Председателствували: заместник-председателите Нора Ананиева и Юнал Лютфи
Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Моля ви, уважаеми колеги, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да дадете съгласие да започнем с разглеждането на Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да даде държавна гаранция по Кредитното споразумение между ВМЗ ООД - Сопот, и "НИЧИМЕН КОРПОРЕЙШЪН", Япония, за проекта за реконструкция и ремонт на лагерния завод ВМЗ ООД - Сопот, след което да продължим със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход. И, както обичайно, в 11 часа ще започне парламентарният контрол. Тоест, като първа точка от дневния ред днес да включим този проект за решение, което е много важно и неотложно.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 148 народни представители, за - 111, против - 5, въздържали се - 32.
Приета е тази поправка в дневния ред.
Има думата по процедурен въпрос господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаема госпожо председател, колеги! От името на Парламентарната група на Народен съюз правя процедурно предложение днес, още сега да се сформира една група с представители на всички парламентарни групи и да излезем с една обща декларация на Народното събрание
по повод изявеното желание от някои официални институции в близки страни за възстановяване на Съветския съюз. Мисля, че всички сме убедени, че ние трябва да реагираме бързо независимо от това как реагират другите наши държавни институции. Ние сме Народно събрание, което има право на своя воля. Нека да я изразим. (Частични ръкопляскания в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Мисля, че когато Народното събрание има специализирани органи, в които участват представители на всички парламентарни групи, като Комисията по външната политика и европейската интеграция, създаването на такава група би изместило предмета на дейност на тази комисия.
Ще поставя на гласуване това предложение, като правя уговорка, че има Комисия по външната политика и европейската интеграция, която може да прецени, може да обсъди такова предложение, но не би следвало да я лишаваме от нейния основен предмет на дейност.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз го предлагам и Ви моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласувайте за създаване на специализирана група по този въпрос.
СТЕФАН САВОВ (от място): Не с Ваш коментар, госпожо Ананиева! Има предложение на Народния съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, поставям го на гласуване. Но припомням, че имаме и Комисия по външната политика.
От общо гласували 189 народни представители, за - 81, против - 83, въздържали се - 25.
Не се приема предложението за създаване на специална работна група.
Моля господин Кирил Желев да докладва проекторешението.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Доклад по проект за решение N 02035 от 13 март 1996 г. за даване на съгласие Министерският съвет да даде държавна гаранция по Кредитно споразумение между Вазовски машиностроителни заводи Дружество с ограничена отговорност - Сопот, и "НИЧИМЕН КОРПОРЕЙШЪН", Япония за проект за реконструкция и ремонт на лагерния завод на ВМЗ Дружество с ограничена отговорност - Сопот, внесен от Министерския съвет.
На заседание, проведено на 21 март 1996 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да даде държавна гаранция по Кредитното споразумение между Вазовски машиностроителни заводи ООД - Сопот, и "НИЧИМЕН КОРПОРЕЙШЪН", Япония, за проект за реконструкция и ремонт на лагерния завод. На заседанието присъства представител на вносителя, който информира народните представители, че лагерният завод в Сопот е единствен производител на търкалящи се лагери в България. Той е бил основно реконструиран и разширен през 1976 г. с технология, оборудване и техническа помощ на Фирма NSK - Япония и достига капацитет 35 хил. броя лагери годишно при високо качество. В резултат на 20-годишна експлоатация при постоянен недостиг на резервни части са настъпили процеси на физическо изхабяване и морално остаряване. Тези проблеми ще намерят решение с реализацията на сключения договор за реконструкция на лагерния завод в размер на 915 млн. 29 хил. японски йени. Реализацията на проекта ще доведе до постепенно увеличаване на обема на производството от 20 хил. до 35 хил. лагери годишно. Разчетите за продажбите на лагерите са осигурени с договори с фирми, които са трайни партньори на завода. 80 на сто от продажбите се реализират в чужбина и 20 на сто - в България. Разчетите за паричните приходи и разходи по инвестиционния проект на завода са, че срокът за откупуване ще бъде през 1999 г.
След проведените разисквания народните представители подкрепиха единодушно внесения проект за решение.
Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да даде държавна гаранция под формата на гаранционно писмо по Кредитното споразумение между Вазовски машиностроителни заводи Дружество с ограничена отговорност - Сопот и "НИЧИМЕН КОРПОРЕЙШЪН" - Япония, за проект за реконструкция и ремонт на лагерния завод на ВМЗ ООД - Сопот. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли желаещи да се изкажат?
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми колеги, специализираната комисия винаги е подкрепяла подобни инициативи на правителството и предполагам, че всички знаете, че и тук пленарната зала винаги ги е подкрепяла. Обаче в последно време, в последните две-три години винаги, когато се поставя този въпрос, се повдига следният: какво става с вече поетите държавни гаранции? Какво става с вече взетите заеми? Каква е вероятността тези държавни гаранции да станат ефективни и държавата наистина да започне да изплаща тези кредити, които, формално погледнато, отиват в различни предприятия. Така беше и с енергетиката, и с БДЖ, и с други отрасли.





Вчера в комисията при обсъждането на един сходен проблем пак повдигнахме въпроса, че крайно време е Министерството на финансите да даде информация на българския парламент какво става с тези заеми и с тези гаранции. За съжаление, господа, Министерство на финансите и в момента се отнася извънредно несериозно към проблема и, както виждаме, няма нито един присъстващ от тях тук да отговаря. Вчера бяха изпратили един служещ, сигурно на държавна заплата, който каза, че отговаря за Парижкия клуб и който на един най-обикновен въпрос: "Колко пари ние тази година трябва да платим на Парижкия клуб?", каза: "Ами, аз не знам, не съм подготвен, трябва да ви направя тази справка.". И аз му казах: "Че, Вие, като не сте подготвен, има ли подготвени хора в тази държава да знаят какви пари ние трябва да изплащаме?". Препоръчах му да си залепи над бюрото схема на изплащането на парите не само към Парижкия клуб, а всички дългове на България. И тук бих прибавил и гаранциите.
Неслучайно аз съм предложил вустройствения закон на държавния бюджет, който мина вече на първо четене, мисля, че ще намеря подкрепата на всички, всяка година да гласуваме таван на дълга, може би и таван на приетите международни гаранции, по заеми на други държавни институции, учреждения и т.н. Как може Министерство на финансите да не знае тази година колко пари ние дължим на Парижкия клуб. И аз затова ви предлагам, преди да гласуваме това решение, не че няма да го гласуваме, да поканим господин министъра или някой човек от Министерство на финансите, от Министерския съвет, представител на изпълнителната власт да каже на всички нас колко пари ние тази година трябва да платим. И да поговорим, ако искате, за тази схема. Защото наистина с извънредно пренебрежение се отнасят към специализираната комисия и не дават никаква информация. Сякаш България не е парламентарна република.
Така че, госпожо председателстваща, правя формално предложение да повикаме министъра на финансите, или може би заместник-министър председателя по икономическото развитие и да ни даде той такива разяснения, такава информация и тогава да пристъпим към гласуване. Иначе наистина дълговете и гаранциите се трупат, трупат, трупат и ние не знаем на практика какво приемаме, в каква схема влиза тази гаранция, каква е вероятността тези заводи, сигурно са в тежко положение, утре да не могат да се справят с бремето на дълга. Естествено тогава държавата чрез държавния бюджет трябва да го поеме. Имаме ли ние възможност повече да късаме пари от държавния бюджет? Знаете колко трудно се прави. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата професор Стефан Стоилов.
Междувременно, моля, да се позвъни в кабинета на министъра на финансите, тъй като той и без това ще трябва да участва в обсъжданията на Закона за данък върху общия доход. Ако е тук, да го поканим в залата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпросът, който повдигна господин Димитров, е въпрос, по който в Комисията по бюджет и финанси има абсолютно съгласие. Изпратено е от председателя на комисията писмо буквално в дните, след като беше взето и формално решение в комисията. Аз се присъединявам към това категорично искане на Бюджетната комисия при всеки един такъв акт ние да разполагаме с пълна картина за абсолютната сума, календарно какво е движението, как се слагат нещата и като погасителни вноски за всяка една година. И мисля, че няма да сбъркаме, ако от трибуната на парламента днес по този повод прозвучи малко по-категорично и даже бих казал малко сърдито това, че на писмото на председателя на Бюджетната комисия досега съответните структури в Министерския съвет не са отреагирали.
Така че аз моля господин председателя на Бюджетната комисия отново да изпрати напомнящо писмо и разчитам, че в близко време ние ще разполагаме с такава информация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По този въпрос, тъй като вече има заявени изказвания, министър Костов в момента е ангажиран в заседание на Министерския съвет, извънредно (реплики от опозицията), но поемам ангажимент не само от името на Бюджетната комисия, а от името на ръководството на Народното събрание да се направи такова официално искане.
Има думата госпожа Донка Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Аз нямам възражения към този подход на ръководството и на Комисията по бюджет и финанси, но искам да се обърна с молба към всички народни представители - днешният срок да осъществяването на този заем е фатален за България. Пет пъти се отлага. (Реплики от опозицията: "Да дойде министърът!")
Искам да ви кажа, уважаеми господа, че Вазовските машиностроителни заводи и специално ресорът за лагерно производство, редовно обслужват задълженията си към бюджета и банките, които към момента възлизат на 664 млн. (Реплики от опозицията) В същото време, подчертавам, че Вазовските машиностроителни заводи са завършили с оперативен режим през 1995 г. печалба в размер на 520 млн. лева. В случая, във връзка със Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени към 31 декември 1990 г., тези проблеми на лагерното производство, подчертавам категорично, а то е уникално в бившите страни от Източния блок - това производство точно на територията на България, на територията на Вазовските заводи, нямат отношение, господин Димитров. Можете да бъдете сигурни. Погасяването на тези задължения е така експозирано по месеци, знаете, че за година и половина ще се осъществи разплащането по дълга, че ще бъде в съответствие с очакваните парични приходи. Вие разбрахте, че заявката за осъществяване на производството само за тази година възлиза на 62 хиляди броя търкалящи се лагери, които са основа в производството на други машиностроителни предприятия, тоест има пазар. Ние очакваме, че след реализацията на тази сделка, на този дълг ние ще можем да осъществим нарастване на производството там. Така задълженията към банките и бюджета с падеж към април 1996 г., които възлизат на 1 млн. и 700 хил. щ.д. и 150 млн.лева, ще бъдат погасени с приходи по вече изпълнената сделка.
Задълженията към бюджета, уважаеми господа, за четвъртото тримесечие на 1996 г. възлизат на 129 млн. лева, които ще се погасяват успешно с прихващането срещу вземанията на ВМЗ - ООД с Русия във връзка с клиринговата сделка в размер на 75 млн. лева.
В заключение са налага този извод, че сключеният договор е изключително ефективен и изгоден за българия, ще създаде нормални условия както за позването на кредита, тук споменавам, че по линията на този кредит върви онова, което ратифицира парламентът във връзка с "Елисейна" и с КЦМ, тези условия за кредита ще бъдат свързани с реализирането на сериозен инвестиционен проект, което е гаранция за постигането на заложените в него икономически параметри. Ако ние носим национална отговорност за стабилизирането на нашата политика във военнопромишления комплекс, мисля, че ние трябва да дадем положително съгласие за този дълг. (Реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Моля ви, по-спокойно. Не виждам защо е тази нетърпимост към различно мнение.
Има думата за реплика господин Венцеслав Димитров.
Следващите оратори са господин Тошо Мухтанов и господин Муравей Радев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо председателстваща, колеги! Тук не става дума за това дали да подкрепим, дали да дадем съгласие за сключване на заем. Сигурно ще го дадем. Вие не разбрахте за какво става дума. Ние не искаме да разглеждаме положението на Вазовските заводи. Ние искаме да разгледаме дълговото положение на страната. Искаме да видим как този заем се вписва в общата схема за изплащане на дълга. Казвате сега "национална отговорност", "фатални срокове". Добре, но на кого сме наредили ние в тази държава да осъществява изпълнителната власт? - Министър-председател, заместници, министър на финансите. Иначе ние щяхме да я упражняваме. Ако можехме ние да я упражним, веднага щяхме да я упражним. Но така е устроена държавата по Конституция, че те изпълняват, ние одобряваме техните действия, или не.
И от тази гледна точка искам някой от тях да дойде. Ако наистина срокът е фатален, защо ги няма? Добре, ако ги няма, защо не викнете този ваш министър и да го попитате тук: "А, бе, ти, синковец такъв (реплики от мнозинството), което един професор го прави на момче за всичко, защо не дойдеш и не отговориш пред нас, пред Вас, госпожо, и пред нас?" Не се ли чувствате пренебрегнати?
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Не, те са свикнали.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Или за вас по-важно е това дискусиите на Народното събрание са дискусиите на друг адрес. Не зная, срокът е фатален, важен е, напълно съм съгласен, сигурно ще го одобрим, но нека да дойдат тук и да кажат каква е общата схема. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други реплики? Господин Радев, записала съм Ви за изказване.
Има думата за дуплика госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ПГДЛ): Аз казах, господин Димитров, че подкрепям подхода да се даде и във връзка с останалите заеми, които сме реализирали, отчет. Но в случая министърът е дал своето съгласие в заседанието преди две седмици в Министерския съвет, където са предложили на Народното събрание да ратифицираме този дълг. (Реплики от опозицията) Това е парламент, ние току-що взехме това решение. Просто много ви моля, днешният повод да реализираме този кредит не може да бъде основание да подлагаме на съмнение изпълнението.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Да дойде да каже в парламента, а не само на "Позитано" 20 и в Министерския съвет, а и в парламента.
ДОНКА ДОНЧЕВА: Не на "Позитано" 20. Там, където трябва, изпълнителната власт е дала своята подкрепа за този заем. (Реплики от опозицията) А по всички останали въпроси той ще се подготви и ще дойде в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Тошо Мухтанов.
ТОШО МУХТАНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че смесихме два въпроса. Нямам никакви възражения по тезата на господин Венцеслав Димитров и мисля, че по нея има консенсус. Защо трябва тук да шумим и да смесваме с ратифициране?
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Как да шумим?
ТОШО МУХТАНОВ: Много шум вдигаме по този въпрос. Имаме консенсус, имаме разбиране, че трябва да го направим, а едновременно с това спорим. Аз не разбирам защо спорим.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Спорим за друго.
ТОШО МУХТАНОВ: Има механизми. Можем и питане да отправим, можем да се обединим и да накараме министъра да дойде тук.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Основното е министърът да дойде тук.
ТОШО МУХТАНОВ: Вижте, вземете думата и се изкажете. Недейте да ми викате от място.
Въпросът е конкретен - за ратифициране на спогодбата за около 8 млн. долара, за да направим реконструкция на този завод. Без всички тези сметки, които Донка съобщи от трибуната, е известно, че основно този завод работи и изнася продукцията си извън страната, купува лагерна стомана отвън, работи при пазарни условия, печели. И той ще бъде в състояние да се издължи към своите кредитори от Япония. Те са правили завода, те най-добре биха го реконструирали. Мисля, че по този въпрос сме наясно.
Аз ви предлагам да спрем спора и дебатите, да ратифицираме това споразумение, което е абсолютно необходимо, и да се обединим да изпълним второто - да видим как стоят тези въпроси в държавата. Няме никакво различие и аз ви предлагам повече да не дебатираме. Моля да гласуваме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз и вчера в комисията казах, вероятно това е едно добро предложение, ние ще го подкрепим, както направихме и в комисията. Но, уважаеми колеги, тук става дума за нещо съвсем различно от това, което се мъчите отново, за сетен път да кажете, че това е добро и трябва да бъде гласувано. Моля ви, разберете, става дума за нещо друго.
Аз няколко пъти съм го поставял от тази трибуна и сега още един път искам да формулирам въпрос към уважаемата управляваща левица: като какво вие смятате, че е този парламент в крайна сметка? Парламент или лукова глава?! Като какво го имате - като придатък на кабинета, на правителството, на вашата партия или на какво? Това е български парламент, разберете най-после! И този български парламент има ред и начин, по който работи! И не може един министър да казва, когато се искат сведения от него: това на теб не ти е необходимо! Както уважаемият министър на финансите преди една седмица ми каза на мен: тези данни на Вас не са Ви необходими. Той преценява на мен какво ми е необходимо!
Питам ви аз за сетен път: този парламент парламент ли е или нещо друго? И кои са онези от вас, които ще посмеят да кажат, че това не е българският парламент!
Била фатална днешната дата! Бюджетът бил фатален приет и сега ние сме длъжни да приемаме всичките глупости на това правителство, свързани с тези данъчни закони, затова защото бюджетът е бил вече приет! А като ви казахме, че така не може да се работи и не бива така?!
Утре ще дойде нещо друго. Други ден - трето. Вие разбирате ли, че тази система е изключително пагубна за авторитета на това Народно събрание! И колкото по-продължавате в тази насока, съкращавате живота точно на това Народно събрание, колеги отляво! (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други желаещи да се изкажат?
Господин Йордан Соколов има думата от името на парламентарна група.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз правя процедурно предложение да отложим гласуването докато не получим, а това може да стане още сега, още днес, исканите данни.
Съвсем основателно тук се постави въпросът какви са и финансовите възможности на нашата държава да поема една или друга гаранция, след като има вече поети задължения. Тук чухме хубави цифрови данни за състоянието на този завод. Това може само да ни радва. Това очевидно говори, че по всяка вероятност няма да се стигне до това държавата реално да встъпва в положението си на гарант, т. е. тя да изплаща вместо завода поетите задължения. Но ние, ако искаме да вземем правилно решение, ако искаме да бъдем добре информирани, за да вземем правилното решение, трябва да получим необходимите сведения. И това, което тук ни се говори, че изпълнителната власт подкрепила, че министърът дал съгласие, това нека ме извини колегата, но са приказки без особена стойност. След като комисията е поискала данни и не е получила, след като сега нито един представител на Министерство на финансите или на правителството не счита за нужно да дойде тук, за да се реши този така важен според нас въпрос, очевидно е, че той в тяхното съзнание не е въпрос от първостепенна важност. За нас обаче той е такъв въпрос и затова ние искаме информация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане приемането на това решение. Моля, гласувайте!
От общо гласували 195 народни представители, за - 81, против - 104, въздържали се - 10.
Не се приема предложението за отлагане.
Моля господин Желев да прочете проекта за решението.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да даде държавна гаранция по кредитното споразумение между Вазовски машиностроителни заводи, Дружество с ограничена отговорност, Сопот, и "Ничимент корпорейшън", Япония, за проект за реконструкция, ремонт на Лагерния завод на ВМЗ, ООД, Сопот.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
Дава съгласие Министерският съвет да даде държавна гаранция под формата на гаранционно писмо по кредитното споразумение между ВМЗ, ООД, Сопот, и "Ничимент корпорейшън", Япония, за проект за реконструкция и ремонт на Лагерния завод на ВМЗ, ООД, Сопот."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласувайте!
От общо гласували 191 народни представители, за - 119, против - 27, въздържали се - 45.
Приема се това предложение за решение.
Припомням още ангажимента - на базата на станалата дискусия да бъде адресирано до министъра на финансите писмо, официално, с искане да даде цялата необходима информация. Моля ръководството на Бюджетната комисия да подготви такъв проект. Аз ще разговарям с акад. Сендов с молба да подпише той именно едно такова писмо.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД, ВТОРО ЧЕТЕНЕ.
Господин Желев, моля да продължите с доклада по законопроекта.
Параграф 2 е докладван от комисията. Гласувани са част от предложенията. Не е гласуван окончателно текстът.
Гласували сме предложението на народния представител Венцеслав Димитров - първото му предложение след буква "г" да се прибави текст. Дотук стигнахме. Той има още едно предложение - да се прибави нова буква "и" за цените на абонаментните карти за обществения и частен транспорт, ползван от работещите по трудов договор за отиване и връщане от местоживеенето до местоработата, за пътуващите със собствен превоз по 2 лв. на километър. Това е второто предложение на господин Весцеслав Димитров. Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 176 народни представители, за - 60, против - 88, въздържали се - 28.
Не се приема това предложение.
Нова буква "к" я оттеглихте, нали, господин Димитров? - Добре.
Моля да гласувате § 2 така, както беше докладват от Бюджетната комисия без буква "к", за което стана дума вчера. Това е отразено в протокола.
От общо гласували 142 народни представители, за - 120, против - 12, въздържали се - 10.
Параграф 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 3, текст на вносителя - Министерски съвет: в чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Таблицата към ал. 1 се изменя, както следва:
при годишен доход до 36 000 лв. - необлагаеми;
от 36 000,01 лв. до 72 000 лв. - 20% за горницата над 36 000 лв.;
от 72 000,01 лв. до 240 000 лв. - 7200 лв. плюс 26% за горницата над 72 000 лв.;
от 240 000,01 лв. до 480 000 лв. - 50 880 лв. плюс 32% за горницата над 240 000 лв.;
от 480 000,01 лв. до 960 000 лв. - 127 680 лв. плюс 38% за горницата над 480 000 лв.;
от 960 000,01 лв. до 2 880 000 лв. - 310 080 лв. плюс 44% за горницата над 960 000 лв.;
на 2 880 000 лв. - 1 154 880 лв. плюс 50% за горницата над 2 880 000 лв.
2. В ал. 5 се правят следните изменения:
а/ в т. 1 изразът "други преки разходи" се заменя с "абонамент";
б/ в т. 5 изразът "не повече от двукратния размер на разходите, които се признават за държавните служители" се заменя с "до размерите, определени с нормативни актове за държавните служители";
в/ в т. 6 цифрата "3" се заменя с "1".
3. Т. 2 и 3 от ал. 6 се отменят.
4. Т. 5 от ал. 8 се отменя.
5. Създава се ал. 9б.
Ал. 9б със следното съдържание:
"Ал. 9б. Подлежи на облагане доходът, получен от съдружници в граждански дружества по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите, в случаите на разпределение съобразно участието им при изтичане на данъчната година и при прекратяване".
6. Създават се нови алинеи 12 и 13:
"Ал. 12. За лицата, извършващи посочените по-долу дейности, независимо от регистрацията, се определя данък от общинските съвети в следните размери:
1. за таксиметрова дейност за всеки лек автомобил, лекотоварен и товарен автомобил - от 10 000 лв. до 50 000 лв.;
2. за занаятчийска дейност по група занаяти:
а/ дърводелски услуги - от 5000 лв. до 20 000 лв.;
б/ грънчарски услуги и художествена керамика - от 3000 лв. до 15 000 лв.;
в/ шивашки и обущарски услуги - от 8000 лв. до 25 000 лв.;
г/ металообработващи услуги - от 10 000 лв. до 30 000 лв.;
д/ бръснаро-фризьорски услуги - от 6000 лв до 15 000 лв.;
е/ часовникарски услуги - от 5000 лв. до 15 000 лв.;
ж/ шапкарски услуги - от 3000 лв. до 10 000 лв.;
з/ авторемонтни и автотенекеджийски услуги - от 20 000 лв. до 80 000 лв.;
и/ ваксаджийски услуги - от 2000 лв. до 6000 лв.;
к/ калайджийски услуги - от 2000 лв. до 6000 лв.;
л/ козметични услуги - от 10 000 лв. до 40 000 лв.;
м/ ловене на бримки - от 2000 лв. до 5000 лв.;
н/ проста бижутерия - от 15 000 лв. до 45 000 лв.;
о/ препариране на животни - от 4000 лв. до 10 000 лв.;
п/ машинно плетиво - от 10 000 лв. до 25 000 лв.;
р/ ръчно плетиво - от 7000 лв. до 30 000 лв.;
с/ ремонт на музикални инструменти - от 3000 лв. до 10 000 лв.;
т/ изработване рамки на портрети, картини и гоблени - от 14 000 лв. до 30 000 лв.
Ал. 13. Доходите на лицата, регистрирани като еднолични търговци, от дейности, непосочени в ал. 12, се облагат по реда на ал. 5".
И седмото предложение на вносителя - Министерски съвет по § 3 е досегашните алинеи 12, 12а, 13, 14, 15 и 16 стават съответно 14, 14а, 15, 16, 17 и 18.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
1. В ал. 1 таблицата се изменя както следва:
до 60 000 лв. - необлагаеми;
от 60 000,01 лв. до 120 000 лв. - данък 20% за горницата над 60 000 лв.;
от 120 000,01 лв. до 300 000 лв. - данък 12 000 лв. плюс 24% за горницата над 120 000 лв.;
от 300 000,01 лв. до 600 000 лв. - данък 55 200 лв. плюс 28% за горницата над 300 000 лв.;
от 600 000,01 лв. до 1 200 000 лв. - данък 132 200 лв. плюс 32% за горницата над 600 000 лв.;
от 1 200 000,01 лв. до 2 400 000 лв. - данък 331 200 лв. плюс 36% за горницата над 1 200 000 лв.;
над 2 400 000 - данък 763 200 лв. плюс 40% за горницата над 2 400 000 лв.
2. В ал. 5:
* точка "а" да отпадне;
* точка пета се допълва с думите: "Това се отнася както за разходите на едноличните търговци, така и за разходите, направени от командированите от тях лица";
* точка "в" да има следния текст - в ал. 5, т. 6 се изменя както следва: "представителни цели - 80% от фактически направените разходи".
Третото предложение на народния представител Венцеслав Димитров - да отпадне заличаването на точки 2 и 3 от ал. 6.
Четвъртото предложение на народния представител Венцеслав Димитров по този параграф е да отпадне заличаването на точка пета от ал. 8.
Пето, в ал. 12 "от общинските съвети" да отпадне. Да отпаднат и ваксаджийските, калайджийските услуги, ловене на бримки, препариране на животни, ръчно плетиво, а за останалите дейности да останат 50% от минималните суми.
Шестото предложение на народния представител Венцеслав Димитров - ал. 14 се изменя както следва:
"Ал. 14. Загубата от стопанска дейност на лицата по ал. 5 през дадена данъчна година се приспада от облагаемия доход през следващите данъчни години, докато бъде компенсирана, но в течение на не повече от пет години. Загубата, която следва да бъде компенсирана, се увеличава съответно със средния годишен основен лихвен процент на Българска народна банка за тези години".
Предложение на народния представител Муравей Радев:
По § 3 ...
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Таблиците не е нужно да се четат.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, от залата се прави предложение да не четем предложенията за таблиците, тъй като промените, които трябва да станат в § 3, отнасящи се до чл. 13 по отношение на таблицата, реално представляват изчислен вариант на гласуваната вече таблица по чл. 4. Така че ще помоля колегите да приемат да не четем таблиците, които се предлагат от останалите народни представители, и да прочетем само таблицата в преизчисления й вече вариант, която беше приета по чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Съгласни ли са вносителите на предложения? - Господин Благой Димитров възразява.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ ( от място): Не, процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Процедура. Имате думата. Наистина трябва да е ясно в залата дали има потребност или е безмислено.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Да, благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, ясно е, че таблицата по чл. 13 представлява числата в таблицата по чл. 4, умножено по 12. Това обаче би било така, ако приемем или не приемем авансовите плащания по чл. 13 за едноличните търговци.
В тази връзка моето процедурно предложение е, първо, да разгледаме този въпрос, след което да приемем таблицата, тъй като не е логично, ако приемем авансовите тримесечни плащания за едноличните търговци по чл. 13, автоматически да проектираме таблицата от чл. 4 в чл. 13. Това е процедурното ми предложение, уважаема госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да. Господин Желев, за коя точка става дума? Можем ли да я изведем най-напред?


ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Мисля, че в начина, по който са подредени нещата, е невъзможно, госпожо председател, да реализираме тези неща. Възможно е да проведем обсъжданията, ако Народното събрание приеме, по § 3. Да продължим по-нататък и след това отново да се връщаме на § 3, смятам, че това само ще усложни работата. Мисля, че тази зависимост, която господин Благой Димитров търси, че авансовите плащания са пряко свързани с таблицата, реално не съществува, защото те са авансови плащания по простата причина, че досега това ставаше като плащане едва в края на следващата година. Но ако се разсъждава за реализиране на доходите, те реално не са авансови плащания, а са нормални плащания след реализиране на определен период от време на дейност и доходи от тази дейност. Така че въпрос на гледна точка е по отношение на какво се разсъждават като авансови плащания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тогава Ви моля да продължите с четенето на предложенията, за да не губим допълнително време.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Муравей Радев (без таблицата): в ал. 5 на чл. 13 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думата "реклама" да се добави "абонамент", а изразът "други преки разходи" да се запази.
2. Точка 5 да се запази в досегашния си вид.
3. Точка 6 да се запази в досегашния си вид.
4. В ал. 6 на чл. 13 т. 2 и 3 да се запазят.
5. Да отпаднат от чл. 13 новопредложените алинеи 12 и 13.
Предложение на народния представител Боян Киров: предложението за таблицата няма да го чета, тъй като е възприет подходът.
Предложение на народния представител Златимир Орсов: в § 3, т. 4 се изменя така:
"4. Точка 5 от ал. 8 се изменя така: "Размерът на задълженията, които са били опростени".
Предложение на народните представители Руси Статков и Петър Георгиев:
В § 3, ал. 12, т. 2 за занаятчийска дейност по групи занаяти:
- Буква "в" шивашки и обущарски услуги - от 8 хил. лева до 24 хил. лева.
Да се отделят бръснарските услуги от фризьорските, като за тях се запази предложения размер, а за фризьорските в нова подточка се предложи размер от 10 хил. лева до 25 хил. лева.
Предложение на народния представител Боян Киров:
В § 3, в предлаганата нова ал. 12, от т. 2 да отпаднат букви "б", "и", "к", "м", "о", "р".
Предложение на народния представител Благой Димитров (няма да чета предложението по таблицата).
В § 3, ал. 12, т. 2:
1. Да отпаднат текстовете по подточки "и", "к", "м", "о".
2. Да се прибавят следните занаятчийски дейности по група занаяти:
- водопроводни услуги - от 5 хил. лева до 20 хил. лева;
- ремонт на електродомакински уреди и битова електроника - от 3 хил. до 10 хил. лева.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов за таблицата по чл. 13:

Годишен доход: Данък:
до 42 000 лв. необлагаеми

от 42 000.01 до 48 000 лв. 18% за горницата
над 42 000 лв.

от 48 000.01 до 60 000 лв. 1 080 лв. плюс
20% за горницата
над 48 000 лв.

от 60 000.01 до 120 000 лв. 3 480 лв. плюс
24% за горницата
над 60 000 лв.

от 120 000.01 до 240 000 лв. 17 880 лв. плюс
28% за горницата
над 120 000 лв.

от 240 000.01 до 480 000 лв. 51 480 лв. плюс
32% за горницата
над 240 000 лв.

от 480 000.01 до 960 000 лв. 128 280 лв. плюс
38% за горницата
над 480 000 лв.

от 960 000.01 до 2 880 000 лв. 310 680 лв. плюс
44% за горницата
над 960 000 лв.

над 2 880 000.01 1 155 480 лв. плюс
50% за горницата
над 2 880 000 лв.

Предложение на комисията по § 3:
Комисията приема предложенията на народния представител Венцеслав Димитров в т. 6 да отпаднат буквите "и", "к", "м" и "о"; предложението на народните представители Руси Статков и Петър Георгиев; предложението на народния представител Боян Киров за отпадане в т. 6 на букви "и", "к", "м" и "о"; предложението на народния представител Благой Димитров за добавяне на нови букви относно водопроводни услуги и ремонт на електродомакински уреди и битова електроника, като предлага нов размер.
Комисията предлага следното съдържание на § 3:
"§ 3. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. (Няма да чета таблицата)
2. В ал. 5 се правят следните изменения:
а) в т. 1 думите "други преки разходи" се заменят с "абонамент";
б) в т. 5 думите "не повече от двукратния размер на разходите, които се признават за държавните служители" се заменят с "до размерите, определени с нормативни актове за държавните служители";
в) в т. 6 думите "3 на сто" се заменят с "1 на сто".
3. В ал. 6 т. 2 и 3 се отменят.
4. В ал. 8 т. 5 се отменя.
5. Създава се ал. 9б:
"9б. Подлежи на облагане доходът, получен от съдружници в граждански дружества по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите след разпределението, съобразно участието им при изтичане на данъчната година и при прекратяване на дружеството".
6. Създават се ал. 13а и 13б:
"Ал. 13а. За лицата, извършващи посочените по-долу дейности, независимо от основанието за регистрацията им, се определя данък от общинските съвети в следните размери:
1. за таксиметрова дейност за всеки лек автомобил, лекотоварен и товарен автомобил - от 10 хил. лева до 50 хил. лева;
2. за занаятчийска дейност по група занаяти:
а) дърводелски услуги - от 5 хил. лева до 20 хил. лева;
б) грънчарски услуги и художествена керамика - от 3 хил. лева до 15 хил. лева;
в) шивашки и обущарски услуги - от 8 хил. лева до 24 хил. лева;
г) металообработващи услуги - от 10 хил. лева до 30 хил. лева;
д) бръснаро-фризьорски услуги - от 6 хил. лева до 15 хил. лева;
е) часовникарски услуги - от 5 хил. лева до 15 хил. лева;
ж) шапкарски услуги - от 3 хил. лева до 10 хил. лева;
з) авторемонтни и автотенекеджийски услуги - от 20 хил. лева до 80 хил. лева;
и) козметични услуги - от 10 хил. лева до 40 хил. лева;
к) проста бижутерия - от 15 хил. лева до 45 хил. лева;
л) машинно плетиво - от 10 хил. лева до 25 хил. лева;
м) ръчно плетиво - от 7 хил. лева до 3 хил. лева;
н) ремонт на музикални инструменти - от 3 хил. лева до 10 хил. лева;
о) изработване рамки на портрети, картини и гоблени - от 14 хил. лева до 30 хил. лева;
п) водопроводни услуги - от 5 хил. лева до 20 хил. лева;
р) ремонт на електродомакински уреди и битова електроника - от 5 хил. лева до 20 хил. лева.
Ал. 13б. Доходите на лицата, регистрирани като еднолични търговци, от дейности, непосочени в ал. 13а, се облагат по реда на ал. 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Подходът, който беше предложен от господин Благой Димитров и срещна разбиране в залата, е да обсъдим най-напред предложенията от т. 2 до т. 6 в § 3 и след това вече като резултат от гласуването да приемем таблицата по един естествен начин, без да обсъждаме и обосноваваме всички таблици, тъй като са свързани с вчерашното гласуване.
След като чухте текста, предложен от комисията, кои от предложенията вносителите настояват и искат да обосноват и искат да се гласуват още един път? Повечето от предложенията са приети, но има и такива, които не са.
Думата има господин Муравей Радев.


МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще се опитам да обясня какво съм имал предвид, като съм предложил тези промени от проекта на Министерския съвет.
Най-напред предлагам в ал. 5 на чл. 13, в т. 1 след думата "реклама" да се постави "абонамент", а изразът "други преки разходи" да се запази. Какво имам предвид? Текстът на ал. 5 на чл. 13 в сега действащия закон казва, че от общия годишен доход на едноличния търговец и на лицата, работещи по ред, определен от Министерството на здравеопазването, се приспадат необходимоприсъщите разходи, свързани с осъществяваната дейност, които могат да бъдат за... И тук се изброява с какво се облекчават тези дейности на едноличния търговец.
В сегашния текст т. 1 е: вложените суровини и материали, изплатените суми за ремонт, за енергия, транспорт, наеми, телефон, факс, телекс и други съобщения, реклама и други преки разходи. Министерският съвет предлага това "и други преки разходи" да отпадне и на негово място се слага само една дума "абонамент". Аз не отричам, че трябва да бъде вписан и абонаментът, на аз протестирам срещу заличаването на "и други преки разходи", защото тогава смисълът на т. 1 става съвсем друг. Тя вече има претенцията да изброи изчерпателно всички тези облекчения, за които става дума. А едва ли в един такъв текст една такава сложна дейност би могла да бъде изчерпателно изброена.
Затова ви предлагам да си остане сегашната редакция с "и други преки разходи" и да се добави "абонамент". Вярвам, че няма да срещна неразбиране, тъй като това е повече от очевидно.
Това - по първото ми предложение.
По второто ми предложение. Точка 5 да се запази в сегашния си вид. Точка 5 на ал. 5 на чл. 13 в сегашния си вид гласи: "Дневни, пътни и квартирни при пътувания в страната и в чужбина, но не повече от двукратния размер на разходите, които се признават за държавни служители". Заличаването на този текст означава ни повече ни по-малко изравняването на условията за командировки на частния бизнес с този на държавата. До този момент облекчението беше, че те могат да надхвърлят два пъти размера на тези квартирни, пътни и дневни пари тогава, когато това се налага. Ние смятаме, че това облекчение, което съществуваше до този момент, не трябва да бъде заличавано.
Затова ви предлагаме да остане в сила старият текст.
Следващата точка, шеста, се отнася до разходите за представителни цели. Предложението на Министерския съвет е да намали от 3 на сто към нетния доход, колкото е досега, на 1 на сто. Това е една тема, по която неведнъж сме говорили и друг път. Колегата Венцеслав Димитров има доста по-различно предложение и аз ви призовавам да гласуваме за неговото предложение, но ако то не бъде прието, нека да остане поне досегашната норма. Защото, хайде да помислим малко. Тук не става въпрос толкова и само за тази представителна функция. Според мен много разходи на едноличния търговец са делови разходи, те пряко са свързани с договориране, с уточняване, с една бъдеща дейност на тази фирма, на този едноличен търговец в разговори и в договориране със съответните контрагенти. Това не може да стане с 1 на сто от неговия доход, защото дори и само това да вземете предвид, че неговият доход е многократно по-малък от този на доходите в държавните предприятия, самата дейност като мащаби е нищожно малка, несравнимо по-малка от другите и сега от 3 на сто да направим 1 на сто, означава фактически да лишим едноличния търговец от тази възможност. Аз казвам не възможност, това за него е необходимост.
Следващото ми предложение е точки 2 и 3 в ал. 6 на чл. 13 да се запазят. Това е изключително важно и аз бих помолил да се съсредоточите върху това предложение. Алинея 6 на чл. 13 се състои от две изречения: "От облагаемия доход на лицата по предходната алинея се приспадат следните облекчения:". Тук вече говорим за приспадане на облекчения. Министерският съвет е решил, че кой знае какво голямо облекчение е текстът на досегашните точки 2 и 3. Каква всъщност е т. 2. Точка 2 са инвестициите. Ние непрекъснато говорим за инвестиции - че националното ни стопанство не се развива в необходимите темпове именно и преди всичко поради липса на инвестиции в това национално стопанство. А една част от него и то немалка и най-вече като надежди се възлага именно на частния сектор, на едноличния търговец. И този текст решава въпроса на едноличния търговец. Ще ви го прочета: Като облекчение до този момент се смятат изплатените суми от собствени средства и/или погашенията по банкови кредити за придобиване на материални дълготрайни активи за осъществяваната дейност в страната, налични в края на годината сгради с производствено и търговско предназначение, и за земя и отстъпено право за строеж на строителство на такива сгради; съоръжения, машини, оборудване, транспортни средства, предназначени за превоз на товари и за извършване на услуги и репортерска дейност, както и за превоз на пътници срещу заплащане, продуктивни и работни животни. Този текст на практика се предлага да изчезне. Което означава, че досегашното облекчение, а именно да не се облагат с данък върху дохода средствата, които са инвестирани от едноличния търговец, просто отпада като облекчение. Един изключително важен въпрос и по този въпрос ние просто никога няма да бъдем съгласни както с правителството, така и с поддържащото го мнозинство отляво.
Затова аз предлагам този текст да си остане в досегашния му вид, а да не се заличава.
Правителството предлага да отпадне и т. 3 - закупените държавни съкровищни бонове. Тоест, и те да излязат от този механизъм, за който говорих преди малко, от инвестиционния механизъм. До този момент със стойността на тези бонове, пак казвам, се намаляваше облагаемият доход на едноличните търговци.
Следващото ми предложение е от чл. 13 да отпаднат новопредложените от правителството алинеи 12 и 13. Те третират, с една дума казано, предложенията за патенти като цяло да отпаднат. Аз и миналия път казах, този въпрос просто не е достатъчно добре подготвен. Несериозно е погледнато на тези дейности и не е този начинът с вкарването на 12-13 пера и видове дейности да се регламентира една масова дейност в страната. Казвам, че не е достатъчно обмислено, виждате от самите дебати в залата, а и в комисиите по този въпрос. Моето предложение е това да бъде внимателно и достатъчно добре обмислено и едва тогава, може би догодина, в следващия закон нещо, но не това, което е, да се появи в Закона за данъка върху общия доход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата господин Боян Киров.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм направил няколко предложения по новосъздадената ал. 13а. Част от тях са приети, част от тях - не. Ще се спра на тези, които не са приети. Не е прието точка "б" да отпадне, което е грънчарски услуги и художествена керамика. Лицата, които извършват подобни дейности, трябва да бъдат обложени с данък от 3 хил. до 15 хил. лв. Няма да говоря за безсмислието на израза "дейност художествена керамика". Такава дейност не може да има. Може да има изработка или нещо подобно. Но това е друг въпрос. По същество тук става дума за народни занаяти. За колко души става дума, че се занимават с тях? Петстотин или хиляда. Аз не знам, може би някой от министерството знае, но надали са повече от хиляда души. Като им сложим средно 5 хил. лв., става дума за 5 млн. лв. Срещу това, че в бюджета ще постъпят 5 млн. лв. ние рискуваме да затрием част от художествените занаяти в България. Аз смятам, че това е един доста голям риск и не пожелавам на министерството, на министъра, на заместниците му, на хората, които са подготвили това решение, да си сложат дерта да се каже, че от догодина в България няма кой да прави художествена керамика. Нещо, което нашият народ прави откакто се помни като народ.
Така че предлагам тази точка да бъде гласувана независимо и да отпадне.
И второто ми предложение за отпадане, което не е прието, това е ръчно плетиво - от 7 хил. до 30 хил. лв. е данъкът, който се налага на хората, занимаващи се с ръчно плетиво. Аз направих една справка, звънейки по телефоните на обявите по "Куриер 5". Колко лева взема една жена, която плете един пуловер? Оказва се, че тя взема 800 лв. Максимумът брой пуловери, които могат да бъдат изплетени теоретично, ако имате заявки, са 4 месечно. Но за съжаление тези жени се оказа, че общо взето, нито една от тях нямаше заявка за повече от един пуловер от началото на годината досега. Тоест, те ще оплетат 5-6 пуловера годишно. Аз ще изчисля от възможния теоретичен максимум: 4 пуловера по 800 лв. прави 3 хил. и 200 лв. месечно. Или това прави някъде около 38 хил. лв. Това е, което тези жени ще вземат за една година. Тоест, за една година те са под облагаемия минимум. Вие 20 на сто присъщи разходи поне ще им признаете. Дори и без тях те са изобщо под облагаемия минимум като теоретична възможност да получат пари, които никога няма да получат.
При това положение обаче, вие им налагате такса от 7 хил. до 30 хил. лв. Естествено е, че 30 хил. лв. ще искате от тези, които плетат най-много, т. е. от тези, които взимат 38 хиляди.
Можете ли да ми обясните как от човек, който взима 38 хил. лв. за една година, вие ще вземете 30 хил. лева? На базата на кои закони в страната?
Така че много ви моля, точка "м", просто като подчиняваща се на здравия разум, за да не ставаме смешни, да отпадне от предложението. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодяра.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Аз съм направил предложения за добавяне на "водопроводни услуги" - от 5 хил. до 20 хил. лв. и "ремонт на електродомакински уреди и битова електроника" - от 3 хил. до 10 хил. лв. Но виждам, че предложението на комисията е във връзка с една поправка, която третира подточка "р" - ремонт на електродомакински уреди и битова електроника - от 5 хил. до 20 хил. лв. Тоест завишен е толерансът, границата във връзка с точка "р".
Искам да обоснова защо съм направил моето предложение от 3 до 10 хил. лв. и бих помолил колегите да гласуват за моето предложение във връзка със следното: в момента този вид услуги, уважаеми госпожи и господа, са свързани с навлизането на нова западна техника както в областта на битовата електроника, така и по отношение на електродомакинските уреди, която има значително по-голяма надеждност. И аз го казвам това на базата на проверки, които съм правил, и на базата, на това, че съм направил това предложение - от една страна.

От друга страна, цените на електронните елементи и на двата вида ремонти са сравнително ниски както по отношение на обема, така и по отношение на труда има сравнително ниски цени на този вид услуги.
Във връзка с това моето предложение е да бъдат възприети двете числа, които аз съм дал - от 3 хил. до 10 хил. лева, защото иначе ще натоварим много тези хора.
Що се отнася до водопроводните услуги - от 5 хил. до 20 хил. лева, мисля, че там са по-реални числата, които съм предложил, още един път ви казвам на базата на проверки и на кратки изчисления, които съм правил.
Така че молбата ми, уважаема госпожо председател, е да бъде прогласувано моето предложение - от 3 хил. до 10 хил. лева. И молбата ми към колегите е да бъде прието, прогласувано и прието именно то. Няма да бъде целесъобразно да натоварваме тези хора с по-високи такси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Ясни са всички предложения. Започваме гласуване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не, аз не съм говорил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не зная защо си спомням, че скоро говорихте, но, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Но по друг въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Сигурно по друга точка. Заповядайте. Тук е записано, че Вашите предложения се приемат от комисията, може би затова.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Дано да е така. Щом ги приема комисията, няма да говоря. Там е работата, обаче, че не ги приема. За тези, които ги приема, няма да говоря. Ще говоря за тези, които не ги приема. Ако Вие гарантирате, че ще ги приеме и другите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Така пише.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Пише за калайджиите, ваксаджиите. Това се приема.
Колеги, аз си позволявам да изразя несъгласие и предлагам някои от предложенията на правителството да отпаднат. Същевременно обаче обръщам внимание на господин Бисер Славков, като представител на Министерство на финансите, а също и на парламентарното мнозинство, че в текстовете, които в момента обсъждаме, в чл. 13 има доста постановки, които са, как да кажа по-меко, разхождат се или противоречат на Конституцията. И ако искате ние да не ги оспорваме утре, сега е моментът да ги направим. Аз ще кажа най-напред за тях. Това е т. 2 от ал. 5 на чл. 13 - начисления и амортизации. Тъй като това е данъчна уредба, трябва експлицитно да фигурира в закона. Оказва се, че тя не фигурира даже и в правилника и ни препраща към Правилника за прилагане на Указ N 56. Вярно е, че имат намерение да го оправят, но кога ще стане - един Бог знае.
Следващото нещо, което също вчера си позволих да кажа, че противоречи, това са дневните, квартирни и пътни, които ги връзвате с една наредба, която се отнася за това колко се полагат на държавните служители пари за да пътуват, да спят и т.н. Обаче това не е данъчна уредба. Още повече, че е с една наредба на правителството. Тоест, ако искате да бъде истинска данъчна уредба, която да се признава, трябва тук да влезе, в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какво е точно Вашето предложение?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вижте, аз съм го предложил, но очаквам господин Бисер Славков да го предложи, защото текстът е по-голям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Като работим с предложението, направено вече от комисията, по него кое предлагате да отпадне, модификация?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз имам предложение за пътните, не стига да си остане двойно, но чета го: "Това се отнася както за разходите на еднолични търговци, така и за разходите, направени от командированите от тях лица". Тоест, вие ако сте на работа при едноличен търговец, ако той ви е назначил на работа и той ви командирова, имате право на двойния размер за държавните служители. Но тук изказах едно съображение, че цялата тази постановка би трябвало да се обогати така, че да изключи нейното оспорване утре пред Конституционния съд.
Освен това, най-важното нещо - аз го предложих на вниманието на комисията - ще Ви кажа, господин Славков, че Вашите предложения, така както сте ги направили, също няма да минат. В смисъл, могат да минат, разбира се, в тази зала може да се гласува всичко, аз ви казах, че може да гласувате даже да има и такава дата, каквато няма, примерно 31 април. Това не значи, че може да има. Аз Ви чета Вашето предложение за ал. 12, вижте какъв е текстът: "За лицата, извършващи посочваните по-долу дейности, независимо от регистрацията, се определя данък от общинските съвети в следните размери:". Според мен, такъв текст не може да има, най-просто защото противоречи на Конституцията, където пише, че данъците и техните размери се определят от парламента, а не от общинските съвети. И решението на Конституционния съд, а и на Върховния, изключва възможността парламентът да делегира своите права на някакъв друг орган, каквито са общинските съвети.
Господин Славков, аз Ви предлагам, и без това сме в момент между първо и второ четене на обсъждане на Закона за местните данъци и такси, такива каквито Вие решите, естествено каквито реши парламентарното мнозинство, макар че аз съм направил конкретни предложения, да ги сложим като лиценз за извършване на специфична дейност, който се дава от общините. Това да го запишем в Закона за местните данъци и такси - лиценз. А тук да запишем, че сумата, която е внесена по издаването на лиценз, се прихваща от дължимия данък "Общ доход". По този начин тези хора, има най-различни - някои много работят, представете си някой е направил една грамадна, вярно еднолична фирма, за автотенекеджийски услуги. Знаете ли какъв оборот може да развива там и вие да го освобождавате от данък? Нека да си плати лицензът и лицензът ще му се приспадне от дължимия доход. Тоест, всички тези хора, които извършват стопанска дейност, ние не ги освобождаваме от задължението да подават данъчна декларация. Нека да си подадат данъчната декларация и ако доходът, който са реализирали предполага данък, по-голям от лиценза, ще доплатят. Ако не предполага - няма да платят. Това е един вид такса за услуга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Нищо, че изтича времето. Госпожо Ананиева, вижте колко предложения са. 10-ина предложения са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Но Вие предлагате господин Бисер Славков да ги направи. Така ли е?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, аз ги правя в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: В момента. Тези предложения не са депозирани.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ох, добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви давам думата, извън всякакъв ред.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Думата не ми давате извън всякакъв ред. Думата ми я давате в реда. Ние в момента сме на обсъждане на чл. 13. Аз съм направил своите предложения. Независимо от това, че правя допълнителни предложения, които не са внесени писмено, Вие сте права тук...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За това става дума.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Но тъй като мое мнение е, че тези предложения, както са предложени, дори да бъдат предложени някакви други корекции, противоречат на Конституцията. Аз ви предлагам нещо ново. Ето, господин Желев ще каже, че аз предложих това и в комисията. Че не е формулирано като предложение не значи, че не би могло да се дискутира. Аз ви обръщам внимание, че ако мине така и ако бъде направено възражение да бъде отменено, какво ще стане? Кой има полза? Тези всичките хора да ги изпуснете от данъчно облагане? Аз ви казвам как е нормално в Закона за местните данъци и такси - лицензна такса, разрешението се дава от общинските съвети. Тук, в данък "Общ доход" пишем, че лицензната такса се приема като задатък срещу дължимия данък "Общ доход". Ето това е.
Сега пристъпвам към моите конкретни предложения. Досега говорих за противоречието с Конституцията, защото никой няма интерес утре да се отменя нещо и да се чудим какво да правим. Виждате, че ни спешават после, не дай си Боже и през ваканцията да се случи.


