Председателствували: заместник-председателите Нора Ананиева и Юнал Лютфи
Секретари: Красимир Момчев и Станимир Калчевски

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание. В самото начало искам да ви запозная с постъпилия Указ N 244 на президента на републиката Желю Желев, който гласи:
"На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Тридесет и седмото Народно събрание на 4 юли 1996 г."
Издаден е в София на 16 юли и подпечатан с държавния печат. И както напоследък е обичайно, подписано е писмото - за директор на канцеларията Огнян Аврамов.
Във връзка с постъпилия вчера указ е издадено разпореждане, с което е възложено на Комисията по устройството и дейността на държавните органи да докладва пред народните представители Указ N 244 на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за допълнение на Закона за съдебната власт.
Съобщението за парламентарния контрол утре, петък:
Министър-председателят на Република България Жан Виденов ще отговори на актуални въпроси от народните представители: Едвин Сугарев, Калчо Чукаров, Васил Златаров, Васил Михайлов и Александър Божков.
Заместник-председателят на Министерския съвет и министър на икономическото развитие Румен Гечев ще отговори на актуални въпроси от народния представител Едвин Сугарев и на питане от народния представител Златимир Орсов.
Министърът на външните работи Георги Пирински ще отговори на актуален въпрос от народния представител Филип Димитров.
Министърът на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов ще отговори на актуални въпроси от народните представители: Николай Кисьов, Борислав Китов, Стоян Райчевски, Васил Калинов, Васил Дойков, Владимир Николов, Иван Глушков и Михаил Михайлов, и на питане от народните представители: Васил Златаров, Георги Пинчев, Атанас Железчев, Мехмед Бейтулла и Георги Захариев.
Министърът на промишлеността Любомир Дачев ще отговори на актуален въпрос от народната представителка Екатерина Михайлов и на питане от народния представител Стефан Стефанов.
Министърът на здравеопазването Мими Виткова ще отговори на актуални въпроси от народните представители: Орлин Драганов, Емил Капудалиев и Стефан Стефанов.
Министърът на отбраната Димитър Павлов ще отговори на актуални въпроси от народните представители Дянко Марков и Георги Дилков.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Румен Овчаров ще отговори на питане от народния представител Атанас Железчев.
Министърът на финансите Димитър Костов ще отговори на актуални въпроси от народните представители Муравей Радев и Георги Захариев и на питане от народния представител Фидел Косев.
На основание чл. 77, ал. 3 и чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане със 7 дни на отговори на актуални въпроси и питания от народни представители са поискали:
- министър-председателят на Република България Жан Виденов на актуалните въпроси от народните представители: Георги Дилков, Стоян Райчевски, Надежда Михайлова, Иван Костов, Владислав Костов, Спас Димитров и Васил Михайлов, и на питанията от народните представители Едвин Сугарев, Дянко Марков и Светослав Лучников;
- министърът на финансите Димитър Костов - на актуален въпрос от народния представител Муравей Радев;
- министърът на вътрешните работи Николай Добрев - на актуалните въпроси от народните представители Йордан Соколов и Георги Дилков;
- министърът на отбраната Димитър Павлов - на актуални въпроси от народния представител Васил Михайлов.
Ще се опитаме да вместим до края на тази сесия всички въпроси, защото поради извънредните обстоятелства миналата седмица се отмести парламентарният контрол и се натрупаха въпроси. Моля колегите да проявят разбиране по този въпрос.
Към днешния дневен ред едно предложение: на основание на чл. 40, ал. 5, правата, които дава правилникът, да започнем като първа и втора точка от дневния ред с проект за решение за разрешаване участието на кораби от военноморските сили на Република България в учението "Кооператив Партнър '96" в рамките на инициативата "Партньорство за мир" и проект за решение за разрешаване участието на български военнослужещи в многонационалното свързочно учение "Комбайнд Индевър '96" на територията на Федерална република Германия и Република Австрия.
Моля ви да гласувате тази промяна, това включване допълнително като първа и втора точка, което измества по-нататъшния дневен ред. Ще поставя на гласуване и във връзка с поетия вчера ангажимент предложението на господин Иван Неврокопски.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 177 народни представители, за - 144, против - 2, въздържали се - 31.
Господин Соколов, имате думата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашата парламентарна група е внесла проект за решение, скрепен с необходимия брой подписи съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване обстоятелствата във връзка с издаването на два броя N 60 от "Държавен вестник".
Наистина се е получила една скандална ситуация, безпрецедентна в повече от 100-годишната история на "Държавен вестник" - да бъдат издадени два броя под един и същ номер с различно съдържание. Това е въпрос, който засяга цялото Народно събрание и не е редно отделни парламентарни групи да се занимават и да изследват този въпрос. Още повече, че от разпореждането на председателя на Народното събрание, с което той прехвърля на вас да изпълнявате неговите правомощия по време на неговото отсъствие, с това разпореждане съвсем ограничително са посочени правомощията, които той ви прехвърля. И за моя изненада в изброяването не е споменато правомощието в § 6 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, т.е. вие да упражнявате неговите правомощия, които са му възложени с Конституцията и особено със Закона за "Държавен вестник".
Ето защо ще Ви моля да осъществите правото си по чл. 40, ал. 5, което току-що направихте по отношение на две други точки, и да внесете като предложение за точка трета, да кажем, от днешния дневен ред този проект за решение. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Аз имам яснота по ограничените си правомощия. Въпреки това вчера в края на заседанието съобщих, че съм възложила на комисия от компетентни лица от администрацията на Народното събрание да направи пълна проверка и те вчера започнаха работа. Срокът за резултатите от заключението на комисията е утре. Ще се запозная с тези резултати. Това го съобщавам само за сведение.
Поставям на гласуване предложението на господин Йордан Соколов за формиране на парламентарна Анкетна комисия по случая за разглеждане на този въпрос като т. 3 в днешния дневен ред.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 191 народни представители, за - 134, против - 14, въздържали се - 43.
Предложението е прието, с което т. 3 от днешния дневен ред става предложението за формиране на парламентарна анкетна комисия.
Моля да гласувате и предложението, направено от народния представител Иван Неврокопски, подкрепено от Парламентарната група на Народния съюз, като т. 1 от днешния дневен ред да се разгледа Законопроектът за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица, продължение.
Отменете гласуването, господин Неврокопски иска думата.
ИВАН НЕВРОКОПСКИ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вчера мотивът на господин Мулетаров, разбира се, това е така, беше, че законът е спрял да действува поради изтичане на неговия срок. Но вие знаете причините, за да се стигне до това нещо. Ние сме го внесли преди повече от една година в комисиите. Беше върнат един път. След това половин година и напоследък знаете много добре, че тук вече един месец в пленарната зала се разискваше и остана само да се гласува.
Сега аз предлагам, ако има добра воля от всички народни представители, ние можем да вземем едно решение - удължаваме с две години срока на закона и тогава нищо не пречи на измененията и допълненията. В противен случай ние погребваме целия закон.
И аз, госпожо председател, апелирам към Вас да подложите на гласуване това мое предложение, за да може да продължи законът да действува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението за включване на точката в днешния дневен ред като т. 1.
От общо гласували 187 народни представители, за - 77, против - 56, въздържали се - 54.
Не се приема това предложение.
По двата проекта за решение за разрешаване участието на български военнослужещи в учения има предложение да вземат участие от Министерството на отбраната генерал-лейтенант Захарин Илиев, първи заместник-началник на Генералния щаб, капитан първи ранг Никола Ялъмов и подполковник Бойко Симидчиев.
Моля да гласувате за участието на трите длъжностни лица в обсъждането на първа и втора точка от днешния дневен ред.
От общо гласували 156 народни представители, за - 138, против - 8, въздържали се - 10.
Приема се процедурното предложение.
Има думата господин Тошо Мухтанов да направи процедурно предложение.
ТОШО МУХТАНОВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз предлагам във връзка с проблема, който ще разглеждаме, да бъде допуснат в пленарната зала и заместник-министърът на отбраната Стоян Шатов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Тъй като първоначално беше даден другият списък, а господин Шатов е дошъл, моля да гласувате и за неговото допускане в пленарната зала за участие по първа и втора точка.
От общо гласували 137 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 12.
Прието е и това процедурно предложение.
Има думата господин Иван Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! През март 1993 г. Народното събрание ратифицира Договор за асоцииране между България и Европейския съюз. Той влезе в действие от 1 февруари 1995 г. За съжаление все още не е публикувана първата част, а именно политическият диалог и моля, госпожо председател, тъй като се разглеждат проблеми на "Държавен вестник", да се разпоредите да се публикува първата, политическата част от Договора за асоцииране между България и Европейския съюз. Искам да кажа, че първата, а именно политическата част, се състои само от 8 страници и не представлява затруднение да бъде публикувана.
Също така предлагам втората част, където се засягат различни квоти, числа и т.н., да бъде издадена в отделно книжно тяло с Ваше решение.
Искам да спомена още, че при посещението на министър-председателя на Кралство Испания Фелипе Гонсалес, бяха сключени редица споразумения, които ние ратифицирахме, които за съжаление не са публикувани. Моля да се разпоредите всички актове на Народното събрание да бъдат публикувани в "Държавен вестник", както повелява Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря, господин Будимов, но току-що чухте от председателя на собствената Ви парламентарна група, че нямам правомощия по отношение на "Държавен вестник". Така че ще изчакате идването на председателя на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ N 02.03-20 ЗА РАЗРЕШАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА КОРАБИ ОТ ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В УЧЕНИЕТО "КООПЕРАТИВ ПАРТНЪР`96" В РАМКИТЕ НА ИНИЦИАТИВАТА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР", внесен от Министерския съвет на 8 юли 1996 г.
Има думата господин Любен Петров да представи становището на Комисията по националната сигурност, която е водеща.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Становището на Комисията по националната сигурност е следното. Комисията по националната сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 10 юли 1996 г. Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по националната сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията, да разреши участието на корабите от Военноморските сили на Република България "Искър" (бордови N 31) и "Капитан-лейтенант Винаров" (бордови N 34) с щатното си въоръжение и личен състав в учението "Кооператив Партнър`96", което ще се проведе от 22 до 27 юли 1996 г. в румънски териториални води и в пристанище Констанца.
Становището на комисията беше прието на 10 юли 1996 г. с консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата господин Николай Камов да представи становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа проекта за решение и предлага на вашето внимание следното становище:
На основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да се разреши участието на корабите от Военноморските сили на Република България "Искър", бордови N 31 и "Капитан-лейтенант Винаров", бордови N 34 с щатното си въоръжение и личен състав в учението "Кооператив Партнър '96", което ще се проведе от 22 до 27 юли 1996 г. в румънски териториални води и в пристанище Констанца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Моля господин Любен Петров, който докладва становището на водещата комисия, да прочете проекторешението, след което да чуем има ли въпроси, изказвания по него. Аз също разполагам с текста.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители!
Проектът за решение за разрешаване участието на кораби от Военноморските сили на Република България в учението "Кооператив Партнър '96" в рамките на инициативата "Партньорство за мир".
Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България реши:
Разрешава участието на корабите от Военноморските сили на Република България "Искър", бордови N 31 и "Капитан-лейтенант Винаров", бордови N 34 с щатното си въоръжение и личен състав в учението ""Кооператив Партнър '96" , което ще се проведе от 22 до 27 юли 1996 г. в румънски териториални води и в пристанище Констанца.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли въпроси или изказвания? - Не виждам.
Моля да гласувате предложеното проекторешение.
От общо гласували 169 народни представители, за - 167, против - няма, въздържали се - 2.
Прието е решение за разрешаване участието на кораби от Военноморските сили на Република България в учението "Кооператив Партнър '96" в рамките на инициативата "Партньорство за мир".

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРСКИ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ В МНОГОНАЦИОНАЛНОТО СВЪРЗОЧНО УЧЕНИЕ "КОМБАЙНД ИНДЕВЪР '96" НА ТЕРИТОРИЯТА НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ И РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ.
Водеща е отново Комисията по национална сигурност.
Има думата господин Любен Петров.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Комисията по националната сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 10 юли 1996 г. Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията да разреши участието на 28 военнослужещи от Българската армия със свързочна техника без оръжие в многонационалното свързочно учение "Комбайнд Индевър '96", провеждано по линия на инициативата "Партньорство за мир" на територията на Федерална република Германия и Република Австрия за времето от 4 до 30 август 1996 г.
Становището на комисията беше прието на 10 юли 1996 г. с 12 гласували "за", без против и 2 гласували "въздържал се".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Николай Камов има думата за да съобщи становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа проекта за решение и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши участието на 28 военнослужещи от Българската армия със свързочна техника без оръжие в многонационалното учение "Комбайнд Индевър '96", провеждано по линия на инициативата "Партньорство за мир" на територията на Федерална република Германия и Република Австрия за времето от 4 до 30 август 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Моля да бъде прочетен проекта за решение.
Има думата господин Любен Петров.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Проект за решение за разрешаване участието на български военнослужещи в многонационалното свързочно учение "Комбайнд Индевър '96" на територията на Федерална република Германия и Република Австрия.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България реши:
Разрешава участието на 28 военнослужещи от Българската армия със свързочна техника без оръжие в многонационалното свързочно учение "Комбайнд Индевър '96" , провеждано по линия на инициативата "Партньорство за мир" на територията на Федерална република Германия и Република Австрия за времето от 4 до 30 август 1996 г.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Въпроси? - Господин Васил Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Длъжен съм да спомена, че в Комисията по национална сигурност се разгоря един спор, който съществува отдавна и то е във връзка с правомощията на изпълнителната власт, на Министерския съвет, да дава такива разрешения и съответно те да бъдат давани от Народното събрание по чл. 84, т. 11 на българската Конституция.
За какво става дума? Има тълкувание на Конституционния съд точно във връзка с чл. 84, т. 11, където е определено какво са български Въоръжени сили, които напускат страната и участват, да речем, в едно учение, и какво означава това "чужди войски". В този смисъл няколко пъти вече има спор, както и тук, в пленарна зала, за да се определи дали нашите правомощия включват разрешения, когато става дума за български Въоръжени сили, но не става дума за войскова част, която е без своето въоръжение. Молбата беше да се прецизират отговорностите. Това, че има свързочна техника дали означава, че става дума за Въоръжени сили по смисъла на тълкуванието, което е дадено от Конституционния съд или не, както това се отнася и за чужди войски на територията на Република България. Така че понякога - няколко пъти вече впрочем - Министерският съвет прехвърля отговорностите за едно такова решение на Народното събрание като според мен има пълното право да даде такова разрешение като Министерски съвет по чл. 105, а и използвайки другите правомощия на българската Конституция.
В случая участието е в едно - аз няма да го коментирам - изключително важно учение. То е на територията на страна-членка на НАТО и на територията на страна, която има своя неутралитет към този момент. Няма да коментираме това, което беше коментирано в Комисията по национална сигурност от нашите уважаеми гости за техническите, военнотехническите аспекти и аспектите на съгласуване на действията между страните, между армиите, между части от армиите на участничките в учението. Просто бих искал да използвам отново случая и да кажа, че Министерският съвет трябва по-внимателно да прецизира дали е необходимо да се даде съответното разрешение от Народното събрание по чл. 84, т. 11.
Твърдя, че много пъти Министерският съвет се презастрахова. Дали конкретния случай е такъв, аз не мога да коментирам, но ми се струва, че едно внимателно прочитане на тълкуванието на Конституционния съд може да даде отговор на въпросите, които тук бяха поставени и да спести време на Народното събрание, а иначе, разбира се, че вече предложено на нашето внимание това учение трябва да бъде разрешено и участието на нашите Въоръжени сили, разбира се, трябва да стане.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Други предложения, идеи и въпроси има ли? - Не виждам.
Моля да гласувате предложения проект за решение.
От общо гласували 166 народни представители, за - 166, против и въздържали се - няма.
С това с консенсус е прието решението за разрешаване участието на български военнослужещи в многонационалното свързочно учение "Комбайнд Индевър '96" на територията на Федерална република Германия и Република Австрия.


Пристъпваме към т. 3 от дневния ред, която беше включена днес. Това е предложението за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване обстоятелствата по отпечатването на два броя "Държавен вестник" с различно съдържание.
Господин Соколов, аз се опитах да направя чрез господин Куртев проучване дали има готовност за лицата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (от място): Нека да минат най-напред промените в съставите на комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има предложение да разместим т. 3 и т. 4, за да може да се спечели време, в което ръководствата на парламентарните групи да уточнят персоналния състав на анкетната комисия.
Моля да гласувате за това разместване.
Отменете гласуването! Господин Куртев има едно по-рационално предложение.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Тъй като очевидно в малкото време, което ще ни отнеме обсъждането и гласуването по промените в състава на комисиите, може би няма да има готовност всички парламентарни групи поименно да предложат представителите си за Временната анкетна комисия, аз предлагам тази точка - Временната анкетна комисия и нейният състав, независимо от поредността на дневния ред, да бъде първото, с което да се занимаем след почивката, така че да могат парламентарните групи да си подготвят състава на техните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тогава модифицирам предложението си - да отложим т. 3 за след почивката и да преминем към т. 4.
Моля да гласувате това предложение.
Моля ръководителите на парламентарните групи или представители, упълномощени от парламентарните групи, по време на почивката да се съберат и да уточнят персоналния състав.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 185 народни представители, за - 184, против - няма, въздържал се - 1.
Прието е това процедурно предложение.

