Председателствувал: заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Станимир Калчевски и Красимир Момчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Откривам заседанието. Започваме с приетия вече вчера дневен ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Моля само предварително да дадете съгласие в заседанието да участват господин Енцислав Харманджиев, заместник-министър на икономическото развитие и госпожа Радка Йосифова, заместник-министър на правосъдието, която ще участва и по втората точка - Закона за собствеността.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 138 народни представители, за - 108, против - 7, въздържали се - 23.
Това предложение е прието. Моля да бъдат поканени господин Харманджиев и госпожа Йосифова в залата.
И преди да чуем обосновката на министъра на правосъдието по точка първа, както е прието, трябва да ви прочета съобщенията за парламентарния контрол за утре.
Министър-председателят Жан Виденов ще отговори на актуални въпроси от народните представители Атанас Железчев, Филип Димитров, Васил Дойков, Едвин Сугарев и Валентин Василев и на питане от народния представител Васил Михайлов.
Министърът на образованието, науката и технологиите Илчо Димитров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стоян Райчевски.
Министърът на външните работи Георги Пирински ще отговори на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
Министърът на правосъдието Младен Червеняков ще отговори на питане от народния представител Цоньо Ботев.
Министърът на отбраната Димитър Павлов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Орлин Драганов.
Министърът на транспорта Стамен Стаменов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Орлин Драганов.
Министърът на околната среда Георги Георгиев ще отговори на питане от народния представител Руслан Сербезов.
Поради отсъствие от страната няма да участва министърът на културата и затова не може да отговори на актуалните въпроси към него от господата Миланчо Колев и Емил Капудалиев.
На основание чл. 77, ал. 3 и чл. 80, ал. 2 от правилника отлагане със седем дни са поискали министър-председателят Жан Виденов на въпросите на народните представители Муравей Радев, Александър Божков и Васил Златаров, заместник-министър председателят и министър на земеделието и хранителната промишленост Светослав Шиваров на актуални въпроси на господата Емил Капудалиев и Калчо Чукаров и на питане от народния представител Владислав Костов и министърът на финансите Димитър Костов на актуален въпрос от народния представител Боян Киров.
По първа точка от дневния ред има думата министър Червеняков. Вносител на законопроекта е Министерският съвет.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Разрешете ми в началото на дискусията по първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия да споделя няколко становища на Министерския съвет относно подхода при изменението на този законопроект.
Предлаганите на вашето внимание изменения и допълнения на законопроекта са изцяло прагматични. Те произтичат от досегашната практика по приложението на закона и целят неговото усъвършенстване с оглед успешното провеждане на касовата и масовата приватизация в страната.
С предлагания на вашето внимание законопроект се стремим да решим шест групи проблеми, които възникват.
Първата група проблеми са във връзка със съотношението между касовата и масова приватизация. Очевидно е, че от предприятията, включени в масовата приватизация, има такива, които са с напреднала процедура по касова приватизация. Оттук нататък се поставят изключително прагматични въпроси: кое е по-важно за държавата - дали да приключи касовата приватизация на предприятията, които са в напреднала процедура, или изцяло да бъдат замразени във връзка с провеждането на масовата приватизация. С предлаганото разрешение ние предлагаме предприятията, които са включени в списъка за масова приватизация, да могат да довършат своята касова приватизация в определен от закона срок. Такъв срок ние предлагаме с изменението в чл. 2, ал. 7, който е едномесечен срок преди началото на централния търг за размяна на акции срещу инвестиционни бонове.
Искам да кажа и две думи по отношение на алгоритъма, който правителството счита, че трябва да бъде следван в тази насока. Задължително трябва да се спази изискването от процента за предприятия, които са оставени за масова приватизация, да бъдат извадени и правата на трудовите колективи по чл. 22, реституционните претенции и само онзи дял, който остане след такова намаление, може да бъде касово приватизиран.
Същевременно с измененията в § 6а се дава възможност на кредиторите, които са длъжни вече в шестмесечен срок от деня за обнародване на решението за откриване на процедура за приватизация писмено да предявят вземанията си към предприятията и да уведомят писмено органа по чл. 3. С това се стремим да решим проблема с така наречените скрити задължения. Известно е, че след приключване на приватизационните сделки обикновено при последващи ревизии главно на органите на данъчния контрол или пък на други вземания - от неплатени сметки, неплатени трудови възнаграждения, възникват задължения. И се поставят въпросът кой трябва да носи отговорността за тези задължения. Едно от решенията е по известната българска поговорка, че "Кьорав карти не играе!" Тоест, да оставим всичко в лицето на купувача или в негова тежест. Но очевидно това води практически в редица случаи до анулиране на сключени вече приватизационни сделки. Ето защо се налага тези скрити задължения в определени случаи да бъдат поети от държавата.
Процедурно се поставя въпросът: откъде да се вземат средства за заплащането на тези скрити задължения и кои задължения трябва да бъдат платени. В предлаганото разрешение за изменението на чл. 6 и 7 ние предлагаме да бъдат поети от държавата само онези задължения, които са установени със съдебно решение или с решение на арбитражен съд. От друга страна се предлага средствата за поемане на тези задължения да бъдат от средствата, които са предвидени в чл. 6, а именно за отчисленията за Агенцията за приватизация.
Третата група проблеми, които се стремим да решим в законопроекта, това е за взаимоотношенията между изпълнителния директор и Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Знаете, че в редица случаи в резултат на решения на надзорния съвет се получава анулиране на вече сключени сделки и то твърде изгодни. Оттук нататък се поставя въпросът дали това ще бъде чисто надзорен орган или ще има някакви контролни правомощия. Изхождайки от логиката на законодателя ние считаме, че надзорният съвет трябва да бъде чисто надзорен орган, тоест той да се произнася по въпросите за законосъобразност. Обсъждахме няколко въпроса: първо, той да дава задължителни указания, второ, въобще да отпаднат правомощията му по чл. 13, т. 4 и друга възможност, Министерският съвет да бъде арбитър при спорове между изпълнителния директор и надзорния съвет. Ние се спряхме до това решение, което най-много отговаря на духа и смисъла на закона, а именно надзорният съвет да се произнася по законосъобразност. И предполагам, че господин Божков ще ни подкрепи в тази насока изцяло.
Четвърта група проблеми, която се стремим да решим, това е за така наречената трудово-менажерска приватизация. В практиката се поставиха редица въпроси: кои са лицата, които могат да участват и какви са условията, колко от тези лица трябва да предявят своите искания, за да може да бъде извършена тази приватизация и не следва ли с оглед на държавните интереси да се въведе някакъв минимален капитал или максимален капитал на предприятието, на балансовата стойност на дълготрайните активи, извършена по реда на 192-ро Постановление на Министерския съвет с оглед недопускането на големи предприятия да могат да бъдат приватизирани по този начин.


Ние предлагаме два варианта за решението на тези проблеми, а именно, първо, да участвуват най-малко 50 на сто от работниците и служителите в приватизиращото предприятие и, второ, балансовата стойност на дълготрайните активи на приватизиращото предприятие да е до 70 млн.лв., като предлагаме на вашето внимание да обсъдите и варианта, при който тази стойност на дълготрайните активи може да бъде и до 100 млн.лв.
Петата група проблеми, на които се опитваме да дадем някакво решение в законопроекта, е за управлението на предприятията, включени в Списъка за масова приватизация. Знаете, че сегашната редакция на чл. 21 създаваше редица затруднения в тази насока. Обсъждахме най-различни възможности - дали не е възможно органите по чл. 3 да дават всички разрешения, които са предвидени по чл. 21, в това число за прекратяване, за сливане на предприятията и всички други разпоредителни сделки, които се визират в този текст. Ние се спряхме на варианта, че с оглед съхраняване на интересите на масовата приватизация, респективно на целия народ, тъй като другото нейно наименование е социална приватизация, следва да се запазят дискридиционните правомощия на Министерския съвет по отношение на тези разпоредителни сделки, като с оглед облекчаване на процедурите да се даде правомощие на органите по чл. 3 да дават разрешение само за сключването на кредити.
И последният проблем, който се опитваме да решим в този законопроект и предлагаме на вашето внимание, е за съотношението между концесионния режим и проблемите на приватизацията. Тук трябва да имаме ясно разбиране, че в редица случаи концесията е елемент от приватизационната сделка, т.е. няма да се намери никога купувач на дадено предприятие, без да е изчистен въпросът с концесиите. Първата крачка беше направена в Закона за концесиите, в който беше даден алгоритъм, т.е. преди да се пристъпи към приватизация трябва да има ясно решение по въпроса за концесиите. Със сегашната нова редакция на чл. 7, ал. 2 ние се опитваме да дадем ясно процедурата на това извършване и задълженията на органите, които трябва да се произнесат в определен срок по определянето на концесията.
Естествена е в тази насока и разпоредбата на чл. 9, буква "г", която има принципно значение за всички изменения. В случаите, когато към датата на влизането на този закон в сила има прието решение за приватизация и определен начин за продажба на акции или дялове по отменения чл. 25, ал. 1, т. 5, сделките се приключват по досегашния ред.
Предлагаме да обсъдите тези предложения на Министерския съвет за промяна и за изменение и допълнение на закона и ако споделяте тези подходи, които ние смятаме, че са чисто прагматични и произтичат от необходимостта за усъвършенствуване както на масовата, така и на касовата приватизация, да ги приемете на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Уважаеми народни представители, моля ви за още едно процедурно решение - да допуснем в залата господин Веселин Благоев, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.
Моля да гласувате.
От общо гласували 149 народни представители, за - 105, против - 34, въздържали се - 10.
Прието е решението. Моля да бъде поканен господин Благоев.
А сега ще изслушаме становищата на Икономическата комисия и на Комисията по устройството и дейността на държавните органи. Моля междувременно парламентарните групи да представят списък на ораторите за първото четене на законопроекта.
Господин Койчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Икономическата комисия е водеща по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Законопроектът беше обсъден на редовно заседание на 19 март 1996 г. с участие на представители на вносителя. Законопроектът е малък по обем и цели да измени и допълни само онези текстове от Закона за приватизацията, за които това е наложително с оглед улесняване и ускоряване на процесите на масова и касова приватизация. Същевременно се търси и разрешаване на някои проблеми, възникнали при досегашното прилагане на закона.
С промяната в ал. 6 на чл. 3 се удължава срокът, в който могат да се приключат вече започнати приватизационни процедури за предприятия, включени в Програмата за масова приватизация. Този срок логично се уеднаквява със срока, в който Министерският съвет може да прави промени в размера на капитала на търговските дружества с държавно участие, предложен за приватизация срещу инвестиционни бонове.
Предложената промяна в чл. 21 освобождава Министерския съвет от несвойственото задължение да дава разрешения за сключване на договори за кредити от предприятията, включени в Програмата за масова приватизация. Тези разрешения ще се дават от Агенцията за приватизация и ресорните министерства и комитети.
Сериозни промени се предлагат в чл. 25 от закона, като се въвеждат редица нови изисквания за ползуване на възможностите за разсрочено плащане на цената при изкупуване на предприятията от работниците и служителите.
С предложените промени в допълнителните и Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизацията, се търси по-добро съчетаване на приватизационните процедури с процедурите по Закона за концесиите и се дава възможност да се приключат започнатите вече приватизационни процедури по отменената с последното изменение на закона ал. 5 на чл. 25.
Най-много въпроси в обсъждането бяха повдигнати по предлаганите изменения в чл. 7, ал. 3 и чл. 25 от действуващия закон, както и по предложения нов § 6а. Уточнено бе, че тези текстове ще бъдат предмет на допълнително обсъждане в комисията преди второто четене на законопроекта.
След проведената дискусия по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, Икономическата комисия смята, че приемането му е наложително и предлага на народните представители да го гласуват по принцип на първо четене. Същевременно комисията предлага да бъдат направени само онези промени в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, които са безспорно необходими.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Койчев.
Господин Спас Мулетаров има думата да представи становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Комисията по устройството и дейността на държавните органи на редовно заседание, проведено на 13 март 1996 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет. След проведената дискусия членовете на комисията възприеха следното становище. Внесеният законопроект не съдържа разпоредби, които противоречат на Конституцията. Предлаганите изменения и допълнения целят да отстранят някои неясноти в сега действуващия закон и да уточнят текстовете, които създават проблеми в практиката. Така например промяната на чл. 13, т. 4 от законопроекта конкретизира правомощията на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, като предвижда, че той ще одобрява приватизационните сделки над сумата, определена в устройствения правилник на Агенцията за приватизация само с оглед законосъобразността, но не и по целесъобразност.
Приемането на предложената нова ал. 3 към чл. 21 ще отстрани една съществуваща към момента празнота и ще регламентира изрично кой е органът, компетентен да дава разрешение за сключване на договори за кредити на предприятия, включени в Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове.
От комисията беше възприето и внесеното изменение на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на закона, тъй като с приемането му ще се постигне нужната синхронизация със Закона за концесиите.
Приемането на § 6а от законопроекта предвижда задължение за кредиторите на приватизиращото предприятие да предявяват писмено вземанията си към него и това ще допринесе за защита интересите на приобретателите.
Като особено нужни с оглед целите и на практиката, бяха възприети и някои от останалите членове на законопроекта.
Като взе предвид така изложеното, Комисията по ус¬т¬ройс¬т¬во¬то и дейността на държавните органи подкрепя внесения законопроект и смята, че той може да бъде приет на първо четене от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Мулетаров.
Има думата господин Димитър Саръиванов.
ДИМИТЪР САРЪИВАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък, имам само три предложения.
Сумата да бъде 150 милиона лева за тези предприятия, които могат да бъдат приватизирани по линията на работническия колектив и мениджърския екип. Тази сума не я казвам произволно, тя е направена след анализ на цените на предприятията, които се предлагат в списъка на масова приватизация. Така че тази сума се отнася и за по-големия брой от предприятия, които ще има в този списък и в бъдещи списъци.
Вторият въпрос е за срока на изплащане. За мен е абсурдно работническият колектив да вземе едно предприятие и само за десет години да може да го изплати. Освен това, че предприятието има нужда от реинвестиции, аз не виждам възможност в една нормална пазарна икономика един човек за десет години да може да спечели едно предприятие. Затова предлагам срокът да бъде 20 години. Иначе ще отрежем клона, на който седим. Работническият колектив ще купи едно предприятие, ще започне да работи и в края на годината ще се чуди откъде да събере 10 на сто от стойността на това предприятие. По този начин ще ги накараме да фалират, да се отчаят и въобще самата философия на закона, това преструктуриране, ще отпадне.
И третият въпрос е колко процента трябва да се съберат от работещите, за да имат право да купят едно предприятие. Аз смятам, че 35 на сто е достатъчно. Трудно ще се наберат, както беше досега, 50 на сто, или 51 и повече. Тридесет и пет на сто е напълно достатъчно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви бла¬го¬да¬ря, господин Саръиванов.
Има думата професор Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Налагат се промени в Закона за приватизация, за да тръгне процесът още по-успешно, отколкото през изтеклата година. Един пример, вземам последния пункт от предложенията на Министерския съвет във връзка с прилагането на нормата на чл. 25. В последните три-четири месеца, знаете, че се създаде една ситуация на тупик. Приехме новите текстове на чл. 25 и министерства, комитети, Агенцията за приватизация в много от случаите открито, или прикрито се съпротивляваха на прилагането на чл. 25, като се мотивираха с това, че има нови текстове, има стар текст, сделките са инициирани при действието на стария текст. В последна сметка не се стигаше до финализиране на тези сделки.
Аз искам да привлека вашето внимание върху два-три въпроса, свързани с касовата приватизация. Парламентът, може да се каже с голяма подкрепа, прие текстовете на чл. 25 в сегашната им редакция. Основният мотив, от който се ръководехме, бе тази форма, получила названието "мениджърско-работническа приватизация" да получи простор за прилагане в страната. И не защото е българско изобретение, а затова, защото практиката на пазарни икономики показва, че тези, които придобиват по този начин собствеността, се превръщат в инициативни, заинтересовани, ефективни собственици, че предприятия, изградени на такава собственост, са жизнеспособни, адаптивни и в трудна стопанска конюнктура много по-леко преживяват, отколкото други предприятия. Има страни, където е създадено специално законодателство, осигуряващо преферентен режим за придобиване по този начин на собственост от колективи. За съжаление обаче през изминалите месеци приложението на чл. 25 в новата му редакция се спъваше. Съпротивляват се открито или прикрито и в комитети, и в министерства, и в Агенцията за приватизация. Тази форма не получава на практика необходимото приложение. Получава се така, че пропада една възможност неколкостотин предприятия - средни, малки и тези, които са на границата на по-големите в рамките на една календарна година, да бъдат приватизирани към всичко онова, което си върви по другите линии. Аз не засягам въпроса за боновата приватизация.
С предложенията на Министерския съвет обаче, се залагат два нови капана, създават се две нови пречки.
Първата, предлага ни се в чл. 13,т. 4,можете да погледнете в закона - където става дума за това каква в края на краищата ще бъде сумата, която ще платят инициирали сделката по този член колективи. Идеята на законодателя беше с оглед да не изпадат в голяма зависимост от банки и други финансови структури, тръгналите да приватизират по чл. 25 - ме¬ни¬джър¬с¬ко-работнически колективи, да могат да стартират с възможно най-малката сума в кеш. И затова там обър¬нах¬ме внимание, че тези 10 на сто, които трябва да платят, включват и разходите, които правят за придобиване на преференциалните 20 на сто от акции. Това беше един ясен мотив - да подпомогнем колективите в използването на този силно преференциален режим. Ако отпадне, уважаеми колеги, текстът след думата "цената" нашата идея е погребана.
Втори един въпрос, който е разработен в предложенията и който, ако получи решение, каквото ни се предлага, ще означава въвеждане на втора значителна пречка. Моля ви да обърнете внимание на § 6 от проектозакона. Става дума за чл. 25,ал. 3.



