа народни представители!
Ви¬со¬ка чест и удоволствие е за мен да приветствам от името на Народното събрание на Република България със сърдечно "Добре дошли!" скъпият ни и бележит гост господин Милан Кучан, президент на приятелска нам Република Словения.
Стародавните дружески отношения между българи и словенци се градят върху няколко исторически стожера: славянският ни произход, общата културна Кирило-Методиева традиция и сходната ни съдба през определени периоди на Средновековието и Новото време.
Епохата на Възраждането и Просвещението засили взаимният ни интерес и културно-научно сътрудничество между двата народа.
Отзвукът от призива на големия словенски славист и приятел на българите Ириней Копитар: "Пишете както говорите на родния си език" достигна и до нашите възрожденци.
Сега ние живеем в други условия при други държавно-политически реалности и при нови стремежи за изграждане на общ европейски дом. Традициите на миналата взаимност и общи стремежи за свобода, държавен су¬ве¬ре¬ни¬тет и национална самостоятелност са в пълна хармония с новата европейска ценностна система. Тя е основана върху принципите на равноправието, зачитането на човешките права, демокрацията, християнските морални ценности и глобалния хуманизъм.
Тъкмо затова България приветства и призна независимостта на Република Словения и нейните суверенни права.
Ние, господин президент, сме дълбоко убедени, че имаме всички условия и възможности взаимно да си съдействаме при включването на България и Словения в европейските структури, при изграждането на онези институции и органи, които са необходими за общата ни европейска интеграция.
Пред нас са открити широки възможности за пълноценно и плодотворно двустранно сътрудничество в областта на политиката, на икономиката, на културата и науката. Това е наше задължение и наша възможност. Съответните държавни органи трябва да сключат необходимите договори и споразумения за сътрудничество между България и Словения. Условията, създадени след постигането на мир в Босна и Хер¬це¬го¬ви¬на ни предоставят рядък шанс и ни тласкат към всестранно сътрудничество между нашите два народа и две държави. Това ще съответства на взаимните ни интереси и на дружеските ни взаимоотношения.
Госпожи и господа народни представители! Сега ми разрешете да предоставя думата на изтъкнатия политически деец, президентът на Република Словения господин Милан Кучан. Заповядайте.
МИЛАН КУЧАН (посрещнат с бурни и продължителни ръкопляскания):
Уважаеми господин президент на Република България!
Уважаеми господин председател на Народното събрание!
Уважаеми народни представители!
За мен е голяма чест да представям пред такава важна и авторитетна аудитория своята родина, Република Словения. Благодаря ви за предоставената ми възможност.
В европейските политически и икономически среди Словения се ползва с името на успешна реформираща се държава. Тя преодоля мирно и сравнително бързо трудностите на прехода, следствие на което пет години след обявяване на независимостта си и установяването на нов тип политически и икономически отношения успя да постигне и външна конвертируемост на своята валута.
Авторитетните международни икономически институции я нареждат на първо място сред 15-те страни в преход по покупателна способност на населението, поставят я редом с Чехия и Полша, като страни с най-малък риск за чуждия капитал.
Словения стана пълноправен член на Централноевропейската асоциация за свободна търговия ЦЕФТА.
С парафирането на Европейското споразумение страната направи първа крачка към асоциирано членство в Европейския съюз.
Подписването на споразумението бе възпрепятствано от страна на западната ни съседка Италия.
Убеден съм, че по пътя на толерантния диалог препятствията ще бъдат отстранени, тъй като в съответствие с европейската си традиция Словения се стреми към добро сътрудничество с всички свои съседи, от които очаква, така както изисква това и от себе си, да не се ръководят в действията си от историческа, идеологическа и емоционална об¬ре¬ме¬не¬ност.
Пред това авторитетно събрание мога да потвърдя, че в родината ми преобладава схващането, че страната ни трябва да се отваря за всички форми на сътрудничество, които се основават на принципите, валидни в отношенията между държавите в съвременния цивилизован свят.
Словения проявява голям интерес и към сътрудничество в отбранителните интеграции, тъй като съзнава, че при сегашните условия НАТО е най-важният гарант на сигурността и фактор за запазване и укрепване на мира.
До неотдавна Словения беше част от общата югославска държава, която бе и ваша съседка. Тогавашната държава се разпадна, тъй като не се основаваше на принципите, които са в състояние да обединят жителите на една съвременна и демократична многонационална държава, а именно: спазване на човешките права, равноправност на съвместно живеещите на територията й народи и техните републики, ефективност на общите институции, успешно пазарно стопанство и обща перспектива. С превръщането на Югославия в унитарна държава, която служеше на хегемонистичните интереси само на един народ, съществуването на Словения и нейната идентичност бяха застрашени и лишени от възможността за развитие и включване в европейските интеграционни процеси. Затова тя използва правото си на самоопределение и чрез референдум взе решение за обявяване на независимостта си.

Демократичното и легално решение на словенския народ и на всички граждани на тогавашната Словенска република не накърни същите права на нито един друг народ. С разпадането си Югославия престана да съществува и в съответствие с този факт решението на Словения изрично съдържаше готовност за равноправно сътрудничество с всички други народи и техните държави, възникнали на територията на някогашната обща държава, ако те като нейни равноправни наследници са готови на базата на взаимното уважение между хората, народите и държавите да поддържат добросъседски отношения и да си сътрудничат в името на общото благо.
На прага на последното десетилетие на това хилядолетие картата на Европа коренно се промени. Възникнаха нови национални държави. В новите условия като централна европейска страна, граничеща с неспокойния Балкански регион, Словения желае и се стреми етническите конфликти и завладяването на територии да останат в миналото. Непрекъснатото въоръжаване, равновесието на страха и оръжието не бива и не могат да бъдат бъдеще на европейския югоизток, макар че Словения признава на всекиго, така както и на себе си, правото на самоотбрана. Според силите си тя иска да помогне и в тази разединена, покрита с пресни гробове и изтощена от насилие част на Европа да се изградят мостове на сътрудничество, стриктно да се спазват принципите, на които се основава мирното съжителство и без които отново могат да възникнат огнища на напрежение.
За политическата карта на Балканите са характерни националните държави. Народите, които едва в рамките на новия политически облик на Европа, възникнал след блоковото разделение, получиха историческия шанс да създадат собствени държави, са особено чувствителни по отношение на суверенитета си. Подложени на евентуален натиск те биха могли да се затворят в себе си и да изпаднат в изолационализъм, но ние живеем във време на все по-силна глобализация на света. Това открива възможности за равноправно сътрудничество, чрез което се преодолява някогашната териториална, национална обособеност на родното и разграничаването от чуждото. Тук вече не става въпрос за избор между едното и другото, на едното за сметка на другото. Времето налага логиката на допълването и преплитането. Самоизолацията води до изостаналост и поради това до все по-голяма зависимост. Все повече стават проблемите, съдбовните въпроси, които не могат да намерят решение в тесните национални рамки, защото са универсални и засягат целия свят, цялото човечество. Те могат да бъдат решени само чрез съвместен проект, разработен в глобален мащаб, който води до по-широко сътрудничество и същевременно внася повече състезателност.
Националните държави губят контрол над движението на хора, блага и особено на идеи. Благодарение на равноправното сътрудничество държавите на народите все повече се превръщат в републики на равноправни граждани. Бъдещето принадлежи на националносамобитната, но отворена към света държава, която се основава на принципа на равнопоставеността на всички свои граждани, независимо от тяхната националност, раса, вероизповедания или политически убеждения. Само такива държави могат да се обединяват с други на равноправна основа в европейска, а оттам и в общочовешка общност, която въпреки всичко се очертава като реална възможност.
Балканите никога вече няма да бъдат това, което бяха до вчера. След падането на Берлинската стена и Европа не е вече това, което беше до 90-те години. Няма вече прегради и сега Европа би могла да се превърне в общ толерантен и уютен дом за всички нейни жители, народи, региони, държави. Към единна в своето многообразие Европа се стремят преди всичко онези народи, които по силата на историческите обстоятелства трябва да догонват високоразвитата в цивилизационно отношение западна част на Стария континент. Този разбираем стремеж е по-силен от страха и съпротивата заради възможни разочарования. Същевременно той е мощен аргумент срещу всякакъв фундаментализъм, който както навсякъде е и израз на протест срещу социалната и правна несигурност, отражение на моралното разложение, безизходицата, безсилието, но преди всичко продукт на политиката, раздухваща насилието, популизма и ксенофобията. Вярвам, че и на изток, и на запад Европа е съхранила в достатъчна степен историческата си памет, за да премахне със съвместни усилия причините, които го пораждат.

