Председателствувал: председателят Благовест Сендов

Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Първо искам да съобщя, че отменям наложеното наказание вчера на Васил Михайлов поради това, че той е вносител на законопроект, който ще се гласува днес, и не е приятно той да отсъствува от залата по време на гласуването, поне да гласува за своя закон. (Единични ръкопляскания от мнозинството)
Има думата народният представител Калчо Чукаров от името на парламентарна група.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС):

"ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група Народен съюз, БЗНС,
Демократическа партия

Свидетели сме на незапомнена през последните години безизходица и тревога, обхванала населението на страната ни поради липсата на хляб. Перспективата е кризата да се задълбочи. Ежедневно вече повече от месец се изнасят факти за спрели мелници, фурни, хлебопродавници. Телефоните в Министерството на земеделието, Народното събрание, средствата за информация работят до загряване от тревожните въпроси и апели на обикновени граждани, кметове, управители и собственици на фирми, свързани с осигуряването на хляба. Дори и в такива зърнопроизводителни райони като Силистренският, в община Главиница с над 6 хил. души население още от 7 май са без хляб.
Същото е положението и в Русе, Лом, Видин и Монтана, в 17-те села на община Тунджа, Бургас, Благоевград, Габрово, Стара Загора, Мадан и Девин.
В Кюстендил са спрели производството и 5-те фурни на "Наркооп", които снабдяват с хляб 28 погранични села и граничните застави. Там, където пък насъщният го има, цената му върви неудържимо нагоре. Хляб от 500 гр. е между 20 и 30 лева.
За достигането на това състояние ние, депутатите от "Народен съюз", многократно предупреждавахме в тази зала под формата на питания и въпроси. В продължение на 7 седмици от началото на м. март Народният съюз внася предложения за включване на точка в дневния ред за провеждане на разисквания и вземане на решения за преодоляване на зърнената и фуражната криза, за въвеждането на защитни изкупни цени за животинските производи. Но уви! За разумните предложения на "Народен съюз" социалистическото мнозинство в Тридесет и седмото Народно събрание остана глухо и нямо. Нещо повече, демагогията, лъжата и цинизмът в изказванията на отговорни държавни мъже взеха връх.
На 23 ноември 1995 г. бившият министър Чичибаба заявява: "Зърно има достатъчно. Министерството на земеделието и хранителната промишленост има фондове, с които да регулира цените на пшеницата и брашното".
На 29 януари 1996 г. министър-председателят Жан Виденов отговаря на питане в Народното събрание: "Няма хлебни бунтове. Няма зърнена криза, има достатъчно зърно. Има само зърнен проблем, но той не е породен от обективни реалности. Няма да позволим поскъпването на хляба".
На 8 март 1996 г. в отговор на питане, отправено от депутат от Народния съюз към новия вече министър на земеделието Шиваров, той отговаря: "Аз не знаех, че има първи етап на зърнената и че ще има и фуражна криза. Сега научавам, че има и втори етап. Това значи, че някъде някой планира тези етапи".
Същият този министър преди няколко дни в телевизионен репортаж на "Ефир-2", преследван от камерата и въпросите на журналиста, не желаеше да се спре и да отговори като най-отговорен човек по въпросите за хляба, а само цинично покани екипа да се нахрани в стола на "Позитано" N 20 по време на поредния "исторически" пленум.
С такова отношение към такъв съдбовен въпрос като осигуряването на хляба за пореден път се потвърждава тезата на коалиция "Народен съюз", че това правителство е неспособно да управлява.
Господа министри и господа депутати от левицата! В такива случаи министри или цялото правителство не само могат, а и трябва да си подадат оставката."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към първа точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ДЪРЖАВНИЯ ГЕРБ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (продължение).
Дискусиите по 4-те законопроекта са приключили. Преминаваме към тяхното гласуване.
Най-напред има писмено предложение за оттегляне на един от законопроектите, внесен от Александър Йорданов. Съгласно правилника, тъй като оттеглянето е след първо четене, започна на първо четене, трябва да бъде гласувано.
Господин Лучников, давам Ви думата в нарушение на правилника, тъй като процедурните въпроси се включват във времето за изказвания, а Вашето време изтече. (Неразбираема реплика от залата)
Това нещо съм го обяснявал хиляди пъти. При дискусии по точка от дневния ред на първо четене има квота от време. В тази квота от време се включва и времето за процедурни въпроси. Справете се с правилника.
Аз Ви давам въпреки това думата, защото знам, че ще кажете нещо умно.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Отново сме изправени пред една опасност да политизираме въпроса за един от основните символи на държавата и да го превърнем от символ държавен в символ партиен, с което да задълбочим разединението на нацията.
В нашата парламентарна група още няма окончателно становище по въпроса за герба. Аз съм сигурен, че и във вашата парламентарна група няма окончателно единно становище по въпроса за герба. Нека да дадем още една възможност на разума да надделее над чувствата и партийните пристрастия! Нека да дадем още една възможност на разума да вземе връх над конюнктурни съображения!
Много ви моля в името на националното съгласие и в името на националното единство да отложим още веднъж гласуването на въпроса за герба, за да можем да направим още един опит да постигнем национално съгласие по този толкова важен въпрос. И ви предлагам преговорите, които ще последват, ако се приеме това предложение по компромисния вариант на герба, да включат тези представители на двете страни на залата, които са склонни към компромисни решения и които не са привърженици на конфронтация.
Разберете, България ще остане единствената страна, която политизира своя герб. Днес ние ще приемем вашето предложение. Утре вероятно изборите ще бъдат спечелени от друга политическа сила. Тя ще дойде и ще наложи своя герб. И тогава всеки 4 години по всяка вероятност ние ще сменяме герба и ще станем за резил и пред собствения си народ, и пред цялата световна общественост.
Моля ви отново разумът да вземе връх и да отложим още веднъж решението, за да дадем възможност за постигане на един разумен компромис.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли против това предложение? - Не.
Моля да гласувате предложенията на господин Лучников.
От общо гласували 212 народни представители, за - 89, против - 99, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Давам думата на председателя Савов.


СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди малко поисках думата, защото исках да подкрепя предложението на нашия колега господин Лучников. (Силен шум в залата, реплики)
Преди малко поисках думата, за да подкрепя от името на парламентарната група предложението на нашия колега господин Лучников. Аз смятам, че дори да имаше и едно малко нарушение на правилника, господин председател, трябваше да ми дадете думата. Тук е въпросът за държавния герб!
Мисля, че през декември тези, които са участвали в преговорите, си спомнят, че ние стигнахме почти до един компромис. Господин Първанов си спомня, пък и господин Премянов също - те са от тези, които участваха от името на Парламентарната група на демократичната левица. Мисля, че действително след като шест години ние се въртим в затворен кръг за този герб едва ли ще можем да го решим тук сега, в пленарна зала. Аз затова пак апелирам - моля ви, нека да прегласуваме предложението на господин Лучников. Нека да помислим, че може би само с още една седмица преговори в една работна група ще стигнем до един компромис. Ще стигнем до един компромис, който е приемлив за всички парламентарни групи. Ние не можем сега да приемем герба, който се предлага от правителството, просто защото действително в него няма приемственост, няма символите на държавността и т.н. А какво ще рече това? Ще рече, че нацията ще бъде дълбоко разделена по този въпрос.
Моля Ви, господин председател! Имате възможност да подложите на гласуване още веднъж този въпрос.
Обръщам се към Парламентарната група на демократичната левица: помислете, за една седмица става дума, в края на краищата, в която може да има интензивни преговори. Аз съм сигурен, че ние можем да стигнем до решение, така както през декември миналата година бяхме на прага на постигане на това решение.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Премянов по процедурния въпрос.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Трябва да се върнем назад, за да си припомним как седеше този въпрос и защо левицата, когато беше изчерпана дискусията, предложи отлагането на гласуването.
Водени от желанието да постигнем в най-висока степен или в рамките на възможното съгласие по един въпрос, по който никога не е имало съгласие, дори и тези, които учредиха Конституцията на Република България, подписаха я, имаха своите различия, когато гласуваха какъв текст да влезе в Конституцията, определящ елементите на герба на Република България. Конституцията е факт! Решението на Конституционния съд, което се цитира така фриволно, не дава възможност тя да бъде променяна. Хипотетично се говори за допълването й в естетическо отношение. Българският законодател е приел тогава, че въпросът за наличието на корона върху главата на лъва е съществен и го е отхвърлил с гласуване. Въпреки това, въпреки всички конституционни основания, въпреки мотивите, свързани с интересите на българската държава на международното поле и вътре в страната, ние преценихме, водени от философията, която сме следвали шест години, че е възможно да предложим на нашите колеги от другите парламентарни групи търсенето на компромисно решение. Оказа се, че по отношение на допълнителните елементи е възможно да се разсъждава - да се пише, да речем, годината на създаването на българската държава, да се пише: "Съединението прави силата", "За чиста и свята република". Много предложения постъпиха по време на четирите тура преговори, които организирахме по наша инициатива. Но се оказа невъзможно да се постигне съгласие по този основен въпрос на спора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за реплика се изчерпа.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Допълнете го с времето, което ни се полага като парламентарна група.
Ние бяхме склонни и предложихме вариант, уважавайки Конституцията като депутати, които са се клели в нея и в Тридесет и седмото Народно събрание да постигнем съгласие относно този спор. Предложихме възможността да се подпишем под проект за изменение и допълнение на Конституцията в тази част. Отговорът на всички парламентарни групи беше категорично не. Някои от тях искаха да възстановим короната от монархията, други от тях желаеха корона, която е пряко свързана със символи, които противоречат на принципа за единство на българския народ, трети от тях отказаха участие в преговорите като такива. Водеше се стенограма от стенограф на Народното събрание. Всичко това е документирано. Ние ще представим на българските медии конкретните резултати от тези преговори с точните цитати и позиции, официално изявени от отделните парламентарни групи.
Ние получихме категоричен отказ на нашето компромисно предложение да променим Конституцията с цел да постигнем единство за герба. Тъй като не го получихме, днес България пред важни международни, спортни, политически събития е изправена пред риска да остава без герб. Говори се за преговори без ясен ангажимент от страна на останалите политически сили. Затова левицата, водена единствено от принципите на Конституцията, водена от желанието българската държава да има основен атрибут, описан в Конституцията, смята, че времето, в което можехме да получим насрещно предложение, което да обсъдим, е изчерпано. Досега не е получен нито един знак или сигнал - отговорен, от страна на нашите колеги, от който да стане ясно, че те са готови на този компромис, за да постигнем обединяване на по-голяма част от народните представители и парламентарни групи около герба на Република България.
Искам да заявя, че въпреки това след като проведем днешното гласуване на първо четене ние ще организираме нов тур консултации, в който всички предложения за естетическото, съответстващо на възгледа на повечето народни представители, оформяне на герба в окончателен вид да обсъдим и да приемем. Но по отношение на Конституцията ние ще бъдем предани и ще я изпълняваме, поради липса на воля чрез промяна в същата, да постигнем съгласие около герба на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Савов. Моля, господин Савов предложи прегласуване на процедурното предложение на господин Лучников. Моля, седнете си на местата! Прегласуваме предложението на господин Лучников, подкрепено още веднъж от господин Савов.
От общо гласували 214 народни представители, за - 96, против - 102, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Пръв поиска думата Гюнер Тахир. (Шум и реплики в залата)
Имайте предвид, че ние се намираме в процедура на гласуване. Приключени са всички изказвания. Времето на СДС е изчерпано и повече дума от СДС по правилник няма. Няма! Направих изключение за господин Лучников. Моля, съобразявайте се с правилника.
Има думата Гюнер Тахир.
ГЮНЕР ТАХИР (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Днес обсъждаме един въпрос, който за голямо съжаление не е решен през последните шест - седем години. Аз бях участник от страна на Парламентарната група на Движението за права и свободи във връзка с тези консултации за уточняване на окончателния вариант на герба на Република България.

