Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева

Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание. Ще ви прочета най-напред постъпили законопроекти и проекторешения.
На 9 октомври 1996 г. е постъпил проект за решение за осигуряване на необходимите икономически условия за ускоряване хода на есенната кампания в земеделието. Вносители: Бончо Драганов Рашков, Кирил Стоянов Желев. Комисия по земеделието и горите, Комисия по бюджет и финанси.
На 9 октомври 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител: Георги Димитров Дилков. Водеща комисия: Комисията по устройството и дейността на държавните органи. Разпределен е и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
На 11 октомври 1996 г. е постъпил проект за решение за допълнение на решението на Тридесет и седмото Народно събрание от 11 октомври 1996 г. за спиране преизчисляването на основното месечно възнаграждение на народните представители. Вносители: Клара Маринова, Наташа Тачева, Чавдар Добрев. Комисия по бюджет и финанси.
На 15 октомври 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносители: Емил Костадинов, Наташа Тачева, Димитър Велев, Спас Мулетаров. Водеща комисия: Комисия по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика.
На 15 октомври 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Протокола за присъединяване на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световна търговска организация и на Маракешкото споразумение за създаване на Световна търговска организация. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Икономическата комисия и Комисията по външната политика и европейската интеграция.
На 15 октомври 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Споразумението за търговия с граждански самолети "Анекс 4А" към Маракешкото споразумение за създаване на Световна търговска организация. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Икономическата комисия и Комисията по външната политика и европейската интеграция.
На 15 октомври 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Организацията на обединените нации за условията за регистрация на кораби от 1986 г. Вносител: Министерският съвет. Комисията по устройството и дейността на държавните органи, Икономическата комисия, Комисията по външната политика и европейската интеграция.

Преминаваме към приемане на дневния ред. Предлагам програмата за работата на Народното събрание за 16-18 октомври 1996 г. да бъде следната:
I. Програма за 16 октомври - сряда:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за народната просвета. Вносител: Юрий Борисов.
2. Законопроект за ратифициране на Рамковия договор между Министерския съвет на Република България и "Сименс" АД - Берлин и Мюнхен. Вносител: Министерският съвет.
3. Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени образци от 6 ноември 1925 г. в редакцията й от 28 ноември 1960 г. и на Допълнителния акт от Стокхолм от 14 юли 1967 г. Вносител: Министерският съвет.
4. Законопроект за ратифициране на ревизирания Устав на фонда за социално развитие на Съвета на Европа. Вносител: Министерският съвет.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Вносители: Министерският съвет и народният представител Орлин Драганов.
II. Програма за 17 октомври, четвъртък.
1. Проект за решение за създаване на временна анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата по убийството на народния представител Андрей Луканов. Вносител: народната представителка Нора Ананиева и група народни представители.
2. Второ четене на Законопроекта за стоковите борси и тържищата (приет на първо четене на 25 септември 1996 г.).
3. Продължение на програмата от предходния ден.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вносители: Хасан Али и група народни представители; Красимир Премянов и група народни представители; Андреев, Бонов, Кюркчиева, Рашков.
III. Програма за 18 октомври, петък:
1. Продължение на програмата от предходния ден.
2. Второ четене на Законопроекта за Държавната банка за инвестиции и развитие.
3. Парламентарен контрол.
Постъпили са предложения за дневния ред от: народния представител Кристиян Кръстев - за завършване обсъждането по първо четене на Закона за частните малки предприятия, и 13 предложения от Васил Михайлов.
Преминаваме към обсъждане на допълнителните предложения. Има думата народният представител Кристиян Кръстев. Заповядайте.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Дами и господа народни представители! Беше прекъснато приемането на първо четене на Закона за частните малки предприятия, като остана само гласуването. Пред нас е и примерът, като на първо четене се приеха такива, слабо казано, закони, които не отговарят на изискванията на парламентаризма и на законотворчеството, като Законът за неправомерната стопанска дейност и Законът за спекулата, които въпреки изключителните слабости, които бяха посочени, бяха приети на първо четене.
Случаят е същият. До момента остава единствено да бъде гласуван. Нека да преминем към гласуването, което ще отнеме минута, и след това да отидем към второ четене на този закон. Още повече, че сега е времето да се предвидят и съответните средства за бюджета през 1997 г., за да влезе той в сила и да може да започне да се изпълнява.
Трябва да се подчертае, че този закон ще доведе до намаляване на безработицата с темпове между 20 и 40 хиляди души на година.
Подчертавам също така изключителното социално значение на този закон, за да може икономиката да тръгне напред. И това е като част от структурната реформа, както и мнението на Световната банка и международните институции, че само предприемачеството ще помогне на България. Затова ви моля да гласуваме и той да влезе като първа точка и няма да отнеме никакво време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението на народния представител Кристиян Кръстев.
От общо гласували 191 народни представители, за - 82, против - 54, въздържали се - 55.
Предложението не се приема.
Преминаваме към предложенията на господин Михайлов. Първо, гласуване на проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО. Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разширяването на НАТО на Изток не е под въпрос. И в Берген беше потвърдено това, че НАТО ще се разширява на Изток. От друга страна, на посещение у нас е Армейският генерал Колесников, заедно с други официални лица. Той вчера беше и в Комисията по национална сигурност. Там изрази по един много категоричен, най-меко казано, начин несъгласието, според него, на Руската федерация. Още повече, че и спомена, че ако някаква инфраструктура на НАТО се появи на българска територия, това означава, че тя ще бъде прицелена от руски ядрени ракети. Коментара и разсъжденията оставям за вас.
Друго обаче е по-важно - в САЩ вече се обсъжда възможността да бъде поканена Русия да участва в политическите структури на НАТО. Това беше и поставено като въпрос на срещата в нашата комисия, на която, разбира се, не беше дадена въобще думата на опозицията. Там говори само нейният председател господин Петров, който изведнъж реши, че има три варианта за нашата национална сигурност - неутралитета, няма да го коментирам въобще, тук специалист в кавички е проф. Кюранов; пълноправното членство на България в НАТО - това, което ще се случи на България съвсем скоро, и трети вариант - забележете - някакво друго гарантиране на сигурността. Така и не успяхме да изясним с господин Петров, който направи тези коментари в най-грубо нарушение на гласуваните декларации във Великото Народно събрание...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече! Благодаря.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: И в Тридесет и шестото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 191 народни представители, за - 74, против - 103, въздържали се - 11.
Предложението не се приема.
Второ - гласуване проекторешение за обявяване на 22 септември за официален празник.
Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Нещата винаги са свързани. Има известна вътрешна логика...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Марксистката философия го казва това нещо!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Трябва да се чете Хегел!
И да не се забравя, господин председателю!
А що се отнася до поведението в тази комисия, то беше много - как да кажа - характерно за БСП. Там, например, продължавам мисълта си от предишното обосноваване, не беше воден въобще запис. Очевидно е защо не беше воден записът. Просто, за да не се оставят следи от приказките на нашите гости, от поведението на председателя, който не изразяваше автентичната позиция нито на Комисията по национална сигурност, нито на Народното събрание!
Бих искал да кажа, че сега ние сме на 110 години от знаменателните събития, които направиха България държава! Защитиха я нашите предци-политици. Най-великият от българските политици Стефан Стамболов успя да предотврати последствията от преврата 1886 г. и да прекъсне попълзновенията на руския империализъм за унищожението на България като самостоятелна държава.
22 септември - Денят на независимостта от 1908 г., трябва да бъде официален празник! Многократно съм обосновавал това свое предложение. Аз зная, че това ще стане и ще има такъв ден в празничния календар, вероятно като национален празник, но засега поне достатъчно е той да фигурира като официален празник в празничния календар на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 173 народни представители, за - 62, против - 98, въздържали се - 13.
Предложението не се приема.
Третото предложение - за 6 септември...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми колеги! За да бъдем достойни за историята на България, на нашата държава, не можем да не направим усилия така щото в празничния календар да фигурира и тази светла дата - 6 септември!
Няма да повтарям, че вие точно бяхте тези, които тук казахте - или по-скоро от ваше име господин Премянов потвърди, че ще направи усилие Парламентарната група на БСП този ден да бъде официален празник. Сега имате тази възможност. Това може да отнеме съвсем малко време и вместо да се занимаваме със Законопроекта за народната просвета или по-скоро за един нов законопроект, който отново да промива мозъците на българските граждани още от първия училищен звънец, ви моля да поставим жалоните в българската държавност и това, което можем да направим днес, е да приемем проекторешението 6 септември да бъде обявен за официален празник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 161 народни представители, за - 51, против - 77, въздържали се - 33.
Предложението не се приема.
Четвърто предложение - изслушване на министър-председателя...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Мисля, че е редно вместо да четем странните изказвания на министър-председателя в другото му качество - председател на БСП - във в. "Дума", където той се провиква: "Стига вече!". Наистина, на хората им е дошло до гуша от него и от върхушката на БСП и наистина ще кажат: "Стига вече!".
Междупрочем вчера на грандиозния граждански протест, организиран от двата синдиката - "Подкрепа" и КНСБ... (Шум на недоволство, реплики, провиквания от блока на мнозинството) ... Това беше и направено! Хората наистина не могат повече да издържат това управление. Нещата са стигнали дотам, че ние сме пред опасността да има социален срив.
Министър-председателят вместо това вика: "Стига вече!". Той на кого вика това?! На себе си, изглежда! Той сам приканя себе си!.
По-нататък бих искал да чуя от него тук какво ще направи той като глава на българското правителство за прекратяване на геноцида, който управлението на БСП наложи на българския народ. Антикризисна програма така и няма. Нещата стават все по-драматични.
По-нататък - за гарантиране оцеляването и устойчивото развитие на българския народ при преговорите с представителите на Международния валутен фонд и други външни кредитори.
На трето място - за ликвидиране на неравноправното ни митническо сътрудничество с Русия в ущърб на България по подобие на капитулацията от времето на Османската империя и тоталната ни суровинно-енергийна зависимост от Русия - една от основните заплахи за независимостта и националната сигурност на България.
Тук гостуваха парламентаристи от руската Дума, които, както обикновено, поемат някакви ангажименти. Факт е обаче, че продължава да съществува третирането на България като силноразвита страна на руските пазари!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 174 народни представители, за - 55, против - 108, въздържали се - 11.
Предложението не се приема.
Петото предложение - изслушване на министъра на външните работи...

