Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателите Нора Ананиева и Атанас Железчев
Секретари: Иван Братулев и Юмер Юмер

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Най-напред ще прочета съобщение за парламентарния контрол на 15 март 1996 г., петък.
1. Заместник министър-председателят и министър на икономическото развитие Румен Гечев ще отговори на актуален въпрос на народния представител Едвин Сугарев.
2. Заместник министър-председателят и министър на териториалното развитие и строителството Дончо Конакчиев ще отговори на актуален въпрос на народния представител Илия Данов.
3. Заместник министър-председателят и министър на земеделието и хранителната промишленост Светослав Шиваров ще отговори на актуален въпрос на народния представител Атанас Праматаров и на питания от народния представител Атанас Железчев.
4. Министърът на здравеопазването Мими Виткова ще отговори на актуален въпрос на народния представител Николай Христов.
5. Министърът на вътрешните работи Любомир Начев ще отговори на актуален въпрос на народните представители Гюлбие Реджеб и Юджел Атилла.
6. Министърът на правосъдието Младен Червеняков ще отговори на питания на народните представители Емилия Томова и Цоньо Ботев.
7. Министърът на външните работи Георги Пирински ще отговори на актуален въпрос от народния представител Анатолий Величков и на питане от народния представител Васил Златаров.
8. Министърът на отбраната Димитър Павлов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Орлин Драганов.
9. Министърът на промишлеността Климент Вучев ще отговори на питане от народния представител Атанас Праматаров.
10. Министърът на транспорта Стамен Стаменов ще отговори на актуален въпрос на народния представител Орлин Драганов.
Поради отсъствие от страната и неотложни международни ангажименти, министър-председателят Жан Виденов не може да участвува в заседанието на парламентарния контрол.
На основание чл. 70, ал. 3 и чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със 7 дни са поискали министърът на културата Георги Костов на актуален въпрос от народния представител Миланчо Колев и министърът на околната среда Георги Георгиев на питане на народния представител Руслан Сербезов.
Ще ви представя едно съобщение, което изисква и гласуване.
"Предложение от Иво Атанасов - председател на Комисията по културата относно удължаване с две седмици срока за предложения от народните представители по Законопроекта за народните читалища.
Уважаеми господин председател, моля да бъде удължен срокът за писмени предложения от народните представители за второ четене на Законопроекта за народните читалища. Комисията по културата проведе национален семинар за обсъждането на законопроекта. От регионите от страната постъпиха много предложения, които се нуждаят от комплексна обработка и систематизация.
С цел по-голямата ефективност на бъдещия закон и максималното доближаване до потребностите на дейците на читалищното дело Ви моля да разпоредите удължаването на срока за писмените предложения с две седмици, съгласно чл. 69, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът е приет на първо четене на 6 март 1996 г."
Предлагам Народното събрание да гласува удължаване с две седмици срока за представяне на предложения от народните представители по този законопроект. Има ли възражения? - Няма. Моля да гласувате.
От общо гласували 186 народни представители, за - 164, против - 7, въздържали се - 15.
Предложението се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров да представи становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Комисията по устройството и дейността на държавните органи на свое редовно заседание, проведено на 7 март 1996 г. обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от народния представител Красимир Премянов и група народни представители.
След проведените дискусии, членовете на комисията възприеха следното становище:
Проведените избори през 1995 г. и прилагането на приетия Закон за местните избори разкрива наличието на някои непълноти и нормативно неуредени проблеми, които затрудняват дейността на избирателните комисии. Най-съществените от тях са свързани с липсата на регламентация относно това при касиране на избор кой ще упражнява функциите на кмет. Поради това внесеният законопроект е актуален и необходим. В него не се съдържат разпоредби, които да противоречат на Конституцията.
Някои от текстовете на предложения закон, обаче, е нужно да претърпят изменения, с оглед тяхното усъвършенствуване.
Така например § 12, ал. 2 предвижда, че ако във втория тур са участвували само 2 кандидати и са получили равен брой гласове, поради което не е избран кмет, се насрочва нов избор за кмет. Когато и при новия избор кандидатите са получили равен брой гласове, кметът се определя чрез жребий. Това нормативно разрешение следва да се прецени отново за второ четене дали е най-удачно. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Много моля народните представители за внимание и уважение към председателя на комисията.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Разпоредбата на § 13 може да се допълни. Формулировката, която този текст предлага, не урежда недвусмислено правното положение на новоизбрания кмет в случаите, когато изборът е обжалван.
Изтъкнатите несъвършенства в законопроекта биха могли да бъдат отстранени и в хода на обсъжданията за второ четене. Поради това Комисията по устройството и дейността на държавните органи смята, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните избори може да бъде приет на първо гласуване от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Димитър Велев - председател на Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика да представи становището на председателствуваната от него комисия.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика на свое заседание обсъди внесения от Красимир Премянов и група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
Комисията смята, че предлаганият законопроект е необходим и актуален. Досегашната практика по приложението на Закона за местните избори разкри някои неуредени законодателно проблеми. Ето защо законопроектът запълва съществуващата празнота в нормативната уредба.
Във внесения проект се предлагат нови удачни решения за по-резултатно и оперативно протичане на изборния процес. Съдържащите се в законопроекта изрични разпоредби премахват възможността за различно тълкуване и правоприлагане при осъществяването на различните избирателни процедури. Удачно се регламентира в § 1 активното избирателно право, като се свързва с изрично установени законови предпоставки. Сполучливи нормативни решения се съдържат в § 5, 9, 12 и прочие.
Заедно с това комисията смята, че някои текстове следва да се прецизират. Ще бъде целесъобразно още веднъж да се обсъди предлаганата правна възможност в § 12, т. 2 кметът да се определя чрез жребий пред Централната комисия за местни избори в случаите, че в новия избор след втория тур кандидатите за кметове са получили равен брой гласове.
Комисията смята, че би могло в § 7, т. 2, или т. 14 от закона, да се посочи 7-дневен срок, в който общинската избирателна комисия да предложи на Централната комисия за местни избори насрочването на нов избор, когато няма избран кмет на втория тур и когато изборът за съветници и, или кмет, е обявен за незаконосъобразен.
Удачно е да се определи начинът на формирането на Централната избирателна комисия, тъй като в момента това не е направено.
Систематичното място на предлаганата разпоредба на чл. 108, ал. 2 в § 15 е след чл. 105.
По-точна е употребата на понятието "незаконосъобразни", вместо използваното в проекта понятие "недействителни" в някои случаи.
След като обсъди предложения законопроект, комисията с 13 "за", 1 "против" и 3 "въздържали се" реши да предложи на Народното събрание внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори, за да бъде приет на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Емил Филипов, за да прочете становището на председателстваната от него Комисия за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На свое редовно заседание на 7 март 1996 г. Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии обсъди внесения от народния представител Красимир Премянов и група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
Всички изказали се членове на комисията потвърдиха, че в резултат на прилагането на Закона за местните избори през 1995 г. за избор на кметове и общински съветници бяха констатирани и някои непълноти, затрудняващи дейността на избирателните комисии и които не могат да се отстранят с тълкувателни решения на Централната комисия по местните избори.
Предложените от вносителите 17 параграфа за изменение и допълнение на Закона за местните избори, целят отстраняването на реално доказаните непълноти или непълноти, които биха възникнали при една или друга хипотеза при бъдещи частични избори или при приложението на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
В резултат на дискусията комисията предлага да се обсъди прецизирането на следните текстове:
1. Параграф 3 от законопроекта - за правото на общинската избирателна комисия да може да образува и отделни избирателни секции.
2. Параграф 13, чл. 104 от закона - новите алинеи 2 и 3, с които при всякакъв вид жалби съдът може да спре изпълнението на решението на общинската избирателна комисия за обявяване на изборния резултат.
3. Да се предвидят в законопроекта текстове, които да определят кой и по какъв начин осигурява попълването на общинска избирателна комисия и секционните комисии в случай, че една политическа сила в тоследния момент преди местните избори оттегля своите представители и ги бойкотира.
На основата на проведеното обсъждане, Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии с консенсус предлага да бъде обсъден и приет на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към обсъждане на законопроекта на първо четене. Моля председателите на парламентарните групи да представят списък от желаещи да се изкажат. Определям минималната квота от 30 минути за парламентарна група.
Давам думата най-напред на Наташа Тачева от Демократичната левица.
НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги! При прилагането на Закона за местните избори бяха констатирани няколко съществени празноти и непълноти, които препятстват нормалното протичане на изборния процес, затрудняват работата на избирателните комисии и не могат да бъдат отстранени с тълкувателни решения на Централната комисия за местни избори. Такива непълноти са преди всичко случаите на провеждане на избори при касиране на изборите за общински съветници, провеждането на избори в новообразувани общини, райони и кметства, определяне на временно изпълняващ длъжността кмет до встъпване в длъжност на новоизбрания. Явно се налага прецизиране на текстовете, регламентиращи тези случаи, както и на текстовете за активното избирателно право в различните възможни хипотези, по-пълно регламентиране на вариантите при получаване на равен брой гласове в изборите за кмет.
Какви конкретни предложения за изменение и допълнение съдържа законопроектът и какви са мотивите и аргументите ни за предлаганите изменения и допълнения?
На първо място, предлагаме по-прецизна редакция на чл. 3, ал. 1 от закона, чрез която, отчитайки различните хипотези, се надяваме да предпазим от изкушения тези, които биха решили чрез прехвърляне на избиратели от други общини и населени места, в които изборите са приключили, да постигнат определен изборен резултат. Ако държим действително органите на местното самоуправление да бъдат избирани от гражданите, които живеят на съответната територия, а не от политически гастрольори, независимо от какъв цвят са те, би следвало да приемем предлаганото изменение, т. е. в различните хипотези меродавна ще бъде адресната регистрация съответно преди датата на насрочване на общите избори от президента на Републиката и в случаите, когато изборният резултат е обявен за незаконосъобразен или на втория тур няма избран кмет - съответно от датата на обнародване на решението за създаване на нова община, район или кметство или от датата на насрочването на частичен избор при предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета.
С втората група изменения се уеднаквява режимът на насрочване на изборите при различните хипотези. Предложението е това да прави Централната комисия за местни избори по предложение на общинските избирателни комисии, респективно областните управители, като същевременно се запълва непълнотата в закона за насрочване на нов избор за общински, респективно районни съветници при касиран избор и насрочване на избори за органи на местно самоуправление при създаване на нови административно-териториални единици. Удачно е тук да предвидим срок, в който общинските избирателни комисии следва да направят предложението до Централната комисия за местни избори, например 7-дневен срок, за да предотвратим възможността за злоупотреба с право и ускорим изборния процес, което мисля, че е в общ интерес.
Третата група изменения най-общо запълва празнотите в законодателството относно това кой изпълнява пълномощията на кмета до встъпване в длъжност на новоизбрания кмет с оглед осигуряване на оправомощено длъжностно лице, което не само да осигури организационно-техническата подготовка и провеждането на изборите, но и в рамките на закона да решава най-неотложните въпроси на управлението, тъй като в ежедневието бели петна няма и мисля, че всички сме съгласни с това.
Практиката и за жалост съществуващите в страната политически нрави и морал налагат по-детайлно и изрично да се регламентира и процедурата по обжалване на решенията на общинските избирателни комисии за определяне на изборния резултат. Търсенето е в посока на бързина на производството и гаранции, че действително легитимно избрани органи ще поемат функциите, предвидени в закона. Във връзка с това си заслужава да помислим за второто четене да регламентираме и срокове при преглед по реда на надзора, за да се избегнат абсурди от реда на отмяна на решение за касиране на избор и междувременно проведени нови избори. Такива случаи междупрочем в миналия мандат имаше. В тази смисъл ще направя предложение за допълване на чл. 104 от закона.
Редно е също така да уеднаквим терминологията, за да улесним и правоприлагащите органи: недействителност, законосъобразност. Според мен вторият термин е по-точен и по-правилен.
Накрая бих искала да се спра на няколко въпроса, които бяха интерпретирани по всевъзможни начини в медиите, но в повечето случаи, спестявайки на обществото отделни факти или тълкувайки ги съвсем произволно.
Първо, необходимостта от този законопроект и чии интереси обслужва той: бяхме обвинени, че правим закон за Кърджали. Дори и така да беше, колеги, ако той е изработен въз основа на общоприети принципи, а той е именно такъв, твърдението, че преследваме теснопартийни цели с него, нямаше да е вярно.

Каква е истината? Необходимостта от изменение и допълнение на Закона за местните избори възникна още на 13 декември 1995 година след касирането на изборите в община "Борово", но като че ли никой не желае да си спомни или говори за това. В момента има над 70 образувани и висящи дела в окръжните съдилища и след тяхното приключване много вероятно е и на други места в страната да се появи необходимостта от насрочване на избори за съветници и кметове.
Оправдано ли е забавянето на приемането на измененията и допълненията в закона? Всички тук в тази зала по един или друг повод декларираме, че сме за силно местно самоуправление, а вадейки само един от многото случаи - Кърджали, политиканстваме и се мъчим да блокираме избора на органи за местно самоуправление.
На второ място, предложенията ни за консултации с всички парламентарни групи и търсене на съгласие за приемането на законопроекта неколкократно елегантно бяха отклонявани, в резултат на което загубихме близо месец, а изборите в редица общини вече можеха да бъдат насрочени. Един от мотивите, неофициални, разбира се, - бе, че опозицията при приемането на действащия Закон за местните избори е правила предложения, които ние, Парламентарната група на демократичната левица, не сме приели, затова сега да се оправяме сами. Колеги, в тези общини и кметства живеят не само избиратели на левицата. Безвластието не е в интерес на населението като цяло, а на отделни политически сили или техни привърженици.
От друга страна, направих си труда да проверя стенограмите от заседанията на Народното събрание по време на приемането на закона през миналата година. Предложения в посока на сега предлаганите изменения не са правени - нито едно. Значи мотивите не са тези, колеги, които се изтъкваха в процеса на опитите ни да проведем консултации. Аз бих призовала тези колеги, които се позовават на това, да посочат истинските мотиви.
В заключение, мисля, че ще изразя едно общо становище, което неофициално в разговори с колеги от всички парламентарни групи беше подкрепено - че законът е крайно необходим и че е излишно да политизираме и драматизираме нещата. Ето защо в този смисъл и в този дух аз бих ви помолила да не отиваме в крайности в днешния дебат, а да приемем закона на първо четене и с общи усилия на второ четене да го направим такъв, че той да не създава спънки в изборите за органи за местно самоуправление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Филип Димитров от СДС.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително местните избори посочиха доста неудачи на съществуващия закон, който беше приет "на галоп" през 1995 г. Трябва да призная обаче, че моето лично впечатление не е, че тези недостатъци се отстраняват или че се прави опит те да бъдат отстранени в така предложения проект за изменение и допълнение на Закона. Аз, разбира се, не съм имал възможност да участвам в дебатите на комисията, понеже не съм нейн член, но си давам сметка как отново нещата са протекли във формата на диктат на мнозинството, както това обикновено става в последните месеци.
Възловият проблем на Закона за местните избори - не е тайна за никого - представлява тройният балотаж. Тройният балотаж беше една очевидна неудача, която може би даде някои временни изгоди на сега управляващата комунистическа партия, но в крайна сметка от гледна точка на представителността на местните органи той съвсем не помогна за едно адекватно представителство на гражданите. Този въпрос не намира място в предложените изменения и допълнения или по-точно правят се предложения за "усъвършенстването" на тази система на троен балотаж.
Това само по себе си означава, че целта на тези законодателни изменения не е да приведе закона в съответствие с практиката на местните избори и не е да гарантира едно по-адекватно представителство на гражданите в местните органи на власт. Затова оттам нататък вероятно дебатът в тази зала ще протече или ще трябва да протече като една дискусия на някои казуистични въпроси, на някои по-малко значими хипотези, които засягат един или друг аспект на детайлите на правната уредба. Затова, признавам си, съм изпълнен с едно малко неприятно вътрешно усещане за това, че ние ще седим и ще преливаме до голяма степен "от пусто в празно", търсейки уточнения и усъвършенствания на текстове, които сами по себе си представляват неудача. А ако се вгледаме в предлаганите текстове за изменение, то без съмнение има такива, които будят определено недоумение и те биха могли да бъдат разделени на три групи.
Едната група е свързана с текстовете, които са ориентирани към даване на специални правомощия на областните управители в ситуации, когато се прави хипотезата, че не може да бъде намерено по-добро решение. Идеята, че областният управител трябва да се меси във функционирането на местните органи на власт, е идея, която може да бъде прилагана само ограничено. Законът определя случаите, когато областните управители като назначени от администрацията изпълняват своите контролни функции, но оттам нататък при непълноценен избор, при несъстоял се избор за заместник-кмет и т.н. да бъдат пуснати в действие областните управители като тези, които практически решават съдбата на местните органи на власт, е, меко казано, пресилено.
Втората група въпроси е свързана с уточняването на представителството. Вече казах, че докато вие запазвате тройния балотаж, то успехите във вашите усилия няма да са много големи. Казвам - вашите усилия, защото това нещо представлява за мен един проект, изключително несъобразен с всякаква друга воля, освен волята на мнозинството.
Затова и когато погледнете § 12, ал. 2, неизбежно ще видите едно бързане с конструкцията на жребия, което само показва, че действително желанията да се търси адекватно представителство на гражданите просто отсъства.
Третата категория въпроси е свързана с един още по-интересен факт, който за мен е във висша степен политически. Когато в този проект се обсъждат възможностите за намиране на изход от ситуацията, в която предстои да се проведат повторно избори поради опорочен първоначален избор, цялото внимание се концентрира върху картината на избора на кмет - пълно пренебрегване на въпроса за това какво става с общинския съвет в този период от време.
Би могло вероятно да се развива и предполагам, че ще се развива от тази трибуна тезата, че понеже кметът е оперативният орган, който трябва да поема отговорности във всеки момент, затова вниманието трябва да бъде концентрирано върху него, а не върху общинския съвет.

Когато се вгледате, вие ще видите, че се очертават срокове значително по-дълги от месец, реални срокове, в които този вакуум във властта няма да бъде попълнен. И какво? Ще се окаже, че ние се намираме в ситуация, в която един административен орган, кмет, съществуват, но съществува или с вързани ръце, или принуден да пренебрегва органа, от който той черпи една голяма част от своите правомощия, а именно местния съвет.
Считам, че в случая се касае за необикновено недомислие, а за реализиране на политическа тенденция, която изхожда отново от конфигурацията, при която се избират общинските съвети. И обърнете внимание, при която са били избрани в предходните избори общинските съвети и кметовете.
Благодарение на системата на стройния балотаж и известното изкривяване на представителството на много места контролът на настоящото парламентарно мнозинство върху кметовете, това не е тайна, е значително по-голям, отколкото върху съветите. Моето обяснение за този очевиден опит да се пренебрегне ролята на местния съвет се заключава именно в това. Ето защо считам, че се касае за политически въпрос, който е лансиран по начин, отново съставляващ диктат на мнозинството.
Аз предполагам, че моите колеги ще развият по-детайлни съображения по всяка от тези насоки. Но си позволявам отново да отбележа, че този проект за изменение и допълнение на Закона за местните избори не представлява нищо друго, освен развитие на една погрешна насока, на една погрешна тенденция в избирателното законодателство на България. Боя се, че по този начин няма да стигнем далече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Павел Шопов, думата за реплика ли искате?
ПАВЕЛ ШОПОВ (от място): За изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За изказвания има представен списък. Ще Ви впиша и Вас накрая. Добре.
Имате думата за реплика.
С балотажа е много лесен въпросът, по-възрастният печели. Така е по цял свят. На него му остава по-малко.
ИВАН ИВАНОВ (ПГДЛ): По някои от тезите, които застъпи господин Димитров.
Първо, по бързането с жребия. Не зная дали добре сте прочели проекта, но жребият се предлага да бъде след четири пъти избор и четири пъти равни гласове за двама или трима кандидати. Това е нещо ново, разбира се, за нашето законодателство. Може да прави впечатление, но в никакъв случай не е незачитане на волята на избирателите.
Второ, по отношение на намесата на областния управител. Сигурно ви прави впечатление, че това е само в случаите, когато общинският съвет не може да разреши проблема за управлението на общината в периода на провеждането на изборите. Едва ли това е някаква намеса в местното самоуправление, тъй като в противен случай кметът, който има конкретни функции, които този закон му дава за организация и провеждане на изборите, няма да може да ги изпълнява.
Не зная защо още отначало искате да убедите колегите народни представители, че това е един политически закон. Вероятно знаете, че бяха провеждани консултации, поне беше направен опит да бъдат направени такива. Ако вашите представители участваха в тези консултации, вероятно нямаше да ги има тези въпроси, които днес бяха поставени.
Струва ми се, че вие искате да постигнете един пропаганден политически ефект от това противопоставяне. И, моля ви, обръщайте се към вашите представители в съответните комисии, когато казвате, че в тези комисии обстановката е била диктат на мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Иванов, времето за реплика изтече.
ИВАН ИВАНОВ: Попитайте, тук присъстват в залата, виждам няколко от вашите представители и те ще ви кажат, че напротив, разговорът беше конструктивен.
Не бива да се поставя в такава ситуация Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Иванов, времето за реплика изтече.
ИВАН ИВАНОВ: Завършвам, господин председател.
Просто Ви моля да проявите повече конструктивност, а не стремеж да проваляте възникнали проблеми в страната при касиране на изборите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желае ли някой думата за дуплика?
Има думата господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз не съм сигурен дали ние можем със заклинания да променяме реалностите. Ние можем да си говорим колко всичко е протекло много хубаво в комисиите. Аз няма и да споря по този въпрос тук.
Но смисълът на този закон, съдържанието, което той носи и политическият ангажимент, който се излъчва от него са толкова очевидни, че просто едва ли има смисъл да се коментира този аспект на нещата.
Що се отнася до корекцията относно жребия, позволявам си да прочета текста такъв, какъвто той е записан. А именно, ако във втория тур са участвали само двама кандидати, отварям скоба тук, очевидно неудоволствието от участието на двама кандидати личи и са получили равен брой гласове, поради което няма избран кмет, се насрочва нов избор и след него се определя с жребий лицето. Тоест във всеки случай тук има само един допълнителен избор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представители Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател! Дами и господа!
Пред нас е Законът за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Аз бих казал още в началото, че той правно-редакционно е доста по-добре съставен, отколкото другите закони, които са били внасяни в пленарната зала в последно време.
Безспорно това е един закон, говоря за основния закон, който има една сравнително по-малка или по-кратка биография. Това е един закон, процесуален бих казал, във връзка с провеждане на местните избори. И тогава когато ние още нямаме необходимата практика, много естествено е, че първоначалната редакция или текстовете, които действат и към момента, не са най-съвършени. Затова е правилно да се помисли за подобряване на съответните текстове, за подобряване на процедурата и въобще за едно усъвършенстване и на този закон.
Разбира се и в него бихме могли да намерим доста слаби места и, разбира се, и положителни. Аз само ще си позволя да се спра върху няколко момента, които все пак заслужават нашето внимание. А допълнително, вече в писмена форма, от името на Народния съюз, ще бъдат внесени конкретните предложения за промяна в изменението или за допълване на изменението и допълнението.
Смятам, че съвсем правилно в § 4, с който се създава нова ал. 3 на чл. 24, да се уреди заплащането на членовете на избирателните комисии. Но малко трудно бихме могли да възприемем понятието "целодневни дежурства". Дали е целодневно, дали е полудневно, все пак то е труд, все пак то е откъсване от ежедневния производствен процес. И дали не би трябвало да премахнем думата "целодневно", като, разбира се, всяко едно дежурство, съобразно часовете, съобразно времетраенето ще намери своето материално отражение.
Считам, че е правилен текстът, заложен в § 9, само че не може да се види за кой член става дума, защото членът е изпуснат, това е един текст, който много отдавна вълнуваше и Великото Народно събрание като принцип и Тридесет и шестото Народно събрание. И действително нещата трябва да бъдат поставени твърдо, за да се знае, че когато едно лице е включено в състав на избирателната комисия, оттук нататък то не трябва да има трудности за времето, което използва с работодателя си.
Имам определени разсъждения върху § 12, отнасящ се към чл. 97. Ал. 6 се допълва с изречението: "Ако във втория тур са участвали само двама кандидати и са получили равен брой гласове, поради което няма избран кмет, се насрочва нов избор. Когато и при новия избор отново има равен брой гласове, кметът се определя чрез жребий."