Предлагам - господин Муравей Радев го обоснова - но преките разходи да не бъдат изключвани, другите преки разходи да не бъдат замествани с абонамент. Защото мисля, че има и други преки разходи. Това ще се гласува.
След това - вече обосновах предложението за командировъчните пари на едноличните търговци и лицата, които са назначени на трудов договор от тях.
Парите за представителни цели досега са три на сто. Предлагам: 80 на сто от фактически направените разходи, т. е. след облагането ще останат 20 на сто, а 80 на сто ще минат преди облагането, така че той ще има стимул да икономиса тези средства. Дори и всичките да са преди облагането, пак ще има стимул да ги икономисва. Кой, когато всичко е преди облагането, си раздава така парите? Естествено, не.
Но защо не мога да се съглася с предложението да се намали от 3 на 1 на сто? Защото едноличните фирми са такива, които са обикновено малки и те имат различен предмет на дейност. Представете си, господин Славков, колеги, примерно един консултант. Той си е направил еднолична фирма. На консултанта това му е работата - доста често да контактува с хора. И тогава харчи представителни пари, които вие не му ги признавате. Вярно, че това не може да се сравнява с някой друг. Някой друг може да произвежда, а един търговец да му върши работата. Търговецът има контакти. Производителят няма контакти. Той има много по-малка нужда от представителни пари, отколкото един, който непрекъснато се среща, особено пък, ако трябва да продава някакви полупродаваеми стоки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предлагате да отпадне?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Така че мисля - 80 на сто от фактическите разходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Къде Ви е това предложение?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ето го тук. Написано е: точка "в" да има следния текст: "В ал. 5, т. 6 се изменя както следва: представителни цели - 80 на сто от фактически направените разходи".
Да отпадне заличаването на точки 2 и 3 от ал. 6.
Вижте, колеги, тук е много важно, аз апелирам и към онези представители на парламентарното мнозинство, които се изказаха, когато обсъждахме данък печалба, да не отпадне преференцията за инвестициите. И там, и тук да подкрепят същия текст. Защото, ако подкрепяме инвестициите само в предприятията, организирани като юридически лица, а оттук ги изключим, ще има една масова пререгистрация на еднолични търговци като ООД-та. Знаете, че прагът не е голям - 50 хиляди.
Има ли интерес българското стопанство едноличните търговци да се регистрират като ООД-та? Внимавайте, няма интерес. Защо? - Защото ООД-тата са фирми с ограничена отговорност. Фантомите обикновено са точно такива ООД-та. А когато е едноличен търговец, той много повече ще се стреми да си изпълнява задълженията, да си плаща и т.н., защото той отговаря с цялото си имущество. Ние трябва да стимулираме регистрирането не като ООД-та, които веднага могат да бъдат затворени и на които нищо не можете да им направите, защото бягат, а да бъдат регистрирани като еднолични търговци. Разбира се, могат и като акционерни по-нататък, но едноличният търговец отговаря, т. е. ние залагаме на една повишена всякаква дисциплина - и договорна, и финансова, дори и данъчна. Защото едно ООД като бъде закрито, господин Славков не може да го хване и да му вземе данъците.
Другите предложения - радвам се, че някои от тях са приети. Но конкретното ми предложение - ако не се приеме, това да мине в местните данъци и такси, защото иначе може да бъде оспорено, да отпадне от общинските съвети, т. е. да не даваме възможност на общинските съвети, което ни е забранено по Конституция, да им делегираме права за определяне на данъци, и да определим 50 на сто от минималните ставки.
И аз съм категорично против предложението на финансовия министър. Според мен то отваря една много голяма дупка в държавния бюджет - тези хора да ги накарате да платят еднократно и повече нищо. Не ги освобождавайте от задължението да си попълват декларации. Аз знам, че вие не можете да ги хванете, че ви лъжат. Но, ако ви лъжат, вие да имате все пак нещо - едно е като се подпише декларация, нали. И затова създаваме такива сериозни данъци и служби - именно за да ги хващате.
А тук има таксиджии и автотенекеджии, има някои, които печелят много пари, а има някои, които печелят малко. Според мен не можем да ги слагаме под един калпак.
Другото нещо, аз се радвам за разясненията, които дадохте в комисията за загубата. Но ако наистина така третирате загубата - аз не видях третиране на загубата в правилника, но единственото третиране на загубата го има в Правилника за Указ N 56 и там е неправилно. Това, което сте направили в Закона за данъка върху печалбата, аз се присъединявам и се радвам наистина ако така процедирате и при едноличните търговци. Тогава оттеглям своето последно предложение, въпреки че щом го правите, то не пречи да бъде и гласувано.
Това са, колеги, моите предложения. По отношение на таблицата няма да се изказвам вече, вчера се изказах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви много.
Започваме гласуване. Най-напред ще гласуваме предложенията за отпадане.
Момент, господин Бисер Славков има думата за разяснения преди да пристъпим към гласуване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да обоснова два момента, които бяха дискутирани. Първият е по отношение на въвеждането на данък общ доход, който е в определени размери "от"-"до" за определени занаятчийски услуги. Основата за това предложение е, тъй като фактически със самия закон се установява, размерът на данъка. Той е в границите "от" "до". Затова текстът е, че общинският съвет го определя. Става дума вече за определяне на конкретния размер на данъка. Междупрочем, това е една постановка, която е във всички данъчни закони. Размерът се установява в самия закон, а конкретният размер се определя от съответен орган. В случая е предложено това да бъде общинският съвет. Ако вземем другите ни данъчни закони, веднага ще видите, че такива органи са данъчните, а в някои случаи имаме оторизирани и други лица, например ще посоча чл. 4, където е предоставено на съответни длъжностни лица в предприятието това право.
Така че, изхождайки от тази постановка, ние считаме, че действително са спазени разпоредбите на Конституцията размерът, пак подчертавам, размерът на данъка да е установен със закон.
Вторият въпрос, за който искам да дам някои мотиви, които са взети предвид, това е отмяната на точки 2 и 3 в ал. 6, които се отнасят на практика за премахване на сега съществуващата преференция за инвестициите преди облагане. Аз моля народните представители да имат предвид, че с данъчната политика при подоходното облагане, което засяга и данък печалба, и данък общ доход, на практика се предлага вече нова данъчна философия. В тази нова данъчна философия основният елемент, който трябва да се има предвид, е третирането на инвестициите. Досегашният опит показа, че използването на преференции, които имат глобален характер, т. e. бланкетни преференции по отношение на инвестициите, не могат да дадат резултат. И аз искам да дам за пример специално в частта за преференцирането при едноличните търговци. Не е ли един парадокс в нашите условия, че едноличните търговци, които действат благодарение на такъв тип бланкетни разпоредби, фактически излизат ежегодно на данъчна загуба. Това просто е недопустимо и то не обяснява въобще дейността на един едноличен търговец. Това е първият момент.
Вторият момент е, че с предложението за измененията се предлага вече една данъчна регулация, при която на базата на съществуващ краен резултат, остатъчен резултат, вече да може да се отиде към извършване на определени инвестиции при едноличния търговец. От подобни позиции ние считаме, че съчетаването на тази политика за данъчно третиране на инвестициите трябва да бъде еднакво както при данък печалба, така и при данък общ доход. И от подобна вече постановка е предложението за премахване на ал. 2 и 3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Най-напред започвам с гласуване на предложенията за отпадане.
Предложението на народния представител Боян Киров е - следим текста на § 3, предложен от комисията - да отпаднат в т. 6, буква "б": "грънчарски услуги и художествена керамика". Това е предложението за отпадане. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 191 народни представители, за - 104, против - 65, въздържали се - 22.
Предложението се приема.
Второто предложение на народния представител Боян Киров е за отпадане на буква "м" от същата точка - "ръчно плетиво".
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 185 народни представители, за - 95, против - 52, въздържали се - 38.
Приема се и това предложение.
Няма други предложения за отпадане дотук.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Започваме предложенията на народния представител Муравей Радев. Неговото предложение е в ал. 5 на чл. 13, в точка 1 след думата "реклама" най-напред да се добави "абонамент", което е добавено от комисията, но да се запази изразът "и други преки разходи".
Моля, режим на гласуване.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Комисията не подкрепя направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предполагам, че народните представители са внимавали.
От общо гласували 196 народни представители, за - 88, против - 95, въздържали се - 13.
Не се приема това предложение.
Другото предложение на господин Радев е точка 5 да се запази в досегашния си вид. Разполагате всички с оригиналния текст, с предложението на комисията.
Моля, режим на гласуване.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Комисията не подкрепя направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От общо гласували 195 народни представители, за - 86, против - 95, въздържали се - 14.
Не се приема това предложение.
Третото предложение е точка 6 да се запази в досегашния си вид. Това предложение също беше обосновано от народния представител Муравей Радев.
Моля, режим на гласуване.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Комисията не приема направеното предложение.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Но правителството го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От общо гласували 198 народни представители, за - 87, против - 100, въздържали се - 11.
Не се приема това предложение.
Следващото предложение на господин Радев, подкрепено от господин Венцеслав Димитров, е в ал. 6 на чл. 13, точки 2 и 3 да се запазят. Предложението на комисията е точки 2 и 3 да се отменят. Всички разполагате с предложението.
Моля, режим на гласуване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Обосновано беше много подробно.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не, процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Добре, отменете гласуването. Процедурно предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, колеги, мисля, че всички ще проявите разбиране. Това са отделни работи. Точка 2 се отнася за инвестициите, а точка 3 се отнася за държавните съкровищни бонове.
Мисля, че тези, които биха подкрепили инвестициите, ще гласуват точка 2 да се запази. А тези, които подкрепят, естествено, и държавните съкровищни бонове, могат да гласуват и точка 3 да се запази. Но все пак това са две различни неща и не бива да се гласуват ан блок. Нека да ги гласуваме поотделно.
Така че аз предлагам най-напред да гласуваме точка 2 и после точка 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате за запазване на точка 2 на чл. 13. В окончателния текст на комисията те са събрани само в една точка. (Възражения и реплики на Венцеслав Димитров от място, които не се разбират)
От ал. 6, т. 2, тъй като предложението на комисията е да отпаднат тези точки, да се отменят. И комисията също го предлага.
От общо гласували 206 народни представители, за - 92, против - 101, въздържали се - 13.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате предложението точка 3 да се запази. Пак казвам, в ал. 6 на чл. 13. За всичко това разполагате с текста.
От общо гласували 200 народни представители, за - 87, против - 104, въздържали се - 9.
Не се приема това предложение.
И последното предложение на господин Муравей Радев - от чл. 13 да отпаднат новопредложените алинеи 12 и 13.
Моля да гласувате.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Правилно, да отидат в Закона за местните данъци и такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това предложение, което се поддържаше от господин Венцеслав Димитров и по което чухме разясненията на господин Бисер Славков. (Възражения на Венцеслав Димитров от място) Просто припомням дискусията.
От общо гласували 194 народни представители, за - 85, против - 99, въздържали се - 10.
Не се приема това предложение.
Има още няколко предложения. На господин Венцеслав Димитров точка 2 в ал. 5, буква "в", която гласи: "в т. 6 думите "3 на сто" се заменят с "1 на сто", да се замени с "80 процента от фактически направените разходи".
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 202 народни представители, за - 89, против - 103, въздържали се - 10.
Не се приема това предложение.
И последното предложение на народния представител Благой Димитров в буква "р" четем точка 6, която засяга създаването на алинеи 13а и 13б. Във втората точка с букви са обозначени дейностите, по които се определя данък. Предложението на господин Благой Димитров е в буква "р" - "ремонт на електродомакински уреди и битова електроника", вместо от 5000 до 20 000 лева данъкът да стане от 3000 до 10 000 лева.
Моля да гласувате.
От общо гласували 203 народни представители, за - 89, против - 92, въздържали се - 22.
Не се приема това предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Има още едно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Повече няма депозирани предложения.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Има още едно Точка 5 - допълнение - "това се отнася както за разходите на едноличните търговци, така и за разходите, направени от командированите от тях лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма го в текста никъде, господин Димитров. Но моля народните представители да гласуват.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Има го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Дайте го! Дайте да видя.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Има го, ето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, добре. Ясно.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров за точка 5, която да бъде допълнена с думите: "това се отнася както за разходите на едноличните търговци, така и за разходите, направени от командированите от тях лица".
От общо гласували 200 народни представители, за - 88, против - 90, въздържали се - 22.
Не се приема това предложение.


Моля да гласувате, колеги, за § 3 от т. 2 до т. 6 включително с вече гласуваните поправки. Моля, режим на гласуване за предложението на Комисията по бюджета и финансите с вече направените корекции от залата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А какво ще стане с т. 7?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Точка 7 няма. Вие предлагате нов § 3а, който ще обсъждаме след почивката.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Има точка 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Къде е т. 7? Аз Ви моля, господин Димитров, да следите текста, който е предложен от комисията, където няма т. 7.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 206 народни представители, за - 118, против - 78, въздържали се - 10.
Приема се този текст.
Моля сега да гласувате отделно т. 1, която засяга измененията към таблицата, а самите изменения са пряко следствие от гласуваните вече вчера... Това е таблицата, предложение на професор Стефан Стоилов.
Отменете гласуването. Думата за процедурен въпрос има народният представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Може би не е станало ясно, уважаеми колеги, трябва да се разгледа § 4, който засяга тримесечните авансови плащания на едноличните търговци и тогава да приемем таблицата по чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, професор Стоилов, вземете отношение по този въпрос.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Става въпроса за таблицата по чл. 13. Първо да разгледаме § 4 - за авансовите плащания, и тогава да гласуваме Вашата таблица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли възражения от вносителя на таблицата? Ще гледаме след това § 4 и след това таблицата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Може би е нужно още едно пояснение, госпожо председател. Това, което господин Димитров постави като въпрос от залата за т. 7 - става дума за преномерация и нормално се поддържа текста на вносителя. Така че преномерацията ще я направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Колеги, ще продължим след парламентарния контрол с този законопроект.
Две съобщения за почивката:
Първо, каня всички народни представители в Клуба на народния представител за откриване на изложба от много изтъкнати български художници - Светлин Русев, Михаил Петков, Греди Асса, Борислав Стоев - все известни имена, участници в изложбата "Благата вест".
През почивката ще се проведе и извънредно заседание на Комисията по устройството и дейността на държавните органи в зала "Изток".
16 минути почивка - до 11,00 часа (звъни).