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, министърът на външните работи би трябвало тук да даде обяснение защо не вървят отношенията ни, както е логично това да бъде, в най-бърз темп и в изгода на двата народа, например с Република Македония. Какви са тези проблеми, които ще се създават с отмяната чрез Ваша заповед например на делегация от Република Хърватска, делегацията на Икономическата комисия на Бундестага, делегацията на Групата за приятелство Франция - България в Сената на Франция, делегацията на Комисията по европейските въпроси на Бундестага? Какво е това, самоизолиране или що?
По-нататък. Би трябвало да чуем за засиления диалог с НАТО. Защото това, което чух от председателя на Комисията по националната сигурност е наистина ужасяващо. Той си позволи да определи като много неясен документа за проучване на членството в НАТО. Това просто е една лъжа. По-ясен, фундаментален документ едва ли някой от тук присъстващите е чел.
Мисля, че и българските чиновници, когато водят този засилен диалог, трябва да са с ясната мисъл, че става дума за пълноправно членство на Република България в НАТО.
Убеден съм, че българското Народно събрание съвсем скоро ще даде своя вот, своето одобрение и ще прояви политическа воля за пълноправно членство. Това, според мен, са нещата, които би трябвало да чуем към този момент от министър Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 170 народни представители, за - 58, против - 103, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
Шестото предложение е за изслушване на министъра на външната търговия.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Аз се учудвам защо сте против това да чуем министъра на външните работи, уважаеми колеги. Спестих това, защото го имам в актуален въпрос, който отлежава вече много време и по вина на администрацията на Народното събрание във връзка с мерките на "специалистите" от отдел "Сигурност" към Министерството на външните работи, които са предприети във връзка с явните атентати срещу български посланици.
Искам да ви кажа също така, че идват непрекъснато тревожни факсове от Тирана. Българският посланик в Тирана - господин Наумов, има защо да е притеснен. Съдържанието на тези факсове е много сериозно и не може да бъде подминавано. Надявам се, че в този петък ще мога да получа отговор на актуалния въпрос в този смисъл. Щеше ми се министърът на външните работи сам да се яви тук и да даде известни обяснения.
Що се отнася до министъра на търговията - министър Папаризов, относно необходимите спешни парламентарни действия, това е може би единственият от министрите, който реално работи за интегрирането на България в европейските и световни структури, като Световната търговска организация. И, ако ние искаме да помогнем на своята държава, би трябвало да предприемем не разглеждането на Закона за народната просвета, а моментално да се заемем с необходимите действия, с необходимите парламентарни мерки, които да направят членството ни в Световната търговска организация сигурно, а България да бъде наистина възприета като една достойна членка на Световната търговска организация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате шестото по ред предложение на господин Михайлов.
От общо гласували 173 народни представители, за - 56, против - 105, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
Седмото предложение е за изслушване на министъра на финансите и управителя на БНБ за разговорите им в САЩ с представителите на Международния валутен фонд и Световната банка.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Мисля, че трябва да има пълна прозрачност и откритост на разговорите на министъра на финансите и на управителя на Българската народна банка с международните финансови институции - какви ангажименти се поемат, могат ли да бъдат изпълнени тези ангажименти. Сигурен съм, че така трябва да се постъпи при всички такива преговори, за да няма спекулации и злоупотреби, каквито междупрочем има в смисъла на пропагандата на БСП по места от хора, които или не знаят за какво става дума, или нарочно са захранени с такава "информация". За да не чувам безумия от един или друг кандидат за президент, че става дума за някакъв, видите ли, империализъм чрез Международния валутен фонд.
Вие сами вероятно чухте снощи изказванията на Минчо Минчев. Това, ако беше изолирано явление, не е проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ние обикновено слушаме Минчо Минчев като свири на цигулка.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: По-добре е да слушате Пенчо Пенчев, националиста-комунист и да си правите съответните изводи, че най-страшно е да пламне барута на верското и етническо противопоставяне. А специалисти за това са не някой друг, а точно БСП, БКП или все едно как ще се казва тази терористична организация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате седмото по ред предложение на господин Михайлов.
От общо гласували 164 народни представители, за - 52, против - 102, въздържали се - 10.
Предложението не се приема.
Осмото предложение на господин Михайлов, за мое дълбоко съжаление, е несъдържателно. Ще ви го прочета изцяло.
"Изслушване на министъра на финансите относно изпълнение на Закона за държавния бюджет за 1997 г."
Моля, господин Михайлов, да четете това, което излиза от компютрите, преди да го представите на Народното събрание!
Точка девет от предложението - изслушване на министъра на земеделието.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Става дума за техническа грешка. Става дума за 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не става дума. Не може един безгрешен човек да прави технически грешки.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Благодаря за комплимента. Това почти се покрива с истината. Не мога да кажа същото за Вас, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, че не можете да го кажете.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Господин председател, Вие ме лишихте от възможността...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Сложете си картата! Не съм Ви лишил от никаква възможност. Глупости няма да представяте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това не са глупости, защото глупост е например да се изчислява проектът за бюджета за 1997 г. към инфлацията за август тази година. Това е глупост, господин председател. Ето кое е глупост! Ако по-голяма глупост от това може да ми каже някой, нека да го направи. Та и за 1997 г. можем да го чуем, с безумието за проектобюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Радвам се, ако го чуете от същия министър.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Дано. Дотогава няма да е така. Така че можем и да не го чуваме. Прав сте в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Видяхте ли, че някъде съм прав?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Що се отнася до министъра на земеделието относно проблемите на есенната сеитба, това, което се чува и излиза по медиите, е абсолютно тревожно, ненормално и в никакъв случай и това, което беше гласувано тук, в Народното събрание, не решава проблема с есенната сеитба. Нещата стоят и продължават да стоят нерешени. Лошото е, че това означава глад за следващата година.
Господин председател, нека тук да дойде министърът на земеделието и наистина да обясни точно какви мерки се вземат. Защото десетина процента засята земя с есенниците е абсолютно недостатъчно и всички знаят това. Тревогата на всички хора е голяма.
Нека върхушката на БСП да не се държи като военна организация, която опустошава нашата държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате деветото по ред предложение на господин Михайлов.
От общо гласували 172 народни представители, за - 58, против - 101, въздържали се - 13.
Предложението не се приема.
Десетото предложение е за изслушване на министъра на вътрешните работи.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Би трябвало да чуем министъра на вътрешните работи за разговорите му в Москва с шефовете на руските секретни служби. Би трябвало това да залегне в нашата седмична програма като възможност, още повече, че интересно е какво точно обсъжда министъра на вътрешните работи на Република България с шефа на външното разузнаване на Руската федерация или пък с шефа за електронно разузнаване. Това е интересен момент, който аз като народен представител, а сигурен съм и вие като такива, бихте желали да изясните.
Борбата с тероризма, ако някой си мисли, че може да я провежда с разхождащи се войничета от Вътрешни войски в едни смешни патрули, които са повече предмет на подигравки, особено с кучетата, които се държат като кучета-помияри, просто защото водачите им са съвсем други и теглят насам-натам, например по Централна гара патрулните групи, това какво е? Или искат да създадат в населението висок праг на чувствителност към подобни военизирани формирования, които се движат насам-натам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да не обиждате Българската армия.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не сте много наясно. Става дума за Вътрешни войски и за полиция, но това ви е простено, вие имате други функции. Аз говоря за нещо много сериозно. Внушава се на хората, че едва ли не, видите ли, трябва да има тези военизирани формирования. Резолюция N 10-96 я четох тук на министър-председателя, обаче кой да слуша, че подобни формирования към Министерство на вътрешните работи са недопустими и това е препоръката. И в отговор на тази препоръка се движат за борба с тероризма, видите ли, подобни формирования. Ами това е смешно, жалко и в крайна сметка опасно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече. Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 157 народни представители, за - 43, против - 108, въздържали се - 6.
Предложението не се приема.
Единадесетото предложение е изслушване на министъра на отбраната.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Министърът на отбраната, уважаеми колеги, е този министър, който трябва да обясни редовно ли се получават и как се разходват бюджетните средства, а също така и как се разходват извънбюджетните сметки на Министерството на отбраната. Защото бедственото положение в армията не се подобрява ни най-малко, а това според мен е недопустимо - социално слаби са офицерите и сержантите в Българската армия. Не случайно междупрочем сте засекретили пак техните заплати. Тук имаше в петък един водевил, предизвикан от господин Премянов, светая светих на колониалната администрация не беше пипната. Получаването на пари вън от заплатите им, това, че вие не се съгласихте да замразим увеличаването на заплатите на висши чиновници, това е едно, но дори и това да сте се съгласили да направите, не махнахте участието им от бордовете на директорите. Това е истината. И докато в 1992 г. заплатите на офицерите и сержантите бяха явни, сега те отново са засекретени. Можете да го видите в "Държавен вестник".
Този път обаче са засекретени знаете ли защо? Не защото са високи, а защото са ниски. Ето това е положението с Българската армия. И министърът на отбраната би трябвало да е тук и да обясни неща, които все още са неизяснени. Действията на военната полиция за убийството на двете войничета - това ще се забрави ли? Аз ви обещавам, че няма да се забрави. И мисля този въпрос да го поставя най-остро и в Комисията по национална сигурност, а и да продължавам да го поставям в пленарна зала. Не може да се убива в България ето така, защото на някой му е хрумнало и то не от кого и да е, а от хора, които са представители на силово ведомство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов.
От общо гласували 165 народни представители, за - 52, против - 107, въздържали се - 6.
Предложението не се приема.
Дванадесетото предложение е изслушване министъра на труда и социалните грижи.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Все още няма Правилник по Закона за защита рехабилитация и социално подпомагане на инвалидите. Този закон не се изпълнява. Смазливи статии във вестник "Дума" се появяват, но истината обаче е, че БСП е антисоциална организация, която не се грижи за инвалидите.
На второ място вчера на митинга, в неговия финал, бяха изгорени ксерокопия на сметки за парно, топла вода и така нататък, които хората не могат физически да платят.
Вярно е, че този протест има в себе си една символика, с която аз не съм съгласен. Защото партизани-терористи горяха уж данъчните регистри, заедно с това, разбира се, горяха и архивите от комитетите на Левски. Други също така техни много близки по идеология - националсоциалистите, също горяха нещо на площадите. Истината обаче е, че тук става дума за един наистина протест, който не може да не бъде забелязан. Хората не могат повече да издържат.
Социалната сфера, за която вие говорите, че имате някакво отношение, просто е занемарена. Вчера може би видяхте в какво отчаяние са хората. Вярно е, че огънят понякога има очистителна сила и гони злите духове, но това е на празника на оратуването в началото на пролетта. Не му е мястото наистина вашите агитаторчета да използват този протест срещу демократичните сили. Аз разбирам организаторите, независимо че не съм съгласен с тях.
Но що се отнася до инвалидите, това поведение, както се казва, ще доведе до страшни клетви към вас и дано тези клетви на тези нещастни хора не ви стигнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате дванадесетото предложение.
От общо гласували 154 народни представители, за - 42, против - 100, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
Тринадесетото предложение излиза извън правилника и няма да го поставя на гласуване.
Моля да гласувате програмата за работа на Народното събрание за периода от 16 до 18 октомври така, както я предложих.
От общо гласували 159 народни представители, за - 128, против - 20 , въздържали се - 11.
Програмата е приета.
Муравей Радев за процедура.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Моята процедура е пряко свързана с дневния ред, но не пречи и сега да я отправя. Защото аз искам да ви предложа в петък да започнем началото на деня с парламентарен контрол.
Просто стана вече практика Министерският съвет и някои отделни негови членове непрекъснато да се отклоняват от зададените от нас въпроси. Това е една изключително важна функция и аз няма да ви убеждавам защо това е така. Вие го знаете чудесно, господин председател. Но това неуважение вече минава всякакви търпими граници. Това е неуважение към целия парламент и лично към Вас, господин председателю.
Това лято достигна рекорд четири месеца актуален въпрос да бъде забавен, вместо да бъде отговорено за 24 часа.
Сега в момента сме свидетели на 5 - 6 питания и още повече актуални въпроси, които четвърта седмица се бавят. Разбирате ли? Четвърта седмица, вместо да им бъде отговорено в съответния петък. И аз много ви моля, защото има изключително важни измежду тях. Твърдя го това, защото аз съм автор на няколко от тях. Изключителни важни и актуални неща!
Моля Ви, господин председател, убедете Вашите колеги отляво, че това нещо, което е задължително за този парламент, и аз нищо освен това, което имаме право, Ви предлагам да направите, а именно, да започнем заранта в 9 часа с парламентарния контрол, да го изчерпим, понеже доста са се натрупали въпросите по него и след това да минем по-нататък по дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Процедурно, господин Радев, това нещо може да стане в петък сутринта по чл. 40, ал. 5. Сега не може да стане, защото приехме дневния ред.
Господин Иван Костов от името на парламентарна група.

ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Както е известно, в събота се проведоха частични избори за общински кмет в община Долен чифлик, които бяха спечелени от Обединените демократични сили. Но не върху това искам да поставя акцента.
В тези избори Българската социалистическа партия подкрепи господин Илия Георгиев, един човек, за който господин Премянов твърди, че не си бил върнал книжката. Едновременно с това той е автоматчик-възродител, освободен от Министерството на вътрешните работи по непригодност и съден. Но не това е акцентът в тези избори. Най-странното в ситуацията беше, че той е издигнат от Единния комунистически фронт. И не е странно, че Единният комунистически фронт в състав Българска комунистическа партия, Отечествена партия на труда и Единна българска комунистическа партия си издига кандидат. Странното е, че Общинският съвет на Българската социалистическа партия в Долен чифлик подкрепя кандидат на Единния комунистически фронт.
Първоначално аз помислих, че тези доста възрастни другари вероятно са забравили, че партията е преименувана на социалистическа. Но след това се оказа, че нещата са много по-сериозни, защото господин Премянов и господин Задгорски лично се ангажираха в тази кампания. Нещо повече. Вашият кандидат за президент - господин Маразов, изпрати поздравление, прочетено от господин Премянов, в което каза, че кандидатът на Единния комунистически фронт, подкрепян от Българската социалистическа партия, нямал алтернатива. Значи няма алтернатива изборът на един кандидат на единен комунистически фронт!
Може на много от вас това да не се струва предизвикващо шок, обаче вижте как изглеждат нещата от гледна точка на политическия спектър. Ако вие поради страх не сте си издигнали кандидат в Долен чифлик и от една страна има кандидат на Обединените демократични сили, които са все пак партии от демократичния спектър, а от друга страна е застанал някакъв единен комунистически фронт, как се получи така, господин Премянов, че Вие решихте, че сте по-близо до Единния комунистически фронт? Как решихте, че БКП, ОПТ, и Единната българска комунистическа партия са точно сродните духовно политически партии на Българската социалистическа партия? Какво означава това? Това не означава ли, че опитът ви да се превърнете в модерна лява социалистическа партия е завършил с неуспех и след 7 години вие се търкулвате отново и ставате коалиционни партньори на някакъв си Единен комунистически фронт? Не означава ли това, че вие на практика признавате, че не сте успели да извършите каквото и да било преустройство вътре в Българската социалистическа партия? Не е ли това причината да не искат да ви приемат в Световния социалистически интернационал? Не е ли това причината да ви отбягват навсякъде? Това, че вие решавате, че сте компания на някакви си комунисти?
Не само това искам да ви кажа. Искам да обърна внимание на следното. Ние там на хората навсякъде говорехме какво правите вие в момента политически. Казахме им, че вървите с някакви си комунисти. И знаете ли какво се получи? Получи се така, че те повярваха на нашата подкана да ви покажат, да покажат на господин Премянов, че в неговия семеен бивш феод - Долен чифлик, българските социалисти - все пак една част от тях, няма да вървят в коалиция с Единен комунистически фронт и отказаха да гласуват, както Ви е известно, господин Премянов. Отказаха да тръгнат след Вас. Отказаха да тръгнат след призива на господин Маразов за това да гласуват за безалтернативния кандидат на Единния комунистически фронт. А това е много знаменателно нещо. Аз не знам дали вие съзнавате какво означава това. Това означава, че върхушката, това крило от Българската социалистическа партия, което страда от тежки носталгии по комунизма и болшевизма, няма подкрепата на избирателната маса на Българската социалистическа партия. Вие трябва да си дадете сметка, че не всичко ви е позволено в политиката. Аз лично щях да бъда много стреснат от такова ваше участие в комунистически фронт, защото съм един от хората в Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, който уважава вашето ново име и казвам: Българската социалистическа партия, казвам българските социалисти и така нататък, въпреки че по-прозорливите от мен мои колеги продължаваха да ви наричат комунисти.
Изглежда вие не си давате сметка, че с тази подкрепа на Единния комунистически фронт, която ви се струва и съвсем естествена на всичко отгоре, вие потвърждавате все по затвърждаващото се обществено мнение, че вие сте си комунисти.
Възможно ли е обаче цялото това избирателно тяло, което ви даде 42 процента, да тръгне да върви след хора, които го водят в съюз с комунисти? Ами изборите в Долен чифлик, освен че показаха, че сте загубили доверието на хората, показаха, че тези номера дори пред вашите избиратели не могат да минат.
Защо плачем? Плачем затова, че вие отивате към много опасни действия в българската политика. Не може да не се притесняваме ние от това вие да тръгвате заедно с Единен комунистически фронт. Знаете ли какви са им програмите на тези хора? Знае ли някой от вас какво пише в тези програми, които са издигнали кандидат за кмет Илия Георгиев? Някой да ги е чел? Вие не познавате какво искат тези хора и заради това ви се струва естествено. На вас просто Българска комунистическа партия може да ви звучи сладко в ушите. Обаче прочетете им програмите. Ние тук сме демократична страна и за една партия съдим по това каква й е програмата. Къде влизате, господин Премянов, в желанието си да не отстъпите семейния феод на Обединените демократични сили? Не може да си позволявате всякакво действие в българската политика. Не можете да правите такива неща, защото това ви компрометира дълбоко в очите на цялата световна общественост. И ако вие си бяхте опозиция, ако бяхте малко хора, и така стояхте в левия ъгъл на българския парламент, това нямаше да предизвиква у никой опасения. Но вие сте управляваща партия в България. Вие носите отговорност за тази държава. Как е възможно сред вас да не си дават сметка къде Премянов употребява Българската социалистическа партия в Долен чифлик? За какви цели? Това на нищо не прилича! Това, между другото, ви казват вашите избиратели. На нищо не прилича тази политика. Това не е политика! Това не е последователност! Това не са принципи.
Ето защо загубихте изборите в Долен чифлит. И с тази политика аз лично ви обещавам, че оттук ще губите навсякъде сериозни избори. Няма да спечелите абсолютно нищо оттук нататък и ще усетите на 27 октомври какво е мнението на българския избирател за съюза ви с Единния комунистически фронт.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Красимир Премянов от името на парламентарна група.

КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Искам да кажа, че за разлика от господин Костов, който правеше многократни опити да влезе в Българската комунистическа партия, нашата партия изрази отношението си към нея отдавна, а то е, че ние сме готови да сътрудничим с всички леви сили в България и по света, които са за демокрация, които са за мирен преход, които са за пазарна социална икономика. А това, че Вие се опитвате да манипулирате с резултатите от едни избори, не Ви прави чест, защото на Ваше място бих се стреснал и бих констатирал, че за разлика от предните избори, които вие пак загубихте, вие сте получили по-малка подкрепа срещу кандидата на така наречения Единен комунистически фронт от предните избори.
А на 27 октомври, след като можах да се срещна с обществеността на Долен Чифлик и с актива на Социалистическата партия и нейните коалиционни партньори - Българския земеделски народен съюз "Александър Стамболийски", Политически клуб "Екогласност", Общонародния комитет за защита на националните интереси, съм убеден, че Българската социалистическа партия, новата партия, която сама направи своя избор, той не е продиктуван от вашите предпочитания къде да намерите удобното местенце в политическия спектър, а от убедеността на социалистите, ще спечели изборите в Долен Чифлик на 27 октомври. (Ръкопляскания от мнозинството)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Давам думата на народния представител Юрий Борисов.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Внесеният законопроект съдържа един-единствен параграф: в § 9 от Преходните и заключителни разпоредби числото "5" се заменя с числото "7".
Позволете ми да ви припомня съдържанието на § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за народната просвета.
"§ 9. Заварените на длъжностите директор на училище, директор на детска градина и директор на обслужващо звено запазват правата си до обявяване на конкурс за съответната длъжност, но не за повече от пет години от влизане в сила на този закон."
Становище на Комисията по образование и наука относно Законопроект N 540173 за изменение на Закона за народната просвета, внесен от народния представител Юрий Борисов.
"На свое заседание от 10 октомври тази година Комисията по образованието и науката разгледа внесения от народния представител Юрий Борисов Законопроект за изменение на Закона за народната просвета. След като се запозна с мотивите, комисията единодушно подкрепя проекта и предлага неговото разглеждане в пленарна зала."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки по законопроекта? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 145 народни представители, за - 124, против - 3, въздържали се - 18.
Законопроектът е приет на първо четене.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение този законопроект да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това процедурно предложение.
От общо гласували 147 народни представители, за - 108, против - 28, въздържали се - 11.
Предложението се приема.
Моля, господин Борисов, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Параграф единствен: В § 9 от Преходните и заключителни разпоредби числото "5" се заменя с числото "7".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 133 народни представители, за - 121, против - 3, въздържали се - 9.
Законопроектът е приет и на второ четене.

Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И "СИМЕНС" АД - Берлин и Мюнхен.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисия по бюджет и финанси, доклад по Законопроект N 020246 от 27 септември 1996 г. за ратифициране на Рамковия договор между Министерския съвет на Република България и "Сименс" АД - Берлин и Мюнхен, внесен от Министерския съвет.
"На заседание, проведено на 3 октомври 1996 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Рамковия договор между Министерския съвет на Република България и "Сименс" АД - Берлин и Мюнхен. На 13 юни 1996 г. Народното събрание прие решение, с което даде съгласие на Министерския съвет да сключи договор за стоков кредит с фирма "Сименс" в размер на 100 млн. германски марки. Решението е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 52 от 1996 г.
В изпълнение на горното решение Министерството на здравеопазването от името на българското правителство подписа Рамков договор с предмет доставка на продукти на "Сименс", които ще бъдат специфицирани в отделни договори за доставка. Към предмета на договора принадлежи и кооперираното производство на рентгенови апарати в България. Същото е регламентирано чрез кооперационен договор от 30 март 1994 г. между "ЕМА" ЕАД, България и "Сименс" АД - Берлин и Мюнхен. Съществуващите в България стари рентгенови апарати ще бъдат модернизирани на база съответен договор за доставка и ще бъдат обучени от "Сименс" български медицински специалисти.
Сключеният Рамков договор определя следните условия:
1. Обем на кредита - 100 млн. германски марки.
2. Лихвен процент - 6% годишно.
3. Срок за плащане - 10 години, с възможност за бартерно изплащане на част от кредита.
4. Индивидуални договори за доставка и кооперирано производство.
5. Авансово изплащане на 15 на сто от покупната цена преди всяка доставка и изплащане на 20 последващи полугодишни вноски.
След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси се обедини около становището да предложи на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Рамковия договор между Министерския съвет на Република България и "Сименс" АД - Берлин и Мюнхен в размер на 100 млн.германски марки за нуждите на българското здравеопазване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Николай Камов да прочете становището на Комисията по външна политика и европейската интеграция.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 10 октомври т. г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроекта и прие следното становище.
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Рамковия договор между Министерския съвет на Република България и "Сименс"-АД - Берлин и Мюнхен, за стоков кредит в размер на 100 млн. германски марки за нуждите на българското здравеопазване.
Становището е прието с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата д-р Китов да прочете становището на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Становище на Комисията по здравеопазване по Законопроект N 02.02-46 за ратифициране на Рамковия договор между Министерския съвет на Република България и "Сименс"-АД - Берлин и Мюнхен, внесен от Министерския съвет на 27 септември 1996 г.
На свое заседание на 9 октомври 1996 г. Комисията по здравеопазването обсъди Законопроекта за ратифициране на Рамковия договор между Министерския съвет на Република България и "Сименс"-АД - Берлин и Мюнхен. В обсъждането взеха участие министърът на здравеопазването д-р Мими Виткова и заместник-министърът на здравеопазването д-р Иван Букарев.
След направените разисквания Комисията по здравеопазването взе следното решение.
Тъй като състоянието на рентгенологичната и радиологичната диагностична и терапевтична техника в цялата страна е в крайно незадоволително състояние и финансовите възможности на Министерството на здравеопазването са ограничени и не позволяват дори и частична подмяна, е необходимо да бъдат приети основните условия на договора, касаещи обема на кредита - 100 млн. германски марки, лихвеният процент - 6 на сто годишно, срокът на изплащане - 10 години с възможност за бартерно изплащане на част от кредита, индивидуални договори за доставка и кооперативно производство, както и авансово изплащане на 15 на сто от покупната цена преди всяка доставка и изплащане на 20 последващи полугодишни вноски.
С 6 гласа "за", 2 "против" и 2 "въздържали се" Комисията по здравеопазването одобрява внесения законопроект и приема следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Рамковия договор за стоков кредит между Министерския съвет на Република България и "Сименс"-АД - Берлин и Мюнхен, в размер на 100 млн. германски марки.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 153 народни представители, за - 127, против - 6, въздържали се - 20.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата господин Желев по процедурен въпрос.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение законопроектът да бъде предложен за гласуване и на второ четене.
Моля да подложите това предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате процедурното предложение на господин Желев.
От общо гласували 136 народни представители, за - 118, против - 14, въздържали се - 4.
Предложението се приема.
Моля, господин Желев, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Закон за ратифициране на Рамковия договор между Министерския съвет на Република България и "Сименс"-Акционерно дружество - Берлин и Мюнхен.

Член единствен. Ратифицира рамковия договор между Министерския съвет на Република България и "Сименс"-Акционерно дружество - Берлин и Мюнхен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 138 народни представители, за - 125, против - 10, въздържали се - 3.
Законопроектът е приет на второ четене.

Преминаваме към точка трета от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ХАГСКАТА СПОГОДБА ЗА МЕЖДУНАРОДНА РЕГИСТРАЦИЯ НА ПРОМИШЛЕНИ ОБРАЗЦИ ОТ 6 НОЕМВРИ 1925 Г. В РЕДАКЦИЯТА Й ОТ 28 НОЕМВРИ 1960 Г. И НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ АКТ ОТ СТОКХОЛМ ОТ 14 ЮНИ 1967 Г.
Давам думата на господин Спас Мулетаров да прочете становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Комисията по устройството и дейността на държавните органи на редовно заседание, проведено на 11 септември 1996 г., обсъди Законопроекта за изменение на Закона за ратифициране на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлените образци от 6 ноември 1925 г., в редакцията й от 28 ноември 1960 г. и на Допълнителния акт от Стокхолм от 14 юни 1967 г., внесен от Министерския съвет.
Приемането на този закон е необходимо и ще допринесе за приобщаването на Република България към европейските норми в областта на интелектуалната собственост. Законопроектът ще отстрани констатираната от Световната организация за интелектуална собственост неяснота при прилагането на Хагската спогодба в Република България.
Поради това Комисията по устройството и дейността на държавните органи предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България да гласува предложения законопроект.
Становището на комисията бе прието единодушно от присъстващите народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Николай Камов да прочете становището на Комисията по външна политика и европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, на свое заседание от 24 септември т. г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроекта и прие следното становище.
Предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме проекта за Закон за изменение на Закона за ратифициране на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени образци от 6 ноември 1925 г., в редакцията й от 28 ноември 1960 г. и на Допълнителния акт от Стокхолм от 14 юли 1967 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене. Това изменение е във връзка с хармонизирането на нашето законодателство с европейското.
От общо гласували 125 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на господин Мулетаров по процедурен въпрос.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, моля в съответствие с разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и поради това че по приетия на първо четене законопроект не постъпиха никакви предложения и бележки, да предложите на народните представители да се съгласят на днешното заседание законопроектът да бъде гласуван и приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Мулетаров.
От общо гласували 124 народни представители, за - 120, против - 4, въздържали се - няма.
Предложението е прието.
Моля господин Мулетаров да докладва законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени образци от 6 ноември 1921 г. в редакцията й от 28 ноември 1960 г. и на Допълнителния акт от Стокхолм от 14 юли 1967 г.
Параграф единствен. В декларацията на член единствен след думите "изрично поиска това" се поставя точка и текстът до края на декларацията се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 132 народни представители, за - 126, против - 4, въздържали се - 2.
Законопроектът е приет на второ четене.
Преминаваме към точка четвърта от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РЕВИЗИРАНИЯ УСТАВ НА ФОНДА ЗА СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА.
Давам думата на господин Руси Статков да докладва становището на Комисията по труда, социалните и демографски проблеми.
ДОКЛАДЧИК РУСИ СТАТКОВ: Становище по Законопроекта за ратифициране на ревизирания Устав на Фонда за социално развитие на Съвета на Европа.
На 6 юни 1996 г. на заседание на комисията беше обсъдено внесеното от Министерския съвет на 30 май т.г. предложение за ратифициране на ревизирания Устав на Фонда за социално развитие, приет с Резолюция N 247 от 8 юни 1993 г. на Управителния съвет на фонда.
Република България се присъедини към Фонда за социално развитие на Съвета на Европа на 31 май 1994 г. въз основа на решение на Тридесет и шестото Народно събрание. С цитираната по-горе резолюция на Управителния съвет на фонда от 1993 г. се приеха изменения и допълнения на Устава на Фонда за социално развитие от 1956 г. Така ревизираният Устав на Фонда за социално развитие влезе в сила след като генералният секретар на Съвета на Европа получи потвърждение от всички 25 държави - членове на фонда за неговото ратифициране.
Изменението и допълнението на Устава на фонда предвиждат разкриване на по-добри възможности за отпускане на заеми при изгодни условия с минимална лихва, разширяване на структурите на малките държави-членки на фонда при вземането на общи решения, както и организационни промени. За нашата страна е от особен интерес възможностите за получаване на заеми и насочването на националните програми за безработицата сред младежите и младите семейства, за райони с етническо смесено население и др.
След проведеното обсъждане народните представители - членове на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми, единодушно приеха решение за по-бързо разглеждане и приемане от Народното събрание на одобрения от Министерския съвет проект на Закон за ратифициране на ревизирания Устав на Фонда за социално развитие на Съвета на Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Плугчиева да прочете становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Становище относно Законопроект N 02.02-36 за ратифициране ревизирания Устав на Фонда за социално развитие на Съвета на Европа, внесен от Министерския съвет на 30 май 1996 г.
На свое заседание от 20 юни 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа Законопроект N 02.02-36 и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2 и 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон ревизирания Устав на Фонда за социално развитие на Съвета на Европа, приет с Резолюция N 247 от 1993 г. на Управителния комитет на Фонда за социално развитие на Съвета на Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 131 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на народния представител Руси Статков за процедурно предложение.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! В съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да гласуваме току-що приетия на първо четене Законопроект за ратифициране на ревизирания Устав на Фонда за социално развитие на Съвета на Европа и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате процедурното предложение на народния представител Руси Статков.
От общо гласували 138 народни представители, за - 131, против - 4, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта на второ четене.
Моля, господин Статков, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК РУСИ СТАТКОВ: "Закон за ратифициране на ревизирания Устав на Фонда за социално развитие на Съвета на Европа.
Член единствен. Ратифицира ревизирания Устав на Фонда за социално развитие на Съвета на Европа, приет с Резолюция N 247 от 1993 г. на Управителния комитет на фонда от 8 юни 1993 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 131 народни представители, за - 126, против - 1, въздържали се - 4.
Законопроектът е приет и на второ четене окончателно.
Имате дума за процедурно предложение.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, от името на Парламентарната група на Демократичната левица, моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: 45 минути почивка. (Звъни)
След почивката


НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме заседанието с точка пета от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БОРБА СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИТЕ И НА ПЪЛНОЛЕТНИТЕ.
Вносител на единия законопроект е Министерският съвет, а на другия - народният представител доктор Орлин Драганов.
Становища са представени от Комисията по устройството и дейността на държавните органи и от Комисията по образованието и науката.
Кой ще представи становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи, тъй като на председателя му е спаднал гласът и помоли някой да го замести? - Госпожа Миленкова има думата.
ДОКЛАДЧИК АНА МИЛЕНКОВА: Госпожо председател, на свое редовно заседание, проведено на 10 октомври 1996 г., Комисията по устройството и дейността на държавните органи разгледа два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, внесени съответно от народния представител Орлин Драганов и от Министерския съвет.
След проведените разисквания членовете на комисията взеха следното становище:
Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е приет в условията на една коренно различна от днешната обществена действителност и поради това не е в състояние да осигури необходимата нормативна основа на този род отношения. Необходимостта от приемането на промени в сега действащия закон е отдавна назряла обществена потребност.
Предложените законопроекти отговарят на тази необходимост. С тях се цели законът да бъде приведен в съответствие със съвременните условия в страната, да бъде съгласуван с настъпилите промени в законодателството, а също и с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето, като по този начин се повиши ефективността на дейността по предотвратяване и борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
И двата законопроекта предвиждат прецизиране на правомощията на централната и местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, а също и усъвършенстване на тяхната структура и състав. Проектите целят засилена защита на правата на малолетните и непълнолетните правонарушители и подобряване на системата на възпитателни мерки. Предлагат се и редица изменения, свързани с терминологични и редакционни уточнения.
Спорен момент в хода на дискусията беше въпросът относно съдебната намеса при налагането на най-тежката мярка в закона - настаняване във възпитателно училище-интернат. Проектът на народния представител Орлин Драганов предвижда тази мярка да бъде налагана по решение на районния съд, постановено в рамките на специално съдебно производство със задължителното участие на защитник, педагог и психолог. Съгласно законопроекта на Министерския съвет съдебната намеса в тези случаи е последваща, не е свързана със съдебен процес, а се свежда до контрол върху решението на съответната местна комисия.
Друг проблем, предизвиквал несъгласие, беше проблемът относно мястото на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. И двата законопроекта предвиждат тази комисия да бъде към Главната прокуратура. В хода на обсъжданията беше изразено мнение, че с оглед състава и дейността на тази комисия, би следвало тя да бъде звено от системата на изпълнителната власт, а не на съдебната власт.
Като взе предвид изложеното, Комисията по устройството и дейността на държавните органи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване предложените законопроекти, като след това в съответствие с изискванията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание бъде изработен един общ проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Становището на Комисията по образованието и науката ще докладва господин Юрий Борисов.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Комисията по образованието и науката има свое становище по Законопроект N 54.01-39 за изменение и допълнение на Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, внесен от господин Орлин Драганов.
На няколко заседание Комисията по образованието и науката разгледа внесения от народния представител Орлин Драганов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. В работата на комисията взеха участие представители на Министерството на образованието, науката и технологиите и на Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Комисията по образованието и науката отчита необходимостта от изменение и допълнение на действащия закон, който е приет през 1958 г. и е морално остарял, на практика не може да се прилага. Настъпилите промени в обществено-политическия живот, новите социални потребности, приемането на новата Конституция, ратифицирането на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето и други международни актове налагат да се промени действащата система в областта на закрила на децата и в частност на контрола и мерките по отношение на децата-правонарушители.
С предлаганите изменения и допълнения се цели да се повиши ефективността на действащата система и да се приведе в съответствие с международните актове, като се гарантират в по-голяма степен правата на непълнолетните правонарушители. Във внесения законопроект се предвиждат съществени изменения на действащия закон в няколко насоки:
Разширяват се правомощията на Централната и местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Усъвършенства се системата на възпитателните мерки, като за целта към Министерството на образованието, науката и технологиите се създават възпитателни училищни интернати вместо трудово-възпитателни училища. Възприема се срокът от 3 години за престой в тези училища, съгласно приетите международни договорености.
Нов момент е задължителното обучение над 16-годишна възраст в професионално-занаятчийски паралелки. Разширява се кръгът от прояви, заради които ще се настаняват деца в домовете за временно настаняване, както и прецизиране на функциите им. Актуализира се размерът на санкциите срещу непрекъснато растящия брой родители, които не полагат грижи за своите деца. Въвежда се съдебна процедура за налагане на най-тежките възпитателни мерки спрямо малолетните и непълнолетните правонарушители.
Наред с това нерешени остават редица моменти от закона. Извън обсега остава глобалният проблем къде да бъде Централната комисия - дали към Главна прокуратура, както е досега или да се превърне в орган на изпълнителната власт. От страна на Министерството на образованието, науката и технологиите има възражения относно въвеждането на задължителната съдебна процедура, която е забранена в рамките на Европейския съюз и без Закон за детските съдилища или съответно изменение в Наказателния кодекс, може да бъде атакуема. Не е ясно как в новите обществено-политически условия Централната комисия - чл. 8, т. "г"-"е" на действащия закон, ще съгласува дейността на държавните органи и обществените организации във връзка с борбата срещу противообществените прояви, как ще прави предложения пред тях и как ще упражнява контрол по изпълнение на предвидените в закона задължения на държавните органи, обществените организации и граждани. Предлаганите изменения и допълнения не дават отговор на тези въпроси.
Законопроектът не дава отговор и на въпросите как местните комисии - чл. 10, т. "д"-"е", съвместно с детските педагогически стаи и органите на образованието ще упражняват обществен контрол относно спазване от страна на администрацията на предприятията и учрежденията режима и условията за работа на децата, установени за непълнолетните, настанени на работа по предложение на комисиите и как ще се упражнява обществен контрол при уволнение на непълнолетните.
Няма отговор и на въпроса как решенията на комисиите могат да бъдат задължителни за всички учреждения, организации, предприятия и т.н. - чл. 22 на действащия закон. В проекта няма отговор как местните комисии - чл. 15 - ще задължат родители, проявили небрежност към възпитанието на децата си, да посещават педагогически лектории или ще бъдат публично изобличавани.
Основателна тревога буди въвеждането на задължителна съдебна процедура в открито заседание при изпращане на малолетните и непълнолетните в ТВУ, което противоречи на съвременните международни актове и на препоръките на Съвета на Европа за ограничаване достъпа на децата до съдебните инстанции. Бавното протичане на процедурата на практика ще доведе до обезсмисляне прилагането на най-сериозната възпитателна мярка от закона. Самата процедура противоречи на нормите на Наказателно-процесуалния кодекс.
В действащия закон битуват редица остарели понятия и терминология, които не отговарят на действителността и които не са намерили място в предлаганите изменения и допълнения. Като цяло законопроектът е ограничен в обхвата си и не дава решение на редица проблеми. Правилното решение на проблемите изисква спешно приемане на Закона за защита на детето, какъвто вече е внесен, и Закона за детските съдилища.

Следва да се предприемат редица мерки по специализация на полиция, следствие, прокуратура, съд и адвокатура по проблемите на децата с дивянтно поведение и жертви на престъпление.
Комисията смята, че независимо от предлаганите промени на вече остарелия закон законопроектът не може да бъде подкрепен в този вид и след това да бъде основно преработен или да се изготви нов, в съответствие с новите обществено-политически и икономически условия в страната.
Становището на комисията е прието единодушно от всички присъствали народни представители.
Уважаема госпожо председател, искам да дам пояснение, че комисията няма становище по проектозакона на Министерския съвет. Ние започнахме работа по него, вече проведохме едно заседание. Но включването му в дневния ред, според нас, така неоправдано бързо не ни даде възможност достатъчно сериозно да обсъдим проектозакона. И затова не представяме становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Ако съдя по вече представения списък, доста народни представители са се подготвили.
Има думата госпожа Станка Величкова.
Моля и останалите парламентарни групи да представят списък на своите оратори.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Аз ще се изкажа върху законопроекта на Министерския съвет, тъй като и като член на Комисията по образование и наука онова, което прочете господин Юрий Борисов по отношение на законопроекта на колегата Драганов го споделям напълно.
Законопроектът на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е необходим. Причините са ясни. Те са комплексни и са доказателство за нуждата от изработването на цялостна концепция за борбата с престъпността. Нарастващата престъпност влияе негативно върху младото поколение. И за съжаление става все по-пряка връзката между нея и противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Приемам целта на предлаганите изменения с оглед да се повиши ефективността на действащата система за превенция и да се защитят в по-голяма степен правата на малолетните и непълнолетните правонарушители.
Една от положителните страни на законопроекта, според мен, е тази, че се предлага по-широка мрежа от институции, от органи и организации, занимаващи се с този болен за нашата страна въпрос.
Подкрепям местните комисии в общините да се определят със заповед на кмета, което ще извиси както статута и отговорността на местните комисии, така и възможността на кмета по-пряко да следи и отблизо тяхната работа. Нещо повече, дава се възможност освен комисиите за борба срещу противообществените прояви по-ефективно да заработят детските педагогически стаи, социално-педагогическите интернати, възпитателните училища - интернати, домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни и приюти за безнадзорни деца.
Предвиденото изменение в чл. 2, ал. 1 е допълнено с ал. 2, където в социално-педагогическите интернати, във възпитателните училища - интернати и в домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни се организират общежития-работилници и помощни стопанства. Тази ал. 2 е особено важна от гледна точка на възпитателния процес с правонарушителите и възможността те да бъдат по-добре социализирани.
След приемането на Закона за народната просвета престоят във възпитателните училища не превишава три години. С предлаганото изменение в законопроекта се премахва съществуващата колизия и се дава възможност по желание на малолетните и непълнолетните, с решение на Педагогическия съвет престоят им да бъде удължен до завършването на съответната образователна степен.
Този момент е особено важен. Аз го подкрепям, тъй като става дума не само за конституционния текст, утвърждаващ задължителното обучение до 16 години, но за един сериозен педагогико-възпитателен подход към тази група деца, които по пътя на образованието и възпитанието да преодолеят себе си и същевременно да бъдат интегрирани в обществото.
От тази гледна точка подкрепям идеята във възпитателните училища-интернати да се осигурява професионална квалификация на настанените малолетни и непълнолетни.
Онова, което не споделям в законопроекта е, че мястото на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви се предлага да бъде към Главна прокуратура. Според мен се нарушава връзката и координацията между отделните звена. След като местните комисии са в пряко взаимодействие и се създават със заповед на кмета и работят с цялата мрежа от домове, приюти, интернати и детски педагогически стаи, с обществените организации, с различни неправителствени организации, според мен Централната комисия трябва да бъде към Министерския съвет. Тази връзка и взаимодействие ще бъде по-действена и същевременно по-точно ще отговаря на идеята за усъвършенстване на превенцията по отношение на децата-нарушители.
Подкрепям законопроекта на Министерския съвет, тъй като той дава по-големи гаранции за правата на малолетните и непълнолетните правонарушители, което е в духа на Конвенцията за правата на човека и Конвенцията на ООН за правата на детето.
Разбира се, идеята ми, че Централната комисия трябва да бъде към Министерския съвет ще подкрепя с предложение, когато работим по законопроекта за второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата министър Червеняков. Нека да чуем министъра, от името на вносителя по единия законопроект, а след това ще изслушаме доктор Драганов.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаема госпожо председател! Госпожи и господа народни представители!
Струва ми се, че би било добре в началото на обсъжданията на законопроекта да чуе становището на вносителите, техните съображения за предлагания законопроект, основните насоки на предлаганите изменения.
Струва ми се, че трябва да подчертаем един много важен аспект, в който трябва да се разглежда представения на вашето внимание законопроект. В последните пет години престъпността в нашата страна достигна размери, които не са познати от началото на настоящия век. Наред с количествените изменения много важни са структурните изменения, които настъпиха в престъпността. Една от важните характеристики на нейните изменения е нейното непрекъснато подмладяване. Факт, който е характерен за почти всички европейски страни на настоящия етап.
Само няколко данни могат да илюстрират тази тенденция в последните пет години. През 1995 г. са регистрирани 9175 престъпления, извършени от 11 283 непълнолетни, съставляващи 14,8 на сто от всички разкрити извършители. Абсолютният брой на непълнолетните от 1991 г. бележи тенденция на непрекъснато нарастване. От 8416 лица през 1991 г. до 11 224 през 1992 г., 10 861 през 1993 г. и 11 145 през 1994 г. Относителният дял в този период от време е сравнително постоянен и се движи в рамките около 15-16 на сто.
Важно изменение в престъпността на непълнолетните е нарастването на тежките престъпления, извършени от непълнолетни. Така например най-разпространеното престъпление, извършвано от непълнолетни през 1995 г. е кражбата, като през 1995 г. регистрираните кражби, извършени от непълнолетни достигат 9199.
Типично доскоро престъпление за непълнолетните е отнемането на моторни превозни средства, което след 1993 г. намалява чувствително. Значително обаче се увеличава броят на грабежите. През 1993 г. са регистрирани 745 непълнолетни извършители на грабежи, средно по 30 умишлени престъпления - убийства, извършени в този период от време, като през 1995 г. са регистрирани 45. Изнасилвания, довършени и опити, макар и неравномерно, се увеличават.
Наред с това трябва да се посочи и една друга тенденция. Наказателната репресия е значително забавена. Осъдените през 1995 г. за умишлени убийства са само 6 лица, за телесни повреди - 14, за престъпления по разврата - 25 и за кражби - 392 непълнолетни.