На редица предварителни неформални обсъждания ставаше дума за това, че може би е целесъобразно да се определи някакъв таван за величината на стойността на дълготрайните материални активи по балансова стойност, т. е. по оценките от 1992 и началото на 1993 г. - Постановление N 189 на Министерския съвет.
Но тази граница не трябва силно да намалява кръга от предприятия, спрямо които да може да се прилага нормата на чл. 25. Ние винаги говорим, че това трябва да бъдат предприятия - средни и малки, но в редица сектори на икономиката, където е различен органическият състав на капитала, тази форма е много удачна за приложение и спрямо предприятия, които са на границата на по-големите.
Строго погледнато, едва ли е нужно даже да има и граница. И ще бъдат прави тези колеги, които биха пледирали въобще да няма граница. Но ако все пак, уважавайки съображенията на органите на изпълнителната власт, които в значителна степен са притиснати и от парламента, а не само от парламента, но и от финансовата обстановка, колкото се може повече пари да заработват чрез приватизацията, и ако отидем до някаква граница, тя не трябва рязко да намалява кръга на предприятия, които са в състояние да прилагат нормата на чл. 25. Тогава именно с оглед на това да не стесним много кръга, се говореше за 200-250 млн. лв. балансова стойност на дълготрайните материални активи.
Сега ни се предлагат числа, които са неприемливи. Аз съм доволен, че в Икономическата комисия на парламента тези числа не бяха приети, не бяха одобрени. Смятам, че колегите и в залата ще дадат израз на своето намерение тази граница да бъде достатъчно широка и в страната стотици хиляди колективи, които са се убедили в ползата от използването на тази форма и са възприели, както някои образно се изразяват, тази религия да изкупят собствеността и да се превърнат в ефективни собственици, да могат да използват създадения от законодателя силно преференциален режим.
Пак искам да подчертая, че това е касова приватизация, но с отложено плащане. Тази форма на приватизация решава редица други въпроси, които само касовата приватизация, където цялата или голямата част от сумата се плаща веднага на приватизационното гише, не решава. Затова, уважаеми колеги, ви моля разсъжденията във връзка с тези числа да бъдат в границата някъде на 200-250 млн. лева.
Заслужава внимание това, което предложиха някои колеги на заседанието на Икономическата комисия - по-специално господин Саръиванов. Става дума за срока на разсроченото плащане. Неговите съображения заслужават внимание. Щом ние сме създали режим, който да облекчи ефективното изкупуване на тази собственост от колективите, трябва да помислим наистина и за това в този срок те да не бъдат силно блокирани в своите възможности да правят и инвестиции - било от собствен ресурс, било използвайки и кредити. И аз мисля, че във времето между първото и второто четене на този въпрос Икономическата комисия ще отдели необходимото внимание.
Накрая има една голяма тема - темата за Надзорния съвет и отношенията му с изпълнителното ръководство на агенцията. Тук се предлага едно решение, което - ясно е, свежда възможностите, правата на надзорния съвет само до това да се произнася по законосъобразността. Имаше случаи, които създадоха малко или много полускандална обстановка при тази структура, дотолкова доколкото изпълнителното ръководство се оплакваше, че изгодни за държавата сделки при спазване на законите, бяха проваляни.
Възможно е обаче да се разсъждава и върху едно друго решение и аз използвам това, което подхвърли и самият изпълнителен директор на Агенцията за приватизация господин Благоев: да се отиде към разширяване на правомощията на надзорния съвет, но ясно да се разпишат и по-големи негови отговорности. Струва си да се помисли за второто четене дали не може да се намери някакво по-добро и по-ефективно работещо решение в тази област. Във всеки случай Икономическата комисия трябва да помисли и върху този въпрос.
Аз приканвам колегите да гласуват на първо четене предложения законопроект, имайки предвид изказаните подчертано критични бележки по някои от текстовете, върху които комисията ще поработи за второто четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Реплика от господин Венцеслав Димитров, който е следващият оратор.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин професор Стоилов, имам кратка реплика. Чух от Вас за така наречения органически състав на капитала. Мислех, че от няколко години хората забравиха тези работи. Вие сега изедин път пак връщате това нещо.
Между другото, аз много Ви уважавам. Едно, че сте професор, друго - че сте умен, а трето - че сме били колеги. В знак на това уважение аз Ви обещах подкрепата за Вашата таблица по Закона за данъка върху общия доход. Даже агитирам от 2-3 дни депутатите от опозицията също така да я подкрепят.
Кажете, господин професоре, за органическия състав на капитала. Знам, че бай Ангел е марксист, но мисля, че Вие бяхте забравили вече за това учение. Ако мислите сега да го въздигате отново на равнище теория на парламентарното мнозинство, кажете! Все пак ни обяснете, за да знаем и ние в каква терминология да влизаме или да излизаме от тоя парламент. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други реплики има ли? - Няма.
Професор Стоилов, имате думата за дуплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Димитров, много добре ме познавате. Не може да ме купите с тези комплименти, които ми направихте. Благодаря за тях, но що се отнася до органическия състав на капитала, смятам, че не трябва да занимаваме парламента с глупости.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Точно така. (Смее се и ръкопляска, оживление в залата)
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не, Вие прекрасно разбирате, даже и да ръкопляскате, че в случая нищо не печелите. Глупост е това да занимаваме парламента и както се произнасяше преди година и половина един доста голям демагог, но сега кандидат за президент отдясно: всяка минута струва много скъпо... Ние с Вас мислим достатъчно икономично и е непозволимо да занимавате парламента с тези неща. А категорията, за която стана дума, има място в икономическата теория.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Венцеслав Димитров за изказване.


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме работата. Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми колеги! Гледаме една поправка на Закона за приватизацията, една от многото. Аз лично не се сърдя на правителството или който внася такива поправки, защото е ясно ...
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Господин Димитров, защо не почакате да влезат и другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Съобщихме да ги поканят.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да влязат поне тук тези, които бяха поканени - официалните представители на агенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поканете и гостите - от изпълнителната власт и от агенцията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ето ги, идват.
Нормално е, когато се прави приватизация, не всичко да може да се обхване с поглед напред и да се предлагат поправки в Закона за приватизацията. Приватизацията не е дело само на управляващата в момента партия или коалиция. Тя няма да бъде извършена от нея, поне завършена, макар че ще бъдат правени опити да се ускори. Тя е дело даже не на народните представители, но ние като законодателна власт трябва да направим всичко възможно, за да ускорим този процес. За съжаление това, което се правеше досега, беше по-точно в обратна посока. Правеше се всичко процесът да не се ускорява. Напротив, да се забавя. Някои заложиха много на така наречената масова приватизация. Масовата приватизация засега се развива крайно неуспешно. Касовата приватизация буксува. Виждам, че хората от Агенцията за приватизация и лично нейният изпълнителен директор, който кой знае защо не влиза, е склонен едва ли не да си дава супервисока оценка, да смята, че те работят така, както трябва да работят и като заседне там, примерно цял живот да върши тази работа.
Аз, господа, съм бил в Тройханда в Германия по времето, когато приватизираха, та им пращяха ушите. Отидете пред нашата Агенция за приватизация и ще видите най-много да влизат един-двама души на един час или да излизат служители, да ходят насам натам, да се разхождат. А там в тази грамадна зала приемната имаше десет пункта и тези десет пункта бяха за приемане не на документи, а за приемане на хора, да им дават пропуски да влизат вътре. Естествено те вътре си имат работа. И на тези десет пункта се бяха оформили малки опашки. Е, това се приватизираше.
Те се хвалят сега, че вършели една сделка за 11 часа и половина. Е, колко време ще им трябва така да приватизират, да кажем, половината от предприятията?
Аз мисля, че от парламентарното мнозинство - лично господин Ангел Димов, го много уважавам...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ОПОЗИЦИЯТА: Той е професор!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Е, какъвто и да е, той е добър човек и мисля, че е честен. И той е казвал: докато има държавни предприятия, тях ще ги ограбват. Държавната собственост е подложена на ограбване. Какво е спасението? Спасението е да пратите полицаи или да оградите с най-различни институции, за да я пазите и пак няма да я опазите. Аз и друг път съм ви казвал защо не можете да я опазите. Другото спасение е да я приватизирате. Чисто и просто, като не е държавна, който иска частната - да я граби. Но частната не се граби толкова лесно, макар че виждаме едни лоши примери да се дават в банковия сектор. Но все пак наша е отговорността за държавния сектор. Дайте да приватизираме колкото се може повече.
Предлага се една схема на масова приватизация, която предполагам всички присъстващи в тази зала са убедени, че не работи. Засега колко процента са си купили от тези бонови книжки? Аз не знам колко процента от народните представители, но доколкото знам, 10% от правоимащите. И то срокът почти изтича вече. Няма закога, има още две седмици.
Затова, колеги, аз ви предлагам едно по-кардинално решение. Моля ви се, да го помислите и ако намерите за необходимо, да го подкрепите.
Задавали ли сте си вие въпроса защо хората не си купуват бонови книжки? Не защото са скъпи. Чисто и просто те не знаят какво да правят с тях. А има и такива, които знаят какво биха могли да правят, обаче въпреки това не купуват, защото не са убедени, че това би трябвало да е целта на техния живот.
От какво се нуждаят нормалните или българските граждани с ниски и със средни доходи, пък, ако щете, и с високи? От една бонова книжка в джоба? И утре да седи и да се чуди къде да инвестира, колко проспекта на фондове да прочете или колко души, които се опитват да го накарат да си внесе книжките или боновете в неговия фонд, колко души да изслуша? Ами че вие не смятате ли, че по този начин ангажирате вниманието на хората, тяхната психическа енергия и я ангажирате в един процес, който сам по себе си не е печеливш за обществото. Защото не води до разгръщане на силите на хората по този начин, че да генерира национален доход или брутен вътрешен продукт. Тоест буря в чаша вода или как се казва още? - "Много шум - за нищо".
Аз ви предлагам следното. Когато изтече срокът за закупуване на боновите книжки в пощите или където ги продават, всичките непродадени бонови книжки - естествено правата, по-важно е правата, да се прехвърлят, защото боновите книжки са физическият носител, не е толкова важно какво ще стане с тях - правата за участие в приватизацията автоматически да се прехвърлят на взаимния фонд по чл. 8. След това да се вземат мерки тези фондове, които... Ако искате да ви прочета члена?
"Ал. 3. Министерският съвет прехвърля управляваните от него акции от взаимния фонд след съответно законово регламентиране за следните цели:
1. фондове за социално осигуряване..."
Сигурно има и за обезщетяване на бивши собственици.
Още от самото начало на дискутиране на Закона за приватизацията тук, в тази зала, аз съм настоявал най-активно за създаване на този взаимен фонд. За съжаление впоследствие полека лека от него бяха "дърпани" проценти, даже основната съставна част се премести от чл. 8 в чл. 6. А чл. 6 вече има друго предназначение.
Какво е предназначението на чл. 8? На взаимния фонд? Ами да осигури малко по-добро социално обслужване - било пенсионно обслужване, било здравна помощ за обикновените хора в страната. Такава няма. Хората се оказа, че сами не могат да си защитят интересите както по отношение на увеличаване на пенсията, така и по отношение на здравеопазването, още повече, че идеите, които бяха залегнали първоначално в този взаимен фонд, ние ги черпим оттам, към където се стремим - от страните с развито пазарно стопанство.



Ето, господин Димов беше скоро в Съединените щати с един негов колега. Това е хубаво. Освен фермите, господин Димов, предполагам, че сте се запознали и с тяхната система на частно социално осигуряване, пенсионно и здравно осигуряване. Знаете какви мощни застрахователни дружества има, какви мощни пенсионни фондове има. В края на краищата от тях се ползуват всички нормални хора, не някакви, които са много богати, които могат сами да се застраховат и сами да си плащат където си искат.
Ето затова беше създаден и този взаимен фонд. За съжаление, тъй като разбирането в страната не е на идеите, които се реализират в тези страни, той беше едва ли не унищожен. Аз предлагам по този начин да го възстановим.
Какви възражения биха могли да се повдигнат? Естествено, този взаимен фонд би могъл веднага да се раздели на две - да се раздели на един пенсионен и един здравоохранителен. И веднага трябва да му се дадат права като приватизационен фонд - той да ходи навсякъде, да се чуди къде да инвестира, в това предприятие ли, в онова, с правата, които му дават излишните бонови книжки. Така ничий интерес няма да бъде унищожен.
Какъв е основният проблем? Основният проблем е, че тези фондове час по-скоро трябва да бъдат разделени от държавата. Защото на практика ние вършим приватизация. С приватизацията да връщаме нещо обратно в държавата не бива. Значи трябва да помислим как да изберем ръководни органи на тези два фонда - здравоохранителен и пенсионен, които произтичат от взаимния фонд и които впоследствие непрекъснато ще се запълват от приватизацията по тази схема, но сега ще имат едно масирано вливане на фондове от тези бонови книжки. Трябва да бъдат такива служители, които естествено си разбират от работата, но които не са свързани по никакъв начин нито с държавата, а още по-малко с някоя политическа сила. Мисля, че бихме могли да говорим примерно със синдикатите, може да се говори с лекарските съюзи, макар че основни получатели на блага от тези фондове ще бъдат обикновените хора. Трябва да има по някакъв начин и техни защитници. Аз не виждам друг начин, освен парламентът по някакви правила да се споразумее как да избере тези управители на фондове, които наистина ще ги управляват в интерес на хората.
Колеги, смятам, дано и вие да сте податливи на убеждение за това, че интересите на българските граждани, които някои се опитаха да ги въвлекат в процеса на приватизация мимо тяхната воля, тъй като преобладаващата част от тях все още не са готови да стават собственици и то да стават собственици по един строго определен ред, какъвто е този закон по глава осма, нека ние да помислим за тях, както ние мислим за пенсиите, за заплатите. Вярно, че трудно можем да направим нещо. Трудно можем да измислим пари сега от държавния бюджет - как да увеличим заплатите на хората. И синдикатите са в правото си да протестират срещу това, което им отпуска правителството. Защото правителството с лека ръка пръска пари по разни такива начинания, където се изливат десетки милиарди, а се стиска, виждаме - ето, след малко ще започнем да приемаме данъка върху общия доход, - стиска се, когато трябва да подкрепи едни такива инициативи, които могат да имат особено голям не само политически ефект, бих казал.
Наистина в дългосрочен план създаването на един такъв взаимен фонд и подхранването му по този начин мисля, не че ще разреши проблемите, които съществуват с пенсионното и здравно осигуряване, но един такъв процес би могъл съществено да ги подпомогне. Защото аз не виждам как по друг начин бихме могли да подобрим състоянието на пенсионерите от гледна точка на получаваните пенсии и най-вече здравното осигуряване на хората. Това са много сериозни проблеми, които в Закона за приватизация - било чрез касова, било чрез масова - не се решават, даже бих казал в сравнение с най-първия вариант, където беше предвидено преобладаващата част от постъпленията на държавата да постъпва именно във взаимния фонд. Там има направени сериозни отстъпления. Дайте поне сега да се опитаме всички заедно, да видим по този начин дали не бихме могли да поставим тези фондове наистина на краката им, да ги разделим от държавата и по този начин, дори на някого да му е спусната и аз не знам откъде задача - масова приватизация или край, самоубийство, да помогнем на този човек да не се самоубие. Защото масовата приватизация така или иначе пропада. Но това е, разбира се, другият по-слабо изразен мотив - дайте да помагаме на масовата приватизация. Дайте да помогнем на хората. Дайте да им помогнем чрез процеса на приватизация.
Моля ви се, колеги, да подкрепите едно такова предложение или поне да го дискутирате. Аз съм готов да приема известни модификации, но, моля ви се, това, което е останало във взаимния фонд, е подигравка с българските пенсионери, подигравка с хората, на които не може да им се осигури здравно обслужване. А такава беше първоначалната цена на създавания взаимен фонд с чл. 8. Засега той не работи. Между другото, Министерството на финансите много обича да си го държи там, защото изглежда, че му използува и лихви и т.н., каквото има, управлява го, без да се грижи за интересите на хората.
Моля ви се, колеги, и особено се обръщам към тези от парламентарното мнозинство, които се ангажират с една социална политика: сега ви се предоставя една от малкото възможности, където действително можете да подкрепите едни социални елементи в пазарната приватизация, социални елементи в частното стопанство, такива, каквито има в нормалните страни, където именно от здравоохранителните фондове чрез застрахователните дружества и от пенсионните фондове пак чрез застрахователните дружества и независими, и различни други финансови институции се поддържа едно бих казал доста голямо равнище на участие в частната собственост. И участие не в полза на конкретна личност, а участие в полза на най-широки кръгове от населението, каквито наистина у нас има и които се нуждаят много повече, отколкото тези там, много повече. И затова наистина апелирам към вас да подкрепите едно такова предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Думата за реплика има господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Смятам, че господин Димитров лансира тук, от тази трибуна, в това си изказване една много интересна идея, която заслужава внимание и трябва да бъде обсъдена сериозно, тъй като освен икономическите и социални аспекти, които се крият в нея, има и чисто психологически заряд, който ще тласне голяма част от хората да упражнят лично правото си на собственост пред мисълта, че частна, но анонимна може да бъде реализацията на тази идея.
Затова аз ще предложа на моите колеги от Демократичната левица да обсъдим тази идея и да търсим едно конструктивно развитие на Вашата идея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други реплики?
Думата има господин Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Господин Димитров, имам чувството, че това изказване го правите за пети или шести път, откакто се говори за приватизация в България. Все пак, ние обсъждаме ограничена материя по проблема. Но, впечатли ме Вашата тревога от това, че приватизацията буксува. Ще буксува. И дайте да видим откъде е започнала да буксува. Бяхте председател на Комисията по бюджета и финансите. Кога предложихте да се решат въпросите със задълженията на предприятията, за да бъдат изчистени за приватизацията? Кога и предложихте ли Вие да се организира фондова търговия в България или да се уреди законово статутът на ценните книжа, без които приватизация в България не може? Правихте ли Вие елементарна сметка като главен финансист на България или на нейния парламент с какви капиталови ресурси разполага българинът, за да може да започне приватизацията? А за масовата приватизация знам какво Ви беше отношението по-рано. И стига сте се тъпкали в лявото политическо пространство. Там има лява партия и добре мисли по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други реплики? - Няма.
Господин Венцеслав Димитров има право на дуплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): На господин Божинов благодаря за подкрепата. Естествено се очаква да не продължавам повече в тази посока.
По това, което каза господин Койчев. Господин Койчев, Вие ме обвинявате мен, че не съм натиснал много за Закона за лошите кредити. Напротив, аз се борих срещу този закон, защото знам, че той ще съсипе всеки един държавен бюджет в следващите десет години, както и е в момента. Знаете, че за съжаление в предишния парламент ние имахме мнозинство твърде кратко време. След това представители на вашата парламентарна група взеха въпроса с лошите кредити в свои ръце. Знам, лично господин Папаризов много работи и сега се оказва, че това е закон, който загробва България поне за 10-15 години. Защото господин министър Костов като казва: дайте да вземем оттук пари, да увеличим данъците, за да дадем на другите, не казва, че половината от парите отиват по лошите кредити. И се оказва, че тогава, когато всички, спомням си и Стефан Стоилов тук казваха: това е, край! Опрощаваме дълговете и повече няма. И оттогава започна една безкрайна процедура по допълнително опрощаване на дългове, по заместване на едни дългове с по-ниски лихви на други дългове с високи лихви и от това спасение няма. От това спасение няма, освен да се закрие държавата. И тъй като държавата не може да се закрие, трябва да се измисли нещо друго. Какво е това друго, сега вие се мъчите над него. И понеже сте социална партия, вие сте призвани да увеличавате данъците. Увеличавайте ги, господин Койчев! Аз се опитвам да помогна с нещо не на вашата партия, а на българския народ, защото и те са ме избрали, както и Вас, всички заедно да мислим какво да правим. Виждате, че тази приватизация, която Вие много я хвалите, масовата, не върви. Аз ви казвам как заедно да излезем от този проблем. И да излезем така, че наистина онези хора, които не отиват сега да си купуват бонове, наистина да получат нещо от тази приватизация. Нека да дадем техните права да се упражняват от хора, които са по-умни и които сигурно знаят какво трябва да купят и как да разиграват парите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Следващият оратор е професор Ангел Димов. Имате думата.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не държа за отделно гласуване на депозирания от мен законопроект, тъй като някои от неговите основни постановки ще предложа за приемане при повторното обсъждане на законопроекта на Министерския съвет. Преди всичко това е изискването при боновата, масовата приватизация на хранително-вкусови предприятия да се заделят до 20 на сто от техните акции за земеделските производители. По-специално за онези земеделски производители, които осигуряват суровини за приватизиращото се преработващо предприятие.
Както знаете, миналата година беше представен подобен законопроект, но за разлика от него в сегашния не се предвиждат никакви преференции на земеделските производители, участващи в масовата приватизация. От стария законопроект са запазени текстове, отнасящи се за продажбата за хранително-вкусови предприятия по касов път. Предлага се на земеделските производители да се дадат същите преференции, каквито имат работещите в приватизиращите се предприятия по този пазарен начин.
Част от законопроекта, става дума за тази част, която е на втора страница, е поостаряла и се нуждае от прецизиране. Важното е сега да се вникне в смисъла на идеите и да се види дали са приемливи.
Какви са мотивите на внесения от мен законопроект? Първо, по този начин ще се интегрират производителите на суровини с преработващите предприятия и ще се затвори производственият цикъл, което е доказало вече, че носи висок икономически ефект. Второ, ще се елиминират прекупвачите, които значително оскъпяват хранителните продукти на вътрешния пазар и ще се намалят по такъв начин цените на хранителните продукти. Но тъй като започна вече процесът на масова приватизация, се вижда и още един аргумент в допълнение към тези мотиви, които изложих, а именно че чрез създаване на такива законодателни предпоставки ще се повиши мотивацията на хората, живеещи в селата, да си вземат боновите книжки, тъй като ще имат вече интерес и това ще тласне значително напред процеса на масовата приватизация.
Искам да кажа няколко думи за законопроекта, внесен от Министерския съвет. Общото ми впечатление, не мога да го крия, е, че чрез този законопроект до известна степен се ограничава участието на трудовите хора в приватизацията. Същевременно се улесняват тези, които имат сега възможност, това са хората, които натрупаха пари през последните години и имат възможност да закупуват държавни предприятия, а също се улесняват и чужденците да закупуват нашите държавни предприятия. Това според мен е неправилна, погрешна политика, тъй като се базира на презумпцията, че приватизацията трябва да се използва за осигуряване на постъпления в държавния бюджет, а даже и за изплащане на външния дълг. Това, разбира се, е по-лесно, отколкото да се организира производството, да се търсят пазари и по такъв начин да се осигуряват пари и за бюджета, и за изплащане на външния дълг. Това се вижда в чл. 25, където се ограничава правото на трудовите колективи да вземат предприятия на отсрочено плащане, за това говори вече и професор Стефан Стоилов. Също и чл. 7, ал.3, където се иска част от парите на фонда да отиват за покриване на такива сделки. Не съм съгласен и с постановката за предприятията, които са имали вземане-даване. И най-вече не съм съгласен с поправките в чл. 13, ал.4, съгласно които се изисква да се отнемат правата на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация да се изказват по целесъобразността на отделните сделки. Аз мисля, че по такъв начин надзорният съвет се изпразва от съдържание и ще се превърне в един синекурен орган, ще има надзорници, а няма да имат никакви права да контролират сделките. А знаем, че досегашният опит от продажбите, ето тук има и бивш председател на агенцията, на безценица се продаде предприятието за царевични продукти в Разград и ако не е надзорният съвет, ние нямаше и да научим за това деяние. Същевременно при сегашния висок курс на долара не е изгодно да се продават наши предприятия на чужденци. Това мога да ви го докажа с много примери. Някои хора искат да им се развържат ръцете и да продават. Още повече, че работят вече една година, а агенцията не е представила ясна приватизационна политика и програма.
Затова ще гласувам против тази поправка в чл. 13, ал. 4, но одобрявам поправката в чл. 25, съгласно която се изисква при създаване на юридическо лице, което да изкупува съответното предприятие, да се изисква 50 на сто от работниците да желаят да закупят това предприятие.
Така че общо взето ще приема този законопроект, по принцип ще гласувам за него, но при второто четене трябва да се направят съответните поправки. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Господин Александър Божков има думата.


АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председателстваща! Невъзможно е да се направи общ коментар на предлаганите промени в закона, защото всяка от тях третира различни членове. Затова ще се опитам да ги разгледам поотделно.
Параграф 1. Промяната в текста на чл. 6, ал. 3 е съвсем правилна. Освен това тя е и многозначителна. Става дума за това, че по време на приемането на закона и Програмата за масовата приватизация през декември мнозинството не прие нашите възражения по нереалните срокове, заложени в графика на масовата приватизация. Тогава се смяташе, че търговете ще започнат до 5-6 месеца и затова в закона се прие 4-месечен срок за приключване на сделките от касовата приватизация за предприятията от списъка. Днес първият търг се отдалечи в необозримото бъдеще и затова очевидно се налага текстът да се промени и да се обвърже с условната дата на този търг.
За голямо съжаление, госпожо Ананиева, министър-председателят, който утре ще бъде тук и ще отговори на един куп други въпроси, няма да отговори на моя актуален въпрос, който беше съвсем прост и на него можеше да се отговори точно с две думи. Въпросът, който щях да задам утре, който съм внесъл в законноустановения срок в Народното събрание, беше такъв: на 8 април ще прекрати ли правителството продажбата на боновите книжки, независимо от това колко бонови книжки са продадени, или ще определи някакъв минимум, минимален брой бонови книжки, които трябва да бъдат продадени, преди да пусне кепенците на бюрата за продаване на бонови книжки? Министър-председателят можеше да отговори точно с една дума - "да", или "не". Той обаче не иска да отговори на този въпрос, защото му се струва, че е по-добре да отговори някъде около 8-ми, за да не може да отговори на редицата въпроси, които произхождат от този въпрос - ще има ли наистина масова приватизация в България, или ще има някакъв сурогат с около 700-800 хил. продадени книжки. Правителството иска ли наистина да има широко участие в масовата приватизация, или не иска да има? Правителството иска ли да спазва реални срокове, в които да могат да се лицензират приватизационните фондове, да проведат своята рекламна кампания, да мотивират хората да участват в масовата приватизация, или иска да участват малък брой хора, които да бъдат лесно контролируеми и манипулируеми?
Министър-председателят няма да отговори утре на моя въпрос, но той трябва да отговори пред българското общество на този въпрос. Не може две седмици преди изтичането на срока правителството да няма яснота с колко бонови книжки ще прави първия тур на масовата приватизация. И въпросът ми е дори закъснял, но мисля, че утрешния ден беше изключително важен.
Казвам тези думи във връзка с § 1 от промяната в закона, защото той показва всъщност, че правителството много добре разбира, че търговете няма да бъдат скоро. И аз питам кога ще бъдат търговете? И питам кога правителството ще си отвори собствената програма, която ние тук разгледахме и с гласовете на левицата беше приета от Народното събрание. И да погледне какво е изпълнено от тази програма до момента. Отчайващо е закъснението по всички точки на програмата. Правителството трябва да преразгледа тази програма. Ние сме готови на дискусия по цялата програма. Не може българската масова приватизация да се базира на гордостта и на инатлъка на един човек, който не иска да си признае, че е сгрешил.
По § 2. Чисто техническа е промяната. Думата "малотрайни" се заменя с думата "краткотрайни". Така е било по Закона за счетоводството. Нямам възражения, само напомням, че кой знае колко такива несъответствия има и по другите ни закони, след като няма Законодателна комисия, която да съгласува текстовете и да уеднаквява формулировките.
Също така искам да обърна внимание, че при приемането на новото изречение в чл. 6, през декември сме забравили, че разходи в приватизацията имат не само държавните органи по чл. 3, но също така и общинските органи по чл. 3. Затова е необходимо същият текст, това е текстът от чл. 6, който беше приет през декември, искам да го прочета, само едно изречение: "Част от тези приходи се изразходват за придобиване на дълготрайни и малотрайни материални активи", сега стават "краткотрайни". Текст, който беше предложен от господин Благоев, и ние в комисията и в залата го приехме, да се отнася и за ал. 2, т. 1 от същия чл. 6 - за общинските приватизационни органи. Нещо, което смятам, че те заслужават.
По § 3. На пръв поглед, предлаганият текст изглежда много логичен и тук той вече се коментира. Като не си способен да представиш на купувача реална информация за състоянието на предприятието, ще си платиш. Само че това говори за едно безсилие от страна на собственика - държавата, да установи състоянието на собствените си предприятия преди приватизацията. Тази декларация на безсилие се подсилва и от още един параграф в новия законопроект, § 8, с който се иска кредиторите да се обадят на органа по чл. 3, като чуят, че ще се приватизира дружеството. Двойна застраховка за нещо, което трябва да бъде обикновено задължение на управителните органи на дружеството, т. е. да информират собственика за задълженията и взиманията си. Мисля, че единият от двата текста е напълно достатъчен. При това, по ми харесва вторият. Той ще стимулира кредиторите да се интересуват от вземанията си, а тези, които не се интересуват, няма да си получат парите.
Параграф 4, свързан с надзорния съвет. Промяната на пръв поглед е незначителна. Към правата и задълженията на надзорния съвет се поставя мъничко ограничение - да одобрява сделките само по законосъобразност. От тези две думички обаче следват доста последици. Първо, явно вече надзорният съвет ще трябва да се състои само от юристи. Второ, тези юристи ще трябва да изземат функциите на съда. А кой ще следи за спазването на вътрешните процедури на правилника на самата агенция при подготовката на сделката? Кой ще провери хода на преговорите, или провеждането на търговете или конкурсите? Аз самият съм страдал от различни състави на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, но нито за миг не съм поставял под съмнение правата на надзорния съвет да проверява основно сделките преди да ги одобри. Надзорният съвет е една тромава структура. Той е неефективно действаща структура, защото там законът е общо взето кардинално сбъркан. И аз си запазвам правото между първото и второто четене да се опитам да направя едно по-различно предложение за това, че надзорният съвет трябва да си бъде надзорен съвет, да се събира един път на три месеца, да приема отчетите на агенцията и с друго да не се занимава. Но около изпълнителния директор на агенцията трябва да има съвет на директорите. И този съвет на директорите трябва да решава всички сделки и отговорността да не бъде носена еднолично. Само три дни преди да бъда уволнен от агенцията, аз написах една статия във в. "24 часа", с която казах, че мога да продам цяла България, тъй като моят подпис не подлежи на никакъв контрол. И днес господин Благоев може да продаде всички предприятия на България, утре да подпише каквото иска за всички предприятия на България, тъй като надзорният съвет няма функции да спре сделката. И еднолично изпълнителният директор може да прави каквото иска в агенцията. Така е написан законът. Трябва да има съвет на директорите, трябва да има двустепенна структура на управление и този съвет на директорите да взема решения по сделките.

С § 5 се оправя една недомислица, която приехме през декември. Не може Министерският съвет с гласуване да приема решение за кредит на предприятието, за да си купи то например тоалетна хартия, както става в момента. Би трябвало обаче да се добави към предлагания текст: освен кредитните разрешения и продажбата на активи по § 10, ал. 2.
Също толкова нелепо е Министерският съвет да гласува дали предприятието в Долна Митрополия например да продаде някой стар камион или да не го продава. Продажбата на активи и кредитите трябва да се върнат към органите по чл. 3, които познават по-добре предприятията, Министерският съвет да не се занимава с тези въпроси.
Стигаме до § 6. Приемам § 6 като обида за Народното събрание. Приемам го като обида и за левицата, и за десницата, и за центъра, и за целия състав на Народното събрание, и за институцията Народно събрание. Напълно съм съгласен с това, което каза професор Стоилов пре¬ди малко и даже ще подсиля малко повече нещата.
Новият текст на чл. 25 не беше предложен от Министерския съвет, а беше изработен от народните представители, като негови вносители са професор Стоилов и госпожа Миленкова, с моя помощ. Ние работихме по този текст, получихме пълно съгласие около него в Икономическата комисия и той беше приет с огромно мнозинство в залата. Този текст даваше възможност, в момента продължава и аз се надявам, че ще продължава да дава възможност приватизацията в България да бъде ускорена - да може за кратък срок да се сключват много сделки.
И ако някой си мисли, че основна цел на приватизацията е събирането на пари, както беше записано в миналогодишната програма, да си избие това от главата. Основната цел на приватизацията е смяната на собствеността и текстовете на чл. 25, ал. 3 дават такава възможност собствеността да се смени бързо, открито и да отиде при хората, които разбират как да я стопанисват.
В момента Министерският съвет се уплаши да не би случайно приватизацията да тръгне по-бързо, да не би случайно по-бързо да се продадат повече предприятия и си измисли два капана, които наистина напълно затварят процеса.
Първо, колко са предприятията с активи до 70 милиона, които са наистина интересни за приватизация и които до момента не са разпарчетосани по чл. 35 или не са вече включени в касовата приватизация?
На второ място, така подхлъзнатият ни текст за 50 на сто от работниците и служителите на приватизиращите се предприятия ние много добре знаем, че не може да бъде в този вид. Той трябва да включва лицата по чл. 5, ал. 2, тоест 50 на сто не само от тези, които работят в момента, а и от тези, които някога са работили в предприятието, тези които са се пенсионирали в това предприятие. Трябва да ги съберем всичките, да видим колко са - няколко хиляди души, и от тях 50 на сто сигурно ще се окажат повече от сто на сто от работещите в момента в предприятието. Фактически с този текст се блокира възможността за изкупуване на предприятието от работниците или от ръководството. Няма абсолютно никаква възможност! Мога да ви гарантирам, че няма такова предприятие, което да може да събере повече от 50 на сто от подписите на всички лица по чл. 5, ал. 2.
Изобщо не трябва да има ограничения. И аз продължавам да твърдя, че не трябва да има ограничения, понеже те са чисто естествени. Естествено е, когато едно предприятие има активи 1 или 2 милиарда лева, работещите в него никога да не съберат 10 на сто от цената и да ги внесат, а след това в продължение на 10 години да изплатят предприятието. Очевидно е, че по един съвсем естествен път тези предприятия, които са в рамките на възможните средства, които могат да съберат работещите в предприятието, да бъдат продавани. Да слагаме административни ограничения отгоре за активите на предприятието и за броя на работещите, според мене е обидно за парламента, повтарям, след като парламентът прие един много ясен текст само преди по-малко от три месеца.
Тука има една малка закачка, която е възможно да се обсъди. Това е, ако все пак се направи дружество от един работещ в предприятието, примерно неговия директор или бившия му директор по чл. 5, ал. 2, съгласно сегашния текст той би могъл да ползва всички тези преференции. Затова може да се помисли за някаква минимална бройка и тя общо взето съществува в закона във връзка с глава седма - съвсем спокойно може да се говори за 20 на сто, както е по чл. 35 и да се определи някаква норма. Но 50 на сто е просто абсурдно!
По отношение на § 7, свързан с концесиите, смятам, че много внимателно трябва да се обсъди този текст. По принцип е ясно, че трябва да има обвръзка, но наистина текстът трябва да бъде изключително прецизен, за да не блокират и концесиите, и приватизацията.
По § 8 вече говорих.
По новия § 9г е очевидно, че трябва да се изчисти въпросът и трябва да се довършат сделките, които са започнати по старото законодателство. Ако ние продължаваме на всеки два месеца да променяме закона, съвсем ще се объркат ор¬га¬ни¬те по чл. 3 какво да правят.
На края на изказването си искам да обърна внимание на нещо, което става в момента. Тук се обръщам и към представителите на правителството, на Агенцията за при¬ва¬ти¬за¬ция и на левицата. Приетата програма за масова приватизация не само позволява, но и изисква да бъдат завършени започнатите процедури за касова приватизация за части от предприятията, които са в списъка за масова приватизация. Повсеместна практика в момента във всички министерства, особено в Министерство на промишлеността и в Министерство на земеделието е с устни заповеди на министрите да се спира изпълнението на сделки по чл. 35 за продажбата на обособени части с аргумента, че предприятието било в списъка за масова приватизация. Мога тук да цитирам поне 15 такива предприятия, за които са спрени с устни заповеди сделките по чл. 35.
Аз си мисля, че наистина е изключително опасно за крехкия авторитет на масовата приватизация да бъде използвана тя като ръжен срещу хората, които искат да си купят малкото цехче или малкия магазин. Хората биват връщани директно от министерствата, от чиновниците от министерствата с думите: спряно е, няма да се прави оценка, върнат е оценителският екип, няма да сключваме сделка, понеже вашето предприятие е в списъка за масовата приватизация...
Ще подготвя специално питане и към двамата министри, и към министър-председателя по този въпрос, но се надявам да не стигаме до питане, а да бъдат отпушени тези запушени в момента предстоящи сделки.
Точно по обратния начин трябва да се действа: и преди започването на търговете за масова приватизация хората трябва да бъдат наясно тази част от предприятието, която не е включена в процеса на масовата приватизация, какъв собственик ще има. И ако може да си получи собственика преди масовата приватизация, толкова по-добре. Ако аз искам утре да участвам в централизиран търг за акции примерно от Нефтохим, аз ще искам да знам Неф¬то¬хим ще остава ли държавен, ще се продават ли част от неговите акции на външен инвеститор, кой ще инвестира в този Нефтохим. Същото се отнася за всяко друго предприятие.
Правителството е длъжно да приеме средносрочна програма за съчетаване на касовата и масовата приватизация, тъй като то само се навря в този капан да продава едно предприятие една част по масова, друга част по касова приватизация. По тази причина преди провеждането на търговете на масовата приватизация трябва не само да се завършат започнатите сделки, както е по § 1 на днешния законопроект, а трябва да се открият процедури и да се завършат или да се докарат до степен, близка до завършване голям брой сделки за всички тези 1063 пред¬п¬ри¬ятия, които са в списъка за масова приватизация. Хората наистина трябва да знаят дали ще стават акционери в преимуществено държавно предприятие, дали ще стават акционери в предприятие с някакво държавно участие или ще стават акционери в частно предприятие. Не може хората да останат в заблуждение.

