Председателствували: заместник-председателят Нора Ананиева

Секретари: Иван Братулев и Юмер Юмер

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание. Ще ви прочета най-напред постъпилите законопроекти и проекторешения:
1. Проект за решение за разрешаване участието на чуждестранни отбори от шест държави във военния шампионат по парашутен многобой в Сливен. Вносител: Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по националната сигурност и Комисията по външната политика и европейската интеграция.
Тъй като въпросът е с много кратък срок, ще ви предложа днес да го включим в дневния ред, а през почивката ще свикам извънредно двете комисии да видят проекта;
2. Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по устройството и дейността на държавните органи;
3. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител: Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по устройството и дейността на държавните органи и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Програмата за седмицата, която обсъдихме сутринта на среща в кабинета на председателя на събранието, включва:
1. Второ четене на Законопроекта за данък върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините.
Обоснована беше необходимостта от една допълнителна преходна разпоредба с оглед да се изведе в материята на закона текст, който преди това е бил включен в правилника за приложение на Указ N 56. Знаете, че това би допълнило целостта на материята. Чакаме всеки момент, и господин Бисер Славков е тук, и господин Кирил Желев, да обосноват това предложение и ще го получат всички народни представители.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (приет на първо четене на 4 април 1996 г.).
3. Второ четене на Законопроекта за радиото, телевизията и БТА (продължение).
4. Проект за решение за участието на чуждестранни отбори от шест държави във военния шампионат по парашутен многобой "Сливен '96".
За четвъртък, утре, се предлага:
1. Продължение на програмата от предходния ден.
2. Второ четене на Законопроекта за физическата култура и спорта (продължение).
3. Първо четене на Законопроекта за нотариусите (вносител: Министерският съвет).
Програмата за петък:
1. Първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за народното здраве с вносители: Министерският съвет, на другия законопроект - народният представител Йордан Школагерски.
2. Продължение на програмата от предходния ден, ако остане време.
3. Парламентарен контрол.
На основание на чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили следните предложения за включване в дневния ред за днес:
Първото четене на Законопроекта за частните малки предприятия с вносител народният представител Кристиян Кръстев.
Господин Кръстев, имате думата.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (БББ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господа заместник-председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Забелязах с голяма загриженост, че след като предложението, което беше направено миналата седмица, законопроектът беше приет за разглеждане в пленарната зала, впоследствие немотивирано е поискано второ гласуване по него и той е бил отхвърлен.
При съществуващата вече икономическа криза и фактите, които виждаме навсякъде - затварянето на магазините, затварянето на малките предприятия за производство, както и широко декларираното желание от управляващата партия по медиите и загриженост за малките частни предприятия, искам да ви заявя, че този закон решава тези въпроси, като осигурява развитие на малките предприятия и преференции за тях. Също така най-важният ефект, който ще постигне този закон, е откриването на нови работни места, които в този момент са много важни, особено с оглед прокламираната структурна реформа.
Този закон е част от структурната реформа. Моето желание е не да се гласува с "въздържали се" и "против" от лявата страна, а просто да се поеме едно такова поведение от народните представители, което да бъде в синхрон с тяхното становище и изказвания, които се правят досега в подкрепа на частния бизнес.
Ето затова ви моля, гласувайте този закон да влезе в пленарната зала. Нека да го обсъдим. Той е много добър, защото има само 20 текста, има две сериозни преференции и ще ви моля да гласувате за него. Това е нещо много кратко и няма да заеме много време за обсъждане. А за мен ще бъде много важно да чуя и вашето мнение в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Моля да гласувате направеното предложение.
От общо гласували 204 народни представители, за - 96, против - 21, въздържали се - 87.
Не се приема предложението.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате думата, господин Кръстев.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (БББ): Госпожо председател, аз много се извинявам, но имаше малко недоразумение. Бих искал да се прегласува това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Мотивите не са убедителни за прегласуване, но ще го поставя на прегласуване, тъй като е противоречиво становището на залата - един път се включва, един път не се включва. Затова, моля ви, още един път да гласувате. Става дума за включване в дневния ред на Народното събрание за днес, 19 юни, първото четене на Законопроекта за частните малки предприятия, внесен от народния представител Кристиян Кръстев.
От общо гласували 210 народни представители, за - 103, против - 29, въздържали се - 78.
Не се приема предложението, но е близо до приемане, както виждате. Много е близо.
Следващото предложение е на господин Йордан Соколов в качеството му на председател на Парламентарната група на СДС. Предлага да се включат в дневния ред следните законопроекти:
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс;
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс;
- Законопроект за Върховния административен съд.
Има ли желание вносителят да вземе думата?
Господин Васил Гоцев има думата да обоснове тези предложения, по които, казах, днес няма становища, даже на водещата комисия.

ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Това са три законопроекта, които са внесени от Съюза на демократичните сили - Наказателно-процесуалния кодекс на 13 октомври 1995 г., Гражданско-процесуалния кодекс на 17 октомври, а Законът на Върховния административен съд на 28 октомври. До този момент няма решение на комисията, която трябва да се занимае с тях, но те въобще не са внасяни за разглеждане в тази комисия. И аз мисля, че тогава когато се сключва споразумение за борба срещу престъпността; тогава когато се казва, че ние трябва да осъвременим нашата съдебна система; тогава когато изминаха всички срокове по Конституцията тези закони да бъдат приети, спирането им, за мен съзнателно спиране, щото друга възможност няма, по която да се прецени, на тези закони от Законодателната комисия, е просто едно противопоставяне на съдебната система, която очевидно не се харесва на мнозинството, от което зависи законите да се внесат.
Аз зная, че като няма решение на комисията ще бъде отхвърлено гледането им по дневния ред, но аз се обръщам към председателя на Народното събрание настоятелно да поиска тези три закона да влязат в Законодателната комисия за разглеждане, не само формално.
Днес ни беше раздадено изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс. Хвърлих един поглед върху текста. Така или иначе по правилника, когато се касае до един закон, всички предложения трябва да се разглеждат едновременно и това налага час по-скоро и трите законопроекта да бъдат разгледани.
Аз разбирам каква е целта. Целта е да се забави комплектуването на съдилищата, Върховния касационен съд и Върховния административен съд, казвайки се, че като няма изградена процедура, по която да ги разглеждат, да не могат да бъдат комплектовани тези съдилища и да не могат да бъдат избрани техните ръководители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето!
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Това нещо първо няма да се постигне, защото вие виждате, че днес ще се внесат вече предложенията за промяна, така че като не е постигната тази цел, поне да може съдебната система да действа. Аз ви моля да гласувате за тези закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Гоцев, тъй като няма никакви становища аз не мога да поставя това предложение на гласуване, защото ще влезем в противоречие с правилника, но Ви обръщам внимание на това, което прочетох в началото - постъпили нови законопроекти, че има вече постъпили и от Министерския съвет изменение и допълнение на ГПК и НПК и се надявам, наистина тук споделям вашата загриженост, че комисията ще поеме вече гледането на всички законопроекти, на целия пакет - те вече стават три по ГПК и три по НПК.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Съгласно Конституцията процесуалните закони, които уреждат новото устройство на съдебната система, предвидено в самата Конституция трябваше да бъдат приети до 13 юли 1992 г. Те бяха внесени от правителството на СДС тогава своевременно, но така или иначе не стигнаха до пленарната зала.
След това Тридесет и шестото Народно събрание прие устройствения закон за съдебната власт. В този устройствен закон за съдебната власт беше определена нейната структура. Приложението на тази структура, пак ви казвам, наредено, предвидено в Конституцията, не можа да се осъществи поради липса на процесуални закони.
През октомври 1995 г. ние отново, вече като опозиционна парламентарна група, внесохме тези закони с желание да бъдат разгледани и да се изпълнят повелите на Конституцията. Тези закони дремеха в кабинета на председателя на Народното събрание и така или иначе не стигнаха дори до комисиите. На нас ни се обясняваше, че се забавя тяхното внасяне, тъй като се чакали някакви предложения от Министерството на правосъдието, респективно от Министерския съвет. Днес получихме едно такова предложение на Министерския съвет, което няма нищо общо с повелите на Конституцията и на устройствения закон. В него се правят редица промени. Не искам да ги обсъждам, те вероятно са необходими, но въпросът за тризвенното производство, което Конституцията разпорежда да се въведе в нашата страна и въпросът за уреждане функциите на двата върховни съда - на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, не се споменават в това предложение. Как можем да тълкуваме това поведение на правителството спрямо Конституцията?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз много Ви моля, госпожо председател, да наредите веднага на Комисията по устройството и дейността на държавните органи да се занимае с внесените от нас законопроекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Ние сме в дълг към Конституцията с около 50 закона. Разбира се, давам си сметка за първостепенното значение на тези закони добре е, че се внасят и от Министерския съвет.
На основание чл. 40, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за дневния ред предложение за включване на точка в него, прави заместник-председателят на Парламентарната група на Българския бизнесблок господин Георги Дилков. Предложението е по проекторешение от 22 март 1995 г. за отмяна решението на Великото Народно събрание за отлагане изпълнението на влезлите в сила смъртни присъди. Той предлага този въпрос да се включи за разглеждане през седмицата.
Господин Дилков има думата.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми дами и господа народни представители!
Искам отново да напомня, че още миналата година - на 22 март, внесох това проекторешение. В началото на тази година подобно проекторешение постъпи и от Парламентарната група на Народния съюз.
В последните две седмици имаше редица заявления, включително и на министри, на хора от изпълнителната власт, като писмото на министър Добрев в подкрепа на разглеждането на това проекторешение, като изявленията на министър Червеняков, който не крие, че е против смъртната присъда като вид наказание, но в същото време счита, че не може безкрайно да продължава уреждането на този въпрос и той не може да бъде регламентиран с едно решение, па макар и на Великото Народно събрание.
По-миналата седмица, доколкото ми е известно, и в демократичната левица е обсъждано това проекторешение да влезе в пленарна зала.
Господин Железчев беше определен от една работна група по наша инициатива, която свикахме за консултации и ето защо аз предлагам да се включи този въпрос за разглеждане в дневния ред, подкрепете ме, за да влезе в дневния ред, но да бъде в петък, за да може с господин Железчев да извършим някои от нещата, които няма да скрия - ставаше въпрос за една среща с президента по отношение на тези 12-14 лица, които имат вече влязла в сила смъртна присъда с оглед оглеждане на тези лица, на част от тях да се заменят от господин президента наказанията с доживотен затвор или 30 години затвор...
Моля още веднъж да подкрепите предложението ми поне да влезе в пленарна зала за разглеждане този въпрос, на който съгласно чл. 74 много отдавна трябваше да обърнем внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението е конкретизирано - за програмата за петък. Припомням, че за петък имаме първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве и след това просто продължение на програмата от предходния ден. Ако залата приеме включването има възможност в петък да стане това. Моля, гласувайте.
От общо гласували 199 народни представители, за - 84, против - 29, въздържали се - 86.
Предложението не се приема за тази седмица, но господин Дилков, наистина е близо до решение... Виждате - неочакван, резултат...
И последно: предложенията на народния представител Васил Михайлов. Ще ги поставя на гласуване едно по едно.
Моля, гласувайте за проекторешението за присъединяване на Република България към НАТО. Моля, гласувайте за включване на това предложение в дневния ред.
От общо гласували 208 народни представители, за - 92, против - 96, въздържали се - 20.
Не се приема.


Моля да гласувате за включване в дневния ред на Проекторешението за провеждане на национален референдум за герба.
От общо гласували 200 народни представители, за - 76, против - 95, въздържали се - 29.
Не се приема това предложение.
Третото предложение е за изслушване на министър-председателя за стъпките за ликвидиране на неравноправното митническо сътрудничество с Русия.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 179 народни представители, за - 56, против - 91, въздържали се - 32.
Не се приема това предложение.
Четвъртото предложение е за изслушване на министъра на външните работи за българската позиция по широк кръг проблеми, които бяха обосновани в залата: Конференцията срещу тероризма в Египет, посещението на президента в Хърватия, Босна и Херцеговина, осуетена визита в Македония, предстояща среща на Балканските министри на външните работи, започналият засилен диалог с НАТО. Това са петте въпроса.
Моля да гласувате предложението за изслушване на министъра на външните работи.
От общо гласували 184 народни представители, за - 51, против - 103, въздържали се - 30.
Не се приема това предложение.
И петото предложение е за изслушване на министъра на вътрешните работи относно, припомням пак, незадържане на побойниците на български журналист, за действия в повереното му министерство при последната "ювелирна акция" в жк "Люлин" и за действията при депутатския протест срещу нищожната заповед на председателя за втора ограда и пропускни пунктове извън прилежащото на Народното събрание околно пространство.
Моля да гласувате това предложение за изслушване на министъра на вътрешните работи.
От общо гласували 185 народни представители, за - 69, против - 103, въздържали се - 13.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате предложената програма за работа на Народното събрание за периода 19 - 21 юни.
От общо гласували 180 народни представители, за - 124, против - 30, въздържали се - 26.
Програмата е приета.
Във връзка с четвъртата точка от дневния ред днес: на основание чл. 25, ал. 2 от правилника свиквам съвместно заседание на Комисията по национална сигурност и на Комисията по външна политика и европейска интеграция днес, 19 юни, по време на почивката - 11 часа, в зала "Запад" на Народното събрание, на което да се разгледа този проект за решение. Само споменавам спешността, тъй като кацането на първия самолет е заявено за 20 юни, утре. Затова моля колегите да бъдат точни в 11 часа. Ще дам почивката, за да могат да си довършат работата.
По първа точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА И ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА И ЗА ВНОСКИТЕ ОТ ПЕЧАЛБАТА ЗА ОБЩИНИТЕ,
моля да гласувате за участието на господин Бисер Славков, заместник-министър на финансите, който сутринта и на срещата с председателите на парламентарните групи докладва предложението за новия § 13.
От общо гласували 163 народни представители, за - 132, против - 5, въздържали се - 26.
Прието е това предложение.
Моля господин Кирил Желев да докладва по първа точка от дневния ред, а господин Славков да бъде поканен в залата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правим предложение за нов § 13 в Закона за данъка върху печалбата със следното съдържание:
"§ 13. Параграф 18 на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход, публикуван в "Държавен вестник", бр. 38 от 1994 г., думите "считано от 1 януари 1994 г. се определят съгласно чл. 82, ал. 2 от Указ N 56 за стопанска дейност" се заменят с думите "се определят съгласно чл. 15 от Закона за данъка върху печалбата". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Това ли е последната следа от Указ N 56, която е останала, се оказа, в закона?
Има ли някакви въпроси, някакви предложения? - Няма.
Моля да гласувате новия § 13, който е ясен на цялата зала.
От общо гласували 168 народни представители, за - 157, няма против, въздържали се - 11.
Приет е този последен параграф на Закона за данъка върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините. Надявам се, че много бързо ще бъде подготвен за подписване.

Преминаваме към втора точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ, приет на първо четене на 1 април 1996 г.
Моля господин Бончо Рашков, председател на Комисията по земеделието и горите, да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Ако ми позволите, ще нап¬ра¬вя едно процедурно предложение - да бъде гласувано в залата при обсъждането на законопроекта да присъства първият заместник-министър на земеделието и хранителната промишленост господин Димо Узунов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение за участието на първия заместник-министър на земеделието и хранителната промишленост господин Димо Узунов.
От общо гласували 141 народни представители, за - 116,против - няма, въздържали се - 25.
Господин Димо Узунов е поканен да участва в заседанието.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Комисията по земеделие и гори на пет свои заседания обсъди всички 248 предложения, направени от 18 народни представители в регламентирания от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срок. От тях са приети 124,които са включени в доклада за второ четене, който е предоставен и на вашето внимание.
При изработване на становището на комисията по съответните предложения е отчетено решението на Конституционния съд, с което бяха обезсилени някои норми от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, влязъл в сила през месец май 1995 г.
След тези няколко встъпителни думи започвам представянето на доклада на комисията по същество.
Предложение за изменение на заглавието са направили господата Димитър Стоянов и Цветан Димитров. Те предлагат в заглавието думите "ползването" да се замени с "ползуването".
Становището на комисията е да не се приема предложението на народните представители Стоянов и Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е по-скоро граматически въпрос, отколкото по същество. Предполагам, че при окончателната редакция ще се реши. Както виждате, предложението е отхвърлено с консенсус.
Държат ли вносителите да гласуваме това предложение? Ако са специалисти по текста, би следвало да знаят, че все повече се употребява формата и тя е вече официална форма в езика "ползване", а не "ползуване".
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Това бяха и съображенията на комисията с консенсус да отхвърли това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви, нека оставим този въпрос на езиковедите.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 2,т. 1 и 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи има направено предложение от народния представител Христо Стоянов. Становището на комисията е да не се приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Стоянов, поддържате ли предложението?
ХРИСТО СТОЯНОВ (от място): Не, не го поддържам.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 3,ал. 4 от закона е направено предложение от Петко Ганев, който го оттегли по време на заседанието на комисията.
По чл. 4,ал. 3 и 5 предложения са направени от господата Петко Ганев и Христо Стоянов. Те предлагат в чл. 4,ал. 3 и 5 думите "Законът за опазване на обработваемата земя и пасищата" да се заменят със "Закона за опазване на земеделските земи". С това предложение привеждаме терминологията в съответствие с приетия преди известно време Закон за опазване на земеделските земи.
Предложението бе прието с консенсус в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението на народните представители Петко Ганев и Христо Стоянов, което се поддържа и от комисията.
От общо гласували 169 народни представители, за - 165,против - няма, въздържали се - 4.
Приет е § 1б.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 7,ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи предложение е направено от Христоз Христозов и група народни представители, което предложение се съдържа в техния законопроект, приет на първо четене.
Предложения между първо и второ четене са направени от народните представители Иван Ройнев, Иван Глушков, Спас Димитров, Мариана Лукова, Владислав Костов, Христо Стоянов.
Предложение за изменение и допълнение на чл. 7,ал. 1 се съдържа и в законопроекта на народния представител Атанас Железчев.
Има направено предложение и от Спас Димитров.
Становището на комисията е да се приемат предложенията на господата Ройнев и Железчев за текст на чл. 7,ал. 1.И ако се приеме това предложение на комисията, чл. 7,ал. 1 ще звучи по следния начин.
"Чл. 7.Ал. 1.При разпореждане, делба, обезщетяване и оземляване земеделските имоти не могат да се раздробяват на части с размери, по-малки от размерите, определени в чл. 72 от Закона за наследството. При обезщетяване със земеделски земи от този размер по искане на заинтересованите лица земята се обединява в общ имот и всеки собственик притежава полагащата му се идеална част".
Този текст съдържа и хипотези от предложенията на господата Христозов и група народни представители и в предложението на господин Спас Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата госпожа Лукова.
МАРИАНА ЛУКОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В чл. 7,ал. 1,както ни е предложено, отново собствениците на земи се лишават от обезщетяване. Още в първото изречение на предложения от комисията текст се казва, че при разпореждане, делба, обезщетяване и оземляване земеделските имоти не могат да бъдат по-малки от размерите, определени в чл. 72 от Закона за наследството. Това са три декара за ниви, два декара за ливади и един декар за трайни насаждения.
По-долу, второто изречение на чл. 7,ал. 1 гласи, че при обезщетяване със земеделски земи под този размер по искане на заинтересуваните лица земята се обединява в общ имот и всеки собственик притежава полагаемата му се идеална част.
Уважаеми дами и господа, принципно положение е обезщетяването да се извършва с равностоен имот. Конституцията също гарантира правото на собственост независимо от обема на земята. Това е чл. 17,ал. 1.Ето защо аз държа да се гласува предложението ми новият чл. 7,ал. 1 да отпадне в този си вид, като остане в сила старият чл. 7,който гласи, че само при разпореждане или делба на съответен съсобствен земеделски имот реалните дялове не могат да бъдат по-малки от минималния размер, определен в Закона за наследството. Моля да подложите на гласуване отпадането на този член. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Владислав Костов има думата.

ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В първоначалния текст на предложителите - господин Христозов и група депутати, в последното изречение, което предлагах да отпадне, е посочено, че този размер е задължителен при обезщетяването със земеделски земи.
Очевидно, тук госпожа Лукова много добре изложи, защо този законопроект или приемането му в норма е противоконституционен. Един път вече Конституционният съд се произнесе по тази теза и ние отново се опитваме да ограничим правата на собствениците. Предлаганият текст от комисията също включва тази хипотеза - че обезщетяването трябва да бъде съгласно чл. 72 от Закона за наследството. Тоест ограничаването в рамките на три, два и един декар.
Аз също така съпоставих във второто изречение една много странна хипотеза, дами и господа - че при обезщетяване със земеделски земи под този размер земята се обединява в общ имот и всеки собственик притежава полагащата му се идеална част. Тоест, собственикът на реална част от земята, ние го правим съсобственик на някаква идеална част. Е, кой ни дава право ние да се разпореждаме със собствеността на гражданите, когато този законопроект или този закон е създаден, за да възстановява собствеността? Друг е въпросът, когато ние отиваме да осъществяваме делби или други разпореждания със земята. Тогава законът е ясен - не може под тези нормативи, за да не става декомасация на практика на земята. Но когато става въпрос да възстановим една собственост, ние не можем да не спазваме Конституцията и да ограничаваме с различни текстове това му конституционно право на отделния гражданин, в случая на собственика.
С този текст на практика комисията постига само едно - да ограничи правата на собствеността. Българският собственик да може да притежава земя само над определения по един друг закон, а именно Закона за наследството, размер.
Пак повтарям, ако става въпрос за делби и за разпореждания с имота, тогава - да. Тогава ние не бива да допускаме под минималните парцели. Но когато става въпрос да се възстанови едно законно право на човека да притежава земята, която наследодателят му е оставил или това, което му се полага от наследодателя, то ние не бива като законодатели, законотворци, тук да прилагаме едно противоконституционно ограничение.
Поради това, дами и господа, аз ви моля този текст да бъде коригиран или да се приеме текстът, който предложи госпожа Лукова - стария текст на чл. 7, или този текст, който предлага комисията да бъде преработен. Позволявам си да предложа нещо, което не е било на първо четене, защото и самият текст на комисията не е приет на първо четене. Затова тук, при предложението на комисията на чл. 7, ал. 1 думата "обезщетяване" в първото изречение да отпадне, както и да отпадне цялото второ изречение на чл. 7, ал. 1 и той да придобие следния вид:
"При разпореждане, делба и оземляване земеделските имоти не могат да се раздробяват на части с размери по-малки от размерите, определени в чл. 72 от Закона за наследството."
Всичкото останало е свободни съчинения на тема конституционно право.
Много ви моля, дами и господа, да не приемате предложения от комисията текст, а да се съгласите с разумното предложение, което ви се прави в случая. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата господин Спас Димитров. Той също е автор на едно от предложенията.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! И в двете предложения, които бяха направени, има резон, а като трето аз поддържам и това, което съм представил на комисията. Няколко допълнителни съображения към това, което изложиха преди мен госпожа Лукова и господин Костов.
Ще започна с това - погледнете добре текста! Абсолютно груб, почти недодялан и неефикасен текст. Може ли в една и съща алинея в първата част да казваш, че не могат да се раздробяват на части еди-кои си имоти, по-малки от определени размери, и във второто изречение да даваш изключението? Ами то винаги става в отделна алинея. Не може в един и същи текст, в една и съща алинея да обявиш правилото и веднага след това в същата алинея да кажеш и кои са изключенията.
Второ, какво значи този израз, аз не мога да го разбера, какво значи този израз: "Не могат да се раздробяват на части с размери по-малки от еди-какви си"? Не е присъщ за правото този начин на изказване. Не е добра редакцията! Не можем да говорим за раздробяване. Можем да говорим за реални части на имоти с размери, по-големи, по-малки и т.н. Но раздробяването, разбира се, говоря за перфектност, говоря за един добър стил, за един добър език. Къде в този закон на друго място се говори за раздробяване на земя? Някак си олекваме с подобни редакции.
Третото - очевидната неравнопоставеност, очевидното неравноправие на собствениците. Вижте във второто изречение! Значи при обезщетяване със земеделски земи под размера, определен в Закона за наследството, трябва да има искане на заинтересованите лица и тогава земята се обединява в общ имот. Ами ако няма такова искане, какво ще стане? И защо аз ще бъда поставен в зависимост като собственик от някой друг, който трябва да се присъедини към моето искане? По силата на каква логика моите права ще зависят от действията на друго лице? По силата на каква логика аз ще имам право да бъда обезщетен, но трябва да чакам някой друг, който да се присъедини към моето желание да бъде обезщетен, да попълним една обща молба и тогава ние двамата да получим дялове - съсобствени? Тоест да ме принудите аз да получа съсобственост. Аз не желая да получа тази съсобственост! Аз желая да бъда собственик на определен имот и не желая никой друг да бъде с мен ортак. Сега вие с този закон ме принуждавате да търпя действията, волята, желанията и изобщо съсобствеността и по-нататъшните тежки последици на орташкия имот. Не мога да разбера защо го правите това?!
За мен е очевидна идеята, че искате да се избегне по-нататъшно, примерно, раздробяване на земята. Приемам това нещо по принцип. Разбира се, че трябва да има един минимално установен размер, под който не трябва да се достига в каквито и да е случаи. Но начинът, по който е подходено от комисията, според мен, не е коректен дори. Не само юридически не е издържан.
Ето защо, според мен, предишният текст при всички положения поне е много по-ясен в досега действащия текст, където се казва, че при разпореждания и делби не могат да бъдат по-малки от размерите по чл. 72 от Закона за наследството. Във всички останали случаи вече може да се говори за по-малки размери.
Но сега добавянето на обезщетяването и на оземляването всъщност не само внася нещо по-добро, а по същество, според мен, ще затрудни много практиката.
За второто изречение, пак ще се върна. То не само че ще затрудни практиката, но ще създаде маса конфликти между хората. Маса неясноти при прилагането и бъдещи конфликти. Не мисля, че дори и идеята на част от вносителите на законопроекта е такава. Едва ли те са с намерението да създават бъдещи конфликти, да създават орташки имоти и по-нататък да пращат хората или да се делят, или да се разправят помежду си по съдилища и т.н. Текстът трябва да е ясен, да се даде ясно послание. Ако не можем, тогава да оставим досега съществуващия и да не правим повече проблеми на практиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Железчев, който е вносител на един от законопроектите.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Уважаеми колеги, миналата година при обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за земеделските земи въпреки нашето противопоставяне на разпоредбата на чл. 10б - да не бъдат обезщетявани собствениците на земеделски земи, когато са под 2 дка, този текст беше приет. Знаем съдбата му в Конституционния съд.
И тъй като ние се стремим не да раздробяваме земята, а поне да я запазим в приблизително онези размери, до които е била при включването в блоковете на ТКЗС, обсъждаме въпроса как да не стане това раздробяване и да улесним хората при решаване на въпроса при възстановяване на собствеността, когато земята е в размери по-малки от предвидените в Закона за наследството.

Като изхождах от практиката, която имаме вече, във връзка с обединяване на части от недвижими имоти в границите на населените места, там се прибягва до събиране на части от имоти, за да бъде упълномерен парцела и по този начин се създава съсобственост върху недвижимия имот, направих своето предложение - в случаите, когато тези размери при обезщетяване със земеделски земи са по-малки от предвидените в Закона за земеделските земи, да се възприеме този принцип.
Така че аз не съм предложил нищо ново, а съм предложил нещо, което е доказано от живота и в практиката.
Така че смятам няма пречка да се възприеме този текст така, както е предложен. Само с едно съм съгласен с колегата Димитров, че за по-голяма прецизност, за по-голяма яснота, това изречение трябва да бъде обособено като отделна алинея, а не да бъде продължение на ал. 1.
Ето защо аз поддържам това предложение. Би могло да се помисли и по другия въпрос - а когато няма желаещи да получат земята си в съсобственост дали не трябва да се запази това право собственикът да иска в тези размери, в които е била неговата земя. Но във връзка с това да не се създава конфликтност в отношенията, затова сме приели по искане на собствениците да се групират техните малки части от имоти за създаване на съсобствен парцел. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други желаещи по този текст? Господин Костов има думата за реплика.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин Железчев! По принцип не съм съгласен с Вас. Ние трябва да възстановим собствеността на гражданите, а това по-нататък как ще се разпореждат те с нея, дали ще правят сдружения или идеална съсобственост, това си е тяхна работа. Стига сме декретирали на хората какво да правят със своята собственост. Нашата цел е да я възстановим на собствениците, да приемем и Закона за комасацията, да приемем и другите закони, които са необходими за създаване на пазара за земята, Закона за арендата и т.н. Трябва да създадем необходимите нормативни условия хората правилно и по съответния начин, по който ги устройва, да се разпореждат със своята собственост. Не да ги ограничаваме, господин Железчев. По принцип не съм съгласен с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Господин Железчев има думата за дуплика.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Колега Костов! Аз никога не съм бил за декретирането, дори и в онзи период, когато много други хора, които са в тази зала, са били за декретирането и са одобрявали политиката на декретирането. Но въпросът тук е да се търси едно разумно решение на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението на народния представител Йордан Ройнев и на господин Христозов е отчетено в окончателния текст.
Предложението на народния представител Иван Глушков съвпада с предложението на госпожа Лукова и най-напред него ще поставя на гласуване - предложението за отпадане на параграфа.
Моля да гласувате за отпадането на § 1, който засяга измененията в чл. 7.
От общо гласували 193 народни представители, за - 84, против - 92, въздържали се - 17.
Не се приема това предложение.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Спас Димитров за алтернативен текст на ал. 1, а именно: "При прехвърляне или делба на земеделски имот реалните дялове не могат да бъдат по-малки от минималния размер, установен в Закона за наследството".
Моля да гласувате предложението за различен текст на ал. 1, внесен от народния представител Спас Димитров.
От общо гласували 200 народни представители, за - 81, против - 78, въздържали се - 41.
Не се приема това предложение.
Предложението на народния представител Владислав Костов, модифицирано в залата коректно, тъй като става дума за отпадане, включва отпадане в ал. 1 на думата "обезщетение" и отпадане на цялото второ изречение. Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 193 народни представители, за - 76, против - 89, въздържали се - 28.
Не се приема това предложение.
Предложенията на народните представители Христо Стоянов и Атанас Железчев се съдържат в окончателния текст. Моля да гласувате чл. 7, както е предложен от комисията с тази корекция, мисля, че е добра, на господин Железчев - второто изречение да се оформи като ал. 2. Нали това беше предложението?
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От общо гласували 191 народни представители, за - 129, против - 49, въздържали се - 13.
Приет е § 1, който засяга промените в чл. 7, ал. 1 и 2, тъй като след това следват промени в ал. 2, което ще се коригира.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 7. Досегашната ал. 2 ще стане ал. 3.
Предложения се съдържат в законопроекта на господин Христоз Христозов и група народни представители, предложения има направени от Стефан Личев, Моньо Христов, Калчо Чукаров, Йордан Ройнев, Петко Ганев, Христо Стоянов, Спас Димитров и Владислав Костов.
Становището на комисията е да се приемат предложенията на господата Христоз Христозов и група народни представители за изменение и допълнение на чл. 7, ал. 2 и то да звучи така:
"Делба на земеделския имот или разпореждане с реални части от земеделски имот се извършват, ако отделните части могат да се обособят в самостоятелни имоти, отговарящи на размерите по ал. 1 (сега ще стане ал. 2) по изработен или одобрен от общинската поземлена комисия проект."
Това предложение съдържа хипотезите и на предложенията на господата Йордан Ройнев, Христо Стоянов, Стефан Личев, Моньо Христов, Калчо Чукаров и Спас Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Представен е един текст. Има ли някакви бележки по него?
Господин Костов, имате предложение за отпадане на тази алинея.


ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение е за отпадане, но, разбира се, след като становището на комисията промени първоначално предложения текст, аз също така ще направя едно предложение, което моля уважаемото мнозинство да вземе под внимание.
В последния текст на предложения чл. 7, ал. 2 се говори, че делбата се разрешава като е необходимо да бъде изработен или одобрен от общинската поземлена комисия проект.
Уважаеми господа и дами, аз искам да ви обърна внимание върху следното положение. Вие приехте съгласно ал. 1, че минималният размер трябва да бъде съобразен при обезщетяването и при всички останали разпореждания със земята съобразно чл. 72 от Закона за наследството и там вие знаете, че това е 3 декара за нивите, 2 декара за овощните градини и ливадите и 1 декар за лозята.
За какъв дявол е необходимо сега и проект на общинската поземлена комисия! След като онези оторизирани органи четат този закон, който ние гласуваме тук, трябва съответно да се справят с чл. 72 от Закона за наследството и да се съобразяват с размерите, които са определени в този закон. Сега нови двайсе! Пак порочният кръг на бюрократичните завъртвания. Не е необходимо това нещо. Само утежняваме въпросите с разпореждането със собствеността. Само ги утежняваме.
Затова моето предложение е да се приеме чл. 7, ал. 2 в текста, който се предлага от комисията, без последния текст след запетайката, след ал. 1 "по изработен или одобрен от общинската поземлена комисия проект". Дайте да не създаваме излишни, абсолютно излишни утежнения на процеса с разпорежданията с имотите. Излишно е, абсолютно, уверявам ви. И създаваме възможност за затруднения и не на последно място - и за известна корупция. А това не бива да го допускаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Ясно е предложението.
Има думата господин Спас Димитров, тъй като той е вносител на предложението. Затова му давам предимство.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Независимо, че част от това, което като предложение съм дал в комисията, е заложено в становището на комисията, аз изцяло поддържам това, което съм представил в срока преди второто четене. Там наблягам върху това, че при извършване на прехвърляне или делба се прилага заверена от общинската поземлена комисия скица.
Сега за втори път днес се натъкваме на становището на комисията, което на практика ще създаде огромни затруднения в живота. Вече имах възможност по ал. 1 да кажа къде ще отидат нещата с тази изкуствено създадена съсобственост. Сега, представете си една делба на земеделски имот, при положение, че всички декларираме, че искаме бързо да възстановяваме земята и възможно по бърз начин да се решават конфликтните проблеми със земеделието. В една делба, в едно поначало бавно правораздаване, минаващо през две фази, изискващо доста заседания, се добавя едно допълнително изискване, че трябва да има изработен или одобрен от общинската поземлена комисия проект за обособяването на реалните части от земеделския имот. Поставянето на делбата и на действието на разпореждане в зависимост от едни такива правомощия на общинската поземлена комисия, още отсега мога да ви кажа, че ще удължи самата делба или разпореждането минимум с половин, една, а може би и повече години.
По-нататък вие ще видите, че съществува неяснота и по въпроса какви са възможностите примерно по обжалване на този одобрен от общинската поземлена комисия проект. Затова трябва да се предвидят и такива правомощия. Не може тя да си реши как да раздели земята и аз като заинтересовано лице да нямам право по някакъв начин да обжалвам този неин акт. Представете си, пак давам пример, изглежда така трябва да се говори, за да се разбере по-ясно, представете, че съм влязъл в производство за делба и ме изпращат вече към общинската поземлена комисия, която трябва да предприеме всичките тези действия. Аз трябва да я чакам, да видя какъв проект ще одобри. След това този проект би трябвало да го обжалвам. Не може да го оставим така. Е, колко време ще е тази делба и колко време аз трябва да чакам, за да си прехвърля моя имот, примерно, на своето дете?
Не знам дали има сериозно практикуващи юристи, които да не знаят какво представлява съдебната система в момента и които да не знаят поначало колко бавни са делата.
Ето з, помислете, помислете, моля ви и се съобразете и с практическите последици. Хубава идея може да вкарвате, но когато практиката ще съзададе отрицание на това, което гласуваме сега, каква файда има! И ние го знаеме това. Ето, аз ви казвам част от възможните последици. Нека един от вас да излезе и да ме обори. Да каже: не си прав, напротив, с тази процедура, която предлагам, нещата ще станат още по-бързи и по-добри за хората. Ако е така, ако приема аргументите, то аз ще изляза на трибуната и ще кажа: да, прав си, аз не съм се съобразил с това нещо. Но ако не можете да изложите съображения и разбирате, че всичко това ще доведе до удължаване, тогава защо го правите?
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Господин Дако Михайлов има думата.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Госпожо председател, колеги! Аз поначало не мога да разбера съдържанието на ал. 2. Какво значи "делба или разпореждане с реални части от имот, ако те могат да бъдат обособени"? Ами като е реална част, това е реален имот, той е обособен предварително. Какво значи, след това, че трябва да бъдат обособени? Този имот вече е обособен! Как на практика, когато аз имам един парцел, реално обособен, ще го обособяваме отново, "ако може да бъде обососен"? Това е пълна безсмислица. Ако моят имот реално съществува и е по-малък от размерите, посочени в чл. 72 от Закона за наследството, значи ли, че аз не мога да се разпореждам с него, ако той ми е единственият, или искам да го прехвърля на мои близки? Защо е необходимо? Плюс това, второ, той е проект. Ако действително в съда делото е висящо, съдът ли ще изиска този проект от поземлената комисия? Какво ще стане с този проект? Кой ще го одобри? Кой ще го обжалва? По Закона за административното производство ли ще бъде и ще спрем делбата, за да чакаме окръжният съд да се произнесе дали този проект е законосъобразен или не? Ако действително е правна сделка - продажба и с този проект докъде ще се стигне?
Тази ал. 2, да ви кажа, колеги, е напълно безсмислена. Плюс това практикуващите знаят много добре, че винаги, когато се прави делба или разпореждане с невижим имот поначало по принцип се прилага скица, независимо дали е празен парцелът, пък даже и да е застроен. Когато се касае за парцел или за имот, винаги се прилага скица от техническата служба, а сега ще бъде от поземлената комисия. А ние тук искаме в ал. 3 скица, искаме в ал. 2 проект и отгоре на това, както аз ви казвам, на реални части искаш обособяване. Трябва да бъдат обособени! Но те са си вече обособени, независимо какви размери имат. Това второто изречение е напълно безсмислено и затова е прав колегата, че трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Други идеи? - Няма.
Ще поставя на гласуване най-напред предложението на народния представител Владислав Костов, тъй като то включва идея за отпадане на текст. Той предлага в чл. 7, ал. 2 - досегашна, която ще бъде ал. 3, да отпадне крайният текст: "по изработен или одобрен от общинската поземлена комисия проект".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 186 народни представители, за - 61, против - 113, въздържали се - 12.
Не се приема това предложение.

