Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева

Секретари: Иван Братулев и Юмер Юмер

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля с едноминутно мълчание да почетем паметта на нашия колега Тодор Тодоров. (Всички народни представители стават на крака, за да изразят почитта си) Благодаря.
Ще ви прочета новопостъпилите законопроекти и проекторешения.
На 15 февруари е постъпил Законопроект за ратифициране на Европейското споразумение за предаване на молби за правна помощ, вносител Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по устройството и дейността на държавните органи и Комисията по външната политика и европейската интеграция.
На същата дата е постъпил Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на международен институт по право на развитието, вносител Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по устройството и дейността на държавните органи и Комисията по външната политика и европейската интеграция.
Преминаваме към обсъждане на проекта за дневен ред.
Ще ви прочета проекта за програма за работата на Народното събрание от 21 до 23 февруари:
Програма за 21 февруари, сряда.
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда от 1991 г. Вносител - Министерският съвет.
2. Първо четене на Законопроекта за държавната собственост. Вносител - Министерският съвет.
3. Първо четене на Законопроект за общинската собственост. Вносител - Министерският съвет. Първо четене на Законопроект за общинските имоти. Вносители - Йордан Соколов и Васил Гоцев. Двата законопроекта третират една и съща материя и ще бъдат разгледани заедно.
Програма за 22 февруари, четвъртък.
1. Продължение на програмата от предходния ден.
2. Законопроект за ратифициране на актовете на ХХI конгрес на Всемирния пощенски съюз - Сеул, 1994 г.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за преференциалните кредити, отпуснати от японското правителство за реконструкция на "КЦМ" ЕАД - Пловдив и на "Елисейна" ЕООД - село Елисейна.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъчното производство, приет на първо четене на 21 януари 1996 г.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Вносител - народният представител Красимир Премянов. Първо четене на Законопроекта за обезщетяване на собственици на одържавени и отчуждени имоти в периода 1946-1962 г. Вносители - Светослав Лучников и група народни представители. Първо четене на Законопроекта за създаване на Фонд "Жилищно строителство". Вносители - Иван Сунгарски и Светослав Лучников. Това всичко третира една материя в точка пета.
6. Първо четене на Законопроекта за водите. Вносител - Министерският съвет.
Програма за 23 февруари, петък.
1. Първо четене на законопроекти за Данък върху общия доход. Вносители - Министерският съвет и народният представител Венцеслав Димитров.
2. Продължение на програмата от предходните дни.
3. Парламентарен контрол от 11 часа.
Постъпили са следните предложения за включване в дневния ред:
"Уважаеми господин председател, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване в дневния ред на седмичната програма от 21 до 23 февруари 1996 г. Предлагам да бъде точка от дневния ред проекторешение N 100-05-60 от 5.12.1995 г. за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на причините за авариите в заводите "Арсенал". Предложението е направено от народните представители Сашо Стоянов, Асен Агов, Дако Михайлов и други народни представители.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 142 народни представители, за - 63, против - 51, въздържали се - 28.
Предложението не се приема.
Предложения на народния представител Васил Михайлов:
Първо, да бъде точка от дневния ред проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО.
Моля да гласувате.
От общо гласували 158 народни представители, за - 64, против - 83, въздържали се - 11.
Предложението не се приема.
Второ, предлага се точка първа от дневния ред да бъде проектозакон за националните символи.
Моля да гласувате.
От общо гласували 166 народни представители, за - 63, против - 74, въздържали се - 29.
Предложението не се приема.
И последното предложение на Васил Михайлов е в петък парламентарният контрол да започне от 9 часа и ако остане време, да продължим с останалата програма.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 165 народни представители, за - 66, против - 81, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
Има думата господин Куртев, който има предложение за отпадане, което може да се направи сега, без предварителна заявка.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважеми госпожи и господа народни представители! Правя предложение за отпадане на точка шеста от програмата за утрешния ден - проектозакона за водите с вносител Министерският съвет. От разговорите, които съм провел с колеги от мнозинството, очевидно този закон в този вид, в който е предложен, ще създаде много проблеми след това и на комисията, и на пленарната зала. Едно негово отлагане и доработване преди да влезе в пленарната зала ще бъде по-добсе. В Комисията по енергетика също знам, че имат сериозни забележки по някои пунктове от този закон. Един внимателен прочит ще потвърди това, което казвам, но за съжаление сега нямам право да навлизам в същината на материята. Но ако отпадне от тазседмичната програма и с помощта на експертите, и от останалите парламентарни групи, а и извън парламента, които ни помагат, мисля, че бихме могли в един кратък срок да подготвим във вид много по-добър за работа в Народното събрание този законопроект. Иначе се страхувам, че ще загубим време без да получим един добър резултат.
Затова моето формално предложение е за отпадане на точка шеста от програмата за утрешния ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата Пламен Денчев.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изказвам противно мнение на това предложение на господин Куртев, тъй като беше цитирана Комисията по енергетика и енергийни ресурси. Комисията е направила своето становище по първо четене на законопроекта. Съвсем нормално е по всеки законопроект да има различни мнения по някои въпроси, но това не ни дава основание да отхвърляме разглеждането на законопроекта на първо четене. Снятам, че при второто четене ние ще нанесем необходимите корекции, така че законът да изпълни функциите, за които е предназначен и внесен от Министерския съвет. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Моля да гласувате предложението на господин Куртев от дневния ред за 23 февруари да отпадне точка шеста - първо четене на Законопроекта за водите. Моля да гласувате.
От общо гласували 165 народни представители, за - 67, против - 63, въздържали се - 35.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате програмата за работа на Народното събрание така, както беше предложена.
От общо гласували 168 народни представители, за - 107, против - 40, въздържали се - 21.
Програмата за седмицата е приета.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА ОТ 1951 ГОДИНА.
Най-напред моля да гласувате в залата да быде допуснат заместник-министърът на труда и социалните грижи господин Николай Николов.
От общо гласували 155 народни представители, за - 110, против - 5, възъдържали се - 40.
Предложението се приема.
Моля да поканите господин Николай Николов в залата.
Давам думата на д-р Елена Янева да докладва становището на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: Комисия по труда, социалните и демографските проблеми. Становище по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда от 1951 г. N 10002123, внесен от Министерския съвет на 27 декември 1995 г.
Законопроектът беше обсъден на заседание на комисията, проведено на 18 януари 1996 г., с участието на представители на Министерството на труда и социалните грижи и синдикатите. Членовете на комисията бяха запознати и с възражението на Былгарската стопанска камара. Оснпвни дискусионни въпроси бяха за правомерността на предлаганото с този законопроект включване и на работниците и служителите в осигурителните вноски, за икономическите и социални последствия за осигуряваните и пенсионерите и за удачността на времето за въвеждането на тази промяна в осигурителните отношения.
Отчетено беше, че това е необходима първа стъпка към развитието на пазарно-осигурителна система и че това ще започне да формира необходимата осигурителна култура в наемните работници, специалисти и ръководители и в работодателите. Очаква се подобряване на заинтересоваността и личния контрол за редовното превеждане на вноските. Като достойнство на законопроекта се отчита, че вноската се приспада от облагаемия доход.
Представителите на Съюза на демократичните сили в комисията не приеха постановката в мотивите за несъщественото намаление на доходите на работниците и служителите с размера на личните осигурителни вноски. В своите изказвания те се присъединиха към изразеното негативно отношение на синдикатите по предложения законопроект.
След проведенпто гласуване с 11 гласа "за" и 4 гласа "против" Комисията по труда, социалните и демографските проблеми предлага внасянето на законопроекта за първо четене в пленарната зала на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата професор Велко Вълканов да представи становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Уважаеми колеги, моят доклад ще быде извънредно кратък. Нашата комисия обсъди законопроекта и в резултат на дискусията се гласува по следния начин: 4 народни прееставители бяха "за", 2 - "против" и 2 - "въздържали се". Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров да представи становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Комисията по устройството и дейността на държавните органи на редовно заседание, проведено на 25 януари 1996 г. обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда от 1951 г., внесен от Министерския съвет. След проведените разисквания членовете на комисията единодушно изразиха следното становище.
Предложеният законопроект е навременен и обществено необходим. Неговото приемане ще съдействува за подобряване на нормативната уредба на общественото осигуряване и ще допринесе за успешното провеждане на реформата в тази област. Предлаганите изменения са в съответствие и със съвременните тенденции в световната практика. Законопроектът не съдържа разпоредби, които влизат в противоречие с Конституцията или с нормите на действуващото законодателство.
Поради тези съображения Комисията по устройството и дейността на държавните органи смята, че внесеният законопроект за закон може да быде подкрепен и приет от Народното събрание на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желае ли вносителят да вземе отношение?
Има думата министър Коралски.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Господин председател, уважаеми дами и господа! Тази промяна надявам се е една от последните, които се правят в сега действуващото законодателство, която е стъпка към реформата в социалната област и има за цел да направи осигурените работници равноправни участници в осигурителния процес. Още повече, на фона на създадения вече Национален осигурителен институт, където участието на представителите на работодателите и на рабптниците се визира на базата предимно на това, че те имат принос към изграждането и попълването на осигурителния фонд.
Размерът на осигурителната вноска от 2 на сто е само първа стъпка. Бих желал да ви информирам, че например в Германия размерът на осигурителната вноска се разделя поравно между осигурените и осигурителите. Но ние смятаме, че на сегашния икономически етап едно по-високо участие на осигурените би довело до намаляване на техните доходи и не е обосновано от гледна точка на общата политика на доходите.
На второ място, тази сума, която ще бъде за осигуряване, се приспада от сумата, която подлежи на данъчно облагане. Така че на практика влиянието на тази минимална осигурителна вноска върху доходите на работниците ще бъде изключително ниско.
Ето защо аз моля народните представители от името на вносителя да подкрепят предложения законопроект, за да може още от следващия месец да започне осигуряването на средства, които знаете, че са предвидени в държавния бюджет на отделен ред и той е приет от вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля председателите на парламентарните групи да ми представят списък на желаещите да се изкажат по законопроекта. Имате думата.
Има ли желаещи?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Да гласуваме направо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не виждам желаещи да се изкажат.
Моля да гласувате представения законопроект на първо четене.
От общо гласували 176 народни представители, за - 110, против - 51, въздържали се - 15.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ - вносител Министерският съвет
Давам думата на господин Мулетаров, председател на Комисията по устройството и дейността на държавните органи, да прочете становището на председателстваната от него комисия.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! На извънредно заседание, проведено на 14 февруари 1996 г., Комисията по устройството и дейността на държавните органи разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за държавната собственост. Законопроектът е един от законите, свързани със собствеността, създаването на който е задължително съгласно чл. 17 от Конституцията на Република България.
Този закон заедно със Закона за общинската собственост за първи път правят ясно разграничение между двата вида собственост. Направено е също така разграничение в съответствие с Конституцията на публичната и частната държавна собственост. Обществената необходимост от създаването на закона е налице, поради което приемането му заедно със законопроектите за изменение на Закона за собствеността и на Законопроекта за общинската собственост следва да стане едновременно.
В законопроекта е предвидено едно важно изискване, което следва да намери подкрепа, а именно, че отчуждаването на собственост на юридически и физически лица за държавни нужди е възможно да се извърши само когато те не могат да бъдат задоволени по друг начин. Въвеждат се нови изисквания за отчуждаването на имоти за държавни нужди, като се прави разграничение от случаи, когато това следва да се извърши по реда на Закона за териториалното и селищно устройство. Някои от текстовете следва да бъдат прецизирани и особено тези, свързани с правото на ползване и с правото на строеж. Следва по-ясно да се уреди въпросът за заварените частни имоти, на които е отстъпено право на строеж върху държавна земя.
Поради това, че в закона няма текстове, които са в разрез с конституционни такива или в противоречие с други действащи нормативни актове, комисията единодушно реши, че законопроектът може да бъде внесен в пленарна зала, обсъден и приет на първо четене.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Димитър Велев да прочете становището на председателстваната от него Комисия по местното самоуправление, административно-териториалното устройство и регионална политика.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика на две свои заседания, проведени през януари и февруари 1996 г., разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за държавната собственост. Необходимостта от приемането на отделен Закон за държавната собственост, какъвто понастоящем у нас няма, произтича от коренните промени, свързани със смяната на икономическата система, към прехода към пазарна икономика. Наложително е имуществата на отделните правни субекти, в това число и на държавата като субект на правото, да се обособят, за да може всеки от тях да ползва правата и носи отговорностите за своето имущество.
Съгласно чл. 17 от Конституцията на Република България собствеността е частна и публична. А ал. 4 от същия член изрично предвижда режимът на обектите на държавната и общинската собственост да се определя със закон.
Законът за държавните имоти е бил отменен с параграф 1 от преходните правила на приетия през 1951 година Закон за собствеността. Оттогава тази материя се урежда с подзаконови актове. В момента действа наредба за държавните имоти и други нормативни актове на органите на изпълнителната власт.
Ето защо е наложително приемането на специален закон, уреждащ държавната собственост, в условията на свободната пазарна икономика.
След станалите разисквания Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика смята за необходимо да направи следните бележки:
Първо, чл. 2, ал. 4 следва да се прецизира, за да се избегне противоречието между разпоредбите в две отделни изречения.
Второ, принципните постановки, заложени в Законопроекта за общинската собственост, също да се имат предвид в Законопроекта и за държавната собственост.
Трето, производството за принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни нужди, уредено в чл. 31 и чл. 32, не е предвидено издаването на съответния административен акт. Смятаме, че ще бъде целесъобразно то да се включи в компетентността на областния управител. Вероятно това е пропуск.
Четвърто, държавната собственост не следва да се придобива по давност, независимо дали е публична или частна, тъй като засега в проекта се предвижда само публичната собственост да няма възможност да бъде придобивана по давност.
Пето, в законопроекта се употребява терминът "органи на държавна власт", а всъщност се отнася за учреждения, училища, болници и други.
Ето защо е правилно да се използват понятията "държавни органи", "държавни учреждения".
Шесто, чл. 3, т. 5 следва да отпадне, тъй като в Законопроекта за общинската собственост е посочено, че имоти и вещи, които нямат друг собственик, стават общинска собственост. Ако се предвиди такава норма, че те стават и държавна собственост, очевидно изпадаме в едно противоречие.
Изхождайки от гореизложеното, комисията предлага Законопроектът за държавната собственост да быде приет от Народното събрание на първо гласуване.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Определям 30 минути на парламентарна група. Моля председателите на парламентарните групи да ми представят списък от желаещите да се изкажат по законопроекта. Имате думата. Кой желае да се изкаже? Има ли желаещи?
Думата има народният представител Гоцев от СДС.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Безусловно необходимо е да приемем Закон за държавната собственост, както и следващия закон, който ще третираме за общинската собственост.
Аз не бих искал да преразказвам това, което пише в закона. Закона ние трябва да приемем на първо четене. Искам да спра вниманието ви на няколко неща, които, струва ми се, при второто четене трябва да се поправят, защото са принципни.
Едното от тях е във връзка с отчуждението на имота. Ако вземем чл. 27, ще видим, че в ал. 1 е казано приблизително или точно това, което пише в Конституцията, че един имот може да бъде отчужден за държавна нужда само тогава, когато тя не може да се задоволи по друг начин при съответното, разбира се, обезщетение.
Ал. 2 обаче обезсмисля ал. 1, която е конституционната разпоредба.
Ал. 2 казва дословно: "Основание за принудително отчуждаване в границите на населените места е влязъл в сила подробен градоустройствен план, по силата на който имотът е предназначен за задоволяване на държавна нужда".
Излиза, че онова, което е конституционното правило, важи само за имоти извън регулационните планове, а в регулационните планове достатъчен е самият регулационен план, за да бъде отчужден един имот, независимо от това дали по друг начин може да се задоволи държавната нужда.
Аз не допускам, че това е била волята на този, който е съставил текстовете, но така или иначе това е нещо, което не би трябвало да приемем и което трябва да се коригира при второто четене на закона.