Тези народи са готови да повярват в идеята за европейско обединение и да свържат с нея надеждата и вярата си в едно по-добро, по-привлекателно бъдеще. Обединява ги общата цел - да намерят мястото си в семейството на равноправните и демократичните народи на Европа. Това е предизвикателство и то достатъчно голямо, за да ни подтикне към търсене на общи пътища за откриване на собственото ни място в европейското бъдеще както в Словения, така и в България.
Господин президент, госпожи и господа! Словения и България далеч не са изчерпали всички възможности за сътрудничество. Причина за това е може би фактът, че всяка от тях е заета със собствените си обществени промени. Но именно това би могло да бъде и повод за по-тясно и по-всестранно сътрудничество.
Без съмнение парламентите на двете страни биха могли да отстранят много ненужни препятствия по пътя на взаимното ни опознаване. Двата парламента са олицетворение на ценностите, които са предпоставка за всяко сътрудничество, основаващо се на взаимно уважение. Те са съставени от представители на различни и същевременно легитимни интереси и възгледи за бъдещето. Контактът между такива плуралистични институции е най-сигурната гаранция, че различието ще освобождава нова енергия, която открива нови пътища в съжителството на народите и държавите в Югоизточна и Централна Европа, както и на целия континент.
Господин президент, дами и господа! Пожелавам на вас и на всички български граждани успех по вашия път. (Продължителни ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Уважаеми господин президент, благодаря за хубавите думи. Пожелавам Ви приятно и полезно пребиваване в България.
Почивка до 11,45 ч. (Звъни)
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа народни представители! Вчера вечерта почина известният български учен, почитан специалист химик в цял свят, председателят на Българската академия на науките Йордан Малиновски. С неговата смърт българската наука губи един световноизвестен учен и ръководител на науката в България.
Предлагам с едноминутно мълчание да почетем неговата памет. (Всички народни представители стават на крака) Благодаря.
Давам думата на господин Мулетаров да завърши с прочита на становището.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, становището беше изразено до предпоследния абзац, който има следното съдържание: "в законопроекта прави впечатление раздел четвърти "Специфични правила за определяне на облагаемата печалба на кооперациите". Текстовете в този раздел, както и чл. 2, недвусмислено включват в кръга на данъчно задължените лица и кооперациите. Това нормативно разрешение би било в противоречие с една установена традиция в нашето законодателство, според която кооперациите не дължат данък печалба. Ето защо при обсъждане на законопроекта този проблем би следвало внимателно да се обмисли и да се прецени дали въвеждането на данък печалба и за тези стопански субекти няма значително да затрудни стопанската им дейност.
Във връзка с данъчно задължените лица прави впечатление и още нещо. В мотивите на законопроекта вносителят изтъква, че в кръга на данъчно задължените лица са включени и гражданските дружества. В текста на законопроекта обаче тези дружества не са посочени. В процеса на разглеждане на законопроекта този въпрос също би следвало да се изясни.
Като се има предвид така изложеното, както и обстоятелството, че законопроектът не съдържа норми, които противоречат на Конституцията, Комисията по устройството и дейността на държавните органи счита, че законопроектът може да бъде приет на първо гласуване от Народното събрание със съобразяване за второто му четене на направените бележки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Кой ще прочете становището на Икономическата комисия? Господин Венцеслав Димитров, бихте ли прочели това становище?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз не съм член на Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата за процедурен въпрос на господин Васил Михайлов, както обещах.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Ползвам се от възможността сега да поставя един процедурен въпрос, който , както се казва, е едно следствие от проблема, който беше дискутиран сутринта - за данък сгради, който, уверявам ви, тормози много българските граждани. Става въпрос за това, че ще се обърна към Вас със запитването, уважаеми господин председателю, тъй като Вие отговаряте за "Държавен вестник", дали сте се разпоредил да се обнародва решението на административния съд по този въпрос или не се е получило такова разпореждане?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): То не се обнародва.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това исках и да разбера, защото получих десетки запитвания - трябва ли да се обнародва и кога влиза в сила. Ако не е обнародвано, в сила ли е или трябва да бъде обнародвано в "Държавен вестник"?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): В сила е от 16 часа в петак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие получихте отговор от компетентни специалисти.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Благодаря, ако повторите този отговор от трибуната, ще съм доволен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не повтарям неща, които не съм проверил.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Значи Вие не сте се разпоредил? Това исках да разбера. Защото не е нужно, както разбрах от колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не съм се разпореждал. Получихте отговор.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: И второ, днес се открива конференция в Египет, която е посветена на борбата с тероризма. Народното събрание има своята декларация, в която бе направено осъждане на терористичните актове и бе изразена загриженост за процеса в Близкия Изток, за мирния процес в Близкия Изток. Но не е нормално българската държава да няма реакция по отношение на провежданата конференция, открита днес в Египет.
Мисля, че и Комисията по външна политика, и Комисията по национална сигурност, както е по нашия правилник, са длъжни да упражнят своето влияние, или премиер-министърът да заяви участие, или поне да има реакция по отношение на тази конференция, или пък очаквам държавният глава също да реагира в този смисъл. Не може България да стои вън от оценката си, от позицията си по отношение на тази конференция. Това е според мен недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. По отношение на втората част от изказването на господин Михайлов смятам, че няма какво да отговарям.
Давам думата на господин Филипов да прочете становището на Икономическата комисия.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На свое редовно заседание на 28 февруари 1996 г. с участието на министъра на финансите и на съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси на 6 март 1996 г. Икономическата комисия обсъди внесения от Министерския съвет Проект за закон върху печалбата и върху доходите на юри¬ди¬чес¬ки¬те лица и за вноските от печалбата за общините. Всички членове на комисията изразиха принципната си подкрепа на законопроекта. Предлаганата уредба съответства на основните принципи, възприети в подобни закони на европейските държави. С приемането на този закон се създават условия за отмяната на остарелия и несъответстващ на новите икономически реалности Указ 56 за стопанската дейност. Важно преимущество на предлагания законопроект е, че редица важни въпроси на данъчното облагане, които досега се уреждаха с подзаконови нормативни актове, ще бъдат вече законово регламентирани.
В обсъжданията бяха повдигнати редица въпроси: за необходимостта да се предвидят преференции при облагането с данък върху печалбата на производителите и инвеститорите; за обосноваността на предлаганата промяна в режима на инвестициите; за необходимостта от стимулиране чрез данъчни облекчения на участието в процеса на приватизацията; за гаранциите срещу едностранното тълкуване на някои твърде общи разпоредби на закона от слу¬жи¬те¬ли¬те на данъчната администрация; за обосноваността на различията при данъчното облагане на дружествата в зависимост от наличието или не на държавно или общинско участие в тях.
На основата на проведените обсъждания Икономическата комисия предлага да бъде приет на първо четене Законопроектът за данък върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините, като изказаните становища и направените предложения да бъдат отразени от водещата комисия преди второто четене на законопроекта.
Становището бе прието с 10 гласа "за", 1 "против" и 1 "въздържал се". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на господин Кирил Желев да прочете становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Становище на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект N 02015 от 21 февруари 1996 г. за данък върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините, внесен от Министерския съвет.
На няколко свои заседания Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за данък върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите, Българската търговско-промишлена палата и Централния кооперативен съюз. При станалите разисквания беше подчертано, че законопроектът премахва съществуващото в момента различие между преминаването на страната ни към пазарна икономика и все още действащото данъчно законодателство, което беше създадено за друга форма на икономическо функциониране на националното стопанство.
С внесения законопроект се решават някои основни въпроси, като разширяване и уточняване на обсега на данъчно задължените лица, разглеждане на въпроса за избягване на международното двойно данъчно облагане, предотвратяване на избягване на данъчното облагане чрез трансферно на ценообразуване, определяне и разширяване на данъчната основа чрез възприемане на международния опит и практика в страните с развита пазарна икономика с цел намаляване на данъчната ставка, а оттам и на данъчната тежест, ограничаване на стремежа за повсеместни данъчни облекчения, създадени с различни закони за различни субекти и с различни срокове на действие.
В законопроекта са застъпени данъчни години напред, извършените дарения в полза на благотворителни фондове и организации, преотстъпване на данък за фонд "Рехабилитация", необлагане на производствени дивиденти при кооперациите, когато той е резултат от прилагането на техни вътрешни цени, данъчни преференции за производителите на растителна и животинска продукция и данъчно облекчение на банките и другите юридически лица, свързани с несъбираеми кредити и начисляване на средства за гаранционен фонд. Признават се за данъчни цели на част и от разходите за социални мероприятия.
Същевременно в отделни стопански дейности и субекти в законопроекта са предвидени специфични правила за определяне на данъчната основа облагаемата печалба. Тези разпоредби засягат банките, лицензираните застрахователни дружества, кооперациите, дружествата с нестопанска, с идеална цел, лицензираните инвестиционни дружества и мястото на стопанската дейност.
Данъчният размер на данъка върху печалбата за данъчно задължените лица, плановете на чуждестранните лица и неперсонифицираните дружества се предлагат да бъде 36 на сто върху облагаемата печалба, а за данъчно задължените лица, клоновете на чуждестранните лица и неперсонифицираните дружества без държавно и общинско участие и на сдруженията с нестопанска цел данъкът върху печалбата се предлага да бъде в размер на 26 на сто, когато облагаемата печалба е в размер до 1,5 млн. лева.
Размерът на вноските за общините се предвижда да бъде 6,5 на сто от облагаемата печалба и да се установява за всички данъчно задължени лица по реда на този закон, като се приспада при определянето на данъка върху печалбата.
По време на разискванията бяха поставени много въпроси пред вносителите и бяха изказани съображения и направени предложения по същество и от формална гледна точка, като: промяна на заглавието на закона с оглед отпадане на думата "вноски"; данъчната уредба да бъде изписана изцяло в закона и да не се предвижда правителството да приема правилник по него; уточняване понятието "печалба"; включването на амор¬ти¬за¬ци¬он¬ни¬те норми в законопроекта; отпадането на съществуващите в момента преференции за малкия и средния бизнес; по въпроса за оформянето на даренията чрез писмен договор; по уточняване на понятия като производствени и потребителски дивиденти; по размерите на представителните разходи; по облекченията за придобиване на дълготрайни материални активи за производствени цели; даренията да бъдат забранени за държавните фирми; по облагането на сдру¬же¬ни¬ята и другите юридически лица с нестопанска цел. Възникна въпросът, след като се предлага законът да влезе в сила от 1 януари 1996 г., как ще се постъпи с ползваните досега преференции, давани от действащото законодателство, които със законопроекта се предвижда да отпаднат занапред. Затова трябва да се предвидят съответни разпоредби в законопроекта независимо дали се признават или не.
Всички изказали се народни представители по принцип подкрепят внесения законопроект, въз основа на което комисията предлага Народното събрание да го приеме по принцип на първо четене, като при подготовката му за второ четене ще бъдат отразени направените предложения, с което за¬ко¬ноп¬ро¬ек¬тът ще бъде по-точен и всеобхватен, несъздаващ условия за двусмислия при неговото прилагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Моля председателите на парламентарните групи да ми дадат списък на желаещите да се изкажат. Определям квота от време: 60:45:30:30:30 с възможност за увеличение с една трета.
Най-напред давам думата на народния представител Емил Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Още в началото искам да подчертая, че днес ние разглеждаме един нужен и навременен закон. Аз лично не бих посрещал този закон, все още законопроект, с престарани критики на Указ 56 за стопанската дейност. Аз лично не бих си позволил да квалифицирам този указ най-малкото като престарял, както в някои от становищата на нашите комисии беше казано.
За да говоря конкретно по текстовете, в самото начало искам да заявя подкрепата си на законопроекта, но и подкрепата си на разбиранията, които по определен начин залегнаха в становищата на нашите специализирани комисии, че трябва да се осигурят преференции за реалната икономика, за стокопроизводителите, а и за инвестициите и че на практика не са предвидени валидни работещи стимули за инвестиране и за реинвестиране на печалбата.