Съжалявам, че след дълги консултации не се стигна до компромис между парламентарно представените политически сили и днес мнозинството налага в дневния ред да влезе гласуване на първо четене Проекта за герб на Република България. Не знам какво толкова много смущава колегите от лявата част на парламента лъвът да има корона.
Уважаеми дами и господа, нека да не забравяме собствената си история. В крайна сметка князе и царе не е имало само от началото на ХХ век. Князете и царете в тази страна не са свързани само с неуспехи и с национални катастрофи. Нека да не забравяме цар Симеон, нека да не забравяме цар Иван Асен и т.н. Аз мисля, че свързването на короната само с монархията и това, че част от Демократичната левица също подкрепя тази идея върху лъва да има корона и гласуването, което се осъществи преди малко показа, че във всички парламентарни групи има привърженици на идеята върху лъва да има корона.
Ако въпросът е в това да бързаме само заради участието на националния отбор на България по футбол в Европейското първенство, то нека тогава да помолим фирма "Пежо" да спонсорира националния отбор, да си сложат герба на "Пежо" и да се явят на Европейското първенство.
Аз мисля, че трябва да има воля от страна на мнозинството в този парламент да се стигне наистина до разумен компромис. Прав е господин Премянов, че много неща се говориха във връзка с герба, че не се стигна до консенсус, че те предложиха да има промени и в текста на Конституцията - с това също да не се съобразяваме, - но в крайна сметка, след като имахме тълкуванието на Конституционния съд, че може да има допълнителни елементи, без да има промяна в текста на Конституцията, аз мисля, че можехме да стигнем до този вариант.
Затова Парламентарната група на ДПС се присъединява към мнението, изказано от Съюза на демократичните сили и Народния съюз и смята, че днес при това положение не трябва да се обсъжда предложението като точка първа от дневния ред на днешното заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Обяснете на хората, че не може да се дава процедура след като се е преминало към гласуване.
Думата има господин Соколов като представител на парламентарна група.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Господин председател, на мен ми се струва, че първо Вие трябваше да обявите ще има ли разисквания... (Шум и реплики отляво) Не са свършили... Кои парламентарни групи са си изчерпили времето и кои не са, за да знаем, когато на тази трибуна излиза народен представител, за какво излиза и в какво качество излиза, дали излиза, за да използува неизчерпано време на своята парламентарна група или излиза и прави изказване като господин Премянов, въпреки че и парламентарното време на Парламентарната група на Демократичната левица е изтекло. И аз ако попитам господин Премянов, едва ли и той ще може да ми отговори. (Красимир Премянов се доближава до катедрата и казва нещо) Добре, тогава и аз правя изявление от името на парламентарна група и нещата се оправят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Соколов, ако искате да говорите като представител на парламентарна група, аз Ви дадох времето, имате 10 минути.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, точно в това си качество съм тук.
Ние наистина смятаме, че този въпрос, който днес се опитва да реши Народното събрание, е въпрос от изключителна важност за нашата държава и той не трябва да се решава партийно. Ние бяхме смутени и от това, че преди да се внесе в парламентарната зала, вече има партийно решение на пленума на БСП. Отново ние сме изправени пред старата схема отпреди 1989 г. Партийният орган тогава на БКП, сега на БСП, ръководният партиен орган взема едно решение и Народното събрание само след това с държавен акт вече оформя това решение. Това е една отречена практика и връщането към нея за съжаление сочи само, че БСП наистина вместо да върви напред, непрекъснато се връща назад в своето развитие и се връща там, където тя беше преди 1989 г.
Ние чухме доста обяснения от страна на господин Премянов какъв компромис се бил предлагал при преговорите. Това, което се предлагаше, не е никакъв компромис. Това беше една пълна демагогия, защото след като има решение на Конституционния съд, който единствен може да тълкува Конституцията, че в герба има задължителни елементи, но могат да бъдат добавени и други, без това да нарушава Конституцията и да противоречи на Конституцията, предложенията, които се правеха да бъдела променена Конституцията, защото без нея не можело да има корона над лъва, при изрично обратно решение на Конституционния съд, че видите ли, всякакви други елементи в нашия държавен герб можели добавъчно да бъдат направени...
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Конституционният съд не може да се поставя над Конституцията!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може, защото самата Конституция поставя Конституционния съд да тълкува Конституцията. И който това не е разбрал, на мен ми се струва, че мястото му не е в това Народно събрание.
Излиза, че в герба ние можем да добавяме цифри, думи, дъбови листа, всичко друго само не корона. Само това противоречало на Конституцията. Очевидно, че това беше една игра, а не едно сериозно отношение да се търси компромис.
Ние наистина искаме това Народно събрание да не остане в историята с едно срамно решение за приемане на държавния герб само от една политическа сила. Аз декларирам, че ние, след като гласуваме по нашите предложения, Парламентарната група на Съюза на демократичните сили няма да участвува в гласуването за герба такъв, какъвто се предлага и който е всичко друго, може да е значка, може да е емблема на една фирма - българска или чуждестранна, но не може да бъде герб на една република, която уважава себе си, която има 1300 години държавност и която иска да същестува във вековете занапред като една независима, суверенна държава. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване...
Господин Савов има думата.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал преди всичко да се каже тук, от трибуната, въпроса за компромиса. Господин Премянов, бяхме стигнали до компромис. И сега няма защо да повтарям думите на господин Соколов. Действително има решение на Конституционния съд, а щом има решение на Конституционния съд, на нас са ни развързани ръцете. Но аз няма да се спра на този въпрос. Ще кажа нещо друго.
Само преди месец може би ние бяхме получили едно писмо от вас, ние ви бяхме отговорили, че сме готови да водим разговори, преговори по редица въпроси. Поначало Народният съюз би искал да избягва ненужните конфронтации, но лошото е там, че в този списък от закони, по които трябваше да говорим, бяхме сложили и Законопроекта за държавния герб. За съжаление, без да се е стигнало до каквито и да било разговори, вие решихте, т.е. реши вашата партийна централа и това ни дава основание да смятаме, че отново въпросът се решава силово.

Естествено е, че партийните централи имат право като че ли, поне в една част от парламентарните групи, да решават въпросите. Но вие трябваше да си спомните, че стои открит въпросът за разговори, за преговори по въпроса за държавния герб. Както иска господин председателят да гласуваме, резултатът е ясен отсега. Вие спазвате партийната дисциплина и ще гласувате, обаче това ще бъде едно наложено със сила решение. Със силата на демокрацията, ние не казваме друго, това е мнозинство. Безспорно. Но в демокрацията има и друго правило - че на малцинството, в случая ние сме на една позиция, както чухте, би трябвало да се даде възможност да изложи своето становище.
За да привърша, защото времето не стига, аз искам да кажа, че Парламентарната група Народен съюз ще напусне залата преди гласуването не за да показва някаква конфронтация. Не. Но защото ние сме убедени, ние знаем, че във вашата парламентарна група има поне 20-30 народни представители, които са против това по този начин да се решава този толкова важен въпрос за държавния герб. Ние бихме искали тези хора да останат в историята, че са гласували за този герб, който е по-скоро една фабрична емблема, една фабрична марка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване за оттегляне на законопроекта, внесен от Александър Йорданов. Той го е оттеглил писмено. (Реплики в опозицията) От Правния отдел ми казаха, че ще бъде по-чисто да се прогласува. Ако не искате, не гласувайте.
Моля да гласувате за оттеглянето на законопроекта на Александър Йорданов.
От общо гласували 131 народни представители, за - 127, против - 1, въздържали се - 3.
Законопроектът е оттеглен.
Следващият законопроект е законопроектът, внесен от Димитър Иванов.
Моля да гласувате законопроекта, внесен от Димитър Иванов. (Шум и викове в опозицията)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (идва на трибуната): Искам процедура по гласуването, но Вие не ми давате думата. (Шум и викове от опозицията. Група депутати от опозицията заобикалят трибуната и се нахвърлят с обидни думи към председателя)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 130 народни представители, за - 16, против - 106 плюс гласа на Елена Поптодорова, която гласува без карта, въздържали се - 8.
Законопроектът на Димитър Иванов не се приема на първо четене.
Поставям на гласуване законопроекта, внесен от правителството. Моля да гласувате законопроекта, внесен от правителството. (Депутати от опозицията заобикалят трибуната. Свиркания, викове "у-у-у", неразбория около трибуната и компютъра за гласуване)
Наказвам господин Васил Михайлов! За това, че изключи компютъра силово, го наказвам за три последователни... (не се чува).
Десет минути почивка, през които моля компютърът да бъде оправен. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля народните представители да се регистрират за кворум. Моля народните представители да заповядат в залата и да се регистрират за кворум! (Звъни)
Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Моля да гласувате законопроекта, внесен от правителството.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура по начина на гласуване по чл. 54 от Правилника за работата на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта, внесен от правителството.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура за гласуване - как да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Такова предложение се внася писмено от десет народни представители или от парламентарна група.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Това са глупости! Чл. 54 на правилника не говори такова нещо. Запознайте се с него, господин председател!
Имаме право да предложим процедура за начина на гласуване и това беше нещо, което Вие не допуснахте. (Добромир Задгорски иска съгласието на председателя да получат три карти за гласуване)
Господин председател, процедурата ми е за начина на гласуване по чл. 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Господин председател, искам процедура!
ДИМИТЪР ИВАНОВ (встрани от микрофоните): Господин председател, има искане за процедурно предложение за начина на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вас Ви няма в залата, господине! Вас Ви няма в залата!
ДИМИТЪР ИВАНОВ (встрани от микрофоните): Как ме няма в залата?

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма Ви в залата. (Васил Михайлов, Димитър Иванов и депутати от блока на СДС се насочват към трибуната. Излизат и депутати от блока на демократичната левица)
Прекратете гласуването и обявете резултата. (Безредие и суматоха пред трибуната)
ДИМИТЪР ИВАНОВ (до трибуната): Кой го няма в залата? Кой го няма в залата?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ами няма Ви.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (до трибуната): Кой го няма в залата?! (Стълкновение на трибуната между Димитър Иванов, Васил Михайлов, квесторите и други народни представители)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласували 127, за - 125, против - няма, въздържали се - 2.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания от блока на мнозинството)
Поставям на гласуване законопроекта на Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (на микрофоните): Вие сега ще гласувате против 6 септември - Деня на Съединението...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, ...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: 22-ри... (Васил Михайлов говори пред изключени микрофони. Шум и безредие в залата)
Вие не ми позволихте да предложа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласувайте законопроекта на Васил Михайлов! (Васил Михайлов продължава да говори пред изключени микрофони)
Прекратете гласуването и обявете резултата!
Гласували 122, за - 0, против - 117, въздържали се - 5. (Шум и безредие в залата)
Половин час почивка. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата и да се регистрират.
Загубите от вандалската постъпка на народния представител Васил Михайлов са значителни и ще бъдат възмездени по съдебен ред.
Откривам заседанието след почивката.
Давам думата на министър Червеняков.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разрешете ми от името на вносителите да благодаря на Народното събрание за приемането на първо четене на Закона за герба и националното знаме. (Реакция на неодобрение от блока на опозицията)
Тъй като въпросът излишно се политизира, разрешете ми да спра вашето внимание на три групи въпроси:
Първо, относно времето за приемането на този законопроект.
Второ, по някои задължителни изисквания на Конституцията.
И трето, по начина, по който трябва да се приеме графичното изображение на герба.
По първата група въпроси. Отдавна изтекоха всички конституционни срокове за приемането на този законопроект.
Бих желал да посоча, че Министерският съвет още на 27 февруари 1995 г. внесе този законопроект за разглеждане в Народното събрание. Съгласно чл. 65, ал. 2 от правилника, който вие сте приели, този законопроект трябваше да бъде внесен на първо четене един месец след представянето му в Народното събрание.
Първите обсъждания на законопроекта са на 23 и 24 ноември. Не мога да разбера някои искания за отлагането на разглеждането на този въпрос. Държава без герб е като дърво без корен. Не може повече да се отлага решаването на този въпрос.
Вторият основен въпрос, на който искам да се спра, е какви са конституционните изисквания пред графичното изображение на герба.
Очевидно е, че чл. 164 от Конституцията не дава възможност за двузначно тълкуване. Основните елементи на герба, посочени в този текст, са няколко:
Първо, че той трябва да бъде лъв, не мадарски конник, не нещо друго.
Второ, че лъвът трябва да бъде златен.
Трето, че трябва да бъде изправен, не полегнал.
Четвърто, че трябва да бъде на тъмночервен фон и този фон трябва да бъде във формата на щит.
Действително в Решение N 1 по Конституционно дело N 5 от 1995 г., Конституционният съд взема становище, че тази разпоредба урежда основните елементи на герба. Той допуска, че допълнителни елементи в герба могат да бъдат също допълнени. Същевременно стои въпросът - произнесло ли се е Народното събрание по въпроса за короната? Мога да кажа, че Народното събрание е сезирано. От 15 законопроекта, внесени във Великото Народно събрание, 2 от тях - този на Българската социалдемократическа партия в чл. 92 и на Радикалдемократическата партия в чл. 106 - предвиждат коронован лъв.
В изричното гласуване по този въпрос с добавката "коронован" Великото Народно събрание чрез гласуване отхвърля това предложение със 142 гласа "против", 108 - "за", и 19 "въздържали се".
Това е основен елемент от герба и смятам, че Народното събрание и то Великото Народно събрание категорично се е произнесло по него. Допълнителни елементи естествено биха могли да бъдат внесени в герба. Що се отнася по какъв начин трябва да бъде решен въпросът, струва ми се, че този въпрос действително трябва да бъде решен по възможност на най-широка основа, на базата на някакъв консенсус.
След приемането на законопроекта на първо четене, предполагам, че разговорите по отношение на графичното изображение на герба ще продължат.
Но Конституцията, госпожи и господа народни представители, е изключително прецизна в това отношение, когато регламентира основните елементи на герба. Така че тези пет основни елемента не могат да бъдат тълкувани по някакъв друг начин, освен по този, който изрично е уреден в чл. 164 от Конституцията.
Така че много ви моля, когато обсъждате по-нататъшното изображение на герба, да имате предвид, че Конституцията не е носна кърпичка за еднократна употреба, която да влиза в употреба, когато някой пожелае, а тя е задължителна еднакво за всички. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съобщения за парламентарния контрол на 17 май, петък, 1996 г.
1. Заместник министър-председателят и министър на териториалното развитие и строителството Дончо Конакчиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов.
2. Министърът на околната среда Георги Георгиев ще отговори на питания от народните представители Руслан Сербезов и Стефан Стефанов.
3. Министърът на промишлеността Климент Вучев ще отговори на питания от народните представители Стефан Стефанов и Атанас Железчев.
4. Министърът на правосъдието Младен Червеняков ще отговори на питания от народната представителка Ана Караиванова.
5. Министърът на финансите Димитър Костов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евгений Еков.
6. Министърът на образованието, науката и технологиите Илчо Димитров ще отговори на актуален въпрос на народния представител Орлин Драганов.
На основание чл. 77, ал. 3 и чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
Министър-председателят Жан Виденов на актуален въпрос от народния представител Васил Михайлов и на питания от народните представители Стоян Проданов и Едвин Сугарев.
Заместник министър-председателят и министър на земеделието и хранителната промишленост Светослав Шиваров на актуални въпроси от народните представители Дянко Марков, Стоян Райчевски и Лорета Николова и на питане от народния представител Атанас Железчев.
Министърът на вътрешните работи Николай Добрев на актуални въпроси от народния представител Дянко Марков.
Министърът на финансите Димитър Костов на актуален въпрос от народния представител Васил Михайлов.
Министърът на транспорта Стамен Стаменов на питане от народния представител Чародей Чернев.
Министърът на отбраната Димитър Павлов на актуален въпрос от народния представител Стоян Райчевски.
Министърът на търговията и външноикономическото сътрудничество Атанас Папаризов е поискал отлагане със 7 дни на писмения отговор на актуалния въпрос от народния представител Красимир Премянов.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПРОМЕНИ В РЪКОВОДСТВОТО И СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ.
Давам думата на Стефан Гайтанджиев да представи предложението по състава на Комисията по националната сигурност.

ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тази точка от дневния ред трябва да получи определена модификация. Съставите на комисиите ще бъдат разглеждани вероятно следващата седмица. Там става дума единствено за квотата на Парламентарната група на демократичната левица.
Това, което ще представя пред вас днес, това е само на основание чл. 17 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на мястото на заелия поста си в правителството Николай Кирилов Добрев и който изпълняваше длъжността председател на Постоянната комисия по националната сигурност, да изберем народния представител Любен Йорданов Петров.
И така, моето предложение е народният представител Любен Йорданов Петров да бъде избран за председател на Комисията по националната сигурност.
Моля, господин председателю, да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Да.
Заповядайте, господин Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили искам да заявя, че за нас избирането на генерал Петров за председател на Комисията по националната сигурност е абсолютно неприемливо по две причини.
Първо, известно е, че личността на генерал Петров по времето, когато той беше началник на Генералния щаб, събуждаше противоречиви настроения в командния състав на армията. Известно е напрежението, което тогава съществуваше в българската войска. Известни са конфронтационните моменти, завършили със скандал между генерал Петров и бившия министър на отбраната господин Александров.
В същото време ние задаваме въпроса: необходимо ли е с това назначение, с избирането на генерал Петров, отново да провокираме напрежение в българската войска, да събуждаме стари напрежения, стари настроения, стари разделения? Ще бъде ли това в интерес на националната сигурност и на българската войска? В никакъв случай!
И второ, което е не по-малко важно, всички ние говорим за необходимостта от изграждане на гражданско общество в България. Един от основните елементи на това общество, на процеса на демократизация в източноевропейските страни, е гражданското ръководство и гражданския контрол върху армията и силовите структури.
Ние имаме вече министър на отбраната, който е бивш кадрови военен. Сега се предлага за председател на Комисията по националната сигурност да бъде избран също бивш кадрови военен. Убедени сме, че това е в разрез с принципа за гражданското ръководство и гражданския контрол върху армията и силовите структури. А това е абсолютно необходимо за продължаване на процеса на демократизация в страната.
Именно поради тези причини ние считаме, че предложението за избирането на генерал Петров не е обмислено добре и призоваваме управляващото мнозинство да преосмисли това решение и да предложи друг кандидат за ръководител на Комисията по националната сигурност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Глушков, имате ли предложение?
ИВАН ГЛУШКОВ (извън микрофоните): Не, нямам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Тошо Мухтанов.
ТОШО МУХТАНОВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Искрено съчувствам на господин Глушков, защото му беше поръчано да направи това изказване. В него аз не намерих нищо вярно.
Първо, господин Глушков, всички, които сме в тази зала, сме равнопоставени. Ние сме народни представители, всеки от нас би могъл да бъде председател на Народното събрание, заместник-председател, член на комисия, председател на комисия. Никъде - нито в Конституцията, нито в българското законодателство има някакво ограничение. Вие се опитвате от партийни позиции да въвеждате аргументи, които са несъстоятелни. Пак повтарям, съжалявам, защото когато беше обсъждана кандидатурата в нашата парламентарна група, ние сме изхождали от моралните, етически и човешки качества на господин Любен Петров (шум и неодобрителни възгласи от блока на СДС). Не се усмихвайте, господине! Ако Вие не го познавате, аз го познавам добре.
Тук бяха изтъкнати аргументи, че той е бил причина за напрежение в армията. Дайте да се разберем за какво става въпрос. Аз бях тогава член на Комисията по националната сигурност. Вярно е, че в името на българския войник и на българския офицер генерал Петров като баща, като човек се бореше за съдбата на всеки, против стремежа на тогавашния министър да бъдат изведени от служба способни български офицери, преподаватели във висшите учебни заведения. При поети ангажименти пред Комисията по националната сигурност, той не удържаше на думата и беше освободил такива преподаватели. Тогава комисията заставаше зад тях. Заставаше зад тях аргументирано и тогавашният армейски генерал Любен Петров.
Така че, недейте да прехвърляте от болната глава на здравата това, което е било, само изхождайки от вашите политически цели.
Освен това аз не мисля, че въпросът за гражданското ръководство ще бъде нарушен. Ние бяхме с една делегация с господин Лютфи в Турция през 1994 г. и когато се запознахме с председателя на тяхната комисия по отбраната, той сам каза: аз съм о.з. полковник от армията. Навсякъде хората, които се занимават с проблемите на националната сигурност, търсят такива депутати, които са близко до нея, които имат професионални знания. Защото се счита, че те най-добре ще свършат работата си.
Аз зная, че вътрешно Вие сте убеден в качествата на господин Любен Петров, но Вие изпълнихте едно поръчение, за което ние в комисията ще Ви простим. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ПГДЛ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
Моля, гласувайте предложението, направено от господин Стефан Гайтанджиев, да бъде избран за председател на Постоянната комисия по националната сигурност господин Любен Петров.
От общо гласували 190 народни представители, за - 124, против - 64, въздържали се - 2.
Честито, господин Петров!

Преминаваме към точка трета от дневния ред -
ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПЛАНА ЗА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРЕЗ 1995 Г. ПЛАН ЗА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРЕЗ 1996 Г. НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ
Моля, гласувайте да бъдат допуснати в залата професор Захари Карамфилов, председател на Националния статистически институт, професор Кирил Гатев, първи заместник-председател на Националния статистически институт и Милчо Младенов, заместник-председател на Националния статистически институт.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 160 народни представители, за - 124, против - 20, въздържали се - 16.
Предложението се приема.
Моля да поканите господата в залата.
Давам думата на народния представител Стефан Стоилов да представи становището на Икономическата комисия по отчета.
Отчетът ви е раздаден във възможно най-добрата форма.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! "Становище по отчета за изпълнение Плана за статистическите изследвания през 1995 г. и План за статистическите изследвания през 1996 г., внесени от Националния статистически институт.
На своите редовни заседания на 14 и 28 февруари 1996 г. с участието на председателя и заместник-председателя на Националния статистически институт Икономическата комисия разгледа отчет за изпълнението на Плана за статистическите изследвания през 1995 г. и План-проект за статистическите изследвания през 1996 г., внесени от Националния статистически институт.



Отчетът съдържа основните резултати от продължилата и през 1995 г. реформа в статистическата система, както и обща характеристика за изпълнението на утвърдения от Народното събрание план за статистическите изследвания през 1995 г.
В плана са включени основните насоки на дейността на Националния статистически институт за 1996 г. При разглеждането на отчета за изпълнението на плана за статистическите изследвания през 1995 г. народните представители поставиха редица въпроси, свързани с усъвършенствуването на статистическата отчетност, достоверността на първичната статистическа информация, използуването на географските информационни системи, съдържанието на географските информационни системи, съдържанието на потребителската кошница, оценките на зърнената реколта и баланса за 1995 г., участието на страната в програмата за международни икономически сравнения, оценката на салдото във външната търговия.
Във връзка с плана за статистическите изследвания през 1996 г. към Националния статистически институт бяха отправени предложения за усъвършенствуване на методологията на статистическата отчетност и повишаване на достоверността на данните, адаптация на използуваните модели към условията в нашата страна, обхващане от статистиката на икономиката в сянка и определяне на нейния дял във вътрешния национален продукт, анализиране на ефективността на приватизираните предприятия, събиране и обобщаване на информацията за отрасловата наука, банковите депозити и баланса на труда.
Икономическата комисия одобрява отчета за изпълнението на плана за статистическите изследвания през 1995 година и плана-проект - за статистическите изследвания през 1996 г. и предлага на Народното събрание да приеме следното

"Р Е Ш Е Н И Е

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1 от Закона за статистиката

Р Е Ш И:

1. Приема отчета за изпълнението на плана за статистическите изследвания през 1995 г. на Националния статистически институт.
2. Утвърждава плана за статистическите изследвания през 1996 г. на Националния статистически институт.
3. Утвърждава списъците на статистическите изследвания, по които ще се събира информация от предприятията, организациите и населението и на обектите и процесите, за които ще се предоставя от Националния статистически институт информация за ползуване.
Списъците да се обнародват в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки и въпроси? - Заповядайте.
Накрая ще дам думата на председателя за отговор на въпросите и ако иска да каже нещо повече.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа от Националния статистически институт! Смятам, че въпросът, който разглеждаме, е много сериозен, тъй като Националният статистически институт стои в основата на централното прогнозиране и в основата на действията на БНБ във връзка с паричната политика, в основата на Икономическата комисия и, от друга страна, този институт дава информация на целия народ за състоянието на нашата икономика.
Изминалата година беше характерна с това, че информацията, давана от Националния статистически институт, се различаваше категорично с истината. Като подкрепа на моето твърдение ще започна с подкрепа на изказването на професор Стоилов в масмедиите, когато обясняваше скока на долара, или смятам, че вместо да говорим за скок на долара, е по-добре да говорим за обезценка на българския лев. Защото доларът си е стабилен в неговата страна.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Много хубав долар. В целия свят си е долар.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Да, доларът си е съвсем стабилен, докато българският лев катастрофално се сгромоляса под управлението на комунистите, на БСП, на така наречената "демократична левица".
Господин Стоилов тогава много добре каза, че курсът на долара се е променил много рязко, тъй като е имало голяма разлика между истината за инфлацията и това, което е подавано от Националния статистически институт.
Това не ме учудва, защото, ако трябва да започнем да говорим отначало, трябва да си дадем сметка дали това звено трябва да се нарича институт. След като там научните сътрудници вместо да са научни сътрудници, вече са главни експерти, т.е. администратори, под пряко подчинение на ръководството. Не може в едно такова звено да има пет научни сътрудници, може би греша, може би са шест или седем, но някъде там е цифрата.
Второ. Аз съм се занимавал с математическо програмиране, господин председателят също е математик и много добре знае, че за съвременната информатика няма никакви проблеми да се решават такива задачи, каквито са поставени на Националния статистически институт, но да се решават с конкретна програма, която да се утвърди веднъж завинаги, а не ръчно.
Какво се оказва? Че индексът на месечната инфлация се решава по електронни таблици, като алгоритъмът за изчисляване на този индекс е известен само на един или двама души в института - само на началника на съответния отдел, господин Чукаров или Чукалов се казва, доколкото знам, и някакъв негов сътрудник. Четири дни през месеца се правят някакви сметки, които никой от института не знае как се правят и защо се правят. В крайна сметка се получава някакъв индекс, дава се на професор Карамфилов, професор Карамфилов го съгласува с господин Гечев и се получават страхотни парадокси.
За миналата година средногодишната инфлация е 1,63 на сто, а изчислена верижно по месеци инфлацията е 1,30 на сто. Аз мога да ви цитирам как са били нещата за предходни години:
За 1990 г. е обратно - 123 на сто средногодишна, 150 на сто, изчислена верижно по месеци.
За 1991 г. - 438 на сто, 573 на сто.
За 1992 г. - 179 на сто, 179 на сто.
За 1993 г. - 156 на сто, 163 на сто.
За 1994 г. - 187 на сто, 221 на сто.
И изведнъж, през 1995 г. - 162 на сто е средногодишната инфлация, 132 на сто, изчислена по месеци.
Защо? Защото трябва да се замажат очите на българина, че в България инфлацията е много ниска - само 32 на сто. А истината е, че тя е 100 на сто. И това пролича много ясно...
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Как го доказа това?
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Доказа го курсът на лева към долара, бай Ангеле. Пък и не се обаждай за неща, които не разбираш! Гледай си селското стопанство! (Шум и реплики от блока на левицата)
Тези показатели се изчисляват на тъмно, и моето мнение е, особено като се има предвид, че този така наречен "институт" е подчинен на председателя на Народното събрание, че председателят трябва да направи необходимото, за да се започне едно компетентно смятане на месечната инфлация, а не да се смята на парче. Има информационно звено към института, което с едно задание за по-малко от месец може да направи програма, която да се качи на компютър и автоматично да се включва целият набор от наблюдавани стоки и стоките, които се наблюдават въобще от статистиката. Този набор, когато се въведе в компютъра, автоматично да излиза индексът на инфлацията, той да не се съгласува с директора на института, да не се съгласува и с господин Гечев, въпреки че той е вицепремиер, а просто истината да се подава на българския народ. Защото, ако продължаваме да лъжем по този начин, лъжем само себе си. И виждате какво става във финансовата система. Виждате как неконтролируемо отскочи курсът на долара и колко такива показатели ще бъдат характерни за следващото развитие на България. Когото и да излъжете, който чете статистическите показатели, ще излъжете само себе си. Нима на един човек, който знае, че миналата година е купувал хляба по 15,00 лв., а сега го купува по 30,00 лв., ще му кажете, че инфлацията е 30 на сто. Ами, той много ясно вижда, че хлябът е удвоен. Килограм хляб струва 30,00 лв., ама и го няма. Защо го няма? Защото статистиката каза, че много зърно има в страната и можем да изнесем 1 млн. и 100 хил.тона.
Премиерът въз основа на статистиката каза, че няма зърнена криза. Няма зърнена криза, ама няма и хляб. Аз съм от Бургас и в Бургас хляб има сутрин от 7,00 до 7,30 ч. Ако не отидете до 7,00 ч. да застанете на опашката, след 7,30 ч. децата ви ще стоят гладни. Е, толкова хляб има в България. И до голяма степен зърнената криза в България е предизвикана и от този институт, защото е подвел целия български народ.

