Председателствувал: председателят Благовест Сендов
Секретари: Иван Братулев и Юмер Юмер

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля народните представители да се регистрират за кворум.
Моля квесторите да поканят народните представители да заемат местата си в залата, закъсняваме! (Звъни)
Откривам заседанието на Народното събрание.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам следното изменение в програмата за днес - тъй като от Законопроекта за закрила на новите сортове растения и породи животни остана съвсем малко, за да бъде завършен след консултации с други членове на парламента предлагам:
1. Законопроект за закрила на новите сортове растения и породи животни (продължение).
2. Второто четене на Законопроекта за народните читалища.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ново предложение).
4. Първо четене на Законопроекта за Държавната банка за инвестиции и развитие.
По-нататък продължаваме по гласуваната вече програма.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 186 народни представители, за - 128, против - 21, въздържали се - 37.
Предложението се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАКРИЛА НА НОВИТЕ СОРТОВЕ РАСТЕНИЯ И ПОРОДИ ЖИВОТНИ (Продължение)
Моля народният представител Бончо Рашков да докладва Преходните и заключителни разпоредби на второ четене на законопроекта. (Шум в залата)
Моля за внимание!
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предстои ни да приемем на второ четене Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта:
"§ 2. Исканията за авторски свидетелства за сортове, за които до влизането в сила на закона няма издаден защитен документ или окончателно решение за отказ, могат да бъдат трансформирани в заявки за сертификати. Трансформацията се извършва след подаване на молба в Патентното ведомство в срока по § 3, ал. 2 от лицата и по реда на чл. 14".
Предложение относно § 2 е направил народният представител Атанас Железчев.
Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Железчев и § 2 да придобие следния вид:
"§ 2. Исканията за авторски свидетелства за сортове растения и породи животни, за които до влизането в сила на закона няма издаден защитен документ или окончателно решение за отказ, могат да бъдат трансформирани в заявки за сертификати. Трансформацията се извършва след подаване на молба в Патентното ведомство в срока по § 3, ал. 2 от лицата и по реда на чл. 14".
"§ 3. Ал. 1. Авторски свидетелства за сортове, издадени до влизането в сила на закона, могат да се трансформират в сертификат след подаване на молба в Патентното ведомство".
Предложение е направил господин Железчев.
Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Железчев и текста на § 3, ал. 1 да бъде следният:
"§ 3. Ал.1. Авторски свидетелства за сортове растения и породи животни, издадени до влизане в сила на този закон и които съгласно § 2, ал. 2 от Закона за патентите (ДВ, бр. 27/1993 г.), са били изключени от трансформация по силата на чл. 7 от Закона за патентите, могат да се трансформират в сертификати след подаване на молба в Патентното ведомство".
"§ 3. Ал. 2. Молбите се подават в срок до шест месеца от влизането в сила на закона, като Патентното ведомства издава сертификат на един от молителите при спазване на следната поредност на правоимащите:
1. на автора, когато сортът е създаден самостоятелно;
2. на следните лица, когато сортът е създаден в условията на служебно селекциониран сорт:
а/ на работодателя и/или възложителя на автора на сорта;
б/ на ползвателя на сорта, когато този сорт представлява основното му производство;
в/ на автора на сорта".
Предложение относно ал. 2 е направил господин Железчев.
Становището на комисията е: приема предложението на Атанас Железчев и предлага текстът на ал. 2 да бъде следният:
"§ 3. Ал. 2. Молбите се подават в срок до шест месеца от влизането в сила на закона, като Патентното ведомство издава сертификат на един от молителите при спазване на следната поредност на правоимащите:
1. на автора, когато сортът или породата е създаден самостоятелно;
2. на следните лица, когато сортът или породата е създаден в условията на служебно селекциониран сорт:
а/ на работодателя и/или възложителя на автора на сорта или породата;
б/ на ползвателя на сорта или породата, когато този сорт представлява основното му производство;
в/ на автора на сорта или породата."
"§ 3. Ал. 3. Трансформацията на авторските свидетелства в сертификати се извършва след допълнителна експертиза за спазване изискванията на членове 9, 10 и 11 и предложеното решение на Държавната сортова комисия по чл. 38, ал. 10."
Предложение във връзка с ал. 3 е направил народният представител Атанас Железчев.
Комисията приема предложенията на господин Железчев и предлага следния текст на ал. 3:
"§ 3. Ал. 3. Трансформацията на авторските свидетелства в сертификати се извършва след допълнителна експертиза за спазване изискванията на членове 9, 10 и 11 и предложеното решение на Държавната сортова комисия по чл. 38, ал. 10. Допълнителната експертиза може да ползва резултати от по-ранно проведени изпитания за сорта или породата."
"§ 3. Ал. 4. Издадени сертификати по ал. 1, 2 и 3 имат срок на действие 20 години, считано от датата на издаването им".
Предложение относно ал. 4 е направил народният представител Петко Ганев.
Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Петко Ганев и ал. 4 да има следния текст:
"§ 3. Ал. 4. Издадени сертификати по алинеи 1, 2 и 3 имат срок на действие 20 години, считано от датата на издаването им. Лицата, използвали сорта или породата преди трансформацията на авторски свидетелства, но след датата на заявка за авторско свидетелство, не се ползват с правата на преждеползватели".
"§ 3. Ал. 5. Правата, произтичащи от сертификата, издаден по този параграф, възникват от датата на издаването му от Патентното ведомство.
Ал. 6. Авторски свидетелства, които не са трансформирани в сертификати по ал. 1-5, прекратяват своето действие.
§ 4. Решенията на Патентното ведомство за трансформация на заявки и на авторски свидетелства в сертификати подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство пред Софийския градски съд.
§ 5. За трансформация на авторски свидетелства в сертификати се плащат такси за експертиза, за издаване на сертификат, за публикация на извършена трансформация. Годишни такси за поддържане на сертификата се заплащат съгласно този закон".
Предложение във връзка с § 5 е направил народният представител Атанас Железчев.
Становището на комисията е да се приеме предложението на Атанас Железчев и § 5 да има следния вид:
"§ 5. За трансформация на авторски свидетелства в сертификати се плащат такси за трансформация, за експертиза, за издаване на сертификат, за публикация на извършената трансформация. Таксите за трансформация на авторското свидетелство в сертификат се заплащат при подаване на молбата по § 3, ал. 1, а всички други такси се заплащат, съгласно този закон."
"§ 6. Възникналите преди влизането в сила на този закон имуществени и неимуществени права на автори, на признати и внедрени авторски свидетелства, които не са били трансформирани по § 3, ал. 1, се уреждат до тяхното изчерпване по реда на закона, който е бил в сила при тяхното възникване.
§ 7. Статутът на Държавната сортова комисия и на Държавната комисия по породи животни се определя с правилник на Министерския съвет".
Предложение във връзка с § 7 е направил народният представител Атанас Железчев.


Становището на комисията е да се приеме предложението на Атанас Железчев, при което § 7 ще звучи по следния начин:
"Ал. 1. Статутът на Държавната сортова комисия и на Държавната комисия за породи животни се определя с акт на Министерския съвет.
Ал. 2. Държавната комисия по породи животни се сформира при необходимост и съставът й се утвърждава от министъра на земеделието и хранителната промишленост."
Предложение на народния представител Атанас Железчев: § 8 да стане § 9, а на негово място да се впише нов § 8 със следното съдържание:
"§ 8. В Закона за посевния и посадъчен материал ("Държавен вестник", бр. 13 от 1958 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 2 думите "районираните сортове" се заменят с "на сортовете, вписани в списък А на официалната сортова листа".
2. В чл. 3 текстът "утвърдени от Министерството на земеделието и горите" се заменя с "вписани в списък А на официалната сортова листа".
3. Чл. 5 се отменя.
4. Чл. 6 се отменя.
5. В ал. 1 на чл. 8 думите "районирани, селекционирани и местни сортове" се заменят със "сортове, вписани в списък А на официалната сортова листа".
6. В ал. 2 на чл. 8 думата "нерайонирани" се заменя с "невписани в списък А на официалната сортова листа"."
Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Атанас Железчев и § 8 да има следния текст:
"§ 8. В Закона за посевния и посадъчен материал ("Държавен вестник", бр. 13 от 1958 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 2 думите "районираните сортове" се заменят с "на сортовете, вписани в списък А на официалната сортова листа".
2. В чл. 3 текстът "утвърдени от Министерството на земеделието и горите" се заменя с "вписани в списък А на официалната сортова листа".
3. Чл. 5 се отменя.
4. Чл. 6 се отменя.
5. В ал. 1 на чл. 8 думите "районирани, селекционирани и местни сортове" се заменят със "сортове, вписани в списък А на официалната сортова листа".
6. В ал. 2 на чл. 8 думата "нерайонирани" се заменя с "невписани в списък А на официалната сортова листа"."
Параграф 8 става § 9.
Предложение във връзка с § 9 е направил Петко Ганев.
Становището на комисията е да се приеме предложението на Петко Ганев и § 9 да придобие следния вид:
"§ 9. Министърът на земеделието и хранителната промишленост и председателят на Патентното ведомство издават наредби и инструкции за изпълнение на разпоредбите на този закон."
"§ 10. Законът влиза в сила от ... 1996 г."
Предложението на Атанас Железчев относно § 10 е: "Законът влиза в сила 3 месеца след обнародването му в "Държавен вестник"."
Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Атанас Железчев и § 10 да придобие следния вид:
"§ 10. Законът влиза в сила 3 месеца след обнародването му в "Държавен вестник"."
И последен § 11: "Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието и хранителната промишленост и на председателя на Патентното ведомство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 160 народни представители, за - 139, против - няма, въздържали се - 21.
С това Преходните и заключителни разпоредби са приети, а и целият законопроект е приет.
Искам да благодаря на всички, които взеха активно участие в подготовката на този законопроект, специално на господин Железчев и на професор Христо Стоянов.
Думата има господин Колев от Министерството на земеделието и хранителната промишленост.
НИКОЛАЙ КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Благодарен съм за разбирането и експедитивността на Народното събрание за разглеждането и приемането на Закона за новите сортове растения и породи животни, който е съгласуван със Световната организация по интелектуална собственост, респективно на Съюза UPOV.
Поканата за членство на нашата страна през месец октомври 1996 г. от Световната организация е предвид качествата на законопроекта, докато такива страни, като Китай, Индия, Русия, Аржентина и много други, вече чакат някоко години в Световната организация да утвърди техните законопроекти. Нашият закон е напълно хармонизиран с Конвенцията и с Директивата на Европейската общност. Този специален законопроект регламентира правната закрила на върховите достижения на селекционерите - сортовете растения, породи животни, гарантира правата на селекционерите.
Убеден съм, че създаденият научен потенциал в нашата страна, благоприятните природни дадености и традициите ни в селското стопанство, законът осигурява стимулиращ ефект за селскостопанската наука, скорошно равноправно членство в UPOV, наличие на хармонизирано законодателство за Европейската общност и пряка икономическа изгода и сериозен престиж на страната ни.
И в заключение мога да спомена, че държава, която не уважава интелектуалната собственост, е обречена да бъде вечно бедна. С този акт на парламента България гарантира признаването на изключителните права на селекционерите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
От името на парламентарна група народният представител Филип Димитров от СДС.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, защото ние продължаваме да бъдем загрижени от безгрижието, с което мнозинството в този парламент и правителството се отнасят към наболелите въпроси на държавата.
Вчера ние изслушахме тук множество изявления, между които изявление на председателя на Парламентарната група на Комунистическата партия господин Премянов. (Реплики от мнозинството: "Няма такава") Той си позволи да говори за това, че бъркотията в държавата, с която вие, господа комунисти, не можете да се оправите, се дължало и на това, че нямало кой да ви предложи път, по който да решите проблемите.
Неколкократно беше посочено, че Съюзът на демократичните сили, видите ли, нямал програма и не представял програмните си намерения, с които вие да сте могли да се съобразите.
Искам да започна с това, че този факт не отговаря на истината. Съюзът на демократичните сили ви предложи преди около месец време, даже два, програмни мерки, конкретни мерки за справяне с кризата на хляба.
Виждате ли кризата за хляба, дами и господа? Вашата реакция и тогава, както обикновено беше, че вие няма да вземете предвид тези съображения.
Преди около два месеца имах възможността да преразкажа много накратко и простичко, така че да го разберат всички депутати от левицата, какво представляват непосредствените мерки, които Съюзът на демократичните сили смята, че се налага да бъдат взети. За тези от вас, които не са чели тези текстове, ще ги оставя в Парламентарната група на Съюза на демократичните сили - вземете си от тях, белким ги прочетете. На тях обаче пише: Едно разумно правителство би направило това. Защо? Защото Съюзът на демократичните сили, както неколкократно заяви и господин Иван Костов, е готов да сътрудничи в действия, които в момента неотложно и належащо могат да помогнат за решаване проблемите на държавата. Ние обаче сме безкрайно притеснени от факта, че проблемите се търсят не там, където те са.
И една от малкото истини, които господин Премянов каза вчера, а те бяха общо взето две.
Едната истина беше, че Съюзът на демократичните сили е управлявал България 10 месеца и тези 10 месеца според него били гибелни. Първата половина, 10 месеца...
Благодаря Ви, господин Премянов, че признахте, че правителството на господин Беров, подкрепяно от Вашата парламентарна група, водена от Вашия Жан Виденов, си беше едно Ваше правителство. Вярно е, че демократите в България управляваха само 10 месеца, но оттам нататък всичко казано от Вас, господин Премянов, с изключение на още една констатация, представлява нещо невярно.
Вие заявихте тук, че в момента е налице дълбока криза. Да, това е факт. И споменахте, че българската нация е схванала това обстоятелство. Да, и това е вярно и тук истината свършва, господин Премянов. Защото това, което Вие се опитвате да представяте като обяснение за тази криза, е нещо, което не я обяснява.
Вие посочихте правителството на СДС като виновни за нея и следователно смятате, че начинът, по който вие управлявате държавата, би могъл да разреши кризата. Но нека да погледнем фактите.
През 1990 г. България беше изправена на ръба на празните магазини, на колосалните опашки и на бедността по време на правителството на Луканов. Днес тя е на същото дереже в много по-драматичен вид дори с оглед на това, че финансовата криза, до която вие докарахте страната, е огромна. Вие казвате, че Съюзът на демократичните сили бил разсипал селското стопанство. Дами и господа, Съюзът на демократичните сили назначи ликвидационните съвети, които трябваше да ликвидират ТКЗС, натрупали по времето на живковската цена на лева над 2 милиарда и половина лева дългове. Тези дългове бяха признати от вашия лидер господин Младенов и те трябваше да бъдат приключени. Това, че вие изгонихте тези ликвидационни съвети, това, че вие ги подменихте, това, че вие спряхте връщането на земята е ваша отговорност. Вие не дадохте възможност на Съюза на демократичните сили за неговите 10 месеца да издаде дори нито един нотариален акт, а без да има издадени нотариални актове за земята, не очаквайте земеделието да тръгне.
Вие говорите за фалиращите предприятия. Дами и господа, 6,6 милиарда лева беше данъкът върху печалбата през 1992 г., когато Съюзът на демократичните сили управляваше България. А господин Премянов цитира 130 милиарда неплатени данъци днес. Естествено! Защо? Защото финансовата криза, която вие предизвикахте и която е такава благодарение на вашите порочни решения, включително идеята да увеличите производството чрез дотации, т.е. чрез нови заеми и чрез нови дългове, ни изправи до това огромно, колосално увеличение на вътрешния дълг, за което говори господин Премянов вчера. Но, дами и господа, кога стана това? Вярно е, Съюзът на демократичните сили прие да бъдат изплатени някои, да бъдат поети от държавата някои дългове до 1990 г. Оттам нататък скокът между 38-милиардния вътрешен дълг по времето на СДС и 580-те милиарда днес е ваше дело.
Вие говорите за търговския баланс на страната. Дами и господа, вярно е, че вие регистрирате повишен търговски баланс за 1996 г., затова защото изнесохте зърното. Но 300-та фирми, които извършиха това и оставиха България без хляб, един проблем, който вие не виждате, техните имена дори не споменавате. Ако вие не разбирате къде е причината, къде се корени злото, вие не можете да го решите. Затова вземете си бележка от фактите. По време на управлението на Съюза на демократичните сили средната работна заплата в България в доларово изражение, сега вече всички смятат всичко в долари, дотам я докарахме, беше 120 долара. Днес тя е под 50.
По време на управлението на Съюза на демократичните сили обикновената пенсия беше някъде около 40 долара. Днес тя е под 15. Само че тогава хлябът, дами и господа, един килограм хляб в доларово изражение струваше по-малко от 15 цента, а днес той струва повече от 40. (Шум и реплики в блока на мнозинството) И вие се осмелявате да заявите това, че Съюзът на демократичните сили носел отговорност за настоящата ситуация. Аз нямам нищо против да лъжете тогава, когато ходите по събрания. Аз нямам нищо против да обещавате хляб по 3 лева или по 1.50, както правехте през 1994 г. Това са си ваши табиети на водене на предизборна кампания. Но аз имам нещо против и цялата Парламентарна група на Съюза на демократичните сили има много против това да се посочват невярно проблемите на държавата, защото невярната диагноза води до погрешна терапия. А погрешната терапия убива пациента. България боледува, дами и господа! И тъй като в момента се налага да бъдат взети мерки за нейното излекуване, първото нещо, което трябва да направите, е много внимателно да прочетете програмните материали на Съюза на демократичните сили. (Шум и реплики в блока на мнозинството, ръкопляскания и възгласи на одобрение в опозицията) Това, което е по силите ви - да приложите, да започнете незабавно да прилагате. Ние няма да претендираме за приоритет. Ние казваме: едно разумно правителство и една разумна политика трябва да бъде такава.
Знаем, че не можете да направите всичко това. Знаем, че на вас ви се иска да плащате 88 милиарда лева, т.е. една четвърт почти от разходната част на бюджета, за да покривате фалшиво направени дългове, които пълнят джобовете на онези ваши привилигировани фирми, които с ваша помощ грабят държавата. Ние знаем, че вие искате това. Знаем, че сърцето ви боли да отделите тези 88 милиарда, да спрете да обслужвате този фалшив дълг и да започнете с тези пари да обслужвате бюджетната сфера и да направите по-човешки живота на лекарите, на учителите, на пенсионерите, на социално слабите и да помислите за армията и за полицията. Ние знаем, че вие трудно ще направите това. Но ние искаме поне да започнете. Направете поне някаква крачка в тази насока, за да получите нашата подкрепа. Недейте да се хвалите с това и недейте да се извинявате, че някога България имала пазари, а сега България пазари няма и че някой си ви бил виновен за това.
Спомнете си, дами и господа, че същата тази Русия, за чиито загубени пазари вие плачете в момента и с която вие по време на управлението на вашия господин Беров, с подкрепата на парламентарната група, водена от вашия господин Жан Виденов, ние докарахме до едно положение, в което минтническият режим с Русия беше безпрецедентен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате още 30 секунди.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Но нещо повече, спомнете си и това, че вас в същата тази Русия даваха като пример за лошо управление. (Ръкопляскания и възгласи на одобрение от опозицията) В същата тази Русия господин Елцин сочеше вас и казваше: "Внимавайте, ако ви управляват комунисти, ще станете като България".
Ето защо, когато говорим за възможностите, които стоят в настоящия момент пред България...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, времето Ви изтече.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: ... аз се обръщам към вас от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и ви приканвам: дами и господа, първо, стига безгрижие! Второ, предприемете поне онези мерки, които са ви по силите, от това, което ние сме ви предложили. Пак ви казвам, ако не четете вестник "Демокрация", заповядайте там, да се снабдите с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: И трето, ако вие не можете да направите това, ако вие не знаете стъпките, които са необходими за решаването на проблемите на България, поне не я мъчете с вашите погрешни рецепти. Не повтаряйте това, което...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: ... Гечевщината, Виденовщината и Лукановщината донесоха на България.
Ако не можете да направите това, което ви предлагаме да подкрепим, по-добре - вървете си! (Бурни ръкопляскания и възгласи "Браво" от страна на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, много моля да спазвате регламента при изказванията си.
Давам думата на господин Премянов от името на Парламентарната група на Демократичната левица. (Възгласи "У-у", "Е-е" от страна на депутати от опозицията).
Господин Соколов, запомнете тези викове.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Съжалявам, че вашата реакция показва, че вие не сте разбрали какво представи господин Филип Димитров. Тя изискваше друго отношение към очакваната вероятно от вас реакция на Демократичната левица. А тя е следната: време е от декларации да минем към практически дела, към реално поведение в нашите взаимоотношения. Всичко това, което вие казвате сега, звучи много добре, но всички наши опити да го превърнем в диалог, в опит да имаме взаимоотношения, които помагат да решаваме заедно проблемите, уважавайки мнението на опозицията, досега се сблъскаха с вашето нежелание да водим такъв диалог. Ние с най-голямо внимание сме се отнасяли към всички ваши конструктивни инициативи.