Подкрепяйки проектозакона считам, че в периода между първото и второто четене, и на второто четене бихме могли да отчетем и следните, според мен, слабости.
В Глава първа, раздел четвърти - предотвратява избягването на данъчно облагане.
Струва ми се, че първите сериозни неясноти, практически неясноти по прилагането на закона, възникват още тук - при определяне на данъчната основа. Няма необходимия синхрон, говоря в практическо отношение, няма кореспонденция между чл. 7 и чл. 8 с чл. 31 и с чл. 20. Лично аз мисля, че в чл. 31 също трябва да се говори за облагаема печалба при вноските от печалбата за общините.
При предложения текст на Глава първа съществува неяснота по критериите, въз основа на които ще се определят нарушителите.
Кой и въз основа на какво ще определи дали една сделка е приета с цел избягване на данъчното облагане или е обичайна - в чл. 11. Резултатът е намалена или отчетена загуба - чл. 12, ал. 1. Разходите за работна сила, за услуги, за обезщетения и прочие са равностойни на предоставения труд по т. 4 от чл. 12.
Ако в закона не се предвидят ясни и точно измерими критерии и показатели, той неминуемо ще разшири и най-малкото ще предостави възможности за корупция.
По Глава втора. По принцип тук, в раздел първи, се повтаря уредбата, съществуваща в Указ N 56 за стопанската дейност. Приемствеността е добра, но са оставени и някои пропуски. Без да ги подреждам, в чл. 15 отново се прави данъчна уредба с правилник. Тук вероятно ще се породят много коментарии. Веднъж правим данъчна уредба с правилник. И в много други текстове има такива препратки. Но в по-съдържателен план искам да кажа следното.
Предвидено е данъчно признатите разходи за амортизации да се установяват чрез линейния метод - въз основа на амортизационни норми, определени от правителството с правилник. Безспорното за мен, и мисля, че трябва да бъде безспорно, е, че амортизационните норми, чрез които се определят данъчно признатите разходи за амортизации трябва да намерят мястото си в закона, за да няма лесно местене на позиции.
Много широк периметър е оставен за уреждане въобще с подзаконови актове, подчертавам това, правилници и прочие, почти във всичките текстове на тази глава.
Считам, че в чл. 16, ал. 2, т. 1, без да подкрепям това, което Венци Димитров предлагаше на комисията, трябва да се установи процент или глобална сума.
Точка 8 от същата алинея, в тази редакция, е убиец на желанието за модернизации и реконструкции.
Ал. 4 в същия текст може би е излишна. Според мен е излишна, защото и без това има ограничение в т. 2 на ал. 3, като би могъл да се запази само текстът за облагодетелствуване.
Също така би било редно текстът на чл. 16, ал. 2, т. 4 да се третира като данъчно облекчение и да отиде с подходяща редакция в ал. 3.
Мисля, че тук се налага да се внесе и по-голяма пълнота в обхвата на закона. Съзнателно или несъзнателно, или неволно от уредбата са изпуснати осигурителните дружества - здравно осигурителни, пенсионно осигурителни и други, които се очаква да се създадат въз основа на други закони.
Трябва да се внимава при окончателната редакция. Например в чл. 16, ал. 3, буква "б" и други текстове. В чл. 18, в същата ал. 2, се употребява текст "данъчно преобразуване на банките". Разбира се, ние знаем, че не става дума за преобразуване на банките, а за друго преобразуване, но трябва да се преработи чисто редакционно.
В раздел пети от същата глава - "Облагаема печалба на клон на чуждестранно лице". Мисля, че тук трябва да се предвидят и чуждестранните застрахователи.
По-нататък, Глава пета, раздел втори - "Избягване двойното облагане на холдинговите дружества с данък върху дивидентите".
В чл. 33, ал. 1 считам, че трябва да се прецизира текстът. Дъщерно дружество не може да удържа данък, но може да удържа сума, равна на внесения данък. В този смисъл, ако това се възприеме, би трябвало да последва редакционна поправка и на текста на чл. 54 - "данъчно третиране при прекратявяне", в чл. 30, 39 и следващите.
Може би тук трябва да се прецени още веднъж дали не е необходимо срокът да се промени като стане: "до датата на влизане на решението в сила". Сега е предложено: "до датата на вземането на решението", а да важи "до датата на влизането на решението в сила". Подобно прецизиране може би е необходимо и за чл. 39, ал. 8 и ал. 9 - за момента на прекратяването.
В Глава осем, раздел първи - "Данъчните размери". Според мен тези текстове тук предизвикват основателно сериозни възражения. Аз продължавам да стоя на мнението си, че текст 45 в предложения му вариант е определено дискриминационен. Не е правилно да се разделят данъчно задължените лица според размера на печалбата. Това на първо място. Тя не е най-важният критерий. Най-предвидимият резултат от едно такова деление ще бъде минимизиране на печалбата или раздробяване на дружествата с крайна цел да се плаща по-нисък данък, да се отиде на по-ниска ставка. В този смисъл считам, че трябва да се промени и да се преработи чл. 57, ал. 2.
Също така съм на мнението, че не е най-важна формата на собствеността за предложената диференциация. В чл. 45, ал. 1 и ал. 2 става дума за данъчните размери - 36 и 26%. Тук може би недостатъчно добре са обосновани тези размери, според мен.
Също така и чл. 47 може би не е достатъчно прецизен. От него, при първи прочит поне следва, че предмет на данъчно облагане са лихвите въобще, а на друго място - в чл. 7, сме казали, и правилно сме казали, че се третират само лихвите на чуждестранни лица. Може би тук някаква инверсия на текста? С позоваването на чл. 34 ми се струва, че не е достатъчно ясен.
Може да се направят още много конкретни предложения. Аз ще се огранича с още 2 или 3.
В чл. 62 - "Преотстъпване на данъка", още отсега искам да предложа нова редакция на текста, който във варианта, предложен от вносителя е най-малкото многословен. Текстът на чл. 62, който предлагам, няма фактическа промяна.
"Чл. 62. (1) Данъкът върху печалбата се преотстъпва на юридическите лица, в които са заети и трудоустроени инвалиди, както следва:
1. на юридически лица, в които слепите и слабозрящите са над 40% от общия брой на персонала, или в които трудоустроените и инвалидите са над 50% от персонала, данъкът се преотстъпва изцяло;
2. на юридически лица, в които трудоустроените и инвалидите са по-малко от посочените в предходната алинея се преотстъпва част от данъка, равна на процента на увредените лица.
(2) В случаите по предходната алинея юридическите лица начисляват целия размер на данъка, но внасят само дължимата част.
(3) Средствата от преотстъпения данък по ал. 1 се изразходват за подпомагане на увредените лица по ред, определен в специален закон."
Сегашната ал. 5 остава като ал. 4.
Също така считам, че предвидените размери на имуществените санкции и глоби са абсолютно произволни. Говоря за Глава единадесет - "Административно-наказателна отговорност". Презумпцията, може би на вносителя е, че всяко данъчно задължено лице е нарушител, за да не кажа престъпник, който трябва да бъде преследван. Глобата и санкцията трябва да са съвместими с размера на нарушението или престъплението. При сегашната тарифа на глобите лице, укрило 5 хил. лева ще бъде наказано с глоба най-малко от 100 хил. лева. А укрилият 50 млн. - с глоба до 500 хиляди. При повторно нарушение, при рецидив, глобата на малките нарушители се увеличава 2 пъти, а на големите - 1,4 пъти. Тук трябва да бъде възприет някакъв друг принцип, общ принцип, освен издължаването на невнесения данък.
Имам и други конкретни предложения и забележки по текстовете. Ще спра дотук, като подчертавам още веднъж подкрепата си по принцип на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов. Има думата народният представител Венцеслав Димитров. След него да има готовност народният представител Димитър Дойчинов.


ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателстващ, колеги! Мисля, че ние, за съжаление това не личи от присъствието, обсъждаме един от най-важните закони на пазарната икономика - Закона за данъка върху печалбата. Мисля, че той дори е по-важен от ДДС, макар че ДДС-то е важен закон безспорно. Но Законът за данъка върху печалбата е важен не толкова с приходите си и съжалявам, че си отиде министърът, те наистина показват пълно пренебрежение към обсъждането в пленарна зала, след като този същият господин министър вчера се изцепи по телевизията, като каза, че "пленарната зала ще го приеме". Извинявайте, ама ние сме повече от него и мисля, че заедно и поотделно може да имаме и нещо повече в главата. Но това е отделен въпрос, ваша отговорност.
Между другото същата беше ситуацията и при обсъждането в Комисията по бюджета и финанси. На първото заседание дойде заместник-министърът, на второто заседание дойде един държавен служител, не знам, може би е началник управление, какъв е господин Ангел Илиев, на третото заседание дойдоха други хора, съвършено различни и говориха напълно изключващи се неща. За съжаление не можахме да видим господин министъра по време на обсъждането в комисията, поне от уважение да го направи. Този закон, същия, сме го обсъждали няколко пъти в Комисията по бюджет и финанси в предишния парламент, за съжаление отхвърляли сме го, поради съществени пропуски, поради съществени недъзи. Аз си позволявам да твърдя, че и този закон не е по-добър от предишните варианти. Въпреки това се предлага по линия на съкратената процедура бързо обсъждане и ето виждаме го, че е влязъл в пленарната зала, въпреки че от вкарването му в Народното събрание даже не е изминал един месец - 21.II. - ето, това е. Стахановски срокове.
Моето възражение и в комисията беше, че не е дадена възможност на заинтересованите кръгове в България да вземат отношение. В този пункт, въпреки че е било комунизъм, въпреки че е бил Тодор Живков и т.н. мисля, че Указ 56 се обсъждаше на по-широка база. За съжаление виждаме, че се връщат нещата обратно, преди Указ 56. Ще се спра конкретно и върху съпоставката с Указ 56.
Колкото и да не навиждаме Указ 56, според мен той създаваше по-добра възможност за инвестиционна активност в България, отколкото този. Вярно е, че сега има и други фактори, които подкрепят може би пазара или пазарните отношения и т.н., но специално с този закон не е така.
Не виждам също така и присъствието на хора от Сметната палата. Видях отвън господин Йовчо Русев и той естествено ми се оплака, че нямат още сграда. Но мисля, че на една институция, на която само за тази година сме дали 400 млн. лв., ние можем също така да изискваме от нея, най-малкото да ни помага в обсъждането на законопроектите. Не знам къде са тези хора, няма ги.
За съжаление една голяма част, повтаря се това, което стана с данък общ доход, една голяма част от специалистите, работещи в Икономическата комисия, също нямат възможност да участват в обсъждането на този важен законопроект на първо четене.
Така че аз бих предложил да не се приключва с гласуване, а да се изчакат хората да се върнат и те да изразят своето отношение към законопроекта и тогава да се гласува на първо четене. Все пак едно е на първо четене, тогава се казват принципни неща, друго е на второ четене.
Основният проблем, както казах вече, е, че не този закон пълни бюджета на държавата с много пари. Господин Костов е тук, той обича да прави съпоставки с другите държави, нормалните държави, ако съпоставим приходите от данък общ доход, въпреки че те са занижени в България, знаем защо, в България относителният дял в брутния вътрешен продукт е сравнително толкова, колкото е в Турция и малко по-ниско в Гърция - за общия доход.
По отношение на приходите от този закон обаче, така нареченият корпоративен данък или данъкът върху юридическите лица далеч не пълни държавната хазна с толкова пари, с колкото я пълни общият доход. В нормалните страни това съотношение между приходите от общ доход и приходите от корпоративен данък е горе-долу едно към четири. Даже няма нужда да ходим надалеч. Дадох два примера и горе-долу там е такава ситуацията.
За съжаление при нас фискализмът пак си казва думата, премахва се всичко, дават се едни сравнително високи ставки с надеждата да се напълни бюджетът, а онова, което трябва да напълни реалната икономика, за съжаление го няма. Този закон, пак подчертавам, не толкова с приноса си в държавния бюджет, а със стимулите, които се създават за стопанска активност, хайде да не говоря за облекчения, за една нормална спокойна обстановка за извършването на стопанска дейност от капиталовите юридически лица, капиталови ООД-та и акционерни дружества наистина мисля, че върши своята работа в страните с развито пазарно стопанство, обаче във вида, в който е предложен, аз се съмнявам, че това ще бъде така и за нашата страна.
Най ме боли за нежеланието на Министерството на финансите да даде някакви преференции, облекчения и т. н. за хората, които вършат инвестиции в България. Това е така и по отношение на общия доход, и по отношение на данъка върху печалбата. Аз, доколкото знам, парламентарното мнозинство, от което се очаква да подкрепи този законопроект, също така има някаква връзка с бизнеса. Всички по някакъв начин са поели ангажимент към частната собственост, поели са ангажимент към това да създаваме условия бизнесът да се развива. Защото не държавата, макар че някой друг може да каже, а частният бизнес е този, който може да изведе България по пътя на растежа. За съжаление никакви облекчения не са предоставени, никакви нормални условия, напротив, прави се точно обратното и става нещо друго. Както става с данък общ доход, така и с данъка върху печалбата, ако се видят тези преки данъци върху физическите и юридическите лица, субектите, извършващи стопанска дейност, се оказва, ако направим една съпоставка, че ние сме страната в Източна и Централна Европа с най-високо пряко данъчно облагане. Отделен е въпросът колко пари може да събере, но с най-високо пряко данъчно облагане и без всякакви преференции, било за родния бизнес, било за чуждите инвестиции. Аз не знам това ли е политиката на управляващото мнозинство? Мисля, че не е. Мисля, че вие имахте нещо, говорихте за национално отговорен капитал, а сега се говори за национално отговорни банки, обаче национално отговорният капитал не е само този, който дава пари за избори или за нещо друго, а национално отговорният капитал е и който иска от парламента да му се даде на него нещо, да създава работни места, да плаща заплати, да замества губещите държавни производства, да изнася.
Мисля, че фискализмът тук си е казал тежката дума и като че ли целият законопроект е проникнат от това желание да се изсмучат колкото се може повече пари от един бизнес, който даже не е проходил. А възможностите на държавните предприятия да плащат данъци вече ги знаем. Недейте да ни убеждавате, че те ще стъпят на краката си и из един път ще започнат да плащат държавни данъци. Че ние колко време си губим тук да им опрощаваме кредитите.
В мотивите се говори, разбира се, за някаква равнопоставеност между собствеността, между собственостите. Такова нещо няма. Равнопоставеност няма. Защо? Защото, господин Филипов, на държавните предприятия колко борчове им опростихме и колко още трябва да им опрощаваме? А на частните? Никой не се е замислял трябва ли по същия начин, ако са равнопоставени, да им опрощаваме? Сигурно не. Те и не искат. Те искат обаче малко по-нормални условия за извършване на стопанската дейност.
Искате да премахнете облекченията и то със задна дата - от 1.I.1996 г. Според мен това може единствено, ако го направите от 1.I.1997 г. или в краен случай от 1.VII.1996 г., иначе е противоконституционно. На практика се получава конфискуване. Аз не го казвам национализация, защото някои говорят за национализация. Национализация може и чрез изкупуване.

