Председателствали: председателят Благовест Сендов и заместник-председателите Нора Ананиева и Иван Куртев
Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, има събития в българската история, които са дълбоко народни, разтърсили са живота и съдбата на всеки българин, оставили са ярки следи в националната памет. Те са популярни и се тачат от всеки родолюбив българин.
Но има и такива, които макар и изключително значими за българската кауза, за равноправния ни статус в европейското и световното държавно многообразие, са оставени в сянка. Може би защото са извършени мъдро, далновидно и поради това - безкръвно.
Но това едва ли е основание да бъдат оставени встрани от оценката на поколението, на тази на съвременната българска общественост и от нас - народните представители на Тридесет и седмото Народно събрание.
Такова събитие е актът от 22 септември 1908 г., провъзгласил независимостта на България.
С този акт, извършен тържествено и символично в древната българска столица Велико Търново, бе отхвърлен позорният васалитет към Османската империя, наложен на освободена България от берлинския диктат. С обявяването на независимостта бяха продължени не само идеите и целите на българската националноосвободителна борба, на Освобождението от 1877-1878 г., но окончателно бе утвърдено и делото на Съединението от 1885 г.
Актът от 22 септември 1908 г. даде съществени последствия в държавноправното и външнополитическото развитие на България - оттогава, та до ден-днешен. Това ни дава основание да отбележим Деня на независимостта на България и като исторически спомен, и като събитие със свое място в нашето съвремие, в днешната българска държавност.
Мой дълг бе не само да ви припомня за това значимо събитие в българския исторически и политически живот, да ви поздравя с годишнината, но и да ви призова да бъдем верни на посланията на онова време към днешния ден - да пазим свято свободата, независимостта и суверенитета на нашето отечство - Република България. Благодаря. (Ръкопляскания)
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам днес дневният ред да продължи с програмата от предходния ден, а именно:
1. Повторно гласуване на Закона за герба и националното знаме.
2. Първо четене на Законопроекта за стоковите борси и тържищата, след което продължава парламентарният контрол с разискване по питането на Гинчо Павлов и изслушване на министрите.
Моля да гласувате.
От общо гласували 183 народни представители, за - 138, против - 22, въздържали се - 23.
Предложението се приема.

Преминаваме към повторно обсъждане на
ЗАКОНА ЗА ГЕРБА И НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, върнат от президента.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
По процедурен въпрос думата има господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Искам да предложа гласуването по вота на президента и дебатите да бъдат излъчени пряко по Българското радио и Българската телевизия, за да види българският народ по какъв начин ще намерим компромис върху националните символи в Народното събрание.
Многократно оповестяваната готовност на левицата да отстъпи от досегашния вариант на герба във вчерашния ден е претърпяла промяна. Мисля, че не е без значение за българския народ все пак да проследи какво се предлага и по какъв начин ще бъде осъществено всичко това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли противно мнение на това процедурно предложение? - Няма.
Моля да гласувате предложението на господин Сунгарски.
От общо гласували 193 народни представители, за - 70, против - 68, въздържали се - 55.
Предложението не се приема.
Моля председателите на парламентарните групи да ми представят списък на желаещите да се изкажат. Кой желае да вземе думата? Давам думата на народния представител Йордан Соколов от СДС.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаемим господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на Съюза на демократичните сили вече многократно е изказвала своето становище по внесения Законопроект за герба и националното знаме на България, гласуван на първо и второ четене и върнат с указ на президента за ново обсъждане.
Ние отново сме свидетели как поредният балон на мнозинството се спука. Месеци наред се занимавахме с "балона Пирински". Дойде краят. Много дни и часове губи Народното събрание, вместо да решава важни и неотложни въпроси, които тревожат всеки българин, за физическото оцеляване вече на хората, за това България ще я бъде ли след двегодишно управление на БСП, ние отново преминаваме да се занимаваме с един въпрос очевидно под диктата на мнозинството. Поредният балон на демагогията "балонът Маразов" днес ще се спука.
От страна на Парламентарната група на Демократичната левица беше заявено, че те са готови да се откажат от този проект, добър може би за фирмен знак, но не и за държавен герб на една независима и суверенна държава, и ще се премине към обсъждане на друг герб. Ако това не беше само демагогия, първото нещо, което трябва да се направи, е да се отхвърли гласуваният на две четения законопроект, т.е. да се приеме ветото на президента. Затова защото не е необходимо човек да е с юридическо образование, не е необходимо даже да е народен представител, за да разбере, че след като има приет един проект, за да бъде приет нов проект, приетият трябва да отпадне.
Бяхме свидетели на едни нескопосани опити, вместо въпросът да се решава в пленарна зала пред очите на всички хора, да се образуват контактни групи и там с часове да разискваме дали първо да не решим какъв да бъде гербът, пък после да се изпълни конституционната процедура.

Стигна се дотам да се процедира по един смехотворен от конституционна и правна гледна точка начин. И аз бих призовал колегите от Демократичната левица за пореден път да мислят със собствените си глави и да не вярват много на тези юристи измежду тях, които ги съветват. Затова защото, в момент, в който няма гласуван, обнародван и влязал в сила Закон за герба и националното знаме, някои от средите на парламентарната редица измислиха "великия" юридически ход да внесат законопроект за изменение на закон, който всъщност не е закон. И някои си въобразява, че ако сега се приеме отхвърленият от президента проект на герб без корона, понеже след това щяло да се гласува законопроект, той по-късно да влезе в сила, едва ли не това време щяло да бъде използувано за преговори.
Ние отсега заявяваме, че както винаги сме за спазване и на Конституцията, и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Когато има върнат проект не може да се говори изобщо за друг проект преди този да бъде отхвърлен. Ако някой от средите на Демократичната левица си въобразява, че ние ще отидем на някакъв такъв вариант, който ни се предлага очевидно само популистки с цел дано малко да се закрепи предизборната кампания на Маразов, че ние ще се съгласим да се гласува този закон, да стане герб на Република България един гологлав лъв, а след това ще водим преговори за консенсус и след това ще бъдем "Заедно - за България!", жестоко се лъже.
Ние никога няма да тръгнем заедно за България с хората, които са против България. Това трябва да бъде ясно! (Ръкопляскания от блока на СДС) Ние сме заявявали и сега аз ще го заявя тук, от тази висока трибуна: ние никога няма да приемем герб на България да стане това, което единствено Парламентарната група на Демократичната левица гласува. Нека тя си провежда среднощни заседания, нека си гласува със своите гласове, нека приеме този смешен герб. Това ще бъде само за нейна сметка. Историята много скоро ще се произнесе и те могат да бъдат сигурни, че следващото Народно събрание няма да приеме това да остане гербът на Република България.
Ето защо ние ще участвуваме в разискванията, но няма да участвуваме в гласуването - Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Призоваваме всички останали демократично мислещи народни представители, включително ако има такива измежду средите на парламентарната левица, да направят същото, и тогава нека една партийна група в настоящия парламент да приеме герба, който желае и който е срам за нашата страна. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председателю. Във връзка с процедурата в днешния дневен ред мога да изразя твърдото убеждение на Парламентарната група на "Народния съюз - Български земеделски народен съюз, Демократическа партия", че не виждаме никакъв смисъл да се препотвърди едно решение, за което сме убедени, а виждаме, че и колеги от левицата се убедиха, че няма смисъл. Тоест, сега, чувайки изявлението на председателя на Парламентарната група на СДС, виждам смисъла да оставим върху съвестта на тези 125 народни представители да вземат решение дали изобщо да се проведе гласуването и в това естествено има разум и съм убеден, че ще го подкрепим.
Но аз искам да кажа нещо друго, съвсем накратко, няма да ви отнемам много време. В тази тема аз съм деен участник като човек-общественик, с интереси още от 1990 г. Просто писал съм статии, интересувал съм се. В парламента участвувам в консултациите, откакто тях ги има. Ако днес се гласува този проект, върнат от президента, и той стане герб, искам да кажа на колегите си от левицата, че вече съм дълбоко убеден, че всички думи, с които са ме убеждавали мои колеги от опозицията, че проявявам прекалена доверчивост, ще се окажат верни. Тоест, ще се окаже, че този ход в навечерието на официалното начало на предизборната кампания за президент на България, е бил продиктуван единствено и само от грижа за електоралното поведение на тези, които вие искате да гласуват за БСП и за в бъдеще.
Искам да кажа, и дано ме чуят хората, които се грижат за организационния отдел на БСП, които се грижат за поведението на неговите избиратели: ако вие мислите, че чрез българската история и българската държавност ще можете да втвърдявате или разтвърдявате избирателите в страната, то тогава не се сърдете, когато от тази трибуна или български журналисти използуват лоши думи по адрес на вас като национално мислещи хора. Защото ще се окаже, че наистина и днешният ден дори, за който господин председателят на събранието, доколкото аз зная, даже не се е консултирал с господин министъра на просветата, който отстоява поне тези дати, които не са добили популярност, да се върнат към вярната дата, в случая става дума за 5 октомври, та дори там непрекъснато да разделяме хората. Защо го правите? В името в крайна сметка на какво? Дали милион и петстотин или милион и седемстотин хиляди човека ще гласуват за БСП! Аз не го вярвах това нещо, но сега днес с вашето гласуване вие ще ме убедите, след като имате решение на парламентарната група, че вие изобщо не желаете да мислите по проблемите на българската история и че господин Първанов, който заявява, че националното съгласие минава през това да се съгласим за миналото, също е един демагог. Вие ще направите своя заместник-председател на партията демагог, с едно гласуване просто.
Искрено съжалявам и тези мои думи не са продиктувани чак толкова много от политическата ми дейност, колкото от дълбокото вътрешно мое убеждение, че всякакви злоупотреби с националната история на България са донасяли тежки беди на обществото и ако икономическите и финансови въпроси могат да бъдат решени в сравнително кратко време при смяна на политика, при смяна на мнозинство в парламента, то отварянето на такива рани в душите на хората, в българщината на нашата страна зарастват със страшно голямо закъснение - от порядъка на две до три поколения.
Така че грешките ви в икономическата политика в крайна сметка, когато има предсрочни парламентарни избори и министър-председателят на страната не се казва Жан, а има българското име, адекватно на Жан, то тогава ще има за шест или десет месеца относителна стабилност - финансова и стопанска, но грешките, които се правят с българщината, много трудно ще бъдат излекувани. Благодаря ви. (Ръкопляскания от страна на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Стефан Гайтанджиев от Парламентарната група на Демократичната левица.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Не бих взел може би думата, ако не бяха тези нотки в изказванията на представители от дясната страна на залата, според които левицата върви срещу нещо, което се приема от целия народ, тя не желае единство, не желае съгласие, не желае действително повече хора да бъдат обединени около своите представи за държавност, за порядък, за символика.
Истината, и мисля, че има основание още веднъж да бъде подчертана тя тук, е, че Демократичната левица - социалисти, земеделци и еколози (шум и възгласи в блока на опозицията), многократно в това Народно събрание предлагаха споразумяване по тези въпроси. Въпреки че ние много лесно можехме да минем само с принципната постановка: Великото Народно събрание вече реши този въпрос.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): А сега мъчно ще мине!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Великото Народно събрание реши този въпрос ясно и категорично. И всички, които са участвали в гласуванията, в разговорите, в преговорите, често пъти трудни, знаят, че това беше един проблем, въпреки различията, въпреки споровете всички приеха решението, а именно лъвът да няма корона. Жалко, че тогава не успяхме да използваме създадения относителен консенсус и стил на разбирателство в името на България, за да довършим и проблема с конкретното изображение. Изобщо странна е известна деградация, която сегашната опозиция и сегашният Съюз на демократичните сили имат спрямо самото начало, когато бяхме създатели на тази организация. Никога, дори и преди 10 ноември, когато по някой път се налагаха и преговори, и разговори и с представителите тогава на тоталитарната комунистическа партия, а по някой път и с представители от Държавна сигурност или от различни силови структури, редувайки заплахи, редувайки какви ли не варианти, които могат да ни се случат. След това, след създаването на Съюза на демократичните сили и по време на кръглата маса, която ние поискахме тогава, от първоначалното СДС, самият замисъл беше да се седне и да се разговаря, да може всички основни представители на политически и обществени сили в страната да седнат и заедно да се опитат да решат проблемите. Разбира се, че имахме различия тогава с представителите на БКП. Разбира се, че по много проблеми не бяхме съгласни. Имаше и емоционални моменти. Но в крайна сметка кръглата маса свърши своята основна работа. Тя успя да легитимира политическият плурализъм в страната. Тя успя да установи в съзнанието на хората чувството за свобода, че те могат да излязат на улицата, че те могат да се сдружат, те могат да кажат едно или друго нещо. Възможно ли беше това, ако Съюзът на демократичните сили тогава действаше така, както сега, вярно невинаги, но понякога, отказвайки преговори, отказвайки разговори и твърдейки: ето това е, ние оставаме на тази позиция.
Позицията, която декларира Съюзът на демократичните сили беше ясна: да не се изменя Конституцията, а само със закон да се приеме старият царски герб до 1946 г. Това е позицията на Съюза на демократичните сили. Можем ли ние, представителите не само на Демократичната левица, но и на други парламентарни партии като Българският бизнесблок, Българският земеделски народен съюз, та дори и в някои отношения и Демократическата партия, можеха ли те да приемат напълно и безусловно подобна позиция? Техните представители ясно изразиха, че са готови на разговори. Те не приемат примерно варианта, който ние предлагаме, но те също не приемаха и този вариант. Докато Съюзът на демократичните сили официално участва само веднъж в такива разговори, вярно, че в голяма делегация. Седнаха и казаха: царският герб и нищо повече.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Не царският, а българският герб!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Гербът на Царство България между 1924 и 1946 г. За това става дума.
Така че Демократичната левица е правила сериозни опити и ще продължи да прави сериозни опити за диалог и за решаването на този проблем.
Сега, когато ние взехме решение на парламентарната група да отхвърлим президентското вето и да прегласуваме закона, това съвсем не означава, че ние захлопваме вратата за по-нататъшни преговори и разговори. Напротив, ние още веднъж потвърждаваме нашето желание и ще направим всички възможни опити да постигнем максимално съгласие.
Често пъти ни даваха като пример социологически изследвания. Ето, виждате ли, 56 на сто от анкетираните в едно изследване предпочитат коронован лъв. Това е вярно. Аз вярвам на тези изследвания. Но това още не е достатъчно доказателство, че ей така, бързо, без диалог може да се приеме короноването на лъва. Това означава, че нашето общество е дълбоко разединено. Това означава, че 44 на сто не приемат коронования лъв. Нима допускате, че няма изразители и на това мнение?
Ето защо, дами и господа народни представители, аз още веднъж се обръщам към вас с призива: ние, взимайки решението в настоящия момент да прегласуваме закона, правим това в името на законността, в името на Конституцията, която изрично при нейното приемане постанови изображението на държавния герб. Ние сме готови да разговаряме, включително и с компромиси, и дори и без изменение на Конституцията бяхме готови да разговаряме по този въпрос. Въпреки всичко такъв диалог ни бе отказан. Беше казано предварителното условие: гласувате срещу вашия закон, след което можем да седнем да разговаряме. Естествено, ние не можем да приемем такива ултиматуми. Това също не е стил на поведение в политиката. Трябва да се опитаме да уважаваме позициите на всеки.
Предложението, което внесе Българският бизнесблок - да се разглеждат едновременно и трите проблема - и за ветото, и за процедурата, и за изображението, даваше изход от кризата, даваше възможност действително да се опитаме да постигнем разбирателство. Това за съжаление не бе сторено.
И сега няколко думи от името на партията, която представлявам.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Коя е тя бе?
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Политически клуб "Екогласност", най-старата може би съвременна политическа организация, защото се корени още от периода 1987-1988 г. - всички останали след това в някаква степен са сериозно трансформирани и преобразувани - взе становище народните представители от Политически клуб "Екогласност" да потвърдят закона като израз на своята вярност към Конституцията.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Вярност към БСП и Държавна сигурност!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Въпреки всичко ние трябва да направим най-широк спектър от усилия, за да стигнем до едно разбирателство, при което ние можем да приемем коронования герб, но на базата на една промяна в Конституцията. Ето защо депутатите от Политически клуб "Екогласност" ще осъществят инициативата за събиране на подписи за изменение на Конституцията. И предлагаме изображението, което да бъде прието от българския парламент. И смятам, че няма да има български гражданин, който да не го приеме. Това е изображението на коронования лъв от печата на Левски - никакви династии, временно съществуващи в България, никакви чуждоземни образци, защото дори и тези изображения в крайна сметка са копирани от други гербове, а това, което е самобитното, българското, което изобразява българската държава. Лъвът от печата на Левски - това е нашето предложение. Призовавам, след като приемем още веднъж този закон, тези 4 месеца до Нова година да използваме, за да се обединим около тази идея, а именно коронован лъв, но с промяна на Конституцията. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И аз благодаря.
Думата за реплика има госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Лекцията, която изслушахме от господин Гайтанджиев, беше много интересна, защото показа колко той е объркан, а и колко е объркана вашата парламентарна група. Това, което ни предложи господин Гайтанджиев, е правен абсурд. Днес с вашите гласове, ако ги съберете, 121, вие ще направите закон, който ще влезе в сила и няма начин друг закон да му промени датата, от която да влезе в сила.
Уважаеми дами и господа от БСП, четете Конституцията. Ако не вярвате на нас, отворете и четете Конституцията. Попитайте колеги юристи, които могат да ви обяснят тези неща. Не ни вярвайте на нас, но попитайте тези, на които вярвате, за да ви кажат истината и да не ви лъжат с това, което ви казват, че можете да отложите влизането в сила на този закон.

Днес с вашите гласове вие ще направите закон, който ще има символа на герба, който си гласувахте преди време - без корона, едно лъвче, което вие самите не харесвате. Това ще е българският герб и не трябва никой никъде да бъде заблуждаван, че нещо друго може да стане. Нещо друго може да стане след време, ако бъде отменен този закон, а не да му бъде отложено времето за влизане в сила. Това е невъзможно и юристите във вашата група го знаят много добре.
Второто, което искам да кажа на господин Гайтанджиев, а и вчера се чу в пленарната зала: дайте да си водим някакви консултации, дайте да правим кръгла маса. Извинявайте много, кръглата маса беше по времето, когато нямаше демократично избран парламент, когато нямаше демократична Конституция на България. Има¬ше Живковата Конституция, имаше Живков парламент. Сега, когато имаме демократични процедури, всички консултации, всички позиции, всички мнения са тук в пленарната зала и в парламентарните комисии, а не по кьошетата и някакви неясни уговорки. Нашата позиция е изразявана много пъти тук и ние ще повярваме, че нещо се върти из главите ви може би, ако днес 121 гласа има, които подкрепят ветото на президента. Тогава ще повярваме, че вие наистина искате диалог и че искате да имаме един националноотговорен герб. Всичко останало е пълна демагогия. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Доктор Китов има думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Гайтанджиев! Аз съм участвал във всички разговори за герба като представител на Коалицията Народен съюз, БЗНС, Демократическа партия. Вие много добре знаете, че именно ние предложихме още в края на миналата година нов герб. Ние също дадохме съгласие преди първото четене , когато го внесохте, да продължим по ваше искане консултациите. И не ние, не опозицията е поставила ултиматуми, господин Гайтанджиев. Поставихте ги вие с отказа ви да се откажете от този грешен проект. Грешен, защото вие много добре съзнавахте, че той не е хубав, за да седнем да разговаряме. Вие просто не искате да признаете с вота си, че направихте грешка, като силово наложихте този проект, а нищо от опозицията. Това е просто част от процедурата, за да седнем наистина наново да разговаряме.
Така че, не обвинявайте опозицията, вие сте напълно наясно, че имаше желание от повечето групи наистина да стане един нов проект. Но днес пак ще направите един правен абсурд, отлагайки за три месеца хем да има герб, хем да няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Първо, по отношение на проблема за измененията в закона. Разбира се, законът трябва да бъде приет най-напред, публикуван. Няма никакъв проблем обаче в него да се измени тази част, която регламентира влизането в сила на закона.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Това не е възможно!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Напълно е възможно. Всеки закон може да бъде изменен в тази му част.
Тук няколко пъти и госпожа Михайлова, и доктор Китов казаха, че изображението на герба, който ние сме приели, било грозно, некрасиво и страшно едва ли не. Въпреки че това са естетически категории, аз лично смятам, че изображението е красиво, казах и пак ще повторя. И тук господин Сунгарски може да потвърди това: изображението, което ние приехме заедно за щита, е изображението на щита в бившия царски герб. Единствената разлика е, че няма корона. За какво плачете тогава? Че ги няма и другите два лъва?
Ето защо смятам, че не е справедливо да бъда укоряван аз или парламентарната група на левицата за липса на компромиси и възможности за постигане на съгласие по тази тема. Пак потвърждавам, готови сме да разговаряме, но без предварителни условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Гласуването днес на върнатия от президента закон е една лоша символика. Лоша е символиката, защото само преди пет или десет минути ние чухме думите на председателя на Народното събрание за една от най-светлите дати в близката история на България - обявяването на независимостта. Тогава, когато въпреки чужди влияния, малката българска държава, току-що се обединила, обяви, че е независима, независима за себе си, независима и отвън. А сега какво правим? Ние искаме да приемем един герб, който беше приет със 110 гласа, тоест не със всички гласове на тези, които подкрепят правителството, което го внесе, един герб, който разединява българския народ и който пряко удря върху достойнството на този народ, показвайки невъзможността да се стигне до едно разбирателство, при което да има герб, който да отразява националните традиции и единството на народа. Толкова ли сме безсилни, господа? Толкова ли сме безсилни, да покажем, че ние не можем да постигнем съгласие за едно нещо? Нима в руската Дума нямаше комунисти, когато възстановиха герба на Русия?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): То беше с указ.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Дори и с указ да е било, вероятно е било с указ, но нима този, който е подписал указа, също така не беше руснак и също така не беше антифашист и не беше антимонархист? Беше! Нима в Полша, където няма монархически тенденции, имаха куража да възстановят стария герб? Ако ние говорим за стария герб, ние не говорим за монархия. Аз ви заявявам категорично това, ние говорим за възстановяване на националното достойнство на този народ. И аз бях радостен днес, когато прочетох във вестник "Дума", че се е намерил народен представител между вас, който ви е показал едно килимче, което е било тъкано в 1877 г. и в което са показани два лъва и три корони. В 1877 г. не е имало монархия, която да възстановяват.
Но какво означава всичко това? Означава, че ако вие днес единодушно прогласувате с необходимите 121,а вие сте 125,този герб, показва, че на¬ис¬ти¬на нищо не се е променило, показва, че тези, които показаха килимчето, групата, която поддържаше и пред нас, че лъвът трябва да има корона, не е независима, а че е зависима от нещо. Зависима е от писмото на господин Маразов, което днес е публикувано във вестник "Дума" и който казва: да, аз съм съгласен да прогласувате и да потвърдите герба такъв, какъвто беше гласуван, след отлагателното вето на президента. Тогава няма никакво доверие, че тези хора, които днес изразиха между вас някакво различие, ще намерят гражданския кураж да го изразят и в бъдеще. Аз не искам да ви кажа, че ще носите национална отговорност, защото националната отговорност, която тази партия носи за разрухата, за бедността, за това, че няма хляб, за това, че хората няма какво да ядат по места и ровят по боклуците, е много по-голяма от отговорността за това, че гербът ще има или няма да има корона. Защото хората наистина не се интересуват от герба. Те се интересуват от тежките условия, при които живеят. Защото един аспирин струва 97 лв. и то български, произведен в България. И защото тези хора знаят, че когато започне студът, няма да бъдат огрени с дървата, които днес се казва, че щели да им бъдат безплатни. Това е националната отговорност, това са проблемите на България, а не дали лъвът да има корона или не.
И сега, правния въпрос - дали може или не може да стане това, което вие искате и което е внесено. Хайде си представете и особено тези от вас, които имат контакти в чужбина, как ще изглежда България в нейните международни връзки, ако гласуват днес един закон, за който казва, че след три месеца ще го измени? Ами не е ли това просто смешно! И това е Законът за държавния герб. Значи вие сте убедени, че това, което гласувате, е негодно и внасяте закон за какво - не да го изменяте, а да отложите времето, в което да влезе в действие.

