Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 18 септември 1996 г.
Открито в 9,00 ч.
18/09/1996
    Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателите Нора Ананиева и Атанас Железчев
    Секретари: Иван Будимов и Илко Савов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
    Най-напред ще прочета постъпили законопроекти и проекторешения.
    На 11 септември 1996 г. е постъпил Законопроект за допълнение към Кодекса на труда.
    Вносители: Николай Петров Кисьов, Орлин Върбанов Драганов и Иво Крумов Трайков.
    Водеща комисия - Комисията по труда, социалните и демографските проблеми.
    На 12 септември 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове.
    Вносители: Георги Димитров Дилков и група народни представители.
    Водеща комисия - Икономическата комисия и Комисия по бюджет и финанси.
    На 17 септември 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции.
    Вносител - Министерският съвет.
    Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси и Икономическа комисия.
    Предложение за програма за работа на Народното събрание за периода от 18 до 20 септември 1996 г.
    Програма за 18 септември 1996 г., сряда:
    1. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон - продължение.
    2. Второ четене на Законопроект за закрила на новите сортове растения и породи животни.
    3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за избягване на двойното данъчно облагане на доходите.
    4. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото.
    5. Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем - проект за преструктуриране на здравния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и на Споразумението за заем между Фонда за социално развитие на Съвета на Европа.
    6. Законопроект за ратифициране на Договора за заем (оздравителен заем) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
    Програма за 19 септември 1996 г., четвъртък:
    1. Второ четене на Законопроекта за народните читалища.
    2. Първо четене на Законопроекта за държавната банка за инвестиции и развитие.
    3. Първо четене на Законопроекта за стоковите борси и тържищата.
    4. Повторно гласуване на Закона за герба и националното знаме на Република България, върнат от президента на Република България по чл. 101 от Конституцията на Република България.
    Програма за 20 септември 1996 г., петък:
    1. Продължение на програмата от предходния ден.
    2. В парламентарния контрол т. 1 е разисквания по питането на народния представител Гинчо Павлов към министъра на правосъдието относно гражданството на родените в периода от 1913 до 1940 г. лица от Добруджанския регион и проект за решение.
    Дневният ред ще продължи с актуални въпроси и питания от народните представители.
    Има предложение за включване на точки в дневния ред: едно предложение от Кристиян Кръстев, от народния представител Георги Панев и от народния представител Васил Михайлов.
    Господин Кристиян Кръстев предлага в дневния ред на 18 септември 1996 г. да бъде включен Закон за частните и малки предприятия.
    Господин Кристиян Кръстев желае ли думата? - Не.
    Моля да гласувате това предложение.
    От общо гласували 184 народни представители, за - 81, против - 32, въздържали се - 71.
    Предложението не се приема.
    Второто предложение е от народния представител Георги Панев - в програмата от 18 до 20 септември 1996 г. да бъде включен Проектозакон за изменение на Закона за висшето образование.
    Господин Панев, заповядайте.
    ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители!
    За пореден път предлагам на вашето внимание изменение на Закона за висшето образование.
    Два са основните аргументи. Единият е, че срочните трудови договори на много места в страната, сключени за една година, в никой случай не са стимул, а точно обратното, възпират притока на млади кадри към нашите висши учебни заведения, нещо от което страната особено в този момент остро се нуждае.
    Вторият аргумент. В закона има разпоредба, според която заварените учени и преподаватели, нехабилитирани, които са били на трудови договори с неопределено време, преминават на срочни такива.
    Всички консултации, включително и с най-квалифицирани наши юристи показват, че това е пряко нарушение на правото на труд и изобщо на човешките права и на Конституцията.
    Като имаме предвид положението, в което се намира страната и в частност българската наука и образование, и като можем да бъдем сигурни, че в близките няколко години положението няма рязко да се подобри, въпросът за относителната сигурност на младия човек, решил да се отдаде на научна и преподавателска кариера придобива особена важност.
    Ето защо аз моля моят Проект за изменение на Закона за висшето образование да влезе в програмата на Народното събрание за тази седмица.
    И уточнявам допълнително, моля това да бъде т. 3 от дневния ред за днес, 18 септември 1996 г. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на народния представител Георги Панев днес т. 3 от дневния ред да бъде Проектозакон за изменение на Закона за висшето образование.
    От общо гласували 193 народни представители, за - 74, против - 69, въздържали се - 50.
    Предложението не се приема.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Моля да се обяви резултатът по групи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Обявете резултата по групи.
    Предложения от Васил Михайлов.
    Първо предложение - гласуване на Проекторешение за обявяване на 22 септември, Деня на независимостта за официален празник.
    Имате думата.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
    Предлагам като една от приоритетните точки в настоящата седмична програма, просто задължително според мен би трябвало, да намери своето място Проекторешението за обявяване на 22 септември, Денят на независимостта за официален празник.
    Малко предистория. През 1994 г. през месец септември внесох Проектозакона за националните символи, където денят 22 септември 1908 г. съм предложил да заеме своето място в празничния календар и то като национален празник, както е в над 100 страни в света. Те чествуват своите празници. И то техен национален празник е Денят на независимостта.
    В Тридесет и седмото Народно събрание предложението ми е същото - в Законопроекта за националните символи.
    На 19 септември 1995 г. внесох Проекторешение за обявяване на 22 септември за официален празник.
    За съжаление председателят на Народното събрание даже не разпредели това проекторешение между вас, уважаеми колеги. Отново ще се окаже, както с 6 септември, че Народното събрание е закъсняло или че няма време да определи 22 септември като един от официалните празници в празничния календар на Република България.
    Аз ви моля да не губим тази възможност и да гласуваме това проекторешение.
    Не могат да се скриват повече и да се пренебрегват датите в историята на Третата българска държава. Просто защото ние не сме нито първото, нито второто обикновено Народно събрание, а сме Тридесет и шестото и Тридесет и седмото Народно събрание.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
    Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов.
    От общо гласували 184 народни представители, за - 75, против - 81, въздържали се - 28.
    Предложението не се приема.
    Второто предложение е за присъединяване на Република България към НАТО.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Това предложение вие го чувате за пореден път и ще продължавате да го чувате, докато то не стане един факт!
    Сигурен съм, че съм на прав път, когато предлагам този най-важен за националната ни сигурност и независимост въпрос да бъде поставен в пленарна зала. Ясно е, че никаква европейска архитектура на сигурност не може да стане без НАТО. И който, и както да мисли, чл. 5 на Вашингтонския договор няма да бъде променен. Той именно е гаранцията, той именно определя НАТО като колективна структура за отбрана и това трябва да е ясно на тези, които се опитват да играят с думите, да подменят ясно изразената политическа воля за членство със засилен диалог и т.н. Впрочем, засилен диалог не се води и в Народното събрание, защото разминаването между думи и дела има своето определение - това е демагогия.
    И вчера бях свидетел наистина на демагогски изказвания на семинара, който беше проведен в зала "Запад" заедно с наши приятели, видни парламентаристи от Бундестага, също така и хора от посолството на Федерална република Германия, организирани със съдействието на четири от фондациите на Федерална република Германия.
    Какво там видях? - Там видях да се говори как се е достигало до консенсус. Как консенсус без диалог?! Та вие не допускате да започнат дебати по проекторешението за пълноправно членство на Република България в НАТО. И това е така, защото вашите аргументи не струват и пукната пара. Те ще бъдат буквално сметени. Това е целият проблем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Благодаря.
    Моля да гласувате предложението на господин Васил Михайлов.
    От общо гласували 183 народни представители, за - 69, против - 90, въздържали се - 24.
    Предложението не се приема.
    Третото предложение - гласуване на проекторешение за обявяване на 6 септември, Денят на Съединението, за официален празник.
    Заповядайте, господин Михайлов.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вие вероятно сте чули, че днес в училищата се чества 18 септември за Ден на Съединението. Има по-интелигентни начини да се даде един свободен ден на учениците, но не и да се мътят главите им с изместване на времето. Типично по Джордж Оруел министърът на образованието господин Илчо Димитров отново, според мен, моля да ме извините за определението, твърдоглаво продължава да твърди, че Съединението се е случило на 18 септември.
    Аз нямам намерение пред тази многоуважаема аудитория да коментирам въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г., но изглежда следващият път ще трябва да го прочета, за да разбере господин Илчо Димитров, че Съединението се е състояло на 6 септември и трябва да се чества на 6 септември.
    Впрочем, уважаеми колеги, оправете министърът си като в Народното събрание дайте възможност това проекторешение или проектозаконът, внесен от моите колеги, да стане един факт. Нека да отделим време, то ще бъде много малко, тъй като видях, че има консенсус при честването на 6 септември, за да направим 6 септември част от празничния календар.
    Мисля, че аргументацията по-нататък е излишна.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов.
    От общо гласували 198 народни представители, за - 81, против - 90, въздържали се - 27.
    Предложението не се приема.
    Четвъртото предложение е за парламентарния контрол в петък.
    Заповядайте, господин Михайлов.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! (Реплика от мнозинството: "За лекарския кабинет се минава оттук!...")
    Скъпи колега, искате лекарска помощ ли? Мога да Ви я дам, но след като свърша предложенията по дневния ред. (Шум и реплики в залата)
    Пациенти - дал Господ в тази зала!
    Що се отнася до моето предложение за петъчния ден - това също не е ново, но нашето Народно събрание заприличва на на народни събрания, за които тук могат да разкажат някои стоящи зад мен на трибуната уважаеми първи между равните. Защото парламентарният контрол е силно снижен. Защото последния петък това, което тук се получи в залата според мен е недопустимо и недостойно. Защото залата едно, че беше празна, второ, че трябваше да се иска удължаване на времето, за да могат да бъдат зададени въпросите. Впрочем, те в крайна сметка още не са и изчерпани, независимо че програмата за миналата седмица наистина успяхме донякъде да я доведем като завършек.
    Аз ви моля колеги, да обърнем внимание на тази основна за парламента дейност - парламентарният контрол - и да дадете възможност петъчният ден да бъде посветен именно на изслушване на министрите на актуалните въпроси и питания, които са останали от лятната сесия, както и на нови, ако такива са постъпили и като се даде, разбира се, възможността и за удължаване на работното време с два часа, за да приключим своите задължения по Конституцията и по правилника с парламентарния контрол.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов.
    От общо гласували 191 народни представители, за - 73, против - 99, въздържали се - 19.
    Предложението не се приема.
    Петото предложение - изслушване на информация на министър-председателя. Има ли бележки по този въпрос? - Няма. Моля, гласувайте!
    От общо гласували 192 народни представители, за - 59, против - 94, въздържали се - 39.
    Предложението не се приема.
    Шестото предложение е за изслушване на министъра на външните работи.
    Имате думата, господин Михайлов.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, трябваше наистина да получим информация от министър-председателя за нощното заседание в "Бояна". Тази нощна завера за мен трябва да се състои не там и не на тъмно, и не нощем, защото когато се съберат комунисти нощем обикновено се готви ново престъпление срещу българския народ! Всички това го знаем! И за такова едно събиране, където вероятно се е обмисляло дали да се обяви фалит на българската държава, дали въобще е възможно, разбира се, да се обслужват нашите дългове, в крайна сметка ми се ще да не се връщаме към времето, когато се събираше ЦК на БКП при един неясен и неизвестен за всички състав и да се вземат решения.


    Министър-председателят трябва да дойде тук, а не някъде другаде, и не в Бояна да събира своите приятелчета и кръгчета приятелски, а да обясни пред залата какви намерения има.
    Да обясни например какво ще направи, за да се прекрати геноцидът, който неговото управление наложи на българския народ.
    Такива въпроси междупрочем стоят с голяма острота и аз имах надеждата, че министър-председателят ще направи това усилие да дойде до тук и да каже своето мнение, да даде своята антикризисна програма, обаче той очевидно нехае.
    Вероятно обсъждаме и как по-бързо да изчезне от власт и да запази остатъците от тази организация, която си отива в историята, за радост на всички ни - имам предвид БСП, или все едно как ще се нарича тя.
    Няма да коментирам, разбира се, точката, за която ми е дадена думата сега, за изслушването на външния министър. Той е ясен за всички ни - вреден за България министър на външните работи. Какво да го слушаме? Аз наистина вече мисля да не поставям въпроса с изслушването на този министър.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате шестото предложение на господин Михайлов.
    От общо гласували 189 народни представители, за - 71, против - 108, въздържали се - 10.
    Предложението не се приема.
    Седмото предложение е изслушване на министъра на вътрешните работи. Има ли бележки? - Заповядайте.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че и министърът на вътрешните работи би трябвало да даде някои разяснения по още неотговорени въпроси, свързани с действия срещу народни представители и проведени върху тях оперативни мероприятия по наблюдения и проследяване в грубо нарушение на депутатския имунитет. Какво става с мафиотите, които уж били заловени, свързани с престрелката и убийствата в "Люлин" и т.н.?
    С една дума, искам да чуя, както сигурно и вие, уважаеми колеги, министъра на вътрешните работи, който може би ще се справи с дребната престъпност, но преди организираната да се е справила със самия него, ми се ще да го чуем тук какво ще каже по въпросите, които съм задал.
    Уважаеми колеги, мисля, че когато говорим за чуждестранни инвестиции в България основен въпрос е сигурността. Такава сигурност липсва в държавата ни. Освен, че управлението на БСП и последиците от него прогонват чуждестранните инвестиции, проблемът със сигурността е вторият възлов въпрос за това дали ще се проявят такива у нас и ми се ще министърът на вътрешните работи да бъде този, който ще даде известни гаранции. В противен случай нашата страна ще затъва все повече и повече.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Моля да гласувате предложението на господин Михайлов, седмо по ред.
    От общо гласували 188 народни представители, за - 71, против - 103, въздържали се - 14.
    Предложението не се приема.
    Осмото предложение е изслушване на министъра на отбраната.
    Заповядайте, господин Михайлов.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми колеги! Би трябвало да чуем министъра на отбраната относно грубите нарушения на Закона за отбраната и въоръжените сили. Той е в сила и грубо се нарушава. Нарушава се включително и чрез подзаконовия нормативен акт, какъвто е Правилникът за кадровата военна служба. Това едно.
    Второ, така и не се изясниха някои обстоятелства около пожара в секретния обект на IV километър, взривът на учението в Разлог, който предизвика тежки наранявания на 11 военнослужещи, убийството по обяд на 19 юли 1996 г. в село Лесура, Врачанско, от служители на военната полиция на двама срочнослужещи - единият сирак със съпруга в напреднала бременност, застреляни като животни в центъра на селото пред минаващо погребение.
    Всички тези въпроси би трябвало да бъдат тук обсъждани и разисквани, да не говорим, че министърът на отбраната би трябвало сам да дойде тук и да обясни за бедственото положение в българската армия. Това, че войниците тази зима ще гладуват, че няма да бъдат добре обути, че няма да бъдат добре облечени, тук му е мястото на министъра на отбраната, а не някъде на някакви заседания, които няма да решат този проблем, който стои. Особено среднощните са изключително вредни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Моля да гласувате осмото предложение на господин Михайлов.
    От общо гласували 187 народни представители, за - 74, против - 100, въздържали се - 13.
    Предложението не се приема.
    Деветото предложение е изслушване на министъра на труда и социалните грижи.
    Заповядайте, господин Михайлов.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми колеги! Това, което сигурно всички биха желали да чуят от този министър, който, апропо, се държи доста цинично и буди не топли чувства в много от българските граждани, би трябвало да дойде и да обясни защо Законът за защита, рехабилитация и социално подпомагане на инвалидите не се изпълнява, а грубо се нарушава.
    Имам десетки писма от инвалиди, от семейства, където детето е инвалид и те са наистина възмутени от начина, по който бе отговорено от министър-председателя, че няма да се изпълнява законът и те няма да получават надбавки, защото, видите ли, нямало пари в бюджета. Снощи ние разбрахме, че актуализация нова на бюджета не се и предвижда. Тогава обяснете ми как ще могат да живеят тези хора? Как въобще ще оцелеят тази зима тези, които имат ниски доходи - пенсионерите, социално слабите?
    Социална организация ли сте вие? Очевидно не сте. Вие не сте нито лява, нито дясна, вие сте просто една престъпна организация и скоро ще си отидете от политическата сцена. Лошото е, че върхушката ви, сигурен съм, ще получи заслуженото, което отдавна трябваше да стане. (Реплики от опозицията)
    Абсолютно правилно, уважаеми колеги, лошото е за тях, за нас е добро и за целия български народ.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате деветото предложение на господин Михайлов.
    От общо гласували 196 народни представители, за - 78, против - 103, въздържали се - 15.
    Последното предложение не е коректно и няма да го гласуваме.
    Моля да гласувате цялостната програма за седмицата.
    От общо гласували 195 народни представители, за - 128, против - 46, въздържали се - 21.
    Програмата е приета.
    От името на парламентарна група давам думата на ръководителя на Бизнесблока професор Христо Стоянов.

    ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Уважаеми колеги народни представители! От името на парламентарната група искам да внеса едно наше виждане, една наша декларация по един важен за нас проблем.
    Уважаеми колеги, всички сме убедени, че парламентът в една страна, какъвто е и нашият, трябва да гледа основно на онези неща, които не са постфактум, а които са историята и бъдещето на народа. В тази връзка парламентарната ни група е в едно сериозно безпокойствие за социалния мир, който очакваме, че ще настъпи през 1997 г. Какво имаме по-конкретно предвид? През месец август настъпва производствената земеделска година, производствената 1996-1997 г. По повод на проблема засяване и дълбоката оран на земята предизвикахме разговор с министъра на земеделието и хранителната промишленост и парламентарната Комисия по земеделието и горите. Министърът направи информация за подготовката и гаранцията за изпълнение на тази програма.
    Обезпокоени сме от две неща.
    Първо, министърът представи, че в програмата на министерството е заложено през 1996 г. да бъдат засети до 12 млн.дка пшеница и около 3,5-4 млн.дка ечемик. Първото ни безпокойство е в това, че 12 млн.дка пшеница и 3,5-4 млн.дка ечемик, т.е. 16 млн.дка не са обезпечени със средства.
    Второто ни безпокойство е, че когато се коментира въпросът за тези декари, се гледа на проблема баланс на хлебно зърно. Никога в държавата не може да съществува реален баланс за хлебно зърно, когато не се изхожда от общия баланс на зърното. Когато се е правила сметката за 12 млн.дка пшеница, винаги се е имало предвид и се е осъществявала една политика за поливане на 4-5-6 до 7 млн.дка на пролетните култури. През 1995 г. са били поливани само около 400 хил.дка. Очаква се информация, в която тези площи през 1996 г. да са удвоени. Но няма никаква вероятност през 1997 г. да бъдат полети 4-6-7 млн.дка, което е една абсолютна сериозна тревога, че общо взето балансът на зърното в България няма да бъде вързан през 1997 г.
    Това означава, че ние не можем да разчитаме на 12 млн.дка пшеница и на 3,5-4 млн.дка ечемик. Нашето виждане е, че държавата ни трябва да има през тази производствена година засети около 20 млн.дка есенници. Но преди това искам да ви кажа, че от сметките, които са направени не само от мен, а от хората директно от практиката, от производството, като кооперации, като арендатори, като частни стопани, излиза, че за да се извърши само есенната сеитба са необходими от порядъка на 5000 лв. на декар. Сметката е елементарна: около 2500 лв. са торовете, 1800 лв. е семенният материал. И ако ние приемем за 20 млн.дка, това означава, че, за да могат да съществуват земеделските производители в България, са необходими средства в рамките на 100 млрд.лв. На практика нашите земеделски производители от зърното са получили от порядъка на 25 млрд., а очаква се да получат около 20-25 млрд.лв. от слънчогледа. Това означава, че дори да приемем, че тези пари са съвсем свежи, пак не стигат. Защото тези пари, които те са получили, са вече в големия си процент изразходвани в самата технологичност на производството. Тоест, нашият земеделски производител не разполага със средства да обезпечи всичко това.
    Второто обстоятелство. За да осигурим баланса, не можем без да изорем до края на годината с дълбока оран останалите 15-17 млн.дка земя. Минималното, което ще ни струва всеки декар, е от порядъка на 450-500 лв. Това означава още 8 млрд.лв.
    Предлаганият от министъра начин да бъде обезпечен земеделският стопанин чрез кредитиране с този кредит, с този процент, това е невъзможно да стане. И земеделският стопанин няма да тегли такъв кредит с такива лихвени проценти. В такъв смисъл ще се получи така, че земеделските производители ще направят производство за себе си, без да осигурят стоково производство на зърно. Ето за това у нас е тревогата за настъпването на един период, в който ще настъпи нещо лошо и изобщо ще бъде нарушен социалният мир. Няма страна в света, в която този проблем, която и да е страна, да не е наблюдаван, да не е контролиран, да не е в политиката на държавата.
    В този смисъл аз поставям пред всички вас, уважаеми колеги отляво и всички колеги от центъра и дясно, на всички депутати, че задача N 1 е, няма значение кой ще управлява, това е въпрос, който народът ни ще реши, но няма значение кой ще бъде този. Ако ние не направим това сега и не намерим формула, с която да засеем и да изорем, това означава, че догодина ще дадем два пъти, три пъти, пет пъти повече средства, за да изхраним народа си, а след това отново ще изникне проблемът за обезпечаване на следващата година. Предпоставка да тръгнем в някакъв все пак нормален ход и да осигурим национално спокойствие, това е да засеем и да изорем.
    Аз настоявам в един кратък срок от един-два дни правителството, като лично ние ще подкрепим всички инициативи, които то ще предложи по отношение на обезпечаване на средства за земеделския производител за изпълнение на тези две важни мероприятия. Всички фондове, които можем, независимо че знам, че тези фондове са необходими за други неща, да ги съсредоточим към решаването на този проблем. Наивността е голяма, в която се отлага въпросът, или се предписва, или се очаква чрез фонд "Земеделие" този въпрос да се реши. Там се намират от порядъка на около 4 млрд.лв., не повече. Четири милиарда, нарочно казах цифрите, са нищо спрямо онова, което е необходимо.
    Нека Министерският съвет, а и всички наши икономисти също да помислят и по редица други обстоятелства, с които да можем да облекчим земеделския производител за тази производствена година, за тези две основни операции. Питам защо сега ние ще поставяме примерно в тези операции земеделският производител да бъде утежняван с ДДС? Какво ще направим с това, че ние ще вземем ДДС? Отново ще го затрудним в подготовката и изпълнението на тези две операции. Примерно, едно перо може да бъде това. Друго перо може да бъде Фондът за реконструкции, а има и други национални фондове. Разбирам, че Министерският съвет не може да нарежда на банките, но нека да бъде така добър да предложи онова, което иска от парламента, по отношение на влияние и гаранция на банките. Тоест, поставям съвсем категорично въпроса пред всички вас, уважаеми колеги, да намерите и да предложите всичко онова, което е необходимо. Но това обстоятелство, бeз да засеем 20 млн.дка есенници и без да изорем дълбока оран, предричаме един срив на държавата, от който, който ще и да управлява, ще бъде с много и много проблеми и с много страдания на българския народ, със заеми, които тепърва ще поставят народа ни в нова зависимост. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От името на Парламентарната група на СДС думата има Иван Костов.
    ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители! Преди две седмици от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили обявих нашето желание да подкрепим всякакви действия на изпълнителната власт на мнозинството в Народното събрание, а и на всяка държавна институция, които водят до спасяване на България от тежкото икономическо положение, в което са поставени хората, които ще спомогнат за оцеляването на българите.
    Изминаха две седмици, изключително ценно време, в което Народното събрание не направи абсолютно нито една стъпка в тази посока. Освен рутинните действия по Търговския закон тук бяха прегласувани закони, върнати от президента на страната, които нямат никакво отношение към антикризисната политика, ако въобще я има тази антикризисна политика на управляващите. Тук бяха гласувани най-обикновени и несвързани с икономическата ситуация в страната решения и спогодби. На практика две седмици са изгубени. Вместо да се направят действия по посока на гарантиране оцеляването на хората, ние виждаме раздвоено съзнание или раздвоена политика на управляващите. Заедно с целия български народ, с обиконовените хора, ние, настръхнали следим вашите среднощни срещи и завери, на които вероятно се поставят някакви въпроси за съдбата на страната, но те се поставят на тъмно, а тук на светло ние се занимаваме с изслушване на някакви приспивни песни.
    Ние се боим от това, че вие поставяте същинските въпроси на България някъде помежду си, далеч от диалога в обществото и че ги решавате вероятно или се каните да ги решавате, без преди това да сте ги назовали и без преди това да сте потърсили обществен диалог. Това е опасна политика, това е политика, която няма да доведе доникъде.
    И тъй като вие не правите никакви стъпки по посока на очертаване поне на проблемите, вие няма да можете и да ги решите. Вашето управление не назовава с истинските имена въпросите на оцеляването на обикновените хора в България. Вие отказвате да погледнете истината в очите, вие не желаете да признаете кризата, в която се намираме. И заради това никога няма и да помогнете на страната да излезе от нея.
    И за да не бъда голословен, ще си позволя да назова тези сфери, които според нас са най-важни. Впрочем тук ще отворя една скоба, вие и като управляващи нямате представа за важността на проблемите, които стоят пред управлението на страната. Всъщност и това личи от вашата законодателна програма за следващата седмица, както и законодателната ви дейност в тези две седмици. Нямате никаква представа за това кой въпрос колко е важен за България или поне не го показвате убедително пред общественото мнение. Затова аз ще си позволя да назова три въпроса на оцеляването така, както сме ги видели ние в срещите с обикновените хора, които имат нашите народни представители.
    Първият въпрос, който сега и колегата от Бизнесблока постави, това е въпросът за хляба. Въпросът за хляба тази година не е решен и като изораване, и като засяване, и като кредитиране, и като изкупуване, и като цени, и като обещание за производителите, и като сигурност, като каквото и да било, като нищо не е решен. Нещо по-страшно, ако ходите, а вие ходите, знаете, че вероятно въпросът за хляба ще бъде някак си закърпен за членовете на Орсовите кооперации, че те ще получат някакви купони и ще получат хляб за 10 месеца. Обаче какво ще правят другите, дето не са внесли така нареченото зърно на ишлеме? Те откъде ще се изхранят? Кой им дава на тях гаранции? Или ще карат със стотина километри камиони зърно от големите градове, за да изхранват тези хора, които във вашите представи не са пълноценни земеделци. Това не е решение в стил "Заедно за България". Вие това "Заедно за България" като празна камбанка го използвате преди всичко с медийни цели. "Заедно за България" означава всички заедно да можем да влезем в хлебарниците и да си купим хляб. Всъщност вие отказвате на хората правото да влязат като нормални граждани, като равнопоставени граждани да си купят хляб. И ето това е може би най-страшният и най-важният въпрос, който стои в България - въпросът за най-обикновеното нещо, за хляба. Ако вие не направите конкретни стъпки за решаването на този въпрос и за тези стъпки ви обещаваме подкрепата си, вие просто обричате хората на унищожение.
    Вторият въпрос, който е изключително тежък и който вие може би вече и не смеете да погледнете в очите и може би не е втори, а е първи, е въпросът за дечицата. Министърът ви казва, че 50 хиляди деца престават да ходят на училище. Виждали ли сте колко започват да учат? Виждали ли сте данните колко започват да учат, за да видите и да направите простата сметка, че започва един процес на унищожаване на националния капитал. Национален капитал е образованието и компетентността на хората. Излизат утре хора, които не могат да прочетат обикновен документ, които не могат да попълнят обикновена молба. Аз се срещнах с млада жена в едно село в Котленската община, която каза: Господин Костов, няма кой да ми попълни молбата, защото не знам към кого да се обърна, не мога да пиша. (Шум и възражения в мнозинството) Народът, "обучаван" по този начин, се деквалифицира. Хората не могат да останат в това състояние, не могат да бъдат българи, които да не знаят да четат, да не знаят да пишат. Това са хора, които не могат да бъдат обучавани и утре не могат да станат производители. Това са хора, които утре не могат да ни хранят. И искам да ви кажа защо тези деца спират да ходят на училище, защото министър Илчо Димитров не го казва. Децата спират да ходят на училище, защото няма с какво да ги обуят, защото няма с какво да ги облекат, защото няма с какво да им купят тетрадки, моливи и учебници, защото не могат да им дадат по няколко лева, за да могат да обядват. Децата не ходят на училище, защото са от такива семейства, които от немотията не могат да ги изпратят на училище. Вие виждате ли това нещо с очите си? Вие в състояние ли сте да видите този страшен проблем, за да разберете, че в него се крие причината за рязко спадналата раждаемост. Кой ще ражда деца, които не може да облече, не може да обуе, не може да изпрати на училище? България отива към унищожение, ако вие не видите този въпрос и не предложите практически стъпки за решение. Това е въпрос за оцеляване и то на младите българи.
    И третият въпрос. Очертавам сферата, в която ние виждаме най-важните въпроси за оцеляване и това е много сериозно и не е въпрос за обструкции в този момент да се правят. Ако вие виждате по-страшни въпроси, ги кажете. Ние това сме видели, това казваме.
    Пак в котленските села три дена възрастни хора чакат пенсии от вашия арогантен министър на социалните грижи. Три дена стоят възрастните женици, изнемощели, и чакат пенсии. И когато се явяваме ние там, те започват с оплаквания, които вероятно и на вас ви казват: как с 2800 лв. пенсия ще плащам 1000 лв. за лекарства, как ще си купя най-насъщните неща?
    Можем ли да гарантираме ние на тези хора, че държавата не е оттеглила грижите си за тях. Можете ли вие като управляващи да излезете и да подкрепите министъра си на социалните грижи, който казва, че те ще измрат и това ще е решението на проблема? Снемате ли вие отговорността на държавата за оцеляването на възрастните хора, за нетрудоспособните и инвалидите? Правите ли го вие това или не го правите?
    Защото ако вие снемете тази отговорност от държавата за тези възрастни хора, да знаете, че вече няма държава. Ние се превръщаме в сган. Тези, които оставят възрастните, нетрудоспособните и инвалидите и се занимават с някакви дрипави плашила на монархофашизма, с някакви си допитвания от преди 50 или 100 години до народа, тези, които се занимават с герб в момента, в който възрастните хора присядат, когато видят пред себе си това, което ги очаква - вие никога няма да решите нито един въпрос.
    Не се нуждаем от вашите залъгалки! Не ни занимавайте с глупостите си за монархофашизъм, с допитванията си до народа дали сме република или не сме, защото всички сме се клели в тази Конституция! Не ни занимавайте с глупостите си за герба, ами дайте нещо реално, направете нещо за тези хора, защото България умира. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от опозицията)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От името на Парламентарната група на Народния съюз има думата Моньо Христов.
    МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на нашата парламентарна група изразявам тревогата за тази ирационална дейност на българското правителство, която довежда всеки ден до все по-тежки и тежки изживявания на всеки един отделен българин и българско семейство. Искам да заявя, че както Съюзът на демократичните сили през месец юли отправи една актуална програма за излизане от кризата в земеделието, така също...
    КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Няма такава.
    МОНЬО ХРИСТОВ: Господин Премянов, точно до Вас от името на Парламентарната група на Народния съюз беше изпратена програма с предложение за излизане от кризата - хлебна, зърнена и т.н. Имахте на разположение оттогава до днешния ден над 50 дни. Досега обаче нито вашето правителство, нито парламентарната ви група са направили нещо съществено поне да ги разгледа и предложи част от тях.
    Ние обещахме и се ангажирахме, че тези предложения, които сме направили, ако вие желаете и искате да се излезе от кризата, ще ви подкрепим. Но вие се надувате и от това надуване ще се пукнете един ден, защото не искате да чуете опозицията, не искате да чуете рационалните предложения, не искате въобще да обърнете внимание на проблемите в страната.
    Ето защо, изслушвайки колегата Христо Стоянов, както и господин Иван Костов, ние също искаме да заявим, че тези проблеми, които бяха поставени, са актуални. Но дали е актуална днес Демократичната левица? Дали тя има някакво намерение да помогне на себе си и след това и на държавата?
    Аз бих казал, че тя не е актуална. Напротив! Тя е ирационална и примерите за това са именно, че за тези две седмици бяха разгледани закони, върнати от президента, за които вие поискахте пълното им приемане на бърза ръка пак, както постъпихте и със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, без да се вслушвате. Както постъпихте и с медийния закон. Единствено с герба от така наречената лека хватка за президентските избори правите някакво отклонение в общественото мнение.
    Ето защо ние се обръщаме към вас: ако желаете догодина да има хляб, зърно, ако желаете догодина да съществува българската държава, ако желаете да съществува българският народ, разгледайте нашите предложения, представете ги тук, за да може наистина да подобрим нещата и да излезем от тази криза. Не искам обаче да се отнасяте към тях така, както се отнесохте към предложенията на моя колега Калчо Чукаров, който в продължение на десет пъти през миналата сесия ви даваше предложение, с което да задължим Министерския съвет да отпусне необходимите средства съгласно Закона за защита на земеделския производител от бюджета, от другите приходоизточници и сега щеше да се натрупа един капитал от 10 млрд. лв.!... Защо вие тогава не подкрепихте това предложение? Защо?
    Трябва да си отговорите на тези въпроси: защото бавно мислите, а много трудно действате. Ако действахте бързо и по-бързичко да мислите, нямаше да се стигне до тези положения. Затова ви призовавам в името на това, че нашата държава е в опасност, наистина като управляващи да направите нещо. Ако не можете да направите, поне признайте, че не можете и да търсим други варианти - в смисъл да отиваме на парламентарни избори. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От името на Парламентарната група на Демократичната левица давам думата на Красимир Премянов.
    КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! С внимание изслушахме декларациите на нашите колеги от останалите парламентарни групи - така наречената обединена опозиция.
    ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Защо така наречена? - Тя е.
    КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Голяма част от казаните неща са истина и никой не може да ги оспори. Но смятам, че ако обединената опозиция имаше искреното желание да съдейства за решаването на тези проблеми, щеше да обогати нашите представи за проблемите не само с тяхната констатация, а и с това, че е конституирала, канализирала истинските фактори, предизвикали тази сегашна криза. И второ - да обогатят със своето нестандартно мислене възможните решения в тази тежка обстановка, в която действително се намира българската държава и българското общество.
    Вместо това ние видяхме един опит отново с демагогия, с призиви към българското общество, вместо реална политика нашите колеги от останалите парламентарни групи да уреждат своите вътрешнопартийни проблеми. ("Е-е-е!" и смях от опозицията)
    Ние знаем за кризисните процеси в тях. Как е възможно да се твърди, че проблемите на българското земеделие, проблемите за зърното и хляба едва ли не са намерили своето генерално решение с предложенията, които бяха поставени от името на Съюза на демократичните сили и от Народния съюз?
    Уважаеми колеги, това, което предлагахте, беше едно идеално решение за една друга ситуация, за една друга страна - не за нашата, която се намира в дълбока финансова и икономическа криза, предизвикана от фактори, които са се задействали до голяма степен по времето на управлението, в което Вие, господин Костов, лично оглавявахте сектора финанси. (Силен смях и реплики от опозицията) Тогава Вие говорехте за алчните старци, които са излезли на припек, които искали и не се съобразявали с възможностите на българската държава... (Шум и реплики)
    Хлебната криза не се решава с внос на 500 хил. т зърно, защото това би могло да стане, ако държавата имаше достатъчно финансови ресурси.
    ОБАЖДАТ СЕ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Кой изнесе зърното?
    КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: На вас ви е много добре известно, че проблем с хляба при едно добро състояние на българското земеделие България е нямала...
    ОБАЖДАТ СЕ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Защо изнесохте зърното?
    КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Мащабите на нейните възможности да произвежда бяха огромни. България можеше да храни население двойно и тройно по-голямо от това, което има.

    Вие създадохте възможности България днес да внася всичко, в това число и цветята, и зеленчуците. Вие разсипахте земеделието. (Голям шум в блока на опозицята) И е израз на пълна наглост и безотговорност днес да констатирате факта за проблемите на българското земеделие и да обвинявате за това българската левица.
    Аз приемам вашия призив да работим заедно за решаване на проблемите. Но, господин Костов, с обвинения, отправяни към невиновната страна (шум в блока на опозицията), с липсата на решения, които отговарят на реалните възможности на държавата нито проблемът за хляба може да бъде решен, нито проблемите на българското земеделие. Да, днес ако се напрегнем с всички възможности, които имаме след разсипването на българското земеделие, след неговото физическо унищожаване, можем да увеличим символично производството на земеделска продукция. (Шум в залата) От 8-9 милиона тона производство годишно да спадне производствената мощ на българското земеделие на милион и половина тона - това се дължи до голяма степен на политиката на ликвидация на българското земеделие. (Шум в залата)
    Да, и проблеми с хляба ще има дълго време, ще има проблеми с производството на земеделска продукция и животинска продукция за удовлетворяване на собствения пазар. И, дай Бог, да намерим възможности да възстановим своите пазари, които загубихме именно поради вашата вина. Защото от тази трибуна вие съдихте държави, от тази трибуна вие си служихте с идеологеми, изключихте икономическия прагматизъм, който трябва да следва една България.
    Никак не без значение, господин Костов, дали днес се занимаваме с монархия или с репубилка. Защото това са символите на една политика. Вместо с демокрация и с реформи вие се захванахте с реставрация, решихте да връщате историята 50 години назад. И сега всички ние понасяме тежките щети на една вредна, унищожителна десетмесечна политика, която водихте. (Голям шум в блока на опозицията)
    Да ви припомня с какво се захвана левицата, като пое управлението. Първо, тя прие, че България е в разруха. Прие. Народът прие нашата констатация. Това беше философията на нашата предизборна кампания. И обеща да положи максимални усилия за спиране на разрухата.
    Как се измерва този опит през 1995 г. Нарасналият двойно дълг на управлението между двете социалистически правителства - 1990-1995 г., - двойно увеличен по ваше време, когато бяхте министър на финансите (шум в блока на опозицията), нарасналият дълг на държавата спря с тенденцията на нарастване. Миналата година България не е взела един долар заем, а дотогава е взимала заеми в размер на 4 милиарда долара. (Голям шум в блока на опозицията)
    Второ, България за първи път се опита да създаде положително външнотърговско салдо. И го създаде. Ние миналата година имаме положителен баланс във външната търговия за първи път за последните шест години, равняващ се на половин милиард долара. (Шум в блока на опозицията) Опитахме се да стабилизираме временните тенденции на увеличение на производството и за първи път констатирахме растеж на промишленото производство в размер на 3 на сто.
    Но, уважаеми господин Костов, когато доведохте предприятията до разруха, когато уволнихте професионалистите, когато изолирахте пазарите на България и ги загубихте и на тяхно място се настаниха наши конкуренти от сегашните ни приятели и участници в европейската интеграция... Трябва да приемете факта, че миналата година тези предприятия, които фалираха по ваша вина и заради вашата политика, не можаха да платят 142 милиарда данъци, 40 милиарда загуби, 200 милиарда лева са загубени от некачественото и неефективно състояние на българската икономика.
    Вие не стартирахте процесите на приватизация. Демагогствате с това. Днес ние констатираме, че много по-трудно вървят нещата - истина е, - защото се извършват в задълбочена финансова криза, която има тежки социални последици.
    Ние ще продължим, знаейки че държавата беше в разруха, да носим отговорност за положението. Ще продължим да подаваме ръка за всички разумни и реалистични предложения. И в същото време няма да превръщаме България в жертва на вашата политическа демагогия и борба за постигане на дребно политически интереси. (Шум в блока на опозицията) Защото във всичко това, което днес говорите, с изключение на казаното от професор Стоянов, се съдържа една истина - не идеи за решение на проблемите, не готовност да се подкрепим в тежката обстановка - единствено възможните решения, които получиха своята легитимност, са споразуменията с Международния валутен фонд, - а желание да създадете настроение за спечелване на изборите. Дори да предположим, че ще ги спечелите, господин Костов, със спечелването на изборите проблемите няма да бъдат решени.
    Призовавам ви вместо да демагогствате и да говорите, че има някаква политика, действително ще ни помогнете много, ако Съюзът на демократичните сили най-сетне представи алтернатива на икономическото развитие и програма за управление. (Шум и реплики в блока на опозицията) Не успяхте да я направите по време на вашето управление, сега не успявате като опозицията реално да бъдете опозиция, защото не сте алтернатива.
    Аз искам да заявя, че ние съзнаваме тежкото икономическо и социално положение на страната. В колективен дух заедно парламентарно мнозинство и правителство обсъждаме възможните решения. Трябва да ви кажа, че магическа формула няма. Скоро пред парламента ние ще предложим програма за ускорена приватизация на предприятия със споразумение (реплики в блока на СДС: "Разграбихте България!", шум в блока на опозицията), с партньорство с известни авторитетни партньори от развити индустриални държави.
    Второ, ще се опитаме банковата система, която беше в състояние на анархия и доведе до неконтролируемо лицензиране - 40 банки вече има в България, тя е рекордьор, - да я стабилизираме и да престане тя да бъде източник и средство за изтичане на пари от бюджета и за ограбване на средствата на хората.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
    КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: И трето, ще се опитаме да дадем отговор на всички въпроси, които са в дневния ред на обществото и на хората. Не можем да дадем големи обещания, но ще решим възможното, това, което ще получи подкрепа от международните финансови институции и от нашите партньори. (Ръкопляскания в блока на левицата, възгласи "У-у-у!" в блока на СДС)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Хасан Али от името на Парламентарната група на ДПС.
    Господин Соколов, видяхте ли сега кой повече вика?
    ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи изразявам нашето безпокойство за тежкото социално-икономическо положение на хората в България и особено в планинските райони. Парламентарната група на Движението за права и свободи нееднократно е доказвала, че когато се предлагат текстове за закони, които са в интерес на българския народ, на всички български граждани, ги е подкрепяла, ще ги подкрепи и в бъдеще.
    Уважаемите колеги знаят, че на 6 септември от тази висока трибуна аз изказах моята и на хилядите тютюнопроизводители гореща благодарност на сегашния министър господин Кръстьо Трендафилов, затова защото той направи нещо, което беше в полза на хилядите тютюнопроизводители. Така е било и друг път, когато, независимо от това дали предложенията идват отляво или отдясно, когато особено в областта на земеделието се предлагат рационални неща, ние сме ги подкрепяли и ще подкрепим и в бъдеще.
    За осигуряване на хляба. Стигнахме дотам да се занимаваме с елементарното нещо - да има хляб за хората. Сега килогарам хляб струва 100 лева. Защо е така? Затова защото когато тук се постави въпросът за хлебното зърно, някои министри, които не бяха в час, заявяваха, че няма хлебна криза, че хлебната пшеница не е изнесена, че са лъжи твърденията на депутати от опозицията, че приятелски кръгове вземат лицензи. Триста фирми са изнесли 1 милион и 200 хиляди тона хубава българска пшеница къде ли не. И за срам и позор сега ще трябва да внесем за 200 долара тон обратно, когато вече килограм хляб ще струва според някои специалисти над 200 лв.
    ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Къде е Премянов?
    ХАСАН АЛИ (ДПС): И при това положение депутатите от Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепят действията, които ще доведат до успешно провеждане на есенната сеитба и до внос на хлебна пшеница, за да има хляб за хората и фураж за добитъка.
    При едно обсъждане в Комисията по земеделие аз поставих не условие, а молба, помолих министъра на земеделието господин Трендафилов да бъде така добър като министър на земеделието и хранителната промишленост, да предложи на правителството, защото е член на правителството, да бъдат санкционирани, наказани, поне да ги знае българският народ, онези лица от изпълнителната власт - министри, премиер може би, и други, които са раздали лицензите, които са разрешили износа на тези 300 фирми, на хубавата българска пшеница.
    Защото нито тютюнопроизводителите от Неврокоп, Гоце Делчев, нито от община Кирково са разрешили износа на хубавата българска пшеница.
    Засега, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, не се търси отговорност от онези, които доведоха нещата до тук. Мобифонджийте, приятелските кръгове продължават да действат.
    И аз се учудвам на тези изявления от тази висока трибуна, чрез които ръководители от мнозинството хвърлят вината върху опозицията.
    Става въпрос главно за ликвидационните съвети. Основно се обвинява СДС. Знаят уважаемите колеги и от БСП моето отношение, изразено тук, когато се приемаше текстът, който засягаше ликвидационните съвети. Моето особено мнение. Не искам да се оправдавам. Но СДС назначи ликвидационните съвети през април месец 1992 г. През 1992 г. декември месец вече нямаше правителство на СДС. България се управляваше от Беровото правителство, подкрепено от ново мнозинство, най-голямо беше от БСП, уважаеми колеги.
    НОРА АНАНИЕВА: И ДПС.
    ХАСАН АЛИ: Признайте го! Правителството беше с мандат на ДПС. В сградата на правителството нямаше и прислужник от ДПС. Моля ви!
    КЛАРА МАРИНОВА (от място): Как може така да се изкривява истината? То е обидно просто!
    ХАСАН АЛИ: Защо, уважаеми колеги от мнозинството, както аз настоявах нееднократно, доктор Панев, тогавашният министър, който назначаваше и уволняваше ликвидаторите, не го извикахте и не му възложихте задача да ликвидира тези ликвидационни съвети, а освобождавахте хора от СДС, БЗНС, ДПС и назначавахте от БСП? Имам хиляди примери. (Шум в левицата. Клара Маринова: Стига лъга!) Папките все още са запазени.
    Така че, когато обвинявате СДС за ликвидационните съвети, обвинявайте ги за осемте месеца. За останалите две години и осем месеца вината трябва да се носи повече от мнозинството.
    НОРА АНАНИЕВА: Конституционният съд какво отношение има към Закона за земята?
    ГЛАСОВЕ ОТ ДЯСНО: Нямате право да се обаждате!
    ХАСАН АЛИ: Много ви моля! След малко приключвам! (Шум в залата)
    НОРА АНАНИЕВА: Към Закон за земята какво отношение има?
    ХАСАН АЛИ: Тук нееднократно са давани обещания за оправяне на тежкото положение в планинските райони. Уважаемите колеги бяха така добри да приемат предложението ми правителството да внесе една програма за развитието на тютюнопроизводителните райони.
    Уважаемият господин премиер, аз съм запазил стенографските записи, нееднократно обещаваше, че ще има такова нещо. Но цеховете продължават да не работят. Там висят катинарите. Никаква загриженост по отношение на хората в тези райони!
    Създадохме, уважаеми колеги, пак ви благодаря, че приехме предложението ми, специална Комисия за развитие на планински, полупланински и гранични райони. Имаше също обещания до края на минилата година Министерският съвет да внесе програма за развитие на планинските райони. Такава програма няма. Аз се съмнявам, че и в началото на следващата година ще има. Значи и с бюджета на Република България за 1997 г. стотинска няма да се задели за регионално развитие на тези райони.
    Още един път повтарям, че проблемите, особено на земеделието, не са партийни проблеми. Те са проблеми от общонационално значение. Когато има рационални предложения, изразявам още един път готовността на депутатите от Парламентарната група на Движението за права и свободи, ще има пълна наша подкрепа. Благодаря ви, уважаеми колеги. (Ръкопляскания в опозицията)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Започваме с точка първа от дневния ред -
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН
    Давам думата на народния представител Спас Мулетаров да докладва законопроекта на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
    Ние приехме всички текстове, глави и раздели до последната глава от проектозакона - глава 37, озаглавена "Приложимо право".
    Първият текст от тази глава е: "Избор на приложимо право към търговските договори.
    Чл. 606л. Ал. 1. Търговските договори с международен елемент се уреждат от избраното от страните право.
    Ал. 2. За съществуването и материалноправното действие на съглашението за избор на приложимо право се прилага избраният закон.
    Приложимо право при липса на избор
    Чл. 606м. Ал. 1. Когато страните не са уговорили приложимо право, прилага се правото на държавата, на чиято територия е местожителството или седалището на страната, която дължи характерната за договора престация.
    Ал. 2. За правоотношения, при които няма характерна за договора престация, се прилага правото на държавата, с която правоотношението е най-тясно свързано.
    Ал. 3. Когато предмет на договора е право върху недвижима вещ, прилага се правото на държавата по местонахождение на вещта.
    Действителност на договора
    Чл. 606н. Действителността на договора се урежда от правото на държавата, което би се прилагало, ако договорът би бил действителен.
    Форма на договора
    Чл. 606о. Ал. 1. Формата на договора се смята спазена, ако отговаря на изискванията на приложимото към него право или на правото по местосключването.
    Ал. 2. Когато при сключване на договора страните са се намирали на територията на различни държави, договорът е действителен, ако са спазени изискванията за форма на една от тях.
    Ал. 3. Когато предмет на договора са права върху недвижима вещ, следва да бъдат спазени и изискванията за форма на правото на държавата, на чиято територия се намира вещта.
    Субсидиарни разпоредби
    Чл. 606п. За неуредените в тази глава въпроси се прилага общото българско международно частно право."
    Комисията предлага Глава 37 да се замени със следното ново съдържание:
    "Глава Тридесет и седма
    Приложимо право
    Приложимо право за едноличен търговец
    Чл. 606л. Правното приложение на едноличния търговец се определя от правото на страната, където е регистриран.
    Приложимо право за търговско дружество
    Чл. 606м. Ал. 1. Учредяването, преобразуването и прекратяването на търговските дружества, както и начинът на представляването им, а също и правата и задълженията на съдружниците се определят от правото на страната по регистрацията на дружеството.
    Ал. 2. Ако търговското дружество е регистрирано в повече от една страна, прилага се правото на страната, където според устава на дружеството се намира неговото управление.
    Ал. 3. По отношение на клона на търговски дружества се прилага правото по регистрацията на клона.