Всичко това показва, че трябва да се вземат адекватни мерки наред с наказателното противодействие за усъвършенстване на системата на ранната превенция на престъпленията, извършени от непълнолетни. Във връзка с това на вашето внимание е представен Закон за изменение и допълнение на Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Искам да посоча, че законът е приет през 1958 г. Оттогава е изменян девет пъти, като последното изменение е през 1989 г. Оттогава в нашата действителност настъпиха редица съществени изменения. Приета беше нова Конституция. На 11 април 1991 г. Народното събрание ратифицира Конвенцията за защита правата на детето. Приет бе Закон за местното самоуправление и местната администрация, както и други закони, които регламентират правомощията на съответните комисии.
В тази връзка стои един принципен въпрос: дали при тези изменения, които се предлагат в закона, се налага приемането на цялостен нов законопроект, или макар и многобройни, тези изменения могат да се приемат като изменения и допълнения на действащия закон. Струва ми се, че по-правилен е първият подход.
Предстои приемането на цялостна концепция за изграждането на системата за противодействие на престъпността и оттам нататък системата за превенция на престъпността като част от тази система. Наред с това следва да се изясни и държавната стратегия в борбата с престъпността и наказателно-правната политика на държавата. С оглед на това ми се струва преждевременно приемането на цялостен нов законопроект, тъй като той не бил отговарял на цялостната система за противодействие на престъпността. С оглед на това, макар и многобройни, предлаганите изменения и допълнения в Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните съдържат редица нови моменти, които съществено биха спомогнали за активизиране на действащата система.
Има и едно друго важно съображение. В настоящия момент местните комисии практически са парализирани и не функционират. Това средство за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в настоящия момент без измененията в закона не могат да функционират успешно. Ето защо на вашето внимание са предложени изменения и допълнения в закона, които главно се съдържат в осем групи въпроси.
На първо място се предлагат промени, произтичащи от новите структури на местната власт и промените в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Предлага се местните комисии да се определят със заповед на кмета. С предлаганото изменение всъщност се регламентира едно съществуващо положение, което обаче противоречи с действащия закон.
Прецизирани са правомощията на местните комисии, като в по-големите общини се предвижда назначаването на платен секретар за подобряване на работата на комисиите.
Усъвършенства се и се прецизира съставът и правомощията на Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. При обсъждането на законопроекта се постави един принципен въпрос: къде да бъде мястото на тази комисия - към Главната прокуратура, каквато структура има към настоящия момент, или към органите на изпълнителната власт, каквито би представлявал Министерският съвет. Проблемът идва оттам, че предишната функция на прокуратурата, съществуваща по чл. 131 от Конституцията до 1991 г., която вменяваше в задължения на прокуратурата ръководството и организирането на борбата с престъпността, е отпаднала от правомощията на прокуратурата, визирани в чл. 126 от сегашната Конституция. Практически тази функция се изпълнява от Министерския съвет по силата на общите му правомощия по чл. 106 от действащата Конституция.
В тази насока се поставя и въпросът за преместването на функционалната принадлежност на комисията към Министерския съвет. Струва ни се обаче, че такова изменение трябва да стане в рамките на една по-обща концепция. Към настоящия момент предложенията са за запазването на досегашната структура, като се усъвършенства нейният състав и нейните правомощия. Този подход би дал възможност при сега съществуващите функционални връзки да се усъвършенства дейността на вече съществуващите комисии.
На трето място се предвижда усъвършенстване на системата от възпитателни мерки и повишаване възможността за постепенната им градация от по-леки към по-строги с измененията в чл. 13, букви от "и" до "к". Въвеждат се нови по характера си мерки: настаняване в социално-педагогически интернат и предупреждение за настаняване във възпитателно училище - интернат, с изпитателен срок от 6 месеца.
Четвърта група изменения и допълнения са насочени към по-добра защита на правата на малолетните и непълнолетните правонарушители. Налагането на най-тежката възпитателна мярка - настаняване във възпитателно училище - интернат, се поставя под контрола на съда, който разпорежда тя да се изпълни във възпитателно дело и да се преразгледа.
В законопроекта се предвижда максималният срок за оставане във възпитателно училище - интернат, да бъде три години. След приемането на Закона за народната просвета през 1991 г. престоят във възпитателните училища не превишава три години. С предлаганото изменение всъщност се премахва наличната колизия между двата законопроекта.
На пето място, с оглед осигуряване на общообразователната подготовка възпитателните училища - интернати, са задължени да обезпечат и професионална квалификация на настанените малолетни и непълнолетни. На практика някои от непълнолетните, навършили 16-годишна възраст, без основно образование отказват да продължат обучението си, позовавайки се на чл. 53, ал. 2 от Конституцията - че училищното обучение е задължително за лица до 16-годишна възраст. Ето защо се наложи създаването на новата ал. 4 на чл. 32, който да въвежда задължението за осигуряване на професионално обучение на лицата, настанени в тези възпитателни училища - интернати.
На шесто място, част от промените са свързани с дейността на домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни. Разрширен е обхватът от прояви, при наличието на които малолетен и непълнолетен може да бъде настанен в дома. Прецизирани са функциите на тези домове, а именно: те имат задължението да извършват или да осигуряват извършването на медицински, психологически и педагогически изследвания; да дават препоръки на непълнолетните или за настаняването им в подходящи учебно-възпитателни, здравни или други заведения.
Особено съществено е усъвършенстването на режима за участието на непълнолетните в делата, които се гледат с тяхно участие. Независимо от това, че техни законни представители са техните родители, въвежда се задължението наред с това задължително по делата, заведени срещу тях, да бъде осигурено участието на квалифициран юридически защитник в лицето на съответния упълномощен адвокат. С тази промяна нашето законодателство влиза в синхрон с вече ратифицирана Конвенция за защита правата на детето.
На седмо място бих посочил регламентирането на режима на глобите, които очевидно в сегашния си вид не отговарят на инфлационните процеси в страната, и възможността за използването им като адекватно средство за ограничаване на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Последната група изменения по същество е свързана с терминологични уточнения. Текстовете от закона са съобразени с новите структури на местната власт и с наименованията на държавните органи.
Струва ми се, че два са съществените резултата от приемането на този законопроект: на първо място, че след измененията и допълненията ще се повиши ефективността в резултат на прецизиране на функциите на ангажираните в изпълнението органи с отпадането на някои несвойствени функции на едни органи и пренасочването им към други и, на второ място, той ще спечели от демократизирането на процедурата по налагането на възпитателни мерки и въведените по-големи гаранции за правата на малолетните и непълнолетните правонарушители в духа на Конвенцията за правата на човека и Конвенцията на организацията на обединените нации за правата на детето.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, от името на вносителите апелирам да одобрите законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Доктор Орлин Драганов има думата.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На вашето внимание са предоставени два законопроекта, третиращи един изключително важен проблем, а именно проблемът, свързан с детската престъпност в България.
Кризата, обхванала страната в последните години доведе до огромно повишаване на престъпността като цяло, а така също и детската престъпност в частност. Управлявалите до момента шест правителства не направиха необходимото за една качествена превантивна дейност по отношение на детската престъпност и внасяне на промени или създаване на нови законопроекти и закони.
Съществуващият Закон за борба срещу противообществе-ните прояви на малолетни и непълнолетни, както беше подчертано вече, е от 1958 г. Той е претърпял значителен брой промени, като последната от тях е от 1988 г., което в много отношения го прави неотговарящ на съвременните условия.
Липсва нова концепция за трудововъзпитателните училища, въпреки че такава беше предложена още преди година и половина, но до момента все още няма окончателно изградена такава концепция. Такава една осъвременена концепция в значителна степен ще отговори на въпроси, отнасящи се до условията, кадровото обезпечаване и заплащане на персонала в тези училища.
Уважаеми колеги, преди пет месеца, имайки предвид силно променената криминогенна обстановка в страната и по-горе изброените от мен факти, внесох своя проектозакон, който да запълни в известна степен празнината, зееща вече, както казах, шест години. Какви са основните ми мотиви, както за моя законопроект, така и за правителствения и моето отношение към него?
В Република България беше приета нова Конституция. През този период беше ратифицирана Конвенцията за правата на детето на Организацията на обединените нации. Очерта се абсолютната необходимост от създаване на цялостно законодателство в областта на закрилата на детето, а така също на контрола и мерките по отношение на децата-правонарушители. В предлагания от мен проектозакон се хармонизира дейността на местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни с европейските изисквания в тази област. В една по-голяма яснота се прецизират функциите на централната и местните комисии за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни.
Важен и съществен момент е въвеждането на съдебен контрол върху най-тежката възпитателна мярка - настаняване в трудововъзпитателно училище. Закономерно възниква и въпросът за мястото на Централната комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни. Цялата документация и преписките на малолетните и непълнолетните преминават през прокуратурата. Прокуратурата е основен блюстител на законността в страната. Главният прокурор е фигура с траен 5-годишен мандат и той не се сменя често, подобно на правителствата, министър-председателят, заместник министър-председателят и така нататък.
Главният прокурор е ангажиран пряко в борбата с престъпността и всички криминогенни фактори в страната. Това е несъотносимо към който и да е министър-председател и заместник министър-председател, които ще имат задължения освен към централната комисия и по много други дейности и тепърва те трябва да се запознават и ангажират с проблеми от компетентността на комисията, под ръководството на главния прокурор.
В проекта на Министерския съвет се предлага да се ангажира министър-председателят или друго лице, което, в известна степен, аз не мога да приема.
Председателствайки тази комисия, главният прокурор не нарушава принципа на разделение на властите, защото той се явява една координираща и професионално ангажирана фигура по отношение на една междуведомствена комисия, в която има представители от всички министерства, от изпълнителната власт, а така също представители от неправителствени организации и институции.
С настаняването на децата в трудововъзпитателно училище те се отделят от семейството и родителите.
В чл. 9 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето се казва, цитирам:
"Държавите страни ще осигурят детето да не бъде разделяно от своите родители против тяхната воля, освен когато компетентните органи решат в съответствие с приложимия закон и процедури и след съдебен преглед на това решение, че такова решение е необходимо за най-висшите интереси на детето." Край на цитата.
С оглед изискванията на Конвенцията за правата на човека чл. 5, т. 1, буква "д", в който е казано:
"Лишаване от свобода е налице и тогава, когато се ограничават сериозно правата, за да се осигури надзор с възпитателна цел..." Това е казано в този член.
Поради този факт, аз считам, че възпитателната мярка е вид лишаване от свобода, което налага не само съдебен контрол, но и чрез съдебен акт да бъде налагана тази възпитателна мярка, което сериозно нарушава правата на детето да живее при родителите и семейството си.
Ето защо считам, че единствено, ако противо-обществената проява бъде поставена за разглеждане от съда, бихме гарантирали защита на тези права най-вече поради обстоятелството, че децата се изпращат в трудово-възпитателни училища въз основа на решения на местните комисии, взети от съдържащите се в предоставените им преписки. Така наречените материали за деянието на лицето. Тези материали, по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс, са данни, но не и доказателство.
В проекта на Министерския съвет не е посочена точната процедура или съдебен акт, с който съдът ще връща за ново разглеждане от други състави на съответните дела. Не става ясно какъв вид указания може да даде съдът, тяхната задължителна сила. По-нататък, ще проконтролира ли съдът изпълнението на указанията? След повторно разглеждане ще се връща ли отново в съда делото?
Какво да кажа относно факта, че се забранява присъствието на адвокат пред местните комисии? Няма оформена процедура за проекта на възраженията на детето. Всеки пълнолетен, подчертавам, пълнолетен може да доведе половин град за свидетели, примерно, и съдът ще приеме този факт и ще приеме техните показания.
Важно място в предлагания от мен законопроект е изменението на максималния престой в трудововъзпитателни училища да е до три години.
За повишаване на ефективността на прилаганите възпитателни мерки се предвижда настаняване в социално-педагогически интернат и предупреждение за настаняване в социално-педагогически интернат с изпитателен срок до шест месеца. Точно са прецизирани и функциите на инспекторите при детските педагогически стаи и домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни. Предвижда се и създаване на приюти за безнадзорни деца, а така също са внесени и редица терминологични уточнения, както вече беше подчертано.
Уважаеми колеги, изложих накратко мотивите и съображенията за предлагания от мен проектозакон, а така също и някои мисли относно предлаганият от Министерският съвет проектозакон. Искам да подчертая, че на заседанието на водещата комисия, която е Комисията по устройството и дейността на държавните органи - вие чухте и нейното становище преди малко - беше прието, като препоръка към вас, народните представители, двата закона да бъдат приети на първо четене и съответно след това да се работи за създаване на един общ закон.
Искам да подчертая, че моят закон няма политическа оценка, няма цвят. Той цели единствено да помогне на институциите, чиито ръце са вързани от 1988 г., за да могат да работят нормално.
Апелирам да гласувате за моя закон, с което вие ще допринесете за нормалната работа на тези институции, за които аз работих. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, на нашето внимание са предложени два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, но аз ще спра своето внимание преди всичко на законопроекта, внесен от Министерския съвет, тъй като законопроекта, който внесе народния представител Орлин Драганов представлява една по-ранна разработка на този законопроект, в рамките на Съвета по законодателство при Министерския съвет. И поради това малко се различава от него. А различията там, където съществуват, не са в полза на по-ранния вариант на този законопроект.
Безспорно, промените в закона имат огромно значение за превенцията и контрола над противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. През последните четири години наред с престъпността на непълнолетните силно се увеличи и броят на простъпките на малолетни и непълнолетни. Те се превърнаха в тревожен социален проблем на фона на ограничената раждаемост; повишената детска смъртност и засилената емиграция; силният спад на жизнения стандарт на голяма част от населението, в сравнение с периода до 1989 г.; рязкото социално разслоение; сериозната криза в семейната общност и училището; разпадането на системата за извънучилищна и извънкласна дейност; блокирането на механизмите за официален и неофициален контрол се отразиха особено негативно върху децата и юношите. Осъществяваните от деца и юноши простъпки са едни от най-трудно разрешимите и комплексни проблеми и заради това през последните години бяха проведени редица национални съвещания и форуми с международно участие, с оглед формулирането на стратегия за противодействие на детската престъпност. Това е и част от обяснението за по-късното внасяне на този законопроект.
Нормативните основи на част от тази стратегия са заложени в предложения ни законопроект. Тя е съобразена със следните принципни постановки, залегнали в резолюциите и конвенциите на ООН и Съвета на Европа по проблемите на децата в риск и младите правонарушители, а именно:
На първо място - приоритет на социалната превенция - пренасянето на работата с деца в естествената им среда и активното включване на семейството в този процес.
На второ място - ограничаване интервенцията на наказателното право и досега с правораздавателните институции до минимум, даване приоритет на социалните служби. Това изискване е залегнало в точка 11 от Пекинските правила, Резолюция 40-33 от 1985 г. на Генералната асамблея на ООН, точка 2 от Резолюция N Р-87-20 от 17 септември 1987 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа.
На трето място, ограничаване на мерките по преместването на юношата извън дома до минимален брой случаи. Съгласно точка 46 от Риадските инструкции, Резолюция 45-112 от 14 декември 1990 г. на Генералната асамблея на ООН.
И на четвърто място - привличане на обществеността и превръщането й в активен участник в сътрудничеството с официалните органи, координация и обща насоченост на усилията на правителствени и неправителствени организации.
С оглед реализирането на ефективно противодействие на престъпността сред подрастващите законопроектът предлага усъвършенстване на системата на образованието, социалните грижи, здравеопазването, държавния и обществения контрол, осъществявани на ниво община.
На първо място ни се предлага механизъм за решаване на въпроса с трайно безнадзорните деца. Това са децата, пребиваващи постоянно на улицата. При тях проблемът е за физическото им оцеляване. Те се нуждаят преди всичко от храна, облекло, медицински грижи и подслон. Ето защо § 2 от законопроекта предлага създаването на приюти за безнадзорни деца.
Съгласно § 35 приютите за безнадзорни деца са заведения за социални грижи, в които се подслоняват временно и безплатно безнадзорни деца, докато бъдат прибрани от своите родители или от лицата, които ги заместват, или бъдат настанени в подходящо здравно, социално и учебно-възпитателно заведение. Редът за създаването на приютите, организацията за работата им, управлението и контролът се уреждат с правилник, издаден от министъра на труда и социалните грижи.
Законопроектът според мен правилно не се ангажира с решаване на спора за характера на този вид домове - дали това трябва да са места само за подслон и осигуряване на храна на децата или освен осигуряване на храна и подслон, освен задоволяването на елементарните им потребности в приютите би следвало да се осъществява и корекционно-възпитателна дейност, за да не се окажат те отново на улицата. Разбира се, практиката ще покаже кой вариант е бил по-сполучлив.
Струва ми се, че е добре при подготовката на нов закон за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните да се създадат законови възможности за изграждането и на нови форми за работа с така наречените трудни деца, които се доближават в голяма степен до семейството.
Би следвало да се проучи внимателно доколко би могъл да се приложи опитът на Англия и Германия за предоставяне на детето на така наречените приемни родители, т.е. професионални възпитатели, които поемат попечителството върху подрастващия и се грижат за него за определен период от време като получават възнаграждение от общината. В съответствие с международната практика предаването за възпитание на лице или семейство, което не е негово биологично, става за определен период от време със или без съгласието на рождените родители. Смята се, че приемните семейства са по-удачна форма, отколкото приютите, както от психологическа, така и от финансова гледна точка. Очевидно обаче засега това са само предложения "де леге ференде".
На второ място, законопроектът регламентира фигурата на социалния работник. В § 42 на социалния работник се възлагат функции подобни на функциите, които имат тези лица в страните с традиции в социалното дело. Социалните работници откриват децата, застрашени от изоставяне или вече изоставени, водят ги на отчет, наблюдават ги, въздействат на родителите им и ги подпомагат. На социалните работници се възлага решаването на проблем, който не търпи отлагане. Става въпрос за осигуряването на работа и нормални битови условия на освободените от възпитателните училища и интернати, социално-педагогическите интернати, приютите и поправителните домове. Проблемът е особено остър за децата без родители и близки. След навършване на 18 години те се озовават на улицата без начална осигуреност от жилище, доход и работа.
Без да бъдем прекалени оптимисти, можем спокойно да заявим, че законопроектът все пак предлага възможната подкрепа на тези лица.
Законопроектът въвежда две нови по характера си мерки - настаняване в социално-педагогически интернат и предупреждение за настаняване във възпитателно училище - интернат с изпитателен срок до 6 месеца. По този начин:
Първо, законът се привежда в съответствие със Закона за народната просвета и правилника за неговото приложение. Знаете, че социално-педагогическите интернати и възпитателните училища - интернати бяха регламентирани в този закон още през 1991 г.
На второ място - по този начин се усъвършенства самата система от възпитателни мерки.
И трето, с оглед обогатяване на възможностите за постепенната им градация се създават условия за тяхната по-голяма ефективност.
Законопроектът предлага съществуващите досега детски педагогически стаи, домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни и трудововъзпитателни училища да се реформират в съответствие с новите реалности. Той прецизира техните функции и привежда Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в съответствие с другите действащи закони. Регламентира се 3-годишен максимален срок за оставане във възпитателно училище - интернат. В интерес на малолетния и непълнолетния се предвижда възможността по тяхно желание с решение на педагогическия съвет престоят да може да бъде удължен до завършване на съответната образователна степен.
Освен осигуряването на общообразователна подготовка, възпитателните училища - интернати са задължени да обезпечат и професионална квалификация на настанените малолетни и непълнолетни чрез обучение в професионално-занаятчийски паралелки. По този начин се създават гаранции за тяхната трудова реализация в бъдеще.
Предвижда се детските педагогически стаи да издирват и установяват не само деца - правонарушители, но и деца, обект на престъпно посегателство, на малтретиране или оставени без надзор; да сигнализират за пълнолетни, имащи престъпно поведение спрямо деца. Предвижда се в домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни към МВР да се настаняват не само деца, занимаващи се със скитничество и просия, но и деца, занимаващи се с проституция, злоупотреба с алкохол и употреба на наркотици.
Между един от първоначалните варианти на Закона за изменение и допълнение на Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, готвен от Министерския съвет и внесен от народния представител Орлин Драганов и официалния вариант на Министерския съвет, има една важна разлика. Тя се отнася до процедурата за налагане на възпитателна мярка - настаняване във възпитателно училище - интернат. По отношение на тези различия ще се спра, след като отбележа, че в законопроекта, който е внесъл д-р Орлин Драганов, се предлагат по-леките възпитателни мерки да се прилагат от местната комисия за борба с противообществените прояви без възможност за обжалване, докато в законопроекта на Министерския съвет се предвижда тези по-леки възпитателни мерки наистина да се прилагат от местните комисии за борба с противообществените прояви, но е дадена възможност на непълнолетния или на неговия родител да обжалва тази мярка пред кмета на общината. Тоест, очевидно е, че тук се съдържа една по-демократична процедура.
Що се отнася до различията в най-тежката мярка - настаняване във възпитателно училище - интернат. В законопроекта на д-р Орлин Драганов се предлага тази мярка да се прилага единствено и само чрез съдебна процедура с призоваване на педагог или психолог, на детето - правонарушител и неговия родител и задължително участие на защитник от районния съдия без възможност за обжалване.
В законопроекта на Министерския съвет се предлага тази мярка да се прилага от особена юрисдикция, каквато е местната комисия за борба с противообществените прояви, със задължително участие на защитник и контрол от съда по отношение на законосъобразността и обосноваността на решенията на комисията. Чрез нея се гарантират правата на детето, гарантира се безпристрастност и справедливост при прилагане на мярката и тази процедура е съобразена с изискванията на международното законодателство.
Вносителят на първия законопроект твърди, че единствено и само съдебната процедура отговаря на посочените изисквания.
Един анализ на двата законопроекта показва, че това не е точно така.
На първо място, критерият - защита правата на детето. Той се осъществява чрез задължително участие на защитник при разглеждане на съответния случай. Безспорно тази защита е нужна, затова и двата законопроекта предвиждат тази възможност. Следователно, от гледна точка защита на правата на детето двата законопроекта са равностойни.
На второ място - органът, който прилага мярката, трябва да е максимално безпристрастен, а самата мярка да е справедлива. Според вносителя на първия законопроект такъв орган може да бъде само съдът. Никой не спори, че съдът по принцип трябва да бъде безпристрастен, но се поставя въпросът защо трябва да се смята, че местната комисия е пристрастна.
Според мен законопроектът на Министерския съвет дава по-големи гаранции за безпристрастност от първия законопроект. В единия случай гаранция за безпристрастност на местната комисия е колективността на този орган. В нея участват педагози, психолози, социални работници, лекари и разбира се юристи. В другия случай гаранция за безпристрастност е длъжностната характеристика на съдията, който е един, и се произнася без участието дори и на съдебни заседатели.
Според мен съставът на местната комисия, който позволява осмисляне на поведението на детето от гледна точка на различните професии, е по-голяма гаранция за безпристрастност и, ако щете, за мъдрост.

