Председателствували: заместник-председателите Нора Ананиева и Атанас Железчев
Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към уточняване на дневния ред за седмицата, ще ви запозная с решения N 522, 523 и 524 на Централната избирателна комисия от 15 юли т.г.
"На основание чл. 72, ал. 1, точка 4 от Конституцията на Република България и на основание на чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, на местата на трагично загиналите колежки Румяна Николова Шубекова, Емилия Тодорова Томова и Мария Захариева Стоянова Централната избирателна комисия е решила:
- Обявява за избран за народен представител в 4. избирателен район - гр. Велико Търново, Пенко Веселинов Гергански.
- Обявява за избран за народен представител в 5. избирателен район - гр. Видин, Димитър Колев Димитров.
- Обявява за избрана за народна представителка в 7. избирателен район - гр. Габрово, Първолета Иванова Иванова."
Моля да бъдат поканени колегите, за да положат клетва. Заповядайте. Моля да станете. Моля да повтаряте след мен.
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се."
(Народните представители повтарят думите на клетвата. Ръкопляскания)
Моля да подпишете клетвените листове.
(Народните представители подписват клетвените листове)
Има думата господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както е известно вече от пресата, тази нощ е извършен един, бих казал, невероятен атентат, такъв, какъвто в България може би от атентата в "Света Неделя" не е имало. Мисля, че ще бъде добре да помолим министъра на вътрешните работи да дойде във време, когато е удобно за него, може би към обяд, и може би при закрито заседание да даде известни пояснения за нас. Струва ми се, че действително това е едно страшно деяние и не би трябвало народните представители да научават за него само от пресата. Струва ми се, че може би трябва да бъде дори закрито заседанието, да чуем ние информацията, която има. Аз мога да кажа, без да сме обсъждали в Народен съюз този проблем, но и двете партии винаги са били против всякаква терористична дейност. Затова добре е да чуем какви са последните сведения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря, господин Савов. Ние разговаряхме преди заседанието с господин Савов. Разбира се, всички споделяме тревогата и аз поех ангажимент пред него, сега и пред събранието да вляза във връзка с министъра на вътрешните работи и да преценим заедно - не става дума само за мен и за него, а бих поканила и всички председатели на парламентарни групи - формата, под която да поднесе той наличната информация и момента, в който преценява, че трябва и може да се направи достатъчно пълноценна информация. Така че по време на почивката ще го направим и ще информирам всички ръководства на парламентарни групи.
Предложеният проект за програма за днес, сряда:
1. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. Вносител - Министерският съвет.
2. Второ четене на Законопроекта за арендата на земеделските земи - продължение.
Програма за утре, 18 юли, четвъртък:
1. Промени в състава на постоянни комисии.
2. Второ четене на Законопроекта за радиото и телевизията - продължение.
3. Второ четене на Законопроекта за арендата на земеделските земи - продължение. Смятаме да приключим днес.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и земеделските земи - продължение.
5. Законопроект за ратифициране на Договора към Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти. Вносител - Министерският съвет.
6. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Вносител - Министерският съвет.
7. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Държавата Израел за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител - Министерският съвет.
Програма за 19 юли, петък:
1. Проект за решение за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на републиката.
2. Доклади на Комисията по парламентарна етика.
3. Продължение на програмата от предходните дни, ако остане време.
4. Парламентарен контрол.
Постъпили са следните предложения към седмичния дневен ред:
Предложение от народния представител д-р Орлин Драганов, независим депутат, за изслушване на министъра на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов във връзка с тежката обстановка около страната, свързана с болестта шап, и мерките, предприемани в тази насока в Република България. Предложението е за включване в дневния ред на 17 юли, т.е. за днешния дневен ред.
Доктор Драганов, имате думата.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Направих писмено предложение в понеделник във връзка с тежката обстановка във всички страни около България по отношение на шапа. В Сърбия, Албания, Гърция, Турция и Македония има заболявания от шап. Всички тези страни представляват заплаха за нас. Тъй като шапът е много тежка и опасна болест, тя нанася големи материални щети на производителите на селскостопанска продукция, а така също и на държавата, аз предлагам на вашето внимание да приемете в едно кратко експозе да изслушаме министъра на земеделието и хранителната промишленост господин Трендафилов относно мерките, които предприема министерството и българското правителство за ограничаване навлизането на болестта на българска територия.
Както може би знаете, от 1993 г. в България няма шап и от съществено значение все пак са мерките, които биха били предприети или се предприемат в момента за ограничаване на това тежко и опасно заболяване.
Затова аз предлагам да включим и такова изслушване на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Доколкото изслушването е форма на парламентарен контрол, не бихте ли възразили да включим за парламентарния контрол в петък?
ОРЛИН ДРАГАНОВ (встрани от микрофоните): Аз нямам въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предлагате го за днес.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 194 народни представители, за - 92, против - 30, въздържали се - 72.
Не се приема това предложение.

Второто предложение е от народния представител Кристиян Кръстев, който предлага в дневния ред за днешното заседание да се включи първото четене на Законопроекта за частните малки предприятия.
Има становище на водещата комисия.
Господин Кръстев има думата.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаема госпожо председател! Дами и господа народни представители!
Последното изискване, което формално беше поставено пред закона, е изпълнено.
Има становище на Икономическата комисия за обсъждане на закона в пленарна зала.
Бих искал да се обърна към Парламентарната група на Демократичната левица, тъй като от всичките многобройни гласувания засега е ясно, че само тя спира закона за обсъждане. Не става въпрос дали той да бъде приет или не, само да бъде обсъден. И това представлява един акт, който е нелогичен и необясним - защо народните представители не желаят да обсъдят този закон. Просто няма никакво обяснение на това.
По този начин спирането на закона за влизане в пленарната зала означава на практика лишаване на обикновените граждани от възможност да преживеят ефекта на некадърното правителство, което управлява в момента. (Смях и реплики отляво)
Искам да ви кажа още един факт. Тук се внася един Проектозакон за изменение на бюджета, който е една пълна глупост. И той ще бъде разглеждан като първа точка, а не един важен законопроект, който ще има ефект върху народа и неговото оживяване през този период на катастрофа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Моля да гласувате направеното предложение.
От общо гласували 187 народни представители, за - 74, против - 88, въздържали се - 25.
Не се приема това предложение.
Третото предложение е на народния представител Иван Неврокопски. Той предлага да се включи като точка в днешния дневен ред като точка първа Проектозакона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица.
Има становище на водещата комисия и на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
Има думата господин Неврокопски.
ИВАН НЕВРОКОПСКИ (НС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Вие знаете, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданска и политическа реабилитация беше разгледан тук и остана само за гласуване. И оттогава изминаха няколко месеца. Остана само една процедура, която няма да отнеме повече от две минути.
Преди около 2 седмици беше прието от всички вас този възпрос да влезе в дневния ред, но поради липса на време, не можа да се гласува. Сега аз се обръщам към вас с молба този въпрос да влезе като първа или втора точка в дневния ред, за да може в продължение на 2, само на 2 минути да бъде гласуван. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Моля да гласувате направеното предложение.
От общо гласували 193 народни представители, за - 83, против - 49, въздържали се - 61.
Не се приема това предложение.
ГЛАСОВЕ ОТДЯСНО: Моля да се обяви резултатът по групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Внесено е предложение от народния представител Георги Панев да се включи в дневния ред като точка, не е конкретизирано коя, но в програмата през седмицата Законопроекта за изменение на Закона за висшето образование.
Има думата господин Георги Панев.
Обръщам внимание само, че по Закона за висшето образование има няколко законопроекта на народните представители Георги Панев и група народни представители, Георги Панев и Станка Величкова, Юрий Борисов - 3 законопроекта.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Предлагам проекта за Закон за изменение на Закона за висшето образование да бъде точка пета от втория ден на заседанието, т.е. утре, непосредствено преди започването на разглеждането на ратификациите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря за уточнението.
Моля да гласувате направеното предложение в утрешния дневен ред точка пета, преди трите ратификации, да бъде Законопроектът за изменение на Закона за висшето образование. Това би означавало да се разглеждат трите законопроекта заедно.
Моля да гласувате.
От общо гласували 169 народни представители, за - 165, против - 49, въздържали се - 55.
Не се приема това предложение.
Моля, обявете резултата по групи.
Има думата господин Неврокопски.
ИВАН НЕВРОКОПСКИ (НС): Уважаеми колеги! Аз говорих съвсем откровено. И идвам пак на трибуната, защото разбрах, че Парламентарната група на ДПС не е разбрала и не е гласувала.
Но аз се обръщам към левицата. Господа, аз трябва съвсем откровено да ви кажа, в продължение на повече от година съм толерантен и се опитвам да ви подскажа нещо, което вие трябва да разберете. Сега съвсем откровено трябва да ви кажа, че вие или нямате разум, или нарочно сте решили да вървите по този път, по който вървяха вашите предшественици в продължение на 45 години.
Вие не си давате сметка, че като гласувате "против" и "въздържали се", вие узаконявате тези престъпления! Вие узаконявате всички убийства, които бяха извършени в продължение на 45 години! Хиляди хора, които бяха вкарани по затвори и по лагери и интернирани! И сега вие подкрепяте точно тази позиция на извършилите тези престъпления и злодеяния.
Питам ви аз: с какво вие ще покажете вашето лице? Новото лице на България и на българския народ? С това, като гласувате против този законопроект? А в този законопроект няма нищо друго, освен само тези, които са изпуснати във Великото Народно събрание, когато беше гласувано - хора, които са избити, хора, които са били по лагери и затвори, признати са като политически репресирани. И ние искаме да бъдат реабилитирани именно като такива.
Не се поставя въпрос за някакви пари, както някои тук подхвърлят. Защото вие знаете, че това е само, бих казал, нещо, което не може една хилядна да заплати само глобите, които са взети. Но тук се касае въпросът, първо, за политическа и гражданска реабилитация. И аз не мога да разбера с каква лекота се отнасяте към този въпрос.
И затова, госпожо председател, обръщам се към Вас с молба да бъде прогласувано наново това мое предложение, за да влезе в дневния ред като точка първа или точка втора. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Само непосредстве-но след гласуването мога да го направя. Но аз припомням, че с общо съгласие е гласуван основният закон още във Великото Народно събрание.
Има думата господин Спас Мулетаров по този въпрос.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Трябва да поясним за какво става дума. Този закон, на който действително господин Неврокопски внесе законопроект за изменение още миналата година, първоначално този проект беше приет от комисията като негоден, като несъстоятелен, поради което господин Неврокопски го оттегли и внесе нов законопроект.
Но така или иначе срокът на действие на закона е изтекъл на 29 юни тази година. Става дума процедурно възможно ли е, след като е изтекло действието на един закон с предвидени в него срокове, да се иска изменение на този закон, за каквото пледира господин Неврокопски. Считам, че това процедурно не може да стане. Тук нещата не се свеждат просто до желание, а до официална позиция, която е в съответствие с правилника и с прилагането на закона и в съответствие със Закона за нормативните актове. Не може да се иска промяна на един закон, на който срокът е изтекъл. Друг е въпросът за причините, поради които не са разгледани направените предложения в срока до 29 юни 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вижте, дискусия по процедурен въпрос не може да открием, господин Неврокопски. Само мога на господин Савов да дам думата като ръководител на парламентарна група. Дискусия по процедурата не мога да правя. И на прегласуване също не бих могла да поставя, тъй като това става само непосредствено след гласуването.
Нека да чуем господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Мулетаров, мисля, че не сте прав затова, защото в деня преди да изтече законът, тук, в това Народно събрание, заедно с вашите гласове ние гласувахме този закон да влезе в залата. Спомнете си, моля ви, протоколите са тук.
Така че има всичките основания, след като сме гласували отново да влезе. Вашето възражение просто няма основание. Ако не бяхме гласували - друг въпрос, но ние гласувахме един ден преди да изтече законът, да влезе отново на гласуване, защото преди това минаха дебатите и остана само това гласуване.
Но да оставим всичко това. Важното е, че има едно решение на Народното събрание просто в деня преди да изтече законът и с това се продължава възможността той да бъде променен.
Аз бих помолил отново, защото въпросът съвсем не е лек, съвсем не е за пренебрегване, в края на краищата бих казал: покажете добра воля, това е най-слабата дума, и да прегласуваме закона. Тук не става въпрос за пари и за не знам какво си, вие много добре знаете всичко това. Но най-важното е, че вашето възражение няма основа поради това, че ние сме гласували. И вие гласувахте заедно. Проверете протоколите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Казах, че правилникът не ми разрешава, но мога да поема ангажимент утре да се възползвам от правата си и още сутринта да поставя на гласуване за утрешния дневен ред. Поемам такъв ангажимент - утре да го поставя в този смисъл.
Следват предложенията на народния представител Васил Михайлов. Първо, проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО.
Господин Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Миналата седмица се проведе първото сухопътно учение с войски от НАТО на територията на Република България "Съвместна решимост'96". Сигурен съм, че то няма да бъде последното, а ще се активизират действията на нашата страна при участието в инициативата "Партньорство за мир". Но това е едната страна на въпроса. Тези интензивни контакти, тези интензивни съвместни учения показват на българските офицери, сержанти и войници как живеят, та дори само в битово отношение, представителите на армиите на НАТО и как живеят тези, които бяха в армиите на Варшавския договор. Съпоставката е много поучителна.
Така или иначе обаче политическото решение може и трябва да се вземе тук - за пълноправно членство на Република България в Северноатлантическия договор, просто защото няма друга организация, която да гарантира европейските ценности. Тя е гарантът, тя е организацията за колективна отбрана. Войната в бивша Югославия, войната в Босна не беше спряна, с пълното ми уважение към организациите, ООН само по себе си, нито чрез организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, нито чрез икономическите санкции, нито чрез Европейския съюз. Единствената организация, която след решение на Съвета за сигурност на ООН спря войната в бивша Югославия, е НАТО. НАТО е с нов облик. НАТО е организация, в която, ако ние се придържаме към европейските ценности, трябва да членуваме.
Моля Народното събрание да поеме своята отговорност и да заяви своята позитивна позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Моля да гласувате предложението на народния предста-вител Васил Михайлов.
От общо гласували 182 народни представители, за - 66, против - 102, въздържали се - 14.
Не се приема това предложение.
Второто предложение на господин Михайлов е Проекто-решение за провеждане на национален референдум за герба.
Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Многократно съм обосновавал позицията, че този въпрос за основния национален символ на нашата държава - герба, трябва да бъде решен не тук, в Народното събрание, след като няма консенсус, а трябва да бъде решен от върховния суверен - българския народ, чрез един референдум.
Предложенията за този референдум отдавна са направени. Там българският народ може да избере между този знак, който предлага правителството на БСП, и герба до 1947 година. Сигурен съм в резултата от едно такова гласуване, защото българският народ ще избере своя герб, а не наложения му партиен, нищо незначещ за него герб.
Но за друго ми е думата. Тогава при първо четене имаше грубо нарушение от страна на председателя на Народното събрание. Той не подложи на гласуване предложението за националния референдум. И това не е случайно. Той самият беше генератор на груби нарушения на правилника в пленарната зала.
Така че, уважаема госпожо председател, мисля, че вземането на решение за национален референдум за герба, още повече че това е една кратка процедура тук, в пленарна зала, ще бъде най-сигурният начин за обединението на българската нация и за единството на българския народ. Защото това единство винаги се руши от една-единствена организация, и даже не цялата, а само от нейната върхушка, откакто тя съществува. От 1917 година насам, особено след болшевизацията на организацията ви, тази организация руши българското единство, винаги е антибългарска по своя характер. В последно време особено ярко се изразява в това отношение.
Така че Ви моля: нека да се направи тази крачка и ние да тръгнем към българския народ с един референдум за определяне на основния национален символ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов за включване в дневния ред на проекторешението за провеждане на национален референдум.
От общо гласували 187 народни представители, за - 70, против - 108, въздържали се - 9.
Не се приема това предложение.
Третото предложение е за изслушване на министър-председателя. Става дума за митническото сътрудничество с Русия, за срещите в Атина, за добрите отношения с Албания - аргументация, която е прозвучала вече в залата, но господин Михайлов отново има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изслушването като парламентарен контрол би трябвало да бъде използувано. Има го в нашия правилник. Затова ми се струва, че тези проблеми би трябвало тук да бъдат дискутирани в присъствието на министрите и те да изясняват позицията на българското правителство.
Какво имам предвид? Многократно, наистина, съм поставял въпроса за неравноправното митническо сътрудничество с Русия, което ощетява България. То е по подобие на капитулацията от времето на Османската империя. Стои въпросът с тоталната ни суровинно-енергийна зависимост от Русия и това много скоро сега ще се усети - с настъпването на есента и изтичането на спогодбата по Ямбургското споразумение.
Това, което бих искал да спомена е дали министър-председателят при срещите си в Атина и разговорите си на регионалната среща в София по повод на скандалната провокация от гръцка страна с неокоминтерновското формиране на помашкия език, помашки народ и помашка нация е дал една истинска българска позиция.
Най-вече бих искал да чуя министър-председателя за неговата позиция относно действията на министъра на външните работи Георги Пирински, който със своя заповед скандално превишава правомощията си на министър на външните работи, Заповед N 3.56 от 25 юни 1996 г. като грубо погазва Конституцията и международните договорености, с което заплашва добрите ни отношения с Албания и с нейния държавен глава Негово Превъзходителство президента Сали Бериша, чийто вдъхновени слова, уважаеми колеги, имахме удоволствието да чуем в тази наша пленарна зала. Не е възможно един министър да се отнася към посланика като към свой чиновник просто защото не е такъв. Има Виенска конвенция, към която ние сме се присъединили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 183 народни представители, за - 71, против - 107, въздържали се - 5.
Не се приема това предложение.
Следващото предложение е за изслушване на министъра на външните работи по широк кръг въпроси, които също са прозвучали в тази зала.
Господин Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Би трябвало да чуем министъра на външните работи на Република България относно регионалните ангажименти от завършилата конференция в София. Такъв контрол е необходим. Такава информация е нужна за народното представителство.
По-нататък. Нямаме яснота по позицията, ако въобще има такава, по конференцията срещу тероризма в Египет. Забележете - конференция по сигурността в Прага, решенията на Г-7 срещу тероризма от срещата във Франция! Нещата са комплексни. Те имат една единствена логика - логиката на терористичните корени на БКП.
По-нататък. Би трябвало да го чуем за посещението на президента в Хърватия и Босна и Херцеговина с демонстративното отсъствие на министъра на външните работи от това посещение; осуетената визита на министъра на външните работи и неподписването на десетки спогодби в Македония и скандалното подчиняване на гръцката позиция относно името на Република Македония на конференцията в София, въпреки че още на 15 януари 1992 г. министър-председателят от правителството на СДС г-н Филип Димитров прочете в пленарна зала приетото решение на Министерския съвет за признаването й под това име.
Т.нар. засилен диалог докъде е стигнал никой не знае. Дали там указанията от министъра на външните работи съответствуват на консусната декларация на Народното събрание от 21 декември 1993 г. и последвалото становище на Комисията по външна политика по проекторешението за присъединяване на Република България към НАТО.
Всички тези въпроси чакат своя отговор. Те, колеги, се натрупват, но вината не е в мен. Вината е в министрите, които нехаят и не идват пред Народното събрание, за да изясняват позицията и политиката на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
Моля да гласувате предложението.
От общо гласували 167 народни представители, за - 53, против - 108, въздържали се - 6.
Не се приема предложението.
И още едно предложение, което е обосновавано в залата - за изслушване на министъра на вътрешните работи.
Господин Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Съпредседателят на Парламентарната група Народен съюз уважаемият господин Савов постави въпроса за едно деяние, за едно взривяване, което е повод, според мен, достатъчно сериозен повод тук министърът на вътрешните работи да дойде и да изнесе съответната информация.
Считам, че това е необходимо, но същевременно мисля, че и други още въпроси чакат своя отговор. Какво имам предвид? - Незадържането на побойниците на българския журналист, нанесен от активисти или симпатизанти на ПКК, на терористичната организация ПКК на първомайския митинг на БСП в присъствието на униформени представители на МВР. По-нататък - действията на повереното му министерство при последната ювелирна акция в ж.к. "Люлин", при която демонстративно бяха разстреляни български полицаи! Или както говорят злите езици - отново има война между мафиотски кланове вътре в МВР. Както при стрелбата в ж.к. "Обеля" и ж.к. "Белите брези".
Същевременно би трябвало да се даде и отговор на едни събития и действията на повереното му министерство при депутатския протест срещу нищожната заповед на председателя на Народното събрание за създаване на втора ограда и пропускни пунктове. Противоконституционно действие в нарушение на имунитета на народните представители - заснемането с видеокамери не от журналисти, а от екипи на МВР, което е ни повече, ни по-малко, оперативно мероприятие по наблюдение и проследяване, грубо нарушение на депутатския имунитет.
Ако някой си мисли, уважаеми колеги, че всички тези събития ще останат забравени и че за тях няма да се търси отговорност, уважаеми колеги, мисля, че вие мислите, че живеем в друго време. Във времето, в което живеем всяко едно действие ще има своите последици!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Моля да гласувате направеното предложение.
От общо гласували 170 народни представители, за - 54, против - 110, въздържали се - 6.
Не се приема предложението.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура!


ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: След това е процедурата.
Следват предложенията на Парламентарната група на СДС, подписани от господин Соколов, за включване в дневния ред Законопроект за изменение и допъленение на Наказателно-процесуалния кодекс. Припомням, че освен внесения от господин Соколов законопроект има и законопроект на господин Дилков, Законопроект на Министерския съвет.
Господин Глушков има думата по това предложение.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението на нашата парламентарна група за включване на този законопроект като точка в дневния ред е обусловено от значимостта на този закон. Искам да посоча, че по чл. 65, ал. 3 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за обсъждане на съответните законопроекти в комисиите, специално за този законопроект, отдавна е изтекъл - 3 месеца. И то многократно е изтекъл. Поради тази причина ние настояваме, първо, да се потърси отговорност от съответните комисии, които не обсъждат навреме внесените законопроекти. И в същото време настояваме този закон да влезе за обсъждане в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Моля да гласувате направеното предложение. Поставям го на гласуване по изключение. Поради това че няма становище на нито една комисия, в това число и на водещата комисия, не би следвало да се гласува, но така се договорихме сутринта с ръководствата на парламентарните групи. А бележката за просрочването се отнася за множество законопроекти, в това число и правителствени законопроекти, и е правилна.
От общо гласували 187 народни представители, за - 71, против - 89, въздържали се - 27.
Не се приема това предложение.
Следващото предложение за включване в дневния ред е на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс. Има се предвид законопроектът на господата Соколов и Лучников. Припомням, че има законопроект по същата материя и на господин Джеров, и на Министерския съвет.
Моля да гласувате направеното предложение за включване в дневния ред на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс, внесен от Парламентарната група на СДС.
От общо гласували 182 народни представители, за - 66, против - 62, въздържали се - 54.
Не се приема това предложение.
Третото предложение за включване в дневния ред днес е Законопроектът за Върховния административен съд. Това е предложение на господин Соколов.
Моля да гласувате предложението.
От общо гласували 156 народни представители, за - 44, против - 81, въздържали се - 31.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате програмата за работата на Народното събрание за 17-19 юли 1996 г., както я прочетох в началото.
От общо гласували 164 народни представители, за - 121, против - 23, въздържали се - 20.
Програмата е приета.
Господин Михайлов има думата по процедурен въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм направил предложения, които госпожа Ананиева в качеството си на председател на Народното събрание сега не прочете, тъй като ставало дума за изслушване на самия председател на Народното събрание. Аз няма сега да влизам в спор по правилника, по който ние работим, дали има право един председател да бъде изслушван или не може да бъде изслушван, както пък и няма да цитирам текстове от Конституцията на Република България. Искам да кажа, че това, което се случи, потресе и наистина постави в положение на недоумение българската общественост, става въпрос за това, че има грубо нарушение на Конституцията и Закона за нормативните актове по отношение на издаването на "Държавен вестник". Той беше спрян и противозаконно заменен отпечатаният брой 60 с указите на президента. А това не е първото грубо нарушение. Става въпрос и за необнародването по надлежния ред в "Държавен вестник" на Европейското споразумение за асоцииране между Република България и европейските общности. Същото е и за Митническата тарифа. "Държавен вестник" се ръководи, така да се каже, според закона, от председателя на Народното събрание и той отговаря за него. Особено трябва да се обърне глава четвърта от Закона за нормативните актове и чл. 5 от Конституцията. Оказва се обаче, че ние влязохме в една поредица от непрекъснати закононарушения и конституционни нарушения от страна на председателя. Моля, изяснете какво се е случило, така че да има два вестника с N 60 и те да са с различно съдържание. Обяснението за така наречената "техническа грешка" е смешно и несъстоятелно. Защото има документи. Впрочем стана правило някакви чиновници от името на председателя да започват да действуват. Мои актуални въпроси са спрени и коментирани в много грубо нарушение на правилника. Това е недопустимо и аз Ви моля, дайте разяснение за това, което се случва с "Държавен вестник". Това е безпрецедентно. И аз мисля, че Вие, защото ако има документ, сте упълномощена точно Вие от председателя да изпълнявате функциите му, дължите това обяснение на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
За периода 10-17 юли 1996 г. няма постъпили законопроекти и проекторешения. Очевидно това е свързано с предстоящата ваканция.
Искам да съобщя на народните представители, че днес на заседание на ръководството с участието на председателите на парламентарните групи говорихме за необходимостта може би в началото на другата седмица, в сряда, да разположим програмата си, да видим кои са неотложните законопроекти, които ще гледаме, така че с общо съгласие да успеем да разгледаме това, което е неотложно, до ваканцията.

Пристъпваме към първа точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1996 ГОДИНА, с вносител Министерския съвет.
Има думата председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Кирил Желев да представи становището на комисията по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители!
"ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ N 02-01-23 ОТ 5 ЮЛИ 1996 Г. ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1996 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

На две свои заседания Комисията по бюджет и финанси разгледа и обсъди Законопроекта за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. Внесеният законопроект предвижда дефиниране характера на вземанията от продажби на природен газ на юридически лица и еднолични търговци по определени от Министерския съвет вътрешни цени, доставен по международни договори, основани на спогодбите за строителство на газопровода Ямбург - западна граница на СССР, и свързаните с това доставки на природен газ от Съветския съюз в Народна Република България от 19 март 1986 г., както и Спогодбата за изграждане на транзитни газопроводи и транзитиране на съветски природен газ през територията на България за Турция и Гърция от 23 юли 1986 г. и Спогодбата за сътрудничества за строителства на транзитен газопровод за Гърция и Югославия от 10 август 1989 г.
Разходите за изпълнение на поетите задължения по цитираните международни договори са финансирани от бюджета до 1988 г., след което с Решение N 109 на Министерския съвет и Постановление на Министерския съвет N 44 от 1988 г. разходите се кредитират, като механизмът предвижда разчитане с бюджета между приходите от продажбите и разходите по погашенията на ползвани кредити.
Разходите по транзитните газопроводи са финансирани до 1990 г. също пряко от бюджета, след което те са разчитани за сметка на задълженията към бюджета за природен газ, доставян в погашение на задълженията по Ямбургската спогодба и от транзитни такси.
В заседанията на комисията взеха участие Андрей Делчев - началник "Правен" отдел на Министерския съвет и госпожа Христина Вучева - началник отдел в Министерския съвет; господин Бисер Славков - заместник-министър на финансите, Иван Василев - началник Главно управление "Държавно юрисконсулство" към Министерството на финансите, Васил Иванов - началник отдел на Министерството на финансите; Кирил Петков - изпълнителен директор на "Химко" - Враца, Николай Пенков и Илко Димитров - юристи от "Химко" - Враца; Неделчо Попов - заместник-изпълнителен директор на "Булгаргаз" и Людмил Рангелов - юрисконсулт на "Булгаргаз"; Радослав Ненов - вицепрезидент на "Мултигруп България" - акционерно дружество.
При станалите разисквания вносителят на законопроекта изрази становището, че волята на законодателя, изразена в § 14, ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. се тълкува различно и противоречиво при прилагането на тази норма. Текстът на разпоредбата означава, че всички вземания от юридически лица и еднолични търговци, произтичащи от доставен природен газ по Ямбургската спогодба за периода на действието й, както и от таксите за транзитиране на природен газ са държавни вземания. Че те се намаляват съгласно закона и съответно, че тези вземания са непрехвърляеми от лицето, чрез което се осъществява изпълнението на спогодбата и че това се отнася за целия период на действие. Тоест, както за бъдеще време, така и за периода от възникването им.
Просрочените задължения от юридически лица и еднолични търговци, произтичащи от доставки на природен газ са разчетени предварително с бюджета и са залегнали изцяло на 100% в приходната част на съответните закони за държавния бюджет. Те подлежат на събиране и се събират от данъчната администрация в целия им размер и не могат да бъдат намалявани чрез възмездното им прехвърляне на трети лица.
В приходната част на ежегодните закони за бюджета освен пълният размер на просрочените задължения са предвидени и постъпления от доставка на природен газ за съответната година. Законът за съставяне и изпълнение на държавния бюджет, не допуска органът, на който е възложено изпълнението на бюджета, да извършва промени както между отделните видове приходи, така и на техните размери.
В проведената дискусия бяха изразени виждания, че разискваните проблеми трябва да намерят своето решение в промяна на Закона за събиране на държавните вземания. При наличието на разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 от Закона за събиране на държавните вземания, признаващи за държавни вземания и други вноски, каквито са сумите в приходната част на бюджета, визирани в чл. 1, ал. 1, т. 2.6. на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., надделя становището поставеният от правителството въпрос да се поясни в допълнителна разпоредба към Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
Направи се предложение § 1 от Преходните и заключителни разпоредби да стане § 1а, за да не се налага преномериране на следващите параграфи. След приключване на разискванията, бе проведено гласуване, на което със 17 гласа "за", без "против" и 4 "въздържали се" Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да обсъди и приеме Законопроекта за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Моля да гласувате за участие в заседанието на господин Бисер Славков - заместник-министър на финансите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не може ли министърът да дойде?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Помолих да се провери и да се покани министърът, но съобщиха, че господин Бисер Славков ще участва.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ние няма да молим. Ние ги викаме, госпожо Ананиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Още един път ще помоля. Упълномощен е господин Бисер Славков.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 131 народни представители, за - 122, против - 1, въздържали се - 8.
Прието е това процедурно предложение.
Моля да поканите господин Бисер Славков, като дойде.
Моля ръководствата на парламентарните групи да дадат списъци за ораторите си. Току-що получих от Съюза на демократичните сили.
Има думата господин Муравей Радев.
Моля и другите парламентарни групи да дадат предложенията си. Записвам господин Кристиян Кръстев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Днес Народното събрание е изправено пред поредния абсурд. Днес Народното събрание разглежда една промяна в държавния бюджет на Република България за 1996 г. Един документ, отдавна останал без съдържание. И забележете, забележете, уважаеми колеги, ние не разглеждаме актуализацията на държавния бюджет, който вече четири месеца е едно нищо. Едно финансово нищо е държавният бюджет за България днес. Ние разглеждаме тълкуването на един някакъв там параграф от последните му разпоредби. За какво става дума? Ние Народно събрание ли сме, или сме един придатък, някакъв орган за бързо реагиране, който трябва да обслужи този или онзи конюнктурен интерес на тази или онази фракция, която днес управлява България?
Уважаеми колеги, това е позорно! Разберете най-после! Ние сме народни представители. Народни представители, които имат задължения и отговорности. Най-вече отговорности! И днес ние се занимаваме с едно конюнктурно нещо, вместо да гледаме държавния бюджет, който от четири месеца плаче за ремонт. Забележете, не за ремонт - за кардинална промяна! Наема ли се някой от вас да класифицира по друг начин действието, което днес управляващото мнозинство ни принуждава да извършим? Аз нямам друго определение. За какво става дума?
Аз съм категорично за това, че днес това е опит за едно кощунствено ползване на Народното събрание. Вие казвате, става дума за "Мултигруп". Разбира се, че става дума за "Мултигруп". Разбира се, че сигурно ако почнем съдържателно да гледаме нещата в това предложение, може би ще намерим много доза истина. Но това ли е пътят? Това ли е начинът? Това ли е формата? Това ли е изходът от тази ситуация - Народното събрание за сетен път да бъде прислужник? Аз отказвам да прислужвам някому по този начин! Защото вие искате Народното събрание да тълкува Закона за бюджета за тази година. Това не е негово задължение, не е негово право. Той няма тези права. Има една институция, която тълкува държавният бюджет, която тълкува законите в страната. Тя е наречена Конституционен съд. И днес вие искате съвсем неправомерно да обслужите нечии конюнктурни интереси срещу задължението на народните представители.



Уважаеми колеги, аз пак казвам, навярно е справедливо действието за това, че "Мултигруп" и тази цесия, тази позорна, бих я нарекъл, цесия отклонява значителни средства от държавния бюджет и отиват на едно място, където много пъти сме говорили, че трябва да прекъснем този път.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Дайте да го прекъснем.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Дайте да го прекъснем както трябва, а не по този начин. Това е недостойно, което се опитвате днес да ни накарате да извършим. Защо е недостойно?
Хайде сега аз да ви питам вас, господа управляващи, кой е виновен? Кой? Който е изял зелника, или онзи, който му го дава? Питам ви аз - кой му даде зелника? Кой? Ами същото ваше управляващо мнозинство, което многократно подкрепяше онова правителство на господина Беров. Онова правителство, което за всички е публична тайна, че е правителство на "Мултигруп", с вашата подкрепа, с вашата поддръжка, с вашата вина и с вашата отговорност, бих казал, това правителство на Беров.
Аз ви питам: кой е този министър, кой е този Министерски съвет, който се съгласи на тази цесия? Кой даде съгласие за тази цесия - питам ви?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Беров никога не е дал съгласие. Бъди честен. Неговото правителство никога не е дало съгласие.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ако няма съгласие на правителствено ниво, питам ви - кой е онзи, който даде зелника на "Мултигруп"? Кой? Питам го аз - защо този субект или този орган на управление днес не го изправите пред Народното събрание, за да дава обяснения за своите действия? Питам ви - защо? Докога в България ние ще оневиняваме този или онзи, тези или наши групи, групировки, момчета, момичета? Питам ви докога?
Ами с такива действия, които днес правим, ние точно това извършваме, нали, казваме: това е държавно вземане, оттук нататък отива в държавата и после? После кой е виновният? Кой е онзи, който бих казал е дал съгласие за сключване на тази цесия? Кой е ощетил държавните интереси? Дайте да го видим, изправете го тук.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): За това става дума.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Изправете го тук, за да го видим.
Но вие с този законопроект не правите това, колеги. С този законопроект се замазват тези неща. Те не се изваждат на повърхността, разбирате ли това?
Аз протестирам срещу метода, срещу начина, срещу това Народното събрание да бъде един инструмент, който за конюнктурни нужди да бъде използван пожарникарски. Това е моят протест. Това е протестът на цялата опозиция, бих казал. Разбирате ли вие какво е това Народно събрание? Знаете ли как може да бъде използвано то? Във всички случаи не по този начин.
А иначе моят апел е: дайте, извадете го този виновник, изкарайте го да го видим и тогава можем да говорим. Но сега по този начин да се опитаме като Народно събрание да повлияем на решението на един съд, на Върховния съд, е, не може така, разберете го това.
Не може Народното събрание да се обръща в инструмент за влияние върху съдебната система. Ето това е абсурдното. Това искам да разберете, не друго. Това е нещото, което ме кара да се въздържам. Аз не съм против подобно действие. Искам да бъда съвсем ясен и да не се спекулира с това, което чувате да ви казвам. Аз съм за това държавните вземания да бъдат държавни. Парите да отиват в бюджета. Разбира се, че трябва да отидат. Но онзи, който е виновен, го изкарайте тук да го видим най-после, не да го прикривате.
В никакъв случай не мога да приема, че Народното събрание ще бъде инструмент за оказване на влияние по един или друг начин на някаква съдебна система, каквато и да е тя, било Върховен съд, било нещо друго. Защото в крайна сметка екстреното вкарване на този законопроект точно сега по време на гледането на делото не може да бъде изтълкувано по друг начин. Няма как да бъде изтълкувано, освен да даде определена посока на Върховния съд за решаване на делото. Казвам ви - не е достойно това, което правим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
По процедурен въпрос господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо председател, колеги! Аз за пръв път се срещам с такова незачитане на парламента от страна на изпълнителната власт. Вижте от кого е подписан този закон - от министър-председателя. Предполага се, че когато се коригира един Закон за държавния бюджет, най-малкото, вместо целият Министерски съвет да е тук, поне трябва да е министърът на финансите.
Вие гласувахте да влезе Бисер Славков. Гласуването беше положително. Къде е този човек? Няма го и министърът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще дойде.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ще дойде.
Аз ви предлагам да дадете служебна почивка, докато дойдат представители на изпълнителната власт, за да дават обяснение за това нещо. Защото тези същите хора са подписали разрешението за цесия и сега ги няма. Моля ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще дойдат. Нямаме процедура да прекъсваме, нито ...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Процедурно искам от името на нашата парламентарна група половин час почивка. Не може да откажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: 10 минути почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (Звъни): Продължаваме заседанието.
Моля господин Бисер Славков, който дойде, да влезе отново в залата, за да продължим.
Има думата господин Кристиян Кръстев.
Направих необходимото да се предаде на министъра на финансите настойчивото желание да участвува в заседанието. По моя информация, той в момента е в Управителния съвет на Българска народна банка.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Къде е Бисер Славков?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Дойде господин Бисер Славков, представи се на господин Венцеслав Димитров.
Имате думата.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На Народното събрание е представен Закон за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България. Тъй като дълго време очаквахме актуализация на бюджета в основните му параметри, която актуализация да отговори на необходимостите на икономическата ни система и на създалата се икономическа катастрофа, смятам, че очакванията ни за тази промяна не се сбъднаха, а ни се дава един текст, който е просто срам за народните представители и един некадърен опит да се тълкува Законът за държавния бюджет.
По принцип, ако погледнем от фактическа страна, в мотивите е записано, че този закон се предлага...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не сте си поставили картата. Имате до 10 минути за независимите.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ: Когато ми кажете.
В мотивите към законопроекта пише, че имало арбитражни решения между "Химко", между "Булгаргаз" и т.н. Е, това могат ли да бъдат мотиви - някакви арбитражни решения за промяна в законите?
Искам да ви кажа, уважаеми дами и господа народни представители, че аз имам едно-две дела и бих помолил правителството да внесе законопроекти, с които да ги решим.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Разбрал ли си този казус, по който говориш?
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ: Естествено, че съм го разбрал. И не мога да разбера дали Вие разбирате за какво става дума. Фактите са следните и аз мога да ви кажа точно как аз ги разбирам. Фактите са такива, че бюджетът се разчита само с "Булгаргаз" и с никой друг.
Обаче в законопроекта се създават задължения за всички трети лица, които имали отношение към доставката на газ, защото по никакъв начин тук не е казано точно какви отношения. Еднолични търговци и дружества били задължени. Към кого са задължени, уважаеми дами и господа народни представители?
Направо от текста искам да ви прочета: "Всички вземания към юридически лица и еднолични търговци,..." На кого? Вземанията на кого? Ако някой може да ми отговори на този въпрос, но би трябвало да бъде записано в проекта, който Министерският съвет иска да гласуваме. "... представляващи приходи от доставки" - един абсурд икономически и правен. Едно вземане не може да бъде приход, защото това понятие "вземане" съществува до момента, докато по него не са постъпили плащания. А приходът не може да бъде вземане.
Бях поканен да бъда конкретен. Аз искам да се спра само на тези неща как едно вземане ще бъде приход и как то е определено. Този приход или е постъпил и представлява приход, или е вземане и по него не е извършено плащане. А не може да бъде хем вземане, хем приход. А освен това не се знае към кого е това вземане.
С този законопроект се прави опит да се тълкува закон, като автентичното тълкуване на законите се извършва от Народното събрание, а по този начин ние сме принудени от правителството да потвърдим негово тълкуване. Това е нечестна техника. Освен това тълкуването на законите се извършва с решение на Народното събрание, а не със закон.
Искам и друго да ви кажа. Аргументът, че "Мултигруп" тук било свързано, несвързано - никой не каза ясно какво точно "Мултигпруп" е направила и какво е срещу тях, за тях и т.н. "Булгаргаз" е едно дружество, еднолично акционерно дружество след преобразуването му. Споменатите в становището на комисията постановления на Министерския съвет се отнасят до времето, когато "Булгаргаз" е била държавна фирма. Държавната фирма има други задължения и права. След преобразуването й в акционерно дружество "Булгаргаз" представлява едно перфектно юридическо лице, търговско дружество. И по отношение на своите клиенти то отговаря със собствените си задължения и права. Клиентите на "Булгаргаз" по никакъв начин нямат отношение директно към бюджета. Оттук е изводът, че "Булгаргаз" след преобразуването му в еднолично акционерно дружество, е имало всички права, които му дава Търговският закон, както и да се разпорежда с предмета на своята дейност. Така че Бордът на директорите е единственият, който може да сключва всякакви сделки и той да приема плащания.
С този законопроект се прави опит да се наруши Законът за задълженията и договорите, той да не действува по отношение на определени сделки. Пак искам да подчертая, не става въпрос дали това е "Мултигруп". Може утре да бъде някой от нас, някой друг и т.н. По този начин се нарушава стабилността на оборота в страната. По този начин се намесва държавата в частно-правните отношения, в търговските отношения между суверенни субекти на търговското право в страната. Ако има някой, който да отговаря за тази цесия, ако някой е сметнал, че цесията е противозаконна, или тя е извършена чрез извършване на престъпление и т.н., не е работа на народните представители, на Народното събрание да изясняват това. Изпълнителната власт трябва да поиска отговорност от тези, които са подписали един перфектен договор, защо това е направено? Не може впоследствие да се отива към техните клиенти и със силови методи да се изземат суми, които са недължими.
Второ главно положение в този законопроект е, че започват да се обявяват за държавни вземания всички вземания, които Министерският съвет си реши. Утре ще обявят за държавни вземания и вземанията срещу хляб във фурната, защото, примерно, е по държавна доставка. Това е аналогично на същото.
Разрешенията в този проект за закон са в нарушение на съществуващите закони. По този начин се поставя на съмнение възможността което и да е дружество да договаря свободно с държавно дружество. Защото във всеки един момент договорите му могат да бъдат обявени за недействителни, нищожни и т.н.
Това ме кара да изразя моето мнение по този въпрос: не трябва да се прехвърля тежестта за решаване на въпроса - кой е позволил да бъде извършена тази сделка, кой я е одобрил, с факта да трябва със силови методи да се намесва Народното събрание, да поема своята отговорност по едни договори, по определени договори, а не да решава принципни въпроси, както например за малките частни предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Господин Статков има думата за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Въпросът, който обсъждаме, е изключително важен. Той не търпи дребни спорове. Не търпи дребни заяждания. Аз ставам, тъй като колегата Кръстев постави една от гледните точки, която беше дискутирана и в комисията. Бих искал да бъда полезен в дискусията и затова ще изразя своето виждане, което се разминава с позицията на господин Кръстев в няколко момента.
На първо място ние обсъждаме законопроект, който ще защити държавния интерес, законопроект, който почива на вече приет закон, който се основава на Закона за държавния бюджет. Това е наше право, а не само право - и задължение. На обсъждането в комисията беше зададен въпроса - има ли някой в България, който да защити държавния интерес. И аз мисля, че ние, народните представители, сме тези, които трябва да го защитим.
На второ място, господин Кръстев беше притеснен за ал. 1 - той тълкува въобще вземанията, а не прочете текста, както е: всички вземания към юридически лица и еднолични търговци от продажби на природен газ, а не въобще вземания от търговски дружества.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (от място): Вземания към кого?
РУСИ СТАТКОВ: Не става дума за вземания въобще от търговски дружества, а за природния газ.
Трети момент. В ал. 3 не става дума за приходи на дружества, а става дума за приходната част на държавния бюджет.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): За ал. 1 ти казва.
РУСИ СТАТКОВ: Аз говоря сега на трето място затова, което той постави като друг свой аргумент. Господин Кръстев, според мене Вие бъркате и тълкувате нещата погрешно.
Затова повтарям отново, че не бива да вървим към дребни спорове и заяждания, а трябва да си изпълним задълженията като народни представители и да защитим обществения, държавния интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Кръстев има думата.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се спра само на ал. 1, като ще я прочета отново, тъй като тук индиректно бях обвинен, че откъсвам изречения от текста: "Всички вземания към юридически лица и еднолични търговци, представляващи приходи от доставка на природен газ по международни договори и спогодби, включително и по Ямбургската спогодба, по които страна е Република България, за периода на действието им са държавни вземания".
Всички вземания на кого? - Ако имаме сделка на някой друг, примерно ако имаме сделка на Иван с Драган...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Има грешка.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ: Не е грешка, чета го от проекта.
(Народните представители Георги Божинов и Кристиян Кръстев уточняват текста)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изясни се, че е техническа грешка ли?
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ: Да. Аз съм прав, че липсва, но има предложение от комисията да се коригира този текст. При това положение кой защитава държавния интерес? - Държавният интерес се защитава от Министерския съвет и от прокуратурата, защото защитата на държавния интерес представлява оперативни действия, които трябва да бъдат извършвани. На Народното събрание не му е вменено в задължение да извършва това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Стоян Денчев има думата.
СТОЯН ДЕНЧЕВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Един от изказалите се преди мене колеги от левицата каза: има ли някой, който да защити народния интерес? Аз бих добавил: при съдебен спор. При съдебния спор защитата на народния интерес се осъществява от независимия български съд.
Вече почти две години продължават опитите от страна на правителството да атакува договор за цесия, с който "Булгаргаз" ЕАД е прехвърлил вземанията си към "Химко" и "Кремиковци" на частните "Кредитна банка" АД и "Дисконтова къща" ЕООД. По неизвестни причини премахването на този договор се превърна в самоцел от страна на правителството, а и на мнозинството от Народното събрание, с което около него се създава необоснован ореол за скандал и мистерия.
Аз, както и колегата от СДС бих искал да кажа, че не искам да разсъждавам върху същността на цесията, а само върху формата - това, което в момента дискутираме.
Истината е твърде проста, според мене. Според различни съдебни инстанции досега валидността на Договора за цесия от 6 септември 1994 г. е вън от съмнение. Тя е потвърдена с две съдебни решения на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. Състави от арбитри, подбрани измежду най-авторитетните юристи в страната - такива като проф. Живко Сталев, проф. Виталий Таджер, Валери Борисов - установяват, че "Булгаргаз" е бил в правото си да се разпореди с принадлежащите му вземания.
Някои колеги от левицата подхвърлиха, че едва ли не всички съдии са били купени. Не е възможно според мене такова нещо да стане, а това е обида и за българския съд.
В дело, водено от новите кредитори срещу "Химко", Врачанският окръжен съд е заключил, че положението остава непроменено и след влизането в сила на Закона за държавния бюджет за 1996 г., който по същество преповтаря прокараните през предишната година текстове. На "Булгаргаз" се дава възможност да ползва един опростен ред за събиране на онези свои вземания, които притежава при влизането в сила на закона. Това обаче не означава, че Законът за бюджета прехвърля на "Булгаргаз" или пък на държавата отчуждените в миналото от дружеството вземания. Нормата на Закона за държавния бюджет за 1996 г. категорично не се отнася за вземанията към "Химко" и "Кремиковци", чийто титуляр вече не е "Булгаргаз" според сключения договор.
Ето защо за мене лично изненада предизвикаха наскоро тиражираните във вестниците съобщения, а по-късно и прокараният от правителството законопроект за "мнение" на народните представители относно Закона за държавния бюджет за 1996 г. Имаше и един такъв законопроект за мнение, който сега беше перефразиран в Закон за допълнение на държавния бюджет.
Естествено е, че при разрешаването на всеки съдебен спор една от страните по него остава недоволна, но това не означава, че борбата трябва да продължи чрез средства, които не са познати в съдебната практика. Действащите закони не уреждат възможност Народното събрание като някакво своеобразно вещо лице да дава "мнение" по въпроси, които са предмет на висящо съдебно дело. Още повече, че в момента има дело във Върховния съд.
За да бъде издадено в законосъобразна форма, така нареченото "парламентарно мнение", за което стана въпрос, може да вземе само формата на тълкуване на закона.
Още по-неясно е какви са и какви са били надеждите на кабинета за съдържанието на това "мнение". Законът за държавния бюджет за 1996 г. не преурежда с обратна сила заварените и вече осъществени правоотношения. След като няма изричен текст от закона, който да казва, че се засягат и цедираните от "Булгаргаз" ЕАД права, всяко тълкуване за обратна сила ще противоречи на Закона за нормативните актове. Сега с това допълнение се предлага да се каже, че точно затова става въпрос.