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Радев по процедурен въпрос.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо председател! Упълномощен съм от името на Съюза на демократичните сили да направя едно кратко изявление във връзка с продължаващия нихилизъм в данъчното законодателство и най-вече в изпълнението на събирането на данъци за тази година. В България в момента повсеместно данъчните власти връщат гражданите, които отиват да платят своите данъци за такса "Смет" и такса "Сгради". На много места освен дето ги връщат ги принуждават тези хора да плащат високия размер на данъка, който висок размер е отменен и в момента единственият законен размер е този от миналата година.
Ние смятаме, че по този начин Министерството на финансите извършва огромно закононарушение с неизброими последици за данъчното възпитание и култура на българския народ преди всичко. Ние смятаме, че такива действия в една цивилизована страна, която декларира, че ще спазва законите в България, не могат да бъдат допускани.
В този смисъл Съюзът на демократичните сили се обръща към министър-председателя с едно настояване: господин министър-председателю, незабавно спрете своеволните действия на своя финансов министър! Спрете дейността на този свой твърдоглав министър, защото ако не направите това, цялата отговорност от действията и от последиците от тези действия ще бъде изцяло върху Вас! Лично върху Вас! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Актуален въпрос от народния представител Филип Димитров Димитров и Васил Желязков Дойков относно присъствието на България в негативен списък 101.Кой ще развие въпроса?
Има думата по процедурен въпрос господин Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър-председател, честит рожден ден! За днес имаше актуален въпрос към министър-председателя, който съм подал в установеното време по установения ред и който е отложен с една седмица. От една страна, въпросът е такъв, че отговора му министър-председателят трябва да го знае да го събудят и нощем. Отговорът се състои от една дума: да или не. Не виждам никаква причина да се отлага отговорът на моя въпрос с една седмица, след като министър-председателят седи тук, получава букети цветя, има рожден ден, така че спокойно може да отговори на моя актуален въпрос, който е съвсем прост. Актуалният ми въпрос е: ще приключи ли на 8 април продажбата на боновите книжки независимо дали са продадени N-броя книжки, или не са продадени, и ако има брой книжки, които са минимум, колко са те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз вчера съобщих кои отговори на въпроси се отлагат съгласно чл. 77,ал. 3,и чл. 80,ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание със седем дни. Не знам дали бяхте вчера тук, господин Божков, когато направих тези съобщения.
Има думата господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, дами и господа народни представители! Преди около шест месеца, господин премиер, Вие и Вашето правителство получихте един много тежък шамар от Европа, за която твърдите, че представлява приоритет във Вашата политика. Беше потвърдено с ново решение, съобразено с актуалните обстоятелства, присъствието на България в негативния списък 101.
Този удар върху България беше нещо, което стресна българската общественост и по тази причина бяха хвърлени много усилия и направени много постъпки, за да бъде разчистен не заради Вас и не заради Вашето правителство, а заради интересите на българските граждани този проблем. И преди малко повече от три месеца България постигна в това отношение известен резултат - Резолюция на Европейския парламент, която откри пътя за възможна преоценка на мястото на България в този списък. В последните няколко дена ние научаваме, че за съжаление този резултат не само остава неоползотворен, но, напротив, перспективите пред България в това отношение продължават да бъдат мрачни.
Възможни са два варианта, господин министър-председателю. Единият вариант е, че Вие и Вашето правителство през тези няколко месеца просто не сте си свършили работата и не сте извършили онези действия, които биха могли да помогнат този проблем на България да бъде решен или поне смекчен, или, ако щете, поне да се появи една достатъчно сериозна надежда. Другият е, че ако Вие сте свършили достатъчно работа, то и да я вършите, и да не я вършите - все тая, защото Вас просто не Ви щат!
Моят въпрос е кое от тези две неща е вярно - дали Вие не си свършихте работата или макар и да се постарахте да сторите това, Вас пак не Ви искат в Европа. (Реплики в мнозинството) Този въпрос е важен за българските граждани, защото в крайна сметка това е нещо, което определя тяхното отношение към Вашето управление и към тяхната собствена бъдеща съдба.
А що се отнася до подвикванията на Вашите поддръжници от залата, те просто би трябвало да си ги преглътнат обратно, защото българската опозиция и в частност Съюзът на демократичните сили хвърли достатъчно усилия, за да разчиства вашите бакии в името на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
За отговор има думата министър-председателят Жан Виденов.



МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господа депутати, доволен съм от вашия актуален въпрос и съм ви благодарен, че го зададохте. Той ми дава възможност да поговоря за така наречените бакии. Най-вече на господин Филип Димитров, като бивш премиер от 1992 година (реплики от опозицията), би следвало да е ясно кога и защо Република България беше включена в така наречения негативен списък.
Когато говорим за негативни списъци, ще уточня, че става дума за този на групата Шенген и на този на Европейския съвет. Първият е изготвен през 1992 година, а започва да се прилага, по тогавашно решение, от 1995 година с влизането на Конвенцията за премахване контрола върху вътрешните граници на страните - членки.
Вторият списък започва да се изготвя през 1992 година с влизането в сила на Договора за Европейския съюз, или така наречения Договор от Маастрихт, с което страните - членки на Европейския съюз разширяват своята интеграция от чисто икономическа към провеждане на обща външна политика и политика на сигурност, както и обща политика в сферата на правосъдието и вътрешния ред, част от която е общата визова политика.
Методологията за съставянето на двата списъка е съвършено идентична. Тя се базира на чисто формални критерии. Няма нищо общо с идеологемите и пропагандните замашки, които преди малко чухме тук от тази трибуна.
Основанието за включване на България в тях е, че България няма безвизов режим както с никоя от страните - членки на Шенген, така и с останалите страни - членки на Европейския съюз. Да, за България е съществувала възможност да не бъде включена в негативния списък на Шенген, на базата на който е изготвен и списъкът на Европейския съюз, ако в периода 1990 - 1992 г. включително, господин Димитров, управляващите тогава правителства бяха подписали с една от страните - членки безвизово споразумение. Точно това са направили Унгария, Полша и Чехия, които през този период провеждат активна дейност и подписват безвизови споразумения с повечето страни - членки, което по силата на установения механизъм за съставяне на негативните списъци, автоматично ги изважда от тях.
За съжаление обаче в тези години България, вместо да прави същото, започва да уволнява поголовно дипломатите си, като ги подменя с неопитни и незнаещи хора, които не съумяха да отстояват интересите на страната ни и на нейните граждани. Дори нещо повече, при конкретни предупреждения и предложения за предприемане на действия от наши посолства, като например отправеното от посланика ни във Франция господин Симеон Ангелов, ръководството на Министерството на външните работи по време на Вашето правителство, господин Филип Димитров, преценява, че по този въпрос няма какво да се прави и го праща "към дело". По това време в България са заети с други списъци, с "оня списък", например.
Веднага след встъпването в длъжност на правителството на демократичната левица, приоритетно направление в работата му стана облекчаване визовия режим за българските граждани. За идентифицирането на критериите и изясняване на механизма на изваждане на страната ни от негативните списъци бяха предприети множество демарши. Основната теза, която застъпваше България в тях, бе статутът на страната ни като асоцииран член, положителните промени в емиграционната ни политика, предприетите от нас мерки за борба срещу незаконната емиграция. В рамките на тези инициативи бяха изпратени писма от мое име, като министър-председател, и от министъра на външните работи до нашите партньори от страните - членки на Европейския съюз, съответно и до председателя на Европейската комисия господин Жак Сантер и комисария Ван ден Брук. Бяха установени контакти и проведени срещи в Секретариата на Шенген, звената на европейските институции, участвали във вземането на решенията по хармонизирането на визовата политика на страните - членки на Европейския съюз и не една среща. Проведени бяха разговори на двустранна основа с представители на отделни държави - членки на Европейския съюз, всъщност на повечето от тях. Така че правителството прави необходимото и ще продължи усилията си и ще използва всяка възможност за окончателно положително решение.
Като един от основните критерии за изваждането на България от списъка Европейският съюз посочва договорите за реадмисия. Работата в тази насока бе силно активизирана и от октомври 1995 година досега бяха подписани договор за реадмисия и договор за статута на сезонните работници с Гърция, договор за реадмисия със Словакия, както и бяха парафирани договорите с Франция и Испания.
Освен поставянето на въпроса за изваждането на България от така наречения негативен списък на всички работни равнища, този въпрос бе повдигнат и на редица срещи в рамките на структурирания диалог и в институциите, залегнали в Европейското споразумение за асоцииране - Комитета за асоцииране и Съвета за асоцииране. На Комитета за асоцииране, проведен на 9 и 10 ноември 1995 година, въпросът за включването на България в списъка бе разгледан от нашата страна в два аспекта. Първо, като противоречащ на Европейското споразумение и пречка по глава четвърта - Движение на работници, право на установяване и предоставяне на услуги, а също в светлината на новата емиграционна политика, разработена и провеждана от правителството.
В резултат на тези усилия в писмо до мен, в качеството ми на министър-председател, от 16 ноември 1995 година от председателя на Европейската комисия господин Жак Сантер и в писмо на комисаря на Европейската комисия господин Ван ден Брук до министъра на външните работи бе изразена готовността да започнат технически консултации между Европейснкия съюз и България с оглед изясняване на проблемите, съвместно набелязване на конкретни мерки и план за действие. Договорено бе в България да пристигне група от експерти, представители на страни - членки на Европейския съюз, на Европейската комисия и на Секретариата на Шенген. Групата в момента е в процес на формиране. Имаме уверение, буквално от завчера, че тази работна среща ще бъде проведена в близките седмици.
На Съвета за асоцииране, проведен на 13 януари т.г. на ниво външни министри, българската страна отново подчерта искането си за визово третиране, съответстващо на статута ни на асоциирана страна. Ще цитирам официалното съобщение, след срещата, което бе съгласувано с всички участници в Съвета по асоцииране: "Българската страна повдигна отново искането си за премахване на визовите изисквания за нейни граждани и като първа стъпка към това заличаване на България от общия списък на Европейския съюз, съдържащ се в регламент N 2317 от 1995 година на съвета". И по-нататък: "Съветът за асоцииране приветства усилията на българското правителство да проучи същността на въпросите. Комисията, в близко сътрудничество със страните - членки, ще инициира технически дискусии за настоятото състояние и план за действие, който, с възможната подкрепа на ФАР, ще може успешно да преодолее оставащите проблеми. Съветът за асоцииране изрази своето задоволство относно прогреса, постигнат при преговорите на двустранните реадмисиионни спогодби между България и страните - членки.", край на цитата.
На срещата на министрните на правосъдието и вътрешния ред на страните - членки на Европейския съюз и на асоциациираните страни въпросът за изваждането на България бе включен в дневния ред благодарение на усилията и натиска от българска страна. Резолюцията на Европейския парламент също е в резултат на усилията на българската дипломация, разбира се, и на българските представители в Европарламента.
Мерките, предприети от правителството във вътрешен план, са съществен елемент от усилията му за изваждането на България от негативните списъци с оглед изпълнението на критериите, приети от Шенген и Европейския съюз. Поради тяхната важност, ще ги изложа съвсем накратко. Бе въведен от Министерството на външните работи пълен разрешителен режим при издаването на визи на граждани от рискови страни, благодарение на което броят на допусканите у нас такива граждани рязко намаля. Между Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи бе съгласуван окончателният вариант на нова наредба за разрешение за работа, която е много важна част от емиграционния ни режим и която ни доближава до европейското законодателство в тази област. Бе засилена работата по ускорено изваждане на нелегално пребиваващите чужденци от страната. Започнаха масови полицейски проверки на самоличността на чужденците. За първи път в практиката на паспортно-визовите служби бе осъществено извеждането на голяма група чужди граждани, неправомерно пребиваващи на територията на нашата страна, със специално нает чартърен самолет. Тази практика ще продължи и в бъдеще, въпреки големите ресурси, необходими за нея.
С ускорени темпове започна съгласуване на правилник за прилагане на Закона за пребиваването на чужденците, с който да се въведе непроменяемост на визовия статут и да се предотвратят редица възможности за злоупотреби с нашия визов режим. С точни дефиниции на статута на пребиваване на развиващите стопанска дейност, базирани на опита на страните с най-развито емиграционно законодателство, постепенно ще се пристъпи към ликвидиране на фирми фантоми, които дават възможност за незаконно пребиваване в България на голям брой чужди граждани. С представителя на ФАР е договорен проект за визов контрол в размер на около 300 хиляди екю, включително хардуерно обезпечаване на всички визови служби на посолствата и софтуерен продукт от Шенген. Проектът ще се реализира през 1996 година. Още тази година се полагат усилия да бъде стартиран и втори проект за въвеждане и издаване на нов формат български визи, идентични с шенгенския формат. Въведен е и нов образец пасаван, защитен от фалшифициране. Надявам се, че бързо парламентът ще реши въпроса за новия български герб, така че от фалшифициране да бъдат опазени и самите български чуждестранни паспорти.

От всичко това става ясно, надявам се, на всички присъстващи, че правителството е положило и продължава да полага усилия за положителното решаване на визовия въпрос. Следва да се има предвид, че Регламент 2317 от 1995 г., съответно и списъкът, който е негово приложение, поради формални пречки не може да бъде променен преди влизането му в сила, което ще стане едва на 3 април тази година.
Така че на срещата на Съвета на министрите на вътрешните работи и на правосъдието на страните от Европейския съюз и асоциираните държави от 18-20 този месец в Брюксел въпросът за визовото третиране на български граждани беше поставен отново на дневен ред в този план. Там отново бяха изтъкнати мерките на правителството във връзка с поставените изисквания към нашата страна, и ако съдим по реакцията, по изказванията, подкрепящи българските искания, можем да се надяваме, че след планираното посещение на работната експертна група в близките седмици този въпрос ще бъде окончателно решен.
Правителството се стреми да създаде всички необходими предпоставки както във външен, така и във вътрешен план за изваждането на България и от двата негативни списъка. Всичко това доказва, че няма липса на европейско доверие. Напротив, има разбиране и готовност за диалог от страна на Европейския съюз по този проблем, което е и основание да се надяваме и на окончателното му положително решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Господин Филип Димитров има думата да изрази отношение към отговора.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Господин премиер, Вашият отговор ме притеснява. Той ме притеснява не с факта, че Вие по изпитания си досега маниер продължавате да извинявате своето положение с едно правителство, което е управлявало по-кратко, отколкото Вие досега. Вярно е, че Вие ставате смешен с подобни извинения, но това си е Ваш проблем.
Това, което ме притеснява, е, че Вие изглеждате доволен от своето положение. За мен това показва едно изкривено разбиране за политиката. (Шум и реплики в блока на левицата) Вие се позовавате на определени ваши действия. Много хубаво е, че сте ги извършили. Това говори за известно старание, но във всеки случай резултатът е налице. Обстоятелството, че във Вашите думи личи подобно самодоволство ме кара да мисля, че не си давате сметка за политическия смисъл на събитията, които стават по света и които се отнасят към България. Това вероятно обяс¬ня¬ва и защо Вие проявявате този вид самодоволство няколко дни след като Вашият външен министър не благоволи да присъства на един форум, почетен от външните министри на всички останали без изключение източноевропейски държави и от представители на страни-членки на Съвета за сигурност. Този маниер на поведение е опасен, господин премиер. Защото той показва, че Вие нито искате да знаете, нито можете да разберете, че... (шум и реплики в блока на БСП и коалиция)... позицията на България в крайна сметка се определя от начина, по който тя се представя не в техническата, а в политическата сфера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Вашето представяне е лошо и за съжаление това не вещае много добри перспективи пред страната, поне докато Вие, Вашето правителство и Вашата партия имат възможността да я управляват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Актуален въпрос от народния представител...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Госпожо председател, може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, господин Жан Виденов има думата. Отново ще припомня правилника - единствено "да" или "не". Така пише в правилника.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Филип Димитров, Вие сте били премиер на нашата страна, на Република България. Нямате право да я злепоставяте, макар и в битността си на депутат. С неверното си твърдение относно срещата в Прага Вие правите точно това.
В същия ден, в същия час външният министър на България участваше във всички срещи на германския президент Херцог - едно безусловно изключително успешно посещение, което...
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Това не е вярно.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: ... изискваше пълното участие на българско външно министерство и това участие беше изключително плодотворно.
Предполагам, че в противен случай Вие бихте обвинили сега правителството, че е пренебрегнало традиционен голям, сериозен европейски партньор на България. Престанете с тази демагогия. Лошо е, когато бивш външен министър търси чуждо гражданство, господин Димитров. Вашият външен министър потърси такова вчера. (Ръкопляскания в блока на левицата и възгласи "Браво!")
Престанете да срамите страната си! (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Давам думата на господин Едвин Сугарев да развие актуалния въпрос. Господин Едвин Сугарев? - Не го виждам.
Актуален въпрос от народния представител Валентин Илиев Василев относно новата система за европейска сигурност.
Господин Сугарев влезе току-що.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Управляваният от Вас кабинет нееднократно е декларирал своето намерение да направи всичко възможно, за да бъде понижен основният лихвен процент за страната, като основно средство да бъде съживена българската икономика.
Подобно намерение е застъпено и в предизборната програма на оглавяваната от Вас партия, осигурила Ви парламентарно мнозинство в настоящия парламент. Воля за снижаване на основния лихвен процент беше изразена и при дебатите за назначаване на нов управител на БНБ. И тогава се говореше, че господин Филипов щял да сведе основния лихвен процент на 25 на сто. Вместо това БНБ в срок от един месец двук¬рат¬но повиши основния лихвен процент. На 5 февруари той беше повишен от 34 на 42 на сто, а на 5 март от 42 на сто на 49 на сто.
Подобна мярка е разбираема с оглед стремителните инфлационни процеси, които не могат вече да бъдат овладени само с интервенции на БНБ на банковия пазар, тъй като наличностите в държавния резерв вече не покриват плащанията по външния дълг, които България трябва да направи през настоящата година. За съжаление, тази мярка се оказа и неефикасна, тъй като обезценяването на българския лев се запазва като основна тенденция.
Във връзка с това Ви моля да ми отговорите на следните въпроси:
Първо, как подобни, чисто монетарни мерки, се съчетават с нееднократно заявяваното от Вас намерение да бъде свален основният лихвен процент, за да бъде съживена икономиката на страната.
Второ, как при подобен лихвен процент си представяте, че може да бъде изпълнен Законът за държавния бюджет, след като предвиденият в неговата макрорамка основен лихвен процент е почти два пъти по-нисък?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Има думата господин Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Сугарев, Законът за държавния бюджет за 1996 г. е действащ само от един месец и да имате наистина обосновани опасения за неговото неизпълнение за такъв кратък срок е нереално и несериозно.
Определянето на основния лихвен процент е изцяло в компетенцията на Българска народна банка. По този въпрос правителството може само да дискутира с управителния съвет на банката, без да има право на каквото и да е решение. Така че мога да споделя оценката на Министерския съвет за позициите на управителния съвет на Българската народна банка. Единствено Народното събрание е това, което може и е длъжно да се интересува периодично. Възползвайте се от тази възможност, тя е изцяло на Ваше разположение.