Обясними са от юристите - и измежду вас има юристи, които могат да го разберат. Тук е господин Мулетаров - мисля, че го виждам. Школагерски не виждам да е тук, но ако е тук, той във всеки случай може да го разбере.
Не е възможно да се изменя един закон, който не е влязъл в сила. Още по-малко е възможно да се изменя срокът за влизането в сила на един закон, ако той е влязъл в сила. Ако законът бъде обнародван, а той трябва да бъде обнародван, защото председателят на Народното събрание не вярвам да си наруши правомощията и да задържи закона три или четири месеца. Той просто в изпълнение на своите правомощия и аз мисля, че той тук ще прояви и доблест, и достойнство, ще го изпрати за публикуване в "Държавен вестник". И след това, след три дни ще влезе в сила. Е, как ще отлагате времето, в което влиза в сила? - С нов закон за изменение на закона.
Представяте ли се тези, които пътувате в чужбина, какво ще можете да кажете: че вие приехте един закон за герба, влязъл в сила, и че веднага гласувате закон, с който да се прекрати действието на герба и България да няма за известен период герб, а същият закон да влезе в сила след три месеца.
И още нещо: кое ви дава увереността, че след три месеца ще имат някакъв закон, какъвто вие желаете?
Аз ви заявявам категорично от страна на Съюза на демократичните сили: в никакви разговори по-нататък за герба няма да влизаме не защото не милеем за националното достойнство, но защото на нас ни е мъчно, че когато хората ще мрат от хлад, ще трябва да се занимаваме с лъвове и с корони. Защото едва ли има по-голям цинизъм в политическата история на България един министър на социалните грижи да каже, което се случи у нас, че догодина ще бъде по-леко с пенсиите, защото част от хората ще умрат през зимата... Ние няма да участваме в такива преговори. И тогава, след три месеца какво ще трябва да направите? Представяте ли си какво ще стане? - Държали сте България четири месеца без герб и после - пак същият герб...
Дами и господа народни представители, не всички вие сте на това мнение, което е абсурдно и което, ако щете, компрометира и този, който го импулсира - господин Маразов. Не го познавам. Вероятно е културен човек, но той един път казва: турнете короната на лъва, втори път казва: хайде гласувайте го с лъв, но отложете по-нататък...
Вие злепоставяте него, а злепоставяте и себе си и убивате всяка вяра там, където имате нужда от нея, че част от вас не са като другата част, че една част от вас имат един променен начин на мислене. Проявете този друг начин на мислене с вашето гласуване. Ние няма да се подиграваме ви казвам аз. Ние ще оценим достойнството на тези, които не са гласували герба, затова защото България има нужда наистина от консенсус. Но този консенсус да бъде в името на тези национални интереси, които преди почти 100 години гласуваха независимостта на тази държава. (Реплики от мнозинството, единични ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители! Аз се впечатлявам от това, че никой не обърна внимание на факта, че трябва да се разходват много пари, за да се подготвят паспорти и редица други национални документи. (Реплики от мнозинството) Впечатлявам се от това, че в тези трудни години вие не правите сметка и ще принудите хората да плащат нови паспорти, а след това може би още един път ще трябва да плащат паспорти...
Всъщност вие като излизате с тази - прощавайте - недомислена теза, че ще приемете един герб, а след това ще приемате друг герб, вие вкарвате държавата и обикновения човек два пъти в разходи. И се чудя как може така безотговорно да гледате на това? За обикновения човек 400-500 лв. за един нов паспорт е разход.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Към кого е репликата?
ИВАН КОСТОВ: Репликата е към всички изказващи се. Някой от вас поне да стане и да осъзнае тази проста истина (реплики от мнозинството), че разхищавате парите на хората и на държавата. Ето това е репликата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата доктор Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Стара и добре известна истина е, че колкото по-голяма е силата, толкова по-голяма е отговорността. И затова във всички парламенти на света опозицията носи политическа отговорност за верността на своите позиции, за отговорността на своите становища и за тяхната вярност, обаче мнозинството е това, което носи политическата отговорност за взетите решения. Затова вие поемате пълната политическа отговорност за поредната гавра с националното достойнство на българския народ, приемайки този осакатен и на нищо неприличащ в българската история герб.
Аз няма да говоря за това, че вие по своеобразен начин бламирате собствения си кандидат за президент, защото той почти беше повярвал в собствения си девиз "Заедно за България", но как да му вярва сега и как да го използва в кампанията си, когато собствената му партия не е заедно с него, не е "Заедно за България". Но това е ваш проблем. Моята дума е за нещо по-важно.
България е единствената страна на света, повтарям: единствената страна на света, в която националният символ, който е основен елемент на националния герб и националната парична единица носят едно и също име и имат един и същ произход. Това е българският лев. С българския лев и в двата му аспекта - хералдичен и финансов - станаха важни промени напоследък.
По време на вашето управление, господа от уж демократичната уж левица, в националния герб влезе един осакатен гологлав лъв, преструващ се на емблемата на "Пежо". В същото време стана промяна и с финансовия ни лев и тези две промени са закономерно, обективно свързани - не само дълбоко свързани, а жестоко свързани помежду си.
Защото докато от страшния български лев трепереха враговете по бойните полета, от златния български лев като еталон на стабилност трепереха европейските валути. Със същия този лев сега не може да се купи половин цент, дами и господа. Половин цент! И ако обикновеният българин малко по-малко го интересуват центът и доларът, макар че се пише във вестниците "скала доларът"... Никъде не скача доларът. Ако някой в Щатите каже, че доларът скача, ще го помислят за луд. Непрекъснато скача левът, само че скача надолу, скача към пропастта.
И стигна с това скачане дотам, че с него не може да се купи половин цент! И ако хората по-малко ги вълнува това колко цента могат да се купят с един лев, има неща, които много повече ги вълнуват, защото с този страшен навремето български лев сега се може да се купи един грам месо - колкото една муха; сега може да се купи една стотна част от един хляб; сега може да се купи 1/23 част от едно кокоше яйце. Това е българският лев, дами и господа, благодарение на вас.
Господин министър-председателю, който Ви няма в тази зала, въпреки че трябваше да бъдете тук! Едно от немаловажните неща, които човек оставя след себе си като следа - това е споменът за себе си, следата от себе си и името си, които оставя на своите деца и внуци. И аз много ярко си представям картинката след много години, когато внукът на сегашния премиер - малкият Жанчо, отива да играе с децата и някое от тези деца с лека завист казва: това е малкият Жанчо, на когото дядо му е бил министър-председател... Но всички останали деца викват срещу него: да, ама по неговото време емблемата на "Пежо" се опита да влезе в българския герб и по неговото време с един златен български лев можеше да се купи 1/23 от кокошето яйце или една стотна част от свещения български хляб!...
Това е положението, дами и господа! При такова положение този, който държи на своята чест и на това, което оставя на внуците си, има няколко варианта и в политически, и в човешки план. В политически може да даде оставката на правителството, в човешки - просто може да се обеси.

Обаче не е характерно за вашата партия да има прояви на чест и достойнство и на национална отговорност. И това нещо вие ще го докажате за пореден път със своето гласуване след малко. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Верен на себе си, аз отново ще се опитам да укротя политическите страсти и да поставя въпроса на чисто професионална, юридическа основа.
Най-напред може ли, допустимо ли е вие да включите в този законопроект едно много преходно правило - че той влиза в сила от 1 януари? Очевидно, че това не може да го направите, защото според правилника, чл. 72, вие просто гласувате за трети път върнатия от президента законопроект такъв, какъвто е. Така че друго мисля не можете да направите.
По-нататък, какво налага непременно днес да гласуваме по този върпос? В чл. 72 от правилника е казано така: "Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа". Включва се в дневния ред, но не се решава, не се гласува. Може спокойно да се включи в дневния ред и след това неговото разглеждане да се отложи, както нееднократно, по не един законопроект ние сме постъпвали тук.
Моят апел е - ако искате за последен път да се направи някакъв опит за намиране на национален консенсус по този толкова важен, макар и символичен въпрос, да отложите още веднъж неговото гласуване, а не да гласувате закона, който ще влезе веднага в сила, и след това да се чудите какво да го правите.
Много ви моля, в името на разума, в името на някакъв последен опит за постигане на национално съгласие да гласувате отлагане разискването по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПГДЛ): Госпожи и господа народни представители, тягостната агония, наречена герб, навлезе в заключителната си фаза. Изглежда, че дори няма особено значение как ще се разпределят гласовете при предстоящото гласуване. То само по себе си, ако бъде осъществено, ще прекрати възможността за по-нататъшни усилия за общо решение. Чрез гласуване днес по предмета на т. 1 от дневния ред наистина, както беше посочено от оратора преди мен господин Лучников, ние окончателно ще скрепим неспособността си да дадем на нацията онова, което не струва нищо, а значи много за онези българи, за които националният символ е не просто знак "BG " на граничната бразда или на автомобила, а бележи висините и падовете, възторзите и горестите на един над 1300-годишен обществен, политически и държавнически опит, опит, който съзнателно или не ние всички носим, ние всички споделяме, опит, който ни принадлежи и комуто ние принадлежим, щем или не щем.
Не мога да приема, че този опит ще се препъне в политическата конюнктура, ще е по-малък от нея. Не мога да приема, че, от една страна, монархически химери, а, от друга, републикански страхове могат да доведат политиците на нацията до абсурда 20-ина години от новата история да подчинят на своята конфликтност и противоречивост 1320 години историческа памет, да превърнат едва ли не в излишна бутафория държавните знаци, белязали въвеждането на християнството при княз Борис I, Пакс Симеоника при цар Симеон, завършването на дългия и мъчителен процес на обединяване на българи и славяни в единна народност с общ славянски език при цар Петър, борбата за независимост при цар Самуил, възобновата на България при Иван Асен I и Петър, при цар Калоян и цар Иван Асен II.
Съвършено неоснователно, но мисля си - съзнателно въпросът за герба беше вплетен в противопоставянето република или монархия. Това върши добра работа за мобилизиране на бойните сили от двете страни. Но даже не толкова референдумът от 1946 г., колкото съвременните обществени тенденции, настъпващият нов век обричат монархията най-много на носталгичен спомен. Историята не се повтаря, освен като фарс. Това не е толкава афоризъм, колкото преживян обществен опит. И ние няма да сме по-различни от 2000 години човешка история.
И още нещо. В кой лагер ще зачислим Райна Княгиня, дами и господа? В кой лагер да зачислим като инвентар същото това килимче, което аз показах на своите колеги и искам да покажа пред цялата зала - ще помоля квестора за помощ. Вероятно ще има колеги, които от защитна или ревнива реакция ще предпочетат да се отнесат пренебрежително. Нека задържат за момент. Както сочи годината, това чипровско килимче е тъкано в 1877 г., една година преди Санстефанския мирен договор и две години преди избирането на княз Александър Батенберг. То носи надписа "Свободна България" и символа за нея, така, както го е видяла една неизвестна българска ръка - два короновани лъва и голяма корона на червен фонд, несвързана с никаква династия. България все още е била поробена държава по това време. И зебележете - двата лъва пазят ритуален съд с изтъкана роза на него. Аз си мисля, че това е съдът с розово масло - още един символ на България. Надписът отдолу гласи: "Лъви сила".
Само допирът до тази вещ респектира. Вероятно не господин Александър Йорданов, но при него други мотиви движат поведението му. Показвам го с последната надежда, че може да послужи като аргумент за спокойно и солидно решение по герба.
В първите години след Освобождението в европейската преса, дипломатическата кореспонденция и пътеписната литература се появява понятието "българското чудо". Разочаровани от държавно-конституционния живот на една Гърция, гледана като люлка на демокрацията, европейските наблюдатели предполагат, че България ще бъде най-драстичният пример за институционно безсилие. За тяхна изненада българите успяват да развият всички форми и органи на модерната държавност. Моят прапрадядо, търновецът Тодор Василев, депутат в Първото след Освобождението Народно събрание, е бил един от създателите на това българско чудо. А неговата наследница е безсилна.

Нима трябва да преживеем "гореща война", за да отхвърлим продължаващата седем години "студена война" в нацията? Нима трябва да има жертви в бъдеще, за да спрат двете страни да броят всяка своите жертви от миналото? И да ги оставят в покой? Седем години въпросите на деня се решават косвено или пряко така, че да бъде като че ли решен спорът между мъртвите от миналото, между жертвите на миналото.
Такъв беше подходът и по съвсем практични въпроси, като реституция, приватизация, реформа в селското стопанство.
Дискусията за герба отдавна се превърна в знакова. Чрез нея се маркират фундаменталните въпроси на днешната политика и най-вече способността на политиците да намират решение на такива въпроси.
Вярно е, че днес острите проблеми на ежедневието са други - храна, топлина, светлина, ще преживеем ли зимата, кои от нас и как?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Изобщо робство!
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: За нас, представителите на мнозинството, наистина става трудно да отговаряме на тези въпроси. Но ние сме поели своята отговорност и даваме политическата си подкрепа на нужните непопулярни мерки. Толкова повече е необходимо по въпрос, който няма пряка връзка с конкретното управление, който е от много по-висш порядък, да търсим трайно, достойно, неконюнктурно решение.
Обръщам се към вас, лидери на политически фракции, които от два дни, сряда и четвъртък, изразявахте готовност за общи действия по важни за нацията въпроси. Не допускайте правилникът, процедурите, които ние сами сме създали, да ни потопят, да ни направят своя жертва, да бъдат изкуствена, може би съзнателно търсена бариера към постигането на политическо решение.
Днес гербът е последното, което обсъждаме. Днес пробваме терена за консенсус, за съгласие за съдбата на нацията. Днес доказваме има ли сред нас нацията свои водачи или не, или имаме просто процедури.
Единственото разумно решение днес е да потърсим последна отсрочка с надежда за спокойно и добро решение след изборите.
Затова ще предложа, господин председател, последна почивка преди гласуването, за да се съберат лидерите на фракции и да намерят начин за отлагане на окончателното решение. Най-вече очаквам предложението ми да бъде подкрепено от тях. За мен инак би било трудно да участвам в програмираното гласуване.
На последната си сесия Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие резолюция за демонтиране на комунистическата система.
ИВАН КОСТОВ (от място): Декомунизация.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Бях единствената не само от българската делегация, а и от цяла Централна и Източна Европа, която стана и публично категорично се възпротиви на тази резолюция.
Поради отсъствието на юридическа основа, на юридически аргументи, поради двойни стандарти, поради нарушаване на човешки права. Това е моя позиция, която защитавах сама, поради деликатността на темата. Не е лесно да говориш по темата за декомунизация.
Днес отново изразявам позиция. Изразявам убеденост публично, дори и да съм в малцинство. И моля, нека това да бъде възприето като търсене, като полагане на усилия за намиране наистина на солидно политическо решение. За себе си мога да кажа, че дължа тази позиция както на своя предшественик, онзи свой прапрадядо, така и на своя наследник!
Господин председател! Уважаеми лидери на политически фракции! Уважаеми колеги!
Настойчиво ви моля, умолявам ви, нека положим това последно усилие за търсене на отсрочка, която ще даде знак за разумно водачество на българските граждани. Те имат нужда от това.
Моля, господин председател, да подложите на гласуване процедурното ми предложение. Благодаря ви.
(От залата има доста желаещи да вземат думата за реплика)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Яшо Минков - реплика. За реплика - Стоян Райчевски. Стоян Райчевски има думата за реплика, след това... Александър Йорданов...
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Страх ли Ви е от моята реплика, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: След това Филип Димитров... Моля?
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Страх ли Ви е от моята реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не ме е страх ни най-малко, напротив, винаги съм се радвал. Но поредността има значение.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Аз ще бъда кратък, за да може председателят да даде време за реплика и на моите колеги.
Моята реплика към госпожа Поптодорова е относно внушенията, че искането от опозицията да бъде възстановен гербът на България такъв, какъвто е бил до 1946 г. са монархически копнения или монархическа носталгия.
Уважаеми колеги! Днес в началото на нашето заседание тук бе прочетена една тържествена декларация. Днес ние почетохме обявяването на независимостта на България на 22 септември. Нека си припомним какво става на тази дата. На тази дата княз Фердинанд е обявен за цар. България от княжество е обявена на царство!
И когато днес и републиканци, и монархисти празнуват тази дата, не само празнуват, а отдават почит на независима България и се кълнат в нея, никой не свързва това с някакви монархически и републикански идеи.
Затова, когато ние искаме възстановяването на герба до 1946 г., също не поставяме този въпрос. Ние искаме само гаранции, че рецидиви от миналото няма да се повторят, че наистина сме убедени и имаме волята да вървим напред! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Госпожи и господа народни представители!
Права е госпожа Поптодорова, когато казва, че тази дискусия се води вече няколко години. Само че, водейки дискусията, наблюдаваме, че лека-полека БСП идва на нашия акъл. Само че всичко става много лека и полека. И това е проблемът на България. Това, което сега се опитва с много думи да каже тук госпожа Поптодорова, и аз, и мои колеги сме го говорили преди шест-седем години. А именно, че короната трябва да присъства в българския герб именно защото е израз на славната и древна българска държавност.
Трябваше ли България да чака шест-седем години, за да дойдете на нашия акъл?
ИВАН КОСТОВ (от място): А тя да види килимчето.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Защо? И да намерите едно килимче, да го размахвате тук, из парламента, след като тези неща са ви казани и са записани в протоколите на Народното събрание, в стенограмите преди години, във Великото Народно събрание още, в Тридесет и шестото и в Тридесет и седмото?
Сега колко време още ни трябва да чакаме, за да дойдете пак на по-умния акъл, че най-хубаво е да си възстановим стария и славен български герб, когато славна и силна е била нашата държава до 9 септември? Защото сега е слаба. (Шум и гласове, усмивки в БСП)
И защото... И защото... И защото вие казвате сега, че е въпросът българинът да оцелява.
Питам ви аз: кога се поставя въпросът за оцеляване? Когато има чуждо робство. Какво робство има днес в България, за да поставяме въпроса, че народът трябва да оцелее? Било е турско робство и народът е искал да оцелее...
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Какво робство е било?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И се е борил против това турско робство. И е искал да оцелее. Затова е направил може би и това килимче и си е мечтал за славна и силна държава, с короните, с лъва, да си възстанови старата държавност, както го е казал още Паисий Хилендарски.
ИВАН КОСТОВ (от място): А сега?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: А сега какво е времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Господин Йорданов!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: От какво ще оцеляваме? Хората се опитват да оцелеят от вас, от вашия тормоз! От това, че не можете да управлявате! Просто, че сте некадърни! От това се опитват да оцелеят хората в България! И стига сте ги измъчвали с глупости за герба, ами вземете и гласувайте, ако малко ум имате и разум, бързо да решим и въпроса с герба. Да се възстанови старият и славен български герб, както се е развивал в годините и както иконографски е стигнал просто до едно хубаво, въздействащо естетически изображение. И никой от вас нищо по-умно не може да измисли! Просто нямате ум за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Йорданов, репликата е две минути.
Има думата господин Филип Димитров.
Преминаваме в допълнителното време на СДС след 30-те минути.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители! Госпожо Поптодорова!
За мен беше удоволствие да слушам по-голямата част от Вашето изказване. Приятно ми е, когато в тази зала се говори разумно, когато човек успява да надскочи ограниченията на своята партийна принадлежност, когато не робува на страховете, за които Вие споменахте. И Вие придадохте особено очарование на своето изказване, като ни се показахте в този вид на една самотна боркиня в рамките на вашата ситуация...
ИВАН КОСТОВ (от място): Лъвица.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: ... която отстоява своите позиции. Е, друг е въпросът дали за мен би изглеждало толкова очарователно в Съвета на Европа, там където Вие единствена сте оспорвали една доказана от практиката истина, че страните, в които няма проведена декомунизация, тръгват на зле, както стана с България.

Но аз взех тази реплика, защото във вашите думи ме жегна нещо. При цялата красота на изказа и приятната фраза, която вие използвахте, аз ви чух да казвате, че трябва да се вземат мерки, така че ние да не робуваме на процедурата. Чух ви да говорите с онзи, простете ми за думата, комунистически маниер за процедурата и за закона като нещо, което все ви пречи.
Госпожо Поптодорова, още една последна стъпка направете и всичко ще бъде чудесно! Просто нека да признаем, че България трябва да бъде правова държава! Нека да признаем, че решенията, които се вземат в тази зала, трябва да стават съобразно процедурата и в рамките на процедурата, защото противното означава произвол не само тук, а произвол навсякъде другаде в държавата. Произвол като онзи, който стана причина вашата партия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече!
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Вашата партия безразделно управлявала да не си даде труд да си издаде един елементарен документ за собственост на партийния си дом в Пловдив...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече, господин Димитров!
ФИЛИП ДИМИТРОВ: ... което стана причина също така безразделно управлявала да няма документ за гражданството на господин Пирински, та сега чака белки приложението със задна дата на Конституцията да го спаси! (Заместник-председателят Нора Ананиева репликира изказващия се от място)
Това е, което трябва на всяка цена да добавите към своята позиция, госпожо Поптодорова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, времето Ви изтече!
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Процедурата не ви е враг, процедурата е закон и ако ние искаме да спазваме закона, ако искаме да бъдем правова държава, не можем да говорим срещу нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, Вие пледирахте за спазване на процедурата, а самия не я спазвате. Говорите три минути, когато трябваше да говорите две минути. (Шум и реплики в залата)
ФИЛИП ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Лъжете се, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не се лъжа! Аз Ви казвам факти! По часовник!
ФИЛИП ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Казвам Ви, че се лъжете! Цифрата, която посочвате, не е вярна! Вие сбъркахте! Вие би трябвало да приемете, че Ви казвам истината!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето на СДС е изчерпано! 41 минити!
Има думата за дуплика... След което трябва да гласуваме процедурно предложение...
На СДС времето е изчерпано, а Бизнесблокът има време, ще говорите.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Как така е изчерпано?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Изчерпа се с тези реплики! Беше 38 и с изказването на господин Димитров - станаха 41. (Шум и реплики от блока на опозицията)
Понеже господин Димитров е извън закона!... (Шум в залата)
Имате думата, госпожо Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви.
Аз ще се въздържа да вкарам всички възможни теми, които не са предмет на обсъждането ни, в отговора, който ще дам, защото така постъпиха господата Йорданов и Димитров.
Радвам се, че господин Райчевски по същество подкрепи предложението, което правя и се надявам това да го направят мнозинството от колегите.
Що се отнася до господин Йорданов, аз наистина не очаквам той да се развълнува от една историческа реликва на 120 години. Това е отвъд него! Над него! Затова няма и да коментирам. (Шум и реплики в залата)
А що се отнася до процедурата, мисля си, че тя се прави от хора и се ползва от хора и именно начинът на нейното ползване говори за това дали тя е полезна или вредна. Това бланкетно героизиране на похватите за сметка на политиката ще ни отведе, господин Димитров, дотам, щото Вие да признаете перфектната законност на управлението до 1989 г., нещо, което досега не сте направил. Но аз се радвам, че Вие признавате, че поради съществуването на законова база и на нормативна база България е била законова и правова държава и до 1989 г. (Шум и реплики от блока на опозицията)
Но това, което аз моля да направим наистина, и това го казвам добросъвестно и добронамерено, жалко е, че могат да бъдат извращавани понякога тези намерения, но и това е обяснимо - нека наистина успеем да преодолеем бариери, които сами си слагаме, често пъти умишлено, като щит срещу нежеланието да се вземе политическо решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече, госпожо Поптодорова!
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Благодаря ви.
ИВАН КОСТОВ (от място): Елена, кога сме били тоталитарна държава? Били ли сме?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз имам следното предложение, тъй като бяха направени две процедурни предложения - едното от господин Лучников и второто от госпожа Поптодорова - да изслушаме и господин Яшо Минков и след като това е последното записано изказване, след това да подложим на гласуване тези процедурни предложения, което смятам, че всички ще приемете.
Думата има господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Това, което става в момента в пленарната зала, е още едно поредно доказателство за празнодумство. Ако погледнем нещата от малко по-друга гледна точка, по-принципна, аз бих искал да ви питам сега ли трябваше да се гледа Законът за държавния герб? Сега ли, когато в магазините хлябът го няма, а ако го има, той е по 100 лв. Да не говорим за млякото, сиренето, за енергията. Да не говорим за състоянието на селското стопанство по принцип, за реалния сектор на икономиката, за банковата сферата и т.н.!
И двете страни на залата вече шест години не се сещаха за герба на републиката и сега той стана най-важният закон, който трябва да бъде обсъждан в залата на този етап.
Декларирате, че търсите консенсус по този наистина много важен въпрос. Какъв консенсус, господа? Това, което продължавате да правите, е да налагате своето мнение от позиция на силата благодарение на конюнктурната политическа обстановка. За пореден път забравяте, че много скоро това съотношение на силите в залата няма да бъде същото и може би вие тогава ще искате промени в собствените си сега гласувани закони. Страхувате се да признаете и да приемете факта, че други извън редиците на вашата партия могат да дадат много по-добри предложения. А има и депутати с необременени и неканонизирани мозъци и е добре отвреме навреме да се вслушвате и в тях, може нещо наистина добро да се предложи.
Реалността е една! Вие излъгахте в намеренията си да водите диалог. Излъгахте, като казахте, че сте склонни да приемете нашето, на Бизнесблока предложение, което е едно изключително разумно предложение като процедура по дебатите и приемането на Закона за държавния герб. По този начин се отива към един абсолютно алогичен парадокс.
Господин Гайтанджиев каза, че ние участвахме в преговорите за герба. Да, господин Гайтанджиев, ние участвахме и на трите заседания на контактната група. По този начин ние доказахме добрата си воля и националноотговорна позиция. Но, господин Гайтанджиев, отворете стенографските протоколи и вижте каква е позицията ви на първото, на второто и третото заседание! Една празна фразеология, една лъжа за готовност, за съгласие, защото вие декларирате, че сте склонни да приемете нашето предложение до момента, в който се събрахте и решихте, че няма да го подкрепите. Защо не покажете, че сте по-силни именно като приемете ветото на президента - може би единственото разумно нещо, което той прави досега, и да признаете, че този път, един-единствен път може би, е прав. Това, господа, не е желание за постигане на консенсус - това е налагане на вашата позиция от позиция на силата. Вие казвате: или се съгласете с нас и ще наречем това консенсус, или ние ще гласуваме, както си решим и пак на нашето ще бъде! Това не е мъдрост! Това не е откритост! Не е демократичност! Това е стил на поведение и за съжаление не само по този въпрос.
Защо е този страх, когато други предлагат изход от дадената ситуация, още веднъж казвам, не само по този въпрос? Ние продължаваме да отстояваме своето мнение, което изразихме в проекта за решение на контактната група като схема за работа, като една процедура - приемане на вота, дискусия между парламентарните групи заедно със специалисти-конституционалисти и след това - гербът като такъв.
Ние ще гласуваме за ветото на президента, ще го подкрепим. Ако вие прегласувате вашия закон, просто няма смисъл от по-нататъшни консултации, тъй като ние ще имаме герб и всеки един дебат би бил абсолютно нелогичен, лишен от смисъл, тъй като герб ние де факто ще имаме.
Така че още веднъж апелирам да се приеме ветото, което само по себе си дава отсрочка за едни разговори, едни дебати на по-следващ етап.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на процедурните предложения.
Най-напред процедурното предложение на господин Лучников, приключили са дебатите, да се отложи гласуването от днес. Моля да гласувате.
От общо гласували 128 народни представители, за - 5, против - 56, въздържали се - 67.
Предложението не се приема.
Второто предложение е на госпожа Поптодорова. Ще го формулирам, а ако госпожа Поптодорова не е съгласна с моята формулировка, да си каже.
Предложението на госпожа Поптодорова, както аз го разбрах, е: да се даде почивка и гласуването да стане след почивката, за да може по време на почивката да се направят някакви изменения. (Реплики от опозицията) Моля?
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Почивка не може да се дава по искане на народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По искане на отделен народен представител не се дава почивка. Против това предложение? - Да, имате право, господин Сунгарски, да се изкажете против това процедурно предложение.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Господин председателю, благодаря Ви. Моето предложение е да не подлагате на гласуване предложението на госпожа Поптодорова не защото няма смисъл в него, а защото резултатът предварително е известен.
"Демократичната" левица седем години не даде възможност на мисленето на госпожа Поптодорова да вземе връх, та за 15-те минути ли, които сега ще им дадете, ще стане? Силно се съмнявам.
И другото нещо, което искам да Ви кажа, господин председателю, позволявайки си Вие да прередите народен представител тук, когато дадохте на госпожа Поптодорова думата, ме лишихте от възможността да изкажа позицията си за герба, за което мисля, че трябва да съжалите и Вие, и колегите, които стоят.
Моето процедурно предложение е да не подлагате на гласуване направеното от госпожа Поптодорова предложение, затова защото резултатът ще бъде същият. Това е само загуба за парламента. Решението на парламентарната група е взето вчера. Има чл. 11 и всички го знаете.
Използвам момента да изразя съжаление и съчувствие към хора като госпожа Поптодорова, господин Лилов, господин Георги Първанов, които малко от малко разбраха за какво става дума, за разлика от мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Сунгарски, първо, аз не съм Ви лишил от възможност за изказване.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Вие ме лишихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие бяхте наред, но имаше реплики. (Шум и реплики от опозицията)
Господин Премянов има думата.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю! Първо, искам да благодаря на господин Сунгарски, че даде висока оценка на моите колеги. Аз му благодаря затова, защото при нас всеки член на парламентарната група е възможен автор на общото решение. Ние уважаваме индивидуалното мнение на всеки народен представител. (Реплики от опозицията)
Уверявам ви, че практиката, която прилагате вие, да следите кой как е гласувал и да забранявате от страх, че някой ще приеме позицията на левицата и напускате залата, при нас не се прилага.
Но аз приемам и от името на парламентарната група смятам, че можем да направим последен опит - да обявите почивка, да поканите председателите на парламентарните групи във Вашия кабинет и да чуем позициите на председателите на парламентарните групи, след което ще бъдат известени резултатите от тях. Ние сме за компромис, за диалог, но не в нарушение на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Обявявам 25 минути почивка. Каня всички председатели на парламентарни групи в моя кабинет.
В 10,55 часа се събираме на заседание за евентуално гласуване. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Поставям на повторно гласуване Закона за герба и националното знаме на Република България, върнат от президента на Република България по чл. 101 от Конституцията на Република България.
Моля да гласувате.
От общо гласували 126 народни представители, за - 120, против - 4, въздържали се - 2. (Силен шум и възгласи от страна на депутати от опозицията)
Законът не е прегласуван, не е приет. Връща се на първо четене. (Ръкопляскания и възгласи "Браво!" от страна на депутати от СДС, стоящи прави)
Има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, от името на парламентарната група искам прегласуване. (Силен шум и възгласи от страна на депутати от опозицията) Получи се тук бъркотия с картите на част от народните представители. Много моля да бъде уважено това искане на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да прегласувате законопроекта.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин председателю, тук има 5 карти "против", а там пишеше 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля народните представители да заемат местата си, да не стоят прави, което е противоконституционно. (Шум и реплики в залата)
От общо гласували 126 народни представители, за - 120, против - 5, въздържал се - 1. (Силен шум и ръкопляскания, възгласи "Браво!" от страна на депутати от опозицията)
Законът се връща на първо четене.

