Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Моля парламентарните групи, когато правят заседание преди започване на Народното събрание, да идват навреме в заседателната зала. (Шум и реплики от опозицията, обаждат се: "Много строго!")
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Няма парламентарни групи, а комунистите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще ви прочета решение на Централната избирателна комисия:
"С решение от 10 май 1996 г. на Народното събрание, на основание чл. 84, т. 6 и чл. 68, ал. 2 от Конституцията на Република България бе избран за министър на вътрешните работи Николай Кирилов Добрев - избран с листата на БСП, БЗНС "Александър Стамболийски" и Политически клуб "Екогласност" в 26.избирателен район - София- окръг.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Централната избирателна комисия реши:
Обявява за избран за народен представител в 26.избирателен район - София-окръг Красимир Петров Кръстанов - ЕГН 5509097440, с листата на БСП, БЗНС "Александър Стамболийски" и Политически клуб "Екогласност" на мястото на Николай Кирилов Добрев".
Моля господин Красимир Кръстанов да заповяда да положи клетва.
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се."
КРАСИМИР КРЪСТАНОВ: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да подпишете клетвения лист. (Народният представител Красимир Кръстанов подписва клетвения лист и го предава на председателя на Народното събрание)

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ - второ четене.
Давам думата на народния представител Никола Койчев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! При обсъждането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия започнахме обсъждането на чл. 25. Връщаме се на изходна ситуация.
По основния законопроект, внесен от Министерския съвет, се предлага следното:
В чл. 25 се правят следните изменения:
В т. 1 от ал. 3 текстът след думата "цената" се заличава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прощавайте! Моля да гласувате да бъдат допуснати в залата Теодор Атанасов - началник управление "Приватизация" в Министерството на икономическото развитие и Веселин Благоев - изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.
Моля да гласувате!
От общо гласували 163 народни представители, за - 140, против - 5, въздържали се - 18.
Предложението се приема.
Моля да поканите господата Атанасов и Благоев в залата.
Продължавайте, господин Койчев!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Създава се нова ал. 4:
"Ал. 4. Разсроченото плащане по ал. 3 се прилага при наличие на следните условия:
1. в юридическото лице по ал. 3 към момента на учредяването му да участвуват най-малко 50 на сто от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие;
2. балансовата стойност на дълготрайните материални активи на приватизиращото се предприятие да е до 70 млн.лв. (вариант: до 100 млн.лв.) включително.
Досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7".
Постъпили са следните предложения от народни представители:
От народния представител Калчо Чукаров: предложенията на Министерския съвет по чл. 25 да не се приемат.
Народните представители Васил Калинов, Георги Георгиев и Георги Божинов предлагат ал. 4 на чл. 25, т. 2 да се измени, както следва: след думите "се предприятие" се включва изразът "или размерът на остатъка, когато акциите на капитала на едно предприятие са предложени за приватизация и по реда на Глава осма".
В чл. 25, ал. 4, т. 2 числото "70 млн.лв." се заменя с числото "300 млн.лв."
Народният представител Боян Киров предлага т. 4 от ал. 1 и т. 3 от ал. 2 на чл. 25 да отпаднат.
В предложената от Министерския съвет нова т. 1 на ал. 4 на чл. 25 думите "50 на сто" да се заменят с "40 на сто".
Точка 2 на предложената от Министерския съвет ал. 4 отпада.
Народният представител Калин Димитров предлага числото "70 млн.лв." от предложението на Министерския съвет да се замени с числото "250 млн.лв."
Народните представители Александър Божков и Стефан Стоилов в предложението на Министерския съвет по т. 1 на ал. 3 на чл. 25 текстът след думата "цената" да не се приема.
Народният представител Александър Божков предлага ал. 4 да гласи:
"Ал. 4. Разсроченото плащане по ал. 3 се прилага при условие, че в юридическото лице по ал. 3 към момента на учредяването му участвуват най-малко 20 на сто от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие".
Народният представител Стефан Стоилов предлага в чл. 25, ал. 3, т. 2 числото "10" да се замени с числото "15". Става дума за годините на разсрочено плащане.
Предлаганата от Министерския съвет нова т. 2 на ал. 4 на чл. 25 да придобие следното съдържание:
"2. балансовата стойност на дълготрайните материални активи на приватизиращото се предприятие да е до 250 млн.лв. За обекти с по-голяма балансова стойност съгласие трябва да даде Министерският съвет".
Народният представител Стефан Личев предлага нова т. 1 на ал. 4, като числото "50" - става дума за процентите от персонала - да се замени с числото "20" и в предложената от Министерския съвет нова т. 2 на ал. 4 на чл. 23 числото "70 000 000" да се замени с числото "250 000 000".
Икономическата комисия прие предложенията на народните представители предложеното изменение и допълнение от Министерския съвет за отпадане на думи в т. 1 от ал. 3 на чл. 25 да остане без изменение, т. е. т. 1 на ал. 3 да не се променя и предлага следната редакция за новата ал. 4 на чл. 25:
"Ал. 4. Разсроченото плащане по ал. 3 се прилага при условие, че в юридическото лице по ал. 3 към момента на учредяването му участват най-малко 50 (вариант: 20) на сто от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие."
В Икономическата комисия, рядко в нейната практика, тъй като общо взето работим с консенсус, а не с гласуване, не можахме да стигнем до желания консенсус по отношение на размера на преференциалния дял от балансовата стойност на предприятията. Обръщам внимание на уважаемото народно представителство, че Министерският съвет предлага два варианта - 70 млн. и 100 млн., колеги предлагат варианти 250 млн. и 300 млн., други колеги предлагат тези 250 млн. или 300 млн. да бъдат след приспадане от дяловете, които се приватизират по формулата на масовата приватизация. Също така съм длъжен да информирам коректно Народното събрание, че става дума за балансова стойност на активите към 1 януари 1993 г., стойност, която към днешна дата в резултат на инфлационни процеси, в резултат, ако трябва и на съобразяване с валутния курс на националната ни валута, би трябвало да са не по-малко от три и половина пъти по-високи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към дебати по тази точка и гласуване. Най-напред за защита на предложението има думата господин Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да ви обърна внимание на един интересен момент. В новата ал. 4, която се предлага, има най-различни предложения за най-различни стойности на ограничението за участие. Някои предлагат 70 млн., друг - 100 млн., 200 млн., 300 млн., 350 млн. Очевидно е, че не съществува никакъв обективен критерий за оценка на тези суми. Всеки изхожда от някой конкретен случай, който има в неговия избирателен район, или пък специално предприятие, към което има някакъв интерес и гледа то да попадне под тази граница. По-важният въпрос е има ли нужда от граница изобщо. Една такава граница се появява съвсем естествено. Нека да направим една проста сметка.
Предприятие с активи 70 млн. лв. има цена по оценка, която е средно 4 пъти оценката от 1992 г., т. е. около 280 млн. лв. Дори продажната цена да не надвиши оценката и работническо-мениджърското дружество да няма конкуренти при закупуването, първоначалната вноска ще бъде 28 млн. лв. При активи в размер на 150 млн. лв. първоначалната вноска ще бъде 60 млн. лв.; при активи 250 млн. лв. първоначалната вноска ще бъде 100 млн. лв. Очевидно е, че дори плащането на първоначалната вноска при такова голямо предприятие обикновено ще бъде непосилно за работещите, а изплащането на следващите вноски заедно с лихвите вече става съвсем проблематично.
Отпадането на втората точка, което предлагам, т. е. да няма ограничения със сума, дава още една схема за участие на работническо-мениджърското дружество. При предприятие с големи активи, голямо предприятие работниците могат да участват в приватизацията с искане за закупуване на сравнително малък пакет акции, който да е по техните възможности. Тоест ако имаме предприятие с активи около 1 млрд. и повече, работническо-мениджърското дружество може да иска да купи 10 на сто, 15 на сто. С предлагания от Министерския съвет текст, независимо от това какви са сумите, посочени в него, тази възможност се отнема. Абсолютно нелогично е да не се даде възможност на работническо-мениджърския екип да купи 10-15 на сто от едно голямо дружество, с което пряко реално след това да може да участва в неговото управление. Това е практика в целия свят и неслучайно в много дружества директно се предлагат на мениджърския екип между 5 и 10 на сто от акциите, за да може той да бъде мотивиран. А тук с текст от закона се предлага да не се дава такава възможност на работническо-мениджърския екип да бъде мотивиран.
Самият факт, че няма никакво съгласие в Икономическата комисия и сред предложителите за сумата, би трябвало да ни сигнализира, че тук просто тази сума е излишна. Затова моето предложение е да отпадне т. 2 от ал. 4 и по един естествен път, в зависимост от активите на предприятието и заявеното количество акции на базата на изчисленията на първоначалната вноска да се получи регулация на възможностите на работническо-мениджърското участие.
Няма нужда да защитавам първата част от моето предложение, тъй като тя беше приета от Икономическата комисия и мисля, че се споделя от всички, че предложението на Министерския съвет текстът след думата "цената" да се заличи противоречи на цялостната идея за работническо-мениджърското участие и за преференциите. Така че трябва да си остане старият текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Започвам с това, че аз не уважавам съображенията, от които се изхожда, когато се мотивира искането за определяне на един сравнително нисък таван за стойността на дълготрайните материални активи на предприятията, които могат да бъдат обект на работническо-мениджърска приватизация.
През 1995 г. гласувахме тези текстове и цялата зала беше в подкрепа на разбирането, че това е една заслужаваща изключително внимание форма на приватизация, тъй като тя, от една страна, работи за икономиката, това се доказва от практиката на много страни, и същевременно чрез заложения от всички нас преференциален режим, чувствително засилен спрямо онова, което беше прието през 1994 г., прави в условията на България прилагането на тази форма. Даже в някои отношения по-широки са възможностите на колективите, отколкото предлагат известните на всички системи ESOP.

Общото настроение на депутатите е, че в приватизацията трябва да има и елементи, които да дават предимство на тези, които работят, и които са най-заинтересовани предприятията да дръпнат. А и практиката показва, че когато те се почувстват ефективни собственици, този процес се получава и резултатите не се забавят.
И сега в България има предприятия, приватизирани чрез тази форма, в които колективите съзнателно поддържат ниски заплати, именно за да дръпнат, да излязат от затруднетото финансово положение, което показва, че сравнително бързо започва да се развива това чувство на собственик.
Аргументите са, че колективите не могат да се преборят, когато стойността на предприятието, тоест цената, по която ще се продава, е висока и няма да тръгнат, за да изкупуват такива предприятия. Няма да бъдат кандидати. Ще премерят силите си. Или ако сметката покаже, че могат да използват по-голям банков ресурс, ще отидат към изкупуване на това предприятие.
Третият аргумент - може ли да използват само банков ресурс, ако тръгнат да купуват по-голямо предприятие. Нима тези, които сега касово приватизират в България, не ползват банкови пари? Нима тези, които минават за милионери, не са милионери с банкови пари, с парите на спестителите? Това всички ние с вас го знаем отлично.
Значи този, който е успял по силата на някакви връзки да получи от банките 200 - 300 милиона, може да изкупува български предприятия? Но когато колективът ще използва този начин, за да изкупи ефективно собствеността, това право му се оспорва?
Аз ви моля, ако ще отиваме към определяне на някакъв таван, то това да бъде някое от по-големите числа, примерно 250 милиона.
И все пак, за да открием една възможност Министерският съвет да преценява и да решава, тъй като и сега има случаи на предприятия, чиято балансова стойност към оня момент е висока, но това са предприятия, в които работят по 3000 - 3500 работника. И вие се сещате, че това са предприятия от текстилния бранш. Можем да сложим един текст, който аз съм предложил, че за обекти с по-висока от тази стойност, която ние ще приемем, Министерският съвет решава.
Спокойно Министерският съвет може да реши, например, за "Марица-текс", Пловдив, където работят над 3000 човека, предприятието има портфейл от ефективни поръчки и още 1000 човека са живи в Пловдив, които са работили, които са пенсионирани. И по силата на чл. 5, ал. 2 имат правата и на тези, които работят в предпиятието.
Това е един случай на обект с висока балансова стойност, където обаче големият колектив може да се пребори с тази цена. И хората там са готови, хората са възприели тази философия.
И така, господин председател, аз моля да бъде подкрепено предложението, ако ще отиваме към числа, за балансова стойност - 250 и след това изречението: "За обекти с по-висока стойност Министерският съвет решава". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки? - Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Колеги, имайки предвид дискусията, която се разви в Икономическата комисия и настоящата в пленарната зала, самият факт, че Министерският съвет е предложил два варианта и това, че правилникът дава такава възможност, аз предлагам в настоящия момент да се прогласува и предложението за 150 милиона. Фактически се сменя само цифрата 100 милиона, която е предложена, със 150 милиона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
Има ли други бележки?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател!
Днес ние се връщаме към чл. 25. Ако си спомняте на предишно заседание на Народното събрание ние започнахме дебата. Аз направих своето изказване. Бяха отправени реплики от представители на Агенцията по приватизация. И затова си позволявам да се опитам да направя принос в изясняване на ситуацията.
В какво се състоят трите предложения на вносителя по този член?
Първо, това беше да се преразгледа текстът на чл. 25, според който 10-те процента, с които стартира сделката, могат да бъдат заплатени и с преференциално закупените от членовете на колектива акции.
В комисията и всички, които бяха на тази трибуна, по този въпрос се демонстрира пълен консенсус този текст на вносителя да не бъде приет и да остане старият вариант, че първите 10 на сто могат да бъдат платени и с преференциялно закупените акции.
Второто предложение на вносителя се отнася до състава на юридическите лица по ал. 3, които могат да претендират за закупуване на предприятието по реда на чл. 25.
Предложението на вносителя е това да бъдат най-малко 50 на сто от работещите в предприятие.
Този текст лесно ще бъде подкрепен в залата. В него имаше нюанси. Но аз смятам, че той няма да доведе до усложение.
Третият въпрос, който определя до какъв размер да се отнасят преференциите по чл. 25, според мен съдържа неясноти. И тук трябва да изясним спокойно каква е ситуацията и какво решение да вземем.
Според мен трябва да бъде поставен ясно въпросът: преференциите по чл. 25 могат да се ползват само и единствено за цяло предприятие или и за част от предприятие? Това е принципен въпрос.
По този въпрос представителите на Агенцията по приватизация изказаха принципни възражения, като се позоваха на сега действащият чл. 25, т. 4, която гласи, че "В случаите по ал. 3 на чл. 25 за неизплатената част от цената, задължително се учредява законова ипотека върху недвижимите имоти, собственост на приватизиращите дружества".
Според мен и консултациите, които направихме, този текст не е достатъчно основание, за да бъде решен еднозначно поставеният преди малко от мен въпрос, че чл. 25 не може да се прилага върху части на предприятие поради изискването да бъде установена ипотека.
И това е първият принципен въпрос, по който трябва да вземем решение и да имаме едно политическо съгласие в залата. Повтарям: дали този член ще се отнася само и единствено за цяло предприятие и второ, дали ще се отнася за част от предприятие, ако това е така. И само след изясняване на този въпрос ние можем да преминем към търсене на отговор на следващия въпрос - каква да бъде балансовата стойност на дълготрайните активи на това предприятие или на частта от предприятието, което се приватизира. Или, което предлага господин Божков, въобще да не се занимаваме с такъв таван. Ето това е принципната ситуация.
И аз предлагам в момента да отложим гласуването на чл. 25, да проведем допълнителни консултации в групите и между парламентарните групи, представени в парламента. След това в хода на заседанието да се върнем към този член и да го гласуваме с едно съгласие, а не с едно мнозинство, което се е формирало от едно или друго настроение.
Така че моето формално предложение е да отложим гласуването по чл. 25 в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други? - Няма.
Започваме гласуването. (Шум и реплики в блока на мнозинството)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това не е процедура, това е част от гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е част от гласуването, предложение за отлагане. И първо се гласува предложението за отлагане, след това за отпадане и т.н., както вече се научихме година и половина.
Има ли други бележки? - Няма.
Най-напред подлагам на гласуване предложенията за отлагане на обсъждането на чл. 25. Който е съгласен, моля да гласува.
От общо гласували 185 народни представители, за - 183, против - 2, въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Член 25 е отложен след бурни разисквания.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Следващите предложения се отнасят до чл. 34 от Закона за приватизацията.
Народният представител Боян Киров предлага т. 2 на ал. 1 на чл. 34 да отпадне.
Икономическата комисия не уважи това предложение и предлага чл. 34 да остане без изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бележки има ли?
Господин Киров, оттегляте ли предложението си?
Моля да гласувате чл. 34 така, както е представен.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Да остане без изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
От общо гласували 163 народни представители, за - 145, против - няма, въздържали се - 18.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Чл. 34 остава без изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Следващото предложение е за чл. 35. То е направено по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и е обобщено от Икономическата комисия - т. 1 на чл. 35 да има следното съдържание:
"1. (изменение в ДВ, бр. 109 от 1995 г.) работници и служители на приватизиращото се предприятие или обособената част, както и лицата по чл. 5, ал. 2, при условие че 20 на сто от работещите в предприятието към момента на подаването на предложението работници и служители желаят да участвуват в приватизацията, както и от юридически лица, учредени само от тях;"
Народният представител Стефан Стоилов предлага т. 2 на чл. 35 да се измени, както следва:
"2. наематели и арендатори с договори, сключени след 15 октомври 1990 г., но не по-късно от 15 октомври 1993 г., ако независимо от срока, за който е сключен съответният договор, наемното отношение съществува към датата на подаване на предложението за приватизация".
Икономическата комисия не уважи предложението на народния представител Стефан Стоилов и предлага т. 2 да остане без изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, предлагате само изменение на т. 1.
Професор Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Господин председател, моля първо да предложите да се гласува в залата да присъствува шефът на Центъра за масова приватизация господин Калин Митрев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението Калин Митрев да остане в залата.
От общо гласували 140 народни представители, за - 129, против - 5, въздържали се - 6.
Предложението се приема.
Господин Стоилов, заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това предложение има предвид случаи, когато договорното отношение, наемното отношение фактически е налице и аз моля колегите юристи да обърнат внимание и да подкрепят това предложение. Но изтекъл е срокът на договора. Това са, както казва колегата Емил Костадинов, фактически на 101 на сто арендатори и те не трябва да бъдат лишавани от тази преференция, вярно, ограничена, малка, която се има предвид от нормата на чл. 25. Без основание Икономическата комисия отхвърли това предложение, което е обсъждано във ведомства, специално в Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество. Лично министърът - господин Папаризов, настояваше да бъде уважено това предложение.
Това е смисълът на предложението и аз ви моля да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Колеги, аз наистина подкрепям предложението и бих искала да поясня малко, за да сме наясно всички, че имаме едно предложение, което е за прогласуване с положителен вот затова, защото тук става въпрос, че този, който е авторът на предложението, инициаторът на процедурата по чл. 35, така наречената малка приватизация, си е подал предложението за приватизация още преди да е изтекло наемното правоотношение. А това, че органът по чл. 3 не е разгледал предложението в сроковете по закона, които са кратки, него не следва да го лиши от правото той да използува привилегията, която му дава възможността на тази процедура на малката приватизация и неговото предложение да бъде разгледано и съответно решено по положителен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване. Най-напред гласуваме предложението да бъде прието изменение на т. 2 така, както беше предложено от професор Стоилов.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: По първа точка първо трябва да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Точка първа е предложение на комисията. Ако приемем и т. 2, след това ще гласуваме целия... Тъй като комисията не предлага изменение на т. 2, народен представител предлага изменение на т. 2, ние най-напред трябва да гласуваме изменението, за да гласуваме след това цялото.
Моля да гласувате предложението на професор Стоилов, подкрепено от Ана Миленкова.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): А комисията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Комисията не го подкрепя. Подкрепя го професор Стоилов, достатъчно авторитетно.
От общо гласували 148 народни представители, за - 102, против - 20, въздържали се - 26.
Предложението се приема.
Моля да гласувате чл. 35 с измененията, предложени от комисията, и приетото вече изменение, направено от професор Стоилов.
От общо гласували 139 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 15.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: По чл. 36 предложение е направил народният представител Боян Киров. Той предлага числото "10 млн.", което се отнася за балансова стойност на активите за производствени предприятия, да се увеличи на "70 млн.", а числото "5 млн.", отнасящо се за предприятия и обособени части за търговия и услуги, да се увеличи на "35 млн."
Икономическата комисия не уважи това предложение и предлага текстът на чл. 36 да се запази без изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Щом няма предложения, няма защо да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Народният представител Боян Киров предлага изменение в чл. 37а - ал. 1 да отпадне.
Икономическата комисия не уважи това предложение и предлага чл. 37а да остане без изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Боян Киров.

БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Чл. 37а е свързан с чл. 35 и всъщност неговото съдържание се свежда до това, че чл. 35 престава да съществува на 30 юни 1996 г. Тоест, колективи или наематели, арендатори на малки предприятия няма да имат вече тези преференции, които има дава чл. 35. На мен ми се струва, че и след 30 юни някой колектив може да реши да закупи това малко предприятие или обособена негова част - възможности, които дава чл. 35 и затова предлагам този срок да отпадне. Докато работи цялата система на приватизацията този срок е добре да продължава да съществува или ако в бъдеще се реши по някакви причини да се наложи ограничение, то да бъде наложено тогава. Но засега смятам, че този текст е разумно да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Господин Божков има думата.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Моята реплика към господин Киров не е във връзка с астрономията, а е във връзка с текста на чл. 37а.
Когато в края на миналата година ние приехме този текст, зад него стоеше една много силна икономическа, политическа и психологическа логика. Чл. 35 има едно голямо предимство, както и цялата глава седма, че позволява на работещите и наемателите без конкурс да закупят предприятията. Същевременно глава седма създава огромни трудности при провеждането на цялостната приватизация, тъй като цялата процедура е много затруднена - става въпрос за обособени обекти от предприятия, които са в процедура на друга приватизация била тя касова или масова, налага се изваждане оттам, намаляване на капитала и подобен жест все пак трябва да има някакви граници. Който иска да купува по чл. 35 би трябвало до момента да си е взел решението най-после и да е направил стъпката. Чл. 35 съществува от 1994 г. Става въпрос за наематели, които са със стари договори, а не са някакви нови наематели, така че те от 1994 г. до средата на 1996 г. ако не са взели решение да купуват, едва ли тепърва някой ще ги накара да вземат решение да купуват. Затова крайно време е органите по чл. 3 да бъдат облекчени малко от тези тежки процедури. Да не говорим, че са се натрупали стотици и може би хиляди предложения по чл. 35, които органите по чл. 3 трябва тепърва да докарат до сделки и да ги затрупваме с още предложения, според мен просто няма смисъл. Нека да уважим решението на Народното събрание само отпреди четири месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Киров поддържа своето предложение. Поставям го на гласуване. То е ал. 1 от чл. 37а да отпадне. Предложението не се поддържа от комисията, не се поддържа и от господин Божков. Моля, гласувайте!
От общо гласували 156 народни представители, за - 9, против - 81, въздържали се - 66.
Предложението не се приема.
Чл. 37а остава така, както е бил. Няма нужда да го гласуваме.
Продължаваме с чл. 38.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Народният представител Боян Киров предлага в ал. 1 на чл. 38 думите "органът по чл. 3 отказва предложенията за приватизация, направено от лицата по чл. 35, когато" да се заменят с думите: "органът по чл. 3 няма право да откаже предложението за приватизация направено от лицата по чл. 35, т. 1 освен в случаите, когато".
Икономическата комисия не уважи предложението на народния представител Боян Киров и предлага ал. 1 на чл. 38 да се запази без изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Боян Киров има думата.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тези предложения също са свързани с чл. 35. Става дума за следното нещо - в момента по чл. 35, ако наемателят, арендаторът или работещите в дадено предприятие пожелаят неговото закупуване, приватизиране, то собственикът няма право да откаже това нещо. Юридически така е направен законът, че дори, ако собственикът откаже, то чрез съда се налага приватизация. Оказва се нещо абсурдно - че един собственик не може да реши дали иска или не иска да продава своята собственост. В резултат на така действащия закон много общини останаха без никаква собственост при положение, че желаеха да запазят част от собствеността си. Чрез тази собственост те осъществяваха дейности, които им носеха някакви приходи и имаха възможност да развиват дейност, която смятаха необходима за общината. В момента те са лишени от тази възможност. Ако не се приемат тези изменения в чл. 38 и няма да се изказвам повече - следващото ми предложение е свързано също с чл. 35, тоест двете предложения в пакет уреждат този въпрос, то ние ще оставим възможността всеки който пожелае да закупи дадена общинска собственост по чл. 35, става дума за определени стойности - до 10 и до 5 млн., да може да я закупи без право на отказ от общините. Получава се нещо странно - разхожда се при нас свещената крава - личната собственост и никой няма право да направи нищо срещу това! Значи, това е така да се каже, нарушение и на Конституцията, която обикновено обичат да цитират колегите отдясно, но само в една посока я цитират, защото всъщност лишават от равнопоставеност собственост. Дали собствеността е държавна, публична, ще кажа по-общо, или частна, тя е равнопоставена. В случая се атакува правото на публична собственост, тоест на общинската. И е атакувана чрез закон. Затова моля да бъдат приети тези поправки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Койчев има думата.
Вие държите да се гласуват и двете предложения? - Добре.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Аз се извинявам, че не прочетох всички предложения по чл. 38. Има и предложения по ал. 2 от народния представител Боян Киров. Той предлага в чл. 35 да се добави и т. 1 в предложената от него нова редакция за право за обжалване по реда на Закона за административното производство и народните представители Васил Калинов, Георги Георгиев и Георги Божинов предлагат следните изменения в чл. 38: "Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"Ал. 2. Органът по чл. 3, ал. 1, т. 4 отказва предложението за приватизация, направено от лицата по чл. 35, когато се нарушават изискванията на закона, общите насоки на приватизационната политика на общините и когато предложението е за общински предприятия, за обособени части от тях или обекти, включени в списък, приет от общинския съвет."
Досегашната ал. 2 да стане ал. 3".
Икономическата комисия не прие това предложение и предлага ал. 2 да се запази без изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Васил Калинов ще обоснове това предложение.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (ПГДЛ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение по същество следва логиката, която преди малко бе изказана от колегата Боян Киров. Практиката, която има днес в общините при прилагането на чл. 35 е именно такава, каквато той я изясни пред вас. Общините не са в състояние да защитят своята собственост и да отхвърлят голяма част от предложенията, които се правят по чл. 35 дори и по формалния повод, че не могат в съответствие със срока да се произнесат, а ако случайно го направят достатъчно аргументирано, след това са много уязвими в съда от процесуална гледна точка. Именно затова аз предлагам да се възприеме един текст, който е аналогичен на този, който се посочва за Министерския съвет - правилото фактически Министерският съвет за тези обекти, които са държавна собственост, да обнародва списък, с който той да ограничи, така да се каже, възможността за приватизация по чл. 35. Ако в съответствие със Закона за общинската собственост, който ние приехме да влезе в сила от 1 юни т.г. възприемем този текст, който ние предлагаме, то ние ще равнопоставим държавната и общинската собственост, ще я равнопоставим в определянето на отношението си, правото на принципала или общината, или общинска собственост в зависимост от вида на собственост, той да се произнесе по съответното предприятие, обособена част или обект, който се приватизира.



Затова аз настоявам да подкрепите списъка, който се приема и който включва предприятия, за които ще има отказ, да се утвърждава от общинския съвет, а не да се изпраща в Министерския съвет и оттам Министерският съвет да го обнародва, като приемам, разбира се, част и от доводите, които се казаха преди мен във връзка с това, че трябва да се приключи най-после с чл. 35 в много кратко време. Но в момента текат доста процедури и ние можем, приемайки това, да помогнем по-бързо да се ... Не става дума за ограничаване, а по-скоро за даване възможност и на общините да си защитят собствеността. Те не могат в момента по този начин да защитят добре своята собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Госпожа Ана Миленкова има думата.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Колеги, аз бих искала да кажа все пак, че всяка правна норма има действие оттук нататък. Има Закон за нормативните актове. И аз съм съгласна, че може да има такава логика, но ние ако приемем един такъв текст, той следва да действа за онези предложения, които са направени след неговото приемане, тоест за предложенията от месец май и юни. А за тези, които са направени преди две години и още не са разгледани, ние не можем да прилагаме новата правна норма и да я отнасяме към тях.
Така че при това положение не знам дали има смисъл за два месеца да приемаме един различен режим и да подлагаме на различен режим предложенията, направени до влизане в сила на настоящото изменение на закона и тези, които са направени преди влизането в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Други желаещи?
Още една реплика от господин Божков. Това е по второто предложение - на Васил Калинов, Георги Георгиев и Георги Божинов.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Нямах намерение да взимам думата за реплика, тъй като госпожа Миленкова общо взето защити достатъчно ясно причините, поради които в юридически смисъл не е необходимо приемането на такава поправка. Но има и фактически момент, който е много важен. Общинските съвети повсеместно в страната си мечтаят, независимо какви са по цвят, да си задържат собствеността, да я стиснат и да не я пуснат. Защото обичат да се занимават с даване под наем, обичат да се занимават със стопанска дейност, за да могат да бъдат членове на съвети на директорите на общински фирми, за да могат да участват пряко в стопанския живот на общината. Крайно време е общината да започне да се занимава с това, което й е работа, да поддържа улиците, реда и чистотата, а с търговия да се занимават търговците, а не общината.
Отдавна се правят такива опити общинските съвети да взимат решения да отказват по чл. 35 било то под формата на годишна програма, списък или т.н. Достатъчно голямо отстъпление беше приемането на последното изречение от сегашната ал. 1 на чл. 38, в която Министерският съвет си измисли някакъв списък, както му е удобно да отказва по чл. 35. Мисля, че просто духът на Закона за приватизация и духът на седма глава не би трябвало да позволяват подобни възможности за безкрайни процедури и спорове дали може да се приватизира един обект или не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Господин Калинов има право на дуплика.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (ПГДЛ): Аз не мога да приема тезата, че едва ли не различните видове собственост в страната ни ще бъдат неравнопоставени. Излиза, че частната собственост е неприкосновена, ние създаваме всички гаранции за нейната защита, а общинската собственост, още повече след като приехме вече Закона за общинската собственост, където ние казваме някои от сериозните проблеми, свързани с правото на нейната защита, сега да не можем да приведем Закона за приватизацията в съответствие със Закона за общинската собственост.
Това предложение фактически се прави след като са приети текстовете по Закона за общинската собственост и Закона за приватизацията не може да влиза в противоречие със Закона за общинската собственост. Там е казано точно какви права има общинският съвет, какво е публична общинска собственост и какво е частна собственост. И може за два месеца, може за един ден, може за 15 дни, но трябва да бъде приведен в съответствие този закон. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Други желаещи не виждам.
Моля да поставим на гласуване двете предложения заедно, както поиска народният представител Боян Киров: в чл. 38, ал. 1 думите "органът по чл. 3 отказва предложение за приватизация, направено от лицата по чл. 35, когато" да се заменят с думите "органът по чл. 3 няма право да откаже предложението за приватизация, направено от лицата по чл. 35, т. 1, освен в случаите, когато" и към ал. 2 след думите "чл. 35" да се добавят думите "точка 1" - взаимносвързани две предложения за изменение на чл. 38.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 163 народни представители, за - 22, против - 97, въздържали се - 44.
Не се приемат тези предложения.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Васил Калинов, Георги Георгиев и Георги Божинов за създаването на нова ал. 2 на чл. 38, а именно: "Органът по чл. 3, ал. 1, т. 4 отказва предложението за приватизация, направено от лицата по чл. 35, когато се нарушават изискванията на закона, общите насоки на приватизационната политика на общините и когато предложението е за общински предприятия, за обособени части от тях или обекти, включени в списък, приет от общинския съвет" и съответно за преномериране на ал. 2 в ал. 3.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 167 народни представители, за - 32, против - 69, въздържали се - 66.
Не се приема и това предложение, с което остава без изменение чл. 38 така, както предлага Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Народният представител Александър Божков предлага да се създаде нова ал. 3 в чл. 39 със следното съдържание:
"Ал. 3. Вписването и заличаването на законната ипотека се извършва въз основа на писмо от органите по чл. 3, точки 1 до 4 след предоставянето на договор за продажба. Производството по вписване е освободено от държавни такси."
Икономическата комисия прие това предложение и предлага в чл. 39 да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
"Чл. 39. Ал. 3. Вписването на законната ипотека се извършва въз основа на писмо от органите по чл. 3, точки 1 до 4 след предоставянето на договор за продажба. Производството по вписване е освободено от държавни такси."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма изказвания.
Предложението на народния представител Александър Божков, подкрепено от Икономическата комисия, е за нова ал. 3 в чл. 39.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 166 народни представители, за - 163, няма против, въздържали се - 3.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Следващото предложение е за чл. 40. Народният представител Стефан Стоилов предлага в ал. 1, т. 3 на чл. 40 след думата "март" да се добавят думите "чрез олихвяване" и да се заличат думите "средногодишен размер на".
Икономическата комисия приема това предложение и предлага в чл. 40, ал. 1, т. 3 след думата "март" се добавят думите "чрез олихвяване" и се заличават думите "средногодишен размер на".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Икономическата комисия приема предложението на народния представител Стефан Стоилов и ви го предлага.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 148 народни представители, за -139, против - 2, въздържали се - 7.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Следващите две предложения са за глава осма, раздел "Приватизация чрез инвестиционни бонове".
Народните представители Наташа Тачева, Ана Миленкова, Елисавета Миленова и Емил Костадинов предлагат в чл. 47 да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. При условията на ал. 2 право да получат инвестиционни бонове имат и:
1. деца с неизвестни родители;
2. деца, оставени за отглеждане в обществено заведение, чиито родители предварително са дали съгласие за осиновяване или не са го потърсили в 6-месечен срок от датата, когато е трябвало да го вземат;
3. изоставени деца".
Икономическата комисия не прие предложението на народните представители и предлага да не се създава нова ал. 3 на чл. 47.
Мотивите са, че има текстове, които са правно недоказуеми за привилегии и че се променят условия на един протичащ и приключващ вече процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Костадинов да обоснове направеното предложение.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Очевидно колегите са били притеснени от някои характерологични особености на части от българското население, но сега, когато сроковете на практика изтекоха за първия тур, аз моля това предложение да бъде подкрепено. Става дума да изчерпим всички хипотези на деца без родители. И това сме направили в съответствие със Семейния кодекс. Всички деца, които са без родители, да ги поставим при условията на досегашната ал. 2. Няма никаква опасност, могат да бъдат взети предпазни мерки да не се опорочи това предложение. Моля то да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Аз също искам накратко да мотивирам предложението, което сме направили, и се радвам, че и мъжете подкрепиха това женско предложение. Колеги, в нашата социална приватизация има още един социален елемент, който го няма в нито една друга държава, която извършва масова приватизация. И той е, че освен на всички граждани, които са навършили 18-годишна възраст, ние даваме възможност за участие в нея и на деца, на които единият от родителите е починал.
Обръщам се към вас с молбата да подкрепите предложението и тогава, когато тези деца са с неизвестни родители или са изоставени деца, те да бъдат на същия режим и да имат правото да участват в масовата приватизация. Тук не става въпрос за голям кръг от хора и аз мисля, че е съвсем разумно и тези деца да бъдат поставени при този еднакъв режим, с което масовата приватизация само ще спечели, а нищо няма да загуби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за реплика господин Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): В обсъждането в Икономическата комисия ние установихме, че този текст страда от няколко слабости, свързани с доказването на това кое дете какво е. Не отричам социалния смисъл на този текст. Но също така разглеждам нещата във времето. Приемането на този текст сега няма никакви фактически последици освен може би малко популизъм и малко реклама по вестниците, тъй като продажбата на боновите книжки за първия тур приключи. До втория тур, дай Боже, той да е някъде догодина, ще има достатъчно време този текст да се изчисти, да се намерят точните формулировки, за да няма никаква опасност от двойно, тройно и четворно тълкуване и в един подходящ момент преди началото на втория тур, когато със сигурост ще се налагат отново промени в Закона за приватизация, този текст, изчистен, може да влезе. Днес неговото приемане няма никакъв смисъл освен някой да си направи реклама колко обича бедните сирачета. Нека да бъдем сериозни депутати и да оставим нещата за следващата година, когато пак ще приемаме промени в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Има думата господин Георги Аврамов.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм да се подкрепи този текст, но трябва да се разреши въпросът кой ще получи боновата книжка и кой ще управлява боновата книжка там, където няма настойник, и кой ще се разпорежда с боновата книжка.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Това е уредено. То важи за всички деца, които са до 18 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Митрев.
КАЛИН МИТРЕВ: Благодаря Ви. Ако разрешите, ще ви кажа нашето мнение по този въпрос. По принцип, разбира се, това е един много благороден жест и при условие че бъде възприет от Народното събрание, мисля, че ще има добър положителен ефект. Много често ни поставяха този въпрос по време на регистрацията - защо сме изпуснали цялата тази категория от деца. Имаше определени искания и от домове за сираци, от хората, които работят с тези деца. Така че без съмнение жестът ще бъде положително оценен.
Проблемите, които се създават са два. Първо, оказа се, че не всички деца в България имат настойници, в това число деца, намиращи се в такива домове, а има служебни лица, които отговарят за тях и ги представляват. Но те не са настойници по смисъла на закона. Тоест, необходимо е да бъде уточнено кой конкретно ще представлява тези деца. Това - първо.
Второ, за да можем ние да издадем и да се впишем в рамките на съществуващата програма, макар и с известно закъснение, за да можем да издадем тези бонови книжки, би трябвало например Министерството на социалните грижи да ни представи списък на тези деца, срещу който ние да предоставим боновите книжки. Ако се започне тепърва един процес на издирване и на регистрация, това може да се отрази неблагоприятно на общия ход на програмата. Но, отново повтарям, възможно е да се създаде такъв механизъм. Необходимо е обаче вземе ли се такова решение, то да бъде съпроводено и с необходимия ясен механизъм - кой, кога и в какъв срок ще ни представи списъка на тези деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Госпожа Миленкова има думата.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): И аз благодаря за подкрепата на предложението от Центъра за масова приватизация. Колеги, това е още един аргумент. Смятам, че няма никаква пречка в подзаконов нормативен акт на Министерския съвет да бъде изписана тази процедура, която ще ги улесни. Мисля, че това няма да бъде особено затруднение за Министерския съвет, а от това, искам да кажа още веднъж, социалният характер на масовата приватизация в България ще придобие още по-социален вид отколкото извършената такава в другите страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Кацарски.