Няма да ги квалифицирам сега. Уверявам ви, че малка част от тях са били съответстващи на реалната ситуация сега. Иначе са били може би обосновани в абстрактен план с икономически и финансови аргументи, но в едно друго време.
Аз ви предлагам да докажете вашата искреност, когато на насрочените разговори, консултации по актуалните проблеми на дневния ред на страната и политиката (силен шум и реплики от опозицията), вие се явявате и участвате активно и конструктивно, с добра воля. Аз ви уверявам, че от следващата седмица демократичната левица всяка седмица ще насрочва консултации и ще ви кани заедно да обсъждаме сложните проблеми на нашето ежедневие - социални, икономически и духовни въпроси.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Не на тъмно, а тук, в залата!
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Заявявам го най-отговорно: досега сме се опитвали да следваме линията на национално съгласие по основните въпроси на страната. (Смях от опозицията) Уверявам ви, че вие винаги сте декларирали готовност и сте се отказвали в практическата реализация на тази готовност.
За да не говоря общи приказки, аз ви предлагам от следващата седмица всички заедно да обсъждаме актуалните проблеми (смях от опозицията) чрез преговори, консултации между парламентарните групи тук, в този парламент. Ако вие имате искрено желание за това, ще го докажете с реално участие.
Въпросите за герба показаха нежелание да говорите по въпроса. Но нека и този въпрос да продължи да бъде тема на нашите обсъждания.
Аз декларирам отново: демократичната левица оценява, че има сложни и сериозни проблеми на управлението. Тя смята, че е много добре, ако всички парламентарни и извънпарламентарни политически сили пренебрегнат теснопартийните сметки и се обединят около обсъждането в търсенето на най-верни решения.
Трето, искам да ви кажа, че като управление ние не бягаме от отговорността и търсим възможните решения в тази сложна обстановка, уверявам ви, създадена не от самото управление и не днес, но от обективно съществуващата днес България.
Апелирам към политическите сили и към парламентарните им групи да повишат своята отговорност пред страната и българското общество и с реално участие в решенията, които трябва да се вземат, да помогнат за излизането на страната от кризата. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Това е абсурд! Когато страната ни загива, ние се занимаваме с читалищата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате да бъде допуснат в залата Георги Константинов, заместник-министър на културата. (Силен шум и реплики от опозицията)
От общо гласували 144 народни представители, за - 123, против - 10, въздържали се - 11.
Предложението се приема.
Моля да поканите господин Константинов в залата.
Давам думата на народния представител Иво Атанасов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми дами и господа, това е един законопроект, по който, надявам се, няма да има политически спорове, както преди малко.
Чета доклада на комисията:
"Предлагам ви за второ гласуване Законопроекта за народните читалища, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 1995 г.
Комисията обсъди писмените предложения на народните представители след първото четене на законопроекта. В подготовката му непосредствено участваха дейци на културата и читалищата от всички региони на страната, експерти от Съюза на народните читалища. Въпросите и проблемите от дискусиите бяха полезни за народните представители, за максималното доближаване на законопроекта до потребностите на читалищното дело.
Законопроектът урежда учредяването, управлението, имуществото, финансирането и прекратяването на читалищата. Той е съобразен с новите политически и икономически условия, с реалностите на промените в Република България. С особено задоволство споделям, че повечето от текстовете бяха приети в комисията с консенсус, с мисъл и творчество за ползата и необходимостта от нов Закон за народните читалища.
Народното представителство трябва да знае, че това е законопроект, работен повече от четвърт век. Той няма аналог в световната законодателна практика. Достойно за нас е, че Тридесет и седмото Народно събрание приема четвъртия в следосвобожденската ни история Закон за народните читалища."
Уважаеми дами и господа народни представители, на основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да приемем на второ гласуване Законопроекта за народните читалища, както следва:
"Закон за народните читалища" - по заглавието има предложение от народния представител Емил Капудалиев, а именно от заглавието да отпадне думата "народните".
Предложението на комисията е, че тя е съгласна с текста на вносителя, тоест заглавието да бъде "Закон за народните читалища". Може би господин Капудалиев ще оттегли предложението си.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Не съм оттеглял никога предложенията си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Капудалиев, желаете ли да обосновете предложението си? - Заповядайте.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първата ми забележка е, че никак не беше удобен моментът за включване в дневния ред на Закона за народните читалища, един закон, който наистина Комисията по култура готви отдавна, но в Комисията по културата аз съм внесъл цялостен Закон за културата, който по разпореждане на председателя на Народното събрание е разпределен в комисията, но председателят на комисията не знам защо точно го задържа за някакви по-добри времена вероятно, когато ще има зърно, когато ще има месо, когато болниците ще бъдат светли, топли и уютни и така нататък, и тогава ние ще седнем да гледаме Закона за културата, и когато театрите и актьорите ще имат нормални заплати, та да можем да гледаме Закона за културата. Сега гледаме Закона за читалищата, за да си измием ръцете и да печелим време. Това първо.
Второ, никога не съм си оттеглял, господин Атанасов, предложението за заглавието на закона. Думата "народни" е обременена с много негативи, като се започне от "народна милиция" и се стигне до "народна армия", до "народен съюз", до "народна република", до "народно здраве", до "народен съд"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: До Народно събрание.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Народното събрание е нещо друго. То има и синоним, който се нарича парламент. Но народните читалища освен народни, има в България и извън България читалища, които като напишем в Западните покрайнини "народно читалище", то не говори много на жителите от Цариброд или на жителите от други центрове, в които има струпано българско население.
Затова моето предложение беше заглавието да бъде или "Закон за българските читалища" или изобщо думата "български" да отпадне, защото в България имаме турски читалища, има арменски читалища, има еврейски читалища. И ако бъдем широкоскроени хора, ние би трябвало да напишем просто "Закон за читалищата" и всяко читалище ще има правото да се самоопредели дали е турско или българско. И в този смисъл е моето предложение да отпадне думата "народните". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли други бележки?
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Очевидно трябва да се гласува предложението на господин Капудалиев. Само искам да му припомня, а и на всички колеги, че първите два закона, приети преди 9 септември и подписани от Ние, Борис III, цар на българите, се казва "Закон за народните читалища".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля най-напред да гласувате заместващото заглавие, предложено от господин Капудалиев, а именно "Закон за читалищата".
От общо гласували 155 народни читалища, за - 39, против - 102, въздържали се - 14.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате заглавието на закона така, както е предложено от комисията - "Закон за народните читалища".
От общо гласували 151 народни представители, за - 119, против - 18, въздържали се - 14.
Предложението се приема. Заглавието на закона е прието.
Думата за отрицателен вот има господин Васил Михайлов.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах против такова заглавие на този законопроект, защото всичко, предложено от БСП по отношение на българщината, по отношение на българските граждани, звучи фарсово, както и в тяхната уста "народен" вече звучи най-малкото като антинароден, като противобългарски. По същия начин звучеше и народната власт, по същия начин звучеше и народен локум, народна паста за зъби и т.н. Всякакви подобни народни неща се появиха по време на управлението на БКП или на БСП.
Струва ми се, че сега се занимаваме наистина с нещо, което приляга на едно истинско Народно събрание, а не на Народно събрание с такова мнозинство. Щом се докоснете до българските светини, вие ги омърсявате. И затова аз мисля, че дори от заглавието вече става ясно какъв закон нататък ще бъде приет.
Мисля, че аргументацията, която беше дадена от господин Капудалиев, е достатъчно разумна. И сега вие ще приемете със силата на мнозинството този закон, който, разбира се, прави опит да уреди такава материя, но ще се налага след което да го поправяме или да изготвяме нов такъв закон. Губите времето на Народното събрание. Това не е ново за вас. Вашето време наистина е към края си и се занимавате с неща, които нито са ви присъщи, нито пък е редно въобще да ги правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Атанасов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Продължавам по закона, макар че е странно да чуем от устата на господин Михайлов, че някой губи времето на Народното събрание.
"Глава първа
Общи положения
Чл. 1. С този закон се урежда учредяването, управлението, дейността и прекратяването на народните читалища."
Има предложение от народния представител Милан Колев за нова редакция на чл. 1, а именно:
"Чл. 1. С този закон се урежда учредяването, дейността и прекратяването на дейността на народните читалища".
Предложение от народния представител Ибрахим Татарлъ - в чл. 1 да отпадне думата "прекратяване".
Предложение от народния представител Георги Захариев за нова редакция на чл. 1, а именно:
"Чл. 1. С този закон се уреждат учредяването, управлението, дейността, издръжката, имуществото и прекратяването на народните читалища".
Той е написал и мотивите си: така допълнен, текстът на чл. 1 още в Общите положения на закона създава по-всеобхватна и точна юридическа интерпретация на целите и задачите му. Още повече, че издръжката и имуществото на читалищата са едни от най-същностните фактори за тяхното нормално функциониране и тези са основните проблеми, които стоят пред тях от десетилетия насам.
След дискусия Комисията по културата прие следното становище за чл. 1, което предлагам на вашето внимание:
"Чл. 1. С този закон се уреждат учредяването, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Народните представители, предложили изменения, държат ли да бъдат гласувани техните предложения? - Не виждам желаещи.
Моля да гласувате глава първа "Общи положения" и текста на чл. 1, предложен от комисията.
От общо гласували 128 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 5.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: "Чл. 2. Ал. 1. Народните читалища са доброволни културно-просветни сдружения на граждани".
Това е текстът на вносителя.
Има няколко предложения.
Предложение от Иво Атанасов за нова редакция на чл. 2, ал. 1:
"Чл. 2. Ал. 1. Народните читалища са самобитни, традиционни, самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места. В тяхната дейност могат да участват всички физически лица без ограничения на възраст и пол, без оглед на техните политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание".
Предложение от народния представител Николай Кисьов за нова редакция на чл. 2, ал. 1:
"Чл. 2. Ал. 1. Народните читалища са културно-просветна организация. Държавата и общините закрилят народните читалища като самобитни български и културни институции - средища на културния живот по места".
Предложение от народния представител Ибрахим Татарлъ - в чл. 2, ал. 1 към текста да се добавят думите "самоуправляващи се".
Предложение от народния представител Георги Захариев за нова редакция на ал. 1 на чл. 2:
"Чл. 2. Ал. 1. Народните читалища са самобитни, доброволни, традиционни, самоуправляващи се български културно-просветни организации, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи в населените места. В тяхната дейност могат да участват всички граждани без ограничения на възраст, пол, самосъзнание".
Становище на Комисията по културата, прието, разбира се, с гласуване:
"Чл. 2. Ал. 1. Народните читалища са традиционни, самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. В тяхната дейност могат да участват всички физически лица без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание".
Текстът на вносителя за ал. 2:
"Ал. 2. Читалищата са юридически лица с нестопанска цел".
Предложение от Иво Атанасов за нова редакция на чл. 2, ал. 2:
"Чл. 2. Ал. 2. Читалищата са юридически лица с нестопанска цел, които се освобождават от регистрация, предвидена в Закона за лицата и семейството".
Предложение от народния представител Николай Кисьов - в чл. 2, ал. 2 да отпадне изразът "с нестопанска цел" и новата редакция на ал. 2 да придобие следния вид:
"Чл. 2. Ал. 2. Читалищата са юридически лица с идеална цел".
Предложение от народния представител Ибрахим Татарлъ за нова редакция на чл. 2, ал. 2:
"Чл. 2. Ал. 2. Читалищата са юридически лица с идеална цел".
Предложение от народния представител Георги Захариев за нова редакция на чл. 2, ал. 2:
"Чл. 2. Ал. 2. Читалищата са юридически лица с идеална цел".
Той е посочил мотивите си: вярно е, че в Закона за лицата и семейството също е употребено понятието "нестопанска цел". Но в новия Закон за читалищата, ако се запише понятието "идеална цел", би се продължила една добра традиция в българското читалищно законодателство и най-добре би се формулирала истинската същност на народните читалища. Те ще получат по-големи законодателни стимули и възможности за обогатяване формите на собствената си самоиздръжка.
По чл. 2, ал. 2 комисията е съгласна с текста на вносителя:
"Чл. 2. Ал. 2. Читалищата са юридически лица с нестопанска цел". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да подкрепят предложението си?
Има думата господин Татарлъ.

ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Ние обсъждаме един много важен законопроект, който урежда много важна културна институция. При първото четене на Законопроекта за читалищата аз направих обстойно изказване. Тогава изтъкнах многофункционалния характер на тази културна институция, подчертах, че в законопректа се допуска известно нарушаване на доброволния характер на читалищата. В доклада на председателя на Комисията по културата се отбелязва, че законопроектът е съобразен с новите реалности, а тези реалности са преди всичко преходът към демокрация и пазарна икономика, към плуралистично гражданско общество.
Струва ми се, че в законопроекта още при първото четене беше заложена засилената намеса на държавата в дейността на читалищата. Аз очаквах, че ще се преодолеят тези крайности, но се получи обратното. В този законопроект е засилено държавното начало в работата на читалищата. Но ние се намираме на второ четене и искам да коментирам чл. 2, ал. 1.
В законопроекта на Министерския съвет се предлагаше следният текст: народните читалища са доброволни културно-просветни сдружения на граждани. Смятам, че тази формулировка е много по-прецизна и затова съм склонен да я приема. При първото четене на законопроекта беше направено предложение от господин Георги Захариев, когото аз уважавам. Той предлагаше изрично читалищата да изпълняват държавни културно-просветни задачи на населените места. Като имам предвид, че народните читалища са доброволни културно-просветни сдружения, такова заангажиране струва ми се твърде много засилва държавното начало в дейността и управлението на работата на читалищата.
Движението за права и свободи е лоялна партия. Ние приемаме суверенитета на държавата и териториалната цялост на страната, но ние живеем във време, когато съществува плуралистично гражданско общество. Такъв е и нашият парламент. Струва ми се, че залагането на принципа на държавното начало сериозно може да накърни работата на читалищата. Това са ни съображенията, за да не приемем формулировката, която ни се предлага.
Това предложение на господин Георги Захариев залегна във формулировката на становището на Комисията по културата. Всъщност този текст е приет от мнозинството в Комисията по културата. Ние категорично сме се въздържали от такава формулировка. Затова предлагаме да остане формулировката на Министерския съвет като много по-чиста и много по-прецизна.
Господин председателю, разви се дискусия по въпроса за читалищата - дали са юридически лица с нестопанска и идеална цел. Всъщност първата формулировка акцентува върху идеалния характер на работата, а втората включва и стопанска дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
Писмено предложение за нов текст на чл. 2, ал. 1 от господин Татарлъ няма. Има предложение по ал. 2 думите "нестопанска цел" да се заменят с "идеална цел". Това е и предложението на Николай Кисьов и Георги Захариев. Ще подложа на гласуване най-напред това предложение по ал. 2.
Моля, гласувайте думите "нестопанска цел" да се заменят с "идеална цел".
От общо гласували 122 народни представители, за - 19, против - 54, въздържали се - 49.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на чл. 2 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 127 народни представители, за - 111, против - 2, въздържали се - 14.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: По чл. 3 текстът на вносителя е следният:
"Чл. 3. Ал. 1. Целта на народните читалища е да задоволяват потребностите на гражданите, свързани с:
1. развитие и обогатяване на културния живот;
2. запазване на обичаите и традициите на българския народ;
3. разширяване на знанията в областта на изкуството, културата и науката;
4. утвърждаване на националното самосъзнание."
Предложение от народния представител Иво Атанасов: предлага нова редакция на чл. 3, ал. 1, точка 4:
"4. възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание".
Предложение от народния представител доктор Георги Карев:
В чл. 3, ал. 1, точка 3 да стане точка 2 със следното съдържание:
"2. разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата".
В чл. 3, ал. 1, точка 2 да стане точка 3 със следното съдържание:
"3. запазване на обичаите и традициите и съхраняване на материалното и духовното творчество на българския народ".
В чл. 3, ал. 1, точка 4 след думата "самосъзнание" да се добави изразът "и възпитаване на граждански добродетели".
Предложение от народния представител Ибрахим Татарлъ за нова редакция на чл. 3, ал. 1, точка 4:
"4. утвърждаване на гражданско съзнание" или "утвърждаване на съзнание на гражданин на Република България".
Предложение от народната представителка Гюлбие Реджеб за нова редакция на чл. 3, ал. 1, точка 2:
"2. запознаване на обичаите и традициите на българските граждани" - вероятно е "запознаване с обичаите".
Нова редакция на чл. 3, ал. 1, точка 2:
"2. утвърждаване на самобитната култура, традиции и гражданското самосъзнание".
Предложение от народния представител Георги Захариев за нова редакция на чл. 3, ал. 1:
"Чл. 3. Ал. 1. Читалищата имат за основна цел да осигурят условия за създаване, съхраняване и разпространяване на културни ценности: развиване и обогатяване на културния обществен живот, запазване на обичаите и традициите на българския народ, събиране и разпространяване на знания за родния край, разширяване на знанията и интересите в областта на културата и науката, развитие и утвърждаване на българското национално самосъзнание."
Точки 1, 2 и 3 народният представител Георги Захариев предлага да отпаднат.