Малко се колебая накрая да кажа дали ще подкрепя този законопроект на първо четене или не, защото в него дребните параграфи са верни, а големите промени са неприемливи. Очевидно е необходимо да се направят промените, искани в § 1, § 2, § 3 - частично, § 7, § 8, но не може тук да ни се пробутват заедно с някои крайно необходими промени в закона, Народното събрание да бъде карано да прегласува по същество текстове, които е приело само преди по-малко от 3 месеца и то текстове, които тепърва ще покажат, че са работещи. Защото това са работещи текстове и затова очевидно е огромен интересът към новия вариант на чл. 25. И вместо да подпомогнем хората да участвуват активно в този вид раздържавяване, ние тук искаме да им наложим нови ограничения и да блокираме нещо, което още не е започнало. Недопустимо е Народното събрание да бъде обиждано по такъв начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има ли други реплики? - Професор Стефан Стоилов. Други? - Една реплика има.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Добре е, че по редица важни въпроси на приватизационния процес във връзка с предложените промени има общо взето единодушие в парламентарната зала. Но, господин Божков, аз искам да оспоря Вашия неприкрит намек, че едва ли не съществува стремеж да бъде ограничен по някакъв начин кръгът на участвуващите в боновата приватизация. Намекът си е намек. Нищо в действията на изпълнителната власт досега, а и на парламентарното мнозинство, не дава основание за такива изводи.
Едно е вярно, и Вие ще се съгласите. Получи се един такъв - нека да не го квалифицираме, малък или среден - несинхрон в приемане на онези документи, които нормират процеса на боновата приватизация и времето, необходимо за разгръщането й в календара. Съвършено очевидно е, това се доказва и от опита на други страни, че наистина, и тук сте прав, и всички сме единодушни, че малко се оказа времето, в което ще могат да разгърнат своята пропагандно-разяснителна работа приватизационните фондове. Тук сме единодушни. Те са именно факторът, който щеше да понагнети обстановката, да повиши заинтересоваността на хората, привличайки ги с редица неща, които ще изглеждат атрактивни. И ако се наложи да бъде удължено времето, аз съм за такова удължаване с оглед именно да разгърнат своята пропагандно-разяснителна работа приватизационните фондове. Това ще бъде вероятно проблемът, пред който ще се изправим.
И дайте, след като в тази страна и онези, които преди 3-4 години бяха върли противници на боновата приватизация..., да не се връщаме отново към тази тема. Добре е, че сега има консенсус в обществото и в парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Божков, имате думата за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Професор Стоилов, благодаря Ви за подкрепата на това, което казах. Но аз наистина продължавам да твърдя, че няма желание в изпълнителната власт за мотивиране и активизиране на българските граждани за закупуване на боновите книжки. Ако имаше такова желание, първият негов израз щеше да бъде министър-председателят, който така или иначе ще бъде утре тук да отговори на моя актуален въпрос.
Вторият белег на такова желание би бил правителството да бъде достатъчно откровено да си признае и да нанесе съответни корекции в програмата във връзка с лицензирането на приватизационните фондове и да постави един поне двумесечен период на съвместно действие на рекламирането на приватизационните фондове и на закупуването на бонови книжки. Това автоматично праща датата за прекратяване закупуването на бонови книжки някъде към края на май. Или даже средата на юни, най-рано средата на юни. Предполагаме, че първите приватизационни фондове могат да получат разрешение да купуват бонови книжки някъде около 15 април, т.е. до 15 юни би трябвало да продължи закупуването на бонови книжки. И чак след това да започне прехвърлянето на боновите книжки.
Всяко действие на правителството, което се разминава с такъв един срок, означава, че правителството не иска да бъдат купувани повече бонови книжки. След като то с няколко такива, странни рекламни клипа по радиото и по телевизията ни убеждава, че е по-добре да играеш на масова приватизация, отколкото да играеш на тото или на лотария - и дотам се изчерпва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Да, благодаря, завършвам изречението.
...дотам се изчерпва цялата му рекламна стратегия. Очевидно то трябва да остави рекламната част на приватизационните фондове и да даде достатъчно време, тъй като поне 15 дни е срокът по чисто медийни причини да се стигне от започването на рекламата на един приватизационен фонд до неговото идентифициране от гражданите сред другите приватизационни фондове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Господин Георги Божинов има думата.
Като че ли всеки, който повдига тази тема, би следвало да каже самият той дали си е купил бонова книжка. Печатът отбеляза, че Парламентарната група на Движението за права и свободи изцяло си е купила бонови книжки.
Не знам дали важи за другите групи.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): И аз мога да я покажа моята.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Разглежданият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия съдържа според мен текстове, които могат да бъдат подкрепени, съдържа текстове, които аз лично не мога да подкрепя и съдържа текстове, които се нуждаят от доуточнение.
На първо място, започвам с един от текстовете, които се нуждаят от уточнение. Така например в § 3, чл. 7 се създава ал. 3, според която част от средствата по фонда се разходват за покриване на задължения, които не са били известни на купувача, а следователно и на продавача, по време на сключването на приватизационната сделка. Аз съм съгласен с изказаната теза в последното изказване на господин Божков, че щом тези задължения не са били известни на продавача, това е своеобразен атестат за него. Той не знае какво продава. И затова съм съгласен и с неговата теза, че това безсилие трябва да се плаща от някого. Но предвиденият платец тук невинаги е най-добре определеният, защото това безсилие може да крие и корист. Съвършено съзнателно някои от продавачите - аз не казвам продавачът, за да не го персонифицирам, може в договореност с купувача да е прикрил задължение и тогава всички трябва да платим тази договореност. Обаче тук се крие и една друга възможност. Освен задължения - и вземания от страна на субекта, на предприятието, което се продава, умишлено или поради безсилие да не са предмет на сделката. И тук ще кажа няколко по-тежки думи за Вас. Така например в известната в България първа приватизационна сделка точно вземания от страна на предприятието, което се продаде, и неотразени вземания в сключения договор, са основание за дела, които сега собственикът на "Царамил" съди и почти е готов да стане собственик на едно цяло българско предприятие, затова защото в договора недостатъчно ясно и еднозначно е посочено, че акционерното участие на предприятието в други дружества и неговите вземания не са предмет на договора. И понеже това е замъглено в договора, сега се водят дела и се претендира и за земята, и за оборудването и едно цяло българско предприятие...
Така че подписаният от Вас договор за "Царамил", в който вземанията на предприятието не са били обект на договора, създава тези правни възможности за дела. Ето защо аз предлагам... (Реплика от господин Божков, която не се разбира) Ще ми отговорите после. Ние не сме приключили дискусията за първата приватизационна сделка. Тепърва ще има питания.


Ето защо аз предлагам тук да се прецизира текста и да става дума само за онези задължения или вземания, които не са били предмет на договор. Тоест, онова, което не е купено, онова, което не е продадено, само то да се погасява от този фонд. И ми се струва, че това ще бъде един текст, който ще намали границите и на безсилието, и на другото, за което думата е много груба, но това е корупцията и продажността.
Преминавам към другия член, който не мога да подкрепя. Това е § 6, който предлага в чл. 25 да се направят някои изменения. Съгласен съм с всички оратори, които досега с различни аргументи се противопоставиха на чл. 1 в този параграф, според който в точка първа от ал. 3 текстът след думата "цената" трябва да се заличи. Много от ораторите говориха, аз ще поясня. Става дума в тези 10 на сто от стойността на предприятието, които се заплащат първоначално от колектива, да не се включват плащанията с преференциално закупените акции по чл. 25. Кои са моите аргументи? Аз смятам, че този текст, тази норма противоречи на политическата философия на демократичната левица и затова тя няма да бъде подкрепена. Защото целта е не само да се смени собствеността, а целта е да се стигне до субекти, които да бъдат икономически стабилни, стабилност, постигната и в резултат на това, че нейните акционери работят директно в предприятието. А тези акционери днес нямат средства да участват в този процес. И този текст, който аз съм съгласен, че беше завоевание на парламента и достойнство на депутатите, които го предложиха, сега в никакъв случай не трябва да бъде премахнат. Някои казват, че целта била да се наберат средства. Едва ли средствата, които днес, сега и по този начин ще ни помогнат в трудното икономическо време и в този сложен бюджет, който реализираме, са по-достойната цена от онова, за което говорих - стабилни предприятия с акционери от страна на самите работници.
Ето защо този текст аз няма да го подкрепя. Пледирам и моите колеги от демократичната левица да не го подкрепят, тъй като целта няма да бъде постигната, средства кой знае какви няма да постъпят в бюджета и във фондовете, а ще се препятства възможността на тези работници, които ще могат точно с тези преференциално закупени акции по чл. 22 да направят встъпителната вноска от 10-те на сто при първоначалното заплащане на своите предприятия.
Що се отнася до условията, които са предвидени за реализиране на разсроченото плащане по ал. 3, те са две в измененията. Към двете имам различно отношение.
Първо, юридическите лица по ал. 3 към момента на учредяването му да участват най-малко 50 на сто. Господин Божков, аз мисля, че Вашите аргументи заслужават внимание, но те ще усложнят, ако не намалим числото, те ще усложнят процеса, защото лицата по чл. 5, ал. 2 са много по-широка общност. И ако от тях трябва да се набират 50 на сто, това вече няма да е облекчение, а ще бъде ...
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Иначе не може. Ще ги уволнят три дни преди да се сформира дружеството.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Така е, но никой не може да ги лиши, ако ние не отменим предишната точка, да ползват преференциите си по чл. 22 и да си бъдат акционери. Ето защо този текст не е еднозначен. Ако ние разширим общността на лицата, от средата на които да определяме 50 на сто за състав на юридическото лице, можем да възпрепятстваме този процес. И аз предлагам да помислим.
Аз лично ще защитя това да бъдат поне 50 на сто от работещите в момента, като се гарантира правото на всички лица по чл. 5, ал. 2 да бъдат в състава на това юридическо лице, тоест да не може да бъде отказано на никой. Това минимално условие да бъде за ползване на преференциите по чл. 25, а другото да бъде гарантирано право на всички лица по чл. 5, ал. 2 да бъдат в състава на това юридическо лице.
И последното условие - балансовата стойност на дълготрайните материални активи на приватизиращото се предприятие да е 70 или 100, или както предлага професор Стоилов друга цифра. Сигурен съм, че с гласуване на второ четене ние ще определим цифрата, но остава открит един въпрос: с този текст ние разделяме предприятията на две, една група от които могат да бъдат предприятия, при които да се ползват преференциите по чл. 25 и изключваме всички големи предприятия от този списък. Това според мен е погрешно. Затова трябва да се реши въпросът в този закон дали това изискване и това число се отнася и за размера на остатъка, когато акциите на капитала на едно предприятие се предлагат за приватизация по реда на чл. 8. Аз пледирам за това останалата част от приватизираното по реда на масовата приватизация предприятие също да може да бъде обект на закупуване от менажерско работещия колектив по реда на чл. 25 при условията на изискването на т. 2, като определим числото дали да бъде 70, 100 или 120. И това да го кажем еднозначно. Защото в противен случай в големите предприятия работниците са лишени от тази възможност. Ако например "Химко" е 1 милиард и 25 на сто се приватизира, тоест никога работниците на "Химко" няма да могат да се ползват по чл. 25. А в същото време стъкларският завод в Разград, ако е 650 млн. и 65 на сто се приватизира, неговите работници ще имат това право.
Ето защо аз мисля, че е по-голяма социалната справедливост, ако ние тук освен основния капитал на предприятията включим и частта и размера, който е останал при приватизацията по реда на чл. 8.
С тези поправки аз ще подкрепя закона на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Има ли реплики?
Господин Александър Божков има думата за реплика.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Само по въпроса, по който стана задочният диалог. Наистина лицата по чл. 5 са необозримо количество и от тях 50 на сто или какъвто и да е процент, ние знаем и при чл. 35 има огромни трудности да се определят 20 на сто от всички лица по чл. 5, ал. 2. От друга страна, нека не забравяме, че ако се ограничим само за работещите в предприятието към датата на създаване на дружеството, съвсем спокойно директорът, който е инициатор на едно такова дружество, може три дни преди създаване на дружеството да уволни всички хора, които не иска да вижда в това дружество и по тази причина да ги лиши от възможността да участват.
Нека да отидем на нещо по-разумно. Да определим една минимална граница от 20 на сто от лицата по чл. 5 и работещите в предприятието, която винаги може да бъде постигната, и по този начин да избегнем опасността един човек да ползва правата на всички записани в чл. 25. Но това ще го обсъдим между първо и второ четене в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Господин Божинов, имате думата за дуплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Моят отговор се съдържаше в основното изказване. Аз предлагам: нека да остане изискването 50 на сто от работещите и гарантиране правото на всички лица по чл. 5, ал. 2 да не може да им бъде отказано да бъдат акционери в това дружество. Тогава компромис ще намерим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Господин Яшо Минков има думата, от Парламентарната група на Българския бизнесблок.


ЯШО МИНКОВ (БББ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм особено облекчен от факта, че преждеговорившите проф. Стоилов, Ангел Димов, господин Божков изразиха особено красноречиво аргументите против някои предложени изменения и допълнения в този закон, така че няма да се спирам подробно като аргументация защо няма да ги приема. Мисля, че всички са убедени, че масовата приватизация вече съвсем буксува, не върви, че предложената схема е крайно неработеща. Едва 12, а може би и по-малко процента от боновите книжки са закупени и вместо с предложените изменения да се създадат условия за по-широко разпространение, по-масово приложение на касовата приватизация, една част от тях именно спъват тази приватизация.
Какво по-точно имам предвид? Не можем да се съгласим с предложените промени в чл. 25, ал. 3, т. 1 за заличаване на текста след думата "цената". По този начин се заличава и социалният ефект, на който толкова много държи левицата, на който толкова много държим всички ние - отнемаме правото на хората да ползват своите преференции по закупените по чл. 22 акции. А пък от друга страна не бива да се забравя и какъв е свободният ресурс на средностатистическия българин и по този начин ние трябва да го тласнем към нови кредити, голяма част от които биха станали евентуално невъзвръщаеми, несъбираеми. И трябва да си отговорим дали искаме или не едно по-широко участие в процеса на касовата приватизация.
За нас тази граница от 100 или даже 70 млн. лв. е крайно ниска, просто смешна и бихме предложили един минимум от 200 млн. лв.
На последно място, не мога да се съглася и не виждам защо е този страх и паника от надзорния съвет. Вчера господин Благоев изрази своето становище по време на заседанието на Икономическата комисия, че той не е против правомощията на надзорния съвет, а даже е за тяхното разширяване, но не само на правомощията, а и на отговорностите. Нали така, господин Благоев? Ето защо мисля, че не бива да ги ограничаваме само в това да се произнасят само по законосъобразността, по законосъобразността има и други органи, които могат да се произнесат - съдилищата - нека надзорният съвет да има право да се произнася и по целесъобразност на извършените сделки, но наред с това право да носи и отговорност при провалянето на дадени сделки, които е счел за нецелесъобразни от страна на предложеното от изпълнителния директор. Така че нека да намерим по-подходяща формулировка относно правомощията и отговорностите на надзорния съвет, а не по един такъв начин ние да ги ограничим и те да се превърнат в една бутафорна инстанция, от която просто няма да има никакъв смисъл.
Иначе по принцип Парламентарната група на Българския бизнесблок ще подкрепи на първо четене предложения законопроект, като си запазваме правото да предложим конкретни изменения за второто четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Госпожа Ана Миленкова има думата.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви. Колеги, аз бих искала да поставя осем проблема, които ще кажа съвсем телеграмно.
Първият от тях е във връзка с § 1. Мисля, че когато гласуваме удължаване на срока за довършване на касовата приватизация, трябва да сме наясно колко предприятия ще излязат от списъка за масова приватизация, при положение че се довърши или колко имат започнати процедури за касова приватизация от тези, които са включени в списъка за масовата приватизация, за да можем спокойно да гласуваме текста. Защото в противен случай, ако са много тези предприятия, не сме наясно какви основни фондове остават в списъка за масова приватизация.
Вторият проблем е свързан с § 3 от законопроекта. Става въпрос за средствата за покриване на неизвестни задължения към момента на сключване на приватизационната сделка. По принцип намирам за много удачно това да бъде направено, защото не бива някой, който няма никаква вина за такива последици, да ги понася. В същото време мисля, че още в момента трябва да сме наясно, че въпреки че ще се покриват от определена сметка такива неизвестни задължения, то отговорността от всякакви настъпили вреди би следвало да понесе този, който е виновен за това, че не е извършена точна преценка на задълженията, а не да се стига до договаряне или прикриване на задължения, за да е по-ниска цената, а пък след това фондът да понася тези задължения.
Третият въпрос, който искам да поставя, е във връзка с § 6, новата ал. 4. Не знам дали най-добрият процент участници следва да бъде 50 плюс 1. По принцип трябва да има и аз бях поставила въпроса още при предишната промяна на Закона за приватизацията, по принцип трябва да има определен минимален размер, може би трябва да разсъждаваме за размер между 30 и 50 на сто, като безспорно най-лесно е да е 50 на сто, защото тогава няма да има няколко конкуриращи се колектива, които да кандидатстват. И разбирам, че това е било основанието да се предложи 50 на сто плюс 1, но нека да помислим и за това доколко пък е удачно да бъде възможно най-високият процент.
Четвъртият въпрос, на който искам да обърна внимание, е във връзка пак с § 6 - за границата от 70-100 милиона, предложена като два варианта в проекта, и предложена в залата да бъде в по-голям размер. Поначало поддържам за по-големия размер, но мисля, че това поставя и един въпрос, защото ако сложим граница, било 100, било 250 милиона, то тогава разликата от 1 лв. променя невероятно много режима и би онеправдала колективите, които работят в големите предприятия. Затова аз предлагам разрешение в смисъл или за всички колективи, без значение дали е малко или голямо предприятието, да имаме един и същи размер, в границите на който може да се използва тази възможност, а не само в случаи, че предприятието е до този размер, или пък когато е над този размер предприятието, примерно над 250 милиона, разсрочката да бъде друга, а не за 10 години, примерно да бъде за по-малък период разсрочката, която е над 250 милиона. Тоест предлагам два варианта.
Петият въпрос, който искам да поставя, е във връзка със съотношението приватизация и концесии. Ние вече имаме два текста в действащия след последното изменение Закон за приватизацията, тук се добавя още един. Мисля, че ще бъде удачно за второ четене и аз ще предложа конкретен текст да помислим как следва да бъде гарантирано получилият концесия да не предизвика безсмислие на приватизационната сделка, при положение че това са различни лица. На тази основа аз ще помисля, разчитам и на помощта на ведомствата, които са натоварени с изпълнението на закона.
Шестият въпрос е свързан с § 8. Поначало е добре помислено за преклузия на правата във връзка с това, че много трудно става тогава, когато се появят претенции в един период, когато вече е почти забравено кой е старият собственик и новият собственик се оказва в много неудобно положение. Но не знам дали най-удачният срок е 6 месеца, струва ми се много къс, имайки предвид в известна степен икономическия неорганизиран ред, да не кажа хаос, който е в момента. Можем да помислим какъв да бъде той, още повече, че това предложение е свързано с § 3, който предвижда поемане на тези средства от определен фонд.
Седмият проблем е във връзка с § 8, т. 2 - довършване на процедурите по чл. 25, ал. 1, т. 5, които са започнати при действието на Закона за приватизацията преди изменението от декември месец. Голяма част от депутатите в залата знаят за тези писма, които изпращахме във всички посоки, за да поясним, че точно така трябва да бъдат довършени започнатите процедури по т. 5 от чл. 25, която е отменена, т. е. с техника работническо-мениджърска приватизация. Въпреки това аз съм наясно, че има такива министерства, които отмениха подобни заповеди, поради това че точката отпадна през декември месец и определиха нова техника, която е преговори с потенциални купувачи. Мисля, че тези министерства, които са го направили, трябва да се съобразят с изменението сега, още повече, че тълкувания в този смисъл бяха правени, тъй като съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове всяко изменение в правния режим има действие от изменението нататък и бяха определени техниките още преди декември месец, т. е. тези ведомства поизбързаха, като отмениха заповедите, с които беше определена т. 5 като техника за приватизация.

