Председателствували: заместник-председателят Нора Ананиева

Секретари: Иван Братулев и Юмер Юмер

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Откривам извънредното заседание на Народното събрание с единствена точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНА ЗАЩИТА НА ВЛОГОВЕ И СМЕТКИ В ТЪРГОВСКИ БАНКИ, ЗА КОИТО БНБ Е ПОИСКАЛА ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
Преди да започнем по дневния ред искам да ви съобщя, че на направеното запитване от страна на председателя на Народното събрание акад. Благовест Сендов до Централната избирателна комисия е отговорено, че на основание Решение N 8 по Конституционно дело N 5 от 1993 г. на Конституционния съд от 6 май 1993 г. заместването на народен представител, който се връща автоматично в събранието, не е персонално, а е валидна поредността на кандидатите в листата на съответната партия или коалиция, от което следва, че в посочения случай би трябвало да се прекратят пълномощията на последния заместващ от листата, който е д-р Тодор Райчев Попов. По силата на закона това прекратяване ще бъде оформено с разпореждане на председателя на Народното събрание.
Искам да изкажа благодарност на д-р Попов за работата му досега в Народното събрание и да му пожелая успех в следващата фаза на неговата кариера.
Господин Куртев правилно ни подсети за това, че трябва много бързо да поискаме това решение на Централната избирателна комисия.
Госпожа Екатерина Михайлова има думата по процедурен въпрос.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на Съюза на демократичните сили имам две процедурни предложения.
Първото е свързано с това, че по силата на правилника вие можете да определите и повече време от половин час на парламентарна група за дебати. И именно това е нашето предложение: да се даде по един час за дебати на парламентарните групи по този законопроект, тъй като той предизвика много голям обществен интерес, хората се интересуват от него, много от народните представители имат какво да кажат по този законопроект и считаме, че трябва да бъде направен един сериозен и обстоен дебат и да бъдат чути всички мнения.
Във връзка с това е и второто ми процедурно предложение: дебатът да бъде предаван пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио пак във връзка с това, че този закон вече широко се дискутира сред обществеността. Дискутира се в масмедиите, дискутира се сред всички граждани и би представлявало интерес, а не само интерес, смятам, че просто е задължително българските граждани да чуят дебатите по този законопроект и да се ориентират в позициите и становищата, изразени днес в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. По първия въпрос не се налага гласуване, но като отчитам и Вашето искане и изразената по време на предварителния разговор на председателя на Народното събрание воля на всички парламентарни групи, на техните ръководства да бъде максимално бързо приет законът, определям времето: 1 час - за Парламентарната група на демократичната левица; 45 минути - за Съюза на демократичните сили с възможност за удължаване; по 30 минути - за останалите парламентарни групи.
Моля да гласувате процедурното предложение за пряко предаване по Българската национална телевизия и по Националното радио.
От общо гласували 204 народни представители, за - 97,против - 25,въздържали се - 82.
Не се приема това предложение.
Думата за трето процедурно предложение има господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз Ви предлагам да повикате при разглеждането на този важен законопроект министъра на финансите, да присъства също така и председателят на БНБанка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поканени са. Моля да се провери в секретариата на академик Сендов, да се свери часът, в който те ще дойдат. Но във всички случаи те са поканени.
Още една процедура от господин Василев. Това е във връзка с изразеното желание от ръководствата на всички парламентарни групи законопроектът да се приеме без усложнения.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпросът, който разглеждаме, е с изключителна важност. Това, което става с финансовата система на България, е най-големият обир, най-голямото мародерство изобщо в историята на България. Този закон, който вие предлагате днес, също е закон, с който ще бъдат обрани всички юридически лица. Този закон, който вие предлагате, също така е обир на цялото население, което ще трябва да събира пари, за да се изплащат до някаква степен влоговете, които са загубени в Първа частна банка и други банки. Този закон изобщо не решава проблемите на финансовата и банкова система в България.
Ето защо аз предлагам преди да започнем дебатите тук да бъдат изслушани представители на Българската народна банка, включително и нейният председател и министърът на финансите, за да разберем пълното състояние на финансовата система, на банковата система в България.
Ние желаем да бъде отговорено на следните въпроси:
1. Колко пари в лева и валута Българската народна банка и ДСК са прелели в Първа частна банка и в останалите банки?
2. Колко от вложенията на физически и юридически лица в българските банки изобщо ги няма, липсват, тоест или са несъбираеми кредити, или са изнесени в чужбина, или са пропилени в охолен живот, какъвто водеше вашият кандидат за кмет господин Йосифов?
3. Желаем да знаем колко са и обслужваните кредити, кредитите, които могат да бъдат по някакъв начин върнати. Колко е имуществото на тези банки в сгради, коли, офиси, апаратура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Ние желаем всички вложители в тази страна ... (Шум и реплики от мнозинството) Моля ви се, защото това ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето. Господин Василев, времето за процедурно предложение изтече. (Валентин Василев продължава да говори на изключени микрофони)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Знаете процедурата по изслушване. Използвам Вашето процедурно предложение, за да предложа на Народното събрание да гласува за допускане в залата на господин Любомир Филипов, управител на БНБ, и господин Борислав Стратев, член на Управителния съвет.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 189 народни представители, за - 187, против - 1, въздържал се - 1.
Приема се процедурното предложение.
Господин Стефан Савов има думата за процедурно предложение.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че предложението беше тук да присъствува както председателят на БНБ, господин Филипов, така и министърът на финансите, господин Костов. Действително законът е от голямо значение за всички граждани на страната. След като отхвърлихте предложението да бъде предавано по телевизията, поне да изчакаме да се явят господин Костов и господин Филипов и тогава да започнем. Защото аз видях господин Кирил Желев, устремен към трибуната преди да са дошли господата, които биха могли да дадат разяснения. Мисля, че по този въпрос няма никакво съмнение. Ето, радвам се, че господин Филипов влиза, но нека изчакаме и господин Костов. Аз не мога да си представя, че има по-важен въпрос за гражданите на България от този. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нямаме практика, нито изискване за изчакване. Казах, че съм помолила да проверят в кой момент ще дойде господин министърът.
СТЕФАН САВОВ: Аз искам да Ви напомня, че те са длъжни да дойдат. Ние ги каним, такава е формата, а те са длъжни да дойдат. Погледнете правилника, погледнете Конституцията и ще видите, че съм прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други процедурни предложения има ли? - Няма.
Има думата господин Кирил Желев.
СТЕФАН САВОВ (от място): Но ние искахме обратното, госпожо Ананиева! Не може така да се налагате!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нямаме практика, господин Савов, да изчакваме министрите, длъжни са да дойдат, но не можем принудително да ги доведем, освен ако събранието не реши да бъдат доведени принудително.
Чакам справка за връзка с министъра на финансите.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Цяла България знае, че днес ще гледаме този закон, а министърът го няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате думата, господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Доклад на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект N 0201-15 от 17 май 1996 г. за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българска народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, внесен от Министерския съвет.
На заседание на комисията, проведено на 17 май 1996 г., бе представен и обсъден Законопроект за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българска народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност. Законопроектът беше представен от министъра на финансите господин Димитър Костов, управителя на Българска народна банка господин Любомир Филипов с участието на члена на Управителния съвет на Българска народна банка господин Борислав Стратев.
Министърът на финансите информира членовете на комисията, че внесеният законопроект има за цел да уреди условията и реда за предоставяне на пълна държавна защита на влоговете на физическите лица и частична държавна защита на сметките на юридическите лица и едноличните търговци в търговските банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност.
Държавната защита не обхваща финансовите институции, членовете на Съвета на директорите, съответно на Управителния и Надзорния съвет, на органите за вътрешен контрол, на прокуристите и на акционерите, притежаващи над 5 на сто от акциите с право на глас, ако те са засегнати от откриването на производството по несъстоятелност на търговските банки. Защитата на физическите и юридическите лица се получава само ако те не се отказват от нея. Държавната защита на влоговете и сметките започва от момента, когато Българската народна банка е поискала от съда да открие производство по несъстоятелност на дадена търговска банка. Тази защита се изразява в откриването на сметки в Държавна спестовна каса и Търговска банка до размерите на сумите по влоговете, намалени с размера на задълженията за физическите лица, и за половината от сумата, намалена с размера на задълженията към банката - за юридическите лица. От момента на откриването на сметките държавата встъпва в правата на съответните лица към банката до размера на средствата по тези сметки.
За осъществяване на държавната защита на влоговете и сметките на лицата се създава временен гаранционен паричен фонд. Този фонд се управлява от министъра на финансите, а средствата му се съхраняват по сметки в Българската народна банка. Във фонда постъпват средствата от реализираните вземания, за които държавата е встъпила в правата на получател, след като е гарантирала вземанията по влоговете и сметките на лицата. За нуждите на фонда се емитират гаранционни държавни ценни книжа в левове за срок от 5 години и във валута за срок от 3 години. Ежегодно с държавния бюджет на Република България се определя максимален лимит за емисия на гаранционни държавни ценни книжа, който се отнася за периода от 1 май на текущата година до 30 април на следващата година. Тези ценни книжа се използуват за обезпечаване обслужването на откритите по този закон сметки. Обслужването на гаранционните държавни ценни книжа се извършва от фонда за сметка на собствени приходи и предоставени средства от държавния бюджет за погашения и лихви по тях.
На станалите разисквания бяха зададени въпроси за по-пълното разясняване замисъла на законопроекта, от една страна, от друга - по предложения ред за организиране механизма на взаимоотношенията между държавата, обявените в несъстоятелност банки и юридическите и физическите лица, на които се дадоха изчерпателни отговори от вносителите. Изказалите се народни представители подкрепиха законопроекта, като се направи предложение, че е целесъобразно
приемането му да стане на две четения в едно заседание. Тази необходимост се налага от обстоятелството, че Централната банка е организирала вече процедури, които ще засегнат дейността на някои банки, и затова е необходимо спешното приемане на законопроекта, който осигурява защитата на физическите и юридическите лица, от една страна, и от друга - вложителите в тези банки вече да разполагат с гаранциите, които държавата поема за защита на влоговете и сметките им.
Комисията по бюджет и финанси единодушно подкрепя внесения Законопроект за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българска народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, и предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Откривам дискусията по законопроекта. Моля ръководствата на парламентарните групи да представят списък на ораторите. Досега съм получила списъка на Парламентарната група на СДС.
Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, днес суперекстрено трябва да се произнесе Народното събрание по един законопроект, който ни предлага Министерският съвет и който се отнася до едно твърдение, което Народното събрание днес трябва да направи опит да прецени дали е това, което обещаваше министър-председателят, заместник-министър председателят и цялото правителство на българския народ, или опит отново да се прехвърли от болната на здравата глава нещо, за което не е виновен нито българският данъкоплатец, нито българският спестител, вложил парите си в тази или онази банка.
Този законопроект повдига изключително важен национален въпрос - в състояние ли е държавата да гарантира влоговете на гражданите в банките. Във всички банки, дори и в онези, които ще фалират. В състояние ли е същата тази държава да гарантира средствата по сметките на фирмите, които извършват своята дейност и своите разплащания по узаконения в страната ред чрез банкови преводи и които са длъжни по закона да съхраняват своите средства точно в банките, а не някъде другаде.


Всичко това ние днес трябва да разгледаме. И понеже този въпрос е много важен, аз ви апелирам, колеги, към едно детайлно, бих казал едно подробно разглеждане на този законопроект. Едно достатъчно разумно обмисляне и на едни, бих казал, национално отговорни решения. Решения не палиативни, взети под натиска на събития днес, а решения, които да дадат едно цялостно във времето, плътно решаване на този изключително важен вече станал национален въпрос. Какво имам предвид?
Аз бих подкрепил всяко едно действие, което гарантира влоговете на гражданите в България. Пълно гарантиране! И в този смисъл този законопроект, в този си вид, не бих казал, че прави това пълноценно.
Аз не мога да приема този фактически блокаж на средствата по валутните сметки на гражданите. Фактическото му разсрочване във времето на възможността да бъде изтеглена някаква част от тази сума не е добро решение на законопроекта. Напълно е възможно държавата да има трудности, валутни трудности, но това е друг въпрос. А онзи човек, който е разчитал на банковата институция, на държавността в страната и е сложил своята валута в банката, а не под дюшека си, ние нямаме право да му кажем, че е сгрешил. Защото утре той ще направи точно обратното - няма да има доверие на банката и ще държи валутата си точно под дюшеците. В този смисъл това не е добро за законопроекта. И ние ще предлагаме по-нататък в нашите писмени предложения между двете четения това фактическо, да го наречем блокиране на средствата за един период от две години, в който ще може гражданинът да тегли само по една четвърт през шест месеца. Ако държавата до такава степен не е в състояние да гарантира нещо по-сериозно, то този срок да бъде значително съкратен и да не бъде повече от една година на четири транша по една четвърт. Но в една година, а не в две, в краен случай. Това първо.
Второ, ние не можем да приемем в този законопроект ясно изразената, да я нарека евентуална национализация на половината от средствата на фирмите. На фирмите, които са си държали парите в банките, които ще бъдат обявени в несъстоятелност. Затова, защото, пак ви казвам, законът принуждаваше да се извършват разплащания в брой не повече от 20 хил.лв. и всички други бяха принудени, действително дори и по съвсем обективни критерии, да държат парите си в банки. Не само това. Сега са 100 хил.лв., но довчера бяха 20 хил.лв. Отделно от това, банковата система не покрива всички райони в страната и много пъти много фирми се бяха принуждавали да внесат парите си там, където е най-близко и най-удобно за тях.
Така че ние ще пледираме фирмите, стопанските единици и едноличните търговци да се ползват изцяло с режима на гарантиране такъв, какъвто е и за гражданите. Това второ.
И ние смятаме, че това е съвсем справедливо затова, защото не е виновен гражданинът, не е виновна фирмата за това, че еди коя си банка фалира. Виновни са няколко фактора и аз искам да бъдете така любезни да ги чуете.
Най-напред, държавата като цяло може да бъде обвинена в това, че не се потруди, не се потруди да изработи един кредитен рейтинг на банковите заведения и да каже: "Тези банки са толкова гарантирани, толкова сигурни, толкова добри. Другите са по-малко, а третите са най-малко". Това задължение на държавността в България не бе извършено.
Второ, ние не можем и не бива да прикриваме повече грешките, бих казал, на моменти престъпното поведение на хора от централното ръководство на БНБанка. Кой е виновен за тези много, бих казал, безотговорно раздадени лицензи? Лицензии на банкови структури много. Много от тях с фантомен произход, с неясен произход на капиталите си, с фиктивен капиталов авоар. Кой, питам, е виновен за това? После, кой принизи до една степен на безотговорност банковият надзор? Кой, освен ръководството на Централната банка? Ние трябва да престанем да виждаме само и единствено последиците от нещата.
Ето сега днес ние се занимаваме с една последица, уважаеми колеги. Но тази последица има причини и тези причини имат своите виновници. И ние най-после трябва да ги посочим на българския народ същите тези виновници. И да ги изправим пред съда, ако това им се полага.
Аз обвинявам директно Българската социалистическа партия, като един главен виновник за това положение - днешното. Основен и главен виновник за това, защото Българската социалистическа партия с нейното разбиране на така наречения ляв преход, наречен само от нея, в продължение на повече от шест години принуждава банковите институции да наливат маса пари, милиарди пари в една структура, в една индустрия, която произвежда само загуба. Това е основният проблем. Това е основната причина за днешното положение.
Тези банкови институции не раздаваха своите пари. Те не раздаваха своите капитали. Те раздаваха парите на хората, които държаха своите вложения в техните сейфове. Те раздаваха парите на фирмите, които държаха своите средства в същите тези банки. И те носят основната отговорност за тази принуда - управляващите и това мнозинство в парламента, този и миналия парламент. Това са двата основни източника на бедственото положение за днешното състояние. И пак казвам, трябва да видим причините и да отстраним причините, а не само следствията.
Уважаеми колеги, в този законопроект се говори за един гаранционен паричен фонд, който ще получи безвъзмездно държавни ценни книжа. Забележете, безвъзмездно! Този фонд в крайна сметка ще обслужи цялата процедура по така нареченото гарантиране на тези средства. Но тук едно малко "но", но за сметка на дефицита в държавния бюджет. И сега идваме до най-страшното - "Който ял - ял, който пил - пил". Ще плаща отново данъкоплатецът. Ето, това е страшното на този законопроект. Отново ни се предлага една формула, да прескочим отново някак си онези кредитни милионери, онези истински виновници, които са причина за тази среда и отново ние да загърбим тези неща и да кажем: "Дайте сега бюджетът да плати". Какво всъщност е бюджетът? Какво е държавният дефицит? Това е един авоар, на който ние още нямаме право, защото това са средства, разходи от бъдещето, които ще трябва да покрива българският данъкоплатец и неговото поколение. Това сме на път да направим.
Затова аз смятам, че много по-добро решение има от това да се създава един такъв фонд, който ще има безвъзмездни държавни ценни книжа. Ние трябва да приложим най-после пазарни способи и методи, колеги. Стига с тези социалистически методи! Защото, ако вие го направите така, какъв е, питам ви аз вас, какъв е стимулът другите банки да бъдат истински банки? Какъв е стимулът те да не правят точно онова, което направиха онези, които утре вие ще обявите в несъстоятелност? Какъв е за тях онзи, бих казал, граничен момент, в който те ще предпочетат фалита, защото знаят, че държавата, данъкоплатецът, бюджетът отново ще ги извади от това състояние? И отново ще миропомаже онези крадци, наричам ги точно крадци на българските спестявания.
Аз ви предлагам да помислите много внимателно. Вместо един такъв безвъзмезден фонд, вместо бюджетът да поема тези разходи, нека да се създаде, ще го нарека, ще го формулирам точно, един национален банков застрахователен институт. Нека всички тези ценни книжа, за които говорим, бъдат предоставени на този национален институт, но не безвъзмездно, а с нисколихвен кредит, ако щете. Но той ще бъде винаги заемен. И тогава този национален институт ще бъде принуден да направи и онзи кредитен рейтинг. Той ще бъде принуден да си събере и всички възможни вземания от лошите банки. Той ще бъде принуден да работи по пазарен механизъм и с нищо няма да утежни нито Републиканския, нито в крайна сметка държавния бюджет. Това според мен е пътят, по който ние трябва да вървим, ако искаме да вземем решение, което да е трайно, а не решение палеативно днес - за една-две банки и да спрем дотук. И утре, когато този проблем отново възникне, а той, забележете, ще възниква. Този проблем оттук нататък ще възниква непрекъснато, ако ние откъсваме пазарните методи и способи от нашата практика и дейност. Това може да бъде решено само по този начин - с пазарен метод.
Затова ви призовавам оттук нататък да се обединим около идеята за създаване на такъв един национален институт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата за реплика госпожа Караиванова.


АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Господин Радев, във Вашето изказване ми направи впечатление в началото това, че обвинявате правителството за фактическия блокаж на валутните сметки на гражданите и ще правите предложение те да се удовлетворяват така, както левовете. Знаете ли Вие като икономист какви са и колко са законните основания на гражданите, а освен това и на фирмите, да притежават валутни влогове, съгласно действащото валутно законодателство?
Господин Радев, в правото, откакто съществува, има един основен принцип - никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. И сега тези, които нарушаваха закона, а и тези, които не ги контролираха, и си обръщаха левовите влогове във валутни, виновно е отново мнозинството и правителството за това, че никой не ги контролираше. Аз съм съгласна с Вас единствено за това, че трябва да се търси отговорност, строга съдебна отговорност за тези, които раздаваха парите на вложителите и сега отново изрядният данъкоплатец и вложител ще трябва да ги плати, ще трябва да плати безплатните им вечери.
Но аз Ви питам, господин Радев, ще се заинтересувате ли на чие прокурорско бюро отлежава дълго, дълго онова следствено дело за една създадена банка с 50 милиона кредит от ДСК? На чие прокурорско бюро отлежава делото против ръководители на банка "Електроника", отпуснали 102 милиона кредит и след като им занесоха постановлението за изменение на мярката чак в Гърция?
Ето за тези неща попитайте и тогава обвинявайте мнозинството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Няма други реплики. Господин Радев, имате право на дуплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Госпожо Караиванова, за втори път Ви казвам, че Вие не сте в час, когато ме реплекирате. Просто не сте в час, затова защото аз не говоря за валутни спестявания на гражданите. Този въпрос е решен. Аз говоря за валутни спестявания на фирмите и тези валутни спестявания на фирмите, които са абсолютно законни по действащото законодателство в България, за тях говоря, че се национализират и за тях казвам, че парите им се изплащат в български лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Фидел Косев има думата.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Пред нас е поставен за разглеждане пореден закон от правителството, с който се мъчим заедно с него да стартираме структурната реформа - нещо, което много правителства преди това нямаха честта да се опитат да направят, и да го направим това максимално справедливо спрямо гражданите на България. (Реплики от опозицията: "Голяма справедливост!") Репликите ви не са толкова интересни. Можете да си ги спестите.
Какво правим с този закон? С този закон държавата гарантира влоговете на физическите лица - нещо, което прави чест на едно такова правителство, каквото е нашето. Нещо, което обаче го няма в много, много други страни и нещо, което няма да го има след време.
Аз се учудвам на така наречената опозиция, която уж приема либералния модел на икономиката и питам: защо в този либерален модел отсъства поемането на отговорност на онези, които са сбъркали? Защото това го има по целия свят. Защото единствено българското правителство се опитва да гарантира гражданите.
Чухме едно обяснение - не били виновни.
Господин Радев, ако аз Ви дам 1000 долара и Вие не можете да ми ги върнете, кой е виновен? Следва ли от тази страхотна сделка държавата да гарантира моя влог във Вас?
Какво още прави този закон? Този закон се опитва с максимално възможните средства да гарантира и парите на юридическите лица.
Какво още правим с този закон? С този закон е намерен вариант с гаранционния фонд от държавни ценни книжа тези средства да бъдат осигурени.
Какво не можем да направим с този закон? С този закон не могат да се гарантират всички средства на юридическите лица. Да, налага се да приемем логиката, предложена от Министерския съвет, защото тя е икономически обоснована, а именно финансовите институции поемат 100 на сто от риска, юридическите лица приемат 50 на сто от риска, физическите лица не поемат никакъв риск. Това е възможното днес. И това, макар да не реализира сто на сто гаранции на всички средства, оставени в банките, е максималното, което може да се даде днес.
Можеше ли да минем без него? Да, можеше. Можеше, но трябваше да погледнем по друг начин опашките пред банките и да компрометираме доверието в банковата система. (Реплики от опозицията: Няма банкова система) Не го правим. (Реплики от опозицията) Какво прави СДС освен че се мъчи да подвиква. СДС се опита и затова не можем да не признаем с днешното заседание да подаде ръка и да реши една нормална икономическа логика. Опитът обаче се оказа неуспешен, като чуваме за какво става дума.
Позицията, изразена от Муравей Радев. Не бил сгрешил този, който е вложил средствата си в банката. Питам ви, повтарям си въпроса: защо да не съм сгрешил аз, който съм вложил в една частна банка своите пари и тя фалира? Оттук нататък, сигурно след време, след период от година, за което ще действа евентуално този закон, не е поставен срок в него, но няма да може държавата да поема и да гарантира влоговете на всички вложители в различните банки, тъй като това не става. Това не е възможно и няма икономическа логика.
Какво каза освен това господин Радев - видите ли имало национализация. Къде я видяхте, господин Радев, тази национализация? Къде държавата взе средствата на един и си ги прибра в джоба?
Какво трябвало да направи държавата? Господин Радев се опита да даде някои нови предложения. Видите ли, държавата трябвало да направи кредитен рейтинг. Много интересно щеше да е състоянието тогава на всички банки и по-много интересен начин щяха да са равнопоставени те. Как го измислихте, не знам!?
БСП била принудила, представете си, БСП била принудила банките, хайде да видим пък и частните банки как могат да бъдат принудени, да разходват своите средства, както той се изрази: "да ги наливат в индустрията". Е, това не е възможно. Ето за това няма създаден механизъм. Как го роди Вашата сбъркана логика не знам.
И последната невероятна теза, че данъкоплатецът щял да плаща тези средства, а били подминати кредитните милионери. Ами кой да ги принуди тези кредитни милионери, освен правораздавателната система, уважаеми? (Реплики от опозицията) Да, можете да ги принудите. Въпросът е защо не сработва онази правораздавателна система, чийто политически контрол държите вие? Защо на бюрата на различни прокурори в различните съдебни протоколи за тези кредитни милионери не носят отговорност. И ето тук постигаме консенсус с вас - да, те трябва да носят своята отговорност. Хайде да видим кой със своята политическа воля, по какъв начин ще успее да спомогне на този процес. Ето го консенсусът.
В заключение. Този закон стана вече познат за обществеността. Аз не намирам никакво основание той да не бъде подкрепен на първо четене. Този закон следва да донесе ясната позиция на държавата спрямо онези, които са направили своите вложения. И те за първи път могат да бъдат спокойни.
Ето защо се обръщам към всички колеги - имаме възможността да направим нещо добро за българите, хайде да видим кой със своите гласове на първо четене ще го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
За реплика доктор Георги Карев.

ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин Косев, струва ми се, че метафората, която употребихте, беше, меко казано, неудачна. Вие сравнихте случая с това да дадете на някого 1000 долара назаем и после питате кой е виновен, ако той не Ви ги върне. Когато давате на частно лице, естествено, че това е въпрос на Ваш избор. Ако дадете на мен 1000 долара, аз ще Ви ги върна. Ако ги дадете на господин Орсов, той естествено няма да Ви ги върне. Това е много ясно и това е Ваша отговорност да го решите. Но когато давате тези долари в една банка, която има лиценз, повече от естествено е да искате тя да Ви ги върне в пълния размер, това са Ваши спестявания. Госпожа Караиванова плаче тук за сталинското законодателство, където да си купиш няколко долара беше престъпление.
Добре, така или иначе, гражданите имат някаква валута. Погледнета обявите във вестниците и вижте цените на апартаментите в какво се обявяват - в български левове или във валута? Е, тогава, ако някой има 20 хиляди долара и иска с тях да си купи апартамент, и ще си ги получи на четири транша по 5 хиляди долара през шест месеца, аз Ви питам, господин Косев, с кои от тези 5 хиляди долара той ще си купи апартамента? С първите пет, които ще получи след шест месеца, или пък с последните пет, които ще получи след две години? И кога ще си купи този апартамент и как ще стане?
Така че, да говорите, че физическите лица никакъв риск не поемали, това просто е абсурдно. Когато се внасят пари в банка, провече от резонно е вносителят да разполага с тези вложения и никой да не му ги блокира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
За втора реплика има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин Косев. Аз съм съгласен с Вас, че ако дадете 1000 долара - понеже аз нямам долари, с левове ще боравя - и не Ви ги върна, кой е виновният?
Аз не искам да политизирам въпроса, защото е много сериозен, но апелирам за прозрачност. Ще може ли обществеността да научи банките, които фалират, кого са кредитирали по бивша и сегашна партийна принадлежност, за да се види моралният облик, както каза и доктор Карев, по този въпрос. Да се види банките на кого са дали пари, за да фалират.
И понеже тук се говори и от опозицията, и от управляващи за отговорност, като че ли има наистина нещо гнило, което мирише на престъпление.
Аз свършвам с репликата, госпожо председател. Дайте ми възможност по процедурата да дам предложение: да извикаме главния прокурор, да присъства и той на дебатите тук, за да има пресни впечатления. Защото нещата трябва да опрат до там. И, за да не се подвеждат и да ни лъжат, нека да има тук едно лице, най-отговорно - на прокуратурата, за да се види в края на краищата пък какво става в тази България.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Знаете кога се задейства прокуратурата.
За още една реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Господин Косев, Вие поставяте въпроса: на какво не отговаря или какво не прави този законопроект, представен ни от Министерския съвет. Този законопроект не дава ясни и точни принципи за изграждане на имунна система по принцип, а дава някакви палеативни решения в момента, след като сме изправени пред факта рухване на N-банки. Още повече, никой не знае в момента колко банки точно и кои банки ще рухнат.
Този законопроект не дава ясните принципи на изграждане на тази имунна система. Какво имам предвид? Застраховане и ясни принципи на капиталовата адекватност - той не отговаря на тези условия. И нещо повече. В момента ние наблюдаваме на практика втора вълна на рухване на пирамиди.
Миналото лято, юни месец, когато в тази зала обсъждахме доклада на комисията по пирамидите, беше казано, че държавата не може да поеме отговорност за това, че рухвали някакви сдружения като дружества с ограничена отговорност, които събирали вложенията на хората, осъществяваха влогосъбирателна дейност, но те не бяха лицензирани. Тогава банковият надзор не пое никаква отговорност. В момента аз питам и Вас, и разбира се, и господин Филипов, как банковият надзор е допуснал вложенията на българския народ да отидат по дяволите? Защото точно това става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Фидел Косев да отговори на репликите.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин Карев, Вие критикувате, че законът на базата на примера, който дадох, гарантира влога. Следва логиката на това, че когато си дал вложение в една частна банка, си прав, а когато си дал вложенията в една държавна банка - не отговаряш на тази логика на закона. Не, господин Карев, законът върши това, което трябва. Той дава еднакви права и статут и на частната, и на държавната банка. Така че грешката ви е в това.
Пълната гаранция! Пълната гаранция за валутните влогове в този закон и при сегашните възможности се изразява в това, че можете да си изтеглите валутния влог, но в левовата му равностойност. Това са възможностите сега и това, независимо че не е 100-процентово възстановяване на валутния влог, са възможностите към днешна дата.
Господин Илиев, съгласен съм с искането за прозрачност. Не разбирам защо, напълно необосновано според мен, смятате, че ако господин Татарчев изреди списъка на кредитираните от банките лица - юридически или физически, че по партийна принадлежност ще преобладават социалистите. Боя се, че бъркате много. Затова нека да вървим на принципа на прозрачността.
Господин Димитров, съгласен съм с Вас, че застраховането и капиталовата адекватност са принципни решения, но те не са за този закон. Този закон решава нещо друго и аз не знам защо не го разбирате. Той решава връщането, възстановяването на средствата. Вие искате и ако смятате, че ще бъдете доволен да си получите парите от една банка по принцип, мисля, че се лъжете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата за процедурно предложение господин Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! И до момента министърът на финансите не е дошъл в залата. Моля Ви да дадете почивка до неговото идване в залата, тъй като това просто на нищо не прилича. Не може министърът на финансите да си има друга работа, докато парламентът приема закон, предложен от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Направена е проверката. Министърът на финансите ще дойде всеки момент. Не можем принудително да го доведем. Нито можем да прекъсваме. Дошъл е вицепремиерът, дошло е ръководството на банката. Моля Ви, не усложнявайте нещата.
Аз дадох справката на господин Стефан Савов, който правилно повдигна въпроса. Справката е, че в момента вървят преговорите с мисията на Международния валутен фонд. В момента на приключването, той ще бъде в залата. Предполагам, че никой няма да оспори важността на този ангажимент.
Имате думата, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Може би ще се повторя до известна степен с господин Божков, но аз искам да погледнем на нещата от името на Народния съюз от малко по-друга гледна точка.
Ние приехме днес да се гледа този толкова важен закон, защото смятаме, че той засяга почти всички българи. И на мен ми се искаше да бъдат разискванията, дебатите в една по-спокойна атмосфера.

Аз не бих искал да говоря за това, и се обръщам особено към нашите колеги отляво, кой е виновен. Мисля, че за целия български народ е ясно, че виновни за състоянието на нашата банкова система, за нашето финансово положение е демократичната левица, защото тя управлява.
Но аз пак повтарям, беше по-важно за нас, когато обсъждаме един въпрос, който засяга целия народ, да се опитаме да намерим консенсус. Но какво става?
Първо, демократичната левица се опитва да отхвърли, бих казал, без всякакво основание, своите отговорности. А смятам, че това е безсмислено. Разберете, действително това няма никаква основа, никаква почва, защото българският народ е много наясно кой е виновен за това, което днес става.
И тук отново искам да се върна към това, което говорих веднъж, говори и господин Божков, че по силата на чл. 95, глава осма от правилника, тук трябва да присъствува министърът на финансите. Аз се радвам, че тук е председателят на Българската народна банка, господин министър Гечев, но така или иначе, вносител на този закон е председателят на Министерския съвет, премиерът, или с други думи това трябва да бъде неговият представител - министърът на финансите.
Госпожо Ананиева, Вие ми дадохте тази справка, че господин Костов има среща с госпожа Ан Макгърк, но все пак, всички ние знаем още от петък, че ще има едно толкова важно заседание. И на мен ми се струва, че и господин Костов трябваше да знае. Ние всички се срещнахме с госпожа Ан Макгърк, всички парламентарни групи, включително и аз имах среща с нея, и мисля, че тя щеше много добре да разбере основанията на господин Костов, че днес той трябва да бъде в Народното събрание.
Трябва ли отново да цитирам чл. 95 от правилника, в който поканата, която отправяме, е формална, но Народното събрание е суверенно да докара дори и под стража един министър. Прочетете правилника. Просто така са нещата. И на мен ми се струва, хайде, не искам да навлизам в някакви спорове, на мен ми се ще обаче, тук е въпрос на чест, тук е въпрос на отговорност, тук е въпрос, който действително означава, че господин Костов не трябваше да отсъствува. Не беше ли по-добре всички ние тук да запретнем ръкави, казано фигуративно, да намерим пътищата за излизането от тази криза? Аз съм сигурен, аз мога да говоря от името на Народния съюз, но съм сигурен, че и от страна на СДС, на ДПС и въобще на опозицията, ние желаем да помогнем на българите, желаем да помогнем на всички онези, които си губят влоговете. А ние знаем колко трудно е днес да събереш влог. И защо тогава, както господин Фидел Косев сега говори, някак си, бих казал, с нападателен тон, защо не стигнем до едно споразумение да изчакаме господин Костов, да даде той отговор на въпросите, които ще му зададем, и да помогнем по някакъв начин. Мисля, че това очаква българският народ от нас. И това е по-важно от всичко друго. По-важно е от онова, което мислим ние, вие и те, обаче положението е толкова страшно, положението е толкова ясно, защото за една криза, за един фалит на държавата отговарят управляващите. Но аз съзнателно не искам по този въпрос да наблягам, не искам да говоря, бих казал, нека се опитаме да направим подобренията, нека се опитаме да ни изслушате спокойно за това, което предлагаме, пък може би ще подобрим този закон, ще направим така, че българските граждани да бъдат по-спокойни утре. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз благодаря. Реплика ли? Има думата господин Кирил Желев за реплика.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Приемам разсъжденията, които направи господин Стефан Савов, но не приемам подхода Народното събрание да уточни кой да бъде представител на вносителите. По тази логика, която беше реализирана тук, от трибуната на Народното събрание, би трябвало принудително да поканим и да докараме в залата, както се изрази господин Савов, целият Министерски съвет ....
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Няма да е лошо.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Тъй като аз нямам съмнения в неговите демократични разбирания, смятам, че ще признае правото на вносителя - Министерския съвет в конкретния случай, да определи кой да го представлява. В този смисъл в залата присъства заместник-председателят на Министерския съвет и вицепремиер господин Румен Гечев, министърът на труда и социалните грижи господин Минчо Коралски, управителят на Българска народна банка ...
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Ето го, той дойде! Браво! (Единични ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Настъпва успокоение вече, господин Костов е тук.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: ... вече дойде и министърът на финансите. Така че ще помоля колегите да дадат възможност вносителят да преценява кой ще представлява Министерския съвет. Смятам, че представителството при обсъждането на този законопроект е достатъчно отговорно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Максим Димов.
МАКСИМ ДИМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законът, който днес гледаме при всички случаи е продиктуван от конкретната нужда, от изключително тежкото положение във финансовия сектор. Ако трябва да се отърсим от всички емоции, ние би следвало да го подкрепим, без значение дали той е най-добрият или по най-точния начин гарантира всички вложители. Ако ние наистина застъпваме пазарната политика, тогава трябва да променим малко принципите си и отношението си към реалната икономика въобще.
При всички случаи след като Централната банка е лицензирала съответните банки, тя носи отговорността за тяхното функциониране и чрез своя банков надзор би следвало превантивно да следи за изпълнението на всички наредби, които самата тя е определила.
От тази гледна точка ние не можем да обвиняваме българския вложител, че той си е дал парите в една или друга банка, без да говорим за структурата на капитала в нея - дали тя е частна, държавна, общинска или кооперативна, и не би следвало да искаме такава висока икономическа култура от всеки български гражданин, да подхожда към едно вложение като към инвестиция. Той затова се доверява на официалните институции, тоест затова ги има тези банки и тези официални институции, за да се доверят хора, които не разбират от тези неща.
От друга гледна точка, веднъж доверявайки се на някоя банка, всеки потенциален вложител би следвало да се съобразява и с поведението на тази банка. Така или иначе вината, ако вземем да я търсим, трудно бихме стигнали до истината. При всички случаи тя е и в двете страни. Робърт Макнамара казва: "Когато аз имам да давам на банката един милион долара, то е мой проблем как да ги върна. А когато имам да давам на банката 1 милиард долара, то е проблем на банката как да ги вземе".
Банките навсякъде са банки - и в България, и на Изток, и на Запад. Навсякъде банки ще се създават, навсякъде банки ще фалират. И оттук нататък българският гражданин, който не беше достатъчно подготвен за пазарни условия, вече видимо е подложен на всички тези рискове. Имаме основание да се отнасяме критично към политиката на Централната банка относно лицензирането на различни банки - както български, така и допускането на чуждестранни банки.
Разбира се, чуждестранните банки основават тук юридически лица, които, разбира се, че могат да фалират.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Ама не фалират, това е разликата.
МАКСИМ ДИМОВ: Не, не е проблем това. И не това е същността на въпроса.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Защото не ги управляват комунистите.

