Председателствували: заместник-председателите Нора Ананиева и Атанас Железчев

Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Откривам заседанието на Народното събнание.
Програмата за днес включва продължение на програмата от предходния ден. Вчера отложихме, но по-напред в дневния ред беше второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Отложихме също второто четене или по-скоро приключихме с него донякъде на Законопроекта за радио, телевизия и БТА, така че в съответствие с приетата програма продължаваме с програмата от вчерашния ден. Най-напред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Моля господин Бончо Рашков да продължи второто четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера стигнахме до чл. 10б, ал. 1. По този член има направени предложения от народните представители Владислав Костов, Йордан Ройнев, Хасан Али, Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров.
Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Йордан Ройнев и текстът на чл. 10б, ал. 1 да звучи така:
"Чл. 10б. Ал. 1. Собствениците на земи, които са били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях, и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, се обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от държавния или общински поземлен фонд и при условия и по ред, определени със Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Земите за обезщетяване от държавния поземлен фонд се определят със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост, а от общинския поземлен фонд - с решение на общинския съвет по предложение на общинската поземлена комисия".
Този текст бе подкрепен в комисията с 6 гласували за, против нямаше и 5 се въздържаха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има няколко предложения по този текст - на господин Владислав Костов, на народния представител Хасан Али и на господата Личев, Христов и Чукаров от Народния съюз.
Кои от тези предложения се поддържат?
Господин Хасан Али има думата.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Член 10б и чл. 10в имат връзка с чл. 20, чл. 21 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където става въпрос за оземляване на безимотни и малоимотни земеделски производители. Поради това аз предложих държавната земя и общинската земя - земите от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд - да не се раздават така, с лека ръка и на онези, които се занимават със земеделско производство, и на онези, които изобщо не се занимават със земеделско производство и нямат такова намерение.
Уважаемите колеги знаят, че 55 на сто от собствениците, наследниците на земеделските земи, живеят в градовете и не се занимават, нямат отношение към земеделското производство. Аз съм за реално и справедливо обезщетение на лицата, които имат право да бъдат обезщетявани със земеделски земи, но на онези от тях, които се занимават със земеделско производство да дадем държавни и общински земи. Няма смисъл на хората, които нямат отношение към земеделското производство непременно да дадем от оскъдната държавна и общинска земя. Тя е ограничена по своите размери и неравномерно разпределена из територията на страната. Затова съм предложил чл. 10б: обезщетяват се със земи от държавния и общинския поземлен фонд собствениците, които се занимават със земеделско производство, онези, които не се занимават със селскостопанско производство - след това има друг текст - да бъдат обезщетени съгласно Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Така, както се провежда у нас поземлената реформа, за оземляване земи от държавен и общински поземлен фонд няма да останат. Ще останат само сухите текстове от закона - 20, 21 и мисля, че и 22 и ще останат предизборните програми и обещания пред малоимотните и безимотни земеделски производители.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Господин Али, Вие предлагате нова ал. 1, с друго съдържание, а едновременно и нова ал. 2 към чл. 10б. Предлагате цялостен алтернативен текст.
ХАСАН АЛИ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще го представя като цяло, въпреки че тук е разхвърлян...
ХАСАН АЛИ: Уважаема госпожо председател, не искам да развивам този въпрос повече. Само лъжесобствениците са поискали 3,5 млн. декара земя, уважаеми колеги! Съдилищата досега са им признали половин милион декара да вземат от държавните земи, от земите от държавния поземлен фонд. Няма да остане нищо така, както върви, от държавния и общинския поземлен фонд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Костов е автор на друго предложение. Има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вчера ние попаднахме на текста на чл. 10, ал. 7 и взехме едно решение по предложение на колегата Ганев този текст да бъде отложен за доразискване в комисията евентуално или в оперативен порядък за уточняване на текста накрая, при гласуването на закона. Такова решение беше взето. Не гласувахме. Отложихме го текста на чл. 10, ал. 7. В хипотезата на същия текст сме, горе-долу на същите обосновки на текста на чл. 10б, ал. 1, който разглеждаме и в момента, защото тук има някои предложения, които действително, като вземам предвид и предложението на господин Хасан Али и като вземам предвид, че тук също така се позоваваме на известни неправилно посочени текстове като "мероприятия" и т.н., които не са конкретизирани в закон и които създават възможност за известна двусмисленост или за неточното му прилагане, аз предлагам на уважаемите колеги, на цялата зала, този текст също така да бъде разгледан допълнително, да го прескочим сега, за да можем да го стиковаме с новия текст на чл. 10, ал. 7. Моля да се съгласите с това мое предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Чукаров има думата.
Ще го поставя на гласуване, но да чуем и господин Чукаров, който също е от авторите на друг вариант на текста.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този чл. 10б, който разглеждаме сега, ние имаме по-специално предложение по него. Като казвам ние, имам предвид представителите на Народния съюз в комисията. От какво произлиза това предложение?
Досега навсякъде, във всички членове на Закона за земята, в които се казва: "за обезщетяване"... Вече шеста година никой не е получил обезщетяване по тях. Дори нещо повече: тези, които по съдебен път са си доказали земите, че ги имат, че трябва да им бъдат възстановени, дори и те не са все още настанени.
На следващо място в закона е записано, че се обезщетяват собствениците по един от следните три способа: едното е със земи от държавния поземлен фонд, на второ място - земи от общинския поземлен фонд, и на трето място - с бонове, съгласно Закона за преобразуване и приватизация на общинските предприятия. Вие много добре знаете, че когато гласувахме този закон, собствениците на земеделски земи, които трябва да получат обезщетение бяха изключени от него, в смисъл изключени от първия кръг, който сега предстои да се провежда. Тоест, ние отново ги дискриминираме, отново ги слагаме на по-заден ред.

Разбира се, тук някои ще оспорят този мой израз, че казвам "дискриминират", но де факто това е така. Затова, за да има по-голяма равнопоставеност, в нашето предложение е писано, след този текст, който ви се прочете за приемане от комисията - чл. 10б, след думите "обезщетяват от общинския поземлен фонд" да се добави "обезщетението да стане с държавни ценни книжа или с пари на базата на пазарната оценка на земите при гарантирана лихва, равна на основния лихвен процент".
В комисията се водиха доста дискусии по този въпрос. Ние сме склонни дори да приемем и един процент, примерно земя, която не може да се възстанови повече от 60 на сто, именно тази земя да бъде включена за обезщетяване с държавни ценни книжа, с което смятаме, че ще има една справедливост спрямо тези, които не са получили досега обезщетение, а и в близките години няма откъде да го получат, тъй като както се каза от господин Хасан Али, а и всички знаем, има много собственици, които чакат обезщетение.
Затова апелирам към всички в залата да подкрепите нашето предложение за обезщетяване и с държавни ценни книжа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Костов, Вашето предложение е само ал. 1 ли да се отложи? - Само за ал. 1.
Господин Рашков, какво е Вашето становище?
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Аз мисля, че в предложението на господин Костов има резон. След като вчера ние отложихме приемането на текста на чл. 10, ал. 7, то по същите съображения бихме могли днес да отложим приемането и на този текст. Затова аз моля колегите да се съгласят с това предложение и да отложим неговото приемане в края на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, благодаря Ви.
Моля да гласувате процедурното предложение на народния представител Владислав Костов, подкрепено от председателя на Комисията по земеделие, за отлагане гласуването на ал. 1 на чл. 10б - промените, с оглед комисията да поработи още по този изключително важен текст.
От общо гласували 208 народни представители, за - 207, няма против, въздържал се - 1.
Приема се предложението за отлагане на тази алинея.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 10б, ал. 2 предложение са направили и народните представители Хасан Али, Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров. Становището на комисията е да не се приемат предложенията на народните представители Хасан Али, Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За ал. 2 предложение има и Петко Ганев.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Да, но предложението е да не се приеме и неговото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате думата, господин Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Госпожо председател, току-що приехме отлагането на гласуването на чл. 10б. В тази връзка са и следващите предложения, които са не само от мен, а и от други колеги. Чл. 10б, ал. 2 също третира този въпрос, така че е логично целият член - и ал. 1, и ал. 2, мисля, че същото се отнася и за чл. 10в, затова е логично всички от членовете, които включват обезщетяването на собствениците на земеделските земи, да бъдат отлагани и след разглеждането им в комисията да се гласуват тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нека да чуем и господин Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, аз също съм направил предложение за създаване на нова ал. 3 на чл. 10б за начините на обезщетяване на собствениците на земи и на техните наследници, които са били застроени или по друг начин вече не са земеделски земи. Тъй като във всички текстове, които са свързани с чл. 10б, на основата на измененията и допълненията на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи от 1992 г. има текстове, в които са записани "или върху тях са проведени мероприятия", за които се уточнихме вчера, че трябва да се конкретизират, затова аз се присъединявам към предложеното от господин Чукаров измененията на всички алинеи на чл. 10б да бъдат отложени за друго заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тоест това, което първоначално беше споменато, предложението се разширява - да отложим гласуването и на ал. 2 и 3. Тоест, всички предложения, свързани с чл. 10б.
Моля ви да гласувате предложението за отлагане на всички текстове, свързани с изменението на чл. 10б.
От общо гласували 211 народни представители, за - 211.
Преминаваме към предложенията по чл. 10в - § 4г.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Тези предложения се отнасят за законовата норма, касаеща проблемите на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народно Република България и Кралство Гърция от 3 ноември 1964 г.
Предложение за изменение и допълнение на тази законова норма са направили народните представители Петко Ганев, Хасан Али, Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров. Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Петко Ганев и по този начин чл. 10в, ал. 1 ще звучи така:
"Чл. 10в. Ал. 1. Български граждани или техните наследници, чийто земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция от 3 ноември 1964 г., се обезщетяват както следва:
1. за изселилите се през периода 1913-1928 г. - чрез обратно изкупуване на облигациите от държавата;
2. за изселилите се през периода 1913-1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин - със земя от Държавния поземлен фонд и/или при условията и реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;
3. за изселилите се през периода 1928-1944 г. - със земи от Държавния поземлен фонд и/или при условията и по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Ал. 2. Българските граждани, получили право на парично обезщетение по Глава трета от Закона за уреждане на собствеността в Южна Добруджа, се обезщетяват със земи от Държавния поземлен фонд и/или при условията и по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Ал. 3. Лицата по предходните алинеи подават заявление пред Министерството на земеделието и хранителната промишленост в срок до 31 декември 1996 г."
Този текст бе гласуван с 14 гласа - за, против няма, въздържали се - 6.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Възприет е текстът на господин Петко Ганев.
Има думата господин Хасан Али. Той също е автор на текст, въпреки че тук е написал, че си оттегля предложението, но имате думата, за да го обосновете.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Няма да повтарям онова, което казах преди малко. Държавната земя изтича по различни каналчета. Земите от държавен и общински поземлен фонд няма да стигнат нито за обезщетения, нито за оземлявания. Ние колкото повече разширяваме кръга на лицата, които имат право на обезщетение, толкова по-малка е вероятността изобщо да се прилага законът по отношение на безимотни и малоимотни земеделски производители. Но пак ще дойдат избори, да видим тогава как ще ги излъжем.
Аз съм предложил по чл. 10в същия принцип - на справедливо обезщетение. Не възразявам всички лица, които имат право на обезщетение и съгласно тези спогодби да получат обезщетение. Но земеделски земи само на онези, които се занимават със земеделско производство.
Другите, или както предлага колегата Калчо Чукаров - с държавни ценни книжа, или съгласно Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Няма смисъл щом 55 на сто от собствениците и наследниците на земеделските земи, които живеят в градовете и нямат отношение към земеделско производство. Тази е една от причините за пустеят българските земеделски земи, уважаеми колеги, и на тях да дадем непременно държавни и общински земи.
Аз имам процедурно предложение, уважаема госпожо председател. Преди малко колегата Чукаров направи това предложение. Доколкото разбирам, колегата Петко Ганев и той е съгласен с това предложение.
Нека да отложим и чл. 10в, уважаема госпожо председател, предполагам, че ще се съгласите, и да минем към другите текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Но нека да чуем всички предложения.
Господин Чукаров, Вие също поддържате да се отложи?
КАЛЧО ЧУКАРОВ (от място): Аз поддържам текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Петко Ганев, тъй като Вие сте автор на основния текст, има ли открити въпроси, които налагат отлагането?
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз се присъединих към предложението, което направи господин Чукаров - за отлагане на чл. 10б. Но според мен, няма смисъл да отлагаме приемането на промените в чл. 10в. Може би господин Али има някакви основания за това, че само тези, които се занимават със земеделско производство трябва да бъдат обезщетявани със земя. Но аз считам, че това противоречи даже и на Конституцията, защото не можем да разделяме българските граждани, които са имали някаква земя в нашата страна или, както тук става въпрос за уреждане на икономическите отношения с Кралство Гърция, сега да ги разделяме на такива, които се занимават със земеделско производство и на такива, които не се занимават със земеделско производство. Това просто е невъзможно.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Те не са имали възможност да се занимават.
ПЕТКО ГАНЕВ: Аз предлагам да не се възприема предложението на господин Али да се отлага разглеждането и гласуването на промените в чл. 10в. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Първо ще поставя на гласуване предложението за отлагане. Ако не се приеме ще поставя на гласуване поотделно алтернативните предложения.
Моля, режим на гласуване на предложението за отлагане на промените в чл. 10в.
От общо гласували 178 народни представители, за - 41, против - 101, въздържали се - 36.
Не се приема предложението за отлагане.
Моля, господин Али, на базата на Вашия текст и като имате предвид предложения от комисията, да заявите кое поддържате от Вашия текст.
ХАСАН АЛИ (от място): Направил съм предложение и поддържам да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Цялостно?
Моля, господин Бончо Рашков да прочете предложението.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложението на народния представител Хасан Али гласи така.
Създава се нова ал. 1 към чл. 10в със следното съдържание:
"Чл. 10в. Ал. 1. Обезщетяват се със земи от държавния или общински поземлен фонд:
1. българските граждани, занимаващи се със земеделско производство, чиито земи са послужили за погасяване на държавен дълг, съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция от 3 ноември 1964 г.;
2. българските граждани, занимаващи се със земеделско производство, получили право на парично обезщетение по глава трета от Закона за уреждане на собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа."
Второто му предложение е:
Създава се нова ал. 2 към чл. 10в със следното съдържание:
"Ал. 2. Обезщетяват се при условия и по ред, определени със Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия:
1. българските граждани, които не се занимават със земеделско производство, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг, съгласно Спогодбата за уреждане на висящи финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция от 3 ноември 1964 г.;
2. българските граждани, които не се занимават със земеделско производство, получили право на парично обезщетение по глава трета от Закона за уреждане на собствеността на недвижими имоти в Южна Добруджа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е алтернативното предложение на народния представител Хасан Али.
Моля ви да гласувате това предложение.
От общо гласували 182 народни представители, за - 24, против - 104, въздържали се - 54.
Не се приема това предложение.
Едно по-лаконично предложение на народните представители Личев, Христов и Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, господин Бончо Рашков да го прочете, за да гласуваме и него.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложението е следното:
В чл. 10в след думите "от държавния поземлен фонд" да се добави "с държавни ценни книжа или с пари на базата на пазарната оценка на земите при гарантирана лихва, равна на основния лихвен процент или..." и продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е едно допълнение към предложения от комисията текст.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 197 народни представители, за - 71, против - 94, въздържали се - 32.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате текста, предложен от народния представител Петко Ганев и подкрепен от комисията.
От общо гласували 184 народни представители, за - 148, против - 4, въздържали се - 32.
Приет е новият текст на чл. 10в.
По-нататък!
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 11, ал. 4 предложения са направили народните представители Христоз Христозов и група народни представители, Владислав Костов, Иван Глушков, Димитър Стоянов, Цветан Димитров и Йордан Ройнев.
Становището на комисията е да се приемат предложенията на Христоз Христозов и група народни представители и на Йордан Ройнев, като изразът "е влязло в сила" се замени с израза "е представено в общинската поземлена комисия". Текстът на чл. 11, ал. 4 ще придобие следния вид:
"Чл. 11. Ал. 4. Когато съдебното решение е представено в общинската поземлена комисия след обнародване в "Държавен вестник" на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, собственикът се обезщетява при условия и по реда на чл. 10б."
Този текст беше гласуван с 12 "за", "против" няма и "въздържали се" - 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какви предложения има? Кои от предложенията се поддържат? Господин Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да обърна внимание на този текст чл. 11, ал. 4, защото тук се опасявам, че ние ще направим една грешка, ако приемем този текст така, както го предлага комисията.
Ние всички знаем, че едно решение влиза в сила, след като е публикувано в съответната му форма, нали. То си влиза абсолютно в сила независимо от това..., тук се прилага една друга норма, че ако го представиш на общинската поземлена комисия, тогава влиза в сила.
ПЕТКО ГАНЕВ (от място): Не е така.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Е, как? Точно така е текстът тук. Ето вижте го как е: "Когато съдебното решение е представено в общинската поземлена комисия след обнародване в "Държавен вестник" на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделянето, собственикът се обезщетява при условията на чл. 10б".
Аз смятам, че тук представянето не е толкова важно, колкото влизането в сила на съдебното решение. Затова мисля, че ние трябва да останем на стария текст, който е много по-коректен от правна гледна точка, отколкото текстът на чл. 11, ал. 4, както предлага комисията.
Затова моето предложение е да отхвърлим проекта на господин Христозов - думите "е влязло в сила" да се заменят с "представено в общинската поземлена комисия", защото смятам не е коректен текстът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие предлагате да отпадне това предложение.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, предлагам да отпадне това допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За реплика господин Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Господин Костов! Решението на съда наистина влиза в сила тогава, когато се вземе. Но то трябва да бъде представено в общинската поземлена комисия, за да може да се включи в плана за земеразделяне. Ако не бъде представено в общинската поземлена комисия и е изработен вече плана за земеразделяне и то бъде представено след като е изработен планът за земеразделяне, какво става с това решение? Трябва да се преработва наново плана за земеразделяне ли? Съдебното решение признава правото на собственост. Да, на този собственик ще му бъде признато правото за възстановяването на собствеността, но в плана за земеразделяне, ако това съдебно решение е представено след като е изработен проектът на плана за земеразделяне, той ще бъде обезщетен. Няма да се отмени съдебното решение, а ще бъде обезщетен по реда на чл. 10б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Господин Костов за дуплика.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Аз разбирам предложението на господин Ганев, обаче тук имаме една друга хипотеза. Разберете ме, че влизането в сила на съдебното решение е тогава, когато то се вземе, нали, и когато се запишат решенията на съда. Обаче тук ние отиваме вече, че това съдебно решение, ние слагаме един нов срок, че човекът трябва да отиде да го отнесе в..., трябва да му сложим някакъв срок тогава - в 7-дневен срок ли, в някакъв срок да го отнесе, а не така изобщо.
Второто нещо, откъде накъде ние ще лишаваме собственика от правото да си получи земята, ако планът за земеразделяне погрешно е направен. Значи със съдебното решение съдът определя, че планът за земеразделянето има някакви съществени грешки в него и с това съдебно решение той се стреми да ги поправи тези грешки. И изведнъж ние казваме: не, вече е публикуван в "Държавен вестник", той не може да се променя и ще му дадем някакви книжни бонове, които още не е ясно по какъв начин ще стане, какви са тези бонове, как ще стане, какво ще получи срещу тях и т.н. Тоест ние създаваме една възможност реално да се отнеме земя и да се получат някакви хартийки срещу нея. Ето това не бива.
Затова да си остане старият текст, повтарям, щом си има съдебно решение, той е длъжен да го представи в определен срок - в 7-дневен ли, колко, от излизане на съдебното решение и след това вече, а аз имам и поправки натам, ако са направени някакви грешки в плана за земеразделянето, този план за земеразделяне съответно да бъде коригиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Засяга се един текст, който има чисто юридическо значение и смятам, че тези, които се изказват, трябва от това да изхождат.
Абсолютно е неприемливо предложението на господин Петко Ганев - "след представяне пред поземлената комисия". Тук се пропуска един важен момент - във всичките тези производства общинската поземлена комисия е страна.
ПЕТКО ГАНЕВ (от място): Не е вярно.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вярно е това и се атакува нейн акт и тя е запозната и трябва да бъде запозната с това решение.
Така че изобщо не е необходимо този, който е обжалвал решението на общинската поземлена комисия, да го представя това решение, което е известно на самата общинска поземлена комисия.
И второто съображение, което господин Костов изложи тук, абсолютно е важимо. Влязлото в сила решение именно създава право не само да се обезщети по някакъв начин, а да се обезщети с тази земя, като му се възстанови правото на собственост върху земя. Абсурдно е ние да поставяме над едно съдебно решение това, че планът за земеразделяне бил обнародван. Той ще бъде коригиран. Вие знаете, че даже има такава възможност и в сега действащите текстове, които бяха изменени преди определени месеци, да се коригира този план.
Ние не може да превърнем това съдебно производство, приключило с едно влязло в сила решение, с което се признава на един собственик на земя правото да му бъде възстановено правото на собственост, сега да се трансформира само в някакъв вид обезщетение и то не реално обезщетение, а с някакъв заместител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Калчо Чукаров има думата.

КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! В комисията доста дебати имаше по този текст и аз разбирам основанието на вносителя му, че с него се иска да не се затормозява работата на поземлената комисия и колкото може по-скоро да бъдат представени съдебните решения, за да може реално, точно и бързо тя да си свърши работата, но ние вчера гласувахме в чл. 7, ал. 4 една поправка, която гласи, че задължаваме нотариусите в едномесечен срок да представят...
РЕПЛИКА: Но това е текстът за делбите!
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Не е само за делби. Момент, за да намеря текста: "Нотариусите, съдилищата и други компетентни органи в едномесечен срок изпращат служебно на поземлените комисии копие от издадените или заверени от тях актове по ал. 3..." Но ал. 3 е за делбите.
РЕПЛИКИ: Това е за друго, няма връзка с решението!
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Да, да. Това няма връзка с това решение. Но това, което обоснова господин Соколов и господин Владислав Костов аз го поддържам, така че - в комисията се въздържах, но тук поддържам тяхното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има още две предложения. Поддържат ли се? - Едното е на господин Глушков, а другото е на господата Стоянов и Цветан Димитров. Тях ги няма.
Думата е на господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Тази ал. 4 е достатъчно неясна, за да може да бъде приета. Тя най-напред трябва да се разгледа в две хипотези - едната хипотеза е, когато гражданинът е претендирал по процеса за възстановяване на земя в реални граници и е получил съдебно решение, с което му се признава собствеността върху известно парче земя в реални граници. Ами, тогава той е станал вече собственик на един конкретен имот и от тази собственост на този конкретен имот не може да бъде лишен по никакъв начин, така че когато се касае за реално възстановяване на собствеността, текстът нарушава придобити права.
В другия случай, когато той е поискал да му се признае право на земя, която не може да се установи в реални граници той е получил право да получи известно количество земя по качество и категория. Тогава какво става? Планът за земеразделяне е обнародван като проект в "Държавен вестник". Щом като е още във фазата на проектирането, той може да бъде коригиран. Само когато той вече е утвърден окончателно, тогава вече може, в този случай, когато е призната земя без реални граници и планът е влязъл в сила, утвърден е, тогава вече може да се праща за обезщетяване по косвен път. Моля да се имат предвид тези неща и понеже очевидно не са ги имали предвид, когато е приеман текстът, моля да се отложи неговото гласуване за изясняване на тези недоразумения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. С това изчерпахме предложенията по този текст.
Първото предложение е за отпадане изобщо...
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ (встрани от микрофоните): Не, първото предложение е да го отложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Първото предложение е на господин Владислав Костов и е за отпадане.
Имате думата, господин Рашков.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Господин Лучников направи, доколкото схванах, процедурно предложение да се отложи за по-късно приемането на този текст. След консултации с колеги от комисията ние подкрепяме това процедурно предложение и моля то да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Припомням правилника: най-напред се гласува предложението за отхвърляне и това е предложението на народния представител Владислав Костов, а след това предложението за отлагане и т.н.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (от място): Аз съм съгласен с предложението за отлагане...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като господин Костов оттегля предложението, което има приоритет, поставям на гласуване предложението за отлагане гласуването на текста.
От общо гласували 208 народни представители, за - 205, против - няма, въздържали се - 3.
Отлага се гласуването на ал. 4 на чл. 11, новия вариант.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 11, ал. 5 предложение е направил народният представител Йордан Ройнев.
Становището на комисията е да не се приеме предложението на господин Ройнев за създаване на нова ал. 5 и ал. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Ройнев е в чужбина. Той предлага създаване на нови ал. 5 и 6 към чл. 11. Моля да ги прочетете, тъй като ще ги поставя на гласуване, той няма възможност да ги обоснове.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: "Лицата по ал. 1, пропуснали да подадат заявления за срока по ал. 1 за възстановяване на правата върху имоти, включени в трудово-кооперативни земеделски стопанства, които са образувани до 31 декември 1951 г. подават допълнително заявление пред поземлената комисия в срок до 31 декември 1996 г. Когато заявлението е подадено след обнародването в "Държавен вестник" на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, собствениците се обезщетяват при условие и по реда на чл. 10б и ал. 6. При представяне на съдебни решения по чл. 12, ал. 4 и чл. 14, ал. 4 поземлената комисия образува служебна преписка за възстановяване на правата върху признатите с решението земи и след срока по ал. 1."
Това са предложенията на господин Ройнев, които комисията не подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате тези предложения.
От общо гласували 192 народни представители, за - 16, против - 127, въздържали се - 49.
Не се приема това предложение.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 12, ал. 6 предложение са направили народните представители Йордан Ройнев, Петко Ганев, Христо Стоянов. Предложения се съдържат и законопроекта на господин Атанас Железчев.
Становището на комисията е да се приеме предложението на господин Петко Ганев относно допълнение на ал. 6 на чл. 12 и тя да добие следния вид:
"Чл. 12. Ал. 6. Ако заявената земя надвишава наличната в землището при образуването на трудово-кооперативните земеделски стопанства, държавните земеделски стопанства и други селскостопански организации, министърът на земеделието и хранителната промишленост може да спре земеразделянето за уточняване размера на земята на всеки от заявителите. В тези случаи подалите неверни заявления и декларация носят и имуществена отговорност за причинените вреди, както и да разпореди на поземлената комисия да отмени или замени установени решения".
Това предложение бе гласувано с 12 гласа - за, против - 4, и въздържали се - 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Последното изречение е в един невероятен вид! Прочетете последното изречение да видите, че е безсмислено.
Господин Петко Ганев има думата.
... в тези случаи подалите неверни заявления и декларация носят и имуществена отговорност..., както и да разпореди...
Господин Ганев, заповядайте.


ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги! Тук е станала техническа грешка. Допълнението, което аз предлагам към ал. 6 на чл. 12, не е поставено където трябва. Затова, ако ми позволите, да прочета текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Коригирайте го.
ПЕТКО ГАНЕВ: "Ако заявената земя надвишава наличната в землището при образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства, държавните земеделски стопанства и други селскостопански организации, министърът на земеделието и хранителната промишленост може да спре земеразделянето за уточняване размера на земята на всеки от заявителите, както и да разпореди на поземлената комисия да отмени или измени постановени решения. В тези случаи подалите неверни заявления и декларации носят и имуществена отговорност за причинените вреди."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясно е, това е предложението, което предлага и комисията. Наистина технически са свързани две различни изречения.
Има направени и други предложения - от господин Христо Стоянов - не го виждам, от народния представител Атанас Железчев - също не го виждам. Той предлага замяна само на една дума - "заявената" да се замени с "признатата". Има ли желаещи да вземат думата по този въпрос?
Има думата господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Текстът така, както е даден, дава една функция на министъра на земеделието и хранителната промишленост, че той може да разпореди поземлената комисия да измени или отмени постановени решения. Такова нещо в предишните текстове му е дадено, дадено му е такова право. И в последващите текстове има, че той може да направи това нещо. Но в кои случаи - тук трябва да се уточни. "Че надвишават заявената земя от тази, която я има в землището"! Той може да спре, но изменяне на постановени решения или отменянето им трябва да се основава на някакъв акт. Той не може така изобщо да отменя. Раз - не стига земята, дай - отменям решението!
Очевидно, че тук е пропусната ролята на съдебната власт. Той може да направи това нещо само при положение, че има влезли в сила определени съдебни решения, които да установят факта на злоупотреба - клетвени декларации или с други документи или по друг начин, които са довели до този факт, че заявената земя е повече, отколкото е в землището. Тоест, решенията на общинската поземлена комисия вече стават невъзможни да се осъществят.
Втората хипотеза. Добре, при положение, че пък вече има излезли решения на съдебната власт, как ще процедираме тогава? Пак ли ще се отменят със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост? Не, разбере ме, този текст не е коректен. Тук не може министърът на земеделието и хранителната промишленост сам да определя, без да се съобразява със съдебни решения, кое е правилно и кое не е правилно и да отменя решения, вече влезли в сила. Тук навлизаме в една материя, в която объркваме разделението на властите и съответните прерогативи, които притежават те.
Затова мисля, че този текст е атакуем от чисто правна гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Смисълът на всички текстове е да се ускори връщането на земята и правото би следвало да помогне, а не да пречи на ускоряването на този процес.
Има думата господин Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, господа народни представители! Госпожо председател, и моята изходна позиция е тази, която вие преди малко казахте - текстовете на закона да ускоряват връщането на земята, а не да забавят това възстановяване на собствеността.
Този текст, както се предлага пред нас, при всички положения няма да помогне за ускореното възстановяване на собствеността. Това е продължение от едно изменение, което беше направено миналата година - 1995 г., и сега се отива в още по-голямо развитие на идеята от миналата година, като се дава възможност на министъра да разпореди на поземлената комисия да отмени или измени постановени решения.
Според мен това е крайно решение, което ще доведе по-скоро до конфликтни ситуации, отколкото до нещо добро. Затова, защото, първо, според мен се навлиза по недопустим начин в правомощията, един вид в суверенитета на поземлените комисии. Те си имат права по този закон и техните действия подлежат на контрол. Когато някой свише започва да им нарежда какво да правят във всеки конкретен случай, тогава вече действително може да се говори за нарушаване на суверенитета на една институция и до известна степен дори може да се твърди, че в подобни случаи обикновено се дестабилизира тази институция.
На второ място, какво ще стане със случаите в чл. 14, ал. 7, когато има определен краен срок, в който поземлените комисии могат да изменят свои решения? С тази редакция сега се създава впечатление, че се дерогира този срок. Той беше една година от откриване на нови обстоятелства и не по-късно от три години от постановяване на решение. Сега ще излезе, че с разпореждането на министъра може да бъде направено по всяко време, независимо от тези ограничения, които ние сме приели като законодатели миналата година.
Всички тези обстоятелства ме карат да смятам, че не е обосновано предложението и също противоречи на разпоредбата на чл. 14, ал. 7, тоест на съществуващ законов текст.
На трето място, от практическа гледна точка с нищо няма да помогне на работата на общинската поземлена комисия и на идеята за по-бързо възстановяване на собствеността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря.
Други идеи и предложения?
Вие не правите формално предложение за отхвърляне на текста?
СПАС ДИМИТРОВ (от място): Именно това правя, предложение за отхвърляне!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Правите. Много ви моля поне накрая на изказването да формулирате точно по правилник искането, а не да го разчитам от смисъла.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Спас Димитров за отхвърляне предложението за промяна в ал. 6 на чл. 12.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 202 народни представители, за - 84, против - 97, въздържали се - 21.
Не се приема това предложение.
Има направено предложение от народните представители Йордан Ройнев, Христо Стоянов, Атанас Железчев в тази предложена промяна думата "заявената" да се замени с "признатата".
Моля, гласувайте и това предложение, което се поддържа от тримата народни представители!
От общо гласували 182 народни представители, за - 15, против - 115, въздържали се - 52.
Не се приема тази поправка.
Моля, гласувайте новия текст на ал. 6 на чл. 12, предложена от народния представител Петко Ганев и подкрепена от комисията.
От общо гласували 179 народни представители, за - 113, против - 52, въздържали се - 14.
Текстът е приет.
Има думата господин Костов.


ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): За чл. 12, ал. 6 ли ставаше въпрос? Но по чл. 12, ал. 6 ние не проведохме дебати, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Напротив. Всички дебати досега бяха по чл. 12, ал. 6. Прочете се коригираният текст, Вие говорихте по него.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: А, да. Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма грешка. Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 14, ал. 1 предложение е направил народният представител Йордан Ройнев. Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Йордан Ройнев и ал. 1, т. 2 на чл. 14 придобива следния вид:
"Чл. 14. Ал. 1. Общинската поземлена комисия се произнася с решение за:
....
2. Възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне. В решението се посочват размерът и категориите на земеделските земи и местността на землището, в която са се намирали. Планът за земеразделяне се изработва въз основа на решенията на поземлената комисия от изпълнител след проучване, анкетиране и проектиране".
Това предложение беше гласувано с 13 гласа за, против - няма, въздържали се - 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли в залата някакви предложения? - Няма. То е изградено върху предложението на народния представител Йордан Ройнев и доразвито от комисията.
Моля да гласувате новия вариант на ал. 1 на чл. 14. Всъщност т. 2 е новият текст.
От общо гласували 163 народни представители, за - 130, против - 6, въздържали се - 27.
Приема се новият текст.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 14, ал. 7 предложения са направили народните представители Христоз Христозов и група народни представители, Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров, Йордан Ройнев, Иван Глушков, Спас Димитров, Боян Киров, Владислав Костов.
Становището на комисията е да се приемат предложенията на Христоз Христозов и група народни представители, на Йордан Ройнев, Боян Киров и частично на народните представители Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров за редакция на чл. 14, ал. 7 и текстът ще добие следния вид:
"Чл. 14, ал. 7. Когато се установят закононарушения и/или се открият нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1, общинската поземлена комисия по свой почин или по искане на заинтересованите лица се произнася с решение да го измени в срок до 1 година от откриване на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, или на закононарушения, но не по-късно от 2 години от постановяване на решението. Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение".
Текстът бе подкрепен с 10 гласа, 3 против и 2 въздържали се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Кой иска думата по този текст? Господин Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, това е един от текстовете, който според мен трябваше да бъде обоснован с една добра справка какво стана от една година насам, тоест от миналата година, когато се измени законът и се даде възможност общинската поземлена комисия да отменя свои решения при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението.
Защо трябваше да я има тази справка? За да видим доколко е бил ефикасен този текст и доколко е бил ефикасно прилаган през изминалата една година, за да може да се направи преценката в края на краищата с този текст ние помогнахме ли нещо на възстановяването на собствеността, или създадохме само страхотни проблеми на отделни лица, и в частност на третите лица - преобретатели на селскостопански имоти.
Аз самият знам случаи на драстични конфликти, в които общинските поземлени комисии с известни подозрения дори за непочтеност, мога да го твърдя това, използваха този текст, за да отменят свои решения, да постановяват други решения, с които възстановяват собствеността на други собственици, с което се внесе страшна несигурност по отношение на тези, на които беше възстановена собствеността и още по-голяма несигурност на тези, които бяха закупили вече от лицата, на които е възстановена собствеността, селскостопанските имоти.
Очевидно никой не е мислил, според мен, за подобни последици и най-вероятно никой не ги е желал. Сега вместо да се стесни до известна степен разпоредбата на този закон, ние внасяме отново допълнителна защитна преграда в ничия полза, според мен. Защото да дадем възможност на общинската поземлена комисия на основание на собствени закононарушения да отменя собствените си решения, тогава вече положението рискува да стане почти неудържимо. В края на краищата заинтересованите лица, засегнатите лица, всички тези, които са получили решение, имат право на защита. В този закон тя е достатъчно ефикасна. Нека да си направят труда да я реализират. Има и специализирани лица, които се занимават със защита на човешките интереси в страната, да речем, това са адвокатите. Да се обърнат към тях, да си направят справка и да предприемат необходимите действия, за да си защитят интересите.
Но да дадем възможност на общинската поземлена комисия сама да отменя решението си заради собствените си закононарушения, тогава вече несигурността, която ще въведем в правния живот е гарантирана, според мен.
Ето защо първото ми предложение е да отпадне предложението на комисията, включващо и закононарушенията, да остане текстът така, както беше приет миналата година, тоест да могат да се отменят решения на общинската поземлена комисия само при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението и толкова. Нищо повече да не се дава на общинската поземлена комисия.
Като алтернативно предложение, като вариант, защото имам основание да смятам, че ще се приеме вероятно предложението на комисията, ние сме длъжни в този случай да помислим за правата на третите лица. В своето предложение между първо и второ четене съм предложил да се добави към чл. 14, ал. 7 ново изречение със следното съдържание:
"Изменението на решението не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица".
Идеята не е оригинална, тя е заемка от Закона за административното производство, ако не се лъжа, чл. 32, ал. 3, където изрично се казва, че се защитават тези трети лица. Нека поне това да гарантираме на тези лица, защото практически с изменението на този текст, тогава, когато трети лица са придобили имота, в частност са го закупили, те ще са най-пострадалите. Никой друг няма да понесе тежките последици, освен тези, които са най-невиновни за създалата се ситуация. Защото те са платили имота, най-вероятно парите никога няма да могат да си ги получат, а със съдебното решение ще се даде възможност този имот да се вземе от тях.
Тоест засягаме интересите на тези, които са най-малко виновни затова. Нека поне да ги предпазим с добавката, която като алтернатива предлагам пред вас, и ви моля, ако не приемете първото и приемете, че трябва да се разширяват до безкрай правомощията на общинската поземлена комисия да отменя свои решения, поне приемете второто и дайте свобода и гаранция на правата на третите добросъвестни лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Други предложения, идеи? Има думата господин Иван Глушков.

ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение за отпадане на този член е в същата посока на разсъжданията като колегата Димитров. Може би с това изменение ние ще внесем още по-големи неразбории, недоразумения и на практика ще създадем допълнителни пречки за справедливото възстановяване на собствеността. Ако не се приеме предложението за отпадане на този член така, както е формулиран, тоест да остане миналогодишния текст, то аз напълно подкрепям предложението на колегата Димитров да се добави изречението: "Изменението на решението не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения? - Няма. Започваме гласуване. Най-напред предложението на народния представител Иван Глушков за отпадане изцяло на новата редакция на чл. 14, ал. 7. Моля, гласувайте!
От общо гласували 192 народни представители, за - 82, против - 104, въздържали се - 6.
Не се приема това предложение.
Другото предложение е на народния представител Владислав Костов - добавянето на думата "закононарушения" да отпадне, т. е. да остане: когато се установят нови обстоятелства или нови писмени доказателства, но не и закононарушения.
Моля да гласувате!
От 191 народни представители, за - 80, против - 83, 28 въздържали се.
Не се приема това предложение.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Спас Димитров към чл. 14, ал. 7 след този текст да се добави ново изречение със следното съдържание: "Изменението на решението не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица".
Моля да гласувате тази добавка.
От общо гласували 196 народни представители, за - 87, против - 74, въздържали се - 35.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате предложения от комисията текст.
От гласували общо 182 народни представители, за - 121, против - 43, въздържали се - 18.
Текстът на чл. 14, ал. 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 14, ал. 7а предложение е направил народният представител Боян Киров. Комисията, след като взе предвид предложението на господин Киров, предлага следната редакция на чл. 14, ал. 7а: "Заинтересованите лица имат правото при условията и по реда на ал. 7 да поискат от общинската поземлена комисия да промени лицата, в чиято полза е издадено решение за възстановяване на собствеността".
Този текст в комисията бе приет с 11 за, против няма, въздържали се - 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Боян Киров има думата.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Идеята на оригиналния текст, който бях предложил, съдържа в себе си следния елемент: човекът, който подава заявлението, може да не знае точно собственика по възходяща линия. Примерно, подава заявление на името на баща си, а всъщност се оказва, че земята се е водила на името на дядото, не е прехвърлена официално и няма нотариален документ за прехвърляне. Фактически като наследник той трябва да я получи, но подавайки документи на името на бащата, при проверка от поземлената комисия се оказва, че такъв собственик няма, в резултат на което документите не се разглеждат. Човекът тогава казва: да, аз обаче установих, че дядото е бил собственик. Но тогава на него му отговарят: отивай в съда, там ще ти дадат правата... Така се създава една сложна процедура, при която съответният човек, за да получи тази земя, трябва да даде известна сума пари, тъй като в съда, независимо че процедурата е базплатна, адвокатите така или иначе работят, за да вземат някаква сума.
Текстът, който в момента е предложен от комисията, донякъде защитава тази теза, но само донякъде, защото се казва, че може да се подадат молби за промени на лицето, в чиято полза е издадено решението за възстановяване на земята. Но може решението да е земята да не се възстанови поради липса на намерен собственик, т. е. се решава един малко по-друг казус.
Затова аз предлагам следната редакция, след като се посъветвах с някои от юристите, които твърдят, че така ще се защитят всички казуси: "Заинтересованите лица имат право при условията и по реда на ал. 7 да поискат от общинската поземлена комисия да промени лицата (дотук текстът е същият), в чиято полза или вреда е издадено решението й".
Така текстът решава проблемите и бих бих благодарен, ако бъде гласуван в този вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Господин Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По предложения текст от колегата Киров и така, както е предложен от комисията, мисля, че ние трябва да разискваме, защото на практика по този начин се създава една нова правна норма.
В чл. 12, ал. 4 на действащия закон ясно и категорично е посочено по какъв начин стават тези неща и аз ще ви го прочета: всеки заинтересован може да установи по съдебен ред своите права върху имота, възстановен по реда на предходните алинеи и да иска обезщетение за претърпени вреди, ползи и т.н.
И тук се прави един опит, може би съвсем добронамерен, господин Киров, аз не искам да кажа, че Вие не сте го обсъждали така, но се прави един опит по силата на административен акт да се измени едно постановено решение. То може да е било неправилно издадено - не твърдя, че при всички случаи тези решения са правилно издадени, но по принцип сме възприели определен ред за уреждане на тези неща. И ако някой има някакви претенции по отношение решение на общинската поземлена комисия, той чрез общинската поземлена комисия предявява своите искове в районния съд. Това е ред, който е установен в предшестващите текстове на закона и сега не можем да създаваме друг ред и порядък.
Затова аз смятам, че ние трябва, съобразявайки се с действащия чл. 12, ал. 4 и останалите текстове, които третират тази материя, със същата добронамереност, каквато и Вие представихте, този текст, предложен от Вас, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Киров има думата за дуплика.

БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Понеже този нов член, т.е. това е стар член, но 7а, създадена е новата алинея, всъщност препраща към 7, а в 7 е казано: "Когато се установят закононарушения и/или се открият нови обстоятелства, се препраща към общинската поземлена комисия". Тоест в сега действуващия закон тази възможност съществува. Освен това изрично е казано в края на алинеята, че "Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение". Тоест в случая, ако съдът се е произнесъл, разбира се, нещата са крайни и установени. Но тук се дава една възможност хората, без да ходят в съда, ако се установят нови факти, отново да поискат преразглеждане именно от същата комисия по административен ред, защото нещата ще бъдат решени по-бързо в полза на същите тези хора. Ако те не са доволни, отново отиват, разбира се, в съда, където е крайната дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин Киров, аз ще направя дуплика към Вашата реплика. Аз именно от това се опасявам, именно от това се опасявам - отделни лица, били добронамерени или както щем да ги наречем, да решават този въпрос, който е в прерогативите на съда.
Освен това Вие употребихте думата "закононарушения", ако са установени закононарушения. Общинската поземлена комисия не може да установява закононарушения. Тя може да санкционира определени закононарушения в своите решения. А закононарушенията и нарушенията в закона се установяват по съответния ред, който всички го знаем тук.
Затова отново поддържам моето предложение за отпадане на този текст, пак Ви повтарям, със същото уважение към Вашата добронамереност да намерите някакъв път за по-бързо решаване на този въпрос. Но по-бързото невинаги е и най-доброто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Железчев има думата.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! В практиката ми като адвокат неведнъж съм се натъквал на случаи, когато заявителите на земя са получили решение, по силата на което се възстановява правото на собственост на техен наследодател. Но с течение на времето се установява, че други наследници техни роднини също имат право върху тази земя, но в решението не са посочени и се налага да се води установителен иск, при който трябва да се промени решението, което вече е постановено от поземлената комисия. И след като роднините се убедят в правотата на тезата на ищците, делото може да бъде приключено със спогодба или по друг начин. Но хората, ако се възприеме това становище, което се предлага тук, текстът на тази нова алинея, считам, че ще бъдат облекчени и поземлената комисия по искане на всички заинтересувани може да си измени решението, без да се налага да се ходи в съда.
Затова моето становище е, че това предложение следва да бъде прието, защото с него не се увреждат интересите на никого, то се постановява само в случаите, когато има съгласие на всички заинтересувани по спора лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Спас Димитров по същия текст.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Ние продължаваме като че ли да приемаме текстове, които непрекъснато ще създават проблеми по възстановяването на собствеността на земята с много добрия предлог, че това не е така, че бързаме да върнем земята.
Моето предложение засяга само един въпрос към комисията: кои са тези "заинтересувани лица"? Къде се определя кръгът на заинтересуваните лица? Знаете ли какво ще стане утре в поземлените комисии, след като на никого не е ясно кои са тези заинтересувани лица, и че всеки, който не е доволен досега от решения, утре отново ще висне на вратата на поземлените комисии и ще доказва своя интерес в рамките на тоя текст? Е, с какво ще помогнем на поземлената реформа, господин Железчев? Вие сте адвокат, разбирате утре какво ще стане и какви съвети ще дават адвокатите на хората, когато прочетат този текст. Досегашният им казва: ами приключил е въпросът. Досега така им се казваше: приключил е въпросът, имали сте възможности и не сте ги реализирали. Сега вече с този текст ще им казват "да", ще търсят отнякъде, където са заинтересувани, ще доказват по някакъв начин, че са заинтересувани и ще ги пратят на вратата на поземлената комисия да ги молят, да ги обременяват, да търсят отново начини да се отменят досегашни решения в техен интерес. Сигурно ще има между тия хора прави, но сигурно ще се даде и възможност за страхотно обременяване дейността на поземлените комисии. Тоест, всеки ще се опита да си реализира своите права така, както той си ги чете и така, както му изнася, а не така, както досега е било по закона. Е, ако смятате, че по някакъв начин ще се ускори поземлената реформа, като създадем отново опашки пред поземлените комисии, май че трудно се разбираме. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата за реплика господин Атанас Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Колега Димитров, аз си позволявам да прочета целия текст: "Заинтересуваните лица имат право при условията и по реда на ал. 7 да поискат от ОПК да промени лицата, в чиято полза е издадено решение за възстановяване на собствеността". Следователно всички страни, които са заинтересувани, ще вземат становище и тогава поземлената комисия ще издаде своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Пристъпваме към гласуване. Най-напред имаше едно предложение за отхвърляне на този текст. То е на народния представител Владислав Костов. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 195 народни представители, за - 87, против - 88, въздържали се - 20.
Не се приема това предложение.
Моля господин Бончо Рашков да прочете окончателно предложения текст така, както беше коригиран от самия вносител господин Боян Киров.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Господин Боян Киров предложи след израза "в чиято полза" да се добави изразът "или вреда". Аз лично считам, че предложението е коректно, то би могло да се подкрепи и предлагам уважаемите народни представители да го подкрепят. Ако това стане, текстът на чл. 14, ал. 7а ще звучи така: "Заинтересуваните лица имат право при условията и по реда на ал. 7 да поискат от общинската поземлена комисия да промени лицата, в чиято полза или вреда е издадено решение за възстановяване на собствеността".
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: "на решението й".
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Да. Още един път, ако ми позволите: "Чл. 14, ал. 7а. Заинтересуваните лица имат право при условията и по реда на ал. 7 да поискат от ОПК да промени лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението й".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате този текст.
От общо гласували 199 народни представители, за - 131, против - 66, въздържали се - 2.
Приет е текстът на чл. 14, ал. 7а.


ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 14, ал. 8 има направени предложения от народните представители Христоз Христозов и група народни представители, Йордан Ройнев, Петко Ганев, Христо Стоянов, Спас Димитров, Владислав Костов. Становището на комисията е да се приемат предложенията на Йордан Ройнев, Христо Стоянов и Петко Ганев относно чл. 14, ал. 8 и тя да придобие следния вид:
"Чл. 14. Ал. 8. Решенията по ал. 6 и 7, както и по чл. 12, ал. 6 се съобщават по реда, предвиден в ал. 2 и могат да се обжалват по реда и в срока, предвиден в ал. 3. Когато решенията са постановени след обнародване в "Държавен вестник" на обявлението, че е изработен проект на план за земеразделяне и е изтекъл 14-дневният срок за обжалване, собствениците се обезщетяват по реда на чл. 10б."
Този текст бе гласуван с 11 гласа "за", "против" няма, "въздържали се" - 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Петко Ганев има думата по процедурен въпрос.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да отложим гласуването на този текст, тъй като ние отложихме гласуването на чл. 11, ал. 4 във връзка с това да уточним кога могат да бъдат обезщетявани по реда на чл. 10б - когато е изработен проект на план за земеразделяне или когато е изработен планът за земеразделяне. Тъй като тук съществува същата хипотеза и е записан проект на план за земеразделяне, ето защо аз предлагам на колегите народни представители процедурно да отложим гласуването на този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Чувам съгласие от различни страни.
Моля да гласувате процедурното предложение за отлагане гласуването на този текст, тъй като засяга материята за обезщетяването, по която вече отложихме няколко текста.
От общо гласували 180 народни представители, за - 176, няма против, въздържали се - 4.
Отлага се гласуването на чл. 14, ал. 8.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 14, ал. 9 предложения са направили народните представители Христоз Христозов и група народни представители и Петко Ганев. Становището на комисията е да се приемат предложенията на народните представители Петко Ганев и Христоз Христозов и група народни представители - в ал. 9 на чл. 14 накрая да се добави изразът "или от Министерството на земеделието и хранителната промишленост". По този начин текстът ще придобие следния вид:
"Чл. 14. Ал. 9. Общинската поземлена комисия се представлява пред съда от нейния председател, секретар или от упълномощено лице с юридическо образование, или от Министерството на земеделието и хранителната промишленост."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какви бележки има по този текст, предложения? - Не виждам.
Моля да гласувате промените в ал. 9 на чл. 14.;
От общо гласували 189 народни представители, за - 130, против - 33, въздържали се - 26.
Приета е тази промяна на чл. 14, ал. 9.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 15, ал. 2 предложения са направили народните представители Христоз Христозов и група народни представители, Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров, Йордан Ройнев, Петко Ганев, Иван Глушков и Владимир Николов.
Становището на комисията е да се приемат предложенията на народните представители Йордан Ройнев и Петко Ганев за изменение на ал. 2, като по този начин частично се включват и хипотезите, съдържащи се в предложенията на народните представители Христоз Христозов и Иван Глушков. По този начин чл. 15, ал. 2 ще има следния текст:
"Чл. 15. Ал. 2. Собствениците се обезщетяват по тяхно искане за разликата между подлежащата на възстановяване и възстановената земя с равностойни земеделски земи от държавния или общински поземлен фонд и/или по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия. Земите се оценяват по ред и условия, определени от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Калчо Чукаров има думата.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Госпожо председател, тъй като в този член отново се говори за обезщетяване, а чл. 10б беше отложен именно поради тази причина - да се дообмисли още и да се реши как ще се обезщетяват тези хора, на които не е възстановена земята, затова процедурно аз предлагам също да бъде отложено гласуването на този член. Той се отнася също за обезщетяване. В противен случай, ако не се приеме обезщетяването, то отново ние поддържаме становището си това обезщетяване да става с държавни ценни книжа или пари - така, както сме го предложили в писмен вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Виждам, че и следващата ал. 3 се отнася за обезщетяването. Вие предлагате само ал. 2 или и ал. 3? - Ал. 2 и ал. 3.
Да чуем господин Бончо Рашков по въпроса.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Аз поддържам предложението на комисията да се гласува предложеният текст от нея. Спомняте си, колеги, че отлагането на гласуването на чл. 10б беше преди всичко заради спора около това какво правно понятие е "проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността върху земеделските земи". Тук не съществува такъв проблем и аз заради това моля да се подложи на гласуване текстът на комисията, който аз поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението за отлагане.
От общо гласували 202 народни представители, за - 83, против - 82, въздържали се - 37.
Не се приема това предложение.
Думата има господин Иван Глушков, вносител на добавка към текста.


ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз се радвам, че тук частично е взето предвид моето предложение, но смятам, че с него недостатъчно справедливо ще бъдат обезщетени собствениците на земеделски земи.
Моето предложение е при обезщетяване по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия земите се оценяват по пазарни цени. Разбира се, някой веднага ще репликира, че е трудно да се установи пазарната цена. Аз обаче веднага ще кажа, че такъв прецедент вече имаме в неотдавна приетия от нас Закон за възстановяване собствеността при реституирани имоти, когато трети лица са закупили този имот и трябва отново да бъде върнат на неговия собственик, Народното събрание прие принципа, че този трети собственик ще бъде възмезден по пазарната цена на имота в момента. Така че не виждам нищо по-логично от това една земеделска земя, още повече че тук става въпрос за земи, които са намалени в дадено землище от инфраструктурни обекти, и общинските и държавни земи в това селище автоматически получават вече много по-голяма стойност от изградените инфраструктурни обекти, можете да си представите каква огромна ще бъде разликата от обезщетяването или колко неясно е казано тук - земите се оценяват по ред и условия, определени от Министерския съвет, както е в предложението на комисията, и колко по-точно и справедливо ще бъде собствениците да бъдат обезщетени, като земите им се оценят по пазарни цени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие имате заместващ текст в последното изречение.
Има думата господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Аз искам да взема думата по отношение на чл. 15, ал. 2 в подкрепа на това, което каза господин Глушков и в допълнение на това, което той каза. Защото предложението му, така както е направено, не се знае кой точно ще установява пазарната цена. Затова аз предлагам текстът, който е предложен от комисията, да бъде допълнен в последното изречение, където се казва: "Земите се оценяват по ред и условия, определени от Министерския съвет" и допълнението "съобразени с действащите пазарни цени за съответния район". Мога да кажа, че това е нещо, което съществува в правната мисъл. Едното е това, което господин Иван Глушков съобщи в Закона за реституцията, а другото пък е заложено в § 4 от Преходните и заключителните разпоредби, където ползвателите също заплащат на собствениците чрез общината по същия ред - по цени, определени от Министерския съвет и съобразени с действащите пазарни цени за съответния район.
Така че ние трябва да дадем определените параметри в закона, в които да се движи Министерският съвет, а не да прави някакви измислени цени. Тогава никакво обезщетение не може да стане. Затова ние му даваме определените рамки, в които Министерският съвет да се движи, за да не може да има ощетени от това обезщетение.
Ето това е мисълта ми. Смятам, че по този начин ние допълваме, обогатяваме текста, така както е редно. Затова ви моля, с тази поправка бихме се съгласили да приемем ал. 2 на чл. 15. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Железчев по същия въпрос.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз вземам думата, за да подкрепя предложението на двамата колеги, които се изказаха - Иван Глушков и Владислав Костов. Колеги, всеки от вас пътува из страната и вижда по магистралите колко крайпътни обекти има, построени върху земеделски земи. Цената на тези земеделски земи по тарифата ще бъде една, а действителната пазарна цена сега е съвсем друга.
Ето защо смятам, че на собствениците трябва да се изплати тази земя по сегашната пазарна оценка. Но тъй като в различните райони цената на тази земя ще бъде различна с оглед местоположение и т.н., затова смятам за уместно предложението, което направи колегата Костов, цената да се съобразява с цената за района, в който се намира имотът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Други идеи и предложения?
Има две поправки. Едната е на народния представител Иван Глушков, който предлага последното изречение, предложено от комисията, да се замени със следния текст: "При обезщетяване по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия земите се оценяват по пазарни цени.".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 179 народни представители, за - 72, против - 63, въздържали се - 44.
Не се приема това предложение.
Второто предложение е на народния представител Владислав Костов, подкрепено от господин Железчев, последното изречение, така както е в текста, предложен от комисията, след думите "Министерският съвет", да се сложи запетая и да се прибави "съобразени с действащите пазарни цени в съответния район".
Моля да гласувате предложението за тази добавка към основния текст.
От общо гласували 187 народни представители, за - 183, против - няма, въздържали се - 4.
Приета е тази добавка.
Преди да гласуваме целия текст давам думата на господин Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, с текста на ал. 2 на чл. 15 даваме възможност собствениците да бъдат обезщетявани от държавен, общински поземлен фонд и/или по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Може да съществува обаче и хипотеза в едно населено място или в дадено землище собствениците да бъдат обезщетявани едновременно от държавния и общинския поземлен фонд.
Затова предлагам след думата "държавния" да бъде записано "и/или общински поземлен фонд и/или по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Както разбирам, няма възражения. Затова ви моля да гласувате текста на чл. 15, ал. 2 с направената добавка накрая, която гласувахме, и с тази корекция, която е абсолютно точна - "и/или".
Моля да гласувате.
От общо гласували 176 народни представители, за - 173, против - няма, въздържали се - 3.
Приет е текстът на ал. 2 на чл. 15.



ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 15, ал. 3, предложения са направили народните представители Христоз Христозов и група народни представители, Йордан Ройнев и Иван Глушков.
Становището на комисията е да се приеме изцяло предложението на народния представител Йордан Ройнев, което частично включва и хипотеза, съдържаща се в предложението на Христоз Христозов. По този начин чл. 15, ал. 3 ще звучи така:
"Чл. 15. Ал.3. Собствениците се обезщетяват по реда на предходната алинея и когато влязлото в сила съдебно решение, с което им е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи е представено в поземлената комисия след обнародване в "Държавен вестник" на обявлението, че е изработен проект на плана за земеразделяне."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми голеги, тъй като тук в текста също има "проект на план за земеразделяне", до изясняването дали ще има възможност да се обезщетяват по друг ред след обявяване на проекта на план за земеразделяне или на самия план за земеразделяне, предлагам на уважаемите колеги да гласуват да отложим гласуването и на този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението за отлагане на предложението по чл. 15, ал. 3 по изложените съображения.
От общо гласували 183 народни представители, за - 181, против - няма, въздържали се - 2.
Прието е предложението за отлагане.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 17, ал. 2 предложение са направили народните представители Христоз Христозов и група народни представители, Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров, Йордан Ройнев. Предложения имат Петко Ганев, Иван Глушков, Спас Димитров и Владимир Николов.
Становището на комисията е да се приемат предложенията на народните представители Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров, на Петко Ганев, Иван Глушков, Спас Димитров - първи вариант и на Владимир Николов. А то е в § 8, чл. 17, ал. 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какви предложения има по този текст?
Гласуваме предложението на комисията за отпадане на ал. 2 на чл. 17.
От общо гласували 151 народни представители, за - 146, против - няма, въздържали се - 5.
Отпада това предложение.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 17, ал. 3 предложения са направили народните представители Христоз Христозов и група народни представители, Йордан Ройнев, Петко Ганев, Спас Димитров, Марияна Лукова и Владислав Костов.
Становището на комисията е да се приемат предложенията на народните представители Йордан Ройнев и Петко Ганев за текст на ал. 3 на чл.17. Тя ще звучи така:
"Чл. 17. Ал. 3. По писмено искане на собствениците, на които е издадено решение по чл. 14, ал. 1, т. 1, или са извършени делби по реда на ал. 2 земите им, намиращи се в една и съща местност, се разполагат с плана за земеразделяне в съседство, ако с това не се нарушават правата по ал. 1 на други лица."
Този текст бе гласуван с 10 - "за", "против" - 4, "въздържали се" - нямаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По предишния текст коригирам заключението си. Всъщност, приема се предложението за отпадане на ал. 2 на чл. 17.
По следващия, по ал. 3, има думата госпожа Марияна Лукова, след като ал. 2 отпадна.
МАРИЯНА ЛУКОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разпоредбата на чл. 17, ал. 3 предвижда по писмено искане на собствениците земите, намиращи се в един и същи масив или местност да се групират или разполагат с плана за земеразделяне в съседство.
Конституцията задължава законодателят да създава еднакви правни условия за стопанска дейност за всички граждани и юридически лица и аз цитирам ал. 2 на чл. 19 от нея.
Не съм съгласна да се поставя в привилигировано положение едната страна на собствениците пред останалите такива, които не желаят да се кооперират и сдружават. Съюзът на демократичните сили не е против кооперирането и сдружаването на граждани-собственици, но това трябва да стане по законодателен път, с приемането на необходимите закони и след като собствениците са придобили своето право на собственост.
Ние сме обаче против това да се нарушават основните права на гражданите и юридическите лица като равнопоставеност, както и различните форми на собственост. Независимо от добавката в края на чл. 17, ал. 3, в която се казва: "..., ако с това не се нарушават правата по ал. 1 на други лица...", което за мен е по-скоро едно пожелание...
ПЕТКО ГАНЕВ (от място): Какво пожелание?
МАРИЯНА ЛУКОВА: Да, господин Ганев, за мен това е едно пожелание. Това не урежда създаването на еднакви правни условия на всички собственици.
Ето защо, за мен чл. 17, ал. 3 е излишен, тъй като и сега собствениците биха могли по тяхно искане да се сдружават и кооперират. Нека те да получат своята собственост и тогава биха могли да го направят.
Аз пледирам, госпожо председател, отпадането на този член, както съм предявила между първо и второ четене, да се подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Атанас Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, искам да обърна вниманието ви върху израза: "ако с това не се нарушават правата по ал. 1 на други лица".
Кажете ми кой и как ще определи дали се нарушават или не правата на други лица?
Ние знаем, че няма ничия земя. Всяко парче земя е собственост на някого, в най-лошия случай на държавата или на общината. Така че, за да се настани някой, да му се събере земята от няколко места на едно място, това настаняване ще бъде извършено за сметка на други лица. Но нали с това, първо, се нарушава правото на собственост на тези лица, върху чиято земя се настанява новият собственик?
Считам, че този текст трябва да отпадне, защото нямаме гаранции в кои случаи и какви са критериите, с които ще се установи дали се нарушават или не правата на гражданите.
Аз съм съгласен, че трябва да се извършва групиране и уедряване на парчетата земя, но в закона има достатъчно добри възможности предоставени на онези лица, които желаят да си съберат земята в по-големи участъци. В закона е дадена възможост да бъде извършвана доброволна замяна между земята на различни собственици без плащане на държавна такса. Следователно, има такава възможност и нека да се използва тази възможност, а не да се отваря една голяма врата за извършване на закононарушения във връзка с установяване дали се нарушават или не правата на други собственици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Поддържате същото предложение.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Костов.


ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук навлизаме в един текст, чиято материя беше разглеждана и през миналата година и ние изказахме същите съображения, но уважаемите господа депутати отляво не го възприеха, гласуваха текст, който отиде в Конституционния съд и с Решение N 8 от 1995 г. този текст беше обявен за противоконституционен и отпадна. Сега с този текст с известна словесна козметика се цели да се прокара пак същата теза.
Аз на зная как смятате, че Конституционният съд, след като бъде сезиран, ако се приема този текст, ще коригира своето решение. Редно ли е сега отново да отваряме бутилката и да изваждаме духа от вътре? Очевидно е това, което казаха и предшестващите колеги, че не може да става групиране на земите и с този текст, ако не се нарушава, това казах аз още миналата година, един смокинов лист, с който се мъчим именно това да направим - да нарушим правата на собствениците. Защото не може да става едно групиране на собствениците, ако там, където има една собственост, не я извадим и я закараме на друго място и сложим земята на другия собственик там, където не се е намирала, само в интерес на групирането й.
Ето това нещо противоречи така или иначе, за хубаво или за лошо, на основния закон на Република България. Противоречи, крещящо противоречие. С един закон ние не можем да го променим това противоречие, разберете ме. Аз апелирам към здравия разум в случая. С нищо няма да помогнем на един текст. Вие ще го гласувате, знам имате тази възможност, защото сте болшинство и след това пак нероден Петко. Това ли целим да правим тук сега? Очевидно не.
Аз съм очарован от духа днес сутринта, който цари тук, на известен конструктивизъм, който в някои случаи намериха и от ваша страна добро желание да се направи един закон нормативен акт. И сега тук пак ни се предлага този текст. Ами няма да стане тази работа. И вие го знаете, че няма да стане.
Освен това, това е нарушение и на постановките на чл. 17, ал. 1, където казва, че се възстановява собствеността в местностите, където се е намирала. Значи едно казваме с една алинея, а друго казваме с другата алинея.
Моля ви това да си го оттеглите.
Госпожо председател, правя предложението този текст да отпадне, което се предлага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. И господин Глушков по същия въпрос.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да се присъединя към моите колеги и да подчертая, че моето предложение по чл. 17 на § 8 беше отпадането на целия чл. 17, а не само на ал. 2 на чл. 17. И бих искал да се гласува, тъй като съм убеден, че чл. 17 отваря широко вратата за редица несправедливости при възстановяване собствеността на земеделските земи.
Тази тема беше дебатирана широко миналата година. Няма да повтарям и ще кажа, че с този член фактически се създават условия за тези нелегитични кооперации, които наблюдаваме на село. Ние сме за кооперации, ние сме за общо обработване на земята, но кооперации на собственици на реална земя, реални собственици на земя. След това вече всеки може да преценява как и по какъв начин да обработва земята. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Ние гласуваме алинея по алинея, господин Глушков.
Така че предложението е на народните представители Спас Димитров, Марияна Лукова, Владислав Костов, подкрепено от господин Глушков, да отпадне предложеното изменение на чл. 17, ал. 3. Моля да гласувате това предложение. И господин Железчев също говори на тази тема.
От общо гласували 175 народни представители, за - 58, против - 71, въздържали се - 46.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате направеното предложение за допълнение на чл. 17, ал. 3.
От общо гласували 181 народни представители, за - 109, против - 71, въздържал се - 1.
Приета е ал. 3 на чл. 17 в новия вариант.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По ал. 4 на чл. 17 предложения са направили народните представители Йордан Ройнев, Румяна Николова, Петко Ганев и Атанас Железчев.
Становището на комисията е да се приемат предложенията на Петко Ганев и Румяна Николова и чл. 17, ал. 4 ще има следното звучене:
"За териториите, заети с трайни насаждения, оризови полета и хидромелиоративни съоръжения, се изготвят отделни планове за земеразделяне, които са неразделна част от плана за земеразделяне на землището при следните условия: лицата, които са получили трайни насаждения с план за земеразделяне, могат да получат кредит за заплащането им при условия и по реда на чл. 13, ал. 1, т. 3, буква "в" от Закона за защита на земеделските производители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какви предложения има, изказвания по този текст? - Не виждам. Чувам господин Железчев, че е доволен от предложения текст. Основната идея е съгласувана с всички предложения по текста.
Моля да гласувате новата редакция на ал. 4 на чл. 17.
От общо гласували 144 народни представители, за - 121, против - 11, въздържали се - 12.
Приет е текстът на чл. 17, ал. 4.

ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 17, ал. 7 предложения са направили народните представители Христоз Христозов и група народни представители, Йордан Ройнев. Становището на комисията е да се приеме предложението на Христоз Христозов, обогатено с хипотезата, съдържаща се в предложението на народния представител Йордан Ройнев, при което чл. 17, ал. 7 ще има следното звучене:
"Чл. 17. Ал. 7. До влизането в сила на плана за земеразделяне заявителите, на които е издадено решение по чл. 14, ал. 1, т. 2, или са извършени делби по реда на ал. 2, могат да бъдат въведени във владение върху земеделските земи до размерите, определени с това решение."
Този текст беше гласуван с 12 гласа за, против - нямаше, въздържали се - 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Пак има нещо граматически неточно: "... заявителите, на които е издадено решение, или са извършени делби..."! Съгласувайте го.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: В редакционно отношение ще се коригира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли бележки по същество? - Не виждам.
Моля, гласувайте корекцията на чл. 17, ал. 7!
От общо гласували 149 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 33.
Приета е промяната в ал. 7 на чл. 17.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По ал. 8 на чл. 17 предложения за изменения и допълнения са направили народните представители Христоз Христозов и група народни представители, народните представители Стефан Личев, Моньо Христов и Калчо Чукаров, Спас Димитров и Йордан Ройнев, Петко Ганев, Марияна Лукова, Владислав Костов, Атанас Железчев, Румяна Николова и Петко Ганев.
Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Петко Ганев, включващо хипотезата в предложението на Христоз Христозов и група народни представители и отчасти на народните представители Йордан Ройнев и Владислав Костов.
При това положение чл. 17, ал. 8 ще звучи така:
"Чл. 17. Ал. 8. Влезлият в сила план за земеразделяне може да бъде изменен със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост при:
1. фактическа грешка;
2. закононарушение - в 2-годишен срок."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Кои от предложенията по този текст се поддържат, след като чухте предложението на комисията?
Госпожа Лукова, имате думата!
МАРИЯНА ЛУКОВА (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа! Това, което се отнася до ал. 8 на чл. 17, е че тя дава възможност на влязъл в сила план за земеразделяне да бъде изменян при определени условия от министъра на земеделието и хранителната промишленост, а именно поради фактическа грешка и закононарушение.
Аз твърдя, че съдебното решение е това, което може да променя вече влязъл в сила план за земеразделяне. Но тъй като този текст вече беше променен и то с измененията и допълненията към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 16 май 1995 г., моето предложение е след първото изречение на текста да се добави: "но не по-късно от 6 месеца след влизане на плана в сила".
Това да се прибави в горната част.
Шестмесечният срок...
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ (извън микрофоните): Бихте ли повторили още веднъж.
МАРИЯНА ЛУКОВА: Понеже ме молят да повторя, ще го направя.
Аз моля след първото изречение: "Влезлият в сила план за земеразделяне..." да се добави...
Добре, ще го прочета целия текст.
"Влезлият в сила план за земеразделяне може да бъде изменен със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост, но не по-късно от 6 месеца от влизане на плана в сила."
Също предлагам след "закононарушение" срокът да не е 2 години. Какво имам предвид? - Имам предвид това, че решенията на общинската поземлена комисия могат да се обжалват в 14-дневен срок пред районния съд. Аз зная също, че тук се дават права и се прави аналог с предишния чл. 14, ал. 7, където общинската поземлена комисия има право в срок от 2 години от постановяване на решението да го промени при откриване на нови обстоятелства, на нови доказателства.
Уважаеми дами и господа, 2-годишният срок за закононарушения е един доста голям срок. Виждате колко бързо се сменят министрите на земеделието. Аз смятам, че един 6-месечен срок, в който да се даде правото на един министър на земеделието да поправи вече влязъл в сила план за земеразделяне - да може да издаде съответната заповед до 6 месеца, е достатъчен срок.
Затова ви моля за това.
В същото време имам предвид и предложенията за отпадане на текста, които са направили мои колеги. Само че ние трябва да се съобразим всъщност, че с отпадане на този текст важи старият чл. 17, ал. 8. Молбата ми е да не се увеличава срокът до 2 години, а за закононарушението да е до 2 години. Преди това беше изцяло да бъде 2 години, а да се намали това право или прерогативът на министъра да бъде 6 месеца. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Госпожо Лукова, мога ли да смятам, че Вие всъщност формулирате две предложения. Едното е след "промишленост" да отпадне предложеният текст и да се добави само "но не по-късно от 6 месеца след влизане на плана в сила"?
МАРИЯНА ЛУКОВА (извън микрофоните): Това важи за двете точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тогава при двете точки "закононарушение в 6-месечен срок".
Това са двете предложения.
Има думата господин Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател, уважаеми колеги! При обсъждането на този текст в комисията аз отсъствах и явно е допуснато неразбиране на моето предложение. Аз направих предложение за нова ал. 8. Без да бъде обсъдено това мое предложение е записано в становището на комисията, че не се приема.
Моето предложение гласи следното:
"Заповедта за одобряване на земеразделителния план се съобщава на заинтересованите по реда на ГПК и може да се обжалва в 14-дневен срок пред окръжния съд. В жалбата задължително се посочва номерът на парцела, парцелите или част от тях, за които се претендира, и имената на засегнатите лица."
Целта на моето предложение е, първо, да се задължи поземлената комисия да връчва заповедта на заинтересованите лица, а не така, както се прави сега - чрез обяви на различни места в селото и в "Държавен вестник". Знаете, хората на село, а и тези, които пък не живеят в селото, за което се изготвя земеразделителен план, нямат възможност да проследяват залепването на такива съобщения и по този начин те пропускат сроковете за обжалване на земеразделителните планове.
Ето защо аз ще ви моля, след като се гласува предложението на комисията по чл. 17, ал. 8, да се гласува отделно като нова алинея моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: 8а тогава?
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Да, 8а.
Освен това съм посочил в последното изречение какво трябва да съдържа жалбата и защо. Защото съгласно сега действащия правилник за приложение на закона хората, които обжалват земеразделителния план, са задължени в 14-дневен срок да обжалват плана. Но към жалбата си да приложат скица, изготвена от лицензиран инженер-землемер. Вие знаете тук от питанията, които сме отправили към министър Шиваров и към министър Чичибаба, че се оказва, че дори в покрайнините на София поземлени комисии са стоели почти цяла година без председател поради липса на подходящо лице. И тогава аз още посочих, че не бива ние да задължаваме собствениците, които обжалват земеразделителните планове, да прилагат като задължение нов проект за земеразделителен план в частта на това, което обжалват, поради липса на достатъчно подготвени и лицензирани специалисти, които да изготвят тази скица.
Втората причина е, че тези лицензирани специалисти, които все пак се намират, те искат толкова големи такси, хонорари за издаване на такива скици, че правят невъзможно обжалването на земеразделителните планове.

А и министър Шиваров обеща да бъде отменен този текст от правилника, но когато жалбоподателят подава жалбата си той трябва да посочи поне имотите, за които претендира. И понеже се засягат интереси на други лица, след като той посочи в жалбата си за кои парцели претендира или за части от парцели, съдът и поземлената комисия са длъжни да връчат копие от жалбата на другите лица, чийто интереси се засягат, за да могат те да бъдат конституирани като страна в производството по обжалване на земеразделителния план, да имат възможност да защитят своите интереси.
Ето защо аз ви моля да приемете направеното от мен предложение и по този начин да дадем възможност да бъдат защитени интересите на хората, които се засягат с допуснати закононарушения при изготвяне на земеразделителния план. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Но това е друга алинея.
Господин Петко Ганев има думата.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Железчев, аз наистина мисля, че Вие искате да помогнете с този текст, със създаването на нова ал. 8 на чл. 17. Тук некоректно е записано "заповедта", но това е най-малкият въпрос. Одобряването на земеразделителния план става с решение на общинската поземлена комисия, но това, което искате Вие, решението на поземлената комисия да бъде изпратено по реда на Гражданския процесуален кодекс на заинтересуваните лица, просто не е възможно, тъй като в общинската поземлена комисия няма данни кои са заинтересуваните лица.
По какъв начин общинската поземлена комисия ще реши на кои точно заинтересувани лица да изпрати тези документи, които Вие искате, решението за одобряването на плана за земеразделянето? Ами, Вие представяте ли си ако само едно от тези заинтересувани лица не получи? Това означава, че цялата тази процедура по одобряване на плана за земеразделяне и по въвода във владение трябва да спре.
Така че още веднъж Ви казвам, разбирам, че Вие искате с това да помогнем на тези, на които се възстановява собствеността върху земеделските земи, но просто по начина, по който го предлагате, не е възможно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Реплика по същия въпрос ли? Смесихме две предложения, но нищо. Господин Железчев, отговорете, тъй като то има...
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Колега Ганев, лицата, на които се връчва решението на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи, са заинтересуваните лица. Така че не е необходимо да се търсят други лица. Така, както се връчват решенията на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост, по същия начин на същите лица ще се връчи и решението за одобряване на земеразделителния план.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Костов. По този текст или по предишния, след като наистина смесихме двата?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Ще се сместим във времето, за да можем и да починем.
Госпожо председател, уважаеми колеги, аз съм направил едно предложение за нов текст на ал. 8 на чл. 17 със следното съдържание, което го има в доклада, но все пак искам да го прочета и да кажа защо го предлагам:
"Влезлият в сила план за земеразделяне може да бъде изменен въз основа на съдебно решение."
По този повод аз пледирах и на предшествуващия член, който разгледахме.
Министърът на земеделието и хранителната промишленост издава заповед за извършване на съответната промяна в плана за земеразделяне. По този начин ние даваме яснота при какви условия министърът на земеделието може да издаде заповед за промяна на плана за земеразделянето, тоест когато влезе в сила съответното съдебно решение, което установява закононарушения, които са извършени в приетия план за земеразделяне. Ето така ние създаваме определена правна норма, а не при някакви си условия, каквито си измисля министърът на земеделието и хранителната промишленост изпълнителната власт да взима решения за промяна на вече влязъл в сила план за земеразделяне. Това създава определени възможности за недобро прилагане на закона и при различни случаи, удобни някому или неудобни някому, да се изменя вече влязъл в сила план за земеразделяне.
Ние трябва да дадем строгите рамки - когато има влязло в сила съдебно решение, задължително министърът на земеделието извършва съответната промяна със заповед в плана за земеразделяне. Ето, този текст предлагам като заместващ на предложения от комисията чл. 17, ал. 8.
И в заключение искам да кажа, че абсолютно поддържам предложението на господин Атанас Железчев, разбира се, с тази редакционна поправка - не "заповедта", а да бъде "решението за одобряване...", текстът да се поправи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Госпожа Румяна Николова.
Вижте как със съгласие на залата сте обезправили заместник-председателите на Народното събрание - не могат да участвуват в дискусията пълноценно.
РУМЯНА НИКОЛОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители. В чл. 17, ал. 8 аз приемам редакцията, която комисията е дала, но желая да бъде конкретизиран текстът на тази алинея в частта й по т. 1. Там е казано, че министърът може да издаде заповед, когато се констатира фактическа грешка на вече влязъл в сила план за земеразделяне.
Предлагам да конкретизираме какво представлява фактическата грешка, защото само това понятие, вписано така, дава основание на поземлените комисии всяка за себе си да тълкува и да разпростира влиянието на това понятие "фактическа грешка" върху много обстоятелства.
В тази насока предлагам да приемем предложението на народния представител Йордан Ройнев, който е предложил
изречение второ - "Условията и редът за изменението на плана се определят с наредба, издадена от министъра на земеделието и хранителната промишленост".
Тази наредба да се отнася само за т. 1, т.е. за конкретизиране на фактите и обстоятелствата, които ще се смятат за фактическа грешка, за да няма свободно тълкувание на понятието "фактическа грешка" от различните общински избирателни комисии.
Ако не приемете това предложение на народния представител Йордан Ройнев, то предлагам в Преходните и заключителни разпоредби да посочим точно и конкретно какво да разбираме под понятието "фактическа грешка". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Има думата господин Спас Димитров.


СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Мисля, че трябва да обърнем особено внимание на предложението на господин Железчев и да приемем, че това е едно не само своевременно, а може би закъсняло предложение, защото възможностите за обжалване на земеразделителния план при всички положения трябва да бъдат в закона, а не както е досега - в правилника. Аз приемам неговата идея за себе си като много разумна, много основателна. Ако комисията не е готова за преразглеждане на своето становище, ще ви помоля по този текст да бъде отложено гласуването и комисията да изготви обосновано становище по предложението на господин Железчев, да внесе предложението в залата и тогава да го обсъдим. Оставам с убеждението, че до известна степен комисията не му е отделила необходимото внимание, тъй като то остава изолирано от предложението за изменение на закона, внесено от Христоз Христозов и група народни представители. Това е един съвсем нов текст.
По отношение на самото предложение на Христоз Христозов и това, което се внася в пленарната зала, поддържам моето становище и ви моля да не приемате предложението на комисията, а да оставите текста така, както действа досега.
Всъщност какво е изменението? - Изменението, което се предлага, засяга, първо, че отпадат решенията по чл. 14, ал. 6 и ал. 7. Второто е, че се въвежда срок, в който да може да се промени влезлият в сила план за земеразделяне. По отношение на срока приемам, че има резон - въпрос на преценка е каква да бъде продължителността на този срок. Според мен при всички положения влезлите в сила решения по чл. 14, алинеи 6 и 7, трябва да се запазят като основание за изменение на влезлия в сила план за земеразделяне.
Мнозинството като че ли не е последователно в своята логика. Днес приехме изменение на чл. 14, в което още повече се разширява възможността за изменение на решенията на поземлената комисия от самата себе си, след като е допуснала закононарушение. След като приемате това, би трябвало в такъв случай да дадете възможност на лицето, което е засегнато от тези закононарушения на комисията, да иска изменение на влезлия в сила план за земеразделяне. Не може да му признавате едното (аз говорих против това, но така или иначе вие го приехте). Не може да му признавате възможността да иска изменение на решението и да се отмени това решение, като му се признават неговите права, а след това да не му дадете възможност да търси отменяне на влезлия в сила план за земеразделяне. Тогава защо му признахте тези права? - Само за да се твърди, че се търси някакво максимално справедливо прилагане на закона и оптимално задоволяване на интересите на собствениците ли?
Ето защо досега действащият текст е добър и дава възможност точно на тези лица, които по една или друга причина неправилно са били отстранени от правата им, тогава когато те си получат тези права, те да интервенират и да се защитят, като искат отмяна на плана за земеразделяне. Би трябвало да приемем, че след като не са били виновни за допуснати грешки по отношение на тях, да бъдем последователни и да им дадем възможност да си защитят интересите във всеки етап до приключване на възстановяването на собствеността, а не само в един етап да им признаем правата, а в следващия момент да им кажем: вие сте закъснели и оттук нататък нямате право да си получите собствеността, така както вие желаете, а ще ви я дадем така, както ние преценим или ще ви обезщетим по начин, който ние преценяваме.
Не е последователен този подход. Не е последователен на логиката, която вие следвате в днешното пленарно заседание. Ето защо ще ви моля поради противоречието със самата ваша логика този текст да не го приемаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Приключиха дискусиите и ще подложа на гласуване само единия текст. Другият - на господин Железчев, ще оставя след почивката, тъй като той наистина се отнася до друга материя.
Започваме с гласуването на направените предложения:
Има предложение на народните представители Личев, Христов, Чукаров и Димитров за отпадане на чл. 17, ал. 8. Поддържа ли се това предложение?
СПАС ДИМИТРОВ: Поддържа се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението за отпадане.
От общо гласували 198 народни представители, за - 82, против - 83, въздържали се 33.
Не се приема това предложение.
Следващото предложение е на народния представител Владислав Костов. Поставям го на гласуване, тъй като има по-радикален характер. Предложението е за нов текст на ал. 8 със следното съдържание: "Влезлият в сила план за земеразделяне може да бъде изменен въз основа на съдебно решение. Министърът на земеделието и хранителната промишленост издава задължително заповед за извършване на съответната промяна в плана за земеразделяне."
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 197 народни представители, за - 81, против - 93, въздържали се - 23.
Не се приема това предложение.
Предложението на народната представителка Марияна Лукова...
МАРИЯНА ЛУКОВА (от място): Най-напред моля да гласувате предложението ми за отлагане на текста, а след това по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате най-напред предложението за отлагане на текста.
От общо гласували 184 народни представители, за - 72, против - 69, въздържали се - 43.
Не се приема предложението за отлагане.
Предложението на госпожа Лукова е в края на първото изречение на ал. 8 текстът след думата "промишленост" да се замени с текста "но не по-късно от шест месеца след влизане на плана в сила".
Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 196 народни представители, за - 78, против - 74, въздържали се - 44.
Не се приема това предложение.