И на последно, осмо място, искам да поставя въпроса във връзка с малката приватизация тогава, когато са приключили договора към настоящия момент, понеже има още известен период от време, в който могат да се направят такива предложения по чл. 35. Тъй като в повечето случаи договорите са били 3-годишни, а условието по чл. 35 е сключено преди определен период, 15 октомври 1993 г., в случаите, в които е изтекъл срокът на тези договори мисля, че съвсем естествено е на тези лица, които кандидатствуват за малката приватизация също да им бъде дадена възможност. И нека да помислим за конкретния текст на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Изчерпа се списъкът на ораторите. Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Ще пристъпим към гласуване на законопроекта на първо четене.
Желае ли някой от гостите от името на вносителя да се изкаже? Господин Веселин Благоев - изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря за всички изказвания, за всички бележки, препоръки и предложения, които бяха направени към предложените текстове за промяна в Закона за приватизация. Очевидно е, че има различия във виждания, по това какво трябва да се пипне в този закон с оглед на общата цел, която всички присъствуващи в залата имат и тя е ускоряване на процеса на приватизация и разбира се, по-добър, по-положителен ефект във всичките аспекти на тази дума от процеса на приватизация.
В този смисъл аз съм длъжен да заявя веднага, че Агенцията за приватизация, а мисля, че и колегите ми от другите органи по чл. 3 ще го декларират, няма да провежда своя политика в рамките на този процес. Има национална политика по въпроса за приватизацията, тя е утвърдена от Народното събрание със Закона за приватизация, от Министерския съвет със съответните други нормативни документи. И веднага искам да подчертая, с програмата за приватизация, която е гласувана с решение на Народното събрание.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Но не е изпълнена.
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: По този въпрос вероятно ще говорим другата седмица или по-другата.
В този смисъл Агенцията за приватизация ще изпълнява стриктно закона такъв, какъвто го приемете.
И веднага известна мотивировка по текстовете, които предлагахме, които, за вас не е тайна, разработихме в технически план в Агенцията за приватизация, след това те минаха сложна серия от обсъждания в другите органи на изпълнителната власт и разбира се в Министерския съвет. Когато предлагаме текстове, свързани с прикриване на задължения, неизвестни задължения на дружествата, които са приватизирани частично в период, последващ приватизацията, ние имаме предвид едно много просто нещо. Действително има кредитори, които не обявяват задълженията към тях, исканията си за дължими плащания в периода, в който се готви приватизационната сделка.Това не намалява цената на приватизираното предприятие. Тоест, такива неизвестни задължения на приватизиращото се предприятие не влияят на цената в посока на нейното намаление. Обратно, като правило те се отразяват в посока на повишаване цената, по която ние приватизираме тези предприятия. Проблемът е, че след това изправни страни по Договора за приватизация, нашите клиенти, могат да получат задължения за плащане, които не са малки и не могат лесно да бъдат преглътнати. Това се опитваме да уредим с предложената в § 3, респективно в чл. 7 поправка.
Във връзка с това веднага трябва да кажа, че за нас е много важно да се въведе един такъв преклозивен срок, в който само да бъдат информирани органите по чл. 3 за дължими суми, за дължими плащания на приватизиращите се предприятия. Това е изключително важно, за да се работи в една нормална, ясна среда. С това ние не смятаме, че се нарушават правата на кредиторите, тъй като те имат възможност след това по общия ред да получат своите дължими вземания в един период от време, който въобще не е ограничен във времето. Това може да стане след години и десетилетия, когато тези дължими плащания трябва да бъдат направени. Но те трябва да са ясни на органа по чл. 3, за да може той да ги отрази както в условията по сделката, така и в елементите по тези условия - цена и т.н.
Що се отнася до чл. 25, ал. 3, който предизвика толкова много и справедливи бележки тук. Уважаеми дами и господа, всички предприятия, които са в правомощията, в обсега на действие на министерствата и ведомствата са с дълготрайни материални активи, далеч под 100 или 150, не говоря въобще за 200 млн.лева. Това са огромният брой предприятия. Това са около 80% от българската индустрия. За всички предприятия, които приватизират министерствата и ведомствата, въобще няма да говоря. Те по принцип попадат в облекчената категория предприятия, които могат да бъдат купувани на изплащане.
Когато разработвахме програмата за 1996 г., предстои нейното гледане вероятно след седмица или две тук, в Народното събрание от вас, ние стъпихме на един списък от 74 предприятия, дружества, които се разработват и са в напреднала фаза в Агенцията за приватизация. Ако се приеме ограничение дълготрайните материални активи на тези дружества, върху които стъпва програмата за 1996 г. да бъдат до 150 млн. лева, най-ниското предложение, което чух тук в залата, това означава 50% от предприятията, върху които е базирана програмата за приватизация за 1996 г. да попаднат в зоната "Разсрочени плащания".
Ако се приеме предложението на проф. Стоилов 250 млн. лева дълготрайни материални активи да бъде таванът, до който ще има разсрочени плащания, 77% от дружествата, които ние сме планирали, попадат в зоната "Разсрочени плащания". Говорим за дълготрайни материални активи, оценени, разбира се, по 179-о постановление по цени от преди няколко години.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): И какво от това?
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: Нищо лошо няма в това, господин Божков. Възниква обаче следният въпрос - коя е политиката на Народното събрание? Ако вие приемете, че политиката на Народното събрание е приватизация без оглед на постъпления от този процес...
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Нали правим масова приватизация?
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: ... за нас проблем няма, ние ще изпълняваме вашето решение, вашата стратегия, вашата политика. Ако приемете, че има социално насочени форми на приватизация, каквито са масовата приватизация, каквито са преференциалното участие, каквито са разсрочените плащания в по-ниската ценова зона, то ние ще изпълняваме пак определената от вас политика за някакви очаквания и постъпления от продажбите.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Продайте два пъти повече предприятия.
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: Това, уважаеми дами и господа, е въпрос на политика, която ще бъде определена от Народното събрание. В момента действуват две ваши, утвърдени със Закона и програмата за приватизация стратегии.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Които не се изпълняват.
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: Ние ще изпълняваме тази, към която вие ни ориентирате.
Що се отнася до конкретни предложения, направени от вас, много голямо внимание вие отделихте на стремежа да се запази текстът след "цената" в ал. 3 от т. 1 на чл. 25. Става дума за това преференциалното участие да се изплаща в разсрочен период от 10 години. Никакви проблеми по този въпрос няма. Тук ограниченията не са от гледна точка на очакваните приходи. Ограниченията са от гледна точка на необходимата администрация да следи този въпрос. Представете си, дами и господа, какво означава да следиш в период от 10 не, а десетки години, защото процесът на приватизация няма да бъде завършен през 1996 г., да следиш десетки хиляди дължими плащания от по няколко стотин лева, или няколко хиляди лева за огромен брой хора, които са си закупили акции по преференциалното участие. Това не означава нищо друго, освен необходима администрация. Това, уважаеми дами и господа, е ограничението, което стои пред нас. Други проблеми ние тук нямаме.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Дружеството си плаща.
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: Не плаща дружеството, господин Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Как да не плаща?
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: Може би не трябва да влизам в детайли, последният въпрос на който ще се спра е впечатляващо и много ползотворно разискваният въпрос за това Надзорният съвет и изпълнителният директор на Агенцията за приватизация какви права и отговорности трябва да имат в процеса на приватизация?
Уважаеми дами и господа, аз ще си послужа с един хипотетичен пример. Представете си, че един изпълнителен директор, който и да е той, неизвестен, не става дума за господин Божков, или за мен, неизвестен изпълнителен директор получи две оферти, които се разминават една от друга, примерно, с милиард лева. И си представете, че той така направи нещата, че играе в полза на втората оферта, по-ниската. Какво ще се случи? Моментално господин Татарчев ще прояви здрав законен интерес към действията на този изпълнителен директор и ще го прати там, където му е мястото.


АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): На какво основание?
ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ: В обратния случай, когато надзорният съвет вземе решение по един такъв въпрос, е редно той да има и разпоредителните функции, с които да задължава изпълнителния директор, който и да е той, да подписва съответната сделка така както надзорният съвет я харесва. Това беше предложението, което направих. След обсъждане в Министерския съвет и в доста широк кръг се прие, че има и други варианти, които бяха предложени в текста.
Каквото и изменение вие да направите, уважаеми дами и господа, ние ще го приемем. И да оставите сегашния текст във вида, в който е, ние пак ще го приемем и пак ще го изпълняваме така, както вие го утвърдите. Но е желателно да се постигне един баланс на права и отговорности в процеса на приватизация. Не е разумно на едно място да има само права, на друго място да има права и отговорности. По този въпрос трябва да има баланс. Нищо друго не се иска с тази промяна и според мене дискусиите по нея могат да бъдат най-широки. Който и вариант да се приеме, той разбира се ще бъде по-добър от сегашното положение.
С това още един път ви благодаря много и очаквам ползотворните разисквания между първото и второто четене на предложения законопроект. (Реплики от опозицията, господин Александър Божков желае да вземе думата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Съюзът на демократичните сили има още 15 минути, но не и за същия оратор... Народният съюз също има време.
Давам думата на господин Стефан Личев.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Учудвам се на някои изказвания тук. Наистина са необходими промени в Закона за приватизацията, но точно какви промени и каква политика би трябвало да следва Народното събрание? - Взимам думите от преждеговорившия.
Мисля, че поне от началото на 1994 г. ние трябваше да спрем да говорим за някаква парична полза от приватизацията. Най-голямата полза от приватизацията за нашата икономика, за нашата страна трябваше да бъде нейното бързо приключване, да се ускори този процес. И ето, имаше един вариант на приватизация, който горе-долу действаше - това беше работническо-мениджърската приватизация. Сега с тези промени всъщност се слага една пречка и тази приватизация да не действа.
Не знам изобщо дали правителството наистина си вярва, че може с промяната на този закон да вкара някакви допълнителни средства и да попълни бюджета и някои фондове. В приватизацията трябва вече да вървим по един път. И на парламента, и на правителството, и на всички които имат отношение към управлението на нашата страна, политиката трябва да бъде единна - ускоряване на приватизацията.
Тук се получава нещо ненормално. Ако е ненормално левицата да прави приватизацията, още по-ненормално е тя да търси точно тази касова приватизация, която всъщност няма и да стане и да загърбва онези социални моменти, които все още може да се постигнат чрез приватизацията. И тук, ако господин Божков предлага това, което би трябвало левицата да предложи, то е именно в този смисъл: да се ускори приватизацията.
Аз не виждам защо трябва да се увеличава процентът на трудовия колектив, който трябва да заяви, че ще участва и за да се мине към такава приватизация. С това просто ще се сложи пречка в тази приватизация. Наистина предложението за 20 на сто от колектива - ако има такова желание тогава да се премине към тази приватизация, е най-нормално.
Аз поддържам също така и предложението на проф. Стоилов да се увеличи до 250 милиона лева капиталът на предприятията, които могат да участват в тази приватизация. И би трябвало точно вие да държите на това, че след като 77 на сто от тези предприятия, както казахте, могат да се дадат по някакъв начин и колективите да имат достъп до тях, просто вие трябва да държите на тях. Всичко друго означава, че левицата иска да спъне приватизацията. Друга логика не виждам аз.
Още няколко думи бих искал да кажа по законопроекта на господин Димов, който той по някакви други съображения оттегли или обяви, че няма да се гледа. Според мен това също е един важен елемент в този закон, който трябваше да се приеме най-вече от левицата. Става дума за земеделските производители, които имат достъп до 20 на сто от преработвателните предприятия на земеделската продукция. Какво по-добро от това? - По този начин наистина точно управляващите имат полза от нещо такова. Да не говорим за всички други неща, за ползата на земеделските производители. Но по този начин ще може и цените на земеделските продукти по някакъв начин да бъдат регулирани. Тогава вече и производители, и преработватели ще имат единна политика. Тогава вече тези търговци или спекуланти, както тука ги наричате, тъй като аз не смятам, че търговците не са хора за уважение, просто няма да имат тази свобода на действие и да могат да манипулират както си искат. Но това ще стане по този начин.
И наистина ние ще държим, може би ще направим и предложение. Преди това ние имахме едно общо предложение, но то не мина. Сега в Народния съюз ще обсъдим този въпрос и ще направим едно предложение вече от наше име и ще искаме и обществеността да чуе, че ние държим 20 на сто от преработвателните предприятия да отидат за земеделските производители и те да имат някакъв вариант поне равнопоставено с трудовите колективи да могат да участват там. Защото тази полза от една страна ще бъде за производителите, но ще бъде и за цялото общество.
Искам да завърша със следното: ако тръгнем към промени в Закона за приватизацията, то трябва най-после да бъде този смисълът и това нашето желание: този мъчителен процес по някакъв начин да приключи, а не да му сложим допълнителни спирачки, защото главно управляващите ще понесат лошите последици. Но аз не мисля за управляващите. Мисля, че това ще бъдат лоши последици и за цялото общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
От името на парламентарна група има думата проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние разбираме желанията на Агенцията за приватизация да набира пари. Съобразяваме се с това нещо - и левицата, и целият парламент. Затова не сме сложили кръст на останалите форми на приватизация и ги подкрепяме и законодателно.
Що се отнася обаче до това, че е нужно парламентът да се произнася по това каква приватизация ще се прави, тук трябва да внесем пълна яснота. Няма да открия нищо ново, ако кажа, че едно правителство изпълнява програмата, която има политическата сила, излъчила го да управлява. А програмата и всички документи, които разработва Българската социалистическа партия през тези 4 - 5 години на прехода в тази област са ясни, последователни. Там един от големите акценти - и прав е моят колега Стефан Личев, когато обръща внимание на това, е социално ориентирана приватизация, което не отрича другите форми, но за нас е един голям акцент.
Този акцент от година към година намира все по-голяма подкрепа и в останалите парламентарни групи, така че съчетаването на различни форми при запазването на този акцент трябва да бъде определител в политиката на всички органи и структури на изпълнителната власт.