Господин Костов, поддържате ли предложението за отпадане на цялата алинея? - Да, поддържа се това предложение.
Моля да гласувате предложението за отпадане на цялата ал. 3, досегашна втора.
От общо гласували 182 народни представители, за - 61, против - 102, въздържали се - 19.
Не се приема това предложение.
И третото предложение, което остава, е на народния представител Спас Димитров, който предлага алтернативен текст на алинеята, а именно:
"Към необходимите за извършването на прехвърлянето или делбата документи се прилага заверена от общинската поземлена комисия скица".
Моля да гласувате този текст.
От общо гласували 187 народни представители, за - 77, против - 61, въздържали се - 49.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 7, ал. 3 както беше представена от комисията.
От общо гласували 174 народни представители, за - 128, против - 43, въздържали се - 3.
Приета е ал. 3.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 7, досегашна ал. 3 предложения се съдържат в законопроекта на господин Христозов и група народни представители, предложения са направили и господата Личев, Христов и Чукаров.
Становището на комисията е да се приемат предложенията, съдържащи се в законопроекта на господин Христоз Христозов и група народни представители, в чията редакция е включена хипотезата и на народните представители Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров, и чл.7, вече ал. 4, ще добие следното съдържание:
"Чл. 7. Ал. 4. Към актовете за извършване на делби, разпоредителни сделки, отчуждаване, промяна на предназначението и оценяване на земеделските земи се прилага скица, изработена или заверена от общинската поземлена комисия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли някакви предложения по този текст? Тук се появява скицата вече.
Има думата господин Костов. Тъй като са отчетени основните предложения...
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, имам чувството, че тук се гласува инерционно. Имам чувството, че освен членовете на комисията, другите си гласуват ей така.
Ами, нали общинската поземлена комисия прави проект в ал. 3. Ами, в този проект неизменна част е съставянето на скицата. Как може да се разпореждаме по принцип със земя без скица? Това го няма в никой закон на Република България и изобщо в света. Защо повтаряме работи, които просто като че ли откриваме Америка?
Разберете, с нищо не подобряваме този закон, само създаваме една материя, която звучи много лошо юридически, макар и да не съм юрист, но все пак практиката ми досега все е свързана със закони и с прилагането им. Не звучи, дами и господа, моля ви. Ще го приемем този текст, хайде, не е голяма белята, нали? Но не звучи. За следващите текстове моля ви за внимание и моля ви да се приемат разумните предложения, които се правят. С нищо няма да навредим на закона, само ще го подобрим. Но инерцията си продължава. Е как да приемаме и как да работим тук тогава, обяснете ми?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, благодаря Ви. Господин Рашков, разяснения по целесъобразността на текста вероятно.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Колеги, този текст беше подробно обсъден в комисията. Обсъдени бяха всички хипотези и с мнозинство от 10 "за" комисията се обедини около този текст. Тук целта е да дадем възможност освен на общинската поземлена комисия скица да изработват и други компетентни организации. И затова ние сме записали: "изработена или заверена от общинската поземлена комисия". С това ние даваме тази възможност, тъй като не сме убедени, че само общинските поземлени комисии ще бъдат в състояние да направят тези скици. И по този начин, ако регламентираме това да е право само на общинските поземлени комисии, има опасност да подпрем нормалния ход, да не говорим, че ние сме за ускорен ход на поземлената реформа, затова даваме възможност тези скици да се разработват и от други организации, но във всички случаи, ако се отиде на този вариант, скицата трябва да бъде одобрена от общинската поземлена комисия.
Господин Костов, понеже отсъства поради болест тогава, когато ние обсъждахме тази хипотеза, това предложение, не е в течение и може би не е обърнал достатъчно внимание на замисъла, на идеята, която се съдържа в този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, дуплика, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Аз съм съгласен с господин Рашков, че не трябва да се ограничава правото и на други организации да изготвят скици, но тя трябва да бъде заверена от общинската поземлена комисия. Но никъде пък не се забранява други организации. Защо трябва в чл. 3 да разрешаваме нещо, което никъде не се забранява, господин Рашков? Това ми е мисълта. Ние с ал. 1 не забраняваме на други организации да изготвят скици. Затова ми беше мисълта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вашата теза е, че вреда няма да има от текста, но и полза няма да има.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (встрани от микрофоните): Нещо, което не е забранено от закона, се разрешава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, моля да гласувате ал. 4 на чл. 7, както беше предложена от комисията.
От общо гласували 184 народни представители, за - 131, против - 21, въздържали се - 32.
Приета е ал. 4.

ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 7, досегашна ал. 4, предложения са направили господин Христоз Христозов и група народни представители, господата Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров. Има направено предложение и от господата Йордан Ройнев, Спас Димитров и Петко Ганев.
Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Йордан Ройнев, а това предложение по същество съдържа и хипотезите на народните представители Спас Димитров, Петко Ганев, Христоз Христозов и група народни представители и ал. 4, а тя ще стане сега ал. 5 на чл. 7 и ще добие следния вид:
"Чл. 7. Ал. 5. Нотариусите, съдилищата и другите компетентни органи в едномесечен срок изпращат служебно на поземлената комисия копие от издадените или заверени от тях актове по ал. 4".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли някакви претенции от вносителите към текста, който чухте? - Не виждам.
Моля да гласувате предложената ал. 5.
От общо гласували 155 народни представители, за - 117, против - 20, въздържали се - 18.
Приета е ал. 5 на чл. 7.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 7, досегашната ал. 5 предложения са направили господата Христоз Христозов и група народни представители, Спас Димитров, Йордан Ройнев, Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров.
Становището на комисията е да се приемат предложенията на господата Христоз Христозов и група народни представители, Йордан Ройнев и частично на Спас Димитров за ал. 6 на чл. 7.
При това положение чл. 7, ал. 6 ще звучи така:
"Чл. 7. Ал. 6. Предходните алинеи не се прилагат в случаите на чл. 17, ал. 2."
За информация на уважаемите народни представители, чл. 17, ал. 2 се отнасяше за доброволните делби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Някакви допълнителни претенции към текста има ли? - Няма.
Моля да гласувате предложението на комисията за ал. 6 на чл. 7.
От общо гласували 161 народни представители, за - 131, против - 5, въздържали се - 25.
Приета е ал. 6 на чл. 7.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 9, ал. 1 от сега действащия Закон за собствеността и ползването на земеделските земи предложения са направили господата Йордан Ройнев и Петко Ганев.
Становището на комисията е да се приемат предложенията на народните представители Йордан Ройнев и Петко Ганев и текстът на чл. 9, ал. 1 ще добие следния вид:
"Чл. 9. Ал. 1. Собственикът може да продава на държавата своя земеделска земя по цени, определени с наредба на Министерския съвет. Министърът на земеделието и хранителната промишленост обявява в "Държавен вестник" землищата, в които има нужда от земеделска земя за оземляване, обезщетяване или за други нужди по чл. 24, ал. 2 и ал. 3. Когато предложената земя се намира в обявените землища, държавата не може да откаже изкупуването й до размера на обявената нужда от земи по площ и качество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Възприето е предложението на група народни представители. По него има думата господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Текстът сам по себе си може да се приеме, но има някои редакционни изменения, които трябва да бъдат направени, защото последното изречение противоречи на първите изречения. Тоест, тук в последното изречение се поставя изискването да не може да се откаже изкупуването й до размера на обявената нужда. А в първото изречение никъде не се съобщава, че министерството трябва да обяви размера на тази нужда.
ПЕТКО ГАНЕВ (от място): Във второто изречение се казва.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, във второто се говори, но в първото изречение никъде не се говори това нещо.
ПЕТКО ГАНЕВ (от място): Нали затова има второ изречение.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Смятам, господин Ганев, че тук би следвало да се направи едно редакционно изменение - след думите "в които има нужда от земеделска земя", да бъде прибавено, че "обявява в "Държавен вестник" землищата, в които има нужда от земеделска земя и нейния размер". Следователно веднага става кореспондиране и с последното изречение, че не може да откаже изкупуването в този размер.
Затова е необходимо да се прибави "и нейния размер", за да има стиковка между първото и второто изречение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Смисълът на поправката е ясен, но не съм сигурна дали точно тук й е мястото. Какви мнения има по това предложение? Дали текстът ще стане достатъчно добър, ако тук се вметне "и нейния размер"?
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Въпрос на редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли възражения комисията, господин Бончо Рашков?
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Не, по принцип ние не възразяваме. Уместно е предложението. Въпрос на редакция. При окончателното редактиране, преди публикуването в "Държавен вестник", ние ще го имаме предвид и с помощта на специалисти ще му намерим най-подходящото място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Може би накрая на изречението.
Моля ви да гласувате това предложение на народния представител Владислав Костов да се прибави "и нейния размер", като при редакцията да се уточни мястото на това необходимо уточнение. Това е размерът на определената нужда от земи.
От общо гласували 162 народни представители, за - 153, против - няма, въздържали се - 9.
Приема се това допълнение.
Моля да гласувате чл. 9, ал. 1 - текстът, който беше предложен от комисията.
От общо гласували 158 народни представители, за - 137, против - 9, въздържали се - 12.
Приета е ал. 1 на чл. 9.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 9, ал. 4 предложение за изменение са направили група народни представители.
Становището на комисията е да се приемат предложенията на народния представител Христоз Христозов и група народни представители за промяна на чл. 9, ал. 4 и текстът ще звучи така:
"Чл. 9. Ал. 4. Продавачът и министърът на земеделието и хранителната промишленост, или упълномощено от него лице, подписват нотариалния акт за покупко-продажбата, който се вписва в нотариалните книги. Нотариусът заверява платежното нареждане и продавачът получава цената."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Някакви допълнителни бележки по този текст?
Моля да гласувате чл. 9, ал. 4. Това е § 2 от законопроекта.
От общо гласували 153 народни представители, за - 136, против - 3, въздържали се - 14.
Приет е този параграф и с това чл. 9, ал. 4.

ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 9а, ал. 1 предложения са направили Христоз Христозов и група народни представители, господата Йордан Ройнев, Димитър Стоянов и Цветан Димитров, Стефан Личев, Моньо Христов, Калчо Чукаров и Светослав Лучников.
Становището на комисията е да се приемат предложенията на народните представители Христоз Христозов и група народни представители и Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров относно § 3, отнасящ се за чл. 9а, ал. 1, като след думите "поредност на купувачите" текстът да добие следния вид:
"1. съпруг, роднина по права линия или съребрена линия до шеста степен включително на купувача по реда на изброяването;
2. собственици на имоти, с които продаваният имот има обща граница, съгласно влезлия в сила план за земеразделяне;
3. други купувачи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какви бележки има по този текст, тъй като има предложение за отпадане на § 3? Господин Лучников предлага отпадане, а другите са технически и редакционни поправки.
Господин Лучников?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате § 3, който се отнася за чл. 9а, ал. 1 и е свързан с поредността на купувачите, като са отчетени предложенията на широка група народни представители, а също и решенията на Конституционния съд.
От общо гласували 149 народни представители, за - 128, против - 13, въздържали се - 8.
Приет е § 3.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 10, ал. 1 предложения са направили народните представители Христоз Христозов и група народни представители, Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров, Йордан Ройнев, Петко Ганев, Иван Глушков, Спас Димитров, Мариана Лукова, Владимир Николов, Владислав Костов и Светослав Лучников. Предложение има и Златимир Орсов.
Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Йордан Ройнев, което включва хипотезите от предложенията на народните представители Стефан Личев, Моньо Христов, Калчо Чукаров, Петко Ганев, Иван Глушков и Златимир Орсов. Предлага се текстът на чл. 10, ал. 1 да звучи така:
"Чл. 10. Ал. 1. Възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС и включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какви предложения има? Има ли алтернативни виждания? - Няма.
Моля да гласувате § 4, който включва изменение на чл. 10, ал. 1, както беше докладвано от комисията.
От общо гласували 165 народни представители, за - 153, против - 2, въздържали се - 10.
Приети са измененията в чл. 10, ал. 1.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Във връзка с чл. 10, ал. 5 са направени предложения от господата Христоз Христозов и група народни представители, Стефан Личев, Моньо Христов, Калчо Чукаров, Йордан Ройнев, Петко Ганев и Иван Глушков.
Становището на комисията е да се приеме предложението на Йордан Ройнев за текст на чл. 10, ал. 5 и в такъв случай текстът ще звучи така:
"В териториите на гори със специално предназначение се възстановява правото на собственост върху обработваеми земи и горски пасища. Възстановяването на собствеността се извършва с решение по чл. 14, ал. 1, т. 1".
Този текст бе приет с 16 за, против нямаше, а се въздържаха 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какви допълнителни предложения има? - Няма.
Моля да гласувате изменението на чл. 10, ал. 5 - включването на второ изречение в действащия текст.
От общо гласували 153 народни представители, за - 143, против - няма, въздържали се - 10.
Приета е тази поправка на чл. 10, ал. 5.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 10, ал. 7 предложения са направили народните представители Христоз Христозов и група народни представители, Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров, Йордан Ройнев, Петко Ганев, Иван Глушков, Спас Димитров, Мариана Лукова и Светослав Лучников.
Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Йордан Ройнев за текст на чл. 10, ал. 7, който ще звучи така:
"Чл. 10. Ал. 7. Възстановяват се правата на собствениците върху земи, които са били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и се намират в строителните граници на населените места, освен ако трети лица са придобили правомерно право на собственост върху тях или върху тях са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността, или е отстъпено право на строеж и строежът на законно разрешената сграда е започнал. Възстановяването на собствеността се извършва с решение по чл. 14, ал. 1, т. 1".
Това становище беше прието с 10 за, против и въздържали се нямаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Думата има госпожа Лукова.

МАРИЯНА ЛУКОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Моето предложение, както съм го направила между първо и второ четене, е за отпадане на предложения текст, който беше в първоначалния вариант.
Аз искам да остане да действа редакцията на чл. 10, ал. 7, т. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който гласи следното: "Възстановяват се правата на собствениците върху земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации и се намират в строителните граници на населените места, освен ако върху тях законно са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и строежът на законно разрешената сграда е започнал."
Радвам се, че господин Орсов влезе, за да кажа следното. Опитът тук да се вмъкнат думите "ако трети лица са придобили правомерно право на собственост върху тях или върху тях са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността" е противоконституционен. Аз и в комисията, господин Орсов, заявих, че общините и други държавни органи не са имали правно основание да отстъпват право на строеж върху земи, които не са били държавна или общинска, а частна собственост. А вие тогава възразихте. Така отстъпеното право на строеж не може да се противопостави на правата на собствениците на земеделски земи, които са защитени от Конституцията, и това е чл. 17, ал. 1 и 3. Аз ви цитирам решение N 8 от 19 юни 1995 г. на Конституционния съд. Същото важи и за добавката, визираща същия член, която гласи: "мероприятия, непозволяващи възстановяване собствеността върху земите". Кой е органът, който ще се произнесе кои и какви са мероприятията, неразрешаващи да се възстанови имотът?
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да се гласува отпадането на този текст, като остане да действа старият текст на чл. 10, ал. 7, т. 1, който смятам, че не е противоконституционен, а сегашният предложен текст е противоконституционен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Калчо Чукаров по същия текст.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Предложението, което сме направили между първо и второ четене, е в така предложения пред нас текст, който сега комисията предлага за утвърждаване, след думите "строителни граници" да бъде добавено "в населените места" и текстът да се измени: "освен ако върху тях законно са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и строежът на законно разрешената сграда е започнал", изхождайки от това, че същият този текст в миналите промени, които бяха правени 1995 г. и публикувани, той бе разгледан и отхвърлен от Конституционния съд. Или това, което отхвърля Конституционният съд, е... Ще ви прочета текста. За да не допускаме отново това недоразумение, тази грешка и отново да сезираме Конституционния съд и той пак да го отхвърля, ние предлагаме работещ текст. А това, което е отхвърлил Конституционният съд, е: "Възстановяват се правата на собственици върху земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и се намират в строителните граници на населени места, освен ако върху тях са извършени строежи или е учредено право на строеж".
Учреденото право на строеж не означава нищо. Затова с текста, който в момента е предложен от комисията, той почти дублира това, което веднъж вече е отхвърлено. Ние сме предложили и държа това, което ние предлагаме, да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Госпожо председател, аз споделям вижданията на моите двама колеги, но искам малко да доуточним една друга подробност. Става дума за текста, свързан с чл. 14, ал. 1, т. 1. В предишния текст, който правихме, и сега фактически ние ограничаваме възможността на поземлената комисия, тоест възможността на собствениците да им бъдат възстановени земите само в стари реални граници. Това е ограничение в смисъл, че само където има стари реални граници, там ще бъде възстановена тази собственост, тъй като чл. 14, ал.1, т. 2 е именно възстановяване правото на собственост със земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне.
Ето защо аз искам разширение на този текст - освен т. 1 да влезе и т. 2. Съжалявам, че пропуснах възможността при предишния текст да заявя това, тъй като фактически този текст мина и остана само ал. 1.
Настоявам да бъде включена и т. 2 от чл. 14, просто да бъде разширена. Не знам дали ме разбрахте, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, няма да има проблем да се гласува.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Чл. 10, ал. 7 е едно конкретизиране на възстановяването на правото на собственост на земи, включени в текезесета, държавни земеделски стопанства и образувани въз основа на тях организации. Ограничението, което направи ал. 7, защото всъщност това е едно ограничение, е за случаите, когато върху земите, намиращи се в строителните граници на населените места, са извършени законно строежи. Законодателят е преценил, че когато е извършен един строеж, вече е неправилно да се връща земята, тъй като ще се създадат много специфични колизионни положения между собственика на сградата и собственика на земята. Затова законодателят е преценил, че трябва да даде предимство на собственика на сградата.
Същото е и когато е отстъпено право на строеж, само право на строеж, защото и това е един начин за създаване на възможност за изграждане на една постройка. И тогава законодателят е преценил, че ако сградата е построена въз основа на отстъпено право на строеж или пък е започнало нейното изграждане, се дава предпочитание на нейния собственик, при това на собственика на земята. Това е положението, което беше в класическата редакция на чл. 10, ал. 7. С промените, които се гласуваха миналата година и които Конституционният съд обяви за противоконституционни, се направи опит да се разшири това право и да се отнеме собствеността и в други случаи. С това всъщност се посегна на едни вече придобити имуществени права със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Сега отново се прави опит да се разшири възможността за отнемане правото на собственост на собствениците, чиито земи са подлежали на възстановяване, като се включи между тях и провеждането на някакви мероприятия. Какви мероприятия - не се знае. Какви мероприятия? Мероприятия! Какво значи "мероприятия"? Може ли някой да обясни какво значи "мероприятия"? Това е едно разширяване на възможността да се лиши собственикът от неговата земя. Или отстъпено право на строеж. Отстъпено право на строеж, обаче нереализирано. Отново трябва да се отнеме правото на собственост на нейния притежател.
Разберете, по този начин отново се посяга на законно придобити, на законно признати имуществени права; отново се встъпва в хипотезата на нарушаване на чл. 17, ал. 3 от Конституцията; отново се създава един противо-конституционен закон. Защо нашето Народно събрание толкова упорито желае да създава противоконституционни закони и след това да се оплаква, че Конституционният съд ги отменял, тоест да обвинява огледалото за своя лош образ? Не може тая работа да става така! В едно друго решение по един друг повод Конституционният съд също има случаи да се произнесе и да каже, че един път възстановена една собственост по един закон не може с един последващ закон да се поставят други условия за нейното възстановяване, тъй като в първия случай вече са възникнали права и тези права са станали част от имуществото на съответния собственик.
Така че аз моля просто да се отхвърли новата редакция на ал. 7 на чл. 10 и да се мине към старата класическа редакция, която си беше преди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Костов има думата.
Господин Орсов, оставям Ви накрая, тъй като подозренията са, че Вие сте баща на тоя текст. Поне госпожа Лукова адресира към Вас своите бележки.


ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колегата Лучников много добре обоснова това, че този целият текст би следвало да отпадне и да остане старият текст на чл. 10, ал. 7, точка 1.
Аз нямам какво нещо много да добавя към това, но бих искал само да се спра на нещо, което би трябвало отново да си го припомним тук, че все пак Законът за собствеността и ползването на земеделските земи възстановява правата на собствениците, които не са преставали да бъдат такива никога. Той възстановява тези права, но се съобразява с това, че са настъпили някакви изменения и тя трябва да бъде ограничена в рамките на това, че там са законно построени някакви сгради.
Категорично съм против тази дума "мероприятия". Това не е дума от законотворчеството. Аз се потрудих и потърсих в Българската енциклопедия да видя дали има такава дума - няма. Търсих в Речника на синонимите на българския език - няма. Намерих я в Руско-българския речник тази дума, където "мероприятия" се превежда като "мярка". А ако сложим българската дума тук, вижте каква безсмислица става, че някакви мерки са взети, някакви мерки са проведени... Мероприятие - не може да има такова нещо. Аз вземам от филоложка гледна точка произхода на думата, но самата тази дума и самото съдържание, което й се влага от вносителя, не може да бъде основание да има допълнителни ограничения. В закона ясно и категорично е казано и това го посочи и госпожа Лукова, и господин Чукаров, и господин Лучников, че има само две изключения: в строителните граници на населените места, когато се възстановява собствеността, и първо, че върху тях има незаконно строени сгради, и второ - отстъпено право на строеж, когато строежът на законно разрешената сграда е започнал преди влизането на закона в сила. Ето защо аз ви приканвам да възприемем или отпадането на този текст и в редакцията му, каквато съществува в досегашния, в стария закон, който действа сега, или да приемем текста, който е предложен от Личев, Христов и Чукаров. Това е, иначе другото ще бъде пак нови ограничения върху собствениците, което, разбира се, ние също така ще го отнесем към съответното място, където разрешават тези спорове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Спас Димитров има думата.
Накрая ще питаме Конституционния съд защо няма зърно!... Като решава проблемите със земята?!...
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Накратко ще кажа един допълнителен мотив към предложението за отпадане.
Първо, аз поддържам това, че текстът трябва да отпадне изцяло, въпреки че това не е възприето от комисията, но смятам, че при всички положения трябва да отпадне "или отстъпено право на строеж" и "строежа на законно разрешената сграда е започнал".
Съображенията са ми следните: в Закона за собствеността правото на строеж - не мога сега точно да посоча текста, но той е достатъчно известен на юристите - правото на строеж следва да се реализира в 5-годишен срок. Ние говорим за учредяване на права на строеж, които при всички положения са от преди 1990-1991 г. Сега сме 1996 г. и ако се приеме този текст, така както е предложен от комисията, за мен ще стои въпросът по следния начин - ние или съзнаваме, че с него всички срокове са изтекли, т.е. ако в 5-годишния срок, на който е учредено на едно лице правото на строеж и то го е реализирало и е придобило правата, но ако не го е реализирало, то вече е загубило по давност своите права и сега с една такава редакция за мен като че ли се създава впечатлението, че се създава специален закон, който удължава действието на този 5-годишен срок, в който следва да се реализират правата. И не само че се удължават действията, но се дава възможност на лице, което, да речем, само е направило изкопните работи, да се позове на него, ако се приеме, разбира се, и след това да си реализира своите права в един нов 5-годишен давностен срок. Ето защо очевидно е, че текстът е неприемлив и с оглед действащото законодателство в този момент, имам предвид Закона за собствеността. Неприемлив е с това, че практически вече не е възможно - всички срокове на учредените права на строеж вече са изтекли. С приемането му по същество ние създаваме специална норма по отношение на Закона за собствеността, т.е. даваме възможност за нови давностни срокове, което е очевидно несъстоятелно. Ето защо това е един допълнителен аргумент за отпадане като цяло на чл. 90, ал. 7, но аз посочих, че ако това не се приеме, трябва да отпаднат "или отстъпено право на строеж" и "строежът на законно разрешената сграда е започнал". Това е тази част от редакцията, която е предложена от комисията и тя трябва да отпадне.
Разбира се, поддържаме и съображенията, особено по неяснотата на "мероприятие". Може би комисията или председателят й трябва да ни изясни какво се има предвид, за да ни убеди дали да гласуваме за този текст в този му вид или не. Но без да има яснота какви ще са тези мероприятия, какво е това, не само значението на думата, ами изобщо какво практическо трябва да е направено, за да се приеме, че е реализирано мероприятие, ние би трябвало да не гласуваме положително за този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
И господин Орсов накрая има думата по този текст.
Искам да съобщя, че се отменя заседанието, което обявих за 11,00 ч., така че почивката в 11,30 ч. ще я дам. И двете комисии са представили своите становища по проекта за решение за участие на чуждестранни отбори във военния шампионат.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Най-напред искам да възразя срещу погрешно изложената тук теза за възстановяването на собствеността, считано от влизането на Закона за земята в сила. Не е никак за учудване, че представителите на СДС поддържат тази теза, защото тя произтича пряко от тяхната реституционна философия, въз основа на която те приеха закони за реституцията през 1991-1992 г., въз основа на която реституционна философия забъркаха кашите с възстановяването на собствеността върху земята с измененията през 1992 г. и принудително ликвидираха ТКЗС.
Искам обаче да ви обърна внимание, че дори и в закона от 1992 г., приет от СДС, тази реституционна философия вероятно поради ентусиазма на нейните автори не беше достатъчно ясно изразена в Закона за земята, т.е. с влизането на закона в сила да се възстановява собствеността. Дори и според този закон от 1992 г. възстановяването на собствеността се извършваше с решение на общинската поземлена комисия. Няма решение - няма възстановена собственост! Това нещо в действащия Закон за земята е изрично подчертано, така че няма абсолютно никакво основание да се твърди, че с този текст се отнемали вече придобити права, защото придобиването на правата става с влизане в сила на решението на общинската поземлена комисия било по чл. 14, ал. 1, точка 1 от закона, било по чл. 17, ал. 1 от същия закон.
В този смисъл бих искал да възразя и на господин Христов, че планове за земеразделяне в строителните граници на населените места не могат да се правят. Това е единствената причина, поради която възстановяването на собствеността в строителните граници на населените места се извършва само и единствено в стари съществуващи или възстановими граници, така че моля да не приемате неговото предложение за невинното добавяне на точка 2 към чл. 14, ал. 1, която той предлага да се добави. Още повече, че той не и точен, тъй като по чл. 14, ал. 1, точка 2 не се извършва възстановяване на собствеността, а се признава бившо право на собственост. По тази точка възстановяването на собствеността се извършва с друг акт - по чл. 17, ал. 1.

На следващо място, не е приемливо за Парламентарната група на демократичната левица освен възприемането на реституционната философия на СДС, по която естествено не може да има никакво съгласие от наша страна, не е приемлива и другата тяхна теза, че Конституционният съд може да пише законите и да казва позитивно какви разпоредби остават в сила и какви не остават. Онова, което той може единствено да направи, е да обяви за противоконституционна дадена разпоредба и тя да не се прилага. Какво остава след нея, тук, Народното събрание ще решава, а не Конституционният съд, тъй както и Висшият съдебен съвет не може да избере Върховен касационен съд, без да е приет закон за Върховния касационен съд.
Останалите аргументи на колегите срещу чл. 10, ал. 7 бяха плод на тяхното невежество.
Първо - госпожа Лукова. Онова, което на нея не и е ясно, е, че правото на строеж се ползва със същата защита, както и правото на собственост.
ГЛАС ОТ СДС: Госпожо председател, трябва да направите забележка на Златимир Орсов да бъде по-етичен!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Правото на строеж се ползва с абсолютно същата защита, както и правото на собственост. За него се отнася също така разпоредбата на чл. 17 от Конституцията, че то е неприкосновено и дори когато има колизия между суперфициара и собственика, съдът дава предимство на суперфициара. Това е постановено от две хиляди години насам.
Второто нещо, което не и е ясно, е, че изразът "мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността" не е социалистическа измишльотина, а седесарска. Тя се намира в чл. 10б, ал. 1 от закона, приет още през 1992 г. Какво значи този израз бихте могли да попитате тогавашния председател на законодателната комисия господин Джеров. Той вероятно най-добре знае какво значи, и господин Гоцев, защото двамата вкараха този текст в закона. А в правната теория този въпрос е изяснен, ама кой да чете!
Третият въпрос, който не е ясен на изказалите се преди мен - това е господин Спас Димитров, - че правото на строеж се погасявало по давност за пет години. Да, това действително е така след 1 юни тази година. Само че до 1 юни тази година според чл. 67, ал. 2 от Закона за собствеността, вече отменен, това не беше така за правото на строеж, учредено от общините. Вярно е, че имаше петгодишен срок за упражняване, но с изтичането му то не се погасяваше по давност, а беше необходим нов специален акт на общината, за да го отмени. Така че неговите аргументи, които почиваха върху тази невярна негова предпоставка, би следвало изобщо да не се вземат предвид.
В заключение, аз се обръщам към колегите от Парламентарната група на демократичната левица да подкрепят предложения от Комисията по земеделие текст. Обръщам се само към тях, защото стана ясно, че различията тук не опират до перфектността на юридическата терминология, а до няколко принципни въпроса, по които всъщност се различават БСП и СДС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Моля да не се употребяват такива понятия. В пленарната зала няма невежи, както, разбира се, не би следвало да има и енциклопедисти, и още по-малко боклуци, независимо от това дали един лидер го казва.
Думата за реплика има господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз няма да влизам в теоретичен политически спор с господин Орсов чие схващане за собствеността е реакционно и чие не е. Ще ви кажа само, че след Великата френска революция частната собственост върху земята е прогресивното развитие на тази материя, а колективното е реакционно.
Но аз ще ви кажа нещо друго. Даже нашият тоталитарен законодател никога не си позволи законно да отнеме собствеността на земеделските земи. Те си останаха собственост на техните притежатели, а текезесетата и дезесетата получаваха само право на ползване върху тях. Така че тук става въпрос не за възстановяване на едно изчезнало право, а за възстановяване правото на ползване на едно право, което е било ограничено от една възможност да бъдат ползвани техните земи от стопанствата.
Така че тук, когато са се продавали тези земи, са се продавали от текезесетата чужди земи. А чужди земи не могат да се продават. И реституционният закон именно затова идва, да възстанови собствеността на гражданите. Което важи за продажбата, същото важи и за учредяването на вещтното право суперфиция. И тук се касае за неправомерни действия, защото се касае за разпореждане с чужда собственост. Казах ви и преди, че законодателят е направил едно изключение, като когато върху тези земи, макар и незаконно отстъпени и продадени, са извършени строежи, той е дал предпочитание на хората, извършили строежи, вероятно по други съображения. Но това не засяга правото на собственост на хората, които са били лишени от своите земи.
Така че аз продължавам да твърдя, че този текст е противоконституционен и ви обещавам, че ще направим всичко възможно да установим неговата противоконституционност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Думата за втора реплика има господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин Орсов, уважаеми колеги, извинявам се, госпожо председател, също! В България за разлика от Русия земята никога не е била одържавена. Тя не е била собственост на държавата или на текезесе, на дезесе и другите образувани въз основа на тях организации. Така че те не са имали никакво право - това, което преди малко каза и господин Лучников - никакво право да се разпореждат, да продават тази земя. И именно с този текст, който вие сега ни предлагате, точно това целите да узаконите. И то се отнася само за една част от второто изречение, в което е записано: "Ако трети лица са придобили правомерно право на собственост върху тях". Как са придобили това правомерно право, след като тази земя не е била на текезесе, не е била на дезесе и те не са имали правото да я продават? Изключение се допуска както от закона, така и от нашето предложение, тогава, когато е отстъпено право на строеж, когато е построена вече сграда. Тогава, да. Но след като няма никакви такива мероприятия, в смисъл няма извършено строителство, а просто сега се сеят там домати и картофи, или дори има трайни насаждения, защо тази земя да не се върне на собственика, на когато тя е била и неправомерно е била отнета? Именно за това е големият спор.
И апелирам към всички за разум. Нека текстът, който ще приемем, да бъде такъв, че да възстановим една несправедливост, която е съществувала досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Думата за трета реплика има госпожа Лукова.
МАРИАНА ЛУКОВА (СДС): Господин Орсов, вземам реплика към Вас, за да се възползвате от дуплика, не, разбира се, обидена от нещо, а за да Ви поясня защо точно исках да ми поясните какво значи това, че трети лица са придобили правомерно право на собственост и най-вече "мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността". Искам Вие лично да ми поясните кои са тези мероприятия, не позволяващи възстановяване на собствеността, какви трябва да бъдат, в какъв размер, за да не могат собствениците да си получат земята. Това трябва всички да го знаят. Защото на никого дори и от комисията не беше ясно кои ще бъдат тези мероприятия, в какъв размер. Една барака, построена някъде, мероприятие ли е, възстановящо собствеността? Една сложена ограда - и тя ли значи мероприятие?
Затова вземам, господин Орсов, реплика и Ви моля, възползвайте се, тъй като моите колеги бяха ясни и точни преди това в своите реплики, от своята дуплика да отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Право на дуплика има господин Златимир Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, на отправените ми реплики ще отговоря следното: правото се дава от закона, то не следва от някъде другаде. Щом законът е дал право на общината да учредява право на строеж върху земите, които са били някога внесени в текезесе, а в последствие са включени в строителните граници на населените места, значи общината е имала това право и го е отстъпила напълно законно.
Освен вторичните основания за придобиване на право на собственост, съществуват и първични, които не се интересуват от това кой е точно собственикът на имота, върху който се отстъпва право на строеж или се прехвърля правото на собственост.
Що се отнася до това кои закони са позволявали на общините да вършат това, аз бих могъл да изброя няколко, но ще се въздържа от това, тъй като не е тук мястото, за да бъдат развивани теоретични въпроси. На задалите ги ги съветвам да се обърнат към правната литература. Там въпросът е изяснен.