Повишаването на основния лихвен процент на 5 февруари 1996 г. и на 5 март 1996 г. от 34 на 42 и съответно от 42 на 49 на сто по принцип не може да бъде разглеждано като акт, който променя средносрочната политика на намаляване на нивата на лихвения процент, реализирана изключително настойчиво през цялата минала година. Това увеличение е по принцип реакция на конюнктурни колебания в макроикономическите параметри. В дадения случай вероятно увеличението на лихвения процент е реакция от страна на БНБ на спекулативния скок на долара, регистриран предимно на кешовия пазар, подчертавам, спекулативния, тъй като нищо трайно в тези скокови тенденции не се наблюдава през последните дни.
Предпоставки за намаляване и стабилизиране на лихвените равнища обикновено се създават през летните и есенните месеци. Така беше и миналата година и нямаме основание да се съмняваме, че тези тенденции ще се запазят и през настоящата година.
Освен това правителството не разчита единствено и само на понижаването на основния лихвен процент, като единствен механизъм за съживяване на икономиката. Както нееднократно е декларирано стимулирането на производството ще бъде търсено в две насоки - разкриване на нови външни пазари и стимулиране на износа, както и в повишаването на вътрешното търсене. В подкрепа на тези тенденции през текущата година, както и през миналата, ще се търси равновесие между интересите на страната от плавно обезценяване на лева, във връзка със стимулиране на конкурентоспособността на българските стоки на външните пазари, и от друга страна, с мобилизирането на вътрешните ресурси, които във всяка една страна са главен източник на средства за инвестиции за икономически растеж. Заложените като цели параметри в бюджета са насочени към търсенето именно на такова оптимално решение в тези две насоки.
Вие споменахте нещо за резултатите от инфлацията през последните месеци. Те според мен са повече от оптимистични. За първите два месеца на годината са само 4 на сто. Това, струва ми се, е най-ниското ниво през годините на прехода. За първата 15-дневка на март, това са последните данни, с които разполагам, са 0,7 на сто. Какви тревожни инфлационни процеси са тези? Може би нещо в бъдещето, но благоволете да изразите мотивите си за подобни заключения.
Та тези резултати, както и приетите мерки за стабилизиране на валутния пазар и за оздравяване на финансовата система, според мен ще позволят да се намали съществено лихвеното равнище през следващите месеци, а оттам и натискът върху заложените в бюджета лихвени разходи по вътрешния дълг. Вие знаете, че тези разходи са предвидени за цялата финансова година по усреднено лихвено равнище. Отклонение от него за отделни периоди са допустими, дори неизбежни. Така беше миналата година, повтарям отново. Освен това по-високите лихвени плащания по вътрешния дълг през първите месеци на тази година се компенсират с икономии в лихвените плащания по външния дълг за същия този период. Така че изобщо не може да се говори за неизпълнение на Закона за държавния бюджет.
В заключение искам да подчертая ясните намерения на правителството да търси подобрения на макроикономическите параметри и икономиката като цяло. Това може да се постигне чрез съгласуваност между паричната, бюджетната и подоходната политика. За целта, прав сте, е необходима координация между БНБ и правителството. По наша преценка към настоящия момент тя сравнително успешно се осъществява. Ще продължи да се осъществява още по-успешно, стига Народното събрание също да я подпомага, а не да я руши, макар и само чрез парламентарния контрол от името на опозицията.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Едвин Сугарев има думата.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Съзнавам, разбира се, че правителството на БСП би се чувствувало най-добре изобщо без парламентарен контрол. Малко странно е мнението, че парламентът рушал неговата финансова политика, но както и да е. Фактите обаче се разминават малко с Вашия отговор, господин премиер, поради което аз не мога да бъда доволен от него.
При сегашния лихвен процент, пак повтарям, почти 2 пъти, надхвърлящ заложения в макрорамката на бюджета, изобщо не е ясно как ще бъде спазен Законът за държавния бюджет. Да не говорим и за други обстоятелства, а именно за това, че наличностите в държавния резерв са по-малко, отколкото България трябва да плати по външния дълг за тази година.
Така че това, на което не аз, а Вие трябва да си отговорите, е кога ще последвате примера на Вашия предшественик Андрей Луканов и ще обявите фалита на държавата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Актуален въпрос от народния представител Валентин Илиев Василев относно новата система за европейска сигурност.
Има думата господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Господин министър-председател! Въпросът, който задавам, смятам, че е от изключителна важност за България и за нейното бъдещо място в Европа. След рухването на Съветския съюз, на целия комунистически блок и на Варшавския договор се заговори за изграждане на общ европейски дом с нова колективна система за сигурност. Няма страна, няма политически ръководител в Европа, който да не говори от години на тази тема. Въпросът е кой какво разбира под нова обща система за европейска сигурност.
Развитите западни страни разбират под тази колективна система за сигурност наред с всички интеграционни процеси и разширяването на НАТО на изток. По този начин разбират общата система за сигурност и много други бивши комунистически страни - Полша, Унгария, Чехия и т.н. Техните позиции са пределно ясни. Ясни са и позициите на опонентите на тази нова колективна система за сигурност, най-вече изразени от Русия и Съюзна република Югославия. Ясни са тезите на Милошевич и Елцин, че под нова колективна система за сигурност не може да се разбира разширяване на НАТО на изток. Все пак обаче това е позиция. Единствено според мен България остава без ясно изразена позиция по този въпрос. Какво е положението в нашата страна?
Позицията на Съюза на демократичните сили и на другите опозиционни сили е ясна, тя съвпада с позициите на обединена Европа.
Народното събрание вече изрази своето желание за по-нататъшно интегриране на България в евроатлантическите структури. Не е ясна обаче единствено позицията на Вашата партия и тя е много важна, защото е управляваща. Не е ясна Вашата позиция и позицията на правителството. Защото във Вашата партия се говори, според господин Кюранов, например, нашето място е като една много неутрална страна, една някаква нова Швейцария в цялата тази нова европейска система за сигурност. Други гласове се противопоставят категорично на разширяването на НАТО на Изток.
Това е изключително важен въпрос, по който нашата страна не може да няма позиция. Той е свързан с бъдещото място на България в Европа и с нашата национална сигурност.
Ето защо аз Ви задавам въпроса: Какво точно Вие разбирате под понятието "нова система за европейска сигурност", използувано от Вас в официалните разговори по време на посещението Ви в Москва? Какво е мястото на България в тази система за сигурност? Съществуват ли различия по този въпрос между Вашата позиция и позицията на господин Елцин и съответствува ли тази Ваша позиция на изявените от българския парламент намерения за интегриране на България в евроатлантическите структури?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата министър-председателят Жан Виденов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Понятието "нова система за европейска сигурност" не е ново. Не се е родило през изтеклата седмица, не съм го използвал за първи път в Москва при посещението ми там на 14 и 15 март, както се опитаха да твърдят някои от представителите на опозицията, така че правилно се разграничавате от него, господин Василев.
Защото това понятие се лансира след разпада на двуполюсния глобален модел. То се дискутира и в НАТО, и в Западноевропейския съюз, и в Европейския съюз. Също така от държавните глави като Жак Ширак или Борис Николаевич Елцин. Този термин изразява възможният практически резултат от един предстоящ дебат в цялото северно полукълбо, в което, както многократно съм заявявал, участва и все по-активно ще участва и България.
Да се свежда този дебат до въпроса "за" или "против" разширяването на НАТО, особено на този ранен етап, е очевидно неправомерно. Няма как да твърдите, че тази идея, която се дебатира активно едва през последните две години - за разширяването на НАТО на Изток, изцяло запълва понятието "нова система за европейска сигурност", за което се говори от много, много години насам. (Неразбираема реплика)
Това си е ваша теза, ваше профанирано тълкуване на този вид дебат, на това разбиране и на неговите крайни цели. Защото очевидно е, че терминът "нова система за европейска сигурност" изразява и цел, и изходна база. Какви са те?
Все по-широко е убеждението и сред експерти, и сред световната общественост, че структурите от времето на студената война търпят и ще претърпяват дълбоки изменения, за да отговорят на предизвикателствата на ХХI век.
Нова система за европейска сигурност ще трябва да се създаде при отчитане и съвместяване на максимум интереси, които се изразяват в евроатлантическото пространство. Същностните характеристики на новата архитектура за сигурност в Европа, към които българското правителство се стреми, са най-общо следните.
Първо, да се осигури възникването и поддържането на единно и неразделно пространство на сигурност, стабилност и просперитет на европейските народи. А това означава преди всичко, че нито една европейска държава не трябва да бъде изключена от процеса на формиране на новата архитектура, да се възприема като изолирана, а още по-малко ощетена или заплашена. Новата архитектура трябва да засили сигурността и стабилността в целия евроатлантически регион без изключение.
Премахването на политическите и идеологическите разделения бе първостепенна, но недостатъчна предпоставка за изграждане на Обединена Европа. Новата архитектура няма да бъде жизнена, ако се запази съществуващото положение, което се характеризира с различна степен на сигурност, стабилност и просперитет в различни части и региони на континента. А още по-малко, ако се допусне задълбочаване на съществуващите неравенства в икономическата, политическата и военната област, което би създало опасност от възникване на нови разделителни линии в Европа. Това е смисълът на първата същностна характеристика на позицията на българското правителство по този важен въпрос.
Второ. Новата архитектура трябва да се основава на един всеобхватен подход към сигурността. Тоест да отчита комплексният многоаспектен характер на предизвикателствата и потенциалните рискове. Съответно военните, политическите, икономическите, екологическите и другите изменения на сигурността.
И трето, новата архитектура ще бъде трайна и надеждна, само ако се гради на единна ценностна основа, на споделяните от всички европейски нации ценности на демокрацията, на пазарната икономика и върховенство на закона, зачитането на правата и основните свободи на човека.
В институционален план широко се утвърди разбирането, че новата архитектура на сигурността в Европа ще се основава на европейски и евроатлантически институции и организации, всяка от които ще има свои конкретни функции и отговорности, но те взаимно ще се допълват и усилват. Преструктурирането на наследената от студената война блокова система за сигурност в Европа трябва да се осъществи на основата на функционален и на прагматичен подход, който да позволи да се запазят, да се развият проверените от времето достойнства и относителни предимства на различните институции.
Несъмнено, съществуващите днес подобни институции ще продължават да се трансформират и адаптират към новите условия на континента.
Така че като основна задача в институционалната област, и не само по наше, българско разбиране, а по широко разпространено в евроатлантическото пространство разбиране, се очертава формирането на оптимално разделение на труда между институциите, както и на принципите на взаимодействие при необходимост, и на координация на техните усилия в областта на сигурността. Сред тези принципи са запазването на специфичната роля и отговорности на всяка организация и институция, отсъствието на йерархия в техните взаимоотношения. Всякакви схеми за йерархичност и подчиненост на институциите водят единствено до безплодни дискусии и напрежение. Това сочи досегашният опит. То се отбелязва и в проучването за разширяването на НАТО.
Моделът за сигурност чрез интеграция, е успешно приложен от страните-членки на Европейския съюз през последните четири десетилетия, се оказа най-удачният инструмент, според нас, за преодоляване на традиционни вражди и противоречия, за хармонизиране на интересите на участващите страни. Ето защо европейската интеграция закономерно се утвърждава като ключово направление в изграждането на новата архитектура за сигурност на континента.
Съответно основният, външнополитически приоритет на правителството - осигуряването на сигурност и стабилност чрез сътрудничество и интеграция в европейските и евроатлантическите структури намира израз в активната ни дипломатическа дейност на двустранна и многостранна основа.
Представената в края на 1995 г. официална молба за пълноправно членство на България в Европейския съюз бе изключително важна стъпка, с която потвърдихме стратегическата цел за европейска интеграция. Която отразява националните интереси и съществуващият пълен консенсус по европейската ориентация на България.
Бъдещото членство в Европейския съюз ще укрепи икономическата база за гарантиране и на националната ни сигурност. То ще стабилизира международното положение на страната, ще засили възможностите на външната ни политика за реализиране на националните интереси и на международните отговорности на България в рамките на една водеща интеграционна общност в съвременния свят.
Дами и господа народни представители, известно е решението на правителството от 2 февруари за участие в така наречения засилен диалог на централно и източноевропейските страни с НАТО по изготвеното от него проучване, относно разширяването на съюза. Това решение е обусловено от активната ни и конструктивна позиция в обсъждането на най-съществените аспекти на новата архитектура на сигурност. Засиленият диалог ще ни позволи да осъществим една по-задълбочена размяна на мнения и дискусия по съдържащите се в проучването на НАТО схващания и принципи на европейската сигурност и разширяването на съюза. Включването на заинтересованите партньори в засиления диалог създава предпоставки за разширяване на кръга от проблеми и гледни точки, които следва да бъдат отчетени, за да се постигне целта за засилване на сигурността и стабилността в цяла Европа.
Позициите на България и Русия, за които питате конкретно, господин Василев, макар и близки в някои отношения не съвпадат напълно и в това няма нищо странно. Темата по принцип е много дискусионна.
Например, ако Русия досега многократно е изразявала принципно негативно отношение към самата идея за разширяване на една от структурите в европейската безопасност - НАТО на Изток, то ние считаме, че дебатът по НАТО е интегрална част от комплексния сложен общоевропрейски процес за търсене на новата система за колективна сигурност в Европа и не може, и не бива да се отрича априори. Тази позиция не само не се различава, а напротив, напълно съответства на заявеното от Народното събрание намерение за интегриране на България в европейските и евроатлантическите структури.
Така че, господин Василев, не е уместно да се търси противопоставяне на действията на изпълнителната и законодателната власт. Тяхното разделение и взаимодействие е точно регламентирано в Конституцията на Република България, която ние стриктно спазваме, особено в сферата на националната сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Има думата господин Василев да изрази отношението си към отговора.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин Виденов, Вие много добре знаете, че Европейският съюз и НАТО ще се разширяват на Изток, независимо от Вашата воля или волята на президента Милошевич. Много добре знаете, че тези два процеса са свързани един с друг и те не могат да бъдат отделени.
Вашият отговор е отново опит за изолация на България от тези процеси.
Аз лично и моята политическа сила, която представям - Съюз на демократичните сили, не бихме искали да видим България в такава изолация и в една компания със страни, които се противопоставят на разширяването на Европейския съюз и НАТО на Изток - Югославия и Русия. Това са страни, в които се проля най-много кръв, именно заради това, че тези страни не мислеха за своята национална сигурност и не мислеха за Общия европейски дом.
Това, което Вие ми заявихте тук пред всички народни представители, в залата, това е една позиция, която няма да донесе нищо добро за България.
Затова аз не само че не съм доволен, но просто не мога да бъда спокоен от този момент нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Още един актуален въпрос към министър-председателя има народният представител Едвин Сугарев, относно изявление на господин Иван Ангелов - съветник на министър-председателя.
Имате думата, господин Сугарев.


ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! На 6 март 1996 г. Вашият личен съветник по икономическите въпроси проф. Иван Ангелов направи публично изявление, в което се предлага да бъде обявена амнистия за изнесените от България капитали и хората, осъществили тяхното изнасяне. В изявлението на проф. Ангелов, отразено от почти всички масмедии се посочва, че по неофициални данни изнесените от страната капитали възлизат на 10 - 15 милиарда долара - сума, която покрива или надхвърля външния дълг на България.
Предложението на Вашия съветник де факто предполага опрощаване на тежки престъпления без за това да се посочва какъвто и да било смислен мотив, освен старото мафиотско правило, че парите не миришат, независимо от това дали са натрупани от наркотрафик, незаконна търговия с оръжие или чисто и просто окрадени от държавата. То противоречи на европейското законодателство и ред международни договорености, третиращи прането на мръсни пари, по една от които междупрочем България е страна.
Подобни изявления, особено когато са отправени от свързани с правителството лица, компрометират България в международен план и създават впечатлението, че страната ни е рай за мафиотския капитал. Във връзка с това Ви моля да ми отговорите на следните въпроси:
Първо, съгласувано ли е с Вас това предложение и споделяте ли го по същество?
Второ, на каква реална информация почиват неофициалните данни на проф. Ангелов за изнесените от страната 10 до 15 милиарда долара? Разполага ли Вашето правителство с данни за изнесения от страната капитал и за лицата, отговорни за това изнасяне и ако да - с какви?
Трето, не смятате ли, че при подобни публични изявления проф. Иван Ангелов би трябвало да бъде насочен към някое здравно заведение вместо да Ви съветва по икономическите въпроси, да управлява "Балканбанк" и да участва в незнаен брой стратегически важни експертни съвети и директорски бордове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаема госпожо председател! Господин Сугарев формулира въпроса си въз основа на информация в медиите за изява на проф. Иван Ангелов като научен ръководител на авторски колектив на Българската академия на науките - в нейния Икономически институт. Колектив, който вече четири поредни години публикува ежегодно прогнози за развитието на българската икономика.
Впрочем именно за такава прогноза, която се различавала от макрорамката на бюджета, той е бил заплашен с уволнение през 1992 г. от тогавашния министър на финансите Иван Костов, а Икономическият институт на БАН - със закриване. Явно сега господин Сугарев, продължава тогавашния командаджийски стил на своя партиен бос.
Строго погледнато, аз имам основание да не отговарям за научните тези, които застъпва моят сътрудник в свои научни публикации, при това по изследователския план на Икономическия институт на БАН. Това засяга негови взаимоотношения с Българската академия на науките и с българската научна общност - не с Министерския съвет и с изпълнителната власт.
Въпреки това ще отговоря на въпроса, защото проблемът е важен, а и истината по него е съвсем различна от представената в отправения до мен актуален въпрос на господин Сугарев. Той просто гъмжи от невярна информация и заключения.
Една от традиционните грешки на господин Сугарев, според мен умишлено допускана, е, че той основава всичките си съждения на писанията на вестниците, а не на оригинални източници и поради това прави неверни изводи. А каква е истината?
Изследването на авторския колектив от седем души от Икономическия институт на Българската академия на науките е публикувано във в. "Пари" на 5 март 1996 г. На страница 19 в последната колона пише: "Лихвите по валутни депозити у нас са два пъти по-високи отколкото в западноевропейските страни. Това лихвено ниво следва да се запази с цел да се задържат нашите и да се привличат чуждестранни депозитори. Да се обмислят подходящи форми на държавни гаранции за по-големи депозити с цел да се привлича чуждестранна валута в наши банки. Желателно е също така да се създадат привлекателни условия и гаранции за доброволно връщане на напусналите страната капитали през последните 5 - 10 години, които според наши експерти възлизат на няколко милиарда долара." (Край на цитата)
Както виждате, точния текст на изследването няма нищо общо нито с някаква амнистия, нито пък с някакви избягали 10 - 15 милиарда долара!
На пресконференцията на 5 март 1996 г. при представянето на публикацията, е поставен въпрос от журналист за прословутата амнистия, както той се изразява. В отговора си на този въпрос проф. Ангелов казва, че за такова нещо може да се мисли само при наличие на съгласие между политическите формации в страната. И продължава: темата е силно противоречива, направо отблъскваща от морална гледна точка. (Това е точен цитат). Ненавиждам хората, които са крали от България както през последните няколко години, така и при предишния режим. В икономиката обаче само с емоции трудно се работи - особено в тежки моменти като сегашния. (Край на цитата)
На поставения по-нататък въпрос: а знаете ли за какви суми става дума, проф. Ангелов отговаря: чувал съм различни мнения. Някои казват, че изнесения капитал е 10 - 15 милиарда долара. На едно обсъждане в края на януари човек, на когото вярвам, спомена за 2 - 3 милиарда долара. Внушителната разлика в цитираните суми показва, че едва ли на някого е ясно какъв е в действителност размерът на изнесените средства.
С малки изключения вестниците на 6 март пропуснаха тая част от изказването на проф. Ангелов. Пропускът едва ли е случаен.
Но да се върна на Вашия въпрос. Питате ме дали предложението е съгласувано с мен.
Предложение за амнистия на престъпници, както виждате няма и поради това няма как да бъде съгласувано с мен. Освен това амнистия по Конституцията не е в прерогативите нито на Министерския съвет, нито на министър-председателя.
Ако ме питате дали споделям такава идея по принцип, отговорът ми е отрицателен. Сентенцията "Парите не миришат", доколкото знам, е римска и няма нищо общо с наркотрафика. И въпреки това пак съм против! Доказателство за това е, че правителството прие и внесе в Народното събрание на 29 февруари 1996 г. проектозакон за неправомерна стопанска дейност и борбата с нея, а не проектозакон за амнистията, както добре знаете.
По втория Ви въпрос: на каква реална информация почиват данните за изнесените от страната 10 -15 милиарда долара, отговорът е: на никаква, тъй като подобни твърдения не са правени.
Но Вие, господин Сугарев, може би ще си спомните, че тези цифри се размахваха лично от Вас и от Ваши съпартийци като Асен Мичковски, Маргарит Мицев и други през 1989,1990,1991 г. Със същото право можете да бъдете попитан: на какви данни тогава сте се основавали.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Това беше външният дълг тогава.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: В третия си въпрос Вие упреквате проф. Ангелов, че е участвал в незнаен брой експертни съвети и директорски бордове. Този упрек е клевета. Истината е, че той участва в един-единствен надзорен съвет - този на "Балканбанк", с решение на Банковата консолидационна компания. По закон му се полага съответното възнаграждение, но тъй като законът предвижда депозиране на съответна сума като залог за гражданска отговорност, до момента той не е получил нито лев от "Балканбанк".
Както споменах в началото, проф. Ангелов работи в Икономическия институт на БАН, но от датата на постъпването си в Министерския съвет, е в неплатен отпуск и не получава никаква заплата от института. Като познавам Вашата мнителност, господин Сугарев, Ви препоръчвам лично да проверите в счетоводството на Икономическия институт на БАН - ул. "Аксаков" N 3,че проф. Ангелов е член на Научния съвет на Икономическия институт на БАН, а също и на Научния съвет по макроикономическа теория към Висшата атестационна комисия, но за членство в тези съвети не се получава заплата. Така че той получава една-единствена заплата - тази, която му се полага от Министерския съвет. За Ваше сведение тя днес е от 3 до 5 пъти по-малка от основната заплата на най-обикновен банков директор.
В заключение, по повод на твърде етичния Ви съвет проф. Ангелов да бъде насочен към здравно заведение при такива изявления, искам само да отбележа, че подобни съвети са ценни тогава, когато са дадени от хора, които като автори са имали възможност лично да ги последват. При това, с безспорен медицински резултат. Иначе практическата полза е твърде съмнителна. (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Сугарев има думата.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Не съм доволен от Вашия отговор, тъй като Вие заобиколихте същността на въпроса. Аз не се интересувам от това в колко експертни съвета и в колко директорски бордове и прочие, и прочие, участва Вашия съветник проф. Иван Ангелов, нито се интересувам какви пари получава. Аз се интересувам допустимо ли е един съветник на премиера да излага България по този начин. На този въпрос не получих никакъв отговор.
Искам да Ви напомня, че няма да бъдете вероятно първият, нито пък последният български премиер, който си пати от своите съветници и своето близко обкръжение. Помислете си добре за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Следва питане от народния представител Васил Николаев Михайлов относно съобщения в медиите за безплатно предоставяне от страна на Москва на 100 танка и 100 бронетранспортьора на Република България.


ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Питането ми към господин министър-председателя е продиктувано от следното. Съгласно съобщение в медиите, на 22 февруари 1996 г. правителството на Руската федерация е подписало постановление за безплатно предоставяне от страна на Москва на 100 танка Т72 и 100 БМП-2 на Република България. Нашата страна следва да заплати транспорта на въпросната военна техника, както и да унищожи същото количество танкове и бронетранспортьори по-стар модел, намиращи се на въоръжение у нас съгласно ангажиментите ни по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа.
Позовавайки се на информация от Министерството на отбраната на Русия, в съобщението се подчертава, че въпросният приятелски подарък се прави на България заради това, че тя е една от - цитирам - "малкото страни в Източна Европа, която не се стреми да влезе в НАТО".
В тази връзка се обръщам към Вас с молба за ясен и конкретен отговор на следните въпроси:
1.Убедено ли е правителството на Република България, че приемането на въпросния подарък е изгодно за нашата страна? Знаем състоянието на военната техника на България, тя трябва да се обновява. Но за всичко това се плаща цена и то конкретна цена. Искам да ми отговорите на няколко подвъпроса към този първи въпрос:
- От кой пункт на територията на Руската федерация българската страна поема разходите по тран¬с¬пор¬та и на каква сума ще излязат те съгласно разчетите на правителството? Този въпрос считам за много важен, още повече когато става дума за географски спор между мене и министър-председателя, в който министър-председателят определи, че и Владивосток е в Европа. Ако ние трябва да плащаме транспорта на тези танкове от Владивосток...
РЕПЛИКА ОТ СДС: До Ванкувър.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... до Ванкувър или до България, ще ни излезе много солено. Бих желал да бъда успокоен в този смисъл.
- Известно ли е на българската страна състоянието на въпросната военна техника, степента на амортизация и какви ще са разходите за ремонта й? Притеснението идва от факта, че командващият ВВС на Българската армия генерал Михов определи, че двигателите, за които става дума, са под всяка критика и ремонтът им може би ще струва по-скъпо, ако се закупи нова техника или поне окомплектована такава техника. Цитирам средства за масова информация, а не генерала, не съм го чул лично да прави това изявление. Факт е обаче, че тези притеснения ги има. Защото ако тази военна техника е ветеран от афганистанската война и се намира в много тежко състояние, то този ремонт може да ни струва много, много пари. Същевременно ако тези дружески подаръци, които ни се правят, приличат на подаръците например на оборудването на становете в Кремиковци, които след това непрекъснато трябваше да излизат в ремонт и да бъдат ремонтирани, станове, които отдавна са морално и физически остарели, то благодаря от такъв подарък. И тук приказката за харизания кон и за зъбите не важи.
- Какви ще са разходите на нашата страна за унищожаването на съответното количество военна техника съгласно ангажиментите ни по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа? Още повече, че в съобщението на Интерфакс е казано, че със София е постигната договореност, че България ще унищожи намиращите се на въоръжение 100 танка и 100 бронетранспортьора - по-стар образец. Това е записано, като успокояват, разбира се, руските граждани с това, че представителят на Министерството на отбраната е споменал, че тази техника, която се предава, се предава, защото това е изгодно за Москва, тъй като иначе тези танкове и бронетранспортьори Русия така или иначе трябва да ги унищожи. Тук, разбира се, ще вметна, че тя е страната, която заяви, че няма да изпълнява Договора за обикновените въоръжени сили в Европа и притежава по сведения от медиите над 15 хиляди танкови бронетранспортьора над квотите по ДОВСЕ, което е повече от всички танкови бронетранспортьори на всички натовски армии, взети заедно.
И на финала, уважаема госпожо председател, точка втора:
Давало ли е българското правителство или отделни негови представители основание на руската страна да счита, въпреки приети актове на 36-ото и 37-ото Народно събрание, че Република България не се стреми към членство в НАТО?
Можете да ми отговорите и на български, уважаеми господин министър-председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, тъй като надхвърлихте времето, предполагам, че това са и уточняващите Ви въпроси.
Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Михайлов, май ще трябва пак да Ви образовам заедно с редица други депутати от опозицията. На български език и на доста други езици - всеки за каквото е учил. Аз съм учил за осъществяване на международни отношения, по зъбите, пък било то и на харизани коне, не съм специалист. Може би Вие сте специалист, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не съм стоматолог.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Евроатлантическото пространство, което непрекъснато спрягате, когато говорите за разширяването на НАТО, участието на България в него и незабавните заявки за това, обхваща - и това е записано в ред международни конвенции - всички европейски страни, включително Русия. Владивосток е част от Русия. Предполагам не искате да го дадете на Япония. Включва също така Съединените щати, включва и Канада. Предполагам не искате да харижете Ванкувър на Франция.
Така че, господин Михайлов, когато някой се опитва да става специалист в международните отношения, не е лошо да попрочете международни договори, международни конвенции, в това число Договора за открито небе, където тези термини официално се споменават. (Шум и реплики в блока на СДС)
Разбрахте ли, господин Михайлов?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Ще Ви обясня след това.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Не възнамерявам да коментирам съобщения нито в българските, нито в чуждите средства за масово осведомяване. Медиите са независими институции и следва да носят отговорност за достоверността на изнесената от тях информация. Правителствата носят отговорност за истинността на официалната информация, която те подават, или заедно с други правителства официално се гласува.
Тази официална информация, господин Михайлов, е следната. Въпросът за безвъзмезното предоставяне на военна техника на Република България от Руската федерация е непосредствено свързана с ангажиментите на нашата страна по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа и ни най-малко не му противоречи. Договорът разрешава прехвърлянето на въоръжение и бойна техника, предвидена за съкращаване от една държава-участничка в друга, ако те, разбира се, принадлежат към една и съща група, съгласно чл. 8,т. 8 от договора. Това дава възможност държавите - страни по договора да получават своевременно въоръжение и бойна техника, да модернизират въоръжените си сили и по този начин да увеличават бойния си потенциал в рамките на количествените ограничения по договора.
Следвайки тази процедура, всяка от групата държави - членки на НАТО или на бившия Варшавски договор, както и всички държави в рамките на своята група достигат определените по чл. 4,5 и 6 на Договора за ограничения на въоръженията и въоръжените сили в Европа допустими максимални равнища на въоръженията, при това на взаимноизгодни условия. Процедурата на каскадиране, както се нарича, е изгодна и за двете страни, които участват в нея. Предоставящата страна, в дадения случай Русия, реализира предвидените съкращения и прави икономии на съпътстващите този процес разходи. Приемащата страна, в случая България, извършва превъоръжаване с по-модерна бойна техника, като подменя морално и физически остарели образци. За Ваша информация, господин Михайлов, от тази възможност се възползваха Гърция и Турция, като съкратиха остарелите танкове М47 и приеха на тяхно място танкове "Леопард"-М60, общо за двете страни над 1900 броя, както и друга бойна техника.
Така че не става въпрос за подарък, а за взаимноизгоден договор, към който и други страни са се придържали в своята практика. Българската страна ще поеме разходите по транспортиране на машините от началния пункт на базирането им в Руската федерация. Важна е сумата за транспорта. Тя възлиза на 2 млн. и 100 хил. щатски долара. Допълнително нашата страна ще заплати 258 хил. 750 щатски долара за зареждане на машините с гориво и масло, за опаковане на картечното въоръжение или всичките разходи, които поемаме по доставката и стъпването във владение на тези машини, са 2 млн. 538 хил. 750 щатски долара. Това е нищожна част от реалната пазарна стойност на тези 200 бойни машини и договорът е изключително изгоден за България от финансова гледна точка.
Базирам се на данните от проверката, която български специалисти направиха на място - танк по танк и бойна машини по бойна машина. Техниката е напълно годна да влезе веднага в строя. Машините са в най-доброто възможно техническо състояние и не се нуждаят от никакъв ремонт. Можете да отидете да ги проверите като дойдат след месец тук, в България.
За танковете средният остатъчен ресурс е 88 на сто - доста по-висок, отколкото средния за тези танкове на въоръжение в Българската армия в момента. За бойните машини на пехотата е 93 на сто. Т72 и БМП-2 по бойни качества са по-добри от средното ниво за българската бронетехника днес. Впрочем БМП-2 съвсем не са бронетранспортьори, господин Михайлов, БМП са гъсенични машини и дори в Договора за ограничение на въоръжените сили в Европа, който предполагам, че сте чели, са в съвсем различна графа.
Що се отнася до разходите на нашата страна за унищожаване на съответното количество военна техника съгласно ангажиментите ни по договора за ограничение на въоръжените сили в Европа, те възлизат на около 50 хил. лв. за една машина. При разкомплектоването на една машини се получават запасни части и скрап на стойност около 100 хиляди щатски долара. Изгодно е това трансфериране и от тази гледна точка, господин Ми¬хайлов. С една дума, унищожават се много стари танкове и верижни машини МТL-бета, а срещу тях се получава несравнимо по-добро оборудване с минимални за страната ни валутни разходи и възможности за компенсирането им.
Накрая, получаването на военна техника от Руската федерация не е свързано с поемането на политически ангажименти от българска страна, нито пък Русия е поставяла каквито и да било условия при подписването на то¬зи договор. Позицията на правителството по любимата Ви тема, господин Михайлов - членството на България в НАТО, е ясна и заявявана нееднократно, а именно дебатът за разширяването на НАТО е неотделима част от сложния процес на търсене на нова система за колективна сигурност в Европа. България ще участва най-активно в засиления диалог със Се¬вер¬но¬ат¬лан¬ти¬чес¬кия пакт, което е част и от колективните усилия за мир и сътрудничество на Балканите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Михайлов.