    Избор на приложимо право към търговските договори
    Чл. 606н. Ал. 1. Търговските договори с международен елемент се уреждат от избраното от страните право.
    Ал. 2. Ако не е уговорено друго, смята се, че страните са приели за приложим обичая, който им е известен или би трябвало да им бъде известен и който е широко известен в международната търговия и постоянно спазван от страните по договори от същия вид в съответната област на търговия.
    Ал. 3. Ако в момента на избора всички елементи на договора са свързани с правото на една държава, приложимостта на нейните императивни норми, не се засяга от избраното право.
    Ал. 4. За съществуването и действителността на избора на приложимото право се прилагат съответно чл. 606т-606ф.
    Приложимо право при липса на избор
    Чл. 606о. Ал. 1. Когато страните не са уговорили приложимото право, прилага се правото на държавата, на чиято територия страната, която дължи характерната за договора престация, извършва основната си стопанска дейност.
    Ал. 2. Ако уговореното място на изпълнението е различно от мястото на основна стопанска дейност, приложимо е правото по местоизпълнението. Когато страната няма място на стопанска дейност, меродавно е постоянното й местопребиваване.
    Ал. 3. Когато предмет на договора е право върху недвижима вещ, прилага се правото на държавата по местонахождение на вещта.
    Приложимо право при превоз на стоки
    Чл. 606п. Договорът за превоз на стоки се урежда от правото на държавата, в която е мястото на основна стопанска дейност на превозвача при сключване на договора и мястото на натоварване или разтоварване или мястото на основна стопанска дейност на изпращача са в същата държава."
    Поради това, че при миналото обсъждане групата и представителят на вносителя от Министерството на правосъдието обърнаха внимание, че този текст на чл. 606п създава известни затруднения и неяснота при евентуалното си бъдещо прилагане, ние предлагаме той да бъде заменен със следния текст, а именно:
    "Чл. 606п. Договорът за превоз на стоки се урежда от правото на държавата, в която е мястото на основна стопанска дейност на превозвача при сключване на договора, при условие, че в същата държава се намира:
    1. мястото на натоварване или
    2. мястото на разтоварване или
    3. мястото на основна стопанска дейност на изпращача."
    Особена разпоредба
    Чл. 606р. Разпоредбите на чл. 606о и чл. 606п не се прилагат, ако се установи, че договорът е по-тясно свързан с правото на друга държава. В този случай се прилага правото на държавата, с която договорът е най-тясно свързан.
    Приложимо право при договори за търговско представителство
    Чл. 606с. Договор за търговско представителство се урежда от правото на страната, където търговският представител осъществява дейността си независимо от местосключването на сключването на договора.
    Действителност на договора
    Чл. 606т. Действителността на договора се урежда от правото на държавата, което би се прилагало, ако договорът би бил действителен.
    Форма на договора
    Чл. 606у. Ал. 1. Формата на договора се смята спазена, ако отговаря на изискванията на приложимото към него право или на правото по местосключването.
    Ал. 2. Когато при сключване на договора страните са се намирали на територията на различни държави, договорът е действителен, ако са спазени изискванията за форма на една от тях.
    Ал. 3. Когато предмет на договор са права върху недвижима вещ, следва да бъдат спазени и изискванията за форма на правото на държавата, на чиято територия се намира вещта, независимо от приложимото към договора право.
    Повелителни разпоредби на българското право
    Чл. 606ф. Разпоредбите на тази глава не се прилагат за отношения, уредени от повелителни разпоредби на българското право.
    Субсидиарна разпоредба
    Чл. 606х. За неуредените в тази глава въпроси се прилага общото българско международно частно право."
    Това е съдържанието на глава XXXVII.
    Уважаеми господин председател, следва да подложите на гласуване заместващата глава със същите текстове и допълнително създадените, а преди това да се гласува предложената подобрена редакция на чл. 606п.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има ли бележки? - Няма.
    Моля, гласувайте най-напред заместващия текст на чл. 606, буква "п".
    От общо гласували 141 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 6.
    Заместващият текст е приет.
    Моля да гласувате глава XXXVII изцяло с изменението, направено в текста на чл. 606п.
    От общо гласували 126 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 4.
    Глава XXXVII е приета.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам преди да пристъпим към последната част от закона - "Заключителни разпоредби" - да бъдат гласувани някои отложени текстове и някои редакционни промени, които се налагат, след направените промени в приетите досега текстове, след което да гласуваме Заключителните разпоредби.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Първият текст, който ние отложихме, това е чл. 537, който се намира в глава тридесет, в раздел тринадесети, озаглавен "Общи разпоредби".
    На миналото заседание народните представители гласуваха от тази глава да отпаднат чл. 535 и чл. 536. При това положение раздел тринадесети остава само с чл. 537, който не беше приет. За него имаше предложение да премине към "Преходни и заключителни разпоредби". След повторното обсъждане на мястото и целта на текста, комисията предлага този текст на чл. 537 да премине като следващ, а именно чл. 535, след чл. 534, и да бъде към раздел дванадесети, озаглавен "Давност".
    Същевременно комисията предлага да отпадне раздел тринадесети, озаглавен "Общи разпоредби", като ненужен.
    Затова предложението е следното, уважаеми господин председател, най-напред да се гласува раздел тринадесети, озаглавен "Общи разпоредби", намиращ се към глава тридесета, да отпадне от законопроекта.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 128 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 3.
    Предложението е прието. Този раздел отпада.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Второто предложение е този текст на чл. 537, който не е гласуван, комисията предлага вместо заглавието му "Срокове", заглавието да стане "Забрана за удължаване на сроковете" и следното съдържание:
    "Чл. 537. Установените в този закон срокове за менителничните задължения не могат да се продължават" да бъде гласуван със същото съдържание и предложената нова глава като чл. 535 към раздел дванадесети "Давност".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 124 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 2.
    Предложението е прието.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващото предложение е в приетия § 3, чл. 266. Ние сме гласували текста, но се предлага да се гласува нова подобрена редакция на първото изречение на приетата нова алинея на чл. 266, а именно следното съдържание: Първо изречение на ал. 2 на чл. 266: "Срокът, в който трябва да завърши ликвидацията, се определя от Общо събрание на дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество, а за останалите търговски дружества по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници".
    Изречение второ и трето на тази нова ал. 2 остават без промяна.
    По-нататък се предлага да бъдат гласувани, освен заместващото първо изречение на ал. 2, да се гласува ал. 2 да стане ал. 3, ал. 3 става ал. 4, като в нея думата "прокурора" се заличава. Създадените нови ал. 5 и 6 са вече гласувани на миналото заседание и те не следва да бъдат гласувани.
    Следователно, пак повтарям, по този текст на § 3а от законопроекта следва да гласуваме най-напред ново заместващо първо изречение на приетата вече ал. 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 122 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 2.
    Предложението е прието.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Второто предложение е ал. 2 на действуващия текст да стане ал. 3.
    И третото предложение - ал. 3 става ал. 4, като думата "прокурора" в нея се заличава.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 126 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 3.
    Предложението е прието.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващото предложение по приетия чл. 420, който има само заглавие на главата, а самият текст не е озаглавен, предлагаме заглавието на чл. 420 да бъде "Съдържание".
    Моля това предложение да се гласува, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 127 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 2.
    Предложението е прието.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващото предложение е по чл. 460. Предлага се в т. 6 на чл. 460 накрая съдържанието на т. 6 е: "Името на лицето, на което или на заповедта, на което трябва да се плати", да се добави в скоби думата "(поемател)", за прецизност на текста.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 128 народни представители, за - 126, против - няма, въздържали се - 2.
    Предложението е прието.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващото предложение се отнася до чл. 483. За по-голяма яснота на приетия текст се предлага в ал. 1 в края на първото изречение, което е със съдържание: "Менителница, платима в определен срок след предявяване, трябва да се предяви за приемане до една година", да се добавят думите "от издаването", всъщност за яснота на текста.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 130 народни представители, за - 129, против - няма, въздържал се - 1.
    Предложението е прието.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: За систематика и прецизност се предлага по приетия член 518 да бъдат гласувани следните промени:
    - алинея 3, която е приета, да стане алинея 2;
    - алинея 4 да стане алинея 3;
    - приетата алинея 2 да стане алинея 4, като в началото на алинея 2, която се предлага да стане алинея 4, вместо думите "при условията, определени в алинеи 2 и 3, алинеи 3 и 4: "менителницата може да бъде платена за чест от посредник, действащ за някои от длъжниците по менителницата, срещу когото може да се предяви иск" думите "при условията" да се заменят с думите "в случаите", а алинеите 3 и 4 следва да станат съответно алинеи 2 и 3 с оглед разместване мястото на алинеите.
    Това са предложенията по този текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля, гласувайте!
    От общо гласували 128 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 5.
    Предложението е прието.
    Следващото.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: И последното предложение, също за презицност, е в глава ХХХIII заглавието да се замени със заглавие: "Приложим закон при менителница, запис на заповед и чек", като се премахне означаването на раздел I със заглавие "Приложим закон".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля, гласувайте.
    От общо гласували 126 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 2.
    Предложението е прието.
    Следващото!
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, има още едно предложение, което трябва народните представители да гласуват. То е следното. С приемането на проектозакона за изменение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет, народните представители приеха още един проектозакон за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от народния представител Златимир Орсов. Той имаше следното съдържание, съвсем накратко, то съдържа три параграфа:
    "Параграф 1. В член 119 от действащия Търговски закон думите "които се обнародват" се заличават.
    Параграф 2. В член 141, ал. 3, изречение 2 се заличава.
    Преходна разпоредба.
    Параграф 3, ал. 1. Обявленията по предходните параграфи, за които е внесена държавна такса до влизане в сила на този закон, подлежат на обнародване по досегашния ред.
    Алинея 2. В случаите по алинея 1, включително и в заварените случаи при влизане в сила на Закона за "Държавен вестник", срокът по член 11, точка 2 от Закона за "Държавен вестник" не се прилага."
    Работната група и комисията, след като обсъдиха внимателно това предложение за ново изменение на действащата част на Търговския закон, а също така и като взеха мнението на вносителя - народния представител Златимир Орсов, предлагат това предложение да не се приема.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлага се да се отклони това предложение.
    Има думата госпожа Миленкова.
    АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Колеги, по принцип проектът е приет на първо четене. Обаче след подробно обсъждане в комисията, ако вие сте обърнали внимание, самото предложение е за заличаване на две думички, а обясненията, мотивите за това са две страници. След като анализирахме мотивите за изменението, в комисията решихме, че мотивите за улеснение на "Държавен вестник" не са достатъчно убедителни, не са достатъчен аргумент и че по-сериозен аругмент се съдържа в потребността за публичност, че е много възможно да се налага един стопански субект, който е достатъчно отдалечен - на 500 или на 600 километра от този съд, където е търговският регистър, в който е регистриран другият стопански субект, от който се интересува, е безсмислено да се прави такова движение за една проверка в търговския регистър.
    Освен това желаем да имаме чуждестранни инвестиции. Примерно на тези стопански субекти от чужбина, които ги интересува предмета на дейност, съответно всички онези факти, които се публикуват в "Държавен вестник", е по-добре да имат тази възможност да я направят дори без да идват в България.
    Затова аз мисля, че най-разумното е да подкрепим, въпреки че е приет на първо четене законопроекта, това изменение. То да не бъде прогласувано за второто четене. Такова е мнението на комисията и аз моля за гласуване в този смисъл. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание аз подлагам на гласуване приемането на предложението на господин Орсов, а вие гласувате така, както намерите за добре - да се приемат или да не се приемат.
    Моля, гласувайте предложението на господин Орсов.
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПГДЛ: Оттегляме го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте го? Не можете да го оттеглите след първо четене.
    Затова, гласувайте така, както бяхте посъветвани.
    Моля, гласувайте!
    От общо гласували 128 народни представители, за - 5, против - 76, въздържали се - 47.
    Предложението на господин Орсов не се приема.
    Следващото!
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Създава се към действащия закон нов параграф 5 със съдържание:
    "Параграф 5. Досегашните глави 34-48, стават съответно глави 38-52."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
    Моля, гласувайте.
    От общо гласували 129 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 5.
    Параграф 5 е приет.
    Заключителни разпоредби!
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Заключителни разпоредби".
    Комисията предлага заглавието вместо "Заключителни разпоредби" да стане "Преходни и заключителни разпоредби", т.е., да се добави думата "преходни".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки!
    Моля, гласувайте.
    От общо гласували 124 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 3.
    Заглавието е прието.
    Параграф 6!
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 6.
    Комисията предлага, тъй като разпоредбата се отнася до влизането на закона в сила и тя трябва да бъде най-накрая, това да бъде параграф 9, който да стане последен и затова предлагам да го прочета, след като му дойде съответното място.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
    Следващото!
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Предлага се нов параграф 6.
    Народните представители Ана Миленкова и група народни представители предлагат в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон да се създаде нов параграф, а той ще бъде параграф 6 на мястото на този, който току-що разглеждахме, със следното съдържание:
    "Измененията в глава ХVII "Ликвидация" на Търговския закон се прилагат и за ликвидациите, които не са приключили до влизането им в сила."
    Комисията възприема изцяло това предложение и предлага параграф 6 да има следното окончателно съдържание:
    "Параграф 6. Измененията в глава ХVII "Ликвидация" на Търговския закон се прилагат и за ликвидациите, които не са приключили до влизане в сила на този закон."
    Други предложения по това няма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Този закон не е ли по Търговския закон?
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: (Извън микрофоните): Този закон - да, това се има предвид.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
    Моля, гласувайте.
    От общо гласували 129 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 2.
    Параграф 6 с новото съдържание е приет.

    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Параграф 7. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ., бр. 275 от 1950 г.; поправка, "Известие", бр. 2 от 1950 г.; изм., "Известие", бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г.) се правят следните изменения и допълнения:
    1. В член 10 се правят следните изменения и допълнения:
    а) алинея 2 се изменя така:
    Ал. 2. Размерът на законната лихва в български левове или във валута се определя от Министерския съвет."
    Господин Лучников беше направил предложение, което в рамките на обсъждането го оттегли, тъй като възприе текста по съдържание и редакция.
    "б) създава се нова алинея 3:
    Ал. 3. Когато в закона е предвидено задължение за лихва, без да е определен размерът й, дължи се законната лихва.
    в) досегашната алинея 3 става алинея 4."
    Комисията предлага да не се приема изменението на член 10 от Закона за задълженията и договорите и предлага точка 1 на параграф 7 да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля да гласувате направеното предложение за отпадането на точка 1 от параграф 7.
    От общо гласували 127 народни представители, за - 126, няма против, въздължал се - 1.
    Приема се предложението за отпадане на точка 1.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "2. Създава се член 70а:
    "Когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора."
    Комисията предлага тази точка 2 на параграф 7 да има нова редакция:
    2. Създава се нова алинея 3 на член 75:
    "Когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора."
    Това е предложението на комисията за единствена неномерирана точка на параграф 7.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 131 народни представители, за - 129, няма против, въздържали се - 2.
    Предложението е прието.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Фактически това, което приехме, господин председателю, става точка 1 на параграф 7, респективно сега ще прочета точка 3, която ще стане точка 2 при номерирането.
    "3. В член 92 се създава алинея 2:
    "Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 135 народни представители, за - 132, няма против, въздържали се - 3.
    Точка 3, която ще бъде точка 2, с новата редакция е приета.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващата точка 4 също ще се преномерира.
    "4. Член 207 се отменя."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
    От общо гласували 127 народни представители, за - 122, няма против, въздържали се - 5.
    Точка 4, която става точка 3, е приета.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Точка 5, която също ще се преномерира, гласи:
    "5. Отменят се:
    а) членове 293-303 от глава ХI - Комисионен договор;
    б) членове 304-308 от глава ХII - Спедиционен договор;
    в) членове 309-322 от глава ХIII - Договор за превоз;
    г) членове 323-356 от глава ХIV - Договор за застраховка;
    д) членове 370-436 от глава ХVIII - Запис на заповед, менителница и чек."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 132 народни представители, за - 132.
    Предложението е прието.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Параграф 8. Измененията и допълненията в Закона за задълженията и договорите по този закон не се прилагат за сделките, които са сключени, но не са изпълнени до влизането му в сила."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 123 народни представители, за - 123.
    Параграф 8 е приет.

    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: § 8. В ал. 3 на чл. 31 от Закона за патентите се добавя ново изречение първо: "Изключителната лицензия трябва да е изрично уговорена".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 123 народни представители, за - 122, против - няма, въздържал се - 1.
    Параграф 8 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 9, последен. Това е фактически § 6 от законопроекта, който имаше съдържание "Този закон влиза в сила от 1996 г.", без да е посочена датата.
    Комисията предлага § 9 на мястото на § 6 да бъде със следното съдържание:
    "§ 9. Този закон влиза в сила от 1 ноември 1996 г.".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 123 народни представители, за - 123.
    Параграф 8 е приет, с което е приет Търговският закон изцяло.
    Благодаря на господин Мулетаров за упоритата и прецизна работа.