Преминаваме към парламентарен контрол. Моля всички народни представители да заповядат в залата.
Започваме с разискване по питането на народния представител Гинчо Павлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Гинчо Павлов. Моля ръководствата на парламентарните групи да дадат списък на ораторите за разискванията, които съгласно правилника са в рамките на един час.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! (Силен шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля за тишина! Преминахме към следващата точка от дневния ред.
ГИНЧО ПАВЛОВ: Аз съзнавам вълнението, което предизвика предишното гласуване, но ако позволите да преминем към въпроса, който много депутати считат за немаловажен, днешната дискусия е породена не само от тревожната информация за гражданския статут на добруджанци, съдържаща се в отговора на министър Червеняков. Проблемът за гражданството по рождение вълнува десетки хиляди българи, родени в Източна и Западна Тракия, в Македония и Западните покрайнини, които със свои писма, декларации и публикации в средствата за масова информация настояват Конституционният съд да даде ясен и категоричен отговор за техния граждански статут. Макар че Конституционният съд вече се е произнесъл посвоему ясно и посвоему категорично, българското гражданство по рождение, по произход и по месторождение се придобива по право в момента на раждането и не се предшества от каквото и да било друго гражданство.
Аз пак си позволявам да помоля и да привлека вниманието ви с това, че въпросът за герба вълнува и тези граждани, чиито права на практика бяха отрязани от Конституционния съд. Тревогата на десетки хиляди български граждани, при това в активна възраст, чието българско гражданство се предшества от румънско, от гръцко или от друго чуждо гражданство, получи своеобразен отговор от един от пазителите на Конституцията - конституционния съдия Георги Марков, който заяви: "Човек трябва да е крайно недобросъвестен, да е лъжец или да е безкрайно глупав, за да твърди, че с тълкуванието на чл. 92, ал. 2 от основния закон Конституционният съд е злепоставил правата на хиляди български граждани".
Хилядите български граждани със злепоставени права са налице. Тревогата им, че чрез според решението на Конституционния съд те не са български граждани по рождение, не ги прави нито крайно недобросъвестни, нито лъжци, нито безкрайно глупави. Какви са фактите?
Достатъчно е да припомня, че до Балканската война вън от отечеството живеят над милион и половина наши съотечественици. Последвалите две национални катастрофи правят положението им изключително тежко. Десетки хиляди от тях, родени в Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Мала Азия, Западните покрайнини идват като бежанци в България. Оцелелите, макар и в напреднала възраст, днес живеят сред нас. Даденото от Конституционния съд тълкуване ги обижда, нанася им удар не толкова като ги лишава от конкретно право, колкото като ги поставя в положението на българи втора категория. И ако за тези българи някой би могъл да каже, че са възрастни хора и едва ли някой от тях реално може да участва в надпреварата за президент, то не така стоят нещата с още няколко категории българи. В междувоенните години само родените в Южна Добруджа, която от 1913 до 1940 г. е в пределите на Румъния, далеч надвишават 100 хил.души.
Друга категория българи представляват онези около 70 хил. добруджанци от регионите на Тулча и Кюстенджа, които по силата на Крайовския договор от 7 септември 1940 г. бяха принудени да изоставят родните си домове и да се преселят в България. От България те основателно са очаквали не само къшей хляб и покрив над главите си, но и равни права с другите свои сънародници. И така, само засегнатите от тълкуванието на Конституционния съд добруджанци надвишава цифрата 170 хил. души. В случая става въпрос за хора в активна възраст. И аз си позволявам, госпожо председател, като материал към днешните разисквания да предоставя документ на един нормален, здрав, уважаван българин от Добрич, роден в Деня на Съединението на 6 септември 1937 г., който не може да представи акт за раждане или кръщелно свидетелство, но може да представи "чертификате депутес", което моментално според решението на Конституционния съд го прави непълноценен гражданин. (Показва документа)
Всъщност ето как е реагирал по отношение на добруджанци през 1940 г. българският парламент. С Указ 260 от 16 ноември 1940 г. е одобрен Законът за уреждане на поданството в Добруджа. По силата на този закон стават български поданици от 15 септември 1940 г. всички румънски поданици от нерумънски произход, които до този ден са имали местожителство в земите, отстъпени на царството, има се предвид Царство България, по Крайовската спогодба.
Същото се отнася до всички румънски поданици от български произход, които са родени в земите, отстъпени на царството, и на този ден - 15 септември 1940 г., са имали местожителство в царството. Стават български поданици от деня на влизането си в царството всички румънски поданици от български произход, които се заселват в царството според Крайовския договор.


Повече от очевидно е, уважаеми колеги, че въпросните лица стават български граждани по рождение тогава, но не сега. Вярно е, че по силата на чл. 3 от цитирания закон лицата от български произход, които на 15 септември са имали местожителство вън от пределите на царството или вън от пределите на отстъпените по Крайовския договор земи, им се предоставя възможност в срок от 3 години от влизане на закона в сила да направят заявление до Министерството на правосъдието направо или чрез царските дипломатически или консулски власти за придобиване на българско гражданство. Предвиденият в цитирания чл. 3 от закона ред може да се охарактеризира като придобиване на българско гражданство по натурализация. В Министерството на правосъдието обаче и по-специално в управление "Българско гражданство" няма никакви данни относно подаването на такива заявления. Така че според даденото тълкуване на Конституционния съд може да се постави въобще проблемът за тяхното българско гражданство.
Уважаеми колеги, през август 1996 г. Съюзът на българите от Западните покрайнини чрез своя декларация до Конституционния съд настоява за преразглеждане на това решение по начин, който изключва разделяне и противопоставяне на българи срещу българи. Тази декларация не предизвиква никаква реакция, никакъв коментар, никакво изявление от представител на Конституционния съд. Представям същата тази декларация, госпожо председател.
Пак през август със свой меморандум Съюзът на тракийските дружества в България се обръща към президента на републиката с молба да поиска от Конституционния съд тълкуване на следното фактическо положение: имат ли право на българско гражданство по рождение родените в българските земи Тракия, Македония, Добруджа, Западните покрайнини, Родопите и Странджанско, които, когато тези земи по силата на различни обстоятелства, са били присъединени към чужди държави. Реакцията от страна на президента е ясна, още повече, че решението на Конституционния съд изцяло съответствува на неговото становище. Аз мога да Ви уверя, че поставеният от Съюза на тракийските дружества въпрос ще стигне до Конституционния съд, придружен с необходимия брой подписи на български народни представители. Всъщност ето и този меморандум.
За да има повече яснота по разисквания проблем, необходимо е да се каже, че в положението на добруджанци се намират и десетки хиляди българи, родeни в Източна и особено в Западна Тракия, както и в Западните покрайнини през междувоенните години. В ранната есен на 1944 г. мнозина от тях дойдоха в България с новите вълни от бежанци. Специално внимание трябва да се отреди на българите в Македония. След Първата световна война вън от държавните граници на България остават близо 1 милион от тези наши сънародници. Част от тях живеят в Егейска, а повечето във Вардарска Македония. По време на Втората световна война тези области са освободени и включени в държавата ни. След поредния погром обаче, десетки и десетки хиляди нови бежанци изпълват страната ни. Тези хора, или поне значителната част от тях днес също са в активна възраст.
Тълкуването на Конституционния съд поражда редица проблеми, свързани с правата на посочените категории българи. Тези хора са с български корени. Те са родени вън от границите на българската държава, но в етническите предели на България. По силата на трагични обстоятелства те временно остават в съседните балкански държави. Не е тайна, че там тези българи са преследвани, унижавани, дискриминирани само затова, че не се поддават на денационализация и асимилиране, че пазят своето българско самосъзнание. Тяхното българско гражданство обаче за съжаление се предхожда от чуждо гражданство, а това според решението на Конституционния съд ги прави непълноценни българи.
Тълкуванието на Конституционния съд за българското гражданство по рождение създава опасен, бих казал дори срамен парадокс. Същите тези хора, преживели толкова болки и страдания, днес се лишават от права, дискриминират се и се унижават от една българска институция, чието задължение е да се грижи за законността и да охранява конституционните права на всички българи. Позорно е точно тези българи, които при особено тежки, дори трагични обстоятелства са опазили българския си корен, българския си дух и съзнание, днес да се лишават от българско гражданство по рождение.
Необходимо е да се отбележи, че засегнатите са не само отделни хора. Но дори и така да беше, нашият парламент задължително трябваше да реагира. Такива са правилата на демократичното, на гражданското общество. Засегнатите български граждани са не по-малко от 250 000-300 000 души. Ето защо тълкуванието на Конституционния съд крие зародиш, опасност от разединение на нацията. Чрез правата, които отсъжда, се противопоставят една категория българи на друга. Едните се оказват по-българи от другите.
Закономерен и основателен е и друг един въпрос: как да възприемаме българите от Бесарабия и Банат, които се заселват в България? Може би като румънци, молдованци, украинци и какви ли не още, само не българи. Като какъв да възприемаме един от най-кадърните български министър-председатели Александър Малинов, роден в Бесарабия? Като какъв да възприемаме бащата на госпожа Анастасия Мозер, роден в село Ени чифлик, Източна Тракия, сега Турция? Дотук ще спра, защото отново на хоризонта излиза проблемът за македонските българи. Те, съгласно тълкуванието на Конституционния съд, са си най-чиста проба македонци. Любопитен съм каква би била реакцията и какво би било тълкуванието на главния прокурор господин Иван Татарчев, който е издънка на голям и заслужил български род от Македония.
Уважаеми дами и господа, надали някой не е наясно, че решението на Конституционния съд имаше за цел да отстрани Георги Пирински от надпреварата за президентските избори. Наистина Пирински беше треска в очите на опонентите си. Но беше ли необходимо заради треската да се сече гората? Беше ли необходимо да се ограничават права на десетки хиляди българи?
Тук е мястото да отбележим, че още от Хагската конвенция от 1930 г. е регламентирано правото на всяка една страна суверенно да решава проблема с гражданството си и да го урежда така, че то да бъде в полза на неговите граждани. Затова, уважаеми колеги, нека не допускаме противопоставяне по този начин на българи срещу българи. Нека не допускаме отнемане на конституционни права. Българите са ценен народ със своето достойно място в световното развитие. Нека не ги разделяме по този срамен начин. Нека поне в това отношение да бъдем заедно. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Внесен е проект за решение от 62 народни представители, който ще бъде гласуван накрая, както е процедурата.
Други желаещи за изказване?
Думата има Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз наистина не мога да разбера притесненията, които има господин Павлов по този въпрос. Когато първоначално четох неговото искане за дебатите, които ще станат, останах с впечатление, че той не е запознат със закона, който сега цитира. Защото останах с впечатление, че има колебания дали изобщо са български граждани тези лица, за които става дума - за присъединилата се по Крайовската спогодба Южна Добруджа. Той днес ви прочете текста на закона, който всеки, който се интересува, ще го види. Той е публикуван в "Държавен вестник" от 1940 г., на 21 ноември. Следователно, да имаме притеснения, че тези лица не са български граждани, е просто непознаване на нещата. Казва се, че от 15 септември те са български граждани, свързва се с месторождението, свързва се и с местонахождението.
Второто, което вероятно смущава господин Павлов, това е, че някой от тези граждани не може да се кандидатира за президент. Може би има някой, който би желал да се кандидатира. Но коя е причината за това? Причината е действуващата в нас Конституция, а не решението на Конституционния съд, което е съобразено с Конституцията. И аз ви моля, нека да не политизираме, а внимателно да прегледаме текстовете на Конституцията. Член 93 говори, че президентът трябва да бъде български гражданин по рождение. Това е единственото място в Конституцията, в което се употребява терминът "по рождение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Става въпрос за чл. 25, моля.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Не, госпожо председател, а чл. 93, ал. 2...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Чл. 25, ал. 3.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Моля Ви, един момент, в чл. 93...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ето Ви Конституцията, господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Един момент, аз имам Конституцията пред себе си. А ако Вие желаете, госпожо председател, да вземете участие в дебатите, правилникът има своята разпоредба...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Искам да Ви помогна, ето Ви Конституцията.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Благодаря Ви.
... Можете да слезете долу и ще вземете думата за реплика.
Член 93 от Конституцията...
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Питай Ярослав Радев, той ще ти каже.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Няма защо да питам него, аз ви питам вас, които гласувахте тази Конституция, защо гласувахте чл. 93 от Конституцията, че трябва да бъде български гражданин по рождение президентът? Тази Конституция се гласува, за да бъдат елиминирани някои. Не съм бил във Великото Народно събрание, но осведомеността ми казва, че това е станало да бъде елиминиран евентуално господин Луканов, към когото и вашата група тогава е имала някакви резерви. Стана така, че жертва става, ако може да се каже жертва, господин Пирински. Но Конституцията казва, че президентът трябва да бъде български гражданин по рождение.
И сега да минем към чл. 25,на който от вас не се спира някой, изчитайки целия текст. Член 25 от Конституцията казва в първата алинея, това, дето вие казвате за български гражданин, че по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство, то няма отношение към предмета, който обсъждаме сега. Ние сега обсъждаме дали дискриминира някого Конституционният съд, а аз казвам, Конституцията от това някой български гражданин да бъде кандидат и след това избран за президент. Член 25 казва: български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на България (но текстът не свършва дотук), ако не придобива друго гражданство по производ. А всеки добива друго гражданство по произход различно, съобразно различно действащия по време на неговото раждане закон. Съобразно закона от 1948 г., който се прилага за конкретния случай, по който вие сега имаме повод за този спор, е казано, че български гражданин по произход е тогава, когато единият родител е български гражданин независимо къде е роден. Но в конкретния случай той не може да бъде български гражданин по чл. 25,защото вече има и друго гражданство по произход. А това е гражданството на неговата майка, за която не се спори, че е била американска гражданка.
Но не е там въпросът. Въпросът с господин Пирински е приключен. Въпросът е дали някой е ощетил част от българските граждани да се кандидатират за президент. Да, има ощетяване. Но ощетяването не идва от Конституционния съд, който не можеше да не приложи Конституцията, а ощетяването идва от самата Конституция, в която чл. 93 казва, че може да бъде президент само лице, което е български гражданин по произход. Двама души е искало Великото Народно събрание да елиминира от евентуалното президентство. В единия от текстовете е искало да елиминира господин Луканов, под него попадна и господин Пирински, а с другият текст с петте години живеене в България са искали да елиминират цар Симеон. Така стоят нещата тогава. И така е винаги, когато се прави един закон с оглед на личността, какъвто законопроект даже тук беше предложен по едно време, пък после видяхте абсурдността му и го оттеглихте.
Следователно атака, ако има нужда да има, е срещу Конституцията. Ако желаете да може всеки да се кандидатира за президент за в бъдеще, направете предложение за изменение на Конституцията. Ние ще видим как ще реагираме на този въпрос. Но няма никакво основание да се смята, че Конституционният съд е нарушил Конституцията или е дискриминирал някого, защото Конституционният съд е приел това, което пише в чл. 93.Виждам, че господин Вълканов иска думата и се много радвам затова, защото вероятно някой от нас ще вземе реплика, тъй като в неговата монография, която е единствената по този въпрос и която е добре написана монография, той поддържа точно това, което прие Конституционният съд. И не знам дали не ме лъже паметта, че го има в скоби в мотивите на Конституционния съд неговото становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Има думата професор Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, аз съм съгласен, че материята наистина е трудна и не съвсем достъпна за всеки, дори не за всеки юрист. Поради тази причина намирам за съвършено естествено, че в изложението на господин Гинчо Павлов някои моменти бяха не съвсем прецизно представени. Но не бих могъл да се съглася, че единствено Конституцията е тази, която поставя трудните проблеми в случая. Мисля, че в решението на Конституционния съд има моменти, които водят до проблеми от рода на тези, които постави господин Гинчо Павлов в своето изложение.
Аз много внимателно проучих това решение на Конституционния съд. Наистина те в някои пунктове се опират на разбирания, които съм защитавал, но има един много съществен момент, който ми се струва съвършено погрешен. Погрешният пункт в решението на Конституционния съд се свежда до това, че според Конституционния съд статусът на едно лице не може да бъде променен в един по-късен момент. Значи оказва се, че всяко лице със своето раждане се закрепява към някакъв правен режим, от който правен режим по-нататък няма освобождаване. Това е една съвършено неприемлива теза.
ИВАН КОСТОВ (от място): Два пъти ли се ражда?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Не, той се ражда веднъж. Но същите тези обстоятелства законодателят има право да преуреди. Първия път по един начин, смята по някакви свои съображения, че така трябва да се уреди този въпрос, а в един по-късен момент прави преоценка на своето становище и дава друга правна уредба на същите обстоятелства. Всъщност ние непрекъснато наблюдаваме в нашата законодателна практика подобни явления - да променяме оценката за минали факти. А какво представлява например реституционното законодателство? Не прави ли преоценка на правни решения, дадени за настъпили в миналото факти? Толкова повече смятам възможно сега ние да дадем нова правна уредба на гражданството на някои категории лица. Няма пречка, не може да има пречка в това отношение.
Ето къде е проблемът. Ако ние останем на тезата, че законодателят не може да променя правен статус, това наистина означава, че ако в някаква правна норма в момента на раждането на лицето е казано, че това лице е румънски гражданин, това означава ние след това да не можем да променим тази позиция. Ето къде е абсурдът.
Затова аз намирам, че в този свой пункт решението на Конституционния съд е съвършено неприемливо и трябва да бъде отменено.
Много съществен дефект на решението на Конституционния съд е тезата, че в случая щяло да има обратно действие. Няма обратно действие в този случай, защото правният ефект настъпва не от миналото, от настъпването на факта, който се преурежда, а от влизането на нормата в действие. Значи ако фактът е настъпил през 1948 г., новата норма няма да направи лицето гражданин от 1948 г., а ще го направи гражданин по рождение от момента, в който тази норма влиза в сила, тоест от 1992,от 1991 или 1989 г. Тук няма обратно действие. Има действие занапред от момента, в който нормата влиза в действие.
А освен това искам да кажа, че не е правилна тезата, че правото изобщо не може да има обратно правно действие. Обратното правно действие се отрича само тогава, когато то би злепоставило интереси и права на гражданите. Но в този случай няма злепоставяне на права и интереси на гражданите. Напротив, създава се един по-благоприятен режим. И би трябвало този принцип, че правна норма която създава по-благоприятен за гражданите режим, може да има обратно действие, този принцип да намери своето приложение и в случая.
Най-после, искам да посоча още един много сериозен дефект на позиция, която не е директно защитена в решението на Конституционния съд, но която намери израз в статии на автори, наши юристи. Например застана се на тезата, че тълкувателно решение на Конституционния съд може да дерогира норма на Конституцията.

Абсолютно неприемлива теза, защото тълкувателното решение на Конституционния съд не създава нова правна норма, то само установява съдържанието на нормата, каквато тя е. И ако ние кажем, че нормата хикс трябва да има това съдържание, тази норма, каквото и съдържание да има, не може да дерогира норма на Конституцията. Ето ви отново един правен абсурд, който създава затруднения при решаването на този проблем.
Ето защо, уважаеми колеги, аз смятам, че по принцип този смут в нашите граждани, който настъпи в резултат на решението на Конституционния съд, е обоснован. (Реплики от СДС) Разбира се, хората са объркани. Защо говорите така? Прочетете тези декларации, които се изпращат от разните организации на тракийските българи и ще видите, че те наистина са смутени, объркани и не знаят всъщност какво е тяхното правно положение.
По тази причина аз намирам, че е съвършено обосновано ние да направим искане пред Конституционния съд, с което да предложим той да коригира своето решение в смисъла, който изложих. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Други желаещи да се изкажат? - Госпожа Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! За мен казусът за гражданството на родените на територията на Южна Добруджа преди нейното присъединяване към България през 1940 г. не е само предмет за теоретични разсъждения. Аз съм народен представител от Силистра и голям брой от моите съграждани, съседи и приятели, които през живота си не са произнасяли нито една румънска дума и чиито родители са българи, от Решение N 12 на Конституционния съд изведнъж научават, че по рождение са румънци.
Изпитвам много симпатия към нашата северна съседка Румъния. Неслучайно съм в групата за интерпарламентарни връзки с тази страна. Но въпросите на гражданството не са ориентир за симпатии.
Според проекта за европейска конвенция, който наскоро обсъждахме в комисията "За демокрация чрез право" - така наречената Венецианска комисия, която е орган на Съвета на Европа, а този проект се обсъжда и в юридическата комисия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, гражданството е правната връзка между личност и държава. Всяка държава създава уредба за правата и задълженията на лицата, които са нейни граждани.
Такава уредба създадохме и ние в България с приетата през преломно време Конституция от 1991 г. Тя въплъти българския стремеж към радикална промяна в посока към европейските ценности, включително и в частта за правата, свободите и задълженията на гражданите. Новата Конституция изцяло преуреди положението на човека и гражданина в държавата и обществото. Нали цялата битка срещу тоталитарния режим протичаше под знака на защитата на правата на човека? Затова, ако прочетем стенографските протоколи на Великото Народно събрание, ще видим, че при приемането на глава втора на Конституцията, отнасяща се до основните права и задължения, включително до гражданството, между различните политически сили не е имало особени противоречия.
Междупрочем, ако господни Гоцев прочете протоколите от Великото Народно събрание, ще види, че към текста на чл. 93 от Конституцията е имало предложение българският президент да бъде българин по месторождение, което е било отхвърлено от Великото Народно събрание и е гласуван текстът "по рождение", а по рождение вече обхваща: по произход и по месторождение, т.е. едно по-широко понятие, така че в Конституцията не можем да търсим основания за упрек.
В текстовете на чл. 25 са ярко изразени духът, волята и европейската ориентация на конституционната уредба на гражданството, в това число и на гражданството по рождение. Този текст е юридическата форма на новото взаимоотношение между държава и граждани в условията на демократична политическа система. Това означава ново политическо отношение към всички лица от български произход и безвъзвратно оставяне в миналото на тоталитарно-дискриминационното отношение към политическите и икономическите българи емигранти.
Следвайки изцяло обаче тази обща демократична тенденция, създателите на Конституцията очертават двата типа гражданство: по рождение и по натурализация - в зависимост от това дали основанието произтича от самото раждане или е свързано с друг вид обстоятелства и е необходим специален административен акт.
Понятието гражданство по рождение е отдавна утвърдено и в теорията, и в практиката. То се съдържа в учебници, конституции, закони, изследвания с еднакъв превод на български език от всички езици: а ла несанс, бай бърт, дурх гебурт, па раждение.
Двата способа за придобиване са: по произход и по месторождение, т.е. по силата на правото на кръвта и по силата на правото на почвата. И по-силното е правото на кръвта. Всички в залата и вън от нея знаят популярната сентенция "Кръвта вода не става". Това право на кръвта Конституционният съд отрече на моите съграждани от Силистра, а и на всички родени в Южна Добруджа - Тутракан, Дулово, Добрич, Каварна, Балчик и т.н.
Коя държава е готова да се отрича от своите граждани? - Знам само една, която е раздавала в един период противозачатъчни хапчета безплатно, за да не се увеличава нейното население.
Алинея 3 на чл. 25 от Конституцията гласи: "Българският гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство". Тази конституционна привилегия има своята логика. Няма административен акт, който може да прекъсне основополагащата, водещата за гражданството по рождение връзка на кръвта. И няма уважаваща себе си държава, която да постави кръвната, родовата връзка в зависимост от датите на раждане.
Реанимирането сега на отдавна отменени закони за целта на дребни политически сметки, но с мащабни последици, е връщане към дискриминацията в правилата за гражданството. Това ни води към една практика, която е отдавна зачеркната в Европа, към която ние искаме да се числим.
Защо Конституционният съд дописа Конституцията, казвайки: българско гражданство по рождение, по произход или по месторождение се придобива по право в момента на раждането... - дотук правилно и съобразно Конституцията. Но Конституционният съд продължава с нещо, което в Конституцията го няма и то е: и не се предшества от каквото и да е друго гражданство.
Защото без това дописване в решението на Конституционния съд кандидат-президентът, от когото се плаши обединената, но слаба опозиция, е български гражданин по рождение. Дори по силата на действащия през 1948 г. закон.
ИВАН КОСТОВ (от място): На изборите ще се види кой е слаб и кой е силен.
АНА МИЛЕНКОВА: И аз ще ви прочета чл. 5 от този закон, който казва: "Децата до 14-годишна възраст стават по право - забележете! - български граждани, ако родителите им или преживелият от тях приемат българско гражданство или ако само единият от родителите стори това в случай, че другият е български гражданин".
Явно, в този момент част от конституционните съдии са мислели само за елиминиране на съперника без избори и никой не се е сещал, че така деветте магистрати, които са стъпили на най-високото стъпало на кариерата си, забравят правните аргументи в името на политическите си пристрастия с това дописване и заради конкретен казус засягат правата на хиляди българи от Добруджа, Тракия, Западните покрайнини, Македония.
Защо в същото това решение сме препратени да прилагаме сега стари закони? Прякото действие на Конституцията е гаранцията, че в сферата на човешките права няма връщане към дискриминацията в стара правна уредба. Основен закон на една страна се приема, когато следва да бъде отречена една правна система. Затова новата Конституция е един контрапункт, едно преуреждане по нов начин на обществените отношения.

