Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Илко Савов и Иван Будимов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Ще прочета съобщение за парламентарния контрол на 23 февруари 1996 г.
1. Заместник-министър председателят и министър на териториалното развитие и строителство Дончо Конакчиев ще отговори на актуален въпрос на народната представителка Надежда Михайлова и на питания от народните представители Орлин Драганов, Дянко Марков, Васйл Златаров и Лъчезар Тошев.
2. Заместник-министър председателят и министър на икономическото развитие Румен Гечев ще отговори на питане на народния представител Златимир Орсов.
3. Министърът на промишлеността Климент Вучев ще отговори на актуални въпроси на народните представители Константин Тодоров, Иван Глушков, Александър Божков и Чародей Чернев.
Поради неотложни ангажименти извън столицата министър-председателят Жан Виденов не може да участвува в заседанието за парламентарен контрол.
На основание чл. 77, ал. 3 и чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали заместник-министър председателят и министър на земеделието и хранителната промишленост Светослав Шиваров на актуални въпроси от народните представители Сашо Стоянов и Кемал Адил и на питания от народните представители Златимир Орсов и Васил Златаров; министърът на вътрешните рабпти Любомир Начев - на актуални въпроси от народните представители Стоян Райчевски и Васил Златаров; министърът на образованието, науката и технологиите Илчо Димитров - на актуален въпрос от народния представител Дянко Марков.
Има думата по процедурен въпрос проф. Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, в дневния ред за днес е предвидено първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти с вносител Красимир Премянов и група народни представители, на Законопроекта за обезщетяване на собственици на одържавени и отчуждени имоти в периода 1946-1962 г. с вносител Светослав Лучников и група народни представители и на Законопроекта за създаване на фонд "Жилищно строителство" с вносител Иван Сунгарски.
Вчера нашата комисия обсъди тези законопроекти и прие съответно становище, което по-късно ще ви докладвам. Но в хода на разискванията се установи, че тези законопроекти всъщност имат съвършено самостоятелен предмет на правна уредба, че са независими един от друг. Нещо повече, самите вносители изрично заявиха, че биха искали тези законопроекти да не бъдат инкорпорирани в един единствен законопроект, а да си останат самостоятелни законопроекти, респективно закони.
Ето защо аз намирам, че ние сме извън хипотезата на чл. 68 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и по тази причина предлагам да започнем обсъждането на тези три законопроекта като самостоятелни, необвързани един с друг проекти за закони. В този смисъл правя формално предложение т. 5 да се разгърне в точки 5, 6 и 7, всяка от които да има за предмет съответния законопроект - т. 5 да бъде законопроектът на господин Премянов, т. 6 да бъде законопроектът на господин Лучников и т. 7 да бъде законопроектът на господин Сунгарски. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения по това предложение? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 169 народни представители, за - 114, против - 27, въздържали се - 28.
Предложението се приема.
И така, нашата програма за днес се състои от 7 точки, тъй като първа точка е изчерпана.

Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТОВЕТЕ НА ХХI КОНГРЕС НА ВСЕМИРНИЯ ПОЩЕНСКИ СЪЮЗ В СЕУЛ В 1994 ГОДИНА.
Има думата народният представител Росен Михайлов да представи становището на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК РОСЕН МИХАЙЛОВ: Становище по Законопроект N 2-02-13 от 1 февруари 1996 г. за ратифициране на актовете и ХХI конгрес на Всемирния пощенски конгрес в Сеул в 1994 г.
На своето редовно заседание на 14 февруари 1996 г. Икономическата комисия разгледа Законопроекта за ратифициране на актовете на ХХI конгрес на Всемирния пощенски конгрес в Сеул в 1994 г., внесен от Министерския съвет. Комисията подкрепя присъединяването на Република България към приетия допълнително Протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз, Общия правилник на Всемирния пощенски съюз, Всемирната пощенска конвенция, Споразумението за пощенските колети, Споразумението за пощенските записи и Споразумението за пощенските чекове, подписани на 14 септември 1994 г. на ХХI конгрес на Всемирния пощенски съюз, и одобрени от Министерския съвет.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон актовете на ХХI конгрес на Всемирния пощенски съюз, подписани на 14 септември 1994 г. в Сеул.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате да бъде допуснат в залата Любомир Коларов - председател на Комитета по пощите и далекосъобщенията, към който се отнася този въпрос.
От общо гласували 173 народни представители, за - 118, против - 44, въздържали се - 11.
Моля да поканите господин Коларов в залата.
Има думата проф. Топенчаров да прочете становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОПЕНЧАРОВ: Уважаеми господин председател,д ами и господа народни представители! Становище относно Законопроект 2-02-13 за ратифициране на актове на ХХI конгрес на Всемирния пощенски съюз в Сеул в 1994 г., внесен от Министерския съвет на 1!февруари 1996 г.
На свое засееание на 14 февруари 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроекта и прие следното становище: предлага на Народното събсание на основание чл. 85, ал. 1- т. 2 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон актовете, приети от ХХI конгрес на Всемирния пощенски съюз в Сеул в 1994 г., по-конкретно, първо, приетия допълнително Протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз, подписана на 15 септември 1994 г. в Сеул; второ, Общия правилник на Всемирния пощенски съюз, подписан на 14 септември 1994 г. в Сеул; трето, Всемирната пощенска конвенция, подписана на 14 септември 1994 г. в Сеул; четвърто, Споразумението за пощенските колети, подписано на същата дата на същото място; пето, Споразумението за пощенските записи; шесто, Споразумение за пощенските чекове, подписано на 14 септември 1994 г. в Сеул. Благодаря.


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този законопроект? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 170 народни представители, за - 165, против - няма, въздържали се - 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
НОРА АНАНИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам законопроектът да быде гласуван на второ четене в това заседание, поради това че не бяха направени никакви предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате направеното предложение.
От общо гласували 145 народни представители, за - 138, против - 2, въздържали се - 5.
Предложението се приема. Ще ви прочета законопроекта на второ четене.
"ЗАКОН
за ратифициране на актовете на ХХI конгрес на
Всемирния пощенски съюз - Сеул, 1994 г.

Чл. 1. Ратифицира Петия допълнителен протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз и Общия правилник на Всемирния пощенски съюз, подписани на 15 септември 1994 г. в Сеул.
Чл. 2. Ратифицира Всемирната пощенска конвенция, подписана на 14 септември 1994 г. в Сеул.
Чл. 3. Ратифицира Споразумението за пощенските колети, подписано на 14 септември 1994 г. в Сеул.
Чл. 4. Ратифицира Споразумението за пощенските записи, подписано на 14 септември 1994 г. в Сеул.
Чл. 5. Ратифицира Споразумението за пощенските чекове, подписано на 14 септември 1994 г. в Сеул."
Моля да гласувате.
От общо гласували 150 народни представители, за - 146, против - няма, въздържали се - 4.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към трета точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЯПОНИЯ ЗА ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИТЕ КРЕДИТИ, ОТПУСНАТИ ОТ ЯПОНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КЦМ - ЕАД, гр. ПЛОВДИВ И НА "ЕЛИСЕЙНА" - ЕООД, с. ЕЛИСЕЙНА.
Законопроектът е разпределен на три комисии. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Има думата господин Кирил Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, Комисията по бюджет и финанси на заседание, проведенп на 14 февруари 1996 г., обсъди Законопроект N 02.02-1 от 2 януари 1996 г., внесен от Министерския съвет.
На 13 октомври 1995 г. Народното събрание прие решение, публикувано в "Държавен вестник" бр. 94 от 1995 г., с което даде съгласие Министерският съвет да гарантира под формата на гаранционни писма кредитните споразумения, които предстои да бъдат подписани между японския Фонд за задгранично икономическо сътрудничество и съответно Комбината за цветни метали - еднолично акционерно дружество, Пловдив, и "Елисейна" - еднолично дружество с ограничена отговорност, с. Елисейна, на базата на междуправителственото споразумение.
В процеса на разискванията и при оформяне на становището на комисията се взеха предвид следните характерни особености на предлаганото за ратифициране междуправителствено споразумение:
- Представят се два преференциални кредита - единият по проекта за намаляване на промишленото замърсяване в Пловдив - между Фонда за задгранично икономическо сътрудничество на Япония и Комбината за цветни метали - еднолично акционерно дружество, гр. Пловдив, в размер на 5 млрд. 955 млн. японски йени и другият - по проекта за промишленото замърсяване в с. Елисейна - между същия фонд и "Елисейна" - еднолично дружество с ограничена отговорност, в размер на 2 млрд. и 81 млн. японски йени.
- И двата кредита са при благоприятни финансови условия. Срокът за изплащането им е 30 години, от които 10 години гратисен период. Лихвеният процент е 2,7 на сто, а частта от кредитите за консултантски услуги - 2,3 на сто. Доставките и по двата кредита могат да се извършват от произволно избрана страна.
- С използването и усвояването на кредитите ще се решат редица екологични проблеми на пловдивското поле и на Искърското дефиле.
- Кредитите се предоставят на две проспериращи предприятия от цветната металургия, продукцията на които има борсов характер (мед, цинк, олово) и се котира добре на международните пазари.
- Тези два кредита са по същество първите, които директно ще се използват за инвестиции в промишлеността, което за нашата страна е от изключително важно значение.
- Усвояването на предоставените кредити ще се осъществява чрез обявяване на международни търгове. По този начин закупеното и доставено оборудване ще бъде на сравнително високо техническо и технологическо равнище.
- Може да се очаква, че с японското правителство ще се подпишат в недалечно бъдеще и други споразумения за кредитиране на наши промишлени обекти и проекти при сравнително благоприятни финансови условия.
Като взе предвид посочените условия, при които се предоставят двата кредита, тяхното предназначение и начин на използване, а също така и проблемите, които ще се решават чрез финансиране на двата проекта - екологически и стопански, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 7 от Конституцията на Република Былгария да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за преференчиалните кредити, отпуснати от японското правителство за реконструкцията на Комбинат за цветни метали - еднолично акционерно дружество, гр. Пловдив, в размер на 5 млрд. 955 млн. японски йени и на "Елисейна" - еднолично дружество с ограничена отговорност, с. Елисейна, в размер на 2 млрд. и 81 млн. японски йени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на проф. Топенчаров да прочете становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОПЕНЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Суановището относно Законопроект N 02.02-1 за ратифициране Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за преференциалните кредити, отпуснати от японското правителство за реконструкцията на КЦМ - ЕАД, Пловдив, и на "Елисейна" - ЕООД, с. Елисейна, внесено от Министерския съвет на 2 януари 1996 г., е следното.
"На свое заседание от 11 януари 1996 г. Комисията по външната политика разгледа Законопроект N 02.02-1 и приема следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за преференциалните кредити, отпуснати от японското правителство за реконструкция на КЦМ - ЕАД - Пловдив, и на "Елисейна" - ЕООД, с. Елисейна." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Борис Колев, председател на Комисията по опазване на околната среда и водите да прочете становището на председателстваната от него комисия.

ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще ви запозная със становището на Комисията по опазване на околната среда и по водите.
С разпореждане на председателя на Народното събрание на Комисията по опазване на околната среда и по водите беше разпределен Законопроект N 02021 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за преференциалните кредити, отпуснати от японското правителство за реконструкцията на КЦМ ЕАД - Пловдив и "Елисейна" ЕООД - село Елисейна, внесен от Министерския съвет на 2 януари 1996 г.
Комисията разгледа и обсъди на свое редовно заседание внесения законопроект и прие следното становище: межуправителственото споразумение предвижда отпускането на благоприятни кредити за нашата страна. С тяхна помощ ще се решат екологичните проблеми на Пловдивското поле и на Искърското дефиле. За пръв път нашата страна получава кредити, които директно ще се използуват за инвестиции в промишлеността за екологични цели. Споразумението предвижда отпускането на 8 млрд. и 36 млн.йени от японския Фонд за задгранично и икономическо сътрудничество за проекта за намаляване на промишленото замърсяване в село Елисейна и град Пловдив - реконструкция на КЦМ ЕАД - Пловдив и на "Елисейна" ЕООД - село Елисейна, с лихвен процент 2,7 и срок на изплащане 30 години, които включват 10 години гратисен период.
Въз основа на станалите разисквания и приетото становище, комисията с консенсус реши: предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за преференциалните кредити, отпуснати от японското правителство, за реконструкцията на КЦМ ЕАД - Пловдив и на "Елисейна" ЕООД - село Елисейна.
Извън това становище, уважаеми господин председателю, бих напомнил, че в КЦМ - Пловдив се осъществява една мащабна екологична програма от 1991 г. и към края на 1995 г. са постигнати значими резултати, между които:
- прахови емисии от всички източници, намалени от 25-50 мг/куб.м на 3-8 мг/куб.м при допустими в стандарта 10 мг/куб.м за оловно производство и 20 мг/куб.м за цинково производство;
- степента на обхващане и очистване на вентилационни газове нарасна от 20-25 на сто на 100 на сто;
- разходът на вода в комбината е намален от около 800 л/сек. на 180 л/сек., като обръщам внимание, че 60 на сто от водата се използува повторно и пречиства. Разбира се, провежда се и ежегодна профилактика на работещите.
Разбира се, досега се знае, че нерешен в екологично отношение беше проблемът с пълното утилизиране на серните газове. За решаването му КЦМ в продължение на 2 години разработи съвместно с немската фирма "Лурги" съвременен проект, отговарящ на най-строгите изисквания на Европейския съюз по отношение на емисии от серен двуокис. Успоредно с разработването на проекта с помощта на българското правителство се достигна до осигуряване на финансиране от страна на Фонда за икономическо развитие на Япония на глобален проект "Екологична защита на КЦМ в размер на 79 млн.щат.долара. Този проект включва не само решаване на въпроса със серните газове, но и цялостно завършване на проектите за оборотните и отпадни води, пълна подмяна на филтрите ФРИРТ - второ поколение, подмяна на сушилни барабани и проект за мониторинг.
Финансирането и изпълнението на тези проекти, искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, може да започне веднага, след като Народното събрание ратифицира кредитното споразумение. Условията, отново повтарям, на кредита са такива, че на практика се равняват на икономическа помощ. Усвояването им трябва да стане за 48 месеца.
Ето защо, уважаеми господин председателю, отново се обръщам към народните представители, да гласуват за приемането на закона, с който се ратифицира горепосоченото споразумение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има господин Руслан Сербезов.
РУСЛАН СЕРБЕЗОВ (СДС): Господин председател, дами и господа! Вярно е, че този кредит от Япония е много изгоден. Този 11-годишен гратисен период също е добър и затова, че ще бъде изплатен за 30 години няма да натовари фактически икономиката. Лихвеният процент е много изгоден - 2,7.
Затова ние казваме още от самото начало, че ще подкрепим този кредит, който ни се дава. Но все пак нека да кажа на тези, които са специалисти, че реално с този заем няма да се решат проблемите. Реално няма да се решат всички проблеми, които са около КЦМ. Никой не казва кога, по какъв начин ще се реши проблемът със замърсените земи. Кога ще бъдат рекултивирани тези земи, ще се отделят ли средства? Няма да се отделят средства от този кредит и това е ясно.
Има оплакване относно земите, които са в този район, където има натравяне на животни. А не трябва ли да кажем най-важното, че тези проблеми, които са се натрупали отдавна, никой не желае да ги реши - нито Министерството на околната среда, нито Министерството на промишлеността, а фактически в нашата законодателна база има ясно и категорично заложен принцип, където държавата трябва да се погрижи именно за тези земи.
Каза се, че ще бъде намален серният двуокис или ще бъдат решени проблемите с производството на сярната киселина. Все още не са решени проблемите с тежките метали. Заводът работеше с намален капацитет, производството беще намалено и поради тази причина фактически се влезе в пределно допустимите норми за тежките метали. Сега заводът работи с повишен капацитет - 40 на сто се повиши производството. Пределно допустимите норми се нарушават. Някъде всичко отива в границите на пределно допустимите норми и надвишаване на тези пределно допустими норми. Никой не се замисля за тези въпроси и не знам по какъв начин ще бъдат решени окончателно въпросите с КЦМ.
Още един път казвам, че ще гласуваме "за" този заем, защото е изгоден. Но искам катерогично да заявя, че проблемите с този заем няма да се решат.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Иван Куртев има думата.
ИВАН КУРТЕВ (СДС); Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Още в самото начало на своето изказване искам да потвърдя, че аз и народните представители от СДС ще подкрепим ратификацията на това споразумение. Но по-скоро вземам думата, за да напомня на народните представители от предишното Народно събрание, които са забравили, а и новите народни представители не е лошо да знаят, че това е един от случаите, когато народните представители и Групата за приятелство със съответния парламент е допринесла доста за сключването на един такъв заем при най-благоприятни условия, бих казал, от всички заеми, които досега е сключвала нашата страна. Такъв нисък лихвен процент с разсрочка, с всички тези изгодни условия, аз не си спомням друг такъв закон.
И още нещо, което може би трябва да се знае. Поначало практиката на японското финансово министерство е да не дава съгласието си за заеми по екологични проблеми тогава, когато се отнася за предприятия, които са печеливши. В случая е направен един прецедент и това е изключение за нас, за България, тъй като "Елисейна" и КЦМ са печеливши и въпреки това се отпускат тези заеми. Може би повече от три години и половина-четири беше предисторията на разговорите, на преговорите и аз тук виждам в залата хората, които са участвували в осигуряването на този заем. Вярно е, че екологичните проблеми на Пловдив и на Искърското дефиле няма да се решат с тези пари, те са крайно недостатъчни, и това, което господин Сербезов каза, остава в сила, но в конкретния случай да подкрепим тази ратификация, защото за да се стигне до нея заслуга има и българският парламент.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСУ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи да се изкажат? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 161 народни представители, за - 161- против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на народния представител Кирил Желев за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение, тъй като конкретни бележки по предложения за обсыждане законопроект, приет вече на първо четене, не бяха направени, то той да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение!
От общо гласували 163 народни представители, за - 163, против - няма, въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Моля, господин Желев, да докладвате законопроекта на второ четене!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря ви.
"Закон за ратифициране на споразуменйето между правителството на Република България и правителството на Япония за преференциалните кредити, отпуснати от японското правителство, за реконструкция на Комбината за цветни метали - еднолично акционерно дружество - Пловдив и на "Елисейна" - еднолично дружество с ограничена отговорност - село Елисейна.
Член единствен. Ратифицира споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за преференчиалните кредити, отпуснати от японското правителство, за реконсурукцията на Комбината за цветни метали еднолично акционерно дружество - Пловдив и на "Елисейна", еднолично дружество с ограничена отговорност - село Елисейна, сключено на 19 октомври 1995 г. чрез размяна на ноти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте законопроекта на второ четене!
От общо гласували 168 народни представители, за - 168, против - няма, въздържали се - няма.
Законопроектът е приет и на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Господин Лилян Сираков ще докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: Уважаеми господин председател, правя предложение да се гласува решение за допускане в залата на господин Димитър Радев, заместник-министър на финансите и експертите Екатерина Бънкова и Галина Петрова, работили по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте да бъдат допуснати в залата Димитър Радев, заместник-министър на финансите и Екатерина Бънкова и Галина Петрова.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 143 народни представители, за - 123, против - 9, въздържали се - 11.
Предложението се приема.
Моля да поканите господата и госпожите да влязат в залата.
Заповядайте, господин Сираков!
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: Пристъпваме към второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъчното производство.
Заглавието на закона е "Закон за изменение и допълнение на Закона за данъчното производство", Държавен вестник бр. 61 от 1993 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Параграф 1!
Искате да гласуваме заглавието на закона? Не се гласува, щом като е за изменение и допълнение.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 4.
"Ал. 4. Началникът на Главното управление на данъчната администрация определя друг данъчен орган, които да издаде съответния акт в случаите, когато са налице основанията за отвод или самоотвод по чл. 9 от Закона за административното производство."
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5."
Народният представител Димитър Георгиев предложи това правомощие да се предостави на висшестоящия данъчен орган.
Комисията възприе направеното предложение и предлага следния текст на § 1:
"§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
"Ал. 4. Висшестоящият данъчен орган определя друг данъчен орган, който да издаде съответния акт в случаите, когато са налице основанията за отвод или самоотвод по чл. 9 от Закона за административното производство".
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте § 1!
От общо гласували 157 народни представители, за - 145, против - няма, въздържали се - 12.
Параграф 1 е приет.
Параграф 2!
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "§ 2. В чл. 5 се създава т. 4:
Т. 4. Търговските представителства и клоновете на чуждестранните лица."
По тази точка предложения е направил народният представител Димо Гяуров в следната насока: в т. 4 думите "търговските представителства и" да отпаднат.
Предложението не беше възприето.
Вместо да се създаде т. 4, комисията предлага да се допълни т. 3, при което § 2 да придобие следната редакция:
"§ 2. В чл. 5 в края на т. 3 се добавят думите "както и техните търговски представителства и клонове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте § 2!
От общо гласували 141 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 3.
Параграф 2 е приет.
Параграф 3!
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "§ 3. В ал. 1 на чл. 8 текстът след запетаята се изменя така: "издавани във връзка със стопанската му дейност или подавани пред данъчните власти".
Комисията възприе предложения текст от вносителя, като предлага следната подобрена редакция:
"§ 3. В чл. 8, ал. 1 думите, "свързани с неговото данъчно облагане" се заменят с "издавани във връзка със стопанската му дейност или подавани пред данъчните органи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте § 3!
От общо гласували 137 народни представители, за - 136, против - няма, въздържали се - 1.
Параграф 3 е приет.
Параграф 4!

ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "§ 4. След чл. 11 се създава нова глава трета.
Глава трета. Задължения на данъчно задължените лица и на третите лица"
В хода на обсъждането комисията възприе създаването на нова трета глава и предлага ново заглавие: "Задължения на данъчните субекти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате заглавието на новопредложената глава трета - "Задължения на данъчните субекти".
От общо гласували 142 народни представители, за - 137, против - 2, въздържали се - 3.
Прието е новото заглавие на глава трета.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: Предложен е нов чл. 11б.
"Чл. 11а. Данъчно задълженото лице е длъжно да оказва съдействие на данъчния орган при упражняване на правомощията му като:
1. Декларира обстоятелства, когато това се изисква със закон или акт на Министерския съвет".
Предложение от народния представител Димо Гяуров - точка първа да отпадне.
Комисията отхвърли направеното предложение.
Предложение от народния представител Светослав Лучников - в т. 1 думите "или акт на Министерския съвет" - да отпаднат.
След гласуване на направеното предложение с 1 глас "за", 4 "против" и 3 "въздържали се" то не бе възприето от комисията.
"2. Изготвя справки и други носители на информация и предоставя исканите данни".
Предложение от народните представители Димо Гяуров и Светослав Лучников - точка втора да отпадне.
Предложение от народния представител Муравей Радев - в т. 2 след думата "информация" да се добави "регламентирани в действащото законодателство".
Направените предложения не бяха възприети от комисията, която предлага подобрена редакция на т. 2.
"3. Дава писмени обяснения при поискване от данъчните органи".
Предложения от народните представители Муравей Радев и Димо Гяуров - т. 3 да отпадне.
Предложенията за отпадане на т. 3 единодушно бяха подкрепени от комисията.
"4. Представя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с обхвата на извършваните проверки и ревизии, а при поискване от данъчния орган, предоставя и заверени копия от тях".
Предложение от народния представител Димо Гяуров - в т. 4 след думата "извършваните" се добавя думата "му".
Предложението не беше възприето от комисията.
"5. Осигурява достъп до помещения, складове, каси и други".
Предложение от народния представител Светослав Лучников - т. 5 да отпадне.
Предложението беше отхвърлено от комисията с 1 глас "за" и 7 "против".
"6. Осигурява място за извършване на проверките и ревизиите".
Предложение от народния представител Светослав Лучников - т. 6 да отпадне.
Комисията не възприе направеното предложение.
Предложение от народния представител Муравей Радев - в т. 6 накрая да се добави "при възможност".
След проведените обсъждания комисията предлага нова редакция за случаите, когато няма възможност да се осигури място за извършване на проверките и ревизиите.
"7. В едномесечен срок от регистрацията си по чл. 5 да определи поне едно лице за подписване и подаване на данъчни и други декларации, както и за подписване на актовете, издавани от данъчните органи, което да го представлява в негово отсъствие пред органите на данъчната администрация".
Предложение от народния представител Руси Статков - в т. 7 да се добави ново изречение: "Ссокът за вече регистрираните лица по чл.5".
Сйстематичното място на това предложение е в Преходните разпоредби. Комисията прие, че посочването на лица по т. 7 трябва да става само по повод и в случаите на отсъствие, а не данъчно задълженото лице да го сочи в едномесечен срок след регистрацията.
С оглед на изложеното комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 11а:
"Чл. 11а. Данъчно задълженото лице е длъжно да оказва съдействие на данъчния орган при упражняване на правомощията му като:
1. Декларира обстоятелства, когато това се изисква със закон или акт на Министерския съвет по прилагането на закона.
2. Изготвя справки и предоставя исканите данни във връзка с определяне на данъчните му задължения.
3. Представя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с извършваните проверки и ревизии, и заверява направените от данъчния орган копия от тези документи.
4. Осигурява достъп до служебни помещения, складове, каси и други.
5. Осигурява място за извършване на проверки или ревизии, а когато това е невъзможно, предава необходимите документи на данъчния орган с протокол-опис.
6. В случай на отсъствие за повече от 30 дни определя лице, което да го представлява пред данъчните органи, а в случаите на по-краткотрайни отсъствия - да приема издаваните от тях документи. При неизпълнение на задължението по тази точка, всички документи се прилагат към данъчното досие и се смятат за редовно връчени на данъчно задълженото лице".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Господин Лучников, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз продължавам да поддържам своите възражения срещу някои разпоредби на предлагания чл. 11а. По този начин данъчната администрация притиска извънредно много данъчно задължените лица, особено дребните такива, дребните предприемачи. Какво имам предвид?
Точка втора казва: "Изготвя справки и предоставя изисканите данни". Сега можете да си представите едно обикновено лице, което упражнява предприемаческа дейност или един обикновен търговец, един обикновен занаятчия, когото вие принуждавате да изготвя справки. Ами, той, обикновено, може би е полуграмотен, а вие го карате да изготвя справки. И ако не изготви справка, го заплашвате с глоба от 20 до 100 хил.лв. Това е една такава, какво да ви кажа, непосилна тежесу, с която вие само пречите на неговата дейност.
Също е казано: "Осигурява достъп до служебните помещения". Какво значи осигурява достъп до служебните помещения? Ще дойдат данъчните власти, ще му се навират навсякъде в малкото там дюкянче. Какво ще намерят те? С тези прекомерни ограничения вие само пречите на дребните предприеначи, защото тези задължения не представляват нищо за големите предприемачи, а именно те са тези, които ще ви напълнят хазната, които ще ви дадат данъци. Вие отново поставяте цялата тежест върху нещастните дребни същества. Аз моля да ги освободите от тази непосилна тежест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Ще гласуваме предложенията за отпадане по реда, както бяха прочетени.
Най-напред предложението на народния представител Димо Гяуров т. 1 да отпадне. Моля да гласувате.
От общо гласували 132 народни представители, за - 29, против- 90, въздържали се - 13.
Предложението не се приема.


Предложението на народния представител Светослав Лучников е в т. 1 думите "или акт на Министерския съвет" да отпаднат.
Моля да гласувате.
От общо гласували 139 народни представители, за - 30, против - 96, въздържали се - 13.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Димо Гяуров и Светослав Лучников е точка 2 да отпадне.
Моля да гласувате.
От общо гласували 139 народни представители, за - 34, против - 96, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Муравей Радев и Димо Гяуров да отпадне точка 3 е възприето. Затова няма защо да гласуваме това предложение.
Предложение на народния представител Светослав Лучников да отпадне точка 5.
Моля да гласувате.
От общо гласували 151 народни представители, за - 40, против - 96, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Светослав Лучников точка 6 да отпадне.
Моля да гласувате.
От общо гласували 145 народни представители, за - 35, против - 98, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на заместващите или допълващи текстове.
Предложение на народния представител Муравей Радев в т. 2 след думата "информация" да се добави "регламентирани в действащото законодателство".
Моля да гласувате.
От общо гласували 140 народни представители, за - 33, против - 89, въздържали се - 19.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Димо Гяуров в т. 4 след думата "извършваните" да се добави думата "му".
Моля да гласувате.
От общо гласували 132 народни представители, за - 33, против - 80, въздържали се - 19.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Муравей Радев в т. 6 накрая да се добави "при възможност" е взето предвид от комисията.
Предложението на народния представител Руси Статков е отнесено към преходните разпоредби.
Остава да гласуваме чл. 11а така, както е предложен от комисията.
Моля да гласувате.
От общо гласували 132 народни представители, за - 106, против - 19, въздържали се - 7.
Член 11а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: Член 11б. "В 7-дневен срок от връчване на заповедта за извършване на данъчна ревизия данъчно задълженото лице е длъжно:
1/ Да декларира обстоятелствата, свързани с уточняване на всички данни, имащи значение за определяне на данъчните му задължения. Декларацията се изготвя по образец, утвърден от министъра на финансите."
Предложение от народните представители Димо Гяуров и Димитър Георгиев - точка 1 да отпадне. Предложението за отпадане на точка 1 бе прието единодушно от комисията.
"2. Да уведоми данъчния орган за данъчен адрес, телефон (факс), ако те се различават от посочените в декларациите по глава втора."
Предложение от народния представител Добромир Тодоров - точка 2 да отпадне. Предложението бе възприето единодушно от комисията.
"3. Да съобщи писмено, в случай, че упълномощи длъжностно или друго лице (данъчен съветник, данъчен консултант), което да го представлява пред данъчния орган по време на извършване на данъчната ревизия, като посочи трите му имена, адреса и единния му граждански номер. Упълномощаването има действие до изричното писмено уведомяване на данъчния орган за оттегляне на пълномощното."
Комисията прие, че точка 3 е включена в новата редакция на т. 6 на чл. 11а, поради което предлага чл. 11б да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи имаме да гласуваме само веднъж - член 11б да отпадне, което се поддържа от комисията.
Моля да гласувате.
От общо гласували 156 народни представители, за - 147, няма против, въздържали се - 9.
Член 11б отпадна.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "Чл. 11в. Данъчно задължените лица, на които се извършват насрещни проверки, са длъжни да оказват съдействие на данъчните органи по смисъла на чл. 11а."
Предложение от народния представител Димитър Георгиев - чл. 11в да отпадне. С 9 гласа "за" и 1 "против" предложението на народния представител Димитър Георгиев бе възприето и комисията предлага чл. 11в да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на комисията чл. 11в да отпадне.
От общо гласували 139 народни представители, за - 137, няма против, въздържали се - 2.
Член 11в отпадна.