    Преминаваме към точка втора от дневния ред -
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИЛА НА НОВИТЕ СОРТОВЕ РАСТЕНИЯ И ПОРОДИ ЖИВОТНИ.
    Давам думата на народния представител Бончо Рашков.
    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предлагам процедурно да гласуваме допускането в залата на господин Николай Иванов Колев от патентното ведомство, който взе много активно участие в подготовката на този законопроект и би могъл да ни бъде в полза при приемането му на второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това процедурно предложение.
    От общо гласували 126 народни представители, за - 126.
    Предложението се приема.
    Продължавайте, господин Рашков.
    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предлагаме на второ гласуване Законопроекта за закрила на новите сортове растения и породи животни, изработен от Комисията по земеделието и горите на базата на приетите на първо гласуване два законопроекта - единият законопроект, внесен от Министерския съвет под N 020113 на 26 март 1996 г., и другият, внесен от народните представители Атанас Иванов Железчев и Христо Николов Стоянов под N 100030127 на 30 ноември 1995 г.
    Обобщеният Законопроект за закрила на новите сортове растения и породи животни, който ви предоставям за второ гласуване, бе обсъден и приет от комисията на три заседания. В заседанията на комисията взеха участие представители на патентното ведомство и от специализираните научни институти от системата на земеделието.
    При изработването на становището на комисията по съответните текстове са взети предвид направените писмени предложения от народния представител Атанас Железчев, както и устните, направени от членовете на комисията по време на дискусията.
    Народните представители ще имат възможността да се произнесат по качествата на представения обобщен законопроект, който осъществява радикална реформа в правната уредба на закрилата на обектите на живата природа - сортовете растения и породи животни. Този законопроект няма почти нищо общо с предшествуващия го Закон за изобретенията и рационализациите. Той е хармонизиран със законодателството на страните от Европейския съюз, на страните-членки на Съюза на UPOV. Той отчита и последните тенденции в тази област. Сортовете растения и породи животни имат международна правна закрила още от миналия век и сега фигурират в националните законодателства на индустриално развитите страни, които днес произвеждат храни в излишъци.
    Някои от основните принципи, върху които е изграден законопроектът, са:
    На първо място се гарантира правната закрила на новите сортове растения и породи животни, а така също и на правата на селекционерите - наши и чуждестранни.
    На второ място са осигурени еднакви права за българските и чуждестранните лица. Разпоредбите на законопроекта се прилагат и по отношение на граждани и юридически лица от други държави в съответствие с международни конвенции и при условията на взаимност.
    Трето, сертификатът удостоверява наличието на нов растителен сорт или животинска порода, приоритета, авторството и изключителното право (правото на селекционера) върху тях. Със сертификата се предоставят изключителни права на селекционера, превръщайки сорта растение или породата животно в стока, което е основен елемент в условията на пазарната икономика.
    Четвърто, законопроектът предлага балансиране на интересите на селекционерите с интересите на тези, които са финансирали разработването на новите сортове растения и породи животни.
    На последно място, бих искал да отбележа, че с проекта на този закон се създава правен режим за приватизация на държавната собственост върху изобретенията на сортовете растения и породи животни, защитени по Закона за изобретенията и рационализациите с авторски свидетелства. На селекционерите, фирмите и други организации се предоставя възможност да трансформират авторските свидетелства в сертификати с оглед придобиване на изключително право върху сортовете растения и породи животни и съответно разпореждане с тях. По този начин законопроектът допълва Закона за приватизацията по отношение на обектите на интелектуалната собственост, регламентирайки реда и изискванията за приватизацията на сортовете растения и породи животни, защитени с авторски свидетелства по Закона за изобретенията и рационализациите.
    Уважаеми народни представители, на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ви предлагам да приемем на второ гласуване предложения от Комисията по земеделието и горите общ Законопроект за закрила на новите сортове растения и породи животни, както следва:
    "ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАКРИЛА НА НОВИТЕ СОРТОВЕ РАСТЕНИЯ И ПОРОДИ ЖИВОТНИ
    ГЛАВА ПЪРВА
    ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
    Чл. 1. Ал. 1. С този закон се уреждат отношенията, свързани със създаването, закрилата и използуването на новите сортове растения и породи животни.
    Ал. 2. Законът се прилага по отношение на:
    1. създадени или открити и разработени сортове растения от всеки ботанически род и вид, в това число клон, линия, хибрид или подложка, независимо от метода (изкуствен или естествен) на получаването им, наричани по-нататък "сортове";
    2. създадени или открити и разработени породи, линии и хибриди селскостопански животни независимо от метода на получаването им, наричани по-нататък "породи"."
    По чл. 1 няма направени предложения.
    Този текст бе гласуван с 8 "за", "против" и "въздържали се" нямаше.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля да гласувате глава първа "Общи положения" и текста на чл. 1 така, както беше предложен.
    От общо гласували 135 народни представители, за - 134, против - няма, въздържал се - 1.
    Член 1 е приет.

    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: "Органи, участващи в процедурата по предоставяне на правна закрила.
    Чл. 2. Държавната сортова комисия и Държавната комисия по породи животни при Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Патентното ведомство са органите, които изпитват, издават сертификати, вписват в държавните регистри и публикуват в официалния бюлетин новите сортове и породи."
    Предложение за изменение и допълнение по този член направиха народните представители Атанас Железчев и Златимир Орсов.
    Становището на комисията е - приемайки предложението на народния представител Златимир Орсов текстът на чл. 2 да звучи така:
    "Чл. 2. Органите, които участват в процедурата по предоставяне на правна закрила на новите сортове растения и породи животни, са Държавната сортова комисия и Държавната комисия по породи животни при Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Патентното ведомство."
    Този текст беше приет с консенсус от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля да гласувате окончателно предложения текст от комисията на чл. 2.
    От общо гласували 124 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 8.
    Член 2 е приет.
    Член 3!
    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: "Национален режим.
    Чл. 3. Разпоредбите на закона се прилагат и по отношение на чуждестранни лица от държави, които участват в международни договори в тази област, по които Република България е страна, като тези държави се наричат по-нататък "договорни държави".
    По чл. 3 не бяха направени предложения. Той бе приет с консенсус от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля да гласувате чл. 3 така, както беше предложен.
    От общо гласували 124 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 2.
    Член 3 е приет.
    Член 4!
    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: "Право на авторство.
    Чл. 4. Ал. 1. Авторството на сорт или порода възниква със създаването или откриването и разработването им."
    По този член предложения не бяха направени. Комисията предлага с консенсус този текст да бъде гласуван и от Народното събрание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 4 така, както беше представен.
    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По този член има още алинеи, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отменете гласуването, за да се прочетат всички алинеи на този член.
    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: "Ал. 2. Лице, което е създало или открило и е разработило сорт или порода, е автор (създател) на този сорт или порода."
    Предложение за изменение и допълнение на тази алинея е направил народният представител Атанас Железчев.
    Становището на комисията е да не се приеме предложението на господин Железчев и текстът на чл. 4, ал. 2 да остане такъв, какъвто го предлага комисията.
    "Чл. 4. Ал. 3. Когато няколко лица са създали или открили и разработили сорт или порода съвместно, те са съавтори на сорта или на породата.
    Ал. 4. Правото на авторство е лично, безсрочно и непрехвърляемо.
    Ал. 5. Авторът на сорта или на породата има право да бъде посочен като такъв в заявката, в сертификата и в публикациите относно сорта или породата."
    По тази алинея предложение е направил народният представител Атанас Железчев.
    Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Железчев и ал. 5 да придобие следния вид:
    "Ал. 5. Авторът или съавторите на сорта или породата имат право да бъдат посочени като такива в заявката, в сертификата и в публикациите относно сорта или породата."
    Това са всички алинеи на чл. 4.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма го господин Железчев, но трябва да гласуваме неговото предложение за ал. 2 да се допълни, както следва:
    "Лице, което само или в съавторство с други физически и юридически лица е създало ...".
    Моля да гласувате това предложение на господин Железчев, което не се поддържа от комисията.
    От общо гласували 132 народни представители, за - 28, против - 62, въздържали се - 42.
    Предложението на господин Железчев не се приема.
    Моля да гласувате чл. 4 така, както е предложен от комисията.
    От общо гласували 122 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 3.
    Член 4 е приет.
    Член 5!
    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: "Представителство.
    Чл. 5. Ал. 1. Заявителят, притежателят на сертификат, както и техните правоприемници, могат да извършват действия пред Патентното ведомство, Държавната сортова комисия и Държавната комисия по породи животни, съгласно този закон лично или чрез местен представител по индустриална собственост, регистриран в Патентното ведомство.
    Ал. 2. Заявители с постоянно местожителство или със седалище на фирмата извън страната са длъжни да извършват действия пред Патентното ведомство, Държавната сортова комисия и Държавната комисия по породи животни чрез представители по индустриална собственост."
    Предложение за изменение и допълнение на ал. 2 е направил господин Железчев.
    Становището на комисията е да се приеме предложението на господини Железчев и ал. 1 и ал. 2 на чл. 5 да имат следната редакция:
    "Чл. 5. Ал. 1. Заявителят, притежателят на сертификат, както и техните правоприемници, могат да извършват действия пред Патентното ведомство, Държавната сортова комисия и Държавната комисия по породи животни лично или чрез местен представител по интелектуалната собственост, регистриран в Патентното ведомство.
    Ал. 2. Заявители с постоянно местожителство или със седалище на фирмата извън страната са длъжни да извършват действия пред Патентното ведомство, Държавната сортова комисия и Държавната комисия по породопризнаването чрез представители по интелектуалната собственост.
    Ал. 3. Представителството по съдебни спорове, основани на този закон, се осъществява по реда на Гражданския процесуален кодекс."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
    Има думата господин Костов.

    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бележката е по чл. 5, ал. 1. Разбира се, Патентното ведомство има много важна дейност по отношение на регистрацията. Обаче когато ние говорим тук, че заявителите могат да извършат действия пред Патентното ведомство, Държавна сортова комисия и Държавна комисия по породи животни, естествено е, че то трябва да има някъде регистрация в Министерството на земеделието и хранителната промишленост, където се намират и компетентните специалисти в областта на земеделието, които могат да определят квалификацията на лицензираните представители на интелектуалната собственост. Затова аз предлагам текстът "регистриран в Патентното ведомство" да отпадне и да се замени с "регистриран в Министерството на земеделието и хранителната промишленост по ред, определен от министъра". Това ми е предложението, което мисля, че ще се приеме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прави ли се такава регистрация въобще в министерството?
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Ще ги задължим да правят. Те са именно специалистите, които трябва да определят това. Защото Патентното ведомство няма отношение, то на базата именно на тази регистрация ще запише този сорт като патентен. Иначе не бива да изключваме този момент.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Мулетаров.
    СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Въпросът за представителството по всички съдебни спорове и искове в съдилищата е решен с Гражданско-процесуалния кодекс. Просто не е необходимо да се препраща към него, тъй като той се отнася за всички съдебни спорове и не е необходимо отделен закон да казва как ще става. Така че този текст просто се явява ненужен и ако отпадне, ще бъде по-добре, тъй като създава един прецедент, който не е необходимо да бъде повтарян и в други закони. А има такава опасност.
    Затова имам конкретно предложение да отпадне ал. 3 на чл. 5.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
    Има две предложение по чл. 5: първо, на господин Владислав Костов - в ал. 1 в края вместо текста "регистриран в Патентното ведомство" да стане "регистриран в Министерство на земеделието и хранителната промишленост по ред, определен от министъра". Въпреки че това предложение не е дадено, може да се гласува.
    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Би могло да се подкрепи едно такова предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
    От общо гласували 149 народни представители, за - 87, против - 31, въздържали се - 31.
    Изменението се приема.
    Моля да гласувате предложението на господин Мулетаров ал. 3 да отпадне.
    От общо гласували 135 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - 1.
    Предложението е прието.
    Моля да гласувате чл. 5 с изменението, направено в ал. 1, и с отпадането на ал. 3.
    От общо гласували 135 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - 1.
    Член 5 е приет.
    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: "Прехвърляне на права
    Чл. 6. Ал. 1. Всички права, уредени по този закон, доколкото в него не е предвидено друго, могат да се прехвърлят.
    Ал. 2. Прехвърлянето на права по ал. 1 се регистрира в Патентното ведомство и се публикува в официалния бюлетин на ведомството."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля да гласувате чл. 6.
    От общо гласували 134 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 4.
    Член 6 е приет.
    С това приключваме глава първа.
    Обявявам почивка до 12 часа. (Звъни)


    (След почивката)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
    Има думата Атанас Железчев за процедурно предложение.
    АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВв (НС): Уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е да разглеждаме законопроекта по глави, тъй като смятам, че така както е подготвен законопроектът, няма да имаме проблеми при обсъждането му. Повечето от предложенията, които са направени при второ четене в Комисията по земеделието и горите са от мен, по препоръка на Федерацията на научно-техническите съюзи и на Патентното ведомство, имащи за цел да подобрят текстовете на законопроекта.
    Комисията е приела почти единодушно всички тези предложения.
    Ето защо, за да улесним работата на пленарната зала, по-добре ще бъде да се приеме това процедурно предложение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против това процедурно предложение? - Няма.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 127 народни представители, за - 126, против - няма, въздържал се - 1.
    Предложението се приема.
    Има думата господин Бончо Рашков.
    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ:
    "ГЛАВА ВТОРА
    ПРАВНА ЗАКРИЛА НА СОРТОВЕТЕ
    РАЗДЕЛ I
    УСЛОВИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРАВНА ЗАКРИЛА
    Изисквания (критерии)
    Чл. 7. Ал. 1. Правна закрила на сорт се предоставя, когато той е:
    1. нов;
    2. различен;
    3. хомогенен;
    4. стабилен.
    Ал. 2. Сортът трябва да има сортово наименование, което да се свързва с неговото генерично обозначение съгласно чл. 12."
    По този член няма направени предложения.
    Комисията предлага да бъде приет така, както той се предлага от нея.
    "Новост
    Чл. 8. Ал. 1. Сортът се разглежда като нов, когато към деня на подаване на заявката за сертификат той или размножителен материал от него не е предлаган за продажба, продаван, подлаган на друг вид търговия или е предлаган със съгласието на селекционера:
    1. на територията на страната за не повече от 1 година;
    2. на територията на всяка друга държава за не повече от:
    а) шест години, когато се отнася до дървета или лози;
    б) четири години, когато това се отнася за всеки друг растителен вид."
    Предложение е направил господин Железчев.
    Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Железчев, и чл. 8, ал. 1 да добие следния вид:
    "Чл. 8. Ал. 1. Сортът се разглежда като нов, когато към деня на подаване на заявката за сертификат той или размножителен материал, или реколта от него не е предлаган за продажба, продаван, подлаган на друг вид търговия или е предлаган със съгласието на селекционера:
    1. на територията на страната за не повече от 1 година;
    2. на територията на всяка друга държава за не повече от:
    а) шест години, когато се отнася до дървета или лози;
    б) четири години, когато това се отнася за всеки друг растителен вид.
    Ал. 2. Всяко сортоизпитване не влияе върху новостта на сорта и не може да бъде използувано във вреда на правото на селекционера."
    "Различимост (отличимост)
    Чл. 9. Ал. 1. Сортът е различим, когато към деня на подаване на заявката ясно се различава от всеки друг общоизвестен сорт към този ден.
    Ал. 2. Общоизвестен е сорт, който е:
    1. вече осъществен чрез култивиране или е налице реализация на този сорт;
    2. вписан в регистрите на сортовете, присъствува в дадена колекция, описан е в справочен фонд или в публикация с точно описание на този сорт у нас или в друга държава;
    3. предмет на заявка, в резултат на която по-късно е предоставено право на селекционера или сортът е вписан в регистъра на сортовете у нас или в друга държава.
    Ал. 3. Признаците, позволяващи да се определят характеристиките и отличителните особености на сорта, трябва да бъдат ясни и точни за описание."
    Предложение е направил господин Атанас Железчев.
    Становището на комисията е да се приеме изцяло направеното предложение от господин Атанас Железчев и текстът да придобие следния вид:
    "Чл. 9. Ал. 1. Сортът е различим, когато е ясно отличим от всеки друг сорт, който е общоизвестен към деня на подаване на заявката в Патентното ведомство.
    Ал. 2. Друг сорт се счита за общоизвестен, ако към датата на подаване на заявката е осъществен чрез култивиране, обект е на маркетинг, търговия или друг вид реализация, или е обект на правото на селекционер, вписан е в регистрите на сортовете, включен е в справочна колекция, точното му описание е дадено в публикация или е станал известен по друг начин.
    Ал. 3. Заявка за предоставяне право на селекционер или за вписване на друг сорт в официален регистър на сортовете в която и да е страна се счита, че придава общоизвестност на този сорт от датата на подаване на заявката, при условие че заявката е довела до предоставяне право на селекционера или до вписване на сорта в официалния регистър на сортовете.
    Ал. 4. Признаците, позволяващи да се определят характеристиките и отличителните особености на сорта трябва да бъдат точни за описание."
    Хомогенност (еднородност)
    Чл. 10. Ал. 1. Сортът е хомогенен, когато независимо от наличието на малки отклонения растенията са идентични по своите съществени признаци, в това число и по отношение на особеностите на своето полово или вегетативно размножаване.
    Ал. 2. Отклоненията от всеки вид се определят от методики, приети от Държавната сортова комисия."
    Предложение по ал. 2 е направил господин Атанас Железчев.
    Становището на комисията:
    Приема се направеното предложение от господин Атанас Железчев и ал. 2 на чл. 10 придобива следния вид:
    "Чл. 10. Ал. 2. Отклоненията от всеки вид се определят по методики, приети от Държавната сортова комисия."
    "Стабилност (устойчивост)
    Чл. 11. Сортът е стабилен, когато остава непроменен по своите съществени признаци след нееднократна репродукция (размножаване) или ако за създадения сорт селекционерът е определил особен цикъл на размножаване, като в края на всеки цикъл сортът е съхранен вследствие на даденото му описание.




    Наименование
    Чл. 12. Ал. 1. На всеки нов сорт се дава наименование, което да се свързва с неговия род или вид и да служи за идентифицирането му. Наименованието може да се състои от една или две думи или от комбинация от думи, букви и цифри, но не повече от четирицифрено число.
    Ал. 2. Към наименованието на сорта се предявяват и следните изисквания:
    1. да се отличава от всяко друго наименование, използвано в страната за този вид или за близки на него видове или от такова, с което е означен съществуващ сорт във всяка договорна държава, включително и след изтичане срока на действие на сертификата;
    2. да не дава възможност за въвеждане в заблуждение или неяснота по отношение на признаците, същността или идентичността на дадения сорт или личността на селекционера;
    3. да не нарушава по-рано придобити права на трети лица, получили право на такова наименование, ако по силата на точка 4 на селекционера може да се предостави право за същото наименование. В този случай Патентното ведомство изисква от селекционера да предложи друго сортово наименование;
    4. всяко лице, предлагащо във всяка договорна държава за продажба или търговия размножителен материал от закрилян сорт или сорт в процес на експертиза, е длъжно да използва сортовото наименование даже и след прекратяването на закрилата на този сорт, доколкото това не противоречи на по-рано придобити права за това използване, съгласно точка 3.
    Ал. 3. Когато един сорт е предложен за продажба или използване с търговска цел, може да се добави към регистрираното сортово наименование на защитения сорт и търговска марка, наименование за произход или друго означение. След добавянето на такива означения сортовото наименование трябва да е ясно и лесно различимо."
    По чл. 12 няма направени предложения. Той бе приет с консенсус.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Може би да спрем до тук.
    Говорихме току-що с господин Железчев, който е автор на предложението, за улесняване на процедурата, но тъй като главите са много обширни, по-добре е да гласуваме по раздели, за да могат да се запомнят текстовете.
    Това е раздел първи на глава втора. Всички предложения на колегата Атанас Железчев са възприети от комисията.
    Има ли други допълнителни предложения в залата? - Няма.
    Моля, гласувайте раздел първи "Условия за предоставяне на правна закрила" на глава втора, озаглавена "Правна закрила на сортовете".
    От общо гласували 126 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 2.
    Раздел първи е приет.
    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: "Раздел втори
    Защитен документ
    Сертификат
    Чл. 13. Ал. 1. Правната закрила на сорт се предоставя със сертификат.
    Ал. 2. Сертификатът установява наличието на нов растителен сорт, приоритета, правото на авторство и изключителното право на притежателя му върху сорта."
    Предложение за изменение и допълнение на ал. 2 е направил господин Калчо Чукаров.
    Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Чукаров и ал. 2 на чл. 13 да придобие следния вид:
    "Чл. 13. Ал. 2. Сертификатът удостоверява наличието на регистриран растителен сорт, приоритета, правото на авторство и изключителното право на притежателя му върху сорта".
    "Ал. 3. Сертификатът се издава от Патентното ведомство след експертно проучване на сорта - обект на заявката.
    Ал. 4. Сертификатът има срок на действие, считано от датата на издаването му:
    1. 30 години за сортове, дървета и лози;
    2. 25 години за всички останали сортове.
    Право на заявяване
    Чл. 14. Ал. 1. Правото на заявяване принадлежи на автора или на неговия правоприемник.
    Ал. 2. Счита се, че заявителят има право на заявяване, докато не се установи друго по съдебен ред.
    Ал. 3. Когато няколко автори са създали заедно един сорт, правото на заявяване принадлежи съвместно на тях. Отказът на един или на няколко от тях да участват в заявяването или в процедурата по издаване на сертификата не е пречка за останалите да извършат предвидените от закона действия или да упражнят правата си".
    Предложение относно ал. 3 е направил господин Калчо Чукаров.
    Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Чукаров и чл. 14, ал. 3 да има следния вид:
    "Чл. 14. Ал. 3. Когато няколко автори са създали заедно или открили и разработили един сорт, правото на заявяване принадлежи съвместно на тях. Отказът на един или на няколко от тях да участват в заявяването или в процедурата по издаване на сертификата не е пречка за останалите да извършат предвидените от закона действия или да упражнят правата си."
    "Ал. 4. Правото на заявяване на сорт, създаден при условията на чл. 16, принадлежи на работодателя, ако той подаде заявка в тримесечен срок от получаване на писмено уведомление от автора за създаването на сорта. В противен случай правото на заявяване преминава върху автора.
    Ал. 5. Когато сортът е създаден въз основа на договор, правото на заявяване принадлежи на възложителя, освен ако в договора е предвидено друго."
    Предложение към ал. 5 е направил господин Моньо Христов.
    Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Моньо Христов и чл. 14, ал. 5 да придобие следния вид:
    "Чл. 14. Ал. 5. Когато сорт е създаден въз основа на договор, правото на заявяване принадлежи на възложителя, освен ако в договора е предвидено друго. Ако възложителят не упражни това свое право в срока по предходната алинея, правото на заявяване преминава върху автора на сорта".
    "Ал. 6. Служители на Патентното ведомство и на Държавната сортова комисия нямат право да подават заявки за сорт или да бъдат посочвани като съавтори, докато се намират в трудово правоотношение с тези държавни органи, както и до три години след прекратяването на това правоотношение, с изключение на случаите, когато сортът е резултат от естествени мутации, констатирани при извършване на експертиза по същество, съгласно чл. 38, ал. 1 и ал. 2.
    Право на сертификат
    Чл. 15. Ал. 1. Правото на сертификат принадлежи на лицето, което има право на заявяване съгласно чл. 14.
    Ал. 2. Когато няколко лица са създали сорт независимо едно от друго, правото на сертификат принадлежи на лицето, което първо е подало заявка за този сорт в Патентното ведомство.
    Служебно създаден сорт
    Чл. 16. Ал. 1. Служебно създаден сорт е този, който е създаден при изпълнение на задължения, произтичащи от трудови или други правоотношения на автора на сорта, освен в случаите, когато с договор е предвидено друго".
    Предложение по ал. 1 е направил народният представител Петко Ганев.
    Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Петко Ганев и чл. 16, ал. 1 да придобие следния вид:
    "Чл. 16. Ал. 1. Служебно създаден сорт е този, който е създаден или открит и разработен при изпълнение на задължения, произтичащи от трудови или други правоотношения на автора на сорта, освен в случаите, когато с договор е предвидено друго".
    "Ал. 2. Сортът е служебно създаден съгласно ал. 1, когато при създаването му авторът:
    1. е изпълнявал присъщите за длъжността му служебни задължения или
    2. е изпълнявал задължения извън посочените в точка 1, но те специално са му били възложени и с това се е очаквало селекционирането на нов сорт или
    3. е използвал материални или финансови средства, осигурени от работодателя или възложителя, или знания и опит, придобити в резултат на работата."
    Предложение относно ал. 2 на чл. 16, точка 3 е направил господин Атанас Железчев.
    Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Атанас Железчев и чл. 16, ал. 2 да придобие следния вид:
    "1. е изпълнявал присъщите за длъжността му служебни задължения или
    2. е изпълнявал задължения извън посочените в точка 1, но те специално са му били възложени и с това се е очаквало селекционирането на нов сорт, или
    3. е използвал материални или финансови средства, осигурени от работодателя или възложителя".
    "Ал. 3. Когато сортът е служебен само по отношение на един или няколко от авторите, съответно изпълнителите, разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 и на чл. 14 се прилагат само по отношение на тези автори, техните работодатели или възложители."