Връщането към стара уредба, предложена ни от част от конституционните съдии, е нелепо и антиевропейско. В новата конвенция на Съвета на Европа е направена още една крачка в европейското развитие. И тя е съвсем естествена, когато на нашия, европейския континент, се обсъждат измеренията и перспективите за европейско гражданство. В конвенцията се създава задължение за страните-членки за изравняване в правата на гражданите по рождение и придобилите гражданство чрез натурализация. Ако България полага - и то с успех - сериозни усилия за хармонизация на българското с европейското право, което е международно задължение на страната ни по силата на Европейското споразумение за асоцииране на България в Европейския съюз, то нима Конституционният съд осъзнава своята роля в отдалечаването и дисхармонията с европейското законодателство? Тогава, освен че засяга правата на гражданите в определени райони, накъде ни води решението на Конституционния съд?
Добре е, че самата Конституция е европейска и демократична. Защото над Конституционния съд е самата Конституция. (Ръкопляскания в блока на демократичната левица)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Калчо Чукаров. Много ви моля да отчитате обстоятелството, че в 11,55 часа следва гласуване на решението, тъй като в един час е лимитирана тази дискусия по правилник.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми колеги, днес тук ние разглеждаме един въпрос, който не е най-болният. Днес разглеждаме един въпрос, който не цели разрешаването му, а просто отклоняване на общественото мнение от това, което е най-болното за момента, а това е липсата на насъщния. Материята, която се разглежда, както каза тук преждеговорившият, е трудна и не е за всеки юрист. Аз не съм юрист и няма да се впускам в подробности да говоря по нея. Също обаче ще припомня и това, което каза господин Гинчо Павлов - трябва ли да противопоставяме една част от българите отново на българите?
Точно това се прави сега в тази зала. Вие използвате отново една карта, която е бита, карта, която разигравахте навремето, в 80-те години, когато противопоставихте турците на българите. Този период отмина, а вие отново, за да отклоните общественото мнение, излязохте с разиграването на този фарс. Наистина Конституционният съд е дал тълкувание. Но, питам ви аз, тази Конституция не бе ли гласувана именно с гласовете на вашето мнозинство? И ако тогава вие целяхте да ударите някого, то сега мога да употребя поговорката: с вашите камъни - по вашата глава. Това направихте.
Внесеният Законопроект за отнемане на двойното гражданство на българите, живеещи в чужбина, не беше ли внесен именно от господин Гинчо Павлов? Това не е ли дискриминация към българите? А в същия момент не се обръща никакво внимание - нима господин Павлов не знае, че в Добруджа, и в Силистра, и в Добрич периодично се появяват надписи по сградите за Велика Румъния? Този въпрос поставихте ли го досега, господин Павлов, след като толкова много сте загрижен за това къде е Добруджа и къде не е? (Шум в залата)
Аз живея в област, в която са много така наречените преселци, тоест българи, които са се изселили от Румъния. Въобще не съществуват никакви проблеми между тези, които са живели там, и тези, които са се изселили от Румъния. Така че не раздухвайте този въпрос. Той не бива да бъде обект на такава широка кампания, която сте подхванали.
Аз ще ви попитам обаче защо още когато през месец февруари в продължение на осем поредни пъти поисках да се разгледа тук, в тази зала въпросът за зърнената и фуражната криза, това, което ще доведе не само определена група хора от страната ни, а всички до глад и нищета, вашето мнозинство, с вашите гласове отхвърли и не допусна разглеждането на този въпрос. А той засяга абсолютно всички.
Отново ще заявя, че тази карта, която разигравате, е бита и вие не бива да се основавате на нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Гинчо Павлов за реплика.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин Чукаров, нека не говорим за карти, които се разиграват. Би било много по-кратко, много по-точно, много по-ясно, ако от този микрофон бяхте казали, че за Вас Вашите съграждани от Добрич и от региона са български граждани по рождение. Защото точно тези български граждани по рождение, както ги считаме ние, нямат грам вина за това, че поради некадърността на Фердинанд тази земя е попаднала в чужда територия. И не само тази земя, а и безспорните български земи в Македония и така нататък. Тук не става въпрос за разиграване на карти, тук става въпрос за гаранция, че тези хора в Добричкия регион имат абсолютно всички предвидени в Конституцията права, както всички свои съграждани в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата госпожа Миленкова за реплика.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Аз бих искала да направя реплика на колегата, който говори, че Конституцията не може да бъде бита карта. И никак не е лошо всички народни представители да я прочетат, както и всички конституционни съдии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за изказване господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Отново се потвърждава едно явление, което е закономерно в новата ни история. Всеки път, когато комунистите търпят загуби, разиграват националистическата карта. Изправени сме пред една абсурдна процедура, с един проект за решение, първа точка на което Народното събрание нещо препоръчва на Министерския съвет - да ускори изготвянето и внасянето в Народното събрание на Законопроект за българското гражданство съгласно изискванията на чл. 25 от Конституцията, тоест признава се, все едно, че сега действащият закон не е в съответствие с Конституцията, и втората точка - материалите от парламентарните разисквания по питането на народния представител Гинчо Павлов относно гражданството на родените в периода 1913 - 1940 г. лица от Добруджанския регион да бъдат изпратени на Конституционния съд, така, малко за обща култура, за запознаване със създалото се напрежение в някои региони на страната вследствие на неговото решение N 12.
Първо, напрежение има само в главите на националисти като Гинчо Павлов. Това е човекът, който внесе законопроект, неразгледан още, който цели да бъдат лишени от българско гражданство стотици хиляди хора, живеещи в чужбина. Това е законопроектът, който за разлика от Конституцията, която не съдържа такова ограничение - и той ще бъде противоконституционен - цели въвеждането на забраната за двойно гражданство, тоест българите в чужбина да престанат да са български граждани. И този човек сега се е загрижил, че има напрежение. Кое напрежение? Че хора, съгласно действащата Конституция, които са български граждани, но не са по рождение, няма да могат да се кандидатират за президенти. Добруджанският регион гори от напрежение от такива хора, които са искали да се кандидатират за президенти, пък сега, видите ли, след решението не могат! (Шум в залата)
Ами, господа от мнозинството, вие гласувахте тази Конституция. Решението на Конституционния съд ли разделя гражданите на категории? Защо сте гласували чл. 93? (Шум и реплики в залата) Ами той разделя гражданите, разделя гражданите на български граждани изобщо и български граждани по рождение, разделя гражданите на живели последните пет години в страната и неживели пет години, разделя гражданите до 40 години и над 40 години. Ами това е текстът на Конституцията.

И сега тук някакъв плач, който бих го нарекъл по Ботев "смешен плач". Видите ли, според един професор по конституционно право, Велко Вълканов, Народното събрание, аз си записах дословно израза му, това всеки може да го проследи в стенограмата, трябвало да отмени решението на Конституционния съд. Ами колкото и да се напъва Народното събрание да стори това, няма да може. Или изявлението на госпожа Миленова, че го нямало в Конституцията, това някой като се е родил, да не е български гражданин по рождение. Именно в тази Конституция го има! И вие се научете наистина да четете текстовете докрай.
Член 25 господин Гоцев ви го цитира - "български", и не е казано даже "по рождение". "Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход". Колкото и да ни е мъчно, когато в периода, когато Добружда, въз основа на един несправедлив договор беше откъсната от България и стана част от Румъния...
ГЛАС ОТЛЯВО: Кой е виновен?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: ... и всичките живеещи там хора станаха румънски граждани, когато в този период някой се е родил в Румъния от родители, може да са българи по националност, но румънски граждани, сега ни ще кажем: "Не, той е станал български гражданин по произход". Ами това е абсурд! Молдавските българи българи ли са по националност? Приемаме ли ги? Приемаме ги. Но може ли един човек, родил се на територията на бившия Съветски съюз от родители българи по националност, но граждани на Съветския съюз, сега да кажем: "Той е български гражданин по рождение?" Ами това са абсурди. И това за всеки юрист, пък бих казал не за всеки юрист, е ясно.
Започва се една игра, която първо, няма да има никакъв ефект, освен пропаганда, шумотевица, освен отново да се отклонява мнението и на обществеността, и на хората от наистина важните проблеми по тяхното оцеляване. И да губим тук време с някакви смехотворни предложения! Да пратиме, видите ли, материалите от парламентарните разисквания на Конституционния съд, да си ги прочетат съдиите! Това са направо юридически абсурди!
Ако вие наистина искате да се доближим до европейското законодателство, ако вие съжалявате, че навремето тези текстове в Конституцията сте ги гласували, ако сега искате хора, включително като господин Луканов да могат да се кандидатират, ако искате хора като цар Симеон да могат да се кандидатират, ами внесете да се промени Конституцията! А не сега да плачете защо Конституцията казала "български гражданин по рождение" и защо някой, който не е български граждани по рождение няма да може да се кандидатира. Ами няма да може да се кандидатира, защото това е текстът на тази Конституция, която е Конституция на Република България.
Може сега на някого от вас това да не се харесва, което тогава се е харесвало, но това е юридическият факт, с който ние всички, а пък особено народните представители трябва да се съобразяваме. И да се приказват тук празни приказки, като това, което каза, и според мен издава некомпетентност или недобросъвестност, Велко Вълканов - всичко се закрепостявало, един румънски гражданин си оставал румънски гражданин.
Ами, професор Велко Вълканов, прочетете Държавния вестник, който ви цитира Гинчо Павлов и ще видите, всички румънски граждани от 15 септември стават български граждани. Значи може да се променя. Но не може да се промени фактът на раждането. Колкото и да ви се иска това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е закрепостяване.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Когато един човек... Не е закрепостяване! Това е, че някой като се е родил, гражданин на една страна, не може след 50 години, затова защото на БСП така й било изгодно в днешния момент, да кажем: те не са граждани, така както са се родили по рождение, а по рождение с 50 години или 80 години назад те стават други граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясно е. Позициите са ясни.
Пристъпваме към гласуване. (Велко Вълканов от място желае думата) Времето изтече. Нямаме време нито за реплики, нито за повече изказвания...
(От място желае думата Юджел Атилла)
Няма, господин Тахир. Аз помолих групите да дадат предложения, да мога да разпределя времето. Никой не го направи.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Но, разбира се, че е така. Разбира се, че може да се променя този статус. И това, което прие Конституционният съд, е в разрез с факта, че се променя и може да се променя законодателно един статус. Това е именно недобросъвестност от ваша страна.
(От място желае думата господин Юджел Атилла)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За реплика ли? Няма време за повече изказване.
Поставям на гласуване решението, с което разполагате. Ще го прочета още един път. (Протести в ДПС)
"Народното събрание, на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България..." (От ДПС гласове: Ние не сме използвали времето изобщо) Прочетете правилника. Прочетете правилника как стават разискванията, по колко време са, кога се гласува решението.
"... Ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание реши:
1.Препоръчва на Министерския съвет да ускори изготвянето и внасянето в Народното събрание на Законопроект за българското гражданство, съгласно изискванията на чл. 25 от Конституцията на Република България, в съответствие със законодателството на страните-членки на Съвета на Европа за уреждане въпроса за гражданството на лицата, засегнати от Решение N 12 на Конституционния съд от 23 юли 1996 г.
2. Материалите от парламентарните разисквания по питането на народния представител Гинчо Павлов относно гражданството на родените в периода 1913-1940 г. лица от Добруджанския регион да бъдат изпратени на Конституционния съд за запознаване със създалото се напрежение в някои региони на страната, вследствие на неговото Решение N 12 от 23 юли 1996 година."
Моля режим на гласуване.
(Господин Юджел Атилла от ДПС желае думата)
Ще ви дам думата след гласуването. (Шум и протести в ДПС)
Моля режим на гласуване.
ГЛАС ОТ ДПС: Дайте думата на ДПС, това са най-засегнатите... (Господин Юджел Атилла е станал прав)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще му дам думата като представител на парламентарна група, може да говори до 10 минути, но след като мине гласуването, което е предвидено за един час.
Уважаеми колеги, помолих преди това групите да заявят ораторите. След това казах, че тъй като не е заявено, по реда на заявките ще давам думата, докато се изчерпи времето. С това се приключи.
Моля обявете резултата от гласуването.
От общо гласували 202 народни представители, за - 116, против - 85, въздържал се - 1.
Решението е прието.
Има ли желаещи от името на парламентарни групи или да обяснят вота си?
Има думата господин Атилла.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Госпожо председател! Уважаеми колеги!
Преди малко видяхте как председателстващият заседанието ми отне думата. Под формалния повод, че не съм се записал предварително.
Сега нека да изтълкуваме само с едно изречение какво решихме. Препоръчваме на Министерския съвет да ускори изготвянето и внасянето в Народното събрание на Законопроект за българското гражданство, съгласно изискванията на чл. 25 от Конституцията. Какво препоръчваме? Като че ли Министерският съвет няма тези права, ние му препоръчваме непременно... Парламентът... Да изготви законопроект и да го внесе. Решаваме нещо, което е съвсем лишено от логика и смисъл, това което по принцип, по Конституция Министерският съвет го има като правомощие, като законодателна инициатива.
Защо Парламентарната група на левицата не решите и на своя си кабинет да предложите да излезе такъв законопроект? Защо трябва да ангажирате целия парламент, вашия кабинет, вашия Министерски съвет да излезе такъв законопроект? Това е глупавото решение.
И другото по-глупаво решение - т. 2, материалите от разискванията по питането на народния представител Гинчо Павлов да бъдат изпратени на Конституционния съд.
Какво като бъдат пратени на Конституционния съд, Вие ми кажете?! Какво ще стане като бъдат пратени?
Тук се изказаха видни юристи. Има и добри юристи от левицата, но никой не се вгледа в предложението, което е направено от група подписали се народни представители от левицата начело с Драгомир Шопов. И какво като ги изпрати на Конституционния съд? Нима Конституционният съд ще седне да тълкува нашите разисквания? Конституционният съд си има своите правомощия. Той бива сезиран по законодателен ред от определен кворум народни представители и тогава, когато бъде сезиран, той оживява и започва да тълкува Конституцията. Сега взехме едно решение - аз не знам, може би и госпожа Нора Ананиева има юридическо образование - но подложи нещо на гласуване, което е лишено изключително от логика и от смисъл.
А пък, за да се върна на темата, която исках да засегна преди гласуването - вие видяхте един проскубан вълк в овча кожа тук да отправя призиви към целия парламент да спазваме конституционните права на българските граждани! И кой е този? - господин Гинчо Павлов! Звучи ми нещо като Пенчо Хаджипенчов, но го няма, за да му го кажа!
Господин Гинчо Павлов предложи на няколко пъти, бомбардира този парламент в еднотекстови такива законопроектчета да се отнемат правата на всички външни българи. Гиньо Ганев, неговият близък съименик подскочи от учудване и от ужас, че може да мине това и реагира веднага, като е уведомил вашата парламентарна група за бездарието на тези законопроекти. Те не само, че са бездарни, но са и антиконституционни точно във връзка, господа, с чл. 25 на сега действащата Конституция! Точно във връзка с чл. 25! И тези разисквания да отидат в Конституционния съд?!
Накрая, завърши господин Гинчо Павлов, с такъв патетичен призив, че аз просто не можах да проумея той той ли е в момента или някой друг. Кой е той? Той призова да бъдат защитени конституционните права на гражданите. Ами, за- кончето, което предложи същия господин за защита на българския език?! Там, където той предлага да бъдат отнети конституционните права на всички български граждани, които имат и свой език, небългарски, те не могат да приказват този език на улицата, в кафето, в сладкарницата, на обществени места, само в личното си имение, собственост, къща, двор, кухня. Този същият предлага да бъдат защитени!... Всеки друг може да повдигне тази тема, но не и този господин! Всеки друг! Можеше и други хора да повдигнат този въпрос - можеше и госпожа Миленкова да постави въпроса, но не и този господин - този, който се кандидатира преди да бъде избран за президент на Разградската република! (Оживление в залата) Споменавам, за да не се забрави! И ще го споменавам! Той вече се провъзгласи за президент едно време. И влезе в историята!
По отношение, госпожа Миленкова, на конституционните ограничения за кандидатстване за президент. Това не е единственото ограничение - да бъде гражданин по рождение. Той трябва да е навършил 40 години по тази Конституция, да е живял 5 години последно в България. Това са ограниченията. Да не е осъждан за тежки криминални престъпления - нали така? Вярно, не поставихме условия за нужното образование или за психическа уравновесеност. Но това са пак по същата Конституция. По-малко права ли имат - предлагам аз да обсъдим - навършилите 39 години и еди-колко си дни и един ден преди рождението - свършва регистрацията. Тези български граждани също са лишени от това право да кандидатстват за президент, защото тази Конституция така го постанови.
ПРЕДСЕДАТЛ НОРА АНАНИЕВА: Мисля, че времето изтече, господин Атилла. Аз нарочно не Ви прекъснах. (Шум и реплики в залата)
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: Десет минути ли имам или повече. Говорил съм 6 минути...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Чета правилника. (Шум в залата) Чета правилника, моля ви!
Когато има парламентарна група, след като са приключили дебатите, която не е взела отношение - а това е само Движението за права и свободи и Българският бизнесблок в случая - дава се време съразмерно на използваното от други парламентарни групи. (Шум и реплики в залата)
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: А иначе съм изключително солидарен с последните му призиви: нека да защитим конституционните права на българските граждани!
Гражданството, госпожа Миленкова, на всички онези, които са били под румънска власт, тук е употребено едно понятие - "управление" - не се отнема. Прави се ограничение само за кандидатстването им за президент, както и за онези, които не са навършили 40 години, както и за онези, които не са живяли 5 години в България.
Темата е изключително деликатна и дискусионна! Ако желаем да дадем право на всички български граждани родени поне от един родител, действащ български гражданин, а не българин, което също е едно ограничение - той може да е българин, но да е загубил гражданството си в Америка. Но ако той е действащ български гражднин, позволете да направите законодателна инициатива за промяна в Конституцията и нека да обсъдим и този вариант - дали да дадем право и на тези хора. Това е! Това е, което трябва да се реши, а не тук да плашим този регион, че му е отнето българското гражданство. Гражданството на тези хора не е отнето! Има само по тази Конституция ограничение да кандидатстват за президент.
Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Мое задължение е да следя и за спазването на Конституцията. За втори път обръщам внимание, тъй като господин Гоцев беше некоректен да твърди, че на едно място се употребява понятието "по рождение", че чл. 25 е фундаментален за правата.
Приключи този въпрос! Новопостъпили питания:
Питане от народния представител Атанас Железчев към Мими Виткова, министър на здравеопазването относно реда за увеличаване на заплатите в сферата на здравеопазването. Следва да се отговори в пленарно заседание на 27 септември.
Питане от народния представител Георги Димитров Георгиев към Кръстьо Трендафилов, министър на земеделието и хранителната промишленост относно приватизация на "Добруджански плод" ЕОД, гр. Тутракан. Следва да се отговори в пленарно заседание на 4 октомври 1996 г.
Писмен отговор е постъпил на актуалния въпрос на народния представител Стефан Стефанов от министъра на културата проф. Иван Маразов. Заповядайте.
Постъпил е и писмен отговор на питане от народния представител Георги Захариев от заместник-председателя на Министерския съвет и министър на териториалното развитие и строителството Дончо Конакчиев.
Продължаваме със следваща точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Парламентарният контрол започва с актуален въпрос на господин Емил Капудалиев относно състоянието на здравните заведения в бившия Видински окръг към д-р Мими Виткова, министър на здравеопазването.
Има думата господин Капудалиев.
ИВАН КОСТОВ (от място): А къде криете министър-председателят?! Къде е министър-председателят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Следващите въпроси са към министър-председателя Жан Виденов.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър!
По-миналата седмица Вие бяхте във Видин и Макреш и не може да не Ви е направило впечатление отчайващото състояние на здравното дело в окръга.
Днес, в края на 20 век, то е по-лошо, отколкото е било в края на 18 век, когато Осман Пазвантоглу е изпращал българчета във Виена, за да учат медицина. Сега, откакто Вие сте министър постъпването на болен в болницата във Видин е по-трудно от отиването във Виена, лечението е по-скъпо от лечението и в най-реномираните австрийски клиники. Българските болни трябва да си носят от дома постелен инвентар, системи, спринцовки, игли, спирт, памук, храна и разбира се лекарства! Една сърдечно болна харчи за това от 6 до 10 000 лева седмично. Да не говорим за по-тежките случаи, когато се налага оперативно лечение, а една банка кръв струва 5000 лева! Да не говорим за благодарностите, които по-рано се изразяваха в букет цветя или кутия бонбони! Днес това са няколко хиляди лева като малък поклон на входа и на изхода, ако той не е летален!
Болницата в Кула е във финансов крах и финансова ревизия. Изчислява се периодът от 1995 до 1996 г. - Вашият мандат - и досега са открити щети за 195 000 лева. Ревизорите, хора опитни, са се хванали за главата от груби документални фалшификации и явни кражби за последните години, откакто социалистът д-р Зиков стана кмет, а д-р Вълкова - медицински управител на болницата.
Пред закриване е и Домът за умствено изостанали деца в с. Чичил. Министерството си направи икономия от 20 заплати на щатния персонал и от ремонт на заведението, но къде да отидат нещастните, изоставени от родителите си деца?
В Белоградчик имате намерение да закриете 25 легла със съответния болничен персонал, а за целия Белоградчишки регион - 190 легла.
Вие сте заслужил деятел на Бреговската селищна система. Скоро щели да Ви направят и народен деятел, но в Брегово от две години е спрян строежът на болницата. Това ли е хуманната Ви грижа за хората от Вашия избирателен район? Хайде, да оставим Хипократовата клетва настрана, която би трябвало да препрочетете отново, но къде да прочетем предизборните Ви обещания и да ги сравним със следизборните Ви постижения?! Осман Пазвантоглу Ви се присмива от гроба си!