МАКСИМ ДИМОВ: Вторият проблем. Аз пак ще се абстрахирам от всичко, което ние говорихме многократно... (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Йорданов, моля Ви по-спокойно! Скоро бяхте в Лондон. Бъркли да сте чули случайно?
МАКСИМ ДИМОВ: За да имаме такъв обективизиран показател, ние искахме да бъде въведен и личен лиценз за всеки един банкер. Следователно не е достатъчно да имаш пари, за да направиш банка и да седнеш да управляваш. И трябва да можеш да правиш това нещо, защото никой в банката не управлява собствените си пари, а управлява привлечените пари на вложителите.
Разбира се, ние нямахме възможност и все още не сме успели да стигнем дотам, но това задължително трябва да се направи.
В тази ситуация аз си мисля пак, че ние, поставяйки българския вложител в една шокова ситуация, трябва да приемем този закон с цел гарантиране на вложителите, които са в проблематични банки и оттук нататък наистина да започнем може би някаква просветна кампания, някаква агитация. Трябва да се обясни на тези хора, че оттук нататък в пазарните условия никой не е гарантиран и всеки трябва да носи своя риск. Трябва да се разкаже малко по-популярно на българина, че той би следвало спокойно да се доверява на тия банки, но разбира се по някакъв критерий да ги избира и да е готов да носи съответния риск.
Мисля, че не е проблем на Централната банка след време да направи един рейтинг на банките, с който тя ще подскаже на българския вложител към кого трябва да се насочи. Но и това разбира се е достатъчно рисково.
Искам да завърша с мисълта, че не бива в тази критична ситуация да нарочваме банките за основни виновници и в тези условия да гледаме на тях като на институции, довели до това тежко положение или изцяло водили политика, умишлено към ситуация, каквато днес наблюдаваме.
Трябва да отчетем също факта, че голяма част от тези пари, които бяха пласирани през търговските банки, отиваха в така наречения реален сектор, който е фундаменталната причина за това тежко положение. Той потребяваше тези пари и не ги връщаше.
Така че, ако направим един сериозен анализ, ние ще видим, че голяма част от тези пари, които днес са трудно събираеми, са консумирани точно от тази зле работеща енергоемка, ресурсоемка икономика.
Бих желал да призова наистина към банковия сектор да се гледа с доверие. Най-важното за него е той да бъде оставен на спокойствие. А при всички случаи има виновни, има нарушители, които трябва да бъдат преследвани, наказвани съобразно закона. Но банковият сектор просто трябва да бъде оставен на спокойствие, защото в противен случай ни очакват много, много тежки времена. И малко хора си представят точно как биха изглеждали нещата в една такава силно критична ситуация. Благодаря. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата народният представител Александър Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да върна нещата към причината за появяването на този законопроект. Причината за появяването на този законопроект е кризисното положение на българската финансова и банкова система. Щом има криза, очевидно се налага да се приеме спешно, на извънредно заседание законопроект на първо четене с тенденция до края на седмицата да се приеме и на второ четене.
Каква е тази криза обаче? Защо има криза? Откъде дойде тази криза? От тавана падна кризата, някой донесе отвън тази криза? (Оживление)
Нека да се върнем малко назад и да погледнем предизборната платформа на БСП. В тази предизборна платформа предвиждаше ли се банкова криза? - Не, предвижадаше се все по-пълно задоволяване на нуждите на хората, увеличаване на работните места, инвестиции от бюджета. (Реплики от мнозинството) Прочетете си собствената платформа и вижте, че там се говореше за инвестиции с помощта на бюджетния сектор в държавните предприятия. Това изпълнихте отлично и докарахте положението до финансова и банкова криза.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): То туй минало - те не я четат.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Погледнете програмата на правителството на Жан Виденов. В нея говореше ли се за криза? - Не, говореше се за ръст на производството. И беше постигнат ръст на производството в размер на 2,6 на сто от брутния вътрешен продукт за 1995 г. Тук кой ли не се изреди да се хвали с този ръст на производството, включително господин Гечев го разказа из целия свят, дори на едно място каза, че било 3,6 на сто. Вероятно е грешка на езика. (Оживление)
Има такъв ръст на производството. Разбира се, че има, но за каква сметка беше постигнат този ръст на производството? - За сметка на енергоемки отрасли, за сметка на грешна политика на износа, за сметка на нестартирането на структурната реформа.
През 1995 г. продължи да бъде източвана българската финансова система към предприятия, генериращи загуба. Трябваше да стигнем до това положение, в което фалират банки, до това положение, в което трябва да се затварят предприятия, за да се сети правителството и левицата, че трябва да се приеме Закон за защита на вложителя.
Няма ли кой малко да се засрами от това, че се налага приемането на този законопроект? (Реплики от СДС) Няма ли някой да поеме отговорност за това, че се налага ние днес да разглеждаме точно такъв законопроект? Или трябва да действаме по една много изпитана система - лисицата да върви и отзад с опашката да мете следите.
Вие искате да се приеме този закон, да се запушат устите на хората и да им се затворят очите, за да не мислят и да не се притесняват кой им открадна парите.
Къде са парите на вложителите? Нима Българската народна банка не знае? Нима в тази банка няма Управление "Банков надзор"? Нима тази банка няма управителен съвет, който в продължение на години рефинансира Първа частна банка, за да установи днес с изненада, че тя е била фалирала... Никой ли не погледна в сметките на Първа частна банка, за да види къде отиват нейните кредити?
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Нали частните банки не фалират?...
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Няма ли Министерство на финансите? Няма ли Министерство на икономическото развитие със заместник-министър председателят на Банковата консолидационна компания, която държи държавния интерес в Минералбанк? Какво направи министърът на икономическото развитие и заместник-министърът на икономическото развитие в продължение на една година, за да не допусне фалита на Минералбанк?
И ако утре или вдругиден още банки фалират, пак ли няма никой отговорен? - Не говоря тук за преки виновници. Преките виновници са тези, които са раздавали кредитите и те лесно могат да бъдат призовани пред съда, и да понесат наказателна отговорност. Говоря за политическата и институционалната отговорност на Министерския съвет и на Управителния съвет на Българската народна банка, които в продължение на години позволяват българските банки да работят противно на всички възможни банкови стандарти и правилници, които в продължение вече на втора година отказват да се съобразяват с международните банкови стандарти, които Международният валутен фонд предлага да приемат.
Колко време е в България мисията на господин Чарлз Инок, която се занимава с привеждането на българските банкови стандарти към международните банкови стандарти? Кой отказва тези стендарти да влязат в сила и на кого е неудобно тези стандарти да влязат в сила?

И днес, година и половина след идването на власт на правителството на Жан Виденов ние ще приемаме Закон за защита на влоговете и сметките, защото влоговете и сметките ги няма! И Народното събрание точно като лисицата ще помете с опашката си отзад и няма да има виновен, няма да има отговорен, ние ще гарантираме донякъде на някои хора част от техните влогове! И те трябва да дойдат да ни целуват и да ни благодарят, защото отново партията и правителството се погрижиха за хората, че им дадоха част от парите обратно! И в тази зала, и извън тази зала, и чак оттатък, в Китай, има хора, които явно нямат срам.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (от място): Този безсрамник ще се върне.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Дано да си го задържат там.
Аз отказвам да коментирам по същество законопроекта по една елементарна причина. Каквото и да пише в него, той нищо не решава. Да не говорим, че в него са пропуснати цели важни моменти: какво става с изплащането на влоговете тогава, когато не заработи така нареченият Гаранционен фонд; какво става, когато не се наберат парите в него; с колко се увеличава вътрешният дефицит; с колко се увеличава вътрешният дълг със създаването на този фонд и напечатването на държавни ценни книжа; кога ще се наложи актуализация на бюджета и колко бързо се налага актуализация на бюджета след приемането на такъв закон.
Министърът на финансите си позволи да закъснее с един час за заседанието на парламента по законопроекта, свързан пряко с неговата дейност. И след като най-после е тук, мисля, че първо трябва да ни отговори на тези въпроси, да каже как приемането на този законопроект и изпълнението му ще се отрази върху цялостната ни финансова система и тогава да продължим с дискусиите и евентуално с гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за реплика господин Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Господин Божков, съгласен съм със значителна част от критиката Ви към банковия надзор. Само че тя не е е ваше дело, не сте я измислили вие. Както демонстрирахте, добре сте чели предизборната платформа, а и явно доклада на Жан Виденов пред пленума на Висшия съвет на БСП. Но не мога да разбера Вашата логика на човек, който излиза да коментира на първо четене закон и отказва да го коментира. И второ, не мога да разбера как разбирате Вие, че се запушва устата на вложителя, като му се осигуряват 100 % от неговите вложения. Това е много странна логика и много странни разбирания. Ако му се осигуряваха 10, 15, 20 на сто - разбирам. Но като му осигуряваш всичките вложения, как пък точно му запушваш устата? (Реплики в блока на СДС)
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Твоите пари в левове ли са? Такива като тебе нямат влогове в банка в левове. Ти си ги изтеглил и са в долари вкъщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за дуплика господин Александър Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Господин Косев, Вие явно слушате само това, което Ви е удобно. Естествено, че не се гарантират влоговете на хората и с този закон. Левовите влогове на вложителите в Първа частна банка и Минералбанк може би ще бъдат гарантирани.
ФИДЕЛ КОСЕВ (от място): Защо може би?
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Защото не е сигурно дали фондът ще заработи и ще има средства. Ако бъдат изплащани техните влогове и фондът го няма и няма средства, тогава ще вземе от влоговете на вложителите в ДСК. От техния джоб ще се бръкне, за да се плаща на други. И милионите вложители в ДСК ще трябва да плащат заради това, че държавата не си е гледала работата и управляващите не са си гледали работата, защитавайки интересите на българските граждани и оставяйки да фалира тази или друга банка. А по отношение на валутните влогове мисля, че просто е срамота да го говорите. Естествено, че не се гарантират. След 6 месеца - 25 на сто! Някой ден!
ФИДЕЛ КОСЕВ (от място): С лихвите.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: С лихвите - може би!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин министър Костов. Нека да го чуем. Имаше настойчиви искания да бъде чут министърът.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Доколкото разбирам, някои от изказващите се не са обърнали достатъчно сериозно внимание какво всъщност е написано в закона. Просто трябва по-внимателно да се чете какво се предлага. Законът не е закон за корекция на бюджета. Не търсете веднага счетоводното отражение на цялата тази операция.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Това изисква правилникът на Народното събрание.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Елементарната логика изисква други неща. Става дума за спестяванията на хората. Това, което е предложено на вниманието на Народното събрание, е да се поеме грижа и отговорност за защита на спестяванията на хората. Защото парите в тези банки, в които те са ги държали, са загубени. Затова предлагаме да им защитим спестяванията чрез откриването на нови сметки на същата левова стойност, която са имали, на същата доларова стойност, която са имали, при определени условия да могат да ги теглят. А гаранционният фонд, който се създава, не е фонд, който тепърва ще набира пари. Той е средство, чрез което ще се проследи специално целевото използване на гаранционните държавни ценни книжа, които се предлага да се емитират. Те стават ефективни в момента, когато напуснат този гаранционен фонд, тогава започва тяхното обслужване и отиват в ДСК, където ще служат за покритие на спестяванията. И когато хората искат да си теглят тези спестявания, за които са им открити сметките във фонда, няма да се плаща с парите на другите хора, както Вие се изразихте, господин Божков, доста некомпетентно, а ще се използват тези държавни гаранционни ценни книжа за рефинансиране от БНБ. Затова в закона е записано, че БНБ рефинансира в левове срещу тези гаранционни държавни ценни книжа.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Кой ще плаща тези държавни ценни книжа?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Вътре е написано. Не сте ли прочели? Какво обсъждате, като не сте прочели закона? Ясно е, че това става за сметка на бюджета. (Реплики в блока на СДС) Става дума за сметка на бюджета. И предлагаме именно за сметка на бюджета да се осигури някакво разумно равнище на защита на спестяванията на хората, за да може да има бюджет. Защото ако няма защита на спестяванията на хората, то тогава няма да има и бюджет.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Процедура значи прекъсване на заседанието. Имате думата. Ще ви прочета какво значи процедура, защото това е най-масовата злоупотреба с правилника.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, искам да ви прочета на чл. 63, ал. 2 от правилника на Народното събрание, която казва: "В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици от прилагането на проектозакона, включително и за необходимите бюджетни разходи за неговото изпълнение". Току-що министърът ни обясни, че този закон ще рефлектира върху бюджета и ще се налага да се осигури бюджетно финансиране. Никъде в мотивите на този законопроект не е отбелязано какви последици ще има върху бюджета от прилагането на този закон.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ (от място): Вижте текста на закона.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: В текста на закона има описание какъв фонд се създава, колко пари от бюджета ще бъдат необходими за прилагането на този закон, какви са очакваните бюджетни разходи. Мисля, че съм абсолютно ясен и цитирам съвсем точно правилника.
Уважаема госпожо председател, можем да направим едно изключение от правилника, тъй като вносителите са тук, част от тях поне. След като не са го внесли писмено с мотиви, нека с мотиви устно тук, протоколира се, стенографира се всичко, да обяснят на народните представители подробно какви бюджетни разходи са необходими за изпълнението на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата Николай Христов.

НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): Уважаема госпожо председател! Господа министри! Уважаеми колеги!
Ясно е, че се намираме в една малко странна от гледна точка на законодателната процедура ситуация. Ние днес едва получихме този закон, така че все пак трябва да се прояви разбиране за недостатъчното вникване и внимателно прочитане. Но това в никакъв случай не е вина на народните представители в момента, а е по-скоро тяхна беда.
Аз искам да обърна внимание на две неща. Вече доста неща бяха казани от процедурна гледна точка. Лично аз бих се чувствал наистина по-спокоен, ако имаше една по-разгърната икономическа обосновка в мотивите, все пак ако бяха споменати и някакви числа в доклада на Комисията по бюджет и финанси.
И ще кажа защо обръщам внимание на този въпрос.
В чл. 5 на закона, ал. 1, т. 2 става дума за откриването на новите сметки. За юридически лица половината от сумата по посочените в удостоверението сметки, намалена с размера на задълженията към банката. Добре. Но съществува една особена категория юридически лица. Това са нестопанските организации. Това са нестопанските организации, фондациите и сдруженията.
В този смисъл е постъпило едно писмо от професор Тодор Вълчев, който е председател на Съюза на българските фондации и сдружения. Няма да го цитирам изцяло, то е постъпило до президента, до председателя на Народното събрание, до министър-председателя и до всички народни представители, мисля.
Аз се надявам, че законът днес няма да бъде предложен за гледане на второ четене, тъй като и такава мълва се понесе. И ще имаме време да прецизираме един текст към чл. 5, ал. 1, точка 2, или по-точно към точка 1, където условията за физически лица да бъдат пренесени и върху нестопанските организации в България.
Ще спестя обстойната аргументация. Няма да говоря за неизпълнение на програми, които тези сдружения и фондации са поели. Няма да говоря за уронването на международния престиж, който все пак се създава по този начин. Няма да говоря и за социалния ефект, който макар и минимален на общия фон, дават тези социални нестопански организации.
Аз искам да погледнем, уважаеми колеги, въпроса и в едно друго измерение. Именно на него искам да ви обърна внимание.
Тези нестопански организации, тези фондации и сдружения в момента са едни жизнени елементи на гражданското общество в България. Те финансират именно тези неправителствени, недържавни дейности, които по някакъв начин се опитват да структурират гражданско общество.
И аз точно затова преди малко казах, че бих се чувствал по-спокоен, ако имахме и някакви числа в доклада на Комисията по бюджет и финанси. Защото, убеден съм, че не става дума за много пари. Не става дума за много пари, които имат тези нестопански организации във вече две обявени за фалит банки.
И аз се обръщам към колегите с молба: ние ще внесем, разбира се, надлежно оформен текст за второ четене. В чл. 5, ал. 1, точка 1 условията за физически лица да бъдат и за нестопанските организации.
И по този въпрос ние трябва да имаме предвид още един детайл. Голяма част от средствата на тези нестопански организации, тъй като са главно от външни дарители, са във валута. И ние трябва да позволим една по-голяма оперативност при ползването на тези сметки. Тоест ние ще прецизираме и текст в тази посока, за да имат те възможност по-оперативно да разполагат със своите сметки.
И отново казвам, убеден съм, че не става дума за много пари. Но става дума за един вътрешносоциален и международен престиж. И става дума в крайна сметка за принципното ни отношение към едни раждащи се структури на гражданското общество.
Аз поставям този въпрос сега. Аз или представител на нашата парламентарната група ще го защитим и на второ четене. Надявам се това второ четене да бъде най-рано в четвъртък. И умолявам колегите още отсега да прояват разбиране по този въпрос.
На второ място. И господин Косев, и други преждеговоривши колеги се изказаха за духа на либерализма и отговорността, която стопанските субекти носят при избора на обслужваща ги банка.
Вижте, понякога не духът на либерализма, а по-скоро в стила е примерът: да счупиш на някого краката и след това да го поканиш на танц.
И аз тук много обстойно ще кажа, просто с няколко думи, разбира се, какъв казус възниква към края на миналата седмица. Имаме купувач и продавач. Продавачът обслужва цялата си финансова дейност точно в една банка. В случая Минералбанк. Купувачът в петък прави превод от банката, в която е титулярната му сметка, в Минералбанк, с цел извършване на покупка в понеделник или вторник. Тъй като вътре в банковия клон преводът става за половин ден, а иначе от банка в банка той става за 2 - 3 дни, тоест губят се сроковете.
И аз питам тук: ако е налице такъв казус, какво е виновен точно този купувач, който не е имал право на избор по никакъв начин? Тъй като стопанският субект, продавач в случая, работи точно с определена банка, която в момента е обявена във фалит? Дойдоха хора при мен и при други мои колеги и поставиха този въпрос.
Ясно е, че е много тънък случаят да се разграничат тези работи. Но може би в сроковете трябва да се помисли. И колегите от Комисията по бюджет и финанси, може би за второ четене, трябва да прецизират, ние също ще се опитаме да внесем адекватен текст, в случая. Но точно тези случаи, които все пак обхващат един много кратък срок от време, за които няма виновно поведение в случая и няма съзнателно поет риск от страна на купувача, те също трябва да бъдат предвидени в закона.
Ето това е случай, на който също трябва да се обърне внимание.
Уважаеми колеги, аз съм убеден, че ако ние излезем от един тон на много остра политизация, защото аз тук чух обвинения, например, към правораздавателната система. Дайте, господин Косев, специално Вие отправихте тези обвинения, да не се връщаме към правораздавателната система. Защото пък ние ще започнем да питаме: а защо не приемате останалата част от пакета закони за съдебната система? И няма да можете да ми отговорите и т.н.
Така че, дайте да не правим тези неща, а да опитаме в краткото време, което имаме, да мислим детайлите на закона, доколкото ни позволява времето и възможностите, разбира се.
И в крайна сметка, апелирайки към едно положително отношение, към направените така две предложения, аз отново се обръщам към парламентарната група на мнозинството: все пак по никакъв начин да не форсираме, да не се изкушавате днес да приемем на второ четене този закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата господин Росен Михайлов.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги!
Искам да взема отношение по предложения законопроект. И считам, че мога да дам една оценка, позволявам си да направя това, на досега развилата се дискусия. Тази оценка, според мен, няма да бъде добра, тъй като в голямата си част нашите избиратели, българският народ, българските вложители, спестители очакват от нас бързи и решителни действия по отношение гарантиране влоговете в тези търговски банки, които ще бъдат по един или по друг начин засегнати от измененията, които ние приехме в Закона за банките и кредитното дело, от тази ситуация, в която в момента се намира страната и финансовата система в частност.
Бих желал да не изпадаме в онова състояние, в което господинът с многото белези е изпаднал, когато е решил да се отърве от бумеранга си, от стария си бумеранг.
Тръгваме ли да търсим виновници наляво и надясно, смятам, че в една такава строго специфична сфера, каквато е финансовата, ние винаги можем да хлътнем и да изпаднем в едно много лошо състояние след време. Винаги тези неща, които сме предприели по един или по друг начин, с дела или с думи, могат да се върнат и да се обърнат срещу нас.
Казано е, перефразирайки древните римляни: "За банките или добро, или нищо". В момента ние сме в една такава ситуация.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Като за мъртвите.
РОСЕН МИХАЙЛОВ: Да. За банките. Като за мъртвите, но в момента ние имаме банки, които работят и ние трябва да държим тези банки да работят. Защото тези банки започнаха да работят през 1990 година в един, според мен, фриволен, един ненужно либерализиран режим. Ние създадохме една атмосфера, аз съжалявам, че трябва да направя такава констатация, на ненужна дерегулация във финансовата система. И мисля, че всеки може в момента да подкрепи това нещо. Безпринципността във финансовата система води до едни такива ситуации, в каквато се намираме сега - безпринципност, която започна още от лицензирането на търговски банки и продължи до самото крайно действие - тоест раздаването на кредити, което е основна дейност на една банка.
В този смисъл моето предложение е ние да се обединим колкото се може по-скоро в приемането на този закон. Едва ли в момента могат да се изтъкнат аргументи, че този закон не е добър.
И ако ние в този пленарен ден тръгнем да защитаваме процедурите, които наистина са основа за нашето битие тук като парламентаристи, а не тръгнем наистина да защитаваме спестяванията на гражданите, така както е предложено от вносителя, предполагам, ще сбъркаме.

В този смисъл от петък следобед миналата седмица българският финансов пазар, това трябва да го заявим ясно, вече никога няма да бъде такъв, какъвто беше преди, предишните шест години. От петък следобед започват да влияят други принципи от променения Закон за банките и кредитното дело с този законопроект, който в момента се обсъжда, за да можем наистина да твърдим, че в България има една добра, стабилна и притежаваща доверие банкова система.
Предлагам на всички да се обединим и да гласуваме закона на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата за реплика господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Малко по-късно ще взема думата за изказване, но тъжно е впечатлението, което правят изказванията от страна на БСП. Те говорят така, сякаш че са на панахида. И в истинския смисъл на думата те погребаха и банковата система, погребаха хляба на хората, сега погребват и вложенията им. И няма как да бъде защитена тази тяхна позиция.
Всичко това, което днес се случи, сме го казали, че ще се случи преди две години. Ето ви, на този лист ясно се вижда, че сме предупредили през 1994 г., че ако спечелят комунистите властта в България, ще има фалит.
Гечев, виждаш ли какво пише тук? - "Фалит"! Там е казано, че "ако победи БСП, хората ще загубят парите си, защото: БСП ще въведе пределни цени на стоките; ще въведе непосилни данъци, акцизи и такси. Второ, хората ще загубят бизнеса си, защото: БСП ще наложи банкови и валутни ограничения; ще наложи търговски лицензи и забрани и ще наложи държавен монопол. И така ще докара до фалит". Ясно и конкретно е казано от нас това нещо през 1994 г.
И още един цитат тогава от вестник "Дума", от същия този период, партийният орган на БСП, цитирам: "Ограничаване чрез икономически лостове възможностите на получения капитал да реализира доходи. Това е основният практически въпрос, който трябва да получи отговор на предстоящите парламентарни избори."
Всеки бизнесмен в България - от най-дребния на кафенето до по-сериозните - трябва да разбере, че това, което стана сега, е замислена директна стратегия на Българската социалистическа партия за унищожаване на икономическия живот в България, защото на БСП не са нужни хора с доходи и със стабилност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Нужни са бедни хора, които да бъдат манипулирани, лъгани, защото само в бедни държави могат да съществуват такива загубени комунистически партии. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от СДС. Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, имате думата за дуплика.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Аз искам да отговоря на господин Йорданов отново в същия дух. Потвърждава се тази реплика на изказването, което направих. Искаме ли едно разумно и търпеливо приемане на този закон? Именно такова обсъждане беше това. Аз не виждам господин Радев, господин Момчев е тук. Такова обсъждане ние имахме в Бюджетната комисия. Нужен ли ни е този закон? - Нужен ни е.
Ако трябва да говорим за предизборни платформи - да, от днес нататък ще има нов режим и този режим ще бъде режимът на закона в България. Благодаря. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Валентин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Аз не мога да се съглася, че въпросът, който гледаме тук, е единствено финансов, единствено икономически. Вие много добре знаете, че в основата си този проблем е чисто политически. И точно затова изключихте камерите на телевизията и изключихте Националното радио, за да не може да слуша българският народ какво става тук, в тази зала. Затова вие не позволихте дебати, в които да се задават въпроси към банката и към министъра на финансите.
Вие много добре знаете, че политически това беше замислено още в средата на 80-те години. Това вие прокарахте във Великото Народно събрание със Закона за банките. Това беше ваша цел - да изпомпате парите на хората и на държавата във вашите частни банки.
Вие от няколко месеца насам знаете само да ликвидирате, да секвестирате житото на хората, да ликвидирате предприятия и да фалирате. Това ви е "градивната" сила. Вие нямате концепция за абсолютно нищо. Вие вървите от пленум на пленум, от криза към криза, както писа един вестник. Вие мислите от днес за утре.
Съюзът на демократичните сили е категоричен, че този закон не решава нещата. Защо Вие, господин Филипов, не излезете пред българския народ и да кажете, тук се каза: "Някои банки работят, някои не работят", колко банки и банките в какво състояние точно са в тази страна? Ами че хората са обезумели! Това за една банка ли, за две ли, за пет, за десет банки ли? Защо не излезете да кажете колко от парите, които хората и юридическите лица са внесли в тези банки, изобщо ги няма? Защо не излезете да кажете къде са тези пари?
Ние настояваме Вие и финансовият министър, и правителството да излезете пред българския народ и пред българската общественост и да дадете отчет за финансовото състояние на държавата и за състоянието на банковата система в тази държава.
Ние настояваме всички виновници за тази криза да бъдат дадени под съд, абсолютно, начело с Вашия пръв банкер Йосифов. Всичко да бъде секвестирано на него. Уискито, което е изпил, влоговете, които е изпил под формата на уиски, няма да може да ги върне. И милионите на жена му. И колите, които си поръчват в чужбина, когато ходят да гледат мачове, театри, кина. Ама това не е банкова система, разберете го това нещо! Ние желаем вие да излезете и да кажете колко от тези пари са лоши кредити и изобщо не могат да се съберат; колко могат да се обслужват; колко са пропилени в офисите; каква стойност имат тези офиси, защото офисът тук, отсреща, на Първа частна банка е два пъти по-скъп, отколкото офисът на Дойче банк, да речем, във Франкфурт или в Кьолн. Точно така! И това е човекът, който вие подкрепихте.
Виденов излъга цялата държава, че Първа частна банка няма да фалира, преди местните избори, оттук, от тази трибуна. И накарахте хората да повярват, защото на много места няма клонове на други банки и там си вложиха парите.
Ние не можем да се съгласим вие да обирате отново хората. Затова настояваме, ако ще защитаваме хората, да ги защитаваме както трябва. Не може ние да лишаваме гражданина две години да не може да си тегли валутните влогове. Ами че той си е внесъл валута и ще му върнете валутата веднага. Веднага ще му я върнете, не по една четвърт за две години. Щом сте го докарали дотук, ще търсите да връщате.
Ние искаме да бъдат компенсирани напълно юридическите лица. Каква градивна сила сте, каква икономика ще правите? Вие взимате валутата на всички вложители частници. Днес говорим за Първа частна банка и Минералбанк. Но вие не казахте още колко - пет, шест, десет банки ли ще фалират. Всички еднолични търговци - дребни, средни, едри - вие им взимате валутата. Какво ще прави той? Той си закрива фирмата. Какво градите Вие, господин Гечев? Какво градите? Без пари какво градите? Структурната ви реформа е само ликвидиране на държавата. А структурната реформа значи създаване на нови производства. Приватизацията - всичко става с пари, а вие сте затворили държавата. Затворили сте държавата за всичко.
Ние ще настояваме влоговете на гражданите да бъдат защитени 100%, колкото и неприятно да ви е това. 100%! Хората да могат да си теглят влоговете, когато си пожелаят. Ще му мислите, щом сте дошли на власт. Ако не - ще си вдигате куфарчетата, шапките и си отивате.

Ние искаме юридическите лица да бъдат гарантирани 100 на сто. С какво ще произвеждат?
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (от място): Пети път го казваш!
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Пак ще го повторя и ще го потретя. Ние искаме хората да си получат парите, които вие с вашите банкери ограбихте, пропиляхте, изпихте, изживяхте - коли, къщи... Ние настояваме на тези ваше банкери всичко да бъде секвестирано, всичко да им бъде иззето и да бъдат дадени под съд вашите приятели банкери.
Ние искаме да знаем има ли виновни лица и в Българската народна банка, които също да бъдат дадени под съд. Колко пари Българската народна банка, левове и валута, е преляла в частните банки? Колко пари от ДСК са преляти в частните банки и са отишли там, където не трябва да отидат? В противен случай ние нищо не правим. Значи ние банка по банка взимаме парите на хората. Днес ще фалира една банка - 50 на сто от юридическите лица, хоп, изчезват. Утре ще фалира втора банка - 50 на сто, хоп, изчезват. На гражданите, хоп, за 2 години им застопорявате валутата. Нямате срам да излезете пред хората и да им кажете, че вие отново ги ограбвате. Просто нищо не защитавате.
В същото време много ясно е откъде ще се съберат тези пари - от тези, които имат и които нямат, от целия български народ. Какво ще събирате повече? Колко ще стане доларът, господин Филипов? Аз ще Ви кажа колко ще стане. Над 500 лева ще стане в края на годината. И Вие няма да можете да го спрете! Само искам да Ви попитам кога ще си подадете оставката, при 200 или 300 лева за долар? За какво ни говори финансовият министър за бюджет? Къде е този бюджет? Този бюджет го няма! Няма го бюджетът, той е изразходван. Вие получавате всеки ден писма. Бюджетът вече ви е изразходван.
Вие лишавате всички общини от жизнено важни неща. Вие ликвидирахте държавата само за една година. Ликвидирахте я дълго време, но сега я ликвидирате с усилени темпове.
Ние ще гласуваме за пълна защита на влоговете на гражданите, на физическите и на юридическите лица в България, а вие, ако гласувате нещо друго, ще трябва да излезете пред българския народ и да му обясните отново защо го обирате. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Думата има проф. Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не може да прокопса една политическа формация, когато основните й говорители са като уважаемия господин Василев.
И сега към темата.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (от място): Това реплика ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изказване.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Изказвам се. Какво ще Ви репликирам, то няма какво да репликираш!
Предложено ни е едно решение, което се различава от решенията, които приеха други страни в преход. Нашето решение е по-отдалечено от онова, което подсказва пазарната философия. А онова, което искаха някои от изказалите се колеги от СДС, то пък беше съвсем социалистическо, съвсем. Вземете стенограмата и прочетете. Това е едно балансирано решение, което отчита и обстановката, в която се намираме с банките.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Кой го създаде?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Кой го създаде ли? Ами раздаден ви е един дебел отчет на Централната банка т.г., раздаван ви е всяка година, уважаеми господа и дами. Погледнете числата и ще видите кога са създавани най-много банки. Всички банки са създавани от управителен съвет, който от 1991 г. ние с вас избрахме. И той е неизменен. Приемам, че не е наш, не е ваш, общо е избран. Проследете числата за рефинансирането, парите, които са изсипвани от спестовна каса. Не че тези два крана са спрели през 1995 г., но има едно забавяне. И тук, ако искате да навлезете в политиката и проблемите на 1995 г., ще видите едно относително намаляване на рефинансирането. (Смях от опозицията) Това не са аргументи в парламент, които могат да работят, да се провиквате и да хихикате. Има числа, господин Карев, числа! (Силен шум и реплики от СДС) Има числа...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Между мъртъв и по-мъртъв няма разлика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, колеги, викането не увеличава силата на аргументите.
СТЕФАН СТОИЛОВ: В най-горната част на тялото, там Ви мърда нещо!
Държавна спестовна каса позатегна кранчето и затова имаше и рев. Това са реални стъпки, тъй като е невъзможно изведнъж да затворите крановете. С други думи, когато говорите за това как са се развивали нещата, през 1995 г. бяха направени първи, макар и ограничени стъпки за променяне на някои тенденции, на някои практики.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Няма никакви данни, само приказки!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Второ, дълго време в страната много от вас се подмокряха като кажат "частен бизнес". И в страната се създаде една психологическа обстановка, при която хиляди хора ставаха обект на ирония, че не си доверяват парите на частните банкови формации. Да не говорим пък за бизнесмените. С едно високомерно, иронично отношение се отнасяха към тези, които доверяват парите си на "Пощенска банка", на Държавна спестовна каса. Това е факт. Това се тиражираше и чрез пресата, и чрез медиите, това се превръщаше в психоза. За тази работа всички, които са се предоверили, недооценили, не че трябва да ги оставим сами да се пържат на този тиган, но трябва да има някаква мярка в гарантиране на онова, което са вложили - и за гражданите физически лица се предлага 100-процентова гаранция.
Вие можете да виете, може да приказвате, но нормалните граждани на страната със здрав разум разбират отлично какво се предлага. Жалко е, че по такъв един въпрос и предлагането за приемане на Закон за защита на влоговете и сметките в търговските банки вие не проявите здрав разум. Направете си критичните бележки. Между първо и второ четене има място да огледаме технологията, схемата, да предвидим някои неща за екстремални ситуации, когато в едно семейство възникнат изключителни обстоятелства, които да позволят и малкият валутен влог да бъде използуван, примерно за лечение. Тоест има какво да огледаме, първо, за да отреагираме на такива възможни ситуации и, второ, максимално работещ да бъде механизмът, заложен в този закон. Максимално работещ!
Наша с вас отговорност е да не допуснем да има неща, които да попречат законът да работи перфектно, да не създаваме условия, при които да се засилва недоверието към банките, банковата система и към механизма, който предлагаме. Хората да се убедят от първия ден, когато ще заработи този механизъм, че той наистина работи така, както е обявен, така, както му е внушавано. Ето това е пространство, в което не са нужни месеци. За ден-два да огледаме и да предложим неща в тази насока.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: А досега какво правихте?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Тук прозвучаха неща, които са нещо под границите на наивността, например като това, че за разлика от банките в другите страни у нас банките раздавали парите на спестителите. А къде, уважаеми господа, банките не раздават парите на вложителите? Целият въпрос е как трябва да ги раздават. Но не приказвайте глупости!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Само че в другите страни ги връщат!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Като че ли, господин Йорданов, Вие сте първият, който трябва да бъде включен в онази школа за ограмотяване, предложение за което е прозвучало вчера в "Неделя 150" или завчера. Така ми се струва.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): За какво?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Аз го казах. Ще го прочетете в протокола.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Безграмотници! Нещастници!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Циниците, така е написано в дебелите книги, винаги най-гръмогласно говорят, които със своето поведение са давали еталони на цинизъм.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Вие сте в тази роля сега!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Разглеждането на този закон наистина ни връща към темата за надзора. Темата за надзора е разисквана в Бюджетната комисия доста отдавна. Темата за контрола на Централната банка е разисквана още през зимата на 1993-1994 г., в т.ч. и на закрити заседания на Бюджетната комисия, когато тя беше водена от Венцеслав Димитров. И много остри неща се казаха още тогава, две години и половина преди днешния ден.