Нещо повече, да се приеме, че заварените правоотношения са били засегнати, би означавало да се твърди, че е било отчуждено едно вземане без изричен текст в тази насока. А това би противоречало на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България, която дава възможност за отчуждаване само на собственост, тоест на вещни права и то след предварително справедливо обезщетяване. Несериозно е да се допусне, че ние като народни представители, сред които има немалко добре подготвени юристи и икономисти, бихме гласували дотолкова прозрачно противоконституционно според мене тълкувание или допълнение на един закон. Още повече, че срещу подобни мерки от страна на държавата най-вероятно засегнатите лица могат да намерят защита и пред европейския съд - стъпка, която едва ли би била от полза на правителството в усилията му да създаде на България имидж на страна, толерираща частния бизнес. И след като се твърди, че пред закона и пред съда всички са равни, кабинетът - а оттам и парламентарната мнозинство - би трябвало да изчака решението на съда и да му се подчини, а не да се опитва да влияе върху неговото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Кисьов.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, от името на моите колеги - независими депутати от Нова демокрация - заявявам, че отново сме изправени пред един от поредните политически абсурди на мнозинството в парламента, когато сме принудени в Народното събрание да бъдем използвани като арбитър в един съдебен спор. Всички добре боравим с Конституцията и знаем, че е несъвместимо вмешателството и давлението на една власт над друга. И аз мисля да уважаваме Конституцията.
В частност става въпрос за цесията, сключена между структурите на корпорацията "Мултигруп" и "Химко" - Враца. Тук питам аз защо се премълчава и цесията с Кремиковци. Не ме разбирайте погрешно, не искам да говоря по съществото на цесията. Имахме в парламента създадена анкетна комисия за това, въпреки че не приемам резултатите от тази комисия изцяло по субективни причини.
Но, уважаеми колеги, живеем във време на демокрация, демокрация, която трябва да се налага и в политиката, и в обществото. И какво се получава? Три арбитражни дела досега, по които има мнение, както каза колегата Денчев, на най-известните български юристи по търговско право, мисля, че професор Таджер и професор Талев бяха, нали, колега, споменахте това, и едно решение на Врачанския съд не са достатъчни за някого и се отива до Върховния съд. Сега се опитва чрез този законопроект Народното събрание да повлияе на Върховния съд да взема решение. Аз мисля, че това е обида към нашата съдебна система. Обида е и това, което каза колегата, че се носят слухове от лявата страна на политическото пространство, че всички досегашни съдии и съдебни служители са били подкупени. Това е смешно. Призовавам ви да имате достойно отношение към българския частник, защото българският частник, уважаеми колега, не е престъпник. Престъпниците много добре знаете къде са, не ги търсене в средите на българския частник.
От тази гледна точка искам веднага да запитам какво беше това, което стана преди два дни - акт на висша демагогия или някакво активно мероприятие, след като правителството събра най-изтъкнатите български бизнесмени, очаква от тях мнение по структурната реформа и в същото време по всячески начин се опитва да се сложи прът в колелото на честния частен бизнес? Не съм адвокат нито на "Мултигруп", нито на "Трон", нито на ТСБанк, които междупрочем също имаха ефективна цесия по вземането на "Булгаргаз" от "Стомана" - Перник. Но ако в тази държава не протегнем ръка на частния бизнес, ние като малка и нова партия сме за частния бизнес, без да го делим на дребен, среден и едър, ние сме загубени, откровено казано.
Затова аз и моите колеги ще гласуваме против закона на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За реплика има думата господин Росен Михайлов.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Осмелявам се да репликирам колегата Кисьов. Да, аз наистина поддържам становището, че трябва да подкрепяме частния бизнес, а не да се включваме в неговата конкурентна борба. И точно заради това ние трябва да гласуваме това изменение на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Кисьов, желаете ли думата?
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата д-р Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Тук се изтъкват аргументи в една основна посока, че законодателството се превръща в инструмент за решаване на конкретни спорове. Това не е редно, особено когато става постфактум на извършване на определени сделки или действия. Че те са в ущърб на държавата, е доста видно. Но причините те да бъдат в ущърб на държавата не са просто някакви злонамерени интереси на частни групировки или недобросъвестни държавни чиновници. Основната причина държавният интерес да бъде ощетен в тази посока и в посока не- регулиране или злоупотребяване с разплащанията по земния газ е политиката, която се следваше, и начинът, по който се реализираше тази политика в последните 3-4 години.
В становището на Бюджетната комисия, както и в текстовете на предлаганото изменение и допълнение на закона, има неточности и неверности. Едно от неверните твърдения в становището на комисията, а вие ще видите след това колко то тясно е свързано и с целия този казус, е, че "просрочените задължения от юридически лица и еднолични търговци, произтичащи от доставката на природен газ, са разчетени предварително в бюджета и са залегнали изцяло, 100% в приходната част на съответните закони за държавния бюджет".
Това не е вярно. Още миналата година, когато се дискутираше проблемът с Ямбургската спогодба и с това какви приходи трябва да се реализират по продажбите на "Булгаргаз" от Ямбургската спогодба, тук пледирах, че приходите са много по-малко от реалната разлика, получена между това какво изразходва "Булгаргаз" по тази спогодба и какви приходи получава от 3 млрд. и 100 млн.куб.м. Ето това е големият въпрос. И сега тук парламентът е изправен пред това да извършва законодателни репресии със задна дата към търговски сделки. Защото ако тази практика съществуваше, аз два пъти пледирах за тази практика - да се включи изцяло, 100%, както е вписано в становището, а не е вярно, разликата между приходи и разходи. Защото когато се планира държавният бюджет и когато той има една ясна макрорамка на валутен курс, спокойно може да се изчисли квотата на Ямбургската спогодба. Знае се, че 3 млрд. и 140 млн. куб.м текат по Ямбург, знае се колко приблизително идва от транзита, знае се колко идва от другите спогодби, знае се методиката за изчисляване - добра или лоша - и това е спорно - на цената на природния газ, фиксирана от Министерския съвет. И когато е ясно, че в макрорамката за съответните години е заложено 35, 50 или 100 лв., тези цифри могат да бъдат изчислявани и тази приходна част да бъде действително 100-процентова, както е записано в становището, а това не е вярно. Само за 1995 г. разликата беше няколко милиарда лева. А тези няколко милиарда лева си оставаха като един резерв - тогава мисля, че разликата беше 5-6 милиарда лева между това какво ще изразходва "Булгаргаз", какво ще вземе като приходи от своите консуматори и какво е задължена към бюджета. Защото сумата тогава, ако си спомняте, беше 2 млрд. за минали години и 3 млрд. за текуща година. А те получаваха към 20 млрд. приход. И това нещо се вършеше, оставаше се около 40% от тази сума като резерв, защото се знаеше, че консуматорите не плащат.


Това е убийствената политика. Ти да водиш 2-3 години политика... Това е държавният ресурс, това е държавният капитал, че държавата навремето е дала половин милиард долара, за да получава една газ, като не се реализират взиманията по нея.
И сега проблемът е точно този, че тези пари, които се предвиждаха като лоши плащания, те висяха във въздуха, те бяха ничии, нито на Министерството на финансите, нито на "Булгаргаз". И именно с тези пари или с тези суми "Булгаргаз" можеше да лавира и в своята разходна част, и в своята приходна част. Това беше лошата и третична политика. Това ставаше и 1993 г., и 1994 г., и 1995 г., това става на практика и сега, последната година под действието на Ямбургската спогодба.
И не е основателно, след като е реализирана някаква сделка, добра или лоша, да се твърди, че тя нарушава държавния интерес, като държавният интерес е нарушен в цялостната политика на поведение по отношение на газовата стратегия. Защото това бяха ясни параметри - 3 млрд. и 600 млн. куб. м газ идват от Ямбург, идват транзит. Това е актив на държавата. Държавата трябва да е длъжна да си го събере. Да задължи "Булгаргаз" да вкара разликата между разходите и приходите.
И тук в ал. 3 на предлаганото изменение пише нещо, което аз въобще не приемам за компетентно и е написано много разказно. "Размерът на средствата, предвиден в приходната част на ежегодните закони за държавния бюджет, произтичащ от доставките на природен газ, е определен точно". Това не е вярно. Аз вече обясних. Той не е определен точно. Но това не е някакъв разказ, който е освен това неверен, в закон. И след запетаята: "След предварително утвърдени разходи не може да бъде намаляван, освен по ред, определен със закон". Ами това е ясно. Щом в приходната част са отрязани някакви пари, по какъв начин ще резнеш ти приходната част на бюджета, ако не със закон? И въобще какво разказва това изречение? И продължава ново изречение: "Това се отнася и за предварително определените разходи за годината." Това пък няма въобще отношение към темата. Защото предварителните разходи, които реализира "Булгаргаз" към дейността си, издръжката "транспортиране на газ" и "погасяване на задължения" към Ямбург, защото те течаха в годината и бяха по 2-3 млрд., те са извън бюджета. Те са разходи, които, когато се формира бюджетът, се взимат предвид, за да се получи приходната част.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): И не са в левове.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Те са в левове, защото... Нищо, че са през орета, те в крайна сметка стават левове. В Украйна и разни други съоръжения и транзитни газопроводи, те строяха няколко години, това бяха по 2-3 млрд. разходи, които нямат отношение към бюджета. Те не са цитирани никъде. И никой не може да задължи "Булгаргаз", че като не е изпълнил някакъв разход, какво като не го е изпълнил? Не го е изпълнил - не го е изпълнил. Произтичаха други следствия от това за следващата година.
Много е некомпетентно това, което се пише тук. Много е и невярно. И нищо не произтича от него. Защото както няколко години наред беше неправилна водената политика като идея, като принцип на политиката по отношение на газта, сега виждам, че в закона са записани неща, от които нито държавният интерес по отношение на газовата стратегия се подобрява, доста са безсмислени и на нищо не повлияват, нито дават възможност за уреждане на стари бакии, създадени вследствие на тази политика.
Очевидно, имаме първият параграф, който иска да превърне взиманията по всички спогодби и по търговските договори включително, където "Булгаргаз" се разплаща за стойността на газта, да бъдат превърнати като държавни вземания. Ами че те фактически станаха държавни вземания, когато изпълнителните листове, които бяха издадени на длъжниците, държавата ги прие като държавни вземания. Какво повече да става оттам нататък?
Хубаво, аз бях противник на системата на изпълнителни листове. Реши се, че тя е много практична. А най-практичното беше да се пише всичко в бюджета. Не се пишеше всичко в бюджета. Това е истината. И затова тези 40 млрд., които бяха преди година и половина намалени, платени или неплатени, се превърнаха в изпълнителни листове.
И сега тук се препотвърждава това, което стана всъщност, че сумите на тези изпълнителни листове са държавни вземания. Това се записа в този бюджет.
И аз не зная защо трябва непрекъснато да се прецизират текстове, които някой си мисли, че те тълкувателно ще повлияят на съда, за да решат конкретния казус там за 1 или 2 млрд.лв. от цесията, която е направил "Химко" или "Мултигруп".
Аз дори това не мисля, че произтича от този закон. Да изключим всичко останало, което пише.
Ето затова няма да подкрепя този закон, не от чисто принципни законодателни или юридически съображения, а защото тази поправка цели конкретни интереси, дори и да са под благовидния предлог, че защитава държавния интерес, цели конкретни интереси, които в никакъв случай не потвърждават защитата на държавния интерес, да имаме ясна стратегия за това какво е ставало и какво би могло да се реши с това, което е ставало или да бъде опростено в миналото и затова, какво става сега с тези разплащания? Защото Ямбург и тази година, а има и някакви уравнения, и догодина ще продължи да действува. Това не са малко пари. Защото 1 млрд. куб.м газ в момента по днешния валутен курс... 100 млн.долара са много пари. Това са 20 млрд.лв.
Така че в никакъв случай не мога да приема това като сериозен закон, като закон, който регламентира някакви отношения, които са били объркани в миналото и закон, който решава справедливо и в интерес на държавата заложените в него идеи или последствия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
За реплика има думата господин Георги Божилов.
ГЕОРГИ БОЖИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Следя с интерес дискусията и се питам: хората, които в изминалите месеци с особена ярост от тази трибуна по време на парламентарния контрол искаха истината и искаха справедливост от правителството по въпроса за цесията, дали случайно ги няма днес в залата или просто имат по-сериозна работа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма го господин Сугарев.
ГЕОРГИ БОЖКОВ: Не отговаряха и не задаваха реплики към преждеговорившите, защото или не заслужаваха повдигнатите аргументи, или нямах задоволително обяснение какъв е интересът, който преследват.
Но господин Иванов каза нещо много точно. Той беше съвършено прав, че за конкретния годишен бюджет невинаги на 100 на сто е предвидено в приходната част вземанията по този ред. И ако си спомняте, аз Ви подкрепих, когато Вие отстоявахте тази идея.
Но Вие ще се съгласите с мен, че следващото изречение в мотивите има пълното основание, че 100 на сто от тези вземания трябва да се събират от данъчната администрация и не може да бъдат намалявани чрез вземания и прехвърляния на трети лица. Това е същността на въпроса. Значи онова намаляване, за което Вие говорихте, то е факт. Дали е правилно или не, Вие сте съвършено прав. Но тук ключовият въпрос и дискусията е дали предвидените вече в бюджета приходи могат да бъдат намалени чрез тази техника, която ние дискутираме? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата господин Пламен Денчев, втора реплика.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа!
Господин Димитър Иванов постави няколко важни проблема. Но аз смятам, че най-важният е, когато говорим дали законодателната власт трябва да служи за инструмент при решаване на спорове.
Въпросът не е юридически. За мен въпросът е принципен. След като съществува един проблем и този проблем е свързан с нарушаване на държавни интереси, аз питам: има ли право законодателната власт да мълчи и да няма отношение по този проблем?
Да, това са стари бакии. Тези неща се случиха през 1994 г. при едно друго правителство, правителството на господин Беров, което одобри едно предложение на Борда на директорите на "Булгаргаз".
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Няма факти, които да потвърдят тази теза.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Има такива факти. Има становища на Борда на директорите, има становища на отделните министерства. Всичко това го има и то съществува.
Правителството на госпожа Инджова взе решение въпреки този договор. Правителството на господин Жан Виденов наследи този спор от тези две предишни правителства. Проблемът се превърна в юридически. Но той не е юридически за мен. Проблемът е принципен и той се състои в това: имаме ли право да предоставяме вземания и средства, които са свързани с приходи за държавния бюджет при условия, че строителството на този газопровод е правено по кредити, които са включени във външния дълг при условия, че държавата плаща, знаем при какви условия, външен дълг. А тези, които употребяват природен газ, произвеждат продукция и я изнасят, нямат отношение към този въпрос и не желаят да издължат своите задължения към държавния бюджет. Това е проблем. Това е проблемът.
След това. Вярно е, че в бюджета не е залегнал пълният размер на приходите. Но трябва да се има предвид, че една част от тези приходи трябва да бъдат получени от енергетиката, от топлофикационните дружества. Ние знаем, че тези средства бяха преоформени в безналични погасявания на задълженията така, че тази част от прихода не беше предвидена в приходната част на държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Денчев, отдавна изтече времето за реплика. Моля Ви!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Ама нека да се изкаже човекът!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Можеше да се запише, не е никакъв проблем!
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Само едно изречение. Но този приход, който е свързан със задълженията на производствените предприятия, каквито са "Химко" и "Кремиковци", е предвиден в държавния бюджет и те са длъжни да изпълнят този приход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Доктор Иванов, и на Вас ще Ви дам една минута повече за дуплика, ако имате нужда.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Аз благодаря на господин Божинов и на господин Денчев, защото те доста изкристализираха проблема.
Не е предвиден пълният размер на приходите в държавния бюджет. Има една разлика в сумата. Е, тази разлика в сумата именно икономическите субекти, защото е търговско дружество "Булгаргаз", търговски дружества са неговите партньори, ще следва поведение, каквото намери за добре. Това е проблемът, за който говорих - че когато това не стане навремето, сега не може да бъде коригирано пост фактум, защото ние утре, когато разгледаме ретроспективно някаква друга икономическа дейност, ще вземем със закон да анулираме икономическото поведение на субектите. "Булгаргаз" можеше да се издължи, като прибере една трета от парите си, защото всички казваха: "Булгаргаз" има събираемост 30 процента. Ами с другите 70 процента "Булгаргаз" може да реши какво да прави. Цесиите са за това по цял свят - като видиш, че затъва една работа, да редуцираш вземанията си и да реализираш вземане, а не да седиш и да ги записваш.
Аз не искам да ви убеждавам в това, което вие сте си намислили - че това ощетява държавния интерес. Аз искам да ви кажа, че това е обективното икономическо пазарно правово отношение. Такава е била действителността преди две години. Никой на "Булгаргаз" не му е казал: ние ще ти помогнем да събереш 20 милиарда. Защото "Булгаргаз" имаше 1994 година в края, 1995 година в началото да събира 40 милиарда, а дължеше на бюджета 20 милиарда. Топлофикационните дружества също участваха в тази разлика, но никой на "Булгаргаз" не му казваше какво да прави с тия 20 милиарда разлика - дали да редуцира, да подписва, да сключва договори и така нататък. И тук е проблем на правителството, на тези, които са разрешавали тази дейност, а не сега... Ние винаги може всяка една дейност ретроспективно да я пишем в закони и да я унищожаваме след една - две години, защото сме видели колко по-мъдра би била тя сега, от днешната гледна точка. Ами естествено, но тогава, когато говорихме въпросите да бъдат уредени, не бяха уредени.
Така че в случая ето тази реплика и това, което казаха господата Денчев и Божинов, това е фактът: "Булгаргаз" е сторил с тези пари, които е имал да взима над държавните вземания, това, което е решил. А това, че е решил нещо, което не е много съобразено с държавния интерес, е проблем на тия чиновници, които са действали тогава там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Аз вече имах възможност под формата на реплика да поставя в залата това, което всички ние трябва заедно да разберем днес, а именно: действително като Народно събрание да потвърдим още веднъж своята воля, своята воля на законодател, да защитаваме този интерес, който друг никой не би го защитил, освен нас, обществения държавен интерес. Като казвам това, имам предвид, че нашата воля ние сме я изразили вече в два закона за държавния бюджет. Свързана е конкретно с тази материя, която днес се предлага да се тълкува. И мисля, господин Димитров и колеги, които в момента обсъждате нещо друго в залата, за съжаление...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Колеги, много ви моля! Моля ви за уважение към оратора.
РУСИ СТАТКОВ: Мисля, че вие сте имали и тогава възможност конкретно по тези законопроекти и закони да изразите своите съображения и своите мнения и действително още на този етап, при съставянето на Закона за държавния бюджет, ние да бъдем безкрайно точни в тези неща.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Ами защо не сте го направили?
РУСИ СТАТКОВ: Ами защо не сте го направили вие? Защото, ето сега вие се явявате днес тези в залата, които започвате да търсите други тълкувания не само в залата, а преди това и в комисиите, тълкувания, за съжаление, които се разминават с нашата воля като законодатели.
Аз мисля, че не е прецедент това, което днес изникна като един от основните въпроси - защитата на държавния и на обществения интерес и неговата приоритетност. Напротив, ще ви цитирам конституцията на Германия, в която изрично е записано, че приоритет е общественият интерес и когато той налага, тогава могат да се вземат и мерки именно в посока на защита на този интерес. (Реплики от опозицията)
Мисля, че всички вие, колеги, които в момента репликирате без, разбира се, да имате думата за това, с приказки и подхвърляния от залата, трябва внимателно да се замислите върху тезите, които бихте изразили, ако застанете тук. Аз твърдя и продължавам да твърдя, че ние имаме в международното законодателство много примери в това отношение за приоритетност на обществения и на държавния интерес.
Що се касае до предисторията на опредметяването, тъй като вие опредметявате конкретно днес със сделката, която е сключена между "Булгаргаз" и еди-кой си, аз мисля, че тази предистория не е такава, каквато например преждеговорившият господин Иванов я представи. Не е имал право "Булгаргаз" тогава, в оня период, да сключва подобна сделка. Тази сделка беше предмет на обсъждане, много от вас си спомнят, в предишния Министерски съвет. Искам да кажа, че запознавайки се с фактите, тъй като и в комисията много от вашите колеги искаха да опредметят конкретния законопроект, без да се налага това нещо, там се доказа, безусловно се доказа, че по същество много от министрите, които са били засегнати в случая и чието разрешение се е искало, не са дали своето съгласие или впоследствие са го оттеглили. И пак повтарям: това, разбира се, е юридически спор за конкретния предмет на дейност и за конкретната сделка. Аз за нея не говоря. Аз говоря за нашата воля и държа на това да защитим своята воля като законодатели с два бюджета, които имаме, последните два бюджета, а именно: изразили сме я в Преходните и заключителни разпоредби, днес отново да я потвърдим. Отново да я потвърдим с това тълкуване, което правим.
Мисля, че не е проблем, че липсват колегите от дясната страна, които настояваха дълго време, и с основание, да бъде защитен държавният интерес. Няма го господин Сугарев, няма ги и други господа. Това в края на краищата не е най-важното в момента, изразявам известно несъгласие с моя колега. По-важното е другото - че вие настоявахте, че ние имахме почти консенсус по тези проблем, дори в опредметяването им.
Така че много ви моля, бъдете последователни! Бъдете наистина отговорни пред нашите избиратели. В края на краищата съдът ще си каже думата по конкретните решения, но ние трябва да кажем своята. И аз още веднъж ви призовавам да я кажем като наистина държавноотговорни хора, като хора, на които е гласувано доверие да защитават обществения интерес, разбира се, и частния, и личния, но без да става за сметка на нарушение на най-главния интерес. Мисля, че в това отношение предложеният законопроект ще ви даде днес възможност вашите изказвания, особено в последно време, гласувайки подкрепа на законопроекта, да ги защитите. Иначе всяко друго гласуване според мен означава, че явно някои от вас някъде демагогстват, а това е опасно, опасно е и за народа. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата за реплика господин Александър Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Нямах намерение да се изказвам, обаче господин Статков защитава една изключително опасна теза - тезата за това, че законодателството трябва да се използва по целесъобразност и да си прекрояваме законите, когато ни е удобно. Ако ще продължаваме така, аз предлагам тук да гласуваме да отменим Търговския закон в името на държавния интерес, държавата да си вземе всички предприятия и да решава случаите за взимания, давания, кредити и така нататък по целесъобразност, както е удобно на министъра на финансите. Това е крайната фаза на идеята на господин Статков. Или има Търговски закон в тази държава, или няма; или има Закон за държавния бюджет, или няма.