Въпросът ми е: докога болните от Видински окръг ще бъдат обект на дискриминация и нехуманно отношение от страна на повереното Ви министерство? Само във Видински окръг ли е така? Само там ли страдат болните заради Вас? Има ли в България здравно заведение, в което медицинската помощ да е нормална като за края на ХХ век?
Или трябва да си припомним летящата фраза "Българи, Министерството на здравеопазването на БСП е опасно за вашето здраве".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Доктор Мими Виткова има думата.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Капудалиев! Тъй като не смятам, че престоят ми в родния ми дом е обект на парламентарен контрол, не бих коментирала какво ми е направило впечатление в това време.
Колкото до връзката между Видин и Виена, тя е историческа и за времето на Осман Пазвант Оглу възможностите на българите са стигали до получаване на образование във Виена.
По Вашата логика, господин Капудалиев, днес българинът трябва да е много по-добре, след като много синове и дъщери и на тук присъстващите в залата се учат много по-далеч от Виена, чак в Съединените американски щати. Но това е така, господин Капудалиев.
Причините за масовото обедняване на голяма част от нашия народ вярвам да ги виждате и когато посещавате Видинския регион, те са навсякъде - в буренясалите ниви, дори в Златорожието, в затворените и в ликвидация заводи и предприятия и последващата безработица. Тази дума беше непозната за видинчани до 1990 г. Тогава се внасяше работна ръка. Ако Вие не помните този период, аз съм живяла там и тогава болниците нямаха такива проблеми - болните не си купуваха лекарства, за да се лекуват в тях. В това време не управляваше Съюзът на демократичните сили, което значи, че финансовото състояние на здравеопазването, включително и във Видинския район, днес не е политически проблем, какъвто се опитвате да го направите. Колкото до конкретните твърдения в актуалния Ви въпрос, от докладите на директорите на болниците и районния център по здравеопазване, които Ви предоставям, е видно:
1. Не е липсвал в нито една болница постелен инвентар и такъв не е искан от болните.
2. Центърът по трансфузионна хематология е разполагал с необходимото количество кръв. За 1996 г. почти цялото количество е от безвъзмездно кръводаряване, дори е предоставял при нужда на Лом, Враца, София, Монтана.
Ако някой някого е изнудвал да заплаща 5 хил.лв. за банка кръв, проблемът е друг и не е породен от липсата на кръв в Центъра.
Това е корупция, а не дефицит, господин Капудалиев.
И когато аз казвам, че това вредно явление е недопустимо за здравната система, отново за евтин популизъм и естествено от СДС - дейци се твърди, че с това признание и усилията ми да се борим с него в цялото общество съм обиждала лекарите. Сега ме питате защо някой е платил за кръв, когато в болницата е имало. Ами защото е бил излъган и изнуден. Болните и техните близки трябва също да търсят своите права. Аз съм готова да им съдействам, но не като се отправят голи обвинения, а като се доказват конкретни престъпления. Само че когато бъде заловен някой, вместо вината да бъде персонално поета, в медицинския университет в София например, се разлепват призиви "Долу ръцете от доктор Хикс", който е заловен с 30 хил.лв. подкуп и виновна за това според призива съм аз, която въобще няма как да съм знаела той какво върши и това се обявява за форма на преследване.
Тези нравствени проблеми на медицинската професия са отговорност преди всичко на съсловните организации в нормалните страни, господин Капудалиев. Но в България част от ръководството на Българския лекарски съюз се занимава не с професията, а с политика и то на СДС.
Задайте въпрос на Българския лекарски съюз: какво те правят за нравствените устои на медицинската професия? Може би ги заздравяват единствено с апели за стачки и в очакване на тяхното разрешение от Конституционния съд, който безотговорно реши, че хиляди българи в страната не са българи, но когато се политиканства, се плаче за другите, извън страната, така ще разреши и стачки навсякъде. От това и на лекари, и на болни ще им стане по-добре.
3. Болницата в Кула е във финансова ревизия, но не за период 1995-1996 г., а за 1994-1995 г. и директорката на болницата доктор Вълкова е директор от 1991 г., не от 1995 г., откакто е кмет социалист.
Доктор Вълкова ни информира, че изнасяте неверни и нео- фициални данни от финансова ревизия, която не е приключила, и че никога не сте посещавали болницата, не сте се интересувал от проблемите, които са финансови, не политически, според нея.
4. Закриването на 25 легла в болницата в Белоградчик е резултат от преструктурирането на болничната леглова база в цялата страна. В Белоградчишки район няма друго болнично здравно заведение, така че леглата могат да бъдат само 25. Това е неизбежна стъпка, която всички знаят, че трябва да се предприеме и нито едно правителство не посмя да я предприеме, включително и това на СДС, която политическа сила е за реформи, но на думи.
Става дума за закриване на неефективни легла, защото в Белоградчишкия регион раждаемостта отдавна не е тази, която е била преди 30 години и затова броят на родилни и детски легла не може да остане същият, както преди 30 години. Съкращават се само 5 бройки полувисш и среден персонал и това не е решение само на Министерство на здравеопазването, а го правим по възможно най-демократичен начин със съвместен протокол между министерството, болницата и общината.
Вие какво ме съветвате? - Да се харчат пари за това, за което не трябва и то в условия на дефицит.
Знаете ли, господин Капудалиев, че България има 99 легла на 10 хил.души население? Великобритания - 65, Белгия - 83, Испания - 47 на 10 хил., което е ярко доказателство, че не броят на болничните легла определя ефективността на една здравна система.
5. В нито една от болниците няма отказ от хоспитализация.
6. Вярно е, че невинаги има достатъчно лекарства и консумативи в болниците, което налага болните да ги купуват отвън, но причините за това се опитах да ви обясня. И ако вие ги виждат в моята персона и в БСП, това е нищо повече от най-долно качество демагогия.
Трябваше да попитате назначения от вашия кмет бивш медицински директор на болницата във Видин колко милиона лева заплати болницата за лекарства на частната фирма на баща му? И това го доказа проверка още по вашето време на местно управление. Защо не предприехте никакви мерки срещу този спекулативен и неморален акт, господин Капудалиев? С колко милиона лева дългове пое болницата сегашното ръководство? Намерете броя на местен вестник, който описваше вашето управление в болничната кухня като тепих за плъхове и мишки.
Реакцията на бившия директор беше да обясни на журналистите да отида аз да се оправя с кухнята. Знаете ли, че само за ремонта на кухненския блок ръководството на болницата във Видин и на районният център по здравеопазване осигуриха повече от 5 млн.лв., за неонатологичното отделение - 2 млн.лв., достави се съвременен екокардиограф за 100 хил.щатски долара, 12-канален електрокардиограф за 20 хил. западногермански марки, очаква се апаратура за интензивно лечение за над 65 хил. западногермански марки, електрокардиограф за болницата в Кула. Осигуриха се безвъзмездно медикаменти и консумативи от Западноевропейския съюз "Дунавска мисия - Италия" за над 4 млн. 200 хил.лв. Завърши се през 1995 г. поликлиниката в Димово. Откри се и се оборудва стоматологичен кабинет в Делейна. С Комитета по пощи и далекосъобщения ще завършим здравната служба във Валей. Ще завършим и поликлиниката, не болницата, в Брегово.
Обвинението Ви, че болните от Видински окръг, няма такова понятие, са обект на дискриминация и надменно отношение от страна на повереното ми министерство, е толкова нелепо, че наистина, ако можеше, Осман Пазвант Оглу би се изсмял, но не на мен.
Виждам усмивките обаче на кметовете и директорите на болниците от Видински район, които добре знаят какво лично съм направила за здравеопазването там. Ако желаете допълнителна информация, за да се извините, ако можете, поискайте я от тях. В цифри и документи я нося и със себе си.
7. Домът за умствено изостанали деца, господин Капудалиев, е на подчинение на Министерство на труда и социални грижи, което при толкова дълъг парламентарен стаж сте длъжен да знаете, още повече, ако въобще сте се занимавал по същество с проблемите на социалните заведения във Вашия избирателен район.


Но тъй като зная, че никога не сте се опитвали дори да решите какъвто и да е проблем и като имам предвид основната Ви професия, приемам и това питане като поредната трагикомедия, която разигравате, не за да помогнете, а за да усъвършенствате актьорското си майсторство в политиката. Подобно политическо поведение е вредно за България, особено днес, господин Капудалиев. Повярвайте и не експлоатирайте нещастието на болните и затрудненията на медицинските специалисти да работят в абсурдни финансови условия за евтини политически дивиденти.
ИВАН КОСТОВ (от място): Кой ги поставя тези условия? Кой гласува бюджета?
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: И ако сте искрено загрижен, нека да работим заедно за оцеляването на здравната система във Видинския район и за нейното развитие. Ако не, не губете време на толкова здравни ръководители да доказват неверни твърдения. Единствената истина във Вашето питане е, че за българското здравеопазване днес е много трудно, а за болните - най-вече.
ИВАН КОСТОВ (от място): Кой гласува бюджета, госпожо министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Моля да предадете на господин Капудалиев. (Предава справка на председателя)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Господин Капудалиев има думата.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Госпожо министър, очевидно когато сте във Видин, нищо не може да Ви разтревожи - нито болните, нито болниците, нито цялостното състояние на здравеопазването във вашето министрество. Сменете си розовите очила, госпожо Виткова!
Вие се гордеете с управлението на Тодор Живков. Гордейте се! Върнете си го за председател на Държавния съвет или там, направете си го президент, каквото искате го направете. Сложете му снимката във Вашия кабинет, но не обвинявайте хората, че са принудени да купуват кръв. Те са принудени от вашата абсурдна здравоохранителна система, която, пак повтарям, е вредна за здравето на хората от Видин и от цяла България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Господин Капудалиев, вземете фактическия материал, който Ви предоставя доктор Виткова.
Следват въпросите към министър-председателя Жан Виденов.
Актуален въпрос от народния представител Васил Михайлов относно евентуален нов социалистически фалит на България. Имате думата, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър-председател! Въпросът, който имам към Вас, е зададен на 26 юни 1996 г. Тогава не се знаеше дали Международният валутен фонд ще отпусне първия транш. Имаше голяма степен на неяснота дали България ще може да обслужва външния си дълг.
Вярно е също така обаче, че моят въпрос продължава да бъде актуален и затова си и позволявам да Ви го задам.
Искам да знам дали вие ще обявите нов социалистически фалит на България, тоест мораториум върху плащанията по държавните дългове след Лукановия фалит от 1990 г., когато имаше мораториум върху плащанията по външните дългове към западните кредитори, след предсрочно издължаване по договореностите с тогавашния Съветски съюз.
След като допуснахте единствено през вашето, тъй наречено "социалистическо управление", и след гладната Луканова зима отново да се появят забравените купони за хляб и хората да живеят в несигурност и страх.
Искам да знам, след като Вие заявихте на 24 юли тук, от трибуната на Народното събрание, че възнамерявате най-стриктно да изпълнявате задълженията си по обслужването на външния дълг както главниците, така и лихвите, дали това ще бъде така?
Тук споменавате, че "нашите предшественици ни оставиха огромен външен дълг". Вие не знаете ли кой натрупа огромния външен дълг? Кои са вашите предшественици? Ръководството на БСП или на БКП? Както искате, така наричайте тази престъпна организация.
По-нататък, ако все пак се стигне до вариант, в който няма да бъде обслужван външният дълг, а така твърдят като една възможност сериозни икономисти, финансисти, Световната банка също тръби тревога, че положението в България е бедствено и прилича на кризата в Мексико, и ако се стигне до такова едно спиране на плащанията, това ще изолира България за десетки години вероятно напред от световните финанси.
Искам да знам Вие ще заявите ли и ще поемете ли ангажимент от тази трибуна, че България ще обслужва външния си дълг, за да предотврати негативните последици, ако спре плащанията? Друга държава, междупрочем, моля поправете ме, ако не е така, два пъти, мисля, че само един или два са в света случаите и не съм даже сигурен в това, са спирали два пъти плащанията си по външните си дългове, с изклютелно тежки последици.
Моля заявете отговорно от трибуната дали вие ще успеете да изплатите средствата по обслужването на външния дълг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Михайлов, за да изпълня дълга си и да отговоря на въпроса Ви, съм принуден да се абстрахирам от упражненията Ви по красноречие и от хулиганските Ви определения за това коя партия била престъпна и коя не. Тези приказки си ги задръжте за съдебен процес, ако желаете... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Много моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: ... ако желаете да обвинявате някого в нещо, трябва да го докажете.
В тази връзка, господин Михайлов, аз Ви моля да кажете от тази трибуна тук къде действат в момента купоните за хляб, които споменавате, по чие решение са въвеждани, къде има проблеми с хляба в момента в България. В противен случай твърдя, че лъжете. (Шум и реплики от блока на опозицията)
Абстрахирам се от всичко това, господин Михайлов, и отговарям на конкретния Ви въпрос, който действително е важен. Вие всъщност ме питате ще обяви ли ръководеното от мен правителство мораториум върху плащанията по външния дълг, подобен на този от 1990 г. Отговорът е: не! Това не е нито възможно, нито желано, нито приемливо за българското правителство.
За Ваше сведение, господин Михайлов, сегашното българско правителство е единственото, което за година и половина стриктно изплащаше външния дълг на България, без да взима никакви нови външни дългове. Точно обратното на това, което правиха всичките му предшественици, включително и правителството на СДС. Това е много трудна задача, разбира се, но това е национална задача.
Истина е, че правителството с огромни усилия поддържа напрежението на валутния пазар, истина е също така, че с предположения от сорта на това, което споделихте тук, от трибуната на парламента, Вие подхранвате това напрежение, а не помагате то да бъде намалявано. Така че и аз имам право на насрещен въпрос: Вие ще помагате ли за изпълнение на тази национална задача или ще пречите? За мен отговорът е ясен. Вие пречите на изпълнението на тази национална задача.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Господин Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Господин министър-председателю, аз няма да коментирам колко и какъв хляб има, по места хората го знаят по-добре от Вас, още повече, ако го пък има, той е труднодостъпен, защото цената му е изключително висока. Това едно.
Но второ, бих Ви запитал какви намеци тогава правехте в "Панорама" точно в този смисъл, че е възможно да няма плащания по външния дълг, те да бъдат спрени. От една страна.
И на второ място, ако вие ще обслужвате и имате това твърдо намерение, както заявихте, външния дълг на нашата държава, това означава да черпите резерва. Вие обвързахте всичко с долара и в този смисъл как мислите ще се отрази това на цената на хляба, за който току-що Вие споменавахте, пък и на всичко като живот в страната ни.
Искам да ми отговорите на един такъв допълнителен въпрос, въпреки че е актуален моят, а не е питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие нямате питане, моля Ви се!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: А що се отнася до това дали е престъпна вашата организация, това ще го реши един съд. Аз Ви обещавам, че такъв съд ще има. (Шум и реплики от блока на мнозинството) И в отговор на Резолюция N 1096 на Съвета на Европа - най-старата европейска институция, която дава "картбланш" да се извърши декомунизация, лустрация на страните от Източна Европа, които не са направили това. Една от тези страни е България. Така че ви чака съд, който да определи дали сте престъпна организация или не. И аз Ви казвам, че няма как да ви се размине това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не е допустимо от една парламентарна трибуна един депутат да отправя присъди към парламентарни партии. Правя Ви сериозна бележка в смисъла на правилника.
Актуален въпрос от народните представители Иван Йорданов и Йордан Георгиев относно проведено нощно заседание.
Кой ще развие въпросът? (Протести от СДС) Извинете, аз не съм ли Нора Крачунова?
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Защо не ни четете точно имената?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Много точно чета. Не знам защо се срамувате от бащините си имена?
ИВАН КОСТОВ (от място): Защото не сме известни с тези имена, затова. А не, че се срамуваме. Хората ни познават с тези имена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Бъдете коректни. Аз съм също Нора Ананиева, а вие ме назовавате Нора Крачунова. Не ви се сърдя, използвам същия вариант.
Имате думата, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Освен всичкото загубено време, сега остава БСП да третира имената, под които едни или други народни представители участват в Народното събрание. Ако вие държите да не сте Нора Ананиева, а Крачунова, това си е Ваш проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нямам възражения.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин министър-председателю! На 15 срещу 16 т.м. в резиденция "Бояна" беше проведено съвещание, на което по сведения на масмедиите са участвали всички членове на Министерския съвет, областните управители, както и редица други лица. Никакви съобщения за средствата за масово осведомяване не бяха дадени нито за целта на съвещанието, нито за разглежданите проблеми и за взетите решения. Това стана причина в печата да се появят най-различни версии за кръга на тези въпроси и взетите решения: премахване на държавната гаранция върху влоговете и заменянето им с държавни ценни книжа, обявяване фалити на много банки, бърза приватизация на най-големите български предприятия, включително и на такива от военнопромишления комплекс. Начинът, по който беше проведено това съвещание и тъмнината, в която то беше забулено, напомня за най-мрачните дни на тоталитарното ни минало. Ако ставаше дума за някакво сборище на партийни лидери и функционери, въпрос на избор на съответната партия е как и кога то да бъде проведено и дали да бъдат огласени взетите решения. Но когато в едно подобно съвещание участват и държавни институции - Министерският съвет и областните управители, това вече засяга цялата ни общественост, защото става дума за взети решения от или най-малко с участието на тези държавни институти, които облечени с изпълнителна сила засягат цялото ни общество. Затова то има право да научи всичко затова и други подобни съвещания, ако последват такива, а такива последваха.
Ето защо Ви молим, господин министър-председателю, да ни отговорите на следните въпроси.
Каква е била целта на проведеното съвещание и кое наложи то да бъде проведено по такова време и по такъв скрит начин? Защо беше отказана всякаква информация за него на средствата за масово осведомяване? Какви въпроси са били разгледани на това съвещание? Какви решения са били взети?
Аз Ви моля съвсем ясно, за да стане ясно и на цялата наша общественост, да отговорите това съвещание партийно мероприятия ли беше или държавно мероприятие на оглавявания от Вас Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
Министър-председателят Жан Виденов има думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господа, отговорът на вашия актуален би бил съвсем лесен, ако не беше обвинителския му тон. Не мога да разбера наистина защо непрекъснато копирате стила на сензационната преса. Мислите ли, че с такива потоци от мрачна, черногледа риторика някой може да се утвърди като сериозен политически фактор? Аз наистина се чудя защо си губим взаимно времето с повтаряне или опровергаване на вестникарски лъжи. А те са прекалено много. Ето някои от тях.
Първо, срещата не се е провеждала на 16, а на 15 септември и не в най-късния, а в най-ранния възможен час, след тържествата в чест на 50-годишнината от републиката, на които поне ние републиканците присъствахме. Монархисти от дясната страна на парламентарната зала вярно не забелязах, но ние просто бяхме заети дотогава.
Второ, лъжа е, че срещата и резултатите от нея са държани в тайна. Парламентарната група на Демократичната левица съобщи за нея още в средата на миналата седмица, което и предизвика нездравия журналистически ажиотаж към тази среща. А за дискусиите, поне 15 участници в тях, а може би и повече, не съм проследил провинциалната преса, радио и телевизия, най-подробно разказаха пред медиите през тази седмица. И в това според мен няма нищо лошо.
Трето, какви фалити на банки непрекъснато приписвате на правителството и на парламентарното мнозинство? На вас ли да обяснявам, че няма друг орган, който да се произнесе по такъв въпрос освен Управителният съвет на БНБ и, разбира се, съдът, според българския закон. Нима наистина смятате, че ще седнем да обсъждаме такава взривоопасна тема в отсъствието на единствено компетентните според българския закон банкови органи? Откъде накъде, по каква логика ще узурпираме такава неблагодарна, такава тежко отговорна в момента мисия? Такива дебати в подобен кръг не са водени, не могат да се водят и, разбира се, няма да се водят, хеле пък по тях да се вземат решения.
Апропо, господа, вие можете ли да посочите страна в света, където за фалит на конкретна банка, поименно посочена, да се говори и пише във вестници, в парламентарни стенограми, в телевизионни политически декларации, даже по предизборни плакати за местни избори седмици и месеци предварително? Напротив, в повечето страни това се преследва като много тежко престъпление. Вие самите под път и над път твърдите, че са прави международните финансови институции в диагнозата си, че основният проблем на България днес е общественото доверие към националната валута, към банковата система и към националните институции. Ами не го рушете тогава това доверие. Защото това е доказателство, че подходът е: колкото по-зле, толкова по-добре, а той не е довел никого в политиката до добър край.
И четвърто, тази среща няма извънредният, чрезвичаен характер, който се мъчите да й припишете, представяйки я едва ли не като някакъв заговор - партийна ли била, държавна ли била. Управляващото мнозинство няма нужда от мътни срещи с неясен характер. Не ние сме специалистите по Варненските срещи на 39-те. Вие сте специалистите по подобен род неясни мероприятия.
В началото на всяка парламентарна сесия, вече ако не се лъжа за трети пореден път, Демократичната левица инициира по една такава дискусия с участието на председателите на парламентарни комисии и на министри, за да се изясни основният законодателен въпрос за дадената сесия. Това е основен политически въпрос. По него всяка парламентарна партия не само може, тя е длъжна да си изкаже мнението след широка предварителна дискусия с участието на своите представители в изпълнителната и законодателната власт, разбира се, а не в тяхно отсъствие. Така че не се опитвайте да ни отнемете това право. И самата опозиция също се опита да наложи, вярно с една брутална и агресивна пропаганда, своето разбиране по въпроса. Вие твърдите, че парламентът сега трябвало да фиксира цените на основни стоки, да раздава пари на калпак, да проваля с безотговорни дискусии преговори с основни финансови партньори. Аз мисля, че това е популизъм. Моята теза е друга. И аз съм я изложил и пред цялата общественост вечерта на 14 септември, същото изложих и в "Бояна" на следващата вечер.
По-специално смятам, че основният проблем през всичките години на преход, проблем, който особено се изостри в последно време, но не е нов, който повече не може да се отлага така, както беше отлаган в продължение на години с цената на неговото усложняване, е непосилният вътрешен и външен държавен дълг. Да, смятам, че този проблем вече не може да се решава само с обслужване на лихвите. Това угробва националното стопанство. Този проблем трябва да се решава вече и с намаляване на главниците.