Такива неща не са допустими за една европейска държава. Въпреки че, доколко е европейска България е малко трудно да се говори в този момент, защото и с днешното действие на демократите-левичари, се видя, че ние вървим отново към Азия. Вие искате да останете едно червено петно в картата на Европа, да остане едно-единствено червено петно на картата на Европа и това да бъде България. Това няма да стане. Виждате, че страната се сгромолясва, банкрутира страната. Вие продължавате да се правите на ни чул, ни видял.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Берем вашите плодове.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Не нашите плодове, господа! Петдесет години управлявате тази държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да не се обаждате от място.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Петдесет години управлявате тази държава. И правителството на Беров беше ваше правителство, подкрепено от вашата парламентарна група. СДС е управлявал осем месеца (реплика от мнозинството), единадесет месеца да ги сложим с преходните периоди. Петдесет години я съсипвате и я докарвате до мизерия. И продължавате, и продължавате да гласувате за разни комунистически гербове. Аз няма да се учудя ако на второ четене вие допълните този герб и го нагласите по ваш маниер: лъв, който в едната ръка държи чук, в другата сърп и жъне жито, защото много жито има в България, а на главата му будьоновка с петолъчка, защото в Европейската общност ние сме асоциирани и там има някакви звезди по тяхното знаме, та сложете на лъва и петолъчка и кажете, че се асоциираме към Европа и затова има петолъчка лъвът. (Реплики от мнозинството: "Глупости!") Не говоря никакви глупости. Това правите. Това правите! По този начин в Европа няма да влезе никаква България, докато по този начин се действа.
Аз твърдя, че в Националния статистически институт никаква статистика не се прави. Националният статистически институт е един придатък не към парламента, институт, който да ръководи работата на Народното събрание. Националният статистически институт в момента е просто едно звено, на което му се казва каква да бъде месечната инфлация и то повтаря това, което му се казва.
Как могат да се обяснят някакви такива факти. 1993 г. се казва, че инфлацията е 5 на сто. Искам да го намеря точно. През м. август 1995 г. се казва, че прогнозната оценка за инфлацията е 5 на сто, а се оказва, че е 0,5 на сто. Ако се сметне отношението между това, което е казано, и това, което е истината, това е 1000 на сто грешка. Изведнъж се обявява, че спадът на брутния вътрешен продукт за 1993 г. ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Смятайте поне, че не е хиляда, а е сто.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: 5 към 0,5 е десет. В проценти е 1000 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е така. Ще Ви върнем в първо отделение. (Оживление в залата)
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Аз мога да смятам. Мога да деля 5 на 0,5 и Вие сте ме учили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Хайде сега, няма да се изпитваме, но поне говорете точно, когато говорите по математика.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: 5 делено на 0,5 казвате, че не е 10, така ли? Май Вие трябва да отидете не в първо отделение, а в детската градина. 10 пъти и това е 1000 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не Ви е срам.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Въобще не ме е срам, защото аз мога да деля 5 на 0,5. 5 делено на 0,5 казвам, че е 10. Ако някой мисли, че е нещо друго? Кажете колко е? Хайде статистиката да каже колко е 5 делено на 0,5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Продължавайте, продължавайте.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Ще продължавам, защото аз говоря истината, а Вие няма какво да ми кажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не говорите. Говорите само лъжи.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Значи Вие твърдите тук, от тази трибуна, че 5 делено на 0,5 е различно от 10. Така ли е, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С Вас не дискутирам. (Реплики от залата)
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Ето, нека да чуе целият български народ, че според математика Сендов 5 делено на 0,5 е различно от 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е вярно това, което казвате. Не ми слагайте в устата неща, които не съм казал.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: 1993 г. - обявява се, че има спад. 1993 г. се обявява, че има спад на брутния вътрешен продукт 4,2 на сто. (Реплики от залата)
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Академик! Интелигент!
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Обявявате, че 1993 г. има спад 4,2 на сто. И изведнъж в началото на 1995 г. се обявява техническа грешка и спадът бил 2,4 на сто. Кога сте излъгали, господа от статистиката? 1993 г. ли сте излъгали, или 1995-а? Но в единия от двата случая сте излъгали.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): И двата пъти.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Сигурно и двата пъти, наистина. Но ако наистина има техническа грешка, която подвежда с цели 2 на сто, когато всъщност разликата в спада е 2 пъти, а тези 1-2 на сто по отношение на макроикономическите показатели са много важни, аз не мога да забравя как се плюнчеше правителството, когато разправяше, че е имало растеж 1995 г. 2,5 до 3 на сто. И когато аз им казах, че този растеж е благодарение на това, че са изсмукани банките и се получава едно екстензивно развитие на икономиката, се смееха. Тази година го доказа. Има спад, курсът хвърчи, икономика няма, няма външни инвестиции, държавата фалира. Обаче гьон суратите остават на власт, разбира се.
За мен, като излагам всички тези данни, няма да се спирам повече тук, имам доста написани неща, но като излагам всичките тези данни смятам, че Националният статистически институт, първо, не е статистически, второ, не е институт и трябва една сериозна промяна в неговата работа, по-силен контрол от страна на парламента, компютъризиране на цялата му дейност и то с програми, които веднъж завинаги са приети. И с тях всеки месец се смята, а не на ръка и всеки да може да си прави каквито иска маневри по отношение на месечния индекс. И да се въведе строг контрол и ред и подаване пряко на информацията на средствата за масова информация. Дори може би чрез звено към парламента. Защото недопустимо е за мен българският народ да бъде постоянно лъган. Да му се увеличава два пъти хлябът, а да му казват, че хлябът е еди-колко си.
Друг ключов момент, който не искам да пропусна. Основни показатели в изчисляването на инфлацията са примерно дамски кожени палта, копринени рокли, не знам си какви скъпи стоки, които въобще не трябва да влизат, скъпи луксозни автомобили. Как може, след като 3 на сто от населението купува нови автомобили, вие да включите този показател в изчисленията? След това, въпрос на тегла. Досега се работеше с 28 окръга, тегла на 28 окръга. Как обаче? Не въз основа на продажбите на дребно в населените места, а въз основа на населението им, което въобще не е икономически показател. Сега в момента се говори, че се включват нови 16 града от малък или среден тип. Защо? Ами, защото там е по-евтино и е много лесно да докажеш, че е много евтино в България, като включиш конкретни градове, където просто хората нямат какво да ядат, безработни са, оставени са гладни от правителството и затова там всичко е евтино. И като ги включим, пак ще кажем, че е много нисък коефициентът на инфлацията в България. Недопустимо е. Допустимо е такова нещо ако се върнем и към миналогодишните изчисления, които са правени на базата на 28 града се включват и новите населени места, ако имате данни за тях от миналата година и тогава да се смятат коефициентите на средногодишната инфлация и т.н.
Просто тези маневри, които се правят, са много лесни. Това е жонглиране с цифри. Аз смятам, че всеки келнер може да го направи по-добре от вас. Но от вас българският народ не иска да жонглирате с цифри, като келнери, а иска истината. И когато има 100 на сто инфлация, да кажете на народа, че е 100 на сто инфлацията. А когато има 100 на сто инфлация да кажете на БНБ, че инфлацията е такава, за да могат те да знаят какво да правят с паричната политика, а не да се срива българският лев до нулата. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благой Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа от Националния статистически институт! В Икономическата комисия, когато разглеждахме вашия отчет, аз много внимателно следях дискусията, която протече. Ако си спомняте, аз зададох няколко въпроса във връзка с вашия статистически модел.
Аз бих подкрепил решението, което предложи на пленарната зала професор Стоилов, ако получа един по-задоволителен отговор от ваша страна на следния въпрос:
Вашият статистически модел работи в една стохастична среда с бързо и рязко изменящи се параметри. Имам предвид, че в момента се намираме в един преходен процес, когато върви структурна реформа в икономиката, а силно се изменят и параметрите по отношение на валутните стойности. В същото време вие твърдите, че вашият модел е адаптиран към българските условия. Аз не знам какъв базов модел ползвате и как го адаптирате.
Проблемът е как отчита вашият статистически модел тези бързи и рязко променящи се параметри, тоест доколко той е консервативен спрямо тях. И нещо повече: вашият модел трябва да работи интерактивно. Формирането на потребителската кошница трябва да става въз основа точно на тези параметри, за които става дума. Иначе няма да бъде реален моделът ви. Интерактивен ли е моделът ви и каква е методиката, по която вие формирате потребителската кошница във връзка с това, което господин Момчев спомена?
Аз живея с убеждението, че моделът ви не работи интерактивно и по някакъв изкуствен начин се формира потребителската кошница. Каква е връзката, корелацията между потребителската кошница и отчетените параметри от вашия модел, тъй като така или иначе има определен прогнозен момент в планирането на потребителската кошница.
Аз бих желал да ми отговорите на тези въпроси по-конкретно, без числови характеристи - принципно как е адатпиран моделът, кой е базовият ви модел. Ако е европейски, на базата на какъв европейски модел работите. Още един път повтарям: моделът ви доколко е консервативен и отчита ли бързите и резки промени в параметрите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Господин председател, дами и господа народни представители! Статистиката е обективна наука и би трябвало да отразява реалността такава, каквато е. От повече от година и половина ние се убеждаваме, че практически тя не прави това. В този смисъл самият институт и хората, които работят в него, се обезсмислят като научни работници, като хора на науката. Човекът на науката трябва да следва пътя на науката, да отразява резултатите от своята научна дейност без да се интересува каква е точно политическата система, кой точно е на власт, добре ли, лошо ли управлява и т.н. Научният резултат трябва да стои над всичко.
В случая обаче вече от повече от година и половина виждаме, че това не е така. Има съобразяване на научния труд с партийната политика на Българската социалистическа партия и един опит да се превърне една наука от статистика в стъкмистика. Бих казал, че това вече удря не толкова по авторитета на институцията, която представлява господин Карамфилов. Това удря вече по авторитета на самото научно призвание на учения като такъв.
Професор Карамфилов беше народен представител във Великото Народно събрание, избран със синята бюлетина на Съюза на демократичните сили. След това като уважаван и заслужил професор, той намери своето място и вероятно най-доброто си призвание именно като ръководител на един толкова отговорен национален институт. И аз мисля, че в момента неговата съвест би трябвало да го води натам да не обслужва политиката на едно правителство, което се проваля пред очите на целия народ и за чийто провал признават дори и тези, които го издигнаха. Неслучайно част от това признание е фактът, че непрестанно се сменят министри, падат министерски глави и то все на такива великолепни образи, за които навремето от тази трибуна се казваше, че са най-добрите професионалисти.
Провалът на правителството трябва да стресне в някакъв смисъл учените в Националния статистически институт. Аз мисля, че би било добър жест от страна на професор Карамфилов вместо да защитава една безплодна теза и да стъкмява резултатите от научните изследвания в угода на сегашното правителство, просто да има мъжеството и достойнството да си подаде в този момент оставката от директор на Националния статистически институт и по този начин като демократ и човек да зашлеви една плесница на социалистическата партия, на нейното правителство, което и без това нанесе много беди на България. Нека поне хората на науката да имат морал. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика има думата господин Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Удовлетворен съм, че последен взе думата уважаемият народен представител, председателят на Тридесет и шестото Народно събрание. Искам да напомня на някои млади депутати, че професор Захари Карамфилов беше един от най-добрите, най-съвестните депутати-експерти във Великото Народно събрание. Искам да напомня, че професор Карамфилов беше дясната ръка на сегашния втори член на СДС от групата - Иван Костов и, разбира се, колега на господин Сугарев, тъй като вие сте трима, уважаеми колеги, от 144 депутати от Великото Народно събрание.
Най-малко за господин Карамфилов може да се отправят персонални обвинения в служене на една или друга политическа сила, на едни или други управляващи. (Оживление) Той вече е председател на нашия институт по статистика шеста година и смея да твърдя като негов колега от Великото Народно събрание, като човек, който го познава персонално, че Вашите обвинения, господин Йорданов, са абсолютно неоснователни. Аз бих предпочел Вие да се извините от тази трибуна затова, което казахте.
Ужасно неприятно е също така, че именно Вие, негов колега от Великото Народно събрание, отправяте тези недостойни обвинения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Фидел Косев за реплика.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Господин Йорданов, Вие допуснахте и други грешки. За съжаление характерът на Вашето образование не Ви дава възможност да разберете разликата между институт и институция - че не всеки институт е научен. По същия начин Вие бихте обвинили и Държавния застрахователен институт защо при него научните кадри не се развиват в онази стройна структура, която Вие имате предвид за всеки научен институт. Затова ще се наложи малко да внесете корекция в собствения си понятиен апарат.
Второ, що се отнася до качествата на господата, които са тук, искам да Ви кажа следното: навремето, когато Вие сте учили начална педагогика, аз съм имал честта профсор Гатев да ми преподава един от най-интересните курсове по икономическа статистика. Тази разлика в нашето образование води до тези проблеми, които Ви създават сега. (Шум и реплики от опозицията)
САШКА КАРАКАШЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин Йорданов, искам да Ви кажа, че статистиката е наука, а писането, без значение във вестник или в книга, е талант. Ако Вие си въобразявате, че имате талант и никой не може да докаже дали си въобразявате или не, при статистиката не е така. Това е една стройна наука и моля да се отнасяте към нея с достатъчно уважение, защото там нещата се показват по много начини, един от които е науката, която би трябвало да присъства тук от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Няма лоша наука, уважаеми господин председател, има лоши учени. Има учени, които се подмазват на една провалена комунистическа партия и й служат. (Смях в блока на СДС) И има учени, които си следват пътя на науката. Провалът на първите е очевиден - такива бяха всички слагачи и подмазвачи, които преподаваха идеологическите дисциплини. Празноглавци, казано ясно и кратко. (Шум и реплики в залата. Реплика от блока на мнозинството: Ти от кои си?)
Тъжно е, когато една точна наука, каквато трябва да бъде статистиката, се превръща в слугиня на Българската социалистическа партия. И понеже уважавам господин Карамфилов именно като учен, отново отправям към него призива: Господин Карамфилов, подайте си оставката и не служете на една исторически провалена партия, просто защото тя е некадърна. Ученият никога не може да служи на некадърните.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Муравей Радев. (Шум в залата, размяна на реплики между Сашка Каракашева и Александър Йорданов)
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Оживлението в залата никак не е случайно. Аз бих казал - нека да погледнем от един малко по-друг ъгъл това, за което днес говорим.
Уважаеми колеги, има ли някой от намиращите се в тази зала, който да отрече очевидния факт, че авторитетът на статистиката днес в България е близък до нулата? На какво се дължи това? Отговорете ми. Замислихте ли се вие защо толкова много хора използват думата стъкмистика вместо статистика. Аз не казвам, че всички те са прави, аз не казвам, че всичко, което те твърдят, е точно така, както го казват. Но това е общественото мнение днес в страната. И който не го вижда, просто не е честен към себе си.
Защо това е така? Ами помислете си малко. Аз не зная всички вие пазарувате ли. Или вашите семейства, жените или съответно мъжете ви ходят на пазар. Но не можеш да влезеш в магазина и да видиш, че цената е два пъти по-висока - и това месеци наред, с 20, с 30, с 10% и в същото време Националният статистически институт да ти отчита процент 0,2, 0,5, хайде някъде 1, хеле сега казаха било 6%. Сега, този месец той бил 6%! Когато цените в магазините са два пъти по-високи! Нещо тук не е наред. Аз не казвам, че някой лъже или че спекулира умишлено, но не изключвам и това. Въпросът е малко по-друг и аз ви моля да се съсредоточите върху това, което се опитвам да ви кажа.
Има статистически модел, по който това в крайна сметка става резултат. Има потребителска кошница. Тази потребителска кошница се наблюдава. Нарастването на цените в нея има определен относителен дял за всеки един показател и той не е еднакъв, а е различен. Вие представяте ли си една съвкупност от отделни единици. Всяка единица от тази съвкупност може да има отделно относително тегло и величината на тази съвкупност може да нараства или да намалява. Ето ги двата параметра, с които статистиката трябва да доближи онова, което става в страната, към истинския резултат, защото той не може да бъде никога 100% еднакъв с това, което е станало, тъй като не обхваща всички тези величини, а си служи с извадка.
Значи въпросът тук е каква точно е извадката като количество, дали тя е най-подходяща на съответния етап от развитието на страната или не е. Това - първо. И второ, относителният дял на всяка една от тези наблюдавани стоки какъв е и дали отговаря най-адекватно на условията в страната в момента. Аз добре съзнавам, че такава една динамика е много трудно постижима, но тя трябва от време на време да се осъвременява и то не в обратна посока, удобна за показване на определени стойности, величини и взаимоотношения, а по-близко и по-близко до реалните неща в живота. И аз съм повече от сигурен, че ако тук се ползва някакъв европейски модел, какъвто и да било той, твърдя, че в условията в нашата страна днес не може да не се отчита тази ниска покупателна способност, не може да не се отчита това намалено платежоспособно търсене на населението, не може в тази кошница да има пиано или ако няма пиано, нещо подобно, което може би 2 или 3% от хората ще си купят. И не може това пиано да бъде с някаква относителна тяжест, която е неподходяща в тази кошница в момента.
Извинявам се първо, че ви говоря малко теоретично и приблизително, но това е логиката, това е логиката на нещата. Не може един народ, който едва свързва двата края, да има кой знае колко голям по обем заряд в тази кошница. На него не му трябва пиано, на него му трябва хляб, на него му трябва мляко, на него му трябва месо, на него му трябва насъщния, за да преживее. Ами дайте му тук такова относително тегло, каквото е подобаващо, каквото е близко до действителността, до живота в страната и тогава ще видите истинската инфлация. Тогава.
Аз съм повече от сигурен, че сегашният модел не отговаря и то по много проста причина. Затова защото всички вие отивате в магазините, всички вие купувате стоки с невероятно нараснали цени и в същото време се сблъсквате с една статистика, която ви отчита емпирично едно никакво увеличение. Драстична разлика, в пъти. Аз не споря за 1-2%, за 3%, за 5%. Аз говоря за разлика в пъти. И всеки един от вас знае, че е така.
Затова аз смятам, че е необходимо този инструментариум, с който борави Националният статистически институт, да бъде пригоден към трагичното състояние на България днес, а не към покупателната способност на средноевропейския гражданин, ако изобщо се ползва такава методика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искам да обърна внимание, че СДС има още 2 минути до 30.
Има думата професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми колеги от Националния статистически институт! Едно горчиво чувство има човек, когато вижда като нарастваща лавина през последните месеци всичко да се политизира, в това число и разискването на отчета и плана на Националния статистически институт и тази дискусия да се използва като инструмент за правене - извинете ме - на примитивна, махаленска предизборна пропаганда.