Заедно с това във връзка с отдаването под наем на държавни имоти - чл. 21, там е казано, че тогава, когато възникне държавна нужда, наемателят трябва просто да прекрати наемането и наемното отношение се прекратява. А част от държавните имоти са жилища. Не би могло ние така да оставим наемателя извън жилището тогава, когато се приеме, че има държавна нужда. Тук нещата трябва да се регулират в две насоки. Първо, да видим какво точно ще се разбира под тази държавна нужда, която да прекрати наемния договор. Защото лесно е за държавата да каже, че има нужда от един имот. И второ, ако се касае особено до жилище, че трябва да бъде предоставено друго жилище на наемателя, а не да се прекратят отношенията, без да му се предостави нищо.
Във връзка с отчужденията и обезщетенията. Посочено е, че обезщетението става парично, но алтернативата на това е имотното обезщетение с друг равностоен имот. Излиза така, че винаги държавата може да прецени дали да ти даде пари или имот. Трябва според мен да се каже, че имотното обезщетение е онова, което следва, а паричното обезщетение ще бъде само тогава, когато собственикът е съгласен на такова парично обезщетение.
Това са няколкото бележки, които исках аз да кажа и които са свързани със собствеността и конституционни разпоредби. Останалите бележки, които имаме, ще ги направят другите мои колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Лилян Сираков от демократичната левица.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обсъждаме един много важен и много навременен закон, който трябва да урегулира важни обществени отношения, свързани с основни ценности на обществото.
Ние знаем, че през последното десетилетие проблемите на собствеността станаха възел, около който се породиха извънредно тежки проблеми. Виждаме какво значи при една недостатъчно пълноценна уредба относно статута на държавната собственост, относно стопанисването, управлението и т.н., до какви мащаби се стига при нейното разграбване, унищожаване, разпиляване и т.н.
От друга страна, непрецизните уредби на отношенията, свързани с промяната на собствеността - частна, държавна и обратно, също породиха извънредно тежки проблеми за обществото.
Настоящият закон в значителна степен обогатява правната уредба на тези отношения и в този смисъл ще спомогне да се стабилизират важни обществени отношения, свързани с правото на собственост въобще.
Предназначението на закона е за пръв път да даде определение на вещите - публична и частна собственост, които имат доста разлики в режима на придобиване, разпореждане, стопанисване и т.н., да дадат по-сериозни гаранции за правилното стопанисване и управление на имотите.
Съществен момент е групата въпроси около отчуждаването на частни имоти за държавни нужди. С разгърната правна уредба на процедурите по отчуждаването се създават сериозни гаранции частните собственици да получат пълна защита на правата си при осъществяване на процедурите по отчуждаване.
Тук господин Гоцев обърна внимание на чл. 27, ал. 2. Аз мисля, че няма противоречие между първа и втора алинея. Ние знаем, че самият Закон за териториално и селищно устройство съдържа възможности докато влезе в сила планът, собственикът на терена да защити своите права. Защото още там ще се извърши сериозната преценка дали е налице държавната нужда, дали само по този начин може да бъде задоволена и всички тези въпроси се преценяват до момента, в който влезе в сила планът. Този план подлежи на съдебен контрол. Знаем, че там вече съдът е длъжен да се произнесе по всички въпроси относно законосъобразността на плана.
Аз мисля, че при подготовката на закона за второ четене можем да прецизираме още редица разпоредби, за да се получи наистина един добър закон, който да реши по възможно най-добър начин проблемите на управлението и стопанисването на държавната собственост и да се защитят и гражданите при промяната на собствеността, която знаем, че е основна ценност на обществото. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Йордан Соколов от СДС.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС); Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлаганият проектозакон за държавната собственост очевидно е един необходим закон, който ще доразвие Конституцията и наред със Закона за общинската собственост ще запълни една съществена празнота в нашето законодателство.
Общо разрешенията, които се предлагат в него, са приемливи. Материята е развита доста прецизно, пространно и разрешенията, които се дават, следва да бъдат възприети.
Аз бих си позволил няколко бележки само да направя. Първо, похвално е, че в чл. 2 е казано, че собствеността на държавата е публична и частна и изчерпателно е посочена коя е публичната държавна собственост. В т. 1, 2 и 3 са посочени вещи - движими и недвижими, които са публична държавна собственост. Аз обаче смятам, че следва да отпадне т. 4, която е доста неясна и някак си се намира в дисхармония с останалите 3, които са съвсем ясни. Точка 4 гласи:
"Т. 4. Други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение".

На фона на ясната определеност на предишните три точки, точка четвърта не само е неопределена, но за мен е и неясна.
Какво значи, първо, трайно задоволяване, на кои обществени потребности и какво значи една обществена потребност от национално или местно значение?
В материята за принудителното издаване на имоти частна собственост за държавни нужди ми се струва, че трябва да се уеднаквят текстовете на чл. 26 и 27.
Чл. 26, който е основният текст, говори: "Недвижими имоти или части от тях - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително само за задоволяване на такива държавни нужди, когато не е възможно да бъдат задоволени по друг начин".
Чл. 27 добавя към това, че "такова отчуждаване може да бъде извършено само, когато в резултат на него отчужденият имот стане публична държавна собственост". Това също следва да бъде възприето.
Но именно чл. 27 изведнъж внася някакво ново понятие - "принудително отчуждаване на имоти частна собственост". Или тогава в Допълнителните разпоредби трябва да се каже, че под "имоти частна собственост" се разбират имотите на физически или юридически лица, защото иначе се остава с впечатление, като че ли различни са притежателите на имоти по чл. 26 и чл. 27, които могат да бъдат принудително отчуждавани за държавни нужди. А на мен ми се струва, че трябва да има еднаквост в тези два текста.
Съгласен съм също, че втората алинея на чл. 27 се намира в противоречие с първата алинея и още повече с принципа, залегнал в чл. 26. Не може само въз основа на един, макар и подробен градоустройствен план даден имот да се предназначава за задоволяване на държавни нужди. Остава се с впечатление, че като че ли при този вид принудително отчуждаване не е необходимо да е налице изискването на чл. 26 - държавната нужда да не е възможно да бъде задоволена по друг начин. Иначе много лесно би се заобиколил основния принцип на чл. 26, който ограничава случаите, в които могат да бъдат отчуждавани частни имоти за държавни нужди и наистина, както и текстът на Конституцията, съдържа една силна гаранция, че това, което ставаше в миналото, просто с един регулационен план ваш имот да се предвиди за някакво държавно мероприятие, вече няма да може да се свърши.
И последна бележка. Този закон отново в Преходните и заключителните разпоредби някак си въвежда едни санкции, които са прекалено строги, които според мен като че ли са предназначени само да носят приходи на държавата и ми се струва, че вече е редно да възразим на тази политика, която е политика на Министерския съвет, но застрашава интересите на гражданите и едва ли трябва да бъде споделена.
"Физическите и юридическите лица, които ползват държавен имот, са длъжни в срок от шест месеца от влизането на този закон в сила да уведомят писмено службите "Държавна собственост" към областния управител по местонахождението на имота.
За неизпълнение на задължението по ал. 1 министърът на финансите или определено от него длъжностно лице налага глоба в размер от 50 хил. до 200 хил.лв.".
Ами, всъщност ние отново задължаваме гражданите да правят това, което трябва да е задължение на държавните органи. Нали това е функцията, която възлага законът на областния управител и на службите към него - да управляват, да стопанисват държавната собственост. Защо гражданинът, който ползва един държавен имот, или едно юридическо лице, което ползва един държавен имот, трябва то да съобщава, че ползва такъв имот и просто ние някак си да поощрим именно държавните служители, които трябва да следят за това, които трябва да са наясно с държавните имоти в територията на едно населено място или на една област, след като говорим за областен управител, да си вършат работата. Те са тези, които трябва да знаят колко държавни имоти има, дали се ползват от държавата, дали се ползват от физическо или юридическо лице.
И аз не само не съм съгласен за неизпълнението на едно такова задължение да има санкция, но едно такова задължение за уведомяване от ползвателя да бъде възложено на него, а не на собственика на имота, който в края на краищата е длъжен да се грижи за своята собственост. Имаме ли закон, в който гражданин или юридическо лице, което ползва частен имот, да трябва да уведоми собственика, че ползва неговия имот? Защо само тук да създаваме някакви привилегии за държавата, която за разлика от други собственици, разполага с целия апарат на държавната администрация? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на господин министър Червеняков.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Предстои ви да приемете на първо четене двата проектозакона за държавната собственост и за общинската собственост. Предвид особеното значение на тези закони, разрешете ми малко по-подробно да изясня три основни момента. Първо - за подхода при тяхното изработване, второ - за някои принципни постановки, и трето - за някои основни положения, които са залегнали в законопроектите.
Струва ми се, че е правилно тези законопроекти, заедно със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността да се разглеждат в пакет от Народното събрание. Тези три законопроекта биха могли условно да бъдат наречени "малката Конституция на собствеността".
Особеното значение, което се придава на тези закони, е, първо, че те са основополагащи закони, от тях произтичат редица други изменения или последствия в други закони. Закъсняхме в сроковете, в които Конституцията предвиждаше приемането на тези закони, а така също някои от предлаганите законодателни решения за пръв път се въвеждат в нашето законодателство.
Бих желал да подчертая, че докато Закон за държавните имоти е съществувал, и е бил приет през 1948 г. и отменен през 1951 г. със Закона за собствеността, в нашата страна не е приеман до този момент Закон за общинската собственост. Така че в редица постановки на този законопроект се съдържат решения, които са нови за нашето законодателство.
Първо, за подхода при изработването на законопроектите. Както виждате, в чл. 1 на двата законопроекта е посочено, че законите уреждат придобиването, стопанисването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи, съответно общинска или държавна собственост.
Според нас този подход е правилен, тъй като ако бяхме ограничили приложното поле на законопроектите само до недвижимата собственост, тоест до общинските или до държавните имоти, ние щяхме да оставим извън сферата на правното регулиране огромен кръг обществени отношения, свързани с материята за движимите вещи, съответно общинска или държавна собственост.
Второто, което трябва да се подчертае, е, че тези закони не уреждат всички въпроси, свързани с тази собственост или с тези недвижими имоти или движими вещи. Тези закони уреждат само определена материя и то дотолкова, доколкото друго не е предвидено в специален закон. Би следвало да се споделят някои общи постановки относно проблемите на собствеността у нас.
Известно е, че конституционната разпоредба на чл. 17 и 18 не дава прекалено ясни ориентири в тази насока. С изключение на чл. 17, ал. 3, който прокламира неприкосновеността на частната собственост, никъде другаде в Конституцията не се провежда разделението на собствеността на публична и частна.
С Решение N 19 от 21 декември 1993 г. по конституционно дело N 11 Конституционният съд приема, че всеки правен субект, в това число държавата или общината, може да бъде титуляр на частната собственост. Докато публична собственост могат да имат само субекти, които упражняват властнически правомощия. Такива са държавата, респективно - общините.
В посоченото решение изрично се подчертава една важна изходна за нас постановка - че частна е собствеността на гражданите и юридическите лица. Собствеността на държавата и общините е публична и частна. Изключителната собственост на държавата върху обектите, посочени по чл. 18, ал. 1 от Конституцията, е публична. Останалите обекти, които са собственост на държавата и общината, са тяхна публична или частна собственост в зависимост от вида и предназначението им. Режимът на тези обекти се определя със закон.