Следващата точка от дневния ред е -
ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ.
Има думата за предложение г-н Стефан Гайтанджиев.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Налагат се промени в съставите на комисиите, главно в квотата на Парламентарната група на демократичната левица.
Предлагам да се докладват, както е досегашната практика, комисия по комисия и съответно предложението се гласува ан блок. Чета:

ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ

На основание чл. 17 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се извършват промени в съставите на някои постоянни комисии, както следва:
Първо, в Комисията по местно самоуправление, административно териториално устройство и регионална политика.
Избира за членове Ириней Георгиев Цветков и Красимир Петров Кръстанов.
Моля, госпожо председател, да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 139 народни представители, за - 132, против - няма, въздържали се - 7.
Прието e това попълване на състава на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Следващата комисия е Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
Предлагаме да се изберат за членове Димитър Колев Димитров и Любомир Тодоров Начев.
Моля, госпожо председател, да подложите на гласуване тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, режим на гласуване за попълване състава на Комисията по устройството и дейността на държавните органи с прочетените народни представители.
От общо гласували 150 народни представители, за - 124, против - 13, въздържали се - 13.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Следващото попълнение е в Комисията по национална сигурност.
Предлагаме да бъде избран за член Любомир Тодоров Начев.
Моля, госпожо председател, да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 158 народни представители, за - 119, против - 37, въздържали се - 2.
Прието е и това решение.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Следващото попълнение е в Комисията по земеделието и горите.
Предлагаме да бъде избран за член Красимир Петров Кръстанов.
Моля, госпожо председател, да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 138 народни представители, за - 118, против - 10, въздържали се - 10.
Прието е това решение.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Следващото предложение засяга Комисията по образование и наука.
Предлагаме да бъде избран за член Пенко Веселинов Гергански.
Моля, госпожо председател, да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 141 народни представители, за - 127, против - 3, въздържали се - 11.
Прието е решението за попълване състава на Комисията по наука и образование.

ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Следващото предложение е за Комисията по труда, социалните и демографските проблеми.
Предлагаме да бъде избрана за член Първолета Иванова Иванова.
Моля, госпожо председател, да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Режим на гласуване.
От общо гласували 143 народни представители, за - 126, против - 11, въздържали се - 6.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Следващото предложение е за Комисията по парламентарна етика.
Предлагаме да бъде избран за член Димитър Колев Димитров.
Моля, госпожо председател, да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Режим на гласуване за попълване състава на Комисията по парламентарна етика.
От общо гласували 142 народни представители, за - 128, против - 7, въздържали се - 7.
Прието е решението.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Следващото предложение е за Комисията по радио, телевизия и БТА.
Предлагаме да бъде избран за член Червенко Крумов Лазов.
Моля, госпожо председател, да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате.
От общо гласували 138 народни представители, за - 125, против - 9, въздържали се - 4.
Прието е решението за попълване на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: И последното предложение е за Комисията по културата.
Предлагаме да бъде освободен Червенко Крумов Лазов и да бъде избран Ириней Георгиев Цветков.
Моля, госпожо председател, да подложите едновременно на гласуване освобождаването и избирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля режим на гласуване за предложените промени в състава на Комисията по културата.
От общо гласували 135 народни представители, за - 126, против - няма, въздържали се - 9.
Приета е и последната промяна в състава на постоянните комисии.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА - продължение.

Има думата госпожа Клара Маринова да продължи докладването.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател!
Предлагам в началото процедурно да гласуваме в пленарната зала по време на приемането на закона на второ четене да присъстват генералните директори на Българското национално радио Вячеслав Тунев и изпълняващият длъжността генерален директор на Българската национална телевизия Иван Токаджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате това процедурно предложение.
От общо гласували 141 народни представители, за - 136, против - няма, въздържали се - 5.
Прието е предложението.
Моля да бъдат поканени господата за участие в работата на Народното събрание.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Уважаеми колеги! Продължаваме с чл. 63 - "Подчинение на общото гражданско законодателство".
"Чл. 63. Стопанската дейност на Българското национално радио и Българската национална телевизия се урежда от гражданското законодателство на страната, доколкото в този закон не е указано друго."
Това е предложението на комисията. Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от залата? - Не виждам.
Моля да гласувате чл. 63, както беше докладван, винаги със заглавието.
Възприета е формата на европейското законодателство, което озаглавява всеки отделен текст. Това е новост за нашата законодателна техника. Дано и по същността си този закон е европейски.
От общо гласували 125 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 9.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Следващият член е със заглавие "Договаряне на реклами".
Предварително искам да предупредя, че при преписването на закона в този член е допусната грешка.
"Чл. 64. Договарянето на реклами в програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия, включително в предавания, създадени от външни продуценти - пада текстът "или като копродукции", се извършва по реда на чл. 37, ал. 2 само със БНР, съответно БНТ."
В такъв случай текстът придобива следния вид:
"Чл. 64. Договарянето на реклами в програмите на БНР и БНТ, включително в предавания, създадени от външни продуценти, се извършва по реда на чл. 37, ал. 2 само с БНР, съответно БНТ."
Това е предложението на комисията. Други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Има ли други предложения? - Няма.
Който е съгласен с предложението на Комисията за радио, телевизия и БТА, моля да гласува заедно със заглавието.
Режим на гласуване.
От общо 122 гласували народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 6.
Текстът на чл. 64 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Раздел четвърти "Програмна дейност".
Заглавие - "Създаване и разпространение на програмите".
"Чл. 65. Ал. 1. Създаването и разпространението на радио- и телевизионни програми е основна дейност на Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Ал. 2. БНР и БНТ могат да бъдат продуценти на своите предавания или да възлагат създаването им на външни продуценти.
Ал. 3. Продуценти на информационни, икономически и политически предавания могат да бъдат само БНР и БНТ.
Ал. 4. Създаването на радиопредавания, студийни звукозаписи, филмови и телевизионни предавания от външни продуценти се извършва на конкурентни начала, чрез възлагане или с конкурс.
Ал. 5. Общото времетраене на предаванията, създадени от български външни продуценти, не може да бъде по-малко от 10 на сто от годишното програмно време на БНР, съответно БНТ, като се изключи времето на информационните и спортните предавания, рекламите, радио- и телевизионните игри и телетекст.
Ал. 6. Закупуването на готови предавания, както и възлагането създаването на предавания на външни продуценти става само срещу заплащане. Не се допуска БНР и БНТ да се разплащат чрез предоставяне на програмно време за реклами или по друг начин.
Ал. 7. БНР и БНТ могат да предоставят с договори разпространението на свои програми или части от тях на други организации."
Това са предложенията на комисията.


Други предложения, неприети от комисията.
На Евгений Михайлов:
Ал. 2 да добие следния вид:
"Ал. 2. Възлагане производството на отделни предавания на трети лица (делегирани продуценти) и копродукции са забранени. Изключение се допуска с изрично разрешение на съответния Управителен съвет за всеки отделен случай."
Ал. 3 да добие следния вид:
"Ал. 3. Разпоредбата на предходната алинея не се отнася за производството на филми, културни, детски и образователни предавания."
В ал. 5 да се включи горна граница 30 на сто.
Допълнително предложение, неприето от комисията, на Иван Гайтанджиев:
В ал. 5 да се включи горна граница 20 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря. Господин Евгений Михайлов тук ли е? Заповядайте, господин Михайлов, да обосновете Вашето предложение за промяна в ал. 2 на чл. 65.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги народни представители! Моето предложение е свързано с една ограничителна мярка, която обаче не трябва да касае производството на филми, културни, детски и образователни предавания. Но известно е, че много от проблемите в Българската национална телевизия възникват именно на базата на копродукции, когато се появяват трети лица преди наричани "делегирани продуценти", а сега "външни продуценти". И когато тези копродукции са с много неясен характер, много неясни условия, по този начин се понасят щети за Българска национална телевизия.
Именно затова предлагам в текста да е предвидено изключение за правенето на предавания, за реализирането на предавания от типа на копродукциите и това изключение да е: "реализацията на тези предавания да се разрешава от Управителния съвет и да се разглежда всеки отделен случай". За да може по този начин да има един контрол и да се знае, че не просто изтичат средствата навън, а телевизията наистина упражнява контрол върху този вид дейност.
Разбира се, добре дошли са всички продуценти, които не само искат да спечелят от предавания, примерно които са тип телевизионни състезания или тип хазартни предавания, но добре дошли ще бъдат всички копродуценти, всички външни продуценти, които искат да вложат средства за производство на филми, културни, детски и образователни предавания.
Затова предлагам да гласувате моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Михайлов.
Заповядайте, колега.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз правя предложение във връзка с ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Един момент. Нека първо да приключим с ал. 2 и след това, като стигнем до ал. 5, ще Ви дам думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По същия въпрос ли? Заповядайте.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Всъщност цялото предложение на Евгений Михайлов влиза в чл. 65. Освен това въпросът за възлагането и т.н. препраща към чл. 37, където се казва, че се сключва писмен договор. Така че всички тези неща са уредени в двата текста и няма никакво противоречие. Просто е казано по един или друг начин. Още повече, че господин Михайлов влага термина "делегиран продуцент", който ние сме изключили от текста на закона. Тоест, има продуценти - външни и вътрешни. Нямаме делегирани продуценти. И сме уточнили накрая в закона какво значи продуценти.
Така че предлагам, тъй като всичко от предложението на господин Михайлов влиза в текста на закона, да се приеме текстът, който е предложен от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Режим на гласуване. Подлагам предложения текст на господин Михайлов, който да бъде заместващ на текста на ал. 2 от чл. 65.
От общо гласували 140 народни представители, за - 27, против - 74, въздържали се - 39.
Текстът на господин Михайлов не се приема.
Господин Михайлов, имате думата да обосновете и промяната в ал. 3.
Заповядайте, господин Капудалиев. Процедурен въпрос ли имате?
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): За ал. 3 имам предложение за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.


ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Имам предложение по ал. 3 на чл. 65, която гласи: "Продуценти на информационни икономически и политически предавания могат да бъдат само Българското национално радио и Българската национална телевизия". Предлагам да отпадне думата "икономически".
В програмата на радиото и на телевизията много често се появяват външни, чужди на радиото и телевизията продуценти, в това число и небългарски, които биха искали да направят инвестиции в България, правейки непряка реклама. Неотдавна бяхме свидетели на неколкосерийно рекламиране на филмите на Тома Томов за "Боинг", които бяха не само продуцирани, но изцяло субсидирани от фирмата "Боинг". Това бяха едни добри филми. Жалко е, че ние не започнахме да произвеждаме "Боинг"...
Но ако за по-разумни неща утре се намерят фирми, които биха искали да влязат на българските пазари, те преди това биха искали да се самопредставят и биха искали да направят икономически предавания в най-добрия смисъл на тази дума - не търгашески и не гола реклама - икономически предавания, посветени на една или друга недотам добре развита страна от нашата бедна икономика и биха могли да добринесат по някакъв начин за добруването, както би казал един висок наш колега с мустаци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Имаме две предложения и най-напред подлагам на гласуване предложението на господин Капудалиев да отпадне думата "икономически" от ал. 3.
Моля да гласувате!
От общо гласували 126 народни представители, за - 10, против - 72, въздържали се - 44.
Предложението за отпадане на думата "икономически" от ал. 3 не се приема.
По ал. 3 господин Михайлов има предложение за алтернативен текст.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, преди малко, когато обосновавах предложението си по ал. 2, засегнах и въпроса по ал. 3, т.е. забраната специалният режим да не се отнася до производството на филми, културни, детски и образователни предавания, но тъй като не беше гласувана ал. 2, няма смисъл в момента да повтарям думите си. Явно вече въпросът е предрешен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Следователно Вие оттегляте предложението си?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Те вървят ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ан блок не може, тъй като се гласува алинея по алинея съгласно правилника.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Подложете го на гласуване, аз смятам, че съм го защитил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението за алтернативен текст, направено от народния представител Евгений Михайлов по ал. 3 на чл. 65.
Моля да гласувате!
От общо гласували 122 народни представители, за - 17, против - 65, въздържали се - 40.
Предложението не се приема.
Имате думата по ал. 4.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето предложение по ал. 4 е да отпаднат в текста думите "възлагане или с", като текстът ще добие вида: "Създаване на радиопредавания, студийни звукозаписи, филмови и телевизионни предавания от външни продуценти се извършва на конкурентни начала чрез конкурс". Отпадат думите "възлагане или с".
ГЕОРГИ АВРАМОВ (от място): Това е несериозно.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Аврамов, ще Ви моля да не ме репликирате. Несериозно е да се твърди, че можем да създадем някакви конкурентни условия без конкурс. Това е несериозно, господин Аврамов. Какви ще бъдат критериите при възлагането, които да определят конкурентните начала? - Не може да стане това. Чрез възлагане значи генералният директор на съответната медия да възложи на някого, така както намери за целесъобразно. Единствено конкуренцията може да бъде чрез конкурс. Конкурсът е една процедура, при която се отсяват n предложения и се взима най-доброто. Даже има и нещо друго: конкурсът предопределя вероятно една комисия и т.н. Аз мисля, че предложението е резонно и изключва възможности за други механизми, каквито предполага възлагането. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Аврамов, заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще помоля подкрепата и на Евгений Михайлов. Той знае за филмовите сценарии и т.н. В световната практика не се прави конкурс за даден сценарий. Или има достатъчно авторитетни режисьори и актьори, които не могат да бъдат подлагани на конкурс...
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Може, как да не може?
ГЕОРГИ АВРАМОВ: Евгений, нали виждаш. Не може да се прави конкурс за Копола или някой друг режисьор. Много добре се знае, че има сценарии, които се одобряват и не се прави конкурс за сценарий. Има режисьори, които са толкова известни и авторитетни, за които не може да се прави конкурс. Кой да се конкурира? Така че елементът на възлагане винаги го има. Дори много пъти телевизионни и филмови компании търсят дадени режисьори и актьори да им възложат. Затова не може да остане само думата конкурс. Това просто не е сериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Аврамов.
За реплика има думата господин Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Според мен също трябва да отпадне думата "възлагане" и да стане, че създаването на радиопредавания, студийни звукозаписи, филмови и телевизионни предавания от външни продуценти се извършва на конкурентни начала чрез конкурс.
Тук бих си позволил да напомня, че съществуваща практика в момента в българското кино е, когато се създават филми, първо има комисия към Националния филмов център. В тази комисия се подават заявките за сценарии, след което на базата на гласуване чрез един вид конкурс се класират сценариите, които могат да получат субсидия за производство, независимо от имената на режисьорите, които стоят зад тях. Порочна практика е да се възлагат филмите на определени имена, само защото те били известни имена или са направили нещо. Много са случаите, когато едни известни имена имат добри и лоши филми. И неслучайно в целия свят и най-вече в Америка, където филмопроизводството е на особено високо ниво, се правят годишни рейтинги и класации и много от известните имена, дори от хората, получили филмови "Оскари", когато направят един или два лоши филма, впоследствие отпадат и се класират далече-далече по-надолу в тези рейтинги и съответно не могат да получат доверието на продуцентите, които да вложат пари в тях.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Като е известен, нека спечели конкурса.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Така че всяко известно име, както и господин Карев подсказва от залата, за да докаже себе си, може да направи това в рамките на конкурса. Каква по-добра възможност за защита на своето име, когато можеш да защитиш един добър проект и в същото време да не проявиш високомерие само заради това, че си известно име.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми господин Аврамов, по Вашата логика излиза, че творец, който има име, предопределя на практика възлагането на някое радиопредаване, на филм, на звукозапис, телевизионни предавания и т.н., съгласно ал. 4. Тоест, съгласно Вашата логика никога не може да пробият млади творци, тъй като Вие на практика не им давате възможност, изключвате възможността те да участвуват в един конкурс. Логическата схема "или" аз Ви гарантирам, че дава възможност само да се отива на възлагане.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (от място): Че може да се възлага.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Ако оставите този текст в ал. 4, аз Ви гарантирам - и това нещо животът ще го покаже, - че ще се ходи само на възлагане, защото става дума за пари, става дума за заплащане. А ние, изключвайки възлагането и дефинирайки ясно и императивно формата на конкурс, изключваме всякакви възможности. Тук и господин Михайлов каза: какъв е проблемът един водещ творец да спечели конкурс? Няма проблем. Обаче предопределянето на едно водещо име предварително чрез възлагане да вземе съответния проект, аз мисля, че не е справедливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Чавдар Добрев.
ЧАВДАР ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Във връзка със същата ал. 4, струва ми се, че аргументът на господин Аврамов има основание. Но най-важното е човек да знае, че има разлика между сериозно игрално кино, да кажем, и подготовка на филм - това е един наистина друг процес, и примерно подготвяне на едно радиопредаване. Понеже аз съм работил в радиото, зная, че това е пълен нон сенс само чрез конкурс да се организира примерно едно обикновено радиопредаване. Радиопредаване или телевизионно предаване, ако аз съм в тази система, бих могъл да го поръчам във връзка с едно земетресение. Даже на място ще подготвям елементите на сценария. Дори имаше случаи в документалната студия, когато сценариите се изготвяха или в процеса, или след това. Тоест, ако човек е реалист, ако иска една система да функционира, трябва да допусне на конкурентни начала и двете възможности - чрез възлагане и чрез конкурс. Другото е просто една много благородна, много светла, но все пак абстракция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Евгений Михайлов за реплика към изказването на професор Добрев.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Добрев! Само ако си припомним световната практика в която и да е област, Вие виждате, че там, където има напредък, има високи постижения, нещата се постигат чрез конкуренция и чрез явяване на конкурс, квалификационни състезания или каквото и да е друго. Преди малко моят колега Крум Славов, който освен на парламентарна, е настроен вече и на спортна вълна благодарение на откриващата се тези дни олимпиада, напомни, че дори едно известно име като Карл Люис, който е многократен световен и олимпийски шампион, когато трябва да влезе в олимпийския отбор на Съединените щати, се явява на квалификационни състезания и ако не покрие съответните норми, той не влиза в този олимпийски отбор, независимо от това, че е много известно име. Когато в телевизията и в радиото има определени средства за реализация на предавания от външни продуценти, е много опасно да се използува принципът на възлагане и много по-добре е това да се прави на конкурентни начала. Защото Вие говорите за предавания в радиото, но тук специално в този член е споменато, че тези условия се изискват за външните автори, как се възлагат на външните автори нещата. А явно средствата за тези външни автори са ограничени, защото има и вътрешни автори. Значи вече и на външните автори ще даваме чрез възлагане и чрез субективното мнение на съответния началник!
Тогава моята реплика ще съдържа и едно процедурно предложение - да отпадне думата "външни", за да не се делят хората на хора, които гарантирано са в щата на радиото или в телевизията и поради тази причина те получават без конкурс, без възлагане, без конкуренция съответните предавания, а виждате ли, има друга порода хора, които са външни и тези хора да ги третираме отделно. Тогава трябва да изравним принципа за всички и да няма външни и вътрешни автори, да няма външни и вътрешни известни имена и всички да бъдат така добри да знаят, че за тази ограничена сума те трябва да вложат труд, умение, старание и на базата на конкуренция да докажат себе си, на базата на конкурентни начала и чрез конкурса. Или ако искате да остане възлагането, във всички случаи трябва да отпадне делението на външни и вътрешни автори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Благой Димитров за втора реплика.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин Добрев, Вие в момента споменахте един пример за репортаж. Тук не става дума за това - видите ли, някой отишъл и заснел земетресение. Не говорим за това. Ние говорим за създаване на радиопредавания, студийни звукозаписи, филмови и телевизионни предавания от външни продуценти. И няма смисъл по такъв йезуитски начин да се поднася тук в залата, видите ли, някакъв репортаж за земетресение някъде да участвува в конкурс. Просто това не е така. Защо заблуждавате народното представителство? Недейте да използувате това, че законът се гледа по един протяжен начин, в рамките на няколко месеца вероятно, и хората не могат да следят логиката на текстовете. Моля Ви се, недейте да злоупотребявате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Капудалиев.

ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Искам да вникнем, уважаеми колеги, уважаеми господин председателю, уважаема госпожо председател, в абсурда на термина "извършване на конкурс на конкурентни начала чрез възлагане". Какво значи "конкурентно начало чрез възлагане"? Къде е конкурентът, между кого?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Шуробаджанащината.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: А! В телевизията, заявявам го най-категорично и най-отговорно, възлагането беше: аз написвам сценарий и възлагам на колегата ми от съседното бюро да ми стане редактор. После той си пише сценария и ми възлага на мен аз да му стана редактор. Това беше редовната практика на Българската национална телевизия. Сега това ще се отнася до външните продуценти, които по същия начин ще си възлагат сами на себе си, едни на други. Къде е конкуренцията?
Освен това, щом става дума за филмови и телевизионни предавания, ами най-нормалното - явяването на актьорите на пробни снимки, е конкурс ни повече, ни по-малко. Независимо от това дали това е Марлон Брандо или някой неизвестен актьор, той се явява на пробни снимки, сиреч на конкурс. Там възлагане няма. Там има проверка във всеки божи ден. И затова именно актьорите по света всеки божи ден се подготвят, поддържат и във физическата си, и в психотехническата си форма, и в културната си форма, и в каквото щете.
Така че без конкурс добро изкуство няма да се направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Капудалиев.
Уважаеми колеги, има направени две процедурни предложения за две отпадания:
Първото е на господин Благой Димитров - от текста на ал. 4 на чл. 65 да отпаднат думите "възлагане или със".
Подлагам първо това на гласуване. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 146 народни представители, за - 33, против - 65, въздържали се - 48.
Предложението не се приема.
Евгений Михайлов направи второ предложение - да отпадне от същия текст на ал. 4 от чл. 65 думата "външни". Моля, режим на гласуване за отпадане на думата "външни".
От общо гласували 132 народни представители, за - 14, против - 90, въздържали се - 28.
Предложението за отпадане на думата "външни" не се приема.
Текстът на ал. 4 остава така, както е предложен от комисията.
Моля да се гласува текстът, предложен от Комисията по радиото, телевизията и БТА.
От общо гласували 123 народни представители, за - 118, против - 1, въздържали се - 4.
Текстът на ал. 4 на чл. 65 е приет.
По ал. 5 има предложение на народния представител Иван Гайтанджиев. Господин Гайтанджиев го няма. Въпреки това аз ще ви прочета неговото предложение: "В ал. 5 да се включи горна граница 30 на сто".
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Не, 30 на сто е на Евгений Михайлов, 20 на сто е на Гайтанджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Един момент. Тук е записано: "В ал. 5 да се включи горна граница 30 на сто" - на Иван Гайтанджиев.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Не, не, господин Лютфи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, в ал. 5 да се включи горна граница 20 на сто, но не пише кой е предложил това.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Значи на господин Михайлов предложенията бяха свързани с ал. 2, 3 и 5. Предложението на господин Михайлов за ал. 5 е да се включи горна граница 30 на сто, а на господин Гайтанджиев - в ал. 5 да се включи горна граница 20 на сто.
Искам да обърна само внимание, че 10 на сто е общо взето приетата граница в европейското законодателство и във всички европейски документи. Затова комисията се ориентира към тази долна граница - 10 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Десет на сто. Госпожо председател, искам да Ви кажа, че в текста, даден на Председателството, това не е записано.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Да, може би е пропуснато. Прощавайте. Не е по наша вина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: При отпечатването вероятно.
Тогава подлагам на гласуване двете предложения.
Първо на народния представител Евгений Михайлов - за ал. 5 горната граница да бъде 30 на сто. Моля, режим на гласуване.
За предложението по текста на ал. 5, направено от господин Евгений Михайлов, са гласували: за - 7, против - 76, въздържали се - 39.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Гайтанджиев, който отсъствува, за най-малко 20 на сто.
Един момент. Прекратете, моля, гласуването! Заповядайте, имате думата, господин Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, много опасно е да се слага горна граница - 20 или 30 на сто. Аз не съм правил предложение за 30 на сто горна граница. Философията на нашите предложения беше за това да има гарантирани проценти за Българска национална телевизия и Българско национално радио, които да са във всички случаи повече от 50%. В същото време трябва да има възможност за външни продуценти да участват в тези предавания, в тези програми като имат долна граница, значи не по-малко от 10 на сто да се дава от програмата на външни продуценти. Слагането на горна граница, примерно 20 на сто означава, че Българска национална телевизия - ще я дам като пример - ще бъде обречена на банкрут, защото средствата, които са необходими за нейните програми и са отделени от Републиканския бюджет, могат да не стигат и Българска национална телевизия да е принудена да ползва външни продуценти, които финансират своите предавания и ги предлагат като готов продукт на Българска национална телевизия. В момента, в който обаче се сложи горна граница - до 20% това означава, че 80% от програмата трябва да се покриват със средства от бюджета. И вече чрез закон ще е абсолютно изключено външни продуценти, които дават свои средства, които влагат пари в културни, в детски, в образователни, във филмови предавания, в игрални филми да не могат да го правят това нещо, защото законът ще им забранява. И тогава хем телевизията няма да може да произвежда програми, хем и външните продуценти ще са възпрепятствани от закона. Затова въобще трябва да отпадне горната граница, за да може да има един гарантиран минимум, който да създава конкурентната среда за производство на такива предавания от външни продуценти и в същото време да няма горна граница.
Е, да, но в момента вие ще подложите на гласуване предложението на господин Иван Гайтанджиев горната граница да е 20%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Много благодаря на господин Евгений Михайлов, че всъщност защити текста, изработен от комисията, така че, уважаеми колеги, аз ви предлагам да преминем към гласуване на текста, предложен от колегата Гайтанджиев, въпреки че отсъства. Нека да видим волята на народните представители, но след като и господин Михайлов подкрепи текста, предложен от комисията мисля, че е повече от ясно как ще се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Независимо от това аз съм длъжен да спазя правилника. Нека да свършим с гласуването на предложението, направено писмено и надлежно правилника. Подлагам на гласуване текста, предложен от народния представител Иван Гайтанджиев, а именно в ал. 5 да се включи: "горна граница - 20%". Моля, гласувайте!
От общо гласували 123 народни представители, за - 4, против - 60, въздържали се - 59.
Предложението отпада.
Господин Благой Димитров има предложение. Имате думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Моето предложение е в ал. 5 да отпадне в края на изречението: "и телетекст".
Аз все пак, уважаеми господин председателю, искам с няколко думи да обясня на залата за какво става дума, защото преди няколко заседания направих несполучливи опити, обаче не бях разбран. Сега, за съжаление текстовете, които в момента се предоставят, са правени от хора, компановани са, на които се е налагало аз да обяснявам що е телетекст. Аз ще ви моля все пак този път да чуете за какво става дума.
Разберете, уважаеми колеги, общото времетраене не включва телетекст. Телетекст означава, че независимо какво върви като предаване, като програма, като информация, комплектният телевизионен сигнал в паралел във времето се уплътнява с някакъв вид друга буквено-текстова информация, тоест адитивно телетекст не може да включи, така както е записано, общото времетраене. Аз не знам дали се разбира. Пречи. И е смешно. От технологична гледна точка е смехотворно да има: "и телетекст".
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА (от място): Но от финансова - не е смехотворно.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Има логика. Тук въобще не се намесват финансите. Общото времетраене вие го изключвате, уважаема госпожо Маринова, вие го изключвате. Напротив, това което казвате, трябва да го включите. Вие казвате, че го изключвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Обърнете се към народните представители.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз имам предвид, че госпожа Маринова е в течение и като председател на комисията аз бих я помолил да ме подкрепи. Технологична безумица е в момента да изключим телетекст.
Уважаеми колеги, аз ви умолявам, за да няма такива безумия в ал. 5 в текста просто да изчезне "и телетекст".
А що се отнася до чисто финансовата страна на въпроса - тук няма просто никаква връзка. Даже, напротив, ако изключим телетекста, тогава също е безмислено. Значи, трябва просто да отпадне: "и телетекст". Това е, уважаеми господин председателю, моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбрах Ви.
Господин Чавдар Добрев има думата. Заповядайте.
ЧАВДАР ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На мен ми се струва, че който може да го разбере обратното, да го обоснове, но въпрос на недоглеждаме в процеса на работата е, че е останал телетекстът. Струва ми се, че аргументите на господин Благой Димитров са абсолютно основателни. Естествено е да отпаднат тези думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие подкрепяте предложението на господин Благой Димитров.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване от текста на ал. 5 на чл. 65 да отпаднат думите "и телетекст". Моля, гласувайте.
От общо гласували 132 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 7.
От текста на ал. 5 на чл. 65 отпадат думите "и телетекст".
Предложение за други изменения и отпадания в ал. 6 и ал. 7 няма. Аз предлагам да гласуваме текста на целия чл. 65 така както е предложен от комисията. Моля, гласувайте!
От общо гласували 127 народни представители, за - 126, против - няма, въздържал се - 1.
Член 65 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Цели на програмите
Чл. 66. Ал. 1. Програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия трябва:
1. да изразяват и отстояват общонационалните цели и интереси, да утвърждават общочовешките ценности, да издигат културното и образователното равнище, както и информираността на населението;
2. да отчитат интересите и потребностите на всички български граждани и обществени групи;
3. да отразяват обективно многообразието на мнения на различните политически, културни, научни, художествено-творчески, религиозни възгледи в обществото и да допринасят за свободното формиране на общественото мнение;
4. да подпомагат националната култура в цялото й многообразие и богатство.
Ал. 2. Програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия не бива да служат едностранно на която и да е политическа или обществена сила".
Това е предложението на комисията. Други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 66?
Народният представител Крум Славов има думата.
КРУМ СЛАВОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, тук действително няма направени писмени предложения, но в препоръките, които получихме макар и със закъснение от чуждестранните експерти имаше една препоръка. Тя не е нещо особено, радикално, но да се упомене и развлекателния характер на телевизионните и радиопрограми. Това е нещо, което безусловно се приема. Не знам дали има възможност редакционно в някои от алинеите да се вмъкне и думата "развлечение" или "развлекателен характер" като израз. Това чисто редакционно дали може да стане аз не знам. Но ако е възможно, аз го предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата председателят на комисията.


ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря на господин Славов. Аз бих подкрепила неговото предложение с готов текст към първа точка:
"1. да изразяват и отстояват общонационалните цели и интереси, да утвърждават общочовешките ценности, да издигат културното и образователното равнище, както и информираността на населението, да му осигуряват възможности за развлечение;".
Предлагам с тази редакционна поправка да подложите на гласуване чл. 66, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Проф. Чавдар Добрев има думата.
ЧАВДАР ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Да му осигуряват възможности за развлечение - струва ми се, че текстът не е прецизиран. Все пак това е закон. Може би има някаква логика в предложението на господин Славов, но трябва да го кажем по-точно.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Синхронизирано е с текстове от Европейските закони.
ЧАВДАР ДОБРЕВ: Сигурно. Но на български да осигуряваш възможности за развлечение... Не смятам, че е най-удачната форма. Може би трябва да се запише нещо от рода на това да се издига културното и образователното равнище, да се осигуряват предавания с развлекателен характер. Някак си по по-друг начин да бъде казано. Това развлечение на населението някак си не върви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагате ли нещо конкретно?
ЧАВДАР ДОБРЕВ: Да издигат културното и образователното равнище, да осигуряват предавания с развлекателен характер. Това все пак е нещо, което е приемливо езиково, а пък и съдържателно.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Господин Добрев, дали не е възможно да прочетете изречението, с което започва чл. 66: "Програмите на БНР и БНТ трябва: да осигуряват предавания с развлекателен характер." Програмите не могат да осигуряват. Може би програмите трябва да включват предавания с развлекателен характер.
Предлагам след "образователното равнище" да се запише текст: "да включват предавания с развлекателен характер".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, подлагам на гласуване добавката в т. 1 на ал. 1 на чл. 66, а именно: "да включват предавания с развлекателен характер".
От общо гласували 118 народни представители, за - 92, против - 10, въздържали се - 16.
Допълнението към текста на чл. 66 е прието.
Подлагам на гласуване текстът на чл. 66 така, както е предложен от комисията и с допълнението, направено към т. 1.
Моля да ми се даде извадка за кворума, с който е започнало заседанието тази сутрин.
От общо гласували 124 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 4.
Чл. 66 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Достъп до ефира на политически дейци и държавни служители.
Чл. 67. Ал. 1. Политически дейци и държавни служители участвуват в това си качество в програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия в рамките на редовните предавания, когато бъдат поканени за това.
Ал. 2. БНР и БНТ са длъжни да предоставят безплатно при поискване програмно време на президента на републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя за обръщения към гражданите на Република България, а също и на техните официални говорители за съобщения.
Ал. 3. Изявления до 5 минути два пъти месечно по реда на предходната алинея могат да правят и упълномощени представители на парламентарно представените партии и коалиции.
Ал. 4. Програмно време по ал. 2 и ал. 3 не може да бъде преотстъпвано.
Ал. 5. Пряко отразяване на парламентарните дебати се извършва, ако има решение за това на Народното събрание.
Ал. 6. По искане на Българската православна църква БНБ и БНТ й предоставят време за обръщения и предаване на значими религиозни празници. На останалите религиозни общности се предоставя програмно време за обръщения към вярващи във връзка с техни религиозни празници, определени по реда на чл. 173, ал. 3 от Кодекса на труда.
Ал. 7. Отговорност за формата и съдържанието на изявленията, направени по реда на този член, носят лицата, органите или организациите, които са получили достъп до ефира."
Това са предложенията на комисията.
Други предложения, неполучили мнозинство в комисията:
На Благой Димитров - в ал. 3 думите "два пъти месечно" да се заменят с думите "веднъж седмично".
На Георги Аврамов - ал. 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Маринова.
Господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми госпожи и господа народни представители, Великото Народно събрание наред с Конституцията прие и Временния статут. Временният статут на практика представлява един обществен договор, който регламентираше ефирното време и в момента, до приемането на този закон, регламентира ефирното време на парламентарно представените политически сили.
Това, което е предложено в момента от мнозинството в смисъла на ал. 3, представлява орязване на възможностите на парламентарно представените политически сили за ефирно време. Аз бих охарактеризирал това предложение като една пълзяща реставрация на Българската социалистическа партия във връзка с нейните домогвания до националните електронни масмедии.