    Предложение относно ал. 3 на чл. 16 е направил господин Петко Ганев.
    Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Ганев и чл. 16, ал. 3 да има следния текст:
    "Чл. 16. Ал. 3. Когато сортът е служебно създаден само по отношение на един или няколко от авторите, съответно изпълнителите, разпоредбите на алинеи 1 и 2 и на чл. 14 се прилагат само по отношение на тези автори, техните работодатели или възложители".
    "Ал. 4. Авторът по смисъла на този член е длъжен в тримесечен срок от създаването на сорта да уведоми писмено за това работодателя, съответно възложителя.
    Ал. 5. Лицето, което е създало сорта служебно, има право на авторство съгласно чл. 4, ал. 2, 3 и 4 и право на справедливо възнаграждение, ако това не е било предвидено в съответния договор. При определяне на възнаграждението се вземат предвид главно:
    1. печалбата, определена от всички видове реализации на сорта по време на действието на сертификата;
    2. ценността на сорта;
    3. приносът на работодателя и/или възложителя, изразяващ се в инвестираните средства за създаването на сорта, предоставените материали, оборудване, знания, опит, персонал и друга помощ;
    4. условията, при които се наема авторът на сорта."
    Предложение относно ал. 5 на чл. 16 е направил господин Атанас Железчев.
    Становище на комисията: Комисията не стигна до съгласие относно оставането в текста на понятието "справедливо възнаграждение", поради което той следва да се гласува в залата.
    С 8 гласа "за", 2 гласа "против" и 2 "въздържали се" комисията предлага фиксиране на минимални 4 на сто при определяне на възнаграждението.
    И два варианта на ал. 5, която ще моля, когато започнем да гласуваме, те да бъдат гласувани като съответни алтернативи.
    I вариант:
    "Чл. 16. Ал. 5. Лицето, което е създало сорта служебно, има право на авторство съгласно чл. 4, алинеи 2, 3 и 4 и правото на справедливо възнаграждение, но не по-малко от 4 на сто, ако такова не е било предвидено в съответния договор. При определяне на възнаграждението се вземат предвид главно:
    1. печалбата, определена от всички видове реализации на сорта по време на действието на сертификата;
    2. ценността на сорта;
    3. приносът на работодателя и/или възложителя, изразяващ се в инвестираните средства за създаването на сорта, предоставените материали, оборудване, знания, опит, персонал и друга помощ;
    4. условията, при които се наема авторът на сорта."
    II вариант:
    "Чл. 16. Ал. 5. Лицето, което е създало сорта служебно, има право на авторство съгласно чл. 4, алинеи 2, 3 и 4 и право на възнаграждение, но не по-малко от 4 на сто, ако такова не е било предвидено в съответния договор. При определяне на възнаграждението се вземат предвид главно:..."
    Точки 1, 2, 3 и 4 нямат разлика с прочетените в първия вариант.
    Всъщност разликата е в това, че във втория вариант преди "възнаграждение" отсъства думата "справедливо".
    "Чл. 16. Ал. 6. Когато интересите на работодателя налагат сортът да бъде заявен след тримесечния срок съгласно чл. 14, ал. 4, авторът има право на справедливо възнаграждение за времето на отлагане на заявяването и на всички права, произтичащи от издадения по-късно сертификат за този сорт. Тези взаимоотношения между работодателя и автора се уреждат с договор, преди да е изтекъл тримесечният срок.
    Ал. 7. Когато заявката за сертификат за сорт е подадена от автора до три години от приключване на трудовия договор или на други правоотношения по ал. 1, работодателят, съответно възложителят, може да претендира за правото да получи сертификата, освен в случая, когато той е бил уведомен от автора за създадения сорт и не е ползвал правото по чл. 14, ал. 4. Това право може да бъде упражнено в едногодишен срок от публикацията за заявката по чл. 36.
    Ал. 8. Възнаграждението на автора се дължи от работодателя, а когато той не е притежател на сертификата - от него и от притежателя на сертификата солидарно.
    Ал. 9. Когато възнаграждението по алинеи 5, 6 и 8, независимо дали е уговорено в договор или е определено съгласно посочените правила, е несправедливо с оглед на реално получената печалба и ценността на сорта, то може да бъде увеличено по искане на автора. При отказ от страна на работодателя спорът се решава по съдебен ред.
    Ал. 10. Когато служебно създаден сорт е създаден или открит и разработен в договор на държава, правата на селекционера, ако има такива, се уреждат съгласно нормите, определящи взаимоотношенията с работодателя."
    Предложения относно ал. 10 са направили народните представители Калчо Чукаров и Атанас Железчев.
    Становището на комисията е да се приемат предложенията на господата Атанас Железчев и Калчо Чукаров и ал. 10 да има следния текст:
    "Чл. 16. Ал. 10. Когато сортът е издаден извън страната, правата на автора, ако има такива, се уреждат съгласно нормите, определящи взаимоотношенията с работодателя."
    "Временна закрила
    Чл. 17. Ал. 1. За периода от публикацията за заявката от Патентното ведомство за издаване на сертификат за сорт до издаването му на заявителя се предоставя временна закрила срещу противозаконните действия на други лица.
    Ал. 2. Обхватът на временната закрила се определя от описанието и образеца, доколкото издаденият сертификат не я разширява.
    Ал. 3. Заявителят има право на справедливо възнаграждение, взето от лицето, което в периода по ал. 1 е извършило действия, за които след издаването на сертификата е необходимо съгласието на притежателя на сертификата съгласно чл. 18."
    Чл. 17 е последен член на раздел първи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Всички предложения към този раздел са възприети от комисията. Останал е един спорен въпрос в два варианта. Да чуем господин Петко Ганев и допълнителни предложения, ако има от залата.
    ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Виждате, че почти всички текстове на този законопроект са възприети от комисията с консенсус. Един-единствен текст на чл. 16, ал. 5 беше предложен на вашето внимание в два варианта.
    Тук по принцип става въпрос за следното. Вероятно в други страни така нареченият "служебно създаден сорт" сигурно ще бъде в по-малък процент, тъй като вече са се развили отделни частни фирми, отделни научни работници работят самостоятелно и ще имат възможност да създават сортове. Ситуацията в нашата страна обаче е такава, а и в следващите няколко години, аз не бих могъл да пророкувам следващите колко години ще остане такава, че повечето от научните работници, които ще създават сортове, са в институтите и затова възниква въпросът и за така наречения "служебно създаден сорт".


    Когато обсъждахме този въпрос в комисията, имаше няколко предложения. Става въпрос за възнаграждението на авторите, които са създали така наречения служебно създаден сорт. Имаше предложение да остане само те да получат справедливо възнаграждение. Но тъй като няма създаден опит в нашата страна, ние считаме, че поне в началото, когато ще трябва да действа този закон, е добре да се сложи и някаква минимална граница за възнаграждение при създаването на сорт. Вие виждате, че с гласуване комисията е приела тази граница да бъде 4 процента.
    Двата варианта, които всъщност предлагаме на вашето внимание, се различават единствено и само по това, че в първия вариант, след като сме записали "не по-малко от 4 процента", е записано само "възнаграждение", а не е записано "справедливо възнаграждение". А във втория вариант четирите процента на минималното възнаграждение съществуват, но след това е записано, че... В единия от вариантите е записано само "възнаграждение" - във втория вариант, а в първия вариант - "справедливо възнаграждение".
    Аз считам и ви предлагам да гласувате за първия вариант, в който са записани минималните "4 процента" и "справедливо възнаграждение".
    Искам да взема отношение и по член 16, алинея 8.
    "Възнаграждението на автора се дължи от работодателя, а когато той не е притежател на сертификата, от него и от притежателя на сертификата солидарно."
    В случаите, когато работодателят не е притежател на сертификата по различни причини - той може да е прехвърлил правото на сертификат на други субекти - според мен, а и според специалистите не е необходимо солидарно да се носи отговорността за възнаграждението. Отговорността за възнаграждението на автора би следвало да се носи от притежателя на сертификата.
    Затова предлагам в член 16, алинея 8 след тирето да отпадне "от него и" и последната дума "солидарно" и член 16, алинея 8 да има следната редакция:
    "Чл. 16. Ал. 8. Възнаграждението на автора се дължи от работодателя, а когато той не е притежател на сертификата - от притежателя на сертификата."
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
    Господин Железчев има думата по същия въпрос вероятно.
    АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател! Колеги! Аз вземам думата, за да подкрепя предложението, направено от колегата Ганев за първия вариант на член 16, алинея 5, където е записано, че възнаграждението се определя по справедливост, но не по-малко от 4 процента. Държа на този вариант - да има не по-малко от 4 процента, защото по този начин се гарантира минимално възнаграждение на хората, които откриват новите сортове и новите породи. Защото в противен случай има опасност тези хора да бъдат поставени в зависимост от благоволението на някой, който ще определя тяхното възнаграждение и критериите за справедливо обезщетение невинаги са точни, ясни и по този начин може да се изпадне в положение, когато да бъде определено някакво възнаграждение, което представлява просто подигравка с труда на хората, които са открили новите сортове или породи.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
    Господин Моньо Христов.
    МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, колеги! Аз бих казал, че има някакъв смисъл в доводите, които изложиха господин Петко Ганев и господин Железчев. Но за мен самият процент - 4 процента, е много висок, като имам предвид условията, при които е създаден самият сорт и неговата реализация по-нататък и правата на автора при тази реализация.
    Освен това бих ви накарал да погледнете член 16, алинея 9, в която пише:
    "Когато възнаграждението по алинеи 5, 6 и 8, независимо дали е уговорено в договора или е определено съгласно посочените правила, е несправедливо с оглед реално получената печалба и ценността на сорта, то може да бъде увеличено по искане на авторите. При отказ от страна на работодателя, спорът се решава по съдебен ред."
    Така че аз предлагам да отпадне както "справедливо", така и "4 процента" и да остане само "възнаграждение".
    По този начин мисля, че ще бъдат решени нещата. В края на краищата имаме съд, където се решават всички проблеми.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
    Има думата господин Жечо Попов.
    ЖЕЧО ПОПОВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги! Аз искам да направя формално предложение да отпаднат и двата варианта и да се приеме текстът в основния законопроект.
    Ще изложа само два аргумента. Даже бих си позволил в подкрепа на Моньо Христов да предложа не "възнаграждение", а да си остане точно текста - "справедливо възнаграждение". Няма да се позовавам на коментарии от международната практика, но бих споделил само това, че предлаганият процент за възнаграждение не съществува нито в едно съвременно законодателство, което подсказва, че тази норма дори и да я приемем, тя ще бъде излишна, мъртва, няма да работи.
    В тази връзка споделям мотивите на господин Петко Ганев, че една значителна част от институтите и колективите, които работят, в сегашната практика ще продължат още известен период. Но в сегашната практика има и смесени колективи. И когато ние определим една норма от някакви проценти, а тя в другата, в световната практика я няма, тази норма няма да работи.
    И още един аргумент. Вече три години се прилага Законът за патентите и никакви проблеми не е създавал. Така че аз правя формалното предложение да отпаднат първи и втори вариант и да се върнем към основния текст в основния законопроект.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Всъщност само: "...но не по-малко от 4 процента" да отпадне. Отбелязах го.
    Да чуем първо депутатите, за да може евентуално представителят на вносителя да вземе отношение.
    Имате думата за реплика, господин Железчев.
    АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател! Колеги! Ако отпадне този минимален процент, ние рискуваме да хвърлим научните работници в ръцете на адвокати - да водят нескончаеми дела, за да определят справедливо обезщетение. Нека не унижаваме учените.
    А колкото до предложението на господин Моньо Христов - че бил висок процентът, и това не е вярно, че е висок процентът. Той беше много внимателно обсъждан и виждаме с какво мнозинство беше приет този процент.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Явно има различия.
    Професор Христо Стоянов има думата.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги! Понеже става въпрос за 4-те процента, искам да изразя моето становище.
    Този въпрос беше коментиран, ние го разгледахме и накрая се убедихме, тъй като имаме предвид, че не е само това - че като получат тези 4 процента, ще видим тези хора утре като богати и да им завиждаме. Ние поставихме въпроса, че това са създаващите сортове и породи. А онези, които са се занимавали, добре знаят колко години се създават сортове. Пък да не кажем и колко хора много години правят нещо и не създават.
    И второто обстоятелство беше, че ние искаме тези водещи хора, които ще създадат сортове и породи, чрез този процент да им създадем предпоставки утре те да се явят като едни хора, които да развият свои лаборатории и предпоставки да създадат вече своя генерация, свои учени, така че тези 4 процента ще ги трансформират не за себе си. Не виждам човекът, който е създал сорт, като вземе тези пари, да започне да гуляе. Тези хора по принцип са благородни хора и търсят своята изява в една следваща дейност.
    И затова ви моля и колегата Моньо Христов съвсем искрено го моля да оттегли предложението си и да се съгласим с 4-те процента, които всички ние заедно коментирахме и приехме, че това ще бъде едно добро дело към учените.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
    За реплика?
    Има думата господин Петко Ганев.

    ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, използвам правото си на реплика по предложението, което направи господин Жечо Попов. Аз няма да казвам малко ли са или много тези 4%, които сега ние ви предлагаме да приемем като минимално възнаграждение за авторите на сортове. На този етап те според мен няма да бъдат много, тъй като в нашата страна все още няма никаква практика да се оценява труда на авторите на сортове, на тези, които произвеждат сортове, да се оценяват самите сортове, които те са произвели, по техните качества, по тяхната стопанска стойност и т.н.
    И затова още веднъж ви призовавам: нека да останат тези 4%. А когато се създаде реална практика в нашата страна при приложението на закона, тези проценти могат да бъдат намалени, от нас ще зависи, а могат да бъдат и премахнати. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Няма да давам думата за дуплики, тъй като е ясно. Практически се възпроизведе цялата дискусия на Комисията по земеделието и горите в залата.
    Господин Костов има думата.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
    Аз смятам, че това е един важен и основен пункт. По-нататък вече членовете вървят безпрепятствено. Тук е възелчето, около което се завъртяха всички мнения. И трудно може да се каже, че се достигна до някакъв консенсус. Сами виждате, че гласувалите са само 8 души от 25-членен състав на комисията. Затова е редно тук да поумуваме. И, колеги, затова моля за вниманието на цялата пленарна зала, защото тук е един интересен момент в целия законопроект, който ще стане закон още днес, надявам се.
    Аз съм склонен да приема това, което каза господин Жечо Попов. Имам предвид, че действително, когато ние създаваме някакъв закон, който няма нормативна основа при нас, ние стъпваме на някакво аналогично законодателство, на чуждестранен опит. Това е и както се създава някакъв научен продукт. Той не идва без да се взаимстват отнякъде постиженията, световните постижения. Така и ние, когато създаваме закони, взаимстваме. Освен това ние сме приели, че това законодателство трябва да е хармонизирано с европейското законодателство, за да може с успех да влезем в UPOV, където най-добре международно ще бъдат защитени нашите създатели, селекционери, създатели на нови породи животни и сортове растения.
    В международното законодателство не съществува такова нещо като установяване на проценти. Такова нещо няма. Ние ще бъдем уникални. А защо трябва във всичко да бъдем уникални. Аз съвсем не съм съгласен с уважаемия господин Ганев, че тъй като в момента сортосъздаването и породосъздаването е държавно, трябва да смятаме, че служебно това значи само тези, които работят в държавните селекционни фирми или организации и т.н. Те ще стават. Един закон не е закон за държавата и закон за частника. Също тези, които работят по договор или са на щат, те също служебно създават и в частните селекционерски къщи или фирми, които, дай Бог, много скоро да възникнат и да имат решаващ принос, да има някакво съревнование, конкуренция между тях.
    Освен това, справедливо възнаграждение - както каза уважаемият господин Попов - е точно аргументирано и в нашето законодателство какво значи. Така че позоваването на това, че не е ясно какво значи справедливо възнаграждение, това не е вярно. Има точни указания. И досега не е настъпила никаква противоречива практика в това отношение.
    Освен това, ал. 9 на същия член - както каза и господин Попов - урежда този въпрос - когато едната от страните не е доволна, тя има право да търси по съдебен ред правата си. А нашето законодателство много ясно има текстове, които могат да улеснят всеки един съдия, който ще преценява дали е справедливо или не е справедливо.
    Ето защо аз поддържам в случая да си остане текста без тези проценти, които мен не ме убеждават в целесъобразността им. Нямаме практика в това отношение, а законът не е една изпитна лаборатория, която днес четири, утре ще го направим пет, вдруги ден - шест, а може и два. Е, така не бива. Когато сме готови с това, тогава ще направим корекция в законопроекта. А когато не сме готови да защитим определен процент, а си играем с три, с два, с четири, с пет, тогава е редно да си остане този текст. Ето това е моята теза.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясна е позицията Ви.
    И да чуем накрая представителят на министерството. Не е лошо да дадем и ние нещо позитивно на световната аграрна практика, освен фундаменталният принос, ликвидацията, можем да дадем и нещо полезно.
    НИКОЛАЙ КОЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! Аз просто съм длъжен да взема отношение по този въпрос като специалист. И моето становище се покрива с това, казано от господин Жечо Димитров и господин Костов.
    Аргументите ми са следните. Цитирането на процент не съществува в никое законодателство, което аз познавам, а познавам законодателството на 31 страни - членки на UPOV.
    Второ, терминът "справедливо възнаграждение" е регламентиран и съгласно чл. 37 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове е с утвърдено правно значение и с настоящия законопроект няма отклонение от общоприетия смисъл в действащото законодателство. Идентичен е чл. 15 от Закона за патентите, който три години и няколко месеца вече е показал, че не е необходимо уточняването на този процент.
    Както беше отбелязано, в ал. 5 се регламентира действието на сертификата - 25 и 30 години. По стария Закон за изобретенията и рационализациите се даваше възнаграждение само две години, а тук - по време на действие на целия сертификат, тоест между 25 и 30 години. Виждате, че срокът е многократно увеличен.
    Следващ аргумент. Ал. 9 беше спомената, че ако съмнение за справедливост, се решава по съдебен ред. Има допълнителна подобна разпоредба по-нататък в чл. 51, ал. 1, т. 5, която отново внася при необходимост съдебна процедура. Този специален закон е хармонизиран със законодателния опит на европейските страни, на директивата на Европейската общност, както и със законодателствата на страните - членки на UPOV.
    Коментарът на генералния секретар на UPOV, господин Бари Грийн Грас, който прочетох в комисията, е, че "вашият законопроект дава достатъчно правила и указания, разписани изчерпателно в четири точки, което би улеснило всеки съдия." С това искам да приключа по чл. 16, ал. 5.
    Поддържам предложението на господин Ганев, когато възнаграждението се предоставя от притежателя на сертификата, тъй като фирмата може да е предоставила сертификата на други лица, или самата тя може да е фалирала. Тоест, авторът няма от кого да получи възнаграждението си. Става дума за ал. 8.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предстоят ни три гласувания преди цялостното гласуване на раздела.
    Първото е свързано с понятието "справедливо". Комисията предлага в първия вариант да се включи думата "спроведливо", тоест да стане "право на справедливо възнаграждение".
    Във втория вариант, който беше поддържан и от някои народни представители, се предлага да остане само "право на възнаграждение".
    Моля ви да гласувате най-напред за първия вариант - "Право на праведливо възнаграждение".
    От общо гласували 141 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 6.
    Приема се този текст от първия вариант, който е предложила комисията - "Право на справедливо възнаграждение".
    Вторият спорен момент беше дали в този вариант следващият текст "но не по-малко от 4 процента" да остане или да отпадне.
    Предложението на комисията е да се възприеме, но това предложение беше оспорено от господата Моньо Христов, Жечо Попов и представителя на вносителя.
    Така че аз ще поставя на гласуване предложението за отпадане на думите "но не по-малко от 4 процента", с което да отпадне изобщо определянето на минимален процент.
    Моля да гласувате това предложение за отпадане.
    От общо гласували 152 народни представители, за - 55, против - 63, въздържали се - 34.
    Не се приема това предложение, с което на практика залата възприема първия вариант, предложен от Комисията по земеделие - първия вариант на алинея 5, член 16.
    Още едно предложение имаше, на господин Петко Ганев, подкрепено и от вносителя, а то е по член 16, алинея 8: да отпаднат думите "него и от" и "солидарно" или текста да остане, както следва: "Възнаграждението на автора се дължи от работодателя, а когато той не е притежател на сертификата, от притежателя на сертификата".
    Това е текстът, който би останал, ако възприемем предложението на господин Петко Ганев и на вносителя да отпаднат тези думи.
    Моля да гласувате за предложението за отпадане на думите "него и от" и думата "солидарно".
    От общо гласували 135 народни представители, за - 133, против - няма, въздържали се - 2.
    Прието е това предложение.
    И тъй като изчерпихме направените предложения, моля ви да гласувате раздел втори като цяло с направената корекция и с възприетия първи вариант на пета алинея на член 16.
    От общо гласували 131 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 4.
    Приема се раздел втори.
    Има думата госпожа Мариела Митева за процедурно предложение.
    МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. От името на Парламентаранта група на Демократичната левица предлагам да спрем сега гласуването на този законопроект, да преминем към гласуване на законопроектите, с които се ратифицират международни споразумения за България, и след тяхното изчерплане да се върнем отново, ако има време за това, към гласуването на законопроекта за новите сортове растения и породи животни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли възражения? - Не виждам. Става дума за няколко важни ратификации, които не бива да отлагаме повече.
    Моля да гласувате това процедурно предложение.
    От общо гласували 125 народни представители, за - 114, против - 7, въздържали се - 4.
    Прието е предложението.

