Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам второто извънредно заседание за днес с единствена точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКИТЕ И КРЕДИТНОТО ДЕЛО - второ четене.
Давам думата на господин Михайлов за процедурно предложение.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, моля при разглеждането на законопроекта на второ четене да бъде гласувано присъствието в залата на управителя на Българската народна банка господин Любомир Филипов и на членовете на Управителния съвет Стратев и Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение да бъдат поканени господата в залата.
От общо гласували 127 народни представители, за - 126, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Моля да поканите господата в залата.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва законопроекта. Заповядайте, господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да направя процедурно предложение за обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело и ще моля народните представители да се произнесат по това процедурно предложение.
Ще припомня само, че в Народното събрание бяха постъпили два законопроекта за изменение на Закона за банките и кредитното дело. Единият - с вносител Министерският съвет, уреждащ проблемите на несъстоятелността и взаимоотношенията между Централната банка и търговските банки. Вторият законопроект беше с вносител народният представител Росен Михайлов и група народни представители, уреждащ проблемите с влогово-кредитните кооперации или така наречените популярни банки. Народното събрание обсъди двата законопроекта и ги прие на първо четене. Те бяха приети на 12 април 1996 г. поотделно.
Двата проекта изменят един и същ закон - Закона за банките и кредитното дело, но уреждат различни по предмет и съдържание сложни обществени отношения. В случая не е налице хипотезата на чл. 68 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради което двата законопроекта продължават своето развитие самостоятелно.
Сегашното второ четене предлагаме да бъде само по единия законопроект - този на Министерския съвет, който урежда проблема за несъстоятелността.
Процедурното ми предложение, господин председател и уважаеми колеги, е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело в частта му за влогово-кредитните кооперации да се разглежда самостоятелно и да бъде предложен от Комисията по бюджет и финанси за второ четене отделно от това изменение и допълнение по Закона за банките и кредитното дело, което се предлага сега. Това е предложение на комисията, което беше обсъдено вчера на нашето заседание и моля това процедурно предложение да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения по това процедурно предложение? - Няма.
Моля да гласувате!
От общо гласували 126 народни представители, за - 126, против и въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Господин Желев, моля да докладвате този законопроект.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело" (обн., ДВ, бр. 25 от 1992 г.; Решение N 7 на Конституционния съд от 1992 г. - бр. 62 от 1992 г., изм. бр. 59 и 109 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г. и бр. 12 от 1996 г.)
Параграф 1 - текст на вносителя:
"§ 1. В ал. 4 на чл. 1 думите "тринадесета и четиринадесета" се заменят с "шестнадесета и седемнадесета".
Няма предложения на народните представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прочетете и следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на досегашния чл. 4 става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"Ал. 2. Банките могат да откриват повече от един клон в отделно населено място, включително по седалището си".
Комисията подкрепя текста на вносителя. Няма предложения на народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По § 1 и § 2 има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 124 народни представители, за - 124, против и въздържали се - няма.
Параграф 1 и § 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 3 - предложение на вносителя - Министерския съвет.
"§ 3. Точка 5 от ал. 2 на чл. 9 се изменя така:
"5. сведения за лицата, записали над 1 на сто от капитала, удостоверяващи произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции. Физическите лица и ръководителите на юридическите лица представят декларация, че средствата не са заемни".
Няма предложения на народни представители.
Комисията по бюджет и финанси предлага следното съдържание на § 3:
Точка 5 на ал. 2 се изменя така:
"5. данни за лицата, записали над 1 на сто от капитала, удостоверяващи произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции. Физическите лица и представители на юридическите лица декларират, че средствата не са заемни".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Думата има Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Чисто техническа поправка - "представители" също трябва да бъде членувано и да стане: "физическите лица и представителите на юридическите лица декларират..." и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С тази редакционна поправка моля да гласувате § 3 така, както беше представен от комисията.
От общо гласували 125 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - няма.
§ 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 4. Текст на вносителя: В ал. 1 на чл. 14 се създава т. 7:
"7. Установи, че вноски срещу записани акции не са направени със собствени средства."
Няма предложения на народни представители. Предложение на комисията по бюджет и финанси:
Точка 7 се изменя така:
"7. Установи, че лица, записали над 1 на сто от капитала, са направили вноски със заемни средства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 4 така, както е представен от комисията.
От общо гласували 126 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 1.
§ 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 5. Текст на вносителя - Министерски съвет: в чл. 19 се правят следните изменения:
"1. В ал. 1 думите "временно", за срок до 6 месеца или "окончателно" се заличават.
2. Изречение второ от ал. 2 се изменя така: "В случаите на ал. 1, т. 2-5 с решението се назначава квестор с правомощия по чл. 58 до назначаването на ликвидатор."
Третото предложение по този параграф е: ал. 3 се заличава.
Няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя, като в т. 2 след думите "по чл. 58" се добавя "ал. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 5 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 124 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - няма.
§ 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на Комисията по бюджет и финанси за нов параграф, условно с номерация 5а, ще моля народните представители да ни дадат възможност след това да подредим останалите параграфи, без да докладваме това в залата.
§ 5а. Чл. 26 се изменя, както следва:
Чл. 26. Ал. 1. За покриване на безнадеждни и съмнителни вземания банките заделят специални резерви.
Ал. 2. Заделените резерви по ал. 1 се отчитат като разход.
Ал. 3. Централната банка определя критериите за класифициране на вземанията като безнадеждни и съмнителни, както и съотношението на специалните резерви към общите суми на тези вземания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Има думата Росен Михайлов.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, предлагам в чл. 26 да направим следните - според мен те са стилни - корекции по отношение на ал. 1, която да придобие следния вид:
"Чл. 26. Ал. 1. За покриване на безнадеждни и съмнителни вземания банките формират специални резерви (провизии).
Ал. 2. Резервите (провизиите) по ал. 1 са елемент на счетоводните разходи."
Ал. 3 остава във вида, в който беше докладвана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
С тези редакционни поправки моля да гласувате § 5а.
От общо гласували 123 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - няма.
§ 5а е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 6. Текст на вносителя: В чл. 31 се добавя изречение второ: "Условията и редът за създаване и функциониране на системата се определят с наредба на Централната банка".
Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 126 народни представители, за - 126, против - няма, въздържали се - няма.
§ 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 7. В ал. 1 на чл. 36 се добавя изречение второ: "Като обезпечение не могат да бъдат приемани акции и облигации, издадени от нея или от икономически свързани с нея лица".
Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносителя, като предлага думите "и облигации" да отпаднат. Предложения на народни представители няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 7 така, както беше представен от комисията.
От общо гласували 124 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - няма.
§ 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 8. Предложение на комисията:
"§ 8. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) т. 6 се изменя така:
"6. Да отстрани от длъжност лица, оправомощени да управляват и представляват банката."
б) създава се нова т. 7:
"7. Да отстрани от длъжност всички членове на Съвета на директорите, съответно всички членове на Управителния и надзорния съвет."
в) досегашната т. 7 става т. 8.
2. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. В случаите на ал. 1, т. 6 Централната банка определя срок, в който компетентният орган следва да овласти други лица. Ако в определения срок това не бъде извършено и броят на останалите овластени лица е по-малък от минимално изисквания, съгласно закона и устава, както и когато за попълването на състава е необходимо решение на Общото събрание на акционерите, Централната банка отстранява и останалите оправомощени лица и назначава за срок не по-дълъг от 6 месеца двама или повече квестори с правомощията на управляващи и представляващи банката до избирането от компетентния орган на други лица, които отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1. Тази разпоредба се прилага и в случаите на чл. 8, ал. 2 и чл. 51."
Т. 3. Създават се нови ал. 3, 4 и 5:
"Ал. 3. В случаите на ал. 1, т. 7 Централната банка назначава двама или повече квестори с правомощие за цялостно управление и представителство на банката до формирането на нови органи, но за срок не по-дълъг от 6 месеца.

Ал. 4. В неотложни случаи при налагането на мерки по ал. 1, точки 5, 6, 7 и 8 разпоредбите на Закона за административното производство по чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица, не се прилагат.
Ал. 5. Съдът, по искане на Централната банка, вписва в търговския регистър и обнародва в "Държавен вестник" новите обстоятелства в случаите на ал. 1, точки 5, 6 и 7 и ал. 2 и ал. 3."
4. Досегашните ал. 3 и ал. 4 стават съответно ал. 6 и ал. 7."
Това е предложението на комисията.
Други предложения на народни представители няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате § 8 така, както беше представен от комисията.
От общо гласували 124 народни представители, за - 123, против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 8 е приет.
Параграф 9.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 9. Създава се нова глава 12 "Квестор".
"Глава 12.
Квестор.
Чл. 57. ( Текст на вносителя) Ал. 1. Квесторът е физическо лице.
Ал. 2. Квесторът трябва да отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1, точки 1 - 6, както и:
1. да не е едноличен търговец или член на изпълнителен или контролен орган, или неограничено отговорен съдружник в съдружество или кооперация, ако е открито производство по несъстоятелност, или ако производството по несъстоятелност е прекратено и са останали неудовлетворени кредитори;
2. да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник;
3. да не е съпруг, роднина по права линия или по съребрена линия до шеста степен, или по сватовство до трета степен на член на управителен или контролен орган на банката;
4. да не се намира с банката, с нейн кредитор или длъжник в отношения, които пораждат основателни съмнения за неговото безпристрастие.