Наред с текста на ал. 3, забележете - "Министър-председателят, председателят на Народното събрание и президента имат право на ефирно време при поискване". Тоест там не се лимитира програмното време. Следователно Българската социалистическа партия в смисъла на ал. 2 и на ал. 3 получава нелимитирано ефирно време за изяви. Тя получава ефирно време както чрез председателя на Народното събрание, така и чрез министъ-председателя. И в същото време ал. 3 дава възможност допълнително за ефирно време.
Наред с това, че вие допуснахте вече в приети текстове Националният съвет за радио и телевизия да бъде на бюджет, Националната телевизия и Националното радио да бъдат на бюджет. Нали това, което европейските експерти ви казаха многократно, че не може да бъде. Наред с това, че чрез Закона за концесиите вие налагате отново на частните медии по някакъв начин едно домогване от страна на правителството, в момента вие искате чрез ал. 3 да орежете възможностите на парламентарно представените политически сили за ефирно време.
Именно в тази връзка, уважаеми господин председателю, аз предлагам думите "два пъти месечно" да бъдат заменени с думите "веднъж седмично". Тоест парламентарно представените политически сили да могат поне веднъж в седмицата да имат право на ефирно време - на изразяване на декларации, становища и т.н. Ако това не се приеме, аз отново...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времете Ви изтече.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Свършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Идеята Ви е ясна.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Свършвайки, искам да обърна внимание на българската общественост за пълзящата реставрация, която Българската социалистическа партия, бивша комунистическа партия налага над националните масмедии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Крум Славов. След това господин Евгений Михайлов.
КРУМ СЛАВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Отново искам да припомня препоръки, които получихме при консултациите с експертите от Съвета на Европа и американските експерти.
В тези съвети изпъква основно тяхно виждане, че лицата, които по ал. 2 на така предложения текст имат възможността по всяко време да се обърнат по Националната телевизия към обществеността, другите техни евентуални конкуренти, особено в навечерието на предизборни кампании, ще бъдат ощетени.
Всички знаем, че една кампания започва далеч преди официално законово определения срок. Така че настоящите било президент, да кажем, председател на Народното събрание или министър-председател, в зависимост от вида на изборите могат да бъдат в една много по-благоприятна обстановка, отколкото бъдещите евентуално новоизбрани такива лица.
В този смисъл препоръката е, ако се предоставя някакво време на президент, на председател на Народното събрание и министър-председател, по същия начин абсолютно адекватно да бъде и времето, предоставено на политическите сили, които са парламентарно представени, така че да има една равнопоставеност. Ако няма да бъде възможно това, в такъв случай просто ще се появи нещо, което всеки може да се размисли, за да разбере, че се появяват едни, най-малко казано, неетични моменти в тези текстове, които ние залагаме.
Моето предложение е да има възможност - това е чисто редакционно в текста на ал. 3, тъй като не мога да подготвя в момента някакъв текст и не съм имал тази възможност, вслушвайки се в препоръките, да подготвя адекватен на ал. 2 текст - предлагам "два пъти" да стане "осем пъти месечно" или думата "месечно" да се замени с думата "седмично". Тоест имам две предложения. Бих искал да бъдат подложени на гласуване.
В ал. 3 изявления до 5 минути "два пъти месечно" да стане "осем пъти месечно". Ако това не бъде възприето, думата "месечно" да се замени с думата "седмично".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за реплика господин Иван Куртев. След това ще дам думата на господин Михайлов и на господин Аврамов.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ползвам се от правото на реплика към господин Крум Славов. Същевременно репликирам и преди това говорилия господин Благой Димитров, защото и двамата, когато правят предложенията си, имат предвид днешния министър-председател и днешния председател на Народното събрание. А те много скоро, много скоро, защото скоро ще има предсрочни избори, нито единият ще бъде министър-председател, нито другият председател на Народното събрание. И тогава точно партията, която сега иска да наложи този ограничителен закон за изяви по медиите на политическите сили, ще страда от закона, който самата тя е приела. И точно тогава представителите на днешната опозиция, от които ще бъде и министър-председателят, и председателят на Народното събрание, ще имат възможност за много повече изяви, отколкото представителите на бившата комунистическа партия. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
Има думата за дуплика господин Славов.
КРУМ СЛАВОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. В никакъв случай не изхождам от сегашната ситуация. Въпросът е принципен. Без значение кои ще бъдат държавните ангажирани лица на тези, да не ги споменаваме пак, постове, просто нещата трябва да бъдат наясно. Избори ще има в България, надявам се съвсем регулярни и нормални. В края на краищата, аз изцяло се подписвам под това, което е казал вторият президент на Съединените щати Адамс - че страна, в която няма ежегодно избори, не е демократична страна. Това е мисъл от преди близо два века. Така че съвсем нямам предвид сегашната обстановка, сегашното разположение на политическите сили. В законите ние трябва да залагаме неща, които да прозвучат принципно и да бъдат за десетилетия напред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Михайлов, заповядайте. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Моето изказване донякъде се облекчава от направените преди малко изказвания, реплики и дуплики. И точно в името на това да правим едни трайни закони, които да не репресират тези, които са представени в малцинство в парламента, и да може и Българската социалистическа, бивша комунистическа партия да се възползва след месеци от правото си за изява от националния ефир, аз предлагам да отпаднат думите "два пъти месечно", като ал. 3 добие следния вид:
"Ал. 3. Изявления до пет минути по реда на предходната алинея могат да правят и упълномощени представители на парламентарно представените партии и коалиции."
По този начин ние ще спазим и волята на нашите колеги от Великото Народно събрание, които правейки временния статут, бяха заложили тази демократична мярка. И до този момент практиката показва, че с много малки изключения парламентарно представените партии и коалиции не са злоупотребявали с това си право на изява. Не се появяват всяка вечер по националния екран. И без да има специално ограничение за поява два пъти или четири пъти, или осем пъти месечно, общо взето в тези разумни граници се движат техните изяви. Още повече, че независимо коя партия е на власт - дали тя е в мнозинство или в малцинство, прекаляването с тези права е за нейна сметка и хората вече не са слепи и глухи у нас. Хората изградиха едни трайни и демократични навици. Българските зрители могат сами да направят своята преценка и да дадат своето отношение към тези, които злоупотребяват със своите права за честа поява на националния ефир.

Още повече това ми предложение е свързано с ал. 2, която не само дава право без ограничение на времето, когато поиска, винаги да се изказва председателят на Народното събрание, министър-председателят и президентът, но също така също такова право без ограничение и пак при поискване дава и на техните официални говорители, което вече многократно увеличава това преимущество на управляващите, което означава, че хем министър-председателят, хем неговият говорител биха могли да излизат, когато пожелаят, в неограничено време.
До този момент все пак се спазваше практика, че президентът или министър-председателят, или председателят на Народното събрание имат тези права, когато те не могат да ги използват или не желаят да ги използват, делегират това свое право на своите говорители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Михайлов, времето изтече.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Пет минути имам време, господин председател, когато правя изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: До две минути.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Ти не си вносител.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Аз съм в момента вносител на предложение за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: До две минути за отпадане. По правилник е така.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Освен това съм вносител и на един от проектозаконите, госпожо Маринова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, ако сте към приключване на Вашата мисъл.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Добре, благодаря Ви.
Точно затова, за да няма дискриминационно отношение между управляващи и опозиция, която и да е тя, по което и да е време, аз правя своето процедурно предложение за отпадане на ограничението и за отпадането на "два пъти месечно".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Господин Аврамов има думата.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, искам да оспоря твърдението на господин Славов за препоръка на европейски и американски експерти. Искам да кажа, че в нито един закон в нито една европейска държава нямат право политическите партии на изявления по телевизията. (Реплики от Крум Славов)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, господин Славов!
ГЕОРГИ АВРАМОВ: Това беше във Временния статут, когато кръглата маса...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: До две минути, господин Аврамов.
ГЕОРГИ АВРАМОВ: Все пак да кажа.
Когато наистина тогава цялата власт беше в една партия все още, за СДС и за опозицията имаше нужда за изява по телевизията. Но вече с този закон се гарантира правото на всички мнения. Погледнете по-горните точки и алинеите - законът задължава да бъдат представени всички мнения.
Освен това декларациите на политическите партии вече нямат това значение и те стават все по-смешни и несериозни. Те нито информират, нито нищо. След като е гарантирано всички политически сили и богато обществено мнение да бъде представено на екрана, няма нужда от това право за политическите партии.
А още повече, че тук отново има едно предимство, което не е демократично, само за парламентарните сили.
Така че моето предложение е ал. 3 да отпадне и да остане правото, което е конституционно, на президента, на министър-председателя и на председателя на Народното събрание. Политическите сили са представени в отделните предавания и в другите форми на изяви по телевизия, радио и преса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие обосновахте Вашето предложение за отпадане на ал. 3.
За реплика господин Крум Славов.
КРУМ СЛАВОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, уважаеми господин Аврамов! Когато цитираме все пак..., разполагаме всички с тези документи от срещите с експертите, нали така, и те казват, че действително в Западна Европа политиците нямат такъв лесен достъп до медиите, но в Централна и Източна Европа положението е близко до нашето.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (от място): Кажете какво е.
КРУМ СЛАВОВ: Близо до нашето - за правото на политическите сили да излизат, да имат изявления техни представители по телевизията.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (от място): Не е вярно това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви, без диалози.
КРУМ СЛАВОВ: Значи някой ни е излъгал тук преди един месец.
Текстът е: "По този въпрос проектът изхожда от досегашната практика, фиксирана във Временния статут, и политическите сили са тези, които трябва да се произнесат дали са необходими някакви промени. Действително в Западна Европа политиците нямат такъв лесен достъп до медиите, но в Централна и Източна Европа положението е близо до нашето." Тоест, нещата не могат да се мерят с еднакъв аршин какво е във Франция, Германия или Англия, и какво е тук - в Чехия, Словения и Хърватско. Нали така?
Така че моята реплика е в този смисъл. Нещата трябва да се премислят. Иначе аз ще предложа да отпаднат втора и трета алинеи. Никой няма да има достъп, освен ако го поканят в "Новини" и "Отзвук". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Евгений Михайлов има думата.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Аврамов! Моля ви от тази трибуна да не заблуждавате народното представителство. Моля ви от тази трибуна да не изричате поне неистини. Вие много добре знаете, че има текстове в законодателствата на страните от Централна и Източна Европа и много добре знаете, че в Закона за радио и телевизия в Полша съществуват такива текстове, включително и за достъп до ефир на профсъюзите.
Затова ви моля да не злоупотребявате с парламентарните микрофони.
Когато се говори за Западна Европа, естествено, че там могат да не съществуват такива разпоредби, тъй като, уважаеми колеги, единствено може би в България съществува уникалната ситуация, в която има монопол на Българска национална телевизия и Българско национално радио, като единствени национални радио- и телевизионни станции с покриване на цялата територия на страната. Във всяка една западноевропейска страна, в много от страните на Централна и Източна Европа съществуват частни национални радио- и телевизионни организации. И естествено е, че политиците имат възможност за изява. Те са търсени за изява от конкурентни канали, от конкурентни радио- и телевизионни станции.
Затова е абсолютно безмислено ние в момента да приемаме чл. 67, ал. 1, в който казваме, че по закон "Политически дейци и държавни служители участват в това си качество в програмите на БНР и БНТ в рамките на редовните предавания, когато бъдат поканени за това".
Значи законът трябва да ти позволи ти да участваш в такова предаване. Това е абсолютно безмислен текст, но никой не говори за това. А в същото време се ограничава правото в монополната телевизия и в монополното радио да имат право на изява представените в парламента политически сили. Това означава, че спокойно може да им се затвори устата, въобще няма да имат право да говорят и което говори министър-председателят, което говори президентът, което говори председателят на Народното събрание, това е меродавно и никой няма право на друго мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Михайлов, двете минути изтекоха.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Ако у нас имаше конкурентни телевизии и радио, ако у нас нямаше този монопол върху националната телевизия и радио, аз мога да разбера едни подобни предложения. Но в тази ситуация, когато има монопол, когато отгоре на всичко Министерският съвет, изпълнителната власт, държи ключа за разрешение на радио- и телевизионни частни организации чрез Закона за концесиите, това е абсурд. Вие създавате текст, с който наистина се узурпира властта в националните медии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Думата има господин Благой Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Аз искам да докажа чрез репликата си, цитирайки текста от доклада, за това, че господин Аврамов говори от парламентарната трибуна неистини. Цитирам т. 8 от доклада на експертите към Парламентарната комисия по радиото, телевизията и БТА във връзка с обсъждането на законопроекта.
Американският консултант д-р Уимър, господин Аврамов, смята, че ограниченията до 5 минути два пъти месечно, предвидени по чл. 67, ал. 3 от проекта, би трябвало да важат и за лицата по ал. 2, тоест президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание и техните официални говорители. Нататък господин Уимър заявява: "Иначе може да се стигне до злоупотреби с тази привилегия в предизборни периоди". Край на цитата.
Така че не си позволявайте да говорите неистини, уважаеми господин Аврамов, от високата парламентарна трибуна. А аз Ви съветвам да четете докладите на експертите.
Ал. 2 и ал. 3 са свързани и трябва или да се приеме моето компромисно предложение, или да изменим ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Един момент, господин Чавдар Добрев. След дупликата ще Ви дам думата, за да може да прикючи цикълът.
Заповядайте, имате думата за дуплика.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Бях обвинен тук от много хора, че говоря неистини, но аз не видях аргументи или факти, с които те да кажат, че говоря неистини. Вярно е, че в полския закон е дадено право на Профсъюз "Солидарност", но това беше в ранния период на Полша, когато "Солидарност" беше 10 милиона. Сега "Солидарност" остана една малка част. Така че това беше с времето си. Ние правим закон не през 1990 г., или 1991 г., когато беше временният статут, а 1996 г. Тук става въпрос наистина, че ние сме вече в една все още, наистина, детска възраст на демокрацията, но това е остатък от ранния стадий на революционност, когато се превземаше телевизията.
Мисля, че на всички е ясно безсмислието на тези политически декларации и заявления. И ако направите едно социологическо проучване ще видите колко ставаме смешни с тези изявления по телевизията всички ние. Те не носят нищо на нито една политическа сила. А още по-малко на зрители и слушатели.
Затова аз предлагам да се обединим да отпадне правото на изявления на политическите партии и коалиции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Добрев, имате думата за изказване.
ЧАВДАР ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз все пак бих искал да защитя гласуването в нашата комисия. Струва ми се, че с изключение на господин Аврамов, голямата част гласуваха именно за ал. 3. Значи има промяна в позицията. Защо ние гласуваме, обаче, за ал. 3?
Ние гласувахме за ал. 3, първо, за регламентиране на изказванията на представителите на парламентарно представените партии и коалиции до два пъти месечно, тъй като в случая защитаваме не само интересите на политическата сила и тяхната, да кажем в случая агресивност, ако това е всеки ден, или през ден. Но защитаваме и слуха на човека, който гледа телевизия, а и зрението му. Тоест, ние вземаме една норма, една базисна норма, която е реалистична, която предпазва от агресии и, бих казал, от активен натиск върху обществеността. Това е едното.
От друга страна, ние живеем в България, ние живеем на Балканите, живеем в ситуация на преход и всяко щастие може да се подмени и с нещастие. Всяко усещане за успех утре може да се превърне в реален неуспех. И струва ми се, че всеки глас на това общество и особено парламентарно представен глас, трябва в едни много трудни, не само в радостни мигове, да има право на публичност, тъй като това е гаранция за плурализма, гаранция на демократичността. И това бяха съображенията ни когато с решаващо болшинство приехме ал. 3.
И затова аз в този случай съм традиционалист и защитавам предложения текст на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Преминаваме към гласуване на постъпилите предложения за отпадания и промени на отделни думи и цифри в ал. 3 на чл. 67. Подлагам ги на гласуване по реда на тяхното постъпване. Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Благой Димитров в ал. 3 думите "два пъти месечно" да се заменят с думите "веднъж седмично".
От общо гласували 140 народни представители, за - 25, против - 87, въздържали се - 28.
Предложението на народния представител Благой Димитров не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Крум Славов. Всъщност те са две предложения.
Подлагам на гласуване първото предложение за изменение в текста на ал. 3 на чл. 67, а именно "изявления до 5 минути 8 пъти месечно". Моля режим на гласуване.
От общо гласували 130 народни представители, за - 15, против - 96, въздържали се - 19.
Подлагам на гласуване второто предложение на народния представител Крум Славов, а именно в ал. 3 на чл. 67 "изявление по 5 минути два пъти седмично". Моля режим на гласуване.
От общо гласували 128 народни представители, за - 17, против - 75, въздържали се - 36.
И това предложение на господин Крум Славов не се приема.

Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Евгений Михайлов, а именно: текстът на ал. 3 на чл. 67 да изглежда така: "Изявления до пет минути по реда на предходната алинея могат да правят и упълномощени представители на парламентарно представените партии и коалиции".
Моля да гласувате.
От общо гласували 123 народни представители, за - 9, против - 78, въздържали се - 36.
Не се приема това предложение.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Процедура във връзка с това гласуване.
Уважаеми господин председател, моля Ви да подложите на прегласуване току-що гласуваното предложение и да поканите народните представители, които участват в гласуването, в залата, защото е срамно по един такъв текст, който де факто ограничава правата на българската опизиция - в момента и за в бъдеще, която и да е тя, в залата да се гласува с повече от 10 карти от един и същ народен представител. Затова Ви моля да подложите на прегласуване, като преди това поканите народните представители в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Моля всички народни представители да заповядат в залата. Моля квесторите да поканят народните представители да заемат своите места в пленарната зала.
Подлагам на прегласуване предложението, направено за изменение на ал. 3 на чл. 67, от народния представител Евгений Михайлов.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 120 народни представители, за - 1, против - 104, въздържали се - 15.
Предложението на господин Евгений Михайлов не се приема.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, остро протестирам срещу поведението на парламентарното мнозинство. В залата присъстват 52 народни представители, които гласуват със 120 карти! Ние, уважаеми господа от левицата, не участваме в гласуването. Ние не участваме в гласуването и не сме гласували с повече от една карта! Ние въобще не участваме в това гласуване! И е срамно, когато в залата сте 52 души, когато се подлага на прегласуване един текст, вие да гласувате отново със 120 карти! Това е резил за българския парламент! Засрамете се! (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Благой Димитров има думата за процедура. Много моля да се спазва правилникът и никой да не гласува с повече от една карта.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, моето процедурно предложение е да се прекрати работата по текста на Законопроекта за радиото и телевизията, защото в момента от Парламентарната група на Българската социалистическа партия средно гласуват с две карти и половина на човек. Това е срамно.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ЛЕВИЦАТА: Няма такава парламентарна група.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Добре, извинявайте: от Парламентарната група на Българската комунистическа партия тогава. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Направено е процедурно предложение да бъде прекратена работата по обсъждането на Законопроекта за радиото и телевизията на второ четене. Моля да гласувате!
От общо гласували 120 народни представители, за - 2, против - 109, въздържали се - 9.
Не се приема това предложение.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Аврамов ал. 3 да отпадне. Моля, гласувайте!
От общо гласували 122 народни представители, за - 3, против - 72, въздържали се - 47.
Предложението на господин Аврамов за отпадане на ал. 3 не се приема.
За процедура думата има господин Михайлов.

ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да не се гласува целият текст, докато в залата наистина не присъствуват толкова депутати, колкото карти гласуват на електронното табло. Още повече е срамно това, че Парламентарната група на Демократичната левица учи на този порочен навик и депутати, които вчера се заклеха да изпълняват Конституцията и да служат в интерес на народа, който ги е избрал тук. Срамно е, че хора, които са с един ден стаж в Народното събрание, гласуват с 5 и 6 карти. Чудесен урок давате вие на народните представители! Браво на вас! (Шум в блока на Демократичната левица)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Михайлов, направете тогава предложение за проверка на кворума.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Понеже аз казах в началото на своето изказване да се провери дали толкова представители, колкото се изписват на светлинното табло, гласуват, правя и официално предложение за проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Михайлов, по правилник проверка на кворума се прави след почивката. (Шум в залата)
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Господин председател, Вие сте в пълните си права, когато с очите си виждате, че в залата няма народни представители, които да съответствуват на броя на изписаното на таблото количество карти, да проверите кворума или да не признаете гласуването, или да прекъснете заседанието. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правилникът не ми позволява това. В правилника е записано, че проверката на кворума се прави преди почивка и се отчита по електронен път. Друг начин няма.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили искаме половин час почивка. (Шум в блока на Демократичната левица)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Правя обратно предложение. Трябва да се довърши гласуването по този член, след което ние би трябвало да вземем редовната си почивка. Правя обаче процедурно предложение това, което гласувахме преди за конституирането на Временна анкетна комисия по издаването на "Държавен вестник", да мине преди почивката. Или с други думи, след като гласуваме целия състав на този член, да изберем комисията и след това да дадем почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Гайтанджиев, формулирайте Вашето процедурно предложение.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Предлагам първо да се догласува текстът, на който сме в момента, до окончателното завършване на члена, след което да изберем комисия и ръководство по проблемите на издаването на "Държавен вестник", след което да дадем редовна почивка и да продължим с работата по закона. (Шум и реплики в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Противно предложение на това на господин Гайтанджиев. Неговото предложение е съставът на анкетната комисия да се гласува сега.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (от място): След като се гласува този текст.
ИВАН КУРТЕВ: Именно. Ние вече сме гласували кога да бъде, още повече, че в момента част от депутатите от Комисията по националната сигурност са ангажирани по изготвянето на декларация във връзка със събитията от предишния ден. Затова нека да дадем възможност на всички депутати да участвуват в заседанието при гласуването на състава на анкетната комисия и това да стане така, както решихме предварително - след почивката като първо наше действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съгласно правилника подлагам на гласуване текста и веднага след това ще дам почивка, както поиска представителят на СДС Благой Димитров.
Подлагам на гласуване текста на чл. 67 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 119 народни представители, за - 118, против - няма, въздържал се - 1.
Член 67 е приет.
Уважаеми колеги, преди да дам почивка от 30 минути, поискана от представителя на СДС, давам и редовната почивка от половин час, тъй като предстои среща на Председателския съвет с министъра на вътрешните работи.
Един час почивка. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме заседанието. Уважаеми колеги, известно ви е, че вчера Комисията по националната сигурност, след като получи поръчение със съгласие от ръководствата на всички парламентарни групи, работи по един проект за декларация на Народното събрание на Република България. Днес току-що приключи срещата на заместник-председателите на събранието и председателите на парламентарните групи с господин Николай Добрев - министъра на вътрешните работи, който ни информира за развитието не на ситуацията, по-скоро на проучването, на разследването по инцидента в центъра на София - в подлеза на Националния дворец на културата. Договорихме се да ви предложим още сега да включим в дневния ред преди решението, което ни предстои да вземем за временната анкетна комисия, декларация на Народното събрание на Република България.
Моля ви да гласувате това предложение, което ви правим от името на ръководството на Народното събрание и председателите на всички парламентарни групи.
От общо гласували 151 народни представители, за - 151.
Моля председателят на Комисията по националната сигурност господин Любен Петров, който води списъка на вносителите от всички парламентарни групи, да ни запознае с проекта.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители!

"ПРОЕКТ НА ДЕКЛАРАЦИЯ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Народното събрание на Република България изразява дълбока тревога от наглия терористичен акт, извършен на 17 юли 1996 година в центъра на София - в подлеза на Националния дворец на културата. Този акт е открито предизвикателство към обществения ред и сигурността на гражданите.
Ние, народните представители от Тридесет и седмото Народно събрание, решително осъждаме това брутално престъпление, което по една случайност не причини човешки жертви.
Настояваме компетентните органи в изпълнителната и съдебната власт да предприемат най-решителни мерки за разкриване и наказване на извършителите и за недопускане на подобни терористични действия в бъдеще.

18 юли 1996 година"

Следват подписите на народни представители от всички парламентарни групи в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не виждам никакви допълнителни бележки. Предложена е декларацията с консенсус от Комисията по национална сигурност. Моля да я гласувате като акт на Народното събрание.
От общо гласували 185 народни представители, за - 183, против - няма, въздържали се - 2.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Няма "въздържали се"!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Отменете гласуването! Още един път гласуване, тъй като се твърди, че двамата "въздържали се" е грешна индикация на апаратите. Заличете гласуването и още един път, за да бъде всичко коректно. Повторно гласуване, прегласуване по технически причини.
От общо гласували 201 народни представители, за - 201. (Ръкопляскания)
Благодаря ви. Декларацията ще бъде изпратена незабавно на Българска телеграфна агенция и на всички средства за масова информация.

Давам думата на господин Стефан Гайтанджиев... Няма го и господин Соколов.
Ще ви запозная с проекторешението, което е съгласувано между парламентарните групи, тъй като разполагам с текста:
"На основание чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание избира Временна анкетна комисия за изясняване обстоятелствата по отпечатване на два броя "Държавен вестник" с различно съдържание със срок на дейност един месец.
Определя броя на членовете на 15 народни представители.
Избира за членове: Борис Янев Стоянов, Лилян Йосифов Сираков, Кольо Петков Келерджиев, Георги Владимиров Юруков, Калин Николов Димитров, Наташа Кирилова Тачева - за председател, Червенко Крумов Лазов, Добромир Филипов Тодоров, Надежда Николова Михайлова - за заместник-председател, Иван Запрянов Глушков, Спас Симеонов Димитров, Дако Нейков Михайлов, Веселин Методиев Петров - за заместник-председател, Стоян Трифонов Проданов и Сейхан Касим Садък."
Има ли допълнителни предложения, бележки?
Моля да гласувате предложения проект за решение.
Отменете гласуването. Има думата народният представител Александър Божков.

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, нямам никакви възражения по предложението за комисията. Единственото ми възражение е по срока за работата на комисията. Тук не става въпрос за някакво обемно разследване, което трябва да обхване цялата страна. Става въпрос за конкретен случай. Една седмица е даже предостатъчна за работа. Има да се питат няколко души и да се разбере как са станали нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие предлагате вместо един месец, срокът да бъде една седмица.
Господин Стефан Савов по същия въпрос има думата.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам от името на Народен съюз да подкрепя предложението на господин Божков, предложението на СДС. Действително, че срокът, който той е предложил, е достатъчен, но още повече, че предстои ваканция. Случаят е, бих казал, доста обикновен, прост. Тук няма да се разпитват толкова много свидетели, а трябва да се говори с главния редактор на "Държавен вестник". Трябва да се говори може би и със секретарката на господин Сендов и т.н., така че достатъчно време има до ваканцията, до 31 юли 1996 г., за да излезе тази комисия със свое становище.
Ще напомня пак думите на един от основателите на Демократическата партия и голям българин - Петко Рачов Славейков, който в типичния си стил беше казал, че всяка комисия се разкомисвала. Той е измислил тази дума - разкомисвала. И особено, ако й дадете един месец, тя съвсем ще се разпаше.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По направеното предложение всъщност спорен е само срокът за действие на комисията.
Предложено е вместо първоначалният вариант от един месец, да бъде една седмица. Това е единият вариант.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Аз се отказвам от моето предложение. Аз подкрепям предложението на господин Савов - до края на месеца...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения?
Господин Чавдар Добрев има думата.
ЧАВДАР ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На мен ми се струва, че разумни бяха изказванията на господин Савов и на господин Божков. Аз предлагам срокът на действие да бъде до края на месеца. Това е обозрим срок, за да бъде приключена работата. Иначе ние ще я затлачим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Съгласни ли са вносителите? Още повече, че на 26 юли 1996 г. си идва акад. Сендов и е добре и той да бъде, когато ще са готови резултатите от работата на комисията.
Поставям на гласуване най-напред предложението, което е различно от внесения проект - заключението от работата на комисията да бъде готово до края на месец юли. Моля, гласувайте.
От общо гласували 204 народни представители, за - 199, против - няма, въздържали се - 5.
Приета е тази поправка.
По другите части на проекторешението нямаше алтернативни предложения. Моля, гласувайте решението като цяло.
От общо гласували 187 народни представители, за - 181, против - няма, въздържали се - 6.
Решението е прието.
Продължаваме законодателната си работа.
Моля госпожа Маринова да продължи второто четене на Закона за радиото и телевизията.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
По време на почивката няколко от експертите на Комисията по радиото, телевизията и БТА, включително експерти от Съвета по законодателството обърнаха внимание на чл. 65, който вече гласувахме. По предложение на народния представител Благой Димитров в ал. 5 думата "телетекст" беше гласувано да отпадне. Мнението на всички експерти е, че думата "телетекст" трябва да присъствува, защото Конвенцията за задгранична телевизия от 1989 г. и директивата на Европейската комисия за приложението й съдържат изрично указание, че не трябва да се имат предвид, така както и ние смe записали - информационни предавания, спортни предавания, рекламни предавания и т.н.... и телетекст. Тъй като България се е приобщила към тези международни документи, ние сме задължени текстът да го включим в нашия законопроект такъв, какъвто съществува и в конвенцията, и в директивата. Затова бих помолил да прегласуваме от чл. 65, ал. 5 като добавим думата "телетекст".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аргументите още навреме на господин Лютфи бяха изложени, но ги оставихме за след почивката.
Моля да гласувате допълването с думата "телетекст".
Регистрацията започна при 183 народни представители, значи 92 е мнозинството.
От общо гласували 122 народни представители, за - 117, против - няма, въздържали се - 5.
Приема се тази поправка.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Поощряване на националното филмово производство и звукозаписна дейност.
Чл. 68. Ал. 1. Българската национална телевизия подпомага националното филмово и телевизионно творчество като отделя ежегодно нетния приход от продажбата на собствената аудиовизуална продукция за ново производство.
Ал. 2. Българското национално радио подпомага звукозаписната дейност на произведения от български автори като отделя ежегодно нетния приход от продажбата на собствена звукозаписна продукция за ново производство.
Ал. 3. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 не по-малко от 15 на сто от приходите от рекламна и друга стопанска дейност и от бюджета на Българската национална телевизия се изразходват за създаване на българско филмово телевизионно творчество, не по-малко от 5 на сто от приходите от рекламна и друга стопанска дейност и не по-малко от 3 на сто от бюджета на Българското национално радио се изразходват за създаване на български музикални и радиодраматични произведения".
Това е предложението на комисията. Други предложения не са постъпили. Това предложение е съгласувано с всички творчески съюзи и те го подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Допълнителни предложения в залата няма.
Моля да гласувате чл. 68, както беше докладван.
От общо гласували 122 народни представители, за - 122, против и въздържали се - няма.
Член 68 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Участие на регионални служби и центрове
Чл. 69. Регионалните радиослужби и телевизионни центрове участвуват в националните програми на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с утвърдените програмни планове и схеми".
Това е предложението на комисията. Други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма други предложения.
Моля да гласувате чл. 69.
От общо гласували 120 народни представители, за - 120, против и въздържали се - няма.
Член 69 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Програми за лица с увреден слух.
Чл. 70. Българската национална телевизия се задължава да организира и осигури финансово и технологично излъчването на постоянна специализирана телевизионна програма за глухи и с увреден слух граждани, както и всекидневна изчерпателна информация по достъпен за тези граждани начин с жестомимична реч и видеотекст."
Това е предложението на комисията.
Други предложения не са направени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от залата?
Има думата господин Славов.
КРУМ СЛАВОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук беше обърнато внимание от чуждестранните експерти, че не е много ясен текстът точно в частта: "постоянна специализирана телевизионна програма". Дали това се отнася, нали, всекидневно за отделна цяла програма и т.н. Това е нещо, което просто не се връзва и с международните документи. Разбира се, направено е много в много страни по отношение на хората с увреден слух. Нашето желание тук е било при внасянето на този текст да има гарантирано всекидневната информация - актуалната, и евентуално периодично. До този момент практиката е била седмично предаване, а не програма. Периодично предаване, което е специализирано за гражданите с увреден слух. В този смисъл трябва да направим една корекция, за да бъде ясен текстът.
Предлагаме да отпадне тази част от текста на чл. 70 -"постоянна специализирана телевизионна програма", а на нейно място да бъде текстът: "постоянни специализирани телевизионни предавания за глухи...". И текстът ще стане по следния начин:
"Българската национална телевизия се задължава да организира и осигури финансово и технологично излъчването на постоянни специализирани телевизионни предавания за глухи и с увреден слух граждани, както и всекидневна изчерпателна информация по достъпен за тези граждани начин с жестомимична реч и видеотекст."
Господин Токаджиев беше тук, но в момента не го виждам. Можехме да чуем и неговото мнение. Но мисля, че този текст задоволява изискванията и корекциите, които трябваше да бъдат направени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има съгласие от ръководството на комисията, която е вносител на закона, да се приеме тази по-точна редакция, предложена от господин Славов. Поради това поставям на гласуване чл. 70 в редакцията, предложена от господин Славов. Това е замяна на "телевизионна програма" с "телевизионни предавания".
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 122 народни представители, за - 122.
Член 70 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Използване на телетекст.
Чл. 71. Ал. 1. Българската национална телевизия има право да използва в нейните програми свободните от информация редове на телевизионния сигнал за телетекст.
Ал. 2. Съдържанието на предаваната чрез телетекст информация трябва да отговаря на изискванията на този закон."
Предложението е на комисията.
Допълнителни предложения не са направени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има един граматически въпрос. Не е ли "своите програми"?
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Би могло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 71.
От 115 гласували народни представители, за - 115. 10 - неучастващи в гласуването.
Член 71 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Глава пета - Други радио- и телевизионни организации
Право на разпространение на радио- и телевизионни програми.
Чл. 72. Право да разпространяват радио- и телевизионни програми на българска територия освен Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да придобиват и всички лица, които отговарят на условията по този закон, по Закона за концесиите и по Закона за съобщенията, както следва:
1. лица, регистрирани по Търговския закон;
2. общинските съвети;
3. висши училища;
4. чуждестранни радио- и телевизионни организации."
Други предложения не са направени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не виждам предложения от залата.
Моля да гласувате чл. 72.
От гласували 125 народни представители, за - 125.
Приет е текстът.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Общи условия по този закон.
Чл. 73. Ал. 1. Право да разпространяват радио- и телевизионни програми на българска територия имат само физически лица с българско гражданство или юридически лица със седалище в Република България, регистрирани по Търговския закон.
Ал. 2. Чуждестранни лица и български юридически лица, които са свързани дружества с чуждестранни лица, не могат да притежават повече от 49 на сто от капитала на дружеството."
Други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма други предложения от залата.
Моля да гласувате чл. 73.
От общо гласували 122 народни представители, за - 121, против - няма, въздържал се - 1.
Член 73 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Специални условия
Чл. 74. Право да разпространяват радио- и телевизионни програми с национален обхват, както и програми в населени места с над 100 хил. жители имат само акционерни дружества с капитал, разпределен в поименни акции и при спазване изискванията на чл. 73, ал. 2."
Други предложения не са направени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма и допълнителни предложения.
Моля да гласувате чл. 74.
От общо гласували 117 народни представители, за - 116, против - няма, въздържал се - 1.
Член 74 е приет.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Кворумът?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Кворумът е 183. Необходимото мнозинство за приемане на всяко решение след почивката е 92 гласа.

ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Програми на общинските съвети
Члы 75. Ал. 1. Общинските съвети могат да създават и разпространяват радио- и телевизионни програми на територията на съответната община.
Ал. 2. Разпоредбите на гл. 3, раздел втори от този закон не се прилагат към радио- и телевизионните програми по ал. 1.
Ал. 3. Програмните схеми се одобряват от Националния съвет за радио и телевизия.
Ал. 4. Разрешение по предходните алинеи се издава по установения за това ред."
Допълнителни предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма и нови предложения.
Моля да гласувате чл. 75.
От общо гласували 118 народни представители, за - 118.
Член 75 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Програми на висшите училища.
Чл. 76. Ал. 1. Висшите училища могат да създават и разпространяват радио- и телевизионни програми с образователен, културен и развлекателен характер в рамките на населеното място, в което се намират.
Ал. 2. Разрешение по предходната алинея се издава по установения ред.
Ал. 3. Финансирането на програмите по ал. 1 се извършва в съответствие с разпоредбите на чл. 11 от Закона за висшето образование."
Допълнителни предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма и други предложения.
Моля да гласувате чл. 76.
От общо гласували 118 народни представители, за - 118.
Член 76 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Програми на чуждестранни организации.
Чл. 77. Чуждестранна радио- или телевизионна организация може да излъчва и преизлъчва свои програми от и на българска територия само чрез свое дружество или представителство, регистрирани в Република България. В такъв случай разпоредбата на чл. 73, ал. 2 не се прилага."
Няма допълнителни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения в залата? - Не виждам.
Моля да гласувате чл. 77.
От общо гласували 119 народни представители, за - 119.
Член 77 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Ограничения за някои категории лица.
Чл. 78. Не могат да разпространяват радио- или телевизионни програми на българска територия пряко или чрез участие в други, свързани с тях лица:
1. политически партии;
2. синдикални организации;
3. религиозни организации;
4. рекламни агенции;
5. юридически лица с нестопанска цел."
Няма внесени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Капудалиев има думата.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да отпадне т. 5 - не могат да разпространяват радио- или телевизионни програми на българска територия пряко или чрез участие в други, свързани с тях лица, юридически лица с нестопанска цел.
Имам предвид, че неотдавна в качеството си на безкористен, неплатен и нещатен сътрудник бях призован от Съюза на слепите да им помогна в изработването на една програма за радио за София на УКВ, предназначена за граждани с увредено зрение, които искат да имат собствена радиостанция. Те имат собствени проблеми, собствени програми, собствени намерения и тежнения както в софийски мащаб, така и в национален, така и в световен. Те са подкрепени от световни организации на инвалидите и аз смятам, че техният съюз би трябвало да има такова право - за създаване на радио, предназначено за граждани с намалено или увредено зрение. Точка 5 ги лишава от това право и аз ви моля да отпадне тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Иван Атанасов има думата.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да възразя на предложението на господин Капудалиев за отпадането на т. 5, като мотивите за това са следните. Господин Капудалиев, при Вас са били от Съюза на слепите, но може би при някого друг са отишли от сектата "Свидетели на Йехова" или от някои други секти, които също са регистрирани по този закон. Освен това по този закон са регистрирани синдикатите, много организации, които са на ръба между гражданска, обществена дейност и политическа дейност. По този закон са регистрирани и всички фондации. Тоест възможно е чрез предоставянето на право на подобни сдружения да разпространяват радио- и телевизионни програми по същество да се заобиколи законът и организации, които извършват практически и политическа дейност, да получат възможност по този начин да въздействат на общественото съзнание, имайки право на собствена радио- и телевизионна дейност.
Аз мисля, че законът дава право на тези организации да кандидатстват и да получат лиценз, ако те се регистрират като търговски дружества по Търговския закон. Но тогава вече това търговско дружество ще отговаря на съответните изисквания. Така че има пряка забрана пряко да извършват тази дейност, защото те биха могли да представят пред обществото своите корпоративни цели и интереси и по този начин да попречат на нормалното общуване и на нормалното развитие на обществения и политическия плурализъм.
Затова аз смятам, че предложението на господин Капудалиев не следва да се приема, тъй като веднъж въпросът е уреден чрез Търговския закон и втори път ние влизаме в една сфера, в която според мен не бива да допускаме въобще възможност по този начин да се въздейства на съзнанието на гражданите чрез радио- и телевизионни програми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Господин Атанасов, искам да Ви обърна внимание на факта, че защитавайки Съюза на слепите, ни най-малко имам предвид "Свидетели на Йехова" и така нататък. Даже в чантата си нося тяхната пропагандна литература, за да я представя протестно комуто трябва и където трябва. Но въпросът е, че защитавайки слепите хора в България съм твърдо убеден, че тези, които ще издават разрешнеия и лицензи на отделните съюзи, не са слепи, те ще видят кому дават и какво дават и те ще преценят трябва ли на "Свидетели на Йехова" под една или друга форма да разрешат да имат радио или не трябва. А на слепите в България трябва да се разреши радиостанция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения по този текст? - Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Емил Капудалиев да отпадне т. 5 на чл. 78.
От общо гласували 118 народни представители, за - 5, против - 63, въздържали се - 50.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 78, както беше предложен от името на комисията.
От общо гласували 122 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 2.
Член 78 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Гаранции в името на плурализма. Един задължителен текст по изискванията на европейското законодателство.
"Чл. 79. Лице, което е получило право да разпространява радио- или телевизионни програми не може пряко или чрез друго, свързано с него лице:
1. да разпространява на дадена територия повече от една радио- и една телевизионна програма;
2. да разпространява в национален обхват повече от една редио- или една телевизионна програма."
Това е предложението, гласувано с мнозинство в комисията.
Предложение на Светослав Мичев, което не е прието от комисията: да се създаде чл. 79 със следното съдържание:
"На територията на едно населено място се изгражда единна кабелна разпределителна мрежа за разпространение на телевизионен и радиосигнал, съобразена с действащите български и международни стандарти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма го господин Мичев, но ще поставя на гласуване неговия алтернативен текст. Чухте го току-що.
Моля да гласувате алтернативното предложение на народния представител Светослав Мичев.
От общо гласували 118 народни представители, за - 4, против - 65, въздържали се - 49.
Не се приема този текст.
Моля да гласувате чл. 79 както беше представен от името на комисията.
От общо гласували 114 народни представители, за - 112, против - няма, въздържали се - 2.
Член 79 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Одобрение от Националния съвет за радио и телевизия
Чл. 80. Ал. 1. Радио или телевизионни програми на българска територия може да разпространява само лице, чиято програмна концепция и програмна схема са одобрени от Националния съвет за радио и телевизия.
Ал. 2. При издаване на одобрения за разпространение по ефирен и кабелен способ на радио и телевизионни програми Националният съвет за радио и телевизия е длъжен да се съобразява с изискванията за плурализъм на източниците на информация."
Това е предложението на комисията. Други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения по чл. 80? - Няма.
Моля да гласувате чл. 80.
От общо гласували 114 народни представители, за - 114.
Приет е чл. 80.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Обявяване на свободните честоти
Чл. 81. Ал. 1. Комитетът по пощи и далекосъобщения изпраща на Националния съвет за радио и телевизия всяка година до 15 юни и 15 декември информация за свободните честоти, които могат да бъдат предоставяни за използване по смисъла на чл. 72.
Ал. 2. След получаване на информацията по ал. 1 Националният съвет за радио и телевизия я разгласява в 7-дневен срок в "Държавен вестник" и в най-малко един централен всекидневник."
Това е предложението на комисията. Други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма други предложения. Моля да гласувате чл. 81.
От общо гласували 112 народни представители, за - 112.
Член 81 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Одобряване на програмните намерения
Чл. 82. Ал. 1. Всяко лице, което кандидатства за одобрение по смисъла на чл. 80, ал. 1 се обръща към Националния съвет за радио и телевизия с искане, към което прилага:
1. концепция за профила, съдържанието и акцентите на програмите, които възнамерява да разпространява;
2. проекта за цялостна програмна схема.
Ал. 2. При кандидатстване за разпространение на телевизионни програми по кабелен способ се изисква и списък с всички програми, включително чуждестранни, които ще бъдат предложени на абонатите и кореспонденция със съответните разпространители, потвърждаващи готовност за сключване на договор.
Ал. 3. Националният съвет за радио и телевизия разглежда всички редовно подадени искания в двумесечен срок и провежда събеседване с кандидата. При необходимост Националният съвет за радио и телевизия може да поиска и представяне на допълнителна информация. Искания, засягащи една и съща територия, по възможност се групират и разглеждат по реда на постъпването им.
Ал. 4. Националният съвет за радио и телевизия съобщава решението си на кандидата в 7-дневен срок след приключване на събеседването и му издава съответен документ.
Ал. 5. Решението на Националния съвет за радио и телевизия може да бъде обжалвано по отношение неговата законосъобразност по реда на Закона за административното производство пред Върховния административен съд.
Ал. 6. Кандидатът, неполучил одобрение от Националния съвет за радио и телевизия, може да кандидатства отново най-рано три месеца след датата на предишното решение."
Това е предложението на комисията. Други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения в залата? - Няма.
Моля да гласувате чл. 82.
От общо гласували 113 народни представители, за - 112, против - няма, въздържал се - 1.
Член 82 е приет.
Господин Михайлов има думата по процедурен въпрос.

ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедурното ми предложение е да прегласуваме този текст, защото явно по недоглеждане е оставена една чисто паразитна частица в текста - дори госпожа Маринова се запъна като го чете. И все пак, за да гласуваме текста, както би трябвало да бъде редактиран, би следвало да има ново гласуване.
Става дума за чл. 82, ал. 3, в която се казва: "Националният съвет за радио и телевизия разглежда всички редовно подадени искания в двумесечен срок и провежда на събеседване с кандидата...". Предлагам да отпадне частицата "на" и да остане изразът "провежда събеседване с кандидата".
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Така го и прочетох, господин Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, госпожа Маринова направи корекцията в движение, това първо. Второ, ако трябва да бъдем прецизни от граматическа гледна точка, в ал. 5 се казва "решението на Националният" - "т" също трябва да изличим. Мисля, че една езикова и граматическа редакция, която не променя смисъла, ще изчисти тези чисто правописни грешки. Заради това не се налага прегласуване.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Госпожо председател, когато стигнахме до ал. 5, аз щях да направя и тази забележка, но вече гласувахме един член, в който има една паразитна частица и заради това предлагам тя да се отстрани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Гласувано е без нея - предложи госпожа Маринова и няма основание за прегласуване.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Срок на придобитите права.
Чл. 83. Ал. 1. Радио- и телевизионните организации могат да придобиват права за разпространение на радио- и телевизионни програми на българска територия за срок:
1. 7 години за разпространение на радиопрограми;
2. 12 години за разпространение на телевизионни програми.
Ал. 2. Сроковете по ал. 1 могат да бъдат подновявани, като общият срок не може да надвишава 50 години."
Няма други предложения. Това предложение на комисията е гласувано с мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложение на господин Капудалиев - имате думата.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, имам предложение в чл. 83, ал. 2, където се говори, че сроковете по ал. 1 могат да бъдат подновявани, да отпадне текстът "като общият срок не може да надвишава 50 години", тъй като по света има частни, да не говоря за държавните радиостанции, които са на повече от 50 години и нищо лошо няма в това, ако те продължават добре да си вършат работата. Ако една радиостанция работи добре, защо това число 50 да я накара да фалира или да спре дейността си, или пък да търси други юридически хитрини - да смени име, честота на вълна или нещо друго от този род - просто, защото сме предвидили едно такова механично 50 години. Нека, ако тя е добра, да продължи да действа.
Затова предлагам да остане само изразът: сроковете могат да бъдат подновявани - на всеки 7 години - за радиопрограми, и на всеки 12 години - за разпространение на телевизионни програми. Без мандат, без брой на мандатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, ясно е предложението.
Други предложения по текста? - Няма.
Моля да гласувате направеното предложение от народния представител Емил Капудалиев в ал. 2 да отпадне последната част след запетаята "като общият срок не може да надвишава 50 години" - т.е. да остане възможността за безсрочни договори.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 118 народни представители, за - 3, против - 89, въздържали се - 26.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 83, както е представен от комисията.
От общо гласували 114 народни представители, за - 112, против - няма, въздържали се - 2.
Приет е чл. 83.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Регистър.
Чл. 84. Ал. 1. Министерският съвет и Комитетът по пощи и далекосъобщения изпращат на Националния съвет за радио и телевизия в 15-дневен срок пълна информация за всички концесии, лицензии и разрешения, както и за всички промени, допуснати във вече издадените концесии, лицензии и разрешения на радио- и телевизионни организации.
Ал. 2. Националният съвет за радио и телевизия води регистър на всички радио- и телевизионни организации, разпространяващи програми на българска територия, и съхранява по един екземпляр от всички документи, получени от него по реда на чл. 82, ал. 1 и 2.
Ал. 3. Регистърът по предходната алинея е публичен. Програмните концепции и програмните схеми съставляват обект на служебна тайна."
Няма други постъпили предложения. Това е предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Капудалиев има думата. (Шум и реплики от мнозинството)
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, които викате "Стига бе!"! Предлагам в чл. 84, ал. 3 двете думички "програмни схеми" да отпаднат, тъй като програмната схема не може да бъде служебна тайна. Всеки човек, който седне за 24 часа пред радио "Дойче Веле", "Хоризонт" или пред което и да било друго радио, моментално може да направи програмната схема. Тя не може да бъде служебна тайна, тъй като е обществено достояние. Просто тя е публична - всеки ден се излъчва и самата програмна схема е ясна. Това е все едно да запазите в тайна как изглежда един вестник. Как ще е служебна тайна изгледът на един вестник? - Служебната тайна е нещо друго и докато за програмните концепции съм съгласен, че те като намерение, развитие и перспектива на развитието могат да бъдат служебна тайна, съгласен съм, че това може да бъде обект на служебна тайна, то програмната схема - днешната, излъчващата се в ефир, продаващата се във форма на програма във всеки вестник, публикувана от първата до последната минута - това не е служебна тайна. Тя е публикувана във всички вестници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Калин Димитров има думата за процедурно предложение.
КАЛИН ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Правя предложение за удължаване на работното време на днешното заседание до приемане на Законопроекта за радиото и телевизията, но не по-късно от 15,00 ч. и моля това мое предложение да се подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За обратното предложение има думата Евгений Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Аз предлагам точно обратното: да се прекрати обсъждането на законопроекта, след като се приеме и чл. 86, и да не се пристъпва към глава шеста - Контрол и административно-наказателни разпоредби - преди тази глава да бъде коригирана и консултирана с експерти така, че да придобие вид, срещу който няма да има възражения. Госпожа Маринова знае, че много от текстовете в тази глава са обект на възражения от страна не само на европейски, но и на български експерти, които казват, че в тази глава не могат да съществуват такива текстове, които са предмет на други закони.

Именно за да не се върши една работа напразно и да губим ценно парламентарно време с още един час удължаване, за да се приемат текстове, които няма да влязат в сила, предлагам един размисъл след приемане на чл. 86 и прекратяване обсъждането на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Две предложения са направени. Едното процедурно предложение е за удължаване на работното време до приемането на закона, но с не повече от един час.
От общо гласували 151 народни представители, за - 110, против - 34, въздържали се - 7.
Това предложение е прието.
Второто процедурно предложение е да прекратим гледането на този закон до приемането на глава пета. Моля да гласувате това предложение. В известен смисъл тези две предложения са несъвместими, но ще поставя това предложение на гласуване.
От общо гласували 136 народни представители, за - 23, против - 97, въздържали се - 16.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате предложението на народния представител Емил Капудалиев в ал. 3 на чл. 84 да отпаднат думите "и програмните схеми". Аргументите бяха изложени.
От общо гласували 120 народни представители, за - 3, против - 97, въздържали се - 20.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 84, както е предложен от комисията.
От общо гласували 116 народни представители, за - 115, против - няма, въздържал се - 1.
Член 84 е приет.
Има думата господин Капудалиев за процедура.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Щом като приехме, уважаеми дами и господа, че програмната схема е държавна тайна, моля да се гласува, че публикацията в който и да е вестник на програмната схема на Българска телевизия за утрешния ден е издаване на държавна тайна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението ще има значение за Закона за държавната тайна.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (встрани от микрофоните): Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е извън предмета на закона.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Господин Капудалиев, Вие добре знаете какво е програмна схема.
"Промени в програмните документи
Чл. 85. Ал. 1. Радио и телевизионните организации, които възнамеряват да правят съществени промени в документите си по чл. 82, ал. 1 и 2, са длъжни да ги представят пред Националния съвет за радио и телевизия и да поискат одобряването им. Те могат да прилагат исканите промени само и доколкото получават писмено одобрение.
Ал. 2. Разглеждането на предложенията се извършва по реда и при условията на чл. 82."
Допълнителни предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 85, както беше докладван.
От общо гласували 116 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - няма.
Член 85 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА:
"Такси
Чл. 86. Ал. 1. Заплащат се държавни такси за:
1. подаване на документи за одобрение по чл. 82, ал. 1 и чл. 1 и чл. 81, ал. 1;
2. издаване на документи за одобрение по чл. 82, ал. 4 и чл. 85, ал. 1.
Ал. 2. Размерът на таксите се определя от Министерския съвет по реда на Закона за държавните такси по предложение на Националния съвет за радио и телевизия и постъпват в републиканския бюджет."
Моля народните представители да обърнат внимание на ал. 3. По технически причини при преписването е пропуснат текст.
"Ал. 3. Таксите по този член се събират" - тук е пропуснат текстът - "независимо от таксите, които се събират по Закона за съобщенията" - и продължава с текста, който го има в закона - "за използването на радиочестотите, свързани с радио- и телевизионното разпространение, както и от възнагражденията и таксите по договорите за концесия и лицензия."
Други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Пропуснат е цял ред на практика.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Пропуснат е един ред при разпечатката. Редът е: "независимо от таксите, които се събират по Закона за съобщенията".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения няма. Моля да гласувате чл. 86 "Такси" с тази добавка, пропусната в текста, с който разполагаме, но я има в самия текст, който ни предлага комисията.
От общо гласували 115 народни представители, за - 115, против и въздържали се - няма.
Член 86 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Глава шеста
"Контрол и административнонаказателни разпоредби. Контролиращ орган
Чл. 87. Контролът за спазване на този закон се упражнява от Националния съвет за радио и телевизия, в рамките на дадените му правомощия."
Други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате заглавието на глава шеста "Контрол и административнонаказателни разпоредби" и чл. 87.
От общо гласували 116 народни представители, за - 116, против и въздържали се - няма.
Приети са заглавието на глава шеста и чл. 87.

ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Права и задължения на контролираците лица.
Чл. 88. Ал. 1. Членовете на Националния съвет за радио и телевизия и длъжностните лица, натоварени с контролни функции от Националния съвет за радио и телевизия, имат право на свободен достъп до радио- и телевизионните организации, както и да изискват от ръководителите им сведения, документи и материали, включително записи на излъчени предавания, свързани с контролираната дейност.
Ал. 2. Лицата по предходната алинея са длъжни да пазят в тайна сведенията, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола, и носят отговорност за разгласяването им.
Ал. 3. Контролни действия не могат да упражняват лица, пряко или косвено свързани с дейността на контролирания обект."
Допълнителни предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения? - Господин Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Не е ясен текстът на чл. 88, ал. 2: "Лицата по предходната алинея са длъжни да пазят в тайна сведения, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола, и носят отговорност за разгласяването им". Каква отговорност носят? Пред кого носят тази отговорност? Нищо не е съобщено по този въпрос.
Следват административни мерки по-нататък в чл. 89 до чл. 94, в които са изяснени отговорностите и санкциите, на които подлежат радио- и телевизионните организации, които нарушават закона. И в същото време, след като на радио- и телевизионните организации са определени санкциите, включително парични в точен размер, които те дължат при нарушаване на дадени разпоредби, въобще не е определена отговорността на контролиращия ги орган, тоест на Националния съвет за радио и телевизия при нарушаване от негова страна на този закон.
Затова моля колегите юристи да уточнят, преди да се гласува този текст, пред кого носят отговорност и каква отговорност точно носят тези лица, които разпространяват служебна тайна, известна им поради участието им в Националния съвет за радио и телевизия или в контролните органи към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие не предлагате да отпадне текстът, а да се уточни.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Разбира се. Ние не бихме могли да го гласуваме по друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, да.
Има ли желаещи да разяснят на господин Михайлов въпроса за отговорността?
Тъй като не се предлага формално да отпадне ал. 2, моля да гласувате чл. 88.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Добре, госпожо председател, ама пред кого носят отговорност и каква отговорност носят?
Тогава имам процедурно предложение, след като няма да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да. Момент, защото сме в процес на гласуване.
Гласуваме чл. 88, както беше предложен от комисията и сме в процес на гласуване. След това господин Михайлов ще модифицира в свое процедурно предложение.
От общо гласували 117 народни представители, за - 116, против - няма, въздържал се - 1.
Член 88 е приет.
Има думата народният представител Евгений Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, тогава правя процедурно предложение да прегласуваме текста и да отпадне този текст, защото е безсмислено да приемаме текст, който няма никакво съдържание и не се знае тези лица пред кого отговарят и как отговарят, в какъв размер ще е санкцията. Значи приемаме в момента един текст, който казва: някой носи отговорност за изнасяне на служебна тайна. Но понеже не е уточнено каква отговорност и пред кого я носи, това лице спокойно може да разгласява служебната тайна, след като този текст е изпразнен от съдържание и липсва санкция.
Аз Ви моля, господин Вълканов, да не се обаждате от място, а да дойдете тук, от трибуната. Преди малко, когато помолих юристите от БСП да разтълкуват този текст и ако предложат решението му, то тогава да го приемем, Вие не дойдохте. Сега предлагам или текстът да отпадне, това е едното ми процудерно предложение, или текстът да се прегласува и да бъде отложен, докато не се изясни с какво съдържание се напълва този текст.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Конституционният съд ще го разтълкува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Госпожа Мариана Христова ще разясни на господин Михайлов въпроса.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПГДЛ): Уважаеми колеги, бележката е правилна, трябва да се уточни отговорността и аз ви предлагам едно допълнение на текста по ал. 2:
"Лицата по предходната алинея са длъжни да пазят в тайна сведенията, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола, и носят административна, дисциплинарна и наказателна отговорност за разгласяването на горните факти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е в съответствие със закона.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Всъщност това е и по Кодекса на труда, и по Наказателния кодекс. Така че по отношение на отделните видове нарушения тя е различна. Да уточним, че това е административна, дисциплинарна и наказателна отговорност във връзка с извършените от тях действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за реплика господин Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Аз приветствам желанието на госпожа Христова да подобри текста, но в същото време е посочено конкретното деяние: "носят отговорност, ако разгласяват сведения и тайна, които са им станали известни благодарение на техните служебни задължения". И в същото време се казва: административна, наказателна, дисциплинарна и не знам си каква отговорност. Но при колко издаване на тайна е дисциплинарна и при малко повече тайна е административна, а при още малко повече тайна е наказателна - кой ще го прецени това нещо?
МАРИАНА ХРИСТОВА (от място): Органите.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Ама кой орган? По кой закон?
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: По този.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Ама по този закон единственият, който упражнява контрол за спазването на закона, е Националният съвет. В момент, в който членове на Националния съвет нарушат този закон, кой ще ги контролира, когато те са контролният орган, и кой ще ги накаже, когато те издават наказанията? Ето това ви моля да уточните. В противен случай текстът се изпразва абсолютно от съдържание. Значи при малко тайна, издадена от член на Националния съвет, неговите колеги ще го накажат малко служебно, при повече тайна - административно, а когато издаде още повече тайна, ще го натопят и ще го накажат наказателно. Така ли излиза, госпожо Маринова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Капудалиев по същия въпрос.
Припомням, че текстът е приет вече. Бях склонна да направя компромис, но след като няма готовност за компромис, няма и да поставя.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Текстът е приет, но е антиконституционен, понеже Националният съвет за телевизия и радио е избран от Народното събрание. То може да бъде наказвано само от Народното събрание. Административни наказания не може да му бъдат налагани от друг орган. (Неразбираема реплика от мнозинството)
Ние не въвеждаме разпоредба. Ние тъкмо това казваме - че е несъвършен текстът, който току-що гласувахме. Несъвършен текст гласувахме, антиконституционен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: В същото време не приемате конкретизацията.
Моля, госпожа Маринова, чл. 89.

ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Принудителни административни мерки.
Чл. 89. Ал. 1. За преустановяване на нарушенията по този закон Националният съвет за радио и телевизия може след отправяне на предупреждение и ако то не е дало резултат да приложи следните принудителни административни мерки:
1. даване на задължителни предписания на ръководителите на радио- и телевизионните организации;
2. временно спиране разпространението на определено периодично предаване;
3. временно закриване на радио- или телевизионната станция.
Ал. 2. Спирането и закриването по т. 2 и по т. 3 от предходната алинея могат да бъдат за срок от 1 до 6 месеца.
Ал. 3. Мерките по ал. 1 и ал. 2 се налагат със заповед на председателя на Националния съвет за радио и телевизия. Те могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаването на съобщението за налагането им.
Ал. 4. Органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да оказват при поискване от Националния съвет за радио и телевизия съдействие за привеждане в действие на мерките по ал. 1.
Ал. 5. Решенията с мерките по ал. 1 и ал. 2 се публикуват в бюлетин на Националния съвет за радио и телевизия".
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов има думата.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Чл. 89, ал. 1 предвижда даване на задължителни предписания на радио- и телевизионни организации. Това е т. 1. В т. 2 - временно спиране разпространението на определено периодично предаване... Т. 3 - временно закриване на радио- или телевизионна станция... Ал. 2 - спиране и закриване могат да бъдат за срок от 1 до 6 месеца...
В същото време в ал. 3 се казва, че мерките по ал. 1 и ал. 2 се налагат със заповед на председателя на Националния съвет за радио и телевизия. Те могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението за налагането им. А в ал. 4 се казва, че органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да оказват при поискване от Националния съвет за радио и телевизия съдействие за привеждане в действие на мерките по ал. 1.
Това означава, че без да има решение още на Върховния съд, без да има процедура на обжалване, ако Националният съвет за радио и телевизия се обърне към органите на Министерството на вътрешните работи, те могат да приведат в действие мерките по ал. 1 и по ал. 2.
Това означава абсолютен произвол! При всички случаи би трябвало да има ограничението или уточнението, че едва след влизане в сила на решение на съда по еди-какво си, еди-какво си, чак тогава може да се прибегне към нещо друго. В противен случай - представете си недобросъвестно поведение от страна на Националния съвет за радио и телевизия. Той се набелязва една радиостанция, съобщава на Министерството на вътрешните работи, те отиват, спират предаванията, затварят радиостанцията, а след това Върховният съд - в момента, в който тази радиостанция обжалва пред Върховния съд, съдът решава, че тя е била права и неправомерно са приложени спрямо нея санкциите. Това е абсолютно недопустима взаимовръзка между няколко текста. Затова аз предлагам ал. 4, което касае намесата на Министерството на вътрешните работи, да отпадне, за да може единствено Националният съвет и след обжалване от съда, едва тогава да се приведат съобразно този закон съответните санкции, но да се изключи намесата на Министерството на вътрешните работи. Това е огромна заплаха, която още от утре, т.е. отсега, в момента, ще подплаши всички работещи в частни радио- и телевизионни станции, че за каквото и да е нарушение преди да има решение на съда могат да влязат органите на вътрешните работи да ги изхвърлят оттам и да им затворят радиостанцията. Това в никакъв случай не прави добра услуга на нашата комисия, на нашия парламент и на нашата страна в Европа да се явяваме с едно полицейско законодателство в областта на електронните медии.
Затова ви моля да гласувате за отпадането на ал. 4, която позволява намесата на Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясно е предложението.
Господин Георги Аврамов има думата.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Аз искам първо да отговоря на господин Михайлов.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, вече това е нормална практика във всички страни и ние имаме например Законът за БНБ, който преди решение на съда обявява искане за несъстоятелност и се отстранява управлението на Централна банка. Така че това е нормална практика. Когато се види, че са застрашени интересите на вложителите, както е станало с една банка - и тук се види, че има нарушение на закона, което е преценка на Националния съвет за радио и телевизия, той може да отстрани, да спре временно предаване или дадена радио-телевизионна станция. Така че това е нормална практика и няма нищо недемократично.
Наистина, предлагам в точка 3 към ал. 1 на чл. 89 думата "закриване" да се замени със "спиране на разпространението". Също в ал. 2 да се премахне думата "закриват", така че да става въпрос само за спиране на радио-телевизионната станция.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Първото предложение, господин Аврамов, не е много ясно, тъй като Вие предлагате да се замени "закриване" със "спиране". Но предната точка е точно "временно спиране разпространението"...
ГЕОРГИ АВРАМОВ: Едното е на "периодично предаване", другото е изобщо на радио-телевизионната станция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Добре, значи "временно спиране" предлагате "на радио- или телевизионна станция" на разпространението...
ГЕОРГИ АВРАМОВ: Вместо "закриване". И в ал. 2 да отпадне "закриване". За да бъде текстът съобразно решението на Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Дотук има две предложения. (Евгений Михайлов иска думата)
Вие направихте предложение, господин Михайлов. Ново предложение ли имате? - Много Ви моля, формулирайте си предложенията по определен текст с едно изказване.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Госпожо председател, аз преди малко направих предложение за отпадане на ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, ще го поставя на гласуване.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Да, но също така искам да помоля господин Аврамов да не дава за примери непрекъснато европейското законодателство, защото се вижда, че колкото пъти даде примери за това, винаги греши, тъй като в европейското законодателство съвсем не цари такъв произвол, какъвто цари в този закон. Но това е отделен въпрос. Даже нито в законодателството на посткомунистическите страни, нито в законодателството на Полша, Унгария, Чехия, Русия няма такъв произвол, какъвто има в този Закон за радио и телевизия.
Но що се отнася до ал. 1 - предлагам отново уточнение, защото не са указани въобще сроковете за отправяне на предупреждение, а се казва: за преустановяване на нарушенията по този закон Националният съвет за радио и телевизия може след отправяне на предупреждение и ако то не е дало резултат да приложи следните принудителни действия... В какъв срок, ако то не е дало резултат? Значи, днес правя предупреждение и ако до утре, примерно, не даде резултат нещо, което поради своята същност изисква работа от една седмица или от 10 дни, вдруги ден мога да заповядам на органите на вътрешните работи да влязат и да закрият тази станция? Така ли?!
Затова ви моля да бъде уточнен текстът или тогава да не се приеме и да се отложи приемането на чл. 89, което е и процедурното ми предложение, докато не се изяснят текстовете, санкциите, сроковете и взаимната връзка между отделните алинеи, за да не изпаднем в глупавото положение да приемем едни абсолютно репресивни текстове, които ще дадат възможност за безконтролно упражняване на властта от евентуални недобросъвестни в бъдеще които и да са те членове на Националния съвет за радио и телевизия и безконтролно използуване на органите на реда и на Министерство на вътрешните работи за репресиране на частните радио- и телевизионни станции.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря, но тъй като сме на второ четене, където подобен тип въпроси, разяснени и пр. не могат да се третират, поставям на гласуване предложението за отлагане гласуването на чл. 89. Това е единственото, което мога да поставя на гласуване.
По някакъв странен начин дискусия, която е присъща на една парламентарна комисия се пренася в пленарната зала, при това на второ четене. Извинявам се много, но това не е коректно.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА (встрани от микрофоните): Госпожо председател, ако знаете колко пъти е водена тази дискусия в комисията?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не сте си изчерпали дискусията. Съжалявам.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: А, не сме изчерпали?! То, на господин Михайлов трудно може да му се изчерпи дискусията! Той е неизчерпаем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От общо гласували 140 народни представители, за - 23, против - 76, въздържали се - 41.
Не се приема това предложение.
Поставям на гласуване предложението на господин Михайлов за отпадане на ал. 4 на чл. 89. Припомням, че става дума за възможността органите на Министерството на вътрешните да оказват съдействие при поискване от Националния съвет.
От общо гласували 128 народни представители, за - 14, против - 103, въздържали се - 11.
Не се приема това предложение.