Дали жребият в този случай е най-доброто нещо, което ние можем да констатираме в този случай? Все пак кметът се избира. Независимо от това, че няма постигнат резултат, дали можем да налагаме на населението един кмет чрез жребий? И тук според мен, след като се постига равен брой един път, постига се равен брой два пъти, защо и трети път да не може да се направи пак избор? Защото, пак повтарям, кметът се избира. Иначе жребият означава нещо, което представлява налагане на населението на определена личност, която всъщност не е получила необходимия брой гласове.
§ 13. Създава се нова втора алинея, като първото изречение на същото гласи:
"Жалбата спира изпълнението на решението за обявяване на изборния резултат, ако съдът не е определил друго."
Юридически бих предложил точно обратното. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът обяви обратното. Това е принципът, заложен и в Закона за административното производство и ми се струва, че той е възприет и в други текстове.
В случая нямам други бележки. Запазихме си правото в съответния срок, определен от правилника, да посочим няколко по-подробни възражения или предложения за нови текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Ремзи Осман от ДПС. Да се готви народният представител Добромир Тодоров.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Пред нас е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Още в началото на моето изказване искам да поставя основния въпрос: защо се наложи изменението на Закона за местните избори?
В мотивите към законопроекта частично отговорът е посочен. Тоест констатирани няколко съществени непълноти, които затрудняват изборния процес и дейността на избирателната комисия. Аз смятам, че тези промени, които БСП ги внася, се наложиха по две причини. Първо, изкуствено оставени празноти в закона, празноти, които обслужваха изпълнителната власт на управляващото мнозинство. Законът се прилагаше по един начин в Кърджали, по друг начин в Бургас, Варна, Добрич и Троян. Може би това се е целяло преди година, когато се обсъждаше Законопроектът за местните избори и мнозинството не се съобрази с нито едно мнение на опозицията.
Втората причина е узаконяването на незаконните действия на някои областни управители.
Уважаеми дами и господа, като народни представители ние морално сме задължени да приемаме такива текстове в закона, че те да бъдат в услуга на хората, текстове, които да дадат възможност за състезателност, за равен старт на всички избиратели и партии, за равнопоставеност на всички кандидати в изборния процес.
Изхождайки от казаното, аз лично възприемам една част от предложените промени, текстове, които ще успокоят донякъде страстите.
Един много важен момент в проекта е в самото начало измененията на чл. 3, ал. 1, посочени в § 1, където са посочени кои български граждани имат право да гласуват и коя дата на адресна регистрация в общината ще е валидна. Предложеният текст мисля, че е най-справедлив и всяко друго изменение би опорочило изборите, защото изборният процес в посочените случаи не е приключил. Тоест датата за насрочване на изборите от президента на републиката да важи и за случаите, когато ЦИК насрочва избори, когато изборите са обявени за недействителни и когато няма избран кмет на втория тур.
Дами и господа народни представители, особено е важно да се каже тук, че с приемането на един такъв текст ние ще освободим от едно бреме регионалния директор на полицията в Кърджали, който беше събрал домовите книги избирателно, евентуално за корекции в полза на БСП и коалиция. Един директор, който показа как деполитизиран орган като полицията може да се слее с интересите на една партия по време на изборите.
Искам да благодаря на вносителите на този текст, защото с коментариите ние може би ще привлечем вниманието на уважавания от мен окръжен прокурор на Кърджали господин Колев, който може би внимателно ще го разчете и при едно следващо внасяне на жалба за оспорване на изборните резултати в Окръжния съд в Кърджали, защото това е нормално приета практика на БСП в Кърджали, човекът, който наблюдава законността, няма да тълкува повратно текста в полза на една партия. Казвам тези неща, защото окръжният прокурор в свое изказване по време на съдебния процес в пълно противоречие на закона заяви, че е голямо нарушение на закона да си регистриран в друга община след датата на обявяване на изборите и да гласуваш в предишната, т.е. е голямо нарушение да гласуваш там, където имаш право да гласуваш. Това е изявление на прокурора. Коментарът остава за вас, колеги.
Другият момент, който заслужава внимание в законопроекта, са параграфите 5, 6 и 7, текстове, които допълват и дават яснота за правомощията на Централната комисия по местни избори и Общинската избирателна комисия. Измененията, които се предлагат в чл. 26 и чл. 27, че Общинската избирателна комисия - чл. 27 - трябва да предложи на Централната комисия по местни избори да насрочи избори, когато те са обявени за недействителни или няма избран кмет на втория тур. Лично от моя страна аз на драго сърце бих ги подкрепил, но с едно предложение, което се възприе в Комисията по местно самоуправление по принцип - да има срокове за Общинската избирателна комисия и за Централната избирателна комисия. Примерно 7 дни за Общинската избирателна комисия и 14 или 20 дни за Централната избирателна комисия.
Едно такова положително развитие на закона ще помогне да се избегнат противоречията между ЦИК и общинските комисии за това кой да насрочи изборите при подобни случаи. Практиката от 6 години показа, че в някои моменти общинската избирателна комисия и Централната комисия искат да избягат от отговорност, какъвто е случаят в настоящия момент с община Кърджали.
Въпреки своите пропуски Законът за местните избори можеше да се приложи от страна на ЦИК и Общинската избирателна комисия за насрочване изборите в община Кърджали. Те се оправдаха, че такава възможност нямат, което не е вярно, защото чл. 27, ал. 1, т. 13 можеше да се приложи по аналогия, когато изборите са обявени за недействителни. Тогава възниква въпросът защо не се приложи Законът за местните избори, въпреки че можеше? Защото управляващото мнозинство и някои други партии имаха интерес да има безвластие с цената на всичко в община Кърджали.
Сериозен момент, който поражда въпросителни в законопроекта, е възможността Централната избирателна комисия по местни избори чрез жребий да определи кмета, ако те имат равни гласове след втория тур нататък. Това е нещо съвсем ново в нашето законодателство. Аз мисля, че един такъв текст не бива да бъде приет. По такъв начин може би ние сериозно ще опорочим авторитета на местната власт. Не може вотът на народа да бъде изменен с един жребий. По всяка вероятност колегите вносители ще дадат пример, че в някои европейски страни има такава практика. Но при нас такъв момент не е узрял - с жребий да определим кмета с риска изборният процес да бъде много дълъг.


Парламентарната група на ДПС особено е обезпокоена от текстовете на § 11,чл. 47,нови алинеи 3 и 4.На пръв поглед текстовете са много добри, но зад себе си крият много въпросителни. Ние смятаме, че тези текстове в този си вид не бива да бъдат в Закона за изборите, тъй като става въпрос за правомощия на общинския съвет, кмет на община, областен управител. Те бива да бъдат отнесени към Закон за местно самоуправление и местна администрация, където много ясно са посочени техните правомощия. Може би отделни среди желаят по някакъв начин да увеличат правомощията на областните управители за сметка на общинските съвети, за сметка на местното самоуправление. А по този въпрос имаше консенсус когато обсъждахме промените в Закона за местното самоуправление миналата година.
Разтревожени сме, че с новата ал. 4 на чл. 47,§ 11 мнозинството се стреми да узакони незаконните действия на Хасковския областен управител, който със своя заповед, без никакви правни основания назначи временен кмет на община Кърджали. А такива права областният управител има само при създаване на нова община. За тази негова заповед е сезиран съответният съд, но заповедта не е случайна. Това е искане на премиера, който с цената на всичко е поел ангажимента пред чужда държава - подчертавам в Кърджали да няма кмет от ДПС. Става въпрос за изявление на министър-председателя по местната телевизия "Родопи", който запис е направен в неговия кабинет в Министерския съвет, където той казва, че Гърция няма да отвори КПП Маказа за Гюмюрджина, става въпрос за Комотини, ако кметът на Кърджали е от небългарски произход. Господин премиерът е забравил, че ние сме независима държава, а не сателит на една чужда, съседна нам държава. Коментарът остава за вас, колеги, по изявлението на министър-председателя по местната телевизия.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ние за второ четене ще подготвим конкретни предложения за изменение и допълнение. На този етап Парламентарната група на ДПС ще се въздържи във връзка с приемането на законопроекта на първо четене. Но с тези забележки, ако във втората си част измененията бъдат препратени в Закона за местното самоуправление и да остане частта само за уреждане на отношенията между общинските, ЦИК и за датата за регистрация, на драго сърце бих ги подкрепил лично аз. Това е мое лично мнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Димитър Велев за реплика.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Не бих си позволил да направя реплика ако не забелязах една промяна в становището на господин Ремзи Осман само отпреди един ден на 180 градуса. Защото когато се обсъждаше този законопроект в комисията, той админирира законопроекта и зебележете, там имаше само един глас против - не от ДПС, и три гласа въздържали се от СДС. Сега обаче коренно променя своята позиция необяснимо по какви причини.
Моята реплика най-вече е по обвиненията, които се хвърлиха като започнете от началника на регионалната дирекция на вътрешните работи, да се мине през областния управител, и да се стигне до премиера. Аз бих казал най-просто, колеги от ДПС, ако не бяха станали тези нарушения, голяма част от които бяха предизвикани от ваши активисти, нямаше да се стигне може би до този резултат. Дайте да не прехвърляме проблемите от болната глава на здравата.
ИЛИЯ ДАНОВ (от място): Поначало е погрешно мисленето.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Оставете мисленето. Нека да говорим за фактите. Вие казвате, че когато един съд е решил нещо, това е в крайна сметка вярното решение. Сега има ли решение на съд? - Има. За да поправим тези неща ние ви предлагаме законопроект, който предвижда възможност за избягване на такива ситуации, който предвижда възможност за еднакво решаване на проблемите по отношение на всички политически партии. И според мен не би трябвало да има никакво възражение. Защото тук не е търсена някаква политическа воля, господин Осман. Тук е търсена практическа воля за разрешаване на проблема, който възникна и в Кърджали, и в Борово, и в редица други населени места. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Още една реплика. Госпожа Клара Маринова.
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Разбира се, че ще взема отношение по проблема, който постави господин Ремзи Осман, защото става дума за един изключително важен регион от България, в който по изкуствен начин се раздухват политически страсти. Господин Осман, Вие добре знаете, че областният управител просто, ясно, точно и в рамките на предоставените му компетенции си свърши работата. Работа, която, за съжаление, ние политиците не свършихме. Започвам от закона, който бяхме приели и в който съществуваха доста пропуски. Очевидно за това се налага сега, днес, отново да се връщаме към този закон. Това първо.
Второ, областният управител не може да търпи Вашата критика, или по-скоро не е справедливо да търпи Вашата критика, защото той действува в рамките на съществуващите закони, съобразявайки се с решението на съда.
И трето, не е областният управител факторът, който би дал възможност и на следващите насрочени избори в Кърджали да гарантира пълната законност на провеждането на тези избори. Защото не областният управител беше причината, която доведе до касирането на изборите в Кърджали.
Аз бих ви помолила, нека политиците да бъдем на висотата, на която е логично да бъдем не само пред нашите избиратели, но и пред онези държавни служители, пред онези представители на властта в нашия избирателен район, с които се налага да кореспондираме всеки ден, а заедно с тях и с населението на региона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Дуплика? - Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, господин Велев, аз Ви уважавам като председател на комисията, моите уважения към Вас като юрист. Аз мисля, че в моето мислене няма развитие от онзи ден насам. За текстовете, които към ги подкрепил, заявих и в залата, че ще ги подкрепя. Няма спор за тях. Но Вие се притеснихте от примерите, които дадох заедно с текстовете, които аплодирам. Аз казах кои са. Не може от картотеката на полицията в Кърджали за 24 часа да изчезнат 200 картона и после съдът да установи, че това е сериозно нарушение. Не може цената за една грешка да се плати от хората, а нарушението е допуснато от полицията, чийто директор със своето изявление по време на предизборната кампания взема страна.
Що се отнася до другата част на репликата и на госпожа Клара Маринова за областния управител и за премиера, трудовите правоотношения с кмета, който е избран 1991 г. не са прекъснати. На какво основание областният управител назначава временен кмет? Аз това не мога да разбера.
А за другото, уважаеми колеги от БСП, за изявлението на премиера вземете отношение. Даже и по времето на Тодор Живков, такава смелост не е имал Тодор Живков да направи изявление пред телевизията и да каже: "Русия така каза, Съветският съюз така каза". Това е изявление на премиера в услуга на една съседна държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Добромир Тодоров.
КАЛИН ДИМИТРОВ (от място): Имам реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма реплика. Това беше дуплика. Репликите свършиха, направена беше и дуплика.
Има думата Добромир Тодоров. Да се готви Петър Стоянов.
ДОБРОМИР ТОДОРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Ще спра вашето внимание на някои от мотивите за предлагане на този закон именно сега, както и на някои по-конкретни проблеми, които се решават с него. Ще се спра и на няколко допълнения, които следва да бъдат направени преди второто четене, за да бъде той по-пълен и да отрази по-всеобхватно нашето желание за отстраняване на всички съществуващи досега непълноти и противоречащи си разпоредби.
Изборите за органи на местната власт бяха проведени съвсем скоро, преди няколко месеца и констатираните пропуски, непълноти и нерешени въпроси в закона и от закона все още се помнят от всички сравнително добре, поради което е целесъобразно промените и допълненията в закона да се извършат именно сега.


Второ, именно поради такива неясноти и липса на изрични разпоредби не може да се реализира безпроблемно целият изборен цикъл до успешното избиране на всички органи на местната власт и навсякъде, във всички общини, райони и кметства.
С предоставения законопроект се урежда изчерпателно въпросът със сроковете за адресна регистрация на гражданите, имащи право да гласуват за всички възможни хипотези при провеждане на местните избори, като не се дава възможност за тълкувание и пренасяне на аналогии, които да породят спорове и да са причина след това за обявяване на недействителност на изборите.
Възприет е основният принцип, че започнал изборен процес се провежда до неговия краен завършек и при случаите на обявяване на изборите за недействителни, и при случаите на неизбран кмет - от едни и същи избиратели - тези, които са имали правата на избиратели в съответната община, район или кметство, породени от адресната им регистрация там преди насрочване на изборите. Нови избиратели се допускат само при придобиване на избирателни права по други причини - примерно, при навършване на пълнолетие, излизане от затвора и т.н., но не се допускат до участие в изборите в тази община или район избиратели с нова регистрация, с регистрация след датата на насрочването на изборите. Всички разбирате, че по този начин се предотвратява възможността за преместване на големи групи избиратели чрез нови адресни регистрации при случаите на провеждане на неколкократни избори.
По-добре се урежда въпросът с обявяването на датата за провеждане на изборите, обявени от Централната комисия за местни избори, като общинската избирателна комисия се задължава със закона да стори това и по местните средства за масово осведомяване.
Уреден е въпросът с насрочването на нови избори, когато няма избран кмет на втория тур и когато изборът за съветници и/или кмет е обявен за незаконосъобразен. Това се извършва от Централната комисия за местни избори по предложение на общинската избирателна комисия. С тази разпоредба до голяма степен се предотвратява възникването на напрежение поради местни или местнополитически интереси.
С предложените изменения и допълнения в чл. 47 се избягват затрудненията и безвластието, когато кметът и всички заместници се кандидатират за участие в новите избори, тоест те са кандидати за съветници или кметове. Тогава общинският съвет избира заместник-кмет или временно изпълняващ длъжността кмет до встъпване в длъжността на новоизбрания кмет. И тук много моля да се обърне внимание, че тази разпоредба важи само за този период - за периода на провеждане на изборите. Поради особената важност на ролята на кмета при подготовката на изборите и всички останали негови функции, съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация се предвижда, ако общинският съвет не успее в рамките на 7 дни да определи временно изпълняващия длъжността кмет или да избере заместник-кмет, тогава това да се извърши от областния управител. Ясно е, който иска да го види, разбира се, че никой не елиминира правата на органа на местното самоуправление, но в никакъв случай не бива да се допуска проваляне или опорочаване на подготовката и провеждането на изборите.
В същата посока е и промяната на ал. 1 на същия чл. 47, където се посочва, че само заемащите служби с ръководни функции, които са пряко ангажирани в произвеждането на изборите, задължително излизат в платен служебен отпуск. Досега сериозни проблеми се създаваха с излизането в отпуск на всички кандидати в листите за съветници и кметове на кметства, райони и общини, в това число учители, лекари и други служители, които по същество не участват и не могат да влияят на провеждането на изборите.
Конкретизиран и уреден е и въпросът с финансирането на изборите от националния бюджет в случаите, когато се налага нов избор поради неизбирането на кмет на втория тур или при обявяването на съответните избори за незаконосъобразни.
Уважаеми колеги, искам, въпреки че съм един от вносителите на законопроекта, да споделя някои поправки и допълнения, които трябва да се направят преди второто четене. Те бяха обект на дискусия в комисията при разглеждането на законопроекта на първо четене.
В § 9 - чл. 33, справедливо се предлага служебният отпуск за участие в избирателна комисия да се зачита и за трудов стаж по специалността. В този случай имаме уреждане на въпроса с изискуемия трудов стаж при определена категория труд, като се избягват случаите, когато определени месеци или дори дни няма да достигнат на някои трудещи се за придобиване на правото на пенсия при съответната категория. Може би е необходимо текстът да се допълни примерно с думите: "при един и същ работодател", каквото е изискването на Кодекса на труда, за да могат да се получат 6-те брутни заплати при пенсиониране и при наличието на изискуемия се трудов стаж при един и същ работодател.
Смятам за уместно в този законопроект да предвидим и уредим въпроса с назначаването на Централната комисия за местните избори. Засега ние решихме този въпрос, като оправомощихме за това Централната избирателна комисия, която беше назначена за провеждане на парламентарните избори през 1994 г. За в бъдеще този въпрос според мен трябва да бъде решен трайно.
Необходимо е допълнително да се поработи до второто четене по въпроса дали е възможно това, което ние сме предвидили в § 5 - чл. 25, ал. 3, Централната комисия за местни избори да назначава, или по друг начин казано, да сключва трудови договори. В общия смисъл според мен тя не е институция и не би могла напълно да реализира това право, което ние предвиждаме.
В § 11 - чл. 47, ал. 4 - не е изчерпана хипотезата за наличието на кмет на община, когато общинският съвет не може да избере временно изпълняващ кмет на район или на кметство. Именно кметът на общината е органът, който може да реализира правата за назначаването на такива временно изпълняващи длъжността, а не както ние сме предвидили, да се отива направо на варианта областен управител, което е по-универсален, по-общ и може би по-лесен вариант, но според мен недотам демократичен.
Това бяха някои от по-конкретните неща, които трябва да доуредим, за да добие окончателна завършеност законопроектът, но те в никакъв случай не са непреодолима пречка пред законопроекта и той може да бъде гласуван на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Петър Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният на нашето внимание Законопроект за изменение на Закона за местните избори няма свое автономно значение. Тъй като е законопроект за изменение на един съществуващ и приет вече закон, той не може да бъде окачествяван нито като добър, нито като лош. Той е точно толкова добър и точно толкова лош, колкото е Законът за местните избори.
Когато се прави всеки един закон, винаги се има предвид неговият политически ефект. Два пъти по-внимателни трябва да бъдат обаче народните представители, когато творят Закон за избори, защото всеки избирателен закон има непосредствен политически ефект и целта на едно Народно събрание е в този избирателен закон нещата да бъдат така улегнали, така прецизирани и така огледани от всяка страна, че да не оставят никакво съмнение поне от гледна точка на закона, за достоверността на изборния резултат. Без значение е какви са тези избори - за местно самоуправление или за народни представители.
От тази гледна точка на мен ми се струва, че ние направихме Закона за местните избори в едни сравнително кратки срокове. Аз разбирам, че това кореспондира с изключителното желание на Българската социалистическа партия към онзи момент да спечели местните избори. Мисля обаче, че тя би могла да стори това и ако законът беше по-добре направен, по-добре прецизиран, а не сега да стигаме до парадокса, в който да ни се обяснява, че достойнствата на този законопроект са, че е избягната една очевидна непълнота, един очевиден пропуск - пропускът да бъде назован субектът, който ще насрочи избори за общински съветници, например. Пропуск, който ние всички заедно, вкупом видяхме и се обединихме да го оправим.
Предлагам на вашето внимание обаче нещо, което тук изобщо не беше споменато. Виждам, че в чл. 25 сте създали една нова алинея, която казва, че Централната комисия за местни избори ще насрочва изборите за общински съветници в хипотезата по чл. 104, когато изборният резултат бъде отменен от окръжния, съответно от градския съд.