Трябва да се отбележат принципно новите разрешения на Конституцията от 1991 г. Както е известно по Конституцията от 1981 г. у нас бяха регламентирани четири вида собственост, а именно: държавна, кооперативна, собственост на обществени организации и лична собственост. Впоследствие с изменението през април 1990 г. бяха регламентирани седем вида собственост, част от които намериха регламентация в последващите приемани актове, а именно Законът за местното самоуправление и местната администрация през 1991 г. и измененията на Закона за собствеността. По този начин за пръв път беше въведена макар и фрагментарна уредба на материята за общинската собственост.
По отношение на принципните постановки. Както виждате законопроектите в своята основа са обособени в пет основни глави. В първата се уреждат някои общи разпоредби. Във втората - стопанисването и управлението на имотите и вещите съответно общинска или държавна собственост. В трета глава - принудителното отчуждаване на имоти частна собственост за държавни или общински нужди. В четвърта - разпореждането с имоти държавна или общинска собственост. И в пета глава - въпросите за общинските или държавните жилища. И в последната глава - надзор и актуване на имотите съответно държавна или общинска собственост. В Закона за общинската собственост съгласно разпоредбите на § 2 от Закона за концесиите се регламентира в особена глава и материята за концесиите върху обектите, които са общинска собственост.
По отношение на някои принципни постановки. При определянето на обектите, които са публична или частна, държавна или общинска собсувеност, ние сме изхождали от решението на Конституционния съд, че това се определя от вида и предназначението на обекта. По отношение на обектите общинска собственост сме възприели един допълнителен критерий, а именно начинът на възникването на тази собственост. В чл. 2 съобразно този критерий сме посочили, че общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон, както и тези, които са преотстъпени безвъзмездно от държавата по съответен ред.
На второ място, това са застроените и незастроени имоти и движими вещи, придобити със средства на общината, както и имотите, изградени с доброволен труд и паричните средства на населението.
На трето място, това са имотите и вещите, подарени или завещани на общината.
И на четвърто - имотите, чиято собственост е възстановена на общината при реда и условията на специални закони. Потърсен е един обобщителен критерий, който е посочен в ал. 2 на този текст, че общинска собственост са имотите и вещите по ал. 1, придобити от общината след 13 юли 1991 г., а именно датата на влизането на новата Конституция в сила.
Много важни разпоредби са съответно разпоредбите в Законите за държавната или за общинската собственост, които предвиждат, че не са общинска собственост, съответно държавна, по смисъла на този закон имотите и вещите на търговски дружества, дори ако общината или държавата е била единствен притежател на вложеното в тях имущество. Този текст изцяло кореспондира с философията на Търговския закон, в който се определя собствеността на търговските дружества като самостоятелен вид собственост.
Същевременно се предвижда възможност за преминаването на даден обект от съответно публична, общинска или държавна собсувеност в частна такава. Предвижда се и процедурата в тази насока.
По отношение на стопанисването и управлението на имотите и вещите общинска или държавна собственост е въведена стриктна процедура, в която са предоставени правомощия на областните управители и на министъра на финансите по отношение на обектите държавна собственост и съответно на кметовете на населените места и на общините и на общинските съвети по отношение на имотите и вещите общинска собственост.
Особено детайлно е регламентирана материята за принудително отчуждаване на имоти частна собственост за общински, съответно за държавни нужди. Предвидените разрешения и процедура гарантират произволното отнемане на дадени обекти в резултат на дадени конюнктурни интереси или съображения.
Именно разглеждането на тези законопроекти в пакет би позволило изясняването на редица принципни постановки, които при обсъждането на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността бяха поставени от депутатите, а именно въпросът, поставен от господин Соколов по отношение на критериите за определяне на равностойно обезщетение, които са дадени в предлаганите пред вас законопроекти. Затова аз считам, че това обсъждане в пакет на тези законопроекти е особено задължително, за да се разглежда общата философия и концепция по отношение на проблемите на собствеността.
Предвидена е стриктна процедура по отношение на жилищата, които по своето предназначение са жилища за отдаване под наем, оборотни жилища, резервни жилища и жилища за продажба. В зависимост от това предназначение се предвиждат специални процедури за разпореждане с тези имоти.
За надзора и актуването на съответните имоти държавна или общинска собственост се предвижда създаването на специални служби към общините, а съответно към Министерството на финансите и областните управители - съответно общинска собственост или държавна собственост, които да извършват актуване, тъй като в настоящия момент смятам, че проблемът за актуването на имотите и пълното им картотекиране е един от съществените проблеми в нашата страна.
Госпожи и господа народни представители, предвид изложените съображения и важността на предложените законопроекти, предлагам Народното събрание след направените обсъждания на законопроектите да ги приеме на първо четене и да ги придвижи за обсъждане в комисиите за тяхното окончателно приемане. Трябва да ви кажа, че общественото очакване от приемането на тези законопроекти е голямо и приемането на тези законопроекти, които предварително, макар и условно нарекох малка Конституция на собствеността, са от особено значение за бъдещото развитие на нашата страна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народната представителка Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Колеги, след представянето на проекта, което направи министър Червеняков, за мен остана твърде малко какво да допълня. Но все пак нека да кажа някои мои мисли в порядъка на общото желание за приемане на закона, чието приемане е предвидено и от самата Конституция - чл. 17, ал. 4, където е предвидено тези въпроси да се уреждат със закон. Смятам, че неприкосновеността на частната собственост, прогласена в Конституцията, не означава, че държавната собственост не се ползува с неприкосновеност. Точно обратното, едно утвърждаване, че и частната собственост се ползува с неприкосновеност. По отношение на това смятам, че режимът на частна и държавна собственост не може да се различава.
Безспорно това е един от законите от общата уредба на въпросите на собствеността заедно с този за общинската собственост и със Закона за изменение на Закона за собствеността. И ние не можем да откъсваме една от друга уредбите в трите закона. Придобиването, стопанисването, управлението и разпореждането с държавната собственост - това е обхватът на закона, който разглеждаме днес, като тази уредба е особено необходима в период, в който има залитане държавната собственост много по-често да се ползува за лични облаги, отколкото точно в изпълнение на онези цели, за които тя би следвало да се ползува.
Бих искала да обърна внимание, че е много важно, че ние приемаме Закон за държавната собственост, тъй като от 1951 г. досега въпросите на държавната собственост са били уреждани с подзаконови нормативни актове и е много важно, че в този момент, в който към държавната собственост са насочени много частни апетити и много често се злоупотребява, ние законово уреждаме тази така необходима материя.
В закона е създадена добра система за отчетност и контрол, за актуване и деактуване на държавните имоти. Отчуждаването за държавни нужди става само тогава, когато в резултат на потребностите, които има, не могат да бъдат удовлетворени по друг начин освен с отчуждаването, като законът прави разграничение между отчуждаването по този закон и режима, който има в ЗТСУ.
Един положителен факт е, че има уредба за заварените случаи и тогава, когато е учредено право на ползване, като правото на ползване в законопроекта за държавната собственост е учредено по един прозрачен, ясен начин в интерес на цялото общество. И аз мисля, че от всички изказвания, които бяха направени до този момент, безспорно ние всички трябва да се мотивираме и да гласуваме днес на първо четене законопроекта, а всички бележки, които бяха направени, да ги съобразим при разглеждането му за второ четене. Безспорно пред нас има един добър проект, по който ние не можем да имаме разногласия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате да бъде допуснат в залата господин Недко Добрилов, заместник-министър на правосъдието.
От общо гласували 127 народни представители, за - 106, против - 7, въздържали се - 14.
Предложението се приема.
Моля да поканите господин Недко Добрилов в залата.
Давам думата на народния представител Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно е, че днес разглеждаме едни от най-важните закони, които нашият парламент разглежда. За съжаление не се разглеждат в пакет, така както беше желанието на Комисията по устройството и дейността на държавните органи, а именно в едно пленарно заседание да бъдат дебатите по изменението на Закона за собствеността и двата законопроекта - Закона за държавна собственост и Закона за общинска собственост.
Преди около седмица ние разглеждахме измененията на първо четене на Закона за собствеността и действително, когато говорим по тези проекти за закони, не можем изолирано да говорим за тях, а трябва да са свързани с останалите закони.
Законът за държавна собственост, който в момента е предмет на дебати, аз бих го определила сравнено с останалите два, защото те вървят в пакет, може би като най-добре изработения. Лично на мен ми допадат някои от принципите, които за съжаление ги няма в останалите законопроекти, а именно възможността за отчуждаване на частна собственост само за публична държавна спбственост и невъзможността тази публична държавна собственост да бъде трансформирана в частна, каквато възможност е предвидена в Закона за общинската собственост, нещо, което според мен е много опасно.
Бих искала да се спра само на няколко пункта, тъй като моите колеги говориха подробно и не бих искала да се повтаряме и да говорим едни и същи неща.
Това, което мен ме смущава в този проект за закон и смятам, че трябва да бъде изчистено и да бъдат гарантирани правата на гражданите и на юридическите лица, които се засягат от този закон, са случаите, в които ще е възможно, става въпрос за наемни договори и за договори с отстъпено право на ползване, на наемателя и на ползвателя да бъдат отнемани тези имоти, които са им предоставени, като в текстовете се казва "при належаща държавна нужда" или, както е в чл. 50 при правото на ползване, при друга по-належаща държавна нужда. Значи веднъж може да е належаща, друг път - още по-належаща, трети път - най-належаща, без да има никаква конкретизация какво значи това, кога възниква тази належаща нужда. Би трябвало да има някаква по-точна формулировка, защото тук се дават големи правомощия на Министерския съвет и ако няма по някакъв начин нещо дадено в закона докъде може да се стига, възможно е Министерският съвет да прекрачи в един определен момент границите на допустимото и да се нарушат съответните права.
Освен това в тези случаи не е гарантирано нито в текстовете на чл. 21, нито на чл. 50 и следващите какво ще стане с физическото или юридическото лице, което е било наемател или ползвател. Добре, значи при много належаща нужда, да приемем, че е така, прекратява се наемният договор или договорът за ползване, но на този човек или юридическо лице предоставя ли се нещо друго? Никъде не е казано. Не са защитени неговите интереси. Само се казва, че се прекратява и бива дори изгонен по съответния административен ред, който е предвиден в закона, с органите на полицията, които го изваждат от съответния имот. Това е много опасно, ако нямаме предвидена и то тук в закона гаранция, че ако се наложи, приемам, че е възможно да се наложи определен имот да бъде предоставен за нещо много по-важно, отколкото е това, за което в момента го ползват, но тези, които го ползват, са го получили въз основа на търг или въз основа на определена нужда, която е преценена, че е важна и затова им е предоставен. Значи на тези хора или на тези юридически лица трябва да се гарантира възможността от страна на държавата в лицето на областния управител, чиито правомощия са много големи по силата на този закон, да бъде предоставен равностоен имот.
Другото, на което искам да се спра и което заема голяма част от този законопроект, това е глава трета, свързана с принудителното отчуждаване на имот и частна собственост за държавни нужди. Вярно е, че не може да се говори, че държавната собственост е неприкосновена и че не може в нейни интереси да се отчуждава. Така е, никой не спори по този въпрос, този въпрос е уреден в Конституцията. Въпросът е кога ще се отчуждава, как ще се отчуждава и как ще се обезщетява. За мен формулировката в тази глава не е прецизна и ние, колегите от Съюза на демократичните сили, направихме такива възражения и когато гледахме Закона за собствеността. Защото с изменението на Закона за собсувеността само се казва, че отпадат текстове от сега действащия Закон за собствеността след чл. 101 и не се казва как точно ще става това отчуждаване и обезщетяване. Тогава ни се каза, че ще быде регламентирано в следващите закони. В тях е регламентирано, но частично. Ако отворите в момента и прочетете текстовете на сега действащия закон, имайте предвид, закон, приет в 1951 г., и тези текстове, за които в момента говорим, са изменяни преди Великото Народно събрание, след 10 ноември, но от последното Народно събрание, което създаде текстове, които са по-демократични, отколкото са тези, които в момента ни се предлагат. Защото там се регламентира точно кога може застроен недвижим имот да се отчужди и как ще бъде обезщетен собственикът; какво става при отчуждаване на жилища и как ще бъде обезщетен собственикът. Бяха и до момента тези права са гарантирани. А какво ни се предлага сега в тези закони? И в Закона за собствеността, и тук, и в другия, който е за общинската собственост, горе-долу се казва следното: може да се отчуждава, няма спор, за определени нужди. Добре. Оттам нататък се казва, че при отчуждаване на недвижим имот на собственика се предлага друг равностоен имот или парично обезщетение. Точка. Какво е равностоен имот според този закон в допълнителните разпоредби? Равностойни имоти по смисъла на този закон са имоти, приблизително еднакви. На мен като на юрист ми е много трудно да дам правна формулировка на "приблизително еднакви по местонахождение, вид и големина". Действащият закон е по-точен от това, което се дава в случая.
Освен това никъде не е казано кога ще става обезщетяване с имот, кога ще става обезщетяване с пари. Защото това е много важно. Никак не е без значение, тук трябва да е гарантирано. Ами някой ако ми хареса хубавата къща в центъра на град хикс и ми я отчужди и ми каже, че равностойно ми я изплаща и ми плаща една солидна сума пари? Да, но аз не искам пари. Аз имам нужда от тази жилищна сграда, от този недвижим имот. И ако дори се наложи да ми бъде отчужден, трябва да получа равностоен недвижим имот, а не куп пари, които биват изядени от инфлацията. Просто това е несправедливо и не бива да бъде оставено в този му вид в законопроекта. Трябва да е предвидено кога ще е с пари, кога ще е с имот. Случаите, в които ще може да се обезщетява с пари, според моето лично мнение, са случаите, в които собственикът е съгласен да получи парите си равностойно.
В крайна сметка ние в момента уреждаме въпросите за собствеността, трайното им уреждане, на частната собственост, на общинската собственост, на държавната собственост. В момента, в който ние уредим тези въпроси, уредим трайно отношенията между тези видове собственост, което е много важно и e важно за работата и на държавата, и на общинската власт, и на частните собственици, от този момент нататък ще може да се извършва трансформация на собственост, т.е. като ми отнемат частната собственост спокойно ще могат да ми предоставят от държавна собственост, след като всичко е регламентирано обезщетяване.
Защото какво казва законопроектът? Казва, че когато не съм съгласна и т.н., се стига до обжалване в окръжния съд, където имам право да обжалвам начина на обезщетение - оценката и равностойността на предложения за обезщетение имот. Но аз като нямам в закона критерия, какъв е начинът на обезщетение? Как да го обжалвам? Какво да кажа пред съда? Значи съдът ще си преценява свободно дали са ми дали пари или дали са ми дали имот. Това трябва да е гарантирано в този закон. А аз смятам, че би трябвало да бъде основно гарантирано в Закона за собствеността - изменението, което правим, там да залегне основният принцип и оттам вече да следват правилата в останалите два законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Светослав Лучников от СДС. Да се готви Иван Сотиров, последен записал се. Ако има други желаещи, моля да се обадят.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!Няма да повтарям това, че гласуваме един закон от особена важност за нашата страна. Аз искам да почна обаче малко по-рано - от самото заглавие.
Смущава ме това заглавие "За държавна собственост", защото като че ли има няколко вида собственост. Собствеността е една единствена собственост. Може да има само закон за собствеността на държавата или закон за държавните имоти, но специфичен, особен вид собственост - държавна собственост - това беше едно наследство от миналото, което смятам, че всички сме загърбйли.
Така че предлагам на първо място да помислим върху заглавието на закона.
Второ, при определянето на така наречената "публична собственост на държавата". Тук има една т. 4, която наистина смущава: "Имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение".
Текстът е много широк, обтекаем и свързан с възможности за двояко тълкуване. Вероятно тук се имат предвид болници, висши учебни заведения или изобщо учебни заведения, но от общонационално значение ще бъдат обикновено висшите учебни заведения, които наистина трябва да бъдат причислени към публичните имоти на държавата, но това би трябвало да се прецизира.
Аз смятам, че текстът ще стане много по-добър, ако се прибави за задоволяване на трайни обществени потребности чрез общо ползване, а дори може би не е зле да се напише например "болници, висши учебни заведения", просто да се насочи предложението към едно конкретизиране.
По-нататък в този закон се промъкват известни фаворизирания на държавната собственост и то специално на частната държавна собственост спрямо собствеността на гражданите, което едва ли е оправдано. Какво имам предвид?
В чл. 3, т. 2 се разпорежда да станат държавна собственост имоти на юридически лица, които са престанали да съществуват. Това също е един остатък от фаворизирането на държавната собственост, което едва ли ние сега можем да приемем. Защото една фондация например, създадена с известна благотворителна цел, ако тя бъде прекратена, не е оправдано имуществото й да мине на държавата, а може спокойно да мине към фондация със сходна цел. Същото зависи и с имотите на юридическите лица с идеална цел. Няма нужда веднага държавата да стои и да ги изсмуква при тяхното прекратяване, когато те могат да намерят друго оправдано обществено предназначение.
Също така се предвижда да станат държавна собственост всички наследства, за които няма наследници по закон. Ами къде остава правото на завещание на хората? Защо да не дадем възможност на хората, които нямат наследници по закон, да завещаят имота си на хора, на които смятат, че са достойни да го приемат. Това е едно много съществено посегателство върху правата на човека да разполага със своята собственост и аз моля също така да се премахне.
По-нататък в чл. 10 в ал. 1 се говори, че не могат да бъдат отчуждавани имотите, предмет на публична държавна собственост. И след това изведнъж в ал. 2 се казва: "Забраната не се отнася за имоти, които имат явно пряко производствено и стопанско предназначение". Ами ако те са публично-правни имоти на държавата по дефиниция не могат да имат пряко производствено и стопанско значение, защото това не обхваща обслужването на властническите правомощия на държавата, за които тя получава своите публични имоти.
Така че то просто има нелогично противопоставяне на двете алинеи на текста.
Вече се каза за неравнопоставеността при отдаване под наем на държавни имоти. Разбира се, става въпрос за частни държавни имоти. Тук се предвиждат едни специфични правила на привилегировано изгонване на собствениците, без да се прави разлика какъв е техният договор. Ами ако договорът е обикновен безсрочен договор за наем, те могат да си ги прекратят с едномесечно предупреждение на общо основание. А представете си, че договорът е срочен? Лицето се е ангажирало да влезе в трайни отнпшения с държавата и тя изведнъж казва: ние сключихме срочен наенен договор, но аз този срочен наемен договор обаче не го зачитам, моля ви се напуснете. Това е нарушаване равнопоставеността на правните субекти, което ние не бива и не можем да допускаме.
По-нататък по отношение на отчуждаванията. Тук се говори много, но според моите колеги, които изпуснаха от предвид, че сега по новите закони отчуждаването може да става само за задоволяване публични потребности на държавата и че могат да бъдат отчуждавани само такива имоти, които след отчуждаването им ще станат публична собственост на държавата, което ограничава извънредно много обхвата на отчуждаването и дава по-големи гаранции за неприкосновеността на частната собственост.
Обаче тук има една ал. 2 на чл. 26, която направо буди недоумение: "Могат да бъдат отчуждавани само терените, без сградите към тях".
Каква публична потребност на държавата ще стане това, като се отчужди само терена, без сградата върху него? Тук е имано нещо предвид, което аз просто не мога да разгадая, но във всички случаи то е неоправдано.
Трябва да се подчертае обаче още веднъж и в ал. 2 на чл. 27 правилото, което вече е установено на няколко места, че принудително отчуждаване на частна собственост може да става само за задоволяване на такива потребности на държавата, които ще направят отчуждените имоти нейна публична собственост. Ако това се добави, много тревоги, безпокойства от само себе си ще отпаднат.

