Председателствували: заместник-председателите Нора Ананиева, Иван Куртев, Атанас Железчев и Юнал Лютфи
Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов


ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Възползувам се от правото си по чл. 40, ал. 5 от правилника да ви предложа като т. 2 от дневния ред да се включи ратификацията на Договора към Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, поради спешния характер на документа. Той е включен днес в дневния ред, но да излезе малко по-напред, тъй като парламентарният контрол е доста натоварен днес и може би няма да остане време.
Предлагам като т. 1 да бъде Проекторешението за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на Република България, а като т. 2 да бъде ратификацията на енергийната харта. Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 151 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 16.
Приема се тази промяна в дневния ред.
И още едно предложение има постъпило и тъй като вчера направих изключение по отношение на законопроекта, внесен от народeн представител от Народен съюз, ще ви помоля да гласувате и предложението, което прави народният представител Иван Станчев за включване днес като първа или втора точка в дневния ред на Законопроекта за изменение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица.
Господин Станчев има думата.
ИВАН СТАНЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля ви да се отнесете с нужното внимание към това, което ще ви кажа.
Законът за политическа и гражданска реабилитация прекъсна действието си в един изключително неподходящ момент за хората, които имаха право върху него. Известна част лица поради изключителните затруднения, с които се сблъскват за набавяне на документи, не успяха да ги набавят в срок. Има около 150 млн.лв. неусвоени средства, отпуснати по този закон. Моля ви да продължим действието на закона с една година. На практика това води до следното - подмяна на думите "5-годишен срок" с "6-годишен срок". Смятам, че ще приемете предложението.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Моля, гласувайте това предложение.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Но това е изменение на закон! Как да го направим така?!
ИВАН СТАНЧЕВ: Господин Премянов, когато нещо изрично не е упоменато, че е забранено, то е позволено. Никъде няма процедура, която да забранява продължаването на един закон, независимо преди или след срока, стига да има добро желание.
Вижте сега, хайде да го кажем на друг език - това предложение има преди всичко морална и политическа стойност в този момент. Няма финансова и няма друга... Просто не е морално, не е честно една малка част от тези хора, които са доживели този момент, да останат така. Просто не пречи нищо да го направим.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Този въпрос има значение за същността на разглеждането, сега само процедурното предложение гласуваме.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 180 народни представители, за - 87, против - 47, въздържали се - 46.
Не се приема предложението. (Шум и реплики от опозицията)
Господин Станчев има думата.
ИВАН СТАНЧЕВ (СДС): Просто, моля ви, поради малкото време за гласуване, поради бързината и поради това, че не всички народни представители са в залата - просто моля всички народни представители да дойдат, за да гласуват - и ви моля да прегласуваме предложението.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Става дума за втора точка от дневния ред, тъй като със съгласие вчера е уточнена първата. Моля да гласувате още един път.
Няма да санкционирам никого, че се гласува с чужди карти, тъй като в това отношение всички го правят еднакво интензивно, всички групи... В момента има засилена активност от дясната страна, съвсем естествено...
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 205 народни представители, за - 104, против - 48, въздържали се - 53. (Ръкопляскания от опозицията)
Приема се с един глас да бъде втора точка от дневния ред този законопроект.

Започваме работа по първа точка от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА НАСРОЧВАНЕ НА ИЗБОРИ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има внесени два проекта за решение. Господин Спас Мулетаров има думата, за да представи становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Комисията по устройството и дейността на държавните органи на свое редовно заседание, проведено на 18 юли 1996 г. разгледа два проекта за решение за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на Република България, внесени съответно от народния представител Красимир Премянов и от народния представител Иван Костов и група народни представители.
След направеното обсъждане, членовете на комисията приеха следното становище:
Съгласно чл. 84, т. 4 от Конституцията на Република България, държавният орган, компетентен да насрочи президентски избори, е Народното събрание.
По силата на чл. 93, ал. 5 от Конституцията, изборът за нов президент и вицепрезидент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане срока на пълномощията на действуващия президент.
Предложението от народния представител Красимир Премянов предвижда президентските избори да бъдат проведени на 27 октомври 1996 г. Проекторешението, внесено от народния представител Иван Костов и група народни представители предлага изборите да бъдат проведени на 9 ноември 1996 г.
Така предложените две дати са конституционно съобразени и са в съответствие със Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България. Коя от тях конкретно ще бъде предпочетена, е въпрос на политическо решение, което следва парламентът да приеме. Въпросът не е юридически, поради което комисията не изрази отношение по този въпрос.
Поради това Комисията по устройството и дейността на държавните органи предлага и двете проекторешения да бъдат внесени в пленарна зала, обсъдени последователно и гласувани от Народното събрание в едно пленарно заседание.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Кой желае да говори по тези две проекторешения?
Господин Йордан Соколов има думата.


ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На нашето внимание са поставени две проекторешения с две дати. Конституционосъобразният срок в размер на един месец, ако се вземе за начална дата датата, на която сегашният президент е положил клетва и от тогава започва съответно петгодишният му мандат, се разпростира между датите 26 октомври и 27 ноември т.г.
В проекта на Демократичната левица е избрана възможната най-близка дата. Ние имахме възможност да посочим, защото очевидно интересите на двете политически сили - мнозинство и опозиция - са на едните изборите да са по в началото, тогава когато още хората няма да усетят всички последици на шоковото поскъпване на цените и особено на топлоенергията и електроенергията. Интересите на опозицията бяха да се отиде към възможната най-далечна дата. Въпреки това ние предложихме в нашето проекторешение една компромисна дата - 9 ноември, която е в средата на срока, която позволява и ако се наложи втори тур, той също да е в рамките на едномесечния конституционен срок.
Ние изхождахме и от нещо друго. Месец октомври е още месец на усилена селскостопанска дейност и за много от избирателите ще бъде неудобно да се откъснат от нея и да отидат да гласуват.
Ето защо нашето предложение за 9 ноември като един среден срок за нас е разумно. Ние сме готови да разгледаме и други предложения, които са съобразени с тези наши мотиви - да не е прекалено напред изтеглена датата именно с оглед на това повече избиратели да могат да участват в тези наистина важни избори.
На второ място, ние поставяме на вашето внимание един друг въпрос - денят на изборите дали да е събота или неделя. Ние предлагаме по принцип изборният ден да бъде събота, а не неделя. Просто една досегашна традиция може би ще бъде нарушена. Изхождаме и от това, което се получи на нашите предварителни избори. Оказа се, че когато гласуването е в събота, много повече хора участват в ранните часове, което облекчава в немалка степен и работата след това на избирателните комисии, които освен всичко друго ще разполагат и с неделния ден.
Ето защо ви моля да имате предвид тези наши мотиви, когато ще гласувате за едното или за другото, а аз не изключвам да бъдат получени и други предложения за възможни дати в рамките на едномесечния срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има ли желание да се говори по другия проект?
Други предложения за други дати? - Не виждам.
Двата проекта за решение са постъпили на 17-и, обозначен е часът на постъпване. Най-напред, в 9,18 ч. сутринта е постъпило проекторешението, подписано от господин Красимир Премянов от името на Парламентарната група на Демократичната левица. След това, в 13,14 ч. е постъпило проекторешението, подписано от народните представители Иван Костов, Анастасия Мозер, Стефан Савов и Ахмед Доган.
Ще ги поставя последователно на гласуване.
Първо, решението за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на Република България:
"Народното събрание на основание чл. 84, точка 4 и чл. 93, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 74, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Насрочва избори за президент и вицепрезидент на Република България на 27 октомври 1996 г., неделя."
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 217 народни представители, за - 118, против - 99.
Решението е прието, с което е безпредметно гласуването на другия варианта за дата.

За втора точка от дневния ред с гласуване беше прието предложението на народния представител Иван Станчев за разглешждане на
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИТЕ ЛИЦА.
Има думата господин Станчев.
ИВАН СТАНЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам в чл.5, ал. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица думите "5-годишен срок" да се заменят с "6-годишен срок".
Мотивите: Законът започна да действа едва в третата година от неговото приемане. Първоначално затрудненията за получаване на необходимите документи бяха изключително трудни. Има хора, които по две години, две години и половина чакаха своя документ. Поради редица причини, има и други такива, набавянето на документите беше затормозено. Особено при някои случаи беше трудно намирането на свидетели. Това са събития от преди 40-50 години.
Има неусвоени около 150-152 млн. лв., отпуснати по закона, които правоимащите не са ги усвоили. Направеното предложение в този момент, преди малко поясних, има преди всичко морален и политически характер.
Обръщам се към вас и ви призовавам да подкрепите предложението ми. То е кратко - в чл. 5, ал. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица числото "5" да се замени с "6". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Хасан Али има думата.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Този срок за действието на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица уважаемите колеги удължиха в миналото Тридесет и шесто Народно събрание веднъж с две години по мое писмено предложение. Аз благодаря на колегите от мнозинството, на десетте народни представители, които гласуваха за включването на тази точка в дневния ред. Сега смятам, че при приемането на законопроекта техният брой ще се увеличи още повече.
Уважаеми колеги, поради различни обективни и субективни причини част от лицата, които имаха право на обезщетение, не можаха да внесат своите документи в органите на Министерството на финансите. Някои от тези хора, въпреки че ходеха с месеци, дори с години, не можаха да си набавят необходимите удостоверителни документи за това, че имат право да получават обезщетение.

Това, което прие Народното събрание на 29 юни 1991 г. като обезщетение... Вече сме 1996 г. От тези суми, уважаеми колеги, почти нищо не остана при тези инфлации през изминалите години.
Аз моля уважаемите колеги да гласуват за предложения законопроект на народния представител господин Станчев. Благодаря ви, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Други желаещи?
Има думата госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Няколко пъти сме разговаряли с вносителите на този законопроект. Лично моето мнение е, че той имаше смисъл преди изтичане на срока на закона, а този срок изтече на 29-и. Фактически Законът за обезщетение на репресирани лица вече не действа. Неговото действие е преустановено. Комисиите, които трябваше да дават мнение за това кои лица, по какъв начин и т.н. са били репресирани вече са разформировани.
ИВАН СТАНЧЕВ (СДС): Не са!
МАРИЕЛА МИТЕВА: Следователно, единственият начин, по който може да се обсъжда разширяване обхвата на лицата, които следва да получат обезщетение, е приемането на нов Закон за обезщетяване на репресирани лица, тъй като старият закон е с определен срок на действие. Този срок на действие вече е изтекъл. Не е възможно да се продължи изтекъл срок. Може да се даде нов срок, но тогава трябва да се приеме и нов закон.
Заради това аз ви моля да дадете думата на председателите на комисии, които са дали становища по този законопроект. Но аз също така моля народните представители да имат предвид, че не може да се удължава срок, който вече е изтекъл. Тогава, когато имахме желание да го включим - преди изтичането на срока, този закон не влезе. Предложиха се други и т.н. Сега, когато срокът вече е изтекъл се страхувам, че по линия на удължаване на срока това не е възможно.
ИВАН СТАНЧЕВ (СДС): Има ли текст, който пояснява това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за реплика господин Станчев.
ИВАН СТАНЧЕВ (СДС): Първо, комисиите не са спрели действието си. Има постановление на Министерския съвет, с което действието на комисиите се удължава до 31 декември т.г. И още един път към казаното дотук искам да поясня следното. Просто някои хора са заварени в крачка.
По отношение на това, което току-що се каза. Няма текст, който забранява продължаването на даден закон било преди срока, било след срока. Нашите предложения бяха направени в законния срок. Тук, поради технически причини, просто не се гласува на 26, 27 или 28. Благодаря ви. (Неразбираема реплика от Красимир Премянов)
Има го, направено е. Има и становища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Аз искам да кажа онова, което е свързано с - дали е юридически абсурд да се продължи срокът на един закон, по който срокът вече е изтекъл.
Първо, законът няма еднократно действие затова, защото и сега продължават изплащания на обезщетения. И тогава, когато се откаже нещо, може да бъде обжалвано, да бъде поискано до друга комисия и пр. Така че това не е някакъв аргумент.
Колкото се касае до това, че срокът е изтекъл. Понеже ние не правим нещо друго, а правим закон, с този закон, с който се измени другият срок, могат, разбира се, да се въведат всякакви срокове, каквито са необходими. Целият въпрос е имаме ли желание тези хора да получат обезщетението или не? Ако имаме желание да получат обезщетението, юридическа пречка за продължаване на срока няма. Колкото се касае до чисто правно гледище, всички, които сме работили в правото, знаем че има института на така наречения възстановяване на срок. А срок се възстановява тогава, когато той е изтекъл. Даже съответните закони предвиждат процедура за възстановяване на вече изтекъл срок. Ние тук правим именно това - възстановяваме чрез продължаване един срок, който вече е изтекъл. Имаме и практика в това отношение.
Аз не мога в момента да ви изброя ония закони, където сроковете - това бяха във връзка със земеделските земи, вече бяха изтекли и пак се продължи срока за по-дълго време. Така че правна пречка в това отношение няма. Въпросът е желае ли мнозинството в Народното събрание да продължи срока и да даде възможност на хората да получат обезщетенията си или не. Ние желаем да бъде продължен този срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Стойчо Шапатов.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Включването на точката в дневния ред стана възможно благодарение на 10 гласа от демократичната левица, в това число и на моя глас. Но тъй като политически причини, според мен, няма, този въпрос да бъде обсъден на пленарно заседание. Но очевидно възникват някои юридически и процедурни въпроси, тъй като проблемът не е разглеждан в комисиите.
ИВАН СТАНЧЕВ (СДС): Разглеждан е.
СТОЙЧО ШАПАТОВ: Затова, аз предлагам процедурно да отложим на днешното заседание разглеждането на въпроса, като през следващата седмица той може да бъде включен, когато всички заинтересовани комисии дадат своето становище.
Моето процедурно предложение е на днешното заседание да отложим разглеждането на проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за обратно мнение господин Станчев.
ИВАН СТАНЧЕВ (СДС): Законът е разглеждан. Водеща комисия е Комисията по правата на човека и господин Велко Вълканов даде положително становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, разпространени са становищата. Всички са запознати с тях. Те са по два реда, различни по съдържание. Можем да се запознаем и с тях.
Има процедурно предложение за отлагане разглеждането на този въпрос.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 206 народни представители, за - 112, против - 91, въздържали се - 3.
Отлага се гледането на този въпрос.
ИВАН СТАНЧЕВ: Правим едно ненужно протакане и ходене по мъките. Ами, извинявайте!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Преминаваме към точка трета от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ЕНЕРГИЙНА ХАРТА И НА ПРОТОКОЛА ЗА ЕНЕРГОЕФЕКТИВНОСТ И СВЪРЗАНИТЕ С НЕЯ ПРИРОДОЗАЩИТНИ АСПЕКТИ.
ХАСАН АЛИ (от място): Процедура! Искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Али, ако предлагате прегласуване, няма да уважа предложението, тъй като вече направихме достатъчно компромиси в това отношение.
Моля господин Пламен Денчев да докладва.


ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На свое редовно заседание Комисията по енергетика и енергийни ресурси прие следното становище.
През 1991 г. в Хага, Холандия, беше подписана Европейската енергийна харта, като политическа декларация за това, че подписалите я страни ще насърчават взаимните инвестиции, продажби и коопериране в енергийната сфера при равнопоставеност на държавите-участнички от Изток и Запад. Развитието на идеите, залегнали в хартата, намери конкретен израз в Договора към Европейската енергийна харта и Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти.
Договорът към Европейската енергийна харта беше подписан от 41 страни и европейските общности в Лисабон на 17 декември 1994 г. Осем други страни го подписаха допълнително преди последния срок за подписване - юни 1995 г. Сега подписалите го страни включват почти всички държави от Източна и Западна Европа, всички страни от бившия Съветски съюз, а също Япония и Австралия.
Договорът създава условия за широк енергиен пазар, като установява юридическите рамки за подпомагане на дългосрочното сътрудничество в областта на енергетиката, на база на взаимното допълване и взаимната изгода в съответствие с целите и принципите на хартата. Такова сътрудничество ще осигури стабилност на енергийните доставки, опазване на околната среда чрез повишаване на ефективното използване на енергията и ще създаде нови търговски възможности, като стимулира икономическото развитие в страните от Изтока.
Това е първият многостранен договор с такъв голям обхват за един отделен сектор и също така първият многостранен договор, подписан между Изтока и Запада след края на студената война, което е фундаментално нов подход в международните отношения.
Основните приоритети в договора са свързани с инвестиционната политика, търговията, транзита, суверенитета по отношение на енергийните ресурси, околната среда.
По отношение на инвестиционната политика всяка договаряща се страна поема ангажимент да насърчава и създава стабилни, равнопоставени, благоприятни и прозрачни условия за инвеститори от други договарящи се страни за осъществяване на инвестиции на нейна територия. Във връзка с това всяка договаряща се страна ще третира инвестициите на нейна територия, от инвеститори от друга договаряща се страна и свързаните с тях дейности, съобразно режима на най-облагодетелстваната нация или съобразно националния режим, като се прилага по-благоприятният.
Наред с това договорът предвижда въз основа на бъдещо договаряне всяка договаряща се страна да предоставя и национален режим на третиране на инвеститорите в процеса на осъществяване на инвестициите.
В областта на търговията договорът ще има ефект на третиране на подписалите го, които не са членове на Общото споразумение по митата и търговията, като членове на ГАТТ, но само по отношение на търговията с енергийни продукти и ресурси.
По отношение на транзита договорът въвежда принципа, че всяка договаряща се страна ще предприема необходимите мерки за улесняване на транзита на енергийни материали и продукти. Това е особено важен въпрос за инвеститорите. Не би имало никаква полза за който и да е инвеститор да има право да инвестира в енергийно производство и възможност да търгува с тази продукция на световния пазар, ако не може да изпраща своя газ, електроенергия или нефт през трети страни до пазарите, които е избрал.
Ето защо е въведен и принципът, че всяка договаряща се страна се задължава нейните разпоредби относно преноса на енергийни суровини и продукти и използването на съоръжения за пренос на енергия да третира транзитните енергийни суровини и продукти по не по-неблагоприятен начин, отколкото нейните разпоредби третират такива суровини и продукти, произхождащи от или предназначени за собствената й територия.
Друго важно обстоятелство е, че договорът забранява на страните в случай на спор (например върху таксите за пренос), да прекъсват транзита на енергия, който вече се осъществява, без най-напред да предадат спора на помирителни процедури.
В областта на околната среда договорът ангажира подписалите го с отговорно поведение в отношението енергетика - околна среда.
Допълнително с Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти се определят принципите на политиката за поддържане на енергоефективността като значителен източник на енергия и съответно за намаляване на отрицателното въздействие на енергийните системи върху околната среда.
Договарящите се страни признават държавния суверенитет и суверенните права върху енергийните ресурси.
Всяка държава продължава да притежава по-специално правата да решава кои географски области на нейна територия да се предоставят за проучване и разработване на нейните енергийни ресурси и темповете, с които те могат да се изчерпват или експлоатират по друг начин, да определя и да се ползва от всякакви данъци, отчисления или други финансови плащания, както и да регулира съхраняването на ресурсите.
Ключов момент, свързан с гарантирането на доверието в инвестициите, е предвидената в самия договор процедура за решаване на възникнал спор по приложението му.
Предвид внесеното предложение за ратифициране на договора към Европейската енергийна харта, съгласно чл. 32, ал. 3, от който след 1 юли 2001 г. или след изтичане на допълнителния срок, предвиден в него, Република България е длъжна да изпълнява поетите договорни задължения изцяло. До изтичането на този срок, при ратифициране на договора от Народното събрание, следва да бъдат предприети съответните законодателни мерки или съответно да се прилагат разпоредбите на договора с предимство пред нормите на вътрешното ни законодателство, които му противоречат. Горното налага и предприемане на конкретни действия по привеждане на българското законодателство в областта на енергетиката в съответствие с принципите и конкретните разпоредби, залегнали в договора.
Република България е с ограничени енергийни ресурси, което води до голяма енергийна зависимост. Същевременно поради състоянието на енергийния сектор последният се нуждае от огромни за мащабите на страната ни инвестиции.
Предвид благоприятното географско разположение на страната съществуват обективни реалности за транзит на енергийни продукти и ресурси.
Горните обстоятелства обосновават необходимостта от ратификацията на договора. С акта на ратификация ще се създадат реални възможности за конкретна роля на Република България на енергийните пазари в обстановка, съответстваща на съвременното развитие на обществено-политическите и икономическите отношения. Същевременно този акт ще бъде и конкретна стъпка към приобщаването ни в европейските структури.
След направените разисквания Комисията по енергетика и енергийни ресурси взе следното
Р Е Ш Е Н И Е:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точка 8 от Конституцията на Република България да приеме Закон за ратифициране на Договора към Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти.
Становището е прието единодушно от членовете на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата Борис Колев да представи становището на Комисията по опазване на околната среда и по водите.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ще ви запозная със становището на Комисията по опазване на околната среда и по водите относно законопроекта за ратифициране на Договора към Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, внесен от Министерския съвет на 21 май 1996 г.
На свое редовно заседание Комисията по опазване на околната среда и по водите разгледа разпределения й от председателя на Народното събрание законопроект за ратифициране на Договора към Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти. На заседанието присъстваха представители на Министерство на околната среда, Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели и представители на Комитета по енергетика.
Европейската енергийна харта е документ, с който се цели поставянето на ново начало на отношенията в Европа, свързани с проблемите относно енергоснабдяването и оптимизиране ефикасността на производството, преноса, разпределението и потреблението на енергия, както и с повишаване на безопасността, включително и от екологична гледна точка на приемлива икономическа база.
Обвързването на Република България с Договора, във връзка с Европейската енергийна харта, подписан на 17 декември 1994 г. в Лисабон, не застрашава суверенните й права в областта на енергетиката.

Във връзка с това, изрично следва да се отбележи и значението, което договорът отделя на суверенитета на енергийните ресурси на страните. Това е чл. 18. Изрично е отбелязано, че държавата е тази, която решава кои географски области на нейната територия да се предоставят за проучване и разработване на нейни енергийни ресурси, както и на други въпроси, свързани с тези дейности.
Протоколът за енергоефективност и свързаните с него природозащитни аспекти, предвижда подписалите го страни да вземат мерки за повишаване на енергийната ефективност при всички етапи на енергийния цикъл, включващи съответната нормативна база, институционално устройство и система за преференциално финансиране на проекти за повишаване на енергийната ефективност.
Същевременно, протоколът е напълно съобразен с Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за промените в климата от 1992 г., Конвенцията за трансграничното замърсяване на въздуха и с все по-належащата нужда от мерки за защита на околната среда, включително закриване на енергийни инсталации и съхранение на отпадъците, както и от международно договорените цели и критерии в тази връзка.
След станалите обсъждания и изразеното становище, Комисията по опазване на околната среда и по водите реши:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира Закона за договора към Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, внесен от Министерския съвет."
Ратифицирането е изключително важно и във връзка с всичко, което трябва да направи нашата страна за повишаване на енергоефективността на нашата икономика като цяло и на нашето общество. Ето защо аз приканвам народните представители да гласуват за ратификацията на този закон.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Третото становище е на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
Има думата господин Николай Камов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 30 май 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроекта и прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора към Европейската енергийна харта и Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, подписани на 17 декември 1994 г. в Лисабон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по законопроекта? - Не виждам.
Моля да гласувате на първо четене Законопроекта за ратифициране на Договора към Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти.
От общо гласували 170 народни представители, за - 169, против - няма, въздържал се - 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата господин Денчев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предвид на това, че не бяха направени предложения по текста на законопроекта, а разбирам и се надявам, че той ще бъде подкрепен единодушно и на второ четене, правя процедурно предложение законопроектът да бъде приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Моля да гласувате процедурното предложение законопроектът да се приеме на второ четене в днешното заседание.
От общо гласували 162 народни представители, за - 162, против и въздържали се - няма.
Предложението е прието.
Моля господин Денчев да прочете текста на закона.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: "Закон за ратифициране на Договора към Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти.
Член единствен. Ратифицира Договора към Европейската енергийна харта и Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, подписани на 17 декември 1994 г. в Лисабон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е текстът.
Моля да гласувате закона на второ четене.
От общо гласували 168 народни представители, за - 168, против и въздържали се - няма.
Законът за ратифициране на договора е приет окончателно с консенсус.

По четвърта точка от днешния дневен ред -
ДОКЛАДИ НА КОМИСИЯТА ПО ПАРЛАМЕНТАРНА ЕТИКА.
Има думата госпожа Караиванова.
ДОКЛАДЧИК АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, използувайки правото си на петъчно докладване, Комисията по парламентарна етика на първо място ще докладва изпълнение на задължението за приемане на декларациите от депутатите.
На две свои заседания - на 5 и 12 юни 1996 г. Комисията по парламентарна етика разгледа декларациите на народните представители по чл. 100-101 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и констатира следното:
В определения срок - до 31 май 1996 г. са изпълнили задължението си по правилника 202 народни представители. След изтичане на срока декларации са подали още 26 депутати, двама от тях - поради продължителен отпуск по болест.
Не са подали декларации следните 12 народни представители - днес разбрах, че и господин Спас Димитров е подал вчера, но не беше пристигнала до комисията неговата декларация - а именно: Веселин Методиев Петров - от Народен съюз, Диляна Николова Димитрова - от групата на Българския бизнесблок, Димитър Иванов Дичев - от същата парламентарна група, Дончо Йорданов Димитров - също от групата на Българския бизнесблок, Иван Спасов Неврокопски - от Народен съюз, Иво Крумов Трайков - независим, Кристиян Борисов Кръстев - независим депутат, Николай Петров Кисьов - независим депутат, Орлин Върбанов Драганов - независим депутат, Стефан Петров Личев - от Народния съюз и Юджел Наим Атилла от Движението за права и свободи. Споменах, че господин Димитров също е вписан, но вярвам на неговата декларация, че вчера е подал писмената си декларация.
В Комисията по парламентарна етика са представени и две декларации, чиито податели към 5 юни 1996 г. вече не са били народни представители.
В хода на разглеждането, комисията установи, че 195 от изпълнилите задължението си по правилника, нямат други допълнителни доходи, освен възнаграждението си по трудово правоотношение с Народното събрание, 33-ма народни представители са декларирали допълнителни доходи, както следва: от наеми на недвижими имоти - 5 души; от преподавателска дейност - 7 души, като един от тях внася хонорара си като дарение във Фонд за стипендии на студенти, друга дейност, допълнителна, са декларирали 13 души, главно от консултантски услуги, 2 от тях са членове на бордове на директори. Двама депутати са декларирали доходи от наем и от друга дейност, 4-ма - преподавателска и друга дейност. Не е изяснено от каква дейност са доходите на един народен представител. Един народен представител е декларирал, че не получава заплата от Народното събрание, а един е декларирал допълнителни разходи по сключени договори за строителство на собствено жилище.
Освен това, комисията констатира, че една част от народните представители, посочили, че получават допълнителни доходи, не са приложили препис от данъчната си декларация, каквото е изричното изискване на чл. 101, ал. 4, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а са представили или разписки за платени данъци, или служебни бележки, че не дължат данъци или са посочили в коя данъчна служба е подадена декларацията им. Поради това, че единствено господин Венцеслав Димитров изрично е отбелязал, че няма да подаде препис от данъчната си декларация, което е нарушение на чл. 101, ал. 4, комисията изиска препис от същата официално чрез Министерството на финансите. Напомняме на останалите народни представители, че по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се изисква да представят именно препис от данъчната декларация, а не другите бележки и, ако не изпълнят това си задължение до началото на есенната сесия, ще ги изискаме служебно така, както постъпихме за посочения народен представител.
Отчитайки несъобразеното поведение на посочените 12 народни представители с нормите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по парламентарна етика ги приканва, макар и със закъснение, да изпълнят задължението си, съгласно посочените текстове, а също така, както е практиката, обявява имената им пред избирателите.
На второ място - становище на Комисията по парламентарна етика относно инцидента, възникнал в пленарна зала на 14 май 1996 г.
На 14 май 1996 г. госпожа Нора Ананиева - зам.-председател на Народното събрание, ръководеща пленарното заседание, по повод оплакване на народния представител Венцеслав Димитров, че му е нанесен побой в пленарната зала, постановила случаят да се разгледа от Комисията по парламентарна етика.
Комисията изиска и се запозна със стенограмата от пленарното заседание на Народното събрание, проведено на 14 май 1996 г. от 14,30 ч., в частта й, отнасяща се до избухналия скандал, изслуша на три поредни заседания народните представители Станимир Калчевски, Сашка Каракашева, проф. Чавдар Добрев, проф. Христо Стоянов и Венцеслав Димитров.
В резултат на събраните данни от така посочените източници, комисията установи следната фактическа обстановка:
На 14 май тази година в края на сутрешното заседание, от Парламентарната група на демократичната левица е постъпило процедурно предложение от 14,30 ч. същия ден да се проведе второ извънредно заседание с единствена точка в дневния ред: приемане на второ четене на измененията и допълненията в Закона за банките и кредитното дело. От Парламентарната група на СДС е направено възражение, че същият ден следобед имат насрочен Национален координационен съвет и официално са заявили, че няма да участват в заседанието.
При откриване на извънредното заседание от 14,30 ч., в залата са се регистрирали народните представители от парламентарните групи на Българския бизнесблок, Движението за права и свободи, и демократичната левица.
След приемането на няколко текста от закона, в залата е влязъл народният представител от Парламентарната група на Народния съюз Венцеслав Димитров, заедно с народния представител Стоян Проданов от същата парламентарна група. Господин Димитров е поискал думата за изказване от името на собствената си парламентарна група.
Още в началото на изказването си е отправил остри политически нападки към мнозинството за бързото приемане на закона, което е предизвикало раздразнение в присъстващите в залата депутати и подхвърлянето на различни реплики към говорещия от трибуната.
В един момент господин Калчевски от място е приканил господин Димитров да говори по съществото на закона и да не спекулира с фактите, защото друг е разрушил банковата система (тази реплика е отразена в стенограмата), на което господин Димитров е отговорил, че ако господин Калчевски се чувства специалист по банково дело, трябва да излезе да говори от трибуната, че е партиен функционер, който не разбира от материята и т.н. Продължавайки в същия тон, народният представител Венцеслав Димитров от трибуната е отправил и други обидни квалификации към присъстващи в залата народни представители, които са отразени съответно в стенограмата.
След изтичане на времето за изказване госпожа Нора Ананиева е дала думата на народния представител Красимир Премянов, а Венцеслав Димитров заедно със Стоян Проданов е тръгнал да напуска залата през вратата на пленарната зала, водеща към десния кулоар.
Приближавайки вратата, е дочул репликата на господин Калчевски: "Послушай какво ще ти отговори господин Премянов, недей излиза", върнал се е обратно и се е отправил към последната банка на средната редица, откъдето е излязъл и господин Калчевски. В средата на пътеката двамата са стигнали до физическо съприкосновение, но бързата намеса на квесторите е прекратила развитието на скандала. Завръщайки се до трибуната, господин Венцеслав Димитров, без да му е дадена думата по предвидения в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ред, се опитал да продължи развитието на конфликта, като е заявил, че ще повика вътрешния министър господин Добрев да вземе мерки против тези, които се бият в залата, настоявал е заместник-председателката на парламента госпожа Ананиева в момента да разследва инцидента, нарекъл е народния представител Калчевски "престъпник". Отправил е и други обидни квалификации към мнозинството в залата и напуснал същата.
От изслушаните в комисията очевидци никой не потвърди, че е видял размяна на удари между народните представители Калчевски и Венцеслав Димитров, а само заплашителното им тръгване един към друг. В момента, в който са се срещнали, са се намесили квесторите и успели да пресекат скандала. Единствен господин Димитров твърди, че е почувствал два неособено силни удара в областта на лицето, като предполага, че е възможно господин Калчевски да е изправил юмруци срещу него, за да го възпре при движението им един към друг.
При така изяснената фактическа обстановка комисията взе следното решение:
1. Намира, че е наложително да обърне внимание на народните представители да спазват не само правилата на парламентарното поведение, посочени в глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но и общоприетите етични норми, като се въздържат от употреба на нецензурни изрази, подвиквания в залата и други форми на изразяване на неуважение към политическия опонент.
2. С поведението си в пленарната зала на 14 май 1996 г. народният представител Венцеслав Димитров е нарушил чл. 109 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отправяйки от трибуната лични нападки и оскърбителни думи както към народния представител Станимир Калчевски, така и към други народни представители. (Шум, реплики и смях от СДС) Провокационното му поведение е първопричината за възникналия конфликт.
3. Намира за укоримо поведението и на двамата народни представители - Венцеслав Димитров и Станимир Калчевски, които с невъздържаността си са нарушили реда в пленарната зала, поради което ги порицава.
Становището е прието единодушно на заседанието на Комисията по парламентарна етика на 12 юни 1996 г. (Шум и реплики от СДС)
Следващото становище е относно инцидента, възникнал в пленарната зала на 16 май 1996 г.
На 16 май 1996 г. в Комисията по парламентарната етика е получено писмо от председателя на Народното събрание академик Благовест Сендов, с което на основание чл. 18, ал. 2, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е предложил комисията да се произнесе със становище по инцидента, възникнал на същата дата.
По заведената въз основа на сигнала преписка комисията изиска официално от Българската национална телевизия копие от видеозаписа на пленарното заседание, в което е отразен инцидентът, стенограмата от пленарното заседание на 16 май 1996 г., изслуша народния представител Иван Будимов от Парламентарната група на СДС и господин Красимир Стоянов - главен секретар на Народното събрание.
Въпреки отправените им покани, не се явиха народните представители Васил Михайлов, Димитър Иванов, Георги Карев и Кристиян Кръстев.
Въз основа на така събраните данни, комисията установи следното:
На 16 май 1996 г. председателят на Народното събрание академик Благовест Сендов е обявил за първа точка от дневния ред: първо четене на законопроекти за държавния герб на Република България. Обяснил е, че дискусиите по четирите внесени законопроекта са приключили преди няколко месеца и се преминава само към гласуването им.
Въпреки това, веднага след обявяване на гласуването, в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както сам е разяснил, тъй като разпределеното време за дискусии, в което се включват и процедурните въпроси, съгласно чл. 45, ал. 3, т. 3 е изчерпано, е дал последователно думата на народните представители Светослав Лучников от Парламентарната група на СДС, Стефан Савов от Парламентарната група на Народния съюз, Красимир Премянов от демократичната левица, Гюнер Тахир от Парламентарната група на Движението за права и свободи, Йордан Соколов от Парламентарната група на СДС и отново на господин Стефан Савов от групата на Народния съюз.
След изслушване на всички процедурни изказвания за пореден път е обявил процедура за гласуване на отделните законопроекти.
Гласувано е оттеглянето на законопроекта, внесен от народния представител Александър Йорданов, след което председателят е поставил на гласуване законопроекта, внесен от народния представител Димитър Иванов. Същият е отхвърлен със 107 "против", 8 "въздържали се" и 16 "за" законопроекта.
Още по време на гласуването на втория законопроект народният представител Васил Михайлов от Парламентарната група на СДС, без да му е дадена думата, е заел трибуната и е заявил, че иска думата по процедурата на гласуването, депутати от опозицията са наобиколили трибуната и отправяли обидни думи към председателя, както е отразено в стенограмата.
Председателят е поставил на гласуване третия по ред законопроект - този на правителството. В този момент господин Михайлов е напуснал трибуната и, за да осуети гласуването, отскубнал кабелите на компютърната уредба за гласуване, която сцена е заснета в представения видеоматериал, поради което председателят е дал 10 минути почивка за отстраняване на повредата.
По време на почивката повредата в системата за гласуване е отстранена чрез смяната на един кабел, а главният секретар на Народното събрание е разпоредил квесторите в залата да застанат пред трибуната, за да не се допусне повторно силово изключване на системата.


