Председателствували: заместник-председателите Нора Ананиева и Атанас Железчев
Секретари: Илко Савов и Иван Будимов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Всеки момент ще получите проекта за програмата за работа на събранието, тъй като Председателският съвет малко по до късно заседава.
Направена е заявка от Парламентарната група на Народния съюз за декларация.
Има думата господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (НС): "Декларация на коалиция Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия.
В началото на тоталитарната епоха у нас Българската работническа партия-комунисти отне всички имущества и сгради, които бяха собственост на опозиционния Български земеделски народен съюз. Чрез груба акция на милиционерски отряд по заповед на Георги Димитров през 1945 г. бе отнета сградата и печатницата на в. "Земеделско знаме".
Сега, 50 години след тези печални събития, правителството на същата политическа сила, извършила тази вандалщина, прави опит да я повтори. В началото на тази година кабинетът на господин Жан Виденов е взел решения БЗНС да бъде изхвърлен от обитаваната от него сграда на пл. "Славейков" 4а, както и да бъде изхвърлена редакцията на в. "Земеделско знаме" от нейната сграда на ул. "Врабча" 23 в София. Даден е ултиматум от областния управител на Софийска област до утре, 21 март 1996 г., и двете сгради да бъдат опразнени. В противен случай щял да прибегне до сила.
Както през периода 1945-1947 г., така и сега, комунистическата партия се стреми правно да обоснове своите насилнически действия над парламентарно представена политическа сила, каквато и тогава, и сега е Българският земеделски народен съюз. Грубото политическо насилие обаче няма и не може да има правна обосновка. То е насилие, то е репресия. А тя е още по-грозна, още по-отвратителна, още по-неморална и неприемлива след чудовищните уроци, оставени от тоталитарната епоха. Ако насилието бъде приложено към БЗНС, то той като акт на самозащита ще се постарае за него да научат всички демократични и парламентарни институции в Европа и в света. Това несъмнено ще помрачи образа на нова България пред тях. Ала отговорността за това няма да бъде на БЗНС, а на Българската социалистическа партия. Защото, след като тази партия половин век унищожаваше морално, политически и физически опозиционния БЗНС, след като репресира десетки хиляди негови членове и дейци, сега, повтаряме, с решенията на своето правителство да го изхвърли от обитаваните от него сгради, да отнеме сградата на в. "Земеделско знаме", наново се връща към репресиите си спрямо една демократична организация. Това е истинско покушение към демокрацията в България, проява на "късния сталинизъм", както бе казано и на последния пленум на Българската социалистическа партия.
Ние се обръщаме към всички народни представители в Тридесет и седмото Народно събрание. Обръщаме се към цялата демократична общественост в България и призоваваме позорните действия на правителството спрямо БЗНС и в. "Земеделско знаме" да бъдат незабавно прекратени, а решенията му - отменени.
Надяваме се на "Позитано" 20 реализмът и политическият разум да вземат връх над самозабравата и късната политическа и историческа памет. В противен случай отговорността за неизбежните ответни масови протестни действия на коалиция Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия ще се понесат изцяло от управляващата политическа сила.
Уважаеми колеги от всички части на парламентарната зала, нека да направим така, че обстановката в България да бъде мирна и спокойна. Обръщам се специално към парламентарната група отляво и призовавам всички разумни и почтени хора в нея да въздействат кабинетът да прекрати произвола си над Българския земеделски народен съюз. А към демократичната опозиция - да се присъедини към нашия призив, защото ако днес бъде ударен Земеделският съюз, утре ще бъдат ударени другите."
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Проектопрограмата включва:
Сряда, 20 март:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход (приет на първо четене на 28 февруари т.г.).
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда от 1951 г. (приет на първо четене на 21 февруари т.г.).
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността (приет на първо четене на 15 февруари 1995 г.).
Програмата за четвъртък, 21 март:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (вносител Министерският съвет).
2. Продължение на програмата от предходния ден.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Международен институт по право на развитието - вносител Министерският съвет.
4. Законопроект за ратифициране Европейското споразумение за предаване на молби за правна помощ - вносител Министерският съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Ирландия - вносител Министерският съвет.
6. Проект за решение за разрешаване прелитането и кацането на територията на Република България на американски военно-транспортен самолет С-130 за транспортиране на американски военномедицински екип за участие в учението "Партньорство `96" с вносител Министерският съвет.
7. Проект за решение за разрешаване изпращането на пехотен взвод от Българската армия за участие в учението "Щит на мира `96" в Украйна с вносител Министерският съвет.
Програмата за петък, 22 март:
1. Продължение на програмата от предходните дни.
И както обичайно и по правилник от 11 часа:
2. Парламентарен контрол.
За програмата са постъпили следните предложения:
От народния представител Крум Славов на основание чл. 40, ал. 3 от правилника - прави предложение за включване в дневния ред в програмата за тази седмица, тоест за периода 20-22 март, на Проект за решение за създаване на временна анкетна комисия във връзка с произведените от "Булгартабак" БТ - АД 85 тона фалшиви цигари, носещи незаконно чуждата търговска марка "555 ФИЛТЪР КИНКС ПЛЕЙБЪЛ", както и във връзка с други подобни случаи в сферата на дейността на "Булгартабак".
Моля, гласувайте това предложение - Проект за решение за създаване на временна анкетна комисия!
От общо гласували 189 народни представители, за - 100, против - 52, въздържали се - 37.
Приема се това предложение.
Трябва да уточним времето.

Второ предложение за включване в дневния ред на заседанието на Народното събрание от 21 март 1996 г., четвъртък - предложение от името на Парламентарната група на СДС господин Йордан Соколов, съпроводено с необходимата аргументация, т. 1 да бъде Проект за решение за образуване на временна Комисия за проучване на кризата в банковата система, предизвикана от групировката "Орион".
Има думата господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Парламентарната група на Съюза на демократичните сили преработи предложението си за предизвикване на временна анкетна комисия. Ние намалихме обхвата на действие на тази комисия и се отказахме от тази част, в която се предвиждаше тя да разгледа и кризата в изпълнителната власт. В мотивировката, която остава, сега има и някои нови моменти, които искаме да ви прочетем и които предизвикват у нас много сериозно безпокойство.
"Министър-председателят Жан Виденов ангажира по недопустим начин Министерския съвет на страната с група, свързани лица, участвуващи във фирми и финансови структури, добили гражданственост под наименованието "групировка "Орион". По негово определение те са несъществуващ юридически и икономически приятелски кръг. Намиращи се на отговорни правителствени постове, лица от групировката "Орион" обвиниха известни български политици в заговор срещу законно избраното правителство. Народни представители от Демократичната левица обявиха Българска земеделска и промишлена банка - банката на "Орион", за банката на Българската социалистическа партия, а всеки, който е срещу нея - за враг на изпълнителната власт.
Вестник "Дума" поиска съд за "Орион", който се опитал да я постави под контрол. Друг народен представител от Демократичната левица нарече "Орион" мародерски кръг.
Действията на групировката "Орион" са един от факторите, причинили дестабилизация на банковата и финансовата система. Сега тя е катастрофално разклатена. Нестабилността на банките подрони доверието в лева. Спестителите изтеглят своите левове и вложения в банките. Появиха се факти за непозволена намеса на Министерския съвет и Управителния съвет на Българска народна банка.
Преди няколко месеца Централната банка изкупи за 1,00 лв. "Агробизнесбанк". Българска народна банка национализира след безпрецедентен натиск и Банка за земеделски кредит "Витоша". Във връзка с последното стряскащо е изказването на члена на Управителния съвет на Българска народна банка Стоян Шукеров, че която банка, цитирам, "тръгне срещу правителството, винаги тегли късата клечка".
Стоян Шукеров принуждава и ръководството на Централна кооперативна банка да се задължи към "Блонда инвестмънт корпорейшън" за пари, присвоени от групировка "Орион" и вложени в набирателната сметка на Българска земеделска и промишлена банка.
Съществуват данни, че Българска земеделска и промишлена банка е създадена с недействителни акционери и срещу нея се води съдебно дело от Главна прокуратура. Лицата от групировка "Орион" са акционери в Българска земеделска и промишлена банка. Заради тази банка Българска народна банка изкупи или ликвидира конкурентните земеделски банки, като БЗК "Витоша", "Агробизнесбанк", Частна земеделска и инвестиционна банка и Добруджанска банка. Министри и депутати настояват Държавният фонд "Земеделие" да стане акционер в банката на "Орион". Земеделският министър Светослав Шиваров присъствува на събрание на акционери на банката и настоя председателят на Съюза на земеделските кооперации и председател на Надзорния съвет на банката на "Орион" Атанас Ганев да стане шеф на Консултативния съвет на фонд "Земеделие". Членове на Консултативния съвет на скандално известната банка са депутатите Ангел Димов и Златимир Орсов. Последният агитира за създаването на осем регионални приватизационни фондове към нея.
Групировката "Орион" е свързана недопустимо с властта на страната чрез народни представители в Тридесет и седмото Народно събрание - Златимир Орсов, Ангел Димов, Кирил Желев и други; с Централната банка - чрез Стоян Шукеров - член на Управителния съвет на БНБ; с правителството - чрез Любомир Коларов и Михаил Данов; с кабинета на министър-председателя Жан Виденов - чрез Красимир Райдовски и Владимир Жеглов. Срастването на икономически групировки и лица с политическата и държавна власт и използуването на властта в тяхна изгода се нарича в цял свят мафия. Мафията "Орион" е опасна за България. Чрез връзките си с властта "Орион" посяга на личната сигурност, свободата и гражданските права на лица, които са свързани по някакъв начин с нея или й се противопоставят.
Изпълнителният директор на БЗК обвини секретаря на Министерството на вътрешните работи Параскев Параскевов в политическо преследване. Това ни дава основание да не приемем пренасочването на проблема само към парламентарната Подкомисия за банките и кредитното дело, както предлага господин Кирил Желев. На основата на посочените мотиви спешно искаме създаването на временна анкетна комисия за кризата в банковата система, причинена от действията на групировката "Орион"." Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Поставям на гласуване внесеното предложение за утрешната програма - четвъртък, т. 1 да бъде Проект за решение за образуване на Временна комисия за проучване на кризата в банковата система, предизвикана от групировката "Орион".
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 203 народни представители, за - 91, против - 89, въздържали се - 23.
Не се приема предложението. (Шум, реплики и възгласи в блока на опозицията, изразено неодобрение)
Третото предложение към дневния ред е от 51 народни представители, които предлагат на основание чл. 90 от Конституцията и чл. 86 от правилника по питането на народния представител Калчо Чукаров до министъра на земеделието и хранителната промишленост относно фуражния баланс на страната и ниските изкупни цени на животинската продукция, да бъдат проведени разисквания и да се приеме решение от Народното събрание.
От името на парламентарна група господин Маринов има думата. Днес вече чухме две парламентарни групи.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Демократичната левица също е разтревожена от информацията и сигналите за сериозни проблеми във фуражния баланс на страната. Ние по принцип подкрепяме идеята да се проведе парламентарно разискване по тези въпроси.
Предлагаме обаче, преди дискусията да влезе в пленарна зала, те да бъдат обсъдени в поне две от специализираните комисии - Комисията по земеделието и горите и Икономическата комисия, и в разискването да чуем становището на тези комисии, тъй като е възможно по редица въпроси мненията на народните представители в комисиите да съвпаднат и по този начин да избегнем една ненужна конфронтация и политизация на спора в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Моньо Христов от името на вносителите, вероятно.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми колеги, госпожо председател! Искам да информирам ръководството на Демократичната левица, че днес на извънредно заседание Комисията по земеделието и горите ще изслуша информация от министър Шиваров във връзка с фонд "Земеделие" и оттук произхождащите вече проблеми с фуража.
Така че, бих казал, че това, което вие желаете, в случая Комисията по земеделието и горите го е започнала. Само би следвало примерно Икономическата комисия, ако желаете много, утре да вземе същата информация и в петък не е никакъв проблем тези дебати да бъдат в парламента.
Искам да поясня, че решението, което ние предлагаме, е свързано с фуражния проблем в цялата страна, схемата, която има Министерството на земеделието и съответно Министерският съвет за изхранването на поголовието в страната и оттук вече решението какво ще се прави - ще се внася ли зърно или няма да се внася зърно. Този проблем е важен и аз мисля, че не бива да се отлага заради това, че трябва да бъдат изслушани представители в комисиите.
Така че ние настояваме, след като в Комисията по земеделие днес тази информация ще я получим, възможно е в четвъртък Икономическата комисия също да я изслуша, примерно министъра на търговията, и в петък спокойно да станат тези дебати. Дори настояваме само за изслушване на министрите за положението за фуража в страната, а не за вземане на решение в самите комисии. Тук ще вземем решението какво да се прави, с какво да задължим Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържа се предложението с уточнението за петъчната програма, още повече, че разискванията са форма на парламентарен контрол. Така че е коректно.
Моля да гласувате направеното предложение за разисквания относно фуражния баланс на страната за петък.
От общо гласували 198 народни представители, за - 85, против - 29, въздържали се - 84.
Не се приема предложението. Очевидно волята е да се отложи. Няма разяснения нито обяснения на процедурни предложения.
Има думата Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господа! Вие не съзнавате колко е сериозно положението. Това отлагане с още две седмици води след себе си до много загуби за животновъдството. Какво ви пречи? Както ви каза колегата, днес и утре ще изслушаме министъра, ще изслушаме тези, които имат касателство с този проблем, и да вземем решение в петък. Въпросът не търпи отлагане. Ако някой от вас не знае какъв е проблемът, моля ви, повярвайте на тези, които по-често се срещат с тези хора и имат представа какво е положението. Затова апелирам към прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата Александър Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГДЛ): Ние смятаме, че не е необходимо въпросът да се претупва за два дни в двете комисии. Ако двете комисии са готови другата седмица, но не просто като изслушат информация, а като обсъдят въпроса и влязат в залата с едно сериозно предложение, още следващия петък можем да проведем това разискване. Защо трябва да се бърза сега, при положение, че двете комисии не могат да се подготвят?
Повтарям, ние имаме доброто желание в залата да се проведе една пълноценна, а не повърхностна дискусия. В момента, в който двете комисии са готови, влизаме в залата, за да дискутираме въпроса. Това според мене е един сериозен подход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Няма какво да се убеждаваме тук. Знаем, всички сме свидетели на това, че въпросът е от изключителна важност. Но той не е само за това, че зърното не достига в страната и оттам има проблеми с осигуряването на брашното за хляб на населението и за фураж на добитъка като основен компонент във фуражните смески. Тук става въпрос за унищожаване на животновъдството в страната. И този процес тече със страшна сила от началото на годината насам. От този процес ние като Народно събрание трябва действително да сме изключително разтревожени и всяко едно забавяне само ни води към още по-непредотвратими последици.
Затова аз ще направя предложение успоредно с това - надявам се моите колеги от опозицията, а може би и от Парламентарната група на Демократичната левица да ме подкрепят - моето питане, което е във връзка със състоянието на животновъдството в страната, което е изключително тревожно в последните няколко месеца, също да прерасне в питане и двата проблема да се обединят. Защото те са непосредствено свързани един с друг - фуражният баланс, организацията и развитието на нашето животновъдство, особено в последните месеци, когато става същинско унищожаване, клане на животните в страната. Това ще доведе до непредотвратими последици или труднопредотвратими последици, свързани не само с изхранването на населението, а и с икономиката на страната като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям още един път на гласуване, въпреки че виждам обща воля в залата да се проведе такова изслушване и такива разисквания, предложението още този петък да стане това. Различието е само по начина на подготовка на разискванията и времето, в което това да стане.
От общо гласували 202 народни представители, за - 89, против - 44, въздържали се - 69.
Не се приема предложението разискванията да станат тази седмица.
Има предложения на народния представител Васил Михайлов. Първото му предложение е за изслушване на председателя на Комисията по национална сигурност за проведена среща с генерала от КГБ Филип Денисович Бобков. Известно е на всички народни представители, че правилникът не допуска изслушване на народни представители, а само на длъжностни лица, така че първото предложение не го поставям на гласуване.
Второ, проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО, внесено от Парламентарната група на СДС и одобрено от Комисията по външна политика, становище N 53-056 от 31 януари 1996 г.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам да дам пояснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Предложенията са много, а Вие, госпожо председател, прочетохте първото, като решихте, че не бива да се поставя на гласуване. Ако не става дума за изслушване в смисъла на длъжностно лице, то информацията, която би могъл да даде председателят на Комисията по националната сигурност на уважаемото Народно представителство за посещението не генерала от КГБ Филип Денисович Бобков в нашата комисия би могло да бъде най-малкото интересно за народните представители. И това е така, защото сега всички, без изключение, в демократичния свят са потресени от решението на Долната камара на Руската дума по същество с един акт да възстановят Съветския съюз. Същевременно тук в един еднопланов, едноцветен начин на поведение в нашата комисия присъстват различни гости, поканени от една неправителствена организация, каквато е разузнавателният форум.