През 1995 г. това мнозинство прие Закона за държавния бюджет. В 1996 г. се прие Закон за държавния бюджет. В тези законопроекти, както бяха внесени от Министерския съвет, както бяха приети от мнозинството в Народното събрание, такъв текст, какъвто се предлага днес, нямаше. Защо? Вероятно, защото мнозинството и правителството е очаквало, че ще спечели арбитражното дело или делото във Врачанския съд. Като вижда, че ще загуби делото във Врачанския съд, дай сега да сменим закона, за да спечелим делото във Върховния съд. Дайте да си сменяме закона в зависимост от конкретния казус в някой съд.
Кой ще инвестира в такава държава? Кой ще влезе и ще си остави парите в такава държава, в която според господин Статков държавният интерес се тълкува като интерес на правителството. Интересът на правителство не е държавния интерес. Държавният интерес е интереса на държавата. В държавата участват и държавни, и частни структури, и хора, и данъкоплатци, и всякакви. Правителството не е държавата! Правителственият интерес не може да се постави над интереса на държавата! А интересът на държавата е да има стабилно законодателство, което не се променя по всеки случай, както му е удобно на един или на друг министър-председател или министър на финансите. Защото не може да си защити тезата в съда...
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Кристиян Кръстев има думата за реплика.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз имам чувството, че вносителите на закона, както и господин Статков, който се изказа, не знаят точно функциите на народните представители. На народните представители работата им е да приемат закони! Тя не е да защитават държавния интерес в оперативен смисъл. Те нямат такава възможност. Защитата на държавния интерес е предоставена на различни институции. Това е Министерският съвет, прокуратурата и органите на съдопроизводството. Това е дотук.
По второто нещо, по което има явно неразбиране - "Булгаргаз" самостоятелен субект на търговския обмен ли е по смисъла на Търговския закон? Ако не ви е известно искам да ви съобщя - решението на борда на директорите е да се задължи по една сделка въобще не подлежи на одобрение от Министерския съвет. Ама, въобще! Министерският съвет не може да се намесва в решенията на борда на директорите на един самостоятелен субект на търговския обмен в България. Отмяната от някаква си там Инджова на сделката е нищожна. Не може да бъде отменена сделка, която е между други субекти. Министерският съвет не участва в тази сделка пряко.
Тези неща явно не се разбират или вие не знам какво мислите. "Булгаргаз" е единственият, който отговаря по задълженията си към бюджета. Бюджетът може да иска само към "Булгаргаз" да се отчете, а не и към негови клиенти. Те са трети лица. Не може да се иска от третите лица. Това означава да направим всичко държавни вземания и да извършим национализация в България. Този проект е фактическа национализация! Това е! Недейте да гласувате за този проект!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин Статков иска да отговори! Господин Статков иска дуплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Извинете, за дуплика думата е на господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Аз мисля, че тези реплики още веднъж потвърждават това, че днес се измества тезата; че днес се опредметява един закон; не за това става дума. Разбира се, ние сме вкарани в това да водим разговор за опредметяването на този закон, свързвайки го с конкретна сделка, но първо, господин Божков, разбира се, ние сме и държим и с вас нямаме разминаване - законите трябва да се спазват, а не само да се приемат. И Търговският закон, и Законът за държавния бюджет трябва да се спазват! Така че нямаме разминаване. Струва ми се, че в стремежа си да тълкувате някои неща вие влизате в противоречие.
По-нататък. Що се касае до интереса аз повтарям отново - да бъде спазен, да, и държавният, и общественият, и частният, но да не става така че да бъде нарушен общественият за сметка на частния. Защото, например, тази оп¬ред¬ме¬те¬на история, която тук ние с вас разискваме показва, че има избирателност. Избирателност - от еди колко си предприятия, които са били зле, са взети само две. И има един подход, който в себе си, в онова време, за което вие пледирате, че е имало защита на обществения интерес напротив, нарушаваше изключително обществения интерес и доведе до това много от предприятията да бъдат изсмукани, техните капитали да бъдат прехвърлени на друго място по незаконен път. И вие призовавате днес хем да вървим напред, хем тези въпроси да ги оставим така. Ами, не можем да ги оставим така, ако говорим конкретно! И тук, разбира се, съдът трябва да си каже думата. Съдът трябва да си каже думата, а не ние!
На господин Кръстев. Аз мисля, че що се касае до "Булгаргаз", разбира се, той е самостоятелен субект, но трябва да погледнете този цесионен договор и т. 23.Там е записано, че цесията ще бъде възможна с изричното съгласие на Министерския съвет. А такова съгласие - аз в своето изказване казах - показват фактите, няма.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Има! Има съгласие на Министерския съвет!
РУСИ СТАТКОВ: Има по същество някакви намерения. Има по същество подписване, а след това отказ от министри. И въобще е, една история, която действително не е за тук. Тя е за съда.
Отново ви призовавам, уважаеми колеги, имаме пред нас един конкретен законопроект, който се опира на нашата воля в два последователни закона за държавния бюджет. Нека да си подкрепим своята воля с това тълкуване, което трябва да се направи днес. Нека да си свършим работата, която от нас изискват нашите избиратели!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо председателстваща, колеги! Имаме пред себе си за обсъждане един много интересен закон. Той е поредно творение на една изпълнителна власт, която не знае как да управлява в условията на демокрация, в условията на законност, в условията на Конституция.
Веднага, преди да започна да се изказвам по същество, им давам един съвет. Затова пожелах тук да дойде министър-председателят. Затова пожелах тук да дойде министърът на финансите. Веднага, на момента да от¬тег¬лят този законопроект, поне от формална гледна точка и ако са готови или почти готови със закона за истинската актуализация на бюджета, да ги вкарат заедно.
Аз това го казах и миналата седмица, но тогава вие си мислехте, че този законопроект ще стане закон до края на миналата седмица. Вижте, че не стана. Тъй като не изпълнихте тази задача, да повлияете независимо поради какви причини, казвам само - от формална гледна точка - и в момента съм съвършено благожелателен към Министерския съвет и към парламентарната група на мнозинството: оттеглете го преди да го гласуваме и го вкарайте заедно с другия. Защо? Защото аз виждам какво може да стане с този законопроект. Президентът може и да го върне, защото по моето мнение са нарушени поне четири постановки от Конституцията. Той не може да стане закон преди да бъде публикуван в "Държавен вестник", макар че напоследък виждаме, че в "Държавен вестник" може и снощи да излезе с този закон. Де да знам, може и това да го направите, но не е нормално!
Преди да бъде публикуван този закон за актуализация на бюджета не можете да вкарате следващия закон. Мисля, че по това съгласие имаме. А ние откога настояваме истинският закон да бъде вкаран. Мисля, че целият български народ има интерес - не в момента с този закон. Изпуснахте крайния срок, който беше края на миналата седмица. На делото е дадено ход и то ще бъде решено така както са действали законите тогава, когато му е дадено ход. Не знам, не съм юрист, тук има юристи. Те могат да оспорват, разбира се, но доколкото знам, такъв е случаят. Оттеглете го и да гледаме истинския закон. Заедно с него и този, ще го гледаме.
Сега по същество. Защо казвам, че е нескопосан? За актуализацията колегите се изказаха. Обявява се нещо за държавно вземане в първа алинея. Така ли е? Има си Закон за държавните вземания. Ако искате, аз го нося тук, прочетох го, даже съм му намерил и място, ще ви помогнем къде да го вкараме и как да го формулираме. Това - обявяване на нещо за държавно вземане, но можем ли да обявим нещо за държавно вземане, което не е било до вчера за държавно вземане с дата от преди три години. И да кажем, че от преди три или четири години то е било държавно вземане. Вие кажете!

Доколкото знам, имаше юристи, господин Школагерски също, които застъпиха тезата, че това нещо не може да се обяви със стара дата за държавно вземане. Иначе нека да го обявим за държавно вземане, ако мислите, че по друг начин не можете да съберете тези пари. Но мястото му е в Закона за събиране на държавните вземания.
Освен това изрично в този закон, господин Славков, трябва да се каже кой е длъжник - дали длъжник е "Булгаргаз" или е длъжник всеки, от който по веригата може да тръгнете да си събирате вземанията. Аз ще ви задам следния въпрос: защо не тръгнете да си събирате от хората, които са ползвали топлоенергия, произведена с помощта на газ? Има ли такава? Тук господин Денчев и доктор Иванов са по-големи специалисти от мен в тази област, нека да кажат. Нека да каже и господин министърът. Тогава вие ще тръгнете и ще карате хората, които не са си платили топлоенергията, да вървят в данъчното, иначе ще им конфискувате имуществото по Закона за събиране на държавните вземания. Така ли е или не е така? Много строго трябва да бъде дефиниран длъжникът. Доколкото знам, аз съм участвал също в приемането на тези два закона за държавния бюджет, ние останахме с впечатлението, че като длъжник се визира единствено "Булгаргаз", а не всички, които са по веригата надолу. Защото какво ще стане? Сигурно има и други длъжници. Има ли такива, които са длъжници към "Булгаргаз"? Вие автоматически влизате в правата на "Булгаргаз" и тръгвате да събирате пари. Ако развието обаче това свое действие, което го правите специално за една цесия, какво ще се получи? Ще се получи, че там, където не сте си събрали едно държавно вземане, каквото си е парекселанс акцизът върху цигарите, ще стигнете дотам да събирате от хората, които пушат цигари без бандерол, да ги вкарвате в данъчните служби, да им пишете данъчнооблагателни актове: чакай, бако, това държавно вземане върху тази цигара или тази кутия не е платено, да вървиш да си го платиш! Ето това е логическото развитие на един нескопосан закон, какъвто сте предложили в момента, при липса на точна дефиниция на длъжника, господин Славков.
За това трябва да помислим. Аз апелирам към хората от парламентарната група на мнозинството, които могат да мислят, сигурно има такива, защото знам, че са загрижени, ако искате да правите такъв закон, нека да го направим оттук нататък наистина и да действа.
Защитата на държавния интерес. Безспорно, че е важна защитата на държавния интерес, но защитата на частния интерес също така е важна. Неслучайно в Конституцията е казано, че частната собственост е неприкосновена. Вчера четох в един вестник изявлението на един държавен директор на "Химко". Този същият директор се оказа, че се оплаква от данъчните, че му вземат парите. Е, естествено, той е държавен служител - каквото му каже държавата, това ще прави. Както между другото и един юридически съветник на Министерския съвет, който подписал решението на целия предишен Министерски съвет, сега казва: е, да, ама аз сега съм в този Министерски съвет и казвам, че така е право. Ясно е, че на такъв човек не може да му се вярва. Той е държавен служител и каквото му кажат отгоре, това ще прави. Ако му кажат утре, ще се отрече и от това, което е писал сега. Но някой тук, както господин Статков да развива неговата теза, вчера на една страница във в. "Пари" я четете - това е социалистическа теза. Даже не социалистическа, това е комунистическа. Защото има социалисти, които живеят в условията на пазарното стопанство и те знаят докъде им се простират правата и какви трябва да им бъдат разбиранията. Да кажете, че държавният интерес бил по-висши от частния, вие къде отивате? И искате да идват после чужди инвестиции. Никой няма да дойде тук, когато знае, че всяко негово действие после може да бъде оспорено, включително и в парламента. Парламентът да бъде свикан, както сега, като корпус за бързо реагиране, да му бъдат загубени един, два или три дни да се занимава с глупости и после да излезе нещо, което се оказва, че е против правилата на пазарната икономика.
Защо не си потърсите, господин Славков, не става дума за това или за предишното правителство, може и за по-предишното, защо не си потърсите 150-те милиона долара, които бяха заем от Световната банка и потънаха в оборотните средства на "Нефтохим" по същия начин? Защото държавата ги е взела. Даже не бих казал държавата, взел ги е народът. Сега народът ги плаща и виждате колко е трудно да се плащат тези пари. По същата логика, ако трябваше да си потърсите тези пари, вие трябваше да ходите на бензиностанциите и да удържате от приходите? Така ли е? Защото от "Нефтохим" не можете да си ги вземете, както не можете и от "Булгаргаз" да си ги вземете. Това е логиката. Защо не си потърсите парите, които са вложени, да кажем, в "Козлодуй", в другите електроцентрали? Също държавата, господин Статков, е влагала там пари. Държавата е влагала инвестиции във всички тези държавни предприятия. По същата тази логика вие може да кажете, че нямат право на приватизация, всичките пари трябва да отидат директно в държавата. Така ли е? По вашата логика изглежда, че трябва да е така.
За цигарите ви казах. Вземете и от водата, и от електричеството. Кажете, че всички, които плащат вода, електричество, бензин и т.н., те са задължени на държавата по Закона за държавните вземания и да вървят в общините, да се наредят в данъчните служби и да си плащат сметките там. Ама не е така! Тук логиката е същата. Има държавно вземане, спрете до "Булгаргаз" и си го съберете. Аз мога да ви задам следния въпрос: къде са парите, които "Мултигруп" даде на "Булгаргаз"? Къде? Дали "Булгаргаз" е този, който ви дължи тези пари? Защо "Булгаргаз" веднага след като ги е получил, не ги е превел в държавния бюджет? Добре, дали са 700 млн. Тези 700 млн. къде са, господин Славков? Къде са, господин Божинов? Във всеки случай в държавния бюджет не са. Защо "Булгаргаз", едно държавно предприятие, на което всеки момент можете да смените началника, не се е издължил към държавния бюджет поне с тези пари, които са постъпили? Защо? Аз не знам. Същото е и с "Нефтохим". Защото държавните предприятия, ще ви кажа пак, са се качили на гърба на държавата и въобще не зачитат държавния интерес. Те смятат, че са държава в държавата и щом имат приятели горе на върха, въобще не ги е еня за държавния интерес. А вие искате ние да се грижим за тях.
Знаете ли каква е вашата цел на практика? На практика искате да подчините частния бизнес на правителството и на управляващото мнозинство. И както онзи ден го привикахте на "Позитано" 20, така да отидат да коленичат, да ви целуват ръка и да бъдат националноотговорни, т.е. подчинени на БСП и да не смеят една крачка встрани да направят. Ето това искате да направите. И го правите. И ако се приеме този закон, сигурно така и ще стане. Защото вчера, аз участвам в органите на Българската търговско-промишлена палата, вчера имаше една дискусия по Закона за данъка върху печалбата. Бяха поканени министри и хора от парламентарното мнозинство, те знаят кои са. За съжаление не дойдоха. А онзи ден гледаме по телевизията как са се замъкнали на "Позитано" 20, като че ли "Позитано" 20 е мястото, където трябва да се решава съдбата на частния бизнес. Ако целите това, кажете го, защото на практика го изпълнявате и с този закон. Но пък с това нещо аз не мога да се съглася.
Това е най-общото.
Другото, конкретното. Алинея 1. Пишете, че са приходи. Ами вземайте ги предприятията, които имат приходи. Извинявайте, от "Химко", откъдето искате да им вземете парите и коите ги удържате и за които директорът, дето преди протестираше, че Министерството на финансите му взема парите, сега вика: елате и вземете повече, ние ще ви даваме. Извинете, за "Химко" доставките на природен газ влизат в графа "Разходи". Аз не знам кой е правил този закон. Аз знам, че има няколко души държавни служители в Министерския съвет, които тормозят, бих казал, вече не две, ами три или четири правителства. И тези хора си стоят там като видни специалисти. Те ни убеждават, че Законът за лошите кредити е перфектен. Преди са ни убеждавали сигурно, че цесията е перфектна. Защото те са подготвили същите тези документи. Сега ни убеждават в обратното. Още в началото ви посъветвах да се разделите с тези хора. Те няма да ви изведат на добро. И те ви предлагат сега такива работи, за да ви закопават.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (от място): Това са хората на Филип Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ами изгони ги, господин Койчев! Изгони ги! Не съм ги назначавал във всеки случай аз. Ако смяташ, че са лоши, ги изгони. На този или на онзи, седят си там непокътнати и съсипват държавата, както и да погледнете. И ни тормозят нас като парламент, защото подготвят всички нескопосани законопроекти и ви казват, че това е вашата партийна политика. Съберете се и обсъдете и ще видите, че това не е вашата партийна политика. Не е ваша партйна политика точно това, което те целят. Аз бих ги поздравил, ако искаха непрекъснато да ви киснат. Те за съжаление и това не могат. Защото се иска малко акъл.
Така че не може да остане ал. 1 във вида си, в който е предложена.

