Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателите Нора Ананиева, Атанас Железчев и Иван Куртев
Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
На основание чл. 40,ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам днес точка първа от дневния ред да бъде Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Моля да гласувате!
От общо гласували 190 народни представители, за - 117,против - 67,въздържали се - 6.
Предложението се приема.
Най-напред ще направя едно съобщение: получих писмо от министъра на транспорта Стамен Стаменов:
"Уважаеми господин Сендов, на ваш N 54-06-66 от 13 март 1996 г. следваше да отговоря на актуален въпрос на народния представител господин Орлин Драганов в заседанието на 15 март 1996 г. Пред¬вид недостатъчното време за подготовка на отговора, изискващ обработка и систематизация на статистическа информация, моля на основание чл. 77,ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отговорът да се отложи за заседанието на 22 март 1996 г." Тоест, със закъснение ще се отговори.
Има думата за процедура народният представител Владислав Костов.
Господин Костов се отказва.
Има думата Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Ако ми позволите, господин председателю, да направя наведнъж две процедурни предложения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но ще гласуваме едното.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ясно. Първото е да дойде господин министър Димитър Костов, когато обсъждаме този данък, тъй като това е най-големият гаф, който в момента се е получил в българската данъчна история. Нека да дойде, да застане тук пред българския парламент...
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Бисер Славков е тук.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Знаем, че господин Костов е в Москва, но мисля, че беше по-важно да обясни на българския народ защо иска да увеличи данък сгради от 5 до 25 пъти. Това е първото.
Второ, знаете какво брожение има сред българските граждани по повод плащането на данък сгради. Точно така е. Отидете пред всяка данъчна служба, за да видите какво става. Затова предлагам, ако сте честни хора, обсъждането да бъде предавано по телевизията.
Първото ми предложение беше да присъства тук господин Димитър Костов, а второто е обсъждането да се предава по телевизията и моля да ме подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ние можем да гласуваме първото предложение, но нямаме време да докараме тук министър Костов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно затова. В противен случай трябва да се отложат дебатите и той да дойде тук. Защото аз съм сигурен, че господин Славков не е участвал във взимането на такива противоконституционни решения.
ДОНЧО АТАНАСОВ (от място): Откъде си сигурен?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Откъде съм сигурен? - Ето го тоя господин с мустаците, който е там. Кажете му да седне. Знаеш ли откъде съм сигурен, господине? - Сигурен съм, защото това е решение на Министерския съвет. За решение на Министерския съвет остава министърът. А ти, ако си полицай, може да отидеш там, където ти плащат, при тях, а не тука да проваляш заседанието... (Силно недоволство) Точно така е, ела тук! Какъв е тоя човек?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Венцеслав Димитров направи две процедурни предложения. Едното е, след като сме приели точка първа от дневния ред, да се отложи тази точка. Така ли е, господин Димитров?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да се отложи, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Първото предложение на господин Венцеслав Димитров е да се отложи тази точка. В зависимост от резултата има логика да поставим на гласуване и второто предложение.
Моля да гласувате да се отложи точка първа от дневния ред.
От общо гласували 207 народни представители, за - 93, против - 107, въздържали се - 7.
Предложението не се приема.
Днес в 10 часа в залата на балкона ще бъде председателката на Стортинга - парламента на Норвегия. Моля особено мъжете народни представители да бъдат в залата, за да я приветстват. Това е делегация, в която мнозинството са жени.
Второто предложение на господин Венцеслав Димитров е обсъждането да се предава по телевизията директно.
Моля да гласувате.
От общо гласували 212 народни представители, за - 95, против - 56, въздържали се - 61.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате господин Бисер Славков - заместник-министър на финансите, да бъде поканен в залата. Моля, гласувайте!
От общо гласували 173 народни представители, за - 143,против - 18,въздържали се - 12.
Предложението се приема. Моля да поканите господин Славков.
Има думата народният представител Кирил Желев, за да представи становището по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Становище по Законопроект N 02-01-12 от 13 март 1996 г. за допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет:
На заседание, проведено на 13 март 1996 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от министъра на финансите господин Димитър Костов, който информира народните представители, че това се налага във връзка с обявяването за противоконституционна разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси и отменянето от Върховния съд на Постановление N 254 на Министерския съвет от 22 декември 1995 г. за одобряване на норми за данъчна оценка на недвижимите имоти.
С оглед привеждане на действащите норми за данъчна оценка за недвижимите имоти в съответствие с изменените икономически и пазарни условия и приетия Закон за държавния бюджет за 1996 г., правителството предлага това да стане с допълнение на Закона за местните данъци и такси. Проектът за норми за данъчна оценка на недвижимите имоти отчита в по-голяма степен настъпилите промени при определяне действителните оценки на недвижимите имоти, измененията на доходите на населението и осигуряване постъпленията в бюджетите на общините от тези данъци при разработването на консолидирания бюджет за 1996 г.
При разискването на законопроекта по принцип се изказаха съображения за подкрепа на предложените норми, но едновременно с това се изразиха известни съмнения относно някои отделни позиции. Новите размери ще увеличат разходите на населението и ще имат отражение върху сделките с недвижимите имоти.
Беше изразено и становище, че най-целесъобразно е измененията и допълненията на данъчните закони да стават в годината, предшестваща съответната бюджетна година, с цел да не се създават затруднения при изпълнението на бюджета, както и затруднения да не се събират разчетените със съответното изменение очаквани приходи.
Във връзка с изказаните мнения и становища народните представители с обикновено мнозинство гласуваха решение, с което предлагат на Народното събрание да приеме на първо четене внесения Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Направените целесъобразни предложения при първото четене, както и предложенията, които ще постъпят в седемдневен срок за второ четене, ще бъдат отразени в законопроекта, който ще бъде внесен за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Откривам дискусията. Моля председателите на парламентарните групи да дадат списък на ораторите.
Има думата народният представител Муравей Радев.


МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес ние сме изправени пред поредната спешна задача - да приемем едва ли не на крак един закон, за да се тушира един обществен проблем, породен от необмислените действия на Министерството на финансите и на това правителство, което днес управлява България. Конституционният съд още на 9 февруари т.г. обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси. Какво направи оттогава досега правителството и Министерството на финансите? Абсолютно нищо, уважаеми колеги! Все едно, че не става въпрос за нарушено конституционно изискване, а за нещо съвсем, съвсем незначително.
Същият подход се повтори и по това, което Върховният съд реши. Очакваха, че той не ще посмее да анулира 254-то постановление на Министерския съвет. Дори когато на 8 март това решение бе факт, Министерството на финансите не реагира на него адекватно. То предпочете да затвори касите на данъчните служби за събиране на данъка по единствено законния му в момента размер - този отпреди ПМС N 254. Едва когато противопоставянето между данъкоплатци и данъчна администрация прие твърди остри форми, министърът на финансите се появи пред обществеността, но той се появи, за да заяви, че същият този данък ще се плаща, защото мнозинството в Народното събрание ще превърне това постановление в закон. И днес ние вероятно точно това ще направим. Виждаме, че тази негова закана се изпълнява по един абсолютно механичен начин.
Няма никакво съмнение, че сегашното мнозинство ще приеме предложения проект, с който се предлагат същите оценки на сградите и същия размер на данъка, който бе отменен. Не знам кого обслужва тази демонстрация на сила, уважаеми колеги. Убеден съм обаче, че данъкоплатците - избиратели ще си направят правилния извод на кого те сега са доверили своето бъдеще и на кого това ще сторят утре.
Като специалист аз искам да подчертая, че този подход е изключително порочен. Нашата страна се нуждае от конституционносъобразена данъчна система, а не от спорадични промени, направени по силата на неотложната необходимост.
Уважаеми колеги, погледнете нормативната уредба в областта на местните данъци и такси и вие просто ще се убедите колко много от тях и твърде съществени са онези, които противоречат на конституционните принципи, колко много са незаконните и несправедливи разпоредби на целия този Закон за местни данъци и такси. Вместо да се внесе цялостен проект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, като се отстранят всички противоконституционни текстове, правителството дава поръчка на Народното събрание да реши само един единствен въпрос. Навярно се чака Конституционният съд да отмени и други членове и в съответствие с това, когато положението стане нетърпимо, да привика послушния си парламент, за да го избави от затруднението, като не пропусне да прехвърли вината за това положение върху отделни депутати на опозицията или върху опозицията като цяло.
Има ли други противоконституционни текстове в Закона за местните данъци и такси? Ще ви дам само няколко примера.
Чл. 6, ал. 3 дава право на Министерския съвет по доклад на министъра на финансите да освобождава сгради, дворни места и парцели от данък върху сградите. Конституционно ли е това - ви питам аз? Това право на Министерския съвет се дава и в чл. 48. В чл. 23 оценките на полските имоти се правят по норми, определени от Министерския съвет. Уважаеми колеги, запомнете - това, което днес правим, го има и на други места. Кога ще отменим тези противоконституционни текстове - питам - които дават право на правителството да определя размера на данъчната тежест, за която се произнесоха тези висши съдебни органи, че не може да бъде право на друг, освен на нашия парламент?
Нещо повече, с проекта, който ни е даден за обсъждане, не се предвижда отмяна дори на текста по ал. 2 на чл. 13, която е обявена вече за противоконституционна.
Създава се нов чл. 4б за одобряване норми на данъчната оценка. По нормите - приложение N 1, се изчислява данък сгради и такса за изхвърляне на смет, а по приложение N 2 - данък върху наследствата. Но този член влиза в противоречие с посочените до този момент противоконституционни норми. Оправдано ли е в един закон да съществуват такива противоречия между отделни негови членове и разпоредби?
Очевидно е, че за два дни толкова е могло да се направи, колкото днес ние виждаме на банките пред себе си. А в приложенията се преписват нормите и числата от 254-то постановление и всичко, виждате ли, просто си е наред. Приемаме ги, за да събираме от гражданите данъците, които Министерството на финансите е решило, че трябва да се събират. Толкова. Нищо повече.
В § 2 се установяват нови срокове за внасяне на данъка специално за 1996 г., което още веднъж показва, че сега ние решаваме един пожар, а не проблемите на местните данъци и такси. Кога най-после правителството ще внесе в парламента окончателните промени, които се налагат в този закон?
По отношение на конкретните размери на предлаганите оценки трудно може да се открие някаква закономерност или принцип. Изключително трудно. Данъчната оценка на сградите е в два варианта за населени места - с над и под 20 хиляди жители. По отделен вид разликата е от 2 лева до 8 лева, 4 лева, пак 4 лева, 8 лева, 4 лева по номерацията. Каква е тук обосновката? Аз не мога просто да разбера нито логиката, нито обосновката за тази последователност. Базисната оценка се завишава в зависимост от функционалния тип на населеното място, където се намира сградата, което за София достига до 5 пъти. Отделно от това 5 пъти се увеличава оценката за сгради, които не се използват за жилищни нужди. Към това завишение се прибавя и завишението по чл. 9а от Закона за местните данъци и такси, когато жилищната площ надвишава 120 квадратни метра, тоест така наречения допълнителен данък сгради, като съвсем не е ясно дали с предлаганите нови нормативни оценки той просто отпада. Абсолютна неяснота.
Много въпроси поражда съпоставянето на оценките в приложения 1 и 2. В мотивите към законопроекта се казва, че различието между двата се обуславя от непроменената таблица за облагане с данък върху наследствата. Но каква точно е тази обусловеност не става ясно, тъй като невинаги има такива различия между тях. Данъчната оценка за сградите и в двете приложения е еднаква - от 28 до 144 лева за различните конструкции на 1 кубически метър.


Разлика има в данъчната оценка на парцелите, дворните места и застроените места и тази разлика е два пъти. Примерно, за София, за първа строителна зона, приложение N 1 за данък сгради и такса "Смет" оценката за 1 кв. метър е 200 лева. А по приложение N 2, за данък върху наследствата - 100 лева, и т.н., и т.н.
Това съотношение е два пъти за всички посочени видове населени места. Презумпцията е, че това се има предвид в мотивите, когато се казва, че таблицата за данък върху наследствата не е променена. Затова оценката, която се отнася за изчислението на данъка върху наследствата, е два пъти по-ниска в сравнение с оценката при изчисляването на данъка върху сградите и такса за събиране на смет.
Въпросът е, че същата тази непроменена таблица за данък върху наследствата се прилага и при облагането на наследяваните сгради. Защо за тях оценките не се намаляват също два пъти в приложение N 2 спрямо тези в приложение N 1, например? Явно е наличието на определена насправедливост.
Хубавото е, че вносителят сам е видял някои несправедливости в Закона за местните данъци и такси и тарифата за местните такси. Тази тарифа би трябвало да бъде неразделна част от самия закон, както е при Закона за акцизите, например. Тогава всички промени в нея ще стават чрез изменение на закона, тоест от парламента, а не от правителството, както много пъти на него му се иска.
Много тревожен е също въпросът за съотношението между таблицата на данъка върху наследствата и на таксата за дарение. Тук може много да говорим, специално за таблицата за даренията, която е изключително несправедлива и толкова много остаряла, че час по-скоро трябва да бъде променена и осъвременена.
Има още и ред други несъответствия и несправедливости, които ще изложим при обсъждането на подходящ проект, а не на този пожарникарски проект.
Сега възразяваме по проекта за допълнение на Закона за местните данъци и такси, тъй като предлаганите в приложенията оценки са силно завишени спрямо сегашните размери.
На второ място, съотношението между отделните оценки не е обосновано. В областта на данъците такива резки увеличения на размерите са изключително опасни. Увеличение между 5 и 25 пъти в сравнение със сегашните размери за една нормална държава са просто немислими.
И ако вие искате ние днес да докажем, че сме ненормална държава, вероятно ще успеете, колеги от мнозинството.
Това именно породи основните възражения на данъкоплатците. И това не са отделни явления, а това е масово явление в цялата страна. При това маналогодишните оценки вече бяха завишени 10 пъти преди две години. Хората тогава ги приеха до известна степен, тъй като отразяваха степента на инфлация за по-предишния дълъг, достатъчно дълъг период. Сега при отчетена значително по-ниска средногодишна инфлация такова драстично увеличение на данъците не е оправдано или поне не може да бъде обяснено с мотивите на предишното увеличение.
Значително се увеличават разходите на населението, което ще се отрази върху сделките с недвижими имоти.
Поне от кумова срама правителството трябваше да внесе нови данъчни оценки, а не онези, които бяха отменени.
Подигравка с парламента е и с парламентарната демокрация у нас да се препишат буквално същите цифри, които са в отмененото 254-то постановление.
Това, уважаеми колеги, е подигравка и за самата съдебна власт, към която мнозинството много пъти е доказвало пълното си незачитане.
Може ли вносителят да даде конкретна и пълна обосновка за предложените оценки? Нищо ли не го смути от реакцията на данъкоплатците по това постановление? Ясно е, че тези въпроси това правителство не ги разглежда и няма намерение да отговори на тях.
Аз обаче се обръщам към колегите си депутати: с какви обяснения, уважаеми колеги, ще излезете пред вашите избиратели? Помислете преди всичко вие, господа от левицата, и направете поне някакви корекции в тези предложения. Покажете, че и вие не сте подвластни на правителството. Защото другото е срамно, най-меко казано.
Това би било и за самото правителство един урок, че парламентът има свое самочувствие и че той все повече ще защитава справедливите интереси на българските данъкоплатци.
Призовавам ви към това, уважаеми колеги от левицата. Не упорствайте върху една погрешна и една несправедлива кауза. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има ли желаещи за реплики? Има думата за реплика господин Димитър Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПГДЛ): Репликата ми е следната. Вие казахте, че ние едва ли не стоварваме отново удар върху данъкоплатеца и мислим само за данъкоплатеца тогава, когато трябва да плаща данъци. Но същият този данъкоплатец в момента изпитва остра нужда и от почистване на улици, и от плащане на заплати на лекари и на учители, които в много общини в момента стачкуват и си искат заплатите. Но поради това, че не могат да се съберат данъците, местните данъци, които в общинския бюджет служат за заплати на тези хора, това са същите тези данъкоплатци, хора, които имат нужда и от лекари, и от учители, които имат нужда техните деца в момента да ходят на училище и да ползват социалните услуги.
Така че нека да помислим какво в момента може да се направи, за да се възстанови тази загуба до момента, около 3 млрд. лева за общините. Защото искаме да ни бъдат почистени улиците, ядосваме се, ругаем кметовете. А кметовете в момента нямат пари да плащат заплати. Това ми е репликата към вас.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защото има такова правителство. Смотани хора, смотан министър на финансите. Един министър, като не може да си направи едно предложение за данъка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други желаещи?
Има думата господин Емил Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Аз съм съгласен с господин Муравей Радев единствено по отношение на това, че трябва да бъде подготвен един цялостен нов Закон за местните данъци и такси. И се надявам, че през 1996 г. българският парламент ще даде такъв закон.Но защо ни връщате назад, господин Радев? Нали не бива да правим данъчна уредба с подзаконови актове? Защо възразявате сега да я осъществим с изменение в закона? Твърдите, че мнозинството превръща постановлението в закон. А какво ни предлагате? Да разпуснем държавата ли?
Твърдите, че вносителят не е променил базисните оценки, данъчните оценки. А, видите ли, Конституционният съд върна постановлението. Конституционният съд, и тук не злоупотребявайте, господин Радев, и Върховният съд не върнаха постановлението заради числата в него. И Вие много добре знаете това.
Вие злоупотребявате непрекъснато с тази теза за 5 до 25 пъти увеличение, а пропускате да кажете, че има детайлна диференциация в проектозакона, в зависимост от функционалният тип на населените места, в зависимост от размера на населеното място, в зависимост от предназначението на сградния фонд, от конструкцията, от състоянието на конструкцията на сградния фонд и диференциране съобразно размерите, диференциране съобразно това за какво се ползва съответната сграда. Така че Вие просто лъжете, когато казвате, че има увеличение от 5 до 25 пъти. (Шум и смях в дясната страна на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли друга реплика? - Няма.
Право на дуплика има господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми колеги, вие, които ми направихте реплика, или не знаете за какво става дума, или нарочно се правите, че не разбирате. И двата случая са недостойни и за един народен представител нямат място.
Вижте, никой не е казал да не се събират данъци. Ние казваме да не се събират по този начин данъците. По този начин с 5 до 25 пъти увеличение. Това, първо.
Второто нещо е следното. По тази методика, по този, как да ви кажа, недостоен за едно правителство и за едно Министерство на финансите начин, за едно държание, което противоречи както на всякаква елементарна логика на държавността, така и на нас като законодатели. Никой не е казал, че България не трябва да събира данъци, точно обратно. Но какви и как, затова протестираме ние. Трябва да бъде със закон, разбира се, но не пожарникарски, само с един фрагмент от този закон, а останалите 50 фрагмента да останат за по-нататък, които се нуждаят също така, по същия начин и то толкова основателно от промени, както този.
И, уважаеми колеги, запомнете най-после едно нещо. Запомнете го и вие, господа вносители от Министерство на финансите, изкуството на данъчните власти е да оскубят пилето живо. А вие сте на път да умъртвите това пиле, господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Руси Статков.


РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Действително днешното обсъждане беше предхождано от много емоции, много напрежение и моята първа молба, започвайки своето изказване пред вас, е нека да не продължаваме с емоциите, нека да говорим с конкретните измерения на това, което ни се предлага.
Аз мисля, че общият факт и това, което ние приехме, е, че действително поради различни причини Конституцията предполага промяна на много закони и този закон, който днес трябва да допълним, е един от тези много и с това разбиране ние не трябва да изостряме нещата, защото зависи от всички нас, защото всички колеги са в правото си да внасят законопроекти, да предлагат на Народното събрание, а доколкото ми е известно специално по тази материя никой нищо не е направил, особено от тези колеги, които най-много предлагат и които най-много настояват, без обаче да са работили по конкретната материя. (Реплика от Венцеслав Димитров)
Едно е, господин Димитров, да внесете предложение във Върховния и Конституционния съд, друго е да направите предложение за законопроект в Народното събрание по тази материя. Мисля, че става дума за различни неща и не в това е проблемът. Вече в Народното събрание е законопроектът и по него ви призовавам да говорим конкретно.
Известна е програмата на правителството. В нея за данъчната реформа е казано конкретно какво се предвижда за всякой от данъците. Конкретно за данък сгради е записано ясно и категорично, господин Димитров, не от 5 до 25, а доближаване максимално до пазарната стойност на данъчната оценка.
Следователно по този въпрос Вие сте специалист, най-малкото Вие трябва да спорите, защото е известно, че пазарната стойност на квадратен метър например в София варира от 15 хил. до 50 хил. лева. Така че, ако Вие си направите сметка, ще видите каква сума се получава. И съответно оттам вторият момент, по който ние трябва да отчитаме своите предложения, а именно: записано е в програмата на правителството, а и това е следствие от нашата Конституция, че данъчната тежест ще се носи съобразно размера на имуществото. Следователно няма смисъл да паникьосваме хората, защото колегите тук преди малко в репликите, които поставиха, казаха ясно и категорично това, което трябва да прочетат всички колеги, че се предлага в допълнението за закона конкретно да се отчита именно такова нещо. Освен това да се отчете и типа населено място и т.н. по едни норми и нормативи, които съществуват и досега. Така че нека да гледаме фактите такива, каквито са в очите, а не да говорим въобще.
И по-нататък. Вие може би не сте гледали, но беше казано ясно преди няколко дни от министъра на финансите на базата на 80 кв.м жилище в София каква е промяната, тъй като основно се променя данъкът върху самите сгради, а не в имотите и беше казана цифрата за 80 квадрата от 80 лв. на 240 лв., даже и по-малко. Това е за цялата година. Няма и по 20 и няколко лева на месец.
Следователно проблемът на първо място е психологически. Психологически защо? Защото в прехода, който правим в пазарната икономика, много от нещата промениха своите стойности и ще променят своите стойности.
И пак повтарям, на второ място, вече не бива да плашим хората, защото става дума за различна данъчна тежест. Вие призовавате за справедливост, обаче не е справедливо сега да се използува това, че не са..., аз го отчитам като наша слабост на всички, казани конкретните неща на хората за конкретните размери и да се създава обща паника.
И по-нататък. В изложението, което се направи от името на комисията, господин Желев подчерта, че беше поставен проблемът, че това щяло да затрудни сделките с недвижими имоти. Такъв проблем не съществува в тези размери, в който беше поставен на комисията, уважаеми господа от дясно, защото вие в момента не слушате, а след това говорите общи приказки, извинявайте. Става дума за това, че реално таксите, които се плащат при сделките с недвижими имоти, касаят съвсем друг начин на изчисляване, който не се променя.
И второ, има действително една много малка част от таксите, които са свързани с роднини и тук според представители на тези фирми, които са за недвижими имоти, се смята, че това е незначително.
Мисля, че проблеми винаги могат да се намерят, защото, връщам се отново на това, ние сме в преход, нещата придобиват своята пазарна или близка до пазарната стойност по-трудно, тъй като се налагат много, много преизчисления.
Струва ми се, че в това, което днес ни се предлага, е най-доброто в момента. Аз имам информация, че Министерството на финансите и другите министерства работят в момента с английски фирми по отношение на една най-, най-издържана система. Трябва да ви кажа също така, че в международен план тези неща също така са различни и най-съвършена методика няма, говорейки за такава.
Мисля, че е редно ние да отидем към едно, бих казал, много ускорено разглеждане на законопроекта. Казвам го, защото съзнавам своята отговорност, отговорността на парламента, а не да го ползуваме това за митингови цели, не да създаваме настроения, защото в края на краищата тези, които следят рейтинга на парламента, той не е само на демократичната левица, а той е на всички ни, виждат, че настроението на хората не е в добра посока.
Мисля, че с едно решение, като одобрим днес законопроекта, ние ще се придвижим в посока на това, което хората искат. Защото, пак повтарям, въвеждането на една действително справедлива оценка и отчитането на данъчната тежест в зависимост от размера на имуществото е най-доброто решение, което можем да направим.
Аз ви призовавам да подкрепите именно такова решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. За реплика думата има господин Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя една реплика, защото тук се позовава на Конституцията преждеговорившият изключително некоректно. В чл. 60 на Конституцията се казва, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество, а тук се предлага вариант, при който гражданите ще бъдат облагани с данъци съобразно предназначението на тяхното имущество, което противоречи на смисъла на този закон. И световната практика е такава. Спрямо обема на имуществото - да, спрямо доходите на гражданите от имуществото - да. Има такива неща в света. Но спрямо предназначението, това е абсолютно некоректно.
Освен това от наша страна има Закон за местните финанси, който се бави, половин година се задържа, не се разглежда този законопроект. И това, което се каза тук, че по този начин се подсилват общините, не е вярно. Просто държавата взе на общините като им даде едни изключително ограничени бюджети и сега иска да компенсира това, че се взе за републикански бюджет от общините, като се натоварват гражданите в тази държава. Защото българинът при това положение, при това несигурно управление единственият му начин да се съхрани е да инвестира в недвижими имоти. Защото при едно такова несигурно управление, където всичко фалира и всичко изтича, хората са си събрали всичко в имотите и вие искате сега и това да им вземете.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Има ли други реплики? - Няма.
Господин Статков има думата за дуплика.


РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Въпреки уважението си към колегата Иван Сотиров, с който работехме в една комисия, съм изненадан защото аргументът му е несъстоятелен. Където и да се огледа около нас, имам предвид в другите страни, има точна диференциация на заплащането, съобразно предназначението на обектите.
ИВАН СОТИРОВ (от място): Точно къде и как?Няма такова нещо.
РУСИ СТАТКОВ: Иване, аз съм готов да разговаряме с теб, за да не губим времето на колегите, отделно. И именно защото тук се казва, няма страна, в която това да не се отчита. А ти ми докажи, че има.
Мисля, че не е редно да се чете законопроектът както дяволът чете Евангелието, защото никъде няма такава оценка до 25 пъти, което каза колегата Радев. Моля ви.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Пет по пет е двадесет и пет.
РУСИ СТАТКОВ: Вижте, пет пъти има на едно място и то се свежда до това, че се оценяват сгради, които не се използват за жилищно предназначение, а се използват за търговски цели.
Извинете, уважаеми господа, когато говори Иван Сунгарски за това, че в София няма къде да настаним хората, когато предлага законопроект, вие ни карате да даваме жилищната площ за други цели и същевременно да пляскаме, че тази площ хем не се използва, хем обществото не получава някаква стойност от нея.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А хората къде да работят? На улицата ли?
РУСИ СТАТКОВ: Второ, не се посяга на остойностяването на имотите, уважаеми господа. Не се посяга. Моля ви, вижте цифрите.
И третото, което е, говорите за наследството, пропуснах този факт. Нормите са същите, каквито бяха досега, това е само приложено в законопроекта. Така че много ви моля, прочетете нещата и нека да не залитаме в популистки изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо председателстваща, колеги! Моля ви да запазите спокойствие и най-вече приличие, защото господин председателят каза, че ще имаме гости и ще ви видят как се държите. (Весело оживление)
Колеги, обсъждаме поправки в Закона за местните данъци и такси. Наистина съм съгласен с изказаните мнения, че общините нямат пари вследствие на онова недомислие, бих казал, на правителството, инспирирано от финансовия министър, който смяташе, че може да си увеличава данъците както намери за добре, без да пита парламента. Аз питам онези, които подкрепят този законопроект във вида, в който е представен, не се ли чувстват малко пренебрегнати? Не се ли чувстват, че са правени на глупави? Не се ли чувствуват, че им се отрежда ролята на един обикновен клакьор, който не разсъждава и изпълнява всичко, което му се поръча?
Аз мисля, че народните представители би трябвало да са умни хора и да мислят върху законите.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): 1993 г. питаха ли Ви Вас, като председател на комисията?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ето, господин Статков каза: ама Вие не сте работили по законите. Господин Статков, посочете ми един човек в тази зала, който да има повече предложени законопроекти от мен. Посочете ми един. Не можете.
Няма пари в държавния бюджет. А знаете ли защо няма пари в държавния бюджет. И онзи ден ви го казвах, отворете протоколите на Народното събрание, там пише, когато го обсъждахме на първо четене, аз ви казах: "Този държавен бюджет не е нормален. Той се базира не на база приети и действащи закони, а на база намерения." И се оказа, че той се е базирал и на нарушение на Конституцията. Ето затова няма пари в общините.
И колегата Сотиров ви каза, взели са пари от общините, тоест намалена им е субсидията, искате да ги напълните с някакви други постановления, сега със закон. За съжаление законът влиза твърде късно, годината отдавна започна. И казвате: "Ама, няма пари". Ами, няма пари. Можете да направите някакви пунктове за доброволни пожертвования, всеки, който иска да дава пари. Но това е държава. Държавата се гради на бюджета, на законите. За съжаление вашият бюджет тази година, за който вие гласувахте, не се базира на законите, а се базира на неприети закони, на намерения. Може да ги приемете, но може да не ги приемете. Вижте, получават се и такива неща.
Вие казвате: дайте сега да дадем пари. Ще дадем. По Конституция всички ние имаме задължения да осигурим местното самофинансиране, местното самоуправление и местното самофинансиране. Този въпрос съм го повдигал тук вече доста години подред. Аз не зная дали има хора, които си спомнят, тук виждам един проф. Стоилов, той ще ви каже, че е така, 1994 г. Министерство на финансите - господин Славков е тук, защото контактувахме с тях - 1994 г. Министерство на финансите внесе в Комисията по бюджет и финанси Законопроект за местните данъци и такси. Обсъждахме го, може би два или три месеца, тъкмо бяхме готови и министърът на финансите, не зная поради какви причини, реши да го изтегли. Ето поради това няма закон. Но това не значи, че при новата ситуация не трябва да се опитаме поне да приведем този Закон за местните данъци и такси в съответствие с Конституцията. Въпреки че ние много добре знаем, че с този закон не може да се осигури местно самофинансиране. Вярно, че се прави крачка нататък по посока, в която и аз виждах нещата. Примерно, основните данъци да се разпределят, както правим това с данък общ доход, но нека да не правим това в държавния бюджет, защото той има срок на действие само годината на държавния бюджет, нека да го сложим в закона. Това го правим и сега със Закона за данъка върху печалбата. Правилно е, нека приходите от данък печалба бъдат разпределени тук толкоз, там толкоз. Трябва да направим и следващата стъпка. И постъпленията от ДДС да ги разпределим толкова за общините и толкова за държавата. Можем да отидем и на постъпленията по Закона за акцизите. Може би. Вярно е, че има специфични данъци, които трябва да отиват. Сигурно такъв е и данък сгради.
Ние не протестираме срещу съществуването на данък сгради в тази държава. Данък сгради трябва да има, даже ще отидем по-нататък и съм съгласен ние да обсъждаме Закон за данък върху имуществата. Естествено, умерен данък, каквато е практиката. Аз виждам, господин Славков, че Министерство на финансите няма готовност за такъв закон, защото той трудно се администрира. Но той ще бъде данък върху цялото имущество, някакъв минимален процент, може би части от процента, както е правилно. Между другото, този въпрос преди две години ние също го обсъждахме, стигнахме до някакво съгласие и то не на политическа основа, знаете, че и тогава не можеше, но на експертна основа. За съжаление, работата беше спряна.
Решенията, както на Конституционния съд, така и на Върховния съд не са политически и мисля, че това всички го знаете. Ето, въпреки че често пъти в Конституционния съд има различни мнения, този път решението беше взето с пълно единодушие. Аз се запознах и с решението на Върховния съд и от петте върховни съдии не намерих някой да е записал особено мнение по решението. Тоест, има едно решение на 5-6 страници, то седи в канцеларията, който иска може да го види, тук господин Славков го показва. Пълно единогласие. Искам да ви обърна внимание, това значи, че няма някакви политически елементи и в едното решение, и в другото. Тоест, от това нещо правителството, преди всичко министърът на финансите, но тъй като тях ги няма тук, моля ви вие като парламентарно мнозинство да си направите изводи и да разберете, че тези хора не са действували нормално, не са действували в съответствие с Конституцията и законите. Сега се опитват да поправят тази своя грешка. За мен не внасянето на законопроекта е грешка, за мен е грешка фактът, че една грешка се опитва да бъде поправена с друга подобна грешка. Грешка е обаче друго. Грешка е, че се иска този законопроект, който сигурно ще стане закон, да влезе със задна дата. Със задна дата биха могли да влизат данъчни закони, ние сме го правили и друг път, обаче данъчни закони, които облекчават тези, които се облагат, в случая гражданите. Ако ги облекчават - може. Ако ги утежняват - не може. Ако ги утежняват, прочетете решението на Върховния съд, се оказва, че това е съществено нарушаване на правата на гражданите и отнемане на част от техните доходи. Тоест, посегателство срещу частната собственост. И мисля, че по този параграф, съобразно тази постановка ние бихме могли пак да го атакуваме във Върховния съд и да научим веднъж завинаги изпълнителната власт, че не е нормално утежняващи данъчни закони да се приемат със задна дата. Ако за вас това е нормално състояние, за мен и за моите колеги не е. И ще се борим тук това нещо да не става. Попитайте, вие сигурно също имате юристи и те ще ви кажат, ако данъкът беше месечен, в течение на годината можем да го променяме, дори и да се утежни. Но той е годишен. Годината е изтекла в една нейна част и сега да се връщате назад значи да променяте в по-неблагоприятна посока условията за живот в тази страна.



Уважаеми колеги! Преждеговорившите - преди всичко обърна внимание господин Радев - ви посочиха някои от несъвършенствата на законопроекта. Тъй като го обсъждаме в момента, въпреки че в частта, предложена от правителството, аз няма да се съглася да влезе от 1 януари т.г. - може би от 1 януари следващата година ще бъде по-добре, но тъй като го обсъждаме, нека всички да се постараем и особено тези от вас, които смятат - и сигурно има такива - и господин Велев, и господин Статков предполагам, че ще помогнат, да го направим в съответствие с Конституцията и в съответствие с нормалната справедливост. Така сме постъпвали и друг път. Виждате, че този законопроект е с дати 1991, 1992 и 1993 година. Той е пипан. Нищо не пречи и сега да го пипнем, да го поправим тук-таме, където можем до известна степен да възстановим справедливостта или законосъобразността, а после да спорим откога ще влиза в сила.
Какво ме притеснява в предложението на правителството? - Притеснява ме, че има различни данъчни оценки за данък сгради и данък наследство. Не виждам каква е причината правителството да не предложи една таблица - една таблица би могла да важи и за двата вида данъци. Нищо не пречи.
Защо са се ориентирали към този начин, не знам. Става дума за база, оттук нататък аз ви предлагам следното: базата да е една, а да помислим какъв да е данъкът? Ясно е какво е предложено за данък сгради - 2 на хиляда. Нека да остане, както преди.
Но има и нещо друго. Обърнете законопроекта и вижте данъка върху наследството. Не знам дали го държите.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Ето го.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре. Обърнете внимание на чл. 27, който третира данъка върху наследството. Вижте кога е поправен за последен път. За последен път е поправен през 1991 година. И вижте какво се получава - над 120 хиляди еди-каква си сума плюс 50 на сто... Но какво са 120 хиляди лева? Вярно е, че има някакво намаление, когато се наследява недвижим имот, но има хора, които нямат недвижими имоти. И тези хора, ако са късметлии парите им да седят още банките - да не са хвръкнали по пирамиди или са във фалирали банки, все още държат парите си там. Когато наследявате пари в банка, дори да е в Държавна спестовна каса, там мърдане няма - трябва да си платите данъка върху наследството, защото иначе не можете да ги изтеглите. Тези, които са се занимавали с този проблем, знаят, че е точно така.
За вас нормално ли е един човек да държи пари за апартамент и то за семейството? Държи ги в банката и се случи непоправимото с него. Неговите наследници го наследяват и плащат из един път около 50 на сто данък!?
Ако през 1991 година приехме сумата 120 хиляди лева, това беше, защото някъде там се движеше цената на един апартамент. Сега обаче за 120 хиляди лева не можете да купите един килер от апартамент.
Затова аз ви предлагам да увеличим тези норми, които са залегнали в буква "а" на чл. 27, в съответствие с междувременно натрупалата се инфлация.
Колко е инфлацията? - Ще я сметнем просто: 80 на сто през 1992 г., 64 или 65 на сто през 1993 г., 122 на сто през 1994 г., а за миналата година - 33 или 34 на сто. Нека да използваме цифрите на Националния статистически институт: общо около 9 пъти. Господин Славков, дайте да увеличим тези норми за данъка върху наследството около 9 пъти. Предполагам, че никой няма да възрази на това нещо. Нека поне това да оправим.
Следващото възражение е срещу проекта на правителството. То вече се каза: данъчната оценка - чл. 6 от нормите за данъчна оценка на недвижимите имоти. Член 6: данъчна оценка за сгради или за части от сгради, които не се използват за жилищни нужди, се увеличава с 5 пъти.
Господин Славков, какво означава изразът "които не се използват за жилищни нужди"? Тук един от колегите от парламентарното мнозинство каза, че това са жилищни сгради, които се използват за търговски цели. Вие така го разбирате и казвате: защо ще го използвате за търговски цели? - Извинявайте, но и търговците трябва да седят някъде. А това, че държавата не им дава нещо под наем, където да се настанят, ги кара да се обърнат към частния сектор, тъй като в частния сектор има и собственици, има и наематели.
Първо, къде да отидат търговците? Търговците да седят на улицата, където всеки ще може да ги обере и дето ще ги вали дъждът? - Вярно е, че има и търговци по улиците, но и търговците трябва да реализират своята дейност в някакви покрити, недвижими имоти. Иначе не става. Така е било винаги. Кажете ми държави - може би има някъде такива, но аз не съм бил, където цялата търговия се извършва на открито. Сигурно има и вие може би искате това да стане и в България. Е, ние ще се борим да не стане.
Нееднозначно обаче е тълкуването, че само имоти, които се използват за търговски нужди и трябва да получат 5 пъти по-голяма данъчна оценка. Така ли е, господин Славков? - Защото в момента, когато дадете този закон на вашите служители, те ще четат и ще кажат: о, там имате гараж. Вие в гаража не живеете, така че дайте да увеличим наема. Имаше точно такива случаи във връзка с приложение N 254 и хора ни се бяха оплакали.
Или едно помещение, в което не се живее, никой не го използва. Може и барака да е, може там да е сложил разни други работи, а може и да е по-луксозна. И за нея ли ще увеличите оценката с 5 пъти? - Моля ви се, откажете се от това нещо. Ако искате да увеличавате и да наказвате някого, наказвайте го с повишена ставка на данъка. Не го наказвайте с оценката като я увеличавате с пъти.
Вижте как сме постъпили при данъка върху общия доход. Който получава по-голям доход, плаща по-голям процентно данък. Но там все пак има една плавна скала, а тук - буф! - 5 пъти! Според мен, това също е нарушаване правата на гражданите и също е една социална несправедливост. Наистина има разлики.
Освен това, ако имате предвид търговски нужди, така го запишете. Откажете се от чл. 6. Господин Славков, предложете в чл. 9, където се определя данъкът - 2 на хиляда от данъчната оценка... Предложете там: а ако се използва за търговски нужди - примерно 4 на хиляда. Защо не предложите това? - Това е по-приемливо, отколкото да увеличаваме данъчната оценка. Сложете една и съща оценка за данък наследство и данък сгради. Някак си няма елементарна икономическа логика за един и същи имот да има различна данъчна оценка. Оценката трябва да е една и съща - това е базата, а с какво ще го облагате, е отделен въпрос.
Искам да се спра на още няколко съществени проблема, които съществуват в този законопроект.
Уважаеми колеги, съвсем резонно възникна въпросът след като Конституцията повелява, че данъците и техните ставки се определят със закон и че данъчни облекчения и утежнения - все въпроси, които се въртят около данъка, третират данъка, се определят също със закон, тоест от парламента, дали всичко онова, което не е уредено като данък, в основната си същност не е данък? Онзи ден възникна този въпрос, когато разглеждахме - господин Славков сигурно е обърнал внимание, също и колегите - Закона за данъка върху печалбата. Аз ви казах, че вноската в общините също е данък. Има голяма опасност Конституционният съд - не ви заплашвам с него, но искам да влезем в тази Конституция, да каже, че някой се е опитал да заобиколи Конституцията, като е нарекъл нещо, което е данък, че не е данък.

За вноската. Аз съм доволен, че при един друг законопроект вноските за течните горива бяха заменени с такси, т. е. пътни такси - който използва пътищата, да плаща. Защото вижте, господин Славков и колеги, какво чета в чл. 2: "Народните съвети и кметствата - общините сега ги наричаме, които имат бюджети, събират такси за даваните от тях услуги в случаите", т. е. тук на практика се дефинира какво е това такса. Аз помолих господин Славков в Закона за събиране на държавните вземания да дефинираме тези неща. На практика там нямаме дефиниция. Не знам защо не се отиде, каза се, че е сложно. Тук имаме дефиниция какво е това такса, т.е. нещо, за което ти се оказва услуга. И това е такса или заплащане за тази услуга. Това е такса - заплащане за услугата или нещо, което е свързано с услуга. Така ли е, господин Славков? Тоест, ако няма услуга, няма такса.
Пак се връщаме на законопроекта. Данъчната оценка служи за база при определяне таксата за изхвърляне на смет. Според мене няма икономическа логика в това. Таксата за изхвърляне на смет трябва да е толкова по-голяма за този, който създава повече смет, който е по-отдалечен, който има по-тежки условия за изкарване на сметта и т.н. Не сте ли съгласни с това нещо? Който създава проблеми на общината при изхвърлянето на смет, той трябва да плаща повече. Може да е направил голяма сграда, но да не създава смет. Може на кофи или на нещо друго и т.н. да го направите.
Затова аз ви предлагам следното: данъчната оценка на недвижимите имоти да не служи за база. Това да отпадне в чл. 4б, ал. 3 и да продължим нататъка, да създадем нов член и да напишем следното: "Таксата за изхвърляне на смет се определя от общините". Толкоз. Те правят услугата, те извозват сметта, нека те да определят таксата. Те имат избран там местен парламент - общински съветници, имат кмет, заместник-кмет, да се събират, да решават каква такса. В края на краищата по този начин връзката между жителите на това населено място и тези, които те са избрали, ще бъде по-тясна. Защото те сега казват: в парламента ни накараха да определим такава такса. Отивате при кмета или при общинските съветници и се оплаквате, че е много голяма. А може да се получи така, че едно малко кафене - аз ги знам кои правят буклуци и вие ги знаете, - което обслужва хората с найлоновите чинийки и найлоновите чаши създава толкова смет, колкото цял блок не може да създаде. И кафенето знаете ли какво ще плаща? - Ще плаща таксата смет върху барачката, която е направило, а в съседния блок, който се притеснява от музиката и т.н. - вече такива работи не трябва да има - ще плаща много по-голяма такса. Дайте поне това нещо да отстраним. Като предложение ви го правя на първо четене.
Другото, което ви го казах - имаме ли такса, зад която се крие данък? - Имаме. Аз ще ви я кажа и ще ви я прочета. Господин Желев много добре знае, защото миналата година аз бях направил едно предложение, той ме помоли да го оттегля, каза: Когато поправяме закона, ще го оправим. Нека сега господин Желев да го оправи. Спирам за малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Помолих Венцеслав Димитров, който беше така любезен, да прекъсне за минута, за да поздравя норвежката делегация от Стортинга начело с госпожа Кирсти Грьондал, които са гости на нашия парламент. (Всички делегати стават прави. Продължителни ръкопляскания) Те ще имат срещи с Комисията по външната политика и европейската интеграция, с президента на Републиката, с представители на изпълнителната власт. Нека да им пожелаем приятно и полезно прекарване в България. (Ръкопляскания)
Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Думата ми беше за това има ли такса, зад която се крие данък. Има - това е таксата при получаване на имущество по дарение и по възмезден начин. Аз проследих хронологията на развитието на тези текстове. Знаете, че законът е стар, законът е от 1951 г. Поправян, поправян, вкарвани в разни текстове разни работи и това, което е станало сега, не съответства на първоначалната воля на законодателя, независимо от това кой е бил, какъв е бил и как са го правили.
Аз разбирам да има такса, когато една община приеме някой човек за жител, т. е. съдейства му, хайде, да не му съдейства, но направи вписване в регистрите, че еди кой си е получил недвижим имот. Това може. Въпреки че когато обсъждахме миналата година - тук е и господин Славков, и господин Стоилов - този законопроект, ние отидохме към данък върху продажбата на недвижимите имущества. Тоест тогава ние го смятахме, че е данък и ние ще го определим. И ние дискутирахме - нека и те да го потвърдят, - че сегашната норма, която действа под формата на такса, да се събират 10 на сто, вярно - от данъчната оценка, макар че не е ясно, може да се събира и върху пазарната цена, зависи какви документи ще се представят. Но знам, че един вицепремиер на това правителство каза: ами, откъде накъде, ние не сме декларирали пълната пазарна цена, ние декларирахме някаква друга - колкото стрували пироните и тухлите. Нека да не се спираме на този въпрос. Важен е другият.
В комисията - господин Стоилов ще ви каже - имаше консенсус, че 10-те на сто трябва да отпаднат. Предложението на финансовото министерство беше да има една прогресивна скала, която не стигаше до 10 на сто, беше по-малко. Аз направих едно предложение, което също имаше привърженици, да се събира долу-горе съобразно практиката. Между другото, ако ще се хармонизираме, ако ще се присъединяваме към Европа и т. н., трябва да сложим данък, който е в рамките на 2-3-4 на сто, хайде и 5 го кажете някъде. Това е един нормален данък при прехвърляне на имуществото. Но не да го слагаме като такса и не да го слагаме като такова голямо увеличение.
Това се отнася за недвижимите имоти. Впоследствие обаче в тези текстове бяха включени постановки, които предполагат такси и при прехвърляне на най-различни ценности, включително и на пари. Знаете ли историята с парите откога влезе? Господин Славков сигурно ще ви каже - откакто се легализира правото на българските граждани да поддържат влогове във валута. И когато си пишеха в декларациите, че излизат в чужбина с валута, им казаха: дайте да го сложим това, да ги треснем с малко данък, не данък, а такса дарение, за да се легализира. Обаче това противоречи на самата същност на таксата. Защото при тази такса, ако имаме вписване на недвижим имот, то когато се извършва дарение, господин Желев, става дума за парични или подобни операции, тогава общината няма никаква връзка със сделката - нито сделката трябва да се запише в общината, нито някой служител от общината трябва да извърши някакво вписване. Така че тук не става дума за никаква такса, а става дума за данък, господин Славков. Затова дайте, ако искате, данък дарение да го дефинираме и да видим кои ще се обложат.
Знаете, с господин Желев спорихме миналата година и с други колеги. Може ли фондации, партии, сдружения с идеална цел, когато получават дарения, да плащат тези грамадни проценти? Става дума за парични дарения или за някакви други. Те не получават дарение в недвижими имоти. Ако са в недвижими имоти - да, нека, но и по този въпрос ще поспорим. Нека да го направим данък. Но примерно юридически лица мисля, че трябва да бъдат изключени оттука. Също така парични дарения, ценности и други, които въобще не минават през общината и общината няма никаква възможност да влияе върху сключването на подобна сделка.
Много ви моля, колеги, да помислите върху тези предложения и наистина да огледаме още веднъж текстовете и да ги поправим.
Казах ви за срока. За мене единственият срок, от който би могъл този данъчен закон да влезе в сила, е 1 януари следващата година. Ако сега го приемем със задна дата, тъй като имаме практически повишаване на данъчната тежест, мисля, че се нарушават правата на гражданите и се нарушават техните доходи. На практика имаме конфискация, подчертавам - конфискация на частна собственост.



Помислете за това. Дайте да не правим така, че законите да се разкарват по разни институции и да се водят дела. Защото наистина тези, които страдат, са общините, пък и държавата, бих казал. Дайте да правим всичко съобразно законите, съобразно Конституцията, да не нарушаваме правата на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Една минута остана. Да дадете възможност и на друг народен представител да се представи пред гостите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Колеги, вече се ориентирам към приключване. Да.
Много ви моля, когато поправяме един стар закон, да погледнем и другите текстове. И много ви моля да не нарушаваме правата на гражданите, когато приемаме един подобен закон.
И моля ви също, когато един министър е нарушил ... Конституционният съд, подвел правителството, когато е осъден на практика и от върховния съд и то без никакви особени мнения и противоречия, моля ви се, не ставайте всички в един глас да го защитавате. Защото с това, мисля, че и вие, така да се каже, защитавате или по-нататък, стимулирате нарушаването на Конституцията и погазването на законите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Гостите си тръгнаха.
Има думата господин Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров!
Аз взех думата, за да ви направя реплика относно това, което казахте в последната част на Вашето изказване. Нека да обърнем внимание, че се създава нов чл. 4б,който третира въпроса за норми за данъчна оценка, съгласно приложението. И друго по този закон по принцип не се пипа. Като приложенията са вече в нови цифрови изражения.
Законът за данъка върху наследството много диференцирано и подробно от чл. 22 насетне третира тези въпроси, които сега вие, Бог знае защо, ги поставяте в залата. Там е казано: "Освобождават се от данък наследство". Пише, пише... и буква "д": "Имуществата, наследени от държавата, общините, българските културни, научни, просветни и социални институции на бюджетна издръжка, фондации, учебни заведения и тъй нататък". Значи този въпрос, който вие така го поставяте и му отделихте 10 минути от изказването, е решен в действащото законодателство. Те са освободени.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това е по наследство, не за дарение. Аз за дарения говорих, а не за наследство.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Ние сега не се занимаваме по въпроса за даренията. Ние се занимаваме с данъка върху наследствата. И това е изменението в този закон за местните данъци и такси. И в никакъв случай не сме поставили този въпрос на разглеждане, тоест в проектозакона не се поставя такъв въпрос за разглеждане.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ние правим предложение на първо четене.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Вие не може да правите предложение на първо четене и за други промени, защото вие...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Как да не можем?!
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: По този въпрос сме говорили и друг път. Не можете да изменяте, така да се каже, рамката на волята на вносителя на един проектозакон. Той иска да направи в даден действащ закон промени в тази и тази област. Ако вие искате да правите промени и в друга област, внесете проект за изменение на закона и в тази област. Но иначе се движете в рамките на онези промени, които вносителят иска.
Така че в този смисъл, много ви моля, не поставяйте въпроси, които са решени в закона.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Няма такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Момент, спокойно. Има още реплики.
Господин Руси Статков.
Изискването е категорично и ние сме го дискутирали в залата. Мисля, че постигнахме съгласие.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Колеги! Радвам се, че започнахме да говорим по същество.
Господин Димитров, първо ще Ви кажа, аз не съм казал, че Вие нямате законодателна активност и инициатива, а казах конкретно за случая, че Вие проявихте друга инициатива, която ме кара да мисля, че се гонят други дивиденти, а не конкретно свършване на работа.
И второ, много Ви моля, когато започнете прочита да не импровизирате на определени предложения, извинявам се за това. Конкретно говорите, че ние трябва да променим закона, свързан с таксите. Цитирахте, че таксата е услуга и тъй нататък, и тъй нататък. Но не сте видели чл. 64,не сте видели чл. 65,не сте видели в действащия закон тези членове, които казват, това което Вие предлагате всъщност, че именно таксите за смет се определят от общинските съвети, съответно от конкретните общински съвети, в конкретното населено място. Като, както подчерта и господин Георгиев, има освобождаване от такса "Смет" в определени ситуации. Освен това има калкулиране, което отчита много въпроси.
И не на последно място, говорейки за данъчната оценка, пише изрично за изхвърляне на смет по сметка, измерена в специални уреди, а при липса на такива, върху данъчната оценка на недвижимите имоти.
Така че, господин Димитров, добре се насочихте. Но, моля Ви, нека с неща, които са решени, да не занимаваме колегите, а да действаме по тези неща, които са спорни.
Струва ми се, че вие правилно оценихте, че има инфлация, предложихте някои корекции. Освен това правилно оценихте, че е необходимо там, където не се използва по предназначение, да се търси полза за обществото. Аз съм Ви благодарен за това, че съвпадат мненията ни. Моля Ви да работим конструктивно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Няма други реплики.
Имате право на дуплика, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Неудобно ми е да репликирам заместник-министъра или министъра, нали, все пак ... имаме тука.
По отношение забележката на господин Георгиев. Господин Георгиев, къде отиде? Както и да е, дано да му каже някой.
Вижте, в правилника не пише, няма такива ограничения, когато се предлага един законопроект на първо четене да се правят други допълнения, освен волята на този, който го е внесъл. Даже нещо повече, аз искам да ви улесня тук, днес при обсъждането. Хайде, първо, второ четене и тъй нататък, ако мине. За да отстраним несъответствието с Конституцията. Иначе кога да го направим? После пак ще кажете, както господин Статков намеква, че съм имал някакви други цели. Какви други цели, освен да накарам парламентарното мнозинство да действа в съответствие с Конституцията? За да не би случайно утре да кажат: "Абе стига сте я нарушавали" и да ви забранят като противоконституционна партия.
Така че много ви моля, когато се правят конкретни предложения, да ги възприемете, а пък като искате, ги отхвърляйте с гласуване. Но в правилника не е казано точно какви предложения могат да се правят. Естествено трябва да са по материята на закона за местните данъци и такси. Искам с това да ви помогна. А за сметта. Хубаво, има някакви такива работи, но дайте да я отвържем от данъчната оценка. Че каква връзка има изхвърлянето на сметта с кубатурата, където живеят хората? Ами тя сметта не се създава от въздуха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Но извън предмета на закона това е до такава степен банално, че когато са изниквали предложения извън предмета на законопроекта, от всички страни на залата е оспорван този опит да се внесе промяна. Така че, това е абсолютно спорно.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Госпожо Ананиева, понеже Вие нарушихте правилника, позволете ми и аз да Ви отговоря.
Предметът на закона е да направи закона в съответствие с Конституцията. Така ли е? Това е предметът на закона. И аз искам да ви вкарам в предмета на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Като юрист сигурно ще го оспоря сериозно.
Има думата господин Георги Дилков.
Другите промени се внасят с конкретен законопроект.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Господин председател!
Безпокоя се от две неща. Първо с гласовете на мнозинството днес не беше допуснато да се излъчва това заседание по телевизията. И аз мисля, че не е случайно.
Уважаеми колеги от лявата страна на залата, онзи ден в "Отзвук" финансовият министър каза нещо, което трябваше да ви засегне много сериозно. На въпроса дали компютърните специалисти, програмисти, могат да изменят програмите в съветите и да започнат да се удържат по старите цени данъците, господин министърът заяви, че по-бързо и по-ефективно ще стане това с приемането на закон в пленарната зала, отколкото неговите чиновници ще изменят програмата.
Аз мисля, че за една парламентарна република такова изявление на министър от вашия кабинет е недопустимо.
В "Отзвук" бяха допитани и няколко граждани. И аз няма да забравя лицето на една възрастна жена, която каза: "Мисля, че не може да се увеличат данъците".
Като юрист аз също считам, че не може и не трябва. И ако вие приемете днес този закон, той може да важи само оттук нататък, тоест за 1996 г. Тези утежнени данъци не могат да се вземат за миналата 1995 г. Това е в противоречие с принципите на законите в нашата страна и на Конституцията.
(Реплики от залата)
За 1996 - 1997 г. ще ги вземете за 1996 г. по тези цени, но не можете да ги вземете за 1995 г. по тези цени, след като сте ги приели в месец март.