Но освен Закона за местните избори, освен законопроект за изменение в България има Конституция, която не е била изменяна от момента на нейното приемане. Тази Конституция има свой чл. 98, а този чл. 98 очертава правомощията на президента и първото правомощие на президента е да насрочва избори за Народно събрание и за органи за местно самоуправление. Свеждам до знанието на почитаемите народни представители що е то орган за местно самоуправление. Ще намерите дефиницията в чл. 138 на същата българска Конституция, която казва, че орган на местното самоуправление е общинският съвет. Сиреч, уважаеми господа от левицата, не може да искате централната комисия да насрочва изборите за общински съвети, защото това противоречи пряко на чл. 98 от българската Конституция и Централната избирателна комисия не е президент на Република България. Влизаме в едно очевидно конституционно противоречие. По-добре е да се знае отсега, за да се измъкнем от тази яма, отколкото отново да търсим политически дивиденти да обжалваме пред Конституционния съд. Защото аз съм убеден, че народните представители от БСП имат една тежка грижа и тази грижа не е само да бъде оправен Законът за местните избори чрез този законопроект за изменение, тази тежка грижа е да бъде успокоено политическото статукво в Кърджали. Аз разбирам тази тяхна грижа, затова искам да им помогна, като своевременно посоча очевидните недостатъци на този законопроект. Това е един от очевидните недостатъци.
Второто нещо, което ме безпокои. Отново виждам текст в чл. 47, ал. 4: "В случай, че в 7-дневен срок от регистриране на кандидатите по ал. 3 общинският съвет не избере заместник-кмет на общината или временно изпълняващ длъжността, както и когато изборните резултати са обявени за недействителни, те се определят от областния управител".
Сега схващам основанията за целесъобразност, които сте търсели, когато сте предлагали този текст. Но аз отново мисля, че тук влизаме в противоречие с българската Конституция. Има съвсем ясно определени конституционни начала, които са визирани в чл. 138 и чл. 139 от Конституцията. Същият този чл. 139 казва ни повече, ни по-малко, че орган на изпълнителната власт в общината е кметът и след това, че той се избира - и са дадени само две хипотези: или от населението, или от общинския съвет. Липсва хипотеза за назначаемост от областния управител. Изобщо областният управител, чиито функции са определени в два текста по-нататък от Конституцията, се движи в точно определено поле. То е очертано от Конституцията и не може да го изкарвате от това поле, като му вменявате други пълномощия, които са повече от тези, дадени в Конституцията.
Под достойнството ми на юрист е да обсъждам хипотезата за жребия, защото шансът да се случи това е сигурно едно на хиляда. Направо не ми се ще да губя парламентарно време с това. Но откровено ви казвам, мен лично ме смущава вкарването на хазартно начало в български избирателен закон. Мен лично това страшно много ме смущава. Не мога да се закълна, че никъде в света не съществува правна система, която да прилага жребия в такива случаи, може би има. Не знам например как е уреден този въпрос в Бахрейн. Но при българската политическа действителност, която е нажежена и без това от политически страсти, да се вкарва хазартното начало помоему е просто неуместно.
Аз също ще си позволя да опонирам и на възможността жалбата да спира изпълнението на решението за обявяване на изборния резултат, ако съдът не е определил друго. Става въпрос за хипотезата на чл. 104 - възможността за обжалване, която вие сте стеснили от 14 до 7 дни. Хайде, да речем, не е въпросът в дните. Струва ми се обаче, че въпросът е в принципа. Българското право навсякъде прокарва принципа - жалбата не спира изпълнението, защото по този начин българската правна система защитава своите устои от недобросъвестните жалбоподатели. Защото представете си хипотезата, в която недоволни от изборния резултат... И тук отварям една скоба - надявам се искрено, че правим този закон не за да се спечелят предстоящите местни избори от една или друга политическа партия, а да се вдъхне увереността на българските избиратели и на българското общество, че Народното събрание приема един закон, който ще бъде дълъг, траен и който гарантира честността на тези избори. По-точното според мене би било жалбата да не спира изпълнението, а хипотезата да бъде обърната, освен в противния случай, както е хипотезата, да речем, по молба за преглед по реда на надзора. Защото представете си добросъвестни жалбоподатели, недоволни чисто политически от резултата на едни избори и обжалват тези избори във всички български общини. На практика в този вакуумен период от време българските общини няма да имат своите кметове, ще бъде изцяло потъпкано конституционното начало за избор на кметове, защото навсякъде повсеместно старите кметове ще трябва да изпълняват своите функции. Струва ми се, че и тук трябва да се обърне внимание.
Впрочем, благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Наташа Тачева за реплика.
НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Господин Стоянов, Вие се позовавате на чл. 98, ал. 1 от Конституцията, където е казано, че президентът на Републиката насрочва избори за органи за местно управление, за да обосновете тезата си, че предлаганите изменения в закона и предвиждането на възможността това да прави Централната комисия за местни избори е противоконсти-туционно.
Вижте, никой не оспорва това право и задължение на президента на Републиката. Все още - и никой няма намерение да го променя - президентът на Републиката има правото и задължението да насрочи датата за общи местни избори в страната. Ако приемем хипотезата, че президентът трябва да насрочва и във всички случаи частични избори, нов избор поради касиране на предишните избори или получени равни резултати на втори тур, както и при образуване на нови общини, райони и кметства, то тогава трябва да задължим президента да насрочва такива избори в двеста петдесет и пет общини към момента, не се знае колко ще станат след 1 януари 1997 г., тридесет и пет района и три хиляди седемстотин седемдесет и четири кметства, т. е. ние ще принизим ролята на президента, на държавния глава на Република България да насрочва изборите, включително и в село със 100 жители и едва ли не всеки ден да издава укази за насрочване на такива избори.
Но аз бих си задала следния въпрос: тази разпоредба на Конституцията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за реплика изтече.
НАТАША ТАЧЕВА: Много Ви моля, тъй като е много съществено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, превръщам го в изказване.
НАТАША ТАЧЕВА: Благодаря Ви. Тази разпоредба на Конституцията е от 1991 г., не е от вчера или от днес. Задължението на президента за насрочване на избори така, както Вие го тълкувате, възникна след провеждане на последните общи местни избори на 13 декември 1995 г. с касирането на изборите в община "Борово". До този момент президентът не реагира. Нещо повече, на 22 януари т. г. Централната комисия за местни избори взема изрично решение да се изпрати писмо до президента с предложение да прецени дали не би могъл да използва правомощията си и да насрочи избори в тази община. Президентът не реагира.
Какво е това, колега Стоянов? Това е отказ от изпълнение на задължение по Конституция. В такъв случай аз бих Ви предложила така: ако Вие твърдите, че текстовете, които ние предлагаме, са противоконституционни, то да направим едно съвместно запитване до Конституционния съд след приемането на закона, ако той бъде приет, разбира се, така, дали тези текстове са противоконституционни и в този случай как ще третира поведението на президента, нарушил ли е той Конституцията и следва ли да носи отговорност по чл. 103, ал. 1 от същата, където изрично е казано, че президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, освен в случаите на държавна измяна и нарушение на Конституцията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Въпреки че беше превърнато в изказване, господин Стоянов ще има право на дуплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Ние имаме право на реплика към госпожа Тачева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Също, също. Тук се разклонява вече навсякъде. Затова оставете на мен, да изчерпя възможностите.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги! Действително искам да подкрепя госпожица Тачева, тъй като във Великото Народно събрание, говоря това като секретар на Комисията по местно самоуправление, обсъждахме този случай за правата на президента за насрочване на избори. Тогава във Великото Народно събрание предвиждахме административна реформа, следствие на което да бъдат дори не 270, а 1500 общини. И членовете на комисията от това време, които са оцелели в тази зала, могат да потвърдят това.
Изрично обсъждахме и точи вариант съвместно с Комисията по Конституцията, когато обсъждахме Главата за местната власт. Там, искам да подчертая изрично и това от текста действително мисля, че може да бъде определено тълкувано така, става дума за правото на президента да насрочва общи местни избори, а не корекции в насрочване на датите на изборите за всеки конкретен случай за съветници или кметове в 1500 общини, колкото предвиждахме тогава или към 4000 населени места, колкото са на практика сега, отделно от 273-те общини. Това е истината в действителност. И по този начин би трябвало действително да се работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Стоянов, ако желае.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа!
Цялото внимание, с което слушах репликите и на госпожа Тачева, и на господин Гайтанджиев, признавам, че те не ме убедиха. Не ме убедиха затова, защото през цялото време те използуваха аргументи по целесъобразност, позовавайки се на конкретни неща. Мен ме впечатли, разбира се, усилието на Българската социалистическа партия, поне на парламентарната й група, да не принизява президента с такива банални неща, както каза госпожа Тачева. Това заслужва адмирация, разбира се. Българският президент е една фигура, която винаги и по дефиниция трябва да заслужава уважение.
Но проблемът е в конкретното и абстрактното. Липсата на възможности да погледнем абстрактно на проблема, а не да казваме колко е сложно, ако се случат 153 казуса, какво е било в миналото Народно събрание и какво е било на миналите избори. Липсата на възможност да влезем абстрактно в проблема според мен ще ни доведе до омагьосан кръг, от който няма да можем да излезем.
Идеята, която дава госпожа Тачева, да направим този закон със съмнението, т.е. да приемем този текст със съмнението, че той е противоконституционен и след това да сезираме Конституционния съд, аз изобщо не мога да възприема. Защото поставя в много неблагоприятно положение всички народни представители. Ние се самообявяваме в състояние на колективна невменяемост. Какво значи това ние тук, цветът на българския политически елит, да правим един закон и неуверени в това, дали е против българската Конституция, да питаме след това Конституционния съд: "Какво ще кажете? Ние тук направихме нещо, но не сме много сигурни дали е това, което искахме." Не, просто не е това начинът. Начинът е друг.
Ние сме готови да ви помогнем, когато става въпрос за законодателна техника, когато става въпрос за юридическа сръчност. Винаги можете да разчитате на нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Соколов за реплика към госпожа Тачева.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо Тачева! Аз също не мога да се съглася с Вашите аргументи, които не са правни аргументи. Това дали ще бъде затруднен президентът да насрочва и частични избори, е въпрос, който не може да бъде решен в противоречие с Конституцията. Конституцията в чл. 98 не прави разлика за това правомощие, предоставено на президента, дали то засяга само общите местни избори или частичните избори. Щом Конституцията не прави такава разлика, ние също не може да я правим.
И очевидно е, че това правомощие, предоставено на президента, обхваща всички видове местни избори, и общите, и частичните.
Не мога да се съглася и с господин Гайтанджиев, който на няколко пъти в това Народно събрание все ни връща към това какво било когато той бил във Великото Народно събрание и се работела Конституцията. Какво е било тогава, аз не зная, не съм бил в това Народно събрание. Аз зная какъв е текстът на Конституцията. Каквото е било във Великото Народно събрание, то е намерило своя израз в Конституцията.
Що се касае до това дали президентът бил нарушил Конституцията. Ами всеки юрист трябва да прави разлика между нарушение на Конституцията и неизпълнение или забавяне на едно задължение, което Конституцията възлага.
Ако тук мнозинството отправя упрек към президента, че не е упражнил едно свое конституционно правомощие същият упрек търпи мнозинството във Великото Народно събрание тогава, сега в Тридесет и седмото Народно събрание, когато редица закони, които Конституцията задължи и Тридесет и шестото, и Тридесет и седмото Народно събрание в 3-годишен срок да бъдат приети, още не са приети. И очевидно е, че мнозинството по чисто политически съображения изобщо не желае да ги приеме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Тачева за дуплика.
НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Колега Соколов! Аз мисля, че Вие като юрист много добре знаете, че едно нарушение може да се изразява и в действие, и в бездействие. Няма да се впускам в подробности и да правя дуплика на Вашата реплика, защото, боя се, че отново ще влезем в нарушение на правилника. Но искам само да Ви кажа следното. Нашето предложение не е да питаме Конституционния съд. Вие искате това, пледирайки, че тези предлагани текстове от законопроекта са противоконституционни.
Но, за да приключим този безсмислен спор, аз бих Ви задала въпроса така: по този начин ли ще решите проблемите на обединената опозиция с елиминирането на д-р Желев от кандидатирането му за следващ мандат като държавен глава? Ако е това начинът, то тогава ще ви помогнем, сезирайки Конституционния съд за нарушението на Конституцията от страна на президента Желев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Юджел Атилла.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Все още изглежда местните избори не са отшумели. Бяхме свидетели на едни местни избори, които така или иначе продължават до днешен ден. Така или иначе, ние избързахме с приемането на един Закон за местните избори, късно през нощта, тръгнахме на избори.
Представлявайки, разбира се, мнозинството в парламента, Българската социалистическа партия и коалиция наложиха този закон. Тръгнахме и сега сме отново на прага да променяме правилата, по които бяхме тръгнали. Защо?
Местните избори, трябва да си признаем откровено, преминаха с два хита: София - Кърджали, Кърджали - София. За радост и двата хита бяха спечелени не от БСП, а от обединената опозиция в парламента. Но за съжаление изборите в Кърджали бяха обявени за недействителни.
Отново сме пред прага на промяна в правилата на играта, предизвикани от какво? Нека си признаем, от новата ситуация, заради прецедента Кърджали, където изборите бяха касирани. Струва ми се, че ако го нямаше този прецедент, може би такива изменения и допълнения в закона нямаше да има.
По отношение на законопроекта. Има два пункта, според мен, които не е лошо, че се потвърждават и в този законопроект, но аз мисля, че те са уредени и в досега действуващото законодателство. Например, датата за насрочване на изборите от президента на републиката е и дата на всички правоимащи да избират органи за местно самоуправление.
Защо казвам това? Не само защото изборният процес все още с обявяване на изборите в Кърджали не е прекъснал, първият мотив. И вторият мотив, защото във всички други общини избирателите са упражнили своето право на избор на местни органи за самоуправление, както за общински съветници, така и за кметове.
Така че не е нормално да бъдат регистрирани, след като първоначалният изборен процес не е прекъснал, да се регистрират нови и нови избиратели освен тези, които може би ще навършат 18 години и трябва да им се даде това право. Мисля, че това тълкувание все още го има и в предишния ваш закон, така както го бяхме гласували късно вечерта.
По отношение на случаите, когато изборите са обявени за недействителни. Кой упражнява правомощията на органа за местно самоуправление?


Мисля, че няма да е грешно, ако се върна, че този голям спор в историята на човечеството - кой и от кого произтича властта - е решен много, много столетия преди нас, още по времето на Великата френска буржоазна революция е постановена точка по отношение на този спор - дали тя произтича от монарха, от божествената негова сила, от провидението. Тогава този спор се реши в полза на народа. В болшинството от конституциите на европейските и латиноамерикански държави още в чл. 1 беше постановен този принцип: "Властта произтича от народа". А френската Конституция е изключително категорична: "Властта произтича чрез народа, от народа и за народа", така, както е предвидено и в нашата Конституция - чл. 1, ал. 2.
Изключително категорична е ал. 3 на чл. 1 на Конституцията, която казва, че никой няма право, никоя обществена група, политическа сила или държавен орган, институция да променят този вот, както това ние видяхме след касиране на изборите в Кърджали. И тук спешно искам да кажа, че това, което беше направено в Кърджали, противоречи на всички разбирания от Френската буржоазна революция до днес. Чл. 1 на Конституцията, ако някой е забравил, че вече е променен с новата Конституция, действуваща сега в България, просто трябва да му се напомни, че ръководната роля в Република България не е на Българската комунистическа партия и властта не произтича от партията. Властта произтича от народа.
Мисля, че уважаваният от мен областен управител е забравил това. Но вие, от Социалистическата партия, депутати и правителство, защо не му помогнахте, да му кажете, че той прави нарушение на този принцип? Нарушение! Не може третопроизводен на властта - третопроизводен, а той е един чиновник, назначен от правителството, защото първопроизводният, прекият носител на вота, сме ние, народните представители. Ние излъчваме кабинет, утвърждаваме го. Те назначават чиновници в лицето на областните управители. И те си позволяват от най-различни текстове на най-различни закони за себе си да присвояват такова правомощие - да отнемат правото на народа кой го представлява. И днес ние виждаме един изключителен прецедент в Кърджали - упражнява властта човек, който не я има по волята на народа. Затова вашият член, който вие тук предлагате, той просто е принцип в нашата Конституция.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (от място): Пак е ваш човек!
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: Да, ние уважаваме госпожа Панушева и ние сме я назначили там. Но тук, господин Гайтанджиев, въпросът е за принципа, без значение кой е този наш човек. Въпросът е да не се променят принципите, защото има Конституция, тя е задължителна за всички.
Затова мисля, че може и да не е грешка, че и вие потвърждавате това, въпреки - да отворя една скоба - Конституционният съд не отговори на един всеутвърден принцип на нашето питане, което ние бяхме отправили. Нямяше друго тълкувание, освен че вотът според чл. 1 на Конституцията произтича от народа и се осъществява от него непосредствено чрез неговия пряк вот или чрез органите, предвидени в тази Конституция, така както гласи чл. 1.
Сега по отношение на няколкото текста, които смущават Движението за права и свободи. Именно в контекста на тези мисли, именно в контекста на Конституцията ние считаме, че е възможно все пак областният управител да има такива правомощия, само когато все още при новообразувана община за първи път стартира вотът на народа. Да, тогава е възможно. Но вижте, и тук трябва да отворим една скоба. Абсолютно ли е неговото право и тогава? Ние считаме, че не е абсолютно и тогава. Защото има политически сили, за които тези гласоподаватели са гласували. Те са конституирали органи преди това. Може и сега да се конституира там общински съвет или общински кмет, но те имат народни представители. Те са делегирали права на Министерския съвет. Той е делегирал права, да кажем, на третопроизводни, четвъртопроизводни служители на държавата. Този вот не е просто току-що роден. Тези хора не са кацнали за първи път. Тази община не идва съвсем от въздуха.Тези хора са гласували преди това. Значи не може да бъде абсолютно правото на областния управител и в този случай. Той трябва с кого да се съобрази? Може би трябва тук да въплътим идеята, че трябва да се съобрази, разбира се, с политическите представителства, за които тези гласоподаватели са гласували преди да са били отделени като община. А това сме ние тук. Не може ли да се предвидят консултации с политическите сили, преди да се назначи по подобие, когато стартираха първите честни избори, на временните изпълкоми? Ето ви на вас една добра идея. Не е абсолютно правото на третопроизводните. Не е абсолютно правото. Той не е пряк носител на вота на народа, за да има такива права. И после в контекста на същите мисли, когато един общински съвет се е дезинтересирал, да. Аз разбирам вашите смущения, че някъде изборите биха могли да прекъснат просто от общите избори да не се проведат тогава, когато всички от екипа са се кандидатирали - и кметове, и заместник-кметове, и секретари. И общинският съвет впрочем към края на своя мандат е основателно, че той може да е дезинтересиран да избере временен кмет. Тогава обаче вие давате право на областния управител. И аз пак казвам: той не е носител на прекия вот на народа и пак няма това право. Оборете ме, ако не е така. Вие казвате: "Ама ще се получи ли безвластие?" Не може да се получи. Властта никога във времето, пространството, на територия не е прекъсвала в държавно организираните общества. Абсурд е това понятие. Тогава кой е прекият носител на вота на народа в тази община? На кого трябва да се делегират тези права? Ние считаме, че прекият носител на вота, без значение дали има смесен характер изборът - мажоритарен или политически представен, това е кметът на тази община. Ако на две заседания общинският съвет, според мен, не излъчи временно изпълняващ длъжността, това трябва да го направи кой? Ами кметът! Той е носител на прекия вот, макар че той е кандидат. Но той носи политическата отговорност за тази община, въпреки че е нов кандидат. На него трябва да се дадат тези правомощия. Пак не на областния управител. Извинявайте, как на третопроизводен чиновник могат да се дадат права? Ние опорочаваме местното самоуправление въобще като принцип на управление. Не може да се разсъждава по този начин.
Ако имате нещо да казвате, тук на трибуната. (Господин Атилла се обръща към народен представител от залата, който го репликира)
И после - чрез жребий! Ние, позволете да ви кажа, сме още в първите години, когато ние тренираме, обучаваме хората, култивираме ги към демократичен избор. И изведнъж да хвърлим неговия вот след четвъртия избор, както аз подкрепям господин Костадинов, който в комисията каза: "Хазартно, така със зарове!" Ами да им дадем два зара в ръцете на тези двама кандидати, които са останали на четвърти тур, да хвърлят по един зар и който хвърли дюшеш - той е. Не може така да се разсъждава! Абсурдно е това понятие. Ама примерите в Германия, примерите във Франция! Извинете, но там някога да е прекъсвало това развитие? Някога да са прекъсвали демократичните избори? Да, по време на война имаше един период, но те се възстановиха бързо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прекъсвало е!
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Глави са падали.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: Падали са, но никога не е имало...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имало е!
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: Имало е - ще кажете и вие от трибуната.
Считам, че чрез жребий не можем ние днес да култивираме хората към справедливост и към това, което е предназначението на едни демократични избори, на едно съревнование, на което ние подлагаме народа - той да избере свой представител, а не някой да му го посочва, както беше преди.
По отношение на текстовете, когато се подават жалби за спиране действието. Тук мисля, че няколкото изречения, които се съдържат в този текст, си противоречат един на друг. Най-малкото не се постановяват императивно задължения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминавате вече в удължението. Тридесетте минути са изтекли. Давам Ви 10 минути удължение.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: Да, ще продължа. Когато свършат минутите, обадете ми се, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма да Ви се обадя, а ще Ви прекъсна.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: Добре, ще ме прекъснете. Аз ще разбера.
Вижте какво казва второто изречение. Аз искам повече на авторите да обърна внимание. Когато общинската избирателна комисия е допуснала предварително изпълнение на решението - не знам дали общинската избирателна комисия допуска изпълнение на решението, но както и да е - съдът по искане на заинтересованата страна може да спре изпълнението му. Вижте, "може"! Ами това какво е? Това е точно узаконяване на това, което беше направено в Кърджали. Някъде съдът спря, някъде - не спря. Ако и така разсъждаваме, че и за в бъдеще бихме могли, значи бомбата е заложена още оттук. Кърджалийските избори са обречени отново. Веднага, считам, че след показване на резултатите, резултатът ще бъде налице - отново жалба!


Господин Петър Стоянов изрази тук съмнението за обратната хипотеза. Това е много вярно, защото ако така текстът бъде предложен за повсеместни местни избори във всички общини, ние ще осъмнем с жалби на другия ден във всички общини. Ама има ли основание, няма ли основание да се оспорят? Даже ми се струва, че в много общини днес съжаляват, че са пропуснали срока да обжалват. Ако имаше по една хубава експертиза в тези общини, знаете ли какво щеше да се получи? Кърджалийските резултати щяха да бледнеят пред несъответствието в данните на ЕСГРАОН-служби, база-данни - център, и общинските име-данни. Знаете ли това?
И съвсем накрая аз ще отворя скобата за всички обвинения, които се бяха хвърлили върху ДПС за етническо гласуване. Ще отговоря, разбира се, получил съм тази трибуна, колкото минути ми остават, за онази опасна манипулация, която се извърши на общественото мнение. Ще говоря с факти, защото всички, които обвиняваха, упражняваха само една демагогска риторика без факти, без подплатена с доказателства реч. Защото ако се върнем на първите демократични избори, България досега прекара пет избора, позволете да ви кажа - българските граждани от турски произход кога са гласували единствено и само за себе си? Да, има такава формула. Те гласуват там, когато е възможно сами, със собствени сили да изберат свои представители. А в общините, в регионите, където не живеят, за кого гласуват българските турци? За кого са отворени, кажете ми? Колко пъти още от времето на Великото Народно събрание, ние тогава призовахме всички да гласуват, имахме ли предвид етническия произход или религиозна принадлежност на представителите на СДС? - Не. Във всички региони, мислите ли, че в 26 общини, където са спечелили наши представители, само там живеят турци? Те живеят още в 120 общини. За кого гласуваха и на последните избори? Когато гласуваха за президент имаха ли претенциите той да бъде техен етнически, или да бъде с тяхна религиозна принадлежност? В пет избора това население е отворено към другото население, само че тук веднага трябва да спомена за онзи нарушен български модел, защото учили и недоучени дотам асистенти, професори, си позволяват да снижават българския модел за преход само в частта му, че е имало етническа партия. Това е бил българският модел. Направен е бил компромис и нямало сблъсъци.
Напротив, българският модел не е само периодичен, не е само срочен. Той не е прекъснал. Това е отварянето на двата народа и етносите, които живеят тук. Мостовете за дружба, за приятелство и взаимопомощ, за търпимост, за толерантност не са прекъснали никога. Само че някой днес си позволява да не му дава да преминат по тези мостове. Не дава точно на българското население да гласува за представителите на етническите турци. Не дават, защото това доверие започва да расте и това тревожи някого. Не искам да ви давам пример в Стамболово, когато за втори мандат кандидат на Движението за права и свободи получи 35 на сто от гласовете на българското население. Искам да кажа този пример тук от трибуната, за да знаят всички, че някой се опитва да не дава през моста да минат българите към турците. И този модел днес не се харесва - моделът за толерантност, за взаимопомощ, за доверие един към друг. Постоянно трябва турците да бъдат натиквани в модела единствено само със свои сили и възможности да издигат свои кадри в изпълнителната власт и в представителните органи на Републиката. Това е моделът. Докога ще бъдем заложници на демокрацията, господа? Докога ние ще се кандидатираме и ще си мислим, че само ние с наши гласове можем да печелим. Докога вие няма да ни кандидатирате? Кандидатирайте ни вие!
И тук, когато се говори за етническо гласуване, кой го е наложил в Кърджали, абсолютно отричам това да е било от страна на ДПС. Напротив, изненадата беше голяма от действията на БСП, въпреки че техният модел беше, че изборите са задължени на местните структури, те си отговарят за тях. Но защо цялата армада, цялата машинария тръгна в Кърджали? И председател на Народно събрание, и министър-председател, и вътрешен министър, и депутати. Защо тук не помагахте на господин Маринов в София? Как се получи така, че вие хвърлихте всички усилия в Кърджали и защо? Точно за да нарушите българския модел на затопляне на взаимоотношенията, на използване на тези мостове на дружба и приятелство, на доверие един към друг в етносите. Не ви харесва този модел, не ви харесва единна България.
И после, ето, може да се види господин председателю на Народното събрание, (показва вестник) "БСП зове българите в блок срещу ДПС". Ето господин Татарчев къде трябваше да се хване. "Нов мандат на ДПС с кмет Расим Муса ще бъде фатален за кърджалийския край". Ето, "фатален". Какво означава това? Нека да разтълкуват какво значи фатален край.
И после, вижте, на 7 декември вестник "Стандарт" публикува едно социологическо проучване, вижте как ми се наби в окото (показва друг вестник), погледнете какъв въпрос. Възможно ли е това? Това е на 7 декември, а първото заседание на съда предстои на 28 декември. На 7 декември въпросът е такъв: "Какво решение е по-добро, ако бъдат доказани фалшификациите на изборите в Кърджали?" Предварително е било обработено общественото мнение на народа. И те отговарят: "Да" - нас не ни касае какво ще постанови съдът, ние желаем те да са били фалшифицирани. Това е. Шоуто продължава, господа. Шоуто продължава. Обработихте общественото мнение. То иска шоуто в Кърджали да продължи. Ето докъде водите вие с вашите действия. Вижте какъв въпрос. Може ли в една нормална държава такъв въпрос да се зададе преди да се произнесе съда по жалбата и преди да се постановят фалшифицирани ли са, или не. Народът желае те да са били фалшифицирани, без значение какви са те. Той не се интересува вече. Вижте какво нещо преживяхме ние и отново днес ще определяме правила на играта, ще вървим по един зле утъпкан път.
Накрая ще завърша с това, че всички онези, които си позволяват да посегнат на мостовете на дружбата, ще си изгорят ръцете. Това имахме предвид. Българи и турци никога в своето съвместно съществуване не са били врагове, господа. Не ги правете. Вярно е, че най-евтините гласове в едни избори, дайте да си кажем, са онези деликатни чувства, които е престъпление да бъдат използвани в изборите. Най-евтините гласове, това са националистическите гласове. И когато им потрябва БСП посяга към тях. Не бива да разигравате. Оставете, тъкмо се бяхме успокоили от бурните избори през 1991 г. недейте за в бъдеще да посягате към тази карта. Това не работи за единството на България, не работи за националните интереси. И когато някой пристъпи този модел на общуване, къде са органите, които трябва да потърсят сметка от тези хора. И какво като са министър-председателят, какво като са председателят на Народното събрание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате още една минута и се изчерпва цялото време.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: Една последна минута ми дава господин председателя и аз ще призова цялото Народно събрание да не позволява за в бъдеще такива действия. Не се въвличайте в такива безумни престъпления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разглеждаме законопроект, а не действия.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: И когато ще вървим към уточняване на новите правила на играта, нека бъдем честни един към друг и да не си позволяваме да променяме вота на народа така, както това е било постановено и този спор е спрял от Великата френска революция. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплики и дуплики няма.
Давам думата на Мариела Митева. Времето на БСП е точно на ръба - 30 минути, имате и 10 минути продължение.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Днес се водят дебати доколко предложените изменения и допълнения на Закона за местните избори са инцидентни и доколко те са обективно необходими. Аз лично смятам, че Законът за местните избори обективно има нужда от усъвършенстване. Проведените общи избори за органи на местно самоуправление са вторите поред след началото на демократичните промени у нас и се проведоха по един специален избирателен закон, който пък беше приеман едновременно със закон, даващ правилата за административно-териториалната реформа у нас.
За първи път на тези избори ние бяхме изправени пред хипотези, които за една голяма част от политиците в България бяха невъзможни изключения. За съжаление, тези невъзможни изключения се превърнаха в реалност и в този смисъл измененията в Закона за местните избори не са неочаквани. Като невъзможни изключения се смятаха касирането на избори за общински съветници. Като невъзможни изключения се смятаха случаите, при които двама кандидати за кметове могат да имат еднакъв резултат и така нататък. Животът обаче се оказа по-сложен и сега ние сме призвани да регламентираме всички тези случаи.
Предложените промени, според мен, усъвършенствуват закона, без обаче да променят неговите принципи. Защото промяната на принципите на изборния процес поставя в различно положение избраните на общите местни избори органи за самоуправление и тези, които ще бъдат избирани при частичните избори. За да се осигури равнопоставеност на различните кандидати в отделните общини и стабилност на избирателния процес, принципни изменения в закона не бива да се вкарват евентуално преди следващите местни избори.