НИКОЛА КАЦАРСКИ (СДС): Благодаря Ви. Едно малко изяснение.
Законът е изричен и той казва кой се грижи за имуществените интереси на лице, което няма родители. Това е неговият настойник, а след навършване на 16 години - неговият попечител. Няма никакво основание да се създава специална процедура за това.
Но аз искам да ви задам един друг въпрос. Дете, оставено в съответно заведение за осиновяване. На това основание получава бонова книжка. След това го осиновяват и има вече родители. Какво ще стане с тая бонова книжка?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Да е живо и здраво!
НИКОЛА КАЦАРСКИ: Въпросът е принципен. Научете се да решавате нещата принципно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предлага се нов текст, нова ал. 3 на чл. 47, в която се визират правата да получат инвестиционни бонове...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Само една информация, госпожо председател. За четирите месеца на регистрацията на бонови книжки с правото на безплатна регистрация са се регистрирали 7500 деца-сираци. В същото време има много писма до Икономическата комисия, в които възрастни хора протестират, че са равнопоставени с 18, 19 и 20-годишни.
Ако изходим от презумпцията, че тези малолетни граждани са деца на средно възрастни граждани и целта на приватизацията е все пак активно участие в управляването на собствеността, това иначе хуманно предложение не е така социално икономически ефективно. Но не искам да манипулирам залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Преди да пристъпим към гласуване има думата Емил Костадинов за уточнение в предложения текст за нова ал. 3.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Само една редакция в т. 2, за да има синхрон между двете части на изречението.
"Дете оставено за отглеждане..." и т.н., вместо "деца оставени...". За да бъде в синхрон с втората част на изречението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението за създаване на нова ал. 3 в чл. 47, предложена от народните представители Наташа Тачева, Ана Миленкова, Елисавета Миленова и Емил Костадинов.
От общо гласували 161 народни представители, за - 75, против - 8, въздържали се - 78.
Не се приема това предложение.
Има думата Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Госпожо председател, от името на парламентарната група оспорваме гласуването и молим да се направи прегласуване.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Искам думата за обратна процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие сте против прегласуването.
Имате думата, господин Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Когато един текст се прегласува трябва да има някаква причина - някой да не е разбрал. Ние тук от 15 минути говорим. Мисля, че и стените разбраха за какво става дума. Никой не е против идеята на този текст.
Аз пак предлагам да не избързваме излишно популистки. При следващата промяна в закона, когато пак ще се продават бонови книжки, ще има време да измислим добре текста. Нека в момента да не правим безсмислени упражнения по популизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Понеже казахте, че никой не е против текста, аз отново го поставям на гласуване.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 174 народни представители, за - 86, против - 12, въздържали се - 76.
Не се приема предложението.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми колеги, предстои ни едно творческо приложение на правилника за дейността на Народното събрание.
Както е известно, срокът за регистрация и за купуване на бонови книжки изтече на 9 май, след удължаване на програмата за масовата приватизация, което е от компетенция на Народното събрание.
На 8 май е внесено предложение от народните представители Юджел Атилла, Благой Димитров, Цоньо Ботев и Красимир Момчев срокът за регистрация да бъде удължен с нов един месец. Тъй като 8 май беше последният ден за вземане на едно такова решение и процедурно това не можеше да стане по-рано от тази седмица, и от правно-техническа гледна точка вече е настъпил период на прекъсване на регистрацията, по мнение на юристи това предложение не би трябвало да се подлага на обсъждане.
Въпреки това, изхождайки от новия засилен интерес за закупуване на бонови книжки по типично български и психологически феномен - в последните няколко дни, ние предлагаме едно излизане от положението без Народното събрание да се ангажира конкретно с удължаване на срока. Но от гледна точка на създадена организация на действащи гишета в пощенски клонове, да предоставим, да делегираме право на правителството за приемане на решение за евентуално удължаване на срока. Идеите са това - да има един период между седмица и не повече от две седмици.
Повтарям, не изисква разходи на съответните служби. Необходимо е обаче не да променим програмата за приватизация и утвърдения от нас график, а това делегиране на право на Министерския съвет да бъде предоставено с нов текст в Закона за приватизация.
Какво предлагат няколко членове на Икономическата комисия? - Да се създаде нов чл. 48а със следното съдържание:
"Чл. 48а. След окончателното изтичане на посочения в програмата срок за регистриране за участие в приватизацията чрез инвестиционни бонове с решение на Министерския съвет може да се установи допълнителен срок и условия за получаване на бонова книжка в етапа на прехвърляне на инвестиционните бонове."
Това е едномесечният срок за третата фаза на приватизацията, в която работят гишетата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения и изказвания по този въпрос?
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Приема се с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Направено е предложението за нов чл. 48а така, както го предложи председателят на комисията.
Моля, режим на гласуване.
Макар че има и друга теза - че много лошо действа във възпитателно отношение едно такова удължаване.
Прекратете гласуването и обявете резултата!
От общо гласували 160 народни представители, за - 123, против - 34, въздържали се - 3.
Приема се този нов чл. 48а.
Има думата госпожа Миленкова по процедурен въпрос.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): От името на парламентарната група искам половин час почивка. При положение, че бъде дадена, Парламентарната група на демократичната левица в зала "Изток".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Всъщност, няма да гласуваме.
Половин час по искане на групата и редовната почивка, съкратена до 15 минути.
Давам почивка до 11,15 ч. (Звъни)
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Господин Койчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Преминаваме към измененията и допълненията в Допълнителните разпоредби на Закона за приватизацията.
Има предложение от народния представител Ана Миленкова в § 3 от Допълнителните разпоредби думите "сумата от брутните работни заплати" да се заменят с "брутното трудово възнаграждение".
Икономическата комисия подкрепя това предложение, още повече, че то се хармонизира с вече приети поправки в основните текстове на закона и предлага в § 3 от Допълнителните разпоредби думите "сумата от брутните работни заплати" да се заменят с "брутното трудово възнаграждение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате.
От общо гласували 147 народни представители, за - 138, против - 1, въздържали се - 8.
Поправката в § 3 е приета.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Народният представител Коста Андреев и група народни представители предлагат да се създаде нов § 3б със следното съдържание:
"§ 3б. Земеделските производители, чиято стопанска дейност е свързана с приватизиращото се предприятие, се определят от органа по чл. 23в, ал. 3 въз основа на следните критерии: производство на земеделска продукция, която може да се преработва в приватизиращото се предприятие; седалище в района, от който приватизиращото се предприятие традиционно е изкупувало преобладаващата част от преработваната земеделска продукция, а за предприятията, извършващи услуги в земеделието - седалище в района, в който приватизиращото се предприятие традиционно е извършвало преобладаващата част от услугите си".
Народният представител Ангел Димов предлага своя редакция на § 3б със следното съдържание:
"§ 3б. Земеделските производители, чиято стопанска дейност е свързана с приватизиращото се предприятие по чл. 23в, се определят от органа по чл. 3, ал. 1 въз основа на следните критерии: производство на земеделска продукция, която може да се преработва в приватизиращото се предприятие; седалище в района, от който приватизиращото се предприятие традиционно е изкупувало земеделска продукция, а за предприятията, извършващи услуги в земеделието - седалище в района, в който приватизиращото се предприятие традиционно е извършвало услуги".
Икономическата комисия не прие предложенията на народните представители - и първото, и второто, а тъй като те са свързани с неприемането и на предложението в чл. 23в става безпредметно подкрепянето и като Допълнителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Народните представители, предложили тези изменения, ги няма. Преминаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: В законопроекта на Министерския съвет се предлага в § 5а да се направят следните изменения:
Създава се нова ал. 2.
"Ал. 2. Когато към датата на влизане в сила на този закон има прието решение за приватизиране на държавни предприятия по § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите, органът по чл. 3, ал. 1, точки 1, 2 и 3 предлага на Министерския съвет да приеме решение по чл. 7 от Закона за концесиите. Министерският съвет приема решението в срок до три месеца от предложението. Приватизационният договор се сключва след влизане в сила на решението за учредяване на концесия."
Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в текста след думите "ал. 1" се добавя "и ал. 2".
Народният представител Ана Миленкова предлага § 5а да се измени така:
"§ 5а. Ал. 1. При предложение за приватизиране на държавни предприятия по § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите органът по чл. 3, ал. 1, точки от първа до трета предлага на Министерския съвет да приеме решение по чл. 7 от Закона за концесиите и да представи концесията на съответното предприятие. Министерският съвет приема решението в срок до шест месеца от предложението. Решението за приватизация се взема след влизане в сила на решението за учредяване на концесия.
Ал. 2. Когато към датата на влизане на този закон в сила има прието решение за приватизиране на държавни предприятия по § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите, органът по чл. 3, ал. 1, точки 1, 2 и 3 предлага на Министерския съвет да приеме решение по чл. 7 от Закона за концесиите за съответното предприятие. Министерският съвет приема решението в срок до шест месеца от предложението. Приватизационният договор се сключва след влизане в сила на решението за учредяване на концесия.
Ал. 3. В случаите по ал. 1 и 2 в оценката на предприятието се включва и концесионното възнаграждение".
Икономическата комисия предлага следната редакция на § 5а:
Създава се нова ал. 2:
"Ал. 2. Когато към датата на влизане в сила на този закон има прието решение за приватизиране на държавни предприятия по § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите, органът по чл. 3, ал. 1, точки 1, 2 и 3 предлага на Министерския съвет да приеме решение по чл. 7 от Закона за концесиите. Министерският съвет приема решението в срок до три месеца от предложението. Приватизационният договор се сключва след влизане в сила на решението за учредяване на концесия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Миленкова държи ли на своя текст или е удовлетворена от редакцията на комисията?
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Тъй като не съм запозната със становището на Икономическата комисия, все пак аз бих искала да поясня нещо във връзка с моето направено предложение. Не ми е ясно какво става тогава, имайки предвид текста, който предлага Икономическата комисия. Значи идеята, която е заложена в моето предложение, е този, който е получил на концесия определен обект, да не спъва сключването на приватизационния договор. И затова се предлага концесионното възнаграждение да влиза в оценката на предприятието.
Не знам тогава, ако се приеме само втора алинея така, както предлага Министерският съвет, не става ясно.
Значи "приватизационният договор се сключва след влизане в сила на решението за учредяване на концесия", но още не е ясно кой ще бъде концесионерът в този момент. И не може ли той, когато получи на концесия един обект да пречи изобщо на този, който е страна по приватизационния договор, да ползва този обект, дори да е сключил приватизационния договор. При положение, че той не е получил концесията, купувачът по приватизационния договор може изобщо да не е в състояние да употребява този обект, тогава за какво му е на него приватизационният договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, Вие държите на Вашия текст?
Господин Божков има думата.


АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Госпожа Миленкова, освен че има днес рожден ден, заради което й честитя, но освен всичко друго, е и права. Специално за този текст разговарях с голяма група юристи от Министерския съвет и от различни органи по чл. 3 и те са категорични, че предложението на Ана Миленкова е много по-добро от предложението на Министерския съвет. А ние в комисията малко набързо приехме предложението на Министерския съвет.
Предлагам да подкрепим предложението на Ана Миленкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? Има думата вносителят - господин Благоев.
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: Господин председател, дами и господа! Този текст от закона и проектът, който беше разискван в Министерския съвет и след това в Икономическата комисия на Народното събрание, справедливо предизвика много обсъждания. За нас като орган, който е ангажиран пряко в процеса на приватизация, е изключително важен, за да може да върви една приватизационна сделка, при която има потребяване и използване на природен ресурс - да има пълна връзка между двата закона - между Закона за приватизацията и Закона за концесиите. В случай, примерно, че имаме циментов завод, който потребява суровина, която подлежи на концесиониране, става безпредметно обсъждането на приватизационна сделка, ако по съвсем друг ред, в съвсем друг период от време ще върви самото концесиониране. Нещо повече. Ако една страна, участник в този процес, постигне получаване на концесията, тя би могла в известен смисъл наистина да монополизира решението по този процес, като поставя такива ценови условия по-нататък на този, който се интересува пък от приватизационната сделка, които правят неговата сделка неизгодна във времето въобще. Поради това ние бяхме помолили в Министерския съвет да се учредява концесия, която да има две компотенти, задължително определяеми. Първата компонента - начална такса по концесията, и втората компонента - роял ди - свързана с обема произведена суровина, която по-нататък се потребява, и това да бъде по-нататък елемент при оценката на офертата и сключването на приватизационната сделка. Каза ни се, че по принцип двата закона са в различни полета. Обслужват различни правни и икономически интереси, нещо, с което ние трудно бихме могли да се съгласим.
От тази гледна точка ние приемаме - този път аз говоря от името на Агенцията за приватизация - предложението, направено от народния представител Ана Миленкова, като работещо, полезно за нас.
Що се отнася до практическото развитие на нещата, ние постигнахме споразумение с Отдела по концесиите на Министерския съвет, което в общи линии се основава на разделянето на капитала на онези дружества, които са свързани с такива концесии. Твърде вероятно е в технически план да се обособят две независими дружества на основата на онова дружество, което в момента потребява и суровини от кариери. Това би направило концесионната сделка независима от приватизационната сделка. Но на този етап е трудно да се прецени каква е икономическата логика, стопанската логика и какъв ще бъде стопанският резултат за българската икономика при едно такова развитие на нещата.
Във всеки случай, ако не се приеме предложение, близко до това, което народната представителка Ана Миленкова предлага, ние най-вероятно в технически план ще търсим точно такова решение - разделяне на капитала на дружеството на две части. Едната, подлежаща на концесиониране, втората - на приватизация. И ще търсим обвързването на двете сделки вече в условията за концесиониране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Подкрепяте предложението на госпожа Миленкова, която днес навършва кръгла годишнина.
Други бележки? - Няма.
Моля, гласувайте най-напред предложението на Ана Миленкова.
От общо гласували 162 народни представители, за - 145, против - няма, въздържали се - 17.
Параграф 5а е приет с текста на госпожа Миленкова.
По-нататък!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Следващите предложения са за Преходните и заключителни разпоредби на Закона за приватизация.
В законопроекта на Министерския съвет се предлага създаването на § 6а:
"§ 6а. При приватизация на държавни и общински предприятия по смисъла на чл. 1, ал. 3 от този закон кредиторите на приватизиращото се предприятие са длъжни в срок до 6 месеца от деня на обнародването на решението за откриване на процедура за приватизация писмено да предявят вземанията си към предприятието и да уведомят писмено органа по чл. 3. Лицата, неизпълнили изискванията по предходното изречение, губят правото си на иск за тези вземания."
Народният представител Светослав Лучников предлага в новия чл. 6а между "предприятие" и "са длъжни" да се включат думите: "по реда на чл. 15 от Търговския закон". В същия § 6а второто изречение да отпадне.
Народният представител Боян Киров предлага също да се създаде нов § 6а със следната редакция:
"§ 6а. До окончателното изплащане на приватизиращото се предприятие неговите активи не могат да бъдат използвани за обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредити."
Предложеният от Министерския съвет § 6а става § 6б.
Икономическата комисия предлага два варианта на текста.
Първият вариант: "§ 6а. При приватизация на държавни и общински предприятия по смисъла на чл. 1, ал. 3 от този закон кредиторите на приватизиращото се предприятие са длъжни в срок до 6 месеца от деня на обнародване на решението за откриване на процедура за приватизация да уведомят писмено съответният орган по чл. 3 за вземанията си към предприятието. Лицата, неизпълнили изискванията по предходното изречение, губят правото си на иск за тези вземания."
Вторият вариант: "§ 6а. При приватизация на държавни и общински предприятия по смисъла на чл. 1, ал. 3 от този закон кредиторите на приватизиращото се предприятие са длъжни в срок до 6 месеца от деня на обнародване на решението за откриване на процедура за приватизация да уведомят писмено съответния орган по чл. 3 за вземанията си към предприятието".
Вторият вариант е по предложението на народния представител Светослав Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата за бележки.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред защо настоявам да се включи, че се касае за приватизация за прехвърляне на предприятията по чл. 15 от Търговския закон? Ако се извършва по другия начин на приватизация, т. е. чрез продажба на акции, тогава текстът няма смисъл, защото не се засяга изобщо патримониумът на дружеството. Само когато се прехвърля предприятието и когато съгласно чл. 15, ал. 2 от Търговския закон за неговите задължения отговарят солидарно тези, които го продават, и тези, които го купуват, тогава има смисъл да се изяснят съвсем конкретно от кредиторите техните претенции.
Освен това аз поддържам и настоявам да се приеме вторият вариант на комисията. Ние не можем с един такъв текст да лишим кредиторите от техните права само затова, защото в шестмесечния срок не са ги предявили. Много естествено е, че поради различни причини те могат просто да не научат за този срок и да не го спазят. Ние не можем да посегнем на тяхното имущество.
Така че аз настоявам в двете положения да се възприемат моите внушения. Първо, да се впише, че се касае за приватизация по реда на чл. 15 от Търговския закон, т. е., когато се приватизира предприятието и не се запазва неговата юридическа персоналност, и второ, да не се лишават кредиторите от техните права.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? Господин Киров?
Има думата господин Благоев. Заповядайте.

ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Тук, в § 6а, в предложението, което се прави от Министерския съвет, става дума за нещо, което излиза извън рамките на защитата на интереса на кредитора.
В Република България действат правилата, действа икономическата норма и икономическата логика, която е характерна за света въобще. В този смисъл ние като държава, съответно пък Агенцията за приватизация, министерствата и ведомствата като отговорни държавни ведомства, които участват в процеса на прехвърляне на собственост от едни ръце в други, поемаме и съответните отговорности за това, което извършваме с акта на продажба. В този смисъл всеки един кредитор, за който се установи, че не е подал съответното заявление, не е подал съответната информация, която да бъде отчетена по-нататък в приватизационната сделка, и тя да бъде известена на потенциалните купувачи и на реалния приватизатор, по този начин кредиторът в бъдещ период от време създава обективна предпоставка държавата да погаси своето задължение заради това, че с приватизационния акт е продала продукт с увреди, с утежнения. Това е съвсем естествено, това е е съвсем нормално. При такова развитие на нещата обаче, забележете, забавянето или съзнателното действие на кредитора след това се поема като тежест от целия народ, от цялото общество, което трябва да погаси съответното задължение от единствения възможен източник, а той е бюджетът. На практика, ако един нередовен кредитор, поради това, че някакъв негов служител или служителка са се успали или пък съзнателно не са обявили съответното вземане, те създават предпоставки целият български народ, цялото българско общество след това да погасява тези задължения чрез бюджета, защото този, който е приватизирал предприятието, ще подаде съдебен иск и естествено в съда ще спечели делото.
Поради това ние помолихме в този шестмесечен срок, в който съществуват обективни съобщения, обяви за развитието на приватизационния процес чрез "Държавен вестник", чрез ежедневници, които са широко четени в Република България, чрез другите средства за масово осведомяване този кредитор просто да обяви своето предстоящо вземане или задължението към него. Нищо повече, просто да го обяви. По този начин ние ще впишем това задължение в активите и пасивите, които предлагаме на потенциалните купувачи, те ще знаят за тези предстоящи плащания и оттам нататък ще правят своите разчети по по-добър начин. Ние пък, като държава и като държавни ведомства, които извършват процеса на приватизация, ще бъдем в състояние да предлагаме един абсолютно изчистен продукт. Нищо повече.
Този шестмесечен срок, в който кредиторите просто трябва да заявят своите вземания, е абсолютно задължителен. Той се отнася към отговорността на държавата към обществото. Не е редно задължения, които ще последват неминуемо, да бъдат прехвърлени от болната глава - от нередовните кредитори, на здравата глава - на обществото, което зависи от бюджета, гласуван от Народното събрание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест Вие сте против да се прибави "по реда на чл. 15"?
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: Категорично съм против. Този срок абсолютно трябва да бъде установен.
Член 15,ал. 2 от Търговския закон според мен не бива да бъде коментиран тук. За всички сделки трябва да се отнася тази норма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вижте, дайте да концентрираме обсъжданията. Господин Лучников, доколкото разбрах, поддържа текста на чл. 6а.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (встрани от микрофоните): Ако това беше реплика към мен, аз искам думата за дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, ще Ви дам думата, но аз искам да знам къде се намираме. Вие поддържате втория вариант, но искате между думите "предприятие" и "са длъжни" да се включи "по реда на чл. 15". А господин Благоев е против това.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Благоев. Позволете ми да не се съглася с Вашите разсъждения.
Ако имате цена на едно предприятие, което продавате, и при определянето на тази цена не сте имали предвид дадено негово задължение, вие сте получили по-голяма цена. И след това вие няма да дадете от парите на народа, както казахте, а ще платите това, което сте получили в повече.
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ (от място): От бюджета!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Оставете бюджета, вие сте получили повече, защото не сте имали предвид при определяне цената на задължението и като сте получили повече, естествено, ако се появи по-нататък една претенция, вие ще я задоволите от това, което сте получили в повече.
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ (от място): За съжаление от бюджета, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ама, оставете бюджета. Вие сте ги получили, тези пари са влезли при вас. Може да са влезли в бюджета и където ще. Откъдето са влезли, оттам ще излязат. Естествено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря. Госпожа Миленкова, желаете ли думата? Заповядайте.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Аз бих искала да поясня някои работи, които мисля, че трябва да са ясни, когато гласуваме.
Първо, тук не става въпрос за промяна на давностните срокове, които един кредитор спазва за търсене на вземанията, които той има, по Закона за задълженията и договорите, където са съответно 5 и 3 години в зависимост от това за какво точно вземане става въпрос.
Тук става въпрос за едно задължение на кредиторите да уведомят органа по чл. 3, когато има такова вземане, при положение, че се извършва приватизация, за да може да се направи точната оценка. В това няма абсолютно нищо лошо. Точно обратното, това ще помогне на органите по чл. 3 за изчистване на всякакви последващи задължения.
Друг е въпросът дали с това би следвало да ги лишим от възможност да търсят, ако не са заявили, или да им дадем възможността да търсят и след това задължението си. Но реализацията при заявяване спокойно може да бъде в сроковете по ЗЗД. Заявяването би било предпоставка в зависимост от това кой вариант ще гласуваме - първи или втори, дали той след това ще може да си търси вземането или няма да може да си търси вземането.
Колкото до това каква е цената, би могло тези задължения, които има предприятието, да бъдат задължения за плащане към бюджета. И след това излиза, че вместо да бъдат погасени и изплатени тези задължения на бюджета, държавата сама трябва да покрива задълженията към себе си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие сте против това да се включи "по реда на чл. 15"? Да.
Господин Божков има думата.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, тук всъщност дилемата е между желанието и справедливостта, която ни се иска да установим с този текст, и възможностите, които ни дават българските закони.
Абсолютно невъзможно е да се приеме текстът във вида, в който е предложен, в първия вариант, така да го наречем. По две причини.
Първата причина е, че в повечето случаи, с изключение на случаите, за които господин Лучников говори по чл. 15 от Търговския закон, не се продава дружество, а се продават акции. Юридическото лице на дружеството се запазва. И то продължава да си носи задълженията към кредиторите, независимо от това кой е собственик на неговите акции. Така че нищо не се променя с това, че акциите са били на държавата, сега са на частно лице. Дружеството си е длъжник към определен кредитор.
И ако в Закона за задълженията и договорите или в Закона за банките и кредитното дело няма текст, който да дава някаква друга давност, тук не можем да определяме шестмесечна давност, защото така ни се иска да върви по-добре процеса на приватизация. И на мен ми се иска да възприемем тезата "Кьорав карти не играе", обаче това някак си не може да се облече със законов текст.
Абсолютно се присъединявам към това, което каза господин Лучников по отношение реда на чл. 15.Когато се прехвърля цяло предприятие, а не се продават акции, тогава просто трябва да се изпълнява чл. 15 от Търговския закон и всички произтичащи от това задължения.
За мен нормално е да се приеме вторият вариант. Колкото и да искат да си загубят правата, кредиторите все пак си ги запазват, така че последното изречение просто е безсмислено, ако остане в първия текст, и да се добави "по реда на чл. 15 от Търговския закон". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? Има думата господин Йордан Соколов.


ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз просто искам да не се съглася с казаното от господин Благоев и от госпожа Миленкова.
Първо, какво значи "нередовен кредитор"? Ние не можем да си измисляме едно понятие, което ни е удобно, за да градим върху него някаква теза. Един кредитор си е кредитор. Ако има някой нередовен, това е длъжникът, а не кредиторът. И сега ние да вменяваме някакви задължения на кредитора за това, защото той бил нередовен кредитор, или ще стане нередовен, ако не си изпълни тези задължения. Това просто противоречи на правната логика.
И второ, тук наистина най-важният въпрос като че ли се прескача. Какво ще стане ако кредиторът не изпълни това задължение в 6-месечен срок да обяви своето вземане. Аз приемам, че едно такова пожелание е добро. Наистина, когато се върви към приватизация, колкото по-голяма яснота има по отношение на имуществото на приватизиращото се предприятие, това е по-добре. Но каква е правната санкция? Ние тук гласуваме една правна норма. Всяка правна норма има санкция. Каква е правната санкция ако кредиторът в 6-месечен срок не изпълни задължението си? Какво? Губи своето право на кредитор ли? Вече не може да иска само за това, защото по логиката на господин Благоев той е трябвало да иска от обществото, от народа, от бюджета. Какво ще стане? Нали това е основният въпрос, на който ние трябва да дадем отговор.
И с оглед на това, предложението на господин Лучников е съвсем основателно, защото то дава именно отговор на този въпрос.
И за да приключа, ние непрекъснато казваме: "Някой кредитор, който има вземане". Когато се извършва една приватизационна процедура, когато има оценители, аз не мога да приема, че има някакви блуждаещи кредитори, които, видите ли, имат да взимат. Тоест, те са кредитори, изведнъж се появяват от небитието, а самото приватизирано предприятие, като че ли в своите счетоводни книги няма да има данни, че то пък е длъжник на тези кредитори. Кои са тези кредитори, които изведнъж ще се появят? И ако те не си заявят вземането, виждате ли, едва ли не органът, който извършва приватизацията, който е възложил оценката, хората, които извършват оценката, няма да знаят реално всичките задължения на едно предприятие, та трябва непременно да дойде кредиторът и да каже: "Вижте, аз съм кредитор".
По всички счетоводни данни и книги, ако те са водени съобразно Закона за счетоводството и останалите законови изисквания, в баланса на това предприятие трябва да фигурират всички задължения. И аз не виждам откъде изведнъж ще се появи някой кредитор, за който никой не знае, че е кредитор на това предприятие и едва ли не един купувач на приватизираното предприятие ще бъде изненадан, че се явява някаква претенция, за която той и представа няма. За мен това не е реална хипотеза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата.
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: Господин председател, дами и господа! Два примера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Без да се разпростирате нашироко. Кратко и ясно.
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: При оценката на конкретно предприятие в Плевен беше използван официалният документ, изпратен от "Топлофикация" - Плевен, за дължимата сума за отопление на съответното предприятие. И естествено, тази сума, тази цифра беше вкарана в информационния меморандум и предприятието бе продадено. Акции от него бяха продадени на чуждестранен клиент при тези условия. След сключване на приватизационната сделка съответното предприятие "Топлофикация" обявява, че за минал срок - 1991 - 1993 г. изисква още 30 милиона дължими суми за лихви за забава по плащанията.
Ето това е един типичен случай, при който при приватизационната сделка са отчетени всички известни официални документи, след което изведнъж се появява някакво ново искане, според нас, утежняващо сделката в твърде късен период, след като тя вече е сключена за основния пакет акции.
Вторият източик ...
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Какво решение давате на този случай? Какво ще стане?
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: В този случай чуждестранният клиент има един единствен шанс. Той трябва да заплати на този клиент, на този кредитор, защото иначе ще му изключат парното и от това цялата продукция, това е селскостопанска продукция, ще загине.
Продължението е, че той ще съди държавата. Държавата единственият източник, от който може да погаси това задължение, е бюджетът. Ще трябва да включи в следващата година в бюджета съответна сума за погасяване на такова задължение, по което сме осъдени като продавач.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване.
Предлагам най-напред да гласуваме предложението на господин Лучников между думите "предприятия" и " са длъжни" да се включат думите "по реда на чл. 15 от Търговския закон". Моля да гласувате.
От общо гласували 186 народни представители, за - 68, против - 82, въздържали се - 36.
Предложението не се приема.
Гласуваме втория вариант на § 6а, в който няма последното изречение от първия вариант. Моля да гласувате вариант втори на § 6а.
От общо гласували 171 народни представители, за - 57, против - 79, въздържали се - 35.
Този вариант не се приема.
Моля да гласувате първия вариант.
От общо гласували 153 народни представители, за - 124, против - 27, въздържали се - 2.
Параграф 6а е приет в първия вариант.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедура.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, моля да се прегласува текстът.
Обръщам внимание на тези, които гласуваха "за". В Икономическата комисия юристите депутати и най-вече госпожа Мариана Христова многократно обясняваха безсмислеността на този текст и сигурното му атакуване в Конституционния съд, тъй като фактически се получава разнобой между двата закона. Просто е невъзможно да отнемеш правото на кредитора с един текст от допълнителните и заключителни разпоредби на този закон. Ние го дъвкахме толкова време в комисията този текст и разбрахме, че не може да бъде такъв. Сега в залата, според мен, голяма част от депутатите просто не разбраха, че такъв текст не може да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да прегласувате вариант първи. Ние го гласувахме, сега го прегласуваме.
От общо гласували 175 народни представители, за - 146, против - 29, въздържали се - няма.
Прегласуван е § 6а в първия си вариант.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Какво гласувахме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прегласувахме първия вариант на § 6а по Ваше предложение.
Продължаваме нататък.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Министерският съвет предлага да се създаде нов § 9г:
"§ 9г. В случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон има прието решение за приватизиране и е определен начин на продажба на акции или дялове по отменения чл. 25, ал. 1, т. 5, сделките се сключват по досегашния ред".
Народният представител Александър Божков предлага текстът, предложен от Министерския съвет за § 9г, да се измени, както следва:
"§ 9г. В случаите, когато към датата на влизане в сила на промени в този закон има приети решения за приватизация и е определен метод на приватизация по Глава пета, шеста или седма, сделките се приключват по реда, установен преди промяната на закона".
Народният представител Калчо Чукаров предлага в предложения от Министерския съвет текст да се добави второ изречение: "Разсроченото плащане се урежда съгласно чл. 25, ал. 3".
Икономическата комисия предлага следното съдържание на новия § 9г:
"§ 9г. В случаите, когато към датата на влизане в сила на изменения в този закон има приети решения за приватизация и е определен метод на приватизация по Глава пета, шеста или седма, сделките се приключват по реда, установен преди изменението на закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, приема се текстът на господин Божков?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Чукаров държи ли на своето предложение?
КАЛЧО ЧУКАРОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искате да го обосновете? - Заповядайте.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Мотивът за допълнението, което правя в § 9г, а именно в края на текста да се добави второ изречение: "Разсроченото плащане се урежда съгласно чл. 25, ал. 3", е следният: с добавянето на това изречение се дава по-прецизна редакция на текстовете за разсрочено плащане на цената, която е определена от работниците и служителите.
Съгласно стария текст на т. 5 от чл. 25 е записано: "на етапи по договорно установен график за срок до 10 години". Този текст е недостатъчно ясен и дава възможност за многозначно тълкуване от Агенцията за приватизация, вследствие на което се стопираше приватизацията по чл. 25, ал. 1, т. 5. Ненапразно по чл. 25, ал. 1, т. 5 досега няма сключена нито една сделка. Това, разбира се, може да потвърди и господин Благоев.
Затова аз поддържам за прецизиране на текста да се добави и второ изречение: "Разсроченото плащане се урежда съгласно чл. 25, ал. 3".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Калчо Чукаров към текста, предложен от комисията и господин Божков, да се добави накрая изречението: "Разсроченото плащане се урежда съгласно чл. 25, ал. 3".
Моля да гласувате!
От общо гласували 180 народни представители, за - 63, против - 75, въздържали се - 42.
Предложението не се приема.
Госпожа Миленкова има думата.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Колеги, аз по принцип възприемам идеята на Икономическата комисия, която е в текста, предложен от нея, но при това положение нека чл. 25, ал. 1, т. 5 да бъде изрично изписан, въпреки че се упоменава Глава пета, където е била т. 5, тъй като тя сега е отменена. При това положение може да не става ясно на прилагащите закона, че при решение по приетата през 1994 г. т. 5 и отменена през декември 1995 г., също се довършват приетите процедури, за които има определен метод за приватизация. Затова много ви моля това изрично да бъде упоменато, въпреки че се упоменават Глава пета, шеста или седма. В Глава пета понастоящем я няма т. 5 на чл. 25, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво предлагате като текст?
АНА МИЛЕНКОВА: Като текст предлагам така, както е изписано в предложението на Икономическата комисия, преди "Глава пета", да се впише: "по отменения чл. 25, ал. 1, т. 5, Глава пета..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Е, как ще се извършва нещо по отменен текст?
АНА МИЛЕНКОВА: Нищо не се извършва, а просто се довършват процедурите, за които има определен метод на приватизация. (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това, което е станало - по отменения текст.
Господин Божков има думата.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): На мен ми е неудобно да споря с юристи точно по такива въпроси, но нищо не се променя. Ще прочета още един път текста. Той е толкова ясен! "В случаите, когато към датата на влизане в сила на изменения в този закон - значи са направени промените - има приети решения за приватизация - било е взето решение по чл. 25, ал. 1, т. 5, направено е изменение, няма я т. 5 - сделките се сключват по реда, установен преди промяната на закона". Значи се извършват по реда на т. 5. Нищо не се променя с това, което добавя госпожа Миленкова, защото тогава трябва да изпишем всички възможни случаи, които се променят. Аз абсолютно нищо не виждам да се добавя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Благоев.
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: Господин председател, дами и господа! Става дума за една специална норма, която съществуваше до декември 1995 г. и която даваше права на съответни купувачи да купуват извън общия ред. Това беше по линията на чл. 25, ал. 1, т. 5. Ставаше дума за приватизационни сделки, които не вървят по общия ред. Те не са състезателни сделки. Има ред неща, които действуваха там по специален начин.
Поради това в предложението на Министерския съвет се съдържа изрична клауза, изрична норма, с която точно такива процедури, точно такива предстоящи приватизационни сделки, които са извън общия ред, се довършват по нормата на този чл. 25, ал. 1, т. 5. Поради това ви моля да подкрепите предложението на Министерския съвет, което е достатъчно конкретно и изчерпва точно тази специална процедура.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Нищо не изчерпва. Повече съм склонен да подкрепя предложението на госпожа Миленкова, отколкото твоето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Колеги, след станалите разисквания, ако няма да се приема допълнението, което предложих, тъй като т. 5 вече не действува три месеца - това искам да обясня... Ако няма да се приеме предложението, което направих в момента за изричното включване на чл. 25, ал. 1, т. 5, то аз ви моля тогава да подкрепим текста на Министерския съвет, а не текста на Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Той е същият.
АНА МИЛЕНКОВА: Текстът на Министерския съвет е само досежно чл. 25, ал. 1, т. 5, а за другите глави - пета, шеста или седма, в него не се говори. Ако приемете моето предложение към текста на Икономическата комисия, аз съм съгласна. Ако не - трябва да подкрепим текста на Министерския съвет.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Знаех си, че не трябва да споря с юрист. Права е госпожа Миленкова, защото наистина чл. 25, ал. 1, т. 5 вече 3 месеца не съществува и това, което променяме в момента, не се отнася за нея. Благодаря. Приемам нейното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля председателят на комисията да прочете окончателно предлагания текст.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Текстът на § 9г придобива следната редакция:
"§ 9г. В случаите, когато към датата на влизане в сила на измененията в този закон има приети решения за приватизация и е определен метод на приватизация по отменения чл. 25, ал. 1, т. 5 и по Глава пета, шеста или седма, сделките се приключват по реда, установен преди изменението на закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 166 народни представители, за - 164, против - няма, въздържали се - 2.
Параграф 9г е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Народните представители Ана Миленкова и Стефан Стоилов предлагат § 15а да се допълни, като след израза "разделителни протоколи" се впише: "както и терените, които не са предоставени по съответния ред, не са включени в баланса и капитала им, но са застроени със средства на държавните предприятия и се ползуват от тях".
Икономическата комисия не прие това предложение и предлага текстът на § 15а да се запази без изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Миленкова, поддържате ли своето предложение?
АНА МИЛЕНКОВА (от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Народните представители Ана Миленкова и Стефан Стоилов предлагат след края на досегашния текст на § 34 да се добавят думите "в случаите, когато земята е собственост на държавата или общините".
Икономическата комисия приема предложението и предлага в § 34 след края на досегашния текст да се добавят думите "в случаите, когато земята е собственост на държавата или общините".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате.
От общо гласували 138 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 3.
Изменението на § 34 е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Предложението на групата народни представители начело с Коста Андреев е свързано с негласувания текст по чл. 23в. Те предлагат да се създаде нова преходна разпоредба със следното съдържание: "За предприятия, за които е взето решение за приватизация, срокът по чл. 23в, ал. 3 започва да тече от влизане в сила на този закон".
Тъй като не са гласувани поправки по чл. 23в, става безпредметно този текст да бъде приет и комисията не предлага да се създава тази преходна разпоредба.
РЕПЛИКА ОТ МЯСТО: Няма чл. 23в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма такъв член. Оттегля се това предложение. Връщаме се към отложения чл. 25.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми колеги, след дългата дискусия излизаме с предложение, което не е само на Икономическата комисия, т. 1 на ал. 3 на чл. 25 да се запази без изменение. Текстът на проектозакона не се уважава.
Предлагаме също така да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:
"Ал. 4. Разсроченото плащане по ал. 3 се прилага при условие, че в юридическото лице по ал. 3 към момента на учредяването му участвуват най-малко 50 на сто от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие".
И ал. 2.: "Балансовата стойност на дълготрайните материални активи на приватизиращото се предприятие или размерът на остатъка, когато акциите на капитала са предложени за приватизация по реда на Глава осем от този закон, да е до 150 млн. лева включително."
На база на предложението на народния представител Стефан Стоилов предлагаме тази точка да бъде допълнена и с изречението "За обекти с по-голяма балансова стойност съгласие трябва да даде Министерският съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Божков по изключение, като експерт.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Аз се извинявам, че се връщам към тази дискусия. Очевидно Парламентарната група на левицата се занимава с този въпрос с почивката. Според мен с тези въпроси трябва да се занимаваме в пленарната зала, а не на заседание на парламентарни групи, тъй като това е въпрос, който не е партиен. Затова се учудвам, че абсолютно без никакво основание се спираме на някакво число 150 млн., а освен това и Министерският съвет да взима решение, когато предприятието е с балансова стойност повече от 150 млн. лева. В момента ние създаваме една прекрасна възможност, в която дребните предприятия да се приватизират по този ред, а едрото предприятие да трябва да ходи и да целува ръката на министър-председателя. Не мога да разбера абсолютно логиката - или приемаме ограничение, или не приемаме ограничение.
Моето предложение беше да няма ограничение и мисля, че го обосновах достатъчно добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще го гласуваме.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Защо трябва да има ограничение 150 млн., а над 150 млн. лева Министерският съвет да разрешава? Какво ще разреши Министерският съвет? С какво е по-умен Министерският съвет по отношение на този въпрос специално, че да трябва да каже "да" или "не". Едно машиностроително предприятие, което е със 155 млн. лева активи, ще трябва да отидат да питат министър-председателя и Министерският съвет на заседание да вземе решение дали трябва или не трябва работническо-мениджърският екип да го купува. Такава логика аз не мога да разбера. Или изобщо ще отпадне тази сума, или ако има сума, тя ще си стои и ще бъде окончателна. Не може Министерският съвет, на който изобщо не му е работата, да се превръщат в съдник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Започваме гласуването по чл. 25. Най-напред трябва да гласуваме отпадането на т. 2 - да няма ограничение на сумата. Моля да гласувате предложението на господин Божков за отпадане на т. 2.
От общо гласували 185 народни представители, за - 73, против - 83, въздържали се - 29.
Предложението не се приема. Точка 2 остава.
Има предложение предложеното число 150 млн. да бъде по-голямо. Най-отдалеченото е 250 млн. Който е за 250 млн., моля да гласува.
От общо гласували 169 народни представители, за - 8, против - 104, въздържали се - 57.
Предложението не се приема.
По-малкото число е това, което се предлага от комисията, а има още по-малко число - 70 млн.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Самият Министерски съвет го оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Сега предложението на комисията е 150 млн. Следователно ние ще го гласуваме с общия текст.
Има предложение, доколкото разбрах от господин Божков, да се премахне текстът, който дава право на Министерския съвет да взема решение извън...
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Моето предложение е да отпадне т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласувахме и не се прие. При това положение остава да гласуваме предложението на комисията. Моля да бъде прочетено още веднъж предложението на комисията.


ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Ще прочета текста на т. 2: "Т. 2. Балансовата стойност на дълготрайните материални активи на приватизиращото се предприятие или размерът на остатъка, когато акциите на капитала са предложени за приватизация и по реда на глава осма от този закон, да е до 150 милиона лева включително. За обекти с по-голяма балансова стойност съгласие трябва да даде Министерският съвет."
Досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 157 народни представители, за - 124, против - 26, въздържали се - 7.
Член 25 е приет.
С това е приет и целият законопроект.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Никой не възразява за това естествено подреждане. Ще бъде изложен отчет.
Вносителят има ли да каже нещо? Няма. Вие сте дали отчет, той е представен.
Моля да прочетете становището на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Съгласно Закона за приватизация ежегодно Народното събрание трябва да обсъжда отчет за изпълнението на програмата за приватизация на държавни предприятия. Този отчет беше разгледан на заседание на Икономическата комисия на 8 май 1996 г. с участието на представители на Агенцията за приватизация и Министерството на икономическото развитие.
Комисията констатира, че очтетът вярно отразява извършеното от Агенцията за приватизация и останалите органи по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, в изпълнение на годишната приватизационна програма.
През годината са сключени 309 приватизационни сделки, което представлява 53 на сто от предвидените по програмата 584.
Общият ефект от приватизацията се изчислява на 16 млрд. 593 млн. 930 хил.лв., което е 83 на сто от предвиденото по програмата.
Откритите през годината 551 приватизационни процедури надвишават с 21 на сто предвидените по програмата 453.
От отчета се установява, че преобладава делът на продажбите на обособени части, за сметка на продадените цели предприятия. По-голямата част от продажбите е на обекти с размер на дълготрайните активи до 70 млн.лева - 95 на сто.
Основният метод на продажба е преговори с потенциални купувачи - 87 на сто.
Само 4 от сключените сделки са с чуждестранни инвеститори.
В обсъжданията бяха направени критики към Агенцията за приватизация за недостатъчно използване на възможностите, които дава Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия за работническо-мениджърска приватизация.
В отчета са посочени основните причини за неизпълнението на някои от параметрите на програмата, а именно: ограниченият национален свободен финансов ресурс за участие в приватизацията, продължаващият слаб интерес на чуждестранни инвеститори, неизяснено имуществено състояние на предприятията, липса на съдействие от страна на някои стопански ръководители и други.
Икономическата комисия смята, че отчетът отговаря на изискванията на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и отразява обективно изпълнението на програмата за приватизация на държавните предприятия през 1995 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата.
Господин Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Отчетът на Агенцията за приватизация е документ, който просто трябва формално да се приеме като гласуване. Защото аз не зная какви последствия следват от неприемането, примерно, на отчета на Агенцията за приватизация. Но той представлява един повод да се направи анализ на приватизационната активност не само на агенцията, разбира се, а и на всички държавни и общински органи по чл. 3 през 1995 г.
Аз имам пред себе си двата документа - програмата за приватизация през 1995 г. и отчетът за изпълнението на тази програма.
Липсва ми, за голямо съжаление, един друг документ - стенограмата от заседанието на парламента, когато се приемаше тази програма. Но, мисля, че голяма част от нас тук си спомнят какво си говорихме тогава.
Искам да обърна внимание, че тогава правителството, тъй като то внася програмата, заложи като главна цел, като основна цел, генерална цел, най-точно казано, максимални приходи от приватизацията. Тогава ние предупредихме, че една приватизация не може да се извършва успешно и не може да донесе резултати тогава, когато нейна генерална цел е събирането на приходи, а не ускоряване на раздържавяването.
Не ни чуха. Остана си тази генерална цел. И сега виждаме, че нито генералната цел е изпълнена, нито предприятията са приватизирани.
Каква е всъщност истината? Аз познавам много добре специалистите от Агенцията за приватизация и зная, че те правят много хубави графични изображения на сделките и на резултатите. И те могат да изглеждат най-различно, в зависимост от това доколко е опитен този, който прави картинките. Но текстът не може да бъде променен, за голямо съжаление.
И истината е, че за голяма съжаление, пак повтарям, че от предвидените в програмата 584 за приватизиране предприятия са приватизирани 104. Нека да гледаме цифрите в лицето. Приватизирани са 104 предприятия за 1995 г. Тоест програмата е изпълнена по-малко от 20 на сто.
Това, че има голям брой сделки по чл. 35, които като баласт пълнят бройката, не означава, че има изпълнение на програмата.
Още по-тежки са цифрите по отношение на приватизацията на големи предприятия. Нека да погледнем какво пише на страница 4: "Разпределенията на сключените сделки според размера на дълготрайните активи на приватизираните обекти е както следва:". Аз просто искам да поздравя господин Благоев, че откровеността му е пълна и нищо не е скрил. До 70 милиона лева - 295 обекта, включително обособени части. 95 на сто от сключените сделки са за магазинчета и павилиончета.От 70 милиона лева до 200 милиона лева - 10 предприятия - 3,2 на сто. От 200 милиона до 500 милиона лева, тоест това, което може да има някакво значение за българската икономика - 4 предприятия.
Това е истината. Друг текст от истината, който е изключително важен и който трябва да бъде споменат още на страница 2. "Сравнително нисък е делът на сключените сделки в сферата на туризма - 6,7 на сто". Помислете си какво означава това!
През всичките тези години от 1992 г., откакто е приет Законът за приватизация, непрекъснато се твърди, че приватизацията в туризма трябва да бъде приоритетна, че туризмът не може да бъде държавен. И по това има абсолютен консенсус сред всички политически сили в държавни и общински органи.
Делът на сключените сделки в сферата на туризма е само 6,7%. Комитетът по туризма е захапал така здраво кокала и не го пуска, че никое правителство не може да го притисне достатъчно, за да продава. И понеже туризмът като цяло, основната част от туристическите обекти са включени в големите туристически комплекси, там пък се е затворил един наистина омагьосан кръг. Ренета Инджова обяви всички туристически комплекси за приватизация, без да има ясна идея как ще се приватизират. От този момент нататък нито Комитетът по туризма, нито Агенцията за приватизация, нито Министерският съвет са предприели някакви сериозни действия за избистряне на концепцията на приватизацията на туристическите комплекси. Те си стоят държавни. Всяка година продължават да си дават под наем обектите; продължават да си живеят като феодали местните директори на туристическите комплекси; продължават служителите - по-висшите и по-нисшите - на Комитета по туризма да ядат и пият за сметка на Комитета по туризма и на предприятията от системата на туризма и никой не иска да приватизира там.
Според мен тук трябва да бъде заострено изключително вниманието на правителството към приватизационните сделки в Комитета по туризма и към развитието на приватизацията на обектите и предприятията, които са в патримониума на Агенцията за приватизация.
Искам да обърна внимание на още един много тежък момент. "От сключените сделки (това е на стр. 8) през 1995 г. размерът на чуждестранните инвестиции за 1995 г. възлиза на 293 млн. 700 хил.лв." - 7% от общия размер на инвестициите за 1995 г. Нищо чудно, че днес нашата държава е изправена пред такава тежка финансова криза; нищо чудно, че доларът достига до тези нива; нищо чудно, че Централната банка няма средства да плати външния дълг.
Валутни постъпления от приватизацията няма. Чуждестранните инвеститори не само не идват, а вече ги гонят. Една от малкото сериозни приватизационни сделки - закупуването на обособена част от "ВАМО" - Варна, за да може "Роувър" там да развива своята дейност, приключи безславно. Тук не е въпросът нито в Агенцията за приватизация, нито в отделните органи по чл. 3. Цялостната политика на българското правителство прогонва чуждестранните инвеститори. И това личи особено силно от този документ, който, повтарям отново, съвсем ясно и обективно отразява действителността, с едно малко изключение, разбира се, където чрез малка цифрова еквилибристика господин Благоев се опитва да ни убеди, че има големи постъпления. А на стр. 2 има малко разминаване, и то не малко, а доста сериозно. В програмата е било заложено да има 20 млрд.лв. постъпления от приватизацията, от които 14 млрд.лв. договорени плащания по сключените 1995 г. сделки, и за 6 млрд.лв. индиректни постъпления под формата на поети и изплатени задължения и инвестиции.
Тук се получават доста интересни неща при изпълнението, малко по-долу на същата страница. Изведнъж се оказва, че са получени 16 млрд., обаче са получени в брой само 3 млрд.лв.; в държавни облигации - 4 млрд.лв., значи общо 7 млрд.; изплатени задължения - 700 млн.лв., и поети задължения - 4 млрд. Но те бяха във втората половина, господин Благоев, на Вашите обещания. Първата половина на Вашите обещания за 20 млрд. не включваше поетите задължения и договорените инвестиции. Те бяха в онези 6 млрд. във втората част на изречението в програмата Ви.
Така че, за да не влизам в подробности, реалното изпълнение на програмата за приватизация във финансовата й част, това, което беше генерална цел, е: от планирани постъпления 20 млрд., реални постъпления 7 млрд. 462 млн. 485 хил.лв. в пари и в държавни облигации и ценни книжа.
Разбира се, има една техническа грешка, която ще Ви помоля да си проверите. Тази цифра не съответствува на цифрата, която е дадена на стр. 14, където пише, че приходите са 8 млрд. 969 хил. 209. Около 1 млрд. някъде Ви се разминават сумите. Но те са толкова малки сравнително, че 1 млрд. повече или по-малко не променя много нещата по неизпълнението на програмата.
Като цяло може да се отбележи единствено фактът, че касовата приватизация в България в момента практически е блокирана. Блокирана е поради нежеланието на правителството изобщо да извършва касова приватизация. Особено силно това се проявява в последните месеци, след започналото появяване на списъци на предприятията за масова приватизация. Отрасловите министри сами решиха да си тълкуват закона както им е удобно, да нарушават закона и спират процедури за касова приватизация на базата на това, че за същото предприятие е открита процедура за масова приватизация за макар и малък дял от акциите. Търсят се всевъзможни методи, за да се блокира една честна и нормална приватизация.
Нека да обърнем внимание, че само Министерството на земеделието и хранителната промишленост е прекратило 17 открити процедури; Агенцията за приватизация - 13 открити процедури; Министерство на териториалното развитие и строителството - 11 открити процедури. Обяснението, което се дава тук, в отчета за програмата, е доста наивно. Категорично има предприятия, които са в състояние, което налага закриване на процедурата. Процедурата е открита по някаква друга причина и днес просто няма купувачи. Но специално в системата на Министерството на земеделието и хранителната промишленост закриването на процедури още от министър Чичибаба и сега с министър Шиваров се превръща в една любима практика там, където купувачът не ни е изгоден. На разположение са достатъчно документи за случаи, когато има победител в конкурс за закупуване на предприятие, и след обявяването на победителя на конкурса процедурата се закрива. Просто не съществува по-крайна възможна фаза, в която да се отмени процедурата. Може би в момента на плащането на сумата, ако се отмени процедурата, ще бъде по-драстично. Аз иначе не мога да си го представя.
Честният отчет за изпълнението на програмата на приватизация показва само едно - че приватизацията, както и всички останали икономически действия на правителството през 1995 г. , са един огромен провал. Това е истината. Тя е в този документ. Той е достатъчно ясен и точен, достатъчно добре графично онагледен и показва, че в България приватизацията практически е спряла. И всеки който се опитва сега да ни обяснява, че ще прави структурна реформа, да си погледне отчета за 1995 г. за приватизацията. Не може да има структурна реформа тогава, когато си блокирал приватизацията и си го признаваш официално. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Господин Благоев, заповядайте.


ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Въпросът, който се обсъжда, е твърде важен, за да бъде коментиран от чисто политическа гледна точка. На мен не ми е и работа това. Аз много не разбирам от тези неща, затова ще си позволя да кажа няколко думи само от гледна точка на реалните резултати, от гледна точка на нашите очаквания за политическата подкрепа, която трябва да получим за този процес. Нищо повече.
От гледна точка на реалните резултати: аз съм много благодарен на господин Божков за тези думи, които той каза по отношение на отчета, че той представя обективно нещата такива, каквито са. Много съм благодарен за това, че той направи един сравнителен анализ на отчета спрямо цифрите, които ние заложихме в програмата. Действително, от гледна точка на сключени сделки - те са 309 към 584 предвидени в програмата... (Реплики от СДС)
Аз и затова ще говоря, да! Това означава 53 процента от заложените приватизационни сделки, които ние искахме да покрием през 1995 година.
От гледна точка на приходите, независимо от този коментар - за разминаването в една цифра, който даде господин Божков, ние имаме изпълнение на това, което беше заложено по програма от порядъка на 83 процента.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Точно 50 процента!
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: Трудно могат да бъдат намерени грешки в тези разчети, които сме правили, въпреки че вие знаете, че когато се борави с цифри, всичко е допустимо. Според мен, грешки там няма! Аз обаче искам да ви наведа на мисълта, че отчетът за една такава дейност като приватизацията за дадена конкретна година трябва също така да бъде сравняван и спрямо предходните години, защото в крайна сметка става дума за организационен процес и икономически процес, който не започва на някаква напоена земя, на някаква наторена земя, където проблемът е дали искаш или не искаш да постигнеш съответен брой приватизационни сделки и съответни суми. Става дума за един чисто пазарен процес, в който ние организираме нещата в икономически реалности, каквито съществуват в Република България.
Първото нещо, което бих искал да посоча, е, че за голямо наше съжаление ние не успяхме чисто технически да осигурим покриването на по-голям приватизационни сделки, тъй като се оказа, че всяка една приватизационна сделка - и най-големите и най-малките, общо взето поемат еднакъв ресурс от време, за да бъдат приключени. Колкото и абсурдно да звучи това! Оказа се, че разработването на една сделка по чл. 35, която е нищожна като сума пари, поема същия обем време и същата правна работа по правния анализ, при това и по оценката, каквато ние използваме като ресурс за едно голямо предприятие. Колкото и абсурдно да изглежда!
Когато през март миналата година аз тук защитавах пред вас програмата за 1995 година, моето впечатление беше като новопостъпил служител в агенцията, че ние ще можем с пъти по-малко ресурс, в това число време и организационни усилия, да използваме за малките сделки, където ни е ресурсът за бройката. Оказа се, за съжаление, че това не е така. Правните проблеми при приключване на една малка сделка, за съжаление, с нищо не се различават от правните проблеми при приключване на голяма сделка. Това не го казвам като извинение. Това просто предопредели преоценките ни при разработването на програмата за 1996 година.
По отношение на финансовите приходи: за голямо съжаление, на всички е известно, че паричният ресурс, финансовият ресурс, с който ние разполагаме в нашата страна за участие в приватизацията, е ограничен. Ние не можем да очакваме всеки лев или всеки долар, който имат нашите граждани, да бъде мобилизиран в приватизация. Мнозина от нашите граждани, така както е по целия свят, така както е редно, използват тези средства, с които разполагат или за развиване на някакъв бизнес, за някаква дейност или пък за получаване на финансов ресурс по пътя на валутни и левови депозити и т.н. - обръщане на парите във валутно-финансовата сфера. Ние не можем да очакваме от разполагаемия финансов ресурс цялата маса да влезе в приватизацията.
Що се отнася до външния финансов ресурс, на който много разчитахме и много разчитаме - за това ни е необходима вашата пълна, уважаеми дами и господа, политическа подкрепа! Ако ние в Агенцията за приватизация и другите органи по чл. 3 - министерствата и ведомствата, полагаме всички усилия, за да убедим международните валутно-финансови институции, международните инвеститори, че почвата за инвестиции в България е добра, че възможностите, които предлагаме, са добри, а паралелно с нас върви информационен поток, който твърди, че в България нещата са зле и само зле; че се спира приватизацията; че има всички бюрократични проблеми и трудности пред инвеститорите, не можем да очакваме да провеждаме единна национална инвестиционна политика в частта по приватизацията, което да дава безусловно желания от нас положителен резултат. Затова аз ви моля за вашата политическа подкрепа, отчитайки резултата такъв, какъвто е, без всякакви напудряния, без всякакви промени, за да изглежда той самоцелно по-добър, вие да ни окажете тази подкрепа именно в посока на това като страна, която желае инвестиции, ние да излезем с едно политическо положително лице. Като страна, която желае инвестиции, ние да излезем с едно положително реноме, с една единна подкрепа за всичко онова, което инвеститорите - и наши, и чужди, биха направили. Затова ви моля, когато коментирате резултатите от работата в областта на приватизацията, казвайте също, че има удвояване на броя приватизационни сделки спрямо предходната година. Това е реално. Казвайте също така, моля ви, че имаме приток, нетен приток на ресурс в страната, защото не само парите, които се дават като цена по сделката, са резултат, нетен финансов резултат. Това, което ние освобождаваме като задължение на фирмите, е също нетен финансов резултат - положителен за страната ни. Това, което се погасява, и това, което приватизиращата страна поема да погасява от задълженията, е плюс, нетен приход за страната ни. Това трябва да го отчитаме. Твърдете го, моля ви се, защото това ще помага на процеса за приватизация - няма значение кой е изпълнителен директор - господин Божков, госпожа Инджова, или този, който ще ме смени. Ние работим за България. Всичко, което правим за България в областта на инвестициите, в приватизацията, е добро! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Заповядайте, господин Чернев.
Ще предложа следното решение. Ако някой желае изменение, нека да помисли в този период, когато господин Чернев се изказва.
Предлагам ви следното решение, тъй като не е раздадено.

Р Е Ш Е Н И Е
по отчета за изпълнение на
програмата за приватизация на
държавни предприятия през 1995 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 4 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, реши:
Приема за сведение отчета за изпълнение на програмата за приватизация на държавни предприятия през 1995 година.

Това ще бъде предложението ми, но ако мислите нещо да добавите, подгответе се.
Имате думата, господин Чернев.
ЧАРОДЕЙ ЧЕРНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Аз с учудване разбрах голямото успокоение, което цари у изпълнителния директор на Агенцията за приватизация, както той каза преди малко. Според мен основните параметри и приоритети на приватизационната програма за 1995 година не са изпълнени. Според мен е нарушен и балансът в приоритетите по отрасловата принадлежност на приватизираните предприятия. Предвидени са за сключване над 584 сделки и осигуряване на 20 млрд. постъпления, което успокоява господин Благоев. Фактически са сключени 309 приватизационни сделки, което представлява 53 на сто от предвидените в програмата.

Второ, предвидени са 20 млрд.лв. приходи, а постъпилите приходи от всички органи по чл. 3 са 83 на сто от предвидените в програмата.
Трето, съотношението между приетите решения за приватизация - 551 броя, и сключените сделки говорят за липса на яснота за ускоряване на приватизационния процес в България и една според мен нереалистична програма. В този раздел на отчета липсва следното: дейността на агенцията, свързана с предприватизационната подготовка на предприятията. Не е обяснено, както пред мен е в старата програма за 1995 г., че самите предприятия до края на 1995 г. трябва да представят пред компетентните органи правни анализи, комплектоване на всички документи, доказващи собствеността им и необходимата информация, едновременно с това да искат от предприятията да представят вижданията си за схемата за приватизация и т.н. Липсват аргументирани обяснения за причините за несключените сделки и евентуалните пропуснати приходи от тях.
Четвърто, не са посочени причините за немалкото прекратени процедури за приватизация.
Пето, не е обяснено защо сключените сделки през 1995 г. с преобладаващо българско участие са 98,7 на сто, а само 1,3 на сто са с чуждестранни партньори. Това политика на Агенцията за приватизация ли е или се дължи на някои други фактори?
Шесто, не е изпълнена програмата по отношение на платежните инструменти. Сделките са осъществени, 87 от тях с преговори с потенциални купувачи и само 13 на сто - с конкурс и търг, като, подчертавам, без да има одобрени правила за преговори с потенциални купувачи в агенцията.
Седмо, изпълнението на програмата за приватизация като цяло зависи безспорно от много фактори. В същото време Агенцията за приватизация като национален координатор на тази дейност по същество не е правила нищо за спазване на приоритетите по отрасловата принадлежност на приватизираните предприятия. В програмата като приоритет на първо място е туризмът, както посочи господин Божков, хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, транспорта и т.н., а в отчета сключените сделки за предприятия по отрасли показват съвсем друга отраслева характеристика. В този раздел само се посочва броят на сделките по отрасли, без да се изтъкват причините, поради които в някои отрасли като енергетика, транспорт и туризъм броят на сделките е твърде малък.
Осмо, в отчета не са анализирани предимствата и недостатъците на платежните средства. Защо една голяма част от плащанията са по ЗУНК и облигациите по външния дълг, а само 29 на сто - в кеш? В отчета липсват данни и анализ за това дали се спазват задълженията за навременно плащане на договорените цени, както и за поетите задължения за погасяване на кредитните задължения на приватизиращите се предприятия.
Девето, в момента няма действащи правила за документооборота и съхраняването на архива в Агенцията за приватизация. Това създава сериозни проблеми във връзка със следприватизационния контрол.
Десето, няма подробен отчет за средствата по фонда за покриване на разходите за приватизирането на държавните предприятия. Съгласно Правилника за реда и начина за изразходване на тези средства не се предвижда средства от този фонд да се раздават за командировки. Искам да отбележа съвсем отговорно, че само за третото тримесечие на 1995 г. господин Благоев, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация, е изразходвал 2 млн. 668 хил.лв. за командировки, като не искам да коментирам и неговата кредитна карта ВИЗА, която е издадена от Първа частна банка.
Имайки предвид неизпълнените конкретни решения на надзорния съвет от страна на изпълнителния директор, а именно протоколи N 24, 37, 38, 40 и т.н. за усъвършенстване управлението на приватизационния процес, съществуващите открити противоречия между двата органа за управление и че резултатите от броя на сключените сделки и приходите от тях са незадоволителни, лично аз не бих подкрепил такъв отчет. По-достойно за парламента е той да бъде върнат и разработен аналитично, за да не намалява и самият той, отчетът, доверието на гражданите към процеса на касовата приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Моля да гласувате следното решение:


"РЕШЕНИЕ
по отчета за изпълнение на програмата за приватизация
на държавни предприятия през 1995 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 4 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия

Р Е Ш И:

Приема за сведение отчета за изпълнението на програмата за приватизация на държавни предприятия през 1995 г."
Моля да гласувате.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Ако разрешите, искам да направя едно пояснение, господин председател.
Законът не е достатъчно перфектен по отношение на санкцията на Народното събрание за годишните отчети. Ал. 4 буквално гласи: "Министерският съвет внася в Народното събрание ежегодно до 28 февруари отчет за изпълнение на приватизационната програма, изготвен от Агенцията за приватизация." Такива аналози имаме със Закона за Българската народна банка, Закона за статистиката и със Закона за Агенцията за чуждестранна помощ. Нашият случай е по правилата на Агенцията за чуждестранна помощ. След като не се регламентира, че трябва да се приеме отчетът, приемаме го за сведение. Затова е и такава формулировката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 164 народни представители, за - 115, против - 42, въздържали се - 7.
Решението е прието.

Преминаваме към последна точка от дневния ред -
ПРОГРАМА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА 1996 Г.
Има думата господин Благоев да представи програмата, която ви е раздадена.
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизацията): Господин председател, дами и господа народни представители! Първо, благодаря за приемането на отчета за 1995 г. Ние си даваме ясна сметка, че той е само една предпоставка за развитие на процеса на приватизация. Той маркира проблемите от гледна точка на ресурсите, с които разполагаме, на задачите, които имаме да решаваме и нищо повече.
По отношение на 1996 г. ние разработихме програмата за приватизация, изхождайки от данните, които постъпиха при нас от другите органи по чл. 3 - министерствата и ведомствата, а също така изхождайки от ресурса за приватизация, който е организиран от Агенцията за приватизация. Изхождахме също така от обективните проблеми и условия, които се създадоха с активизирането на приватизацията по глава осем - масовата приватизация.
За нас е ясно, че тези 1000, грубо казано, предприятия, които са предвидени за частична приватизация по линия на масовата приватизация, подлежат на допълване с мероприятията по касовата приватизация. Отчитайки всички тези фактори и условия, ние предложихме на вниманието на Министерския съвет и на вашето внимание програма, която се основава на следните контролни цифри. Около 460 приватизационни сделки за 1996 г. Приходна част - от порядъка на 21 млрд.лв. В тази приходна част от 21 млрд.лв. както и през 1996 г. влизат трите основни компоненти: приходи в лева и в дългови инструменти - това са брейди-облигациите и ЗУНК-овете, втората компонента е основана на погасяване и поемане за погасяване на задължения на приватизираните фирми. С това се разтоварват задълженията от държавата и от обществото, респективно от бюджета. И третата компонента са инвестициите, които се поемат за извършване през отчетната година, през 1996 г. по приватизационните сделки. По отношение на третата компонента, вие знаете, се отчитат резултати, които са със застъпване. От текущо подписваните договори - тази част, която касае текущата година и приспадащата се част от договори, които са сключени по предходни договори. Така е винаги със застъпване.
В този смисъл програмата за приватизация за 1996 г. предвижда приходна част, която да гарантира - така беше разработена програмата през ноември и декември 1995 г. - съществена част от платежния баланс на страната, тъй като по линия на приходите в дългови платежни средства се освобождават лихви, които вие, уважаеми дами и господа народни представители, сте гласували като съответен процент в бюджета за 1996 г. При разчетите, които правихме през ноември и декември 1995 г., при стабилното развитие на курса на националната ни валута към щатския долар ние очаквахме да имаме най-голям национален интерес в едно съотношение на платежните средства от порядъка 50 на 50 в пари и в дългови платежни инструменти. При изменението на курса на валутата, последвало от същественото увеличение на основния лихвен процент, в момента ние имаме пресъгласувано, така да се каже, споразумение с Министерството на финансите, при което търсим по-високо равнище, по-високо съотношение на дълговите платежни средства в общата сума по плащанията по приватизационните сделки. С това ние погасяваме отчасти отрицателния ефект, който се създава и който натоварва като бреме допълнително бюджета и платежния баланс поради същественото покачване на основния лихвен процент.
Поради това аз ви моля да гледате на съотношението в платежните средства, което е заложено в тази програма, като на ориентировъчно, като на нещо, което ние ще продължим да съгласуваме текущо с Министерството на финансите и Българската народна банка, за да можем да постигаме едно най-добро, най-изгодно за националните ни интереси в конкретния исторически момент съотношение.
Накрая две думи за списъците, които са прикачени като съществена част към програмата за 1997 г. Вие виждате, че се запазва в това предложение, което е пред вас за утвърждаване, отношението на държавата към националния стопански ресурс в процеса на приватизация.