    Преминаваме към точка трета от днешния дневен ред - ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА ВИЕТНАМ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ, с вносител Министерския съвет.
    Има становище на Комисията по бюджет и финанси, Икономическата комисия и Комисията по външната политика.
    Има думата господин Емил Костадинов да докладва становището на Комсията по бюджет и финанси.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На заседание, проведено на 5 септември 1996 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, подписана на 24 май 1996 г. в Ханой.
    Спогодбата е съобразена с международната практика и с особеностите на данъчното законодателство на България и Виетнам. Тя решава съществени проблеми, свързани с отстраняване на нежеланите последици на двойното данъчно облагане.
    Наличието на такава спогодба се явява необходима предпоставка за разширяването и обогатяването на сътрудничеството между двете държави, включително създаване на съвместни дружества, работа по съвместни проекти и други.
    Комисията по бюджет и финанси подкрепя Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, подписана на 24 май 1996 г. в Ханой, и предлага на Народното събрание на основание член 85, алинея 1, точка 8 от Конституцията на Репбулика България да я ратифицира със закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
    Моля господин Стоян Денчев, заместник-председател на Комисията по външната политика и европейската интеграция, да представи становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН ДЕНЧЕВ: Госпожо председател, господа заместник-председатели, дами и господа! На свое заседание от 26 юли 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроект под номера, който съобщи колегата, и прие следното становище:
    Предлага на Народното събрание на основание член 85, алинея 1, точка 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, подписана на 24 май 1996 г. в Ханой.
    Госпожо председател, бих предложил след прочитане на становището на Икономическата комисия да преминем и към второ четене на законопроекта.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
    Има думата господин Ивайло Калфин да прочете становището на Икономическата комисия.

    ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО КАЛФИН:
    "С Т А Н О В И Щ Е
    на Икономическата комисия по
    Законопроекта за ратифициране на
    Спогодбата между правителството на
    Република България и правителството на
    Социалистическа република Виетнам за
    избягване на двойното данъчно облагане на
    доходите, внесен от Министерския съвет

    На своето заседание на 29 юли 1996 г., с участието на представител на Министерството на финансите, Икономическата комисия разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, подписана на 24 май 1996 г. в Ханой.
    Икономическата комисия смята, че в спогодбата са договорени редица условия, които по своя характер са идентични или близки до утвърдената практика на българската страна и одобреният като основа за водене на преговорите български проект. Спогодбата решава съществени проблеми, свързани с отстраняване на нежеланите последици на двойното данъчно облагане. Тя ще създаде по-големи възможности за преки инвестиции и съвместни проекти между Република България и Социалистическа република Виетнам.
    Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за избягване на двойното данъчно облагане на доходите." Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
    Някакви въпроси, предложения? - Не виждам.
    Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
    От общо гласували 131 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 6.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Господин Стоян Денчев направи предложение да бъде приет и на второ четене на това заседание.
    Моля да гласувате това процедурно предложение.
    От общо гласували 130 народни представители, за - 126, против - няма, въздържали се - 4.
    Прието е процедурното предложение.
    Моля господин Емил Костадинов, който представлява водещата Комисия по бюджет и финанси да прочете законопроекта за второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОСТАДИНОВ:
    "З А К О Н
    за ратифициране на Спогодбата между правителството
    на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за избягване на двойното данъчно облагане на доходите

    Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, подписана на 24 май 1996 г. в Ханой."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
    От общо гласували 130 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 7.
    Законът за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за избягване на двойното данъчно облагане на доходите е приет на второ четене.
    Следващата точка е -
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА УКРАЙНА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО. Вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по бюджет и финанси.
    Моля, господин Костадинов да ни запознае със становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: На заседание, проведено на 5 септември 1996 г. Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, подписана на 20 ноември 1995 г. в София.
    Спогодбата е съобразена с международната практика и с особеностите на данъчното законодателство на България и Украйна. Тя решава съществени проблеми, свързани с отстраняване на нежеланите последици на двойното данъчно облагане. Наличието на такава спогодба се явява необходима предпоставка за разширяването и обогатяването на сътрудничеството между двете държави, включително чрез нови форми като преки инвестиции в смесени дружества, работа по съвместни проекти и други.
    Комисията по бюджет и финанси подкрепя Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, подписана на 20 ноември 1995 г. в София и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Конституцията на Република България да я ратифицира със закон.
    Уважаема госпожо председател, от името на Комисията по бюджет и финанси, предлагам законопроектът да бъде гласуван на две четения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
    Има думата господин Ивайло Калфин за становищeто на Икономическата комисия.
    ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! На своето заседание на 29 юли 1996 г., с участието на представител на Министерството на финансите, Икономическата комисия обсъди Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, подписана на 20 ноември 1995 г. в София.
    Икономическата комисия смята, че спогодбата представлява съществен елемент от правната основа за развитие и осъществяване на търговско-икономическите и научно-техническите отношения между двете държави. Нейните разпоредби уреждат специфичните проблеми, които би създало двойното данъчно облагане. Спогодбата ще създаде по-големи възможности за развитие на такива форми на сътрудничество като преки инвестиции, съвместни проекти, консорциуми и други между Република България и Украйна.
    Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
    От Комисията по външната политика и европейската интеграция господин Стоян Денчев ми каза, че е упълномощил господин Иван Гайтанджиев да представи становището.
    Имате думата, господин Гайтанджиев.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 26 юли 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроект N 02.02.42 и прие следното

    С Т А Н О В И Щ Е:
    Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, подписана на 20 ноември 1995 г. в София.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли въпроси и предложения? - няма.
    Моля да гласувате на първо четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото.
    От общо гласували 136 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - 7.
    Законът е приет на първо четене.
    Направено беше процедурно предложение в това заседание да се приеме и на второ четене този законопроект, тъй като нямаше предложения.
    Моля най-напред да гласувате процедурното предложение.
    От общо гласували 130 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 7.
    Процедурното предложение е прието.
    Моля господин Костадинов да прочете законопроекта за второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: "Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото.
    Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, подписана на 20 ноември 1995 г. в София."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
    От общо гласували 130 народни представители, за - 126, против - няма, въздържали се - 4.
    С това е приет Законът за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото.
    Следващият законопроект за ратификация е свързан със Споразумението за заем (проект за преструктуриране на здравния сектор) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и на Споразумението за заем между Фонда за социално развитие на Съвета на Европа.
    Водеща отново е Комисията по бюджет и финанси. Има още становища на Комисията по здравеопазването и на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
    Има думата господин Костадинов.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: На заседание, проведено на 5 септември 1996 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението за заем (проект за преструктуриране на здравния сектор) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и на Споразумението за заем между Фонда за социално развитие на Съвета на Европа, внесен от Министерския съвет.
    На заседанието присъства заместник-министърът на здравеопазването Иван Букарев.
    С решение от 19 юли 1995 г. Народното събрание даде съгласие за сключване от Министерския съвет на договори за заем с Международната банка за възстановяване и развитие и с Фонда за социално развитие на Съвета на Европа. Проектите на споразумение за заеми са одобрени с решение на Министерския съвет и в съответствие на това посланиците на Република България в САЩ и във Франция са подписали двете споразумения.
    Споразумението за заем между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 26 милиона щатски долара е подписано на 9 май 1996 г. във Вашингтон, а Споразумението за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа в размер на 11 милиона щатски долара е подписано на 22 май 1996 г. в Париж.
    В рамките на проекта, който обхваща преструктуриране на първичната здравна помощ - спешната медицинска помощ, ще се извършват малкомащабни строително-рамонтни дейности, ще бъдат доставени медицинско оборудване и транспортни средства и ще бъде осъществена техническа помощ. Основната цел на проекта е да се предотврати по-нататъшното влошаване на здравния статус на населението, като в същото време се подобрява ефективността на системата на здравеопазването. Това изисква сериозни финансови инвестиции, които на този етап на икономическо състояние на страната не могат да се осигурят без получаването на кредит от международни финансови институции.
    След проведените разисквания народните представители подкрепиха единодушно внесения законопроект.
    Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за заем (проект за преструктуриране на здравния сектор) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 26 милиона щатски долара и Споразумението за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа в размер на 11 милиона щатски долара.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля доктор Банков да докладва от името на Комисията по здравеопазване.
    ДОКЛАДЧИК БОРИС БАНКОВ: Становище по Законопроект N 02.02.43 за ратифициране на Споразумението за заем (проект за преструктуриране на здравния сектор) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и на Споразумението за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа, внесен от Министерския съвет на 16 август 1996 г.
    На заседанието си от 11 септември 1996 г. Комисията по здравеопазване разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем (проект за преструктуриране на здравния сектор) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. В обсъждането взеха участие заместник-министърът на здравеопазването доктор Иван Букарев и заместник-министърът на здравеопазването доктор Таня Чолакова. Заместник-министър доктор Иван Букарев обоснова значимостта на ратифицирането на Споразумението за заем в размер на 26 милиона долара, необходими за преструктуриране на първичната здравна помощ, спешната медицинска помощ и хемотрансфузиологията.
    По отделните части на проекта са създадени работни групи и тяхната работа е обединена от общата му цел - предотвратяване на по-нататъшното влошаване на здравния статус на населението и подобряване ефективността на системата на здравеопазването.
    С 10 гласа - "за" и 2 - "въздържали се" въз основа на направените разисквания комисията взе следното решение:
    Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точка 8 от Конституцията на Република България да ратифицира Споразумението за заем (проект за преструктуриране на здравния сектор) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля господин Гайтанджиев да представи становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.

    СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
    На 18 септември 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа Законопроект N 02-02-44 и прие следното становище:
    "Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 и т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за заем, проект за преструктуриране на здравния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 26 млн.щатски долара, подписано на 9 май 1996 г. във Вашингтон и Споразумението за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа в размер на 11 млн. щатски долара, подписана на 22 май 1996 г. в Париж."
    Уважаема госпожо председател, предлагам ако няма други предложения, законът да се разгледа на второ четене. Това предлагам като процедура.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
    Най-напред поставям на гласуване законопроекта на първо четене.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 132 народни представители, за - 122, против - 2, въздържали се - 8.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Беше направено предложение законът да бъде приет на второ четене в това заседание.
    Моля да гласувате това процедурно предложение.
    От общо гласували 137 народни представители, за - 128, против - 4, въздържали се - 5.
    Прието е това предложение.
    Моля господин Костадинов да докладва закона на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: "Закон за ратифициране на Споразумението за заем, проект за преструктуриране на здравния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и на Споразумението за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа.
    Чл. 1. Ратифицира Споразумението за заем, проект за преструктуриране на здравния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 26 млн. щатски долара, подписана на 9 май във Вашингтон.
    Чл. 2. Ратифицира Споразумението за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа в размер 11 млн. щатски долара, подписан на 22 май 1996 г. в Париж. "
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нямаше направени предложения.
    Моля да гласувате закона на второ четене.
    От общо гласували 131 народни представители, за - 123, против - 3, въздържали се - 5.
    Законът е приет.
    Ратифицирани са и двете споразумения - с Международната банка за възстановяване и развитие и с Фонда за социално развитие на Съвета на Европа.
    Последният ратификационен проект е за Договора за заем (оздравителен заем) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
    Има две становища.
    Отново от Комисията по бюджет и финанси има думата да докладва господин Емил Костадинов.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: На 26 юли 1996 г. Народното събрание взе решение, обнародвано в "Държавен вестник" бр. 66 от 1996 г., с което даде съгласие Министерският съвет да сключи Договор за заем (оздравителен заем) с Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 30 млн.щатски долара.
    Във връзка с горното решение на 2 август 1996 г. във Вашингтон е подписан Договор за заем между Република България, като заемополучател и Международната банка за възстановяване и развитие, като заемодател.
    На заседание, проведено на 12 септември 1996 г. Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за ратифициране на Договора за заем (оздравителен заем) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
    Реформите в сектора на държавните предприятия са ключов момент в осъществяването на правителствената програма за стабилизация, но провеждането им е свързано със съкращаване на работниците, закритите или редуцираните предприятия.
    Проблемите с осигуряването на средствата за тези работници обаче налага търсенето на външна финансова подкрепа.
    В този случай тя се осигурява чрез предложения договор, който ще доведе до облекчаване на отрицателния социален ефект от реформата и по-бързото възстановяване на доверието в страната.
    Договорът се сключва при стандартните условия за тези заеми, което е благоприятно и за нашата страна.
    След направените разисквания комисията подкрепи единодушно внесения законопроект и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира Договора за заем (оздравителен заем) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 30 млн. щатски долара.
    Уважаема госпожо председател, ако не постъпят конкретни предложения по законопроекта, предлагам от името на Комисията по бюджет и финанси, да бъде гласуван и на второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
    Кой ще представи становището на Комисията по външната политика.
    Има думата господин Гайтанджиев.
    ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
    На 18 септември 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа Законопроект N 02-02-45 и прие следното становище:
    "Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за заем (оздравителен заем) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 30 млн. щатски долара, подписан на 2 август 1996 г. във Вашингтон."
    Използвам случая, за да направя процедурно предложение - ако няма други предложения, да се разгледа законопроекта и на второ четене.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
    Има ли предложения или въпроси по законопроекта? - Няма.
    Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
    От общо гласували 132 народни представители, за - 127, против - 3, въздържали се - 2.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    От името и на двете комисии беше направено предложение за гласуване на второ четене още на това заседание.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    От общо гласували 121 народни представители, за - 113, против - 3, въздържали се - 5.
    Прието е процедурното предложение.
    Моля, господин Костадинов, прочетете законопроекта на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: "Закон за ратифициране на Договора за заем (оздравителен заем) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие:
    Член единствен. Ратифицира Договора за заем (оздравителен заем) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 30 млн.щатски долара, подписан на 2 август 1996 г. във Вашингтон".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
    Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
    От общо гласували 140 народни представители, за - 136, против - 3, въздържал се - 1.
    Ратифициран е Договорът за заем между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
    Има думата господин Петко Ганев за процедурен въпрос.
    ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, уважаема госпожо председател!
    Уважаеми колеги, с приемането на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни нашата страна има възможност да бъде приета в Международния съюз за закрила на новите сортове растения.
    Няма да аргументирам колко е важно приемането ни в този международен съюз, само ще кажа, че към нашите сортове слънчоглед и пшеница има много голямо международно търсене. Ако ние не сме приети в Международния съюз за закрила на новите сортове, това на практика не може да стане. Сесиите на този международен съюз се провеждат веднъж в годината. Тази година ще бъде проведена сесията на 23 октомври. Законът, който ние ще приемем трябва да бъде съгласуван със Съвета на този международен съюз. Ето защо, уважаема госпожо председател, процедурно предлагам да удължим работното време днес до 14,45 ч., за да можем да напреднем в приемането на този закон.
    Предлагам, госпожо председател, председателят на Народното събрание да използува правото си за промяна на вече утвърден и приет от Народното събрание дневен ред и в петък, 20 септември 1996 г. т. 1 от дневния ред да бъде продължение на приемането на Закона за новите сортове растения и породи животни. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
    По първото предложение за удължаване на работното време с 45 минути има ли противно становище? - Няма.
    Моля, гласувайте!
    От общо гласували 151 народни представители, за - 112, против - 26, въздържали се - 13.
    Приема се предложението за удължаване на работното време с 45 минути.
    Второто предложение ще бъде обсъдено в петък.
    Заповядайте, господин Денчев.
    ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ДПС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз уважавам мнението на колегата, който поиска гласуване на удължаване на работното време, но нека всички да помислим, че по този начин се спъва работата на комисиите. Всички участвуваме в заседания на постоянни комисии към парламента.
    Бих помолил за Вашето мнение и да прегласуваме още веднъж току-що взетото решение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колега Денчев, с 45 минути се удължава заседанието, което значи, че от 15,00 ч. всички могат да вземат участие в работата на комисиите. (Шум и реплики в залата) Благодаря ви.
    Продължаваме работата.
    Думата има докладчикът - господин Бончо Рашков.
    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: "Раздел трети
    Права на селекционера
    Обхват на изключителното право на притежателя на сертификат
    Чл. 18. Ал. 1. Правото на притежателя на сертификат по отношение на репродуктивен или вегетативен размножителен материал от сорт, защитен със сертификат, обхваща следните действия:
    1. производство или репродукция (размножаване);
    2. подготовка за целите на размножаване;
    3. предлагане за продажба;
    4. продажба или друг вид търговия;
    5. износ;
    6. внос;
    7. съхраняване за някоя от целите, посочени в т. 1 до т. 6."
    Предложение във връзка с ал. 1 е направил господин Атанас Железчев.
    Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Атанас Железчев и чл. 18, ал. 1 да придобие следния вид:
    "Чл. 18. Ал. 1. Изключителното право на притежателя на сертификат по отношение на репродуктивен или вегетативен размножителен материал от сорт, защитен със сертификат, обхваща правото на използуване, на разпореждане със сертификата и правото да забранява на други лица да го използуват без негово съгласие. Правото на използуване включва следните действия:
    1. производство или репродукция (размножаване);
    2. подготовка за целите на размножаване;
    3. предлагане за продажба;
    4. продажба или друг вид търговия;
    5. износ;
    6. внос;
    7. съхраняване за някоя от целите, посочени в т. 1 до т. 6".
    "Ал. 2. Действията на трети лица, посочени в коя да е от т. 1 до т. 7 на ал. 1, извършвани по отношение на репродуктивен или вегетативен материал на защитен със сертификат сорт изискват разрешение от притежателя на сертификата. Той може да даде своето съгласие в зависимост от условията и ограниченията на чл. 19, 20 и 21.
    Ал. 3. Разпоредбите на ал. 2 се прилагат по отношение на реколта, получена чрез неразрешено използуване на репродуктивен или вегетативен размножителен материал на закриляния сорт и ако притежателят на сертификата е имал основателна възможност да упражнява своите права по отношение на същия репродуктивен или вегетативен размножителен материал на сорта.
    Ал. 4. Разпоредбите на ал. 2 се прилагат в определени случаи по отношение на продуктите, директно получени от материала на защитения сорт съгласно наредби или инструкции по § 9. Те могат да се прилагат само ако тези продукти са получени чрез неразрешено използуване на защитения сорт и ако притежателят на сертификата е имал основателна възможност да упражнява своето право по отношение на този материал. По смисъла на ал. 2 като "материал" се приемат и директно получени продукти."
    Предложение е направил господин Атанас Железчев.
    Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Железчев и член 18, алинеи 3 и 4 да придобият следния вид:
    "Чл. 18. Ал. 3. Разпоредбите на алинея 2 се прилагат по отношение на реколта, получена чрез неразрешено използване на репродуктивен или вегетативен размножителен материал на закриляния сорт и ако притежателят на сертификата не е имал основателна възможност да упражнява своите права по отношение на същия репродуктивен или вегетативен размножителен материал на сорта.
    Ал. 4. Разпоредбите на алинея 2 се прилагат в определени случаи по отношение на продуктите, директно получени от материала на защитения сорт, съгласно наредби или инструкции по параграф 9. Те могат да се прилагат само ако тези продукти са получени чрез неразрешено използване на защитения сорт и ако притежателят на сертификата не е имал основателна възможност да упражнява своето право по отношение на този материал. По смисъла на алинея 2 като "материал" се приемат и директно получени продукти.
    Ал. 5. Разпоредбите на предходните алинеи се прилагат по отношение на:
    1. сортове, които по същество са получени от сорта, за който има издаден сертификат, и когато този сорт сам по себе си не е по същество производен сорт;
    2. сортове, които не са различими съгласно разпоредбите на член 9 от защитения сорт;
    3. сортове, чието производство изисква повтарящо се използване на защитения сорт."
    Предложение е направил господин Атанас Железчев.
    Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Железчев и член 18, алинея 5 да придобие следния вид:
    "Чл. 18. Ал. 5. Разпоредбите на предходните алинеи се прилагат по отношение на:
    1. сортове, които по същество са получени от сорта, за който има издаден сертификат, и когато този сорт сам по себе си не е по същество получен сорт;
    2. сортове, които не са различими съгласно разпоредбите на член 9 от защитения сорт;
    3. сортове, чието производство изисква повтарящо се използване на защитения сорт.
    Ал. 6. За целите по точка 1 от алинея 5 сортът ще се счита по същество за производен от друг сорт, наричан по-нататък "първоначален сорт", когато:
    1. произхожда главно от първоначалния сорт или от сорт, който сам по себе си е производен по същество от първоначалния сорт;
    2. той е ясно различим от първоначалния сорт, съгласно разпоредбите на член 9;
    3. независимо от получените различия той съответства на първоначалния сорт в изразяването на съществените характеристики, които са резултат от генотип или комбинация от генотипове на първоначалния сорт.
    Ал. 7. Издадените наредби и инструкции съгласно параграф 9 могат да определят възможни действия за получаване на производни сортове най-малко при условията на алинея 6.
    Ограничение на правата на селекционера.
    Чл. 19. Ал. 1. Независимо от разпоредбите на член 18, алинея 1 за целите по насърчаване на селскостопанската продукция стопаните имат право да използват за собествени нужди с цел репродукция размножителен материал от сорт, различен от хибрида или изкуствено получения сорт, защитен със сертификат."
    Предложения относно алинея 1 са направили народните представители Христоз Христозов и Хасан Али.
    Становището на комисията е да се приеме предложението на народните представители Христоз Христозов и Хасан Али и член 19, алинея 1 да придобие следния вид:
    "Чл. 19. Ал. 1. Независимо от разпоредбите на член 18, алинея 1, за целите по насърчаване на земеделското производство стопаните имат право да използват за собствени нужди с цел репродукция в техни собствени ферми продукт на реколта, която са получили чрез засаждане в собствената си ферма, размножителен материал от сорт, различен от хибрида или изкуствено получения сорт, защитен със сертификат.
    Ал. 2. Разпоредбите на алинея 1 се прилагат само за селскостопански растителни видове съгласно списък на Европейската общност."
    Предложения относно алинея 2 са направили народните представители Христоз Христозов и Хасан Али.
    Становището на комисията е да се приемат предложенията на народните представители Христоз Христозов и Хасан Али и член 19, алинея 2 да има следния текст:
    "Чл. 19. Ал. 2. Разпоредбите на алинея 1 се прилагат само за растителни видове съгласно списък, утвърден от Министерство на земеделието и хранителната промишленост".
    "Изключения от правото на селекционера
    Член 20. Правото на селекционера не се разпростира върху:
    1. действия, извършвани в частния (личния) сектор за свои нужди без търговски цели;
    2. действия, извършвани с експериментални цели;
    3. действия, извършвани с цел създаване на други сортове, освен когато се прилагат разпоредбите на член 18, алинея 3 и действията по точка 2."
    Предложение е направил народният представител Бончо Рашков относно точка 1 на член 20.
    Становището на комисията е да се приеме предложенито на народния представител Бончо Рашков и член 20 да придобие следния вид:
    "Чл. 20. Правото на селекционера не се разпростира върху:
    1. действия, извършвани от стопани за свои нужди без търговска цел;
    2. действия, извършвани с експериментални цели;
    3. действия, извършвани с цел създаване на други сортове, освен когато се прилагат разпоредбите на член 18, алинея 3 и действията по точка 2."
    "Изчерпване на правото на селекционера
    Чл. 21. Правото на селекционера не се разпростира върху действия по отношение на материала на закриляния сорт или на производен от него материал, или на някои от посочените в член 18, алинея 5 сортове, които са били продадени или предложени на пазара по друг начин от притежателя на сертификата, или с негово съгласие на територията на страната, освен ако тези действия включват:
    1. по-нататъшно размножаване на сорта;
    2. износ на материал от сорта, позволяващ размножаването му в страна, която не закриля сортовете на растителния род или вид, към който принадлежи сортът, освен ако изнесеният материал е предназначен за окончателна употреба.
    "Договорна лицензия"
    Предложение на народния представител Атанас Железчев, което гласи: заглавието преди член 22 "Договор на лицензия" да се замени с "Лицензионно договаряне".
    Становище на комисията: не се приема направеното предложение от народния представител Атанас Железчев, като заглавието преди член 22 остава "Договорна лицензия".
    "Чл. 22. Ал. 1. Заявеният или защитен със сертификат сорт може да бъде предмет на лицензионен договор.
    Ал. 2. Чрез лицензионния договор може да се предостави изключителна, неизключителна, пълна или ограничена лицензия.
    Ал. 3. Лицензионните договори се вписват в регистъра на Патентното ведомство и влизат в действие от датата на регистрацията им. За тях се извършва публикация в официалния бюлетин."
    Предложение е направил народният представител Атанас Железчев.
    Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Атанас Железчев и член 22 да придобие следния вид:
    "Чл. 22. Ал. 1. Заявеният или защитен със сертификат сорт може да бъде предмет на лицензионен договор.
    Ал. 2. Чрез лицензионния договор може да се предостави изключителна, неизключителна, пълна или ограничена лицензия.
    Ал. 3. Лицензионните договори се вписват в регистъра на Патентното ведомство и са валидни от датата на регистрацията им. За тях се извършва публикация в официалния бюлетин".
    "Принудителна лицензия
    Чл. 23. Ал. 1. Министерството на земеделието и хранителната промишленост може да постанови принудителна лицензия за защитен сорт в полза на всяко заинтересовано лице по негова молба, когато са налице следните условия:
    1. сортът не е бил използван в продължение на пет години от подаването на заявката за сертификат или три години от издаването на сертификата и ако общественият интерес изисква издаването на принудителна лицензия, като се прилага срокът, който изтича по-късно;
    2. сортът не е бил използван в степен, достатъчна за задоволяване на националните нужди или обществените потребности в сроковете по точка 1, освен когато притежателят на сертификат докаже, че не е бил в състояние да извърши това;
    3. обявено национално извънредно положение - за времетраенето му, и сортът способства за преодоляване на това положение."