Това, което бих желал да кажа, уважаема госпожо председател, е, че Вие би трябвало да поставите на гласуване това мое предложение. И трябва да стане практика когато колеги пътуват и представят българската държава в една или в друга международна организация е редно след завръщането си дали в комисията, в която те членуват, дали тук, пред Народното събрание, да уведомяват народните представители каква позиция са заемали, какво са говорили. И в крайна сметка да е ясно, че те не се някакви туристи, а народни представители, които изразяват позиции и мнения за нашата държава, вън от нейните граници. Така че включително и за тези, които идват тук и ни гостуват, какъвто беше случаят с едно лице, каквото е генерал от КГБ, е редно да се чуе какво той казва. Защото, сигурен съм, дори и на най-заклетите комунисти тук в тази зала ще им настръхнат косите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това е по първия въпрос, уважаема госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето изтече. Поставям на гласуване...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Що се отнася до проекторешението...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, времето изтече. Моля седнете.
Поставям на гласуване Проекторешението за присъединяване на Република България към НАТО.
От общо гласували 201 народни представители, за - 84,против - 95,въздържали се - 22.
Не се приема това предложение.
Третото предложение, да се включи в дневния ред Проектозакона за националните символи. Моля да гласувате това предложение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата да го обоснова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Проектозакон за националните символи, обосноваван многократно в залата. Не се обсъждат предложенията, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Този път има много различен нов момент. Не е достатъчно да се слага отпред пред вратата представителната рота от войници. Трябва и нещо друго да се направи за България като символика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Прекратете гласуването и обявете резултата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Лошо почвате седмицата, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От общо гласували 187 народни представители, за - 63,против - 64,въздържали се - 50.
Не се приема това предложение.
Предложенията на господин Михайлов за петък са по-интересни. Той предлага изслушване на министър-председателя за разговорите му в Москва и дали подписаните спогодби там отговарят на консенсусната българска позиция за европейските и евроатлантическите приоритети и ориентация на нашата държава, както и за стъпките, които като ръководител на правителството е трябвало да предприеме за ликвидиране на тоталната ни суровинно-енергийна зависимост само от една страна - една от основните заплахи за независимостта и националната сигурност на България.
Имате думата, господин Михайлов.
Изслушване, не е направено по най-коректния начин, но ще го поставя на гласуване.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Направено е в съответствие с правилника, уважаема госпожо председател. Не аз, а Вие би трябвало да видите по кои точки от правилника съм направил това предложение. Уверявам Ви, че стриктно съм спазил правилника.
А що се отнася до самата същност на това изслушване, редно е наистина Народното събрание да знае и не от ИТАР-ТАСС и не от телеграфни агенции, и не от вестници и списания, а тук, от министър-председателя, каква е била неговата позиция в Москва. Може да я каже и на руски, спазвайки инер¬ци¬ята, това си е негов проблем. По същия начин ще обиди българското Народно събрание, както и обиди българската държава, когато в официални разговори си позволява да говори на руски език в Руската федерация. Това си е за негова сметка. Някои просто са лакеи и не могат да свикнат с друга роля. (Реплики от мнозинството) Те са свикнали да пълзят или да лазят по корем. И това не е ново.
Ако там той беше говорил на добър английски, това би се възприело може би като нарушение на протокола, но в никакъв случай не би звучало зле за българското ухо. Но там да говори на руски е ни повече, ни по-малко отново и отново да сервилничи.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): И то на лош руски говореше.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Същият този човек там изговори приказки, които влизат в грубо противоречие с декларации, гласувани тук, в тази зала на Народното събрание. Да не говорим за проблема с "Топенерджи", да не говорим за нефтопровода Бургас-Дедеагач и така натататък.
Искам да обясня следното. В Комисията по национална сигурност се разглежда една енер¬гий¬на стра¬те¬гия, която стратегия трябва да обхваща десетилетия напред. Ние ще трябва да гласуваме тук с решение на Народното събрание тези основни насоки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това, което обаче се случва по същество, завършвам, уважаема госпожо председател, е все повече обвързването ни към една държава, в която комунистите и ултранационалистите, тоест фашистите, вземат връх.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението на народния представител Васил Михайлов за изслушване на министър-председателя за разговорите му в Москва.
От общо гласували 195 народни представители, за - 77,против - 101,въздържали се - 17.
Не се приема това предложение.
Още едно предложение за изслушване е формулирал господин Михайлов - за изслушване на ми¬нис¬тъ¬ра на външните работи за българската позиция относно срещата на върха в Египет и конференцията по сигурността в Прага.
Господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Действията на представители на българското правителство започват да приличат на действия на представители на някакво чуждо правителство, не на българското.
Първо, проведе се антитерористична конференция от особена важност, с изключително сериозни последици за целия свят, в Египет. Това, че наш представител там няма е въпрос, който може и да е въпрос на протокол. Но това, че българското правителство не изрази никаква позиция по решенията на конференцията, това за мен означава не повече и не по-малко, че старите терористични корени на БКП, на БСП, или все едно как ще се казва тази организация, никак не са пресъхнали. Те не смеят да заявят нещо срещу тероризма, защото цялата им история по същество може да се жалонира с терористичните актове в близкото и по-далечно минало. Не се учуд¬вам на тази позиция.
Учуд¬вам се обаче на факта, че външният ни министър Пирински се спотайва. Това е точната дума - спотайва както от участие тук, при гостуването на изключително уважавания от нас президент на Германия Роман Херцог и той не е включен, както разбирам от средствата за масова информация, в официалната делегация, а е изпратил пак свой заместник, така и сега, когато в Прага страните, членуващи в инициативата "Партньорство за мир" ще трябва да кажат своето мнение и да чуят мнението на НАТО по отношение на разширяването на Изток, той отново праща свой заместник, имам предвид госпожа Ирина Бокова. Това е неуважение, това е спотайване, това е нисша постъпка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това е обида за България и това няма как да се размине на това правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо председател, бих желал сега да видя моите колеги, които ще подкрепят и чуят автентичната позиция на министъра на външните работи да обясни защо не е в Прага, а и защо ако е тук, не е в официалната делегация за работа с многоуважавания гост.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Ирина Бокова е отишла да види дали има автомобили за крадене и да каже на пле¬мен¬ни¬ка си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението за изслушване на министъра на външните работи. Моля гласувайте.
От общо гласували 197 народни представители, за - 84,против - 105,въздържали се - 8.
Не се приема това предложение.

Поставям на гласуване и традиционното обосновавано многократно предложение от господин Михайлов в петък парламентарният контрол да започне в 9 часа и само ако остане време, след изчерпване на всички актуални въпроси и питания, да продължи законодателната дейност. (Реплики от Васил Михайлов)
Господин Михайлов, по всички въпроси говорихте извън двете минути. Нито един път не се съобразихте стриктно с правилника. Моля Ви да не усложнявате повече нещата. Този въпрос сте го обосновавали многократно. Моля ви режим на гласуване.
От общо гласували 188 народни представители, за - 77, против - 100, въздържали се - 11.
Не се приема това предложение.
И така програмата, както ви я прочетох, ще я поставя на гласуване с една корекция - в четвъртък, 21 март, като осма точка от дневния ред да се включи Проекта за решение за създаване на временна анкетна комисия, във връзка с произведените от "Булгартабак" фалшиви цигари.
Това беше предложението. Аз предлагам осма точка, тъй като има четири-пет ратификации и Проект за решение за прелитане, които няма да отнемат много време.
И още едно предложение за размяна на втора и първа точка, а именно да започнем с Кодекса на труда и след това второ четене на Законопроекта за данък върху общия доход, във връзка и с обстоятелството, че в 10,30 ч. ще гостува в залата президента Херцог.
Госпожа Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение е за отпадане на точка от дневния ред. Става въпрос за т. 3 от днешното заседание, а именно второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността.
Аз предлагам да отпадне тази точка със следните мотиви. Този закон върви в пакет с още два закона - Законът за държавната собственост и Законът за общинската собственост. Тези два законопроекта в момента са в етап на работене в комисиите, съответно Комисията по местно самоуправление - Законът за общинската собственост, и в Комисията по устройството и дейността на държавните органи - Законопроектът за държавната собственост.
Моето становище е, че трябва трите законопроекта да влязат в пленарна зала, когато е завършила работата и по трите в съответните комисии, за да не се получи гласуване на един от законопроектите и той да стане закон, преди изработването на останалите законопроекти и да се получи разминаване между тези три законопроекта. Те са свързани и опасността да гласуваме нещо и то да стане факт, а в другите закони да предвиждаме някаква друга хипотеза и да не са съобразени и стиковани помежду си, е голяма, ако не ги разглеждаме едновременно в пленарна зала.
Затова моето предложение е да отпадне тази точка от дневния ред. Зная, че този законопроект е готов, в смисъл минал е на второ четене в Комисията по устройството и дейността на държавните органи, но смятам, че има връзка между трите законопроекта и трябва да влязат едновременно в пленарна зала, за да бъдат синхронизирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви. Моля да гласувате направеното предложение за отпадане на т. 3 от дневния ред за днес, сряда, 20 март.
От общо гласували 189 народни представители, за - 82, против - 59, въздържали се - 48.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате програмата с тези две корекции - размяна на първа и втора точка от днес и включване на допълнителната вече одобрена от събранието точка в програмата за утре. Моля да гласувате.
От общо гласували 172 народни представители, за - 120, против - 35, въздържали се - 27.
Програмата е приета.