Предложение на Комисията по културата:
"Чл. 3. Ал. 1. Целта на народните читалища е да задоволяват потребностите на гражданите, свързани с:
1. развитие и обогатяване на културния живот;
2. запазване на обичаите и традициите на българския народ;
3. разширяване на знанията в областта на изкуството, културата и науката;
4. възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание."
Ал. 2. Текстът на вносителя - Министерския съвет, е следния:
"Ал. 2. За постигане на целта по ал. 1 читалищата извършват дейности, като:
1. уреждане и поддържане на библиотеки;
2. подпомагане на любителското художествено творчество;
3. организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видеопоказ, празненства, концерти и чествувания."
Предложение от народния представител Иво Атанасов:
В чл. 3, ал. 2 да се създаде нова т. 4:
"4. събиране и разпространяване на знания за родния край и уреждане на музейни сбирки."
Към чл. 3 да се създаде нова ал. 3:
"Чл. 3. Ал. 3. Читалищата не извършват комерсиални дейности в противоречие на целта и предназначението на народните читалища. Сградите им не могат да се използуват за барове, хазартни игри, бинго-зали, ресторанти, клубове за политически и религиозни цели и други."
Предложение на народния представител Николай Кисьов:
Към чл. 3, ал. 2 да се създаде нова т. 4 със следния текст:
"4. читалищата могат да извършват и други дейности, свързани с основните им функции."
Предложение от народния представител д-р Георги Карев:
В чл. 3, ал. 2 след думата "читалищата" да се постави двуеточие и да отпадне изразът "извършват дейности, като".
Освен това чл. 3, ал. 2, т. 1 да получи следното съдържание:
"1. уреждат и поддържат библиотеки и читални."
В чл. 3, ал. 2, т. 2 да получи следното съдържание:
"2. подпомагат любителското художествено творчество."
След т. 2 да се създаде нова т. 2а със следното съдържание:
"2а. създават и развиват музейни и етнографски сбирки."
И последното предложение на д-р Карев е в чл. 3, ал. 2, т. 3 да получи следното съдържание:
"3. организират сказки, школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видеопоказ, празненства, концерти, конкурси и чествувания."
Предложение от народния представител Ибрахим Татарлъ:
В чл. 3, ал. 2 първото изречение да бъде в множествено число, а именно "читалищата".
Предложение от народния представител Иван Тосев:
В чл. 3 да се създаде ал. 3, а именно:
"Чл. 3. Ал. 3. Читалищата нямат право да извършват, както и да предоставят имуществото си за извършване на следните дейности:
1. организиране на хазартни игри и електронни игри;
2. уреждане на нощни барове, дискотеки и стриптийзпрограми."
Предложение от народния представител Георги Захариев:
В чл. 3, ал. 2, т. 1 да се добави думата "читални".
Освен това той предлага нова редакция на чл. 3, ал. 2, т. 3, а именно:
"3. организиране на школи, кръжоци, клубове, курсове, кино- и видеопоказ, музейни и художествени сбирки, празненства, концерти, чествувания, спектакли и други."
Освен това народният представител Георги Захариев предлага към чл. 3 да се добави нова ал. 3 със следния текст:
"Чл. 3. Ал. 3. Читалищата могат да извършват и други дейности, осигуряващи основните им функции, с изключение на използуването на читалищните сгради за клубове с политически цели, за обсебването им от религиозни секти и други дейности, противоречащи на науката като самосъзнание и традиции."
Предложението на Комисията по културата е следното:
"Чл. 3. Ал. 2. За постигане на целта по ал. 1 читалищата извършват основни дейности, като:
1. уреждане и поддържане на библиотеки, читални, фото-, фоно-, филмо- и видеотеки;
2. развиване и подпомагане на любителското художествено творчество;
3. организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видеопоказ, празненства, концерти и чествувания;
4. събиране и разпространяване на знания за родния край;
5. създаване и съхраняване на музейни сбирки;
6. читалищата могат да извършват и допълнителни дейности, подпомагащи изпълнението на основните им функции, с изключение на използуването на читалищните сгради за клубове с политически цели, за обсебването им от религиозни секти и други дейности, противоречащи на добрите нрави, на националното самосъзнание и традиции."
Предложение на Комисията по културата за нова ал. 3:
"Чл. 3. Ал. 3. Читалищата нямат право да организират или да предоставят имуществото си за хазартни игри и нощни заведения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да подкрепят някои от предложенията или всичко е взето предвид в окончателната редакция?
Има думата д-р Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Длъжен съм да започна с една уговорка, подобна в някакъв смисъл на тази, която направи господин Капудалиев в началото на своето изказване.
Още на първо четене аз говорих за моята обич и уважение към българските читалища и тогава говорих за мотивите за тази обич и уважение. И в същото време аз гласувах вчера против включването на тази точка в дневния ред, просто защото когато едно правителство докара собствения си народ да гладува и да студува, гласуването на второ четене на предложен от него Законопроект за народните читалища е пир по време на чума, то е кощунствено, аморално и цинично. Слава Богу, все по-голяма част от българския народ разбира пълната идентичност между чумата и комунизма (възражения и реплики в блока на БСП), макар че едното е медицинско понятие, а другото е политическо. Моля да не викате, който не е съгласен, да дойде тук и да го каже. Да видим как ще го кажете на българския народ.
Независимо от това от тези предложения, които съм направил, ще пледирам за тези, на които държа, а тези, които са съобразени от комисията, ще отбележа, че те са съобразени и няма нужда да бъдат отделно поставени на гласуване тогава, когато става реч за разлика от отделна дума или пък за някаква редакционна разлика.
В случая по чл. 3, ал. 1 съм направил предложение за т. 2, на което държа. И трябва да кажа, че съм в някакъв смисъл изумен от това, че комисията не го е възприела, защото то не е политическо предложение, просто е въпрос на здрав разум.
Когато става въпрос за разширяване на знанията, разширяване на знанията може да се отнася само до постиженията на науката, т.е. някакво популяризиране на тези постижения. Но в никакъв случай не може да се говори за разширяване на знанията, тъй както е в т. 3 на текста, предложен от комисията, за разширяване на знанията в областта на изкуството и на културата. В областта на изкуството и на културата знанията могат да се разширяват само с някакви лекции, сказки и т.н. Но не е това целта. И аз съм сигурен, че не е това и смисълът, който е вложил вносителят в този текст. Когато гражданите в едно читалище разглеждат една хубава художествена изложба, те знания ли получават за изкуството или се приобщават към него, стават съпричастни на някаква идея? Или когато слушат един цигулков концерт, те знания ли получават за цигулката или нещо друго става?
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ (от място): Това е към т. 1.
ГЕОРГИ КАРЕВ: Да, но "развитие и обогатяване на културния живот" някак си звучи формалистично, някак си звучи в стил "мероприятие". Аз смятам, че целта на читалищата е точно да приобщават хората към ценностите на изкуството и на културата.
Затова за т. 2 аз държа на моята редакция и Ви моля, господин председател, да я поставите алтернативно на гласуване, тъй като съм убеден, че става въпрос именно за разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата.
И за да не вземам отделно думата, понеже става въпрос пак за същата алинея, в т. 3 "Запазване на обичаите и традициите и съхраняване на материалното и културното творчество на българския народ", "Запазване на обичаите и традициите" го има. По отношение на духовното творчество на българския народ аз го предложих, защото съм убеден, че именно читалищата са в момента, при липсата на седенки и на беленки, едни от средищата на духовното творчество на българския народ, доколкото той има хал за духовно творчество при глада и студа, на които е подложен и които го очакват. Затова без изрично да държа на това включване, аз моля и него да поставите на гласуване. Но пак повтарям, по отношение на т. 2 аз съм категоричен, че приобщаването на ценностите трябва да фигурира. В никакъв случай нещата не бива да се опростяват до разширяване на знанията в областта на изкуството и на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
По този член и параграф аз нямам писмено предложение. Но искам да кажа няколко думи като заместник-председател на Комисията по култура, а също и по повдигнатия тук проблем във връзка с този член. Читалищата действително са една уникална българска традиция. И аз не съм от тези, които смятат, че тя има кой знае какво голямо бъдеще в близките десетилетия след нас. Но така или иначе, те са една реалност. Те имат едно наследство, с тях са обвързани доста хора.
Все пак българското читалище е създавано като институция във време, когато не е имало българска държава. Сега вече повече от 100 години имаме уредена българска държава, имаме държавни институции. И много от функциите, които читалищата са изпълнявали, вече се осъществяват от други институции.
Аз не съм убеден, че всички тези цели и задачи, които са посочени в този член, ще могат да бъдат реализирани. Но така или иначе, казах, имаме едно наследство и трябва да отговорим на една потребност.
Натискът по места беше доста силен този законопроект да мине. И много време вече дебатираме по него.
Аз лично с несъвсем голямо задоволство искам да отбележа, че този законопроект ни отне близо две години време в Комисията по култура. А в тази област имахме да решаваме още много други проблеми. И ако нещо има смисъл, нещо добро, което сега правим е, че все пак то е пред нас и поне в Комисията по култура ще се освободи време да погледнем и паметниците на културата, и културните дейности, театрите и ред други неща.
Конкретно по този член искам да кажа следното. Предложението на комисията като че ли обединява и обобщава направените предложения.
Аз споделям и това, което каза доктор Карев.
Но колкото и да прецизираме тези неща, отново се връщам към първите си думи. Читалищата не са в състояние да изпълнят всички функции, които ние тук им възлагаме. Затова нека приемем този обобщен текст, който е даден като предложение на комисията и да дебатираме по следващите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Ибрахим Татарлъ.
За съжаление не мога да се съглася с доктор Карев, че в изкуството няма знание, защото без знание изкуството не може да се възприема. Ако не знаете Библията, не можете да разберете средновековната живопис. Така че знанието навсякъде е нужно.
ГЛАС ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Това реплика ли е?
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (СДС): Господин председател! Уважаеми народни представители!
Искам да взема отношение по чл. 3, ал. 1, т. 4. В него се регламентират целите на читалищата. Ние, депутатите от Движението за права и свободи, сме съгласни с първите четири точки, а именно за развитие и обогатяване на културния живот, запазване на обичаите и традиции на българския народ, разширяване на знанията в областта на изкуството, културата и науката.
Но, ние, депутатите от Движението за права и свободи имаме сериозни резерви по отношение на т. 4 от чл. 3, ал. 1, която гласи: "Утвърждаване на националното самосъзнание".
Ние нямаме нищо против българското самосъзнание, към българската нация. Но в случая става въпрос за една институция, която обхваща, бих казал, повечето от гражданите на Република България. Даже в члена, който сега приехме (чл. 2, ал. 1) изрично се отбелязва, че "в тяхната дейност могат да участват всички физически лица без ограничение на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание".
Така че читалищата обхващат дейността на всички граждани от всички етноси и религиозни общности в България. (Реплики отляво) Мисля, че по това няма спор.
Когато говорим за нацията, понеже господин Захариев задава въпрос, става дума за българската нация, тоест за онези граждани, които имат самосъзнанието на българи.
ГЛАС ОТЛЯВО: Не е така.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Гражданите от другите етноси нямат съзнанието на българи, а имат съзнанието на етнически турци, евреи, арменци и т.н. Има разлика в това.
Ако се възприеме тази формулировка, това е опит за узаконяване на втори възродителен процес - впрягането на читалищата в създаването, формирането на съзнание на българи във всички граждани на България.
Трябва да направим, и това е правено и в Конституцията, разлика между гражданин и етническа принадлежност, етническо самосъзнание.
Така че в България са съществували читалища и в средите на българи, на турци, на евреи, на арменци, аз мога да ви приведа пример. Първото читалище в Шумен от 1874 г., турско читалище; от 1898-1899 г. читалището във Видин и т.н.
Така че дайте да не ограничаваме дейността, да не идеологизираме дейността на читалищата.
Така че ние имаме много сериозни възражения. Затова аз предложих следния текст: "Утвърждаване на гражданско съзнание" или "утвърждаване на съзнание на гражданин на Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Кое държите да гласуваме?
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Това, което предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но Вие казахте две.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Добре, "гражданско съзнание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Гражданско съзнание вече обхваща всички граждани на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: По-нататък има предложение, понеже отсъства госпожа Гюлбие Реджеб, само бих отбелязал, че и тя прави подобно предложение: "Утвърждаване на самобитна култура, традиции и гражданско самосъзнание".
Аз поддържам моето предложение за "утвърждаване на гражданско съзнание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Добре.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Такава формулировка вече дава възможност за участие на всички граждани, от всички етноси и религиозни общности - българи, турци, цигани, евреи и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Николай Кисьов.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Аз мисля, че много литри популизъм се изляха днес с това, че в тези времена не му било мястото на този закон.
В същото време съм убеден, че в партийните ви програми и при срещите ви с избирателите, когато ви запитат културните дейци какво е отношението ви, на всички политици от всички партии към културата, всички на 100% сме готови да декларираме съпричастност с проблемите, пожелания за помощ и т.н. Четири хиляди са читалищата в България и над 20-30 хил. са служителите в тези читалища. Това са също хора, които чакат този закон, за да оцелеят в кризата.
Така че не си мислете, че ние се грижим само за момента за някаква идеална дума "читалища", а си помислете, че се грижим за 4 хил. големи сгради в страната, с над повече от 3500 места. Това са единствените сгради, дори големи сгради в населените места, да не говорим че е единственият културен институт там. И това е мястото, където, е, вярно че не се яде, но пък се яде друга храна - духовна храна.
Така че като заместник-председател на Комисията по култура мисля, че крайно време беше да се увенчае трудът на 7 години работа и този закон да влезе в пленарната зала. Ако той не беше значим, нямаше седем години да се работи. И не само седем години, седем години се работи тук, а той се работи 25 години.
Така че, моля ви, стига спекулации с това трябва ли този закон да влезе или не, след като всички го обещавате при посещенията си, че ще подпомогнете за неговото появяване.
Естествено, че сме работили заедно предложенията на комисията. Почти винаги сме стигали до решенията с консенсус. Аз обаче искам да върна вниманието на уважаемите колеги и на всички народни представители към чл. 3, ал. 1, т. 3.


Тук мисля, че предложението на колегата Георги Карев е по-точно, отколкото нашето. Дори споделих и с професор Чавдар Добрев. Дори той направи забележка. Липсва терминът "приобщаването", което нещо е много важно, много ценно. Това го има в предложението на доктор Карев. Предлагам на комисията, ако иска, да заменим нашата точка 3, на комисията, с точката, предложена от доктор Карев. Това ще даде една по-голяма пълнота и ще вкара израза "приобщаване", който е много важно да го има.
Иначе, по текста на целия член, нямам възражения и подкрепям предложенията на комисията, с изключение на това предложение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата е на господин Георги Захариев.
ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ (ПГДЛ): С цялото си уважение към научните познания на господин Татарлъ, но аз съм един от вносителите и поддръжниците на текста за утвърждаване на националното самосъзнание, тъй като съм дълбоко убеден, че и при сложните исторически обстоятелства, при които се е формирала българската нация, тя се състои не от етнически групи, не се формира на база етнически групи, а етнически групи със своите вероизповедания, със своята етническа принадлежност и т.н., и т.н., на практика обобщават и формират българската нация. И в този смисъл аз мисля, че дълг на нашите читалища е да укрепват и да допринасят за укрепване на тази нация, която е формирана от този състав на българския народ.
В този смисъл аз искам още веднъж да подчертая, че това би било едно достойнство в правата на читалищата и при извършване на тяхната дейност и затова подкрепям този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли?
Думата е на професор Чавдар Добрев.
ЧАВДАР ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин академик, уважаеми колеги! Аз мисля, че функцията на читалището наистина е свързана с два такива момента: на първо място именно приобщаване към ценности и постижения на културата, науката и така нататък, а след това следва моментът на разширяване. На мен ми се струва, че е уместно това предложение и затова предлагаме такъв текст. Ако вие смятате, че това е добре, текстът горе-долу да звучи така: "...приобщаване и разширяване на знанията към ценностите и постиженията на изкуството, културата и науката". Ето такъв текст ви предлагам.
Що се отнася до момента за националното самосъзнание, аз не мисля, че един закон, в една България, съвременна, би трябвало да унищожи с този закон вековните традиции, самия генезис, самите извори на читалищата като огнища на едно ново, хуманистично, многонационално съзнание и тази идея - читалищата да възпитават униварсалния гражданин на света, въпреки или извън националната идентичност, аз смятам, че е погрешна.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Атанасов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, от всички предложения, които са направени от уважаемите народни представители и не са намерили място в становището на комисията, аз бих ви обърнал внимание на следното - да приемем предложението на Георги Карев за чл. 3, ал. 1, точка 3. То е по-добро от това, което комисията е изработила, тоест вместо "разширяване на знанията си в областта на изкуството, културата и науката", да приемем неговата формулировка, която е: "разширяване знанията на гражданите, приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата".
Смятам, че в комисията работихме в такъв дух на консенсус и когато от опозицията се появи нещо разумно, веднага сме го подкрепяли. Смятам, че ще правим същото и в пленарната зала, за което ви призовавам да подкрепите това писмено предложение на доктор Карев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, в ал. 1, точка 3 - предложението на комисията - вие го заменяте с предложението на доктор Карев?
Тогава остава да бъдат гласувани две неща: първо - предложението на доктор Карев за ал. 1, точка 2.
Моля да гласувате предложението за заместващ текст на ал. 1, точка 2, дадена от доктор Карев. Точка 3 няма да я гласуваме, тъй като тя става предложение на комисията.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Не е точно така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За точка 2 ли не сте съгласен?
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ (встрани от микрофоните): Коя е точка 2?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От ал. 1 точка 2! (Шум и реплики в залата)
Имаше две предложения на доктор Карев - по изменение на ал. 1, точка 2 и ал. 1, точка 3. Комисията се съгласи да възприеме текста на точка 3, но не се съгласи да възприеме изменението по точка 2. (Шум и реплики в залата)
Моля, изяснете въпроса!
Господин Карев направи две предложения - едното е за изменение на текста на ал. 1, точка 2. (Шум и реплики в залата) Това ли е?!
Отменете гласуването!
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Момент! Сега вие мисля, че подложихте на гласуване следния израз: "запазване на обичаите и традициите и съхраняване на материалното и духовното творчество на българския народ", което е предложено от доктор Карев. Тук смятам, че текстът на комисията е по-добър.
Предлагам ви да подкрепим това, което доктор Карев е посочил като точка 2, а при текста на комисията е точка 3: "разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата". Предлагам това да го гласуваме и да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По точка 2 не подкрепяте, по точка 3 - подкрепяте.
Моля, гласувайте тогава още веднъж предложението за точка 2, която не се подкрепя от комисията. (Шум и реплики в залата)
Точка 3 няма да я гласуваме, защото комисията я възприема като свой текст. (Шум в залата)
Добре, ще я гласуваме!
От общо гласували 152 народни представители, за - 29, против - 71, въздържали се - 52.
Предложението на доктор Карев по точка 2 не се приема.
За да бъде всичко чисто: поставям на гласуване предложението на доктор Карев по новия текст на точка 3, което се възприема от комисията.
От общо гласували 148 народни представители, за - 145, против - няма, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
И последното гласуване е по предложението на народния представител Ибрахим Татарлъ, който предлага точка 4 да има съдържание: "Утвърждаване на гражданско съзнание..."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 133 народни представители, за - 12, против - 94, въздържали се - 27.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 3 така, както беше предложен от комисията с изменението на ал. 1, точка 3... (шум и реплики в залата), само точка 3?! Приемаме текста с всичките му алинеи. (Реплика на докладващия встрани от микрофоните)
Добре, няма да гласуваме изцяло текста.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): "извършва дейности като...". За това става дума!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По ал. 2 имате предложение?
Моля, когато говорим за един член - по целия член да се правят предложенията.
По ал. 2 какви са предложенията?
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: По ал. 2 това, което има предвид доктор Георги Карев и за което говорихме, но наистина формално не го подложихме на гласуване. Той предлага вместо текста на комисията, да бъде неговият текст, именно "запазване на обичаите и традициите и съхраняване...".
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Не, не е точно така!
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: А кой е текстът? (Шум и реплики в залата)
Да, да, ние разгледахме в комисията, разбира се, много внимателно и неговите предложения - имам предвид тези на доктор Карев - спряхме се на един текст, който смятам, че е по-добър и по-пълен. Ако доктор Карев настоява да се гласува - можем да го подложим и на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, доктор Карев.

ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Господин председателю, дами и господа народни представители! Моето предложение в ал. 2 беше след думата "читалищата" да се постави двуеточие и да отпадне изразът "извършват дейности като". Защото смисълът на това "като" е като например.
Сега в текста, който в момента предлага комисията, аномалията на това "като например" е засилена, въпреки че текстът общо взето е по-добър. Защото се казва: "извършват основни дейности като", значи дейностите се разделят на основни и допълнителни. Основните са много хубаво и изчерпателно изредени и въпреки това остава "основни дейности като". Значи като например тези, но може да има и други и пак основни дейности.
След като основните дейности се изброяват, това "като" няма място.
Аз предлагам вместо моето предложение за отпадане на израза "извършват дейности като" да поставите на гласуване същото предложение малко редакционно изменено и съобразено със становището на комисията:
"Чл. 3. Ал. 2. За постигане на целта по ал. 1 читалищата извършват следните основни дейности:"
Значи преди "основни" се добавя "следните", а "като" естествено отпада. Защото в пет точки се изброяват основните дейности, в шестата точка се регламентират допълнителните дейности, казва се какво те не могат да правят в същата шеста точка и следователно няма никакъв смисъл от това неопределено "като", което, пак повтарям, смисълът му е като например. Нека да стане: "извършват следните основни дейности:" и се изброяват пет основни дейности и в т. 6 се казват допълнителните дейности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки на комисията? Смятам, че предложението е редакционно до голяма степен.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Но тъй като има опасност да не изчерпим всички дейности, ако пишем "следните" това означава, че нищо повече не може да се върши. Затова сме сложили "основни дейности като" и това предполага, че нямаме пълно изчерпване на дейности, които може да разгръща едно читалище и това не е възможно в един закон. Но по този начин ние даваме възможност да се правят и други дейности от този порядък и затова според мен е по-добър текстът на комисията, макар че редакционно вероятно предложението на доктор Карев е по-удачно, но пък от юридическа гледна точка текстът на комисията е по-добър.
Затова ви предлагам да подкрепите текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Да, професор Тодор Иванов Живков.
Според мен, щом се казва "извършват следните основни дейности" значи освен основните, те извършват и други.
ТОДОР ИВАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че бихме могли редакционно да доусъвършенстваме този текст по следния начин:
Първо, да се приеме предложението на доктор Карев, като се включат първите пет точки в тези основни дейности. Да се отдели като ал. 3 казаното в т. 6: "Читалищата могат да извършват и други...". Защо? Затова защото всъщност в т. 6 са включени забранителни разписания за политическа дейност, за религиозни секти и т.н. Тоест това е една материя с малко по-друг характер. Според мен би било разумно тя да бъде регулирана, като бъде оставена в отделна алинея, а предложената от комисията ал. 3 да стане ал. 4. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Писмено предложение за това няма.
ТОДОР ИВАНОВ (от място): Понеже сега възниква дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други предложения? Съгласно процедурата аз мога само едно да направя - да подложа на гласуване предложението на господин Карев, което е направено по реда.
Моля да гласувате чл. 3, ал. 2 да започва със следния текст: "За постигане на целта по ал. 1 читалищата извършват следните основни дейности:". Моля да гласувате.
От общо гласували 150 народни представители, за - 38, против - 61, въздържали се - 51.
Не се приема.
Вече сме готови да гласуваме целия член 3 с три алинеи с направеното изменение в ал. 1, т. 3.
Моля да гласувате така, както беше предложено.
От общо гласували 134 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 6.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Предложение на вносителя:
"Чл. 4. Ал. 1. Читалищата могат да се обединяват в съюзи, които са юридически лица с нестопанска цел."
Предложение на народния представител Иво Атанасов за нова редакция на чл. 4, ал. 1, а именно:
"Читалищата могат да се съюзяват за защита на своите интереси за провеждане на съвместни дейности и инициативи. По общини и региони те упълномощават свои органи, които ги представляват пред държавната власт."
Предложение на народния представител Николай Кисьов за нова редакция на чл. 4, ал.1, както следва:
"Читалищата могат да създават сдружения за защита на своите интереси, но не на политическа основа."
Предложение на Комисията по културата:
"Чл. 4. Ал. 1. Читалищата могат да се съюзяват за защита на своите интереси, за провеждане на съвместни дейности и инициативи."
Предложение на вносителя: "Ал. 2. Читалищният съюз:
1. съдейства за постигане целите на читалищата, които са членове на съюза;
2. разработва общите насоки за развитие на читалищните дейности;
3. защитава интересите на своите членове пред държавните, обществените и други органи и организации."
Предложение от народния представител Стоян Райчевски в чл. 4, ал. 2, т. 1 да отпаднат думите "които са членове на съюза".
Предложение от народния представител Иван Тосев: към чл. 4 да се създаде ал. 3 със следния текст:
"Читалищните съюзи нямат право да управляват и да се разпореждат с имуществото на читалищата, които са техни членове".
Към чл. 4 да се създаде нова ал. 4, а именно:
"Читалищен съюз могат да създават най-малко десет читалища".
Предложение от народния представител Георги Захариев - към чл. 4 да се създаде нова ал. 3, а именно:
"Министерството на културата всестранно подпомага дейността на читалищата, техния съюз и регионалните им сдружения, участва в изработването и приемането на нормативни документи, свързани с читалищата и читалищното дело, оказва експертна помощ, стимулира научноизследователската работа в областта на читалищното дело и осъществява взаимодействие между сдруженията на читалищата от всички нива и органите на държавната власт".
Предложение на Комисията по културата:
"Чл. 4. Ал. 2. Читалищният съюз:
1. съдейства за постигане целите на читалищата;
2. разработва общите насоки за развитие на читалищните дейности;
3. защита интересите на своите членове пред държавните, обществените и други органи и организации."
Предложение на Комисията по културата за нова ал. 3 със следния текст:
"Читалищният съюз няма право да управлява и да се разпорежда с имуществото на читалищата, които са негови членове".
Искам да ви кажа, че в духа на новото време и в името на консенсуса в комисията приехме, че може да има много читалищни съюзи, макар че по двата закона за народните читалища, приети по времето на цар Борис III изрично е записано, че може да има един съюз на читалищата. Ние тук даваме възможност да има повече съюзи и смятам, че текстът е обединил всички мнения и всички предложения.
Предлагам ви да гласувате това, което е предложила Комисията по културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Стоян Райчевски има думата.


СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По този член имахме най-много дебати в комисията - дали да има един читалищен съюз или те да бъдат няколко. Естествено ние защитаваме и аз защитавам позицията, че съюзите не трябва да се ограничават до един или два, тъй като ние живеем в едно демократично, плуралистично общество. Животът и потребностите ще покажат колко да бъдат те. Затова на мен ми се струва, че предложението на вносителя по чл. 4, ал. 1 - "Читалищата могат да се обединяват в съюзи, които са юридически лица с нестопанска цел", е най-перфектно и най-точно. Но поради ред различни изложени становища комисията предложи друго. Аз се придържам към първия вариант.
Направил съм писмено предложение по ал. 2 да отпаднат думите "които са членове на съюза" именно от тези съображения. След като съюзите могат да бъдат няколко, ние не бива да фиксираме термин, който да определя един съюз. Дори правя предложение, ако тук народното представителство се съгласи и го приеме, в ал. 2, където се казва "читалищен съюз" да бъде заменен с "читалищните съюзи" и тогава всички тези противоречия отпадат.
Така че независимо че писменото ми предложение не е в този смисъл, а се отнася до текст, който предлага отпадане, ако вие подложите на гласуване предложението "читалищният съюз" да бъде заменено с "читалищните съюзи", тогава бихме стигнали действително до един консенсус и мисля, че то ще бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Става въпрос в предложението на комисията по ал. 2.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Не, на вносителя. Там, където пише "читалищен съюз", да бъде "читалищните съюзи". След това "първо, съдейства за постигане..." еди-какво си и еди-какво си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но когато се казва, че може да има повече от един читалищен съюз и след това се говори за читалищния съюз, за отделния читалищен съюз, който предвижда, че могат да бъдат повече.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Да, аз го разбирам. Просто езиковедски и филологически е така, но някъде може да се тълкува по друг начин. Затова направихме и предложението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Който знае българската граматика, трябва да...
Да, има думата господин Капудалиев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Когато се сложи пълен член, значи се има предвид нещо абсолютно определено.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, разбира се, че трябва да имаме презумпцията за повече от един читалищен съюз по принцип и даже трябва да имаме презумпцията, че някое читалище може да не е член на нито един читалищен съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Естествено, това се предвижда от закона.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Щом това се предвижда, тогава ние не можем всичките задължения към читалищата да отправяме чрез читалищните съюзи. Защото някои от тях могат да бъдат напълно самостоятелни и напълно независими от дейността на този или онзи читалищен съюз, изграден на териториален, на етнокултурен или някакъв друг принцип.
Така че читалищните съюзи би трябвало да бъдат, да се подразбира, че те могат да бъдат множество, а някои читалища отделно и самостоятелно да съществуват извън тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, Вие предлагате чл. 4, ал. 2 да звучи:
"Читалищните съюзи:
1. действуват за постигане...
2. разработват...
3. защитават..." и т.н.
Има ли други бележки?
Да, има думата господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Аз поддържам текста на комисията, не защото съм й председател, но тъй като ние много работихме и мисля, че го прецизирахме добре.
В ал. 1 се казва, че той ще може да се съюзява. Те могат да направят хиляда съюза, ако искат - на национално, на регионално, на общинско, на каквото искат равнище.
Но в ал. 2 ние говорим за читалищния съюз. Тоест, това е едно събирателно понятие, както говорим за закона, както говорим за читалището. Навсякъде в текста говорим читалището това, читалището онова.
И в този смисъл тук е формулирано "читалищният съюз". Така че, според мен, тук няма някакъв опит за лукаво подменяне или обезсилване на текста на ал. 1. Напротив, нещата са и юридически, и граматически изчистени и това беше възможната степен на съгласие, която постигнахме в комисията.
А никъде, господин Капудалиев, не виждам да се вменява в задължение на отделното читалище чрез читалищния съюз. Просто, ето сега отново прочетох трите алинеи, не виждам такова нещо. Така че Вашето опасение не го споделям.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Има такова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Кисьов.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, остава наистина един момент на съмнение в тази формулировка. Ние сме я приели с дълго умуване, но можем и сега е моментът да изчистим веднъж завинаги фразата и по този начин да не даваме възможност за различно тълкуване на този чл. 4, ал. 1.
Има два варианта, предлагам на вниманието на народните представители. Единият - да приемем текста на вносителя, а другият е да добавим думата "съюзи" и да стане чл. 4, ал. 1 от предложението на комисията:
"Читалищата могат да се съюзяват в съюзи за защита на своите интереси".
А долу е редно да бъде "читалищният съюз". Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми колеги, искам да апелирам в подкрепа на направеното предложение. Нека толкова да не се формализираме в граматиката - в чл. 4, ал. 2 и ал. 3 навсякъде да се говори за "читалищните съюзи". Защото, така написан, текстът създава възможност за много злоупотреби.
Знаем, че сега съществува един читалищен съюз. Този читалищен съюз се председателствува не от кой да е, а от господин Гиньо Ганев и има голяма опасност да се утвърди един читалищeн ОФ-съюз, който да узурпира всичките права, той да кореспондира с държавните органи, знаем, че се водят определени преговори за привличане на чужди инвестиции, на чужди помощи за читалищата и този съюз може да стане една монополна мафия, през която да минава всичко и която да разпределя всичко, да се създаде една административна шапка, която да яде и да пие на гърба на читалищата.
Това нещо ние в никакъв случай не трябва да допуснем да стане и затова трябва още в самия закон много добре да изчистим нещата. И нека тук за един пълен член да не се запъваме, а да се даде тази и конституционна възможност за право на сдружаване на читалищата, тя да бъде реализирана в една чиста форма чрез закона. Защото този съюз сега съществува, много читалища пищят от него и има сериозна опасност точно при едни такива неясни текстове да се получи действително един читалищен ОФ-съюз и всички други читалищни съюзчета да бъдат изтласкани встрани, ако изобщо бъде допуснато тяхното създаване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Оформя се следната възможност за гласуване.
Първо, като заместващ текст на представения от комисията текст на ал. 1 да се гласува текстът, представен от вносителя, който гласи:
"Читалищата могат да се обединяват в съюзи, които са юридически лица с нестопанска цел".
Това ли се има предвид, господин Сотиров? Заместващ текст, който предлагате, е оригиналът, даден от вносителя, а именно: "Читалищата могат да се обединяват в съюзи, които са юридически лица с нестопанска цел".
ИВАН СОТИРОВ (от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е предложението Ви!
Моля да гласувате този заместващ текст на вносителя.
От общо гласували 148 народни представители, за - 35, против - 69, въздържали се - 44.
След това имаше предложение, въпреки че не се възприе този текст, в ал. 2 съществителните да бъдат в множествено число, а именно ал. 2 да звучи по следния начин:
"Читалищните съюзи:
1. съдействуват за постигане на целите на читалищата;
2. разработват общите насоки за развитие на читалищните дейности;
3. защитават интересите на своите членове пред държавните, обществените и други органи и организации".
Това беше предложението. Моля да гласувате.
От общо гласували 152 народни представители, за - 37, против - 79, въздържали се - 36.
Предложението не се приема.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаеми господин председателю, понеже предложихте за гласуване нещо, което не е дадено писмено, моля Ви за още един компромис. Това, което предложих, може би не го разбрахте, да се вмъкнат думите "в съюзи" в ал. 1 и да стане: "Читалищата могат да се съюзяват в съюзи за защита на своите интереси за провеждане на съвместни дейности и инициативи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, приемам.
Следващото предложение за изменение на текста на чл. 4, предложен от комисията, е след думата "съюзяват" да се сложат думите "в съюзи".
Моля да гласувате.
От общо гласували 151 народни представители, за - 43, против - 73, въздържали се - 35.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 4 така, както е предложено от комисията.
От общо гласували 158 народни представители, за - 118, против - 38, въздържали се - 2.
Член 4 е приет.
Думата за отрицателен вот има господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Гласувах против монополизирането. Гласувах против създаването на един единствен читалищен съюз, защото това е против интересите на читалищата, против интересите на отделните читалища. Цяла година в комисията ние говорим за множество читалища и подразбирахме много читалища. Сега от тази трибуна, тъй като членът гласи: "Читалищата могат да се съюзяват", ние ще призоваваме да не се съюзяват. Нито едно от читалищата да не влиза в този читалищен съюз, който е един комунистически ОФ читалищен съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има д-р Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Аз моля Християнското женско движение да не крещи отзад.
Гласувах против този член не защото имам предвид как са се развивили дебатите в комисията, а ако съдя от репликите на някои от нейните членове, тук има някаква недобросъвестност и някакво отклонение от неща, по които наистина се е постигнало някакво съгласие в комисията. Аз не съм член на тази комисия, но съм абсолютно убеден, че дълбоко народностният дух на българските читалища изключва тяхното обединяване в един изкуствен, казионен, монополистичен, един единствен читалищен съюз. Просто това нещо е в противоречие с духа на българските читалища.
Освен това, господин председателю, не Ви обвинявам, че сте участвали в тази спекулация, но вие ни успокоявахте, че когато се каже "читалищният съюз", се има предвид който и да е читалищен съюз, така че няма презумпцията, че той е един единствен. Обаче, когато господин Шопов издирижира мнозинството да отхвърли предложението на господин Кисьов, стана пределно ясно за какво става реч. Той предлагаше "съюзи", отхвърли се това. Става въпрос за монополизириране под една нова, не нова, трогателно стара казионна шапка на българските читалища. Поради това гласувах против приемането на този член. Абсолютно съм убеден, че демократичният подход беше да се приеме предложението на господин Кисьов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за процедура има Константин Тодоров.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин председателю на комисията! Обръщам се към двамата, защото виждам, че се допуска за втори път при гласуването на този член една нередност - предложения на народни представители, които в момента отсъстват от залата, но са внесени по надлежния ред, не се подлагат на гласуване и не се прочитат. Така например току-що гласувахме вече текста на чл. 4, но към него в доклада на комисията чета предложение на народния представител Иван Тосев за създаването на нова ал. 3 към члена, която да има следния текст: "Читалищните съюзи нямат право да управляват и да се разпореждат с имуществото на читалищата, които са техни членове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това се прие.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: И "Читалищен съюз могат да създават най-малко 10 читалища". Тези неща трябва да се прочитат, за да може народното представителство да ги има предвид при гласуването. И в края на краищата, след като по отделни предложения господин председателят на комисията възразява, че по един или друг начин са намерили отражение и са включени по някакъв начин във вече гласувания текст, но така или иначе всички направени предложения по надлежния ред трябва да се прочитат и да се гласуват. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм частично с Вас. Всички направени предложения, които са взети предвид, не се гласуват. Това е нашата традиция. Но сте прав за това, че трябва ясно да бъде казано дали са взети предвид или не са взети предвид и, ако даже не присъства, да се гласуват. И това вече направихме веднъж. Благодаря.
Думата има Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Аз имам процедурно предложение, първо, да поканим господин Гиньо Ганев да почерпи, че му гласувахме ново ОФ по линия на читалищата и, второ, той вече като ресорен по тези въпроси, да присъства при гледането на законопроекта, каквато практика имаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, но господин Гиньо Ганев не е обект на поканване.
ИВАН СОТИРОВ (от място): Как да не е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е обект на поканване, защото за мен този тест на закона предвижда много съюзи и така трябва да се разбира. Никъде не е казано, че има един съюз.
Продължаваме нататък.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Колеги, наистина не разбирам откъде произтичат вашите опасения. Прочетете старите заглавия и ще видите как се фиксира един съюз. тук никъде не се фиксира един съюз. Ако беше така, щеше да бъде записано "Съюзът на народните читалища". Тук пише "читалищния съюз" като сборно понятие. Но, както и да е, това е може би тема за "Отзвук", а не за коментар, след като е гласувано вече.
Текстът на вносителя за чл. 5, ал. 1 е следният:
"Чл. 5. Ал. 1. Към Министерството на културата се създава Национален читалищен съвет като експертно-консултативен орган".
Предложение от народния представител Иво Атанасов за нова редакция на чл. 5, ал. 1:
"Чл. 5. Ал. 1. Към Министерството на културата се създава Национален съвет по читалищно дело като експертно-консултативен орган, който подпомага развитието на читалищното дело и сътрудничеството между държавните, обществените и читалищни организации за решаване на проблемите му".
Предложение от народния представител Николай Кисьов за нова редакция на чл. 5, ал. 1:
"Чл. 5. Ал. 1. Към Министерството на културата се създава Национален читалищен съвет като експертно-консултативен орган, който подпомага развитието на читалищното дело. В него участват представители на Министерството на култура, Съюза на народните читалища, обществените организации, културни институции и специалисти. Националният съвет няма административно-разпоредителни функции".
Предложение на народния представител Иван Тосев - в чл. 5, ал. 1 след думите "експертно-консултативен" да се добави и "надзорен".
Предложение на Комисията по културата, което, подчертавам, обхвана всички тези три предложения на народни представители и в този смисъл няма нужда да се подлагат на изрично гласуване. Казвам това по повод процедурното предложение преди малко на господин Константин Тодоров.
"Чл. 5. Ал. 1. В Министерството на културата се създава Национален съвет по читалищно дело като експертно-консултативен орган. В него участват представители на: Министерство на културата; Министерство на образованието, науката и технологиите; Министерство на финансите; съюзи на народните читалища; Дирекция по вероизповеданията; Народна библиотека "Св.св. Кирил и Методий"; творчески съюзи; дейци на науката и културата".
Предложение на вносителя за ал. 2:
"Ал. 2. Устройството и дейността на Националния читалищен съвет се регламентира с правилник, издаден от министъра на културата".
Предложение от народния представител Николай Кисьов - чл. 5 да има режима на досегашния чл. 10, а именно:
"Чл. 5. Министерството на културата упражнява върховен надзор върху читалищата и читалищната дейност и с министерско постановление да се уреди органът, който упражнява тази дейност".
Предложение от народния представител Емил Капудалиев - в чл. 5, ал. 2 думата "издаден" да бъде заменена с "утвърден".
Предложение от народния представител Георги Захариев - към чл. 5, ал. 2 да се добавят думите "съгласувана с Националния съвет на Съюза на народните читалища".
Предложението на Комисията по културата за чл. 5, ал. 2 е:
"Чл. 5. Ал. 2. Устройството и дейността на Националния съвет за читалищно дело се регламентира с правилник, утвърден от министъра на културата".
Съображението беше, че ние не можем да навлизаме в такива подробности в един закон и това ще направи съответният министър с правилника за устройството и дейността на този съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението на господин Капудалиев е взето предвид.
Има думата господин Константин Тодоров.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Господин Атанасов каза, че по ал. 1 трите предложения са взети предвид и са включени. Аз вземам думата, за да обърна вниманието на народните представители именно върху третото предложение - след думите "експертно-консултативен" да се добави и "надзорен", което не е включено. Значи, ако председателят на комисията има желание да направи предложение пред народните представители, защото това е много важно, да бъде включено и това предложение, може би просто е пропуснато в редакцията, то редакцията на текста като предложение на комисията би следвало да звучи така:
"Чл. 5. Ал. 1. В Министерството на културата се създава Национален съвет по читалищно дело като експертно-консултативен и надзорен орган".
Мисля, че съображенията са ясни - този национален съвет да има и малко по-разширени функции, не само експертно-консултативни, т.е. да консултира читалищните съюзи и отделни читалища в тяхната дейност, но да оказва и известен надзор върху дейността им. Това всъщност разширява неговите правомощия. От само себе си се подразбира, че тук целта е да се упражнява известен контрол върху това дали читалищата или техните съюзи спазват изискванията, залегнали в този закон, които вече бяха приети в предходните членове и най-вече по отношение на дейността и целите на читалищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата заместник-министърът на културата господин Георги Константинов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа депутати! Поисках да взема отношение сега, изчаквайки малко дискусията, за да ви обърна внимание, че спорът за съюзите вече се изчисти. Виждате, че в този член вече се казва, че в Националния съвет по читалищно дело освен изброените министерства, творчески съюзи и т.н. участват и представители на съюзите на читалищата. Връщам се малко назад към текста, в който се казва, че читалищата имат право да се съюзяват. Ние избрахме тази формулировка като една обективна, безпристрастна формулировка, която нито да забранява да има много съюзи, нито да поощрява такова непрекъснато деление - по 10 читалища, по 15 читалища в различни съюзи, които в някои случаи могат да имат и много сериозни противоречия.
Това е едно обяснение с връщане назад.
За думата "надзор". По тази дума в Комисията по култерата имаше много спорове. Дори правото на надзор не се даваше на Министерството на културата и на самия министър. Израз на тези спорове и на консенсуса по въпроса е да не влиза в правата, в дейността на Националния читалищен съвет надзорът, тъй като надзорът се осъществява от министъра на културата. Но Националният читалищен съвет има изключително важни задачи и особено по отношение на фонда за читалищно дело, това е в следващия член, един фонд, който за първи път ще бъде една широка материална основа за подпомагане на читалищната дейност. И всички проекти, всички възможни финансови подкрепи, които ще се гласуват, ще се гласуват най-напред в Националния читалищен съвет. А иначе законът изисква министърът като олицетворяващ държавната власт да извършва този надзор и по финансовите, и по всички други задачи, които ще решава Националният читалищен съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата професор Чавдар Добрев.
ЧАВДАР ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаеми академик Сендов, уважаеми колеги! Аз предлагам да отпадне "като експертно-консултативен орган", защото се оказва дори и от изказването на господин Константинов, че неговите функции в редица отношения ще бъдат по-широки. Стеснявайки го само до едно експертно равнище, ние всъщност развързваме прекалено ръцете на държавната администрация. Струва ми се, че по-нататък във връзка с уреждането на функциите на министъра, на самото министерство нещата се регламентират. Затова нека да отпадне "като експертно-консултативен орган" и да остане "В Министерството на културата се създава Национален съвет по читалищно дело.". Защото много неща тук тепърва ще се уточняват.
Второ, имам един въпрос към вносителите. Тук се пише, че ще има представители на съюзи на народните читалища. Искам да попитам те ще бъдат посочвани от някого ли, защото аз разбрах, че ще има много съюзи или има някаква форма на изборност. Но не ми е ясно. Защото според мен тук тепърва ще има огромен конфликт. Да кажем, предпочете се читалище "Славянска беседа". Министърът издаде заповед за "Славянска беседа". Защо? Аз не зная дали това се урежда със закон или наистина би трябвало с наредба да се уреди, но аз ви гарантирам, че тъкмо в това отношение, понеже това е всъщност в основата на демократизма на управлението на читалищата, тепърва ще има конфликти, ако този момент не бъде по-точно фиксиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Конкретно изменение на текста предлагате ли?
ЧАВДАР ДОБРЕВ: Предлагам да отпадне "като експертно-консултативен орган".
А по отношение на членството аз само задавам въпрос, понеже искам да зная кой ще определя тези представители на съюзите на народните читалища или вероятно независимо от репликите, като Съюза на фондациите, която е основна формация на гражданското общество, върху вече една друга основа, която, да кажем, не е гиньоганевска, т.е. ще има друг начин на избор, може би все пак е по-правилно демократично да бъдат избрани тези представители. Защото това е всъщност реалното общество на читалищните дейци. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
Предложения за изменения на текста: най-напред предложението на народния представител Чавдар Добрев да отпадне текстът "като експертно-консултативен орган" в ал. 1.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 126 народни представители, за - 15, против - 55, въздържали се - 56.
Предложението не се приема.
Второто предложение по същата алинея е на народния представител Константин Тодоров: преди "орган" в ал. 1 да се добавят думите "и надзорен".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 129 народни представители, за - 12, против - 81, въздържали се - 36.
Предложението не се приема.
По въпроса на професор Добрев смятам, че отговорът се намира в ал. 2: устройството и дейността на Националния съвет за читалищно дело се регламентира с правилник, утвърден от министъра на културата, където тези въпроси трябва да бъдат решени.
По предложението на Николай Кисьов за текст има ли бележки? - Няма. Няма предложение за заместващ текст.
Остава да гласуваме чл. 5 така, както е предложен от комисията.
Моля да гласувате!
От общо гласували 130 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 12.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Чл. 6, ал. 1 според текста на вносителя:
"Чл. 6. Ал. 1. Министърът на културата упражнява надзор върху дейността на читалищата и следи за използването на тяхното имущество съобразно целите им".
Предложение от народния представител Николай Кисьов за нова редакция на чл. 6, ал. 1:
"Чл. 6. Ал. 1. Министърът на културата упражнява надзор върху дейността на читалищата и следи за използването на тяхното имущество съобразно целите им, подпомаган от Национален център за читалища, любителеско творчество и регионална политика".
Предложение от народния представител Ибрахим Татарлъ: в чл. 6, ал. 1 да отпадне изразът "и следи за използването на тяхното имущество съобразно целите им".
Предложение от народния представител Емил Капудалиев: в чл. 6, ал. 1 да отпаднат думите "упражнява надзор" и вместо тях да бъде вписано "оказва методическа, теоретическа, художествена и експертна помощ".
Предложение от народния представител Георги Захариев за нова редакция на чл. 6, ал. 1:
"Чл.6. Ал. 1. Министърът на културата упражнява надзор върху дейността на читалищата".
Преди да ви прочета предложението на комисията, искам да ви кажа, че много се колебаехме и някак си се плашехме от думата "надзор" - дали да дадем даже и на министъра такова право, но след като по-нататък с другата алинея му вменяваме възможността да сезира съда с искане за отмяна на решения на общи събрания на читалища, очевидно е, че той не може да прави това без да упражнява по-голям или по-малък надзор. Заради това с колегите се обединихме около това да вменим на министъра правото и задължението да упражнява надзор върху дейността на народните читалища.
Предложението на Комисията по културата е следното:
"Чл.6. Ал. 1. Министърът на културата упражнява надзор върху дейността на читалищата".
Тук може би трябва да се гласува само предложението на господин Капудалиев, което е обратно на текста, който предлага комисията.
Чл. 6. Ал. 2 - предложение на вносителя:
"Чл. 6. Ал. 2. Министърът на културата може да отменя решенията на общите събрания на читалищата, които противоречат на закона или на устава".
Предложение от народния представител Иво Атанасов за нова редакция на чл. 6, ал. 2:
"Чл. 6. Ал. 2. Министърът на културата може да иска отмяна на решенията на общите събрания на читалищата, които противоречат на устава или закона, пред окръжния съд, в чийто район се намира седалището на читалището".
Предложение от народния представител Николай Кисьов: чл. 6, ал. 2 да отпадне.
Предложение от народния представител Ибрахим Татарлъ: чл. 6, ал. 2 да отпадне.
Предложение на народния представител Емил Капудалиев: чл. 6, ал. 2 да отпадне.
Предложение от народната представителка Гюлбие Реджеб: чл. 6, ал. 2 да отпадне.
Предложение от народния представител Георги Захариев: чл. 6, ал. 2 да отпадне.
Тези многобройни предложения за отпадане са, тъй като нас всички ни шокира предложението на вносителя министърът да може еднолично да отменя решения на общи събрания на читалища - нещо, което не е в духа на демократизма в нашата страна през последните 6 - 7 години.
Комисията се обедини около възможността министърът да сезира съда. Такова право той може да има - това е нещо нормално и заради това като комисия предлагаме чл. 6, ал. 2 да има следната редакция:
"Чл.6. Ал. 2. Министърът на културата може да иска отмяна на решенията на общите събрания на читалищата, които противоречат на устава или закона, пред окръжния съд, в чийто район се намира седалището на читалището".
Смятам, че това е един прецизиран текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Първо искам да обърна внимание на току-що приетия чл. 5, в който става дума за това, че към Министерството на културата се създава национален съвет като експертно-консултативен орган. Във връзка с това думите "упражнява надзор" са в дълбоко противоречие с експертно-консултативния характер, който трябва да има министерството спрямо едно читалище. Затова предложих думите "упражнява надзор" да отпаднат и вместо тях да се впише "оказва методическа, теоретическа, художествена и експертна помощ", защото министърът, упражнявайки надзор, той се сравнява с местния пъдар. Той не охранява затворници, за да упражнява надзор върху тяхното добро заключване, а отнасянето на делата до съда може да се отнася за всеки.
Нещо повече - в приетия вече чл. 2, ал. 1 ние заявихме, че народните читалища са самоуправляващи се български културно-просветни сдружения и надзор спрямо едно самоуправляващо се културно-просветно сдружение не би трябвало да се допуска по никакъв начин, още повече в този именно закон. Те са свободни и самоуправляващи се. Надзор над тях е изключен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Иван Сотиров.

ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз смятам, че целият чл. 6, така, както е предложен, трябва да отпадне. Защото действително ние трябва да заложим читалищата да бъдат самоуправляващи се. Трябва да се акцентира върху това, че читалищата се самоуправляват, те си имат контролни органи, има закони на страната, по които те са създадени и трябва да спазват и си има общ ред, по който, когато се нарушава уставът на една организация, може да бъде сезиран съдът, има прокуратура и т.н. Нещо повече, старият закон, който съществуваше - а ние трябва да вървим към една тенденция на демократичност - беше в по-голяма степен демократичен по отношение на читалищата и зачиташе техния местен характер.
И като член на Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика искам да кажа, че преди надзорът върху читалищата се упражняваше от кметовете. И това е много по-разумно, ако някой трябва да упражнява надзор, въпреки че аз пак подчертавам - аз съм изобщо срещу тази форма на надзор. Особено както е чл. 6, ал. 1, аз не знам защо няма предложение тя да отпадне, тя дава възможност за един общ надзор вън от надзора по законосъобразност. Общ надзор може да означава, че министърът може по еди-какви си причини, нещо не му харесва там и да упражнява надзор. Значи ал. 1 дори е по-опасна от ал. 2, защото тя дава възможност да се интерпретира като надзор вън от рамките на нарушение на съществуващите закони и уставните документи на едно читалище.
Съжалявам, но законопроектът се раздаде тази сутрин, би трябвало малко по-рано да се раздават тези законопроекти, за да може човек да ги погледне, когато не е във водещата комисия. Но от това, което прегледах, аз не видях никъде да се говори за кметове и за общини. Навсякъде се говори за една централизация, говори се за министър на културата, за министерства и т.н. А всички знаем, че главно върху общините падат всичките главоболия по субсидиране, по разпределяне на средства и т.н. за читалищата. Вярно е, министерството има някаква функция, но това са типично местни дейности и не е редно кметовете да се изолират и всичко да се дава на министрите. Това не съществуваше дори преди 10 ноември. Не знам каква е концепцията за този закон, но тя във всички случаи върви по една много опасна плоскост с този надзор и то централизирано в ръцете на министъра, дори през главата на кметовете, които само ще трябва да дават някакви субсидии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
Съгласно правилника първи приоритет има предложението на народния представител Иван Сотиров - целият чл. 6 да отпадне. Моля да гласувате.
От общо гласували 161 народни представители, за - 41, против - 90, въздържали се - 30.
Не се приема.
Второто предложение е да отпадне само ал. 2. Моля да гласувате.
От общо гласували 139 народни представители, за - 21, против - 82, въздържали се - 36.
Не се приема.
Има предложение от господин Капудалиев за заместващ текст - в ал. 1 думите "изисква надзор" да бъдат заместени с думите "оказва методическа, теоретическа, художествена и експертна помощ". Моля да гласувате.
От общо гласували 138 народни представители, за - 129, против - 79, въздържали се - 30.
Не се приема.
Гласувахме предложенията на Николай Кисьов, Ибрахим Татарлъ, Емил Капудалиев, Гюлбие Реджеб и Георги Захариев.
Преди гласуването на целия член има думата за процедура господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, днес в тази зала няколко пъти хората отляво и председателят на парламентарната група господин... (Реплика от блока на БСП: "А, стига!")
Не ми подвиквайте "Стига!" Не подвиквайте. Бъдете грамотни. Нали искате да влезем в диалог? Нали искате да ви сътрудничим, нали искате да ви помагаме да измъкнете каруцата на България, която наблъскахте в блатото. Какво стига? Ние наистина искаме искрено да ви помогнем. В случая искаме да помогнем на българските народни читалища. Вие обаче не искате. Господин Шопов вдига дясната ръка и казва: Гласувайте против! Аз в такова обсъждане на такъв закон няма да участвувам. В знак на протест аз напускам, защото това е един явен диктат. Това "Заедно - за България!", господин Шопов, не означава Вие да вдигате дясната си ръка и да командвате своите съмишленици. Защото някои от тях имат глави на раменете си, а не само носачи на шапки. (Шум и реплики в блока на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Шопов за процедура. (Размяна на реплики между Емил Капудалиев и депутати от блока на Демократичната левица)
Спокойно, спокойно.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, много съм изненадан, че когато работим върху една такава типично културна материя като тази за народните читалища, много сериозна, както тук основателно се каза, се правят политически намеци, политически изказвания, неща, от които ние трябва да се освобождаваме. Трябва да се освобождаваме.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Политическо дирижиране на гласуването!
ДРАГОМИР ШОПОВ: Господин Капудалиев, понеже Вие предлагате нещо, а аз уважавам Вашето мнение, ако обичате, чуйте какво ще Ви кажа. Казвате министърът конкретно да оказва - забележете - методическа, теоретическа, художествена и експертна помощ. За мен това е несъстоятелно като предложение, защото то не може да бъде осъществено, ако говорим съвсем конкретно, съвсем трезво и спокойно, както аз искам да разговаряме с Вас и както винаги сме разговаряли и в комисията. Мигар и това трябва да се натрупа на прекалената ангажираност на министъра на културата и как може да бъде реализирано?
Затова аз мисля, че трябва да успокоим енергията си. Работим с една чудесна материя, уважаеми колеги. Съжалявам, че уважаваните колеги от Съюза на демократичните сили не се намират в залата. Просто е срамота. Мислим за България, мислим за българския народ. Къде отива духовността?
Добре, говорим за икономика, говорим за стопански живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля по процедурата.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Така че предлагам - аз само това предлагам - да снижим градуса на своето неспокойствие и на своите излишни емоции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 6 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 138 народни представители, за - 92, против - 46, въздържали се - няма.
Член 6 е приет.
Постъпило е предложение с това да приключим разискванията по второ четене на Закона за народните читалища и след почивката да продължим със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 136 народни представители, за - 128, против - 2, въздържали се - 6.
Член 6 е приет.
Тридесет минути почивка. (Звъни)

След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължава заседанието на Народното събрание.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Давам думата на Никола Койчев, председател на Икономическата комисия.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Господин председател! Уважаеми колеги!
Предлагам да гласуваме допускането в залата за участие в дебата на господин Веселин Благоев - изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и на господин Атанасов - началник управление в Министерството на икономическото развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате направеното предложение.
От общо гласували 137 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 12.
Моля да поканите господата да заемат местата си в залата.
Заповядайте, господин Койчев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Становище по Законопроект N 0201-29 от 26 юли 1996 г. за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия беше разгледан на редовно заседание на Икономическата комисия на 4 септември 1996 г.
В дискусията участваха заместник-председателят на Министерския съвет и министър на икономическото развитие господин Румен Гечев, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация, господин Веселин Благоев и председателят на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация господин Димитър Стефанов.
Народните представители смятат, че законопроектът предвижда съществени промени в действащата уредба за приватизацията.
Отправена беше критична бележка, че законопроектът ограничава независимостта на Агенцията за приватизация, концентрира всички правомощия по приватизацията в Министерския съвет, като ограничава контролните функции на Надзорния съвет и парламентарния контрол на Народното събрание без да осигурява достатъчно гаранции за прозрачност на дейността на Агенцията за приватизация.
Беше изразено и мнението, че извършването на законодателни промени в настоящия момент ще наруши нормалната работа на Агенцията за приватизация.
Беше направено предложение да се намали броят на членовете на Надзорния съвет, както и да се увеличи броят на изпълнителните директори или да се учреди колегиален изпълнителен орган.
На основата на проведеното обсъждане и като отчита необходимостта от ускоряване на процеса на приватизация, Икономическата комисия предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на първо четене.
Определям 30 минути регламент за парламентарна група.
Кой желае думата?
Има думата заместник министър-председателят Румен Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми депутати!
Бих искал да ви запозная с мотивите на Министерския съвет към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Основната цел на предлаганите изменения и допълнения в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е подчиняването на приватизацията на целите на структурната реформа и ускоряване на нейната реализация чрез рационализиране на процесите по вземане на решение и сключване на приватизационни сделки.
Промените и допълненията в чл. 2 целят обвързване на процеса на приватизация с процеса на преструктуриране на националната икономика, нейното подчиняване на формулираните структурни приоритети и необходимостта посредством приватизацията да се привлекат значителни чуждестранни инвестиции.
Предлага се разработването на програмата за касова приватизация да се извършва от Министерството на икономическото развитие, което съгласно неговите функции има компетентност по формулирането, координирането и провеждането на общата макроикономическа политика.
При такъв подход на структуриране на органите с компетенциите по приватизационния процес има ясно изразен целеполагащ център на параметрите на приватизационния процес от гледна точка на структурното преустройство на икономиката, Министерството на икономическото развитие и специализиран орган за практическа реализация на приватизационните сделки - Агенцията за приватизация.
От необходимостта за тясна обвръзка на приватизацията със структурната реформа произтича и новата ал. 7 на чл. 2. Министерството на икономическото развитие има разработващи и координиращи функции по отношение на структурната реформа и основните макроикономически параметри на националната икономика.
Всяко отклонение от реализацията на заложените приватизационни цели води до съответни макроикономически промени. Не може органът, който отговаря за макроикономическата политика да няма възможност оперативно да контролира изпълнението на такъв основен неин елемент, какъвто е приватизацията и при необходимост да предлага корекции.
С предложените текстове в ал. 7 на чл. 2 няма дублиране на контролните функции от страна на Министерството на икономическото развитие и контролните функции на Агенцията за приватизация в чл. 10 от закона, тъй като става дума за две коренно различни неща.
Предвиденият в новата ал. 7 на чл. 2 контрол от страна на Министерството на икономическото развитие се отнася до реализацията на приватизационния процес, тоест това е контрол върху приватизацията като елемент на преструктуриране на икономиката, процес, който се заключава в разработената програма и контролирана от Министерство на икономическото развитие от гледна точка на достигането на заложените в нея цели.
Контролът на Агенцията за приватизация, съобразно чл. 10 от Закона за приватизация, е контрол на приватизацията като дейност, която се осъществява и контролира от Агенцията за приватизация. Тук се включват: контрол по законосъобразността, икономическата изгода, следприватиза-ционият контрол и всичко онова, което е свързано с приватизацията като дейност на трансформация на собствеността.
Промените и допълненията, които се предлагат в чл. 12, имат за цел да подобрят ефективността на работата на Надзорния съвет. Предложеният вариант от пет члена позволява да се запази ефективното изпълнение на възложените на Надзорния съвет задачи и в същото време кореспондира с утвърдилия се в практиката оптимален брой членове на такива органи.
С предложението членовете на Надзорния съвет да се назначават само от Министерския съвет се премахва заложеното сега в закона противоречие. От една страна Агенцията за приватизация е орган към Министерския съвет, а в същото време мнозинството членове на нейния ръководен орган - Надзорния съвет, се избират от Народното събрание.
Очевидно е, че изпълнителната власт, която отговаря за процеса на структурното преустройство, трябва да има решаваща роля при провеждането на политиката на приватизация, в това число и при решаването на назначаване на членовете на ръководните органи на Агенцията за приватизация.
В заключение бих искал да кажа, че, разбира се, не проблемът за Надзорния съвет е основният проблем на приватизацията. Предлаганите на парламента изменения в Закона за приватизация са предложения, които ще изменят процеса на приватизацията по същество, ще позволяват разширяването и задълбочаването на процеса и привличането на повече и по-качествени чуждестранни инвеститори. Нещо, от което българската икономика винаги е имала остра нужда, но особено в този момент многогодишното забавяне на структурната реформа и недостатъчната динамика и обхват на приватизацията, въпреки резултатите от миналата и тази година, показват, че правителството, съвместно с парламента трябва да намерят най-вярната основа и най-точните промени в закона, с оглед ускоряването и подобряването на ефективността на процеса касова приватизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Моля да ми представите списък на желаещите да се изкажат от парламентарните групи.
Кой желае да се изкаже?
Има думата господин Чародей Чернев.
ЧАРОДЕЙ ЧЕРНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Не беше необходимо господин Гечев да изчита мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, защото този закон ни е даден много отдавна. Ние много добре сме запознати с неговите мотиви.
Според мен основната цел на този закон, фактически на това изменение на закона е свързано с намаляването на състава на Надзорния съвет от 11 члена на 5 члена, който при това се избира пряко от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и развитието.
Аз изказвам, разбира се, своето лично мнение като смятам, че Надзорният съвет може да се редуцира, да не бъде с 11-членен състав, може да бъде с 9-членен състав. Но при всички случаи в него би трябвало да присъстват и представители от Народното събрание. Това ще гарантира една по-голяма прозрачност, по-голям контрол върху осъществяването на самия приватизационен процес. Това ще бъде и от полза на самата приватизация, в крайна сметка, в България.
Ето защо смятам, че са необосновани промените, предложени както в чл. 12, така и в чл. 10, а именно за организацията и контрола на приватизацията на държавните предприятия, които се заличават по този начин.
Апелирам и поддържам становището Народното събрание да осъзнае, че в крайна сметка приватизацията е един процес с изключително национално икономическо значение. И Народното събрание не може да се отказва от своя контрол, независимо че той се осъществява по линията на парламентарния контрол, но от един перманентен контрол върху самия процес на приватизацията.