Алинея 2 най-малкото е странна. Странна е. Тя иска да каже, че законът действа със задна дата. Естествено, че не може! Естествено, че всеки съд няма да се съобрази с това нещо. (Неразбираема реплика от Стефан Стоилов)
Може. Господин Стоилов казва, че може. Обаче, господин Стоилов, се оказва, че не може. Някои работи могат да станат, други работи не могат.
Вие ако мислите, че можете?! Аз наистина виждам, че във вашата група има такова мнение. И за съжаление, това мнение вашите юристи не могат да го разколебаят у хората, които може би не разбират от юриспруденция. Но трябва да ви кажа, че в България има една система, която е независима и от изпълнителната власт, и от законодателната и това е съдебната система, на която вие на главата, господин професор Стоилов и господин Статков, колкото и да искате, не може да се качите. Може да подчините определени хора. Да ги държите по определен начин. Но като система, даже и не трябва да се опитвате да им се качите на главата. Ако знаете, че някой от тях е подкупен - както не намеквания, а направо се говореше едно към едно на заседание на комисията - извадете и го докажете. Никой идиот няма да защитава една подкупна личност, независимо от това къде се намира.
За мотива на защита на държавните интереси вече ви казах.
Тълкуването на закона. Господин Статков се изпусна тук и каза "тълкуване". Наистина, това е тълкуване. Но тълкуване на закона не може да прави законодателят, който е писал закона. Той може да допълва закона, но не може да го тълкува. Може да го тълкува една друга система, не законодателната. Може да го тълкува само съдебната система. Пак ще кажа - искате всички да седат в БСП, да подвият опашка, да махат с опашка и да ви слушат.
Конкретно за цесията. Ами има съгласие на цяло правителство. Професор Стоилов каза: "играли са с финикийски знаци". Най-напред това правителство не ние, а вие го подкрепяхте. Обаче като сте го подкрепили и сега искате да му отмените някакво решение, сигурно някои са се отметнали. Ами намерете доказателства и ги вкарайте в затвора. Аз само при едно положение бих се съгласил да дискутирам тоя въпрос, който е от компетенцията на съдебната власт - ако докажете, че тия хора са действали противозаконно. Но това все пак е работа на съда, а не на нас. Ние сме написали законите. Който ги е нарушил, да си отиде. По етапен ред всичките да се вкарат в затвора. Да се определи персоналната вина. На практика вие искате да определите една вина без да я персонализирате. Казвате: "По принцип те са виновни, щом са подписали такова нещо".
Тук наистина се касае за едно частно търговско отношение. Искате да го отмените. Ако се приеме такъв закон, ще попадне в изкушение всеки бъдещ министър-председател или министър, всеки бъдещ директор на държавно предприятие да иска от парламента да отмени решения на предишни правителства, да отмени решения на предишни директори. На практика точно това се прави. Кажете ми, това ли е нормалното, което трябва да се направи за едно стабилно функциониране на стопанската система? - Не е, нали? Защото кой ще иска да сключва една сделка? Вярно, че има по-дребни сделки, има и по-крупни сделки.
Аз затова ви казах - ако искате нещо кардинално, ако смятате, че "Мултигруп" не знам какви са, толкова са нарушили държавните интереси, естествено е да ги обвинявате в какво ли не. Национализирайте ги! Това е по-просто. Изкарайте един закон - "Национализира имуществото на "Мултигруп" за това, за това, за това". Смеете ли го да направите? - Не смеете да го направите. Защо? - Не знам защо?!
Създали сме държавни предприятия като еднолични акционерни дружества. Ами и действат по Търговския закон. Защо ще се намесвате с последваща дата? Направете една регламентация и оттук нататък кажете: "държавните предприятия не работят по Търговския закон. Частните предприятия имат право да сключват договори само с частни предприятия, а не с държавни". Това ли искате да направите? Аз не знам?!
Държавният интерес. Господин Статков и някои други сигурно ще кажат да държим всички предприятия държавни, че парите да идват в държавата. Държавният интерес - да хванете хората на улицата, да им обърнете джобовете и да отиде да нахраните бедните. Ще кажете: "Да, велика, много благородна цел!" Но това ли е начинът? - Начинът не е този!
Има три решения на Арбитражния съд. Тук ви казаха авторитетни, професор Стоилов, авторитетни специалисти в областта на юриспруденцията, включително ценени и навън. Казали са, че това е валидно. Щом са казали, че това е валидно, оставете оттук нататък съдът да се разправя. Не влизайте да вършите работата на съда.
Аз все пак ще поискам господин Славков или някой друг, който защитава този законопроект, или от правителството да каже, да отговори на един елементарен въпрос - защо "Булгаргаз" не е внесло в държавния бюджет парите, които е получило за газта? Може и да не са достатъчни. Казват, че и други са му дали, но поне тия да ги е внесло. Защото държавните предприятия имат страшното свойство да абсорбират много чужди пари. И пак казвам, както "Нефтохим"-а абсорбира парите на Световната банка и сега плаща по 200-300 млн. годишно пари да поддържа един футболен отбор и да се правят на велики. Държавно предприятие! Вземете мерки за това - държавните предприятия да не разхищават. Държавното предприятие и една държавна структура, когато влиза в търговския оборот, сключва договори. Някои от тия договори са с плюс. Може да има и такива, които са с минус. Това е нормално за една търговска практика. Нещо се печели, от нещо се губи. Естествено, ако има силно изразена корист с нечестни средства - подкуп и т.н., това нещо трябва да се докаже, обаче не в парламента, а в съда. Макар че тук може да се направи примерно една комисия.
Алинея 3 също е нескопосана. Вижте какво пише! Тук ви я чете колегата Кръстев.
"Ал 3. Сумите, определени в приходната част на съответните закони за държавния бюджет, произтичащи от доставка на природен газ са определени точно по размер."
Господин Славков, ние тук не правим държавен бюджет от една или две години. Колко години вече се мотаем и повечето години го правим по няколко пъти в годината. Тая година го поправяме вече за трети път. Ще го поправим и четвърти път, дано да е за последен.
Знаем, че в държавния бюджет сумите са записани в левове. Доставката на природен газ, обикновено се заплаща в долари. Ако курсът лев-долар е стабилен, може да се предположи, че долу-горе това, което го пише в бюджета, ако сме си направили точно сметката в долари и в левове, ще стане. Обаче, ако бюджетът се прави при 80 лв. за долар... Днес колко е? - 200 лв. за долар, утре казват ще стане 250 или 300, или средният курс ще стане 250 лв. Ясно е, че тия приходи, които сме ги записали, ще бъдат много по-малки от действителните, които би трябвало да бъдат в държавния бюджет. Помислете малко и ще видите, че това така, както е записано, не защитава наистина държавните интереси.
Разходите - също. Преобладаващата част от разходите, сигурно административните, могат и да се изчислят в лева, макар че виждате, че има актуализация. И те би трябвало да са подложени на някаква корекция. Така че дори и да искате да се направи такова нещо, държавният интерес не се защитава с този закон за актуализация на бюджета, а още повече в тази инфлационна година, когато левът се обезценява непрекъснато.
Виждаме, че тук са намесени не само държавни предприятия, каквито са "Булгаргаз", "Химко", "Кремиковци" и т.н. Намесено е и едно предишно правителство. Взето е едно становище. Намесени са правителствени служители. Сегашният изпълнителен директор на Агенцията за приватизация - не влагам нищо като казвам, е подписал едно писмо, в което е казал, че този договор е синхронизиран или съгласуван с всички министри, които би трябвало да го подпишат. Това писмо е налично. Ако той е излъгал, осъдете го или кажете наистина, че е излъгал. (Неразбираема реплика от Иво Атанасов)
Този господин, който искаше да връща чл. 1 на Конституцията, може да излезе тук и да каже какво точно искаше да подчертае с тази реплика - своето невежество, своето неуважение към парламента, своето неуважение към своето собствено правителство или не знам какво.
Госпожо председателстваща, ще Ви моля все пак да вземете мерки, защото знаете Вашето бездействие до какво води в определени случаи, след такива подвиквания.
Ние говорим професионално, господин Атанасов. Знам, че доста сте далече от тази материя. Поне си трайте, не издавайте своето невежество в тази област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Можете ли да поемете ангажимент, че Вие няма да подвиквате на никого? (Шум и весело оживление в залата)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако това е вашият маниер на водене на заседание?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Грешки има от всички страни. Правя бележка на всички.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Направете му и на него бележка!
Казах ви - намесено правителство, правителствени служители, министри. Аз мисля, че след като сме създали нещо интересно - Сметна палата, след като сме й дали право на тази Сметна палата да проверява предишни държавни бюджети, след като искаме това вземане да го вкараме в тези бюджети, аз мисля, че без становище на Сметната палата по този въпрос ние чисто и просто по-нататък не можем да продължим. Нека да попитаме господин Георги Николов! Казал го е и на комисията. Те все пак ще дадат експертни мнения кой си е свършил работата, кой не си е свършил работата. Те са именно за това. Да видим кой е нарушил държавните интереси в Закона за бюджета. Затова са създадени. Затова нека да ги поканим, ако искате това нещо наистина да стане закон, ако не последвате моя съвет да оттеглите законопроекта.
Аз виждам с този закон поредно нарушаване на Конституцията. Според мен са нарушени четири постановки на Конституцията.
1. неприкосновеност на частната собственост;
2. свобода на стопанската инициатива;
3. независима съдебна власт;
4. разделение на властите.
Аз и друг път съм подчертавал - не продължавайте в този дух непрекъснато да нарушавате Конституцията, защото неминуемо ще се случи и това, което и аз съм ви предупреждавал, което и вчера го чухте. Ще се направи подписка. Колкото и да ви е неприятно, госпожо Ананиева, ще бъде сигурно или някой друг - извън Народното събрание, ще сезира Конституционния съд по отношение противоконституционни действия на една определена партия.
Затова ви моля да коригирате вашето мнение и да не приемате този закон в момента. Най-простото, върнете го заедно с актуализацията. Приемането му е израз на неспособност на това правителство, което вие сте излъчили, да управлява в рамките на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Ще дам думата само за реплики и след това почивка.
Има думата за реплика господин Пламен Денчев. След него е господин Руси Статков. След почивката е последният оратор, който е записан.


ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз съм напълно съгласен с принципите, които господин Димитров изложи, свързани с правилата на пазарната икономика и със защита на интереса на стопанските субекти и на играчите в тази пазарна икономика. Няма спор за това.
Но аз Ви питам, господин Димитров, този договор на взаимноизгодна основа ли е сключен и има ли нарушение на интереса на някоя от тези страни? Бих желал да зная Вашето мнение.
Тук говорим за юридически казус и ми е ясно защо един юрист като господин Кръстев разглежда чисто юридически нещата. Но ние като парламент мисля, че имаме право все пак да влияем върху правилата на играта, именно върху правилата на играта. И Вие като доктор на икономическите науки знаете много добре, че когато отидете в една държава и се срещнете с една голяма фирма, уважаваща себе си, първото нещо, което тя ще Ви демонстрира, е нейната лоялност към обществото и към държавата, в която тя е регистрирана.
Аз мисля, че ние трябва да направим така, че и държавните, защото и държавните фирми нарушават много често държавните интереси, и частните с публична собственост, всички, които са стопански субекти, които участват в стопанския живот, да бъдат лоялни и действително ние да защитаваме интереса на всички тези субекти, но от гледна точка на лоялност. В случая става въпрос за много пари. Именно защото става въпрос за много пари, аз смятам, че ние не можем да не вземем отношение по този въпрос и да не демонстрираме нашето разбиране по този въпрос.
Значи въпросът е: дали има нарушение на държавния интерес или няма? - Бих желал да зная Вашето мнение по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Руси Статков за втора реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Димитров остана верен на себе си и говори 25 минути, в които застъпи много тези. Аз го уважавам, обаче още повече ще го уважавам, ако бъде конкретен и по-кратък, разбира се, като препоръка, а не като несъгласие.
Що се касае обаче до някои от тезите, аз съм длъжен да кажа, че господин Димитров, първо, винаги ни е цитирал Конституцията на Германия. Аз днес цитирах нея. В нея е записано изрично за приоритета на обществения интерес, господин Димитров. Така че не четете като дявола Евангелието. Бъдете последователен.
Второ, по-нататък мисля, че ние не се качваме на главата на нито една от властите, а напротив, в своето изказване и сега повтарям, тъй като аз не съм се изпуснал за тълкуването, а други тълкуват наша норма, ние поясняваме своята норма. Ние потвърждаваме своята воля. Така че няма разминаване в нещата. Аз не искам да опредметявам, повтарям, конкретни неща и да говоря за "Булгаргаз" и така нататък, обаче съм длъжен, без да съм адвокат на шефа на "Химко" да кажа, че в комисията той поясни, че не се оплаква от данъчните власти, а нещо съвсем конкретно каза, което беше разбрано от всички. Така че не си служете с това като теза, за да го упрекнете в други неща.
Разбира се, аз изразявам и едно съгласие, че много ръководители на държавни предприятия през изминалите години не защитаваха по добър начин държавния интерес и именно затова ние сме длъжни с Вас да го направим, господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Венцеслав Димитров за дуплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Точно затова, господин Статков, понеже светът не е измислил механизъм как да контролира държавните служители, особено тези, които разполагат с много пари, ръководители на държавни предприятия, затова е измислил нещо съвсем просто - да се приватизират. За съжаление това не става.
Репликата на господин Денчев струва ми се, че беше доста по-смислена - дали има нарушение на държавния интерес.
Господин Денчев, наистина аз имах голямо желание да се запозная по-обстойно с този случай. За съжаление информация от Министерство на финансите не получихме никаква в комисията. Информация от "Химко" и от "Булгаргаз" получихме устна. Единствената писмена информация, ето господин Желев е тук и ще каже, не знам дали е тази папка или друга, една папка получихме от "Мултигруп".
Така че, ако искат ние да вземем отношение, всички, които участват в този случай, трябваше да ни помогнат да се информираме. За съжаление най-малко това направи Министерският съвет като вносител. И затова аз не мога да взема наистина отношение и да кажа кой е спечелил и кой е загубил от тази работа. Това е. И вие искате в един извънредно кратък срок ние да се произнесем компетентно точно какви са загубите и какви са ползите. Ами дайте ни тогава информация. Но аз мисля все пак, че това е работа на съда. Вярно е, че е интересно и за нас да знаем как е, но знаете какво стана едно време с групата, която беше създадена за "Нефтохим" - ей такива папки непрекъснато и чисто и просто хората не можаха да вземат становище. Аз не знам дали Вие бяхте в тази група, но не можа нищо да стане.
Така че, ако искате нас да ни ангажирате с това, трябва да ни дадете необходимата информация, а ние я нямахме. Все едно карате парламентът да гласува нещо, за което не е известен и най-малкото от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Тъй като закъсняхме и преди това препоръчах отлагане малко на едно искане за почивка, ще дам един час почивка до 12,45 часа. (Звъни)
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължа-ваме работата.
Последният оратор по списъка е господин Георги Божинов.
Искам да съобщя във връзка с повдигнатия въпрос, че в 13 часа е организирана среща на председателите на парламентарните групи с министъра на вътрешните работи. Каня ги в кабинета на акад. Сендов.
И отделно, във връзка с другия въпрос, който беше повдигнат сутринта и в залата, съм издала заповед за комисия, която да направи пълна проверка на случая с "Държавен вестник".
Има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Разглеждаме един изключително сложен проблем, който получи допълнително усложнение от това, че редица държавни институции, две правителства на България, парламентът със свои актове, съдът, юридически и физически лица взеха нееднозначно становище по този проблем. Смятам, че и днешната дискусия със своята фрагментарност, усложни изясняването на проблема. И според мен не става дума нито да се вземе решение на парламента, с което да се повлияе съда, не става дума за решение, с което да се накърнят частни интереси, не става дума дори за защита на държавния интерес, както се изразиха мои колеги от левицата. Става дума за нещо много по-сериозно, много по-голямо и значимо. Проблемът е за държавността. Проблемът е за българската държавност.
И действително, прави са онези оратори, които говореха, че в текста, който се предлага няма нови моменти. Да, повтарят се и се потвърждават норми, зад които парламентът застава, за да изрази волята си, че в България има и ще има държавност. От това трябва да бъдат доволни и тези, които финансово могат да загубят от решението на този проблем. Ако "Мултигруп" е действително българска национална икономическа групировка и тя иска да развива своята дейност не на географската територия България, а като българска нацонална икономическа групировка, колкото и да й е трудно да преглътне загубите, ще трябва да бъде доволна от това, че е защитена държавността. Около тази теза аз искам да приканя всички парламентарни групи, искам да приканя и онези оратори, които отклониха подкрепата си за този закон. Става дума за нещо много по-голямо отколкото конкретния проблем, който постави пред нас този въпрос.
Аз твърдя, че навремето е измислена една много проста и много ефективна схема за лесно и бързо печелене на пари. Тези, които са измислили схемата, са били действително способни хора. За какво става въпрос? Над 160 държавни предприятия дължат огромни суми на едно изцяло държавно предприятие. Над 160 държавни предприятия дължат десетки милиарди лева на държавния "Булгаргаз". Измисля се и се решава две от тях да бъдат предмет на цесионния договор. Този, който е разработил схемата, е прав за себе си. Кои са тези две предприятия? Това са точно онези две предприятия от тези 160, които спокойно могат да платят, поради икономическата конюнктура и пазарната конюнктура своя дълг, както и по реда на държавните вземания, така и по реда на цесиите. И причините са прости. Продукцията на "Химко" и продукцията на "Кремиковци" са продаваеми и поради цената, по която получават газта, и поради ниското заплащане на работната ръка в България, и поради ниската електроенергия. Затова продукцията на тези две предприятия и нейната продаваемост по света, дават възможност да погасят своите задължения.
Възниква въпросът за оня държавен служител, или за онези продажни държавни служители, които се съгласиха на тази рационална от гледна точка на частния интерес схема. Ако те днес ме слушат, а техните имена са известни, нека да обяснят на своите синове и дъщери коя част от тяхното лично благоденствие е резултат на този продаден държавен интерес.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Те са същите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да, Венци, аз това не го крия. И ако ние ги защитаваме, няма бъдеще за България и няма държавност. Затова аз построявам своята теза по този начин.
За мен няма никакво значение какво ще решим и ще повлияем ли на съда. Аз искам да изтъкна три аргумента и моля да ги чуете добре. Върховният съд на Република България въз основа на тези факти ще вземе категорично и еднозначно решение.
Кои са страните, подписали договора? Кои са цесионерите? Една финансова къща и една банка са подписали от едната страна. Може ли обаче една финансова къща да поема такива задължения? Категорично и еднозначно не, защото като финансова къща по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба N 2 за разрешенията, издавани от Българска народна банка, тя има строго ограничен предмет на дейност, точно определен в издадения лиценз от Българска народна банка, съобразно чл. 1, ал. 4 от Закона за банките и кредитното дело и Наредба N 2 за разрешенията, издавани от Българска народна банка. Така че в предмета на нейната дейност са изключени екс леге действията, предмет на цесионния договор, свързан с финансирането и изграждането на газопроводи, изброени в т. 7 от раздел втори на цесионния договор.
Подобна инвестиционна дейност е изключена съгласно чл. 1, ал. 4 от Закона за банките и кредитното дело от предмета на дейност на финансови къщи, каквато несъмнено е Дисконтова къща. Върховният съд на България не може да подмине този факт.
Второ, другият подпис е на Кредитна банка - АД, която по силата на чл. 1, ал. 3 от Закона за банките и кредитното дело не може да извършва сделки, извън изчерпателно посочените в чл. 1, ал. 2 на Закона за банките и кредитното дело.
В предмета на цесионния договор освен покупката на вземанията на "Булгаргаз" ЕАД е включено и заплащането на строително-монтажни работи на газопроводите, посочени в т. 7.1, т. 7.1.3 от раздел втори на договора. Освен това в т. 13 от раздел трети на цесионния договор е предвидено възлагане на строителство на обектите, които са задължение по цесията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ние не сме виждали този договор. Ние сме го искали, те не ни го дадоха.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И така, господин Димитров, изпълнението на подобни инвестиционни функции се изключва екс леге от предмета на дейност на банката. И това обстоятелство прави Договора за цесия от 6 септември абсолютно нищожен. И това е по силата на чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Именно поради това банката не е носител на никакви права по този нищожен договор, независимо кой съд досега се е произнесъл. Върховният съд на Република България не може да не отчете това обстоятелство.