    Предложение относно ал. 1 е направил народният представител Христоз Христозов. Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Христозов и ал. 1 да придобие следния вид:
    "Ал. 1. Министерството на земеделието и хранителната промишленост може да постанови принудителна лицензия за защитен сорт в полза на всяко заинтересовано лице по негова молба, когато е налице поне едно от следните условия:
    1. сортът не е бил използвал в продължение на пет години от подаването на заявката за сертификат или три години от издаването на сертификата и ако общественият интерес изисква издаването на принудителна лицензия, като се прилага срокът, който изтича по-късно;
    2. сортът не е бил използван в степен, достатъчна за задоволяване на националните нужди или обществените потребности в срокове по т. 1, освен когато притежателят на сертификат докаже, че не е бил в състояние да извърши това;
    3. обявено национално извънредно положение - за времетраенето му, и сортът способства да преодоляване на това положение.
    Ал. 2. Молителят по ал. 1 трябва да докаже, че е в състояние да използва сорта в рамките на исканата принудителна лицензия.
    Ал. 3. Принудителната лицензия може да бъде изключителна и непрехвърляема.
    Предложение относно ал. 3 е направил народният представител Христоз Христозов. Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Христоз Христозов и ал. 3 да придобие следния вид:
    "Чл. 23. Ал. 3. Принудителната лицензия може да бъде само неизключителна и непрехвърляема.
    Ал. 4. Принудителната лицензия може да бъде прекратена, ако получателят й в едногодишен срок от издаването на лицензията не е пристъпил към подготовка за използване на сорта. Във всички случаи принудителната лицензия се прекратява, ако в двугодишен срок от издаването й получателят не е започнал да използва сорта.
    Ал. 5. Притежателят на сертификата може да поиска отменяне или промяна на условията за предоставяне на принудителната лицензия по ал. 1 след изтичане на една година, ако обстоятелствата при вземане на решението за принудителна лицензия междувременно са се променили.
    Ал. 6. За предоставена принудителна лицензия селекционерът получава справедливо обезщетение от ползвателя. При липса на споразумение обезщетение се определя по съдебен ред.
    Ал. 7. Принудителна лицензия не се издава в полза на нарушител на сертификата.
    Служебна лицензия
    Чл. 24. Ал. 1. Министерството на земеделието и хранителната промишленост може да разпореди само в изключителни случаи за нуждите на отбраната и сигурността на страната служебна лицензия за използването на даден сорт - обект на заявка или на издаден сертификат.
    Ал. 2. Служебна лицензия се постановява по молба на Министерството на отбраната или на Министерството на вътрешните работи. Разпореждането определя всички условия за служебната лицензия, както и условията, отнасящи се до обезщетението, свързано с използването на сорта."
    Предложение относно ал. 2 е направил народният представител Христоз Христозов. Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Христозов и ал. 2 да има следния текст:
    "Чл. 24. Ал. 2. Служебна лицензия се постановява по молба на Министерството на отбраната или на Министерството на вътрешните работи. Разпореждането определя всички условия за служебната лицензия, както и условията, отнасящи се до справедливо обезщетение, свързано с използването на сорта.
    Ал. 3. При липса на споразумение относно обезщетението, което трябва да се изплаща на селекционера, то се определя по съдебен ред."
    Предложение относно ал. 3 е направил народният представител Христоз Христозов. Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Христозов и текстът на ал. 3 да бъде:
    "Чл. 24. Ал. 3. При липса на споразумение относно справедливо обезщетение, което трябва да се изплаща на селекционера, то се определя по съдебен ред.
    Специален режим
    Чл. 25. Ал. 1. Министърът на земеделието и хранителната промишленост утвърждава само в изключителни случаи списък на ограничен брой сортове, които са предмет на заявки за сертификат и които не могат да бъдат разпространени и използвани свободно без специално разрешение, когато представляват интерес за отбраната и сигурността или за общественото здравеопазване.
    Ал. 2. Селекционерът има право на справедливо обезщетение. При липса на споразумение обезщетението се определя по съдебен ред.
    Правна закрила в чужбина
    Чл. 26. Ал. 1. Български физически и юридически лица имат право да избират всяка друга държава по чл. 3, в която да подават първата си заявка за предоставяне на правна закрила за сорт."
    Предложение относно ал. 1 е направил народният представител Христоз Христозов. Становището на комисията е да бъде прието предложението на Христоз Христозов и чл. 26, ал. 1 да придобие следния вид:
    "Чл. 26. Ал. 1. Български физически и юридически лица имат право да избират всяка друга договорна държава по чл. 3, в която да подават първата си заявка за предоставяне на правна закрила за сорт.
    Ал. 2. Заявителят може да подаде заявка за правна закрила и във всяка друга държава, без да изчаква издаването на защитен документ от страната по ал. 1."
    Относно ал. 2 има направено предложение от народния представител Атанас Железчев. Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Железчев и ал. 2 да има следния текст:
    "Чл. 26. Ал. 2. Заявителят може да подаде заявка за правна закрила и във всяка друга държава, след като е извършил заявяване по предходната алинея, без да изчаква издаването на защитен документ от страната по ал. 1.
    Ал. 3. Заявителят по ал. 1 и 2 не може да търси правна закрила в чужбина без специално разрешение, когато сортът му влиза в списъка по чл. 25, ал. 1.
    Прекратяване на действието на сертификата
    Чл. 27. Ал. 1. Действието на сертификата се прекратява:
    1. поради изтичане на срока, за който е издаден;
    2. поради отказ в писмена форма на притежателя му, считано от деня на депозиране в Патентното ведомство. Отказът на един от съпритежателите на сертификата не прекратява действието му по отношение на останалите;
    3. в случаите, когато притежателят му:
    а/ не е в състояние да представи в срок от една година от поискването от Държавната сортова комисия на автентичен посевен или посадъчен материал, който позволява да се възпроизведе създаденият сорт с неговите морфологични и биологични признаци такива, каквито са били определени в момента на издаването на сертификата, за което се уведомява Патентното ведомство."
    Предложение относно чл. 27, ал. 1, т. 3, буква "а" е направил господин Кръстан Кръстанов. Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Кръстанов и чл. 27, ал. 1, т. 3, буква "а" да придобие следния вид:
    "Чл. 27. Ал. 1, т. 3, буква "а" не е в състояние да представи в срок от една година за едногодишните видове и две години за многогодишните видове от поискването от Държавната сортова комисия на автентичен посевен или посадъчен материал, който позволява да се възпроизведе създадения сорт с неговите морфологични и биологични признаци такива, каквито са били определени в момента на издаването на сертификата, за което се уведомява Патентното ведомство."



    Чл. 27. Ал. 1 отпада и става:
    "3. в случаите, когато притежателят му:
    а) не е в състояние да представи в срок от 1 година от поискването от Държавна сортова комисия на автентичен посевен или посадъчен материал, който позволява да се възпроизведе създаденият сорт с неговите морфологични и биологични признаци такива, каквито са били определени в момента на издаването на сертификата, за което се уведомява Патентното ведомство;"
    Предложение относно чл. 27, ал. 1, т. 3, буква "а" е направил господин Кръстан Кръстанов. Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Кръстанов и чл. 27, ал. 1, т. 3, буква "а" да придобие следния вид:
    "Чл. 27. Ал. 1. т. 3. буква "а": Не е в състояние да представи в срок от 1 година за едногодишните видове и 2 години за многогодишните видове от поискването от Държавна сортова комисия на автентичен посевен или посадъчен материал, който позволява да се възпроизведе създаденият сорт с неговите морфологични и биологични признаци такива, каквито са били определени в момента на издаването на сертификата, за което се уведомява Патентното ведомство;
    Чл. 27. Ал. 1, т. 3, буква "б". Не представи на компетентните органи в предписания срок материал за репродукция, документи или указания, считани за необходими при упражняването на контрол върху новия сорт, или не позволи на Института по интродукция и растителни ресурси да вземе мостра за съхраняването на сорта;
    4. когато не е платена дължимата годишна такса за поддържане на сертификата съгласно чл. 42, ал. 2 и 3.
    Ал. 2. Сертификатът, който е прекратил действието си поради неплащане на годишната такса, може да бъде възстановен в срок до 6 месеца от изтичането на датата по ал. 1, т. 4, ако се заплати в Патентното ведомство просрочената такса в двоен размер.
    Нарушаване правата на притежателя на сертификат
    Чл. 28. Ал. 1. Всяко използуване на сорта, което влиза в обхвата на закрилата със сертификат по чл. 18 и е извършено без съгласието на притежателя му, представлява нарушение на сертификата.
    Ал. 2. Лице, което извършва действията по ал. 1 със сорт, защитен със сертификат, но произведен от други лица в нарушение на сертификата, отговаря за нарушение само ако е действувало умишлено.
    Ал. 3. Притежателят на сертификат за сорт и лицензополучателят на изключителна лицензия, могат да предявят иск за нарушение на правата, ако не е уговорено друго.
    Ал. 4. Лицензополучателят на лицензия по чл. 22 на принудителна лицензия по чл. 23 и на лицензия по чл. 24 може да предявява иск за нарушение на права, произтичащи от сертификата, ако притежателят на сертификат сам не упражни правото си на иск в 6-месечен срок от получаване на писмена покана от страна на лицензополучателя.
    Ал. 5. Всеки лицензополучател може да участвува в процеса на нарушаване на права, произтичащи от сертификата, когато искът е предявен от притежателя на сертификата. Същото се отнася и за притежателя на сертификат, когато искът е предявен от лицензополучателя съгласно ал. 3 и 4.
    Ал. 6. Искът за нарушаване на права върху сорта може да бъде предявяван и от заявителя преди издаването на сертификата, след като е извършена публикация за заявката от Патентното ведомство.
    Искове за нарушаване на права, произтичащи от сертификат
    Чл. 29. Ал. 1. Исковете за нарушаване на права, произтичащи от сертификата, могат да бъдат:
    1. установителен иск за факта на нарушението;
    2. иск за обезщетение за претърпените вреди за пропуснатите ползи;
    3. иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи правата на притежателя на сертификата.
    Ал. 2. При уважаване на иск по ал. 1 съдът може да постанови и преработване или унищожаване на предмета на нарушението, а при умисъл - и на средствата, с които е извършено нарушението.
    Осигуряване на доказателства
    Чл. 30. Видът на доказателствата, редът за тяхното събиране и обезпечаване по чл. 29 се извършват съгласно Гражданския процесуален кодекс.
    Недействителност на сертификат
    Чл. 31. Ал. 1. Издаденият сертификат е недействителен, когато се установи, че:
    1. условията, определени в чл. 8 и 9, не са били спазени при издаването на сертификата;
    2. правото на селекционера е било предоставено на лице, което няма право да го притежава, освен ако то се прехвърли на правоимащото лице.
    Ал. 2. На основание на влязло в сила решение по ал. 1, т. 2 Патентното ведомство, без да прекратява действието на обявения за недействителен сертификат, издава нов сертификат на посоченото в решението лице по негово искане.
    Ал. 3. Обявяването на недействителността на сертификата не засяга:
    1. влезли в сила решения за нарушаване на сертификата;
    2. лицензионни договори, сключени и изпълнени преди обявяване недействителността на сертификата, освен ако е уговорено друго."
    Това е последният член от раздел трети.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви.
    Има ли желаещи да вземат становище? - Няма.
    Понеже съм направил едно предложение за промяна на подзаглавие, което не е прието, оттеглям предложението и поставям на гласуване целия раздел трети.
    Моля, гласувайте.
    От общо гласували 141 народни представители, за - 135, против - 5, въздържал се - 1.
    Приема се.
    Господин Рашков, моля продължавайте.
    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ:
    "Раздел IV
    ЕКСПЕРТИЗА НА СОРТОВЕ
    Подаване на заявка за сертификат
    Чл. 32. Ал. 1. Заявката за сертификат за сорт се подава в Патентното ведомство и се вписва в дневника на заявките за сортовете.
    Ал. 2. За дата на подаване на заявката се счита датата на получаване в Патентното ведомство на следните документи:
    1. заявление за издаване на сертификат за сорт с идентификационни данни на заявителя и автора на сорта;
    2. описание на сорта;
    3. предложение за наименование на сорта;
    4. попълнен технически въпросник за вида;
    5. декларация за претендиран приоритет;
    6. платени такси за заявяване и за претендирани приоритети."
    Предложение по този текст е направил господин Железчев. Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Железчев и чл. 32, ал. 2 да добие следния вид:
    "Ал. 2. За дата на подаване на заявката се счита датата на получаване в Патентното ведомство на следните документи:
    1. заявление за издаване на сертификат за сорт с идентификационни данни на заявителя и автора на сорта;
    2. описание на сорта;
    3. предложение за наименование на сорта;
    4. попълнен технически въпросник за вида;
    5. платени такси за заявяване и за публикация на заявката.
    Ал. 3. Заявката за сертификат трябва да се отнася само за един сорт.
    Ал. 4. Документите по ал. 2 се представят на български език. Наименованието на сорта, техническият въпросник и описанието, придружено с илюстративен материал, се представят в два екземпляра. Името на заявителя и автора, както и наименованието на сорта се попълват и на латиница".
    Предложение е направил господин Атанас Железчев. Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Атанас Железчев и текстът на чл. 32, ал. 4 да придобие следния вид:
    "Чл. 32. Ал. 4. Документите по ал. 2 се представят на български език. Наименованието на сорта, техническият въпросник и описанието, придружено с илюстративен материал, се представят в три екземпляра. Името на заявителя и автора, както и наименованието на сорта се попълват и на латиница.
    Ал. 5. Ако заявителят подава заявката чрез представител по интелектуалната собственост, към нея се прилага и пълномощно.
    Оттегляне на заявката
    Чл. 33. Заявката за сертификат за сорт може да бъде оттеглена с писмена декларация на заявителя, ако вече не е издаден сертификат. При оттегляне на заявката заявителят губи право на приоритет по чл. 34.
    Чл. 34. Ал. 1. Заявителят, подал заявка за сертификат по чл. 32, се ползува с право на приоритет от датата на заявяването.
    Ал. 2. Ако заявителят е подал по-ранни заявки за закрила на един и същ сорт в договорни държави преди заявката си в Патентното ведомство, може да претендира за конвенционен приоритет за период от 12 месеца, считано от датата на първото заявяване.
    Ал. 3. Право на приоритет по ал. 2 се признава, ако заявителят претендира в заявката си пред Патентното ведомство за този приоритет. Правото на приоритет се доказва в срок до 3 месеца от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство с копия от документите, съставляващи първата заявка, както и с образци или други доказателства. Копията трябва да са заверени от ведомството, в което е подадена първата заявка. Пропускането на срока и неплащането на такса за претендирания приоритет води до загубването му".
    Предложение е направил господин Железчев. Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Железчев и ал. 3 да има следния текст:
    "Чл. 34. Ал. 3. Право на приоритет по предходната алинея се признава, ако заявителят е направил декларация за претендиран приоритет при подаване на заявката си пред Патентното ведомство и плати съответната такса. Правото на приоритет се доказва в срок до 3 месеца от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство с копия от документите, съставляващи първата заявка, както и с образци или други доказателства. Копията трябва да са заверени от ведомството, в което е подадена първата заявка. Пропускането на срока и неплащането на такса за претендирания приоритет води до загубването му".


    Предложение е направил господин Железчев.
    Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Железчев и ал. 3 да има следния текст:
    "Ал. 3. Право на приоритет по предходната алинея се признава, ако заявителят е направил декларация за претендиран приоритет при подаване на заявката си пред Патентното ведомство и плати съответната такса. Правото на приоритет се доказва в срок до три месеца от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство с копия от документите, съставляващи първата заявка, както и с образци или други доказателства. Копията трябва да са заверени от ведомството, в което е подадена първата заявка. Пропускането на срока или плащането на такса за претендирания приоритет води до загубването му."
    "Ал. 4. На заявителя по ал. 3 се дава възможност в продължение на две години след изтичане на приоритетния срок или ако първата заявка е отхвърлена или оттеглена, да представи на експертизата допълнителна информация, документация или материал."
    "Предварителна експертиза
    Чл. 35. Ал. 1. По регистрирана в Патентното ведомство заявка за сертификат в едномесечен срок от подаването й се провежда предварителна експертиза, с която се проверяват:
    1. формалната редовност на заявката и приложените към нея документи съгласно чл. 32;
    2. съдържанието на приложените документи;
    3. съответствието на наименованието на растителния сорт с изискванията на чл. 12. Със съгласието на Патентното ведомство заявителят може да отбележи временно предложение за наименование вместо наименованието на сорта за нуждите на експертизата.
    Ал. 2. Патентното ведомство уведомява заявителя за констатираните недостатъци и му предоставя тримесечен срок за отстраняването им. Ако заявителят не отговори в този срок, заявката се счита за неподадена и експертизата по нея се прекратява. В този случай заявителят губи право на приоритет по чл. 34, ал. 1.