Не трябва да се изтъкват аргументи, като това, че се намесват различни власти в управлението на приватизационния процес. Да не забравяме, че членовете на Сметната палата са избрани от Народното събрание. Да не забравяме, че в Българската народна банка сме постъпили по същия начин. Изведнъж сега ни се предлага един законопроект, който по съвсем неаргументирани според мен доводи, ни кара да приемем един закон, в който в крайна сметка еднолично министърът на икономическото развитие ще предложи на Министерския съвет квотата на Надзорния съвет.
Аз ще се противопоставя. Предполагам, че и моите колеги от Парламентарната група на СДС ще вземат отношение по този въпрос. Аз ще се противопоставя на този принцип и ще държа в Надзорния съвет да има представители и от Народното събрание, макар и този Нодзорен съвет да бъде в една по-малка, в редуцирана форма, например от 7 или 9 човека, но при всички случаи четиримата членове трябва да бъдат от Народното събрание.
Затова на първо четене аз ще гласувам против този законопроект, защото считам, че мотивите, които прочете министър Гечев, са крайно неубедителни за народните представители от Съюза на демократичните сили и в частност в мое лице. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Боян Киров от Демократичната левица.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се спра само върху един от въпросите, които са поставени в законопроекта, а именно въпросът, свързан с Надзорния съвет.
Няма да чета дословно текста, но всъщност законът предлага Надзорният съвет да бъде назначаван, а по този начин косвено управляван от Министерския съвет. Получава се един затворен кръг - органът, който взема решение за извършване на определени действия ще бъде контролиран по това дали правилно е взел това решение от хора, които са назначени от същия този орган. Струва ми се, че това е един пълен абсурд.
Освен това не трябва да забравяме, че става дума за продажба на държавни предприятия. Тези предприятия не са собственост на Министерския съвет. Министерският съвет има права да управлява тези предприятия, но в една парламентарна република...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прощавайте! Прощавайте за един момент - моля ръководителите на парламентарните групи да ми дадат списък на желаещите да се изкажат по реда, по който те определят.
Продължавайте!
БОЯН КИРОВ: Но в една парламентарна република безспорно този, който носи отговорност пред народа е Народното събрание. Не може Народното събрание да се оттегли от тези отговорности и да ги прехвърли на друг, ако ще това да е и Министерския съвет. Може да се получи случай, когато Министерският съвет ще се сменя през месец, но Народното събрание е една относително по-стабилна институция и затова тя поема тези отговорности и е длъжна да ги носи, не може да дебаркира и да бяга от тези отговорности.
В този смисъл смятам, че абсолютно неправилно е промяната в начина, по който се съставя Надзорният съвет. Отделен проблем е колко да бъдат на брой тези хора, дали да са точно тези лица. Може би тези, които са в момента са некомпетентни. Това е вън от тази дискусия. Това е една друга тема, но по принцип Надзорният съвет трябва да бъде орган, който може да контролира. А за да може да го прави, то той трябва да бъде избиран от Народното събрание. В този смисъл аз не мога да се съглася с § 3, който извършва промените в чл. 12. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Лучников, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз искам да съобщя на пленарната зала, че в Икономическата комисия ние дебатирахме този спорен въпрос за начина, по който ще се назначават членовете на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Там почти единодушно се прие, че те не бива да бъдат назначавани само от Министерския съвет по съображения, които вече се изказаха в залата и които аз не бих искал да повтарям. Даже аз останах с впечатление на заседанието на Икономическата комисия, че уважаемият господин Гечев също прие този въпрос като възможен, за да се подложи отново на дискусия. Аз още тогава казах и сега повтарям, че необходимостта в Надзорния съвет да влязат членове, избрани от народното представителство е една гаранция за прозрачност на неговата дейност, една гаранция за това, че тя няма да се върши на четири очи, няма да се определя само от някакво лоби, което винаги ще има известно влияние върху нея, а ще има един по-широк контрол. И то предварителен. Защото сключването на сделки по Закона за приватизацията и особено по реда на касовата приватизация, са едно много отговорно нещо и то е вече едно невъзвратимо решение, тъй като една сделка, вече сключена, след това никакъв допълнителен парламентарен контрол не може да я анулира. С нея са поети задължения към трети лица, към евентуалните купувачи на обекта, така че, ако ние оставим тази работа да се подчинява само на последващ парламентарен контрол, този контрол става напълно ефимерен, неефективен.
Затова аз също поддържам ние като приемем закона на първо четене, да отбележим изрично, че го приемаме с препоръка членовете на Надзорния съвет да се избират по досегашния начин - половината плюс един от Народното събрание и половината минус един - от Министерския съвет. По този начин не се отнемат правата на Министерския съвет да ръководи процеса на приватизация, но само се поставя неговата дейност под един разумен парламентарен контрол, от който един истински демократичен Министерски съвет няма защо да се страхува. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Гечев има думата. Той има право да взема думата винаги.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, защото бих искал да споделя с вас и становището на Министерския съвет по този въпрос.
Искам да подчертая: ние не считаме, че това е основният процес в приватизацията и основните промени, които трябва да бъдат направени, да са свързани с Надзорния съвет. Аз ще ви дам още два-три аргумента за това защо Министерският съвет предлага такава промяна. Най-важните промени касаят съчетаването на касовата и масовата приватизация и решаването на въпроса с това по време на централизираните търгове частта от фирмите, която е за касова приватизация, да могат да продължат преговорите или да бъдат сключени сделки. Тъй като всички на практика крупни български предприятия при постигането на сделка, с която могат да се осъществят значителни ефекти в структурната реформа са промяната на собствеността и делът на собствеността в сектор индустрия и по отношение на постъпленията от касовата приватизация, тези фирми са предложени за масова приватизация. Ето защо този въпрос е един от основните въпроси, който трябва да бъде решен.
Що се касае до Надзорния съвет, Министерският съвет единодушно предлага на парламента такъв вариант. Дали парламентът ще реши и ще подкрепи такъв вариант или няма да подкрепи - това е право на парламента - но аз бих искал, без да се изпада в емоции, да кажа какво се има предвид:
Първо, абсолютно неоснователно се счита, че видите ли, предложенията за Надзорния съвет са свързани с решаването на лични проблеми. И друг път съм казвал, че никога Министерският съвет нито лично аз сме предлагали до момента каквито и да било кадрови промени в Надзорния съвет, макар че ние можехме да ги извършим. Онова, от което се ръководи Министерският съвет, са принципни съображения.
Искам да кажа още два-три аргумента в подкрепа на тази теза.
Първо, казано ли е в закона, че Агенцията за приватизация е орган на Министерския съвет? Такова управленско двусмислие няма никъде в Източна Европа, а е извън Европа, в която орган на Министерски съвет да се управлява с мнозинство от друг орган. Това нито го има в Конституцията, нито го има в управленската практика на Източна Европа.
Второ, не може да се приеме и контрааргументът на тази теза в смисъл, че видите ли, сега, когато Надзорният съвет е 6 на 5, сделките са по-прозрачни. Аз не бих се съгласил като представител на Министерския съвет да считам, че нашите представители са по-непрозрачни от представителите на парламента и едва ли някой от колегите в парламента ще се заеме да прави такова разделение, което и ние не правим.



Що се касае до контрола, управлението на българската държава и на българската икономика става въз основа на разделение на функциите на властите. Не виждам с какво процесът на приватизация е по-важен от другите процеси, които управлява Министерският съвет, още повече, че в Конституцията и действащите закони има строго определен механизъм за контрол върху онова, което прави всяко правителство и всеки министър, независимо от неговото име. Защото, след като търсим отговорности от Министерския съвет по управлението на приватизацията, съгласете се, че няма логика в това един да управлява с мнозинство, а друг да носи отговорност.
Ако парламентът иска да носи отговорностите по този член от закона, това си е негово право. В това няма нищо лошо. Но пак ще кажа, че не проблемът с Надзорния съвет е основният. Основните проблеми са свързани с решаването на другите проблеми в закона за съчетаването на касовата и масовата приватизация. И между първо и второ четене, ако не постигнем съгласие по този въпрос, Министерският съвет е готов да оттегли това предложение при условие, че се създадат благоприятни предпоставки за ускоряване на процеса на касова приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Яшо Минков от Българския бизнесблок.
ЯШО МИНКОВ (БББ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин Гечев, Вие все пак не бяхте достатъчно убедителен. Има една жлязна логика, с която всички се съгласяваме, но това е логиката на управляващия. Нормално и логично за всеки управляващ е стремежът да концентрира максимално власт и възможности в ръ¬це¬те си. Но този логичен за управляващите принцип противоречи в голяма степен с принципа на демократичността. И, разбира се, една демократичност не е винаги в полза на управляващия.
От друга страна, предложението, което правите, за чл. 12, пък и другите предложения, които наистина са може би едно допълнение към основната ви цел с този закон, проличава един опит или един опасен прецедент да се тръгне към една политическа конюнктура, да се използва политическата конюнктура, но по този начин ние ще правим едни преходни закони, които са удобни само на мнозинството в събранието и на тези, които формират кабинета.
От друга страна, господин Благоев отчита една много добра дейност на агенцията до този момент. Досега агенцията е сключила сделки, колкото е сключила за цялата предходна година. Виждаме, че агенцията наистина върви. Сделките стават. Защо трябва да се пречи на нещо, което работи? Един основен принцип има и в спорта - не се правят смени тогава, когато играта на отбора върви.
Ако някой пречи, някой от Надзорния съвет от квотата на Народното събрание, нека този някой или тези някои, допускам, че е възможно да има такива случаи, но нека тези, които пречат, персонално да бъдат упоменати, доказано с това, че те са попречили да се сключват дадени сделки и тогава Народното събрание, никой няма да бъде против това тези хора да бъдат подменени.
Не се опитвайте да превръщате агенцията в един отдел на Министерството на икономическото развитие. Нека тя да си остане като такава. И няма нищо лошо в това, че Народното събрание се опитва да упражнява някакъв контрол, както каза господин Лучников - един предварителен, а не последващ контрол.
Така че на този етап не мога да приема и няма да подкрепя предложението ви за намаляване на Надзорния съвет от 11 на 5 души и всички те да бъдат назначени от Министерския съвет по ваше лично предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представители Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Споделям напълно оценките на Икономическата комисия по предлагания законопроект за първо четене.
Придържайки се към тях и особено в критичната им част, бих искал да се обърна към вас с предложението - законопроектът за бъде приет на първо четене, критичните бележки, отправени и от страна на Икономическата комисия, да бъдат съобразени със съответни текстове, направени между първо и второ четене, и заедно с това да използваме процедурата.
Известно е, че процесът на приватизация е сложен, динамичен процес и от времето на внасянето на законопроекта за първо четене досега вече станаха ясни доста проблеми в процеса на приватизация, които аз бих предложил на вашето внимание и бих ви помолил да получат своята подкрепа при гледането на закона на второ четене. За какво става дума?
Без да изчерпвам всички възможни други промени, които са в духа на това, което се предлага от Министерския съвет, ще спра вашето внимание на някои от възможните проблеми да бъдат решени от нас между първо и второ четене. Става дума за това, че в сега действащия текст на закона в чл. 3 има ограничение от един месец преди началото на централизиран търг за размяна на акции срещу инвестиционни бонове да се забрани касовата продажба на същите предприятия в процента на остатъчните дялове извън масовата приватизация.
Смятам, че тази забрана днес, когато се стремим да ускорим процеса на приватизация, би могла да бъде преразгледана.
Второ, в чл. 6 се определя начинът, по който се разпределят приходите от приватизация на държавни предприятия. Днешната ситуация е доста сложна. Запознатите с икономическото и финансово състояние на страната знаят, че един от най-големите проблеми на бюджета на страната е дълговото бреме. Би могло да се помисли част от средствата и то значителна част от средствата от приходите от приватизация да бъдат използвани тъкмо за решаване проблема с дълга. Това естествено би могло да облекчи бюджета и да реши много проблеми на финансите на България. Икономически е целесъобразно това да стане със средствата от приватизация, тъй като би имало пряк и незабавен икономически ефект върху баланса на бюджета, върху валутния курс и т. н. Би могло това да се осъществи в един или два варианта, като например един от вариантите да бъде - приходите от приватизирането на предприятия по списък, определен от Министерския съвет, да бъдат разпределяни 93 на сто в специална извънбюджетна сметка, която да бъде разходвана тъкмо за облекчаване на дълга.
Би могло да се помисли и за, вече стана дума в дебатите досега, за използване на средства, начини, механизъм на приватизиране, който да увеличи погледа върху това как става приватизацията.
Досегашният използван предимствен вариант главно чрез преговори с потенциален купувач не дава достатъчно светлина за всички, които наблюдават този процес от обществото.
Би могло и за това да се помисли между първо и второ четене.
Също така интерес представлява възможността да се реши проблема със затрудненията, които се създават, в случай на съдружие по глава осем, когато може да се стигне до патова ситуация, в която един съдружник да блокира последващите продажби на акции и дялове от предприятията.
Това също би могло да се промени с конкретен текст между първо и второ четене.
Без да изчерпвам всичките възможни решения се връщам към своето предложение в началото - да подкрепим законопроекта на първо четене, да отразим между първо и второ четене всички онези проблеми в процеса на приватизацията на държавни и общински предприятия, които следва сега да използваме чисто формално, процедурно, за да можем да не изчакваме времето, а да ускорим процеса на приватизацията така необходим за България сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Никола Кацарски.

НИКОЛА КАЦАРСКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искал да напомня, че когато през април 1992 г. се създаде Агенцията за приватизация, идеята беше тя да бъде един самостоятелен орган. Безспорно Министерският съвет и по този закон преди следващите му изменения имаше своите права. Той одобряваше и изменяше правилника на агенцията, той имаше възможност да забрани приватизация на известни предприятия, а за приватизиране на предприятия над известна стойност трябваше да се иска съгласието на Министерския съвет. Министерският съвет също така одобряваше отчета на агенцията и нейната програма и ги внасяше за одобрение от Народното събрание.
Това беше предостатъчно. Никой не желае да отрича координиращите функции на Министерския съвет, респективно на Министерство на икономиката и икономическото развитие и няма никакво противоречие, не би могла да възникне никаква колизия от тази дейност на Министерския съвет, респективно на министерството, и дейността на Агенцията за приватизация.
Надзорният съвет се комплектуваше чрез избиране на шестима членове от Народното събрание и посочване на петима от Министерския съвет. Целта беше да има известен баланс и този Надзорен съвет да може да работи самостоятелно.
С предлаганото изменение всъщност Агенцията за приватизация престава да бъде агенция. Тя става един отдел към Вашето министерство, господин Гечев. И би било много по-коректно да направите това, а не да ни предлагате сега по завоалиран начин да се стигне до същото положение.
Намаляване на броя на членовете също е вредно, особено сега, когато наистина така наречената касова приватизация върви с едно стремглаво темпо. Сега, доколко са реални доходите, които се получават от отделните сделки, това е друг въпрос и няма да го разглеждаме днес. Но колкото по-голям е броят на членовете на Надзорния съвет, толкова по-добре могат да бъдат преценени тези сделки и ползата и изгодата, която би имало от това.
Смятам, че изменението, защото основното в този проект всъщност е изменението на състава, на броя и на начина на избиране или по-скоро на назначаване на членове на Надзорния съвет, е крайно неудачно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Вземам думата по този законопроект, първо, защото, според мен няма убедителни причини, те и междупрочем доста неубедително бяха изложени и от самия министър Гечев, за промяна в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Просто аргументите, които бяха дадени тук, са неубедителни. Дълбоко съм убеден в това, че и колегите от БСП съзнават тази неубедителност.
С какво точно се занимаваме? Ако вътре има някакви дразги, ако нещо спъва работата в самата агенция и има конкретни лица, които в една или друга степен защитават определени интереси и по този начин се намалява оперативността на този орган, значи ли обаче, че трябва да се подхожда така?
Редуцира се съставът му, това не е толкова страшно. По-страшното е, че тези хора ще бъдат назначавани, което означава, че и ако са непослушни - уволнявани. Тоест те стават едни типични чиновници.
А процесът на приватизация, който е единственият реален процес на промяна на комунистическия режим в една демократична система, не може да бъде извършван от чиновници, или във всеки случай, не само от чиновници. Вие знаете много по-добре от мен, надявам се, че и в Чехия министерство се занимава с проблемите на приватизацията или агенция, министерство, отделно, избирано от парламента.
Когато става дума за квотата от състава на агенцията, избирана от парламента, това също не е случайно. Не е случайно, господин Гечев! Трябва да има трудност при подмяната на хората, които са избирани от парламента и тази трудност е именно гарантирана от начина, по който се избират те. Що се отнася до...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ (от място): В Чехия как е, кажете! Или в Унгария?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: В Чехия, уважаеми господин Гечев, след като има министерство, Вие сам се досещате, че това министерство не се назначава от министър-председателя, а минава през санкцията на парламента. Тоест то подлежи на парламентарен контрол и т.н. Докато Агенцията по приватизация, когато стане просто една административна структура във вашето ведомство по същество, тогава какъв ще е този реален парламентарен контрол? Няма да го има!
После, когато бивши комунисти правят приватизация, вие знаете, че обществото гледа най-малкото с подозрение на този процес, по разбираеми причини. И най-доброто, което може да се направи, е процесът да бъде прозрачен. Моите колеги тук вече изложиха аргументи в този смисъл. Не е нормално това, което сега искате от парламента да даде като промяна. Не е нормално!
И после, ако имате някакви вътрешни неуредици в правителството, в самата агенция, решавайте си на други форуми, а не чрез Народното събрание. Това е проблемът. И аз не разбирам защо даже губим парламентарно време.
Не разбирам, уважаеми господин Гечев, защо днес се налага такава една промяна. За мен тя е необоснована, ненормална и би трябвало да не се приеме от Народното събрание. Това е, според мен, наистина загуба на време и напразно хвърляне на усилия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Михайлов.
Господин Гечев, имате думата.
Що се касае до загуба на време...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Когато аз говоря, господин председателю, в това Народно събрание, това не е загуба на време.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин председател, уважаеми депутати! Не бих взел отношение по логическата противоречивост на изказването на господин Михайлов, но, господин Михайлов, Вие влязохте в някакъв логически капан. Това, което казах, е, че при другите страни и народи в Източна Европа е ясно кой управлява процеса на приватизация. Вие казвате - Чехия, там било министерство. Ами, нали за това става дума, господин Михайлов!
Вие твърдите, че управлението на приватизацията в другите страни - в Чехия, в Унгария, в Полша и не знам кои си ставало от парламента. Ами, не е вярно. В тези страни и във Федерална република Германия, приватизацията в бившата ГДР, в Унгария, в Полша, в Чехия, в Словакия, става или от агенцията, подчинена на правителството, стопроцентово подчинена на правителството, или от министерството.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Което се избира от парламента.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Което се избира от парламента. Така че Министерският съвет на Република България, който по Конституция управлява държавната собственост и приватизацията е част от икономическата политика, е повече от логично, че то трябва да носи управленската отговорност на този процес.
Второ, никъде няма искане за промяна на статута на агенцията. Тя си остава юридическо лице и с нищо не се накърняват контролните функции.
Що се касае до прозрачността на процеса, парламентът е в правото си, ако трябва да предприеме и допълнителни мерки, но най-добрата прозрачност на процеса е, когато най-добрата оферта печели. Досега има едно-единствено изключение въпреки прозрачността, в която българският народ загуби 8 млн.щатски долара като начало. И ако се окаже, че и вторият в сделката не плати, не дай си Боже, тогава българският народ ще загуби 42 млн. щатски долара. И тогава аз ще дойда да ви попитам какво става с прозрачността. Но не е там въпросът. Аз не бих искал дискусията да се води само около тази точка, която едва ли не е проблем номер едно за приватизацията. Тя е управленски проблем и онова, което казах и преди, е, че така е в източноевропейските страни и ние предлагаме една унификация на управлението. Нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Цоньо Ботев. Други записани няма. Ако има желаещи, моля да се обадят.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз наистина съм удивен от тази упоритост, с която защитавате Вашия проект и с моето изказване искам повече да покажа, че от всички страни на залата всички сме общо взето на едно становище - на същото становище, на което бяхме на заседанието на Икономическата комисия.
Още тогава беше ясно, че всички ние не сме съгласни надзорът да стане по този начин, по който вие предлагате, защото просто е неразумно да бъде така.
Другото, може би не е толкова важно и не трябва да го обсъждаме, макар че още на заседанието на Икономическата комисия Вие не отговорихте на моя въпрос: а след две години дали вие няма да предложите да се върне статуквото такова, каквото е сега. Аз знам защо не ми отговорихте. Защото тогава на вас няма да ви е удобно по този начин да бъде Агенцията за приватизация към Министерството на икономическото развитие. Тогава вие ще настоявате да се върне по такъв начин, да бъде независима, да се избират шест души от Народното събрание, а пет от Министерския съвет, защото просто така ще бъде изгодно на вашата партия. Тоест промените, които се правят, са за да може да се направи една партийна приватизация. Вярно е, че трябва да има прозрачност, всички го казват. Аз трябва да ви кажа, че досега поне не съм забелязал да има такава прозрачност по простата причина, че никой не дава този отчет, който би трябвало да се дава как се сключват сделките и какво става с тях.