Отчуждаването на имоти е обвързано от Конституцията с изискване съответната държавна или общинска потребност да не може да бъде задоволена по друг начин. Това е една основна гаранция за правата на гражданина. Затова аз смятам, че в чл. 31, ал. 4, като се казва върху какво се произнася съдът при контрола на законосъобразността на отчуждаването, трябва да се постави още една точка четвърта, с която съдът да констатира невъзможността потребността, за която се отчуждава имотът, да бъде задоволена по друг начин. По този начин именно ние ще създадем една санкция на конституционната гаранция на гражданите за неприкосновеността на тяхната собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Основното време изтече. Удължавам го още с 10 минути.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Само една дума още.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: 10 минути продължение!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Само една дума.
При обезщетяване с имоти се предвижда наемните отношения по имота, който се отчуждава и който е обезщетен с предоставяне на друг имот, да се прехвърлят върху този друг имот. Това вече е съвсен нонсенс. Защото ако наемното помещение вече е взето за държавна или общинска полза, неговият наемател трябва да го напусне. Сега ние нямаме принудително настаняване, нямаме принудително поддържане на наемни отношения - защо тогава наемният договор ще се прехвърли върху обекта, който се дава в замяна на отчуждаването на този имот? Явно и тук някакви реминисценции са повлияли и в никакъв случай те не са оправдани.
Имам и други конкретни бележки, които ще ги направя за второто гласуване.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Иван Сотиров. Разполагате с 9 минути.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми дами и господа, колеги народни представители! Аз искам да изкажа съображения по Закона за държавната собственост в три негови пункта, които смятам, по начина, по който са заложени, че са твърде опасни.
Първото, по което искам да обърна внимание, това е чл. 14 от този закон, в който се третира предоставянето на помещение, частна и държавна собственост, за нуждите на централните ръководства на политическите партии и синдикалните организации, което според този закон се предвижда да се извършва по условия и по ред, определени от Министерския съвет.
Както и в комисията, и тук искам да поставя въпроса, че това трябва да бъде регламентирано - специално по отношение на политическите партии, в специалния закон и там да се предвиди режим това да се извършва по обективни критерии, а не по усмотрение на Министерския сывет, тъй като по принцип и по нашата Конституция и регламент е заложено Министерският съвет да бъде винаги представител на една политическа партия или коалиция, която има мнозинство и това създава възможност при липсата на ясен регламент да се злоупотребява в полза на една или друга политическа сила и в ущърб на другите политически сили, които не са представени в парламентарното мнозинство, респективно Министерския съвет.
Същото стои и по отношение на въпроса със синдикатите. Ние в последните години бяхме свидетели на това как се раздаваше от предишни правителства имущество на синдикати с оглед на това те да бъдат мотивирани да не вземат активна позиция срещу едно или друго правителство и по този начин се раздаваха имущества.
Ето защо моето предложение е между първо и второ четене да се обмисли вариант това да става по обективни критерии, а не по усмотрение на Министерския съвет.
Също искам да обърна внимание на още един въпрос. Това е за отчуждаването и обезщетяването при отчуждаване във връзка с важни държавни нужди. В чл. 29, ал. 1 се казва: "При отчуждаване на недвижим имот на собственика се предлага друг равностоен имот или парично обезщетение".
Според мен категорично трябва да се заложи, че първо се предлага друг равностоен имот и само, ако не се постигне споразумяване със собственика, тогава вече да се отиде към парично обезщетение. Иначе се дава правото по усмотрение органът, който отчуждава, направо да предложи парично обезщетение и по този начин да се премине към едно конфискуване на имотите срещу суми, които ще бъдат определени във всички случаи не по реалните пазарни цени.
Така че задължително трябва тук да се даде една градация. Първо да се търси обезщетяване с равностоен имот и само в краен случай да се отива към парично обезщетение.
И накрая искам да обърна внимание върху разпоредбите на чл. 42, ал. 1 за продажба на държавни жилища, ателиета и гаражи на граждани, настанни в тях по административен ред.
Според мен е недопустимо продажба на държавни жилища, ателиета и гаражи да се извършва на гражданите, настанени в тях по административен ред, тъй като самото предназначение на тези държавни жилища, ателиета и гаражи е такова, че то трябва да задоволява нуждите на служители на съответните администрации и ведомства в качеството им на тяхни служители. А досега съществуващата дългогодишна практика е да се настаняват хора-служители и то определено от ръководството или свързани с ръководствата на дадени ведомства, настаняват се в тях, след това ги изкупуват и след това напускат тези ведомства. И тъй като знаем какво е финансовото състояние на държавата и в частност на отделните ведомства, те след това нямат възможност да реинвестират, да строят нови жилища, за да посрещнат действително нуждите на други техни служители, които след това постъпват на работа или работят в тези ведомства. Изобщо самата функция на тези ведомствени жилища, от самото име произтичаща, показва, че те са нужди на служители на ведомството докато работят. Те не са за това да се извършват спекулативни операции, да се разпродават. По тази линия тече една доста голяма корупция и ние всички сме свидетели, това нещо не е от година, две, това нещо тече от десетки години. Държавните жилища, апаратаменти и гаражи се разпродават на определени лица от всички тези държавни ведомства по един некоректен начин.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи има ли да вземат думата? - Няма.
Моля, гласувайте Законопроекта за държавна собственост на първо четене!
От общо гласували 155 народни представители, за - 123, против - 9, въздържали се - 23.
Законопроектът е приет на първо четене.
Ще ви направя едно съобщение.
"На основание чл. 25, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РАЗПОРЕЖДАМ:

Свиквам заседание на Комисията по устройството и дейността на държавните органи на 21 февруари 1996 г., сряда, от 15 ч. в зала "Изток" на пл. "Народно събрание" 2 при дневен ред:
1. Продължаване обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъчното производство".

Продължаваме с точка трета от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ И ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБЩИНСКИТЕ ИМОТИ
Първият съответно е внесен от Министерския съвет, а вторият - от народните представители Йордан Соколов и Васил Гоцев.
За обсъждането на този законопроект бе поискана по-голяма квота от време и тя се разпределя така:
60 минути за демократичната левица;
45 минути за Съюза на демократичните сили;
по 30 минути за останалите парламентарни групи.
Давам думата на господин Мулетаров да прочете становището на Комисията по местно самоуправление, административно-териториалното устройство и регионалната политика.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаени господин председател, дами и господа народни представители! Комисията по устройството и дейността на държавните органи разгледа двата законопроекта на две различни заседания, поради което е изготвила и две отделни становища, поради това че първият законопроект, озаглавен Законопроект за общинските имоти, внесен от господата Йордан Соколов, Васил Гоцев и други, предшества с три или четири месеца законопроекта на Министерския съвет.
Становището по законопроекта на господин Соколов и Васил Гоцев:
"На редовното си заседание, проведено на 26 октомври 1995 г., Комисията по устройство и дейността на държавните органи обсъди Законопроекта за общинските имоти, внесен от народните представители Йордан Соколов и Васил Гоцев. Съгласно разпоредбите на чл. 16 от Конституцията режимът на обектите общинска собственост се определя със закон, поради което законопроектът е един от тези, които Конституцията задължава да бъдат приети. Материята, която се урежда в законопроекта, засяга важни обществени интереси и е свързана освен с определяне на обектите - общинска собственост, а и също с условията, при които да се предоставят концесии.


Прави впечатление разпоредбата на чл. 3 от законопроекта, в която се предвижда, че водоизточници с местно значение са общински имоти.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията водите са определени като изключително държавна собственост. Това налага да се прави ясно разграничение на различните видове води и кои от тях се определят като такива с местно значение и кои - с национално. Същият проблем възниква и за горите.
Съгласно § 1, ал. 1 от Закона за концесиите, обнародван в "Държавен вестник", бр. 92 от 1995 г., редът за предоставяне на концесии върху обекти, които са общинска собственост, и за предоставяне на разрешение за дейности по чл. 5 от този закон, които се осъществяват от общините, се определят с отделен закон.
В предлагания законопроект материята за концесиите и разрешенията за общинските имоти не е уредена. При окончателното приемане на законопроекта тази материя задължително следва да бъде регламентирана. Законопроектът може да бъде обсъден и приет на първо четене и това становище на комисията беше прието единодушно от присъствуващите членове.
След обсъждането и даване на становище по този законопроект постъпи законопроектът на Министерския съвет N 100-02-125, който беше разгледан на редовно заседание на Комисията по устройството и дейността на държавните органи на 25 януари 1996 г. След проведените разисквания комисията възприе следното становище:
Обществените отношения, предмет на предлагания законопроект, имат важно социалноикономическо значение. Общинската собственост е материалната основа на местното самоуправление и регламентирането й с отделен закон, ще допринесе за нейното развитие и укрепване. Поради това комисията смята, че внесеният законопроект е навременен и изключително необходим. Създаването на такава нормативна база е и конституционно изискване, намерило израз в чл. 17, ал. 4 и чл. 144 и § 3, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Членовете на комисията изразиха мнение, че внесеният законопроект предлага като цяло една сполучлива и подробна регламентация на общинската собственост и може да бъде приет от Народното събрание на първо четене. За това няма пречка и с оглед на неговата конституционна съобразност и съобразяването му с другите действуващи закони.
В комисията се обърна внимание, че в Народното събрание е внесен Законопроект за общинските имоти от народните представители Йордан Соколов, Светослав Лучников и Васил Гоцев. Този законопроект има за предмет регулиране, което съвпада със законопроекта на Министерския съвет за общинската собственост. Поради това в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въпреки че законопроектите са внесени в различно време, и въпреки че те са разгледани в различно време от двете комисии, които имат пряко отношение към него, според нас няма пречка те да бъдат обсъдени едновременно и приети последователно и поотделно на едно и също заседание.
В проектозакона има отделни текстове, които следва да се прецизират. Така например чл. 4, където са регламентирани обектите - предмет на общинска собственост, някои от разпоредбите на този текст, както и ал. 4, не са достатъчно ясни и могат да доведат до спорове в практиката.
Глава трета от законопроекта "Принудително отчуждаване на имоти частна собственост за общински нужди", също е необходимо да се преразгледа, за да не се допусне евентуална колизия с режима на отчуждаване по Закона за териториалното и селищното устройство.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от същата глава би следвало да отпадне от този закон, тъй като тя е предмет на правно регулиране в Гражданско-процесуалния кодекс.
Законът би следвало да предвиди и точна правна регламентация на водите и горите, които имат национално значение по смисъла на чл. 18, ал. 1 от Конституцията и чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за концесиите, а са от местен характер и поради това за тях могат да се предоставят концесии от общините. Фактически това е най-същественият въпрос при обсъждането на този законопроект.
Така посочените слабости не са непреодолими. Те биха могли да бъдат избегнати в процеса на обсъждане на законопроекта и до второ четене коригирани.
Поради това Комисията по устройството и дейността на държавните органи подкрепя проектозакона и смята, че той може да бъде обсъден в пленарна зала и гласуван на първо четене.
В заключение отново повтарям становището на комисията, че двата законопроекта следва днес след обсъждането им да бъдат поставени последователно на гласуване от народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Извинявам се на господин Велев, който е председател на водещата комисия, тъй като размених местата. Заповядайте, господин Велев. Има думата народният представител Димитър Велев - председател на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика на три свои заседания обсъди внесения от Министерски съвет Законопроект за общинската собственост и Законопроекта за общинските имоти, внесен от народните представители Йордан Соколов и Васил Гоцев.
Изхождайки от обстоятелствата, че принципните постановки и отделни разпоредби в законопроекта на господин Соколов и господин Гоцев са възприети в законопроекта на Министерския съвет, комисията реши да изготви становище само по законопроекта на Министерския съвет, т.е. Законопроектът за общинските имоти е инкорпориран в нормите на законопроекта, изготвен от Министерски съвет.
Комисията смята, че законопроектът е социалноикономически обоснован и необходим. Той регламентира съществени обществени отношения, които са икономическа основа за осъществяване и развитие на местното самоуправление.
В периода на прехода към пазарна икономика и правноорганизационното обособяване на отделните правни субекти е необходима пълна нормативна уредба на общинската собственост и правото на общините да я управляват, стопанисват и да се разпореждат с нея в интерес на населението. Понастоящем липсва разгърната юридическа регламентация на този вид собственост. Ето защо с внесения законопроект на Министерския съвет се запълва тази празнота в действуващото ни право.
От друга страна, с приемането на внесения законопроект се изпълнява и едно конституционно задължение, произтичащо от чл. 17, ал. 4 от Конституцията на Република България, което постановява, че режимът на обектите на общинската собственост се определя със закон.
Законопроектът за общинската собственост е съобразен с проекта на Закон за държавната собственост и с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността. По този начин се създава пакет от закони, които поради сходство в предмета на регулирането си създават цялостна регламентация на имуществените отношения.
Заедно с това комисията смята, че е нужно да се направят следните бележки:
Необходимо е още по-точно разграничаване на общинската от държавната собственост. Този въпрос има особена нормативна значимост, тъй като се предлага да се отмени чл. 6 от Закона за собствеността, дефиниращ обектите на общинското имущество.
Ще бъде целесъобразно да се обсъди следва ли в чл. 2, ал. 2 да се посочва дата, от която възниква общинската собственост на обектите, посочени в предходната алинея.
Комисията смята, че е необходимо да се прецизира разпоредбата на чл. 3, ал. 5, уреждаща характера и упражняване на правото на собственост върху имуществото, внесено в търговските дружества. С оглед предназначението на общинските имоти за задоволяване нуждите на населението ще бъде правилно да се изключи възможността за придобиване на общинска собственост по давност, независимо дали тя е публична и частна - така, както направихме предложение и в Законопроекта за държавната собственост.