Минимална част от Националния стопански комплекс е предвидена да остане встрани от процеса на приватизация и тя е свързана , както и преди, основно с пристанищата, с граничните зони, с някои специфични структури, каквито са Институтът по картография, институтът в областта на семепроизводството, който е национален фонд, и, разбира се, военнопромишленият комплекс. Общо това са минимален брой позиции, в които смятаме, че се гарантира националният интерес в тази област. Всичко останало, както и досега, съгласно неколкократните решения на вашето Народно събрание и на предишното Народно събрание, подлежи на приватизация в някаква степен. Разбира се, приватизация, подчинена на принципите на нормалния пазарен процес.
В последното допълнение към Програмата за приватизация се съдържа списък на минимален брой предприятия, за които се предвижда през 1996 г. да се открият процедури за приватизация. От горчивия опит, който имам от Агенцията за приватизация през март и април м.г., и от следващия опит от дейността ми в агенцията зная, че това изискване за откриване на процедури за приватизация не решава в почти никаква степен самия процес на приватизация. Това е в някаква степен един благороден акт, едно допълнително потвърждение за готовността на органите по чл. 3 да вървят към приватизационни сделки. Но това моля да третирате само като едно начално решение, като една начална фаза на процеса. Много по-важно е какъв ресурс успяваме да създадем в годините за подготовка на приватизационни сделки. През 1996 г. ние влязохме в процеса на приватизация с общо взето 5 пъти по-голям ресурс в сравнение с този, с който влязохме през 1995 г. За нас това е едно съществено основание да смятаме, че програмата за 1996 г. е организационно ресурсно много по-добре подготвена от предходната 1995 г. Това ни успокоява до някаква степен.
Съвсем не ни успокоява обаче развитието на финансовия пазар. Ние сме притеснени от факта, че 12 наши сделки са на практика договорени, на клиентите ни са дадени ексклозивни срокове за подписване на договора и за осигуряване на ресурс по приватизационната сделка и за съжаление тези сделки не могат да бъдат финализирани с плащания по простата причина, че банките не осигуряват очаквания и предварително гарантиран в някакъв степен кредитен ресурс. Това състояние на банките ще се отразява отрицателно върху развитието на приватизационния процес. Ние правим усилия да го преодолеем и да мобилизираме външни източници на финансиране. За нас, като малка страна, която трябва да осигури конкурентноспособност на националната си продукция, в т.ч. и чрез приватизационния процес, ще бъде изключително важно да осигурим такъв ресурс.
Затова ви моля в цялостната си дейност всеки от вас като народен представител и парламентът като цяло да подкрепяте усилията ни за представяне на инвестиционните възможности на Република България като положителни, като добри, да подкрепяте усилията ни за представяне на нормативната база в Република България и на административния апарат, който е ангажиран в процеса на приватизация, като целеустремен, като желаещ да активизира този процес, за да подпомагаме интереса на чуждестранните инвеститори и на нашите родни инвеститори, а не да ги плашим със затруднения, които в някакъв малък процент са верни. Имаме случаи, в които министерствата създадоха някои проблеми по конкретни сделки, но като статистика този процент никак не е висок. Моля ви да ни подкрепяте. От общата ни работа за създаване на по-добро реноме, на по-добър имидж на страната ни в чужбина зависи много. Тази и следващата година са решаващи за нас и ние сме ви благодарни за това, което правите и ще правите в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Благоев.
Има думата господин Никола Койчев да представи становището на Икономическата комисия, която е водеща по този проект за решение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Становище по Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1996 г., вх. N 100-04-41 от 1 декември 1995 г., внесена от Министерския съвет.
Програмата беше обсъдена на редовно заседание на комисията на 8 май с участието на представители на Агенцията за приватизация и Министерството на икономическото развитие. В програмата се предвижда през 1996 г. да се открият от органите по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия 414 приватизационни процедури и се сключат 467 приватизационни сделки. Очакваните постъпления от приватизацията възлизат на 20 млрд. 937 млн. 810 хил. лева. Очакваните инвестиции са в размер на 1 млрд. лева, а задълженията, които се очаква да бъдат поети от купувачите, 1 млрд. и 500 млн. лева.
Основните цели на програмата са ускоряване на приватизационния процес, съчетаване на касовата приватизация и приватизацията срещу инвестиционни бонове, разгръщане на работническо-мениджърското изкупуване. От приватизационната програма са изключени единствено предприятия, които поддържат националната инфраструктура, чиято дейност е регламентирана от специални закони, както и такива, които по социални съображения се поддържат от държавата или по стратегически причини изискват по-голямо държавно участие.
В съответствие с изменението на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия Министерският съвет внесе в Народното събрание като приложение N 7 на програмата списък на предприятията, за които органите по чл. 3, ал. 1, точки 1, 2 и 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия задължително приемат решение за приватизацията за 1996 г.
След направените обсъждания Икономическата комисия прие, че Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1996 г. отговаря на изискванията на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и на основание чл. 2, ал. 3 на закона предлага на Народното събрание да приеме програмата.
Проекторешението, което предлагаме в съответствие със закона, е:
"Р Е Ш Е Н И Е
за приемане на Програмата за приватизация
на държавни предприятия през 1996 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия

Р Е Ш И:

Приема Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1996 г. в съответствие с чл. 2, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия."
Преди да започнем дискусията ще си позволя да съобщя някои промени в съдържанието на приложение N 7, което третира списъка на предприятията, за които трябва задължително да се вземат решения през т.г.



Промените касаят само предприятията от отрасъл "Промишленост".
Във варианта, който получихме преди седмица в отрасъл "Промишленост" има 40 предприятия. След проверката, която беше направена се оказа, че за 32 от тях има процедури през 1993, 1994 и 1995 г. Това не би противоречало дори и на програмата, стига да се финализират. Но, за да бъдем перфектни, изваждаме и предлагам да бъдат гласувани само следните предприятия, за които вече има открити процедури, но през месеци на 1996 г. и трябва да задължим компетентните органи да открият процедури през тази календарна година. Става дума да останат в раздел "Министерство на промишлеността" в отрасъл "Машиностроителна и металообработваща промишленост":
- "Електрометал" ЕООД - София - като първо.
Това е т. 4 от приложението, което е дадено.
В подотрасъл "Електротехническа и електронна промишленост":
- "Скития" ЕООД - Генерал Тошево.
Сега е под N 12, а трябва да стане под N 2.
В подотрасъл "Дърводобивна и дървообработваща промишленост":
- "Мебел К" ЕООД - Кюстендил - с N 3.
В подотрасъл "Целулозно-хартиена промишленост":
- "Бургус" ЕАД - Бургас - под N 4.
В подотрасъл "Текстилна и трикотажна промишленост":
- "Аглика" ЕАД - Твърдица.
За това предприятие е открита вече процедура на 13 февруари 1996 г.
Под N 6 - "Тетевянка" ЕООД - Тетевен и "Свила-91" ЕООД - Хасково.
В подотрасъл "Кожарска, кожухарска и обувна промишленост":
- "София" ЕООД - София.
И две нови предприятия, които ни се предлагат от агенцията, респективно от министерството:
- "Норма" ЕООД - София;
- "Пионер Софкомерс" - София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Кирил Желев да изложи становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На две свои заседания Комисията по бюджет и финанси организира и обсъди внесената от правителството Програма за приватизация на държавните предприятия през 1996 г. На заседанието присъствува и участвува в разискванията изпълнителният директор на Агенцията по приватизация господин Веселин Благоев.
Подробно се обсъди предложението на правителството, като акцентите паднаха главно върху два въпроса.
Първият, относно очакваните приходи и разходите от приватизацията и вторият въпрос, относно структурата на тяхното постъпление и разходване. Изказаха се съображения за по-добро структуриране както на приходите, така и на разходите, с оглед ефективното насочване на очакваните средства, от една страна, и от въвеждането на по-голям брой инструменти при заплащането на приватизираните обекти.
Обект на обсъждане бяха и отраслите на националната икономика и отделните търговски дружества и предприятия, резултатите от досегашните и бъдещи методи на приватизацията.
Въз основа на проведените разисквания, комисията предлага на Народното събрание с решение да приеме Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1996 година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания по внесения проект.
Има думата господин Александър Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Не знам дали е случайно, но добре стана, че отчетът, който току-що приехме - на миналогодишната програма, се следва веднага от процедурата по приемането на тазгодишната програма.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ (от място): Да благодарим на ръководството на комисията.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Да, благодаря на ръководството на комисията и на себе си, в случая, тогава.
Това ни дава възможност да погледнем и да направим едно малко сравнение. Горе-долу същите суми, горе-долу същата бройка предприятия. Тоест, явно е, че правителството и агенцията не се учат от миналогодишните си грешки и се надяват тази година пак да ни залъжат с програма, която след това пак няма да изпълнят. Просто, защото нещата не са се променили. А защо не са се променили нещата? Ще ви кажа с един много прост пример.
Чета ви първа страница от Програмата за приватизация на държавни предприятия за 1995 г.
"Програмата за 1995 г. е разработена при отчитане влиянието на следните външни фактори:
- Еднозначно определен политически интерес на парламентарното мнозинство и правителството за съществено ускоряване процеса на приватизация и декларирана готовност да се усъвършенствува нормативната уредба по приватизацията."
Чета ви и първа страница от Програмата за 1996 г.
"Налице са благоприятни условия за продължаване приватизацията през 1996 г. От тях особено значение имат:
- Еднозначно определеното намерение на парламентарното мнозинство и правителството за съществено ускоряване на процеса на приватизация и декларираната готовност да се усъвършенствува нормативната уредба по приватизацията."
Хубаво е, когато се ползува компютърният файл от миналата година, но да се ползува малко по-творчески, а не да се преписват текстовете дума по дума.
Какво се получава в момента? Получава се така, че основният фактор, който е помагал миналата година при изпълнението на програмата и е докарал до изпълнение 20 на сто, ще помага и тази година. Може би ще я докара до 30 на сто. Очевидно, че намерения на парламентарното мнозинство и правителството за съществено ускоряване на процеса на приватизация няма. Иначе щеше да има резултати и през 1995 г. Агенцията за приватизация и другите органи да разчитат на правителството и на парламента, значи резултатите да бъдат същите.
Минавам към второто благоприятно условие.
"- стабилизираните макроикономически показатели през 1995 г.;
- преодоляване на спада в производството и очакваният икономически растеж за 1995 г.;
- овладяване на инфлацията;
- стабилизиране на валутния курс;
- увеличения дял на частния сектор във формирането на брутния вътрешен продукт."
Като контратеза на това, което току-що прочетох, ще ви прочета един цитат. И този цитат е:
"Спадът на производството беше продължителен и тежък и трайно оживление в нашата икономика все още няма. Слабият прираст на брутния вътрешен продукт с 1,4 на сто през 1994 г. и с 2,6 на сто през 1995 г. се дължеше на временен фактор, добра конюнктура за износ при тясна производствена база, няколко промишлени отрасъла и на много висока цена."
Цитатът е съвсем пресен - от неделния доклад на министър-председателя и председателя на Висшия съвет на Българската социалистическа партия Жан Виденов пред пленума на БСП.
При това положение съвсем ясно е, че няма стабилизирани макроикономически показатели, няма преодоляване на спада в производството. Това го казва министър-председателят и председател на Висшия съвет на БСП. Очевидно е, че и вторият елемент от благоприятните условия не е налице. Значи още от първата страница, първите две условия, които уж щяха да помогнат за развитие на приватизацията, не съществуват. И то съвсем очевидно не съществуват.