Аз мога да дам само един пример. В Габрово се говори, аз не споделям това нещо, но в Габрово се говори, че инструмент е подарен на тази австрийска фирма. Как Агенцията за приватизация ще докаже, че това не отговаря на истината? Специалистите от завода казват, че само две машини от този завод струват толкова, за колкото е продаден 75 на сто от капитала на дружеството. Затова става дума. Затова, че хората не вярват, че сделките се правят по такъв начин, че те да бъдат доказани, че това е най-доброто, което може да се направи при касовата приватизация.
Именно затова ние като народни представители сме длъжни да настояваме парламентът да има някаква възможност да влияе върху този процес, да имаме възможност наистина да следим по какъв начин се извършват сделките и по този начин да помогнем на хората да са наясно за какво става дума. В крайна сметка дори понякога да защитим тези, които извършват процеса на приватизация. Защото аз мисля, че много добре знам по какъв начин се водят преговорите, как стават и затова не съм си позволил дори да задавам тук въпроси по един или друг случай. Но разберете, че колкото по-голяма е възможността на парламента да влияе по някакъв начин на процеса на приватизация, толкова по-добре ще бъде и за вас.
И затова ви моля, наистина, ако този закон трябва да се приеме на първо четене, да се приеме с тази забележка, че Надзорният съвет няма да бъде приет по такъв начин, че да се избира от Министерския съвет, а или ще остане старата схема, или може да се редуцира съставът, но като се запази отново възможността 50 на сто плюс един от Надзорния съвет да се избират от парламента. От това процесът на приватизация няма да загуби, бъдете уверен. Аз мисля, че колкото повече хора са надзорниците, толкова по-добре ще могат да се следят сделките. И наистина при увеличаването на броя им ще се окаже, че е добре да е по-голям броят на членовете на Надзорния съвет, а не и по-малък. Защото когато той се редуцира до 5 души, това вече води до някакви съмнения, че това се прави с друга цел. По-малко хора трябва да бъдат убедени една или друга сделка да мине, за да се вземе така необходимото решение за по-бързо сключване на сделката. Поне моят начин на мислене е такъв. Вероятно вашият е друг и с това се разминаваме. Но при всички положения аз държа хората да бъдат повече. Колкото повече са хората в един Надзорен съвет, толкова по-трудно може да се мисли, че е възможна някаква игра.
Виждате, че всички сме на едно мнение. Аз не чух нито един от колегите да защитава Вашето предложение. И Ви моля Вие да бъдете дори инициаторът на предложението за изменение на тази част от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други желаещи? - Няма.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата, за да гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия на първо четене.
Моля да гласувате.
От общо гласували 187 народни представители, за - 110, против - 70, въздържали се - 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Думата за процедура има господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, съгласно Правилника за дейността на Народното събрание в 7-дневен срок трябва да се направят предложения към приетия на първо четене законопроект. Аз предлагам да си поставим задачата другата седмица да разгледаме закона на второ четене в четвъртък и да съкратим с гласуване 7-дневния срок на 5 дни. Така че бих помолил колегите, които ще правят предложения за подготовка на законопроекта за второ четене, да направят това до края на работното време във вторник, така че срокът да бъде вместо 7, 5-дневен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения?
Думата има господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Целесъобразността не трябва да нарушава закона. А нашият правилник е закон. И в този смисъл ние не сме имали случай, в който да намаляваме времето за внасяне на предложения по законопроектите. Независимо че става дума за един къс като обем законопроект, редно е да се спази 7-дневният срок. Ако няколко дни по-късно бъде гласуван такъв един законопроект, едва ли от това ще пострада много процеса на приватизация. Или може би пък може и да се подпомогне с това отлагане на гласуването. Знае ли човек кое е по-добро в един или друг случай.
И затова ми се ще да не се гласува съкращаване на времето за внасяне на предложения, уважаеми господин председателю, и чакам от Вас подкрепа, тъй като само един единствен път Вие си позволихте да съкратите времето за внасяне на предложения с два часа на Законопроекта за национален герб на Република България. Сигурен съм, че Вие повече няма да допуснете подобни нарушения, защото отговаряте за спазване на правилника на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Направено е процедурно предложение. Беше изказано противното мнение.
Моля да гласувате процедурното предложение на господин Койчев.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Защо не употребите авторитета си, господин председателю, за да им въздействате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Законопроектът е съвсем кратък. Бяха направени бележки само по един член. Смятам, че е напълно резонно предложението.
От общо гласували 179 народни представители, за - 116, против - 56, въздържали се - 7.
Предложението се приема.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНАТА БАНКА ЗА ИНВЕСТИЦИИ И РАЗВИТИЕ.
Давам думата за процедура на Емил Костадинов.

ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): По повод тази точка от дневния ред, господин председател, предлагам да гласуваме допускането в залата на господин Ганчев, заместник-министър на икономическото развитие, и господин Валери Димитров от Българска народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Моля да гласувате това процедурно предложение.
От общо гласували 121 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 5.
Предложението се приема.
Моля да поканите господата в залата.
Господин Койчев, моля да докладвате становището на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Становище по законопроект N 02-01-11 от 11 март 1996 г. за Държавната банка за инвестиции и развитие, внесен от Министерския съвет. Законопроектът за Държавната банка за инвестиции и развитие беше разгледан на редовно заседание на Икономическата комисия на 20 март 1996 г. с участието на представители на Министерството на финансите и Българската народна банка.
Народните представители подкрепят представения законопроект и смятат, че той ще уреди специализирана държавна кредитна институция, съдействаща за осъществяване на общата икономическа политика и стратегия на държавата спрямо малките и средните предприятия. Нуждата от подобна банка се засилва предвид настоящото състояние на финансовия сектор в страната. Създаването й е съобразено с опита на повечето страни в Източна Европа.
Народните представители отправиха някои критични бележки и предложения за усъвършенстване на законопроекта. Изразено бе несъгласие с предвидените преференции за облигациите, издадени от банката. Поставена бе под съмнение възможността за обезпечаване на достатъчен ресурс за осъществяване на нейната дейност.
Оспорено беше и предвиденото в законопроекта разрешение за превеждане на средствата по фонд "Малки и средни предприятия" на Българската индустриална асоциация в полза на банката, както и осигуряването на ресурс от Държавна спестовна каса.
Направено беше предложение за финансиране на банката от фонда за малки и средни предприятия към Министерството на промишлеността.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за Държавна банка за инвестиции и развитие, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да прочете становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! На две заседания Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за Държавна банка за инвестиции и развитие. Проектът беше представен от представителя на Българска народна банка Валери Димитров и представителя на Министерския съвет госпожа Вучева.
От изложението на представителя на правителството бе изяснено, че идеята за създаване на специализирана държавна кредитна институция в Република България е възникнала още през 1993 г. след проучване на опита на Федерална република Германия и опита на Чехия, Унгария, Полша, Русия, Латвия, Естония и Хърватска, където са създадени банкови институции за стимулиране на дребния и средния бизнес. Нуждата от подобна банка у нас се обуславя от факта, че не съществува специализирана държавна кредитна институция, която да спомага за осъществяване на икономическата политика на държавата в областта на малките и средните предприятия.
От друга страна, целевите кредити, които се предоставят на нашата страна от международните финансови институции, се управляват от Българската народна банка, което не е нейна задача. Основна задача на новата банка ще бъде предоставянето на кредити на малки и средни, предимно частни предприятия, което ще спомогне за насърчаване на средното предприемачество в Република България, особено необходимо в настоящия момент на преход към пазарни отношения у нас.
Създаването на банката ще бъде облагодетелствано от факта, че е постигната договореност Европейската общност чрез програмата ФАР да предостави 5 млн. екю безвъзмездна помощ в рамките на три календарни години за капитал на институцията, което чувствително облекчава участието на българската страна с 1 млрд. и 500 млн. лв. Следователно създаването на Държавната банка за инвестиции и развитие няма да представлява допълнителна тежест за бюджета през 1996 г.
При благоприятно решаване на въпроса с помощта на програма ФАР за създаването на банката е възможно държавният бюджет да не бъде натоварван до средата на 1997 г. Освен това държавната подкрепа може да бъде реализирана без директно участие на бюджета посредством използването на ресурси от Държавния фонд за реконструкция и развитие или Държавна спестовна каса. Печалбата на банката ще се натрупва във фонд "Резервен" и ще се използва за финансиране на нови проекти. Банката по принцип няма да изплаща дивиденти на своите акционери. Поради тази причина основен акционер следва да бъде държавата в лицето на Министерския съвет. За други акционери на банката могат да бъдат привлечени чуждестранни юридически лица, които не са ориентирани към печалба или държавни органи и държавни предприятия.
Предвид факта, че банката не е ориентирана към печалба, се предвижда тя да бъде освободена от плащането на данъци.
При обсъждането бяха зададени разясняващи и уточняващи законопроекта въпроси, на които бе отговорено изчерпателно и мотивирано. В своите изказвания народните представители подкрепиха идеята за създаване на банката, поради което Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за Държавна банка за инвестиции и развитие на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНОДВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров, председател на Комисията по устройството и дейността на държавните органи, да прочете становището на председателстваната от него комисия.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Комисията по устройството и дейността на държавните органи на редовно заседание, проведено на 25 април 1996 г., разгледа Законопроекта за Държавната банка за инвестиции и развитие, внесен от Министерския съвет.
Внесеният законопроект има за цел създаването на специализирана банка, която да съдейства за насърчаване на малките и средните предприятия в страната. Стимулирането на малкия и средния бизнес е от особено значение в сегашния етап на преход към пазарна икономика. Поради което предложеният законопроект е навременен и необходим. Неговото приемане ще създаде допълнителни възможности за финансиране на по-дребните предприятия и така ще съдейства за по-успешното провеждане на икономическата реформа.
Освен това гласуването на законопроекта ще допринесе и за по-ефективното и целесъобразно управление на кредитите, постъпили от чуждестранни лица.
В законопроекта не се съдържат разпоредби, които противоречат на Конституцията или действащото законодателство.
В законопроекта обаче са допуснати някои правно-технически неточности. Така например при обособяването на отделните глави е пропуснато те да бъдат номерирани в съответствие с изискването на чл. 28, ал. 2 от Указ N 883 за прилагането на Закона за нормативните актове.
Като взе предвид гореизложеното, Комисията по устройството и дейността на държавните органи смята, че предложеният законопроект може да бъде приет на първо гласуване от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Определям по 30 минути на парламентарни групи. Моля да ми представите списък от желаещите да вземат участие в обсъждането.
Има думата професор Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Проекти за създаване на такава или подобна на тази банка се обсъждат от много години в България. Както се отбелязва и в становищата на някои от комисиите, на които беше възложено обсъждането на внесения проект от Министерския съвет, особено интензивно това започна от 1993 г., когато и държави-членки на Европейския съюз предложиха и своята финансова подкрепа за създаването на подобна институция.
Тези проекти бяха посрещнати в страната положително още в първия момент, тъй като и в парламента, и извън парламента на създаването на подобна кредитна институция се гледа като на един от основните инструменти за осъществяване на една необходима държавна политика в областта на стимулирането на малките и средни предприятия, на дребния бизнес, както е прието да се казва.

С невъоръжено око се забелязва, че много от нещата, които се предлагаха и предлагат в появяващите се проекти на специални закони за малките и средни предприятия, намират място в този проект. И по отношение на предлаганите специални фондове, за сметка на които да се извършва това финансово подпомагане на малките и средни предприятия, и във връзка с привилегиите, които трябва да се предоставят на подобни структури, има едно преплитане и това не е случайно.
Някои от вас са забелязали, че вече се появяват няколко законопроекта, които предявяват претенции по отношение на средствата на създадени в миналото фондове пак с такава цел. И този проект не прави изключение. И той съдържа една претенция за получаване на парите, които се съдържат в създадения навремето към БИСА Фонд за стимулиране на малките и средни предприятия, за създаване на високотехнологични обекти, за внедряване на нови технологии и т.н. Следователно пред нас стои задачата, когато приемаме този закон и някои от вариантите на появилите се и предстоящи да се появят законопроекти за стимулиране на малкия и средния бизнес, да постигнем съгласуване в това отношение, да не се наслагват норми, които имат едно и също предназначение.
Лично аз подкрепям идеята за създаването на такава банка и в дадения случай ние не измисляме нищо ново. Подобни кредитни структури съществуват. Ние заимстваме един опит. Облекчени сме на старта от обстоятелството, че ще получим безвъзмездно 5 млн. екю. Така е в проекта, още по-добре е, ако са 7 млн. екю, което всъщност осигурява по сегашния курс банката да стартира при формирането на своя капитал с пари, които няма да легнат като тежест върху бюджета.
Разбира се, този капитал, който обявява в проекта, е малък. Той е капка в морето в сравнение с финансовите потребности в тази сфера. Но надеждата е, че банката ще заработи, а ефектът от нейната дейност ще се оценява по достойнство и тук, и навън сред нашите партньори. Трябва да се разчита както на заделяне на средства тук, в страната, разчитайки на тяхното увеличаване в перспектива, така и на получаването на кредити, във връзка с които именно е предвидено банката да дава гаранции за получаването.
При определянето на целите на банката, на нейния предмет, съвършено правилно е отбелязано, че тя има за своя основна задача да съдейства и насърчава икономическото развитие специално чрез подпомагане създаването и осъществяване на инвестиции в малки и средни предприятия.
Като един втори пункт обаче е посочено, че банката ще финансира и други проекти, свързани с икономическото развитие. Вероятно не съм само аз този, който тук би предложил някакво рамкиране. Това ще прозвучи и в изказванията на други колеги. Защото така дадено, понятието е необхватно. Няма никакви граници, няма никакви макар и приблизителни критерии. Тогава тази банка може да финансира всякакви проекти, тъй като трудно може да намерите основание да оцените един икономически проект като несвързан с икономическото развитие. Тук във времето между първо и второ четене със съдействието на вносителите ще трябва да помислим за някакви рамки - достатъчно тесни, за да не се излиза от основната цел на този закон, но и достатъчно широки, за да не пречим за реализирането на такива проекти, които косвено съдействат за развитието на тази част от българската икономика, представлявана от сектора на малките и средните предприятия. Мисля, че вносителите ще се съгласят.
Не може да бъде оспорено това, което ни предлагат вносителите в чл. 9. Банката, получавайки право на всички банкови сделки, ще бъде и ограничена по отношение на такива сделки, които нямат пряко и косвено отношение към реализирането на нейната цел. Иначе тя не би била по-особена банка, а ще прилича в 99,9 на сто на една обикновена универсална търговска банка. И всъщност създаването на тази банка е начало на развитието на тенденцията на изграждането на повече или по-малко специализирани банки, тежащи в своята сфера именно като повече или по-малко специализирани, по-ефективно работещи по реализирането на целите, които преследват.
Може би ще предизвика възражения големият набор от облекчения и привилегии, които се дават на банката. За нея наистина се създава един доста преференциален режим. Допускам, че ще има възражения. Лично аз съм склонен да попадна в групата на тези, които защитават това искане за предоставяните привилегии, за да не се създават допълнителни финансови и други проблеми на тази специализирана банка.
И понеже тя - и това е вторият силен аргумент - няма да работи мотивирана от това да реализира възможно по-голяма печалба, тук липсва тази комерсиална цел, която фигурира при обикновените универсални банки, то това оправдава. В закона е посочено, че една минимална част от печалбата ще бъде предназначена за раздаване на дивиденти на другите акционери, а печалбата по принцип ще се акумулира за увеличаване капитала на банката. Именно тези цели, този режим на използване на печалбата са главното, заради което се създава тази банка и мотивират, защитават, аргументират този силно преференциален режим, при който тя е поставена от гледна точка на данъчното законодателство.
Разбира се, в дискусиите след първото четене неизбежно ще се обсъжда и въпросът кои са критериите, за да определяме предприятията като малки и като средни - една извечна тема в тази област, с която законодателството се сблъсква - критерии доста, които се състезават в литературата, критерии, които се използват, когато се правят правилници, наредби и закони. Ще трябва да помислим кои от тези критерии са най-надеждни и дали един или някаква комбинация от два-три критерия ще възприемем, за да бъдем по-точни, когато определяме обекта на това преференциално кредитиране. Толкова повече, че средствата са ограничени и сега, а и в една обозрима перспектива. Ако можем да напъхаме в тая банка стотици милиарди левове, много от проблемите отпадат, много от смущенията нямаше да имат място. Това според мен ще ни накара да бъдем по-внимателни при определянето на тези критерии.
С това аз приключвам своите кратки бележки във връзка с внесения проект. Призовавам ви категорично да подкрепим на първо четене неговото приемане, да поработим в трите комисии, за да осигурим един ефективно работещ закон и по този начин да въведем в икономическата практика действието на един инструмент, който реално ще позволи ефективното прилагане на държавната политика за стимулиране на тази част от българския бизнес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Петър Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! За всички нас е очевидно, че за да се модернизира нашата икономика, са необходими инвестиции, които се явяват основният лост на структурната реформа, и най-вече инвестиции в малки и средни предприятия. Естествено за целта следва да се създадат необходимите предпоставки, включително и на такива от институционален характер. Затова по принцип подкрепям идеята, заложена в представения законопроект, за създаване на Държавна банка за инвестиции и развитие. Подобен тип институции са познати в практиката на следвоенното възстановяване на редица страни, в това число Япония и Германия. След 1991 г. със съдействието на Германия банки за развитие и инвестиции, както е посочено в мотивите към законопроекта, са създадени в много страни от Централна и Източна Европа.
Доколкото на нас ни предстои да вземем отговорно решение за създаването на специален закон за нова банкова институция, при това със силна държавна подкрепа и със силно привилегирован статут, считам за необходимо преди второто четене на законопроекта да получим в комисиите информация за това как функционират създадените аналогични банки в другите страни и по-специално в страните в преход, какъв е техният статут и доколко те са водещи при осъществяването на индустриалната инвестиционна политика на съответната държава.
Смятам, че е необходимо също така в предложения законопроект по-точно да се дефинира конкретната задача, която се решава със създаването на банката. Текстът в чл. 2, ал. 1, т. 2 гласи, че "Банката ще финансира с предимство и други проекти в съответствие с целите на националната икономическа политика". Това е пределно общ текст и дава възможност според мен за субективизъм при определяне на сферите за финансиране с предимство. Подобен текст дава възможност за сериозни отклонения от прокламираната като основна цел на банката да насърчава икономическото развитие, като подпомага малките и средни предприятия. Допускането на финансиране от банката на регионални и инфраструктурни проекти предполага използването по-скоро на механизмите на проектното финансиране, отколкото прилагането на принципа на субсидираността, тоест кредитирането при по-благоприятни условия.
Във връзка с това предлагам или чл. 2, ал. 1, т. 2 да отпадне, с което дейността на банката се сведе до подкрепа на малките и средни предприятия, или изрично да се формулира текст, номиниращ банката като институция за проектно финансиране с всички произтичащи от това промени, тоест намаляване на обхвата на преференциите, отклоняване от принципа на субсидираността и т.н., и т.н.
В мотивите към Законопроекта за Държавна банка за инвестиции и развитие като основен принцип на функциониране на банката е изведен принципът на субсидираността. В съответствие с него банката не предоставя пряко кредити на заемополучатели, а посредством подбрани от нея търговски банки. Чл. 10, ал. 2 от закона предвижда възможност Държавната банка за инвестиции и развитие да кредитира пряко с одобрението на надзорния съвет. Предоставянето на възможността банката да кредитира пряко в съчетание със силните привилегии, които тя ползва - освобождаване от данъци, държавни гаранции, допълнително рефинансиране, би могло да доведе според мен до нарушение на условията на конкуренция спрямо останалите търговски банки. Във връзка с това може би е целесъобразно да отпадне чл. 10, ал. 2 и последното изречение на чл. 10, ал. 1. Създаването на Държавна банка за инвестиции и развитие предполага сериозна държавна подкрепа за нейното капитализиране.
Ето защо вносителите следва да представят схемата и конкретните разчети по източници за капитализиране на банката, в това число средства от държавния бюджет с размер по години и предвидени ли са такива в проектобюджета за 1996 - 1997 г.
Второ, средства от Държавния фонд за реконструкция и развитие, от Държавна спестовна каса, може би становището на тези институции по този въпрос, средства по международни програми, включени ли са и в какъв размер средства за Държавната банка за инвестиции и развитие в многогодишните индикативни програми на ФАР за 1996 - 1999 г. и съответно в оперативните програми за настоящата и следващата година. Също така какви средства се очакват от страна на Германия, включително в какво точно се изразява съдействието на немската страна като размер, като форма на участие, дали германската страна предвижда да бъде акционер в Държавната банка за инвестиции и развитие или под формата на заем, предоставен на банката срещу съответна държавна гаранция - това са според мен важни подробности. И, разбира се, други очаквани източници за учредяването на банката.
Считам, че предоставянето на подобни разчети ще гарантира реализацията на проекта и ефективната дейност на институцията, която се предлага да се създаде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Чародей Чернев.
ЧАРОДЕЙ ЧЕРНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както стана ясно, идеята за създаването на специализирана банка за стимулиране на дребния и средния бизнес безспорно е взета от бившите социалистически страни - Литва, Латвия, Естония, Хърватско и т.н. Считам, че при внедряването на какъвто и да е опит от чужбина непременно трябва да се имат предвид специфичните условия на българската икономика и по-точно на българската банкова система.

