Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева

Секретари: Иван Будимов и Илко Савов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Съгласно нашата програма, имаме продължение на програмата от предходните дни. Въз основа на чл. 40, ал. 5 предлагам днес да започнем с второ четене на Законопроекта за радиото, телевизията и БТА.
След това продължаваме с второ четене на Законопроекта за данък върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата на общините; второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи; и първо четене на Законопроекта за нотариусите.
Моля да гласувате.
От общо гласували 169 народни представители, за - 119, против - 20, въздържали се - 30.
Предложението се приема.
Давам думата на народния представител Драгомир Шопов от името на парламентарна група.
Разбира се, преди това ще ви поздравя със снощната победа на нашия отбор. Дано така да върви.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На днешния ден преди 73 години зверски бе убит един от най-големите синове на България - Александър Стамболийски. Целият му живот и борба бяха посветени на добруването на българския народ. А 25-те принципа на Българския земеделски народен съюз, които той създаде, го издигат до нивото на един крупен демократ, на един истински реформатор. Със своите идеи за народовластие, за конституционно парламентарно управление на България, за равномерно разпределение на материалните, културните и всички други блага между разните слоеве на българския народ, за частната собственост, за развитието на кооперативното дело, за религиозните свободи, против всички привилегии в държавата и обществото и т.н., той може да бъде учител по демокрация и в днешното трудно и напрегнато време.
Всеки народ би се гордял с личност като Александър Стамболийски. Неслучайно по време на неговото управление и след трагичната му гибел световният печат го нарежда сред най-големите демократи и реформатори в Европа.
Уважаеми господин председателю, моля Ви да поканите народните представители със ставане на крака и едноминутно мълчание да почетем паметта и делото на Александър Стамболийски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да станете.
(Всички народни представители стават прави и с едноминутно мълчание почитат паметта на Александър Стамболийски.)
Благодаря.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ПГДЛ): И аз благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Първа точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА
Има думата госпожа Клара Маринова да продължи четенето.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. В гласуването ние сме стигнали до чл. 10.
Мога да прочета текста на чл. 10, нали? Благодаря.
Предложение на комисията:
"Изисквания за участие.
Чл. 10. Ал. 1. За членове на Националния съвет за радио и телевизия се избират лица с българско гражданство, висше образование и професионален опит в областите на радио- и телевизионната дейност, културата, журналистиката, правото, икономиката или съобщителната техника.
Ал. 2. Не могат да бъдат членове на Националния съвет за радио и телевизия:
1. лица, които са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;
2. лица, които са собственици, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни органи на търговски дружества.
Ал. 3. По време на своя мандат членовете на Националния съвет за радио и телевизия не могат:
1. да работят по трудов договор на друго място;
2. да заемат изборни длъжности в държавни и общински органи, в ръководни органи на политически партии и коалиции и в синдикати;
3. да членуват в управителни съвети, надзорни съвети и съвети на директорите;
4. да придобиват дялове или друг вид права за участие в радио- и телевизионни организации и рекламни агенции;
5. да получават под каквато и да е форма лично или чрез други лица възнаграждение от радио- и телевизионни организации, освен при използуване на техни произведения по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права.
Ал. 4. Преди да встъпят в длъжност членовете на Националния съвет за радио и телевизия подписват декларации, в които потвърждават, че отговарят на условията по този закон.
Ал. 5. Работодателите, които са в трудово правоотношение с лице, което става член на Националния съвет за радио и телевизия са длъжни по негово искане да му разрешат неплатен отпуск за времетраенето на мандата му. След изтичането на мандата му те са длъжни да го възстановят на заеманата преди това длъжност, ако той пожелае това."
Госпожо председател, това е текстът, който е гласувала комисията и го предлага на вниманието на пленарна зала. Благодаря ви.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Капудалиев по процедурен въпрос.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! При гледането на всички основни закони, в пленарната зала винаги са били канени съответните министри, заместник-министри, експерти, ръководители на държавни ведомства, за които пряко се отнася законът.
Настоявам процедурно в залата да бъдат поканени временно изпълняващият длъжността генерален директор на Българската национална телевизия, генералният директор на Българското национално радио, председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения и председателят на Българската асоциация за лицензираните кабелни оператори, тъй като този закон пряко засяга именно тях. Без тяхното мнение би било просто непрофесионално и некомпетентно да гледаме закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз ще го поставя на гласуване, но не е точно. Засегнатите никога не сме канили. Каним вносителите. А в случая вносител е комисията. Така че бъдете по-точен в предложенията.
Господин Георги Аврамов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Комисията не може да е вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: В случая е комисията. Тя беше натоварена.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Това е нарушение на Конституцията. Комисията няма право. Има право Министерският съвет или народен представител.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Тук става въпрос за създаване на закон и органи, които ги няма, както е Сметната палата. Ние създаваме Закон за радиото и телевизията. Нямаме такива лица, които да представляват тук своите интереси. Така че няма никакъв смисъл тук да каним изброените лица.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Гласували сме ги в тази зала. Как да ги няма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Без да викате. Тъй като става дума за длъжностни лица, които са избрани от Народното събрание, аз предлагам да гласуваме това предложение.
Моля да гласувате.
От общо гласували 198 народни представители, за - 109, против - 49, въздържали се - 40.
Предложението е прието.
Моля да бъдат поканени господата Токаджиев, Тунев и Вълков.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): И председателят на асоциацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това не е длъжностно лице, което има някакво отношение към Народното събрание. Ще ги поканим.
Какви предложения има по чл. 10?
Господин Сашо Стоянов.


САШО СТОЯНОВ (СДС): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Моето процедурно предложение не е по чл. 10, а да бъде отложено гледането на чл. 10 и да разгледаме най-напред чл. 14. Ние вече заявихме, че искаме да видим волята на мнозинството за това Националният съвет за телевизия и радио да не бъде доминиран от една политическа сила. С приемането на чл. 8 това доминиране вече е факт. Остава последният шанс в чл. 14 решенията да се взимат с мнозинство от две трети, което гарантира демократичност. Ако не се приеме този член, то тогава ние заявихме, че участието на опозицията в дебатите по този законопроект става безсмислено. Ето защо ви моля да подложите на гласуване моето предложение най-напред да разгледаме чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението за отлагане на чл. 10, 11, 12 и 13 и да преминем към чл. 14.
От общо гласували 215 народни представители, за - 97, против - 97, въздържали се - 21.
Не се приема това предложение.
Моля за предложения по чл. 10.
Господин Стоянов има думата.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Моето предложение не е по чл. 10, а да се повтори гласуването. Моето предложение е за прегласуване именно, защото явно хората в залата не разбират важността на този въпрос. (Оживление) Важността Националният съвет да не бъде доминиран от една политическа сила.
Моля, поставете на прегласуване моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аргументът Ви, че народните представители не разбират, не е състоятелен. Това означава, че в залата има малолетни, които не разбират.
Всъщност предложения по чл. 10 няма и ще ви помоля да го гласуваме.
Но най-напред нека да чуем доктор Банков, тъй като е възможно и предсрочно прекратяване на мандата.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Нека да изчакаме идването на директорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нямаме случай да сме изчаквали. Събранието си работи суверенно, а каним определени лица. Помолила съм да бъдат поканени и когато дойдат, ще вземат участие.
БОРИС БАНКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз наистина предложих редакционна промяна. В чл. 10, ал. 5 членовете на Националния съвет, които са в трудово правоотношение с работодател, могат да се върнат при изтичане на мандата - така е записано. Но в чл. 11 се казва, че освен при изтичане на мандата, това става и при предсрочно прекратяване на мандата. Следователно се борави с две хипотези: едната е изтичане, което означава изтичане на нормалния мандат, а другата е прекратяване. Затова предлагам да се замени думата "изтичане" с думата "прекратяване" и според мен думата "прекратяване" включва двете хипотези, а именно когато изтече мандатът или има предсрочно прекратяване на мандата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения по тази бележка? - Няма.
Ще я поставя отделно на гласуване, защото няма редакционен характер, а засяга и предсрочното прекратяване. В чл. 10, ал. 5 след думата "изтичането" да се добави изразът "или предсрочното прекратяване". Така второто изречение на чл. 5 добива вида: "След изтичането или прекратяването на мандата му те са длъжни да го възстановят на заеманата преди това длъжност, ако той пожелае това".
Моля да гласувате.
От общо гласували 140 народни представители, за - 129, против - 2, въздържали се - 9.
Приема се това предложение.
Моля да гласувате чл. 10 като цяло с тази корекция.
От общо гласували 155 народни представители, за - 127, против - 20, въздържали се - 8.
Член 10 е приет.
За процедурен въпрос има думата господин Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да прекратим разискването по тази точка от дневния ред и да преминем към Законопроекта за данък върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините на второ четене. Аргументите са свързани с необходимата процедура за своевременно приключване на закона и влизането му в сила от 1 юли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Можеше това предложение да се направи и по-рано, за да не гледаме символично само един текст, но поставям на гласуване процедурното предложение да преминем към точка втора от дневния ред, тъй като по този законопроект са останали около 10 текста и имаме реалната възможност днес да го приключим.
Гласуваме процедурното предложение да преминем към точка втора.
От общо гласували 182 народни представители, за - 153, против - 13, въздържали се - 16.
Приема се. Явно от всички страни има желание за по-бавно движение. И сега трябва да се обадим на директорите да не идват.

Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА И ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА И ЗА ВНОСКИТЕ ОТ ПЕЧАЛБАТА ЗА ОБЩИНИТЕ (Продължение)
Моля господин Кирил Желев да продължи докладването на законопроекта.



ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
"Глава десета.
Вноски за фонд "Професионална
квалификация и безработица".
Предложение на народния представител госпожа Гюлбие Реджеб:
Глава десета да отпадне и да се обособи в отделен закон.
Предложение на народния представител Калчо Чукаров:
Глава десета да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като има предложение и по главата и по наименованието, не виждам госпожа Гюлбие Реджеб, господин Калчо Чукаров, желаете ли да обосновете Вашето предложение?
КАЛЧО ЧУКАРОВ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение от народните представител Гюлбие Реджеб и Калчо Чукаров - глава десета да отпадне. Текстът на глава десета е: "Вноски за фонд "Професионална квалификация и безработица".
Първо, предложението за отпадане на цялата глава.
Очевидно мотивът е, че този въпрос може да се реши в отделен закон.
Моля да гласувате.
От общо гласували 168 народни представители, за - 25, против - 95, въздържали се - 48.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате заглавието на глава десета - "Вноски за фонд "Професионална квалификация и безработица".
От общо гласували 163 народни представители, за - 127, против - 13, въздържали се - 23.
Прието е заглавието на глава десета.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Член 64, текст на вносителя:
"Чл. 64. Ал. 1. Работодателите, освен тези на бюджетна издръжка, правят задължителни вноски за фонд "Професионална квалификация и безработица" в размер 5 на сто от начислените заплати на персонала, които се включват в разходите им.
Ал. 2. Редът и начинът за плащане на вноските по ал. 1 се установява от Министерство на труда и социалните грижи".
Предложение на народния представител Емил Костадинов:
Член 64 се изменя така:
"Чл. 64. Ал. 1. До уреждането със специален закон работодателите, освен тези на бюджетна издръжка, правят задължителни месечни вноски за фонд "Професионална квалификация и безработица" в размер на на 5 на сто от начислените брутни трудови възнаграждения на персонала. Вноските са за сметка на работодателите.
Ал. 2. Редът и начините за плащане на вноските по ал. 1 и за изразходването на средствата по фонд "Професионална квалификация и безработица" се установяват от Министерския съвет."
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
Член 64 да придобие следното съдържание:
"Чл. 64. Ал. 1. Работодателите, освен организациите на бюджетна издръжка, правят задължителни вноски за фонд "Професионална квалификация и безработица" в размер 5 на сто от начислените заплати на персонала, които се включват в разходите им.
Ал. 2. Редът и начинът за плащане на вноските по ал. 1 за разходването на средствата по фонд "Професионална квалификация и безработица" се установяват от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Костадинов, устройва ли Ви окончателният текст?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Приемам текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, оттегляте Вашето предложение. То до голяма степен е възприето в текста на чл. 64.
Има ли други предложения? - Няма.
Моля да гласувате текста на чл. 64 във варианта, докладван от председателя на комисията. Това е окончателният текст.
От общо гласували 162 народни представители, за - 131, против - 19, въздържали се - 12.
Текстът на чл. 64 е приет.
Текстът на глава десет е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Глава единадесета. Административно-наказателна отговорност и имуществени санкции".
Текст на вносителя:
"Чл. 65. Ал. 1. За неспазване на разпоредбите на чл. 28, чл. 39, ал. 8, чл. 43, ал. 2, чл. 53, ал. 1 и ал. 3, чл. 54, чл. 55 на данъчнозадължените по чл. 2 се налага имуществена санкция в размер на невнесения данък, но не по-малко от 50 000 лева.
Ал. 2. Лицата, управляващи данъчнозадължените по чл. 2, допуснали нарушението по предходната алинея, се наказват с глоба в размер от 50 000 до 150 000 лева."
Предложение на народните представители Фидел Косев и Ивайло Калфин:
В чл. 65, ал. 2 числата "50 000" и "150 000" да се заменят съответно с "10 000" и "50 000".
Предложение на народния представител Муравей Радев:
В чл. 65 да отпаднат думите "но не по-малко от 50 000 лева".
Предложение на комисията:
"Чл. 65. Ал. 1. За нарушения по чл. 28, чл. 39, ал. 8, чл. 40, ал. 2, чл. 43, ал. 2, чл. 53, ал. 1 и ал. 3, чл. 54 и чл. 55 на данъчнозадължените лице се налага имуществена санкция в размер на невнесения данък, но не по-малко от 50 000 лева.
Ал. 2. Виновните лица, допуснали нарушение по чл. 24, ал. 4 и чл. 28 се наказват с глоба в размер от 5000 до 50 000 лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има внесени предложения.
Господин Фидел Косев желае ли думата? Господин Фидел Косев оттегля предложението си с господин Ивайло Калфин.
Господин Муравей Радев, Вие сте вносител. Възприето е Вашето предложение.
Има ли други предложения в залата? - Няма.
Моля да гласувате чл. 65 в окончателния вариант, предложен от комисията. В него са отчетени част от предложенията на народните представители.
От общо гласували 168 народни представители, за - 136, против - 6, въздържали се - 26.
Член 65 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 66 - текст на вносителя:
"Чл. 66. Ал. 1. За неподаване на декларация по чл. 39, ал. 7, чл. 51, ал. 2, 3, 4 и 6, чл. 59, ал. 3 и § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на закона в предвидените по този закон срокове, на лицата, управляващи данъчнозадължените по чл. 2 се налага глоба в размер от 50 000 до 250 000 лева.
Ал. 2. За повторно извършено нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 100 000 до 500 000 лева.
Ал. 3. За укриване на данни и за внасяне на неверни данни в данъчната декларация виновното лице носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс".
Предложение на народния представител Муравей Радев:
В чл. 66:
1. В ал. 1 текстът "от 50 000 до 250 000 лева" да се замени с "до 50 000 лева";

2. В ал. 2 текстът "от 100 хил. до 500 хил. лв." да се замени с "до 100 хил. лв.".
Предложение на народните представители Фидел Косев и Ивайло Калфин - в чл. 66, ал. 1 числата "50 хил." и "250 хил." се заменят с "10 хил." и "100 хил.".
И предложение на комисията. Предлагаме чл. 66 да се промени, както следва:
"Чл. 66. Ал. 1. За неподаване на декларация по чл. 39, ал. 7, чл. 51, алинеи 2, 3, 4 и 6, чл. 59, ал. 3 и § 2 в предвидените по този закон срокове, на виновните лица се налага глоба от 5 хил. до 30 хил.лв.
Ал. 2. За повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 10 хил. до 50 хил.лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Кои от направените предложения се поддържат? Господин Муравей Радев?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Моите са отчетени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: На господин Фидел Косев и Ивайло Калфин - също.
Други предложения? - Няма. Моля да гласувате чл. 66 в окончателния текст, в който са отчетени предложенията на народните представители Муравей Радев, Фидел Косев и Ивайло Калфин.
От общо гласували 170 народни представители, за - 158, против - няма, въздържали се - 12.
Приет е член 66.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 67, текст на вносителя:
"Чл. 67. За неуведомяване на данъчните служби по чл. 41 и чл. 43, ал. 4, лицата, които управляват данъчно задължените по чл. 2, се наказват с глоба в размер от 20 хил. до 100 хил.лв.".
Предложение на народните представители Фидел Косев и Ивайло Калфин - в чл. 67 числата "20 хил." и "100 хил." се заменят с числата "10 хил." и "50 хил.".
Предложение на комисията:
"Чл. 67. Който, като е задължен по чл. 41 и чл. 43, ал. 4, не уведоми съответните данъчни служби, се наказва с глоба от 10 хил. до 50 хил.лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, прието е. Тук заблудата идва от предварителния текст "комисията не подкрепя предложението", а след това следва текстът на чл. 67, където е отчетено предложението.
Моля да гласувате чл. 67, който е в окончателния текст, който е отчел предложението на народните представители Фидел Косев и Ивайло Калфин.
От общо гласували 153 народни представители, за - 142, против - няма, въздържали се - 11.
Чл. 67 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 68. Ал. 1. В случаите, когато данъчно задължените по чл. 2 са осъществили избягване на данъчното облагане, както и при укриване на печалба, управляващите лица се наказват с глоба в размер от 100 хил. до 500 хил. лв.
Ал. 2. За повторно извършено нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 хил. до 700 хил.лв."
Предложение на народните представители Фидел Косев и Ивайло Калфин:
В чл. 68:
1. В ал. 1 числата "100 хил." и "500 хил." се заменят с текста: "една десета от укрития данък, но не по-малко от 10 хил.лв. и не повече от 100 хил.лв.".
2. Ал. 2 да отпадне.
Предложение на комисията. Предлагаме чл. 68 да се промени, както следва:
"Чл. 68. Ал. 1. За нарушения по чл. 10 и чл. 11 виновните лица се наказват с глоба от 10 хил. до 50 хил.лв.
Ал. 2. За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба от 15 хил. до 80 хил.лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържа ли се предложението? - Оттегля се.
Други предложения по чл. 68? - Няма.
Моля да гласувате чл. 68, както беше докладван.
От общо гласували 153 народни представители, за - 128, против - 12, въздържали се - 13.
Член 68 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 69, текст на вносителя:
"Чл. 69. В случаите, когато управляващите лица по ал. 2 на чл. 65, чл. 66, чл. 67 и чл. 68 са юридически лица, глобата се налага на лицата, представляващи юридическите лица".
Няма предложения на народни представители.
Предложение на комисията:
"Чл. 69. В случаите, когато лицата по чл. 65, ал. 2, чл. 66, чл. 67 и чл. 68 са юридически, глобата се налага на представляващите юридическите лица".
Поправката е повече редакционна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Само подобрена редакция. По същество няма предложения.
Моля да гласувате чл. 69.
От общо гласували 159 народни представители, за - 141, против - няма, въздържали се - 18.
Приет е и член 69.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 70. За нарушение на чл. 24, ал. 4 на кооперацията се налага имуществена санкция в размер на предмета на нарушението."
Предложение на народния представител Муравей Радев - чл. 70 да отпадне.
Предложение на комисията. Предлагаме чл. 70 да бъде приет в сегашния му вид и да стане ал. 2 на чл. 65. Подкрепяме текста на вносителя, като предлагаме систематично да бъде прехвърлен като ал. 2 на чл. 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Но там вече гласувахме ал. 2.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, там трябва да се направи преномерацията - ал. 2 да стане ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Радев, Вие сте вносител на предложението за отпадане. Имате думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Това мое предложение за отпадане е свързано с предишните предложения, които са някъде там - около 33-и и 34-и член ли бяха - в които аз предлагам да се запази въобще статутът на кооперациите такъв, какъвто е по Закона за кооперациите. Това Народното събрание не прие. Така че това, което сега ви предлагам, просто е безмислено, тъй като тези техни условия за работа останаха такива, каквито са в закона. Следователно няма смисъл от моите предложения. Остава това на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Предложението на комисията е чл. 70 да бъде гласуван в този вариант, както е предложил вносителят, но като ал. 2 на чл. 65. Припомням: чл. 65 третира изобщо нарушенията, така че систематичното място е там. Той беше с две алинеи. Ако приемем това да бъде една вмъкната втора алинея, просто ще се преномерира предишната втора на трета.
Моля да гласувате това предложение - съдържанието на чл. 70 да стане ал. 2 на чл. 65.
От общо гласували 144 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - 10.
Приема се това предложение, което едновременно преномерира алинеите на чл. 65.


ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 71. Ал. 1. Актовете за констатираните нарушения по тази глава се съставят от данъчните органи, а наказателните постановления се издават от началника на Главно управление на данъчната администрация или от упълномощено от него лице.
Ал. 2. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Ал. 3. Сумите по наложени глоби и имуществените санкции се събират по реда на Закона за събиране на държавните вземания".
Няма предложения на народни представители.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
"Чл. 71. Ал. 1. Нарушенията на закона се установяват с актове на данъчните органи.
Ал. 2. Наказателните постановления се издават от началника на Главно управление на данъчната администрация или от упълномощено от него лице.
Ал. 3. Актовете за констатирани нарушения и наказателните постановления се съставят, издават и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е само подобрена редакция. Няма предложения по същество, не виждам такива и в залата. Моля, гласувайте чл. 71, който би бил 70, тъй като чл. 70 отпадна, но номерацията след това ще бъде направена.
От общо гласували 143 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 8.
Приет е член 71, който става член 70.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Свързани лица" са лицата, определени съгласно § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон и лицата, при които се установяват отношения по повод на участие пряко или непряко в управлението, контрола или капитала на едното или другото лице или лица, поради което между тях могат да се поставят или уговарят търговски или икономически условия, отличаващи се от тези, които биха възникнали при отношения между несвързаните лица.
2. Терминът "финансов резултат преди данъчното преобразуване", където не е изрично пояснен, представлява разликата между общите суми на приходите и на разходите по раздел I, II и III на отчета за приходите и разходите (приложение към чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството) или разликата между общите суми на приходите по раздели I, II и III и на разходите по раздел I, II, III и IV на отчета за приходите и разходите съгласно чл. 41 от Закона за счетоводството.
3. Терминът "доходи" включва доходите от: дивиденти, дялово участие, лихви, продажби на движими ценности и финансови дълготрайни активи, авторски и лицензионни възнаграждения, възнагражения за технически услуги и от наем.
4. Терминът "дивидент" означава:
а) доход от акзии;
б) доход от дялови участия и от други корпоративни права, третирани като доходи от акции, невключващи доходите от вземания за дълг;
в) извършено разпределение от юридическо лице в полза на акционер или съдружник, произтичащо от неговия собствен дял в капитала на същото юридическо лице, независимо дали то има текущи или натрупани (акумулирани) приходи и печалби;
г) частта от цената на откупени от съдружник или акционер дялове, надвишаващи тяхната първоначална стойност съгласно счетоводните документи;
д) частта от ликвидационната квота на всеки акционер или съдружник, надвишаваща неговите разноски за придобиване на акции и дялове.
5. "Лихва" е: доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника и особено доходите от облигации, бонове и други финансови инструменти, свързани с тези ценни книги. Наказателните лихви за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на глава пета.
6. Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения" означава: плащания от всякакъв вид, получени като възнаграждение за предоставяне правото на ползване на авторски права и сродните им права, по смисъла на чл. 3 и 72 от Закона за авторското право и сродните му права, така също от търговски марки и марки за услуги и промишлени образци по Закона за търговските марки и промишлените образци и от патентноспособни изобретения и патентноспособни полезни модели по Закона за патентите.
7. Терминът "възнаграждение за технически услуги" означава: плащания за услуги от консултантско естество, оказвани от чуждестранни юридически лица, освен ако услугите не са извършени чрез място на стопанска дейност.
8. "Пазарна цена" е сумата, без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
9. "Чуждестранно лице" се определя съгласно разпоредбата на чл. 2 от Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции.
10. Терминът "данъчен кредит" означава правото при определени условия да се приспаднат суми от дължимия данък върху печалбата и доходите на вече платени данъци или от данъчната основа.
11. "Място на стопанска дейност" е:
а) определено място, посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, което включва: място на управление; клон; бюро; търговско представителство по смисъла на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и закрила на чуждестранните инвестиции; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или друг обект за извличане на природни ресурси;
б) извършване на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глави II и III от Търговския закон.
12. "Разходи за социални мероприятия" са: разходите за поевтиняването на храната в столовете, за заплащане на част или цялата стойност на картите за почивка на персонала, заплащане на наеми, изплащане на транспортни разходи за персонала, заплащане стойността на лекарствата и медицинското обслужване и поддържане на медицински пунктове, поддържане на собствени спортни бази и почивни станции за ползване от персонала, и на вноските за доброволно пенсионно, здравно и социално осигуряване за сметка на работодателя, установени със закон.
13. "Скрито разпределение на печалбата" са различни плащания в брой или в натура, отчетени като разходи, направени от данъчно задължените по чл. 2 в полза на съдружниците, акционерите, персонала, управителите, контрольорите, членовете на съветите на директорите, на управителните и на надзорните съвети и на трети лица, без да са свързани с осъществяваната стопанска дейност от данъчно задължените по чл. 2 като: неправомерно изплатени обезщетения, наеми, дългове, лихви по заеми, заплати, аванси, командировки и други разходи за работи и услуги, които за целите на данъчното облагане не се признават като разходи за дейността, както и предоставени придобивки и облаги в парична форма или в натура, извън установените заплати, надници и възнаграждения за положен личен труд, разходите за социални мероприятия по т. 12 от Допълнителните разпоредби.
14. Прекратяването на местни юридически лица и клонове на чуждестранни лица обхваща: случаите на прекратяване с ликвидация по реда на глава ХVII от Търговския закон; случаите на преустановяване на дейността без ликвидация, като: изкупуване на обособени части от предприятия или цели предприятия и други; случаите на прекратяване на клоновете на чуждестранни лица."
Предложение на народния представител Емил Костадинов:
1. Точка 12 се изменя така:
"12. Разходите за социални мероприятия са разходите за издръжка на столове и поевтиняване на храната в тях, сумите, изплащани за храна на работниците и служителите в предприятия, които нямат собствени столове, заплащане на разходи за почивка на персонала, заплащане на наеми, заплащане на разходи за ползване на обществен транспорт от персонала, заплащане на лекарства и медицинско обслужване, издръжка на здравни пунктове, стипендии на учащи се, поддържане на ползвани от персонала културни и спортни бази и почивни станции, установени със закон-вноски за доброволно пенсионно, здравно и социално осигуряване за сметка на работодателя и социални помощи на персонала, отпускани по решение на общото събрание на колектива.
2. В т. 13 думите "без да са свързани" да се заменят с "без да произтичат".
Предложение от народния представител Муравей Радев:
В параграф 1.
1. Точка 12 да придобие вида:
"12. Разходи за социални мероприятия са средствата, заделени от работодателя и използвани за задоволяване на социално-битовите и културни потбености на персонала по смисъла на глава четиринадесет от Кодекса на труда".
2. В точка 13 да се заличи текстът "както и предоставените придобивки и облаги в парична форма или в натура извън установените заплати, надници и възнаграждения за положен личен труд и разходите за социални мероприятия по т. 12 от Допълнителните разпоредби".
Господин Муравей Радев предлага вносителят да предложи нова точка в § 1, в която да даде определение на термина "средства за работна заплата" за нуждите на данъчното облагане.
Предложение на народните представители Фидел Косев и Ивайло Калфин:
В § 1, т. 3 текстът "продажба на движими ценности и финансови дълготрайни активи" се заменя с "положителната разлика от продажба на движими ценности и финансови дълготрайни активи".
Предложение на народния представител Калчо Чукаров:
В § 1, в т. 3 терминът "доходи" е разликата между прихода, намален с разхода.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносителя, като предлага следните промени:
1. В точка 3:
"3. Терминът "доходи" включва доходите от: дивиденти, дялово участие, лихви, положителната разлика от продажба на движими ценности и финансови дълготрайни активи, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и от наем".
2. В точка 5 думите "ценни кни" се заменят с "ценни книжа", а думите "глава пета" се заменят съответно с "глава четвърта". Тази преномерация ще бъде задължителна в резултат на разместванията, които бяха направени и текстовете, които отпаднатаха.
3. В точка 11, буква "а":
"а. определено място, посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, което включва: място на управление, клон, бюро, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или друг обект за извличане на природни ресурси".
4. Предлагаме следното съдържание на т. 12:
"12. Разходи за социални мероприятия са разходите за: издръжка на столове и поевтиняване на храната в тях, сумите, изплащани за храна или предоставена храна в натура на работниците и служителите в предприятия, които нямат собствени столове; заплащане на разходи за почивка на персонала; заплащане на наеми; заплащане на разходи за ползване на обществен транспорт от персонала; заплащане на лекарства и медицинско обслужване; издръжка на здравни пунктове; поддържане на ползвани от персонала културни и спортни бази в почивни станции; установени със закон вноски за доброволно пенсионно, здравно и социално осигуряване за сметка на работодателя и социални помощи на персонала, отпускани по решение на общото събрание на колектива".
5. В т. 13 думите "по чл. 2" се заменят с "лица" и след думите "стопанска дейност" се заличава "данъчнозадължените по чл. 2".
6. В т. 14:
"14. Прекратяването на местни юридически лица и клонове на чуждестранни лица обхваща: случаите на прекратяване с ликвидация по реда на глава седемнадесета от Търговския закон; случаите на преустановяване на дейността без ликвидация при изкупуване на предприятия и случаите на прекратяване на клоновете на чуждестранни лица".
7. Предлагаме нови точки 15 и 16 към § 1:
"15. Повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан със същото по вид нарушение.
16. Преотстъпване на данъка е правото на данъчнозадълженото лице да не внася в бюджета по реда на този закон и начислени суми за данъка, които остават в патримониума на данъчнозадълженото лице или се разходват за цели, определени със закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз имам няколко предложения по § 1. Най-напред искам да направя едно принципно предложение - добре е вносителите на такива закони, а и нашата комисия да не допускат толкова дълги текстове и толкова много неща в един единствен член или един единствен параграф. То просто се разводнява. И сега, когато започнем да говорим за него като едно общо цяло, става неудобно дори и за разсъждаване. Една голяма част от закона фактически е вкарана само в един параграф. Три страници - един параграф! И сега аз трябва да направя пет предложния само за пет минути. Аз ще бъда и по-кратък, защото не е толкова съществено това, което трябва да се промени, но все пак ви моля да погледнете първо т. 8.
В точка 8 се говори за пазарна цена, прави се опит да се регламентира що е то пазарна цена и се казва, че това е цената, без данък върху добавената стойност и акцизи, които биха били платени. Пазарната цена не е това. Пазарната цена е онази величина, която някой ти плати на пазара. Дали тя се разчленява на същинска цена, дали има надбавки, дали има отстъпки - това въобще не е интересно за купувача. Купувачът се интересува от една единствена величина, това е сумата, която той ще плати. И никога не мога да приема подобно резсъждение, че пазарната цена е една величина без еди-какво си. Това просто е някаква измишльотина.
Така че, моля ви, коригирайте точка 8. Не може пазарната цена да бъде нещо без друго. Тя е една даденост и тази даденост е точно толкова, колкото аз платя. Това е купувачът. Той казва колко да плати. Тези неща са някакви отживелици, нека не ги налагаме отново в този закон.
По точка 13. Точка 13 е много интересна. Тя казва така: тук се третира скрито разпределение на печалбата с цел нейното намаляване и фактическо избягване от данъчно задължение. Това е смисълът на т. 13 от § 1. И тук се изрежда при кои случаи - когато данъчнозадължените лица направят разходи в полза на съдружници, акционери и други, без да са свързани с осъществяване на стопанска дейност, и ги казват кои са те: неправомерно изплатени наеми, обезщетения и т.н. Чудесно. И по-надолу става много неясно. Дори и самият замисъл на законодателя тук не е съвсем ясен. Казва се: както и предоставени придобивки и облаги в парична форма или в натура извън установените заплати, надници, възнаграждения за положен труд. Ами ако този работодател уговори и изплати част от възнаграждението в натура, кой може да му забрани да направи това? И защо? Тази натура, за която говоря, е вкарана в този текст и би трябвало да бъде сметната едва ли не като скрито разпределение на печалбата. А не е така.
И по-надолу. Разходите за социални мероприятия по т. 12 от Допълнителните разпоредби... Така записан текстът, в този му вид, означава само едно - че всички разходи за социални нужди и мероприятия фактически са скрито разпределение на печалбата. Прочетете много внимателно този текст и ще видите тази странна логика. Аз разбирам, че вносителят тук вероятно иска да каже разходи извън тези, които са изброени в т. 12. Действително те би трябвало да попаднат тук. Но така записан текстът, означава всички те да бъдат вкарани тук.
Това - по отношение на т. 13. Затова предлагам да отпаднат текстовете след думите "както и предоставените придобивки и облаги" до последната дума в текста на т. 13 и всичко си отива на мястото.
Това е едното ми предложение.

Второто ми предложение е по т. 12. Няколко пъти имах възможност да пледирам от тази трибуна, че не бива нито вносител, нито комисия, нито Народното събрание да се опитва изчерпателно да изброява хипотезите, при които един разход трябва да се сметне за социален или не, тъй като това е много рискована работа. Изключително рискована работа. Това е един динамичен процес във времето, променлив във времето и не трябва да казваме: "днес това, това и това само". Още повече, че в един законов акт от висш порядък, какъвто е Кодексът на труда, е дадено много по-добрЕ и е регламентиран един текст, който много по-добре всъщност обхваща точно онази дейност, която ние наричаме социално-битова.
Затова аз ви предлагам да не се опитваме изчерпателно да изброяваме тези събития в този закон, а да прехвърлим към Кодекса на труда, където решението е по-добро. А отделно от това има възможност да се случи и някакво противоречие във времето, колизия между текстовете на Кодекса на труда и текстът на този закон, ако ние приемем тук изчерпателното изброяване. Това е по т. 12.
Какво имам предвид, като казвам вносителят да предложи нова точка в § 1, за да даде определение за термина "средства за работна заплата" и то за нуждите на данъчното облагане.
Не искам да се връщам отново и към практиката, и към теорията за това що е работна заплата, що е състав на работна заплата, как тя се формира, от какви части се състои и т.н.
За нуждите на данъчното облагане, уважаеми колеги, виждате, че Министерството на финансите дели дълготрайните материални активи на такива, които по Закона за счетоводството самата фирма би могла да си направи амортизационният план и за данъчните нужди - амортизации върху определени групи дълготрайни материални активи, които обхващат почти всички в крайна сметка.
Аз смятам, че е крайно време да се замисли Министерството на финансите да регламентира въпроса с работната заплата. И то изцяло и изключително насочено за нуждите на данъчното облагане. Вие сами знаете колко много трудови възнаграждения има по граждански договори. Това не е работна заплата, това е хонорар. Иди обяснявай ти на финансовия ревизор, че това е работна заплата, а другото е доход, придобит по някаква такава друга система и по друг начин.
Аз смятам, че това е едно бяло поле, което е време вече да бъде регламентирано, пак повтарям, за новите данъчни облагания. В противен случай какво става? Значи, с някакви писма Министерството на финансите праща по своите териториални данъчни органи тълкувания кое е и кое не е за предмет на данъчно облагане, по отношение на състава на работната заплата. Има много случаи. Има най-различни видове, има най-различни, как да ви кажа, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Радев, отдавна минаха петте минути. На второ четене сме.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Завършвам.
В този смисъл, моето предложение е, искам просто да го мотивирам по-добре, защото наистина е важно, а е пропуснато до този момент. То вярно, че няма, сега е второ четене. Аз това съм го предложил преди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложен текст. Вие предлагате идея.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да, де, но пак казвам - това е задължение на вносителя и нека да бъде така добър по-нататък да ни предложи един такъв текст, за да дорегламентираме и този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Предложението на господата Фидел Косев и Ивайло Калфин?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да, то е добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Оттегляте?
Има думата господин Бисер Славков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на т. 8 и т. 13 бих искал да изясня някои неща, тъй като проблемът, който се постави действително е основателен. Текстът за пазарна цена е предвиден да бъде без ДСС и акцизи, тъй като в съответните закони за данък върху добавената стойност и за акцизите се изисква, когато се оформят първичните разходно-оправдателни документи - това са фактурите, изрично се казва: "на отделен ред да бъде отбелязна ставката на съответния данък и абсолютната сума на данъка". Това означава, че задължително като риквизити фигурира чистата цена на стоката или услугата, отделно фигурира размерът на ДДС-то и акциза и се формира общата стойност. Именно, спазвайки тези законови разпоредби е направен тук текстът, който наистина изисква това уточняване - че пазарната цена е без ДДС и акциз.
Що се касае до т. 13, считам, че текстът е също коректен, тъй като той потвърждава точно това, от което се опасяваше господин Муравей Радев. Когато в предходния текст се казва: "както и предоставени придобивки и облаги в парична форма или в натура" се казва: "извън установените". Тоест, това вече се изключва. Именно по този път не влизат тук и не се третира като скрито разпределение на печалбата и с платените възнаграждения, заплати, както и разходите, които се третират като социални по т. 12. Всякаква друга редакция би довела до обратния случай - че ще ги включи като скрито разпределение на печалбата и действително би нарушило нормалният замисъл на текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Радев, моля Ви да имате предвид, че в случая формулировката, предложена от вносителя е коректна, тъй като елиминирането на компонентата данък върху добавена стойност и акцизи е елиминиране на нещо, което е законово предопределено. Ние с вас, като агенти на пазара, се договаряме за онова, което не зависи от законово предопределената компонента на цената. В този смисъл, в икономически, бих казал, чисто теоретичен план е по-коректно тук, под тази категория, да се има предвид онова, което не зависи от ставката, която ние с вас сега ще увеличим примерно от 18 на 22.
Моля ви да имате предвид този момент, когато разискваме съдържанието на т. 8. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Радев.
Господин Радев, Вие не сте предложили алтернативен текст на т. 8.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви. Проф. Стоилов, от нуждите на теорията в учебниците в института може и да е така, обаче на пазара, когато аз отида да купя нещо не ме интересува, ей толкова не ме интересува, каква част от тая цена, която плащам е дедесе, медесе или някакъв друг данък, и всеки един купувач това ще ви го каже.
Има и още едно нещо. Вие казвате: "ние с вас ще увеличим от 18 на 22". Не с нас, вие го увеличете, без нас го увеличете. Но тук става въпрос за нещо друго.
Вижте, този увеличен размер на данъка има един друг резултат, който се нарича достигане до една непродаваемост на тая стока. Значи онзи, който произвежда нещо, той се съобразява с това, че тази стока става много скъпа и може би няма да може да я продаде. Разбирате ли? И той сваля онази величина - другата, не данъчната, защото той трябва да я приведе, а другата, която вие наричате пазарна. Той просто я намалява, за да може да оцелее неговата стока. В следващия момент след това, като не може да свърши и това, той просто фалира. Така че в този един цикъл има още един агент. Той се нарича "производител". И този производител може да намалява своята цена до нивото на своите разходи без да фалира. Дори той може да работи и без печалба известен период от време само и само да оцелее. Затова ви казвам, че тази величина, която тук наричате "пазарна" не зависи само от купувача и не само от данъците. То зависи и от онзи, който произвежда. И той може да я намалява до едно определено ниво, разбира се.
Пак ви казвам, погледнато откъдето и да го видите, по-нормално е да го наречем онази стойност, която е предмет на размяната, тя да бъде пазарна цена. Но спорът е теоретичен. Както казва Бисер Славков, във фактурата било разделено. Ей, Богу, ами разделяйте фактурата на сто части, ако искате. Това нищо не пречи на онова да се каже, че сборът от тия сто части е пазарна цена. Всичко друго е, как да ви кажа, една такава, никаква работа. Просто, не я разбирам?!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване най-напред първото предложение на народния представител Муравей Радев за алтернативен текст на т. 12.
Моля режим на гласуване.
От общо гласували 186 народни представители, за - 69, против - 85, въздържали се - 32.
Не се приема това предложение.
И второто предложение на господин Радев е в т. 13 да се заличи текста "както и представените придобивки и облаги в парична форма или в натура, извън установените заплати, надници и възнаграждения за положен личен труд и разходите за социални мероприятия по т. 12 от Допълнителните разпоредби".
Моля да гласувате за отпадането на този текст.
От общо гласували 182 народни представители, за - 62, против - 91, въздържали се - 29.
Не се приема това предложение.
Другите предложения са във вид на идеи и за второ четене това означава, че не могат да бъдат поставени на гласуване.
Моля да гласувате § 1 - текст на вносителя, с докладваните корекции от комисията в точки 3, 5, 11, 12, 13 и 14 и прибавянето на нови точки 15 и16.
От общо гласували 150 народни представители, за - 126, против - 12, въздържали се - 12.
Приет е § 1.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Преходни и заключителни разпоредби.
"§ 2. Ал. 1. (Текст на вносителя) Данъчно задължените по чл. 2 са длъжни в едномесечен срок от влизане на този закон в сила да подадат пред съответната данъчна служба декларация при наличие на обстоятелствата по § 1, ал. 1, точки 3, 4, 5, 8 и 9 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон по образец, утвърден с Правилника за прилагане на Закона за данък върху печалбата, върху доходите и за вноските от печалбата за общините на юридическите лица, освен ако не са декларирали тези обстоятелства на друго основание.
Ал. 2. Данъчно задължените по чл. 2 са длъжни при поискване от страна на данъчните органи да декларират и наличието на останалите обстоятелства по § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон.
Ал. 3. В 7-дневен срок от промяната на някое от обстоятелствата по ал. 1 и ал. 2 данъчно задължените по чл. 2 са длъжни да подадат декларация за коригиране на данните съгласно образец, утвърден с Правилника за прилагане на закона."
Предложение на народния представител Емил Костадинов:
В § 2, ал. 1 думите "в едномесечен срок от влизането в сила на този закон" да се заменят с "в едномесечен срок от публикуването на Правилника за прилагането на закона в "Държавен вестник".
Предложение на народните представители Фидел Косев и Ивайло Калфин:
В § 2:
1. В ал. 1 думата "едномесечен" се заменя с "двумесечен".
2. В ал. 3 думата "7-дневен" се заменя с "едномесечен".
И предложение на Комисията по бюджет и финанси: предлагаме § 2 да добие следното съдържание:
"§ 2. Ал. 1. Данъчно задължените лица са длъжни в едномесечен срок от влизане в сила на Правилника за прилагане на закона да подадат пред съответната данъчна служба декларация при наличие на обстоятелствата по § 1, ал. 1, точки 3, 4, 5, 8 и 9 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон по образец, утвърден от министъра на финансите, освен ако не са декларирали тези обстоятелства на друго основание.
Ал. 2. Данъчно задължените лица са длъжни при поискване от страна на данъчните органи да декларират и наличието на останалите обстоятелства по § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон.
Ал. 3. В едномесечен срок от промяната на някое от обстоятелствата по ал. 1 и ал. 2 данъчно задължените лица са длъжни да подадат декларация за коригиране на данните съгласно образец, утвърден с Правилника за прилагане на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Част от предложенията са отчетени в окончателния текст. Има ли други предложения в залата? - Не виждам.
Моля да гласувате § 2, както беше докладван от името на комисията.
От общо гласували 144 народни представители, за - 122, против - 7, въздържали се - 15.
§ 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 3 - текст на вносителя.
"§ 3. Юридическите лица без държавно или общинско участие, извършващи стопанска дейност:
1. не включват като разход при определяне на облагаемата печалба по този закон амортизациите за дълготрайните активи, за които са ползвани данъчни облекчения по реда на Указ N 56 за стопанската дейност до размера на ползваните облекчения;
2. увеличават финансовия си резултат с неамортизираната част на отписаните активи, за които са ползвани данъчни облекчения, като се вземат предвид извършените увеличения по т. 1, независимо от причините за отписване на активите (продажба, ликвидация, предоставяне по финансово-обвързан наемен договор, непарични вноски в търговски дружества, безвъзмездно прехвърляне и други)."
Предложение на народния представител Муравей Радев: в § 3 точка 2 да отпадне.
Предложение на народните представители Фидел Косев и Ивайло Калфин, което съдържателно е към § 3 с номерация, предложена от тях за § 6а.
Предложението на народните представители Фидел Косев и Ивайло Калфин, условно под номерация § 6а:
"§ 6а. Ал. 1. Юридическите лица, извършващи стопанска дейност, ползвали преференции по чл. 87, ал. 4, т. 2 от Указ N 56, преди влизането на този закон в сила, намаляват облагаемата печалба по чл. 14 с погашенията по банковите кредити, ползвани от тях за придобиване или създаване на материални и нематериални дълготрайни активи в страната, съгласно чл. 87, ал. 4, т. 2 от Указ N 56, до тяхното изплащане, но не по-късно от 3 години от влизането на този закон в сила.
Ал. 2. Алинея 1 се отнася за средства за погашения по банкови кредити с настъпил падеж на погасяването не по-късно от 1 март 1996 г., както и за кредити с общ размер от 5 млн. лева."
Предложение на народния представител Яшо Минков: създава се нов параграф, съдържателно е към този § 3:
"Юридическите лица без държавно или общинско участие, извършващи стопанска дейност, ползвали преференции по чл. 85, ал. 4, т. 2 от Указ N 56 преди влизане в сила на настоящия закон, намаляват облагаемата печалба с погашенията по банковите кредити, ползвани от тях за придобиване и създаване на материални и нематериални активи в страната, съгласно чл. 87, ал. 4, т. 2 от Указ N 56 до тяхното окончателно изплащане."


Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
Предлагаме § 3 да се промени, както следва:
"§ 3. Ал. 1. Предоставените на местни юридически лица без държавно и/или общинско участие данъчни облекчения по реда на чл. 87, ал. 4, т. 2 от Указ N 56 за стопанската дейност, се ползуват до края на 1998 г. при следните случаи:
1. за дълготрайни материални активи, въвеждани в експлоатация чрез етапи, свързани със създаването на тези активи и отчитани по установения ред - при условие, че до влизането на закона в сила е завършен или отчетен поне един етап;
2. за дълготрайни материални активи, придобити или създадени чрез ползуване на банкови кредити - при условие, че до влизането на закона в сила е извършена поне една погасителна вноска по тези кредити.
Ал. 2. Лицата по предходната алинея за периода до края на 1998 г.:
1. не включват като разход при определянето на облагаемата печалба по този закон амортизациите за дълготрайни материални активи, за които са ползувани данъчни облекчения по реда на Указ N 56 за стопанската дейност до размера на ползуваните облекчения;
2. увеличават финансовия си резултат с неамортизираната част на отписаните дълготрайни материални активи, за които са ползувани данъчни облекчения, като се вземат предвид извършените увеличения по предходната точка, независимо от причините за отписването на активите (продажба, ликвидация, предоставяне по финансово-обвързан наемен договор, непарични вноски в търговски дружества, безвъзмездно прехвърляне и др).
Ал. 3. Местните юридически лица без държавно и/или общинско участие декларират в едномесечен срок от влизането на закона в сила наличието на обстоятелствата по т. 1 и 2 на ал. 1 в данъчната служба по местоседалище."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Кои от направените предложения се поддържат? Те са възприети в окончателния текст - на господата Ивайло Калфин, Фидел Косев и Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Аз оттеглям моето предложение в полза на това на Яшо Минков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Оттегляте го.
Само господин Венцеслав Димитров има предложение в залата, вероятно за отпадане на нещо, защото иначе нямате писмено предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо председател, колеги! Аз смятам, че текстът в ал. 1 и ал. 3, където пише "без държавно или общинско участие", следва да се замени с "държавно и общинско участие до 20 на сто". Първоначалният вариант на Указ N 56 за стопанската дейност беше наистина без държавно и общинско участие. Впоследствие обаче - мисля, че и професор Стоилов би трябвало да си спомня, текстът беше променен, защото тези приватизирани предприятия, в които е оставено държавно участие в размер до 20 на сто - това са така наречените права на работещите, на персонала, някой казва "колектива", да си закупят акции, които още не са ги използували. Нека поради особеностите на Закона за приватизация и поради това, че - доколкото знам примерно и в хотел "Интерконтинентал" персоналът още не е използувал правата си да закупи тези акции, които им се полагат, те могат и да не ги изкупят 20, може да остане още една част по-нататък, която да се доприватизира. Но тъй като сега има доста висящи предприятия, обект на доста сделки, аз смятам, че е редно, след като последният вариант на указа беше до 20 на сто държавно и общинско участие, бихме могли да го пишем "с не повече от 20 на сто държавно и общинско участие" и тук да запазим това, на което сега му търсим мястото в новия Закон за данъка върху печалбата.
Мисля, че колегите ще се съгласят, че не е нормално да ги третираме като някакво държавно и общинско участие, когато това участие е запазено, за да могат хората да си го вземат, т.е. да го приватизират. То засега е държавно, но то е държавно не защото държавата иска да участвува, а защото държавата иска да го приватизира по един особен, специфичен начин - в полза на работниците.
Аз мисля, че самите интереси на персонала, които трябва да бъдат стимулирани да бъдат реализирани в тази посока - да си вземат акциите, на които имат право по Закона за приватизацията, ще бъдат защитени най-добре, ако тук, в този текст наистина сложим една такава постановка, която фигурираше и в Указ N 56 за стопанската дейност.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата господин Фидел Косев по същия въпрос. Това е една корекция в текста, която ще гласуваме отделно.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Първо, предложението на господин Димитров е основателно, за да бъде гласувано. Друг е въпросът, че тези 20 на сто ни вкарват в една вероятна възможност да бъдат приватизирани или не. Действително има случаи, където те са запазени, за да бъдат приватизирани, но нямаме гаранции, че това ще стане от страна на колективите. Това е един предполагаем процес. Това е едно.
Второ, логиката на този текст, който е по наше предложение, се отнася за малко по-други неща. Когато направи своето предложение господин Димитров, той го върза повече с процеса на приватизацията. Вече сме дали такива преференции в предишните текстове и тук, ако става спор за разлика за запазено държавно участие между 20 и 30, 33 на сто, едва ли е достатъчно, за да го гласуваме. Тук логиката на това предложение е друга и аз се изкушавам все пак да кажа две думи по него, тъй като то е наше.
Логиката е, че беше пропуснат от страна на вносителя онзи казус, при който юридическите лица без държавно и общинско участие вече са ползували една преференция. И ако ние бяхме отразяли възможността да продължат ползуването й в някакъв етап от време, щяхме да ги поставим в много тежко финансово положение. И аз се радвам, че след доста дълги дебати, които, признавам, че бяха доста трудни и с доста аргументи трябваше да ги правим, успяхме да убедим и комисията, и работната група преди това в правотата на нашето предложение.
Но се изкушавам да кажа и да опровергая една теза, която минава между редовете на защитата на този закон. А тя е, че видите ли, в Демократичната левица едва ли не послушно се гласува това, което се предлага и хората в нея не разсъждават по това, което им се предлага. Ето един добър пример, че това не е така и аз държа непременно да го подчертая. Това е едно наше достижение, бих казал, в един съвсем професионален спор и мисля, че той категорично опровергава тези твърдения, които тук се правеха, че се гласува послушно и че хората от лявата страна са безмозъчни и не разсъждават върху това, което им се предлага.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Разсъждавайте и по моето предложение!
ФИДЕЛ КОСЕВ: Да, направихме разсъждения и по Вашето предложение, господин Димитров. Не сме го отхвърлили ей тъй.
Затова моля да подкрепите текста, както е предложен от комисията.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Муравей Радев, за реплика ли искате думата? - За изказване.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Тук налице е една очевидна несправедливост. Очевидна несправедливост, защото този собственик, стопански субект, който е вложил пари за инвестиции и най-често това са пари, взети като заем от банка, и е закупил машини или е построил нещо и връща тези пари във времето, той е направил тази своя инвестиция при едни точно опредeлени законови параметри, действуващи към момента на вложението на тези суми. И сега изведнъж, посред изплащането на тези суми на банката, държавата му променя условията. Той никога не е смятал, че това ще се случи, защото иначе едва ли би направил тази инвестиция или поне повечето от тях, ако не всички. Това, което вие предлагате, в момента е удължаване на неплащането на данък върху печалбата за тези средства за още 2 години и половина на практика. Вашето предложение решава въпроса още за две години и половина. Но той е взел 10 млн.лв.! Тези 10 млн.лв. ще ги върне за 10 години вероятно. Такъв му е договорът с банката. Той е върнал сега 2 млн.лв. И върху тези 8 млн.лв. оттук нататък вие ще карате този човек да плаща данък върху печалбата на практика с вашите предложения.
И аз смятам, че далеч по-добро е предложението на Яшо Минков. Неговото предложение е категорично и ясно. Той казва така: докато се изчерпа това плащане. Тоест, взел 10 млн.лв., до момента, докато ги върне, докато изпълни кредитния си договор с банката, той се ползува с онези условия, които са съществували в момента, когато е направил тази инвестиция. И няма по-логично решение от това. Какво значи две години и половина още? За две години и половина ще плати 2 млн.лв. Ами другите 5? Това значи да го "потопим", това значи директно да фалира.
Затова ви моля да преоцените този въпрос. Вие знаете, че в комисията много сериозен дебат водихте, разгледахме нещата. Единственото справедливо нещо е това, което ни се предлага от Яшо Минков. Справедливо, бих казал и законно, защото не съм убеден преди да направим този закон дали той би издържал в първия съд, когато една фалирала поради тази причина фирма, ще осъди държавата, поради това че тя е променила условията на неговия договор без негово съгласие.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата господин Бисер Славков.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да се върна към 1995 г. и да припомня замисъла на корекцията в чл. 87, ал. 4 от указа, където се въведе преференцията, забележете, за конкретни дълготрайни и материални активи при извършени приватизационни сделки, в които делът на държавното или общинско участие е до 20 на сто. Това беше замисълът, това беше текстът на корекцията от миналата година.
Ако проследим логически нещата до сегашните текстове, веднага ще видим, че не бива двата въпроса да се свързват и да се въвежда изменение в сегашния текст и да се приравнява отново до 20 на сто за държавно и общинско. Защо? - Защото ако действително е извършена такава приватизационна сделка и е останало държавното или общинско участие до 20 на сто, тогава вече преференция ще се ползува по сегашния нов текст на Закона за данъка върху печалбата чл. 62а. Той предвижда, че там, където е до 33 на сто държавното или общинско участие, се освобождава за 5-годишен период от данък върху печалбата съответното дружество - за първите 3 години на 100 на сто, за четвърта и пета година на 50 на сто. Така че не бива двата случая да се смесват, тъй като по същество се запазва преференцията и за втория текст на чл. 87, ал. 4 от указа, когато държавното или общинско участие е останало до 20 на сто. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има две предложения по този текст на § 3. Едното е на народния представител Муравей Радев, с което той подкрепя предложението на господин Яшо Минков, тъй като господин Минков го няма в момента, за нов параграф: "Юридическите лица без държавно или общинско участие, извършващи стопанска дейност, ползували преференции по чл. 85, ал. 4" и нататък така, както разполагате с текста и беше обоснован.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 184 народни представители, за - 75, против - 33, въздържали се - 76.
Не се приема това предложение.
Второто предложение е на народния представител Венцеслав Димитров в § 3 ал. 1 да се промени, както следва: да се заменят думите "без държавно и/или общинско участие" с думите "с не повече от 20 на сто държавно и/или общинско участие".
Моля да гласувате това предложение за такава промяна. Предложението е на народния представител Венцеслав Димитров за корекция в ал. 1 на § 3. Въпросът, по който говори и господин Бисер Славков.
От общо гласували 192 народни представители, за - 76, против - 71, въздържали се - 45.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате § 3 във варианта, предложен от комисията.
От общо гласували 141 народни представители, за - 124, против - 8, въздържали се - 9.
Параграф 3 е приет.
Ще видим и § 4 преди почивката, тъй като по него няма много спорове.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 4 - текст на вносителя:
"§ 4. След изплащането на данъците и другите вноски от печалбата, остатъкът от печалбата на юридическите лица с държавно и/или общинско участие се разпределя по ред, определен с Правилника за прилагането на този закон."
Предложение на народния представител Муравей Радев: в § 4 вносителят да предложи реда за разпределяне на остатъчната печалба в този параграф, а не да препраща към бъдещия правилник за приложението на закона. И този ред се отнася за стопанските субекти с повече от 50 на сто държавна или общинска собственост.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси - предлагаме § 4 да се промени, както следва:
"§ 4. Ал. 1. Определянето размера на дивидента за държавата или за общините от остатъка от печалбата след данъчното облагане на едноличните дружества с ограничена отговорност и едноличните акционерни дружества с държавно или общинско участие, се установява от Министерския съвет, респективно от съответния общински съвет. Редът за установяването и внасянето на дивидента се определя с правилник на Министерския съвет.
Ал. 2. Разпределянето на дивидент в търговските дружества, в които има държавно или общинско участие, се извършва съобразно Търговския закон, Закона за счетоводството и уставите на дружествата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Муравей Радев? - Не го виждам.
Предложението на народния представител Муравей Радев и в този случай има характера на идея - вносителят да предложи реда. В окончателния текст този въпрос е разгърнат. Уточнени са процедурите по Търговския закон, Закона за счетоводството, уставите на дружествата. В този смисъл мисля, че идеята е възприета.
Затова ви моля да гласувате § 4, разбира се, със съответните граматически корекции. Предполагам, че накрая след приемането на закона, се прави граматическа корекция.
Моля да гласувате § 4 във варианта, предложен от Комисията по бюджет и финанси.
От общо гласували 145 народни представители, за - 124, против - 3, въздържали се - 18.
Приет е и § 4.
След почивката ще продължим с този закон до окончателното му приемане, тъй като има още няколко останали текста, след което ще преминем към второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Няма ли да има парламентарен контрол?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Парламентарният контрол, припомням от вчера, е много кратък. Той включва само няколко въпроса към министър-председателя, което ни дава възможност поне 2 часа да работим по законодателната си работа.
И преди почивката едно важно и приятно съобщение за част от депутатите: във вторник, на 18 юни 1996 г., от 12,00 ч. в зала "Запад" ще се проведе среща на депутатите от Групата за приятелство с Република Кипър с посланика в България на Република Кипър със седалище Атина и шарже д`афер в Република България господин Амвросиу. От 13,00 ч. срещата ще продължи с обяд в ресторант "Дева Хелиос" на ул. "Оборище". Канят се всички депутати, членове на Групата за приятелство с Република Кипър.
Двадесет минути почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание с
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Най-напред ще ви прочета новопостъпилите питания:
1.Постъпило е питане от народния представител Васил Иванов Златаров към Жан Виденов - министър-председател на Република България, относно въвеждането във владение на възстановени собствени на земя в местността "Аеците" в землището на град Ямбол. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 юни 1996 г.
2.Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Дончо Конакчиев - заместник министър-председател и министър на териториалното развитие и строителството, относно укрепването на бреговете на язовир "Огоста" и преустановяване на рушенето на сградите от околността поради изтичане на вода от язовира. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 юни 1996 г.
3.Постъпило е питане от народния представител Стефан Маринов Стефанов към Николай Добрев - министър на вътрешните работи, относно безнаказано убийство на свещеник Данчо Цолов Петров от главен сержант Виктор Пламенов Дъвков от РПУ - Велинград. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 юни 1996 г.
4.Постъпило е питане от народния представител Васил Иванов Златаров към Кръстьо Трендафилов - министър на земеделието и хранителната промишленост, относно данни във връзка с приложението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи до момента. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 юни 1996 г.
Искам да обърна внимание на народните представители, които са задавали въпроси и питания към министрите, които бяха освободени, да ги пренасочат към новоизбраните министри, тъй като питанията са персонални.
Преминаваме към питания и актуални въпроси към министър-председателя на Република България Жан Виденов:
Питане от народния представител Стефан Стефанов относно неправомерното включване на фирми в списъка за ликвидация.
Най-напред за процедура има думата професор Шкодров.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бях задал актуален въпрос на министъра на промишлеността без да посочвам кой е министър в момента. Става дума за актуален въпрос, свързан с безсрочна стачка във фирма"Фаянс" - Каспичан.
За съжаление, няма отговор от Министерството на промишлеността, а в същото време във фирмата цари много високо напрежение. Не зная как би трябвало да се процедира в този случай, след като актуалните въпроси са зададени не персонално, а към министерството и отговор от министерството няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Актуални въпроси и питания към министерства не се задават. Те се задават към министър с неговото име. Уважителното обръщение към министъра е със споменаване на името му.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Те може да го сменят дотогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз казах, че моля тези питания и въпроси, които са отправени към министри, които са освободени, да бъдат пренасочени към новите министри. Това стана и миналия път и не е трагедия. Благодаря.
Давам думата на народния представител Стефан Стефанов.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ: Само една реплика. Искам да кажа, че аз умишлено го написах така, тъй като смятам, че това е проблем на самото министерство и там има заместници на министъра. Аз очаквах, че там може да има смяна, имах такива съмнения и поради тази причина не съм фиксирал точното име, например до господин Вучев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Стефан Стефанов. Тук ли е?
Смятам, че когато един народен представител задава актуален въпрос или има питане, трябва да се погрижи да присъства. Съобщено е, че днес ще му отговорят.
Това питане се ликвидира и повече на него няма да бъде отговорено.
Актуален въпрос от народния представител Стоян Райчевски относно решение на Министерския съвет за закриване на въгледобивни дружества. Има думата.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър-председател, когато ви се поставят въпроси от този род, вие обикновено се позовавате на структурната реформа, но вие виждате структурната реформа като операция на чужд корем, като че ли не става въпрос за съдбата на български граждани и български предприятия и дружества.
С решение на Министерския съвет N 480 от 14 май т. г. се закриват 4 въгледобивни дружества, между които и мина "Черно море" ЕАД - Бургаски регион. Няма да коментирам този акт във връзка с глада от енергийни ресурси на страната. Ще се спра само на абсурдността в този списък да бъде включено дружество мина "Черно море", чиято експлоатация е започнала още през 1918 г. и осигурява горива и енергия за битови и за промишлени нужди на Югоизточна България.
Недоумение буди включването на мина "Черно море" в списъка за ликвидация поради следните обстоятелства: това е вторият по запасите на кафяви въглища басейн в страната, запасите на който се изчисляват за около 80 години напред. Произвежданите въглища са с висока калоричност, с най-добри качествени показатели в България. Дружеството няма задължения към финансови институции. Задълженията му са към доставчиците за първото тримесечие на тази година - само 50 милиона лева, а вземанията от потребителите са 21 милиона лева. Задълженията му са само към бюджета, но те са натрупани в резултат на фиксирани цени и неосигуряването на субсидии през последните години, тоест тези задължения са планирана загуба.
Мина "Черно море" има за 1995 г. най-добри технико-икономически показатели в системата на подземния въгледобив. Закриването на мината ще разстрои и дейността на редица други предприятия в региона, свързани с нея. На тази мина е отредено трайно място в енергийния баланс на страната.
Поради това, господин министър-председател, поставям към вас въпроса: защо в този списък бе включена мина "Черно море"? Подвъпросът ми е какви компенсационни мерки сте предвидили за съдбата на хилядите работещи в системата на въгледобива, които остават без работа и препитание не само за мина "Черно море", а и за мина "Балкански басейн" АД, мина "Бистрица", мина "Антрацит"? Благодаря предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! С постановление N 475 на Министерския съвет от 1 декември 1995 г. действително беше одобрена стратегия за развитие на енергетиката на Република България в периода от 1995 до 2010 г. и перспектива до 2020 г. Този материал е познат и на народните представители - той беше представен в Народното събрание. В него беше определено място и на всяко едно от въгледобивните дружества в енергийния баланс на страната. Всички те - подчертавам това - реализират до¬би¬ти¬те въглища при фиксирани от държавата цени и не биха могли да имат оправдание за трупани разходи, защото при изчисляването на административно определените цени, държавата се съобразява с трупаните от тях загуби и ги покрива със субсидията.
По ефективност и възможности за преминаване към пазарните принципи на съществуващите въгледобивни дружества съществуват три групи:
Първата група обхваща дружества, които биха могли самостоятелно да финансират дейността и развитието си и да реализират положителен финансов резултат при либерализираните цени на въглищата. Извършването на някои инвестиционни и организационно-технически мероприятия ще им позволи да работят нормално и ще осигуряват около 5 млн. 890 хил. тона условно гориво или 78 на сто от общия добив на въглища. Това са главно дружествата с надземен способ на разработване на пластовете.
Втората група дружества добива въглищата по подземен способ и ги реализира по цени по-ниски от себестойността им, в резултат на което действително имат отрицателен финансов резултат. Необходимо е и в тях да се извършат организационно-технически и инвестиционни мероприятия с цел подобряване на технико-икономическите и финансовите резултати, за да могат да произвеждат конкурентна продукция при либерализирани цени в обем 1 млн. и 600 хил. тона условно гориво или 21 на сто от общия добив.