След почивката председателят отново е подложил на гласуване законопроекта на правителството за герба. Народният представител Васил Михайлов от място отново е поискал думата за процедура по начина на гласуване. Председателят на Народното събрание е обяснил, че такова искане не е направено, съгласно изискванията на чл. 55 от същия правилник, не му е дал думата и приканил народните представители да продължат гласуването чрез компютризираната система.
В този момент към парламентарната трибуна са се втурнали народните представители Васил Михайлов и Димитър Иванов от Парламентарната група на СДС, Кристиян Кръстев, независим депутат и други депутати, разблъсквайки квесторите. При станалото стълкновение с последните, от представения видеоматериал се вижда, че народният представител Димитър Иванов грубо блъска един от квесторите, който пада на пода. Видеорепортажът от събитието е показан вечерта по централните новини и всички зрители са наблюдавали срамната сцена, която, освен че засяга престижа на Народното събрание, унижава достойнството на квесторите, които по силата на служебното си положение не могат да се защитят при силови действия на народни представители срещу тях.
При така изяснената обстановка, комисията на основание чл. 18, ал. 2, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Поведението на народните представители Васил Михайлов и Димитър Иванов, които, нарушавайки грубо Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, са се опитали да осуетят гласуването на един от законопроектите за герб на Република България, уронва престижа на Народното събрание, достойнството на народните представители и квесторите.
И последното становище:
На 25 юни 1996 г. в Комисията по парламентарна етика постъпи молба от народните представители Клара Маринова, Коста Андреев, Димитър Велев, Червенко Крумов и Иван Атанасов, с която искат на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 от правилника да се разгледа публикацията във вестник "Новинар" от 24 юни 1996 г., озаглавена "Хасковските депутати от БСП обвинени в корупция" и да защити доброто им име.
Комисията на две свои заседания, проведени на 3 и 17 юли 1996 г., изслуша засегнатите народни представители Клара Маринова, Димитър Велев, Червенко Крумов и Иван Атанасов, които категорично отрекоха участието си под всякаква форма в търговски дружества и изразиха възмущението си от неоснователното им оклеветяване както чрез пресата, така и чрез Националното радио, което по програма "Хоризонт" в 6,30 часа същия ден, в рубриката "Преглед на печата" е разгласило заглавието и основните тези в посочената публикация.
По този начин е направен опит да се всява недоверие към народните представители не само сред избирателите им, а и сред широки слоеве от народа.
Комисията по Парламентарна етика изиска писмени отговори от председателя на Окръжния съд - град Хасково, председателя на групата общински съветници, избрани с листата на коалиция БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" - град Хасково и председателя на Общинския съвет на БСП - град Хасково.
От получените писмени отговори се установи следното:
С писмо изходящ N 10-40 от 15 юли 1996 г. председателката на Окръжния съд - Хасково, госпожа Златка Пехливанова ни уведомява, че от направената проверка в Окръжния съд е установено, че народните представители Клара Маринова, Коста Андреев, Димитър Велев, Червенко Крумов и Иван Атанасов не участват в управителни и контролни органи на търговски дружества, вписани във Фирменото отделение на Окръжния съд - Хасково.
От отговорите на посочените председатели се установи, че не е провеждано съвместно заседание на групата общински съветници и Общинския съвет на БСП относно поведението на народните представители от демократичната левица от Хасковски избирателен район, не е обсъждано оттеглянето на политическото доверие към народните представители, нямат никакви данни за корупция на същите, което си отношение своевременно са изразили чрез опровержения в пресата.
Като разгледа така събраните доказателства, Комисията по парламентарна етика на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание единодушно
РЕШИ:
Публикацията "Хасковските депутати от БСП обвинени в корупция" на вестник "Новинар" засяга доброто име и достойнството на посочените народни представители. Твърденията в същата не отговарят на истината, опровергани са от приложените писмени доказателства и представляват груба клевета. Изразяваме надежда, че компетентните органи от съдебната власт, които надлежно са били сезирани от засегнатите народни представители, ще вземат съответните мерки, предвидени в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Само по процедурен въпрос мога да дам думата. Практиката ни е само за сведение да чуваме докладите. В същото време на срещата при председателя се повдигна въпросът, че няма изработени правила за поднасяне на резултатите от работата на Комисията по парламентарна етика в залата, поради което аз лично разговарях с госпожа Караиванова, помолих да се изработят и сега се работят такива правила, които най-вероятно ще гласуваме в залата. Това е една своего рода комисия, която не е законодателна, не влиза в залата чрез законопроектите и това налага да се доизработи процедурата. Нямаме практика, тъй като те не внасят проект за решение, а само ни запознават с резултатите, за дебати. Но ще ви дам думата по две минути в рамките на процедурата.
Има думата господин Кисьов.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Караиванова! При съобщаване на имената на хората се прочетоха четирите имена на независимите депутати. Затова аз взимам думата за процедура. Много хубаво направихте, че съобщихте нашите четири имена, за да може ръководството на Народното събрание да разбере, че в този парламент съществуват и независими депутати и когато на всички депутати се предоставят декларации за попълване, те трябва да се предоставят и на независимите депутати. Аз направих веднага бърза анкета и се оказа, че всички колеги са си получили данъчни декларации чрез секретарките. Моля ръководството на Народното събрание да намери механизъм независимите депутати, които вече имаме стая, да си получаваме навреме декларациите и да накаже този администратор, който не ни е донесъл декларациите. Това е причината ние да не сме попълнили декларациите - аз сега го чувам от Вас и моля да ни съобщите кой служител е виновен да не получим декларациите и с какво е наказан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз също си взимам бележка по този въпрос.
Има думата господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, приканвам Ви да си вземете много сериозна бележка и в рамките на настоящата процедура да оставите прочетения доклад без какъвто и да е акт на приемане, а в рамките на бъдещите процедури да не допускате подобни изстъпления в залата на Народното събрание. Трогателно е, разбира се, че някой идва да съобщи, че някой не си е подал декларации и прочие, много хубаво е да го публикувате във всички вестници, съобщете го по телевизията, ако желаете, това са ноторни факти. Но да слушаме тук в продължение на 20 минути неоформени в никакъв процедурен ред констатации, по-голямата част от които, извинете ме, звучаха доста инфантилно, свързани с някакви наблюдения на една комисия, която няма ред, по който да действа, за това кой как се бил държал в Народното събрание, извинете много, но това ми прилича на час на класния и подобна детинщина, госпожо председател, не допускайте повече. Действия от подобен род уронват престижа на Народното събрание с факта, че те създават впечатление, че в тази зала са събрани някакви лица, които се подчиняват на схемата на един прогимназиален ученически ред. Да не говорим, че самият текст твърде много напомня на нескопосано написан опит за обвинително заключение или обвинителен акт от ниските степени на съдебната, респективно прокурорската система.
Ето защо моето процедурно предложение е - никакви действия по приемането на този акт, включително и Вашата благосклонна констатация, госпожо председател, първо, и второ, никакво допускане на подобни детинщини в други заседания на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не предлагате да се закрие комисията, тъй като я има във всички европейски парламенти и такава е практиката. Нищо няма да се приема с решение на народното събрание. Казах, че е за сведение.
Има думата господин Васил Михайлов за процедура. (Неразбираеми реплики в залата) Най-добре е да не създаваме работа на тази комисия.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Да, най-добре е, уважаема госпожо председател, тази комисия да не съществува, защото ако наистина има нещо срамно в Народното събрание, то е: освен поведението и действията на Парламентарната група на БСП и нейната Комисия по етика. Това е точно нейната комисия, независимо че там има и доблестни народни представители от други парламентарни групи.
Фактът е обаче следният: тук се правят за втори път между прочем странни констатации от името на тази комисия. Спомням си, че дори бях обвинен в нарушение на Конституцията. Какво точно се случи? Какво стана? Поисках тук дебати по въпроса, по който бях обвинен, защото това са някакви такива обвинения. Дебати не бяха допуснати. Този механизъм не съществува фактически, за да може човек да обясни свои действия. Но Комисията по етика в ролята на някакъв другарски съд действа.
За конкретния случай. Всички бяха тук свидетели, за да разказва госпожа Караиванова някакви екшъни. Що се отнася до кабела, не е скъсан и вие го знаете много добре. Председателят тогава в афект, той често е в афект, обясни как едва ли не съм нанесъл страхотни щети. Такива щети има и те са духовни щети върху председателя.
По чл. 54 поисках, разбира се, процедура за гласуване, явното гласуване да се извърши не чрез компютризираната система за гласуване за герба и всеки един от нас да поеме открито своята отговорност, а и чрез вдигане на ръка или саморъчно подписване. Такава процедура, независимо че съм вносител на законопроект, не ми беше позволено да направя.
По-нататък поведението на председателя е в груб разрез с правилника и така наложените наказания са вън от правомощията, които той притежава.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Времето свърши!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: С една дума, много мога да говоря за поведението на председателя на Комисията по парламентарна етика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Но тъй като времето изтече, аз ще се съобразя с това и просто ще кажа, че ще направя съответните постъпки пред моите колеги да сезираме Конституционния съд по-нататък, разбира се, защото едва ли му е работа да се занимава с глупостите на БСП, да премахне тази Комисия по парламентарна етика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето!
Господин Златимир Орсов има думата по процедурен въпрос.
Добре е, когато господин Васил Михайлов заплашва с Конституционния съд.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги народни представители! Предлагам ви да гласувате решение, с което на 23 юли, вторник, от 15,00 ч. Народното събрание да проведе извънредно заседание при следния дневен ред от три точки:
1. Гласуване по върнатия от президента на Република България за допълнително обсъждане от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
2. Законопроект за арендата в земеделието - второ четене.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - второ четене.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не виждам вдигнати ръце, даже за обратно становище. Моля да гласувате това предложение - вторник от 15,00 ч. по ветото на президента, и ако не успеем да свършим част от програмата, която от вчера остана за днес... Общо е желанието да свършим повече работа до 31 юли, за да не се налага по време на ваканцията да работим. Да се надяваме, че ще успеем.
От общо гласували 194 народни представители, за - 116, против - 67, въздържали се - 11.
Прието е предложението.

Моля господин Бончо Рашков да продължи
ВТОРОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА АРЕНДАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Стигнали сме на второ гласуване Законопроекта за арендата в земеделието до чл. 5. Член 4 е приет. Сега следва да обсъдим предложенията по чл. 5.
Предложения по този чл. 5 от законопроекта са направили господата: Жечо Попов, Калчо Чукаров, Владислав Костов, Тодор Пандов, Христоз Христозов, Георги Пинчев, Ангел Димов, Моньо Христов, Коста Андреев и Атанас Железчев.
Комисията, след като обсъди тези предложения, предлага следния текст на чл. 5:
"Чл. 5. Ал. 1. Едно лице може да арендува до 6 хил. дка земеделска земя и не повече от една трета от земеделските земи в едно землище.
Ал. 2. Арендуваната земя от членовете на едно домакинство не може да надвишава размерите по ал. 1.
Ал. 3. Министърът на земеделието и хранителната промишленост определя максималния размер на арендуваната земя от селскостопанските научноизследователски институти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Тъй като предложениетто е отразило някои от направените от народните представители предложения, има ли допълнително идеи или възражения по текста, който ви предложи комисията, основан на предложението?
Господин Моньо Христов има думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Този чл. 5 е може би един от спорните в Закона за арендата. И той е спорен не толкова от гледна точка на някакви политически дебати, а е спорен преди всичко от това наистина трябва ли да има ограничение и какво да бъде то. Защото от тази гледна точка вече фактически се установява и един, бих казал, модел при една от формите за стопанисване на земята.
Аз искам да разгледаме този въпрос и този закон не като пожарен закон и не като изхождащ от тази конкретна ситуация, когато липсва зърно в страната, и изхождайки само от този вариант, от това състояние в днешното време, да казваме, че законът е пожарен или че количеството земя именно затова трябва да бъде по-голямо, защото в момента стоят пустеещи земи. Знаете, че причината за това, че има пустеещи земи, не е в това, че няма Закон за арендата, а именно защото няма условия за земеделие.
Ето защо това, което ние направихме като предложение още в първия ни законопроект, и това, което предлагаме и днес и което аз поддържам тук, в залата, е максималното количество земя, което трябва да обработва един арендатор, да бъде 3 хил. дка, като за Добруджа отделно бъде 5 или 6 хил. дка земя.
В случая трябва да разглеждаме нещата така: в България няма само зърнопроизводство и ако някой се заблуждава, че правим закона само за зърнопроизводство, горчиво се лъже. Арендаторските стопанства в принципа, който ще бъдат изградени, и това, което ще отглеждат арендаторите, най-много ще се занимават със зърнопроизводство в рамките на 15 млн. дка. България има над 50 млн. дка, а това означава, че това е една трета от земята, която ще бъде обработвана за зърнопроизводство.

Трябва да се замислим върху това, че първите арендатори ще бъдат именно тези, които са фермери, т.е. тези, които ще отглеждат фуражни култури.
При това стопанство в животновъдството, което имаме за дадения момент, на тях ще им бъдат необходими в рамките на количества земя, която ще наемат, не повече от 1000-1500-2000 дка. Аз говоря именно за състоянието на животновъдството към днешна дата. И това, което ще се развива за в бъдеще.
Второ. Като основен мотив искам да изложа така развилата се версия и хипотеза и тя е нормална, че едни от арендаторите ще бъдат и кооперациите. Това е вярно.
Аз съм привърженик на тезата, че именно Законът за арендата ще нормализира тези кооперации, ще ги доближи до онова икономическо сдружение, което вече няма да бъде на политическа основа, а преди всичко ще заработят икономическите фактори, защото кооперацията е необходима като икономическо сдружение. Но от тази гледна точка кооперациите фактически ще се явят като едни от основните арендатори.
Ето защо изхождайки от това, че в голямата си част землищата в нашата страна (говоря над 50 на сто) са в рамките на 15 хил. дка.
Ограничението, което налагаме до 1/3 или до 1/2 в землището, все пак предполага вече и установяването на едно юридическо лице като монопол при 6 хил. дка. Просто става монопол.
Ето защо аз се обръщам към вас, въпреки това, че комисията, която работи обобщения проект, да разгледаме сериозно този проблем, като наистина се спрем на онова, което е оптимален вариант за страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Формулирахте предложенията в ал. 1: "едно лице може да арендува до 3 хил. дка земеделска земя, а в Добруджа до 6 хил." и "не повече от 1/3". По-нататък нямате предложения. Има ли други алтернативни предложения по предложения текст? Не виждам.
Моля най-напред да гласувате предложението, което прави народният представител Моньо Христов в ал. 1 "6 хил." да се замени с "3 хил." за обичайния случай за цялата страна и да се прибави: "а за Добруджа до 6 хил. дка земеделска земя".
Моля режим на гласуване.
От общо гласували 168 народни представители, за - 53, против - 45, въздържали се - 70.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 5, както беше докладвано от комисията. Други предложения няма.
От общо гласували 124 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 8.
Чл. 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Народният представител Златимир Орсов е направил предложение Глава втора да бъде озаглавена: "Права и задължения на страните по договора за аренда".
Комисията възприема това предложение и предлага то да бъде гласувано от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Заглавието на Глава втора се предлага да бъде: "Права и задължения на страните по договора за аренда".
Това е предложение на комисията, основано на предложението на народния представител Златимир Орсов. Други предложения няма.
Моля да гласувате заглавието на Глава втора.
От общо гласували 133 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - 4.
Прието е заглавието.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 6 няма направени предложения.
Комисията предлага чл. 6 да има следното съдържание:
"Чл. 6. Ал. 1. Арендодателят е длъжен да осигурява спокойното и безпрепятствено ползуване на имота от арендатора.
Ал. 2. Арендодателят е длъжен да предаде на арендатора имота в състояние, което отговаря на ползуването му по договора и да го поддържа в това състояние за срока на арендата.
Ал. 3. Ако имотът не е предаден в надлежното състояние, арендаторът може да иска привеждането му в съответствие с изискванията на ал. 1 да извърши това сам за сметка на арендната вноска, да иска съразмерно намаление на арендната вноска или да развали договора, както и да иска обезщетения във всички случаи.
Ал. 4. Арендуваният имот се предава по опис, подписан от страните по договора едновременно със сключването му. Опис се съставя и при връщане на имота при прекратяване на договора. Описът не може да се оспорва от страните по договора.
Ал. 5. При липса на опис се предполага, че имотът е бил приет, съответно върнат, в надлежното състояние. Липсата на опис не е пречка арендаторът да упражнява фактическата власт върху имота и другите си права по арендния договор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли допълнителни предложения?
Има думата господин Лучников.
Няма постъпили предложения.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа!
Предлагам ал. 2 и ал. 3 на чл. 6 да отпаднат. Те са просто нелогични. Арендува се един имот и той се арендува такъв, какъвто е в състоянието, в което се намира.
Сега вие искате той да бъде приведен към изискванията на някакви договори разпореждания. Какви ще бъдат те? Аз просто не виждам смисъла на това. Дава се под аренда имотът такъв, какъвто е. Той не може да отговаря на някакви други изисквания освен такива, в каквито се намира в момента, в който се арендува. Просто няма никакъв смисъл от тази работа.
Освен това този текст противоречи и на чл. 7, който възлага текущото поддържане на имота на арендатора. Как арендодателят ще приведе този имот в някакво друго състояние, което да отговаря на някакви други изисквания на договора? Просто няма смисъл в това.
Още повече, че в ал. 3 вие казвате: "да го приведе в съответствие с изискванията на ал. 2". Но ал. 2 няма нищо общо с тази работа.
Аз не виждам въобще смисъл. Обяснете ми какво означава това: "да го приведе в съответствие с изискванията на договора". Освен той да съставя опис. Арендува се един имот, съставя се опис за състоянието, в което се намира. И той се арендува при тези условия, при това състояние. Другото просто не мога да го схвана.
Ето защо моля да отпаднат тези две алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Калчо Чукаров - по предложенията за отпадане на а. 2 и ал. 3.


КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Забележката ми е по отношение на ал. 2 и ал. 3, както говори преди мен, господин Лучников. Аз същото мога да кажа, че едно недомислие е ал. 2. В нея е записано: Арендодателят е длъжен да предаде на арендатора имота в състояние, което отговаря на ползуването му по договора и да го поддържа в това състояние за срока на арендата. Какво значи "и да го поддържа"? Значи, отдавам една сграда - аз, моята лична, някой я експлоатира и в определен момент, в който трябва да се направи ремонт на тази сграда, отново аз трябва да го извърша. Защо?
С този Закон за арендата ние целим що-годе да поставим равнопоставеност между арендатора и арендодателя. Тук, с тази алинея и специално с последната част от изречението, се утежнява положението на арендатора.
И ал. 3: Ако имотът му е предаден в надлежно състояние. Ами, затова се извършват описи при приемането, сключват се договори и този, който е подписал договора, той знае в какво състояние го приема. Защо, ако "не е предаден в това състояние"?
Ние, казвам ние, от Народния съюз, в проектозакона, който сме предложили за арендата, в чл. 17, ал. 3 сме записали и ако така се възприеме, да изключим ал. 2, да отпадне тя всъщност и ал. 3 да гласи: "Арендодателят е длъжен да заплати разноските по ал. 1, когато те са извършени от арендатора, за което писмено му е разрешено". Арендаторът трябва да има разрешение от арендодателя за ремонтите, които да прави и това именно да му се удържа от арендната вноска.
Моето предложение е ал. 2 да отпадне, а ал. 3 да придобие вида: "Арендодателят е длъжен да заплати разноските по ремонта, когато те са извършени от арендатора, за което има писмено съгласие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Златимир Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, най-напред бих искал да направя една поправка на техническата грешка в ал. 3. Там би следвало да бъде в цитирането ал. 2, а не ал. 1, както е записано.
На второ място искам да взема отношение по предложението, което направиха колегите Лучников и Калчо Чукаров.
Ал. 2 и ал. 3 във връзка с чл. 7 на този закон разпределят задълженията по поддържането на имота между собственика на този имот и онзи, който го ползува временно. Този, който го ползува временно, т.е. арендаторът, е длъжен да извършва текущия ремонт на този имот, т.е. онези поправки, които са станали необходими поради обичайното ползуване на този имот. Докато задълженията на собственика, т.е. на арендодателя, са да извършва онези ремонти, които засягат същността и субстанцията на този имот. В ал. 2 и ал. 3 са посочени тези негови задължения.
Да поддържа имота в това състояние означава например, когато е необходимо да се направи основния ремонт на сградата, арендодателят именно да направи този основен ремонт, защото това се отнася до собствеността, а не до ползуването и ако арендаторът извърши основния ремонт на сградата, той по този начин изпълнява едно задължение за собственика, което на него обичайно тежи и би следвало да получи възмездие за този ремонт, тъй като и плаща арендна вноска за една сграда, която нормално, според договора, би следвало да се намира в състояние, годно за ползуване.
Аз се противопоставям на отпадането на ал. 2 и ал. 3, тъй като те не са безсмислени. Ал. 2 изисква имотът да бъде предаден в състояние, което отговаря на ползуването му по договор. В договора обикновено се определя за какво ползуване ще се използува земята или другото селскостопанско имущество. Ако арендодателят не е предал имота в състоянието, определено с договора, а ако в договора няма нищо определено за начина на ползуване, т.е. арендодателят не го е предал в това състояние, в което обикновено трябва да бъде предаден имотът, за да се ползува според обичайното предназначение на такава земя или на такива сгради, той има възможност този имот да бъде приведен в това състояние със средствата на арендатора, но тъй като това засяга собствеността и представлява увеличение на стойността на имуществото на арендодателя, то би следвало стойността на този ремонт да бъде приспадната от арендната вноска, за да има равновесие между престациите, които двете страни си дължат една на друга по този договор.
Прочее, предлагам ви да не се приема предложението на господин Лучников за отпадане на ал. 2 и 3 от този закон, от неговия чл. 6 и да не се приема предложението на господин Чукаров за заместване на ал. 3 с някаква друга разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За реплика има думата господин Лучников.
Моля ви да затворите вратата! Десет пъти поне съм казала, че не е коректно да влизат външни лица и да привикват със знаци народните представители, които заседават. Няма го по света!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз пак ви моля да спрете вниманието си върху тази прословута ал. 2 и ал. 3! Ние арендуваме един имот в състоянието, в което той се намира. Как ще го привеждаме тогава към изискванията на някакъв договор, който не могат да бъдат такива? А ако страните имат намерение, да кажем, един земеделски участък, да арендуват с цел той да служи за някакво друго предназначение, ами те тези неща ще си ги уредят в договора. Но иначе, ако нищо не е казано, как ще го приведем към изискванията на договора, когато ние го даваме под аренда такъв, какъвто е. Разбира се, тук няма логика и с това нещо какво правите вие?! С това нещо вие всъщност затруднявате арендуването, защото всеки ще се замисли дали няма да искат от него да приведе имота към някакви изисквания, които той даже не знае. И по този начин ще се затрудни използуването на тази форма за по-рационално използуване на земеделските земи. Аз поддържам предложението да отпаднат тези две алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря, това беше реплика.
Думата за дуплика има господин Златимир Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Ще трябва да използувам правото си на дуплика, за да отговоря на господин Лучников.
Основата на неговата теза беше, че арендодателят няма да знае в съответствие с какви изисквания да приведе имота си. Обръщам внимание, че тези изисквания могат да бъдат посочени в договора и само там, никъде другаде!
С други думи, след като арендодателят подписва този договор, той ще следва да знае, след като го е подписал, в съответствие с какви изисквания да приведе този имот.
Освен това искам да обърна внимание, че между сключването на договора за аренда и предаването на фактическата власт върху арендувания имот на арендатора, е възможно да изтече известен период от време, през който период от време да се промени положението или фактическото състояние, в което се намира имотът, земята, сградите, животните, които са арендувани и в този случай би следвало тази тежест - по привеждането на имота в съответствие с посоченото състояние в договора да тежи естествено на арендодателя като собственик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Стоян Проданов има думата за изказване.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Колеги, поддържам предложението на господин Лучников, както и на колегата от моята парламентарна група Калчо Чукаров. Господин Орсов, за какво се касае? В Закона за наемните отношения, който е отменен вече, наемодателят беше длъжен да извършва основните ремонти. Нали беше така?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): И по Закона за задълженията и договорите е така.
СТОЯН ПРОДАНОВ: И по ЗЗД, точно така. А само текущите ремонти си ги извършваше наемателя. Но разберете, тук не се касае за един обикновен договор за наем за година - две - три. Тук арендата стига до 50 години. Не може 50 години арендодателят да поддържа една сграда. Разберете го това нещо! Не може, невъзможно е!
Плюс това, с първоначалния договор за аренда един арендодател може да подпише, че дава този имот под аренда примерно за зеленчукопроизводство. След две - три години обаче, представете си, че този, който го е дал под аренда, вижда, че за зеленчуци не става и иска да тръгне да прави животновъдство. Това значи ли, че арендодателят трябва с един анекс към договора, понеже се променя начина на ползването на имота, ще трябва арендодателят да му строи кравеферми или не знам какво?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Не, той не е длъжен да приеме.
СТОЯН ПРОДАНОВ: Не е длъжен, но от вашия законопроект това излиза. Друго е да сключиш един наем за три - четири години и наемателят да сменя електрическите крушки и да си прави бравите на вратите, а друго е 50 години да го караш собственика на имота да му поддържа сградата. Ами че утре този, който е взел под аренда имота, може да строи там две - три - пет сгради, и това ще става за сметка на арендодателя?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Не.
СТОЯН ПРОДАНОВ: Не, ама ние това предлагаме. Писмено съгласие на арендодателя. Да се увеличи стойността на имота му. Недейте ми маха с ръка, така е. Писмено съгласие, както е и по Закона за задълженията и договорите. Писмено съгласие на собственика се иска за подобрения в един имот. Иначе те си остават за сметка на този, който ги прави.
Тук става въпрос за един по-особен договор, който, разберете, е с 50-годишен срок на действие. Така че аз поддържам предложението на господин Чукаров, че само с писмено съгласие на арендодателя могат да се извършват нови строителства и така нататък.
Господин Лучников тук също е прав, просто недейте да се инатите, дайте да направим един добър закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Петко Ганев има думата.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Първо искам да кажа на господин Проданов, че тезите, които той защитава тук, по-нататък в закона са развити. И даже още в следващия чл. 7 е развита тезата за текущото поддържане на имота.
Искам да се обърна и към господин Лучников по отношение на неговото предложение за отпадане на ал. 2 с един прост пример. Господин Лучников, не е възможно имотът да се поддържа и да се използва такъв, какъвто е бил при сключването на договора. Например арендува се земеделска земя, която трябва да се напоява. За съжаление всички поливни съоръжения сега са разрушени. Не е възможно арендаторът примерно да обнови поливните съоръжения и чак тогава да подпише договор за аренда. Тоест да я предаде на арендатора. Възможно е в договора да бъде записано, че тази земя ще се напоява, а арендодателят за сметка на арендната вноска, така както се урежда в ал. 3, да извърши този ремонт на поливните съоръжения и наистина това да бъде за сметка на арендатора. А не е възможно това да не стане, тъй като договорът за аренда е по-продължителен и във всички случаи тази земя, която може да се напоява, за да произвежда повече продукция, ще трябва наистина да се приведе в състояние, за да може да се извършва това напояване.
Ето защо предлагам ал. 2 да остане във вида, в който е предложена от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Моньо Христов има думата за реплика към изказването на господин Петко Ганев.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин Ганев, и все пак тази ал. 2 аз смятам, че трябва да отпадне, защото Вашата теза, която развихте, не издържа. Господин Проданов Ви даде един пример - смяната на начина на ползване. Тоест един дългосрочен договор изисква земеделското стопанство, защото ние не говорим вече само за земя, а изисква и промяна в случая с технологии и други неща. И какво остава тогава? Това, което Ви каза и Проданов. Но да вземем и други примери. Арендаторът е сключил договора и отглежда едно нещо в продължение на 20 години. След това сменя и започва според конюнктурата да отглежда друго. Този текст отдолу, който стои, да го поддържа в това състояние, в срока на арендата, говоря Ви за земеделско стопанство, знаете, че всички неща, които се отнасят до Закона за арендата за земята, по същия начин са за земеделското стопанство. Тук вече нещата стават сложни. Фактически арендодателят трябва да осигури именно тази промяна на земеделското стопанство и тогава арендаторът да започне. И то по време на договора. Така че трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Петко Ганев за дуплика.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, госпожо председател. Все пак ще използвам правото си на дуплика. Аз разбирам, господин Проданов вероятно не е прочел докрай закона, но се учудвам от това, което предлага господин Христов, тъй като е член на нашата комисия и член на работната група. Господин Христов, това, което Вие предлагате, е заложено в чл. 9, ал. 3 - арендаторът може да изменя начина на трайно ползване и да извършва подобряване само с предварително писмено съгласие на арендодателя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Стефан Личев има думата.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Аз предлагам един компромисен текст и смятам, че по този начин ще може най-добре да се отрази смисълът на това, което е вложено в ал. 2. Просто пред нея да се постави текстът "Ако не е уговорено друго". Тоест да дадем възможност на договарящите страни сами да определят в какво състояние да предадат имота. Ако могат те да се разберат съответно за арендната вноска или по някакъв друг начин арендодателят да извърши някои неща, а ако не са уговорили в договора нищо, да остане този текст, така, както е предложен. Мисля, че това е най-доброто - ал. 2 да започва с думите "Ако не е уговорено друго, арендодателят..." и нататък текстът продължава. Мисля, че това урежда нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има три предложения.
Първото е предложението на народния представител Светослав Лучников за отпадане на ал. 2 и ал. 3. По правилника съм длъжна да поставя най-напред него на гласуване.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 157 народни представители, за - 46, против - 89, въздържали се - 22.
Не се приема това предложение.
Второто предложение е на народния представител Калчо Чукаров, който предлага да отпадне ал. 2, а ал. 3 ...
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Оттеглям го при положение че се приема предложението на господин Личев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Чукаров дава предимство на предложението на народния представител госопдин Личев, който предлага ал. 2 да започне с текста: "Ако не е уговорено друго, ...".
Моля, гласувайте за тази поправка.
От общо гласували 148 народни представители, за - 143, против - 3, въздържали се - 2.
При това положение моля да гласувате чл. 6 с вече направената корекция.
От общо гласували 142 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 14.
Член 6 е приет.
Десет минути почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието с парламентарен контрол.
Моля, журналистите да напуснат залата.
Новопостъпили питания в периода от 12 до 18 юли 1996 г.
1. Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Любомир Дачев - министър на промишлеността, относно защитата на интереса на държавата в държавната фирма "Микроелектроника-ИМЕ" ЕООД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 юли 1996 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Кръстьо Трендафилов - министър на земеделието и хранителната промишленост, относно неправомерното формиране на държавен и общински поземлен фонд в землището на село Цонево, община Дългопол, област Варненска. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 август 1996 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Хасан Али Хасан към Кръстьо Трендафилов - министър на земеделието и хранителната промишленост, относно индексиране на минималните изкупни цени на тютюна, реколта 1996 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 август 1996 г.
Получени писмени отговори:
1. От министъра на образованието, науката и технологиите Илчо Димитров на актуалния въпрос на народния пред¬с¬та¬ви¬тел Орлин Драганов. Доктор Драганов може да получи отговора си.
2. От министъра на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов на питане от народния представител Атанас Железчев. (Иван Костов иска думата)
Господин Костов, процедура ли?
Има думата от името на парламентарна група народният представител Иван Костов от Съюза на демократичните сили.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, за да изразя нашата голяма тревога във връзка с отказа днес да бъде отговорено на питания на четирима наши народни представители, във връзка с изясняване на зърнената криза и на кризата с доставките на брашно за много градове на страната.
Всички народни представители знаят какви размери придоби хлебната криза. Всички народни представители са свидетели на огромните затруднения в снабдяването с хляб на населението, на опашките, които се извиват в големите градове на страната, на недоставянето на хляб по селата, на това, че хлябът е на път да се превърне и вече се превръща в луксозна стока за средния българин, достигайки цена 60 лв. за килограм хляб, а и повече.
Ние, от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, предупреждавахме много пъти за тази зърнена криза - и през октомври, и ноември 1995 г., и през януари, когато поискахме вот на недоверие на правителството за предизвикване на зърнената криза, и през месец май, когато направихме предложение този въпрос да бъде деполитизиран, да се потърси национално съгласие, за да се избегне краят на тази криза, който ние планирахме че ще настъпи и очаквахме да настъпи някъде през месец юли и да придобие точно тези размери, които придобива. Във всички тези случаи депутатите от парламентарната група на Съюза на демократичните сили не критикуваха и не търсеха само отговорност. Ние предлагахме и редица конкретни решения.
Искам да напомня, че ние настоявахме да се изясни балансът на зърното за тази година. И на тази основа твърдяхме, че ще се наложи внос на зърно. Настоявахме този внос на зърно да почне да се разработва още в края на миналата и началото на тази година. Първо, за да бъде доставено зърното по по-ниски цени в долари и след това - да не се предизвиква такава криза в снабдяването на населението с хляб. Нито едно от тези наши предложения не беше чуто. Напротив, ние наблюдаваме едни извънредни мерки, които правителството взима. Извънредните мерки имат характера на дърпане на изтъняла черга, с която се опитваме да завием една част, а другата част мигновено се къса и остава непокрити, тези жизненоважни в случая, сектори на българската икономика. Такъв пример е принуждаването на "Неф¬то¬хим" в Бургас да направи бартерна сделка за търговия, за размяна на зърно срещу гориво, която е донесла досега огромна отрицателна стойност за нефтохимическия комбинат. Такъв въпрос поставя господин Стоян Райчевски и ние настояваме този въпрос да бъде изяснен.
В такъв смисъл е решението на Министерския съвет, което дава възможност на областните управители да се разпореждат със зърно от военновремененния запас на страната. Ако се разполагате със зърно от военновременния запас на страната, ако сте изчерпили дори държавния резерв, питаме ние, с каква отговорност е правителството пред съдбата на страната, ако наистина изникнат такива необичайни извънредни обстоятелства?
Такъв е случаят и с решението на Министерския съвет, по силата на което се задължава Държавна спестовна каса да отпусне 12 милиарда лева кредит на държавни мелнични комбинати за изкупуване на зърно. Тези решения може би от една страна могат да закърпят временно положението, но от друга страна поставят в изключително тежко положение съответно "Нефтохим" - Бургас, военните поделения на страната и Българската армия, чиято задача е да поддържа военновременните запаси. Такъв въпрос, впрочем поставят народните представители Спас Димитров и Васил Михайлов от Съюза на демократичните сили, за който ние настоявахме днес да се получи отговор. Такъв е проблемът, който създава такова паническо действие, такива извънредни мерки и пред Държавна спестовна каса.
Ние настояваме и за изясняване на един изключително, може би, най-важният въпрос - въпросът за съдбата ни през следващата година. Защото данните за очакваната реколта и данните за зърнения баланс на страната в момента като че ли са засекретени. Не е имало случай досега в страната да не е било известно през месец юли, и то на 19-20 юли, да не е ясно каква ще бъде реколтата в България. Такъв случай ние не помним. Първо, защото вече е събрана част от реколтата. Второ, защото институтите наблюдават очак¬ва¬на¬та реколта и е ясно колко зърно ще има в България. Ясно е и от какво качество ще бъде това зърно. И ще бъде много честно и почтено, и ще бъде израз на уважение на парламентаризма и правата на депутатите от Народното събрание, и на опозицията тези сведения - за очакваната реколта, да бъдат казани в Народното събрание. Още повече, че тези сведения, които предварително се подхвърлят в пресата, ни карат да гледаме с огромна тревога в бъдещето.
Уважаеми господа народни представители от мнозинството, вие веднъж вече заровихте глава в пясъка като щраус и отказахте да видите проблема, който създаде вашето правителство с безотговорното си отношение към износа на зърно през миналата година. Ако тази практика, която в момента наблюдаваме, продължи, вие отново ще заровите глава в пясъка и няма да позволите да се вземат изключително важни решения, които ние можем да подготвим и можем да предложим на Народното събрание. Защото е очевидно, че правителството на Българската социалистическа партия, на Жан Виденов, не е в състояние да реши зърнения проблем на страната. Нещо по-страшно - то възпроизвежда зърнен проблем непрекъснато. Веднъж го създава, изнасяйки зърно. Втори път го създава, защото не е в състояние да организира и да подпомогне, да насърчи земеделците да произведат достатъчни количества зърно в България. Този колапс някъде трябва да бъде прекъснат. И за да бъде прекъснат Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и Съюзът на демократичните сили, като отговорна политическа сила, ви призовава към едно наистина здравомислие по въпроса. Ако вашият министър-председател не си разбира отговорностите и не разбира, че основната му отговорност е да осигури хляба на хората, то вие, от парламентарното мнозинство, след като сте го защитили веднъж при искане на вот на недоверие за провал в зърнената политика, вие би трябвало да проявите чувство за държавна отговорност към съдбата на хората. Защото второ пренебрегване на проблем от такъв мащаб, какъвто възниква в България сега, ще бъде наистина гибелно за огромната част от хората.