Тук става дума направо за конфискуване или при марксизма беше експроприация, тоест ограбване на частната собственост. Тези преференции, на които той е разчитал, тези инвестиции, които той е направил, вие искате с тези данъци да му ги отнемете. Естествено инвестиционният процес от това няма да спечели.
Аз съм изненадан, че в чл. 63 пак се говори за фонд "Мелиорации". Абе, държавата си взима парите, пък ги давайте на когото искате. Не ги давайте за заплати, давайте ги за мелиорации, давайте ги и за някакъв фонд там за ликвидиране на наводненията, за скъсани язовирни стени и така нататък. В края на краищата ние нали затова сме парламент. Парите, които бюджетът събира, да ги разпределяме. Оставете го този фонд "Мелиорации". Той си изигра своята роля.
По заглавието. Заглавието също е противоконституционно. Господин Костов, записвайте си, защото не искам да ви поставям в неудобно положение утре пак Конституционният съд да ви върне този закон. Тук се изказаха и други подобни мнения. Защо? Защото пишете "вноските от печалбата". По Конституция "вноски" няма. Отворете Конституцията, вижте, там пише "данъци и такси". На практика по своята същност всеки един икономист ще ви каже, че това не е вноска, това е данък. С думата "вноска" вие копирате това, което го имаше в Указ N 56 - "вноски в общините". Но и нещо друго - вие се опитвате да заобиколите, че данъка, цялата данъчна уредба, както беше изписано в това решение на Конституционния съд, трябва да бъде решено тук, в пленарната зала и да бъде в закон. А вноските вие можете да си ги определяте. Вноски няма, това е данък. И затова така го напишете: "Закон за данък върху печалбата". И не говорете небивалици, че сте намалявали данъците. Данъците се увеличават, данъците се увеличават както на по-малките предприятия, тези с до милион и половина, макар че за милион и половина би трябвало все пак да видим дали за толкова се касае или за толкова трябва да се касае, също така и за другите. За едните е над 40 на сто, за другите е над 30. Едните плащаха сега 40, другите плащаха 30. Вярно е, че за държавните се предвижда и 10 на сто да плащат. Но Вие, като представител на Министерския съвет, Министерският съвет е субект на държавната собственост, вие сте тези, които можете да си правите каквото си искате с печалбата на държавните предприятия. Можете да им я оставите цялата, можете половината да я вземете и да я дадете на общините, можете цялата да я вземете и да им покривате борчовете. Никой няма да ви оспори, когато се разпореждате с печалба на държавни предприятия. Обаче с печалба на частни предприятия - недейте.
От тази гледна точка има повишаване на ставката за частните предприятия. Другите неща, господин Костадинов каза вече, господин Желев също ви каза за дискусията в нашата комисията, навсякъде препращането към правилника ще трябва да се преоформи с текстове и тогава законът наистина ще стане малко по-дебел. Не че няма нужда от правилник, може би има нужда от правилник, обаче правилникът се занимава с второстепенни неща. Законът се занимава с основните. Вземете например германския закон, съжалявам, че не го нося, мога другия път да ви го донеса, той е толкова дебел, а правилникът е съвсем тънък. Правилникът трябва да е колкото се може по-малък, това ще е добре и за вас. Тогава вие няма да сте изкушен да правите най-различни промени - как сега пет пъти този данък да увеличим, 25 пъти онова, ма това гараж ли е, барака ли е - дай да му вземем и на него данък сгради и така нататък. Същото ще стане и тук. Стоян Александров, знам, толкова беше доволен, когато му отнехме възможността да опрощава - какво беше - данък оборот ли беше, господин Филипов? Още не беше акциз. Разбира се, че е добре. Иначе непрекъснато хора седят и викат: дайте и това, дайте и онова, и той може да сбърка, както сигурно винаги бърка. Но натискът ще е по-малък и върху вас да правите определени неща.
Конкретно по текстовете. Предполагам, че върху това имаме единство - вноските "Мелиорации" отпадат. Казах 40, 30 и после една от разпоредбите, както е било едно време - по царско време в България, тогава законите са били добри и са били спазвани сигурно, въпреки че България е била разрушавана толкова пъти. Може би господин Костов да погледне ставките - никога не са стигали, господин Костов, до 40 на сто, макар че тогава са възприели нещо за акционерните и другите дружества. Възприели са прогресивното облагане, в смисъл прогресивно от гледна точка на рентабилността. Но повече от 18 на сто не е било. Вярно е, че в определен момент те са ги повишавали двойно, но пак 36 не са прекрачвали отгоре. Разрушена страна! Ние толкова години се развиваме по път, който до никъде не ни води, а вие искате още да ни забатачите нататък. Толкова.
Сега за милион и половина! Този милион и половина помните ли кога го постигнахме тук? Сигурно има три години вече. Дайте да го сметнем с инфлацията, да го видим колко е - 4,5 ли е, 5 милиона ли е, и да го фиксираме. Аз съм против това, което предложи господин Костадинов - да се ликвидира. Напротив, това е едно от малките неща... Това са по-малки предприятия. Нека да им помогнем и на тех, въпреки че ставката е висока - дори 30 е висока. Знаете ли колко е в Турция? Една страна, която независимо, че може би в образователно и друго отношение е по-назад от нас, но виждаме какъв прогрес има по пътя на износа и другите неща. 25 на сто! Не че не искат и те да съберат, не че нямат нужда. Как да нямат нужда? Всяка една държава има нужда от пари, обаче са преценили, че 25 на сто е една нормална ставка. Аз от време на време, въпреки че нямам възможност да ги следя постоянно, гледам какво става в другите източноевропейски страни, Централна Европа, хайде и тях да ги видим. Но и там ставките са доста по-ниски на доста места. Може би има и такива, но общо взето и особено данъка върху общия доход, че и тук, ставките са по-ниски. Е, ние ли сме най-хитрите от тях? Искаме да създаваме инвестиционен климат, включително и за чужди инвестиции! Вярно е, че има някакви закони, но хайде да ги оставим и тях. Но инвестиционният климат се създава с данъка върху печалбата, не с някой друг. Има една глава, която е излишна. Трябва да направите друг закон. Това е фонд "ПКБ" - 5-те процента. Оставете, не е за този закон. Не е това предметът. Направете си отделен закон, може и в два члена да бъде, той ще ви свърши работа.
Сдруженията с нестопанска цел! Минали са на общо основание за стопанската им дейност. Мисля, че те нали са затова сдружения с нестопанска цел, защото преследват нестопански цели. Ако те искат само стопански цели да преследват, те ще си ги направят като стопански сдружения. Целта на стопанската дейност на тези сдружения - поне така би трябвало да бъде и това е работа на данъчните власти между другото, не да внасят алкохол, както имаше такива случаи - но тяхната цел е да подпомагат основната дейност. Тоест, с тяхната печалба да се подпомага основната дейност. А вие, като ги обложите по нормалната ставка, какво ще остане у тях? А знаете, това са културни, здравни и всякакви други организации, включително може и обществени, и политически.
Това, което тук ви липсва, има го и в законите, ще видите, това е още в самото начало да се изброи кои юридически лица не се облагат с този данък, или кои се облагат може би с понижена ставка и така нататък. Но кои не се облагат? Вие искате ли да обложите един университет, който върши стопанска дейност, когато обучава с така нареченото платено обучение и с това си помага да обучава и другите хора? Искате ли вие да обложите една болница, която, да кажем, върши платени услуги? Скъпи апаратури и така нататък - знаете, че държавата не е цъфнала, за да им дава всичко. Върши платени услуги и с тези приходи оперира и други болни без пари или им помага по някакъв начин. На практика вие искате да обособите тази дейност и да обложите с 40 или 30 на сто и каквото им остане - за тях. Но нека това нещо, ако не се разпределя печалбата, нека това да остане за тях и то да не е обложено. Защо ще го облагате? Мисля, че има частни училища и така нататък - тази стопанска дейност трябва да бъде разграничена. Разбира се, трябва да има строга отчетност. Даже аз препоръчах на Бисер Славков, не знам дали ви е казал, стопанската дейност да бъде обособена като клон, обаче съвсем точно да се знае какво се върши, какво се плаща и къде отиват парите. Естествено, ако парите отиват в полза на тези, които са я учредили и в полза на тези, които са извършили стопанската дейност, там си ги облагайте на общо основание. Но ако отиват за онази благотворителна дейност - хайде да не я казваме благотворителна, необходима, аз не виждам смисъл да се облагат.
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ (от място): Общественополезна!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Общественополезна - добре, и така може.