За съжаление банката направи нещо, но далеч недостатъчно спрямо онова, което можеше и трябваше да се направи. Такава е действителността - направено е малко, повечето не е направено. Сега ние трябва да излезем от тази обстановка. Тежко й на една държава, когато част от политическите сили работят и живеят по формулата "Колкото по-зле, толкова по-добре!" (Ръкопляскания, реплики и провиквания в СДС)
В случая вие демонстрирате отлично такова едно поведение, но, разберете, господа, с такова поведение не се печели нищо. Нищо не се печели. И тези четири години показват, че нищо не печелихте и няма да печелите. Трябва да го проумеете. И такива, като господин Александър Йорданов са една от големите пречки да го проумеете. (Реплики в СДС) Защото със своите елементарни махленски речи мисли, че ви указва пътя, по който можете да постигнете нещо. Фалшив път! И затова ви моля, това е един от случаите, в които наистина трябва да бъде постигнато съгласие. Повтарям, с критичните бележки на отделните депутати да се излезе с едно решение от парламента, което да бъде фактор за постепенно възстановяване на доверието към банковата система. Не към една или друга политическа партия, а към банковата система.
Тук прозвучаха и приказки, че внесеният законопроект, макар и да засяга бюджета, не съдържа никакви числа, които да очертават параметрите на възможното натоварване.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Ами това е факт!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Четете внимателно, а не само да се привиквате като на квартален митинг. Прочетете внимателно, в закона има числа, господине, и си дайте труд вместо да викате, да прочетете малко. Прочетете числата и тогава ще водим дискусия между първо и второ четене.
И така, аз приканвам всички депутати, с бележките, с критиките си, да отидем към второ четене, но да подкрепим един закон, който е нужен на страната. С това парламентът ще изпълни своята мисия да внесе елементи на успокояване, на повишаване на доверието в банковата система. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Браво! И ще ви закрепим за още 100 години!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Петко Илиев има думата.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин професоре, като Ви слушах, имах чувството, че се намирам на Централната железопътна гара, пред онези циганчета, които разиграваха с кутийките - има топче, няма топче; има пари, няма пари. И Вие така - има банки, няма банки; има пари, няма пари. И аз стоя, посочих кутийката - тя празна. Но циганчето си прави някаква шашма. Та мисълта ми е тук къде е шашмата сега. Имаше банки, имаше и пари - сега няма банки, няма пари. Ние нямаме нищо против, нека се приеме Закон за защита на влоговете, макар че не е издържан. Тук ще стигнем до нещо, което наистина ще се прибави ли, ще се отхвърли ли нещо от него, ние искаме опозицията, ако има възможност, 100 на сто. Вие казвате, че е невъзможно, че сме неграмотни и така нататък. Но, така или иначе, трябва да се приеме. Друга ми е мисълта - защо тук не се говори как се стигна до това положение, бе, дявол да го вземе? Как се стигна до това положение? Защото ако ние само говорим за това как ще защитаваме ... Може ли всички влогове, всички спестявания да ги гарантира държавата със закон? Откъде ще вземе? И тук има едно друго измерение на този въпрос, ако ние не го разясним и не дадем на обществеността и на света да разбере. Ние чакаме от Международния валутен фонд, от световни банки да ни дадат пари. Ами кой е луд да ни дава пари, когато те разбират, че в България няма хора, които да могат да управляват парите? Кой ще ви ги даде?
Затова нека най-напред се изтъкнат причините - откъде идва това заболяване, какво трябва да режем, какво трябва да остава, какво трябва да кърпим и да кажем: дотук стана, защото беше това така; оттук нататък това няма да бъде! Ние приемаме закон за защита, но ето така! Дайте да разговаряме така, вместо да се обиждаме кой колко знае и кой колко може. Ние разбрахме колко можете вие! Ясно е! Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Цоньо Ботев има думата за реплика.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, аз останах в залата, защото очаквах от Вас да чуя нещо важно по този закон. Или ако не чуя нещо важно по този закон, поне да чуя каква е вашата вина за това положение, до което сме стигнали. Защото през последните години, ще започна от 1987 г., още с приемането на Указ 56 и с разделянето на търговските банки започна тази игра, на която днес сме свидетели. А в това време Вие бяхте винаги в икономическата област на най-високо ниво, включително и министър на икономическото развитие.
Очаквах, че ще чуя нещо, което наистина да е важно и от което да има полза при обсъждането на закона и при вземането на едно по-добро решение. За съжаление чух дребни заяждания, чух някакви реплики към този и онзи и нищо сериозно. Това показва Вашето отношение въобще към икономиката и към финансовата политика в частност. Именно затова сме свидетели на това, което се налага днес да вършим.
Има и нещо друго, с този закон всъщност какво става? Какво искате да кажете, че единствените банки, на които може да се има доверие, са ДСК и Българска пощенска банка? Това ли? Искате да увеличите паниката? Искате да създадете хаоса в държавата? Хората да се чудят какво да правят, какво искате? Искате да съсипете държавата? - Това го знаем. Щяхте да спирате разрухата. Хайде, спрете я, де! Защо не я спрете, като сте толкова курназ? И ние чакаме да я спрете, обаче не го правите. Напротив, увеличавате разрухата. Колкото по-рано спрете да се занимавате с управление, толкова по-добре за държавата и за всички нас. И най-добре е вместо да се занимаваме с такива закончета, да си направите един пленум и да решите можете ли да управлявате или не можете. Ако не можете, ставайте и се махайте и дайте път на тези, които могат да управляват. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Господин Муравей Радев има думата за реплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Стоилов, моята реплика е към Вас. Като икономист Вие чудесно знаете, че този законопроект няма разчет за това бюджетът колко би се утежнил в резултат на неговото изпълнение. Просто няма. Там има един лимит, който обхваща две финансови години, и вие призовавате народните представители да четат тези числа. Лимит 80 милиарда лева и 100 милиона долара. Може ли да бъде сериозен един законопроект, внесен вероятно и с авторовото участие на министъра на финансите, без на него да му е ясно каква е максималната тежест, която би могла да понесе този бюджет тази година. И колко догодина. Несериозно е да смятаме, че финансовият министър не си е направил този разчет, поемайки ангажимента да стои зад този законопроект. Ами ако всичко това се наложи тази година да бъде изконсумирано, би ли могъл държавният бюджет да поеме тази тежест? Всичките тези 80 милиарда и 100 милиона стане така, че бъдат изконсумирани? Сметна ли някой лихвите, които трябва да бъдат платени? Сметна ли някой тези лихви каква допълнителна тежест върху държавния дефицитен бюджет биха се оказали? Каква е тази тежест? - Никой не ми я казва. Аз попитах в петък финансовия министър, той много обтекаемо излезе извън този въпрос. Днес вие карате народните представители да гласуват този закон при пълна неяснота за тежестта, която се очаква държавният бюджет да поеме тази година. И това ако не е ясно за икономист като Вас, какво друго?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Проф. Стефан Стоилов има думата.


СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Илиев, когато казват няма въпрос, няма и отговор.
Аз ви обърнах внимание на някои неща, които са свързани с натрупването на лошите кредити.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Шашмата къде е, шашмата?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Шашмата..., не съдържа при вас въпрос. Не мога да ви отговоря.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Шашма има ли? Далавера има ли?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Няма въпрос, господине. Няма въпрос в това питане. Ако има нормален човешки въпрос, ще има и отговор.
Второ. Господин Ботев, щом Вие се отнасяте към предложения проект като към законче, а не атакувате нищо от това, което се предлага като решение, това е несериозен стил на разговор. Колкото и да хвърляте големи политически бомби, това за парламент е несериозен разговор.
А що се отнася, господин Радев, до това има или няма числа, аз твърдя, че има. Вие отлично разбирате, но не ви изнася, пак от политическа гледна точка, да признаете, че е дадена една доста висока граница, до която могат да бъдат използвани средства, за да има и висока степен на сигурност у хората - че колкото се наложи в рамките на годината, но до еди-какво си число, ще бъдат използвани пари в този фонд.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Колко може да поеме бюджетът?
СТЕФАН СТОИЛОВ: А оттам нататък заедно с вас, в Бюджетната комисия ще търсим начин да направим корекция на бюджета и да видим какво може и какво не може да понесе бюджетът. Това е истинският въпрос, но вие го заобикаляте, като отново твърдите, че няма числа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата министърът на финансите господин Димитър Костов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! Аз искам да ви призова да не гледате този закон само като икономика, като цифри, като приходи и разходи на бюджета. Този закон има своето обществено значение, има своето хуманно значение. Става дума за защита и на доверието на хората в банковата система, а и в държавата като цяло. Затова нека не извеждаме на преден план конкретната икономическа сметка. Тя може да се направи и ще бъде направена едва след като бъде взето решение за искането за обявяване на двете банки в несъстоятелност. Едва тогава ще може да се направи пълна инвентаризация колко са всъщност сметките, които ще бъдат открити на граждани и на фирми. Тогава ще се види колко от тези 80 млрд. ще влязат в употреба и каква би била тежестта на бюджета. Но при всички случаи аз съм твърдо убеден, че общественото значение, което има този закон, е много по-голямо от каквито и да са били тежести за бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин Любомир Филипов също искаше думата. Към него също имаше въпроси.
Има думата господин Филипов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНБ ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разрешете ми преди всичко от името на Управителния съвет на Българската народна банка да ви заявя, че ние считаме, че този закон е необходим. Според нас той представлява един компромис между необходимата степен от възстановяване на доверието в банковата система, от една страна, и от възможностите, които може да си разреши нашата държава в този момент. Така че аз ви призовавам, разбира се, след известни поправки, които ще се извършат между двете четения, да го гласувате.
От наша страна, бих искал да кажа, че има някои допълнителни бележки след обсъжданията, които извършихме, както с банките, които ще предоставят депозити, евентуално, така и с евентуалните банки - реципиенти, така да се каже, на депозити.
Специално що се касае до сроковете, някои от тях са просто неизпълними. В някои от възможните банки има стотици хиляди сметки, които явно в 4-дневен срок не могат да бъдат прехвърлени.
Тук бяха отправени редица силни обвинения към Управителния съвет на Българската народна банка. С някои от тях, естествено, аз мога да се съглася. С много от тях - не мога.
Разрешете ми сега да не отговарям на всички тези въпроси, тъй като утре в Бюджетната комисия се обсъжда отчетът на Българската народна банка. Надявам се, че скоро ще влезе и в пленарна зала, където ще можете да направите съответно оценка за нашата дейност.
Бих искал да кажа, че на редица от питанията за причините, за цифрите има отговори в този отчет, които могат да бъдат намерени при малко по-внимателно четене. Все пак искам да се спра само на две неща.
Първа частна банка започна да бъде рефинансирана, необезпечена от БНБ, едва в момента, в който тя беше атакувана политически от един анархо-синдикален орган по време на една известна предизборна кампания. Оттогава ние сме дали такъв размер необезпечено рефинансиране, който горе-долу съответства на изтегляните депозити за този период. Банката успя поне да съхрани балансовата си сума. За съжаление не успя да я намали. И съответно поради по-скъпия ресурс от Централната банка това допълнително усложни проблемите.
Що се касае до силната злоупотреба с влиянието на банковите лицензии върху състоянието на нещата, ще дам само два факта.
Въпреки определения брой лицензии, през целия този 5-годишен период Управителният съвет на Българската народна банка никога не е допускал вътрешният кредит да расте, независимо от това колко са банките в повече от темпа на брутния вътрешен продукт в текущи цени. Тоест това не може да бъде фактор.
Освен това искам да отбележа, че всички вие сте чели знаменитите секретни цифри от доклада на господин Инок. Ще видите, че лицензираните от Българската народна банка от момента, когато съществува понятието "лицензиране" по Закона за банките и кредитното дело, притежават много по-малко от 5 на сто от отрицателния капитал, който има в банковата система. Тоест причините са много отпреди това. Има ги в нашия отчет, но просто ми разрешете, ако стане нужда, да ги обясня още веднъж, когато ще обсъждате отчета. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз трябва да кажа от името на Парламентарната група на Народния съюз, че по принцип подкрепяме законопроекта, само че търсим конструктивен разговор за неговото дооправяне.
В края на краищата България стигна до едно положение. Когато разсъждаваме от днешна дата, ние не можем да не видим фактите в лицето. От тази гледна точка ние сме за една истинска държавна защита на влоговете и на сметките в търговските банки. Това обаче не означава, че подкрепяме всичко в закона или неговите, не бих отбегнал, редакционни проблеми. Нека да разделя изказването си в две посоки.
От една страна, има твърде сериозни правни аргументи за преработка на този закон. Същевременно също така има много сериозни аргументи за преработка на законопроекта от материална гледна точка. Аз бих помолил, първо, този законопроект, извинявайте за откровеността, да се даде на един юрист, който да го преработи и да го направи така, както се пишат закони.
Законът идва от Министерския съвет. Аз смятам, че Министерският съвет разполага с юристи и не би трябвало да внася в Народното събрание подобни закони. Ще се аргументирам, защото не говоря наизуст.
Първо, законът е закон. В правото сме учили, че има и подзаконови актове. Струва ми се, че трябва да бъдат разграничени материите, които се разглеждат от един закон и които се разглеждат от подзаконовите актове, които се издават от Министерския съвет. Този закон е смесица между закон и правилник. Толкова правилникова материя има вътре, че на мен просто ми се изправят косите. Не може да се внася такъв закон! Нека да има закон, съдържащ принципите, и отделно Министерският съвет, не му пречи, да създаде и съответен правилник.
Мисля, че това са работи, които би трябвало присъстващите представители на Министерския съвет да знаят и не да трябва аз да го казвам оттук.
Имам предвид чл. 3. Малко неграмотно, но нека да се съчетаят, уводът трябва да бъде свързан с т. 1. Не може да се говори в увода на чл. 3, че откриват служебно сметки за откриване на служебни сметки. Малко редакция, малко български език, мисля, че сме учили в училище нещо. Говоря като законодател, говоря като юрист, който не може да приема подобни текстове.
Аз трябва да ви кажа, че малко ми е неудобно, когато защищавам българското законодателство пред някои чужди колеги, които много добре съзират този начин на законодателстване.
Освен това погледнете ал. 2 на чл. 5, която препраща по реда на ал. 1.
Аз моля съставителя на този закон знае ли какво е ред, какъв ред има в ал. 1? Ред няма. За какво е тогава това прехвърляне? Ами малко трябва да разполагаме и да владеем правните понятия. Когато говорим за ред, трябва да визираме реда. Когато говорим за нещо друго, да го назовем с неговото име.
Член 5, ал. 2 бих помолил също така да бъде редактиран на български език. Мисля, че съм достатъчно поне средно грамотен и след като един текст се внася по начин, че трябва пет пъти да го чета, за да го разбера, мисля, че това означава нещо.
Параграф 2 от Преходните разпоредби. Как може такава редакция? Извинявайте, че така се изразявам.
"§ 2. Този закон се прилага до приемането на Закон за гарантиране на влоговете."
Или съставителите на този закон знаят, че Народното събрание ще приеме закон с такова заглавие. Това е в рамките на университет, не в рамките на Министерския съвет. Отде да знаем, че ще се приема такъв закон въобще? Отде да знаем, че ще се приеме закон с такова название? Никой път в българското законодателство такива текстове не са внасяни, не са излизали. Моля ви, оправете го юридически както трябва.
"§ 5. Условията и редът, предвидени за юридически лица по този закон, се прилагат и за еднолични търговци."
Не бих искал да правя друг коментар на отделните текстове, но много моля авторите да седнат и да се консултират с един юрист и да го напишат така, както би трябвало да гласи българското законодателство.
Преминавам към някои възражения по същество. Когато човек се изказва последен, без да иска той трябва да повтори някои работи, защото колегите, които се изказаха, специално господин Николай Христов визира някои моменти, които имам предвид чисто юридически.
Член 1 говори за юридически лица. Юридическите лица са известни. Те са от най-различен вид. Има и с идеална цел, имаме сдружения с идеална цел и те са юридически лица, фондациите са юридически лица. И оттук като се прехвърлим на проекторазпоредбата за бъдещ чл. 5, ал. 1, т. 2 "за юридически лица половината от сумата" и т.н.
Кой позволява да се посегне върху имуществото на една фондация? Такова виждане не е било никъде предвиждано в света или в Европа. Мисля, че познавам твърде добре юридическата литература в областта на фондациите. Но държавата да посегне по този начин върху фондациите, да им вземе половината, това не са виждания на нормалното правотворчество.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ (от място): Никой не им взима.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Посяга се, моля Ви се, господин Костов, прочетете текста. Нали Вие казахте преди малко, че когато човек е оратор, трябва да чете текстовете. Аз Ви моля Вас, като съставител, прочетете онова, което сте написали или е от Ваше име.
Второ, предвижда се едно служебно удостоверяване, издаване на служебни удостоверения. И ал. 2 на чл. 1 казва, че съответните правни субекти, които не желаят да се ползват от правата си, заявяват отказа си.
Нека да не навлизам в областта на работата на отделните банки, но аз не мога да си представя за четири дена ли трябваше да се изготвят всичките удостоверения на лицата, които са вложили средства в съответната или съответните банки. За четири дена на бърза ръка удостоверения, а след това, като се издаде удостоверението, т. е., като се работи за мен, изведнъж ще кажа, че аз не желая да се ползвам от това удостоверение или банката, или еди-кои си служители са работели напразно.
Аз смятам, че тук служебното начало не е най-полезното. Дали трябва да има служебно начало или да има от лицето, което е заинтересовано, изказано волеизявление за издаване на такова удостоверение. Размишлявам по въпроса и затова си позволявам по този въпрос просто да ви поставя въпрос като на автор - така ли следва или не следва? Дали официалното публичното начало трябва да бъде или трябва да има волеизявление, което да заангажира банката да ми даде, да ми създаде едно удостоверяване на внесената сума.
Не бих искал да разсъждавам именно в качеството ми на юрист на влиянието на този закон, ако бъде приет така, върху бюджета. Обаче че има определена връзка с бюджета, има определена връзка. И в правилника на Народното събрание е казано, че тогава, когато трябва да има някакво утежняване на бюджета, явно е, че не е благоприятно за бюджета, трябва да има и някаква справка. Аз такава справка не видях. Четох внимателно доклада на Комисията по бюджет и финанси, подписан от уважавания господин Желев, но по тези въпроси като че ли няма такава тема на разговор. Говорим за цифрите, към които проф. Стоилов преди малко насочи нашето внимание.
По-нататък, това може би е основата. Ние констатираме фактите. Ние казваме сега: нека да отстраним фактите, стана наводнението, да съберем водата, да изчистим мебелите и да ги изсушим. Добре, аз съм за. И както ви казах, Парламентарната група на Народния съюз е за това, но тук има едно наводнение. Кой го създаде, кой го причини? Защо никой по този въпрос в тази държава не говори? Стигнахме дотук. Причина, отговорност? Такава дума говори ли се от министъра на финансите, поне не съм чул, също така и от другите представители на правителството. Няма ли отговорност в тази държава? Или ние просто сега ще гоним да спасяваме с пожарогасител пожара. Ами този, който го подпали, за него не трябва ли малко "грижи".
Аз смятам, че правителството беше задължено, след като мисли за последиците, за станалото, да помисли и за причинителите. Не е ли време да се направят няколко промени в Наказателния кодекс, към който мисля, че има внесени такива предложения, тук да минат. Нека да минат умишлени фалити и т. н. Време е, когато се внася и се бърза с такъв един закон, щеше да бъде много хубаво да се каже на българските граждани: действително стигнахме дотук, обаче правителството мисли. Мисли ли правителството по тези въпроси?
Моля ви, мисля, че като гражданин имам право да поискам да се потърси съответната отговорност на хората, които ни доведоха дотук и които ни накараха да се съберем сега, не че ме мързи да работя, но които ни докараха да работим бързо, за да оправим съответните правни и финансови последици. Къде е отговорността? Някой търси ли я? Това е според мен по-важното. Нека да не говорим за последиците. И ако търсим ние причините, това не е от махленски характер реч, а това е нещо, на което първо правителството досега не знам колко пъти трябваше да се замисли и да потърси отговорност - дали в себе си, дали някъде другаде.
Мисля, че като народен представител имам право да поискам правителството да помисли, не само да го каже пред телевизията, а истински да говори, а не да приказва неща, които не са точни, но да внесе един законопроект.