Що се отнася до справедливостта на мярката, според мен, тя се преценява с оглед въздействието върху малолетния или непълнолетния. Струва ми се, че в съдебната зала контакт, водещ до взаимно доверие между съдията и малолетния, не може да се получи, а това взаимно доверие е задължително условие за наличие на възпитателен ефект от мярката. Този контакт е официален и дори формално те са изправени един срещу друг. Присъствието на малолетния в съдебната зала в такава обстановка може да нанесе върху детската психика непоправими травми, които изцяло да препятстват възникването на възпитателен ефект.
Следователно и от гледна точка на безпристрастност и справедливост при прилагане на възпитателната мярка законопроектът на Министерския съвет има предимство, защото дава гаранции за тяхното постигане, без да се поразява детската психика.
На трето място, в съответствие с международните актове по проблемите на детето.
Конвенцията за правата на детето често се използва като аргумент срещу предлаганата процедура от законопроекта на Министерския съвет. Един внимателен прочит на тази конвенция и особено на чл. 9 и 40 показва, че тя се използва спекулативно като аргумент. Защитниците на безалтернативната съдебна процедура твърдят, че конвенцията не допуска друг орган освен съда да постановява отделяне на детето от родителите за защита на неговите висши интереси. Това не е вярно. Конвенцията третира два типа поведение на децата до 18-годишна възраст.
Първо, престъпления, извършени от непълнолетни. В този случай съдебната процедура е задължителна, при това не само по Конвенцията за правата на детето, но и по Пекинските правила и други международни актове.
На второ място - правонарушения от малолетни и непълнолетни, които Законът за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни нарича "простъпки".
Член 9 от конвенцията говори за съдебен преглед, а не за съдебно разглеждане на случаите, в които детето се отделя от родителите.
Законопроектът на д-р Орлин Драганов предвижда именно съдебно разглеждане, а законопроектът на Министерския съвет предвижда именно съдебен преглед, съгласно чл. 9 от конвенцията.
Чрез предвиденото в чл. 23, ал. 4 изискване за преценка за законосъобразност и обоснованост на решението на местната комисия за настаняване във възпитателно училище - интернат при това с възможност съдията да се срещне с детето, преди да се произнесе, законопроектът на Министерския съвет се съобразява с изискването на чл. 40, точка 3, буква "б" от Конвенцията за правата на детето. Тя изисква държавите да съдействат за вземане на мерки за разрешаване на случаите с такива деца, става въпрос за така наречените "трудни деца", без да се прибягва до съдебни процедури при условие, че напълно се спазват правата на човека и законовите гаранции.
Законопроектът на д-р Орлин Драганов, който напротив предвижда единствено и само съдебна процедура без възможност за обжалване, очевидно не се съобразява с това изискване. На практика той изравнява процедурата в съдебното производство, съдебната фаза за настаняване във възпитателно училище - интернат, с процедурата по Наказателния кодекс за налагане на наказание при разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни.
Наред с принципите на Конвенцията за правата на детето един от принципите, залегнали в препоръките на Съвета на Европа, е ограничаване досега на малолетните и непълнолетните до правораздавателните органи. Критикува се практиката на някои страни съдът да изземва функциите на други органи и да се занимава с всички категории деца, не само с непълнолетни, извършили престъпления, но и с децата в риск. Целта е да се избегне стигматизацията на подрастващите.
Широко застъпваната напоследък от Съвета на Европа постановка за деюридизация, т.е. за отдалечаване във възможно най-голяма степен досега на подрастващите от органите на правосъдието, може да се реализира именно чрез местните комисии, пред които подрастващите се явяват със защитник, още повече, че подобни институции са с традиции в някои страни.
Много близки в това отношение са така наречените "чилдрън хиаринг" - особени юрисдикции, действащи на доброволни начала и занимаващи се с подрастващите правонарушители, които съществуват в Шотландия.
Нашите местни комисии за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните създадоха добри традиции. Допускането на защитник при тях гарантира правата на подрастващия, а производството при тях не нанася тези поражения върху детската психика, които причинява съдебната зала.
Този кратък анализ показва, че в тази си част правителственият законопроект намира един разумен баланс между охраняване интересите на детето и защита на обществения интерес и освен това отразява последните тенденции в актовете на международните институции.
Един от спорните въпроси и в двата законопроекта е мястото на Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. И двата законопроекта предлагат неин председател да бъде главният прокурор. Твърди се, че в работата на Централната комисия не са възниквали проблеми, поради създаването й към Главна прокуратура.
Смятам, че ако до приемането на новата Конституция главният прокурор е можел да възлага задачи, свързани с борбата с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, на представители на изпълнителната власт, то сега с оглед новата Конституция разделението на властите и правомощията на главния прокурор това едва ли е възможно. По този начин главният прокурор очевидно се товари с несвойствени функции.
На второ място, ако ние даваме приоритет на социалната превенция, то очевидно по-големи възможности в това отношение има изпълнителната власт. Фактът, че местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните са към кметовете е още един аргумент в полза на търсене на ново място на Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Имайки предвид състава и функциите на централната комисия, смятам, че за да се обединят усилията на всички заинтересовани ведомства и институции, Централната комисия следва да бъде конституирана към Министерския съвет. Становища в тази насока имат и редица видни представители на правната доктрина.
Ето защо според мен оставането на Централната комисия към Главна прокуратура е един анахронизъм, който пречи на нейната ефективност.
Положителна оценка и в двата законопроекта заслужават предложенията свързани с осъвременяването на закона, съобразяване с новата структура на местната власт, повишаване на глобите за недобросъвестни родители и деидеологизацията на закона.
Смятам, че и двата законопроекта не противоречат на Конституцията и могат да бъдат подкрепени на първо гласуване. Убедена съм, че законопроектът на Министерския съвет е далеч по-модерен и прецизен и предлага създаване на система за превенция, която е в съответствие със съвременните реалности.
Ето защо струва ми се, че той трябва да бъде основа за съставянето на общ законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата проф. Шкодров.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги! Аз няма да се спирам на значението на двата законопроекта. То е очевидно. Тук се изказаха преди мен доста колеги.
Аз искам само да кажа, че като член на Комисията по образованието и науката всъщност правителственият законопроект не беше разглеждан в комисията. Беше разглеждан законопроектът на д-р Драганов.
Решението на парламентарната комисия е, така да се каже, отрицателно, но аз искам да апелирам, като член на комисията, и двата закона да бъдат внесени на второ четене. Не би било редно единият закон да се отхвърли от второто четене и да се разглежда само единият закон. Смятам, че материята е доста сложна, доста деликатна и разглеждането на двата закона едновременно само ще донесе полза и няма да бъде вредно, още повече, че самият законопроект на д-р Драганов е внесен в Народното събрание пет месеца преди правителствения проект и то се знае, че в тези случаи първото внасяне не може да бъде по-добро в някои детайли от второто, когато първото е налице.
С това завършвам, но пак повтарям, трябва и двата законопроекта според мен да бъдат внесени на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народната представителка Донка Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз също излизам в продължаване тезата на представителя на Комисията по образованието, че беше на дневен ред обсъждането на въпроса с проблемите на противообществените прояви сред младите хора. След тази тревожна констатация, която правят различни мероприятия в последните няколко дни, и изнесеното от господин министъра по отношение на квалифицирането на най-сериозните престъпления, които са сред младите хора, ние повече нямаме право да отлагаме гледането на този въпрос. Изключително благоприятен е моментът да се обединим днес около законопроектите, които се обсъждат. Естествено, в Комисията по образованието в огромната част - в 6-7 пункта ние подкрепихме глобално онова, което днес и като възможности се доразвива в законопроекта на Министерския съвет. Но аз считам, че трябва да изкажем становището си по отношение на това, че не е нужно днес да вървим към решаването на въпроса с нов законопроект, с цялостен законопроект, тъй като предстоят да бъдат гласувани някои други закони по националната програма за борба с престъпността. Вероятно в следващия период на вниманието по проблемите на младите хора, заедно със Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, ще се гледа и Законът за детето, Законът за детските съдилища. Ние имаме възможности за решим тези въпроси глобално, но основата остава точно Законът за борба с противообществените прояви, нищо че той е много остарял - от 1958 г. Макар че в последните две години това беше един неработещ закон, аз мисля, че той има една сериозна база, има един опит и традиции, натрупани в България, които могат да бъдат полезно използвани.
Затова аз считам, че законът за изменение и допълнение е актуален точно в тази насока, в която е предложен. Големи са промените, които се предвиждат. И в тези шест пункта мисля, че работят и някои предварителни решения на Министерския съвет заедно с това, че ние като депутати - Народното събрание в лицето на неговия председател, подписа съвместно със съответните заинтересовани ведомства една цялостна програма за борбата с престъпността, сред която стоят и проблемите на младите хора, за които дискутираме и днес. Но известно е, че се реализира концепция за система за защита и развитие на децата - това е едно разпореждане на Министерския съвет - искам само да напомня - N 446 от 1994 г. Има съответни мерки на Министерския съвет по специализацията на полицията, следствието, прокуратурата, съда и адвокатурата по проблемите на децата с дивянтно поведение или жертви на престъпление. В някои общини искам да кажа, че в големите трудни времена, които преживяват общините - аз съм информирана в моя 17.Пловдивски избирателен район, стартираха общински центрове за социална превенция и защита на децата. Работим и имаме добри традиции, свързани с дейността на инспекторите в Детска педагогическа стая.
Смятам, че трябва да подчертаем основно тези предимства, които дават приоритет на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба с противообществените прояви, внесен от Министерския съвет, които целят главно в частта му по разширяване правомощията на комисиите, които ще изградим - съответно местните комисии, и възможностите на Централната комисия.
Аз се присъединявам към становището на вече трима преди мен изказали се депутати, които считат, че е редно тази институция да бъде отделена и да бъде свързана с онези, които осъществяват координацията, контрола, изпълнението и финансирането и по други допълнителни поднормативни актове, които трябва да бъдат внесени, а именно да бъде към изпълнителната власт, към Министерския съвет.
Само ще трябва да напомним, че в Допълнителните разпореди на закона има конкретни срокове - те са тримесечни, които трябва да решат въпросите на всяко едно от ведомствата, свързано с изграждане на структурите на борбата срещу престъпността сред младите хора. Имам предвид социалното, здравното, образователното министерство, Министерството на вътрешните работи и правосъдието. Това са пет институции, които без координацията и сериозните възможности за контрол по тези срокове от Министерския съвет, няма да могат да решат и въпросите, които са поставени. И тук развиваме и онова предложение в Комисията по образование, което беше прочетено от нейния председател, че има опасност липсата на координация по осъществяване на възпитателните мерки да изиграе отрицателна роля в решаването и в битката за борбата за спечелването на тези деца. Ако има сериозна институция, каквато в лицето на формирането на централната институция бъде координирана чрез дейността си в Министерския съвет, няма опасности да не решаваме и въпросите след излизането на децата от контрола на тези мерки, след търсенето на подготовка на кадри, специализация и решаването на въпросите, свързани в реализацията или адаптацията им в обществото.
Второто голямо предимство на законопроекта на Министерския съвет е свързано с усъвършенстване на цялата мрежа от мерки във връзка с формирането, подготовката и стартирането на тези социални обекти, с каквито вече като арсенал ние се доближаваме до страни, които са развити в Европа и са показали положителен пример.
Най-сериозното, разбира се, е създаването на предпоставки да функционира възпитателното училище-интернат. Там действително трябва много прецизирано да действаме, защото в решаването чрез съдебните процедури съдбите на тези деца, трябва да знаем, че нищо няма да ни помогне, ако само онова, което като възможности правим - допълнително да създадем свои професионални центрове там за подготовка на тези хора, които ще пребивават не повече от три години в тези интернати. Те могат да бъдат осакатени, могат да излязат от това звено неподготвени и непълноценни за живота, ако в предварителната работа на съдийския състав, на тези обществени защитници не се вложи онази доза обществена отговорност, която е нужна.
Аз мисля, че в голяма степен ще бъде длъжница и нашата общественост, когато сега в Народното събрание внасяме този законопроект. До периода на второ четене и до неговото гласуване, а по-късно и до отразяването му чрез средствата за информация трябва обективно да се отразяват всички реални проблеми и процеси, които съпътстват обществото. Имам предвид, че понякога са обвинявани дейците, които осъществяват тази политика чрез действащия закон, че много примитивно, много елементарно е да се търси координация в старите институции и комисии, които досега съществуват. Мисля, че модерното мислене, което е отразено в духа на този член в закона, където се формира отношението на младите хора, към които ще бъде приложена тази мярка, говори за много новаторство, за много съвременно отношение.
Голямата част от проблемите ще бъдат съсредоточени, разбира се, към кръга на онези проблеми, които ще дадат възможности да обезпечим и пълен контрол в общините по настаняването на децата - тук много подробно говори и колежката Митева преди мен, по отношение на тези други два дома, форми, които са много важни. Аз също нямам отговор на въпроса тези деца, които и без това са много, които напускат училище - тук вече като член на Комисията по образование говоря, тези временни интернати няма ли съвсем да прекъснат онази здрава и нормална връзка не само с родителите, а и чрез обществото трябва да контактуват и с училището? Докато в най-тежката форма - в интерната - се осъществяват възможности да приложим смисъла на Конституцията и да ги ограмотяваме, контингентът на деца, които в другите форми ще бъдат обхванати, ще бъде много по-голям. Защото аз смея да се надявам, че с цялостното решаване на въпросите в този закон, ние ще съумеем не само да намалим границата на това подмладяване, за което говори и министър Червеняков, и да снижим степента на сериозните престъпления, заради които децата ще се занимават в тази сфера. Тук мисля, че голямата роля ще се падне, естествено, на общините. И аз приветствам първата новаторска крачка в закона - тя е в законопроекта на господин Орлин Драганов. Тя трябва да бъде поощрена. Да дадем правомощията на общините, там, където живеят децата, там, където родителите, хората по местоживеене познават проблемите, известни са традициите, така да се каже на онези улици или квартали, които дават най-много контингент за този род деца. Въпреки всичко мисля, че тук точно на това заседание, което все още Комисията по образованието не е провела, ние трябва да потърсим съвременните измерения на този въпрос, за да бъдат решени правилно.
Аз приветствам и подхода в закона, но се запитвам дали не би могъл да бъде свързан и с други мерки в решаването и санкционирането отнемането на родителски права по отношение на грижите, които обществото предявява към тях. Много слабо - само със санкции, ние не можем да решим въпроса. Много слабо е разработена тази част от законопроекта. Известно е, че сега санкциите за посещаване в училище ние не можем да съберем, камо ли по отношение на родители, които в същото състояние са един социален контингент в обществото - не могат да подготвят децата си за изискванията. Тук трябва сериозно да помислим дали с това нарастване реално на санкциите решаваме тотално въпроса с контрола върху родителите. Но това е петата причина, заради която законопроектът трябва час по-скоро да бъде приет.
Тук мисля, че дойде време, както в масовото училище се запрокоментира, в проекта за Закона за изменение на Закона на народната просвета виждаме възможности, при които родители, които не осигуряват присъствието на своите деца в училище, ще бъдат лишавани от допълнителните добавки, свързани с отглеждането на децата. Трябва да помислим за обвързването на този закон и с това.
Смятам, че заедно с всички тези положителни шест пункта, които се явяват и по които всички ние вземаме отношение днес, мисля, че трябва да осъществим възможностите, свързани с изграждането на тази структура, която ще подготви и кадрите. България е длъжник по отношение на подготовка на кадрите. Знам, че Комисията по образованието още от Великото Народно събрание започна обсъждането на този законопроект, имало е една система от мерки по създаване на съответна подготовка на кадри в най-добрите ни вузове, по отношение на кадрите, които трябва да решават работата, ще изпитаме глад. Както в сферата на социалното министерство мисля, че липсва достатъчно квалификация - това, за което говори преди малко госпожа Митева, така и в сферата на образованието подготовката на тези кадри засега сме я предоставили на малкия, на ограничения кръг контингент от МВР. Това са инспекторите от Детската педагогическа стая, някои дейци в прокуратурата. Но аз мога да кажа за дейците по образованието, понеже поддържам връзка с учители, с директорите на училищата, по тези въпроси все по-трудно се решават нещата. Там няма готовност да се пристъпи комплексно в изясняването на задълженията на училищата. Само мога да посоча, че последните две години се опитахме да реанимираме формите на възпитателна работа, да назначим съответни бройки в училищата, които да поддържат връзки между директор, училището и родителите за масовия случай, а оттам и отклоненията във връзка с контактите им в Детска педагогическа стая решаването на въпросите. Засега не са много успешни тези опити. Аз сега съм информирана, че незаетите щатни бройки ще бъдат съкратени.