    Публикация на заявката
    Чл. 36. Ал. 1. Патентното ведомство извършва публикация за заявката в официалния бюлетин непосредствено след изтичане на четвъртия месец, но не по-късно от шестия месец от датата на подаване на заявката.
    Ал. 2. В Патентното ведомство не е разрешен достъп до материали по заявка за сертификат преди публикация за нея, освен когато има писмено разрешение от заявителя.
    Ал. 3. Достъпът до материали по заявки по ал. 2 е допустим за Министерството на земеделието и хранителната промишленост на основание чл. 23, 24 и 25 и за Министерството на отбраната или за Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24 и 25.
    Предаване на заявката за експертиза по същество
    Чл. 37. В едномесечен срок след провеждане на предварителна експертиза на заявката Патентното ведомство я предава на Държавната сортова комисия за експертиза по същество, като уведомява заявителя да заплати съответните такси в Държавната сортова комисия.
    Експертиза по същество
    Чл. 38. Ал. 1. По всяка заявка за сертификат Държавната сортова комисия провежда експертиза в рамките на две до четири години, за да установи дали сортът растение отговаря на изискванията на чл. 7. При необходимост по предложение на заявителя този срок може да бъде удължен.
    Ал. 2. За целите на експертизата Държавната сортова комисия изпитва сорта в свои и в други опитни станции, специализирани институти, лаборатории и служби и описва и доказва признаците, които позволяват да се дефинира и различи новият сорт.
    Ал. 3. Заявителят предоставя безплатно необходимия за изпитването на сорта посевен и посадъчен материал, както и всякаква допълнителна информация и документация, посочена в Правилника за работа на Държавната сортова комисия.
    Ал. 4. Ако в процеса на експертизата се констатира, че наименованието, заявено пред Патентното ведомство, не отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 1 и 2, на заявителя се предоставя двумесечен срок, за да предложи ново наименование. При неспазване на този срок заявката се счита изоставена и производството по нея се прекратява.
    Ал. 5. При експертиза на наименованието следва да се уточни дали заявеното наименование на разглеждания сорт е еднакво с наименованието на заявката за същия сорт в договорни страни.
    Ал. 6. Когато Държавната сортова комисия прецени, че сортът не отговаря на изискванията на чл. 7, писмено уведомява заявителя, като излага мотивите за това и му предоставя тримесечен срок за отговор. Ако заявителят не отговори в този срок или неоснователно поддържа заявката си, Държавната сортова комисия отказва да даде заключение за признаване на сорта, като изпраща доклад в Патентното ведомство.
    Ал. 7. Държавната сортова комисия взема решение за признаване на сорта, когато в резултат на проведената експертиза по същество установи, че заявеният сорт отговаря на изискванията на чл. 7, и в едномесечен срок подготви доклад до Патентното ведомство.
    Ал. 8. Когато сортът отговаря и на изискванията за стопански (агрономически) качества съгласно Правилника за работа на Държавната сортова комисия, се вписва в Регистъра на сортовете и в Списък А на официалната сортова листа на страната."
    Предложение относно ал. 8 е направил господин Атанас Железчев.
    Становището на комисията е да се приеме направеното предложение на господин Железчев и ал. 8 на чл. 38 да има следния текст:
    "Ал.8. Когато сортът отговаря и на изискванията за стопански качества съгласно Правилника за работата на Държавната сортова комисия, се вписва в регистъра на сортовете и в Списък А на официалната сортова листа на страната. Решението за вписване на сорта в Списък А се взема от експертна комисия на Държавната сортова комисия и се утвърждава от министъра на земеделието и хранителната промишленост."
    "Ал. 9. Когато сортът не отговаря на изискванията на ал. 8, се вписва в Регистъра на сортовете и в Списък Б на сортовата листа.
    Ал. 10. Държавната сортова комисия в срока по ал. 7 изпраща в Патентното ведомство доклада си, офоменото описание, реферата и препис от решението за признаване на сорта."
    Относно ал. 10 има предложение на господин Железчев.
    Становището на комисията е то да бъде прието и текстът на ал. 10 да бъде следният:
    "Ал. 10. Държавната сортова комисия в срока по ал. 7 изпраща в Патентното ведомство доклада си, оформеното описание, реферата и препис от решението за признаване на сорта. Държавната сортова комисия може да коригира или допълва описанието по всяко време в светлината на развоя на агрономическата наука. Тези корекции и допълнения не влияят върху обхвата на закрилата."
    "Ал. 11. Държавната сортова комисия може да ползва резултати от по-рано проведена експертиза за същия сорт, извършена от компетентни органи в страната или в чужбина.
    Ал. 12. Държавната сортова комисия може да сключва споразумения с компетентни органи от договорните държави за извършване на експертиза за чужди сортове растения в страната, както и да възлага използване на резултатите от такава експертиза от компетентните органи на договорни държави.
    Ал. 13. Всички действия след проведената експертиза по същество се извършват от Патентното ведомство въз основа на решенията и докладите на Държавната сортова комисия."
    Относно ал. 13 има предложение на господин Атанас Железчев.
    Становището на комисията е то да бъде подкрепено и текстът на ал. 13 да бъде следният:
    "Ал. 13. Всички действия за закрила след проведената експертиза по същество се извършват от Патентното ведомство въз основа на решенията и докладите на Държавната сортова комисия."
    "Продължаване на срокове
    Чл. 39. По молба на заявителя, подадена преди изтичане на сроковете по чл. 35, ал. 2, чл. 38, ал. 4 и 6 тези срокове могат да бъдат удължени с три месеца, но не повече от два пъти. При искане за удължаване на сроковете заявителят заплаща такси.
    Издаване на сертификат
    Чл. 40. Патентното ведомство издава сертификат въз основа на решението за признаване на сорта и ако в тримесечен срок от уведомяването на заявителя за решението за заплатени дължимите такси съгласно чл. 42."
    Относно чл. 40 има направено предложение от господин Атанас Железчев.
    Становището на комисията е то да бъде прието и текстът на чл. 40 да бъде следният:
    "Чл. 40. Патентното ведомство издава сертификат въз основа на решението за признаване на сорта и ако в тримесечен срок от уведомяването на заявителя за решението се заплатят такси за издаване и публикация на сертификата."
    "Публикация за издаден сертификат
    Чл. 41. Ал. 1. За издаден сертификат за сорт се прави публикация в официалния бюлетин на Патентното ведомство.
    Ал. 2. В официалния бюлетин се публикуват всички промени в правния статус на заявката и сертификата.
    Ал. 3. Издаденият сертификат се вписва в Регистъра на сертификатите за сортове на Патентното ведомство.


    Такси
    Чл. 42. Ал. 1. За всички действия по този закон пред Патентното ведомство и Държавната сортова комисия се заплащат такси по тарифа, утвърдена от Министерския съвет."
    Предложение е направил господин Атанас Железчев. Становището на комисията е то да бъде прието и текстът на алинея 1 да звучи така: "За всички действия по този закон пред Патентното ведомство, Държавната сортова комисия и Държавната комисия по порода животни се заплащат такси по тарифа, утвърдена от Министерския съвет".
    "Ал. 2. За поддържане действието на сертификата се дължи годишна такса.
    Ал. 3. Годишната такса за първата година се заплаща до последния ден на месеца, в който е издаден сертификатът, а за всяка следваща година - до последния ден на месеца, от който тя започва".
    Предложение относно ал. 3 е направил господин Железчев. Становището на комисията е да се приеме това предложение и ал. 3 да звучи така: "Годишната такса за първата и за всяка от следващите години се заплаща до последния ден на месеца, в който е издаден сертификатът".
    "Ал. 4. Набраните средства по ал. 1, 2 и 3 се използват за финансова издръжка на посочените ведомства."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Имате думата, господин Ганев.
    ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, при подготовката на доклада за второ четене е допусната една техническа грешка - става въпрос за чл. 35, ал. 2. В това, което прочете председателят на комисията, е записано, че Патентното ведомство уведомява заявителя за констатираните недостатъци и т.н. Заявката се счита за неподадена и експертизата по нея се прекратява.
    Явно този текст е нелогичен и затова предлагам "неподадена" да бъде заменена с "изоставена", още повече, че този термин съществува и в по-нататъшните членове от закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Рашков?
    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ (встрани от микрофоните): Нямам възражения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Поставям на гласуване целия раздел четвърти с техническата корекция, предложена от господин Ганев.
    От общо гласували 132 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 7.
    Текстът се приема.
    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: "Глава трета.
    ПРАВНА ЗАКРИЛА НА ПОРОДИТЕ ЖИВОТНИ
    Експертиза на породите животни
    Чл. 43. Ал. 1. Заявката за сертификат за породи животни се подава в Патентното ведомство и се вписва в дневника на заявките за породи животни, след което се извършва експертиза в Държавната комисия по порода животни в съответствие с правилника за работа на комисията.
    Ал. 2. При експертиза на породата по същество Държавната комисия по породи животни проучва и анализира следните специални изисквания:
    1. развъдна цел;
    2. кратка характеристика на изходните породи;
    3. описание на методите за създаване на породата;
    4. продуктивни качества и морфологични особености на породата;
    5. адаптивни способности и устойчивост на заболявания;
    6. численост, племенна и генеалогична структура;
    7. район на разпространение.
    Ал. 3. Материалната експертиза за чуждестранни породи се извършва с поколението им, родено в нашата страна.
    Ал. 4. Държавната комисия по породи животни след вземане на решения за признаване на породата изпраща в едномесечен срок в Патентното ведомство доклада си, оформеното описание, реферата и препис от решението за признаване на породата, като уведомява селекционера да заплати съответните такси в Патентното ведомство.
    Правна закрила
    Чл. 44. Правната закрила за породи животни се предоставя със сертификат, който има срок на действие 30 години от датата на издаване на сертификата.
    Разпоредби за породите животни
    Чл. 45. Ал. 1. Режимът за сортовете растения се прилага и за породите животни, доколкото в тази глава не е предвидено друго.
    Ал. 2. Разпоредбите на глави четвърта и пета се прилагат и по отношение на породите животни при спазване на специфичните особености, посочени в тази глава."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има ли желаещи да вземат становище? - Няма.
    Моля да гласувате глава трета.
    От общо гласували 122 народни представители, за - 121, против - 1, въздържали се - няма.
    Приема се глава трета.
    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: "Глава четвърта
    СПОРОВЕ
    Видове
    Чл. 46. Споровете, свързани със създаването, закрилата и правата, произтичащи от сертификата, се разглеждат по административен и съдебен ред.
    Спорове, разглеждани по административен ред
    Чл. 47. Ал. 1. По административен ред се разглеждат:
    1. жалби срещу решения за прекратяване на производството по заявка за издаване на сертификат по член 35;
    2. жалби срещу решението за отказ за издаване на сертификат;
    3. жалби по съответствието на наименованието на сорта с изискванията на чл. 12 и чл. 38, ал. 4;
    4. искания за обявяване на недействиетлност на издаден сертификат по чл. 31;
    5. жалби срещу отказ за възстановяване действието на сертификата по чл. 27, ал. 2;
    6. жалби срещу решенията за предоставяне или отказ на принудителна лицензия."
    Предложение относно чл. 47, ал. 1, т. 3 и т. 5 е направил господин Железчев. Становището на комисията е да се приемат предложенията на господин Железчев и в този случай ал. 1 на чл. 47 да звучи така:
    "Чл. 47. Ал. 1. По административен ред се разглеждат:
    1. жалби срещу решения за прекратяване на производството по заявка за издаване на сертификат по чл. 35;
    2. жалби срещу решението за отказ за издаване на сертификат;
    3. жалби срещу решението за прекратяване на производството по чл. 38, ал. 4 относно съответствието на наименованието на сорта с изискванията на чл. 12;
    4. искания за обявяване на недействиетлност на издаден сертификат по чл. 31;
    5. жалби срещу отказ за възстановяване действието на сертификата по чл. 27, ал. 2;
    6. жалби срещу решенията за предоставяне или отказ на принудителна лицензия.
    Ал. 2. Жалбите и исканията по ал. 1 се разглеждат от специализирани състави, назначени от председателя на Патентното ведомство, включващи държавен експерт и юрист от Патентното ведомство и експерт от Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Съставите по ал. 1, т. 6 се назначават от министъра на земеделието и хранителната промишленост.
    Ал. 3. По исканията по ал. 1, т. 4 може да се образува служебно производство от Патентното ведомство и Държавната сортова комисия.
    Ал. 4. Производството по ал. 1 и 2 се образува след плащане на такса, с изключение при служебното производство.
    Ал. 5. Съставите по ал. 2 вземат решения съответно в тримесечен срок по жалбите по ал. 1, т. 1, 2, 3, 5 и 6 и в шестмесечен срок - по исканията по ал. 1, т. 4.
    Срокове за оспорване
    Чл. 48. Ал. 1. Жалбите по чл. 47, ал. 1, т. 1, 2, 3, 5 и 6 се подават в тримесечен срок от получаване на решението.

    Ал. 2. Исканията по чл. 47, ал. 1, точка 4 са допустими в целия срок на действие на сертификата.
    Възстановяване на срокове
    Чл. 49. Сроковете, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по молба на заявителя. Молбата се подава до три месеца след отпадане на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Решението за възстановяване на срока се взема от председателя на Патентното ведомство.
    Съдебен контрол
    Чл. 50. Решенията на съставите на Патентното ведомство или на Министерството на земеделието и хранителната промишленост подлежат на обжалване пред Софийския градски съд по реда на Закона за административното производство.
    Съдебни спорове
    Чл. 51. Ал. 1. В Софийския градски съд се разглеждат:
    1. спорове за авторство (съавторство);
    2. спорове за правото на заявяване и правото на сертификат за сорт;
    3. спорове за нарушаване правата на заявителя и изключителните права на притежателя на сертификат. Когато искът е предявен от заявителя преди издаването на сертификата, производството се спира до публикуване на сертификата от Патентното ведомство;
    4. спорове по сключване, изпълнение и прекратяване на лицензионни договори;
    5. спорове относно служебния характер на сорта по смисъла на чл. 16 и размера на възнаграждението на автора на служебно селекциониран сорт;
    6. спорове по размера на обезщетението, дължимо на притежателя на сертификата по чл. 23, 24 и 25.
    Ал. 2. Исковете по ал. 1, точка 5 се предявяват до една година след издаване на сертификата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Рашков.
    Има ли желаещи да изкажат становище? - Няма.
    Моля режим на гласуване.
    От общо гласували 122 народни представители, за - 122, против и въздържали се - няма.
    Приема се текстът на глава четвърта.
    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ:
    Глава пета
    АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
    Санкции
    Чл. 52. Ал. 1. Всяко лице, което без разрешението на притежателя на сертификата извърши някои от посочените в чл. 18 действия, се наказва с глоба от 100 хиляди до 1 милион лева, а при повторно нарушение глобата е от 1 милион до 10 милиона лева плюс конфискация на размножителния материал и в двата случая.
    Ал. 2. Нарушението се констатира с акт, съставен от длъжностно лице, определено от министъра на земеделието и хранителната промишленост. Административното наказание не изключва наказателна отговорност и други санкции съгласно законите на страната.
    Ал. 3. Наказателното постановление може да се обжалва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
    Това е съдържанието на глава пета.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има ли желаещи да изразят становище? - Няма.
    Моля режим на гласуване.
    От общо гласували 122 народни представители, за - 122, против и въздържали се - няма.
    Приема се и този раздел.
    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ:
    Допълнителна разпоредба
    § 1. По смисъла на този закон:
    1. "сорт" е растителна съвкупност в рамките на отделен ботанически таксон от най-ниската известна степен, която независимо от това дали напълно отговаря на условията за предоставяне на правото на селекционера:
    а) може да бъде дефинирана чрез изразяване на признаците, характеризиращи даден генотип или определена комбинация от генотипове;
    б) може да бъде различавана от всяка друга растителна съвкупност най-малкото чрез изразяване на един от посочените признаци;
    в) се счита като единица по отношение на нейната годност да се размножава в непроменен вид.
    2. "размножителен материал" е цяло растение, семена, посадъчен материал, както и части от това растение, доколкото те съдържат най-малко една клетка и се използват за репродукция на цяло растение, независимо от метода на получаването му - изкуствен или естествен.
    3. под "селекционер" се разбира лицето:
    а) създало или открило и разработило сорта или породата;
    б) работодател или възложител на лицето по буква "а" на основата на договор между тях;
    в) правоприемник на лицата по букви "а" и "б".
    Предложения са направили господата Петко Ганев и Атанас Железчев.
    Становището на комисията е да се приемат предложенията на господата Ганев и Железчев и § 1 да придобие следния вид:
    "§ 1. По смисъла на този закон точка 1 "сорт" е растителна съвкупност в рамките на отделен ботанически таксон от най-ниската известна степен, която независимо от това дали напълно отговаря на условията за предоставяне на правото на селекционера:
    а) може да бъде дефинирана чрез изразяване на признаците, характеризиращи даден генотип или определена комбинация от генотипове;
    б) може да бъде различавана от всяка друга растителна съвкупност най-малкото чрез изразяване на един от посочените признаци;
    в) се счита като единица по отношение на нейната годност да се размножава в непроменен вид.
    2. "размножителен материал" е цяло растение, семена, посадъчен материал, както и части от това растение, доколкото те съдържат най-малко една клетка и се използват за репродукция на цяло растение, независимо от метода на получаването му - изкуствен или естествен.
    3. "порода" е група сходни по генетически обусловени стопански биологични свойства и морфологични признаци животни с общ произход и от един вид, предявяващи сходни изисквания към природните и производствените условия.
    4. "селекционер" е лицето:
    а) създало или открило и разработило сорта или породата;
    б) работодател или възложител на лицето по буква "а" на основата на договор между тях;
    в) правоприемник на лицата по букви "а" и "б".
    5. "официална сортова листа" е каталог, състоящ се от:
    а) списък А, в който се вписват сортовете, които се препоръчват (разрешават) за използване в страната.
    б) списък Б, в който се вписват сортовете, за които по реда на този закон са издадени сертификати."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
    Имате думата, господин Ганев.

    ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук също е допусната една техническа грешка - просто е изпуснат един текст, и предлагам точка 5 да стане:
    "5. Стопански качества на сорта" са качества, обуславящи пригодността на сорта за използване като обект за размножаване и като материал за производство на растениевъдни продукти с определено предназначение и качество".
    Съответно точка 5 и точка 6 да станат точка 6 и точка 7 на § 1. (Шум в залата)
    Уважаеми колеги, значи явно не сте разбрали предложението ми. Предлагам точка 5 да стане: "Стопански качества на сорта" и това, което изчетох, сегашната точка 5 да стане точка 6.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Рашков, Вашето мнение?
    ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ (от място): Аз нямам възражения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Добре.
    Гласуваме раздела: "Допълнителни разпоредби" с техническата поправка, която е предложена от господин Ганев.
    Моля, гласувайте!
    От общо гласували 125 народни представители, за - 125, против и въздържали се - няма.
    Приема се текстът.
    Колеги, спираме до тук.
    Следват съобщения:
    Комисията по радио, телевизия и БТА ще има редовно заседание на 19 септември, четвъртък, от 15 часа в зала "Запад" на Народното събрание.
    Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 19 септември, четвъртък, от 15 часа в зала N 142 при следния дневен ред: законопроект за научните степени и научните звания.
    Комисията по парламентарна етика ще проведе заседание на 18 септември, сряда, от 15,30 часа в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1, етаж 4, кабинет N 426, при дневен ред: разглеждане на постъпилата в комисията молба от народния представител Красимир Премянов.
    На 18 септември, сряда, от 15 часа в зала N 232 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 Комисията по националната сигурност ще проведе редовно заседание.
    Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 19 септември, четвъртък, от 15 часа в зала N 238 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 с дневен ред: обсъждане Законопроект за търговията със зърно, внесен под N 02.01-31 от Министерския съвет, и точка 2 - текущи.
    Комисията по устройството и дейността на държавните органи на 19 септември, четвъртък, ще проведе заседание в зала N 356 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1, от 14,30 часа при следния дневен ред: Законопроект за обезщетяване на отчуждени имущества след 9 септември под N 100-03, внесен от Стоян Райчевски, Димитър Саръиванов и Свободка Стефанова. Като точка 2 ще се гледа Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за амнистията и връщане на отнети имущества, внесен от Георги Пинчев, а като точка 3 - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите под N 54-01, вненесен от Георги Дилков и Христо Стоянов и т. 4 - Законопроект за взривните вещества, боеприпасите и оръжията под N 54-01-24, внесен от Иван Сотиров и Иван Сунгарски.
    Комисията по културата ще проведе заседание на 18 септември, сряда, от 15 часа в зала N 456 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 при следния дневен ред: обсъждане на Законопроекта за народните читалища. Има и забележка: при продължаване на пленарното заседание комисията ще започне своята работа от 15 часа, след завършването му.
    Комисията по здравеопазването ще заседава на 18 септември, сряда, от 15 часа в зала N 238 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 при дневен ред: законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
    И последно съобщение: Комисията за младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 19 септември, четвъртък, от 14,30 часа в зала N 456 при дневен ред: информация от председателя на Комисията по физкултура и спорт по проблемите на Българския съюз за туризъм и информация на председателя на Комитета за младежта и младежкото движение в Европа и България.
    Благодаря на колегите, които останаха до последната минута.
    Закривам заседанието.
    Утре от 9,00 часа ще се проведе редовното заседание. (Звъни)

    Закрито в 14,40 ч.




    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Благовест Сендов

    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Нора Ананиева

    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Атанас Железчев

    СЕКРЕТАРИ:
    Иван Будимов

    Илко Савов
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И СЕДМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