От по-точно формулиране се нуждаят и разпоредбите, отнасящи се до принудителното отчуждаване на имоти частна собственост за обществени нужди. Следва да се анализира предвидената процедура за отчуждаване като особен придобивен способ и тя да се синхронизира по-добре със Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Ще бъде целесъобразно да се прецизира и уредбата за концесиите върху обекти от общинската собственост и по-конкретно за производството при предоставяне на особеното право за ползуване върху тях.
С оглед на по-голяма нормативна пълнота ще бъде правилно в закона да се включи и правният режим на специализирани общински предприятия и други организационно-правни образувания, свързани с общинския бюджет.
Комисията смята, че разпоредбите във внесения законопроект следва още по-пълно да кореспондират с основните положения и принципи, посочени в Закона за местното самоуправление и местната администрация и по-специално с установената компетентност на общинските съвети и на кметовете в чл. 21, чл. 44 и чл. 46. В тази връзка е целесъобразно да се използуват и установените в Закона за местното самоуправление и местната администрация мнозинства за приемане на решения. С оглед на по-детайлно регулиране на приложението на отделни разпоредби комисията смята, че ще бъде правилно да се издадат съответни наредби на основание чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове вместо предвиденият в законопроекта Правилник за прилагане на закона.
Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика, след като разгледа законопроекта, реши с единодушие да предложи същият да бъде приет на първо гласуване от Народното сыбрание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Велев.
Откривам дебатите по двата законопроекта - на Министерския съвет за общинската собственост и на народните представители Йордан Соколов и Васил Гоцев за общинските имоти. Времето е разпределено. Започват изказванията по двата списъка. Останалите парламентарни групи още не са дали списък. Освен от СДС и Парламентарната група на Демократичната левица, други оратори не са заявени.
Давам думата на господин Борис Стоянов от Парламентарната група на Демократичната левица.
БОРИС СТОЯНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Обсъжданият Законопроект за общинската собственост е още една стъпка на Министерския съвет и Демократичната левица в декларираната посока за повишаване на ролята и значението на местното самоуправление в регулирането на обществените взаимоотношения в условията на новата социално-икономическа обстановка. Заявявайки подкрепата си за обсъждания законопроект на първо четене, смятам за необходимо да направя и да споделя с вас някои виждания и предложения, които по мое мнение биха допринесли за усъвършенствуването и прецизирането на текстовете.
Първо, смятам, че е необходимо в чл. 2 и чл. 3, параметрите и способите, които определят възникването на общинската собственост, да бъдат максимално изчерпателно изброени. Това ще допринесе за една по-голяма яснота в практическото приложение на закона. В тази връзка има готовност за конкретни предложения за второ четене.
Второ, необходимо е да се положат усилия в текстовете на закона за второ четене обхватът на обектите общинска собственост, които се стопанисват по режима на публичната собственост и по режима на частна собственост, да бъдат максимално диференцирани и изчерпателно изброени и посочени.
Трето, обявяването за общинска собственост само на имотите и вещите, придобити от общината след 13 юли 1991 г, ше лиши общините от онова, което законно и по право им принадлежи. Досегашната разпоредба на чл. 6 от Закона за собствеността и параграф 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация са породили правни последици и общината е получила право на собственост върху широк кръг от обекти, които настоящият закон не само не трябва да накърнява, но трябва да защити и развие. В тази връзка смятам за необходимо в Преходните и заключителните разпоредби на второ четене да бъдат обсъдени текстове, които да гарантират правата и интересите на общините. Смятам за целесъобразно да бъде отменена ал. 3 на параграф 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и да бъде съхранено правото на собственост на общините върху имущество, включено в капитала или в уставния фонд на търговски дружества, фирми или предприятия с държавно участие.
По тези и други проблеми ще направя конкретни предложения за второ четене.
Предлагам на народните представители да подкрепят на първо четене този необходим за местното самоуправление закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря, господин Стоянов.
Има думата господин Михайлов от Парламентарната група на СДС.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми дами и господа, ние обсъждаме един много важен закон, Закона за общинската собственост, който беше крайно време да се появи в пленарната зала, защото от 1989 г. досега пред общините, пред областните управители, въобще в административните структури на държавата бяха поставени много въпроси, свързани със собствеността, които и до ден-днешен не са решени. Ето защо аз поздравявам вносителите от страна на Министерския съвет и от страна на господата Гоцев и Соколов за внасянето на тези два законопроекта, които са крайно необходими. Смятам, че и двата закона са добри. И наистина Законът за общинските имоти, който е внесен от господин Гоцев и от господин Соколов, може да влезе в Закона за общинската собственост, който е една по-пълна и по-цялостна разработка.
Основното, което е в Закона за общинската собственост, това е, че собствеността на територията на една община е общинска, с изключение на собствеността, която е на частни лица. Именно това трябва да бъде нашият основен принцип при разглеждането на въпроса за собствеността. И когато се говори в чл. 2, ал. 1 "общинска собственост са..." и са изброени - тук се присъединявам към преждеговорившия колега за това, че липсва изчерпателност на обектите, които са общинска собственост. В параграф 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация в шест точки са изброени кои са тези обекти. Тук, ако вие сметнете, че наистина е необходимо, биха могли да се изброят именно обектите, както е направено в Закона за общинските имоти, в чл. 3, на господата Соколов и Гоцев.
В чл. 3, ал. 4 от Закона за общинската собственост се казва, че не са общинска собственост сградите и постройките на държавни учреждения на юридически лица с повече от 50 на сто държавно участие и т.н. Ние видяхме в комисията, когато се обсъждаше този член и специално ал. 4, всички колеги изказаха становище, че трябва да отпадне тази ал. 4, защото тя не дава нищо като дух на закона, а напротив, тя ограничава общинската собственост и особено с това, че кооперативните организации се намесват и предявяват претенции към общинската собственост. За мен не е чудно, защото единият от експертите в Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика е главният юрист на Централния кооперативен съюз.
Ние поставихме този въпрос на комисия и бяха цитирани конкретни примери, където общински имоти, сгради, предприятия са дадени на Централния кооперативен съюз преди датата, която е посочена тук, датата на приемане на Конституцията. И тези имоти в момента са собственост на кооперациите. А те са били общинска собственост и наистина трябва да бъдат предадени в ръцете на общините, за да имат най-трайно използуване за нуждите на хората, които живеят на територията на една община.
Така че смятам, че ал. 4 в чл. 3 трябва да отпадне, защото ограничава правото на собственост на общините.
Друг момент, който смятам, че трябва да се обсъди при разглеждането на второ четене, това е за стопанисване и управление на имотите общинска собственост именно в параграфа за концесиите на публичната собственост и по-специално чл. 11, т. 3 и 4, където предоставяне на право на ползване върху публичната общинска собственост се извършва само чрез концесии. И тук веднага можем да зададем въпроса: тогава всички тези пазари, тротоарни права и т.н., където в момента взаимоотношенията между общината и физическите и юридическите лица са под формата на наеми, ренти и т.н., как ще се препратят към Закона за концесиите? Смятам, че всички ще се съгласите, че това е лишено от всякаква мисъл. Не може една сергия за вестници примерно да има концесии. Това са просто неща, върху които всички трябва да помислим и просто да се изчистят тези неточности.
При обсъждането на предишния закон, Закона за държавната собственост, по аналогия в отчуждаването на частната собственост за общински нужди трябва да има наистина една много голяма прецизност как трябва да бъде извършена самата замяна, дали трябва най-напред да се впише, че непременно се извършва с недвижима собственост и ако не може да бъде осигурена такава, след това с парично обезщетение. Защото тук свързващата частица е "или". Аз смятам, че самият собственик трябва първо да бъде обезщетен по възможност с недвижима собственост, а ако не може - тогава с парично обезщетение.
Освен това критериите за отчуждаването трябва наистина да бъдат много прецизирани, за да се избягнат своеволия и субективният фактор при отчуждаването.
Искам да поставя един въпрос, който беше обсъждан в комисията, но не се стигна до решение, а именно с големи обекти, които в момента не са нито общинска, нито държавна собственост, това са бившите партийни домове, които в голямата си част бяха конфискувани по Закона ЗИПО и станаха държавна собственост, но в много от тях § 7, т. 6 от Закона за местното самоуправление по силата на този член те станаха общинска собственост. И в момента поне аз знам, че в 7 окръжни града има дела между областния управител и кметовете на съответните общини за тези сгради. В Смолян, в Хасково, в Стара Загора, в Ловеч се водят такива дела между областния управител и кмета. Според мен ние не трябва да ги препращаме в специални закони, където в единия случай, както е Законът ЗИПО, дава право на областния управител, т.е. прави ги държавна собственост и областният управител се разпорежда, а в другия случай ги пращаме в Закона за местно самоуправление като специален закон, където те стават собственост на общината и затова вече 5 години, от 1991 г. досега, се водят дела и собствеността все още не е решена.
Така че моето предложение е на второ четене да помислим дали може тези неща да бъдат решени.
В заключение искам да кажа, че Законът за общинската собственост според моето мнение е направен професионално, добре и дава общите параметри на това как наистина трябва да се раздели собствеността на публична и на частна общинска собственост. Това са наистина много важни неща, които регламентират какво общината приема като свое задължение за стопанисване и за управление.
Ето защо предлагам на второ четене всички тези мои бележки да бъдат обсъдени, за да може законът наистина да реши някои проблеми, които в рамките на тези 5 години не бяха решени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Преди да дам почивка, правя съобщение, че Комисията по радио, телевизия и БТА ще проведе извънредно заседание днес непосредствено след приключване на пленарното заседание. Дневният ред е разглеждане на законопроектите за радиото и телевизията. Залата ще бъде съобщена до края на днешното пленарно заседание.
Давам почивка до 11,30 ч. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме работа. Има думата господин Васил Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо председател! Аз мисля, че всички ще се съгласим с мненията, които се изказаха до този момент от преждеговорившите, свързани с подкрепата на законопроектите, които са предложени за първо четене. Аз бих казал и нещо повече. Това, което ни предложиха в свои законопроекти господата Гоцев и Соколов, и законопроектът на Министерския съвет очевидно е в посока на по-нататъшното осъществяване на реформите, които провеждаме и правим в българското общество днес. Ето защо на мен ми е относително по-лесно, след като имаме налице вече един относителен консенсус по проблемите на необходимостта от този закон, след като в рамката, в параметрите и в основните критерии се доближават мненията, оценките, вижданията, ние да намерим и най-доброто решение за Закона за общинската собственост, още повече че го разглеждаме в една връзка с останалите два закона - Закона за държавната собственост и Закона за собствеността. В такъв пакет те ще бъдат безспорно едно необходимо, нужно, важно и потребно за общините помагало, действие, регламентация на обществени отношения, които в крайна сметка ще доведат до по-ефективната дейност и реализация на принципите на местното самоуправление, които ние всички подкрепяме и се солидаризираме около Европейската харта за местно самоуправление. Така добре залегнаха те по моему и в Закона за местното самоуправление, по-добре отпреди, и в останалите закони, които са свързани с тази материя.
Правото на общинска собственост, мисля, че за всички е ясно, е абсолютно важна, отговорна, потребна необходимост за съществуването въобще на силно местно самоуправление. Наличието на общинско имущество е едно от задължителните условия, бих казал, за да се задоволяват потребностите на общините, на общинските бюджети да се гарантира един постоянен, един сериозен приход и да се обхване цялата, бих казал, проблематика, която влиза в местното самоуправление.
Аз бих казал обаче, че можем да търсим и посока за усъвършенстване на предлагания ни законопроект. В каква посока? В посока, в която говориха преди мен колегите - и господин Стоянов, и другите колеги. Обезателно е необходимо да се намери едно по-добро изброяване и уточняване на всички обекти, които влизат в така наречената общинска собственост, да се посочи може би в един порядък, както е посочено в Заключителните разпоредби на Закона за местното самоуправление, и това да бъдат текстове още в чл. 2, ал. 1, които да имат подобно съдържание на прякото изброяване на общинската собственост. Като например: общинска собственост са, първо, мерите, пасищата, общинските гори и обработваеми земи; второ, водоизточниците, включително подземните, минералните води и т.н. И така да се изброят в този ред всички, които влизат в общия масив на общинската собственост.
На следващо място обезателно е необходимо в закона да намерят място и способите, начините, по които общинската собственост възниква и се придобива. В този план веднага би следвало да се включи проблемът, свързан с придобиването на общинска собственост със закон или чрез безвъзмездното преотстъпване от държавата, закупуването или изграждането със средства на общините и т.н. По този начин още в началото на закона ние ще получим една по-добра изчерпаемост на проблема, ще дадем възможност да се обхване по-добре материята и обществените отношения, които следва законът да усвои и да регламентира докрай.
Бих си позволил на следващо място да предложа в закона на второ четене обезателно да бъде развит въпросът, свързан със стопанисването на общинската собственост, или така нареченият и дискутиран проблем за общинските предприятия. Вие знаете много добре, че тази материя по принцип за стопанските субекти се урежда с Търговския закон, където е посочено как се образуват търговските дружества. Но същевременно е дадено право с други закони да се разкрива и да се извършва такава стопанска дейност.
Мисля, че е редно в този закон именно да посочим начина, по който общините, било чрез общинските съвети или чрез други форми, да търсят възможността да разкриват общински предприятия и форми и средства, с които да стопанисват и управляват общинските имоти.
Бих казал, че може би рационално е да се види включването в закона на една допълнителна глава, която да регламентира тези отношения. Тя би могла да бъде озаглавена примерно така: "Управление на общинските имоти със стопанско предназначение", където да бъде изчерпателно обхванат редът и начинът на възникването на общинските предприятия, начинът на стопанисването на тази специфична общинска собственост, взаимодействието й в определени случаи с бюджета, смесеното обслужване на нивото на общинските имоти от страна на бюджет и стопанска дейност.
Вие знаете, че сега в голяма част от общините съществуват така наречените мероприятия. Те присъствуват по бюджетите на общините, осъществяват се и чрез така наречените извънбюджетни мероприятия и други. Но в крайна сметка те нямат ясна регламентация и не е посочен начинът, по който те извършват своята дейност. Ето защо аз си позволявам да предложа в разглеждането на закона на второ четене да бъде разгледан и проблемът с изграждането и регламентирането дейността на общинските предприятия.
В заключение си позволявам да предложа на уважаемото народно представителство да подкрепи законопроекта, като същевременно считам, че е необходимо да бъде удължен срокът за предложения до второ четене, тъй като материята е достатъчно сериозна и отговорна. Един срок примерно от три седмици може да даде по-добра възможност да се проучи и обществено мнение, и да се вземат предвид становищата, които евентуално ще изразят и голямата част от тези, които работят в местното самоуправление, имам предвид кметовете на общини, кметовете на населени места, председателите на общинските съвети, а защо не и специализираните институти и ведомства, за да се получи един добър закон, който добре и трайно да урежда обществените отношения, да подпомага развитието на местното самоуправление и да прави силни общините в нашата страна. Благодаря ви. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря, господин Калинов.
Има думата господин Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Първо искам да направя едно пояснение, тъй като председателят на Комисята по местно самоуправление господин Велев каза, че ние сме взели решение в комисията във връзка с двата внесени законопроекта - единият на правителството, другият на народните представители Васил Гоцев и Йордан Соколов - за общинските имоти, че единият бил инкорпориран в другия, тъй като двата закона действително имат доста сходни основни положения.
Реално ние в комисията не взехме такова решение. Взехме решение двата законопроекта да бъдат приети по принцип и между първо и второ четене на база на техните доста общи постановки вече единият да бъде инкорпориран в другия, тъй като действително законопроектът на Министерския съвет е по-детайлно развит и като цяло е по-изчерпателен.
Конкретно по Закона за общинската собственост. Първо, в Закона за общинската собственост е даден доста широк периметър на публичната общинска собственост, която е в един доста тежък режим за разпореждане. По мое мнение това ще създаде доста проблеми пред кметовете и общинските съвети. Имам предвид специално т. 3 от ал. 2 на чл. 3 от закона, където всички недвижими имоти и движими вещи общинска собственост, обявени по установения ред за културни, исторически, архитектурни паметници от местно значение, стават публична общинска собственост. Особено в старата част на общините това съставлява на места до 50% от имотите и всички те ще станат по силата на този закона публична общинска собственост. И като имаме предвид, че след това за публична общинска собственост се предвижда един доста тежък режим, а именно: "Съгласно чл. 11, ал. 4 особеното право на ползване върху публична общинска собственост се предоставя само чрез концесии", представете си какви проблеми ще възникнат пред общините. Още повече че тук под "особено право на ползване на публична общинска собственост" се разбира включително и отдаването на обекти, публична общинска собственост, направо за търговия и т.н. чрез концесии.