Ние ви призоваваме към отговорно отношение, към отговорно отношение призоваваме и правителството, защото Съюзът на демократичните сили не задава тези въпроси само с политическа цел. Част от отговорите на тези въпроси са ни необходими, за да изготвим своите препоръки, своите настоявания към изпълнителната власт, които ние смятаме, че са необходими да бъдат извършени действия на управляващите, за да се предотврати този срив в земеделското производство на зърно и да се гарантира хлябът на хората.
Ние се нуждаем от отговорите на тези въпроси, за да бъдем конкретни и да бъдем полезни. Ние, разбира се, не се отказваме да търсим отговорност от тези, които причиняват това състояние на нещата. Но още отсега вие трябва да си отворите широко очите и да признаете, че създадените от вас след поправките на закона фалшиви структури в земеделието, ще бъдат основната причина за зърнената криза тази година и вероятно и за зърнената криза през следващата година, която предварително се запрограмира. Не бива да разчита една държава тричленки да произвеждат зърно и да я хранят. Не бива да разчита една държава на някакви кооперации от фалшиви собственици, неполучили своята земя, да произвеждат достатъчно количество зърно.
Вие по този начин, насърчавайки такива временни структури в земеделието, създавате възможност в земеделието да се появят същите тези дупки, през които изтичат огромни държавни средства, както е в индустрията.
Ето защо аз категорично протестирам срещу безотговорното отношение към поставените въпроси, към нежеланието на правителството да отговори на тях. Това отношение към опозицията означава, че вие не желаете никакъв политически диалог. Това отношение означава, че вие въобще не можете да говорите лозунга "Заедно за България". Какво означава "Заедно за България", господа? Нали "заедно" означава ние да ви попитаме, да разберем какво е положението и да се опитаме да бъдем конструктивни и положителни. Вие просто не ни давате тази възможност. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Процедурно изказване на народния представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Моето процедурно предложение е свързано с явния опит на редица министри да се отклоняват от отговорите, които им задават народните представители. Това стана система в отделни министри, не казвам във всички, но докато държавният бюджет от 4 месеца не е държавен бюджет, четвърта седмица аз не получавам отговор на мой въпрос към министъра на финансите. И подозирам, че днес той отново ще използува един прийом, за да се отклони от отговора на този въпрос. Четвърта седмица не ми се отговаря на актуален въпрос, на който трябваше първата седмица да ми се отговори. Редовно е отклоняването и удължаването с една седмица на отговора, редовно явление в много от вас, от министрите на Вашия кабинет.
Затова, понеже изключително важен е този въпрос, аз ви предлагам, уважаеми колеги, тъй като през едно заседание назад в петък Вие отказахте да се удължи работното време и останаха много въпроси, натрупаха се въпроси, миналия петък беше един нещастен ден за българското Народно събрание и нямаше парламентарен контрол, аз ви моля днес да удължим работното време до приключването на всички въпроси, които са включени в днешния списък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Радев.
Направено е процедурно предложение за удължаване на заседанието на Народното събрание до приключване на всички актуални въпроси и питания, но с не повече от 2 часа, както е в правилника. Така че предложението е за удължаване евентуално най-много до 16,00 ч.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 171 народни представители, за - 152, против - 1, въздържали се - 18.
Заседанието на Народното събрание ще продължи с парламентарен контрол до отговаряне на всички актуални въпроси и питания, но не повече от 16,00 ч.
И въпреки удължението, което току-що приехме, програмата е толкова голяма, че за разлика от друг път няма да бъда либерален и ще спазвам стриктно правилника по отношение на времето - 3 минути за актуален въпрос и 5 минути за питане.
Актуален въпрос от народния представител Едвин Сугарев към господин Румен Гечев, заместник министър-председател и министър на икономическото развитие, относно валутни спекулации в черноморските курорти "Слънчев бряг" и "Златни пясъци".
Господин Сугарев, имате думата.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Принуден съм да се обърна към Вас, тъй като няма как да извикам в Народното събрание председателя на Комитета по туризъм господин Велев, тъй като последният е неотговорен пред народните представители фактор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сугарев, картата Ви.
ЕДВИН СУГАРЕВ: Един момент.
Той е назначен на тази длъжност от правителството, което Вие представлявате и следователно Вие трябва да носите отговорността за неговите действия, като ресорен вицепремиер. Казвам "би трябвало", защото господин Велев е неотговорен фактор в буквалния смисъл на думата и неговата безотговорност е забелязана дори от председателя на парламентарната Комисия за младежта, спорта и туризма, който, както Ви е известно, членува в партията, към която и Вие принадлежите.
Мога да Ви уверя, че ще се погрижа обществеността да бъде подробно информирана за золумите на този висш държавен служител, сред които отдаването на 30 черноморски хотела при нулев наем, криминална сделка с учредяването на застрахователно дружество "Тур инс", при която фалиралият банкер Валентин Моллов спечели около 25 млн.лв., без да си мръдне пръста, невероятните назначения на отговорни постове и в директорски бордове в Комитета по туризъм и прочее.
Налага се обаче да Ви задам настоящия актуален въпрос във връзка с реалната опасност да бъде компрометиран туристическият сезон в двата най-големи курорта "Слънчев бряг" и "Златни пясъци".
В тях се наблюдава интересно и непознато в цивилизования свят явление - всички, буквално всички чейнч-бюра извършват само едностранни валутни операции - купуват конвертируема валута, но не продават такава. При това при уникален за България курс - около 110 лв. за долар и около 70 лв. за германска марка. Бих нарекъл това явление "нежен рекет". Рекетирани са всъщност чуждестранните туристи, които или трябва да обменят валутата си по този курс, или трябва да търчат за всяка смяна във Варна и Бургас, ако въобще са наясно с валутните курсове в страната. Междупрочем, нежният рекет има и по-твърди измерения: ако някой се опита да търгува с валута при по-реалистичен курс, просто го бият в най-буквалния смисъл на думата.
Оставям Ви сам да пресметнете какви печалби се извличат от това ограбване на чуждестранните туристи. Настоявам обаче да ми отговорите на следните въпроси: от кого и с кои фирми са сключени договори за обмен на валута на територията на "Слънчев бряг" и "Златни пясъци" през настоящия туристически сезон? Кой носи отговорността за липсата на контрол върху тази очевадно незаконна валутна търговия? Да Ви е известно случайно някое лице, примерно член на Парламентарната група на демократичната левица и, примерно, неин председател, под чиято протекция и с чийто частен интерес да се извършват всички безобразия в сферата на туризма, включително и това, което е обект на моето питане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сугарев.
Господин заместник министър-председател, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Сугарев! Ще фокусирам отговорите върху конкретните въпроси, поставени от Вас, на базата на представените ми материали от Комитета по туризъм към Министерския съвет.
По първия въпрос за "Слънчев бряг" - ЕАД. Дейността обмяна на валута за сезон 1996 г. в "Слънчев бряг" - ЕАД е организирана в изпълнение на Решение N 41 на Съвета на директорите на дружеството, Протокол N 11 от 08.11.1995 г. В изпълнение на решението и наредбата за конкурсите е обявен конкурс за отдаване под наем на обменни бюра за покупко-продажба на валута на 33 броя обменни бюра с обявена минимална сума на наема за всяко бюро поотделно и общо за всички 12 милиона и 800 хиляди лева. Обявата е била доведена до знанието на заинтересованите чрез поставянето й на подходящи места в комплекса и публикуването й във всекидневниците вестник "Пари" и вестник "Бургас днес".
Със Заповед N 44 от 22 април 1996 г. на изпълнителния директор е установен редът за обявяване и провеждане на конкурса. Със същата заповед е назначена комисия, която след изтичане на 7-дневния срок е упълномощена да разгледа офертите, състави протокол, класира участниците и ги предложи за окончателно одобряване от Съвета на директорите. В обявения срок са постъпили 6 оферти, от които две искания за всички обменни бюра и четири единични оферти за 10 бюра. След обсъждане на офертите комисията е предложила на Съвета на директорите да класира на първо и второ място двете фирми, предложили да извършват обмяна във всичките 33 бюра с офертни цени над обявената за конкурса минимална цена от 12 милиона и 800 хиляди лева. С Протокол N 5 от 14 май 1996 г. Съветът на директорите класира на първо място фирма "Б-сервиз" - ООД и на второ място "Фикс плюс" - АД, със задължение обявената сума от 14 милиона 175 хиляди лева да бъде внесена авансово 100 на сто до 20 май 1996 г., като условие за подписване на договора. Жалби по проведения конкурс не са постъпили.
Извън обменната дейност, която се извършва от фирма "Б-сервиз" - ООД, на територията на комплекса без прекъсване, такава се извършва от централното обменно бюро, което не се отдава под наем. Отделен договор за наем в размер на 450 хиляди лева е сключен с едноличен търговец Г. Тръмбешки, за обменно бюро "Емона". Договорът за това бюро е дългосрочен и той ежегодно се актуализира с анекс за наемната цена. На територията на комплекса обмяна на валута се осъществява и в бюрата на следните банки: "Булбанк", "ТSБ", "Първа източна международна банка" и "Бизнесбанк". Дружеството е сключило договор с "Балкантурист" - АД за обработка на кредитни карти.
Дейността обмяна на валута за сезон лято 1996 г. Търговско дружество "Златни пясъци" ЕАД е разрешило чрез сключване на договори за отдаване под наем на бюрата с "Балканбанк", "Елитбанк" и "Бизнесбанк" на стойност 16 милиона лева.
По втория Ви въпрос за контрола върху дейността на обменните бюра, в "Слънчев бряг" - ЕАД е клауза от подписания договор и се осъществява съвместно с банковите органи по отношение на спазване на валутното законодателство. В "Златни пясъци" ЕАД отговорността по дейността на обменните бюра е поета от съответните банки - страни по договорите, а контролът се осъществява от банковия надзор към БНБ.
По третия Ви въпрос мога да кажа, че на мен не ми е известно лице, което скрито да управлява туристическия отрасъл от Парламентарната група на демократичната левица, още повече, че в оргиниралния въпрос, който ми беше представен, уважаеми господин Сугарев, не се споменава никакво име. А сам разбирате, че без такива уточнения нито имам време, нито ми е работа да се включвам в хипотетични разследвания.
В резултат на предприетите мерки от ръководството на Комитета по туризъм за регулиране на ценовите равнища в търговската политика, ускорено обновяване на остарялата база и привличане на сериозни инвестиционни средства и прилагане на рекламна кампания, към днешна дата туристите на "Златни пясъци" - ЕАД, са 13 100 души срещу 10 102 за 1995 г., което сочи ръст около 30 на сто спрямо 1995 г. Фактът, че до момента заетостта е 93 на сто от легловата база и са реализирани около 100 000 нощувки повече от сезон 1995 г. дава отговор на въпроса дали има промени в ефективността от използването на комплекса. До края на сезон 1996 г. се очакват над 200 000 нощувки повече спрямо 1995 г., или над 3 милиона щатски долара допълнителни валутни приходи.
Разбира се, в туризма има да се прави още много за подобряване качеството на услугите и по-пълното използване на значителния потенциал на страната в тази сфера, тъй като едва ли някой би отрекъл, че пробеми в туристическия комплекс има. Несъмнено решаваща роля за постигането на тези цели, а и най-доброто решение, не само според мен, е ускорената приватизация в сектор "Туризъм". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Сугарев, имате думата да изразите отношението си към отговора.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Няма как да бъда доволен от Вашия отговор, тъй като Вие използвахте вече добре познатата стратегия при парламентарния контрол да давате странична и абсолютно несвързана с въпроса информация и да отбягвате съществото на това, за което трябва да отговаряте. А то беше следното - защо тези обменни бюра, за които става дума, продават валутата при курс много по-различен от курса за страната, ощетявайки чуждестранните туристи? Това беше въпросът, на който Вие не отговорихте. Да не говорим, че споменахте за фирмите в "Слънчев бряг", а в "Златни пясъци", кой знае защо, забравихте да споменете.
Що се отнася до лицето, eдва ли има човек в тази зала, който да не го познава. Плюс това аз го фиксирах персонално достатъчно ясно. Това е господин Красимир Премянов чрез своя брат Николай Премянов и чрез своя племенник Андрей Премянов и чрез още ред подставени лица владее изцяло ситуацията в "Златни пясъци", изцяло в туризма, да не говорим за нефтените далавери, за които тепърва ще става дума, господин Премянов. Няма защо да ме гледате така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сугарев.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Ще те съдя, защото си един добър услужлив изпълнител на чужди интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Актуален въпрос от народния представител Едвин Сугарев към господин Румен Гечев - заместник министър-председател и министър на икономическото развитие, относно гаранциите на Пощенска банка - АД към договорите за строеж на жилища на "Анжел" - АД.
Имате думата, господин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Както навярно Ви е известно, през 1993 и 1994 г. близо 300 граждани сключват предварителни договори за продажба на недвижими имоти с фирмата "Анжел" - АД, представлявана от Соломон Израел Анжел. Предмет на договорите е продажбата на апартаменти в проектирания и широко рекламиран жилищен комплекс "Анжел-сити" в местността "Камбаните" в София. Освен от "Анжел" - АД, договорите са подписани и подпечатани и от Българска пощенска банка, която поема гаранции по чл. 10 и гарантира, че внесените от купувачите средства ще се оползотворяват за строителството на обекта по договора. Ето тук, в ръцете ми е един проектодоговор. Ето го печатът и подписа на "Пощенска банка" като гарант по този договор. (Показва документи)
Срокът за построяването на апартаментите е 18 месеца. Толкова е и срокът за вноските от страна на купувачите. Те са внесли своите пари и срокът по всички договори е отдавна изтекъл. Но на мястото на тъй наречения "Град на мечтите" и до днес има само голи поляни.

Голяма част от вложилите си парите в "Анжел сити" са били подмамени от гаранцията, давана от една от най-стабилните държавни банки. Всички техни опити обаче досега да потърсят парите си от гаранта в лицето на Пощенска банка, не дават никакъв резултат. От една година насам банката оправдава своя отказ с правна експертиза по сключените договори и дори не счита за необходимо да преговаря с измамените благодарение на нейните гаранции вложители. Много от тях са в изключително тежко финансово състояние, тъй като за да заплатят вноските си към строителната пирамида "Анжел" АД, са продали старите си жилища и са излезли на свободен наем.
Във връзка с изложеното се надявам да ми отговорите на следните въпроси:
1. Благодарение на какви договорни отношения и срещу какви обезпечения държавната банка Българска пощенска банка АД е поела задължението към частна фирма "Анжел" АД като гарант по сключването на договори за продажба на жилища?
2. След като гарантираните от Пощенска банка жилища не само че не са построени, но дори и не са започнати, е повече от ясно, че банката не е изпълнила записаните в чл. 10 от договора задължения като гарант, че вложените средства ще бъдат използвани за строеж на обектите по договора. Смята ли Пощенска банка да изпълни задълженията си като гарант и да възстанови средствата по договорите заедно с дължимите неустойки? И не намирате ли, че в случая става дума за престъпно ограбване на вложители от структура от пирамидален тип с пряката помощ и чрез използването на авторитета на една държавна финансова институция? Кой е отговорен за последното и каква отговорност ще потърсите лично Вие като отговарящ за държавното участие в банковия сектор?
3. Вярно ли е, че лично Вие или Ваши близки роднини са сред сключилите договор с "Анжел" АД, но че за разлика от простосмъртните вложители сте съумял да си получите парите обратно? (Шум и реплики от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сугарев.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин председател, уважаеми депутати, уважаеми господин Сугарев! Известно ви е предполагам, че всяка строителна инициатива се контролира единствено от Закона за териториалното и селищно устройство и правилника за неговото приложение. След отменянето на Правилника за капитално строителство и допълващите го разпоредби единствен задължителен елемент в отношенията между предприемач и инвеститор е договор за строителството. За осъществяване на контрол по смисъла на Закона за териториално и селищно устройство към Софийската голяма община съществува управление "Архитектура и благоустройство", оглавявано от заместник-кмет.
Обръщам ви внимание на това обстоятелства, защото тук именно се крие първопричината за ощетяването на хората, поели ролята на инвеститори на предприемаческото дружество "Анжел" АД. При сключването на договорите за покупка за жилища не са им били представени никакви строителни книжа, разрешения за строеж, заверена скица, кадастрален план, одобрен работен проект, нито пък договореност с общината за изграждане на нейната част от задължителната инфраструктура. Въпреки масираната рекламна кампания и публичната първа копка, съответната столична администрация по това време не си е направила труда да установи и прекрати нарушенията. При осъществяването на един твърде голям проект - комплекс от 1200 жилища, около 30 на сто от средствата се разходват за подготовка на строителството, проектно-проучвателни и подготвителни работи. Именно за тези разходи са използвани значителна част от парите на първите инвеститори. И въпреки че "Анжел" АД е сменило собственика си, то неговите активи са увеличени с изразходването на около 150 млн. лв., с които тяхната цена се увеличава. Става въпрос за частноправни отношения и пътят им за решението минава през съда.
Сега за ролята на Българска пощенска банка. Нека се абстрахираме от собствеността - държавна банка, частно дружество, в края на краищата те работят по законите, които са едни за всички, но действително става дума за държавна банка. Бих искал да припомня, че по отношение на държавното участие от Банковата консолидационна компания, което е било в рамките до 15 на сто до края на юни т.г., едва сега то надхвърли 70 на сто като собственост на Банковата консолидационна компания.
Нека да видим какво пише в чл. 10 от договора на "Анжел" АД с инвеститорите: Българска пощенска банка гарантира, че внесените средства от купувача по чл. 2 от настоящия договор ще се насочват по сметка N 9201800870010 на продавача и ще се оползотворява за строителството на обекта по договора.
Видно от текста е, че Българската пощенска банка е поела един чисто банков ангажимент - да обслужва сделката между инвеститорите и предприемача, като ограничава ползването на парите в сметката, т.е. ограничава правото на "Анжел" АД да се разпорежда своеволно със собствената си разчетна сметка. Нещо повече - с вътрешна заповед банката създава организация и контрол по изпълнението на този ангажимент и благодарение на това особено внимание сега, когато се водят дела срещу господин Анжел, банката предоставя пълна документация по движението на средствата на инвеститорите.
Все пак предвид на изпълнението на договора от "Анжел" АД, въпреки че банката не е страна по него, освен ангажимента за банково обслужване и ограничаване правата на ползване на средствата в сметката само за реализацията на проекта, са направени следните проверки и експертизи:
1. Пълна проверка на документацията по приходите и разходите по сметката от вътрешнобанковия контрол, която не е установила нарушение на банковия ангажимент - тези пари да са изразходвани за нещо друго.
2. Експертиза от строителни специалисти е установила нарушението на процедурите за осъществяване на строителството, които са първопричината на неизпълнението на договорите, но не е установила нецелесъобразност в отпускането на средства от банката.
3. Юридическа експертиза на договорите, която установи, че банката е поела само един стандартен банков ангажимент, който е изпълнила, но не я прави страна по другите клаузи на договорите.
Като доказателство за добросъвестността на Българска пощенска банка бих искал да цитирам част от решение на Върховния съд по частно гражданско дело N 877 от 1996 г., отнасящо се до гаранциите по чл. 10 на договора. Ето какво постановява Върховният съд, цитирам: "В случая липсва основание за солидарна отговорност. В сключения между ищеца и първия ответник предварителен договор за продажба на недвижим имот, който е приподписала банката въз основа на чл. 10 от същия, последната не е поела обещание за плащане, т.е. няма банкова гаранция, а е поето само доверително управление на чужди средства. Не е допустима солидарност докато не е налице поръчителство". (Край на цитата от решението на Върховния съд)
При това положение, въпреки че не носи никаква имуществена отговорност, Българска пощенска банка, загрижена за реномето си и интересите на инвеститорите, търси решение на проблема. Предстои органите за управление на банката да обсъждат варианти за решението. Парите на инвеститорите са в активите на "Анжел" АД независимо кой е сега собственик на дружеството. Иначе, нарочвайки Българска пощенска банка за съучастник, ще се прикрие една измама, основана на явното неизпълнение на задълженията по договорите. Става въпрос за частни граждански отношения, при които обслужващата банка е изцяло на страната на потърпевшите. С обвиненията за нечестно гарантиране има опасност да повлияем на справедливото решение на въпроса и да облагодетелстваме трети лица, изкупили акциите на "Анжел" АД.
В същото време този инцидент трябва да изостри вниманието на изпълнителната и законодателната власт за по-бързото попълване на законовите и нормативни празнини, които сега подвеждат гражданите и им причиняват щети.
Що се касае до третия Ви въпрос, който според мен е единственият и най-вече той Ви интересува, мога да кажа следното:
Първо, няма защо да се питате, господин Сугарев, дали съм закупувал или съм сключвал договор с "Анжел" АД, тъй като в декларацията ми при встъпване в длъжност за министър в правителството аз ясно съм посочил, че съм инвестирал такава сума в размер тогава на над 800 хил. лв. Съгласно действащите в страната закони през месец май 1995 г. - преди 14 месеца, аз отправих молба до "Анжел" АД за прекратяване на договора, съгласно клаузите на договора, тъй като той не беше изпълнен - за прекратяването на договора и за възвръщането на сумата, която съм вложил аз и моето семейство.
Освен това като потвърждение за легалността на цялата операция става дума за моите си пари, които аз съм изтеглил от "Анжел" АД през месец май 1995 г., поисках специално от Пощенска банка информация за това колко души и в какъв период са прекратили договора с "Анжел" АД и "Анжел" АД е наредил на банката да бъде прекратен договорът и да бъдат върнати парите на хората. В това писмо на Пощенска банка се казва следното:
"Уважаеми господин Гечев, в отговор на Ваше запитване във връзка с постъпил в Народното събрание от господин Едвин Сугарев актуален въпрос, Ви информираме, че в Българска пощенска банка АД са постъпили вноски от граждани по 359 договора. Впоследствие по споразумение между 45 граждани и "Анжел" АД сключените предварителни договори са прекратени и внесените суми възстановени по нареждане на "Анжел" АД. Прекратяването на договорите е станало въз основа на всички подадени молби до месец август 1995 г."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Сугарев, имате думата да заявите дали сте доволен от отговора.

ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Не мога да бъда доволен от Вашия отговор поради две причини. Първо, не е вярно, че ме интересува Вашият личен проблем и Вашите лични взаимоотношения с "Анжел" АД. Мога да си обясня наистина как тъкмо Вие се оказахте между тези 45, да ги наречем, облагодетелствани хора, които са си получили обратно парите, а 300 други са останали без парите си, без жилищата, които са си продали, в много тежко финансово състояние и пр. Откъде Вие имахте информация, че нищо няма да стане? Откъде взехте тази предварителна информация?
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Интуиция!
ЕДВИН СУГАРЕВ: Това за мене не е адекватният и достоен отговор за един член на българския кабинет.
А що се отнася до това, че банката нямала никакви задължения, че вложителите едва ли не сами си били виновни, защото не били поискали разрешенията на общината, проектите за жилищата и пр., и пр., ами къде е гледала тогава Пощенска банка, която се е наела да става гарант по тези договори?
И от друга страна, банката гарантира, че парите, които влагат вложителите, ще бъдат изразходвани единствено и само за построяване на техните жилища. Такива жилища няма. Е, добре тогава, банката защо не върне тези пари на вложителите? Ако Анжел междувременно ги е изтеглил и употребил за нещо друго, примерно за превръщане във валута и прехвърлянето им зад граница, тогава какво е правила Пощенска банка, как е изпълнила своя ангажимент, регистриран в тези договори?
Това са отговори, на които някой трябва да отговори и аз смятам, че този някой ще бъде българската прокуратура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата заместник министър-председателят господин Гечев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин Сугарев, мисля, че в отговора си съвсем ясно подчертах, че става дума за прекратяване на договор през м. май 1995 г. Откъде съм знаел и откъде са знаели тези 50 души? Ами знаел съм от това, че срокът на договора, който съм сключил, свърши, а договорът не е изпълнен. Освен това за всички инвеститори беше ясно, че вече в средата на 1995 г. на мястото, където трябваше да се построят жилищата при изгодни условия, имаше само един фургон. Така че още в средата на 1995 г. беше очевидно, че няма да свърши.
Второ, тъй като срокът на договора ми изтече, съгласно действащите закони в България аз си изтеглих парите, за да мога да си реша жилищния проблем.
А що се касае до въпроса за Пощенска банка, в отговора си много точно посочих решението на Върховния съд, господин Сугарев. В решението на Върховния съд, който няма да претендирате, че е под контрола на някоя друга политическа сила, намираща се отляво, е казано, че българската Пощенска банка няма никакви отговорности по изплащането на сумата. Просто чисто икономически погледнато, до август 1995 г. банката е изплащала парите на всички хора, които са си подали молби да прекратят договора, подчертавам - до август 1995 г., тъй като такива пари са останали по сметката, тоест закупуването на земя, предварителната подготовка на инфраструктурата - казвам, предварителна подготовка, защото тя не е осъществена, - е погълнала почти към 150 млн. лв. Онова, което е останало от инвеститорите, банката е изпълнявала нареждането съгласно действащите в България закони на "Анжел" АД на постъпилите прекратявания на договорите да даде парите. В момента, когато през август 1995 г. тези пари са изчерпани по сметката, а останалите пари са в недвижима собственост, естествено изпълнителните директори на Българска пощенска банка нямат законно основание да изпълняват такива нареждания. Мога да предполагам, сигурен съм в това, че хората са продължили да се надяват, те все още се надяват и можем да очакваме, че новият собственик на "Анжел" АД - да се надяваме - ще изпълни заръката. Защото хората, които са останали и не са получили средствата си, не искат компенсация на средствата, които са вложили. Онова, което искат хората, е да бъдат построени жилищата.
Така че отговорът на Върховния съд е точен, отговорът, който касае лично мен, мисля, че е достатъчно точен, той е в рамките на българското законодателство и няма никакво нарушение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Постъпил е писмен отговор от министър Кръстьо Трендафилов на питане на народния представител Калчо Чукаров и също от министър Кръстьо Трендафилов на питане на народния представител Иван Тосев. Моля да дойдат да си ги получат.
Питане от народния представител Златимир Орсов към господин Румен Гечев, заместник министър-председател и министър на икономическото развитие, относно броя на търговските дружества, включени в списъка за масова приватизация и преобразуване в акционерни дружества.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин министър Гечев, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е каква част от търговските дружества, които са включени в списъка за масова приватизация, са преобразувани в акционерни дружества. Известно е, че програмата за раздържавяване чрез инвестиционни бонове може да продължи само ако тези търговски дружества са преобразувани в акционерни дружества, тъй като на централизираните търгове се предлагат акции срещу инвестиционните бонове на гражданите, било ако те участват пряко или чрез приватизационни фондове.
Затова Ви моля, уважаеми господин министър, разбирайки, че преобразуването е условие за продължаване на програмата за масова приватизация, да отговорите каква част от търговските дружества в списъка за масова приватизация са преобразувани в акционерни дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, господин Орсов! Във връзка с направеното от Вас питане относно броя на търговските дружества, включени в списъка за приватизация чрез инвестиционни бонове и преобразувани в АД представям на вниманието ви следната информация.
След направените от Народното събрание на 30 май 1996 г. промени, в списъка за приватизация чрез инвестиционни бонове са включени общо 1050 търговски дружества ЕАД и ЕООД. По министерства и комитети те се разпределят както следва:
* Министерство на промишлеността. Общо в списъка са 651 дружества. От тях 210 са акционерни дружества преди включването им в списъка за приватизация. Подлежащи на преобразуване от ЕООД в ЕАД са били 441 дружества. Досега със заповед на министъра на промишлеността за преобразуване от ЕООД в ЕАД и със съдебни решения за преобразуване от ЕООД в ЕАД са общо 433, от които няма заповед за преобразуване в търговски дружества, като 5 от тях са нови, допълнително включени в списъка в края на месеца;
* Министерство на земеделието и хранителната промишленост. Общо в списъка са 167 дружества. Със заповед на министъра на земеделието за преобразуване в ЕАД са 138 дружества. Без заповед за преобразуване са 29 търговски дружества. Със съдебно решение за преобразуване са 39 дружества;
* Министерство на транспорта. Общо в списъка са 73 дружества. Всички дружества са преобразувани;
* Министерство на териториалното развитие и строителството. Общо в списъка са 70 дружества. Подлежащи на преобразуване са 52 дружества. Всички дружества са преобразувани от ЕООД в ЕАД със заповед на министъра на териториалното развитие и строителството. Съдебни решения за преобразуване от ЕООД в ЕАД се очакват от две дружества;
* Министерство на търговията и външноикономическото сътрудничество. Общо в списъка са 27 дружества. Всички дружества са преобразувани;
* Министерство на енергетиката и енергийните ресурси. Общо в списъка са 6 дружества. Всички дружества са преобразувани;
* Министерство на културата. Общо в списъка са 2 дружества. И двете са преобразувани;
* Комитет по туризма. Общо в списъка са 54 дружества. Всички дружества са преобразувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Орсов, имате думата за уточняващи въпроси.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Аз нямам уточняващи въпроси, господин председателю. Като заявявам отношението си към отговора, ще кажа, че не мога да не съм удовлетворен от навременните действия на правителството по преобразуването на огромната част от дружествата, които са включени в списъка за масова приватизация. Разбирам, че са останали единици, за които не са издадени заповеди от съответните министри и очаквам, че това ще стане в най-скоро време.
Все пак съм малко притеснен от факта, че съдебната система се е забавила по отношение на няколко десетки дружества с регистрацията на извършените преобразувания. Надявам се съответните окръжни съдилища да сторят това в скоро време и да подкрепят по този начин масовата приватизация, а не да се опитват да й попречат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Актуален въпрос от народния представител Филип Димитров към господин Георги Пирински, министър на външните работи, относно срещата на външните министри на балканските страни в София на 6 и 7 юли тази година.



ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Господин министър!
Балканите са средище на много противоречиви интереси, това е добре известно. Вие и вашето правителство поехте една външнополитическа инициатива, към която ние се отнесохме толерантно и търпеливо. Заявихте, че искате и можете да съберете в София представители на всички балкански държави. На срещата на 6 и 7 юни, обаче, не присъстваше Македония.
Заявихте, че ще съберете балканските външни министри. И бяхте посетени от някои външни министри, някои заместник външни министри и някои помощници на заместниците на външните министри.
Заявихте, че ще стигнете до общо разбиране по най-възловите проблеми и че можете да направите това. Дори подготвихте Заключителен акт на тази конференция. Оказа се, че не можете да осигурите неговото подписване.
Господин Пирински! На Вашата дипломатическа неумелост, на Вашата неспособност да предвидите, че ще стане така ли се дължи всичко това или Вие, тръгвайки по този път, служите на интереси, които са чужди и не отговарят на трайните принципи на българската външна политика в последните години? И моля Ви се, не ми се правете на Стоян Ганев, като излезете тук (смях в лявата страна на залата), да разказвате как някой Ви бил похвалил! Защото въпреки Стоян Ганев България призна Македония! А благодарение на Вас и на вашето правителство Македония отсъстваше от срещата в София. (Реплики отлявата страна на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин министър Пирински, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин председател! Уважаеми народни представители!
Въпросът, който поставя народният представител Филип Димитров, е актуален, безспорно. Дотолкова, доколкото той е формулиран в писмения текст по повод срещата на външните министри на балканските страни, как се оценяват резултатите от тази среща, с оглед на бъдещото развитие на балканските процеси и с оглед отстояването на трайните принципи в българската външна политика.
Това е въпросът, който получих. Той безспорно е актуален.
В своето устно изложение на въпроса господин Димитров внесе доста нови моменти. Аз ще се спра, разбира се, и на тях. Но проблемът с тях е, че те говорят за неинформираност и некомпетентност на господин Димитров, нещо което той не би трябвало да допуска, бидейки член на Комисията по външната политика.
И може би да изчистим първо тези недоразумения в неговата постановка на въпроса. Той говори, че документът, приет на срещата, не бил подписан. Длъжен е да знае господин Димитров, че тези срещи, и първата, и втората през 1988 и 1990 г. и тази, не са си поставяли за цел и не е тази формата на подписване на документи на такива срещи, господин Димитров.
В първите две са приети комюникета, тоест съобщения. На тази среща беше приет един твърде сериозен документ, озаглавен точно: "Софийска декларация за добросъседски отношения, стабилност, сигурност и сътрудничество на Балканите". Документ, който по никакви, дори и крайно предубедени оценки не може да бъде окачествен като маловажен. И той е напълно приет, съгласуван от всички участнички в срещата, независимо от това на какво равнище са били представени те.
Тук е второто недоразумение и, така, липса на елементарни познания, които демонстрирате. Тъй като страните упълномощават свои делегации, които ги ангажират пълноценно, независимо от това дали делегацията се води от министър или от негов заместник. За целите на срещата това са представители, упълномощени от правителствата да ангажират своите правителства пълноценно.
Причините, поради които една или друга страна избира равнището на представителството си, зависят в много голяма степен и от вътрешнополитически процеси. Вие знаете за какво става дума в много от страните, които бяха поканени. В няколко от тях в тези дни течеха процеси на формиране на правителство, на вотове на доверие в парламента.
Аз получих писмо, например, от госпожа Чилер, в което тя специално постави именно това като причина за невъзможността да участва в срещата. Турция беше представена от втория по ранг дипломат на Министерство на външните работи, от държавния секретар в министерството.
На трето място Вие поставяте въпроса за отсъствието на Република Македония. И се мъчите да намерите, доколкото сте в състояние, някакво обяснение на това отсъствие, в едни или други пропуски било на мен като министър, било слабости на политиката на българското правителство.
С цялата отговорност трябва да заявя, че колкото и да търсите, няма да може да намерите обективни основания за тези ваши подозрения. Аргументите са ми следните.
Македонската страна се позовава на компромисни формули, постигнати на подготвителните етапи от срещата за обозначаване на участниците в срещата. Компромисни формули, които в този документ, който аз ви съобщих, може би не го познавате, Софийската декларация, страните са обозначени като страни от Югоизточна Европа и са посочени ръководителите на делегации - министри или техни заместници, на тези страни. Не се споменават имената на страните именно с цел да се избегне навлизането в спора между две от страните - Гърция и Македония по въпроса за името.
Тезата на македонската страна е, че този компромис трябваше да бъде пренесен и като формула на обозначаване на делегациите по време на срещата.
Тук Вие също и в писмения си въпрос проявявате неосведоменост, доколкото говорите за среща на балканските министри. Да, това беше срещата, в която участваха балканските страни. Но Вие сигурно си спомняте, че тя имаше един по-широк състав на присъстващи представители и на други страни, и на други организации.
В този смисъл това беше среща в двата формата. Във формата на страните от Югоизточна Европа, тоест от Балканите, които приеха тази декларация. И в по-широк, дипломатически формат - на една международна дипломатическа конференция, в която наред със страните от района, присъединили се към декларацията, присъстваха и представители на Хърватско и на Словения. А извън региона присъстваха отговорни дипломати, представители на Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Руската федерация, Швейцария, Великобритания, Съединените щати, както и висшият представител за споразуменията в Босна Карл Билд и представители на генералния секретар на Обединените нации, на ИКЕ, на Европейската комисия, на Европейската банка и на Световната банка. Тоест това беше една доста широкопредставителна международна конференция, в нейния по-широк формат.
Каква беше нашата позиция по отношение на въпроса, поставен от македонска страна? Да, в хода на подготовката на тази декларация, в хода на дипломатическата работа през последните няколко месеца ние стигнахме до такова компромисно представителство, в което дипломатите, участвали в подготовката на документа се събираха около маса, на която бяха поставени знамената на страните без обозначаване поименно на държавите.


Тук трябва да кажа, че гръцката страна прояви готовност да участвува в така организирана дипломатическа работа.
По време на самата софийска среща имаше срещи и в тесния състав - на балканските страни, и в по-широкия състав - на всички участници и присъствуващи. Ние потвърдихме, че сме готови в онзи формат, в който е подготвена декларацията, и в онзи състав, по-тесния, да приложим същата формула, която прилагахме досега и която е отразена в текста на декларацията. Тоест, ние създадохме условия в залата, където се събираше групата страни, присъединили се към декларацията, и така всъщност беше проведена срещата между министрите и техните заместници в този състав страни - само със знамената на страните, без табелки. В този смисъл съм категоричен, че няма никакво основание да бъде обвинявана българската страна като домакин в непоследователност в реализирането на онези ангажименти и компромисни решения, които са били съгласувани на предишните етапи.
Едновременно с това ние ясно заявихме, че в широкия обхват на конференцията като дипломатическа международна конференция страната-домакин не може да се придържа към друга практика, освен към стандартната дипломатическа практика, която предполага употребяването на онези наименования на страните, под които те фигурират именно в Организацията на обединените нации. И е абсолютно неправомерно да се очаква от страна-домакин да взима страна по спор, който се води между две от участничките в момента, с посредничеството на генералния секретар на Обединените нации и на други страни да предрешава своята позиция, като домакин при това, в полза на едната или другата страна. Единственото, което може да се прави, е да се прилагат стандартите на обединените нации. Вярвам, че поне с това няма да спорите. Още повече, предполагам, че сте проследили, че и преди, и след софийската среща Република Македония участвува именно в такива международни, многостранни прояви под онова наименование, под което фигурира в Организацията на обединените нации. И аз на ваше място бих си задал въпроса: защо Република Македония именно в софийска среща отказва да следва тази практика и на какво се дължи това и дали тук има една добронамерена или не толкова добронамерена позиция от страна на Македония, тъй като България не е дала никакво основание от първите дни на съществуването на Република Македония за подобно отношение.
Толкова по вашите допълнителни постановки, които, пак повтарям, за мен нямат никакво обективно основание. Но искам да се възползвам от въпроса ви и от онази негова наистина актуална част, за да подчертая може би три неща:
Първото е, че срещата съвсем ясно показа, че тезата за изолация на България е абсолютно фалшива и просто рухна за всеки, който иска да види обективната реалност. Не само това, аз твърдя, че срещата даде нови важни възможности за активна външнополитическа дейност на България като страна, която показа, че е в състояние да организира среща, и то достатъчно съдържателна, в която да участвуват именно всички страни от района и че неучастието на една от тези страни по причини, които тя намира за основателни, в никаква степен не намалява стойността на този факт, че България стана инициатор и домакин на такава среща. Аз подчертах и на заключителната пресконференция, че тази декларация съдържа и всички текстове и предложения, направени от македонската страна в подготовителните етапи, които бяха приети и от другите страни. Така че независимо че тя не присъствуваше на самата среща, този документ отразява и предложенията на македонската страна.
Вторият момент е, че по тази причина, поради този факт - на домакинството, и то успешно, на такава среща - България направи една доста сериозна крачка към целта за пълноценно участие в обединяваща се Европа като цяло и в Европейския съюз конкретно. Тъй като вие, вярвам, знаете и помните, че към страните, които се стремят към членство в Европейския съюз, от страна на съюза, на страните-членки се изразява едно очакване тези страни кандидатки да могат да покажат, че са в състояние да си сътрудничат, и то достатъчно конструктивно и на дългосрочна основа, със своите съседи. Тоест, Европейският съюз не приема позицията всеки поотделно и независимо от отношенията си със съседите да се интегрира в съюза, а напротив, да се ангажира в едно пълноценно регионално сътрудничество. Това е едно основателно изискване, тъй като съюзът очевидно няма да добавя нестабилност, приемайки нови членове, а напротив, ще очаква едни достатъчно стабилни страни със стабилни съседи да стават нови членки. И тази софийска среща е една много ясна демонстрация, че България е напълно в състояние и да води, и даже да бъде инициатор на такава стабилизираща политика.
И третият момент е обстоятелството, че на срещата, и то именно в тази декларация, всички участнички се ангажираха с разбирането, че именно в София, в България трябва да бъде създаден център по развитие на транспортната инфраструктура. Въпросът за пътищата, железниците, за другите транспортни артерии, за телекомуникациите, за енергийните инфраструктурни обекти е от най-голяма практическа и политическа важност в контекста на интегрирането на Югоизточна Европа в европейските структури и в Европа и в контекста на практическите възможности за ускорено икономическо развитие на страните от района. Тук, според мен, ние успяхме да постигнем един твърде съществен резултат, резултат изцяло в съответствие с намерението, споделяно нееднократно и от всички части на парламента - България да се възползва от своето средищно географско положение в позитивен смисъл, не като източник на проблеми, както е било на много етапи в миналото, а като източник на предимства за нейния и на региона растеж. Този документа, който вие по една или друга причина въобще не желаете да разглеждате сериозно, то си е за ваша сметка, съдържа този недвусмислен ангажимент на всички страни от района именно в София да бъде създаден този център. Така че за мен тази трета страна на важността на срещата е не по-малко от първите две. Те са взаимносвързани, междупрочем.
Накрая, господин председател, ще си позволя да ви запозная с текста на обобщението, което направих в края на конференцията в разширения й състав, което прочетох пред пълния състав на конференицята. Поканих участниците да изразят съгласие или забележки с текста и той беше приет с пълен консенсус. Ще ви запозная с този текст, защото той отразява становищата, потвърдени на конференцията от всички нейни участнички. Тук по никой начин не можете да отминете с лека ръка тези констатации като някакви празни хвалби, тъй като те не са резултат на едностранна преценка на страната домакин, а са споделени заключения на всички участници. Текстът на този документ ще си позволя да прочета изцяло, за да го има и протоколирано в протоколите на парламента.
"На 6 и 7 юли в София се състоя среща за стабилност, сигурност и сътрудничество в Югоизточна Европа. Състоя се пълен обмен на мнения с участието на министри и ръководители на делегации от страните в региона, върховния представител за Босна и Херцеговина, представители на заинтересованите страни и международни организации. Този обмен постави ударение върху сигурността и сътрудничеството в Югоизточна Европа, взаимодействието между различни регионално ориентирани инициативи, въздействието на регионалното сътрудничество върху омиротворяването в Босна и Херцеговина.
Бе споделено общото виждане, че инициативата за свикване на Софийската среща е навременна и от особена важност, тъй като произтича от самия регион, че е със значителен потенциал за повишаване на регионалната стабилност и икономическия просперитет и за засилване на цялостната интеграция с европейски институции и организации.
Беше подчертано, че усилията трябва да се съсредоточат върху въпроси, които сближават страните, а не ги разделят на базата на уроците на историята в Европа за постигане на по-голяма сигурност и стабилност чрез сътрудничество и интеграция.
Участниците посочиха, че срещата допринася за взаимното допълване и укрепване на регионално ориентирани инициативи особено в областта на общата платформа на Европейския съюз и на инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа на правителството на САЩ.
Участниците отбелязаха, че процесите започнали в Роямон, т.е. на Европейския съюз и в София са сега в етап, когато трябва да се определят, утвърдят и реализират проекти. Бе споделена също готовността за развитие на сътрудничеството по въпроси от общ интерес със страните от Черноморското икономическо сътрудничество и Централноевропейската инициатива. Бе заявено, че излекуването на раните в Босна и Херцеговина ще сближи района. Особено бе подчертано значението на помирението и възстановяването. Страните в региона имат възможности да допринесат за икономическото възстановяване чрез съответни мерки.
Участниците отново заявиха подкрепата си на дейността на Върховния представител.
Отчетено бе регионалното измерение като ключов елемент за завръщането на всички страни към стабилност и благоденствие. Демократичната сигурност, зрели демократически институции и зачитането на човешките права са основните фактори, стимулиращи развитието и социалния интегритет. Редица делегации отбелязаха, че пълната реинтеграция на Съюзна република Югославия в международната общност е от жизнена важност за трайна стабилност и сътрудничество в региона. Една делегация посочи, че са необходими по-нататъшни стъпки за постигане на реинтеграцията.
Всички участници подчертаха твърдия си ангажимент да допринасят за успеха на процеса, започнал в София, даващ многостранни форми на сътрудничество в следните области: развитие на добросъседските отношения, включително мерки за укрепване на сигурността и доверието; развитие на икономическото сътрудничество чрез трансгранично сътрудничество; подобряване на транспортните, телекомуникационните и енергийните инфраструктури; развитие на търговията и инвестициите; развитие на хуманитарните, социалните и културните контакти; сътрудничество в областта на правосъдието, борбата с организираната престъпност, незаконният трафик на наркотици и оръжие, премахването на тероризма.
Министрите се споразумяха конкретните идеи и предложения, представени на срещата да бъдат съответно разгледани на среща на техни представители в София.
Всички участници изразиха своята благодарност към българското правителство за инициативата и за провеждането на срещата.
Бе постигнато споразумение следващата среща на министрите на външните работи на страните от Югоизточна Европа да се проведе през 1997 г. в Гърция."
Може да се направи опит, разбира се, и този текст да бъде омаловажен. Убеден съм, че това ще е плод на необективност и на подчертана преднамереност. Факт остава, че след тази среща за района на Югоизточна Европа в момента са актуални и се реализират две групи инициативи - платформата на Европейския съюз и Декларацията от София. Всеки, който е способен на самостоятелно мислене и изводи вярвам, че ще оцени по достойнство този факт.
Благодаря ви, господин председател. (Бурни ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Филип Димитров има думата, за да изрази отношението си към отговора на неговия актуален въпрос.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин министър, мисля, че отношението ми към Вашия отговор най-добре ще бъде изразено от онова, което си представих, докато Ви слушах. Представях си едно от онези кехлибарени зърна, в които преди много, много векове е замръзнала пеперуда. Много красиво нарисувани крила, с хубави шарки, само дето нямат абсолютно никакъв контакт с днешния живот!
Аз няма да споря с Вас, когато цитирате красиви думи. Бих искал да запомните, господин Пирински, че в дипломацията всички думи са красиви. Това е една от особеностите на дипломацията.
Няма да споря и с Вас, когато си приписвате заслуги по отношение на транспортното кръстовище като голям проблем за България. Слава Богу и дай Боже поне това да е потвърдено още един път, но в това отношение има и подписани двустранни и многостранни документи, господин Пирински, тъй че живот и здраве, ние всички искаме това нещо да върви напред.
Това, което ме смущава обаче са два елемента във Вашия отговор. Вие ни съобщихте тук как е станало така, че видите ли, само една страна не е присъствувала на тази среща. Господин Пирински, ако Вие се чувствувате българин Вие би трябвало да знаете, че Македония не е просто една балканска държава, за нас, тук, в България! И простете, ама ако не Ви иде отръки или ако виждате някакви непреодолими пречки да постигнете този резултат защо се нагърбвате с това точно в София, точно Македония да я няма! В крайна сметка човек поема инициативи, за да направи това, което му е по силите. И аз не бих се зарадвал тогава, когато Вие приравнявате наблюдатели, участници и представители на тази среща да слушам, че имало просто една страна Македония, която липсвала там.
Второто нещо, което ме смущава е Вашето твърде оригинално отношение към дипломатическите рангове. То се проявява и от по-рано. Имаше един случай, когато беше станал почти скандал, когато Вие изпратихте на една среща, на която присъствуваха министрите на всички заинтересувани страни Вашият зам.-министър. Сега, ако на Вас това не Ви прави впечатление искам да Ви кажа, че в другите държави обикновено това прави впечатление. И бих Ви посъветвал да си вземете сериозна бележка за това, че ранговете в дипломатическото представителство са нещо, което има значение - значение, което заедно с красивите думи посочва какво на дипломатически език се е случило.
Затова аз не съм особено доволен от Вашия отговор. Радвам се все пак, че Вие успяхте да говорите много дълго и по един начин, който все пак донякъде би могъл да представи нещата що-годе приемливо, защото в крайна сметка ние всички се интересуваме от едно: България да не изглежда смешна в очите на света! Вие можете да ставате смешен, но България не трябва и аз съм доволен от Вашият отговор отчасти затова, защото го поднесохте поне добре!
Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин министър Пирински иска думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин председател! По първата забележка на господин Димитров нямам намерение да коментирам. Той очевидно иска да прави някакви инсинуации, които са си за негова сметка.
По втория въпрос обаче Вие трябва да знаете, господин Димитров, че от първостепенно значение в дипломатическите отношения са поетите ангажименти. И аз бях поел ангажимент да бъда в София по време на посещението на федералния президент на Германия господин Херцог, което съвпадна с тази среща, за която Вие говорите. И мога да Ви уверя, че отсъствието ми щеше да бъде наистина неудобно. И тогава наистина можеше да има основание дори и за неудовлетворение от германска страна, тъй че пак Ви съветвам - не давайте поводи с неинформираността си и с неспособността си да анализирате фактите именно да злепоставяте и парламента и да ставаме за смях. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Следва една дълга поредица от въпроси и питания към господин Кръстьо Трендафилов, министър на земеделието и хранителната промишленост.
Първият актуален въпрос е от народния представител Николай Кисьов относно ползуването под аренда на язовири в Република България, тяхното стопанисване и грижа за рибата в тях.
Има думата, господин Кисьов.


НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Този въпрос, който е актуален, толкова остаря, че, както казват във фолклора, пусна брада. Но този въпрос, който аз поставям от името на стотиците хиляди български редовни членове на Ловно-рибарския съюз и на хората, които истински са загрижени за състоянието на изкуствените водни басейни у нас, язовирите, е особено актуален днес.
Господин министър, и в парламента, в съответните комисии, и в печата тази тема беше широко третирана, третира се и в момента. И аз очаквам от Вашия отговор днес не толкова обяснения, колкото едно решение на вашето министерство, ако трябва, и на Министерския съвет по този изключително наболял проблем. В моя въпрос аз съм визирал язовирите "Батак", "Копринка" и "Жребчево", които се намират в различни региони на страната, но към тази група могат да попаднат още язовирите "Доспат" и язовири от други региони на страната, както и от Северна България. Проблемът е един и същ.
Някакви си "Язовири и каскади" и някакъв си началник, който, отварям една скоба, отказва да даде язовир "Батак" на представител на група от кмета на град Ракитово, кмета на Батак, кмета на Пещера, председателя на Ловно-рибарския съюз в Ракитово и председателя на Ловно-рибарския съюз в Батак, да отдаде на всички тези инстанции язовир "Батак" под аренда, за да го стопанисват, да го съхраняват, да се грижат за него, подписва и дава този и други язовири на частни фирми, които частни фирми си позволяват, господин министър, в забранителния период най-спокойно с лодки и с мрежи да ловят риба в тези водоеми, които не само притесняват, това е скромна дума, но които заплашват редовните членове на Българския ловно-рибарски съюз и ги гонят от местата, където години наред са ловували.
Всеизвестно е, знаят го и повечето депутати, които са риболовци, че крак на риболовец, който стъпи на всеки един от тези язовири, вече се заплаща, независимо от това дали си хвърлил въдица или само седиш край рибаря и гледаш и се наслаждаваш на природата. Тези пари естествено отиват в тези така наречени арендатори и нито лев не постъпва в държавата. Дори и децата от детската градина подозират и знаят, че след като се отказва на общински и държавни органи да стопанисват тези водоеми, а се дават на частни фирми, логично е да се предположи, че съществува настанилата се удобно в цялата страна вече корупция.
Господин министър, този въпрос е особено тревожен, защото редовна практика е да възникват конфликти между така наречените охранители, арендатори и риболовците. А знаете, че едни от най-смелите и мъжествени хора в България това са ловците и риболовците и аз се страхувам, че някой ден тези конфликти ще прераснат в нещо много страшно и ние тук ще го осъждаме и евентуално може и декларации да четем по въпроса.
Моля Ви за становище по този наболял и тревожен проблем и най-вече за това какво предприема вашето министерство, за да прекрати тази опасна ситуация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кисьов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Кисьов! Поставеният актуален въпрос от Вас получи в последно време широка гласност и обществен резонанс. Рибните богатства в страната са обект на масирано бракониерство, което започва да застрашава състоянието на този ресурс у нас. Рибните ресурси в страната и свързаните с тях стопански дейности и спортният риболов, от една страна, и мерките за тяхната охрана, контрол и възпроизводство - от друга страна, са обект на регулиране от Закона за рибното стопанство, приет през 1982 г. Същият очевидно е морално остарял, но няма причина той да не се спазва, макар и в този си вид, да се изпълнява от всяко лице, което извършва дейност, регламентирана от него. За съжаление през тези години не е приет и правилник за неговото прилагане.
В министерството се работи по реализацията на следните задачи. Първо, внасяне за разглеждане и утвърждаване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за рибното стопанство, второ, подготовка до края на годината на качествено нов Закон за рибарството и аквакултурите. По такъв законопроект в министерството се работи в рамките на осъществяващата се помощ на Организацията за прехрана и земеделие към ООН ФАО, Проект възстановяване на аквакултурите в страната. Освен това в министерството се подготви и съответна база за въвеждане на квоти за улов на риба, съчетано с лицензиране на риболовните дейности и обекти извън тези, които са обект на концесии. Има готово предложение и за допълнение на Закона за концесиите по отношение на рибните ресурси във вътрешните водоеми.
Язовирите, които се визират в актуалния въпрос, са от категорията големи държавни язовири, които представляват "води за промишлен риболов" по смисъла на чл. 3, т. 1 от Закона за рибното стопанство. В тези язовири освен промишлен риболов се извършва и спортен риболов. Следва да се подчертае, че в този воден фонд се включват над 150 язовири от хидромелиора-тивната система, която се стопанисва от ЕАД "Напоителни системи" към Министерството на земеделието и хранителната промишленост, и повече от 35 язовири от енергийната система, които се стопанисват по техния основен предмет на дейност от "Язовири и каскади" към Националната електрическа компания от системата на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
Следва да се подчертае, че специализираните рибовъдни предприятия към Министерството на земеделието и хранителната промишленост експлоатират по-малко 15 язовира от ЕАД "Напоителни системи", в които извършват зарибяване и промишлен риболов и само 3 от язовирите, стопанисвани от "Язовири и каскади", НЕК, в които отглеждат риба по интензивна технология в мрежени клетки, това са сладководни бази за шаран в язовири "Кърджали" и "Антонивановци" и за пъстърва в язовир "Доспат".
В поставения актуален въпрос се визират преди всичко язовири от енерегийния фонд, стопанисван от "Язовири и каскади", с изключение на язовир "Жребчево", стопанисван от ЕАД "Напоителни системи", клон Сливен. След като стана известно, че за част от тези водоеми НЕК "Язовири и каскади" има сключени договори за съвместна дейност с други лица, която включва и рибно-стопанска такава, специализираните органи на министерството, в частност Държавната инспекция по рибарство, е поискала тези договори за разглеждане по компетентност. От прегледа на същите става ясно следното. Договорите като правило са сключени за съвместна дейност и имат за предмет различни стопански дейности в чашата на съответния язовир. Само частта в тези договори, отнасяща се до риболова, е в компетенциите на Министерството на земеделието и хранителната промишленост и следва да се подчинява на изискванията на Закона за рибното стопанство. В болшинството от тези договори конкретни параметри за улова на риба и зарибяването не са посочени. Липсата на правилник за прилагане на Закона за рибното стопанство се компенсира чрез издаване на нормативни актове на ведомствата, оторизирани за това по този закон. Тук всъщност е основният проблем. Категорично и еднозначно трябва да се знае, че в язовирите, които са в категорията "води за промишлен риболов" може да се извършва и спортен риболов, който е свободен за всички граждани, снабдени с риболовен билет по определения от закона ред. Това е наложило през миналата и през тази година в тях да се определят зони за промишлен риболов и зони за спортен риболов, които заемат около 40 на сто от бреговата ивица, както и зона за естественото възпроизводство на рибата, която обхваща подходящи за това места, но не по-малко от 20 на сто. Тази политика е подчинена на разбирането, че спортният риболов у нас, както и по света, е важна социална функция на държавата, която предоставя база и осигурява подходящи условия за неговото развитие срещу определени задължения.
От направените досега проверки и проучвания на договорите се установи и следното. Има примери, в които по такива договори отделни фирми и лица работят много професионално и с грижа за ресурсите, като ежегодно организират масово зарибяване. Такъв е случаят с язовир "Овчарица", който е уникален за страната водоем, охладител на ТЕЦ "Марица Изток-2". Повече са обаче случаите, когато фирмите, ползващи язовири, в това число и специализираните рибовъдни предприятия в системата на нашето министерство, не зарибяват през последните години изобщо, или зарибяват частично, което не може да компенсира уловите.

Що се отнася до конкретния въпрос, искам да ви уверя, че компетентните служби на Министерството на земеделието и хранителната промишленост и други ведомства и организации по Закона за рибното стопанство, включително и Националната полиция, съвместно със службите на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, в близките седмици ще направят всичко необходимо за съгласуване на общи действия - вече е насрочена такава среща, и обща политика по този важен въпрос - за изясняване на правата за сключване на договори за експлоатация на язовирите, които се отнасят и до рибните ресурси, и за съгласуване действията на всички компетентни органи за създаване на общ ред. Правомерността на договорите на НЕК "Язовири и каскади" за стопански дейности в язовирите, следва да се установи от компетентните органи, пред които ще поставим този въпрос незабавно. Вероятно в определени случаи по тези въпроси ще трябва да се произнесе и съдът.
В заключение искам да кажа, че аз ще направя всичко възможно да ускорим внасянето на Законопроекта за изменение и допълнение и нов закон, който е просто наложително да се внесе в Народното събрание, за да бъде законово регламентирана тази дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин министър.
Господин Кисьов, имате думата да изразите вашето становище по отговора.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Господин министър, аз ви благодаря за изчерпателния отговор. Надявам се хилядите, стотиците хиляди приятели-риболовци в страната чуха някои неща, които ги интересуваха, в това число, че дори ще се стигне и до съд в някои случаи. Това, че ще има закон. Всичко това е чудесно. Но мисля, че изпълнителната власт е в правото си много бързо да вземе мерки за прекратяване на тези договори, които не са в съответствие със закона.
Мисля, че след този отговор имам правото от ваше име и от мое име да пожелая на всички наши колеги днес, понеже е петък, да стягат въдиците и събота, и неделя, без страх от притесняващи ги охранители да извършат своето хоби и своето удоволствие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Кисьов.
Има думата народният представител Борислав Димитров Китов да развие своя актуален въпрос към министър Кръстьо Трендафилов, относно изготвен план за земеразделяне.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Законът за собствеността и ползването на земеделските земи ви посреща, господин министър, във вашия кабинет, приет през 1991 година и досега изменян и допълван доста пъти. Затрупан от инструкции, наредби и заповеди законът посрещна и изпрати шест министри на земеделието. Те всички използваха целия си професионализъм и опит за прилагането му и резултата е налице. Народът ни ще разказва като притча историята за реформата в селското стопанство. Един от министрите остана с прозвището "Ненарушимият", защото всяка проверка, направена от експерти на министерството завършване с фразата: "Няма нарушение".
Уважаеми господин министър, позволявам си да насоча вниманието ви към този факт, защото е възприета практиката, извършването на проверките да се свежда до посещение в кабинета на председателя на областната поземлена комисия, а проблемите в селата да остават неразрешени. Такъв е случаят със село Говедаре, община Пазарджик.
Въз основа на жалба, подписана от 500 жители на селото се извършват две проверки на плана за земеразделяне. Комисията стига до град Пазарджик и извършва проверките в кабинета на господин Антонов, председател на обласната поземлена комисия. Заключенията на протоколите са: "Няма нарушения".
Ако експертите на министерството бяха погледнали землището на село Говедаре, поне в единия му край щяха да видят разрушените напоителни канали и разораните селски пътища. Биха видяли пясъчници до брега на река Марица, раздадени като земеделска земя. И тогава, ако разгледат внимателно документите за собственост и плана за земеразделяне, щеше да е очевидно, че заявената земя е повече от наличната.
Признатата земя с клетвени декларации е имала предимство и при изготвяне на плана. "Заклелите се" са получили обработваемата земя на тези, които имат нотариални актове с точно определени граници. Не е видяна и приложената към жалбата експертна справка, направена в научно-техническата лаборатория - град Пазарджик, която установява извършени поправки в заявления и декларации на влезлите в ТКЗС "Марица" - село Говедаре.
Уважаеми господин министър, не бих искал да правя прибързана оценка на работата на комисиите, които са правили проверките. Затова ви моля да ми отговорите на следните въпроси:
1. Има ли решение на министерството за бракуване на хидромелиоративните площи и, ако няма такова решение, защо напоителните канали са включени в границите на възстановените имоти?
2. Ще използвате ли правото си по чл. 19, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за потърсване на съдебна отговорност на лицата, подали неверни заявления и декларации?
3. Ще използвате ли правото си по чл. 25, ал. 2 за издаване на заповед за промяна на плана за земеразделяне на село Говедаре, за да се установят явните фактически грешки при изготвянето му? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Китов.
Имате думата, господин Трендафилов.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Китов! Основен проблем при признаване правото на собственост върху земеделските земи за село Говедаре, община Пазарджик е липсата на стабилни доказателствени документи, съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, въз основа на който поземлената комисия да се произнесе с решение.
От 609 заявители, 297 доказват земите си с клетвени декларации, с които са заявили 9755 декара земеделска земя. Общо заявената земя от собственици е 16 607 декара, при наличие на 11 700 декара.
Общинската поземлена комисия - Пазарджик, е признала правото на собственост с решение по чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18ж, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи върху 11 700 декара. Въз основа на постановените решения е изготвен проектоплан за земеразделяне на село Говедаре, обявен в "Държавен вестник" бр. 108 от 24 декември 1993 г. Срещу него са постъпили 140 жалби, от които общинската поземлена комисия е уважила 57.
Одобреният план за земеразделяне е обявен в "Държавен вестник" бр. 72 от 30 август 1994 г., срещу който са подадени 42 жалби, от които 19 са окомплектовани със скица, проект на изменението и са изпратени до Окръжния съд - град Пазарджик, по които същият не се е произнесъл. Трасирането и въвода във владение на собствениците е извършен в периода месец септември - ноември 1994 г.
По искане на група собственици от село Говедаре за промяна на влезлия в сила план за земеразделяне със заповед N 60 от 19 септември 1995 г. на Главно управление "Земя и поземлена собственост" е назначена комисия по чл. 26 от Правилника за приложение на закона, която се е състояла на 29 септември 1995 година в общинската поземлена комисия - Пазарджик. Освен длъжностните лица в нея са включени кметът на Говедаре и шест представители на частните стопани.
Въз основа на направените констатации комисията е преценила, че няма основания за промяна на влезлия в сила план за земеразделяне. След изслушване на устните твърдения на собственици за укриване на последните по време документи от собствениците, доказващи собствеността върху земеделските земи, комисията е предложила:
"Инициативният комитет, съвместно с кмета на селото да определят свои представители, които да подготвят и комплектоват документи за доказване правото на собственост, разделяйки ги по фамилии и ги представят в общинската поземлена комисия - Пазарджик."
Сравнявайки ги с постановените решения, при основание същите да бъдат променени, съгласно чл. 14, ал. 6 и ал. 7 от Закона за собственоста и ползването на земеделските земи, въз основа на което общинската поземлена комисия да поиска промяна на влезлия в сила план за земеразделяне, съгласно чл. 17, ал. 8, т. 1 от същия закон.
До този момент в общинската поземлена комисия - Пазарджик, такива документи не са представени.
На 5 юни 1996 г. при заместник министър-председателя и тогава министър на земеделието и хранителната промишленост - Светослав Шиваров, се е състояла среща с кмета на Говедаре, представител на общото събрание на правоимащите от село Говедаре, специалисти от Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Главно управление "Земя и поземлена собственост". След разглеждане проблемите, касаещи плана за земеразделяне и документите за признаване правото на собственост е взето решение, идентично с предложението на комисията по чл. 26 от Правнилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 29 септември 1995 г. за предоставяне на доказателствени документи, признаващи правото на собственост в общинската поземлена комисия от страна на кмета и инициативният комитет. До този момент в общинската поземлена комисия - Пазарджик, такива документи не са представени.
Главно управление "Земя и поземлена собственост" с писмо N 10-00-233 от 17 юни 1996 г. напомня на кмета на Говедаре за представянето на тази информация.
На срещата при министър Шиваров от страна на собствениците на село Говедаре е била представена експертна справка N 45 от 30 април 1996 г. на РДВР - Пазарджик, със заключение за наличие на извършени поправки в ръкописния текст на заявления, декларации на влезли през 1956 г. в ТКЗС "Марица" - село Говедаре.
При проверка на 21 юни 1996 г. в общинската поземлена комисия - Пазарджик е установено, че Окръжна прокуратура - Пазарджик, е сезирана за укриване и поправяне на заявления и декларации за влизане в ТКЗС "Марица" - село Говедаре, от 1956 година. В момента "Стопанска полиция" към РДВР - Пазарджик, извършва надлежна проверка. След приключването й и при доказани закононарушения, и установяване на виновни лица, в съответствие с чл. 19, ал. 5 от Правилника за приложение на закона ще бъде потърсена съдебна отговорност за причинени вреди от лицата, подали неверни заявления и декларации, с което отговарям на втората част на вашия актуален въпрос.