Сега в данъците, при облагането на печалбата има два подхода. То така е същото и с общия доход. Но специално тук при облагането на корпорациите. Едно е приходите и разходите, както ние сме го направили тук, другото, по-доброто, но естествено то трябва да има по-голяма подготовка, всяка година да има инвентаризация и ревалоризация на активите и т.н.
Друго - стопанският баланс на 1 януари и стопанският баланс на 31, вижда се какво е дошло, какво е взето, едното се облага, на другото му се помага и т.н., и благодарение на това се получава разлика, която трябва да се облага. Разбира се, тук трябва да влезе една коректура за инфлацията, но виждам, че сме далече оттам. Мисля, че няма и подготовка в Министерство на финансите, а доколкото разбрах, няма и разбиране, че може би един ден ще се стигне и до това.
Но ако отиваме към Европа, наистина нещо такова трябва да направим. В момента не е така.
За правилника казахме, минавам по конкретните текстове.
Сега, забележете чл. 8 - доходите на чуждестранни юридически лица, продажби на движими ценности. Какви са тези движими ценности и финансови дълготрайни активи? Е, то може, но те може да са направили и разходи. Те не са им паднали свише.
Тоест, примерно, ако тук са докарали един камион със столове и са ги сложили и утре се ликвидират или нещо друго стане, разпродадат столовете, вие ще им сметнете това за печалба ли? Каква печалба е това? - Не е печалба. Тук трябва да имате някакви корекции.
Даже нататък вижте в Допълнителните разпоредби пък какво сте написали. Терминът "доходи" включва доходите от продажба на движими ценности, финансови дълготрайни активи и т.н. Доходът, господин Костов, е разлика на прихода и разхода. И това е доход вече. Това се облага. Това е приход от продажба на такива неща, а ако имат разход? Ако един месец преди това са купили финансовите дълготрайни активи и после ги продадат? Бихте могли да обложите само знаете какво, нали? Прираста на капитала - може, по-малки - това го няма обаче тук. Примерно по-малки такива активи, когато са държани шест месеца, капиталът се облага малко повече, прирастът в капитала, отколкото ако са държани повече от шест месеца. Това го има, но тук го няма.
Има и на друго място такова, даже едно просто нещо, аз казах и на вашите хора, когато бяха там, чл. 14 - облагаемата печалба. Съжалявам, че го няма професор Сендов, той е специалист по математика. Облагаемата печалба е положителната величина, определена на основата на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, установен като разлика между общите суми на приходите и на разходите. Тя, разликата, може да е в едната и в другата посока. И поне положителната, тя може да е минус, нали, тоест разходите са по-големи, вие като кажете, че е положителна, тоест в абсолютна стойност, и да обложите нея. Трябва по-просто да го направите - разлика между общата сума на приходите, намалена с разходите. Ето това е!
За амортизациите хората се изказаха. Мисля, че тези работи ще ги оправим на второ четене. Това не е голямата трагедия. Голямата трагедия е на друго място.
Амортизациите, естествено, би трябвало тук да влязат. И при амортизациите да има нещо много важно - корекцията за инфлацията, защото, ако един стол е 100 лева и вие го амортизирате за пет години, ще ми признавате само по 20 лв. годишно. А ако цената му се е увеличила?
Има различни начини да избягаме от този проблем, но все пак помислите и Вие, защото доколкото разбрах от вашия заместник-министър, нямате готовност, когато вкарвате амортизациите, вътре да вкарате и инфлацията. А без инфлация амортизациите, знаете, въобще доникъде няма да стигнат. То е най-хубаво, разбира се, инфлация да няма, но по някой път има. Нека да се застраховаме и от нея. Ако няма, още по-добре, няма да отиваме.
Финансовият резултат - консумативни разходи за представителни цели, установени пък с правилника. Е, чак пък толкоз! Нали? Поне в данък общ доход бяхте писали някакъв процент, а тук - с правилника ще кажете.
Аз ви казах как е в Германия - 80 на сто от направените разходи. Другите 20 на сто си минават за сметка на печалбата. Вие не щете.
Суми за командировки. Господин Костов, запишете си, и това ще трябва да го изпишете тук. Защото едно е да дадете норматив за държавни служители, това е много важно и за членовете на парламента. Едно е да дадете норматив за държавни служители, който показва колко държавата им плаща за спане, за квартира и т.н., друго е това да го пишете като данъчна норма. Защото има отношение към облагането, към облагаемата сума. Когато е данъчна норма, трябва да е в закон. Когато е определена сума за държавни служители, това си е работа там, нали? Даже аз бих искал да ви кажа както е било в царско време. Определените от данъчна гледна точка да са по-големи за частния бизнес, отколкото са за държавния. Вече говорих при общия доход, виждам че нямате готовност и нямате и разбиране за това, но все пак бизнесът това иска да чуе. За съжаление вие не го правите така. Мисля, че го разбрахте вече. Когато има отношение към данъците е едно, когато казвате вие колко пари ще ти дам да спиш, да ядеш, е друго. Но при данъците когато е, тук трябва да влезе.
За ремонта мисля, че се изказа господин Костадинов, не искам да го повтарям.
Разходите, които представляват скрито разпределение. Господин Костов, вижте сега, заплати и т.н. за управителен, надзорен и т.н. съвет. Ориентирайте се към една система, която се прилага в Германия. 50 на сто минават за разходи, 50 на сто - не. А не тук скрито. Какво значи скрито? То не може да се скрие, като дадеш пари на някой човек. Освен ако правиш черна каса, но това е друг въпрос, правиш нарушение. Дайте да го вкараме в закона по този начин.
Даренията. За даренията се изказаха, че 3 на сто са много малко. Изказаха се, че на държавните не трябва да им се дава, защото аз знам държавни предприятия, които поддържат футболни отбори, които харчат бюджет по стотина милиона на година. Може да не са 100, но да са 60-70 млн. на годината, а дължат на ДФРР 150 млн.долара. Е, как става тази работа? И вие го търпите, вие го разрешавате? Ами, ясно е, че България се разграбва. Не, че не трябва да се помага, трябва да се помага, обаче дайте възможност на частниците и повече да дават. Аз бях предложил 20 на сто, кандисахте миналия път на 7 на сто, сега виждам вече 3 на сто. Ами, то дайте да ги забраним тогава. Вярно, да не мислите. Аз затова исках, господин Костов, когато разглеждахме закона, да знаем колко е общият размер на печалбата у нас, имаме ли проблеми с нейната идентификация, колко е общият размер на даренията, колко е общият размер на инвестициите, които евентуално биха искали преференции. Ние така минахме към текстовете, без да ги знаем.
Господин Желев, нека поне до второ четене да се запознаем с тези неща и да може всеки от нас да прецени как да гласува. Предполагам, че ще има направени алтернативни предложения.
Дарението, да, за писмено. То е ясно, няма какво пак да се занимаваме с него.
Данъчно третиране на наемните договори. Мисля, че и там би трябвало някои неща да се оправят. При сдруженията с юридически лица с нестопанска цел - значи това, което е за намаляване на приходите, това е добре, естествено една фондация, едно сдружение трябва да може да си реализира финансови приходи без да му се облагат. Но също така то не се издържа само от вложенията си в пари, защото предишната стъпка е някой да му ги даде. Ами, сложете и даренията. Защо даренията ще ги облагате? Мисля, че не сте го мислили това. Става дума за чл. 27, ал. 2, т. 1. Ами, членският внос не сте го написали, най-просто. Една политическа партия ще вземете да облагате утре върху членския внос или върху даренията. Мисля, че няма да възразите, ако тези текстове влязат.
Друго - разходите в полза на участниците в управлението. Така, както сте го написали, използвайте онова за печалбата. Къде беше това? Нещо за курорти и т.н. Това е ал. 3 на чл. 16, мисля, че беше. Използвайте това нещо. Така, както сте го написали, примерно Българската социалистическа партия не може да си командирова, да кажем, председателя или лидера да отиде някъде в чужбина на мероприятие, защото ще я обложат върху това нещо. Е, защо? Не е ли нормално в края на краищата едно сдружение с идеална цел да има право да прави разходи точно за ръководството. Друго е обаче, когато тези разходи отиват в нечий джоб. Но го напишете там. Да отива като общ доход. То не е печалба. Каква печалба е това? Някой, ако е отклонил пари, то не е и печалба, то е нарушение, сигурно.
Може би да кажете за разходи, които са несвързани с дейността. Казах ви за печалбата, която се разпределя. Вноските за общините - също, вноските във Фонд "Мелиорации".
Загубите, казах ви още миналия път, това вече е уредено добре - както настоявам от няколко години насам. Пренасянето им в загуби в бъдещи години мисля, че е добре уредено и Ви съветвам, господин Костов, ако можете да подготвите същия текст или да го използваме по този начин да влезе и в данък общ доход за едноличните търговци. Никой няма да загуби от това нещо. Направете го и там. За милион и половина Ви казах, че трябва да бъде увеличена. Мелиорациите - също, ПКБ - да отпадне.


Ако трябва накрая да завърша, ще кажа, че това е един необходим закон. За съжаление той не е развит по европейските стандарти, към които ние се стремим. Аз неслучайно настоявам винаги нашата връзка с Европа примерно, от нашата група тук виждам госпожа Поптодорова, с Европейския парламент да се занимае и с този въпрос, да го институционализира по някакъв начин. И да правим преглед на законите. Да видим кой закон ни приближава към Европа, кой не ни приближава. И като ни приближи, тогава може и да го хармонизираме. Но тръгнем ли да хармонизираме неща, които са надалеч едно от друго, нищо не можем да направим.
Така че аз съм категорично за запазване на преференциите за бизнеса, за облекченията в дълготрайни активи. Казах ви и миналия път, дори и коли да си купят, вие половината от стойността на луксозните автомобили го взимате като приход в държавния бюджет. Но тогава не стимулирате сенчестата икономика. За мен най-сериозният проблем в България е сенчестата икономика. Ето, според данните на господин Костов - аз съм ви ги посочвал нееднократно - идентифицира като част, дял, в брутния вътрешен продукт 20 на сто за заплати и 10 на сто за печалба. Къде са другите части? Инвестиции, амортизация и т.н., но на мен ми се губят 25-30 на сто. Между другото такава е и оценката за неидентифицираните доходи на моите колеги от Икономическия институт на БАН.
Спасението не е да увеличаваме ставките, а спасението е да идентифицираме тези доходи, да ги канализираме и да ги обложим. И да им вземем парите, но така да им ги вземем, че да не ликвидираме всякакви стимули за извършване на инвестиции в България. Аз апелирам най-вече към това. Така или иначе законът е влязъл. Сигурно ще го поправяме и за в бъдеще. Нека първо го направим в съответствие с Конституцията и, второ, да запазим онова нещо, което наистина ще позволи на частния бизнес да се чувствува комфортно в България. Защото с такива високи данъци, без преференции, облекчения и т.н., ние стимулираме изграждането на черна икономика. Кажете кой има полза от тази икономика? Сигурно тези, които са вътре в тях. Но утре, както се вижда, и големи политически сили може да си имат проблем точно с тези пари и то не за друго, а защото парите са им много. Този, който има много пари, трябва да е прозрачен. Всеки има интерес от това и преди всичко - управлението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. Не прекъснах господин Димитров, но Народният съюз" фактически ползува правото на удължение от 10 минути.
Думата за реплика има господин Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От дългата половинчасова реч на господин Димитров с някои неща съм съгласен, но две неща не разбрах. И ще го помоля да ми отговори във времето за дуплика.
Първото, господин Димитров, Вие предлагате - ако правилно съм Ви разбрал - различна ставка за държавните и частните предприятия, така че бюджетът да преразпределя евентуално инвестиции в държавните предприятия. Така ли да стане?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не, не точно така.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Аз така Ви разбрах. Казахте, че бюджетът или държавата е собственик на държавните предприятия, значи тя да си събере парите от тях и после да реши къде да ги инвестира. Ако това предлагате, това е един принцип, който дълги години съществуваше в България и сега се опитваме да сменим функциите на бюджета в икономиката.