Затова ние остро реагираме когато на нещо, което е законодателно нормирано, мениджърско-работническата приватизация в течение на година и нещо структурите на изпълнителната власт скрито или открито се съпротивляваха.
По тези въпроси трябва да има яснота. И не е нужно парламентът отново да се произнася каква политика ще прави България в областта на приватизацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Господин Божков, ще използвате ли същата формула? От името на парламентарната група имате думата.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Искам да обърна внимание на няколко от нещата, които каза господин Благоев, които имат изключителна важност.
Ако органите по чл. 3 и като най-голям и най-важен от тях Агенцията за приватизация се занимават с изпълнението на програмата за приватизация, то нека да я изпълняват. Програмата за 1995 г. сочеше съвсем други неща от това, което се получи през 1995 г. Така че мисля, че не е много почтено да се твърди, че "ние изпълняваме програмата и затова работим така". Ако изпълнявахте програмата, да бяхте я изпълнили.
Още когато се приемаше програмата за 1995 г. аз обърнах внимание оттук, от тази трибуна, че не може генералната цел на касовата приватизация да бъде събирането на приходи. А то беше записано с дебели букви в програмата за 1995 г. Няма такава агенция за приватизация в Източна Европа или където и да е в света, която да си поставя като главна цел на приватизацията събиране на приходи. Приватизацията не е продажба с цел събиране на приходи, приватизацията е политико-икономически процес, който осигурява смяната на собствеността, а не събирането на пари за бюджета или за някой друг фонд. Разбира се, трябва да има приходи, но те не могат да бъдат основното, когато се говори за приватизация.
Във връзка с това, което ще става през 1996 г. след евентуалната промяна или не про¬мя¬на на чл. 25, ал. 3 и това, което каза господин Благоев за неговите 74 предприятия, които са предвидени в програмата като минимален брой, нека да бъдат тогава не 74 ,а 148. Продайте два пъти повече предприятия, докарайте чуждестранните инвеститори, дето не се редят на опашка. Съжалявам много, бай Ангеле, обаче ги няма никакви. Въпреки че господин Благоев сложи охрана в агенцията, вероятно за да не могат тълпите от чуждестранни инвеститори да нахлуят по коридорите.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): За оризарната в Пловдив идват чак у дома.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: (Към господин Велев) Редяха се, господин Велев, редяха се и то доста.
Те при тебе идват за оризарната, ти си специалистът по оризарната, господин Димов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви, не водете такъв диалог, защото удължавате изявлението за парламентарната група.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Не пречи. Има време, 15 минути.
Така че приходи може да има, ако се сключат повече сделки. Нека кабинетът да вземе решение за няколко големи сделки. Нека кабинетът да продаде акции от няколко големи предприятия, към които наистина има международен интерес. И ще си покрие всичките приходи, които са му необходими. И по-малките предприятия могат да бъдат продавани на по-разумни цени на български граждани. Знаем към кои предприятия има интерес. Нека малко да се размърда и кабинетът, и агенцията. И да подготви продажбата им, а не да не смее да взима решение за това.
Не съм съгласен, че отпадането на думите "след цената" в чл. 25 е по чисто технически причини. Не издържа аргументацията Ви, господин Благоев. Защото в края на краищата парите се внасят от дружеството. В схемата на внасянето на парите на дружеството е записано кой колко трябва да даде и кой колко трябва да изплаща. И оттук нататък взаимоотношенията между органа по чл. 3 или държавата, която следи по-нататък плащанията, са между нея и дружеството, а не между всеки член поотделно. Така че работа на дружеството е да се грижи кой колко ще дава всяка година.
И последно. Искам отново да върна нещата към това, което каза господин Личев. Очевидно е, че в България съществува един абсурден момент, в който левицата ще трябва да прави приватизация. В цял свят левицата прави национализация. В България е уникален вариант, в който левицата се е хванала да прави приватизация. И затова й е трудно на левицата да прави приватизация. По-добре е левицата да послуша малко десницата, когато й дава акъл за приватизацията. Защото на десницата й е по-присъщо да прави приватизация. Благодаря. (Възглас: "Браво!" в десницата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване.
Поставям на гласуване на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет.
Моля режим на гласуване.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 198 народни представители, за - 116,против - 46,въздържали се - 36.
Законът е приет на първо четене.
Тъй като малко се забавихме с почивката, малко по-удължена ще я дам, до 12,15 ч. По време на почивката ще се проведе заседание на групата за приятелство на България и Русия при Народното събрание. Заседанието ще се проведе в зала "Запад". (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме работата с програмата от вчера. Вчера беше извършено разместване на точка 1 и 3 от дневния ред, така че следващата точка е второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността, приет на първо четене на 15 февруари 1995 г. Стигнахме до § 9. Докладва господин Спас Мулетаров.
Моля квесторите да намерят господин Мулетаров, за да продължим четенето на законопроекта.
Очакваме и министъра на правосъдието, който най-вероятно в 12,30 часа ще дойде и също желае да обоснове някои от спорните текстове по този законопроект.
Господин Кирил Желев иска думата. Заповядайте.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имайки предвид готовността да докладваме измененията и допълненията в Закона за данък върху общия доход и необходимостта народните представители колкото е възможно по-бързо да го обсъдят и да бъде приет, тъй като пряко е свързан с реални срокове, които текат, моля да бъде отложено от дневния ред обсъждането на второ четене на Закона за собствеността и да преминем към следващата точка - Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход.
Моля процедурното ми предложение да бъде подложено на гласуване.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Прибавям и аргумента - молбата на министъра на правосъдието, тъй като днес има много сериозна и интересна конференция: "Сто години Наказателен закон в България" и той не може да отсъства от там, за да дойде. Затова, моля, гласувайте!
Отлагането на тази точка означава автоматично, че преминаваме към Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход, след което следват ратификациите, ако остане време. Имаме да гласуваме четири ратификации.
От общо гласували 141 народни представители, за - 126, против - 15, въздържали се - няма.
Прието е предложението.
Преминаваме към следваща точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД .
За процедурно предложение думата има господин Муравей Радев.
Поканен е министърът на финансите. Очакваме министърът на финансите да дойде, ако това е процедурният въпрос, по който искате думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Вие започнахте да четете мислите ми от разстояние. Това не е много добре... (Весело оживление)
Все пак аз бих ви предложил и втората част от мисълта си, която не сте прочели, а тя е да не започваме заседанието преди министърът на финансите да бъде в залата. Когато дойде - веднага започваме.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз мисля, че когато една мисъл е много логична, тя е естествено да може да се прочете.
Министърът на финансите е в сградата на парламента и предполагам, че всеки момент ще дойде, така че в това време можем да започнем.
Господин Желев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход, обнародван в "Държавен вестник", бр. 132 от 1950 година; изм. Изв. бр. 104 от 1952 година; бр. 60 от 1953 г., бр. 15 от 1954 г., бр. 64 от 1955 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 91 от 1960 г., бр. 105 от 1962 г., "Държавен вестник", бр. 99 от 1963 г., бр. 52 от 1965 г., бр. 16 и 52 от 1966 г., бр. 15 и 100 от 1967 г., бр. 69 от 1968 г., бр. 60 от 1970 г., бр. 101 от 1972 г., бр. 53 от 1973 г., попр. бр. 54 от 1973 г., изм. и доп. бр. 36 и 93 от 1979 г., бр. 7 от 1982 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 79 от 1985 г., бр. 33 от 1988 г., бр. 4 от 1989 г., бр. 10 и 30 от 1990 г., бр. 27 от 1991 г., попр. бр. 30 от 1991 г., изм. и доп. бр. 82 от 1991 г., бр. 19 и 62 от 1992 г., бр. 23 от 1993 г., бр. 38 и 83 от 1994 г., бр. 53 и 59 от 1995 г."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров, условно под номерация § 1а: "В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, буква "е" в края на добавят думите: "и държавни ценни книжа, включително и за едноличните търговци".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложение на комисията?
Най-напред думата е на господин Димитров, който до 5 минути може да обоснове предложението си.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Ако ми позволите, госпожо Ананиева, да ви икономисам малко време, тъй като това са две предложения - искам да обоснова и двете, които са за допълнителни параграфи - 1а и 1в.
Първото е: "държавни ценни книжа, включително и на еднолични търговци". Тук искам да обърна внимание още от самото начало и на господин министъра, защото той е потърпевшият:
Господин министър, този закон чухме всички колко пъти е поправян. Най-напред това е през 1952 г. Самият този факт днес само поражда съмнения. Аз мога да ви кажа съвсем определено къде има постановки на противоконституционност. Тъй като сега сме на второ четене, можем всичките тези неща да ги поправим. Господин министърът също така може да ни помогне.
Господин министър, аз имам и закона, и правилника. Може би Вие ги знаете наизуст, но помогнете на Вашите колеги от парламентарното мнозинство, защото аз знам, че това, което аз им кажа, те веднага ще го отхвърлят. Аз тая малко надежди, че това, което предложа, ще бъде прието. Но аз апелирам към Вас - Вие им кажете какво точно да направят, за да не би да стане така, че този закон да бъде атакуван и в Конституционния съд, а самият правилник - във Върховния съд, защото противоречи на закона и на правилника. Какво искам?
За да стане съвсем ясно, че преференциите се отнасят и за еднолични търговци, аз предлагам в чл. 2 към буква "е" това да се напише експлицитно "и държавни ценни книжа, включително на едноличните търговци". Защото вие в правилника сте казали, че това нещо не се отнася за едноличните търговци. Но имаме решение на Конституционния съд, което казва, че всяка една данъчна уредба трябва да бъде в закона, а не в правилника.
Ако искате да изключите едноличните търговци, тук трябва да предложите текст. Аз понеже не искам да ги изключа, аз не предлагам такъв текст. Напротив, аз предлагам да се запише изрично, че разпоредбата и привилегията се отнася и за тях. Вие, ако искате да направите нещо, не може да си замълчите. Ако си замълчите, значи че оставяте разпоредбата да действа в правилника. Ако искате да ви я прочета? В правилник не може да има данъчни уредби.
Ето вижте, чета чл. 5 на правилника. "Необлагаеми суми са..." това, това, това.
"4. Лихвите от влогове в банки и кооперации или в Държавна спестовна каса, както и лихвите от държавни и гарантирани от държавата заеми и премиите от такива заеми."
Това са държавните ценни книжа. Предполагам, че по този въпрос нямаме разногласия. Но нека все пак да ги напишем, защото в момента много хора притежават държавни ценни книжа. Да ги успокоим.
И след това има още едно изречение. Четете ли го или вие го нямате? Аз ще ви го дам.
"Лихвите по депозитите и разплащателните сметки на едноличния търговец не попадат под тази разпоредба."
Ако искате това нещо, трябва да го сложите тук, в закона, а не в правилника.
Аз обаче, естествено, предлагам да се запише, че лихвите на едноличния търговец попадат под тази разпоредба. Тоест не се облагат. Това е моето първо предложение. И ви казвам - само просто гласуване и отхвърляне няма да е достатъчно. Трябва изричната разпоредба да се пренесе от правилника в закона.
Следващото предложение, аз го обосновах, мисля, на първо четене.
Към ал. 1 да се създаде нова буква "н". До "м" свършват. Това е към чл. 2 - да завърши с буквата "н".
"н) Приходите от дивиденти и дялово участие от продажби на дялове или акции от приватизирани обекти в първите пет години след придобиването им."
На първо четене го обосновах. Най-просто, искам това нещо да го пише изрично в закона, заради това, хората, когато участват в приватизация, да не се притесняват, че утре кой знае кой с какво ще ги обложи. Нека да им дадем една преференция, както дадохме преференция за земеделските производители. То долу-горе е същото. Нали, които си взеха своята земя и които работят на своя земя или наемат, не плащат данъци. Вярно, че приходите от собственост няма да са кой знае колко много, но колкото са, нека да се освободят 5 години от данък. Разбира се, става дума по този закон. Законът за данъка върху печалбата, предполагам, че там може да има, разбира се, друго третиране. Това са преди всичко дребните собственици, бих казал, или тези, които ние искаме да създадем. Тях ги няма още. Преди малко говорихме, че приватизацията не върви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Двете предложения бяха обосновани и при това, в рамките на 5 минути. Освен да чуем и господин Муравей Радев. Вие имате второто предложение. (Обръща се към Муравей Радев)
Господин Костов, желаете ли? (Обръща се към министъра на финансите) Някой да обоснове по първата точка?
Първото предложение на господин Венцеслав Димитров е в ал. 1, буква "е" в края да се добавят думите: "и държавни ценни книжа, включително и за едноличните търговци". Чухте аргументите.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 180 народни представители, за - 74, против - 89, въздържали се - 17.
Не се приема предложението.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Може ли една процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да. Има думата господин Венцеслав Димитров по процедурен въпрос.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Предложението ми беше следното - че, ако се отхвърли това мое предложение, би следвало някой друг да направи предложение. Аз очаквах от министъра, той обаче запази загадъчно мълчание. Не знам защо?!
Защото, господин министре, при тези решения и при тази нова обстановка, аз знам, че Вие сте, нали, много праволинеен в една... Вие трябваше да направите другото предложение - онова изречение от правилника да го преместите в закона. Ако обичате, направете го! Защото всеки едноличен търговец, и ще го кажа и на вестниците, ама те все пак нали четат, - всеки едноличен търговец може да оспори действието на правилника, тъй като не влиза в закона, а влиза само в правилника. Да ви го прочета ли пак?
И аз затова предложих господин министърът да се изкаже смята ли той за необходимо, че онзи текст от правилника трябва да влезе в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Прочетете текста, това е алтернативно предложение от правилника, за да го гласуваме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз не искам да го предложа. Той да си го предложи, защото аз съм против. (Шум и реплики от залата)
Сега това, което гласувахте до момента, ако го оставим празно, създавате дупка - всеки едноличен търговец да оспори пред Върховния съд валидността на правилника. Защото в правилника се уреждат данъчни проблеми. Данъчната уредба трябва да съществува цялата в закона.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (от място): Това е предложение. Той не може...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Е, как да не може? Всеки от вас може. Вие го направете.
Извинявайте, аз не подкрепям този министър, не подкрепям това парламентарно мнозинство, не подкрепям Министерския съвет. Вие искате аз да правя предложения в тяхна полза. Няма да стане!
Напротив! Аз съм заинтересован нещата да спрат дотук и ще намеря един едноличен търговец, има доста такива, които ще отидат утре и ще отменят тази постановка на правилника, като противоречаща на Конституцията. Вие изглежда не се научихте от това, което стана с данък сгради. Има ли юристи или няма? Изглежда няма.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Това не е така.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Някакви реакции по това процедурно предложение? (Шум и реплики от залата) Не виждам. (В залата влиза заместник-министърът на финансите Бисер Славков)
Приели сме решение господин Бисер Славков да участва по този закон. Имаме такава практика. Ако държите, ще гласуваме още един път, господин Бисер Славков да участва в заседанието. (Неразбираеми реплики)
Не, предложението беше процедурно. Освен, ако има противно мнение.
Има думата господин Муравей Радев за различно мнение по този въпрос.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Моето различно мнение, госпожо председател, е това, че не се научиха, господин Димитров. Не се научиха! Затова, защото и днес данъчните органи събират по високата тарифа в нарушение към сегашния момент на законодателството в България.
И аз моля по някакъв начин министър Костов да изрази становище по този въпрос, защото утре ще го поставя съвсем официално в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма реакции на процедурното предложение. Министърът също е свободен човек. Не можем насила да го караме да взима отношение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): После не казвайте, че ние създаваме данъчен хаос. Данъчния хаос го създава министърът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз го подканих.
Следващото предложение е на народния представител Муравей Радев.
Заповядайте, господин Желев.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Муравей Радев условно под номерацията § 1б.В чл. 2 да се добави нова алинея 5 с текст: "Не се облагат с данък заплатите и доходите на сле¬пи¬те, глухонемите и инвалидите с група инвалидност".
При условие, че се приеме това предложение да отпадне ал. 2 на чл. 50.
Комисията не подкрепя направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Радев има думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Комисията не подкрепя така направеното предложение. Твърде вероятно е мнозинството да не го подкрепи, увлечено от инерцията на комисията, но аз все пак искам да помоля колегите за момент само внимание, за да разберат какво всъщност отхвърлят, да си дадат сметка за какво става дума и да видят колко е смешно това поведение, на което днес сме свидетели. Бих желал министърът на финансите и неговият заместник да се вслушат в това, което казвам, защото след малко ще трябва вероятно да обосноват нещо противно на това, което аз предлагам.
Тук става въпрос за една много малка категория от хора в България, които предлагам да не бъдат изобщо облагани с данък върху общия доход. Става въпрос за инвалиди, става въпрос за глухи, за неми, за глухонеми или по някакъв друг начин увредени хора, забележете, които хора не искат подаяния, тези хора не искат да лежат на наши милостини, те искат да работят. За това става дума. Тези хора искат да работят и да се са¬мо¬из¬дър¬жат. Това, което аз предлагам, е един малък стимул, едно малко облекчение в този техен стремеж да бъдат независими и да не тежат на своите близки, да не тежат на обществото. За това става дума. Това комисията е отхвърлила.
За какво по-точно още един път да кажа става дума.
Става дума, уважаеми колеги, за не повече от десетина предприятия в България - предприятия, в които са събрани тези нещастни хора, които, пак казвам, искат да работят, но които 50 на сто вече са съкратени не за друго, а за това, че тяхната продукция е неконкурентноспособна да излезе на пазара с онази продукция на онези хора, които Господ не е наказал. Точно за това става дума. Че те поначало са в едно неравноправно положение спрямо всички други, които произвеждат. Това - първо.
И второ, уважаеми колеги, задайте си въпроса: кой индивид, коя физическа личност има нужда от повече разходи? Онези, които могат сами да се справят със своите задължения, онези, които могат сами да се грижат за себе си или онези от нас, които не могат да направят това нещо, на които трябва да им помогне някой, които трябва да заплащат на някой, за да се грижи за тях, ако щете. Във всички случаи техните разходи са значително по-големи от нашите. За това става дума.
Хайде да видим сега как бъркаме в бюджета, ако приемете моето предложение, десет предприятия и във всяко едно предприятие не повече от 100-200 човека. Е, какво е това, което искам от вас и което ви моля да разберете, че трябва да подкрепите? Какво е това? Искаме една нищожна сума, която в никакъв случай не може да има отношение към провал на този бюджет. В никакъв случай, гарантирам го това и моля министъра на финансите да се произнесе точно по този въпрос.
Защото те в момента имат едно нищожно облекчение. Какво в момента съществува в действащия закон - два пъти минималния размер, тоест необлагаемата сума, двойният й размер не се облага у тази категория хора. Колко е това? - Три хиляди лева по две - шест хиляди лева. Шест хиляди лева на един сакат човек и оттам нагоре почваме да го облагаме. Ами вие сте социалистическа партия, не ние, а вие. Това е заложено във вашето име, ако щете. Ами един път поне оправдайте това пусто име да му се не види.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Министър Костов има думата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз предлагам да се опитаме да изчистим от възторженото слово на господин Радев популизма и да видим за какво всъщност става дума.
В чл. 50,ал. 2 от закона е записано изрично, че не се облагат доходите на инвалиди, когато те надвишават два пъти минималния необлагаем доход. Де факто това означава, че те за да влязат в някакво облагане трябва да взимат над три пъти по-голяма заплата от минималната работна заплата. Колко е средната работна заплата спрямо минималната работна заплата в отчета за 1995 г.? - Две цяло и пет пъти. Тоест, говорим за облагане, което влиза в сила, тоест въобще се дължи някакъв данък, когато се взима заплата над средната заплата за страната.
Освен това, когато даден инвалид е едноличен търговец, тоест той си е поел инициативата и си упражнява професия равностойно с всички други. Когато той не може да осъществява такава самостоятелна професия, той влиза в тези предприятия, които са за инвалидите и си ползва цялото това данъчно облекчение.
Тоест, ако изчистим популизма от приказките на господин Радев се оказва, че всъщност цялото това възторжено слово е за нещо, което според мен е съмнително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вие си спомняте, че аз бях един от тези, които най-много настояваха миналата година за приемане Закона за инвалидите. Именно защото работих по него държа да напомня на господин Радев, че ние в този закон приехме доста, бих казал, съответстващи на нашия етап, разбира се, и възможности, облекчения за инвалидите.
И да припомня освен това, че в Законопроекта за данък върху печалбата сме предвидили да се преотстъпва данъкът върху печалбата на специализирани предприятия за инвалиди.
И не на последно място, господин Радев, да Ви кажа, че като ръководител на работната група, която работи по закона, имам договореността със съюзите на инвалидите, че те приемат в Закона за данък общ доход именно този размер на два пъти от необлагаемия доход.
Така че няма смисъл действително в момента да подсилваме и да нагнетяваме в залата нещо, което звучи емоционално, което звучи наистина популистки, извинявайте, господин Радев.
Предлагам да подкрепим това, което внася комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Професор Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин Радев! Вече знаем кой как използва трибуната на парламента, за да прави своята политическа пропаганда, но поне не бъркайте в числата. Не е 6000,а е 10 500, ако парламентът след половин час примерно приеме един необлагаем минимум от 3500 лева. Не се палете толкова много да повтаряте три пъти числото 6000, а то е 10 500. Пак казвам, при положение, че се приеме облагаем минимум от 3500 лева.
Ако е 3000,както беше първоначалния вариант, това са 9000 лева. Това са доста различни числа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За още една реплика думата има господин Борис Стоянов.
БОРИС СТОЯНОВ (ПГДЛ): Моята кратка реплика ще бъде наистина към колегата да бъде малко по-премерен в приказките, защото хубаво е да се пледира за интересите на тази група хора, достойни хора от нашето население, а в същото време трябва да се държи сметка за разумния подход.
Мисля, че в предложения проект, съгласувано с интересите на инвалидите и с възможностите на държавата, и потребностите на държавата, е намерен оптималният вариант.
А що се отнася до по¬пу¬лис¬т¬ки¬те речи на господин Радев, аз бих му предложил и бих го помолил той да бъде коректен към държавата, тъй като аз вече имах възможност тук да изнеса данни за дейности на фирми, с които той е близко свързан, тясно свързан, които не са коректни към общинските бюджети, специално в Пловдив и т. н.
Така че трябва да има мярка, трябва да има някакъв морал, когато се излиза на тази трибуна.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Радев има право на дуплика. Като изключим изказването на министъра, три реплики имаше.


МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Този път станаха три реплики. Аз им благодаря и на тримата. Уважаеми колеги, наистина истината боде в очите, аз веднъж съм ви казвал тази дума и затова са трите реплики. Отговорът по тях мога да го обобщя по следния начин.
Уважаеми господин професоре, дали са 10 или 6000 онези, които плащат, ще разберат. От 6000 и нещо правителственият проект в момента е на 3000 необлагаем минимум. Двойният му размер е 6000.Всяко дете в първи клас може да го сметне и да каже, че над 6000 лева започва облагането с данък върху общия доход. А аз ви предлагам да го освободите.
Но вижте, тук става въпрос за нещо друго. Вие се втвърдявате и се хващате буквално за едно предложение, което, откъдето и да го погледнете, просто не издържа. И винаги, когато не отърва на БСП, те обвиняват онзи, който е предложил нещо в популизъм. С това просто никого няма да заблудите с вашите гръмки приказки за популизъм. Тук не става въпрос за популизъм, а за това, че много хора точно от тези трудоустроени лица се интересуват от този въпрос. И на господин Стоянов ще му кажа следното: господин Стоянов, Вас за нищо Ви нямат в Пловдив, на мене ми пишат хората, не на Вас, при мене идват тези хора от трудоустроените в Пловдив, в моя приемен ден. При Вас никога няма да дойдат. (Шум в блока на БСП) И аз съм в състояние да Ви кажа и да Ви покажа писма с това предложение. Това не е популизъм и не е моя идея, а тяхно предложение. (Шум в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението на народния представител Муравей Радев, оформено в § 1б,за нова ал. 5 към чл. 2 с текст: "Не се облагат с данък заплатите и доходите на слепите, глухонемите и инвалидите с група инвалидност". Моля да гласувате.
От общо гласували 199 народни представители, за - 83,против - 77,въздържали се - 39.
Не се приема предложението.
По предложението към § 1в,което обоснова народния представител Венцеслав Димитров. Припомням: "Прибавя се нова буква "н" към ал. 1 със съдържание: "Приходите от дивиденти и дялово участие от продажби на дялове или акции от приватизирани обекти първите пет години след придобиването им".
Има ли желаещи да се изкажат по това предложение на народния представител Венцеслав Димитров? - Не виждам.
Моля да гласувате.
От общо гласували 199 народни представители, за - 84,против - 78,въздържали се - 37.
Не се приема и това предложение.
Има думата господин Бисер Славков за разяснение постфактум.
ЗАМ.-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Относно предложението за допълнение в чл. 2,буква "е" по закона да бъдат включени към облекчението и държавните ценни книжа, придобивани от еднолични търговци. Това предложение всъщност ще противоречи на самия основен текст на тази буква, тъй като в този текст се предвижда да бъде преференцирана, тоест да бъде освободена от облагане онази част от доходите, които придобиват - забележете - всички физически лица като лихви и като премии по заеми, гарантирани от държавата, и по ценни книжа, гарантирани от държавата. В този случай, ако трябва да включим и предложения текст от господин Димитров, ние по същество ще въведем втора преференция - това вече е стойността на самата държавна ценна книга.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Само за лихвите.
ЗАМ.-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Тъй като в този случай не бива да се смесват двете неща. Текстът, който е предложен, пак подчертавам, по същество ще въведе втора преференция и ще доведе до объркване на основния текст, който касае, пак казвам, лихви и премии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Текстът беше вече гласуван отдавна и не е на дневен ред.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин Славков не ме е разбрал. Става дума само за лихвите по държавните ценни книжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението беше отхвърлено от залата и най-малкото по процедурни причини вече не можем да се връщаме към него. Казах, че беше малко закъсняло разяснението, но пак беше полезно за протокола.
Има думата господин Кирил Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 1 - предложение на вносителя Министерски съвет.
"§ 1.Таблицата към чл. 4,ал. 1 се изменя както следва:
при месечен доход до 3000 лева - необлагаеми;
при месечен доход от 3000,01 лева до 6000 лева - 20 на сто за горницата над 3000 лева;
от 6000,01 лева до 20 000 лева - 600 лева плюс 26 на сто за горницата над 6000 лева;
от 20 000,01 лева до 40 000 лева - 4240 лева плюс 32 на сто за горницата над 20 000 лева;
от 40 000,01 лева до 80 000 лева - данък 10 640 лева плюс 38 на сто за горницата над 40 000 лева;
от 80 000,01 лева до 240 000 лева - данък 25 840 лева плюс 44 на сто за горницата над 80 000 лева;
над 240 000 лева - данък 96 240 лева плюс 50 на сто за горницата над 240 000 лева."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
"В чл. 4 таблицата се изменя както следва:
при месечен доход до 5000 лева - необлагаеми;
от 5000,01 лева до 10 000 лева - 20 на сто за горницата над 5000 лева;
от 10 000,01 лева до 25 000 лева - 1000 лева плюс 24 на сто за горницата над 10 000 лева;
от 25 000,01 лева до 50 000 лева - 4600 лева плюс 28 на сто за горницата над 25 000 лева;
от 50 000,01 лева до 100 000 лева - 11 600 лева плюс 32 на сто за горницата над 50 000 лева;
от 100 000,01 лева до 200 000 лева - 27 600 лева плюс 36 на сто за горницата над 100 000 лева;
над 200 000 лева - 63 600 лева плюс 40 на сто за горницата над 200 000 лева."
Предложение на народния представител Муравей Радев:
"Таблицата към чл. 4 се изменя както следва:
до 4000 лева - необлагаеми;
от 4000,01 лева до 8000 лева - 18 на сто за границата над 4000 лева;
от 8000,01 лева до 16 000 лева - 720 лева плюс 20 на сто за границата над 8000 лева;
от 16 000,01 лева до 32 000 лева - 2320 лева плюс 24 на сто за границата над 16 000 лева;
от 32 000,01 лева до 64 000 лева - 6160 лева плюс 28 на сто за границата над 32 000 лева;
от 64 000,01 лева до 120 000 лева - 15 120 лева плюс 35 на сто за границата над 64 000 лева;
от 120 000,01 лева до 250 000 лева - 34 720 лева плюс 40 на сто за границата над 120 000 лева;
от 250 000,01 лева до 500 000 лева - 86 720 лева плюс 45 на сто за границата над 250 000 лева;
над 500 000 лева - 199 220 лева плюс 50 на сто за границата над 500 000 лева."