На въпроса Ви: има ли решение на Министерството на земеделието и хранителната промишленост за бракуване на хидромелиоративни площи и ако няма такова, защо напоителните канали са включени в границите на възстановените имоти - Ви отговарям следното:
На територията на землището на село Говедаре съществува напоително-отводнителна канална мрежа. Една част от нея е с постоянни канали, които са държавна собственост, а останалата част са временни напоителни канали, собственост на бивше ТКЗС. Постоянната напоително-отводнителна канална мрежа е заснета от фирмата-изпълнител и съобразно нея е изработена хидромелиоративната част на плана за земеразделяне на село Говедаре.
Видно от Протокол N 3 от 7 май 1993 г. на общо селско събрание на собствениците и представители на ликвидационния съвет е взето единодушно решение с явно гласуване съществуващите временни земни канали да бъдат заличени и площта им да влезе в плана за земеразделяне.
Съобразявайки се с взетото решение на собствениците, Общинската поземлена комисия в град Пазарджик разпорежда на фирмата-изпълнител да изготви хидромелиоративния проект съгласно новите условия за собственост, като осигуряват достъп на вода до всеки парцел. Върху 3200 дка от землището са запазени изцяло оризовите полета, без да се предвижда нова хидромелиоративна схема. За останалата част е проектирана схема за подобрено гравитачно напояване. Няма решение на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, респективно "Напоителни системи" в град Пазарджик за бракуване на държавната канална мрежа. За вътрешностопанската временно изградена хидромелиоративна мрежа със средства на бившите ТКЗС-та Министерството на земеделието и хранителната промишленост не е в правомощията си да взема решение за бракуването й. Същите са записани в активите на ликвидационния съвет и последният е в правото си да взема решения.
Уважаеми господин Китов, в заключение искам да Ви заявя, че при откриване на явни фактически грешки или закононарушения при възстановяване собствеността върху земеделските земи на собствениците от село Говедаре, община Пазарджик, ще използвам правото си съгласно чл. 26, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи за изменение на влезлия в сила план за земеразделяне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител Борислав Китов да изрази отношението си към дадения отговор.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин министър! Аз определено съм доволен от Вашия отговор, като трябва да направя уговорката, разбира се, че Вие го заварвате този случай и нямате никакво отношение, но Вие сам сте се убедил, че нарушения има и проблемът в село Говедаре е много тежък. Още повече, че една част от грешките са посочени от самите собственици, установено е с протокол нарушение на клетвените декларации.
Затова моята молба и молбата на тези 500 души, които са писали, е да направите всичко възможно, за да възстържествува правдата в това хубаво пазарджишко село. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата народният представител Стоян Чилов Райчевски да развие своя актуален въпрос относно коригиране на земеразделителен план към министър Кръстьо Трендафилов.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз бих предпочел първо да ми отговорите на въпроса, който съм поставил за "Океански риболов", но явно ще се съобразя с нагласената програма.
Уважаеми господин министър, забавянето и спирането на аграрната реформа е също една от големите грешки на правителството, довели до хлебната криза, която заплашва буквално с глад целия български народ независимо от това към коя политическа сила принадлежи всеки един гражданин. Един от механизмите за съзнателно проваляне на реформата е забавянето на плановете за земеразделяне. Изготвят се грешни и несправедливи планове, които биват обжалвани месеци и години наред, и всичко това става все за сметка на българското земеделие и на българските граждани.
Появиха се и рецидиви на злоупотреби и облагодетелстване на длъжностни лица и на представители на властта. Постоянно пристигат жалбоподаватели, които посочват редица случаи как им се отнема бащината земя и биват пращани на неплодородна такава, на отдалечени райони, а най-хубавата земя обикновено се определя от кмета или близки на него, някакви властимащи. Много са случаите и трудно бих могъл да ви ги изброя всички. Имам няколко десетки жалби от моя избирателен район и не вярвам мандатът на този парламент да стигне, за да ги поставя пред вас. В момента е дошъл ред да поставя жалбата на жители от село Сливово, Бургаска област, в която се поставя съвсем основателно въпросът за Вашата намеса.
Уважаеми господин министър, инициативен комитет на собствениците на земеделски земи от село Сливово, Бургаска област, са отправили до Министерството на земеделието и хранителната промишленост редица възражения и жалби относно груби нарушения при прилагането на закона и искане да се изготви нов земеразделителен план. Досега не е отговорено на нито едно от техните възражения и жалби. Тук става въпрос не само за грешки, а те посочват конкретни примери и на закононарушения.
Кога Министерството на земеделието и хранителната промишленост ще реагира на основателните възражения на собствениците на земеделски земи в село Сливово, Бургаска област, за да поправи една явна несправедливост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Господин министър, имате думата да отговорите.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа, господин Райчевски! Тъй като Вие разширихте Вашия въпрос, ще отговоря на конкретния, който е зададен в питането. Но Вие сте в тази зала достатъчно време, за да си дадете отговор защо има недостатъци във връщането на земята.
По конкретния въпрос. Проектът за план за земеразделяне на село Сливово, община Средец, Бургаска област, е обявен в "Държавен вестник", бр. 18 от 1 март 1994 г. По плана са подадени 32 жалби пред Общинската поземлена комисия, от които са удовлетворени 18. Всички заявители в Сливово са 168 собственика. Одобреният план за земеразделяне е публикуван в "Държавен вестник", бр. 40 от 13 май 1994 г. Срещу него има подадени в законоустановения срок две жалби до Окръжен бургаски съд, от които е разгледана една и е отхвърлена от съда.
Започването на въвода във владение е обявено в "Държавен вестник", бр. 83 от 15 септември 1995 г. и е приключил.
От направената справка в Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Главно управление "Земя и поземлена собственост", не се откри да е постъпвала жалба от собственици от село Сливово. Разпоредил съм при посещението на експерти в община Средец да се срещнат на място с кмета и иницативния комитет и разгледат техните възражения и жалби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Райчевски, заповядайте, за да заявите дали сте доволен от отговора.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин министър! Чух Вашия отговор, който потвърждава у мен впечатлението, че или Вие не желаете да направите пълната справка, или Вашите чиновници Ви подвеждат. Но ето аз ще Ви предоставя конкретната жалба, подписана от 70 собственици на земеделски земи в Сливово, 70 казвам, и датата не е 1994 г., а е 15 март 1996 г. Тя е отправена естествено към Вашия предшественик, не към Вас, но явно, така или иначе, Вие трябва да поемете неговите функции и отговорности.
Използвам случая да Ви връча още една жалба от господин Добрев от Бургас, която е отправена също до господин Шиваров, но вярвам, че Вие ще се разпоредите да му бъде отговорено. Заповядайте. (Подава на министър Трендафилов жалбата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
На следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Васил Калинов, господин министърът е отговорил писмено, така че няма да бъде поставен сега.
Следва актуалният въпрос към министъра на земеделието и хранителната промишленост от народните представители Васил Дойков и Владимир Николов относно закононарушения в работата на Общинската поземлена комисия - град Съединение.
Господин Владимир Николов има думата.

ВЛАДИМИР НИКОЛОВ (СДС): Господин председател, дами и господа, господин министър! Въпросите, които поставяме с колегата Васил Дойков, се отнасят за закононарушения на Общинската поземлена комисия в община Съединение. Едното от тези нарушения е въвеждането във владение на кооперацията "Гигант" върху 1500 дка трайни ябълкови насаждения, като в протокола на общинската поземлена комисия е отбелязано, че той ще послужи пред банката за отпускане на кредит. Аналогично е нарушението на същата общинска поземлена комисия и в случая с въвеждането на въпросната кооперация "Гигант" във владение върху 420 дка в кв. "Точиларци". Също в протокола, издаден от 12 май 1994 г. е отбелязано, че той ще послужи пред банката за отпускане на кредит.
Самото използуване на подобни протоколи за отпускане на кредит е закононарушение, което е извън компетентността на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Но тези случаи предизвикват много голямо вълнение между собствениците на земеделски земи в община Калояново и изобщо в нашата общественост поради две причини.
Първо, тъй като те са типични и характерни за голяма част от нашата страна.
И, второ, тъй като в продължение на години остават нерешени.
Нашият въпрос е депозиран на 28 май 1996 г. и досега не е получил отговор както от предишния министър, така и от настоящия. Ние се интересуваме какви са действителните намерения на Министерството на земеделието и хранителната промишленост поради следните причини: многократно беше изтъквано в последните месеци от представители на БСП, народни представители, а включително и предишния министър на земеделието и хранителната промишленост, че е погрешна самата философия на поземлената реформа, че едва ли не реформата е причина за краха на нашето земеделие. Тук, от тази трибуна, предишният министър заявяваше, че положението на нашето земеделие щяло да остане много по-добро, ако били запазени АПК и ТКЗС. Той беше открит апологет на АПК и ТКЗС. Ние се интересуваме има ли някаква промяна в политиката на министерството, като се знае, че причините за краха на нашето земеделие съвсем не са в реформата, а точно обратно - поради това, че реформата е блокирана. Крахът на нашето земеделие беше констатиран още декември 1989 г. от тогавашния ръководител на БКП, преди да е станала БСП. А впоследствие тя се задълбочи по време на двете правителства на Андрей Луканов и на коалиционното правителството на Димитър Попов. През 1992 г., когато започна реалната реформа в нашето земеделие, БСП организира масова кампания с насилие, с престъпления, като убийства и палежи дори и за всичко това беше изнесен доклад в Тридесет и шестото Народно събрание от специално назначена комисия, която фиксира стотици случаи на тежки закононарушения, организирани по политически причини. (Реплики от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Николов, моля да приключите с въпроса.
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ: Да, септември 1992 г., по време на Тридесет и шестото Народно събрание. Последва управлението на правителството на Беров, поддържано от БСП, когато бяха подменени ликвидационните съвети и поземлените комисии и беше дискредитирана с много произволия цялата поземлена реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Николов, моля да приключвате с въпроса.
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ: И сега въпросът е следният. При настоящото правителство и вече трети пореден министър на земеделието и хранителната промишленост, може ли да се очаква някаква промяна? И може ли да се смятат за верни всички тези величини, които се сочат за възстановена собственост върху земите в проценти и в декари, които, ако бъдат сумирани за последните три години, ще надхвърлят значително 150 на сто? И доколко ще бъдат изпълнени обещанията за възстановяване на собствеността върху 90 на сто от земята тази година и за приключване на възстановяване на собствеността идната година зависи именно от решаването на конкретни случаи, като настоящият?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа, уважаеми господин Дойков и господин Николов! Вие тук развихте един въпрос, на който аз едва ли ще имам възможност да отговоря. А ако трябва да Ви отговоря, бих се заел, но не сега. Дали е грешна или правилна философията на аграрната реформа, е въпрос много по-сложен, отколкото този, който Вие тук сте задали. И аз ще отговоря директно на този въпрос.
В землището на град Съединение, селскостопанският фонд е 87 000 дка. Земята се обработва от частни земеделски стопани, арендатори, фамилни сдружения и земеделска кооперация "Гигант" с 1600 учредители, с 27 000 дка земя, т.е. 31 на сто от земеделските земи. Временното въвеждане на собствениците и наследниците на земеделски земи започва още през 1992 г. За сведение, претенциите са били за ниви и по-екстензивни зърнени култури, които изискват по-малко производствени разходи. Земеделска кооперация "Гигант" също не е искала трайни насаждения, защото са трудоемки и изискващи големи разходи. Нивите, като предварителен въвод във владение, са раздадени по-рано и то предимно на частни земеделски стопани. За земеделската кооперация остават ниви и трайни насаждения - ябълки - 1500 дка и вишни и череши - 420 дка. От 120 дка череши, т.е. 95 на сто, са изсъхнали от вируси, а от вишните - 150 дка са изгорели през лятото на 1994 г. През 1994 г. земеделска кооперация "Гигант" е вложила 1 млн. и 200 хил.лв. разходи за възстановяване на 1500 дка ябълки, без да са постъпили никакви приходи. Член-кооператорите са внесли по 50 лв. на декар върху внесена земя, по 1000 лв. на декар дялов капитал и по 300 лв. встъпителни вноски за участие в кооперацията. Освен това са теглили кредит от банката. С тези пари са проведени резитби, растително-защитни мероприятия, поливки, обработки и други агро-технически мероприятия.
През 1994 г. и 1995 г. след тези вложени инвестиции ябълковата градина се подобрява и отплаща с добра реколта през втората, 1995 г. През настоящата година интензификацията се запазва и се очаква високодобивна и количествена продукция.
За разлика от други кооперации, на фона на тоталната криза у нас, земеделска кооперация "Гигант" се е заела с непосилни цели и задачи. По-интензивни и конструктивни стават отношенията между 1600-те й членове. Външните й отношения с други организации и фирми, с държавни органи и институции също се активизират и рационализират. Намира легитимни начини и средства и влага големи инвестиции за заетите от нея площи.
Обратно на Вашите твърдения тя, като съвкупна и единна организирана сила, прави всичко необходимо с опит, знания, анализи и изводи от онова, което са направили. Те се обуславят от дългогодишната трудова дейност, приемственост и последователност, широка практика, богата информираност. Няма случайности в успехите на кооперацията. Документацията, която е останала за доказване на собствеността е оскъдна и непълна. Това е рентна книга, в която са описани собствениците и общите им площи без местности и съседи. Използувани са и други доказателствени документи, представени от собствениците, както и проведеното анкетиране на място. Твърдението 210 собственици да се включат допълнително в ябълковите и овощни насаждения е несъстоятелно. Не може "очевидци" от миналото да знаят, да помнят и да показват кои точно собственици на нивите си са се намирали в настоящата овощна градина и обратното, които са били и сега трябва да имат площи извън нея.
Тази субективна преценка след това се обективизира, начертава се на карта с 210 парцелки, имоти. Това води до следващите действия. От края на февруари докъм 11 март 1996 г. са попълнени 210 еднакви по форма и съдържание заявления, описани в списък на собствениците, желаещи да бъдат въведени във временен въвод, съгласно чл. 18и от Правилника за приложение на закона в масив ябълкова градина. Защо тези 210 собственици не поискаха временен въвод през 1992, 1993, 1994 г. в трайните насаждения, а сега през 1996 г., когато са възстановени дават добра реколта?
Искам да ви уведомя, че Министерството на земеделието и хранителната промишленост още през 1993 г. е издало указание за временен въвод и е в действие до влизането в сила на плана за земеразделяне. И след като е направен, не могат да се правят размествания, защото това е верижна реакция, която ще доведе до големи размествания и ще бъдат засегнати много собственици. Ако някой собственик няма направен такъв, то той се извършва в свободните площи - става дума за въвода.
За окончателното изготвяне на плана за земеразделяне на трайните насаждения Министерството на земеделието и хранителната промишленост е издало указания, в които се казва: "Земеразделянето на масиви с трайни насаждения предхожда земеразделянето на останалите земеделски земи и се извършва по следните възможни начини:
1. При неспазване на изискванията на чл. 23а, т. 1 - като собствеността на имотите се възстанови в местностите, където са били, а собствениците заплатят попадналите в тези имоти трайни насаждения.
2. Когато няма възможност собствеността да се възстанови в местностите, където са били имотите, може да се приложи процентно разпределение на насажденията спрямо количеството призната земя на собствениците.
3. Трайните насаждения могат да се разпределят и според внесените в ТКЗС. В този случай са възможни два подхода:
а) когато наличните трайни насаждения в землището са по-малко от внесените - да се разпределят на вносителите според процента на намаление;
б) когато наличните трайни насаждения са повече от внесените, се разпределят на вносителите в пълния им размер, а останалите - пропорционално на всички собственици според количеството на останалата за връщане земя.
В зависимост от конкретните условия е възможно в едно землище за всеки масив поотделно да се приложи най-подходящият начин, независимо от вида на насажденията, което се решава от правоимащите на общо събрание.
За прилагането на тези начини е необходимо протоколно решение на общинската поземлена комисия. Заплащането на трайните насаждения се извършва в брой или за сметка на полагаемите се от текезесе дялове на всеки собственик. Въвеждането във владение да се извърши след окончателно уреждане на имуществените отношения на собствениците и ликвидационните съвети или техните приемници".
В изложеното по-горе е отговорът на вашите въпроси, че Земеделска кооперация "Гигант" не ползва трайни насаждения незаконно. Ако наричате 1600 учредители на кооперацията незначителен брой, то какъв е значителният?
Не е вярно твърдението за Земеделска кооперация "Гигант", че не извършва всички необходими агротехнически мероприятия в трайните насаждения. Това доказва фактът, че 210 души сега искат да се включат в това разпределение.
До влизането в сила на плана за земеразделяне, съгласно действащите нормативи и подзаконови нормативни актове размествания в предварителния въвод във владение не е предвидено да се правят. За окончателното разпределение на трайните насаждения в плана за земеразделянето правоимащите на общо събрание трябва да приемат един от начините, които са дадени в указанията за извършване на земеразделянето в масиви на трайни насаждения на Министерството на земеделието и хранителната промишленост и се изготви протокол от поземлената комисия.
Кредитът е теглен срещу продукция, а не срещу земя или трайни насаждения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, господин министър.
Господин Николов, имате думата да заявите дали сте доволен от отговора.
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ (СДС): Господин председател, господин министър, дами и господа! Едва ли някой от собствениците в община Съединение, които са правоимащи, би останал доволен от този отговор. В отговора се съдържа защита на закононарушенията, извършени от общинската поземлена комисия в Съединение. Всички цитирани текстове от господин министъра са нарушени, включително и това изискване да се проведе общо събрание на заинтересованите собственици. Такова общо събрание не е провеждано. Хиляда и шестотин са собствениците, които членуват в кооперация "Гигант", но малка част от тях са собственици на площи в тези трайни насаждения. И новите молби, които наистина постъпиха със закъснение за получаване на въвод във владение върху тези площи, са предизвикани именно от необходимостта да бъдат извършени всички необходими агротехнически мероприятия и да не избухне някой пожар през това лято, който да унищожи значителна част от тези насаждения.
Ето това е прекият интерес на собствениците, който също е поставен в опасност. Едва ли някой може да остане учуден от това, че тези собственици ще потърсят правата си по съдебен ред и че ще останат с впечатлението, че това министерство и особено управление "Земя и поземлена собственост" вече започват да играят ролята на комитет по блокиране на поземлената реформа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин министърът иска думата.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Аз взех думата, за да отправя една молба: аз моля тези, които смятат, че има закононарушения, да се обърнат към съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Уважаеми колеги, ще направим малко изменение в предварителната програма, тъй като министърът на енергетиката и енергийните ресурси господин Румен Овчаров има служебни ангажименти. Ще вмъкнем отговора на неговия въпрос на питането на господин Атанас Железчев между отговорите на господин министъра на земеделието.
Господин Железчев, имате думата.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Господин председател, уважаеми господин министър! През последните месеци зачестяват жалбите на миньори от "Балканбас", които са пострадали от злополуки при изпълнение на служебните им задължения и по съдебен ред са получили правото на обезщетение от работодателя. За съжаление, оказва се, че присъдените им обезщетения не се изплащат от предприятието и хората са принудени, въпреки тежкото си състояние, да обикалят различни съдебни инстанции в търсене на помощ и съдействие, за да получат онова, което им е присъдено и което им се полага.
По този повод ви моля, господин министър, да ми отговорите на следните въпроси:
Колко изпълнителни дела има образувани в Сливенския районен съд срещу "Балканбас" и на каква сума възлизат задълженията във връзка с трудови злополуки и професионални заболявания?
Какви са мерките, които предприема ръководството на "Балканбас" и Министерството на енергетиката за своевременно изплащане на присъдените обезщетения във връзка с трудовите злополуки? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, господин Железчев.
Господин министър, имате думата да отговорите.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа, господин Железчев! Във връзка с поставените въпроси, ви уведомявам следното:
1. До момента срещу мини "Балкански басейн" АД град Сливен са образувани 104 изпълнителни дела за изплащане на присъдени обезщетения на миньори, претърпели трудови злополуки или заболели от професионални заболявания на обща стойност 26 млн. 489 хил.лева, от които 11 млн. 257 хил. лева главница и 15 млн. 232 хил. лева лихви.
Поради финансови затруднения дружеството не е в състояние да изплаща задълженията по образуваните дела своевременно и в пълен размер. За 1995 г. са изплатени 4 млн. 506 хил. лв., а за 1996 г. - 1 млн. 789 хил. лв. или общо 6 млн. 925 хил.лева.
2. Мини "Балкански басейн" АД е търговско дружество със 100 на сто държавно участие. Дружеството като самостоятелен правен субект осъществява дейността си в съответствие със законите в страната и носи отговорност при неизпълнение на договорни и нормативни задължения. Министърът на енергетиката и енергийните ресурси упражнява спрямо дружеството правата на едноличен собственик на капитала, които са регламентирани в Правилника за реда и упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приети с Постановление N 7. Едноличният собственик на капитала няма правомощието да се намесва пряко в стопанската дейност на дружеството и да се разпорежда с финансовите му средства.
Акционерно дружество мини "Балкански басейн" е в изключително тежко финансово състояние, което основно произтича от реализацията на въглищата по фиксирани цени от една страна, и много високо равнище на разходите за производство, от друга. Към 31 май 1996 г. средната цена на един тон въглища, добити в мини "Балкански басейн" е 1800 лв. за тон, докато разходите възлизат на 6792 лв.
Основните източници на средства за дружеството са два: собствени приходи и производствени субсидии. Потенциален източник на средства за посрещане на съдебните и присъдените задължения могат да бъдат само собствените приходи, тъй като съгласно нормативната база, нормативните субсидии са строго целеви и са предназначени за финансиране на пряката стопанска дейност. И двата източника обаче не могат да компенсират загубите от производството.

Така например за петте месеца на настоящата година непокритата загуба е 84 млн.лв., с което към 31 май т.г. балансовата загуба достига 495 млн.лв. Обслужването на непосредствената експлоатационна дейност при тези условия се осъществява за сметка на "Други източници", а именно от неизпълнение на задълженията към основните контрагенти и преди всичко към държавата.
Към 31 май 1996 г. задълженията на мини "Балкански басейн" са за над 800 млн.лв., от които към държавата за всичките данъци - 658 млн.лв. Балансовата загуба превишава 1,7 пъти основния капитал на дружеството - 294 млн.лв. и задълженията му са 2,7 пъти повече от капитала. Тези обстоятелства са в основата за включването на това дружество в списъка за ликвидация по Разпореждане N 480 на Министерския съвет. В тази връзка следва да се добави, че мини "Балкански басейн" са в състояние на фактически фалит и правителственото решение регистрира практически този факт.
Във връзка с изложеното и в съответствие с чл. 685 от Търговския закон кредиторите по присъдени вземания за трудови злополуки и професионални заболявания предявяват своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок от един месец от обнародване на съобщението за обявяване на производството по несъстоятелност. Вземанията се изплащат при извършване на разпределение на осребрената маса на несъстоятелността на дружеството по реда на чл. 722 от Търговския закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Железчев, имате думата за уточняващи въпроси.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин министър. Тези данни, които съобщихте, са ми известни, защото аз съм в течение за икономическото състояние на мини "Балканбас". Но редът, който сочите Вие за събиране на тези вземания като обезщетение, не гарантира нищо на хората, които са пострадали. Защото по Ваши данни приблизително 30 млн. са вземанията като обезщетение - главница и лихви. И от имуществото, което притежава "Балканбас" при ликвидацията му никой или почти никой няма да бъде удовлетворен, защото това имущество е незначително.
И моят уточняващ въпрос е: след като няма да бъдат обявени в ликвидация, защото известно ми е, че ще останат част от рудниците да работят, какви мерки Вие имате намерение да вземете да бъдат изплатени тези обезщетения? Защото това не е нито трудово възнаграждение, нито някакво друго вземане, а обезщетение, свързано с претърпени злополуки и заболявания, това е обезщетение, което трябва да получат болни хора, които са неработоспособни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин министър, имате думата да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Железчев, разбирам сериозността на въпроса, който поставяте, имам предвид положението на хората, които са изпаднали в тази тежка ситуация. За съжаление нито Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, нито държавният бюджет на страната в този момент ми дава възможност да Ви предложа друго решение освен това, което е предвидено в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Железчев, имате думата да изразите отношението си към отговора.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Искрено съжалявам, господин министър, че трябва да изразя своето неудовлетворение от отговора. Аз разбирам тежкото финансово положение на страната и на мини "Балканбас". Но така или иначе трябва да търсите изход от състоянието . Защото пак повтарям, тук се касае за болни хора, хора, които са осакатени или са заболели от различни заболявания, свързани с работата им в тези мини и не трябва да бъдат оставени да се молят като просяци за онова, което вече им е присъдено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължаваме с въпросите към министъра на земеделието и хранителната промишленост.
Актуален въпрос от народния представител Стоян Райчевски относно бъдещето на "Океански риболов" и развитието на рибния отрасъл в България.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! "Океански риболов" е структурно определящ отрасъл за България, особено за Бургаски регион. През последните години той се ликвидира безогледно. Приведени бяха много данни за скрита приватизация от страна на бившата номенклатура и по време на правителството на Беров, и при сегашното правителство. "Океански риболов" тръгна към дъното, а в същото време бивши негови директори и функционери се прочуха в света с паралелни дейности и проспериращи фирми. Най-скандална бе историята с хилядите моряци, които десетилетия наред при изключително тежки условия на работа разнасяха морската слава на България във всички световни океани, а накрая се оказаха измамени и ограбени - без работа и без изплатено възнаграждение във валута. Стига се дотам, че десетки от тези корави иначе мъже след много години упорита борба в океаните бяха принудени да скандализират и световната общественост, като демонстративно се отказват и от българското си гражданство.
С моя въпрос към Вас, господин министър, отново Ви връщам на тази тема, но не за да напомня какви беди нанесе на България едно некадърно управление, а за да попитам за Вашите намерения - дали ще направите опит да пресечете безобразията и да предприемете дейност за търсене на някакъв изход.
Знаете ли, господин министър, че има назначен нов ликвидатор на "Океански риболов", който е заинтересовано лице, защото има фирма, която се занимава с агентиране? Корабите се разпродават по съмнителен начин - за това се писа и говори много. Но какво става с пристанищната база на "Рибно стопанство" - Бургас, Созопол, Несебър и на други места? Рибното пристанище бе разделено на части и на части отдадено на отделни фирми, което създаде условия за безстопанственост и корупция. Никой не знае кой пие и кой плаща. А пристанищата, както знаете, господин министър, освен всичко друго са и елемент от националната ни сигурност.
Господин министър, конкретният ми въпрос към Вас е: има ли Министерството на земеделието и хранителната промишленост концепция и конкретна програма за бъдещето на рибния подотрасъл в България и каква е тя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа, уважаеми господин Райчевски! Вие ми задавате един въпрос, развивате друг пред трибуната и аз ще отговоря на този, който сте ми задали.
По повод на Вашия актуален въпрос относно бъдещето на "Океански риболов" и развитието на рибния отрасъл в страната ви уведомявам следното.
"Океански риболов" - ЕООД - град Бургас на основание Заповед РД 81584 от 15 юли 1994 г. на министъра на промишлеността е обявен в ликвидация. Основните причини, довели до вземане на това решение, са следните: морално остарели и напълно амортизирани риболовни кораби при средна възраст 20-22 години, неотговарящи на новите изисквания на международните конвенции, липса на оборотни средства и голяма кредитна задлъжнялост, засилване контрола в 200-милните зони, покачване стойността на лицензите за риболов, невъзможност от обновяване на флота с икономически и многофункционални кораби. С ликвидацията се целеше:
1. удовлетворяване на всички кредитори чрез продажба на неефективната част от дълготрайните материални активи;
2. утвърждаване на "Океански риболов" ЕООД на международния пазар като фирма, извършваща морски транспорт с дълбоко замразени продукти, хладилна и пристанищна дейност;
3. пререгистрация на дружеството след пълното удовлетворяване на кредиторите.
Основни мероприятия за осъществяване на горепосочените цели са:
1. организиране на търгове, конкурси, преговори и продажба на риболовни траулери и други материални активи;
2. сключване на договори за чартиране на транспортни хладилни кораби с чуждестранни фирми;
3. преговори с банки и крупни финансови институции с цел привличане на инвестиции за обновяване на транспортно-хладилния флот и модернизиране на пристанищния комплекс чрез изграждане на акционерно дружество.