Вторият въпрос: Вие казвате, че в България в сравнение с Източна Европа, може би в сравнение и със западноевропейските страни, ставките са едни от най-високите. Аз не чух обаче друго число за ставките в другите страни, защото аз мисля, че ставките в България са едни от най-ниските. И данъчната система, но Вие много добре знаете, в страните от Западна Европа е много по-усложнена и не се свежда само до данъка върху печалбата, както е в България. Така че ще Ви помоля и по този въпрос да ни кажете нещо по-конкретно, защото оставаме с погрешно впечатление от това, което казахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калфин.
Думата за втора реплика има господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Аз също бих искал да поставя въпроси - като продължение на това, което каза господин Калфин, - че прозвуча трагично, че България в общи линии с този пряк данък много се различава от всички други държави. Данъкът бил много голям. Затова съвсем накратко давам данните:
Люксембург - 16,3 от приходите от данък печалба, Япония - 14,9, Австралия - 12,8, Нова Зеландия - 10,6 и следва България с 10,6 сега в проекта, а старото е 9,00.
И второто, което каза господин Калфин, за големите ставки, за които споменахте: Австралия - 39, при нас - 36; Австрия - 30, Белгия - 39, Дания - 38 и т.н. България е на равнище 36. Значи, ако се сравняваме със света, ние горе-долу сме в нормалните рамки. Не твърдя, че за една икономика в криза точно това е доброто, но явно, че, оглеждайки се в Обединена Европа, смятам, че сме в нормалните граници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петър Димитров.
Има правото на дуплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Най-напред за ставките: неслучайно аз не наблегнах на ставките, а на приходите по отношение на приходите от данък върху общия доход. Защото в една страна, когато има достатъчно облекчения, може да се окаже така, че ставката въобще да не се използува, или ставката да се използува за остатъчна печалба, която е много по-малка от другата.
Проблемът, господин Димитров и господин Калфин, за нас е, че идентифицираните доходи са много малки. Идентифицирайте три пъти повече от тези доходи и ще можете да намалите и ставките, и да дадете облекчения, и приходите да са по-големи.
За ставките: една Швеция, която има много висока подоходна ставка, знаете ли там колко облекчения има? Сигурно не сте ги и сънували. Има облекчения за семейството, за деца и дори за разходите на семейството им облекчения - на колко години можете да си купите кола, на колко - хладилник, на колко - мебелировка и т.н. (Неразбираема реплика от Ана Караиванова) Не се обаждайте, госпожо Караиванова, направете ми реплика, за да Ви чувам ясно.
Ако ние направим това, няма въобще да събираме никакви данъци. Проблемът е, че с този малък идентифициран относителен дял на доходите - работна заплата и печалба - 30 на сто, знаете ли колко е работната заплата, идентифицирана, в Съединените щати или в Германия? Тя е над 55 на сто - 55-60 на сто. Едно е да облагаш 60 на сто от националния доход, друго е 20 на сто, естествено. Къде отиваме?
За държавните предприятия: господин Калфин, при държавните предприятия аз казах, че не е толкова важно каква ставка ще приложим. Защо? Защото държавните предприятия са си на държавата. Държавата разполага както с техния доход, така и с техния данък. Отделен е въпросът, ако Вие прецените естествено, че има хубави предприятия, на които можете да им дадете пари да влагат и да инвестират. Обаче пък, ако не виждате, че са перспективни, можете да им го вземете. Държавата може да решава. Може, разбира се, при по-ниска ставка - еднаква и за държавни, и за частни, и после с дохода на държавните предприятия правете каквото искате. Лошото е, че у нас преобладаващите предприятия са държавни и че са обект на ограбване от частните предприятия. И нито държавните са свестни, нито частните, които ги ограбват по този начин. Ето това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Има думата народният представител Димитър Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! От току-що направеното изложение от господин Венцеслав Димитров, независимо от многобройността на бележките, които направи, те по-скоро доказват, че законът е възможен, а не невъзможен. И мисля, че преди всичко има добра воля и желание законът да бъде приет, разбира се, с необходимите допълнения и поправки, които могат да бъдат направени в конструктивен дух.
И което е още по-важно, струва ми се, че именно по тази изключителна важност на законопроекта няма никакъв спор и мисля, че никой не е в състояние да отрече това нещо, тази изключителна важност, независимо че този закон засяга едно многообразие от интереси. С приемането на Закона за данъка върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините по същество се вгражда най-същественият елемент и може да се говори за система от данъчни закони.
В този смисъл системата от данъчни закони намира в Закона за данък върху печалбата своето основно ядро. Новият закон отменя Указ 56 за стопанската дейност от 1989 г. и многобройните промени, направени в него досега. Сега нормите на Указ N 56 са остарели, но не може да се отрече, че това беше изпреварващ за времето си закон, който допринесе за създаването на новата икономическа обстановка в България. Сега, когато Указ 56 е направо изчерпан, важното е да се отбележи, че той съдържаше новата философия, новия дух и изигра определена положителна роля в икономическото развитие на страната за преминаването на България на нови икономически релси. Всеки закон е регулатор на определен кръг отношения. Характерна черта на Закона за данък върху печалбата е, че той е призван да регулира много широк кръг икономически отношения. Новият Закон за данък върху печалбата е най-тясно свързан с икономическата категория "печалба". Той не отрича печалбата, той я предполага, той произтича от нея, той не подценява печалбата. Някога гонена през вратата и пусната през прозореца, преминала през различни теоретически и практически перипетии, сега печалбата е призвана да заеме своето подобаващо място в икономическия живот. Няма пазарна икономика без печалба, но няма пазарна икономика и без данък върху печалбата. Намерила своето пълно призвание в новия закон, глава втора, облагаемата печалба се дефинира като положителна величина, определена на основата на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, установен като разлика между общата сума на приходите и разходите по съответни раздели. Дава се определение на облагаемата печалба и на банките, и на лицензираните застрахователни дружества.
Големият спор, за който и преди малко господин Димитров говори и който беше засегнат в предварителната дискусия, за вноските за общините - дали са данък или не, мисля, че като икономическа природа никой не оспорва характера на вноските. Те по своята дълбока същност и съдържание са данък. Но в този закон те също мисля, че не са само вноски, а по същество са елемент от този данък.
Струва ми се, че в този дух спорът измества нещата в друга степен, в друга плоскост, не се отчита едно друго обстоятелство, че в Законопроекта за данък върху печалбата по същество се маркира не само и единствено данъкът върху печалбата, но и се визира в голяма степен схемата за цялостния възпроизводствен процес. Вероятно не случайно чл. 15 е посветен на разходите за амортизации, на амортизационните норми и т.н. Вероятно освен като възпроизводствена схема Законът за данък върху печалбата трябва да се схваща и като разпределителна схема. Така че Законът за данък върху печалбата дава и общата картина на разпределителните потоци като суми на данъчно задължените, в какъв размер и къде отиват.
Предимство на законопроекта е, че по-ясно се разграничава същността на редица разходи, начинът за тяхното третиране. Достойнство на законопроекта е, че създава единство при данъчното облагане на печалбата и доходите от стопанска дейност и се провежда принципът за равнопоставеност на данъчно задължените лица. В предложения законопроект е заложена тенденция да се ограничават данъчните облекчения. Описани са подробно възможните дарения и е фиксиран техният размер до 3 на сто. Вероятно в началото, когато се приема този закон, струва ми се, че държавата трябва да е максимално строга, тъй като ако законът започне още сега с доста либерален режим, струва ми се, че във времето този режим може много повече да бъде разширен и по същество да се намали ефектът от замисъла на данъчното облагане.
В проблемен аспект остава открит въпросът за данъчното облагане на кооперациите, особено на земеделските кооперации. Възниква и въпросът и според мен основателно за предложената отмяна на алинеи 1 и 2 на чл. 20 от Закона за политическите партии. В Комисията по контрол на приходите и разходите на политическите партии се стигна до консенсус, че отмяната на тези две алинеи преди да е уреден цялостно въпросът с финансирането на политическите партии е преждевременно. По-мъдро ще бъде първо окончателно да се реши въпросът с финансирането на политическите партии, а след това да се реши съдбата на тези две алинеи. Още повече, че предстои подобно обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Много важен момент е, че реалните трудности при приложението на закона ще произтичат и са свързани с тежкото икономическо състояние на фирмите, огромните им банкови задължения, както и постоянно нарастващата междуфирмена задлъжнялост. Всичко това принуждава редица фирми, изпаднали в тежко финансово положение, да изплащат избирателно данъци, а не всички данъци или въобще да не плащат данъци. И тук е огромната тревога за приложното поле на закона и за неговия траен икономически ефект.
Особената значимост, обхват и роля на законопроекта изискват законът да има и правилник за неговото приложение. Може да се спори какво и колко да съдържа правилникът, но в никакъв случай не може да се отхвърли необходимостта от правилник. Още повече, редица от зададените въпроси именно дават основание да се смята, че част от проблемите могат да бъдат обяснени в правилника, начинът, по който да бъдат приложени част от нормите на закона. Мисля, че те се нуждаят от изясняване в един правилник.
Изхождайки от съдържанието на предложения ни законопроект, от обществената потребност от Закон за данък върху печалбата и от степента на готовност на законопроекта, определено смятам, че може да бъде подкрепен на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата господин Муравей Радев. Не го виждам в залата.
Има думата госпожа Гюлбие Реджеб.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (ДПС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Трудностите и в развитието на икономиката на България налагат ускорено да се търсят нови форми и решения за управление на стопанската дейност и икономически лостове, които в условията на пазарните механизми да доведат до нейното стабилизиране и повишаване на ефективността й. Преходът към пазарната икономика постави нови изисквания във взаимоотношенията между държавата и стопанските субекти. На преден план изпъкна ролята на цените, данъците, лихвените проценти и др.
Успоредно с това все по-голямо значение придобива изграждането на ефективна система за данъчно регулиране на стопанската дейност. Естествената среда за проявление на данъчните регулатори е пазарната икономика. Те влияят върху икономическите интереси на производители и търговци и насочват тяхното поведение към приоритетите в икономиката. Функционирането на пазарната икономика е невъзможно без адекватно регулиране на икономическите процеси в страните с пазарна икономика и с традиции в данъчното облагане. Данъчните регулатори се определят със закон, третиращ всички данъчно задължени лица. Така например в развитите страни ставките на данъка върху печалбата на дружествата и юридическите лица са следните: Белгия - 43 на сто, Италия - 36 на сто, Холандия - 35 на сто, Великобритания - 35 на сто, Япония - 32 на сто и 42 на сто, Съединени американски щати - 15 на сто, 25 на сто, 30 на сто.