Предложените изменения, от една страна, попълват празноти в действащия в момента Закон за местните избори. Например, определя се кой насрочва изборите за общински съветници и кмет, когато тези избори са обявени за недействителни. В Закона за местните избори досега се уреждаше само частичният избор на кмет и попълване на предсрочно освободените места на съветници. Сегашният законопроект всъщност регулира проблемите, свързани с провеждането на избори за органи на местно самоуправление както в новосъздадените общини, така и в случаите, когато изборът и за кмет, и за съветници е обявен за недействителен.
Тук в дебатите беше поставен един въпрос, който според мене има много важно значение, а той е за вакуума във властта: може ли държавата да допусне в отделни нейни звена да има такъв вакуум във властта. Лично аз смятам, че вакуумът във властта е равнозначен на хаос и съм убедена, че законодателят по никакъв начин не бива да допуска възникването на подобни хипотези. Лично аз смятам, че за да се избегне този вакуум във властта, трябва да се ориентираме към принципа, че избраните преди време органи на местно самоуправление прекратяват своето съществуване с избора на новите органи за самоуправление.
Разбира се, възможен е и друг вариант, например в случаите, в които старите органи на местно самоуправление са с изтекли пълномощия, те да осъществяват правата си само до изтичането на тези пълномощия, а след това, след изтичането на тези пълномощия, да се търси някакъв друг вариант по примера на служебното правителство, както е на нивото на по-висшата политическа власт. Но лично аз съм привърженик именно на този принцип старите органи на местно самоуправление прекратяват своите пълномощия с избирането и конституирането на новите.
Поставя се още един въпрос: доколко е конституционно Централната комисия за местни избори да насрочва изборите за съветници и кметове на райони, общини и кметства. Разбира се, този въпрос може да бъде спорен, но когато го преценяваме, ние освен всичко останало трябва да вникнем и във волята на законодателя тогава, когато е приемал Конституцията. Безспорно изследването на волята на законодателя може да ни даде обективно и безпристрастно тълкуване на този текст от Конституцията. Волята на законодателя тогава наистина беше, че президентът насрочва общите президентски избори, а частичните избори се насрочват и досега, в действащия закон, в случаите за избиране на кмет - от общинската избирателна комисия, но сега се предлага във всички случаи това да става от Централната комисия за местни избори. Но аз не смятам, че този въпрос трябва да бъде повод за война и ако опозицията настоява на своето тълкуване на Конституцията, смятам, че не е проблем то да бъде възприето и президентът във всички случаи да насрочва тези избори.
Разбира се, предлагат се и изменения, които дават едно по-съвършено решение на проблеми, които са уредени в закона. Например, въведено е изискване избирателите да се подписват само за един независим кандидат или съветник, докато досега такива ограничения нямаше.
Усъвършенствана е материята за отпуските на членовете на избирателните комисии и кандидатите за общински съветници или кмет.
Още веднъж искам да подчертая, че се предлага регулиране на тези проблеми, които се смятаха за изключение. Става въпрос за случаите, при които примерно четирима кандидати са с равен брой гласове или един кандидат има най-много гласове, но още трима имат равен брой гласове и т.н. Безспорно те трябва да намерят своето разрешение в закона.
Има обаче предложения, които лично аз не мога да споделя, поради това че или не са достатъчно ясни, или просто по същество според мене не би следвало да бъдат възприемани от гледна точка на тяхната целесъобразност и от гледна точка все на това, за което говорим: избирателната система да се ползва с доверието на българските избиратели.
С изменението се възлага на областния управител да прави предложения за състава на общинската избирателна комисия в новосъздадените общини. Аз разбира се бих се съгласила той да прави това след консултации с ръководствата на местните политически сили, но не виждам особен проблем в това точно областният управител да проведе тези консултации и да назначи така наречения служебен кмет. Изменението не предвижда областният управител да прави такива консултации, но в същото време запазва действащия текст, според който към предложението на областния управител се прилагат писмените предложения на политическите партии и коалиции, които не са постигнали съгласие в случаите, когато трябва да се предлага общинска избирателна комисия. Според мен определено разпоредбите, свързани с общинската избирателна комисия, в случаите, когато за първи път се провеждат избори, трябва да се прецизират и да се предвидят консултации с местните ръководства на политическите сили и тогава, а не само при назначаването на временен кмет до произвеждането на изборите.
Не приемаме и предложението на § 12, който предлага, когато във втория тур са участвали само двама кандидати и са получили равен брой гласове, кметът да се определя чрез жребий пред Централната комисия за местни избори. Според мен е по-добре в този случай да се отиде на нов избор с възможност за издигане на нови кандидати, но не е уместно носителят на публичната власт, какъвто е кметът, да се избира не по волята на избирателите, а по волята на случайността. Тук се поставят много сериозни въпроси относно това този кмет с кого сключва договор - с избирателите или със зарчето, както беше казано. Поставя се под въпрос и легитимността на властта. Тук става въпрос не за нейната законност, а за нейната легитимност, тъй като този човек я е получил не по волята на гласовете на хората, които са гласували за него, а по волята на една сляпа случайност.
Предлага се, когато има подадена жалба срещу решението на общинската избирателна комисия за обявяване на резултатите, да се прилага процедурата по обжалване на административен акт, съдържаща се в Закона за административното производство. Тридесет и шестото Народно събрание регламентира в Закона за административното производство принципа, че жалбата спира изпълнението на заповедта. Същият принцип е възпроизведен и тук. Аз лично се колебая дали той трябва да бъде възприеман буквално, но съм категорична в едно: този въпрос трябва да бъде уреден в този закон, а не да се принуждават правоприлагащите органи да прилагат по аналогия Закона за административното производство. Разбира се, ако някой предложи по-съвършена уредба, няма пречка тя да бъде обсъдена и евентуално възприета.
В заключение искам да кажа, че приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори безспорно е необходимост и безспорно тези изменения е добре да обединят политическите сили именно, за да се създаде успокоение сред българските граждани, и именно, за да се създаде легитимност на властите, които те избират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Времето на Демократичната левица е използвано. СДС с продължението има 22 минути.
За реплика има думата господин Гоцев.

ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Колега Митева, аз искам да кажа няколко думи по онова, което казахте, за тълкуване на закона съобразно волята на законодателя, защото това е важно във връзка с Конституцията. То е важно, ако се създаде сега един такъв прецедент, който ще бъде не толкова значим тук, но ще бъде опасен за в бъдеще. Тълкуването на правото - всички юристи го знаете - има няколко метода и те са установени в Закона за нормативните актове. Но няма тълкуване на закона съобразно това каква би била неизразената воля на законодателя. Волята на законодателя е това, което пише в закона. Волята на тези, които са правили Конституцията, е това, което е записано в Конституцията. А това, което е записано в Конституцията, може да се тълкува съобразно онези правила, които съществуват в Закона за нормативните актове, но там няма правило изразеното в един закон да се тълкува съобразно онова, което не е изразил законодателят, но което някъде в съзнанието на някой, който е участвал при изработването на текста или по друг път, мисли, че това е трябвало да се напише, но не се е написало.
Просто да се приеме това, което вие казвате, би било много, много опасно за в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика извън регламента има думата Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Само едно изречение. Всички органи, тълкуващи закони, било то Върховен съд със своите тълкувателни решения и постановления, било то Конституционен съд или дори до новата Конституция Народното събрание се интересуват от волята на законодателя. Като източник на такава воля обикновено се използват стенограмите, от които се вижда как се е стигнало точно до тази редакция. Така че във всички случаи става въпрос не за нещо, което не е изразено, а за нещо, което е изразено, и изясняване на мотивите на законодателя, които той е имал предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искам да се извиня на ДПС. Аз съм направил грешка, като съм добавил изказването на господин Атилла към времето на СДС. ДПС има още 10 минути.
Давам думата на Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На нашето внимание е поставен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори. В него има положения, които могат да бъдат приети, по простата причина, че в редица текстове е възприет принципът нещата де се запечатат такива, каквито са били към момента на състоялите се избори. Става дума за броя на хората, които имат право да гласуват с оглед на адресната регистрация и ние това го подкрепяме.
Същевременно имаме принципни възражения срещу няколко положения, някои от които направо беше казано, че противоречат на Конституцията. След като Конституцията дава правомощия единствено на президента да насрочва избори за местно самоуправление, тоест местни избори, не може със закон това правомощие да бъде предоставено на друг орган, включително и на областния управител. Тогава когато чл. 138 и чл. 139 от Конституцията заявяват, че местните органи на самоуправление и на местната администрация се избират пряко от народа, не може със закон областният управител, макар в определени случаи, посочени в § 11, да замества волята на народа и той да определя или да назначава общински съвет или кмет.
С § 13 е искано очевидно да се направят промени в материята за атакуване на решението на районната, съответно на общинската избирателна комисия. Това е може би най-неудачният текст и най-неудачният опит, просто станал един неуспешен опит да се подобри текстът.
Новата редакция започва с това, че думите "решението на районната, съответно общинската избирателна комисия за определяне на изборните резултати", тоест актът, който може да бъде обжалван, да се заменят с думите "законността на избора". Това е очевидно неудачна промяна.
По силата на Закона за местните избори, след като се проведат изборите, районната, съответно общинската избирателна комисия излиза с един акт за определяне на изборните резултати. Този неин акт се нарича решение и именно това решение може единствено да бъде обжалвано. Какво означава да се обжалва законността на избора? Коя законност? На обжалване подлежи определен акт, а не някакво неопределено положение във времето и в пространството.
На второ място, вижте новите алинеи втора и трета. Ами просто аз не знам как да го определя - правен инфантилизъм ли, правна некомпетентност ли - "Жалбата спира изпълнението на решението за обявяване на изборния резултат, ако съдът не е определил друго", тоест възприема се принципът, че жалбата спира изпълнението на решението, но съдът може да определи друго. Съдът може да определи, че жалбата не спира изпълнението на решението. Веднага следва второ изречение: "Когато общинската избирателна комисия е допуснала предварително изпълнение на решението...", тоест излиза, че противно на първия текст, че жалбата спира изпълнението на решението, самата общинска избирателна комисия може пък да допусне предварително изпълнение, тогава съдът по искане на заинтересования може да спре изпълнението. Ами или ще се възприеме един принцип и ще се следва докрай, или тази бъркотия, че жалбата спира изпълнението, но съдът може да не го спре, или пък общинската избирателна комисия може да не спре изпълнението, пък съдът да го спре - това са текстове, които за мене говорят за някаква правна немощ да се види и да се застане на един принцип, който да се отстоява.
Сега забележете третата алинея: "В случаите на ал. 2 - тоест двете коренно противоречащи се хипотези - кметът, чийто срок на пълномощия е изтекъл, продължава да изпълнява функциите си до встъпване в длъжност на новоизбрания кмет". Този принцип ние го приемаме, той според нас отговаря на общите правни принципи. Докато няма избран нов орган, редно е старият орган, който е бил надлежно избран, да продължи да упражнява своите правомощия. Но просто тази алинея е юридически несъвършена, защото тя противоречи на една от хипотезите на ал. 2. Затова защото ако жалбата спира изпълнението на решението, очевидно е, че предишният кмет ще продължи да упражнява своите правомощия. Но ако ние застанем на втората хипотеза - тогава когато общинската избирателна комисия е допуснала предварително изпълнение на решението, с което е обявен резултатът и е обявен даден кандидат за избран, очевидно, че старият кмет в този случай не може да продължи да упражнява правомощията си, защото ще се окаже, че има двама кметове, които упражняват правомощия - и предишният кмет, и новоизбраният по силата на изрично решение за предварително изпълнение на общинската избирателна комисия. Просто тези текстове наистина трябва да бъдат поправени, но те внасят една объркана философия на целия закон, който ни се представя на първо четене. И нашата парламентарна група ми се струва, че трудно може да подкрепи този проект с оглед на тези възражения, които засягат просто философията, залегнала в този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Иван Сотиров. Няма го.
Има думата Константин Тодоров.



КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Пред нас е един проект за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Самото наличие на този проект вече говори, че законът се нуждае от ремонт.
Ние казвахме това още в предизборната ситуация, когато този закон се приемаше в една много изострена политическа обстановка, каквато е нормално да бъде всяка предизборна обстановка. Ние посочвахме тогава, че основните недостатъци на проекта, който се обсъждаше, съответно на закона, който беше приет, се дължат на това, че много от текстовете, залегнали в него са мотивирани от политически интерес. От политически интерес на мнозинството, без оглед на интереса на избирателите и на изборния процес.
Политическата тенденция, която беше вложена в закона, попречи да бъде приет един добър закон. Отиде на вятъра, ако ми позволите този израз, трудът на много специалисти, на много експерти. Защото по проектите за избирателен закон за местни избори беше работено интензивно месеци наред, на различни експертни нива. Най-накрая се направи един, по мое мнение лош закон, затова защото той се направи набързо, без да се взема за основа трудът на експертите. Направи се набързо, подчинявайки текстовете на закона на политическия интерес на мнозинството.
Ето затова ние имаме пред себе си един лош закон. Достатъчно е да прочетем кратките мотиви към него, за да се убедим в това. Това са мотивите на вносителите.
Значи вижте по какви въпроси трябва да отстрани недостатъци на закона този проектозакон. В случаите за произвеждане на избори при касиране на избори за съветници, провеждането на избори в новообразувани общини, определянето на временно изпълняващ длъжността кмет. Това са основни въпроси, които трябва да реши един избирателен закон. И други, и други. Изброяването завършва с "и други".
Това, което може да се посочи на първо място е, че законът, макар и да решава някои въпроси, нерешени в сега действащият избирателен закон, всъщност не засяга най-основните негови недостатъци. Ето защо това ще бъде само една кръпка. Той не засяга най-основните негови недостатъци, защото не засяга именно най-вече текстовете, които са били мотивирани от политически интерес.
И аз ще обърна внимание, че проблемите, които породи в този закон, съответно в избирателния процес получилият гражданственост като трилотаж текст в закона, всъщност остават, защото остава и този проблем.
По проблемите, които така нареченият трилотаж поражда виждаме текст, който цели да ги отстрани. Но той, разбира се, е крайно недостатъчен. Той третира хипотезите, когато има еднакъв брой гласове, колко хора могат да се допуснат като кандидати за втори тур и тъй нататък. Остава най-големият недостатък. Остава това, което не може да отс¬т¬ра¬ни този нов проект - възможността на втори тур да се явят не само трима, а и повече, и четири, и пет, теоретично неограничен брой кандидати. Ето тази възможност пак е налице. И, разбира се, тя не може да бъде премахната, и теоретично не може да бъде премахната, докато съществува налице възможността да се явяват трима на втори тур.
Аз не зная защо никой от изказалите се колеги не обърна внимание на това обстоятелство. Това е основният недостатък на този закон. И на него не се обръща внимание. Опитваме се с козметични промени, с корекции да отстраним проблемите, които той поражда. Това не е възможно.
Аз няма да се разпростирам върху недостатъците на закона, които мнозина колеги изтъкнаха. Те вече се повториха. Аз ще се опитам да не ги повтарям. Ще обърна внимание на недостатъци, които по мое мнение не бяха засегнати.
На първо място искам да кажа, че ако този проект е предназначен да запълни празнини, той и това не прави съвършено. Защото остават открити редица въпроси, които не бяха решени в действащия закон.
Така например, нека да разгледаме хи¬по¬те¬за¬та, която възникна на много места при местните избори. Независим кандидат за кмет, издигнат от инициативен комитет, оглавява листа на политическа сила. Отговор на този въпрос и настоящият проект не дава.
По мое мнение това е едно некоректно участие в местните избори както от страна на независимия кандидат, така и от страна на политическата сила. Това е проблем, който един такъв проектозакон би следвало да засегне.
Не е коректно, според мен, един кандидат, който нарича себе си независим, да влезе в партийна листа в същото време. Става дума за листа за съветници, всички разбирате.
Не е коректно от друга страна и една политическа сила, която трябва да гради авторитета си именно като такава, да черпи авторитет от авторитета на личността, която не принадлежи към нея и по този начин да вкара един или двама повече съветници в местния общински съвет, като направи за водач на листата си някой независим кандидат. Това е въпрос, по който законът мълчи.
Аз ще се внеса между двете четения съответно предложение за решаване на този проблем.
Искам да обърна внимание на още един съвсем конкретен недостатък в закона. Обръщайки внимание на този конкретен недостатък, преди това искам да спра вашето внимание и на още една моя теза. Това е: този проект не работи за развиване на Закона за местните избори по посока на утвърждаване на местното самоуправление, не работи. Оставям настрана въпроса, който беше разискван от много колеги - какво става в случаите, когато нямаме действащ кмет, а трябва да се проведат избори.
Разбира се, хипотезата е сложна. Аз не казвам, че просто и лесно може да се намери решение. Но решението този действащ кмет или временно изпълняващ длъжността, да го наречем, да бъде назначен от областния управител в никакъв случай не е решение, което работи за утвърждаване на местното самоуправление. Очевидно трябва да се търси някакво друго решение. Взаимодействието между изпълнителната власт и органите на местното самоуправление трябва да се търси на други равнища и в други аспекти, не в този.
Още един много характерен текст, който, мисля, е илюстрация на тезата, която развивам, че този проект не работи в посока на утвърждаване на местното самоуправление. "§ 15.Ал. 2.Когато пълномощията на кмета са прекратени предсрочно или са създадени нови общини, райони или кметства, разходите по организационно-техническата подготовка са за сметка на общинския бюджет."
Очевидно вносителите тук са били ръководени от хипотезата, че общинските съветници могат да снемат правомощията на действащия кмет и в такъв случай трябва да носят отговорността, като се натовари бюджетът на общината. Отговорността за това е тяхна.
Аз не отричам, че в такъв тип мотивация има логика. Има логика. Но всички останали хипотези, при които се прекратяват предсрочно пълномощията на един кмет, са точно в обратната посока. Тоест те са случаи, в които нито общинските съветници, най-малко общината или населението на общината носи някаква отговорност, за да бъде натоварван с разходите общинският бюджет.
Нека да си спомним какви са случаите, при които се прекратяват предсрочно пълномощията на един общински кмет според Закона за местното самоуправление и местната администрация. Това е смърт. Трябва ли в този случай разходите по новия избор да бъде натоварен общинският бюджет? Друг случай това е трайна невъзможност за изпълняване на за¬дъл¬же¬ни¬ята на кмета - по същия начин. Трети случай е влязла в сила присъда. Какво е виновен общинският съвет или какво са виновни още по-малко гражданите на общината, че някое лице е било недобросъвестно, нарушило е закона и има влязла в сила присъда? С новите избори трябва да бъде натоварен бюджетът на общината, по силата на този текст.
Мисля, че това е един голям недостатък. Предполагам, че е по-скоро недоглеждане.
Нека да разгледаме и една друга хипотеза, която тук се дава. Значи с разходите по новите избори се натоварва общинският бюджет и когато това са избори за местни органи за управление на нововъзникнала община.
Каква е логиката на вносителите да искат това? Тук аз казвам пак има логика. И тя е подобна на първия случай, когато, да речем по политически съображения, има разни групирания в общинския съвет и съветниците с гласуване са снели правомощията на кмета. Предполагам, че логиката е подобна - да се носи отговорността от тези, тук във втория случай вече, които желаят да бъдат отделна община.

Само че този път аз тази логика на вносителите не я споделям решително, защото това пак е една посока на действие, която е противоположна на утвърждаването на местното самоуправление, на суверенното право на жителите на дадено населено място или група населени места да се самоопределят, да изявят своята воля за самоуправляване. Това е право, което залегна в приетите като пакет закони през лятото на миналата година, уреждащи териториално-административното деление на страната, възникването на нови общини, механизмите на възникване, правата на населението там. Това просто ограничава това право. Значи ако жителите на дадено населено място или на група населени места поискат да се определят като община, ето, те са ограничени от това. Те са ограничени от това, че един такъв избор би натоварил бюджета на общината, което означава, че цялата администрация на общината и населението на останалите населени места от общината и общинският съвет ще работи в обратна посока. Мисля, че това е една много ярка илюстрация, че този проект работи в посока, обратна на утвърждаването на местното самоуправление.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Оставихте за останалите четири оратора на СДС 2 минути. Така че, моля ви да прецените.
Господин Атилла ще си довърши изказването, тъй като е станала грешка. Или господин Татарлъ? До 10 минути имат за двете изказвания.
Моля за една допълнителна справка за времето към този момент.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Уважаеми колеги! Последно това, с което исках да завърша моето изказване, разбира се, в малко по-спокоен тон, е, че искам да заявя, че това, което беше извършено като манипулация на общественото мнение спрямо населението в Кърджали, изключително много разтревожи както нас, така и в същия смисъл много ни обиди. Много моля колегите, ако не са се запознали с експертизата, която беше предоставена на съда, да не говорят наизуст. Да не отправят обвинения към хората от този регион, че са фалшификатори, че са мошеници. Искам от тази трибуна изключително отговорно да ви заявя: ако някой от вас твърди, че познава тютюнджии и мошеници, нека да стане от таз трибуна и да го каже. Ако познава строители, които са мошеници, нека да стане, да го каже. Ако познава миньори, защото баща ми цял живот е бил миньор и познавам миньорския живот, нека да стане и да го каже. Защото този народ е изключително такъв. Живее в един изключително тежък район и си изкарва препитанието с честен труд. Но това, което се хвърля като прах в очите на хората, просто е недостойно за някои политици. Далавери със закона, нарушения на закона правят онези, които добре познават тънкостите на този закон. Традиционно нашето население, мога да ви кажа, че изпитва почитание към законите. Традиционно, то изпитва уважение към законите. И между другото, съвсем отговорно ви заявявам: ние черпим мъдрост, ние черпим уважение към закона точно от него, от народа. Той ни показва верния път.
Това исках последно да кажа. И за всички онези, които си позволяват да твърдят, че имало фалшификации, ще ги помоля, ако искат, имам копие от експертизата, ще им я предоставя, да видят.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Татарлъ.
Компютърът показва, че СДС има една минута. Аз казах две. Така че, преценете.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз имам много сериозни резерви по отношение на Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
Струва ми се, че общата насока на закона, философията на закона е насочена не към разширяване на демократичните права на избирателите в Република България, а напротив. Те са насочени към тяхното ограничаване. В този смисъл струва ми се, че законопроектът има елементи, които влизат в противоречие с конституционните права и свободи, по-специално в областта на избирателното право.
Във връзка с това бих се спрял на няколко момента. Бих доразвил онези неща, които бяха казани от някои представители на Движението за права и свободи.
Първо, прави впечатление, че в този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори доста място, значително място е отделено на уреждането на въпроса за изборите в новосъздадени общини. Смятам, че тук Ремзи Осман беше напълно прав. Предмет на евентуално уреждане на този въпрос трябва да бъде Законът за местната администрация и местното самоуправление. Още повече, че такива промени могат да се направят едва след 1 януари 1997 г. Струва ми се, че още тук са заложени някои недостатъци в законопроекта.
На второ място, искам да отбележа следното. Направени са някои усилия за прецизиране на правомощията на областния управител, но това не е доведено докрай. В този законопроект продължават да се предоставят широки правомощия на областните управители. Това е един модел на управлението на страната от изпълнителната власт. Струва ми се - става въпрос специално, да кажем, за ал. 3, 4, когато пак се предоставят права на областния управител при определянето на заместник, на служебни кметове и т.н. Смятам, че този пункт влиза в противоречие с нашата Конституция. В нея категорично е проведен принципът за разделението на властите. Следователно, не бива да се предоставят никакви правомощия на областните управители във връзка с изборите в страната.
В този смисъл би трябвало да се изчистят тези моменти в законопроекта.
На трето място, споделям становището, че не бива да се разширява формулировката за заменянето на формулата "изборни резултати" със "законност на избора". Това е едно много по-широко понятие. Крие опасности за подмяната на вота на избирателите при общинските и изобщо при изборите.
Интересен момент представлява също формулировката жалбата до съда да спира, да отменя избирателния вот на населението. Смятам, че тук също се влиза в разрез с основните принципи на правото. Ние всички приемаме принципите на правовата държава. Ние сме за независима съдебна власт, но едва след решението на съда би трябвало да се спрат, да се отменят евентуално изборните резултати.