През 1994 и 1995 г. са реализирани: първо, продажба на 3 траулера - "Сагита", "Физалия" и "Алфеус" на френска фирма, при условията на разсрочено плащане 36 месеца за 1,2 милиона долара; второ, продажба на 4 траулера - "Афала", "Копрела", "Офелия" и "Роталия" на английска фирма за 2 милиона и 300 хиляди щатски долара; трето, продажба на "Феникс" за 2,8 милиона долара; четвърто, продажба на 4 броя риболовни траулера за скрап по цена 313 хиляди долара броя; пето, отдадени са на чартър 2 броя транспортно-хладилни кораба. За целта се проведоха редица търгове за продажба на неизползвано оборудване, рибни ферми и малки рибни кораби и рибни съоръжения.
Тенденция на стабилизиране на дружеството се забелязва и през първото тримесечие на 1996 г., като за първи път от 1991 година е реализирана печалба от 100 милиона лева.
Числеността на персонала от 1897 души за 1994 г. през 1995 г. е сведена на 983. Съкращението е извършено поради закриване улова на риба с риболовни траулери.
От началото на месец януари 1996 г. започна издължаването на задълженията към бюджета. Към 31 март 1996 г. има реално изплатени 3 милиона и 700 хиляди лева.
Задълженията към моряците от неизплатените командировъчни в началото на ликвидацията беше 5 милиона щатски долара, до 18 април 1996 г. са погасени задълженията към моряците в размер на 1,7 милиона щатски долара. Общо задълженията на "Океански риболов" възлизат на 7 милиона щатски долара и 193 милиона лева.
Очакваните постъпления от реализирани вече сделки са около 2 милиона щатски долара.
От стопанска дейност на фирмата може да се погасява годишно задължение в размер на 700 - 800 хиляди щатски долара.
За погасяването на натрупаните задължения, стабилизиране на финансовото състояние и пререгистрация на дружеството Министерството на земеделието и хранителната промишленост предприема следните мерки:
Продажба на дълготрайни материални активи.
Дълготрайните материални активи на "Океански риболов" в основната си част са: Пристанищен комплекс - 400 метра кейова стена, покрити складове, 10 хиляди тона хладилник, открити складови площи.
1. Транспортно-хладилен флот - 5 броя, тип "Сибир" с капацитет 3500 тона и 1 брой с капацитет 1200 тона. Хотел "Атлантик" с 250 легла.
Пристанищният комплекс е с изградени жп и шосейни връзки, кейовата стена е оборудвана с два броя полски кранове с товароподемност до 5 тона. На 20 метра от кейовата стена са разположени складовете и хладилника. Складовете са масивно строителство, оборудвани с подемно-транспортна техника. Общата закрита складова площ е около 7000 квадратни метра. Хладилникът е с капацитет 10 хиляди тона. Сградата е на 4 етажа. До една - две години е необходим основен ремонт, включително подмяна на хладилните компресори с по-съвременен тип, с плаващ температурен режим и прочие.
Предвижда се запазване на Пристанищния комплекс, хладилника и откритите складови площи.
Транспортно-хладилният флот е 100 на сто амортизиран. Средната възраст на корабите е над 26 години. При нормални условия на работа този тип кораби има срок на амортизация 20 години.
Поддържането на този стар флот е свързано с влагане на допълнителни средства за ремонт и възстановяване. Застрахователният пазар избягва да застрахова стари кораби поради по-големия риск от аварии или извършва застраховането със завишени ставки.
Като имаме предвид състоянието на корабите в настоящия момент и голямата кредитна задълженост, се предвижда поетапна разпродажба на два броя кораби на втора ръка. При продажбата на втора ръка минимална цена, която може да се вземе от кораб, е 2,5 - 3,5 милиона щатски долара.
2. Извършване финансова ревизия на задграничните дружества: "Голдфиш", Нигерия; "Созопол - Камчатка" ООД, Русия; "Рибал" ООД, Турция; "Интервиш", Гърция и "Булджак" ООД, град Бургас.
3. Водят се преговори с банките-кредитори за разсрочване на задълженията на "Океански риболов".
4. Въвеждане на лицензиране на всички фирми за производство на стерилни, нестерилни рибни продукти и улов на риба в Черно море и река Дунав.
5. Разработване на нов правилник за работа на Държавната инспекция по рибарство, съобразен с основното си предназначение и опазване на рибния ресурс.
6. Разработване на нов Закон за рибното стопанство, за което имах вече удоволствието да отговоря.
По въпросите, свързани с допуснати нарушения за периода 1990 - 1996 г. от ръководните кадри на "Океански риболов" ЕОД - град Бургас, Главната прокуратура на Република България извършва по своя линия проверка. Същевременно се извършва и финансова ревизия. За резултатите от проверката ще бъдете информирани допълнително.
В заключение ви уведомявам, че ръководството на министерството няма да допусне разграбването на стратегическите звена - хладилник и пристанище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Райчевски, имате думата, за да изразите отношението си към отговора.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, от отговора на господин министъра стана ясно, че действително милиони в долари са задълженията към моряци от "Океански риболов".
Много обстойно бяха изложени съображения за разпродаване на кораби от страна на техника и други. Но не ме задоволява отговора относно съдбата на пристанищата, които са основното имущество на този отрасъл.
Но за мен стана ясно също така, че в министерството няма ясна конкретна програма за развитието на рибния отрасъл и специално на "Океански риболов".
Съюзът на демократичните сили има такава програма и ще започне да я изпълнява.
И за да Ви уверя, че Съюзът на демократичните сили е конструктивна опозиция, аз ще Ви предложа един екземпляр от нея, която е изготвена от служители във вашето ведомство в "Рибно стопанство". Благодаря ви. (Предава тази програма на министъра)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Актуален въпрос от народния представител Иван Глушков към министъра на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов относно груби закононарушения на Поземлената комисия в село Лозен, община Панчарево при възстановяване собствеността на земеделските земи.
Господин Глушков, ще Ви помоля, като гледам писмения текст, се страхувам, че няма да се вместите в 3 минути. Малко да го редуцирате.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Разбира се.
Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Господин министър!
Още с изготвяне на плана за земеразделяне на село Долни Лозен по-голямата част от собствениците, обединени в инициативен комитет за защита на техните интереси са го оспорили. Въпреки тези протести и въпреки предупрежденията на представители от Министерство на земеделието за необходимостта от преработка на плана, председателката на Поземлената комисия госпожа Коритарова го обявила в "Държавен вестник" бр. 73 от 9 септември 1994 г. Веднага са постъпили 311 възражения от собственици, от които 105 са влезли в съда с отделни скици за собственост, а останалите - с обща скица.
Недоволството на хората е породено от обстоятелството, че преди да бъде изготвен плана за земеразделяне не е проведена анкета между собствениците, не са били определени общинските, черковните и манастирските земи, не са били трасирани междуселищните граници и най-вече, че около магистрала "Тракия" е заграбена от истинските собственици 500 декара земя, която е обявена за общинска и е раздадена на близки и приятели, а на истинските собственици на тази земя са им били определени парцели в планинската част на землището.
Освен това Поземлената комисия - Лозен, е заверявала скици, изготвени от неоторизирани за това фирми. В разрез със закона комисията е държала при себе си емлячните регистри, което е дало възможност за редица нарушения, като задраскване, дописване или унищожаване на цели страници.
Едва на 22 ноември 1995 г. по настояване на новия кмет на село Лозен регистрите са били върнати в кметството с протокол.
Всички тези груби закононарушения са създали атмосфера на широко недоволство и социално напрежение, които намериха израз в масовите публични протестни прояви на собствениците на земя в село Лозен на 29 януари 1996 г. в самото село и на 8 април 1996 г. пред Министерството на земеделието. Тези протестни прояви бяха показани и по Националната телевизия.
Междувременно представители на Инициативния комитет на собствениците на земя в село Лозен са провели редица срещи с отговорни служители в Министерството на земеделието, в това число и с бившия заместник-министър Лилов и със сегашния заместник-министър Харалампиев, на които срещи са представени документи за извършените закононарушения от поземлената комисия. Многократно им е било обещавано, че председателката на комисията госпожа Коритарова и членът на комисията госпожица Андреева ще бъдат уволнени.

В личен разговор с мен преди повече от два месеца заместник-министър Харалампиев пое също ангажимент за промени в състава на поземлената комисия. За съжаление, и до ден днешен нищо не е направено. Нещо повече, чувствувайки зад гърба си подкрепата на хора от Министерството на земеделието, поземлената комисия самоволно се е преместила от с. Лозен в с. Герман, въпреки че в Лозен има 40 хил. дка за земеразделяне, а в с. Герман - само 2 хил. дка. Очевидно замисълът на комисията е да продължи безпрепятствено да саботира процеса на връщането на земята на нейните истински собственици.
Моите въпроси към Вас, господин министър, са два:
1. Кой в министерството и защо толерира членовете на поземлената комисия в с. Лозен и кой ще отговаря за непрекъснато нарастващото напрежение в селото?
2. Кога ще бъде подменен съставът на тази поземлена комисия, така както отдавна е обещано на Инициативния комитет, за да се създадат наистина условия за бързо и справедливо възстановяване собствеността на земеделските земи в с. Лозен?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Глушков.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Глушков! На Вашия актуален въпрос относно груби закононарушения на поземлена комисия в с. Лозен, район Панчарево при възстановяване собствеността върху земеделските земи отговарям следното.
По повод постъпили многобройни сигнали в министерството и препратени такива от други висши държавни инстанции, в т.ч. и Народното събрание, управление "Поземлена реформа" на основание чл. 59 от правилника през м. март 1994 г. е дало указание на поземлената комисия - Лозен, ръководена от инж. Иван Андреев, и фирмата-изпълнител на техническите дейности по приложение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи за частична преработка на обявения проект на плана за земеразделяне на с. Долни Лозен, касаещи масивите по протежение на магистрала "Тракия", местностите Варовита, Сахтяница, Градище, Димска бара и местностите, заети с ливади, чрез анкетиране на собствениците за установяване на местоположението и групирането на имотите им.
Назначената специална комисия през м. ноември 1994 г. е констатирала, че са извършени частични промени само за някои от масивите, заети с ливадите, и местността "Крушите". Съгласно Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи изготвянето на плана за земеразделяне е изцяло в компетенцията на поземлената комисия. В този смисъл са и указанията, дадени на поземлената комисия - Лозен, с писмо N 37-00-102 от 24 март 1994 г. от бившия заместник-министър Валентин Стоянов.
Както знаете, в закона и правилника за приложението му съществува празнота относно реда на обявяване на коригиран план, когато се внасят значителни промени, изменящи предвижданията на проектоплана. В конкретния случай те са продиктувани от значителния брой основателни възражения, други корекции по сигнали на Инициативния комитет, възникнали в резултат на липсата на анкетираните собственици и довели до неправилно комасиране на имотите.
Поземлената комисия в с. Лозен, с председател вече инж. Коритарова от 8 август 1994 г., от своя страна не е отчела реалностите и създаденото социално напрежение; поддала се е на натиск от местната изпълнителна власт; одобрила е плана за земеразделяне на землището на с. Долни Лозен; обявила го е по чл. 25, ал. 4 (нова ал. 5) от правилника в "Държавен вестник" 73 от 1994 г., с което е дала възможност на недоволните собственици да защитят правата си по съдебен ред, задължително със скици, проекти, изготвени срещу заплащане.
Посочените обстоятелства при изработването на обявяването и одобряването на плана за земеразделяне на с. Долни Лозен, както и използуването на служебното положение от бивши представители на местната администрация за облагодетелствуване на техни роднини, получавайки земя с висока пазарна стойност (около милион лева на декар), са основните причини за създаденото напрежение в с. Долни Лозен. В законния срок срещу плана са постъпили 311 броя жалби. От тях само 7 броя са комплектувани със скици, отговарящи на изискванията, а останалите са придружени с обща скица, представена от Инициативния комитет. Първоначално Софийският градски съд отхвърля общите възражения, но след обжалване пред Върховния съд те са върнати на поземлена комисия за доокомплектуване с единични скици. Действително е констатирано, че кметът на селото неправилно е предоставил на поземлената комисия оригиналните емлячни регистри на землищата за ползуване, вместо да ги съхранява, а поземлената комисия да ползува само издаваните удостоверения, с което изпълнителната власт е създала предпоставки за извършване на закононарушения.
При досегашните проверки на поземлената комисия обаче такива поправки не са открити. Не е констатирано също поземлената комисия да е заверявала други скици, освен издаваните от фирмата-изпълнител "Геоконсулт" ООД.
През април т.г., при извършена проверка от министерството по изпълнение на част от предписанията на комплексната проверка през февруари 1996 г., са установени пропуски от поземлената комисия, за което на председателя и оператора е наложено наказание от министерството.
Преместване седалището на поземлената комисия от с. Лозен в Герман е в резултат на самоуправство от Инициативния комитет с председател Стоян Найденов, изразено в запечатване и заключване с катинар помещенията й на 29 януари 1996 г. За случая е сезирана Градската прокуратура, която е издала постановление от 3 март 1996 г. за оказване на съдействие.
Поради създалата се опасност от по-нататъшни действия на самоуправство, със Заповед N 1-294 от 15 март 1996 г. на заместник-министър председателя и министър на земеделието и хранителната промишленост поземлената комисия - Лозен, променя работното си място от кметство Лозен в кметство Герман.
За отстраняване на допуснатите пропуски и нарушения в работата на поземлената комисия и осигуряване изпълнението на програмата на Министерството на земеделието и хранителната промишленост на 29 май 1996 г. са одобрени от първия заместник-министър на земеделието и хранителната промишленост мерки за ускорено възстановяване собствеността върху земеделските земи на територията на поземлена комисия - Лозен. Изпълнението им обаче се проваля поради отказ на кметство Лозен за счетоводно обслужване на комисията, което е довело и до непълноценната й работа.
Уважаеми господин Глушков, в заключение Ви информирам, че честите смени на председатели на поземлената комисия не създават условия за качествена работа, а настоящият на поземлена комисия - Лозен, е трети поред за 4 години. Поради това Министерството на земеделието и хранителната промишленост счита, че не смяната на председателя, а създаване на нормални условия за работа и осъществяване на строг контрол са условия за ускоряване възстановяването на собствеността върху земеделските земи на територията на поземлена комисия - Лозен.
Столична община и район "Панчарево" следва да осигурят всички необходими условия за пълноценно административно и финансово обслужване на поземлена комисия - Лозен, където и да се намира тя. Министерството на земеделието и хранителната промишленост още веднъж ще преоцени целесъобразността от връщане на поземлената комисия в кметство Лозен и ще следи по-нататъшното изпълнение на задачите, които е поставил заместник-министър Харалампиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Глушков, имате думата да изразите отношението си към отговора на Вашия въпрос.
ИВАН ГЛУШКОВ: Господин министър, аз съм доволен от Вашия отговор дотолкова, доколкото бяха признати редица нарушения, извършени от членовете на поземлената комисия, и не съм доволен от Вашия отговор в смисъл, че Министерството на земеделието отдавна е наясно, че работата в Лозен и в Герман по възстановяване на собствеността върху земята ще тръгне, когато бъде сменена тази поземлена комисия. И съжалявам, че в министерството все още се намират хора, които стоят зад представителите на тази поземлена комисия. Мисля, че именно Министерството на земеделието ще носи за в бъдеще отговорност за всички бъдещи небалгополучия и недоволството на селяните в с. Лозен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да информирам Народното събрание, че министърът на промишлеността господин Любомир Дачев има неотложни служебни ангажименти, което налага още едно разместване в програмата. Той ще отговори на отец Стефан Стефанов, след като отговорят всички министри. Последен ще отговаря господин Дачев.
Актуален въпрос от народния представител Михаил Михайлов към господин министъра на земеделието и хранителната промишленост относно бедственото положение с хляба в Пазарджишки регион.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин министър! Въз основа на постъпилите множество сигнали от граждани и направеното от мен проучване в 13. многомандатен Пазарджишки избирателен район Ви моля настоятелно да ми отговорите своевременно на следните въпроси:
Знаете ли, че във всички общини в бившия Пазарджишки окръг, без град Пазарджик, е въведена купонна система?
Знаете ли, че дневната дажба от 250-300 грама е по-малка от военновременните дажби, които е получавал българският народ?
Знаете ли, че в тия дажби не са предвидени деца, гостуващи на своите близки в съответните общини?
Знаете ли, че произведеният хляб не отговаря на минималните критерии за качество, тъй като в основната суровина, от която е направен, голямата част са хлебни трици?
Знаете ли, че за да се купи един хляб в Панагюрище, Пещера и други общини, хората се редят от 0,30 ч. след полунощ,за да закупят нищожната си дажба? Само преди половин час по телефона исках тази информация, за да се потвърди. От моя роден град Панагюрище в 10,30 ч. ми казаха, че и тази нощ хората от 12,30, от 1 часа през нощта са били на опашки, въпреки че има купони.
По какъв начин се извършва съгласуването между Министерството на земеделието и областните управители при разпределението на зърното, след като в някои области има криза, но не се е стигнало до такова бедствено състояние, каквото е в Пловдивска област?
Какво прави областният управител Петко Царев, за да се преодолее хлебната катастрофа в Пловдивска област и кога ще бъде решен въпросът с хроничния недостиг на хляб и на каква цена?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Михайлов.
Господин министър, имате думата.


МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа, уважаеми господин Михайлов! По повод на Вашия актуален въпрос относно бедственото положение с хляба в Пазарджишкия регион, отговарям конкретно на поставените от Вас шест въпроса.
Първият въпрос - общинските администрации по своя преценка, изхождайки от необходимостта за равномерно разпределение на хляба по домакинства въвеждат купони или не въвеждат. Това е тяхно право.
По втория въпрос - обобщено за месец юли в Пазарджишкия регион минимум 86 000 души са почиващите. Областната управа винаги има предвид това в ежедневното насочване на брашно към тези общини. Апропо, тук искам да кажа, че по принцип ние разпределяме на базата на населението на територията на общината. Независимо от това при разместването, което стана след приключването на учебната година, тези норми в зависимост от общините, в които се очаква приход на временно пребиваващи курортисти или деца от градовете, нещата стоят така:
Подаваното брашно е, както следва - за община Батак при разчет 2 т, са подавани 3,4 т; за община Брацигово при разчет 3 т, са подавани 3,5 т; за община Велинград при разчет 11 т, са подавани 14 т; за община Ракитово при разчет 4 т, са подавани 5,100 т; за община Стрелча при разчет 2 т, са подавани 2,8 т. Отделно са изпълнявани еднократни заявки на отделни почивни станции и ученически лагери. Този допълнителен ресурс е подсигуряван извън областната квота, а при невъзможност - от лимита на големите общини Пловдив, Пазарджик, Панагюрище, Карлово, Септември, които средно дневно за периода от 1 до 18 юли 1996 г. постоянно се намират на заложения минимум 250 г брашно дневно.
Действително в периода 12, 13 и 14 юли 1996 г. е имало проблеми, поради неритмичността на централната доставка зърно и транспортни затруднения. Искам да кажа, че те са свързани с неуредици в мелничните комбинати и онези, които пряко отговарят за транспортирането на зърното.
Що се отнася до следващите въпроси - знаете ли, че за да се купи хляб в Панагюрище, Пещера и други общини, хората се редят на опашки от 3,00 ч. след полунощ, за да купят нищожната си дажба...
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не от 3,00 ч., а от 12 и половина часа!
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Добре. Аз това го не знам, тъй като не съм във всичките селища - 5114 селища на територията на общината, но всичко е въпрос на организация.
Моята задача и моята отговорност е да осигуря достатъчно зърно и достатъчно брашно, а организацията по осигуряването на хляба, е въпрос на местната власт и на тези, които пряко отговарят.
По какъв начин се извършва съгласуването между Министерството на земеделието и хранителната промишленост и областните управители в разпределението на зърното? - Така както се извършва за всички области, така се извършва и за Пловдивска област. Пловдивска област винаги е била с достатъчно количество зърно. Отново казвам, въпрос на организация е, ако е имало пропуски в отделни селища. Разбира се, там има и затруднения от гледна точка на това, че един цял район, какъвто е Смолянски и други, се снабдява изключително с автомобилен транспорт.
Какво прави областният управител Петко Царев? - Полага усилия, непрекъснато ни държи в течение и настоява за получаването на онова, което му се полага и което трябва да получи, за да се изхранва населението.
Кога ще бъде решен въпросът с хроничния недостиг на хляб и на каква цена? - Хроничен недостиг на хляб вече не трябва да има. Ние имаме достатъчно жито по площадките, имаме достатъчно зърно в складовете на "Зърнени храни" и на мелничните комбинати. Нека да бъдат така добри да организират по-нататъшното снабдяване на населението с хляб!
Искам обаче тук да отворя една скоба - при това количество зърно, което сега, тази година ще се получи, то е недостатъчно и вероятно разпределителният режим и контролът по изразходването на зърното ще продължат, според мен, цяла година!
ИВАН КОСТОВ (от място): Как може такова нещо?! Как така: "цяла година"?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Михайлов, имате думата, за да изразите отношението си към отговора.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Краят на Вашия отговор надявам се, че го е чул целият български народ, затова че Вашето министерство и управляващата Българска социалистическа партия няма да могат да се справят с хлебната криза! Това са неща, които още Съюзът на демократичните сили в края на миналата година предрече. Това е вече факт. Сега това, че на няколко пъти казахте: Карлово, Смолян... Моят въпрос беше за Пазарджишкия регион. Най-вероятно с географията сте малко скаран, защото това са селища - едното е в Смолянски окръг, а другото е в Пловдивския регион, не в Пазарджишкия. И аз веднага мога да Ви кажа отговора на кмета на община Пазарджик, който е също член на Българската социалистическа партия - при 40-50 т до 30 май 1996 г. са докарани и са разпределени от 25 частни хлебопроизводители в общината, от които 15 в селата и 10 в община Пазарджик, а в момента количеството, което се получава е 22 тона. Двадесет и два тона за една община, която е от 110 000 души население! Можете да си представите, че дори дажбата слиза под 220 г на човек. Сами го изчислете и ще видите!
И още веднъж искам да кажа, че не съм доволен от Вашия отговор, защото и на шестте въпроса, които Ви зададох, отговорите бяха заобикалящи, но съм доволен от това, че посочих Вашето безсилие. Крайно време е българският народ да разбере, че Българската социалистическа партия не може да реши както своите проблеми, така и управлението на тази държава. И по-добре е да си ходи! (Шум на одобрение в блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Михайлов.
Господин министър поиска думата. (Шум и реплики в залата)
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин докторе! Първо, за географията искам да Ви кажа, че сигурно по-добре от Вас познавам географията на страната.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не, не съм сигурен!
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Ти може да не си сигурен, това си е твой проблем! (Шум на неодобрение от блока на опозицията)
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (от място): И не ми говорете на "ти"!
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Що се отнася до това дали може или не може да се реши хлебната криза в страната - на всички ви е известно какво е състоянието на земеделието. Много добре ви е известно!
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: А колко време го оправяте?!
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Колко време го оправяхте вие, господа?!
И тогава вече ще разговаряме.
Аз нося отговорност от днес нататък, т.е. от времето, когато съм постъпил в това министерство и ви гарантирам, че ще направя всичко възможно тази година да заложим условия и да решим въпроса с хляба на българския народ!
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Какво значи "всичко възможно?!" Кога ще бъде това?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Питане от народния представител Васил Златаров към господин министъра на земеделието и хранителната промишленост относно данни във връзка с приложението на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи до момента.
Господин Златаров, имате думата.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моля да ми отговорите на следните въпроси:
1. В кои населени места връщането на земята е завършено с размера на върнатата земя в декари с въвод и нотариални актове?
2. В кои населени места не са изготвени още и не са утвърдени плановете за земеразделянето с размера на невърнатата земя в декари?
3. В кои населени места е извършен само въвод без нотариални актове с размера на невърнатата земя в декари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Златаров.
Господин министър, имате думата, за да отговорите на питането.


МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Златаров! Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се извършва върху 4841 броя землища, поради което исканата от Вас информация за хода на поземлената реформа по землища би била твърде обемиста - не по-малко от 320 листа, за да даде представа за самия процес на възстановяване по селища. Вместо нея на вниманието ви предлагам същата информация, но обобщена по области и структурирана в три приложени таблици.
Таблица N 1 - за възстановена собственост, извършени въводи във владения, издадени нотариални актове в хиляди декари, с което отговарям на първия Ви въпрос.
Таблица N 2 - за призната собственост, за утвърдени и неутвърдени, влезли в сила и невлезли в сила планове за земеразделяне в хиляди декари, с което отговарям на втория Ви въпрос.
Таблица N 3 - за извършени въводи във владение, издадени нотариални актове и въводи във владение без нотариални актове в хиляди декари, с което отговарям на третия Ви въпрос.
Всички данни са към 31 май 1996 г. Имам вече и данните за този месец, но просто в момента не ги нося.
В заключение искам да разгледам един въпрос, който е във връзка с Вашето питане и грешната му интерпретация създава от една страна политическо напрежение, а от друга страна предизвика разходи и недоволства на собствениците.
В чл. 27, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ясно е казано, че решението на поземлената комисия и заверена скица на имота са документите, удостоверяващи правото на собственост върху земеделски имот с възстановена собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Издаването на констативен нотариален акт, въз основа на решението на поземлената комисия и заверена скица на имота, единствено създава чувство за сигурност на собственика, но не е необходимо за разпореждане със собствеността. Много често се налага делба на имота с възстановена собственост и след делбата следва ново издаване на нотариални актове. Това предизвиква недоволство поради загуба на време и средства от ползвателите и собствениците на земя.
Имам таблиците. Ще Ви ги предоставя. (Министър Кръстьо Трендафилов предава таблиците на господин Васил Златаров)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Златаров, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса към Вашето питане.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Аз благодаря на уважаемия господин министър. Имам един допълнителен въпрос. Като има всички тези данни, може ли да се ангажира с отговор на следния въпрос - кога гросо модо можем да очакваме завършването на процеса на връщането на земята - 1997, 1998 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Златаров.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин Златаров, за шест години аз съм деветия човек, който сяда в министерския кабинет в Министерството на земеделието. А вероятно шест души са давали обещания, че ще върнат земята в срокове. Аз не искам да се ангажирам с конкретен срок. Искам да ви кажа какво правим сега, в момента.
В колегиума се направи една оценка на състоянието по връщането на земята и работата на Главно управление "Земя и поземлена собственост". Проведоха се срещи с поземлените комисии, където този процес не върви. Направено е предложение да се направят изцяло кадрови оценки на кадровия потенциал, с който разполагат тези комисии, тъй като една част от тях не могат да свършат работата си не поради нежелание, а поради невъзможност. Говоря, кадрово - те не са достатъчно добре обезпечени.
Предстои до края на месеца среща с фирмите, които досега не са свършили работата си и за някои от тях вероятно ще се търси отговорност за средствата, които са получили и не са свършили работата, която им предстои. Индексираха се разходите на фирмите, с оглед да се обезпечи финансова възможност за довършване на тяхната работа.
Тук аз мога да заявя, че в края на тази година процентът на върнатата земя с нотариални актове ще бъде чувствително по-висок от онова, което аз съм Ви предоставил със справката. Надявам се, че 1997 г. ще бъде окончателната година, през която вече няма да се разправяме с връщане на земя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Златаров, имате думата да изразите отношението си към отговора на Вашето питане.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (от място): Благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следващите две питания са от народния представител Георги Пинчев, който е в чужбина. На тях няма да се отговаря. Господин Атанас Железчев е оттеглил своето питане. Така че следващото ще бъде на народния представител Мехмед Бейтулла. Но преди това, тъй като виждам, че в залата останахте най-дисциплинираните - тези, които наистина се нуждаят от почивка, до 14,15 ч. ще дам почивка, за да можете да изпиете по едно кафе и продължаваме с отговорите на вашите въпроси. (Звъни)



След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми колеги! Продължаваме с парламентарния контрол. Присъстват регистрирали се 136 депутати.
Продължаваме с питането от народния представител Мехмед Бейтулла Хаджи Юмер относно възстановяване на земеделски земи, останали под водите на язовир "Тича" на собственици от заличеното село Виница, община Върбица.
Господин Бейтулла, имате думата да развиете вашето питане.
МЕХМЕД БЕЙТУЛЛА (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър Трендафилов! През 1964 г. при построяването на язовир "Тича" село Виница, община Върбица и част от землището му попада под язовира. Тогава по решение на бив¬шия Окръжен народен съвет - град Шумен жителите на село Виница са насочени да се заселят в община Велики Преслав. Така във Велики Преслав са заселени 70 семейства, в село Миланово - 107 семейства, село Мокреш - 47,село Мостич - 21,село Троица - 4 семейства и село Суха река - 5 семейства.
На заселените семейства е преотстъпено правото на строеж върху общински парцели и всички си построяват собствени жилища. Повече от 30 години живеят в община Велики Преслав и работят в бив¬ши¬те трудово-кооперативни земеделски стопанства. Сега, когато текезесетата са ликвидирани и се възстановява собствеността върху земеделските земи, тези български граждани, напуснали родните си места и се заселили в община Велики Преслав не по своя воля, остават без собствена земя в селищата, където живеят.
Общинската поземлена комисия в град Върбица навреме е признала собствеността на земите им, получили са решения и скици за тях, но с 50 на сто намаление за това, че се намират под водите на язовир "Тича". Сега им се предлага обезщетение със земи от държавния или общинския поземлен фонд в землището на община Върбица или по реда на условията на Закона за преобразуване и приватизация с инвестиционни бонове. Предлаганите условия са крайно неизгодни за бившите жители на село Виница, защото земите, които им предлага общинската поземлена комисия, са много отдалечени от тяхното местоживеене - на около 60 километра, поради което не е възможно да ги обработват.
Въпросните собственици на земя досега са се занимавали със земеделие и животновъдство. Техният живот е свързан със земята. При сега създадените обществени условия на преход, на смяна на икономическата система справедливо ще бъде те да получат земеделските си земи оттам, където живеят, а това е община Велики Преслав. Държавата ги е насочила да се заселят в тази община.
Смятам, че и сега държавата е длъжна, длъжник е към тях и неотложно трябва да реши техния проблем, като ги обезщети с държавна или общинска земя, а такива земи има в община Велики Преслав.
Уважаеми господин министър, въпросът ми е: Министерството на земеделието ще реши ли жизненоважния проблем на бившите жители на село Виница, чиито земи са под водите на язовир "Тича" така, че те да бъдат обезщетени с държавни или общински земи в землището на община Велики Преслав?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
Има думата за отговор на питането министърът на земеделието и хранителната промишленост господин Трендафилов. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и гос¬по¬да народни представители, уважаеми господин Бейтулла! По повод питането ви за възстановяване на земеделски земи, останали под водите на язовир "Тича", на собствениците от заличеното село Виница, община Върбица, ви отговарям следното.
Под водите на язовир "Тича" попадат около 10 хиляди декара земеделски земи от землището на село Виница, село Староселка, Ловец, Кьолмен, Сушица и Менгишево на община Върбица.
От бившето землище на село Виница са засегнати около 4200 декара. В общинската поземлена комисия - град Върбица, са постъпили заявления от бившите жители на село Виница за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи за 11 792 декара, от които са признати 8383 декара. Възстановени са с план за земеразделяне 4183 декара, като е приложен коефициент за редукция 0,5.Залетите 4200 декара са признати, но не възстановени с право на обезщетение по чл. 10б,ал. 1 на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Планът за земеразделяне на незалетите земи на село Виница е влязъл в сила на 29.09.1994 г. след публикуване в "Държавен вестник" брой 76 от същата година.
Въводът във владение е обявен на 17 март 1995 г.
При това положение собствеността върху земеделските земи в село Виница е възстановена, но основателно се поставя въпросът за обезщетяване на залетите 4200 декара. Обезщетяването следва да се извърши от общинската поземлена комисия - град Върбица, която разполага с 6706 декара държавен поземлен фонд и 5924 декара общински поземлен фонд или общо 12 630 декара.
Общото обезщетение, което общинската поземлена комисия в град Върбица трябва да извърши е за около 12 хиляди декара, в които са включени и обезщетенията за други унищожени земи и призната собственост по съдебни решения. Тъй като около 25 на сто от заявителите са пожелали обезщетение с инвестиционни бонове по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, обезщетяването със земи от държавния и общински поземлен фонд може да се осъществи на територията на община Върбица. Но бившите жители на село Виница са настанени в община Велики Преслав и естествено желанието им е да бъдат обезщетени със земи в рамките на тази община.
Министерството на земеделието и хранителната промишленост обаче не може да изпълни това тяхно желание, тъй като държавният поземлен фонд в рамките на община Велики Преслав е само 643 декара и то в рамките на населени места, където не са настанени преселници от село Виница.
Общинският поземлен фонд в община Велики Преслав е 9811 декара, от което е видно, че част от обезщетенията могат да се извършат със земи от общинския поземлен фонд. Същевременно трябва да се има предвид, че в рамките на община Велики Преслав подлежат на обезщетение и други собственици в размер на 5160 декара, за което също са необходими земи.
По наши проучвания преди няколко години общината на град Велики Преслав е била склонна да предостави част от общинските земи за обезщетение при условие, че бившето землище на село Виница премине териториално към нея, още повече, че гра¬ни¬ца¬та им е непосредствена. Направените постъпки за това обаче не са били приети, поради възражения на община - град Върбица, областният управител и Министерство на териториалното развитие и строителството, с което и възможността за обезщетение с общинския фонд на община Преслав е отпаднала.
Очевидно е, че обезщетенията на бившите жители на Виница, живеещи в община Велики Преслав, ще се извърши реално със земи от държавния и общински поземлен фонд на община Върбица, още повече, че земите им са на територията на тази община.
Съгласно чл. 10б,ал. 1 на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи министърът на земеделието и хранителната промишленост не може да се разпорежда с общинските земи. И тук бих добавил, че може би трябва отново да подновим предложението землището на село Виница да бъде към община Велики Преслав. Но казвам това е проблем, който би трябвало да се реши с инициативата на местните жители и областния управител до господин президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, господин министър!
Господин Бейтулла, имате думата да зададете до два допълнителни въпроса.