Въпреки някои съществени различия в облагането на печалбата, тенденцията в развитите страни е към намаляване на данъчните ставки и създаване на условия за стимулиране на стопанската инициатива.
Парламентарната група на Движението за права и свободи счита, че внесеният за обсъждане Законопроект за данъка върху печалбата и върху доходите на юридически лица, и за вноските от печалбата за общините ще даде решение на съществуващата нестабилност и честите промени на нормативната уредба, регламентираща взаимоотношенията държава-данъкоплатци. Безспорна е необходимостта от приемането на такъв Закон за данъка върху печалбата, който да третира обаче различните данъчни субекти.
Ние подкрепяме структурата като цяло, на законопроекта, в която са разработени всички аспекти на данъчното облагане на печалбата. Относно възприетите основни принципи обаче в законопроекта имаме следните много сериозни възражения.
Първо. Считаме, че принципите, на които трябва да стъпи данъкът върху печалбата, е необходимо да са съобразени с преходния етап, в който се намира страната. Наред с това, те трябва да хармонират с базисните принципи, залегнали в законодателството на развитите страни, което би осигурило стабилността на един нов Закон за данъка върху печалбата в дългосрочен план.
Възражение имаме относно заложения принцип на равнопоставеност между отделните юридически субекти. Ние считаме, че при равни условия не трябва да се поставят държавните предприятия и частните фирми. Нестабилността на икономиката през годините на прехода, липсата на активна държавна политика в подкрепа на частния бизнес и предприемачество, трудностите в приватизацията поставиха изключително много препятствия пред частните фирми.
Ето защо, ние не подкрепяме предложения данъчен размер на данъка върху печалбата от 36 на сто за всички юридически държавни и частни предприятия. В тази насока бихме предложили да се помисли сериозно за различни ставки, като, разбира се, приоритет да имат данъкът върху печалбата и неговият размер в сферата на частния сектор.
Второ. По принцип, данъкът върху печалбата в страните от Европейската общност, Съединените американски щати и Япония се характеризира със сравнително високи ставки, които обаче за някои страни са диференцирани в зависимост от ръста на предприятието или отрасловата му принадлежност. Така например в САЩ, използувайки като критерии оборота на фирмите, се прилагат три вида ставки за данъка върху печалбата - 15, 25, 30 на сто. А в Гърция и Ирландия, забележете, фирмите от леката промишленост се ползуват с намалени ставки като преференции съответно от 40 и 10 на сто.
С оглед да се подкрепи развитието на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство и туризма в България, бихме предложили да се възприемат редуцирани ставки за данъка върху печалбата за тях. Международната практика, както посочихме по-горе, има примери за подобно третиране на въпроса. Селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и туризма винаги са били и ще бъдат структурноопределящи отрасли за България. Без да приемем преференции и стимули, трудно можем да очакваме стабилизацията и развитието на тези отрасли.
Трето. В предизборните си обещания Българската социалистическа партия се ангажира с провеждането на активна инвестиционна политика. Но внесеният от правителството Законопроект за данъка върху печалбата не е в унисон с тези обещания. Законопроектът не освобождава от данък инвестиционни разходи, направени от юридическите лица.
Движението за права и свободи смята, че съживяването на икономиката на страната изисква да се предоставят допълнителни стимули за фактическо увеличаване на инвестициите от всички предприятия, които имат възможност за това. Това е практиката в другите страни, когато данъчните регулатори трябва да съдействуват за засилване на инвестиционната активност.
Ние предлагаме да се направи класификация на инвестициите за закупуване на производствени фондове и нови технологии, и те да бъдат признати като разходи, за да не се облагат с данъци.
Четвърто. От началото на реформите се наблюдава изключително нисък интерес на чуждестранните инвеститори към България. Така например за този период в страната са привлечени 750 млн.долара, от които 487 млн.долара са преките чуждестранни инвестиции. В сравнение с другите източноевропейски страни България е на последно място след Румъния и Македония. Според нас, това изисква промяна в правната среда на чуждестранните инвеститори.
В законопроекта се предвижда данъчният размер на данъка върху печалбата за данъчно задължените лица, клоновете на чуждестранните лица и неперсонифицираните дружества да бъде 36 на сто върху облагаемата печалба. За същите, при облагаема печалба в размер на 1,5 млн.лв. се предвижда данъкът върху печалбата да е в размер на 26 на сто.
Парламентарната група на Движението за права и свободи смята, че привличането на чуждестранни инвестиции в страната има важно значение за развитието на реалната икономика. Ето защо ние бихме предложили да се приеме единен данъчен размер на данъка върху печалбата от 26 на сто, независимо от размера на облагаемата печалба, отнасящ се до чуждестранните лица в страната.
Внесеният законопроект предвижда размер на така наречените "вноски за общините" от 6,5 на сто от облагаемата печалба, като същевременно се предвижда законът да влезе в сила, забележете, от 1 януари 1996 г.
Всички знаем критичното финансово състояние на много общини и техните трудности по обвързването на приходите и разходите на общинските бюджети. Освен това, за 1996 г. приходите в общинските бюджети са разчетени при съществуващото законодателство - 40 на сто данък върху печалбата и 10 на сто вноски за общинските бюджети. Приемането на Закона за данъка върху печалбата и влизането му в сила от 1 януари 1996 г. ще доведе до сериозно неизпълнение и необвързване на общинските бюджети.
Ето защо, бихме предложили в тази връзка законът да влезе в сила от второто полугодие на 1996 г., като управляващата партия да поеме неизпълнението в бюджетите на общините от държавния бюджет. Също бихме предложили, размерът на вноските да остане 10 на сто от облагаемата печалба като вид преференция за общинските бюджети, предвид и приемането на Закона за местните финанси. Защото има страни, които се славят с преференции за своите общини. Така наречените "апартаменти", както е примерът във Франция.
В заключение, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи заявявам, че може би е наложително приемането на нова законодателна уредба за данъка върху печалбата, но заедно с това е необходимо прецизирането на законопроекта от гледна точка на приоритетите и целите на икономическото развитие на страната, а не той да се разглежда като средство за попълване на държавния бюджет с финансови средства.
Уважаеми господа от Демократичната левица, направете така, че новият законопроект истински да защити частния бизнес, чуждестранните инвестиции и да даде шанс на България да оцелее и да се утвърди тя като демократично развиваща се държава. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата народният представител Росен Михайлов от Демократичната левица.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми дами и господа, искам да бъда пределно кратък. Моето виждане е, че преждеговорившите колеги доста добре и, както се казва, фундаментално очертаха проблемите, които стоят при приемането на този закон.
Още един път потвърждавайки моето становище, смятам, че и на болшинството от вас, че този закон е нужен. Абсолютно необходимо е неговото приемане на първо четене и е целесъобразно. Трябва да се изяснят някои основни неща, които са заложени като идеология на закона.
Законът за облагането на печалбата на юридическите лица и, както уместно спомена господин Димитров, че трябва да се промени в самото си заглавие, за вноските в общините, трябва да бъде поставен на някои основополагащи принципи. Нужно ли е в момента да коментирам изравняването на държавния и частния бизнес, като основен принцип, който е залегнал в този закон?
Абсолютно необходимо е. Но, ако погледнем структурата на собствеността в сегашния момент, ние считаме, че той трябва да бъде актуализиран именно в тази насока. При сегашното преобладаващо доминиране на държавната собственост, така или иначе нужно е насочването на закона в неговите ставки, по отношение на частния бизнес. Като казвам "насочване", именно в редица облекчения, които той трябва да създаде на частния сектор. Но частният сектор, не преференции, които знаем много често, минават като един капан или уловки пред данъчните власти за невнасяне на данъци в бюджета, а наистина облекчения, които ще гарантират производството.
Липсата на данъчни облекчения изправя пред българското стопанство и проблемът за притока на чуждестранни инвеститори. Не можем да отиваме да развиваме една либерална икономическа среда, ако нямаме отворено и хармонизирано законодателство по отношение на чуждестранния инвеститор. Главно, с точни и ясно определени принципни облекчения, по отношение на всеки един чуждестранен капитал, който ще бъде налице в България, но не за да създава една компрадорска прослойка, а за да произвежда.
Структурното определяне на самите данъчни ставки на Закона за печалбата трябва да бъде естествено насочено към определените сфери на стопанството - селско стопанство, лека промишленост, индустрия. И когато говорим именно за такива облекчения аз вземам предвид думите на госпожа Осман, която отправи апел към депутатите от демократичната левица, не само депутатите от демократичната левица, а общо е нашето становище, че всички ние трябва във времето между първо и второ четене да направим така необходимото за актуализация, естествено с участието на вносителите, на този закон, за да внесе една добра данъчна атмосфера по отношение на този закон за преференции, които са разумни, които са в крак с времето и които преди всичко ще работят за стабилизиране както на стопанския сектор, така и на самата държава. Има различни методи. Ние знаем по какъв начин приехме редица данъчни облекчения, та дори и освобождаване от данъчни вземания на производителите в селскостопанския сектор. Нищо чудно, че може такъв подход да се приложи и тук.
С тези няколко думи аз искам да ви призова да подкрепим на първо четене този закон. По-добре е такъв закон да има и е абсолютно необходимо такъв закон да има. Що се касае до различни наши виждания, нека те да бъдат конкретизирани в интервала между първо и второ четене.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Господин Радев, ще Ви стигне ли времето до края на заседанието?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като СДС не е използвал времето, има само двама оратори записани, имате думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз първо ще започна с известно задоволство, че финансовият министър е в залата и ще чуе това, което ще му каже опозицията. Той има нужда да чува такива неща. Разбирам неговото трудно положение. То ще става още по-трудно оттук нататък. Но това не е основание, когато се гледа един такъв закон като този, фундаментален, основен, изключително важен закон със значение години напред, той да отсъства от залата. Даже бих желал и неговият заместник, който отговаря за данъците в България, и той да бъде тук, но индиректно с него, ако трябва допълнително ще се свържем по тези въпроси.
Уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Аз още веднъж повтарям, че този закон е най-важният икономически закон за тази година. По-важен, бих казал, фундаментално значение има, по-важен е от държавния бюджет, който година за година се приема, а това, което приемем сега, са принципи, свързани с облагане на печалбата и на доходите - основен източник, бих казал, на средства за бюджета. В този смисъл добре е народните представители да отделят повече време на този закон.
Вие всички знаете същността, голяма част от вас знаят и съдържанието, може би, или основните моменти от съдържанието на действащия досега и все още към днешна дата Указ 56, прословутият Указ за стопанската дейност и неговият правилник. С приемането на този закон указът ще отиде в историята.
Затова първият въпрос, който стои пред нас, е да разгледаме и да вземем решение по него, а най-вече това засяга вносителя - Министерството на финансите чрез Министерския съвет, то е след като в заключителните разпоредби Указ 56 се отменя от този закон, то онези моменти, които досега се решаваха от указа за стопанската дейност, има може би десетина такива моменти и които не са влезли, не са предмет на настоящия законопроект, това са норми, които досега действаха. Те би трябвало да отпаднат с тази заключителна разпоредба на този закон и да не съществуват оттук нататък, а в момента това са норми, които важат в страната. Има поне, пак потварям, десетина такива въпроси, които трябва по някакъв начин да бъдат регламентирани или поне да се каже: те действат до момента на влизането на този закон и оттук нататък стават бяло поле.
По отношение на закона като цяло.
Лично аз смятам, че такъв закон отдавна трябваше да има. Това е една положителна стъпка, тоест данъчното законодателство да се урежда със закони, а не с нещо друго, както е досега, и най-вече основен данък, какъвто е печалбата. Никакви укази и никакви такива правилници, и тям подобни неща не могат да заменят и не бива да заменят стойността и силата на един закон. Затова казвам в този смисъл приветствам вкарването на този законопроект. Това е материя, която предишният парламент се опита на два пъти да вкара в пленарна зала, но така и не видяха разглеждане тези законопроекти. Аз намирам известна прилика в някои неща от това, което днес гледаме, с това, което биде предложено от предишните вносители - два на брой, според мен.
Най-общата ми оценка за външния вид на този закон не е особено положителна, в смисъл такъв, че би могло с много по-малко и с много по-точни думи да се формулират редица членове, алинеи и точки в този закон. Явно, че е ползван и опитът на законодателството в Западна Европа по този повод. Явно е, че много от действащите формулировки, да нарека, на досегашния Указ 56, а и на двете предложения за такъв закон, са взети под внимание, но просто може би едно по-добро подреждане, класифициране и най-вече даване яснота на редица текстове. Аз мога да ви изброя поне 10-15 текста, които имат нужда от поясняване и конкретизиране не за промяна на тяхната същност, а за увеличаване на тяхната яснота - нещо, което всеки един закон трябва да преследва, ако иска да бъде добър закон. Защото ние не бива и не можем да оставим на някой друг да дава тълкувание и то тълкувание по същество на някои членове на който и да било закон. Тогава той престава да бъде закон, престава Народното събрание да бъде законодателен орган и изпълнителната власт или някое министерство тълкува така, както на нея й изнася този или онзи текст. Затова предимство на всеки един закон е неговата яснота и в това отношение този закон има какво да се прави в него.
Уважаеми колеги, аз съм много улеснен и облекчен в моето изказване и във времето вероятно твърде кратко ще бъде това, което ще кажа, затова защото господин Венцеслав Димитров много подробно и, бих казал, почти изчерпателно разгледа онези моменти в законопроекта, които наистина представляват същността, която трябва да бъде по един или друг начин обсъдена и по един или друг начин решена, не така, както е предложено от вносителя.
Аз много бегло ще маркирам само някои от тези неща и ще се спра на нещо, което до този момент според мен не бе засегнато от никой. Смятам, че е много важно това, което ще ви кажа.
Но най-напред няколко основни неща, които по един или друг начин бяха засегнати до момента.
Основното, което се натрапва като дух на този закон, това е преди всичко отново ограничаването, този път бих казал директно - ликвидирането на съществуващите до този момент преференции на дребния и среден частен бизнес. Ликвидират се тези преференции, ликвидират се преференциите и в една друга форма, за която мнозинството, което днес управлява, има основанията поне според техните думи да казва, че това е форма, на която те винаги са държали, въпреки че в годините на управлението на техните предшественици тази форма беше до такава степен закърняла, щото се равняваше на държавна. Имам предвид кооперативната форма на собственост. Чрез този закон кооперативната форма на собственост също е сритана в ъгъла и онези преференции, които имаха до този момент кооперациите по действащия към сегашна дата Закон за кооперациите, също са ликвидирани. Аз много бих желал в комисията поне и надявам се това да стане между двете четения - да има един представител на, хайде да го наречем, ръководството на тези кооперации в национален мащаб или на някаква друга структура, която да изясни смисъла и необходимостта от тези преференции, които те имаха до този момент. Защото това не е пак да откриваме колелото. Това е практика в света и в Европа - кооперациите да не плащат данъци върху печалбата. Просто това е практика там и явно има нещо, поради което това е правено и тук досега. Нека тези хора да го кажат между двете четения, защото ние ще предложим и отсега казвам, че ще подкрепим едно такова тяхно искане. Имам предвид, че частната собственост, частният бизнес отново е на подсъдимата скамейка и бих се постарал с няколко пункта да докажа твърдението си.
Най-напред премахването на облекченията, които съществуваха относно инвестициите на този дребен собственик, на частния бизнес, най-общо го казвам, за да не говоря сега за еднолични търговци и други форми, съществуващи по Търговския закон. Премахването се изразява в облагането с данък върху печалбата, включително и на инвестициите, вложени от тези хора, които развиват такъв бизнес, за машини, съоръжения, за дълготрайни материални активи, нещо, което досега те можеха поне да избират. Те можеха да избират дали това облагане да бъде във времето по някакъв начин пропорционално разпределено посредством амортизационните отчисления или наведнъж да поемат негативизма и тежестта на тази инвестиция.
Уважаеми колеги, ние тук говорим непрекъснато за инвестиции, непрекъснато говорим за преструктуриране. Не може да има преструктуриране, не може да има промяна в икономиката, ако не намерим начин да насърчим инвестициите. Едва ли ще ви кажа нещо ново, пак казвам, преди мен на тази тема се говори немалко. Аз ще повторя някои неща, няма да ви кажа нищо ново, но разберете, ако искаме да имаме средна класа, ако искаме да имаме много, много на брой средни и дребни собственици, ние не можем и не бива да ги сложим на еднакъв кантар с държавната собственост. Държавната собственост, която десетилетия бе създавана от всички нас като отчисление от печалбата, като Фонд "РТУ", като основен ремонт, като инвестиции, като държавни средства, като какво ли не. Тя беше изградена в днешния й вид от всички нас години наред. А ние искаме сега при всичките тези претенции за равнопоставеност, която казваме, че поощряваме, и искаме днес да изправим онзи човек, който има смелостта да се хвърли в това разбунтувано море на икономиката, в този, бих казала, твърде несигурен стопански живот, ние искаме от този човек той да инвестира, той да намери средства за машини, съоръжения, за сгради, за помещения, за офиси, за оборудване, за какво ли не щете, и въпреки, че е взел заеми или че е събрал от не знам къде някакви средства, да го обложим с данък върху печалбата върху тези суми. Е, това е нещо, на което му казвам обезглавяване на този стремеж. Аз много се надявам, че мнозинството отляво ще разбере тази основателна тревога на опозицията. Ако финансовият министър, който пак, вероятно притеснен от някакви негови текущи, дневни грижи, излезе навън, ме чува, то добре би било да помисли този финансов министър за някаква форма, която би могла да смекчи това, което е предложил в момента, това драстично ликвидиране на тази възможност за насърчаване на инвестициите в тези, повтарям, дребни и средни собственици. И това може да бъде търсено поне в две посоки. Най-напред, ако толкова държи да вкара някой лев в държавната хазна по този път, ами то нека да класифицира поне на две групи тези дълготрайни материални активи. Нека онези от тях, които са пряко свързани с производство, които създават материални блага, онези производствени дълготрайни материални активи, нека те да бъдат изчерпателно изброени в някакъв документ и да бъдат подложени на досегашния режим или поне да се даде възможност за избор на онзи, който е решил да прави тези инвестиции. Това е първият път и бих казал най-добрият. Вторият път - също не е лош. И той е свързан с действащата в момента политика и отношение към амортизациите като към една икономическа възможност, като към един икономически лост, чрез който се разсрочва тежестта, първоначалната еднократна тежест от поемането на тези инвестиции. Чрез тези амортизации част от средствата, вложени в инвестиции, могат да се вкарват в разходите периодично, на определени разстояния във времето - месечно, тримесечно и така, докато се погаси цялата стойност. И това е един изключително голям въпрос. Ние няма сега да го изчерпим него, но би могла тази несправедливост, която сега съществува, а тя е такава - амортизационните отчисления имат две природи, два живота да го нарека. Амортизацията, един път по Закона за счетоводството е дадена като възможност на ръководството на всяко предприятие само да си прави амортизационния план и да си подбира кога би могло чрез начина, по който експлоатира тези дълготрайни материални активи, да прецени докога ще бъде дължината на живота на това основно средство. В същото време обаче данъчните казват: не, това той нека да си прави по Закона за счетоводството, но за целите на данъчната политика, за целите на данъчното облагане ние ви казваме: ето линеен способ, ето ви пропорционално облагане и то не може да бъде повече от толкова за тези основни средства, толкова за другите, третите, четвъртите. Това обаче се отнася само за една част от всички дълготрайни материални активи. Вярно - за по-голямата, вярно - за по-основната, но не за всички. Днес ние забравяме за това и казваме вече за всички в този законопроект. За всички и то твърдо, и то по начин, по който никой не може да повлияе освен Министерство на финансите, което е дало тази матрица и всички са длъжни да спазват тази матрица. Ето ви вторият начин, по който би могъл да се намали тежестта и удара, хидравличния удар върху онези, които искат да инвестират. Ами дайте някакви граници, дайте някакъв толеранс, дайте "от - до", дайте една възможност на този човек сам да прецени в коя точно скала, в коя точно матрица да влезе съобразно естеството на неговото производство или търговия, естеството на неговата стопанска дейност. Дайте му начин той гъвкаво да подбере този механизъм.
Това, което ние четем днес, не дава тази възможност.
Вторият момент! Много норми в този законопроект, особено в частта, в която се налагат данъчни утежнения, а някои данъчни облекчения се прехвърлят от закона в бъдещия негов правилник за приложенията - и това е една порочна система за- това, защото, е, докосваме се до този болезнен днес въпрос, този, който вероятно интересува една огромна част от данъкоплатците - да се решава данъчната тежест извън парламента. Да се решава някъде другаде. Не може онази основа, която служи за определяне на конкретния размер на някой данък или такса, да бъде решаван не от закон, а от някакъв друг подзаконов нормативен акт, какъвто се явява правилникът. Ами колеги, правилникът дава технологичното решение на този закон. То няма и не бива да има никакви други правомощия по какъвто и да било въпрос. Законът е онзи, който дава данъчната тежест. Правилникът може само да каже технологично как става, без да променя съдържанието на нито един от основните елементи, които определят този данък. Това, което сега наблюдаваме, не е така. Поне в 7-8 пункта мога сега веднага да ви цитирам. Казва се: това се определя от правилника. А правилникът е творение на Министерство на финансите, а оттам на Министерския съвет. Не и на парламента!
И по този повод се говори преди мен. Колегите обосноваха необходимостта от това тези неща да ги вкараме в закона и аз се надявам на едно добро разбираме както от вносителя, така и от парламентарното мнозинство - да увеличим малко обема на закона. Е, всеки ден не се приема закон като този, разбира се. Затова заслужава по-голямо внимание да увеличим, ако щете, и обема му, а също така и яснотата на този закон. От това има полза и законът, и Министерството на финансите, и всички ние като цяло - законодателите.


