Председателствували: председателят Благовест Сендов, заместник-председателят Юнал Лютфи и заместник-председателят Атанас Железчев
Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам първа точка от дневния ред днес да бъде Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Във връзка с предложението, което направих още в сряда, днес го повтарям, и ви предлагам да започнем с парламентарен контрол. Вероятно вие ще кажете, че министрите не са предупредени. Поради това ви предлагам парламентарният контрол да започне от 10,00 часа, затова защото твърде дълъг е списъкът на отговорите, които трябва да дадат членовете на министерския кабинет.
Извинете, господин председател, ще се наложи отново да повторя. Ние сме свидетели вече на една традиция по отклоняване на редица министри и най-вече на министър-председателя, от парливите въпроси на деня.
Аз бих попитал кой подрежда реда на тези отговори? Защото вече на два пъти министър-председателят не може да ми отговори. Аз имам актуални въпроси, които са зададени преди месец, а сега виждам, че на първо място ще отговарят на актуален въпрос на госпожа Клара Маринова. Вторият въпрос пак е на госпожа Клара Маринова, третият - на господин професор Стефан Стоилов. Питам ви кой ги подрежда? И, ако тези въпроси са зададени преди няколко дни или преди седмица, а моят е преди един месец, има въпроси и повече от месец, защо това подреждане не става по реда на тяхното постъпване? По този начин фактически теоретично е възможно на някои въпроси изобщо да не бъде отговорено в продължение, ако щете, на целия мандат на Народното събрание.
Господин председател, аз още веднъж се обръщам към Вас и към чувството Ви за отговорност по този въпрос. Моля Ви да упражните своето влияние и да предложите левицата да подкрепи моето предложение днес парламентарният контрол да започне в 10,00 часа, за да може да бъде изчерпан в рамките на работния ден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Радев, ще поставя на гласуване.
Аз мислех, че господин Радев ще направи процедурно предложение във връзка с моето предложение. Но той си направи изказване. Ще го поставя на гласуване. Най-напред се приема дневният ред. А след като се приеме дневният ред, ще гласуваме Вашето предложение.
ХАСАН АЛИ (от място): Искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По това, което аз казах ли, искате думата?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (от място): Искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедура, след като гласуваме дневния ред. (Шум и неодобрителни реплики от блока на опозицията)
Ако е по дневния ред - това, което аз казах, тогава - да.
Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера започна разглеждането на Закона за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. След като комисиите докладваха и вносителите, логично е днес да продължим разглеждането на първо четене на този законопроект, защото той е в органична връзка с това, което съобщиха вносителите на вчерашното заседание. Това ще бъде едно логично продължаване на дебатите и приключване в рамките на това, което предложи господин Радев - да се изтегли втора точка - парламентарният контрол, по-напред.
Моето процедурно предложение е първа точка да бъде продължаване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Костов, с пълното ми уважение към белите Ви коси... Това, което Вие казвате, е точка първа от дневния ред. Но аз предлагам преди това да минем един законопроект, който е от една дума.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Явно имаше недоразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз разбрах, че има недоразумение, но Вие бързате, защото смятате, че винаги нещо ще Ви излъжа. Няма такова нещо. Невинаги. (Шум и весело оживление в залата)
Предлагам точка първа от дневния ред да бъде Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. След това точка втора е продължение на програмата от вчера, тоест, Законът за тютюна.
Моля да гласувате.
От общо гласували 172 народни представители, за - 125, против - 33, въздържали се - 14.
Предложението се приема.
Днес първа точка от дневния ред е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Втора точка е продължение на програмата от предходния ден.
Точка трета е второ четене на Законопроекта за държавните банки.
Парламентарен контрол.
Имаше предложение на господин Муравей Радев парламентарният контрол да започне от 10,00 часа.
Искам да обърна внимание, че предложението на Муравей Радев не е за изменение на дневния ред, на което той няма право, а е за пререждане, което има право да предложи.
Моля да гласувате предложението на Муравей Радев, парламентарният контрол да започне от 10,00 часа.
От общо гласували 201 народни представители, за - 96, против - 78, въздържали се - 27.
Не се приема това предложение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Васил Михайлов за процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване. Още повече, резултатът на таблото показваше, господин председател, че има възможност да се приеме парламентарният контрол да започне от 10,00 часа. Двадесет и седемте секунди може би не дадоха възможност моите колеги да реагират адекватно. За да може да се изчерпят въпроси, които стоят още от лятото, господин председателю, редно е да удължим времето за парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще прегласуваме.
Моля да прегласуваме предложението парламентарният контрол да започне от 10,00 часа.
От общо гласували 217 народни представители, за - 104, против - 82, въздържали се - 31.
Прав сте, че се увеличава, но не можа да стигне до необходимото.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Давам думата на господин Емил Костадинов.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика на свое заседание обсъди внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация от Емил Костадинов и група народни представители.
Законопроектът предлага решението за провеждане на референдум за предсрочно прекратяване пълномощията на кмета да се приема с мнозинство не по-малко от две трети от общия брой на съветниците. Понастоящем изискваното мнозинство за приемането на това решение е повече от половината от общинските съветници. Съображенията на вносителите са, че с действащата разпоредба се дава възможност мажоритарно избраният кмет да бъде некоректно и конюнктурно атакуван от недостатъчно представителна част от общинския съвет, както и да бъде провеждан референдум без общинските съветници да понасят адекватно и своята отговорност.
Комисията счита, че внесения законопроект отговаря на една потребност, обусловена от досегашната практика по прилагането на закона. Кметът на общината е конституционно установен орган на изпълнителната власт в нея. Член 139, ал. 1 от основния закон изрично определя неговия мандат от 4 години. Предсрочното прекратяване на пълномощията му е изключителна мярка, която засяга трайния му мандат и поради това трябва да се прилага само в много редки случаи.
Ето защо е целесъобразно предлаганото изменение за вземане на решение от общинските съвети за провеждане на референдум с две трети от броя на съветниците. По този начин не се отнема възможността на избирателите, които пряко избират кметовете, да се произнесат и при отзоваването им, като едновременно с това се гарантира изключителността на тази възможност и посочената стабилност на кметския мандат.
Изискваното сега мнозинство дава възможност да се злоупотребява с правото за приемане на решение за провеждане на референдум, както и да се злоупотребява с демократичните принципи, заложени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Компетентностите на кмета, посочени в чл. 44 и чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, са всеобхватни и засягат всички страни на разностранната изпълнителна дейност на общината. Те изискват силна кметска власт, за да могат успешно да бъдат реализирани. Предлаганото мнозинство ще отстрани възможността за дестабилизиране на местното управление. Внесената промяна ще осигури по-обективно и обосновано определяне на трайната невъзможност и на системното неизпълнение на функциите на кмета за повече от 6 месеца.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местното самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика с 13 гласа "за", "против" - нула и "въздържали се" - 4 души

Р Е Ш И:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Минаваме към обсъждане на законопроекта.
Има ли желаещи да се изкажат? - Да.
Заповядайте, господин Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Обяснимо е за мен бързането по приемането на този законопроект. Той беше раздаден в началото на седмицата и днес влиза вече в залата за първо разглеждане. Обяснимо е затова, защото в ход е вече процедура по сега действащия закон за допитване чрез референдум на населението на отделни общини за това кметът ползва ли се с необходимия авторитет и следва ли да бъдат прекратени пълномощията му поради неизпълняване на задълженията му. Това става по-малко от една година след като минаха кметските избори и е показателно за авторитета и стила на някои от кметовете. След като преди да е изтекла една година се вкарва процедура по чл. 42, ал. 1, т. 2, е ясно, че този кмет трудно ще изпълни своите задължения до края на мандата си. И точно за да се спасят такива кметове, спрямо които вече е открита такава процедура, или очевидно има настроение в общинските съвети да бъде открита такава процедура, се прави това изменение - за да се избегне възможността за тези кметове да бъде решено дали тяхното управление е добро или не чрез референдум.
Емил Костадинов го знае добре, в нашия бивш Благоевградски окръг така стоят нещата с кмета в гр. Кресна, където общинският съвет вече гласува с мнозинство повече от половината решение за провеждане на референдум. Горе-долу по същия начин вече назряват нещата в гр. Сандански. Вероятно такова развитие щеше да има и в гр. Разлог.
Сега с увеличаването на необходимото мнозинство, разбира се, пречките ще бъдат по-сериозни и кметовете, които вече са с разклатен обществен престиж, ще имат възможност да се съхранят под закрилата на закона.
Това са общите съображения, свързани с приемането на този текст и защо за него се наложи бързото му вкарване в залата и прекратяване по този начин на процедурите, които в момента са в ход.
По-важното според мен е законовото съображение, че всъщност с предлаганото изменение напълно се обезсмисля разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 2, тъй като ако общинският съвет може да събере мнозинство от две трети от съветниците, тогава абсолютно безсмислено става провеждането на референдум. Текстът досега визира две възможности. Първата е, да бъдат прекратени правомощията на кмета с две трети мнозинство от общия брой на съветниците с решение на общинския съвет. И втората хипотеза е с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците да се проведе референдум. Приравняването на двете хипотези, разбира се, обезсмисля референдума. Кой ще е този общински съвет, който може да формира мнозинство две трети за прекратяване на пълномощията на кмета и вместо да ги прекрати директно, ще вземе решение за провеждане на референдум, с което ще бъде подложен на натиск, че оскъпява цялата процедура, че отново кара хората да бъдат подлагани на тежък избор и изобщо да се харчат средства за провеждане на избори. Очевидно е, че може ли да се формира мнозинство от две трети, пълномощията на кмета ще бъдат прекратени с решение на общинския съвет, без да се прибягва към процедурата на референдума.
Ето защо смятам, че самото предложение някак си обезсмисля цялото съдържание на текста. А във втората част, във второто изречение, това, което се предлага за изменение сега, всъщност става напълно безсмислено. Тоест референдуми по прекратяване на пълномощията на кмета няма да бъдат провеждани.
Текстът, изискващ мнозинство две трети от съветниците, противоречи и на общия дух на Закона за местното самоуправление и местната администрация, като се има предвид, че решенията за референдум се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Сега се внася едно изключение, което не е в духа нито на този закон, нито на приетия на първо четене Закон за допитване до народа. И там общият принцип, общото правило е, че референдум следва да се гласува и да се приеме с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, когато се има предвид провеждането на местен референдум.
От тази гледна точка законопроектът не е издържан и следва да бъде отхвърлен.
Тоест, с две думи, от обществено-политическа гледна точка той няма да даде необходимите резултати затова, защото там, където престижът на кмета се е, така да се каже, сринал, там, където той за една година е показал, че не може да управлява населеното място, обществено оправдано е да не се вдига високо летвата, за да се задържа по изкуствен начин този кмет. Между другото, това бяха предложенията точно и на левицата и в този смисъл, ако не ме лъже паметта, бяха изказванията миналата година - 1995 г., когато се внесе изменението на този текст по предложение на Министерския съвет. И това бяха съображенията - това, което аз сега го казвам. А сега, по-малко от една година от изборите - още не е минала една година, вече се приема друго решение, за да се спаси отделен кмет на това или друго населено място.
Политиката на политическа целесъобразност при решаване на важните въпроси за референдума в конкретния случай никак не е добра. За да се спасят - пак повтарям, няколко кмета, не бива да се променя законът и да се променят общите принципи, на които досега се градеше теорията и практиката за провеждането на местните референдуми. Изключението е опасно и от законова гледна точка, както вече обясних.
Затова моето обръщение към вас, уважаеми дами и господа народни представители, е законопроектът да бъде отхвърлен на първо четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, всички парламентарни групи да ми дадат списък на желаещите да се изкажат. Засега са изявили желание само представителите на СДС.
За реплика ли искате думата?
Заповядайте, господин Костадинов, за реплика на господин Спас Димитров.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Преди всичко бих искал да кажа, че голямото изменение в Закона за местното самоуправление и местната администрация, извършено през миналата година, беше извършено в диалогов режим и не може да се говори за позиции на левицата и на десницата, а тези текстове бяха постигнати в един диалогов режим. Моето мнение и мнението на една част от колегите и тогава беше против предоставянето на тези възможности, които дава изречение второ на точка 2 от чл. 42.
На второ място, в специализираната комисия принципни възражения по това изменение нямаше. Резултатът е показателен - няма нито един от колегите от която и да е парламентарна група, гласувал против това изменение.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (от място): Нас ни нямаше на заседанието.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Има само четири колеги, които се въздържаха. Дори надделяваше желанието в някои от изказванията въобще да не бъде предоставена тази възможност, която се предоставя с второто изречение.
На трето място, хипотезите по двете изречения са съвсем различни и съответната отговорност на общинския съвет е съвсем различна. Това са две различни конструкции.
На четвърто място, това е казано и в нашето становище, при липсата на солидна демократична традиция у нас на този етап се злоупотребява с правото и с демократичните норми, които сме предоставили със закона. Така, както кметът има мандат, така и общинският съвет има мандат. Ние правим изключение за кмета, а не и за съвета. Предоставили сме възможност за освобождаване на отделен общински съветник, но за съвета не правим изключение. Тоест на изключителната мярка трябва да предадем именно тук изключителен характер в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Въпросът за отзоваването на един представител от избирателите е въпрос, ако щете на идеологична концепция и тук става въпрос за императивния и неимперативния мандат. Интересна е еволюцията, която настъпва в разбирането на левицата по този въпрос. Известно е, че именно в идеологията на левицата е императивният мандат, т.е., ако не свършиш това, за което си изпратен, да можеш да бъдеш отзован. Тогава, когато навремето се е гласувал този текст, именно се гласуваше навремето, предложенията идваха оттам и с тяхното гласуване текстът се създаде.
Колегата Спас Димитров говори за причините на тази еволюция. Но ако ние имаме един закон, създаден преди по-малко от година, редно ли е непрекъснато да го изменяме и то точно в обратната посока. Какво означава да приемем измененията, които се предлагат? Означава този, който има по-голямото мнозинство в комисията, въобще да налага и да прави абсолютно невъзможно провеждането на референдум. Известно е също така на всички, които боравят с политика, че пряката демокрация все повече намира своето място в демократичните страни.
Следователно нищо лошо и никаква възможност за злоупотреба няма, ако се предостави възможността при една по-облекчена процедура хората да си кажат думата - приемат или не приемат, че този, когото са избрали, изпълнява онова, за което те са го избрали.
Ако ние приемем изменението, всъщност спира да действа този институт. Колко души досега като кметове са отстранени по пътя на референдум? Че ние още нямаме закон за референдума. Той е внесен и не знам защо този закон не влиза в пленарната зала. Следователно това засега е все още една хипотетична възможност, която съществува, но чието съществуване се пресича категорично, ако бъде приет този текст. Там, където не могат да се съберат две трети, никога няма да може да се стигне до референдум. И аз съм много любопитен да видя при други обстоятелства на съотношението в общинските съвети дали левицата би поддържала това, което поддържа сега. А причините, поради които се страхувате, че някои кметове по пътя на референдума ще трябва да си отидат, много добре ги изясни колегата Спас Димитров и мисля, че те на всички хора са ясни. При днешното катастрофално положение кметове на много места се провалиха и хората желаят да бъдат освободени от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за реплика има господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Преди всичко не е вярно, господин Гоцев, че Законът за допитването до народа не се движи в парламента. Той беше приет на първо четене и вече на практика е готов.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Преди колко време?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Скоро, преди по-малко от месец бяха приети по принцип два законопроекта, единият от вносители от Съюза на демократичните сили, от вашата парламентарна група, така че този законопроект вече в обобщен вид е почти готов за докладване на второ четене. Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Тодоров.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! За мен внасянето на този проект е една много неприятна изненада. Комисията по местното самоуправление и местната администрация е може би едно много приятно изключение в нашето Народно събрание като комисия, в която политизацията на въпросите е сведена до минимум, може би поради характера на въпросите, които се разглеждат там - това са въпросите на местното самоуправление. И характерът на въпросите нас всички в комисията ни прави една естествена опозиция на централната власт. Много неща в комисията бяха приети с консенсус, други с много добро разбиране от всички страни. Сега този закон е неприятното изключение, при което в работата и на този орган на Народното събрание се внася една много остра политизация.
Тва е един закон, който не цели в никакъв случай да укрепи местното самоуправление, в никакъв случай не утвърждава институциите му, а просто обслужва един пряк политически интерес. Аз много съжалявам, че трябва съвсем открито да заявя това нещо, но то е очевидно. Просто аргументацията, която поднесоха тук колегите, или по-скоро аргументацията, която е поднесена в мотивите на вносителите, е аргументация, която не издържа никаква критика. Просто се твърди обратното на това, което е очевидно. Аз ще ви прочета само едно изречение в този смисъл: "По този начин (т.е. като се увеличава броят на съветниците, които трябва да гласуват за референдум, на две трети) не се отнема възможността на избирателите, които пряко избират кметовете, да се произнесат и при отзоваването им". Точно обратното, именно се отнема възможността им да се произнесат и при отзоваването на кмета. Това на практика лишава избирателите в една община да изразят отношението си по начина, по който ги управлява кметът на общината, избран от тях.
На практика е абсолютно невъзможно, след приемането на този текст, да се проведе референдум за предсрочното прекратяване пълномощията на кметовете. Няма такава община, в която един кмет няма да има поддръжката поне на една трета от съветниците, след като той е избран. Няма такава община. Аз много съжалявам за следващите думи, които ще кажа, но след като се е стигнало до там да се внася такъв проект, нека да стигнем и до това да си кажем истината. Очевидно е, че работата на много от кметовете на БСП не върви. Аз съм склонен да твърдя, че тя не върви не поради техните лични качества, неумението им да управляват и други неща от такъв субективен характер, тя не върви просто поради некадърното управление на правителството. Правителството постави всички общини до стената. Просто те са в невъзможност да изпълняват функциите си нормално. При това положение естествено е недоволството да рефлектира много силно върху местната администрация и най-вече върху кмета, който е неин ръководител, и да увеличава като с увеличително стъкло недостатъците на това управление, които са от субективен характер.
Тоест обективните условия вече нажежават до такава степен недоволството, че някои кметове трябва да си отидат. И биха си отишли, ако има референдум. Биха си отишли много кметове.
Сега очевидно е, че този закон е просто като една реакция на пожарна команда. Има пожар - трябва да се изгаси! Има места, където ще бъдат проведени референдуми за снемане правомощията на кметовете, при това ще бъдат проведени успешни такива референдуми, значи трябва да спасим нашите хора. Колеги, призовавам ви да внимавате, защото когато се прави нещо с политическа насоченост и се бърка смело в един закон, който в това отношение е добър, това неминуемо един ден се обръща срещу този, който го прави. Когато издялаш една хубава тояга, няма начин да не дойде време да я опитат и от твоя гръб. Господин Гоцев го каза много по-деликатно - аз не зная дали при други условия в общинските съвети, при друго съотношение на силите този законопроект би бил внесен. Аз ще го кажа направо: не, не би бил внесен.
Още веднъж изразявам съжалението си, че в Народното събрание се внася такъв политизиран проект, касаещ работата на органите за местно самоуправление. Такова нещо досега не е било. Просто голямото ми съжаление е, че се опорочи с остра политизация работата и на тази комисия и тя вече няма да бъде същата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, Вие казахте, че няма такава община, в която кметът да не се ползва с доверието поне на една трета. Обаче има такава община и това е Поповската община. В гр. Попово две трети от общинските съветници гласуваха за прекратяване на мандата на господин Карагеоргиев, кмет втори мандат от БСП. И сред тези две трети 8 души са депутати от БСП и техните съюзници. И от тези 8 души вече някои са изключени от БСП, защото не изпълняват партийните поръчки. Естествено областният управител възпрепятства и т. н., но в крайна сметка тези хора ще се отърват от некадърния си кмет. Предполагам, че и на други места ще стане много скоро точно същото.
Така че ще има и кметове, които няма да могат да разполагат дори с една трета мнозинство и подкрепа на общинските съветници. И вече такъв прецедент има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре известно е, че да се докаже, че нещо не съществува, е много по-трудно, отколкото да се докаже, че нещо съществува.
Други? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 206 народни представители, за - 117, против - 79, въздържали се - 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата по процедурен въпрос господин Стоянов.
БОРИС СТОЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, искам да направя процедурно предложение с оглед на дискусията, която се проведе по законопроекта. Тъй като не бяха направени съществени предложения по внесения законопроект, аз предлагам да подложите на гласуване моето предложение законопроектът да бъде гласуван днес и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате предложението на господин Стоянов.
От общо гласували 197 народни представители, за - 119, против - 70, въздържали се - 8.
Предложението се приема.
Моля господин Костадинов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Параграф единствен. В чл. 42, ал. 2, т. 2 думите "повече от половината" се заменят с думите "не по-малко от две трети".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 197 народни представители, за - 118, против - 73, въздържали се - 6.
Законопроектът е приет и на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ, продължение.
Има думата господин Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия като един от вносителите на законопроекта на народния представител Красимир Премянов и група народни представители. Вземам пръв думата в днешното обсъждане, за да дам някои пояснения по основни текстове от този законопроект и смятам, че това, което сега ще кажа пред вас, може би ще помогне и на дискусията.
Този законопроект ние го разработвахме още в края на миналата година. Досега в Народното събрание се приеха някои нормативни документи и някои закони, които до голяма степен обезсмислят някои от текстовете в нашия законопроект. Така например бяха приети изменения и допълнения на Закона за приватизацията във връзка с масовата приватизация, беше приет Законът за държавната собственост и за общинската собственост. Ето защо ние, вносителите на този законопроект, съобразявайки се с измененията на законовата база през този период, през който ние бяхме внесли вече законопроекта, съобразявайки се със становището на Законодателния съвет към Министерството на правосъдието, съобразявайки се и със становищата на постоянните комисии - по земеделието и горите и на Комисията по планинските и граничните райони, ние няма да настояваме за някои основни текстове и някои основни положения в нашия законопроект.