Третото условие, което програмата предвижда като условие за ускоряване на процеса, е Програмата за приватизацията с инвестиционни бонове, която ще промени съществено характера и съдържанието на процеса, придавайки му нови социални измерения.
Какви са фактите обаче? Близо половината от служителите на Агенцията за приватизация са заети с подпомагане на Центъра за масова приватизация, поради което рязко е намаляло темпото на работа в агенцията и това е напълно разбираемо.
Правителството и до този момент не е изявило своите приоритети. Кое е неговият приоритет - касовата или масовата приватизация? Просто не е възможно приоритети да бъдат и касовата, и масовата. Когато се хвърлят всички усилия в подготовката на масовата, касовата страда. Това е видимо. Ако се хвърлят усилията върху касовата, тогава няма да има кой да се занимава с масовата. Твърде ограничен е човешкият ресурс на правителството на Жан Виденов.
Така че третият елемент също не е положителен, а отрицателен. Така че не остана нито едно благоприятно условие за развитие на касовата приватизация през 1996 г. и това се подкрепя от резултатите от приватизацията от началото на 1996 г.
Аз бих помолил господин Благоев да бъде така добър да ни каже тук, на народните представители, днес сме вече 14 май, почти свърши полугодието, да ни каже господин Благоев колко сделки има от началото на годината, колко постъпления има от началото на годината, колко от сделките му са атакувани в съда, по колко от сделките му не могат да си влязат новите собственици и защо? Кой им пречи, кой министър не взима решение за провеждане на общо събрание и какъв е общият климат за провеждане на касовата приватизация в България от началото на 1996 г. Пет месеца са минали, достатъчно време, за да видим дали наистина са налице тези условия или не са налице тези условия. Понякога късното приемане на програмата има своите предимства, за да може да се види, че тази програма почти на полугодието е стигнала доникъде.
Продължавам още малко нататък. Няма да говоря още много дълго, защото като че ли няма смисъл. Ние си приказваме, а нищо не се върши.
Отново приоритетен сектор за приватизация през 1996 г. е туризмът. Както разбрахме миналата година от приоритетен той е останал на опашката. Тази година не виждам как ще стане приоритетен като отново няма никаква готовност за приватизация на големите туристически комплекси. Отново Комитетът по туризма почти не е сключил сделки от началото на годината. И отново ние си го пишем за приоритет.
Според мен доста, не бих казал смело, даже бих казал малко нахално от страна на правителството и на Агенцията за приватизация е да пише на стр. 2 в раздел първи - "Разгръщане на работническо-мениджърската приватизация". Само преди по-малко от час тук народните представители успяха малко да поотворят кръга от 70 на 150 милиона сложиха граница и вкараха 10 - 20 предприятия още в схемата на работническо-мениджърската приватизация. Самото правителство внесе тук един абсолютно орязващ правата на работническо-мениджърските екипи законопроект. И същото това правителство е седнало да ни обяснява тук, че щяло да разгърне работническо-мениджърската приватизация. Как точно, след като иска промяна в закон и вие тук послушно го изгласувахте, промяна в закон, който е приет през месец декември от същото това Народно събрание, от същата тази Парламентарна група на левицата. Малко би трябвало да се позасрамят тези, които пишат такива текстове.
Очакваните приходи са отново 20 милиарда. При това вече отиваме на новата схема на Агенцията за приватизация и на правителството - 50 на сто в държавни ценни книжа и 50 на сто в парични постъпления.
Аз много се учудвам на факта, че след като Програмата за приватизация е внесена на 1 декември миналата година, някой не се е сетил напоследък да я изтегли и малко да попромени тези цифри.
Абсолютно невъзможно е някой да си помисли, че 10 милиарда лева могат да влязат в хазната тази година или в приходите на приватизацията при условие, че основният лихвен процент в момента е 108 на сто. И на 80 да спадне, и на 90 да спадне, и на 75 да спадне, няма кой да дава кредити, за да могат да се купят предприятията. Недейте забравя елементарни неща, че 20 милиарда приходи, от които 10 милиарда в парични постъпления означава 10 милиарда лева да излязат от българските банки, защото чужди инвестиции няма тази година и няма да има, да бъдат дадени под форма на кредити на купувачите на предприятия. Има ли 10 милиарда в момента в българските банки и в търговските банки изобщо? Как може изобщо да се пишат такива неща към днешна дата! Към 1 декември може би правителството е имало някакви илюзии още, но към 15 май правителството не би трябвало да има такива илюзии, след като се е захапало със зъби за измислена структурна реформа в момента, за да изпроси кредит от Международния валутен фонд.
По отношение на списъците-приложения към Програмата за приватизаиця, оставям настрани всичко това, което знаем, че няма абсолютно никакво значение, защото това, което се пише, после не се изпълнява и не води до никакви санкции от неизпълнението му. Винаги сме знаели, че тази програма се пише, за да се оформят някакви макрорамки на приватизационния процес и оттук нататък списъците общо взето са безсмислени.
Искам да ви обърна внимание само на един списък, който е нов. Сбъдна се лелейната мечта на някои депутати от левицата, които още от 1992 г. си мечтаят програмата да бъде придружена със списък на предприятията, които ще се приватизират през годината. Изгласувахте си го, приехте си такъв списък. Видяхте още в първия ден, в който седнахме да приемаме този списък, се оказа, че той половината е сбъркан от Министерството на промишлеността. И като е сбъркан какво от това? Можехме да го приемем и сбъркан. Помислете си - това е списък на предприятията, за които органите по чл. 3, ал. 1, точки 1, 2 и 3 от закона задължително приемат решение за приватизация през 1996 г. Е, имаме списък и ако на "Промет" - ЕООД, село Дебелт, Бургаска област, първото предприятие, на което отварям, ако на първото предприятие не му бъде открита процедура през 1996 г. какво ще стане? (Реплики от залата) Ако не му откриеш, какво ще стане? Нищо! А ако се открие процедурата, както Ренета Инджова откри процедури през 1993 и 1994 г., които си стоят и до ден днешен открити и не е мръднала процедурата по тях нито със сантиметър напред? Какво от това, че има такъв списък? Каква индикация ни дава той? Че ще бъдат сключени сделки с тези предприятия ли? Че ще има някакви приходи от продажбата на тези предприятия ли?
Неслучайно тук господин Койчев в движение в залата прави промени в този списък и всички сме съгласни, защото и да не ни го беше казал това и да бяхме го изгласували, какво от това? Не може Народното събрание да се занимава с такива несериозни неща.
Аз ще помоля депутатите от левицата, които толкова настояваха за наличието на такъв списък на предприятията, за които трябва да бъдат открити процедури, да се замислят за това какво направиха и какъв списък днес ние тук приемаме.
За голямо съжаление трябва да ви кажа, че и тази програма няма да бъде изпълнена. Много съм доволен, че все пак стенографията продължава да съществува в Народното събрание и всеки може да прочете стенографския протокол. Ще се видим догодина, ако още го има това Народно събрание, ако не - в следващото с някои от вас. Ще се видим догодина и ще си говорим за изпълнението на програмата за 1996 г. Няма да е повече от 25 - 30 на сто за голямо съжаление, колкото и да се опитвате да надуете цифрите. Програмата отново е нереалистична, програмата отново е извън всякакви пропорции и ако към месец декември някой все пак е имал аргументи да я защитава, днес министър-председателят, министърът на икономическото развитие, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация не биха могли с чисто сърце да кажат, че заложените данни в нея изобщо отговарят на истината днес, към 15 май, когато доларът е над 100 лева и лихвата е 108 на сто, и когато споразумение с Международния валутен фонд не се вижда на хоризонта. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Не съм получила списък на ораторите и затова ще гледам в залата.
Има думата професор Стефан Стоилов, за да изпълня изискването на правилника - да се редуват ораторите.
Най-добре е да ми се даде списък. Други заявки за изказване? - Не виждам.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Няколко думи по предложения проект за програма за 1996 г.
В редица отношения оценките, които даде господин Божков, отразяват действителното положение. Големият въпрос обаче е дали агенцията, представяйки ни тази програма, все пак може в движение да направи нещо с оглед да се осигури, ако не 20 милиарда, но по-голямата част от това число да бъде изпълнена.
Аз продължавам да бъда един от тези, които смятат, че макар и да се допусна закъснение през есента на 1995 г., в рамките на 1996 г. с цената на всичко трябва да бъде ускорена процедурата за онези големи обекти, които поне в някаква степен вече са офертирани, главно на външни инвеститори. Шансът аз виждам там. И ако от началото на годината Министерският съвет обяви, а тук преди месец прие и решение за обявяване продажбата на два големи обекта, помоему даже и да е загубено част от времето, то в рамките на възможното процедурите могат да бъдат ускорени и част от тези средства да постъпят и в рамките на бюджетната 1996 г. Иначе аз съм съгласен: българският купувач е маломощен, банките са в тежко положение, източникът на ресурса, с който се правеха някои от покупките, пресъхва или ще пресъхне даже в редица случаи. Вярно е, че някои купувачи в България се обръщат за кредити навън. Това е добре. Това са наистина свежи постъпления, реални постъпления. Но като цяло една такава амбициозна програма може да бъде изпълнена само с продажбата на крупни обекти. И големите усилия на собственика чрез тези, които го представляват на гишетата на приватизацията, е тези неща да бъдат максимално ускорени. Господин Божков се отнася скептично към тази възможност, но аз мисля, че няма място за скептицизъм, тъй като става дума за сериозни неща, които предизвикват интерес навън. И особено, ако става дума за телекомуникациите, след една обявена политическа позиция и казаното вече в Европа, че след 1998 г. там ще става приватизиране на телекомуникационните системи и тогава на пазара ще има по-голямо предлагане отколкото сега и вчера, ние сме заинтересовани да ускорим този процес като страна, която продава. Това е едно.
Второ, аз лично съжалявам, че за разлика от миналогодишната програма, тук, на първо място, когато се изброяват формите на приватизация, не е сложена онази форма, за която сутринта водихме някакви малки битки.
Както миналата година, така и сега съм убеден, казах го тогава, ще си позволя да ви отнема половин минута, ще го повторя и сега. Големият шанс да се постигне един солиден пласт на преструктуриране в българската промишленост по отношение на средни и малки, та даже и по-големи предприятия, това е тази форма. Тя неслучайно миналата година беше сложена на първо място. И ако органите, които се занимават с приватизацията, бяха дали рамо, вие в края на годината можеше да отчетете неколстотин предприятия, раздържавени по този начин. И щяхте да имате в сметките си плащания за следващите години, щяхте да получите началните 10 на сто. Тези предприятия щяха да скъсат пъпната си връв с чиновника, нямаше да имаме грижа за загубите им, тъй като повече от тях щяха да "дръпнат", защото няма накъде да отидат, другото е пропаст. И това, че вие измествате акцентите, ми дава още едно основание да смятам, че наистина това рамо е липсвало през 1995 г., както многократно констатирахме, и поради това се получиха мижави резултати по линията на работническо-мениджърската приватизация.
Аз съжалявам и мисля, че много от депутатите в тази зала съжаляват за тези резултати. Сега да искам това да прилича тук на страница 2 на онова, което имахме в 1995 г., явно е безсмислено. Безсмислено е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Коста Андреев има думата.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги! Аз съм съгласен с професор Стоилов, че действително се изостава в касовата приватизация и би следвало да се навакса това изоставане. Но мисля, че право има и господин Божков, като тук се изказа и посочи в конкретни примери една непрецизност, що се отнася до това, което се предлага за приватизация.
Аз искам в този ред на мисли също да изкажа едни съображения във връзка с едно предприятие в Хасковска област. Става дума за винарска къща "Сакар" в Любимец, която беше предложена от хората на този край за масовата приватизация. Очакванията са именно тя да бъде предложена в списъка за масовата приватизация. Мисля, че сега ще настъпи едно голямо разочарование, тъй като населението от този край няма в какво друго всъщност да си вложи боновете, освен в тази винарска къща. А тя действително е едно много добро предприятие. Но може би защото именно е много добро и много печелившо предприятие, лакомо парченце, затова и са насочени към това предприятие апетитите на много групировки. Аз искам решително да възразя за включването на това предприятие в този списък и ще настоявам то да бъде извадено от него, защото по този начин ние лишаваме хиляди хора и преди всичко селяните от този край, които произвеждат суровината за това предприятие, някъде да вложат своите бонове. Мисля, че това е и социално справедливо. В никакъв случай ние не можем да гледаме само едната страна на проблема. Вярно е, сухи пари са нужни. Но са нужни, така да се каже, и опорни точки за хората, за производителите на земеделието у нас.
Затова още един път искам да подчертая, че би следвало да се извърши тази промяна, която ще бъде социално справедлива промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Други желаещи? - Не виждам?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Тя е включена ли е в списъка?
КОСТА АНДРЕЕВ: Тя е представена за списъка. Няколко пъти беше вкарвана, изваждана и т.н. Явно нещата тук са спорни, защото се води борба за това предприятие. Мисля, че все пак тук трябва да надделее това, за което говорих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да се уточни въпроса, за да може когато се докладва решението окончателно, преди гласуване да бъде ясно.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Странно е, че наистина се връщаме към приемането на някакъв списък, който според мен е абсолютно излишен.
Предишната година ние приехме един списък на предприятията, които не могат да бъдат приватизирани през нея или пък могат при определени условия да бъдат приватизирани. Мисля, е това беше достатъчно. То значи, че всички останали предприятия могат да бъдат приватизирани при условие, че се намери купувач или при избора на най-добрия купувач.
Аз не мога да проумея как въобще може да се говори, че една фирма я искали групировки или някои хора, или някоя фирма, която някой не я харесва. Ами, този, който даде най-добра цена, естествено, че той ще бъде купувачът. На пазара продавачът никога не си избира клиентите. За него най-добрият купувач е този, който даде най-добрата цена. И точно затова аз мисля, че колкото повече ограничения слагаме, защото и този списък е едно ограничение за мен, толкова по-лошо за тези, които го предлагат дори. Аз например догодина ще искам да се потърси сметка защо част от тези предприятия, въпреки че са в списъка, не са приватизирани, не са си сменили собствениците, след като приемаме такъв списък на задължителните едва ли не за приватизация предприятия.
Значи колкото по-малко са условията, които поставяме, толкова по-добре, според мен. Аз винаги бих защитавал тезата, че всеки, който има намерения да участва като купувач на едно предприятие, трябва да има тази възможност да води преговори, ако трябва, ако са преговори с потенциален купувач, да участва в търг или в конкурс и вече там компетентните органи да решат дали той отговаря на условията, по които те искат да продадат предприятието.
Мога да ви кажа, че миналата година имаше много повече предприятия, които можеха да бъдат приватизирани. Обаче министерствата не разрешиха много сделки да бъдат осъществени. Аз знам примери, когато тези сделки направо умишлено бяха прекратени, особено когато ставаше дума за мениджърско-работническа приватизация. Ако министерствата продължават да работят по този начин и ако се появи такава тенденция в Агенцията за приватизация, мога да ви кажа, че процесът на приватизация няма да се ускори. Дайте да пуснем свободно да се извършва тази продажба на предприятията. Съгласен съм, че също би трябвало да се увеличи възможността за закупуване на обособени части, защото има много заводи, в които има започнати, построени цехове, обаче вътре въобще няма доставено оборудване и фактически те са отделно от технологичния цикъл на завода и спокойно могат да бъдат продадени като обособени обекти. Ако се направи една такава ревизия, ще се види, че много по-лесно могат да бъдат продадени тези обособени части, а оттам нататък вече по-лесно може да се намери купувач за това, което остане от завода в този му вид, в който е - затворен технологичен цикъл на завода.
Тоест аз смятам, че за да има успех приватизацията, би трябвало да стане така, че да има по-голяма свобода, да има по-големи възможности за тези, които искат да участват в касовата приватизация. Дори съм склонен да направя един експеримент, да видим какво ще се получи. Аз мога отсега да ви кажа, че ако поискам в момента да купя едно предприятие, ще се намерят хиляда причини, за да не бъда допуснат и да го купя. Да не говорим за това, че е почти невъзможно работническо-мениджърски екип да намери откъде да вземе кредит, за да купи предприятието.
Това е една изключително важна причина за спирането на процеса на приватизацията. Такова ходене по мъките е за тези, които се захванат с тази дейност, че срокът, в който те би трябвало да платят предприятието, част от него, в зависимост от това какъв е договорът, не им стига, за да осигурят кредит, с който да платят тази част, която трябва да се плати кеш.
Така че за мен процесът на приватизация може да се ускори, ако се създадат необходимите условия за това. Не се ли създадат, догодина ще си говорим същите неща, които и досега си говорим в тази зала, които си говорим в комисията, и в края на краищата отново ще отчетем, че сме на последно място в приватизационния процес между страните от Централна и Източна Европа.
Така че, ако искаме всички да се ускори процесът, трябва да работим първо за подобряване на условията за протичането на процеса на приватизация и за по-голямо доверие към купувачите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Моля, господин Койчев, да предложите още един път преди гласуване проекторешението, без да повтаряте осемте нови... Няма други желаещи за изказване.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Процедурен въпрос - госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, преди да пристъпим към гласуване на програмата за приватизация от името на Парламентарната група на демократичната левица правя предложение Народното събрание да проведе извънредно заседание от 14,30 ч. днес с единствена точка в дневния ред - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело. Благодаря ви. (Изразено неодобрение в блока на опозицията)
РЕПЛИКА НА ДЕПУТАТ ОТ СДС: Извънредно заседание на извънредното заседание.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Не е възможно да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имаме практика. Няма пречки в правилника.
Моля, господин Йордан Соколов има думата по въпроса. Най-вероятно обратно становище.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Нашата парламентарна група ще гласува "против". От 14 ч. има отдавна обявено заседание на Националния координационен съвет. Всички депутати по право са членове на НКС на Съюза на демократичните сили, така че и да искаме, не можем да вземем участие.
А ако някой от мнозинството си прави илюзии, че с извънредно заседание по Закона за банките ще спре разрухата на банковата система, та непременно днес това трябва да бъде разгледано, толкова по-зле за него. (Шум и реплики в блока на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Красимир Премянов има думата.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, смятам, че призванието на народните представители е да приемат необходимите за страната и обществото закони. Аз искам да помоля господин Соколов да анализират и съпоставят важността на двете мероприятия. Едното е заседание на Координационния съвет, другото е важно заседание на Народното събрание, което трябва да приеме закони с приоритетна важност за страната, и на тази основа да определи своето отношение - желание или нежелание, участие или неучастие в това заседание, което трябва да се проведе.
Имах възможност да се консултирам с доста хора, които имат отношение към темата, която трябва да обсъжда Народното събрание. Трябва да ви кажа, че в цялото общество, така и сред специалистите и нашите външни партньори се смята, че това е един приоритетен закон. Уверявам ви, че БСП и нашите партньори от коалицията биха пренебрегнали всякакви вътрешнопартийни мероприятия в името на обществените интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Режим на гласуване, гласуваме процедурното предложение за извънредно заседание от 14,30 ч. с единствена точка от дневния ред - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Когато БСП имаше пленум, отмениха заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Доколкото си спомням БСП прави пленумите си в неделя. (Шум и изразено неодобрение в блока на опозицията, реплики)
От общо гласували 169 народни представители, за - 121, против - 46, въздържали се - 2.
Предложението е прието.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От името на групата говори господин Соколов.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Не, господин Соколов имаше процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, имате думата. Господин Александър Божков от името на парламентарна група.


АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили искам да заявя, че ако правителството и парламентарното мнозинство възнамеряват да започват толково широко рекламираната структурна реформа по този начин, ако минира диалога с опозицията от първия ден и смята, че парламентарно заседание на тема закон за банките може да се провежда без да бъде предварително обявено, без да бъде предварително разяснено и разгласено, в извънредно заседание в извънредното заседание, и ако смятате, че това е парламентарна процедура, ако смятате, че това е парламентарно поведение, и ако смятате, че по този начин оттук нататък ще приемате законите, очевидно ще си ги приемате сами и ще носите цялата отговорност за тях.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили няма да участвува в извънредното заседание на парламента, обявено за днес следобед. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Койчев, моля Ви да прочетете решението.
ЦОНЬО БОТЕВ (от място): Цяла глава е отпаднала след първото четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Мисля, че Икономическата комисия и Бюджетната комисия са си свършили работата, така че тази тема не е новина.
Имате думата, господин Койчев, за да прочетете решението.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: В хода на обсъждането беше направено предложение за изваждане от списъка в Приложение N 7 на Винарска къща "Сакар" - ЕООД, в град Любимец, Хасковска област.
Аз предлагам, за да бъдем коректни към вносителя, да прегласуваме това предложение на господин Коста Андреев и след това ан блок да утвърдим списъка, тъй като други предложения нямаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Едно-единствено предложение беше направено, като изключим предложението, което направи господин Койчев за корекции от името на Икономическата комисия, но то е част от предложеното решение, за изваждане на Винарска къща "Сакар" в гр. Любимец от списъка, от Приложение N 7. Предложението на народния представител Коста Андреев.
От общо гласували 159 народни представители, за - 104, против - 28, въздържали се - 27.
Приема се това предложение на господин Коста Андреев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Заличава се от списъка в Приложение N 7 на стр. 4 - Министерство на земеделието и хранителната промишленост, позиция 24 - Винарска къща "Сакар" - ЕООД, град Любимец, Хасковска област.
А сега ще прочета решението:

"Р Е Ш Е Н И Е
за приемане на Програмата за приватизация на държавните предприятия през 1996 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия
Р Е Ш И:
Приема Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1996 г. в съответствие с чл. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Гласуваме решението като цяло, в което са отчетени и направените корекции в раздела "Министерство на промишлеността" от Приложение N 7, както и вече внесената отделна поправка по предложение на народния представител Коста Андреев. Моля, гласувайте.
От общо гласували 142 народни представители, за - 125, против - 5, въздържали се - 12.
С това е приета Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1996 г.
В 14,30 ч. започва второто за деня извънредно заседание с единствена точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 13,55 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Георги Георгиев

Яшо Минков