И третата група дружества, според стратегията за развитие на енергетиката, включва тези, които работят в крайно неблагоприятни природни и минно-технически условия, поради което реализираните технико-икономически и финансови резултати са много ниски. В тези дружества се добиват около 70 хил.т условно гориво или само 1% от общия добив.
Действително мина "Черно море" спада към втората група дружества. Тя произвежда кафяви въглища и задоволява специфични нужди на редица предприятия, включително и ТЕЦ "Сливен", за които няма алтернативна за друго гориво - нито местно, нито от внос. Но сега, в момента, мината експлоатира основно два подземни рудника с ръчен добив и много малка дебелина на пласта. Технико-икономическите й показатели в резултат на това съвсем не са от най-добрите от действащите досега осем дружества на подземния въгледобив, както се твърди в питането Ви, напротив - лоши са.
Съгласно разчетите за работа от март 1996 г. се предвиждаше загуба в размер на 372 млн. 578 хил. лв. или 1790 лв. на тон натурално гориво.
Изготвиха се актуализирани разчети към 31 май 1996 г. Загубата бе намалена, но остава висока - 223 млн. 119 хил. лв. или 1134 лв. на тон натурално гориво. Задълженията към доставчиците към 1 април 1996 г. възлизат на 15 млн. лв. Вземанията от потребителите са 21 млн. лв. Това е така.
Вярно е, че дружеството няма неизплатени кредити и има задължения само към бюджета, поради невнесени ДОО, ПКБ и ДОД, но размерът е голям - 327 млн. лв., от които 138 млн. лв., почти половината, са отсрочени задължения, за които няма възможност за по-нататъшни отстъпки.
Така че за мина "Черно море" ЕАД е предвидена схема за обявяване на процедура по несъстоятелност с разработване и одобряване на оздравителен план, който дава шанс и за възстановяване на работата, който би могъл да бъде изпълнен през второто полугодие на 1996 г. и да изведе дружеството от неблагоприятните правни и икономически последици на несъстоятелността.
Във връзка с провеждането на ликвидация на търговски дружества с държавно участие се разработват и в извънредно кратък срок ще се въведат и приложат и компесационни мерки, за които също задавате въпрос. Една от основните компенсационни мерки, свързани с реално предоставяне на средства на освободените при ликвидация работници, е регламентирана вече с приетото Постановление N 131 на Министерския съвет от вчера. Тя предвижда еднократно увеличение на размера на обезщетенията, с което се установяват по-големи размери на обезщетенията по чл. 222, ал. 1 от едномесечно брутно трудово обезщетение на шестмесечно или тримесечно, просто в зависимост от условията на трудовите договори и тяхното времетраене. Огромното болшинство ще бъдат шест месечни работни заплати.
Разбира се, ще се активизират и действията по изпълнение на приетите програми за алтернативна заетост, както и срочно ще се разработят нови такива. Компенсационните мерки са в процес на доуточняване и могат да включат още няколко компонента - отпускане на помощи за предсрочно пенсиониране, определени въз основа на изплащането на месечно възнаграждение, равно на 70% от средната месечна заплата в продължение до три години; осигуряване на преференции от бюрата по труда за назначаване на освободените работници, съобразно специалността и квалификацията им; осигуряване на средства за техническа ликвидация на предвидените за закриване мини и възстановяване на околната среда от въздействието на минно-добивната дейност, като при тяхното изпълнение се ангажират освободените при ликвидация работници - по това вече се провеждат преговори с международните финансови институции; и определяне на данъчни преференции при организиране на семеен бизнес от съкратените при ликвидация работници.
В максимална степен за целта ще се използват формите, способите и средствата на Фонд "ПКБ" за професионална преквалификация, подготовка и пренасочване на освободения при ликвидация персонал. Всички компенсационни мерки ще влязат в действие след приемането от Министерския съвет на съответните нормативни актове, планирано е това да стане до края на месец юли. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Стоян Райчевски да изкаже отношението си към отговора.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин министър-председател, не съм доволен от отговора, защото Вие не обяснихте на аргументите, които изложих, защо точно мина "Черно море", която има най-добри икономико-технологически показатели е в този списък, точно предприятието, на което са възлагани големи надежди, което има перспективи и запаси, което работи без външна помощ и има задължения само към бюджета поради планирани загуби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Картата си сложете.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Свършвам. Не съм доволен и затова, че отговорът Ви не беше задоволителен за компенсациите, които чакат всички миньори във въгледобива и за останалите изброени мини. Шест месеца са капка в морето. С това не може да бъде решен никакъв проблем при тази инфлация.
Аз съм длъжен да ви прочета един документ, който ми бе току-що представен от синдиката на мина "Черно море".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако ще четете документ, сложете картата.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Само един ред. Ако не бъдат защитени техните интереси и изпълнени техните искания "ще отстояваме докрай с методи - позволени и непозволени от закона, водени единствено от целта за оцеляване".
Става въпрос за оцеляване на десетки хиляди български граждани, за нищо друго, господин министър-председател. Благодаря.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, Вие ще сгрешите, не ако ми дадете думата, а ако не ми я дадете на основание на ал. 4 от чл. 77, който предвижда, когато народният представител отсъства от заседанието, отговорът се отлага. Аз не съм отсъствал от цялото заседание. Днес съм тук, само за миг бях извън залата. И още повече, Вие може би си спомняте, че вчера имаше една друга програма, където моето питане беше на предпоследно място и това именно обуслови моето много кратко отсъствие от залата. Така че на това основание настоявам да ми бъде дадена думата, за да задам питането си към господин премиера.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво е Вашето процедурно предложение? Какво предлагате? Процедурно предложение се предлага и се гласува. Какво предлагате?
СТЕФАН СТЕФАНОВ (встрани от микрофоните): На основание на правилника да ми бъде дадена думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А защо не идвате навреме, отче?
СТЕФАН СТЕФАНОВ (встрани от микрофоните): Току-що Ви обясних.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако министър-председателят желае, ще отговори.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз казах...
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Не министър-председателят желае, а правилникът...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вижте, господа, присъства, означава да присъства в залата. Аз не мога да обикалям коридорите и да проверявам дали сте тук. Последен на Вас ще бъде дадена думата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Никъде не е казано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Казано е! Господин Соколов, приятели сме, недейте да се караме. Знаете, че присъствие значи присъствие в залата. А не долу в...
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Ама, не за определена минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За определена минута. Тук се работи със секунди.
Актуален въпрос на народния представител Васил Михайлов. Заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, господин министър-председателю! Аз искам да отправя към Вас следния актуален въпрос. Той е особено актуален след вчерашното гласуване. Вашата организация няма да може да Ви използва като "козел отпущения" и да ви натовари с всички грехове в края на тази година и да Ви изпрати в пустинята, а тя да излезе суха от
водата. Вие сте нейният председател и в този смисъл отговаряте за цялостната й политика, както и за политиката на вашето правителство.
Затова и моят въпрос към Вас е свързан с икономическата политика, последиците обаче от която политика са изключително болезнени в социалната сфера и засягат всички български граждани.
Много може да се говори за това, че вашите действия в икономическата сфера създадоха най-тежките социални проблеми от 1989 г. насам. Не коментирам предишният период от време, защото тогава България е била управлявана от другаде, а не от самата нея. Вие бяхте просто обикновени нейни проводници на една чужда политика.
Сега обаче ще трябва да отговорите на един такъв въпрос: споделяте ли, господин министър-председател, заявените намерения на някои ръководни кадри от вашата партия за ново въвеждане на купонна система в България? Искам да знам. След като доведохте страната до липса на хлебно и фуражно зърно, след като има дефицит, а това както се казва е вашата стихия - да създавате дефицит, сега мислите ли, че социализмът, за който вие говорите, а пък се държите като тоталитарна дясна формация, мислите ли, че това според Вас е функцията на социалната държава? Разпределителната функция на социалната държава - чрез купони да разпределя дажби?
Моля, визирам изказването не на някой друг, а на председателя на Икономическата комисия, един типичен социалистически, в най-лошия смисъл на думата, ваш представител, който заяви, че трябва да се въведе купонна система, с която да се прекрати спекулата и т.н. Нещо много познато ни от близкото и по-далечно минало.
Аз бих могъл да прочета няколко реда от една много интересна книга "Златото на партията" на Игор Бунич, където ясно е показано какви са целите обикновено на въвеждане на една купонна система, особено по отношение на зърното. Идеалната държава, според Платон, която вие се опитвате, изглежда, да изградите, е: елит, стража, роби. Вярно е, че елитът трябва да живее спокойно. Това е вашата върхушка. Вярно е, че стражите трябва да бъдат залъгвани с митове - това е вашата парламентарна група и вашата партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: А робите - българският народ.
Три минути имам, господин председател, съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Таймерът показва 2 минути и 18 секунди. Изглежда ме прекъсвате точно когато искам да направя това литературно четене, от което се боите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Натиснете картата си. Изкарахте картата си.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не съм пипал. Ето, моля, елате, обслужете картата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: 3 мин. и 22 сек.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Съжалявам, но ето, таймерът ви, както и повечето неща у вас при вашето управление не работят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Този таймер не е мой.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Ами Ваш е, Вие отговаряте за него. Не съм го донесъл от вкъщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече, господин Михайлов - 3 м. и 36 сек.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Ще очаквам с интерес отговора на зададения ми актуален въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Михайлов, от Вашия актуален въпрос не беше ясно какво имате изобщо предвид. Кой е заявил намерение за въвеждане на купонна система в България - това изяснихте поне за стенограмата.
За кои стоки става въпрос? Защото дефицит на фуражно зърно има, но животните не могат да четат купони и не се интересуват от тях. Дефицит на хляб за потребление на хората няма. И данните от статистиката за увеличеното потребление през последните месеци са на Ваше разположение, ако се интересувате от тях.
Как ще преодолеем това с хляб да не се хранят животни, е отделен въпрос, въпрос на цени. Но Вие не разбирате от тези неща и няма да губя времето на Народното събрание да Ви обяснявам.
Няма информация да е постъпвало такова предложение пред Министерския съвет. Не съм убеден, че такова предложение е постъпвало и в парламента, независимо че цитирате председател на Икономическата комисия в Народното събрание. Следователно, подобно предложение не е могло въобще да бъде обсъждано, камо ли по него да бъде вземано решение и то положително.
Всъщност Министерският съвет изобщо няма подобни намерения и засега, и за в бъдеще. Въпреки че то може да ни сервира всякакви изненади, достатъчно категоричен мога да бъда по този въпрос на този етап.
Впрочем по принцип подобни решения не са в компетенциите на Министерския съвет главно, а в прерогативите основно на местната администрация.
Споменавате за купоните през 1991 г. Спомнете си, че ги въведоха основно сини кметове във временните управи и то главно в София и Пловдив.
Тъй като не съществува реална възможност за обсъждане на подобен проблем в правителството, аз не мога да окачествя Вашия актуален въпрос като друго, освен пропаганда. Затова и няма как да тълкувам заявените намерения на някои ръководни дейци от моята партия.
Мисля, че е редно да тълкувате тук актове, действия и намерения на Министерския съвет, а не писания по вестниците или изявлениа на когото и да било.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Васил Михайлов да изкаже отношението си към отговора. Таймерът е блокирал. Аз ще отчитам времето. Сложете си картата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Съжалявам, обаче ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ами като дърпате навсякъде? Тук ще гледа и господин Куртев.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Съжалявам много, но така е много трудно, без наличието на времеизмервател да се приказва. Но така или иначе, ако ми засечете време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставете картата, аз засичам. Говорете, 24 секунди...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Господин министър-председател! Мога да Ви кажа със сигурност, че купонна система за хляба и не само за хляба е въведена, например в Момина клисура, Белово и други места. Друг е въпросът, че ... Не ме питайте така неособено умно за какво се въвежда купонна система! Очевидно не за продажбата на "Мерцедеси". Очевидно не. Вие си ги купувате без купони. Съвсем спокойно.
ГЛАС ОТДЯСНО: И "БМВ"-та.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: По разбираеми причини. И "БМВ", също така - ми подсказват моите колеги.
Факт е, че твърдяхте, че зърно няма да се внася. Зърно се внася. Тоест Вие говорите неистини.
Когато Ви поставих въпроса, че приближава зърнена и хлебна криза, Вие обяснихте, че това било пропаганда. Обаче се оказа, че не е просто пропаганда, а е една истина. Една болезнена и страшна истина.
Аз няма да коментирам нито изказванията на господин Шиваров, който остава да наблюдава Министерството на земеделието. Просто да го наблюдава, най-вероятно.
А що се отнася до вашия икономист Койчев, който не е просто нещо, а е председател на Икономическата комисия, ами, разберете се с него. Току-що Вие казахте, че той говори абсолютни глупости. Да, обаче той ги каза. Това е истината, по програма "Неделя 150" на Българското национално радио - за въвеждането на купони.
С една дума, мога да кажа следното. С купони дойдохте, с купони ще си отидете, господин министър-председател. Дали Вие лично сте имал намерения, мен не ме интересува.
Моят въпрос беше зададен: споделяте ли заявените намерения на някои ръководни кадри от вашата партия за ново въвеждане на купонна система в България? Аз не чух ясен отговор: споделяте или не споделяте? Или борбата със спекулантите според Вас е чрез купонна система? И това е съвременно разбиране за разпределителните функции на държавата? Това ли имате предвид от времето на военния комунизъм?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Благодаря.
Следващият въпрос е пак на Васил Михайлов. Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Господин министър-председател!
Може би пак таймерът, виждам, не работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Засякох. Гледа се, от 3 минути започвате до 6 ще продължавате.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Вижте, може би трябва да седна на Вашето място. Междупрочем доста по-удачно ще изпълнявам функциите. Ще спазвам стриктно правилника и т.н. Вие, както се казва, сте в ролята на лошо конферансие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: И сега даже и не мога да гледам времето как тече, за да мога да си направя разчет при задаването на актуални въпроси. Въпреки това, моля засечете, поне за секундант дано ставате.