Същото бих казал и на госпожа Лукова. Аз бих могъл да й предоставя тази литература, която тя в свободното си време да прочете, и да разбере какво означава законно придобито право на собственост или мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността.
В заключение аз се обръщам отново към моите колеги да подкрепят предложения от комисията текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Петко Ганев има думата по процедурен въпрос.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като възникнаха доста спорове по този текст, правя процедурно предложение да преминем по-нататък и да гласуваме останалите текстове и в края на приемането на закона отново да се върнем към този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение за отлагане на гласуването на чл. 10, ал. 7.
От общо гласували 199 народни представители, за - 195, против - 1, въздържали се - 3.
Прието е предложението за отлагане на гласуването на този текст.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 10, ал. 8 предложение е направил народният представител Атанас Железчев със своя законопроект. Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Атанас Железчев.
При това положение ал. 8 на чл. 10 ще има следното звучене:
"Чл. 10. Ал. 8. Възстановяват се правата на собствениците на земеделските земи до размерите, определени по отменения чл. 8, ал. 1, и чл. 10 от Закона за трудовата поземлена собственост от 9 април 1946 г.".
Второто предложение на народния представител Атанас Железчев е да се добави в края на ал. 2 ново изречение. То не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Железчев тук ли е? - Не го виждам.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Имам само една редакционна бележка. Тъй като останаха два текста, не трябва да бъде по отменения чл. 8, а по отменените чл. 8 и чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, това е естествено.
Но предложението на господин Железчев е свързано с края на ал. 8 за добавяне на ново изречение. Въпросът е дали той го поддържа или го оттегля.
Има думата господин Боян Киров.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Текстът, който сега може би ще приемем, е: "Възстановява се правото на собственост... до размери, определени по отменения чл. 8" от закона от 1946 г. И се изброява. Какво значи до размер, определен от член, който не съществува в правото? Според мен правилно е просто да се цитира целият текст.
Затова предлагам не по същество, а вместо цитата по отменения чл. 8 просто да бъде цитирано това, което там се съдържа. Как може да приемаме закон, че нещо се определя от вече несъществуващ член?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Юристите винаги имат най-малко две школи. В момента чух "може", а от другата страна се каза "не може".
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Ние в комисията, след като сме чули немалко юристи по този въпрос, сме решили, че може. И затова го предлагаме така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще поставя на гласуване най-напред предложението, което прави комисията. То е основано на предложението, което прави народният представител Атанас Железчев - в чл. 10, ал. 8 след израза "чл. 8", да се добави "и чл. 10" и текстът да придобие вида, който ви беше предложен. С множествено число - "по отменените".
Моля да гласувате този текст, предложен от народния представител Атанас Железчев и възприет от комисията.
От общо гласували 175 народни представители, за - 170, против - няма, въздържали се - 5.
Приема се този текст.
Моля да гласувате предложението на народния представител Атанас Железчев, което не е включено в предложението на комисията - в края на ал. 8 да се добави следното изречение: "Когато земеделската земя е съсобственост на няколко члена на семейството към 9 април 1946 г., на всеки от съсобствениците се възстановяват правата до размерите, определени в чл. 8, ал. 1, и чл. 10 от Закона за трудовата поземлена собственост от 9 април".
Има думата господин Гоцев да обоснове това предложение, тъй като господин Железчев го няма.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Всъщност ако приемем този текст на господин Железчев, какво ще направим? Ще направим това, че ще има по-големи площи, които един човек да може да ползва. Непрекъснато се казва и от лявата страна, че със закона, който се прие преди 3 - 4 години, се раздробява земеделието. Сега още повече се раздробява. Този имот е бил взет, той не е бил държавен. Бил е на някого и е бил взет. Сега става въпрос да се върне. Добре, съгласяваме се никой да няма повече от 200 или от 300 декара. Аз лично се въздържах при това гласуване, не го приех, че трябва така да бъде, но защо да не може отделният човек да има толкова, колкото би имал, ако баща му беше жив? Ние не му даваме нищо повече от това, което е имал баща му. Ние просто разпределяме онова, което е имал бащата, между всичките и на всекиго даваме толкова, колкото се приема, че може днес един човек да притежава по връщането на земята.
Следователно, ако приемем хипотезата на господин Железчев, ще дадем възможност само този, който желае, да има по-големи площи земя. Другото е пак да създаваме ограничения. И тогава, когато възстановяваме собствеността на земята, да стесняваме и да искаме колкото се може някой да има по-малко земя.
Тези са съображенията, поради които аз подкрепям предложението на господин Железчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което прави с второто изречение господин Железчев, доколкото си спомням, той го оттегли в комисията. Става въпрос за следното. С чл. 13 на Закона за трудово-поземлената собственост всички правни отношения са били уредени. Тоест тези, които са придобили и са имали някаква собственост, са имали възможност след приемането на Закона за трудово-поземлената собственост през 1946 г. да уредят тези взаимоотношения. И наследниците са станали собственици още със Закона за трудово-поземлената собственост. И аз мисля, че господин Железчев, отново казвам това, наистина се съгласи с тази постановка и в комисията не поиска да бъде гласувано това второ изречение от неговото предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Но тъй като няма данни, че е оттеглил предложението си, моля да гласувате предложението на народния представител Атанас Железчев за ново изречение към вече гласувания текст.
От общо гласували 190 народни представители, за - 78, против - 73, въздържали се - 39.
Не се приема този текст.

ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 10, ал. 10 предложение е направил Петко Ганев.
Становището на комисията е да не се приеме предложението на господин Петко Ганев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържате ли го?
ПЕТКО ГАНЕВ (от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение по чл. 10, ал. 11 са направили народните представители Йордан Ройнев, Петко Ганев, Кольо Колев, Тодор Попов и Боян Киров.
Становището на комисията е да се приемат предложенията на господата Кольо Колев и Тодор Попов. По този начин ал. 11 на чл. 10 ще звучи така:
"Възстановява се правото на собственост на лицата, оземлени по Закона за трудовопоземлената собственост от 1946 г., включително и на тези, които частично или изцяло не са изплатили дължимите вноски с изключение на отземлените".
Този текст бе гласуван с 12 "за", "против" и "въздържали се" - нямаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Консенсус. Поддържат ли се някои от другите предложения? Господин Ганев?
ПЕТКО ГАНЕВ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Ройнев го няма. Господин Боян Киров е вносител на една поправка.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По същество предложението, което съм направил, макар и с други думи, е прието. Така че аз ще помоля следното.
Нека се гласува предложението на комисията. Ако не бъде прието, само тогава да се гласува моето. Ако бъде прието предложението на комисията, моето го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Ганев, поддържате или оттегляте предложението?
ПЕТКО ГАНЕВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението на господата Колев и Попов е възприето.
Моля да гласувате предложението за текст на чл. 10, ал. 11 от народните представители Кольо Колев, Тодор Попов и подкрепено с консенсус от комисията.
От общо гласували 160 народни представители, за - 127, против - 15, въздържали се - 18.
Прието е предложението за текст на чл. 10, ал. 11.
При това положение се оттегля предложението на господин Киров.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Последно предложение, във връзка с чл. 10, което се отнася за ал. 12. То е направено от народния представител Йордан Ройнев.
Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Йордан Ройнев и при това положение чл. 10, ал. 12 ще звучи така:
"Възстановяват се правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 върху земите, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сгради в стопански дворове на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации".
Този текст бе гласуван с 11 "за", "против" - няма, и "въздържали се" - 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате предложението за нова ал. 12 към чл. 10 така, както беше докладвано от комисията. Това е предложение на народния представител Йордан Ройнев, подкрепено от комисията.
От общо гласували 154 народни представители, за - 130, против - 24, въздържали се - няма.
Прието е това предложение.
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Гласувах против предложения текст от комисията, тъй като по същество с него се постигна един резултат, който досега години наред се опитвахме да избегнем.
Сега, ще се възстановят правата на собствениците върху земи, които не са застроени. Значи всичко това, което е застроено, независимо какво е - законно, незаконно, по какъв начин е станало това, спазени ли са някакви изисквания, всичко това сега се легализира и се дава възможност на този, който ги е застроил, да ги запази. А на собственика се възстановява това, което не е застроено. Всъщност, многогодишните, така да се каже, принципни спорове по този въпрос сега с този текст някак си тихомълком... И аз не знам, някак си при една голяма пасивност на опозицията преминаха добре за вносителя на предложението.
Ето затова гласувах против и бях длъжен да направя това изказване, тъй като знам, че гласуването е приключило, но резултатът е очевиден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Моньо Христов, също за обяснение на отрицателен вот.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Не съм гласувал "за" и исках думата още преди гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Така ли, по този текст?
МОНЬО ХРИСТОВ: Да.
Госпожо председател, аз исках думата още преди да започне гласуването, именно във връзка с това, което каза господин Спас Димитров - че фактически този текст уж е много добър, възстановява, обаче той фактически ограничава. И то много силно ограничава.
Аз се обръщам към Вас и към колегите с две предложения за процедура. Едното е, както преди малко отложихме този текст, нека да отменим това гласуване и да го отложим, тъй като в този си вид текстът просто преповтаря онзи, който преди малко отложихме. Процедурно, настоявам за отлагане на този текст, въпреки че беше гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като вече е късно процедурно, аз ще поставя на прегласуване текста.
МОНЬО ХРИСТОВ: Добре, дори да е на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: След чутите възражения, поставям още един път на гласуване предложението на народния представител Йордан Ройнев за нова ал. 12 към чл. 10 - процедурно предложение.
Преди това има думата господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Аз гледам сега, в момента, че този текст влиза в противоречие с преди приети текстове. Сега аз не мога да ви кажа точно какво е противоречието, защото сега се натъквам на него, но нека да го оставим и да го обсъдим в комисията, защото просто противоречи на неща, които са приети преди това. Това го видях сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Единственото предложение, което мога да поставя на гласуване, е за прегласуване на направеното предложение.
Моля, режим на гласуване. (Реплики от залата: "Какво гласуваме?")
Прегласуване на предложението за нова ал. 12 на чл.10:
"Възстановяват се правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 върху земите, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сгради в стопански дворове на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации".
Прегласуване на същия текст. Припомням, че комисията го е гласувала с 11 гласа "за" и нито един "против", при 2-ма "въздържали се".
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 189 народни представители, за - 118, против - 68, въздържали се - 3.
Приема се този текст.
Получихте становищата и на двете комисии. Обявеното за 11 ч. съвместно заседание на двете комисии се отменя.
Комисията по външната политика ще заседава в 11 ч. в зала "Запад" утре по друг дневен ред.
Половин час почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме работа.
Госпожа Мариела Митева има думата за процедурно предложение.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Предлагам да отложим разискванията по Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и да се произнесем по проекта за решение за провеждането на многобоя "Сливен '96" и след това да продължим със Законопроекта за радиото и телевизията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли някакви възражения? Двойно предложение - за разместване, да мине по-напред решението, още повече че военните са тук и да могат по-навреме да си организират работата, а след това до края на заседанието да вървим по второто четене на Законопроекта за радиото и телевизията.
Утре първа точка е: продължение на програмата от предходния ден, тоест утре първа точка ще остане второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Моля да гласувате това процедурно предложение.
От общо гласували 165 народни представители, за - 120, против - 1, въздържали се - 44.
Прието е това двойно процедурно предложение.
Моля да гласувате още една процедура - да участват в следващата точка полк. Панчо Шушков - началник Управление "Подготовка на войските и силите" в Генералния щаб и подполк. Димитър Димитров - началник направление в Генералния щаб.
От общо гласували 142 народни представители, за - 120, против - 6, въздържали се - 16.
Приема се и това процедурно предложение.
Господин Капудалиев по процедурен въпрос.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля на основание на същите аргументи, с които влизат господа офицерите в залата, за следващата точка, за да имат време да дойдат, да бъдат призовани генералният директор на Българското национално радио, изпълняващият длъжността генерален директор на Българската национална телевизия и генералният директор на БТА, за да имат време за следващата точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение за допускане в залата. Тоест да бъдат поканени да вземат участие, иначе има процедура и по принудително довеждане, но предполагам, че Вие не предлагате това.
От общо гласували 171 народни представители, за - 167, против - 1, въздържали се - 3.
Почти с консенсус се приема това процедурно предложение.
Моля господин Любен Петров да представи становището на Комисията по националната сигурност.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, становището на Комисията по националната сигурност е следното.
Комисията по националната сигурност подкрепя решението на правителството относно провеждането на територията на Република България на военен шампионат по парашутен многобой "Сливен '96" с участието на чуждестранни военни отбори за времето от 27 до 30 юни 1996 г.
Парашутният многобой се провежда в духа на Партньорството за мир.
Комисията приема като полезно и необходимо провеждането на парашутния многобой. На него се демонстрират специалните и бойните възможности на парашутните поделения от Българската армия и отборите-участници от различните страни.
Състезанието ще допринесе за обмяната на опит в организацията и провеждането на специалната подготовка на парашутните поделения от различните страни; ще съдейства за подобряване на оперативната съвместимост на войски при провеждането на спасителни, хуманитарни и миротворчески операции.
Участниците ще пристигнат без въоръжение и снаряжение. Самолетите са военнотранспортни без въоръжение, боеприпаси и разузнавателна апаратура на борда.
Като взе предвид аргументите дотук, Комисията по националната сигурност изразява становището, че на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България Народното събрание да разреши:
1. Пребиваването на територията на Република България на чуждестранни военнослужещи с парашутна екипировка без лично оръжие за участие в шампионата по парашутен многобой "Сливен '96" по 10 души от Федерална република Германия, Република Гърция, Кралство Испания, САЩ и Съюзна република Югославия.
2. Прелитането и кацането на 20 и 30 юни 1996 г. на летище Пловдив на военнотранспортни самолети - от САЩ един самолет С-22 и от Съюзна република Югославия един самолет Як-40.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има ли в залата представител на Комисията по външната политика и европейската интеграция? Становището е раздадено.
Комисията предлага на Народното събрание да разреши участието на чуждестранни отбори.
Има ли предложения, въпроси по този проект за решение, изказвания? - Не виждам.
Моля да гласувате решението за разрешаване участието на чуждестранни отбори от 6 държави във военния шампионат по парашутен многобой "Сливен '96":
"Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Разрешава пребиваването на територията на Република България на чуждестранни военнослужещи с парашутна екипировка без лично оръжие за участие в шампионата по парашутен многобой "Сливен '96", както следва: от Федерална република Германия - 10 души; от Република Гърция - 10 души; от Кралство Испания - 10 души; от Руската федерация - 10 души; от Съединените американски щати - 10 души и от Съюзна република Югославия - 10 души.
2. Разрешава прелитането през въздушното пространство на Република България и кацането на 20 и 30 юни 1996 г. на летище Пловдив на военнотранспортни самолети на страните-участнички както следва:
а/ от Съединените американски щати 1 самолет С-22;
б/ от Съюзна република Югославия 1 самолет Як-40."
Това е текстът на решението, с което разполагате.
От общо гласували 184 народни представители, за - 183, против - няма, въздържал се - 1.
Прието е решението. Благодаря на гостите.

Във връзка със следващия законопроект, по който гласувахме процедурното предложение, уведомиха ме, че генералният директор на Българското национално радио в момента е служебно възпрепятствуван да участвува. Ако има желание, може някой от съветниците му да участвува. Но не знам дали господин Капудалиев би приел точно такава модификация на предложението. Поканили сме ги.
Моля, госпожа Маринова да продължи четенето на доклада - второто четене.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Завършихме с приемането на чл. 10. Предстои приемането на чл. 11. Мога ли да започна да докладвам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, да.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря Ви.
Предложението на комисията:
"Мандат.
Чл. 11. Ал. 1. Мандатът на членовете на Националния съвет за радио и телевизия е 6 години. Повторно избиране и назначаване не се допуска, освен на лице, което е било избрано допълнително като заместник и е участвувало в съвета по-малко от една година.
Ал. 2. Член на Националния съвет за радио и телевизия може да бъде освободен преди изтичане на мандата му само:
1. по негово искане;
2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;
3. при констатиране на несъвместимост с условиs, длъжности и дейности по чл. 10, ал. 1, 2 и 3;
4. при смърт.
Ал. 3. В случаите по ал. 2, т. 2 и т. 3 Националният съвет за радио и телевизия приема решение.
Ал. 4. При настъпване на обстоятелства по ал. 2. Националният съвет за радио и телевизия e длъжен в едномесечен срок да направи предложение за замяна до Народното събрание. Замяната има действие до края на мандата на сменения член. Ако този срок е по-кратък от 6 месеца, замяна не се прави и съветът продължава да функционира в намален състав."
Това е чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения по този текст. Има ли в залата?
Има думата господин Евгений Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прекратяване на разискванията по Законопроекта за радио и телевизия. То е свързано с многобройните напомняния от страна на Съюза на демократичните сили, че без да са взети под внимание забележките, направени от експертите на Съвета на Европа, от други чужди експерти, от български експерти и без да са взети под внимание и последните решения на Конституционния съд, които определят и специално изискват националните институции - Българска национална телевизия и Българско национално радио да бъдат независими институции и независими от държавните органи, въпреки тези напомняния продължава обсъждането на парче, член по член, като в отделни дни се гласува по един член или по два. И така се прави опит законът полека-лека да бъде прокаран през Народното събрание.
Затова аз предлагам, след като 6 години са употребени за направата на този закон, след като 6 години са водени дебати, днес да не влизаме в смешното положение да участвуваме в правенето на закон, който никога няма да влезе в сила. Затова правя процедурно предложение за оттеглянето на точката от дневния ред, за прекратяване на разискванията и за спешни консултации в Комисията за радио и телевизия по бъдещата работа по този законопроект.
Също така напомням, че Съюзът на демократичните сили не участвува и няма да участвува в гласуването на който и да е от текстовете. И ако вие искате да наложите този закон само с вашите гласове, направете го. Но молбата ми е като към колеги, към отговорни законодатели - да се пристъпи към привеждането на законопроекта в съответствие с конституционните изисквания и с всички останали изисквания на Съвета на Европа.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Георги Аврамов по процедурното предложение.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че ние като парламент трябва, първо, да спазваме собствената си Конституция и правилник.
Първо, законът е гледан достатъчно дълго, обсъден е, текстовете са приети с почти пълно съгласие от всички членове на комисията. Ние сме взели предвид и всички препоръки, но те, повтарям, са препоръки. След като ние сме приели закона на първо четене, минал е през комисията на второ четене, всъщност не е ясно какво е предложението на господин Евгений Михайлов. Да пишем нов закон? По този закон има право да се правят също предложения, които се появяват в хода на приемането му и това, с което вие не сте съгласни, смятате, че ще противоречи - да го кажете ясно и да го заявите в тази зала. Законът отговаря на всички изисквания както на европейските стандарти, така и на българската Конституция.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Единственото, което мога да поставя на гласуване - трябва да поставя на гласуване, е предложението за отлагане по-нататъшното гласуване. Предложението на господин Евгений Михайлов е за отлагане, преустановяване, изтегляне и пр. - всичко това е недопустимо, когато един закон е на второ четене. Това е известно от правилника, но го припомням.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 203 народни представители, за - 88, против - 105, въздържали се - 10.
Не се приема предложението.
Моля, гласувайте чл. 11, по който няма постъпили предложения!
От общо гласували 129 народни представители, за - 119, против - 8, въздържали се - 2.
Чл. 11 е приет.
Чл. 12!


ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Член 12 - предложение на комисията - "Възнаграждение".
"Чл. 12. За времето, през което изпълняват своите функции членовете на Националния съвет за радио и телевизия, получават месечно възнаграждение в размери, равняващи се на основното възнаграждение на народните представители. Възнаграждението на председателя се равнява на възнаграждението на председател на парламентарна комисия, а възнаграждението на секретаря се равнява на възнаграждението на заместник-председател на парламентарна комисия."
Допълнителни предложения не са постъпили. Държа да обясня само, че сме използвали механизма, по който се формират възнагражденията на почти всички органи и институции, които се гласуват от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложения по този текст? Господин Спас Димитров има думата.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Формалното ми предложение е да се отложи гласуването на този текст и ще се обоснова защо.
Мисля, че няма логика някак си да приемаме текст, с който се определя възнаграждение, преди да определим какви са пълномощията на съответната институция. Ние ще гласуваме да получават пари, без да знаем какво ще правят.
Извинявайте, не искам да ви обидя, но на мен това ми звучи прекалено социалистически. Днес чета, че министър-председателят започва да отправя призиви за затягане на коланите в държавната сфера, за ограничаване на възнагражденията на народните представители и т.н., а ние сега в този текст, преди да сме наясно какво ще прави този Национален съвет за радио и телевизия, ще гласуваме преди всичко, преди техните задължения, парите.
Хайде да изчакаме малко, да видим какво ще правят, дали ще се приеме това, което се предлага, защото ако остане този текст, с това възнаграждение, т.е. да получават основното възнаграждение на народен представител, аз за себе си твърдя, без да сме приели текстовете за правомощията, че това е огромно възнаграждение в сравнение с дейността на тази институция.
Обърнете следващата страница - чл. 15, и ще видите какви правомощия се предвиждат в законопроекта, които още не са приети. Предвижда се най-малко веднъж в седмицата да се събират. Ние се събираме по три пъти и всеки ден провеждаме понякога... Поне седмично провеждаме по едно извънредно заседание. Извинявайте, но аз се чувствам дискриминиран. Имам чувството, че тези хора ще получават повече пари за по-малко работа от мен като народен представител. И ако ние изпитваме някакво чувство за вина под влияние на общественото мнение - че получаваме много пари, хайде да не се освобождаваме по този начин - като даваме и на други хора същите пари.
Затова формалното ми предложение е, тъй като не знам още какво ще се приеме като правомощия, този текст да се отложи, да не се гласува сега, да приемем правомощията и тогава да се върнем към него. И в зависимост от това какво остане, и от преценката дали заслужават тези много пари, защото за мен това са достатъчно пари...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето.
СПАС ДИМИТРОВ: Да, благодаря за подсещането, свършвам... тогава да решим какво ще правим с окончателната редакция на този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението. (Реплика на депутат от залата, която не се разбира)
Вие против ли сте? Първо процедурното предложение за отлагане. Който е против - да се изкаже, по същия въпрос. По същото процедурно предложение има ли против? - Да, има думата господин Милан Колев. А може да е в подкрепа, тъй като има логика в това предложение.
МИЛАНЧО КОЛЕВ (ПГДЛ): Госпожо председател, аз предлагам този текст да отпадне от закона, защото считам, че със закон не може да се определя възнаграждението на който и да е от тази комисия, пък и каквито и да са други органи и институции.
Имам едно усещане, че след гласуването на подобен текст в редица закони ще започнат критериите за определянето на заплатите да бъдат някакви коефициенти към заплатата или на народен представител, или пък на председател на парламентарна комисия, а може да се измисли и коефициент към заплатата на председателя на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, поставям на гласуване процедурното предложение за отлагане. Първо за отлагане, а предложението беше за отпадане. Един момент, да видя в правилника първо отлагане или отпадане е. Най-напред за отпадане. (Шум и реплики в залата)
Така, както е аранжиран правилникът, процедурните предложения, първо е за отпадане. Така че най-напред за отпадане изобщо на този текст.
От общо гласували 191 народни представители, за - 94, против - 65, въздържали се - 32.
Не се приема това предложение.
Второто предложение - за отлагане.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Трето предложение ли?
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За отпадането?
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Не стана ясно какво се гласува - за отлагане или за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Спокойно. Аз ви казах, че се позовах на правилника, който при процедурни предложения ги аранжира по следния начин, гласуват се по следния ред - за отхвърляне, за отлагане. И затова подложих на гласуване най-напред за отхвърляне изобщо на чл. 12, а сега за отлагане.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Госпожо председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не съм Ви дала думата.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Моля да ми дадете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението за отлагане на текста.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Моля Ви да ми дадете думата за процедурно предложение за прегласуване, тъй като Вие сте абсолютно права да спазите правилника, но когато все още не бяхте уточнили процедурата - за какво се гласува, вече беше включена уредбата и много от народните представители гласуваха за отпадането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Е, да.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: За отлагането, извинявайте, както беше обявено предварително. Вече беше обявена процедура на таблото.
Затова Ви моля просто, за да има коректност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще Ви уважа предложението, въпреки че изрично прочетох правилника. Би следвало да се внимава, но...
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Докато Вие го четяхте, вече беше започнала процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Така. Момент, отменете първо гласуването, за да започнем от нула.
Първото предложение е изобщо да отпадне чл. 12. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 132 народни представители, за - 33, против 68, въздържали се - 31.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): По партии!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма смисъл по партии, тъй като СДС участва с пет души, а Народният съюз с един.
Не се приема това предложение.
Сега поставям на гласуване предложението за отлагане гласуването на този текст. Припомням, мотивът беше - след като се уточнят правомощията и стане ясно каква работа ще вършат тези членове на съвета.
Текстът след това може да бъде и на същото систематично място или да се преномерира на друго място, но във всички случаи да се отложи.
От общо гласували 195 народни представители, за - 112, против - 59, въздържали се - 24.
Отлага се гласуването на този текст.
Госпожа Маринова, чл. 13.

ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Член 13, предложение на комисията:
"Заседания.
Чл. 13. Ал. 1. Националният съвет за радио и телевизия се свиква на заседания най-малко един път седмично по предварително установен от него дневен ред, по предложение на председателя, или по искане на една трета от членовете.
Ал. 2. На заседанията на съвета се поканват ръководителите на радио- и телевизионни организации, чиято дейност ще бъде обсъждана.
Ал. 3. Заседанията на Националния съвет за радио и телевизия са редовни, ако присъствуват повече от половината от членовете му."
Допълнителни предложения в комисията нямаше. Не са постъпили и преди второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложения в залата? - Не виждам.
Моля да гласувате чл. 13, заедно със заглавието "Заседания" и три алинеи.
От общо гласували 128 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 3.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Мнозинство за взимане на решения.
Чл. 14. Ал. 1. Националният съвет за радио и телевизия взима решения с мнозинство от повече от половината от присъстващите на заседанието членове.
Ал. 2. За взимане на решения по чл. 15, точки 2, 4, 5 и 6 е необходимо мнозинство от най-малко две трети от присъствуващите на заседанието членове. Ако в едномесечен срок не се вземе решение, то се взима при условията на ал. 1."
Тук съм длъжна да обясня от името на комисията, че в чл. 15, където се разглеждат правомощията на Националния съвет за радио и телевизия, т. 2 се отнася до становища по кандидатурите за получаване на концесии; т. 4 се отнася до избирането и освобождаването на управителните съвети на радиото и телевизията; т. 5 се отнася до избирането и освобождаването на генералните директори; и т. 6 - до избирането и освобождаването на програмните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия. Затова по тези изключително важни въпроси, свързани с правомощията на Националния съвет за радио и телевизия, сме заложили възможността решенията да се взимат с най-малко две трети от присъствуващите, но за да не се блокира работата на Националния съвет за радио и телевизия, в едномесечен срок, ако две трети мнозинство не бъде осигурено, решенията да се взимат при условията на ал. 1 с повече от половината от присъстващите на заседението членове.
Това бяха и основните дебати в комисията. Комисията с преобладаващо мнозинство гласува текста на чл. 14 с двете му алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Благой Димитров.
Очевидно и тук има нещо сгрешено в систематиката, тъй като е преди "правомощията". И затова беше необходимо обяснението. Конституиране, мандат, правомощия, процедури.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Моето предложение е, и това нещо беше обект на дискусии в комисията, не зная дали и доколко е отразено в стенограмите, да отпадне в ал. 2 текста: "Ако в едномесечен срок не се вземе решение, то се взима при условията на ал. 1". Тоест с обикновено мнозинство.
Аз не мога да приема доводите, които изложи госпожа Маринова, че по точките 2, 4, 5 и 6, които са особено важни, може би особено важна е т. 5 - избира и освобождава генералните директори на БНР и БНТ, не може да се вземат с обикновено мнозинство от състава на Националния съвет за радио и телевизия тези точки. Това са особено важни текстове. Даже мисля, че е наложително т. 5 да се взема с консенсус от Националния съвет за радио и телевизия. Обезсмисля се въобще с това изречение за едномесечния срок. Така че, уважаема госпожо председател, аз предлагам да подложите на гласуване моето предложение за отпадане на това изречение в ал. 2, което е особено важно.
И нещо повече, за да завърша. Вие приехте, според мен чл. 9 без нашето гласуване. Става дума за членовете 8 и 9. Не приехте нашето предложение Националният съвет за радио и телевизия да бъде обществен, а приехте - държавен орган. Аз не виждам оттук нататък особено ако се приеме и чл. 14 с ал. 2 - формата на текста, както се предлага, се обезсмисля целият закон и законът става абсолютно недемократичен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Следващият оратор по този текст е господин Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Моето предложение е да се отложи гласуването за този текст по съображения, които и Вие споделихте по микрофона, госпожо председател, че систематично мястото му е след уточняване на правомощията. Не можем да гласуваме точки сега, както се посочва в чл. 14, за вземане на решения, без те да са приети. Представете си, че някоя от тях не бъде приета. Какво ще правим с вече приетия текст?
Ето защо систематично мястото на този текст е след решаване на правомощията. И затова моето искане и желание е да се отложи приемането на този текст, а след това вече да се разисква по същество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Георги Аврамов по същия въпрос. Бихме могли да приемем разместване на двете точки, като госпожа Маринова докладва следващата и тогава да се върнем към тази.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Аз също казвам, че може да се разменят точките - първо правомощията, след това начинът на вземане на решения. Но, колеги, нека все пак да видим как сме приели основните институции да вземат решение. Например Конституционният съд, който мисля и считам, че е много по-важен орган отколкото Националният съвет, вижте самата Конституция: "Конституционният съд постановява решения с мнозинство повече от половината от всички съдии". Ние тук наистина правим отстъпка, че решението се взема с две трети и ако не се постигне съгласие - с падащ кворум. Мисля, че това ако не е демократично, не зная кое може да бъде демократично.
Така че нека, ако искаме наистина да приемем закона, да се отнасяме сериозно към текстовете и да вървим напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И господин Капудалиев има думата.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Реплика на изказването на господин Аврамов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Реплика.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Господин Аврамов, уважаеми господа народни представители! Мисля, че не е коректно да се дава примерът с Конституционния съд, защото Конституционният съд не е орган, който е съставен с партийно квотно представителство. И поради тази причина...
ГЕОРГИ АВРАМОВ (от място): По същия начин е съставен.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Не е съставен по същия начин.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): С представителство на властите.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Има представителство на властите, но няма представителство на властите по квотен партиен принцип вътре. И затова недейте по този некоректен начин да сравнявате двете институции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Аврамов - дуплика.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Все пак нека да бъдем коректни. Става въпрос, че както Конституционният съд е създаден от три власти, така и Националният съвет се създава от три власти. На същия принцип. И това е прието общо взето, че наистина е демократичен начин. За какъв париен принцип става въпрос?
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Партийният принцип, по който са излъчени представителите на парламента. Какво е съотношението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Капудалиев.

ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние продължаваме да противоконституционствувателствуваме. (Оживление) Правомощията на Националния съвет за радио и телевизия - а нека да си припомним чл. 8, ал. 2: Националният съвет за радио и телевизия е специализиран държавен орган - текст, който вече приехме... Та този специализиран държавен орган има като правомощие да осъществява контрол върху дейността на радио- и телевизионните организации, в това число и частните. Кой е тоя държавен орган, който може да осъществява контрол върху дейността на една частна медия, ако не съдът? Само съдът! Ние по този начин навлизаме в противоконституционстване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
За реплика има думата госпожа Румяна Николова.
РУМЯНА НИКОЛОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Капудалиев, на Вас Ви е много добре известно, че отделно е правомощието, което осъществява съдът, отделни са правомощията на Националния съвет за радио и телевизия. Националният съвет контролира дейността на държавни и частни медии относно спазването на този закон, а това, което трябва да контролира съдът, е например при издаване на наказателни постановления от този държавен орган, наречен Национален съвет за радио и телевизия, да проконтролира съдът дали това наказателно постановление в случая е правилно или неправилно издадено. Така че правомощията са точно и правилно изредени и на вас това ви е добре известно. Моля ви, недейте да губим времето и да си разменяме излишни реплики. Просто законът е много точен! (Шум и реплики в залата. Господин Георги Аврамов казва нещо от място, което не се разбира.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За дуплика има думата господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Господин Аврамов, вземете думата и говорете от трибуната, а не от място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И Вие викате от място много.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Да, но не по конкретен въпрос - ясен, професионален.
Извинете, госпожо Николова, не може друг да осъществява контрол върху изпълнението на един закон, който и да е този закон, освен съдът. Няма нещо, което да е над съда в България. По този начин ние поставяме Националния съвет над съда. И това е противоконституционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще поставя на гласуване най-напред процедурното предложение на господин Спас Димитров за отлагане гласуването на чл. 14 след гласуването на чл. 15.
Моля да гласувате това предложение, за да отразим бележките, които направи госпожа Клара Маринова.
От общо гласували 122 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 4.
Прието е предложението на господин Спас Димитров.
Моля госпожа Маринова да докладва чл. 15.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Предложение на комисията:
"Правомощия.
Чл. 15. Националният съвет за радио и телевизия:
1. осъществява контрол върху дейността на радио- и телевизионните организации за спазването на този закон и налага административни санкции при нарушаването му;
2. дава становища по кандидатурите за получаване на концесии за разпространение на радио- и телевизионни програми в Република България;
3. следи за изпълнението на сключените концесионни и лицензионни договори и ако констатира неизпълнение, сезира съответния орган;
4. избира и освобождава управителните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия;
5. избира и освобождава генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия, които са и председатели на съответните управителни съвети;
6. избира и освобождава програмните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия;
7. дава становища при подготвянето на нормативни актове и при сключване на междудържавни споразумения в областта на радио- и телевизионното разпространение;
8. възлага изследвания на обществената оценка и интереси към радио- и телевизионните програми;
9. създава информационна банка за аудиовизуалните организации и за пазара за разпространението на радио- и телевизионни програми;
10. изпълнява други функции, възложени му от този закон".
Не са постъпили допълнителни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от залата по чл. 15? - Господин Евгений Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо, уважаеми колеги! Това е един от спорните текстове, защото тук се определят правомощията на Националния съвет за радио и телевизия. Освен че при формулировката, с която определяме Националния съвет за радио и телевизия като държавен орган и по този начин се нарушава Конституцията, нарушават се и взетите само преди десетина дни тълкувателни решения на Конституционния съд. И е ясно, че без ние да сезираме Конституционния съд, в момента е ясно, че много от текстовете противоречат на това, което само преди десетина дни беше взето като решение. И аз се учудвам на логиката, с която вие упорствате в залата, за да си губим времето и да приемаме текстове, които след това ще бъдат атакувани пред Конституционния съд, текстове, които вече по смисъла на тълкувателното решение, са предрешени от Конституционния съд.
Но в този член, в който се определят правомощията, има един друг основен момент, един особено полезен момент за сегашното мнозинство, а именно моментът за концесиите и за лицензите. Когато се обсъждаше Законът за концесиите, дори и членовете на Комисията по радио и телевизия, и Комисията по радио и телевизия, в която мнозинството е от членове на демократичната левица, излязоха с предложение да не се дават радио- и телевизионните честоти чрез концесионни договори, а да продължи процесът на лицензиране. Тогава не беше послушано това предложение и в Закона за концесиите беше наложено да се дават концесии за радио- и телевизионни предавания.
Оттам нататък по време на всички дебати в комисията ние настоявахме разрешението за радио- и телевизионна дейност да мине на режим на лицензиране, така както е навсякъде в демократичния свят, така както демократичният свят ни съветва и ни препоръчва да направим. Това са основните забележки на всички дошли в България експерти било по линия на Съвета на Европа, било американски експерти, български експерти. Всички, независимо от спорните текстове и това как се тълкува свободата на словото в отделни членове, независимо от това какви са правомощията или финансовата зависимост на радиото и телевизията спрямо държавата, всички единодушно застават на позицията, че не трябва да се дава радио- и телевизионните програми да минават на концесионен договор, а трябва да минат на режим на лицензиране и Националният съвет за радио и телевизия, така както е в повечето страни в Европа, да издава решения за издаване на лицензи.
И тук е спорният въпрос, който вие като мнозинство трябва да решите: ще се съобразите ли с мнението на всички експерти; ще се съобразите ли с нормалната логика, която се прилага във всички страни, включително и във всички бивши социалистически страни, които направиха свое ново законодателство в областта на радиото и телевизията, или ще се подчините на изискването в момента на правителството правителството да държи кранчето за концесиите и те да минават буквално на един еднопартиен режим, а не на режим, който трябва да се разрешава от един независим орган, избран с най-широко представителство.
Тук става въпрос за основното - за монопола над информацията; за монопола над радио- и телевизионната дейност, който никой в демократичния свят не допуска да се намира в ръцете на една единствена партия. Тук е основният въпрос и основният препъникамък, заради който вие дори няма да искате този закон да влезе в сила. Защото не всички от вас са съгласни пък с това, което е наложено в момента от хората, които определят политиката на правителството. Явно освен чисто идеологически съображения тук играят огромни икономически интереси, които разкъсват вашето съзнание и може би на някои и техния джоб, без да настоявам за това свое твърдение.
Затова ви моля да се помисли и да не се допусне приемането в този закон на текст, който, пак казвам, основно ще бъде атакуван от всички възможни страни. И когато се дават правомощия на Националния съвет за радио и телевизия, той ако бъде, а той би трябвало да бъде не държавен, а независим орган, пак избран по този начин, но да бъде независим орган, не държавен орган, но в правомощията на този Съвет за радио и телевизия трябва да се включи издаването на лицензи за радио- и телевизионна дейност, а не за даване режим или даване само мнение за издадени концесии. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Съобразявайте се с времето! Още повече, че не формулирахте Вие изцяло сте против текста или предлагате конкретни части от него да отпаднат. Това беше смисълът на изказването. Въпросът за концесиите се третира в т. 2 и т. 3. Значи ли, че Вие предлагате примерно да отпадне? Ами може ли 5 минути да говорите и да не формулирате предложение?
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Да, знам какво правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ами това е на първо четене така!
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Знам какво правя, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Знаете. Щом знаете, значи няма да поставя нищо на гласуване.
Има думата народният представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, аз имам няколко забележки по конкретни точки от чл. 15.
По отношение на т. 1 - "Осъществява контрол върху дейността на радио- и телевизионните организации за спазването на този закон и налага административни санкции при нарушаването му". Трябва да се определи точно и конкретно какъв ще бъде контролът върху частните медии. Тоест, не е много ясен текстът на т. 1.
Точка 3 според мен буди недоумение - "Следи за изпълнението на сключените концесионни и лицензионни договори". Просто такова нещо не може да има, защото концесионните и лицензионните договори се издават: концесиите - от Министерския съвет, а лицензите - от Комитета по пощите и далекосъобщенията. Тук влизаме в противоречие със Закона за концесиите и правилника за неговото приложение и, разбира се, един поднормативен акт - Постановление на Министерския съвет N 114, което дефинира Комитета по пощите и далекосъобщенията като държавен регулативен орган в областта на радиочестотите. Не може Националният съвет за радио и телевизия да следи за изпълнението на сключените концесионни и лицензионни договори. Тоест, ние го поставяме едва ли не над Министерския съвет. Невъзможно е. И моето предложение в тази връзка, уважаема госпожо председател, е т. 3 да отпадне, защото просто е смехотворно, ако тя остане в чл. 15.
Точка 7 - "Дава становища при подготвянето на нормативни актове и (забележете!) при сключване на междудържавни споразумения в областта на радиото и телевизионното разпространение". Тук също не е ясно за електромагнитни излъчвания ли става дума само или, да речем, и за друг вид разпространения. Значи може да се разпространява, да речем, чрез видеокасети, чрез аудиокасети. Той не може да дава становища по отношение, да речем, на ратифициране на конвенции в областта на телевизионното разпространение. Трябва да има някаква по-точна формулировка в т. 7.
И за да свърша, в т. 8 - "Възлага изследване на обществената оценка и интереса към радио- и телевизионните програми". За БНТ и БНР ли става дума или за всички други организации, свързани с разпространение? Не може да бъде това нещо, уважаеми господин Аврамов, защото от т. 8 следва, примерно, че други организации, свързани с тази дейност, не могат да възлагат изследвания, да речем, на консултантски фирми. Нали? Още повече, че тук става дума за бюджетни средства най-вероятно. "Възлага изследване на общественото мнение..." - как става това нещо, с търг ли става, как ги възлага т.нар. Национален съвет за радио и телевизия?
Аз предлагам т. 8 да отпадне, мисля, че няма смисъл от т. 8, и т. 3 във връзка с това, че влиза в противоречие с вече приетия Закон за концесиите и във връзка с това, че изземва функциите на Комитета по пощите и далекосъобщенията като регулативен държавен орган, който се занимава точно с лицензите по отношение на радиочестотния спектър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Другите Ви бележки имаха характер на въпроси към вносителя. А иначе конкретните предложения, които съм длъжна да поставя на гласуване, са за отпадане на т. 3 и т. 8.
Има думата госпожа Румяна Николова.
РУМЯНА НИКОЛОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Като слушам преждеговорившите, имам чувството, че за първи път четат закона и нищо не им е ясно по този закон. Предлагам им да седнат, ако искате с мен да седнем да го прочетем, да им обясним за какво става дума. Макар че знам със сигурност, че всичко им е ясно по закона. И в комисията им беше ясно. Там протекоха същите дебати и почти с консенсус сме стигнали до приемането на целия закон.
Сега по чл. 15 - защо т. 1 била така формулирана. Първо трябва да е ясно на всички, че този Национален съвет за радио и телевизия, образно казано, представлява органът, който се занимава изцяло с дейността на радиото и телевизията. Това е един специализиран орган. Ако искате го приемете като едно специализирано министерство. Няма кой друг такъв специализиран орган да осъществява контрола и разрешенията върху тази дейност. Затова и няма кой друг да налага санкциите при нарушаване на този закон, освен Националният съвет за радио и телевизия.
За да стане по-ясно и на другите, може да направите сравнение с органите на КАТ, които, като констатират нарушение на Закона за движение по пътищата, съставят актове, съставят наказателни постановления, които наказателни постановления се контролират вече от съда, ако някой не е доволен. Правя тази аналогия, за да стане по-ясно за какво говорим.
Така че контролът освен Националният съвет няма кой друг да го осъществява. Това е по точка първа.
По точка втора. Искам да кажа моето мнение по Закона за концесиите - че наистина има страни, в които разрешенията и лицензите се дават именно от Националния съвет за радио и телевизия. Ние направихме опити да вкараме тези правомощия на Националния съвет за радио и телевизия, но залата реши, че концесиите, в което понятие "концесии" се обединява и концесия, и лицензия, и разрешение, т.е. приехме, че това е едно сборно понятие, тези концесии ще се раздават от Министерския съвет, защото става дума за монопол над една дейност, монопол на раздаване на националния ефир, което е определено и в чл. 18 на Конституцията. Така че при тези уговорки това, което съдържа като понятие понятието "концесия", ние приехме в Закона за концесиите, че тези разрешения, лицензи или концесии, което е едно и също, така го приехме по Закона за концесиите, се раздават от Министерския съвет.