ействително смятам, че ресурсите за това могат да дойдат само от големи приватизационни сделки, осъществени в кратки срокове със стратегически бизнеспартньори на България. Това е, което предложих на министрите и на депутатите в България, това е, което се дискутираше. Това е, което ще получи или няма да получи парламентарна, обществена и международна подкрепа. И конкретните ни намерения не са никаква тайна. Те бяха представени от министър Гечев вчера и завчера в Икономическата комисия и се надявам да бъдат подкрепени от целия парламент при второто четене на Закона за приватизацията.
Предлагаме доходите от определени големи приватизационни сделки да се използуват само за покриване на вътрешния и външния държавен дълг, по-специално, за посрещане ангажиментите на държавата по новите закони за оздравяване на предприятия и за гарантиране на депозитите. Мисля, че това е справедливо, правилно и заслужава подкрепа.
Списъкът на подобни приватизационни сделки, който обсъждаме, също не е тайна. Аз съм готов лично да го представя пред парламента и да искам парламентарната подкрепа за него при стриктен и непрекъснат парламентарен контрол, разбира се.
В "Бояна" припомних решенията на Министерския съвет за "Соди" - Девня, за 25 на сто от акциите на Българската телекомуникационна компания. Предложих също така предприятия от химията, металургията и машиностроенето, които без друго спешно се нуждаят от многомилиардни нови инвестиции, за да се превъоръжат технологически и да запазят, евентуално разширят вътрешните и външните си пазари. Става дума за "Химко" и "Агрополихим", "Кремиковци", "Стомана" или "Дебелт", за МДК "Пирдоп", за няколко завода за електрокари и за мотокари, може би някои от корабостроителниците. Виждате, че макар и само десетина на брой, това не са предприятия, чиято приватизация може да стане, дори някой много да иска това, под масата.
Така че, естествено никакви решения, свързани с подобни актове, не са могли да бъдат вземани в неформална среда. Те ще бъдат обсъдeни и тук в парламента, надявам се, обезателно в правителството. Компетентните според Закона за приватизацията органи ще проведат преговорите, съответните търгове и ще обявят крайния резултат. Можете да бъдете убедени, че в това отношение правителството, първо, няма изгода и, второ, няма никакво намерение да държи когото и да било в неведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Костов, имате думата за отношение към отговора.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Господин министър-председателю, не сме удовлетворени от отговора Ви. Не сме удовлетворени, защото Вие не осъзнавате кои са най-важните проблеми на страната. Ние очаквахме, че като сте се събрали там на тази среднощна сбирка, вие сте разисквали наистина най-болните въпроси на държавата. Тези три най-болни въпроса, които аз споменах в речта си в сряда - как ще оцелеят пенсионерите, как дечицата ще отидат на училище и как ще има хляб.
Не сме удовлетворени от това, че вие сте разисквали други въпроси. От Вас сега разбрахме, че вие сте търсили начин да разпродадете по-бързо каквото може като крадци на черно. Това не е разумна политика. Това не е, което очакват хората от вас. Мислите ли, че някои от вашите избиратели разбира от това, което Вие говорите в момента? Не смятате ли, че най-важните въпроси са били други. И как може с такова бездушие вие като управляващи политици да се занимавате с други работи? Заради това не сме удовлетворени - и заради темата Ви, и от отговора Ви, в който личи същата присъща Ви арогантност.
И още нещо. Като казвате, че това било по покана на Парламентарната група на левицата, платила ли си е Парламентарната група на левицата на резиденцията в Бояна? Защото резиденцията в Бояна е едно предприятие. Платили ли сте си, господин Премянов? Защото ако не сте си платили, ние ще го проверим това още днес, Ви чака един голям скандал. Вие не можете да хазяйничите в резиденцията, която е търговско дружество, както си искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата д-р Драганов за процедурен въпрос.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Използувам тези две минути за едно конкретно предложение. Първо, в сряда програмата да бъде направена изключително със законопроекти, проектопредложения и евентуални дебати за излизане от кризата.
И второто нещо, което е, отново напомням, че независимите депутати от партия "Нова демокрация", смея да кажа това, за първи път предложихме Държавна спестовна каса да може да приема валутни влогове. В момента има от 1,5 млрд. до 2 млрд. в хората валута. Държавна спестовна каса е институцията, в която има огромно доверие, към нея не е разклатен авторитетът и ние отново напомняме, използувайки присъствието на господин Виденов, че това може да бъде направено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря, д-р Драганов.
На този етап може да се приеме само за сведение, а можете да направите предложение към дневния ред за следващата седмица във вид на конкретен законопроект или проект за решение.
Актуален въпрос от народния представител Васил Михайлов относно възможността за физическо оцеляване на хората с ниски доходи.
Господин Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър-председателю, след като Вашето правителство огласи категоричното си намерение да не предлага нова актуализация на бюджета за 1996 г., в създалата се ситуация можете ли да докажете с разчети, с конкретни числа, че при сегашните цени е възможно физическото оцеляване на хората с ниски доходи - пенсии, заплати, социални помощи?
Обръщам се към Вас с настойчива молба: абстрахирайте се от факта, че въпросът го задава Васил Михайлов от Парламентарната група на СДС. Питам Ви не като неконструктивния, както ме наричате, опозиционер, а като човек и лекар и Ви моля за отговор не като министър-председател само, а и като председател на БСП, като човек и икономист. Повярвайте, преди да взема лист и молив и да започна да пресмятам, самият аз не си давах сметка за размера на трагедията. Под въпрос е физическото оцеляване на голяма част от българския народ. Данните, които ползувам относно потребностите от храна, са взети от учебника по хигиена. А цените всеки може да ги види в кварталните си бакалници. Казвам Ви го, в случай, че проявите недоверие към моите пресмятания.
Всъщност, ако изпитвате някакви съмнения в тази насока, попитайте който и да е лекар, комуто вярвате. За да се храни нормално един човек, който не се занимава с тежък физически труд, са необходими между 7500 и 8000 лева. Изключвам при пресмятанията по-луксозни продукти, като кашкавал, трайни колбаси и т.н. Горе-долу същите пари са необходими за правилното хранене на едно дете. За 4-членно семейство - над 30 000 лева. Сам виждате, че такава сума за храна не могат да отделят 90 на сто от хората от нашия народ. Това е почти две минимални заплати или пенсии на човек.
Следователно забравяме нормалното хранене и говорим само за абсолютно минималните потребности за физическо оцеляване. Споменатият учебник по хигиена твърди, че дажби под 2000 килокалории в продължение на 6 месеца водят до заболяване. Две хиляди килокалории се получават от малко повече от един хляб. Но възниква въпросът за животинските белтъчини. Във Франция след войната са правени изследвания върху храненето, които доказват, че когато те са под 15 грама на ден, общата смъртност се увеличава, забележете, с 50 на сто, а под 20 грама на ден - с 20 на сто.
Какво значат 15 или 20 грама белтъчини? Това е 500 грама мляко, 100-120 грама сирене, краве, разбира се, или 100 грама месо без костите и сланината или 2 яйца и малко. И т.н. Пресметнато в пари, минимум 50-60 лв. дневно. Сумирайте с единия хляб и ще се получи цифрата от 130-140 лв. дневно или 4000 лв. на месец. Това е храненето, което дава увеличение на смъртността между 25 и 50 на сто. Неправилно, небалансирано, без необходимите витамини и минерали, в крайна сметка разболяващо дори един здрав организъм. Та дори и него не може да си позволи една голяма част от нашия народ.
Не говоря даже за безработни. Двама работещи родители с чисти заплати от 8 хиляди лева с две деца имат по 4 хиляди лева на човек не за хранене, а за всички разходи. А такава заплата получават учителите, чиновниците, медицинските труженици.
Не ви питам как те да се облекат, отоплят и изучат децата си. Питам ви как да ги изхранят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Министър-председателят Жан Виденов има думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Михайлов, приемам сериозно въпроса ви. Това е сериозен проблем пред страната днес. Благодаря за разясняването му от гледна точка на потреблението. Това облекчава донякъде моята задача. Ще се концентрирам върху анализа на динамиката на доходите, които би трябвало да покрият такива потребности.
Преди това трябва да подчертая обаче, че нелеката задача реално, а не на думи да се извършва структурна реформа в много тежка социална, икономическа и финансова ситуация в страната, неизбежно води до спад на реалните доходи на населението. Това е валидно не само за България и не само за сегашния период. Това винаги е така. И причината за тези трудности не е в бюджета, както споменавате някъде в актуалния си въпрос, а в спада на производството, натрупан за няколко години - спад горе-долу наполовина.
От 1989 г. насам с изключение на две години - 1994 и 1995 г., когато бе реализиран сумарен ръст около 4 на сто, ежегодно брутният вътрешен продукт спада - през някои години с над 10 на сто. През последните седем години именно това не позволи да се създава допълнителен продукт, който да бъде разпределян и натрупван.
Докато през първите години след 1989 г. поради мораториума върху плащането на външния дълг не се заделяха средства за обслужването му, през миналата и през тази година се заделят само за това 10 на сто от брутния вътрешен продукт годишно, което може да бъде понесено единствено и само за сметка на свиване на потреблението при недостатъчен икономически растеж. И това е така, защото отсъства външно финансиране - поне до средата на тази година, Централната банка не може да слезе под минималния задължителен резерв, а той, както и вие добре знаете, е неизползваем за потреблението. Знаете, защото първият ви въпрос беше насочен именно към това да не се спира плащането по външния дълг по никой начин, а това изисква определена мобилизация на официалния държавен резерв.
Делът за инвестиции впрочем също е под 10 на сто от брутния вътрешен продукт през целия този период от седем години, което не осигурява средства дори за извършването на текущи ремонти на основните производствени фондове.
Нарасналият държавен дълг - външен и вътрешен - изисква през тази година да се отделят над 50 на сто от бюджетните средства за обслужване на лихвите по него. Ако не направим решителни стъпки, за да намалим главницата - за което говорих в отговора на втория въпрос на уважаемите господа Иван Костов и Йордан Соколов, догодина този процент може да се увеличи драстично, а това трябва да се предотврати на всяка цена.
С една дума, при подобно положение държавата може да отделя за издръжка на бюджетната сфера и за социалните трансфери реално все по-малко средства. Вярно, стигнали сме до предел, на който не можем да намаляваме по-нататък средствата за издръжка в реално изражение за здравеопазване, образование, отбрана и сигурност и за управление - централно и местно, без да рискуваме тези системи да бъдат разрушени. Това е икономическата рамка, която определя възможностите на правителството сега да решава проблемите на държавата и обществото, в това число и въпроса за размера на дохода за потребление. Обслужването на външния и вътрешния дълг на страната и перспективата за съживяване на икономиката до края на годината и през следващата година предопределя и възможностите за реално потребление през 1996 г.
Правителството в тази обстановка полага максимални усилия да защити доходите на населението, особено минималните доходи. Това не може да става, разбира се, в разрез с програмата за преструктуриране и за финансово стабилизиране на страната, защото всяко произволно повишаване би подгряло инфлацията, която и без това е висока и би дало тласък на процеси, които могат да доведат до хиперинфлация, да не говорим за девалвацията на лева и огромните трудности, които произтичат от това. Така че няма нужда да доказвам, че хората живеят добре, когато знам, че това не е така и те изпитват много трудности.
Независимо от това обаче хората разбират, господин Михайлов, не ги подценявайте, че всички понасяме тежестта на прехода и осъзнават, че трябва да се върви по пътя на извеждане на страната от икономическата криза. В този смисъл мога да кажа какво е направило правителството досега и въпреки че звучи сложно може би за депутатите, за хората надявам се то ще е разбираемо. Изрично подчертавам, че говоря за това, което правим в бюджетната сфера, в политиката на доходите, които правителството пряко или косвено регулира.
Извън тая сфера по официални изследвания на Националния статистически институт, към които също ви насочвам, господин Михайлов, средно българските граждани реализират около половината си доход. Става дума за доходи от наеми на недвижима собственост, доходи от ренти - голямото мнозинство от българите вече разполага със собствена земя, и от влогове в банки. В отличие от много други държави, българинът в голямото си мнозинство разполага със спестявания. С това той положително се отличава от много подобни нему социални групи в страни, с които правим сравнението. И за да бъде това сравнение коректно, ние трябва да прибавим тези доходи, които за жалост не се следят от статистиката и никога не попадат в сферата на внимание на медиите и за съжаление това ни води на неправилни черногледски изводи.
Все пак изводите са тревожни. Потребителските цени през август 1996 г. са нараснали със 113 на сто спрямо декември 1995 г. Средната работна заплата през третото тримесечие на 1996 г. в сравнение с четвъртото на 1995 г. се очаква да нарасне с 80 на сто. Това означава, че работната заплата, изчислена на тримесечна основа, е загубила около 16 на сто от покупателната си сила, в това число за материалната сфера с около 12 на сто.
Минималната месечна заплата през юли 1996 г. е 4 хиляди лева и осигурява около 80 на от средствата за условно изчисления екзистенцминимум на работещо лице. Минималната пенсия за изслужено време и стаж сега е 2824 лв. и също осигурява 80 на сто от условно пресметнат жизнен минимум на пенсионер. (Оживление)
Минималната заплата и минималната пенсия са абстрактни икономически категории в момента. Сам знаете, господин Михайлов, че практически такива пенсии не се плащат. Повечето са по-високи.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Четири хиляди.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Допълнително за подпомагане на нискодоходните групи от населението знаете, че е приета и действа система за целева защита, която да обхване 550 хиляди домакинства - около 20 на сто от населението, за което в държавния бюджет са осигурени 2,7 млрд. лева.
Мислим и за други възможности за подпомагане на най-слабите слоеве от населението, освен засиления контрол върху цените. Правителството със свое решение прие методика за въвеждане на пределни цени за основни хранителни стоки - мляко и млечни произведения, брашно и хлебни произведения, олио и масло, като тия цени се съгласуват с производителите и са предложени от техните браншови съюзи. Приета е и програма за снабдяване на населението, войсковите поделения, училища, социални домове с твърдо гориво за огрев през периода септември 1996 - април 1997 г. Предстои в понеделник да бъде взето решението и за компенсацията на доходите през четвъртото тримесечие.

В тази връзка припомням, че освен увеличението на пенсиите с около 28 на сто, което бе извършено на 1 април 1996 г., от 1 юли основните им размери бяха увеличени с нови 30 на сто, като същевременно с 200 лв. са увеличени и компенсациите за динамиката в цените на енергията. От 1 октомври основните размери на пенсиите ще бъдат увеличени с нови 30 на сто. Това реши днес Националният осигурителен институт в изпълнение на актуализирания Закон за държавния бюджет за 1996 г. Това е, което правителството ще оформи като акт още в понеделник.
Виждате, че колкото и да е трудна ситуацията, поетите ангажименти, които зависят напълно от него, правителството изпълнява. Макроикономическите категории - инфлация, девалвация не са въпроси, които зависят за съжаление само от правителството. Де да беше така!
Въпреки тези увеличения, поради очакваната по-висока инфлация от планираната, реалната покупателна сила на средната пенсия за 1996 г. ще спадне не с 10, както се надявахме, а вероятно с около 15 на сто в сравнение с миналата година. Така че за най-нискодоходните групи от населението, концентрирайки се само върху това, което бюджетът пряко им плаща, или върху това, върху което правителството има пряк контрол, ние се стремим да минимизираме загубите от високата инфлация и високата девалвация на лева през тази година. Трудна задача, но се стремим да я изпълним максимално добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Качвам се на трибуната още по-притеснен, господин министър-председател. Аз Ви питах едно, Вие отговорихте друго - че работите по въпроса, че правите усилия. Как да разбера това, че вие сте компетентното правителство, което прогнозираше 20 на сто инфлация, а към края на годината тя е 118%? Как въобще да Ви вярвам на разчетите и прогнозите? Аз просто Ви питах как ще оцелее българският народ. Медицински, биологически, как ще оцелее. Вие ми обяснявате за доходите, за формирането на доходите.
По-нататък. Обвинихте реформата. Дереджето ни е такова, защото няма реформи. После казахте, че средствата от приватизацията на големите предприятия ще отидат за обслужване на външния и вътрешен дълг, следователно към хората няма да отиде и цент.
И забележете, застрашени сме от израждане на нацията и то ни в накакви апокалиптични видения, а съвсем реално, господин министър-председател. Става дума за геноцид върху българския народ. Не си ли задавате от време на време въпроса поне пред собствената си съвест какво правим още тук. Защото аз все по-често си го задавам. Занимаваме със словобудие, докато народът ни е заплашен от глад, глад в края на ХХ век в една европейска държава. Може би по-честно е направо да се наредим на опашката за хуманитарни помощи заедно със Сомалия например. Кажете, господин министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Ще кажа, господин Михайлов, защото действително трябва да си поставите въпроса какво правите тук. Не помня Вие бил ли сте депутат или не сте бил, дали сте такъв в момента или не, нека отговорят слушателите и зрителите. Този парламент, в който и Вие сте депутат, гласува ли или не гласува всяка година отчетите на Българската народна банка? Не е ли виждал стотиците милиарди дефицити, които се формират там? Защо не е направил нищо? Това отговорност само на правителството и на управляващото мнозинство ли е? (Шум и възражения в блока на опозицията) Вие не отсъствахте от този парламент, когато се гласуваше договорката с Лондонския клуб за изплащането на външния дълг. Вие присъствахте тук. Тази сделка беше подкрепена. Тази сделка трябва да се плаща.
ИВАН КОСТОВ (от място): Вие си я гласувахте сам.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Вие нямате ли нищо общо с това? Когато се гласуваха дефицитни бюджети, в резултат на които е обявен вътрешният дълг на страната в момента, Вие отсъствали ли сте от този парламент? Не сте отсъствали. Получавали сте заплата от този парламент, господин Михайлов. И не се правете, че нямате нищо общо с трудностите, които стоят пред държавата днес. Те са до голяма степен Ваша отговорност и Ваша вина. Ако не, подайте си оставката, заминавайте си от парламента. Не получавайте бадева народна пара. (Шум и реплики в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Последният актуален въпрос е от народния представител Благой Димитров относно договор между Българския спортен тотализатор и ИНТРАКОМ.
Има думата господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър-председателю! От няколко дни във връзка с комюникета и интервюта на длъжности лица стана ясно, че договорът между Българския спортен тотализатор и гръцката компания ИНТРАКОМ е факт. Около този договор обаче има няколко смущаващи факта.
Първо, ИНТРАКОМ е известна с няколко международни скандала - в Германия за връзка с тайните служби ЩАЗИ на бившата ГДР, в Гърция за конфликти с Държавната комуникационна компания ОТЕ, в България около смесеното дружество БУЛФОН, по което в момента тече следствие. В обществото ни се създава впечатление, че вашата партия изплаща някакви стари борчове на неясното финансово образувание ИНТРАКОМ и нещо по-лошо - че това става под Вашата тиха благословия, господин министър-председателю.
Вторият момент, на който искам да обърна Вашето внимание, е особеното мнение на професор Живко Сталев, арбитър по дело N 8032 на Международния арбитражен съд в Париж. От обвинението на професор Сталев е видно, че ИНТРАКОМ няма основание за своя иск от 10,5 млн.щатски долара, като освен това на спортния тотализатор са причинени щети в размер на 1 млн. 575 хил. щатски долара. Стана ясно, че основният мотив за сключването на договора от страна на Българския спортен тотализатор е невъзможността да се изплати сумата от 10 млн.щатски долара на гръцката страна, което обаче е спорен момент.
Подписаният договор между спортния тотализатор и ИНТРАКОМ под предлог, че е фирмена тайна, не се предоставя на Комисията по младежта и спорта, както е станало ясно на вчерашното заседание на комисията, завършило едва ли не със скандал. Не е проведен конкурс или търг, което стана практика в
областта на комуникациите и спортния тотализатор. Нещо повече, не е търсена схема за изплащане на дълга от 10 млн.щатски долара от страна на спортния тотализатор, нито е изчакано решение на Софийския градски съд.
Господин министър-председателю, моят единствен въпрос към Вас е: какви са мотивите за подписване на договора между спортния тотализатор и ИНТРАКОМ преди да излезе решението на Софийския градски съд? Защо толкова се бърза по такъв важен въпрос, който е свързан с големи суми, тъй като съществува вероятност Софийският градски съд да отхвърли решението на Международния арбитражен съд в Париж?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Димитров, нямам никакво намерение от парламентарната трибуна да дебатирам търговски договор. Не му е това работа на министър-председателя, не е това работа и на депутатите по време на парламентарния ви контрол.
От актуалния въпрос освен това не става ясно какви са фактите, изнесени в пресата, касаещи договора между ИНТРАКОМ и Българския спортен тотализатор, който искате да коментирам. Аз не възнамерявам да нося отговорност за това, което пишат вестниците, господин Димитров, най-малкото от високата трибуна на българския парламент да правя това. Както много пъти съм заявявал, за това истина ли е или не написаното в даден вестник отговорност носи самият вестник. Аз мога да Ви информирам за това, което ми е докладвал Българският спортен тотализатор като държавна фирма чрез Комитета за спорта по отношение на връзките му с фирмата ИНТРАКОМ, а то е следното.
На 30 юли 1992 г. е подписан договор между фирма ИНТРАКОМ и Български спортен тотализатор за електронизиране и за обработка на тиражите. Какво ли е правило тогава българското правителство и как е отговаряло на парламентарния контрол по този въпрос, аз не знам.

От българската страна договорът е подписан от Неделчо Прошков в качеството му на генерален директор на Българския спортен тотализатор, Тихол Вунев като главен счетоводител, Захари Захариев като юрисконсулт и адвокатите Брайков и Андреева.

Договорът е одобрен от председателя на Българския съюз за физкултура и спорт господин Груйо Юруков, който, предполагам, е назначен от тогавашния министър-председател Филип Димитров. Не съм проверявал.
На 8 октомври 1993 г. без договорът с фирма "ИНТРАКОМ" да е прекратен, същото това ръководство на тотализатора сключва аналогичен договор с фирма "ГБУ-92" ОД, което, както и да го гледаме, си е грубо нарушение на редица задължения на Българския спортен тотализатор.
Естествено, недоволна от това действие, гръцката страна по договора завежда дело в Международния арбитраж в Париж. На 18 юли 1995 г. Международният арбитражен съд при Международната търговска камара в Париж постановява осъдително решение, по силата на което Българският спортен тотализатор трябва да заплати на гръцката страна 8 млн. щатски долара, включващи начислени лихви от деня на завеждането на иска. Това съдебно решение е в сила.
Не зная как ще се произнесе Софийският съд, но дори за помощ и към Врачанския съд да се отнесем, предполагам трудно ще бъде фирма, получила подкрепата на толкова авторитетна институция, да не защити своето право. А то в дадения случай е в ущърб на българската страна. Още повече, че бившето ръководство на Българския спортен тотализатор, представлявано от генералния директор Любоен Генов и от изпълнителния директор Захари Захариев, не предприема други действия за атакуване на решението на арбитража в Париж, в резултат на което допускат да влезе в сила в определените от съда размери. За което небрежно отношение към националния интерес аз действително настоях те да бъдат уволнени. И това стана.
На 4 септември 1996 г. по искане на председателя на Комитета по физическо възпитание и спорт се получава доклад на съветници за дейността на Европейския съюз, Главно дружество за развитие, това е институция в Брюксел, афилирана към Европейския съюз, Европейската комисия. Доклад със заключение, че "Българският спортен тотализатор не може да избегне уреждането на задълженията си от арбитражното постановление, тъй като това ще наложи значително неблагоприятно отражение на връзките между България и международните европейски институции. Забавянето на плащането чрез забавяне на съдопроизводството, въпреки че е възможно, е свързано с постоянно нарастваща загуба за Българския спортен тотализатор."
По-нататък се препоръчва да се сключи пакетна сделка, свързваща задълженията на Българския спортен тотализатор с нов договор за бъдещ период, за внедряване на система за предплащане на някаква наказателна сума и подписване на договор с друг компетентен продавач.
Управителният съвет на Българския спортен тотализатор, след като се запознава със становището на Главното дружество за развитие при Европейския съюз, предприема действия за установяване на контакти с гръцката фирма "ИНТРАКОМ" и за водене на преговори за сключване на споразумителен договор, с цел неплащане на съществуващото задължение към гръцката страна. Преговорите започват и се водят в Атина, Гърция, поради категоричен отказ на гръцката фирма да преговаря с партньорите си в България.
В резултат на водените преговори, както ме информират, на 12 септември т.г. се подписва договор между "ИНТРАКОМ" и "ИНТРАЛОТ" и Българския спортен тотализатор, от друга страна, за модернизиране на игрите на щастието (такъв е терминът в договора) в Република България.
Мотивите за сключване на договора се заключават, според Българския спортен тотализатор, в следното: първо, че се опрощава задължението му в размер на 8 млн. щатски долара; второ, че гръцките фирми ще инвестират в България над 40 млн. щатски долара на периода на действие на новия договор; трето, че се внедрява модерна, според специалистите, технология, аналогична на използваните в Европа и САЩ за организиране игри на щастието, което дава възможност за пълен контрол от страна на Министерство на финансите и Комитета за физическо възпитание и спорт и обществеността, чрез компютри, разположени и в Министерството на финансите, и в комитета, и в обществена организация, която би била посочена от българската страна. И се гарантира увеличаването на работните места в Българския спортен тотализатор за периода на действие на договора повече от два пъти.
Господин Димитров, колкото и да уважавам мнението на господин Сталев, аз не мога да се съобразявам с неговото мнение, аз се съобразявам с това, че бюджетът няма никаква възможност и няма никакво намерение да изплаща този ангажимент на една фирма, макар и държавна, към друга фирма, пък била тя и чужда.
Всички, които под маската на защита на българския спорт и на Българския спортен тотализатор развиват идеята как в джоба на данъкоплатеца ще бръкнем, заради безобразията на Прошков, да прощават!
Аз искам да кажа, че когато в близките дни станат известни резултатите от финансовата ревизия, поръчана от Комитета за физическо възпитание и спорт в Българския спортен тотализатор, всички резултати, констатирани от нея, ще бъдат предоставени на компетентните органи.
Аз лично ще се погрижа да бъдат представени и пред парламента. И да понесат отговорност всички виновни за това, че на държавата бе нанесена щета. И може би, както Вие сега твърдите, бе сключен един договор, който би могъл да има по-добри за страната ни клаузи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Аз не съм доволен от отговора, господин министър-председател, по няколко причини.
Първо. Аз оставам с впечатление, че Вие не сте си направили труда да прочетете особеното мнение на господин Сталев, един изтъкнат наш юрист, който всъщност е арбитър по международното дело.
Второ. Около "ИНТРАКОМ" и името на господин Сократис Кокалис непрекъснато има някакви неясни връзки между вашата партия и, още един път казвам, това неясно финансово образувание.
Вие, господин министър-председател, на тъмно и на тихо направихте Боянската завера, на тъмно и на тихо беше сключен договорът за смесеното предприятие "Булфон", имаше едночасови дебати в парламента, без последствия. И на тъмно и на тихо, преди решението на Софийския градски съд, е сключен този договор между спортния тотализатор.
И когато става дума за такива големи суми, аз съм изненадан, че министър-председателят някак си индиферентно, така, гледа на тези сериозни въпроси.
И нещо повече, Спортният тотализатор е спорно дали не може да си върне тези 10 милиона. Ето, вчера в Комисията по младежта и спорта ваш народен представител е разработил схема за връщане на тези пари. Господин Фидел Косев, струва ми се, аз имам информация. Да, господин Косев отрицателно клати пръст.
Но, нещо друго, членове на вашата партия, господин министър-председател, като госпожа Нешка Робева взимат, така, адекватно отношение по този въпрос.
И не е редно, когато ваши грешки приписвате на правителството на Съюза на демократичните сили. Аз виждам във Вас, така, една непредизвикана агресивност, която отдавам на Вашата възраст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
С това приключиха въпросите към министър-председателя.
(Васил Михайлов от място желае думата)
Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги!
Имах процедура, която се отнасяше до министър-председателя, който, както се казва, заедно с председателя на Народното събрание господин Благовест Сендов отлагат вече многократно един въпрос, който, според мен, е изключително важен за спазването на Виенската конвенция по отношение на представителите и по-специално на нашия посланик в Република Албания.
Струва ми се, че повече не може да се бави отговорът на този въпрос. Но господин министър-председателят, разбира се, използвайки неуредиците тук, в нашата администрация на Народното събрание, вече за трети месец не отговаря на този въпрос.
Искам обаче да се възползвам от случая да обърна внимание към министър-председателя и към администрацията на Народното събрание да ми се даде възможност поне следващия път министър-председателят да даде отговор на въпроса, който съм задал там. Мисля, че той е много важен въпрос.
Още повече пък съм възмутен от начина, по който министър-председателят борави с фактите и изопачава истината. Знае се много добре кой натрупа външния дълг. Знае се кой има мнозинство в парламента, кой е гласувал и Споразумението с Лондонския клуб, и отчетите на Българската банка. Във всеки случай това не съм нито аз, нито моите колеги. Това е само една единствена политическа сила и тя се нарича БСП.
Така че да се лъже пред българския народ от министър-председателя е недопустимо.