И още един факт: Кредитна банка - АД не би могла да бъде страна по цесионния договор и на едно друго основание. Според чл. 29, ал. 1 от Закона за банките и кредитното дело общият размер на вложенията на банката от чужди активи във или на нефинансово предприятие не може да надвишава собствения капитал на банката. Към датата на сключването на цесионния договор размерът на цесионното вземане далеч е надхвърлило собствения капитал на Кредитна банка - АД, което прави договора нищожен. Нищожен е и договорът от другата страна на сделката - подписът е нищожен и от другата страна. Каквито и специалисти да са се произнасяли, никой не може да отрече, че договорът за цесия е подписан от "Булгаргаз" ЕАД, който не е собственик и титуляр на вземанията, които е прехвърлил.
Това е така не по силата на тези текстове, които вие смятате, че сега връщаме с обратна сила, а по силата на чл. 1, точка 2.6. от Закона за държавния бюджет за 1994 г. и чл. 27 от Постановление N 77 на Министерския съвет от 14 април 1994 г. за изпълнение на този закон: взманията, предмет на процесуалния цесионен договор изрично се погасяват и се прогласяват за държавни вземания. Те се визират в приходната част на държавния бюджет и следователно принадлежат на държавата, а не на "Булгаргаз". Поради това, уважаеми колеги, сключеният на 6 септември 1994 г. договор за цесия не би могъл да породи прехвърляне, защото цедентът не е прехвърлил свое, а чуждо вземане, т.е. това на държавата.
Ето защо онези колеги, които претендираха, че са ограничени права на частни юридически лица по чл. 99, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, предвиждащ правната възможност кредиторът да прехвърли свое вземане - да, свое, но не и чуждо вземане, уважаеми колеги. Така че тук не става дума да накърним правата на частните юридически лица, а става дума да потвърдим волята си за държавност и спазване на законите в Република България.
В разглеждания случай държавата, представлявана от министъра на финансите, не е подписала цесионния договор, поради което той не би могъл да породи никакви правни последствия. Никой не може да прехвърли права, които не притежава. И "Мултигруп" чудесно знае това. Нейният проблем и авторите на този красив и прост механизъм, по който се печелят лесно пари, през цялото време от подписването до ден-днешен, съзнавайки този проблем и тази слабост на своята схема, търсят начин, търсят механизъм с най-различни средства да получат санкцията именно на държавата в лицето на нейни представители - било едно или друго министерство, бил самият Министерски съвет.
Защото, уважаеми колеги, тези оратори, които подчертаха, че са накърнени правата на страни по договора, не могат да говорят от тази трибуна, без да познават фактическата обстановка. А тя е, че цесионният договор не може да се разглежда като влязъл в сила поради липса на съгласие. Според чл. 23, раздел шести от договора страните са се уговорили, че при тълкуване на договора и определяне на техните решаващи мотиви за сключване и формулиране на съгласието им, ще се изхожда от изискванията, съдържащи се в точка 8 от протоколно решение на Министерския съвет N 64 от 1 август 1994 г. Без това съгласие, без тази санкция на Министерския съвет именно поради тези обстоятелства, че вземанията са държавни, договор няма и съгласие за договор няма. Няма никакво накърняване на правата на страни по този договор.
Това е много съществено за онези, които твърде леко отправят дотук квалификации. Защото в подточка 3 на тази точка 8 от цитираното протоколно решение на Министерския съвет N 64 от 1 август 1994 г. е предвидено императивно изискването преди подписване на договора той да бъде представен за съгласуване от министъра на промишлеността, министъра на финансите и председателя на Комитета по енергетика.
Господин Венцеслав Димитров обеща в Комисията по бюджет и финанси, че ще покаже документ, с който министърът на промишлеността е дал съгласие. Но дори и да има такъв документ, който аз не съм виждал, господин Димитров, има документ под N 2-03-00-0003 от 14.10.1994 г., който изразява изричното становище на министъра на финансите в смисъл, че договорът за цесия не е влязъл в сила.
Следователно поради този факт и неизпълнението на изричното императивно изискване на точка 8.3 от решението на Министерския съвет, няма съгласие от страна на държавата - собственик на тези вземания за сключване на договора. Няма съд в България, който уважава себе си, да не признае тази истина.
Именно поради неизпълнението на задълженията, изисквани от това постановление, министърът на финансите със специално писмо е уведомил "Химко" АД - Враца, изрично, че цесионният договор не следва да се счита за влязъл в сила. Но не само правителството на Беров, което тук беше обвинено, че е дало съгласие - тези факти, колеги, не дават право на никого да говори за правителството на Беров ан блок, че е дало съгласие по този договор.
Как и по каква схема беше подложено на натиск правителството на Жан Виденов да даде съгласие? - Ще разкажа един случай, който може да ме доведе и до неприятности. Случаят е следният:
В "Химко" - Враца, е проведен търг за реализация на продукцията. Печели го една от двете свързани фирми. Първата го печели с много висока цена, втората - със значително по-ниска цена. Корабът е натоварен и се намира в открито море. Когато корабът е в открито море, спечелилата фирма казва, че се отказва и свързаната с нея фирма става собственик на товара на кораба. Именно тази фирма, която е на цесионера, заявява пред "Химко", 4-те млн.долара - стойността на продукцията, да се смятат като вземания по сделката при изричното условие, че 3 млн. ще бъдат върнати, а 1 млн. ще бъде върнат, само когато се изпълни т. 5.2. от предложеното на "Химко" споразумение. А тази т. 5.2. гласи, че действието на евентуалните договорености е поставено в зависимост от изискването протоколът да бъде внесен чрез докладна записка в Министерството на промишлеността за даване на разрешение съгласно чл. 14, ал. 2 от Устава на "Химко" ЕАД.
Уважаеми колеги, които казахте, че "Булгаргаз" е суверен да се разпорежда като еднолично търговско дружество, вие сте прави, но "Химко" трябва да пита своя собственик за сделки от този род и поради другата причина, която посочих преди малко - че дългът е държавен и е уреден по реда на държавните вземания, кара страната по договора чрез този маньовър с арестувания кораб да предложи протокол, чрез който да получи съгласие и санкция на Министерския съвет чрез Министерство на финансите. Ето я слабата страна на договора. Ето го косвеното признание, че не могат да се разпоредят с това имущество, когато то е държавно, без санкцията на този, който представлява държавния интерес.
Така че с тези аргументи аз искам да защитя тезата си, че днешното наше решение въобще не иска да обслужи едно или друго становище на съда и да повлияе на съда. Става дума за нещо много по-голямо. При тази сложна, преплетена с много интереси ситуация, ние да заявим воля за законност и държавност в България, като с този текст, който, повтарям, без да внасяме нови норми в българското законодателство, да потвърдим този принцип и тази воля за държавност в България. Затова ще ни бъде благодарна и групировката, която няма да загуби, а няма да получи онова, което си е направила сметката, че ще получи по този договор.
Аз ви моля, уважаеми колеги, да намерим воля, да извървим път и да стигнем до съгласие, с което да подкрепим този законопроект, разбирайки неговия смисъл така, както аз го изложих пред вас. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Пръв поиска думата за реплика Венцеслав Димитров, а след това Кристиян Кръстев и Стоян Денчев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин Божинов, една кратка реплика. Аз Ви слушах внимателно. Щях да съм Ви по-благодарен, ако това, което прочетохте в момента - дано сам да сте си го написал, го бяхте прочели в комисията.
Защо? - Защото се оказва, че Вие разполагате с доста повече информация, отколкото разполагат всички народни представители, включително и останалите членове на Комисията по бюджет и финанси. Сигурно разполагате! Ако не е поверителна, защо не ни я раздадохте и на нас и ние да се убедим не от Вашите думи, а като го прочетем, и да застанем и ние зад него? - На практика това, което направихте в момента, беше една пледоария за пред съда и аз Ви съветвам да дадете информацията. Доколкото разбрах, вчера или онзи ден не са допуснали представител на Министерството на финансите да се изкаже. Белким Вас Ви допуснат...
Това, което аз съм казал - не съм ви го обещал, то беше в една папка, която е в господин Желев. Казвам ви какъв е нейният източник. Доколкото знам, подписано е от главния секретар на Министерския съвет, че всички са били съгласни. Ако той лъже, е отделен въпрос. Но моля ви се, аз много бих желал всички народни представители или най-малкото тези, които са длъжни, да помогнат на другите да се ориентират в сложната материя и да разполагат с тази информация, която вие имате.

Сега аз на практика се чувствувам неудобно. Това, което направихте тук Вие, беше една реч за пред съда. На практика точно това се получава - парламентът се използува за съд. Вие добре сте се подготвили, написали сте го, прочитате го, тук хората Ви ръкопляскат. Обаче принципът в парламента е, че всички трябва да разполагаме с еднаква информация, за да може от еднакви позиции да взимаме решение за благото на цялото общество. А се получава, че не е така.
Именно за това аз мисля, че тук има нещо, което ме кара да си наостря ушите - защо точно Вие имате малко повече информация, отколкото има даже председателят на Комисията по бюджет и финанси, който стои до Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата за реплика Кристиян Кръстев.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От изказването на господин Божинов аз разбирам, че "Булгаргаз" въобще не представлява нищо - той не може да продава газ, той не прави нищо. Тогава защо го има този "Булгаргаз"? "Булгаргаз" всъщност според Вас, господин Божинов, какво е? Продава ли газ или не продава газ? Взима ли пари от газта или не взима пари от газта? Защото съм принуден по този начин да дискутираме. Явно всичките други неща, които са казани дотук, просто никой не иска да ги разбере и поне да има нормална дискусия. Ако "Булгаргаз" продава газ на някого... Вие говорите за тази цесия. Този законопроект няма нищо общо с тази цесия. Ама никъде не пише цесия. А Вие говорите за цесия. Тази цесия никой от нас не я знае. Няма го този материал от цесията. Това, което Вие говорите за цесионния договор, вярно ли е или не е вярно?
В края на краищата този законопроект не е за тази цесия, защото Вие признавате, че това правителство тук прави закон заради един договор, защото не му харесва "Мултигруп" в момента. Утре няма да му харесате Вие или аз и ще Ви изкара закон против Вас или против мен. Това ли искате? Тази практика ли искате да насадите?
Важното е "Булгаргаз" продава ли газ или не продава газ? Ако продава газ, той е с всички права и задължения по един договор и да получи парите. Цесията е продажба на вземане. Кое вземане е продадено? Има ли договор между "Булгаргаз" и "Химко"? - Има договор. По този договор "Химко" трябва да дължи на "Булгаргаз", не на бюджета. Обаче бюджетът в един момент се е сетил: дай тези пари от "Химко" аз да си ги прибера. Не става така. Така се нарушава стабилността в оборота. Не защото е "Мултигруп" замесена, а за всички става въпрос. Защото ние установяваме пазарна икономика. Това е удар срещу частния бизнес. Защото единственият частник в цялата тази далавера е "Мултигруп". И всичко е насочено срещу частника. И не само в този случай - всички други действия на това правителство са насочени срещу частника.
Затова ви моля - недейте да създаваме прецеденти. Утре ще внеса законопроект, по който по мое дело да вземете решение, за да може съдът след това да се съобрази със закон, който е приет по това дело!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Имате думата за дуплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Първо, на господин Венцеслав Димитров.
Уважаеми господин Димитров, аз съм депутат от Разград, но започнах своята кариера като началник смяна в "Химко" и "Химко" е моя слабост. Моят интерес към "Химко" датира отдавна. И ако Вие си спомняте, в Тридесет и шестото Народно събрание трима народни представители поставиха първите три питания: това беше Георги Пирински, Георги Божинов и Кръстьо Трендафилов. Така че аз твърдя, че имам може би най-пълната документация по този проблем освен заинтересованите страни в България. Това беше мой интерес - професионален и личен, какво става в предприятието, в което съм започнал своята кариера.
Що се отнася до репликата на господин Кръстев. Господин Кръстев, главното в моето изказване беше: не се внасят никакви фактически нови норми с това решение, с този законопроект. Ние демонстрираме и потвърждаваме една воля да се спазят закони и положения, които засягат драстично определени интереси и игри. Това е същественият и голям момент. Тук е нужно да проявим воля, да се абстрахираме дали е "Мултигруп", дали е "Елпида", дали сме ние с Вас, както казахте, че утре могат нас да репресират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата народният представител Красимир Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа народни представители! Колегата, говорещ преди малко, каза, че в предишното Народно събрание първите три питания били от посочените депутати. И това е безспорен факт. Но възниква въпросът чии са следващите питания и защо БСП замълча и мълчи три години? Три години СДС поставяше този въпрос, а БСП мълчеше. Явно там имаше някаква партийна политика да се подкрепя цесията. Но съвсем доскоро. СДС постави в това Народно събрание мисля четири или пет питания, които съвсем ясно показаха, че цялата тази сделка е една огромна далавера. БСП обаче подкрепяше през цялото време цесията.
Сега възниква въпросът защо така се променят нещата. Преди да изясним този въпрос, ще изясним другия въпрос, по който преди малко говорещият колега Георги Божинов каза, че "Химко" сключил неправомерно цесията и не бил питал правителството. Ами това не е вярно. Знаете, че по времето, когато е сключвана цесията, в България всичко се решаваше от правителството на професор Беров и от парламентарната група, която стоеше зад него. Така че цесията, която току-що Парламентарната група на БСП се опитва да събори, беше подписана с благословията на БСП в миналото Народно събрание. Защото няма какво да заблуждавате интересите. Вече целият български народ разбра, че правителството на Беров не е правителство на СДС. Защото така се говори от вашите хора по места, че през 1993-1994 г. инфлацията, скокът на долара било работа на СДС. Защото хората не бяха ориентирани, че правителството на Беров беше правителство на БСП. Защото то може да е избрано с мандата на ДПС, но от ДПС бяха 24 човека в този парламент, а бяха нужни сто двадесет и няколко гласа. И единствената парламентарна група, която категорично го подкрепи в цялата си пълнота, беше Парламентарната група на БСП. Така че всички тези истории, които ставаха през 1993 и 1994 г., който е най-тъмният период в българската икономика, периода на голямото ограбване на българската икономика и на разсипването на българската промишленост, период, в който бяха ограбени банките, бяха приватизирани подмолно редица предприятия, бяха сключени въпросните цесии, това беше периодът, в който БСП просто ограбваше държавата. И трябва да бъде ясно на българския народ защо дойде на власт правителството на Беров и каква беше цената на тази власт. Вие на всяка цена бяхте решили да свалите от власт правителството на СДС. Защо? Точно тогава бяхме подготвили договори с Международния валутен фонд и със Световната банка. По първата част щяха да пристигнат 300 млн.долара - господин Славков знае много добре това нещо, - а по втората част със Световната банка беше подготвен договор за преструктуриране за 700 млн.долара. Българската икономика не се влияе толкова много от доларите от Международния валутен фонд, които касаят външния дълг, но много се влияе от това, което идва за преструктуриране на икономиката. И тези 700 млн.долара щяха да се налеят в България. Това означаваше рязко покачване на интензитета в българската икономика и съответното оправяне на дереджето на българския народ. Това означаваше, че ако бяхме успели през 1993 г. ние да сме на власт и да направим тази програма, за БСП в България повече нямаше да се говори.
Затова свалихте с разни подмолни ходове нашето правителство. Но цената, която плащаме, е много голяма и тя се плаща и тези дни. Това е цената на безвластието, на бандитските групировки, на корумпираността на цялата държавна машина в периода 1993 - 1994 година.
И ми е много интересно как същата Парламентарна група на БСП, която създаде проблема с "Химко" и с цесиите на "Булгаргаз", сега изведнъж поумня. Три години вие говорехте, че сте много големи професионалисти, че всичко знаете, че всичко можете. Три години не бяхте поумнели и сега изведнъж поумняхте.
Ами, да ви кажа за тази ситуация. Да ви припомня пак една житейска случка, която беше много разпространена, когато бях студент навремето. Разказваше се как един студент продавал на един комунистически милиционер семки за поумняване. Те били семки от ябълка, но той му казал, че са за поумняване. (Протестиращи реплики от ляво) И той изял една, две, три и на двадесетата казал: "Абе, чакай, това са семки от ябълка". И студентът му казал: "Ами видя ли как поумня?". Та и вашата работа е горе-долу същата. Трябваше да направим шест-седем питания, включително и от ваши хора, които започнаха, но им беше запушена устата, за да проумеете, че тази сделка... Нещо не е наред в нея. Какво не е наред? Юридически сделката е перфектна. И това е един от проблемите. Това е проблемът, че вашето правителство на Беров е подписало тази сделка. А проблемът е, че държавата има огромни загуби от тази сделка. И вие сега се чудите как да излезете от тинята, в която сте набутали съответните предприятия. Защото на практика и "Химко" и "Кремиковци" бяха набутани в едно тресавище от вас, от вашата парламентарна група.
Тук се говори за схеми. Ами кой измисли тези схеми за ограбване на държавата? Ваши специалисти, които доскоро управляваха повечето от тези предприятия и които са отгледани от вас.
Говори се, че размерът на вземанията на съответната банка бил по-голям от собствения капитал на банката. Ами аз трябва да ви кажа, че подобен случай има с почти всички търговски банки. Размерът на собствения капитал на банката е по-малък, отколкото техните недвижими и движими активи, което се забранява от Закона за банките и кредитното дело. Обаче в банковия надзор, който отново в момента е категорично под ваша власт, вие си направихте Централната банка социалистическа банка, там никой не обръща внимание на такъв елементарен факт - прякото нарушение на Закона за банките и кредитното дело. Не може размерът на активите на дадена банка да бъде по-голям от собствения капитал. Явно е, че в тези активи са включени пари на вложители, тоест кредитни пари са влезли в тези активи. И това е нарушение директно на Закона за банките и кредитното дело. Това е все едно да сравняваш кон с кокошка и да кажеш: "Не мога да видя кое е по-голямо". Защо се мълчи по този въпрос?
Общо взето, поумняването на БСП е положително в тази насока, в която е поумняването в момента. Но интересно е, че БСП не поумнява в други посоки. Защото, ако тук говорим за една сделка, има още 100 такива, в които трябва да поумнеете. Само че там, вместо да е замесена "Мултигруп", примерно е замесен "Орион". И по отношение на "Орион" все още глупеете. Щом някъде е замесена "Орион", никакви документи не излизат, никой нищо не казва. Ако се каже нещо, никой не му отговаря, защото "Орион" си е групировката на правителството. Нали така? (Реплики от ляво)
И в момента много сериозни сделки всъщност се развихрят. Аз много се съмнявам какво ще стане с приватизацията на БТК. Как ще се продадат "Соди" - Девня. Кой ще прибере парите от тези продажби? Въпреки че държавата има голяма нужда от вливане на свеж капитал. Но ще наблюдаваме внимателно какво става по отношение на тези сделки. Ще влезе ли тук свежа валута, която е необходима за нашата финансова система, или пак ще стане нещо на принципа под масата да се приватизират на безценица монополисти във вътрешно и в международно отношение, какъвто е например "Соди".
Така че много ви моля да спрете да живеете под знака на хипопотама! Затънали сте до гушата. Устата ви е много голяма. Говорите, че няма нищо, че всичко е много добре, че всичко ще се оправи. Огледайте се и започнете първо от вашите групировки, първо от ограбването, което вашите хора правят. Защото това е 99 на сто от проблемите на българската икономика. И тогава се оглеждайте за атаката, която провеждате срещу дребния и средния бизнес и потискането на тези хора. Защото основните оплаквания, които идват в СДС от цялата страна, са че масово се закриват средни и дребни предприятия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Момчев.
Има ли други желаещи да вземат становище?
Има думата заместник-министърът на финансите господин Бисер Славков.
Колеги, искам да ви помоля, понеже с това приключваме дебатите, квесторите да поканят всички депутати в залата за гласуване.
И припомням разпоредбата на чл. 54, която забранява гласуване с чужди карти. Да се има предвид това.
БИСЕР СЛАВКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Предложеният проект за изменение и допълнение на Закона за бюджета за тази година има за цел да насочи някои уточнения към приходната част на бюджета. В това отношение вие вероятно си спомняте, че в сегашните ни закони, от тази година и от миналата, и от по-миналата година, винаги сме имали регламент, тоест текстове, които показват възможностите в разхода, които насочват към прехвърляне на упражняване на разход от един раздел в друг раздел, от параграф в параграф и тъй нататък.
Тази потребност се явява вече да бъде формулирана и по отношение на приходната част на държавния бюджет. И това засяга безспорно "Булгаргаз", чиито вземания, вие знаете, със законите за държавните бюджети от последните две години, бяха приравнени като държавни вземания и трябваше да се събират по реда на Закона за събиране на държавните вземания.
Оттук вече един такъв текст налага няколко въпроса, които бяха и поставени.
Първо, има ли определен длъжник, към който наистина ще се насочи този текст и ще покаже тези държавни вземания?
Трябва да признаем, че това е дефинирано в текста на ал. 1 на предложението на Комисията по бюджет и финанси.
Има три пункта, които очертават този длъжник.
На първо място, това са едноличните търговци и юридически лица, които са получили доставки от газ и срещу тези доставки имат определени задължения.
На второ място, втори пункт, това са всички доставки по газ, които са свързани с цитираните спогодби, в които нашата страна участва на държавно равнище, като страна по тези спогодби.
Следователно, ако съществуват и доставки извън кръга на тези спогодби, безспорно те няма да се включат тук, а ще действат на общо основание постановките на Търговския закон.
И трето, в ал. 1 изрично се отбелязва, че тези длъжници са за периода, в който действат тези спогодби.
Следователно, с тези текстове фактически се очертава онази част от вземанията, които вече са държавни вземания за извършени доставки от газ.
Така че с този текст фактически се отговаря еднозначно на този въпрос.
На второ място. За приходи ли говорим или за вземания? Трябва да уточним нещата, че в следващите алинеи изрично се говори за приходна част на държавния бюджет.
И аз моля да се има предвид, че тук съществуват два компонента, които просто не се споменаха. Едната част на приходите от доставките на газ са за доставки, които са от минал период. Този минал период у нас се регламентира със Закона за 1995 г. за държавния бюджет и тазгодишния закон, където чрез изпълнителни листове се определя размерът на тези вземания, които вече се приравняват на държавните вземания.
Втората компонента обаче на приходи, които са от самия "Булгаргаз", нека това да не се забравя. Това са вече приходи, при които "Булгаргаз" формира една разлика между прихода от доставка на газ и разходи за извършени инвестиции, издръжка на самото търговско дружество "Булгаргаз".
Следователно, тези два компонента имат различен финансов източник и ние не бива да ги смесваме, тъй като изменението и предложението, което е направено с този проект, касае само частта на онези вземания на "Булгаргаз", които са вече по изпълнителни листове и са приравнени на държавните вземания.
От този аспект вече идва и третият момент, на който се дава отговор с тези текстове в изменението. Възможно ли е в тези случаи такива държавни вземания да могат да бъдат преотстъпвани, да бъдат прехвърляни, да служат за обезпечение и тъй нататък?