По-нататък. Уважаеми господин министър-председател, споделяте ли намеренията на някои ваши министри за ликвидиране или замразяване, както искате ги наречете, на здравни и социални заведения или части от тях? При евентуално осъществяване на тези намерения за ликвидация по какви критерии ще става това? В кои населени места и колко легла ще се закрият? Колко лекари, медицински сестри, санитари, лаборанти и друг помощен персонал ще бъдат уволнени? Колко е общият брой на предвидените легла за закриване?
Това е следствие вероятно от, бих я нарекъл, безумната политика на министъра на здравеопазването, който претърпя буквално крах не само със стратегията, която беше гласувана тук по здравеопазване; не само със Закона за лекарствените средства, който не само че не спря ръста на лекарствата като цени, но доведе и до дефицити и до трагично състояние особено с безплатните лекарства за най-бедните слоеве от населението и най-уязвимите, за които уж Вие много сте загрижен. И сега така нареченото определяне, избиране на участъков лекар пък е една абсолютна пародия.
Към този момент моля Ви, господин министър-председателю, кажете ми: солидаризирате ли се с това, което се готви в българската медицина. И обявете ми верни ли са или неверни твърденията на експерти от синдикатите, че ще бъдат закрити, или замразени, изолирани, така да се каже, над 60 хил. болнични легла. Като си позволявам да твърдя, това е цифрата, че леглата общо в България в лечебните и санаториални заведения са около 90 хиляди. Това означава две трети от леглата. Това социална политика ли е, господин министър-председател? И ако трябва да има някакво оптимизиране, разбира се, на тази система, то едва ли това може да стане по този начин.
Заболяемостта и болестността в България, господин министър-председател, не само че не са се намалили, но са се и увеличили. Това е и заради белтъчния глад и недоимъка, и бедственото положение, геноцида към българския народ, който Вие водите с Вашето управление.
Така че искам отговор на актуалния въпрос, който Ви задавам тук. Той е много болезнен. И с прах в очите на българските лекари, как щели били по този начин на останалите в здравеопазването да им се повишат заплатите, няма да минете. Хората са болни. Българската нация е и в тежка демографска ситуация. Вие унищожавате българския народ или го пропъждате, имам предвид младото поколение, вън от страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов да отговори на зададения актуален въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Михайлов, въпросът Ви е точно толкова несъстоятелен, колкото и предният, и е просто един повод за пропаганда. Аз не съм Ви тук тълкувател на публикации в печата. Аз съм тук ответник за действия или бездействия на правителството, и то по правилника на парламента за такива действия или бездействия, за които е отговорен министър-председателят. Така че и отговорът е идентичен на предидущия. А вие, ако искате да го разберете и да ви е от полза, отпушете си ушите.
Не са ми известни никакви намерения на някакви министри от настоящото правителство да ликвидират здравни или социални заведения или части от тях. Съобщенията в някои ежедневници за предстоящо драстично съкращаване на две трети от болничните легла в здравните заведения не отговарят на истината ни най-малко. Подобно намерение не е обсъждано нито в Министерския съвет, нито от ръководството на здравното министерство. Стенограмите от техните заседания, на колективните органи, са налице, можете да ги проверите.
Закриването и откриването на здравни заведения в общините на страната знаете, че става след постъпили предложения в Министерството на здравеопазването от съответните общински съвети. Явно тая процедура не Ви интересува, въпреки че ако нещо е правено в тая насока, досега е правено по нея. Защото осигуреността с болнични легла на 10 хил. души от нашето население е 104,7 и в сравнение с други европейски страни това е показател над средния за Европа. В някои от общините действително свръхосигуреността с болнични легла вече е тежест за общинския бюджет и общинските съвети имат право да правят подобни предложения.
Анализът показва, че наличните болнични легла не са рационално разпределени в национален мащаб, не са съобразени с броя на обслужваното население. С цел да се ликвидира този натрупал се с времето дисбаланс на болничния леглови фонд и на длъжностите за здравно обслужване на населението, както и по изричното настояване в продължение на няколко години на общинските ръководства, Министерският съвет прие Постановление N 201 от 26 септември 1994 г. за определяне стандарти в здравеопазването. На основание на това постановление министърът на здравеопазването издаде Наредба N 2 от 6 януари 1995 г. за реда за определяне броя и разпределянето на болничните легла и длъжностите за медицински и стоматологичен персонал в здравните заведения.
Това са нормативните актове, които изпълнява настоящият министър. Както виждате, достатъчно устойчива нормативна база, плод на дейността на три правителства и на трима здравни министри. Така че подобна на демографската криза... Хайде не се опитвайте да представяте каквото и да било в тая страна като плод на неколкомесечни грешки или провали! Няма нищо подобно, особено пък в инерционни системи като здравеопазването.
Да, сега предстои разглеждането на предложенията на районните центрове по здравеопазване, разработени съвместно с директорите на болниците и с кметовете на общините за преструктуриране на легловия фонд и привеждането му в съответствие с потребностите от болнична помощ и възможностите за ефективното му използване. Какво съдържат тия предложения - в Министерския съвет и в Министерството на здравеопазването засега не сме в течение. Но както и по другите проблеми на започналата реформа в здравеопазването, така и по този проблем обществеността ще бъде своевременно и точно информирана. Мотивите за това или онова действие ще бъдат защищавани не толкова и не само от централната изпълнителна власт, колкото от иницииращите каквито и да било промени в тая сфера местни ръководства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Васил Михайлов да изрази отношението си към отговора.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз благодаря за този отговор на господин министър-председателя, защото той по един завоалиран начин все пак каза, че това, което е заложено тук и в медиите, е възможно да се случи. И вероятно предстои!
Марсианци щели да дойдат. При вашето управление наистина не се учудвам да дойде всеки и да се учуди на вашите безумия. Защото и вашата така наречена структурна реформа прилича много, господин министър-председател, на оня анекдот за шахматистите, как разбирали преустройството - че преди преустройството първо мислели, после местели. А вашето правителство е във втория вариант - първо мести, после мисли. И затова се безпокоя и исках да чуя от Вас отговор на този актуален въпрос. Вие не ми дадохте отговор.
Аз не си измислям нищо. Тук има Национален статистически институт. Колко са му верни данните - няма да коментирам. За здравеопазването има доста сериозна брошура, която Ви съветвам да прочете, да видите наистина какво значи демографска криза и какво е състоянието на българското здравеопазване и състоянието въобще на нашето население от здравна гледна точка. А не ме интересуват безумните опити на госпожа Виткова и затова Ви питам Вас, а не нея.
А що се отнася до така наречената Ви "социална политика", господин министър председател, тя наистина няма нищо общо със социалната политика. Бедствено е положението, повярвайте ми! Това в крайна сметка е опасно за българската държава и за българския народ. Още повече днес е цинизъм така да говорите, на рождения ден на Димитър Благоев - Дядото. Той би се обърнал в гроба, ако Ви чуе. И ако пък беше жив, щеше да Ви заплюе. Нямате нищо общо нито със социалистическа, нито със социалдемократическа идея, нито със стара, нито с нова такава, съвременна. Това, което в момента се върши, е невероятна еклектична смес от стари болшевишки безумия и дяснототалитарни похвати, които вие използвате сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
Давам думата на народния представител Станимир Калчевски да постави своя актуален въпрос.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ПГДЛ): Господин Сендов, поемам ангажимента като народен представител да се предпазя от кръчмарско и каруцарско поведение, защото решението на държавните дела изисква спокойствие и конструктивен диалог.
И така, относно използването на морските плажове в Република България. Уважаеми господин министър-председател, съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България крайбрежната плажна ивица е изключително държавна собственост. Съгласно приетия Закон за концесиите, чл. 4, ал. 1, т. 2, крайбрежната плажна ивица може да бъде предоставена на концесия. С Наредба N 3 на Министерството на териториалното развитие и строителството и Министерството на околната среда от 20 юни 1993 г. крайбрежната плажна ивица е включена в първа зона на черноморското крайбрежие. Тази наредба ще действа до приемането на Закона за българското Черноморие.

В последните изменения на Наредба 14 за курортните ресурси, курортните местности и курортите на Министерството на здравеопазването чл. 25, ал. 1, т. 4 третира забранителните процедури върху морските плажове. При това многообразие нормативни документи и толкова много стопани все още се наблюдават крайно негативни действия, дейности върху черноморските плажове - незаконно строителство, използване на плажния пясък за строителство, изхвърляне на определени количества отпадъци и др.
И през тази година се започна и с обявите за конкурси от Мининстерството на здравеопазването за отдаване под наем на плажни ивици по Черноморието. В изискванията към участниците в конкурса за отдаване под наем на морските плажове е посочено от Министерството на здравеопазването минимална конкурсна цена на плажната ивица от 100 лева на квадратен метър месечно. Конкретно за плажа на с. Кранево, община Балчик с площ от 96 декара наемът за един активен летен сезон от три и половина месеца достига до 34 милиона лева.
При така създалата се обстановка възникват въпросите:
Първо - кой през 1996 г. ще стопанисва и управлява морските плажове в Република България?
Второ - какво ще бъде мястото на общините и курортните комплекси - по Търговския закон - акционерни дружества, в този процес. Необходимо е спешното регулиране на така повдигнатия въпрос с цел своевременното откриване на летния сезон и използването на черноморските плажове.
На 12 юни, този месец, народните представители от Добричкия, Варненския и Бургаския регион проведоха съвещание с представители на отделни ведомства по проблемите на черноморските плажове. Стигна се до извода, че по крайбрежната ивица се разгаря война на интереси с опасност за компрометиране на туристическия сезон в курортните комплекси, с опасност за икономически загуби за крайбрежните общини, с опасност за екологични последици и социално напрежение.
Това са моите въпроси, господин министър-председател.
Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми господин Калчевски, това действително се оказа един трудно разрешим казус, както поради едновременното почти встъпване в сила на три основополагащи закона - Законът за концесиите, Законът за общинската собственост и Законът за държавната собственост, с близки полета на приложение така също и поради ведомствени интереси, защитавани по един традиционен от десетилетия начин, които сега трябва да бъдат ограничени или насочени в друго русло според новото действащо законодателство.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията, крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост. Условията и реда, при които държавата предоставя концесии за обектите, посочени в този чл. 18, ал. 1 от Конституцията са уредени в Закона за концесиите. А закона повелява всички лица и стопански субекти, придобили и ползващи права по реда на чл. 4 да ги заявят в тримесечен срок от влизането на закона в сила. Срокът изтече на 20 януари тази година. След тази дата незаявените права бяха погасени екслеге и вече не съществуват. А процедурите по привеждането на заварените и заявени правоотношения до тази дата в съответствие със Закона за концесиите, а така също и на допълнително постъпилите и постъпващи заявления за придобиване право на концесии върху крайбрежната морска плажна ивица са в ход и в предвидените от закона и в правилника за прилагането му срокове ще бъде взето компетнетно решение. Но общият срок е три години, а поради спецификата на туристическия отрасъл, ползващ основно националната плажна ивица този тригодишен срок е извън реалното време. Оттам изникнаха и голяма част от проблемите, така че за тази година експлоатацията на това природно богатство, изключителна държавна собственост - плажната ивица, както и досега ще се осъществява от 100 % държавни предприятия, главно в сферата на туризма, но не само в туризма, за които не е небоходимо според Закона за концесиите учредяване на концесия и учредяване на концесионни взаимоотношения с правителството.
След приватизацията, която дори само заради търговете по масовата приватизацията в края на годината вече ще обхване една значителна част от всички търговски дружества в системата на туризма, а и в другите сходни системи за следващия сезон трябва да се търси друго решение. Това решение трябва да се търси и да се намери обезателно върху Закона за концесиите. Така че обявените конкурси за използване на плажната ивица при действието на Закона за концесиите не могат да бъдат проведени и въз основа на тях не могат да бъдат сключени съответни договори, тъй като законът е нормативен акт с неизмеримо по-висок ранг от Правилника за приложение на Закона за народното здраве.
Разпоредбите от цитирания правилник, доколкото дават различна уредба за ползването на плажната ивица от тази на закона са недействителни. Те не могат да бъдат правно основание за създаване на наемни отношения с предмет "плажна ивица". Затова по предложение именно на Министерство на народното здраве, подчертавам това, Министерският съвет вече отмени съответните текстове от правилника. Той е въведен, междувпрочем в последния ден от работата на служебното правителство. Има решение цялостното наблюдение на състоянието на това природно богатство да се поема от Министерството на териториалното развитие и строителството, което се надяваме да осъществи и необходимата взаимовръзка с общините.
Дебело искам да подчертая, че за проведените конкурси Министерството на народното здраве не носи никаква вина.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Стига с това Министерство на народното здраве! Сега това министерство се казва Министерство на здравеопазването! Няма вече "народно здраве"! Кой Ви е писал отговорът?!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Извинявам се, Министерството на здравеопазването... Тъй като се опитало точно да приложи едно постановление на Министерския съвет, с което е утвърден съответният Правилник за прилагане на Закона за народното здраве и оттам е изпаднало в разрез с действащото отскоро ново законодателство.
Абсолютно е било задължението - няма спор - след съответните изменения на закона в Министерския съвет бързо да се предложат и да се приемат и новите правилници за прилагането на трите закона. Това обаче не е било сторено достатъчно навреме, за което като премиер дължа да изразя съжалението си по повод затрудненията, възникнали пред Министерството на здравеопазването, и пред местните органи, и пред търговските дружества в сферата на туризма.
По втория Ви въпрос - част от отговора му се съдържа в чл. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, за компетенциите на общинските власти в решаването на въпросите, свързани със стопанисването, ползването и опазването на ресурси с общинско значение. Приморската плажна ивица е изключителна държавна собственост. Тя не влиза в рамкитена тези правомощия. Не може да бъде експлоатирана, съобразно решение на общинските ръководства, а що се отнася до черноморските курортни комплекси очевидно е, че тяхната материална база, тяхната инфраструктура функционира единствено и като цялост заедно с плажната ивица и прилежащата акватория. Докато урбанизираната територия на курортните комплекси е и ще е предмет на приватизационни процеси и сделки, придобиването на права върху плажната ивица ще трябва да се основава на Закона за концесиите.
Тези два процеса следва да вървят успоредно, като се държи сметка, че на изградената и изграждащата се леглова база отговаря и съответната плажна площ и достъп до морето. Но това е въпрос на бъдещото, на следващия сезон, когато повечето от тези фирми ще са частни и новото законодателство ще може да се прилага без всякакво съмнение за конфликт на правомощията. Така че, както разбирате, господин Калчевски, политиката, дейността на Министерския съвет, в частност и на Министерството на здравеопазването не са ориентирани само за започналия вече курортен сезон. Те имат дългосрочна перспектива, целят намирането на лица и стопански субекти за стопанисване и ползване на крайморската плажна ивица в интерес както на тях самите, така и на страната като цяло, а и на за задоволяване на социалните, здравните, духовните нужди на цялото общество.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Станимир Калчевски, за да изрази отношението си към отговора.

СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ПГДЛ): Уважаеми господин министър-председател, аз съм доволен от отговора и накратко ще фиксирам следното. Правилно е решението тази година нашите туристически комплекси, акционерните дружества да стопанисват плажните ивици. Това е един добър подход да се затвори веригата за формирането на печалбата в самите комплекси, за да могат те да стопанисват и управляват тези плажни ивици, за да могат те наистина да затворят веригата от услуги, които предоставят на туристите. Не е изненада, че ние очакваме от нашите черноморски курорти тази година да направят сериозна стъпка към едни добри икономически показатели и следващата година вече те да участвуват в конкурса по Закона за концесиите.
Добре е решен въпросът също и съгласно чл. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Единственото пожелание, което бих направил, е, че един проблем, който можеше да се реши още през месец март, доста закъсня и създаде възможности за нетолерантни икономически процедури по нашето Черноморско крайбрежие.
Благодаря Ви. Доволен съм от отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Стефан Стефанов да развие своето питане.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, без друго нещата дойдоха на местата си, тъй като обикновено питанията са след актуалните въпроси по досегашната практика на парламента.
Уважаеми господин Виденов, в огласения правителствен Списък за ликвидация на губещи държавни фирми, Решение N 440 от 14 май 1996 г., в момента, когато съм отправил питането, то още не беше публикувано в "Държавен вестник", в Списъка за ликвидация на губещи държавни фирми са обявени три фирми от град Русе. Включването на две от тях в този списък - "Захар био" ООД и консервната "Дунавия" ЕООД - е правно неиздържано.
С Решение N 100 от 13 май 1995 г. на Русенския окръжен съд се открива процедура по обявяване в несъстоятелност на "Захар био" ООД с основни фондове за 1 млрд.лв. на предприятието. На събранието на кредиторите, състояло се през месец декември 1995 г. се приема оздравителна програма, която е одобрена от Министерството на земеделието и хранителната промишленост и от Русенския окръжен съд. Съгласно тази програма ЕООД трябва да се преобразува в ООД с държавни и частни дялове. Със Заповед N 209 от 30 април 1996 г. на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, подписана от министър Шиваров, "Захар био" е преобразувано в ООД. Частното дружество "Литимпорт" и "Нефтогруп Дискавари" са изкупили дълговете на държавната фирма към Обединена българска банка и "Топлофикация", срещу което са получили преобладаващ дял от собствеността - 500 996 дяла по 500 лв., което прави 68 на сто частни дялове. Така държавните дялове остават само 241 948 дяла по 500 лв. или 32 на сто.
Въпросът ми е: на какво правно основание и как държавата ще ликвидира частна фирма? По същество тя вече е частна.
Другата държавна фирма - "Дунавия" ЕООД, е във фаза на открито производство по несъстоятелност по искане на Стопанска банка заради неиздължените 67 млн.лв. От месец февруари е назначен синдик, другите кредитори също са отправили исканията си и съдебната процедура продължава. До края на месец май е било насрочено, не знам дали се е състояло, второ събрание на кредиторите, на което е трябвало да бъде обявена оздравителна програма.
Според Правилника за управление на държавната собственост, държавата не може да извършва ликвидация при процедура за несъстоятелност.
Въпросите ми са: при това положение възникват три възможни хипотези - правителството или не е знаело за гореспоменатите обстоятелства, или не желае да действува в рамките на закона и, трета възможна хипотеза, с обявяването на този списък преследва някакви други цели. И трите хипотези са еднакво недопустими.
Можете ли, господин премиер, да предложите някакво друго обяснение, което да е логично, законосъобразно или поне правдоподобно? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър-председателя да отговори на питането.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Стефанов, зададеното питане е по сериозен, много актуален и болезнен въпрос. Няма необходимост по него да се търсят достоверни обяснения. Истината е достатъчно ясна, въпреки че не е много проста и определено не е особено приятна.
В Решение N 480 на Министерския съвет, с което се утвърждава списъкът на търговските дружества с държавно имущество, подлежащи на ликвидация, се имат предвид общо дружествата с държавно имущество, които подлежат на ликвидация - и чрез ликвидация на държавния дял в някои от тях, и чрез обявяване в несъстоятелност. В този списък фигурира дружеството "Дунавия" ЕООД, което наистина е в процедура за обявяване в несъстоятелност. Но има и други такива случаи. Неправилно е тълкуванието, че към текущата съдебна процедура не може да се добави и едностранно волеизявление от страна на едноличния собственик и че тези процедури са несъчетаеми. Напротив, съчетаеми са, това ускорява процеса. Има и други подобни случаи в списъка за ликвидация. Целта е да се спре колкото се може по-бързо проточването на трупането на загуба в 100 на сто държавни предприятия поради продължителни съдебни процедури.
Друг е случаят със "Захар био". В списъка, който е утвърден от Министерския съвет някъде в началото на май, е споменато несмесеното търговско дружество "Захар био" ООД. Междувременно действително с решение на Русенския окръжен съд от 3 май държавното дружество е обявено в несъстоятелност, без да е прекратена дейността му. Има назначен синдик, уведомени са кредиторите и е изготвен и утвърден от съда оздравителен план. Предвиждат се структурни промени, които предстоят да бъдат извършени, а след това очевидно ще се приложи схема за ликвидация чрез приватизация на държавния дял в това дружество, който, прав сте, не е 100 на сто, като сегашното държавно участие, което по балансова стойност е 120 млн. и 984 хил.лв., бъде оценено по пазарна стойност.
Това е пътят за излизане от ситуацията, когато става дума за дружество с частен характер. Мисля, разбирате, че особеност и на двата случая, които сте цитирали, е обстоятелството, че става въпрос за продължаване на започналите процедури по несъстоятелност, които в настоящия момент са в различен етап, главно с оглед тяхното ускоряване. Така че трябва да се има предвид главната цел, повтарям, е ликвидация на държавния дял, трупащ големи задължения към банките-кредитори, към доставчиците и държавата. Затова и в Решение N 480 на Министерския съвет терминът "ликвидация" следва да бъде разбиран преди всичко в неговия икономически смисъл и след това в правния такъв. Включването на двете дружества в упоменатия списък не преследва нито незаконни, нито някакви други цели. А там, където има недостатъчна или непрецизна информация, ще бъде направено необходимото, за де се спази законът. Със "Захар био" случаят е точно такъв.
Завършвам с декларацията, че правителството действува и ще действува само и единствено в рамките на закона, особено когато става дума за ликвидация на търговски дружества, трупащи големи загуби. Така че, доколкото има правомощия по действуващото българско законодателство, ще ги осъществява според предписанията на съответните нормативни актове както в двата посочени от Вас случая, така и във всички останали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Стефан Стефанов, който има възможност да зададе два допълнителни и насочващи въпроса, ако желае.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Както и Вие сам казахте, господин премиер, Вие прилагате едно разширено понятие, разширен икономически смисъл. Очевидно е, че вследствие на питането, отправено към Вас, ще се наложат някои корекции. Защото по същество така, както е започнала ликвидацията, Вие може би по-късно сте видели някои неща, тези, които съм забелязъл и аз в отправеното питане, направили сте някои корекции по същество и, както сам казахте, в други предприятия има подобни аналогични случаи. И нека нещата да продължат действително както дадохте тук тържествено обещание, да бъдат стриктно в рамките на закона. Защото към момента на отправяне на питането, нещата не са стриктно в рамките на закона. И очевидно по този начин се цели чрез обявяването на предприятията в този списък да се заблудят някои може би външни кредитори и се поставя някаква друга идеологическа цел. Нека, така както Вие дадохте обещанието, да продължи по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като не бяха зададени допълнителни въпроси, с това се изчерпва парламентарният контрол.
Петнадесет минути почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание със
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА И ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА И ЗА ВНОСКИТЕ ОТ ПЕЧАЛБАТА ЗА ОБЩИНИТЕ.
Моля народният представител Кирил Желев да докладва § 5.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Параграф 5 - текст на вносителя:
"§ 5. Търговските дружества с държавно и/или общинско участие повече от 50 на сто заплащат и данък върху нарастването на средствата за работна заплата. Размерът, редът и начинът за установяване на данъка се определят от Министерския съвет."
Предложение на народния представител Муравей Радев:
Вносителят да предложи регламент за този данък в закона, а не в правилника за приложението на закона.
Предложение на народния представител Кирил Желев:
Няма да го чета. Оттеглям го, господин председател и уважаеми колеги, тъй като то е съобразено в предложението на Комисията по бюджет и финанси и в голяма степен отчита предложението на народния представител Муравей Радев, който предлага това да стане в този закон, а не отделно в правилника.
Предложение на комисията за § 5:
"§ 5. Ал. 1. Търговските дружества с държавно и/или общинско участие повече от 50 на сто заплащат на тримесечие или на шестмесечие данък върху нарастването на средствата за работна заплата.
Ал. 2. Нарастването на начислените средства за работна заплата през съответен период на годината (тримесечие или шестмесечие) спрямо определен базисен размер на средствата, се облага с данък по следната скала: процент на нарастване на средствата за работна заплата спрямо базисните; данъчна ставка в зависимост от достигнатата средномесечна брутна работна заплата през отчетното тримесечие или шестмесечие на годината в проценти.
До 2 на сто и до 3 минимални заплати, до 4, до 5 минимални, до 6, до 7 и над 7, при условие, че процентът на нарастване на средствата за работна заплата спрямо базисните проценти е до 2 на сто. Всичко останало е в размер на 0 на сто.
Над 2 до 3 на сто - нарастване на средства за работна заплата спрямо базисните. До 3 минимални работни заплати - 0 на сто; до 4 минимални работни заплати - 0 на сто; до 5 минимални работни заплати - 40 на сто; до 6 минимални работни заплати - 60 на сто; до 7 минимални работни заплати - 120 на сто; над 7 минимални работни заплати - 240 на сто.
Над 3 до 4 на сто нарастване на средствата за работна заплата спрямо базисните. До 3 минимални работни заплати - 0 на сто; до 4 минимални работни заплати - 10 на сто; до 5 минимални работни заплати - 60 на сто; до 6 минимални работни заплати - 80 на сто; до 7 минимални работни заплати - 160 на сто; над 7 минимални работни заплати - 320 на сто.
Над 4 до 5 на сто нарастване на средствата за работна заплата спрямо базисните. До 3 минимални заплати - 0 на сто; до 4 минимални работни заплати - 20 на сто; до 5 минимални работни заплати - 80 на сто; до 6 минимални работни заплати - 100 на сто; до 7 минимални работни заплати - 200 на сто; над 7 минимални работни заплати - 400 на сто.
Над 5 на сто нарастване на средствата за работна заплата спрямо базисните. До 3 минимални работни заплати - 15 на сто; до 4 минимални работни заплати - 40 на сто; до 5 минимални работни заплати - 100 на сто; до 6 минимални работни заплати - 150 на сто; до 7 минимални работни заплати - 300 на сто; над 7 минимални работни заплати - 600 на сто.
Ал. 3. Данъчните ставки по предходната алинея са разпределени в 6 групи съобразно размера на минималната работна заплата за страната през отчетното тримесечие на годината. Когато е приет шестмесечен период, се прилага средномесечният размер на минималната работна заплата за страната през отчетното шестмесечие.
Ал. 4. Данъчните ставки на скалата по ал. 2 се прилагат поотделно за сумата на нарастването на средствата за работна заплата, която попада в съответните диапазони. При нарастване на средствата за работна заплата над 2, съответно 3, 4 или 5 на сто, обложената веднъж с данък сума се приспада от сумата, която подлежи на облагане в следващия диапазон. В този случай с данък се облага само разликата между двете суми.
Ал. 5. Дължимият данък се внася до 15 число след изтичане на отчетния (тримесечен или шестмесечен) период.
Ал. 6. Редът за установяване размера на начислените и на базисните средства за работна заплата, както и начинът за прилагане на скалата по ал. 2, се определят от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
От внеслите допълнителни текстове Муравей Радев желае ли да се изкаже?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Всъщност, предложението на господин Радев е това да не става с правилника и това предложение комисията го е съобразила, господин председател, и го предлага да стане в закона. Предложението на господин Муравей Радев е изпълнено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 5 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 129 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 4.
Параграф 5 е приет.
Параграф 6!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Има предложение на народните представители Фидел Косев и Ивайло Калфин условно с номерацията за нов § 5а.
"§ 5а. Редът и условията за предоставяне на дарения от предприятията с преимуществено държавна собственост се определя от Министерския съвет, а за предприятията с преимуществено общинска собственост - от общинския съвет."
Смятаме, че това си е право на Министерския съвет и на съответния общински съвет и затова мнението на Комисията по бюджет и финанси е, че не подкрепя направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте ли предложението? - Не.
Заповядайте, господин Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да ви кажа за логиката на нашето предложение, а вие с гласуването си ще решите дали да се приеме.
В действителност редът и условията за предоставяне на дарения са си в правата на собствениците и записът в този закон практически е излишен дотолкова, доколкото не му е мястото точно тук. Но така или иначе в законодателството такъв текст няма и държавата като собственик ми се струва, че на този етап, а и общините, не си изпълняват ангажиментите като собственици и не определят реда и условията за предоставяне на дарения. И стигаме до следните фрапантни случаи. И аз ви моля за особено внимание по тях!
Атомната електрическа централа "Козлодуй", която получава и субсидии, дарява на свои собствени спортни структури изключително сериозни суми. Последните суми, по непотвърдените данни, са около половин милиард лева за строителство на спортен обект, които дарения са в условията на тежка финансова ситуация за отрасъла ни енергетика. Държавата не се е погрижила да определи при какви условия ще се осъществяват тези дарения. Дори Министерският съвет в нито едно от своите решения не е казал, например губещо или субсидирано предприятие, дали може или не може да предоставя дарения. Практически се получава, че общински и държавни предприятия даряват, дори и когато са на загуба, независимо от това има ли някаква икономическа логика в това или не. Единствено и само заради това, предлагам тук да се запише такъв текст. Да задължим Министерския съвет и общинските съвети да определят реда, което е по-лесно, но и условията, при които ще се дарява.
Моето желание е да не се дарява, когато е губещо предприятие. Да не се дарява, когато предприятието се обезсили, субсидирано от държавата и особено в случая, който ви казах - за атомната електрическа централа, при която тези средства се получават за сметка включително и на повишаване цените на електроенергията.
Ние се сърдим, че нямаме нито един лев вложен в енергетиката, а това предприятие дарява на свои спортни структури. Аз съм "за" спорта, но не е това начинът, по който да се финансира.
Ето защо, макар и да не му е тук мястото, нека да има в закон един текст, който да задължи собствениците, в лицето на Министерския съвет и общинските съвети, да определят условията, при които ще се дарява. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагате ли тук да се гласува?
ФИДЕЛ КОСЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на Фидел Косев и Ивайло Калфин.
От общо гласували 134 народни представители, за - 58, против - 26, въздържали се - 50.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 6 - текст на вносителя.
"§ 6. Заварените по този закон лица, ползващи облекчението по чл. 87, ал. 6 от Указ N 56 за стопанската дейност, прилагат разпоредбите на настоящия закон до изчерпване на загубите или до изтичане на 5-годишния срок от възникването им."
Няма предложения на народни представители.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате § 6 така, както беше представен.
От общо гласували 134 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 16.
Параграф 6 е приет.
Предложение за § 6а!

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на Комисията по бюджет и финанси за нов параграф, условно под номерацията на 6а:
"§ 6а. Ал. 1. Разпоредбите на чл. 62а се прилагат за търговските дружества, независимо от датата на приватизирането им, от влизането на закона в сила до 31 декември 2001 г.
Ал. 2. Разпоредбата на предходната алинея се прилага за обособени части от предприятия, незавършени обекти на строителството и за предприятия, закупени по реда на чл. 25, ал. 3; чл. 34, ал. 1 и чл. 35 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Ал. 3. Юридическите лица, за които съществува правото да прилагат разпоредбата на чл. 62а в течение на календарната година, избират коя календарна година да бъде първа по смисъла на ал. 1, т. 1 от същия член.
Ал. 4. За търговските дружества, приватизирани преди влизането на закона в сила, разпоредбите на чл. 62а се прилагат за остатъка от 5-годишния срок за ползване на данъчното облекчение.
Ал. 5. Разпоредбите на чл. 62в се прилагат за дружествата с чуждестранно участие, извършили инвестиции през периода от влизане на закона в сила до 2001 г."
Има разлика в текста, който е раздаден на колегите народни представители по ал. 2. Разликата е в резултат на промените, които настъпиха в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, приет не наскоро.
Имам предвид, че в текста, който е раздаден по ал. 2 е записано: "Чл. 35, ал. 1, точки 1 и 2", а в текста, който ви предлагаме сега, остава само чл. 35, тъй като алинеите отпаднаха и чл. 35 остана с една единствена алинея.
Това е разликата от текста, който е раздаден на колегите народни представители и това, което се докладва в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А предложението на Муравей Радев към този параграф ли е?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, извинявайте, има предложение на народния представител Муравей Радев. Благодаря Ви, господин председател!
В предложения текст за нов § 6а господин Муравей Радев прави към него следното предложение:
1. Ал. 2 да отпадне.
2. В ал. 3 след думата "прилагат" текстът да се заличи и на негово място да се запише "от 1 януари 1997 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Радев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Аз моля за извинение, преди господин Радев, но в ал. 2 "Разпоредбата на предходната алинея не се прилага за обособени части от предприятия". Пропуснато е "не". Трябва да стане: "Разпоредбата на предходната алинея не се прилага за обособени части от предприятия..." и текстът продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Става "не се прилага".
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Аз смятам, че беше много важна тази добавка, защото аз бих казал, че моето предложение се е приело, а всъщност сега не се приема, тъй като моето е точно обратното на това, което каза преди малко господин Желев. Защото текстът, който ми е предаден, всъщност е прието моето предложение - да отпадне тази алинея. Затова аз го поддържам, ако тук е механична грешка.
Няма никаква причина обособената част от предприятието, разгледана сама за себе си в някакъв затворен цикъл, да не бъде под този режим. Просто никакъв логичен смисъл няма да бъде обременявано и да бъде запретявано едно подобно раздържавяване на някаква обособена част, която сама по себе си затваря някакъв цикъл. Тя затова е обособена част. Ами тя е една мини част, едно мини предприятие в другото. Защо трябва да не позволяваме то да се приватизира отделно и да не ползва преференциите за приватизирането? Просто не виждам защо, освен единствено това, което ви говоря от заранта, че се търси по какъв начин да успеем да попречим на това, което искаме да направим. Значи казваме: така, обаче не това, не това, не това и накрая нищо не излиза.
Затова аз поддържам моето предложение по тази ал. 2 в случая.
Искам да ви обясня нещо по ал. 3.
Тук е казано, че юридическите лица, за които съществува правото да прилагат в течение на календарната година. В течение на календарната година може да възникне това право, то не съществува. Смисълът от 4-те алинеи ме навежда на мисълта, че тук е по-подходяща думата "възниква", а не "съществува". Защото тя, ако съществува като право, ще отиде в следващата ал. 4, която говори за онези търговски дружества, които са приватизирани назад. За тях наистина в тази календарна година съществува такова право, но аз си мисля, че вносителят е искал тук да постави въпроса за онези, които тази година са приватизирани и в този случай при тях възниква това право, а то не съществува предварително. Това е едно.
После, това, което ви предлагам всъщност в номерацията малко е променено, тъй като аз работя с текста на вносителя - Министерският съвет. Затова аз тук ви говоря за ал. 3, а всъщност от текста на вносителя трябва да разбирате ал. 4.
Смисълът на моето предложение, номерирано с N 3, се отнася в текста на комисията под N 4. Затова гледайте с дебелия черен шрифт ал. 4 и това е моят смисъл.
Значи тук се казва, че онези търговски дружества, които са приватизирани преди влизането на закона в сила, за тях разпоредбите се прилагат само за остатъка от 5-годишния период. Защо? Защо само за остатъка? Ами нали това е смисълът. Вие много добре знаете, че след една приватизация предприятието просто не хуква напред. То трябва тепърва да бъде оздравявано. То трябва тепърва да има маса инвестиции, тепърва производственият процес там трябва да почне от нула. Значи няколко години това предприятие ще боледува. И това е повече от ясно. И всеки, който се занимава със стопанска дейност, не може да го отрече. Защо сега, когато то боледува, ние да го лишим от тези възможности, с които привилегироваме онези, които от днес нататък се приватизират?
Аз смятам, че няма логика. Просто няма логика. Затова моето предложение е много конкретно - не остатъка от този 5 -годишен период. Дайте му възможност да тръгне от следващата година от 1 януари нататък, дайте му възможност да се съживи. Ако то се съживи по-бързо, то и ще порасне по-бързо. А порасне ли по-бързо данъците ще бъдат по-големи, които утре ще събирате. Разберете я тази проста логика. Другото не е логика, другото е късогледо виждане. Дайте сега да вземем от всеки един колкото можем повече, независимо че утре той ще издъхне.
Пак ви казвам - помислете по-добре. Дайте възможност да се развият тези стопански субекти. Разширете основата на стопанските субекти, които работят и произвеждат и тогава със сигурност ще има повече приходи в бюджета. Всяка друга политика е късогледа и няма да има резултат.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Доколкото разбрах, господин Муравей Радев има три предложения, които ще гласуваме отделно. Моля да ги чуете най-напред.
Първо, отпадане на ал. 2 на § 6а.
Второ, в ал. 3 думата "съществува" да се замени с думата "възниква".
И трето, в ал. 4 след думата "прилагат" текстът да се заличи и на негово място да се запише "от 1 януари 1997 г.".
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението по ал. 2 за обособените части е направено предвид на факта, че когато се извършва сделка за обособена част, фактически тази обособена част от дружеството, от предприятието с държавно и общинско участие преминава в друго юридическо лице. Това друго юридическо лице вече може да има участие на всякакъв друг капитал, на всякакви други форми на собственост, поради което преференцията не може да се третира еднозначно с едно дружество, което, минавайки през сделка за приватизация, се запазва като юридическо лице. Това е основният мотив.
Вторият мотив е, че в случаите, когато има обособени части, ние трябва да излезем от един баланс, който се съставя специално за установяване на активите и пасивите на тази обособена част, която след извършване на сделката, пак повтарям, се прехвърля към друго юридическо лице.
Когато се третират нещата от тази позиция не може да има еднозначно, равнозначно разглеждане за данъчните цели, тъй като ние ще допуснем по същество пренасяне на преференцията и в юридически лица, при които по същество не е извършена цялостна приватизационна сделка.