Тоест проблемът с кадрите става сериозен въпрос.
Второ, искам да поставя акцент, че това е хубаво, ако приемем през ноември, да речем, най-рано този законопроект. Тримесечният срок в допълнителните разпоредби сочи, че ще бъдат подготвени правилниците. Част от въпросите, които ние днес в дискусия, а вероятно и след предложенията, ще направим, ще намерят конкретно решение в правилниците на тези пет министерства, които след публикуване на закона ще излязат. За мен това е предълъг срок, защото трябва да се координира дейността и след публикуването в правилниците по осъществяване на функциите на закона. Премалък е този срок, от друга страна, свързан и с това, че трябва да се заложат и финансови предпоставки за осъществяването на закона.
Никой не бива да забравя, че днес имаме училища, които не можем да отремонтираме или имат сериозни материални проблеми. Не по-малка трудност ще бъде създаването на базата на интернатите, домовете за временно настаняване, на социалните приюти. Това са въпроси, свързани с ресурси. Затова този, които ще координира Министерския съвет, трябва своевременно да има подготовката по правилниците, за да може да заложи в бюджета осъществяване политиката на този закон. Значи проблемът с кадрите и материалните ресурси става един сериозен въпрос, който в закона не е огледан и просто не се вижда какво ще бъде решението. Затова има огромно значение решаването на принципа на това да създадем предпоставки изпълнителната власт да поеме, както е по Конституция, грижата по подготовката и участието на младото поколение в тези особено трудни времена за България, за да влезе достойно едно нормално поколение в следващия век. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на Валентина Георгиева.
ВАЛЕНТИНА ГЕОРГИЕВА (ПГДЛ): Колеги, много неща бяха казани от преждеговорившите. Аз само бих искала да кажа отношението си по въпроса към кого трябва да бъдат комисиите и по-точно Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
15 години съм се занимавала с тези въпроси и съм работила в местна комисия, като пет години от тях съм била председател на такава комисия. Мотивите, които се предлагат, за да се защити тезата, че трябвало да има съдебен ред за решаване въпроса за налагането на най-тежката мярка - настаняването във възпитателни училища и интернати, аз считам, че не са реални. Казва се, че комисиите субективно подхождат понякога към децата. Това също не е вярно, тъй като в самите комисии хората, които работят в тях, това са обикновено педагози, юристи в лицето на съдии, на адвокати, на прокурори, на педагози, на психолози, на лекари, които познават добре душата на българското дете. Много пъти, преди да приложим тази най-тежка мярка в съществуващия закон за малолетните и непълнолетните, за борбата с техните противообществени прояви, ние сме полагали особени грижи към така наречените тежки, трудни деца. Цели трудови колективи от училищата са се заемали да помагат на такива деца. Премествали сме определено дете от едно училище в друго училище, било е непрекъснато под грижите на цял учителски колектив, но такива деца наистина са трудни, с тях много трудно се работи, но тяхната психика е много лабилна и много крехка. Така че ако такива деца бъдат поставени в условията на една съдебна зала, вече пред тях е изправен един съдия и не се знае какви травми могат след това тези деца да получат.
Аз казах, че ще се спра само на този въпрос. Изразила съм своето становище в Комисията за устройството на държавните органи и ще подкрепя на второто четене тезата, че комисиите трябва да бъдат към изпълнителната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, безспорно е, че Законът за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните се нуждае от промени. По този въпрос всички народни представители от всички парламентарни групи са единодушни, първо, защото законът е приет през 1958 г., макар че е претърпял доста промени, второ, защото превенцията в днешно време е изключително занемарена не само за непълнолетните, но там отражението е най-силно.
Смущава ме обаче друго и аз няма да говоря за достойнствата на проекта на Министерския съвет, а за слабостите.
В мотивите на законопроекта най-голямо, непропорционално голямо място е отразено на обосновката защо Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните трябва да е към Главната прокуратура и да се председателства от главния прокурор, а заместници в нея са представители поне на шест министерства.
Освен че са неубедителни, мотивите в тази си част в някои изявления са направо и неверни. Твърди се например, че досега не са възниквали проблеми поради създаването й към Главна прокуратура, нито поради оглавяването й от главния прокурор. И аз веднага искам да попитам господин министъра, който излезе от залата, надявам се, че ще прочете стенограмата, господин министър на правосъдието, в чл. 7, ал. 2 на действащия закон, който не е променен и досега, е предвидено, че Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните се отчита ежегодно пред Министерския съвет. Вие две години сте министър на правосъдието, за предишните няма да ви питам, въпреки че може да се види от стенограмите на Министерския съвет. Отчела ли се е досега поне веднъж централната комисия в лицето на нейния председател пред Министерския съвет?
На второ място, невярно е твърдението, че надзорът за законност над заведенията, където се изпълняват възпитателни мерки, ще бъде по-ефективен, ако централната комисия се председателства от главния прокурор. Независимо от кого ще се председателства централната комисия или към коя власт ще бъде ситуирана, надзорът за законност се упражнява от прокуратурата, защото така е записано и в Конституцията. Въпросът е обаче упражнява ли се този контрол и не само над възпитателните заведения, а и над заведенията, които са в обзора на Главната прокуратура.
И аз затова искам да задам втория си въпрос към министъра на правосъдието, който отсъства в момента. Тъй като отдел "Затвори" е към Министерството на правосъдието, знае ли министърът в момента колко лица са задържани там и колко от тях са обвиняеми и подсъдими, в поправителния дом в Бойчиновци, който е затвор за непълнолетни? Само преди месец от една справка, която направих набързо, от общо задържаните 159 лица в дома само 25 бяха осъдените с влязла в сила присъда. Такова безобразие във всичките тези години не е имало досега. Останалите 65 са подсъдими и 69 са обвиняеми.
Знае ли господин министърът, че има двама обвиняеми, задържани над две години без обвинителен акт и то на софийски съд? Къде е прокуратурата, която трябва да упражнява надзора си, и това дело е на софийска прокуратура, не е на някоя далечна? Министърът би трябвало да крещи за тези безобразия и за това грубо неизпълнение на основни задължения на прокуратурата, която освен централна комисия има и специален отдел "Непълнолетни" към Главната прокуратура, който именно следва да се занимава с това.
Най-цинични обаче ми се виждат предвидените в чл. 8 от закона изменения. Предвидени са допълнителни правомощия на централната комисия, свеждащи се до финансирането на програми и проекти и организиране на научни изследвания по превенцията на противообществените прояви и да установява и поддържа международните контакти по проблемите на децата, за което пък, за обезпечаването на тези правомощия, е създадена и специална втора алинея - "Със Закона за държавния бюджет - гласи тази алинея - задължително се предвиждат средства за осъществяването на мероприятията по ал. 1". Значи какво излиза? За международните екскурзии данъкоплатецът трябва задължително да предвиди средства, а за храна например на децата в поправителния дом или във възпитателните интернати, бившите ТВУ, не са предвидени задължителни средства. Знаем ли какво ядат тези деца? Знаем ли дали са на топло в днешното тежко време? Знаем ли дали имат дрешки, с които да се облекат?
И затова искам в заключение да кажа: уважаеми господин министър, никой няма право да си решава личните проблеми с парите на нещастния български данъкоплатец. Ето защо аз поддържам и другите колеги, че централната комисия трябва да бъде към Министерския съвет, за когото са и основните задължения в този закон, и да отпаднат изцяло, независимо към кого ще бъде тя, измененията в чл. 8. Никакви задължителни средства за международните екскурзии!
Освен това аз смятам, че трябва да се допълни и елементарното уеднаквяване на термините на наименованията на възпитателните заведения, които в този закон са предвидени вече като възпитателни училища-интернати, а в Наказателния кодекс - чл. 61 и 64, продължават да стоят като трудово-възпитателни училища. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Следващият записал се е Лилян Сираков. Не го виждам в залата.
Давам думата на Василка Василева.