"Чл. 11г. При писмено искане на данъчни органи съдилищата, общините, Националният статистически институт и други органи, които по силата на закон извършват вписване или регистриране на обстоятелства, отнасящи се до лицата по чл. 5, са длъжни в седемдневен срок да предоставят данни за тези обстоятелства."
Предложение от народните представители Димо Гяуров и Димитър Георгиев - чл. 11г да отпадне.
Предложение от народния представител Светослав Лучников - в чл. 11г думите "съдилищата и Националният статистически институт" да отпаднат.
Предложението на народните представители Димо Гяуров и Димитър Георгиев за отпадане на чл. 11г не беше възприето и след гласуване с шест гласа "за" и три "против" бе подкрепено предложението на народния представител Светослав Лучников за отпадане на думите "съдилищата и Националният статистически институт".
Комисията предлага да се гласува следната окончателна редакция на чл. 11г:
"Чл. 11г. При писмено искане на данъчни органи общините и други органи, които по силата на закон, извършват вписване или регистриране на обстоятелства, отнасящи се до лицата по чл. 5, са длъжни в седемдневен срок да предоставят данни за тези обстоятелства".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Димо Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Бих желал да обоснова предложението си за отпадане на целия текст. Така както предлага комисията в окончателния вариант, всъщност задължени остават ееинствено общинските органи, общините и други органи. По този начин целият текст губи логиката си, тъй като общините изобщо не вписват подобни обстоятелства. Единствените вписвания, които общините извършват, това са вписванията в бившата система ЕСГРАОН. Доколкото ми е известно, тя е секретна и поради това не биха могли да се дават данни на данъчните органи от тази система.
Така че моето предложение е да отпадне целият текст, защото доколкото аз разбрах, идеята на вносителя е била да се изискват данни основно от съдилищата и от статистическия институт. След като комисията възприе идеята именно те да отпаднат, просто целият текст губи логиката си, поради което аз ви приканвам да гласувате за отпадането на целия член 11г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Чавдар Кюранов.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен с това, че комисията е премахнала от чл. 11 съдилищата и Националния статистически институт, тъй като по Закона за статистиката Националният статистически институт няма право да предоставя такива данни. Обаче това, което ме смущава, е, че в чл. 11, така както се предлага от комисията, е казано: общините и други органи, които по силата на закона извършват вписване или регистриране на обстоятелства. Ами Националният статистически институт какво прави? Той именно вписва и регистрира обстоятелства. Така че ние фактически не сме го изключили. А това е един изключително сериозен въпрос, тъй като от гледна точка на международното законодателство един Национален статистически институт няма тези права, които ние искаме да му дадем, или по-скоро тези задължения, които искаме да му вменим. И, право да ви кажа, аз мисля, че като че ли е по-разумно да остане или само общините, без други органи, тъй като в такъв случай, пак повтарям, включваме и Националния статистически институт, или пък да отпадне този член. Ние просто нагазваме в една материя, която ни сблъсква с международните норми за статистическите институти. Това може би не е най-важното, най-важното е, че у нас се получава една колизия на правни норми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението на господин Кюранов е коректно, тъй като той предлага отпадането на думите "и други органи", въпреки че не го е направил предварително писмено.
Има думата заместник-министър Димитър Радев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР РАДЕВ: Уважеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да поясня, че става въпрос за данни, които са от публичен характер и няма ограничения те да бъдат предоставяни на държавните органи, включително и на данъчната администрация. В този снисъл текстът на чл. 11, буква "г" цели фактически за първи път да се създаде система за набиране на достоверни данни не само от Националния статистически институт, но и от съдилищата, както и от други органи. Аз бих опонирал тук, че такива данни фактически не се съдържат и не се събират от общините.
Искам да посоча по-конкретно, че става въпрос за данни, които се съдържат в търговския регистър в съдилищата, а също така и за данни от регистъра БУЛСТАТ, който се води към Националния статистически институт. Това са данни, които се отнасят до правния статут на данъчно задължените лица и до неговите структури и тези данни са необходими при извършването на данъчните ревизии.
Така че аз не виждам пречка един такъв текст да бъде запазен, както и да бъде възприет и да бъде гласуван в първоначалния му вариант, за да се избягнат възможности за различни тълкувания, т.е. да не се посочват изрично само общините, а да се посочи Националният статистически институт, да се посочат и съдилищата. Пак повтарям, става въпрос за данни от публичен характер, а не за данни, които по силата на един или друг нормативен акт не могат да се предоставят за ползване от другите държавни органи или пък за всички държавни органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Кюранов.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПГДЛ): Господин председателю, колеги! Това, което Вие го казвате, не го пише в закона. Това е едно тълкувание, което Вие давате, че се отнася само за публични данни. Къде пише тук такова нещо? Не пише. Нямаме никакви основания да даваме такива тълкувания. Нагазваме в една много опасна материя. Вие нямате право чрез статистиката да получавате данни за физически и юридически лица, за състоянието на техните фирми, за техните баланси и т.н. Това ще си го правите по пътя на данъчната администрация. А да го искате ние да задължим съдилищата и Националния статистически институт, ние нямаме никакво право да правим това.
Това, което Вие обяснявате, че става дума за данни от публичен характер, къде пише че са данни от публичен характер? Няма такива обяснения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Доколкото си спомням, ние вече дискутирахме за Националния статистически институт, че не трябва да се искат данни от него, тъй като нарушаваме процедурата за събиране на статистика.
Има думата господин Аврамов.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също искам да кажа, че има Закон за Националния статистически институт, който ясно очертава периметъра на неговата дейност. Работа на данъчната администрация е да събира тези данни. Но тя не може да задължава органи, които имат друг предмет на дейност, да предоставят тази информация. Ние наистина влизаме в едно нарушение на този закон и на редица други норми.
Така че наистина предлагаме да отпадне текстът "и други органи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. В случая става въпрос за създаване на възможност данъчните органи, с оглед на това да изпълняват по-добре своите задължения, да имат възможност да събират своевременно данни и да сверяват данните, които те имат с данните, които имат други държавни органи и които се отнасят до регистриране на обстоятелства, вписване и т.н.
Ако смятате, че не е ясно, че в случая става въпрос за данни, които имат публичен характер, смятам, че това неудобство може да бъде избегнато като просто в предложението на комисията преди думата "данни" се сложи думата "публични" и тогава всякакъв спор за това, че се нарушава някаква тайна,че те навлизат в чуждо поле просто ще отпадне. Тогава текстът ще стане така:
"При писмено искане тези държавни органи са длъжни в седемдневен срок да предоставят публични данни за тези обстоятелства."
ЧАВДАР КЮРАНОВ (от място): Тогава да си вземат статистическите справочници и да си гледат данните, които са публикувани.
МАРИЕЛА МИТЕВА: Става въпрос и за периодично събиране на такива данни.
Според мен събирането на данни от страна на данъчните органи просто ще подобри тяхната ефективност. В противен случай те биха работили в дефицитна информация и това, разбира се, също ще се отрази на тяхната ефективност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки?
Има думата народният представител Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Чисто и просто тук изглежда, че не се разбираме. В съдилищата има регистри за вписване на всички данни около търговски дружества и търговци. Тоя регистър е публичен. По него може да направи справка всеки. Тоя регистър е вкаран в компютър. Срещу една минимална такса, а вероятно за данъчните органи такава такса няма да се събира, те могат да получат всякакви данни каквито искат, за да могат да си направят своите проверки.
А какво значи да ги задължите по искане писмено да отговорят на тая работа? Представете си каква бюрокрация създавате - данъчният орган пише на съда, съдът отговаря писмено за нещо, за което може веднага да се направи справка и да се вземат всички данни. Може ли такова нещо?! Това е просто несериозна работа! Данъчните органи са свикнали всичко да им се сервира наготово. Нека да се мръднат малко и да отидат да направят справка в публичния търговски регистър, който е достъпен за всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки?
Има думата народният представител Димо Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз умишлено преди малко не засегнах въпроса за съдилищата и статистиката, тъй като смятах, че той е избистрен с предложението на комисията. Но аз също се противопоставям категорично на това данъчните да изискват информация от съдилищата. Както вече се каза регистрите са публични. Представете си какво би станало, ако всяка седмица, а доколкото разбрах от господин заместник-министъра Бисер Славков именно това е идеята на данъчните - всяка седмица те да изискват от всички съдилища пълна информация за новорегистрирани фирми, за промени. Това означава, че във всеки един съд би следвало да се назначи специално лице, което да се занимава само с това. При тази затрудненост на работата на съдилищата, при тая липса на кадри, според мен това излишно би усложнило работата им и би довело до излишни разходи и раздуване на щата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки?
Има думата господин Сираков.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: Колеги, да ви направя само едно пояснение.
Сега има съществуващ текст в чл. 11, който гласи следното:
"Данъчните органи имат право да събират данни от съдилищата и общините за регистрираните лица и за лицата, чиято регистрация е прекратена."
Това е съществуващото положение. Новата идея е регулярно, задължително тези органи, за всяко извършено вписване, регистриране да пращат информация.
Трябва да ви кажа, аз съм бил съдия и съм се занимавал с тези регистри. В мащабите на страната стотици хиляди обстоятелства се регистрират всяка година. Това е огромна по мащаби дейност и трябва да помислим дали е възможно регулярно това нещо да пътува към данъчните органи и какво ще изисква това. Това ще изисква нови длъжностни лица, въобще сериозни промени ще трябва да има в тези органи, за да може тази информация да тече непрекъснато. Става въпрос за стотици хиляди вписвания годишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Има думата народният представител Чавдар Кюранов за процедурно предложение.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПГДЛ): Господин председателю, колеги! Тъй като възникнаха доста спорове около този текст и една част от народните представители трудно биха приели тази редакция, аз предлагам да прескочим този член. Да се отложи неговото приемане и да бъде обсъден отново в комисията, защото така да добавяме една дума, да махаме друга дума, без да знаем точно какво ще се получи като цяло няма да бъде добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има процедурно предложение за отлагане обсъждането на чл. 11г. Има ли други предложения?
Има думата Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Честно казано не виждам какво още може да дискутира комисията по този текст, тъй като тя му посвети цяло заседание. Цяло заседание на Комисията по държавните органи беше посветено специално на този текст, излагаха се всякакви аргументи и в крайна сметка ние излязохме с това предложение. Според мен, ако има някакви дебати, те могат вече да се водят тук и в крайна сметка Народното събрание да се произнесе с гласуване. Не виждам какво ново може да каже комисията по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Направено е предложение за отлагане на чл. 11г от народния представител Чавдар Кюранов. Изказа се и противно мнение.
Моля да гласувате предложението на народния представител Чавдар Кюранов за отлагане обсъждането на чл. 11г.
От общо гласували 150 народни представители, за - 31, против - 78, въздържали се - 41.
Предложението не се приема.
Продължаваме обсъждането на чл. 11г. Има ли други бележки? - Няма.
Най-напред ще започнем с гласуване за отпадане.
Има предложение от народните представители Димо Гяуров и Димитър Георгиев за отпадане на целия чл. 11г.
Моля да гласувате.
От общо гласували 173 народни представители, за - 82, против - 59, въздържали се - 32.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Светослав Лучников за отпадане на думите "съдилища" и "Националния статистически институт", което е възприето от комисията, затова няма да го гласуваме.
Има предложение от народния представител Чавдар Кюранов да отпаднат думите: "и други органи".
Моля да гласувате.
От общо гласували 180 народни представители, за - 100, против - 37, въздържали се - 43.
Предложението се приема.
При това положение има ли нужда да гласуваме добавката на Мариела Митева "публични данни"? Смятам, че това отпада.
При това положение, моля да гласувате чл. 11г със следния текст:
"Чл. 11г. При писмено искане на данъчни органи общините, които по силата на закона извършват вписване или регистриране на обстоятелства, отнасящи се до лицата по чл. 5 са длъжни в седемдневен срок да предоставят данни за тези обстоятелства."
Моля да гласувате.
От общо гласували 148 народни представители, за - 124, против - 2, въздържали се - 22.
Чл. 11г е приет.
Чл. 11д!


ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "Чл. 11д. Във вразка с извършване на данъчна ревизия в 7-дневен срок от писненото искане на началника на териториалното данъчно управление банките са длъжни без да съобщават данни за авоарите по сметки да съобщят датите, когато в дебитните или кредитни обороти по сметката са отразени плащания над 100 хил. лв.".
Предложение от народните представители Димо Гяуров, Светослав Лучников и Димитър Георгиев - чл. 11д да отпадне.
Комисията възприе направените предложения за отпадане на чл. 11д, като предлага въпросът да не се урежда в този закон, а цялостно в Закона за банките и кредитното дело, където да се прецени в какви случаи и доколко ще се разкрива банковата тайна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате предложението на народните представители Димо Гяуров, Светослав Лучников, Димитър Георгиев, подкрепено от комисията, чл. 11д да отпадне.
От общо гласували 167 народни представители, за - 164, против - няма, въздържали се - 3.
Член 11д отпадна.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "Чл. 11е. Във връзка със започнала данъчна ревизия на данъчно задължено лице при искане от данъчния орган държавни органи и юридически лица, еднолични търговци и физически лица са длъжни в тридневен срок да предоставят намиращи се в тях счетоводни и други документи, имащи значение за осъществяване целите на данъчната ревизия".
Предложение от народния представител Димо Гяуров за заместващ текст на чл. 11е:
"Чл. 11е. Във връзка с извършвана данъчна ревизия при направено по съответния ред искане от страна на началника на данъчната служба държавни органи, юридически и физически лица са длъжни в 7-дневен срок да представят копие от намиращи се в тях собствени или чужди счетоводни документи, имащи значение за осъществяването на данъчната ревизия".
Комисията възприе направеното предложение от народния представител Димо Гяуров с малки редакционни бележки и предлага следната редакция на чл. 11е:
"Чл. 11е. Във връзка с извършвана данъчна ревизия или проверка при направенп по съответния ред искане от страна на началника на данъчната служба, държавните органи, юридическите и физическите лица са длъжни в 7-дневен срок да предоставят копия от намиращи се в тях собствени или други счетоводни документи, имащи значение за осъществяване на данъчната ревизия".
Искам тук да поясня, че при пренасяне от протокола в раздадения текст думите "по съответния ред" е трябвало да отпаднат, но са пренесени отново. Ще ви моля да се гласува текстът без думите "по съответния ред".
Текстът ще изглежда така: "Чл. 11е. Във връзка с извършвана данъчна ревизия или проверка при направено искане от страна на началника на данъчната служба, държавните органи, юридическите и физическите лица са длъжни в 7-дневен срок да прееоставят копия от намиращи се в тях собствени или чужди счетоводни документи, имащи значение за осъществяване на данъчната ревизия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Господин Гяуров е съгласен.
Моля да гласувате текста, предложен от комисията.
От общо гласували 169 народни представители, за - 168, против - няма, въздържал се - 1.
Член 11е е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: § 5. В ал. 1 на чл. 14 точката се заменя със запетая и се добавя "след представяне на доказателства, които дават основание да се възразява".
Предложение от народните представители Муравей Радев, Димо Гяуров и Димитър Георгиев - § 5 да отпадне.
Комисията възприе направените предложения за отпадане на допълващия текст, защото правото да се възразява не може да се ограничава с изискване да се представят доказателства и предлага на народните представители да гласуват § 5 от законопроекта да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате отпадането на § 5.
От общо гласували 166 народни представители, за - 166, против и въздържали се - няма.
Параграф 5 отпадна.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "§ 6. В чл. 15 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"Ал. 1. С данъчен облагателен акт се определят данъчни задължения. С такъв акт се определят и/или събират и други задължения към държавата, когато това е предвидено в закон или акт на Министерския съвет".
Предложение от народния представител Димо Гяуров в ал. 1 второто изречение да отпадне.
Направеното предложение беше отхвърлено с 2 гласа "за", 7 - "против".
Предложение от народния представител Светослав Лучников в ал. 1 думите "или акт на Министерския съвет" да отпаднат.
След проведеното гласуване предложението бе отхвърлено от комисията с 3 гласа "за", 5 - "против", и 2 - "въздържали се".
2. В ал. 2 точката се заменя със запетая и се добавя "а в тяхно отсъствие от длъжностното лице, което е определено със заповед на началника на Главното управление на данъчната администрация да го замества".
3. Ал. 3 се изменя така: "При подаване на данъчна декларация размерът на данъка се съобщава на лицето. Ако лицето не изпълни задължението си в законно установения срок, се издава данъчен облагателен акт, след извършване на данъчна ревизия".
Предложение от народния представител Муравей Радев в ал. 3 след думата "съобщава" се добавя "писмено".
Направеното предложение беше възприето единодушно от комисията.
Предложение от народния представител Добромир Тодоров ал. 3 да добие следното съдържание: "Данъчно- облагателни актове се издават:
1. въз основа на данъчна декларация, подадена от данъчно задълженото лице, от която възникват данъчни задължения;
2. по предложение на данъчната администрация след проверка или ревизия".
Предложението на народния представител Добромир Тодоров не беше възприето от комисията.
Предложение от народния представител Димо Гяуров - ал. 3 се изменя така: "При подаване на данъчна декларация размерът на данъка се съобщава на лицето писмено. Ако данъчно задълженото лице не изпълни задължението си в законно установения срок или не е съгласно с определения му размер на данъка, се издава данъчнооблагателен акт".
Предложение от народния представител Димитър Георгиев в ал. 3 да отпадне второто изречение, като остане, "че данъчнооблагателен акт се издава във всички случаи".
Предложение от народния представител Спас Димитров - предложената ал. 3 да стане ал. 4 на чл. 15, а досегашната ал. 3 да не се изменя.
След обсыждане на направените предложения и приемането на по-голяма част от тях комисията предлага следната окончателна редакция на § 6:
"§ 6. В чл. 15 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така: "Ал. 1. С данъчен облагателен акт се определят данъчни задължения. С такъв акт се определят и други задължения към държавата, посочени в закон или акт на Министерския сывет".
2. В ал. 2 в края се доббвя: "а в тяхно отсъствие от длъжностното лице, което е определено със заповед на началника на Главното управление на данъчната администрация да го замества".
3. Алинея 3 се изменя така: "Ал. 3. При подаване на данъчна декларация размерът на данъка се изчислява въз основа на декларираните доход, печалба и други данни и се внася в сроковете, определени в съответните закони".
Създава се нова ал. 4 със следното съдържание: "Ал. 4. Данъчнооблагателен акт се издава, когато не е подадена декларация в законно установения срок, както и в случаите, когато данъчни проверки и ревизии се извършват по инициатива на данъчния орган".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата по предложенията. Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз продължавам да настоявам да отпадне в ал. 1 разпореждането, че с данъчнооблагателен акт могат да се определят и други задължения към държавата, определени с акт на Министерския съвет.
Съгласно Конституцията на Република България данъчни задължения на гражданите могат да се установяват само със закон и затова първата част от текста е напълно коректна, която казва "и други задължения към държавата, посочени в закона". Но ако ние почнем с данъчнооблагателни актове да определяме задължения, определени от Министерския съвет, с това ние нарушаваме конституционното право, че данъчните задължения на гражданите могат да се установяват само сыс закон.
Настоявам думите "или акт на Министерския съвет" от ал. 1 на чл. 15 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Започваме гласуването на предложенията.
Първото предложение е на народния представител Димо Гяуров в ал. 1 второто изречение да отпадне. Държите ли на това предложение?
ДИМО ГЯУРОВ (от място): При тази редакция - не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: При тази редакция - не.
Второто предложение е на народния представител Светослав Лучников в ал. 1 думите "или акт на Министерския съвет" да отпаднат.
Моля да гласувате.
От общо гласували 179 народни представители, за - 90, против - 82, въздържали се - 6.
Предложението се приена.
Предложението на народния представител Муравей Радев е възприето.
Предложението на народния представител Добромир Тодоров е инкорпорирано.
Предложението на Димитър Георгиев е в ал. 3 да отпадне второто изречение, като стане: "че данъчнооблагателен акт се издава във всички случаи".
Поддържа ли се? - Не.
При това положение гласуваме текста на § 6 така, както е предложен от комисията с вече гласуваното отпадане от ал. 1 "или акт на Министерския съвет". Моля да гласувате.
От общо гласували 154 народни представители, за - 133, против - 19, въздържали се - 2.
Параграф 6 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "§ 7. Чл. 16 се изменя така:
Чл. 16. След преценяване на мотивите в акта за констатации и доказателства, въз основа на които той е издаден, както и на направените от данъчно задължено данъчен то лице възражения, началникът на данъчната служба издаваоблагателен акт, придружен с мотиви."
Предложение от народния представител Димитър Георгиев:
Накрая да се добави: "В двуседмичен срок".
Като взе предвид направеното предложение, комисията предлага следната редакция на § 7:
"§ 7. Чл. 16 се изменя така:
1. Ал. 1 на чл. 16 се изменя така:
"Чл. 16. Ал. 1. Началникът на данъчната служба издава мотивиран данъчен облагателен акт след причиняване на акта за констатации, доказателствата и възраженията на данъчно задълженото лице. Към данъчния облагателен акт се прилага актът за констатации, съставен по реда на чл. 12, ал. 1".
2. Създава се ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. Данъчен облагателен акт се издава в 30-дневен срок след изтичане на сроковете по чл. 14."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този текст? - Няма.
Моля, гласувайте § 7 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 161 народни представители, за - 161, против - няма, въздържали се - няма.
Параграф 7 е приет.
Параграф 8.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "§ 8. Чл. 17 се изменя така:
Чл. 17. Ал. 1. При нередовно водене на счетоводна отчетност от лице, осъществяващо търговска дейност, изразяващо се в: неиздаване или неосчетоводяване на първични счетоводни документи по осъществени сделки на обща стойност над 50 хил. лева; неводене на хронологична отчетност на първичните документи; неводене на синтетичните или аналитични счетоводни сметки или неизготвяне на годишен счетоводен отчет, началникът на данъчната служба определя размера на дължимите преки и косвени данъци по своя преценка, след като вземе предвид вида и характера на осъществяваната дейност, личните и семейните разходи на лицето, реализираната печалба, съответно доход от други лица, упражняващи подобна дейност при същите или подобни условия, както и представяните от лицето до приключването на данъчната ревизия писнени доказателства."
Предложение от народния представител Димитър Георгиев:
В ал. 1 думите "дължимите преки и косвени данъци" се заменят с "облагаемата основа".
Предложение от народния представител Руси Статков:
В ал. 1 да отпадне сумата "51 хиляди лева".
"Ал. 2. По реда на ал. 1 се определят и данъчните задължения на лице, чиято счетоводна отчетност е била унищожена."
Предложение от народния представител Муравей Радев:
В ал. 2 след думата "била" се добавя "виновна".
"Ал. 3. В случаите по алинеи 1 и 2 на съответното данъчно задължено лице се налага и имуществена санкция в размер на 1/2 от определения данък."
Предложение на народния представител Димитър Георгиев:
В ал. 3 накрая се добавя: "освен в случаите, когато погиването е в резултат на стихия, природно бедствие или извършена кражба от трето лице, по отношение на което има влязла в сила присъда".
Предложение от народния представител Светослав Лучников:
Алинея 3 да отпадне.
Предложение от народния представител Димо Гяуров:
Параграф 8 да отпадне.
Предложение от народния представител Спас Димитров:
Параграф 8 се изменя така:
"§ 8. В чл. 17 след думите "не е редовна" се добавя "или е унищожена".
Комисията единодушно прие, че действащият текст на чл. 17 е по-пълен и по-точен, поради което не следва да се изменя изцяло, а само да се допълни. Следва в съответствие с направените предложения да се разшири приложното поле на текста и за случаите на унищожаване на документацията. Определянето на имуществената санкция не следва да става в чл. 17.
По тези съображения комисията предлага следния текст на § 8:
"§ 8. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. досегашният текст става ал. 1, като след думите "отчетността не е редовна" се добавят думите "или документите са унищожени";
2. създават се алинеи 2 и 3:
"Ал. 2. При установяване на обстоятелства по ал. 1 данъчно задължените лица са длъжни да декларират имущественото си състояние, като за физическите лица това става въз основа на декларация за семейно и имуществено състояние по образец, утвърден от министъра на финансите, а за юридическите лица - въз основа на представени годишни счетоводни отчети по чл. 40 от Закона за счетоводството.
Ал. 3. Когато се установи увеличение в имущественото състояние за съответния период, лицето е длъжно да представи и доказателства за произхода на средствата за това увеличение. В противен случай стойността на увеличението представлява облагаем доход."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Изправени сме пред един извънредно важен въпрос. Ние вече посягаме на едни съкровени права на гражданите. Ние ги поставяме напълно в ръцете на произвола на данъчната администрация. Аз възразявам решително против новите алинеи 2 и 3 на чл. 17 и то по няколко съображения:
Първо, такива разпореждания в приетия от нас на първо гласуване законопроект нямаше. В това отношение предложения от народни представители или от Съвета по законодателство при Народното събрание също така няма. Това изведнъж е ново хрумване на вносителя, който ни изненадва с него. Ние не сме го гледали на първо четене и ако сега го приемем, ние ще нарушим Конституцията, като приемем един текст само на едно четене. Защото досега той не е разглеждан в пленарна зала. Това е по формалната страна на въпроса.
По материалната страна на въпроса. Задължава се всяко едно лице, за което се предполага, че е увеличило своето имотно състояние, да го декларира и да обясни откъде е дошло това увеличение. Дори да сметнем, че това донякъде е основателно, какво значи това на практика? Едно лице, което е реализирало огромен доход, но го е изяло, изпило и прогуляло, обикновено даже и в чужбина, то няма да быде засегнато, защото то няма да има увеличение на своето имотно състояние и от него данък няма да се събере. А данък ще се събере от този почтен гражданин, който, ако увеличи имотното си състояние, го е вложил в някакви инвестиции, в някакви видими материални блага. Тази несправедливост не може и не бива да се допуска. Откъде накъде вие ще се намесвате в тези сложни отношения, особено при нашия режим на семейна общност? Декларация за състоянието на семейната общност, за семейното имущество... Може ли да си представите какви неприятности и неудобство ще се предизвика в отношенията между съпрузите? Ами съпругата е придобила по някакъв начин, съпругата е данъчно облагаемо лице! Навлизаме в един лабиринт от невъзможни противоречия и несправедливости, които ще създадат много големи затруднения и то само за да се улесни данъчната администрация.
Първата алинея, която остава в чл. 17, дава достатъчно, достатъчно и предостатъчно възможности да се установи доходът по така наречения косвен начин. Това допълнително изискване на гражданите да декларират своето имущество е едно грубо посегателство върху техните права.
Това, плюс, отново повтарям, формалното нарушение, че ако ние приемем този текст сега, ще нарушим Конституцията, тъй като ще приемем един текст само на първо гласуване, без да сме го гласували на първото четене, а с това ние ще извършим едно конституционно нарушение, което аз ви моля да не допускате.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря ви.
Други бележки?
Има думата народният представител Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СДС); Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Вярно е това, което каза господин Лучников, макар да се отнася - поне аз така тълкувам текста, само за един ограничен кръг лица, а именно тези по ал. 1- по отношение на които се установи, че те не са водили отчетност или е унищожена документацията им. Но все пак наистина това е едно сериозно навлизане в личната сфера на гражданите и аз ви моля да имате предвид, че сегашният текст на закона, всъщност старият текст, е един съвсем добър текст на чл. 17 и ми се струва, че дори да го оставим в този вид, в който той действа и до момента, той би свършил задачата, която му е поставена, като по този начин би се избегнало едно вредно навлизане в сферата на гражданите.

Затова струва ми се, че би било добре ние наистина да не изменяме текста на чл. 17 и да гласуваме за отхвърляне на целия параграф, а в случай, че не възприемете това мое предложение, бих предложил поне в новопредложената от комисията ал. 2 една редакционна поправка - вместо "при установяване на обстоятелствата", тъй като това би могло да създаде двусмислие, нека да бъде записано "в случаите след установяване на обстоятелствата по ал. 1", с оглед на едно по-прецизно тълкувание - да не се тълкува грешно текстът от тези, които ще го прилагат в бъдеще, а именно данъчните власти. В смисъл, да го тълкуват, че с оглед на установяването на обстоятелствата по ал. 1 те имат право да изискват от всички такива декларации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки?
Има думата Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Първо, по въпроса дали тези текстове съставляват нарушение на Конституцията или не, с оглед процедурата, по която са предложени.
Моето мнение е, че в никакъв случай не може да се говори за нарушение на Конституцията, тъй като на първо четене Народното събрание приема законопроекта по принцип. Предложените текстове на второ четене в никакъв случай не противоречат на принципите на приетия на първо четене законопроект и от тази гледна точка смятам, че не би било добре да се твърди, че те биха противоречали на Конституцията. Честа практика на Народното събрание, а и не би могло да бъде иначе, е да приема на второ четене текстове, които не са били обсъждани на първо четене и не са били гласувани, независимо дали те са предложени от отделни народни представители или пък от представители на вносителя.
Що се отнася до съществото на предложените разпоредби, според мен става въпрос за създаване на една по-добра процедура, при която могат да се определят данъчните задължения на лица, които не водят редовно своята счетоводна отчетност, или пък документите за тази отчетност са унищожени. Във всички случаи те са осъществявали търговска дейност и държавата трябва да има надежден механизъм, по който да определи тези данъчни задължения. Разбира се, тук се включват както недобросъвестни лица, каквито са например случаите с така наречените "пирамиди", така и лица, които по силата на природно бедствие или на някакво друго независещо от тях събитие са се оказали с унищожена документация. Тук не става въпрос в никакъв случай за санкция спрямо търговеца, а напротив, става въпрос за един редовен способ за определяне на данъчно задължение. Ако този търговец, на когото документацията е унищожена, или пък който не е водил редовно своята счетоводна отчетност, докаже произхода на средствата, от които е увеличено имущественото му състояние, разбира се, той няма да бъде облаган и това ще му се признае за разход. Но ако той не може да докаже произхода на тези средства, разбира се, че тези суми ще бъдат включени в облагаемия доход.
И накрая бих искал да кажа, че текстът е взаимствуван от законодателства, които имат опит в борбата с укриването на доходи. Нищо неестествено няма в него. Напротив, в други държави той отдавна е един от механизмите, по които се събират и установяват данъци.
Разбира се, само този механизъм и само този текст не е достатъчен, за да се покрие цялата мрежа от хипотези на укриване на данъци. Но все пак това е една от възможностите и, според мен, съвсем резонно е Народното събрание да подкрепи тази възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика - господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Има един основен принцип, по който се различават хуманистичните, граждански общества от тираничните, деспотични общества, а този принцип е: всеки се предполага невинен, докато се докаже, че е виновен. С това правило, което сега създавате, вие прехвърляте доказателствената тежест върху гражданина, а не го оставяте върху данъчната администрация. Вие го нарочвате, че той е виновен и го карате да докаже, че е невинен. Това противоречи на всички хуманистични правила на гражданското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дуплика - Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Просто бих искала да обърна внимание на народните представители, че тези текстове не третират въпроса за вината. Тук става дума просто за механизъм за определяне на данъчни задължения, който сам по себе си не е санкция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз се учудвам на опитите на опозицията да представи този текст като недемократичен и като израз на тиранично общество. Всички ние сме свидетели как пред очите на млади граждани, а може и да не са толкова млади, изведнъж се разкарват с мощни коли, които превъзхождат дори служебните автомобили на най-висши държавни служители, строят се палати и в същото време не се внасят никакви данъци. И когато става въпрос да се поиска обяснение за произхода на средствата, с които тези граждани така изведнъж забогатяха, нещо, което го иска целият ни народ, всички избиратели, и вашите избиратели, уважаеми колеги, искат най-после да си докажат произхода на средствата тези забогетели хора, вие тук се противопоставяте на този текст.
Мисля, че този текст е една стъпка към установяване най-после на ред в държавата, към непозволяването на безконтролно изтичане на средства както от държавния бюджет, така и не- постъпване на средства в държавния бюджет, към пресичане на всякакви незаконни начини за печалба и затова аз и моите колеги ще гласуваме за този текст. Благодаря ви.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Искайте от господин Гечев най-напред да каже за своите средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика.
Има думата господин Гяуров за реплика.
ДИМО ГЯУРОВ (СДС): Благодаря, господин председателю. Аз бйх желал да възразя на госпожа Караиванова, тъй като се опасявам, че именно тези цели, които вие предполагате, че с този текст ще постигнете, няма да бъдат постигнати. Защото този текст ще има за цел не да докаже произход на доходи по принцип, а има за цел да докаже данъчната база за облагане в случаите, когато документация не е водила или е унищожена.
Но аз ви питам: ако аз умишлено не водя отчетност, нима ще придобия нещо? Никога нищо няма да придобия на свое име! Така че този текст остава едно голо пожелание. Под хипотезата на този текст ще попаднат само онези невинни граждани, които по независещи от тях обстоятелства са изгубили документацията си, на които документацията е открадната или унищожена. Това имах предвид аз, когато казвах, че ние посягаме в личната сфера на гражданите. А много ясно е, че който има за цел умишлено да не води отчетност, той никога няма да придобие на свое име никакъв имот, няма да има никакви приходи, върху които вие да можете да му съберете данъци.
Аз отново призовавам за връщане към действуващия чл. 17. Той именно постига тези цели, за които ние говорим тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика народната представителка Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз не знам откъде колегата Гяуров извади извода, че които не водели отчетността си, не придобивали имущество на свое име и поради това няма да могат да бъдат обложени. Нека първо да проверим, десетки са случаите, недвижими имоти едва ли се придобиват на други имена, нека първо да дадем възможност на данъчната администрация да провери откъде дойдоха тези средства на лицата, които живеят на широка нога или пък дават големи суми на благотворителни балове, а в същото време данните показват, че не плащат никакви данъци и тогава да говорим.
А що се отнася до бедния данъкоплатец, той пък едва ли ще е придобил имущество, щом е толкова беден. Опасенията Ви, колега Гяуров, са съвсем безпочвени. Напротив, аз смятам, че тук се прокарва една защита на спекуланта и на незаконно забогателия. Затова още веднъж ще ви кажа, че ние ще гласуваме за този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред ще гласуваме предложенията за отпадане.
Има предложение на народния представител Димо Гяуров да отпадне целият параграф 8.
Моля да гласувате.
От общо гласували 171 народни представители, за - 72, против - 97, въздържали се - 2.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Светослав Лучников тук е записано "да отпадне ал. 3", но той предложи отпадане и на ал.2, и на ал. 3.
Моля да гласувате предложението на народния представител Светослав Лучников за отпадане и на двете алинеи.
От общо гласували 181 народни представители, за - 73, против - 106, въздържали се - 2.
Предложението не се приема.
Има редакционно предложение, което не знам дали е съвсем редакционно, вероятно е такова, на народния представител Димо Гяуров: в ал. 2 вместо "при установяване" да се чете "в случаите след установяване".
Моля да гласувате.
От общо гласували 176 народни представители, за - 75, против - 73, въздържали се - 28.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 8 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 177 народни представители, за - 115, против - 55, въздържали се - 7.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: Параграф 9. Чл. 20 се изменя така:
"Чл. 20. Ал. 1. Когато дължимият данък е по-малък от текущо или авансово внесения, данъчен облагателен акт не се издава.
Ал. 2. Надвнесените суми по ал. 1 се възстановяват с разпореждане по реда на Закона за събиране на държавните вземания."
Предложение от народните представители Муравей Радев и Димитър Георгиев: в ал. 2 след думата "възстановяват" се добавя "ведно с дължимите лихви".
"Ал. 3. Разпореждане за прихващане се прави едноврененно с издаването на данъчния облагателен акт."
Предложение от народния представител Спас Димитров. Параграф 9 да отпадне.
Комисията не възприе направеното предложение.
Комисията предлага подобрена редакция на § 9, в която са съобразени предложенията на народните представители Муравей Радев и Димитър Георгиев.
Параграф 9. Чл. 20 се изменя така:
"Чл. 20. Ал. 1. Недължимо внесени или събрани суми, както и подлежащи на възстановяване на друго основание, се прихващат за погасяване на други изискуеми задължения към държавата, посочени в Закона за събиране на държавните вземания, а ако няма такива задължения, сумата се връща на данъчно задълженото лице.
Ал. 2. Прихващането или връщането може да се извършва по инициатива на данъчния орган или по писмена молба на данъчно задълженото лице.
Ал. 3. След постъпване на молбата по ал. 2 данъчният орган извършва данъчна проверка или ревизия и ако молбата е основателна, издава разпореждане за прихващане или връщане. При отказ за прихващане или връщане данъчният орган се произнася писмено.
Ал. 4. Недължимо внесени или събрани суми се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато внасянето или събирането е извършено в съответствие с разпоредбите на данъчното законодателство или въз основа на акт на данъчен орган. В останалите случаи сумите се връщат без лихва.
Ал. 5. Разпореждането, както и отказът за прихващане или връщане се обжалват по реда на чл. 23 и чл. 26."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Заповядайте, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предлагам в ал. 4 да отпаднат думите "когато внасянето или събирането е извършено в съответствие с разпореждане на данъчното законодателство или въз основа на акт на данъчен орган". Какво имам предвид? Отнася се за връщане на недължимо събрани данъци и се постановява в началото, че недължимо събраните данъци трябва да се върнат заедно със законната лихва за периода, за който са събрани недължимо. Вносителят предлага това връщане да става само когато внасянето е станало по разпореждане на данъчен орган, а изключва случаите, когато то е направено по погрешка от данъчно задълженото лице. Тук се обяснява, че може би данъчно задълженото лице много хитро било надвнесло данък, за да може да прави след това някакви комбинации. Няма никакво значение какви съображения е имало данъчно задълженото лице. Веднъж то внесло недължим данък, парите, които то е внесло, стоят на разпореждане на фиска, фискът ги ползва и получава за това съответните лихви.