Ал. 3. Когато са назначени две или повече лица за квестори, те вземат решения с единодушие и упражняват правомощията си съвместно, освен ако Централната банка реши друго.
Ал. 4. Квесторът декларира писмено пред Централната банка обстоятелствата по ал. 2. Той е длъжен да уведоми незабавно Централната банка за промените в тези обстоятелства.
Ал. 5. Квесторът се назначава от списъка на квесторите при Централната банка."
Няма предложения на народни представители.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
Предлага чл. 57 да има следното съдържание:
"Чл. 57. Ал. 1. Квесторът е физическо лице.
Ал. 2. Квесторът трябва да отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1, точки 1 - 6, както и:
1. да не е едноличен търговец или член на изпълнителен или контролен орган, или не е ограничено отговорен съдружник в дружество или кооперация, ако е открито производство по несъстоятелност или ако производството по несъстоятелност е прекратено и са останали неудовлетворени кредитори;
2. да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник;
3. да не е съпруг, роднина по права линия или по съребрена линия до шеста степен или по сватовство до трета степен на член на управителен или контролен орган на банката;
4. да не се намира с банката или с нейн длъжник в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие.
Ал. 3. Когато са назначени две или повече лица за квестори, те вземат решения с единодушие и упражняват правомощията си съвместно, освен ако Централната банка реши друго.
Ал. 4. Квесторът декларира писмено пред Централната банка обстоятелствата по ал. 2. Той е длъжен да уведоми незабавно Централната банка за промените в тези обстоятелства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения в залата по този текст? - Няма.
Моля да гласувате § 9, който включва създаването на нова глава 12, заглавието на главата "Квестор" и първият текст на тази глава - чл. 57 с четирите алинеи.
От общо гласували 125 народни представители, за - 125.
Приема се това предложение.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 58 - текст на вносителя.
"Чл. 58. Ал. 1. В случаите по чл. 56, ал. 1, т. 5 Централната банка може да назначи квестор (квестори), които:
1. следи дали операциите на банката се извършват съгласно действащите нормативни актове;
2. спира изпълнението на решения на управителните органи на банката, които противоречат на нормативните актове;
3. изисква всички или определени от него сделки да се сключват с негово предварително писмено разрешение.
Ал. 2. Квесторът записва в прошнурован и прономерован дневник предприетите от него действия по ал. 1, точки 2 и 3."
Няма предложения на народни представители.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
Предлага чл. 58 да има следното съдържание:
"Чл. 58. Ал. 1. Назначеният по реда на чл. 19, ал. 2 квестор има следните правомощия:
1. на свободен достъп до всички помещения на банката;
2. да проверява и проучва всички операции на банката;
3. да изисква всички или определени от него сделки да се сключват след негово предварително писмено разрешение. Извършените без негово разрешение сделки са нищожни;
4. да взема други необходими мерки за запазване имуществата на банката, включително да спира изпълнение на решения на управителните органи на банката;
5. да събира необходимите данни и документи за обхванатите от системата за гарантиране на влоговете лица и ги представя в установените срокове на органа, на който е възложено нейното управление.
Ал. 2. Назначеният по реда на чл. 56, ал. 1, т. 5 квестор упражнява контрол върху дейността на банката за спазването на наложените й ограничения. При осъществяването на контрола той има и правомощията по ал. 1, точки 1 и 2.
Ал. 3. Назначените по реда на чл. 56, ал. 1, т. 6 квестори упражняват съвместно правомощията по управление и представителство на банката на отстранените лица.
Ал. 4. Назначените квестори по реда на чл. 56, ал. 1, т. 7 и чл. 65, ал. 2 упражняват съвместно правомощията на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, включително правомощията по управление и представителство на банката. Ако банката е акционерно дружество с двустепенна система на управление, разпоредбите на Търговския закон относно правомощията на надзорния съвет не се прилагат."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения.
Моля да гласувате чл. 58 в редакцията, която беше предложена от Комисията по бюджет и финанси.
От общо гласували 124 народни представители, за - 123, против - 1.
Приема се чл. 58.
Има думата господин Венцеслав Димитров, от името на парламентарна група, до 10 минути.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаема госпожо председателствуваща, колеги! ...
ИВО АТАНАСОВ (от място): Колко бири удари?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Май че Вие сте ударили, не аз. Това беше господин Иво Атанасов, който се закани миналата седмица, че ще върне чл. 1.
Господин Атанасов, използвам присъствието на господин Премянов да характеризирам това, което се прави тук - точно към връщане на чл. 1. В момента точно това правите и ако хвърлите един поглед на пленарната зала, ще видите, че вие сте тези, които си предлагат законите, които ги обсъждат, които ги приемат. Но българският народ е този, който ще поеме цялата тежест от тяхното изпълнение. (Шум и реплики в блока на мнозинството)
Бих желал тези, които репликират, да станат и да говорят, ако са специалисти. Ако са обикновени клакьори, могат да отидат в цирка, в театъра или на някои други представления да ги правят тия неща.
Това, което става, господа (това го казвам за протокола, не за вас), е срамота за българската демокрация и за българския парламент. Приема се поправка в Закона за банките и кредитното дело по един начин, който, госпожо Ананиева, аз се учудвам как Вие като председателствуваща, знам, че Вие сте длъжна да подкрепяте Вашата парламентарна група, но в момента е в рязко противоречие с правилника. В рязко противоречие с правилника!
Този закон на първо четене беше приет на Разпети петък, когато ние отказахме да го обсъждаме. Беше обсъден единствено, бих казал, по един добър начин, господин Желев знае, на първо четене в Комисията по бюджет и финанси. За съжаление, в петък ни се сервира, на обяд, че ще има заседание на комисията в понеделник, когато обикновено се работи в избирателните райони. Помолих господин Желев да отложи заседанието за вторник, тоест сега да обсъдим закона и заедно тук да видим какво може да се направи, защото аз съм сигурен, че законът не е добър. Може би и тези от вас, които разбират нещо от банки, а това не сте вие, преобладаващата част, защото ако разбирахте, тия опашки нямаше да седят от сутринта пред всички банки, включително и пред БНБ.
Вие не осъзнавате какво правите с българската банково-финансова система! Тя се руши и вие смятате, че по принципа на корпуса за бързо реагиране и използването на парламента като корпус за бързо реагиране може да спаси това нещо. Не, това нещо не може да го направи, госпожо Караиванова.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Кой е виновен?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Виновен е който управлява, естествено, който има изпълнителната власт. (Шум и реплики в блока на мнозинството)
Но аз бих ви казал нещо друго. Ако искате да оправите банково-финансовата система, трябва да потърсите някаква форма на някакъв частичен консенсус и с другите политически сили в тази държава. Защото вие доказахте, че се проваляте. Доказахте, че тези хора, които сте избрали в изпълнителната власт, не могат да се оправят с тежестта, която сте им възложили. И аз се учудвам от вашето продължаващо отношение към тях. Вместо да видите как да оправим тези закони, вие искате да продължите да играете по тяхната свирка.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Говори по закона! Маргарит Мицев е този, който разруши банковата система. И стига си спекулирал!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Този закон е един не много добър закон. Вие, господине, ако разбирате от банки, излезте и говорете! Аз не знам по какво сте специалист, знам, че сте партиен функционер. Партийни функционери са и вашите министри. Но не превръщайте парламента в придатък към вашите партийни функционери. (Неразбираема реплика от мнозинството) Виждам, че ви е интересно.
Госпожо председателствуваща, ще осигурите ли ред в пленарната зала или прекратете заседанието?! (Весело оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: В залата има ред, господин Димитров. Ако Вие поемете ангажимент никога да не репликирате, ще Ви осигуря спокойствие.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господа, аз съм взел думата от името на парламентарната група. Изказвам се и по закона. Точно това е изказването по закона. (Шум и реплики: "Това е второ четене!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Второ четене до 10 минути от името на парламентарна група. Това е, за което съм дала думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Очаквам да се успокоите и да ми дадете поне още две минути за репликите, които ми отправяте.
Казах: на първо четене законът беше приет криминално, в отсъствие на опозицията. На второ четене също се приема в отсъствие на опозицията. Е, смятате ли, че това е нормален начин на приемане на законите?
Защо отсъствува опозицята? Защото отказва да работи, защото я е страх от материята, или защото вие налагате такава система на работа, при която парламентът се използва като корпус за бързо реагиране? Някакъв министър, който знам, че утре ще го изхвърлите като мръсно куче, дето се казва, от властта, ще си измиете ръцете с него, сега го защитавате всички като един. Ама извинете, тези хора, които съсипаха банковата сфера, не разбират нищо от банки! И аз го казах онзи ден - турили сте един професор по всичко, който ми е добър приятел, една банка доведе от 2 милиарда загуба до 8 милиарда загуба. Може би вече са 10. Кога смятате да спрете? Смятате, че с този закон ще я принудите да фалира и нещата ще се оправят! Напротив, нещата няма да се оправят по този начин, както сте тръгнали. Няма да се оправят, ако парламентът не бъде основен законодателен орган на тази страна, ако някои хора - държавни чиновници, си правят законите, а вие ги приемате. Ами, приемете ги наведнъж! Аз не виждам да има някаква дискусия. Послушах малко. Всичко се чете и се приема.