Лично аз бих приел идеята за създаване на специализирана банка за кредитиране на малки и средни предприятия, както е посочено в чл. 2,ал. 1,т. 1 и в проект, и в съответствие с целите на националната ико¬но¬ми¬чес¬ка политика, както е посочено в чл. 2,ал. 1,т. 2.
Но ме смущават няколко нещо, които искам да споделя. И съответно ще направя конкретни предложения между първото и второто четене за приемането на Закона за държавната банка за ин¬вес¬ти¬ции и развитие.
Първи въпрос. В България съществуват достатъчно на брой търговски банки със своя развита банкова мрежа, някои от които имат достатъчен опит и обучен кадрови персонал, обучени кадри да изпълняват и тези специфични задачи, които се поставят в самата банка. Нещо повече, съществува и практика в тази насока. Бих искал да цитирам Експресбанк и Централна кооперативна банка, които до момента от началото на годината са одобрили три кредита по линията на програмата ФАР, възлизащи приблизително на 500 хиляди долара, които Българска народна банка трябва да предостави на спечелилите конкурса.
Третото ми възражение и смущение е свързано с това, че неправилно е мотивирано създаването на такава специализирана банка, а именно, че е постигната договореност с Европейската общност чрез програмата ФАР да се предоставят пет милиона екю безвъзмездна помощ за капитал на институция, която облекчава участието на българската страна. Истината е, че съществува Фонд малки и средни предприятия. И цялата сума, отпусната от ФАР за развитието на средния и малкия бизнес е 7 милиона екю или около 8 млн. 750 хил. долара, с едно единствено условие - първите 4 милиона екю да бъдат усвоени от българска страна.
И последното ми притеснение във връзка с този закон, което беше споделено и от господин Башикаров, е в чл. 2, ал. 1, т. 2, че кредитирането ще бъде в проекти, свързани с целите на националната политика.
Много се извинявам, но аз не разбирам на кои проекти ще бъде отказвано такова кредитиране в случая.
И за да не бъда достатъчно дълъг в своето изказване, защото смятам, че почти всички народни представители ще подкрепят такава идея, в заключение ще кажа, че аз лично ще подкрепя този проектозакон. И призовавам председателят на Народното събрание в най-скоро време да постави въпросите или проектозаконите, които регламентират стимулирането на средния и малкия бизнес, такива законопроекти, които са постъпили в Народното събрание от отделни народни представители и които до голяма степен завършват и придобиват по-голямо значение в самото финансиране, стимулиране и развитие на малкия и средния бизнес в България.
Завърших, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Росен Михайлов.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги! Аз няма да изляза от този дух, който досега съществуваше в преждеговорившите. Също искам да декларирам, че ще подкрепя внесения законопроект с няколко особени ремарки, които искам да направя по отношение разглеждането на първо четене.
Създаването на такава специализирана институция е акт, който е достоен по своята същност. Заедно с това имам предвид и ангажираността на такива институции, като Кредит анщалд фюр видерауфбау и Дойче аус глайхс банк.
Бих искал да спомена, че това не е опитът на другите източноевропейски страни, а според мен това е опитът, който беше създаден в западната част на Европа от Рейн нагоре, която част на Европа в 40-те и 50-те на този век благодарение именно на щедрите и добри помощи по плана МАРШАЛ успя да възроди една икономика, която беше тотално разрушена по време на войната. Именно главно и благодарение на една умела и толерираща държавна политика по отношение на проекти, свързани с развитието на средния и на дребния бизнес.
В този смисъл, това, което би трябвало ние да приемем не само като идея, но и като банкова политика и икономическа политика, е умелата държавна намеса и подкрепа за развитието на този бизнес. И това трябва да бъде сърцевината на банковата политика на тази институция.
Бих желал да развия моето виждане, че държавното участие в капитала на тази институция трябва да бъде основно. И по отношение на другото акционерно участие ние да търсим също така чуждестранни инвеститори с предимно държавно участие.
Заедно с това бих желал новата институция, която ще бъде създадена с този закон, да бъде подложена на така наречения особен надзор. Не искам да ме разбирате буквално. Особен надзор не само от обществото, особен надзор и от Българската национална банка и от българското правителство. Неговото развитие до голяма степен ще подкрепи и може да стабилизира това ново виждане, което ние искаме да наложим в българската общество за ролята на тези финансови институции.
И смятам, че именно германският опит и опитът на много други водещи страни трябва да ни подкани да предприемем колкото се може по-скоро мерки за създаване и на друг институт - вносно-износна държавна банка, която изцяло да подкрепя вносните и износните структури, които могат да допринесат за икономическите ни връзки с останалата част на света. В същата логика и да подкрепят развитието на нашата икономика.


Що се касае до конкретната дейност на банката бих искал да споделя, че по отношение на пасивните операции считам, че там не би трябвало да има никакво различие. Те трябва изцяло да гарантират набирането на средства от раздадени кредити, а също така и емитиране на ценни книжа и включването им на един бъдещ капиталов пазар.
Що се касае до активните операции, именно тук и аз подкрепям изказалите се колеги, трябва точно, прецизно и акуратно да вменим целите и предназначението на раздадените кредити и наистина те да гарантират развитието и създаването на нови мощности, реконструкция и модернизация на сега съществуващите, защото за никого не е тайна, че нашето технологично развитие вече изостана не с шест или седем години. В момента ние нямаме никаква иновация, никакво въвеждане на нови технологии, а дори и това, което имахме вече през тези години - една икономическа прогресия го отдалечи от останалия свят в рамките на 10-15 години.
Що се касае до резултата на тази институция - на бъдещата държавна банка, насърчителната банка, смятам, че преди всичко той трябва да ни интересува по отношение на това дали тя изпълнява своите функции и в никакъв случай да не изискваме печалба от подобна институция. Начинът на нейното създаване, според мен изключва наличието на печалба. Що се касае до създадения доход, той трябва да отива единствено и преди всичко в един Фонд "Резервен", който трябва да бъде основно задължение на една такава специализирана институция. Считам, че липсата на онези капиталови рефери, които се изискват от други банкови институции, тук правилно са заложени в закона, че не трябва да съществуват. Но заедно с това всичко онова, що касае перфектната банкова дейност, трябва да бъде плод и тема за контрол и въздействие както от националната банка, така и от правителството.
С тези няколко думи бих искал да ви призова да гласуваме за приемането на първо четене на този закон и дам своето уверение, че в специализираната Комисия по бюджет и финанси ще направим всичко възможно да се уточнят и пунктоализират подобни изисквания, които бяха споделени от колегите.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Последен се е записал за изказване народният представител Руси Статков. Имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Действително времето много напредна и голяма част от тези неща, които исках да споделя вероятно трябва да го направя между първо и второ четене. С това заявявам, че подкрепям по принцип гласуването на първо четене, но преди всичко бих искал да кажа, че в предложения законопроект, в мотивите към него и в предварителните дискусии се откриха доста проблеми и въпроси, които според мен налагат една по-обстойна дискусия между двете четения.
Започвам някои от бележките, за които имам време в рамките на четирите минути:
На първо място, действително идеята да има банка, която да кредитира преди всичко малкия и среден частен бизнес е основателна по много причини. Тук час от колегите ги изтъкнаха. Разбира се, в този смисъл законопроектът в известна степен ориентира със своите норми. Казвам: в известна степен, защото в повечето от нормите, които са изложени има сходство със сегашното регламентиране на фондовете. Освен това в един от основните критерии, който определя и отделя банките от небанковите институции, а именно това да осъществяват основните банкови сделки - влогови и кредитни - също не издържа подобна банка, нищо, че се съставя със специален закон, тоест подобна институция. По-скоро при нея липсват влоговите операции. Става дума за институция, която е финансова и отговаря на общото определение. Тук мисля, че специалистите ще го разберат това нещо - отговаря на определението за финансова институция, на финансово-кредитна институция, но не и на банка.
Още повече, за това говориха повечето от колегите, в много случаи има изключения от основния закон - Закона за банките и кредитното дело, в регламентацията, както на самия предмет, цели, функции, а по-нататък - набиране на капитала, след това и самото кредитиране, така че би трявало между това първо и второ четене ние да определим действително, ако ще бъде банка, да се доближим до характеристиките независимо от това, че я създаваме със специален закон, и ако не - тогава да търсим друго решение. Това е съвсем принципен въпрос, който се споделя и от други хора, които считам, че не би трябвало да бъдат подценени като мнения и позиции.
На следващо място струва ми се, че в законопроекта има много противоречиви норми и в юридически план доста трябва да се поработи по него. Доста би трябвало да се поработи и не бих искал да губя времето тук, но има описателност, има повествователност и т.н. - неща, които в значителна степен трябва да бъдат преработени. Разбира се, имаме и много конкретни бележки. Към някои от тях бих искал да насоча вашето внимание.
Според мен във формулирането на предмета на банката има смесване на финансиране и кредитиране. Допуска се, че това са синоними, за мен това не са синоними. Финансирането предполага осигуряване на средства за малките и средни предприятия без да се иска лихва, докато кредитирането предполага лихва. Затова трябва между двете четения ние да определим ще кредитираме ли, или ще финансираме. В законопроекта, който ни е предложен, това не е ясно.
По-нататък. Предлага се учредителят да бъде Министерският съвет на подобна банка. Струва ми се, че това е погрешно, защото Министерският съвет ръководи вътрешната и външна политика на страната и да го ангажираме само с такава една целева банка, според мен не е най-правилно. По-скоро предлагам и това е предложение и на Съвета по законодателството, Министерството на финансите да бъде от основните учредители. Мисля, че в това отношение също би трябвало да се разгледат и въпросите, свързани с формирането на капитала, ръководството на банката...
Изтича ми времето и не бих могъл да маркирам тези неща, които са съществени според мен и между двете четения трябва да се вземат предвид.
И специално по отношение на взаимоотношението между създадените вече фондове. Става дума за тази банка и Фонд "Държавен фонд за възстановяване и развитие", с Фонд "Земеделие" и други, които по същество имат и задачи, които касаят и предлаганата банка. В този смисъл е необходима една такава регламентация.
Струва ми се също така, че в организационен план не трябва да се отива на една редакция и изброявания на отговорности, които биха могли да бъдат записани в устава и приети от общото събрание, а не да бъдат регламентирани тук, така че в заключение ще кажа, тъй като времето ми изтече, благодаря за едната минута, господин председател, поддържам по принцип идеята за подобен род банка, обаче, за да стане тя действително такава, трябва между първо и второ четене ние много добре с вносителите да поработим по нея.
Също така използвам предоставената ми възможност да кажа, че с това ние не решаваме въпроса за една действително голяма държавна банка, която да подпомага срочното и дългосрочно кредитиране на проекти и т.н, каквато например спомена господин Башикаров, имало в Япония.
Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За последно изказване думата има господин Спас Димитров.
Моля квесторите да подканят народните представители да влязат в залата, а след това ще има гласуване вероятно, ако завършим с обсъждането.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Разбира се, този закон е представен за разглеждане и това, което трябва да вземем като решение, не можем да кажем, че трябва да бъде с отговор "не", тъй като и към мотивите, а и от специализирани издания се набляга на обстоятелството, че създаването на тази банка до известна степен е поставено в зависимост от кредитиране, външно, по програма ФАР около 5 млн. екю. Интерес проявяват и германски финансово-кредитни институци, както за дялово участие, така и евентуално после за откриване на кредитни линии. В една такава ситуация след като самата наша банкова система не вдъхва доверие на тези други институции, явно е, че ще трябва гаранциите по кредитите и по ефикасното подпомагане на малките и средни предприятия да се поеме от една банка, в която основното, преобладаващото участие да бъде на държавата.
Въпреки това, според мен законопроектът поставя няколко въпроса, които са принципни и по тях трябва да се вземе решение и становище - категорично и ясно - от Народното събрание.
Първият, според мен, е свързан с това, в какви предприятия ще се инвестира, накъде ще се насочва кредитната деност на тази банка. В законопроекта се предвижда банката да финансира с предимство създаването и инвестициите в малки и средни предприятия и след това други проекти в съответствие с целите на националната икономическа политика.
Моето становище е, че тази банка трябва преди всичко да финансира създаването на инвестициите в малки и средни предприятия. Други обекти от национално значение не само ще поставят под въпрос дали ще има достатъчно средства да се финансират малките и средните предприятия, но по същество според мен ще измести идеята на този законопроект и идеята, която като че ли постепенно се налага в обществото, че малкия и средния бизнес в страната не се подкрепя достатъчно от държавата и досега не е получил своята адекватна опора в нея.

Ето защо по тези съображения смятам въпроса за принципен и при всички положения в предложенията, които ще внеса за второ четене, ще остане тази банка да е преди всичко насочена към финансиране на малките и средните предприятия.
Във връзка с това, което говорих, се поставя и следващият въпрос - в този закон ли е мястото да се определя кои предприятия са малки и средни?
В Допълнителните разпоредби на законопроекта се предвижда едно обяснение. То е доста според мен опростено, тъй като се свежда само до броя на работещите в предприятията. Примерно малко предприятие е това, в което работят до 20 души, а средно предприятие е това, в което работят до 100 човека.
Но според мен мястото изобщо не е в този закон. Малките и средните предприятия, тяхната дейност, тяхното определение трябва да стане в отделен законопроект.
Искам да напомня на дамите и господата народни представители, че в момента са внесени два такива законопроекта. Единият е на господин Яшо Минков и другият, отдавна внесен, от Кристиян Кръстев. Те в своите законопроекти дават тълкуване и легално определение на това кои са малки и средни предприятия. И в двата законопроекта има различия, но при всички положения тяхното тълкуване и тяхното предлагане за определяне на малките и средните предприятия е много по-обстоятелствено и по-точно от това, което се представя в законопроекта.
Това не е само аргументът, който посочвам пред вас. Според мен не е мястото тук да се определят кои предприятия са малки и средни, а това трябва да стане в специалния закон, който очевидно, воля-неволю, колкото и да се отлага от Народното събрание, в крайна сметка трябва да се приеме Законът за дребния и средния бизнес в тази страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, прощавайте за една секунда.
Моля ви да се съгласите да изслушаме господин Димитров до края и след това да проведем гласуването. Може би с две-три или четири минути ще просрочим времето след 14 часа.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря ви, господин председател! Опитът ми е да се съсредоточа върху въпроси, които според мен са и дискусионни, и според мен са свързани с принципите на този закон и затова ви благодаря за вниманието и за това, че позволявате да се изкажа, докато приключа.
На следващо място важен е въпросът кои могат да придобиват акции в банката. Законопроектът предвижда това да бъдат само държавата, държавни органи и държавни предприятия и чуждестранни юридически лица.
Смятам, че това е една неоправдана дискриминация по отношение на българските юридически лица. И аз не мога да разбера по силата на каква логика те се отстраняват от участие в придобиването на акции? Не ми е ясно какви са съображенията на вносителя българските юридически лица да не могат да придобиват акции в тази банка? Неоправдано се акцентира само на държавните предприятия и по този начин дори би могло да се сподели тезата, че до известна степен се дискриминират останалите юридически лица в страната.
На следващо място е размерът на уставния капитал, който според предложението възлиза на 2 млрд. лева.
Моето предложение е, че този размер до известна степен безнадеждно падна надолу, тъй като проектът е внесен в началото на март при един съвсем различен курс на долара, може би три пъти по-малко от сегашния и това налага при всички положения уставният капитал на банката да се увеличи. Оставането на една сума от 2 млрд. някак си звучи, тогава може би е звучало солидно и сериозно, но сега вече тази сума, с оглед инфлационните процеси и обезценяването на лева спрямо долара, тази сума очевидно не е достатъчна.
Органите за управление, това е един раздел, който според мен трябва основно да се преработи. Принципни несъгласия по отношение на това, което се предлага в законопроекта, могат да се кажат много. Остава се с впечатление, че като че ли това, което се предлага, в крайна сметка ще доведе до една голяма неяснота и до големи затруднения в дейността на управителните органи и особено в членовете на надзорния съвет. Дори бих си позволил да ви насоча вниманието към нещо, което според мен не би могло и да стане.
Предвижда се например, че членове на надзорния съвет са три лица, избрани от Народното събрание, измежду, цитирам: "изтъкнати представители на малките и средните предприятия в частния сектор. При избирането им Народното събрание изслушва мнението на представителните организации на работодателите".
Такава процедура, доколкото си спомням, нашият правилник не предвижда - да изслушваме представители на работодателите. А пък и как ще определим кои са тези трима изтъкнати представители? Ще бъде нещо, което вероятно доста време ще ни накара да спорим в залата.
Мандатът не е определен също по добър начин и в това отношение следва да се направят сериозни корекции. Може би целият раздел "Органи и управление" трябва да претърпи едно много обстоятелствено изменение.
Има и неща, които сега маркирам и с това приключвам.
Според мен в закона не се предвиждат никакви ограничения по отношение на целите и предназначението на отпуснатите кредити. Опитът в страната показва, че такова нещо в момента е необходимо поради и намаленото доверие на обществото към банковите институции. Независимо, че тази институция е държавна институция и така се предвижда в по-големия дял - 70 на сто да бъде притежание на държавата, но при всички положения държавната институция се нуждае от своя престиж и своя авторитет. А в конкретния случай това би могло да бъде реализирано, като в самия закон се посочат ограничения, свързани с целите и предназначението на отпуснатите кредити.
Например би могло да се посочи, че кредитите ще бъдат отпускани за създаване на нови производствени мощности, за тяхното изграждане, за изграждането на инфраструктурни обекти, за неща, които действително са свързани с дребния и средния бизнес.
И на второ място, разбира се, след като се предвидят такива ограничения, би трябвало и в закона да се предвидят ограничения и по отношение на кредитополучателите.
В сегашната обстановка, когато основните проблеми на банките идват от невръщането на кредитите, се създава впечатлението и може да остане обществото с впечатлението, че тези кредити отново ще отидат в ръцете на хора, които досега са взимали и не са връщали. И след като в самия закон не се поставят никакви ограничения по отношение на такива лица поне, които са доказали явно своята некоректност по отношение на банките, ние рискуваме някак си сами да дискредитираме този акт в лицето на общественото мнение.
На последно място смятам, че е безсмислен текстът например, че намаляването на капитала под размера, който ще се определи, аз вече казах, че 2 млрд. вече са малко като уставен капитал, но безсмислен е текстът, че намаляването ще става със закон.
Очевидно е, че до такова положение не би трябвало да се допуска да се достигне, за да се приеме отново закон, с който да се намалява размерът на уставния капитал.
Това са основните ми съображения.
Още веднъж благодаря на господин председателя, че ми позволи извън размерите на времето да изложа пред вас моите съображения, но институцията е сериозна и ако подходът е само по някакъв начин да се реализират кредити и да се реализират добри отношения и добри желания на чужди финансови институции, мисля, че подходът няма да бъде коректен.
Затова този закон трябва до известна степен доста сериозно да се преработи и да се съобрази преди всичко с изискванията за малките и дребните предприятия и развитието на малкия и средния бизнес в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за Държавна банка за инвестиции и развитие. Моля да гласувате.
От общо гласували 144 народни представители, за - 123, против - 3, въздържали се - 18.
Законопроектът е приет на първо четене.

Парламентарен контрол на 20 септември 1996 г., петък:
Първо, министърът на здравеопазването Мими Виткова ще отговори на актуален въпрос на народния представител Емил Капудалиев.
Второ, министър-председателят на Република България Жан Виденов ще отговори на актуални въпроси на народните представители Васил Михайлов, Иван Костов, Йордан Соколов и Благой Димитров.
Трето, министърът на околната среда Георги Георгиев ще отговори на актуални въпроси на народните представители Валентин Василев, Орлин Драганов и Стоян Райчевски.
Четвърто, министърът на образованието, науката и технологиите Илчо Димитров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
Пето, министърът на труда и социалните грижи Минчо Коралски ще отговори на питане на народния представител Георги Захариев.
На основание чл. 77, ал. 3 и чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: министърът на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов на актуален въпрос на народния представител Иван Димитров; министърът на финансите Димитър Костов на питане от народния представител Христо Бонов; и министърът на външните работи Георги Пирински на актуален въпрос от народния представител Орлин Драганов.
Други съобщения:
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 19 септември, четвъртък, от 15 ч. в зала 248 на пл. "Батенберг".
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 26 септември 1996 г., четвъртък, от 15 ч. в зала 238 на пл. "Батенберг".
Комисията по земеделието и горите отлага за днес, 19 септември 1996 г., четвъртък, обявеното си заседание за 15 часа.
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 14,06 м.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
Иван Братулев

Юмер Юмер