МЕХМЕД БЕЙТУЛЛА (ДПС): Уважаеми господин министър, от Вашия отговор аз съм доволен и не съм доволен. Тъй като Вие посочвате пътя как трябва да се реши този въпрос, от това съм доволен. Но не съм доволен, че тези български граждани, чиито земи са останали под язовира, да не бъдат обезщетени там, където в момента те живеят. Държавата тогава е решила да построи язовира, да им предостави парцели, да бъдат оценени техните къщи и дворове. Съответно те са построили и от 30 години живеят там. И сега по същата логика трябва държавата да им прехвърли и земята. Такава възможност има. Има общинска земя, има и държавна земя във Велики Преслав. Че съответно трябва да се коригира границата между двете общини, между Велики Преслав и Върбица, този въпрос тези граждани няма да могат да решат. Този въпрос трябва да се реши от Областна земеделска дружба, която е държавен орган, от Министерството на земеделието или териториалното развитие, значи от правителството. От държавата трябва да се реши този въпрос.
Така че в никакъв случай аз не мога да се съглася тези граждани да останат без земя и да отидат на 50-60 километра да си обработват земята. Те, първо, нямат пари, за да отидат там.
А що се отнася до другите села, чиито земи също са останали под водите, обаче те са останали в община Върбица. И техните земи могат да бъдат възстановени от община Върбица. Но тези, които са във Велики Преслав, трябва да бъдат възстановени в община Велики Преслав. Хората са съгласни даже да не бъде в селото, където живеят, да бъдат в друго село, но все пак е по-изгодно, отколкото да пътуват толкова далеч. Да не използвам силна дума, но особено съм обезпокоен от отношението на държавните органи по отношение на проблемите на това население, което е пръснато във Велики Преслав. Няколко пъти, от години наред те отправят искания, молби към областна управа, към Министерство на земеделието, обаче не получават никакъв писмен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече, господин Бейтулла. Моля да привършвате.
МЕХМЕД БЕЙТУЛЛА: Аз не упреквам уважавания от мен министър Трендафилов, защото той е отскоро, обаче досега положението е такова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Бейтулла.
Преминаваме към питане, отправено от народния представител Атанас Иванов Железчев относно нередности при изготвяне на плановете за земеразделяне в село Долно Козарево.
Имате думата, господин Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Собствениците на земя в землището на село Долно Козарево изразяват своето несъгласие с начина, по който е извършено земеразделянето в тяхното село. Протестът в този случай не е на едни собственици срещу други и за оспорване на едни и същи земи, а всички жители на селото са недоволни от това, че вследствие на изготвения план, значителни площи в размер на 2800 дка преминават в землищата на съседни села. Същевременно в плановете са включени мери и пасбища, които никога не са били обработваеми земеделски земи, и по този начин е застрашено отглеждането и пашата на добитъка на селяните от Долно Козарево.
Кметът на Долно Козарево е отправил молба и протест до Общинската поземлена комисия и до Министерство на земеделието и хранителната промишленост, което е препратило жалбата на комисията, но отговор няма.
Затова Ви моля да ми отговорите на въпроса кога ще бъде решен проблемът на хората от Долно Козарево, след като там са допуснати явни фактически грешки при изготвяне на плана и дали той ще бъде отменен и преработен така, че да удовлетворява техните справедливи искания? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата министър Кръстьо Трендафилов.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Железчев! В отговор на Вашето питане относно нередности при изготвяне на плановете за земеразделяне в село Долно Козарево Ви уведомявам следното - планът за земеразделяне за землището на село Долно Козарево, община Омуртаг, е изработен по землищни граници, установени съгласно процедурата на чл. 30 от Правилника за приложение на Закона за единния кадастър през 1991 г. Единствено протоколът за землищната граница между село Висок и Долно Козарево не е подписан от кмета на село Долно Козарево. Същият е възразил за местоположението й и в този случай са спазени условията на чл. 35 от Правилника за приложение на Закона за единния кадастър, а именно: при спор за местоположението на междуземлищните граници планът за земеразделяне се изработвя в граници, идентифицирани и документирани през 1989 г., съгласно § 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Споровете за границите между землищата се решават по общия исков ред.
По данни от баланса на влезлия в сила план за земеразделяне за село Долно Козарево, общата площ на землището е 4514 дка, селскостопанския фонд - 3251 дка, а наличната земеделска земя - 3160 дка. От нея 1512 дка са обработваема, а 1648 дка са мери и пасища. Заявената земеделска земя от собствениците е в размер на 4158 дка. Към заявленията си същите са приложили освен документи за признаване правото на собственост, отговарящи на изискванията на чл. 12, ал. 2, и клетвени декларации съгласно чл. 12, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Притежаваните документи за покупко-продажба на имоти за периода 1946-1952 г. в други землища, съгласно твърденията на кмета на село Долно Козарево, е трябвало да бъдат приложени към доказателствените материали в заявленията на собствениците, по които Общинската поземлена комисия - Омуртаг, да се произнесе с решение. Такива договори са приложени само към 4 броя заявления и за имоти в самото селище. Основни документи, въз основа на които Общинската поземлена комисия - Омуртаг, е признавала правото на собственост, са опис-декларации за влизане в ТКЗС през 1958 г. Това са последните във времето документи за доказване на собствеността.
От заявените 4518 дка поземлената комисия е признала правото на собственост по чл. 18ж, ал. 1 и 2 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи върху 3152 дка земеделски земи. Пред районния съд са обжалвани 19 решения на поземлената комисия за 535 дка. Районният съд - Омуртаг, е уважил 9 броя жалби за 180 дка земеделски земи. Между обжалваните решения е това на общината за 165 дка земеделски земи. Искът на общината е отхвърлен от районния съд, като е потвърдено решението на поземлената комисия. Собствениците са настанени върху 2552 дка земеделска земя в землището на село Долно Козарево и след проучване на фирмата-изпълнител върху 600 дка в землището на село Горно Козарево.

Трасирането и въводът във владение са извършени до края на април 1994 г. До този момент по сведение на поземлената комисия няма предявени претенции от собственици на земеделски земи в други землища, освен възстановените 600 дка в с. Долно Козарево.
По повод твърденията на кмета на Долно Козарево, че вследствие на изготвения план значителни площи в размер на 2880 дка са преминали в съседни землища, на 24.VI.1996 г., в общинската поземлена комисия - Омуртаг, е насрочена и проведена комисия с участието на представители на регионална служба "Земя и поземлена собственост" - град Търговище, на поземлена комисия - град Омуртаг и кметовете на селата Долно Козарево, Висок, Горно Козарево и Чернокапци.
След изслушване на доводите на кмета на с. Долно Козарево и разглеждане на личните доказателства, касаещи възстановяването на собствеността на земеделските земи, досиетата за землището и границите на с. Козарево, данни за наличната заявена и призната земя, влезлия в сила план за земеразделяне и други и след направените констатации комисията е стигнала до извода, че:
1. няма документи, доказващи прехвърлянето на 2800 дка земеделски земи от землището на с. Долно Козарево към съседни землища;
2. няма основание за наличие на явна фактическа грешка при изработване на плана за земеразделяне на с. Долно Козарево - община Омуртаг.
Междувременно по данни, извлечени от Националния център по кадастъра, общата площ на землището на с. Долно Козарево към 1956 г., т.е. две години преди образуването на ТКЗС, е била 5024 дка. Сравнявайки данните с тези от баланса на землището по изработения план на земеразделяне се вижда, че общата му площ е намаляла само с около 500 дка.
Уважаеми господин Железчев, от изложението дотук е видно, че не е възможно собствениците от Долно Козарево да са ощетени с 2800 дка земеделски земи и няма основание за преработване на влезлия в сила план за земеразделяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Железчев, моля да изразите Вашето отношение към получения отговор.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Господин министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Аз ще изпратя стенограмата с този отговор на кмета на селото, който да свика на общоселско събрание всички, които са недоволни - да се запознаят с този отговор и ако имат доказателства, които опровергават някои от данните, които са Ви предоставени от поземлената комисия, да ги предоставят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към питане на народния представител Георги Иванов Захариев относно възмездяване собственици на земеделски земи от селата Остра Могила и Казанка - община Стара Загора.
Господин Захариев, заповядайте.
ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Трендафилов! По-голямата част от земеделските земи на селата Остра Могила и Казанка в Старозагорската община са в района на стрелбищен изпитателен полигон. Достъпът до тях е забранен. В резултат на специфичните дейности на полигона, използуването на селскостопанските земи е невъзможно. Тези селища не разполагат с друга равностойна общинска или държавна земя, с която да се обезщетят собствениците.
Моля Ви, господин министър, да дадете необходимите разяснения за подходите, които се ползуват при защита правата на собствениците и сроковете на тяхната реализация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата министърът на земеделието и хранителната промишленост за отговор.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Захариев! По повод питането Ви относно възмездяване собствениците на земеделски земи от селата Остра Могила и Казанка - община Стара Загора Ви отговарям следното:
Районът, разположен върху част от землищата на селата Остра Могила и Казанка, се ползува и стопанисва от Министерство на отбраната и е необходим за отбраната и сигурността на Република България. С Решение на Министерския съвет N Н-371 от 21.Х.1972 г. са отредени терени в землищата на с. Остра Могила и с. Казанка за нуждите на Министерството на отбраната. Има акт за държавна собственост N Н-6 от 10.I.1974 г., заведен в актовата книга на Управление "Държавни войскови имоти" към Министерство на отбраната, том III, страница 89, пореден N Н-97.
Имотите са категоризирани с акт Н-31 от 16.V.1972 г. от комисия, назначена от председателя на Окръжния народен съвет - Стара Загора по 5-степенната скала. Управление "Земеделие" към ОНС - град Стара Загора с писмо 4635 от 17.ХI.1971 г. актуализира земеделските земи по землища и видове, както следва:
- с. Казанка - обработваема земя 4-та и 5-та категория - 4000 дка, мери 4-та и 5-та категория - 100 дка;
- с. Остра Могила - обработваема земя 3-та, 4-та и 5-та категория - 5700 дка, мери 4-та и 5-та категория - 2520 дка.
Или всичко: 13 300 дка, което се установява и от направената констатация.
На основание горепосочените документи тези 13 300 дка са държавна земя, предоставена на Министерството на отбраната и попадат под разпоредбите на чл. 24, ал. 3 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, т.е. Министерство на отбраната ги ползува и стопанисва по предназначение. Съгласно чл. 24, ал. 6 собствениците на тези земи се обезщетяват по чл. 10б, ал. 1 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи със земя от държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд или с инвестиционни бонове.
По втората част на питането Ви, господин Захариев, Министерството на земеделието и хранителната промишленост допълнително ще проведе среща с Министерство на отбраната, за резултатите от която ще направя всичко възможно да бъдете уведомен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Захариев, моля да изразите Вашето отношение към получения отговор.
ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ (ПГДЛ): Аз Ви благодаря, господин министър, за дадените разяснения, но искам още веднъж настоятелно да помоля този проблем да бъде много внимателно разискван от Министерството на земеделието и другите правителствени компетентни органи, тъй като, доколкото аз познавам терена на тези две села, те нямат никаква възможност за допълнителна държавна или общинска земя, тъй като са планинска земя. И в този смисъл техните права трябва по един справедлив и добър начин да бъдат разрешени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Захариев.
Има процедурен въпрос - господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги, господин Захариев! Аз съм сигурен, че заедно с това, което запитахте, трябваше да внесете оная част от питането, което самите собственици имаха: дали ще може да бъдат обезщетени с акции...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колега Захариев, това не е процедурен въпрос, извинявайте.
МОНЬО ХРИСТОВ: Във връзка с това искам да ви кажа, че този проблем можеше да бъде решен за собствениците, ако беше прието нашето предложение да бъдат обезщетявани с акции или с пари. Извинявам се, че наруших процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колега Христов, това не беше процедура. Извинявайте!
Преминаваме към актуални въпроси и питания към министъра на здравеопазването д-р Мими Виткова.
Актуален въпрос от народния представител д-р Орлин Върбанов Драганов относно постановление N 143 от 21 юни 1996 г. за въвеждане на нова система за определяне на работните заплати на висшия персонал в системата на здравеопазването.
Д-р Драганов, моля да развието Вашия актуален въпрос.


ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно Постановление 143 от 21 юни 1996 г. за въвеждане на нова система за определяне на работните заплати на висшия персонал в системата на здравеопазването.
Уважаема госпожо министър, в съответствие с чл. 3 за една част от работещите в здравеопазването - висшия персонал, основните трудови месечни възнаграждения се определят по реда на постановлението, а основните трудови месечни възнаграждения за лицата с основно, средно, средно специално и полувисше образование се определят с колективния трудов договор или с вътрешни правила за работна заплата. В чл. 4 става ясно, че основните заплати на висшия персонал се определят по система и критерии, утвърдени от министъра на здравеопазването. Не противоречи ли това на чл. 247, ал. 2 от Кодекса на труда, съгласно който размерът на трудовото възнаграждение се договаря или уговаря между работника и работодателя?
Нещо повече, Министерският съвет съгласно чл. 244 може да определя само вида и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения. В постановлението обаче не е записано точно така.
Противопоставянето на хората, работещи в здравеопазването на професионална основа е неприемливо. Лечебно-диагностичният процес е една верига, която започва от лекаря и завършва със санитаря. Всеки дава своя принос на мястото, където работи, било то лекар, медицинска сестра, акушерка, фелдшер, лаборант, рехабилитатор, санитар и всички други, които работят в тази система. Не смятате ли, че ще се отрази негативно вътре в самото здравно съсловие противопоставянето, от една страна, на лекарите, а, от друга, на останалия персонал? Това е пагубно в условията на тежката криза, характерна за страната. Работата в екипи изисква не изравняване на заплатите, а заплащане на труда на всеки според това, което той влага. Съвсем естествено е да има едно справедливо и професионално оценяване на всеки участващ в лечебно-диагностичния процес, за да няма морално и материално ощетени.
Желая да разбера Вашето мнение по отношение на по-горе повдигнатия от мен въпрос, тъй като професионалното противопоставяне не може да бъде прието. Предвижда ли се увеличаване на заплатите на средния и полувисшия медицински персонал и въобще какво мислите по този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата министър Мими Виткова за отговор.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Драганов, дами и господа народни представители! Досегашната система на заплащане на труда на медицинските специалисти почиваше на принципа на щатна заплата и допълнителни плащания по Кодекса на труда. Средната брутна работна заплата в здравната система сериозно изостана както от тази на работещите в материалното производство, така и в сравнение с други сектори на бюджетната сфера. Ниският размер на доходите и уравниловката на заплатите не мотивира медицинските специалисти за подобряване качеството и ефективността на медицинското обслужване. В цялостната схема на реформи в здравеопазването - управление, структура, организация, се започна и реформа във формирането на работните заплати. Не можеше да стартира новата организация на първичната медицинска помощ със свободен избор на лекар, ако това не беше обвързано с нов начин на заплащане труда на лекарите. Така че не бихме могли да говорим за заплати в здравната система изолирано от останалите промени, които се извършват в нея.
Новата система за определяне заплатите на висшия персонал в здравеопазването въвежда нов принцип - трудовото възнаграждение е обвързано с постигнатите резултати от здравната дейност. Този принцип е стъпка към бъдещата здравно-осигурителна система.
С Постановление на Министерския съвет N 143 от 21 юни 1996 г. са определени началните основни месечни работни заплати на висшия персонал в здравеопазването, които са и минимални за съответните длъжности, както и минималните размери на някои допълнителни възнаграждения, изплащани в системата. С Постановление на Министерския съвет N 68 от 29 март 1996 г. са определени началните основни месечни работни заплати на медицинския персонал с полувисше и средно специално образование. Съгласно чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда размерът на трудовото възнаграждение е елемент от трудовия договор. Право на всеки служител или работник е да приеме или не сключването на трудовия договор. Задължение на работодателя по трудовия договор е да не предлага трудово възнаграждение по-ниско от минималната работна заплата, установена за страната. В този смисъл Постановление на Министерския съвет N 143 от 1996 г. определя начални размери на трудовите възнаграждения, което като принцип за определяне на трудовите възнаграждения е възприето и с Постановление на Министерския съвет N 68 от същата година и не се нарушават разпоредбите на чл. 244 и 247 от Кодекса на труда.
Освен това основание за приемане на постановлението е и Законът за държавния бюджет, чието изпълнение е възложено на Министерския съвет. Предвижданото трудово възнаграждение от 1 юли 1996 г., съобразено с резултатите от извършената дейност, е определено спрямо тримесечната начална основна месечна работна заплата за специалист с висше образование и се отчита и изплаща след изтичане на тримесечието, тоест за първи път през месец октомври. До приемането преди една седмица от правителството на новата система за компенсиране на доходите за здравната система през 1996 г. се предвиждаше от 1 април 1996 г. на всеки работещ 10% увеличение на заплатата, което беше реализирано. За специалистите с висше образование от 1 юни 1996 г. - нова система за формиране на индивидуалното трудово възнаграждение, като индивидуалната компонента се изплаща на три месеца. За специалистите със средно и полувисше образование - 20% увеличение на заплатите от 1 октомври 1996 г., когато останалата бюджетна сфера получава 10%, включително МВР, армия, култура и всички специалисти с висше образование от тези системи.
Преди една седмица правителството реши от 1 юли 1996 г. увеличение на заплатите в бюджетната сфера с 20%, в това число и за всички специалисти със средно и полувисше медицинско образование. Какъвто и да е компенсационният механизъм до края на годината, вероятно през октомври тези медицински специалисти ще получат 10% по-голямо увеличение на заплатите от цялата бюджетна сфера. Не че това е много, но то е доказателство за високата оценка на техния труд от страна на правителството и не ги противопоставя на работещите в другите бюджетни сектори, които ще получат 10% по-малко.
Колкото до Вашите твърдения в последната част от актуалния въпрос, господин Драганов, че с тази политика се противопоставят работещите в един екип лекари, сестри и друг медицински персонал, което твърдение умело се експлоатира от синдикати и всички, които наистина целят да противопоставят медицинските специалисти и търсят евтини политически дивиденти, и на Вас, господин Драганов, който не зная по какви причини предвождахте псевдосиндикалния протест на сестрите преди няколко дни, бих искала да кажа, че това е поредното разделение на хората в нашата страна, като се използват чувствителни сфери, каквато е здравеопазването.
Бихте ли обяснили, господин Драганов, къде в света сестри и лекари получават еднакво възнаграждение или еднакво увеличение на възнагражденията, за да искате това у нас?
Само един пример. Франция: съотношение на заплатите - средно за лекарите 25 хил. франка, за медицинските сестри 9 хил. франка. Без да е възможна аналогия с Франция, след като избрахте да предвождате медицинските сестри от "Пирогов", бих искала да ви информирам за цялостната картина на заплащане в здравната система, за да се разбере кой точно протестира.
До 1 април средната брутна работна заплата на специалистите с висше медицинско образование в страната бе 10 200 лв.; за специалистите със средно и полувисше образование - 6300 лв. След 1 април, тоест в момента на протеста, за специалистите с висше медицинско образование средната брутна заплата е 11 100 лв., за специалистите със средно и полувисше образование е 6950 лв.
За "Пирогов". Главната медицинска сестра получава 15 393 лв., тоест повече, отколкото е средната брутна работна заплата на лекарите в страната; старшите сестри 11 303 лв., тоест също повече от лекарите; специалистите с полувисше медицинско образование 10 237 лв., със средно специално 9508 срещу 6950 за техните колеги в страната.
От 1 юли 1996 г. при 20-процентно увеличение и стартиране на новата система за заплащане за специалистите с висше образование началната заплата за последните е 10 215 лв., средната брутна - 16 500; за "Пирогов" главната медицинска сестра - 18 472 лв., старшите сестри - 13 564 лв., специалистите с полувисше образование - 12 285 лв., специалистите със средно медицинско образование - 11 410 лв. при 8350 лв. за специалистите със средно и полувисше образование в страната.


Месец октомври. При очаквано 40 на сто увеличение на заплатите на специалистите със средно и полувисше медицинско образование и изплащане на индивидуалната компонента на заплатите на висшите специалисти, средната брутна работна заплата за последните очаквано е около 19 800 лева в твърде широк диапазон до и над 30 000 лева.
За "Пирогов". Главна медицинска сестра - 25 860 лева, старши сестри - 18 990 лева, специалисти с полувисше медицинско образование - 17 199 лева, специалисти със средно медицинско образование - 15 975 лева при средна брутна заплата за специалистите със средно и полувисше медицинско образование за страната - 11 700 лева.
Знаете вероятно, че има лекари в някои общини, научни сътрудници в БАН и други, които в момента получават по-ниски заплати от сестрите в "Пирогов".
Това е за ваша информация, за да знаете кого предвождате и какви са мотивите на протеста.
С новата система на заплащане се премахват териториалните различия в заплатите на лекарите и те ще могат да получат за еднакъв вид, количество и качество труд еднакви заплати, независимо къде работят.
За 1997 г. Министерството на здравеопазването ще предложи на Министерския съвет категоризиране на видовете сестрински труд и специфичното възнаграждение за това.
Като използвам повода да изразя дълбокото си уважение към всички медицински специалисти със средно и полувисше медицинско образование и високата си оценка за техния хуманен труд, бих си позволила, господин Драганов, да ви помоля да се дистанцирате от спекулациите и измислянето на противоречия в здравната система. Тя без друго има достатъчно проблеми. Те не могат да бъдат решени, докато не бъдат решени острите икономически проблеми на страната. Немалка част от тях ангажират и парламента.
И вярвам във Вашата готовност да помогнете за тяхното решаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Драганов, моля да изразите Вашето отношение към получения отговор.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаема госпожо министър! Аз задавам въпроси на почти всички министри от правителството. Но бих казал, че Вие може би по тон се доближавате до Жан Виденов. Тъй като Вие ме посъветвахте много неща и казахте някои неща, които не са така, аз също ще Ви посъветвам така, както са толерантни останалите министри от правителството в известни отношения, така бъдете и Вие.
Само две думи ще кажа. Не съм предвождал, а участвах в един законен протест. И не на медицинските сестри, а на всички - имаше лекари, имаше сестри, имаше фелдшери, хабилитатори и много други специалности. Те са реални синдикати, те не са измислени синдикати, както Вие ги наричате - псевдосиндикати.
Никой не говори за равни заплати. Това е абсурдно, да се говори за равни заплати. Говори се за труд, срещу който да се получават пари, да се получават пари, отговарящи на труда, който се полага. Съвсем естествено, един лаборант не може да получава колкото един лекар. Никъде в моето питане, в актуалния ми въпрос не съм искал това нещо.
И следващият момент. Трудът в "Пирогов" е несравним с труда в останалите болници. Вие знаете, че "Пирогов" обслужва цялата страна, голяма София с интензивен 24-часов цикъл в екипи. Съвсем естествено е при този положен труд при хора, които се карат там на части, в едно тежко състояние, те да получават една по-висока заплата.
Моят актуален въпрос беше за принципите по-нататък за увеличаването на заплатите, за да се намали все пак съществуващото напрежение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви д-р Драганов.
Има думата Емил Капудалиев да зададе своя актуален въпрос относно снабдяването с безплатни лекарства, лекарствени форми на населението от Видинския край.
Имате думата, господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаема д-р Виткова!
Госпожа Теменужка Георгиева от село Ракитница, квартал на Брегово, Видинско, работила 32 години в ТКЗС е с високо съдържание на кръвна захар и от години е на постоянно лечение с манинил. 60 таблетки месечно тя е получавала безплатно със специален картон от държавната аптека в съседния град Брегово.
Сега за това животоспасяващо лекарство тя е принудена да ходи до град Видин. А там в държавните аптеки често й казват, че манинил липсва. Може би има само в ограничени количества, може би го пазят само за градското население, може би под щанда се подава по друг начин? Може ли да знае всичко госпожа Георгиева от село Ракитница?
Когато поиска да се информира по телефона за наличието му в една или друга аптека във Видин, оттам по телефона й отговарят, че не са информационна служба. И госпожа Георгиева пътува, три или четири пъти в месеца. Цената на автобусния билет в едната посока е 104 лева, преди два месеца, сега може би е повече. Това прави около 600 - 800 лева, в зависимост от шанса й.
Законодателната и изпълнителната власт в България твърдят, че животоспасяващите лекарства в България за някои утвърдени заболявания са безплатни. Между тях е и захарната болест. Но ето че една трета от пенсията на обикновена трудова женица, тя получава 2100 лева месечно, за да се снабди с необходимите й лекарства, отива в Министерството на транспорта.
Ами ако утре Министерският съвет реши тези лекарства да се продават не във Видин, а във Варна или в Дупница? Тогава къде е Киро на кирия, както казва българинът?
Госпожа Георгиева е готова да плаща горните суми със съответното ДДС и актуализирани цени на бензина на Министерството на здравеопазването, за да отиват парите й във фармацевтичната промишленост, а не във фирма "Петрол" или в "Топенерджи". По-добре е лекарствата да са в местната държавна аптека. Не мислите ли? Обикновена, честа практика е тези лекарствени форми да липсват в мрежата на държавните аптеки, а частните отказват да ги продават, защото не знаят кога ще им бъдат изплатени от държавата.
И така, фармацевтична промишленост има, аптечна мрежа - частна и държавна, има, болни - дал Бог, търсене на лекарства - бол. Но от тази търговия печели не вашето министерство, д-р Виткова, а някое друго. Абсурдно е, нали?
И затова аз Ви питам: може ли една бедна отрудена жена да плаща една трета от пенсията си за безплатните лекарства на Министерството на транспорта или на някои негови партньори?
Как предлагате да се ликвидира този абсурд? Не само във Видинския край, аз подозирам, че той съществува и на друго място. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Емил Капудалиев.
Министър Виткова, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Капудалиев! Дами и господа народни представители!
В твърденията, съдържащи се в актуалния въпрос, отнасящ се до снабдяването на болните с антидиабетния препарат манинил има много неточности, които за съжаление са послужили за основание за разсъждения и заключения, нямащи нищо общо с реалните факти. Манинилът, както и всички останали животоспасяващи и животоподдържащи лекарства са осигурени на всички нуждаещи се, независимо от тяхното местоживеене.
Съгласно Наредба N 46 болните получават цялото количество манинил веднъж в месеца.
Твърдението, че госпожа Георгиева трябва да пътува от село Ракитница до Видин три - четири пъти месечно за получаване на лекарството и направените изчисления на стойността на билетите, които тя плаща, е абсурдно.
Лекарството се получава безплатно във Видин, защото в Брегово няма специалист по еднокринология или профилиран интернист в тази област. А манинилът се отпуска след контролен преглед от специалист. Той не е аспирин, господин Капудалиев, за да се консумира по волята на пациента. Както манинилът, така и другите антидиабетни препарати се намират в аптеките на здравните заведения и поликлиники, където болните се контролират ежемесечно за състоянието на заболяването им и ако е необходимо се правят корекциите в дозовия режим, диетата, начина на живот и други фактори, които оказват влияние върху хода на болестта. Рискът да се отпуска манинил без ежемесечен контрол не отговаря на никакви наши или международни стандарти за наблюдението и лечението на диабетно болните.
От проверката извършена на място се установи, че във Видин никога не е липсвал манинил, дори винаги е имало запаси най-малко за един месец.
По данни на самата госпожа Георгиева, видно от факса на Районния център по здравеопазване, някога, януари, февруари или март тя е идвала във Видин и аптеката не е работила. Но болничната аптека работи ежедневно от 8 до 18 часа без прекъсване. Така че тук става дума за еднократен случай, който също не е проблем, ако госпожа Георгиева беше потърсила и болничната аптека, която всички диабетици, снабдяващи се от Видин, знаят като определена в Наредбата за доставка на техните лекарства, както и някои аптеки на аптечното дружество. Всякакви други интерпретации на случая са неверни и не целят откриване на реален проблем и неговото решаване, защото такъв видно няма, а инсинуации, които поне със здравето и болестта не бива да се правят.

Търсим възможност, господин Капудалиев, в Брегово да може да се контролира кръвната захар на диабетиците, за да се разредят техните посещения във Видин. Но те никога няма да останат само на възможността да получават манинил в Брегово и да не посещават ендокринолога във Видин. Заболяването изисква не само лечение, а и стриктно дозиране на медикаментите, което не можем да направим във всяко село. Вярвам, че това Вие разбрахте от настоящия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодарим на министър Виткова.
Господин Капудалиев, моля да изразите Вашето отношение към получения отговор на Вашия актуален въпрос. Кратко, ако обичате.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Да, разбира се.
Вие казахте, че моето питане нямало нищо общо с реалните факти. То има. Вие самата казахте, че през януари, февруари и март, и това не е еднократен случай, манинил е нямало. Аз много добре знам каква е разликата между манинил и аспирин, не ме подценявайте и никого не подценявайте в тази област. А следващия път ще Ви представя справка за цялата страна къде какво няма, за да не ми твърдите голословни неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Капуталиев.
Заповядайте, министър Виткова.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Първо, не съм Ви обвинявала в това, че нямате основание да зададете този въпрос. Твърденията ми не са голословни и бих могла да Ви представя факса, който носи подпис на директора на Районния център по здравеопазване - Видин. Вчера на място, в село Ракитница, специалисти на районния център са посетили госпожа Георгиева. Нейното твърдение, записано в този факс, е, че тя не може да си спомни в кой от трите посочени месеца, отивайки във Видин, е намерила една затворена аптека. Заповядайте факса и бихте могли наистина да направите справка на място и да се срещнете с доктор Петров - директорът на районния център. Ако той с подписа е заблудил мен, аз съм готова да санкционирам директора на Районния център по здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, министър Виткова.
Минаваме към последния актуален въпрос към министъра на здравеопазването доктор Мими Виткова. Въпросът е зададен от народния представител Стефан Маринов Стефанов относно дезорганизацията и безпринципната кадрова политика в националната мрежа "Училища, утвърждаващи здраве".
Господин Стефанов, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Виткова! Моят въпрос касае националната мрежа "Училища, утвърждаващи здраве", която е част от европейската мрежа "Училища, утвърждаващи здраве". Тази национална мрежа в края на всяка учебна година последните три години е провеждала национални срещи, като тази година, поради противодействие от страна на Министерство на здравеопазването, такава среща е била проведена между 7 и 9 юни в Бургас като втори форум на българската асоциация "Училища и здраве", съвместно с движение "Син флаг". И именно от това не съдействие, а противодействие на Министерството на здравеопазването е и моят актуален въпрос. На тези ежегодни срещи е обобщавана работата, сравнявани са резултати, обменяна е информация, идеи и опит. Провеждани са тематични детски форуми, концерти и изложби, осъществявани са срещи с други неправителствени организации, ориентирани към здравето и правата на децата (например "Деца в риск", "Ташко" и доста други), международни срещи са провеждани. Изобщо много такива неща, които съдействат за опазване здравето на децата и придобиване на здравни навици и здравен начин на живот въобще.
Негативното отношение на министерството към националната мрежа "Училища, утвърждаващи здраве" започва да се проявява особено осезаемо след отстраняването на националния координатор Методи Методиев, при това след като е спечелил конкурс с изработен от него проект заедно с колектив за промоция на здраве в училище, съвместно с Британския здравно-образователен институт "Хилт едюкейшън плоторити", и на негово място в този проект е назначена Лидия Младенова, която до този момент няма никакво отношение към него.
След като с Ваше решение е освободен Методиев като национален координатор и на негово място е назначен Роман Димитров, са отхвърлени всички направени предложения относно структурата, ръководството и управлението на националната мрежа.
Над 50 училища и детски градини изразяват позицията си и я изпращат до Вас по проблеми на управление на проекта и координацията с Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието, науката и технологиите с оглед вземането на най-добрите за здравето на децата решения.
Подмененото ръководство прекъсва връзките с училищата, включени в националната мрежа "Училища, утвърждаващи здраве", като по този начин я обрича на бездействие и разпадане, а последствията от това едва ли ще бъдат полезни за здравето на децата. Именно заради здравето на децата отправям към Вас следните въпроси:
Какви са принципните съображения, наложили освобождаването на Методи Методиев като национален координатор, а заедно с него и работната група, работила по проекта?
Принципни ли са съображенията и какви са те за назначаването на този пост на Лидия Младенова?
И накрая един обобщаващ въпрос: ще бъде ли запазена досегашната структура и дейност на националната мрежа като част от европейската "Училища, утвърждаващи здраве", или ще бъде въведена нова и изобщо какви са Вашите бъдещи намерения в тази област? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на отец Стефан Стефанов.
Госпожо министър Виткова, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Стефанов, дами и господа народни представители! Проектът "Европейска мрежа от училища, утвърждаващи здраве" и неговата национална част - "Национална мрежа от училища, утвърждаващи здраве" - е съвместна инициатива на Световната здравна организация, Съвета на Европа и Комисията на Европейската общност. В него са включени около 40 страни с 550 моделни училища, което на практика означава участие на всички европейски страни.
България се включи в проекта през пролетта на 1993 г., като пое задължението да създаде своя национална мрежа от училища, утвърждаващи здраве. Сега в националната мрежа участват 97 училища и над 35 детски градини с около 70 хиляди деца и ученици, 3000 учители от 63 общини, близо една четвърт от всички общини в страната.
Целта на проекта е да се подпомогне изборът на здравословен начин на живот от страна на децата и учениците чрез системно здравно образование и възпитание, като този избор бъде утвърждаван и поддържан от подкрепяща здравето среда и създадени лични умения.
Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието, науката и технологиите, бидейки пряко отговорни за това държавни институции, подкрепиха развитието на проекта чрез включените две споразумения за съвместна работа. Второто споразумение се подписа през месец февруари 1996 г. в изпълнение на решенията на съвместен колегиум. Като определиха здравното възпитание като мощно и приоритетно средство за изпълнение на националната здравна стратегия, двете министерства приеха да осигурят необходимите организационни, нормативни и финансови условия за по-нататъшното реализиране на проекта. Подписаното през 1996 г. споразумение е нов етап в развитието му, тъй като регламентира осъществяването на широка институционална и обществена подкрепа на съществуващите сложни проблеми и създава възможност за по-широко финансиране на проекта както от българска страна, така и от международни институции.
Във връзка с настъпилите през последните две години персонални и структурни промени в Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието, науката и технологиите и координиращата институция на проекта - бившият Национален център по здравна профилактика - съвместният колегиум реши да бъдат утвърдени нов програмен и нов консултативен съвет. Колегиумът прие принципните съображения и предложението на ръководствата на двете министерства за отнемане на функциите на национален координатор на господин Методи Методиев поради системно допускани груби грешки в стила и методите на работи.
Господин Стефанов, според Вас редно ли е държавен служител, работещ по проблемите на здравното образование и възпитание на учащите се в Националния център към Министерство на здравеопазването, да бъде председател на неправителствена организация със същия предмет на дейност? В случая господин Методиев като председател на българската асоциация "Училища, утвърждаващи здраве" съвсем умишлено и напълно безотговорно е смесил правомощията си на специалист в държавно здравно заведение с тези на ръководител на неправителствена организация, защото просто за него така е било по-лесно и по-изгодно. Неглижирайки в своята дейност отговорните за здравно-възпитателните дейности държавни институции, господин Методиев е решавал самостоятелно и не най-правилно важни въпроси по проекта, включително и финансови, в големи размери, ангажиращи Министерство на здравеопазването и Министерство на образованието, науката и технологиите, като е превишавал правата си на редови специалист.