Започваме с -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА ОТ 1951 ГОДИНА.
По процедурен въпрос господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Преди малко вдигах ръка, но вероятно не ме забелязахте, щях да попитам мнозинството отляво - има ли мотиви за това, което гласува преди малко? За това изключително разумно предложение да влязат трите закона, които са с една и съща тематика, в един и същи период на обсъждане? Аз съм убеден, че те просто не знаят какво гласуват.
Но моята процедура, госпожо председател, е в поредица на мои предложения и както тогава, така и сега Ви моля, да поканите министъра на финансите и да не започне обсъждането на Закона за данък върху общия доход в негово отсъствие.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това ще стане.
Моля господин Школагерски да започне докладването на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Не го виждам.
Ще ви прочета постъпилите законопректи и проекти за решения от периода 13 март - 19 март.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката с вносители Красимир Премянов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по устройството и дейността на държавните органи и още комисиите по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика и Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката, внесен от народните представители Орлин Драганов, Николай Кисьов и Иво Трайков с водеща Комисия по устройството и дейността на държавните органи.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносители Георги Димитров Дилков, Димитър Дичев и Христо Стоянов. Водеща комисия е Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносител Ангел Георгиев Димов. Водеща е Икономическата комисия и още Комисията по устройството и дейността на държавните органи и Комисията по земеделието и горите.
Проект за решение за даване съгласие Министерският съвет да даде държавна гаранция по кредитното споразумение между ВМЗ "Сопот" и "НИЧИМЕН КОРПОРЕЙШЪН" - Япония за проект за реконструкция на лагерния завод на ВМЗ - ООД "Сопот". Вносител е Министерският съвет. Разпределено е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и на Споразумението относно прилагане на част 11 на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по устройството и дейността на държавните органи и още Комисията по бюджет и финанси и Комисията по опазване на околната среда и по водите.
И накрая Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси с вносител Министерският съвет. Предполагам, че е минало.
Започваме работа. Има думата господин Школагерски.
Моля да гласувате господин Бисер Славков - заместник-министър на финансите и господин Николай Николов от Министерството на труда и социалните грижи да вземат участие в заседанието по тази и по другата точка.
От общо гласували 142 народни представители, за - 123, против - 13, въздържали се - 6.
Прието е процедурното предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Школагерски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Комисията по труда, социалните и демографските проблеми разгледа и подготви закона за второ гласуване в Народното събрание.
"Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда от 1951 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля за тишина! Много се шуми в залата!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Изброява се: обнародван в "Известия" бр. 91 от 1951 г., поправен и допълван през 1951 г. в бр. 93,бр. 92 от 1957 г., броеве 24,36 и 92 от 1963 г., броеве 1, 61, 90 и 99 от 1965 г., бр. 15 от 1968 г., бр. 33 от 1968 г., изменен и допълван също в броеве 68 от 1970 г., броеве 53 и 81 от 1973 г., бр. 27 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1981 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 52 и 100 от 1992 г. и бр. 104 от 1995 г.
В тези броеве на "Държавен вестник" са публикувани законопроектите за изменение на Кодекса на труда.
Предлагам Ви, господин председател, заедно с § 1 да гласуваме и заглавието на закона.
"§ 1.Чл. 147 се изменя така:
"Чл. 147. За провеждане на държавно обществено осигуряване осигурителите и осигурените внасят осигурителни вноски. Осигурителните вноски се определят в процент върху брутното трудово възнаграждение или осигурителния доход."
Това е докладът на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има ли желаещи да се изкажат? - Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието и § 1.
От общо гласували 146 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се -11.
Приема се текстът.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "§ 2.Създава се чл. 147а.
"Чл. 147а.Ал. 1.Осигурителната вноска, която е за сметка на осигурените лица за всички осигурителни случаи, се определя в размер на 2 на сто върху брутното трудово възнаграждение или от осигурителния им доход.
Ал. 2.Осигурителната вноска по ал. 1 не се внася от лицата, които са осигурени само за трудова злополука и професионално заболяване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има ли желаещи да се изкажат по този текст? - Не виждам вдигнати ръце.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 139 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 8.
Приема се текстът.
Продължете!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "§ 3.Чл. 148 се изменя така:
"Чл. 148.Ал. 1.Работодателите нямат право да удържат осигурителните вноски, които са за тяхна сметка, от възнаграждението на осигурените лица.
Ал. 2. Осигурителните вноски, които са за сметка на осигурените лица за всички осигурителни случаи, се удържат от брутното им трудово възнаграждение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Желаещи да се изкажат по този текст? - Не виждам.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 134 народни представители, за - 132,против - няма, въздържали се - 2.
Приема се текстът.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: § 4,уважаеми колеги - докладвам редакцията, която комисията приема, като приема предложението на народния представител Руси Статков.
§ 4 е със следното съдържание:
В чл. 162,ал. 1,изречение първо се изменя така:
"Чл. 162.Ал. 1.При прекратяване на трудовия договор поради смъртта на работника или служителя (чл. 325,т. 11 от Кодекса на труда от 1986 г.) децата на починалия или съпругата (съпругът) имат право на парична помощ в размер на една минимална работна заплата за страната, а при смърт на работника или служителя поради трудова злополука или професионално заболяване - в размер на една и половина минимална работна заплата за страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Желаещи да се изкажат по този текст? -Няма.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 137 народни представители, за - 135,против - няма, въздържали се - 2.
Приема се текстът.
Имате думата.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Преходни и заключителни разпоредби.
§ 5. До установяването със закон на размера на осигурителните вноски, те се внасят в размерите, определени от Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има ли желаещи да се изкажат? - Няма.
Режим на гласуване.
От общо гласували 142 народни представители, за - 131, против - 2, въздържали се - 9.
Приема се предложението.
Продължете, господин Школагерски.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "§ 6. В Кодекса на труда, обнародван в "Държавен вестник", бр. 26 и 27 от 1986 г., изменен и допълнен със закони за изменение и допълнение, публикувани в бр. 6 от 1988 г., в бр. 30 и 94 от 1990 година, в бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., в бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., в бр. 87 от 1993 г. и бр. 2 на "Държавен вестник" от 1996 г., се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 272, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) Създава се нова т. 4 със следното съдържание:
"4. Осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи".
б) Досегашните т. 4 и 5 стават съответно т. 5 и 6".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по този текст? - Няма.
Режим на гласуване.
От общо гласували 132 народни представители, за - 127, против - 2, въздържали се - 3.
Приема се предложението.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точка 2, уважаеми господин председателю, е мое предложение и то изяснява и изчиства един проблем, който създавахме на "Държавен вестник".
Аз ще ви прочета текста и ще дам известни обяснения.
"2. В чл. 276 се създава ал. 6.
Ал. 6. Заповедите за утвърждаване по ал. 1, 2, 3 и 4 се обнародват в "Държавен вестник", а утвърдените с тях правила и държавни стандарти се разгласяват от съответния министър или ръководител по ред, утвърден от Министерския съвет."
Касае се за правилници. Правилниците, които са по 200, по 300 страници, не могат да бъдат публикувани в "Държавен вестник". Публикуваме за информация заповедите за тяхното утвърждаване и задължаваме съответния ресорен министър да публикува и издаде тези правилници. Това е смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Да.
Има ли желаещи да се изкажат по този текст? - Не виждам вдигнати ръце.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 141 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - 4.
Приема се предложението.
Продължете, господин Школагерски.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точка 3 третира един въпрос, по който имахме консенсус всички, които сме го обсъждали. Ще прочета съдържанието му:
"3. В чл. 328, ал. 1, т. 10 след думите "право на пенсия" се добавя "а за доценти и старши научни сътрудници - втора степен - не по-рано от 63-годишна възраст и за професори, старши научни сътрудници - първа степен и доктори на науките - не по-рано от 68-годишна възраст, независимо от пола им".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има ли желаещи да се изкажат? - Да, заповядайте, господин Борисов.
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, аз ще помоля председателят на комисията да обясни мотивите за този консенсус, тъй като аз, ако участвувах в работата на комисията, щях да възразя срещу тази формулировка.
За мен е необяснимо защо променяме числото 65 на 68. Става въпрос за годините, на които един професор може да остане на работа по негово желание.
Какво е сегашното положение? Пенсионната възраст на жените е 55 години. Със сега действуващото законодателство ние дадохме възможност да останат до 65 години, което значи 10 години за жените, а за мъжете - 5, след навършване на пенсионна възраст. В Закона за висшето образование даваме още 5 години допълнително по желание, по искане на работодателя, по негова преценка с всяка година удължаване фактически, подновяване на договора, доцентите и професорите да остават на работа в съответното висше учебно заведение, тогава когато те са необходими, тогава когато академичните съвети преценят, че те са нужни.
Тези неща бяха уредени. Сега от 65 става на 68. Според мен тази поправка няма своето логично обяснение. Според мен тя е конюнктурна. Тук може би се имат предвид хора, които вече навършват 65 години. Може би искаме да ги предпазим от пенсиониране, но начинът, по който ние уредихме тази материя до момента, е принципен и стъпва на традицията, която сме заложили в нашето законодателство.
Искам да ви обърна внимание, че тази т. 3 е във връзка и с § 8, който ще бъде докладван след малко. Тук се намаляват годините, по време на които академичните ръководства ще преценяват необходимостта да оставят на работа съответните хабилитирани лица. Увеличават се годините, по време на които по преценка на самия преподавател ще остане, а се намаляват годините по преценка на академичните ръководства.
Смятам, че този текст е дискриминационен, може би думата е силна, спрямо нехабилитираните преподаватели, асистентите, защото е известно, че всяко удължаване на правото, на възрастта, когато могат да се пенсионират, спира по някакъв начин и развитието на младите научни кадри. Ние от всяка трибуна говорим, че липсват млади хора във висшите училища, че не можем да им осигурим достатъчно условия за работа, а в същото време създаваме норми, които според мен атакуват това съсловие.
Затова аз ви предлагам числото 68 да бъде поправено на 65. Ако това се приеме, ще направя и логичното предложение по § 8, т.е. да не закачаме Закона за висшето образование, тъй като не само че беше приет скоро, но и тази норма, която тук се поправя, беше приета също с консенсус, уважаеми господин председателю. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
Професор Зънзов, имате думата.

ИВАН ЗЪНЗОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз ще започна с последното изречение на господин Борисов. Работата е за развитието на асистентите. Или грубо казано, още не сме се отървали от известен кариеризъм, за да си позволим да унищожим тези, които много трудно се създават и които спокойно можем да кажем, че са мозъчният тръст на нацията.
Господин Борисов, Законът за висшето образование, който се прие, за съжаление не мина през Комисията по здравеопазването. Там ние ще внесем много поправки, които са специфични за медицинското образование. Аз искам тук да напомня, че специалисти - професор и доцент, не се става лесно, особено в онези дисциплини, където има, грубо казано, и занаят. Има страни, където оставят тези професори дотогава, докато могат да работят, макар и да бъдат само консултанти. Аз съм против становището, което изказа господин Борисов, да не се удължава престоят, а да се решава от страна на академичните съвети. Решаването от страна на академичните съвети ще бъде като подаяние за тези хора. И смятам, че трябва да има законова уредба, за да съхраним опита на тези хора в името на нацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата Юрий Борисов за дуплика.
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, аз ще ви моля да прецените част от изказването на проф. Зънзов. Той каза, че ние не бива да унищожаваме тези квалифицирани кадри.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Кой ги унищожава!
ЮРИЙ БОРИСОВ: Искам да ви обърна внимание, че по сега действащото законодателство ние даваме възможност на професорите - мъже, да работят още 5 години плюс още 5 години - 10 години, а за жените са 15 години. Тук се предлага да бъде 13 и 18 години. Ако някой може да обясни логиката на тези допълнителни 3 години, нека да го направи, но нека да не използва думи като "унищожаване на кадри", "пренебрегване на кадри". Просто няма такова нещо в моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата народният представител проф. Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да коментирам изказването на господин Юрий Борисов, ще изкажа моето мнение.
Уважаеми колеги, преди няколко дни изпратихме акад. Малиновски и всички ние отчетохме, че акад. Малиновски има голямата заслуга, че в това трудно време спаси българската наука. И мисля, че той носи това право.
Колеги, може би не сме съвсем прави с това, което предлагаме за увеличение, и може би ще дойде друго време, в което ще намерим един по-нормален начин. Сега има нещо, с което трябва да се съобразяваме - трябва да съхраним тези хора. Не искам да ви споменавам нещо, което ви казах, но налага се да ви го кажа - днес пенсията на един професор, дневната му ставка е по-малка, отколкото на един затворник от Централния затвор. Моля ви, нашата мисъл днес е да съхраним българската наука. И нека по това, което колегата коментира, че това означава преграда за българската наука, да потърсим след това начин да дадем ход и на младите. Нека това да не го забравяме, аз го приемам. Но нека да не направим така, че тези хора, които днес ни трябват, да ги оставим и в беда.
Много ви моля, помислете съвсем искрено, освободете се от всякакви други мисли и съмнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата Валентина Георгиева.
ВАЛЕНТИНА ГЕОРГИЕВА (ПГДЛ): Колеги, въпросът наистина е коментиран в много комисии. Освен това във връзка с разработването на предстоящото изменение на Закона за здравеопазването ние проведохме десетки срещи със специалисти в здравеопазването, включително и с такива кадри - доценти, професори, асистенти и т.н. Аз няма да апелирам тук за тази промяна в закона, но ще кажа само едно - че ако ние в момента не направим тази промяна в закона, 63 души доценти и професори през есента ще излязат от Медицинска академия. Ние ще изпразним състава на една огромна болница, която знаете какво значение има за нашата държава. Получава се в случая един вакуум и липса на такива кадри. На каква възраст един човек става доцент или професор, кога става специалист в своята област? - След 55-годишната си възраст. Кога ще работи като такъв?
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: До 100 години.
ВАЛЕНТИНА ГЕОРГИЕВА: Ако трябва - и до 100. Дано да са живи и здрави!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Колеги, много добре си спомняте, че този въпрос беше повдигнат от трибуната в моето изказване по Закона за пенсионирането. Аз искам да кажа следното. Нека да гласуваме за предложението на комисията. Ще се обоснова.
Този елит, този национален капитал не бива да го обиждаме с това да се пенсионира както чистачите и прислужниците в училищата. Няма съмнение, че един научен работник, един професор, един доцент са нужни на нашето общество до последния си дъх. В момента те получават една, бих казах, мизерна заплата - 14-15 хил. лева, казвам, мизерна в това общество. Но когато те се пенсионират, уважаеми колеги, те ще отидат на максималната пенсия 5 хил. лева. Какви научни разработки ще правят тези хора, как ще живеят тези хора? Нашият научен елит ние ще го унизим до просешка тояга. Това решение има социален ефект, не само научен. Нека да обърна внимание и върху двете неща. В какво положение бяха поставени доцентите досега? - Те се пенсионираха както всеки обикновен гражданин, а после с решение на Академичния съвет се даваха допълнителни възможности.
Колеги, несигурното положение е по-лошо от лошо, но сигурно положение. Ние ще дадем в ръцете на академичните съвети правото да се подиграват и да се гаврят с известни наши учени. Те ще претърпяват всяка година обида одобрявани ли са или не да останат още да работят в съответните висши учебни заведения. Всяка година те ще бъдат подложени на един тормоз ще бъдат ли одобрени или не. И върху тези неща трябва да се замислим.
Ето защо, преценявайки всички аспекти на проблема, аз ще подкрепя предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата господин Божинов за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Дискусията по този въпрос предизвика всички разновидности на популизма и напусна границите на сериозния анализ и обосновка. Но този популизъм стигна върха си в предишното изказване.
Какво значи да се твърди от трибуната на Народното събрание, че академичните съвети ще се гаврят и ще правят произвол със съдбата на един или друг учен? Та това е органът, на който законодателят е възложил да упражни автономията на висшето учебно заведение. Ако този орган, избран от общото събрание - Академичния съвет, който управлява автономно висшето образование, ще се подиграва с един учен - и това са аргументите да се защити една теза - това вече е сигурна гаранция, че популизмът ни е завладял. Затова аз предлагам да отложим гласуването по този член. Правя процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата народният представител Борис Колев.

БОРИС КОЛЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Извън всички, или поне в допълнение на аргументите, които се казаха, искам да изложа още няколко.
Нашата академична общност беше разтърсена от няколко големи сътресения през последните години. Имаше, условно казано, Закон "Панев", имаше и Закон "Анти-Панев". Бяха оголени редица научни направления и научни дисциплини, да не говоря, че цели специалности и вузове останаха без квалифицирани научни съвети. (Реплики от Георги Панев) Ето защо, ако сега не приемем предложението на комисията, ще бъде нанесен следващият удар. Редица научни специалности ще останат без хабилитирани членове на научните си съвети.
Кой, питам, тогава ще хабилитира асистентите, за които сме загрижени? Нали някой трябва да ги хабилитира. В редица катедри и вузове няколко години те бяха оглавявани от асистенти и старши асистенти, тук-таме от главни асистенти. Има конкретни примери в университети, в които и аз преподавам.
Така че, нека подкрепим предложението на комисията, защото все пак научният елит на страната непрекъснато се топи. Сега, ако не приемем това предложение, ние, според мен, ще дадем допълнителен тласък на редица талантливи хора да напуснат страната. Затова ви приканвам да гласуваме за предложението на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря на господин Колев.
Има думата господин Борисов за дуплика.
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин Колев, аз имам един много простичък въпрос. Господин Колев, защо 68? Беше утвърдена практиката 65. Защо не 67? Защо не 69? Защо не 73, 98? Как ще аргументирате тази математика? Това не е законодателство, това е някаква математика, зад която, според мен, се крият интереси на конкретни - едно, второ, трето лице. Това, което Вие предлагате, не е принципен подход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата д-р Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Присъединявам се категорично към позицията на господин Борисов и искам да изразя несъгласието си с тезата на господин Будимов.
Геронтодеформацията на нашата академична общност е отдавна и на всички известен факт. И това, което тук се каза, че имало опасност цели научни съвети да ги няма и да няма кой да хабилитира младите, това е мотив, това е аргумент не в полза на предложението на комисията, а срещу него. Защото именно този аргумент показва до каква степен е възрастово деформирана нашата научна общност.
И за да се мъчим малко по малко, стъпка по стъпка да премахнем тази деформация, ние с подобни нелепи решения, бихме я задълбочили и бихме я увековечили за следващите десетилетия.
Абсолютно не съм съгласен с господин Будимов по социални мотиви да се удължава това пенсионно време. Много ясно е, че тези хора са зле, след като се пенсионират. Ясно е, че тяхното житие и битие е тежко, но такова е житието и битието на всички български пенсионери. И няма никакъв резон тук да се увековечава и да се задълбочава геронтодеформацията на нашата академична общност.
Казва господин Будимов, щели да бъдат ежегодно унижавани с подобни преценки. Ами, след като за един шофьор, за един водач на моторно превозно средство след определена възраст се искат определени контролни прегледи и т.н., за да се докаже годен ли е да кара колата, или не, какво остава за един такъв човек на преклонна възраст да не бъде всяка година преоценяван доколко е в час и доколко може да си изпълнява служебните задължения. Ако той е истински учен във, или извън дадената структура, той може да работи. Няма начин той да бъде унищожен, или каквото тук се каза, едва ли не да бъде убит. Обаче да си остава на мястото и да пречи, а той пречи не само с присъствието си, той пречи и с позициите си на израстването на младите кадри, с това нещо абсолютно не съм съгласен и в никакъв случай не бих подкрепил предложението на комисията. Господин Борисов е абсолютно прав с мотивите, които изказа тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, доктор Карев.
Има думата за дуплика господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Тъй като процедурата малко се обърка, аз ще го направя като реплика към господин Карев.
Уважаеми господин Карев, тук на балкона има представители на дипломатическия корпус и т.н., нашите приятели от Германия. Те, няма съмнение, превеждат това, което тук говорим. Знаете ли, че в модерните европейски страни, в европейските страни пенсионната възраст е много по-висока? Всички те пазят своите научни кадри. Те са тук, слушат ни сега. А ние, като че ли правим така, да обидим още веднъж тези хора. Ето това е проблемът. Пазенето на научния потенциал и на хората, носители на този потенциал, е едно основно задължение на нацията. А ние, като еманация на тази нация, трябва да ги защитаваме. Ето това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Будимов.
Министърът иска думата. Имате думата, господин Коралски.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Уважаеми дами и господа, аз няма да се изкажа по съществото на проблема, тъй като това е наистина спорен въпрос и аз не мога да бъда, така да се каже, безпристрастен дотолкова, доколкото за мен правото на труд е право, което трябва да се упражнява от всеки, който може да го упражнява и то не може да бъде ограничавано по никакъв начин. Но искам да обърна внимание на нещо. Предложението, което се прави, не е свързано с оценка на професионалните качества на лицата. Става въпрос за това, че не може да се освобождават доценти и професори на основание на това, че са придобили право за пенсия. Но оценката за техните професионални качества си остава като ангажимент на научните съвети и това може да бъде основание за прекратяване на трудовия договор.
Ние сме притеснени от друг факт и оплакванията към мен, като министър бяха от това, че без да се преценяват професионални качества, се използуваше тази гилотина на закона, поради това че има право на пенсиониране, да се освобождават хора. Така че не бива да се объркват двете неща. Професионалната оценка си остава. Не може да се позовават на придобито право на пенсиониране за освобождаване на професори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви.
Има думата за процедура господин Вълканов.
Моля квесторите да поканят депутатите от кулоарите в залата, за да посрещнем госта.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, въпросът е достатъчно сложен и аз правя формално процедурно предложение този въпрос да бъде отложен за дообсъждане извън пленарната зала. (Реплики от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колеги, нека да преустановим изказванията, за да се подготвим да посрещнем високия гост и след това отново ще продължим разискванията.
(Германският президент Роман Херцог, придружен от заместник-председателя на Народното събрание Нора Ананиева, влизат в залата, посрещнати от депутатите, станали прави, с бурни продължителни ръкопляскания).



ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Уважаеми господин президент на Републиката! Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Имам удоволствието и честта да поздравя с "Добре дошъл!" в Народното събрание нашия бележит гост президента на Федерална република Германия професор д-р Роман Херцог. (Ръкопляскания)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Топлите чувства, с които ви посрещат българските парламентаристи, са отправени както към Вас лично, така и към приятелския германски народ.
Връзките между България и Германия имат дълбока и трайна историческа традиция. Но те придобиват за нас още по-голямо значение в днешното динамично време, когато нашата страна осъществява труден преход към демокрация и социална пазарна икономика, изгражда общество, отговарящо на съвременните европейски стандарти за справедливост и сигурност.
С удовлетворение отбелязваме укрепването на традиционното взаимно доверие и приятелство в двустранните българо-германски отношения и възходящото развитие на политическия диалог и сътрудничеството през последните години. Надеждна основа на нашите отношения са Договорът за приятелство, сътрудничество и партньорство в Европа от 1991 година и вече изградената обширна договорноправна мрежа между двете страни.
Искрено сме благодарни за оказваното ни от Германия съдействие за приобщаване и интегриране на България в Европейския съюз и в другите европейски и евроатлантически структури. Това е приоритетна линия на българската външна политика, по която, независимо от някои нюанси, съществува широко съгласие в парламента и в обществото. Приноси, които подпомагат европейската интеграция на целия Балкански регион, са българските инициативи за възобновяване на общобалканското сътрудничество и за инфраструктурната интеграция на региона към Западна Европа. В хармония с политиката на Европейския съюз е и готовността на България да съдейства с конкретни инициативи на усилията на международната общност за практическото прилагане на споразуменията за мир в Босна и Херцеговина. Същевременно тя има основание да настоява за приоритетно включване в съответните международни програми за следвоенно възстановяване и развитие на района, което би помогнало за частично компенсиране на големите щети, понесени от България вследствие на стриктното спазване на югосанкциите.
Що се отнася до двустранните българо-германски икономически отношения, голямо значение има за нас по-доброто използване на значителния потенциал за тяхното развитие в областите на търговското, производственото, инвестиционното и финансово-кредитното сътрудничество. Защото развитието на това сътрудничество засега далеч не съответства на по-големите възможности и интереси на двете страни.
Много държим да продължава по възходяща линия и нашето сътрудничество в областта на културата, науката и образованието. От сърце приветствуваме подписаната вчера, във Ваше присъствие, нова културна спогодба между нашите две страни. Културното богатство на родината на Гьоте, Шилер и Хайне и нейните изключителни научни и технически постижения отдавна привличат интереса и уважението на българите. Не е случайно широкото място, което заема немският език сред изучаваните чужди езици в българските учебни заведения.
Като опитен парламентарист и виден конституционалист, Вие ще се съгласите, уважаеми господин президент, че много важна роля в развитието на българо-германските отношения във всички области има да играе сътрудничеството между нашите парламенти. То придоби още по-активен характер напоследък, като обхвана размяната на делегации и парламентаристи на всички равнища. Полезна роля играят и групите за приятелство между двете страни, създадени при Народното събрание и Бундестага. Ние особено ценим приноса, който дава в това отношение Групата за приятелство с България при Бундестага, възглавявана от нейния дългогодишен председател г-н Гернот Ерлер. Той също е гост и в тази зала. Искам също специално да отбележа интереса на българския законодател към германското право. Той се вглеждаше в него при изработването на новата българска Конституция. Вглежда се внимателно и сега в процеса на сближаване на българското законодателство с европейското право.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Дълбоко сме убедени, че Вашето посещение в България ще даде нов тласък за засилване и задълбочаване на българо-германските отношения, за укрепване на приятелството и сътрудничеството между нашите два народа и страни.
Разрешете ми сега, дами и господа, да предоставя думата на президента на Федерална република Германия д-р Роман Херцог.
Имате думата, господин президент. (Ръкопляскания)
РОМАН ХЕРЦОГ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа заместник-председатели, уважаеми госпожи и господа депутати!
Много съм благодарен, госпожа председател, за любезните Ви приветствени думи и за Вашата покана да посетя вашия уважаем парламент. За мен е особена радост и висока чест, че днес мога да взема думата пред Народното събрание на България, която има традиционно добри приятелски връзки с Германия.
Добре съзнавам, че говоря пред представителите на един велик народ с древна история и значимо културно наследство. Културно наследство, което е обхванало тракийски, римски, византийски и славянски елементи и на което Европа и славянските култури дължат кирило-методиевата азбука, а светът - прочути паметници на изкуството. Говоря пред народните представители на една страна, която исторически винаги е принадлежала към Европа и която сега отново заема полагащото й се в Европа място. (Ръкопляскания)


През последното хилядолетие България неведнъж е била изправяна пред съдбовни предизвикателства в един винаги сложен регион на нашия свят и винаги ги е преодолявала. България е успяла да просъществува като нация спрямо Византия и османската империя. Тя изстрадва две световни войни и 45 години тоталитарна власт, а през 1989 г. поставя ново начало без кръвопролития и без разрушения.
Позволете ми първо да кажа няколко думи за двустранните отношения, които имат богата традиция. Тези отношения водят началото си от ранното Средновековие, когато през IХ век империята на франките и България на Хан Крум дори имат обща граница. Но и през следващите столетия България многократно се озовава в центъра на вниманието на Германия и Европа, предимно в областта на културата.
Епохата на българското възраждане, Априлското въстание от 1876 г. и Руско-турската война през 1977-1878 г. се следят от тогавашните съвременници в Германия с голямо съпричастие. След Берлинския конгрес, който в крайна сметка гарантира в международно-правно отношение българската държавност и по времето, когато царе от германско потекло управляват съдбините на страната ви, отношенията между нашите страни постоянно са се развивали и задълбочавали. Цели поколения български интелектуалци са следвали в германски университети и висши учебни заведения. Поколения музиканти, актьори, художници обогатяват взаимно културния живот на двете страни. До края на Втората световна война хиляди българи получават образование в германски учебни заведения в България.
Дори по времето на комунистическата диктатура връзките на взаимното приятелство не прекъсват изцяло. След 1989 г. ние успяхме без исторически обременявания да продължим отношенията си и същевременно да поставим едно ново начало, което се основава отново именно на културните връзки между България и Германия.
Дейността на немскоезичните гимназии в България винаги е служела за тяхното задълбочаване и укрепване. Днес над 30 германски преподаватели преподават немски език в гимназии във вашата страна. Вече от няколко години в Техническия университет в София съществуват два немски факултета. В близко бъдеще и трети институт ще започне да разгръща изцяло дейността си в подобаващи помещения след предстоящото завършване на ремонта им.
И най-сетне, вчера между нас бе подписана една културна спогодба, която ще послужи като основа за сътрудничеството ни в областта на културата през следващите години.
Днес България се намира в историческа, но същевременно и в особено трудна фаза на прехода от 45 години тоталитарна идеология към демокрация, правова държава и пазарна икономика, фактори, които представляват и стожерите на Европейския съюз. За малко повече от пет години в България все пак е постигнато много. Вашата страна има днес демократична Конституция, стопански ред, който все по-убедително се развива в посока към пазарна икономика, в страната вече съществува голямо многообразие на мненията и на политическите партии и това са само едни от най-важните елементи, които бих споменал. (Ръкопляскания от блока на БСП)
Същевременно политическите промени бяха свързани за хората във вашата страна с тежко икономическо бреме, което може би пречи на мнозина да съзрат края на този труден път и момента, когато положението на всеки отделен гражданин ще се подобри.
Със задоволство констатираме, че се появяват първите признаци на постепенно икономическо оздравяване, на постепенен възход. При все това предстои още много работа. Важното е и по-нататък решително да се следва пътят на реформите, да не се допуска застой в тези реформи, които трябва да бъдат продължени, задълбочени и едновременно с това противопоставени на отрицателните явления, съпътстващи прехода, особено на нарастващата престъпност, с всички средства, с които разполага една правова държава. С основание в една българска поговорка се казва, че където властва насилието, законът се клати.


Историческата задача и историческият шанс на българското Народно събрание е с поглед към бъдещето да задълбочава демокрацията, да поощрява пазарната икономика и приватизацията, както и да насърчава частната инициатива. (Ръкопляскания) Приятели на България, които - както и аз самият - не биха желали да ви назидават, са ми задавали въпроса, дали България не би сторила добре, ако примерно не просто разрешава чуждестранните инвестиции, а целенасочено и планомерно работи за привличането им. В това отношение естествено парламентът има да изпълнява важна задача; той поема голяма отговорност и може да даде решаващи импулси. (Ръкопляскания)
От нашия собствен опит с преустройството на икономиката в "новите федерални провинции" от планово към пазарно стопанство, от досегашната политическа система в тях, от диктатура към демокрация в западния смисъл на думата, знаем, че пътят, който тепърва предстои на парламента, на правителството и на хората във вашата страна, изисква невероятни уси¬лия и жертви. В Германия ние все по-ясно осъзнаваме, че нашите собствени представи за бързината, с която могат да се осъществят тези промени, са били в много отношения прекалено оптимистични и трябва да проявим много повече търпение, отколкото първоначално сме смятали за необходимо.
Въз основа на този опит аз много доб¬ре раз¬би¬рам, че развитието към по-добро за мнозина във вашата страна изглежда твърде бавно. Може би мнозина ваши сънародници имат усещането, че България в днешните времена е изоставена дори от добрите си приятели. Ето защо, една особено важна цел на моето посещение е да дам израз на на¬ша¬та симпатия към вашата страна и нейните граждани. Ние, германците, желаем да покажем, че приятелството между нашите страни продължава и в трудни времена и Германия и в бъдеще е готова да подкрепя България по избрания път. (Продължителни ръкопляскания) Естествено, нашата помощ може да се изразява най-вече в това, да ви помогнем, за да си помогнете сами, и тази помощ трябва да се развива естествено само в рамките на партньорско и равноправно сътрудничество.
В това отношение ние, германците, имаме с какво да се похвалим: между 1990 и 1995 г. отпуснахме на вашата страна средства в размер на близо 1 милиард марки т. е. около 50 милиарда лева по днешния курс, в това число гаранциите за износа и германският дял от многостранната помощ, като предоставихме при това специалисти, консултанти и оборудване, особено в сферата на приватизацията, селското стопанство и насърчаване на средната класа. В Пазарджик и в Стара Загора има германско-български професионално-учебни центрове. В скоро време трети такъв център ще бъде открит в Пле¬вен и само за него федералният министър на вътрешните работи е предвидил 26 милиона марки. Бих могъл да изброя още подробности, но мисля, че с тези няколко примера вече поясних, колко сериозна е решимостта на Германия да допринесе за реформата и изграждането на България. (Ръкопляскания)
Но основната част от германската икономическа и финансова подкрепа за България междувременно вече се осъществява чрез международни, преди всичко европейски, институции. Това понякога се забравя, уважаеми госпожи и господа. А германският дял съставлява така или иначе над 25 процента от всички помощи на европейските институции. Казано с други думи, от всяка марка, която идва тук от Брюксел, 28 пфенига са от германската каса.
Още няколко думи за политическата помощ: ние неуморно и ангажирано подкрепяме българските усилия за сближаване с евроатлантическите структури и за пълноправно членство в Европейския съюз. Ето защо Германия изрично се застъпва за сключването на Договора за асоцииране между Европейския съюз и България, който влезе в сила преди малко повече от една година. (Ръкопляскания)
Искам още веднъж да изтъкна: ние, германците винаги сме гледали на България както в исторически, така и в културен аспект, като на европейска страна и като на член на европейското семейство на народите. Искам днес, в тази авторитетна зала, да потвърдя: България беше, България е част от Европа. Без България Европейският съ¬юз не може да бъде нито цялостен, нито да постигне онази стабилност, към която се стреми. (Бурни и продължителни ръкопляскания)
По отношение сближаването с евроатлантическите структури и по пътя към Европейския съюз България вече измина важни етапи: от месец май 1992 г. страната членува в Съвета на Европа. През декември миналата година постъпи заявлението на България за пълноправно членство в съюза. Освен това от 14 февруари 1994 г. вашата страна активно участвува в програмата на НАТО "Партньорство за мир" и реагира по¬ло¬жи¬тел¬но на предложението на НАТО за по-интензивен диалог по въпросите на разширяването. (Продължителни ръкопляскания)



Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа депутати! Всички ние съзнаваме, че на България й предстои все още дълъг и труден път, преди да може да стане пълноправен член на Европейския съюз. Но аз вярвам, че тя ще извърви успешно този път, който изисква от хората и особено търпение, самоограничения, издръжливост. Още повече, че по този решаващ въпрос, доколкото зная, е налице консенсус между всички политически сили в България. Докато привеждането на българската правна система в съответствие с нормите на Европейския съюз представлява едно огромно предизвикателство за парламента, правителството и специалистите, то пригаждането на икономиката към съюза е предизвикателство и за всеки отделен българин. Вашата страна е изправена пред задачата и в икономическо отношение да се изравни със съюза и с другите стремящи се към членство в него страни. За целта не на последно място е нужно отваряне на пазарите за чуждестранни инвестиции, предприемаческа инициатива, разкриване на работни места.
И още нещо - утвърждаването на общите за нас, европейците, ценности и преди всичко по-малко държавна намеса, повече доверие в частното предприемачество и индивидуална инициатива, (ръкопляскания), създаване на необходимата вътрешна сигурност и, не на последно място, зачитането на малцинствата. (Ръкопляскания) Една обединена Европа, такава, каквато си я представяме, ще бъде общност на народи и народности, с широко многообразие от различни култури, езици и етноси.
Това предполага също търпимост към езиковите и културни различия, то изисква равноправие и равнопоставеност на всички хора.
В продължение на единадесет години бях съдия в германския Федерален конституционен съд. Придобития там опит бих обобщил с ваше позволение по следния начин: готовност да се прави компромис, готовност да се изслуша и внимателно да се оцени гледището на инакомислещия. Дори когато виждаме в лицето на нашия съгражданин свой противник, да му признаваме правото на собствена позиция. Позицията на нашия противник трябва да посрещаме с почтеност и разбиране, а в случай на поражение - да приемаме вота на мнозинството. Това са основните елементи на демократичната правова държава, които би трябвало да намерят своя израз и в обединена Европа.
Ние, германците, сме убедени, че потенциалът на вашата страна и на нейните хора далеч не е изчерпан. Мисля също така, че благодарение на географското си положение в Европа, на България и в днешния, и в утрешния свят се отрежда особено важна роля: да бъде мост между Севера и Юга, между Изтока и Запада, между Европа и Азия. А би могло и да се каже: мост между културите от "християнския Запад" и страните от "ислямската религиозна общност".
Вашата страна съвсем неотдавна доказа важната си регионална функция във връзка с трагичния конфликт в бивша Югославия: България с цената на големи икономически жертви спазваше наложеното от ООН ембарго, като при това поддържаше мъдра и далновидна политика на ненамеса и по този начин оказа стабилизиращо и уравновесяващо действие на Балканите. (Ръкопляскания)
Ето защо Германия приветствува факта, че България сега си поставя за цел да даде активен принос за възстановяването на разрушенията в бивша Югославия и да разработи концепция за регионална сигурност, стабилност и сътрудничество на Балканите, която спокойно може да предложи основа за трайно мирно развитие на Балканите и ще бъде също така от полза за Европа като цяло. Ние ще подкрепяме тези инициативи в рамките на нашите възможности.
За Германия България е важна, традиционно приятелска страна и същевременно неотделима съставна част от Европа. (Ръкопляскания) Ние искаме да задълбочаваме нашите двустранни отношения, особено в областта на културата и икономиката. Искаме да ви вдъхнем кураж в усилията ви за вътрешни реформи, както и за по-нататъшното сближаване с Европейския съюз и неговите ценностни представи.
Германия ще продължи да подкрепя според силите си сближаването на България с Европейския съюз, а ако вашата страна желае това, и с евроатлантическите структури. (Продължителни ръкопляскания)
А сега бих искал да пожелая на всички вас успешна парламентарна дейност за благото на вашата страна и за благото на Европа! (Всички депутати стават прави. Бурни и продължителни ръкопляскания)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин президент, за добрите думи, казани за нашата история, за достойнствата на нашия народ, за усилията да преодолеем трудностите в днешното сложно време.
Искам да изразя общата надежда, че посещението на президента на Федерална република Германия господин Роман Херцог в нашата страна ще даде нов импулс на българо-германските отношения и на движението ни към Европа.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): И към НАТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Когато посрещнах тази сутрин президента на Федерална република Германия на входа на сградата на парламента, стана дума за това, че днес в 10 часа и 2 минути в България настъпва астрономическата пролет. Може би има някакъв символ в това, тъй като словото на нашия гост беше проникнато от реализъм и оптимизъм. Реализъм - снегът е наоколо, студът е наоколо. Оптимизъм - има надежда, неизбежно пролетта ще дойде. Така че нека разглеждаме това посещение и забележителното слово на нашия гост пред парламента като израз на надеждата, на перспективата за обединена Европа.
Благодаря Ви още един път. (Ръкопляскания)
Един час почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Откривам заседанието. Продължаваме работата.
Има думата професор Георги Попов.
ГЕОРГИ ПОПОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Започнахме дискусията малко емоционално. Позволете ми да погледна на въпроса от по-прагматична гледна точка. Предполагам, че по отношение на възможността да работят до 63 години за доцентите няма възражения. Защото това се отнася и за всички други категории, които работят. Основният проблем беше и е проблемът за професорите. Аз първо искам да кажа, че все още съм далече от тази възраст, така че не защитавам собствената теза за собственото си положение.
За какво става дума? Първо - няколко числа. За съжаление нямам статистическите данни за 1995 г., но те не са променени много, защото статистиката показа, че изменението в данните е съвсем малко. Към декември 1994 г. на щатна работа работят 1157 професори, от които 236 са жени; 3588 доценти, от които 1273 - жени; старши научни сътрудници I степен 570 и старши научни сътрудници II степен 2820. Те работят в научните институти. Така че ако приемем, че има консенсус по отношение на възможността на доцентите и старши научните сътрудници II степен да работят до 63 години, остава въпросът за около 1500 човека. Голяма част от тези 1500 човека са учени, които са прославили страната ни извън нейните предели. Голяма част от тези 1500 - 1600 човека са създали школи, около които младите научни работници развиват своята дейност и след това тръгват по своя път.
Ако проследим промяната на броя на студентите и броя на професорите и преподавателите, аз имам данни от 1990 г., като се вземе отношението брой студенти, падащи се на 1 щатен преподавател, ще се установи, че в 1991 г. са били 9,5 студента на 1 щатен преподавател; 1992 г. - 10,9; 1993 - 12; 1994 - 13,3; и по непълни данни в 1995 г. - около 15,6 студента на 1 щатен преподавател. Почти двойно влошаване на възможността за интензивно и качествено обучение.
Какво е положението на професорите по отношение на студенти към професори? В 1991 г. на 100,3 студента се пада 1 професор; в 1992 г. на 102 студенти - 1 професор; в 1993 г. на 103,4 - 1 професор; и в 1994 г. вече скача на 157 студенти - 1 професор. Това е в резултат на увеличаване на броя на студентите, обучавани във висшите училища.
Аз напълно приемам мотивите за опасенията, че ако увеличим възрастта за работа на професорите, това може да стане спирачка за развитие на младите. На пръв поглед е така. Но да видим в действителност така ли е. По приетия преди Нова година Закон за висшето образование младите асистенти, старшите асистенти и главните асистенти могат да работят във висшето училище най-много до 12 години. Ако за 12 години те не се хабилитират, трябва да напуснат. Това е по закона. Така че дори въпрос за тяхното пенсионно състояние не може и да се поставя. А когато беше приет Законът за висшето образование, това се смяташе като стимул за развитието на младите. В още няколко пункта от Закона за висшето образование се дава възможност за самостоятелно съставяне на щата на висшето училище и т.н., аз няма да се връщам на този въпрос, защото той беше анализиран при разглеждането на Закона за висшето образование, тоест въпросът за израстването на младите е в ръцете на самите висши училища.
Но тук аз искам да обърна внимание на един съществен проблем в това отношение. Кое е и в сегашно време по-голяма пречка за развитието на младите? Не е ли тази икономическа стагнация, която съществува в нашата страна и от която още не сме излезли? Не са ли грешките в работата и на Висшата атестационна комисия, в която определено през последните години имаше доста задържане в развитието на младите?
Какво му е необходимо на един млад научен работник? Преди всичко желание; второ, научен микроклимат; трето, средства за извършване на научната дейност; на четвърто място бих поставил и средствата за живеене, естествено. Ако ние извършим това, което сега говорим, ще осигурим за по-дълго време наличието на необходимия научен микроклимат за развитието на младите. За да може да се развиват младите, ние трябва да осигурим повече средства. Вие знаете, в последните години в бюджетите 0,33 и 0,32 от брутния вътрешен продукт се отделяше за наука. Е, какви са тогава възможностите за финансиране на научните изследвания за развитието на младите? А да не говорим пък за възнагражденията. Може би вие знаете, че някъде около 3000 лева е стипендията на един аспирант. И затова сега на обявените конкурси дори няма да се явят такива млади желаещи да работят. И за тях е по-добре да отидат или в банка, или на друго място, вместо да се борят и с немотията, и с науката. Ето там трябва да насочим вниманието си към развитието на младите - да им създаваме условия от всякакъв вид, за да могат те да се развиват. Едва ли задържането по-дълго време на известните учени ще бъде пречка за тяхното развитие. Предполагам, че всички ще се съгласите с това.
Мисля, че едно такова решение би способствало за продължаване по-дълго време работата на научните школи, от една страна, и, на второ място, то не изменя по същество това, което сме приели в Закона за висшето образование. В Закона за висшето образование приехме, а дори и неправилно е записано според мен, години за пенсиониране, защото ние не можем да отнемем правото им да се пенсионират според Закона за пенсиите в III категория труд, където основно са, на 60 години, ако желаят, само даваме възможност да продължат да работят и това да не е основание за освобождаването им. Всички други основания остават, както в Закона за висшето образование е предвидено, атестиране на пет години и при отрицателна оценка има възможност за освобождаване на съответните научни работници, професори и доценти.
Така че нека да не гледаме емоционално на въпроса. Моля ви, имайте предвид при гласуването тези неща, които споменах, и мисля, че разумът трябва да надделее. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Китов.

БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Аз първо бих искал да кажа, че напълно приемам становището на проф. Попов. Бих искал само да добавя, че българският народ и българският парламент са длъжници на научните работници в България. Години наред те работиха в условия, които всички знаем. И хубаво, и лошо, това, което днес ние имаме, го дължим на тях.
Затова аз считам, че предложението на комисията е правилно и лично аз ще го подкрепя. Бих искал само да кажа, че не може с определен лимит на възрастта ние да дискриминираме именно тези учени, които наистина дават немалък принос за развитието на българската наука.
Абсолютно съм съгласен, че може би ще има и хора, които няма да отговарят на тези условия. Но проф. Попов много правилно каза, че си има начини чрез атестиране те просто да бъдат освобождавани. Така че това в никакъв случай няма да е геронтофилия на българската наука, както някои бяха казали. Обидно за българската наука е такива термини да се употребяват в българския парламент.
Освен това бих искал да кажа, че един от тези, който остава да може да допринесе принос, за който ние при всички положения ще бъдем, цялата страна ще бъде доволна и ще бъде наистина един принос в българската наука.
Ето защо аз считам, това е и становище на по-голямата част от моята група на Народен съюз, ние ще подкрепим този законопроект, защото това е малък реверанс към българските учени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има няколко заявки за изказване. Дали господин Школагерски ще изчака или още сега иска да вземе думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Както решите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Добре.
Има думата проф. Ангел Димов.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
И аз напълно подкрепям предложението на проф. Георги Попов, а именно да се даде възможност на доцентите да работят до 63 години, а на професорите - до 68 години. Той много аргументирано обоснова своето предложение.
Аз искам само да добавя, че ако се приеме само на доцентите да се даде тази възможност, ние ще допуснем грешка, защото пак ще делим учените и ще ги настройваме, ще създаваме тежка атмосфера в научния живот.
Ние можем да дадем път на младите по-бързо да се развиват не като даваме 2-3 години ограничение или увеличение за работа на професорите, а като променим из основи действащия Закон за научните степени и звания в посока към премахване на деленето на учените в нашата страна, като улесним растежа на кадрите, като направим преобразуване и във Висшата атестационна комисия.
Така че път на младите ще се даде чрез този закон. А сега да подкрепим предложението на проф. Георги Попов. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Аз виждам, че проблемът е много деликатен. Въпреки това изразявам становище в подкрепа на становището на господин Юрий Борисов.
Основно на две неща искам да акцентирам вашето внимание, уважаеми госпожи и господа.
Първо, има немалък брой главни асистенти, кандидати на науки във всички сфери на науката във Висшите учебни заведения, както и в Българска академия на науките. Там, разбира се, съответно е "научен сътрудник I степен".
В момента става така, че тези хора имат невъзможността или по-точно техните ръководители, да обявяват конкурс за хабилитация. Нещо повече, в момента има професори и доценти с хабилитационни трудове, без те да са кандидати и съответно доктори на науките. Даже в момента в Устава на Българска академия на науките има заложена клауза, в която се казва, че не може да бъде назначено лице, съответно със степен I и II старши научен сътрудник, без да бъде респективно кандидат и доктор на науките.
Значи в момента се изправяме пред тези два основни казуса. И в тази връзка аз подкрепям идеята на господин Юрий Борисов или по-точно неговата теза. И няма да гласувам за предложението на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За реплика има думата проф. Попов.
ГЕОРГИ ПОПОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров!
Зная, че така се говори лесно - има, има. Аз ще ви посоча конкретни данни, а Вие сам ще прецените.
Така например Медицинският факултет към Медицинския университет в София има общо 413 хабилитирани лица. От тях професори 115, доценти - 298.
Следващите три години, ако се запази това, което съществува сега, ще бъдат общо пенсионирани и ще излезат извън Медицинския факултет 125 хабилитирани лица - доценти и професори.
Аз си поставям въпроса: за тези три години ще има ли и теоретична, практически да оставим, възможност за попълване на този състав с нови 125 хабилитирани, за три години? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други желаещи за реплики? - Няма.
Има думата за дуплика господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Вие поставяте в момента въпроса за един конкретен казус. Аз обаче мога със същата увереност да ви кажа, например, за технически катедри в Техническия университет във Варна. Във всяка катедра там има поне един или двама главни асистенти кандидати на науките, за които в момента не може да бъде разкрит конкурс за доцентура. Тези хора какво да правят?
Нещо друго. Един главен асистент, кандидат на науките, е около 40-45 години. Ако допуснем, че в момента гласуваме един такъв срок между 3 и 5 години, теоретически този човек го задържаме в неговото професионално развитие още с пет години. На 51-52 г. той трябва да отиде на хабилитация. Къде е справедливостта в случая?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Кисьов.

НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Вземам думата от името на моите колеги, независими депутати от Нова демокрация.
Ние единодушно подкрепяме предложението на професор Георги Попов за 63 години - доценти и 68 години - професори. Като довод ще изтъкна само три аспекта. Ще бъда много кратък.
Този, който познава добре ситуацията във висшите учебни заведения в България знае, че проблемът "хабилитирана недостатъчност" съществува - в много от университетите редица катедри са изправени пред проблема "липса на хабилитирани лица" и пред проблема на тяхното съществуване, а в същото време дееспособни професионалисти - професори, доценти, седят отстрани, помагат със съвети, но не могат да се включат активно в работата на тези научни звена.
Другите два аспекта са морален и социален. Извинявайте, уважаеми колеги, но хора, които цял живот дават своя честен и достоен принос в науката в един момент ние или чрез кодекса решаваме, че трябва да останат извън борда на дейността си. Нека спрямо учените на България да дадем друга мярка - те да имат възможността сами да определят кога, докога им стигат силите, докога могат да работят, защото в 90 на сто от случаите в практиката ние пенсионираме учените точно в най-зрелия, в най-дееспособния период на тяхната дейност.
За моралния аспект - от лична практика ще споделя, че на мен ми е неудобно да гледам своя професор в очите. Той е на 65 години в този момент и е извън борда на щатните преподаватели. Аз, неговият ученик получавам - примерно, аз съм на хонорар, но моите колеги, които са на щат получават два пъти-три-четири-пет пъти колкото е неговата пенсия, а всички тези хора той ги е обучавал, той ги е пускал в тази наука, така че нека да отчетем и моралния, и социалния момент.
Независимите депутати поддържаме предложението на професор Георги Попов.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Думата е на професор Шкодров.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз няма да кажа нищо ново, ако кажа, че този проблем е изключително сложен, заплетен и затова се получава и такава сложна плетеница от мнения при обсъждането му.
Вие помните моето изказване. Аз тогава, пък и сега твърдя, че ние, по-възрастните, които вече подлежим на пенсиониране, минали сме 65 години - ние се обучавахме в друга епоха, при други условия в науката. Сега нещата в науката са съвсем други. Аз това го бях казал, че в нашите глави в основата е сметалото, а в главите на младите хора е чипа, което е много по-различно от това, което ние досега имаме в нашите глави. Това е едното.
От друга страна прави са колегите, които твърдят, че много от нас имат създадени или имат поне опити за създаване на научни школи в България, което е много съществено за нашата наука. Хубаво би било те да продължат своята научна дейност с оглед да се укрепят тези школи от млади хора, които да поемат след нас професионално по пътя, по който са тръгнали - в областта на науката.
Вярно е също така , че с школите в ака¬де¬мич¬ни¬те среди много често се спекулира. Всеки от нас смята по различен начин и по различен начин си представя по-точно какво е научна школа и че неговата школа е най-добра и т. н. Това са процеси, които протичат в академичната общност - процеси, които ще се засилват. Аз съм съгласен с професор Попов, че този приток от младежи във висшите учебни заведения, в университетите, прави невъзможно да се преподава при сегашния преподавателски състав професионално или както трябва, както е необходимо предметите, които са нужни на младите хора. Може би действително ние сега да направим един така да се каже жест към академичната общност и да се съгласим с предложението, което е дадено и което е прието от комисията.
Може би що се отнася за доцентите - то е ясно - при доцентите тази граница се повдига от обстоятелство, че поначало за всеки труд се работи до 63 години...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Без жените, които не са трудещи!...
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ: А, жените, как?! Те са на първо място! (Весело оживление)
Така че всъщност това е за доцентите. Що се отнася до професорите аз съм съгласен с Юрий Борисов, който казва, че тази цифра, тази граница е повече или по-малко произволна. Тя не може да бъде обоснована нито от физиологична, нито от професионална гледна точка, но едва ли ние бихме могли да обосновем някаква такава граница.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (от място): Може! Аз ще обоснова след това!
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ: Добре. Аз съм склонен да приема това, което се предлага от комисията като може би коригираме вместо 68 - 67 години...
РЕПЛИКА: Може би 67 и половина!
ВЛАДИСЛАВ ШКОДРОВ: 67 и половина?! (Оживление)
Аз все пак смятам, че ние трябва да дадем една възможност на академичната общност и да видим какво може и какво ще се получи, въпреки че аз не съм много голям оптимист, че нещата ще тръгнат на добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Юрий Борисов има думата. Мисля, че сте се изказвали, но за реплика ли става дума?!
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПГДЛ): Процедурно, а може и като реплика да го разглеждате...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (от място): Но Вие, госпожо председател, не ми дадохте възможност да изложа мотивите на комисията! Тук тълкувате един текст без да чуете мотивите на комисията и ме реплекирахте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Реплика по адрес на професор Шкодров ли е Вашето изказване, господин Борисов? Може би реплика на изказването на професор Шкодров и след това ще дам думата, за да изкажете мнението на комисията.
ЮРИЙ БОРИСОВ: Уважаеми колеги, аз искрено се извинявам, че няколко пъти по този въпрос ставам. Може би моята теза губи от това. Аз по същество аргументи не бих привел, защото аргументите бяха приведени.
Аз имам две молби - първата молба е да не отлагаме решаването на този въпрос затова защото допълнителни аргументи няма да постъпят. Това е една дискусия, която се води цяла година в Комисията по образование - болезнена дискусия, остра дискусия, но тя приключи по определен начин. С това предложение сега тази дискусия отново избухва. И според мен - ненужно.
Ще приключа със следното и повече по този въпрос думата няма да вземам - аз уважавам професорите и в никакъв случай това, което беше казано тук не е продиктувано от някакво умаловажаване на тяхната дейност или някакво непризнаване. Но това, което ние защитаваме - на 60 години навършват пенсионна възраст, до 65 години могат да останат, а до 70 могат да останат тогава, когато научната общност прецени, че те са годни и че те са необходими. Няма никакво неуважаване на доценти и професори.
Аз ви предлагам да гласуваме по такъв начин, че да не даваме основание един вече приключил спор да бъде възстановен по един недостатъчно обоснован начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Думата е на професор Топенчаров за още една реплика.

ВЛАДИМИР ТОПЕНЧАРОВ (ПГДЛ): Искам да обърна внимание на първата част от изказването на проф. Шкодров, че въпросът е много сложен. Затова и вземам думата. Не, аз смятам, че ние поради недостиг на пълноценна информация го усложняваме.
Първо, в този момент, тъй като се готвех за тези наши заседания и обсъждания и говорих с ректора на бившия Висш машинно-електротехнически институт, сега Техническия университет в София, едно от най-големите учебни заведения. Липсата не е на места. Недостигът не е на места за хабилитиране. А има недостиг на кандидати. Това ми беше категорично заявено, защото отидох с ясен въпрос - ще спрем ли някого?
Второ, когато става дума за това, че доценти се задържат, лица на равнище доценти, за да минат в равнище професори, това е направо неяснота по въпроса. Защото всяко доцентско място може да бъде трансформирано без разрешение на никого, а с решение на академичния или факултетния съвет в професорско.
Трето, вече няма ограничение за това - определен брой часове, за да има доцентско или професорско място. Следователно, всичко това са необосновани мотиви за издигане на кадрите. Опасното е в друго - че има сериозна възможност, когато се изпразнят хабилитираните места, което е реална опасност, да се ускори хабилитиране на хора, които нямат необходимата подготовка и с това правим много лоша услуга на тези, които се хабилитират преди да бъдат на нужното равнище и много лоша услуга на нашата наука, която не просто ще загуби квалифицирани, а ще получи неквалифицирани с достатъчно високо равнище. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата проф. Шкодров за дуплика. След това ще дам думата на господин Школагерски.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз мисля, че предложението на комисията днес ще бъде прието. Имам две съображения за това.
Днес в 10 часа и 3 минути слънцето мина през екватора от юг на север и вече започва пролетта.
Вторият аргумент е - появи се една нова комета, която е много ярка и това е едно знамение, че законът, че това предложение, което ние днес разглеждаме, също ще бъде прието. Благодаря ви. (Смях и весело оживление в залата, ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата председателят на комисията. Ще помоля и да систематизира предложенията, за да може след неговата обосновка да пристъпим към гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Чувствам вината си за този спор. Вината беше в това, че не настоях да изложа мотивите на комисията, за да разберете защо комисията стигна единодушно, моите колеги са тук от всички страни, до това предложение.
Първо, обърканата нормативна уредба. Не спестявам срама на никого.
В Закона за научните степени и звания е употребено, че могат да заемат до 65-годишна възраст. Тази възраст, която е необяснима защо е в Закона за научните степени и звания, а не в законите, които нормират трудовия договор е възпроизведена в § 11 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование, като възраст за пенсиониране по чл. 39. Въпросите за пенсиониране се разглеждат в пенсионния закон. Като е дадена възможност да се заема, след това с друг закон ние казваме - "Това е възраст за пенсиониране".
И сега поставяме първия въпрос - коя е възрастта за пенсиониране? Възрастта за пенсиониране е категорично решена в България и никога не е оспорвана, поне в нашия парламент. Това е 55 години за жените и 60 години за мъжете. Това е пенсионната възраст. С никакъв друг начин ние или палеатив не можем да я пипаме. Това е завоевание!
Поставя се другият въпрос. Какво предлагаме ние с този закон? Първо, да оправим онова законодателство, което съществува и което не може да съществува. И второ, разберете само едно. Ние нито даваме възможност да се работи, нито продължаваме пенсионна възраст, нито пък даваме на някого облага. Ние отнемаме едно от деветте основания за прекратяване на трудовия договор. Това е в договора понятието "възраст".
Защо постъпваме по този начин? Защото всички ние единодушно приехме, и то, гласувахме закона с изменението на Кодекса на труда, че след навършването на пенсионна възраст всеки работещ има право сам да определи дали да се пенсионира или да работи още три години.
Следователно, какво отнехме там? Отнехме на работодателя правото да уволни този работник на основание "достигнала възраст". Това правим и тук.
Съществуват всички основания за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя, било във висшите учебни заведения - чрез атестациите. Може да е на 62 години човекът, но когато научният съвет констатира, че той няма качества да заема тази длъжност, той може да направи предложение да го пенсионира. Няма защо да чака. И никой не чака да се навършат 65 години. Такова задължение няма. Това е правният проблем.
Защо избрахме 68?Аз ще се мъча да бъда малко по-спокоен. Преди известно време всички председатели на комисии, уважаеми господа, бяхте в зала "Запад" на съвещание за унифициране на българското законодателство с препоръките и законодателството на Европейската общност. Ние с това, което даваме възможност, ставаме третата страна в Европа, която дава възможност на своите професори да работят до 68 години. Всички останали са до 70 години. Ние даваме тази възможност за 70 по друг начин. Изменяйки се Законът за висшето образование, в преходната му разпоредба, ние намаляваме цифрата от 5 на 2 и тогава научната общност може да държи един изключително ценен професор, един човек, който води собствена школа или както искате го наречете. Той има възможност да го държи до 70.Толкова, колкото ги задържат и в Европа.
И питам сега, когато се подхвърляше за произволността на цифрата 70,че сме я изсмукали от пръстите си. Моите колеги, които са в комисията знаят много добре, ние слушахме заинтересованите страни. Аз съм приел над 15 делегации при мен. Имам техните писания, депозирани навсякъде, които в края на краищата заслужават едно уважение.
Повтарям, не правим революция. Отнемаме на работодателя възможността да прекрати трудовия договор по възрастовия показател. Затова го правим на 68 години, за да заприличаме и ние като в Европа. А останалото, ако един човек е непригоден, ако един човек спира развитието, ако един човек има други неща, които са в него, академичната общност има възможност да прекрати трудовия договор и да си реши въпроса.
Завършвам със следното - много ви моля, недейте товари върху Кодекса на труда проблемите на висшето образование! Очевадно или очевидно има какво да се прави.
Аз снощи научих с радост, че в Министерския съвет тази седмица или в началото на другата ще се гледа Законът за научните степени и звания. Там му е мястото да се разчистят пътеките, за да може да расте всеки и да си расте според данните си и според труда, който полага. Затова, предлагаме само това. Затова ви го докладвам общо, заедно с другите два параграфа, които идват до отговора на този въпрос. Това са нашите мотиви, по които ние бяхме единодушни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тук господин Железчев е отбелязал, че точка 2 е гласувана. Затова ви моля да е последователно.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точка втора е гласувана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ние сме на точка трета. Има три предложения:
- за отлагане;
- за 65 години; (67, ако проф. Шкодров го поддържа)
- предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз не знам дали професорът ще го поддържа след тия обяснения, които дадох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да започнем последователно с гласуването. Най-напред предложението за отлагане на гласуването по този въпрос.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 185 народни представители, за - 13,против - 157,въздържали се - 15.
Не се приема това предложение.