Има ли какво да се обсъжда във връзка с работата на Националния статистически институт? - Да.
Вярно ли е това, което говорите Вие, че числата на статистиката днес са фалшифицирани? - Не е вярно. Защо не е вярно?
Тук прозвучаха такива примитивизми в интерпретацията на "индекс на цените", "инфлационни числа", "кошници", че тази стенограма, ако бъде дадена на студентите и те ще изпитват неудобство.
Няколко думи във връзка с това, което е обект на атака от ваша страна.
Господин Момчев, между нас трябва да се спазва елементарна коректност. Аз се старая към Вас и към всички колеги, поне с които работя два, три пъти, четири пъти седмично в комисиите да я спазвам.
Кога аз съм заявил пред медиите, а това е свързано с пустата инфлация, че има огромна разлика между истината и числата, които се публикуват? Вие лъжете!
Вярно е, че през последните 2 месеца аз съм доста често критичен към редица неща. Това е факт. Но аз никога не мога да заявя тази глупост, която Вие превръщате в инструмент на политическа игра. Аз съм заявявал следното и го запомнете... (Реплики от дясно) То е... Това, което заявявам, е следното. (Реплика от дясно) Може да не сте съгласен! Както и много от икономистите не са съгласни, че в значителна степен обезценката на лева сега и повишаването на курса на долара засмука натрупана инфлация през 1995 г. ...
ГЛАС ОТ ДЯСНО: Точно така! Така е!
СТЕФАН СТОИЛОВ: И това е многократно... Това е многократно коментирано... (Реплика от дясно) Господин Димитров, малко по-внимателно, поне Вие! Засмукана инфлация, която курсът през 1995 г. не засмука.
Тук има свидетели как депутати от Икономическата комисия са провокирали банкерите и представители на правителството да използуват в рамките на възможното инструменти за подбутване на курса на долара. За да не се натрупа взривен потенциал, за да се налага след това скокообразно и с нервни тръпки да се коригира.
ГЛАС ОТ ДЯСНО: Кой го направи това?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Председателят на банката. Вие не разбирате за какво става дума. Тук няколко човека поне разбират. Това не стана. Плавното повишаване на курса не стана. И наистина се натрупа потенциал, който рано или късно ще се засмуче. Жалко, че се засмука във време, когато и резервът на банката отслабна. За това става дума. Не че числата на статистиката за инфлацията са далеч от истината, а в практиката на регулиране, толкова, колкото може банката с инструментите, с които разполага, не се постигна плавност, за която от тази трибуна и Вълчев е признавал няколко пъти, че е желателно, но някак си не става. Курсът на долара задряма миналата година. За това става дума. Това са абсолютно различни неща. (Гласове от дясно) Вижте, на вашия примитивизъм там няма да се хвана. (Продължават обажданията от дясно)
Второ. Колегите от Националния статистически институт ще защитят числата, които са произвеждали през миналата година. И недейте, Вие сте математик човек, да смесвате две неща, непростимо е. Там някои от тези, дето се провикват - могат! Става дума за два съвършено различни индекса - за средногодишен и базисен при декември предишната година и месеците на текущата година.
От един синдикат искаха да направят голям капитал, като си служеха тъкмо с това число, което Вие повтаряте. И накрая замълчаха. Защо замълчаха? Защото стана очевидно, че това са съвършено различни неща, измерващи различни, така да се каже, измерения на инфлационния процес. Толкова, нищо повече. Няма място за никаква магия.
Те обаче ще Ви го кажат още по-професионално. Аз нямам претенции в областта на статистиката.
И дайте, когато говорим за статистиката, да не вкарвате монархията, монархизма и не превръщайте тази дискусия в дискусия да има ли цар България или да няма.
Няколко думи по това, което отчита Националният статистически институт, съвсем накратко.
Общо взето има една ярко открояваща се линия в работата на Националния статистически институт относно обхвата, проблемите, акцентите. И те се диктуват от времето, в което се намира страната, от това, че се отива към адаптиране на всички технологии, модели, практика, стандарти на Европейския съюз.
И още нещо, от конкретните процеси, които протичат в страната. Тече процес на приватизация и те се стараят да обхванат тези процеси. Мъчително се разгръща аграрна реформа - също, по този див начин, по който стартира в 1992 г. Но трябва да се отразява. Има нещо, което показва, че те наистина в темпо се придвижват към усвояване на онези стандарти.
Въвеждането на националните сметки в практиката на България - една трудна, уверявам ви, не съвсем лека работа. Институтът, в който съм си вадил хляба, дълго преди днешните дни се занимаваше с тези неща. Опитваше се да вкара България по един или друг начин в различни системи за измерване на брутния вътрешен продукт, но подомашному, аматьорски, а примерно, чрез Унгария, в Програмата за международни сравнения, финансирана от ООН и на базата на философията, създадена от двамата именити американци.
Сега вече Националният статистически институт е вкарал България в европейската сисема за сравнение. И по тази технология, образно казано, по която се произвежда ДВП-то на тези страни, се прави и числото за България, и е възможно да се получават сравнения. В това отношение те очертават следващите стъпки. Но това показва посоката, в която се движи работата на Националния статистически институт.
Аз мисля, че и в плана, който ни предлагат, са заложени тези акценти, които се налагат във връзка с пресутройството на системата на статистиката, с отразяването на основните процеси и засилване на резултатите от въвеждането на европейските стандарти у нас.
Аз настоявам колегите от Националния статистически институт за сетен път, макар че и от екрана на Националната телевизия, и по микрофоните на Националното радио, и чрез статии обясняваха какви са тези две числа, с които много хора злоупотребяваха, за съжаление и днес в тази зала са направи опит за такова злоупотребяване.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Момчев, две минути имате, точно за една реплика.

Има ли други желаещи? - Да, добре.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Аз уважавам проф. Стоилов, като смятам, че той е добронамерен и доста често предлага конструктивни решения, които за съжаление Парламентарната група на левицата не приема.
Но, първо, искам да му благодаря за началото на неговото изказване. Той каза, че ние си правим предизборна пропаганда, което означава, че мнозинството е узряло и е разбрало, че трябва да предизвика нови парламентарни избори незабавно, тъй като държавата е фалирала. Така ако разбирам неговото изявление, че съвсем скоро ще имаме предсрочни парламентарни избори, аз му благодаря за информацията, която ни дава. И смятам, че това е много мъдро решение. Защото, след като държавата е фалирала, няма никакъв друг изход за управляващите, освен да си отидат и да оставят българската държава и българският народ в достойни ръце. (Оживление в залата)
По отношение на втората част от неговото изказване.
Аз въобще не бъркам средногодишната инфлация и месечната, и годишната, която се получава верижно от месечните инфлации. Но, искам да Ви кажа точно въз основа на Вашето изказване някои неща.
Курсът на долара в началото беше 70,сега е около 110 лева, върна се и се стабилизира там. Значи увеличението на курса е 101,60 или инфлацията, ако мога да говоря в курса, е 1,60 или 60 на сто.
Вие говорите, че тя е засмукана. Значи наистина годишната инфлация е 60 на сто.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Какъв курс, каква инфлация?
КРАСИМИР МОМЧЕВ: А, бай Ангеле, пак не разбираш и се обаждаш!
В такъв случай това отговаря точно на средногодишната инфлация. Средногодишната инфлация, изчислена за 1995 г. е точно 160 на сто.
Верижната инфлация, която се изчислява въз основа на месечната инфлация, е 130. Къде е лъжата тогава? Ако наистина курсът на долара се е изменил само благодарение на засмукването на инфлацията, значи истинската инфлация е 160 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.