За начало не да се приеме жалбата, защото при всички случаи заинтересувани партии и политически сили биха подали жалба и това моментално спира, отменя всъщност вота на народа. В такъв смисъл аз смятам, че вместо жалбата да спира, то това да стане след доказването на нарушение на Избирателния закон. В противен случай, струва ми се, ще се открие път за произвол, за намеса на изпълнителната власт. Мисля, че обезателно трябва да отпадне тази формулировка и да се замени с решението на съда, която естествено трябва да се приеме.
На последно място, и аз се присъединявам към мнението, че не може при едни избори да се определи с жребий избраният кмет. Според мен, както тук се произнесоха изтъкнати наши юристи, в т.ч. и господин Джеров, при такива случаи трябва да се произведат допълнителни избори.
Така че аз смятам, че този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори е неаргументиран, насочен към ограничаването на демокрацията в страната, представлява посегателство върху избирателните права на българските граждани. Затова аз не само ще се въздържа, аз ще гласувам против този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Уважаеми колеги, всеки закон се прави, за да има значение за бъдещето, за да бъде принципен. Това изменение за мен е явно конюнктурно. То преследва осъществяването на определени политически цели и нищо друго. Само така си обяснявам обстоятелството, че не отпада възможността за трилотажа. Това е големият въпрос за мен в този закон и това издава неувереността на управляващата социалистическа партия относно възможностите си на местните избори, които предстоят оттук нататък. Никакво друго обяснение за мен няма. Иначе трилотажът, който не съществува и не може да се види никъде в който и да е от учебниците по конституционно право, за мен е един абсолютен анахронизъм, който трябва да бъде премахнат.
Тук въпросът, който искам да повдигна, е, че най-после в техническо отношение, въпросът е технически, не е политически, на участниците в местните избори трябва да бъдат предоставени на разположение списъците на участвуващите в изборите лица - тези, които до този момент се разлепят, които до този момент изчезват много често. Списъците, по които политическите сили да осъществяват своята агитация, да осъществяват подготовката за изборите, списъците, които за мен не представлява никакъв проблем да бъдат раздадени на участниците в изборите, защото във връзка с тях има много голямо значение самото провеждане на изборите. На всичките пет избори до този момент тези списъци не бяха представени.
Друг въпрос, който искам да повдигна, е за възможността с жалба да се спира решението за обявяване на изборния резултат. Смятам, че случаят е повлиян от кърджалийския прецедент и в тази връзка мисля, че една много лоша шега може да бъде изиграна на самата социалистическа партия. Ако този текст съществуваше след провеждането на местните избори, смятам, че може би нямаше да има действуващ кмет или много малко щяха да бъдат действуващите кметове. Щеше да бъде създаден абсолютен блокаж на всички новоизбрани кметове.
Поставям въпроса за ал. 3 - ако срокът на правомощията във връзка с кмета е изтекъл и ако текстът касае правомощията на кмета, то какво става с общинския съвет? Нищо не се казва, ако бъде бламиран и общинският съвет, ако това е така, както е с жалбата в случая в Кърджали. В Комисията по приходите, разходите и имуществото на политическите партии ние, всички колеги, стигнахме, мисля, до извода, че е абсолютно неуместно с жалба, която представлява един извънреден в случая способ за отмяна на решение на Избирателната комисия, да се спира изпълнението на решението. За мен практическите резултати биха били много тежки, ако това стане така. Въпросът е принципен и не е въпрос на политически виждания и становища.
Имах още няколко въпроса, които исках да повдигна, но поради краткото време не мога да го направя. Ще направя своите писмени предложения за второто четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Моля квесторите да поканят народните представители, защото предстои гласуване.
Надявам се, че когато от парламентарната трибуна се употребява понятието трилотаж, което стана един журналистически жаргон, поне народните представители си дават сметка, че балотаж не идва от блотаж, т.е. балотажът може да бъде между двама, между трима, между четирима и прочие. Това беше един жаргон, съвсем друга е етимологията. Господин Лютфи ще ви каже като франкофон това. То няма нищо общо с избор между двама задължително.
Това е само уточнение за коректност.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори с вносители Красимир Премянов и група народни представители.
Моля да гласувате.
От общо гласували 199 народни представители, за - 127, против - 67, въздържали се - 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Тридесет минути почивка. (Звъни)


След почивката
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Преминаваме към продължение на програмата от предходния ден, тоест продължаваме с
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА И ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА И ЗА ВНОСКИТЕ ОТ ПЕЧАЛБАТА ЗА ОБЩИНИТЕ.
Моля най-напред да гласувате господин Бисер Славков, заместник-министър, да бъде допуснат в залата.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 136 народни представители, за - 121, против - 5, въздържали се - 10.
Предложението се приема.
Моля да поканите заместник-министъра в залата.
Продължаваме. Така, както виждам, на ред е Движението за права и свободи - Юджел Атилла. Не го виждам.
Давам думата на Руси Статков. Заповядайте!
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Затруднени сме вече от липсата на време, тъй като вчерашната дискусия една голяма част от времето вече изяде. Затова конкретно ще се спра на част от нещата, които искам да изложа, а другите ще ги направя като предложение за второ четене по законопроекта. Тоест още в началото декларирам, че като цяло аз подкрепям законопроекта и ще гласувам за него на първо четене.
Подкрепям го затова, защото действително това е един от основните данъчни закони. В него са спазени голяма част от нещата и са заложени разпоредби, които съответстват на няколко, определящи според мен, неща. За съжаление вчера по част от тях чух и други мнения, които би трябвало, отчитайки на първо място Конституцията и на следващо място - цялостното законодателство, да бъдат в друга посока.
Като цяло проектът е крачка напред, и то решаваща, в унификацията на нашето законодателство с европейското и мисля, че тук е и големият отговор на проблема, който вчера беше обсъждан, затова защото в последно време ние сме подложени на натиск от "доброжелатели", които ни дават рецепти за едно друго данъчно законодателство, не само за този закон, което да е от типа на южнокорейското и т. н., без обаче да държат и да си дават сметка затова, че онези страни в продължение на 20 години - "малките тигри" - провеждаха една съвсем друга политика особено в социалната област спрямо своите народи. Като говоря за това имам предвид и образование, имам предвид и медицинско обслужване и т. н., нещо което не бихме могли да си позволим, защото противоречи на Конституцията и защото противоречи на цялостния дух, на всичко това, което правим.
В тази посока бих искал още веднъж да кажа, че достойнство на закона, унифицирайки го с европейското законодателство, е намалението на данъчната тежест и същевременно, премахвайки една част от необоснованите преференции и запазване на тези преференции, които са свързани с дребния частен бизнес, и мисля, че тук това, което е оставено като данъчен размер, е доста добро. Разбира се, остава отговорността на данъчните власти при съответни нарушения, за да може действително една добра разпоредба да действа, а не да бъде пренебрегвана.
Мисля, че биха могли още да се посочат достойнства в подкрепа на законопроекта, свързани с това, че се изравняват условията с другите данъчни закони, например с данък общ доход, за авансовото внасяне на данъците, изравняват се, аз посочих, и данъчната тежест на държавни и частни фирми по отношение вноските на общините от печалба. Също така наказанията за нарушения се изравняват с останалите закони и най-вече със Закона за данък добавена стойност. Ново е и предоставянето на данъчни органи на счетоводните отчети, именно баланса и отчета за приходи и разходи, с което се създават условия за предварителна проверка по данъка върху печалбата.
Мисля, че биха могли и още положителни неща да бъдат изтъкнати.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ти отрицателните покажи!
РУСИ СТАТКОВ: Те междупрочем са направени в мотивацията. Разбира се, репликата на моя уважаван колега за отрицателните, бих могъл да я развия и по-дълго, но времето е лимитирано. Затова по-скоро ще кажа не толкова отрицателните, защото не можем да си послужим с такава квалификация по отношение на този законопроект, а за някои неща, които действително в посока на законодателството, което правим, биха могли да бъдат по-добре представени в разпоредбите и същевременно някои неща да бъдат допълнени. Затова бих говорил и бих отстоявал господин Венцеслав Димитров.
Конкретно, на първо място, за нещо, което вчера беше загатнато - бих искал да спра основно своето внимание и с него да завържа. Става дума за правния режим на данъчното облагане на кооперациите, който е предвиден в законопроекта и това, което аз смитам, че би трябвало да бъде заложено.
Действително в законопроекта, и аз го отчитам, има специфични правила за определяне на облагаемата печалба и съответно има и преференции. Но наред с това, имайки предвид чл. 19,ал. 4 от Конституцията, в който е предвидено създаване на условия за кооперациите и други форми на сдружаване и грижи за тях, аз мисля, че би могло в рамките на времето между двете четения да се помисли и за второ четене го предлагам - допълване на проекта с нова разпоредба, чието систематическо място е в чл. 62.Става дума за преференция, която би трябвало да има такъв вид, че данъкът върху печалбата от дейностите на потребителните кооперации се преотстъпва на същите със срок от пет години за придобиване и създаване на дълготрайни материални активи с цел подобряване обслужването на населението в съответните населени места.
Някои от съображенията за това. На първо място, съгласно чл. 37,ал. 1 от Закона за кооперациите, те не плащат данък върху печалбата. Това даде възможност на потребителните кооперации като доброволни сдружения на слабоимотните, подчертавам, и с ниски доходи слоеве от обществото по-леко да понасят тежестите на прехода към пазарна икономика. Също така финансовите възможности на потребителните кооперации сега не позволяват да се изгражда материално-техническа база за обслужване на кооператорите и останалото население от районите им. Известно е на всички колеги, че в преобладаващата част от населените места потребителните кооперации са единствените организации, които се грижат за снабдяването на всички жители с основни хранителни и нехранителни стоки. По този начин те изпълняват социални функции. При все че нямат никаква икономическа изгода, още повече - задължения за това. Въпреки загубите, които понасят, потребителните кооперации ще продължават да осъществяват обслужването на цялото население от своите райони, защото по този начин ще осигуряват социалното спокойствие на хората.
Какво би станало, ако потребителните кооперации прекратят снабдяването на населението? Мисля, че е близко до ума на всички, че ако това стане ще се получи едно социално напрежение, което действително няма да бъде добре за всички ни, не само за управляващи, и за опозицията, разбира се.
Има голяма опасност една част и то немалка от кооперациите да фалират, в резултат на което още по- осезателно ще се прояви това напрежение.
Така че предложеният по-горе текст за предостъпване на данъка аз го отнасям само за потребителните кооперации. Всички останали кооперативни организации от така наречената система на ЦКС, кооперативни съюзи, кооперативни и междукооперативни предприятия ще заплащат пред¬ви¬де¬ния в законопроекта данък.
Освен това, гореизложените съображения се основават на нещо, което вчера колегите казаха, а именно, че се създава облекчен данъчен режим, който е приет в практиката на редица европейски страни.


И на второ място предлагам да се обсъди още веднъж в проекта отмяната на ал. 2 на чл. 37 от Закона за кооперациите. Тази разпоредба предвижда, че кооперациите се освобождават от такси, във връзка с нейното образуване, преустройство, прекратяване и ликвидация.
Този текст фигурира в българското законодателство неотменно още от първия Закон за кооперациите от 1907 г. Във всички последващи закони той е бил възпроизвеждан и по този начин държавата е подпомагала и насърчавала образуването на кооперации. Мисля, че в новия Закон за кооперациите чл. 2 отново изрично третира насърчителната грижа на държавата за кооперациите на основата на Конституцията. В тази посока ние трябва действително да помислим. Мисля, че е нецелесъобразна предлаганата отмяна на чл. 37, ал. 2.
Освен това бих искал да кажа, тъй като времето изтече, че за фонд "Преквалификация" аз съм предложил в Законопроекта за Кодекса на труда, като смятам, че е по-добре неговото систематическо място там това да стане, и подкрепям предложеното от доста колеги да отпадне в този вариант на законопроекта.
Другите конкретни предложения, които имам, ще ги направя писмено. Обръщам се към всички колеги да подкрепят законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика - господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Искам да направя една реплика на господин Статков. Това е хубаво, което казва, да отиваме към Западна Европа. Хубаво, господин Статков, но го предложете и Вие. Защо не предложите, да кажем, разходите за наука, изследване и развитие, РНД, както им казват на Запад, защо не го предложите да има някакви данъчни облекчения?
Няма нищо, господин Славков, обаче Вие си затраяхте. Защо не предложихте каквото има, да кажем, на Запад - амортизациите и една наистина смислена система на амортизация да се предложи именно в закона? Защо не предложихте да са освободени от данък печалба пенсионни и здравноохранителни фондове, господин Славков? Това нещо липсва в закона. Защо не предложихте, както казах и вчера, една втора от разходите за управление на акционерните дружества и другите подобни капиталови дружества също да минават за разходи, а не както е у нас - да се облагат. Защо не предложихте представителните разходи, колко пъти казвам и на господин Костов, и вчера на комисията пак казах, да се облагат у нас, както се облагат в Германия, т. е. 80 на сто да се прилагат за разходи?
По отношение на инвестициите. Вярно е, че ние искаме малко повече облекчение за инвестициите, отколкото има в Западна Европа. Но защо? - Защото в България няма инвестиции. Кажете ми едно държавно предприятие в България, което е инвестирало пари? Единствените, които инвестират, господин Славков, Вие тези работи не ни ги казахте на комисията, нарочно ги криете - сумите за инвестициите, единствените са частните предприятия. И ако отрежете инвестициите и от частните предприятия, когато сме на дъното, утре аз не знам какво ще ядете. Засега държавните предприятия са на доизживяване. Каквито и облекчения да им дадете, разграбването им ще продължи. Единствената надежда това са частните предприятия.
Аз съм съгласен с Вас, че трябва да вървим към Запад, обаче това, което ни се предлага, въобще не е така. Това е някаква нова форма на връщане към комунизма, макар че е облечена в една малко по-различна форма от това, което беше. Наистина направиха Указ 56 и се създаваше по-благоприятен инвестиционен климат, въпреки че беше при малко по-други условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, извинявайте за времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дуплика - господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Последната част от репликата на господин Венцеслав Димитров ме накара да помисля, че каквото и да кажа в дупликата ще е излишно, защото той твърди, че законопроектът за данък върху печалбата е връщане назад. Аз смятам - напротив. И тъй като, господин Димитров, времето беше малко, бих могъл в рамките на цял ден отделно за Вас да говоря и да Ви изтъкна тези предимства, които според мен ни доближават до западноевропейското законодателство, а не ни отдалечават.
Така че Вие посочихте някои примери, но за съжаление трябва да погледнете за амортизационните отчисления - това е заложено в законопроекта, например.
Има и други примери, които също така, посочвайки ги, спекулирахте малко с това, че може би част от колегите не са го прочели, има ги и тях. Аз вчера много внимателно Ви слушах, слушах и другите колеги и между първо и второ четене ние ще отчетем още веднъж и в комисията, а мисля и в залата, това, което е добро. Мисля, че водени от грижата да направим един наистина най-добър вариант на закона, ще го направим.
И Ви моля още веднъж, господин Димитров, не употребявайте такива изрази и изводи от типа "Това е връщане назад", защото просто това не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Красимир Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Очевидно този закон беше необходим на българското законодателство и на българската икономика, тъй като беше съвсем неподходящо такива важни отношения, като данъчните, да бъдат уреждани от укази с много голяма давност - Указ 56 знаете колко е стар, вече почти на 9 години.
Но още когато започнем да разглеждаме закона, дори неговото заглавие, виждаме, че отново се правят... (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, може ли по-тихо! Уважавайте колегите си!
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Очевидно в нашата Конституция няма никъде термина "вноска". Затова още в заглавието е ясно, че заглавието е в нарушение на Конституцията, макар то да бъде съвсем малко. Очевидно законът много по-добре би бил озаглавен "Закон за данък върху печалбата и доходите на юридическите лица". Не е необходимо това допълнение "за вноските от печалбата за общините" или "за данък върху печалбата, която се внася в общините" и т. н.
Такива неподходящи текстове има в целия закон. Аз се надявам, че за второ четене ще бъдат избегнати. Няма да се спирам на нещата, които обстойно моите колеги в предишните изказвания разгледаха, ще се опитам да се спра само на моментите, които не са разглеждани досега.
Член 25. "Облагаемата печалба на клон на чуждестранно лице и т. н., която не е отразена в счетоводните документи, но произтича от дейността му и която той би реализирал, ако беше независимо лице, упражняваше същата или подобна дейност при същите или подобни условия".
Може ли някой да ми разтълкува този текст? Значи печалбата, която той би реализирал, ако беше независимо лице, упражняващо същата или подобна дейност при същите или подобни условия? Вижте колко много "ако". Колко много неясни моменти. Тук са 5-6 предположения. Можем ли да правим облагане с данък, при положение че има 5-6 "ако"? И как този текст на чл. 25 ще бъде отразен в съответния правилник? Знаете какво става в България. Това е един от основните недостатъци на настоящия закон, че е много тънък, някаква малка книжка, а пък правилникът сигурно ще бъде от 100 страници. В нормалните държави е точно обратното. Всички важни моменти, всички "ако" се изясняват в самия закон и когато дойде време да се пише правилникът, там се изясняват технически подробностите - как се пише съответната декларация, какви образци от документи се подготвят, и т. н., и т. н., просто каналите за събиране на съответните суми.
Но този чл. 25 за мен е абсурден, след като няма само една въпросителна в него, а има 5-6 неизяснени момента.

Чл. 27 - в него не е изяснен въпросът с даренията -даренията, които се правят на юридически лица с нестопанска цел. Очевидно повечето такива юридически лица, понеже са с нестопанска цел, те съществуват от дарения най-вече. Въпросът с даренията не е изяснен и това трябва да бъде направено до второто четене.
В чл. 27, ал. 2, т. 2 има следният текст: се увеличава с разходите в полза на участниците в управлението извън разходите за положен личен труд на трети лица или при сделки, които заобикалят закона. Очевидно цялата точка не е подходяща за закон, защото първо - разходите в полза на участниците в управлението не могат да не се възприемат като разход за съществуването на това юридическо лице; второ - какво значи "при сделки, които заобикалят закона". И кой закон - настоящият закон, който разглеждаме или въобще законите в България? И какво значи "заобикалят закона"? Ами, ако някой заобикаля закона просто си има органи, които санкционират заобикалянето на закона. Този орган е съдът. Ако има такива случаи просто те трябва да минат по съдебен ред и да бъдат наказани тези, които нарушават закона. Може би трябва да бъде изяснено какво става със сумите, които са получени в резултат на заобикаляне на закона, а не да има такъв текст, чрез който се показва как се преобразува финансовият резултат, защото в ал. 2 става дума за преобразуване на финансов резултат.
По чл. 28 също имам забележка и тя е по отношение на текста, който говори за безвъзмездно прехвърляне в полза на трети лица. Пак има неяснота - когато това прехвърляне не е свързано с нестопанските цели на сдружението...
Аз мисля, че тези текстове трябва да се изяснят и това ще го направим за второ четене, предполагам и в комисията.
В чл. 45, ал. 2 сумата, която дава границата между облагане с 26 на сто и 36 на сто е 1 млн. и 500 хил. лева. Нормално е, след като има неколкогодишна инфлация, тази сума да бъде съобразена с промяната по отношение на инфлацията или нормална е тази сума да бъде между 4 и 5 милиона. Това е въпрос вече на по-прецизна преценка, която може да направи Министерството на финансите, понеже те имат пълната информация по този въпрос.
По отношение на увеличаването на данъчната тежест - естествено е, че има увеличение. Просто, ако сметнете 36 на сто и 6,5 на сто - това е 42,5 на сто, докато сега за дружествата, които бяха с частно участие беше 30 на сто.
Няма да се спирам подробно върху тези технически моменти, които подлежат на корекции.
Много интересен е разделът за авансово внасяне на данъка върху печалбата и вноските на общините. Аз още веднъж подчертавам, че терминът "вноски" е просто неправомерен от конституционна гледна точка.
Тук има един Раздел пети, където пише: "лихви за просрочие", т.е. държавата, ако някой просрочи, ако някой не е платил авансово колкото трябва, налага лихви за просрочие. Обаче аз не виждам тук раздел шести, който би трябвало да бъде "Лихви за надвнасяне". Значи, когато юридическото лице не внесе авансово колкото трябва - първо, ние искаме от него авансово да внася, и второ - ако не внесе колкото трябва авансово, на него му се налагат лихви за просрочие. А какво става, когато едно юридическо лице внесе авансово големи суми и в крайна сметка то поради прекратяване на дейността си или поради намаляване обема на своята дейност се оказва, че трябва да плати много по-малко? Това е въпрос към господин Славков, към Министерството на финансите, ще върне ли лихвите за надвнасяне? Значи, тук държавата играе ролята на рекетьор. Тя само събира, не връща! Подобна е ситуацията с ДДС. Знаете какво става - там има хора, които не могат да си вземат огромни суми, поради някакви технически несъответствия. Според мен трябва да бъде уточнен текстът - или трябва да има нов раздел или Раздел пети да стане "Лихви за просрочие и за надвнасяне" - който просрочва, да внася, който обаче е надвнесъл, да му се връща. Иначе става еднопосочно събирането на данъците.
Аз няма да се спирам подробно на други неща във връзка с технически подробности, но искам да поставя един друг въпрос. Значи, държавата много добре започна да събира данъци. Всеки, който се занимава с частен бизнес усеща неговата тежест - тежестта на данъчното бреме. Постоянно, с всеки закон, който приемаме данъчното бреме се увеличава! Дори стигнахме до някакви абсурди - знаете в Закона за данъка "Общ доход" какви професии бяха изброени, които учудиха цяла България - ловци на бримки, странствуващи калайджии, странствуващи музиканти и не знам какво си още.
При мен обаче възниква един такъв въпрос - защо с настоящия закон не се направи опит да се съберат данъци от една специфична професия - и то много пари! Да се събере данък от касоразбивачите! Нямам предвид тези касоразбивачи, които разбиват каси с оксижен или пък ограбват банки с пистолети. Имам предвид касоразбивачите с бели якички, които са големи професионалисти, възпитаници на управляващата партия и т.н., и т.н. Те обират банки с подпис, разбира се, с изрядни договори - залагат като обезпечение примерно рибите в морето, камъните по луната и някакви други такива имущества, които гарантират връщането на сумите. Сумите обаче не се връщат! Знаем, че има пропаднали около 100 млрд. от професионалистите на БСП! Тези 100 млрд. са чиста печалба, 100% печалба, никакви разходи няма! Разходите са само за една химикалка, с която да се подпише съответният договор, който още когато е бил подписан е било ясно, че тези суми няма да бъдат върнати. Тази печалба защо не я обложите с 26 на сто или 36 на сто и да си оправите бюджетният дефицит?! Ами, на 100 млрд., ако вземете 36 на сто - това са 36 млрд. и почти дупката в бюджета, която е оставена, ще бъде запълнена. Още 6,5 млрд. за общините! Но вие не обръщате внимание на тези проблеми. Тези, които по този начин са събрали суми, а това е чиста печалба, защо не ги обложите с данък върху печалбата? Защото са вашите професионалисти ли?! Големите професионалисти, които докараха България финансово до това дередже, на което сме в момента! Които изправиха нашата държава пред истинска финансова криза!
Много ви моля в Министерството на финансите да помислите върху този въпрос - как да се обложи този голям бизнес с данък - банковото обиране с подпис!
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложете текстове! Ще ги разгледаме.
Благодаря.
Давам думата на народния представител Стефан Стоилов за реплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми колега Момчев, ние работим в една и съща комисия и най-малкото беше подходящо Вие да подменяте обсъждането на един такъв сериозен, важен закон с това, което наприказвахте накрая - 36 млрд. от 100 млрд. и прочие.
Аз ще се огранича само в това да Ви обърна внимание, че след като беше променен сметкопланът на Централната банка, в средата на миналата година бяха публикувани официални данни, от които се вижда, че към банките дължат толкова средства както предприятията от държавния, така и от частния сектор. Изключително интересен факт - частният сектор дължи със 7-8 млрд. повече, отколкото държавния сектор, вярно, след сторниране на част от задълженията с оня оспорван закон за лошите кредити.
Второ, не по-малко заслужаващ внимание факт е, че лоши кредити частните банки успяха да навъртят, даже от двете квалифицирани категории, не по-малко, отколкото държавните търговски банки. Така че когато разисквате тази тема, моля Ви бъдете поне в рамките на официално публикуваните числа коректен! И не така - по повод на един изключително важен закон, да стъпвате на плоскостта на една елементарна политическа и идеологическа пропаганда.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважавам много професор Стоилов като истински професионалист за разлика от тези, които говориха преди малко и които ограбиха държавата!
Трябва да ви кажа, че не трябва по този начин да се разглежда въпросът за частния и държавния сектор. Ако някой е създал частна фирма с цел да обере банка, не можем да кажем, че това е частният сектор на България! Частни банки били натрупали големи лоши кредити. Така е, но тези частни банки в голямата си част бяха създадени точно за това. Как ги натрупваха лошите кредити? Простата причина е, че в продължение на две години никой не контролира банките, включително и през 1995 г. И банковият надзор, и Банковата консолидационна компания никаква работа не вършат в това отношение! Появила се е една банкова мафия!
Господин Стоилов, аз твърдя, че тази банкова мафия е просто изградена 100% от специалисти професионалисти на БСП. Там се преплитат всички - като започнете от БНБ и свършите с най-малките търговски банки! Там се преплитат интереси, там по един невероятен начин се ограбва държавата!
А колкото до конкретните числа - 330 млрд. са задълженията към търговския сектор - имам предвид към частните и държавните търговски банки. Това е факт, който е неоспорим. От тях 74 на сто се смятат за невъзвръщаеми - това са 230 и няколко милиарда. Аз не казвам, че всички тези задължения са към държавни фирми, но половината от тях са към частните, затова аз говоря за над 100 млрд. 100 млрд, които са отишли към частни фирми - за мен тези частни фирми са просто касоразбивачи! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Фидел Косев.


ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Дискусията по предлагания за първо четене законопроект от страна на Министерския съвет във вчерашния ден имаше основно професионален характер и аз към този характер на дискусията ще се придържам, независимо че някои, поради невъзможността да се включат професионално в дискусията, Бог знае защо, търсят политически дивиденти от всичко това, от което много трудно може освен с антилогика да се намери нещо, по което да се спори само на политическа основа.
И тъй като дискусията е в напреднал етап, няма да повтарям онези позиции, които бяха споделяни от много колеги, въпреки че може би има нужда по един или друг въпрос да се каже становището на тези, които вземаме отношение по този законопроект, за да стане ясно следното: като цяло законопроектът е добър и много необходим. Това го казват всички, включително и представителите на опозицията. Заедно с тях в много неща имаме еднакви позиции, когато става дума за професионален диалог.
Например една и съща ни е позицията по това, че е необходимо запазване или нов текст в законопроекта за преференции, свързани с инвестиции. И предполагам, че колегите от моята парламентарна група, които все още има да се изказват по списъка, предаден на председателя, ще продължат подкрепата на това становище. И мисля, че това е всъщност основният спор, който съществува около този закон.
По другите части имаме пак еднакви позиции с представители на опозицията. По един и същи начин критикуваме проекта. Например за това, че е редно в законопроекта да бъдат изписани всички онези елементи, които оформят данъчната основа, за да намалим риска и възможността тези неща да бъдат променяни и определяни от Министерския съвет, за да намалим субективизма.
Така че ако погледнем безпристрастно проекта, ще се окаже, че той заслужава една много широка подкрепа от страна на залата, от страна на Народното събрание, тъй като и самото Народно събрание, смятам, че в много части се обединяваме в критиката си. Става дума за професионалната, става дума за добре аргументираната критика.
Всичко останало, за съжаление, което го има в нашия парламент, е в рамките на недостойни политически игри, които за съжаление се играят от опозицията в парламента.
И така, много добре е, че приключваме с Указ 56. Не, че самият указ е лош, но просто е писан за друго време. Много добре е, че в проекта се разширява обсега на данъчно задължените лица. Аз лично подкрепям това, че гражданските дружества и сдруженията с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност, най-после ще получат онзи режим, по който следва да си платят своите данъци.
Подкрепям идеята на целия раздел за предотвратяване избягването на данъчното облагане. Но ..., и тъй като това е ново в дискусията, ще наблегна на него. Добра е идеята да няма възможност да се избягва данъчно облагане. Струва ми се обаче, че целият раздел дава възможност за определен субективизъм при определянето, при оценката на това дали една или друга сделка се е реализирала на базата на пазарните условия. Възможно е и да пострада добронамерен стопански субект, който под една или друга причина, несвързан с облагането, е реализирал търговска сделка със загуба и на всичкото отгоре той ще бъде наказан данъчно, заради това че не е реализирал по средните пазарни условия.
Според мен в този раздел трябва определено да се разшири текстът, който гарантира възможността от субективно прилагане от страна на данъчната администрация на този раздел.
Разбирам логиката на вносителите относно разширяването на данъчната основа и премахването на преференцията за инвестиции. Тя е: търсенето на обективен критерий при предоставянето на тези облекчения, обективна оценка за ефекта от тези преференции, наличието на определени счетоводни трудности за проследяване на инвестициите и разсрочването им. Но всичко това, за съжаление, макар да приемам, че тези критики са верни, че тези обосновки са верни, са недостатъчно основание, според мен, за да премахнем изцяло преференциите за инвестиции, главно от друга гледна точка и нея ще я споделя сега.
Данъкът е и един от, да го наречем, класическите икономически регулатори, чрез който се контролира процеса на инвестиране, чрез който се насочват инвестициите от една или друга територия, от един или друг отрасъл и като едно добро средство за осъществяване на структурна политика. Истината към днешна дата, за съжаление, е, че тя е извън Министерство на финансите като проблем, тя е в Министерския съвет, в Министерството на икономическото развитие и другите икономически централни структури, които управляват икономиката, и те все още заедно с Народното събрание не са дали ясна структурна политика занапред.
Ето защо на този етап е затруднено използването на данъка върху печалбата като класически икономически регулатор.
Независимо от това обаче, не бива да се отказваме от този добър регулатор, от това добро средство за управление в икономиката и да забравяме стимулирането на инвестициите като част от него. Предлагам да се реши проблемът като се използва една или друга от формите за стимулиране на инвестициите и със стремеж да се избегнат всички онези недостатъци, за които стана вече дума, които досега обосноваваха и обосновават проекта на Министерския съвет за премахването на облекченията за инвестиции.
И нещо особено важно, което не беше споменато дотук - не бива, въпреки всичко, каквото и да е становището на Народното събрание по стимулирането на инвестициите, да забравяме и следното: дори ако премахнем стимулирането на инвестициите, все пак действащият досега механизъм ще се развива в бъдеще със своите последствия. Например аз съм бил добронамерена стопанска единица, представлявам я, вложил съм примерно 50 млн.лв., използвайки възможността за преференциалното основание, което имах досега по Указ 56, може би нямаше да ги вложа, ако нямах тези условия, и сега законодателят изведнъж ми ги отнема. С какво съм виновен аз за това, че законодателят не се е съобразил с вече действащата практика?
Следователно, дори и да премахнем изцяло, което аз не споделям, но дори и да премахнем облекченията за инвестиции, не бива да забравяме, че някои хора са започнали своята икономическа дейност, използвайки досега тази възможност и те нямат вина за това. Не бива да връщаме назад тези облекчения, нямаме, според мен, нито моралното, нито юридическото право. Един текст от типа на това, примерно, че юридически лица използват преференциите по чл. 88, ал. 4, т. 2 от Указ 56, преди влизането на този закон в сила, намаляват облагаемата си печалба с погашенията по кредити, ползвани за придобиване и създаване на материални активи. Не бива това да го забравяме.
Нататък. В закона не се предвиждат, според мен, достатъчно гаранции за санкции срещу недобронамерена данъчна администрация по повод връщането на надвзети суми. Този проблем е свързан с авансовите вноски и ми се струва, че гаранцията срещу това трябва да намерим в определени текстове преди второ четене.
По някои от спорните проблеми.
Преференциите за дарения. Споделям вече изразеното становище, че трите процента са малко като обем. Предлагам те да бъдат поне пет и по спора, който имаме с господин Венцеслав Димитров по този въпрос, ще кажа следното.
Той предлага нещо, което на пръв поглед е логично, дори днес в "24 часа" има публикация за футболния отбор на "Нефтохим". Той предлага да си отговорим на въпроса дали следва държавните стопански структури да имат правото да предоставят дарения. Защо въобще стои този въпрос? Защото това са държавни пари, които биха могли да минат през преразпределителния процес на държавния бюджет и не следва един или друг стопански ръководител да си изгражда своя имидж с държавни пари. Такъв в краен случай е примерът с "Нефтохим" и отборът "Нефтохимик", чиято футболна структура е така добре субсидирана, че трудно се намира аналог дори със средноевропейските футболни клубове.


Разбира се, обаче, за да можем да бъдем точни - а има аргументи и срещу тази логика, - ако забраним на държавните предприятия да предоставят дарения, ние се лишаваме от една много бързо действаща схема за решаване бързо на бюджетни въпроси. Може би, анализирайки всички тези проблеми, следва да решим въпроса с конкретен текст, приемайки и едната, и другите положителни страни на дебата, решавайки въпроса в посоката, в която може да се обедини.
По изказванията на моите колеги.
Госпожа Осман в доста свои аргументи беше права. Да, добре е да има стимули за ясно определени инвестиции, за производствени фондове - спомена тя, - за нови технологии. Всичко това обаче трудно се изписва, трудно се контролира. Идеята е добра, но трудно се прилага.
Не разбирам обаче предложението й да търсим по-ниски данъчни ставки. Разбирам това нейно предложение от позицията, че тя иска да блокира управляващите и техния бюджет, но едва ли това е културният, или да го наречем професионален начин. Тя предлага и различни ставки по различни отрасли.Също го приемам като идея, стига да имахме готова, приета, ако щете утвърдена от парламента структурна политика на правителството и въобще подкрепена ако щете законодателно и едва тогава да можем да говорим за различни ставки по отрасли. Сега, уви, не можем.
И още един проблем, с който ще завърша. Не знам защо се подценява една много добра страна на законопроекта, а тя е, че се осигуряват процентни вноски - бих поспорил и аз върху термина "вноски" - за общините, този път вече и от частните стопански структури. Това е много добър подход и много добра помощ за общините и въобще не следва да бъде атакувано с такива неясни аргументи, както беше досега, че спадането на ставката от 10 и 6,5 на сто едва ли не ще блокира проектите в общините, бюджетите в общините и т.н. Това не отговаря на действителността. Безпристрастната сметка ще ни покаже това.
В заключение, сме пред възможността да приемем един проект, който засега се оценява от всички като добър. Политически пристрастните, разбира се, могат да гласуват "против" или "въздържали се", но логиката според мен води към друго - този закон да бъде подкрепен с много широко мнозинство и след добре обосновани, професионално обосновани спорове, да бъде подобрен за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Моля квесторите да помолят народните представители да влязат в залата, защото следва гласуване.
Давам думата на народния представител Кирил Желев, който желае да направи процедурно предложение по отношение на срока за внасяне на предложения по законопроекта.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имайки предвид сложността на закона, както и необходимостта народните представители да проверят някои от законодателните решения, които се реализират в него, и да имат възможност да се срещнат с повече хора, чиито интереси пряко се засягат от законодателните норми, моля да бъде прогласувано от Народното събрание моето процедурно предложение за даване възможност за двуседмичен срок за получаване на предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против? - Няма.
Моля да гласувате - в двуседмичен срок.
От общо гласували 160 народни представители, за - 160.
Предложението се приема с пълно мнозинство.
Поставям на гласуване на първо четене Закона за данъка върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските по печалбата за общините. Моля да гласувате.
От общо гласували 186 народни представители, за - 124, против - 38, въздържали се - 24.
Законът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва становището на Комисията по бюджета и финансите.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
"Комисия по бюджета и финансите - доклад по законопроекти NN 100.003.137 от 21 декември 1995 г. и 5411 от 4 януари 1996 г. за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, внесени от Красимир Премянов и група народни представители и народният представител професор Нора Ананиева.
На няколко свои заседания, в това число и на едно съвместно заседание с Икономическата комисия, с участието на ръководството на Българската народна банка и на вносителите комисията обсъди внесените законопроекти. Целта на законопроектите е да изведат докрай принципа на екипност в ръководството на Българската народна банка, произтичащ от естеството на работата и правата на управителя на БНБ, да се установи с по-голяма сигурност, стабилност, непрекъснатост и приемственост в управлението на Централната банка на Република България.
Уточненията и измененията се отнасят до основанията и реда за предсрочно прекратяване на мандата на управителя, подуправителите и останалите членове на Управителния съвет на Българската народна банка. Предлаганите изменения и допълнения са в духа на съвременните законодателни решения относно статута на централните банки в Европейския съюз и на традициите на българското банково законодателство.
При разискванията членовете на комисията и представителите на банката изказаха становища, че във внесените законопроекти се съдържат предложения, които сериозно ще подобрят съществуващите в момента в закона пропуски, отнасящи се до въпросите за екипността, за мандатността, за отговорността както на отделните членове на управителния съвет, така и на приетия от Народното събрание и действащ в момента закон и в една или друга степен се запазва съществуващата в момента автономност на БНБ при изпълнението на поставените й със закона цели и задачи.
В съответствие с изказаните съображения по двата законопроекта комисията предлага Народното събрание да ги приеме на първо четене по принцип и при подготовката за второ четене те да бъдат обединени в един законопроект, в който да бъдат отразени целесъобразните предложения, направени от народните представители." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като отсъства председателят на Икономическата комисия, моля народният представител Ана Миленкова да прочете становището.
ДОКЛАДЧИК АНА МИЛЕНКОВА: Благодаря ви!
Икономическата комисия е разгледала на свое заседание на 22 декември 1995 г., проведено съвместно с Комисията по бюджет и финанси, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, внесен от народните представители Красимир Премянов, Ана Миленкова, Александър Божков, Муравей Радев и Димитър Георгиев. От името на вносителите на това заседание законопроектът е представен от народния представител Димитър Георгиев. В обсъждането е поканен да вземе участие управителят на БНБ.
След това на второ заседание на Икономическата комисия съвместно с Комисията по бюджета и финансите е разгледан и вторият представен проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прощавайте, да гласуваме управителят на Българската народна банка господин Филипов да бъде допуснат в залата, също така главният юрисконсулт Брайков. Моля да гласувате.
От общо гласували 142 народни представители, за - 137, няма против, въздържали се - 5.
Предложението се приема. Моля да поканите господата в залата.
Продължавайте, госпожа Миленкова.
ДОКЛАДЧИК АНА МИЛЕНКОВА: По първия проект при обсъждането беше посочено, че той цели да бъде изведен докрай принципът на екипност в ръководството на БНБ, произтичащ от естеството на работата и правата на управителя на БНБ, уредени в закона, и в същото време да осигури еднозначното му прилагане.

Редица народни представители отбелязаха, че предлаганите изменения в закона имат за цел да осигурят взаимната отговорност, взаимодействие, доверие и лоялност в работата на управителния съвет и не са насочени нито към ограничаване на независимостта на БНБ, нито към налагане на единоначалие в нейната работа. Освен това цели се със закон, а не с решение на Народното събрание да се внесе яснота в срока на изтичането на мандата на тогавашния управител и управителното тяло и да се избегнат различни тълкувания, които могат да дестабилизират централната банка.
Икономическата комисия бе информирана от юридическите съветници на БНБ, че при подготовката на Закона за БНБ е търсен баланс между принципите на екипност и професионализъм с принципа на приемственост. Беше отбелязано обаче, че има неяснота по отношение на срока на изтичане на мандата на тогавашното управително тяло.
В дискусията бе изразено и становище за осигуряване на особените правомощия на управителя чрез включване в закона на право на отлагателно вето за срок от един месец на управителя по отношение решенията на управителния съвет. Но бе отбелязано и обратното становище, че такъв механизъм крие опасност от настъпването на рязка дестабилизация на паричния и валутния пазар и във валутните резерви на страната в едномесечния отлагателен срок.
Икономическата комисия изрази готовност да бъде запозната в периода между двете четения на законопроекта със законодателството и практиката на други страни, в които се осигурява стабилност, екипност и професионализъм в дейността на централните банки. След гласуване шест гласа бяха "за" и един "против" и Икономическата комисия предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за БНБ, внесен от Красимир Премянов и групата народни представители.
При обсъждането на втория проект отново беше изтъкната необходимостта от внасяне на яснота по въпроса за установяване на началото и края на мандата на членовете на управителния съвет на централната банка. Всъщност следващите заседания бяха на 11 и 17 януари 1996 г. Беше дискутирано и съотношението между принципите за мандатност и екипност на членовете на управителния съвет.
В дискусията мнозинството народни представители се обединиха около виждането за съчетание на принципите на мандатност и екипност на членовете на управителния съвет. Беше изразено и мнение, с което се отрича възможността за частичен мандат на управителя и останалите членове на управителния съвет.
Икономическата комисия подкрепя по принцип законопроекта, внесен от народния представител Нора Ананиева, като една от възможностите да бъде преодоляна неяснотата в Закона за БНБ. Необходимо е обаче да бъде изменена ал. 2 на чл. 15 от законопроекта , като се предвиди освобождаването от длъжност да се извършва от съответния компетентен орган. Това положение беше прието и от вносителя.
При дискусията бяха направени и някои допълнителни предложения от отделни народни представители.
Народният представител Светослав Лучников предлага в ал. 3 на чл. 15 да отпадне думата "редовни", а в ал. 3 на чл. 15 да отпаднат думите "за остатъка от срока на редовния мандат" и да отпадне ал. 2 на § 1а от допълнителните разпоредби.
Народният представител Цоньо Ботев предлага решението на Народното събрание за избор на управител и подуправители от 30 юли 1993 г. да бъде допълнено, като се установи изрично началният момент на техния мандат, след което да се пристъпи към изменение и допълнение на Закона за БНБ.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание да приеме по принцип законопроекта на първо четене, като на основата на дискусията по първото четене и дискусията по другия проект се намери еднозначно решение на неуредените в Закона за БНБ въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Определям минималната квота за обсъждане. Моля председателите на парламентарните групи да ми дадат списък на желаещите да се изкажат.
Давам думата на професор Стефан Стоилов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Нека най-напред някои от вносителите да кажат няколко думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако желаят.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ами редно е така.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В предложението на комисията има такъв пункт, който предвижда към второ четене да се движат двата проекта. И тъкмо във връзка с този момент искам да ви отнема няколко минути. Вие си спомняте историята, макар и не съвсем кратка, на този въпрос. А тази история започна във времето, когато се постигна почти пълен консенсус, без всякакви минуси, относно кандидатурата на бъдещия управител на централната банка. По него време именно се появи първият законопроект, подписан от петима депутати, представляващи основните парламентарни групи в Народното събрание. Имам предвид левицата и СДС. Останалите парламентарни групи се присъединиха в някаква степен. Казвам в ня¬как¬ва сте¬пен, тъй като например моят колега Венцеслав Димитров от Народния съюз беше против. Тогава търсенето на решения, които да работят за засилването и стабилността на централната банка, не е нужно да се говори какво е нейното място в банковата система, в икономиката и в стопанската система на страната, ставаше по линията на осигуряване на екипност в управителното тяло. И съответно в чл. 2, ал. 2, ако не се лъжа, беше предвиден текстът, който осигуряваше със заложения там механизъм такава екипност. Този проект се движеше и макар да срещаше съпротива, имаше шансове да бъде приет, ако не настъпиха промените, известни на всички ви, във връзка с кандидатурите за управител на централната банка.
Междувременно се появи и един проект, разработен и внесен от професор Нора Ананиева. Той в много голяма степен отрази засилващите се настроения в парламента относно модела за решаване на този въпрос и като аргументация беше използвана практиката на централните банки в основните европейски държави, споделеният опит, направените консултации от част от управителното тяло на централната банка при пътувания в тогавашните седмици в Европа, мисля, на някакво съвещание в Базел, в ре¬зул¬тат на което тези настроения започнаха да се превръщат в преобладаващи. И тъй като двата закона са изградени на диаметрално противоположна философия, бих казал, по главния въпрос и търсят решение в различни посоки, аз не виждам за възможно след първото четене към Комисията по бюджет и финанси да се движат и двата проекта и на базата на двата проекта да се опитваме да намерим едно решение. А такова решение е нужно.
Моето мнение, и аз ви предлагам да помислите върху това, е, че към второ четене трябва да се движи единият от проектите. И смея да твърдя, че с някои редакционни поправки този проект може да се превърне в решение на парламента. По простата причина, че ние се съобразяваме с опита, с практиката, с позициите на централната банка и голяма част от депутатите от нашето Народно събрание вече споделят тази философия.
Господин председател, аз предлагам да вземем решение за второ четене да се движи само проектът, внесен от професор Нора Ананиева, и следователно днес на първо четене да подкрепим този проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕН¬ДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Светослав Лучников.
Предложението на професор Стоилов е напълно осъществимо. При гласуването, ако се гласува само единият законопроект, той продължава нататък.


СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Наглед сме изправени пред един чисто формален, процедурен въпрос - как да се избират членовете на управителния съвет на банката. Но зад този наглед чисто формален въпрос се крие един основен принцип - дали да се установи някаква по-голяма приемственост и независимост на ръководството на Българска народна банка или тя да бъде направо подчинена на органите, които формират членовете на управителния съвет. Аз застъпвам категорично становището, че ръководството на Българска народна банка трябва да има по-голяма стабилност, за да може да взима самостоятелно, само по съвест и професионална компетентност своите решения. Затова аз смятам, че всеки един от органите, от членовете на управителния съвет трябва да бъде избиран със свой индивидуален мандат и да бъде на поста си докато трае този негов индивидуален мандат. По този начин именно той ще бъде сигурен и независим и ще може да взема решенията само по съвест и професионална компетентност. Всичко останало, което го поставя в зависимост от избора на управителя или ограничава мандата му до избора на общия мандат, с който е избран, накърнява неговата самостоятелност, пречи му да действа независимо.
Вие знаете много добре каква огромна роля играе Българската народна банка в нашата икономика. Вие знаете много добре в какво състояние се намира нашата финансово-кредитна система и колко е необходимо да се осигури независимост на Българска народна банка, която да взема решения само от гледна точка на изискванията на една здрава финансово-кредитна система. Сега напразно се мъчат някои да прехвърлят греховете за неблагополучията, за краха на нашата финансово-кредитна система върху Българска народна банка. Това не е вярно. Ние знаем много добре, че Българска народна банка правеше винаги и прави всичко възможно, за да заздрави нашата финансово-кредитна система. Но ние знаем също така, че е невъзможно да се оздрави финансово-кредитната система без оздравяване на реалната икономика, в която тя пласира своите кредитни ресурси. Докато реалната ни икономика боледува, всички опити за заздравяване на финансово-кредитната система ще бъдат напразни.
Тук се подмята, че видите ли, голяма част от кредитите била вложена в частния сектор. В кой частен сектор, питам аз, са вложени огромните несъбираеми кредити? Те са вложени в разните огромни концентрации, финансови групировки, които поглъщат народните спестявания под формата на кредити и които след това стават несъбираеми. Срещу това народната банка винаги се е опитвала да воюва, доколкото може. Но както тя, така и отделните банки трябва да го признаем и да го знаеме, винаги са подлагани на натиск да отпускат кредити, които предварително знаят, че ще се превърнат в необслужваеми. Това е голямата беда на нашата финансово-кредитна система сега и ние в никакъв случай не трябва да допринасяме за дестабилизиране на ръководството на банката и за посягане на нейната независимост. Тази независимост е последната надежда за спасяване на това, което е възможно да се спаси от нашата почти банкрутирала финансова кредитна система.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Венцеслав Димитров. Да се готви Ани Миленкова.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председател, колеги! Обсъждаме два законопроекта. Аз не случайно от място пожелах вносителите също да ги подкрепят, защото подозирам, че първия законопроект вече няма измежду вносителите хора, които да го подкрепят. Току-що разговарях с господин Муравей Радев. Помолих го да го оттегли, за да не се занимаваме с него. Той каза обаче: има други хора, които не ги виждам в залата, и се съмнява, че дори той да си оттегли подкрепата за първия законопроект, другите ще го направят, най-малкото, защото ги няма.
Също така от място си позволих да се обърна към господин Желев, който от името на нашата комисия предложи да се разглеждат двата законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Такъв е правилникът.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, той предложи да се подкрепят. А ясно е, че по правилник трябва да разглеждаме и двата. Обаче ако вносителите не подкрепят първия, мисля, че няма смисъл ние да го подкрепяме с гласуване, едва ли не, защото не сме вътре.
Според мен плюсовете и минусите на законопроекта трябва да ги разглеждаме от гледище на времето, в което те бяха предложени. Знаете кога беше предложен първият законопроект. Първият законопроект, припомням само фактите, беше предложен в края на миналата година. Вярно е, че проф. Вълчев доста преди това - дали с натиск или не, това е отминал въпрос, няма какво да го обсъждаме - изяви желание да бъде освободен. Възникна въпросът защо. Той каза, че доста дълго време е работил, но не каза, че мандатът му е изтекъл. И тук се постави въпросът какво става с мандатите на другите членове на управителния съвет, т. е. на другите членове на управителния съвет, които са обикновени членове на управителния съвет с един общ мандат, сега по закона поне така се разбира, и на подуправителите, които може би при добро желание може да се разбира, че и техният мандат едва ли не започва по едно и също време и което не е чак толкова важно, колкото, че изтича по едно и също време.
Това, което ние трябва да направим независимо от това на чия база ще се гради нашият закон, е да оправим тези недоразумения, да оправим тези празноти.
Аз бих направил още едно предложение. Там, където пише - кой член беше, 12-и ли беше, където пише, че задължително, без да използвам думите "задължително", че управителният съвет се избира от управител, до трима подуправители и директори на управление или шефове на управление - как е точно. Мисля, това нещо да отпадне - шефове на управления. Защо? Защото какво имаме в момента? В момента наистина имаме пет души членове на управителния съвет, които са шефове на управления. Но когато се назначават нови членове на управителния съвет, те също трябва да имат шефове на управления. И виждате ли каква рестрикция имаме, какво изискване? Най-малко 10 управления да има в БНБанка или ако няма толкова, да се създадат толкова. Или всичките тези 10, особено в периода, когато изтича единият мандат и започва друг, всички те трябва да са подходящи да носят отговорността за членове на управителния съвет.
Мисля, че би могло да се помисли как да стане така, че избраните членове на управителния съвет да са задължително шефове на управления, но не и предложените членове на управителния съвет да са шефове на управления. Това наистина трябва да бъде оправено.
Моето мнение, а такова беше мнението и на проф. Вълчев, знаете, оттук се изказа по времето на последното пленарно заседание за миналата година, е, че първият законопроект беше направен под влияние на една предварително обявена кандидатура, която личност постави своите условия за промени в закона, за да поеме поста. Предполагам, че съответно са били направени някакви комбинации в една или две парламентарни групи - може би, не съм сигурен в това, и да са били обещани някакви постове - не съм сигурен в това, нали? - И така или иначе този законопроект влезе в пленарната зала. Някои хора много бързо искаха да го разглеждат. Бих казал, чест прави на парламента, че успя да се справи с този политически натиск върху ръководството на БНБ и то чрез промяна на такъв важен законопроект.
Аз знам, че и хората от парламентарните групи, които подкрепиха - или чиито членове по-точно подкрепиха първия законопроект, се изказаха против него, но казаха, че едва ли не такава е политическата ситуация за това, че това трябва да бъде подкрепено.
Обаче този законопроект най-малкото трябва да бъде отхвърлен още на първо четене. Още повече, че за да стане той възможен - тук се знае това, мисля, че е публична тайна, даже да беше тайна, беше използван един недопустим политически натиск, който беше оказан от органи на парламента върху подуправителите: подайте си веднага оставка, защото иначе ще имаме трудности с прокарването на новия законопроект. Мисля, че това беше нормално. Не говоря за качествата на този или на онзи, за вината на самата институция или за това какво е направила или не е направила. Говоря за съотношението парламент - закон - БНБанка.

Мисля, че беше много добре, че този законопроект не мина и че този политически натиск не можа да бъде реализиран както под формата на законопроект, така и под формата на други недопустими действия, тъй като, доколкото знам, подуправителите не се огънаха и не подписаха доброволно оставки.
Самият натиск обаче, който бе осъществен от хора, които не са близки, бих казал, толкова и до създаването на Закона за БНБанка и до работите на БНБанка, самият този натиск не говори добре не за Българска народна банка, а не говори добре за нашия парламент, че е възможно в нашия парламент да стават такива работи. Така е за съжаление. И като обсъждаме законопроектите нека да си припомним обстоятелствата около тях.
Да се сменя целия управителен съвет, включително и подуправителите, защото някой преценил, че трябва да си даде оставката. За тези, които казват, че ще ги разплача, бих ги посъветвал, ако искат, да влязат по-надълбоко в проблематиката на Централната банка, във връзката й с другите банки, нека да проучат какъв е чуждият опит. Чуждият опит, и то в страните с пазарно стопанство, е това, което ви говори тук и господин Лучников - това е независимост на Централната банка, независимост в решенията си, независимост от изпълнителната власт, независимо от това кой назначава управителя, подуправителите, членовете на управителния съвет. И това е много важно от гледна точка на тенденцията (реплики от залата), носят отговорност, разбира се... От гледна точка на тенденцията част от икономическата политика, каквато е паричната политика, валутната политика и лихвената политика да бъде прехвърляна на един орган, който е независим от промените в политическото, как да го наречем, съзнание на един народ, на едни гласоподаватели. Тоест, те дори да си изменят политическите предпочитания, самата световна практика го е показала, не бива да се влияе веднага върху ръководството на банката, защото има опасност от дестабилизиране на цялостната парична система на страната. А когато се дестабилизира паричната система, тя много трудно се оправя. Минават години. Даже някоя политическа сила, ако повярва, че може с онази сила, която е дадена на Централната банка, да повлие върху икономическото развитие тя в течение на един къс период, който е в рамките сигурно на нейния мандат за политическо управление, ще се убеди, че това не е така. Но за да не се консумира излишно такъв опит, за да не се повтаря такъв опит, затова е създадена Централната банка като независима институция. Затова едно от основните изисквания на международните финансови институции и на всички онези, които ни помагат да направим някакъв преход, който за съжаление напоследък се забавя, или се връща, към пазарна икономика ни съветват да поддържаме независимостта на Централната банка и най-вече да създадем една независима Централна банка.
Конкретно по предложенията в законопроектите. Аз бих подкрепил една такава промяна в законопроекта, която дава независим мандат на всеки член на управителния съвет, независим от другия, в смисъл, когато си избран за член на управителния съвет имаш мандат. Хубаво, колко е - пет години. Добре, пет години да остане. Някой може да пледира повече да се даде. Може и повече. Има страни, в които мандатът е 14 години, не 5 години. Така че има и друга практика, но нека да останем за 5 години. Най-лошо обаче ще бъде, ако тръгнем по линията на това, да кажем парламентът колко е велик и че парламентът всичко може да смени и едва ли не изберете един човек за 5 години и после кажете: е, да, ама тук има закон, нали знаете кой пише законите и че този закон винаги може да бъде сменен. И от кой ще бъде сменен? Естествено от тези, които стоят в парламента и които носят отговорност за неговите решения, тоест от парламентарното мнозинство.
Мисля, че ако се направи нещо по посока на това да се съкращава мандата на този или онзи, това ще има непоправими последици върху стабилността на Централната банка и аз бих отишъл по-нататък върху стабилността на българската парична система. Не че напоследък кой знае колко се е увеличила, обаче ще я стабилизира допълнително. Нека да не прибавяме нови фактори и без това много са се съединили, за да дестабилизират тази парична и финансова система, за да имаме нови допълнителни фактори, каквито са нестабилност по отношение на управителното тяло на Българската народна банка.
Така че аз бих ви предложил: първо, подчертавам изрично, че всеки член на управителния съвет, било управител, било подуправители, се избира или назначава, каквато е сега процедурата за останалите членове на управителния съвет, знаете управителят и подуправителят се избират след петгодишен мандат, но не общ мандат, а с петгодишен индивидуален мандат тук от парламента. Останалите пет души - членове на управителния съвет по предложение на управителя се назначават с указ на президента с петгодишен индивидуален мандат.
Нашият закон в момента предполага, че останалите членове на управителния съвет се назначават с общ петгодишен мандат и ако някой напусне, имаме такъв случай, господин Стратев е пред вас, когато е избран на мястото на някой друг, той се избира за срока на изтичане на мандата. Тоест, когато изтече мандатът, ще се назначават петимата заедно. Ако искаме обаче да имаме независима Централна банка, това предполага и приемственост, това предполага консерватизъм, това предполага липса на революционни промени във воденето на паричната, лихвената, валутната политика и за тези членове на управителния съвет президентът трябва да издаде указ за индивидуален мандат, петгодишен индивидуален мандат. Човекът е там, мандатът му е определен и той работи до изтичането на мандата. Естествено ще го направи това, което предлага госпожа Ананиева, което го нямаше, мандатът се прекратява при доброволна оставка. Е, сигурно и при доброволната оставка има някакви врати, примерно го викат някъде, да не казвам адреси, и почнат да го съветват: дай си оставката. Нека с това да се борим с други средства. Но мандатът си е мандат.
И освен това много държа в закона да се сложи разпоредба, нека юристите да кажат доколко ще има сила за бъдеща промяна, че по време на мандата не може с последващи промени в Закона за Централната банка той да бъде прекратяван или ограничаван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други закони да не се правят.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тоест, примерно ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да не се сменя този закон.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Този закон не да не се сменя, а точно тази постановка. Който иска да го смени, господин професоре, това го има в много други законодателства в други държави, че ако искате да направите промяна в закона по отношение на мандата, тя ще започне да тече след като изтече вече мандатът на избраните хора. Нещо, което, ние направихме много голяма грешка, че не го сложихме в Конституцията. Ако бяхме сложили в Конституцията, че данъчен закон при влязло в действие... (Реплика от Димитър Георгиев) Имам, господин Георгиев, 15 минути още. Имам 15 минути.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще удължим времето.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вие си удължавайте времето, но аз искам да се изкажа. Ако някои хора с подмятания от место, ако смятате, че говоря глупости, кажете. Мисля, че напротив, трябва да се съобразявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма защо да се казва.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Особено господин Георгиев беше подписал първия закон, което за мен е една типична политическа провокация у нас. Типична политическа провокация, господин Георгиев, и то от хора, които нямат отношение към банките.

Ако бяхме записали, че данъчни закони, които се гласуват след приемането на Закона за държавния бюджет, влизат в сила от следващата данъчна година, която у нас съвпада с календарната, тогава нямаше да имаме такива проблеми, каквито имаме сега. Но аз смятам, че дори и при сегашната Конституция такива промени биха могли да бъдат атакувани там, където трябва.
Много е важно мандатът да не се променя докато изтича! Който иска да променя, да каже: да, добре, изтича мандатът, и оттук нататък ние вече можем да гласуваме - можем да го направим две години, можем да го направим двадесет години. Бъдете така добри тези хора, които са назначени, да ги изчакате, за да си свършат работата. Може някои да не вършат добре работата. Вярно е, че има и постановка, която казва кога може да бъде предсрочно прекратен мандатът. Но тези текстове са много страшни! Дано такива въобще не се случват в българската история. Мисля, че за момента такива, както и в момента, ние нямаме.
Бих предложил следното, което е следствие от това, което казах, госпожо Ананиева за хората, които са избрани сега, може с една преходна разпоредба да се каже. Може с една преходна разпоредба да се каже, но за мен е ясно и без да има преходна разпоредба, но да се каже: мандатът на управителя тече от датата на неговото избиране, посочете датата, на която е избран господин Филипов; мандатът на подуправителите тече от времето на тяхното избиране - кога беше? - Мисля, че беше края на юли 1993 г. и може това да се запише. Преди това другите хора бяха избрани от Великото Народно събрание за председател и заместник-председатели. Мисля, че даже имаше някакъв изпълнителен директор. Те бяха избрани без мандат, защото нямаше закон, госпожо Ананиева! Вие после можете да вземете думата, аз ще си оставя специално две минути, затова за да Ви отговоря. (Реплики от мнозинството)
Аз виждам, че някои хора казват, че трябва да завърша. Виждам, че все пак историята, която е близка - ето, с госпожа Ананиева сме от Великото Народно събрание - но някои хора изглежда много добре не я познават. Когато приехме във Великото Народно събрание Закона за Централната банка, тогава вече в Централната банка бяха избрани преди това председател и заместник-председатели. И ние се сетихме, че трябва да се изберат съгласно закона управител и подуправители през 1993 г., така че на избраните подуправители мандатът им изтича по-нататък. Сега, понеже има празно място за подуправител вследствие на това, че господин Филипов беше избран за управител, аз мисля, че нищо не пречи парламентът да обсъди кандидатури и да избере човек на тази длъжност. Дори не че пречи, това е задължен да направи. Това е не само негово право, но и негово задължение - да попълни броя и да избере подуправител. Подуправителят, примерно, го избира на 1 април, макар че датата е интересна, но с мандат за пет години. И това е така с всички. Същото е, когато бъдат сменени останалите членове на управителния съвет. Това е извънредно важно да стане, за да се осигури стабилност най-напред и в самата Централна банка, да се каже на тези хора, които са облечени с някаква форма на доверие, че те трябва да работят спокойно и че могат да вземат решение, ненатискани от една политическа сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А от две!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Не и от две! Защо?! Сега не знам защо правите такива забележки отзад, наистина! Вярно е, че политическите сили ги избират, но веднъж избрани, те трябва да работят. Най-лошото нещо е да изберат един човек и по време на мандата му да започнете да му казвате: бе, вие нямате мандат или ние всеки момент можем да ви го прекратим. От това по-лошо няма! Както не можете да прекратите мандата, да кажем, на един избран народен представител, освен в определени случаи, или на председателя на парламента. Вижте, това по-лесно става - с подписи.
Така че, колеги, аз ви призовавам първо да отхвърлите първия законопроект, подписан от господин Премянов и други народни представители.
На първо четене, нищо против, да одобрим с резервите, които изложих, законопроекта, внесен от госпожа Ананаиева. Аз още тогава й казах - личи си, че първият законопроект е писан от хора, които не са наясно с това какво става в банковата сфера. Личи си, че госпожа Ананиева беше също формално далеч от тази сфера. Семейната близост с банкери вече я е направила един квалифициран законотворец в тази важна област. Така че, да подкрепим нейния законопроект. Да отхвърлим всички онези неща, които предполагат, че ние можем да кажем, примерно, управителя, избран така само за малко, за три-четири месеца, а после ще видим кога ще го махаме и дали ще го махаме, кой ще избираме и т.н. Да кажем съвсем ясно, че всички имат петгодишни мандати и можем да запишем - за този, за този, ако искате даже и поименно, ако искате - не, но да пишем кога им изтичат мандатите с предпоставката, че от датата на избирането им, докато не изтекат пет години, те няма да бъдат обект на политически натиск от страна на парламента.
Уважаеми колеги! Знам, че изкушението е голямо да пипате тук или там в тази държавна институция; да кажете еди-кой си няма необходимата квалификация; може и така да е. Аз знам, а тук е господин Филипов и господин Стратев, те знаят колко много съм критикувал Централната банка за хлабавия надзор, за най-различни неща, като даване на лицензи, за неточно спазване на Закона за банките и кредитното дело, обаче никога не ми е дошло наум, че именно поради това тези хора изведнъж трябва да ги изгоним и тук да помислим така едни политически фигури да избираме от тези, които седят между нас в парламента, за членове на управителния съвет. Според мен това е една опасна и порочна практика на държавни служби, които се избират от парламента и из един път някой си я хареса, заплюе си я. Пък бил той и председател на комисия! Ами, че това е най-важното призвание тук. Е, какво, избрахме го там на някаква друга длъжност - виждате ли го между нас? Че той не може и една стая да си намери повече. И какво направи? - Дадохме му 400 милиона - почти толкова, колкото се дават за целия парламент. Аз не виждам някаква дейност. Поне да ни беше помогнал в законите. Виждате как се съсипват и хора по този начин, освен другото! И хората се съсипват по този начин! Създава се впечатление едва ли не, че тези хора в Народното събрание - народните представители, са се събрали там, за да си разпределят това или онова. Хайде, на тебе тази длъжност, на мен онази, кой повече ще се облажи от тази работа?! Не! Народните представители са тук, за да правят закони, за да оправят държавата чрез законотворчество. Така е! Който иска да прави нещо друго - вярно е, че може. Вярно е, че не се ограничава, но хората за това са го избрали, а не да заема държавни длъжности. Така че, колеги, пак ви призовавам: отхвърлете първия законопроект, а втория го приемете със съответните резерви. (Реплики)
Тук, на бай Ангел, понеже подхвърля - бай Ангеле, наистина съм в пленарния съвет, но последния път съм избран, когато не съм бил народен представител, а и няма ограничения. Ето, и на госпожа Караиванова ще й кажа: хубаво е, тук си записвайте - няма ограничения за народни представители. Ограниченията по чл. 14 ли беше се отнасят само за членове на управителния съвет. Освен това вие имате също така, доколкото знам, един министър - симпатичен или не, все пак е министър. Ограниченията за народни представители, съгласно Конституцията, вървят и за министри. Ако искате толкова много да се махна оттам, но мисля, че помагам с нещо, но да ви кажа - знаете ли там кои се избират? Избират се хора с изявени професионални качества. Можете да прочетете закона. Ако някой ме е избрал, значи той ме е оценил. Ето, има нов управител. Той ще назначава. (Реплики от залата)
Добре, госпожо Караиванова. Вие ще се изкажете. Знам, че непрекъснато обичате да говорите от място. Елате тук и говорете! Защо не говорите против вашия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-много говорите от място Вие, господин Димитров!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защо не подгоните вашия министър Костов?! Кажете му какво прави той в пленарния съвет. Но мисля, че и министър Костов е давал много смислени предложения в пленарния съвет. Например, ще ви кажа, тук е и господин Филипов и той ще го потвърди, макар че се отклоняваме от темата в случая, но вие ме предизвиквате. В последните две години ние заедно с него предизвикахме управителния съвет да съкрати бюджета на Централната банка. Мисля, че последния път това беше с 1 милиард, а предпоследния път беше с доста над половин милиард лева. Така че все пак вършим някаква работа, но не това е основният проблем.
Основният проблем е другото - онези, които са там и които работят, наистина да си вършат добре работата и ние да не се занимаваме с оказване на политически натиск срещу тях.
С това завърших ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не мога да повярвам! Не мога да повярвам. (Весело оживление в залата)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако искате, аз мога да поговоря още малко. Имам пет минути. После ще взема още десет минути удължение на времето.
Не ви говоря като представител на опозицията. Знаете, че първият закон беше подписан също така и от представители на опозицията.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: А защо?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защо? - Най-напред попитайте господин Георгиев, който беше тук в залата, а сега не го виждам вече; Премянов също не го виждаме... Ето го тук! Нека той като вносител да го защити. Защо? - Не като представител на опозицията атакувам управляващото мнозинство, казвам ви го като народен представител, който се грижи в тази страна да има стабилност. Недейте използва политическия си превес в определен политически момент да дестабилизирате една такава институция. Лесно не се прави такава институция! Затова, моля ви, да подкрепите тези предложения, които направих!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има госпожа Ананиева за реплика.

НОРА АНАНИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, няколко думи, макар че ние си ги разменихме вече на съвместното заседание на Икономическата и Бюджетната комисия.
Първо, моят законопроект беше мотивиран от създаденото впечатление в обществото, че някой иска да дестабилизира Централната банка с едни прибързани решения. Това не е в никакъв случай волята, надявам се, на цялото Народно събрание, а най-малко на лявата половина на залата.
Аз се запознах тогава в детайли със стенограмата на Пленарния съвет на БНБ, видях какви са възраженията, част от тях са приемливи, част от тях бяха индивидуално мотивирани. Стана ясно, че има нужда от допълнително уточнение за началния и краен срок на мандата и аз го предложих.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това изказване ли е сега?
НОРА АНАНИЕВА: Това не е изказване, а реплика.
Така че мотивите ми, господин Димитров, не са роднински свързани, т.е. не съм още преминала ограмотяването по банково дело. В това отношение бих могла повече може би от Вас да науча, тъй като Вие сте от специалистите в тази област.
Втората част на репликата е във връзка с това какво помним тези, които идваме вече трети мандат в Народното събрание. Помним много добре, а ако не помним, помнят стенограмите. Справката беше дадена на всички. В нея става ясно, че по Устава на БНБ през м. януари се избира управителят без мандат. През юни 1991 г. се приема законът, който определя мандат, и след този закон става заклеването. Подписва се клетвен лист, което означава, че се приема. Оттук нататък - действието в съответствие с мандата.
Това, което още помним, е каква беше историята на решението, от което сега се прави опит да се изведат 7,5 или 8 години мандат. За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Нали това беше реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дуплика ли искате?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Нямам ли право?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Само 2 минути!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Мисля наистина, госпожо Ананиева, че Ви беше необходимо малко повече време, за да защитите Вашия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има време.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да. Не съм казал, че защитавате някакви семейни интереси. Напротив, казах, че може би в обхвата на семейните контакти сте добили достатъчно квалификация, за да можете да предложите един по-добър от първия законопроект. Така че мисля, че по отношение на това не се разминаваме.
Но наистина ние тук избрахме през м. януари председател и заместник-председатели. Те бяха по някакъв правилник, доколкото знам. Даже не беше и закон. Устав на БНБ, да.
След това, като направихме закона, забравихме да ги изберем някак си за управители.
НОРА АНАНИЕВА (встрани от микрофоните): Те си действуват.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Е, те си действуват, обаче не бяха такива, нали? Не бяха направени с избор. Това значи ли, че д-р Желев, който беше избран от Великото Народно събрание за президент, после не трябваше да бъде избран пак?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Е-е-ей! Убиваш ме с тая нота!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, искам да ви кажа друго. Значи ли, че онова, че беше избран за президент, му се зачита за един мандат? Не, нали?! Съгласно Конституцията, която впоследствие беше приета, започна да тече някаква друга процедура по избиране на президент и т.н. Така че един мандат, още един и т.н. Но то започва. Самият мандат предполага избор, след като бъде гласуван законът. Ето това искам да ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата господин Желев. Това беше дуплика. Имате думата за процедура.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение да удължим работното време до изчерпване на дискусията и гласуването на двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българска народна банка, но не повече от 2 часа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против? - Няма. Моля да гласувате. Записалите се са много малко и господин Венцеслав Димитров вече се изказа, така че дълги изказвания не се очакват.
Гласуваме за удължаване на работното време.
От общо гласували 162 народни представители, за - 117, против - 39, въздържали се - 6.
Предложението се приема. Продължаваме дискусията.
Има думата народната представителка Ани Миленкова. Записали са се още двама души.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Колеги, струва ми се, че прекалено много съсредоточихме обсъждането около един въпрос - дали да гласуваме двата проекта или единия - нещо, за което имаме, на първо място, практика вече при разглеждането на проекти, които са повече от един в пленарната зала, нещо, по което вече имаме и становища на комисиите. Затова по този въпрос аз смятам изобщо да не вземам отношение. Това ще го реши пленарната зала и от това ще бъде ясно какво след това ще правят комисиите, които ще работят по този проект.
Смятам, че по-важни в случая са целите, които преследват и двата проекта.
На първо място, това е стабилност на банковата система и стабилност на националната парична единица. И в това аз виждам един благороден мотив, който би следвало да бъде подкрепен.
Съвсем наскоро гледах едно изследване на Европейския съюз във връзка с тежестта на отделните парични единици на различните нации в Европа. Сравнението е направено въз основа на покупателната способност на едно и също количество паричен ресурс и съотношението между отделните национални валути. Съобразно това изследване българската парична единица в крайна сметка е подценена няколко пъти. Затова аз мисля, че фактът, че Народното събрание се старае да има стабилност на банковата система и стабилност на националната парична единица, действително едно такова старание заслужава да бъде подкрепено.
На второ място, целите, които преследват и двата проекта, са да се създаде яснота във връзка с периода на изтичане на мандатите на управителното тяло и особено в случаите, когато става заместване. А всички имаме интерес - както Народното събрание, така и банката, така и обществото, да сме наясно по този въпрос, той да не предизвиква абсолютно никакво съмнение.
В крайна сметка в проектите се преследва и една трета цел - търсене на равновесие между няколко неща: екипност, професионализъм и приемственост. И защо се преследва равновесие именно между тези неща?
На първо място, управителят на БНБ има функция да ръководи заседанието и решаващ глас при равенство на гласовете. Тоест той има една сериозна роля. Затова трябва да се помисли именно за съчетаването на екипност, професионализъм и приемственост.
На второ място, той предлага на президента назначаване на членовете на Управителния съвет.
И на трето място, назначава членовете на Пленарния съвет извън членовете на Управителния съвет.
Другата цел, която преследват и единият, и другият законопроект, е попълване на една празнота в закона, а мисля, че всяка правна уредба се нуждае от ясност, точност, прозрачност и прилагането на закона според една стабилна уредба, осигурява да се избягват онези случаи, при които той ще бъде прилаган според случая.