Второто предложение, което е формулирано в залата и се поддържаше, е в този текст за професорите, старши научни сътрудниците първа степен и докторите на науките, внесеният от комисията текст - не по-рано от 68-годишна възраст: 68-годишна възраст да се замени с 65-годишна възраст.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 189 народни представители, за - 30, против - 132, въздържали се - 27.
Не се приема и това предложение.
И третото предложение - модификация на професор Шкодров. Поддържате ли я?
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (от място): Оттеглям я.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението на комисията.
От общо гласували 189 народни представители, за - 141, против - 41, въздържали се - 7.
Текстът на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има предложение, направено от народния представител Васил Златаров, към чл. 161 от Кодекса на труда от 1986 г. да се добави нова ал. 3 със следното съдържание: "Служебният неплатен отпуск за работа в ликвидационните съвети в селското стопанство не се счита за смяна на работодателя и се счита за непрекъснат трудов стаж".
Уважаеми колеги, комисията единодушно отклони това предложение със следните кратки мотиви: тъй като излиза извън предмета на нашия законопроект, а и понятието "непрекъснат трудов стаж" е отменено в Кодекса на труда от 1986 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Златаров, поддържате ли предложението си?
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това предложение на господин Златаров е било по § 6 - нов § 6а, който е свързан с допълнение на чл. 161 от Кодекса на труда.
Моля да гласувате предложението, което се поддържа, а чухте и аргументите на председателя на комисията.
От общо гласували 166 народни представители, за - 83, против - 73, въздържали се - 10.
Не се приема предложението.
Господин Будимов има думата.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили бих желал да подложите на прегласуване този текст поради факта, че не се разбра за какво точно става въпрос. И аз искам да ви поясня нещо.
Колеги, в началото ликвидационните съвети бяха "назначени" от СДС. Само след около 7 месеца ликвидационните съвети преминаха на директно подчинение на министъра на земеделието. Тогава вече бяха назначени и много други хора, без да ги делим по цвят на сини, червени и т.н.
Какво се получава сега? - Ако работата в ликвидационния съвет се смята за промяна на работодателя, всички работили в ликвидационните съвети, се лишават от придобивката при 10 години стаж при един и същ работодател да получават 6 брутни месечни заплати при пенсиониране. И ако сега ние гласуваме против това предложение на господин Златаров, огромна част - около 150 000 души, хора на пенсионна възраст също, ние ще ги лишим от тази придобивка. (Оживление)
Обърнете внимание! Аз бих желал много добре тук да се чуе мнението на министерството, защото действително това се смята за смяна на работодателя според чл. 122 от Кодекса на труда. Във връзка с това имаше много неприятности: един учител от една детска градина отива в друга детска градина и докато се изтълкува това, минаха 6 месеца и хората живяха в страх. Същото се отнася и ако един учител от едно училище отиде в друго училище и започва да се пита дали общинският съвет е работодател, дали е училището, министърът и т.н.... Знаете много добре перипетиите, през които мина този текст от Кодекса на труда специално.
Но аз тук определено заявявам, че ако не приемете, ще ударите повече червения електорат. Заявявам ви го, защото почти всички после бяха сменени от министър Танев, но това вече е ваш проблем. Нека да не вкарваме политиката, а да гледаме на нещата чисто професионално. (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Мотивите на комисията бяха свързани с предмета на закона, а не по същество. Ще поставя този текст на прегласуване, като предварително заявявам, че го правя не заради мотивацията - смятам, че всеки е наясно, а заради това, че резултатът беше изравнен и нека да бъде по-убедителен.
Има думата министър Коралски.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Що се касае до отношението към ликвидационните съвети, мисля, че Министерството на труда и социалните грижи тогава, когато възникна проблем дали да се регистрират или не, зае категорично становище да защити правото на труд на тези хора, които са работили там. Ние не се ръководехме при взимането на решението от политически съображения. Част от мотивите бяха изложени, но на обсъждането се постави и следният въпрос:
Подобни служебни отпуски сте взели и вие също, господа депутати. Взимат ги кметове, а също се взимат и по друг повод. Не са само ликвидационните съвети тези, които се намират в подобна ситуация. Затова въпросът беше ние ще разширяваме ли в целия обхват в тъй наречените служебни отпуски това право или няма, защото оставането на текста само за ликвидационните съвети, наистина му придава политически характер. С подобен проблем обаче ще се срещнат и част от депутатите, след като се завърнат на старите си работни места, които им се пазят.
Затова предлагам да се води отделен дебат на тази тема и да е ясно най-напред какъв обем хора се обхващат и за какво става въпрос. Наистина въпросът излиза извън темата за ликвидационните съвети и проблемите само на тези хора. Затова комисията прие, че към този въпрос може да се върне на по-късен етап при обсъждане на проблема и тогава вече да се изясни колко хора се обхващат, защото освен всичко друго, това са и бюджетни средства. Заплащането на тези обезщетения идва от бюджета, а не е за сметка на печалбата на предприятията.
От тази гледна точка трябва да се направи един чисто финансов анализ. Това е право, свързано с финансов разход от бюджета. Заради това комисията беше единодушна, а не защото отхвърля това право. Тези въпроси се нуждаят от по-задълбочен анализ и ви моля да бъде подкрепено предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям отново на гласуване предложението на народния представител Васил Златаров за допълнение на чл. 161 от Кодекса на труда.
От общо гласували 194 народни представители, за - 78, против - 114, въздържали се - 4.
Не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: § 7 и § 8 са свързани с току-що приетия текст за изменение на чл. 328.
"§ 7. Чл. 39а от Закона за научните степени и научните звания (обн. в Държавен вестник, бр. 36 от 1972 г., изм. и доп. бр. 43 от 1975 г., бр. 12 от 1977 г., бр. 61 от 1981 г., бр. 94 от 1986 г., бр. 10 от 1990 г. и бр. 59 от 1992 г.) се отменя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясен е смисълът на тази разпоредба, тъй като току-що беше решен въпросът в т. 3 на § 6.
Моля, режим на гласуване на § 7 - отмяна на съответния текст на чл. 39а от Закона за научните степени и научните звания.
От общо гласували 146 народни представители, за - 126, против - 5, въздържали се - 15.
§ 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "§ 8. В § 11, ал. 2 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование (обн. в Държавен вестник, бр. 112 от 1995 г.) думите "за пенсиониране по чл. 39а от Закона за научните степени и научните звания" се заменят с думите "по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда", а числото "5" се заменя с числото "2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това, което беше обосновано по повод пак на т. 3.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 162 народни представители, за - 154, няма против, въздържали се - 8.
§ 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "§ 9. В Закона за данъка върху общия доход (обн. в Държавен вестник, бр. 132 от 1950 г., изм. изв. бр. 104 от 1952 г., бр. 60 от 1953 г., бр. 15 от 1954 г., бр. 64 от 1955 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 91 от 1960 г., бр. 105 от 1962 г.; Държавен вестник, бр. 99 от 1963 г., бр. 52 от 1965 г., бр. 16 и 52 от 1966 г., бр. 15 и 100 от 1967 г., бр. 69 от 1968 г., бр. 60 от 1970 г., бр. 101 от 1972 г., бр. 53 от 1973 г., попр. в бр. 54 от 1973 г., изм. в бр. 36 и 93 от 1979 г., бр. 7 от 1982 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 79 от 1985 г., бр. 33 от 1988 г., бр. 4 от 1989 г., бр. 10 и 30 от 1990 г., бр. 27 от 1991 г., попр. в бр. 30 от 1991 г., изм. и доп. бр. 82 от 1991 г., бр. 19 и 62 от 1992 г., бр. 23 от 1993 г., бр. 38 и 83 от 1994 г., бр. 53 и 59 от 1995 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6 се създава нова ал. 2:
"Ал. 2. От месечния доход се приспадат осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, внесени за сметка на осигурените лица."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е предложението и на комисията, което е текстът на вносителя. Няма направени предложения по него.
Моля да гласувате § 9 както е предложен от вносителя.
От общо гласували 147 народни представители, за - 146, няма против - въздържал се - 1.
§ 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "§ 10. В Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. (обр. в Държавен вестник, бр. 16 от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 23 се създават т. 5 и 6.
"5. 22 на сто върху осигурителния доход за лицата, които се осигуряват за пенсия за изслужено време и старост, инвалидност поради общо заболяване и наследствена пенсия.
6. 32 на сто върху осигурителния доход за лицата, които се осигуряват за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване."
Това е § 10. Няма предложения по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: § 10 включва и т. 2.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точка 2 е за създаване на § 23. Точката е включена, ползувайки се правото от правилника на член от комисията при подготовка на Закона за второ четене да предложи текст. Вносителят на този текст е нашият колега Добромир Тодоров, който оттегля предложението си писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: А т. 3?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точка 3. Създава се § 27а:
"§ 27а. § 23 влиза в сила от 1 март 1996 г."
Това е конкретно за това изменение на Закона за държавния бюджет. Това е целият параграф, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тоест, има един § 1, който е на комисията, едно оттеглено предложение и т. 2, която се поддържа или не от комисията?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не се поддържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Добре, значи т. 2 е оттеглена. А т. 3 сега става т. 2.
Моля, режим на гласуване на § 10, който е много усложнен като обозначение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Той е с т. 1 и т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 153 народни представители, за - 129, против - 3, въздържали се - 21.
§ 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "§ 11. В чл. 87, ал. 7 от Указ N 56 за Стопанската дейност (обн. в Държавен вестник, бр. 4 от 13 януари 1989 г., попр. бр. 16 от 1989 г., изм. бр. 38, 39 и 62 от 1989 г., бр. 21, 31 и 101 от 1990 г., попр. бр. 4 от 1991 г., изм. бр. 15 и 23 от 1991 г., попр. бр. 25 от 1991 г., изм. бр. 47, 48 и 62 от 1991 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 84 и 93 от 1993 г., бр. 63 от 1964 г., бр. 53 и 87 от 1995 г.) числото "7" се заменя с числото "5".
Това е предложението на комисията, която възприе предложението на народния представител Руси Статков и го докладва като предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения няма. Моля да гласувате § 11.
От общо гласували 141 народни представители, за - 129, против - 6, въздържали се - 6.
§ 11 е приет.



ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "§ 12. Ал. 1. Параграфи 1, 2, 3, 6, точки 1 и 9, точки 1 и 10, точки 1 и 11 влизат в сила от 1 март 1996 г.
Ал. 2. § 5 влиза в сила от 2 декември 1995 г.
Ал. 3. § 10, т. 2 влиза в сила от 1 януари 1996 г."
Това е предложение на вносителя. Комисията го възприе въпреки неелегантността му, но то трябваше да се свърже със Закона за фонда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате последния параграф на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда - § 12.
От общо гласували 141 народни представители, за - 126, против - 3, въздържали се - 12.
Приет е параграф 12, последният параграф и с това окончателно е приет и Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Благодаря на комисията, на нейния председател, на министър Коралски и на неговите сътрудници и на всички, които участваха активно в подготовката на закона. (Ръкопляскания в мнозинството)
Има думата министър Коралски.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Аз искам да благодаря не само за приетия закон, а и за начина, по който той беше приет. Не знам дали наблюдавахте радващото единодушие, с което ние всички поемаме пътя на реформа в една много важна област, каквато е социалното осигуряване. Затова ви благодаря и искам да ви поканя на чаша шампанско. (Ръкопляскания)
Искам да направя едно уточнение. Това, което обещах, когато отделихме фонда, ще се случи предполагам на 5 април в сградата на Националния осигурителен институт, където ще бъдат поканени всички депутати, за да се запознаят с института, с изчислителния му център, с хората му, с базата му, да знаят всъщност какво отделиха, на кого го повериха и как то ще работи. Благодаря. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Продължаваме работа по следващата точка от дневния ред. Много моля колегите да се съсредоточат върху Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход.
Има думата по процедурен въпрос господин Емил Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
Правя процедурно предложение да бъдат разменени двете точки - Законопроекта за данъка върху общия доход и Законопроекта за промени в Закона за собствеността, като сега започнем със Законопроекта за промени в Закона за собствеността, а след това да пристъпим към промени в Закона за данъка върху общия доход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли обратно мнение по това предложение? Законът за данъка върху общия доход е доста сложен и спорен, за да можем в последните оставащи 45 минути да се заемем с него.
Моля да гласувате това процедурно предложение.
От общо гласували 133 народни представители, за - 124, против - 1, въздържали се - 8.
Прието е предложението.
Моля господин Мулетаров да започне докладването на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността, който също има спорни въпроси, но предполагам, че ще минем само няколко текста.
Господин Лучников има думата по процедурен въпрос.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Ние току-що гласувахме да не разглеждаме Закона за данъка върху общия доход, тъй като сме в последните 45 минути на един напрегнат ден, а законът е много сериозен и не бива да се разглежда в такова време. Е, аз ви питам сега Законът за изменение и допълнение на Закона за собствеността по-малко важен ли е от Закона за данъка върху общия доход, та него го пробутваме в последните минути на днешното заседание?
Предлагам да отложим разглеждането и на този закон, понеже и той е достатъчно важен, за да го претупаме в последните минути на заседанието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате направеното процедурно предложение за отлагане за утре на тази точка. Предишното предложение беше за размяна на местата на двете точки.
От общо гласували 170 народни представители, за - 59, против - 73, въздържали се - 38.
Не се приема това процедурно предложение.
Продължаваме със закона.
Господин Мулетаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам само с две изречения да изразя отношението си по поставения въпрос днес на два пъти във връзка с отлагането на този законопроект до внасянето и на останалите законопроекти - за държавната собственост и за общинската собственост. В момента те се разглеждат от двете комисии, подготвят се за пленарна зала. Но дори и да са готови, те не могат да се обсъждат едновременно. Пак ще се обсъждат последователно и след приемането на първия ще се приеме вторият, след това третият. Ако при този законопроект настъпят някакви промени, които трябва да намерят отражение в останалите два законопроекта, те задължително ще бъдат отразени в окончателната редакция за второ четене.
Така че няма основания за опасения, че нещо ще се пропусне. Напротив, ако те са готови, по-трудно ще се внесат промени, отколкото сега, когато те са във фаза подготовка за второ четене.
Това е само като обяснение. Благодаря.
Най-напред, госпожо председател, моля да подложите на гласуване да бъде поканена в залата госпожа Радка Йосифова - заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението за участие в заседанието на госпожа Йосифова, заместник-министър на правосъдието. Известно е, че министър Червеняков е в чужбина в момента.
От общо гласували 131 народни представители, за - 117, против - 5, въздържали се - 9.
Предложението е прието.
Моля, поканете госпожа Йосифова в залата.
Започваме с параграф 1.

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Законът е озаглавен: "Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността."
В § 1 в ал. 2 на чл. 2 изразът "форми на" се заменя с "видове".
По този параграф няма постъпили предложения от народните представители, нито от комисията по време на обсъждането му за второ четене. Ето защо предложението е да се гласува § 1 така, както е приет на първо четене и така, както го внася сега комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения? Не виждам.
Моля да гласувате § 1.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 131 народни представители, за - 111, против - няма, въздържали се - 20.
§ 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Само за информация на народните представители от това, което гласувахме. В закона е "всички форми на собственост". Промяната е "всички видове", което съответствува по-точно на понятието. Затова сме извършили тази промяна.
§ 2, чл. 6 се изменя така:
"Чл. 6. Собствеността на държавата и на общините е публична и частна."
Досегашният чл. 6 е със съдържание:
"Чл. 6. Държавна собственост е имуществото, обявено от Конституцията и законите за изключителна нейна собственост, както имуществото, което тя придобива." Общинска собственост е имуществото, което е изброено. Тъй като както стана преди малко дума, са подготвени и двата законопроекта за държавната и общинска собственост, чл. 6 се привежда в съответствие с конституционния текст, а именно, че собствеността на държавата и на общините е публична и частна.
Няма предложения по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от залата? - Няма.
Моля да гласувате § 2.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 140 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 12.
Приема се § 2.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: В § 3, чл. 7 се изменя така: "Режимът на обектите на държавната и на общинската собственост се определя с отделни закони."
Сегашното съдържание на този текст е: "Държавата и общините могат да прехвърлят или да отдават в аренда или под наем свое имущество на юридически лица и граждани."
Вместо този текст, предложеният нов също се привежда в съответствие с Конституцията за задължението да се създадат отделни закони за двата вида собственост.
По този текст също няма постъпили предложения нито след първо четене, нито при обсъждането му за второ четене от комисията. Ето защо се предлага да се приеме в този вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате § 3. Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 149 народни представители, за - 144, против - няма, въздържали се - 5.
§ 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: В § 4, чл. 8 се изменя така:
"Чл. 8. Държавните и общинските юридически лица упражняват правото на държавна, съответно на общинска собственост върху предоставените им за стопанисване и управление недвижими имоти и движими вещи от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона."
Сегашният текст на чл. 8 е: "Чл. 8. Държавните и общински юридически лица упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им вещи от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона."
Измененията са свързани със създаването на държавна и общинска собственост като конституционен текст.
По този текст има предложение от народния представител Светослав Лучников в чл. 8 между думите "общинските" и "юридически" да се добави "учреждения, имащи качество на".
По време на обсъждането на направеното предложение от господин Лучников и проведената дискусия в комисията беше направено от член на комисията ново предложение този текст да отпадне изобщо от Закона за собствеността, тъй като въпросът, който се третира в него, се урежда детайлно в двата самостоятелни устройствени закона за държавната собственост и за общинската собственост.
Това предложение беше гласувано от членовете на комисията и тя реши с 6 гласа - за, и 4 - въздържали се, сега действуващият текст на чл. 8 от Закона за собствеността да отпадне.
Ето защо комисията предлага на народните представители § 4 да бъде със следното съдържание:
"§ 4, чл. 8 се отменя."
Тъй като по този въпрос не беше изразено отношение на Министерството на правосъдието, аз моля, госпожо председател, ако те желаят, да изяснят въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По тяхна преценка.
Господин Лучников, Вие поддържате ли? При положение че се предлага отпадане на текста?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли възражения от министерството? От вносителя?
Поставям на гласуване § 4 така, както го предлага комисията за отпадане на чл. 8.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 154 народни представители, за - 152, против - няма, въздържали се - 2.
Приема се § 4.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: § 5. Поради това, че чл. 9 от закона е отменен, се предлага създаването отново на чл. 9 със следното съдържание:
"Чл. 9. Едноличните търговски дружества с държавно или общинско имущество и търговските дружества с 50 и повече на сто държавно или общинско участие, с предмет на дейност: покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба изграждат, продават и заменят жилища, ателиета, гаражи и други обекти, заедно с правото на собственост върху земята или с правото на строеж върху нея, съответно с припадащите се идеални части от правото на собственост или от правото на строеж по общия ред на Закона за задълженията и договорите по пазарни цени."
По този текст е постъпило писмено предложение от народния представител Светослав Лучников. Той предлага в чл. 9 на петия ред думите "заедно с" да се заменят с думите "а също така придобиват и прехвърлят".