Ето аз се връщам вече към целта, която е поставена с този проект. Това не може да стане, господа депутати, защото това практически означава редуциране, намаление на приходната част на държавен бюджет, който вече е гласуван и приет от Народното събрание. Именно за да бъде избегната и да бъде преодоляна тази техника, се налага подобно изменение.
И накрая искам да ви убедя, че всичко това, което се каза за цесионния договор, е съвсем втори въпрос. Този въпрос в момента е в процедура на съдопроизводство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славков.
Господин Божков (обръща се към Александър Божков, който иска думата), Вие не сте поискали удължаване на работното време. (Неразбираема реплика на Александър Божков) Но не сте поискали удължаване? - Да, добре.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък. Просто ще ви разкажа една случка от 1988 г.
През 1988 г. едно лице, наречено Петко Данчев, председател на Българо-японската смесена комисия, отива в Япония да търси японски инвестиции за България.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Откъде е той?
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: От правителството.
Отивайки в Япония, сяда на разговори и японците му казват: "Съжаляваме много, някои елементи от вашето законодателство не са подходящи за японски инвестиции в България". При което отговорът на Петко Данчев е светкавичен. Той казва: "Кажете, бе, веднага ще сменим законите!".
Това правите в момента вие. Правите си промени на законите, защото нещо ви е удобно в момента. Утре ще ви е удобно нещо друго, ще смените закона обратно. Разберете, че това тук не е "Позитано" 20, а Народно събрание. Не може законите да се променят заради едно дело в съда и заради една сделка.
Абсолютно съм съгласен с доводите на Георги Божинов по отношение на сделката и цесията. Ние сме хората, които най-много сме вдигали шум против тая цесия. Но именно по тая причина как си представяте, че Народното събрание може да си гласува конюнктурно промяна в един или в друг закон. Защото така му харесва в момента, защото Жан Виденов иска да вземе парите от "Мултигруп" или не иска да даде парите на "Мултигруп" и затова трябва да променим закона.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да вземе от "Орион"!
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Утре друг закон ще промените. Кой ще дойде в тая държава да инвестира, кажете ми, ако законите се променят в угода на правителството? Правителството е страна по тия международни договори. Правителството и държавните предприятия ще бъдат контрагенти и са контрагенти на чужди фирми. И в момента, в който чужда фирма спечели дело срещу българска фирма, ще сменим закона, за да може българската фирма да спечели делото срещу чуждата фирма! Кой чуждестранен инвеститор ще влезе в тази държава? Помислете си какво предлагате да се гласува! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Има думата народната представителка Мариела Митева. Процедурно предложение ли ще правите или изказване? (Весело оживление)
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Да, точно така. От името на Парламентарната група на демократичната левица предлагам работното време да бъде удължено днес до 15 часа. (Шум и реплики от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Димитров, имате думата за противно становище.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, аз се произнесох одеве, че днес се занимаваме с безсмислени неща. Ние имаме комисия от 3 ч. и там имаме много важни закони, какъвто е устройственият закон за бюджета и Законът за застраховането. От такива безсмислени неща не може да приемем смислени закони, госпожо Митева.
Аз призовавам да не давате удължение. Каквото можем, да направим до 14 ч. и в 15 ч. да отидем да работим. Защото наистина, питайте господин Желев, и него го съжалявам, ние на практика от ноември месец работим едва ли не всеки работен пленарен ден в заседание на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Митева за удължаване на работното време. Режим на гласуване.
През това време моля квесторите да поканят всички депутати да влязат в залата за гласуване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин Железчев, гласува се с чужди карти!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Прекратете гласуването и обявете резултата!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Моля ви, няма 204 души!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: От общо гласували 204 народни представители, за - 116, против - 88, въздържали се - няма.
Заповядайте. От името на парламентарна група има думата народният представител Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, най-простият поглед върху залата показва, че няма двеста и повече души, колкото карти има. Моля Ви да се прегласува и този път да постановите гласуване на ръка и с преброяване (шум и реплики в блока на мнозинството), защото другото е да се подиграваме с българския народ. Той вижда, че залата е празна и вижда, че има 204 карти. Просто този народ, който гладува, не бива да се подиграваме с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
Имате думата, професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам да се успокоите и да не гоните евтини ефекти. Парламентът вече месеци наред, приемайки закони (шум и реплики в залата), работи със състав, който проявява интерес към обсъжданите закони.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ОПОЗИЦИЯТА: Да се провери кворумът на ръка!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Както няма 116 оттатък, няма 88 отсам, но хората са в сградата. Така че този, който води заседанието, има всички основания да уважава резултата, който се изписва на таблото така, както и преди час, и преди два, и вчера. (Шум и реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колеги, моля за тишина, моля за спокойствие! Знаете, предупредих да бъдат поканени всички депутати, предупредих да не се гласува с чужди карти. Поставяме началото на добра дисциплина, така че нека да продължим сега спокойно работата и пристъпване към гласуване...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Моля, процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля, запазете тишина, запазене спокойствие! Режим на гласуване на внесения законопроект, който досега беше обсъждан. Моля, предупреждавам, както в началото на заседанието: нека да бъдем добросъвестни, да не се гласува с чужди карти!
От общо гласували 183 народни представители, за - 120, против - 35, въздържали се - 28.
Приема се законопроектът на първо четене.
Има думата Иван Неврокопски.
ИВАН НЕВРОКОПСКИ (НС): Уважаеми колеги! Само преди няколко минути професор Стоилов ни учеше как трябва да лъжем българския народ с гласуването. Аз се обръщам към господин председателя: моля Ви, господин председателю, да спазите правилника! Видно е, че няма 120 души, които са гласували "за". Предлагам квесторите да затворят вратите и да се гласува с вдигане на ръка. В противен случай ще напуснем веднага залата в знак на протест. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Неврокопски, нарочно съкратих времето за гласуване, за да имат депутатите възможност да гласуват само с по една карта, а не с няколко.
Има думата народният представител Кирил Желев.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение Законопроектът за допълнение на Закона за държавния бюджет за 1996 г. да бъде обсъден и на второ четене. Моля това предложение да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата народният представител Венцеслав Димитров да изрази становище по това предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателствуващ, колеги! Аз мисля, че чисто и просто не можем да пристъпим към второ четене на законопроекта, тъй като на първо четене се направиха доста предложения за коригиране. Господин Божинов изнесе нови факти. Аз държа в комисията да се покани и господин Георги Николов или представители на Сметната палата. Господин Божинов да размножи онези документи, които той има, да се опита да ни убеди и да подготвим наистина законопроекта за второ четене така, че да бъде подобрен. В момента ние нямаме готовност да го обсъдим на второ четене, господин Желев, и вие много добре знаете.

Освен това отпадна основанието, че трябва непременно да приемем този закон. Докато Върховният съд гледа делото, мисля, че няма за какво да бързаме, така че господин Желев, моля Ви да оттеглите предложението си. Ние по изключение сме приемали веднага да преминем на второ четене, но когато няма направени предложения. Знаете, че бяха направени предложения по всички алинеи, по всички постановки в законопроекта. Дори и господин Бисер Славков се съгласи с някои неща. Знае, че оригиналният законопроект на правителството не устройва и самото правителство. Дайте възможност на второ четене да го видим. Сега отиваме на заседание и можем там да го гледаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Има направено процедурно предложение от господин Кирил Желев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Не можете да го подлагате на гласуване! Чакайте! (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля! Моля, чл. 72 от правилника дава такава възможност. Нека да поставим процедурното предложение на гласуване и след като видим какъв е резултатът, тогава ще решим.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (встрани от микрофоните): Има направени предложения, които са внесени в канцеларията! Не можете да гласувате такова предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля, колеги! Процедурно предложение е направено, което не може да не бъде гласувано. (Шум и реплики в залата) Моля ви! Моля!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин Железчев! Извинявайте! Вие не разбрахте какво аз казах. Казах, че са направени предложения тук на първо четене. Хората искат между първо и второ четене да използуват правото си на законодателна инициатива и да направят съобразно правилника предложения. Ние можем да преминем към второ четене, само ако няма такива желаещи. Такива желаещи аз Ви казах, че има, така че това процедурно предложение, направено от господин Желев, не може да бъде поставено на гласуване съгласно правилника. Хората ги лишават от правото на законодателна инициатива между първо и второ четене! Много просто! Мисля, че съм ясен! Така че, ако искате да продължим да работим, преминете към следващата точка от дневния ред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Димитров, разбрах много добре предложението Ви, но така или иначе правилникът ме задължава да поставя процедурното предложение на гласуване. Коя е гаранцията, че и други депутати не споделят Вашето становище? Така че, нека да поставим процедурното предложение на гласуване... (Шум и реплики в залата) Освен ако господин Кирил Желев не се е убедил и да оттегли своето предложение... Моля ви! (Шум и реплики в залата)
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз внимателно следих предложенията на народните представители, направени във всички изказвания. Бяха направени предложения да не се разглежда целият проект или да отпаднат отделни текстове. Това право на народните представители при обсъждането на законопроекта за второ четене не е отнето и те могат съвсем нормално да формулират тези предложения от трибуната и те да бъдат гласувани. Така че аз не оттеглям своето предложение и моля Ви да бъде поставено на гласуване. (Шум и реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Желев.
Режим на гласуване на процедурното предложение. (Силен шум и реплики) Моля ви, моля ви, колеги! Моля колегите да не гласуват с чужди карти!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Не можете да го поставите на гласуване, защото то не е включено в дневния ред! Ето, вижте дневния ред! Най-напред трябва да го вкарате в дневния ред! (Реплики от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: От общо гласували 162 народни представители, за - 116, против - 46, въздържали се - няма.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Преброй ги дали има 116!
ПРЕДСEДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Опровергайте резултата!
Думата има господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаеми колеги! Господин председателствуващ, Вие сте на път да превърнете абсурда в ежедневие в това Народно събрание. Какво е по-нормално?! Това абсурдно поведение, което налагате или елементарната логика и разум? Питам Ви аз кое е по-нормално - да лишите народните представители от възможността им между двете четения да изразят своята воля, своите виждания, да направят своите предложения, да ги дискутираме. И ги отхвърлете, ако искате, но така - да ги лишите от това тяхно конституционно право, е абсурд. Разберете! Един абсурд точно толкова голям, колкото е абсурдът преди малко от тази трибуна, когато уважаваният от мен професор Стоилов изрече: какво от това, че сме по-малко хора в тази зала?! Чувате ли Вие тази реплика от тази трибуна: много важно, че ние сме по-малко! Това е и вчера, и онзи ден, и по-онзи ден - гласуването ставаше с картите. Има ли по-голям абсурд от тази теза, изречена от тази трибуна?! Не е важно колко са народните представители - важно е колко карти са натиснати. Има ли по-голям абсурд така публично да бъде признато това безсрамие на народното представителство?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви.
По процедура думата има господин Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което каза господин Желев, че е слушал внимателно изказванията и че е преценил нещо си там, не значи, че всички тези, които са имали предложения, са ги изразили от тази трибуна, така че просто не може да се разчита на този факт, че той е слушал изказванията по време на дебатите. Откъде знае например той, след като аз не съм вземал думата, дали нямам предложения между първо и второ четене, така че не съм длъжен на първо четене да изразя отношението си по законопроекта и в никакъв случай не мога да бъда лишен от правото си да си направя предложенията си за второ четене. Затова, това, което става тук днес - това е абсурд, който не би трябвало да се повтаря. Много Ви моля, ако трябва да се прегласува и да се откажете от този вариант - на второ четене да се разглежда в момента законопроектът.
Господин Железчев, аз искам целият български народ да чуе, че Вие, представителят на БЗНС в момента правите услуга на Българската социалистическа партия в нарушаване на законите. (Шум на неодобрение от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Ботев, недейте да смесвате тези неща. Прочетете чл. 72 от правилника. Искам да Ви напомня, че това не е първия случай, когато се преминава към второ четене на законопроект в същото заседание. Това трябва да го знаете.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Да, но тогава нямаше предложения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Гоцев, за процедура имате думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, Вие вече взехте становище по един спорен въпрос. Правилникът изисква да слезете от председателствуването и да седнете на банките. Другият заместник-председател ще продължи. Нямате право да продължите да ръководите това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата Кристиян Кръстев за процедурно предложение.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаеми дами и господа народни представители, аз имам предложения за изменение на чл. 2 от проекта за закона, които са направени и те трябва да бъдат обсъдени. В противен случай, ако Вие не дадете възможност на законодателната инициатива на народния представител - това е нарушение на конституционните права на народния представител. Тези предложения сигурно са постъпили в канцеларията и най-малкото трябва да се проучи това дали е постъпило в канцеларията. В чл. 2 има две изменения, които трябва да се видят в канцеларията.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Да, но в текстовете нямат чл. 2!
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ: Параграф 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 - на § 1 имам предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Сашо Стоянов има думата за процедурно предложение.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, тъй като има народни представители, които са подготвили предложения, тези предложения трябва да бъдат внесени писмено по установения ред в Деловодството. Именно по тази причина аз Ви моля да дадете половин час служебна почивка, за да могат народните представители да направят по реда, който се изисква от правилника, своите писмени предложения. Нека комисията да ги разгледа и след този половин час почивка да бъдат докладвани, както изисква правилникът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Половин час почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме работата.
Господин Иван Куртев има думата.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В 14,02 ч. в Деловодството на Народното събрание е постъпило предложение по приетия на първо четене законопроект от народния представител Кристиян Кръстев с писмено предложение за изменение и допълнение на предложения законопроект. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание водещата комисия трябва да поднесе на Народното събрание в установения срок мотивиран доклад, в който да се съдържат, цитирам въпросната точка първа, направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях.
Ето защо смятам, че преди да се събере комисията да вземе становище по направеното вече поне, а аз предполагам, че има и други предложения освен това, е недопустимо нарушение на правилника да се иска гласуване в същото заседание на второ четене на този законопроект, поради което предлагам да преминем към обсъждането на точка втора от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, това е обичайната практика. Чл. 67 определя по изключение събирането на двете гласувания в едно заседание, без да обвързва това изключение с каквито и да било изисквания. Но аз ще поставя на гласуване предложението за преминаване към следващата точка, тоест за отлагане на гласуването на второ четене.
Моля, гласувайте.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Какво гласуваме сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението на господин Куртев да отложим приемането на второ четене, по което има вече решение на Народното събрание.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ако се отхвърли предложението му, какво правим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Припомням чл. 67, който определя особения ред, по изключение за гласуване в едно заседание първото и второто четене на един законопроект, без да обвързва това изключение с каквито и да било условия, което означава, че направените предложения ще се направят в залата по време на второто четене.
Резултатът от гласуването - от 164 гласували народни представители, за - 48, против - 108, въздържали се - 8.
Господин Венцеслав Димитров има думата по процедурен въпрос.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо председател, колеги! Аз мисля, че водещите заседанието както преди и след почивката направиха две много съществени грешки. И ще направя едно предложение, което ще спомогне тези грешки да не бъдат реализирани. Именно поради това че се внасят предложения непрекъснато, те трябва да бъдат обобщени и обсъдени в комисията. Пленарната зала не може да се превърне в комисия. Най-малкото, аз помолих господин Божинов и той даже се съгласи да ни предостави документите, които той има. Господин Божинов, ще ни ги предоставите ли? Да? Но ни трябва време и да ги прочетем. Ние или сме парламент, или сме корпус за бързо реагиране, госпожо Ананиева.
Затова правя формално предложение за прекратяване на днешното заседание. И, господин Желев, да вземем всички предложения и да ги обсъдим. Ако е някакво извънредно положение, положение на война, някой ни напада или някой стои на нашите граници и иска да влезе в София, аз разбирам да обсъдим и на първо, и на второ четене. Но аз не чух никакви доводи в подкрепа на това бързо реагиране от всички нас.
Аз мисля, че и господин Железчев преди почивката направи грешка, когато подложи на гласуване нещо, което не трябваше да се подлага на гласуване, и Вие. Сега правите грешка, когато подлагате на гласуване предложението на господин Куртев. Аз ви казах един път, че вие може да гласувате всичко. Днес е сряда, вие може да гласувате, че днес е вторник, даже и понеделник. Точно така е! Такива неща не може да подлагате на гласуване. Не бива да злоупотребявате с вашето мнозинство, госпожо Ананиева. Много Ви моля! Съгласете се да се прекратим днес заседанието и утре по живо, по здраво, да го продължим, а ние сега да продължим да работим в комисиите. Това, което правите, наистина е пълно пренебрежение към правата на народните представители, включително и на тези от мнозинството. Аз ви казах, действаме ли така, е безмислено да харчим маса народни пари за поддържане на Народно събрание. Съветниците на вашия генерален секретар или както искате, така го наричайте, да пишат закони, пращайте ги тук, два дена в годината са напълно достатъчни. Хората да си вървят по къщите и да работят каквото знаят. За какво трябва да седим тук, като е безмислено? Не се смейте, господин Денчев, точно така е. Злоупотребявате с правата си на мнозинство. Помислете малко и ще видите, че не сте прави.
Затова, госпожо Ананиева, аз Ви предлагам да прекратим днешното заседание. Иначе какво искате? Да правим непрекъснато предложения за отпадане на запетайки? Аз ви казвам, че взема закона и ще направя хиляда предложения в момента. По всяко предложение ще говоря пет минути. Това искате ли да го направя? Аз съм амбициозен човек, много добре знаете, ще го направя и ще ви проваля приемането на закона до 3 часа. Обещавам ви!
Затова ви предлагам по живо, по здраво да се разберем. И ние сме хора, и вие сте хора. Да прекратим дебатите. Ако искате да продължим с другата точка, да, но по тази точка да приключим за днес. Защо ни амбицирате? Ще отидем при президента, ще му кажем да ви бави 14 дена законопроекта и да ви го върне. И вашият министър-председател няма да може да внесе нов законопроект за актуализация на бюджета, докато този не види бял свят в "Държавен вестник". Защо ни амбицирате по този начин? Защо противопоставяте обществото една част на друга?
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Стига!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Какво стига? Не се ли чувате какво правите? - Че ви превръщат в една пионка. Господине, Вас също, както онзи не го познавах, така и Вас не Ви познавам. Може да дойдете да си пиете и ще влезете във вестниците, ще Ви напишат всички как се казвате. Имам достатъчно акъл и мисля, че имам доста повече от Вас. Когато Вие направите толкова предложения в тази пленарна зала, колкото аз съм направил, тогава ще ме репликирате от място! Разбрахте ли, господине? Защото виждам, че сте верен войник, пионка на партията, винтче и може да си вършите работата вкъщи, а тук си оставете картата някой да гласува вместо Вас. Някой, който наистина има...
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Стига, бе!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Стига! Аз ви казах какво ще направя - за всяка дума, за всяка запетайка ще правя предложение и ще го обосновавам по 5 минути. Има още 25 минути. Това ли искате? - Да правим циркове! Вие ги правите в момента.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (от място): Искаме по време на почивката в бюфета да не се сервира бира.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Кольо, не е така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви, отдавна изтече времето.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Изтече времето и затова моля да прекратите заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението да се прекрати заседанието. Моля, гласувайте.
От общо гласували 166 народни представители, за - 51, против - 101, въздържали се - 14.
Не се приема.
Господин Желев, моля Ви да започнете второто четене.


ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"Закон за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. (обн. ДВ, бр. 16 от 23 февруари 1996 г., изм. бр. 28 от 2 април 1996 г., бр. 46 от 29 май 1996 г.)."
Предложение на Комисията по бюджет и финанси: "Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.".
§ 1, текст на вносителя - Министерски съвет:
"§ 1. Създава се допълнителна разпоредба със следното съдържание:
"§ 1. Ал. 1. Всички вземания към юридически лица и еднолични търговци, представляващи приходи от доставка на природен газ по международни договори (спогодби), включително и по Ямбургската спогодба, по която страна е Република България, за периода на действието им, са държавни вземания. Тези вземания не могат да се прехвърлят и да служат за обезпечение, освен ако със закон не е предвидено друго.
Ал. 2. Извършените плащания към бюджета за държавните вземания по предходната алинея освобождават длъжника, а държавата не носи отговорност към трети лица за постъпилите в Републиканския бюджет суми.
Ал. 3. Сумите, определени в приходната част на съответните закони за държавния бюджет, произтичащи от доставка на природен газ, са определени точно по размер след предварително утвърдени разходи и не могат да бъдат намалявани, освен по ред, определен със закон."
Предложение на комисията за § 1:
"§ 1. Ал. 1. Всички вземания към юридически лица и еднолични търговци от продажби на природен газ по определени от Министерския съвет вътрешни цени, доставен по търговски договори, разрешени по съответния ред, както и по международни договори и спогодби, включително и по Ямбургската спогодба, за периода на действието им, по които страна е Република България, чрез овластения представител - "Булгаргаз" ЕАД, са държавни вземания. Тези вземания не могат да се прехвърлят и да служат за обезпечение, освен ако със закон е предвидено друго.
Ал. 2. Извършените плащания към бюджета за държавните вземания по предходната алинея освобождават длъжника, а държавата не носи отговорност към трети лица за постъпилите в Републиканския бюджет суми.
Ал. 3. Размерът на средствата, предвиден в приходната част на ежегодните закони за държавния бюджет, произтичащ от доставки на природен газ, е определен точно, след предварително утвърдени разходи и не може да бъде намаляван, освен по ред, определен със закон. Това се отнася и за предварително определените разходи за годината."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: § 2 е за преномериране. Имаме един единствен параграф.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Давам Ви думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Правя процедурно предложение, без още да правя фактически предложения по това, което прочете господин Желев.
Процедурата е следната - всички предложения от първо четене да бъдат докладвани като предложения за изменение, господин Желев. Предложенията от първо четене, имахте половин час почивка, да ги сумирате. Аз не чух никакви предложения от Вас по алтернативни текстове. Нормална процедура е председателят на комисията да сумира всички предложения и да ги докладва като алтернативни текстове, като текстове за отпадане, като текстове за изменение, като текстове за допълнение и т.н.
Аз прекрасно съзнавах, че времето на почивката беше малко да се прочете стенограмата и да се обобщят направените предложения. Но мисля, че една нормална парламентарна практика изисква точно това, господин Желев. Така че ще Ви помоля да направите тези предложения. Ако не можете да ги направите, аз апелирам към Вас да убедите Вашите твърдоглави приятели, че е крайно време да се спре обсъждането на законопроекта, защото нямаме материалите по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Кристиян Кръстев имаше предложение за отпадане, което може да се направи в залата, за ал. 2. Той накрая ще вземе становище.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Аз направих процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Най-напред се гледат предложенията за отпадане.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Най-напред се гледат предложенията, обобщени от комисията и направени тук, в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не в процедурата, когато са съединени двете четения. В правилника е казано "по изключение".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вижте, по правилника съединяване на двете четения по изключение се прави само, когато не са направени алтернативни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма такова изискване в правилника. Прочетете го. Просто четете правилника от миналото Народно събрание.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Госпожо Ананиева, в правилника пише, че народните представители имат право на предложения между първо и второ четене. Включително и на първо четене.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Когато са слети - нямат.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: А, бе Орсов, не разбра ли, че си некадърник с тази банка, дето ти я съсипаха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви, успокойте се.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И "Форд"-а ти взеха. Сега остава и мобифона да ти вземат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Кристиян Кръстев има думата, тъй като той обоснова предложение за отпадане на ал. 2.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, аз имам писмено предложение, което е внесено в канцеларията на Народното събрание. Бих искал да обоснова него, защото другото беше устно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Най-напред гледаме предложението за отпадане, но - по Ваш избор. Сложете си картата, ако обичате.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ: Тя ми се развали. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви, слушайте. Господин Кръстев е получил думата. Имате 5 минути за обосноваване на предложението. Ще гледам часовника на монитора.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Като разгледахме подробно проекта за изменение на Закона за бюджета на Република България, както и като изслушахме дебатите по повод на този закон, ясно се разбра, че този Закон за изменение на бюджета се приема по отделно правоотношение, по отделен договор, за да може да се повлияе върху сферата на частната икономика в България. По този начин отново се цели от правителството да бъде подтисната частната инициатива, отново се вижда стремежът да се фаворизира държавната индустрия, която, досега се видя, че е в основата на националната икономическа катастрофа. Отново стремежът е да се налива в буре без дъно, както и по този начин да се постави на колене частният бизнес.
Специално за изменението, което предлагам, то е продиктувано от необходимостта, тук господин заместник-министърът на финансите много добре говори, точно когато той започна да се изказва Българската телевизия изцяло отрази неговото изказване, но се твърди, че няма и цензура - добре, само че в неговото изказване беше визирано единствено кои са длъжниците, според изменението на този законопроект. А длъжниците по този законопроект са известни. Но в законопроекта не е ясно кой е бенифициентът по тези задължения, които се създават. Кой получава тези пари? И по този повод направих предложение за изменение в § 1, ал. 1, след думите "всички" да се добавят "държавни". И оттам нататък смисълът на текста придобива следното значение:
"Всички държавни вземания към юридически лица и еднолични търговци, представляващи приходи от доставки на природен газ по международни договори (спогодби), включително и по Ямбургската спогодба, по които страна е Република България, за периода на действието им, са държавни вземания. Тези вземания не могат да се прехвърлят и да служат за обезпечение, освен ако със закон не е предвидено друго."
Ето това е завършеният смисъл на това, което предлагам.



С изваждането от контекста на тази дума - "държавни", се създава правото на произвол в полза на правителството. И, както аз казах, вземанията от покупката на хляб също могат да бъдат обявени за държавни. И, както господин Венцеслав Димитров заяви - и за парно, и за ток - също могат да бъдат обявени за държавни вземания с някакъв закон, когато на някого от това правителство му скимне.
Затова аз настоявам да се изясни стриктно кой е бенефициентът по тези вземания. И по този начин е ясно, че държавните вземания от газ - те се обезпечават. А не, че всички вземания в страната се обявяват за държавни от газ. Ами, ако аз ви посоча един такъв пример - ако аз си взема една цистерничка и си докарам газ, примерно от Украйна, един тон и го продам на някого и това ли е държавно вземане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето, господин Кръстев.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ: Затова ще ви моля да гласуваме за изменение на текста така, както е предложено по писменото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, режим на гласуване. Предложението на господин Кръстев е в ал. 1 на параграф единствен, след думата "всички" да се вметне "държавни".
Моля, режим на гласуване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Процедура. Искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Едно по едно гласуваме и след това ще Ви дам думата по процедура. Най-напред ще гласуваме предложението на господин Кръстев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): По всяко предложение ли ще е така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, по всяко.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Най-напред трябва да се направят предложенията по всяка алинея и тогава да се гласуват. В момента пак грубо нарушавате правилника, госпожо Ананиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 151 народни представители, за - 34, против - 80, въздържали се - 37.
Не се приема.
Има думата по процедурен въпрос господин Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Госпожо председател, аз моля да обясните на народните представители по кой член от правилника и по кой ред в момента всяко предложение, което се прави, се гласува поотделно, а не се обобщават направените предложения и председателят на комисията да ги докладва и след това да се гласуват едно по едно. Ами, ако съвпадат? Ами, ако се допълват взаимно? Аз наистина не разбирам какво правим в тази зала в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Чакам други предложения.
Господин Димитров, давам Ви думата за предложение. Този законопроект има един-единствен текст. Можем спокойно да чуем всички предложения. Да ги приемем, да ги отхвърлим.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Имаме толкова текстове, колкото не можете да си представите, госпожо Ананиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Още осем часа имаме на разположение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Госпожо Ананиева, аз не знам, но мисля, че в момента... Не си слагам картата, държа я в ръката си, защото взимам отношение по начина, по който се води заседанието. Мисля, че това го няма в правилника - всяко предложение веднага, щом бъде направено, да бъде подложено на гласуване. Така че, госпожо Ананиева, Вие още веднъж, за сетен път, може би за четвърти пореден, нарушихте грубо правилника. Имайте предвид, че това не е персонално отношение към Вас. Както знаете, аз не спестих думите си и към заместник-председателя на Народното събрание, който е излъчен също така и от нашата парламентарна група. Но мисля, че по този начин не може да се процедира. Аз разбирам, че и по другия начин ще бъде много трудно на господин Желев или на Вас да обобщите предложенията, чисто и просто, защото те не са представени писмено и не можете да ги възпроизведете. Така ли е?
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Дай текст! Дай текст!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Кой настоява за текст? Ще му дам и текст. Текст няма да ви дам, а ще ви дам вербално изречение, думи. Текстът е нещо, което е написано. За съжаление, не ни дадохте възможност да сведем нашето предложение във формата на текст. Вярно е, че във формата на текст по-лесно се работи.
Тъй като съм провокиран с реплики от някои народни представители, че съм защитавал "Мултигруп", искам да изясня моята позиция още в самото начало на второ четене. (Неразбираеми реплики от блока на мнозинството)
Никога не съм имал нищо общо с "Мултигруп", докато това не е така за доста от народните представители от мнозинството. Ако някой може да си помисли, че по някакъв начин защитавам "Мултигруп", аз я защитавам в контекста на защитата на частния бизнес и в контекста на моето дълбоко убеждение, че правителството, което е излъчило парламентарната група на мнозинството, нито знае как, нито може да води тази държава в трудните времена на прехода към пазарна икономика. То може да върне обратно държавата в това, което беше преди държавното стопанство.
ИВО АТАНАСОВ (от място): И лошо ли беше?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ето, господин Атанасов изплю камъчето - "Лошо ли беше?". (Смях и весело оживление в залата) Едно камъче изплю и преди това - да върнем чл. 1.
Господин Атанасов, пътят назад е свободен. Всеки, който иска, може да го поеме. Но аз мисля, че пред нашата страна, пред нашия парламент има само един изход и той е - напред! И той е - напред, след като всички некадърници бъдат свалени от управлението, бъдат свалени от държавните лостове. И това бай Ангел го знае най-добре. Сигурно и господин Желев го знае най-добре. От тази гледна точка аз атакувам и този законопроект, като израз на невъзможността на правителството да ръководи държавата в условията на преход към пазарна икономика. Като на невъзможност на едно правителство да води държавата в условията на преход към демокрацията. Едно правителство, което приема закони по конкретни случаи, което е недопустимо. Което е автогол не само в неговата собствена врата, а във вратата на парламентарното мнозинство и на основната политическа сила, която стои вътре в това парламентарно мнозинство. Така наречената сега Българска социалистическа партия, но която изповядва стари отречени от историята комунистически ценности, за съжаление.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: По-бавно, по-бавно!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И бавно, и бързо, можете да си записвате.
Аз бих желал да направя едно сходно предложение с това на колегата Кръстев. По-скоро правя две предложения само в първа алинея.
След първото изречение да се подчертае изрично, че длъжник по тези вземания е "Булгаргаз" еднолично акционерно дружество. Това е първото предложение. Ако, госпожо Ананиева ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Записвам си.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Записвате първото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако ми позволите да пристъпя към второто предложение, ако не, за да се придържаме към някаква определена система, да гласуваме това първо предложение и да премина към второто. За да знам дали ще се приеме или не. Ето, аз оттук ще гласувам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението е в ал. 1 след първото изречение да се запише: "Длъжник по тези вземания е "Булгаргаз" ЕАД".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 153 народни представители, за - 37, против - 95, въздържали се - 21.
Не се приема предложението.
Има думата по процедурен въпрос госпожа Мариела Митева.


МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря ви, госпожо председател!
Предлагам Народното събрание да удължи времето за своето заседание до приключване на т. 1 от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля режим на гласуване. (Реплики от опозицията) Моля да гласувате процедурното предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Но моля ви да уточните - но не повече от един час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Но не повече от 16 часа. (Шум в залата) Много ви моля да си седнете на местата и да бъдете по-спокойни, да не се усложнява допълнително обстановката. И без това сме всички още в стресова ситуация от всичко. За да е ясно - по всички телефони на събранието в момента се раздават заплахи, но моля ви да запазите присъствие на духа.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 144 народни представители, за - 119, против - 25.
Приема се това предложение.
Второто предложение на господин Венцеслав Димитров. (Реплики от залата)
Възложила съм да се направи проверка по телефона за автора на заплахата по телефоните на заместник-председателите на събранието.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Правя още едно предложение, което е след текста на ал. 1, както е корекцията.
"Булгаргаз"-ЕАД е длъжен да привежда веднага след получаването на съответните суми като приход в държавния бюджет сумите, които е получил от юридическите лица". Тъй като има повторение го казвам пак:
"Булгаргаз"-ЕАД е длъжен да привежда веднага след получаването като приход в държавния бюджет сумите, които е получил от юридическите лица".
Вижте, имам предвид следното. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля спокойно господин Димитров да ни прочете предложението.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Спокойно, искам да си обоснова предложението. Мисля, че ще го приемете. Защо? Защото иначе ще се получи същото като заема с "Нефтохим". "Булгаргаз" получава суми, ако не го задължим веднага да приведе сумите в държавния бюджет, които е получил от газта, от потребителите се предполага, иначе ще стане така, както "Нефтохим" получи суми, достави нефт, разкара го и парите си ги прибра и потънаха в оборотните му средства.
Аз не знам, но мисля, че всеки, който мисли малко, ще подкрепи едно такова предложение, защото е резонно. Ако не го подкрепите, вие давате разрешение на "Булгаргаз" да се разпорежда за определен период от време с тези суми. Знаете какво става в условията на инфлация с налични пари, които се дават на едно държавно предприятие.
Първо, едно държавно предприятие може да започне да спекулира с тях, включително и на валутния пазар самостоятелно.
Второ, може да ги даде на някаква дисконтна финансова и така нататък къща.
Трето, най-просто може да ги вложи в някоя банка от приятелския кръг. Вярно, че една от банките я закриха, други фалираха, но все пак повечето останаха. Знаете, че банките сега са петимни и плачат някой да им даде ресурс. (Реплики от залата) Той си отиде човекът, вие я съсипахте, остави я тая банка, вижте другите. Гледайте да я спасите сега, защото хората ще пострадат. (Реплики от Ана Караиванова)
Госпожо Караиванова, ако искате направете ми реплика, с удоволствие ще ви отговоря, обаче от място не мога да разбера какво искате да кажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, че намалява времето.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, знам, че намалява времето.
Извънредно опасно е да се даде възможност на така наречените държавни предприятия, които знаете в чий интерес действат. Действат в интерес или на своите собствени директори, или на частни формирования на входа и изхода, които са тясно свързани с тях.
Много е опасно да дадете възможност, господин Славков, на такива формирования да работят с държавни пари, защото тук ние ги определихме тези вземания, тоест вие, като държавни пари. Те могат да вземат и лихви и после да се пазарят, да приведат парите без лихви. Могат да правят маса други магарии. Могат да дадат и фирмен кредит на някой срещу услуги под масата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви да прочете текста, защото не можах да го запиша.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Прочитам го пак. Ето тук бай Ангел Димов казва, че вече е професор, дано да е така, но бих желал и той да вземе отношение по този въпрос, а не да гласува като някой палячо тук, който е сложен само да натиска.
Текстът е следният: "Булгаргаз"-ЕАД е длъжен да привежда като приход в държавния бюджет веднага след получаването сумите, които е получил от юридически лица срещу доставката на природен газ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И точка.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, защото става дума по тази алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Дотук до точката. Моля да гласувате това предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Става дума след текста, който прочете господин Желев, да се гласува този текст. Защото все пак, колкото и да дадете възможност и от трети лица да се взимат парите, "Булгаргаз" е основният източник на приходи в бюджета. Нали така, господин Славков? Може да има и дебати по този член. Аз не знам, но бих желал да чуя мнението на господин Славков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие формулирахте предложението, чуха го всички, след точката всички разяснения. Моля да гласувате предложения текст.
От общо гласували 142 народни представители, за - 26, против - 88, въздържали се - 28.
Не се приема това предложение.
И доктор Иванов има думата.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което внесох писмено, след първо четене на този законопроект, тоест двете предложения, само едно от тях касае и мисля, че не е съвсем съществено, касае конкретно предложения текст от Министерския съвет, а именно в ал. 1 "вътрешни цени" да се замени с "фиксирани цени". Това би било по-точно.
Но второто предложение, което направих, е изключително сериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Извинявайте, първото е...
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Първото е в § 1, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Но в § 1 редакцията на Министерския съвет ли ?
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Но то го има и в предложението на комисията. Значи предлагате вместо "вътрешни" - "фиксирани".
Другото предложение.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Второто предложение бих искал да обясня малко по-широко и мисля, че е доста сериозно. То е свързано с материята вземания от "Булгаргаз" за доставки на природен газ, но не касае предмета, който разглеждахме днеска.
След като в Закона за държавния бюджет за тази година в § 14, ал. 7 на Министерския съвет се възлага да извърши безналично разчитане на дължимите задължения на "Булгаргаз" към държавата и задълженията на топлофикационните дружества със 100 на сто държавно и общинско участие за периода 1993-1995 г., възникна следният ефект: Топлофикация "София" АД - номинално най-големият длъжник на "Булгаргаз" за целия този период, дължащ около 10 милиарда лева към 31 декември 1992 г., беше осъден да плати държавна такса по издадените изпълнителни листове, а това е процедура, предвидена в миналогодишния бюджет, в размер на 186 милиона лева. Този въпрос е повдигнат на ниво бивш Комитет по енергетика, Министерство на финансите - господин Славков не знам дали познава конкретно въпроса, но становището на министър Костов е, че в ал. 3 на същия параграф се говори за освобождаване от държавни такси, но тълкуването на съдебните власти беше, че се освобождава ищецът или "Булгаргаз"...
Аз предлагам въпросната алинея, за която говоря, тъй като мисля, че е съвсем ясно каква тежест представляват 186 милиона лева ненужно заплатени държавни такси от топлофикационно дружество, което се намира в изключително тежко състояние - какво огромно бреме е това да се заплати тази сума с лихвите, които текат след февруари месец, след присъждането - сумата представлява 30 на сто от ремонтните дейности на дружеството, а това е най-голямото топлофикационно дружество в България.
И тук искам да обърна внимание на мнозинството, че въпросът е много остър, много сериозен и много социален. Независимо че може да се бърза процедурно да се уреждат нещата с "Мултигруп", този въпрос също трябва да бъде уреден тук, защото ако той не се уреди законодателно, съдебната власт ще си иска тези пари от топлофикационното дружество, което пък е в страхотен дефицит. И това, че вдигнаха цените почти три пъти за шест месеца на парното и от 850 на гигакалория вече е 2400 лв., аз мисля, че е много остър сигнал за парламента, за да реши този въпрос.
Мнозинството ще определи своето поведение, защото текста, който предлагам, решава въпроса, по който има единомислие от всички страни, но се изисква малко концентрация - не само вторачване в собствените проблеми и желания, но да се погледне малко държавнически на нещата.
Затова предлагам в § 14, ал. 7 да се добави следното изречение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ние говорим за § 1.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Аз говоря за поправки след първо четене - тогава е възможно да се предлагат най-различни поправки...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предметът на законопроекта е само един параграф.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Предметът на законопроекта е допълнение на Закона за държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не, материята е само един параграф. А вие предлагате промяна и на други параграфи? - Формулирайте предложението.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Формулирам предложението си за преходните и заключителните разпоредби, тъй като ние сме в процедура на разглеждане на изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет. Аз мисля, че това правим днес цял ден.
В § 14, ал. 7 предлагам да се добави следното изречение: "Топлофикационните дружества със 100 на сто държавно и общинско участие се освобождават от държавна такса в случаите на издадени изпълнителни листове по задължения към "Булгаргаз"-ЕАД за консумиран природен газ в периода 1993-1995 година".
Това касае съществуващата сега разпоредба, но уточнява, че топлофикационните дружества се освобождават от държавна такса. Въпросът е много голям и аз не знам защо господин Желев - председателят на Бюджетната комисия, напусна. Господин Денчев също познава въпроса от Комисията по енергетика. Смятам, че тази поправка е абсолютно нужна и доказала необходимостта си и ако я приемем, покрай всичко, което правихме днес, ще направим нещо полезно и разумно. Затова апелирам към цялата зала да приеме тази поправка и да коригираме малко недобре създадените текстове от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Може ли да прочетете текста без да обосновавате след това, за да чуят всички?
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Най-напред бих прочел съществущ текст в закона, защото предполагам, че хората не държат сега закона в ръцете си. Съществуващият текст на ал. 7 е: "Министерският съвет да извърши вътрешно безналично разчитане на дължимите задължения на "Булгаргаз"-ЕАД към държавата и задълженията на топлофикационните дружества със 100 на сто държавно и общинско участие към "Булгаргаз"-ЕАД за консумиран природен газ за периода 1993-1995 година". Това вече беше извършено и тези задължения един вид бяха опростени.
Но ако продължим в същия параграф, аз предлагам текста: "Топлофикационните дружества със 100 на сто държавно и общинско участие се освобождават от държавна такса в случаите на издадени изпълнителни листове по задължения към "Булгаргаз"-ЕАД за консумиран природен газ". Аз вече изясних хипотезите - може да има, но може и да няма изпълнителни листове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 141 народни представители, за - 24, против - 90, въздържали се - 27.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате втората поправка, внесена от доктор Иванов: в ал. 1 на допълнителната разпоредба на § 1 думата "вътрешни" да се замени с "фиксирани" - става дума за цени.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 139 народни представители, за - 22, против - 93, въздържали се - 24.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате § 1 и § 2, така както са предложени от Комисията по бюджет и финанси, тъй като § 2 засяга само преномериране - затова ги поставям на гласуване заедно, само § 1 е по същество.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 140 народни представители, за - 118, против - 19, въздържали се - 3, с което е приет Законът за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., внесен от Министерския съвет и на второ четене, окончателно.
Две съобщения: Комисията по устройството и дейността на държавните органи на заседанието, насрочено за 18 юли - четвъртък, се обсъди допълнително и проект за решение за насрочване на изборите за президент и вицепрезидент на Република България, внесен от господин Красимир Премянов. Междупрочем постъпи такъв проект, който разпределих на същата комисия, от страна на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, така че най-вероятно Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще се запознае и с двата проекта.
Комисията по националната сигурност ще проведе днес заседание в 15,30 ч. в зала 232 след проведената днес среща с министъра на вътрешните работи, заместник-председателите на Народното събрание и председателите на парламентарни групи, на която получихме определена информация. Беше препоръчано на Комисията по националната сигурност да се опита да подготви проект за становище или декларация по въпросите на тероризма във връзка с инцидента, станал през тази нощ.
Преди да закрия заседанието, искам да ви съобщя, че от преди един час по телефона в Народното събрание постъпват различни заплахи. Моля ви за пълно спокойствие, но все пак колегите спокойно да напуснат сградата на Народното събрание, за да може да се направят необходимите проверки.
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 15,05 ч.


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Железчев

СЕКРЕТАРИ:
Георги Георгиев

Яшо Минков