Аз мислех, че ще събудя в него едни най-човешки чувства. Напротив, бе ми отговорено с едно арогантно и според мен недопустимо поведение като много пъти истината не се зачиташе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Михайлов, ще информирам председателя на Народното събрание за вашето искане.
Актуален въпрос от народния представител Валентин Василев към господин Георги Георгиев, министър на околната среда относно състоянието на Националния фонд за опазване на околната среда.
Има думата, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин министър, аз разбирам колко трудно е в този момент да говорим за проблеми на околната среда, след като народът ни не може да се нахрани. За мен лично е много трудно, след като стотици хора в приемния ми ден идват и никой не пита за околна среда, а питат как да си нахранят семействата.
Още по-трудно ми е да ви задам този въпрос след циничния отговор на министър-председателя, който не отговори как с 4 хиляди лева ще оцелее човек тази зима. И то след като си изключил абсолютно всичко - и парно, и ток, и вода, и телефон и не си купува дрехи, не си купува книги на децата, пита как да си купи по един хляб на ден. Но все пак аз ви задавам този въпрос:
Преди години средствата в областта на околната среда се разпределяха централно от бюджета и някои хора решаваха къде да се влагат средства за пречистване, къде да не се влагат, кой да пие чиста вода, кой да диша чист въздух. Оказва се, че бюджетът не може да издържи и по някой път се вземат решения които не отговарят на интересите на хората.
Със закон бе решено да има Национален фонд за опазване на околната среда. В този фонд трябваше да постъпват средства от различни посоки - първо, от санкциите на предприятията-замърсители; второ, от такси, които бяха предвидени по закона - такси за замърсяване, такси за природоползване. Трябваше да постъпва някаква малка част от средствата от горивата, които се използват в тази страна, също по силата на закон.
Аз съм твърде обезпокоен от сегашното състояние на Националния фонд за опазване на околната среда.
Първо, тъй вместо да става все по-мощен и по-мощен, той става все по-немощен, според мен. До ден днешен не са въведени таксите за замърсяване в допустимите граници и оттам... (Шум и реплики в залата)
Моля ви, не занимавайте министъра, защото въпросът е важен!
Второ, аз съм обезпокоен и от това, че в този фонд все по-малко средства влизат и от санкции върху предприятия-замърсители. Нещо повече, разчу се, че и големи фирми, които се занимават с производство и търговия на нефтопродукти, на петрол, неиздължават своите суми към Националния фонд за опазване на околната среда.
След като състоянието на държавния бюджет е такова - всички знаем трагичното състояние на държавния бюджет през тази година и знаем, че той не може да заделя средства за околна среда, дори и тези, които са гласувани по специалното приложение в бюджета първо не могат да се осигурят и второ инфлацията ги изяжда, аз задавам въпрос към вас, тъй като по силата на Закона за опазване на околната среда вие управлявате Националния фонд - какво е състоянието на фонда днес и защо в него не постъпват предвидените средства?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Василев.
Господин министър, имате думата, за да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Василев!
Във връзка с поставения от вас въпрос предлагам на вниманието на депутатите от Тридесет и седмото Народно събрание информация и анализ на състоянието и дейността на Националния фонд за опазване на околната среда.
В съответствие с националната стратегия за опазване на околната среда и Закона за опазване на околната среда, националният и общинските екофондове бяха създадени като икономически инструмент за провеждане на екологичната политика в Република България.
За три години от своето създаване Националният фонд за опазване на околната среда се утвърди като институция за финансово подпомагане решаването на многобройните натрупани от години екологични проблеми в трудните условия на преход към пазарна икономика у нас. Предимствата на фонда се изразяват най-общо в компенсирането на недостига на бюджетни средства, липсата на преференциални кредити и неразвитият капиталов пазар. Генерирането на извънбюджетни ресурси, аналогично на практиката в европейските страни, се извършва чрез прилагането на принципите "замърсителят плаща" и "споделена отговорност". Събраните средства от такси, глоби, санкции и други се насочват към приоритетни екологични проекти. Набирането, разходването и контрола на средствата по фонда се извършва по наредба, приета с постановление на Министерския съвет N 168 от 1995 г., изменено и допълнено с постановление на Министерския съвет N 94 от тази година.
Наредбата осигурява гъвкаво управление чрез отчитане на интересите на всички заинтересовани страни, открита и прозрачна процедура и ниски административни разходи по издръжката на изпълнителното тяло на фонда.
Решенията за финансиране се вземат от управителен съвет на Националния фонд с квалифицирано мнозинство от две трети от минимум 12-членен състав. Управителният съвет включва представители на Министерството на финансите, промишлеността, транспорта, земеделието и хранителната промишленост, териториалното развитие и строителството, енергетиката и енергийните ресурси, както и други министерства, а също така и представител на Българска академия на науките и представител на неправителствените екологични организации.
В резултат на усъвършенстването на екологичната нормативна база и приемането на Закона за таксите върху течните горива, възможностите на Националния фонд за опазване на околната среда непрекъснато нарастват.
За сведение през 1993 г. фондът е разполагал със 105 млн. 800 хил. лева, през 1994 г. - с 322 и половин милиона лева; през 1995 година с 531 млн. 600 хил.лв., през тази година очакваме постъпленията да надхвърлят един и половина милиарда лева!
За периода 1993-1995 г. Националният фонд по опазване на околната среда е финансирал с безвъзмездна помощ в размер общо на 360 милиона лева повече от 50 общински екологични обекта. Другите средства са използвани за отпускане на безлихвени кредити на 32 фирми за изграждане на Националната система за мониторинг в съотвествие с поети международни ангажименти и като задължителна необходима предпоставка за интегрирането на нашата страна към Европейския съюз.
За 1996 г. от управителния съвет на фонда бяха одобрени и се финансират следните проекти: 34 общински екологични проекта, сред които градска пречиствателна станция за отпадъчни води на град София в Кубратово; градска пречиствателна станция за отпадъчни води в Пловдив; градска пречиствателна станция за отпадъчни води в Казанлък; градска пречиствателна станция за отпадъчни води в Габрово, Поморие и други; рекултивация на терени по деривацията "Джерман-Скакавица", депа за твърди битови отпадъци в градовете София, Бяла Слатина, Враца, Велико Търново, Смолян, Златоград и други.
Второ, 26 екологични обекти на фирми, в това число "Топлофикация" ЕАД, Враца; "Топлофикация" ЕАД, Габрово; "Захарни заводи" ООД, град Горна Оряховица, Атомна електроцентрала в Козлодуй и други.
Трето. 22 научноприложни разработки, сред които са тези, свързани с въвеждането у нас на екологичните европейски стандарти, управлението на промишлените отпадъци, решаването на проблемите с луминисцентните ламби, за рециклирането, за ограничаване опаковките, излезли от употреба и от моторни превозни средства, третиране на обработени масла и нефтопродукти и други.
Четвърто - 7 инвестиционни обекта от националната система за мониторинг и контрол на качеството на околната среда, сред които съвременни лабораторни комплекси в градовете Стара Загора, Русе, Варна, Бургас, Велико Търново, като същите отговарят на изискванията на нормативните актове.
От началото на тази година до 31 август за проекти и дейности за опазване на околната среда от фонда са изразходвани общо 1 млр. 101 млн. лева. Тази сума се разпределя както следва: 273 млрд. 700 млн. лв. безвъзмездни помощи на общини, 408 млн. 200 хил. лв. заеми на фирми, 221 млн. 300 хил. лв. безвъзмездни помощи и безлихвени заеми за проекти в планинските райони, 150 млн. 300 хил. лв. за доизграждане на националната система за мониторинг и контрол на качеството на околната среда. Останалите средства за изразходвани за съвместни екологични проекти с държавни институции, за просветна, печатна и пропагандна дейност. За издръжка на изпълнителното бюро и управителния съвет на фонда са изразходвани общо 977 хил. лв. или това представлява 0,09 на сто от общите разходи на фонда.
Съгласно план-сметката на Националния фонд за опазване на околната среда за 1996 г. са планирани постъпления общо за 2 млр. 622 млн. 500 хил.лв., от които към 31 август т.г. фондът разполагаше с 1 млрд. 252 млн. 700 хил. лв. или 47,7 на сто от предвидения обем средства. Преизпълнени са постъпленията от административните такси по реда на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда и импортните такси за внос на употребявани автомобили съответно - първите с 54,9 на сто, а вторите - 77,4 на сто.

Постъпленията от такси върху течните горива към края на месец август 1996 г. са 13 на сто от предвидения годишен обем, но това до голяма степен е свързано с обстоятелството, че таксите върху течните горива за мазута със съдържание на сяра над 1 на сто влизат в сила от второто полугодие на тази година. За констатираното известно забавяне в превеждането на такси върху бензин и дизелови горива от "Нефтохим" АД ние сме информирали с наше писмо N 04.00-35-82 от 1 юли 1996 г. Министерството на финансите, което съгласно Закона за таксите върху течните горива контролира и предприема мерките за спазването на закона.
В заключение мога да ви кажа, че имаме уверението на Министерството на финансите за това, че редовното изплащане на дължимите към Националния фонд за опазване на околната среда суми от такси върху течните горива ще бъде възстановено. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Василев, имате думата да изразите отношението си към отговора.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин министър! Аз не съм доволен от Вашия отговор, тъй като Вие управлявате този фонд, а "Нефтохим" не знам по чие нареждане, просто знам, но не мога да го докажа, не си плаща тези вноски против закона, а който отива против закона, трябва да отиде на съд. Този фонд трябва по съдебен ред да си изиска парите, които не му се внасят.
Второ, не съм доволен от състоянието на фонда, тъй като вие сте правили плана си при една планова инфлация знаете колко процента. Тази сума от 2 милиарда, които Вие ми казвате, вече не са 2 милиарда, а са 1 милиард, до този момент имаме инфлация над сто на сто и до края на годината ще са половин милиард. Значи вие сте правили сметката при една ситуация, а всъщност парите, които влизат при вас, са много по-малко и не отговарят на тази инфлация.
Аз съм свидетел на това какво завари правителството на СДС, когато дойде на власт - всички каси бяха празни, нямаше нито един лев в нито един фонд. Всичко беше изядено, раздадено докрай.
Аз се опасявам, че следващата година, когато ще се наложи отново да управлява друг, а не вие, отново всички каси и фондове ще бъдат празни. България не е за ден-два, затова Ви моля като министър на околната среда и като човек, който трябва да управлява Националния фонд за околната среда, защитавайте интересите на фонда, тъй като имате законови основания за това. Потърсете правата си, които ви се дават по закон, ако трябва - и по съдебен ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Василев.
Актуален въпрос от народния представител Орлин Драганов към министър Георгиев относно замърсяването на въздуха в градовете Силистра и Русе и мерките, които възнамерява да вземе министерството в бъдеще относно тези проблеми.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Проблемите на градовете Силистра и Русе, свързани със замърсяването на въздуха, са от много години и за огромно съжаление и до ден-днешен те не намират своето реално разрешение. Многократно сме свидетели на силно обгазяване на град Силистра, който е в съседство с румънския град Калараш, а така също и редица обгазявания на град Русе, за което особено допринася срещуположният срещу него румънски град.
Редица правителства обещаваха на хората, живеещи в тези градове, да направят възможното за решаване всички екологични проблеми в споменатите два града. Направеното е сравнително малко и то абсолютно не задоволява. Свидетели сме на ежедневно обгазяване значително над допустимите санитарни норми, като много често замърсяването с фенол, например, надхвърля пределно допустимите норми до 8-10 пъти. Апаратурата, с която се прави контролът на въздуха, е много стара и крайно недостатъчна. В тези градове често се налага спешна информация за състоянието на въздуха към дадения момент, но резултатите поради старата техника се получават чак на другия ден със закъснение. Има редица възможности за ползване на много благоприятни екокредити на първо място от Япония, а така също и от Европейския съюз. Това обаче не се осъществява или се осъществява в недостатъчна степен.
Аз съм силно обезпокоен от постоянно повтарящата се ситуация на обгазяване в споменатите градове Силистра и Русе. В тези градове живеят български граждани и аз желая конкретно да зная точно какви мерки ще бъдат предприети в екологична насока по отношение на въздуха. Не е без значение, че там живеят и много малки деца, болни и възрастни хора.
Господин министър, очаквам Вашия точен, конкретен и конструктивен отговор на повдигнатия от мен въпрос.
Тъй като ние сме свидетели на срещи почти след всяко обгазяване, при което се подписват някакви споразумения, които траят до следващото обгазяване. Мобилната станция за емисионен контрол работи само в Русе. Проби от водата на река Дунав не се вземат също поради огромната липса на средства, а вие знаете тази река през колко държави минава и какви води се вливат в нея.
Така че аз разчитам на Вашия отговор. Аз съм депутат от 23. Софийски район, но това не означава, че не трябва да защитя интересите на българските граждани там. Ще се радвам на един конструктивен отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата господин министър Георгиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Драганов! Екологичните проблеми на крайдунавските градове, в това число и на град Русе, и на град Силистра, основно са свързани с трансграничния пренос на замърсяване на въздуха. За решаването на тези проблеми, освен компетентните власти на България и Румъния, се ангажираха международни европейски институции като ЮНИДО и Европейският съюз, които финансираха и извършването на две последователни проучвания - през 1990 и 1995 г. На база резултатите от обследването на индустриалните замърсители и двете страни предприеха сериозни мерки за ограничаване източниците на замърсяване на атмосферния въздух.
Подписаната през 1992 г. Междуправителствена конвенция за сътрудничество между България и Румъния в областта на опазване на околната среда осигури политическата рамка за решаване на трансграничните екологични проблеми. В химически комбинат "Верахим" - Гюргево, бяха спрени цехът за вулкацид и други източници на вредни емисии. В българската част от програмата добри успехи постигнаха предприятията в град Русе, където беше извършено немалко за тяхната екологизация. Най-същественото бе газификацията на повече от 20 предприятия в Русе и ТЕЦ "Русе-север", както и изграждането на тролейбусен транспорт в град Русе. С изключение на ТЕЦ "Русе-изток" останалите промишлени обекти в града вече имат несъществен дял в замърсяването на атмосферния въздух на Русе.
В град Силистра също няма сериозни индустриални замърсители на атмосферата в промишления сектор на града.
За наблюдение и контрол на качеството на въздуха и в двата града е изградена мрежа от пунктове - 6 от тях в град Русе и 3 в град Силистра. В Русе е разположена също така непрекъснато действаща автоматична станция за мониторинг на въздуха, а мобилната автоматична станция на РИОС - Русе, периодично прави измерване и в град Силистра. Контролира се съдържанието във въздуха на прах, серен двуокис, азотен двуокис, сероводород, аерозоли на солната киселина, хлор и др.
Резултатите от измерванията през месеците юли и август на тази година за двата града показват, че няма превишение на пределно допустими средноденонощни концентрации за серен двуокис, азотен двуокис и хлор.
За град Русе замърсяване на въздуха с аерозоли на солна киселина е констатирано в 1,6 на сто от дните на разглеждания период, като максималните превишения достигат до 1,3 пъти над пределно допустимата средноденонощна концентрация. За сероводорода в град Русе е констатирано максимално превишение на пределно допустимата средноденонощна концентрация 1,1 пъти, като дните с превишаване на концентрациите са 1,9 на сто от периода.
За град Силистра замърсяване със сероводород - максимални стойности до 2,2 пъти над пределно допустимата средноденонощна концентрация, като пробите с превишени стойности на сероводород обхващат 10,5 на сто от дните в периода юли-август.
За Русе във въздуха няма замърсяване с феноли. От контролните проби за фенол в град Силистра са констатирани превишение на пределно допустимите средноденонощни концентрации в значителен процент от дните в периода, по-точно 42,1 на сто от дните, като максимално регистрираните стойности са достигали до 3,8 пъти над пределно допустимите средноденонощни концентрации.
Без да подценявам сериозния здравен риск от замърсяването с феноли и в тази връзка категоричната необходимост от елиминирането на всякакви видове източници на подобно замърсяване, искам да уведомя уважаемите народни представители и лично Вас, господин Драганов, както така и нашата общественост, че българската държавна норма за пределно допустими средноденонощни концентрации на фенол е 0,01 мг за кубичен метър и всъщност тя е десетократно по-строга от евронормата, която е 0,1 мг на кубичен метър.
Освен изброените замърсители, проблем за двата града остава и замърсяването на въздуха с неприятни миризми, които трудно се доказват аналитично. Опитите за тяхното анализиране чрез скъпи хромотографски методи засега не дават задоволителни резултати. За намаляване на здравния риск от замърсяване на атмосферния въздух по всеки конкретен сигнал за влошена екологична обстановка в двата града органите на Министерството на околната среда реагират незабавно, като увеличават пробовземанията и информират румънските контролни органи за резултатите от измерванията с цел вземане на незабавни мерки за елиминиране на източника на замърсяване. Изградените в двата града регионални комисии за сътрудничество с румънските градове по околната среда определено допринасят за подобряване на екологичната обстановка в този район.
В изпълнение на междуправителствената Конвенция за сътрудничество в опазването на околната среда два пъти годишно, както Вие казахте, се провеждат и срещи на междуправителствената българо-румънска комисия, където се набелязват мерки за намаляване на замърсяването на околната среда в българо-румънския участък на река Дунав.
Убедени сме, че честите контакти на комисиите, както и личните срещи и диалогът между министрите на околната среда на България и Румъния, са пътят за решаването на екологичните трансгранични проблеми.
Подписаният от двете страни меморандум до Европейския съюз за конкретна финансова помощ за най-големите предприятия-замърсители от двата бряга, завърши с проучване, извършено от холандската фирма "Ди Ейч Ви Консулт". Очакват се конкретни резултати от това проучване, което потвърди необходимостта от инвестиции в размер на 11 млн.екю. От тези инвестиции, които очакваме да получим от Европейския съюз по линия на Програмата "ФАР", по-голямата част са за предприятия на румънска територия, т.е. две трети от този инвестиционен пакет, в това число са включени и най-големите обекти-замърсители - Металургичен комбинат "Сидерка" и Химически комбинат "Верахим" в Гюргево.
За разширяването на системата за мониторинг и включването на нови контролни параметри за качеството на въздуха, в това число органохимични съединения по линия на Програмата "ФАР" за град Русе и град Силистра до края на годината ще бъдат доставени и монтирани шведски системи за дистанционно измерване "Опсис".
За по-добра информираност на обществеността се предвижда изграждането на информационни електронни табла, които да се поддържат и обслужват съвместно от Районната инспекция по околната среда край град Русе, и общините в Русе и Силистра.
Очакваме, че помощта по "ФАР" ще позволи на румънската страна срочно да реконструира производствените мощности на ХК "Верахим" и Металургичен комбинат "Сидерка", които се явяват основните замърсители на атмосферния въздух за двата града, съответно Русе и Силистра. С ограничаването по този начин на трансграничния пренос на замърсители от град Гюргево и град Калараш към българския бряг, ще се решат основните екологични проблеми в град Русе и в град Силистра. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Драганов, имате думата да заявите дали сте доволен от отговора.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Господин министър, предишния път, когато имах въпрос към министър Добрев, подчертах това, което ще Ви кажа на Вас. На мен ми харесват конкретните, ясни и точни неща, а не общите приказки, както някои преждеговоривши хора казаха тук.
В моето питане аз Ви насочих и към много добри кредити от Япония. Ако има възможност, препоръчвам Ви да се възползувате от тях.
Всичко това, което казвате, е много хубаво, но аз желая да има реализация, да има техника, която експресно да дава веднага каква е ситуацията в града. Това е също важно.
Следващият момент е взимане на проби от водите на Дунав. В момента няма финансови средства, за да съществува този нормален процес на взимане на проби от водите.
Благодаря за направения от Вас отговор и след време ще проверя дали тези неща са станали така, тъй като, знаете, тези въпроси са много важни и съществени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Драганов.
Актуален въпрос от народния представител Стоян Райчевски...
МАРИЕЛА МИТЕВА (от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Процедура? Почакайте, господин Райчевски. Заповядайте за процедурата.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. От името на Парламентарната група на Демократичната левица предлагам Народното събрание да удължи времето за своето заседаване до изчерпване на въпросите и отговорите, предвидени за днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз ще възразя на това предложение, защото в залата са 42 души, и ако се наложи да се гласува, ще трябва да отстраня от залата хора, които гласуват с повече от една карта.
Затова нека докато господин Райчевски говори, господа квесторите да поканят народните представители, защото гласуване с 40 души в залата няма да допусна.
Господин Райчевски, имате думата да зададете своя актуален въпрос към министъра на околната среда господин Георгиев относно екологичната обстановка в районите на общините Бургас и Камено.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Тук, от тази трибуна и друг път съм поставял въпроса за тежкото екологично състояние на град Бургас и град Камено. Многократно сме говорили, че в резултат на екологичното поражение на околната среда раковите и други заболявания, както детската смъртност и аномалиите при новородени деца в Бургас и в Камено надвишават многократно средната норма в страната.
Правителството на СДС изготви и започна да прилага още преди 5 години програма за екологичното оздравяване на Бургас и Камено. В резултат на взетите тогава мерки, включително и от тогавашното Министерство на околната среда, екологичнете замърсявания в някои производства бяха намалени с близо 40 на сто. Това бе постигнато с обединените усилия на Министерството на околната среда, тогавашното общинско ръководство на град Бургас, ръководството на "Нефтохим" - Бургас и на други фирми-замърсители.
Следващите правителства изоставиха тази програма. Но гражданите на Бургас не искат да се примирят с безотговорното отношение към тяхната и на децата им съдба. Те се организират и протестът им вече излиза на улицата. Създаден е Комитет за спасяване на града. Изградиха "град на истината", събраха няколко десетки хиляди подписа срещу правителството, което си затваря очите за упражнявания спрямо тях екологичен геноцид.
И моят конкретен въпрос към Вас, господин министър, е: предложило ли е Вашето министерство на Министерския съвет конкретна програма за екологичното оздравяване на този регион и какви действия сте предприели или ще предприемете в това отношение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Преди да дам думата на господин министъра, се обръщам към залата и вярвам, че никой от депутатите няма да възрази. Има още два отговора, без формално гласуване да можем да изслушаме и тези два отговора, тъй като министрите стоят и чакат, а и народните представители чакат. И тъй като не виждам възражение, без да поставяме на гласуване, ще си завършим парламентарния контрол с отговорите на въпросите.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Спираме часовника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма да спираме часовника. Просто има консенсус по въпроса.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, уважаеми господин Райчевски! Действително в общините Бургас и Камено са съсредоточени големи производствени мощности, които поради остарели технологии и оборудване създават екологични проблеми и се явяват източници на замърсяване на околната среда, на въздуха, на почвите и водните екосистеми - Черно море и река Айтоска. По тази причина районът Бургас-Камено е включен в списъка на горещи екологични точки по Постановление N 50 на Министерския съвет от 1994 г. и е обект на особено внимание, наблюдение и контрол от органите на Министерството на околната среда.
Състоянието на атмосферния въздух се контролира от 8 пункта, в това число 2 за непрекъснат автоматичен контрол на основни показатели - серен двуокис, азотни окиси, сероводород, фенол, амоняк и други. Пунктовете за ръчно пробонабиране са разположени в централната част на град Бургас - 3 пункта, и по един в комплексите "Меден рудник", "Славейков" и в град Камено. Двете автоматични станции са разположени съответно - една западно от центъра на Бургас и другата в квартал "Долно езерово".
Разполагаме със систематизирани данни от автоматичните станции за последните три години. Допълнително към отговора съм подготвил и ще Ви предоставя таблична справка с резултатите от измерванията във всички контролни точки в района за периода от началото на второто полугодие на тази година - 1 юли - 20 август.
Данните за цитирания период показват, че замърсяването на въздуха със серен двуокис, с азотни окиси и прах е под пределно допустимите средноденонощни концентрации. Съществуват малки единични привишения над средноденонощна норма на азотен двуокис в пунктовете: Морска градина, Бургас и Камено и за прах - в централната част на град Бургас. От началото на второто полугодие на 1996 г. са измерени стойности над пределно допустимите концентрации за сероводород - в квартал "Меден рудник" и на пункт ХЕИ - център, съответно в 9,5 на сто и 4,2 на сто от дните за периода. В абсолютни стойности най-голямото привишение за сероводород е 2,1 пъти над пределно допустимата концентрация и е регистрирано в квартал "Меден рудник". На пункт "Долна нефтохимика" е измерено привишение на средноденонощните допустими концентрации за фенол, достигащи до 1,5 пъти над нормата.
По отношение на замърсяването на въздуха с амоняк, сероводород и фенол в района съществува трайна тенденция за снижаване на емисиите през 1996 г. спрямо 1994 и 1995 г. В средата на месец юли тази година в "Нефтохим" АД бе монтирана нова автоматична ОПС-система за дистанционно измерване, с която се контролират 16 параметъра на качеството на атмосферния въздух. Системата е в процес на усвояване, но първите резултати показват стойности под пределно допустими концентрации на такива потенциални замърсители от рафинерията като бензол, тулуол, фенол и паракселол. За констатираните по-високи стойности на стирол причините ще бъдат анализирани на предстоящата днес среща на ръководствата на "Нефтохим" и Министерството на околната среда с цел отстраняване на възможните й източници.
По повод на доставката и монтажа ОПС-системата в "Нефтохим" АД, Бургас трябва да отбележа, че това е първият случай за съвместно финансиране и доставка в България на такава висококачествена мониторингова апаратура. Доставката беше предвидена именно в тази програма за оздравяване на околната среда в Бургас и усъвършенстване на системата за мониторинг, за която Вие говорите. Системата ОПС работи на автоматичен режим и не представлява проблем при осигуряване на връзката с мрежата регистрираните данни да се получават в реално време не само в нашата мониторингова система в общината, но и в парламента. Получаването в системата на надеждни данни не само ще служат за пълно информиране на обществеността, но и ще позволят да се вземат подходящи решения за намаляване на замърсяването.
Във връзка със станалите през последните няколко месеца крупни производствени аварии в "Нефтохим" АД, свързани с материални и човешки загуби и тревогата, която изпитват гражданите в района, искам отговорно да заявя, че и ръководството на Министерството на околната среда споделя тази тревога, тъй като производствените инциденти винаги крият рискове и за аварийно замърсяване на околната среда. За сведение на гражданите в района мога да съобщя, че при тези инциденти извън непосредствено прилежащата територия на авариралите мощности не се е получило замърсяване на атмосферния въздух, водите и почвите и не са регистрирани замърсявания и негативни влияния върху здравния статус на хората и околната среда в района.
Искам също така да уведомя уважаемите народни представители, че Министерството на околната среда провежда периодично срещи с ръководството на фирма "Нефтохим", на които се обсъжда изпълнението на екологичната програма на комбината. В резултат на набелязаните допълнителни мерки за стабилизиране и подобряване на състоянието на околната среда отчитаме, че през последните години в "Нефтохим" АД успешно са решени основните проблеми по предотвратяване на замърсяването на водите с нефтопродукти. В последното, четвърто, окислително езеро на НХК има живот, включително и риба. Намалени са залповите изпускания към комбинатската пречиствателна станция. По-добре работи и градската пречиствателна станция за отпадъчни води в град Бургас. Решен е въпросът с изграждането на новото депо за промишлени отпадъци край град Българово. Предстоящо е изграждането на трета пещ за третиране на нефтени утайки. Министерството на околната среда подкрепя реконструкцията на производствените мощности в "Нефтохим" за преминаване към производство на безоловни бензини. Този проект ще се реализира с финансова помощ от Световната банка и други международни финансови институции. По изпълнение на екологичната програма на "Нефтохим" министерството се е ангажирало с осигуряването на 10 до 15 на сто от необходимите инвестиции за следващия четиригодишен период.
Другите основни предприятия-замърсители - захарни заводи, Камено, ТЕЦ "Лозово" - също изпълняват своите екологични програми и плановите си действия, които са съгласувани и се подкрепят от Министерството на околната среда. За намаляване на замърсяването на атмосферния въздух в Бургас се реализира и общински проект за тролейбусен транспорт.
Може да се каже, че по-голямата част от екологичните действия в региона са стимулирани и подпомогнати от Министерството на околната среда и нашата регионална инспекция в Бургас. Разбира се, за пълното решаване на екологичните проблеми за района Бургас - Камено и елиминиране на всички източници на индустриално замърсяване решаващо ще бъде осигуряването на необходимите финансови ресурси, а те са огромни. За тази цел правителството, респективно Министерството на околната среда ще продължи да финансира целево с безлихвени заеми от националния фонд инвестиционни екологични проекти, като приоритет ще се дава на районите, определени за горещи точки по министерско постановление N 50, в това число и за района Бургас - Камено. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Райчевски, имате думата.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин министър! Данните, които Вие ще ми предадете, аз ще предоставя на обществеността в Бургас. Не ме задоволява това, че Вие изброявате една поредица от система за контрол и то за завишен контрол, защото контролът сам по себе си е добър, но той е полезен тогава, когато се отреагира.
Аз имам на разположение една покана за откриване на нова апаратура в "Нефтохим", Бургас, но, пак повтарям, не само контролните органи като констатация ще подобрят обстановката, а засилените санкции и засилените действия в това отношение и най-вече Ваша инициатива, която да накара Министерския съвет да приеме комплексни действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Следващият въпрос е към министър Илчо Димитров от народния представител Велко Вълканов.
Има думата професор Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В последно време нашата общественост е разтревожена от някои съобщения, свързани със състоянието на Славянския университет у нас. Съдбата на университета засяга интересите на хиляди студенти и български семейства от цялата страна. Засяга се сериозно и авторитетът на това наше висше учебно заведение, както и на колегите, които преподават в него.
Извършени са редица едностранни действия. Бяха затворени работните стаи на ръководството на университета и бе блокирана учебната му документация. Блокирана е банковата сметка на университета по настояване на господин Захариев, председател на Сдружението "Славянски университет". В резултат на това служители и преподаватели не получават редовно своето възнаграждение и неоснователно се създава неприятно напрежение. Усилията на ректора професор Илия Конев за единен прием завършиха частично, тъй като издадените от него заповеди не бяха уважени. Записаните на булевард "Евлоги Георгиев" N 169 студенти внасят таксите си не по банковата сметка на университета, а по сметката на Сдружение "Славянски университет", създадено по Закона за лицата и семейството. Господин Захари Захариев е назначил еднолично декани на факултети на мястото на редовно избрани от общото събрание на съответните факултети декани.
Като имам предвид всичко това, моля, господин министър, да отговорите на следните въпроси.
Как оценявате посочените по-горе едностранни действия от гледна точка на действащите нормативни актове и интересите на Славянския университет?
Второ, какви мерки смята да предприеме министерството за нормализиране на обстановката в Славянския университет?
Трето, подготвя се ново общо събрание. Ще изисквате ли вие, хората от министерството, това общо събрание да бъде свикано съгласно чл. 27, 28 и 29 от Закона за висшето образование или ще допуснете сдружението да ползва права на учредител?
Четвърто, не смятате ли, че министерството има твърде различен подход при решаването на сходните проблеми в Бургаския свободен университет и в Славянския университет?
Благодаря Ви, господин министър. Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата министър Илчо Димитров.
Уважаеми колеги, освен неговият въпрос, има питания до министър Минчо Коралски и две лични обяснения, които са заявени.
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Първо искам да благодаря на господин Куртев и на вас, господа депутати, че благоволихте да ни спестите още един полуден и ни дадохте възможност да отговорим на питанията. Мен лично не ме засяга колко депутати са в залата, тъй като смятам, че присъстват тези, които се интересуват от отговора на въпроса.
Академичната автономия е едно от завоеванията на висшето образование след 1989 г. Министерството на образованието, науката и технологиите се придържа стриктно към изискванията, както и към съответните закони, засягащи висшето образование. Трябва обаче да признаем това, което всички виждаме, че в законовата уредба липсват необходими предпоставки с оглед изпълнението на общонационалните функции на системата като цяло.