Това означава, че ако законът бъде приет в този му вид, за продажба на сергия на територията на някой площад или на тротоар трябва да се иска концесия. Затова ние категорично трябва да разграничим и може би за концесии да бъде предвидено да се предоставят, защото такъв е смисълът на концесията. Чрез концесии се отдават по-крупни обекти, а не изобщо всичко, което е определено за общинска собственост. А в този закон това са огромна част от имотите, да бъдат отдавани на концесии.
Значи, за концесии трябва да се сложи поне някаква бариера, когато обект на сделката, предмет на сделката са обекти, чиято стойност е над 10 милиона примерно, или над някаква друга сума, само тогава да се прилага режимът на отдаване чрез концесии. В противен случай да се действува в един по-либерален режим.
По този закон също имам едно становище, което се прие и в комисията, да се отхвърли придобиването по давност на общински имоти, частна общинска собственост. Аргументите са ясни. Тук могат да се появят редица злоупотреби. По този въпрос няма особено да пледирам, тъй като смятам, че има консенсус и от двете страни по него.
По чл. 8, ал. 3 се казва, че редът и условията за стопанисване, управление и разпореждане с общинска собственост, както и правомощията на районните съвети и на кметовете се определят с наредба на общинския съвет. Тук категорично трябва да бъде включено и "придобиването", защото така е заложено и в Закона за местното самоуправление и местната администрация и категорично придобиването на общинска собственост трябва да се решава също с ред и условия, определени от общинския съвет, а не по някакъв друг начин.
По чл. 20 се предвижда общината да извършва принудително отчуждаване на имоти частна собственост, само за задоволяване на такива обществени нужди, в резултат на които отчуждения имот ще бъде обявен за публична общинска собственост. Само че съгласно чл. 6, ал. 1 се предвижда режим, при който публичната общинска собственост може да бъде трансформирана в частна общинска собственост. Тук се създава една предпоставка, по силата на която един имот първо, може да бъде отчужден за обществени нужди, да бъде обявен за публична общинска собственост и след това той да бъде трансформиран в частна общинска собственост и да се предостави на заинтересовано лице. Това не трябва да се допуска. И затова в този чл. 20 е коректно да бъде вкаран един втори абзац, или допълнителна алинея, по силата на която имоти, които са отчуждени и стават публична общинска собственост, те да не могат да бъдат трансформирани обратно в частна общинска собственост, за да не могат да се извършват по този ред и злоупотреби.
В чл. 28, ал. 3 се предвижда, че общината има право да получи по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота за извършените от нея в имота промени или подобрения. Коректно е тук да се запише, че това става само ако тези подобрения са необходими и използваеми от собственика. Става въпрос за собственика, на който е възстановен имота. В противен случай може да се стигне до такава ситуация, че общината е отчуждила един имот, започнала е някакво строителство, което след това е неизползваемо от собственика, като му се върне имота да има претенции да заплати това ненужно на него съоръжение.
По чл. 39, ал. 3 се предвижда въз основа на решения на общинския съвет да се създава ведомствен жилищен фонд към общината. По мое мнение е недопустимо да въвеждаме такива ведомствени жилищни фондове. Ако някои общински служители или специалисти, за да бъдат привлечени да работят в някои общини, знаем, че в някои по-малки общини има проблем с кадрите, то е предвидено, че в резервните жилища може тези хора да бъдат настанявани и да ги ползват във връзка с изпълняване на техните задължения. Но да се създава ведомствен жилищен фонд по силата на който да се върне старата практика, при която маса хора отиваха да работят в общините, защото общините имат огромна възможност в това отношение, да си закупуват жилища и след това да ги напускат, не е редно и не бива да връщаме тази практика.
Също по отношение на настаняването, както е предвидено в чл. 42, ал. 2, се предвижда, че настаняването се извършва по реда на чл. 42 на лица и членове на семействата, които не притежават жилище или вила, годни за обитаване. В закона категорично трябва да се включи, че освен условието да не притежават жилище или вила, годни за обитаване, лицата, за да бъдат настанени в общински жилища, не трябва да имат и определени доходи или участия във фирми и така нататък, тъй като може да се стигне до ситуация един милионер да бъде настанен в общинско жилище, тъй като новият закон предполага и нови наредби и ако там бъдат пропуснати тези неща ние можем да стигнем до такава ситуация. Това е малко механично копирано от Закона за наемните отношения, който е правен при съвсем други условия. Тогава не съществуваха тези възможности. Същото трябва да бъде взето предвид и при чл. 43, т. 8 от ал. 1, пак когато наемател или член на неговото семейство притежава или придобие собствено жилище или вила, годни за постоянно обитаване, трябва да се добави "или доходи и имущества", които му дават възможност да закупи жилище, или да излезне на свободен наем. Това трябва да влезене в закона, а не да го оставяме за уреждане на подзаконови нормативни актове.
По чл. 44, ал. 1, що се отнася за продажбата на общинските жилища, също ще пледирам не да се продават на граждани, настанени в тях по административен ред, а ако общината прецени, че дадени общински жилища са неизползваеми, или не могат да бъдат лесно стопанисвани, те тогава, в други разпоредби на закона е предвидено, могат да бъдат вкарани в категория "жилища за продажба" и да бъдат реализирани по пазарни цени. В противен случай ще се получи това, което години наред ставаше - едно поголовно разпродаване на общинския жилищен фонд, при което общините вече минават под един санитарен минимум и техните жилища, с които разполагат, имаме предвид и тежкото финансово състояние на общините и невъзможността да реинвестират в жилищно строителство, ще се получи така, че една от основните функции на общината - да решава проблемите на социално слабите граждани, няма да може да бъде изпълнена.
В общи линии това са основните възражения по този закон.
В заключение искам да кажа, че като цяло той е крайно необходим. Законът е добре разработен и се надявам, че ако тези забележки бъдат взети предвид, може действително да имаме един добър закон.
Само да добавя още нещо. В Закона за местното самоуправление и местната администрация имаше едно отстъпление от тендецията да се предостави по-голяма собственост на общините, а това е по отношение на предоставянето в собственост на държавата на тези обекти, които са в уставния фонд на държавните фирми. Те първо бяха предоставени на общините. Става въпрос за обекти, които са от общинската инфраструктура. След това, с изменението от 1995 г. тези обекти, които са част на общинската инфраструктура, но са в уставния фонд на държавни фирми, бяха върнати обратно на държавата.
Ние знаем, че ръководството на държавната фирма, когато един обект представлява под 5 на сто от уставния фонд на държавната фирма, може да го продава по регламент, който той приема, без да иска съгласуване дори с висщестоящото ведомство. Тук се получава един такъв момент, който създава възможност да бъдат засегнати публичните интереси, тъй като знаем, че общините реализират недвижимите имоти чрез конкурси или търгове, където се получават много по-изгодни условия за обществото като цяло и то получава по-голяма придобивка. Когато се даде възможност на директори на държавни предприятия да разпродават имоти, то тогава ние не можем да говорим за надеждна защита на публичния интерес в смисъл на по-голяма децентрализация и защита на интересите на обществото като цяло. По-целесъобразно е с този закон да се предвиди отпадането на тази разпоредба.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря, господин Сотиров.
Има думата народната представителка Наташа Тачева от Парламентарната група на Демократичната левица.
Господин Проданов, Вие искате да Ви запиша за изказване? - Добре, тъй като Вашата група не е дала списък, записвам Ви.
НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Явно е, това пролича от изказалите се досега народни представители независимо от коя част на залата са, че няма спор по това, че внесеният от Министерския съвет Законопроект за общинската собственост е нужен. Аз ще говоря за него, затова защото мисля, че и по това няма спор, че законопроектът на колегите Гоцев и Соколов е по-непълният, по-неточният, по-непрецизният закон. Това го казвам не с лошо чувство, а затова защото в комисията по въпроса нямаше спор, а и в залата такъв спор не възникна. Та, законопроектът, който разглеждаме на първо четене днес, е законопроект, крайно необходим за дейността на органите на местното самоуправление, закон, който те отдавна чакат и който в голяма степен ще реши голяма част от проблемите, които и в днешно време седят пред тях. Той урежда съществени обществени отношения. В изпълнение на конституционните разпоредби е внесен за разглеждане от Народното събрание.
Ето защо аз в този дух на конструктивност, който прозвуча в пленарна зала, а и на обсъжданията в комисиите, бих помолила залата да подкрепи на първо четене законопроектите - в случая вече говоря и за двата - и да направим така щото на второ четене всичките тези неща, за които в детайли и в някои от изказванията се говори тук, да бъдат отразени в законопроекта, да се изчистят редакционно текстовете, за да може да стане той един действуващ закон - закон, от който действително местните органи имат въпиюща нужда.
Бих се спряла само на няколко конкретни момента, които имат по-принципно значение, без да влизам в детайли на отделните текстове.
На първо място според мен е необходимо - ще му се намери точното място, разбира се, но би могло да стане в Преходните разпоредби - да се определи органът, който в определен срок след влизането в сила на закона, да определи конкретните обекти на публичната и частната общинска собственост. Този орган естествено е общинският съвет за всяка община, но нерегламентирането на срока и на органа би довело до една абсурдна ситуация. Ще се изразя може би малко елементарно, но за да подкрепя твърдението си с пример - представете си, че при липсата на тази регламентация общинската служба по общинската собственост допусне грешка и актува определени имоти като публична общинска собственост. Оттам нататък вече влизаме в спиралата на значително по-сложното, и то правилно по-сложното като процедура, преобразуване на тази собственост от публична в частна общинска собственост с квалифицираните мнозинства и т.н. Именно, за да се избегне волна или неволна такава грешка, аз предлагам в закона да се регламентира органът, който ще се произнесе и то в определен срок след влизането на закона в сила. Този орган, естествено, ще се произнесе въз основа на критериите, които са залегнали в законопроекта.
На второ място би следвало на второ четене да преценим целесъобразността от приемането на Правилник за приложение на закона. В становището на Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика този въпрос беше маркиран, но струва ми се, че с конкретизирането на някои от текстовете на законопроекта, необходимостта от приемането на такъв правилник би отпаднала още повече, че в редица от текстовете се предлага и, по това спор няма, ще бъдат приети конкретни наредби на общинските съвети. Натрупването на множество различни по степен нормативни актове, регламентиращи една и съща материя така както се предвижда в законопроекта - закон, правилник и оттам нататък наредбите, само би довело до едно усложнено положение на този закон и в никакъв случай не в интерес на една по-прецизна дейност на органите на местното самоуправление в тази посока.
Съществена непълнота според мен, и затова стана дума в изказванията и по-конкретно в изказването на колегата Калинов, е липсата на регламентация на правния режим на специализираните общински предприятия. Съгласно чл. 51, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, общината може да осъществява стопанска дейност, да създава общински предприятия, да участвува в съвместни форми на стопанска дейност по условия и ред, определени със закон. Тъй като това е законът, който регламентира общинската собственост и казано най-общо определя правилата на играта с тази общинска собственост, то логично е според мен, и целесъобразно е тази материя да бъде включена тук може би като една допълнителна глава 6а, но това на второ четене може да се прецизира и да се прецени.
Няма да се спирам подробно на конкретни текстове, на които се спряха колегите, които говориха преди мен, които трябва да получат една по-точна, по-пълна редакция на второ четене, като например мнозинството, с което се вземат решенията. Според мен правилно е критерият да бъде действуващият Закон за местното самоуправление и местната администрация и да уеднаквим режима на вземане на решения от общинските съвети; въпросите на отчуждаванията; наемните отношения. Всичките тези въпроси са конкретни въпроси на второто четене и на конкретни текстове.
В заключение аз искам да изразя увереност, че така както в комисиите, обсъждали законопроекта и така както в пленарната зала спорове по необходимостта и по прецизността, с която е разработен законопроектът нямаше, така няма да имаме спорове и по необходимостта той по-скоро да стане факт и ние да го предоставим на местните органи за самоуправление, за да могат те да решават стоящите пред тях проблеми.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Тачева.
Господин Стоян Проданов има думата.

СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Уважаеми колеги! Преди всичко приветствам вносителите за тези два законопроекта, от които нашето общество имаше крайна изключителна нужда. Със самия факт на внасянето им имам вече вярата, че наистина малка България пътува към Европа. Това е така, защото докато нямаме Закон за общинската собственост, докато тя не бъде регламентирана, ние не можем де факто да говорим за местно самоуправление.
Доволен съм, че тези законопроекти са вече в залата. Ние ги разгледахме в нашата комисия и безспорно като нещо, създадено от човека, и те не са съвършени като проекти. Но основните неща, разделянето на държавна, общинска и частна собственост, както и деленето на държавната на публична и на частна, а също и на общинската на публична и на частна собственост - това е едно голямо постижение.
Повтарям, че имам доста бележки по отделните текстове. Мисля за тоя 7-дневен срок, който е даден, и аз като колегата, че е много малък. Би трябвало малко да помислим да го удължим, за да можем да направим два добри проекта и да изгладим някои неточности и противоречия.
Не са добре регламентирани според мен в Закона за общинската собственост текстовете за доброволната делба - чл. 33. В комисията бяха направени предложения и смятам, че ще ги ошлайфаме и направим, както трябва.
Не са добре регламентирани някои понятия в глава седем - предоставяне на концесии, но на тях поначало е трудно да им бъде дадено легално определение. Там се казва, че концесии се предоставят само за следните обекти: водоизточници и т.н. ..., които се ползват само от съответната община. Според мен е много трудно да се определи кога една кариера или един водоизточник се ползват само от конкретната община, за да обявим този обект за общинска собственост. Така или иначе много е трудно да се даде легално определение за това що е държавна и що е общинска собственост. Затова и вносителите не са го направили.
Струва ми се, че и в двата законопроекта не са добре реглраментирани и не е добре посочено как биха се решавали споровете евентуално по това що е държавна и що е общинска собственост. В Законопроекта за държавната собственост е посочен един ред в чл. 71, който касае незаконосъобразното актуване на държавни имоти като общински. Но обратния вариант - общински имоти, когато са актувани за държавни - това в Законопроекта за общинската собственост не е дадено. Мисля, че тук ще възникнат и многото спорове, когато се спори кой обект е общинска и кой държавна собственост. Смятам, че тук трябва да се направят някои корекции и допълнения.
Като цяло обаче приветствам внасянето на тези законопроекти и - повтарям - за пръв път за мене с това ние показваме като парламент, че наистина пътуваме към Европа. Като цяло ще подкрепя двата законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря, господин Проданов.
Господин Светослав Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми карти, които замествате народните представители, които не се интересуват от толкова важните проблеми на общинската собственост! По тоя законопроект аз искам да взема едно принципно становище.
Общинската собственост е едно явление в нашата социална история, което датира още от времето на турското робство. Още тогава нашите общини са си имали своя собственост и са се разпореждали с нея самостоятелно, дори независимо от официалната турска държавна власт. Това нещо, тая общинска собственост у нас беше запазена и продължи до провъзгласяването на единната общодържавна собственост, която всъщност лиши общините от тяхната собственост и им предостави само ползване и управление на част от държавните имоти.
Сега, когато ние се връщаме към конституционно установеното самоуправление на общините, с което всъщност осъществяваме демократичния принцип за самоуправление, основна брънка на което е общината, ние отново трябва да погледнем добре и да дадем на общините тая собственост, която е била тяхна или която трябва да бъде тяхна. Затова аз предлагам най-напред, когато се определя публичната собственост на общините, просто да се постави в съгласуване сегашният чл. 3 с чл. 63 на същия законопроект, който ни се представя. В чл. 3 се изброяват обектите на публичната общинска собственост, но не се изброяват обектите, за които в чл. 63 се предвижда да се дават концесии като имоти, които са публична общинска собственост. Това е недоразумение, което трябва да се премахне. Става дума за водоизточниците и т.н. - да не ги изброявам, защото те са изброени в чл. 63. Те трябва да бъдат поставени като част от публичните имоти на общините.
Освен това разпределението на собствеността между държавна и общинска ще създаде много конфликти, защото нещата са объркани извънредно много и вече едва ли някой точно може да каже кои имоти са общински и кои имоти са държавни. Затова, изхождайки от идеята, че общинското самоуправление е основа на демокрацията, а общинското самоуправление може да бъде ефективно само ако бъде подкрепено от една сериозна общинска собственост, аз предлагам да се запише в Законопроекта за общинските имоти правилото, че общински имоти са всички недвижими имоти на територията на общината, за които не се установи изрично, че са държавна собственост или собственост на други физически или юридически лица. По този начин ние ще решим чрез една презумпция за собственост въпроса в полза на общините, което ще бъде всъщност в полза на тяхното самоуправление и което означава, че ще бъде в полза на демокрацията в нашата страна.
Не се плашете от това, че някой имот в повече ще влезе в разпореждане на общините! Уверявам ви, че държавните имоти под разпореждане на общините се стопанисват по-добре, защото като непосредствени собственици общините са заинтересовани да ги експлоатират по-изгодно, за да се увеличат приходите. Затова недейте се скъпи да дадем на общините повече. Те ще ни го върнат с по-доброто обслужване на населението, с по-доброто изпълнение на своите самоуправленски функции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря, господин Лучников.
Госпожа Ана Миленкова има думата.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Госпожо председател, аз ще взема конкретно отношение и ще насоча своите бележки само към глава седма - предоставяне на концесии. По всички останали въпроси няма да говоря.
Това, което бих искала да кажа на първо място, е свързано с чл. 62 от законопроекта. Той се отнася до сроковете за предоставяне на концесии и в този текст се регламентира един срок с продължителност от 15 години.
В следващите две алинеи на чл. 62 се дава възможност срокът да бъде продължаван - в ал. 2 - със съгласието на страните по концесионния договор, въз основа на решение на общинския съвет. Общият срок на концесията не може да бъде по-дълъг от 25 години. С това аз разбирам, че при регламентирани 15 години на срок на концесията, с такова продължение на концесионния договор срокът може да бъде удължен с 10 години. Това е единият режим, който е различен от общия.
Алинея 3 дава втори режим, според който концесионерът по договора, чийто срок е изтекъл, при равни други условия се предпочита при предоставяне на нова концесия за същия обект на дейности. Или тук вече се визира едно прекратяване на договора и учредяване на нова концесия.
Колеги, смятам, че при тези два комулативно дадени режима не е ясно в кой случай ще се пристъпи към удължаване на концесионния договор, в кой случай ще бъде обявена наново концесия. Смятам на първо място, че този въпрос следва да бъде изчистен и да е абсолютно ясен.