Поставям на гласуване общия текст на чл. 89 с корекциите, внесени от народния представител Георги Аврамов и подкрепени от госпожа Маринова, а в известен смисъл отговарящи и на изискването на господин Михайлов в точка 3 на ал. 1 на мястото на "закриване" да се запише "спиране разпространението на" и в ал. 2 да отпадне "закриването".
Аргументацията беше поднесена и от господин Аврамов, и от господин Михайлов.
Моля да гласувате чл. 89 с тези корекции.
От общо гласували 121 народни представители, за - 118, против - 3.
Приет е чл. 89 в тази редакция.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Отговорност за излъчване без право на това.
Чл. 90. Ал. 1. Който в нарушение на този закон използва или управлява радио- или телевизионна станция с цел разпространение на радио- или телевизионни програми, без да има право за това, се наказва с глоба от 500 хиляди до 2 милиона лева.
Ал. 2. Същото наказание се налага и когато дейността по ал. 1 се извършва след прекратяване действието на полученото разрешение.
Ал. 3. При повторно нарушение по предходните алинеи в едногодишен срок от налагане на предишно наказание наказанието е глоба в двоен размер и конфискация на техническите съоръжения, с които е извършено разпространението."
Това е предложението на комисията. Няма допълнителни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов има думата по процедурен въпрос.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам процедурно да прекратим разискванията оттук нататък преди сериозно да бъдат обсъдени следващите текстове, които визират конкретни парични суми. И нека това се направи в една наистина експертна обстановка. След това при внасяне в залата под формата на редакционни предложения, въпреки че сме на второ четене, могат да бъдат заместени съответните текстове, защото се касае за промяна на сумите. Но, съгласете се, че е абсолютно безмислено в момента ние да заковаваме със закон визирани суми, след като този доклад и тези предложения са правени в течение на една година миналата година, докладът е изработен на 12 април 1996 година, когато курсът на долара беше 77-78 лева. В момента курсът на долара е 197-198 лева и сегашните санкции, които ние ще гласуваме, ще изглеждат абсолютно смешни. Защото много от дейността на радио- и телевизионните организации, включително техника, материали и така нататък са внос и са по цени в долари. В момента дори и средните работни заплати и пенсиите едва ли не се приравняват в долари, а ние ще приемем едни суми, които отдавна не са заплаха. Още повече към момента, който след месеци на връщания, обсъждания, игра между парламентарна зала и Конституционен съд този закон ще влезе в сила...
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Времето!
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Аз имам време. С вашето време е проблем.
Та, затова ви предлагам просто да прекъснем и да отложим обсъждането на тези текстове, докато компетентни експерти заедно с Комисията по радио и телевизия не изработят съответните предложения за редакционно заместване в текстовете на сумите, които би трябвало да се обозначат като санкции. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Щях да се съглася с предложението на господин Евгений Михайлов. В комисията многократно са обсъждани тези въпроси. Господин Михайлов много добре знае, че потърсихме компетентната помощ и от Комисията по бюджет и финанси, и от Икономическата комисия, и от Министерството на финансите и в тези дебати участваше самият господин Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Ама цените се дигнаха.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Господин Михайлов, ясно е, че Вие искате до 15 часа да не бъде приет законът.
Правя процедурно предложение обратно на процедурното предложение на господин Михайлов. Всички текстове са уточнени с възможно най-добрите експерти от всички възможни институции. Припомням, Министерството на финансите, Икономическата комисия и Бюджетната комисия на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласувайте предложението за преустановяване гласуването на закона на второ четене.
От общо гласували 122 народни представители, за - 7, против - 105, въздържали се - 10.
Не се приема предложението.
Има думата господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): По чл. 90, ал. 1 предлагам едно кратичко допълнение, което сме пропуснали просто механично. "Който в нарушение на този закон използва или управлява радио- или телевизионна станция", и сега предлагам "или изгражда кабелна телевизионна мрежа" и нататък текстът продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Аз правя предложение към ал. 1 текстът след запетайката "без да има право за това" да бъде конкретизиран в следния смисъл: "без да има лиценз или концесия". Тъй като съгласно Закона за концесиите радиочестотният спектър по чл. 4 от същия закон се дава само на концесионни договори и по никакъв друг начин. Така че това ми се струва една по-конкретна формулировка. Това е уточняващ текст.
Междупрочем, аз съм на същото мнение, че тези две числа, които са представени тук, противоречат също и на Закона за концесиите. Право може да има само ако има концесионен договор, сключен с Министерския съвет. И аз съм изненадан, че управление "Концесии" е дало положително становище по чл. 90, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов има думата.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Госпожо председател, аз съм против предложението на господин Капудалиев, защото това е предложение по същество. По тези въпроси, отнасящи се до кабелните телевизии, се води много дълга дискусия в продължение на много месеци в комисията. Тя е протоколирана в протоколите на комисията. Дори ние предлагахме, ако се разглежда тази тематика, да има специална глава, която подробно да регламентира положението на кабелните оператори и на кабелната телевизия. Тъй като не се стигна до съгласие и нямаше воля за регламентиране на такава глава, затова и съответните текстове за кабелната телевизия не бяха подробно разглеждани и има отделен текст, че желаещите за кабелна телевизия трябва да получат съответните разрешения. Вкарването тук изведнъж на кабелните оператори в наказателните разпоредби е некоректно, защото наистина тази материя не се разглежда в закона и е безмислено да бъдат обвързвани по един и същи начин лица, които подлежат на съвсем различен режим на получаване на разрешения и излъчване на своите програми.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря на господин Михайлов, тъй като подсилва аргументите ми. Не мога да поставя на гласуване едно предложение, което излиза извън обхвата. То е предложение по същество, не е редакционно, не е за отпадане. Но ще поставя на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров думата "право" в ал. 1 да се замени с "лиценз или концесия".
Моля да гласувате това предложение.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Гласуваме предложението на народния представител Благой Димитров в ал. 1. Припомням текста - "без да има право за това", той предлага да се конкретизира думата "право". Понятието "право" да се замени с "лиценз или концесия", с което да стане: "без да има лиценз или концесия за това".
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 117 народни представители, за - 1, против - 85, въздържали се - 31.
Не се приема това предложение.
Гласът "за" не е на самия вносител - господин Благой Димитров, тъй като той не участва в гласуването. Така че има един глас "за", но той не е на господин Благой Димитров.
Има думата господин Атанасов.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на алинеи 1, 2 и 3 в края да се добавят думите "ако не подлежи на по-тежко наказание". В този смисъл се удовлетворява и предложението на господин Михайлов за това, че е възможно в следващ период тези глоби да се окажат смешно малки. Първо, като административна санкция, а възможно е тези нарушения да подлежат и на друго наказание, което не е уредено с тази парична глоба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате това предложение, което е коректно от юридическа гледна точка, но е банално. Има го в много закони и отговаря на изискванията да се конкретизира отговорността.
В трите алинеи да се добави накрая: "ако не подлежи на по-тежко наказание".
От общо гласували 116 народни представители, за - 114, против - 1, въздържал се - 1.
Приема се тази добавка в трите алинеи.
Моля да гласувате чл. 90 с вече гласуваната добавка.
От общо гласували 117 народни представители, за - 116, против - няма, въздържал се - 1.
Член 90 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Отговорност за нарушаване на програмните изисквания
Чл. 91. Който при разпространение на радио или телевизионна програма допусне нарушение на разпоредбите на този закон се наказва с глоба до 500 хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание."
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 91. Тук има добавката, която вметнахме в другия текст.
От общо гласували 119, за - 119.
Член 91 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Отговорност за непредставяне на искани сведения
Чл. 92. Който не представи на Националния съвет за радио и телевизия или на упълномощени от него длъжностни лица сведения, материали, документи или записи, съгласно чл. 88, ал. 1 се наказва с глоба до 100 хиляди лева."
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 92, по който няма допълнителни предложения.
От общо гласували 118 народни представители, за - 118.
Член 92 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Отговорност за други нарушения на този закон
Чл. 93. Който наруши разпоредби на този закон извън случаите по чл. 90, чл. 91 и чл. 92 се наказва с глоба до 500 хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание."
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не виждам и предложения от залата.
Моля да гласувате чл. 93.

От общо гласували 116 народни представители, за - 116.
Член 93 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Съставяне на актове и издаване на наказателни постановления
Чл. 94. Ал. 1. Актовете за установяване на нарушенията по чл. 90, чл. 91, чл. 92 и чл. 93 се съставят от длъжностните лица на Националния съвет за радио и телевизия.
Ал. 2. Наказателните постановления се издават от председателя на Националния съвет за радио и телевизия или от упълномощен от него член на съвета.
Ал. 3. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения и от залата.
Моля да гласувате чл. 94.
От общо гласували 120 народни представители, за - 120.
Член 94 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Допълнителни разпоредби
§ 1. Разпоредбите на този закон не се отнасят до:
1. радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение изключително в една-единствена сграда;
2. радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение изключително за нуждите на едно предприятие, учреждение или организация, когато съдържанието на текстовата част на програмата се отнася до неговата дейност и съоръженията за предаване и приемане са негова собственост."
Няма допълнителни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Аз предлагам точка първа от § 1 да отпадне - "Разпоредбите на този закон се отнасят до:"
Затова защото т. 2 обобщава абсолютно всичко по отношение на смисъла на § 1. Аз искам няколко довода да кажа.
Ако приемем т. 1, това ще рече, че примерно вътрешноведомственият телевизионен център, да речем, на Техническия университет може да излъчва в електрофакултета, да речем в блок А, а в блок Б не може да се излъчва, тъй като това е друга сграда.
Точка втора, разбира се, дава обяснение на смисъла на § 1 и заради това моето предложение е т. 1 да отпадне. Мисля, че т. 1 и т. 2 се взаимоизключват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясно е предложението. Наистина т. 2 е по-всеобхватна. Тя включва евентуално и т. 1.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на т. 1 - предложението на господин Благой Димитров. Макар че има и друго обяснение, възможно е т. 1, да кажем една развлекателна програма, несвързана с дейността на предприятието.
От общо гласували 117 народни представители, за - 26, против - 69, въздържали се - 22.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате § 1.
От общо гласували 119 народни представители, за - 117, против - 2.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "§ 2. По смисъла на този закон:
1. "Разпространение на радио- и телевизионни програми" е излъчване, преизлъчване, предаване или препредаване на радио- и телевизионни програми чрез знаци, сигнали, текстове, изображения и звуци по ефирна, проводникова или оптична информационна преносна среда и довеждането им до знанието на слушатели или зрители, като се изключат съобщителните услуги, осъществявани по индивидуално искане;
2. "Радио- или телевизионна програма" е целево почасово подреждане на отделните предавания на дадена радио- или телевизионна организация;
3. "Предавания" са самостоятелни части от радио- или телевизионна програма, отличаваща се една от друга по съдържание, характер и авторство;
4. "Радио- и телевизионни организации" са лица, които съгласно този закон имат право да създават и разпространяват радио- и телевизионни програми;
5. "Радио- и телевизионни станции" са сгради с принадлежащите към тях съоръжения, откъдето се разпространяват радио- и телевизионни програми;
6. "Радиочестота", съответно "телевизионен канал" е честотна лента от радиочестотния спектър, предназначена за разпространение на радио, съответно телевизионни програми;
7. "Национален обхват" е този, който обхваща повече от 50 на сто от територията на страната;
8. "Продуцент на радио- или телевизионно предаване" е физическото или юридическото лице, което организира създаването на предаването и осигурява финансирането му;
9. "Външен продуцент" спрямо дадена радио- или телевизионна организация е лице, което не е:
а/ служител в тази организация;
б/ съпруг или роднина по права линия на членове на Управителния съвет на тази организация;
в/ свързано с тази организация;
10. "Свързани лица" са:
а/ лицата, едното от които контролира другото лице или негово дъщерно дружество;
б/ лицата, чиято дейност се контролира от трето лице;
в/ лицата, които съвместно контролират трето лице;
11. "Контрол" е налице, когато едно лице притежава повече от 10 на сто от акциите или дяловете с право на глас на друго лице или по друг начин може да упражнява решаващо влияние върху дейността му;
12. "Българска продукция" са аудио- и аудиовизуални произведения, в чието създаване са участвали български граждани или които са създадени на основата на произведения от български граждани;
13. "Филмово телевизионно творчество" е филмово производство, реализирано:
а/ на траен носител - 35 мм и 16 мм филмова лента и други трайни носители;
б/ информационен носител - магнитна видеолента, дискове и други нови информационни носители;
14. "Реклама" е всяко съобщение, отправено до слушателя или зрителя, имащо за цел да насърчи продажбата или наемането на стоки или услуги, да съдейства за популяризирането на една кауза или идея, или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия, за което на него е предоставено програмно време срещу възнаграждение във вид на заплащане или под друга форма;
15. "Спонсориране" е участието на физическо или юридическо лице, което не се занимава със създаване и разпространение на радио- и телевизионни програми, както и с произвеждане на звукозаписи или аудиовизуални произведения, в пряко или непряко финансиране на едно предаване, с цел да се съдейства за популяризирането на неговото име, търговска марка или обществен облик;
16. "Телетекст" е поредица от буквени, числови и графични изображения, предавани под формата на цифрови кодове в част от телевизионния сигнал, в която не се пренася пряко визуална информация, съдържащи съобщения, актуална информация, справочни данни и субтитри на филми и които могат да бъдат изобразени на приемния екран избирателно, чрез намесата на зрителя на телевизионната програма;
17. "Начини на разпространение на радио- и телевизионни програми" са:
а/ излъчване или преизлъчване на радиопрограми по безжичен път;
б/ предаване или препредаване на радиопрограми по жичен път;
в/ излъчване или преизлъчване на телевизионни програми по безжичен път;
г/ предаване или препредаване на телевизионни програми чрез кабелен способ;
18. "Цензуриране" е предварителното одобряване на материалите, предназначени за предаванията по радиото и телевизията, от страна на държавни органи или лица, които се намират извън структурата на съответната радио- или телевизионна организация".
Тези текстове са разглеждани много подробно в комисията. По тях други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате § 2 като цяло. Няма постъпили допълнителни предложения.
От общо гласували 118 народни представители, за - 118.
Приет е § 2.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Преходни и заключителни разпоредби
§ 3. Ал. 1. Правата за разпространение на радио- и телевизионни програми, придобити преди влизането на този закон в сила, в съответствие с действащите по това време нормативни актове, се уреждат съгласно Преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите и Преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите."
Извинявайте, но е допусната правописна грешка - два пъти е повторен текстът "Преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите".
"Ал. 2. Радио- и телевизионните организации, чиито програмни концепции и схеми са одобрени между 9 януари 1992 г. и 20 октомври 1995 г. от Временния съвет за радиочестоти и телевизионни канали, създаден с решение на Комисията по радиото и телевизията при Тридесет и шестото Народно събрание на 9 януари 1992 г. се зачитат като одобрения по смисъла на чл. 80 за срок от шест месеца след влизането на този закон в сила.
Ал. 3. При привеждането на заварените права в съответствие със Закона за концесиите, сроковете на концесията се уреждат съгласно чл. 83 от този закон.


§ 4. Ал. 1. Изборът на членове на Националния съвет за радио и телевизия се извършва в едномесечен срок от влизането на този закон в сила.
Ал. 2. До създаването на новите органи всички длъжностни лица в досегашните органи на Българското национално радио и Българската национална телевизия продължават дейността си.
§ 5. Разходите на Националния съвет за радио и телевизия до края на текущата година се покриват от държавния бюджет - точка 1.4, а разходите на органите по чл. 50, ал. 1, точка 1 и 2 и ал. 2, точка 1 и 2 - от бюджета на Българското национално радио, съответно на Българската национална телевизия.
§ 6. Този закон отменя Основни положения на Временния статут на Българската национална телевизия и на Българското национално радио, приети с решение на Великото Народно събрание на 22 декември 1990 г. (обн., ДВ, бр. 3 от 1991 г., изм., бр. 10 от 1993 г., изм., бр. 86 от 1995 г. - Решение на Конституционния съд N 16 от 1995 г., изм., бр. 94 от 1995 г., изм., бр. 1 от 1996 г. - Решение на Конституционния съд N 24 от 1995 г.).
§ 7. В чл. 38, ал. 1 от Закона за съобщенията (обн., ДВ, бр. 27 от 1975 г., изм., бр. 63 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 36 от 1986 г. и бр. 12 от 1988 г.) думите "на българската телевизия и на радиото" се заличават.
§ 8. Министерският съвет осигурява в едномесечен срок от влизането на закона в сила подходящи работни помещения за работата на Националния съвет за радио и телевизия, а Българското национално радио и Българската национална телевизия осигуряват в едномесечен срок подходяща материално-техническа база за дейността му.
§ 9. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет и на Националния съвет за радио и телевизия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма постъпили предложения по всички тези текстове.
Предложения от залата от § 3 до § 9 включително - преходните и заключителните разпоредби? - Господин Аврамов, има думата.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам в § 4, ал. 2 да се добави изразът "а заварените генерални директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия продължават да изпълняват функциите си до изтичането на три години от датата на избирането им".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясно е предложението, но е доста съществено, за да може да се прибави към другите текстове и заради това ще го поставя отделно на гласуване.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Госпожо председател, искам само да добавя два съществени аргумента.
Досега Народното събрание във връзка с § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията на Република България избираше генералните директори на Българското национално радио и на Българската национална телевизия, за което беше упълномощено и от приетите от Великото Народно събрание и препотвърдени от Тридесет и шестото Народно събрание основни положения на Временния статут за дейността на Българското национално радио и Българската национална телевизия. В този смисъл сегашното, Тридесет и седмото Народно събрание, е избрало генерален директор на Българското национално радио и временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българската национална телевизия. В момента тече конкурс за избор на генерален директор на Българската национална телевизия.
Разбира се, Вие сте права, госпожо председател - същностна е промяната в текста, който предлагаме, но в същото време имаме основание да помолим колегите народни представители да се съобразят с възможността генералните директори на Българското национално радио и на Българската национална телевизия, които са избирани вече от състава на сегашното, Тридесет и седмото Нардоно събрание, да не бъдат подлагани на втори избор от новоучредения Национален съвет за радио и телевизия. Това е смисълът на поправката и аз се надявам, че всички колеги народни представители разбират, че естествено това не е редакционна поправка, но е една потребна поправка, за да бъде гарантирана стабилността и на генералните директори, и на двете институции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: А които са избрани с временно качество?
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: В момента тече конкурсът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Текстът е "а заварените генерални директори на БНР и БНТ продължават да изпълняват функциите си до изтичането на три години от датата на избирането им". Моля да гласувате в § 4, ал. 2 да се сложи запетая вместо точка и след израза "дейността си" да се добави този текст, който току-що прочетох.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 118 народни представители, за - 108, против - 4, въздържали се - 6.
Приема се тази добавка.
Моля да гласувате преходните и заключителните разпоредби от § 3 до § 9 включително.
От общо гласували 120 народни представители, за - 112, против - 3, въздържали се - 5.
Приети са и последните параграфи на легендарния Закон за радиото и телевизията. Приет е като цяло законът!
Благодаря на колегите, които участваха, и на комисията, че ни потопи в творческата атмосфера в работата на Комисията по радиото, телевизията и БТА. (Ръкопляскания от левицата)
Дадохме приоритет на духовната сфера с този закон. Да се надяваме, че е за добре. Не ни остана време за Закона за арендата и за изменение на Закона за земята, което означава, че дадохме предимство на зрелищата пред хляба. Но да се надяваме, че до ваканцията ще приемем другите два закона.
Госпожа Маринова има думата.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Първо, благодаря на колегите от Комисията по радиото, телевизията и БТА в Тридесет и седмото Народно събрание за изключителната активност, след като шест години ние обещавахме на Българската национална телевизия и на Българското национално радио - на българското общество да приемем Закона за радиото и телевизията - едва днес успяхме да сторим това!
Длъжни сме да благодарим на всички експерти, които работиха с нас, на колегите от радиото и телевизията, на юристите от Съвета по законодателството и на всички вас, колеги, които днес с вашия вот подкрепихте Закона за радиото и телевизията.
Благодарим ви! Дано и радиото, и телевизията да имат полза от този закон! (Ръкопляскания от левицата)

Съобщения:
Утре, петък, от 10,00 ч. в зала "Запад" ще се проведе заседание на делегацията на Народното събрание в Съвместния парламентарен комитет "България - Европейски съюз", а от 10,30 ч. делегацията ще даде пресконференция.
Сигурно колегите са информирани, че следващата седмица ще заседава Съвместният парламентарен комитет "България - Европейски съюз" в София.
Утре продължаваме точно в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,46 ч.



ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юнал Лютфи

СЕКРЕТАРИ:
Красимир Момчев


Станимир Калчевски