Тук се крие една от причините за елементите на хаотичност, на някои места дори анархия, които се проявяват и които предизвикват основателната грижа в обществото за състоянието на университетското образование. С крайно стеснените права, които законът предоставя на министерството ни като орган на изпълнителната власт, ние се опитваме да въздействаме, обаче, първо, казах, че са много ограничени възможностите ни по закона и, второ, невинаги даже и тези възможности дават необходимия резултат.
Създаденото към края на миналата учебна година положение в Славянския университет е добре известно на обществеността и на депутатите, поне от отгласа му в медиите. То занимава министерството през цялото това време както заради самия този университет, който ние смятаме, че е нужен университет, така и поради прецедента, който може порядките в него да създадат и за други висши училища. Вие си спомняте, господа депутати, тъй като беше ваше дело създаването на Славянския университет през миналото лято. Тогава министерството имаше идеята, желанието създаването на такива университети да стане след приемането на новия Закон за висшето образование, в който се регламентират статутът, редът, условията, начинът на финансиране и управление на частните висши училища. Лаконичният текст на решението на парламента ни затрудни в това намерение и на тази основа се породи и този конфликт, който занимава всички ни. От пролетта на тази година Славянският университет има две ръководни структури, избрани от различни групи преподаватели с присвоени права на общото събрание, присвоени по смисъла на Закона за висшето образоавние.
Министерството предприе ред инициативи за разрешаване на конфликта по извънсъдебен ред, с непосредствен контакт с ръководството на Славянския университет. Всички ние сме колеги, познаваме се достатъчно добре. Имаме изобилна кореспонденция по този въпрос, над 10 срещи сме провели аз и моят заместник проф. Стамов със спорещите страни с амбицията да помогнем, без да сме в състояние ние да решаваме, защото нямаме това право. Министерският съвет е занимаван с този въпрос. Вие си спомняте, че по мое предложение беше отменено решението за прием в Славянския университет. След като двете ръководства дадоха доказателства, че са преодолели различията, ние отново го разрешихме. Но се оказа, че независимо от споразуменията, които се подписваха от двете ръководства, положението не се променяше.
Трябва да ви кажа, че нас много ни безпокои тази безпрецедентна ситуация, при която един университет има не само двама ректори, две общи събрания, два академични съвети, двойни деканати, но и два различни по съдържание справочника за кандидат-студентите, което създава впечатление за два отделни университета, двоен прием на документи от кандидатите по различаващи се съществено по брой и название специалности, различни по размер такси за кандидатстване и за обучение, две изпитни сесии при различни процедури и начин на класиране, част от които в нарушение на държавните изисквания, дублирани комисии за провеждане на изпитите, за класиране и прием на студентите, двойно класиране и дублирано записване на класираните, което е в нарушение на съответното решение на Министерския съвет. Може да ви се вижда странно, но наистина при тези констатации изпълнителната власт не е в състояние да въздейства.
В своята дейност Славянският университет нарушава грубо Закона за висшето образование и редица подзаконови актове. Така например са приети около 2000 студенти, което е доста повече от разрешените със специално решение на Министерския съвет и то по специалности, които са извън онова, което е утвърдено от Министерския съвет като специалности. Член 23 от Закона за висшето образование не допуска разрешаването на спорове на територията на висшето училище, ако с това се пречи на дейността му. На практика там се окупират части от едни за сметка на другите. Нарушена беше кандидат-студентската кампания, нарушена в смисъл на държавните изисквания независимо от изричния текст на съответния член и алинея от Закона за висшето образование. И в двете общи събрания на Славянския университет са представени множество лица, които не работят по трудов договор, каквото е изискването на Закона за висшето образование. Поради липса на достатъчен брой хабилитирани преподаватели на основен трудов договор разпоредбата на този закон всъщност е безмислена по отношение на Славянския университет. Има и други нарушения, да не ги изреждам всички.
Разбира се, като имам предвид, че и в двете групи има достойни учени, достойни хора, в същото време трябва да кажа, че тези нарушения се правят и от двете страни. Не може да се каже, че едната страна е права, а другата - крива.
Функциите на министерството, определени от чл. 10 на Закона за висшето образование, не допускат министерството да е страна в спора на автономно частно висше училище. Член 23 от същия закон посочва, че възникналите спорове между различните общности във висшето училище се решават при условия и по ред, определен от Правилника за дейността му. Въпреки това аз подготвих след многобройните ни опити за намеса, за оказване на някакво въздействие върху нашите колеги аз направих и внесох в Министерския съвет едно предложение Министерският съвет да предложи на Народното събрание на отмени решението си за създаване на Славянския университет. Тук, разбира се, се касае за много студенти, аз зная колко сериозен е този въпрос, но пак ви казвам, че това е един прецедент, който може да възникне в редица наши висши училища, на които още им е чужда самата идея за академична традиция, за академични критерии. Междувременно обаче до мен беше изпратено едно писмо, подписано от, ще ви прочета, президента на Славянския университет проф. д-р Захари Захариев, ректор проф. д-р Илия Конев, с което ме уведомяват, че са се споразумели окончателно във връзка със споразумението да проведат общо събрание на Славянския университет, което ще стане до 10 октомври, тъй като междувременно трябва да има и студентски представители в това общо събрание, за да бъде избрано законно единно ръководство на Славянския университет. При това положение аз поисках от Министерския съвет временно да отложи обсъждането на моето предложение до провеждането на това общо събрание, което се надявам, че ще премахне спора, ще ликвидира създадената ситуация и с надеждата, че този път нашите колеги ще изпълнят това, което са написали в писмото си до мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Професор Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин министър, трябва да призная с огорчение за себе си, че не съм доволен от Вашия отговор. Наистина много сте прав вероятно в тази насока, че липсват законови норми, които да ви улеснят, но тогава питам защо Вие като министър не направите необходимото тези липси в законодателството да се отстранят. Сам признавате, че възниква една съвършено ненормална обстановка и от уредбата на тази обстановка Вие изведнъж искате да абдикирате, не правите нищо. Странно е, че Вие сте готов да направите по-голямото - да закриете изобщо университета, а не искате да направите по-малкото - да съдействате за уреждането на този проблем вътре в университета.

Освен това смятам, че не съвсем точна е постановката, която тук днес се лансира - че става дума за автономия и за проблеми вътре в едно висше учебно заведение. Не е точно така. Университетът вече съществуваше и той беше подложен на една инвазия отвън. Една друга организация проникна, инфектира се, вмъкна се в този университет и се получиха наистина проблеми, каквито не очаквахме.
Аз настоятелно моля вие да положите максимални усилия да се ликвидират възможно най-бързо проблемите на това наше наистина младо, ново висше учебно заведение, но вече с престиж. Не бива да допускаме подобни явления в нашата образователна система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Министър Димитров има думата.
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ: Знам, че не е редно да кажа това, но ще го кажа: аз пък не съм доволен от възражението на професор Вълканов. Изглежда, че той има отвътре много повече информация от мен за състоянието на Славянския университет, но мисля, че достатъчно време и сили отдаде министерството в рамките на това, което законът му дава, за да съдейства. И тъй като усилията ни останаха безрезултатни, тъй като и двете ръководства не изпълняваха онези задължения, които поемаха, ние не можем да носим отговорност за студентите, които утре ще получат дипломи и ще смятат държавната власт за виновна за това, че тези техни дипломи не се признават.
Единственият път е този, който е постигнат в това споразумение според закона: да се свика легитимно общо събрание, което да избере академичен съвет, ръководство на университета, което да изработи правилник на този университет, по който ще се ръководи този университет, както се ръководят всички университети в България. Странно е, но другите университети не създават такива проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Накрая има питане от народния представител Георги Захариев към министъра на труда и социалните грижи Минчо Коралски. Господин Захариев има думата.
ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Коралски! През последните три-четири месеца изплащането на пенсиите в определените от "Български пощи" графици рязко се влоши за Казанлъшката, Павелбанската и Мъглижката общини. Пенсионерите, повикани по график, са принудени с часове да чакат на дълги и изнурителни опашки. За част от тях денят приключва, без да са получили пенсията си поради недостиг на пари. Това ги принуждава отново да повторят мъчителното си висене през следващите дни. Подобно недобросъвестно отношение на упълномощените от държавата и закона институции своевременно и безпроблемно да осигуряват на пенсионерите законните и с почетен труд заработени средства, ги подлага на своеобразен геноцид, създава опасност за здравето им и наслоява справедливо огорчение и недоволство сред тях.
По повод на създадена скандална ситуация посетих ръководството на "Български пощи" ЕООД - клон Казанлък, с молба да получа необходимите разяснения. Отговорна по пенсиите служителка, тъй като директорът отсъстваше, ми отговори, че клонът не получава необходимите по график средства. Помолих в срок от две седмици - достатъчно време дадох толерантно - да получа точна писмена справка по проблема.
Голяма беше изненадата ми, когато на договорената дата - 26 август 1996 г., ми беше заявено, че тези сведения представляват държавна тайна и ръководството им е забранило да ми я предоставят.
След като им заявих, че в такъв случай има установен от закона ред - информацията да ми бъде изпратена чрез Секретната секция на Народното събрание, помолих още веднъж писмено до регионалния директор тази информация да ми бъде предоставена. За съжаление Регионалното управление "Български пощи" - Стара Загора, все още не са реагирали по депозираната от мен молба.
По този проблем отправих писмено питане до наблюдаващия ги министър господин Дончо Конакчиев. Днес имах удоволствието да получа този отговор и като правя едно малко отклонение, си позволявам да кажа, че с този отговор си обогатих информацията за дейността на "Български пощи" ЕООД и разбрах, че служителите не са били наясно с правото ми да искам необходимата ми информация. Не ми стана обаче ясно защо и главният директор на "Български пощи" ЕООД - район Стара Загора, също не е наясно с моите права, тъй като той от 26 август досега също не е благоволил да ми отговори.
Надявам се, че господата Конакчиев и председателят на Комитета за пощи и далекосъобщения господин Коларов също ще ме чуят, ще чуят този факт и ще направят съответните изводи за компетентността и отговорността на този директор на регионалното предприятие, защото искам от тази висока трибуна да заявя, че аз и всички граждани би следвало да си отстояват правата. Настоявам не само като депутат, но и като обикновен гражданин. Той няма право и на обикновените граждани да прави посегателство върху техните права, когато те съответно дори писмено отправят своите молби към подобни служители - искам да ги нарека бюрократи.
Но, завръщайки се към Вашите задължения, господин Коралски, искам да ми отговорите на следния въпрос: моля да ме информирате за мерките, които взема подчиненото ви министерство, за преодоляване на тези безобразия, а така също да посочите виновните институции и лица за създалата се обстановка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Министър Коралски има думата.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Захариев! В интерес на истината трябва да кажа, че обвиненията, които в известен смисъл, а някъде и напълно са основателни, не визират служби, чийто ръководител съм аз. Аз не съм ръководител нито на "Български пощи", нито на Комитета по пощи и далекосъобщения, нито пък ресорно отговарям за тях.
Министерството на труда и социалните грижи доскоро, а напоследък Националният осигурителен институт ползват услугите на "Български пощи" за изплащане на пенсиите и в случая аз се радвам на този въпрос, за да е ясно, че изплащането на пенсиите е един много сложен процес, в който участват различни институции на различно подчинение. Ето защо аз ще си позволя да отговоря само в частта, която засяга пряко дейността на Министерството на труда и социалните грижи и Националния осигурителен институт, като разбира се ще ви посоча факти и данни, от които вие можете да направите извод за това къде трябва да се търсят причините и къде ние търсим причините за постигнатите неблагоприятни резултати при изплащането на пенсиите и се стремим да ги отстраняваме.
На основание чл. 7, ал. 2 от Наредбата за изплащане на пенсиите, приета с Постановление N 116 от 29 май 1996 г., пенсионните органи могат да правят проверки в пощенските станции за правилното прилагане на наредбата съвместно с органи на Комитета по пощи и далекосъобщения. Такава проверка беше извършена на 12 септември 1996 г. в териториалното поделение "Български пощи" - Стара Загора, от Районното управление "Социално осигуряване" - Стара Загора, за изплащането на пенсиите през месец юни, юли, август и септември 1996 г.
Съгласно чл. 10 от наредбата, при започване на изплащането на пенсиите Районното управление "Социално осигуряване" превежда ритмично необходимите суми за изплащане на пенсиите на териториалното поделение "Български пощи" по начин, който гарантира своевременното им изплащане. В изпълнение на тази разпоредба Районно управление "Социално осигуряване" - Стара Загора, е превело необходимите суми за изплащане на пенсиите за месец юни на териториалните поделения в Стара Загора, както следва - обръщам внимание, тъй като е много важно какви средства и в какъв график са пристигали:
На 5 юни - 94 млн. лв.
На 6 юни - 30 млн. лв.
На 7 юни - 70 млн. лв.
На 11 юни - 40 млн. лв.
На 12 юни - 40 млн. лв.
На 13 юни - 85 млн. лв.
На 14 юни - 60,5 млн. лв.
Тоест половината от необходимите средства за изплащане на пенсиите са получени преди 7 юни, когато започва изплащането, а цялата сума е издължена една седмица преди приключването на графика, т.е. на 20 юни.
Тоест последните суми районно управление "Социално осигуряване" - Стара Загора е превело на териториално управление "Български пощи" - Стара Загора на 14 юни 1996 г. По сметка на териториално поделение "Български пощи" - Стара Загора обаче тази сума е постъпила със значително закъснение - на 25 юни, като постъпилият превод е бил с 10 дни закъснение. Причината за това са възникналите затруднения в обслужващата банка "Туристспортбанк". Въпреки тези затруднения обаче изплащането на редовните пенсии за месец юни 1996 г. е приключило по график - на 20-о число. В случая териториално поделение "Български пощи" - Стара Загора частично е използвало свои средства, за да се изплатят пенсиите до 20-о число на месец юни.
Централна поща - Казанлък е получила последната сума на 19 юни, Мъглиж - на 13 юни, Павел баня - на 20 юни. Така че, както виждате, всички са постъпвали в график.
През месец юли териториалното поделение "Български пощи" - Стара Загора е получило последните суми за пенсии на 18 юли. През този месец обаче обслужващата Пощенска банка не е осигурила в наличност заявените от териториално поделение "Български пощи" - Стара Загора суми, в резултат на което е нарушен графикът. Последният превод за трите района териториално поделение "Български пощи" е извършило на 18 юли, а Пощенска банка е разсрочила осигуряването на необходимите парични средства до 23 юли. Поради тази причина Централна поща - Казанлък е получила в наличност последните суми на 22 юли, Мъглиж - на 18 юли, Павел баня - на 23 юли.
През месец август районно управление "Социално осигуряване" ритмично е превеждало необходимите суми за изплащане на пенсиите. Преводите са постъпили ритмично по сметките на териториално поделение "Български пощи" и обслужващата двете ведомства Обединена българска банка. Както виждате, и банките са сменени, за да се подобри работата.
За месец август последните суми, получени от Централна поща - Казанлък са на 15 август, Мъглиж и Павел баня - на 14 август. До момента за месец септември не са констатирани смущения по изплащане на пенсиите в района.
Господин Захариев, искам да обърна внимание на факта, че заявките за парите, които са преведени вече по сметката на "Български пощи", се правят от съответните клонове. Така че очевидно би трябвало да се направят по-прецизни графици в самите пощенски клонове и ние в това отношение работим с "Български пощи", но все пак нареждането трябва да дойде оттам, тъй като за изрази от рода на това, че не са осигурени пари, трябва да е ясно от кого не са осигурени пари. Аз затова прочетох много подробно, че парите, които трябва да осигури бюджетът и които трябва да осигури "Социално осигуряване", пристигат редовно и по график, много преди да започне плащането и много преди да приключи.
От друга страна, дотолкова доколкото очевидно става въпрос за един изключително важен проблем, искам да ви информирам като народни представители, че днес Националният осигурителен институт, неговият Надзорен съвет одобри със свое решение пенсиите на всички български пенсионери от 1 октомври да се увеличат с 30 на сто, като увеличението ще почне да се изплаща още на 7 октомври. Това го заявявам предвид на появилите се съобщения в пресата и въпреки че категорично заявих това по телевизията преди два дни.
Използвам също така възможността да изкажа огромното си огорчение от изказване на депутати, членове на нашия парламент, които вместо да застанат и да отправят питане: Вярно ли е, министър Коралски, че сте казвали, че ще измрат 600 хиляди пенсионери и къде? - тук, пред Народното събрание, и аз да отговарям като министър, ходят по митинги и говорят небивалици, хора, които не съм ги видял да присъстват на нито едно питане, отправено по проблеми, касаещи пенсионерите, неотправили нито едно питане, хора, с които аз искам да си сравня декларациите за доходи и имуществено положение и те да се сравнят с пенсионерите, за които говорят. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Захариев.
ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин министър, за радостното съобщение, че пенсионерите ще получат своите увеличения от 1 октомври. Аз искам само да подчертая, че на мен ми е пределно ясно, че не само министърът отговаря за получаването на пенсиите от пенсионерите, но отстоявам позицията, с която мисля, че вие ще се съгласите с мен, че министърът и министерството, което отговаря за социалното осигуряване на нашите хора, в това число и на пенсионерите, е длъжно - и се надявам, че го прави - да следи за средствата, които се отпускат от държавата, докато те бъдат получени от своите потребители.
И второ, искам още веднъж да подчертая, че в края на краищата в тази държава трябва да се въведе ред и всеки, който нарушава нормалния ритъм, в това число и на изплащането на пенсиите по субективни причини, трябва да бъде поименно посочван и да му бъде съответно навреме търсена отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има две лични обяснения. Има думата госпожа Елисавета Миленова.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, че ми давате думата, за да мога да направя едно съобщение под формата на лично съобщение.
Днес в първата част на нашето пленарно заседание парламентът се занимаваше с потвърждаване или отхвърляне ветото на президента за Закона за герба и националното знаме. В двукратното гласуване аз гласувах и двата пъти за отхвърляне на ветото, тоест да влезе Законът за герба в сила. Доста късно, почти към края на почивката разбрах, че второто ми гласуване въобще не е било отразено. Искам да заявя най-отговорно, че и двата пъти за моята карта светеше зеленото копче. Поради невъзможността да реагирам, тъй като нямаше как да разбера, че има неправилно отразяване на гласа ми, аз не протестирах навреме. И за да не преча на работата на Народното събрание, аз си позволих да ви занимавам в края на работния му ден, за да знаете всички и да влезе в стенограмите, че аз не приемам мотивите на президента.
Благодаря още веднъж за това, че ми дадохте думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Гинчо Павлов.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, чувствам се задължен да обясня, че критикуваният от господин Соколов мой проект за Закон за промяна на Закона за българското гражданство е буквално преписан от Европейската конвенция за намаляване на случаите на двойно гражданство. Не се срамувам от това плагиатство, защото винаги съм считал, че Съветът на Европа е източник на една демократична нормативна база.
В контекста на обяснението ми искам да благодаря на всички депутати от Съюза на демократичните сили и от Народния съюз, които в комисиите, разглеждайки Законопроекта за българския език, заедно с депутатите от БСП категорично го подкрепиха.
И накрая искам да декларирам, че не финансирам господин Юджел Атилла да прави рекламна дейност на Гинчо Павлов. Самият факт, че го прави така спонтанно, несвързващо, съответстващо на интелекта му, говори за доброволност от негова страна.
На въпроса кой е Гинчо Павлов, позволявам си да кажа: Гинчо Павлов е един обикновен тракийски българин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Уважаеми колеги, предварителният проект за законодателна програма на Народното събрание за другата седмица включва няколко важни законопроекта: Законопроект за стоковите борси и тържищата, който беше включен и тази седмица, има готовност, Законопроект за особените залози, Законопроект за застраховането, за второ четене, Законопроект за народните читалища, също за второ четене, и обсъждане и приемане на годишния доклад за състоянието на околната среда през 1994 г.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще заседава редовно следващия четвъртък от 14,30 часа на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1, зала 356 с дневен ред: взривните вещества, боеприпасите и оръжията, Закона за контрол на взривните вещества, Законопроекта за частната охранителна дейност и за частната измервателна и охранителна дейност.
Комисията по бюджет и финанси ще заседава на 25 и 26 септември, сряда и четвъртък, от 15 часа. Ще има среща с ръководствата на БНБ и Министерство на финансите.
Комисията по здравеопазването ще заседава в сряда от 15 часа в зала 238. Ще се разглежда Законопроект за изменение на Закона за народното здраве.
Комисията по външната политика и европейската интеграция ще заседава във вторник от 14 часа на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1, а в сряда - от 10 часа в зала "Запад", като в сряда ще има среща с парламентарната делегация на Съюзна република Югославия, водена от председателя на Скупщината доктор Роман Божович.
Комисията по парламентарна етика ще заседава в сряда от 15 часа. Ще изслушва народния представител Едвин Сугарев по повод отправената до комисията молба от народния представител Красимир Премянов, председател на Парламентарната група на демократичната левица.
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 14,30 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:
Георги Георгиев

Яшо Минков