Господин Стефанов, как бихте се чувствали, вие, ако сте ръководител на ведомство, което е отговорно за организирането и провеждането на такова важно мероприятие на настоящия етап - Националната конференция "Здравното образование - настояще и бъдеще" и научавате за него в навечерието на провеждането му. При това от вас се иска съдействие за участие на ведомството и неговите органи, финансиране и така нататък без да е направена необходимата подготовка и не са изяснени важни организационни въпроси - окончателна програма, лектори, участници, изготвяне на материалите и други. В това положение бяхме поставени от господин Методиев, поради което в последния момент трябваше да отложим провеждането на конференцията.
Отправяйки питането си за причините, поради които не е проведена Четвъртата национална среща на единна мрежа "Училища утвърждаващи здраве" вие вероятно имате предвид посочената национална конференция, но въпросът ви е зададен неточно.
Впрочем, и други въпроси, ваши заключения и интерпретации на факти са принципно погрешни и дезинформиращи. В това число влизат и разсъжденията около определянето на националните координатори господин Роман Димитров и доктор Лидия Георгиева, което ме задължава да внеса известна яснота.
Господин Роман Димитров, директор на 141 столично обединено училище, град София бе определен за национален координатор на проекта "Европейска мрежа на училища утвърждаващи здраве", национална мрежа на училища утвърждаващи здраве, след обсъждане на няколко кандидатури, съгласувани с отговорните международни институции - Световната здравна организация, Службата за здравно възпитание, Англия. Ръководеното от него училище и самият той работят по проекта от неговото начало.
В подкрепа на проекта "Европейска мрежа на училища утвърждаващи здраве" е и друг съвместен проект от нашата страна със Службата за здравно образование, "Англия" и програма ФАР - "Здравно образование на младежта в България". Неговата цел е формиране и развитие на умения, обучаване на кадри и оказване на техническа подкрепа за осъществяване на ефективна здравна промоция сред българската младеж. Негов координатор определен от Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието, науката и технологиите е доктор Лидия Георгиева, старши асистент в Катедрата по социална медицина към Висшия медицински университет в София и сътрудник на Националния център за здравни знания.
Доктор Георгиева осъществи серия от работни срещи с ръководещите проекта международни институции. Министерството на здравеопазването получи от тях уве¬ре¬ние за правилността на избора й от двете ведомства и за високите й професионални и личностни качества. В подкрепа на това международните институции поеха финансирането на ръководения от нея проект.
Следователно, доктор Георгиева е определена за национален координатор на друг самостоятелен проект, на който доктор Методиев никога не е бил координатор. На тази функционална длъжност той просто не е назначаван и поради това, господин Стефанов, за пореден път въпросът ви е, меко казано, неточно формулиран.
Специално искам да от¬бе¬ле¬жа, че израз на високите оценки на авторитетните международни институции - Световната здравна организация, Съветът на Европа и други за правилността на действията на Министерството на здравеопазването по проблемите на промоцията на здравето сред младежка е изразеното от тях желание за организиране и провеждане в България на поредното заседание на европейските страни по тези въпроси през 1997 г.
Абсолютно погрешно е и съдържащото се в актуалния въпрос твърдение за негативно отношение към Европейската мрежа на училища утвърждаващи здраве, започнала да се проявява особено осезаемо след отстраняването на националния координатор господин Методиев.
В изпълнение на националната здравна стратегия на решенията на съвместния колегиум с Министерството на образованието, науката и технологиите, Министерството на здравеопазването в бъдещата си дейност ще продължава да подкрепя проекта "Европейска мрежа на училища утвърждаващи здраве" и като оценява неговата приоритетност в сферата на образованието ще осигурява необходимите условия за развитието му.
Бих желала да изясня също, че участието на училищата в проекта в никакъв случай не ограничава възможностите им за включване в други програми и организации на доброволни начала. Нещо повече. Ние считаме, че точно тези училища ще бъдат най-рано и в най-значителна степен облагодетелствани от вливане на човешки и материални ресурси от други здравни и образователни програми като "Семейно планиране", "Профилактика на СПИН и полово предавани болести", "Профилактика и контрол на дезадаптивните състояния" и други.
В заключение искам да изразя становището на Министерството на здравеопазването, че е недопустимо непрекъснато да се ангажира вниманието доскоро на масмедиите, а сега и на Народното събрание с неточно и тен¬ден¬ци¬оз¬но формулиран въпрос, в центъра на който стои една личност. При това безспорна се оказа неимоверната голямата извършена дейност от Министерството на здравеопазването, Министерство на образованието, Националния център по здравни знания и от училищните координатори и техните екипи по проекта "Европейска мрежа на училища утвърждаващи здраве". Тази дейност е оценена изключително високо от компетентните международни организации.
Готова съм да предоставя, господин Стефанов на проявяващите интерес всички документи и материали по изнесените от мен данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, госпожо министър.
Отец Стефан Стефанов, имате думата, за да заявите дали сте доволен от отговора.
СТЕФАН СТЕФАН (СДС): Уважаема доктор Виткова, във вашия отговор имаше нещо успокояващо в този смисъл съм доловен от отговора, в общия аспект, че министерството в бъдеще ще се ангажира с европейската мрежа и с нейната национална структура "Училища утвърждаващи здраве". Не мога да приема като убедителни вашите аргументи в персоналната трактовка. С много хора, с които съм се срещал и които досега са работили в националната мрежа и по тези проекти, новоназначените личности до този момент не са имали никакво отношение. Това е очевидно, а и самата вие казахте, че се работи по нови проекти. Това може би в бъдеще ще даде някакви резултати, но в този момент това са хора, които не са имали никакво отношение и тези международни екс¬кур¬зии, за които казахте, дано да ги стимулират и в бъдеще те да бъдат по-активни и да достигнат нивото на работа и на полезност, което е имало досегашното ръководство, досегашните координатори, досегашния екип.
В този смисъл смятам, че отговорът ви не беше задоволителен и личностната трактовка, която вие му придадохте също така е нереалистична. Просто досега работата е била добра. В този момент може би смяната на ръководството е наложила тази пауза. Дано - изразявам и аз тази надежда - в бъдеще също така да достигне необходимото ниво, което е имала в миналото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на отец Стефанов.
Госпожа министър Виткова иска думата.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Господин Стефанов, позволявам си само да не се съглася с вашата оценка, че работата по проекта след смяната на господин Методиев е слязла на по-ниско ниво. След направените персонални промени се проведоха и няколко международни форума по този проект, както и развитието на другия проект, ръководен от доктор Георгиева, така че това е сериозно доказателство, че работата не само, че не е преустановена. Напротив, тя се развива и не трябва да свързваме всичко с една оп¬ре¬де¬ле¬на личност. Проектът е по-важен от личността, а детайлите на всичко това съм готова да предоставя на вашето внимание. Няма да допусна като ръководител на Министерството на здравеопазването безконтролно да се изразходват средства, да се поставят държавни институции в ситуация, злепоставяща България пред външния свят само заради която й да било личност, включително и моята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, госпожо министър.
Следват отговорите на министъра на промишлеността господин Любомир Дачев на актуалния въпрос на народната представителка Екатерина Михайлова. Той сега няма да отговаря, тъй като тя служебно отсъства. Отговорът на този въпрос се отлага.
Следва питането от народния представител отец Стефан Стефанов относно катастрофалното финансово-икономическо състояние и действие против националните интереси в "Елпром Найден Киров" ЕАД - Русе към господин Любомир Дачев, министър на промишлеността.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин Дачев, питането ми е относно проблемите в русенското предприятие "Елпром Найден Киров" ЕАД. Това дружество работи на планирана загуба - подчертавам, планирана - като за 1993 г. тя е била 35 милиона лева, за 1994 г. е 20 милиона, след като ексминистър Климент Вучев назначи за управител през 1995 г. Никола Петров, стана 66 милиона лева.
С по-голямата част от тези загуби се е обогатил толерираният купувач Мурат Мурат от Ливан. Той е единствен купувач за единствените външни пазари в Сирия и Ливан и получава продукцията с около 50 на сто намалени цени в сравнение с цените, на които през 1992 г. други клиенти на дружеството са купували същата продукция за същите пазари.
Мурат допълнително е толериран и с това, че плаща с от¬с¬роч¬ка от четири месеца след като получава сто¬ка¬та в Бейрут и Дамаск. Това е незаконно стоково кредитиране на чужд гражданин и износ на стока много под производствената й себестойност. Затова казах, че загубата е планирана - планирана е във вашето министерство.
На 25 май 1995 г. министър Вучев назначава за управител на дружеството така наричания бай Кольо, станал вече за смях пред колектива с това, че в оглавявания от него цех за нестандартно оборудване е създал частна работилница за отливане на сапунени калъпи със заводски материали като за горното е вписано дисциплинарно наказание в трудовата му книжка.

Процедурата по встъпването му в длъжност, осъществена от областния управител и негов състудент - доц. Заяков, съвпада, и то неслучайно, с четене на ревизионния акт на току-що приключилата ревизия, която е разпоредена от Русенска окръжна прокуратура.
Компетентният одиторски орган констатира в ревизионната преписка и актовете за начет към нея, че на дружеството със 100% държавно участие е нанесена щета от липса на експортирана и незаплатена готова продукция на стойност 241 хил. долара от неговите клиенти, както и щета от 250 хил. долара дадена неоснователна отстъпка на фирмата на Мурад Мурад "SCE" (Societe Commerciale Electrigue) от Бейрут.
За констатираните щети с пълна имуществена отговорност по Търговския закон и Закона за финансов контрол е задължена бившата управителка Маргарита Йорданова, като в откритите от финансовите специалисти документи, приложени към ревизионната преписка, като съпричастник в нарушенията фигурират и длъжностните лица Георги Светославов Василев и Раиса Самойлова Димитрова. Едва ли бихте се заели, господин министър, да ни убеждавате, че злоупотреби от такъв мащаб са възможни без покровители и съучастници във Вашето министерство, както и без помощта на комисионера "Електроимпекс" АД с генерален директор Емил Узунов.
Независимо, че управителят Никола Петров е запознат със съдържанието на ревизионния акт, в средата на октомври 1995 г. преподписва стария договор с ливанския клиент, като му запазва старите цени, изключителните права на единствен купувач за Ливан и Сирия, начина за 4-месечно отсрочено плащане на стоките.
Защо се допуска това става ясно, като се знае, че първи заместници в екипа на Никола Петров са предишните служители от предишния екип Василев и Самойлова.
На 1 април т.г. дружеството прекрати производствената си дейност поради пълна неплатежоспособност към кредиторите, бюджета, доставчиците на материали и т.н., на обща стойност 145 млн. лева. В същото време изпълнителният директор Петров за 8 месеца има 6 задгранични командировки - за краткост няма да изброявам страните, като резултатът от тях е само договор със стария клиент от Ливан и то подписан в Русе. И още една сделка с клиент от Египет, като "ефективността" от тези договори, тези сделки, е - при вложени 5 лева за производство се получават 2 и 1 лев печалба. Тоест, загубата е твърде голяма. Много различна от себестойността. Тоест, продължава планираната загуба. През 1991 и 1992 г. предприятието е било печелившо. След като през следващата година подмененото ръководство го ориентира към контрагента Мурад чрез и единствено само чрез комисионера "Електроимпекс" АД, София, условията рязко и коренно се променят и стигат до планираните и реализирани загуби. Към тези данни отправям към Вас с конкретните въпроси.
След като през юли 1995 г. в Министерството на промишлеността е получена ревизионната преписка N 1014 от 1995 г. и актовете за начет към нея на ДФК - Русе, какви конкретни действия са предприети от Вашия предшественик и от Вас, като принципал и работодател, за възстановяване на липсващото държавно имущество в стока и пари за около половин милион долара към надчетената управителка Йорданова и ливанския гражданин Мурад, получили незаконни материални облаги, които при кадърно и отговорно управление на дружеството в интерес на нашата държава той не би получил?
Представена ли е в министерството бизнеспрограма за стабилизиране на дружеството, а ако не е представена такава, какво е Вашето виждане за неговото развитие, като се имат предвид резултатите от икономическите отчети за предходните години, продължаващият експорт на голяма загуба и финансовата задлъжнялост от 145 млн. лева, като крайният срок, който ОББ беше обявила за възобновяване спряното от областния управител дело по обявяване на дружеството в несъстоятелност беше 30 юни? След това не знам какво е станало. Може би Вие знаете?
В контекста на горните въпроси, считате ли, че в лицето на Никола Петров, Раиса Димитрова и Георги Василев, които продължават да работят на загуба с ливанеца Мурад, управлението на дружеството е поверено на най-добрите специалисти?
Считате ли, че запазването на управленските длъжности на споменатите лица е по-важно от грижата за държавния интерес и запазването на работата и хляба на над 1000 човека и техните семейства, тъй като и едното, и другото са очевидно несъвместими?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на отец Стефан.
Господин министър Дачев, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЧЕВ: Уважаеми господин Стефанов, струва ми се, че Вие се опитвате да прехвърлите вината за неудачите в края на 1995 г. върху новия изпълнителен директор. Кой знае защо не споменавате ясно, макар и да имате информация - явно, че Ви е подадена доста информация, но по мое мнение, може би от не съвсем компетентен специалист, че въпросният договор с ливанския търговец е подписан на 29 януари, т.е. в началото на 1995 г., от бившата директорка, а не от този, върху който считате, че е вината за сегашното положение.
Този договор действително е крайно неизгоден за дружеството, но ще поясня, че в тогавашния момент складовете на фирмата са били препълнени с готова продукция и е изтичал срокът за погасяване на кредит от 35 млн. към Обединена българска банка. Договорът предопределя наистина загуба за дружеството за 1995 г. Тази загуба щеше да бъде обаче много по-голяма, ако не бяха предприети стъпки за увеличаване на продажбите на вътрешния пазар.
Според предварителните оценки продажбите на вътрешния пазар са компенсирали общо 50 от 70-те милиона загуби по договора. Междупрочем този договор се изпълнява и в момента не поради желанието да се губи, а поради липса на други клиенти. А липсата на клиенти и пазари, знаете, че затвори много наши заводи и в момента сме изправени пред крайно нежелателното положение да ликвидираме заводи с огромни дълготрайни материални активи.
Не е вярно, както казвате, че договорът е бил преподписан. Действително на 16 и 17 октомври 1995 г. са подписани протоколи, а не е преподписан договор, със съкращаване на сроковете за изпълнение и за отпадане на 4 големи позиции от спецификациите към договора за Ливан и е договорирано авансово плащане на средствата за изработка на новата инструментална екипировка.
Що се отнася до възможността за едностранно прекратяване на договора, тя е била и е възможна, но неустойките при едно такова прекратяване значително ще превишат загубата и фирмата щеше да загуби и малките си пазарни позиции, които има все още в тия две страни.
Изпълнението на договора приключва през този месец. На партньорите са предложени нови условия за сключване на нов договор, цени, начин на плащане и други подобни.
Тук бих искал да отбележа, че продажбите с разсрочено и отложено плащане не са незаконни, както твърдите Вие, а това е нормална търговска практика.
От казаното дотук става ясно, че да се преписват на господин Петров каквито и да са отговорности за подписване и изпълнение на този договор е неуместно. Още по-неуместно е да давате подобни оценки за човек, когото най-вероятно не познавате и за когото черпите информация от втора ръка и тя не е съвсем безпристрастна.
Загубата от 66 млн., която цитирате като заслуга на Петров, основно е формирана от лихвите по кредита през 1993 г., когато той въобще не е имал намерение и не е имал понятие, че ще става директор на това дружество. Размерът им в края на 1995 г., само на лихвите, нараства на 32 млн. лева.
Обвинението Ви към Министерството на промишлеността, което едва ли не е планирало загубата на "Елпром Найден Киров" е несериозно. Няма нормативно изискване или практика министерството да преподписва или утвърждава договори за износ или внос.
В условията на едноличното дружество с ограничена отговорност, каквото беше предприятието преди преобразуването в акционерно дружество, еднолично решение по тия въпроси взема управителят.
Не е ясно също и откъде имате информация, че Раиса Димитрова и Георги Василев фигурират като съпричастни в нарушенията и констатирани тези нарушения в ревизионния акт. Това чисто и просто не е вярно.
Без да се впускам в подробности, искам да Ви информирам, че благодарение на усилията на тези двама души дружеството сключи договор за износ на 40 броя високомоментни задвижвания - това са цели системи, за Русия, и от това предприятието успя да спечели 183 хил. щатски долара. Износ на такива изделия не беше правен в продължение на 5 години и това беше първият нов пробив в това направление.


Сега по-конкретно на първия въпрос.
След получаване на ревизионния акт през септември 1995 г. в Министерството на промишлеността се предприемат действия за реализацията му.
С писмо от 17 октомври 1995 г. управителят се задължава, във връзка с констатираните и документирани нарушения за финансовата и стопанска дисциплина по ревизионния акт, да заведе съдебен иск по общ исков ред за търсене на пълна имуществена отговорност срещу бившия, подчертавам, срещу бившия управител за причинени щети за 688 хил.лв. и 499 хил.щат.долара. Завеждането на иск за около 35 млн.лв., колкото са горните щети, е съпроводено с предварително заплащане на над 1,2 млн.лв. държавни такси и хонорари, които дружеството не е било и все още не е в състояние да плати. Затова се избира другият вариант - да се сезира прокуратурата да образува предварително производство, но по резултатите от ревизията.
На 27 ноември 1995 г. Окръжната прокуратура издава постановление за отказ да се образува предварително производство. От него се вижда, че вървят различни съдебни и следствени действия, резултат от които чакаме и ние все още.
Вторият въпрос. Цитираната от Вас сума от 145 млн.лв. не се потвърждава от документите, с които разполагаме. Задълженията на дружеството в края на първото тримесечие на тази година общо към доставчици, персонал, бюджет, данък обществено осигуряване и неплатени лихви по кредитите са около 86 млн.лв., като само неплатените лихви вече са нараснали на 45 млн.лв.
Тревожно за нас е това, че оперативният маржин както през 1995 г., така и през първото тримесечие на 1996 г. е отрицателен. Дружеството има бизнеспрограма, утвърдена от министерството. То ще продължава да се развива като основен производител на електроинсталационни изделия в страната. Усилията ще бъдат насочени към възстановяване на производството на електронните високомоментни задвижвания, които са с висока рентабилност. Най-кардиналното решение на проблемите му обаче, може да стане при неговата предстояща касова приватизация. Очакваме около 70 на сто от капитала на фирмата да бъде продаден на чужд инвеститор до края на този месец. Дали ще стане до края на месеца, е втори въпрос, но има такива очаквания и информация.
На третия въпрос, който зададохте, смятам, че в хода на изложението можах да дам пояснения.
Това е, което мога да отбележа по Вашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Отец Стефанов, имате думата за евентуални два уточняващи въпроса.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин министър! Ключовата дума във Вашия отговор беше "касова приватизация", струва ми се, и естествено при такава всеки би се стремил да купи по-евтино това предприятие с много голям потенциал и с много голямо бъдеще предвид областта, в която то произвежда и с това може да се обясни наистина всичко.
Вие неправилно, неточно сте изтълкували, че аз основно обвинявам настоящия управител. Не, основните обвинения са към предишната управителка Маргарита Йорданова. Просто тя е заложила тази тенденция на съсипване именно с оглед предстоящата касова приватизация. А настоящият управител е просто един безволев и безидеен продължител на тази заложена тенденция.
Като се има предвид, че всички, както казах, сделки, са извършвани чрез и единствено само през комисионера "Електроимпекс" АД - София, където сега генерален директор е Емил Узунов, а преди него е бил неговият братовчед Кирил Цочев, бившият вицепремиер, а също главен специалист в "Електроимпекс" е бил Веселин Благоев - нещата също така по роднинска линия, по роднинска връзка добиват една по-голяма завършеност.
В настоящия момент, това е от местната преса, тези дни бяха уволнени или прекратени договорите на 200 работници. Преди са били 1500 и отгоре, доскоро бяха около 1000, а сега се уволняват 200, като се има предвид, че на останалите трудовите договори са със срок един-два и три месеца и само на 150 човека договорите са постоянни - също във връзка с касовата приватизация.
А що се отнася до тези констатации, всички те са основани на ревизионния акт и това, че Окръжната прокуратура е направила такова заключение, за съжаление също има обяснение в роднинска връзка, тъй като бившият директор Тодор Радославов, неговата съпруга е заместник-окръжен прокурор и връзката някак си се набива на очи.
На тези неща много Ви моля какво бихте отговорили?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин министър Дачев, имате думата.
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЧЕВ: Вижте, действително тези констатации в ревизионния акт не са преразгледани, нито отречени и мнението на министерството е било същото, че с тези констатации трябва да се занимава Окръжната прокуратура.
Това, че Окръжната прокуратура е решила, че няма престъпление и прекратява по-нататъшните действия, е проблем на Окръжната прокуратура и смятам, че най-малко министерството може да вземе отношение по този въпрос и да повлияе на Окръжната прокуратура. Сега дали има роднински връзки или няма, това знаете Вие по-добре, защото сте от този район.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (от място): Щетите не са на Окръжна прокуратура, а са нанесени на държавния бюджет.
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЧЕВ: Е, да, но в случая щом има такива щети и трябва да се търси наказателна отговорност с това се занимава следствието и прокуратурата. Аз това казах и когато ставаше дума за "Дунарит", тогава имахме едни данни от ревизионния акт, след три дни беше арестуван управителят на "Дунарит" по данни, които има Окръжната прокуратура. Не трябва тук в никакъв случай да месим двете неща. Всеки си има съответна област на дейност и ако си я изпълнява съвестно, няма да има проблеми и няма да търсим роднински или някакви други връзки.
Струва ми се, че не може и да свръзваме нещата с приватизацията с това, че сега е Узунов, преди бил Кирил Цочев, след това - Веселин Благоев. По една или друга причина единият е бил вицепремиер, другият в момента е в Агенцията за приватизация и той като ръководител на Агенцията за приватизация си има също функции, които са свързани с една изгодна за страната продажба на предприятия, които по обща оценка и спазване на съответния ред, трябва да се продадат. Едва ли някой преди две години е започнал да продава в Ливан, заради това да стане касова приватизация.
Явно, че това е било крайно необходимо, защото дилемите са били две - или да продадат това, което могат, или да освободят не 200, а всички работници. Ако договорът се поднови при новите условия, които предлага предприятието, няма да е на загуба и може би няма да се уволняват повече работници. Но ако предприятието продължава да работи на загуба, наистина единственият изход е да се намери друг собственик, който може да го управлява по-ефективно.
Така че аз не виждам някаква връзка между това, което констатираме като състояние на предприятието в момента и това, че е в списъка за касова приватизация. Там са много предприятия със съответни икономически показатели. И продажбата им става по един строго определен ред и съвсем няма да се влияе от това кой е бил директор, какви загуби е нанесъл преди две или три години. Явно, че загубите в никакъв случай не са стимул и за тия, които ще купуват предприятията. И едва ли едно залитане в тази насока би спомогнало да се продаде ефективно едно предприятие. Не трябва да търсим винаги някакви сложни връзки, които в живота някога ги има, но някой път сами си ги измисляме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Отец Стефан, имате думата да заявите дали сте доволен от отговора на Вашето питане.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин министър, проблемът е в това, че и към настоящия момент това предприятие, в тези условия би могло да работи за печалба, тъй като предишните договори са били именно такива и те са прекъснати, те са нарушени. Разбира се, че разсроченото плащане не е само по себе си незаконно, но то става нелогично, като се има предвид, че предишната продажба е била СИФ, пристанище "Бургас" и всичко е било на много по-изгодни условия, докато сега се плаща доставка Бейрут и чак след 4 месеца. Когато е имало нещо изгодно и е прекъснато, тогава възниква недоумението. А това го прави именно подмененото ръководство. Натрапва се идеята, че то именно затова е подменено.
В този смисъл, предвид всички тези неща и предвид тези хора, които остават на улицата без хляб, а те са стотици, както виждате, свързани със семействата стават хиляди, Вашият отговор мисля, че беше такъв, че самият Вие не би трябвало да бъдете доволен от него. Но аз бих бил доволен ако Вие обърнете по-голямо внимание и не оставите безстопанствено да се развива, защото щетите са нанесени именно на държавния бюджет, а грижата за това би трябвало да проявявате на първо място Вие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на отец Стефан.
Актуален въпрос от народния представител Дянко Марков към господин Димитър Павлов - министър на отбраната, относно обстоятелствата, при които номинираният кандидат за държавен глава на Република България и главнокомандващ на Българската армия господин Георги Пирински не е изпълнил воинския си дълг и не е положил конституционно задължителната клетва като войник на България.
Имате думата господин Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър на отбраната! Намираме се в период пред избор на държавен глава на страната. Същият по Конституцията на Република България е главнокомандващ на Българската армия. Разбира се, като деполитизирани институции Министерство на отбраната и командването на Въоръжените сили на Българската армия не е от особен интерес коя политическа сила, кои хора номинира за избор за държавен глава. Но за широки обществени среди у нас и особено за младежите, които са призовани да отбият воинския си дълг, не е безинтересен въпросът и фактът, ако е факт, че онзи, който ще бъде евентуално техният бъдещ главно-командващ на Българската войска, въобще не е прекрачвал прага на българската казарма.
И с оглед на това, и с оглед на публикациите, които именно по този въпрос се ширят в печата, а и битуват в обществените среди, те се свеждат главно до три обяснения. Едното е, че господин Пирински по време, когато е трябвало да отбива воинската си повинност, се е водил като чужденец и така не е бил задължен. Второто, което се спряга, това е, че той по това време, или въобще е страдал от болест, или някой недъг, който му е давал законно основание да бъде освободен от изпълнение на войнишкия си дълг. И третото, което също битува, това е, че просто като човек, който се е числил към висшата номенклатура по това време на страната, просто с височайшо разпореждане е бил освободен от това.
За нас и за цялата българска общественост отговорът на този въпрос, който именно Вие, уважаеми господин министър, сте компетентен да дадете, той може да сложи край на тези спекулации, или вариации, които битуват в обществото и по един окончателен начин да даде обяснение досежно факта за евентуалния бъдещ главнокоманващ на Българската войска - отбил ли е воинския си дълг и правилно ли е бил освободен от отбиване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Марков! Компетентните органи в Министерството на отбраната, след като направиха необходимите справки по поставения от Вас въпрос, без да го политизират, както Вие го политизирате и както се политизира и в пресата, искам да ви предоставя само факти.
Съгласно документите на Централния военен архив Велико Търново, където се съхраняват наборните книги за набор 1947 година, срещу името на Георги Георгиев Пирински е отразено следното:
Първо, донаборната комисия, а за информация през този период е имало две комиси - донаборна и наборна, в графата "Решение" е записала, че лицето е, цитирим: "ограничено годно за военна служба" и му е определила военноотчетна специалност "Пехота".
Второ, наборната, вече втората комисия, въз основа на Разписание за болестите и физическите недостатъци, утвърдено с министерска заповед N 430 от 20 декември 1965 г. и указанията към него, го определя като "негоден за военна служба в мирно време" по § 34а, който се отнася до заболяване на костната система и го зачислява в запаса, цитирам: като "ограничено годен във военно време" с военоотчетна специалност "Тил". В графата "Изслужил - уволнен" е отразено, цитирам: "Обложен с военнен данък". Нещо, което се е изпълнявало и плащало до неговата отмяна през 1981 г.
Наборната книга, от която е направена справката е започната на 8 юли 1966 г. и е завършена на 15 юли 1968 г. В Централния военен архив е приета на съхранение на 29 май 1984 г.
Според данните в нея господин Георги Пирински е бил редовно призован в Българската армия, но поради здравословни причини не е служил. Сега се води на военен отчет като запасен в Пето военно окръжие - София, с военноотчетна крижка серия ПЛ N 294515.
Това е по същината на отговора и фактологията, които Вие искахте.
Не бих искал да коментирам високопоставените от Вас категории за президент и върховен главнокомандващ, но по този начин Вие бихте лишили всички жени в България да не могат да кандидатстват за президентската институция.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (от място): Лично съм засегната и ще искам лично обяснение по този въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Вие може да сте изслужила, откъде да знаем?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: А международната практика в това отношение мисля, че дава много примери. Не само президенти, но и министър на отбраната... (Реплики от опозицията)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (от място): Министър на отбраната в Канада е жена.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Министър на отбраната на Финландия, ще трябва малко повече да се запознаете с международната практика в това отношение... (Реплики от опозицията). И както виждате, националната отбрана на Финландия никак не е застрашена от това, че има министър..., както, междупрочем, и на Канада с тези въоръжени сили, които участвуват в НАТО.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Дянко Марков, имате думата да заявите отношението си към отговора на Вашия въпрос.

ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Благодаря за точния отговор, който получих. Той не интересуваше толкоз мене, колкото интересува, както изтъкнах, широки слоеве и особено младежите на България. И това не е политизиране на въпроса. Политизират тоя въпрос хората, които представят евентуално човек за главнокомандващ, който, както казах, не е помирисал казармения въздух. Аз реагирам като офицер на България, какъвто съм. И съм се чувствал през целия си живот такъв. Аз не бих приел, независимо по кое време...
Вярно е, че новата Конституция, по която държавата ни се управлява, дава възможност и жена да стане главнокомандващ на българската войска. Това е вярно, но когато скъсваме с една традиция и когато установяваме една нова традиция, хубаво е тези преходи да не бъдат чак толкова революционни. И когато управляващата партия разполага с такъв набор от вещи хора, които са ръковидили българската войска, точно затова буди недоумение именно този вид избор, който е направен.
Това не е политизиране и аз моля, ако уважаемият господин министър го е почувствал като някакъв политически упрек специално към него... Нищо подобно, аз просто исках компетентен отговор и съм благодарен за това, че го получих. (Искания за процедура)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля всички да си седнат на местата, на никого не съм дал думата. Заседанието приключва в 16 часа.
Най-напред е заявено искане от народната представителка госпожа Нора Ананиева за лично обяснение и й давам думата. (Недоволство на народния представител Васил Михайлов) Сега е краят на заседанието - остава една минута и половина, а аз трябва да имам време да направя и съобщения. (Народният представител Васил Михайлов продължава да недоволства)
НОРА АНАНИЕВА (ПГДЛ): Използвам правото си на лично обяснение от името на българските жени, които разполагат с конституционни права. При това не става дума за революционен преход, не става дума за някаква модификация, а по-скоро ние сме свидетели на едно много примитивно мислене. Едно толкова примитивно мислене, че аз съм страшно разочарована от господин Дянко Марков. Защото именно Дянко Марков би следвало да бъде наясно, че за един главнокомандващ е нужно преди всичко стратегическо мислене, а след това военна стъпка.
За съжаление, ние сме свидетели на държавни глави, които нямат и стратегическо мислене, и военна стъпка, въпреки че са ходили войници. Апропо, извинявам се, ако засегна някого, но на много мъже изобщо не им личи, че са били войници. (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нямате право, господин Марков, освен ако се чувствате лично засегнат и искате обяснение. Имате думата за лично обяснение.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: В тази Конституция сте се заклели, нали?
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Ако уважаемата госпожа Ананиева е засегната като жена, аз мога да заявя, че уважавам всички жени на България и специално като майки на българските войници. Заради това упрека за примитивно мислене направо огледално го отхвърлям.
А това доколко примитивното мислене е във връзка с Конституцията, в която сме се заклели - подхвърли ми се такава реплика, аз спазвам тази Конституция и бих желал да я спазват по същия начин всички други хора, които са се нагърбили с ръководството на страната. (Искания за процедура от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма да дам думата за никакви процедури, защото в оставащото време трябва да направя съобщенията. За процедура са вдигнали ръка господин Михайлов, госпожа Поптодорова, господин Чукаров, но в следващите 30 секунди трябва да закрия заседанието.
Съобщения:
Комисията по здравеопазване ще има заседание в понеделник от 15 часа в зала 232.
Комисията по труда, социалните и демографски проблеми ще има заседание в понеделник, 22 юли от 15 часа в зала 238.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще има извънредно заседание на 23 юли, вторник, от 10 часа в зала 238.
Икономическата комисия ще проведе извънредно заседание на 23 юли, вторник, от 11 часа в зала "Запад" на Народното събрание.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание във вторник, 23 юли от 10 часа в зала 142.
Комисията по културата ще проведе заседания: на 23 юли, вторник, извънредно заседание от 13 часа в зала 456; и на 24 юли, сряда, от 15 часа в зала 456.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще има заседание във вторник, 23 юли, от 10 часа в зала 356.
Редовното заседание на Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще бъде на 25 юли, четвъртък, в зала 356 от 14,30 ч. при дневен ред:
1. Законопроект за обезщетяване на отчуждени имущества след 9 септември 1994 г., внесен от Стоян Райчевски и Димитър Съръиванов и Свободка Стефанова.
2. Законопроект за обезщетяване на собственици на одържавени и отчуждени имоти в периода 1946-1962 г., внесен от Светослав Лучников и група народни представители.
3. Законопроект за изменение на Указ N 534 за одобряване на текста и музиката на националния химн на Народна република България, внесен от Стоян Денчев и Сейхан Садък.
Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони ще има две заседания: във вторник, 23 юли, от 14 часа в зала 456 и в сряда, 24 юли, от 17 часа в зала 456.
Комисията по радиото, телевизията и БТА ще има заседание във вторник, 23 юли, в редовната почивка в зала "Запад".
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседания на: 22 юли от 14 часа в зала 248; на 23 юли - от 10 часа в зала 248, на 24 юли - от 15 ч., в зала 248 и на 25 юли - от 15 ч. в зала 248.
Комисията по образованието ще има заседание в понеделник - 22 юли, от 15 часа в зала 142.
Следващото заседание на Народното събрание е във вторник, 23 юли, от 15 часа - извънредно заседание.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 16,03 ч.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:

Нора Ананиева

Иван Куртев

Атанас Железчев

Юнал Лютфи

СЕКЕРТАРИ:

Валери Стършелов

Митко Нитов