Затова аз мисля, че няма нищо лошо в подкрепянето и на двата проекта. Точно обратното. И много пъти след това вече между двата сме правили един общ проект, като аз мисля, че спокойно би могло при предложението на първия проект да се постигне накрая резултата, който се преследва в проекта на госпожа Ананиева, тъй като много пъти при предлагането е имало една фор¬му¬ли¬ров¬ка, а при излизането вече на готовия продукт от пленарната зала, формулировката се е различавала доста от първоначалната - нещо, което е нашата естествена роля в пленарната зала. Би могло, разбира се, което е най-доброто, да се съчетаят идеите, които има и в двата проекта. И аз ви моля за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Господин Димитър Георгиев има думата.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, искам най-напред да направя една декларация по повод изказването на господин Вен¬цес¬лав Ди¬мит¬ров, че не съм подписал законопроекта като политическа поръчка, а съм упражнил законодателната си инициатива съобразно моето и на колегите си, които също са подписани този проект, разбиране за изменението на закона. При това не ми е ясно точно какво влага той в термина "политическа поръчка" при положение, че законопроектът е подписан от няколко човека, един от които е от опозицията. И ако може да се събере в един такъв законопроект единството в една такава политическа поръчка, идваща от две противоположни сили в парламента, да каже как го е направил. Аз математически не го виждам и идеологически как може да стане. Правя тази декларация, не му направих реплика, защото смятам, че това са от тия негови изречения, които той пуска от време на време от трибуната, без да има в тях стойност и съдържание - за разведряване на залата.
Искам да заявя, че поддържам законопроекта така, както разбирам изказването на преждеговорившата госпожа Ана Миленкова, която също е вносител заедно с мен и още няколко колеги. Не за пръв път в парламентарната зала се внасят по една материя няколко законопроекта, част от тях или от предлаганите проекти в текстове са противоположни, даже някои от тях се изключват взаимно. Да вземем дори предстоящите или минали данъчни законопроекти, в някои от тях в единия случай се предлага да се качва данъчната ставка, в другия, диаметрално противоположно - да се намалява данъчната ставка. Вярно, че примерът не е идентичен, но това са взаимно изключващи се предложения в два различни законопроекта от различни народни представители, или от Министерския съвет. Така че това като явление в Народното събрание не е чуждо. И ние в такива случаи сме постъпвали като сме гласували тези законопроекти, а след това, между първо и второ четене сме стигали до тяхното изглаждане и до предлагане на един законопроект - така, както смятам, че трябва да стане и тук.
На второ място, бих искал да обърна внимание, че Конституцията е много оскъдна по отношение на конституционното уреждане на въпроса с банката. Там има един-единствен текст, който дава право на Народното събрание да избира управата на банката и други управи съобразно специалните закони, тоест препраща към специалния закон. И обръщайки внимание сега към този специален закон, който е гласуван преди няколко години, при това динамично време, ние виждаме пропуски. Ние съзряхме, вярно, че поводът беше конкретен - във връзка с издигане кандидатура на нов управител, но това ни даде възможност да прегледаме отново този закон и да видим някои пропуски. И тези пропуски намериха предложения за тяхното законодателно отстраняване в този законопроект, който внесохме ние. И вие ще видите в чл. 15 например една разгърната гама на условията, при които може предсрочно да се прекрати мандата на управителя и на управителното тяло, на подуправителите и на други членове - нещо, което го ня¬ма¬ше. Тази идея освен в законопроекта, който съм подписал аз, е развита и в законопроекта на госпожа Нора Ананиева и няма почти никакво принципно различие.
Има и други текстове, да не се спирам подробно на тях, в които принципно различие няма.
Тогава не може с едно изречение да се застане от трибуната и да се каже: те са диаметрално противоположни, против единия да гласуваме, а другият да приемем. Смятам, че може да обединим усилията си между първо и второ четене да развием тези идеи, които ги има в двата законопроекта, отново да премислим нашите предложения, които толкова много безпокоят господин Венцеслав Димитров и в контекста на една екипност, каквато има във всички колективни органи - а то и сега е казано в действащия закон по малко по-друг начин - да решим нещата. Аз виждам развитие на нашите идеи в някои отношения по-добре изказани във втория законопроект на госпожа Нора Ананиева, тъй като нашият тогава го правихме бързо, бяхме притиснати от предстоящата ваканция - да мине той на първо четене преди ваканцията, но всъщност това не стана.
Така че, като споделям изцяло казаното от другия вносител госпожа Ана Миленкова и нейните съображения и като до¬ба¬вям и моите съображения във връзка с това, аз ви приканвам на първо четене по принцип да прогласуваме и двата законопроекта, а след това нещата ще ги оправим между първо и второ четене в оня дух, който е демократичен и няма да противоречи на Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Думата има господин Илко Савов.
ИЛКО САВОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Филипов, дами и господа народни представители! Предложените за обсъждане на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, макар и внесени по повод на една конкретна ситуация в процеса на управление на националната банка, уреждат трайно някои пропуски в ус¬т¬ройс¬т¬ве¬ни¬те правила на ръководното тяло на тази изключително важна национална институция. Смятам, че законопроектът, внесен от господин Премянов и група народни представители, внася нужната яснота в статуса на управителя на Българската народна банка, като в ал. 2 на § 2 определя при изтичане или предсрочно прекратяване на неговия мандат да изтичат или да се прекратяват мандатите и на останалите членове на управителния съвет. Това изменение дава по-точен израз на особено отговорната и важна роля на управителя, предвидена в чл. 20 на действащия закон, а именно да организира, да ръководи и контролира работата на банката и да я представлява както в страната, така и в чужбина. По този начин се реализира в пълнота принципа за екипност в ръководството на банката. Логиката на предложения текст произтича естествено и от заложеното условие в чл. 11 на закона останалите членове на управителния съвет да се назначават от президента точно по предложение на управителя, както и от уредените в чл. 16 и чл. 18 специфични негови функции.
Според мен тази важна ал. 2 на § 2 е израз на волята на вносителите да се утвърди в законов текст основата на взаимоотношенията в ръководството на централната банка, а тя може да бъде единствено взаимното доверие и стабилността на институцията като цяло. Точно в § 2 е допустимо съвместяването според мен на двата законопроекта.
Във варианта на ал. 1 на § 2 от законопроекта, внесен от госпожа Ананиева, по-прецизно са определени възможните условия за предсрочно прекратяване на мандатите на управителя, подуправителите и другите членове на управителния съвет, които дават възможност на органите по чл. 12 да изпълнят ролята си, предвидена от закона. Ето защо мисля, че текстът на ал. 1 на този вариант може да бъде възприет от бъдещия общ закон.


Алинея 3 на същия параграф от законопроекта с вносител госпожа Ананиева би могла да стане също част от бъдещия закон, ако отпадне от текста думата "управителя".
Така предложеното съвместяване по мое мнение отразява заложената и в двата законопроекта необходимост от указване на реда, както и основанията за избиране, назначаване и предсрочно освобождаване на всички членове на ръководството на банката. Това налага да бъдат възприети важните уточнения на въведеното от проекта на госпожа Ананиева понятие "редовен мандат" във вида, в който са предложени, а именно ал. 3 на § 1 и § 1а от предложените допълнителни разпоредби.
Приемането на тези текстове ще внесе необходимите ред и яснота в статута както на цялото ръководство, така и на всеки негов отделен член. Това би осигурило и необходимата непрекъснатост и стабилност в управлението на банката.
Уважаеми дами и господа, измененията и допълненията в Закона за Българска народна банка, които предлагат внесените два законопроекта, са по същество една резонна поправка, продиктувана от наблюденията и изводите от 5-годишния период, в който се прилага този закон. Убеден съм, че промените ще стабилизират процеса на функциониране и ръководство на Българската народна банка, ще я укрепят като единен инвестиционен център в страната, който също регулира и контролира втората степен на банковата система, като с това осигурява стабилността на националната парична единица.
Аз приемам заложените идеи за промяна и в двата проекта, така както ги представих в изказването си, и смятам, че трябва да бъдат приети на първо четене от всички нас, за да гарантираме сигурност и стабилност в банката, които са й така потребни през тази година на преговорите с Международния валутен фонд, а така също и за реализиране на важната й роля в солидното изработване и осъществяване на националната финансова и кредитна политика. Не е излишно, струва ми се, да се припомни, че тогава, когато е приеман законът, а не когато са започнали споровете за мандатите, при приемането му през юни 1991 г. единствените спорни текстове по тази глава трета в закона, които са се обсъждали тогава, са били понятията "подуправител" или "заместник-управител" и възможността за участие на членове на Управителния съвет в преподавателска и научна дейност.
Надявам се, че работата ни и на второ четене би могла да премине в духа на подобна конструктивност и съгласие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата господин Росен Михайлов.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, благодаря за възможността да кажа някои мои виждания по двата законопроекта. В крайна сметка те станаха публични още със самото им внасяне в края на миналата година със заявеното желание от високоуважавания бивш управител на Българската централна банка господин проф. Тодор Вълчев.
Смятам, че ние по един или по друг начин доста по-напред трябваше да разгледаме тези проекти за промяна на Закона за Българската народна банка. Така или иначе 5-годишното му действие показа, ние се гордеехме с него, аз смятам, че всеки един от нас, който присъства тук, няма да се откаже от една такава оценка, че това е закон, който е прекрасен в неговата хармонизация по отношение на принципите, които са основни, основополагащи в европейското законодателство, е едва ли не един открит път към Маастрихт.
Но с възникналия проблем по подадената оставка ние видяхме, че така или иначе една материя не е уредена както трябва в този закон. Ето, идва и наличието на тези два законопроекта. Не смятам, че само това е поводът за наличието на тези законопроекти. Според мен ние трябва да говорим за традициите и начина, по който трябва да ги утвърждаваме в действието на Българската централна банка. Поводът е друг, поводът е според мен една негласно изказана, а някъде и публично, което според мен е недопустимо, в средствата за масова информация, едва ли не оценка за действията на Българската национална банка, негативна в някои отношения, призиви за поемане на отговорност и така нататък. Аз смятам, че единствено българският парламент дава тази оценка за Българската национална банка. Ето тук е господин Венцеслав Димитров. Аз прочетох, когато той е бил председател на Комисията по бюджет и финанси, мисля, че, господин Димитров, това е приемането на отчета за 1992 г., аз с радост бих се подписал под един такъв отчет, който Вие сте подготвили. Много прецизен, точен и акуратен. Тоест, още тогава има такива кълнове, които Вие сте ги отразили точно както трябва.
В същото време публичността на банковата дейност не е в медиите, публичността на банковата дейност е в действията. И смятам, че всеки един от хората, които са ангажирани във финансовия сектор, особено в националния финансов сектор, трябва да бъдат прекалено прецизни по отношение на своите изяви в медиите, да говорят преди всичко със своите действия.
Какви са основните виждания, когато ние говорим за една национална банка? Не случайно традициите и в Европа, и в англосаксонския свят са едни и същи. Те са нейната автономия. Тази автономия, която ние поддържаме и доста добре и точно сме посочили в този закон, за който говорим в момента и който искаме да променим. Не случайно банката се разбира като една самостоятелна финансова държава. И в една прекрасна, добре работеща банка са добре отделени властите такива, каквито напомнят властите в една държава - изпълнителна, надзор и законодателна власт. Имам предвид пленарни съвети или пък управителни съвети. В този смисъл този закон ние трябва да го прецизираме по отношение именно на този проблем. Но този проблем поставя веднага оценката за действието на Българската национална банка. Аз смятам, че ние трябва да се присъединим към една положителна оценка, тъй като това е една основна точка на стабилитет в нашата държава. И когато говорим за автономия на Българската национална банка, не трябва да забравяме, че всяка една национална, една централна банка е автономна дотолкова, доколкото тя представлява интересите на държавата, в която се намира. Тоест, тя е независима, автономна в рамките на държавността.
Вземайки предвид тези принципи и този дух на закона, нека да подкрепим едно виждане, според мен по-удачно, по-оптимално, като вземем предвид и различните напрежения, които така или иначе излизат вече по отношение на дейността на нашите финансови институти, да тръгнем и да утвърждаваме тези неща в една промяна. Аз смятам, че тази промяна трябва да бъде доста добре направена в периода между първото и второто четене. Една хармонизация, която ние трябва да утвърдим. Тази хармонизация съществува в законните текстове. Неслучайно, аз няма да крия, предпочитам проекта на госпожа Ананиева, който наистина даде един по-хармонизиран вид на промяната на този закон. Но заедно с това ние трябва да утвърждаваме и принципа за екипността. Аз не казвам, че този принцип в момента го няма. С разделянето на квотите в Управителния съвет на Българската централна банка ние имаме точно това - прилагане на принципа на екипността, макар че този принцип не може да бъде дефиниран и той не може да се дефинира легитимно в законодателството. Заедно с това мисля, че застъпването, тоест шахматното въвличане на отделните мандати дава една възможност за независимост и прехвърляемост на идеите, на традициите в една централна банка, която ние трябва да търсим.
Заедно с това нека не търсим в момента някакви политически дивиденти, нека не търсим в момента и превес на политически виждания. Защото политиката е нещо добро, но ние в момента говорим за органа, който управлява нашата парична политика, а паричната политика според мен е равнозначна на политиката за национална сигурност. И приемайки двата законопроекта на първо четене, нека да се консолидираме. Смятам, че можем да го направим. Правили сме го и друг път - да търсим един обтекаем, добър вариант в духа на традициите, вариант за промяна на Закона за Българската национална банка.
Заедно с това нека не търсим различни виждания, които по един или друг начин времето ще ги отрече. В този смисъл аз поддържам и двата законопроекта. Подкрепям много доброто изказване на колегите преди мен, особено на единия от вносителите на закона на господин Премянов и другите народни представители, като ви призовавам: нека да направим всичко възможно наистина този според мен най-добър закон, който имаме отпреди пет години, да бъде така и добре променен. Променен именно в тези принципи, които бяха заложени. Защото ако наистина в момента покажем какви са принципите и какви са идеите в Обединеното кралство, в Съединените американски щати, в Австрия, в Германия, трябва да ви кажа, че примерно в някои от страните, които в момента изброих, закони за националната банка, закони за банките няма. Там действат традициите. Аз виждам в момента член на Управителния съвет на Българската централна банка министъра на финансите. В някои от страните, които изброих, абсолютно недопустимо е наличието на представител на изпълнителната власт в управителния съвет. Примерно във френския закон имаме предвидено два пъти среща между гуверньора на националната банка и министъра на финансите. Но тя е точно определена. И тези срещи се състоят, те координират. Още един път казвам: да, автономия, но автономия в държавността. И ако ние искаме да подкрепим българската държавност, нека да подкрепим една автономна независима национална банка.
С това ви моля да подкрепим на първо четене и двата законопроекта. Аз смятам, че само добри подбуди са внесли тези законопроекти в канцеларията на парламента. По този начин ще регулираме нашата работа между първото и второто четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Има думата народният представител Нора Ананиева.



НОРА АНАНИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз вече казах какво мотивира разработката на този допълнителен нов вариант на изход от създалата се ситуация. Истината е, че по повод на тази работа, която беше по-спокойна в сравнение с работата по законопроекта на колегите, тъй като протече по време на Коледната ваканция, имах възможност да се запозная с цялата история на развитието на законодателството за Централната банка, в това число и със стенограмите. Няма да ви запознавам с фактологията, всеки може да я прочете и от стенограмите, сигурно вече и във вестниците е излязла. Имах възможността да констатирам с изумление, макар че съм участник в този процес, първо, че Народното събрание не си е свършило точно работата. Говоря за предишни екипи и състави на Народното събрание. И второ, че ние сме се люшкали по философията, по основния принцип за управлението на БНБ. Не сме си свършили работата, защото след като през януари 1991 г. е избран управител на БНБ по устава на БНБ, който не предвижда изобщо мандат - тогава председател на БНБ - след приемане на закона на 29 юни 1991 г., когато се въвежда мандат, е било коректно ние да приемем решение, с което да преизберем. Но ако ние не бяхме приели никакво решение до ден-днешен, тъй като изцяло е възможно това, както добре знаят всички колеги, това не означава, че в това време нямаше да тече никакъв мандат и ще започне считано от днес.
Ние не сме си свършили работата и по отношение на последователното приложение на принципа. Казах, че сме се люшкали по философията между екипността и индивидуалния мандат, макар че екипността по самото формиране на управителния съвет не би могла да бъде приета в абсолютен смисъл. Различни са източниците на формиране на състава и междупрочем, има достатъчно индивидуални възможности да се прекрати предсрочно мандата. Тоест мандатът да бъде и индивидуално обусловен.
Затова в този момент е добре, че в хода на дискусията в Икономическата и Комисията по бюджет и финанси, и тук, в пленарната зала, се стига до едно балансирано, хармонизирано разбиране за принципа - едно съчетание на екипността и индивидуалния мандат. Самото обогатяване на основанията за прекратяване на мандата, което се съдържа и в моя законопроект, и в другия законопроект, вече насочва повече към индивидуалния характер на мандата.
Аз няма да се спирам подробно на ползата от екипа за стабилността, за управлението, само ще спомена, че тази философия най-добре е обоснована в пленарната зала от господин Венцеслав Димитров. Аз четох стенограмата от неговото изказване по повод на избора на господин Любомир Филипов за подуправител на БНБ и когато трябва парламентът да реши за какъв срок да бъде избран подуправителя с аргумента за екипност, за необходимата екипност в името на стабилността и по-доброто управление на БНБ, господин Филипов е избран за срока на мандата на управителя на БНБ.
Казвам, че се радвам на тази еволюция във възгледите, която е изключително полезна, която е продиктувана от развитието на живота, и затова в съответствие с тази философия, която я приемам, аз съм предложила три неща.
Първо, обогатяване на основанията, увеличаване на основанията за прекратяване на мандата, в това число с оставка и с решение на Народното събрание.
Второ, начална и крайна дата на мандата, като изхождам от приемането на Закона за БНБ, който установява мандат. Искам да ви припомня даже и това обстоятелство, че решението, на което се позовават някои от членовете на управителния съвет - това личи от стенограмата на пленарния съвет също, нека помним наистина, беше провокирано от една контюнктурна ситуация, от една ситуация на възникнали конфликтни отношения в екипа на БНБ, от предварително заявена оставка на професор Тодор Вълчев, от искане на всяка цена да се реши въпросът така, че да няма вътрешни противоречия. Това беше конкретно провокиращият момент, а не осъзнатото желание на Народното събрание да изпълни волята, въплътена в Закона за БНБ, и да сложи начална точка на мандата на членовете на управителния съвет. Неслучайно в това решение не е записано, че от този момент започна да тече мандатът.
Ето защо моето предложение е ние да приемем, че с влизането в сила на Закона за БНБ е започнал да тече мандатът и този мандат изтича пет години след това, тоест на 29 юни тази година.
И третият въпрос, който третирам в закона и който беше оспорен и в комисията, и тук говори и господин Лучников, то разбира се е много спорна формула. Това е понятието "редовен мандат". Аз го въвеждам, използвайки практиката на други законодателства и други мандатни органи и лица с определен мандат - избираеми. Когато е изтекъл половината от срока на даден мандат, поставям въпроса, дали е коректно лицето, което ще бъде избрано за много малък срок, за срок по-малък от половината, колкото е целият мандат, този срок да му бъде броен, да му бъде считан за цялостен мандат? Ето го и конкретният случай. Има хипотеза, при която шест месеца преди изтичане, ако ние приемем 29 юни за крайна дата за изтичане на мандата на управителното тяло на БНБ в съответствие със закона, дали би било коректно два месеца преди това, ако възникне събитие - оставка, смърт, трайна невъзможност за изпълнение на задълженията и т.н., дали би било коректно тези два или четири, или пет месеца да се считат за редовен мандат и по този начин лицето, което в една сложна ситуация получи доверието на парламента да управлява тази толкова сложна и толкова важна за стабилността на държавата институция, да бъде лишена от правото да бъде преизбрано за още два мандата, тъй като то има право да бъде избрано за пет години и след това преизбрано за още пет години. И тъй като, казах, има такава практика в други законодателства - тук ползвах един германски закон, когато е изтекло повече от половината време, смята се, че това не е редовният мандат. Това е въпрос на решение на пленарната зала, но смятах, че това е едно коректно решение по отношение на всеки, когото бихме поставили в ситуация петгодишният му мандат да бъде дву- или тримесечен.
Това са трите решения, които предлагам. Пак казвам, очевидно сме претърпяли всички еволюция. Сега е момента, който не бива да изпуснем, за да си изпълним задълженията, изоставени през миналите периоди, да внесем яснота и това да бъде, разбира се, един от нашите приноси за стабилността на банковата система.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ананиева.
Господин Димитров, имате думата за реплика.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Съвсем кратка реплика.
Госпожо Ананиева, ако приемете моето предложение за индивидуален мандат, въпросът отпада. Вашето предложение отпада. Мисля, че е по-хубаво всеки за по 5 години или ако искате за по 6, или за по 7, и готово. Няма да делим мандата на голям, малък, половин, четвърт и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви. За дуплика, госпожо Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПГДЛ): И по този въпрос стана дума в двете комисии. Ние сме в специфична ситуация, господин Димитров. Мандатите неизбежно ще се разминават и ще стават в растяща степен може би индивидуални, но ние сме в специфичната ситуация, когато сложихме началото на едно ново правно уреждане на цялата материя, което неизбежно означаваше да бъде избран екип. И приемете, даже поради тези обстоятелства, този екип му изтича срокът през юни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
Има ли други оратори, които искат да изразят становище? - Няма.
Поради изчерпване на записалите се оратори пристъпваме към гласуване.
Най-напред ще гласуваме законопроекта, внесен от народния представител Красимир Премянов и група депутати. Моля режим на гласуване.
От общо гласували 172 народни представители, за - 120, против - 46, въздържали се - 6.
Приема се.
Следващият законопроект, който ще гласуваме, е предложеният от госпожа Ананиева. Режим на гласуване.
От общо гласували 167 народни представители, за - 118, против - 31, въздържали се - 18.
Приема се.

Съобщения:
Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 14 март 1996 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 456 на пл. "Батенберг" N 1.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,30 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Железчев


СЕКРЕТАРИ:
Иван Братулев

Юмер Юмер