Когато ги връща, той трябва да бъде също така любезен да върне и лихвите, които е получил. Ако не ги върне, той просто се обогатява неоснователно или налага някаква санкция на лицето, което е внесло по-голям данък, отколкото дължи, за това, че е внесло по-голям данък, отколкото дължи. Това е просто един абсурд, една явна несправедливост, която моля да бъде избегната, като отпаднат думите, за които говорих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване най-напред на предложенията за отпадане. Има предложение от народния представител Спас Димитров целия § 9 да отпадне. Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 153 народни представители, за - 45, против - 92, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Второто предложение, обосновано от господин Лучников, е от ал. 4 да отпаднат думите "когато внасянето или събирането е извършено в съответствие с разпоредбите на данъчното законодателство или въз основа на акт на данъчен орган. В останалите случаи сумите се връщат без лихва".
Моля да гласувате.
От общо гласували 173 народни представители, за - 69, против - 92, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 9 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 161 народни представители, за - 109, против - 47, въздържали се - 5.
Параграф 9 е приет.
Параграф 10.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: Параграф 10. В ал. 1 на чл. 26 изразът "частта, в която не са уважени направените възражения по размера на данъка" се заличават.
Предложение от народния представител Димо Гяуров - § 10 да отпадне. Народният представител Димо Гяуров оттегли предложението си за отпадане на § 10.
Предложение от народния представител Руси Статков:
1. Параграф 10 да отпадне.
2. В чл. 26, ал. 2 се изменя така: "Ал. 2. Когато с решението на началника на териториалното данъчно управление е потвърден данъчно облагателен акт, издаден от началника на данъчната служба, на обжалване подлежи утвърденият данъчнооблагателен акт и страна в съда е органът, издал този акт".
Предложението на народния представител Руси Статков не беше възприето и комисията предлага народните представители да гласуват следния текст на § 10:
"§ 10. В ал. 1 на чл. 26 думите "по размера на данъка" се заличават".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Има предложение на народния представител Руси Статков § 10 да отпадне. Моля да гласувате предложението, което не се подкрепя от комисията.
От общо гласували 149 народни представители, за - 5, против - 111, въздържали се - 30.
Предложението не се приема.
Второто предложение на народния представител Руси Статков е за заместващ текст. Моля да гласувате този заместващ текст, който не се подкрепя от комисията.
От общо гласували 135 народни представители, за - 4, против - 87, въздържали се - 44.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 10 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 152 народни представители, за - 149, против - 2, въздържали се - 1.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: Параграф 11. Ал. 3 на чл. 28 се отменя.
Предложение от народните представители Муравей Радев, Димо Гяуров, Спас Димитров и Димитър Георгиев - § 11 да отпадне.
Предложението не беше възприето от комисията и комисията предлага следната окончателна редакция на § 11:
"§ 11. В чл. 28, ал. 3 се изменя така:
Ал. 3. На всяка от страните се присъждат направените разноски и възнаграждения в съответствие с чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Най-напред гласуваме предложението на народните представители § 11 да отпадне.
От общо гласували 153 народни представители, за - 55, против - 91, въздържали се - 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 11 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 127 народни представители, за - 118, против - 4, въздържали се - 5.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: Параграф 12. След чл. 28 се създава нова глава шеста.
Глава шеста. Ревизиране на данъци.
Комисията предлага наименованието на глава шеста да стане "Изменение на данъчни задължения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението за наименованието на глава шеста "Изменение на данъчни задължения".
От общо гласували 133 народни представители, за - 124, против - 4, въздържали се - 5.
Предложението е прието. Глава шеста има заглавие "Изменение на данъчни задължения".
Член 28а.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "Член 28а. Ал. 1. Влязъл в сила данъчен облагателен акт, който не е бил обжалван пред съда, може да бъде ревизиран по инициатива на данъчния орган."
Предложение от народния представител Светослав Лучников - в ал. 1 думите "който не е бил обжалван пред съда" да отпаднат, а в края да се добави "на прокурора и на всяко заинтересовано лице".
Комисията възприе направеното предложение.
"Ал. 2. Ревизиране се допуска при:
1. явна фактическа грешка;
2. укрити или недекларирани приходи;
3. новооткрити писмени доказателства, имащи значение за определяне на данъчни и други задължения;
4. повторно определяне на едно и също задължение на едно или на няколко лица."
Предложение от народния представител Димо Гяуров - точки 3 и 4 да отпаднат.
"Ал. 3. Ревизиране на данъчни и други задължения може да се прави за не повече от три предходни отчетни периода (1 януари - 31 декември), считано от годината, през която са били установени задълженията, които ще се ревизират.
След като съобрази направените предложения комисията предлага следната редакция на чл. 28а, като беше направено предложение срокът по ал. 3 да бъде не повече от 3 предходни отчетни периода, считано от годината, през която са били установени задълженията, които ще се изменят:
Чл. 28а. Ал. 1. Данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен облагателен акт, може да бъде изменено по инициатива на данъчния орган, на по-горестоящия данъчен орган или по предложение на прокурора.
Ал. 2. Изменение на данъчно задължение се извършва на основанията, посочени в чл. 231 от ГПК, както и в случаите, когато данъчно задължение е било определено в нарушение на закона.
Ал. 3. Изменение се допуска в срока по чл. 22, ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този текст?
Има думата заместник-министър Димитър Радев.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих предложил да се вземат предвид следните съображения при гласуването на този текст.
От гледна точка на компетентността си данъчната администрация спада към онези органи на управление, за които е характерна обвързаната компетентност. Поради това в сферата на данъчните правоотношения не съществува възможност за някаква оперативна самостоятелност и данъчните органи са длъжни да определят данъчното задължение точно според разпоредбите на Данъчния закон, нито в повече, нито в по-малко.
Следователно, след като законодателят с чл. 21, ал. 1 от Закона за данъчното производство е предвидил, че данъчните задължения се погасяват с 5-годишен давностен срок, то следва да се даде, по наше мнение, възможност на данъчните органи в рамките на този срок да отстраняват допуснати нарушения, при които данъчното задължение е било определено в по-висок или в по-нисък размер.
Поради това ви моля да се даде възможност изменението на данъчните задължения, които са били незаконосъобразно определени, да може да става в рамките на 5-годишния давностен срок, предвиден с чл. 22, ал. 1 от закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нали така се прелага?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР РАДЕВ: Тригодишен е срокът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тук е: "Изменение се допуска в срок по чл. 22, ал. 1".
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР РАДЕВ: Тук се предлага корекция да бъде за три предходни години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки?
Има думата народният представител Димо Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СДС); Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, при обсъждането на този текст в комисията ние се обединихме около идеята, че е добре всяка една от страните в данъчното производство да има възможност за инициатива за промяна на данъчното задължение. С оглед на това, аз бих обърнал внимание, че в предложението на комисията, предполагам, че случайно е изпуснато предложението на господин Лучников.
От друга страна искам да обърна внимание на ал. 3 във варианта, предложен от комисията - "Изменения се допускат в срока по чл. 22, ал. 1". Ако обърнете внимание на чл. 22 там се предвижда 5-годишен срок. Формално ние нямаме право да гласуваме този текст, тъй като липсва такова формално предложение. В първоначалния вариант на проектозакона, предложен от вносителя срокът е 3-годишен. Липсва такова предложение, направено между първо и второ четене - за 5 години. Именно затова и в обясненията преди текста, обърнете внимание, че комисията е отчела този факт.
Затова, аз призовавам в ал. 3 вместо текстът: "Измение се допуска в срока по чл. 22, ал. 1" текстът да стане:" Изменение се допуска в 3-годишен срок".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам да ви обърна внимание върху нещо, което очевидно се дължи на недоразумение.
В доклада на комисията се казва, че тя е възприела моето предложение по чл. 28, буква "а". А моето предложение гласи, че може да се иска ревизия от данъчния орган, от прокурора и от всяко заинтересувано лице. Всяко заинтересувано лице очевидно е лицето, което дължи данъка.
В предлагания текст обаче това право на всяко заинтересувано лице да поиска ревизията е отпаднало. Просто сигурно се касае за някакво недоразумение, защото след като се приема моето предложение от комисията, приема се изцяло. А в окончателно предлагания текст половината от това предложение е отпаднало. Моля да изясним случая!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля председателят на комисията или неговият заместник.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Не се касае за грешка. Този въпрос беше обсъждан и възможността ревизия да се осъществява по инициатива на данъчно задълженото лице остава като възможност по реда на ЗАП, към който препраща този закон за неуредените случаи.
Тук беше важно да уредим възможността такава инициатива да има данъчният орган, каквато по ЗАП няма. Не е изключена възможността инициатива да има и данъчно задължено лице и по реда на ЗАП да осъществи това си право.
Що се отнася до възможността тук, в залата, да се реши въпросът какъв да бъде срокът по ал. 3 останаха тези две възможности. Но тези възможности са освен текста, който се предложи и както беше прочетена ал. 3, другият текст е следният:
"Изменение се допуска не повече от 3 предходни отчетни периода, считано от годината, през която са били установени задълженията, които ще се изменят."
Ако се върнем към първоначалния текст на вносителя вместо "ревизираният" да кажем:
"Ал. 3. Изменение на данъчни и други задължения може да се прави за не повече от 3 предходни отчетни периода, считано от годината, през която са били установени задълженията, които ще се изменят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "Ще се ревизират".
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "Изменят". Ние заменихме "ревизират" с "изменят".
В тази насока е и предложението на комисията, което стои на първоначалния текст на вносителя. Това са двата варианта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки?
Има думата за реплика Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Едно изясняване. Тъй като лишаването на данъчно задълженото и друго заинтересувано лице да иска ревизия на данъчния облагателен акт е нарушаване явно на равнопоставеността на страните и лишава гражданите от едно от основните им права, аз моля, господин председателю, тъй като не е взето предвид моето предложение в окончателната редакция на текста, да го подложите на гласуване като допълнение на съответния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, "... и на всяко заинтересувано лице".
Има думата заместник-министърът на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР РАДЕВ: Благодаря, господин председател. За да няма недоразумения, очевидно тук при представянето на материалаq се получава подобно разминаване.
Аз мисля, че ако се гласува текстът така, както той се съдържа в предложението на комисията, без мотивите отгоре, които посочват, че срокът ще бъде 3 години, той ще кореспондира с това становище, което вносителят има. Тоест текстът може да се гласува, по наше мнение, и не бихме го поддържали в този вид, в който е предложен от комисията, като не се вземат предвид мотивите, които са в противоречие с текста, който е предложен под мотивите. Тоест, ал. 3 в случая да остане буквално в този вид, в който е предложен - "Изменение се допуска в срока по чл. 22, ал. 1". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към гласуване. Най-напред има предложение за добавяне на текстове. Ще подложа на гласуване предложението на господин Лучников чл. 28, ал. 1 в края след запетаята да се чете: "... на по-горестоящия данъчен орган, по предложение на прокурора и на всяко заинтересувано лице".
Моля да гласувате тази добавка.
От общо гласували 154 народни представители, за - 58, против - 65, въздържали се - 31.
Предложението не се приема.
Има предложение на господин Гяуров срокът по ал. 3 да бъде не "съгласно чл. 22, ал. 2", а да бъде "3 години".
Моля да гласувате.
От общо гласували 156 народни представители, за - 71, против - 33, въздържали се - 52.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 28а така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 138 народни представители, за - 95, против - 42, въздържал се - 1.
Чл. 28а е приет.
Половин час почивка. (Звъни)