След обсъждане на § 5 и предложенията, които направи господин Лучников, както и допълнителни предложения от членове на комисията, се прие, че този § 5 с чл. 9 би следвало да намери отражение в устройствените закони за собствеността - държавна и общинска. Това предложение беше гласувано от комисията и тя го прие с 10 гласували за и 3 въздържали се. По този начин становището на комисията е § 5 да отпадне от този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Лучников, Вие не поддържате Вашето предложение.
Тогава ще поставя на гласуване предложението на комисията за отпадане на преди това формулирания нов чл. 9.Това е § 5,в който се предлага съдържащият се в параграфа текст на чл. 9 да отпадне.
От общо гласували 137 народни представители, за - 136,против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: § 6 със следното съдържание:
"§ 6. Членове 13, 14, 15, 15а, 15б, 15в, 15г, 15д, 16 и 17 се отменят".
Съображенията на вносителя на законопроекта са, че тези текстове са разработени и доразвити в новите два законопроекта за собствеността - държавна и общинска. Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма постъпили предложения - моля да гласувате § 6.
От общо гласували 131 народни представители, за - 130,против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 6 е приет.
Уточнявам за § 5 - аз казах, че предложеният нов член отпада с този параграф, но фактически предложението е да отпадне самият § 5.Това е по-точно. Целият § 5 отпада, както беше предложен. Това се гласува от залата.
Моля, по-нататък.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: § 7 със следното съдържание:
"§ 7.В чл. 18 изразът: "в случаите предвидени в този раздел" се заменя с "държавна или общинска собственост".
Съдържанието на чл. 18 е - единствената алинея - "Прехвърляне правото на собственост и учредяване на друго вещно право върху недвижим имот в случаите, предвидени в този раздел се извършва писмено. Нотариална форма не е необходима".
Предлага се: "случаите, предвидени в този раздел" в § 7 да се заменят с: "държавна и общинска собственост" като се привежда в съответствие с конституционната разпоредба и в новите законопроекти.
По този текст не са постъпили предложения и комисията предлага § 7 да бъде приет със съдържанието, предложено от комисията и така както е приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Но тук, в текста е записано, че към текста на вносителя вие предлагате думите "недвижими имоти"...
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Да, пропуснах единствената редакционна забележка. Тя беше, че се предлага към текста да се добавят думите: "недвижим имот, който е".
Или следната окончателна редакция на § 7 след тези думи:
"§ 7.В чл. 18 изразът "в случаите, предвидени в този раздел" се заменят с "недвижим имот, който е държавна или общинска собственост".
Това е окончателното съдържание на текста, който предлага комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложение или допълнение? - Няма.
Моля, гласувайте § 7.
От общо гласували 130 народни представители, за - 128, против - 1, въздържал се - 1.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "§ 8. Членове 20,21 и 25 се отменят".
Съображенията са същите, както при останалите отменени текстове.
По този параграф няма постъпили предложения от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласувайте § 8.
От общо гласували 132 народни представители, за - 131, против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "§ 9. Чл. 28 се изменя така:
Чл. 28.Ал. 1.Собственост на физически и юридически лица могат да бъдат всички имоти и вещи, с изключение на тези, които съгласно Конституцията на Република България са изключителна държавна собственост или по силата на закона са публична държавна или общинска собственост".
По тази алинея на този член има предложения от народния представител Светослав Лучников, който предлага в чл. 28,в ал. 1 в края точката да стане запетая и след нея в края на алинеята да се добавят думите: "докато са такава".
Комисията единодушно прие това предложение и в окончателната редакция предлага текста с това допълнение.
"Ал. 2.Със закон може да се забрани притежаването от физически или юридически лица на имоти и вещи, свързани с дейности, за които е установен държавен монопол".
Предложение от народните представители Светослав Лучников, Йордан Соколов, Екатерина Михайлова и Васил Гоцев тази алинея на чл. 28 да отпадне.
Това предложение беше гласувано от комисията с 6 гласували за, 4 - против и 1 - въздържал се. И комисията възприе предложението на народните представители за отпадане на ал. 2 и предлага чл. 28 по § 9 да се гласува със следната окончателна редакция от една алинея:
"§ 9.Чл. 28 се изменя така:
Чл. 28.Собственост на физически и юридически лица могат да бъдат всички вещи с изключение на тези, които съгласно Конституцията на Република България са изключителна държавна собственост или по силата на закона са публична държавна или общинска собственост докато са такава".
Текстът е същият на ал. 1 с добавката, направена от господин Лучников. Алинея 2 отпада.
По този въпрос имаше възражения на Министерството на правосъдието и то предложи ал. 2 да не отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Пламен Денчев има думата.



ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз излизам пред вас с предложение ал. 2 така, както е предложена от вносителя, да не отпада от законопроекта. Какво имам предвид?
Първо, този текст на ал. 2 съответства на изискванията на Конституцията - тогава, когато за важни държавни нужди се налага отчуждаване на имоти при условие, че предварително е осигурено равностойно обезщетяване на собствениците.
Реалната практика в момента налага процедура за отчуждаване на имоти, главно за развитие на големи проекти в областта на комуникациите, които, ако вървят по стандартната процедура, по сегашното законодателство, на практика блокират възможностите на държавата да решава важни проблеми, свързани с публичните услуги.
Ето защо аз предлагам чрез този текст, в този закон, да се създадат условия в специален закон, по даден въпрос, да се уреди процедура за отчуждаване и равностойно обезщетяване на гражданите тогава, когато това се налага за решаване на важни държавни потребности.
Ето защо разчитам на вашето разбиране и ви моля да подкрепите моето предложение ал. 2 да бъде приета така, както е предложена от вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Лучников. Най-вероятно ще спрем дотук, тъй като и в комисията е имало доста спорове на тази тема. Може да не стигнем до гласуване.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Просто тук сме изправени пред едно неразбиране. Никой не оспорва правото на държавата да започне процедура за отчуждаване на имот за задоволяване на държавни и общински нужди, както това е предвидено в Конституцията. И тогава тая процедура ще се проведе, и съответните имоти ще бъдат одържавени по реда, по който е предвидено това да става.
Но тук вие искате нещо друго. Тук вие искате изобщо имоти, които по някакъв начин са свързани с дейности, които са държавен монопол, да не могат да бъдат притежание на частни лица. Ами, знаете ли какво значи това? Какъв имот може да си представите вие, който да не е свързан с упражняването на някой държавен монопол?
С държавен монопол, да кажем, са пощенските услуги. Ами, в пощенските услуги има мебели, има мебелировка, има разни други неща, които обслужват тази дейност. По този начин вие искате да кажете, че те не могат да бъдат частна собственост. Просто не се разбираме за какво става дума.
Никой не пречи да се отчужди нещо за държавния монопол. Но съгласно закона това нещо може да се отчужди, само ако ще стане публична собственост на държавата. Това е заложено както в Закона за държавните имоти, така и в Закона за общинските имоти. Там ние не можем да възразяваме и няма как да възразяваме.
Но с една такава широка формулировка, с която ние забраняваме изобщо на частните лица да притежават имоти, свързани по някакъв начин с някакъв монопол, ние просто можем да изтълкуваме така, че на гражданите ще се забрани изобщо да притежават всякакви вещи. Защото няма вещ, която да не може да бъде свързана по някакъв начин с утвърждаването на някакъв държавен монопол.
Монополът е дейност. Монопол се учредява върху дейност. Монопол не се учредява върху вещи. Дейността се обслужва от вещи. И ако тази дейност представлява публична собственост на държавата, тези вещи могат да бъдат, разбира се, отчуждавани. Но, ако те не представляват публична собственост на държавата, защо ще забраним на частните лица да ги притежават? Просто има някакво неразбиране на съдържанието на текста тук.
Затова аз ви моля да приемете решението на комисията за отпадане на тоя текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Йордан Соколов.
Нека да чуем дискусията. Тъй като съм в течение на споровете, затова казах, че няма да стигнем до гласуване.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Госпожо председател, уважаеми дами и господа! Тук наистина господин Лучников хубаво обясни, че има някакво разминаване. Господин Денчев говори за отчуждаване. Този текст изобщо не предвижда процедура за отчуждаване, а една забрана да се притежават от физически или юридически лица имоти и вещи, свързани с дейности, за които е установен държавен монопол. Ние не можем да се съгласим с такава формулировка.
Представете си, че в даден момент със закон се реши таксиметровите услуги да са държавен монопол. Някакви съображения. Това означава физическо лице да не може да притежава лек автомобил, защото ще излезе, че всичките леки автомобили всъщност ще са свързани с един установен държавен монопол.
Аз не знам как може толкова различно съдържание да се влага в този текст от колеги, които държат той да остане от това, което е изразено в него. Именно със закон може да бъде установяван държавен монопол, но това не трябва да засяга притежаването от физически или юридически лица на вещи и имоти.
Затова защото, ако ние приемем, че няма ограничение със закон да се установява държавен монопол, наистина този текст заплашва утре физически или юридически лица да не могат изобщо да притежават имоти и вещи, свързани с най-различни случаи на държавен монопол - и леки коли, и камиони, и автобуси. Случаите могат да бъдат умножавани до безкрайност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Има думата госпожа Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз мисля, че тук умишлено се дадоха такива невинни и неточни примери - че гражданите не могат да притежават автомобили, ако се установи монопол за таксиметровото движение. По-скоро няма да притежават таксиметрови апарати, а не автомобили, ако са за личните им нужди. Но този текст има друга задача.
Монополът действително е дейност, но обхваща най-различни дейности. Монопол на държавата е и ядрената енергетика. И ние ще позволим ли гражданите да притежават една малка атомна електростанция? Или да притежават ядрени материали? Мисля си, че в цял свят това не се разрешава. Именно това е имал предвид вносителят на закона, когато е постановил, че за определени дейности, за които са особено важни и съществува държавен монопол, не могат и гражданите, като физически лица, или пък частни юридически лица да придобиват такива вещи. Хайде да дадем на всеки възможност да си купи радиоактивни материали. Не дават в цял свят, уважаеми колеги.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Има Закон за използване на атомната енергия.
АНА КАРАИВАНОВА: Ами и тук е казано - със закон да се определят вещи, които не могат да бъдат притежавани от граждани за дейности, за които има държавен монопол. И сигурно със закон ние няма да определим, че гражданите не могат да придобиват маси в пощенските станции. Сигурно със закон така, както направихме в Закона за опазване на ядрената енергия ли беше, не мога да си спомня заглавието, че гражданите не могат да придобиват радиоактивни вещества и ядрени материали. Това е имал предвид законодателят. Затова аз мисля, че текстът трябва да остане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за реплика господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Позволявам си да нарека примерът, който даде уважаваната от мен госпожа Караиванова, съвсем неудачен. Забраната за притежаване на атомни материали следва от тяхното естество и се урежда от друг закон, който съдържа такава забрана.
Типичен случай на държавен монопол е железопътният транспорт. Това значи, че щом има железопътен транспорт с държавен монопол, никое частно лице не може да притежава вагони или железопътни линии. Това е абсолютно невярно! Защото една фабрика, едно акционерно дружество, което има производствени помещения, в тези производствени помещения има девиации от железопътния път и то притежава релсов път. То притежава и вагони. Много предприятия, които са вече акционерни дружества, тоест частни физически лица, притежават специални вагони, например за превоз на цимент или за превоз на специална продукция, която се нуждае от хладилна техника. И тези вагони са собственост на тези частни лица. Можем ли ние да им забраним да притежават такива железопътни отклонения или вагони, само защото дейността е монопол?

Пак подчертавам: правете разлика между монопола на дейност като дейност и вещи, които обслужват тази дейност и които нямат нищо общо с монопола, които имат универсално предназначение и могат да бъдат притежание на отделни граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Госпожа Караиванова за дуплика.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Госпожо председател, аз отново констатирам, че ние се разминаваме и това едва ли е невинно - с даване на примери за железопътните линии.
Продължавам да твърдя, че текстът има предвид особено опасни дейности. Монополът е дейност, но той се обслужва от предмети. Отново ви казвам, че гражданин не може да притежава ядрени материали, нито пък примерно да си купи един танк. (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предлагам да спрем дотук, след като чуем господин Мулетаров. Утре ще чуем аргументите и на вносителя.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Става дума за следното. Този текст е производен на ал. 4 от чл. 18 на Конституцията. Съгласно тази алинея със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски, далекосъобщителни... и т.н. изброени различни обекти на собствеността.
С предложената алинея в текста не се цели забраняване или ограничаване на имоти и вещи от физически и юридически лица, а се предвижда, че със закон, т. е. ако се приеме със закон монопол върху определена дейност, тогава може да се издаде отделен закон, с който да се забрани притежаването от физически и юридически лица на имоти и вещи, но само, ако те са свързани пряко с дейността, за която е установен монополът, а не изобщо притежаването на такива вещи. Това е въпрос на сложна преценка от законодателя и затова примерите, които тук се дават, струва ми се не бяха най-удачни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Дотук ще приключим за днес. Утре ще продължим, тъй като това е част и от утрешния дневен ред.
СЪОБЩЕНИЯ:
Заседанието на Комисията по парламентарната етика, насрочено за 20 март - сряда, се отлага поради извънредно заседание на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
Заседанието на Комисията по младежта, спорта и туризма се отлага за 28 март, четвъртък, от 14,30 ч., в зала 456.
Заседанието на Комисията по здравеопазването, насрочено за четвъртък, се отменя.
Комисията по радиото, телевизията и БТА ще проведе извънредно заседание днес от 17 ч. в зала N 248 със законодателна дейност.
Същата комисия ще проведе редовното си заседание в четвъртък от 15 ч. в зала "Запад" и при същия дневен ред.
Комисията по външната политика и европейската интеграция ще заседава в четвъртък, 21 март, от 10,30 ч. Надявам се, по време на почивката.
Комисията по националната сигурност днес от 15 ч. ще има заседание в зала N 232.
Комисията по националната сигурност ще заседава и утре от 15 ч. в зала N 232.
Комисията по образованието и науката ще заседава в четвъртък от 15 ч. в зала 142.
Комисията по енергетика и енергийни ресурси ще заседава днес в зала N 456 от 17 ч.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще обсъжда законопроекти днес от 14,30 ч. в зала "Изток".
Припомням за поканата на министър Коралски в Клуба на народния представител.
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 13,56 ч.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Железчев
СЕКРЕТАРИ:
Илко Савов

Иван Будимов