Що се касае до втория момент, който беше тук също така коментиран, моля да се има предвид, че в текста, който ние сме гледали и разглеждахме, ние говорим отново за една преференция, която е била по отношение на конкретни дълготрайни материални активи. В този случай пренасянето и в този текст също така не може да бъде еднозначно, тъй като отново ще смесим два вида преференции. Аз вече имах възможност да говоря по този случай, поради което именно предложението на господин Радев отново ще отведе в нова хипотеза, в нов състав на преференция.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря ви.
Минаваме към гласуване.
Първото предложение е ал. 2 да отпадне. Говорим по текста, който имате. Говорим за алинеята, която гласи:
"Разпоредбата на предходната алинея не се прилага за обособени..." и т.н.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 171 народни представители, за - 62, против - 50, въздържали се - 59.
Предложението не се приема.
Второто предложение е редакционно - в ал. 3 "юридическите лица, за които съществува", да бъде заменено с "юридическите лица, за които е възникнало правото". Вместо "съществува" - "възникнало".
От общо гласували 166 народни представители, за - 61, против - 35, въздържали се - 70.
Предложението не се приема.
Последното предложение е в ал. 4 - след думата "прилага" текстът да се заличи и на негово място да се запише: "от 1 януари 1997 г."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 167 народни представители, за - 53, против - 65, въздържали се - 49.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 6а така, както беше предложен от комисията, като подчертавам, че в ал. 2 изречението започва с: "Разпоредбата на преходната алинея не се прилага..."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 137 народни представители, за - 108, против - 11, въздържали се - 18.
Параграф 6а е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение от народния представител Пламен Денчев за създаване на нов параграф, условно под номерацията на § 6б:
§ 6б. Ал. 1. Създава се Държавен фонд "Енергийни ресурси" за финансово подпомагане на топлофикационните и въгледобивните предприятия, работещи в условията на фиксирани продажни цени на топлоенергията и енергийните ресурси.
Ал. 2. Средствата по фонда се набират от: подлежащия за внасяне в държавния бюджет данък върху печалбата и дължимия дивидент за държавата по реда на този закон и правилника за неговото приложение от едноличните търговски дружества с държавно и общинско участие от системата на енергетиката; субсидии от държавния бюджет и общинските бюджети; лихви; дарения и постъпления от наши и чужди източници; помощи от финансово-кредитни институции и държавни фондове и държави; други източници.
Ал. 3. Набирането, разходването и контролът на средствата се възлагат на Държавен фонд "Енергийни ресурси" и се извършва по ред, определен от Министерския съвет.
Ал. 4. В приход на Държавен фонд "Енергийни ресурси" постъпват наличните парични средства от извънбюджетната сметка Национален фонд "Енергийни ресурси", създаден с постановление N 69 на Министерския съвет (обнародван в "Държавен вестник" бр. 38 от 1992 г., допълнение "Държавен вестник" бр. 52 от 1993 г.)
Предложение на комисията за нов параграф 6б:
"§6б. Ал. 1. Създава се Държавен фонд "Енергийни ресурси" за финансово подпомагане на едноличните търговски дружества от енергетиката, работещи в условията на фиксирани продажни цени на енергията и енергийните ресурси.
Ал. 2. Набирането, разходването и контролът на средствата на Държавен фонд "Енергийни ресурси" и неговото управление се извършва по ред, определен от Министерския съвет. В приход на Държавен фонд "Енергийни ресурси" преминават наличните парични средства от извънбюджетната сметка на Национален фонд "Енергийни ресурси".
Ал. 3. За срок от пет години едноличните търговски дружества от енергетиката внасят в Държавния фонд "Енергений ресурси" дължимия данък върху печалбата."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Пламен Денчев съгласен ли е с новата редакция?
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (от място): Съгласен съм с предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен сте.
Моля, гласувайте § 6б така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 129 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 10.
Параграф 6б е приет.
Има думата професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Многократно беше разисквана темата за необходимостта от един преференциален режим по отношение на инвестициите главно във връзка с чл. 16. Силни бяха настроенията в полза на създаването на един такъв режим от всички части на залата. Това не стана в такъв размер, в какъвто го желаеха някои. Към онова, което беше вече прието, беше обсъждано и такова едно решение, а именно Министерският съвет да внася по време на обсъждане на бюджета едно предложение за решение на Народното събрание, което да предвижда за определена група дълготрайни материални активи и за определени производства или сектори въвеждане на ускорени амортизационни норми, чрез което плътно да се приближим към онова, което се защитаваше от много колеги от всички парламентарни групи, което надълго беше обсъждано в Комисията по бюджет и финанси.
Има една предварителна, така да се каже, договореност с подкрепата на всички колеги в Комисията по бюджет и финанси да бъде създаден един нов § 6в, условно наречен, чието съдържание да бъде следното:
"§ 6в. Годишните амортизационни норми, установени в чл. 15, ал. 2, могат да бъдат в по-голям размер в случаите, когато те са определени с решение на Народното събрание при утвърждаването на държавния бюджет за съответната година на основата на предложени от Министерския съвет минимални амортизационни срокове за отделни групи активи в конкретни производства. В решението се посочва срокът на действие на прилагането на така определените амортизационни норми."
Това е нещо, заимствано от практиката на други страни, които за определени периоди от време са практикували използването на този инструмент, който дава значителни резултати. Пак повтарям, ние можем да отидем даже към по-ускорена амортизация от тази, която колегата Венцеслав Димитров предложи със своя вариант, когато обсъждахме чл. 15 и в комисията, пък и тук, в залата. Повтарям, може да се отиде даже към още по-ускорен режим и плътно да се приближим към година, година и половина изписване на инвестициите, направени в определени сектори за определени групи дълготрайни материални активи.
Аз ви предлагам да подкрепим такова едно решение, което е сериозен компенсатор на онова, което не можа да бъде прието с този закон. Повтарям, то не беше прието поради това, че Министерският съвет, Министерство на финансите и разбира се, с подкрепа на мнозинството сега, в 1996 г. отиват към такъв модел на данък върху печалбата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението очевидно е обсъждано по друг повод. Сега какво е отношението?
Има думата господин Венцеслав Димитров, тъй като е по-близо до трибуната. След това ще има думата господин Муравей Радев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, аз ви предлагам следното: понеже сега виждам текста, господин Стоилов сигурно ще се съгласи, нека да минем към следващите текстове, да имаме възможност да го прочетем поне, за да вземем отношение.
Иначе мога и сега да взема отношение, но мисля, че е по-добре след 2-3 текста да минат, господин Стоилов, и тогава ще го обсъдим. Ако разрешите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Възразявате ли?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ (встрани от микрофоните): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Предполагам, че никой няма да възрази. Нека да преминем нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Радев, за след това ли ще оставите, или сега? - Имате думата.
Предложението е да продължим нататък и накрая да гледаме този текст, като предварително го видите извън залата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаеми колеги, добре разбирам доброто намерение, което има професор Стоилов, и приветствувам такова намерение, защото между многото злини избираме най-малката. Той ни дава възможност да изберем една по-малка злина, бих казал, нищожно малка злина.
Това като текст в този му вид е един абсолютно неработещ текст. Това е един кьорфишек, едно успокоение, ако щете, на онези хора, които разбират, че без инвестиции България няма да излезе на бял свят.
Защо казвам тези силни думи? Ами, я прочетете какво пише. Прочетете текста. Кой предлага? И какво предлага? - Министерският съвет. С кое? С държавния бюджет за всяка една година.
Има ли по-голяма смехория от тази? Министерският съвет ни е предложил един закон, ето, вие го четете сега и го приемате този закон и отрязвате всякакъв стимул за инвестиции оттук нататък. На същия този Министерски съвет му давате правото да предложи по негово усмотрение някоя група, която той сметне за необходимо в определен срок от време да има някакви други режими на действие. Абсурдно и смешно, ви казвам!
Възможно е ускорената амортизация, ако искате да влезе, ами, дайте да го направим работещ текста. Този текст, потвърждвам, повтарям, е неработещ. Той е изкуствен текст, кьорфишек.
Направете го така: Народното събрание може в Закона за държавния бюджет да определя различен режим с ускорена амортизация за онези дълготрайни материални активи, за които прецени, че това е необходимо, но Народното събрание, не Министерският съвет. Разберете! Министерският съвет предлага онова, което сега четете. И то е да няма такива преференции. И разберете, всяко едно Министерство на финансите, всяка една година точно такъв текст ще предлага. То на него това му е работата. Ако би предложило друго, значи не си е на мястото. Аз го разбирам, чудесно, нека предлага, но вие сте народни представители, това е Народно събрание. То мисли от малко по-висока камбанария. И аз много ви моля, не оставяйте в ръцете на Министерския съвет да решава този въпрос, защото по този начин го предрешавате. Дайте възможност с решение на Народното събрание, не на друг орган. Защото пак казвам, това е една възможност. Но нека да бъде работеща, а не такава - формална. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Ще го поставим накрая на гласуване.
Господин Желев, моля Ви да докладвате § 7.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 7 - текст на вносителя:
"§ 7. Отменят се:
1. Указ N 56 за стопанската дейност;
2. Чл. 20, ал. 1 и 2 от Закона за политическите партии (публикуван в ДВ, бр. 29 от 1990 г.);
3. Чл. 26 и чл. 27 от Наредбата-закон за народните читалища (ДВ, бр. 42 от 1945 г.);
4. Чл. 37, ал. 1, 2, 4, 5 и 6 от Закона за кооперациите (ДВ, бр. 63 от 1991 г., изм. бр. 34 и 55 от 1992 г. и бр. 63 от 1994 г.);
5. Чл. 16 и чл. 18 от Закона за Държавния застрахователен институт (ДВ, бр. 54 от 1969 г., изм. бр. 85 от 1970 г.);
6. Чл. 16, чл. 32 и ал. 1 на чл. 36 от Закона за Държавната спестовна каса (обн. в ДВ, бр. 95 от 5 декември 1967 г., изм. бр. 21 от 1975 г., бр. 83 от 1978 г. и бр. 41 от 1985 г.);
7. Чл. 279 от Търговския закон (обн. ДВ, бр. 48 от 1991 г., изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г. и бр. 63 от 1995 г.)."
Предложение на народния представител Муравей Радев в § 7 т. 4 да отпадне всъщност, а не да се отмени.
Предложение на народния представител Руси Статков в § 7, т. 4 да отпадне предлаганата промяна на чл. 37, ал. 2 от Закона за кооперациите.
Предложение от група народни представители в § 7, т. 4 числото "2" да се заличи, като всъщност идеята е също да отпадне ал. 2.
Предложение на народния представител Стефан Стефанов: към § 7 се създава нова т. 8:
"8. Чл. 12, ал. 3, т. 1 от Постановление N 40 на Министерския съвет от 1987 г., изм. с Постановление N 160 на Министерския съвет от 1991 г. от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. (Обн. ДВ, бр. 54 от 1987 г., изм., ДВ, бр. 34 от 1990 г. и бр. 70 от 1991 г.)"
И предложение на комисията за § 7:
"§ 7. Отменят се:
1. Указ N 56 за стопанската дейност;
2. Чл. 20, ал. 1 и 2 от Закона за политическите партии (ДВ, бр. 29 от 1990 г.);
3. Чл. 26 и 27 от Наредбата-закон за народните читалища (ДВ, бр. 42 от 1945 г.);
4. Чл. 37, ал. 1, 2, 4, 5 и 6 от Закона за кооперациите (ДВ, бр. 63 от 1991 г., изм. бр. 34 и 55 от 1992 г. и бр. 63 от 1994 г.);
5. Чл. 16 и 18 от Закона за Държавния застрахователен институт (ДВ, бр. 54 от 1969 г., изм. бр. 85 от 1970 г.);
6. Чл. 279 от Търговския закон (обн. ДВ, бр. 48 от 1991 г., изм. и доп. бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и бр. 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г. и бр. 63 от 1995 г.).
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Три предложения има. Едното е за отпадане на цяла точка, второто - за отпадане на част от точката и третото за нов текст, който се предлага от народния представител Стефан Стефанов.
Господин Муравей Радев, имате думата, Вие сте вносител на първото предложение - за отпадане на т. 4.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ами, то беше принципно моето предложение, тъй като в целия закон предлагам да се запази сега действуващият Закон за кооперациите. Една част от нещата бяха отхвърлени, друга част бяха променени и трета - една много малка, бяха приети.
Тук обаче става въпрос за нещо друго и аз смятам, че трябва да поддържам това свое предложение, но в малко по-модифициран вид.
В тази т. 4 се говори, че чл. 37, ал. 1, 2, 4, 5 и 6 от Закона за кооперациите трябва да бъдат отменени.
Сега, нямам пред мен закона, не си и спомням точно коя алинея беше, дано Бисер Славков да има предвид, но аз модифицирам моето предложение по следния начин: да отпаднат от чл. 37 само онези алинеи, които противоречат на досега приетия смисъл на това как да работят кооперациите. Разбирате ли? В този смисъл трябва да се прегледат тези 5-6 алинеи, които предлагате да отпаднат, и някои от тях да се запазят. Например аз не виждам някаква причина да отпадне онова облекчение пред кооперациите, което е свързано, да кажем, с неплащането на такси при регистрация, примерно, или при вадене на свидетелства за съдимост и подобни документи. Там има такива облекчения, че да не се плащат от кооперациите. Например нищо от това, което сме приели до този момент, не ни дава право и основание да отменим онова, което действува в този закон. И в този смисъл, ако има такива текстове в тези алинеи, които се предлага да отпаднат, аз предлагам да ги премахнем тях. Тоест, да остане сегашното статукво и да се промени само онова, което има отношение към вече приетите текстове, касаещи кооперациите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Сега подред: господин Фидел Косев, Росен Михайлов, Боян Киров.
Първо по въпроса за кооперациите, да изясним какви алтернативи има, след това Вашето предложение за нова алинея.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Точно по него, госпожо председател.
Уважаеми колеги, по това, което говори господин Радев, тъй като той няма текста пред себе си, предлаганите промени в т. 4 на чл. 37, ал. 1, 2, 4, 5 и 6 абсолютно съответствуват на духа на закона дотук, те затова са и предложени. Може да се направи следната модификация, която аз формално предлагам, тъй като тя е за отпадане на ал. 2 от т. 4 на чл. 37. Там се предлага да отпадне ал. 2. Модификацията, която предлагам като т. 4а, тъй като е за отпадане само на част от тази алинея, е следната.
Алинея 2 придобива вида:
"Ал. 2. Кооперацията се освобождава от всякакви такси във връзка с нейното образуване, преустройство, прекратяване и ликвидация". Всъщност отпада само един текст от ал. 2 - думите "данъци и" да отпаднат. Това съответства на духа на закона, който приемаме дотук.
И искаме да предложим да отпадне премахването на привилегията да няма такси във връзка с регистрация, преустройство, преобразуване и т.н. на кооперациите, което е част от законодателството още от 1907 г. Това е моето формално предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Росен Михайлов?
РОСЕН МИХАЙЛОВ (от място): Отказвам се, предложението ми е същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Боян Киров, Вие предлагате нова т. 4а, свързана с досегашната логика на закона.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Най-напред имам редакционно предложение и то е следното: параграф 7 започва така: отменят се, а след това в т. 2 се казва: "чл. 20, ал. 1 и 2". Всъщност чл. 20 не се отменя изцяло, а се отменят само ал. 1 и 2 на чл. 20. Затова смятам, че ще бъде по-добре да се пренареди и да се каже: отменят се ал. 1 и 2 на чл. 20 от закона...
Същото нещо се отнася и за чл. 37. Точка 4 трябва да започва с ал. 1 - да отпадне ал. 2 от този текст - подкрепям това предложение. И тогава да се каже, че това се отнася до ал. 1, 4, 5 и 6 на чл. 37 от Закона за кооперациите.
Това е първото ми предложение.
Второто ми предложение е, че подкрепям току-що направеното предложение. Мисля, че е разумно да се създаде нова т. 4а с текста, който току-що беше цитиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения по този текст? - Няма.
Ще дам думата на господин Стефанов, който предлага нова т. 8.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Най-напред нека да припомним, госпожо председател, идеята: в т. 4 е записана отмяната на чл. 37, ал. 2. Нека да се запази досегашният текст, като отпадне само в ал. 2 на чл. 37 от Закона за кооперациите изразът "данъци и". В крайна сметка в Закона за кооперациите ще остане текстът, който беше прочетен от народния представител Фидел Косев: кооперацията се освобождава от такси във връзка с нейното образуване, преустройство, прекратяване и ликвидация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Стефанов.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, моето предложение е за нова т. 8, чрез която с този закон да се отменят постановления на Министерския съвет N 40 от 1987 г. и N 160 от 1991 г. Второто е във връзка с актуализиране на държавния бюджет и според мен е под въпрос изобщо тяхната целесъобразност тогава, когато са били издадени, тъй като чрез тези постановления се ощетява един национален презвовач като Българското речно плаване. Облагаемата печалба според т. 1 от ал. 3 на новия чл. 12 на Постановление N 160 за плавателните състави на корабите, плаващи по море и по река Дунав се увеличава със 70 на сто от размера на изплащаните дневни пари. По този начин в това предприятие, в този национален превозвач не остават никакви средства за инвестиране в нови кораби, от които те се нуждаят. Дали чрез този закон или чрез самия Министерски съвет тези постановления трябва да бъдат отменени, за да може в бъдеще да функционира това предприятие - единствен национален превозвач по река Дунав. Пак повтарям, че тези постановления са във връзка с актуализиране на държавния бюджет и заради това правя предложението си тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Някой ще се произнесе ли по това предложение?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми колеги! Предполагам, че не само във визираните от отец Стефан постановления, но и в други има доста постановки, който противоречат на Конституцията - имам предвид Решение N 3 на Конституционния съд от 10 февруари тази година, където пише, че цялата данъчна уредба трябва да става със закон. Ако предположим, че постановлението излиза извън рамките на закона, че съществува елемент на данъчна уредба, което противоречи на закона, допълва закона или не се изчерпва напълно в закона, аз съветвам отец Стефан заинтересованите лица да заведат дело във Върховния съд и ние ще им помогнем, за да се отмени това постановление. Такъв е пътят на отмяната на постановленията.
Иначе, Министерският съвет, ако прецени, може да го отмени на свое основание, но ако не прецени, заинтересованите лица могат да се обърнат към съда, както направихме с Постановление N 254, което беше отменено във Връховния съд като противоречащо на Конституцията.
Такъв е редът и аз не мисля, че със закон трябва да отменяме постановления, защото това е нормативен акт от друг ранг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Съгласна съм, господин Димитров, точно така е.
Аз моля преди да поставя на гласуване предложенията, да се внесе яснота дали предложението за отпадане в т. 4 на ал. 2 на чл. 37 от Закона за кооперациите се заменя изцяло с предложението на господин Фидел Косев за нова т. 4а. Това ли е смисълът или трябва поотделно да се поставят на гласуване? Същата ли е материята, тъй като наистина тук не разполагаме със самия закон.
Господин Бисер Славков има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което направи господин Косев, действително е в тази насока. Замисълът е следният: кооперацията във връзка с нейното образуване, прекратяване и ликвидация да бъде освободена от такси. При това положение от сегашния текст на ал. 2 ще бъде отменено само освобождаването от данъци. Това предложение е в унисон със замисъла.
Може би единствеинят проблем е, че целият параграф се отнася за отменяне, докато с направеното предложение по същество се прави изменение на действащата ал. 2 от чл. 37 на Закона за кооперациите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Боян Киров има думата.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Това действително е така и ми се струва, че бихме излезли от конфликта, ако се създаде не т. 4а, а § 7а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз така го записах.
Нека най-напред да започнем с § 7, който засяга отмяната - вариантът, предложен от комисията.
Има ли някой, който да поддържа отпадането на ал. 2 на чл. 37, която се съдържа и в окончателния текст на комисията? Това беше предложение, направено от Руси Статков, от група народни представители и пр. - Не виждам някой да го поддържа.
Моля да гласувате § 7 така, както е предложен от комисията. След това ще поставя на гласуване новия § 7а.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Госпожо председател, в т. 4 предложението на комисията трябва да се чете:
"4. Чл. 37, ал. 1, 4, 5 и 6 от Закона за кооперациите..."