Говорим за несъстоятелността, едно понятие, което юристите владеем. Но тук говорим за несъстоятелност и изведнъж държавата трябва да се грижи за моите пари! Не трябва ли да участвам - хайде да не съм привилегирован кредитор, но като някакъв в производството, във фазата по несъстоятелността? Оттам излизам, банката се освобождава и държавата е длъжна да мисли. А този, който е довел нещата до несъстоятелност, а оттам не биха ли могли да се вземат някакви пари? Не може ли да се създаде връзка по едно образувано или създадено производство по несъстоятелност с неплатените на мен като български гражданин внесени пари? Не би ли могла да се търси такава връзка или гледаме да хвърлим всичко на държавата. Държавата носи, тя може!
Размишлявам си и по въпроса, заложен в чл. 1, ал. 1 - "от момента, в която БНБанка е поискала откриване на производство по състоятелността" - от този момент трябва да се издадат удостоверенията. Дали това е точно е моментът, дали не трябва да се търси някакъв друг момент? Моите уважения към господин Филипов, ни най-малко не насочвам нататък някакви критики. Но все пак и народната банка може да сбърка. В правото сме свикнали да разсъждаваме - искаш, но дали си прав, никой не може да знае. Имало искане от народната банка за обявяване на несъстоятелност и съответната банка трябва денонощно да работи, в четиридневен срок да издаде удостоверенията. И държавата поема, бюджетът да му мисли, ще поеме. Тоест, не бюджетът, а данъците - това, което ние като български граждани, като данъкоплатци плащаме. Какво излиза? Ако, да кажем, съдът отхвърли и приеме, че няма основания, за да се търси несъстоятелност, какво ще се получи? В правото сме свикнали с влезли в сила решения - тогава, когато съдът е казал нещо. Ува¬жа¬вам съда, не и администрацията. Говоря чисто професионално. Затова трябва ли да свързваме издаването на удостоверенията с момента, в който народната банка е поискала? Дали можем да се доверим на този момент? Дали можем да се доверим на едно твърдение?
Пак ви казвам, не изразявам недоверие към господин Филипов и към цялото ръководство, но всеки бърка. И от една евентуална грешка на народната банка да задвижим процедурата!
Това са моите бележки, уважаеми колеги. Позволих си малко по-нашироко да изразя вижданията и бих помолил Комисията по бюджет и финанси - много леко е преминала през текстовете, много леко: "Подкрепя внесения законопроект..." и т. н. и "да се приеме на първо четене". Някакви бележки няма ли Комисията по бюджет и финанси? Толкова не можаха ли да се намерят в нея хора, които да видят и недостатъци? Не е толкова прекрасен законът. Аз мисля, че ви илюстрирах някои факти. Не твърдя, че съм прав. Аз не съм от хората, които смятат, че съм по-умен от другите. Но като човек ви давам някакви бележки. Друг също би могъл да представи някакви бележки. Затова Комисията по бюджет и финанси е комисия по бюджета и би трябвало малко по-сериозно, малко по-задълбочено да се отнася към законите.
И последната ми бележка, която си позволявам по принцип да отправя. Говорим за един сериозен законопроект. Аз лично го получих днес в 15 ч. Бил раздаден в петък след обяд. Може! Аз твърдя, че го получих в 2 ч. или в 3 - колкото започнахме днес заседанието.
Смятат ли някои господа, че народните представители са компютри, че те са гении и че ако правителството наистина държи на този закон, то трябваше да го раздаде на народните представители няколко дни по-рано. Ние не сме грамотни по всички въпроси. Необходимо е все пак да отидем да се допитаме, да направим консултация. Когато направим тук своите изказвания, те да не бъдат само едно изразено в момента становище. И затова би било по-правилно: има ли сериозен закон, не на бегом да се приема от Народното събрание в такова извънредно заседание, а да се предостави преди това. Не говоря само за този закон. Говоря въобще, по принцип. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Не Ви прекъснах, господин Джеров, тъй като вече две минути от продължението ползвахте автоматично, именно за да не Ви прекъсвам.
Изчерпа се времето на Народния съюз, изчерпа се времето и на Съюза на демократичните сили. Но госпожа Михайлова преди да излезе ме помоли за удължението. Така че ще дам думата на следващия оратор - господин Александър Йорданов.
Но най-напред ще дам думата за реплика на господин Фидел Косев.
Законът беше раздаден в петък на всички народни представители, които бяха, разбира се, в залата. Аз лично тогава водех заседанието и разпоредих да се раздаде.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин Джеров, учудвам се защо, позовавайки се на Вашето добро юридическо образование и практика, не разбирате поне две неща.
Първо, питате какво ще стане, ако съдът не обяви несъстоятелността. Прочетете чл. 5,ал. 2,от която става ясно какво става, каква процедура следва и какви юридически страни има от това, че се откриват сметките по реда на ал. 1 на чл. 5.
Второто, което ужасно не разбирам, е как може да обосновете думите си, че държавата взимала на фондациите имуществото. Господин Джеров, на Вас да Ви обясня, че става дума за загубено имущество, че става дума за обявяване в несъстоятелност или поне предположение за това, че след обявяване на процедурата по несъстоятелност, следва или обявяване или отказ. Но така или иначе това са две различни процедури. Едната, която стига до несъстоятелност и тогава ще се наложи фондацията да чака при синдика какво ще получи и какво не от вече загубеното си имущество. А тук вече става дума за друга процедура, успоредно с тази, при която фондацията сама ще може да реши дали ще приеме вече загубеното -половината от своето имущество - от държавата. Така че въобще не разбирам как можете да твърдите, че държавата отнема половината имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Джеров, имате думата за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Господин Косев поставя всъщност два въпроса.
По първия си поддържам тезата, която развих, защото тя е законосъобразна. Аз не изразих тук някакво лично мое отношение срещу закона. Мисля, че пледирах съвсем точно, принципно. И затова това, което казах, абсолютно, според мен... Аз ви казах, всеки човек може да сбърка, но аз считам, че в случая не правя грешка, че всичко е съвсем точно и това, което направих като възражение, все пак ако се вземе под внимание поне половината, мисля, че няма да сбъркаме.
По втория въпрос - за фондациите. В края на краищата какво се получава? Нека да гледаме нещата в лицето. Говори ли се за юридически лица, говори ли се за половината в чл. 5 - оставих го на банката, защото мога да ви отговоря наизуст. Така ли е? Фондацията е юридическо лице. Само че грешката на законодателя, на законотвореца е, че не прави разлика между различните видове юридически лица. В правото правим разлика. Има юридически лица, които са такива... Много те моля, мисля, че не можеш да ме репликираш по тези въпроси. Хайде да не се изравняваме.
Има юридически лица, които са търговци. Там, да, разбира се. Станала е белята, хайде така да разсъждаваме, съвсем елементарно. Но тогава, когато имаме сдружения от другата сфера - с нестопанска цел и особено фондациите, не можем към тях да постъпим по същия начин като към търговците. Това е моето виждане. Различни са по същество и те не могат да бъдат субсумирани под един и същи показател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Александър Йорданов има думата. Вече ползвате продължението от 15 минути.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Един малък спомен! Преди няколко месеца в присъствието на същия господин Костов, министър на финансите, попитах дали се печатат нови банкноти от 5 хиляди лева. Той застана тук, излъга и каза: няма такова нещо. Всички в тази зала си спомняте. Банкнотите отпечатани ли са, господин Филипов, от БНБанка? Отпечатани са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ (от място): Не е работа на господин Костов да знае. Ще питате мен!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Първи извод: не трябва да лъжете. Разбирате ли?
Второ, Първа частна банка, която дава повод за този закон и за тези дискусии, беше една добра банка. И добре работеше през целия период - и когато бях председател на парламента, и при правителството на СДС. Винаги е работила добре. В един момент БСП се набута в тази банка, изпомпа някакви пари, взе да натиска господин Йосифов да го прави кмет на София. Човекът - и той се обърка, тръгна по вашия акъл. И сега банката - фалит. И народът - няма пари. Това е простата истина.
Вторият извод: никога не се събирай с БСП, защото ще фалираш. Това е и обица на ухото на самия господин Йосифов.



Трето, навремето предупредих, пак от тази трибуна, хората да внимават, много-много да не се доверяват и да не си слагат парите където и да е. И лично аз казах, че не държа никакви влогове в никакви банки, и няма да ги държа, и съветвам и хората да не държат. Защото знаех, че рано или късно ще се появи това правителство и ще започне, и ще закъсат нещата. И ще закъсат нещата в България. Така и стана. (Шум и реплики в блока на БСП)
Сега, аз твърдя, че този закон е лош закон. Той се опитва да закърпи положението, но не може да го спаси. Тези, които са икономисти, финансисти, го разбират много добре. Самият Гечев стои тук и му е ясно, че е така. И затова не взима и думата. Сега, след като аз се изказах, той ще я вземе, няма накъде. (Смях и оживление в залата)
След това, този закон е практически удар срещу частната собственост, срещу вложенията на гражданите. Той създава проблеми на хората как да оперират със своите собствени пари. Той им създава проблеми, а не им ги решава. Нещо повече, той затруднява отделно гражданите, затруднява и фирмите. Той затруднява, забележете, дори Съюзът на инвалидите. Защо? Защото според този закон към него спадат и тези сдружения като Съюзът на инвалидите в България. Хората се обръщат към нас - народните представители, с писмо и задават въпроса: те имат пари, които са внесени от тях като сдружение с идеална цел, пари от дарения, от членски внос, нещо да се лекуват, нещо да се оправят, вестниче да издадат, да общуват помежду си. Тези пари са ги сложили в Първа частна банка. Сега парите им - аут. Или половината от тях ще могат да ползват - 50 на сто. Значи с този закон вие удряте дори и сакатите хора в България! Вие просто не оставихте здраво място в тази България. А, узаптете се, така да се каже. Малко стоп, заден ход!
И просто това е съветът ми, искам да ви кажа: в България има много сериозни хора, има разумни хора, има умни хора - икономисти, финансисти, професионалисти в тази сфера, има обаче една случайност, че тези хора не са в БСП. Дайте на тези други хора да управляват, да оправят държавата. Вие си гледайте партията, нека Виденов пак да си ви стои партиен ръководител, развивайте си партийния живот, партийните организации, но не се месете в управлението на държавата. И това вече го разбра целият свят. И светът ви каза "Стоп!" И затова Жан Виденов циркулира към Виетнам и Китай, защото никой не го приема в Европа и в нормалния свят. (Шум и реплики в блока на мнозинството) Това е истината! Там мандалото падна, вратата се затвори за вас. И всеки го разбира.
И тук не на шега казах, ако искате с нещо да помогнете, нещо много просто: е, къде е тук Андрей Луканов, него май го няма сега в залата, но го познавате всички. Известно е, че той е един от хората, които разполагат с средства, има или поне така пишат вестниците. Човек понякога им вярва. Ако наистина е така, да се бръкне малко господин Луканов, кръговете около него също, част от техните пари, доколкото пишат вестниците, са на Запад, да извади той тези пари и да ги вкара тук, в България. (Шум и реплики в блока на БСП и коалиция)
Очевидно, че чужди инвестиции не можете да намерите. Заводът "Роувър" - единственото предприятие с чужди инвестиции, го закрихте. За всяко нещо един лев в България не вкарвате. Но да изкарвате пари, страхотни майстори сте! Хайде сега малко да вкараме тук пари, поне да уредим парите на хората, които са си вложили наистина средствата. Бабите, дядовците, майките, бащите - по пенсийка, по туй-онуй, спестили. И сега - не може! Не могат да си ползват парите. Това просто е недопустимо! Това е недопустимо и трябва да бъдете по-тихи, по-кротки, по-ниски от тревата дори в момента. Защото в самата ваша партия, аз идвам от две села, в които е спечелила БСП и повечето хора са били от БСП, например Партизанин и Аспарухово, Варненски окръг, Дългополска община. Абсолютно недоволство от вас! Не ви вярват абсолютно! И недоволството е толкова голямо, че аз трябва да ги успокоявам, разбирате ли? (Смях и весело оживление в залата) Разбирате ли?
Завършвайки, искам да ви кажа: този закон не дава отговор на главния въпрос - как ще бъдат защитени влоговете и спестяванията на гражданите, ако не се защитят самите финансови институции в България? Как ще защитиш парите на Иван Иванов от Дългопол, когато ти не можеш да защитиш банковата система, банките, финансовите институции, икономиката и така нататък?
Този закон не отговаря на този въпрос. Затова този закон е временен и вие така и го наричате. Той ще действа до някакъв друг закон, който не го знаем какъв е. Това означава на политически език, това пък го обяснявам за господин Слабаков, който не ги разбира тези работи, обяснявам му следното: на политически език, господин Слабаков, това означава извънредно законодателство. Такова извънредно законодателство се прави само в държава, която извънредно е закъсала, в която има партия, която управлява извънредно, тоест, не е в час, както казват хората. След това извънредно законодателство, и искам да предупредя хората в България, следващата стъпка на БСП не може да бъде друга, освен да въведе извънредно положение в държавата, казано пък на още по-реален език, военно положение. И аз мисля, че има среди в тази партия, които тласкат нещата целенасочено и съзнателно натам. Те искат военно положение. (Реплика на Георги Карев от място, която не се разбира) Тук стои един и се хили - Георги Аврамов се казва, който директно ей тук, пред нас, развиваше тази теория.
Затова ви казвам: по-тихо, по-спокойно. Давам ви съвет, сега не взимайте думата да ме репликирате, защото не можеш да репликираш някой, който ти казва истината. Затова да не се вдигат сега ръце, след като сляза от трибуната. (Смях и оживление в блока на левицата) Слушате и, ако може, както ви каза и Джеров, и други хора, вземете малко оправете закона, да не звучи така извънредно, за да може да стане това, което иска Съюзът на демократичните сили - да има 100-процентова истинска защита на всички влогове на гражданите и на фирмите, но такава защита, при която още утре, ако отидат те, да си изтеглят парите и да си вършат каквато си искат работа, защото това са техни пари. Те не са на БСП, не са на държавата, не са на Космоса, не са и на господин Гечев. Неговите пари са вложени в строежа на една вила и я видяхме във вестниците. Той е гарантирал вече себе си, така да се каже. Да е жив и здрав! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, три реплики. Има думата госпожа Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Да, благодаря Ви. Аз бих искала да направя реплика на господин Йорданов, но не с литературни съчинения, а професионално. Слушайки неговата пламенна реч ми става ясно, че той не е прочел просто четвъртата част на Търговския закон за несъстоятелността и съобразно съществуващата нормативна уредба в България тогава, когато един субект изпада във фалит, кредиторите на този субект получават една малка частичка от своите вземания, която се заплаща от осребряването на имуществото на този изпаднал в несъстоятелност длъжник. Или, ако трябваше да се спазва тази обща процедура, българските граждани щяха да получат, световната практика показва, около 10 - 15 на сто от вземанията, които имат към изпадналия в несъстоятелност. А с настоящия закон държавата гарантира на българските граждани 100 на сто от техните влогове, а не 10 - 15 на сто. И гарантира половината от вземанията на юридическите лица.
Така че абсолютно неиздържана е тезата, че някой взема отнякого нещо. Точно обратното, държавата с пълното съзнание за трудността на момента е готова да гарантира на гражданите техните влогове, въпреки че в избора коя банка да изберат и дали тя ще стигне до процедура на несъстоятелност, държавата не е помагала на гражданите. Те със свободен избор са избрали тази банка, която след това евентуално от лошо управление или по други причини е стигнала до състоянието на неплатежоспособност и несъстоятелност.