Аз предлагам, след малко ще напуснем, ще напусна и аз с моя колега Стоян Проданов, и ще ви дадем възможност да прочетете на един път закона и да го приемете. Обаче оттук отговорността е за вас.
Какво трябва да се направи? В момента приемате Закон за банковите фалити, а не правите нищо ...
Слушай, ти ако искаш да спиш, излизай (обръща се към народния представител Петър Слабаков)!
ПЕТЪР СЛАБАКОВ (от място): Много приказваш!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Знам, затова съм излязъл тук, да приказвам. Ти излез да приказваш! (Неразбираема реплика) А така, и аз ще кажа нещо друго: защото оттук дрехите ти миришат на мръсно, иди да се изпереш и тогава влез!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви се, господин Димитров! Моля Ви, говорете по ...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Извинявайте, каквото повикало, това се обадило. Иди да си изпереш дрехите и да си измиеш косата (обръща се към народния представител Петър Слабаков)! Точно така! (Неразбираема реплика от Петър Слабаков)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Димитров, моля Ви, запазете тона, още повече, че не говорите от лично Ваше име, а от името на цяла парламентарна група!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тонът - то си е моя работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ангажирате я с всичко, което казвате.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така е.
Господа, в предложения законопроект, първо, не са включени онези постановки, които третираха раздела за популярните банки. Те бяха приети на първо четене, както и останалите. Нямате право. Дори и да се приеме този законопроект, той не може да бъде публикуван в "Държавен вестник", преди да бъде обсъдена тук цялата тази глава за популярните банки. Те трябва да бъдат обсъдени и едва тогава законът може да бъде предложен на президента за указ и евентуално да излезе в "Държавен вестник" и да влезе в сила.
Недейте се опитва да правите мили очи на международните институции, като кажете колко сте готови да работите за тях! Трябваше да го докажете в продължение на година и половина.
Специално по закона ще ви кажа, че законът не атакува всичко онова в банковата система, което доведе банковата система до съвременното състояние. Само се опитва някак си да направи една по-бърза процедура за фалитите. Но всичките онези неща, които доведоха банковата система до това състояние, не са отстранени. И затова аз ги предложих, още когато обсъждахме законопроекта на първо четене в комисията. Искам 5-те процента да се запазят.
Господин Стратев направи едно предложение за чуждите банки. Аз предлагам в чл. 17, ал. 1 - "без разрешение на Централната банка" - тези думи да отпаднат и след това да се завърши с едно изречение: "Това не важи при дъщерно дружество на чуждестранна банка". И по този начин вашето възражение е отстранено, но 5-те процента ще останат, защото така продължаваме да поддържаме банки на групировки, които са заинтересовани не да пазят интересите на вложителите, а да защитават интересите на собствените си предприятия в ущърб на интересите на вложителите. Създайте още 19 души акционери с равни права, да видим тези, другите акционери, как ще разрешат на този с 5-те процента да дава лоши кредити и да разваля портфейла на банките! Без това нещо да се направи, банковата система няма начин да се оправи.


Освен това за чл. 29, ал. 1 предложих: "да не надвишават вложенията". Който чете, чете, но вложенията да не надвишават една втора от собствения капитал.
Освен това предложих също да не се разрешава на банка да участва със собственост в застрахователно дружество. При Закона за застраховането, който ще го гледаме, ще предложа и обратното, тоест да се издигне една стена - това е застраховане, това е банка, иначе става много опасно нещо. Една застрахователна компания казва: аз имам собственост в банката. Банката казва: аз имам собственост в застрахователното дружество. Не се знае кой, къде има собственост. На практика нито единият има собственост, нито другият има собственост и едните пренасят неблагоприятните си резултати върху другата финансова институция.
Мисля, че биха могли да се направят още ограничения, примерно за ръководители на банки. Доколкото знам наскоро една банка беше закрита, в смисъл, че беше заличена от регистъра. Защо?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Времето! Свърши времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз предполагам, че ще ми дадете още една минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И една минута - за отклоненията...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ:... защото тази, независимо от това, че беше свързана с една политическа сила или участваше в един приятелски кръг, освен това имаше там един изпълнителен директор, по-скоро изпълнителна директорка, която участваше в маса разни други еднолични фирми и т.н. Че как тази жена ще може да управлява парите на вложителите, след като тя не си знае къде са й другите лични интереси. Мисля, че това също така трябваше да бъде направено под формата на ограничение и да се каже, както ще направим Закона за застраховането: или икономист, или юрист може да управлява банка и без да има възможност да извършва друга дейност като търговец. Мисля, че това бихте могли да го направите.
Има и още работи, които могат да бъдат направени. И сигурно аз бих могъл да ги предложа, разбира се, ако имаше един нормален процес на обсъждане и приемане на този закон.
Но аз ви казвам: без да приемете закона или раздела за популярните банки в този закон това, което днес се обсъжда не може да приеме формата на закон. Може да приеме формата на закон едва след това.
И моля ви се, не казвайте, че ние сме против популярните банки. Ние искаме, но ето, сега, Централната банка няма съгласие или казва: не искаме. Вие искате само когато имате интерес от нещо. Но аз ви казвам: "Бързата кучка - слепи ги ражда". Не, че бавната не ги ражда слепи, но те после проглеждат, а на бързата не могат и да прогледнат! Това, което правите в момента е точно един такъв закон и вие, господа, поемате цялата отговорност за прилагането на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Две минути допълнително.
Господин Димитров, знаете, че предложенията се депозират в комисията и там се обсъжда, а не в пленарната зала. Така че...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Кога? Когато комисията заседаваше на Разпети Петък!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Венцеслав Димитров, моля Ви! Господин Красимир Премянов има думата. Каквото сте имали да кажете по законопроекта сте можели и в комисията и то вече достатъчно време мина от Разпети Петък. Оттогава мина доста време! (Шум и реплики в залата)
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! (Шум в залата, реплики, господин Венцеслав Димитров се готви да напусне пленарната зала. Няколко депутати от ПГДЛ го изпращат с реплики и подвиквания.)
Позволявам си да взема думата ... (Венцеслав Димитров се връща и влиза в спор с тях. Квесторите се намесват.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля! Моля, спокойно! Моля, спокойно!
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: ... крайно време е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Чакайте! ... задръжте го!... (Силен шум в залата, реплики) Моля, квесторът да вземе мерки!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (до микрофоните): Господин Премянов, един човек от Вашия район, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви, дала съм думата на господин Премянов!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (до микрофоните): Един човек от Вашия район, не го знам как се казва, знам, че е от Варна, понеже пътувам с него в самолета, в момента ми нанесе два удара по лицето! Моля Ви се, Вие одобрявате ли такова действие или не?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви се, господин Димитров!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (до микрофоните): Това Вас питам, защото Вие се борите срещу престъпността, а престъпникът е ето там! Ето го - онзи човек с брадата и мустаците е престъпник! (Силен шум в залата, реплики) Кажете как се казва! Кажете как се казва, господин професоре, и Вие!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Димитров, моля Ви да напуснете трибуната. Моля Ви да напуснете трибуната! Разменихте си и двамата любезности. Не беше правилно.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (всрани от микрофоните): Не, аз не съм го ударил!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не видях кой кого е ударил, но крещехте недопустимо, така че, моля Ви, напуснете трибуната.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Аз говоря от името на парламентарна група! Той ме репликира и идва после да ме удря. И ме удари два пъти, госпожо Ананиева. Ще го накажете ли или не?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз не съм видяла удрянето, но ще разговарям с колегите, които са наоколо да видя как са се развили нещата в задната част на залата. (Венцеслав Димитров продължава шумно да репликира председателстващата)
Дала съм думата на господин Красимир Премянов, а колегите наоколо, има и от Комисията по парламентарна етика, ще се запознаят със ситуацията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Господин Премянов, бих желал да кажете как се казва този човек с брадата отзад, онзи с работните дрехи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви да си седнете! Седнете си на мястото.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Няма да си седна, защото ще напусна залата именно поради Вашето водене на заседанието! (Шум в залата, реплики)
Или ме отстранете мен! Ако си правите каквото искате, въведете чл. 1! И кажете, че опозицията няма право да влиза в залата! (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Димитров, това което стана беше ... (Венцеслав Димитров шумно репликира председателстващата)
Моля Ви, успокойте се! Това, което стана беше недопустимо!... Беше недопустимо...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Ще викна вашият министър Добрев да вземе мерки срещу тези, които бият народните представители в пленарната зала!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Успокойте се! Успокойте се! Това, което стана беше недопустимо и в същото време искам да Ви обърна внимание, че и Вие се държите провокативно! Вие се държите провокационно.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Този човек!... Провокационно се държа заради моите изказвания, така ли?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не! Вие оскърбихте народния представител Слабаков. Вие оскърбихте колегата, който стои на последния ред...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): И понеже съм оскърбил, те могат да бият, така ли?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не! Не могат да бият! Никой никого не може да бие!
Има ли стълкновение, което е станало - аз няма да правя сега разследване. Ще реша допълнително въпроса.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Купете си очила! Виждам, че имате очила!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Току-що дадох думата на господин Красимир Премянов. Моля Ви да се държите прилично.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Значи не е имало побой в пленарната зала...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не, аз ще проуча дали е имало!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (всрани от микрофоните): Какво означава, че ще проучите?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Кой кого е ударил. Аз видях, че Вие двамата стигнахте в стълкновение...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Аз не съм ударил никого!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Но кой кого е ударил не мога да направя оттук разследване. Моля Ви, седнете. Мисля, че е напуснал вече залата този, за когото става дума. Няма го в залата. Напусна залата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Как се казва той? Как му е името?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Напусна залата.