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Без ал. 2, която в новия текст ще се запише като § 7а.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 135 народни представители, за - 114, против - няма, въздържали се - 21.
Приема се § 7 с шест алинеи.
Моля да гласувате, ако не се оттегля, предложението на народния представител Стефан Стефанов, което в случая би било т. 7 - за отмяна на текстове от постановление и наредба за служебните командировки и специализации в чужбина.
По този въпрос взе становище народният представител Венцеслав Димитров.
За нова т. 7 в § 7. Проблемът не беше в същността, а във формата, дали събранието може да отменя постановление и наредба.
От общо гласували 165 народни представители, за - 49, против - 48, въздържали се - 68.
Не се приема това предложение.
Явно съмнението идва от формата.
Моля ви да прочетете предложението за § 7а.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложението за § 7а е следното:
В чл. 37, ал. 2 от Закона за кооперациите, публикуван... се правят следните промени:
Отпадат думите "данъци и" след текста "кооперацията се освобождава от". И текстът продължава: "такси във връзка с нейното образуване, преустройство за прекратяване и ликвидация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това ли е съдържанието на предложението?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, това е съдържанието, от ал. 2 отпадат само думите "данъци и".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате това предложение § 7а, внесен от народния представител Фидел Косев.
Предложението е подкрепено от председателя на комисията.
От общо гласували 142 народни представители, за - 140, против - няма, въздържали се - 2.
Прието е това предложение.
Моля по § 8.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 8. Текст на вносителя:
В чл. 26 от Закона за банките и кредитното дело след първото изречение се добавят думите "по ред, определен със Закона за данък върху печалбата и доходите на юридическите лица и неперсонифицираните дружества".
Няма предложения на народни представители.
Комисията по бюджет и финанси предлага § 8 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения? - Няма.
Моля да гласувате предложението на комисията за отпадане на § 8.
От общо гласували 134 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 7.
Прието е предложението за отпадане на § 8.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 9. Текста на вносителя:
"§ 9. В чл. 27 от Закона за Държавната спестовна каса се заличават думите "и премиите по облигациите по вътрешните държавни заеми".
Няма предложения на народни представители.
Комисията предлага следното съдържание на § 9: "§ 9. В закона за Државната спестовн каса (обнародван в "Държавен вестник" бр. 95 от 1967 г., изменен брой 21 от 1975 г., бр. 83 от 1978 г. и бр. 41 от 1985 г.) се правят следните изменения:
1. Чл. 16, 32 и ал. 1 на чл. 36 се отменят.
2. В чл. 27 се заличават думите "и премиите по облигациите по вътрешните държавни заеми".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения по текста.
Моля да гласувате § 9.
От общо гласували 136 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 5.
Приет е § 9.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на Комисията по бюджет и финанси за нов параграф условно под номерацията 9а: "§ 9. В § 5 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството (обнародван в "Държавен вестник" бр. 4 от 15 януари 1991 г., изменение бр. 26 от 1992 г., брой 55 от 1993 г., бр. 21 и бр. 33 от 1996 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 1 изразът "при условие, че не съществуват причини за отказване на заплащането им" се заличава.
2. Ал. 2 се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения.
Моля да гласувате текста на § 9а, предложен от комисията.
От общо гласували 139 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 11.
Параграф 9а е приет.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: И предложение на Комисията по бюджет и финанси за нов параграф условно с номерация 9б:
"§ 9б. Лицата, чиято печалба от стопанска дейност на територията на свободните безмитни зони се освобождава от облагане с данък върху печалбата за първите пет години по отменения член 111 от Указ N 56 за стопанската дейност, продължават да ползват облекчението до изтичане на срока, за който е предоставено".
Има две предложения на господин Венцеслав Димитров. Може би той ще ги представи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, това беше пропуснат текст във варианта на вносителя и ние му обърнахме внимание в комисията. И понеже с времето текстовете лека-полека се оправят, аз направих консултации, включително с главния юрисконсулт на Министерството на финансите господин Иван Василев, и си позволявам да ви прочета малко различна редакция от този текст, която според него и според мен е по-добра. Затова моля за вашето внимание. Аз съм я дал на господин Бисер Славков и на Фидел Косев. Ето, тук я има и господин Желев.
"Лицата, ползващи облекченията по отменения член 111 на Указ 56, продължават да ги ползват до изтичане на срока на договорите, които са сключили при действието на горната разпоредба, но не по-дълго от 10 години от сключване на договора."
Аз се съмнявам, че има сключени договори за повече от десет години, но все пак, ето, господин Славков казва, че има, нека да сложим горна граница на тези договори, защото там имаше едно облекчение, което е дадено без горна граница. По този начин мисля, че нещата се изчистват и би могъл да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Всъщност една по-добра редакция е това, което предлага господин Венцеслав Димитров. Единственото допълнение, което има съществено значение, аз ще помоля господин Славков да се произнесе, е тази добавка: "но не по-дълго от десет години от сключване на договора". Иначе по същество е същият текст.
Има ли възражения на вносителя да се приеме този текст? - Господин Бисер Славков.
БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Текстът, който сега се предложи от господин Димитров, се отличава от текста, който е отработен като предложение, главно в два момента.
Първо. Чл. 111, който беше отменен от указа месец октомври 1993 г., с отменянето на този текст имаше по същество две преференции. Едната преференция беше, че за пет години от сключване на договора за опериране в безмитната зона, което се приема като начален срок, макар че в чл. 111 не се говори за срокове, но явно това е началният период, за петгодишен период съответният оператор в безмитната зона е освободен изцяло от плащане на данък печалба.
В следващите вече периоди се приема по текста на чл. 111, че данъчната ставка за облагане на печалбата е в размер на 20%. И тук вече няма срок, което практически означава, че до момента, докато даден оператор сключва договори и действа в зоната, ще бъде облаган с тази преференциална ставка от 20%.
С направеното сега предложение, имам предвид направеното предложение от комисията, което е раздадено в текста, се решава проблемът за продължаване на преференцията само в първата й част, която е за петгодишен срок за пълно освобождаване от данък печалба. Това фактически или практически означава, че всички сключени договори през 1992-1993 г. за опериране в една зона ще продължат да ползват преференцията за пълно освобождаване до 1997-1998 г. А с влизане в сила на сегашния закон, който се разглежда като проект тук, реално облекчената ставка от 20%, която е без срок, се отменя и практически не може да се ползва.
С направеното предложение на господин Димитров се дава ново решение, при което се предлага да се ползва и преференциалната ставка от 20%, която е завишена ставка за облагане на данък печалба, докато изтече срокът на действие на договора в следващите му пет години. Това ще рече от 1998 г. още пет години - до 2003 г., за онези оператори, които имат такива договори. Всички останали оператори, които са на 15-годишен, например, договор, фактически няма да могат да ползват в остатъка от пет години.
Подобен текст би могъл да се приеме, той е съгласуван и с министъра на финансите, при условие, че се изключат печалби от извършвани дейности с алкохол и цигари.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Те са изключени и без това.
БИСЕР СЛАВКОВ: Не, те бяха изключени по отношение на акцизи, на косвено облагане. Беше включен текст, с който се измени, но по отношение на данък печалба реално те не са засегнати, тъй като сегашният текст на практика не прави това разграничение.
Така че от подобен аспект би могло да се дискутира и да се търси инвариантно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: При това положение, явно са алтернативни текстовете, господин Венцеслав Димитров да прочете това, което предлага, за да го поставя на гласуване. Господин Бисер Славков и Кирил Желев поддържат първоначалния текст.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Бисер Славков наистина изказа важно съображение, с което ние, предполагам, още сега можем да се съобразим - като продължим след точката и да кажем: "Горното не се отнася за сделки с алкохол и с цигари".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: В текста на вносителя.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, в текста, в моя текст. Добре, аз ще го прочета пак: "Лицата, ползващи облекченията по отменения член 111 на Указ 56, продължават да ги ползват до изтичане на срока на договорите, които са сключили при действието на горната разпоредба, но не по-дълго от десет години от сключване на договора. Горното не важи за следки с алкохол и цигари".
Искам да обърна пак внимание, защото господин Славков по-просторно представи въпроса, че става дума за инвестиции, които са направени в държавни предприятия, държавни безмитни зони, при които собствеността не остава за самия инвеститор, а остава за държавата. И не след тези десет години, тя и в момента е на държавата. Инвеститорите на практика са се съгласили да пожертват своите пари с надеждата, че ще ползват тези облекчения за определен период от време и за сметка на наема. Така че мисля, че ако им отнемем едно малко облекчение за следващите пет години, те ще имат основание по Закона за чуждите инвестиции да търсят съдебно решаване на спора, а никой в България няма интерес от едно такова изостряне на въпроса.
Мисля, че текстът, който прочетох, с допълнението за алкохола и цигарите, ще е задоволителен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Моля да гласувате направеното предложение за алтернативен текст на § 9б с допълнението.
От общо гласували 149 народни представители, за - 61, против - 34, въздържали се - 54.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате предложението на комисията за нов § 9б.
От общо гласували 126 народни представители, за - 116, против - 5, въздържали се - 5.
Приет е § 9б.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 10. Министерският съвет издава Правилник за прилагането закона."
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 11. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите".
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате параграфите 10 и 11.
От общо гласували 125 народни представители, за - 117, против - няма, въздържали се - 8.
Двата параграфа са приети.
Моля, докладвайте § 12, по който има алтернативни предложения.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 12 - текст на вносителя:
"§ 12. Този закон влиза в сила от 1 януари 1996 г."
Предложение на народния представител Калчо Чукаров:
"§ 12. Законът влиза в сила от 1 август 1996 г."
Предложение на народния представител госпожа Гюлбие Реджеб за § 12:
"§ 12. Законът влиза в сила от 1 юли 1996 г."
Предложение на комисията, която подкрепя всъщност предложението на госпожа Гюлбие Реджеб, само че редакцията е малко по-различна:
"§ 12. Този закон влиза в сила от 1 юли 1996 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Не е записано моето предложение. Аз ще защитя друго предложение: "1 януари", обаче "1997 г.". Мисля, че това е единственото разумно предложение, каквото и друго да се предложи. Става дума за годишен данъчен закон - Законът за данъка върху печалбата касае един годишен закон. Не може по средата на годината да правим нов данък, на практика съвършено различна система. Това обърква всичко. Имайте предвид, че предстои Конституционният съд да се разпореди точно по това, което правим в момента - дали в средата на една текуща година ние можем да определяме утежнения или друга система, или друга данъчна уредба на един годишен закон.
Аз ви призовавам да се обединим всички зад това и да гласуваме от 1 януари следващата година да влезе този закон в сила. Това е по-нормално. Другото ще създаде хаос и в данъчната администрация, и сред данъкоплатците, да не говорим за ниското доверие, което те имат в държавата като институция, която трябва да ги възпитава те да си плащат данъците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Има ли други идеи? - Няма. Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров - то е, както се казва, най-отдалеченото - "Този закон влиза в сила от 1 януари 1997 г." (Шум и реплики в залата)
Отменете гласуването! Нека да чуем господин Бисер Славков по срока на влизане в действие на този закон, тъй като три са предложенията - от 1 януари 1997 г., 1 август 1996 г. и 1 юли 1996 г.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въвеждането му от 1 юли не може да бъде проблем нито от законодателно естество, нито пък от практическо, още повече, че ние вече имаме такъв прецедент. Вие си спомняте през 1993 г., м. октомври направихме сериозни изменения в тогавашния Указ за стопанска дейност и това доведе на практика почти до два данъчни периода за 1993 г.
По втория въпрос - не забравяйте, че данъка върху печалбата е с авансово текущо облагане през годината и с годишно облагане, когато се извършва изравняването, така че от тази гледна точка именно е предложението за 1 юли. За трето и четвърто тримесечие фактическото авансовото облагане ще бъде по този режим на Закона за данък печалбата, а за първо и второ тримесечие ще бъде по действуващия сега указ, докато годишното изравняване ще бъде с приключването на данъчната година, т.е. като данъчна техника това е възможно да стане и фактически вече сме го правили в минали години.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Поставям на гласуване предложението § 12 да гласи: "Този закон влиза в сила от 1 януари 1997 г."
От общо гласували 172 народни представители, за - 54, против - 64, въздържали се - 54.
Не се приема това предложение.
Второто е предложението на народния представител Велчо Чукаров законът да влезе в сила от 1 август 1996 г. Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 143 народни представители, за - 19, против - 52, въздържали се - 72.
Не се приема предложението.
И третото предложение е на народната представителка Гюлбие Реджеб, възприето от комисията и с подобрена редакция, но по същество същото: "Този закон влиза в сила от 1 юли 1996 г.". Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 146 народни представители, за - 114, против - 25, въздържали се - 7.
Приет е § 12.
А сега очакваме да чуем § 6в, който проф. Стоилов трябваше да докладва. Господин Кирил Желев ще прочете текста.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложението за нов § 6в, по който започна обсъждането, но не е гласуван, госпожо председател, уважаеми колеги, е следното:
"§ 6в. Годишните амортизационни норми, установени в чл. 15, ал. 2 могат да бъдат в по-голям размер в случаите, когато те са определени с решение на Народното събрание на основата на предложени от Министерски съвет минимални амортизационни срокове за отделни групи активи в конкретни производства. В решението се посочва срокът за действие на прилагането на така определените амортизационни норми".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, мисля, че е безсмислено да пишем какви решения и ли закони може да приема Народното събрание оттук нататък.
Какво ме смущава в предложения текст? Най-напред това, че иска една данъчна уредба, каквато е амортизацията и включително амортизационните норми, да се приемат не със закон, а с решение, т.е. не с две гласувания, а с едно. Освен това в Конституцията пише, че гражданите плащат данъци, определени със закони, не пише, че плащат данъци, определени с решение. Някой ще каже, че е едно и също, обаче не е така. Представете си, че утре някой откаже да плаща данък печалба, защото е определен с решение - нищо не можете да му направите! Така че от тази гледна точка е безсмислено да се приема.
Знаете ли какво ме смущава, колеги, че искате това да е по предложение на Министерския съвет. В Конституцията пише кое е по предложение на Министерския съвет. По предложение на Министерския съвет е само Законът за държавния бюджет. Вие сега искате да отнемете законодателната инициатива на народните представители... (Шум в залата, реплики от мнозинството)
Боков!
Ако искаш да решаваш кръстословици или искаш да си запазиш ушите от може би за теб неприятен шум, за да си четеш вестника, отиди си в стаята. Имаме още 20 минути и ни остави на мира, за да свършим закона!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, по-спокойно!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Какво "Недей вика!"? Ние закон ли правим тука? Аз знам, че не разбираш от тези работи... (Реплики) Аз говоря, аз не викам. Как ще викам, въобще не викам?! Някой казва ли, че това е викане? Това е нормален начин на изразяване в една зала. Ами, можете да намалите високоговорителите, ако му пречат на господин Боков. Ако му е неприятно, да не седи! Никой не Ви е карал насила да станете народен представител! Никой не Ви кара насила да слушате как се приемат данъчни закони! Това е сложна материя! Тя е за малко над средното интелигентно равнище на депутат от вашата парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви, без обиди. Иначе ще Ви сваля от трибуната...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Обиди ли?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не може никой да оспорва интелигентността на който и да е било народен представител. Избирателите си го смятат за гений, и толкоз.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Боков по-добре да си записва и да се квалифицира в тази материя, защото не се знае, господин Боков, кога може да Ви потрябва. Може да Ви потрябва по-скоро, отколкото си мислите. (Реплики)
Аз не викам, аз говоря.
Госпожо Ананиева, моля Ви се, Вие се грижите за реда в тази зала и ми кажете викам ли или не. Аз говоря така винаги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Бих казала, че Вие така си говорите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: А, така! Аз не викам. Аз говоря и се изказвам по същество. Така и миналия път един господин там, на който Вие не му знаехте името, се нахвърли с юмруци срещу мен, защото изказвам мнение на моята парламентарна група по определен законопроект. Ето сега и господин Боков - защо влизате в тази ненужна полемика, господин Боков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Давайте по същество, че времето напредна. (Шум и реплики в залата)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ще млъкнете ли вече?!
Продължаваме нататък. Думата ми беше за следното, че господин Стоилов е предложил това решение да се взема по предложение на Министерския съвет. Защо, господин Стоилов? Не може ли Вие да предложите това? Или аз да го предложа? Или смятате, че само там има умни хора, които мислят. Не е така! Не може да има ограничения за това кой ще има законодателна инициатива или предложение за решение. Вие на практика това ограничавате. Нека да отпадне "решение". Един нормален законопроект може да се приеме. Нормален законопроект определя такива амортизационни норми за тази и тази година. Отпада "Министерският съвет" и какво остава? - Не остава нищо. Остава една законодателна инициатива, която има право всеки да прояви, когато намери за добре, обсъжда се по нормалния начин в Народното събрание и се приема.



Аз знам защо го предлагате това, господин Стоилов. Защото не се съгласихте със серията наши предложения по чл. 15 било за ускорена амортизация, било за други амортизационни норми и сега искате да дадете някъде врата или някаква надежда на хората, които ги подтискате с тези грамадни, с тези нереални амортизационни норми, които на практика, при несъобразяване с инфлацията на нормите за амортизация на отделните категории капиталови активи, водят до конфискуване на частна собственост.
Аз съм първият, който ще се опита да направи искане до Конституционния съд, разбира се, с помощта на моите колеги от опозиционните политически сили и да отменим чл. 15. Когато отменим чл. 15 ще остане да действа Законът за счетоводството. Законът за счетоводството гласи, че всеки има право да си амортизира активите както намери за добре. Тези негови решения ще бъдат валидни и за данъчна гледна точка, господин Славков. С вашите ограничения в чл. 15 това направихте. Това нещо, което го прави господин Стефан Стоилов едно е, че противоречи на нормалната парламентарна практика. Освен това е безмислено и няма смисъл да се казва, че и нещо друго може да стане, за да не действат тия нереални амортизационни норми.
Затова аз не ви съветвам да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие сте против.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Аз знам, че винаги, когато се афектираш за момент напускаш работата по законите и тръгваш по линията на пропагандата, но както и да е. Моля те да обърнеш внимание на тия няколко изречения, които аз ще кажа за разлика от продължителната пледоария, с която отхвърляш предложеното. (Господин Стоилов се обръща към господин Венцеслав Димитров)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви, адресира се репликата лично към господин Венцеслав Димитров.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не, аз правя изказване, а не реплика.
Първо, това е съгласувано с юристите и нека да оспорят колегите юристи, че не е възможен такъв текст в закона.
Второ. Господин Димитров, това има смисъла на един мораториум по отношение на две или три числа от таблицата в чл. 15, ал. 2. Там е казано, че за дълготрайни материални активи, машини, съоръжения и пр., и пр. се предвижда еди каква си система на амортизиране. Ние въвеждаме три-четири пъти по-ускорена амортизация, именно с оглед да създадем един благоприятен режим за инвестициите в сектор, примерно "електроника" или "телекомуникации". Може ли с решение? Юристите са категорични, че можем и с решение. Вие оспорвате, защо "на основата на предложения от Министерския съвет".
Съгласете се, изпълнителната власт, правителството имат отношение към инвестиционната политика, в това число и към такъв инструмент, какъвто е амортизационната политика. И това не е измислено в България.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Нали имам право и аз да предлагам?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Абсолютно имате право така, както по повод на всяко едно предложение на изпълнителната власт. В края на краищата ние решаваме, ако става до числа какви да са, ако става дума до режим - да бъде ли променен или да бъде възприет такъв, какъвто се предлага. Нещо повече, ние правим този текст и с оглед двете комисии ежегодно да подбутват Министерския съвет, ако забавя внасянето на такова предложение. Колко пъти ние обсъждаме, че все повече и повече в тази посока трябва да проявяваме активност. Да провокираме изпълнителната власт. И много често ние сме си позволявали това нещо.
Този текст създава една възможност на базата на предложение на Министерския съвет тук, парламентът суверенно да реши не за един сектор, а примерно за два. И не амортизация, която изписва направените инвестиции за три години, а примерно за година и половина. По тоя начин плътно се приближаваме към онова, което не само вие пледирахте, но и мои колеги в течение на тия три месеца откакто върви законът. И не е вярно, че само Вие сте пледирали. И Косев, и Калфин, и Емил Костадинов отстояваха тези разбирания.
Аз моля всички да подкрепят този текст, който дава възможност за въвеждане на такъв ускорен амортизационен режим и задължава, така да се каже, Министерския съвет да излиза с такива предложения. А ние ще решаваме, господин Димитров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Понеже професор Стоилов провокира юристите, именно от юридическа гледна точка текстът е абсурден.
Първо, не може един орган, който издава даден нормативен акт да заявява, че той има право да промени същия този акт. Народното събрание, след като има право да приема закони и решения, повече от очевидно е, че никой друг орган не може да промени негов акт, освен самото Народно събрание. Така че когато се каже тук, че Народното събрание можело да промени амортизационните отчисления, това е безмислено. Юридически също не е състоятелно това да става с решение. Това наистина вече поражда мисълта, че може би ще противоречи и противоречи на Конституцията, защото там изрично е казано и е определен нормативният акт, с който се приема едно данъчно облагане. Това може да стане само със закон.
И на трето място, абсолютно несъстоятелно е да се казва, че "по предложение на Министерския съвет". Конституцията казва кой има право на законодателна инициатива. Министерският съвет е една от институциите, които имат право на законодателна инициатива. Ако идеята беше някой друг орган, който няма право на законодателна инициатива, Народното събрание да му делегира някакви такива правомощия, това може да не е издържано. Но това поне би било логически оправдано. Но ние да казваме, че Министерският съвет има право да прави това, което Конституцията казва, че той има право, е абсолютно безмислено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Репликата беше по обхват. Господин Соколов се вмести във времето на репликите.
Има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Господин Соколов, първо, става дума за амортизационна норма. Ние не определяме. Даже от чисто формална гледна точка ние не променяме данъчна ставка. Това е безспорно. Ние правим всичко това, с оглед да дадем възможност за прилагане на един по-ускорен амортизационен режим, който обслужва бизнеса.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): И без да го кажете, това Народното събрание едва ли ще има право - или го има, или го няма.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Второ, и при изработването на текста и консултирането му с юристи, и сега, в Правния отдел, не се смята, че това е текст, който влиза в конфликт със законите и Конституцията. Защото Министерският съвет е този, който освен другите неща, свързани с инвестиционната политика, има отношение и към амортизационния режим, към амортизационните норми.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Ами той си го има това право.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Той ни прави, господин Соколов, предложения. А ние с Вас ще решим.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Това е безспорно, но никакво право вие не давате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, ясно. Но от гледна точка на същността - създаване на облекчения за бизнеса, предполагам, че никоя част от залата няма да възрази.
Господин Бисер Славков искаше думата, но се отказа. Затова ще поставя на гласуване новопредложения § 6в така, както беше докладван от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Моля да гласувате!
От общо гласували 125 народни представители, за - 114, против - 6, въздържали се - 5.
Приет е новият текст.
Той е свързан с още една корекция в Преходните и заключителни разпоредби. Моля за още малко търпение.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Във връзка с последния текст, който беше приет, е необходимо да се направи промяна в § 7 от Закона за данъка върху печалбата, с помощта на който да бъде отменен § 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството. Досегашният § 7 на Закона за счетоводството е следният:
"§ 7. Министерският съвет може да определя минимални амортизационни срокове за отделни групи дълготрайни материални активи."
Затова предложението, което правя, госпожо председател, е към § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта за данъка върху печалбата да се добави нова т. 7 със следния текст:
"§ 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството ("Държавен вестник", бр. 4 от 1991 г., изм. и доп. в бр. 26 от 1992 г., бр. 55 от 1993 г., бр. 21 и 33 от 1996 г.").
По този начин ще бъде отменено действието на § 7 от Закона за счетоводството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Свързано е с току-що гласувания параграф.
Моля да гласувате т. 7 на гласувания § 7, свързана с привеждане в съответствие на Закона за счетоводството с току-що гласувания текст.
От общо гласували 122 народни представители, за - 116, против - 3, въздържали се - 3.
С това гласуване е приет изцяло на второ четене Законът за данъка върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините. (Ръкопляскания)
Благодаря на комисията и на нейния председател, и на представителите на вносителя - господата Кирил Желев и Бисер Славков.

Съобщения:
Комисията по опазване на околната среда ще проведе заседание на 18 юни от 14 ч. в зала 356 на пл. "Батенберг" N 1.
Комисията по национална сигурност ще заседава в сряда, на 19 юни от 15 ч. в зала 232 на пл. "Батенберг" N 1.
Комисията по земеделието и горите ще заседава на 19 юни, сряда, от 15 ч. в зала 238 на пл. "Батенберг" N 1. Ще разглежда:
Информация за готовността на Министерството на земеделието и хранителната промишленост за жътвената компания и изкупуването на зърното;
Законопроект за ратифициране на кредитно споразумение проект за тържища в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерски съвет.
Същата комисия ще заседава и в четвъртък, 20 юни, от 15 ч. в същата зала. Ще обсъжда:
Законопроект за арендата в земеделието, подготовка за второ гласуване.
Икономическата комисия ще заседава на 19 юни, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад". Ще обсъжда:
Законопроект за стоковите борси и тържищата, внесен от Министерски съвет.
Законопроект за ратифициране на кредитно споразумение за тържищата.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
приватизационните фондове, внесен от Министерски съвет.
Закривам заседанието. До сряда, 9 ч. (Звъни)

Закрито в 14 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева


СЕКРЕТАРИ:
Иван Будимов

Илко Савов