ВАСИЛКА ВАСИЛЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Двата законопроекта, които са внесени за обсъждане, макар и закъснели във времето, в общи линии отчитат необходимостта от изменение и допълнение на действащия, но твърде остарял Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който датира от 1958 г.
Безспорно настъпилите промени в цялостния ни живот, новата нормативна уредба, която се създава в редицата международни актове и най-вече Конвенцията за правата на детето, налагат тези изменения. Те са необходими още повече, че и някои негативни тенденции от последните седем години, за които говориха министър Червеняков и колегите преди мен, налагат това.
По мое мнение двата законопроекта следват философията на досега действащия закон. Между тях има някои общи постановки по отношение на съдържанието, обхвата, мерките в борбата срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. И в двата закона обаче някои постановки звучат твърде пожелателно. В същото време между тях има съществени различия. Законопроектът на народния представител Орлин Драганов наред с някои положителни моменти, отнасящи се до разширяване мрежата на социално-педагогическите и възпитателни заведения, посочване на възможности за задължително придобиване на професионална подготовка и някои други моменти, е твърде противоречив, непоследователен, терминологично непрецизен. Има сериозно разминаване между мотивировката за внасяне на законопроекта и неговото съдържание. Същият влиза в противоречие със съществуващи вече законодателни актове в областта на образованието, съд, прокуратура, в резултат на което отделни текстове са не само неприемливи, но и звучат абсурдно. Няма яснота по отношение на процедурите на възпитателните мерки, а задължителната съдебна процедура при изпращане на деца във възпитателни интернати съвсем ни отдалечава от международното законодателство.
Тези, а и много други слабости на закона бяха много внимателно обсъдени в Комисията по образование, поради което законопроектът не беше подкрепен. Лично аз обаче не възразявам той да се подкрепи на първо четене, защото от него биха могли да се вземат някои постановки.
Що се отнася до втория законопроект със същото заглавие, внесен от Министерския съвет, смятам, че макар и да не дава отговор на всички въпроси, отнасящи се до тази не само сложна, но и деликатна материя, е по-последователен и логичен. Измененията в него най-общо се свеждат до някои промени, произтичащи от Закона за местното самоуправление и местната администрация и по-точно структурите на местната власт, конкретизира дейността на комисиите - както централната, така и местните - за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. В него има по-голяма прецизност на системата от мерки срещу носителите на противообществени прояви според тяхната тежест.
Законопроектът в общи линии е съобразен и не противоречи на съществуващите закони, свързани с тази материя. Той гарантира също общообразователна и професионална подготовка на децата с противообществени прояви. Актуализира санкциите на родителите. Изчистен е от противоречия - терминологични и понятийни. Той дава отговор на въведени нови термини - безнадзорно дете и обществен защитник.
Създадената нова глава "Приюти за безнадзорни деца" е в отговор на потребностите от разширяване на формите на обхват на децата, носители на противообществени прояви.
Мисля, че без да са съвършени, без да са изчерпателни, без да се надценява съдържанието им, тези изменения дават отговор на най-неотложните промени, свързани с актуализацията на тази материя. Затова го подкрепям на първо четене и мисля, че той, макар и да не може да претендира да изчерпи големия проблем на детската престъпност и борбата с нея, още повече, че става въпрос за изменение и допълнение на съществуващ вече закон, оставя открит големия проблем с детската престъпност и негативните тенденции, свързани с нея. А този проблем изисква пакет от законови мерки, насочени не само към детската престъпност, а въобще към закрила на детето и най-вече насочване към превантивни мерки в борбата срещу детската престъпност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи? - Няма.
Преминаваме към гласуване. Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание трябва да гласуваме поотделно двата законопроекта.
По реда на тяхното постъпване в Народното събрание подлагам на гласуване на първо четене законопроекта на доктор Орлин Драганов. Моля, гласувайте.
От общо гласували 168 народни представители, за - 151, против - няма, въздържали се - 17.
Законопроектът на Орлин Драганов е приет.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта, внесен от Министерския съвет. Моля да гласувате.
От общо гласували 181 народни представители, за - 134, против - 6, въздържали се - 41.
Законопроектът на Министерския съвет също е приет на първо четене.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 12,35 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
Георги Георгиев

Яшо Минков