Така например, не настояваме и може би, ако се наложи, и ние ще направим предложение - аз поемам ангажимента да направя предложение - да оттеглим предложението си относно § 11 за измененията на чл. 19, ал. 1, който се отнася за фонд "Тютюн". Нека той да остане като фонд към Министерството на земеделието. Също така ще оттеглим и предложението си за създаване на нов чл. 19а, ал. 1 и 2, който касае предложенията ни за управлението на фонд "Тютюн".
Във връзка с приетия Закон за държавната собственост, също така се обезсмисля нашето предложение, направено в § 29 и свързано с предложенията за изменение на допълнителните и заключителните разпоредби и създаването на нови § 6 и 7. Тук накратко става въпрос за нашето предложение относно възможността държавата да предостави своите акции за управление от фирма с държавно участие.
В същото време обаче при голямото ми уважение към моите колеги - членове на Комисията по земеделието и горите и на Комисията по планинските, полупланинските и граничните райони, които гласуваха становището, че с измененията, които предлагаме в чл. 11 - за създаване на чл. 11 с ново съдържание, а именно изкупуването на тютюна да се извършва от лица, които имат право да извършват промишлена обработка на тютюн, като аз ще допълня и за второ четене ще добавя, че не само, които имат право да извършват промишлена обработка или са акционери в предприятия, които имат право да извършват промишлена обработка... Съображенията на комисията са, че с този член се дискриминират българският частен бизнес и традиционните чуждестранни търговци.
Тук само искам да изразя несъгласие със становището, че се дискриминира българският частен бизнес. За какво става въпрос?
Ако в търговията на тютюн се включат български частни бизнесмени, които нямат възможност да обработват тютюна или не са акционери в предприятия, които обработват тютюна, това означава, че това са най-обикновени прекупвачи на тютюн. От господин Хасан Али съм чувал, че никога българските земеделски производители не са печелили от това, че някой прекупвач купува тяхната продукция, за да я предаде по-нататък на предприятия, които ще обработват тютюна. Ако тези български частни бизнесмени ще купуват тютюн с желанието да го продават, те ще се стремят при всички положения да го купуват на по-ниски цени, за да спечелят. А ако ще го предадат - ще го изнасят в сурово състояние, ще го изнасят като производителска бала, без да е преработен в нашата страна, но аз считам, че това не бива да се допуска, тъй като по този начин нашата страна ще стане обикновен суровинен придатък на другите големи компании.
Освен това бюджетът ще загуби много и това много добре го знае господин Хасан Али. Във вчерашното си изложение той говори колко много средства влизат в нашата страна от преработката на тютюн. Ние ще загубим пазари на цигари и при всички положения ще се създаде възможност за нелоялна конкуренция в търговията с тютюн в нашата страна, а даже и на международния пазар, което е още по-опасно.
Няколко думи за чуждестранните търговци и за това, че по този начин те ще се дискриминират. Ще си позволя да не се съглася с този аргумент като посоча един пример. Подготвен е и пред мен е един проект за договор между предприятието "Исперих БТ" и фирма "Франа", регистрирана в Женева. Няма да се спирам подробно на проекта за договор. Чуждестранната фирма предлага да финансира 50 на сто от изкупуването на тютюн, като другите 50 на сто от средствата се осигурят от нашето предприятие. Искам да спра вниманието ви само на някои клаузи от този проектодоговор:
"Изключително право и правото на пръв избор неотменимо се предоставя на фирма "Франа" върху тютюна, получен от цялата манипулация от реколта 1996 г."
И забележете, уважаеми колеги: сто на сто от тютюна първа до трета класа трябва да се предадат на тази фирма и 50 на сто от четвърта класа.
И вижте каква е следващата клауза:
"Останалите 50 на сто от четвърта класа трябва да се продадат само на български предприятия"...
Тези, които имат наблюдения, които знаят какво представлява търговията с тютюн, си дават сметка какви са тези клаузи, какво е това заробване на нашия тютюнев бизнес. Ето защо в началото казах, че това е проект за договор. Разбира се, той не стана договор, защото след неколкомесечно обсъждане господата от тази фирма не отстъпиха нито на крачка от своите искания. Според мен, ако допуснем чуждестранни търговци да изкупуват тютюна в нашата страна, при всички положения договорите, които те ще предложат, ще бъдат не по-малко заробващи на нашия производител.
Ще спра вашето внимание съвсем накратко и върху предложението по чл. 19 с § 8 на законопроекта, внесен от господин Коста Андреев и група народни представители.
Уважаеми дами и господа народни представители, тук става въпрос за нови функции на фонд "Тютюн". Искам да ви припомня само, че фонд "Тютюн" беше създаден със Закона за тютюна и тютюневите изделия през 1993 г. и най-важната му функция беше да изкупи неизкупения до определена дата - мисля, че беше до края на март - тютюн, тъй като търговските дружества бяха в изключително затруднено състояние тогава.
Сега обаче с предложението на господин Коста Андреев се дават много нови функции на фонд "Тютюн". Така например, предлага се фонд "Тютюн" да има собствено имущество. Аз питам вносителите на този законопроект за какво собствено имущество става дума? - Дали става въпрос за бюра, маси, на които да работят служителите на фонда, или тук става въпрос за имущество от рода на тютюневи фабрики или друго имущество... Аз мисля, че това не е необходимо да се прави, защото имаме достатъчно наши производствени предприятия и фирми, които да произвеждат и преработват тютюна и не е необходимо сега да се създават нови предприятия, които да бъдат собственост на фонд "Тютюн".
С този член се предлага в ал. 3 да се даде възможност на фонд "Тютюн" да придобива интелектуална собственост и за това да се изразходват средства от бюджета - за придобиването на интелектуална собственост.
Уважаеми дами и господа, нека специалистите от фонд "Тютюн" не да придобиват интелектуална собственост, а да създават, да продават, ако трябва, този интелектуален продукт, но да се дават средства от бюджета за придобиване на интелектуален продукт, аз няма да се съглася.
С други текстове от този законопроект се предлага фонд "Тютюн" да има възможност да финансира научни разработки за нови технологии. Не е нормално според мен това предложение, тъй като имаме "Булгартабак холдинг", имаме 22 дружества, имаме две министерства, които отговарят за тютюна и тютюневите произведения, имаме научни институти по тютюна, имаме и опитни станции по тютюна и да даваме сега функции на фонд "Тютюн" да се занимава с разработката на нови технологии, според мен звучи нелогично.

Още повече имаме опит вече и с фондове, които са създадени в нашата страна. Давам пример с фонда "Зърно", с фонда "Земеделие", с фонда, който се занимава с проблемите на екологията. Нима тези фондове се занимават с такива странични дейности? Нима те определят стратегията в нашата страна за развитието на екологията, на зърнопроизводството и т.н.?
Уважаеми дами и господа! Приключвам само с това, че с тези бележки аз ще гласувам и за трите законопроекта. И смятам, че от трите законопроекта на второ четене ще може да се създаде един добър Закон за изменение и допълнение на Закона за тютюна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата най-напред Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Уважаеми колега Ганев! Аз Ви поздравявам за готовността преди второто четене да се откажете от прехвърляне на фонд "Тютюн" от Министерството на земеделието към Министерството на финансите и преминаването му под шапката на "Булгартабак". Щях да Ви поздравя обаче и радостта ми щеше да бъде цяла, ако Вие бяхте се отказал фактически от най-страшния текст на Вашия законопроект. Това е § 2, ал. 2. Искате на първа крачка още фирмен монопол. Антиконституционен текст, противоречи на чл. 19 от българската Конституция.
Казвате, че сте разработили Вашия законопроект още в края на миналата година. Наистина има такъв законопроект, но той е разработен от някои ръководители на "Булгартабак" и някои търговци от Министерството на търговията. Този законопроект е от 11 ноември 1995 г. и няма нито една промяна, нито една дума, нито една запетая дори. И се внесе, знаете, по инициатива на колегата Калин Димитров.
Ето този законопроект на Министерството на търговията (държи в ръцете си и показва самия законопроект), Вие не променихте в него нито една дума. Трябваше да вземете предвид и интересите на земеделските производители.
Аз Ви моля, вижте още един път този текст. Вчера казах, че в Съединените американски щати от 1849 г. насам тютюнът се продава на търгове, уважаеми колеги. Тютюнопроизводителите застават все едно като чорбаджии от едната страна свободни, търговците и купувачите наддават. Който дава най-много пари над минималните изкупни цени, купува тютюна.
Много пъти са давани примери и за турския Екел. Но миналата година турският Екел изкупи реколта 1995 г. едва 50 на сто - за 3 долара и нещо. Но другите фирми, някои от тях мощни западни фирми, купиха тютюна за 4 долара. Така хората защитават своето родно земеделско производство, а не стимулират чуждите производители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Ганев! От Вашето изказване пролича загрижеността Ви за защита на интересите на държавата, но не толкова за защита на интересите на реалните производители.
Аз съм от тютюнопроизводителен район, познавам много добре проблемите на тези хора. В 1992 г. целият тютюн от реколта 1991 г. беше изкупен и огромна част от него изнесен в Русия и други държави на бившия Съветски съюз.
Спадът в производството и в изкупуването, защото това е свързано, стана в 1993-1994 г. Сега има известен напредък. Да се надяваме, че с приемането на поправките все повече и повече площи ще се засяват с тютюн.
Но проблемът е следният, ние не вкарваме истинска пазарна икономика.
Нашата парламентарна група обсъди тези законопроекти по принцип. И ние сме за държавно регулиране, държавен контрол, но не и фирмен монопол. Вие всъщност внасяте фирмения монопол. Това може би в първия момент ще доведе до някакво съживяване, но още след 1-2 години ще дойдем на положението, когато ще се чудим какво да правим с произведения тютюн.
Истинският проблем, който съществува, е тютюнът да може да бъде изкупен на цена, която покрива разходите, която поне покрива разходите, говоря като труд, говоря като материални вложения. С Вашите предложения аз не вярвам, че това ще стане.
Искам да изкажа и едно мое опасение по отношение на фонд "Тютюн". Въпреки че официално не се казва, но май се бърка във фонд "Тютюн" и се черпят средства за покриване на други нужди.
И последното, което искам да кажа. Има два закона...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтича.
ИВАН БУДИМОВ: ... внесени от две групи от Парламентарната група на демократичната левица. Това ми е много трудно за обяснение. Вие не се ли събирате парламентарната група...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има демократична левица! Има демокрация! ...
ИВАН БУДИМОВ: ... да обсъдите, ... не, господин председател! Става въпрос за съдбата на хиляди хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ИВАН БУДИМОВ: Не се ли събирате вие да обсъдите двата законопроекта и да излезете с един единствен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ИВАН БУДИМОВ: ... който съответно да избегне тези недоразумения между двата проекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Демократичната левица може да внесе и 50 закона.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Не е вярно, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Как да не е вярно! Няма да ограничавате възможностите на демократичната левица!
ИВАН БУДИМОВ (от място): Ние обсъждаме законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Обсъждаме законопроекта. Всеки депутат от демократичната левица може да внесе, 125 законопроект може да внесе.
Не мислете, че демократичната левица е един мозък.
Има думата господинПетко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Първо по репликата на господин Хасан Али. Благодаря Ви за репликата, господин Али. Пропуснах в своето изложение да кажа, че ние ще оттеглим и предложението си, което сме направили с § 2 за създаването на нова ал. 2.
ХАСАН АЛИ (от място): Благодаря Ви.
ПЕТКО ГАНЕВ: По отношение на това, което каза в своята реплика господин Будимов.
Господин Будимов, ще бъда изключително кратък. Нека от трибуната на парламента да не разискваме що е това държавен монопол, що е това фирмен монопол, необходимо ли е при тютюневото стопанство до известна степен да се развива фирмен монопол и т.н.
Ще ми позволите сега да не разисквам този въпрос от тази парламентарна трибуна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Хасан Али.
Парламентарните групи имат по половин час. Моят апел към тях е да бъдат по-кратки и ясни, за да можем да гласуваме законопроекта днес, от което смятам, че всички са заинтересовани. Разбира се, без да налагам ограничение.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Вземам думата от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Тютюнът е техническа култура с първостепенно значение за икономиката на България. Заемайки само 2 на сто от обработваемите земи, години наред тютюнът ставаше 45 на сто от износа на земеделието. Тютюнът и тютюневите изделия осигуряват и все още осигуряват 30 на сто от валутните постъпления на България, представляват златно перо за Републиканския бюджет.
Сам през 1995 г. в приходната част на Републиканския бюджет от тютюна и тютюневите изделия са постъпили 16 млрд. лева, а за деветте месеца на 1996 г. - около 20 млрд. лева.
Тютюнът продължава да бъде основен източник на доходи за редица райони на страната, поради липса на възможности за алтернативно земеделско производство.
Само до преди 7 години България се нареждаше на второ място в света по износ на тютюн и тютюневи изделия. Това се дължи на първо място на опита и трудолюбието на тютюнопроизводителите, на добрите наши специалисти и ръководители в системата на "Булгартабак", както и на обстоятелството, че страната ни е разположена в географска зона, в която съществуват най-благоприятни почвено-климатични условия за отглеждане на висококачествени ориенталски и едролистни тютюни.
През последните години сме свидетели на драстичен спад в тютюнопроизводството. Докато през 1976 г. са произведени 165 хил. тона, през 1995 г. са произведени едва 23 хил. и 500 тона тютюн.
Очакваната реколта за 1996 г. е около 45 хиляди тона. Ако, разбира се, от фонд "Тютюн" бяха подали малко рамо на тютюнопроизводителите, бяха помогнали за сушенето на зелената маса, щяхме да получим може би и 55 хиляди тона тютюн. Това национално богатство през тази година е на път да остане по тютюневите ниви. Поне една трета ще остане неприбрана.
Защо значителна част от тюнопроизводителите захвърлиха садилата и се наредиха на опашките за социални помощи? Друг е въпросът доколко получават такива социални помощи от общините, защото пари няма. Доста са причините за това, но се открояват няколко основни причини.
На първо място, както много пъти съм изтъквал от тази висока трибуна - ниските изкупни цени на тютюна. В сравнение със съседните страни с развито тютюнево стопанство у нас изкупните цени са три пъти по-ниски, а в сравнение със съседни страни - членки на Европейската общност, от 6 до 7 пъти. Около нас в другите страни тютюнът се изкупува средно за 3 - 4 долара; в съседна Гърция - за 6 - 7 долара. Знаете, че при нас средната цена се върти около 1 долар. За шест години изкупните цени на тютюна изостанаха от цените на материалите и услугите от 15 до 20 пъти и тютюнопроизводителите бяха поставени в трудното положение колкото повече произвеждат, толкова повече да губят.
Втората основна причина за драстичния спад в тютюнопроизводството през последните години е забавеното изплащане на изкупения в кавички през изминалите години, разбира се, тютюн с месеци, дори с години и в условията на пълен фирмен монопол. Бяхме свидетели на парадокса от неизплатен тютюн да се произвеждат цигари, да се реализират на вътрешния и международния пазар, а в същото време тютюнопроизводителите вземаха и хляба на вересия, децата им гладуваха, защото нямаха право и на социални помощи. Достатъчно е тютюнопроизводителят да вземе само тютюневите семена и вече министърът на социалните грижи го лишава от социални помощи.
Посочвайки тази истина, искам да заявя, че аз, както и моите колеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи, не сме противници на "Булгартабак". Имам десетки приятели - ръководители и специалисти от системата на "Булгартабак". Нееднократно от тази висока трибуна съм заявявал, че в системата на "Булгартабак" има много добри специалисти и ръководители, но за голямо съжаление нашият основен купувач на тютюн и единствен производител на тютюневи изделия през последните години трудно се адаптираше към новите условия на пазарната икономика след разпадането на СССР и СИВ.
Сега действащият Закон за тютюна и тютюневите изделия е приет от Народното събрание в края на 1993 г. и е обнародван в "Държавен вестник" на 30 ноември 1993 г. Както констатира и правителствената експертна група от четирите заинтересовани министерства, изминалите три години показаха, че в края на 1993 г. депутатите са приели един добър закон, който създаде фонд "Тютюн"; разреши конкуренция между купувачите, което е в интерес на тютюнопроизводителите, защото отстрани условията за корупция при изкупуване на тютюна.
Действащият закон (става въпрос за чл. 2) запази изключителните права на държавата в областта на тютюна и тютюневите изделия. Друг е въпросът доколко правителството използва тези изключителни права. Например за предотвратяване на контрабандния внос на тютюневи изделия, от което републиканският бюджет губи годишно между 10 - 15 млрд. лева.
Някои политици и държавни мъже, без дори да са прочели поне един път Закона за тютюна и тютюневите изделия, бързат да го обвиняват в какви ли не грехове, дори за преструктурирането на стопанско обединение "Булгартабак" в 22 дъщерни акционерни дружества "Булгартабак холдинг".
Действащият закон няма никаква вина за загубата на традиционните наши пазари, за милиардите лева дългове на "Булгартабак" към държавния бюджет и банките през изминалия период, вземанията на "Булгартабак" от частни фирми, както и за нежеланието на правителството да даде реална индексация на изкупните цени на тютюна в зависимост от ръста на инфлацията и конюнктурата на международния пазар.
Най-тежките проблеми на българското тютюнево стопанство съществуваха преди приемането на Закона за тютюна и тютюневите изделия в края на 1993 г.
Наложителни са изменения и допълнения на Закона за тютюна и тютюневите изделия поради следните основни причини.
На първо място, в края на 1993 г. Народното събрание прие Закона за тютюна и тютюневите изделия в условия на пълен фирмен монопол, задръстени складове с неизплатени с месеци и години тютюни, изгубени традиционни наши пазари, значителен дълг на "Булгартабак" към банките и бюджета.
Сега условията се промениха: отново отприщени пазари за тютюн и тютюневи изделия, липса на суровина за цигареното производство, драстичен спад в производството на тютюн и пустеещи тютюневи ниви.
На второ място, през месец юни 1995 г. Народното събрание прие Закон за защита на земеделските производители, в духа на който следва да бъдат направени промени и в Закона за тютюна, особено в приходната и разходната част на фонд "Тютюн", с цел да се стимулира производството. Ако направим една съпоставка за последните няколко години за това какво направиха депутатите и какво направи изпълнителната власт, ще констатираме, че народните представители направиха немалко за българското тютюнево стопанство, но изпълнителната власт не изпълняваше своите задължения във връзка със Закона за тютюна.
В края на 1993 г. още депутатите приеха Закона за тютюна. Създадоха фонд "Тютюн". При приемане на Закона за държавен бюджет за 1994 г. гласуваха 500 млн. лева за стимулиране на производителите на тютюн. За съжаление управителният съвет на фонд "Тютюн", вместо да ги даде на тютюнопроизводителите като директни премии, ги даде на купувачите. А през 1996 г. депутатите гласуваха отново 350 млн. лева за преки премии.
Колегите народни представители приеха и решение на Народното събрание, с което задължиха Министерския съвет да приеме и внесе в парламента програма за развитие на регионите, в които основен поминък е тютюнопроизводството. Показвам ви програмата. За съжаление, вече седма година цеховете в тези райони са затворени и на вратите им висят катинари, а безработицата е в застрашителни размери. За съжаление,
въпреки нееднократните обещания на господин премиера Жан Виденов никой все още не разработва такава програма.
Поради това, че вчера представих внесения от мен и група народни представители от всички парламентарни групи законопроект, разрешете ми да взема отношение по другите два законопроекта.
По законопроекта, внесен от народния представител Красимир Премянов и група народни представители и по инициатива на колегата Калин Димитров. Казвам "по инициатива на колегата Калин Димитров", защото при внасянето му в деловодството колегата се е подписал на всяка страница от този законопроект и той го защитава най-активно в залата и в комисиите. Този законопроект е известен като Законопроект на търговците, разработен от някои ръководители на "Булгартабак" и Министерството на търговията още преди десет месеца, и колегите го внасят без, както ви казах, нито една дума поправка.
Конкретните ни бележки по този законопроект са следнит:е.
На първо място, мотивите на този законопроект са фалшиви, колеги. Повтарям отново: мотивите направо са фалшиви! Мотивите упрекват действащия Закон за тютюна за: липса на единоначалие в "Булгартабак"; нелоялна конкуренция между дъщерните акционерни дружества "Булгартабак холдинг" на вътрешния и международния пазар; липса на модерна и пазарно ориентирана структура на "Булгартабак". Или с други думи се лъже, че чрез Закона за тютюна и тютюневите изделия е било преструктурирано Стопанско обединение "Булгартабак" в 22 дъщерни акционерни дружества "Булгартабак холдинг".
Това твърдение не отговаря на истината. Или ако използваме езика на ловците, юрдеците се намират на изток, колегата Калин Димитров и другите, които са съгласни с него, стрелят в западна посока.
Истината е следната. Преструктурирането на стопанско обединение "Булгартабак" в "Булгартабак холдинг" с 22 дъщерни дружества стана преди приемането на Закона за тютюна чрез 115 необнародвано разпореждане на Министерския съвет от 10 ноември 1993 година. Става въпрос ето за това разпореждане на Беровото правителство (показва разпореждането).
Щом колегата Калин Димитров е решил да възстанови единоначалието в "Булгартабак" и да ликвидира икономическата самостоятелност на 22-те дъщерни акционерни дружества, нека да предложи на премиера господин Жан Виденов Министерският съвет да отмени това разпореждане и необходимостта от внасянето на такъв законопроект отпада.
Смятаме, че проблемът за единоначалието в "Булгартабак" е много важен проблем и решението му за това следва да приеме Министерският съвет. Опасно е отговорността да се поеме само от няколко депутати.
На второ място търговският законопроект предвижда Фонд "Тютюн" да се отнеме от Министерството на земеделието и да се предаде на Министерство на финансите. Уважаемите колеги знаят, че през 1995 г. от предвидените 300 млн. лева вноски за Фонд "Тютюн" Министерството на финансите не даде нито една стотинка! За Министерството на финансите не е лошо - прибира от тютюна и тютюневите изделия 16 млрд. лева, но не дава нито една стотинка през миналата година.
Положението за 1996 г. е - от гласуваните от народните представители при приемане на Закона за държавния бюджет 350 млн. лева вноски за Фонд "Тютюн" до днес Министерство на финансите също не преведе нито една стотинка. За награда за несвършената работа се иска Фонд "Тютюн" да мине към Министерство на финансите.
Аз се радвам, че колегата Ганев прояви готовност да оттегли това предложение, както и предложението Фонд "Тютюн" да мине под шапката на "Булгартабак".
Параграф 2, ал. 2 от законопроекта предвижда възстановяване на фирмения монопол на "Булгартабак". Ако се приеме това хрумване на търговците, тютюнопроизводителите има вероятност масово отново да запалят тютюневите бали. Както заявих, този текст противоречи на чл. 19 от Конституцията на Република България, а дори и на чл. 18 от тази конституция.
Член 2 от сега действащия закон запази изключителните права на държавата по отношение на тютюна и тютюневите изделия, но не допуска фирмен монопол при производството и изкупуването. Благодарение на конкуренцията между купувачите, съгласно чл. 11 от закона, тютюнът вече се изкупува над минималните изкупни цени. Купувачите подпомагат производителите с материали и услуги. Ликвидирани са условията за корупция и рушветчийство. Ако се приеме предлаганият текст - § 2, ал. 2, отново ще бъдат създадени условия за корупция и рушветчийство, ще имаме неизплатени тютюни, "нестандартни" бали, ще отпадне и желанието за подпомагане с материали и услуги от страна на единствения купувач - монополист. Приемането му ще бъде удар по родното производство и ще стимулира вноса на чужди тютюни.
Аз още един път благодаря на колегата за неговата готовност като съавтор да се откаже и от този текст.
По законопроекта, внесен от народния представител Коста Андреев и група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица.
Този законопроект е подготвен от правителствена експертна група, като част от тези специалисти участваха и при подготовката на сега действащия Закон за тютюна. Както аз, така и моите колеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи подкрепяме този законопроект и предлагаме той да послужи като основа за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия при второто четене. Моля депутатите от всички парламентарни групи да го подкрепят, защото защитава родното земеделско производство.
Имам само няколко бележки: предвидени са премии са тютюнопроизводителите, не се предвижда разширение на приходната част на Фонд "Тютюн". Не може да има нови разходи, икономистите много добре знаят това, без да има нови приходи в даден фонд.
На второ място липсва предложение за отпадане на текста, задължаващ тютюнопроизводителите да внасят във Фонд "Тютюн" 2 на сто от стойността на продадения тютюн. Петгодишният мораториум за тези вноски, уважаеми колеги, изтича след 2 години и ние ще трябва да направим необходимото да отпадне този текст, тъй като другите производители на основни земеделски продукти не правят вноски за Фонд "Земеделие", следователно не трябва да има специален режим по отношение на тютюнопроизводителите. Не бива да има дискриминация спрямо тях.
Според депутатите от Парламентарната група на Движението за права и свободи колегите народни представители ще направят добро на българското земеделско стопанство, ако приемат нашия законопроект, известен в Народното събрание като законопроект на Хасан Али и група народни представители, който се подкрепя от депутати от всички парламентарни групи, законопроекта на колегата Коста Андреев и група народни представители, защото е изготвен от експертна група от всички заинтересовани министерства в изпълнение на решението на Министерския съвет от 1 февруари 1996 г. и отхвърли законопроекта на търговците, тъй като включва антиконституционни текстове. Това, разбира се, не пречи преди второто четене на тези законопроекти да бъдат взети предвид и рационалните предложения и от този законопроект.
Благодаря ви, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Калин Димитров.
Така както виждам, дискусията доста се разширява. Има опасност да не стигне времето, за да гласуваме законопроектите на първо четене...
КАЛИН ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Господин председателю, аз точно в такъв дух ще се изкажа.
В изложението си на вчерашното заседание помолих всички колеги да обсъждаме законопроектите и помолих да се гласуват и трите законопроекта, да не създаваме една конфронтационна обстановка в залата на Народното събрание, обаче някои колеги и преди всичко преждеговорившия преди мен, изглежда не са разбрали или умишлено го правят.
Искам да споделя, че ако така се продължава - има още записали се за изказване, има голяма опасност някои законопроекти, примерно, да отпаднат. Ако отпадне някой от законопроектите мисля, че общо ще изгубим като Народно събрание от това, че за второто четене някои от законопроектите, които по мое убеждение, което вчера споделих, във всеки законопроект има добри идеи, няма да се имат предвид за второ четене и ще загубим като Народно събрание като не приемем един по-добър закон за изменение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Ще завърша с това - що се отнася до колегите, които размахват тук фирмени монополи и т. н., плашат производителите... Господин Али, стига да демагогстваме! Стига! Да престанем, примерно, по вестници, от трибуната на Народно събрание!... Искате - не искате, но има дружества на "Булгартабак холдинг" в България и за момента те са изкупили искате или не искате, но са изкупили 7 хил. 110 тона "Вирджиния"; изкупили са 138 тона "басми" - в Кърджали 52 тона за 20 милиона и са изплатени веднага. Така че стига сме плашили, примерно, производителите с "Булгартабак" като институция, която е демон! Стига.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това изказване ли е или реплика?
КАЛИН ДИМИТРОВ: Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
В 10,45 ч. ще дам почивка. Ако дотогава приключат обсъжданията, ще гласуваме.
Имате думата за дуплика, господин Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми колега Димитров, не възразявам да посетим, макар че живеем в градове и двамата, нашите родни села - с. Дрангово, Вашето родно село, и с. Постник, моето родно село. Нека да се срещнем с тютюнопроизводителите, да разговаряме с тях, да им покажем двата законопроекта. Който законопроект харесат - да предложим на депутатите този законопроект да приемат.
В чантата ми са декларациите, уважаеми колега Димитров, от дори обикновени БСП-членове, тютюнопроизводители. И, декларации от председатели на общински съвети на БСП, дори от Вашата община, където е Вашето родно село - председателят на общинския съвет на БСП заедно с други ръководители на партии и движения се подписват, че са против това, което Вие предлагате.
Не съм противник на "Булгартабак". Заявявам още един път - аз подкрепям всички онези купувачи, които плащат по-добре на нашия български тютюнопроизводител.
Аз обаче щях да Ви разбера ако бяхте депутат от София, Варна и т. н., защото тогава щеше да бъде лесно за обяснение защо така работите заедно с търговците, но не разбирам как Вие проявявате тази активност като депутат от такъв важен тютюнопроизводителен район. Тютюн се произвежда в четирите краища на България, но два са основните райони - Благоевградския и Кърджалийски. И не върви на депутати именно от тези краища да предлагат текстове, които фактически ще възраждат отново условията за корупция.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има господин Владислав Костов.

ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очевидно този важен за един основен отрасъл в земеделието, каквото е тютюнопроизводството, въпрос не може да се приключи за 20 или 40 минути. Тук въпросите са много сериозни, основни за бъдещото развитие на тази култура и на тази стока, която заема основен обем в износа на селскостопански продукти на страната.
Изхождайки от важността на този проблем аз още в Комисията по земеделие изказах съмнения от целесъобразността от приемането на първо четене на законопроект N 54-01-33, внесен от Красимир Премянов и група народни представители. Тук много се говори по този законопроект и аз няма да повтарям съображенията, които изказаха господин Ройнев, господин Хасан Али. Очевидно е, че тук, в този законопроект, чорбата е доста пресолена. Затова уважаемият господин Петко Ганев направи известен демарш и оттегли три текста, които обаче очевидно не са достатъчни, за да изменят смисъла на внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна. Остават още две-три крачки, за да се оттеглят и другите текстове, които очевидно са в противоречие както с Конституцията, така и с други нормативни актове, действащи в страната, като Закона за конкуренцията, Търговския закон, Закона за държавната собственост, за да се обоснове необходимостта вносителите, ползвайки се от правото си, което им дава правилникът в чл. 69, (по-старият правилник, сега не знам кой член е) да оттеглят този законопроект преди гласуването и да можем ние да се съсредоточим върху двата законопроекта, които по-сполучливо решават тази материя, а именно на господин Коста Андреев и група народни представители и на господин Хасан Али и група народни представители, което не изключва, господин Калин Димитров, да се възприемат и някои, макар и скромно представени в този законопроект, целесъобразни изменения и допълнения.
В какво се състои обаче същността на въпроса? Никой не е против съществуването на "Булгартабак-холдинг", както тук някои казаха. Това е едно ведущо държавно предприятие, което следва да осъществява своята дейност в една икономическа реалност, съвместно с другите стопански субекти на пазара. Равнопоставено обаче! Не може да им се създават такива привилегии, каквито са с вашия законопроект. Защото дори изваждайки тези три или четири текста, които уважаемият господин Ганев предложи тук, пак остават текстове, които така или иначе, може да не ви звучи много приятно, но изковават инструментариума в ръцете на "Булгартабак-холдинг" за осъществяване на известно монополно поведение по отношение изкупуването и преработката на тютюните. Нещо, което е в противоречие както със стопанската политика, която ние тук се стремим да провеждаме всички или която декларираме, че се стремим да провеждаме и в противоречие с определени текстове, за които говорих аз преди това. Подходът, който се приема тук, в законопроекта на Красимир Премянов и група народни представители, и, който очевидно, както казаха, е законопроектът на "Булгарткабак" е твърде различен и в значително отношение отстъпва от духа и идеята на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Законопроектът така, както е предложен, не защитава тютюнопроизводителите. Категорично не защитава тютюнопроизводителите. Тютюнопроизводителите могат да бъдат защитени само посредством тези изменения и допълнения на закона, които създават гаранции чрез един силен фонд "Земеделие" с едно управление, което вече го има в предишния закон - ръководство от страна на министъра на земеделието, в което участват и заместник-министри, и т.н., и т.н., към даване на една нова и още по-силна възможност на този фонд "Тютюн" да осъществява държавната политика в областта на земеделието, за което и той бе създаден.
Съгласен съм също така, че по този начин, ако ние приемем постановките на законопроекта, на който се спирам основно в момента, се създават явни пречки за работата на останалите тютюнопроизводители, а също така се създава и неблагоприятна обстановка за привличане на чуждестранни инвестиции в земеделието и в хранителната промишленост на страната.
Накрая, считам, че този законопроект е създаден просто да урежда някои отношения на "Булгартабак" и групата, която стои около него, и за което е използвано едно парламентарно лоби тук. Този законопроект е типичен пример на парламентарно лобиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нещо много популярно в демокрациите.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, абсолютно популярно. Но това лобиране, когато е на ползу роду, както казва тук един господин - да. Но това ме хвърля в доста голямо съмнение.
Ето защо, като имам предвид, че идеите, заложени в трите законопроекта, просто са несъвместими и променят съдържанието, идеята и духа на самия Закон за тютюна и тютюневите изделия, аз отново предлагам на господа вносителите просто да използват правото си да го оттеглят преди гласуването. Или, аз казвам, че ще гласувам против този законопроект.
Що се отнася до законопроектите на господин Коста Андреев и на господин Хасан Али, те по-сполучливо решават тази материя и с известни поправки, които на второто четене могат да бъдат взети предвид от пленарната зала, тези законопроекти могат да станат основата за изграждане на един действително полезен и работещ закон за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
В тази връзка, господин председател, правя и едно процедурно предложение. Като имаме предвид политическите събития, които предстоят, да бъде удължен с една седмица срокът за представяне на писмените становища по приетите законопроекти, за да могат по-голям брой и по-добре аргументирано да бъдат представени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това ще го гласуваме след гласуването на законопроекта.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Точно така. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като не виждам желание да се приключат дискусиите...
Движението за права и свободи има 10 минути, с продължението - 20. Демократичната левица има 15 минути, с продължението - 25. Не е реално да свършим до 10,45. Затова нищо не ни пречи да си направим нормалната почивка, и без това работим толкова усилено от половин час и да продължим с този законопроект в сряда или четвъртък така, както решим.
Има ли възражения? - Няма.
Половин час почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Давам думата за процедура на Едвин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. Моята процедура е свързана с факта, че все по-често се случва министри да избягват да отговарят в часовете за парламентарен контрол. Примерно в сводката, която има за днешните отговори, се споменава, че министърът на културата проф. Иван Маразов няма да може да отговори поради служебен отпуск.
В същото време обаче, в което той е в служебен отпуск, именно в качеството си на министър на културата ходи в чужбина, примерно в Москва, да се среща със свои колеги и с разни други заместник-министри, очевидно защото никой не иска да го приеме в качеството му на кандидат за президент.
Няма в правилника текстове, които да говорят, че един министър може да откаже отговори поради причината, че е в служебен отпуск. Тъй като нашият въпрос, зададен от мен и господин Крум Славов, касае неща, които са свързани със злоупотреби в Министерството на културата, може би е добре да потърсите начин да доведете проф. Маразов в пленарната зала, за да отговори и за да не се налага ние да си отговаряме сами, примерно пред масмедиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Слаба процедура. Господин Сугарев, ще направя справка и възможното за това, което искате, но това не подлежи на гласуване.
Има думата господин Васил Михайлов за процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Аз не знам какво точно подлежи на проверка и не зная как вие точно ще реагирате, но аз също имах зададен въпрос към министъра на културата господин Маразов и моят въпрос беше в качеството на какъв - на министър на културата на Република България или на кандидат за президент от коалиция "Заедно за България" се срещнахте с официални представители на чужди държави у нас и зад граница? След регистрацията Ви в ЦИК за кандидат за президент, кой заплаща разноските Ви за всеки конкретен случай?
Ако ние се позовем на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България в заключителните разпоредби § 2, който препраща при неуредените в този закон въпроси към Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове - чл. 49, ал. 1, кандидати за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрирането им и излизат - императивно е казано, в платен служебен отпуск.
В потвърждение обаче на самия Маразов той се среща тук с делегации в качеството си на министър на културата.
Аз искам да знам и ще го проверя междупрочем и на никой чиновник да не му хрумва да прави подправяне на документи - с какви пари господин Маразов отиде на посещения в Руската федерация и в Германия и освен това с какви пари тук се посрещаха неговите командировки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво е процедурното Ви предложение?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Впрочем, уважаеми господин председателю, аз ще го изчакам до 27-и търпеливо и той иска или не иска, след 27-и ще трябва да дойде тук и да ми отговаря в качеството си на министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво е процедурното предложение?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Искам, господин председателю, да кажа, че според Вашето твърдение, заложено в стенограмата, този отпуск, който е заложен и е правилен по закона, ни лишава от възможността да му зададем въпроси. В правилника обаче този проблем не е изяснен. Още повече, изключително - и с това завършвам, изключително опасна тенденция...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, господин председател, но Вие ме прекъснахте преди да изтече времето.
Опасна тенденция е да се размества отново редът на парламентарния контрол. Господин министър-председателят, към когото има най-много въпроси, разбираемо защо, отново ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, моето прекъсване беше за две секунди, а Вие продължавате двадесет секунди.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... Вероятно, господин председател, пак няма да може да отговори на много съществени въпроси към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, времето Ви изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Вие го закриляте усилено, но това ще е до време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това ми е работата.
Благодаря. Нямаше процедура за съжаление. Ако искате да измените правилника...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Вие вече се опитвате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не се опитваме. Това не е опит. Това е редовно регистрирано продължение. Не е опит!
Моля за внимание.
Първо ще ви прочета възможната програма, господин Железчев много държи на това народните представители да бъдат известени какво вероятно ще се разглежда в следващата седмица. Това е правилно и затова го изпълнявам.
Възможни законопроекти за следващата седмица:
Продължение на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Второ четене на Законопроекта за държавната банка за инвестиции и развитие.
Първо четене на Законопроекта за здравното осигуряване.
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции.
Това е като възможност, за да се подготвите за домашна работа.
Писмен отговор е получен на Ана Караиванова от министър Николай Добрев.
Новопостъпили питания. Постъпило е питане от народния представител Атанас Железчев към Кръстю Трендафилов, министър на земеделието и хранителната промишленост относно изплащане на обезщетения по преписка N 1653, град Дупница. Следва да се отговори писмено до 31 октомври 1996 г.
Второ, постъпило е питане от народния представител Борислав Димитров Китов към Иван Маразов, министър на културата относно прилагане на действащата нормативна база при определяне размера на заплатите на научните работници, работещи в научни групи при музеите. Слушайте сега какво следва: следва да се отговори на пленарно заседание на 1 ноември. Това е разпореждането, което се дава тук, от Народното събрание. Даже не само 1 ноември, но и 1996 г.
За процедура? Заповядайте, господин Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Стана практика парламентарният контрол да бъде прекъсван по средата заради това, че е станало 14,00 ч. Поради натрупалият се огромен брой въпроси и поради голямата актуалност на тези въпроси, тъй като твърде малко питания има, а голямата част от днешния парламентарен контрол са актуални въпроси, от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлагам работното време да бъде удължено до изчерпване на всички въпроси, записани в днешния проектосписък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но не повече от два часа съгласно Правилника.
Има направено процедурно предложение. Има ли против това процедурно предложение? - Няма.
Моля, гласувайте удължаване на заседанието съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание до изчерпване на дневния ред, но не повече от два часа.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 178 народни представители, за - 77, против - 68, въздържали се - 33.
Предложението не се приема.
Преминаваме към актуални въпроси към министър Дончо Конакчиев.
Процедура? Заповядайте!
Господа, вие искате да изслушате министрите, а губите времето за парламентарен контрол.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин председателю, погледнете в реда за днешния парламентарен контрол. Там са записани 33 питания и актуални въпроси. Сложете средно по 10 минути - мисля, че можете да го изчислите, това прави 330 минути или пет часа и половина. Нека да ги видим как се разполагат тези пет часа и половина в работното време на този парламент. Къде ще бъдат те? Следващият петък няма да има актуални въпроси. Актуалността на зададените въпроси става все по-неактуална. Оттук нататък кога ще бъде следващият нормален ден за парламентарен контрол, когато ще могат актуалните въпроси да прозвучат как? Като анахронизъм?
Затова Ви моля да се подложи на прегласуване, защото явно мнозина от хората влизаха, излизаха.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Капудалиев, може да се осъществи това нещо, ако се движим със скорост, близка до светлината. Има физически възможности.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Ако знаете как да стане това, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Теоретично знам.
Подлагам на прегласуване предложението на господин Божков.
От общо гласували 188 народни представители, за - 83, против - 76, въздържали се - 29.
Не се приема.
Има ли други процедури?
Васил Михайлов иска думата за процедура. Но ако не е процедура, ще има наказание от три дена.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Още малко и ще ме изгоните от час, господин учителю!
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господа министри! Моето процедурно предложение е съвсем процедурно, господин председателю, а то е да минат първо актуалните въпроси, за да не загубят своята актуалност и едва тогава, тук съзнавам, че ощетявам някои от моите колеги, които имат питания...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Въз основа на коя точка, кой член и коя алинея от правилника?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: По тази нормална логика, при която на актуалните въпроси, господин председателю, трябва да се отговори в 48-часов срок, или най-много може да се отложи с една седмица. А това, което се прави, е отлагане с цели месеци. По тази проста логика на нашия правилник, господин председателю. Докато за питанията, които също прескачат времето, но за тях актуалността не е задължителен атрибут и могат да бъдат отложени, независимо че и при тях има нарушение на правилника, ви правя това процедурно предложение и го намирам за съвсем уместно. Та дано министър-председателят този път да отговори наистина на актуалните въпроси, които залежават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате ... Не е коректно, но не искам да се заяждам с хора, които нямат логика. Предпочитам да гласуваме, защото зная резултата.
Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 187 народни представители, за - 84, против - 79, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Давам думата на Клара Маринова да развие актуалния си въпрос към Дончо Конакчиев, заместник министър-председател и министър на териториалното развитие и строителството.
Имате думата, госпожо Маринова.
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Известни са проблемите, с които се сблъска банковата система в България. Известни са и част от мерките, които Българската народна банка и всички институции, ангажирани с проблемите на банковото дело, взеха, за да се преодоляват тези затруднения. В същото време са блокирани средства на общините в банките, поставени под особен надзор.
Уважаеми господин министър, как и кога ще се изплащат заплатите, социалните помощи и другите необходими средства на общините, чиито сметки са в банките, поставени под особен надзор? Това е един въпрос, който вълнува не само народните представители, надявам се не само Министерския съвет, но и самите кметове на общините и хората, които живеят в тях. Защото общините са онези центрове, които в голяма степен осигуряват жизнения стандарт на населението. Сегашните финансови затруднения са особено остри пред настъпващата зима. Разбирам големите и тежки проблеми, които правителството се стреми да решава, но поставеният въпрос не търпи отлагане и аз се надявам, че ще бъдат предприети всички възможни мерки за неговото своевременно решаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за отговор заместник министър-председателят и министър на териториалното развитие и строителството господин Дончо Конакчиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Маринова, дами и господа народни представители! На Вашия актуален въпрос, госпожо Маринова, аз трябваше да отговоря на 11 октомври, но поради отсъствието ми от страната на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отговорът беше отложен за днес, 18 октомври. За съжаление, наистина за съжаление през този период се съхрани актуалността на Вашия въпрос.
Бих искал да се възползвам от случая, тъй като поводът, по който бях извън страната, е свързан с Вашия въпрос, да информирам парламента, че участвах в среща по линията на Съвета на Европа на министрите, които отговарят за местните финанси, където от името на България изнесох доклад за реформата, която се провежда в местната власт и в местните финанси. Този доклад предизвика интерес.
Сега на Вашия въпрос. Кога и как ще се изплащат заплатите, социалните помощи и другите необходими средства на общините, чиито сметки са в банките, поставени под особен надзор?
В така формулирания въпрос се съдържат два може би с принципно различие подвъпроса. Първият е как ще се третира изплащането на заплатите и социалните помощи - неотложна потребност. Вторият е как ще се третират другите видове текущи разходи, включително целеви средства за водоснабдяване, четвъртокласна пътна мрежа и така нататък.
По първия въпрос моят отговор е следният.
Първо, незабавно след вземането на решението на Управителния съвет на Българската народна банка от 23 септември 1996 г. за поставянето под особен надзор на девет търговски банки със съвместно писмо на Министерството на финансите и на Българската народна банка е разпоредено на всички бюджетни организации, обслужвани до момента от "Балканбанк", от Стопанска банка, от Ямболска търговска банка, незабавно да предприемат действия по откриването на сметки в клоновете на останалите шест банки, които са кореспонденти по бюджета.
Второ, Министерството на финансите поиска от Българската народна банка информация за размера и наличностите по бюджетните, извънбюджетните, набирателните и депозитните сметки в лева и валута на бюджетните организации в тези три банки, както и да изрази становище относно уреждането на проблема с блокираните наличности на бюджетните организации. Вие сами разбирате, че първо и второ се отнасят изцяло и за общините.
Трето, взети са мерки заплатите и социалните помощи в общините, чиито сметки са в банките, поставени под особен надзор, да се изплащат както за всички останали общини. По-конкретно - с цел преодоляване на критичната ситуация, в която изпаднаха тези общини, по новите им сметки, не в банките, които са под особен надзор, в новоразкрити сметки са преведени съответни суми: на 27 септември 1996 г. - 79 600 000 лева, на 30 септември - 117 300 000 лева, на 2 октомври - 229 600 000 лева, на 3 октомври - 23 500 000 лева, на 8 октомври - 77 300 000 лева, на 9 октомври още 46 000 000 лева, на 14 октомври - 76 600 000 лева или общо до средата на месец октомври, когато аз готвих отговора на Вашия въпрос, вече по новите сметки бяха преведени над 650 000 000 лева допълнително. В близките дни са подготвени, вероятно вече са в ход и може би се превеждат още 133 000 000 лева целево за осигуряване на изплащането на заплатите. Искам категорично да заявя, че правителството, Министерството на финансите са взели всички необходими мерки в тези общини да бъде осигурено изплащането на заплатите и социалните помощи.
По втория подвъпрос отговорът, който давам, е следният. С оглед на разпоредбите на Закона за Българската народна банка и Закона за банките и кредитното дело въпроси за третиране на блокираните средства по депозити и сметки на поставените под особен надзор банки са от компетенциите на Българската народна банка. В нормативната уредба сметките и депозитите на бюджетните организации, включително и общините се разглеждат и третират в тези случаи на общо основание като всички останали депозити и не са предвидени изключения или облекчения за тях. За облекчаване на проблемите, свързани с блокирането на сметките Министерството на финансите се стреми да осигури допълнително финансиране на общините в рамките на възможностите на бюджета. Вие сами разбирате, че нашите действия са изключително в съответствие със законовата уредба на тази материя.
И тъй като ние се намираме само дни преди гласуването за президент на Република България, а част от финансирането на самия избор е свързана и в някои случаи е също обект на тези затруднения, които създават банките под особен надзор, като ръководител на щаба за организационно-техническата подготовка на провеждането на изборите при Министерския съвет искам да ви информирам, че са взети конкретни мерки и действия, аз съм разпоредил, допълнително да се приведат нужните средства за организацията и провеждането на изборите за онези общини, чиито сметки са в банките под особен надзор.
Така че по провеждането на изборите за президент от гледна точка на осигуряване на финансирането по повод работата на банките под особен надзор не трябва и няма да има никакви затруднения.
В заключение искам да ви уверя, че правителството ще осъществява всички необходими мерки за решаване на най-належащите проблеми в засегнатите общини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър председател.
Госпожо Маринова, моля да изразите Вашето становище по получения отговор.
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин Конакчиев. Аз съм удовлетворена от отговора в частта му, че мерките, които са потребни, за да се превеждат сумите на общините, са вече взети. Аз силно се надявам, че освен превода на средствата, които са необходими, Вие като вицепремиер ще проследите и крайния пункт на получаването на тези средства. Вероятно по чисто административни причини или проблеми, свързани с преводите на средствата част от общините не са ги получили. И това беше един от поводите, за да задам към Вас този въпрос, тъй като вече бях информирана, че някои от средствата са преведени.
Така че аз се надявам в следващите няколко дни да имате грижата и да разберете крайният консуматор на средствата дали ги е получил. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпроси, зададени към господин Румен Гечев, заместник-министър председател и министър на икономическото развитие.
Давам думата на госпожа Клара Маринова да развие своя актуален въпрос относно икономическите резултати от касовата приватизация през 1996 г.
Имате думата, госпожо Маринова.
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер, известно е, че сегашното правителство, чийто член сте и Вие, се захвана с изключително тежката, но дълго време отлагана задача за структурна реформа в икономиката на България. Част от тази структурна реформа, бих я нарекла, ключова част от тази структурна реформа е проблемът, свързан с приватизацията.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Това предизборно ли е?
КЛАРА МАРИНОВА: Кой както може, господин Божков. Аз - достатъчно успешно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви, без диалози!
КЛАРА МАРИНОВА: Очевидно през настоящата година процесите на касовата приватизация значително се активизираха. За това свидетелстват и редица информации, отразени в средствата за масово осведомяване. Но също така в тях непрекъснато на обществото се натрапва тезата за разпродажба на големи рентабилни предприятия, образно казано, за разпродажба на държавата ни на безценица. Това не може да не ни безпокои, господин Гечев, не само като народни представители, но и като граждани на Република България.
Затова аз смятам, че българските граждани трябва да бъдат информирани, първо, какъв е ръстът на касовата приватизация тази година, второ, какви са икономическите резултати от нея и, трето, изключително важно - къде се насочват и изразходват средствата от тази необходима за страната ни стъпка.
Вероятно е добре българските граждани да знаят истината и цялата истина за постъпващите средства от касовата приватизация в държавния бюджет и какво би се случило, ако тези постъпления не съществуват. Това е другата страна на проблема, свързан с процесите на приватизацията.
И така, надявам се, че от Вашия отговор ще стане ясно дали и как, наистина ли се разпродава българската държава на безценица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Има думата за отговор господин заместник-министър председателят Румен Гечев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! На въпроса на депутатката госпожа Клара Маринова предлагам следния отговор.
Госпожо Маринова, по броя на сключените сделки и изпълнението на годишната програма за приватизация 1996 г. може да се оцени като много добро. До 17 октомври 1996 г. са сключени 354 сделки за приватизиране на държавни предприятия и обособени части, в това число, 131 сделки от Агенцията за приватизация. За сравнение трябва да се отбележи, че през 1995 г. са сключени общо 309 приватизационни сделки, подчертавам, срещу 354 до 17 октомври тази година, тоест за 9 месеца и половина от началото на 1996 г. има ново покачване на динамиката на касовата приватизация в сравнение с 1995 г., която беше най-добрата година от гледна точка на динамика и обхват на приватизацията.
Само за Агенцията за приватизация броят на сключените сделки през 1995 г. е 69, тоест растежът за деветте месеца на 1996 г. е с над 90 на сто. Като се има предвид, че в годишната програма за приватизация са планирани общо 467 сделки, в това число 130 за Агенцията за приватизация, има всички основания да се очаква, че програмата ще бъде изпълнена успешно, а в частта й, касаеща Агенцията за приватизация, тя ще бъде преизпълнена. И тя вече е преизпълнена, тъй като до момента имаме повече сделки от Агенцията за приватизация, отколкото е програмата за цялата 1996 г.
Особен интерес представляват финансовите резултати от приватизацията. Изпълнението й също може да се оцени като успешно. При планирани в годишната програма приходи от приватизацията на държавни предприятия общо 20 млрд. 937 млн. 810 хил. лева, в това число 17 млрд. лева за Агенцията за приватизация, в сключените досега договори са постигнати резултати по преките плащания общо 30 млрд. 720 млн. лева, в това число над 26 млрд. лева от Агенцията за приватизация. От общата сума 19 млрд. лева или около 64 - 65 на сто са в брой и 11 млрд. лева са в облигации по вътрешния и външния дълг на Република България.
За Агенцията за приватизация тези суми са съответно 17 млрд. лева в брой или 65 на сто за агенцията и над 9 млрд. лева в облигации. Това е реализирала Агенцията за приватизация.
Освен този пряк финансов резултат със сключените договори са поети за изплащане кредити и задължения на приватизираните държавни предприятия на обща сума почти 41 млрд. лева. Същевременно са поети задължения за инвестиции общо за 29 млрд. лева или това прави около 150 - 160 щ.д. Следователно постигнатият общ финансов резултат, включващ преките плащания, поетите задължения и инвестициите, е 79 млрд. 810 млн. лева, в това число 72 млрд. 970 млн. лева от Агенцията за приватизация. Поети са и задължения за запазване на 34 271 работни места в приватизираните предприятия.
Наред с това с приватизационните договори са поети ангажименти за откриване на нови 3854 работни места.
Извършването на преките плащания по сключените договори върви нормално. Получените приходи се превеждат своевременно в Министерството на финансите, което ги разпределя и превежда в съответствие с членове 6 и 8 от Закона за приватизация или по-точно 20 на сто от постъпленията от касовата приватизация отиват във взаимния фонд, 58 на сто - в Държавния фонд за реконструкция и развитие, 26 на сто - в държавния фонд "Земеделие", знае се какви са острите нужди на страната от тези средства, 4 на сто - във фонд "Тютюн", преди малко дискутирахте Закона за тютюна, преките постъпления подпомагат този закон, 5 на сто - в Националния фонд за опазване на околната среда и 7 на сто във Фонда за покриване на разходите за приватизирането на държавните предприятия.
Освен това предстои сключването на крупни приватизационни сделки. Съгласно подкрепеното предложение на правителството от парламента постъпленията от касовата приватизация на тези 16 водещи фирми отиват за решителна редукция на държавния външен и вътрешен дълг.