След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме работа.
Моля докладчикът по законопроекта да заеме мястото си. Господин Сираков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: Стигнахме до чл. 28б:
"Чл. 28б. Ал. 1. Данъчният орган, установил задълженията, които ще се реализират, издава заповед за извършване на данъчна ревизия.
Ал. 2. Издаденият данъчен облагателен акт подлежи на обжалване по реда на този закон."
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 28б:
"Чл. 28б. Ал. 1. Данъчният орган, установил основанието за изменение, издава заповед за извършване на данъчна ревизия.
Ал. 2. Когато данъчният орган установи, че данъчното задължение е било определено в по-висок размер нов данъчен облагателен акт не се издава, като изменението на данъчното задължение се извършва с разпореждане на началника на данъчната служба. Ако сумите са били внесени и данъчният субект няма други задължения към държавата, с които да се извърши прихващане, началникът на данъчната служба разпорежда връщане ведно със законната лихва.
Ал. 3. Когато се установи, че данъчното задължение е било определено в по-нисък размер, за разликата се издава данъчен облагателен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 23 - 26."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По този текст няма предложения за изменение.
Има ли в залата някакви бележки, някакви предложения? - Не виждам.
Моля да гласувате текста, който предлага комисията за чл. 28б.
От общо гласували 147 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 17.
Текстът на чл. 28б е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "Чл. 28в. Ал. 1. Извън посочените случаи началникът на данъчната служба може в сроковете по чл. 28а, ал. 3 да коригира определения данък, когато същият е бил установен в по-нисък размер".
Предложение от народния представител Светослав Лучников: в ал. 1 след думата "по-нисык" да се добави "или по-висок". И другото му предложение е:
"Ал. 2. За разликата се издава данъчен облагателен акт, който подлежи на обжалване по реда на този закон".
Предложение от народния представител Димо Гяуров - чл. 28в да отпадне.
Комисията възприе направеното предложение от народния представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения в залата? - Няма.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: Има предложение на народния представител Спас Димитров § 12 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: § 12 вече е гласуван дотук, така че предложението за отпадане не може да се гласува.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: Всъщност предложението не е направено както трябва. Целият § 12 е свързан с множество текстове, които сме ги обсъдили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ние обсъждаме чл. 28в, за който има предложение на народния представител Димо Гяуров за отпадане. Това предложение се възприема от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 167 народни представители, за 162, против - няма, въздържали се - 5.
Предложението за отпадане е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "§ 13. Досегашните глави 3, 4, 5 и 6 стават съответно глави 4, 5, 7 и 8".
Комисията предлага § 13 да се гласува така, както е приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие поддържате да се гласува така, както е в текста на вносителя? - Добре. Няма предложения по текста.
Моля, гласувайте текста на § 13.
От общо гласували 154 народни представители, за - 149, против - няма, въздържали се - 5.
Приет е § 13.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "§ 14. Ал. 2 на чл. 29 се изменя така:
Ал. 2. След изтичането на срока по ал. 1 облагателният акт подлежи на принудително изпълнение, включително и когато е обжалван, освен ако изпълнението е спряно от началника на териториалното данъчно управление или от съда, ако длъжникът представи имуществено обезщетение в размер на не по-малко от 1/2 от определеното данъчно задължение."
Предложение от народния представител Димитър Георгиев - § 14 да отпадне като юридически неиздържан.
Предложение от народния представител Светослав Лучников думите "включително и когато" да се заменят с думите "ако не".
Комисията възприе направеното предложение от народния представител Димитър Георгиев и предлага на народните представители да гласуват за отпадане на § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли желание за обосновка на предложенията? - Няма.
Най-напред ще гласуваме предложението за отпадане, което се поддържа и от комисията и ако евентуално не отпадне текстът, тогава ще гласуваме корекцията в текста, направена от господин Лучников.
Моля, гласувайте за отпадане на § 14.
От общо гласували 152 народни представители, за - 115, против - 32, въздържали се - 5.
Предложението за отпадане е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: " § 15. В чл. 31 думите "с глоба до 5 хиляди лева" се заменят с "глоба от 40 до 70 хиляди лева".
Предложение от народния представител Димитър Георгиев - в чл. 31 думите "до 5 хиляди лева" да се заменят с думите "от 5 хиляди до 50 хиляди лева".
Предложение от народния представител Муравей Радев за заместващ текст на § 15:
"§ 15. В чл. 31 числото 5000 се заменя с числото 40 000."
Комисията не възприе предложението.
Предложение от народния представител Димо Гяуров в § 15 думите "с глоба от 40 до 70 хиляди лева" да се заменят с думите "до 20 хиляди лева".
Народният представител Димо Гяуров оттегли предложението си.
Комисията възприе предложението на Димитър Георгиев и предлага в чл. 31 думите "с глоба до 5000 лева" се заменят с "глоба от 5000 до 50 000 лева".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли желание да се обосноват другите алтернативни предложения?
Имате думата, господин Гяуров.

ДИМО ГЯУРОВ (СДС): Благодаря, госпожо председател.
С това мое предложение аз съм имал предвид, че е твърде висока санкцията, която ни се предлага за едно не толкова сериозно провинение, което се наказва с тази разпоредба. В случая става въпрос единствено за определени закъснения от страна на данъчно задължените лица. Именно затова аз съм предложил само един максимум - до 20 хил.лв. без минимум, тъй както е и в момента текстът - до 5 хил.лв.
Аз съм склонен обаче да оттегля предложението си единствено в случай, че се приеме предложението на колегата Димитър Георгиев с оглед на създаването както на един сравнително по-нисък минимум, така и с оглед на създаването на един сравнително по-нисък максимум. В противен случай, ако това предложение не се възприеме, аз поддържам своето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения?
Предложението на народния представител Димитър Георгиев, което се поддържа от комисията, а и от вносителя на друго предложение господин Димо Гяуров, е замяна в чл. 31 на думите "с глоба до 5000" с думите "с глоба от 5000 до 50 000 лв.".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 152 народни представители, за - 150, против - няма, въздържали се - 2.
Това предложение за промяна в § 15 е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "§ 16. Чл. 32 се изменя така:
Чл. 32. Ал. 1. Данъчно задължено лице, което не изпълни задължение по чл. 11а, 11б и 11в се наказва с глоба в размер от 20 000 до 100 000 лв."
Предложение от народния представител Димитър Георгиев: в ал. 1 думите "от 20 000 до 100 000 лв." да се заменят с "от 5000 до 50 000 лв.", а думите "11а, 11б и 11в" да се заменят с "11а и 11б".
Предложение от народните представители Муравей Радев и Димо Гяуров: в ал. 1 думите "от 20 000 до 100 000 лв." да се заменят с "до 20 000 лв."
"Ал. 2. Длъжностно лице, което не изпълни задължение по чл. 11г се наказва с глоба в размер 50 000 лв."
Предложение от народния представител Димитър Георгиев: ал. 2 да отпадне.
Предложение от народния представител Светослав Лучников: пред числото "50 000" да се прибави "до".
"Ал. 3. Длъжностно лице, което не изпълни задължение по чл. 11д се наказва с глоба в размер 100 000 лв., а на юридическото лице се налага имуществена санкция в размер 1 000 000 лв."
Предложение от народния представител Димитър Георгиев: ал. 3 да отпадне.
Предложение от народния представител Светослав Лучников: пред "10 000" и "1 000 000" да се прибави "до".
"Ал. 4. При неизпълнение на задълженията по чл. 11е, или при унищожаване на документите нарушителят се наказва с глоба в размер 50 000 лв."
Предложение от народния представител Светослав Лучников: пред числото "50 000" да се прибави "до".
Предложение от народния представител Димо Гяуров: ал. 2, 3 и 4 да отпаднат.
Предложение от народния представител Димитър Георгиев: в ал. 4 думите "50 000 лв." да се заменят с "от 5000 до 50 000 лв.".
Предложението за отпадане на текста, след гласуване, не се възприе от комисията.
В хода на разискванията бяха направени допълнителни предложения относно размера на глобите. Комисията прецени, че ал. 3 следва да отпадне поради това, че текстът на чл. 11д не се прие и предлага следното съдържание на чл. 32:
"Чл. 32. Ал. 1. Данъчно задължено лице, което не изпълни задължение по чл. 11а, точки от 1 до 5 се наказва с глоба в размер от 7000 до 70 000 лв.
Ал. 2. Длъжностно лице, което не изпълни задължение по чл. 11г се наказва с глоба в размер до 10 000 лв.
Ал. 3. При неизпълнение на задълженията по чл. 11е, или при унищожаване на документите, нарушителят се наказва с глоба в размер до 50 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението, което беше прочетено и се поддържа от комисията е отчело част от направените предложения. Има ли някой от вносителите, който да настоява да се гласува алтернативното му предложение? - Не виждам.
Моля да гласувате предложението, което беше прочетено от името на комисията, видоизменения текст на § 16, или на чл. 32 с три алинени.
От общо гласували 136 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 8.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "§ 17. Създава се чл. 33а.
Чл. 33а. Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон, или от нормативен акт по прилагането му се наказва с глоба от 20 000 лв. до 50 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание."
Предложение от народните представители Муравей Радев, Димо Гяуров и Димитър Георгиев: § 17 да отпадне.
Комисията възприе направеното предложение и предлага § 17, с който се създава чл. 33а да отпадне.
Във връзка с направените предложения от народните представители Димо Гяуров и Емил Костадинов при обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъчната администрация за налагане на глоба на служителите от данъчната администрация при нарушение на чл. 14 от закона, комисията предлага § 17 да придобие следното съдържание:
"Чл. 33а. За нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Закона за данъчната администрация, на съответните длъжностни лица се налага глоба до 500 000 лв. от началника на главно управление на данъчната администрация с постановление."
Тук само едно малко пояснение. Става въпрос за разгласяване на сведения, станали достъпни на данъчните органи във връзка с тяхната дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По същество вие предлагате алтернативен текст.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: В този смисъл предложението е не да отпадне текстът на вносителя, а алтернативен текст на § 17. Тоест, не се налагат две гласувания.
Какви бележки и предложения има? Госпожа Караиванова.

АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз предлагам този текст да не се приема, тоест да отпадне. За мене е непонятно за неизпълнение на трудови, на служебни задължения да се налага административно наказание. Мисля, че това досега го няма в нашата правна доктрина.
За нарушение на служебните задължения се носи дисциплинарна отговорност и в Кодекса на труда има предвидени текстове. Ако наруши служебните си задължения, съответният началинк ще го уволни, дори и дисциплинарно. Да се надяваме, че такива санкции ще има и в предстоящия за приемане Закон за държавния служител. Още повече, ако от издаването на служебна тайна дори да не са настъпили някакви последици, но когато пък и са настъпили, има предвиден текст в Наказателния кодекс и това е чл. 284. Аз го цитирах в предишните заседания на комисията на колегите си: длъжностно лице, което издаде служебна тайна - сведения, станали му известни по служба... Така че според мен тук двата състава ще се конкурират: в кои случаи да се наложи административно наказание и в кои случаи да се наложи наказателна отговорност, която е доста по-тежка.
Освен това отново искам да подчертая, че с този текст се нарушават основни принципи. За нарушение по служба не може да се налага административна отговорност. Има си дисциплинарна отговорност и затова предлагам текстът да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Думата има господин Димо Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СДС): Госпожо председател, аз мисля, че се уточнихме в комисията: няма никаква пречка няколко вида отговорност да съществуват паралелно. Следва да се има предвид, че наказателната отговорност, за да бъде тя понесена, би следвало да се докаже умисъл на дееца - нещо, което невинаги е възможно. Имам предвид текста в Наказателния кодекс, така както е формулиран. В този случай ние даваме една по-широка защита на проверяваните срещу недобросъвестност от страна на данъчните органи, които биха могли да разпространят случайно или не сведения, които представляват фирмена тайна на проверявания. Неслучайно е и толкова завишена санкцията. Ние сме изхождали от идеята, че това ще бъдат изключително редки случаи, но те по-скоро имат една превантивна функция, а не се разчита толкова на едно реално наказание/ Разпространяването на фирмената тайна може да доведе до тежки последици и какво от това, че даденият данъчен орган бъде уволнен?! - Нищо. Просто той би могъл да предпочете да бъде уволнен, спечелвайки си нещо отстрани, докато в този случай всеки един от тях би си помислил дали волно или неволно ще разпространи такава информация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Господин Васил Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СЕС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Не е вярно, че в нашето законодателство няма глоба при нарушение на служебните задължения. Даже в Гражданско-процесуалния кодекс е казано, че се глобява онзи касиер, който не изпълни задълженията от съдебния изпълнител, от съдията-изпълнител, за да прави удръжките, които са дадени по изпълнителния лист.
Дисциплинарното наказание, за което стана дума преди малко, е също административно наказание. Просто дисциплинарното наказание е вид административно наказание, така че въпрос на законодателство е как ще го уредим.
Съображенията, които изложи колегата Гяуров, са съвсем точни. Тази глоба трябва да бъде дадена, за да се санкционира един недобросъвестен служител, който може да бъде и корумпиран. Той може да направи онова, за което е предвидена глобата просто, за да услужи на някой друг, който има чисто икономически интереси от това, което се прави. Затова аз мисля, че текстът трябва да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Думата има госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Госпожо председател, аз естествено не приемам аргументите на колегите, че по този начин ще се дисциплинират данъчните служители, като им налагаме големи глоби. Питам се как началникът вместо да уволни един данъчен инспектор, извършил такова тежко нарушение, ще му наложи глоба и може би ще го остави по-нататък да стои още, вместо да го предаде примерно на прокурора? Това че трябвало да се доказва умисъл, е също порочен аргумент. Ами това е основната дейност на органите на съдебната власт - да доказват. И заради това да ги улесним, не бива да премахваме престъпни състави, както често се предлага в тази зала.
Примерът, който даде колегата Гоцев, смятам, че е некоректен - административните наказания, които се налагат на касиерите, защото това е по задължение, наложено му от друг орган, тоест от съдебния изпълнител и за това им се налагат глоби, а не за задължения, налагани пряко от трудовите им задължения и възлагани им от началника.
Затова аз поддържам своето предложение този текст да отпадне, още повече, че за същото това нарушение има предвидена тежка наказателна отговорност. Нека възпитаваме и нашите съдебни органи, и органите на изпълнителната власт вместо да избягват наказателната отговорност, заменяйки я с административно-наказателна, да търсят точно във всеки случай на каква отговорност подлежи дадено лице. Аз още веднъж казвам, че това не значи нетърсене на отговорност. Ще го уволнят, щом е нарушило по такъв драстичен начин служебните си задължения и ще го предадат на органите на съдебната власт, за да му наложат съответното наказание. Още повече, че този текст досега нямаше голямо приложение в нашата практика. Именно сега е времето, когато би следвало да се прилага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Думата има заместник-министърът на финансите господин Радев.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не бих искал да влизам в тези подробности, в които изказалите се преди мен са много по-компетентни, но бих искал да дам няколко допълнителни аргумента в полза на предложението този текст да не се включва.
Ние считаме, че този текст в крайна сметка не решава и не дава ясна процедура, по която ще се реализира отговорността, така че той много трудно може да се приложи. Също така и принципното съображение, че той няма да реши по един законосъобразен начин в цялост въпроса за отговорността на служителите на данъчната администрация.
На следващото място считаме, че не е издържано този текст да бъде запазен, тъй като в него се предвижда за неизпълнение на задължение в един закон, какъвто е Законът за данъчната администрация, да се предвижда административно-наказателна отговорност в друг закон, какъвто е Законът за данъчното производство.
Според нас създаването на този текст ще доведе до комулиране на наказателна с административно-наказателна отговорност и това беще посочено във връзка с прилагането на Наказателния кодекс, което по наше мнение е недопустимо. Тук бих посочил, че това не е направено дори за банковите служители, въпреки строгостта на текста - струва ми се чл. 47 от Закона за банките и кредитното дело, който съществува по отношение на банковата тайна.
По силата на това предлагам този текст да отпадне, като разбира се още един път искам да подчертая, че ние сме за това да се търси строга отговорност, ако е нужно дори по-строга от тази, която се предвижда в този параграф. Но считаме, че това трябва да се уреди по принцип, когато говорим за административно-наказателна отговорност евентуално в бъдещия Закон за държавните служители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Най-напред трябва да гласуваме за отпадането на първоначалния текст на вносителя, защото текстовете са различни по съдържание.
Доктор Карев има думата.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Аз не правя реплика към господин заместник-министъра, но така или иначе тази позиция ни кара да мислим, че и представителите на правителството, и парламентарното мнозинство като че ли съвместно еднопосочно излизат в защита на корупцията. Това е нещо, което е много вредно и много опасно да се узаконява в този парламент. Благодаря ви. (Шум и реплики от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям последователно на гласуване направените предложения. Най-напред предложението на комисията за отпадане на първоначалния текст на § 17, а това е текстът на чл. 33а: "Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или от нормативен акт по прилагането му, се наказва с глоба от 20 000 лв. до 50 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание". Предложението да отпадне този текст не беше оспорено от никого, дискусията стана по другия текст, който след това ще гласуваме. Така че най-напред да гласуваме за отпадане на първоначалния текст в законопроекта, така, както е предложен от вносителя.
От общо гласували 179 народни представител, за - 176, против - няма, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Второто гласуване е свързано вече с текста, по който стана дискусията. Нека да чуем текста, предложен от комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "Чл. 33а. За нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Закона за данъчната администрация на съответните длъжностни лица се налага глоба до 500 000 лв. от началника на Главно управление на данъчната администрация с постановление."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението, което беше направено от госпожа Караиванова, е за отпадане на този текст. Моля да гласувате предложението за отпадане.
От общо гласували 174 народни представители, за - 70, против - 94, въздържали се - 10.
Не се приема предложението за отпадане.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: Госпожо председател, тъй като в предишния текст имаше думите "ако не подлежи на по-тежки наказания" и понеже тук възникна спор как ще отличаваме случаите, когато е престъпление от случаите, когато е административно нарушение, все пак нека да прибавим към новия текст думите "ако не подлежи на по-тежко наказание". Защото ще има случаи, когато едновременно се покрива съставът и на престъплението, и на административното нарушение. Значи става така: "... от началника на Главно управление на данъчната администрация с постановление, ако не подлежи на по-тежко наказание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложение по този въпрос? - Няма.
Моля да гласувате текста с направената добавка, която отразява смисъла на предложенията, направени по време на дискусията.
От общо гласували 171 народни представители, за - 168, против - няма, въздържали се - 4.
Приет е § 17 в този му вид.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "§ 18. В чл. 34 се правят следните изменения:
1. Ал. 2. се изменя така:
"Ал. 2. Актовете за констатирани нарушения се съставят от данъчните органи при данъчните служби."
2. Създава се ал. 3:
"Ал. 3. Наказателните постановления се издават от началниците на данъчните служби."
Постъпило е предложение от народния представител Димитър Георгиев ал. 3 да отпадне. Комисията възприе направеното предложение и предлага ал. 2 на чл. 34 да придобие следната редакция:
"Ал. 2. Актовете за констатирани нарушения се съставят от данъчните органи при данъчните служби, а наказателните постановления се издават от началника на Главното управление на данъчната администрация или от упълномощено от него длъжностно лице."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложения в залата? - Не виждам. Комисията е възприела предложението да има само една алинея. Чухте текста. Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 156 народни представители, за - 154, против - няма, въздържали се - 2.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "§ 19. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 2 на § 1 се отменя.
Предложение от народните представители Муравей Радев и Димитър Георгиев: точка 1 да отпадне.
Комисията прие направените предложения и поради това, че е създаден нов текст, който урежда същата материя, предлага на народните представители т. 1 на § 19 да отпадне.
2. Създава се § 4.
"§ 4. По смисъла на този закон "данъчно задължено лице" е лице, подлежащо на данъчна регистрация по реда на глава втора."
Комисията предлага да бъде приет текстът така, както е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли някакви предложения в залата? - Не виждам.
Моля, тъй като е доста различно съдържанието на двете предложения, най-напред да гласувате предложението за отпадане на т. 1.
От общо гласували 158 народни представители, за - 158, против - няма, въздържали се - няма.
Приема се.
При това положение няма да има т. 2, но се създава § 4 със съдържанието, което чухте. Това е предложение на комисията.
Моля да гласувате за новия § 4 от Преходните и заключителните разпоредби.
От общо гласували 148 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 21.
Приет е § 19 със съдържанието, което току-що беше гласувано.

ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "§ 20. За лицата, които са данъчно регистрирани преди влизането в сила на закона, задължението по чл. 11а, т. 7 следва да се изпълни в едномесечен срок от влизането му в сила."
Комисията предлага § 20 да отпадне, тъй като след направените промени в законопроекта преди приемането му на второ четене съдържанието му е безпредметно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма други предложения.
Моля да гласувате предложението на комисията за отпадане на § 20.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 176 народни представители, за - 173, против - няма, въздържали се - 3.
Прието е предложението за отпадане на § 20.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: "§ 21. В Закона за местните данъци и такси се правят следните изменения:
1. Чл. 18, 19, 20 и 21 се отменят.
2. Заварените от този закон производства се приключват по досегашния ред."
След обсъждане на този текст комисията предлага следното съдържание на § 21: "§ 21. В Закона за местните данъци и такси се правят следните изменения:
1. Чл. 18, 19, 20 и 21 и § 41 от Преходните и заключителните разпоредби се отменят.
2. В чл. 28 в края на изречението думите "по реда на чл. 18" се заменят с думите "по реда на чл. 24, 26 от Закона за данъчното производство.
3. Заварените от този закон производства се приключват по досегашния ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения и бележки по този текст? - Не виждам.
Моля да гласувате § 21, както беше докладван от името на комисията.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 158 народни представители, за - 156, против - няма, въздържали се - 2.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯН СИРАКОВ: И последният "§ 22. В чл. 116 от Указ N 56 за стопанската дейност се правят следните изменения:
1. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Производството по издаване и обжалване на данъчния облагателен акт се извършва по реда на Закона за данъчното производство."
2. Ал. 3 се отменя.
Комисията предлага § 22 да бъде приет така, както е предложен, без промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения? - Няма.
Моля да гласувате § 22.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 159 народни представители, за - 155, против - няма, въздържали се - 4.
Параграф 22 е приет.
И с това като цяло Законът за изменение и допълнение на Закона за данъчното производство е приет.
Благодаря на комисията.
Има думата госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили искаме половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Обявявам половин час почивка.
Моля колегите да имат предвид, че започваме с трите закона, свързани с отчуждената собственост върху жилищни имоти.
Почивката е до 13,15 ч. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Процедура? - Да, заповядайте.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председател. Искам да направя две процедурни предложения. Едното е свързано с факта, че обсъжданите законопроекти представляват, бих казал, голям обществен интерес, поради което предлагам да има пряко предаване по телевизията и по радиото на обсъжданията.
Второто предложение е във връзка с това, че когато се обсъждаше законопроектът в правната комисия на господин Премянов, имаше допуснати отклонения от текста, по-точно имаше предложения, които след това трябваше да отпаднат. Ще помоля господин Вълканов, когато предлага становището на комисията по законопроекта, да бъде така любезен да изчете целия текст в окончателния му вид, който представлява закона, защото при мен има разлики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате по първото предложение на господин Сунгарски - за директно предаване по националното радио и националната телевизия.
От общо гласували 162 народни представители, за - 58, против - 79, въздържали се - 25.
Предложението не се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ОДЪРЖАВЕНИ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ. Вносител: народният представител Красимир Премянов.
Давам думата за процедура на народния представител Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Съгласно чл. 63, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в мотивите към всеки законопроект трябва да се представя разчет за необходимите бюджетни средства за неговото осъществяване. Законопроектът, който ни се представя за разглеждане, е свързан почти изключително само с ангажиране на допълнителни бюджетни средства за заплащане на разлики в наем и за заплащане стойността на възстановени имоти. Тъй като към законопроекта няма ни помен от мотиви, които посочват необходимите средства за неговото осъществяване, той не би могъл да бъде разглеждан според нашия правилник. Затова аз правя процедурно предложение разглеждането на този законопроект на първо четене да се отложи, докато вносителите представят необходимата справка за бюджетните средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против това процедурно предложение?
Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми дами и господа! Аз първо искам да кажа, че ми е съвсем ясно защо вие не се съгласихте да се предава по радиото и телевизията. Защото българските граждани ще видят, че с този закон искате да защитите хора, които са нарушили закона.
По отношение на процедурното предложение. Няма защо да се поставя на гласуване. Правилникът задължава Вие, господин председателю, да свалите от дневния ред тази точка дотогава, докато вносителите на закона Ви представят финансовата обосновка. Тук не е въпрос дали са съгласни народните представители или не да се наруши правилникът, а е въпрос, който е решен в правилника и Вие сте длъжен да го спазите, като не поставите това на гласуване, а просто свалите от дневния ред този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване процедурното предложение на народния представител Светослав Лучников.
От общо гласували 184 народни представители, за отлагане - 80, против - 88, въздържали се - 26.
Предложението не се приема.
Давам думата на професор Вълканов да прочете становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Уважаеми колеги, аз миналия път докладвах становището на комисията, но мисля, че няма пречка отново да повторя това, което тогава беше решено.
На 24 януари тази година Комисията по правата на човека и вероизповеданията проведе редовно заседание, на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. На заседанието присъстваха 8 члена на комисията. След станалата дискусия комисията прие по принцип на първо четене законопроекта.
Внимателно са избегнати разпоредбите, които биха влезли в колизия с решенията на Конституционния съд. Възникналите въпроси във всички случаи се решават не за сметка на лицата, чиято собственост се възстановява. Осъдените по чл. 6 граждани ще получат с предимство пред всички останали жилище от общината. Ако към момента на изваждането им общината не разполага със свободни жилища, тя, общината, ще поеме разликата до размера на евентуалния свободен наем.
В същия дух са търсени решенията и на въпросите по чл. 7 от основния закон.
Законопроектът предвижда пълно обезщетяване на осъдените по чл. 7 лица. Това става по силата на принципа за двустранната реституция, който е заложен в Закона за задълженията и договорите.
Внасят се и някои оправдани корекции в основанията на иска по чл. 7. Не трябва да могат да предявяват искове по чл. 7 онези лица, които вече са получили обезщетение за отчуждения имот. Ако те биха имали сега правото на иск, това означава те неоснователно да се обогатяват.
Внася се уточнение и в понятието "нарушение на нормативните актове". Гражданите във всички случаи не бива да носят отговорност за такива грешки в производството по придобиването на имота, които се дължат на общинската или държавната администрация.
Комисията приема, че думите "общински съвет" в ал. 2 на новата допълнителна разпоредба, § 1, следва да се заменят с "общината", а третото изречение в допълнителната разпоредба, § 2, да отпадне.
Искам обаче да посоча, че тук стана едно недоразумение. В комисията не разбраха за какво става всъщност дума. Става дума за следното: онези лица по чл. 7, които ще бъдат сега настанени в общински жилища, те трябва да освободят вече заетите жилища, ако получат обезщетение, а не да освободят сега заеманите жилища, които подлежат на реституция, докато не получат обезщетение. Разликата е твърде значителна. Просто тогава комисията не разбра за какво става дума.
Така че пояснявам: тук става дума за една грешка, която се дължи изключително на неразбирането на текста.
Законопроектът бе приет при 5 гласа "за" и 3 - "въздържали се". "Против" нямаше нито един.
Това е становището на комисията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на господин Спас Мулетаров да прочете становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Колеги, на заседание, проведено на 20 февруари 1996 г. Комисията по устройството и дейността на държавните органи обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, внесен от Красимир Премянов и група народни представители.
Законопроектът предвижда облекчения във връзка с предоставянето на жилища, заплащане на разликата в цената за свободен наем и възстановяване на платената сума от осъдените лица. Разпоредбите на законопроекта са свързани с жизнени потребности на осъдени граждани и предвиждат възможност за облекчение при предоставяне на жилища и финансови помощи.
Законопроектът не противоречи на разпоредби на други закони и на конституционни текстове. Неговите разпоредби обаче ще доведат до проблеми във връзка с осигуряването на средства. Те са свързани както с бюджета на общините, така и с държавния бюджет на Република България, откъдето би следвало да бъдат субсидирани. Тълкувателната разпоредба на § 3, в която се дава обяснение на понятието "нарушение на нормативни актове" ще бъде в различие с прилаганото от закона по отношение на уважените досега искове по чл. 7. Това налага тази разпоредба да се обсъди най-внимателно.
Комисията прие, че законопроектът може да бъде внесен и приет на първо четене от Народното събрание.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Започваме обсъждането на законопроекта. Моля председателите на парламентарните групи да ми дадат списък на желаещите да се изкажат по законопроекта.
Най-напред давам думата на народния представител Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представен е на нашето внимание един законопроект, с който се цели да се решат някои от последиците на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, в случаите, в които даден имот, става дума за жилище, който подлежи на реституция е нает било от наематели, било от лица, които са го закупили и срещу тях успешно е проведен иска по чл. 7 от закона.
Навсякъде в предлаганите текстове тези две хипотези са свързани. Ние обаче считаме, че това е неправилно. Коренно различни са хипотезите на осъдени лица по чл. 6 и по чл. 7 от сега действащия закон - лица, които са заварени като наематели в едно жилище, което подлежи на реституция трябва наистина да се ползват от всичките предимства, които дава и закона, които дава и настоящия законопроект. За тях държавата и съответната община наистина трябва да положат грижи, за да не останат на улицата.
По съвсем друг начин стоят обаче нещата с осъдените лица по чл. 7. Всъщност чл. 7 от сега действащия Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти в сегашната му редакция съдържа няколко хипотези - тогава когато едно трето лице е придобило имота или жилището в нарушение на нормативни актове, при използване на партийно или служебно положение, или при злоупотреба с власт. От тези четири хипотези само в кръга на първата и то тогава, когато става дума за нарушение на нормативен акт, за който купувачът няма вина, може и трябва да се предвидят мерки, за да не бъдат злепоставени тези лица. Във всичките останали случаи обаче, които са или случаи, които противоречат, ако използваме старата терминология - "на правилата на социалистическото общежитие", а новата е - "на морала", или които противоречат на закона, затова защото използване на служебно положение или злоупотреба с власт - това са направо престъпления по нашия Наказателен кодекс. Използването на партийно положение не е нещо, което трябва да бъде и насърчавано, и облагодетелствано в момента. Ето защо тези лица в никакъв случай не трябва да бъдат приравнявани с другите категории лица.
Ако едно трето лице извършило то самото нарушение на нормативен акт или е станало причина да бъде нарушен нормативен акт, това си е основанието за нищожност на сделката по чл. 26 от Закона за задълженията и договорите. В този смисъл е и тълкувателната практика на Върховния съд. И то трябва да си понесе всичките последици на закона. Когато едно лице е придобило жилище от държавата по времето, когато тези жилища, подлежащи на реституция са били държавни, използвайки партийно или служебно положение, сега ние да се отнасяме към тези лица като към лица, които едва ли не обективно са пострадали, а не от това, че те са извършили нарушение и престъпление, е направо правно несъстоятелно.
Да не говорим за четвъртата хипотеза - злоупотреба с власт! Ето защо в текста така както се предлага в законопроекта по § 1, ал. 1 трябва да останат "лицата, осъдени по чл. 6", а от чл. 7 ако се вземе нещо, това да е само частичният случай от хипотезата на нарушение на нормативни актове не по вина на осъденото лице. Във всички останали случаи тези лица не трябва да получават привилегията след като веднъж са извършили нарушение или престъпление, общинските съвети да им предоставят с предимство жилища, съобразно нормите по чл. 5.
По същия начин стоят нещата и с втората алинея. За тези категории лица общинските съвети не трябва да поемат заплащане на разликата до цената на свободния наем, ако такава се дължи.
Що се касае до възстановяване платената от тях парична сума за съответното жилище, съобразена с пазарната цена към момента на изпълнение на решението - и забележете, това са пак всички категории по чл. 7, ние също не можем да приемем едно такова разрешение. Има си текста на чл. 26, има си текста на общия принцип на Закона за задълженията и договорите, че по една продажба, ако тя бъде обявена за нищожна, даденото от двете страни подлежи на връщане, а ако няма изтекла давност, купувачът ще си получи парите, а ако има изтекла давност, той и на това не може да има право.
И на последно място в § 3 се дава дефиниция на понятието "нарушение на нормативни актове", с което ние също не можем да се съгласим. "Нарушение на нормативни актове" не се нуждае от дефиниция или от обяснение на това понятие. Нарушение на нормативен акт означава несъобразяване при извършването на продажбата с нашето действащо законодателство и действащите закони, и действащите по онова време подзаконови нормативни актове, които предимно регулираха извършването на продажби на жилища от държавния жилищен фонд. Сега да се изработват нови понятия и да се влага ново правно съдържание в понятието "нарушение на нормативни актове", което е пределно ясно, очевидно се правят отново единствено, за да бъдат за кой ли път привилигировани лица, които не само не заслужават да бъдат привилигировани, но трябва да понесат и всички упреци на законодателството, и на нашето общество, за това, което са извършили навремето.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Квотата от време е 30 минути.
За реплика има думата проф. Вълканов.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, аз слушах много внимателно изказването на колегата Соколов. Да, има върху какво да се замисли човек като слуша думите на колегата Соколов, но мисля, че той допуска една много съществена грешка. Бих искал той да си даде сметка, че това, което всъщност предлага, не е друго, освен една конфискация на имущество. Конфискация. Ние приемаме, че той е нарушил съществено закона и го наказваме, като му отнемаме всичкото това имущество и не му даваме нищо в замяна на това. Това е чиста конфискация.
Аз ви питам обаче на какво основание извършвате конфискацията? Конфискацията се извършва единствено и само въз основа на съдебен акт по наказателно дело и въз основа на наказателния закон, Наказателния кодекс. А иначе така, въз основа на някакво решение на съд по гражданско дело вие да приемате такива мерки, крайни мерки, да лишавате от имущество гражданин, семейство, аз това не го разбирам.
Не всеки съд може да постановява такива мерки. Не всеки съдебен акт може да има такива последици. Само наказателният съд и то в точно определени от Наказателния кодекс случаи. Иначе тръгваме по пътя на произвола. Това е една саморазправа с интересите на гражданите. И аз не разбирам тази позиция на колегата Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дуплика на господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин Вълканов, очевидно Вашата реплика е насочена не към юристите затова, защото това, което Вие казахте, е повече от правно неиздържано. Вие сам си правите една теза, която започвате да оборвате след това, че сегашният текст на чл. 7 бил конфискация. Никаква конфискация не е сегашният текст.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): По същество, казвам.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма по същество. В правото няма по същество и не по същество. Тогава, когато една сделка, а продажбата е сделка и това всеки студент ще Ви го каже, е извършена в нарушение, в противоречие с морала, или в противоречие със закона и с нормативните актове, това е действащият текст от чл. 26 от Закона за задълженията и договорите в сила от 1950 г., сделката е нищожна.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Не е така.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Абсолютно така е. И приобретателят не е получил нищо за това, защото въз основа на нищожна сделка никоя от страните не може да получи правата, към които е насочена сделката.
Ето защо тук не става дума за никаква конфискация, не става дума за някакво решение на съд, който нямал право да постановява конфискация, а става дума за решение на оторизирания съд - това е гражданският съд, който посочва правните последици от една нищожна сделка, сключена в нарушение на морала, или в нарушение на закона. А правните последици са, че собствеността остава в държавата. Това е предпоставката именно, този имот да бъде върнат на неговия предишен собственик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на проф. Стефан Стоилов. Да се готви народният представител Васил Гоцев.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да се вмъкна в дискусията по този проектозакон с няколко съображения.
Обществото и парламентът са свидетели на неколкократните опити да намери решение този комплекс от въпроси - тежки, мъчителни, които през тези 5 години не получиха решение. Тези, които помнят работата на Великото Народно събрание, а след това и на Тридесет и шестото Народно събрание, няма да отрекат, че философията за решаването на този комплекс от въпроси беше една в средите на Съюза на демократичните сили и значително по-друга и сред левицата, и сред много политически формации, които бяха представени във Великото Народно събрание.
Аз смятам, че на големия проблем, който наследи обществото с конфискация, национализация и пр., и пр. на недвижима градска собственост, можеше да се намери рещение в по-друга посока, отколкото това, което беше дадено със закона от 1991 - 1992 г. Толкова повече, че редица страни от Централна и Източна Европа именно се ориентираха към това по-рационално, по-оправдано, социално непредизвикващо напрежение решение. За съжаление, България, както и по редица други големи проблеми на прехода, така и по този въпрос, избра най-неподходящия модел. И резултатите са налице.
Този проект е един пореден опит след натрупаното, след напрежението да се отиде към решение на възникналите две групи въпроси. Едната аз условно отнасям към тези, които и сега са под наем в реституирани жилища, и другите, които са ги закупили.
Тук искам да отворя една скобка. От парламентарната трибуна много пъти е говорено, говори се и сега, ще се говори и за в бъдеще, ако днес, утре не получат решение тези въпроси в смисъл, че по-голямата част от закупените жилища от граждани са закупени със злоупотреба на служебно и пр., и пр. положение. Това не отговаря на истината. Ние сме заявявали и особено аз съм правил нееднократно декларации, че има и такива случаи. Но това са малкото на брой случаи и това се знае от гражданите, знае се от органите в тази страна. И понеже това е така, аз мисля, че е време да отидем към едно решение, което не е леко във финансово отношение за обществото, респективно за държавата, за общините. Но така или иначе, за да се сложи край и да се изчисти това напрежение, ще трябва след това да търсим източници за набиране на ресурса, за сметка на който може да бъде финансово осигурено това решение.
В този смисъл аз ви приканям да подкрепим заложените в този проект рещения и наистина след това да се мисли как да бъдат подпомогнати общините и с някои последващи решения, частично и с това, което се предлага в проектозакона на господин Сунгарски за осигуряване на такъв фонд и, второ, за намиране на средствата, с които ще правим тези обезщетения, и доплащания в случаите, когато трябва да бъде компенсиран по-големият пазарен наем в сравнение с нормирания от държавата.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Васил Гоцев. Да се готви народният представител Светослав Лучников, ако не изчерпим времето за днешното заседание.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Вярно е, че въпросът, който се поставя за решаване, е част от доста въпроси, свързани със Закона за възстановяване собствеността на неотчуждени недвижими имоти, както и със Закона за земята, защото и в единия, и в другия има текстове, които казват как трябва да бъдат компенсирани гражданите, чиято собственост не можа да се възстанови. Чисто идеен въпрос е, кое е по-разумното - дали това, което се направи, когато Съюзът на демократичните сили имаше някакво мнозинство в този парламент, или беше по-разумно да стане онова, което левицата би желала - гражданите, чиито имоти бяха взети, да не получат нищо, или да получат някакви облигации, такива, каквито и сега по таваните на много хора стоят още отпреди Първата световна война.
Този закон обаче представлява третия опит да се заобиколи Конституцията и в нарушение на Конституцията да се създадат правила, които да облагодетелстват тези, които са нарушавали закона и са използвали своето партийно и служебно положение.