Предложение на народния представител професор Стефан Стоилов:
до 3500 лв. - необлагаеми;
от 3500,01 лв. до 5000 лв. - 18% за горницата над 3500 лв.;
от 5000,01 лв. до 10 000 лв. - не е попълнено предложението с абсолютна сума и това важи до долу, посочени са само процентните съотношения.
Значи от 5000,01 лв. до 10 000 лв. - цифра плюс 20% за горницата над 5000 лв.
от 10 000,01 лв. до 20 000 лв. - цифрата плюс 24% за горницата над 10 000 лв.;
от 20 000,01 лв. до 40 000 лв. - същата цифра пак с натрупване плюс 28% за горницата над 20 000 лв.;
от 40 000,01 лв. до 80 000 лв. - цифрата плюс 33% за горницата над 40 000 лв.;
от 80 000,01 лв. до 160 000 лв. - цифрата плюс 38% за горницата над 80 000 лв. ;
от 160 000,01 лв. до 300 000 лв. - цифрата плюс 44% за горницата над 160 000 лв.;
над 300 000 лв. - цифрата плюс 50% за горницата над 300 000 лв.
И вариант на предложението, което е раздадено на колегите в залата, вече с изчисленията и с някои промени, както в цифрите, така и в скалата за облагане. Моля колегите да четат месечен доход до 3500 лв., тъй като е допусната грешка - до 35 000 лв. в първия ред, ако сте обърнали внимание.
Месечен доход до 3500 лв. - необлагаем.
от 3500,01 лв. до 4000 лв. - 18% за горницата над 3500 лв.;
от 4000,01 лв. до 5000 лв. - 90 лв. плюс 20% за горницата над 4000 лв.;
от 5000,01 лв. до 10 000 лв. - 290 лв. плюс 24% за горницата над 5000 лв.;
от 10 000,01 лв. до 20 000 лв. - 1490 лв. данък плюс 28% за горницата над 10 000 лв.;
от 20 000,01 лв. до 40 000 лв. - данък 4290 лв. плюс 32% за горницата над 20 000 лв.;
от 40 000,01 лв. до 80 000 лв. - данък 10 690 лв. плюс 38% за горницата над 40 000 лв.;
от 80 000,01 лв. до 240 000 лв. - данък 25 890 лв. плюс 44% за горницата над 80 000 лв. и
над 240 000,01 лв. - данък 96 290 лв. плюс 50% за горницата над 240 000 лв.
Предложение на народните представители Руси Статков и Петър Георгиев:
В § 1 таблицата по чл. 4 да има следния вид:
При месечен доход до 3600 лв. - необлагаеми;
от 3000,01 лв. до 6000 лв. - 20% за горницата над 3000 лв.;
от 6000,01 лв. до 20 000 лв. - 600 лв. плюс 26% за горницата над 6000 лв.;
от 20 000,01 лв. до 40 000 лв. - данък 4240 лв. плюс 32% за горницата над 20 000 лв.;
от 40 000,01 лв. до 80 000 лв. - данък 10 640 лв. плюс 38% за горницата над 40 000 лв.;
от 80 000,01 лв. до 240 000 лв. - данък 25 840 лв. плюс 46% за горницата над 80 000 лв. и
над 240 000,01 лв. - данък 96 240 лв. плюс 55% за горницата над 240 000 лв.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси по § 1:
"§ 1. Таблицата по чл. 4, ал. 1 се изменя така:
Месечен доход до 3200 лв. - необлагаеми;
от 3200,01 лв. до 4000 лв. - 18% за горницата над 3200 лв.;
от 4000,01 лв. до 5000 лв. - 144 лв. плюс 20% за горницата над 4000 лв.;
от 5000,01 лв. до 10 000 лв. - данък 344 лв. плюс 24% за горницата над 5000 лв.;
от 10 000,01 лв. до 20 000 лв. - данък 1544 лв. плюс 28% за горницата над 10 000 лв.;
от 20 000,01 лв. до 40 000 лв. - данък 4344 лв. плюс 32% за горницата над 20 000 лв.;
от 40 000,01 лв. до 80 000 лв. - данък 10 744 лв. плюс 38% за горницата над 40 000 лв.;
от 80 000,01 лв. до 240 000 лв. - данък 25 944 лв. плюс 44 % за горницата над 80 000 лв.;
над 240 000,01 лв. - данък 96 344 лв. плюс 50% за горницата над 240 000 лв.
Извинявайте, разместил съм страниците. Прочетох предложението на комисията. Има още две предложения на двама народни представители. Това е предложението на народния представител Благой Димитров.
В чл. 4 таблицата се изменя както следва:
При месечен доход до 4000 лв. - необлагаеми;
от 4000,01 лв. до 10 000 лв. - 15% за горницата над 4000 лв.;
от 10 000,01 лв. до 20 000 лв. - 900 лв. плюс 25% за горницата над 10 000 лв.;
от 20 000,01 лв. до 40 000 лв. - данък 3400 лв. плюс 32% за горницата над 20 000 лв.;
от 40 000,01 лв. до 80 000 лв. - данък 9800 лв. плюс 42% за горницата над 40 000 лв.;
от 80 000,01 лв. до 160 000 лв. - данък 26 600 лв. плюс 48% за горницата над 80 000 лв.;
от 160 000,01 лв. до 320 000 лв. - данък 65 000 лв. плюс 49% за горницата над 160 000 лв.;
над 320 000,01 лв. - 143 400 лв. плюс 50% за горницата над 320 000 лв.
И предложение на народния представител Боян Киров:
Таблицата по § 1 да добие следния вид:
При месечен доход до 3500 лв. - необлагаеми;
от 3500,01 лв. до 10 000 лв. - 20% за горницата над 3500 лв.;
от 10 000,01 лв. до 15 000 лв. - данък 1300 лв. плюс 26% за горницата над 10 000 лв.;
от 15 000,01 лв. до 20 000 лв. - данък 2600 лв. плюс 30% за горницата над 15 000 лв.;
от 20 000,01 лв. до 40 000 лв. - данък 4100 лв. плюс 35% за горницата над 20 000 лв.;
от 40 000,01 лв. до 80 000 лв. - данък 11 100 лв. плюс 41% за горницата над 40 000 лв.;
от 80 000,01 лв. до 240 000 лв. - данък 27 500 лв. плюс 48% за горницата над 80 000 лв.;
над 240 000,01 лв. - данък 104 300 лв. плюс 56% за горницата над 240 000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Осем варианта за таблици. Първо да изясним има ли някои, които оттеглят предложенията си. Господин Руси Статков оттегля едната таблица. Други? - Не виждам.
По 5 минути за всички, които обосновават своите таблици. Има думата професор Стефан Стоилов или господин Венцеслав Димитров, тъй като си е подготвил вече бумагите. Имате думата. Професорът ще изчака. Път на по-младшите в науката. Не може да си намери листовете.
СТЕФАН СТОИЛОВ (встрани от микрофоните): За не губим време...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, да не губим време.



СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Предложение за таблица по чл. 4, в т.ч. и от моя страна е направено предложение. След много обсъждания, отчитайки няколко неща, които имат ключово значение във връзка с работата по тази таблица, аз помолих да ви бъде раздадено доразвитие на таблицата, която съм предложил в комисията.
Основните моменти в тази доразвита таблица са следните.
Първо. Възприема се един необлагаем минимум от 3500 лева. Основният мотив, за да бъде защитавано от моя страна числото 3500 е да не допуснем в течение на годината минимална работна заплата да се окаже облагаема с данък общ доход.
Второ. В някаква степен е реализирано пожеланието, изразявано в течение на години в тази зала и в комисиите, които работят ежегодно по поправката на Закона за данък общ доход, да има някаква по-голяма стръмност в по-високите подоходни етажи.
И третото съображение, от което съм изхождал, е следното. Все пак, като се правят предложения, различни от това, което внася предложителят на проекта за изменение в закона, да не се отива към рязко нарушаване на постъпленията, в смисъл намаляване, на които разчита бюджетът. Тази доразвита таблица ще утежни положението на хазната с около 1,2 млрд. лева. Това трябва да се има предвид. И понеже в дискусиите този момент, да не се подлага на данъчно облагане минималната работна заплаща е защитено; второ, има някаква стръмност в по-високите подоходни етажи; и трето, ощетяваме в някаква степен спрямо онези числа,които изразяват намеренията на Министерството на финансите, но все пак в една поносима степен с тази таблица, аз ви моля да дадете своята подкрепа за този доразвит вариант на таблицата, предложен от Стефан Стоилов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Останаха още 6 от внесените таблици. Една оттеглена, една обоснована.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми колеги! Според мен най-важното нещо, което приемаме в този доход, е таблицата по чл. 4. Тя е умножена по сегашната методика, както правим законите. Ще умножим и ще получим таблицата по чл. 13.
Аз ви предлагам моята таблица, да я гледате докато говоря. (Представя пред трибуната в увеличен размер таблицата) Аз я показвах и по телевизията. Хората я видяха. Сега поне и вие да я видите.
Колеги, знаете от какви елементи се състои таблицата. Зная, че ви е интересно, ще се постарая да ви стане и по-интересно.
ГЛАС ОТ ЛЯВАТА СТРАНА НА ЗАЛАТА: Таблицата на Менделеев...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Кой си ти? Е, умен си, няма що. Браво! Щом за тебе таблицата за общия доход и таблицата за Менделеев са едни и същи, значи ясно е, че ти плащат бадява. Затова ли ти плащат пари? Затова ли са те избрали, не те знам откъде си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не, не! Моля Ви, не в този стил! Може би е също така гениална, иска да кажа.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не е гениална, а е една нормална таблица, каквито таблици предлагам всяка година в последните 6 години.
Има елемент минимален необлагаем минимум, това е 5 хил. лева, има максимална ставка, маржинална ставка 40 на сто. Тя се различава от преобладаващата част от другите таблици, които предлагат 50 на сто.
Защо предлагам 40 на сто? Много пъти съм казвал, пак ще го кажа. И това е една препоръка и от международните институции, ако искате и от европейските. Да правим така, че облагането на печалбата да е равно с маржиналната ставка на данъчното облагане на личните доходи. Защото това, което се прави, ако се отиде над 40 на сто, то тогава стимулираме бизнеса да регистрира капиталови дружества, ООД, акционерни дружества. ООД преди всичко, защото там изискванията за капитал, знаете, са 50 хил. лева. И по този начин да се намаляват приходите на хазната. Но и нещо много по-опасно, да се нарушава нормалният стопански климат в страната, договорна дисциплина. Защото знаете, че едно ООД много лесно може да бъде закрито. Създават се фирми фантоми, бягат и хората увисват.
Предлагам 5 хил. лева необлагаем минимум, защото горе-долу това е половината от средната работна заплата. Знаете, вярно е, че минималната работна заплата е по-малка. Но това е, предполагам, едно отношение между синдикати и работодатели и преди всичко правителство.
Между другото, пак ще го повторя, пак го казах, минималната работна заплата, отношението минимална работна заплата към средна работна заплата непрекъснато се увеличава в последно време. И това ще направи доходите да не зависят от това неблагоприятно отношение.
Освен това, забележете, гласувахме вече 2 на сто индивидуален принос на всеки, който работи на трудов договор в системата на държавното и обществено осигуряване, 2 на сто. В моята таблица тези 2 на сто са смъкнати за сметка на данъка. Тоест доходите да не намаляват от тези вътрешни преразпределения в държавния бюджет към системата за пенсионно осигуряване и т.н. Нека за сметка на данъка хората да не почувствуват наистина увеличаване на данъчното или друго бреме за сметка на данъка, както и за сметка на вноските в Държавно обществено осигуряване.
Аз предлагам едно облагане на средната заплата, съобразено с инфлационните тенденции. Това, което се предлага и от втората таблица на господин Стоилов и още повече от другата таблица на работната група и най-вече от първоначалната таблица на Министерството на финансите увеличава съществено данъчното облагане в сравнение със сега действуващата таблица. Данъчното облагане се увеличава средно с около 3,5 на сто. Когато се прибавят и другите 2 на сто, стават 5,5 на сто.
Виждате сега, че има криза в разговорите със синдикатите. И аз не зная те доколко, освен другото, освен ограничаването на заплатите, са взели предвид и намаляването на данъчното бреме с около 5,5 на сто, което прави невъзможно да се задържат реалните доходи на някакво равнище.
Спирам да говоря по моята таблица. Естествено, агитирам ви да гласувате за нея. Но тъй като имам право веднъж да се изкажа, след това ако отхвърлите моята таблица, апелирам да се гласува таблицата на Муравей Радев. Ако и тя не се гласува, апелирам да се гласува първоначалния вариант на таблицата на проф. Стефан Стоилов. Сутринта вече казах, моите уважения към него, но моите уважения са на път да бъдат, така да се каже, ликвидирани следствие на неговата непоследователна политика. Не може един учен, професор, предлага една таблица, измислил я хубаво, но из един път тук го притиснат чиновници и той се съгласи да я замени с друга. А тази не е негова таблица, тази таблица е предложената от господин Кирил Желев и кой беше още, Фидел Косев, която дори даже я приехме на равнище Комисия по бюджет и финанси. И те се сетиха да си я оттеглят.
Така че предлага се най-напред моята таблица, на господин Радев, и после първото предложение на проф. Стоилов. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други желаещи да обосноват?
Имате думата за реплика.


СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! (Шум и реплики в залата)
Не, не възразявайте - нито отляво, нито отдясно! Това е важен закон - няколко минути повече... При това - работи се по час. Това е повече упрек към моите колеги!
Господин Димитров, Вие говорите, че се увеличава ефективната данъчна ставка. Не е вярно! По този вариант, който ви предлагаме като доразвит, ефективната данъчна ставка средно за годината ще бъде на равнище, което ние с Вас и колегите от Комисията по бюджет и финанси, даже в стария й състав, винаги сме отстоявали - някъде 14,2-14,3 на сто. За годината се получава 14,33 на сто. За миналата година ефективната ставка е около 15 на сто. Като се върнете назад тя е 14,5-14 и нещо... при 14,3 на сто през 1992 г. Получава се равнище, почти замръзнало в сравнение с предишните години.
Това уточнение внасям и то е много важно. Нека да се има предвид от колегите, когато ще вземат отношение към този доразвит вариант на моята таблица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
За дуплика думата има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин Стоилов, имаме една действуваща таблица, съгласно която, ако я бяхме приложили миналата година за всички тримесечия, щеше да излезе, че за миналата година данъчната тежест върху средната заплата е 12,4 на сто. Там е работата обаче, че правителството предложи много късно неговата таблица и се получи така, че данъчната тежест през първото тримесечие на миналата година беше 16,2 на сто, второто - 15,8 на сто, а третото и четвъртото вече с новите ставки - 12,8 и 12,4 на сто. Ако приложим старата таблица беше средно 12,4 на сто.
РЕПЛИКА: Защо?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ами, защото, така! 14,5 на сто е горе-долу средната ставка за миналата година - 14,5 на сто поне по данните, които те са ни ги дали. Сега Вие искате из един път да тръгнем от по-висока степен.
Все пак, благодаря Ви за гражданската доблест, че успяхте все пак един път да се опълчите срещу министър Костов и това, което той предлага, на Вашето намаление е доста малко - доста малко в сравнение с това, което се изисква. Защо не говорите нищо за двата процента, господин Стоилов? Защо никой не каже за тези два процента откъде ще се вземат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтекоха минутите. Картата затова може би не сте сложили...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не са изтекли! Но както и да е... Това е! Говорете нещо за двата процента! Всички си мълчите - и министър Костов мълчи. Вика: министър Коралски ви ги взема. Така ли?! Тогава и утре министър Вучев, и той ще вземе още 2 на сто и какво ще стане?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Муравей Радев има думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! И шестте предложени таблици са по-добри от таблицата, която предложи правителството. Тази таблица е неприемлива! Има и по-силни определения, но да кажем "неприемлива", затова защото тя рязко събира онзи поток данъкоплатци - около 80 на сто може би по мои изчисления в страната, които плащат данъци от 6 до 20 000 лв. месечно. Тя прескача 3-4 граници на етажите в процентите, спрямо миналата година е сравнението, и отива директно на 26 на сто. Тоест, напълва бюджета от данък общ доход именно от най-облагаемите професии в страната, от онези заплати, които са масови с многократно по-висок процент на облагане спрямо миналата година. Това е най-съществената слабост на тази таблица, която колегите отляво са разбрали и във всички техни предложения по един или друг начин се облагородява този недостатък на правителствения вариант.
Това, което аз ви предлагам, е да се увеличи необлагаемият минимум на 4000 лв. Тези 4000 лв. са мотивирани от мен по следния начин:
Към миналата година бяха 2500 лв. необлагаем минимум. Ние сме длъжни да търсим някаква корелация, зависимост между необлагаемия минимум и минималната работна заплата. Тогава, когато минималната работна заплата стане по-висока от необлагаемия минимум, то последният просто си губи смисъла. Тази година предвид на редица процеси, които отсега наблюдаваме, със сигурност тези 3000 или 3200 лв. необлагаем минимум, който предлага правителството, а и повечето колеги отляво, ще бъдат прескочени от минималната работна заплата. Това означава една безсмислица на най-първия етаж от тази таблица.
Защо казвам: 4000 лв.? Някаква справедливост има в това число - затова защото инфлацията от миналата година, отчетена официално е над 33 на сто. Това е тема, която по-нататък вероятно ще имаме възможност пак да коментираме. Тези 33 на сто са некомпенсирани изцяло от този необлагаем минимум в таблицата на правителството - за миналата година имам предвид. Тази година официалната инфлация е обявена за 20 на сто. В момента управляващите говорят за 25 на сто и най-вероятно е да спре на 30 и над 30 на сто. Ако искаме да компенсираме и това завишение, то онова некомпенсирано от миналата година, събрано с тазгодишното, прави някъде около 60 на сто в най-, най-добрия случай. Най-добрия случай! 60 на сто - като увеличим 2500 лв. от миналогодишната необлагаема скала, като ги увеличим 60 на сто - стават точно 4000 лв.! Можете да го сметнете. Затова ви предлагам тези 4000 лв.
Отделно от това онова, което предлагам по-нататък като етажи и проценти за облагане на тези етажи вече следва от логиката на таблицата от миналата година - удвояват се размерите, увеличават се процентите върху тези етажи с по 2 на сто, някъде по-нагоре и с по 4 на сто и смятам, че съвсем приемливо е и най-близко до онова, което миналата година приехме като нещо разумно и добро.
Когато аз изчислявах тази таблица, исках да мотивирам и горните етажи и аз зададох един въпрос на финансовия министър, който според мен е много важен за всеки един, който работи по някаква таблица. Този въпрос е следният: господин министър, какви са данъците, събрани миналата година по етажите на таблицата, която действуваше миналата година? Питам за първо ниво, за второ и трето ниво - колко хора данъкоплатци са платили в тези граници и колко са данъците, събрани именно от всяко отделно ниво? Уважаемият господин министър ми каза, че просто нямам нужда от тези данни. Аз съм нямал нужда от тези данни?! Той не знам как преценява точно аз от какво имам нужда, но ме посъветва да се обърна към Националния статистически институт. На такъв отговор има квалификация, която искам засега да спестя. Засега!
Бих помолил финансовия министър, когато се изказва от трибуната, то да не квалифицира изказванията на народните представители дали са популистки или не. Тук можем да спорим много. Въпросът е, когато се излага някакво становище от него, то нека да бъде конкретно към текста, за който става дума. Аз го попитах - попитах го дали той има представа, ако освободим от данъци тези трудоустроени хора, за които предложих това първия път знае ли с колко ще се утежни бюджетът. Вместо да ми говори за популизъм, популистки, самият министър, той трябваше да ми каже - 5 млн.лв. утежняваме бюджета, 10 млн.лв. или 1 млн.лв., защото не са повече и по този начин Вие да разберете, а и всички ние, народните представители, за какво всъщност става дума. На това той не отговори. Той отговори това, което му харесва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето! Още повече, че говорите и от името...
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Вие знаете, че аз не злоупотребявам с търпението Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Аз мисля, че първото нещо, на което трябва да се обърне внимание, е, че има тясна корелация на двете таблици по чл. 4 и по чл. 13.
Аз, уважаеми господин министър, си направих труда да видя данните от Националния статистически институт и в тази връзка данните показват следното: толерансът между 6 и 20 000 лв. доходи включва преобладаващата част от трудозаетостта, съгласно данни от господин Захари Карамфилов, по чл. 13 - този, същият толеранс е между 240 000 и 480 000 лв., т.е. имаме едно изместване нагоре в таблицата по чл. 13.
И в тази връзка, когато предлагаме етажите на таблицата по чл. 4, трябва да имаме предвид и предложението на Министерския съвет за това авансово тримесечно плащане по чл. 13. Може би трябва, не знам Министерският съвет такъв анализ правил ли е, но да се отчете така наречен интегрален критерий, т.е. да се интегрира съответно от необлагаемия минимум нагоре до съответната горница по чл. 4 и по чл. 13 и тогава чак може да се отчете дали приходната част на бюджета по чл. 1 е изпълнена или не.