Така че не заблуждавайте хората, които ви слушат, че някой взема от някого нещо. Точно обратното. Този закон е едно доказателство за грижата на българската държава към българския гражданин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Думата има господин Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Господин Йорданов, весело е човек да Ви слуша, ако знае за какво става дума.
Ще повторя две неща. Първото е: Вие зададохте няколко въпроса, на които не сте си отговорили, преди да застанете на трибуната. Ами вземете някои Ваши приятели финансисти или юристи, посъветвайте се, отговорете си на тези въпроси и тогава елате на трибуната.
Казах вече, че Вашето образование - българска филология, педагогически профил - не отговаря на тази тема. Затова чуйте други хора и тогава елате да говорите. Защото Вие не можете да разберете това, което пише в закона. В закона пише не че се отнемат парите на инвалидите, а това, което те са загубили. Заедно с други юридически лица ще им се възстанови половината, ако го искат, от държавата. Ако не - да чакат синдикът каквото успее да им върне.
И второто, което не сте разбрали: че е много страшно и Вие сте политически безотговорен да кажете парите да не се държат в банките. Това руши цяла финансова система.
И по третия въпрос - за "Роувър"-а. Защо сте си вложили парите в "Роувър 825", а не в "Роувър Маестро"? Купете си "Роувър Маестро", щом като толкова много плачете за тях, а не "Роувър 825", за да разберете тогава, че "Роувър Маестро" направи една икономически изключително неподготвена и без необходимия маркетинг програма в България и затова си отиде. А не че някой ги е изгонил. Така както другите фалират, фалират и тези.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Кой му го е купил този "Роувър"?
ФИДЕЛ КОСЕВ: Поне така го кара. Надявам се, че там си е вложил парите да е малко по-разумен, отколкото негови други колеги. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Йорданов, имате думата за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Първо, нека да се разберем за следното. Хората, които са за Западна Европа, за европейската интеграция, за НАТО - трябва да карат западни автомобили. (Смях сред мнозинството) Защото сме за Европа и за Запада!
Тези от вас, които са за Русия, Съветски съюз - марш по запорожците! Това е истината. Няма такъв вариант: вие да плюете по Европа и НАТО, а да се возите с мерцедесите, банките и всичко при вас! Хайде де! Народът схвана този тарикатлък, Европа схвана този тарикатлък, схванаха го и международните финансови институции и ви теглиха ножа. Това е цялата работа! (Шум и реплики) Просто и ясно!
И Гечев може да циркулира по целия свят, да ходи, ама мъни няма - няма пари! Това е истината, братче! Ето, дойде и господин Луканов. И той ще ви я каже. Той поне ги разбира тези работи за парите. (Смях и реплики)
Вие говорите за държавата, обаче аз ви питам що е държава? (Шум и реплики) Казвате, че държавата ще гарантира парите на спестителите, 50 на сто на фирмите и т.н.
Кой е държавата? - Та нали държавата са хората - българските граждани, те са държавата. Земята е също държавата. Фабриките и заводите, които сега се каните да закривате, и те са държавата. Водите, реките, морето - това е държавата. Всичко, което го има в България.
Как вие гарантирате и откъде ще вземете парите? Аз това ви питам? Ако вие сега на един спестител в Първа частна банка му разрешите да си вземе парите, нали, за да му ги върнете, трябва да вземете от друг гражданин на България? Кой е той? Къде са тези пари? - Това питаме. (Реплики от мнозинството)
И тук, ето, Филипов ще ви отговори, че той вече е отпечатал нови банкноти. Това означава нов бум на инфлацията, ръст на инфлацията и хората ще си получат пари, с които нищо не могат да си купят.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Чисто нови! (Смях)
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Всъщност това гарантира...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Прекъсвам Ви, господин Йорданов. Ако говорите професионално, можех да направя компромис.
Ще дам половин час почивка, но преди това искам да съобщя на залата: 5 минути остават на СДС от продължението.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Шест минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Следващият оратор е господин Момчев, господин Стоян Денчев - от Движението за права и свободи, а левицата има доста повече време. Вероятно и от министрите някой ще говори.
Почивка до 18,15 ч. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме работа. Има думата господин Красимир Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Като разглеждаме този толкова актуален закон, трябва да си дадем отговор на три основни въпроса. Но преди да кажа кои са основните въпроси, искам да ви декларирам, че докладът на Комисията по бюджет и финанси не е точен. Защото там пише, че становището е взето с единодушие, а самият аз напуснах в знак на протест комисията, тъй като има текстове в закона, които са абсурдни. И въпреки това, както винаги, мнозинството не се интересува от истината.
Първо, ще ви кажа защо съм напуснал комисията и тогава ще мина към по-общите неща. Има текст в закона, в който се казва - ще ви прочета, че "юридическите лица получават половината от сумата по посочените в удостоверенията сметки, намалена с размера на задълженията към банките". Вижте какъв абсурд.
Представете си две фирми-юридически лица, едната има да получава 200 хил. лв., другата има да получава 1 млн.лв. и има задължение 800 хил.лв., значи и тя има да получава 200 хил.лв. Първата фирма ще получи 100 хил.лв. - половината от сумата. Какво става с втората фирма? Тя получава 500 хил.лв. - от този милион половината, обаче по този текст трябва да плати 800 хил.лв. Или тази фирма трябва да плати 300 хил.лв., въпреки че тя е докарана до фалит от същата тази Първа частна банка например. Ако фирмата няма тези пари, просто трябва да фалира. Обясних този момент на финансовия министър и той каза: да, така е. Абсурдно е две фирми, които имат еднакви вземания - по 200 хил.лв., едната да фалира, другата да получи 100 хил.лв. Това е просто абсурдно в този закон.
След като мнозинството не иска да обсъжда такива елементарни абсурдни текстове, въобще няма смисъл от работата в комисиите. Защото това Народно събрание стана гимнастически салон. Нещата се решават на "Позитано" 20, пускат се на експертите, експертите правят становища, комисиите ги гласуват и тук вие като гимнастици - 125 човека си вдигате ръцете. Само че вие не сте тъкачки-многомашиннички и трябва малко да ползвате главата си по предназначение. Затова напуснах комисията. Просто тези неща са абсурдни.
Няма да навлизам повече в такива подробности, защото времето е много кратко. Ще поставя основните въпроси.
Първият основен въпрос е защо се стигна дотук, кой докара нещата дотук. И това целенасочено се избягва от мнозинството. Нещата ги докараха дотук Българската социалистическа партия и по-рано Българската комунистическа партия, което е едно и също. Нещата започнаха през 1987 г. с Указ 56. Тогава едноличните фирми и дружествените фирми можеха да взимат кредити от банките и то при 1-2% лихва само ако бяха по телефона лицензирани от някое номенклатурно величие. Аз съм пробвал да взема през 1989 г. кредит като еднолична фирма и знам, че тогава не можеше да се влезе в банките. Кои взимаха? - Взимаха само хората, които бяха от кръга на така наречените "доверени лица", на които БКП им беше дала задачата да стават бизнесмени, защото трябваше да сдава вече властта.
През 1990 г. имаше едно голямо изтичане на кадри - и то по време на правителството на господин Луканов - от Държавна сигурност. Господин Луканов уволни повече офицери, отколкото господин Соколов - над 5000 човека. Защо? Защото ги направи бизнесмени. И защото трябва да ви кажа, че в нашата финансова действителност има един страшен прецедент, който го няма в целия свят - основната част от българските застрахователи са завършили ВИФ, а основната част от банкерите са завършили школата в Симеоново. Ето, това е проблемът на българската банкова система - че през 1990 г. уволнените от Държавна сигурност изкараха курс за банкери и сега вместо да гонят престъпници крадат пари. Това е. Мога да ви кажа, понеже съм от Бургас, че там 80% от частните банки се управляват от такива лица.
Преди известно време господин Йосифов, който цинично каза, че жена му имала 80 млн.лв. джобни пари - и това е типично в стила на един червен банкер, който от защитник на социалната справедливост и на пролетариата изведнъж започва да защитава джобните спестявания на жена си - какво каза преди една-две вечери по телевизията - че Първа частна банка не била фалирала, а била под особен надзор. За мене това има голямо значение, защото има и друг сценарий, който не се вижда от този закон. Ами много просто - с този закон Първа частна може да бъде рефинансирана на практика, като нейните задължения към дребните вложители, които панически бягат от нея, се прехвърлят на Държавна спестовна каса, а самата банка след време да бъде оздравена. Защо точно Първа частна банка? Ами защото тя беше създадена първа и основната част от доверените лица на БСП отидоха там.
Въобще проблемът в банковата система е много ясен, проблемът е от червените банкери. Много добре е ясно какво прави банковият надзор и какво правеше Банковата консолидационна компания. Ами нищо. Как може вестник "Стандарт" да знае много добре как действат топбанкерите на БСП и на "Орион" Цеца Петрова и Веска Меджидиева? Значи вестникът знае, Банковата консолидационна компания не знае, банковият надзор не знае. От 1993 г. чак през 1996 г. става ясно, че в касата на "Орион" са се вливали милиарди. А те оттам са преливани в касата на БСП. Затова всичко се пази в тайна. Защото дори парите, с които БСП направи изборите през 1994-95 г., са ограбени от българския народ и са влезли в касата на "Орион"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето изтече.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Изтече ми времето, разбира се, защото на вас не ви е приятно да се говори къде изтичат парите на българския народ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Даже и да ми е приятно, времето изтече.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: ... и че те влизат във вашите джобове, в партийната каса и чрез тези пари на ограбените български вложители... (Председателят Нора Ананиева изключва микрофоните. Красимир Момчев продължава да говори при изключени микрофони)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Приключи времето. Има думата господин Стоян Денчев.
СТОЯН ДЕНЧЕВ (ДПС): Госпожо председател, господа министри, дами и господа народни представители! Бих искал от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да декларирам, че ние, така както и останалите парламентарни групи, приемаме по принцип предложения законопроект и ще гласуваме на първо четене за законопроекта. Разбира се, биха могли да се кажат много неща за това как законопроектът би могъл да се измени. Тези неща бяха казани главно от колегите от опозицията и може би 90% от техните забележки са приемливи и за нас.
В момента ние приемаме един закон, бих казал, за държавна защита на влоговете от лицензираните пирамиди. Със съжаление казвам това нещо. Лицензирани пирамиди - искам още веднъж да го подчертая, за разлика от факта, че не сме приели закон за нелицензираните пирамиди и български граждани изгоряха с влоговете си при тези нелицензирани пирамиди. Сега поне ще имаме възможност да подпомогнем тези от лицензираните пирамиди.
Не бих искал да обръщам внимание и да задълбочавам моето изказване по посока на причините и отговорностите, довели до приемането на този закон. Но бих искал да призова съответните държавни органи и институции, които отговарят за тези неща, да вземат отношение по проблема и да потърсят съответната отговорност.
От трибуната прозвучаха доста реплики, свързани и сега дори с делението на банките на частни и на държавни. Аз призовавам от името на моите колеги да спре това делението на банките на частни и държавни, тъй като Законът за търговските банки и Законът на Българска народна банка е един и същ, лицензирането се извършва по едни и същи правила и не би трябвало по този критерий да се разделят банките, за да се търси някаква диференциация на лоши и на добри.
Бих искал да обърна внимание на няколко конкретни проблема, които се засягат в отделните членове на този законопроект, като преди всичко, независимо от обяснението, което господин Фидел Косев даде на господин Джеров, още веднъж моля вносителите да обърнат внимание на чл. 1, когато процедурата за задействането на закона се стартира с факта на поискване на откриване на производство по несъстоятелност. Това е един много сериозен проблем, за който надали всички си дават сметка до какво би довел, ако седем дни след стартиране на тази процедура съдът откаже обявяването на банката в несъстоятелност. Би могло в законопроекта между първо и второ четене да се обърне внимание на текстове, които да препокриват тази материя.


Бих си позволил да дам препоръка и по чл. 2, ал. 5 относно сроковете за издаване на удостоверение.
Някои мои колеги казаха, че тези срокове са малки, включително и председателят на Българска народна банка. Аз си направих труда да направя едно просто елементарно изчисление. И се оказа, че за да се напишат тези удостоверения, ще бъдат необходими 1250 работни места, ако всяко едно от удостоверенията се пише 10 минути, и всеки човек на това работно място работи непрекъснато 10 часа без почивка.
Явно е, че това не е нормално. Не трябва да се налага една седмица след приемането на закона веднага да изменяме съдържанието му. Затова нека да се сметне реалното време и да се покаже за колко време е възможно да бъдат издадени тези удостоверения.
Бих обърнал внимание на един друг факт. Разбира се, не искам да споря за юридическата същност на термина "юридически и физически лица", така както е казано в чл. 1 и в последващите членове. Но просто искам да призова за една диференциация по отношение на юридическите лица.
Явно е, че примерите, които дадоха колегите от Съюза на демократичните сили за инвалидите, говорих с колеги и от Българския бизнесблок, сигурно и те ще споделят в своите изказвания, за Съюза на научните дейци, за НТС, за фондациите. Би трябвало да се намери някаква диференциация от гледна точка не толкова на справедливостта на закона, колкото на неговата технология.
Бих призовал вносителите да обърнат внимание на друг факт, свързан с въвеждане може би на прагова система. Ясно е, че няма справедливост тук, пледирам от друга гледна точка. Ако един вносител има 200 хиляди долара, а другият има 1000 долара, на първата една четвъртинка, когато трябва да бъде получена, единият ще получи 50 хиляди долара, а другият ще получи 250 долара.
Би могло да се помисли също и в тази насока.
Нещо, обаче, на което бих искал да обърна специално внимание, е свързано с внесената в закона дифиренциация на българските банки. Всички знаем, че ДСК е най-стабилната кредитна и влогосъбирателна институция в страната. И няма смисъл да я дискутираме. Но наред с нея би трябвало в чл. 2, ал. 4 да не се казва "съответно Търговската банка" и вече се знае коя е тази банка, а да се каже "търговските банки".
Би могло да се помисли за банки, които имат голяма разклонена мрежа в страната, такива като ОББ, Биохим, Пощенска банка (вече стана въпрос за нея), Експресбанк, банки, част от тях имат стабилност по отношение на кредитния си потрфейл и на кредитния рейтинг.
Говорейки за кредитен рейтинг, аз бих призовал в най-скоро време ръководството на Българската народна банка в лицето на нейния председател господин Филипов да направят този прословут кредитен портфейл и да съобщят пред българското общество кои банки биха могли да бъдат сигурни.
Самият господин Филипов ме реплекира, че никога няма да направи това. Може би има право.
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Това се прави от независими институции.
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Може би има право, може би има право.
(Реплика от залата)
Аз съм съгласен с вас. Съгласен съм и с репликата на господин Филипов, че това трябва да се направи от независими институции. Но все пак нещо такова да се направи, за да се покаже на българския гражданин къде би могъл да внася парите си.
Аз приветствам една от инициативите, която господин Чавдар Кънчев, президентът на Булбанк е проявил, като е казал, че от неговата банка може да се теглят пари без ограничение. Това надали биха си позволили много от българските банкери. Но все пак биха могли да опитат.
Бих споделил и други някои забележки по законопроекта. Но струва ми се, че те не са чак толкова важни.
Приканвам от името на колегите на нашата парламентарна група да гласуваме по принцип законопроекта, с което ще отговорим на една насъщна нужда на вложителите на тези две банки - Минералбанк и Първа частна банка. И да преминем към детайлно обсъждане на законопроекта между първо и второ четене, за да се получи наистина един действащ закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата госпожа Миленкова за реплика.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Поначало в изказването на господин Денчев имаше конструктивност. Но ме притесни едно изречение, което той каза и което е насочено към вложителите във финансовите пирамиди. Фразата се състоеше в това: ние правим закон, с който гарантираме влоговете в лицензираните пирамиди, а не гарантиране в нелицензираните.
Значи закон, с който изобщо сме уредили процедурата, по която фалират нелицензираните пирамиди, ние в България имаме от 1994 г. Това е общата процедура в Търговския закон за несъстоятелността. И стига вложителите в пирамидите да са поискали задействането на тази процедура, а те имат такава възможност, достатъчно е дори един от тях да сезира съда и се задейства процедурата, всички ще имат гаранцията да получат съразмерно от наличното имущество вземанията си дотолкова, доколкото него го има.
А що се отнася до това дали БНБ би могла да задейства процедурата за такива пирамиди, безспорно е че не. Защото те като нямат лиценз, БНБ не може да следи всички организации в страната, включително и тези, които се занимават с дейност, която те са си наумили да се занимават, без да имат разрешение за това.
Ето защо ви моля нека да не спекулираме с чувствата на хората, които в един момент на пазарен преход са били изиграни, затова защото са били прекалено доверчиви, но никой друг няма заслуга за това, освен те самите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Денчев желае ли думата? Не.
Има думата Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги! Господа министри и членове на Управителния съвет на Българската народна банка!
Разбира се, всичко това, което днес предстои да извършим, ме кара, а също и моите колеги, да поставим на първо място един основен въпрос. И той е свързан с нашата отговорност като парламент. Отговорност в един изключително важен момент за развитието на страната. Отговорност, която няма цвят, нито ляв, нито десен, нито център. Става дума за отговор по един въпрос, който отдавна трябваше да поемем по-осезаемо и по-разбираемо - отговорността във формирането на пазарното стопанство в страната.
За съжаление много от въпросите, които се поставиха от колегите, особено отдясно, имаха този отговор: че годините, които изминаха, след като беше започната една промяна, не намериха най-добрия подход, а напротив, един много лош подход, свързан с формирането на пазарното стопанство. Защото въпросът беше такъв, тогава когато трябваше да се започне промяната: имаме ли отношение към формиране на пазарното стопанство или не?
Нашите колеги, които получиха народния вот тогава, обявиха една позиция, един подход, че пазарът се самосъздава, че държавата трябва да се дистанцира, че всички трябва да гледат как нещо ще се създаде от самосебе си. За съжаление то не се създаде. Напротив, много неща се разрушиха. И днес, и вчера, и от една година и половина ние се опитваме да създадем нещо, да създадем една система, да изграждаме пазар, пазарно стопанство.