Бих могъл да направя коментар по много конкретни текстове от така неречените данъчни утежнения, данъчни облекчения. За тях беше говорено, в това число и за командировките, в това число и за възможността за дарения от частни фирми, все в посока, за която преди малко говорих - отново поставяне на колене на този частен бизнес. Всичко това бе казано, аз просто няма да го повтарям, защото е явно и просто безспорно.
Не искам да се спирам и на Закона за кооперациите днес. Вероятно ще използвам това между двете четения, след като се консултирам с ръководствата на някои кооперативни структури в страната, но, вижте, много неяснота, и бих казал смут, създават у мен две понятия, които се използват в този законопроект, и се отнасят до кооперациите. Там се говори за един производствен дивидент, за един потребителски дивидент. Направен е някакъв опит те да бъдат обяснени, нелеп опит, твърдя, нелеп опит за обясняване на тези понятия, просто добре би било между двете четения вносителят да изясни точно какво има предвид под тези понятия и народните представители да могат съвсем убедено да направят своите предложения.
И аз се присъединявам към предложението на колегите, че самото заглавие още не включва съдържанието на това, за което говорим. Разлика между данъци и такси има. Тя е ясна на много от нас. Разлика между тях и понятието "вноски" има огромна, и ако на някой не му е ясно това, нека да намери някаква консултация по този въпрос. Вноска, записана тук по този начин, е нещо ирационално, нещо, което просто се отдалечава от духа и замисъла на законодателството. Не вноска, по съдържание това, за което става дума, си е чист данък. И нека да си бъде наречен така. Друг е въпросът технологично общо ли ще бъде данъчното облагане и после разделяно на такива и такива получатели или това ще става предварително. Това не променя съдържанието на понятието вноска.
И сега нещо, което много ви моля да разберете добре. Това е нещо, което досега не бе засягано и аз ви моля да го разберете, защото между двете четения се надявам на подкрепа и на мнозинството отляво по този въпрос.
Вие знаете, че основният елемент, върху който се съсредоточават усилията на облагането, това е финансовият резултат от годишното действие на този или онзи данъчен обект. Този финансов резултат има свойството да се преобразува, като се увеличава или намалява с определени данъчни утежнения и определени данъчни облекчения, изчерпателно изброени в закона, за които се разбрахме, че няма да ги прехвърляме, правилникът да казва какви са и колко големи да бъдат.
Значи имаме един финансов резултат. Този финансов резултат преди да го атакуваме с определен процент за данък върху печалбата, преди печалбата да е станала облагаема, се увеличава или намалява от утежнения и облекчения. И вижте сега какво е същността на това, което искам да разберете. Казано е така: този финансов резултат, независимо от това дали е положителна или е отрицателна величина, се увеличава с размера на признатите утежнения: първо, второ, трето, пето, петдесето. По тях ще говорим между двете четения. Но сега искам по принцип да разберете. Значи независимо дали имаш печалба или загуба, ти увеличаваш този резултат, който трябва да бъде обложен с данък върху печалбата, с една величина, която се формира от няколко други източника, които си направил като разходи преди това. Но не ти се признават за данъчното облагане.
Какво става сега? Ще ви дам един пример, че това предприятие е на загуба с 10 единици. То би трябвало да не привежда данък върху печалбата. Обаче имаме 5 - 6 фактора, които не му се признават за разходи и те увеличават величината, която се атакува за разпределяне като печалба. И тогава, в един момент, тази загуба може да стане печалба за данъчно третиране. Една фиктивна печалба, която я няма, но казваме, тя е 10 единици положителни. Върху нея налагаме тези 36 на сто и така нататък. Виждате, че дори и при загуба, предприятието плаща данък върху печалбата. Но това в единия случай. Хайде сега да видим другия, за който говоря, че вече създава една абсолютна неравнопоставеност между двете величини.
Второто е данъчните облекчения. Нека да допуснем, че едно предприятие има 10 единици печалба или да го наречем финансов резултат най-общо. Преди да го атакуваме с тези 36 или 26 на сто ние го преобразуваме, като го намаляваме сега с признатите облекчения. И те са 4 - 5 - 10 - 15, колкото там са изредени. Да допуснем, че тези облекчения дават една възможност облагаемата част, тоест този доход да бъде намален и да отиде в отрицателна величина дори, да стане минус 10 единици, както предния случай, вносителят обаче казва: "Не, намалявате, но само до нулата". Тоест, изчерпвате положителната част на този резултат. Отрицателната част - не, не влизате в нея. И до какъв парадокс можем да стигнем, докъде можем да стигнем по тази логика?
Значи имаме 10 единици положителен резултат. Облекчаваме я с някои от предишните неща, които са влезли тук като преференция, стигаме до нулева, даже до отрицателна стойност. И изведнъж следващата преференция, а тя, да кажем, е дивидент от някакво съучастие, значи това предприятие е работило с друго предприятие и има да получи някакви дивиденти. По закон те се облагат там, където са получени - в другото предприятие. Пристигайки тук, те влизат в данъчната сметка, в приходите и разходите и би трябвало да бъдат изключени от облагане. Добре, но ние сме стигнали до нулата. Не можем да отидем назад по смисъла на тази неравнопоставеност. Какво значи това? Ами, на прост език това означава, че ще му бъдат двойно обложени тези дивиденти от съучастие с други предприятия. Това значи то на чист, прост български език. И такива крайни случаи сигурно ще има, ако го приемем в този вид. Значи моята молба е това добре да бъде разгледано, готов съм да обясня с примери на всеки един това, което говоря, ако е необходимо, но нека да има равнопоставеност и справедливост.
И последното, което ще кажа, времето много напредва, имам още много неща да кажа, но пак в тази посока, в която започнах, искам само да кажа, че утежненията са пак върху частия сектор, а не върху държавния. Говори се тук от вносителите, че видите ли, намаляваме процента, с който облагаме печалбата. Намаляваме, но на държавната собственост, колеги, и това е добре да се подчертае. На частната собственост - и реално, и относително я увеличаваме. Защото сега слагаме там още един данък, който те не плащаха, и сумарно новият данък, с намалението на стария дава величина по-голяма, отколкото сега съществува. И това, който не го разбира, значи не иска да разбере, не иска да види какво точно казва законът.
Така че това подчертава за сетен път моето твърдение, че на частния бизнес се гледа като мащеха към доведено дете. Ако имам възможност и време, може би другия път ще продължа. И колегата - също. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Приключихте изказването си?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (встрани от микрофоните): Не остана време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: 30 минути дотук. За СДС останаха 15 минути. Имаме възможност или да ви направя съобщенията, или да решим процедурния въпрос, за да може господин Радев да си довърши изказването.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Нека да си довърши изказването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Радев, формулирате ли предложение да удължим времето?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Не, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не, разбира се. Други предложения има ли в залата?
Не може, или приключваме... Няма предложения за удължаване на времето. Ще ви направя съобщенията.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседанието си днес от 14,30 часа в зала "Запад" с много обширен дневен ред - осем важни законопроекта.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи днес има извънредно заседание на пл. "Батенберг", в зала 248 от 14,30 часа - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността - второ четене.
Същата комисия - редовно заседание - четвъртък, 14,30 часа в зала 356.
Комисията по националната сигурност днес от 15 часа във 232 зала - редовно заседание.
Утре, 15 часа в 232 зала - редовно заседание.
Комисията по радиото, телевизията и БТА - извънредно заседание днес от 17 часа в зала "Запад" - закони.

И редовно заседание утре от 15 часа в зала "Запад", пак законодателна дейност.
Закривам заседанието. Утре точно в 9 часа. (Звъни)

Закрито в 14,00 часа



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев


СЕКРЕТАРИ:

Георги Георгиев

Яшо Минков