Другото предложение на госпожа Лукова е в ал. 8, така както е предложена от комисията, при т. 2, за възможността да бъде изменен планът за земеразделяне със заповед на министъра на земеделието при закононарушение, на мястото на "в двегодишен срок" да се запише "в шестмесечен срок". Тоест, да се промени срокът. Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 197 народни представители, за - 81, против - 79, въздържали се - 37.
Не се приема това предложение.
Госпожа Румяна Николова предложи изречението от текста на народния представител Йордан Ройнев да се включи, най-вероятно накрая, а именно: "Условията и редът за изменението на плана се определят с наредба, издадена от министъра на земеделието и хранителната промишленост". Да се включи в края на текста, предложен от комисията, за да няма субективно отношение към понятието "фактическа грешка". Това беше нейният мотив. Моля да гласувате това предложение - накрая на предложения от комисията текст да се запише такъв текст.
От общо гласували 178 народни представители, за - 56, против - 68, въздържали се - 54.
Не се приема този текст.
Моля да гласувате текста така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 187 народни представители, за - 116, против - 69, въздържали се - 2.
Прието е изменението на чл. 17, ал. 8.
Стигнахме до предложението на господин Железчев за създаване на нова алинея между 8 и 9, тоест 8а.
Давам половин час почивка - до 12,15 ч. (Звъни)
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме работа.
Преди да продължим разглеждането на законопроекта, давам думата на госпожа Митева за процедурно предложение.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Предлагам Ви да отложим дебатите по Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и да продължим с разглеждането на Закона за радиото и телевизията, който е следваща точка в днешния дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други идеи? - Не виждам. Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 123 народни представители, за - 121, против - 1, въздържал се - 1.
Приема се процедурното предложение да се продължи с точка втора -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАДИОТО, ТЕЛЕВИЗИЯТА И БТА (продължение).
Думата за процедурно предложение има господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Процедурно: повтарям предложението си, което направихме вчера и което пленарна зала гласува при приемането на този закон в залата да бъдат призовани генералният директор на Българско национално радио, изпълняващият длъжността генерален директор на Българска национална телевизия, или упълномощени от тях лица. Вчера вие го гласувахте - 171 човека гласуваха. Вашият текст от стенограмата е: молим да бъдат поканени, а има и процедура по принудително довеждане, но предполагам, че вие не предлагате това... Аз не предлагам процедура по принудително довеждане, но ви моля настойчиво да бъдат поканени, защото този закон мисля, че живо би трябвало да ги интересува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Мисля, че не се налага да гласуваме отново. Ние сме приели вече практика по даден законопроект да гласуваме в началото и след това да участват съответните лица, така че моля да се съобщи в секретариата да бъдат поканени настойчиво двамата ръководители на медиите.
Преди да продължим ще ви прочета, тъй като сутринта пропуснах, парламентарния контрол за утре, петък:
Заместник министър-председателят и министър на териториалното развитие и строителството Дончо Конакчиев ще отговори на актуален въпрос на народния представител Васил Калинов и на питане от народния представител Атанас Железчев.
Министърът на правосъдието Младен Червеняков ще отговори на актуален въпрос на народните представители Йордан Соколов и Васил Гоцев.
Министърът на промишлеността Любомир Дачев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Владимир Шкодров.
Министърът на транспорта Стамен Стаменов ще отговори на питане от народния представител Георги Захариев.
Министърът на вътрешните работи Николай Добрев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стоян Райчевски и на питане от народния представител Стефан Стефанов.
На основание чл. 77, ал. 3 и чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали: министър-председателят Жан Виденов на въпросите на Едвин Сугарев и Стоян Райчевски, както и на питането на Васил Златаров; министърът на отбраната Димитър Павлов - на актуален въпрос на народния представител Михаил Михайлов; министърът на културата Иван Маразов - на актуален въпрос на народната представителка Надежда Михайлова; министърът на финансите Димитър Костов - на актуален въпрос на народния представител Едвин Сугарев; министърът на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов - на актуални въпроси от народните представители Владимир Шкодров, Марияна Лукова и Орлин Драганов и на питане от народния представител Васил Златаров; министърът на енергетиката и енергийните ресурси Румен Овчаров - на актуален въпрос от народния представител Гинчо Павлов.
Поради отпуск по болест в заседанието няма да може да участва заместник-председателят на Министерския съвет Шиваров.
Госпожа Маринова, моля да продължите второто четене на законопроекта.
За ново процедурно предложение думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вчера една работна група излъчена от Комисията по радио и телевизия бяхме в Комитета по пощи и далекосъобщения. Разбира се, това беше във връзка с измененията и допълненията на Наредба N 10. В разговорите обаче стана ясно, че съществуват текстове в Законопроекта за радиото и телевизията, които противоречат на вече приети законови норми и това беше ясно изразено от специалисти - експерти на комитета.
Моето процедурно предложение е да бъде поканен представител на Комитета по пощи и далекосъобщения, тъй като съществуват по-нататък текстове - аз си запазвам правото в процеса на разглеждане на законопроекта да взема отношение по тях - които противоречат примерно на Закона за концециите, така че нека да бъде поканен експерт от комитета, който да следи гледането на второ четене на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ние определено експерт не можем да гласуваме за една пленарна зала, но председателя на комитета ...
Думата е на господин Георги Аврамов по същия въпрос.
Ако председателят на комитета прецени, че може да го замества някой заместник, трябва той да ни даде предложението.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Аз също бях на тази среща. Те нямат отношение по Закона за телевизия и радио. Никакво! Ако тук трябва да дойде, то това трябва да бъде началник отдел "Концесии" към Министерски съвет. Той е човекът, който има отношение към Закона за концесиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие правите ли и това предложение?
ГЕОРГИ АВРАМОВ: Да, когато дойдем до тази глава, но има много време до това. В момента няма нужда да присъства. Затова отклонявам предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението за участие в заседанието на председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения. По този въпрос се оказа, че имаме решение по този закон, но моля гласувайте... Нека да приключим с гласуването.
Господин Железчев ми напомни, че когато той е водил заседание по същия законопроект е гласувано такова предложение. То е прието.
От общо гласували 160 народни представители, за - 69, против - 19, въздържали се - 72.
Не се приема сега предложението, но ако пожелае господин Коларов, може би ...

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Госпожо председател, аз останах с впечатление, че господин Аврамов прави процедурно предложение да бъде поканен в залата представител на Министерския съвет, началник управление "Концесии".
ГЕОРГИ АВРАМОВ (от място): Ще го поканим, когато стигнем до тази глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не сме стигнали още до тази глава.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Може би това трябва да бъде подложено на гласуване, тъй като има непрекъснато текстове, които касаят закона. Аз съм изненадан, че не се прие предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Спокойно, ще подложа на гласуване и това.
Поставям на гласуване предложението за участие в заседанието на началник отдел "Концесии" в Министерския съвет по текстове, които засягат тази материя. Вчера не, но на едно от предишните заседания тъкмо гласувахме и започнахме да ги издирваме и се оказа, че отложихме след това гласуването. И тогава се наложи да им се обадим да не тръгват. Значи трябва да преценим дали има нужда да разкарваме хора без да сме стигнали до тези текстове.
От общо гласували 143 народни представители, за - 119, няма против, въздържали се - 24.
Моля да бъде уведомен началникът на отдел "Концесии". Ще изчакаме главата, засягаща тази материя.
Госпожо Маринова, моля Ви да докладвате, предполагам най-напред отложения чл. 12.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Имаме възможност да се върнем към чл. 12. След като вчера народното представителство помоли да отложим текста, изслушах аргументите на различните парламентарни групи, направихме и юридическа консултация и предлагаме на вниманието на народните представители редакционни поправки в чл. 12.
"Чл. 12. За времето, през което изпълняват своите функции, членовете на Националния съвет за радио и телевизия получават месечно възнаграждение в размер, равняващ се на три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство съобразно данните на Националния статистически институт. Възнаграждението на секретаря е с 20 на сто по-високо, а на председателя - с 30 на сто. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взима предвид средномесечната заплата за последния месец от предходното тримесечие."
Госпожо председател, тук сме възпроизвели и текста от правилника на Народното събрание, така че има възможност да бъде подложен на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По този въпрос думата има господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера ви напомних правилника, по който ние сме длъжни да работим в това Народно събрание - 37-о. Член 63, ал. 2 казва: "В мотивите за внасяне, обсъждане и приемане на законопроекти вносителят дава становище по очакваните последици от прилагането на законопроекта, включително и за необходимите бюджетни разходи за неговото изпълнение". За колко хиляди, стотици хиляди лева, за колко милиони левове става дума в това предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Капудалиев, дебатите по чл. 12 сме ги приключили. Повече на никого няма да дам думата по същество. Възложили сме с общо съгласие на всички страни на залата, отложихме го с общото съгласие на комисията, за да подготви един по-разумен текст. Предлага ни се новият текст.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Но той противоречи на правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И Вие говорихте вчера по чл. 12, и господин Михайлов говори. Ако вие продължавате дебатите сега...
Господин Михайлов има думата - до две минути във вид на процедура.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Текстът, който ни се предлага сега, е абсолютно идентичен по смисъл с текста, който е записан в законопроекта, но вместо да се дава формулировката, че членовете на Националния съвет за радио и телевизия получават възнаграждение равно на възнаграждението на народния представител, сега се дава заобиколната формулировка, с която се определя възнаграждението на народния представител като три средномесечни заплати съгласно изчисленията на статистическия институт. Затова в момента се гласува едно и също нещо, казано с подобни думи, със заобиколна формулировка, но отново смисълът е същият - сравнява се възнаграждението на Националния съвет за радио и телевизия с възнаграждението на един народен представител, респективно на заместник-председател или председател на комисия. Затова е хубаво да си казваме нещата направо, а не да се казва: "След консултация с юристи ние приехме еди какво си предложение".
Освен това господин Капудалиев е абсолютно прав. Всеки закон, който се внесе в пленарната зала, трябва да има и своята финансова обосновка и своята финансова защита. Този закон няма такава финансова обосновка и финансова защита за разходите, които са необходими и които влекат влизането на този закон в сила. Вчера ви казах, днес отново повтарям: недейте да абсолютизирате възнаграждението на народните представители. След като в чл. 10 е записано изискването членовете на Националния съвет за радио и телевизия да са лица с висше образование, професионален опит в областта на радио и телевизионната дейност, културата, журналистиката, правото, икономиката и съобщителната техника, след като на тях им се поставя ограничението да не членуват в управителни и надзорни съвети и съвети на директори, след като има един куп ограничения, как ще ги намерите тези хора, освен ако не са редови чиновници, които трябва да оглавят този най-висш орган, който трябва да се занимава с радио и телевизионната дейност в България?
Затова предложих, първо, да не се фиксират заплатите им тук със закон по начин, по който те се обвързват с възнаграждението на народния представител - дали казано директно или казано като три средномесечни заплати. И второ, парите, които се определят и които се дават за Националния съвет за радио и телевизия да не бъдат пари, с които се товари републиканският бюджет.
ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: А ти какво предлагаш?
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Моето предложение вие вчера го отхвърлихте и отново искам да го предложа на гласуване - да се отделят 3 на сто от рекламните приходи на Българската национална телевизия и Българското национално радио - средства, които ще бъдат предостатъчни за издръжката както на 11-те члена на Националния съвет за радио и телевизия, така и на помощните органи, така и на помещенията и всички дейности, свързани с този национален съвет. А не да се товари републиканският бюджет с допълнителни средства, след като липсва и финансова обосновка на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, това предложение, което вчера отхвърлихме, не мога да го поставя на гласуване, но Вие можете да внесете корекции към това, което се предложи сега, да кажем две средномесечни заплати или две и половина, или ако искате да не се обвързва цялостно с варианта на народните представители.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (от място): По-високо или по-малко предлагаш?
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Естествено че предлагам по-високо възнаграждение, отколкото възнаграждението на народните представители. Но мисля, че това не трябва по този начин да бъде обвързано с възнаграждението на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Значи не правите конкретно предложение за корекция. Аз това исках да изясня.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Моето конкретно предложение е за прегласуване на онзи текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Този въпрос приключи вчера.
Думата има госпожа Николова.
РУМЯНА НИКОЛОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Репликата ми към господин Михайлов се изразява в това, че няма друг орган, който да определя заплатите на членовете на Националния съвет за радио и телевизия. Тъй като той е независим държавен орган, който се избира на квотния принцип от представители на различните власти, той е извън системата на Министерския съвет. Той не е министерство, господин Капудалиев. За тези, на които повече трябва да им се обяснява, вчера затова казах образно, че става въпрос за министерство на медиите. Но той не е в системата на Министерския съвет, следователно не е и министерство. И единствено Народното събрание може да определя възнагражденията на членовете на Националния съвет за радио и телевизия.
По начина на определянето - толкова.
По отношение на размера. Вече беше казано и от други народни представители, че това са представители с високи професионални качества в областта на медиите. Затова едно прилично трудово възнаграждение, на господин Михайлов му се струва, че това е ниско възнаграждение, но аз смятам, че са достатъчни три средни месечни заплати като възнаграждение за членовете на този Национален съвет за радио и телевизия.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Замразени или размразени?
РУМЯНА НИКОЛОВА: Не се притеснявайте, господин Капудалиев, законът е и бюджетно обвързан по отношение на разходите за Националния съвет за радио и телевизия до края на текущата година. Ако прочетете § 5, ще видите, че до края на годината тези разходи се покриват от вече гласувания бюджет за Българското национално радио и телевизия. Така че законът е и финансово обвързан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Капудалиев има думата за реплика.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Моето противно мнение към изказването на господин Михайлов е: аз предлагам членовете на този изключително важен орган, образно казано, министерство, да бъдат равни на пет средни национални заплати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Още една реплика - господин Чавдар Добрев.
ЧАВДАР ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че става въпрос за един много сериозен принцип не само що се отнася до ръководни органи, до ръководство на Национален съвет за телевизия, но и до други сфери на икономическия и духовния ни живот. Мисля, че трябва да бъдем реалисти, още повече, че се предлага много сериозно възнаграждение за членове на Националния съвет за радио и телевизия. Добре, грубо казано, това е приравнено към една депутатска заплата. (Реплики в СДС) Чакайте сега, ако някои наши колеги биха искали да станат крупни бизнесмени, има и такива, с духовни качества, ще се насочат към други сфери, в телевизията, примерно, даже и от парламента могат да бъдат, могат да бъдат и извън парламента, хора, които са доволни от една депутатска заплата, която в очите на нашия народ не е толкова малка. Мисля, че такива хора в България има, особено при това обедняване на българската интелигенция. Става въпрос за едно много сериозно възнаграждение и аз не разбирам защо по този начин се оценява с едни стойности трудът на депутата, примерно, и трудът на един член на Национален съвет за радио и телевизия, колкото и важна да е неговата работа. Аз поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов има думата за дуплика.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, записано е в текста на закона, че Националният съвет за радио и телевизия заседава най-малко веднъж седмично. Те могат да заседават и всеки ден, ако имат работа. Този орган, особено ако се отменят съответните текстове от Закона за концесиите, става изключително важен. Но дори и при съществуващите текстове в Закона за концесиите Националният съвет за радио и телевизия е един изпълнителен орган, от който зависят много неща и то много неща, свързани с много пари. Когато говорим за възнаграждение на депутати, аз отново моля да не се вкарва в очита на хората усещането, че тези заплати са прекалено големи. За сравнение само на това, че трябва да подберем хора, свързани с културата, с опит в радиото и телевизията, в журналистиката, само за сравнение, всички много добре знаят, че един репортер в частен вестник получава далеч над депутатската заплата; един директор в частна телевизия получава четири или пет пъти над депутатската заплата. Всеки един от тази сфера, включително и хората на изкуството, които имат работа, получават за една седмица ставка, която е равна на депутатската заплата за месеца.
Освен това тези хора в Националния съвет за радио и телевизия ще бъдат подложени на много изкушения по същия начин, по който на изкушение ще бъдат подложени и генералният директор, и цялото ръководство на Националната телевизия, след като се борави с десетки и стотици милиони долари договори за реклама. Всички знаете и за дискусията, която в момента върви относно тези договори, пропуснати ползи, недобре сключени договори, комисиони, раздавани под маса, над маса и т.н. Именно затова, за да се избягнат и тези съмнения, каквито имаше и във вашата парламентарна група към някои ваши колеги в миналото Народно събрание, когато те участваха във Временния съвет по честоти и телевизионни канали, които издаваха и разрешаваха лицензии за радио- и телевизионни станции, че са се поддавали на определени финансови влияния, именно заради това хората от Националния съвет за радио и телевизия, тези 11 души, които трябва да се подпишат за това някой да получи радио- или телевизионна частна станция, ръководството на Националната телевизия, която не трябва да се поддаде на натиска за сключване на рекламни договори за милиони долари, именно тези хора трябва да получат едно много добро, дори двойно възнаграждение върху депутатската заплата, за да могат да бъдат защитени от тази корупция. Защото от депутатите не зависи всеки ден да си слагат подписа и е въпрос на съвест дали те ще участват по някакъв начин в други органи в нарушение на нашия правилник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, аз имам едно формално предложение и едно по същество.
Мисля, че глава "Възнаграждения", чл. 12, е пряко свързана с финансирането. В чисто систематичен план. Така че моето предложение е чл. 12 да не фигурира като отделен член, а да стане главата "Финансиране и възнаграждения", а самият чл. 12 да стане ал. 4 на чл. 18. Това ми е формалното предложение.
Аз поддържам предложението на господин Капудалиев възнаграждението да бъде в размера на пет депутатски заплати.
И нещо друго искам да кажа, което е много важно. Вие, уважаеми госпожи и господа, обвързвате бюджетно Българското национално радио и Българската национална телевизия. Финансирането става чрез бюджета. Вие искате да обвържете чрез бюджетно финансиране и Националния съвет за радио и телевизия. В дискусията, която водихме с европейски специалисти, недвусмислено беше подчертано, че е недопустимо такова едно обвързване, като беше предложен моделът на Би Би Си. Всеки британец дава съответна такса за финансиране на Би Би Си. Добре, ние сме съгласни по отношение на финансирането на Националното радио и Националната телевизия, тъй като проблемът е малко по-сложен и става дума за много големи суми, които евентуално би било невъзможно да бъдат събрани по друг начин, освен чрез бюджета. Но, забележете, Националният съвет за радио и телевизия може би ще има не по-голям щаб от 100 човека. Не знам защо не приехте вчера това, което господин Евгений Михайлов предложи - 3 на сто от нетните приходи от рекламата. Става дума за около 5 млн. долара. Умножете ги по днешния курс и ще видите, че се формира един много сериозен бюджет. Вие искате чрез бюджета да оказвате натиск върху Националния съвет за радио и телевизия и недвусмислено това трябва да прозвучи от тази трибуна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Дотук има едно предложение за ново систематично място, едно за пет средни заплати и едно за 5 депутатски заплати.
Има думата господин Георги Аврамов.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Мисля, че тук в залата трябва да прозвучи ясно, че президентът на републиката получава две депутатски заплати и премиерът получава 50 на сто повече от депутатска заплата. Така че не може един член на Националния съвет да получава повече от президента и от министър-председателя. Те също боравят с милиони и милиарди. Това е несериозно.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Не боравят с нищо! Ние им даваме бюджет да харчат. Те не са подписват под нищо.
ГЕОРГИ АВРАМОВ: Второ. Искам да кажа, че европейските експерти казаха, че те са съгласни да бъде финансиран от държавния бюджет, понеже на България й липсва традиция да се заплаща със специални лицензионни такси. Това е сложна система и не е предмет на закона. Това е второ невярно твърдение.
И може би, за да се изчисти въпросът, предлагам те да получават три средни месечни заплати на заетите лица в радиото и телевизията. За да изчистим въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е ново предложение - три средни заплати на лицата, заети в радиото и телевизията.
Господин Стойчо Шапатов има думата.

СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! В Постоянната комисия по радио и телевизия, когато се обсъждаше въпросът за възнагражденията на членовете на Националния съвет нямаше, или поне нямаше в такава степен различия относно определяне възнагражденията на членовете на Националния съвет за радио и телевизия. Вероятно тези предложения, които направиха господин Евгений Михайлов и господин Благой Димитров са възниквали впоследствие.
Но аз смятам, че тези 3%, които се предлагат от Евгений Михайлов и сега от Благой Димитров са значително повече от това, което може да изконсумира Националният съвет за радио и телевизия. В сегашния бюджет, ако приемем за база 1996 г., бюджетът на Българската национална телевизия е около 3 млрд. лева. Имам предвид бюджетните и извънбюджетните средства, които се получават за реклами. 3% означава бюджетът на Националния съвет за радио и телевизия да бъде някъде около 90 млн. годишно.
Аз питам, за какво ще бъдат използувани от Националния съвет за радио и телевизия? Това са все пак чиновници, те някакви творчески планове няма да изпълняват. Тези 90 млн. за какво ще бъдат изразходвани от членовете на Националния съвет за радио и телевизия, освен за заплати, командировки, издръжка, посещения в чужбина и т.н.?
Аз смятам, че това е нереалистично, като се има предвид, че бюджетът на Националната телевизия според инфлацията ще нараства през следващите години и тези 90 млн., които са за 1996 г., ако това предложение се възприеме, вероятно следващата и по-следващата година ще растат 100, 120, 150, 200 млн. лева бюджет на един изпълнителен орган, който има за задача, действително като висшестоящ орган на медиите, да ръководи Националната телевизия и Националното радио. Но той фактически няма никакви права да осъществява, той лично - Националният съвет за радио и телевизия, творческа дейност, за която са необходими значителни средства.
В този смисъл смятам, че предложението на комисията е обективно и апелирам към народните представители да прекратим изказванията - правя процедурно предложение, и да подкрепим предложението на Комисията за радио и телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще дам само репликите - господин Евгений Михайлов, господин Благой Димитров и господин Капудалиев.
Заповядайте, господин Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Шапатов. Моето предложение е направено още в проектозакона, внесен през май м.г. Фигурира в доклада на комисията като предложение, така че не е възникнало впоследствие.
Що се отнася до това за какво е необходима тази сума. Първо, не се казва, че тази сума трябва да бъде изхарчвана. Второ, в проектозакона е записано, че Националният съвет за радио и телевизия има право да създава помощни органи. А освен всичко друго, може би накрая, когато се гласува този закон, ще ни се наложи да гласуваме и един § 8 от Преходните и заключителни разпоредби, който казва, че Министерският съвет осигурява в едномесечен срок от влизането на закона в сила подходящи работни помещения за работа на Националния съвет за радио и телевизия, а Българското национално радио и Българската национална телевизия осигуряват в едномесечен срок подходяща материално-техническа база за дейността му. Тоест, в закона е заложено, че Министерският съвет трябва да се грижи и осигурява помещения на този ужким държавен орган, който трябва да е независим.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Това беше вашето искане.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Да, госпожа Маринова е много права, това беше нашето искане. Вашето предложение беше Столичната община да осигурява такива помещения. Но така или иначе вие искате да натоварите някой орган. Дали Столичната община, дали Министерският съвет да се грижи и издържа Националния съвет за радио и телевизия, като му осигурява и помещения. А Българската национална телевизия и Българското национално радио да предоставят материално-техническа база.
Ето затова, господин Шапатов, за да бъде този орган независим, трябва да има достатъчно финансиране. Трябва да има финансиране за своята дейност, за своите помощни органи, за своите помещения, за своята материално-техническа база. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Благой Димитров за втора реплика.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Шапатов, важен е принципът, който предлага Съюзът на демократичните сили. Не говорим толкова за процентите. Числото може даже да бъде сменено, макар че господин Михайлов преди малко обоснова своето предложение.
Аз имам усещането, че вашата политическа сила се движи още от някакви тоталитарни инстинкти. Вие искате Национален съвет за радио и телевизия финансово по някакъв начин да го натискате. (Неодобрителни реплики от блока на мнозинството) Така искате. Аз не виждам какъв е смисълът на това предложение. Значи, ако някой каже, че може да има независим държавен орган, все едно, че казва, че има дървено желязо. Не може да бъде държавен орган!
Аз искам да ви припомня дебатите от преди 2 или 3 заседания. Ние държим на две основни неща - да бъде обществен независим орган и да бъде финансиран не чрез бюджетната сфера. Това са механизмите, по които може да бъде притискан този съвет. Вие един път притискате Националното радио и Националната телевизия, или по-точно техните генерални директори чрез бюджетното финансиране, което се гласува тук и втори път притискате Националния съвет за радио и телевизия. Трети път притискате националните медии, чрез преносната среда, която също е държавна. За какви независими институции тогава говорим? Вероятно искате да имаме червена телевизия и червено Национално радио?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Президентската институция също е държавна и олицетворява единството на нацията. Цитирам Конституцията.
Има думата господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Моята реплика към господин Шапатов е - 11-те члена на Националния съвет за телевизия и Националния съвет за радио, които ще наблюдават двата национални института, ще имат, естествено, своите секретарки. Ще имат своя обслужващ апарат, ще имат апарат около тях. Те няма да бъдат 11 чиновника. Това са 11 члена, образно казано, на едно министерство. А това министерство трябва да има свой собствен бюджет, който вие трябва да го гласувате тук в цифрови изражения, госпожо Николова.
Или приемете предложението на Евгений Михайлов това да е 3% от рекламния приход - брутният, или приемете цифрови точни изражения на бюджета на този национален институт, който образно казано е министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Шапатов има право на дуплика. Заповядайте.


СТОЙЧО ШАПАТОВ ( ПГДЛ): Най-напред по репликата на господин Благой Димитров за това, че сме искали червена телевизия. Напротив, ако искаме действително Националната телевизия и Националното радио да бъдат независими институции, именно Народното събрание трябва да гласува техния бюджет. В какво ще се състои независимостта им, щом тя ще трябва да се определя от бюджета на радиото и телевизията като процент от приходите - бюджетни и извънбюджетни на Националното радио и Националната телевизия.
Аз казах, че на 3 милиарда, отговарям и на Евгений Михайлов, но това е само бюджетът на Националната телевизия. Смисълът на неговото предложение е от двете медии и това означава, че ако ние го приемем на базата на сегашния бюджет за тази година и съберем бюджетните и извънбюджетните приходи на Националното радио и Националната телевизия, този национален съвет, каквито и помощни органи да има, ще има един бюджет от около 120-150 млн. лв. Ние Министерство на информацията и пропагандата ли ще създаваме или искаме да създадем един обективен национален орган, който компетентно да ръководи двете национални медии. (Реплики от Емил Капудалиев) Да, вие точно това искате - да има едно Министерство на информацията и пропагандата. Ние сме против подобно министерство.
Ние искаме националният съвет чрез механизмите на държавния бюджет за 1996 г. и за следващите години действително да осигурят едно независимо и компетентно ръководство на двете най-големи национални медии. В този смисъл аз не мога да приема упреците и обвиненията, че Демократичната левица се стреми към някакъв монопол или към някаква последна инстанция на истината по отношение на двете национални медии. Напротив, ние искаме народното представителство да гарантира независимостта, да гарантира компетентното и професионално ръководство на Националното радио и на Националната телевизия. Това може да стане единствено с решение на Народното събрание, когато се одобрява държавният бюджет за всяка календарна година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Госпожа Маринова, моля Ви да прочетете текста още един път преди да започнем гласуването, тъй като към него са по същество две предложения и едно за прехвърляне на друго систематично място.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! От името на комисията възразявам за прехвърлянето му в чл. 18, защото... (Бурна реакция от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви, след като гласуваме съдържанието, ще решим и въпроса за систематичното място.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря. Значи "Възнаграждения", чл. 12.
"Чл. 12. За времето, през което изпълняват своите функции, членовете на Националния съвет за радио и телевизия получават месечно възнаграждение в размери, равняващи се на три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство, съобразно данните на Националния статистически институт. Възнаграждението на секретаря е с 20 на сто по-високо, а на председателя - с 30 на сто. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взима предвид средномесечната заплата за последния месец от предходното тримесечие".
Госпожо председател, тъй като беше зададен въпрос от народни представители относно заседанията и заетостта на членовете на националния съвет, моля да се обърне на чл. 10 какви са изискванията за участие, за да се види, че първото изискване е, че не трябва да участват с трудови договори на друго място. Това са хора, които получават заплата само за тази дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: А самото преизчисляване не става ли с други актове? (Шум и реплики в залата)
Предложението е "3" да се замени с "5". Първото предложение, което би означавало 5 средномесечни заплати на заетите в народното стопанство. Моля да гласувате.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Няма ли да има дебати?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Дебатите приключиха вчера, а днес ги продължаваме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Такова нещо не се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За преизчисляването. (Реплики от Венцеслав Димитров)
От общо гласували 122 народни представители, за - 2, против - 106, въздържали се - 14.
Не се приема това предложение.
Другото предложение беше да се замени съответният текст в предложения чл. 12 с "3 средномесечни заплати на лицата, заети в БНР и БНТ".
ГЕОРГИ АВРАМОВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Оттегля се предложението.
Поставям на гласуване основния текст така, както беше докладван от председателката на комисията.
От общо гласували 123 народни представители, за - 75, против - 3, въздържали се - 45.
Приет е текстът.
И накрая поставям на гласуване процудерното предложение на господин Благой Димитров този текст да бъде отнесен към чл. 18, глава "Финансиране" като ал. 4.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Да, ама главата да стане "Финансиране и възнаграждение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Главата е "Финансиране". Тя определя бюджетното финансиране на дейността на националния съвет, годишната бюджетна сметка, бюджетната сметка и т. н. и като четвърта алинея. Моля да гласувате това предложение. Ако се приеме предложението на господин Димитров, да бъде "Финансиране и възнаграждения".
От общо гласували 121 народни представители, за - 3, против - 91, въздържали се - 27.
Не се приема това предложение.
Госпожа Мариела Митева има думата за процедурно предложение.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! От името на Парламентарната група на Демократичната левица предлагам да отложим дебатите по този законопроект и да преминем към гласуване на първо четене на Законопроекта за нотариусите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 168 народни представители, за - 139, против - 28, въздържал се - 1.
Приема се това предложение.
(Евгений Михайлов иска думата)
Господин Михайлов, Вие не участвахте в гласуването по предишния текст. Тази жива мъка да се гласува любимият Ви Закон за радиото и телевизията по този ужасен начин, при който не участват народни представители, не би следвало... (Евгений Михайлов: "Аз съм гласувал и искам думата за отрицателен вот.")
По процедурно предложение няма отрицателен вот, но понеже Вие давате тон на неучастие в гласуване, затова Ви правя бележка.

ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, аз няма да влизам с Вас в пререкания, въпреки че не е коректно да коментирате моето поведение. След като участвах в дебатите и след като участвах в последното гласуване, искам да обясня отрицателния си вот, след като не ми дадохте думата за обратното процедурно предложение.
Не знам дали забелязахте, не преди малко най-после в залата влязоха генералният директор на Българско национално радио и временно изпълняващият длъжността генерален директор на Българска национална телевизия - господин Токаджиев и господин Тунев. След като ние гласувахме те да бъдат поканени за дебатите, отново за пореден път се прекратяват дебатите по Закона за радио и телевизия, след като уважаемите господа генерални директори дойдоха в залата.
Аз протестирам против начина, по който се обсъжда Закона за радио и телевизия, против начина, по който се опитва ден след ден демократичната левица да вкарва един член на заседание, след което се прекратяват дебатите, разиграва се целокупната публика, генералните директори, уважаемите господа депутати. Това не е начин за приемане на Закона за радио и телевизия, за което ние предупреждаваме от самото начало. И поради това настоявахме Законът за радио и телевизия да бъде коригиран в частите си, към които имат забележки не само българските, но и всички експерти, включително и чрез официално писмо от Съвета на Европа, с което дори не е запозната уважаемата Комисия по радио и телевизия и нейните членове.
Затова ви моля да не продължаваме този цирк. Да продължат или дебатите по закона... След като искате алтернативи, ние ви предлагаме алтернативи, но вие отказвате да ги гласувате, включително и за облекчаване на Републиканския бюджет, но престанете по този начин да се подиграваме с народното представителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Имате думата за обяснение на отрицателен вот.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Аз имам усещането, че демократичната левица се страхува от дебатите по Закона за радиото и телевизията. Иначе друго обяснение няма как тихо, постепенно и систематично Вие по два члена на заседание само подлагате и цялата пленарна зала излагате на този позор.
Вие нямате право, уважаеми госпожи и господа, да се подигравате с генералните директори на Българско национално радио и Българска национална телевизия и включително с хора от Министерския съвет, които бяха поканени. Нещо повече. Аз имам усещането, че тази технология, която разигравате, точно цели тези хора повече да не идват на дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата, госпожо Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Господин председателю, вземам думата, за да направя процедурно възражение. Защото по процедурно гласуване отрицателен вот не се допуска. Но тъй като Вие допуснахте подобно нарушение, съм длъжна да отхвърля всички обвинения на представители на Комисията по радиото и телевизията, че Народното събрание е виновно, че за един час е приело един член от този закон. Народното събрание приема няколко законопроекта и още в неговия дневен ред става ясно, че то няма да се занимава единствено и само със Закона за радиото и телевизията, колкото и важен да е той.
Що се отнася до това, по колко текста ще се приемат за определен период от време, в крайна сметка това зависи от самите народни представители. Защото както е възможно за един час да се приеме само един член, така е възможно за един час да не се приеме нито един член, така е възможно и за един час да се приемат десет члена. Ако демократичната левица се страхуваше от дебатите по този закон, тя щеше да коригира тази продължителност на дебатите и да ги прекрати. Но тя оставя всички народни представители по колкото пъти искат и колкото дълго искат да аргументират своите предложения. И това е причината за един час да се приеме само един текст.
Ако някой не е доволен от тази скорост, то моля да коригира собственото си поведение и да не хвърля отговорността за това върху цялото Народно събрание.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Митева.
Процедура? Щом е за процедура, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Аз Ви умолявам да спазвате правилника. В ролята на каква в момента госпожа Мариела Митева се изказва?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (извън микрофоните): От името на ръководството на парламентарната група.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не беше казано. Не беше казано и моля Ви се, спазвайте правилника. Не беше казано, че е от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Димитров, Вие призовавате към спазване на правилника. В нарушение на правилника Ви беше предоставена думата за отрицателен вот, макар че по процедурни предложения отрицателен вот не се дава.
Колеги, пристъпваме към обсъждане на дългоочаквания от съдилищата
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА НОТАРИУСИТЕ.
Преди да дам думата на господин Мулетаров, искам да благодаря на двамата директори, които участваха, да се извиним, че прекратяваме работата, но така е при нас.
Господин Мулетаров, имате думата да прочетете становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На свое заседание, проведено на 19 юни 1996 г., Комисията по устройството и дейността на държавните органи обсъди Законопроекта за нотариусите, внесен от Министерския съвет.
След проведените разисквания комисията прие следното становище:
"Развитието на пазарните отношения и свързаната с него отмяна на глава втора от Закона за собствеността на гражданите доведе до рязко увеличаване на гражданския оборот и на сделките с недвижими имоти.
Сега съществуващата организация на нотариалната дейност не съответства на тази нова реалност. Работата на нотариата е изключително натоварена и с недостатъчно добро равнище. Съществуват условия за корупция. Правата на гражданите не са защитени в нужната степен.
Предлаганият от Министерския съвет законопроект цели да отговори на всички тези затруднения и да преодолее съществуващите към настоящия момент слабости. Принципът, който се въвежда със законопроекта, е пълно извеждане на нотариусите от системата на съдебната власт. Такова нормативно разрешение в България се предлага за първи път. Предвидено е нотариалните функции с изключение на тези по вписванията, да бъдат извършвани от частни лица, организирани в нотариална камара. Съгласно законопроекта статут на нотариус ще се придобива въз основата на конкурсното начало, което гарантира нужния професионализъм и качеството на нотариалните производства.
Друг съществен момент в законопроекта е подробната регламентация на отговорността на нотариуса в случаите, когато е виновно неизпълнение на задълженията им. Нотариусите ще отговарят имуществено и дисциплинарно. Имуществената отговорност е уредена като специална по отношение на общите правила на Закона за задълженията и договорите, но следва да се обсъди дали този вид отговорност не трябва да бъде обособена в самостоятелна глава.
Следва да се прецизират и някои от предвидените дисциплинарни наказания като глоба и лишаване от права на нотариус завинаги. Нотариусът действително следва да носи пълна отговорност за причинените вреди винаги, когато е действал умишлено, когато няма друг съпричинител и в случаите на небрежност, когато е приел за съхранение невъзстановими документи и книжа.
Особено внимание заслужава уредбата на нотариалните такси. Поражда спорове определеното понятие "възнаграждение", което нотариусът получава срещу извършената от него услуга. Този въпрос следва да бъде прецизно изяснен, за да се избегнат съмненията какво съдържание се влага в понятието "нотариални такси" и то да се разграничи от възнаграждението, което нотариусът би следвало да получава.
Поражда известна неяснота и наименованието "съдии по вписванията". Би могло за второ четене да се обмисли друго наименование, вместо предложеното от законопроекта. Например "съдия-нотариус". Ако се промени наименованието, това означава, че следва да се променят и правомощията на тази нова институция "съдия по вписванията".
Законопроектът не противоречи на Конституцията и е съгласуван със Закона за съдебната власт, с Гражданско-процесуалния кодекс и с други действащи нормативни актове, непосредствено свързани с него.
Предвид на гореизложеното Комисията по устройството и дейността на държавните органи счита, че законопроектът може да бъде приет на първо четене от Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Мулетаров.
Има думата народният представител господин Филипов да прочете становището на Икономическата комисия.


ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, на свое редовно заседание на 10 април 1996 г. Икономическата комисия с участието на представители на Министерство на правосъдието обсъди Законопроекта за нотариусите, внесен от Министерския съвет.
В дискусията по законопроекта народните представители одобриха предложения законопроект, който урежда в пълнота института на нотариусите, организацията на нотариалната дейност и нотариалните такси.
Законопроектът въвежда Нотариална камара и регистър на Нотариалната камара, които са непознати на действащото досега в страна ни право. Нотариусите се определят с конкурс. Други достойнства на законопроекта са предлаганата децентрализация и усъвременяване на нотариалната дейност в страната, пълната самоиздръжка на нотариусите, усъвършенстваният режим на правата, задълженията и отговорността на нотариусите, които ще премахнат недостатъците в досегашната работа на нотариусите, ще обезпечат правната сигурност и ефективността на нотариалната дейност и ще стабилизират пазара на недвижимите имоти.
Приемането на Законопроекта за нотариусите ще допринесе за увеличаване на бюджетните приходи чрез въвеждане на пазарна основа за определяне на нотариалните такси и намаляване на държавната издръжка на нотариалната дейност.
Законопроектът не засяга системата за вписване на недвижимите имоти, което позволява прилагането му и при изменение в тази система.
На основа на разискванията Икономическата комисия предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за нотариусите, внесен от Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Филипов.
Колеги, трябва да определим време за разискванията. Аз предлагам, съгласно правилника, по 30 минути на всяка парламентарна група, с удължение, когато бъде поискано такова.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Ако има желаещи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Да, ако има желаещи, точно затова.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Процедура. Има още едно становище - на Бюджетната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Добре, ще прочетем и него, но моля парламентарните групи да представят списъка на лицата, които ще участват в разискванията.
Заповядайте за становището на следващата комисия.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, становище на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект N 02019 от 1 март 1996 г. за нотариусите, внесен от Министерския съвет.
"На заседание, проведено на 19 юни 1996 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа и обсъди Законопроекта за нотариусите, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъства представител на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, който запозна народните представители с мотивите и основните положения в законопроекта.
Законопроектът е разработен въз основа на европейския опит и е изграден върху следните принципи: възлагане на нотариалните функции (без вписванията) от държавата на частни лица и извеждане на нотариусите от съдебната система; създаване на Нотариална камара като юридическо лице, чийто членове са по право всички нотариуси в страната и която регулира организацията на дейността на нотариусите; въвежда се конкурсният принцип на придобиване права на нотариус; засилена е имуществената и дисциплинарна отговорност и подробно регламентирани са нотариалните такси и тяхното осъвременяване чрез въвеждане на реална пазарна основа за определянето им при едновременно увеличаване на постъпленията в бюджета от нотариална дейност.
За извършване на услуги от нотариусите ще се заплащат такси, размерът на които ще се определя от Министерския съвет и ще са единни по отношение на органа, който извършва услугата.
Таксите се заплащат за извършване на нотариални действия и се внасят по сметката на органа, който извършва нотариалното действие - от държавен орган те представляват държавна такса и се внасят или в приход на държавния бюджет, или в приход на общинския бюджет.
Когато нотариусът извършва нотариална услуга таксата се събира от него. Нотариусът, действащ като частно лице, организира и осигурява цялата своя дейност без каквато и да е финансова помощ от държавата и се издържа само от таксите, които получава за извършваната от него дейност. За база за изчисляване на пропорционалните нотариални такси по правило се възприема пазарната цена, посочвана от вещо лице. По този начин се осигурява покриването на разходите на нотариусите и доход, гарантиращ тяхната безпристрастност и сигурността на извършваните от тях действия и авторитет в обществото. Освен това се избягва укриването на действителните цени при сключването на сделки. Това ще доведе до увеличаване на бюджетните постъпления от нотариалната дейност чрез увеличените данъчни приходи от доходите на самите нотариуси, както и от увеличените приходи от нотариални такси, събирани от държавните органи.
Всички нотариуси членуват в Нотариалната камара, където заплащат задължителни встъпителни, годишни и допълнителни вноски. Освен тях камарата събира още и такси от извършваната от нея дейност, глоби и други. Таксите, които събира нотариалната камара се определят по тарифа, одобрена от министъра на правосъдието. Нотариалната камара има собствен бюджет, който се изготвя от съвета на нотариусите и се приема от общото събрание.
По време на обсъждането бяха поставени въпроси, свързани с таксите, които следва да се плащат за нотариалната дейност, затова кой и как ще определи техния размер; за пазарната цена на пропорционалните нотариални такси и нейното определяне; затова ще има ли и други служители в нотариалните служби, които ще бъдат назначавани от нотариуса; за воденето на счетоводство; за данъчното облагане и други.
След станалите разисквания Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме законопроекта на първо четене." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Желев.
Има думата народният представител Димитър Георгиев. В залата ли е? Той е първи в списъка. Лилян Сираков? - И него го няма.
Мариела Митева има думата. Госпожо Митева, заповядайте.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Имам една молба - да се даде възможност на колегите Георгиев и Сираков, които са тук, но може би в момента отсъстват от залата, след това да вземат отново думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Разбира се.
МАРИЕЛА МИТЕВА: Внесеният за разглеждане законопроект привежда нотариалната дейност в съответствие със създадените през последните години пазарни отношения.
Съществуващата десетилетия наред централизация в нотариалната дейност показа твърде много дефекти и стана ясно, че тя не е адекватна на променените икономически отношения.
Някои от по-важните недостатъци, които се проявиха, са забавяне на сделките поради бюрократизацията в нотариалната дейност. Поради нарасналото количество и значимост на сделките с недвижими имоти, бюрократизацията доведе и до спъване на гражданския оборот, създадоха се огромни опашки пред нотариатите, получи се и размиване на отговорността поради липсата на точно и ясно регламентиране на правата и задълженията на нотариусите.
Появиха се предпоставки за корупция, мотивирани от пълното разминаване между заплащането на нотариуса и размера на охраняваните от него интереси и други.