За съжаление обаче илюзии не трябва да има. Пазарно стопанство не се създава за един ден. Опитът на тези демокрации, които вие цитирате често, говори за стотици години, говори за усилия, говори за неща, които за съжаление с приказки само и подвиквания не се оправят.
Така че днес сме наред ние, парламентаристите, да поемем своята отговорност в една много важна крачка. И аз именно към това държах първо да насоча вашето внимание. Защо? Защото ние говорим и прехвърляме в известна степен вината на този или на онзи, обаче когато 1992 г. сте приемали Закона за банките и кредитното дело, колеги от опозицията, вие не сте предвидили ...
ИВАН ГЛУШКОВ (от място): 1990 година!
РУСИ СТАТКОВ: 1992 година вие сте работили по Закона за банките и кредитното дело. Вие, уважаеми колеги, 1991 година приехте Закона за Българската народна банка, а 1992 г. вие сте работили по този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Те са два закона - за БНБ и за банките и кредитното дело.
РУСИ СТАТКОВ: Да, вие не ги различавате, изглежда. Аз съжалявам, но когато сте приемали този закон, вие не сте предвидили глава, в която да има особен надзор, глава, в която да има оздравяване. Вие сте считали, изглежда, поначало, че пазарното стопанство няма несъстоятелност, че всички си вървят, развиват се, цъфтят. Хубаво нещо е, хубав принцип, но за съжаление в пазарното стопанство такъв принцип няма, има и несъстоятелност. И без да трагидизираме нещата искам да ви кажа, че още тогава вие не сте заложили изисквания, вие не сте заложили възможности да се подходи и да се оздравява. Сега със задна дата вече на нас ни се налага да направим това нещо.
Второто, към което искам да насоча вашето внимание, е, че законът, който ние изменихме наскоро - за банките и кредитното дело - създаде възможност да се оздравява. И тук не бива да се спекулира с имена на банки, тъй като такива банки по списък в закона ние не сме написали и няма да напишем. Там, където се налага това да става, ще става на базата на решение и това решение ще го взима, разбира се, съдът след съответно предложение.
Така че аз искам да ви помоля, уважаеми колеги, да не създавате психоза в страната, да не объркваме гражданите на страната, а да се опрем на закона, да се опрем на тези разпоредби, които обективно ще отразят състоянието на банковите институции и съответно мерките, които трябва да бъдат взети.
Мисля, че говорейки за възможностите, които се предлагат, ние разбира се, трябва да оценим по достойнство предложението, което прави Министерският съвет, а именно: да се гарантират на 100 процента влоговете на физическите лица, тъй като действително в това объркано време и поради ваши грешки ние трябва да дадем възможност за корекции на хората, които действително не са могли да се ориентират. Така че на 100 процента това е един много важен принцип. И на 50 процента на юридическите лица, без значение какви са, повтарям, защото те имат в своите структури специалисти, които се занимават с тези въпроси, специалисти, които са могли да дадат най-вярната оценка за това в коя институция, независимо дали е изнесен кредитен рейтинг или не, има възможност да се осъществяват депозити.
И на трето място - по отношение на финансовите институти. Разбира се, те са били най-запознати със ситуацията и много правилно се предлага в законопроекта те да не получат държавна закрила.
Така че аз и на второ четене не бих подкрепил промени в това, което предлага Министерският съвет. Убеден съм, че това е правилната стъпка, че не трябва да бъдат отваряни никакви вратички, защото ако се отварят вратички, ето тази възможност, която ние предлагаме, ще бъде по същество опорочена. А разбира се, който не желае да се възползва от тази възможност, защото съществува вече по Закона за банките и кредитното дело друга, която си е напълно законова, тази действително е временна и се налага именно от тези грешки, които, казах, до голяма степен се дължат и на вашата политика...
Така че ето затова, уважаеми колеги, аз, за да не губя повече време, считам, че имаше някои бележки, свързани с четиридневния срок, и други редакционни, които бихме могли да отразим, и то много бързо, ви предлагам в една най-съкратена процедура, вероятно утре, това е мое мнение, ние днес, подкрепяйки по принцип закона, утре да го гласуваме на второ четене и с това да докажем на българските граждани, че сме достойни парламентаристи и носим своята отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нямате време повече за реплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не може процедура, защото процедурата, след като се поиска реплика, вече говори за това, че не е процедура.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Аз точно процедура ще направя. Репликата беше грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще Ви дам думата. Нека да чуем Българския бизнесблок, един единствен оратор досега. Нека да чуем професор Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Едва ли от една година и пет месеца от началото на Тридесет и седмото Народно събрание сме имали такъв труден ден, какъвто е днешният. Трябва да бъдем откровени. Аз съм затруднен да кажа откровено някои неща, когато имаме един такъв тежък случай, който е необходимо да бъде решен, да си дам отговора защо този въпрос се поставя да се решава, когато изпадаме в критично положение.
Тепърва ли икономистите, финансистите на Република България усетиха и почувстваха необходимостта от този закон и от защита на влоговете днес, през месец май? Ако те не са почувствали този проблем поне преди половин година (поне, казвам, преди половин година!), аз мисля, че те не разбират тази икономика на държавата. И това е много жалко.
Ние подкрепяме всички забележки, които се отправиха като критика към законопроекта, с тези конкретности, които направи господин Джеров, с някои подробности, които се поставиха от колегата от ДПС, и съвсем разумни бележки, които се направиха от колегите от СДС.
Аз считам, че е необходим този закон, закъснял закон. Но вие ни поставяте в такова положение, че няма какво да правим, освен да кажем: е, не трябва да допуснем да рухне България.
Аз съм притеснен от това защо никой от тези, които имат морал, не стана поне да направи анализ и да каже или да понесе поне моралната отговорност за това положение, в което се намираме. (Неразбираеми реплики от залата)
Аз говоря за тези, които управляват, господин Михайлов. Вие и да го кажете, ще го кажете през призмата на друг ъгъл, а аз искам да го чуя от тези, които имат задължението да управляват и да контролират всичките тия събития.
Ние като парламентарна група, защитаващи избирателите ни от дребния, средния и малкия бизнес, си поставяме следния въпрос: този човек оперира в порядъка на 300-500 хиляди лева, а той може би е сключил преди да дойде, преди четири дни своята сделка и той утре не може да оперира с тази сделка. Да не говорим за онези, които имат много пари. От тях аз се абстрахирам. Как ще защитим тези, които, всички досега в парламента казват, че са база за една средна класа, за един почтен начин, по който се печелят парите. За това също в законопроекта не е помислено. Не е помислено дори за неща, които се казаха. Вземете например едно читалище. Ами това читалище се издържа от дадени дарения и сега се оказва, че и те няма да могат да си вземат парите! Един научно-технически съюз, всички знаем, че също се издържа от такива дарения, или по някакъв начин дали под наем или нещо спечелили. И на тях блокираме средствата.
Така че само пред постановката, която имаме в момента, че създаваме хаоса, за който ние не сме виновни, ние присъстваме тук. А вие, уважаеми господа, които водите икономиката, финансите на държавата, бъдете така любезни малко да си извадите кърпичката и да си изтриете челата. Защото наблюдавах някои, които, когато се правеха критики, се подсмихват. Това не ми харесва, това не ми харесва! Значи какво се мисли? - И сега ще мине. Добре, да мине, обаче после?
Понесете си моралната отговорност, господин Гечев, станете, кажете, Вие добре говорите!

Вие говорите, но не трябва да допускате, че аудиторията на българския народ е студенти. Не бива така! Вие сте млад и от Вас се очаква много. Понесете си моралната отговорност за това положение. Така че бъдете така добър и Вие, господин министър, и Вие, господин заместник-председател на Министерския съвет, да се чувствате за този случай виновни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Беше направено едно процедурно предложение. Аз ще помоля да се уточни, тъй като ще го поставя на гласуване след гласуването по същество. Господин Радев, Вие имате също процедурно предложение? - Отказвате се.
Има ли желание от вносителите някой да говори? - Няма.
Поставям на гласуване на първо четене Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата за процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: ...за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (до трибуната): Уважаема госпожо председател, аз поисках процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, режим на гласуване.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (до трибуната): Вие пак продължавате да безчинствате с правилника и да сте много тежък последовател на председателя. Аз искам процедура и имам правото да я направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласуваме законопроекта на първо четене. (Васил Михайлов продължава да говори на изключен микрофон)
Господин Михайлов е отстранен от днешното и утрешното заседание. На мен това ми е оставил академик Сендов. (Васил Михайлов продължава да говори)
Моля, продължете гласуването. (Васил Михайлов продължава да говори на изключен микрофон)
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 209 народни представители, за - 144, против - 4, въздържали се - 61.
Приет е законът на първо четене.
Господин Фидел Косев има думата за процедурно предложение. (Шум и реплики от опозицията) Моля ви, седнете си по местата, ще ви дам думата и за отрицателен вот. Господин Едвин Сугарев беше следващият оратор в списъка, не стигна време. Ще ви дам думата. Господин Василев, Вие говорихте.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми дами и господа народни представители! Имам следното процедурно предложение: по правилник времето между първо и второ четене е 7 дни. Многократно са променяни тези 7 дни, във връзка с което аз правя следното предложение: да се съкрати срокът на 7-те дни, да се даде време за предложения между първо и второ четене преди второ четене утре до 14 ч., за да може да работи утре следобед комисията и законопроектът да бъде приет по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имаше такава договореност предварително при академик Сендов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): С кого сте се договорили Вие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Второ, правилника многократно не сме нарушавали, а ад хок за конкретни случаи сме решавали срока. Както беше допустимо удължаването, така и съкращаването с оглед на извънредната ситуация.
Думата за обратно становище има господин Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Дами и господа, законът е изключително важен, а ние не можахме да изкажем окончателно становището поради краткото време, което ни беше дадено. Не бива да се претупват нещата за един ден. За такива важни законопроекти не една седмица, две седмици трябва да има между първо и второ четене, за да се чуе мнението на всички институции. Как е възможно закон, от който зависи финансовата система на България, да се претупва по този начин? Аз ви казвам, че Народното събрание не трябва да се превръща в гимнастически салон. Разликата между Народното събрание преди 1989 г. и сегашното е, че тогава се вдигаха ръце, а сега се натискат копчета. Тази гимнастика не е полезна за България. Държавата фалира, а вие продължавате да си правите каквото си искате. Докога? Виждали сме по телевизията как гимнастираха тук комунистите. И сега комунистите натискат копчетата. Просто правят гимнастика на пръста. А както сте подкарали, няма да я докарате доникъде.
Нормално е за един такъв закон да има поне една седмица за обсъждане между първо и второ четене за спокойно оглеждане на нещата, защото тук става въпрос за вътрешен дълг, става въпрос за бюджетен дефицит. Този закон ще докара пет пъти по-голям бюджетен дефицит. Този закон ще докара инфлация, която ще докара долара до 200, а може би и до 500 лева. Ще дойде време, когато думите, които сега казвам, ще видите, че са истина. А така, както вие го претупвате, доникъде няма да я докараме.
Затова предлагам минималният срок да бъде една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Казаха се аргументи за и против процедурното предложение. Ще го поставя на гласуване.
Господин Красимир Премянов иска думата от името на парламентарна група. След това ще поставя предложението на гласуване. Припомням, че СДС искаше един час и получи един час за дебати.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Взимам думата, за да подкрепя предложението, което беше направено от народния представител Фидел Косев. В петък, отчитайки изключителната важност на този закон и необходимостта той да бъде приет по-рано, академик Сендов, председател на Народното събрание, свика съвещание, на което покани всички председатели на парламентарни групи. От всички участници в това съвещание аз съм единствен, който е присъствал, и най-отговорно заявявам, че всички председатели на парламентарни групи подкрепиха важността на този закон, приеха необходимостта той да бъде приет в максимално кратки срокове и по принцип се договорихме, че поради неговата изключителна важност ние ще проявим добра воля и ще съкратим сроковете между първо и второ четене. За да бъда съвсем точен, договорихме се, че ще бъде внесен в петък на второ четене. Пропуснахме една съществена подробност, че в петък е един голям празник на целия български народ.
Затова аз моля колегите, запазвайки същите мотиви, с които дадоха съгласието си да съкратим сроковете между първо и второ четене, да се съгласят на процедурното предложение. Уверявам ги, че такава беше волята и на ръководителите на парламентарните групи в Народното събрание. Ставаше дума за два дни. Ние предлагаме един ден. Аз ви моля за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е единственият председател на група, който можеше да разкаже за срещата, на която междупрочем и аз не съм присъствала. Той внесе разяснение по процедурното предложение.
Моля, ще ви дам думата, до 10 минути може след това да говорите.
Моля, гласувайте процедурното предложение срокът за представяне на предложенията за второ четене да бъде утре до 14 часа.
От общо гласували 206 народни представители, за - 136, против - 57, въздържали се - 13.
Приема се това предложение.
Думата има господин Валентин Василев. След това ще ви дам думата и за отрицателен вот.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили искам още веднъж да повторя нашата позиция и да обясня защо Парламентарната група на Съюза на демократичните сили гласува "въздържал се" за предложения от вас законопроект. Ние отчитаме изключителната важност на този закон и затова гласувахме против той да бъде гледан на второ четене два дни след като е гледан на първо четене. Защото вие бързате не да върнете парите на хората, а да вземете парите на хората.
Съюзът на демократичните сили е внесъл предложения за второ четене, с които ще настоява за пълно гарантиране на всички влогове на българските граждани - физически и юридически лица. Който каквито сметки е имал открити в банките, такива да си ги получи. Ако е имал сметки в долари, същата сметка да я получи в долари. Ако е имал в левове, същата сметка - в левове. Ние не искаме да има ограничения, не искаме да отнемате половината от влоговете на гражданите, а другата половина да ги задължават да чакат две години, за да могат да оперират с тях. Това са нашите предложения за второ четене, затова ние не гласувахме на първо четене за този закон. Защото, пак казвам, с този закон вие залагате обиране на всички сметки на хората за в бъдеще, без да казвате в кои банки. Вие назовавате само няколко банки, на които разчитате.

Утре ще тръгнат хората да си теглят парите от другите банки. Вие ще обявите фалит и на следващите банки и ще изгорят половината пари на хората. Ние ще настояваме за пълно гарантиране на левовите и валутните влогове на гражданите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Едвин Сугарев има думата за обяснение на отрицателен вот.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Законът изглежда прекрасен. Някакви банки фалирали, появява се държавата като герой, отваря държавната хазна, покрива загубите на вложителите. Какво по-добро от това? Само с едно малко уточнение - че става дума за пари от бюджета, уважаеми дами и господа! А парите от бюджета са парите на данъкоплатците, а не на БСП. Така че тази операция, която вие планирате, на практика е кражба. За да покриете хората, които са изгорели във вашите банки, вие ще бръкнете в джоба на буквално всеки български гражданин. И това трябва да се знае. Това е джебчийството. Защото голямата кражба е другаде. Вашият премиер, не някой друг гарантира тук, пред това Народно събрание, преди 6 месеца за стабилността на Първа частна банка. Първа частна банка въпреки гаранциите му и въпреки приказките на вашия кандидат за кмет на София фалира. Само че парите в нея не бяха частни. И аз Ви питам, господин Филипов, колко пари е изляла Българска народна банка в Първа частна банка? Какъв е процентът на валутното рефинансиране за Първа частна банка от началото на годината - някъде към 40 на сто от цялото, нали? Къде отидоха всичките тези пари? А всичките тези пари отидоха ето къде: отидоха примерно в Хасковския клон на София-банк - над 11 млн. долара. Оттам къде отидоха? Оттам отидоха за вашата Орсова банка, за нейното регистриране. Отидоха във Финтака комерс. Отидоха в едноличен търговец Веска Тихомирова. Отидоха, накратко казано, в приятелския кръг "Орион". И това е голямата кражба, уважаеми дами и господа!
И аз ще гласувам за този прекрасен законопроект, ако виновните за всичко това, ако крадците, ако примерно Вие, господин Филипов, Вашият предшественик, Вашите подуправители отидат там, където им е мястото, а именно в затвора. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Две съобщения:
Комисията по култура ще заседава на 22 май, сряда, от 15 часа в зала 456 на "Батенберг". Ще обсъжда Законопроекта за народните читалища.
Комисията по парламентарна етика напомня на народните представители, че срокът за подаване на декларациите по чл. 100-101 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изтича на 31 май 1996 г.
Закривам заседанието. Продължаваме утре от 9 часа. (Звъни)

Закрито в 19 часа


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева


СЕКРЕТАРИ:
Иван Братулев

Юмер Юмер