Аз още веднъж се обръщам с най-добри намерения към мнозинството, че вие днес имате редкия шанс да покажете за първи път на избраното от вас правителство, че то не може да ви използва като маша и аз дори ще си позволя да кажа, че не министърът на финансите и цялото правителство са направили тези корекции, античовешки, бих казал (реакция от мнозинството), а чиновниците и техните съветници - на министъра на финансите и на правителството. И понеже чувам някои гласове, ами вземете изказванията на ваши колеги, изказвания, публикувани в пресата на госпожа Нора Ананиева, която препоръчва на премиера да не се съобразява със своите съветници изцяло, а да слуша и други гласове. Днес, доколкото чух по радиото, не съм го чел още, господин Премянов също препоръча да се махнат тези съветници. Е, добре, след няколко месеца вие сигурно ще кажете, че сте ги махнали и че по тяхна вина са приети такива закони, каквито днес обсъждаме ние в пленарна зала.
Чиновници наистина са подвели и министъра на финансите, и Министерския съвет. Но очевидно тези чиновници са проспали в летаргичен сън дълбок последните 6-7 години и затова нищо ново не са научили, нищо старо не са забравили. (Реплика от мнозинството) Имам време достатъчно, колежке. Не се изказвам толкова често, колкото Вас.
Още веднъж повтарям, че не може със закон, приет в края на март, да се утежняват данъчните тежести за миналата 1995 година. Незаконно е също така данъчната администрация в продължение на няколко месеца да изчаква влизането на един бъдещ закон и да не изпълнява служебните си задължения.
И завършвайки, понеже чета, няма да скрия, че това е един от вестниците, който чета много добре и винаги, това е "Дума". Сега реакциите на "Дума" ми напомнят, специално за данъчните закони, господин Продев, напомня ми периода 1978-1980 г., когато аз бях в чужбина и там не можах да разбера какво е станало в България. С големи букви пишеше в "Дело" за повишаване благосъстоянието на българския народ се извършиха някои корекции на цените и там аз разбрах, че са коригирали цените и са намалени цените на пилетата и захарта, доколкото си спомням, с няколко стотинки, а никой не пишеше и не казваше, че месото, сиренето, яйцата и всичко друго беше увеличено няколкократно.
Още веднъж, колеги, обръщам се към вас с най-добри чувства, не допускайте да законодателства чиновникът, а не парламентът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. За реплика думата има господин Кирил Желев.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дилков! Действително не се изказвате често и добре е, че не се изказвате често.
Първо, бих искал да Ви кажа, господин Дилков, че законът, който се предлага за допълнение на Закона за местните данъци и такси, няма нищо общо с 1995 г. Той се отнася за 1996 г. и данък сгради, и данък наследство, и таксата смет, която се определя върху основата на данък сгради, се отнасят за 1996 г. и то за цялата 1996 г.
Второто, което би трябвало да разберете, четейки този закон, по всяка вероятност е нещо значително по-разумно и би трябвало може би да погледнете, че в законопроекта Приложение 2 данъчната оценка, отнасяща се до данъка върху наследство, не е променена в сравнение с 1995, 1994, че даже и с 1991 г. И че в резултат на решение на Конституционния и на последващо решение на Върховния съд е постигната празнота в законодателството.
Третото, което би трябвало според мен да направите, е да си направите някои простички изчисления. Ще ви дам само два примера.
За София-град 1000 кв.м площ данъчната оценка нараства от 80 хил. на 160 хил. Бихте ли посочили в София къде бихте могли да купите със 160 хил.лв. данъчна оценка 1000 кв.м? Можете ли да кажете каква е пазарната оценка на тези 1000 кв.м в София-град, за да твърдите, че това е данък, който едва ли не убива хората?
Ако по същия начин вземете още един пример и направите още едно изчисление за еднофамилна къща в град Перник, ще разберете, господин Дилков, че данъчната оценка досега е била 47 хил.лв., сегашната оценка е 192 хил.лв. данъчна оценка за жилище, което се ползва по предназначение. Извинявайте, можете ли да посочите масивна жилищна сграда-еднофамилна с размер 120 кв.м и обем 420 куб.м, която в едно населено място като Перник можете да си купите за 192 хил.лв.?
Така че ще Ви моля преди да говорите да мислите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Доктор Карев за реплика.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин Дилков! Аз съм много впечатлен от Вашето толкова закъсняло опозиционерство. И сигурно много хора се питат за какво ли аджаба именно в този момент се опитвате да наберете някакви точки пред евентуалните, надявам се, вече много оредяли Ваши избиратели. Досега Вие имахте възможност в хиляди гласувания в тази зала да изразите Вашата защита към българските граждани, към българските данъкоплатци и особено към бъгарските бизнесмени. Вие не го сторихте нито веднъж това, а плътно гласувахте с Парламентарната група на демократичната левица. Така че Вашето опозиционерство е твърде закъсняло.
Искам да запълня една празнина във Вашите познания. Тук говорихте много, че при съставянето на този закон и изобщо в политиката министрите били подведени от чиновници, съветници и т.н. Просто по света такова нещо няма. Министърът носи цялата отговорност. Никакъв чиновник и никакъв съветник не може да го оправдае. Този, който го е направил такъв, му бере гайлето. Той се вслушва в неговите съвети, ако му харесва, го държи, ако не му харесва, го маха. Обаче чиновникът и съветникът не е официално лице, той не спада към никаква власт и не носи абсолютно никаква отговорност.
Така че не се опитвайте и Вие да оправдаете някои безобразия с това, че министрите слушали своите съветници. Като не са добри съветниците, да не ги слушат или пък да ги сменят. Просто такава е волята на хората, които са в изпълнителната власт.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Други реплики има ли? - Не виждам.
Господин Дилков, искате ли да ползвате правото си на дуплика? Имате думата.



ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): На Вас само да Ви отговоря, господин Карев, другите може би са ме разбрали правилно. Проверете в компютъра от началото на нашето избиране в парламента колко пъти сме имали едни и същи гласове, т.е. винаги "да" или винаги "не" за разлика отляво и отдясно. Винаги сме гласували по свое собствено убеждение.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Собствено, но като тях.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Ами, съжалявам. Просто досега са били прави и затова сега им казваме да се изправят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви. Поне свобода на гласуването мисля, че има в тази зала.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (встрани от микрофоните): Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата професор Стоилов от Парламентарната група на Демократичната левица.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Няколко секунди във връзка с емоционалното изказване на господин Дилков. На мен ми е неприятно във всички случаи, когато депутати се пренатягат, а във Вашето изказване, господин Дилков, имаше такъв подчертан, изразен елемент на пренатягане. Много често хората по този начин избиват комплекси, но това си е техен проблем.
Сега по проектозакона, който разглежда парламентът.
На какво основание прозвучаха в залата оценки като тази, че на крак разглеждаме проектозакона? Защо на крак?
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Защото е така.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Можете да се обърнете по корем и на друго място да сложите проектозакона, това си е Ваш проблем, госпожо. (Оживление в залата) Но законът се внася по определения от правилника на парламента ред и се предоставя на вашето внимание. Ако вие проявите днес съгласие да бъде гледан на второ четене - да, ако не проявите, ще се върне в Комисията по бюджет и финанси и отново ще танцуват върху него депутатите.
Защо по механичен начин? Какво значи "механика" в случая? Всеки има право днес в рамките на регламента да стане и изкаже своето мнение - "да", "не", да оспорва, да утвърждава и т.н.
На мен ми е ясно, че винаги, когато едно правителство, каквото и да е то, в която и да е страна, щом предлага повишаване на данъци, това е най-благодатният момент за опозицията да вика караул. И аз бих го правил. Целият въпрос е при това повишаване на данък сгради и смет дали се излиза от онова, което може да бъде използувано за обосноваване, за доказване на основателността, дали това увеличение е в размери, които в това измъчено трудно време все пак са съобразени с податните възможности в условията на инфлация и на намаляване в продължение на 4 години на реалните доходи и едно начало на стабилизиране и одушаване на намаляването им през 1995 г. за някои социални категории. Такива са фактите.
Трудно може да бъде оспорено, че дълго време данък сгради и данък смет оставаха непроменени, въпреки бясната инфлация през 1991 и 1992 г. След 1993 г. настъпи известна промяна, изоставаща зад инфлационния индекс, това се поддава на лесно доказване, когато се вземат числата - и тази промяна беше направена, предполагам, че повечето от присъствуващите депутати вече знаят, на базата на едно постановление без промени в закона. Защо това стана тогава? Защото Конституционният съд тогава не изпълняваше функциите на прислужник на определени политически сили... (Шум в залата)
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Това се наказва от Наказателния кодекс.
СТЕФАН СТОИЛОВ: ... и не обърна внимание. Сега Конституционният съд изпълнява определени политически поръчки и блокира закона. Да, на основание на Конституцията, Конституционният съд в случая е прав.
ИВАН ДИМИТРОВ (от място): Тогава защо говорите глупости?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Прав е, ще станете и ще се изкажете. Щом е прав, правителството ви внася един проектозакон.
Да минем сега към числата и към последствията от промяната на числата. Някои депутати в своите изказвания се опитват максимално да изчерпят възможния политически дивидент при обсъждането на Закон за повишаване на данъци. Имаше обаче и изказвания като това на господин Венцеслав Димитров, което поставя някои открити въпроси, по които и ние сме разсъждавали преди 4-5 дни. И аз веднага ще назова един такъв въпрос, по който аз съм почти на едно и също мнение с него. Наистина при нашата обстановка, когато много контролни системи не действуват, - тук ще отворя една скобка и при опитите да възстановим контролната система в различните й блокове, непрекъснато в обществото се надава вой, затварям скобата - но при липсата на такъв контрол той е прав, че едно кафене и едно бистро може да предизвика замърсяване 5 пъти повече, отколкото една кооперация с 33 апартамента. Значи тук има открит въпрос.
По отношение на числата, които се получават като ефективен данък за гражданите. Трудно може да оспорите за едно средно нормално жилище, каквото предполагам голяма част от присъствуващите тук имат - от 70, 80, 85 квадратни метра, поне така се строеше, когато аз съм купувал през 1959-1960 г. от държавата в София жилище - данъкът се качва на 250-280 до 300 лева. Това е за 12 месеца. Има ли място тук за такива сърцераздирателни дискусии? - Няма, ако сериозно се отнесем към числата.
Второ, има открит въпрос, който се съдържаше в изказването на Венцеслав Димитров. Наистина, в повечето държави не се решава въпросът за облагане на площ, която се използува за нежилищни нужди. Но има и държави, по-малко и с оглед на обстановката дайте да използуваме опита на такива държави, като Гърция. И всъщност, сега Министерството на финансите при внимателно прочитане на закона, ще видите, че косвено прилага една такава практика - жилищната площ, когато се използува за нежилищни цели, се облага приблизително така, както в Гърция облагат магазин, ресторант, склад, офиси и т.н. Тук имаше изказвания, че се облага площ, сумата е голяма, а в България се облагат доходи. Моля ви, ако не се скарваме с елементарната логика - да, формално това е жилищна площ, но тя става инструмент за правене на доход, различен от моя и от вашия.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): И какво от това?
СТЕФАН СТОИЛОВ: И това се има предвид, когато се слага една по-висока, в резултат на петократното умножение, ставка, в края на краищата.
Зная, че вие няма да се съгласите по съвършено понятни съображения. Но в чисто съдържателен план в случая по-високият данък е за сметка на този доход, който се реализира поради използуването на жилищната площ. (Реплики от опозицията)
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Значи втори данък общ доход.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Ще се изкажете, господине, да чуя колко ще тежи аргументът Ви.
Наистина, в чисто съдържателен план, моля да бъда извинен, че повтарям, това се превръща в инструмент за правене на много по-голям доход. Това е и аргументът на Министерството на финансите, когато по косвен път прилага норми, които има в закони в някои страни, както посочих в Гърция.
Има и един друг открит въпрос, който ние сме разисквали в предишните събрания и сме намирали единодушие между депутатите от различни парламентарни групи. Аз бих го поставил на вашето внимание днес. Има много уредени държави, в които в търсене на ресурс за финансиране на социални програми, а това в нашите условия е стократно по-голяма необходимост, какъвто е случаят например с една много уредена държава, като Германия, всеки има право да ползува жилище до степен на палат, но над определен размер в тази уредена държава се плаща допълнителен данък, над определен таван. Може да бъде над 200, може да бъде над 300 квадратни метра, може да бъде над 150 квадратни метра.

На няколко пъти такива като мен са предлагали в нашата страна - особено, когато се търсеха ресурси за Националния фонд за субсидиране на онези хора, които не можаха да направят жилища, а имат дългогодишни жилищноспестовни влогове, да въведем такъв данък. Дайте да се договорим и след време да отидем към решаването на един подобен въпрос и да търсим всички такива случаи, когато да се налагат отделни имуществени данъци за едно потребление над онова равнище, което се приема за общественооптимално.
От гледна точка на числата, трудно могат да бъдат намерени някакви сериозни аргументи. От гледна точка на начина, по който тръгна решаването на този въпрос, явно е, че щеше да бъде по-добре, ако Министерство на финансите беше внесло по-навреме един проект и не се създадеше тази бъркотия. Разбира се, щеше да бъде по-чисто, ако Министерството на финансите беше тръгнало към промяна в закона. Но изхождайки от една практика, насложила се в течение на три години, че на базата на постановление две години е решаван този въпрос, са се поддали на изкушението да го решават по един по-кратък начин. От цялата тази работа се вдигна голяма словесна дандания, която засенчва истинските въпроси около този данък.
Абсолютно прави са господа юристите, когато твърдят, че в този случай законът не може да има обратна сила. Съвършено ясно е, че законът ще започне да действа от деня, в който ще бъде публикуван. И който е платил в отделни данъчни управления по старите ставки, ще спечели. Моите впечатления са, че това не са толкова много на брой случаи и следователно фискът няма да бъде в някаква особено голяма загуба.
Господин Дилков допуска една голяма грешка, като смята, че ние приемаме закон за 1995 г. Това е закон, който облага гражданите в 1996 г. и следователно ще влезе от момента на неговото публикуване.
Аз ви призовавам, ако се разберем по отношение на числата и спазваме процедурата, която изисква правилникът, да помислим за едно гледане на закона днес и на второ четене. Благодаря. (Силно недоволство от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Три реплики са заявени. Най-напред е госпожа Свободка Стефанова, след това господин Муравей Радев и господин Иван Сунгарски.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): За да си спестя времето, аз се обръщам направо към господин професор Стоилов.
Господин професор Стоилов, абсолютно съм убедена, че откъм техника на вземанията вие сте блестящи, защото когато решите да прибирате на хората нещо, го правите по такъв перфектен начин, че не им оставяте възможност даже да дишат.
Вие споменавате много гръцкия опит. А обърнахте ли се към гръцките ви консултанти, за да проверите по какъв начин правят вземанията си от юридическите лица, защото разговарях с няколко данъчни агенти и те казаха: запитайте тия господа социалисти, които обещаваха социална справедливост, защо не си събират вземанията от големите бандити, които даже не ни оставят да влезем и да вземем това, което сме хванали чрез данъчните декларации? Защо не направят така че да няма несъбираеми кредити, а облагат с данъчно бреме хората, които така или иначе едвам дишат... Това може да ви звучи твърде емоционално, както емоционално ще прозвучи и това, че ако харесвате гръцката система на данъчно облагане, защо не отидете да живеете в Гърция, господин Стоилов, а да оставите хората в България да живеят по-нормално? Или да отидете в някоя друга държава, която ви дава акъл какво да правите.
Въпросът е в друго: вие в момента прилагате не даже и гръцките възможности за данъчно облагане, а прилагате една система на данъчен тормоз върху гражданството, за да попълните държавната хазна със средства, събрани отново, както имахте един призив навремето: по две кожи на глава от населението... Така ще го направите и сега.
Но наистина предложението ви за големите апартаменти - над жилищната площ, от която се нуждае едно семейство, да бъдат облагани с по-големи суми, ще дойде добре, само че ще удари точно вашето комунистическо мнозинство. Защото когато дойдохте на 9 септември, не вземахте жилища до 50 квадрата, а обикновено прибирахте апартаментите на богатите хора с площ над 120 квадратни метра. Затова продължавате да ги владеете вие. Така че предполагам, че по тая система, която вие ще предложите, ще бъдат ударени пак вашите хора, които с нищо дойдоха на власт, а си отидоха с пълни гуши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Много просрочихте времето, но понеже отдавна не сте говорили, затова ви дадох шанс да си кажете мислите.
Господин Муравей Радев има думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Госпожо председател! Господин Стоилов, изкушен съм да направя една реплика към Вас. Според мен Вие сте човек, който уважава себе си и съм повече от сигурен, че дълбоко в себе си Вие не можете да приемете този драстичен скок на увеличение на тези данъци. Сигурен съм също така, че дълбоко в себе си Вие не можете да приемете и криминалния начин, по който този драстичен скок се налага на българския парламент.
Но Вие сте длъжен да защитавате правителството и неговите прояви - това е Ваше задължение. И аз бих Ви дал примера на оня алпинист, който се изкачва нагоре, но спасителното въже, за което е завързан, не е много добре сложено около кръста му, господин Стоилов. Още повече, че тези пукнатини, на които се опирате, са твърде несигурни. Това в най-скоро време ще Ви кажат Вашите избиратели.
Аз обаче бих бил много любопитен да разбера как все пак Вие ще коментирате това, че този закон в многото му части, които просто плачат за промяна, за осъвременяване, за изменение, ако щете... Защо те се оставят пак толкова лоши, колкото и досега, а само това - само това в този закон днес ние трябва според Вас даже и на второ четене да приемем, защото трябва най-после да угодим на Министерството на финансите, на финансовия министър и на това правителство. Интересно ми е да чуя отговора Ви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
За трета реплика има думата господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Госпожо председател! Господин Стоилов е прав, че когато се повишават данъци, навсякъде се вдига вой. Но това е една от задачите на опозицията, естествено. Аз искам само да му припомня, че преди няколко месеца тогавашният председател на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми публично декларира, че правителството няма никакво намерение да вдига данъците на населението. Това е първото.
И второ, Вие, господин професор, говорихте за политическа поръчка, имайки предвид Конституционния съд. А какво друго, освен политическа поръчка представлява класификацията на собствеността в зависимост от предназначението й, където е залегнала презумпцията, че вие ще ударите хората, чиито имоти бяха върнати по реституционните закони? Това си е чиста политическа поръчка, господин Стоилов.
Но според мен, Вие ще направите грешка и вече я направихте, защото ако тези на 9 септември наистина са загубили част от собствеността си и тя им е възвърната сега, многократно са повече тези, които през изминалите 45 години - и те са от вашите среди, добиха огромни количества недвижима собственост и ще ударите по собствените си привърженици и симпатизанти. Помислете си за това преди да класифицирате собствеността по начина на ползване, а не по това какво представлява.
Бихте ли ми обяснили: на първия етаж живея аз и плащам 200 лева, на втория етаж живее наемател и плащам 500 лева заради него, а на третия етаж е фирмата и за нея плащам 5000 лева. И трите етажа примерно са по 60 квадратни метра. Къде е логиката.
Вие говорите за числа. Освен числа, когато се коват закони, трябва да има и морал, според мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Професор Стоилов има право на дуплика.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Стефанова, аз ще Ви бъда благодарен винаги когато гласуваме закони, осигуряващи възстановяването на една ефективно работеща контролна система, поне такава, каквато я има при пазарните икономики, да гласувате с нас.
Това по единия въпрос.
Благодаря ви за това, че сте готови да подкрепите евентуалното предложение за въвеждане на такива данъци върху големи жилища. И аз разчитам, че можем да съберем много гласове в този парламент. За мен няма абсолютно никакво значение ваше ли е или е на такъв, който е с партиен билет от БСП, завчера, днес и т.н. За мен тези въпроси нямат политическа разцветка.
По-нататък. Вие обичате, господин Радев, да ми поставяте въпроса: дълбоко в себе си сте убеден. Убеден съм в това, което говоря. А що се отнася до начина, по който се предлага законът, няма нищо криминално. И ако вие можете да докажете криминален елемент и някаква убедително предложена криминална характеристика на начина, по който се предлага този закон, аз преди малко говорих - направете го! Вие си служите само с прилагателни и с глаголи от българския език, които бягат обаче от съдържателната част на тази тема.
Господин Сунгарски, явно е, на различни виждания сме ние с Вас по въпроса за това, че жилищна площ, използувана за онези цели, за които става дума в закона, се превръща в инструмент за правене на голям доход. И всъщност доходът се облага.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Нали се плаща данък доход?
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Един и същи човек плаща...
СТЕФАН СТОИЛОВ: И второ, Вие, който непрекъснато пледирате в тази зала и аз, без да се изказвам, съм Ваш привърженик в тези случаи, че трябва да се направи всичко възможно и невъзможно жилищната площ да бъде използувана по предназначение... Защото има много хора, по различни причини попаднали в категорията на жилищно нуждаещи се, а някои крещящо жилищно нуждаещи се, дайте по този начин да обезопасим жилищната площ да бъде използувана по своето предназначение.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Това не е работа на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Уважаеми колеги, ще дам много кратка почивка - 10 минути, за да започнем парламентарния контрол. След парламентарния контрол ще продължим по този законопроект. Първият оратор е господин Васил Гоцев.
10 минути почивка. (Звъни)