За да се преодолеят тези недостатъци, законопроектът предвижда държавата да възложи определени публични функции на частни лица, като в същото време си запазва задължението вписванията, отбелязванията и заличаванията, свързани с недвижими имоти, да се извършват само от държавни служители, каквито се предлага да бъдат съдиите по вписванията. По този начин ще се увеличи броят на нотариусите, при това без държавата да извършва разходи за тяхната издръжка. Конкуренцията в умерени граници между тях ще доведе и до подобряване на качеството на обслужване на гражданите.
При подготовката на законопроекта са ползвани модерни закони на утвърдени демокрации, каквато е Германия, и закони на страни в преход, каквито са Унгария и Латвия. По този начин още веднъж се напомня европейската ориентация на страната и нашата близост с континенталното европейско право. Например, въпросът за имуществената отговорност в глава четвърта - чл. 79, материята за таксите и особено чл. 100 и чл. 100, ал. 1, в които се предлага минимален и максимален размер на нотариалните такси, процентът на пропорционалната такса да намалява с увеличаване на удостоверения материален интерес и други.
Законопроектът предвижда осъвременяването на нотариалната дейност чрез премахване на очевидно архаични норми, като например в чл. 474, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се предлага нотариалният акт да бъде напечатан не само на пишеща машина както е досега, но и на всяко друго пишещо устройство като компютри и други. В Закона за наследството се предлага нотариалното завещание, съставено от нотариуса, да бъде напечатано, а не както досега нотариусът да го съставя на ръка и редица други нововъведения.
Осъвременяването на нотариалната дейност се извършва и чрез въвеждане на нови нотариални действия, например приемане и връщане на предадени за съхранение документи и книжа, възможност да се удостоверява с преводач и документ, написан на чужд език, регламентира се процедурата по съставянето на констативни протоколи.
Предложеният законопроект прави изчерпателно и систематизирано регламентиране на обществените отношения, свързани с нотариалната дейност. В момента законодателната уредба е разпръсната и недостатъчна.
На първо място подробно се регламентира правният статут на нотариуса - глава втора - чл. 8 до чл. 57. За да придобие едно лице права на нотариус, то трябва не само да отговаря на изискванията за съдия, но поради това, че води счетовдство, събира такси, оказва правно съдействие на страните нотариусът трябва да отговаря на чл. 57 и чл. 58, ал. 2 от Търговския закон, тоест да не е в производство по несъстоятелност, да не е осъден на банкрут и така нататък.
Несъвместимостта при нотариусите е както при съдиите. Предвижда се регулиране на броя на нотариусите, така както е във всички държави. Имам предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 1. Регулирането на броя на нотариусите се налага, за да се гарантира правната сигурност. Силната конкуренция в нотариалната дейност неминуемо би довела до намаляване на правната сигурност, в някои случаи - и до закононарушения. Ето защо всички държави регулират техния брой.
В същото време законопроектът предлага възможности за разкриване на допълнителни места за нотариуси или за закриване на съществуващи, което е една гъвкава система за удовлетворяване на нуждите от такава дейност.
За заемане на място на нотариус се провежда конкурс, чрез който се гарантира подбор на качествени кандидати. Гаранция, че кандидатът, издържал конкурса ще осъществява нотариалната дейност, е изискванието за нотариална кантора. В случай, че не си осигури нотариална кантора, кандидатът спечелил конкурса, не може да се впише като нотариус, съгласно чл. 15.
Прогласена е и независимостта на нотариуса, тоест, че той се подчинява само на закона - чл. 17. Гарантират се правата му на уважение и съдействие, на достъп до документи, на свиждане, на неприкосновеност на служебния архив, на свободно организиране на работата, както и задължения за съдействие, за спазване на закона, за безпристрастност, за опазване правата и интересите на страните, за пазене на професионална тайна, за непрекъснатост на дейността, за водене на самостоятелен служебен архив, за задължително застраховане, задължително социално осигуряване, за водене на счетоводство, за спазване на професионалната етика и опазване на престижа и професията - чл. 17 до чл. 38.
В раздел трети, глава втора, са уредени въпросите за загубване и възстановяване правата на нотариусите.
Гаранции за непрекъснатостта на нотариалната дейност се съдържат в раздел четвърти на глава втора.
Класическото решение е създаването на института на заместник-нотариуса, но нотариусът може да бъде заместен и от друг нотариус или от съдията по вписванията. Институтът на помощник-нотариуса е заимстван от унгарското законодателство. Чрез него нотариусът получава от една страна възможност да извършва повече и по-ефективна работа, а от друга страна по този начин той ще обучава професионално бъдещи кандидати за нотариуси. Уреден е статутът на стажант-нотариусите и на служителите на нотариуса.
На второ място законопроектът регламентира организацията на нотариусите - нотариалната камара. Нейни органи са общото събрание, съветът на нотариусите, контролен съвет и дисциплинарен съд. Доколкото това е една нова организация, създавана по административен път, съществуват рискове за съществуването на нотариалната камара. Ако законопроектът предвиждаше норми за изход от скандали в нотариалната камара като роене, отлюспване и други процеси, присъщи на младата ни демокрация, според мен той само би спечелил. Разбира се, ако такъв казус възникне, възможно е чрез изменение и допълнение на закона да се търси решение на този проблем.
Имуществената и дисциплинарната отговорност представляват интерес не само защото са гаранция за качеството на нотариалната дейност, но и защото въвеждат нов вид отговорност за вреди - чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от законопроекта. Имуществената отговорност на нотариуса зависи от формата на вината. При небрежност нотариусът отговаря само, ако пострадалият не би могъл да получи обезщетение по друг начин. Разбира се, тази отговорност не изключва отговорността за вреди, когато те са причинени в резултат на престъпление, извършено от нотариуса.
Във всички случаи обаче според мене е добре след като е налице съпричиняване от страна на нотариуса и някои от другите лица, нотариусът да носи някаква отговорност, въпреки че може да остане задължението за страните да предявяват своя иск за отговорност първо към другите съпричинители и едва, ако такива липсват, към нотариуса.
За да се спре масовото укриване на договорената цена, се въвеждат икономически стимули, а именно: първо, имуществената отговорност на нотариуса е само до размера на материалния интерес, който той е удостоверил. И второ, постъпването на таксите, чиито размер зависи от удостоверения материален интерес у нотариуса.
На трето място законопроектът регламентира нотариалните такси. Чрез него се запазва съществуващото деление на прости и пропорционални такси, съгласно чл. 99 и чл. 100 от законопроекта, и на основни и допълнителни нотариални такси, съгласно чл. 104 от законопроекта.
В същото време се дава регламентация на таксите според удостоверения нотариален интерес. Новото е, че в тези случаи се въвежда не само минимален, но и максимален размер на таксите, прави се регламентация на таксите според изразходваното време и таксите за изготвяне и проверка на документи. Член 105 до чл. 109 регламентират що е удостоверяван материален интерес, който има значение за определянето на пропорционалните такси.
Наред с изтъкнатите достойнства на законопроекта смятам, че той може да бъде усъвършенстван в две направления: по същество и, разбира се, в редакционно отношение. Например в чл. 82, ал. 1 подробно са изброени дисциплинарните наказания. Сред тях две пораждат основателни спорове - на първо място, предвидената в т. 2 глоба в размер на 3 хиляди до 15 хиляди лева. Намирам това предложение за неудачно, защото глобата е наказание, типично за административно-наказателната и наказателната отговорност, а не за дисциплинарната отговорност. При обсъждане на дисциплинарната отговорност на работника или служителя по повод неизпълнение на неговата работа тя отпадна като наказание, налагано заради дисциплинарна отговорност, още когато се приемаха измененията в Кодекса на труда. На всичкото отгоре в самия законопроект се предвижда и административно-наказателна отговорност, която също налага като санкция глоба. Следователно, това е още един аргумент, за да не се възприеме предложението глобата да бъде предвидена и като дисциплинарна отговорност, от една страна, и като административно-наказателна отговорност, от друга страна.
На второ място, наказанието лишаване завинаги от права на нотариус по същество е лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност и се родее с чл. 37 от Наказателния кодекс. Наказанията обаче по чл. 37 от Наказателния кодекс се налагат за извършени престъпления, а не за дисциплинарни нарушения.
Тенденцията в нашето законодателство е към отпадане на наказанията като лишаване от професия завинаги. Типичен пример е отпадането на това наказание по отношение на шофьори, извършили пътно-транспортни произшествия, където става дума и за човешки живот. Нелогично и неприемливо е въвеждането на такова наказание отново, още повече за дисциплинарно провинение.
Спорно е субсидиарното прилагане на Наказателно-процесуалния кодекс по отношение на дисциплинарната отговорност, първо, защото дисциплинарната отговорност е институт на трудовото право и, второ, защото това субсидиарно прилагане би ни изправило пред комични ситуации, като определяне на мярка за неотклонение, например. Ето защо според мен е по-добре да се прилага субсидиарно Кодексът на труда, а Наказателно-процесуалният кодекс или Гражданско-процесуалният кодекс могат да се прилагат само по отношение на връчването на призовки и съобщения.
Спорна е възможността, която съдържа законопроектът за договаряне на таксите. В мотивите се посочва, че таксите ще бъдат определяни от Министерския съвет, но това не произтича по един категоричен начин от текста на законопроекта. В мотивите е посочено, че ще има твърди такси и няма да се допусне възможност за договаряне на таксите. Но ако наистина мотивите на вносителя са такива, добре е той да ги изрази писмено и в текстовете на самия законопроект. Според мен този принцип трябва изрично да се посочи, още повече, че когато се даде възможност за договаряне, в повечето случаи невинаги оправдано ще се отива към максималния размер. В това отношение колегите имат представа по какъв начин се таксуват адвокатските услуги.
Възможно е предмет на спор да стане правомощието на министъра на правосъдието да назначава съдиите по вписванията. В Конституцията е казано, че това трябва да прави Висшият съдебен съвет. Разбира се, аз съм съгласна, че когато разглеждаме правомощията на Висшия съдебен съвет и това правомощие на министъра на правосъдието, трябва да изхождаме не от еднаквостта на терминологията, а от същността на понятията. И все пак смятам, че по-малко спорове би предизвикало друго наименование на държавните служители, които ще изпълняват функциите на нотариус, а не наименованието "съдия по вписванията". В този смисъл аз подкрепям предложението на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
Що се отнася до редакционното усъвършенстване на текста, ще направя предложенията си преди второто четене.
В заключение искам да кажа, че това е един необходим законопроект. Той е важна стъпка по пътя към реформите на съдебната власт, която ще осигури правна сигурност и ефективност на нотариалната дейност и ще стабилизира пазара на недвижимите имоти. Чрез него се осъвременяват нотариалните производства и ще се издигне авторитетът на нотариуса и на извършваните от него действия. Ето защо аз призававам всички народни представители да подкрепят този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Митева.
От СДС кой ще бъде първият оратор, понеже не сте представили списък? - Господин Лучников, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Пред нас стои за разглеждане един наистина много необходим законопроект, който дори се забави, защото първият вариант на Закона за нотариусите в този вид почти, в какъвто ни се представя, беше разработен още през 1992 г. от правителството на демократичните сили. Той наистина черпи опит главно от немската нотариална система и от унгарската като по-близка до нашите условия. Тези системи пък следват известната в теорията латинска система, така наречения латински нотариат, който именно поставя нотариалната дейност като частна, регламентирана от държавата дейност.
Всеки, който се е сблъсквал по някой път с нотариална практика у нас, не може да не се е убедил, че тя сега се намира в едно безобразно състояние, първо, по отношение на материалните условия, при които се осъществява - в едни мизерни условия, с една непоносима мебелировка, при едни непоносими условия за гражданите, които търсят нотариални услуги. Затова идеята на законопроекта да предостави тази дейност на частни лица, които да бъдат задължени да обзаведат съответни прилични работни помещения, може само да се насърчи.
Поначало аз смятам, че в законопроекта трябва да се засили корпоративният принцип, да се засилят възможностите за самоуправление на нотариусите чрез тяхната Нотариална камара. В това отношение бих възразил срещу предвиденото правило таксите за нотариални услуги да се определят от министъра на правосъдието. Това е чисто и просто една държавна намеса отново в дейността на нотариусите. Според мен таксите трябва да се определят от Нотариалната камара, която именно организира професионалната дейност на нотариусите, също както хонорарите на адвокатите се определят от Висшия адвокатски съвет като тяхна, така да се каже, корпоративна организация.
По текстовете биха могли да бъдат направени редица забележки от редакционен характер, които биха подобрили дейността. Но понеже се касае за един твърде обемист закон, аз бих помолил да приемете срокът за даване на предложения между първо и второ гласуване да бъде удължен на две седмици. Въпросът е сериозен и трябва да имат възможност народните представители по-сериозно, използвайки съветите на специалисти, да направят своите предложения.
Новата регламентация на нотариалната дейност представлява една широка крачка по пътя на дебюрократизирането и раздържавяването на обществени функции. От тази гледна точка той е едно либерално завоевание на нашето законодателство, което трябва да посрещне подкрепата на всички ни. Този закон е много важен. Той не може, дори ако искаме да го политизираме, не можем да го политизираме и затова всички ние трябва да го подкрепим, за което аз призовавам двете страни на залата да направят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Предложението за двете седмици!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Ще го гласуваме, колега Лучников, но по-късно.
Има думата народният представител Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги! Тъй като намирам, че е добре да приключим работното време с гласуване на първо четене на този законопроект, аз ще се огранича само да кажа няколко думи, за да може, ако има, и някой след мен да каже и да преминем към първо четене.
Още в началото на миналото, Тридесет и шестото Народно събрание, се заговори за възможности да бъде внесен такъв проект, какъвто сега разглеждаме. В този смисъл аз намирам, че в известна степен неговото внасяне е закъсняло. Но така или иначе, той е един факт и ние сега сме в състояние да го обсъждаме.

Наистина, промяната, която се предлага в този законопроект, е революционна. Всъщност, сменя се цялата система на нотариата и преминаваме към един действащ, частен нотариат. Може би тук ще бъде най-силният пример на раздържавяване на една система - държавна, и нейното приватизиране, какъвто може да се посочи в България. Може би тук това ще стане и по-бързо, отколкото забавящата се иначе, а така искана от всички ни приватизация в другите области.
В този смисъл аз споделям казаното от колегите дотук и няма да повтарям нищо. Има обаче няколко неща, които наистина са съществени.
Първото нещо, което мен ме тревожи, е това - готово ли е нашето общество да приеме като нормално функциониращ такъв закон, който създава такива органи, такава организация на нотариалната дейност? Ние и друг път сме се запитвали по други въпроси, по други закони и по някой път сме отговаряли: да, готово е обществото да приеме, а на практика виждаме колко сериозни затруднения се случват.
Тук като подвъпроси могат да възникнат веднага следните: ще бъдат ли в достатъчна степен охранени интересите на хората в страната; ще могат ли те в достатъчна степен да се доверят - това е другата страна на въпроса за готовността на обществото - в тези органи; ще могат ли те в достатъчна степен да съхраняват документацията дори при тези условия, при които е написано? Аз не го поставям това като контрапункт на целия законопроект, като нещо, което е много сериозно и върху което трябва да помислим, за да дооправим закона в няколко области.
Тук стои в частност съотношението между държавните функции, които в известен смисъл и то в немалък смисъл се запазват като например въведената фигура на съдия по вписванията и частната функция, която ще изпълнява на нотариус. И в този смисъл аз без да правя някаква аналогия, но сега в главата ми идва мисълта да ви насоча вниманието върху толкова изпреварващия времето си закон, който направихме за съдебната власт, подчинен на Конституцията с нейната така пълна независимост, че тя дори сега е независима и от самата себе си, въпреки че е държавна, затова казвам, че не правя никаква аналогия и голямата независимост, за която тук се пледира за съотношението нотариат - камара, министър на правосъдието в тази област. Да не се получи така на практика, че да застрашим интересите на гражданите, които търсят нотариалните услуги в страната, като елиминираме изцяло или намалим до минимум в онези области, в които това може да стане, въздействието на изпълнителната власт чрез министъра на правосъдието, съотношението "дейност на министъра на правосъдието" - "дейност на камарата на нотариуса" и тяхната взаимна обвързаност. Тук, според мен, трябва отново много внимателно да се прегледа тази материя и аз имам определени бележки. Сега няма да ви отнемам от времето с тях. Ще ги дам писмено.
Освен това става дума за така наречените нотариални такси. Тук трябва материята да се изчисти и да се направи по-добре разграничаването между онези такси, които са такси за услугата, и онези, които ще формират възможния доход или възможния приход на един нотариус, защото не е много ясно по закона как това ще стане.
И един друг въпрос, пак в контекста на това, което казвам до този момент: въпросът за правния статус на съдията по вписвания. При положение, че и досега нотариатът не е в системата на съдебната власт, а е извън нея, а съдиите са в системата на съдебната власт наистина се поставя с основание един такъв въпрос - този съдия-нотариус, този съдия по вписванията какъв правен статус ще има при положение, че ако се възложи такава функция на вече избраните по Закона за съдебната власт съдии да вършат в районния съд някои от тях и такава дейност, как би се ангажирала по-натам и административната, и дисциплинарната, и имуществената отговорност, когато едните вървят по една линия на своята отговорност - по Закона за съдебната власт, която е строго регламентирана, а другата не е ясно, ако се съсредоточат в същата физическа личност по коя линия ще вървят така, както предлага пък този законопроект. Значи, дали това ще са лица, които непременно ще се назначават оттук нататък и ще действат като такива в съответните районни съдилища, а това ще бъде един огромен щат, за който аз не знам финансовата обосновка каква е, или ще се възложи на определени лица, на определени съдии, които ще вършат и тази работа, но тогава те ще съвместяват две отделни неща, две отделни функции и как ще се реализира тяхната отговорност за допуснати нарушения в тази функция, в тази функция специално на съдии по вписванията?
Имам и други бележки. Особено сериозна ми е бележката по това, ако ние го гласуваме на първо четене, а аз стоя зад това ние да го гласуваме на първо четене и внимателно да се анализират тези неща, кога ще влезе в сила, затова защото това е много сериозен въпрос в контекста на общия въпрос, който поставих за това - готово ли е обществото веднага да се довери на услугите, на нотариалните услуги на един такъв частен нотариат? Не е ли малък такъв период от време, за да може добре да се премине от държавно регулираната функция на нотариалната дейност към приватизираната функция на нотариата? Не е ли необходимо да дадем достатъчно време хем за утвърждаване, хем за достатъчно налагане пред обществото на възможностите на такава дейност, която ще възникне, тъй като този период, който се предлага, според мен, е малък. Този срок е 1 година. Изобщо, Преходните правила трябва да се преработят отново, за да може да бъдат защитени преди всичко правата на гражданите, което пък съответства на правата на гражданите по Конституция.
Свършвам, господин председателю. И след като виждам, че говорих повече, отколкото си обещах, моля ви да прогласувате от името на парламентарната група удължаване на работното време с толкова минути, колкото да прогласуваме този закон на първо четене. Аз смятам, че това няма да е повече от 5-10 минути след 14 часа.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Подлагам на гласуване предложението за удължаване на работното време с толкова, колкото е необходимо, за да приключим разискванията, но не повече от 2 часа.
От общо гласували 143 народни представители, за - 118, против - 2, въздържали се - 23.
Приема се предложението за удължаване на работното време.
Продължаваме разискванията.
Има думата народният представител Спас Димитров от СДС.

СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! И аз споделям изказаното преди мен становище, че това е един необходим законопроект и че личи в подготовката и начина на поднасянето му, мотивировката към него, една солидна работа, свършена по предлагането му пред нас. Въпросите, които се поставят, разбира се, ще са въпроси на практиката и те засягат може би всеки български гражданин, тъй като, нямам справка, нямам статистика, но едва ли в пълноценния си живот има човек в страната, който да не опре до нотариус и до някаква форма на нотариална дейност. Тоест, обхватът на този закон е огромен, интересите, които той трябва да защити, също са много големи. И от това как ще се излезе от ситуацията още отсега, когато нещата отиват един вид на частна основа, един вид се променя целият характер на организацията на нотариалната дейност, ще зависи сигурно и балансирането на дейността в тази дейност, която очевидно през последните години не е на най-добро ниво.
Ето защо аз си позволявам критичният подход към този законопроект и съвсем накратко, разбира се, защото ще използвам правомощията си да направя писмени предложения, ще насоча вашето внимание към това, което смятам, че не е достатъчно изяснено и върху което следва да се насочи вниманието.
По принцип отбелязвам, че има текстове, които съвсем спокойно биха могли да бъдат насочени към правилника или това, което предлага Съветът по законодателство - да се изготвя един устав на нотариалната камара, приет от Общото събрание, и там множество от текстовете, които са застъпени в законопроекта, да отидат там, тъй като действително там им е мястото. Това засяга и дейността на Общото събрание, състава на Съвета на нотариусите, дейността на Съвета на нотариусите и други неща, към които аз причислявам например и запечатването, и описа на служебния архив. Това са неща, с които не бива да обременяваме един закон.
На второ място, и да продължа мисълта си, важен е въпросът за архива, както на досегашната архива на нотариусите, така и в случаите, когато по една или друга причина един нотариус ще прекратява своята дейност в случаите, определени от закона, тъй като този въпрос ще засяга интересите на всички лица, които са работили с този нотариус. И гаранцията, че архивът ще бъде не само предаван и съхранен, но и достъпен за тези лица, ще бъде гарантиран достъпът им, е много важен. За всеки ще е важно, след като един нотариус е отстранен, за всеки ще е важно неговият архив не просто да бъде предаден, формално приет и някъде сложен, а ще бъде много важно да бъде гарантиран, опростен и ясен достъпът до този архив и до възможността например да се снабди с препис от един нотариален акт.
За отговорността. Тук се въвежда един съвсем нов принцип, тъй като досега поради качеството на нотариуса като държавно лице, неговата отговорност беше по Закона за отговорността на държавата. Сега тази отговорност отива по друг ред. Спорен е въпросът дали да бъде така, както се предлага в глава четвърта, тоест да носи имуществена отговорност за вредите, които са настъпили вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения или да се остави на общите правила за непозволено увреждане и да се отговаря на тази основа. Личното ми предпочитание е да се гарантира поне на този етап сигурността на нотариусите, един вид да не ги стреснем с една прекомерно голяма отговорност, да не би да им внушим, че за всяка тяхна грешка, за всяко тяхно опущение ще бъдат отговорни и то при една солидна материална отговорност преди всичко. Затова и приемам подхода за една първоначално стеснена отговорност на тях. Или в общи линии приемам това, което е залегнало в законопроекта, но би могло да се помисли до каква степен нещата в края на краищата се прецизират.
Лично на мен ми прави впечатление раздел втори на глава втора - "Права и задължения на нотариуса". Аз не знам точно какви законодателства са използвани, но ми прави впечатление, че законопроектът се доближава до това, което е отразено и в Закона за адвокатурата. И не смятам, че това е правилно. Някои от текстовете може би се доближават съвсем до правата и задълженията на адвокатите. Вярно, става въпрос за една дейност, която също е свободна, но при всички положения трябва да сме наясно и да я разграничаваме.
На първо място искам да насоча вашето внимание към чл. 23, където по същество се позволява на нотариусите да извършват адвокатска дейност. Независимо как е описано, но в края на краищата това е една адвокатска дейност. Не знам дали този текст ще бъде съвсем в хармония с Конституцията, където само за адвокатите е посочено, че те подпомагат гражданите и юридическите лица при защита на техните права и задължения. Не искам да говоря за бъдещ професионален конфликт между нотариусите и адвокатите, но искам да говоря за това, че адвокатите може би ще преценят, че до известна степен се отнема тяхна работа и се дава на нотариусите. Но при неизвестността все още, при неяснотата на последиците от този законопроект, помислете още отсега добре необходимо ли е да се дават такива огромни възможности за нотариусите. И с по-малки възможности, без да се навлиза в адвокатските прерогативи, те ще имат добри възможности да изкарват пари - поне моята преценка е такава, - особено ако добре балансираме въпросът с таксите. Но, съгласете се, да им дадем възможност да дават устни и писмени консултации, да посредничат за избягване или за разрешаване на спорове, да бъдат изпълнители на завещания или управители на имущество... По същество те могат да отидат да правят това и да изоставят нотариалната си дейност. А не е това според мен основната идея.
Друг въпрос, свързан с правата и задълженията, е за задълженията нотариусът да разглежда всички отправени до него законови искания, да не извършва действия, които противоречат на закона и да не взима страна, да напътства сраните - това са членове от 25 до 28. Не бива да натоварваме нотариуса с едни задължения, които не са свързани със спецификата на тази дейност. Знаете, че особено в един период на по-свободна икономика част от свободата на волята много често се прикрива с други сделки. Това е практика, която при всички положения съществува, и мотивите ще бъдат най-различни. Ние да натоварите нотариуса да разкрива, както е тука, едва ли не действителната воля на страните, от една страна, а след това да го накараме да им дава напътствия, да им разкрива последиците от тяхната дейност на хора, които много добре знаят какви са последиците и какво целят с това, което ще извършат, и след това вече да му кажем: защото така си направил, евентуално може да носиш и отговорност, ние го обременяваме с повече отколкото трябва и един вид просто го вцепеняваме в неговата дейност.


Има си Закон за задълженията и договорите, има си явна сделка, има си прикрита сделка. Нека страните уреждат помежду си правата. Но когато отидат при нотариуса, да не го задължаваме да търси действителната воля. Не е негова работа да търси действителната воля на страните. Страните отиват при него и по някакъв начин вече са решили какво да правят. Той просто трябва да извърши това, което го задължава законът. За мен последен въпрос остава неяснотата по обжалването на действията на нотариуса. Досега бяха ясни и дано аз не разбирам добре проблема, но досега нещата бяха ясни: когато нотариусът извърши отказ, неговият отказ подлежи на контрол. Но сега той е вече частно лице. И изведнъж прехвърлянето и оставянето на нещата на плоскостта на Гражданско-процесуалния кодекс може би за първи път създава прецедент едно частно лице да извършва определени действия, които имат строго юридически характер, и действията на това частно лице след това да бъдат обжалвани пред съд и този съд да е длъжен да се произнесе по действията на частното лице. Тази трансмисия за мен някак си остава неясна. Не знам как са решени нещата в друг вид законодателства, ако са решени по подобен начин - добре, но ако не са решени, ако остава една неяснота, която по-нататък ще създаде един основен може би въпрос: защо признаваме правото на един акт на частно лице след това да се обжалва, да го приемем този акт и да подлежи на контрол от съда? Да не създадем опасен прецедент, който по-нататък да се свърже и с други сходни случаи.
Мисълта ми е, че трябва да се види как става всичко това и ако има страни с подобен подход и те преценяват, че има трайно установена практика, просто да се заимства и да настъпи едно спокойствие.
На последно място, аз няма да злоупотребявам с вашето внимание, но смятам, че трябва да се постави с цялата сериозност този въпрос - за оценката, на основата на която ще се определят част от таксите. Предвижда се, че това ще стане с вещи лица и това ще бъде пазарна оценка. Опасявам се, че този подход няма да бъде добър. Нека да запазим досега съществуващите граници на базисната оценка. По-достъпна е за хората. Виждате, че сме в едно общество, в което възможностите на хората да дават пари за най-различни нужди се стесняват чувствително. И сега да отидем на база пазарна оценка, тоест да задължаваме хората да внасят огромни такси, защото те ще бъдат действително много големи при това положение, рискуваме да стесним оборота, рискуваме всъщност да накараме хората да не продават, да не извършват сделки, изобщо да не участват активно в гражданския оборот, от което ние не печелим. Никой не печели от тази работа. Поне в сегашния момент, а и в близките може би няколко години подходящо ще е да се запази сегашната база, която дава все пак възможност за по-голям граждански оборот. Държавата няма много да загуби от тези такси. По-добре гражданският оборот да е по-голям, собствеността да е гарантирана и възможностите на страните да участват активно в закупуване, продажби и разни други сделки при всички положения е по-добър изход.
Не искам да говоря за правата на роднините по права линия. Сега и тук се предвижда едно отстъпление, но то е една четвърт от пазарната оценка. При всички положения някак си лошо ще е, когато баща прехвърля на своето дете, да плаща такава голяма такса. Ще накараме хората да плащат големи такси и няма да им е сладко тогава, когато с добро желание извършват сделки, които преди всичко са традиционни, приети и нормални за нашето общество. Ето защо трябва да се запази разумът и в тази насока и да се потърсят средства, които да стимулират по-скоро да се отиде до нотариуса, отколкото да създадем закон, с който допълнителните пречки да са да не отидете при нотариуса, а да търсите най-различни други форми, за да уреждате помежду си взаимоотношенията.
На второ четене ще направя своите допълнения, но, повтарям, смятам, че е работено сериозно, много солидно по този законопроект и това си личи и от мотивите, и от текстовете, които се предлагат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Колеги, министърът на правосъдието е изпратил свой представител Виктория Нешева, член на Съвета по законодателството. Моля да гласуваме да бъде допусната в залата.
От общо гласували 127 народни представители, за - 69, против - 9, въздържали се - 49.
Приема се предложението. Моля да бъде поканена госпожица Нешева в залата.
Има думата народният представител Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз ще бъда съвсем кратка.
На първо място, бих искала да кажа, че темата на Закона за нотариусите, образно казано, е свързана с темата за приватизацията. Тема, която присъства вече 7 - 8 години неотлъчно и е постоянно актуална. Това е така, защото фактически става раздържавяване в извършването на нотариалната дейност. При това, става едно раздържавяване, за което не е необходим капитал, за да стане то. Става едно раздържавяване, което не е свързано със сложни процедури, като правен анализ, приватизационна оценка и така нататък. Това е раздържавяване именно в сферата на правораздаването. Ако в наказателния процес е невъзможно да се извърши раздържавяване, то такова раздържавяване вече е регламентирано от Гражданско-процесуалния кодекс във връзка с възможността страните по взаимно съгласие да определят разглеждането на споровете си в доброволен, избран от тях арбитраж.
Така че след като в гражданския процес вече имаме уредено раздържавяването, това е една следваща стъпка за уреждане на раздържавяването в правораздавателната дейност и в нотариалната дейност.
Предложените решения в закона представляват хармонизация на българското право с германското, австрийското, унгарското, латвийското законодателство, забележете, Албания също има свой Закон за частен нотариат. Разбира се, аз приемам задълбочените изказвания, които бяха направени от колегите преди мен, и смятам, че в много от решенията, които се предлагат, бихме могли да намерим и подобрения, като това не прави неактуално и преждевременно приемането на настоящия закон. В този смисъл съм съгласна с процедурното предложение за удължаване на 7-дневния срок на 14 във връзка с предложенията за второ четене. Защото много често ние най-трудните и най-обемистите закони ги приемаме най-бързо. Не бих искала случаят да бъде такъв, а пък след това да си посипваме главите с пепел, че сме направили нещо, без да обмислим нещата докрай.
Принципите, които са възприети в предлагания проект, са ясни вече на всички - това е извеждане на нотариусите от съдебната система; създаване на нотариална камара с цел ефективност и бързина; въвеждане на конкурсното начало за придобиване на правото да се извършва нотариална дейност; осигуряване непрекъснатост и бързина, като изчерпателно се изброени онези изисквания, на които следва да отговарят кандидатите за придобиване на правото да извършват нотариална дейност; повишаване качеството на нотариалната дейност; осъвременяване на нотариалните производства.
Смятам в същото време, че следва да се осигури и своевременното приемане на нормативни актове за таксите и вписванията, които ще осигуряват изпълнението на закона, като смятам, че институтът на помощник, стажант, заместник-нотариус сякаш са прекалено много чужди на нашата правораздавателна система. Може би там би следвало да помислим за второ четене и да изчистим от излишни фигури.

След това смятам, че трябва да се помисли върху въпроса дали следва принципът на солидарната отговорност да бъде изцяло изключен от принципа за имуществена отговорност на нотариусите.
Абсолютно съм съгласна с повдигнатия въпрос за базата, върху която би следвало да се плащат нотариалните такси.
Повдигам въпроса и за равнопоставеността, която се предлага в проекта, между министъра на правосъдието и Нотариалната камара. С това приключвам. Аз смятам, че многобройните критики са насочени единствено към подобряване на проекта, който днес разглеждаме. Въпреки тези критики, ние да подкрепим този проект на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Миленкова. От ДПС, господин Атилла, не сте представили списък на хората, които ще се изказват.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Няма да се изказват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата народният представител Лилян Сираков.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-напред моля да се удължи времето на парламентарната група. Доколкото разбирам, то е изтекло. Аз ще бъда кратък.
Поставиха се вече доста от въпросите. Трябва да се съгласим, че се касае за една крупна реформа и трябва да подходим много внимателно към нея. Може би тази реформа няма алтернатива, макар че и по това може да се спори. Неблагополучията с досегашната уредба на нотариалното производство и обслужването на гражданите е в две различни посоки.
В големите нотариати това беше невъзможността да се поеме обемът работа. Да се създаде такава организация, че да има нормална бързина, нормално поемане на този обем работа. А в малките нотариати големият проблем пък беше друг. Там нещата винаги се поставяха на остатъчен принцип. Това беше дейност, с която съдиите се занимаваха между другото и като правило не бяха добре подготвени за нея. Или там, където имаше назначени нотариуси, по същия начин - на остатъчния принцип, след като не може да постъпи в съд, прокуратура, адвокатура и т.н., постъпваха за нотариуси, къде за година, къде за две. И практически не можа да се изгради качествено обслужване. Трябва да кажем, че откъм бързина пък там няма никакви проблеми, защото в малките нотариати, в рамките на същия ден, почти на часа се получава всяка една такава услуга.
Когато правим тази крупна реформа, аз съм склонен някои от очакваните последици на закона да не ги възприемам така, съвсем без резерви, защото ми се струва, че могат да бъдат и други очакваните последици.
От една страна, ние трябва да сме по-наясно каква ще е цената, която обществото ще плати за тази реформа. Защото казваме: "Няма да изисква бюджетни разходи". От една страна, бюджетните разходи ще се намалят, от друга страна - ще се увеличат бюджетните приходи. Но нищо не се говори за цената, която ще трябва да плати обществото.
Ако приложим закона в този вид, ако това таксуване го прилагаме последователно, аз по най-груби изчисления смятам, че някъде 10 пъти ще се увеличи цената за обществото на това обслужване. От една страна, въвеждането на пазарна цена. Тя ще е база за определяне на цената и на услугите, които ще вършат нотариусите и адвокатите, и възнагражденията на вещите лица, и всички останали съпътстващи услуги в тази дейност. Според мен прилагането в този вид ще оскъпи това производство не по-малко от 10 пъти. Ние трябва да сме наясно готови ли сме да стоварим такова бреме на обществото. Защото, както казва господин Лучников, нотариусите ще си обзаведат съвременни прилични кантори и т.н., със съответните системи за сигурност. На чий гръб ще бъде това? Това ще се свали от гърба на гражданите, които ще трябва да платят вече 10 и повече пъти по-скъпо за тази услуга. В поредицата от разноски, от такси, които се плащаха досега, се слагат междинни звена, без да се намаляват другите. Защото местните такси си остават, такси по вписвания си остават, адвокатският хонорар може да си остане. Ще прибавим таксата за проучване от нотариуса, таксата по извършване на удостоверяването, таксата за вещото лице и всичко това се натрупва в геометрична прогресия. Мисля, че тук трябва да проследим целия този процес много внимателно, за да бъде поносима цената на тази реформа за гражданите.
Като очаквана последица се посочи, че ще се увеличат работните места. Тук също трябва да направим добър анализ. За чия сметка и с какви точно работни места? Да кажем, че нотариусите това са един вид вече изградени юристи, които са в практиката, и там няма особени проблеми. Но заместниците, помощници, стажанти, това преди всичко са начинаещи. Ще вкараме технически персонал, както е предложено в закона. По този начин изградена системата, тя може да монополизира изцяло тази дейност. Изцяло - и по консултации, и по изготвяне на проекти, и до пълен, завършен цикъл на тази услуга.
Колегата Спас Димитров каза, че конфликтът между адвокатурата и този начин на уреждане на възможността на нотариата да поеме тези услуги е неизбежен, след като се затваря в една монополна система. А това е така. Нотариатът получава изключителната компетентност да извърши тези удостоверявания. Тя получава монополното право, защото съдиите по вписванията имат само субсидиарни функции. Само ако няма никаква възможност да се извърши услугата от нотариус, заместник, помощник и т. н., чак тогава може да се отиде до такава услуга. Значи, ние веднъж имаме монополизирана дейност, затворена система. И трябва да бъдем много внимателни в опитите си да я затваряме още повече, да няма възможност за никакво властовъздействие от страна на министъра на правосъдието. Нека да бъде направено съвременно, нека да бъде направено балансирано, но не трябва да допуснем такова монополизиране, такова затваряне, че в един момент да не можем да излезем от такава ситуация.
Затова смятам, че увеличението на работни места ще стане на базата на преразпределение на доходи, иначе не го виждам. И ние трябва да намерим ясно как това да стане безболезнено. Иначе, според мен, конфликтът е неизбежен.
Съмнявам се малко в очакванията да се увеличат приходите за държавата. Независимо, че ще отидем към пазарна цена, начинът на облагане на доходите на нотариуса, приспадането на всички тези разходи, като при едноличния търговец. Според мен, поне в близките десетина години резултатът ще показва нула и държавата не трябва да се надява на някакви особени приходи от дейността на нотариуса, освен от ДОО или данък общ доход на служителите там, които са при нотариата.
Не очаквам да намалеят разходите на държавата. Съдиите по вписванията ще си останат. Техническият персонал ще остане. Защото имайте предвид, че и сега нотариусите в България не са много. Мисля, че са 120 души, не съм много сигурен, но не са толкова много. И служителите, които обслужват тяхната дейност, също не са много. Но те ще останат, за да могат да обслужват дейността по вписванията. Аз мисля, че оттам не можем да очакваме намаляване на разходите.
Затова, може би, за да не заложим толкова много конфликти при тази крупна реформа, аз мисля, че не е достатъчен един двуседмичен срок между първо и второ четене. Мисля, че срокът трябва да бъде по-голям. Нека този закон, приет вече на първо четене, да се подложи на обсъждане в системата на съдилищата, на адвокатурата и евентуално да се погледнат възловите спорни моменти и чак тогава да пристъпваме към второ четене. Може би трябва да се направи и по-добър анализ на цената, която ще трябва да плати обществото за тази реформа, за да не съжаляваме после. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сираков.
Други желаещи има ли да се изкажат? - Няма.
При това положение пристъпваме към гласуване на първо четене на предложения Законопроект за нотариусите. Режим на гласуване.
От общо гласували 143 народни представители, за - 139, против - няма, въздържали се - 4.
Приема се законопроектът на първо четене.
Господин Лучников направи предложение за удължаване срока за писмени предложения на две седмици, 14 дни. Предложението беше подкрепено и от госпожа Миленкова.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 141 народни представители, за - 141, против и въздържали се - няма.
Приема се предложението за 14-дневен срок за писмени предложения.
И две кратки съобщения.
Редовното заседание на Комисията по радиото, телевизията и БТА за днес, 20 юни, четвъртък, се отменя. Редовното заседание на същата комисия ще се проведе на 27 юни, четвъртък, от 15 часа в зала "Запад" на Народното събрание.
Комисията по културата ще проведе заседание на 26 юни 1996 г., сряда, от 15 часа в зала N 456 в сградата на площад "Батенберг" N 1 при следния дневен ред: обсъждане на Законопроекта за народните читалища. При продължаване на пленарното заседание комисията ще започне своята работа 15 минути след завършване на заседанието.

Благодаря на най-търпеливите колеги.
Закривам заседанието. (Звъни)


Закрито в 14,30 ч.



ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Нора Ананиева


Атанас Железчев

СЕКРЕТАРИ:
Георги Георгиев

Яшо Минков