Така че в заключение мога да кажа, че изпълнението на програмата за касова приватизация за 1996 г. върви успешно. Ефектът от изпълнението на тази програма е многопосочен - икономически и социален. Разбира се, в заключение искам да кажа, че даже и тези темпове са незадоволителни и ние можем и трябва да направим много повече за още по-голямо динамизиране на приватизацията и разширяването на нейния обхват.
Тъй като очаквам и съответно опониране на тези данни, искам да направя едно сравнение, което няма да се уморя да повтарям. Това е, че когато колегите от опозицията управляваха Агенцията за приватизация, направиха една-единствена сделка, а за 9 месеца и 10 дни Агенцията за приватизация направи 131 сделки. И при съотношение 131 към 1 лично аз бих бил по-скромен. Благодаря ви. (Силно оживление сред опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Клара Маринова да изрази своето становище по получения отговор.
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Господин Гечев, удовлетворена съм от първата част на отговора, но аз силно се надявам, че в следващите дни за парламентарен контрол по друг повод ще мога да Ви запитам отново как ще опровергаете тезата, че държавата ни се разпродава на безценица. (Смях от опозицията)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ (от място): Това е следващият въпрос на господин Стоилов.
КЛАРА МАРИНОВА: Така ли? - Да се надяваме, че отговаряйки на господин Стоилов, ще отговорите и на моя въпрос. Иначе фактът е факт: касовата приватизация придоби доста по-широки размери. Господин Божков, колкото и да Ви е обидно, това е факт. А дали Вие ще се съгласите или не, важното е, че има възможност чрез касовата приватизация и чрез структурната реформа в икономиката на България да се търси вариант за изход от кризата.
Благодаря, господин Гечев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Стефан Илиев Стоилов. Имате думата да развиете Вашия въпрос.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Гечев! Правителството обяви своите намерения. Това се реализира и в конкретни стъпки за продажба на определен брой крупни предприятия, търсейки главно външни инвеститори по понятни съображения - няма да се впускам в разисквания по този въпрос.
В пресата се появиха и се появяват най-различни материали. Аз искам да обърна внимание от трибуната на Народното събрание, че след като 5 години икономисти, политици и финансисти повтарят, бих казал на моменти до втръсване, че изоставаме в преструктуриране на държавната собственост, а всички знаем, че това е едно от магистралните направления на структурната реформа, учудващо е, че в последните месеци голяма част от пресата се опитва да създаде обстановка на истеризиране около тези стъпки на правителството. И политици, и синдикални босове заплашват нацията със загубване на около 1 милион работни места, нарушаване на конфигурацията на българската промишленост и маса други подобни измишльотини.
Съвършено ясно е, че зад тези твърдения се крият някакви интереси. Особено силно се опитват да внушат на българския народ, че тези продажби ще стават на тъмно, под масата, едва ли не по две за лев.
Аз Ви моля, господин Гечев, да представите политиката на правителството в това отношение, мерките, които се вземат за осигуряване на пълна прозрачност, за постигане на максимално изгодна цена и допълнителните условия в договорите за продажба на тези предприятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Думата има господин Гечев - заместник-министър председател и министър на икономическото развитие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми депутати! На въпроса на проф. Стоилов предлагам следния отговор:
Господин Стоилов, във връзка с открито пропагандните твърдения, че приватизацията на предприятията, за които Министерският съвет прие решение на 22 септември т. г., ще бъде за сметка на цените на продаваните акции, следва да се има предвид следното:
Една от основните цели на приватизацията на тези предприятия е постигане на възможно най-добра цена за продаваните акции. Агенцията за приватизация ще извършва приватизационните процедури в пълно съответствие със Закона за приватизацията и подзаконовите актове, както и другите закони, които имат връзка с приватизацията. Тоест, няма никакви искания и никакви промени в процедурите и технологичното време за осъществяването на приватизационните сделки. Следователно твърденията за някаква ускорена и претупана приватизация са чисто пропагандни и те не отговарят на законовите и действителните условия.
Задължителни са процедурите по извършване анализ на правното състояние и приватизационната оценка на приватизираните предприятия от независими лицензирани оценителски фирми. За всички предприятия от списъка, утвърден от Министерския съвет, с изключение само на "Бургаски корабостроителници" ЕАД - Бургас, вече са правени и са завършени правните анализи във връзка с подготовката на масовата приватизация, тъй като с изключение на една фирма, всички тези фирми имат акции, които ще бъдат продадени чрез механизмите на масовата приватизация. Това е напълно в съответствие със закона и ни спестява около 3 до 5 месеца технологично време за подготовката на една от най-важните процедури за извършването на приватизационната сделка, а именно правните анализи. Така че единственият аванс в тези сделки е вече извършената правна оценка.
При осъществяването на приватизационните процедури Агенцията за приватизация се ръководи от специално приетите правила и от основния принцип: приватизационната сделка да се печели от най-добрата оферта. За да се привлекат най-перспективните инвеститори с най-добри оферти, Агенцията за приватизация и Агенцията за чуждестранни инвестиции извършват активен маркетинг в много страни за популяризиране възможностите за участие в приватизацията, изработване и представяне за инвеститорите на ясни условия и изисквания на Агенцията за приватизация за подготовката и представянето на офертите за всяка отделна сделка, равнопоставеност при воденето на преговорите с тях.
Основна задача при воденето на преговорите обикновено е постигането на един взаимно приемлив баланс между заплащана цена за закупуваните акции и поеманите задължения за инвестиции. Всички от предложените предприятия за приватизация се нуждаят от значителни инвестиции за технологично обновление през следващите 3-5 години, както и за продуктово обновление, отговарящо на бързопроменящата се конкурентна среда както в България, така и на международните пазари. Такива значителни средства за инвестиции предприятията не могат да осигурят от приходи от дейността си, а държавата не разполага с ресурси за тяхното пряко или косвено кредитиране. Оцеляването на едрата българска индустрия и повишаването на нейната конкурентоспособност е възможно само, ако привлечем стратегически партньори от развитите страни при взаимно изгодни условия. В заключение, очакваните ефекти са многопосочни:
1. Значителни касови приходи в конвертируема валута в брой, спомагащи за редуциране на държавния дълг, освобождаване на кредитни ресурси за инвестиционна дейност, стабилизирането на валутния пазар, подобряването на платежния баланс на страната и освобождаването на бюджетни средства за социални програми.
2. Осигуряване на инвестиции за стотици милиони долари, без които е невъзможно технологичното и продуктовото обновление на българската индустрия.
3. Достъп до нови пазари, гарантирани от стратегическите партньори със световно име.
4. Осигуряването на десетки хиляди работни места за българските граждани и при осигурено по-високо възнаграждение на хората, които работят в тези фирми.
5. Модернизираните, работещи, приватизирани крупни държавни фирми ще осигуряват значително по-високи приходи за бюджета под формата на данък печалба, данък добавена стойност, данък обществено осигуряване, общински данъци, експортно-импортни мита и такси и др.

Шесто. Осъществяването на крупни сделки несъмнено ще повлияе за подобряване на инвестиционния имидж на страната и привличането на нови инвеститори.
Седмо. Ще се изпълнят програмните ангажименти на правителството за увеличаване дела на частния сектор в брутния вътрешен продукт над 50 на сто, по който показател ще се доближим до развитите европейски страни.
Осмо. Приватизираните фабрики остават в България и произвеждат български национален продукт, а капитализираната печалба за много години напред се получава от България сега, когато страната и българският народ имат нужда от тези свежи ресурси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, господин Гечев.
Професор Стоилов, имате думата да изразите вашето становище по получения отговор.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Господин председател! Уважаеми колеги!
Господин Гечев! Аз приемам казаното от вас като израз на твърдото намерение на правителството да следва именно такава политика в областта на приватизацията.
Парламентът и по-специално парламентарната група, която представлявам, ще държи да се използват максимално всички възможности - и законови, и други, за да се осигурява пълна прозрачност на този процес.
Аз съм убеден, че правителството няма да отстъпи от тази своя позиция. А що се отнася до нас, ние ще използваме механизма на парламентарния контрол именно да съдействаме за провеждането на такава политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
(От място желае думата министър Гечев)
Да, господин Гечев, имате думата.
МИНИСТЪР РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин председател! Уважаеми депутати!
Задължен съм да кажа и следното по повод на прозрачността. Ние провеждаме един изключително активен маркетинг, изразяващ се в следното: списъкът с предлаганите предприятия за приватизация, съгласно решението на Министерския съвет, беше публикуван в известни на всички в бизнессредите - "Файнейшъл тайм" и "Уолстрийт джърнал", вестници. Публикува се и се върти спискът в различни вестници в Далечния и в Близкия изток, в Съединените щати, в това число в специални издания по Източното крайбрежие и Средния запад, където е концентрирана химическата промишленост на Съединените щати. Изпратени са оферти до всички български посолства със задача на посолствата, и аз благодаря за съдействието на Министерството на външните работи, за преки контакти на нашите представители в посолствата с водещи инвеститори от развитите страни.
Освен това по отношение на сделките искам да ви уверя, че след приключването на приватизационните процедури, в пълно съответствие със Закона за приватизация, не само парламентът, но българската общественост ще получи пълна информация в детайли защо сделката е спечелена от инвеститора хикс, какви са офертите на всички участници в преговорите с вътрешни търгове или в пряко организираните търгове за продажбата на тези фирми, какви са конкретните резултати и точно по какви критерии е избран съответният стратегически партньор.
С тази информация ще разполагат всички участници в това своеобразно състезание. С нея ще разполага българският парламент. Ще разполага и българската общественост чрез средствата за масова информация.
Искам да ви уверя, че правителството и Агенцията за приватизация ще направят всичко възможно в рамките на закона и те няма да се отклонят от принципа, че сделките ще бъдат спечелени от най-добрата оферта за България при строго определени показатели. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, министър Гечев.
Преминаваме към въпросите, зададени към министъра на енергетиката и енергийните ресурси Румен Овчаров.
Питането е от народните представители Димитър Иванов и Николай Димитров Налбантов относно състоянието на готовността на енергийната система за есенно-зимния период 1996-1997 г.
Има думата народният представител Николай Налбантов да развие питането.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ (СДС): Благодаря ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър!
Предстои ни един пореден есенно-зимен период за енергийната система. Този период е в една изключително тежка финансово-икономическа ситуация за страната. Такава е ситуацията и за енергийния отрасъл.
Като имате предвид тази ситуация, господин министър, а също така техническото състояние на енергопроизводствените мощности, тяхната обезпеченост с енергоресурси и направения от вашето министерство енергиен баланс за съответния есенно-зимен период, можете ли да гарантирате, че енергийната система ще е в състояние да покрие потребностите от електроенергия и няма да се наложи ограничение в електроснабдяването или въвеждането на режим?
И кои са според вас необходимите мерки за преодоляване на факторите, които могат да нарушат енергийния баланс и респективно да нарушат нормалното електроснабдяване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, господин Налбантов.
Има думата министърът на енергетиката и енергийните ресурси Румен Овчаров за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател! Господа народни представители!
Разбираеми са въпросите и загрижеността ви за осигуряване на непрекъснато електроснабдяване на страната през предстоящия есенно-зимен период. Фактически от този въпрос се интересува цялото ни общество.
Определяща роля за обвързването на мощностния и електроенергийния баланс на страната през есенно-зимния период имат:
Първо, техническото състояние на производствените мощности, преносните и разпределителните системи.
Второ, обезпечеността на необходимите енергийни ресурси - ядрено гориво, местни и вносни въглища, вода, мазут и природен газ.
Трето, режимът на натоварване и използване на мощностите в АЕЦ "Козлодуй".
Четвърто, климатични и други фактори, свързани с потреблението на електроенергия.
Първо, по отношение на техническото състояние на съоръженията.
През настоящата ремонтна кампания бяха извършени средни и основни ремонти на над 4500 мегавата мощности в ТЕЦ към Националната електрическа компания и около 400 мегавата в топлофикационните централи.
В АЕЦ "Козлодуй" през годината се извършиха основни ремонти при зареждане на горивата на два реактора и среден ремонт на други два. Скоро предстои въвеждането в експлоатация на шести блок на АЕЦ "Козлодуй".
По този начин с изключение на реактор N 1 всички мощности ще бъдат на разположение през зимата.
Ремонтната кампания обаче премина при хроничен недостиг на финансови средства. И тук искам да отворя една скоба. Хроничният недостиг продължава и в момента.
Така слуховете за финансовото благополучие на отрасъла са най-меко казано преждевременни. Наложи се на някои съоръжения - термичните електроцентрали, преносни и разпределителни системи, да се проведат само частични, вместо предвидените пълни ремонтни операции, което потенциално може да се отрази върху тяхната надеждност и готовност за работа. Някои ремонтни работи закъсняха.
Това в голяма степен не се отнася до АЕЦ "Козлодуй", където се изпълняват в пълен обем както ремонтните, така също и програмите, свързани с повишаване на безопасността на централата.
Общата оценка за техническото състояние на съоръженията като цяло в края на ремонтната кампания и в началото на зимата е задоволителна.
Второ, по отношение на енергийните ресурси.
Осигуряваме ядреното гориво за АЕЦ "Козлодуй" за есенно-зимния период. Подчертавам това - само за есенно-зимния период.
Разработени са и се изпълняват месечните графици за добив и доставка на необходимите количества въглища за електроцентралите, работещи на местни въглища.
Тук е мястото да се отбележи, че тези графици са напрегнати, особено за Марица-изток и искат пълна мобилизация на силите на миньорите. Защото тази година ще бъдат произведени около 2 млрд. и 100 млн. киловатчаса електроенергия повече от миналата година и то предимно от електроцентралите на местни въглища и АЕЦ "Козлодуй".
Сключени са договори за доставки на вносни въглища за ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Русе-изток" и Бобов дол. По финансови причини доставените количества са оптимални, без възможности за чувствителни резерви на склад.
Наличните водни запаси в язовирите са на нивото на миналогодишните, т.е. разполагаме с енергиен потенциал от около 1 млрд. и 276 млн. киловатчаса. Обезпечени са необходимите резервни количества въглища на склад. Към настоящия момент въглищата в по-големите централи са: ТЕЦ "Марица-изток 1" - 110 хил. тона; ТЕЦ "Марица-изток 2" - 300 хил. тона; ТЕЦ "Марица-изток 3" - 280 хил. тона; ТЕЦ "Марица 3" - 230 хил. тона; ТЕЦ "Бобовдол" - 260 хил. тона; ТЕЦ "Варна" - 130 хил. тона.
По отношение на режима на работа на АЕЦ "Козлодуй". Мощностите в АЕЦ "Козлодуй" се натоварват и използват в съответствие с предварително изготвените план-програми.
В настоящия момент съществува известна неопределеност само по отношение на включването в работа на реактор N 1.
В разработения прогнозен енергиен баланс този реактор е предвиден да влезе в работа от 1 февруари 1997 г.