Господин Премянов има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Госпожо Ананиева, ще си извадя медицинско! (Шум в залата, реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Казах, че той напусна залата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Да, но под Ваша протекция, защото Вашата парламентарна група...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не, аз ще помоля колегите да изяснят как е станал инцидентът. Имаше инцидент...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вие не видяхте ли?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Е, как да видя?!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз Ви казах, че напускам. Когато напусках, той се втурна към мене да ме бие. Защо? (Шум и реплики в залата) Какъв е този човек?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: А Вие дали казахте нещо също, не си спомняте, нали?! Изобщо казахте ли нещо?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Но аз не му знам дори и името. Той се втурна срещу мен, заради думите, които изказах тук!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз моля колегите, които бяха наблизо да изяснят след това ситуацията пред Комисията по парламентарна етика. Комисията по парламентарна етика ще възложим да проучи нещата и да разговарят с всички свидетели наоколо. Така че, смятайте, това е моето решение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз Ви казах, че отивате към чл. 1! Биете опозицията тук, в пленарната зала. Това е парекселанс член 1!
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Браво, браво! (Неразбираеми реплики, шум в залата)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ето ги! Не ги ли виждате, че те го насъскват! (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Успокойте се!
Господин Премянов има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (на излизане от залата): Засрамете се! Аз разбирам клакьори, разбирам подлизурство, подмазване, но това, което го правите надхвърля всичко! Затова следващият път доларът ще стане 300 лева и вие ще се обесите на полюлеите, обаче, вие, както и някои други, нямате никакво чувство за отговорност! Продължавайте нататък. Аз си отивам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Димитров!
Има думата господин Красимир Премянов.


КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, очевидно повишеният емоционален градус ... (Силен шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля колегите да бъдат спокойни, господин Венцеслав Димитров излиза с усмивка, няма проблем.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Някои от нас са имали възможност да бъдат свидетели на доста емоционални изявления и доста реактивно поведение. Искам да припомня на господин Димитров, надявам се, че ме чува, че той винаги е бил активен участник в подобни парламентарни свади и конфликти. Мисля, че той има достатъчно добри познания, има своя професионална област за изява, за да не си позволява да си служи с това, което не е неговата най-силна страна. Мисля, че тази провокация или емоционалност, която той демонстрира, не е допустима в Тридесет и седмото Народно събрание. И аз мисля, че ние като парламентарна група имаме интерес да настояваме Комисията по парламентарна етика да разгледа този случай и да излезе със справедливо решение, което осъжда недопустимо поведение в Народното събрание и реплики, които чухме всички, които бяха изречени от господин Венцеслав Димитров.
Но тъй като се занимаваме с един изключително важен закон и заради стенограмата, защото виждам, че когато обществените арбитри или тези, които Конституцията е визирала, трябва да преценяват съответните несъгласия или възражения срещу нашите актове, те най-малко вземат предвид необходимите доказателства, аз искам стенограмата да бъде основанието, на което да се базираме, когато с ясно съзнание, с ясни мотиви, с формулирани цели, които представихме пред обществото, ние приемаме този закон. В залата се намираха и се намират депутати от различни парламентарни групи. Разбрахме, че поради партийни причини една от тях - Съюзът на демократичните сили, е възпрепятствана да участва в приемането на този изключително важен закон за България, закон важен не от гледна точка на уреждане единствено на вътрешните проблеми със собствените сили на управлението, а и от взаимоотношенията с международните финансови институции. Всички ангажименти, които народните представители имаха, комисиите на Народното събрание, в които са ангажирани депутатите от левицата, партийните ангажименти на левицата, която е съставена от няколко партии, ние ги оставихме на заден план и ги отложихме за друго време, за да можем да реагираме на тази обществена потребност, необходима за България, за да реагираме на събития и факти, които настъпиха в резултат на същия този подход, който за съжаление в минали години владееше Народното събрание.
Аз искам да си позволя да не се съглася с господин Димитров с присвояването на авторство по законовата уредба на банките и кредитното дело. Той даже си заслужи едно справедливо от гледна точка на неговата професия и теоретична подготовка, справедливо от гледна точка на неговата активност във Великото Народно събрание прозвище "Венци-банката". Лайтмотивът в цялото негово участие във Великото Народно събрание беше посветен в най-общи линии на банките и Българската народна банка в частност. Под давлението на емоционални, външни и други фактори се уреди законовата уредба на банките и кредитното дело. Вероятно не в най-спокойна и трезва атмосфера беше приет този закон и се предприеха действия от управлението на Съюза на демократичните сили тогава, за да се решат проблемите на банките и кредитното дело. Причините, които бяха заложени тогава, преди 4-5 години, днес се проявиха с пълна сила в българското общество.
Ние сме тази политическа сила, която се е ангажирала с това да възстановява българската държавност и да стабилизира управлението на страната. Искам да подчертая, че мотивът, който ни води в дадения случай, е именно това - да въведем порядък в банковата система съгласувано с Българската банка, с Международния валутен фонд и Световната банка за реконструкция и развитие.
Този закон, който ние приемаме, съответства на всички предложения, които са внесени за второ четене. Той е внесен преди много месеци. Ние сме дали достатъчно време на всички евентуални вносители на предложения да го направят. Искам да подчертая, че господин Димитров не е направил нито едно предложение. Следователно в съответствие с Правилника и реда за приемане на законите в нашето Народно събрание, ние можем да обсъждаме само текстове, които съществуват в реалното правно пространство, а това са текстовете, които господин Кирил Желев от името на Комисията по бюджета и финансите представя пред Народното събрание, което, подчертавам, днес не е в пълен състав, но е с участието на различни парламентарни групи, които проявиха висока държавна и обществена отговорност и което е в състояние да реагира на всички предложения, които са направени за второ четене на този закон.
Уважаема госпожо председател, искам да се извиня за това, че Ви въведохме в конфликт по вина на колегите от Народния съюз и Ви попречихме нормално да водите заседанието на Народното събрание. Уверяваме Ви, че Парламентарната група на демократичната левица е конструктивно настроена, има ясното съзнание какъв закон приемаме и съм дълбоко убеден, че в рамките на пълномощията, които са Ви предоставени, Вие ще получите пълна подкрепа за това българската държава и банковата система да разполагат с един необходим закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Професор Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Стотици хиляди слушатели по Националното радио следят работата на парламента. Днес те, както и ние бяхме свидетели на нещо, което надскача най-лошите образци, на които е способен моят колега господин Димитров. Като стил това наистина е еталон в неговото поведение.
Но аз ще ви загубя една минута във връзка с друг, далеч по-важен въпрос. Напоследък ставаме свидетели как микрофоните на парламента се използват методично - миналата седмица това направи една госпожа отдясно, днес два пъти си позволи това да направи господин Димитров - с хвърлени фрази за нарастващи опашки, за курс на долара 300 и т.н. да създават една обстановка на нарастващо недоверие, да нагнетяват това недоверие, да създават у хората смут, страх, недоверие в правителството, в работата на парламента. В един момент, в който парламентът работи на извънредно заседание за приемане на закон, който е едно от условията, за да се ускори процеса на подписване на споразумение с Международния валутен фонд, за който много приказват, бият се в гърдите, критикуват и същевременно, когато трябва да бъдат материализирани условията, предпоставките за сключване на такова споразумение и за стабилизиране на финансовата обстановка, ги няма в залата. Това е главното. И аз смятам, че тези, които следят работата на Народното събрание, ще разберат какъв беше основният мотив на това изстъпление днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Моля да продължи докладването господин Желев - чл. 59.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 59 - текст на вносителя - Министерски съвет.
"Чл. 59. В двудневен срок след назначаването си квесторът изпраща до всеки клон на банката препис от решението на Централната банка и уведомява банките-кореспонденти."
Няма предложения на народни представители.
Предложение на Комисията по бюджета и финансите: предлагаме чл. 59 да се промени както следва.
"Чл. 59. В двудневен срок след назначаването си квесторът изпраща до всеки клон на банката препис от решението на Централната банка и ако е необходимо уведомява банките-кореспонденти за спазване на наложените ограничения и за изпълнение на неговите функции."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Госпожа Ана Миленкова има думата по този текст.


АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Само едно уточнение. Може би погрешно е записано в становището при работата на комисията. Аз ще прочета текста така, както го предлагаме:
"В двудневен срок след назначаването си квесторът изпраща до всеки клон на банката препис от решението на Централната банка и може да уведоми банките-кореспонденти, ако това е необходимо за спазване на наложените ограничения и за изпълнение на неговите функции".
Текстът, който е предложила комисията, фактически има предвид една възможност, а не едно задължение на квестора.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Приемаме тази корекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 59 в редакцията, която беше предложена от името на Комсията по бюджет и финанси, с корекцията, направена от госпожа Миленкова.
От общо гласували 126 народни представители, за - 126, против - няма, въздържали се - няма.
Чл. 59 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 60. Текст на вносителя, Министерски съвет:
"Чл. 60. Ал. 1. Квесторът упражнява правомощията си с грижата на добрия стопанин. Той няма право да прехвърля правомощията си на други лица, освен с разрешение на Централната банка.