Тъй като, пак казвам, Националният съвет за радио и телевизия е един специализиран орган, няма кой друг да разбира и да дава ста¬но¬ви¬ще пред Министерския съвет дали на даден кандидат да се даде концесия за ефир или да не се дава. Пак изхождайки от понятието за специализиран държавен ор¬ган, какъвто е Националният съвет. Пак този Национален съвет е органът, който трябва да следи дали договорът за концесия, който е подписан от Министерския съвет се спазва точно и в неговите параметри и неговите правомощия ще свеждат само до това да следи дали клаузите на този договор се спазват, но самите санкции за неговото неспазване се налагат от органа, който е дал концесията, в случая - Министерският съвет. Националният съвет няма право по този закон да налага санкции и да спира, и да прекратява действието на лицензионния договор, тъй като този договор е подписан от Министерския съвет. Така че това е обяснението на правомощията дотук на Националния съвет. Това, че ще дава становища за нормативни актове и за сключване на междудържавни споразумения - изхождали сме отново от обстоятелствата, че този Национален съвет е специализираният орган, който най-компетентно може да даде становища по тези нормативни актове, които се отнасят до радио- и телевизионното разпространение. Както това се отнася и за възлагане на обществена оценка. Обществената оценка - то е, че освен с държавни функции е натоварен с обществени задължения да следи мнението на обществеността относно един или друг проблем, за¬ся¬гащ радио- и телевизионната дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Думата е на господин Благой Димитров за реплика.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. По отношение на т. 3 - просто аз съм изумен, че госпожа Николова демонстрира едно такова непознаване на материята.
Уважаема госпожо Николова, има в Република България междуведомствена комисия по честотите към Комитета по пощи и далекосъобщения. Има цяло управление "Мониторинг", което се занимава с проблемите на електромагнитната съвместимост и господин Коларов, ако не се лъжа, преди две заседания ни уведоми, че е бил една седмица в Париж във връзка с тези дейности и договор, който трябва се сключи с фирмата "Томпсън", ако се сещате.
Има Закон за концесиите и правилник за неговото приложение. И аз питам по т. 3 щом този Национален съвет за радио и телевизия следи за изпълнението на сключените концесионни и лицензионни договори, какво следва от това? Какво значи да следи за изпълнението на сключените концесионни и лицензионни договори? Кого ще сезира той - Комитета по пощи и далекосъобщения ли, на когото са вменени тези функции - на вече концесионни договори?
И още нещо: не е вярно, че концесията и лицензията са някакви размити понятия и представляват едно и също нещо, госпожо Николова! Няма такова нещо! Член 18 от Конституцията ясно указва обектите във връзка със собственостите, които подлежат на концесия. Член 4 от Закона за концесиите ясно указва обектите на концесия, чл. 5 ясно указва дейностите за лицензия. Не могат да се бъркат двете понятия и въобще да има някаква такава мешавица и липса на разлика между концесия и лицензия. Не е вярно това нещо! И аз ще ви моля просто по-прецизно да интерпретираме понятията "концесия" и "лицензия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето Ви изтече!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз свършвам.
Още един път - аз държа т. 3 - аз ви казах - смехотворно е тя да фигурира като точка в чл. 15.Просто е смехотворно. Не може да демонстрираме такава липса на компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Капудалиев има думата за втора реплика.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Николова, благодаря Ви, че изплюхте камъчето и нарекохте Националния съвет за радио и телевизия нещо като специализирано министерство. Благодаря Ви за това. Вие веднъж го гласувахте, че той е държавен орган. Сега го нарекохте специализирано министерство. Че кое министерство не е специализирано? Кое министерство не е специализирано? Значи ние, тоест вие, Българската социалистическа партия, в момента създавате министерство на радиото и телевизията. Благодаря Ви за декларацията.
Второ, концесия и лицензия естествено е, че не е едно и също. Това е ясно, а ако Националният съвет за радио и телевизия следи договорите, които Министерският съвет е издал, той става орган на Министерския съвет, тоест преповтаряте своето твърдение, че той е министерство. Е, няма такова министерство! Не сме гласували такова министерство и вървим наистина против законите и против Конституцията! Вие поне сте юрист човек и разбирате тази материя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Друга реплика? - Няма.
Думата е на госпожа Николова за дуплика.
РУМЯНА НИКОЛОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, господин Димитров и господин Капудалиев! Това, което казах - не се отказвам от него и пак мога да го повторя. Аз казах: образно казано - това е специализирано министерство. Вярно е, че всички министерства са специализирани, но това образно казано е министерство, което ще наблюдава медиите. Казах и пак повтарям: образно казано. Не го наричаме министерство. То си е държавен орган, не е министерство. Но в областта на медиите това е като министерство.
По въпроса за концесиите. Ще ви прочета Закона за концесиите, където в чл. 2 е казано: "Концесия по смисъла на този закон е предоставянето на особено право на ползване върху обекти, публична държавна собственост, както и даване на разрешение за извършване на дейности". Значи, в това понятие "концесия" е концентрирано както даването на обектите, както предоставяне на особено право на ползване върху обекти, материални обекти, така и разрешенията за нематериалните обекти, тоест за ефира, разрешения за дейности. Понятието "концесия" - така го приехме, когато разисквахме Закона за концесиите - че това е едно обобщаващо понятие на материалното, на особеното право на ползване на материалния обект и на разрешението за нещо нематериално, за дейност. Така сме го приели в Закона за концесиите и сме длъжни да се съобразяваме със Закона за концесиите.
Макар че, аз ви казвам, че моето мнение е, че тези две понятия е по-прецизно да бъдат разделени, защото даването на концесия на материален обект - на това наистина му прилича понятието "концесия", но разрешенията за ефир или за дейности - на това повече му прилича понятието "лицензия" или "разрешение". Но така или иначе ние в Закона за концесиите сме приели това обобщаващо понятие на тези две понятия. Така че, ако трябва да разделим тези две понятия, трябва да променим Закона за концесиите и неговия чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви, времето ви свърши!
РУМЯНА НИКОЛОВА: Тъй като вече е влязъл в сила, ние следва да се съобразим с този закон и да приемем следващите закони съобразно Закона за концесиите.
А това, че сме изземвали функциите на Комитета за пощи и далекосъобшения също не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето ви изтече отдавна!
РУМЯНА НИКОЛОВА: То не е вярно, защото е вярно, че за да се даде концесия и да се подпише договор за концесия са необходими сведения от няколко органа: както от Комитета за честотите, за електромагнитната съвместимост, така от Програмен съвет, от Националния съвет относно програмите - всички тези сведения се събират от съответните органи, дава се становището в Министерския съвет и той вече въз основа на тези становища подписва договора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето отдавна ви изтече!
РУМЯНА НИКОЛОВА: За съжаление, изтече ми времето. Ще ви го обясня друг път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Отдавна ви изтече времето! Изяснете си тези неща в комисията. Тук става дума за реплика и дуплика - до две минути. Никой не се съобразява с това.
Думата е на госпожа Миленова.


ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Моето изказване ще бъде съвсем кратко. Аз бих искала да подкрепя текста, предложен от комисията и ми е странно, че по повод на правомощията на Националния съвет за радио и телевизия става въпрос за оспорване на онова, което е задължение на страните по Закона за концесиите. Колеги, това е един от най-хубавите закони, които прие Тридесет и седмото Народно събрание и да се търси някакъв начин да се намира друга процедура, различна от тази, която е в Закона за концесиите - междупрочем атакуван и в Конституционния съд, откъдето абсолютно е потвърдено това, което е приело Народното събрание - ми се струва поне меко казано твърде интересно по този повод да се води такъв спор. Затова аз намирам съвсем обосновано, когато се дава концесия, да се взема становището на Националния съвет по радио и телевизия. В крайна сметка в самия закон, в Правилника към Закона за концесиите подобни функции имат винаги допълнителни, спомагателни органи, а не самият Министерски съвет, който разрешава концесиите.
Колкото до т. 3, която така ви вълнува, "следи за изпълнението на сключените концесионни договори", ами естествено е, че трябва да има такъв държавен орган, който да се грижи, тъй като има достатъчно много основания в Закона за концесиите, които биха послужили за прекратяване на един концесионен договор. Кой според вас би следвало да бъде държавният орган, самият Министерски съвет ли? Той е страна. Действията безспорно ще бъдат предприети от него, но ние не можем да искаме Министерският съвет от еди колко си човека да е в състояние да огрее абсолютно навсякъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Думата за реплика има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Госпожо Миленова, давам Ви следния казус: даден е концесионен договор на дадена фирма примерно за излъчване на радиочетота, несвързана, мога да ви изброя поне 15 случая от прима виста, с разпространение на радио и телевизионни предавания. Питам как може Националният съвет за радио и телевизия да следи примерно този концесионен договор? Примерно може да се даде концесионен договор за някакъв вид връзки, примерно за такси, може да се даде концесионен договор например в каменни кариери. Казвам ви типични случаи. Ако искате, мога да ви дам 15, 20, 30 такива примера. И вие в момента изпадате в някакви абсурдни ситуации. И Националният съвет за радио и телевизия, примерно на таксиметърджийската фирма, която е получила концесионен договор за територията да речем на град Пазарджик...
ГЕОРГИ АВРАМОВ (от място): Това не е вярно.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Как да не е вярно? Концесионните договори за радиочестотния спектър, на концесия може да се дава радиочестота не само свързана с радиоразпръскване.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Ние говорим само за разпространение на радио и телевизионни програми.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Ние говорим по т. 3. Вижте какво казва т. 3: "Следи за изпълнението на сключените концесионни и лицензионни договори и ако констатира неизпълнение, сезира съответния орган". Ние говорим по принцип. Никъде не е казано, че...
КЛАРА МАРИНОВА (от място): В т. 2 е казано за какви лицензии става дума.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не е казано. Не е казано и аз ви съветвам т. 3 да отпадне, защото изпадаме в много смехотворна ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето. Друга реплика?
Господин Евгений Михайлов има думата за реплика.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Като се присъединявам към Благой Димитров, който постави в шах много от специалистите, които се занимават с тази материя, включително в Комисията по радио и телевизия, бих искал да кажа на госпожа Миленова, че наистина с тези текстове се получава един омагьосан, затворен кръг, тъй като не може да се разглежда Националният съвет за радио и телевизия като някакъв помощен, подчинен орган на Министерския съвет. А вие преди малко споменахте затова, че в Закона за концесиите, в заключителните разпоредби се предвиждало помощни органи и така нататък. Няма текст в Закона за концесиите, който да дава право друг орган, освен Министерския съвет, да се произнася по дадените концесии и сключените концесионни договори. И поради тази причина спокойно след сключен концесионен договор дадена фирма или дадено юридическо лице може да започне да си действа без въобще да се съобразява със Закона за радио и телевизия.
Именно заради това всички експерти, пак повтарям, всички европейски и американски експерти, позовавайки се на европейската практика, включително и на практиката от новоприетите закони в Полша, Унгария и други бивши социалистически страни, които са направени на базата на европейското законодателство, и след много консултации със Съвета на Европа, ни посъветваха да се приложат съответните законодателни техники и чрез Закона за радио и телевизия да бъдат отменени текстовете от Закона за концесиите, да се внесе предложение за отпадане от Закона за концесиите на този конкретен текст. И затова следващият новоприет закон, какъвто би трябвало да бъде Законът за радио и телевизия, който да включи изискването за лицензиране на радио и телевизионните организации, да влезе в кореспонденция със съответната промяна на Закона за концесиите, за да може българското законодателство да бъде приведено към европейските норми и да стане действащ този закон. В момента просто никой няма да може да получи никакъв лиценз, колкото и добро желание да има Националният съвет за радио и телевизия или Министерският съвет. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Госпожа Миленова има право на дуплика.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПГДЛ): Съжалявам много, двете реплики, които ми бяха направени, са направени, първо, от непознаване на текстовете, които гласуваме в момента, и второ, от непознаване на правната уредба във връзка с концесиите. Защото ако прочетете чл. 4 на правилника към Закона за концесиите - повече няма да говоря, моля ви справете се сами, - ще видите, че там има министри, ръководители на централни ведомства, които са органи, включени в процедурата за даване на концесии.
А колкото до това дали е свързано искането с радиото и телевизията - това, за което говори господин Благой Димитров, ами вижте, то в текста, който гласуваме, е казано, че не става въпрос за такива, които не са свързани. Не става въпрос нито за таксиметрова служба, нито за нещо друго. Става въпрос за такива концесии, които са свързани, както се казва в самата т. 2 "За разпространение на радио и телевизионни програми в Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Госпожа Маринова ще направи някои разяснения и ще пристъпим към гласуване.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Уважаеми колеги, длъжна съм от името на комисията да внеса няколко разяснения. Разбира се, това беше един от текстовете, върху които комисията работи много дълго време. Вярно е, че получихме съвети и препоръки от Европейския съвет, от американски специалисти, от Съвета по законодателство в Тридесет и седмото Народно събрание и от всички онези юристи, които имат отношение към този проблем. Вярно е, че със Закона за концесиите се създават известни трудности, но тези трудности произтичат не от самия Закон за концесиите, а от чл. 18 на Конституцията, на който се позовава Законът за концесиите.
Много добре си спомнят членовете на комисията, за сведение и на останалите народни представители, че в този закон се опитахме и мисля, че в един нормален порядък съчетахме двете дейности, свързани с концесиите: първо, техническата страна по концесиите, свързана с честотите, свободните честоти - правото на ползване на тези честоти се определя от Закона за концесиите, където изрично е упоменато какъв е порядъкът за тяхното използване. А тук в нашия закон ние усъвършенствуваме този закон с възможността Националният съвет за радио и телевизия, който е държавен орган... И обидно е на всяко заседание да се започва с термина "държавен" или "обществен", всички юристи в България в т.ч. конституционните съдии определиха, че е държавен, а не обществен орган, след като трябва да следи за изпълнението на този закон.
Значи Националният съвет за радио и телевизия, и в това всички колеги от комисията бяха убедени, гласуването свидетелства за това, текстовете по отделните точки са гласувани с най-малко 13 и най-много 17 представители от Комисията по телевизия и радио, знаят много добре, че Националният съвет за радио и телевизия го въведохме като една от страните по концесионните договори в контекста на лицензиране на програмните схеми, програмните намерения, финансовите възможности, материално-техническите възмож-ности на кандидатите за ефир.
Уважаеми колеги, тъй като тук вече достигнахме до пълния абсурд да се намесват таксиметровите шофьори и ползването от тях на радиочестоти - изобщо не става дума за такъв вид честоти. Става дума за разпространение на радио и телевизионни програми.