Четвърто, по отношение на потреблението на електроенергия. В началото на 1996 г. потреблението на електроенергия беше значително по-високо в сравнение с 1995 г. До края на месец август брутната употребена електроенергия беше с 2 милиарда киловатчаса повече в сравнение със същия период на 1995 г. Впоследствие се забелязва трайна тенденция за постепенно намаляване на потреблението. Ресурсите за зимните месеци са разчетени за потребление на нивото на миналогодишното.
През настоящия есенно-зимен сезон върху потреблението на електроенергия в една или друга посока допълнително влияние ще окажат следните фактори:
- предпочитанието на част от населението да се отоплява с електроенергия вместо както досега - чрез централизирано топлоснабдяване;
- по-високата цена на електроенергията;
- закриването на дейността на предприятия от индустрията и другите сфери на стопанската дейност. И така нататък.
Съществено влияние върху прогнозираното потребление на електроенергия в посока на увеличение може да се очаква само в случай, че ниските температури и продължителността на периодите на застудяване са по-значителни спрямо предходния есенно-зимен период или се наруши ритмичното топлоподаване на необходимото за страната количество природен газ през зимата.
Освен от евентуално нарастване на прогнозното потребление, затруднения с обвързване на енергийния баланс може да се породят и от: създадена тежка зимна обстановка, затрудняваща доставката на вносни въглища за по-продължителен период; непредвидени тежки аварии по съоръженията, преносната и разпределителната мрежа.
От казаното дотук става ясно, че влиянието на значителен брой фактори, както и изключителната техническа и технологична сложност на съоръженията не позволява да се даде категоричен отговор и да се гарантира на 100 на сто пълното задоволяване на страната с електроенергия.
В заключение искам да заявя, че максимално възможното до момента е направено и считам, че както и в предходните години, макар и трудно, ще осигурим необходимата електроенергия на страната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител Николай Налбантов да зададе два доуточняващи въпроса и да изрази своето становище по получения отговор.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър, за това, че Вие дадохте изчерпателна информация за състоянието на енергийната система и готовността й за есенно-зимния период. От това, което казахте, аз останах с впечатление, че вие не гарантирате непрекъснато електроснабдяване и все пак съществуват фактори и възможности в определени моменти системата да не може да покрие върховите товари. Поне от Вашия отговор останах с такива впечатления.
Моят въпрос е: имате ли готовност все пак да реагирате на високи товари, включително и с вносна електроенергия, само и само да не се наложи прекъсване на електроснабдяването?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Министър Овчаров, имате думата да отговорите на уточняващия въпрос.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще бъда съвсем конкретен: да, имаме възможност. Имаме сключен договор с Русия за доставка на електроенергия за покриване на аварийни нужди на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Моля, господин Налбантов, имате думата да изразите Вашето становище по получените отговори.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър. Този отговор ме удовлетворява и от това, което казахте, съм склонен да мисля, че през тази зима няма да имаме особени затруднения в снабдяването с електроенергия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на външните работи на Република България Георги Пирински.
Има думата да развие своя актуален въпрос народният представител Орлин Върбанов Драганов относно посещението на българска група граждани в Италия, възникналите проблеми с тях и действията на българския посланик в Рим Димитър Лазаров. Господин Драганов, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В края на месец август 1996 г. фолклорна група от София гостува в Италия във връзка с фестивал в Сицилия. Групата е съставена от 41 човека, в това число 12 деца. За зла участ автобусът, с който пътуват българските граждани, претърпява тежка техническа авария на разстояние над 300 километра преди Рим. Под открито небе остават всички, както и 12-те деца от групата. Именно оттук започват и техните големи перипетии. В чужда страна, без финансови средства и възможности за хотел, изпадналите в беда наши сънародници се обръщат съвсем закономерно за помощ към българския посланик в Рим господин Димитър Лазаров.
В подобни случаи всеки посланик в чужда държава има вменен неотменен дълг на подкрепа на изпаднали в беда свои сънародници, а и не само на тях. В такива случаи на изпаднали в беда хора се изпращат автомобили, понякога и самолети, или съответните власти правят необходимото. В споменатия случай обаче не става така. Българската група не е посетена от нито един представител на посолството, който да окаже помощ на нуждаещите се. В този случай, ако посланикът е бил зает, е можело да бъде оказана помощ от други членове на посолството.
Уважаеми господин министър, работил съм в продължение на четири години с граждани на 16 държави от Източна и Западна Европа. Мога да ви уверя, че при нужда те винаги са получавали помощ от консулствата и посолствата на тези страни в България. В случая става дума за 41 български граждани, от които, както казах вече, 12 деца. Пазарлъците за възстановяване на евентуално похарчени средства са взели връх над задълженията на един посланик и неписаните човешки правила и закони.
Господин министър, моля за Вашето разяснение и най-вече отношение към този скандален случай, свързан с българската фолклорна група и Посолството на България в Рим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата министър Георги Пирински за отговор.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин председател, господин Драганов! В изясняването на обстоятелствата по въпроса, повдигнат от Вас, в министерството се установи следното. На 22 август, както казахте, още същия ден от посолството е сигнализирано в министерството за възникването на тази авария и за проблема, пред който се изправят тези 42 български граждани.
Информацията, която е подадена, е, че се търси съдействие за осигуряване на транспорт, с който групата да се върне в България. Тъй като до мястото на провеждане на мероприятието в Сицилия са над 1000 километра, очевидно е, че да се стигне дотам е невъзможно без сериозни допълнителни разходи. По информацията, която е подадена от посолството поне, личи, че сътрудниците на посолството - и консулът, и други - са били в постоянна телефонна връзка с ръководството на групата, постарали са се да направят онова, което е по силите им, да се осигури такъв транспорт обратно до България. И такъв в крайна сметка е бил предоставен от организаторите на мероприятието в Сицилия.
Има два аспекта в случая, които заслужават внимание според мен, така както ги повдигате и Вие: единият - все пак не е ли трябвало на място да отиде представител на посолството и, вторият - можело ли е да се постъпи малко по-гъвкаво по въпроса за средствата за заплащането.
По мое мнение е било правилно сътрудник на посолството да отиде на място, не само да държи телефонна връзка, защото както казвате, става дума и за деца, става дума за група от 40 граждани, които изпадат в едно затруднено положение. В този смисъл до определена степен намирам за основателно отправеното от Вас и като пожелание, и като упрек за по-ангажирано отношение в такива случаи.
Същевременно искам да кажа и на Вас, а и да е ясно, че подобни случаи не са изолирани. Има не един и два, за съжаление, такива инциденти, в които български граждани се оказват в затруднено положение в чужбина, в невъзможност или да продължат пътуването си, или пък да покрият разходите си там, където се намират. Вие разбирате, че Министерството на външните работи е поставено пред една много трудна ситуация - да оказва необходимото съдействие, а в същото време да не се стига до едно необосновано харчене на средства, каквито и без това, както добре знаете, са твърде ограничени.
Становището, което взехме като ръководство на министерството и на съответните служби - преди всичко консулската - беше в две насоки: веднъж да препоръчаме отново на всички посолства и на това в Рим, в частност да бъдат по-активни и по-ангажирани в решаването на проблемите, свързани с подобни случаи.
И второ, там, където е възможно все пак в рамките на разполаганите средства, а ако е необходимо да поискат и разрешение от министерството, да бъдат по-готови да посрещнат едни или други най-неотложни нужди на изпаднали в беда граждани.
Искам да се възползвам от случая да изразя и своето съжаление и съчувствие на закъсалите 42 души в Италия. Мога да си представя как са се чувствали тръгвайки с настройката да представят фолклора на една от областите на България и едновременно с това да обърна внимание, че в много случаи такива пътувания не се подготвят достатъчно внимателно. Имало е основание да се счита, че автобусът, с който пътуват е недостатъчно изправен технически, че се поема един риск. Не е добре да се стигне до материализацията на този риск и след това да се търси как да се излезе от ситуацията. Ние сме готови да съдействаме в етапа на подготовката на такива посещения, на такива мероприятия.
Това е, което е като отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Драганов, имате думата, за да изразите Вашето становище по получения отговор.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин министър, благодаря за отговора, който ми дадохте, макар че за мен не става ясно дали посланикът има определена вина или не, но по принцип аз апелирам към Вас като министър на външните работи за едно човешко отношение към българите, които са изпаднали в беда по света. Тук аз фиксирам Италия, но много българи се посрещат като абсолютно чужди хора в посолствата ни извън България. Разбира се, посолствата имат възможности, но това е българин, изпаднал в беда. Дали си е загубил паспорта, дали няма пари, дали нещо друго му се е случило, това е друг въпрос. Това ми е направило впечатление на мен, а може би и на колеги, които пътуват. Все пак ние пътуваме с дипломатически паспорти, а обикновеният гражданин пътува с друг паспорт. Нека Вие все пак да обърнете внимание за отношението към българите, специално изпаднали в беда и хора, търсещи помощ в посолствата на Република България и в консулствата по света. Това е много важен момент! За това аз също апелирам!...
Те са стояли три денонощия под открито небе. Това е истината. Вярно е, било е топло, не е така фатален сезонът, но важното е отношението, защото на всеки човек може да му се случи това нещо и ако е потърсил консул или посланик и не е намерил необходимото внимание и отношение - аз за това апелирам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Приемам препоръката Ви, господин Драганов, защото ако се е създало и у Вас, и у други впечатление, че е подценен този кръг задължения на посолствата - да бъдат в подкрепа на българските граждани, явно е, че трябва да направим нужното, за да разсеем това впечатление.
Поначало въпросът не е подценен. В началото на миналата година, когато беше актуализирано постановлението за функциите и задачите на Министерството на външните работи - в началото на мандата на правителството - изрично беше записана като една от петте основни задачи на Министерството на външните работи именно оказването на съдействие на българските граждани зад граница: и с консулски услуги, и с чисто битови, хуманитарни действия. И мога да Ви кажа, че това не е останало мъртва буква в това постановление.
Ще помоля колегите от консулската служба в министерството, в консулското управление да изготвят една информация достатъчно изчерпателна с броя на случаите, в които е оказано такова съдействие; с основните форми и начини, по които министерството именно се стреми в тази област да бъде в помощ, както и задграничните мисии на България, на изпадналия в затруднение български гражданин.
Мога да Ви кажа и това, че една от извънбюджетните сметки, на която е титуляр Министерството на външните работи, изрично трябва да се каже, че основната й функция като разходи е да оказва такова съдействие, така че, пак казвам, приемам препоръката Ви след като у Вас има впечатление, че това не се прави, но ще се постарая и на Вас, и на другите народни представители, да предоставя достатъчно изчерпателна информация, от която личи, че въпросът всъщност не е подценен, не е неотчетен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен отново от народния представител Орлин Върбанов Драганов относно проведени разговори в ООН от министъра на външните работи на Република България относно преодоляване на негативните последици от югосанкциите, спазвани от Република България.
Имате думата, господин Драганов, за да развиете Вашия актуален въпрос.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
На последната сесия на Организацията на обединените нации Вие проведохте различни разговори с политици по актуални въпроси, отнасящи се до нашата страна. За мен е от изключително значение да получа информация за провежданите от Вас разговори, които се отнасят до преодоляване на загубите от страна на Република България, претърпени във връзка с югоембаргото, което България в продължение на няколко години спазва. Тук става въпрос за загуби над 6 млрд.долара, което е от съществено значение в този тежък икономически момент за нашата страна. Разбира се, за мен е от значение и да зная какво се прави по връщане на дълговете от Либия, Ирак и други държави - длъжници. Общо тук става дума някъде за около 10 млрд.долара.
Имахме уверение, че ще участваме във възстановителния, следвоенен период с инвестиции и по друг начин в Югославия. Желая да получа един точен и конкретен отговор на поставените от мен въпроси, тъй като в момента сме в тежка икономическа обстановка. Тези пари са законни, български, наши и тези пари ще ги получим ли обратно. Става дума за милиарди и то долари, а не левове.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата за отговор министърът на външните работи Георги Пирински.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Драганов! В хода на работата на Петдесет и първата сесия на Общото събрание се постарах по три линии да действам за преодоляване на последиците от ембаргото, за покриване на загубите в резултат на това ембарго за България.
Първата е преди всичко да продължим усилията от миналата сесия за приемане на решения в рамките на Обединените нации, които да създават механизъм за покриване на тези загуби и да се приеме резолюция отново и на тази сесия, която апелира и към страните-членки, и към международните финансови и други организации да намерят онези форми, които да доведат до компенсиране на поне част от тези загуби.
В изпълнение на тези намерения и пред общото събрание в речта си заявих ясно и недвусмислено, че за България е неприемливо състоянието, в което сега се намира механизмът на Обединените нации за покриване на тези загуби. Знаете за чл. 50 от Устава на Обединените нации за възможностите за консултации, които той предоставя, но за липсата на реален механизъм, който да доведе тези консултации до решения. И именно ние, българската делегация, бяхме и сме най-активната страна в предложенията да се създаде работна група специално по изработването на допълнение към чл. 50 в смисъла на формулирането на текстове, предвиждащи механизъм.
На тази сесия, за съжаление, се забеляза една по-малка готовност от страна на основни членки на Обединените нации да се върви към създаването на такъв механизъм и на такава група. Независимо от това, благодарение на активността на членовете на българската делегация, беше определен координатор на такава работна група - представителката на Мексико - и буквално ежедневно се осъществяват най-активни контакти със страните, които влизат в такава работна група за по-нататък работа по конкретизирането на такова предложение.

Същата работа се върши и за получаване на подкрепа за проекта за резолюция, който отново нашата страна подготви и внесе за съгласуване с другите делегации, в началото на сесията. Имаме достатъчно основания да считаме, че на тази сесия, тази резолюция ще получи подкрепа.
Но вие справедливо може да забележите, че резолюции, колкото и, така да се каже, съгласуват и приемат, сами по себе си не водят до реалната перспектива от бързо възстановяване на загубите. Затова, втората линия, по която действуваше и действува българската делегация е да деблокираме тези суми, които ни дължи Ирак. Защото там има пари и там е въпрос на решения, които да ни дадат възможност да си ги получим. Тези действия бяха по две линии - една с представителите на Секретариата на Обединените нации, с помощник генерален-секретар на господин Бутрос Гали, който отговаря за целия сектор на хуманитарни доставки и на режима на осъществяване на такива доставки, не само хуманитарни, но и други, от рода на тази, която се предвижда форма по резолюцията - 986, именно свързана с Ирак. И другата линия - директно с иракската страна, тъй като проведох среща и с министъра на външните работи на Ирак.
Мога да ви кажа, че в резултат на този контакт, с иракската страна, получих уверението на министъра на външните работи на Ирак, че той лично ще съдействува тези идеи и тези предложения, които от доста месеци се третират на различни равнища между български и иракски партньори и на фирмено равнище, и на отделни министерства, той лично да проследи така, че те да стигнат до конкретни договорености, които да могат да се реализират веднага щом възникне възможността, когато бъде деблокирано приложението на Резолюция N 986.
Мисля, че това е една от реалните форми, когато бързо можем да получим компенсация. Този въпрос го поставяме и на всички онези държави, членки на Съвета за сигурност, от които зависи на практика да се даде зелена улица за реализацията на такива доставки. Това е една от постоянните, неслизащи от основните задачи на Министерството на външните работи, по която работим и в рамките на Общото събрание, и по двустранна линия със съответните страни.
Третата насока - за покриване на загубите, е привличането на инвестиции и участие в реконструкцията на засегнатите от югоконфликта райони. Тук, на тази сесия, може би поставихме един от основните акценти на работата ни в рамките на сесията. Тъй като е очевидно, че от международни финансови институции, от едни или други фондове едва ли можем да разчитаме на трансфери на суми и то в онези размери, за които и Вие говорите - стотици милиони и милиарди долари. Но имаме всичкото основание да търсим, и то много активно, реализирането на такива инвестиционни инфраструктурни проекти, които реално да съдействуват за излизане от кризата, за която и вие говорите, като основание за очакване на такива компенсации.
Тук се постарах да обоснова и пред Общото събрание, и във всичките си двустранни срещи, защото те наистина бяха много, че България представлява подходящ партньор за подобни инвестиции. Че това се определя и от нейната външна политика - дадох примера с проведената среща в началото на юли на балканските страни в София, и от онези реформи, които се осъществяват и онези мерки - дълбоки, болезнени - за преструктуриране на икономиката, които все пак дават възможност за открояване на реални инвестиционни възможности.
Мога да кажа, че тази аргументация се възприема сериозно и привлича вниманието на партньорите на България в Организацията на обединените нации и в различните двустранни контакти, които имах възможност да проведа. Тук става дума и за съчетаване на дейността и дейностите, които произтичат от срещата на външните министри и по-специално, създаването на Център по транспортната инфраструктура в България, с онези инициативи и предложения, които идват от други групировки и страни - от Европейския съюз, от Съединените щати. Знаете, че те разработват свои платформи за инвестиции в Югоизточна Европа. Имахме възможност в значителна степен да преценим докъде и в какви форми може да се взаимодействува с тези инициативи, защото те реално, наистина предполагат привличане на капитали.
В заключение мога да Ви кажа, че е необходимо и така поставихме въпроса и пред Общото събрание, да се разбере, че с вдигането на санкциите съвсем не отпада въпроса за компенсациите. Че последиците от санкциите остават за България, за другите страни за години напред, след като бъде вдигнато ембаргото. И че в този смисъл България ще продължи да поставя въпроса за различните форми на компенсиране на загубите на всеки отговорен международен форум и във всеки двустранен контакт със страна от групата на донорите, на групата на 24-те. Това е, което бих могъл да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Драганов, имате думата да изразите Вашето становище по отговора.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин министър, аз апелирам за съвсем конкретни и настъпателни действия на правителството, на дипломацията и на търговията. Съгласен съм, проведени са разговори, подготвят се резолюции, но това не топли страната. Има възможности за българско участие в бившите републики. Трябва една по-голяма и по-силна настъпателност.
Публична тайна е, че Ирак всеки ден е посещаван от дипломати и от бизнесмени, които подписват договори. В тези договори пише едно изречение: "Договорът влиза в сила след падане на ембаргото". Те се подготвят, а този момент не може да бъде безкраен във времето. Този момент ще дойде. Апелирам за по-силови, ако щете, действия, защото тук става въпрос за много пари. Няма да изчислявам примерно лихвите върху тези пари, които са също огромни. При тази икономическа ситуация, повтарям, към правителството, към дипломацията във Ваше лице и към търговията, моля за настъпателни действия и мерки! Бяхме така добри и толерантни, изпълнихме изискванията по споменатата резолюция и по югоембаргото. Нека сега нещата да се обърнат отново в наша полза, тъй като ние нямаме изгода от такива действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Драганов.
Има думата народният представител Велко Вълканов да развие своя актуален въпрос, относно изявленията на госпожа Рита Зюсмут, при неотдавнашното й посещение в България, към министъра на външните работи.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Неотдавна на посещение в нашата страна бе госпожа Рита Зюсмут, председател на Бундестага на Федерална република Германия. На среща с обществеността в град Варна госпожа Зюсмут е заявила, че единият от кандидатите за президент на страната ни - господин Петър Стоянов е: "Нашият президент".
Моля Ви, господин министър, да ми отговорите на следните въпроси:
1. Как оценявате изявленията на госпожа Зюсмут във връзка с предстоящите президентски избори в България?
2. Ако смятате, че изявленията на госпожа Зюсмут съставляват намеса във вътрешните работи на България, какви действия възнамерявате да предприемете пред надлежните органи на Федерална република Германия?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Вълканов.
Имате думата, господин Пирински, да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По първия Ви въпрос, господин Вълканов. Да, намирам тези мнения, изразени от госпожа Зюсмут за неприемливи, за неприемлив начин на изразяване на пристрастие към една или друга от участвуващите страни в предстоящите избори.
Що се отнася до намеренията ми, те са да изразя това си разбиране пред представители на германската страна в контакти или с моя колега - външния министър на Германия, или директно с госпожа Зюсмут. Предполагам, че такива възможности ще възникнат в близките седмици, може би до края на следващия месец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Вълканов, имате думата да изразите Вашето отношение към отговора.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин Пирински. Аз смятам, че наистина ще изпълните това свое обещание, дадено тук пред цялата парламентарна група и пред целия парламент, защото наистина става дума за достойнството на нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Вълканов.
Има думата народният представител Ана Георгиева Миленкова да развие своя актуален въпрос относно мярка за неотклонение по наказателно общ характер дело 2021 от 1994 г. на Софийски градски съд към министъра на правосъдието Младен Червеняков.

АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Червеняков! Видно от писмата на Димитър Господинов Иванов, които аз Ви изпратих заедно с актуалния въпрос, на 21 юни 1994 г. срещу него е взета мярка за неотклонение "задържане под стража". Димитър Иванов вече е в продължение на повече от 2 години в Софийски централен затвор без присъда. По молбата, с която е поискал отмяна на наложената му мярка, досега все още - или поне на мен не ми е известно, някой да се е произнесъл.
Това ми дава основание да Ви задам следните въпроси.
Първо, какви са причините за нарушение на закона в конкретния случай и може ли да се съобщят имената на наблюдаващите прокурор и следовател? Какъв е моралът на правораздавателните органи, които повече от 2 години прилагат мярка "задържане под стража", без да извършват процесуалните действия, които законът и служебните им задължения повеляват? Само знаменити престъпници ли могат да получават изменение на наложената мярка задържане под стража, тъй като знаем такива случаи. Какво ще стане, ако Димитър Иванов се окаже невинен и съдът го оправдае или пък наказанието, което следва да му се наложи, е по-малко от излежаните от лицето 26 месеца затвор без съд и присъда. Или съдът просто ще оправдае с присъда излежаното в затвора време?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожа Миленкова.
Има думата Младен Червеняков, министър на правосъдието. Заповядайте, господин Червеняков.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Миленкова! Всъщност въпросите, които поставяте, опират до отговорите на два по-основни въпроса, стоящи пред нашата страна. Първият е свързан с наказателното противодействие на непрекъснато нарастващата, утежняваща се, усложняваща се, организираща се, за съжаление вече и транснационализираща се престъпност. И вторият въпрос - по какъв начин се гарантира спазването на човешките права в дейността на правозащитната система.
Първата група въпроси и нейното значение е очевадно. Едно закъсняло наказателно противодействие на престъпността практически обезсмисля дейността на съдебната система, не довежда до адекватно противодействие на престъпността, не довежда до спазването на принципа за неотвратимост на наказанието, което е основа на превантивната дейност във всяка една страна.
По втората група въпроси действително се поставя твърде сериозният проблем за спазването на онези международни стандарти и конвенции, към които нашата страна се е присъединила и специално чл. 5 от Конвенцията за правата на човека, в която изрично е подчертано, че всеки един гражданин има право на справедливо правосъдие, осъществено в разумни срокове. Забавянето на тези срокове води до компрометирането на самата идея за правосъдие.
Какви са данните у нас? Аз бих посочил само няколко цифри, които да илюстрират ситуацията. От последните данни за дейността на съдилищата през 1995 г. от влезлите в сила осъдителни присъди за извършени престъпления само 11,4 на сто са за престъпления, извършени през същата година. Около 40 на сто са за престъпления, извършени в предходната 1994 г. и близо 50 на сто - за престъпления, извършени в предходните години. Като имаме предвид, че от тези 11,4 на сто близо една трета са по т.нар. бързи производства, можем да съдим за дейността на цялата система за противодействие на престъпността в настоящия етап.
На второ място бих посочил, че над една трета от лицата, които се намират в момента в българските затвори, са подследствени или обвиняеми лица, за които няма присъда и няма някакво законово основание да се намират там, освен решението на органа на предварителното производство за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража". Редица от тях са над всякакви допустими срокове за провеждане на предварително разследване.
И на трето място бих посочил, че в момента в следствените служби има над стотици хиляди дела, висящи и то от години. В някои окръжни следствени служби се поставя проблемът, че е невъзможно каквито и мерки да се вземат, да се приключат тези висящи дела.
В този контекст бих отговорил конкретно на поставения от вас случай. Възложих на инспектората въз основа на компетентността му по чл. 35 от Закона за съдебната власт да извърши проверка по този случай и без да нарушавам изискванията за следствена тайна, посочени в чл. 174 от Наказателно-процесуалния кодекс, разрешете ми да ви дам информация по този случай.
На 20 юни 1994 г. по преписка 1868 от 1994 г. на Софийската градска прокуратура е образувано следствено дело N 2021 от 1994 г. на IV районна следствена служба - София, срещу три лица: Димитър Господинов Иванов, Костадин Кирилов Костадинов и Марио Светломиров Пеев. С постановление на 22.06.1994 г. на слведователя при IV районна следствена служба Елена Цакова Димитър Господинов Иванов е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 199, ал. 1, точка 1 и 2 във връзка с чл. 198, ал. 1 от Наказателния кодекс и му е определена мярка за неотклонение "задържане под стража". На 19 август 1994 г. на Господинов е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 20 юни 1994 г. в гр. София от подземен гараж в кв. Борово, бл. 13 в съучастие с Марио Пеев като подбудител и помагач, а Марио Пеев като извършител при ексцесна умисъл за Пеев от такъв за извършването на кражба и за извършването на грабеж, отнел лек автомобил БМБ с държавен контролен N 51-01СК, собственост на Олег Гергов Чернев на стойност 300 хил. лв. в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, без знанието и съгласието на собственика с намерение противозаконно да го присвои за престъпление по чл. 196а във връзка с чл. 20, ал. 3 и 4 от Наказателния кодекс.
Предварителното разследване е приключило на 19 август 1994 г. с обвинително заключение с мнение за съд по отношение и на тримата.
На 22 септември 1994 г. прокурорът от Софийската градска прокуратура Марио Стоянов е изготвил обвинителен акт срещу тримата лица, като обвинението по отношение на Господинов е по чл. 196а във връзка с чл. 20,ал. 3 и 4 от Наказателния кодекс. Прокурорът е прекратил обвинението по чл. 199 във връзка с чл. 198 от Наказателния кодекс и по чл. 196а във връзка с чл. 195, ал. 1, точка 3 и 4 от Наказателния кодекс.
На 23 септември 1994 г. в Софийския градски съд е образувано наказателно от общ характер дело N 570 от 1994 г. срещу Костадинов, Пеев и Господинов.
На основание чл. 246 във връзка с чл. 241, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс на 11 октомври съдията докладчик - всъщност ноември, Галина Захарова е прекратила производството по делото и е постановила връщането му за допълнително разследване за отстраняване допуснати процесуални нарушения с конкретни указания по делото.
На 21 ноември делото е изпратено от Софийска градска прокуратура на IV районна следствена служба - София. След изпълнение на указанията на съда е внесен нов обвинителен акт на 24 януари 1995 г. за същото обвинение. Посочено е, че мярката за неотклонение на Димитър Господинов остава "задържане под стража".
В Софийския градски съд на 25 януари 1995 г. е образувано наказателно от общ характер дело N 62 от 1995 г., което е насрочено в открито съдебно заседание за 20, 21 и 24 април 1995 г. Мярката за неотклонение "задържане под стража" за подсъдимия Господинов е потвърдена.
С молба от 2 февруари 1995 г. от Софийската градска прокуратура подсъдимият Господинов е поискал изменение на мярката за неотклонение в по-лека, но молбата му е оставена без разглеждане, тъй като делото е било в Софийски градски съд. Последвала е молба от 9 март 1995 г. със същото искане. Този път молбата е изпратена на Софийската градска прокуратура по компетентност. С нова молба от 27 април 1995 г. до Софийската градска прокуратура Господинов е поискал отново изменение на мярката за неотклонение "задържане под стража" в по-лека, но тя е била върната с обяснение, че делото е внесено за разглеждане в съда и прокуратурата не е компетентна да се произнася по нея.
С разпореждане от 21 април 1995 г. делото е отсрочено за 11 и 12 юли 1995 г. поради заболяване на председателя на съдебния състав. На основание чл. 287 от НПК в открито съдебно заседание е прекратено съдебното производство по наказателно от общ характер дело N 62 от 1995 г. Молбата за изменение на мярката за неотклонение на Димитър Господинов е оставена без разглеждане.
На 20 юли 1995 г. делото е изпратено от Софийската градска прокуратура на Софийската окръжна военна прокуратура по компетентност на основание чл. 388, ал. 1, точка 2 от НПК. Съгласно изменението на този текст - "Държавен вестник" бр. 50 от 1995 г., делото е подсъдно на Военен съд, тъй като обвиняемият Костадин Костадинов е от сержантския състав на МВР към момента на извършването на престъплението по чл. 215, ал. 2 във връзка с ал. 1.
В Софийската окръжна прокуратура е образувано следствено дело N 1-23 от 1995 г. срещу Костадин Костадинов, Марио Пеев и Димитър Господинов. На 29 ноември 1995 г. делото заедно с постановлението за частично прекратяване на предварителното производство срещу Костадинов за горепосоченото престъпление е върнато на Софийската градска прокуратура по компетентност. От този момент до деня на проверката - 14 октомври 1996 г., са последвали четири възражения на прокурора Марио Стоянов от Софийската градска прокуратура срещу постановлението за частично прекратяване на предварителното производство срещу Костадинов, съответно: декември 1995 г., февруари 1996 г., март 1996 г. до Прокуратурата на Въоръжените сили и от 2 април 1996 г. до главния прокурор на Република България.
С постановление от 16 април 1996 г. на Прокуратурата на Въоръжените сили възражението е прието за основателно и е постановено преписката да се върне на Софийската окръжна военна прокуратура за разпореждане и след приключване по надлежния ред делото да се внесе за разглеждане в Софийския военен съд. Указанията за това постановление не са изпълнени и на 9.10.1996 г. отново делото е върнато по компетентност в Софийската градска прокуратура.
С възражение от 14.10.1996 г. до Прокуратурата на Въоръжените сили Софийската градска прокуратура е поискала да бъде отменено постановлението на Софийската окръжна военна прокуратура от 4.10.1996 г. като незаконосъобразно и да се разпореди внасянето на дело в Софийския окръжен военен съд с обвинителен акт. Налице е спор между Софийската градска прокуратура и Софийската окръжна военна прокуратура по отношение на обвинението на Костадинов по чл. 215, ал. 2 във връзка с ал. 1 и във връзка с чл. 18, ал. 1 и чл. 26 от Наказателния кодекс, който е във връзка с деянието, извършено от Димитър Господинов. Наказанието, което се предвижда в чл. 196а от Наказателния кодекс, за каквото е повдигнато обвинение спрямо Господинов, е лишаване от свобода от 10 до 30 години и конфискация на цялото или част от имуществото му.
По този начин косвено бих желал да отговоря и на въпроса, поставен под номер 4 в отправените актуални въпроси към мен. Естествено, ако се стигне до признаването му за невинен, следва да се търси отговорност от съответните длъжностни лица по Закона за отговорността на държавата за виновно причинени щети от длъжностни лица.
Много по-важно е какво да се прави в тази ситуация. Лично аз неколкократно съм поставял въпроса за предприемане на неотложни мерки за стабилизиране на следствената работа пред Висшия съдебен съвет, което да обхваща в единство четири групи мерки: организационни, финансови, кадрови, материално-битови. Само по този начин според мене може да се преодолее тази критична ситуация, в която се намира българското следствие в настоящия момент.
Същевременно Министерският съвет с Решение N 594 от 18 юни 1996 г. одобри проект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Основната цел, която се поставя с подготвения законопроект, е да се създадат по-добри условия за укрепване на правната сигурност и за пълното осигуряване правата на страните чрез ускоряване на наказателното производство, предвиждане на механизми и гаранции за по-пълноценното участие на свидетелите и другите участници в процеса, както и за по-нататъшното развитие и укрепване на състезателното начало.
Измененията на Наказателно-процесуалния кодекс от 1995 г. във връзка с мярката за неотклонение "задържане под стража" породиха необходимостта от въвеждането на срокове за обжалване на наложената мярка с оглед оптимизиране на процедурата. Предвид на това се предлага промяна на чл. 152, ал. 5, като в новата редакция той гласи следното, или след приемането от Народното събрание, ако това се приеме от депутатите, би гласял следното: "На задържания се осигурява незабавно възможност да обжалва мярката за неотклонение. Жалбата се подава в 7-дневен срок пред съответния съд, който се произнася в 7-дневен срок от подаването на жалбата с определение, което е окончателно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Имате думата, госпожо Миленкова, да изкажете становището си по отговора.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин министър, за сериозния отговор. Смятам обаче, че българският данъкоплатец, който знае за отговорността за вреди на държавата, която тя носи за своите магистрати, не може да бъде доволен, ако му се налага да плаща данъци, за да компенсира нарушения на закона от страна на тези, които са поставени да осигуряват неговото спазване. Озадачена съм, че за кражба на кола е възможно разследване в продължение на 2 години. Какво остава за по-сложните престъпления. Смаяна съм от бездушието на правораздавателните органи. Задавам си въпроса това ли е начинът, по който те осигуряват изпълнението на Конвенцията за правата на човека. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Миленкова.
Пристъпваме към въпросите, зададени към министъра на финансите Димитър Костов.
Актуален въпрос от народния представител Едвин Стефанов Сугарев относно влоговете на държавни и общински предприятия на бюджетна издръжка, блокирани в банките, поставени под особен надзор.
Имате думата, господин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Със специална своя заповед от 3 март т. г. Вие задължихте всички предприятия на бюджетна издръжка да прехвърлят субсидиите си и да бъдат обслужвани от осем поименно назовани държавни банки. Две от посочените в тази Ваша заповед банки, а именно Стопанска банка и "Балканбанк" са поставени под особен надзор и сметките на задължените от Вас предприятия са блокирани. Блокирани са сметки както на държавни, така и на общински предприятия, примерно 900 млн. лева на Столичната топлофикация - в Стопанска банка, което на практика изправя това предприятие пред фалит.
Вярвам, че съзнавате какви ще бъдат последиците за столичното население от един подобен банкрут? Блокирани са също така сметки на здравни заведения, а и на цели общини, примерно на Бургаската, което стана причина дори избраният с бюлетината на партията, която поддържа вашето правителство, кмет господин Костадинов да изрази по най-категоричен начин своя протест.
Тежката ликвидна криза и практически безнадеждното състояние на тези две банки и особено на "Балканбанк" беше ясно още към датата на подписване на Вашите заповеди. Ако Вие не сте го съзнавали в качеството си на финансов министър, то просто не ставате за такъв.
Надявам се да ми отговорите на следните въпроси:
Първо, какви бяха Вашите мотиви да посочите в заповедта си от 3 март т. г. банки, които са в тежко финансово състояние и са застрашени от близък фалит?
Второ, каква е общата сума на влоговете на държавни и общински предприятия на бюджетна издръжка, блокирана в банките, поставени под особен надзор?
Трето, какви конкретни мерки смятате да предприемете в качеството си на финансов министър, за да могат държавните и общински предприятия, за чието бюджетно финансиране носите персонална отговорност, да посрещнат своите насъщни финансови необходимости?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сугарев.
Има думата Димитър Костов, министър на финансите.

МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Сугарев, заповедта, която цитирате, е в изпълнение на Закона за държавния бюджет за текущата година, където е записано, че касовото обслужване на бюджета следва да се извършва от банки с преобладаващо държавно участие. Списъкът на банките е решен от Управителния съвет на БНБ, който е компетентният орган да реши въпроса. Надзорът и отговорността за банковия надзор е в компетенциите на БНБ, независимо от Вашето желание да обвинявате правителството за това.
Общата сума на остатъците по сметки на държавните и общинските предприятия в банките под особен надзор предстои да се уточни, след като БНБ се произнесе по перспективите на тези банки от гледна точка на тяхната платежоспособност. Мерките, които са предприети за защита и компенсиране на бюджетните организации от последиците, са преди всичко към осигуряване на максимално нормално финансиране на засегнатите предприятия, приоритетно отпускане на субсидиите от бюджета на тези общини, които са засегнати. И съответно, следващата мярка, която ще се активизира, е на основата на Закона за защита на сметките на тези предприятия в съответствие с това, което беше гласувано като изменение и допълнение и в съответствие с решенията, които БНБ ще вземе.
Като цяло защитата срещу последствията от кризата в банковия сектор се гради на ускоряване на мерките за ограничаване на загубите в реалния сектор и за възстановяване и стабилизиране на банките, които са останали след последните решения на БНБ, тъй като това е скелетът на банковия сектор за в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Костов.
Господин Сугарев, имате думата да изразите Вашето отношение към дадения отговор.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, за съжаление не мога да бъда доволен от Вашия отговор, тъй като стана вече традиция Вие да прехвърляте своите отговорности върху Управителния съвет на БНБ. Това - първо.
Искам да напомня, че когато БНБ трябва да решава нещо, тя се консултира дори не с правителството, а директно с партията, която е излъчила това правителство - на полунощни заседания. Така че недейте да твърдите в тази зала, че БНБ взема самостоятелни решения.
А що се отнася до общата сума, независимо от това каква ще бъде съдбата, парите така или иначе са блокирани и мисля, че Ваше задължение беше да кажете каква е сумата, която е блокирана.
Мерките ви, аз се надявам, че ще бъдат ефективни, но моите надежди са твърде крехки, като се има предвид в какво състояние е бюджетът, като се има предвид, че вероятно ще се наложи трети бюджет за тази година, като се има предвид, че така фиксираният от Вас реален сектор няма никакви шансове да бъде оздравен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сугарев.
Актуален въпрос от народния представител Пенко Веселинов Гергански относно информация за посещението на министъра на финансите и управителя на БНБ в Съединените щати.
Имате думата, господин Гергански.
ПЕНКО ГЕРГАНСКИ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър на финансите, в средствата за масова информация се появиха взаимно изключващи се твърдения за резултатите от Вашето посещение в Съединените американски щати и преговорите с Международния валутен фонд и Световната банка. Моля Ви, кажете каква е истината и какви са перспективите за развитие на взаимоотношенията на правителството с Международния валутен фонд и Световната банка за заема FESAL? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гергански.
Има думата Димитър Костов, министър на финансите.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гергански, от 27 септември до 4 октомври българската делегация, която водехме заедно с господин Филипов, управителят на БНБ, бе на посещение във Вашингтон по повод на редовната Годишна сесия на Световната банка и Международния валутен фонд. Успоредно с проведените пленарни обсъждания и срещи от програмата на Годишната сесия българската делегация използва престоя си във Вашингтон за обширни и конструктивни консултации с представители на управителното тяло и на екипа на редовната мисия за България в Международния валутен фонд във връзка с хода на изпълнението на договореностите по сключеното стенбай споразумение, както и за продължаването на преговорите със Световната банка по Заема за структурно преустройство, така наречения FESAL.
Проведени бяха много работни срещи, включително и с първия заместник-управляващ директор на Международния валутен фонд господин Стенли Фишер и съответно първия заместник-председател на Световната банка господин Кайо Ко Весер. Дискусиите бяха фокусирани върху два основни аспекта. Първо, оценка на мерките, които сега са предприети от правителството и от Централната банка и тяхното отражение в рамките на Програмата за макроикономическа стабилизация, като представителите на Международния валутен фонд и Световната банка изразиха общото си одобрение по целесъобразността на приложените мерки в областта на консервацията и ликвидацията на банките, в областта на ускоряването на процесите на приватизация, а също така и по отношение на преструктурирането и закриването на губещите предприятия.
Като цяло тези три елемента са опорни за обширната стабилизационна политика, чиито параметри правителството преследва за успешното осъществяване на реформата.
По отношение на дискусиите, свързани с прегледа на макроикономическата програма, беше постигнат значителен напредък, отбелязана бе необходимостта на настоящия етап да се извърши точна преценка на резултатите от приведените в действие мерки и да се прецизират параметрите на макрорамката в светлината и контекста на подготвения бюджет за 1997 г.
На основата на съгласието за своевременно продължаване на работата по програмата съвместно бе взето решение разговорите да продължат по време на посещението на Мисията на Международния валутен фонд в България до края на октомври, като намерят своето финализиране в завършване на първия преглед по стендбай споразумението и изготвяне на доклад от Мисията, съответно от Борда на изпълнителните директори на Международния валутен фонд за одобрение на втория транш по програмата за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин Гергански, имате думата да изразите Вашето отношение към дадения отговор.
ПЕНКО ГЕРГАНСКИ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз съм удовлетворен от отговора, който Вие току-що представихте. Искрено се надявам, че преговорите от страна на правителството, които се водят с Международния валутен фонд и Световната банка по заема FESAL, ще приключат успешно. Надявам се също така, че и останалите средства за масова информация ще правят една правилна интерпретация на всичката информация по тези преговори, а не както беше досега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гергански.
Актуален въпрос от народната представителка Ана Иванова Караиванова-Давидова относно съвместни действия на министъра на вътрешните работи и Министерството на финансите за установяване законосъобразността на скъпо струващи материални средства.
Имате думата, госпожо Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От няколко години страната ни е в криза и това всички го чувстват на гърба си. Никой не крие, че и парите в държавата не стигат - не стигат за издръжката на болници, не стигат за ремонтите на училища, не стигат за достойно заплащане на държавните служители, а, убедена съм, не всички от тях са корумпирани.
Днес сме свидетели на картина, която моето поколение не помни в своя жизнен опит - много бедни хора. В същото време обаче сме свидетели и на друга картина - на внезапното забогатяване на много малка част от българите. По софийските улици, а защо ли само по софийските, ежедневно виждаме най-новите модели и най-мощните западни коли. Само ако мине човек по някои софийски квартали, като "Люлин", като "Овча купел", ще види изникналите като гъби след дъжд къщи-палати. А ако чете по-често пресата или пък ходи на предизборните срещи на господин Иван Костов, ще разбере, че някой нашенец я си е построил къща край Женевското езеро, я в Ню Йорк или в други щати. Дори главният прокурор господин Татарчев заявил, че не може да отиде дотам да ги види с очите си, защото и спонсорите се свършили.
Тъй като дори и нередовно следящите метеорологичните прогнози знаят, че в последните години дъжд от пари не е валял, та някой да си ги събира, нито че в България някой е изобретил конвейера или ново поколение компютри като онези американски младежи, та да е забогатял от ума и таланта си, за всички е очевидно, че показните богатства са натрупани по незаконен, директно по незаконен, не дори и по нечестен начин - по начини, ощетяващи бюджета с милиони и с милиарди левове.
Понеже напоследък слушаме за разкрити контрабандни стоки в големи количества, за проверки в обменните бюра за валута, които знаем, че в много случаи не спазват закона, за проверки в складовете на едро, за които се твърдеше, че там не смеят да припарят органите на полицията, моля ви да ми отговорите на следните въпроси:
Какви съвместни действия сте предприели напоследък с органите на МВР и тези на Министерството на финансите - от данъчния, митническия контрол за разкриване и пресичане на незаконни действия, ощетяващи държавния бюджет?
Какви са резултатите от тези действия и какви са намеренията ви за в бъдеще с оглед укрепването на данъчната, митническата и финансовата дисциплина в нашата страна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, госпожо Караиванова.
Има думата господин Димитър Костов - министър на финансите.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Караиванова! Контролните органи на Министерството на финансите извършват регулярни проверки съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи. В рамките на досегашната практика редовно са извършвани съвместни проверки срещу укриването на данъци. Ще напомня за оповестените в пресата проверки на полицията и митническите органи, съвместни проверки на МВР и данъчната администрация по търговските бази, а и въобще по търговските обекти. Регулярни проверки се извършват също съвместно и по отношение на хазартните игри.
Само в Столичното данъчно управление са извършени 427 проверки за периода от началото на годината и са конфискувани стоки за над 100 млн. лева по цени на едро. Но ще се спра по-подробно на това, което в момента развиваме като система на основата на приетите през тези години закони за изменение и допълнение на Закона за данъчната администрация и Закона за данъчното производство, защото с тях се създаде нормативната база за едно по-тясно сътрудничество и взаимодействие между органите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите и по-конкретно данъчната администрация.
В съответствие с тези закони и с оглед на уточняване на взаимодействието между двете институции се издава съвместна инструкция на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи. В нея се регламентират подробно организацията и редът на взаимодействие между структурите на двете министерства както централизирано, така и по места. Конкретизирани са службите, които ще осъществяват оперативното ръководство и планирането на конкретните съвместни действия в съответствие с техните правомощия и функции на съответните нива. Уточнени са случаите, в които органите на двете министерства осъществяват взаимодействие и организиране на съвместни мероприятия, като е предвидено незабавно уведомяване на органите на прокуратурата във всички случаи, когато в резултат на предприетите действия се констатират обстоятелства и факти, които съдържат информация за извършено престъпление.
В изпълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъчната администрация се създаде служба за предотвратяване и разкриване на данъчните нарушения. Министърът на финансите, тоест аз, съм издал инструкция, с която се регламентира организацията на дейността на тази служба и паралелно с изграждането на структурите на тази служба и нейните подразделения се уточняват и конкретните форми на взаимодействие с органите на Министерството на вътрешните работи по места във връзка с предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения, които са в основата на някои форми на видимото богатство.
В някои случаи самият закон е предвидил, че органите на тази служба за предотвратяване на данъчните нарушения задължително следва да осъществяват правомощията си съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи. Конкретен пример е спирането на превозни средства за проверка, включително в зоните за граничен и митнически контрол. Всички констатирани по тези проверки факти и обстоятелства, включително и за превозните средства и техните собственици, се предоставят на съответните органи на данъчната администрация за реализация на вземания.
С измененията на чл. 17 от Закона за данъчното производство се предвиди възможността, когато не е подадена декларация или в подадената декларация са укрити приходи, както и при нередовна отчетност или унищожени документи, размерът на дължимия данък да се определя по преценка на данъчните органи. В тези случаи данъчно задължените лица декларират имущественото си състояние и при констатиране на увеличение на имуществото лицето е длъжно да докаже произхода на средствата за това увеличение. В противен случай стойността на увеличението представлява облагаем доход за лицето и съответно се облага с данъци.
Във всички случаи, когато при извършване на данъчна проверка или ревизия, данъчният орган установи, че съществуват данни за придобиване на активи чрез престъпни действия, данъчната администрация задължително сигнализира органите на прокуратурата.
По отношение на внесените в страната превозни средства с цел да не се допуска митническо оформяне на превозни средства с неистински документи, както и последващата им регистрация, оформянето на вноса се извършва по уточнен между митническите органи и органите на МВР ред само чрез районната митница по адресната регистрация на физическите лица или съответно митническата регистрация на юридическите лица. От май тази година митническите учреждения предоставят на службите КАТ - "Пътна полиция" копия от митническите документи за вноса на всички оформени за съответния ден превозни средства, както и опис на тези документи с номерата им.
Предприетите стъпки за взаимодействие между двете министерства се базират на сравнително отскоро приета нормативна база, поради което практическите резултати по-скоро предстоят. Още повече, че е необходимо натрупването и обработването на информационните данни, които да бъдат съпоставяни с имуществените възможности на определени лица да си осигуряват всичките тези скъпоструващи активи - и автомобили, и жилища, и на тази основа да се установи неправомерността или правомерност на придобиването им.
Очаквам, че първите осезаеми резултати ще бъдат постигнати при подаването на данъчните декларации за текущата финансова година, тоест в периода на първото тримесечие на 1997 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Костов.
Имате думата, госпожо Караиванова, да изразите Вашето становище по дадения Ви отговор.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, министър Костов! Аз съм доволна от Вашия отговор, защото Вие действително посочихте - поне това се разбра от контекста на изложението Ви, че никой вече няма право да се оправдава, както досега, с липсата на закони за това, че не си върши работата. Парламентът, макар и с голямо напрежение, прие редица поправки в данъчните закони, даващи достатъчно правомощия и на органите на данъчната администрация, и на органите на МВР, да преследват тези, които ощетяват държавата, ощетяват и народа.
Аз мисля, че гражданите на Република България искат да се уверят, че в демократичните държави действително всеки носи отговорност за нарушението на законите, независимо от височината на поста или дебелината на портфейла. Едва тогава по-лесно ще понесат и трудностите, тежестите на прехода.
Аз мисля, че действително данъчното облагане следва да се ориентира вече към величината на разходите, а не толкова на приходите, защото там най-лесно събира по ведомостта на държавния служител. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Актуален въпрос от народния представител Иван Атанасов относно обслужване на външния дълг на Република България към министър Костов.
Имате думата, господин Атанасов.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър!
Огромният външен и вътрешен дълг, който се превърна в почти непосилно бреме за обществото, е една от съществените причини и едновременно с това следствие от финансовата и икономическата криза. Държавата е принудена да отделя преобладаващата част от и без това оскъдните си ресурси за плащанията по дълга, което се отразява крайно неблагоприятно на финансирането на бюджетните разходи, сферите на образованието, здравеопазването, армията, полицията, държавната администрация и на доходите на заетите в тях, на размера на пенсиите, на обезщетенията при безработица, на средствата за социално подпомагане на хората с най-ниски доходи, на средствата за общините и за поддържане на обществената инфраструктура.
Известно е, че плащанията по наследения от предишните правителства външен дълг започнаха и се осъществяват при управлението на демократичната левица.
Същевременно днес, сега, когато официалният валутен резерв, който през октомври м.г. беше достигнал рекордните 1 млрд. 505 млн. долара, е намалял близо 3 пъти и е недостатъчен като източник на ресурс за плащания, както и за да се поддържа стабилността на националната валута, когато банките и финансовата система на страната са в криза и въпреки предприеманите оздравителни мерки доверието към тях не е напълно възстановено, когато реалният сектор, следствие на голямата задлъжнялост, високи лихви по кредити...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колеги, моля ви за тишина!
ИВАН АТАНАСОВ: ... ограничени външни пазари и натрупани с години проблеми не може да осигури достатъчно валутни постъпления от износ на стоки. Услуги...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Не стига че сме малко, но и много приказваме. Моля ви!
ИВАН АТАНАСОВ: Плащанията по външния дълг се превръщат в един остър и тежък проблем.
В тази връзка е и моят актуален въпрос: какъв е размерът на външния дълг на страната днес и каква част от него е натрупана преди и каква част след 1990 г.?
Какви плащания по външния дълг са извършени досега и как правителството възнамерява да осигури предстоящите плащания?
И какви последици за страната може да има евентуалното забавяне на плащанията по външния дълг?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има думата министърът на финансите Димитър Костов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Атанасов! Не мога да Ви дам всичките детайли по външния дълг. Те са предоставени по съответния служебен ред и могат да бъдат на разположение. Но като цяло общият размер на външния дълг е около 10 млрд. щатски долара. Те са формирани предимно до 1990 г.
След подписването на споразуменията с Парижкия и Лондонския клуб, свързани с редукциите и разсрочването на този дълг, тези задължения, старите, до края на 1990 г., са 7,3 млрд. долара.
Ангажиментите, които държавата е поела през 1990 г. са 2,6 млрд. щатски долара, като всички подписани договори са съответно ратифицирани от Народното събрание.
Новото външно финансиране е предимно от международните финансови институции и страните от Европейския съюз и Г-24, т.е. групата на индустриално развитите държави.
С подписването на споразуменията за уреждане на външните задължения Република България е поела ангажимент за редовното им обслужване. До момента всички необходими плащания са извършвани в определените срокове. За 1995 г. са били платени задължения в размер на около 900 млн. щатски долара. През текущата година плащанията ще възлязат на около 1 млрд и 100 млн. щатски долара. Плащанията през следващите няколко години са близки по размер до тези от 1995-1996 г., т.е. около милиард - милиард и сто милиона щатски долара.
Тези ангажименти поставят въпроса за осигуряване на валутния резерв на страната. Основният изход - решение на проблема с възстановяването и стабилизирането на валутния резерв на страната е ускоряването на процеса на касова приватизация, подобряване на производството и износа на страната, като се продължи осъществяването на структурната реформа не само в смисъл на осигуряване на ръст на производството, но и в смисъл на запушване на дупките, през които изтичат ресурси, т.е. ликвидиране на загубите в производствената дейнсот.
И на трето място, немаловажно е продължаването на контактите с международните финансови институции и осигуряването на тяхната средносрочна подкрепа за развитието на икономиката на страната.
България редовно обслужва своите задължения по външния дълг. И смятам, че не е необходимо да бъде направено всичко възможно това да продължи.
Последиците от прекратяване на плащанията или забавяне на плащанията, макар на пръв поглед да изглежда, че имат някакъв положителен ефект, че не се изразходват ресурси,се заплащат с цената на пълна изолация на страната от достъпа на ново външно финансиране както за държавата, така и за банковия сектор като цяло, което ограничава достъпа на българските фирми до кредитни ресурси.
А освен това ще се ограничат и възможностите за привличане на чуждестранни инвестиции.
Така че поддържането на нормално обслужване на външния дълг на страната напрактика изисква да се положат необходимите усилия за ограничаване на загубите, за насочване на ресурсите към едно по-ефективно производство и осигуряване на износ на тази продукция, за да може да се осигури развитие на икономиката на страната на базата на едно нормално обслужване на външния дълг на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Костов.
Има думата народният представител Иван Атанасов да изрази своето отношение към дадения отговор.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър! Аз разбирам затрудненията по една такава деликатна тема да се предоставя цялата техническа информация. И мисля, че с обобщените данни Вие отговорихте възможно най-пълно на поставения от мен въпрос.
Аз споделям Вашата оценка, че плащанията по външния дълг, редовното обслужване на дълга е едно изключително важно условие за това доверието към България в международния финансов свят да укрепва и да се поддържа, така че страната да има повече шансове и възможности да се интегрира икономически към Европа, а и чрез предоставените възможности за търговия, за развитие на икономическите връзки и достъп до финансово-кредитните пазари да осъществим необходимите реформи и да се обслужва нормално и външният дълг на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Питане от народния представител Христо Борисов Бонов относно финансовите ревизии на организациите по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
Имате думата, господин Бонов.

ХРИСТО БОНОВ (ПГДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В ал. 9 на § 13 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е записано: "В едногодишен срок от влизането на този закон в сила Министерството на финансите организира и осъществява финансов контрол на организациите по § 12. Необходимите средства за извършването на финансовия контрол се осигуряват от държавния бюджет. Ревизионните актове и актовете за начет се изпращат в Министерство на земеделието и хранителната промишленост. В съдебното производство по исковете по ал. 8 фактическите констатации в ревизионния акт за начет се считат за истински до доказване на противното".
Срокът за изпълнение на това задължение от страна на Министерството на финансите изтече преди около 5 месеца. Информацията за някои райони, с която разполагаме, показва, че финансовите ревизии са извършени на около 45 на сто от организациите. В момента ревизии се извършват на около 15 на сто от тях, а в останалите над 40 на сто от подлежащи на ревизиране организации досега нищо не е направено.
При това положение Ви моля да отговорите на следните малки въпроси:
1. Защо Министерство на финансите не успя да изпълни в срок своето задължение, произтичащо от посочения закон, и кога Вие считате, че тези финансови ревизии ще завършат?
2. Каква е Вашата и на специализираните органи на Вашето министерство оценка на качеството на извършените финансови ревизии?
3. Разполагате ли с информация за съдбата на ревизионните актове и актовете за начет, които са предадени на Министерството на земеделието и на съдебните органи?
Смятам, че не е необходимо допълнително да обосновавам същността и значението на въпросите, които са включени в моето питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бонов.
Има думата Димитър Костов - министър на финансите.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бонов! Бих искал да започна първо с информация за основните причини, които доведоха до незавършване на всички ревизии на ликвидационните съвети от заличените организации по § 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Съгласно § 13, ал. 9 от този закон в едногодишен срок следваше да се извършат 2051 ревизии. С наличния състав обаче беше възможно да се обхванат неповече от 931 обекта. За останалите извънредни финансови ревизии Министерският съвет утвърди допълнителни 280 извънщатни бройки за финансови ревизори с необходимите средства по бюджета на Министерство на финансите.
Привличането на нещатните финансови ревизори с необходимата квалификация за отрасъла "Селско стопанство" беше свързана също с немалко трудности.
Не на последно място една от съществените причини за забавянето на финансовите ревизии е лошото състояние на счетоводната документация. До изтичането на първото тримесечие на настоящата година 240 организации по § 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи все още не бяха изпълнили законовото си задължение да предадат счетоводните архиви на кметствата. Освен това друга част от селскостопанските организации са предали счетоводните си архиви в състояние, което прави невъзможно или непълноценно извършването на ревизиите. Липсват документи, незаведени счетоводни сметки, несъставени ликвидационни баланси и т. н.
Поради прекратяването на трудовите договори на служителите на ликвидираните организации със заличаването им финансовите ревизии на практика трябваше да протекат без никакво сътрудничество от страна на служители на ревизирания обект. Това неизбежно налагаше сроковете на ревизиите да се удължават.
Въпреки всички трудности досега са извършени 1703 финансови ревизии. Или остават неревизирани, или по-скоро в процес на ревизия 202 обекта, от които на 13 организации по § 12 от закона не могат да се извършат ревизии поради липса или унищожени счетоводни архиви.
По повод на оценката за качеството на извършените финансови ревизии считам, че те се извършват при добро качество независимо от трудностите. Възможно е в отделни финансови ревизии да са допуснати някои слабости в резултат на лошата отчетност или на недостатъчната квалификация на извънщатните ревизори. Но в процеса на реализация на материалите от ревизиите се предприемат необходимите мерки тези слабости своевременно да се отстраняват.
При извършените 1703 финансови ревизии са установени виновно и противоправно причинени щети за над 720 млн. лева. Затова на 1833 длъжностни лица са наложени парични начети, на 337 лица са съставени актове за начет за пълна имуществена отговорност.
Всички заповеди за наложените парични начети по ревизионните актове са изпратени на пълномощниците на правоимащите за събирането на съответните начети. Съществуват трудности, тъй като в много случаи лицата по § 29, т. е. пълномощниците на правоимащите са разпределили имуществата и фактически са прекратили дейността си и на практика няма кой да осигурява вземанията по тези начети.
Що се отнася до актовете за начет, изпратени в съда, немалко от образуваните дела на практика се спират и даже прекратяват поради изброените проблеми, свързани с липса на документация и трудности в установяването, проблеми, свързани с практическата ликвидация и освобождаването на отговорните лица. Съществува и проблем, свързан с това, че пълномощниците на правоимащите не се явяват като ищци по делата. Досега разполагаме с информация, че са решени окончателно 13 дела с наказателна отговорност за 235 хил. лв. и 12 граждански дела с наказателна отговорност за 30 хил. и 600 лева.
За преодоляването на всички тези трудности сме информирали Министерството на земеделието и хранителната промишленост и областните земеделски служби с оглед да се предприемат възможните и необходими мерки за довеждане докрай на задачата за пълна финансова ревизия и преценка на всичките тези организации, които бяха прекратени с § 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Костов.
Имате думата, господин Бонов, да изразите Вашето становище по дадения отговор.
ХРИСТО БОНОВ (ПГДЛ): Благодаря Ви. Аз нямам допълнително питане. Благодаря на господин министъра за пространното обяснение, независимо от това че вътрешно не съм удовлетворен от това, което по същество се очаква, и от това, което знаем, че става и ставаше в системата в тези няколко години, през които действаха ликвидационните съвети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Заповядайте, господин Будимов, за процедура.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Тече първата тръжна сесия на масовата приватизация. Аз имах отправен конкретен въпрос към министър-председателя Жан Виденов за нарушение на принципите и опорочаване на масовата приватизация. Него не го виждам тук и едва ли ще дойде ред, а на 30 октомври първата тръжна сесия приключва. Масовата приватизация е пред провал.