Ал. 2. Квесторът има право на достъп до всички документи и помещения на банката.
Ал. 3. Всички длъжностни лица от банката са длъжни да съдействуват при осъществяване на правомощията на квестора".
Няма предложения на народните представители.
Предложения на комисията:
"Чл. 60. Ал. 1. Квесторът упражнява правомощията си с грижата на добър стопанин. Той носи отговорност само за вреди, причинени умишлено или с груба небрежност.
Ал. 2. Всички длъжностни лица от банката са длъжни да съдействуват на квестора при осъществяване на неговите правомощия.
Ал. 3. С разрешение на Централната банка квесторът може да прехвърля отделни свои правомощия на други лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли бележки по този текст? - Няма.
Моля да гласувате чл. 60 както беше докладван.
От общо гласували 126 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 3.
Чл. 60 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 61. Текст на вносителя:
"Чл. 61. Квесторът получава за своята работа възнаграждение за сметка на банката, определено от Централната банка".
Няма предложения на народните представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Госпожо председател, по чл. 62 и 63 също няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да ги прочетете.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 62. Предложение на вносителя, Министерски съвет:
"Чл. 62. Квесторът предоставя на Централната банка ежемесечно, а при поискване - незабавно отчет за дейността си".
Няма предложения на народните представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 63. Ал. 1. Правомощията на квестора се прекратяват:
1. при смърт или поставяне под запрещение;
2. с изтичане на срока на назначаването му.
Ал. 2. Централната банка може по всяко време да прекрати правомощията на квестора, ако той не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 2 или не изпълнява добросъвестно задълженията си".
По всички тези текстове няма предложения на народните представители. Комисията по бюджет и финанси подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения по някои от тези текстове? - Няма.
Моля да гласувате чл. 61, 62 и 63 с текстове на вносителя, подкрепени от комисията.
От общо гласували 126 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 1.
Приети са трите текста до чл. 63 включително.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 10. Създава се нова Глава тринадесета "Опасност от неплатежоспособност, мерки за оздравяване".
Глава тринадесета. Опасност от неплатежоспособност, мерки за оздравяване".
Предложение на комисията по наименованието на главата. Предлагаме заглавието на Глава тринадесета да е следното: "Особен надзор при опасност от неплатежоспособност".
Ще прочета и чл. 64, за да могат да бъдат гласувани заедно с наименованието на главата.
Текст на вносителя, Министерски съвет:
"Чл. 64. Ал. 1. Опасност от неплатежоспособност на банката и на лице, когато:
1. отношението й на обща капиталова адекватност е под определеното минимално равнище и
2. има опасност поради състоянието на активите на банката тя да не може да изпълни задълженията си в деня на тяхната изискуемост.
Ал. 2. Банката е длъжна да уведоми незабавно Централната банка за опасността от неплатежоспособност".
Няма предложения на народни представители. Предложение на комисията:
"Чл. 64. Опасност от неплатежоспособност на банката на лице, когато:
1. отношението й на обща капиталова адекватност е под определеното минимално равнище или
2. има опасност поради състоянието на активите на банката тя да не може да изпълни задълженията си в деня на тяхната изискуемост".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения и бележки в залата? - Не виждам.
Моля да гласувате началото на § 10 - създаване на нова Глава тринадесет със заглавието, предложено от комисията "Особен надзор при опасност от неплатежоспособност" и чл. 64, както беше докладван от комисията.
От общо гласували 125 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 2.
Прието е заглавието на новата Глава тринадесет и чл. 64.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Текст на вносителя за чл. 65:
"Чл. 65. Ал. 1. Когато установи, че съществува опасност от неплатежоспособност на банка, Централната банка отстранява от длъжност членовете на управителните и надзорните й органи и назначава двама или повече квестори с правомощия за цялостно управление и представителство на банката.
Ал. 2. В случаите на ал. 1 Централната банка може:
1. да рефинансира принудително банката;
2. да намали лихвите по задълженията на банката до средния им пазарен размер;
3. за да спре изпълнението на всички или на някои от задълженията й;
4. да ограничи или забрани сключването на нови сделки;
5. да забрани изплащането на дивиденти;
6. да забрани на банката да се разпорежда с имуществото си или да определи имущество, с което банката може да се разпорежда;
7. да изкупи принудително издадените от банката акции;
8. да лиши временно от право на глас акционери, притежаващи повече от 10 на сто от общия брой на гласовете в Общото събрание на акционерите, ако съществуват данни, че с дейността си или с влиянието си върху вземането на решение са навредили на надеждността и сигурността на банката;
9. да прехвърли предприятието на банката или отделни нейни клонове на други банки;
10. да отнеме временно правомощията на Общото събрание на акционерите и да решава въпросите от неговата компетентност.
Ал. 3. Мерките по ал. 1 и 2 се предприемат въз основа на оценка на финансовото състояние на банката, от която се установява, че е икономически оправдано и възможно оздравяването на банката. Оценката се извършва от трима експерти, определени от Управителния съвет на Централната банка.
Ал. 4. Мерките по ал. 2, точки 1, 2, 4, 5, 6 и 10 не могат да се прилагат в срок по-дълъг от 1 година, а по т. 3 - повече от 30 дни.
Ал. 5. Съдът по искане на Централната банка вписва в търговския регистър подлежащите на вписване обстоятелства по ал. 1 и 2. Член 231 от Търговския закон не се прилага.
Ал. 6. Решенията на Централната банка по ал. 2, точки 2-9 се обнародват в "Държавен вестник".
Ал. 7. Решенията по ал. 1 и 2 подлежат на незабавно изпълнение".
Няма предложения на народни представители.
Комисията предлага чл. 65 да се промени по следния начин:
"Чл. 65. Ал. 1. Когато установи опасност от неплатежоспособност на банка, Централната банка я поставя под особен надзор.
Ал. 2. В случаите на ал. 1 Централната банка отстранява от длъжност лицата, които управляват и представляват банката, назначава квестори с правомощията по чл. 58, ал. 3 и може да:
1. намали лихвите по задълженията на банката до средния им пазарен размер;
2. спре изпълнението на всички или на някои от задълженията й;
3. ограничи дейността й;
4. забрани изплащането на дивиденти;
5. забрани на банката да се разпорежда с имуществото си или да определи имущество, с което банката може да се разпорежда;
6. увеличи принудително размера на капитала;
7. отстрани от длъжност членовете на Съвета на директорите, съответно на Управителния и на Надзорния съвет. В този случай назначените квестори имат правомощията по чл. 58, ал. 4;
8. лиши временно от право на глас акционери, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите с право на глас, ако с дейността си или с влиянието си в управлението на банката са навредили на нейната надеждност или сигурност;
9. отнеме временно правомощията на Общото събрание на акционерите и да решава въпросите от неговата компетентност.

Ал. 3. В случаите по ал. 2, т. 8 размерът на притежаваните акции от лишения от право на глас акционер не се вземат предвид при изчисляване на необходимия кворум за провеждане на общото събрание на акционерите и за вземане на решения от това събрание.
Ал. 4. Особеният надзор не може да се прилага за срок по-дълъг от една година, а мярката по т. 2 от ал. 2 - повече от 30 дни.
Ал. 5. Съдът, по искане на Централната банка, вписва в търговския регистър подлежащите на вписване обстоятелства по алинеи 1 и 2. В този случай разпоредбата на чл. 231 от Търговския закон не се прилага.
Ал. 6. Решенията на Централната банка по алинеи 1 и 2 се обнародват в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма постъпили предложения. Има ли допълнителни идеи към чл. 65? - Няма.
Моля да гласувате чл. 65, както беше докладван от името на комисията.
От общо гласували 127 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 2.
Приет е чл. 65.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Член 66, текст на вносителя - Министерски съвет.
"Чл. 66. Ал. 1. В случаите на чл. 65, ал. 2, т. 7, чл. 97 до чл. 105 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества не се прилагат.
Ал. 2. При прилагане на мярката по чл. 65, ал. 2, т. 8, чл. 194 от Търговския закон не се прилага.
Ал. 3. При прехвърляне на предприятието по чл. 65, ал. 2, т. 9, чл. 15, ал. 1, изречение второ и ал. 2 от Търговския закон не се прилагат. В този случай Централната банка отнема разрешението, прекратява дейността на банката и прави искане за заличаване на вписването в съда.
Ал. 4. При прехвърляне на клонове по чл. 65, ал. 2, т. 9, чл. 15, ал. 1, изречение второ и ал. 2, изречение второ от Търговския закон не се прилагат.
Ал. 5. Ако при налагане на мярката на чл. 65, ал. 2, т. 10 Централната банка предприеме сливане или вливане на банката в друга банка, чл. 264 не се прилага."
Предложение на комисията.
Предлага чл. 66 да стане чл. 67 със следното съдържание:
"Чл. 67. Ако общото събрание на акционерите, съответно Центарлната банка в случаите на чл. 65, ал. 2, т. 9, вземе решение за преобразуване, разпоредбата на чл. 264, изречение първо от Търговския закон не се прилага."
Няма предложения от народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от залата? - Няма.
Комисията предлага нова редакция на чл. 66 и едновременно преномериране като чл. 67. Двата текста са разменени за по-добра систематика, както видях следващия.
Моля да гласувате предложения от комисията чл. 67.
От общо гласували 124 народни представители, за - 123, против - няма, въздържал се - 1.