КРАСИМИР МОМЧЕВ: И аз за това говоря...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: ... че е недопустимо да се...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Благодаря Ви, завършвам си изречението. (Красимир Момчев говори на изключен микрофон)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
Има думата Стоян Проданов.


СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Господин Стоилов, много Ви уважавам, не разбирам от статистика, но и на мен ми е много, много тъжно, както Вие казахте, когато гледам какви опашки за хляб има сега.
Същата тая статистика даваше такива числа на засети площи и производства в България, вашите министри до умопомрачаване набиваха, че има зърно, а сега се оказа, че опашките са огромни. Същата тая статистика даваше тия засети площи и виждате ли колко е произведено. Същата даваше и числата за фуража. Сега поголовието отива под ножа. След три години не можем да го възстановим.
Е, извинявайте, и на децата им стана ясно, че тази статистика е измишльотина. Две цяло и шест процента инфлация! И децата не ви вярват, и децата не ви вярват. Много ми е тъжно, и на мен много ми е тъжно, но такива са фактите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Стоилов желае ли дуплика?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Удължение на времето искаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Готово, готово. Прието е, моля ви се!
Още една реплика. Има думата народният представител Благой Димитров. Започвате да черпите от продължението.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми професор Стоилов, аз имам предвид следното. Ето, просто ще ви изложа един модел. Да допуснем, че параметерът има 100 единици и в тригерен режим пада в нула единици за нула време. Средната стойност представлява 50 единици, независимо за какъв отчет от време. Обаче след момента на превключването на параметъра имаме нула единици. Ако ние твърдим, че средната стойност от 50 единици върви след момента на превключването на параметъра, това просто не е вярно, тъй като параметърът е нула единици. Аз даже допущам и по някакъв начин параметерът плавно да пада. Но все пак той трябва да тангира към нула единици. Другото просто не е правдоподобно. Точно това имам предвид.
Тоест, тези средни стойности, които се дават, аз не казвам, че са лъжа, но това е проблем на методиката. Просто трябва емпиричният смисъл на характеристиката по някакъв начин вътре да личи, за да може да бъде отразен примерно в потребителната кошница. За това говоря. Иначе, ако отчитаме средната стойност от 100 на 0,50 единици, наистина това е средна стойност на функцията, но това просто не е така. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Стоилов има дуплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Няколко думи само.
Господин Момчев, Вие наистина сте непоправим в усилията си да превърнете дискусията в наистина едно квартално политическо събрание. Това имах предвид.
А колкото до това, че Ви се присънват избори, сънувайте си, това е здравословно. Сънувайте си! Ще мине и 1998 година и пак ще сънувате. (Неодобрителна реакция в блока на СДС, неразбираеми реплики)
Господин Проданов, Вие сте човек на точна наука. Може ли да смесвате сега появилите се в някои градове опашки за хляб в някои от часовете на деня с този ясен, точен проблем за индекса на инфлация и как той се изчислява? - Не може.
Господин Димитров, Вие поставяте един въпрос, който е непрекъснато обект на дискусии. Той ще бъде елемент на отговора, който ще Ви дадат колегите от статистиката. Да не удължаваме дискусията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли? Ако няма, да приключим с дискусиите.
Давам думата на професор Захари Карамфилов да отговори на поставените въпроси и да каже това, което желае.
Аз искам да се извиня пред Вас (обръща се към господин Захари Карамфилов) за некоректните думи, които бяха изказани към Вас. Но това е Народното събрание. Аз съм длъжен да се извиня като председател, понеже и на мен ми се изчервяваха бузите.
ЗАХАРИ КАРАМФИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Искам преди всичко да изкажа благодарността на ръководството на института към членовете на Икономическата комисия, които отделиха много време да се занимаят с реалните резултати от дейността на института и най-вече да се обърне внимание върху неговата по-нататъшна дейност. Това в резюме беше казано и в официалното становище на Икономическата комисия. Но там действително стана една професионална дискусия, един професионален спор за това какво прави и какво не прави българската статистика.
Искам да кажа на тези, които изразиха съмнение в достоверността на нашата информация, които изразиха едва ли не съмнения за злоупотреба с данните, че това не е вярно, това е доказуемо. Статистиката е една голяма информационна компютъризирана система, в която участват десетки и стотици специалисти. За хората, които разбират от информатика, бих искал да кажа, че намесата на който и да е индивид е невъзможна, особено ако се касае за мен. Ако аз променя една запетайка от хилядите записи, които пристигат и се синтезират, това ще се знае от всички.
Освен това искам да кажа и на господин Йорданов, че моята съвест - човешка и научна - е спокойна. И ако някой действително може да докаже някакви злоупотреби, тогава не оставка, а не знам какво мога да направя. Няма такива неща! Имайте предвид, че статистиката не е от вчера, тя има 116-годишна история. В тоя колектив работят около 2 хиляди души и затова аз не мога да приема да се упреква и да се хули един цял колектив. Към мен и към ръководството това може да бъде направено, но да се хули един колектив от 2 хиляди души - сторонници, професионалисти в своята работа - това според мен е невъзможно.
На господин Момчев искам да кажа, по-скоро да цитирам изказването на един английски статистик - Рейхман, който казва: "Ако някой не знае граматиката, не значи, че е лоша самата граматика".
Така че в случая аз просто няма какво да отговарям на репликите на господин Момчев. Аз го каня да дойде в статистиката, да му покажем самата истина, да се запознае със самата информационна система от началото до агрегатите, които се получават. И тогава мисля, че ще получи по-друга представа и едва ли ще си позволи да говори такива неща.
Че нямало компютъризация. Не е вярно, господа! Ние сме една от статистиките с доста висока (не казвам много висока) степен на компютъризация. В системата работят около 1000 компютъра и в 28 града на страната са изградени локални мрежи, които предават своята информация по телекомуникационен път. До месец - два предстои да се включим в "Интернет" - Световната мрежа за телекомуникации.
Въобще много е примитивно поне в тази област ние да получаваме някакви упреци. Сега предстои изграждането на централизирани бази данни население, икономика и географски информационни системи с финансовата помощ на програмата ФАР.
За кошницата искам да припомня, и се извинявам пред специалистите, че трябва да го припомня, един принцип. Това, което е на пазара, внесено или произведено в страната, трябва да бъде в кошницата, ако има относително тегло. (Неясна реплика на народния представител Стоян Проданов)
Добавих: "и има относително тегло на продажбите". Тогава задължително... Вижте, ние получихме официални препоръки от Европейската статистическа организация, от Евростат, да разширим кошницата, не да я намаляваме.
Вижте, възможностите на института са да прави каквито искате кошници именно в резултат на компютъризацията.

Много интересни са въпросите на господин Благой Димитров. Той ги постави и на заседанието на Икономическата комисия. (Силен шум в залата, реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да млъкнете!
ЗАХАРИ КАРАМФИЛОВ: Ние действително работим. Основната, фундаменталната методология е методологията на националните сметки. В нея са включени стохастични и детерминирани модели. Стохастичните повече се разпростират върху прогностичната дейност, защото самата прогностична среда там е вероятност на стохастична. Обаче в статистиката има едно много важно правило - данните, изследванията да бъдат съпоставими, сравними по периоди. И затова в рамките на годината ние боравим с детерминирани показатели и стойности. Динамични променливи са самите данни, самите количествени измерения, така че има една комбинация. Ние сега например работим върху създаването на мониторинг за аналитичната дейност. В него преобладават стохастичните стойности, защото мониторингът се разпростира върху една бъдеща вероятностна среда. И действително, в рамките на годината за фиксираните стойности на модела, те са детерминирани, обаче като цяло за един по-дълъг период от време те са итеративни. Понеже зададохте конкретен въпрос...
Аз още веднъж искам да благодаря на всички депутати, които взеха отношение по дейността на статистиката. Имаме основание да смятаме, че вървим по верен път - не без трудности и не без недостатъци. Аз винаги съм казвал, че не всичко в статистиката е по мед и масло. Напротив, проблеми има много, но мисля, че в България статистиката има едни много положителни методологични и научни традиции и ние сега ги обогатяваме с европейските знания.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Поставям на гласуване предложеното от Икономическата комисия решение:

"Р Е Ш Е Н И Е
на Народното събрание

На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1 от Закона за статистиката

Р Е Ш И:

Първо. Приема отчета за изпълнението на плана за статистическите изследвания през 1995 г. на Националния статистически институт.
Второ. Утвърждава плана за статистическите изследвания през 1996 г. на Националния статистически институт.
Трето. Утвърждава списъците на статистическите изследвания, по които ще се събира информация от предприятията, организациите и населението и на обектите и процесите, за които ще се представя от Националния статистически институт информация за ползуване. Списъците да се обнародват в "Държавен вестник"."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 188 народни представители, за - 120, против - 68, въздържали се - няма. Решението е прието.
Благодаря. Благодаря на проф. Карамфилов. Предайте нашите най-големи благодарности на целия Ваш институт, на всички тези 2 хил. труженици и още веднъж моля за извинение за неприличните думи, които Ви бяха отправени и които Вие не заслужавате.
Почивка до 12 ч. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължава заседанието на Народното събрание с точка четвърта -
ОТЧЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННА ПОМОЩ ЗА 1995 Г.
Моля народните представители да гласуват да бъде допусната в залата Емилия Масларова, директор на Агенцията за чуждестранна помощ.
От общо гласували 126 народни представители, за - 119, против - 4, въздържали се - 3.
Предложението се приема. Моля да поканите госпожа Масларова да заеме мястото си в залата.
Преминаваме към разисквания върху отчета на Агенцията за чуждестранна помощ за 1995 г.
Постъпил е проект за решение по отчета на Агенцията за чуждестранна помощ за 1995 г.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 3 от Закона за Агенцията за чуждестранна помощ

Р Е Ш И:

Приема за сведение отчета на Агенцията за чуждестранна помощ за 1995 г."
Отчетът ви е раздаден. Откривам дебата по отчета. Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се запознах с отчета, който ми беше предоставен вчера. Тъй като в пресата се явиха някои интересни данни за Агенцията за чуждестранна помощ и предвид приключилата наскоро финансова ревизия, искам да помоля госпожа Емилия Масларова да ни запознае по-подробно с този въпрос, с някои от основните показатели на финансовата ревизия, предвид избягването на различни спекулации и за да се изясни въпросът, защото това е един изключително важен въпрос, като имаме предвид и значението на тази агенция за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки и въпроси?
Думата има Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Масларова, дами и господа народни представители! Ако си направим труда и прочетем максимално безпристрастно предложения ни отчет смятам, че ще направи впечатление един за пръв път според мен поднасян за дейността на тази агенция аналитичен подход в работата на Агенцията за чуждестранна помощ. Какво прави впечатление? Най-после имаме отговор или имаме търсене на отговор на един за мен изключително важен въпрос. Така както в икономиката, така и в чуждестранните помощи ние свикнахме да получаваме всичко за каквото и да е без да си правим собствен анализ, без да кажем това, което ни се подарява, поднася, или това, с което ни се помага, трябва ли ни или не ни трябва. Ето защо аз приветстват търсенето на този отговор.
Агенцията за чуждестранна помощ в своя доклад вече постави въпроса не само да бъде регистратор или едно гише за получаване и препредаване на чуждестранните помощи, но и търсене на дарители и насочване на дарителите в онази посока, която днес и сега е необходима на България.
Бих помолил госпожа Масларова още малко да доразвие този проблем пред нас, тъй като го считам за един изключително важен елемент от поднесения ни отчет.
Другото, което също според мен заслужава подкрепа от нас, е идеята да се търси законово изравняване на условията за дарителите. Става дума не само за изравняване на условията за чуждестранните дарители, а и на българските дарители, една промяна, която със сигурност ще се предложи от Агенцията за чуждестранна помощ като промяна в закона.
И на следващо място, което също приветствам, са търсенията, подготовката на собствени проучвания от страна на агенцията, чрез които да се насочват даренията. Всичко това, госпожо Масларова, налага ли промени във финансовия баланс на агенцията, вече след зададения въпрос за ревизията, който и аз бих повдигнал, как ще изглеждат от финансова гледна точка всички тези ваши намерения? И налага ли това някакви промени, освен посочената в закона идея за изравняване на условията на чуждестранните и български дарители? И може би има нещо да се търси още по финансовото осигуряване на дейността на агенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други желаещи?
Господин Георги Георгиев има думата.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Масларова! Аз съм народен представител от Силистра, един селскостопански район, който е сравнително беден на промишлени предприятия, а това обуславя и сравнително много зависим бюджет на общините от държавния бюджет. По принцип нашите общински бюджети са някъде 70 на сто на субсидия от републиканския бюджет. Казвам това като предисловие, за да ви стане ясно, че общините се издържат трудно в момента финансово. А в нашия район има няколко училища, които са на общинско подчинение и няколко, които са на държавно подчинение. Това са бившите трудово-възпитателни училища, които са в много тежко финансово състояние. Директорите чрез мен, а и чрез кмета на общината са отправили няколко молби към Агенцията за чуждестранна помощ за помощ - както финансова, така и материална. Аз не знам какъв е механизмът за презпределение, но ще Ви моля тук да обясните какъв е механизмът и по принцип има ли вероятност ние и възпитаниците на тези училища, имам предвид село Белица, детския дом в село Малък Преславец в моя избирателен район да получим някаква помощ, желателно е да е финансова, но дори и материална. Искам да разбера принципа на разпределение и вероятността за получаване на помощ в тези две учебни заведения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други въпроси, изказвания, мнения? - Няма. Да смятаме, че сме приключили.
Давам думата на госпожа Масларова да отговори на въпросите и да каже това, което смята, че е необходимо да бъде казано в Народното събрание.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред искам да споделя с вас, че отчетът, който вие получихте, е отчет на Агенцията за 1995 г., но така или иначе аз имам лично впечатление и нося отговорност за решенията и за отчета от 1 август 1995 г., а резултатите от дейността на нашата агенция до 1 август 1995 г. фактически се обосновават на документалната информация и справките, които имаме в документацията на Агенцията за чуждестранна помощ.
Блъгодаря ви за въпросите, които вие зададохте. Те са твърде обширни. Голяма част от тях в една или друга степен са в допирателна с доклада, който е пред вас. Същевременно има неща, които се констатираха след като приключи ревизията в агенцията и те не са отразени в отчета на Агенцията за чуждестранна помощ.
Предполагам, че господин Шопов няма да ми се разсърди, че няма да започна с финансовата ревизия, а ще се опитам да отговоря на въпросите отзад напред, за да има една хронология в разпределянето на помощите и там да са по-ясни нещата.
Господин Георгиев, аз мисля, че в парламента се знае Законът за Агенцията за чуждестранна помощ. Той е твърде кратък. Агенцията за чуждестранна помощ е държавна институция, която е неправителствена, която е подчинена на парламента и като такава има право да разпределя помощи, тоест тя е отговорна за получаването, съхранението, разпределението, контрола и управлението на средствата и помощите, които пристигат в Република България. Много точен е вашият въпрос, касаещ проблемите на общините и тяхното финансиране от държавния бюджет или от местните бюджети. От тази гледна точка съвършено точно вие забелязвате, че има региони, в които е имало повече помощи, и други региони, с по-малко помощи. В агенцията при всички случаи ние сме длъжни да спазваме волята на дарителя, така че насочването на една част приоритетно помощи в един или друг регион е в съответствие с това, че ние сме спазвали стриктно волята на дарителя. Но в голяма степен до месец юли 1995 г. помощите се разпределяха в по-голямата си част на базата на постъпили писма и различни приоритети, без лично ние да познаваме ситуацията в различните региони и области на страната.
Забелязали сте в отчета каква голяма разлика има примерно между София-град, който е една осма от населението, а е получил близо 49 на сто от помощите, които са пристигнали в страната. И същевременно една Хасковска област има около 2 на сто от всички помощи. Тук бих могла да кажа, че това е въпрос и на активност на всички нас в различните региони и институции, които са на територията на дадените общински съвети, области, и, разбира се, в министерства. Новият подход в ръководството на Агенцията за чуждестранна помощ, който е утвърден и от новия управителен съвет, е, че ние ще направим всичко възможно в по-голямата си част да подпомагаме общинските съвети, а не републиканския бюджет. Имам предвид институции, подчинени на министерства; болници, подчинени директно на Министерството на здравеопазването; училища, подчинени на Министерството на образованието и така нататък. От тази гледна точка трябва да ви кажа, че Силистренска област е получила тази година една прилична сума и се очаква да получи още. Разпределенията текат непрекъснато, ние не спираме. Пратки пристигат ежедневно и ние на базата на класифицираните ваши потребности извършваме разпределението.
Искам да подчертая, че това създаде известно напрежение между някои министерства и Агенцията за чуждестранна помощ, но мисля, че това е правилно, тъй като средствата, които ние разпределяме, ги контролираме много по-точно, отколкото ако те минават през друга институция. Така че разчитайте, че и във вашия регион, във вашата област, във вашето населено място сигурно ще дойдат хора от агенцията.
Тук отварям една скоба и вече отивам към въпроса на господин Косев - какво ново в работата на агенцията. Първо, искам да споделя с вас, че не може една институция, която за една година е разпределила хуманитарна помощ за 1 милиард и 200 милиона лева, да няма представа къде какви потребности има в страната. И от тази гледна точка ми се струва достатъчно добра активната позиция на екипа на агенцията, който вече работи и отговаря за съответните области и региони. Моите колеги почти персонално познават своите региони, социалните, здравните и другите заведения на територията на съответните региони.
Господин Косев постави въпроса за насоките, в които ние ще работим, и иска малко по-голямо разясняване от тази гледна точка. Искам да кажа, че, на първо място, това, което смятаме за един от пропуските на агенцията, е връзката с местните органи на държавната изпълнителна власт. Тоест нашите контакти с областните управители, с кметовете, с общинските съвети по места. Това вече е една реална политика, едно действие, което ние извършваме системно.
На второ място, искам да споделя с вас, че чрез Министерството на външните работи ние сме активизирали, разбира се, доколкото това е във възможностите на самото министерство и на нашия скромен Международен отдел, нашите мисии в чужбина за тяхна по-активна позиция и за прецизиране на това, което идва в България.
На трето място, искам да споделя и това, което може би ще ви се стори нетрадиционно за дейността на Агенцията за чуждестранна помощ. През 1995 и 1996 г. новият управителен съвет е гласувал близо 9 милиона лева за закупуване на стоки от български предприятия. Ние смятаме, че е крайно време да прекратим идването в България на стари дрехи и употребявани неща, които унижават българина, макар и беден. Бедността е скромна, но тя е и горда. По този начин закупуваме стоки от български производители на ниски цени, по които ни позволя законът да закупуваме, и на нашите социални домове, домове за стари хора, за сираци, предоставяме нови български изделия. Мисля, че е ясно, че ефектът от средствата, които даваме, се мултиплицира.
Господин Косев, спрямо това, какво е нужно на агенцията като допълнително финансиране, тъй като ние сме на бюджетна издръжка, а средствата, които разпределяме, са дарителски фондове, те нямат нищо общо и служителите в агенцията не получават нищо от тях, аз не мога да искам повече от това, което е откъснато в момента. Миналата година ние сме върнали в бюджета близо половин милион. Разбира се, тази година едва ли ще успеем, тъй като имаме допълнителни разходи и то най-вече с получаване на по-голяма информация за ситуацията в страната. Тоест, обиколките из страната, срещите на места с хората, които имат реална потребност от това.

Господин Шопов зададе един болен за нас като специалисти в агенцията въпрос, касаещ резултатите от финансовата ревизия на Агенцията за чуждестранна помощ.
От 1 август м. г. в агенцията започна финансова ревизия по настояване на ръководството на агенцията. Финансовата ревизия обхваща периода март 1993 г. - 1 август 1995 г. Тоест периодът, когато моят предшественик - господин Чанев, е бил директор на Агенцията за чуждестранна помощ.
Искам да споделя с вас, че резултатите от ревизията, ревизионният акт, не са най-благоприятните за хората, които са работили преди това и особено за ръководството. Лично аз, като директор на агенцията, съм безкрайно притеснена от това, което е ставало в институцията, в която работя, поради причини, които мисля, че всички вие достатъчно добре разбирате.
Искам предварително да заявя, че резултатите от ревизионния акт не са документ, който ръководството на агенцията, новият управителен съвет и екипът на агенцията ще ги превръща в политически аргументи. Искам да кажа, че това за нас ще бъде помагало или строга инструкция как не трябва да се работи и какво не трябва да бъде допускано оттук насетне. Вярно е, че има сериозни пропуски. Вярно е, че има сериозни нарушения.
Аз предполагах, че вие ще имате въпроси относно ревизията. Искам да кажа, че основните проблеми, на които се спират ревизорите и са записани в ревизионния акт, това са проблеми, които не са създадени от сегашното ръководство на агенцията. Ние сме ги заварили. Но така или иначе те тежат и на нашите дарителски фондове, и на финансовите възможности на агенцията. Разбира се, и на имиджа ни като институция, през която може да се прави едва ли не всичко. Аз мога да маркирам няколко неща. Ако вие искате в детайли, имам ревизионния акт, но едва ли е необходимо да го разглеждаме в подробности.
Една от основните забележки, едно от основните нарушения, това е нарушението, свързано с организиране на сделка с дружество "Кеърс Бек" от Съединените американски щати, което е регистрирано по закона на щата Вашингтон с нашата агенция за получаване като вид хуманитарна помощ от селскостопанския департамент на правителството на Щатите на 4 хил. т масло през 1993 г. В тази сделка има твърде много нарушения и в ревизионния акт те заемат близо една трета от констатациите на ревизорите.
Тук се оказват неща, за които аз не искам да влизам в детайли, тъй като е много дълго. Но ако вие желаете, аз мога да обясня вкратце в какво се състои.
Всъщност маслото влиза през агенцията като хуманитарна помощ. Директорът на агенцията предоставя всички права на агенцията по получаването, разпределянето и използването на хуманитарната помощ на тази американска фирма, като маслото започва да се продава по килограм масло за долар, след което от получените средства 20 на сто се дават на агенцията, във вид на фонд, с който да се решават хуманитарни дейности. 15 на сто се дават на Министерството на земеделието, също за хуманитарна дейност, и с останалите 65 на сто от средствата се създава акционерно дружество, което е регистрирано по Търговския закон в Република България, наречено "Кеърс Бек - България" АД, което има за цел да стимулира развитието на частния капитал в България.
Според констатациите в ревизионния акт де факто хуманитарна помощ е само 35 на сто - 20 на сто от приходите, които са отишли в агенцията, и 15 на сто - в селското стопанство, т. е. в Министерството на земеделието. А за останалите 65 на сто се налага да се върнат в бюджета около стотина милиона, които са неплатени данъци, митнически такси, сборове и т. н.
Има нарушения, тъй като част от фирмите, които са получили маслото, не са се издължили към агенцията. Друга част от фирмите не са продали маслото по стойността, която е посочена, а без знанието на агенцията сумата е намалена. Тоест вместо по долар килограм, примерно по 20 цента килограм. Някъде има за близо 400 хил. кг получени 500 хил. лв. Почти излиза левче кило масло. За тези неща не искам да влизам в детайли. Това са неща, които са едно нарушение според законодателите, и мисля, че има време те да бъдат доизяснени.
На следващо място едни от основните пропуски в ревизионния акт са свързани с това, че една голяма част от даренията са влизали без да имат сертификат и без да са преминавали под наблюдението на институциите "Софконтрол" или "Булгарконтрол".
Проверката установява нарушения, че липсва сертификат за около 194 дарения, които де факто изключват информация какво реално се съдържа в тези дарения.
Освен това искам да кажа, че ревизията установи, че от нашия склад са изписани 755 дарения на стойност над 14 млн., за които липсват обратни протоколи. Това значи, че те са излезли, но не се знае къде са отишли и как са използвани. Обратните протоколи са обратната връзка и заприходяването им с държавни институции. Аз не искам да мисля, че всичките тези дарения са отишли за неравномерно, непълномерно и неправилно използване. Но така или иначе липсата на документ, осчетоводяване на получената хуманитарна помощ, също посочва един слаб контрол в разпределението и използването, и най-вече контролирането дали помощите са отивали по своето предназначение.
От получените директни пратки, освободени от Агенцията за чуждестранна помощ, не са счетоводно отразени дарения, които имат стойност близо 9 млн. лв.
Освен това някои от даренията са окомплектовани и заприходени на стойност стократно по-малка от реалната. Примерно един зъболекарски кабинет, цялото оборудване за зъболекарски кабинет, при нас е заприходен за 5 хил. лева. Оставям коментариите настрани. Аз просто казвам няколко от нещата - най-общите, най-фрапантните.
Всички тези неща в ревизионния акт ни дават основание действително ние да считаме изключителната си ангажираност към контрола, контрола и пак контрола на това, което пристига в България.
Лично аз искам да споделя пред вас, тъй като сигурно, ако сме живи и здрави, ще се видим чак догодина, че се учудвам от реакцията на някои дипломатически мисии, които считат, че новото ръководство на агенцията е изменило закона, защото изискваме примерно пратките да се отворят, да се преброят, да се видят в присъствието на контролните органи. И те казват: "Добре де, ама откога сте променили закона?" Всъщност това е по закон и ние трябва да спазваме закона, а не да предоставяме нещата на доверие.
Мисля, че мога да ви спомена още много неща и да ви покажа документи, в които ясно личи разпределянето на хуманитарна помощ по политически канали. Но от тази трибуна отговорно искам да заявя, че от м. август 1995 г. насетне мисля, че трябва да живеем с мисълта, че Агенцията за чуждестранна помощ е агенцията на Република България. На хората, които имат потребности в Република България, а не на някоя от политическите сили.
Настоятелно ви моля, не се опитвайте да политизирате една хуманитарна дейност, от която имат нужда всички в страната ни! Когато децата са сираци, никой не се интересува чии са тези сираци. Когато някъде нямат какво да ядат или да се обуят или пък няма скъпоструваща медицинска техника, никой не се интересува, когато отидем да се оперираме, кой на коя партия е привърженик. Така че, уверявам ви, че ще направим всичко възможно аз, новият управителен съвет и ръководството на агенцията да не се допускат никакви политически нюанси в дейността на агенцията.
Искам все пак да кажа и на вас, че новият управителен съвет закъсня със своята дейност, поради закъсняване изменението в закона. Но за разлика от предишния управителен съвет, новият управителен съвет се събира не веднъж на тримесечие, а всеки месец.
И още една разлика. Новият управителен съвет гласува да не получава хонорари, а средствата, които му се полагат за хонорари на края на годината да бъдат дадени в някой от домовете, който приоритетно има най-много потребности.
Ако имате още въпроси, аз съм на ваше разположение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. (Стоян Райчевски иска думата)
Ние приключихме с въпросите. (Неразбираема реплика от Стоян Райчевски)
Заповядайте, господин Райчевски.