Масовата приватизация е пред провал! Казвам го това с огромно съжаление, защото това беше основният мотив, когато ние се съгласихме с масовата приватизация и тя да бъде прозрачна.
Искам да изразя тук своя протест от това, че се избягва отговарянето на актуални въпроси, които имат жизнено важно значение за България! Нека цяла България да знае, целият народ да знае, че това което тръбеше БСП в продължение на толкова години - на две години вече - е пред провал. Необходимо е да бъдат взети мерки!
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Будимов, не направихте никакво процедурно предложение...
ИВАН БУДИМОВ: Извинявайте, аз съм толкова смутен от това, което става тук, че пропуснах да кажа. Не исках да поставя така въпроса, но предлагам конкретно да удължим работното време до изслушване на въпроса за масовата приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Вече е правено това предложение. Не е прието.
ИВАН БУДИМОВ: Защото, господин председател, тече в момента първата тръжна сесия! Хората отиват, дават своите бонове, а ги дават в предприятия, в които са настъпили сериозни изменения. Тази информация не се дава от Центъра за масова приватизация. И това не е едно, и две, това са стотици предприятия. Аз заявявам още веднъж, че масовата приватизация е пред провал!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря. Питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев относно събиране на таксите от продажба на горива за Фонд "Пътища" и Фонд "Опазване на околната среда".
Имате думата, господин Тошев.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Но защо не поставихте на гласуване моето процедурно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Гласувано е това предложение. Прегласувано е. Два пъти. (Шум и реплики в залата) Колеги, виждате. Преброих точно - 22 души са в залата. Кажете ми с 22 човека как ще гласуваме процедурни предложения?!
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Почитаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! На питане на депутата Валентин Василев отпреди 20-тина дни в Народното събрание министърът на околната среда отговори, че Министерството на околната среда се надява необходимите суми от продажбите на горива да постъпят до края на годината във Фонд "Опазване на околната среда". Това означава, че до момента тези суми не са постъпили и затова се обръщам към вас със следния въпрос:
Известно е, че при продажбата на горива се плаща такса, която отива съответно във Фонд "Пътища" и Фонд "Опазване на околната среда". Тази такса влияе и на ценообразуването на горивата.
След поредното повишаване на цените на горивата би следвало във Фонд "Пътища" и Фонд "Опазване на околната среда" да са се събрали значителни суми. Ето защо моля да ми отговорите на въпроса - събрани ли са към момента и събират ли се таксите от продажбата на горива и постъпват ли те във Фонд "Пътища" и Фонд "Опазване на околната среда". Каква е наличността в момента по тези фондове и каква очаквате да е в края на годината? Използват ли се средствата от Фонд "Пътища" и Фонд "Опазване на околната среда" по предназначение, тоест за ремонт и поддържане на пътищата и мероприятия за защита, опазване и възпроизводство на околната среда? Контролира ли министерството на финансите процеса по набиране на средства от такси при продажбата на горивата в съответните фондове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Тошев.
Има думата Димитър Костов, министър на финансите, за да отговори на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, господин Тошев! Съгласно Закона за таксите върху течните горива за Фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда таксите се начисляват и внасят при производство и внос на автомобилни бензини, дизелово гориво и мазут с над 1 на сто сяра.
Към настоящия момент във Фонд "Републиканска пътна мрежа" са постъпили 1 млрд. 252 млн. лева, в Националния фонд за опазване на околната среда са постъпили 215 млн. лева.
Основният производител на течни горива в страната - "Нефтохим" Бургас към края на септември е начислил такси за Фонд "Републиканска пътна мрежа" в размер на 3 млрд. 916 млн. лева като е внесъл 1 млрд. 498 млн. лева и е начислил такси за Националния фонд за опазване на околната среда в размер на 1 млрд.613 млн. лева, а са внесени 166 млн. лева.
Причината за неиздължаването на "Нефтохим", както по отношение на задълженията му към Фонд "Републиканска пътна мрежа", така и по отношение на Националния фонд за опазване на околната среда е финансовото състояние на дружеството и трудностите, които то изпитва във връзка с рязката обезценка на националната валута и натрупването на отрицателни валутни разлики, които затрудниха неговото финансово състояние през последните четири месеца.
По данни от митническите декларации до момента са внесени в страната незначителни количества течни горива, за които се начисляват и внасят такси. Вносът на мазут е реализиран преди фиксирания в § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за таксите период, срок от 1 юли тази година, поради което такса за този внос не е начислявана.
Приета е Наредба за набиране, разходване и управление на средствата по Фонд "Републиканска пътна мрежа". Фондът се управлява от Управителен съвет с председател министърът на транспорта. Средствата по Фонд "Републиканска пътна мрежа" се разпределят - една четвърт за БДЖ и три четвърти за Главно управление на пътищата.
ИВАН БУДИМОВ (от място): По-бързо, господин министър! Имаме толкова много въпроси!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Давам ви подробна информация.
Средствата по Фонд "Републиканска пътна мрежа" се разпределят една четвърт за БДЖ и три четвърти за Главно управление на пътищата.
Изготвената план-сметка за приходите и разходите на Фонд "Републиканска пътна мрежа" е утвърдена от Министерството на финансите. Средствата от фонда определени за Главно управление на пътищата осигуряват 88 на сто от ремонтната програма на пътищата, 69 на сто от българското участие в рехабилитационната програма, финансирана с кредити от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Средствата от фонда за БДЖ са насочени за капитални и средни ремонти на железните пътища и покриване на българската част от оздравителната програма на БДЖ, финансирана със заем от Световната банка.
Приета е Наредба за набиране, разходване и контрол на средствата по фондовете за опазване на околната среда. Управлението и стопанисването на средствата по фонда се осъществяват от управителен съвет с председател министъра на околната среда. Средствата по фонда се изразходват за екологични обекти и мероприятия в планинските и полупланинските райони, екологични проекти и дейности, осъществявани от общинските съвети, екологични проекти в обекти на енергетиката и промишлеността.
С подобряване на финансовото състояние на "Нефтохим" - Бургас, дружеството ще бъде в състояние да внесе начислените си задължения към Фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда и с това ще се осигурят очакваните постъпления по тези фондове и тяхното целево изразходване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин Тошев, имате думата да изразите Вашето отношение към получения отговор.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря на господин министъра за информацията. Все пак смятам, че когато тези суми се събират от хората, които купуват горивата, или предприятията, дружества или други организации, те би следвало да постъпват, а не да бъде извършвано такова закъснение в привеждането на необходимите суми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Тошев.
Питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев относно причините и виновниците за сриването на банковата система.
Имате думата, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър!
Излизам на трибуната да отправя това питане, което може би е най-актуалното за днешната ситуация в България със съзнанието, че за този, който пита и за този, който отговаря на този въпрос - това няма да бъде добре за тяхното здраве, но все пак смятам, че трябва да бъде зададен този въпрос и точно българският народ чака отговор на този въпрос.
Притеснен съм обаче, че в едно интервю във вестник "Стандарт" министърът на финансите изразява предположение, че в банките би трябвало да има информация на кого са давани пари и кой не им ги е връщал, което от друга страна е и съмнение дали тази информация е все още в банките. Затова отправям към Вас следния въпрос.
Сриването на банковата система беше може би, най-главната причина за драстичното обедняване на българския народ до степен да се постави въпросът за неговото физическо оцеляване. Банките бяха места, където граждани и фирми, предприятия, в това число държавни предприятия и ведомства, държаха парите си. Банките от своя страна даваха тези пари като кредити, а невръщането на кредитите доведе до рухването на банките. Оттам последва верижна реакция, започваща с решение за възстановяване на влоговете на гражданите 100%, а на фирмите 50% и напечатване на нова голяма емисия банкноти от БНБ за покриване на дефицита. Оттук логично последва драстично обезценяване на лева и повишение на цените, като в края на този процес се оказа, че българският народ изведнъж е станал един от най-бедните в света по доход на населението. Народът има право да знае къде отидоха неговите пари и кой е виновен за неговото обедняване и настоящи и бъдещи страдания.
Ето защо, моля да отговорите пред Народното събрание на въпроса какви са причините за срива на банковата система, довела до драстичното обедняване на българския народ? Кои са фирмите, дружествата с ограничена отговорност, акционерни дружества, еднолични търговци и пр., взели кредити от банките и не ги върнали?
Тук справедливостта би трябвало да изиска да попитам дали могат изобщо да се обслужват кредити при тази лихва, която довчера беше 300%, а днес е 240? В какви размери са кредитите и кой представлява въпросните фирми? Кои са банковите чиновници, отпуснали тези кредити? Моля да ги назовете!
Българският народ има право да знае истината, както и да знае какви мерки е предприел министърът на финансите за прекратяването на изтичане на пари от банките и какви мерки е предприел срещу виновниците за това, което вече е станало. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има думата Димитър Костов, министър на финансите. (Неразбираема реплика от Иво Атанасов)
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Споделям репликата, която беше казана.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, господин Тошев! На този въпрос е даван отговор и доста подробна информация е давана тук, в тази зала. Независимо от това, аз ще ви отговоря.
Кризата в банковата система е реалност, с която трябва да се преборим всички заедно. Тя е резултат от действието на комплекс от обективни и субективни фактори, действали още от началото на 90-те години. Сред обективните фактори водещо значение е влошеното финансово състояние на реалния сектор на икономиката, необслужването на кредитите от значителна част от фирмите-длъжници поради това, че те попаднаха в рязко променена макроикономическа обстановка и въобще, среда, в която те осъществяваха своята дейност с началото на реформите от 1991 г. и ненавреме наложената финансова дисциплина в реалния сектор на икономиката.
Втората група фактори - субективните, се свеждат до проявите на непрофесионално управление на търговските банки, неоправданото натрупване на рискове в тези банки. Благоприятна среда за проявяването на тези негативи беше незавършената законова рамка за осъществяване на ефективна банкова дейност и най-вече недостатъчният контрол върху тази банкова дейност.
Отговорите на конкретните Ви въпроси, относно длъжниците, размерите на кредита, виновните банкови служители не са от моя компетентност и Вие го знаете. Но аз искрено се надявам, че следствието и прокуратурата ще си свършат работата така, както целият народ очаква и виновните ще бъдат наказани. Информацията е в банките и са взети необходимите мерки тя да бъде съхранена и на разположение на съответните органи - следствие и прокуратура.
По отношение на обслужването на кредитите искам само да допълня, тъй като вие поставихте въпроса дали няма всички кредити да станат необслужваеми при 300% лихва. Мисля, че това не е реален проблем, след като могат стоки, които са произведени с разходи от 50 лв. да се продават по цена 150 лв., би било логично и заемът, който е взет за тяхното производство, да се върне при тази лихва, която да отговаря на инфлацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Имате думата, господин Тошев, да зададете до два уточняващи въпроса, ако желаете.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председател, аз смятам, че няма смисъл да задавам уточняващи въпроси, тъй като господин министърът не желае да отговори на по-голямата част от въпросите в моето питане и затова кой точно е виновен. Аз смятам, че един министър на финансите би трябвало да се интересува от това, какво става в банковата система, кой е виновен и т.н. Това не е въпрос само на министъра на вътрешните работи или на съдебната система, чиято задача е да наказва виновните. Тук е въпросът да се разбере какви са причините и да се сложи дъно на тази каца, която се опитваме да напълним и тя е бездънна. И, ако така продължават да изтичат пари, естествено, че никога няма да се оправи България.
Не съм доволен от отговора и смятам, че това е много важно - министърът на финансите да участва и да разбира какво става в банковата система, тъй като, ако една банкова система е нестабилна и несигурна, капиталът ще бяга от България. Известно е на всеки икономист, че бягството на капитала е характерно за рухващи икономики. И това не би било добре нито за България, нито за българския народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има думата народният представител Иво Първанов Атанасов да развие питането си относно броя и размера на отменените от съда данъчни задължения.
ИВО АТАНАСОВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Повод за настоящото питане ми дава Вашият отговор, господин министър, преди време на мои въпроси, относно данъчните задължения на фамилията Ненови от Кюстендил. Оказва се, че фирмите на лицата от семейния кръг на Валери Ненов са обжалвали пред съда всички облагателни актове за 1994 г. Някои от делата са реши в полза на фирмите и съответно - в ущърб на бюджета. Други дела за данъчни задължения на Ненови в размер на повече от 220 млн. лв. все още са висящи пред съда. Вероятно с лихвите тази сума вече е станала 1 милиард.
Между другото, на мен ми се вижда много ненормално една фирма да обжалва абсолютно всички данъчни облагателни актове за годината. Това показва, че или всички в данъчното са пълни идиоти и не знаят как да напишат един данъчно-облагателен акт, или че господин Ненов си има достатъчно връзки, или, как да се изразя, в съда и е сигурен, че всяко обжалване ще мине.
Между другото, той е спонсорът на СДС на всички предизборни кампании, включително и на тази кампания.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Тук вече излъга. На БСП дава повече.
ИВО АТАНАСОВ: Ето снимката. (Иво Атанасов показва от трибуната вестник със снимка на Валери Ненов и Петър Стоянов) Аз моля камерата да покаже във вестник "Нова България" от понеделник, където виждаме господин Петър Стоянов - вашият кандидатпрезидент, на чашка с господин Валери Ненов. Надявам се, че се вижда. (Неодобрителни реплики от блока на опозицията).
Господин Ненов казва: "Желаем успех на Петър Стоянов, защото знаем, че това ще бъде и наш успех". (Неодобрителни реплики от блока на опозицията)
Аз много бих желал господин Петър Стоянов да е тук и да каже как коментира тази фраза. Означава ли това, че той ще му помогне да спечели делата, ако стане президент?
Моля да ми отговорите, господин министър, Министерството на финансите води ли статистика за обжалваните пред съда данъчни облагателни актове? Какъв е броят и обемът в левове на отменените от съда данъчни задължения в рамките на страната за последните няколко години, да речем, откакто на власт е левицата, или по-добре, откакто министър-председател стана проф. Любен Беров? Какъв е броят и размерът в левове на данъчните задължения, които са оспорвани в съда и по които делата са висящи? До каква степен промяната или отмяната на констатираните с данъчни облагателни актове данъчни задължения се отразява върху приходната част на бюджета през последните няколко години? Бихте ли посочили някои по-фрапиращи примери за взаимодействие между фирми и съдилища?
Господа от дясно, разбирам, че въпросът не ви е удобен, но ви моля да чуете отговора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря. (Шум и неодобрителни реплики от блока на опозицията)
Има думата министър Димитър Костов да отговори на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! От 1994 г. досега общият броя на съдебните дела, които окръжните съдилища и Върховния съд са решили в полза на данъчната администрация по жалби срещу издадените от органи на данъчната администрация данъчни облагателни актове са 677 броя, на обща стойност 1 млрд. 353 млн. лева. Общият брой на съдебните дела, които съдилищата са присъдили в полза на данъчно задължените лица по техни жалби са 482 броя, на обща стойност 1 млрд. лева.
По съдебни дела, по които частично са отменени данъчни облагателни актове, това са 554 броя, на стойност 923 млн. лева. Това е за периода от 1994 година досега.
Броят на висящите, нерешените съдебни дела за същия този период обаче е малко по-голям от броя на решените. Това са 1313 дела, които са нерешени в окръжните съдилища и 478 дела, чакащи във Върховния съд.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Това за цяла България ли или само за господин Ненов?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: За цяла България беше въпросът. Вътре се намират и тези на господин Ненов. Вътре в тези цифри се намират и делата на Ненов, за съжаление, в тези, които не са решени.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Колко са те?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Задайте си въпроса отделно, ако обичате, по съответния ред.
Сумата по висящите дела в окръжните съдилища е на стойност 13 млрд. и 58 млн. лв., а тези, които са във Върховния съд, са на сума 1 млрд. 514 млн. лв.
Законът за данъчното производство и Законът за събиране на държавните вземания регламентират правата на данъчните органи да предприемат действия за предварително или принудително събиране на данъчни задължения. Длъжникът, който е недоволен от действията им, може да ги обжалва пред съда. Съдът следва след преценка на представените доказателства да спре или да не спре действията на данъчните органи, произнасяйки се с определение.
Общият брой на делата, по които съдът е спрял предварителното изпълнение, е 45 броя на стойност 1 млрд. 145 млн. лв.
Практиката на съда по отношение на производството по предварителното или принудителното събиране невинаги демотивира определенията за спиране на предварителното изпълнение, предприето от данъчната администрация срещу длъжниците. Всяко искане от данъчно задължените лица до съда за спиране на изпълнението се уважава от съда, без да са изпълнени законовите изисквания по Закона за данъчното производство. Броят на съдебните дела, с които са потвърдени данъчни задължения, констатирани с данъчни облагателни актове, е значително по-висок от този на отменените в окръжните съдилища и Върховния съд. Това може да се приеме като благоприятно за общата характеристика на работата на данъчните органи, но броят на висящите съдебни дела обаче е огромен. Най-често се обжалват данъчни облагателни актове, с които са определени данъчни задължения за ДДС, данък оборот и акцизи, данък върху печалбата, данък върху общия доход и местни данъци и такси. Проблемни са въпросите, свързани с неправомерни искания за възстановяване на данъчен кредит, когато в началото на веригата стоят фирми-фантоми. Фирмите-фантоми издават данъчни фактури, като начисляват данък върху добавената стойност, но не се разчитат с бюджета. А регистрираните по Закона за ДДС техни клиенти предявяват искания за възстановяване на данъчен кредит за суми, които не са постъпили и никога няма да постъпят в бюджета. В тези случаи съдът с решението си приема, че на регистрираното лице, притежаващо данъчна фактура в оригинал, следва да се признае правото на данъчен кредит, макар че тази "перфектна" данъчна фактура е издадена от фирма-фантом. Проверките на прокуратурата във връзка със сигналите, които данъчната администрация е изпратила за фирмите-фантоми, издаващи такива "перфектни" данъчни фактури и регистрирани като търговци на несъществуващи адреси, все още продължава.
Изводът, който се налага от досегашната практика и посочените данни, е, че съдилищата, които решават данъчните дела, са силно затруднени с финансовите, икономическите и счетоводните проблеми, съдържащи се в данъчните правоотношения. Съдът обикновено възприема изцяло и безкритично заключенията на вещите лица, които невинаги имат достатъчно познания относно счетоводното и данъчното законодателство. Съдебните дела се решават въз основа на заключенията на вещите лица, чийто подбор, квалификация и професионален статус не е законодателно регламентиран с всички произтичащи от това последствия и съмнения за взаимоотношенията между платци, данъкоплатци, вещи лица и съд.
Показателни са данните, че от образуваните съдебни дела за данъчни задължения в посочения период, са решени малко повече от половината. Съдебното производство както в окръжния, така и във Върховния съд се проточва твърде дълго във времето. Необходима е по-голяма оперативност, особено когато се отлага решаването на дела с големи данъчни задължения.
Изграждането на цялостна система във връзка с прилагането на данъчното законодателство предполага да се обсъди създаването на специализиран данъчен съд или специализирани състави към окръжните съдилища, които да разглеждат данъчните дела с участието на съдебни заседатели, специалисти с икономическо образование и с достатъчна практика и висока професионална квалификация в областта на финансовото законодателство. Данъчен съд може да се обособи поради спецификата на данъчната материя и големия правен и икономически интерес по тези дела както за държавата, така и за данъкоплатците. Броят и общите суми на съдебните дела, особено броят на висящите съдебни дела и огромният размер на сумите по тези висящи съдебни дела, показва, че ефективността на работа на съдебната система е от съществено влияние върху приходната част на държавния бюджет.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Костов.
Имате думата, господин Атанасов, ако желаете да поставите до два уточняващи въпроса.
ИВО АТАНАСОВ (ПГДЛ): Благодаря ви. Няма да поставям уточняващи въпроси, тъй като всичко е ясно. Ясно е защо колегите отдясно толкова скачат на един такъв въпрос. Става известно вече, че само висящите дела са за данъци на стойност 15 млрд. лв.
ИВАН БУДИМОВ (от място): На кого?
ИВО АТАНАСОВ: Не е само Ненов, господин Будимов, има и други.
Това са бюджетите на 20 общини като Кюстендил за една година. Това са пенсиите на цяла България за един месец. Това е една трета от военния бюджет на България за една година. Това е все едно на всеки пенсионер да дадем по една 13-та пенсия. Това е доказателство, както и при банковата система, че съдебната система действа като контравласт на лявото управление.
И оттук аз, като народен представител, не мога да нося повече отговорност за ниските пенсии, за слабите социални пенсии, щом имаме такава съдебна система, господа отдясно.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Атанасов.
Господин Радев, имате думата за процедура.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря ви, господин председател! Срамно, позорно е това, което върши днес левицата. Позорно е, господин председателю, да се опитват непрекъснато да губят времето и да запълват деня за парламентарен контрол с талаш и с такива дебелашки и дръвнишки номера, като този, на който бяхме свидетели преди малко от господин Иво Атанасов. Вашият министър-председател го укривате цял месец. Ние имаме много сериозни въпроси към него, нетърпящи отлагане.
Не продължавайте повече да криете този младеж, защото вие успоредно с него ще носите тази отговорност. Вие с вашето мнозинство и вашия правилник успявате да замажете нашите искания и питания с такива трикове, евтини, популистки трикове. Отново днес той няма да дойте тук! Не го крийте, защото ако го скриете от нас, не можете да го скриете от хората на улицата, които днес, и утре, и вдругиден ще го питат и него, и вас самите, много неудобни въпроси ще ви задават. Не ви ли е срам да гледате глада в очите на тези хора!
Моля Ви, господин председател, да пресичате всички опити на управляващото мнозинство да губи времето за парламентарен контрол и да направите всичко възможно следващия път министър-председателят да отговаря първи тук в този ден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Радев.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Михайлов, имаме време само за Вашия въпрос, иначе ще останете без отговор.
Щом е за процедура, заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господа министри! Това наистина е подигравка с парламентарния контрол. Това, че сега господин министърът на отбраната е тук и аз ще трябва да му задам много сериозен актуален въпрос, на който той няма да смогне всъщност да отговори или пък аз да изразя своето становище - вижте само колко е часът - е едната страна на въпроса. Тук ни занимават кой с кого точно се бил снимал. Че аз съм се снимал с господин Атанасов и какво от това. Аз съм се снимал с какви ли не говеда освен всичко друго, но не мога да направя повече от това, което съм направил, просто да кажа, че с едни аз имам добри отношения, а други не искам и да зачитам.
Друг е въпросът, че сега наистина трибуната се използва не за друго, а се прави нескопосана и безсмислена пропаганда. Така наречената левица, за която господин Муравей Радев говори, вече и в очите на собствените си избиратели не е никаква левица. Става дума за една бандитска шайка. А това пък, което се прави с прикриването на Жан Виденов в качеството му на министър-председател, е наистина недопустимо. Какво е това? Той има да отговаря тук на десетки въпроси и го няма. И какви са тия тарикатлъци не мога да разбера, когато го слагат на края, за да не стигне времето до него. Знаете ли колко пъти на това табло е изписано, че трябва аз да му задавам актуален въпрос и не е стигало времето? Това са много пъти, десетки пъти. Сега отново като някакъв изплашен суек бяга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Михайлов, какво е процедурното Ви предложение?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Моето процедурно предложение, господин председател, е да не си позволяват повече да разместват програмата, която естествено трябва да започва с министър-председателя. Къде е той? Вън от страната ли е, какви са му ангажиментите, да твори ново зло на българския народ ли? Къде е той? Тук му е мястото, пред Народното събрание, когато трябва да отговаря на въпроси на народни представители. Аман от тарикатлъци и от хитрини, и от поведение, което е известно като мошеническо от страна на БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Михайлов, има внесено предложение за изменение и допълнение на правилника за работата на Народното събрание. Тогава ще се обсъди този въпрос.
Моля Ви за извинение, господин министър на отбраната, остават ни само 5 минути, които не са достатъчни да отговорите на поставения въпрос, понеже има доста съобщения, включително и указ на президента, който трябва да бъде прочетен.
Господин Желев има думата.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно зададеният въпрос и полученият отговор раздразниха сериозно колегите от Съюза на демократичните сили, защото само с това се обяснява тяхното поведение в залата.
Моля Ви, господин председател, моето предложение е да бъде наложено наказание на народния представител Васил Михайлов за поведението, което реализира в тази зала и което е недостойно за поведение на народен представител. Моля в съответствие с разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на народния представител Васил Михайлов да му бъде наложено наказание.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): По коя точка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Желев.
Колеги, няма да можем да прочетем указа на президента.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време с два часа и да бъде поканен министър-председателят и да може господин Васил Михайлов спокойно да развие питането си до министъра на отбраната и съответно министърът да отговори. Моля Ви, господин председателю, подложете на гласуване моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров. 22 човека са в залата, няма кой да гласува предложението, пристъпваме към прочитане писмото на президента.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да се гласува! Моля Ви, господин Железчев, да се гласува. Има направено предложение за удължаване на работното време. Като няма кворум, ще прекратите заседанието. А указът може да се прочете и следващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има съобщения за комисиите...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Те могат да останат и за след гласуването. Тук един излиза и казва да накажат Васил Михайлов. Какъв е той, за да наказва? Защо да не накажете цялата парламентарна група на БСП за губене на парламентарно време?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Димитров, моля за спокойствие.
Поставям на гласуване процедурното предложение за удължаване с 2 часа на работното време.
От общо гласували 144 народни представители, за - 69, против - 57, въздържали се - 18.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, моето процедурно предложение е да се направи прегласуване, като аз ще Ви помоля да поканите всички народни представители да влязат в залата и министър-председателят, още един път Ви моля, да дойде на парламентарния контрол, а не да се крие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колеги, остават само 2 минути. Добре, набързо, моля ви да прегласувате предложението, но няма смисъл да си губим времето.
От общо гласували 147 народни представители, за - 72, против - 57, въздържали се - 18.
Имате думата за процедура, господин Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Знаете, че Народното събрание работи до 14 часа. В момента погледнете часовника, часът е точно 14. Аз направих една бележка на всички вас, тези, които искат указът на президента да бъде прочетен на днешното пленарно заседание, трябваше да гласуват удължаване. В момента вие гласувахте против удължаването. Значи желаете указът на президента да бъде прочетен чак в сряда. След като бъде прочетен в сряда, трябва да се насрочи заседание на Комисията по бюджет и финанси. Преди това, господин Желев, не може да го насрочите по този въпрос. Това може да стане най-рано в сряда след обяд. В сряда обаче е 23-ти. Имайте предвид, че на 23-ти изтича срокът, в който Централната банка е поставила под особен надзор онези девет банки. И ако изтече срокът, без ние да сме взели отношение по президентското вето, защитата на влоговете автоматически става по стария закон. Това не го ли разбрахте? Изглежда, че вие нямате малко акъл, за да мислите. След като ние предложихме удължаване, удължаването не беше само за изслушване на министър-председателя, но беше и за прочитане на указа. Тъй като вие го отхвърлихте, значи не искате този указ да бъде прочетен тук и да му бъде даден ход.
Господин Железчев, аз Ви призовавам в момента да закриете заседанието и указът да бъде за следващото заседание, защото по правилник не можем повече да работим. А мнозинството не се съгласи да го удължим. Това е. Вече няма никакво време за никаква процедура. Защото часът е 14 и вече трябва да се закрие заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
Повече няма да дам думата на никого.
Ще прочета съобщенията за работата на комисиите. (Шум и възражения в СДС) Моля, само съобщенията за комисиите! Моля Ви!
Комисията по труда, социалните и демографски проблеми ще проведе заседание на 22 октомври, вторник, от 16 часа в зала 238 - Законопроект за здравното осигуряване.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 22 октомври от 15 часа в зала 248 - Указ на президента.
Комисията по парламентарна етика ще проведе заседание в сряда, 23 октомври, от 15,30 в кабинет 426.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще проведе заседание на 23-ти, сряда, при дневен ред: Законопроект за нотариусите (второ четене), Законопроект за особените залози (второ четене).
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 14,03 часа.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов



ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юнал Лютфи


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Железчев


СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов

Митко Нитов