Член 67 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Член 67 - досегашен, от името на вносителя:
"Чл. 67. Ал. 1. Действията и сделките, извършени от банката в нарушение на чл. 65, ал. 2, точки 2, 3, 4, 5 и 6, след обнародване на решението на Централната банка са недействителни.
Ал. 2. В случаите по чл. 65, ал. 2, т. 3 се спират изпълнителните производства срещу имуществото на банката, произтичащи от неизпълнение на спрените задължения."
Няма предложения от народни представители.
Предложение на комисията.
Предлагаме чл. 67 да стане чл. 66 със следното съдържание:
"Чл. 66. Ал. 1. Действията и сделките, извършени от банката в нарушение на чл. 65, ал. 2, точки 1, 2, 3, 4 и 5, след обнародване на решението на Централната банка са недействителни.
Ал. 2. В случаите по чл. 65, ал. 2, т. 2 изпълнителните производства срещу имуществото на банката се спират."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения по този текст? - Няма.
Моля да гласувате чл. 66, както беше докладван от комисията, а текстът на вносителя само с отделни корекции.
От общо гласували 125 народни представители, за - 124, против - няма, въздържал се - 1.
Член 66 е приет.
Следващите три текста предлагате да отпаднат?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По тях няма други предложения. Можете да ги прочетете заедно.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 68, текст на вносителя - Министерски съвет.
"Чл. 68. Преди да приложи мерките по чл. 65, ал. 2, точки 7, 8 и 9, Централната банка предлага на акционерите да увеличат капитала с необходимия за стабилизирането й размер и да го внесат в посочен от нея срок.
Чл. 69. Ал. 1. В случаите по чл. 65, ал. 2, т. 7 цената на акциите се определя от три вещи лица, назначени от Централната банка.
Ал. 2. След обявяване на решението за изкупуване акционерът е длъжен на джироса и да предаде поименните си акции, съответно да предаде акциите си на преносител на Централната банка в определения с решението срок срещу заплащане на дължимата цена.
Ал. 3. Ако акционерът не прехвърли акциите си в срока по ал. 2, Централната банка ги обезсилва и на тяхно място издава нови акции. Решението за обезсилване на акциите се обнародва в "Държавен вестник".
Ал. 4. Редът за изплащане на дължимите суми по обезсилените акции се определя от Централната банка.
Чл. 70. Ако след придобиването на акции по реда на чл. 65, ал. 2, точки 7 и 8 общото събрание на акционерите вземе решение за преобразуване, разпоредбата на чл. 264, изречение първо от Търговския закон, не се прилага."
Няма предложения от народни представители.
Комисията по бюджет и финанси предлага членове 68, 69 и 70 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения? - Няма.
Моля да гласувате предложението за отпадането на членове 68, 69 и 70 от текста на вносителя.
От общо гласували 127 народни представители, за - 125, против - 1, въздържал се - 1.
Прието е отпадането на тези три текста.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Член 71 - текст на вносителя: "В двумесечен срок от назначаването им по реда на чл. 65, ал. 1, квесторите представят на Централната банка баланс, доклад за текущото състояние на банката и мерки за оздравяването й. Те могат да предлагат и вземането на мерки по чл. 65, ал. 2".
Няма предложения на народни представители.
Предложение на комисията: чл. 71 да стане чл. 68 със следното съдържание:
"Чл. 68. В двумесечен срок от назначаването им квесторите представят на Централната банка счетоводен отчет и доклад за текущото състояние на банката. Те могат да предлагат и вземането на мерки по чл. 65, ал. 2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения? - Няма. Преномерирането се наложи от това, че отпаднаха три текста току-що.
Моля да гласувате чл. 68, както беше докладван в редакцията от комисията. Това е предишният чл. 71, а сега чл. 68. Режим на гласуване.
От общо гласували 128 народни представители, за - 127, против - 1, въздържали се - няма.
Приет е чл. 68.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Член 72 - досегашен текст на вносителя: "Квесторите могат да договарят с кредиторите на банката намаляване на вземанията им срещу изплащане на договорената цена, разсрочване и новиране на задълженията, както и да предприемат други действия и мерки, насочени към оздравяване на банката".
Няма предложения на народни представители.
Предложение на комисията: член 72 да стане чл. 69 със следното съдържание:
"Чл. 69. Квесторите могат да договарят с кредиторите на банката намаляване, разсрочване и новиране на вземанията им, както и да предприемат други действия и мерки, насочени към оздравяване на банката".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения по този текст.
Моля да гласувате чл. 69, както беше представен от председателя на комисията.
От общо гласували 128 народни представители, за - 123, против - 1, въздържали се - 4.
Член 69 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, и целият § 10 по този начин.
Параграф 11. Създава се нова глава ХIV "Несъстоятелност".
Глава ХIV "Несъстоятелност"
Чл. 73 - текст на вносителя:
"Чл. 73. Ал. 1. Производство по несъстоятелност за банка се открива, когато тя е неплатежоспособна. Прилагането на мерки по чл. 65, ал. 2 не означава, че банката е неплатежоспособна.
Ал. 2. Чл. 608, ал. 3, т. 1 и т. 3 от Търговския закон не се прилага.
Ал. 3. Банката е длъжна да уведоми незабавно Централната банка за състоянието на неплатежоспособност".
Няма предложение на народни представители.
Предложение на комисията:
Член 73 става чл. 70 със следното съдържание:
"Чл. 70. Ал. 1. Производство по несъстоятелност за банка се открива, когато тя е неплатежоспособна.
Ал. 2. Банката е неплатежоспособна, когато активите й не са достатъчни да покрият нейните задължения, или тя не е в състояние да изпълни изискуемо и безспорно парично задължение.
Ал. 3. Неплатежоспособността се предполага, когато банката е спряла плащанията. Прилагането на мерки по чл. 65, ал. 2, т. 2 не означава, че банката е неплатежоспособна.
Ал. 4. Когато установи неплатежоспособност Централната банка е длъжна да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност.
Ал. 5. Обстоятелствата по ал. 2 се установяват от Централната банка въз основа на действащите нормативни актове и счетоводни стандарти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения към този текст? - Няма.
Моля да гласувате началото на § 11, с което се създава нова глава ХIV, озаглавена "Несъстоятелност" и първият текст от тази глава - чл. 70, както беше докладван от председателя на комисията.
От общо гласували 127 народни представители, за - 123, против - 1, въздържали се - 3.
Прието е създаването на глава ХIV, заглавието й "Несъстоятелност" и чл. 70.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 74 досегашен, текст на вносителя:
"Чл. 74. Ал. 1. Молба до съда за откриване на производство по несъстоятелност на банка може да се подава само от Централната банка.
Ал. 2. Централната банка е длъжна да поиска откриване на производство по несъстоятелност и когато неплатежоспособността е настъпила по време на прилагане на мерките по чл. 65, както и в случаите по чл. 88, ал. 4.
Ал. 3. Искането на Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност трябва да бъде мотивирано. Към него се прилага и препис от последния заверен от експерт-счетоводител годишен отчет към датата на подаване на молбата, както и други писмени доказателства".
Няма предложения на народни представители.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
Член 74, досегашен, да стане нов чл. 71 със следното съдържание:
"Чл. 71. Ал. 1. Молба до съда за откриване на производство по несъстоятелност на банка може да се подава само от Централната банка.
Ал. 2. Централната банка е длъжна да поиска откриване на производство по несъстоятелност и когато неплатежоспособността е настъпила по време на прилагане на мерките по чл. 65, както и в случаите по чл. 85, ал. 4.
Ал. 3. Искането на Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност трябва да бъде мотивирано.
Ал. 4. Към молбата за откриване на производство по несъстоятелност Централната банка прилага:
1. препис от последния заверен от експерт-счетоводители годишен счетоводен отчет към датата на подаване на молбата;
2. други писмени доказателства;
3. препис от молбата и доказателствата към нея за банката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения по този текст? - Не виждам.
Моля да гласувате чл. 71, както беше докладван.
От общо гласували 127 народни представители, за - 122, против - 1, въздържали се - 4.
Член 71 е приет.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Член 75 - текст на вносителя - Министерски съвет:
"Чл. 75. Съдът разглежда молбата в заседание при закрити врата, за което се призовава Централната банка и банката - длъжник."
Няма предложения на народни представители.
Предложение на комисията:
Досегашният чл. 75 да стане чл. 72 със следното съдържание:
"Чл. 72. Съдът разглежда молбата в заседание при закрити врата, за което се призовават Централната банка и банката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли бележки по този текст?
Моля гласувайте чл. 72 в редакцията, която беше предложена от комисията.
От общо гласували 122 народни представители, за - 118, против - 2, въздържали се - 2.
Член 72 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По членове 77, 78, 79, 80, 81, 82 и 83 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителите, предлага само да се извърши преномериране и предлагам да бъдат гласувани общо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От чл. 76 до чл. 83 включително.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложението е само за преномериране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви да ги прочетете.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 76. Ал. 1. Съдът образува делото в деня на получаването на молбата.
Ал. 2. Съдът насрочва заседанието не по-късно от 14 дни след получаването на молбата."
Комисията предлага чл. 76 да придобие нова номерация и да стане чл. 73.
"Чл. 77. Ал. 1. Когато констатира неплатежоспособност на банка, съдът с решението си:
1. обявява неплатежоспособността и определя началната й дата;
2. открива производството по несъстоятелност;
3. обявява банката в несъстоятелност;
4. прекратява правомощията на органите на банката;
5. постановява обща възбрана и запор;
6. лишава банката от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
7. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество;
8. назначава синдик.