На второ място, смятам, че ал. 2 и 3 не са на своето систематическо място в чл. 62, тъй като всичките текстове - и чл. 61, и чл. 62, и чл. 63 уреждат режима на концесията, без да се е стигнало още до сключване на концесионен договор, а алинеи 2 и 3 на чл. 62 фактически се отнасят до концесионните договори и тяхното систематическо място е след като се уреди поначало сключването на концесионния договор. Или смятам, че място на тези две алинеи е след чл. 65.
Това са първите две бележки, които правя.
Другата бележка, на която искам да обърна внимание, е във връзка с чл. 65, ал. 1, т. 2. Съобразно този текст, всеки общински съвет определя с наредба реда и условията, по които се провеждат конкурсът или търгът за определяне на концесионера. Считам, че тази компетенция, дадена на всеки общински съвет, би затруднила всички съвети и би се стигнало да се подпомагат взаимно в предоставяне на проект за наредба. Затова ми се струва, че е по-рационално този ред и условия да бъдат определени в правилника за прилагане на закона, който ще се приеме и който е регламентиран в чл. 67, ал. 2 на същия проект.
Това, което ми се струва, че липсва на режима на концесиите в глава седма, е забраната за наследяване - въпрос, по който вече се е произнесъл и е безспорен режимът на наследяването. Или би следвало и тук да се уреди забрана за наследяване на това специфично право на ползване.
И на последно място, смятам, че би следвало да се помисли и да се обсъди въпросът дали да не се предвиди текст в настоящия закон, който да предвижда субсидиарно прилагане на общия режим по Закона за концесиите в случай, че такава уредба липсва в глава седма на Закона за общинската собственост, тъй като смятам, че не би следвало да има различия в единия и в другия режим, а още повече, че и Конституционният съд вече се е произнесъл по приетия от нас Закон за концесиите.
ПРЕСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз бих искал да кажа повече за протокола, отколкото че това има някакво значение. Моето лично виждане е било винаги, че въпросите за собствеността трябва да се уредят в един закон, който да бъде кодификационен. Това означава да има една обща част, която да важи за всичките видове собственост, да има след това един голям раздел за държавната собственост, един раздел за общинската собственост и един раздел за частната собственост, за да не трябва да се препраща от единия закон към другия или това, което не е уредено, да се знае че се урежда в общите правила. Аз мисля, че един ден, когато Народното събрание ще спре да фабрикува закони, което правим сега, когато нещата ще бъдат улегнали, ще се отиде към една такава кодификация.
Във връзка с това бих искал да отговоря на казаното преди малко за внесения от народни представители от Парламентарната група на Сыюза на демократичните сили законопроект. Двата закона уреждат една и съща материя - единият по-пълно, другият не така пълно, но и в единия, и в другия има неща, които са по-добри, както и в единия, и в другия има неща, които са по-налко добри. Следователно би следвало, съобразно правилника, да се гласуват сега и двата законопроекта на първо четене, а след това в съответните комисии ще трябва да се изработи съобразно правилника един закон, който ще вземе доброто от единия и от другия и ще попълни празнотата за концесиите, която я няма в законопроекта, представен от няколко представители на Парламентарната група на СДС.
Това, което е важно в двата законопроекта, е, че за първи път след толкова време вече не се плаща данък на догмата, че нищо частно няма в правото, а се взима класическата терминология още от римското право за вещи, които са публична собственост, и за вещи, които са частна собственост. Това разграничение е дадено добре, дадено е и в двата закона добре. Аз лично бих предпочел да стане изброяването, което го има в законопроекта, внесен от няколкото души от СДС, където са изброени вещите - под вещите разбирам движими и недвижими вещи, които са изброени в този законопроект, и то по два принципа - единият е принципът на характера на вещите, другият е принципът на придобивния способ на вещите.
В това отношение мисля, че когато се работи, трябва да се вземе текст, който го има в законопроекта, внесен от Съюза на демократичните сили, че стават общинска собственост и всички онези имоти, които до посочената дата са били общинска собственост. Такова придобивно право в другия, по-подробния законопроект, го няма. Това означава да се върнем към онази традиция, за която говори господин Лучников, че в миналото имаше много общински имоти и ще направим нещо, ако щете - да употребя тази дума, тя не е много точна, но свикнахме с нея - реституция на общинската собственост, да дадем на общините всичко онова, което са имали и по-рано.
Тук сега имаме управление на общинската собственост. Аз се страхувам да се предостави управлението, всяка община някак си сама да си прави наредби в това отношение. Макар да съм противник на практиката, която в миналото имаше, по един закон да има много правилници и наредби, мисля, че при второто четене би могло да се създадат най-общите норми, но по-подробни от тези, които са тук, за управлението на общинската собственост, да не предоставяме това всяка община да го прави или в края на краищата да стане едно препращане, че ще има наредба за общинската собственост, такава, каквато имаме паралелно в момента във връзка с държавната собственост, с държавните имоти в настоящия момент.
Също така тук са дадени правилата за концесиите. Снущава ме терминологията, дадена в концесиите. Според тази терминология в един от текстовете се казва "особено право на ползване". Като под това "особено право на ползване" са поставени някои дейности - търговски дейности, предоставяне на търговски обекти и пр. Вероятно този, който го е правил, е използвал под право на ползване чисто лаическото обяснение, че ползваш нещо. Но в правото правото на ползване е ограничено право на вещно право, където има своето вещноправно съдържание. Особено право на ползване досега в нашата правна терминология няма. Ако се има предвид, че това е право на ползване, което не е вещното право, би трябвало да се каже нещо друго, да не се използва този термин, който го има досега.
В тази насока във връзка с ползването - вече не за концесиите, а изобщо - тук се поставя същият въпрос, който гледахме при държавната собственост, и прекратяването. Този дефект го има и в двата закона - и в закона, представен от Министерския съвет, и в другия закон. Тогава, когато ще се прекрати правото на ползване, това не трябва да стане, без да бъде гарантирана възможността на ползвателя да получи еквивалентен имот за ползването и в тази насока симетрично с онова, което аз бих желал да приемем в държавната собственост, го има.
И сега, последният въпрос. В единия проект го има, в другия го няма. Би трябвало да създадем правило, при което да не може обекти, които веднъж са приети за публична собственост, след това да се превръщат в частна общинска собственост, за да бъдат продавани.
Всички ние, които сме работили право, знаем, че това нещо ставаше немалко пъти. Отчуждава се един имот уж за държавна нужда, взима се за определеното ведомство и след това се продава на някого от служителите от това ведомство.
Това нещо трябва изрично да се каже и да се забрани. Тогава когато един имот е публична собственост, той не бива отново вече да бъде превръщан в частна собственост, за да стават такива неща или най-малко да се създадат критерии, по които да се попречи на едно такова нещо.
Колкото до изброяването какво е общинска собственост. Аз лично не бях разговарял с господин Лучников. Сега внимателно го слушах за тази презумпция, коя е общинска собственост. Това може би може да стане. Но ако не се приеме това, то по отношение на общинската собственост трябва да се изброи тази, която е публична. Трябва да се изброи точно, за да няма никакви съмнения в това отношение.
И последното, което искам да кажа. На едно място в закона, предложен от Министерския съвет, се говори за невъзможност да бъдат продавани жилища, ако бъдат оставени (текстът е много странен) в сгради, които имат търговско предназначение. От една страна се говори за жилища, от друга страна се говори за търговско предназначение. В края на краищата предназначението на една сграда, ако не е някаква сграда, направена за индустриални цели, като един завод или една фабрика, мъчно можеш да кажеш какво й е предназначението. Тя днес може да бъде административна сграда, утре може да бъде стопанска сграда, вдруги ден може да бъде жилища. Така че този текст също така ще трябва да се оправи.
В заключение. Моето предложение, и аз бих апелирал, ще кажа, господин Лучников, към картите, които се натиснат, да се приемат и двата закона. И след това вече в комисиите внимателно да се вземе най-доброто от двата закона. И да се създаде един закон, който е абсолютно необходим и който да бъде симетричен както със Закона за държавната собственост, така и с общите правила на Закона за собствеността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Гоцев.
Има думата господин Добромир Тодоров.
ДОБРОМИР ТОДОРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
При разработването на законопроекта за общинската собственост в доста голяма степен е съобразен със законопроектите за изменение и допълнение на Закона за собствеността и със законопроекта за държавната собственост. Този пакет от три закона организира и обхваща цялостното обществено отношение или обществените отношения в собствеността или по проблемите на собствеността.
Приемането само на един или на два от тези закони няма да обхване цялостната регламентация на обществените отношения. И затова е необходимо да бъдат приети и трите законопроекта.
И затова, разбира се, не само затова, аз след малко ще приведа и други аргументи, е необходимо Народното събрание днес да гласува законопроекта за общинската собственост на първо четене. За да може трите закона, така както са разработени от вносителя, да вървят в пакет и за второ четене, за да се стигне до пълно и цялостно решаване на обществените отношения, които уреждат проблемите с имотите и със собствеността.
Преждеговорившите до голяма степен изчерпиха това, което исках да кажа. Ето защо в момента съм затруднен, общо взето, да изтъкна някои нови допълнителни аргументи, които не са казани или които не се намират в становищата на комисиите. И затова аз ще си позволя да кажа няколко по-общи неща.
Уредени са, това вече се каза, въпросите с общинските жилища. За пръв път се въвежда категоризирането на общинските жилища, тяхното разпределение съгласно функциите им, оттам и различните форми на управление, на стопанисване, както и въпросът с тяхната продажба.
Уреден и е въведен и въпросът с отдаването, особен вид отдаване за ползване на общински имоти, публична собственост, чрез концесии. Затова нещо преди малко се говори тук от трибуната. Ето защо няма да споделям подробно нещата.
Бих се спрял, за да пестя и времето, само на няколко по-конкретни забележки, които имам и които не бяха споменати, поне според мен, или не съм обърнал внимание когато са споменати.
С разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 2 се казва, че публична собственост са имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение.
Според мен тя е твърде обща, подлежи на тълкуване и може да породи съответни спорове.
След това с чл. 3, ал. 3 се казва, че частната общинска собственост е всичко друго, което не е публична собственост.
И оттук това, което искам да споделя и което ме притеснява, са разпоредбите на чл. 6. Той урежда условията и реда за преминаване от един вид общинска собственост в друг и обратно.
Предвидените, според мен правилно, са утежнени процедури с изискване на квалифицирано мнозинство при вземане на решение на общинския съвет за преминаване на общинската собственост при различни режими на ползване и управление. Но липсва първоначалното, стартовото такова решение.
От проектозакона следва, или аз поне така го разбирам, че това нещо, първоначалното уреждане на формите на собственост, дали ще бъде публична или частна, ще се извърши от служба "Общинска собственост", която се създава от този закон към общинските администрации, служителите в общинската администрация ще определят различния статут на общинската собственост. Разбира се, на базата на закона, и то на базата на чл. 3, ал. 2, т. 2, за която казах, че е доста обща. След това, при необходимост от промяна на този статут, ще е необходимо решение на общинския съвет и то с квалифицирано мнозинство.
Ето защо аз предлагам в преходна разпоредба да се укаже, че общинските съвети в определен срок след приемането на закона или след влизането на закона в сила, това ще го направя като предложение за второ четене, приемат решение в съответствие с този закон кои са обектите, имотите публична собственост за съответната община. На това основание те ще бъдат актувани и записани в книгите, както е указано в закона. И оттук нататък вече ще се знае тези, тези и тези имоти са публична собственост, другите са частна собственост. И когато по същество настъпи промяна в тяхното положение, вече по реда на чл. 6 ще се вземат решения от общинския съвет за промяна на техния режим.
И второто нещо, което искам да споделя, това са разпоредбите на чл. 11, ал. 1. Те определено влизат в противоречие с разпоредбите на чл. 8, ал. 2 на същия закон, от една страна. А в същата посока и със Закона за местното самоуправление и местната администрация, по-специално чл. 21, т. 8, където са определени правомощията на общинския съвет. Казано е, че общинският съвет определя функциите и правата на кмета по отношение на собствеността. Докато в този чл. 11, ал. 1 ние даваме директни права на кмета да управлява и стопанисва определена част от общинското имущество.
Накрая ще кажа, че подкрепям внесения законопроект и препоръчвам на народните представители да го приемат на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народната представителка Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Макар и малко хора в залата, аз се надявам, че тези поне, които са останали, наистина проявяват интерес към тази материя, защото тя е една от най-важните, която трябва да бъде уредена, и за съжаление доста късно се урежда.
Проблемите, които възникват относно това какво е държавна собственост, кое е общинска собственост, са от изключително значение за правилното функциониране и на държавната, и на общинската изпълнителна власт и съответно за събирането на приходи и за възможностите за регулиране и на собствеността, и на материалното състояние и на държавата, и на общините.
Така че с предложените закони за общинската собственост, имам предвид и законите, които предложиха колегите от СДС, и закона, който внесе Министерският съвет, най-после ще бъде уреден този въпрос, като се има предвид, че разбира се става въпрос за един комплект от закони - Закона за държавната собственост, Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и тези два законопроекта, свързани с общинските имоти.
Много от нещата, които се казаха и от колегите ми преди това по този законопроект, а също така и от дебатите по Закона за държавната собственост, са свързани с това, което в момента разглеждаме. Много от принципите, залегнали в Законопроекта за държавната собственост, са повторени и в Законопроекта за общинската собственост. Но има и много различия и аз искам да се спра на някои от тях, за да не повтарям нещата, които казах преди няколко часа.
Аз считам, че някои от въпросите, които са уредени в общинската собственост, са уредени по-зле, отколкото в Законопроекта за държавната собственост. Какво имам предвид? Имам предвид въпросите, свързани с отчуждителното производство, което и тук е непълно, но тук се допуска възможността, като се проследи целият законопроект, да се отчуждават имоти действително за публична общинска собственост. Действително само за това е възможността да се отчуждават. Но след това е предвидена възможност да преминава един имот от публична общинска собственост в частна общинска собственост. След това в последващи текстове се предвижда възможността един имот, който е частна общинска собственост, да бъде даден под наем на физическо лице и дори да се стигне до изкупуване на този имот. Ние трябва да сложим бариерите това да не се получи, не да гледаме с лошо око към общините, но не бива и да оставяме отворена врата. При една недобросъвестна общинска администрация един имот може да бъде отчужден за публична общинска собственост, след това да бъде прехвърлен за частна и в крайна сметка да си стане частна собственост на едно трето лице. Това е възможно, така както е дадено в закона, и това е нещо, което на всяка цена трябва да бъде пресечено при второто четене на този законопроект.
Аз считам, че когато един закон се отчуждава за публична общинска собственост, не трябва да отваряме вратата да се трансформира в друг вид, т.е. в частна общинска собственост. След като е било толкова наложително да се отчужди един имот, значи нуждата е била голяма, а не да си играем след време да го трансформираме в друг вид собственост и оттам да отваряме вратата.
Другото, от което според мен се нуждае този закон и мисля, че могат да се оправят тези неща между първо и второ четене, е по-доброто определение на "общинска собственост" - и на публична, и на частна. И тук имам една съвсем конкретна забележка. На всяка цена текстът на ал. 4 на чл. 3 трябва да отпадне, защото според мен това е някакво недомислие или някой го е създал, преследвайки някаква съвсем друга цел, несвързана с правилата за собствеността. В тази ал. 4 се казва, че "не са общинска собственост сградите и постройките на държавните учреждения на юридическите лица с повече от 50 на сто държавно участие и на кооперативни организации, построени до 13 юли 1991 година". Какво излиза от тоя текст? Значи една сграда може да е построена с приходи от самооблагане на населението. С тези средства е построена една сграда в един град. Тази сграда е предоставена на едно държавно учреждение да я ползува, или на кооперативна организация. И поради факта, че тя се намира вътре, изведнъж с този закон ние казваме: тя не е общинска собственост. И става каква - държавна ли или на търговското дружество, защото се говори и за дружества, или на кооперацията? Това е абсурдно! Не може, просто защото някой някъде се намира в момента, да му даваме собственост. Ако е така, да направим един закон с еднократно действие сега и да кажем: кой където се намира, негова е собствеността, кой каквото си е хванал в момента, получава си го. Оттук нататък вече ще важат правилата за прехвърляне, за отчуждаване, за сделки и т.н.
Просто този текст е абсурден и е скаран с основните правила в правото и на всяка цена трябва да отпадне. А ако не отпадне, просто той ще отпадне по-нататък по начините, в смисъл с атакуване пред Конституционния съд, защото просто не може да съществува такъв текст. Но аз вярвам, че между първо и второ четене това нещо ще бъде изчистено.
Другото нещо, на което искам да се спра. Тук беше споменато от някои от колегите във връзка с възможностите, които се дават на общинския съвет да определя реда и условията за стопанисване, управление и разпореждане с общинската собственост. Това е така и в концесиите, дават се едни широки правомощия на общинския съвет.
Не съм сигурна, че общинските съвети навсякъде ще уредят нещата по един и същи начин. Мисля си, че би трябвало да има или наредба, или правилник за приложение на закона, в които да бъдат дадени по-конкретно условията и начините, по които да се стопанисва тази общинска собственост. В противен случай в един общински съвет може да се реши въпросът по един начин, в друг - по съвсем различен начин.
Не съм против самоуправлението. Нека наистина навсякъде специфика да съществува. Но някакви горе-долу правила трябва да бъдат дадени на общинския съвет, за да може да не се получава диспропорция при начините за стопанисване и управление и разпореждане с общинската собственост. Тези рамки трябва да бъдат, разбира се, съобразени със закона и нека с някакъв допълнителен подзаконов нормативен акт те да бъдат регламентирани, за да не се стига до злоупотреби.