В тази връзка аз искам да обърна внимание, първо, на необлагаемия минимум от 4 хил. лева, който съм предложил. В момента 2 хил. 760 лева отиват на 35 долара необлагаем минимум. Аз просто четох от пресата, че има предложение на Министерския съвет за 3 хил. и 200 лева, което надвишава всъщност необлагаемия минимум, предложен от Министерския съвет, което е 41 долара по днешния курс.
Следователно, при необлагаем минимум 4 хил. лева, ние отиваме на около 50 долара необлагаем минимум. А между прочем това трябва да бъде подвързано и с други два критерия - жизнен минимум и социален минимум. Също така едни критерии, които, общо взето не са много ясни.
По отношение на таблицата нагоре, след необлагаемия минимум. Предложението е общо взето, при отчитане на този интегрален критерий за изпълнение на приходите от данъци по чл. 1 от Закона за бюджета, е стъпките да бъдат сравнително малки за ниските доходи при увеличаване на стъпките и плавно нарастване на процентната ставка. Именно това съм предложил в таблицата по чл. 4.
Тук, разбира се, възникнаха спорове с колегите дали 50%, става дума за последния етаж - над 320 хил. лева, по моето предложение, или би трябвало да се спре, както Венцеслав Димитров предлага - на около 40-45%.
Моето мнение, е че трябва да има един социален елемент в таблицата по чл. 4.
В тази връзка моето предложение е да се стигне до 50% в най-горния етаж на ставката.
Аз още един път подчертавам, че би трябвало интегралният критерий да бъде осъвместен по чл. 4 и чл. 13, тъй като таблицата по чл. 13, която е предложена от Министерския съвет би трябвало да не бъде проекция на таблицата от чл. 4, ако приемем по-нататък предложението за авансови 3-месечни плащания.
Аз призовавам народните представители да гласуват за моето предложение, тъй като, споменавам още един път, че този интегрален критерий е отчетен и се гарантира, разбира се, едно намаление в приходната част на бюджета по чл. 1 в перото "Приходи от данъци". Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Още един вариант, последен.
Има думата господин Боян Киров.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По какво всъщност моята таблица се различава от предложените засега, така, по същество, от предложенията, които вървят - на проф. Стоилов и на някои други? Общо взето, тя е направена от следните съображения.
Че хората, които получават заплати някъде до към 10 хил. лева не са добре. А между 10 и 20 хил. лева също така облагането не би трябвало да бъде в една и съща зона, защото между 10 и 15 хил. лева хората живеят по един начин, а между 15 и 20 хил. - по друг начин. В резултат на такива съображения, от общ характер, при мен се получава следната разлика от някои колеги дотук.
Облагането, което се получава при тази таблица - при 15 хил. лева, е равно на облагането, което е имало миналата година при 15 хил. лева. И оттам нататък то става по-стръмно, тоест започва да нараства. Докато в други, предложени дотук варианти, какъвто е и последният вариант, предложен от проф. Стоилов, това изравняване на облаганията настъпва при 10 хил. лева, т.е. тук настъпва една разлика, и то съществена. Но естествено, тази съществена разлика води и до това, че ако утежняването на бюджета в таблицата, предложена в последния вариант на проф. Стоилов, както разбрах е около 1 млрд., то в моето предложение, поради това, че изравняването настъпва на по-високо ниво, което за мен е социално по-справедливо. Но от друга страна, разбира се, ще утежни бюджета повече. Това трябва да е напълно ясно. То тази тежест върху бюджета ще бъде някъде, сега съм я сметнал горе-долу при едно нормално разпределение на доходите, защото и аз нямам точно как върви то по хора, за съжаление. Иначе нещата можеха да се направят по-прецизно. Но при всяко положение утежняването на бюджета ще бъде над 3 млрд. Така че тук трябва да се разбере дали е възможно това утежняване да бъде поето. В този смисъл ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Започваме гласуване на таблиците, които, разбира се, няма да четем наново. Всички разполагат с тях. Прочетени са изцяло от господин Кирил Желев, влезли са в протокола.
Първата, с която разполагате е на вносителя. Но по принципите и по правилата на нашата организация тя не се гласува най-напред, а най-накрая.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Може ли една процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата по процедурен въпрос народният представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо Ананиева, въпреки че аз съм внесъл най-отдавна таблицата, нека се абстрахираме от това и да гледаме коя таблица предполага по-висока данъчна тежест. Да тръгнем от таблицата с най-ниска данъчна тежест, лека-полека да гласуваме, и ако се окаже, че някоя таблица е приета - спираме гласуването. Ние така го направихме в комисията и мисля, че нищо лошо не е било.
Предлагам ви следната поредност:
- най-напред, таблицата, която аз съм предложил - с най-ниска тежест;
- след това таблицата на господин Муравей Радев;
- таблицата на господин Благой Димитров;
- таблицата на проф. Стефан Стоилов, обаче първата, която се съдържа в предложените на дискусиите - която има точки и ние междувременно я попълнихме;
- таблицата на Боян Киров;
Руси Статков оттегли ли я или ще я гласуваме и нея? (Реплики от залата)
- на Стефан Стоилов - втората таблица, която беше раздадена днес, под формата на листчета;
- на комисията, както се предлага;
- на правителството, последна, която предлага най-висока данъчна тежест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Таблицата на проф. Стоилов - той има възможност да си коригира всички числа в залата, по принципите на правилника.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, госпожо председател, нека да гласуваме и двата варианта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз предполагам, че той не държи и двата варианта да се гласуват. Не го виждам в залата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ами няма го сега тук. Той не може да ги коригира, защото са обсъдени вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Всички числа могат да се коригират в залата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Нищо, нека да ги гласуваме. В края на краищата нали сте дисциплинирана партия. (Проф. Стефан Стоилов влиза в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ето, проф. Стоилов ще каже. (Обръща се към проф. Стефан Стоилов)
Прави се предложение да бъдат гласувани и двете Ви таблици.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Оттеглям първата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли съгласие в залата да подходим по този начин? - Не виждам възражения. Аз си записах предложенията. Започваме с таблицата, предложена от народния представител Венцеслав Димитров.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 195 народни представители, за - 81, против - 91, въздържали се - 23.
Не се приема.
Поставям на гласуване таблицата, предложена от народния представител Муравей Радев.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 200 народни представители, за - 84, против - 105, въздържали се - 11.
Не се приема.
Поставям на гласуване таблицата, предложена от народния представител Благой Димитров.
От общо гласували 199 народни представители, за - 83, против - 80, въздържали се - 36.
Не се приема.
Следващите - четвърта и пета на проф. Стоилов. Той оттегли четвъртата.
Поставям на гласуване таблицата, предложена от проф. Стефан Стоилов. Той оттегли предишната и поддържа тази, която сте получили накрая.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 200 народни представители, за - 121, против - 76, въздържали се - 3.
Приема се предложената от проф. Стоилов таблица по чл. 4 от Закона за данъка върху общия доход, с което по-нататък отпада потребността да гласуваме.
Имаме още малко време за § 2.
Има думата господин Кирил Желев.


КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 2. Текстът е на вносителя Министерския съвет.
В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1.В буква "г" след думата "дневните" се добавя "квартирните".
2.Създава се нова буква "з":
"з) сумите за транспорт в размерите и по ред, установен с акт на Министерския съвет в случаите, когато работниците и служителите пътуват от местоживеенето им до местоработата и обратно извън населеното място;"
3.Досегашната буква "з" става буква "и".
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В чл. 5:
1.След текста в буква "г" се добавя: "а квартирните пари се признават по фактически направените разходи".
2.Добавя се нова буква "и" със следното съдържание:
"и) цените на абонаментните карти за обществен или частен транспорт, ползван от работещите по трудов договор, за отиване и връщане от местоживеенето до местоработата, а за пътуващите със собствен превоз - по два лева на километър;"
3.Добавя се нова буква "к" със следното съдържание:
"к) индивидуалните вноски на работещите на трудов договор към ДОО."
Комисията по бюджет и финанси подкрепя предложението на народния представител Венцеслав Димитров по буква "к", но предвид гласуването вчера, което беше проведено в залата по Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, реално тези 2 на сто с един препращащ текст бяха адресирани към Закона за данъка върху общия доход.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Хубаво е да го има и тук.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не, то идва с препращащ текст тук, господин Димитров.
Предложение на комисията по § 2:
Параграф 2 добива вида:
"§ 2.В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1.В буква "г" след думата "дневните" се добавя "квартирните".
2.Създават се букви "и" и "к":
"и) сумите за транспорт в размерите и по ред, установен с акт на Министерския съвет в случаите, когато работниците и служителите пътуват от местоживеенето им до местоработата и обратно извън населеното място;"
Буква "к" предлагаме да не се приема, тъй като вчера беше приета с Преходна и заключителна разпоредби по Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите и реално тези 2 на сто, които са индивидуалните вноски към държавното обществено осигуряване, се приспадат преди облагането им с данък общ доход.
Това беше решено и с препращащ текст е адресирано към Закона за данък върху общия доход. Така че това е предложението на комисията за буква "и", като окончателно предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Венцеслав Димитров е автор на единственото предложение по този текст и има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, най-напред, за да не се връщам пак, аз мисля, че нищо не пречи тук да направим нова буква "к" с този текст. Аз не знам какво е прието вчера в Закона за пенсиите, но нищо не пречи и тук да го фиксираме и толкова.
По другите предложения.
Колеги, първото ми предложение е квартирните да се признават по фактически направените разходи. Аз имам по-фундаментално възражение по текста. Текстът е следният:
"г) пътни, дневни, фуражни, порционни и представителни безотчетни пари до размер ..., вижте какво пише, плащан за държавни служители".
Колеги, това си е парекселанс данъчна уредба в случая, а се използва препращане към подзаконов нормативен акт, каквато е Наредбата за командировките. Тоест, пак имаме място, където се уреждат данъчни неща, което е извън закона.
Аз мисля, че трябва много добре да помислим, господин Славков, как да го вкараме това нещо тук в закона. Защото там е фиксирано всичко.
Освен това възражение предлагам квартирните да се плащат по фактически разходи, защото те на практика са разходи. А по-нататък в Правилника за общия доход, дано вие, както казахте, че ще го оправите, тази несъобразност, която имате, и аз ви моля, съжалявам, че го няма председателя Сендов, защото той ми беше препоръчал да направя такова предложение и каза: "Всички ще застанем зад него". Защото се оказва, че когато някой е надплатил квартирни пари над тези за държавни служители, се оказва, че това му се пише като доход и му се удържа данък общ доход.
Е, такава голяма несъобразност, ако искате да има, господин Славков, дайте да я запишем в закона, а не в правилника. Но аз съм категорично против. Защо? Защото квартирните пари, когато ги плащате, винаги се отчитате с документ. Аз не знам какви са ви нормите в момента за държавни разходи, но отидете, аз съм народен представител от Варна, намерете едно място във Варна, където може да се спи за 240 лева или за 250 лева. Такова място няма. Даже и в станцията на Министерския съвет сумата е по-висока.
Дайте да ги признаем тези неща и не товарете хората допълнително с данък общ доход. Защото, ако развием тази логика в нейната крайност ще стане така, че вие ще карате хората да попълват декларации за това някой ако някъде ги е черпил примерно едно кафе или един обяд, или нещо, да си го пише като приход в общия доход и утре да им го облагате.
Нищо няма да загубите, ако сложите точка до "плащане за държавни служители" и сложите "квартирните се признават по фактически направените разходи". Моля ви да ме подкрепите. Защото има случаи, не знам госпожа Ананиева дали е измежду тези колеги народни представители, които изгоряха, обаче, които няма как да отидат в чужбина да спят в евтин хотел, примерно с президента, защо не и с министър-председателя или с министъра на външните работи. Вярно е, че събранието им поема разходите, обаче ги карат да плащат данък общ доход. Е, такава голяма несъобразност аз не знам, че може да направите. Поне в правилника онова нещо трябва да го премахнете.
И друго. Онова е наредба колко пари се полагат на държавни служители, когато пътуват. Тя няма нищо общо с данъчното облагане. Вие тази наредба из един път я слагате като нещо съществено вътре в данъчното облагане. Затова мисля, че тези неща трябва да бъдат разделени. Или предложете нещо, или аз ви казвам това по силата на онази логика, която вече изложих по предишното си изказване, би трябвало да бъде отменена и ще бъде отменена, стига някой да се сети да сезира Върховния съд.
Другото ми предложение е за транспорта. Предполага се, че абонаментните карти по-лесно могат да бъдат отчитани, когато се купуват. Защото, когато един работещ или служещ, както искате го наричайте, работещ на трудов договор пътува от жилището си до работното си място, това не бива да му се счита за доход. Напротив, това е разход за него.
Знам, че сега работите върху нормалния закон, както му казваме вече, не този от 1950 г. - Законът за данъка върху общия доход. Този проблем поне там го решете, а тук направете една крачка.



Какъв доход е това, че той отива на работното си място и се връща? Ами че това е разход, не е доход по принцип, от икономическа гледна точка, а от фактически аз ви казах, че може да бъде атакуван.
За пътуващите със собствен превоз. Вече те са доста. Пътуват с коли, може и с колело да пътуват, може и с мотопед да пътуват. Но който пътува със собствен превоз, той също така влиза в харч. Влиза в харч и нека това да му се признава като разход. В края на краищата вие знаете, че човек като купува бензин, една голяма част вътре в тази цена е акциз и т.н. и тя отива за общи цели. Бях казал да бъде 2 лева на километър, защото едно време приехме тук този принцип. Сега мисля, че ги увеличиха - стана 3 лева и нещо. Сложете го 2 лева, да се знае, че нещо наистина се прави за тези хора и че има едно разбиране, че от жилището до работното място разходите за транспорт са разход, а не са доход, както в момента вие го третирате и го облагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Само няколко думи искам да добавя към това, което господин Венцеслав Димитров предлага. Никаква логика няма измененията в ал. 5 да се обвързват - става дума за чл. 13, на едноличните търговци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: На чл. 5 сме.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз говоря за чл. 5. Никаква логика няма да се обвързват разходите по отношение на служителите, заети в бюджетната сфера, с тези, които са на практика незаети в бюджетната сфера. Така че просто моето мнение е, че трябва да отпадне предложеният текст. Това искам да добавя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Това, което аз ще предложа, е по отношение на един текст, който е внесен от самата комисия. В предложението на комисията точка "к" казва: "Задължителните индивидуални вноски към Държавно обществено осигуряване по Закона за пенсиите на работещите по трудов договор в размер на 2 на сто". Да, разбира се, нормално е, това трябва да съществува. Но аз мисля, че това 2 на сто ни обвързва с днешния момент. В един закон това няма смисъл да става, ако това трябва да е закон. Ами утре може да решим да бъде 1 процент или 5 процента, или 3 процента. И аз мисля, че този текст е излишен - "в размер на 2 на сто". Ако го махнем, тогава никой не може да твърди, че ако някой иска сам да се осигурява с 20 или 30 на сто, по този начин ще излезе от данъчното облагане. Защото в началото текстът започва така "Задължителните индивидуални вноски". Следователно ясно е, че става въпрос за днешните 2 процента и не може никой да ги увеличава самоволно. Затова ви моля само тези три думи накрая да отпаднат, за да дадат възможност законът да бъде прилаган в този смисъл в по-дълъг период.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Само едно пояснение. С това, което беше прието вчера в Закона за данък върху общия доход, настъпва следната промяна:
1. В чл. 6 се създава нова ал. 2: "От месечния доход се приспадат осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване, внесени за сметка на осигурените лица".
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3, което изчиства нещата.
Вчера сме го гласували като препращащ текст по Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има две предложения за отпадане и две - за допълване.
Гласуваме предложението на народния представител Благой Димитров за отпадане на буква "и" от текста на вносителя: "Сумите за транспорт в размерите и по ред, установен с акт на Министерския съвет, в случаите, когато работниците и служителите пътуват от местоживеенето им до местоработата и обратно извън населеното място".
Моля режим на гласуване. Предложението е за отпадане.
От общо гласували 171 народни представители, за - 11, против - 94, въздържали се - 66.
Не се приема това предложение.
Второто предложение за отпадане е на народния представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като с поправките, които приехме вчера в Закона за пенсиите, този въпрос е уреден, комисията в окончателния си вариант оттегля предложението по буква "к".
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в буква "г" да се добави: "а квартирните пари се признават по фактически направените разходи". Това е допълнение и към окончателния текст на комисията.
Моля да гласувате.
От общо гласували 186 народни представители, за - 93, против - 93. (Оживление в залата)
Има думата господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо председателстваща, колеги! Предлагам прегласуване, защото наистина виждаме как нещата за един или два гласа могат да се задвижат в неблагоприятна посока. Нека още веднъж да обясня за какво става дума.
Между другото, това предложение аз го направих изрично по нареждане на председателя на парламента Благовест Сендов. Става дума за това: когато някой отиде в командировка, квартирните да не му се признават до 200 лева, а да му се признават по фактурата, която предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще прегласуваме предложението, тъй като такава патова ситуация в парламента е недопустима. Моля да гласувате отново предложението на господин Димитров.
От 202 гласували народни представители, за - 93, против - 64, въздържали се - 45.
Не се приема предложението.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз предлагам да анулирате това гласуване и да го оставите за утре, защото видях как госпожа Станка Величкова гласува на пултовете на ДПС. (Шум в залата) Точно така, гласува на пултовете на ДПС. Моля да отмените гласуването и да го насрочите за утре първо да го гласуваме. Не може тя да отива по други парламентарни групи. Това е вече връх на нахалството!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не мога да го отменя, тъй като в момента Народният съюз е обозначен с 15 гласа, господин Димитров.
Закривам заседанието. (Звъни)


(Закрито в 14,00 ч.)





ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Станимир Калчевски

Красимир Момчев