Ал. 2. С влизане в сила на решението по ал. 1 всички отпуснати от банката кредити без обезпечение или в нарушение на този закон стават изискуеми."
Предложението е чл. 77 - досегашeн, да стане нов чл. 74 със същото съдържание.
"Чл. 78. Ал. 1. Съдът назначава синдик от списъка на синдиците при Централната банка.
Ал. 2. Синдикът има правомощията по чл. 658, ал. 1, точки 1 до 9 и от 12 до 14 от Търговския закон.
Ал. 3. Синдикът представя на съда и на Централната банка ежемесечно, а при поискване - незабавно, отчет за своята дейност."
Няма предложения на народни представители.
Предложението на комисията е досегашният член 78 да стане нов член 75.
"Чл. 79. Ал. 1. Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на масата на несъстоятелността следните извършени от банката действия и сделки:
1. безвъзмездна сделка, извършена в двегодишен срок преди датата на неплатежоспособността, съответно преди датата на решението по чл. 65, ал. 1 ;
2. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в едногодишен срок преди датата на неплатежоспособността;
3. учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение, което е извършено в едногодишен срок преди датата на неплатежоспособността в полза на необезпечено дотогава вземане от банката;
4. сделка, която е извършена в едногодишен срок преди датата на неплатежоспособността и уврежда кредиторите, по която страна е акционер, притежаващ повече от 5 процента от капитала на банката, член на управителен орган или друго лице, което контролира банката или нейната дейност.
Ал. 2. В случай, че са наложени мерки по чл. 65, срокове по ал. 1 започват да текат от датата на решението за налагането им.
Ал. 3. Искът по ал. 1 може да се предяви и от Центарлната банка."
Комисията предлага досегашният член 79 да стане член 76 със същото съдържание.
"Чл. 80. В производството по несъстоятелност събрание на кредиторите не се провежда."
Предложението за чл. 80 е да стане чл. 77.
"Чл. 81. Ал. 1. Определението на съда по чл. 692, ал. 4 от Търговския закон подлежи на обжалване пред Върховния съд по реда за обжалване на решенията. В този случай разпоредбата на чл. 694 от Търговския закон не се прилага.
Ал. 2. Право на обжалване има лицето, подало възражение по чл. 692, ал. 3 от Търговския закон, както и лицата по чл. 692, ал. 2 от Търговския закон.
Ал. 3. Срокът за обжалване е 7-дневен и тече от момента на получаване на уведомлението по чл. 692, ал. 4 от Търговския закон.
Ал. 4. Ако жалбата бъде отхвърлена, разноските по делото за са сметка на жалбоподателя, а ако това е длъжникът - разноските са за сметка на масата по несъстоятелността.
Ал. 5. Определението на съда по чл. 692, ал. 5 от Търговския закон не подлежи на обжалване.
Ал. 6. Влязлото в сила определение на съда по чл. 692, ал. 4 и ал. 5 от Търговския закон има установително действие за длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.
Ал. 7. За прието се счита вземане, включено с одобрения с влязло в сила определение на съда списък на приетите от синдика вземания."
Няма предложения на народни представители.
Комисията предлага досегашният чл. 81 да стане чл. 78.
"Чл. 82. В производство по несъстоятелност на банка, план за оздравяване не може да се предлага."
Комисията предлага досегашният чл. 82 да стане чл. 79 със същото съдържание.
"Чл. 83. Осребряването на имуществото се извършва от синдик."
Комисията предлага досегашният чл. 83 да стане чл. 80 със същото съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения в залата? - Няма.
Моля, гласувайте чл. 73 до чл. 80 включително - новата редакция така, както беше докладвана от председателя на комисията. Това е текстът на вносителя, само преномериран, подкрепен от комисията.
От общо гласували 122 народни представители, за - 121, против - няма, въздържал се - 1.
Приети са текстовете до чл. 80 включително.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Досегашен чл. 84 - текст на вносителя - Министерски съвет:
"Чл. 84. Ал. 1. По искане на синдика или на Централната банка съдът може да разреши продажбата на предприятието на банката, на нейни клонове, вещи или имуществени права да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, без да се спазва изискването на чл. 718, ал. 1 от Търговския закон.
Ал. 2. Съдът одобрява сделката след получаване на писмено становище от Централната банка. То трябва да бъде дадено най-късно 7 дни след поискването му.
Ал. 3. Съдът проверява дали сделката не противоречи на закона и морала и дали не уврежда интересите на кредиторите на банката."
Няма предложения на народни представители.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
Чл. 84 да стане чл. 81 със следното съдържание:
"Чл. 81. Ал. 1. По искане на синдика или на Централната банка съдът може да разреши продажбата на банката като предприятие изцяло или на части, да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, без да се спазва изискването на чл. 718, ал. 1 от Търговския закон.
Ал. 2. За да продаде банката като предприятие изцяло или на части, синдикът може да намали размера на нейните задължения, ако от това кредиторите й не се поставят в по-неблагоприятно положение, отколкото при разпределението на осребреното имущество по реда на закона."


Ал. 3. Съдът одобрява сделката след получаване на писмено становище от централната банка. То трябва да бъде дадено най-късно седем дни след поискването му.
Ал. 4. Съдът проверява дали сделката не противоречи на закона и дали съобразно ал. 2 не уврежда интересите на кредиторите на банката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения по текста? - Няма.
Моля да гласувате чл. 81 в редакцията на комисията, досегашен чл. 84.
От общо гласували 126 народни представители, за - 125, против - 1, въздържали се - няма.
Приет е чл. 81 нов.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 85, досегашен, текст на вносителя:
"Ал. 1. Ако в 7-дневен срок от датата на решението за обявяване на банката в несъстоятелност не бъде направено искане по чл. 84, ал. 1, или в 14-дневен срок от разрешението на съда такава сделка не бъде сключена, или съдът не одобри сделката, се пристъпва към осребряване на имуществото по реда на чл. 717 от Търговския закон.
Ал. 2. Отделни вещи на банката могат да бъдат предмет на публична продан, само ако предприятието на банката е било предложено на публична продан, но продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал.
Ал. 3. Член 718, ал. 1 от Търговския закон се прилага само за продажба на отделни вещи и права на банката."
Няма предложения на народни представители.
Комисията по бюджет и финанси предлага досегашният чл. 85 да стане чл. 82 със следното съдържание:
"Чл. 82, нов. Синдикът пристъпва към осребряване имуществото на банката по реда на чл. 717 от Търговския закон, когато не успее да продаде банката като предприятие изцяло или на части, или ако прецени, че така интересите на кредиторите са защитени в по-голяма степен."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Бележки по този текст? - Няма. Моля да гласувате чл. 82, както беше докладван.
От общо гласували 125 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 7.
Приет е чл. 82.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Член 86, досегашен, текст на вносителя - Министерски съвет:
"Чл. 86. При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:
1. вземания, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложената или ипотекираната вещ;
2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот;
3. разноските по несъстоятелността;
4.вземания, възникнали след датата на решението за прилагане на мерките по чл. 65 и неплатени на падежа;
5. вземания, за които фондът за гарантиране на влоговете се е суброгирал;
6. вземания на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете;
7. вземания на банки;
8. текущи вноски, дължими към Държавното обществено осигуряване и възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
9. текущи публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други и тези, възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
10. всички останали".
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 86, досегашен, да стане чл. 83.
И чл. 87 от този параграф - 11:
"Чл. 87. Доколкото в тази глава няма особени разпоредби, прилагат се съответно разпоредбите на част четвърта от Търговския закон".
Комисията подкрепя текста на вносителя - Министерски съвет, като предлага досегашния чл. 87 да стане чл. 84 нов, със същото съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не виждам желаещи да допълват. Това са двата текста на вносителя, подкрепени от комисията, само преномерирани.
Моля да гласувате чл. 83 и чл. 84.
От общо гласували 126 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 4.
Приети са членове 83 и 84.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Госпожо председател, от § 12 до § 17 включително комисията предлага само преномериране, затова ще си позволя да ги прочета всички едновременно, като подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, прочетете ги заедно.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 12. Досегашната глава дванадесета става глава петнадесета".
Комисията подкрепя текста на вносителя. Няма предложения на народни представители.
Параграф 13, текст на вносителя:
"§ 13. Досегашният чл. 57 става чл. 88 и в него се създават ал. 3, 4, 5 и 6:
Ал. 3. Ликвидаторът предприема действия по осребряване имуществото на банката, ако в срок не по-дълъг от 6 месеца не бъде сключена сделка за продажба на предприятието на друга банка.
Ал. 4. Когато ликвидаторът установи в процеса на ликвидацията, че банката е неплатежоспособна, той предлага на Централната банка да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност. Към предложението ликвидаторът прилага документи, удостоверяващи състоянието на банката.
Ал. 5. Разпоредбите на ал. 3 и 4 се прилагат и в случаите на чл. 20.
Ал. 6. За неуредените в този член случаи се прилагат разпоредбите на глава седемнадесета от Търговския закон".
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага думите "чл. 88" да се заменят с "чл. 85".
"§ 14. Досегашната глава тринадесета става глава шестнадесета".
Няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 15. Досегашният чл. 58 става чл. 89 и в него се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
Ал. 1. Който извърши или допусне извършване на нарушение на този закон и на издадените за неговото прилагане нормативни актове, се наказва с глоба от една до шест месечни брутни заплати, ако деянието не съставлява престъпление.
2. Създава се ал.3:
Ал. 3. При установени нарушения по ал. 1 и 2 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 хил. до 2 млн. лева".
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 15, като предлага думите "чл. 89" да се заменят с "чл. 86", предвид настъпилите размествания при номерирането.
"§ 16. Досегашният чл. 59 става чл. 90".
Предложението на комисията е: подкрепя текста на вносителя, като предлага думите "чл. 90" да се заменят с "чл. 87".
"§ 17. Досегашната глава четиринадесета става глава седемнадесета".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате от § 12 до § 17 включително - текста на вносителя, подкрепен от комисията, само с уточняване на номерацията.
От общо гласували 125 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 4.
Приети са тези шест параграфа.


ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 18. Текст на вносителя - Министерски съвет:
"§ 18. Досегашният член 60 става чл. 91, като в него се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думата "Върховен" се добавя "административен".
2. Създава се ал. 3:
"Ал. 3. Административните актове по Глава тринадесета подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по отношение на тяхната законосъобразност в 7-дневен срок от обнародването в "Държавен вестник" на решенията по чл. 65, ал. 4, а в случаите по чл. 65, ал. 2, т. 1 - от уведомяването на банката. Съдът се произнася в 14-дневен срок от получаването на жалбата. Той не може да спре изпълнението до произнасянето на решението."
Няма предложения на народни представители.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
"§ 18. Досегашният чл. 60 става чл. 88, като в него се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думата "Върховен" се добавя "административен".
2. Създава се ал. 3:
"Ал. 3. Решенията по Глава тринадесета могат да се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от обнародването им в "Държавен вестник". Съдът разглежда жалбата в 14-дневен срок в заседание при закрити врата с призоваване на централната банка и банката. Той не може да спре изпълнението на решението до произнасянето по жалбата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли бележки по текста? - Няма.
Моля да гласувате § 18 в редакцията на комисията.
От общо гласували 124 народни представители, за - 121, против - 1, въздържали се - 2.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 19. В преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 2 от § 3 се изменя така:
"Ал. 2. Банките трябва да достигнат съотношението на собствения капитал на банката спрямо рисковите й активи по чл. 21, ал. 2 до 2001 година. В рамките на този срок централната банка ежегодно определя минимални равнища на това съотношение, които банките трябва да достигнат и поддържат."
2. В § 8, след думата "пета" се добавя "шеста, седма", а след думата "девета" се поставя запетая и думите "и единадесета" се заменят с "единадесета и дванадесета"."
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложения от залата? - Няма.
Моля да гласувате § 19. Комисията предлага текста на вносителя без промени.
От общо гласували 123 народни представители, за - 118, против - 1, въздържали се - 4.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби."
Има два варианта по § 20 от страна на вносителя - Министерски съвет.
"§ 20. Първи вариант: Недвижимите имоти, които са предоставени от държавата за стопанисване и управление на търговските банки при тяхното образуване, при преобразуване на поделения на Българска народна банка в търговски банки и при прехвърляне на поделения на Българска народна банка на търговски банки, са собственост на търговските банки.
§ 20. Втори вариант: Недвижимите имоти,стопанисвани от Българска народна банка и Държавната спестовна каса, предоставени на търговските банки при тяхното образуване, при преобразуване на поделения на Българска народна банка в търговски банки и при прехвърляне на поделения на Българска народна банка на търговски банки, са собственост на търговските банки."
Няма предложения на народни представители.
Предложение на комисията:
"§ 20. Недвижимите имоти, които са предоставени от държавата за стопанисване и управление на търговските банки при тяхното образуване, при преобразуване на поделения на Българската народна банка в търговски банки и при прехвърляне на поделения на Българската народна банка на търговски банки, са собственост на търговските банки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Комисията ни освобождава от необходимостта да правим избор между двата варианта и ни предлага един вариант.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Всъщност подкрепяме първия вариант с подобрен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Някакви предпочитания към другия? - Не виждам.
Моля да гласувате § 20 така, както го предлага комисията.
От общо гласували 121 народни представители, за - 110, против - 1, въздържали се - 10.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 21, текст на вносителя:
"§ 21. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон банките вписват в търговския регистър при съда своите поделения, извършващи дейност, присъща на клон по смисъла на чл. 4, ал. 2."
Няма предложения на народни представители.
Комисията предлага този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържа ли се текста на вносителя от някого?
Моля да гласувате предложението на комисията за отпадане на § 21.
От общо гласували 121 народни представители, за - 115, против - няма, въздържали се - 6.
Отпада § 21.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 22. В чл. 612 от Търговския закон (обн., ДВ бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г. и бр. 63 от 1995 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст на чл. 612 става ал. 1, а думите "банка и" се заличават.
2. Създава се ал. 2:
"Ал. 2. Производство по несъстоятелност на банка се извършва по ред, определен в отделен закон. Разпоредбите на тази част се прилагат, доколкото в отделния закон няма предвидено друго."
Няма предложения на народни представители.
Предложение на комисията:
Госпожо председател, уважаеми колеги, има предложение за преномерация, но дотолкова, доколкото си спомняте, че беше приет условно под номерацията § 5а, предлагам тази номерация да ни предоставите възможността да извършим впоследствие. Заради това ще предложа направо текста на досегашния § 22 - като предложение на комисията:
"§ 22. В чл. 612 от Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г.; бр. 61 и 103 от 1993 г.; бр. 63 от 1994 г. и бр. 63 от 1995 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на чл. 612 става ал. 1, а думите "банка и" се заличават.
2. Създава се ал. 2:
"Ал. 2. Производство по несъстоятелност на банка се извършва по ред, определен в отделен закон. Разпоредбите на тази част се прилагат, доколкото в отделния закон няма предвидено друго".
Реално комисията подкрепя текста на вносителя без преномерирането и предлагаме текстът да бъде гласуван като § 22 засега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения по текста? - Няма.
Моля да гласувате предложения от комисията текст по § 22, който ще бъде преномериран.
От общо гласували 121 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 2.
Приет е § 22.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 23. Текст на вносителя Министерски съвет:
"§ 23. В ал. 2 на § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (обн. ДВ, бр. 38 от 1992 г.; изм. бр. 51 от 1994 г., бр. 45, 57 и 109 от 1995 г.) се добавя изречение трето: "Установените ограничения за разпоредителни действия не се отнасят до сключваните сделки от "Банкова консолидационна компания" АД - София".
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не виждам предложения.
Моля да гласувате § 23, който също ще бъде преномериран. Текстът е на вносителя, подкрепен от комисията.
От общо гласували 122 народни представители, за - 117, против - 3, въздържали се - 2.
Приет е § 23.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на комисията за три нови параграфа и ще си позволя едно предложение от името на председателя на комисията.
"§ 24. В случаите на чл. 81 разпоредбите на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (обн. ДВ, бр. 38 от 1992 г.; изм. бр. 51 от 1994 г., бр. 45, 57 и 109 от 1995 г.) не се прилагат".
"§ 25. Ал. 1. Ако до влизането в сила на този закон Централната банка е предприела оздравителни мерки спрямо банки, в които е придобила над 50 на сто от акциите с право на глас, разпоредбите на глава тринадесета не се прилагат. Спрямо тези банки Централната банка може да поиска откриване на производство по несъстоятелност, ако установи, че предприетите оздравителни мерки не са довели или няма да доведат до покриване на претърпените загуби.
Ал. 2. Спрямо членовете на управителните и контролните органи на тези банки, встъпили в длъжност след придобиването на акциите от Централната банка, ограничителните разпоредби на чл. 51, т. 2 и чл. 57, ал. 2, т. 1 от Закона за банките и кредитното дело и чл. 234, ал. 2, т. 1 от Търговския закон не се прилагат, ако те са освободени от отговорност от Общото събрание на акционерите".
Предложение за нов § 26 от името на комисията:
"§ 26. Разпоредбите на § 5а (имам предвид досегашния приет § 5а, който при преномерацията може би ще бъде § 6), относно чл. 26, ал. 2 влизат в сила от 1 януари 1997 г.".
И един последен параграф, който може би ще бъде § 27 и който предлагам от свое име:
"§ 27. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли бележки по последните четири параграфа? Те се предлагат от комисията, последният е предложен от председателя на комисията, но той в голяма степен е тривиален за всеки закон и не би могъл да предизвика възражения. Има ли други възражения? - Няма.
Моля да гласувате параграфи 24, 25, 26 и 27 - текстове, предложени от Комисията по бюджет и финанси.
От общо гласували 121 народни представители, за - 119, против - 1, въздържал се - 1.
Приети са последните четири параграфа от Закона за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело.
Благодаря на комисията и на нейния председател господин Кирил Желев! Благодаря разбира се и на вносителя и на търпението на нашите гости от Управителния съвет на Българската народна банка. С много притеснения им се извинявам от името на депутатите, които направиха този неприятен инцидент. Да се надяваме, че законът ще има добър ефект, който няма да се повлияе от инцидента по време на неговото приемане.
Закривам заседанието!
До утре в 9 часа с редовния дневен ред. (Звъни)

Закрито в 16,41 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

акад. Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:

Георги Георгиев


Яшо Минков