В Допълнителните разпоредби, за съжаление, членовете на комисията много добре знаят, в § 2 изрично сме определили: разпространение на радио- и телевизионни програми е излъчване, преизлъчване, предаване или препредаване на радио- и телевизионни програми чрез знаци, сигнали и текстове. И т. н. Значи много точно сме определили за какъв тип дейност става дума, а не за използване на радиочестоти от таксиметрови шофьори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Много Ви моля, на второ чете сме и просто не са нужни толкова пространни обяснения, дебати като на първо четене. Като при някакъв уникален закон.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Вярно е, че законът е уникален. В България такъв закон просто не е правен досега. Аз затова ви предлагам всички оратори, когато им давате думата, да вземат отношение по закона като при второ четене, за да не се налага на хора, които добре познават материята, да им разясняваме още веднъж за какво става дума.
Може би единственият аргумент, който би могъл да се приеме и за който господин Димитров настоява, е в т. 3: "следи за изпълнението на включените концесионни и лицензионни договори по смисъла на т. 2 и ако констатира неизпълнение, сезира съответния орган", щом като смята, че не е ясно за какви концесионни договори става дума.
Иначе мога да докладвам дори в какво съотношение са гласувани всички тези точки в комисията без особени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Започваме гласуването.
Господин Димитров предлага да отпаднат т. 3 и т. 8. Моля, гласувайте.
От общо гласували 121 народни представители, за - 1, против - 113, въздържали се - 7.
Не се приемат тези предложения.
Ще поставя на гласуване и предложението на госпожа Маринова, тъй като този въпрос беше повдигнат и има право на второ четене, в т. 3 след "лицензионни договори" да се добави "по смисъла на т. 2". Това е така, за да не се третира много разширително правомощието по т. 3.
Моля да гласувате това допълнение в т. 3.
От общо гласували 123 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - няма.
Моля да гласувате чл. 15 като цяло.
Припомням на колегите, които не участват в гласуването, че когато имаше запитване до Конституционния съд как се измерва кворумът, Конституционният съд заяви: с електронната система плюс присъстващите реално в залата. Така че във всички случаи освен електронната система като кворум броя и присъстващите в залата. Във ваш стил се позовавам на Конституционния съд.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Как ще го документирате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Пред очите на всички.
От общо гласували 122 народни представители, за - 122.
Връщаме се към гласуването на чл. 14. Имаше едно-единствено предложение - на народния представител Благой Димитров в ал. 2 да отпадне последното изречение. Припомням: "Ако в едномесечен срок не се вземе решение, то се взема при условията на ал. 1". Член 14 третираше въпроса за начина на вземане на решения.
Моля да гласувате предложението на народния представител Благой Димитров.
От общо гласували 127 народни представители, за - 4, против - 105, въздържали се - 18.
Не се приема предложението за отпадане.
Моля да гласувате чл. 14, както е докладван от комисията.
От общо гласували 126 народни представители, за - 126.
Приет е и чл. 14.
Отлагането на чл. 12, за което гласувахме, не беше конкретизирано за кога е. Аз предлагам да стане в края на тази глава, когато изясним финансирането, правилника, службите, заседанията, правомощията.
Има думата госпожа Маринова.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Член 16. Предложението на комисията е: "Правилник.
Чл. 16. Националният съвет за радио и телевизия приема правилник за организацията на работата си".
Никакви допълнителни предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 16.
От общо гласували 123 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 1.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Помощни служби.
Чл. 17. Националният съвет за радио и телевизия създава свои помощни служби. Той може в рамките на средствата, с които разполага, да назначава свои служители или да привлича сътрудници".
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не виждам предложения и в залата.
Моля да гласувате чл. 17.
От общо гласували 121 народни представители, за - 120, против - 1, въздържали се - няма.
Приет е чл. 17.
Има думата господин Капудалиев за обяснение на отрицателен вот.

ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Гласувах против чл. 17, защото така ни задължава Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, който в чл. 63, ал. 2 казва:
"В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици от прилагането на проектозакона, включително и необходимите бюджетни разходи за неговото изпълнение."
Ние никъде не сме дали необходимите бюджетни разходи за изпълнението на настоящия закон, а даваме заплати, определяме персонал, определяме помощни органи - сега след малко ще се гласуват помощни органи, които също ще бъдат на заплата и т.н. Бюджетната сметка ще гласува Народното събрание. В какъв размер? Това са абстракции, които просто нарушават правилника за дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Госпожа Маринова, чл. 18!
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Финансиране
Чл. 18. Ал. 1. Дейността на Националния съвет за радио и телевизия се финансира от държавния бюджет.
Ал. 2. Националният съвет за радио и телевизия съставя проект за годишната си бюджетна сметка, който представя в Министерство на финансите за включването й в проекта за държавен бюджет.
Ал. 3. Народното събрание гласува бюджетната сметка на Националния съвет за радио и телевизия като част от държавния бюджет."
Това е предложението на комисията, около което се обединихме с гласуване. Други предложения, неприети от комисията:
1. На господин Евгений Михайлов - ал. 1 да има следния вид:
"Чл. 18. Ал. 1. Националният съвет за радио и телевизия се издържа от:
1. финансиране от държавния бюджет по предложение на Народното събрание;
2. 3% от брутните приходи от рекламата на обществените радио- и телевизионни медии."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов го няма. Иска ли някой да обоснове това предложение?
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние непрекъснато в комисията застъпвахме идеята дейността на Националния съвет за радио и телевизия да не се финансира от държавния бюджет. Междупрочем това беше казано и от експертите от Съвета на Европа, които участваха в едно работно заседание. Така или иначе едно финансиране от държавния бюджет представлява едно обвързване на дейността на Националния съвет и на практика една зависимост на Националния съвет от Министерския съвет, тъй като така или иначе основен вносител на Закона за държавния бюджет всяка година това е Министерството на финансите, тоест Министерският съвет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Да, ама го одобрява Народното събрание.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Наистина, Народното събрание го одобряване и наистина мнозинството в Народното събрание, независимо какъв цвят е това мнозинство пък определя размера на съответната бюджетна субсидия. Така че становището на Съюза на демократичните сили, както в смисъла на чл. 7 и чл. 8.
Първо, тоест нашата логика каква е? - Да не е държавен орган. Националният съвет да бъде обществен орган. И, разбира се, в тази връзка вече чл. 18, ал. 1 да не се финансира от държавния бюджет. Точно това е и смисълът на предложението, дадено от господин Евгений Михайлов.
Ако не се приеме това предложение, което не е прието от комисията, моето предложение е ал. 1 на чл. 18 да отпадне. Уважаема госпожо председател, правя формално това предложение. Разбира се, ако не се приеме предложението на господин Евгений Михайлов.
Впрочем, предложението на господин Михайлов е компромисно. Става дума за т. 2 - тези 3% от брутните приходи от рекламата на обществените радио- и телевизионни медии.
И за да свърша, искам да ви кажа, че така или иначе електронните медии са в зависимост от държавата във връзка с това, че те използват преносната среда. Така или иначе те използват собственост на телекомуникационната компания, която пък на практика е със 100% държавно участие и представлява основен национален оператор. И ако ние гласуваме да се финансира от държавния бюджет НСРТ, това означава, че го обвързваме два пъти - и финансово, и материално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Значи, господин Димитров, предложението е за отпадане на ал. 1?
Има думата господин Емил Капудалиев за обратно предложение.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Моето предложение е обратно. За да подчертаем, че Националният съвет за радио и телевизия е държавен орган, образно казано специализирано министерство, и че е на пряко подчинение на Министерския съвет и на Министерството на финансите, тоест че е държавен орган, аз предлагам този текст да остане така, както е записан, за да може да бъде по-лесно атакуван от нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Георги Аврамов.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Наистина не мога да разбера какво искат колегите Благой Димитров и Капудалиев. В самото предложение на Евгений Михайлов пише:
"1. финансиране от държавния бюджет по предложение на Народното събрание;" (Неразбираема реплика от Благой Димитров)
Каква е разликата? Тоест, държавният бюджет.
"2. 3% от брутните приходи от рекламата на обществените радио и телевизии."
Ами това е една непостоянна сума. Тя днес може да бъде 1 млн., утре може да бъде 100 млн. Един бюджет се прави, на един орган, когато се знае какви са му годишните разходи. Рекламата не е постоянно число. И наистина, как се сметна, че 3% са достатъчни за бюджета на Националния съвет за радио и телевизия? Все пак, много ви моля, нека когато се правят предложения, да бъдат сериозни и отговорни, а не просто да се говори каквото и да е! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. (Евгений Михайлов влиза в залата и иска думата)
Господин Михайлов?!
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Все пак, аз съм вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Е, хубаво. Давам Ви думата като вносител - няма Ви. Господин Благой Димитров обосновава Вашия текст, а Вие идвате след това.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Ние правим консултации със заинтересованите страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ами вие сте заинтересованата страна.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Какво стана с директорите на тия медии?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поканихме ги.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Няма ги. Единият е в Пловдив, а другият...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: В провинцията са.
Извинявайте, господин Михайлов, имате думата.


ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Разбирам, че в този труден за страната момент, в този кризисен момент, когато хората едва свързват двата края, много популистки звучи това, че на държавните служители, на министрите и на депутатите ще бъдат замразени заплатите. Разбирам това и не бих пледирал в никакъв случай за противното, въпреки че тук въобще не се споменава за допълнителните възнаграждения, които получават много от министрите, съветниците, членовете на Министерския съвет и т. н. от участието в бордове на директори. Това не стига до широката публика. Техните заплати се замразяват или те са в съотношение еди-какво си спрямо депутатските заплати, а и много от депутатите участват също в такива органи и получават допълнително възнаграждение. Но виждате ли, пред обществеността се изкарва депутатската заплата като мерило за висока заплата. В същото време вие много добре знаете, че това е заплата, която едва ли може да бъде съизмерима със заплатата на обикновена служителка в някоя от доскоро проспериращите според вас банки, частни, които сега вече фалираха от прекомерна злоупотреба с мрамора, месинга, колите и високите заплати на своите служители.
Но така или иначе е въведено едва ли не в общественото съзнание мерилото на депутатската заплата като за много пари. Действително на фона на заплатите на учителите и на лекарите това е една висока заплата. Но в никакъв случай това не е заплата, заради която 11 човека да бъдат привлечени измежду елитните специалисти в областта на медиите, комуникациите, правото и икономиката, които да напуснат своите управителни съвети, местата, които заемат в частни издания, в частни радио- и телевизионни станции, за да могат да дойдат и да напуснат примерно 150-200 хил. лева на месец, колкото са получавали да речем до вчера, за да дойдат в Националния съвет за радио и телевизия и да им се окаже огромното благоволение да получат колкото един депутат или колкото един председател на комисия. Несериозно е, че можем да намерим такива специалисти, които да дойдат и да се поблазнят от една депутатска заплата. Тези хора, които биха били полезни за тези постове, получават многократно повече.
Но за да не се натоварва републиканският бюджет и за да не се натоварва излишно и общественото съзнание за това, че данъкоплатците плащат тези заплати, които трябва да са по-високи и не трябва да са в еди-какво си съотношение със заплатите на депутатите, именно затова е предложението ни средствата, които са необходими за издръжката на този национален съвет, да бъдат по две линии: както финансирани от държавния бюджет по предложение на Народното събрание, така и чрез 3 на сто от брутните приходи от рекламата на обществените радио- и телевизионни медии.
Уверявам ви, господин Аврамов, уверявам ви, уважаеми колеги, че огромните доходи, както и господин Гранитски заяви, които са се увеличили тази година за Българска национална телевизия от реклама, представляват една много голяма сума и 3 на сто от тези приходи за реклама са предостатъчни за издръжката не само на 11 човека, но и за издръжката на целия помощен апарат от помощни органи на Националния съвет за радио и телевизия.
Именно затова е нашето предложение, което би трябвало да подкрепите, за да не се товари републиканският бюджет с тези средства, по този начин да се формира заплащането. Отделен въпрос е, пак казвам, че не би трябвало да се привличат там хора с примамката за високата депутатска заплата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Евгений Михайлов, което чухте неколкократно. То включва финансиране от държавния бюджет плюс 3 на сто от брутните приходи от реклама.
Господин Михайлов, Вие няма ли да подкрепите собственото си предложение?
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Оставям на вашата съвест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не е коректно, иначе не би следвало и думата да Ви давам. Внасяте предложение, а не гласувате за него. (Реплики от Евгений Михайлов)
От общо гласували 121 народни представители, за - 3, против - 81, въздържали се - 37.
Моля да гласувате предложението на народния представител Благой Димитров за отпадане на ал. 1 на чл. 18.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Госпожо председател, аз Ви моля да не подлагате на гласуване това предложение по една-единствена причина, че по този начин господин Благой Димитров предлага изобщо да няма финансиране. Това е абсурдна ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И абсурдни предложения сме гласували, залата внимава. Той е направил предложения за отпадане. Предложенията за отпадане на второ четене са изцяло коректни, в съответствие с правилника, не говоря за смисъла, не коментирам смисъла.
От общо гласували 121 народни представители, за - 2, против - 109, въздържали се - 10.
Не се приема предложението за отпадане.
Моля да гласувате чл. 18 "Финансиране", както е предложен от комисията.
От общо гласували 127 народни представители, за - 126, против - няма, въздържал се - 1.
Приема се чл. 18.
Връщаме се към "Възнаграждение" - чл. 12.
Господин Благой Димитров по процедурен въпрос.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Аз Ви умолявам да въдворите ред в залата. Народният представител Георги Аврамов преди малко гласува с картата на господин Стоев от Бизнесблока. Моля Ви се, това е недопустимо.
Правя процедурно предложение да въведете ред в залата и народните представители от Демократичната левица да не гласуват с картите на Бизнесблока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Моля никоя парламентарна група да не се намесва във вътрешните работи на друга парламентарна група!
Господин Будимов за процедурно предложение.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Действително абсурдите стават много. В наше отсъствие, за което ние, разбира се, не съжаляваме, но все пак е приет един текст, който води действително до един абсурд.
Искам, уважаема госпожо председател, да уточня за какво става въпрос.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Кажи каква е процедурата.
ИВАН БУДИМОВ: Точно това е процедурата, но искам да я аргументирам.
При конституирането на Националния съвет за радио и телевизия е записано в закона, че "Националният съвет за радио и телевизия се състои от 11 члена, избрани от Народното събрание, от които 7 се предлагат от Народното събрание, като квотите са разпределени: 4 представители на най-голямата по численост парламентарна група и 3 представители на останалите парламентарни групи, 2 се предлагат от президента и 2 се предлагат от министър-председателя.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представете си, че най-голямата парламентарна група се състои от 110 члена и другите 130 члена образуват няколко парламентарни групи. Тогава 110 члена от парламентарната група, тъй като тя е най-голяма, ще имат право на квота от 4 човека, а останалите 130 народни представители ще имат квота от 3 човека.
Допусната е грешка. Вместо да се каже "4 представители на най-голямата по численост парламентарна група", трябва да се каже "4 представители на управляващото мнозинство и останалите 3 - на опозицията". Защото тогава, за да може да бъде съставено правителство, е необходимо да се направи коалиция между две или повече парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето, господин Будимов. Не сте си сложили картата.
ИВАН БУДИМОВ: Те да добият своето парламентарно мнозинство и да получат тази квота от 4 човека. Това е текст, атакуем от Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Извън правилника сте.
ИВАН БУДИМОВ: Така че аз също предлагам накрая...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И по същество, и по форма.
ИВАН БУДИМОВ: Затова аз предлагам моята процедура, която е следната. Още отсега да приемем това, че накрая в крайните заключителни разпоредби, когато се приеме законът, СДС ще направи едно предложение за разглеждане отново на този член - за вкарването му точно така, както би следвало да се разпределят квотите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението не беше процедурно.
Има думата госпожа Маринова по процедура.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Господин Будимов, аз Ви моля да присъствате в залата, когато се приемат текстовете. Това, което Вие сега четохте, не е приетият текст. Съвсем друг текст е приет. Направете справка какъв текст сме приели. Вие четете стар текст.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Аз чета това, което ми е представено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви да прочетете чл. 12, преди да преминем към гласуване.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Член 12 вече беше прочетен. Още веднъж ще го прочета.
"Възнаграждения.
Чл. 12. За времето, през което изпълняват своите функции, членовете на Националния съвет за радио и телевизия получават месечно възнаграждение в размери, равняващи се на основното възнаграждение на народните представители. Възнаграждението на председателя се равнява на възнаграждението на председател на парламентарна комисия, а възнаграждението на секретаря се равнява на възнаграждението на заместник-председател на парламентарна комисия."
Допълнителни предложения не бяха направени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не виждам други предложения.
Моля, гласувайте това предложение, което беше отложено, за да се гласува накрая, след като минат правомощията и правилникът.
Ако не съберем кворум, текстът ще се гласува другия път.
Отменете гласуването.
Член 12 остава за следващото заседание.
Съобщения:
Комисия за развитие на планински, полупланински и гранични райони ще заседава в четвъртък, 17,00 ч. в зала 456 и ще разглежда Законопроект за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течни горива.
Комисията по бюджет и финанси ще заседава в сряда от 15,00 ч. в зала 248 на бул. "Княз Ал. Батенберг" 1. Ще се разглежда Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите за второ четене, Законопроектът за данъка върху добавената стойност - второ четене и Законопроектът за нотариусите.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание в четвъртък от 15,00 ч. в 142 зала.
Комисията по външната политика и европейската интеграция ще заседава в четвъртък от 11,00 ч. в зала "Запад".
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 13,57 ч.


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Иван Братулев

Юмер Юмер