След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА : Откривам заседанието на Народното събрание.
Започваме парламентарния контрол.
Актуален въпрос към господин Румен Гечев, заместник министър-председател и министър на икономическото развитие от народния представител Едвин Сугарев относно съдбата на ДСК.
Има думата господин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Дами и господа народни представители. Уважаеми господин вицепремиер!
Напоследък в средствата за масова информация се появяват сведения, че загубите от търговските банки, изпаднали в ликвидна криза ще бъдат поемани чрез трансфери не само от БНБ, но и от ресурсните банки ДСК, Булбанк и Пощенска банка.
Общите измерения на кризата в банковата система се измерват с около 200 млрд.лв. лоши кредити и около 360 млрд.лв. дългове на държавните и частни фирми към банките.
В тази критична за банковата система ситуация от особено значение са гаранциите, които държавата може да поеме към парите на вложителите в ДСК, която и е основната ресурсна банка. От тази гледна точка проникналите в печата сведения, че ДСК може да купи някоя от закъсалите банки, примерно Минералбанк, и че се обсъжда промяна в нейния статут, с оглед функционирането й като нормална банка тревожат българските вложители.
Още по-тревожен е фактът, че подобни съдбовни за банковата система решения се обсъждат не на Пленарния съвет на БНБ, а в партийната централа на "Позитано" 20.
Във връзка с това Ви моля да отговорите на следните въпроси.
1. Какви обстоятелства налагат промени във функциите на ДСК и нейната намеса в изкупуването на фалиращи банки?
2. Като вицепремиер, отговарящ и за банковия сектор, смятате ли че е нормално стратегически важни за банковото дело решения да се обсъждат не от БНБ и не от българското правителство, а от партийното ръководство на управляващата партия? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сугарев.
Има думата господин Румен Гечев, заместник министър- председател и министър на икономическото развитие.
МИНИСТЪР РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми депутати! Уважаеми господин Сугарев!
Поставеният от Вас актуален въпрос за състоянието и бъдещето на Държавна спестовна каса е в контекста на проблемите в банковата система и безусловно изисква специално внимание и преимуществено прецизиране на експертно отношение на правителството на Република България и в частност на Министерството на икономическото развитие към поставените проблеми.
В тази връзка бих искал ясно да подчертая, че приоритет в работата на правителството през 1995 г. бе стабилизирането на банковата и финансовата система. Конкретен израз на това е разработената съвместно от представители на Банковата консолидационна компания и Министерството на икономическото развитие, разбира се БКК е елемент на Министерството на икономическото развитие, то е включено в неговата структура, програма за стабилизация на банковия сектор в България.
Програмата бе обсъдена от Асоциацията на търговските банки, от Българската национална банка, Техническата мисия на Международния валутен фонд и Световната банка.
След приемането й от правителството на Република България тя бе изпратена във Вашингтон като част от пакета документи, свързани с работата по подписването на следващото "Стенбай"-споразумение с Международния валутен фонд.
Всичко това говори достатъчно ясно за подхода в работата, намеренията и позициите на правителството по отношение на координацията и взаимоотношенията с всички оторизирани институции при решаване на проблеми от значение за националната икономика, а в случая по повод на конкретно поставения въпрос във връзка със статута и политиката на Държавна спестовна каса и ключовото й значение за целия финансов сектор.
По този начин не виждам смисъл от политизиране на проблем, който е от съществено значение както за стабилността на финансовата система, така и за клиентите не само на Държавна спестовна каса, но и на останалите финансови институции в страната.
Като елемент на подобряване на общото състояние на финансовата система в програмата за стабилизация на банковия сектор са залегнали и финансови схеми и инструменти за рационализиране на капиталовата структура на банковата система, по-пълното използване ресурсите на финансовите институции и мажоритарната собственост на държавата.
Част от най-важните стабилизационни инструменти са свързани със структурното преобразуване на банковата система, финансовото преструктуриране на търговските банки, мерки за рекапитализация, привличане на свеж капитал от безспорни институционални инвеститори, засилване ролята и значението на банковия надзор, съвместни действия от страна на БНБ, Министерство на финансите, БКК и правителството, тясно сътрудничество с Народното събрание в процеса на подготовка и приемане на законодателните промени, насочени към оптимизиране на връзката реален сектор - финансова система.
Важен панел в цялостната схема за стабилизиране на финансовата система е усъвършенстването на дейността, структурата и управлението на Държавна спестовна каса, с оглед затвърждаване на позициите й на остров на финансова стабилност в системата.
По този повод трябва да спомена, че законовата уредба на ДСК е променяна за последен път през 1985 г. Същата е остаряла и създава сериозни ограничения в развитието на институцията и способността й да отговаря на новите пазарни условия и завишените изисквания на широката публика и икономическите агенти във връзка с предлаганите от нея финансови услуги.
Във връзка с това работата по създаването на адекватна на новите условия законодателна база, включително и чрез промяна на правни норми, приемане евентуално на нов Закон за Държавна спестовна каса и институционализацията на финансовия инструментариум за усъвършенстване дейността на Държавна спестовна каса е навременна и наложителна.
Бих искал да подчертая, че осъвременяването и усъвършенстването на дейността на ДСК ще се извършва в синхрон с цялостната концепция и принципите, заложени в програмата за оздравяване на банковия сектор в страната, което се свързва непосредствено с осигуряването на: условия, водещи до висока степен на финансова дисциплина и обезпеченост на държавната гаранция върху влоговете на населението, обслужвани от Държавна спестовна каса, укрепващо въздействие върху най-големия влогокрепитен институт от гледна точка на управлението на риска, генерирането на нетни парични потоци и възвръщаемост на активните операции.
По повод на тези действия искам да подчертая, че поставеният от Вас въпрос за промяна в статута на Държавна спестовна каса и нейната евентуална намеса в изкупуването на банки, посочената от Вас Минералбанк, предполага по принцип освен всичко останало, процедура по счетоводен и диагностичен одит, в съответствие с международните стандарти, изискване за анализ и финансово параметризиране за реализиране на подобен проект, както и координиране на действията на правителството, БНБ, БКК и ДСК като държавни институции, имащи пряко отношение към стабилността на цялата финансова система в страната.
Публичното анонсиране на подобни проекти може да се коментира единствено на базата на конкретен анализ и експертна оценка, а не на медийни внушения. Подобен подход е опасен и неприемлив. Публичното внушаване и определяне на дадени финансови институции като закъсали, а мерките на правителството за оздравяване на системата като опит за прехвърляне на финансовите тежести от "фалиращи банки" върху стабилни финансови структури може да доведе единствено до значимо нарастване на разходите за поетапната стабилизация на банковата система.
Инициирането на оздравителни проекти от финансови институции, чуждестранни или национални, дори ако трябва да се спомене специално с ранга и мащабите на Държавна спестовна каса, от гледна точка на балансово число, качество на активите, риска от операциите и качество на мениджмънта, принципно погледнато винаги се свързва с конкретни условия за възвръщаемост на инвестициите, като рискът по тях се разпростира единствено до размера на дяловото участие на инвеститора.
Господин Сугарев, уверявам Ви, че правителството познава проблемите на финансовата система и е наясно с инструментите за поддържане на нейното равновесие. Ние сме готови да обсъждаме полезни идеи, предложения и проекти за стабилизация и подобряване на капиталовите позиции на финансовите посредници, независимо от персонификацията на инициаторите, представители на международните финансови институции, търговски банки, други участници в обществения и икономически живот на страната.
Достатъчно солиден пример в това отношение е вече приетата схема на Булбанк за рекапитализация на структуроопределящи за националната икономика търговски банки. Още повече в условията на прозрачност и публичност на заявените намерения на правителството не считам за целесъобразно игнорирането на различни мнения.
В заключение бих искал да подчертая, че по отношение на политиката на банковата и финансовата система правителството ясно отстоява и държи на взаимоотношенията, свързани с пряката координация и взаимодействие с оторизираните за това институции: БНБ, ДСК, Министерство на финансите, Банкова консолидационна компания, както и на партньорството си с Асоциацията на търговските банки. Целта е консолидиране на усилията и съвместяване на действията за цялостно оздравяване и стабилизиране на финансовата система и в крайна сметка осигуряване и защита интересите на населението и икономическите агенти, основният и най-масов инвеститор във финансовите институции на страната.


Реализацията на нашата програма е възможна само ако всички институции, ангажирани по закон с управлението на банковата система, постигнат достатъчна степен на единодействие и еднопосочност на действията.
Изключително съм улеснен от Вашия втори въпрос, господин Сугарев, в който Вие казвате, че "като вицепремиер, отговарящ за банковия сектор", искам да подчертая, че за банковия сектор отговаря пряко Българската народна банка, аз отговарям за държавното участие в банковия сектор и по-точно за действията на Банковата консолидационна компания, която има относителна юридическа самостоятелност, но е в структурата на Министерство на икономическото развитие. Ето защо аз подчертах, че стабилизацията на банковата система е възможна само при единодействието на правителството, най-вече на Българската национална банка и на всички институции, които са свързани пряко или косвено с развитието на банковия сектор.
Що се отнася до Вашия въпрос дали намирам, че е нормално стратегически важни за банковото дело решения да се обсъждат - питате Вие - не от БНБ и от не от българското правителство, а от партийното ръководство на управляващата партия, що се касае дали е правилно да се обсъждат, аз мисля, че сме демократична държава и всяка институция и организация, особено пък на управляващата партия, може свободно да обсъжда каквото си иска и когато си иска. Друг е въпросът, че решенията се взимат от българското правителство и то носи отговорност за тези решения.
Благодаря Ви за въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Господин Сугарев, имате думата да вземете становище по отговора.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, господин вицепремиер! Българското правителство, според мен, ще носи отговорност не за взимане на решения, а за липсата на вземане на решения, защото то точно това и прави в момента - бяга от проблемите.
Аз не мога да бъда доволен от Вашия отговор, господин Гечев, поради факта, че той беше лишен от конкретност. Вие трябваше да отговорите на въпроса обмисля ли се промяна в статута на ДСК. Не отговорихте конкретно. Трябваше да отговорите на въпроса смята ли ДСК да изкупува друга банка. Не отговорихте конкретно на въпроса. Отговорихте единствено положително на въпроса дали подобни мерки се обсъждат на "Позитано" 20, за което Ви благодаря.
Но аз искам да възразя срещу Вашето мнение, че не могат да се употребяват термини като "закъсали", или "фалиращи" банки. Как да не могат да се употребяват, след като знаете много добре, че БНБ купи една такава банка за 1 лев и национализира една друга банка без един лев. И какво купи срещу това? Купи 9 милиарда дългове в единия случай и незнайно колко милиарда в другия случай. Кой ще плаща тези пари, питам аз? На това трябва да даде отговор и БНБ, и българското правителство. Трябва да даде отговор и на това къде са отишли тези 190 милиарда лоши кредити, раздадени на частни фирми, и колко кредитни милионери са произведени по този начин.
И тъй като Вие не ми давате отговор, аз ще предизвикам по парламентарен път, или поне ще се опитам да го направя, ако левицата не попречи, изслушване на управителя на БНБ в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сугарев.
Има думата народният представител Илия Петков Данов да развие своя актуален въпрос относно нарушаване правата и злоупотреба със служебното положение на управителя на "Заводски строежи" - Плевен, към Дончо Конакчиев, заместник министър-председател и министър на териториалното развитие и строителството.
ИЛИЯ ДАНОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз съжалявам, че Вие трябва да отговаряте за беззаконието и злоупотребите на един местен човек, но за съжаление той е към Вашето министерство и зле е изтълкувал Вашата заповед. Касае се до неправомерното и незаконно изваждане на работник от "Заводски строежи" - ЕООД, Плевен, от инж. Пламен Костов.
Уважаеми господин министър, със заповед от 13.11.1995 г. управителят на "Заводски строежи" - ЕООД, гр. Плевен, настанява работника към повереното му предприятие Пламен Иванов Георгиев във ведомствено жилище, комплекс "Сторгозия", бл. 2, вх. А, ап. 12. На 3 януари, или два месеца след настаняването на семейството на този работник, новоназначеният управител с нова заповед анулира настаняването на горния работник и нарежда освобождаването на апартамента. Мотивите на този управител на "Заводски строежи", гр. Плевен, се основават на Вашата заповед, която касае прехвърлянето към държавна собственост апартамента на "Темп" - ЕООД, гр. Плевен. Аз съм сигурен, че Вие не сте имали предвид тези два апартамента и не сте имали предвид това нарушение, но съжалявам, че във Вашето министерство има човек, който не знае тези шест години, които България извървя, в името на какво ги извървя, докъде сме стигнали, а той накъде е тръгнал.
Подобен е случаят и аз го повдигам, господин министър, с още един работник - Веселин Петров Йорданов, на длъжност шофьор към "Заводски строежи" - гр. Плевен.
Зная, че Вие не отговаряте конкретно по този въпрос, но Вие трябва тук, пред пленарната зала, да отговорите коригирали ли сте с нещо заповедта си и докога ще продължават в България тези незаконни действия човек да не знае докога може да бъде сигурен с покрива над главата си. Ако не направите това, господин министър, аз мисля, че един комунист от трето поколение, който направи едно много силно изказване на вашата конференция за постсталинизма, може би ще се окаже верен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Данов.
Има думата Дончо Конакчиев - заместник министър-председател, да отговори на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Данов! Аз ще се постарая да дам отговор на Вашия въпрос. Струва ми се, че по-скоро нещата се свеждат до разясняване. Откровено казано, не съм убеден, че това е въпрос за пленарната зала и приемайки Вашите съжаления, които прозвучаха оттук за това, че аз трябва да отговарям, аз също бих искал да изкажа съжаление, че от този въпрос, който документално е пределно ясен, сега ще се види от проверката, която сме направили, се отива към някакви логически следствия за развитие на политическия процес в страната. Ако има беззаконие, това е беда за цялото общество, всички ние трябва да даваме отпор и се надявам, че сме единодушни в тази преценка. Във всеки случай не ние сме започнали това беззаконие и нашите усилия като правителство са насочени именно към борба с това беззаконие. Съжалявам, но наследството, което приехме, беше наследство на беззаконието в последните няколко години.
Предвид решение за откриване на процедура за приватизация на "Заводски строежи" в гр. Плевен, обявено със заповед N РД 02.14-201 от 21 април 1995 г., тази заповед е публикувана в бр. 40 от 2 май 1995 г., сме поискали от управителя на търговското дружество информация за непродадените ведомствени жилища с цел изключването им от имуществото на дружеството, предмет на бъдещата приватизационна сделка. Жилищата, собственост на държавата, не се продават по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, а по ред и условия, предвидени в Наредбата за държавните имоти.
Във връзка с предложение на управителя Пламен Костов, в което са посочени три броя непродадени апартаменти, е издадена моя заповед под N РД 02.14-71 от 29 януари 1996 г., с която са прехвърлени ведомствените жилища от приватизиращото се дружество на друго дружество "Темп" - ЕООД, гр. Плевен, което е също от системата на Министерство на териториалното развитие и строителството. Подчертавам, тази заповед се отнася само до имуществени отношения между двете търговски дружества и е издадена в съответствие с правомощията, които са ми предоставени с Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията. Този правилник е приет с Постановление N 7 на Министерския съвет от 1994 г.
Съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, промяната на титуляра на собствеността, подчертавам, не засяга правата на наемателя на ведомственото жилище. Наемните правоотношения се запазват. Издадената от мен заповед не поражда като последица изваждането на Пламен Георгиев и другите наематели от жилищата, в които са настанени, поради което не се налага тя да бъде отменяна. В моята заповед няма такава презумпция.
Във връзка със случая е разпоредено на управителя на "Заводски строежи" - ЕООД, гр. Плевен, да представи писмено обяснение за мотивите за отмяна на настанителните заповеди на Пламен Иванов Георгиев и Веселин Петров Йорданов, които Вие цитирате във Вашия въпрос, тъй като е възможно да има други мотиви за отмяна на тази заповед, а не моята заповед.


От представените обяснения от заместник-управителя на "Заводски строежи" ЕООД - Плевен, е видно, че са извършени нарушения при настаняването на Пламен Георгиев и Веселин Йорданов. Уважаеми господин Данов, ако за Вас представляват интерес тези документи, аз съм в състояние чрез съответната служба на парламента да Ви ги предоставя.
Бившият управител на дружеството е пренебрегнал около 50 кандидатури на работници и служители с 5-10 и повече години трудов стаж и с остри жилищни нужди. Без мнението на Комисията по жилищните въпроси и синдикалните организации в предприятието е настанил господин Пламен Георгиев с трудов стаж по-малък от една година.
Едновременно с издаването на настанителните заповеди бившият управител е сключил с Пламен Георгиев и с Веселин Йорданов и договори за продажба на апартаментите, предоставени в общината за оформяне на сделката. Тези действия са в нарушение на Наредбата за държавни имоти и са извън правата на управителя. Съгласно чл. 111, ал. 4 и чл. 113 от Наредбата за държавните имоти, продажбата на ведомствени жилища се извършва с разрешение на ведомствения министър - в случая това съм аз - след преценка на жилищните, професионалните и здравните нужди на наемателите.
Предвид тези съображения е необходимо отношенията, свързани с ведомствените жилища на "Заводски строежи" - Плевен, да бъдат приведени в съответствие с действащата нормативна уредба. Няма пречки този въпрос да бъде изяснен и уреден и от управителя на Фирма "Темп", към която сега са предадени жилищата, при спазване - подчертавам това - на нормативните изисквания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Конакчиев.
Господин Данов, имате думата за становище по отговора.
ИЛИЯ ДАНОВ ((НС): Господин министър, аз бях почти сигурен, че Вашето участие в тази история в Плевен е нулево. Но аз повдигам въпроса, защото не искам в този град да се премълчи едно нарушение на закона, едно погрешно разбиране на Вашата заповед и един човек, който едва сега, на втория ден заема властта, да започва да си разчиства сметките. Съжалявам, няма да чуете ... (Госпожа Мариела Митева говори с министрите, застанала пред банката, предназначена за тях)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Госпожа Митева...
ИЛИЯ ДАНОВ: Оставете я, нека да си поговори.
МАРИЕЛА МИТЕВА : Извинявайте.
ИЛИЯ ДАНОВ: Аз искам да запазим този град от това използване на Вашето име, на името на министъра и да оправдаем собствените си нарушения.
В същото време, господин министър, трябва да знаете, че този човек се е нанесъл със семейството си, може би е отпразнувал този ден с роднини и е отпразнувал нанасянето си в нов апартамент, а сега как да отпразнува изнасянето си от апартамента?
Надявам се, че Вие ще внесете порядък в действията на този малко позабравил се управител, за да не се мисли че по-нататък плевенчани ще бъдат изложени на неговите своеволия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Данов.
Има думата народният представител Атанас Георгиев Праматаров да развие своя актуален въпрос към господин Светослав Шиваров - заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост.



АТАНАС ПРАМАТАРОВ (НС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателствуващ. Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, в областна земеделска служба в гр. Пловдив са постъпили и са заведени договори от земеделски стопани и земеделски кооперации за есенната сеитба за 151 633 дка и допълнително, след изтичане на определения срок - за 11 788 дка засети площи с пшеница.
Министерството на земеделието се задължава след тези договори да осигури по 140 лева за оран и сеитба и по 140 лева за подхранване на есенниците. До този момент за горепосочените засети площи с пшеница не е постъпила сумата за 151 639 дка. Дължимата сума е 21 288 620 лева и допълнителните за 11 788 дка - 1 636 320 лева.
Въпросите ми към Вас, господин министър, са:
1. Кога ще бъде преведена сумата и какви са причините за забавянето на този превод?
2. Допълнителните договори за 11 788 дка - ще бъдат ли преведени средства за тях или не?
Благодаря Ви за вниманието, господин министър. Чакам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматаров. Има думата за отговор на актуалния въпрос заместник-министър председателят господин Шиваров.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Праматаров, съгласно сключените договори със земеделските производители държавен фонд "Земеделие" се задължава да предостави пряко субсидия в размер на 350 лева на декар за производство на хлебна пшеница през земеделската стопанска година 1995-1996. Сумата се превежда на три пъти, както следва:
- за предсеитбена подготовка и засяване - до 30 ноември 1995 г. в размер на 140 лева на декар;
- за доотглеждане на есенните посеви - до 15 март 1996 г. в размер на 140 лева на декар;
- за прибиране на реколтата от пшеницата - до 15 август 1996 г. в размер на 70 лева на декар (това е главно за горивата).
Уважаеми господин Праматаров, позволете ми да отговоря конкретно на Вашите въпроси.
По първия въпрос. Първият превод е направен за 328 740 дка в размер на 46 млн. и 24 хил. лева. Вторият превод е направен на 13 март 1996 г., така, както съобщих - крайният срок е 15 март 1996 г., за 480 373 дка за 67 млн. 253 хил. лева. Едновременно с това са преведени и средствата за допълнително получените декларации за засетите площи за първия превод за 151 633 дка за 21 млн. 229 хил. лева.
По втория въпрос. Допълнителните договори за 11 688 дка - има малка разлика в посоченото, струва ми се, с около 100 дка, но това е въпрос, който можем да доуточним - 1 млн. 637 хил. лева са представени в Областната земеделска служба в Пловдив значително след установения срок.
Полагаме усилия, фонд "Земеделие", за включването и на тези в пряката субсидия и вероятно следващата седмица, когато отново ще има заседание на Управителния съвет на фонда и този въпрос ще бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шиваров. Господин Праматаров, имате думата, за да изразите отношението си към отговора.
АТАНАС ПРАМАТАРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, когато зададох моя актуален въпрос, той е фиксиран от дата 12, дотогава тези средства не бяха преведени и именно затуй зададох този въпрос. Защото пред Областна земеделска служба се струпваха десетки хора всеки ден и питаха кога най-после ще бъдат преведени тези средства. Макар и късно, аз благодаря на Вас и на министерството, че все пак тези средства са преведени и земеделските стопани ще получат полагаемите им се субсидии за засетите декари пшеница. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматаров. Питане от народния представител Атанас Железчев към господин Шиваров, заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно изпълнение на заповед N 128 от 19 май 1995 г. на Министерството на земеделието и хранителната промишленост.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Във връзка с изпълнение на § 30, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за възстановяване собствеността и ползуването на земеделските земи на 19 май 1995 г. Министерството на земеделието и хранителната промишленост издава заповед N 128. С тази заповед се преустановява работата на изпълнителните и на техническите дейности по съответните етапи:
- изработване на проект на плана за земеразделяне;
- преработка на плана за земеразделяне;
- коригиране на плана за земеразделяне.
Преустановява се работата на поземлените комисии по посочените етапи. Поставя се срок до 25 май 1995 г. поземлените комисии да приемат с предавателно-приемателен протокол всички изработени материали, включително недовършените цифрови модели или копия от тях по посочените етапи. Следва приетите материали да се съхраняват и в едномесечен срок да се оценяват от комисия в състав, определен в същата заповед. В комисията ще участвува и представител - експерт от Главно управление "Земя и поземлена собственост".
Точки 6 и 7 от цитираната заповед дава право на началника на Главно управление "Земя и поземлена собственост" да назначи комисия от представителите, които е предвидено в заповедта, и които имат за задължение да контролират обективността на извършените оценки и при допуснати нарушения длъжностните лица, отговорни за това да бъдат най-строго наказани.
Господин министър, във връзка с изложеното, моля да ми отговорите на следните въпроси:
1. Какви са резултатите от изпълнението на Заповед N 128?
2. Колко са длъжностните лица, най-строго наказани, ако са констатирани нарушения?
3. Наложило ли се е отмяна на заповед N 128, кога и защо? Издадена ли е нова заповед? Моля, ако има такава да получа копие от нея.
4. Върната ли е документацията на фирмите, които изработват плановете за земеразделяне, за да продължат своята работа?
5. С колко фирми са сключени нови договори за продължаване на работата?
Господин министър, вярвам, че ще получа ясен и точен отговор на поставените от мен въпроси, защото те са пряко свързани с процеса на реформите в земеделието. Не е в интерес на никого, а най-малко във Ваш интерес, да прикривате допуснати досега грешки и след време да бъде търсена вината в несъвършенства на закона или в неизпълнение на Ваши задължения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Железчев, преди да дам думата на господин министъра, има един писмен отговор за Вас. (Подава писмения отговор на господин Железчев)
Има писмен отговор за народния представител Иван Димитров от министър Дончо Конакчиев.
Има думата господин Шиваров, заместник-министър председателят да отговори на питането на народния представител Атанас Железчев.


ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Железчев! Със заповед N 118 от 19 май 1995 г., а не N 128 - така поне ми е посочено, но това не е най-важното - на началника на Главно управление "Земя и поземлена собственост" е преустановена работата на изпълнителите и приемателните комисии по етапите: изработване проект на план за земеразделяне, преработка на проект на план за земеразделяне, ко¬ри¬ги¬ра¬не на план за земеразделяне.
Едновременно със заповедта са били утвърдени от министъра на земеделието, защото говорим за един период, в който аз не съм бил ръководител на това ведомство, указания за прилагане на някои изменения и допълнения на закона, обнародвани в "Държавен вестник" бр. 45 от 1995 г. Спирането на работата по посочените етапи се е наложило от необходимостта на бъдат преработени плановете за земеразделяне, които не са влезли в сила към 20 май 1995 г. съобразно изискванията на § 30,ал. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за земята.
По изпълнение на заповед N 118 Ви отговарям, както следва, това което съм установил по Вашите въпроси от проверката:
Заповедта е изпълнена и след извършената оценка на прекратените етапи са съставени оценителни протоколи за 965 землища. От тях до 1 март 1996 г. са изплатени 861 на обща стойност около 54 милиона лева. Заплащането на останалите 104 протокола не е осъществено поради нередовност на документите - 40 бр. са установени засега или поради неявяване на изпълнители - 64 броя.
По втория въпрос - при многобройните проверки от експерти на министерството на поземлените комисии нарушения на заповед 118 не са установени засега и длъжностни лица за неизпълнение на заповедта не са наказвани, засега.
По третия въпрос - в съответствие с указанията на министерството поземлените комисии са извършили приемане на договори за доброволни делби за землищата с невля¬зъл в сила план за земеразделяне. Със същите указания е посочено какви да бъдат следващите действия на поземлените комисии. Ето защо не се е наложило и не се налага да бъде отменена заповед 118 в частта й за временно прекратяване работата по някои етапи от земеразделянето.
По четвъртия въпрос - с писмо N 91.00111 от 18 август 1995 г. на Главно управление "Земя и поземлена собственост" е издадена заповед на министерството за организиране на срещи с областните земеделски служби и поземлените комисии, както и с регионалните служби "Земя и поземлена собственост", на които е било преразгледана програмата за възстановяване собствеността върху земеделските земи, която навремето е била приета от колегиум на министерството и одобрена от министъра на земеделието и хранителната промишленост. В предоставената на участниците в тези срещи програма освен анализ на поземлената реформа са били поставени срокове за всички дейности, които следва да се изпълнят от поземлените комисии и изпълнителите за реализиране на договорите за доброволните делби, преработка на планове, земеразделяне, въвод във владение и т. н. Програмата по същество по мнение на специалисти изпълнява ро¬ля¬та на нова заповед по отношение на поземлените комисии за продължаване работата по възстановяване на собствеността върху земеделските земи по временно прекратените етапи.
По петия въпрос - копия от съхранената документация по прекратените етапи от дейността на изпълнителя се предават на фирмата, ако те нямат такива заедно с данните за доброволни делби на наследниците на земеделски земи.
По шестия въпрос - след приемане на договорите за доброволна делба същите се въвеждат в компютър, контролира се законосъобразността им и се представят на изпълнителите нови решения за възстановяване собствеността на съделителя или наследниците. С предоставяне на решенията поземлената комисия писмено определя срок за преработка на плана за земеразделяне в съответствие с броя на делбите и размера на землището. Нови договори за продължаване на работата по земеразделянето не се сключват. Възлагателното писмо на поземлената комисия определя новия срок, при представяне на преработения проект на приемателната комисия се определя и стойността на допълнителните дейности, за които се сключва допълнително споразумение с изпълнителя. Оценката на допълнителните работи се извършва по указание на Министерството на земеделието и хранителната промишленост.
Уважаеми господин Железчев, в края на моя отговор на въпросите, които имате към мен искам да изразя едно засега лично становище, което е свързано с поземлената реформа, но вероятно ще изисква усилията на парламента, на правителството, на други органи. Става дума за съществуващото положение в закона за ролята и дейността на поземлените комисии. При положение, че една значителна част от тях са си свършили работата изниква въпроса за тяхното, как да кажа, не само съществуване, а за тяхното управленческо поведение, защото това са органи и за управление. Налага се и в парламента, и в правителството да се замислим по този въпрос много сериозно. Аз само го повдигам като въпрос - обща е нашата задача да намерим отговора и то верния отговор на този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шиваров.
Господин Железчев, имате думата за уточняващи въпроси.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Господин Шиваров, аз имам само един уточняващ въпрос - не разбрах дали след като документацията е приета от фирмите работата е преустановена по силата на тази заповед и дали след това са дадени указания да продължи работата на отделните земеразделителни фирми. Затова моля да ми отговорите - продължила ли е работата на земеразделителните фирми след като те са представили документацията. По този повод беше моят въпрос, моят подвъпрос, в момента отменена ли е заповед 118 или има ли издадена друга заповед, с която да бъдат задължени земеразделителните фирми да продължат работата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Железчев.
Господин Шиваров, имате думата, за да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Аз отговорих на този въпрос - заповедта не е отменена.
Господин Железчев, ако имате някакви абсолютно точни и конкретни данни аз Ви моля да ги предоставите. Ако се налага тази заповед действително ще бъде отменена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Железчев, желаете ли да изразите отношение към отговора? - Заповядайте.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин министър.
Информацията, която получих на този етап ме удовлетворява. Аз не считам, че е необходимо отменяне на тази заповед, защото тя е била необходима на онзи етап. Би следвало, ако земеразделителните фирми не са продължили работата си да бъде издадена нова заповед, с която те да бъдат задължени, съответно и поземлените комисии, за да продължат работата.
Относно въпроса, който поставяте Вие за по-нататъшната съдба на поземлените комисии - аз считам, че това е и Ваше право, Вие имате законодателна инициатива, ако е необходимо да се правят някакви изменения и допълнения на закона в тази част, сега е момента да ги предложите, защото знаете, че има два законопроекта, които са обсъдени в Комисията по земеделието и горите. Единият законопроект е на група народни представители от БСП, а другият законопроект е моят и те имат за цел да усъвършенстват този закон. Сега е момента да се възползвате Вие и да предложите тези промени, които считате, че са необходими. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Железчев.
Моля народните представители да не разсейват министрите, когато към тях се отправят въпроси.
Питане от народния представител Атанас Железчев към господин Шиваров - заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост относно възражения по плана за земеразделяне на квартал Сушица, град Карлово.
Имате думата, господин Железчев.

АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС) Уважаеми господин министър! Практика е жалбите във връзка с нарушения при изготвяне на плана за земеразделяне, изпратени до Министерство на земеделието и хранителната промишленост, да остават без последствие. Собствениците на земя, които законно търсят правата си, отправят тези жалби до президентството, Комисията по земята и депутатите. Мое лично впечатление е, че към тези жалби в министерството се подхожда формално. При земеразделянето са създадени условия за подкупи и корупция. Мълчаливото съгласие от страна на Министерството на земеделието и хранителната промишленост прави държавната организация съучастник. Поземлените комисии получиха негласно неограничени права да се разпореждат със земята без оглед на представените документи.
Господин министър, бих искал да насоча вниманието Ви към възраженията на 183 жители от град Карлово, квартал "Сушица". Кварталът е в полите на Стара планина и районът позволява възстановяването на земята в старите реални граници. Изготвянето на плана за земеразделяне е започнало през 1993 г. Направено е агрозаснемане на района. След повече от две години труд резултатът е следният. Първо, за района над жп линията не е излаган проектоплан за земеразделяне. Масивите 51 и 52 през 1992 г. са раздадени за временно ползване на жителите, които имат нотариални актове с граници в тези масиви, но по плана за земеразделяне тази земя има нови собственици. Това е най-плодородната земя на квартала и в продължение на три години е обработвана и торена като своя земя. На всеки, който е направил възражения, поземлената комисия е препоръчала да си изготви скица. Това не довежда до никакво решение на въпроса, като имаме предвид, че не навсякъде има необходимите специалисти, лицензирани от Министерството на териториалното развитие, които имат право да изготвят такива скици.
Ето защо, господин министър, моля да ми отговорите: разгледано ли е възражението на 183 жители от Карлово, квартал "Сушица"? Има ли писмено становище на комисия от Министерството на земеделието и хранителната промишленост, която се е срещала с жалбоподателите? Ако има такова, моля да получа копие.
Последната част на въпроса е свързана с практиката, която е установена, че когато отидат представители на министерството, те се срещат само с представител на поземлената комисия, без да потърсят жалбоподавателите, да чуят и тяхното становище по въпроса.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Железчев.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Железчев! На Вашето питане относно възражение по плана за земеразделяне на квартал "Сушица", град Карлово Ви уведомявам следното.
Възражението от 183 собственици на земеделски земи в землището на квартал "Сушица" град Карлово, адресирано до министъра на земеделието и хранителната промишленост, не е получено в министерството. С писмо от 30 януари 1996 г. председателят на общинската поземлена комисия в град Карлово препраща възражението на собствениците, адресирано до поземлената комисия в Министерство на земеделието и хранителната промишленост, в Главно управление "Земя и поземлена собственост", без писмено становище по поставените въпроси. Със заповед на заместник-началника на Главно управление "Земя и поземлена собственост" е назначена комисия по чл. 17,ал. 8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, която е извършила проверка на място. Комисията е изготвила протокол, в който подробно са описани направените констатации и взетите мерки.
За землището на квартал "Сушица", град Карлово, е изработен план за земеразделяне, който обхваща и района над жп линията. Същият е обявяван, изложен в кметството и одобрен, като са спазени разпоредбите на закона и правилника. При проверката от комисията съвместно със собствениците се е установило, че те настояват земята в масиви N 51 и N 52 от плана за земеразделяне да им се върне в реални граници. До момента те не са се възползвали от дадените им от закона права, а именно не са обжалвали решенията на общинската поземлена комисия, с които земята им се признава за възстановяване с план за земеразделяне. Жалбите по проектоплана за тези масиви се отнасят до промяна местоположението на имотите вътре в масивите, а не за връщането им в реални граници. Това искане на собствениците не е възможно да се осъществи на практика, тъй като на терена няма запазени достатъчно трайни ориентири по смисъла на чл. 10а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Трябва да се има предвид и това, че в същите масиви през 1965 - 1967 г. е изградена закрита отводнителна система, със строителството на която са заличени всички стари реални граници.
По отношение на работата на фирмата-изпълнител на техническите дейности, становището на комисията е, че извършеното е на професионално ниво. Изготвено е най-подробно анкетиране, което на карта обхваща не само масивите, но и отделни кадастрални единици вътре в тях за доуточняване местоположението на имотите. Голяма част от собствениците са имали по няколко имота в тези масиви. Съгласно чл. 17,ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи фирмата-изпълнител правилно е комасирала имотите в местността на едно място, с което собствениците не са съгласни. Част от масив N 51 - около 100 декара, може да се напоява гравитачно от изградените отводнителни канали, а останалата - около 800 декара, не. Оттук идва и недоволството на тези, които са имали имоти в частта, която може да се напоява, а получават в неполивната, и обратно. Този въпрос не е бил повдигнат по време на анкетирането. Решението на комисията от Министерството на земеделието и хранителната промишленост е да се извърши подробно допълнително анкетиране за установяване на частта от имотите, която попада в участъка с възможност за поливане, след което да се измени плана за земеразделяне на основание чл. 17,ал. 8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Протоколът на комисията на Министерството на земеделието и хранителната промишленост е подписан от представителите на собствениците.
Уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с констатациите и характеристиките и по повод на конкретния въпрос на господин Железчев за дейността на Министерство на земеделието и хранителната промишленост и изразения в самото питане на господин Железчев, искам да отбележа, че от месец юли 1995 г. до момента в министерството са постъпили над 600 броя жалби срещу влезлите в сила планове за земеразделяне. Преобладаващият брой възражения са от общ характер и не са мотивирани съгласно изискванията на чл. 17,ал. 8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, което налага извършване на допълнителни проверки и събиране на сведения във връзка с констатирането на фактически грешки или действително извършени закононарушения.
Действащият Закон за собствеността и ползването на земеделските земи дава възможност собствениците да обжалват пред общинските поземлени комисии и съда: 1/решенията на общинските поземлени комисии - по начина за възстановяване правото на собственост, размера, категорията на имота и неговото местоположение; 2/обявения проект на план за земеразделяне; 3/коригирания план за земеразделяне.
Обикновено собствениците не ползват тези права, дадени им от закона, за съжаление, а отправят жалбите си до Министерство на земеделието и хранителната промишленост, Народното събрание, президентството, Министерския съвет, след одобряване на плана за земеразделяне и въвода във владение. Във връзка с многобройните жалби от месец юли 1995 г. до момента са работили по повод на такива случаи 121 комисии по искания за изменение на влезлите в сила планове за земеразделяне.


Смятам, че изложените по-горе данни са доказателство, че в министерството, въпреки че се допускат грешки, не се подхожда формално към жалбите на собствениците, а и самите те ще трябва да използуват дадените им от закона права.
Що се отнася до тежките обвинения, че са създадени условия за подкупи и корупция, и то с нашето мълчаливо съгласие, в Министерството на земеделието и хранителната промишленост засега не са получени конкретни факти, подкрепени по надлежния ред, определен от закона, за да може лицата, извършили такива закононарушения, да бъдат дадени на прокуратурата.
Ако Вие, господин Железчев, имате такива данни и факти, моля Ви, предоставете ги в министерството, за да ги предоставим и ние на съответните органи.
В заключение, уважаеми господин Железчев, искам да Ви предоставя копие от протокола на комисията, която е извършила проверка по повод на жалбата на собствениците на земеделските земи в квартал "Сушица" и така, както ви казах, ако се налага, е необходимо да предприемем допълнителни мерки за по-правилното и справедливо решаване на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на заместник министър-председателя.
Господин Железчев, имате думата за уточняващи въпроси.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател. Уточняващ въпрос няма да задавам. Аз искам да благодаря на господин Шиваров за изчерпателния отговор. С протокола, който съм получил сега, ще се запозная, ще го изпратя заедно с отговора на жалбоподателите, но заедно с отговора, който получих от господин Шиваров, аз разбирам, че земеразделителните фирми допускат едно нарушение на закона. Те извършват комасиране на земята на отделните собственици, без в закона на тях да им е предоставено такова право. Ето защо трябва да се дадат указания на земеразделителните фирми, да им се разясни, че те нямат задължение и право да извършват такава комасация. Необходим е отделен закон, който ще уреди въпроса за комасацията.
Но заедно с това искам да се възползувам от възможността по повдигнатия въпрос да предложа на господин министъра да преразгледа Правилника за приложение на закона, специално в частта, в която се иска прилагане на скица от жалбоподателя към жалбата му против земеразделителния план. Изискването за прилагане на такава скица създава голяма пречка, т.е. прави невъзможно обжалването на земеразделителния план от недоволния собственик по простата причина, че не във всяко населено място, не във всяка община има такива лицензирани специалисти, които могат да подготвят такава скица. Освен това самото време за подаване на жалбата е недостатъчно - 14-дневен срок. Дори и да има такъв специалист, докато бъде открит той, докато бъде изготвена такава скица, 14-дневният срок изтича. Господин министър Шиваров като юрист много добре знае, че когато е необходимо да бъде представена някаква скица, съдът назначава вещо лице, специалист в тази област. Съдът ще възложи на специалист, вещо лице компетентно да изготви такава скица, ако е необходима, и по този начин ще бъдат облекчени гражданите - собственици на земеделски земи, недоволни от земеразделителния план и по този начин ми се струва, че ще бъде облекчена и работата на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, ще престанат тези колективни жалби от 100-200 човека, а всеки недоволен ще има възможност да обжалва направо пред окръжния съд - каквато е процедурата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Железчев.
Господин министър, искате ли да вземете отношение?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ (от място): Искам само да кажа, че приемам предложението на господин Железчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да.
Преминаваме към актуален въпрос към министъра на здравеопазването госпожа Виткова от народния представител Николай Христов относно освобождаването на д-р Иван Майсторов - медицински директор на Трета АГ болница, и назначаването на неговото място на д-р Шкодров - бивш директор на РЦЗ - София-град.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Трябва да призная, че аз съм малко встрани от здравната проблематика и в частност политиката на Министерството на здравеопазването. Трябва да кажа също така, че съм много далеч от мисълта, че една формална процедура на актуален въпрос или питане би могла съществено да повлияе както върху отделни случаи, така и върху цялостната кадрова политика. Но в крайна сметка аз съм длъжен и пред себе си да задам този въпрос, тъй като става дума не просто за кадрова политика. Става дума в крайна сметка за един тип човешки взаимоотношения, още повече в сферата на здравеопазването, отношения между лекари-колеги и още по-показателно е, че те са свързани с едно конкретно място, където се дава всъщност нов живот, а именно Трета АГ болница.
През месец декември миналата година с писмо от Регионалния ценнтър по здравеопазване има предложение до Вас, госпожо министър, да бъде преназначен вече конж директор на Трета АГ болница д-р Иван Майсторов. Писмото е съгласувано с кмета на Столична община господин Софиянски, съгласно Постановление N 143 на Министерския съвет.
Само два месеца по-късно има заповед, подписана от Вас, с която без мотивация, дори някаква негласна мотивация, се освобождава д-р Иван Майсторов. И това става просто за 2 часа, съвсем драстично, съвсем полицейски, бих казал, извинете ме за израза. И на негово място бива назначен д-р Шкодров - до този момент изпълняващ службата началник на Регионалния център по здравеопазването - София-град.
Това са известните неща в случая. Странно е, че се освобождава все пак един лекар с 20-годишен клиничен стаж по специалността без доказани пропуски в работата. Отново казвам, без доказани пропуски, защото аз предполагам, че Вие сега ще мотивирате по някакъв начин неговото отстраняване. Но още отсега искам да Ви кажа, че той не е наказван и пропуските наистина са от съвсем дребно естество, ако има такива. На негово място, на мястото на тези 20 години стаж по специалността, се назначава все пак един човек, който 5 години вече не е упражнявал своята специалност на акушер-гинеколог, работил е в Регионален център по здравна информация като статистик. Той не е влизал в болница през този период, а през целия си трудов стаж е работил само като участъков акушер-гинеколог в ХХVIII поликлиника.
Не искам да влизам в пикантни подробности, но все пак интересно е защо е освободен от ХХVIII поликлиника - град Лозница. Интересно би било да се знае какви са причините наистина за неговото освобождаване.
С други думи, назначава се човек в специализирано АГ-заведение в София, чиято компетентност най-малкото е под въпрос. Той е пред отнемане на лекарски права по специалността, поради неупражняване на медицинска дейност по своята специалност близо 5 години. Назначаването на д-р Шкодров, още повече, не е съгласувано с кмета на Столичната община господин Стефан Софиянски, съгласно цитираното постановление.
Какви са мотивите, в крайна сметка, на госпожа министъра за подобна смущаваща, според мен, кадрова промяна, и смята ли тя да предприеме съответните действия за нормализиране на ситуацията в една от най-големите АГ болници в столицата?
Отново казвам, аз се обръщам колкото към министъра госпожа Виткова, толкова и към кардиолога д-р Виткова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има думата госпожа Виткова - министър на здравеопазването.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! С Постановление N 143 на Министерския съвет от 1995 г. е приета Наредба за управление на държавните здравни заведения. Съгласно чл. 2, ал. 1 от наредбата, здравните заведения се ръководят и представляват от директор. Със Заповед N РД 15-739 от 22 февруари 1996 г. на министъра на здравеопазването длъжностите "медицински директор" и "икономически директор" в утвърденото щатно разписание за 1996 г. на Трета акушеро-гинекологична болница "Райна Княгиня" - град София, се закриват и се разкрива длъжност "директор", съгласно постановлението.
Трудовите договори с медицинския и икономическия директор са прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, т.е. поради съкращаване в щата, и повече мотиви за юридическо оформяне не са необходими.
За времето от 15 ноември 1995 г. до 8 февруари 1996 г. в Трета акушер-гинекологична болница Министерството на здравеопазването се наложи да извърши три проверки - две по повод на починали деца и една по рапорт на икономическия директор срещу доктор Иван Майсторов. И при трите проверки безспорно се установяват груби нарушения от страна на доктор Майсторов по отношение на трудовото законодателство. Работните графици са утвърждавани в нарушение на Кодекса на труда, като работните смени продължават повече от законоустановеното. Незаконосъобразно и неграмотно са налагани дисциплинарни наказания на лекари, като са употребявани термини "детски педиатър", "известно бездействие" и "Министерство на народното здраве".
Неправомерно са сключвани граждански договори за типично трудови правоотношения дори и след 15 януари 1996 г., за което болницата ще понесе в бъдеще значителни финансови санкции от контролните органи. Доктор Майсторов е назначавал на работа в болницата лекари без придобита специалност и дори без трудов стаж, като на някои от тях даже е определяно време за оставане на разположение, за оказване на специализирана помощ и консултации при спешни случаи. Доктор Майсторов е сключвал договори за доставка на апаратура и ремонтни работи без да има право, тъй като това е в правата на икономическия директор. Същите договори са и в грубо нарушение на Наредбата за конкурсите в здравеопазването. Те са сключени без конкурс.
Бившият медицински директор доктор Майсторов е командировал служител в чужбина без да има право на това. Нещо повече, на въпросния служител той в момента не е бил работодател. Трудовите правоотношения на целия персонал не са уредени след 1.10.1995 г. съгласно Постановление на Министерския съвет N 223 от 1995 г. Икономическите дейности в болницата са занемарени.
Резултатите от приключилата финансова ревизия са респектиращи. Трима от служителите на болницата са предадени на следствените органи. Нанесени са щети на болницата в значителни размери. Не е правена инвентаризация повече от три години. В щатното разписание на болницата за 1995 г. няма длъжност "главен счетоводител". Всички длъжности за счетоводители са вакантни. До 1 февруари 1996 г. в болницата има само един счетоводител пенсионер на граждански договор. Дългът на болницата към 22.02.1996 г. е 5 млн. и 100 хил. за медикаменти, храна, отопление, електрическа енергия, вода и т. н., при положение че през 1995 г. в сравнение с 1994 г. в болницата са лекувани два пъти по-малко болни.
От 1991г. до днес клиничната дейност в Трета АГ болница се ръководи от изтъкнатия наш специалист проф. Атанас Кацулов. Доктор Майсторов никога не е ръководил клиничната дейност, не е давал дежурства и не е бил на разположение. Всичките комисии установяват персонална вина на бившия медицински директор доктор Майсторов и дават препоръки да му бъде потърсена дисциплинарна отговорност.
През цялото време Столичната община проявява учудващо бездействие, макар че своевременно е уведомявана. Уведомен е лично господин Софиянски, който се задоволява с това да даде в писмен вид с писмо N 04-134 съгласие с три месеца закъснение за налагане на дисциплинарно наказание на доктор Майсторов, но посочва, че това е задължение на министъра на здравеопазването, който е работодател. В същото време Столичната община налага извънредно тромава процедура, продължаваща с месеци, по съгласуване на предложения съгласно Наредба за управление на държавните здравни заведения. Така например на отправени предложения от 5 декември 1995 г. до днес не е даден никакъв отговор.
Цитираното във Вашия въпрос Писмо N 451 от 14.12.1995 г. е било само предварително и на него никога не е даван ход от страна на Министерството на здравеопазването.
Уважаеми господин Христов, в изнесеното дотук се съдържат така търсените от Вас мотиви за нежеланието на Министерството на здравеопазването да се спре отново на кандидатурата на доктор Майсторов за директор на Трета АГ болница и да бъде принудено да вземе някакви мерки, изразяващи се в прилагането на чл. 95 от Закона за народното здраве, който гласи: "В интерес на здравеопазването министърът на здравеопазването може да превежда на работа от една община в друга и в научни институти на Министерството на здравеопазването медицински работници от здравните заведения на министерството и на общините за срок до 3 години". Както е видно от текста, за това не е необходимо да се съгласува, да се иска разрешение, или да се уведомява някой.
Със Заповед N РД 15-742 от 22.02.1996 г. на министъра на здравеопазването доктор Валентин Шкодров е преведен от длъжност "заместник-директор" на Районния център по здравеопазване, гр. София, на длъжност "директор" на Трета АГ болница, София, за срок от 1 година. Доктор Шкодров е с 18 години трудов стаж, от които 11 с призната специалност по акушерство и гинекология. Освен на посочените от Вас места доктор Шкодров е работил като акушер-гинеколог в Окръжна болница и в чужбина. През 1993 г. е освободен неправомерно от длъжността "директор" на 28-ма поликлиника от кмета на Столичната голяма община, след което по съдебен ред заповедта е отменена и е възстановен на заеманата от него преди това длъжност.
В Районния център по здравеопазване, София, доктор Валентин Шкодров работи като директор от 15.09.1993 г., а не 1991 г.
Що се отнася до притесненията Ви за загуба на лекарски права на доктор Шкодров, те са неоснователни и нямат законово основание. Работещите в системата на управление на здравеопазването упражняват професията си и не подлежат на санкции по чл. 93 от Закона за народното здраве.
В заключение, господин Христов, след като се запознахте с мотивите ми, за което мисля, че не беше необходимо да се губи парламентарно време, считам, че съм предприела мерки точно както Вие настоявате - за нормализиране на ситуацията в една от акушер-гинекологичните болници в столицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Виткова.
Има думата Николай Христов да изрази своето становище към отговора.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): Госпожо министър, във въпроса е точно отразено - от 1991 г. е в Районния център по здравеопазване. Така е. Това е да кажем технически проблем.
Не мога да приема аргумента, че щом в болницата няма счетоводител трябва да си ходи медицинският директор с 20 години трудов стаж. Това е лично мой проблем може би.
Въпросът в случая е - и аз имах това предвид в заключението си, - в крайна сметка доктор Майсторов е получил известни уверения, че може поне да упражнява специалността си като ординатор. След излизане на статия във в. "Демокрация" в сряда новоназначеният доктор Шкодров пред целия колектив заявява: Дотук беше с този човек, той тук повече място няма. Може би това е негово право. Но едно ще ви кажа: политиката поне в родилните домове не вкарвайте! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Имате думата, госпожо Виктова.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаеми господин Христов, не исках да навлизам във времето назад. Мисля, че Ви отговорих, че става дума за назначаване на административен ръководител на въпросната болница, не за акушер-гинеколог. И мисля, че Ви обясних,че и бившият медицински директор доктор Майсторов е упражнявал точно тази длъжност на административен ръководител. Учудвам се обаче, че през 1992 г. Вие не се притеснявахте, когато за директори на болниците се назначаваха завършили ВИФ или бивши счетоводители от В и К и несъществуващите тогава текезесета. Това не Ви притесняваше, когато провеждахте реформата в здравеопазването по начин, който е неповторим в нито една цивилизована страна, а сега се притеснявате, че за административен ръководител е назначен човек, който, първо, има специалност по акушерство и гинекология, работил е по нея, второ, има немалък административен опит.
И след всичко, което Ви изнесох като факти и резултат на проверки, включително и предложението на господин Софиянски да бъде наложено дисциплинарно наказание, каквото не е наложено, просто бившият медицински директор не е преназначен за директор на здравното заведение. Надявам се, че би трябвало да си направите изводи, че е имало защо на него да не му бъде предложено да бъде новия директор на здравното заведение, без да му е налагано даже дисциплинарното наказание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Виткова.
Има думата народният представител Юджел Наим Атилла да развие актуалния си въпрос относно действията на директора на РДВР - Кърджали, към министър Любомир Начев.


ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри и госпожо министър, уважаеми колеги! Възползвайки се от конституционното си право, чл. 90,ал. 1,ние сме двама народни представители, които днес задаваме въпрос на господин министъра на вътрешните работи Начев. Имайки предвид и вярвайки, че парламентарният контрол е един откровен диалог между нас и управляващите, ние задаваме този въпрос, разбира се, отчитайки, че този откровен диалог няма начин да не бъде политизиран, така или иначе ние сме представители на различни политически сили. Но все пак логиката на парламентарния контрол засега вдъхва доверие дотолкова, доколкото нас избирателите конкретно могат да ни видят директно в предавания по телевизията.
Затова нашият въпрос към министъра на вътрешните работи относно действията на директора на РДВР - Кърджали, е следният. Всеизвестно е, че деполитизираният директор на Регионалната дирекция на вътрешните работи в град Кърджали, господин Златко Пилев, взе страна на изборите за местни органи на властта през 1995 г. в община Кърджали. Същият подписа официална декларация в подкрепа на кандидата на БСП и коалиция, така провъзгласения независим кандидат господин д-р Георги Георгиев. Въпросът ни е: на какво основание горепосочения ваш служител е иззел всички домови книги от общината в регионалната дирекция на вътрешните работи на този етап?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря на господин Атилла.
Има думата Любомир Начев - министър на вътрешните работи.
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми госпожо Реджеб и господин Атилла! Във връзка с вашия актуален въпрос беше извършена проверка, която установи следното. С решение N 307 от 13 ноември 1995 г. общинската избирателна комисия в Кърджали възлага на отдел "Гражданска регистрация и административно обслужване на населението" при общината съвместно със служба "Паспорти" в Регионалната дирекция на вътрешните работи в Кърджали да извършат проверка на адресната регистрация на гласоподавателите, дописани в избирателните списъци. Решението е взето във връзка с постъпилите многобройни жалби и сигнали до общинската избирателна комисия по повод нарушения на адресната регистрация в изборния ден. Извършването на проверката не би било обективно без извършване на сравнение между избирателните списъци и домовите книги. На това основание от съществуващите в община Кърджали над 850 домови книги от полицейските и младши полицейските инспектори към Районното полицейско управление в Кърджали са иззети 41 домови книги, по които са извършени съдебни експертизи. Книгите се намират в Регионалната дирекция на вътрешните работи в Кърджали и са използвани като веществено доказателство по делото за касиране на изборните резултати. На кметствата са предоставени нови домови книги, тъй като в старите са внесени данни, съдържащи невярна информация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Атилла, имате думата да вземете становище по актуалния въпрос.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Аз мисля, че Вие, господин министър, не отговорихте точно на нашия зададен въпрос. Най-малкото, мисля, че отговаряте грешно. Разбира се, аз започнах с това, че може би сме далеч от джентълментството по време на тази процедура на питания и отговори, далеч сме от онова джентълментство да си отговаряме конкретно на зададените въпроси.
Искам само да ви посоча, че нашият въпрос криеше логика, от която Вие избягахте. Делото за касиране на изборите свърши още на 5 февруари. И между другото в експертизата, с която беше натоварена експертната група от София, от Министерството на териториалното устройство и развитие, Вие знаете, в тази експертиза не са се черпили данни от домовите книги, които господин Златко Пилев е събрал. Но най-малкото, аз очаквах от Вас да дадете точен отговор. Затова така или иначе ние имаме процедурата за доуточняващи въпроси и мисля, че ще ми отговорите отново.
Смятате ли, че след като висш представител на вашата институция в Кърджали е взел страна в изборите, той е вече неутрален и представлява изцяло и в такава степен на уважение вашата институция в Кърджали? Не смятате ли, че този ход вече е ерозирал доверието във вашата институция и всички действия на вашия представител там ще бъдат оценявани от една страна с огромни съмнения, която преживя една деликатна обстановка, едно жестоко време, в което органите на МВР бяха репресивен орган по времето на 1984 - 1989 г. Вие знаете, говоря за принудителната смяна на имената на българските граждани от турски произход. Именно онова доверие, което вие трябва да градите там, днес е нарушено от един ваш служител и всички негови действия будят съмнение. В нас съмнението е, че понеже все още законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните избори не е минал, че той е събрал тези домови книги, за да успее да регистрира нови кандидати в полза на онзи кандидат, за който той се е подписал официално в декларацията.
И позволете да Ви подчертая, че трябва да знаете, че в тази декларация той не се е подписал само с имената си. Направил е едно тире и е записал насреща РДВР. Институцията е подписал в тази декларация.
Моля да ми отговорите какви мероприятия ще предприемете Вие за в бъдеще, имайки предвид тази ситуация...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Атилла, имате право само да изразите становище, а не да задавате допълнителни въпроси, понеже се касае до актуален въпрос. И право на министъра е да прецени дали да отговори на Вашия допълнителен въпрос. Но по процедура нямате право да задавате уточняващи и допълнителни въпроси.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: Добре. Благодаря Ви за уточнението. Смятам, че министърът ще вземе отношение все пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Имате думата, господин Начев.


МИНИСТЪР ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз също възнамерявах да изтъкна пред уважаемия народен представител господин Атилла, че не съм длъжен да отговарям на неговия въпрос, тъй като той наруши процедурата. Ако би имал желание да задава допълнителни и уточняващи въпроси, би трябвало да постави питане към министъра, а не актуален въпрос.
Но така или иначе, струва ми се, че взаимното уважение в подобни случаи, когато се засягат сериозни въпроси, изисква и подобаващо отношение. И тъкмо затова аз приех да отговоря на въпроса, като най-напред обаче бих искал още веднъж да прочета пред уважаемите народни представители какъв е въпросът, който госпожа Гюлбие Реджеб и господин Юджел Атилла поставят към министъра на вътрешните работи.
Въпросът е формулиран така, цитирам: "Въпросът ни е на какво основание горепосоченият Ваш служител - става дума за регионалния директор на вътрешните работи в Кърджали - е иззел всички домови книги от общината в регионалната дирекция на вътрешните работи? Народни представители: ..." следват подписи.
На този въпрос мисля, че отговорих изчерпателно.
Другото е опит да се политизира едно основаващо се на законите на Република България решение на окръжния съд.
А що се отнася до действията на регионалния директор на вътрешните работи в Кърджали господин Златко Пилев, аз мисля, че в случая той е изразил едно свое конституционно право. Защото, ако приемем, че служителите от Министерството на вътрешните работи са лишени от това да изразяват своето отношение към един или друг кандидат, то би следвало те да бъдат лишени и от избирателни права.
Уважаеми народни представители, участието в изборите е една от висшите форми на упражняването на конституционните права, признати на всички пълнолетни български граждани. Така че в случая, смятам вашите твърдения за напълно безоснователни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Има думата народният представител Емилия Тодорова Томова да развие своето питане, относно кадровата политика на Висшия съдебен съвет към министъра на правосъдието Младен Червеняков.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Българското общество очаква отговор от държавната власт на въпроса кой, как, с какви законни средства ще го защити от невижданата по размери наглост и жестокост престъпност?
Все пак обществото знае, че отговорност на законодателната власт е в "Държавен вестник" да се публикуват текстовете на законите, които осигуряват ред, спокойствие и сигурност. Че изпълнителната власт, чрез своите специализирани органи, е задължена да разкрие и задържи нарушителите, а съдебната - да установи справедливост и всекиму заслуженото. На честните и почтените хора - защитени права, интереси, живот и достойнство. За престъпниците - отстраняване от обществото.
Но гражданите с растящо безпокойство си задават въпроси. Защо министърът на вътрешните работи прави списъци на лица, които многократно са нарушавали законите, които са превърнали престъплението в начин на живот? Защо през юни 1995 г. в тези списъци имаше 1672 имена, а през февруари 1996 г., те са вече 2360? Защо и президентът на Републиката знае имената на престъпниците, а те шетат из страната и света необезпокоявани? Защо един певец се обяви срещу страха и престъпленията, а главният прокурор пее с престъпниците? Защо полицаите арестуват закононарушители с по няколко висящи дела и след 24 часа са принудени да ги пуснат обратно в обществото, тъй като не се намира прокурор, който да разпореди задържане под стража?
Оказа се обаче, че когато решат, прокурорите могат да действат бързо и без колебание. На 20 февруари с постановление на смолянския окръжен прокурор Славчо Кържев бяха арестувани журналистите Митко Щирков и Валентин Хаджиев. Причината бе в публикувани информации, че с решение на Висшия съдебен съвет за районен прокурор в гр. Девин е назначен Живко Чепишев - бивш полицай, уволнен по дисциплинарен ред.
От всекидневниците стана ясно, че окръжният прокурор не одобрява и начина, по който журналистите пишат и за самия него. За това, че във Видинския районен съд е оставил над хиляда нерешени дела, че е разкрил в Смолянската прокуратура място за своя близка, че се опитва да цензурира информациите на журналистите за дейността на прокуратурата.
От изявление на говорителя на Регионалната дирекция на вътрешните работи в Смолян стана ясно, че наистина Живко Чепишев е уволнен по дисциплинарен ред за уронване престижа на полицията, за нарушение на служебната етика и колегиалност, за безпричинно неявяване на работа. Или, както се изразяват специалистите - цялостният анализ на дейността и поведението му сочат, че е изгубил качества на служител на Министерството на вътрешните работи. Това е август 1994 г.
Но на 7 февруари 1996 г. Висшият съдебен съвет преценява, че гореспоменатият господин Чепишев вече има качества за прокурор и го назначава от 8 февруари за районен прокурор на гр. Девин. А на 20 февруари журналистите бяха арестувани, защото информираха обществото за това. И според господин окръжния прокурор Кържев, със своите информации удрят отново и отново върху прокуратурата, а с това и върху цялата съдебна власт.
Аз съм съгласна, господин министър, че такива публикации уронват авторитета на съдебната власт. Но преди да упрекна журналистите, искам да се изясни въпросът за авторитета.
Според Закона за съдебната власт Вие председателствате Висшия съдебен съвет. Според чл. 16, ал. 1 от споменатия закон Висшият съдебен съвет определя състава и осъществява организацията на съдебната власт. Според чл. 27, т. 4 от същия закон Висшият съдебен съвет назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. Това за мен означава, че той носи пряка отговорност за изграждане и утвърждаване на авторитета на съдебната власт чрез своята кадрова политика.
С чл. 126 от Закона за съдебната власт законодателят е определил критериите, на които трябва да отговарят съдиите, прокурорите и следователите.
Моето питане към Вас, господин министър, е следното.
Как Висшият съдебен съвет определя състава на съдебната власт? Каква кадрова политика осъществява при назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване на съдиите, прокурорите и следователите? Доколко тя е съобразена с изискванията на Закона за съдебната власт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожа Томова. Има думата министърът на правосъдието Младен Червеняков.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаема госпожа Томова! Преди да отговоря конкретно на Вашето питане, бих желал да спомена няколко думи за условията, в които съдебната власт осъществява своята дейност. Те са трудни.
Първо, налице е една непрекъснато нарастваща и усложняваща престъпност. Тенденция, която поне до 1995 г. беше в рамките на една много галопираща прогресия.
На второ място, естествено е, при новия начин на конституционно устройство на нашата държава, на съдебната власт, като арбитър между гражданското общество и държавата, да бъдат възлагани все по-нарастващи функции по отношение защитата на интересите и правата на членовете на гражданското общество. В тази връзка пред съдилищата стоят изключително много въпроси, свързани с нови видове производства, които почти по всеки закон им се предоставят.
Само за последните години те започват да разглеждат редица дела, свързани с данъчните производства, производствата по осигурителните дела, производства по обявяване в несъстоятелност. Струва ми се, че тази тенденция ще продължи и в бъдеще, тъй като такъв е начинът на конституционно устройство на нашата държава.
В тази обстановка съдебната власт работи и в условията на остра кадрова криза.
На първо място, бих посочил сегашното състояние. Само за миналата година имаме 129 незаети съдийски места. 55 на сто от местата за следователи в страната са незаети. Само 55 на сто са заети. Нямам конкретни данни за прокуратурата, тъй като все още не са предали на Висшия съдебен съвет окончателни данни за дейността си през 1995 г. В тази обстановка трябва да се определя и кадровата политика, която да се следва от съответните оправомощени органи по чл. 30, ал. 1 от Закона за съдебната власт и същевременно Висшия съдебен съвет като орган, оправомощен да взема решения.
Що се касае до конкретни текстове в Закона за съдебната власт, Вие изключително подробно ги посочихте. Няма да ги споменавам допълнително.
Доколкото обаче липсват конкретни правила за работата на Висшия съдебен съвет в тази насока.
На 19 април 1995 г. Висшият съдебен съвет прие специални правила, които замениха действащите правила, приети на основание чл. 15 от отменения Закон за Висшия съдебен съвет. Съгласно чл. 12, ал. 1 от тези правила предложенията за броя на съдиите, прокурорите и следователите, както и тяхното назначаване, повишаване, понижаване и освобождаване от длъжност се правят от органите по чл. 30 от Закона за съдебната власт, като в предложението се посочват и другите кандидати, подали молба за такава длъжност, и се мотивира защо се предлага даден кандидат.
В практиката на Висшия съдебен съвет е прието към всяко едно предложение да се прилагат молба, автобиография, препис от дипломата за завършено висше юридическо образование, удостоверение за издържан теоретико-практически изпит, за успешно завършен стаж, декларация, че кандидатът не членува в политическа партия, медицинско удостоверение от психо-неврологичен кабинет, свидетелство за съдимост. Цитираните документи и справки са необходими във връзка със законосъобразността за назначаването на съдии, прокурори и следователи. Тоест, те са основание за тяхната избираемост.
Ако е необходимо, бих припомнил изчерпателно и всички данни, посочени в чл. 126 от Закона за съдебната власт, но считам, че това не е необходимо.
Бих посочил и нещо друго. Различна е практиката в дейността на отделните органи, които внасят предложенията във Висшия съдебен съвет.
При постъпването ми като председател на Висшия съдебен съвет прокуратурата не внасяше подробни предложения, съдържащи всички изискуеми от правилника данни в канцеларията на Висшия съдебен съвет. Това се правеше от главния прокурор в заседание на Висшия съдебен съвет. След неколкократни напомняния тази практика е преодоляна. В момента предложенията на прокуратурата се внасят в канцеларията на Висшия съдебен съвет преди конкретно заседание.


За съжаление обаче за разлика от дейността на директора на Националната следствена служба, който прави предложения по отношение на следователите и председателите на окръжните съ¬ди¬ли¬ща, които към всяко едно предложение представят всички посочени в чл. 15 от правилата данни, прокуратурата се задоволява само да направи едно предложение без да посочва никакви данни въз основа на които може да се направи преценка дали са налице необходимите качества или условия за избираемост на кандидатите.
Струва ми се, че има и нещо друго, което бих желал да спомена - продължава практиката предложенията да не се правят директно до Висшия съдебен съвет от окръжните прокурори, а главният про¬ку¬рор да прави предложения въз основа на изпратените до него предложения от окръжните прокурори.
С оглед на това считам, че трябва да се вземат мерки, а Висшият съдебен съвет неколкократно е напомнял, че прокуратурата трябва да изпълнява тези задължения, които са регламентирани от Закона за съдебната власт и приетите от Висшия съдебен съвет правила относно кадровата политика.
Това бих могъл да кажа в отговор на Вашето питане.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Имате думата, госпожо Томова, да изразите Вашето становище или ако имате уточняващи въпроси да ги зададете.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин министър, ако правилно съм разбрала Висшият съдебен съвет е в неведение всъщност какви качества притежават кандидатите за прокурори, че това остава вероятно в канцеларията на главния прокурор и че по предложение на един окръжен прокурор може в прокуратурата да попадне лице, което не отговаря на изискванията на Закона за съдебната власт.
Аз много държа да са ясни отговорностите на различните власти и бих Ви помолила и за народните представители, и за гражданите, ако не Ви затруднява да опишете процедурата, по която се предлагат кандидатурите на съдиите и следователите, защото всеки трябва да знаe пред обществото какво то може да очаква от него. И освен това законът изисква, а гражданите вярват, че магистратите са честни и почтени професионалисти, които разбират интересите на обществото и хората и тяхната защита като своя мисия, че прокурорите са блюстители на закона, а съдиите - олицетворение на справедливостта. За да бъдат такива, съдебната власт е независима, а те след три години на постовете си стават несменяеми.
И затова задавам и втори уточняващ въпрос - има ли изградена система за наблюдение и контрол на професионалното развитие на новоназначените съдии, следователи и прокурори по време на тригодишния период, след който те стават несменяеми съгласно чл. 129 от Закона за съдебната власт, тъй като доколкото зная господин Чепишев е назначен с шестмесечен изпитателен срок? Дали има кой да провери как той се развива като магистрат и дали трябва да остане в съдебната система?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Томова.
Има думата Младен Червеняков, министър на правосъдието, да отговори на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители!
По първия въпрос - за процедурата за назначаване на съдии и следователи. Предложенията се правят от съответните председатели на окръжните съдилища до Висшия съдебен съвет и се докладват на заседание на Висшия съдебен съвет от министъра на правосъдието като председател на Висшия съдебен съвет. Предложенията се изготвят въз основа на подадени молби и се комплектоват с всички необходими документи, които посочих съгласно чл. 12,ал. 1 от правилата за работата на Висшия съдебен съвет. Тези документи се изпращат в Министерството на правосъдието, където Инспекторът допълнително прави справка въз основа на наличните данни в личните досиета на съдиите и прокурорите или пък, когато няма данни, въз основа на данните, с които той разполага в тази връзка с оглед спазването на изискванията на чл. 127,ал. 1 изречение първо и второ от Закона за съдебната власт. Въз основа на това той дава становище, което бива докладвано пред Висшия съдебен съвет, когато се прави конкретно предложение за даден съдия.
Аналогична е процедурата, която следва и Националната следствена служба при предложенията за следователите.
За съжаление не бих могъл да кажа каква е процедурата, която се следва от прокуратурата, тъй като във Висшия съдебен съвет постъпват само официални предложения на главния прокурор направени по предложение на съответните окръжни прокурори. Допускам, че е възможно част от тези предложения, които постъпват във Висшия съдебен съвет в Главна прокуратура и да не се докладват на Висшия съдебен съвет.
Вторият въпрос - упражнява ли някой контрол върху съдиите за тригодишния период, в който те придобиват статут за несменяеми магистрати. Както знаете, неколкократно е ставало въпрос в съдебната зала за правомощията на Инспектората на Министерство на правосъдието по чл. 35 от Закона за съдебната власт. За съжаление, той няма право да упражнява такъв контрол върху дейността на съдиите, следователите и прокурорите. Неговият контрол е ограничен само до организацията и движението на съответните дела, анализа на свършените съдебни, нотариални и съдебно-изпълнителни дела и повишаване на квалификацията на магистратите.
Що се отнася до конкретното следене на развитието на съответните съдии по силата на чл. 59 и чл. 60 от Закона за съдебната власт това се извършва от съответните ръководители на окръжните съдилища. За съжаление няма разработена стройна процедура за доклад пред Висшия съдебен съвет в изтичането на тригодишния срок, в който съдиите, следователите и прокурорите стават несменяеми. Същевременно трябва да спомена, че неколкократно Висшият съдебен съвет се е занимавал с предложение на окръжните съдии по отношение на магистрати, които в тригодишния срок придобиват такъв статут. С оглед на конкретното предложение Висшият съдебен съвет е вземал решения относно по-нататъшното продължаване на работата на този магистрат в рамките на съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожа Томова, имате думата, за да изразите Вашето становище по дадения отговор.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин министър, отговорът Ви е коректен и аз Ви благодаря за него, но у мен, а вероятно и у гражданите се поражда безпокойство - как така няма система, която да следи кадровото развитие на магистратите? Нали Висшият съдебен съвет е този, който носи отговорност за това? Задаваме си въпроса защо в своите заседания Висшият съдебен съвет взема становища по политически проблеми, включително и по данъчните проблеми. Аз не зная какъв е хонорарът на членовете на Висшия съдебен съвет за едно заседание. Притеснява ме дали не е по-голям от минималната пенсия, но тогава в тези заседания би трябвало да се върши конкретна кадрова политика.
Аз искрено се надявам, че Вие ще направите в рамките на своите правомощия възможното в центъра на работата на Висшия съдебен съвет да застане истинската кадрова политика на съдебната власт, за да могат българските граждани да вярват, че законността е висша ценност за магистратите; да знаят, че има справедливост и на този свят; че не може безнаказано да се тревожи и тероризира обществото; най-сетне да не се случи така някой малък кротък български градец по нечие предложение да осъмне с районен прокурор на име Боян Петракиев или Дилян Буновски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕ¬ЛЕЗ¬ЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Томова.
Следващото питане е от народния представител Цоньо Ботев. Него го няма в залата, поради това продължаваме с питания към министър Пирински.
Има думата Анатолий Методиев Величков да развие своя актуален въпрос относно нарушаване на граждански и политически права в Република Македония към министър Пириниски.
Имате думата.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! Повод за моя актуален въпрос са извършените през изминалата седмица в град Стру¬ми¬ца, Република Македония демонстративни арести на граждани на републиката, проявяващи българско самосъзнание. Повикани за справка и задържани трима младежи са разпитвани за връзки с хора и организации в България. Този случай на грубо нарушаване на човешките права в Република Македония не е изолиран. Той е само поредното доказателство за провеждана целенасочена и последователна кампания от властите в Скопие срещу проявите на българско самосъзнание там.
След атентата срещу македонския президент Киро Глигоров полицията в нашата съседка проведе стотици оперативни и информативни разговори в кавички на граждани свързани с опозицията и нескриващи своите симпатии към България. Беше упражнен психически тормоз над известни политици и интелектуалци.
Искам да разширя своя актуален въпрос, господин Пирински, и с вече проверена и потвърдена информация от отдела за външно информиране на ВМРО в СМД с последните случаи от 6,7 и 8 март на задържани и разпитвани граждани от Република Македония в град Струмица Траян Годев, Тихомир Яйнаджиев и Димитър Николов, както и със задържането и присъдата на господин Владимир Паунковски, който вече е в затвора от 6 март т. г. Последният случай е от изминалата седмица. Задържан е за 12 ч. за информативен разпит в полицията в град Струмица и господин Димитър Галев, председател на Дружеството за приятелство между Република Македония и Република България.
Властите продължават своята акция по ликвидирането на цяла една партия в Република Македония - ВМРО "Татковинска". Нейният председател Димитър Църномаров след тридневен арест и полицейски тормоз получи инфаркт, а задържаните в Струмица са членове на същата тази партия.


Господин министър, България беше страната, която не само първа призна Република Македония, но и подкрепи нейното желание за пълноправно членство в Съвета на Европа. А поставените от Съвета на Европа условия имат за цел да повишат гарантираността на човешките и политически права в Република Македония и респективно да мотивират демократичния процес в републиката. Желания обаче за изпълнение на тези условия от властите в Република Македония липсват.
В тази връзка смята ли Министерство на външните работи да предприеме необходимите действия, за да възпрепятства издевателството от страна на властите в Република Македония спрямо граждани, проявяващи българско национално самосъзнание.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Величков.
Има думата Георги Пирински, министър на външните работи.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Величков! Не бих искал да повтарям онова, което казах в отговор на подобен въпрос, който Вие зададохте на 26 януари тази година във връзка с позициите и стъпките, които Министерство на външните работи предприема по въпросите, повдигнати от Вас. Тогава, както си спомняте, народният представител Васил Златаров сподели, че не е знаел за тези действия на министерството и изрази едно удовлетворение във връзка с изнесеното от мен.
По повод на тези случаи, за които говорите сега, бих искал да Ви информирам допълнително, че още в края на януари беше предприета следващата стъпка в допълнение и развитие на онези, за които споменах тогава. Беше връчена формална нота, дипломатическа нота на македонската страна, в която се поставят въпросите, свързани с индивидуалните човешки права, спазването на правата на човека, които безпокоят българската страна и българската общественост именно в контекста на тези ангажименти, които Република Македония пое като член на Съвета на Европа. В тази нота до македонската страна конкретно са изброени случаите, които предизвикват такова безпокойство и се заявява, че с връчването й започва да тече онзи срок по съответните конвенции на Съвета на Европа, които изискват в чл. 41, ал. 1, буква "а" на Международния пакт за граждански и политически права отговор от страната, която е сезирана по въпроси, визирани в този пакт, в тримесечен срок.
Така че ние ще очакваме официален отговор от македонското правителство по тези въпроси, които са поставени със споменатата нота.
И тук бих желал да заявя, че тези въпроси, които поставя българската страна, са именно в контекста на търсенето на отговори на въпроси, които са актуални за Народното събрание на България, за правителството на България и за българската общественост, не в някакъв конфронтационен или разделителен дух, а въз основа на позицията, както Вие казахте, добронамерена на Република България и спрямо съседна Македония и спрямо нейното пълноценно участие в различните международни организации и многостранни форуми като пълноправен член.
Ето защо наистина се надяваме на един добросъвестен обективен и навременен отговор, без да се чака изтичането на тримесечния срок, тъй като желанието ни е да развиваме възможно най-добри отношения с Република Македония, без те да бъдат засенчвани от случаи, като този, който вие цитирахте.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър!
Имате думата, господин Величков, да изразите своето становище към отговора.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Господин министър, като оставам с надеждата, че Министерството на външните работи ще предприеме всички необходими действия и след изтичането на този срок, който очакваме, аз искам да изразя и мнението на ВМРО, организацията, която представлявам, че досегашната практика в двустранните отношения между Република България и Република Македония показва една известна степен на неефективност на този вид демарши от типа на нотите, които ние отправяме към посолството на Република Македония.
Считаме, че Министерството на външните работи е способно да инициира и проведе в действие и други инструменти за външнополитическо въздействие, с които да пресече разширяващото се и перманентно нарушаване правата на гражданите с българско самосъзнание там. Случаите, които цитирах, не са изолирани. Те са елементи на водената от правителството на Република Македония политика, която все повече придобива характеристиките на антибългарска. Нейните измерения прехвърлят границите на републиката и имат вече международно значение.
Господин министър, настоявам пред Вас и като земляк, надявам се, че кръвта вода не става, и че всички действия, които вашето министерство ще предприеме, ще бъдат в услуга на българската кауза в Република Македония.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Величков!
Има думата народният представител Васил Иванов Златаров да развие своето питане относно връщане на Дома на българската културно-просветна организация "Св. Св. Кирил и Методий" във Виена към министъра на външните работи Георги Пирински.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! На 3 юни 1992 г. по силата на заповед на министъра на външните работи, приведена в изпълнение от нашия посланик във Виена, бе отнет Дома на българската културно-просветна организация във Виена "Св. Св. Кирил и Методий" на площад "Шварценберг" 10.
Въпреки многобройните жалби и запитвания до най-отговорни институции в България до този момент няма никакъв отговор. Така се слага край на една завидна половинвековна културно-просветна дейност в името на българската кауза в чужбина. Вече четвърта година българската културно-просветна организация във Виена, Австрийско-българското дружество, Дружеството на българските градинари в Австрия и други родолюбиви организации във Виена, са лишени от правото да продължават своята високоблагородна дейност в името на България.
Българският културен дом в Австрия е създаден в 1966 г. по силата на договор между Австрия и тогавашния български посланик там. Според този договор помещенията - 180 кв.м - са били предадени на българската културно-просветна организация "Св. Св. Кирил и Методий", като българското посолство става собственик на дома, но наемът се плаща от дарения.
Българската културно-просветна организация "Св. Св. Кирил и Методий" е подпомогнала парично възстановяването на кораба "Радецки" и построяването на паметниците на Асеневци и Патриарх Евтимий във Велико Търново. Предала е и 1 млн. шилинга за разкопките в село Караново.
Първоначално помещенията са били запечатани, а след това там са настанени 7 служители от посолството- специалисти по разоръжаването. Наличното имущество на организацията е било конфискувано. На организацията е предложена за ползване една стая в Дом "Витгенщайн", но това е крайно недостатъчно за широкомащабната дейност на същата.
Питам Ви, многоуважаеми господин министър, ще бъде ли върнат Домът на българската културно-просветна организация "Св. Св. Кирил и Методий" във Виена? Многобройната българска колония във Виена очаква Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Златаров.
Имате думата, господин Пирински.



МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Златаров, наистина достойно за съжаление е, че с това решение за настаняване на други служби на българската държава, на българското задгранично дипломатическо представителство в този апартамент на пл. "Шварценберг" във Виена, е накърнена дейността на дружеството "Кирил и Методий" на българите в Австрия.
Но нека все пак да оценим първо защо е било взето това решение. Както посочихте, това е станало през 1992 г. Вие цитирахте заповед на министъра на външните работи. Такава заповед в министерството не беше открита, копие от тази заповед. Това, което съществува в архивите, е един телекс на посланика на България във Виена от това време господин Караминков, с който се заявява, че помещенията трябва да бъдат освободени.
Навярно ще си спомните, че такава позиция, която може би е била и въз основа на указания от тогавашния министър на външните работи, очевидно е част от една линия за разграждане на едни или други институции и структури, които се е преценявало, че са едно нежелано наследство от предходния период. Тъй като това помещение е осигурено със съдействието на българското правителство, основната част от разходите за фактически наемане на този апартамент, са се осигурявали от България, от българска страна. Разбира се, имало е принос и на българите, живеещи в Австрия, но така или иначе чрез Комитета за българите в чужбина е била оказвана основната подкрепа. И аз предполагам, че решението е било взето, за да се отстранят такива рецидиви, каквито се е преценявало тогава, че представлява подобна подкрепа за такива дружества зад граница.
В периода след поемането на този апартамент от Постоянното представителство на България към международните организации, базирани във Виена, първоначално там се е помещавала нашата делегация на виенските преговори, след това там се намира Постоянното представителство, което е към международните организации, базирани във Виена. За съжаление, дружеството "Кирил и Методий" превръща този факт - че не могат да разполагат с тези помещения, в основна причина, която блокира изцяло тяхната дейност - нещо, което също ми се струва, че не е докрай оправдано, тъй като други дружества, също на българи в Австрия, които преди да ползували тези помещения, са продължили да функционират. Били са им предлагани и други помещения на българската държава във Виена, в които да осъществяват своята дейност.
Разбираемо е, че хора, които години са се събирали на едно място, биха желали да продължат там именно да провеждат своята дейност, своите сбирки, но все пак би трябвало да могат и без да разполагат с това помещение да организират ежегодните си събрания и да поддържат своя организационен живот.
Това, което сега мога да ви отговоря, е, че българската страна и българското Министерство на външните работи има най-доброто желание да съдействува максимално, за да имат възможност нашите сънародници, живеещи в Австрия, да развиват дейността на това дружество. Не мога да поема пред Вас ангажимент, че в непосредствена перспектива този апартамент именно ще може да бъде освободен, тъй като там наистина се помещава представителство с твърде отговорни функции, което за момента не може да напусне този апартамент. Това е, което бих ви отговорил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Имате думата, господин Златаров, да зададете до 2 уточняващи въпроса.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Аз благодаря на уважавания от мен господин министър за отговора и се надявам, че все пак той ще направи възможното в едно по-близко или по-далечно бъдеще.
Но искам да кажа само това: бил съм в далечна Канада, в Чикаго и съм присъствувал на сборища на българската емиграция. Трябва да кажа, че понякога в чужбина българщината като бит и традиции е по-запазена, отколкото в България. И трябва да помагаме в това отношение.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Златаров.
Има думата народният представител Орлин Върбанов Драганов да развие своя актуален въпрос относно срока за дослужване на курсантите след откомандироване от военното училище по слаб успех към министъра на отбраната Димитър Павлов.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Моят въпрос е относно срока за дослужване на курсантите след откомандироване от военното училище по слаб успех или дисциплинарно.
Уважаеми господин министър, съгласно Закона за всеобщата военна служба в чл. 57 е казано:
"Изключените по слаб успех курсанти се изпращат във войсковите части за дослужване на срока, установен за служба в съответния род войска, като във всички случаи дослужването не може да бъде по-малко от една година."
Великото Народно събрание изменя срока на службата и в бр. 67 от 1990 г. в чл. 24 от Закона за всеобщата военна служба е казано:
"Чл. 24. Срокът на редовната военна служба във Въоръжените сили на Република България и във войските на другите министерства и ведомства е 18 месеца, а за завършилите висше образование - 12 месеца."
Във връзка с решението на Великото Народно събрание за намаляване срока на службата на срочнослужещия състав във Въоръжените сили на Република България министърът на отбраната заповядва да се внесат следните изменения в правилника за висшите военни училища в Българската армия, обявен със Заповед N 61 от 16 юли 1982 г.
Първо, вторият абзац на т. 117 да добие следната редакция: "Във всички случаи срокът на дослужване не може да бъде по-малък от 9 месеца".
Това разпореждане не е изпълнено и в новия правилник за висшите военни училища, обявен със Заповед N 381 от 10.6.1993 г. на министъра на отбраната, в т. 60 е записано:
"60. Отчислените поради слаб успех, незаверен семестър, присъда и собствено желание заплащат стойността на обучението си и дослужват една година".
Вместо новият срок за дослужване - 9 месеца, да се фиксира в чл. 57 от Закона за всеобщата военна служба, това време за дослужване се заповядва с Разпореждане N 51 от 23 август 1990 г. за изменение в правилника на висшите военни училища в т. 117.
На практика се получава следната ситуация от ползуването на правилници и разпореждания, без това да е отразено в закона: в момента, ако се откомандирова курсант и дослужва във войнишки дивизион към военното училище, на основание т. 60 от новия правилник откомандированият курсант ще дослужва по т. 60 не по-малко от 12 месеца. Ако откомандированият курсант дослужва в друго поделение, което не е подчинено или свързано с военното училище, то той има само основание за служба по чл. 57 от Закона за всеобщата военна служба и Разпореждане N 51, което изменя срока на службата на не повече от 9 месеца.
В дадения случай има нарушен синхрон в отделните разпореждания, заповеди и Закона за всеобщата военна служба. Интересно е кое от законните положения в този случай важи.
Да вземем един пример: курсант постъпва във висше военно училище на 1.9.1993 г. В края на първия семестър по слаб успех от 5.5.1995 г. е откомандирован от Висшето военно училище и изпратен да дослужва във войнишки дивизион към Висшето военно училище.
Уважаеми господин министър, моля да отговорите на следните въпроси:
Колко ще дослужва откомандированият курсант след 5 май 1994 г.? Колко ще плаща за обучението си? Какво е законното основание за това, след като той не е завършил висше военно училище? Откомандированите студенти не плащат за обучението си. И последният въпрос - колко ще плаща за храна, след като той в същото време отбива и войнишкия си дълг?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Драганов.
Има думата министър Димитър Павлов.



МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Драганов, дами и господа народни представители! Трябва да ви кажа, че ние винаги се отнасяме с уважение към въпросите, повдигани от народните представители, независимо дали те се отнасят за единичен случай, за един човек, или за основни, принципни, засягащи цялостната дейност на министерството и на българската армия.
Изложените факти в питането Ви, господин Драганов, са абсолютно точни и са верни. Намаляването на срока на редовната служба по чл. 24 от Закона за всеобщата военна служба на 18 месеца от Великото Народно събрание през 1990 г. не променя текста на чл. 57 от същия закон, който урежда дослужването на срока на срока на службата на изключените курсанти от военноучебните заведения поради дисциплинарни провинения, слаб успех или по желание. Дали е била такава волята на законодателя или не, ние не можем да тълкуваме. Ние сме длъжни да изпълняваме буквално законовия текст, който е посочен в чл. 57. Текстът на този член от закона беше в сила до 28 февруари т.г.
На основание решението на Великото Народно събрание тогавашният първи заместник-министър на отбраната и началник на Генералния щаб на армията със свое разпореждане намалява срока за дослужване по чл. 57 от Закона за всеобщата военна служба така, както Вие казахте. Неговото намерение може да се квалифицира като хуманно и справедливо и в духа на приетите изменения, но то не произвежда никакви правни действия, тъй като противоречи на закона, на чл. 57 от същия този закон.
В чл. 60 от Закона за всеобщата военна служба въпросите, свързани с организационната структура, учебния процес, условията за приемане и преминаване на службата у слушателите и курсантите във военноучебните заведения се урежда с правилник, утвърден от министъра на отбраната. На това основание със заповед N 381 от 10 юни 1993 г. министърът на отбраната отменя съществуващия правилник и обявява нов правилник, който влиза в сила от 1 септември 1993 г. В т. 60 на този правилник се указва, че срокът на дослужване е визираният в чл. 57 от стария закон, тоест дослужването не може да бъде по-малко от 1 година, както и отчислените поради слаб успех, незаверен семестър, присъда или по собствено желание, заплащат стойността на обучението. И смятам, че това е напълно законно и коригира разпореждането, което е дадено преди това, през 1990 г., от началника на Генералния щаб.
На конкретните въпроси.
По първия въпрос - откомандированият курсант във вашия пример след 5 май 1994 г. следва по силата на разпоредбата на чл. 57 от Закона за всеобщата военна служба да дослужи 1 година. И той е трябвало да бъде уволнен на 5 май 1995 г.
По втория въпрос - в конкретния случай командированият курсант трябва да заплати разходите само и единствено за обучението. Това е отговорът и на третия въпрос. Той не заплаща издръжката си като военнослужещ за тези 18 месеца, заплащна само за обучението си.
Не мога да ви дам точната цифра, но примерно за 1994 г. само за обучението на курсантите сумата се движи от 40 до 48 хиляди лева и то за тези училища като във Велико Търново, в Плевен - сержантски училища. А за тези, които са във военноморското или във военновъздушното училище, сумите са много по-големи, тъй като се използва и техника. Тоест конкретно трябва да бъда запознат със случая.
Правното основание за това курсантът, който е откомандирован във войските, да заплати разходите за обучение, е чл. 60 от Закона за всеобщата военна служба и Правилника за висшите училища. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 300, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили, новия закон, която казва, че "обучаващите се във военните училища, които не са кадрови военнослужещи, в случаите на ал. 1 възстановяват само разходите за тяхното обучение". Чл. 218, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили, новия закон, предвижда, че освобождаването на обучаваните от военните училища, когато не са изслужили срока на наборна военна служба, дослужват този срок в поделенията на въоръжените сили. Тоест, тук вече не става въпрос нито за 9 месеца, нито за 12 месеца, а за 1 година.
Но тъй като периодът е преходен, новият закон влезе в сила от 28 февруари, а има заварени случаи, в този смисъл за решаване на този проблем е и моята заповед от 6 март за уволнението сега, през март, на набора, за да може да се завършат тези преходящи случаи. И аз съм го решил в духа на новия закон. Тоест, ако един курсан примерно е изслужил 8 месеца, той дослужва само 10-те месеца. Или ако е изслужил примерно досега 17 месеца, дослужва само 1 месец.
Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, приетият и влязъл в сила Закон за отбраната и въоръжените сили е основният регламентиращ документ за бъдещата дейност на Министерството на отбраната. Той изисква изготвянето на редица подзаконови нормативни документи - правилници, наредби, инструкции, които ще регламентират и въведат в практиката всички спорни казуси, които се появяват от многообразната дейност на Министерството на отбраната и българската армия. Искам да ви уверя, че компетентните органи от Министерството на отбраната и Генералния щаб работят усилено по тяхното изготвяне. И съм убеден, че приемането им ще създаде нормативна база за решаването на всички спорни въпроси. Надявам се, че това ще бъде за по-малко време от времето, което беше необходимо на две народни събрания да приемат Закона за отбраната и въоръжените сили. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Драганов, имате думата да изразите Вашето становище към отговора.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин министър, аз съм напълно наясно, че новият закон за армията е в сила, тъй като съм дал повече от 14 страници на машина предложения и мнозинството от тях влязоха в този закон. Разбира се, друг е въпросът дали това беше отчетено от министъра на отбраната, тъй като се каза, че едни депутати са работили, а други не толкова много. Но това е подробност.
Аз ви благодаря за отговора, който давате. Моят въпрос беше продиктуван от това, че има правни проблеми с някои от споменатите курсанти и това е повод да Ви задам този въпрос. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Драганов.
Последно питане. Има думата народният представител Атанас Георгиев Праматаров да развие питането си относно частична приватизация на "Принт АС" ЕООД, Асеновград към министъра на промишлеността Климент Вучев.


АТАНАС ПРАМАТАРОВ (НС): Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! С "Принт АС" ЕООД, гр. Асеновград, Ви занимавах и през м. септември във връзка с неизплатените заплати на около 120 работници и служители. В продължение на три години вече тези работници не са си получили заплатите и добавките към тях. Вие тогава от тази трибуна заявихте, че в най-скоро време, ако заводът не започне да работи както трябва и да функционира, ще приложите чл. 266 от Търговския закон, а в "Държавен вестник" бр. 4 от 12 януари 1996 г. е публикувана Ваша Заповед N РД 21-370 относно откриване на процедура за приватизация на незавършен обект и прилежащ към нея терен на "Принт АС" ЕООД, гр. Асеновград. Когато работниците се заинтересуваха от горепосочената заповед, се установи следното, макар че те се надяваха, че след продажбата на този обект ще започне изплащането на заплатите, които им дължеше дружеството. До момента на издаването на Вашата заповед такъв парцел от 3 хил. 360 кв. м не съществува самостоятелно. На 13 декември 1995 г. управителят на дружеството подава молба за обособяване на парцела като самостоятелен. Преписката за разделяне на имота на два парцела е подписана от кмета на Община Асеновград на 22 декември 1995 г. Продажбата е осъществена на 28 декември 1995 г., като предложеният парцел е вече 3 хил. 830 кв. м.
Въпросите ми са следните, господин министър.
1. Кое наложи издаването на заповед за частична приватизация, след като в предишния си отговор на моето питане заявихте, че ще бъде приложен чл. 266, т. е. ликвидация?
2. Защо заповедта за приватизация, е публикувана в "Държавен вестник", след като продажбата вече е извършена, и намерен ли е най-изгодният купувач, направен ли е правен анализ за доказване на собствеността, а също така изборът на най-добрата оферта?
3. След като в заповедта е посочено, че 80 на сто от приходите остават в дружеството, къде са тези средства и защо дружеството не е започнало изплащане на заплатите, които дължи на тези работници?
4. Уважаеми господин министър, известно ли Ви е, че "Принт АС" ЕООД, Асеновград, е построен върху земеделски земи на собственици, възстановени с решение от Поземлената комисия в гр. Асеновград? Как ще бъдат обезщетени тези собственици, защото те де факто бяха лишени от участие в приватизацията на горепосочения обект?
Благодаря Ви за вниманието, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Праматаров.
Имате думата, господин Вучев.
МИНИСТЪР КЛИМЕНТ ВУЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Праматаров! Действително с моя заповед РД 21-370 от 10 ноември 1995 г. е открита процедура за приватизация на един незавършен обект в "Принт АС", Асеновград, и е упълномощен управителят да осъществи продажба чрез преговори с потенциален инвеститор. Заповедта е подписана с оглед тежкото финансово състояние на дружеството и липсата на перспектива за използване на незавършения обект. Опитахме се да спасим предприятието. Заповедта се изпълни, изготви се правен анализ, оценка, при това при спазване на изискванията на Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация. Нещо важно: в правния анализ на обекта няма данни за реституционни претенции към земята, на която е построен. Сделката се сключи при спазване на всички изисквания на Закона за приватизация и от определените оферти за купуване на обекта беше избрана най-добрата.
Наистина според заповедта съгласно раздел девети, ал. 5 от Закона за приватизацията 80 на сто от приходите от продажбата са оставени на разположение на дружеството. Беше планирано тези пари да се използват за инвестиции, да се съживи предприятието и да се изплатят заплатите. Не можахме да спасим предприятието. Не успяхме. Анализът на състоянието показа, че няма възможност да се реши този въпрос. Има нещо, което може би не знаете - в последния момент възникна един неосчетоводен тежък дълг от милион и двеста хиляди долара, който направи ситуацията практически неспасяема.
Затова със Заповед РД 26-01 от 15 януари прекратих чрез ликвидация "Принт АС", Асеновград. В процеса на ликвидацията всички кредитори, в това число и хората, работещи и работили там, неполучили заплати, ще бъдат удовлетворени, ще си получат заплатите. Нещо, което нас ни затрудни като ръководство - с решение на общинската поземлена комисия N КЗ 10 от 12 декември 1994 г. на основание на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е възстановена собствеността върху 36 декара незастроени площи от терена на дружеството на бивши собственици. Това е факт. Така основната част е удовлетворена.
Има едно писмо от 20 май 1995 г., където Община Асеновград уведомява дружеството, че на основание чл. 18, ал. 2 от Закона за приватизация са постъпили искания от трима бивши собственици с общо 4,5 декара. В процеса на ликвидация има възможност това също да бъде отработено.
Господин Праматаров, това, че заповедта съм подписал примерно през ноември, а пък излезе в "Държавен вестник" през януари, това е така. Това е много неприятно, но не е фатално. Това, че липсват реституционни претенции в правния анализ, а действително има такива претенции, това е решимо. Ще се видим с кмета на Асеновград, ще го решим. Нерешимото е това, че изтърваното предприятие не можахме да го спасим.
Господин председател, завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Праматаров, имате думата за до два уточняващи въпроса и да изразите становище по отговора.
АТАНАС ПРАМАТАРОВ (НС): Аз няма да задавам уточняващи въпроси, господин Вучев, но ме навява на мисълта, ако проследим хронологията на времето, как се е бързало тази площ да бъде обособена като самостоятелен парцел, а и стойността, на която е продадено предприятието - това са 1080 кв. м застроена площ "С" с 3,5 дка земя, продадена за 3 млн. и 50 хил. лева. Струва ми се тази цена толкова смешна! Аз съм виждал това място, запознат съм с този цех и за съжаление Вие твърдо заставахте на позициите на работниците и за ликвидацията на това дружество. Вие добре сте запознат и с тежкото финансово състояние, знаете колко милиона дължи само към кредитори, банки-кредитори, а сега и тази нова сума. И не знам, след като се изплатят тези суми, ще остане ли нещо за работниците и кои ще ползват този приоритет.
МИНИСТЪР КЛИМЕНТ ВУЧЕВ (от място): Най-напред е държавата, после са кредиторите и след това - работниците.
АТАНАС ПРАМАТАРОВ: И накрая работниците сигурно ще пият по една чаша студена вода, господин министър. Благодаря Ви все пак за отговора. Аз съм доволен от това, което ми съобщихте като факти, но не вярвам да бъдат доволни работниците, след като чуха и във Вашия отговор, че те остават на последно място. А самото предприятие не струва толкова, колкото са му дълговете в настоящия момент. Това, че имат съдебно решение, това, че имат спор с банки-кредитори, естествено не може да оправи нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Праматаров.
С това приключи парламентарният контрол.
Продължаваме дискусията по Законопроекта за изменения в Закона за местните данъци и такси.
Има думата по процедурен въпрос господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Тъй като явно се вижда, че преминаваме от един вид заседание в друг вид заседание, макар и в рамките на едно заседание, от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили ние искаме проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нямам основание да правя проверка на кворума, тъй като остава половин час до редовното време и не сме имали почивка. Кворум има.
Междупрочем на СДС остават 6 минути от времето, на Демократичната левица - 3 минути, така че имаме реална възможност до 14 часа да приключим и да гласуваме закона.
Има думата госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Точно затова вземам думата, госпожо председател, тъй като до края на работното време има половин час и най-вероятно парламентът ще гласува закона в рамките на работното си време. Все пак обаче съществува някакъв риск за няколко минути да излезем извън работното време, затова предлагам да се удължи работното време до гласуването на този закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата госпожа Михайлова.


ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние, разбира се, не сме съгласни да се удължава времето. Но правя и още едно процедурно предложение - преди гласуването да се извърши и проверка на кворума. Защото така, като поглеждам в залата, ми се струва, че няма кворум.
Моля Ви да се разпоредите!
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Половин час вече.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това, че половин час няма, но сега понеже и предстои гласуване, да се извърши и проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нека не губим време. Чрез гласуването за процедурното предложение, на практика ще се извърши и проверка на кворума.
Направено е предложение да се удължи времето след 14,00 ч. до приемане на законопроекта на първо четене, но не повече от 2 часа.
Моля, режим на гласуване.
Колеги, имаме половин час, в който можем да приключим.
Казах ви, че имат: 6 минути - СДС и 3 минути - Демократичната левица.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 131 народни представители, за - 124, против - 4, въздържали се - 3.
Приема се процедурното предложение.
Има думата господин Васил Гоцев. Шест минути от редовното време и възможност за удължаване с 10 минути.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, дами и господа народни представители! На мен ми се струва, че този законопроект трябва да го гласуваме поименно. И вероятно нашата парламентарна група ще поиска това да стане така. Затова, защото българският данъкоплатец трябва да знае кои са народните представители, които увеличават данъците му по един наистина вече непоносим за него начин. (Реплики от блока на мнозинството)
На ваше място бих бил по-коректен към онези български граждани, които бяха ограбени преди 45 години от същата партия, на която сега сте правоприемник. Но нека да не политизираме нещата.
Аз искам да се спра на няколко неща, които са социално несправедливи и правно абсурдни. Нещо, което колегите-юристи тук несъмнено ще споделят, ако рекат да кажат това, което мислят.
Едва ли някой може да твърди, че е социално справедливо и поносимо да увеличиш един данък 25 пъти. А че не говоря наизуст, цитирам чл. 6 от съответното Приложение N 1, което казва: "Данъчната оценка за сгради или за части от сгради, които не се използуват за жилищни нужди, се увеличава 5 пъти". И като имаме предвид, че ако сградата е в град София, където също се увеличава 5 пъти, простата сметка, която може да направи всеки, който е учил да умножава, е, че 5 по 5 прави 25.
Следователно, онзи, който има един лекарски кабинет в София, един зъболекарски кабинет в София, което не е жилище и не се използува като жилище, ще трябва да плати данък сгради 25 пъти повече, отколкото е определил миналия път.
Аз не знам дали това е въпрос на цвят и не знам дали ще има и човек, гласувал, или член на Българската социалистическа партия, който да го приеме. Защото липсва разпоредба, че това се отнася само за тези, които са гласували за Съюза на демократичните сили.
Второто нещо, което вече е правното недомислие е, че наистина се създава един закон за данък с обратно действие. Тук се говореше, че това не е така. Но ето на, че това, което се говори, не отговаря на истината.
Чета преходния, последния текст от закона, и казва, че данъкът влиза в сила, или законът влиза в сила от 1 януари 1996 г. Ние се намираме в 15 март. Следователно, за месеците януари, февруари и дотогава, до когато се гласува на второ четене, ако за тези месеци се приложи тази разпоредба, както го пише в закона, освен, ако се приеме нещо друго при гласуването на второ четене, ще трябва също така да се плати завишеният данък.
И аз питам. Този, който има един апартамент, за който сега ще трябва да плати 25 пъти данък повече, защото го използува за зъболекарски кабинет, в който може и да няма много клиенти, ако знаеше, че данъкът ще бъде такъв, нямаше ли да прекрати тази дейност, да сложи една кушетка и вечер да спи вътре, за да бъде жилище?
Колегата Премянов се смее, защото той е юрист и, защото той сигурно мисли, като правник по тези неща, независимо какво ще изрази като председател на парламентарната група. Но аз мисля, че той няма да се противопостави на това.
Следователно, приемаме единен закон, който българският данъкоплатец трябва да знае, че го обременява и със задна дата.
По-нататък. Имаме две тарифи, които представляват данъчна оценка на имота и, които са различни в едната им част - за данък сгради и за данък наследство. Ами, елементарно е, че една данъчна оценка трябва да бъде еднаква за всякакъв вид данък, щом като е данъчна оценка. Иначе стигаме до един абсурд.
А вижте сега какво става! В тази наредба, където се говори за застроените места, оценката на незастроените места в някои райони, е различна от оценката на незастроените места за данък наследство. За данък сгради е по-висока, за данък наследство е по-ниска. Кое от двете е вярно? Ако трябва да бъде едно - или по-голямото, или по-малкото. Но е абсурдно за два данъка данъчната оценка да бъде различна.
Нека да отидем към този текст, на който доста хора се спряха. Това е чл. 6 - "Данъчната оценка за сгради се увеличава, ако не е за жилищни нужди 5 пъти".
Тук господин Стоилов много откровено каза, че се касае за един нов данък общ доход. Той просто откровено го заяви. Аз не очаквах такова заявяване.
Следователно, ние въвеждаме данък върху дохода по два различни данъка. Единият е данъка общ доход, а другият е данъкът, както го нарече, върху средствата за производство. Но ние, ако слагаме данък върху средствата за производство, това може да има смисъл, само ако ги сложим върху всички средства за производство. Тоест, и върху трактора, и върху машината, и върху зъболекарския стол, а не само върху помещението. Това също така е недопустимо и също така от правно гледище е абсурдно.
Аз вече се спрях, че определението "ако се използува за жилищни нужди", е също така неточно. Ами, ако не се използува за нищо?! На Х гражданин ще предстои да се ожени сина му или да се омъжи дъщеря му и той докато стане това събитие, държи апартамента си празен. Тук господин Стоилов ще ни посъветва - ами има много хора по жилище, те трябва да бъдат заети. Ами, господин Стоилов, дайте да въведем Закон за настаняване! Такъв закон в България имаше и той седя до 1968 г. След 1968 г. дори тогавашната власт отмени този закон.
Следователно, няма чрез данъчни ставки да стимулираме хората как да използуват собствеността си, защото това вече е и посегателство върху правото на собственост. Този празен апартамент, от който не се взима нищо, ще трябва да плати в София 25 пъти данъка в повече.
Ами онези, за които каза, че не бива да се плаче, а вие ги нарекохте с неприличната дума, която чух от устата Ви "реститутките" и, които получиха полуразрушените халета на фабриките, които опропасти една партия? Тези хора, които не могат с нищо да използуват имотите засега и все още ги държат празни, ще трябва да платят и те такъв данък, и вече толкова пъти по-висок, колкото зависи от населеното място, където се намира мястото, където живеят. Ами зъболекарят, който ще има кабинета си, ами адвокатът, който ще има кантората в сградата, в която живее? Ами, ако в едната стая спиш, а другата я ползуваш за зъболекарски кабинет? Как ще се определи всичко това?
Аз се надявам на разума, който не вярвам да не надделее чак толкова, че законът да не се приеме на първо четене. Левицата ще го приеме. Ще го приеме дори с риска, че данъкоплатците й ще знаят, че ще бъдат излъгани за онова, което им беше обещавано - намаляване на данъците. Ще го приеме, защото се прие един бюджет, заложен върху бъдещи данъци, а не върху съществуващи данъци, но аз вярвам, че юристите в левицата поне ще настояват да се изчистят при второто четене тези неща, които просто са абсурдни!
Разбира се, ние от Съюза на демократичните сили ще гласуваме против!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Автоматично включих продължението - две минути използвахте от него, освен редовното време.
За реплика думата е на проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да употребя няколко числа, за да стане ясно все пак за какво е тази голяма дискусия около рязко увеличения данък, който би трябвало да плащат според някои колеги отделни данъкоплатци.
Господин Гоцев, 25 пъти се увеличава данъкът спрямо оня стария размер, който Вие и аз като хора държащи средни жилища, примерно от 80 - 85 квадратни метра - мисля, че Вие не живеете в 250 квадратни метра, може и да живеете...
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Живея в голямо жилище, наследено от прадядо ми!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Вие бяхте на друг етаж в социалната стълбица. Но за тези обикновени, стандартни апартаменти данъкът беше 23 лева и половина. Той се увеличи през 1993 г. Миналата година тази категория жилища плащаха по 80 - 90 лева. Сега, при новите ставки, господин Гоцев, този данък става 260 - 280,а в най-крайния случай до 300 лева. Петкратно по-големият данък, който бих платил аз за моето жилище, ако то бъде използвано за нежилищни нужди, господин Гоцев, е 1200 - 1500 лева. Толкова много плач за страшно големия данък, съгласете се, се разминава с числото на онова, което ще платите, ако този апартамент като цяло бъде използван за стопански цели. Според мен наистина е оправдано да се говори в този оспорващ тон, когато се иска увеличение на данъци, но с такива страхове да плашите гражданите е неоправдано. съгласете се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Други реплики? - За реплика има думата господин Кирил Желев.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Може би още няколко цифри да кажа, за да може народните представители да се ориентират, както разбира се и господин Гоцев.
Господин Гоцев, напразно - хората и без това са достатъчно подтиснати - се опитвате да ги смачкате и Вие с това, че поредния данък ще се отрази толкова жестоко върху самите тях.
Ще ви дам цифрите за магазин в София, който е построен 1996 г. При данъчна оценка на 80 квадратни метра магазин 761 хил. лева, общия размер на данък сгради е 1523 лева. Става дума за помещения и сгради, които се ползват по този начин, както казахте вие, не за жилищни нужди. Идеята, която е заложена в законопроекта е съвсем различна - хората, които ползват сградите за жилищни нужди да ползват пет пъти по-облекчени условия. Това е идеята, която е заложена в законопроекта!
Сега ще ви дам още няколко примера, за да могат народните представители и хората, които ги интересува да знаят какви са разликите.
Апартамент в София - при 80 квадратни метра жилище при данъчна оценка 176 хил. лева - нова данъчна оценка - досегашния данък, който е плащал гражданина е бил 83 лева. Сегашният данък сгради е 353 лева. Говорим за цяла година.
При апартамент в Перник за жилище с квадратура 80 квадратни метра, данъкът който е бил плащан досега е 83 лева. Новото предложение е за 229 лева за цяла година.
Когато става дума за офис, апартамент, който се ползва за офис в Перник при досегашно плащане 83 лева, то този данък сега ще бъде 1062 лева.
Това, което бих искал да ви кажа е, че начинът, по който се опитвате да спекулирате с пъти увеличение е свързан с ниските пазарни цени, несъобразените икономически условия, данъчни оценки, които са достатъчно остарели във времето.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Други реплики има ли? - Не.
Господин Гоцев има право на дуплика.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Благодаря на двамата, които взеха реплика. Цифрите, които посочиха, показват защо мнозинството попречи този дебат да се даде по телевизията! Цифрите наистина потвърждават това, което казваме - данъкът се увеличава на места с 25 пъти!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Лилян Сираков от демократичната левица.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Само с няколко думи ще се опитам да изложа няколко правни аргумента по необходимостта и единствената правна възможност да се решат проблемите с този закон и да кажа, че към настоящия момент липсва всякаква друга възможност да се събира този данък.
В началото на заседанието, сутринта господин Венцеслав Димитров започна с една ключова дума: "голям скандал", "грандиозен скандал" и така нататък. Действително ключовата дума е "скандал". Но откъде тръгва този скандал?
Имаха интерес хора да го предизвикат. Направиха възможно да го предизвикат като се включиха и представители на различни институции без да беше необходимо това да се прави по този начин.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: А по кой начин да стане?
ЛИЛЯН СИРАКОВ: Ще обясня.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Като не разбирате, слушайте!
ЛИЛЯН СИРАКОВ: Кога е приет този закон? При всички случаи преди приемането на тази Конституция, която действа сега. Никой не обърна внимание на решението на Конституционния съд, че той за първи път се произнася по конституционосъобразност на текст, приет преди действието на тази Конституция. С поредица определения 1992 г. Конституционният съд отказа да се занимава с конституционосъобразност на текстове от закони, заварени от Конституцията с единствения мотив, че самата Конституция тях ги обявява за такива и преустановява тяхното изпълнение. Всички мотиви на това решение от тази година са напълно в духа на мотивите на онези определения, които прекратиха делата.
Какъв е изводът? - Че още с приемането на новата Конституция в тази част законът вече е спрял да действа. Обаче се прилага! Чие беше задължението да направи необходимото да се уреди тази материя? Обвинява се настоящия финансов министър, че прави този скандал, а ми се струва, че задължение беше на първия финансов министър, избран след приемането на тази Конституция да внесе законопроект за уреждане на тази материя, за да може да събира данъци. Той е събирал данъци без да е уредена тази материя!
Има един интересен момент - какво е било положението сега, когато се отмени законът? Какво става с нормативните актове, които са издадени за негово изпълнение? Питам юристите - имало ли е съмнение дали автоматично не спира прилагането на тези поднормативни актове? Аз мисля, че такова съмнение няма. Практиката на Върховния съд е трайна и стабилна и за да няма никакво съмнение чл. 13 от Закона за нормативните актове е казал, че когато се отмени един закон или част от закон, загубват сила и нормативните актове, издадени за неговото приложение.
Какво следва от това? Някои се опитват да развиват идеята, че ние имаме уредена материя с постановление, издадено преди това постановление - 254.Не може да има такова положение. След като един закон е престанал да бъде закон, всички актове, които са издадени за неговото приложение спират да се изпълняват. Тоест, имаме неуредена материя. Единственият начин да се събират данъци и този данък да се събира е закон и евентуално, ако се създава нормативен акт за приложението му и за определяне на данъка, то трябва да бъде с постановление. Така че - говори се тук, че осъден бил финансовия министър, осъдено било правителството. Няма такова нещо! Дайте да видим кой е осъденият в случая затова, че е допуснал 5 години конституционния текст, обезсилен от самата Конституция, че се изпълнявал, а ние да говорим, че сега са осъдени... Ами къде бяха тези господа, които 5 години бяха в парламента, бяха председатели на комисии, които трябваше да уредят тези въпроси, трябваше да направят необходимото да има правна уредба, не сега тук, точно по тези въпроси да развиват демагогия!
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: А къде бяхте вие една година - нали имате 125 човека!
ЛИЛЯН СИРАКОВ: Нашият дял от вината си е наш дял.



Въпросът е не е ли общ пропуск? Защо трябваше да се хвърля вината само върху един финансов министър? И трябва ли все пак да се уреди тази материя, за да говорим непрекъснато, че това е скандално, че това се прави с цел ограбване на хората и така нататък.
Според мен, когато говорим за обратно действие на закона, тук няма никакво обратно действие. Ако приемем с много усилие, че решението на Конституционния съд е допустимо, защото според неговата практика това е недопустимо, най-много Кон¬с¬ти¬ту¬ци¬он¬ни¬ят съд можеше да каже: тази норма не действа по силата на самата Конституция или ако трябва изрично да се каже така: признавам за установено, че е обезсилено от самата Конституция, за да няма съмнение. Но да го обявява за неконституционен текст, заварен от Конституцията, това вече е парадокс, който според самата практика на Конституционния съд вече е необяснимо.
Но да приемем, че решението на Конституционния съд е нормално решение като всеки един закон, който е издаден по време на действие на тази Конституция, тоест има действие занапред. Какво е положението към 9 февруари 1996 г.? Кои правила са се прилагали до този момент? Защото до този момент са се събирали данъци и от този момент имаме неуредена материя въобще.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Не е вярно!
ЛИЛЯН СИРАКОВ: Как да не е вярно?! Така че, не става въпрос за обратно действие, а за уреждане въобще на правила за събиране на данък сгради за тази година. И напълно на законно основание трябва да се запише, че има действие за тази година, тоест от 1 януари. Иначе ние имаме правно неуредена материя.
Интересно е какво е положението с това, което е събирано досега. За мен е било въпрос на фактически отношения между граждани и държава. Всеки гражданин е имал право, и сега, ако не го уредим, има право да каже: този данък няма да го плащам, няма закон за този данък. И никой съд няма да го осъди и да го накаже да плати този данък. Бъдете сигурни в това.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Реплика? Имате думата. Има думата господин Будимов за реплика.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Си¬ра¬ков, уважаеми колеги! Аз не искам да влизам в дебрите на правото. Само ще кажа, че вие тук споменахте нещо, което абсолютно не е вярно. Ако Парламентарната група на демократичната левица, която наброява 125 човека от общо 240 членен парламент, то още след спечелването на изборите миналата година на първото, на второто, на петото заседание след като се приеме правилника, вие трябваше тази празнота да я запълните. Няма защо тук да прехвърляте топката в другите. И аз сега си задавам въпроса защо тогава вие не го направихте. Защото току-що бяхте взели властта и не искахте веднага да се набутвате вътре и да изглежда пред хората вашият облик като на партия, която едно говори, а други върши. И той като сега вече мина достатъчно време, вие сега го внасяте. Ще се приеме законът, знам много добре това. Но много бъркате. Обърнете внимание, че още Великото Народно събрание освен своята задача - изработване и приемане на Конституцията, извършваше и други дейности. И там, където вие имахте още по-тотално мнозинство, можехте да решите и този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
За втора реплика има думата господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Абсолютно несъстоятелно е, че има такава празнина и като че ли изобщо закон няма, господин Сираков. Ако това беше така, не знам какво правим в момента. В момента имаме за¬кон за изменение на закон. Ако не съществува закон и правна разпоредба, която да е в сила, в момента това, което правим, е абсолютно правно нищо. Просто е смешно. Ако цялата ваша логика е вяр¬на, а тя изобщо не е вярна, такова нещо изобщо не съществува, в крайна сметка направете нов закон. И това трябва да стане, това трябва да се стори. Нов закон, да. Но не защото няма закон, а защото трябва да се направи нов закон, да не кърпим дупките, да не слагаме кръпки върху стари кръпки, това е въпросът. Иначе авторитетно говорите тук, използвате правни термини и толкова. Но Конституцията че е отменила тази материя със сега съществуващите разпоредби, това просто не е така. Иначе онова, което си позволихте, което направихте, беше с постановление да отменяте закон. Тоест, пак вие знаете, че има закон и се опитахте да го отменяте с постановление на Министерския съвет и Конституционният съд ви каза докъде трябва да се стигне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Други реплики? - Няма. Имате право за дуплика.
Тя не се отчита и затова не би следвало да се лишавате.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Госпожо председател, ще ме извините, само две думи като дуплика. Първо, господин Шопов, обърнете внимание, че това е закон за допълнение. Тоест запълваме празнина. Значи закон си съществува, ние допълваме правната празнота.
Втория момент - защо не го направихме миналата година. Защо смятате, че не беше възможно да стане това? Ние можехме да запълним тази празнота без да изменяме тарифата. Защо смятате, че непременно е могло да стане с увеличение на данъка?
ИВАН БУДИМОВ (от място): Тогава защо не го направихте?
ЛИЛЯН СИРАКОВ: Защото сега моментът е такъв, животът стигна до такава степен, инфлация и т. н., че трябва да стане.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Защото тогава току-що бяхте взели властта и не искахте...
ЛИЛЯН СИРАКОВ: Не е вярно това. Можехме спокойно да го направим без никакъв проблем с нашите избиратели, защото можеше да се допълни празнотата в закона със същата тарифа, която е действала миналата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нали сега е взето решението на Върховния съд и Конституционния съд? Само губим време.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Най-напред искам да изкажа своето дълбоко възмущение от непристойната обида, която беше нанесена от тази трибуна на Конституционния съд на Република България. Той беше обвинен, че изпълнява някакви партийни поръчения. А защо не го обвинявате този съд, когато той отхвърля нашите искания да обяви за противоконституционни някои текстове? Имам предвид по Закона за концесиите, имам предвид по списъка на подлежащите на приватизация предприятия. Защо тогава не го обвинихте, а започнахте да се аргументирате с неговите решения? Ние също имаме основания да бъдем недоволни от някои решения на Конституционния съд. Но никога няма да дръзнем да посегнем на неговия авторитет, защото той е авторитет на върховния пазител на Конституцията в тази страна.
Аз моля да осъдим тук обидата, която беше нанесена на тази върховна институция в България.
Аз по закона особено много няма да говоря и няма да коментирам. Ще се спра само на прочутия чл. 6, който постановява, че оценката на сгради, които не се използват за жилищни цели, се увеличава пет пъти. Впрочем не само на сгради, но и на части от сгради.


Сега представете си абсурда: една двуетажна къща, на която първият етаж се използва за жилище, а вторият етаж е даден, да кажем, за някакъв офис. Тази къща се цени два пъти: един път се цени по едната тарифа, вторият път се цени по тарифа пет пъти по-голяма. Ами, това е един абсурд, това е нещо смешно. Защо се прибягва до това? Защото никой не може да поеме риска да обложи с различна тарифа сгради според тяхното предназначение.
В теорията на финансовата наука съвсем ясно се разграничават имуществените данъци от данъците върху дохода. Вие облагате по-скъпо известни сгради, защото били използвани за стопански цели, да го кажем най-общо, поради предпоставката, че от тях се получава повече доход. Ами, ако тези сгради не се използват? Знаете ли в страната колко магазини има, които не се използват? И вие веднага ги облагате с петкратно по-голям данък. Защо? Какъв смисъл има? Това е една частична нова национализация на тези хора, които са си възстановили собствеността и още се лутат как да я използват.
Има маса такива постройки, каза ви господин Гоцев. Просто един човек за известно време не си използва сградата за жилищни цели без да преустройва нейното предназначение. Защо ще го облагаме с по-висок данък? Помислете! Това е едно огромно посегателство към правата на хората, едно принудително намесване в начина, по който те използват своята собственост, което е много съмнително дали е разрешено от нашата Конституция.
Аз пледирам да отменим този текст и да обложим всички сгради само по един начин, с един данък, който отговаря на естеството на всеки имуществен данък. А ако някои сгради се използват за стопанско предназначение и от тях се реализира допълнителен доход, ами, този доход вие го хващате по чл. 13, ами, този доход вие го облагате допълнително. И колкото е по-голям доходът, толкова по-голям ще бъде и данъкът. Но недейте да нарушаваме отново основни принципи, да посягаме отново на правата на гражданите. Престанете с това злоупотребление с правата на хората. Ние не можем да ги игнорираме. Ние сме се подписали и сме се заклели в една Конституция, която говори за равнопоставеност на гражданите, която зачита всички права на тези граждани. Недейте, моля ви се, да посягаме върху тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА : И аз Ви благодаря. Вместихте се точно във времето.
И останаха на Парламентарната група на демократичната левица 2 минути без 20 секунди. Господин Фидел Косев иска да ги ползва. Той вече тръгна.
ПАВЕЛ ШОПОВ (от място): СДС няма ли още?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има 30 секунди. Ако можете лаконично да говорите...
ПАВЕЛ ШОПОВ: Може, може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не сме се научили още на лаконично говорене.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Не ме подсещайте, все още съм млад да помня.
И така, двете основни части на спора: процедурата и съдържанието.
По процедурата. Браво на колегите Джеров и Димитров. Те спечелиха един много сложен процес. Спечелиха го срещу гражданите. Всичко отиде в ущърб на гражданите. Останаха хората, защото ги накарахте да се редят не два, не три, а хикс пъти по опашки и защото ги излъгахте, че трябва да плащат по по-ниската тарифа. И защото вашата политика е насочена тъкмо така. Вие искате да свалите правителството на Виденов на всяка цена.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Да, да!
ФИДЕЛ КОСЕВ: Не за цената на хората.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Не, не!
ФИДЕЛ КОСЕВ: И това ще ви го кажат по-нататък при следващите избори.
По съдържанието. Трябва ли да се увеличи ставката? Трябва ли да се увеличи размерът на данъка за 1996 г.? Трябва ли да стане за София за един 80-квадратен апартамент от 63 на 360 лв., а за село - от 60 и няколко на 90 и няколко лева? Трябва!
Защото спомнете си кой управляваше в София! И защо сега трябва да се харчат 360 лв. в сравнение с 60-те лева миналата година. Не забравяйте, че тези пари отиват в общините, отиват, за да си решат те проблемите - дупки янчулевки и т.н. ги кръстиха хората. Не забравяйте, че заради тези янчулевки и заради този канализационен подход на вашия кмет се налага сега да плащам по-голяма цена. И го кажете на хората - че заради това плащат по по-висока ставка, а не заради нещо друго.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Пак ли ние сме виновни?
ФИДЕЛ КОСЕВ: В заключение, Муравей Радев ни кара да повишим нашето самочувствие като се противопоставим на правителството. Господин Радев, самочувствието не е в това да вземете решение, което да стисне общините за гърлото. Самочувствието е в това да вземете трудното решение, да застанете зад него и да решите проблема на общините. Другото е псевдодемокрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Приключи дискусията.
ПАВЕЛ ШОПОВ (от място): Само за 30 секунди!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма да можете 30 секунди, господин Шопов. Добре, тъкмо той ще има още 2 мин. да говори след Вас. А Вие за 30 секунди. Това е въпрос на тактика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Дали дупки фиделкастровки, фиделкосевки или дупки-янчулевки е друг въпрос. Струва ми се дупки-фиделкосевки и фиделкастровски, в това е цялата работа. Ама от думите на господин Косев пак отново личеше супернаглостта на комуниста. (Шум и реплики в блока на мнозинството) Това е! Един закон, който отново работи за обедняването на хората, за изпразването на джоба им и вината за това е на Конституционния съд. Вината е на Конституционния съд, защо? Защото Конституционният съд си е свършил работата - да отмени постановлението на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е всичко. Отново гьонсуратлък на фиделкосевци и на фиделкастровци. (Шум и реплики в блока на мнозинството, ръкопляскания и възгласи: "Браво!" в блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Косев, имате право на още 2 минути.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Да влезе дежурният психиатър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какво стана сега? Ползва ли си правото или си търси картата? Добре, приключи. (Шум и реплики в залата)
Моля ви да се успокоите. Предстои да гласуваме Законопроекта за допълнение на Закона за местните данъци и такси - първо четене.
Моля за извинение, нека да чуем господин Бисер Славков - заместник-министър на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, предложеният проект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси е мотивиран в няколко момента.
На първо място искам да припомня, че ставките, които сега се предлагат да бъдат изменени, бяха изменени през 1993 г. с Постановление N 243 на Министерския съвет и с това изменение средно увеличението на нормите на данъчните оценки беше десет пъти.
В сравнение с предходната база, която беше към 1951 г., при една инфлация, официално оповестена по данни на Международния валутен фонд от 600 на сто, сами забелязвате, че увеличението беше многократно по-малко и по същество тази оценка изостана от проинфлационното влияние към този момент.
От 1993 г. с новото предложение, което се прави, средното увеличение във функционалните отделни групи типове е 2,5 до 3 пъти. Ако това се съпостави с официалната инфлация, която е отново отчетена в периода 1993 към момента 1996 г., от които само ще спомена, че 1994 г. е 122 на сто, веднага може да се направи едно заключение, че реално увеличението компенсира по същество това проинфлационно влияние в рамките на тези две години.
На второ място, моля да се има предвид, че предложените изменения в нормите на данъчните оценки по същество не променят нито ставките в промили, които са в чл. 9 от закона, нито ал. 3 на чл. 9, която гласи, че дължимият данък, когато оценката на недвижимостите е след 1 януари 1991 г., се плаща в половин размер.


На тази основа веднага може да се направи една съпоставка, от която да стане видно, че предвиденото увеличение съвсем не е в такива размери, каквито тук бяха очертани на няколко пъти. Аз имам една таблица, която ще предоставя на вашето внимание, за да се направи веднага една съпоставка и в случаите, когато увеличението е с пет пъти за жилища, които се отдават под наем, както и увеличението с още пет пъти, когато се отдава за ползване за стопанска дейност.
Искам да спомена дори само някои от функционалните типове, за да не ангажирам повече вашето внимание. Например, за София с предвидения проект данъкът става 323 лв. срещу 65 лв., или това е увеличение с 258 лв. Това увеличение е за един апартамент от 80 квадратни метра, който е по стандарти за изчисляване на кубическите метри и в него също не е предвидено овех¬тя¬ва¬не¬то. Овехтяването е предвидено минимално на три на сто, когато започва след изтичане на петгодишния срок, в кой¬то не се налага данък, и стига максимално до 30 на сто овехтяване, когато вече сградата е на 60 и повече години. Тоест, в този случай в София на практика ще се заплати по-малко дори и от 200 лв. данък сгради при това увеличение, което се предвижда с този проект. Ако това съпоставим и с възможността данъкът да се плаща на вноски, реално това означава, че на тримесечие се падат по 50 лв. за едно стандартно жилище в София, където е най-голямо увеличението.
Искам да дам един пример и от последната група на функционалните зони, които са шест, седем и осем - това са по същество селата, - където на практика този данък, когато се ползват жилищата, става 94 лв., а е бил 63 лв. Тоест, имаме само едно увеличение от 31 лв. за година. Или ако разпределим отново сумата на тримесечни вноски, мисля, че нещата показват едно съвсем нормално увеличение в данъчната оценка, а оттам и в размера на данък сгради.
Искам да дам подобни два примера и когато този сграден фонд се ползва за стопански цели, тъй като там безспорно е предвиден по-голям размер на увеличението. Отново ще дам примери от двата края на тази таблица. За София с увеличението става 1613 лв. срещу 65 лв., които са били дължими досега, тоест 1548 лв. за една година за тези 80 квадратни метра, ако се ползват за стопански цели. Отново искам да споделя, че тук не е предвидено това изхабяване, което, нека не забравяме, че особено при тези по-стари имоти е 30 на сто. На практика данъкът става към 1200 лв. годишно. Тоест, не считаме, че от гледна точка на извършване на стопанска дейност за мащабите на София подобно увеличение на данъците трябва да се третира като драстично и може наистина да бъде пречка за извършване на някаква дейност.
Ако обърнем внимание на последния функционален тип, то тук имаме едно увеличение от 407 лв., тъй като данъкът става 470 лв. срещу 63 лв.
Искам да уведомя уважаемите народни представители, че тези ставки са съгласувани с по-големите общини. По-големите общини - София, и Пловдив, и Варна, и Бургас, и Габрово, и Плевен, и Стара Загора - всички са потвърдили, че приемат тези ставки като едно нормално увеличение, което би осигурило местните приходи в частта на местните бюджети. Нека не забравяме, че с бюджета за 1996 г. приходите от данък сгради сто на сто вече отиват в приход на местния бюджет. Това разпределение, което съществуваше до миналата година и за жилищния сграден фонд, и за общините, се премахна и на практика с това се цели едно равномерно обезпечаване на приходи за местните бюджети.
Заедно с това, разбира се, искам да подчертая и още един момент, че с изменението в нормите на данъчните оценки фактически се отива и към изменение на такса "Смет". В това отношение трябва да призная, че увеличението е двойно в абсолютна сума спрямо това, което аз цитирах тук като увеличение в абсолютна сума на данъка върху сградите. Именно тези обстоятелства моля да имат предвид господата народни представители в предложения вариант за изменение на частта "Данък сгради". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря, господин Славков.
Пристъпваме към гласуване. Моля, режим на гласуване. Гласуваме на първо четене Законопроекта за допълнение на Закона за местните данъци и такси.
От общо гласували 189 народни представители, за - 123,против - 66,няма въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Следват съобщения:
Новопостъпилите питания за периода 8 март - 14 март - от народния представител Лъчезар Тошев към Любомир Начев, министър на вътрешните работи относно контрола на МВР върху агент-провокаторите на бившата Държавна сигурност и питане от народния представител Владислав Костов към Светослав Шиваров, заместник-председател на Министерския съвет и министър на земеделието относно кризисното състояние на животновъдството.
Съобщения:
Икономическата комисия ще проведе извънредно заседание във вторник от 13,30 ч. в зала 248.
Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони - сряда, 17 ч., 142 зала.
Комисията по културата - 20 март, сряда, 15 ч., зала 456.
Комисията по парламентарна етика - сряда, 15 ч. 426 зала.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи - извънредно заседание в сряда, зала "Изток".
Комисията по земеделието и горите - сряда, 15,30 ч., 238 зала и в четвъртък, 15,30 ч., зала 130 на пл. "Батенберг".
Комисията по устройството и дейността на държавните органи - сряда, извънредно, 134 зала от 14,30 ч. и в четвъртък, 14,30 ч., 356 зала на пл. "Ал. Батенберг".
Икономическата комисия - сряда, 14,30 ч., зала "Запад".
Комисията по радио, телевизия и БТА - извънредно заседание, сряда, 17 ч., зала 248 на пл. "Батенберг".
Комисията по опазване на околната среда и по водите - вторник, 14 ч., зала 238 на пл. "Батенберг".
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 14,20 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Железчев

СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов
Митко Нитов