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря ви за възможността да задам един конкретен въпрос, който мисля, че ще бъде от полза за работата на агенцията.
Аз не мисля, че когато една такава институция икономиса 500 хиляди лева и върне в бюджета, може да е много похвално, защото точно Агенцията за чуждестранна помощ има да извършва голям обхват от дейности и всеки лев би могъл да намери своето приложение.
Аз искам да попитам госпожа Масларова има ли идеи да се усъвършенства работата на агенцията, така че по-бързо да пристигат даренията. Съвсем добронамерено го казвам, защото мнозинство жалби и оплаквания на много хора ме занимаваха от Бургас, моя избирателен избирателен район, и от Русе имаше такива, особено когато се касае за конкретни дарения с посочен адрес, според волята на дарителя. Имаше оплаквания, че се бавят с много месеци. И просто закъснели дарения по някой път не са така ефективни.
Аз не искам да кажа, че тук от някаква умисъл това се прави, но явно има процедура, която забавя пристигането на помощта. Изтъкнаха се такива аргументи, че се иска предварително план за това как ще бъде използвана, как ще бъде усвоена и ред други неща, които вероятно имат своето основание, но все пак ми се ще да чуя от Вас имате ли някаква идея за скъсяване на този срок, защото това много вълнува нашите хора по места, които очакват тази помощ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Масларова, ако обичате да отговорите на въпроса.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Аз веднага ще отговоря на господин Райчевски, защото зная за какво става въпрос. Става въпрос за дарението на госпожа Екунд, по което вече даде отговор Дончо Конакчиев. Така или иначе, мисля, господин Райчевски, че вие, народните представители, законотворците на Република България, познавате законите и познавате нашия закон. Според Закона за агенцията ние сме длъжни във всеки един миг на дарителя да дадем точна справка, информация, къде е дарението и за какво се използва. Когато дарението пристига във вид на средства, ние искаме от институциите, на които те предоставят тези средства, когато те минават през агенцията, проформа-фактура за какво ще бъдат изразходвани тези средства. И ако нашето прeвеждане на средства е закъсняло, то е закъсняло, защото проформата-фактура, че примерно ще се купи телевизор, перална машина, хладилник и печка в един социален дом, не е пристигнала. В момента, в който това е пристигнало, парите са прeведени.
Бих искала да спомена и още нещо. Много пъти се закъснява с даренията, но се закъснява поради това, че директните пратки, примерно аз договарям да дойде пратка от Германия, но за това не е информирана агенцията. Агенцията поема транспортните разходи. Но вие си говорите помежду си, а ние не сме осведомени. За да се изпрати транспорт до Германия, ние правим все пак някакъв конкурс коя фирма ще даде най-ниската оферта, искаме да знаем колко е голям обемът на товара, който ще дойде, за да изпратим камион 40 кубика или 60, няма значение какъв.
Така че това е въпрос на един триъгълник, който не е единствената причина в агенцията.
Искам да ви уверя, че ние правим всичко възможно час по-скоро да предоставяме пратките, тъй като има хуманитарна помощ, която е безкрайно необходима и не е нужно да стои в складовете. Струва ми се, че с новата организация за конкретни отговорници по всяка една област и директната връзка с тях създава една много по-благоприятна обстановка за ефективна и бърза работа. Освен това самите заседания на Управителния съвет ежемесечно също дават една по-оперативна дейност, що се касае най-вече до разпределението на финансовите средства, които не са никак малко.
За ваша информация искам да кажа, че само за първите четири месеца на 1996 г. агенцията е предоставила 70 милиона лева на здравните, социалните и образователните институции в нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки няма. Моля да гласувате следното решение по отчета на Агенцията за чуждестранна помощ за 1995 година.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 3 от Закона за Агенцията за чуждестранна помощ

Р Е Ш И:

Приема за сведение отчета на Агенцията за чуждестранна помощ за 1995 година."
Моля да гласувате.
От общо гласували 157 народни представители, за - 124, против - 27, въздържали се - 6.
Решението е прието.
Въпреки че госпожа Масларова излезе, искам да й изкажа благодарност и да й пожелая още по-големи успехи в работата й в агенцията.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ОТ ПРЕДИШНИЯ ДЕН - ЧЕТИРИ РАТИФИКАЦИИ

Най-напред Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Грузия за морско търговско корабоплаване.
Най-напред от Икономическата комисия господин Филипов.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На свое редовно заседание на 8 май 1996 година с участие на представители на Министерство на транспорта Икономическата комисия разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Грузия за морско търговско корабоплаване, подписана на 18 януари 1995 година в София.
Спогодбата урежда отношенията между двете страни в областта на търговското корабоплаване на основата на принципите на равнопоставеност и взаимна изгода. Всяка от двете страни предоставя взаимно на другата страна национален режим на третиране на търговските и морски съдове. Това ще насърчи превозите по море между двете страни на Черно море и ще се отрази благоприятно на взаимния търговски обмен.
Икономическата комисия смята, че спогодбата отговаря на икономическите интереси на Република България и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Грузия за морско търговско корабоплаване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Камов има думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 3 май 1996 година Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа Проекта за закон и прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Грузия за морско търговско корабоплаване, подписана на 18 януари 1995 година в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки? - Да, заповядайте, господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред искам да кажа, че ще гласувам за ратифицирането, защото няма спор от ползата на такива спогодби и в същото време искам да обърна внимание на две неща.
Едното е небрежност, която не е редно да се допуска, когато се ратифицират в Народното събрание такива документи. Предполагам, че ни е представен препис от спогодбата, но просто не се вижда кой я е подписал. Пише там: "За: Република Грузия; За: Република България", но не е редно, когато ратифицираме един такъв междудържавен договор или спогодба, да не знаем кой е подписал за нашата страна този документ.
Така че моята препоръка е в бъдеще най-малко Комисията по външната политика, нейно задължение е, да проверява, когато взема становище по съответната ратификация, кой е подписал за Република България документа и ако ни се дава някакъв препис, то поне в нейното становище да се съобщава това нещо, за да бъдем наясно.

И второто нещо, което направо ме подразни, това е, че спогодбата, погледнете последното изречение, е съставена в София на 19 януари 1995 г. в два оригинални екземпляра, на руски език, като и двата текста имат еднаква сила.
Не е редно според мен българската държава да подписва документ на чужд език и да позволява документът, който остава у нас, да бъде на езика на друга държава. Ако грузинците са готови да приемат техния екземпляр на бъде на друг език, то мисля, че ние не можем да си позволим такова нещо.
И пак нека да се приеме като препоръка, защото заявих, че ще гласувам за спогодбата и смятам, че трябва всички да я подкрепим, просто Министерството на външните работи, Министерският съвет да имат предвид това нещо, когато сключват такива междудържавни договори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта.
От общо гласували 141 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 11.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Филипов има процедурно предложение. Той е излязъл.
Госпожа Елена Поптодорова ще направи процедурното предложение.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Господин председателю, тъй като няма възражения по току-що гласувания законопроект на първо четене, не бяха постъпили и никакви предложения междувременно във времето, което беше оставено за внасянето на такива, аз предлагам да подложите на гласуване на второ четене вече докладвания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 133 народни представители, за - 132, против - няма, въздържал се - 1.
Приема се предложението.
Ще ви прочета законопроекта за второто четене.
"Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Грузия за морско търговско корабоплаване.
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Грузия за морско търговско корабоплаване, подписана на 18 януари 1995 г. в София."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 136 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - 2.
Законопроектът е приет и на второ четене.
Преминаваме към следваща точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АЗЕРБАЙДЖАН.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров, председател на Комисията по устройството и дейността на държавните органи, да прочете становището.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Комисията по устройството и дейността на държавните органи на свое редовно заседание, проведено на 8 май 1996 г., обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Договор за екстрадиция между Република България и Република Азербайджан.
След проведените разисквания, членовете на комисията възприеха следното становище.
"Предложеният за ратификация договор е актуален и в интерес на Република България. Ратифицирането му ще съдейства развитието на сътрудничеството в наказателно-правната област между двете страни и ще осигури условия за по-голяма ефективност в борбата срещу престъпността. Договорът урежда в нужната пълнота случаите, при които може да се иска екстрадиция, процедурата по осъществяването на екстрадицията, транзитното преминаване, предаване на взаимна информация между страните. Договорът предвижда изрично защита на правата на екстрадираните лица."
Поради тези съображения Комисията по устройството и дейността на държавните органи счита, че Законопроектът за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Република Азербайджан може да бъде гласуван от Народното събрание на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожа Елена Поптодорова ще прочете становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: На свое заседание от 3 май 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа вече обявения законопроект и прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за екстрадиция между Република България и Република Азербайджан, подписан на 29 юни 1995 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по законопроекта? - Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене!
От общо гласували 140 народни представители, за - 140, против - няма, въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на господин Мулетаров за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател! Поради това, че по току-що приетия законопроект на първо четене не са постъпили бележки и съображения и с оглед на установената досега практика за ратификациите на международните договори и на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да подложите на гласуване законопроекта да бъде гласуван днес и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение!
От общо гласували 144 народни представители, за - 142, против - 1, въздържал се - 1.
Предложението е прието.
Давам думата на господин Мулетаров да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Закон за ратифициране на Договор за екстрадиция между Република България и Република Азербайджан.
Член единствен. Ратифицира Договора за екстрадиция между Република България и Република Азербайджан, подписан на 29 юни 1995 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 136 народни представители, за - 136, против - няма, въздържали се - няма.
Законопроектът е приет и на второ четене.
Преминаваме към следваща точка от дневния ред
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АЗЕРБАЙДЖАН.
Давам думата на господин Мулетаров да представи становището на председателстваната от него комисия.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Това е вторият договор, подписан между България и Република Азербайджан. той се отнася до правна помощ по граждански дела. Законопроектът за ратифициране на договора беше обсъден от Комисията по устройството и дейността на държавните органи на 8 май 1996 година.
След проведените разисквания комисия прие следното становище
"Предложеният за ратификация Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Азербайджан следва една установена традиция в междудържавните отношения. С ратифицирането на този договор ще се регламентират ясно условията и начинът за оказване на правна помощ между двете страни, изпълнението на съдебни поръчки, условията за признаване и изпълнение на съдебните решения, освобождаването на документите от легализация и начините за обмен на информация. Договорът е в съответствие със съвременните изисквания на европейското и на международното право. В него не съществуват разпоредби, които да противоречат на Конституцията или на други норми от вътрешното ни законодателство.
Поради изложените съображения Комисията по устройството и дейността на държавните органи подкрепя проектозакона и предлага той да бъде приет на първо четене от народните представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народната представителка Елена Поптодорова да представи становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.

ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: На същото заседание, както и по предходните законопроекти, на 3 май 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа вече представения ви законопроект и прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на страната да ратифицира със закон Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Азербайджан, подписан на 29 юни 1995 г. в София".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки?
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 140 народни представители, за - 140, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на господин Мулетаров за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, поради това, че не постъпиха бележки и предложения по приетия на първо четене законопроект, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да подложите на гласуване законопроектът да бъде приет на днешното заседание и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това процедурно предложение.
От общо гласували 153 народни представители, за - 153, против и въздържали се - няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Мулетаров, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Закон за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Азербайджан
Член единствен. Ратифицира Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Азербайджан, подписан на 29 юни 1995 г. в София".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 137 народни представители, за - 137, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет и на второ четене.

Преминаваме към последната точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АЗЕРБАЙДЖАН.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров да представи становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, това е третият законопроект от трите, приети на една и съща дата, със сключени спогодби между Република България и Република Азербайджан.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Азербайджан, и след проведените разисквания прие следното становище:
"Ратифицирането на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Азербайджан, ще създаде необходимата правна основа за по-ефективно взаимодействие между двете страни в наказателно-правната сфера. Договорът следва общоприетите принципи и традиционните схеми при междудържавното уреждане на отношения в тази област.
Приемането на законопроекта за ратификация няма да доведе до противоречия с Конституцията или с действащите норми на вътрешното законодателство. По тези съображения Комисията по устройството и дейността на държавните органи смята, че законопроектът може да бъде обсъден и приет на първо четене от Народното събрание и подкрепя предложението за това".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Елена Поптодорова, ако обича да прочете становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: На заседанието си на 3 май 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа и този проект за закон N 020229 и прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Азербайджан".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 142 народни представители, за - 142, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, моля на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради това, че не постъпиха предложения по законопроекта, приет на първо четене, и с оглед на установената практика и създадената традиция при приемането и утвърждаването на законопроекти, свързани с ратификация, да предложите на народните представители да гласуват законопроекта на днешното заседание да бъде приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате направеното процедурно предложение.
От общо гласували 147 народни представители, за - 144, против - няма, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Моля, господин Мулетаров, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Закон за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Азербайджан.
Член единствен. Ратифицира Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Азербайджан, подписан на 29 юни 1995 г. в София".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 143 народни представители, за - 143, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет и на второ четене.
Съобщение: Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 16.05.1996 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 456 на пл. "Ал. Батенберг".
Закривам заседанието (звъни).

Закрито в 13,00 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

акад. Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:

Валери Стършелов


Митко Нитов