На още нещо искам да се спра, на което държа да обърна внимание в това първо четене на този проектозакон, защото е въпрос, който възникна по един друг проект за закон, който може би в най-скоро време ще влезе в пленарна зала. Става въпрос за имуществата на политическите партии - за предоставяне на помещения за ползване от съответните политически партии. По Законопроекта за изменение на Закона за политическите партии един от аргументите, които поне на мен ми бяха изтъкнати в комисия за това, че трябва да бъде ограничен броят на партиите и бройките на хората, които да учредяват една партия бяха, че има партии, които възникват само за да използват помещения за офиси и кантори. Този проблем аз считам, че можем да го решим тук, в този закон, съответно и в Закона за държавната собственост, а не да ограничаваме възможностите за съществуване на партиите. Това, което е предвидено в момента в закона - дават се правомощия на общинския съвет да определя кои помещения ще могат да бъдат предоставени на политически партии и при какви условия, също така е свързано с това, което говорих преди малко, че трябва да има едни по-общи генерални права, които да бъдат дадени или в закона или в съответния правилник или наредба. Начинът да се пресече злоупотребата да се използват помещения от политическите партии за други цели и да възникват партии само заради това да ползват някакви помещения е в този закон, а не в ограничаването на съществуването и възникването на политически партии и затова държа да го отбележа сега тук, в този закон, на първо четене, за да можем нещо допълнително да оправим между първо и второ четене в двата проекта за закон, не да ограничаваме основни права и свободи.
Искам да повторя също така неща, които ви казах преди няколко часа и ви ги казах във връзка с отчуждаването, но се чувствам длъжна да ги повторя, просто защото все пак разглеждаме отделно двата проектозакона. Снятам, че тук не е казано изрично и ясно кога ще бъде един собственик обезщетен парично, кога ще бъде обезщетен имотно. Според мен правилото трябва да е, когато се отчуждава имот да се обезщетява с имот и само при невъзможност или съгласие на отчуждения да се предоставя парична равностойност. Това в момента не е изяснено, не е регламентирано. Според мен то трябва да залегне първоначално дори в самия Закон за изменение и допълнение на собствеността и тук вече да бъде доразвита тази идея.
Тук има нещо ново в глава трета - за отчуждаването, което просто не мога да не го спомена, защото това е нещо ново, което го няма в другите закони. В чл. 22 се казва, че основание за вземане на решение от общинския съвет за принудително отчуждаване са следните два случая: първият, влязъл в сила подробен градоустройствен план и вторият - наличие на изоставен имот. Аз искам да говоря за този случай: наличие на изоставен имот. Това е нова хипотеза - хипотеза, която нямахме до този момент. Ако отворим допълнителните разпоредби на закона под изоставен имот в § 3 се казва, че това е недвижим имот, който не е стопанисван повече от пет години. И питам се какво означава това? - Първо, въвеждаме едно ново понятие. Новото понятие го обясняваме с друго понятие, тоест не даваме яснота. Трето, възможно ли е един имот, който не е стопанисван, тоест аз си го владея, аз съм собственик, само за това че пет години нещо се е случило - може да сме в съдебен спор, възможно е, знаем в съдилищата колко време се точи един спор; възможно е да отсъствам от страната по обективни причини и затова, че не го стопанисвам пет години какво следва? Какво означава това, че утре ще ми го отчуждат? Това е просто абсурдно! Аз ще направя своето предложение за отпадане на този текст и в никакъв случай не мога да приема, че подобен аргумент може да служи за основание за отчуждаване. Нека да не говорим и за възможности за злоупотреба от страна на съответните власти, които могат да обявят, че едно място не се стопанисва, защото не са го виждали човека. И после какво значи: "не се стопанисва"? Ако си плащам данъците, а не живея там, стопанисвам ли го, или не? Какво означава точно "стопанисване"? Няма легално определение на това. Този текст трябва да отпадне, защото щe открие една врата, която е много страшна и може да доведе до отчуждаване съвсем безпринципно на недвижими имоти на гражданите.
С тези основни бележки и с много от бележките, които колегите преди мен ги казаха, но просто за да не се повтарям, аз се обръщам към колегите, които са в пленарна зала да подкрепят на първо четене и двата проектозакона - за общинската собственост и общинските имоти и след направените предложения вече вярвам, че ще направим един добър закон - не проектозакон, а вече закон - за общинската собственост, който ще даде съответно правомощие и гарантира правата на българските граждани и общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Използвахте четири минути от продължението. За Парламентарната група на СДС остават още 11 минути с продължението.
Давам думата на народния представител Спас Димитров от СДС.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се опитам накратко и доста синтезирано да поставя някои въпроси, които според мен при всички положения трябва да бъдат изчистени на второ четене затова защото добрите намерения за създаване на такъв закон може да се свържат с едни доста тежки последици относно приложението му.
Първото, което поставям на вашето внимание е въпросът за прекратяване на възможността да се прекратяват взаимоотношенията с местни ръководства на политически партии и синдикални организации във връзка с предоставяне на помещения, частна общинска собственост. Какво се предвижда в законопроекта? В законопроекта се предвижда, че възникването на належащата общинска собственост се констатира с решение на общинския съвет. Дори не се казва с какъв кворум ще се вземе това решение. Какви са възможните последици? Възможните последици са в следващите няколко месеца след приенане на подобен текст да се злоупотреби с политическо мнозинство в общинските съвети и да бъдат прекратени договорните отношения с редица местни ръководства на партии и организации, които ползват общински помещения, а предполагам, че твърде много са местните ръководства, които ползват такива помещения.
Да си въобразяваме, че в този момент политическите взаимоотношения в България са достатъчно толерантни и да си внушаваме, че няма да се стигне до подобен резултат просто според мен в конкретния случай ще бъде една голяма илюзия - ще се достигне до такъв резултат, че ще бъдат вземани решения в зависимост от мнозинството, където го има по различните общински съвети. Ще се вземат решения на основата на този текст и ще се прекратяват договори, тъй като освен констатирането на належаща общинска нужда нищо друго не се изисква. Належащата общинска нужда може да бъде по всякакъв начин мотивирана и тя обикновено е очевидна, тъй като всяка община има нужда от помещения за някои свои дейности.
Следващият въпрос, който искам да поставя е във връзка с наредбата по чл. 8, ал. 3 - при всички положения би трябвало да отпадне възможността за разпореждане с общинската собственост, тъй като всеки общински съвет да приема наредба с различен ред за разпореждане с общинска собственост просто ще противоречи на правилата за разпореждане със собствеността в нашата страна.
Според мен би трябвало да отпадне и принципа, който е в разпоредбата на чл. 45, където се визират определени жилища, които не биха могли да се продават. Това вече създава един режим на трети вид управление на собствеността извън публичната собственост, за която категорично се казва, че не може да се продаде, другата - частната общинска собственост, която може да бъде обект на разпореждане и на последно, трето място, също се въвежда един двойствен режим на сгради, които могат да бъдат управлявани, но на практика не могат да бъдат продавани. Защо ще се ограничават до такава степен общинските съвети след като такива помещения и общински жилища в определени сгради могат да са свързани например с прекомерни разходи за общината и ние с този закон всъщност задължаваме общината да прави тези разходи изцяло в неин ущърб, разходи, които тя би могла да намали след като вземе решение да продаде този неизгоден за нея обект. Би трябвало в това отношение да се дадат големи права на общината и тя да може да си вземе самостоятелно своите решения.
Последното, на което искам да се спра, е свързано с отчуждаването. Разбира се, по този въпрос говориха много от колегите. Очевидно той ще быде един от сериозните въпроси, които по-нататък или ще породят съществено противоречие, или, ако се решат нещата с един необходим консенсус и с един необходим и наложителен разум, биха могли да се избегнат. Какво имам предвид? Имам предвид това, че решението за отчуждаване се взема с две трети мнозинство от общия брой на съветниците. Преди това обаче, за да се извърши такова отчуждаване трябва да има влязъл в сила подробен градоустройствен план. На основание чл. 21, т. 11, ако не се лъжа, от Закона за местното самоуправление и местната администрация подобни решения се вземат от общинските съвети без да се изисква някакво квалифицирано мнозинство, тоест с мнозинството на присъстващите съветници. И сега се получава парадокса, че един план може да бъде приет да речем със съвсем незначително мнозинство от присъстващи. След това трябва да има две трети, за да се извърши принудителното отчуждаване, тоест самото това решение за изискване на две трети блокира преди това взето решение с едно незначително мнозинство.

Какво следва след това? Ако в тригодишен срок от отчуждаването на имота той не се използва по предназначение, не се уточнява какво е това предназначение, според мен би трябвало да стане ясно какво ще бъде това предназначение, дали ще бъде изграждане на обект в окончателния му вид, или просто завладяването на обекта, който е отчужден, кое е в конкретния случай предназначението. Но да приемем, че това лесно може да се отстрани. По-важно е другото, че на собственика след изтичането на тези три години трябва да му се даде право да поиска от окръжния съд не само да отмени отчуждаването, но трябва да му се даде възможност и да поиска отмяна на подробния регулационен план затова, защото фактът на отчуждаването на него може би ще му даде една по-добра възможност в следващо време, ако отново се вземе решение с две трети, да бъде повторно отчужден, да получи една по-голяма сума в пари. Но през цялото това време той няма да може да разполага със своя имот. Би трябвало нещата да се прецизират точно. След като общинският съвет е предприел акция и тази акция е свързана с придобиване на общинско имущество и не го е реализирала в определен срок, не реализира тази нова публична общинска собственост, би трябвало да претърпи своите последици, като след изтичането на тригодишния срок собственикът не само да може да получи земята си, но и да може да иска промяна на плана, за да може по-нататък той да оползотвори неговата собственост по начина, по който той намира за добре. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля квесторите да поканят народните представители да влезнат в залата, за да преминем към гласуване на първо четене.
Най-напред ще поставя на гласуване законопроекта, внесен от народните представители Йордан Соколов и Васил Гоцев, тъй като по реда на внасянето той беше внесен по-рано. На второ място ще поставя Законопроекта за общинската собственост.
Моля народните представители да гласуват на първо четене Закон за общинските имоти, внесен от народните представители Йордан Соколов и Васил Гоцев.
От общо гласували 173 народни представители, за - 166, против - няма, въздържали се - 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля да гласувате на първо четене Закон за общинската собственост, внесен от Министерския съвет.
От общо гласували 176 народни представители, за - 165, против - 5, въздържали се - 6.
И този законопроект е приет на първо четене.
Ще ви направя някои съобщения.
На 21 февруари 1996 г., сряда, от 15 ч. в зала 232 на пл. "Княз Батенберг" N 1 ще се проведе заседание на Комисията по национална сигурност.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 21 февруари 1996 г., сряда, от 15 ч. в зала 248, пл. "Батенберг".
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 22 февруари, четвъртък, от 15 ч. в зала N 142 на пл. "Батенберг".
Редовното заседание на Комисията по радиото, телевизията и БТА ще се проведе в четвъртък, 22 февруари 1996 г. от 15 ч. в зала "Запад" на Народното събрание.
Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 22 февруари, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 456 на пл. "Батенберг".
Комисията по културата ще проведе заседание на 21 февруари, сряда, от 15 ч. в зала 134 в сградата на пл. "Александър Батенберг".
Утре продължаваме в 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 12, 55 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева
СЕКРЕТАРИ:
Иван Братулев
Юмер Юмер