Както онези два опита не успяха, аз все пак имам доверие, че и този опит няма да успее, защото са нарушени два текста от Конституцията. Единият е чл. 6, който изисква равнопоставеност на българските граждани, а не едните да имат повече права от другите заради преценката на мнозинството в Народното събрание, че те трябва да бъдат фаворизирани. Имам предвид привилегиите, които се дават със закона, който гледаме - привилегиите на хората, които нарушиха закона или без да го нарушат се възползваха от служебното си положение и партийното си положение, защото имаше и такива случаи. Самият закон поставяше, че някои по наредбата имат повече право да купят един имот от други... Или пък разпоредбата на чл. 17 от Конституцията, която защитава правото на собственост, което остро се нарушава с една от тези разпоредби, които казват, че ще бъдат освободени жилищата тогава, когато държавата реши да плати. А държавата може никога да не реши да плати и това означава никога хората да не получат своите жилища.
Това са принципните възражения срещу този законопроект, който противоречи на Конституцията.
Но аз искам да ви кажа и нещо друго. Ние имахме някакво уверение, някак си в кулоарите, че ако този закон се пооправи - в смисъл да не противоречи чак така на Конституцията, би могъл да бъде гласуван, ако бъдат гласувани и другите два законопроекта, които са внесени от Съюза на демократичните сили и които гласят някаква що годе компенсация на онези, чиито имоти не могат да бъдат реституирани...
Обаче какво стана? Докато тази искрица надежда прозвуча в едно от предишните заседания, в което беше свален този законопроект, за да бъдат гледани вкупом, стана така, че в Комисията по правата на човека се каза, че законопроектът, внесен от господин Лучников, подписан и от други народни представители, не бил в компетентността на Комисията по правата, а трябва дасе прехвърли в Комисията по държавно устройство..., за да стане така, че трите законопроекта да не бъдат гласувани в един и същ момент.
Аз искам да се спра и на няколко абсурдни текста, които съществуват. Казва се и аз няма да се спирам на това, че не бива да се изравняват чл. 6 и чл. 7. Господин Соколов говори за това. Но се казва, че на лицата, които трябва да платят наем по свободно договаряне, общините ще плащат този наем. В какъв размер? Има ли някаква граница? И кой е този свободен наем? Не разкрива ли това пак възможност някой, който е по-хитър, да каже, че плаща някакъв фантастичен наем и на него общината да му плаща, а след това да каже на другия, който по-скромно е задоволил своите нужди, че общината няма пари да му заплаща наема. Ето я неравнопоставеността. И защо ще трябва да се плаща наемът на този, който е нарушил закона, на този който е използвал едно положение, за което сега и левицата казва, че било укоримо, а да не се плаща наема на друг, който е много социално слаб и който също така има нужда да му се плаща наемът?...
Втората несъобразност е дадена във връзка с § 2, както вече казах: ще се освободи жилището на осъдените по чл. 7 тогава, когато държавата го заплати. Всеки който е работил в практиката право знае, че срещу държавата не може да има принудително изпълнение. Тя или плаща, ако има средства, или не плаща, ако няма средства. Това означава, че никога няма да освободят жилищата хората, които са осъдени по чл. 7. А това също така е пряко посегателство срещу собствеността.
За да приключа, бих искал да кажа още и следното: това което казва господин Соколов, наистина е вярно. Аз няма да влизам в подробностите, в които влезе той, но ще се спра само на един момент.
Има един-единствен случай, в който наистина хората трябва да бъдат компенсирани и то реално. Това е случаят, когато ти си отишъл в общината, спазвайки всички срокове и редейки се на всички опашки и накрая като крайно нуждаещ ти е продаден един чужд имот, но в общината тогава се е подписал заместник-кметът, а не кметът. В този случай наистина хората трябва да бъдат обезщетени. Тук обаче има възможност да бъдат обезщетени и сега. Първо, аз като адвокат бих пледирал за тезата на фактическия чиновник, а като съдия бих приел, че фактическият чиновник е този, който е подписал и не бих развалил един такъв договор.
Второто, което е, ако договорът е развален: имаме закона за отговорността на държавата и всички тези, които наистина са действали добросъвестно и по този начин им е бил продаден имотът, имат възможност по този закон да получат всичко онова, което пазарната икономика днеска ще каже, че е равностойност на жилището, което трябва да върнат.
Поради това аз смятам, че всички онези, които не искат нещата да се върнат там, където са били, за да се ползват привилегии, да се нарушава законът безнаказано, трябва да гласуват против този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Гоцев, искам да привлека Вашето внимание отново към нещо, което вие казахте. Вие имате основание да се тревожите, когато заявявате, че при решаването на въпроса за доплащане, когато изваденето лице е вече в режим на свободен наем, са възможни злоупотреби. Да, възможни са, но затова пък може с една наредба общинските съвети да предвидят механизъм, при който общината, общинските власти - може би няма да се изразя перфектно на юридически език - ще бъдат някаква страна, имаща отношение при сключване на договора за този свободен наем и по този начин да отпадне основанието за този страх. Съгласете се.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Те са цъфнали и вързали, та ще плащат наеми...
СТЕХАН СТОИЛОВ: Вижте, по тая Ваша философия за цъфнали и вързали никъде не може да се стигне. Ние търсим решение и аз признавам, че тук има опасност за нови злоупотреби. Трябва чрез наредба да се измисли механизъм общината да не бъде встрани от сключването на този договор, тоест да има отношение към величаната на наема.
И още нещо: ако аз съм изкаран от такова жилище и съм държал пет стаи, нямам основание да претендирам за пет при положение, че според Закона за наемите и пр. имам право да претендирам за стая и половина или две. Това е втори момент, който трябва да бъде абсолютно уважен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За още една реплика има думата господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, преди малко чухме от колегата Гоцев думи, които чухме и вчера. Размахва се плашилото, наречено Конституционен съд. Внимавайте, защото Конституционният съд няма да приеме вашите изменения в закона! И вчера го каза колегата Лучников. Беше ни внушено, че ако сме кротки и приемем техния закон, тогава вече можем да очакваме те да се отнесат...
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място); Не е вярно! Не съм казал такова нещо! Заблуждавате!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Моля ви се, така беше! Благосклонно и към нашия закон... Има протокол, ще го прочетем. Вие казахте: да си спестим неприятностите... В тоя смисъл беше Вашата фраза.
Аз директно ще кажа: тук се упражнява политически рекет. Точно това е думата. (Оживление) Това е думата и това е некоректно и безнравствено, ще кажа.
ИЛИЯ ДАНОВ (от място): Вие винаги изостряте обстановката.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Когато обстановката е сама по себе си изострена, трябва да признаем това.
На второ място господин Гоцев признава, че има случаи, при които наистина трябва да има реституция. А другите случаи - казва - не заслужават такова отношение. Например основанието "използване на партийно положение". Вие давате ли си сметка колко е разтегливо това понятие?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Не е разтегливо.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Безкрайно разтегливо е и аз питам например дали господин Соколов не може да бъде подгонен на това основание след като неговата съпруга е била партиен секретар? (Шум и реплики от СДС, смях в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕС СЕНДОВ: За дуплика има думата господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Господин председателю, неприличният тон на господин Луканов може да се обясни само с това, че той два пъти постави българските граждани, които заемат жилища, подлежащи на реституция, в положението да останат незащитени, защото, ако не беше неговата упоритост с внасяне на противоконституционни закони, Народното събрание щеше да приеме внесен от Сыюза на демократичните сили законопроект, съобразен с Конституцията, с който проблемът на тези граждани се решаваше. Така че неговата раздразнителност и неговото излизане от залата са обясними.

Колкото до това дали съпругата на господин Соколов е била партиен секретар или не, това може би може да интересува господин Вълканов, но аз, който с господин Соколов съм приятел от 50 години зная много добре, че неговата жена не е била партиен секретар. Но това никак не е важно. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нищо срамно няма в това.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Аз искам да отговоря обаче на господин Стоилов, който професионално се старае да подходи към въпроса и който каза нещо, което е съвсем правилно: този проблем съществува, той вижда проблема, само че бих искал да кажа, че този проблем, господин професоре, не може да се уреди с наредба, защото наредбата просто ще противоречи на закона. Ако вносителят намери начин това нещо да регламентира и да го регламентира без да се засегнат права на гражданите, това трябва да стане в този закон и в този закон да стане онова, което вие пожелавате да стане в наредба. Аз съм много доволен, че вие приемате, че проблемът съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Красимир Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да заявя, че единствено грижата да решим проблема на българските граждани, засегнати от реституцията или недоволни от начина, по който тя е проведена досега, е бил мотивът за внасянето на този законопроект. Ние не претендираме, че сме намерили идеалното решение, но вече година ние опитваме решение, което да не извади хората на улицата, да остави хора без жилище, без покрив над главата.
Оценявам високо, че Съюзът на демократичните сили и колегите от Народния съюз, от Движението за права и свободи и Българският бизнесблок също се чувстват отговорни и съпричастни към този проблем. Но очевидно възможностите на нашата държава и на общините не позволяват да намерим оптималното рещение.
Аз предлагам през следващата седмица да проведем консултации и в парламентарните групи, и с хората, които са засегнати от реституцията, за да се вслушаме в гласа на народа и на тези, които са най-заинтересовани от справедливото решение на този въпрос.
Уважаеми господин председателю, искам да заявя, че ние не желаем конфронтация, а желаем справедливо решение на този въпрос и от своя страна Парламентарната група на демократичната левица ще инициира контакти с останалите парламентарни групи, а също и с гражданите, които представляват имащите отношение към този проблем, които третират законопроектите, внесени и от нашата, и от другите парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Приключваме обсъждането.
Господин Соколов има право на две минути като лично засегнат.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз използвам правото си за лично обяснение, а не като лично засегнат. Първо, да си призная, аз не мога да бъда засегнат от човек като господин Вълканов (шум)- не мога да бъда засегнат и затова, защото жена ми е била партиен член, но никога не е била партиен секретар.
Но аз съм много дълбоко удовлетворен, че един професор по право, вносител на законопроект си брани законопроекта с такива "аргументи". Това говори не за нещо друго, а за мен това е достатъчно правна непълноценност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 14,00 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Илко Савов

Иван Будимов