Надявам се малко по-кратко, за уточняващи въпроси, тъй като постоянно надхвърляте времето по правилника.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Нали това все пак е питане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Питането е с удължено време. Той и него надхвърли, нали? За това става дума.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Точно 5 минути съм говорил, колкото е по правилника за работа на Народното събрание. А що се отнася до моите допълнителни въпроси, ще започна с това, че Вие може да считате себе си за много голям международник, господин министър-председател, но изглежда не сте чел внимателно наистина Договора за обикновените Въоръжени сили в Европа. Не различавате много добре, изглежда, бронетехниката от лимузината, с която се возите. Сигурно е, че БМП ще трябва да Ви показват. Чух от Вас, че това са стари образци, използвана вече техника, въпреки че не са изчерпили своя ресурс. Това е едно добро самопризнание.
Не разбрах колко ще струва нарязването на тази техника, за да я прибавим към общата сума на разходите. Не разбрах точно и от коя точно точка, както съм задал въпроса, ще дойде тази техника. Разбрах само колко щяло било да струва окомплектоването с гориво за транспорта.
Това, което бих искал да попитам е: задължена ли е българската страна, според Вас, понеже сте голям специалист по ДОВСЕ, да нареже старите образци-танкове и бронетранспортьори у нас? Или е възможно, моля да ми отговорите на този въпрос, ние също да направим такъв "дружеский подарок", както е озаглавен този материал в Интерфакс на Република Македония, вместо да нарязваме тази техника?
Знаем, че Република Македония беше лишена от тежко оръжие и бронирана техника, по обясними причини. Знаем какво е ЮНА, знаем агресивните попълзновения на Сръбската армия. Всичко това ние го знаем.
Просто искам да чуя Вашето мнение по този въпрос. Ще бъде много по-евтино за нас, а ще бъде добре за Република Македония да гарантира своята независимост, поне отчасти, с наличието на такава една, макар и остаряла в немалка степен техника.
Това е един от въпросите, които бих желал да задам.
Освен това как ще интерпретирате изгодността за руската страна, тя не е ли много по-голяма, отколкото за нас? И не звучи ли тя, както една домакиня, когато подканва своите гости с приказката: "Моля, изяжте това, защото ние така или иначе ще го хвърляме"? Не звучи ли точно така този така наречен подарък?
Що се отнася до Вашия руски, с който приказвахте на официалните си срещи, това само обижда българската държава, а не Ви прави особено чест. Тук, в българския парламент, аз се надявам да продължите да говорите на един добър български, какъвто междупрочем не особено добре владеете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вече сте извън времето. Пет уточняващи въпроса зададохте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Тези два допълнителни въпроса ще Ви помоля да коментирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Като прочетете стенограмата ще видите, че зададохте пет въпроса. А в правилника пише "до два".
Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Моят руски, предполагам, е по-малък позор за България, отколкото английският, който всички депутати от опозицията се мъчат да говорят по разни международни форуми. Чувал съм ги, знам.
Така че, моля Ви, не се упражнявайте евтино, господин Михайлов. Съвременният свят се интегрира, владеенето на чужди езици е предимство, а не недостатък. Говори се на всички езици, включително на английски с германци, на немски с французи. Европа е един обединяващ се свят. Не се опитвайте с евтини трикове да го разделяте отново и да приписвате недостатъците, които се получават, върху нас.
Разходите по нарязването можете да си ги сметнете сами, умножавайки 50 хил. лв. по 200 машини.
ГЛАС ОТ ЛЯВАТА СТРАНА НА ЗАЛАТА: Това е тежка задача за него.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: След това можете да си ги преведете в долари, делейки по курса на деня.
Това са нищожни разходи за получаването на тази бойна техника. Тя струва десетки и стотици милиони долара на всеки пазар по света. Танкове Т-72 и БМП-2 бойни машини на пехотата се продават непрекъснато по всички световни пазари. Това са търсени машини, това са добри машини. На колко са години е без значение при толкова добър моторесурс, който е решаващият за оценката на всяка машина фактор.
Тук седят специалисти, които могат да Ви обяснят въпроса по-подробно. Няма защо да търсите летци да обясняват положението с танковите двигатели. Те си разбират от самолетните.
ГЛАС ОТ ЛЯВАТА СТРАНА НА ЗАЛАТА: Той не възприема.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: По танковете и по тези на бойните машини на пехотата пак Ви предлагам, ще се получи техниката до месец. Имате права като депутат и член на Комисията по национална сигурност, идете и проверете в какво състояние е тя. Аз съм убеден, че ще останете доволен.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Кой ще плати, ако е в лошо състояние?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Що се касае до нарязването на техниката, то е необходимо, за да се спазят определени тавани. Ние имаме прекалено много МТL-бета верижна техника, подобна на бойните машини на пехотата, съвсем малко бойни машини на пехотата, които са многократно по-добри в бойно-техническо отношение. Така че съвсем нормално е и според изискванията на договора е тази техника да бъде нарязана, стотина МТL-бета, за да бъде въведена в експлоатация, без да се нарушава договорът, новата по-съвършена бойна техника БМП-2.
Чел съм много внимателно Договора за ограничение на Въоръжените сили в Европа. Четете го и Вие толкова внимателно като мен. Там бяха определени срокове за сключване на договори за каскадиране, които изтекоха през есента на миналата година. Никакви договори за каскадиране с Македония България днес не може да сключи, без да наруши условията на договора.
Освен това Вие като голям европеец трябва да знаете, че Европейският съюз излезе съвсем неотдавна с инициатива да продължи оръжейното ембарго върху страните от бивша Югославия, докато там се стабилизира мирният процес. България се присъедини към тази инициатива. Доколкото за нас, укрепването на мира на Балканите е много по-добро, отколкото всяко самоцелно въоръжаване на която и да е страна, включително и нашата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
С това се изчерпаха въпросите към министър-председателя Жан Виденов.
(Васил Михайлов желае думата)
Имате думата, една минута, тъй като с една минута и половина надхвърлихте досега.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Просто Ви припомням, че имам право на 2 минути. Трябва да се знаят не само добре договорите, но и правилника от тези, които се опитват да упражняват сериозни функции на държавници.
Това, което ме безпокои в целия отговор на питането, уважаеми господин министър-председател, е, че Вие не коментирахте точка втора, която зададох, за оценката от страна на представителя на Министерството на отбраната за това, че се дава на България този "дружеский подарок", защото е една от малкото страни в Източна Европа, която не се стреми да влезе в блока НАТО.
Въобще вашето правителство се държи малко странно. Откакто Долната камара на руския парламент се опита с един акт да възстанови Съветския съюз, Вие започнахте да говорите с още по-мрачно неясни фрази.


Защото истината е, че има една система за колективна отбрана и това е НАТО. И ние имаме ясно решение по този въпрос тук, в Народното събрание. Поведението както на вашия външен министър с неотиването му в Прага, а изпращането на заместник-министър - госпожа Бокова, и цялостното поведение на вас и на председателя на Народното събрание в Москва говори за това, че вие наистина сте тези, които ще извършите поредното национално предателство и може би ще кажете "не" на изключителния шанс за интеграция на България в Европа. Защото интегрирането с НАТО е част от европейската интеграция.
И накрая Ви казвам следното: дано тези танкове и бронетранспортьори, тези бойни машини на пехотата, както Вие правилно се поправихте, поразмислихте, господин председателю, дойдат без екипажите. Защото с възстановяването на Съветския съюз е възможно това да се случи.
И накрая, за да си приключим разискването с Вас, искам да кажа в кръга на шегата "С днем рождения!"
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз съобщих, че приключиха въпросите, тъй като колегата Железчев беше помолил накрая да остане и мислех, че даже няма да дойде. Но неговият актуален въпрос е относно нарушаване на Закона за фонд "Обществено осигуряване" с разпореждане на Министерския съвет. Нека да чуем въпроса и отговора на този въпрос, с което ще се изчерпят въпросите.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател! С § 5, ал. 2 на Закона за фонд "Обществено осигуряване" на Националния осигурителен институт се прехвърля собствеността върху почивната база на ДФ "Социален отдих", която се използува по предназначение. В нарушение на тази изрична законова разпоредба Министерският съвет на свое заседание от 15 февруари 1996 г. с разпореждане изважда от уставния фонд на "Социален отдих" две почивни бази - "Темида", местност "Чайка", Златни пясъци, град Варна и "Бисер-3" ("Темида" старото наименование) - град Балчик, заедно с движимото им имущество и ги предоставя безвъзмездно на Министерство на правосъдието за стопанисване и управление.
Основанията за тези разпоредителни действия се търсят в подзаконов нормативен акт, а именно Постановление на Министерския съвет N 88 от 1990 г. за възстановяване правото на стопанисване и управление на база за социален отдих и курортно лечение, като аргументацията почива на факта, че правата на Министерство на правосъдието са възникнали преди приемане на Разпореждане N 73 от 1993 г., с което се спират разпоредителните сделки с имуществото на ДФ "Социален отдих".
Интересно защо, след като в чл. 1 от Постановление на Министерския съвет N 88 изрично е записано, че предаването на почивната база следва да се извърши до 31 декември 1990 г., т.е. се определя т.нар. преклозивен срок, Министерството на правосъдието не е направило тогава искане за предаване на двата обекта, а се сеща за това 6 години по-късно, в момент, когато съгласно Закона за фонд "Обществено осигуряване" имуществото влиза в Националния осигурителен фонд.
Разтревожени от този факт синдикатите се обърнаха към мен с молба да поставя пред Вас, господин министър-председател, следните въпроси.
Министерският съвет съзнава ли,че с разпореждане, което е акт от по-нисък ранг, изменя частично § 5, ал. 2 от Закона за фонд "Обществено осигуряване"?
Второ, не се ли страхувате, че с това разпореждане създавате прецедент, от който ще поискат да се възползуват множество търговски дружества, ведомства, синдикати, участвували в създаването на почивната база на фирма "Социален отдих"?
И последният подвъпрос: Вашите съветници съзнават ли, че с тези действия не само се нарушава законът, а се посяга на активите на фонд "Обществено осигуряване" още в момента на неговото създаване и с това се посяга на пенсиите на милионите пенсионери?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Железчев, трябва да се познава по-добре работата на Министерския съвет и неговата документация. Тя лесно може да бъде проверена от всеки гражданин, особено пък депутат, и да се изясни, че нито на заседанието си на 15 февруари т.г., нито на друго свое заседание Министерският съвет е приемал нормативен акт - разпореждане с имуществото на ДФ "Социален отдих", което да съставлява нарушение на § 5, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за фонд "Обществено осигуряване".
В дневния ред на заседанието на Министерския съвет от 15 февруари е била включена действително т. 6 - проект на разпореждане за намаляване на уставния фонд на ДФ "Социален отдих" и за предоставяне на сграден фонд и движимо имущество на Министерство на правосъдието. Но въпросът е снет от разглеждане, както понякога се случва, и никакво решение, което да оправдае твърдението в актуалния Ви въпрос, не е вземано. Следователно и трите Ви конкретни въпроси са несъстоятелни. Няма как да им се отговори.
Вън от това обаче, ако се прецени необходимостта от акт на Министерския съвет, който да урежда окончателно взаимоотношенията между ДФ "Социален отдих" и Министерството на правосъдието, свързани с ползуването на почивни бази "Темида" - Варна, и "Бисер-3" - Балчик, то такъв ще бъде приет, това е напълно в рамките на закона, след обичайното в подобни случаи съгласуване между ръководствата на Министерството на правосъдието и Министерството на труда и социалните грижи. Повтарям, в това няма нищо незаконно. Какво общо имат тук съветниците ми, само мога да гадая. За Ваше сведение, господин Железчев, всички актове на Министерския съвет се готвят от името на министрите, членовете на Министерския съвет и решенията се приемат единствено и само от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Железчев, имате думата.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Господин министър-председател, аз съм доволен от Вашия отговор. Доволен съм за това, че не е взето такова решение и да се надяваме, че тревогата, която все пак е била основателна, защото тази точка фигурира в дневния ред на Министерския съвет, ще даде основание на хората, които ще обсъждат този въпрос, внимателно да преценят дали да се вземе такова решение.
Още веднъж Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
С Вас се изчерпаха въпросите към министър-председателя господин Виденов.
Следва актуален въпрос към министъра на образованието, науката и технологиите господин Илчо Димитров.
Актуален въпрос от народния представител Стоян Райчевски относно съдбата на Бургаския свободен университет и на други частни висши и средни училища.
Има думата господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моят актуален въпрос се отнася до съдбата на Бургаския свободен университет, а вероятно и за някои други частни висши и средни учебни заведения. Този университет, както е известно, е връстник на демократичните преобразования в нашата страна, по-скоро на началото на легалната борба за тези преобразования. Той е и техен символ в града и в региона. Неслучайно се нарича свободен университет, а не частен като недържавно висше учебно заведение.
В тази сграда, ще припомня, се намираше преди това Окръжният комитет на Българската комунистическа партия. И когато табелата "Окръжен комитет на Българската комунистическа партия" бе заменена с "Бургаски свободен университет", това бе знак, сигурен знак, че нещо се променя или ще се променя в нашата страна.
Има редица въпроси относно неговото учредяване, създаване, неговото финансиране, собствеността на сградата и другата материална база, относно степента и квалификацията, която получават студентите, преподавателите и ред други. Тези въпроси много често възбуждат страсти, но по един или друг начин те постепенно намират някакво решение. Те са предмет на много дискусии и в Комисията по образованието и науката, и в министерството, вярвам, и в обществеността. Странното е, че когато наближат избори - било то парламентарни или за местна власт, а сега и президентски - просто се получава някакъв взрив от проблематика, която излиза напред. В обществеността има опасение, че тук се намесват и други страсти.


Ето сега отново нашите съграждани са не само смутени, те са силно притеснени, да не кажа стъписани, от изявления от страна на министерството, че е възможно този университет да бъде закрит поради ред проблеми. Там учат хиляди младежи, не само от региона, а от цялата страна. Затова Вашият отговор е от изключително голямо значение. Обучението там е платено. Пари у нас не се печелят лесно, знаете това. Затова минавам конкретно към въпроса си:
Уважаеми господин министър, след изявление от министерството, че е възможно да бъде закрит Бургаският свободен университет, ако самият той не се справи сам с проблемите по неговото ръководство, хиляди студенти и родители не само от Бургаския регион, а от цялата страна изпаднаха в тревога и дори в паника. Каква ще е съдбата на този университет според плановете на министерството, съществува ли подобна заплаха и на други висши учебни частни заведения в нашата страна?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Има думата господин Илчо Димитров - министър на образованието, науката и технологиите, за отговор.
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ: Господин председателю, госпожи и господа депутати, господин Райчевски! Аз ще се опитам малко по-подробно, без, разбира се, да ви отегчавам много, да дам известна информация пред вас, тъй като при хаотичното състояние, в което е нашето висше образование сега, всяка мярка, която органи на държавната власт се опитат да предприемат за известен ред, се среща с подозрение от различно естество. Едно от тези подозрения, което и тук неведнъж съм казвал, аз втори път отговарям специално за средните училища, че това едва ли не е отношение към частната инициатива, в конкретния случай в областта на образованието.
В България има пет частни висши училища - Американският университет в Благоевград, Нов български университет, Бургаският свободен университет, Варненският университет и Славянският университет. Има и три частни полувисши училища - Земеделският полувисш институт в Пловдив, Българо-датски по търговия в София и Полувисш ислямски институт в София.
В тези нови форми на висше образование или в известен смисъл на средно образование, казвам "в известен смисъл", тъй като до 1944 г. имаше подобни форми в България, специално в случая ще говоря за висшето образование, в развитието на тези форми се отразява както отсъствието на достатъчна традиция и липсата все още на необходимата нормативна база, така и тези хаотични явления във висшето образование изобщо в страната, които засягат и частните, и държавните университети. Полагат се усилия, аз бих казал и от парламента, и от министерството, за да се спрат тенденциите, които се очертават като застрашителни за науката и за подготовката на висшисти в България. И ние, и вие трябва да преодоляваме всевъзможни интереси. Те са и регионални, те са и на отделни висши училища, те са и в самата академична общност. За съжаление не може да се изключат и политически интереси, както е навсякъде.
Вие знаете, че в някои университети, не само частни, много силни амбиции се развиват около чисто финансовата изгода от висшето образование. Ако за студентите то е прескъпо, платеното и частното, оказва се, че за други то е много изгодно. В това отношение ние се отличаваме от страни с по-дълга традиция. Там богатите хора влагат от капиталите си за развитието на висшето образование, за да съдействат за науката и висшето образование, у нас често се оказва, че парите, които се събират от студентите, се използват не за тези цели, а за печалба на тези, които са въвлечени в системата.
В конфликта, както казах, който сега раздира Бургаския университет, се отразяват както общите явления, така и конкретните условия на едно частно висше училище при липсата на традиция все още в България и която ние смятаме, че постепенно ще се създава.
Проблемът е също така, че изпълнителната власт, в лицето на министерството, разполага с твърде ограничени възможности за намеса. Нашата дейност е възможна и допустима само в рамките на закона, това, което законът ни предоставя като възможност. Ние като министерство държим на автономията в действията на висшите училища. Трябва да ви призная, че самите висши училища са много чувствителни към автономията си и никак не обичат, и аз съм от висше училище, и аз не съм обичал като съм бил там, намеса на министерства, но в същото време при трудни сутиации прибягват към министерството, апелират към намесата му, даже несъзнавайки, че на нас възможностите са ни ограничени.
Така например нашият опит за посредничество, който не беше по наша инициатива, а по искане от самия университет, се посрещна с искания за оставка след това, защото ние, като вземем някаква позиция, удовлетворяваме едната страна, а другата се оказва ощетена.
Така например заместник-министърът беше там, 12 часа разговаря с двете групи в Бургаския свободен университет. Завърна се в София удовлетворен, че ги е подтикнал към разбиране, а в София вече беше пристигнало искане за оставката му.
Ние двамата с него бяхме там също по искане на университета в събота, двете страни изслушахме, казахме какви са възможностите ни да съдействаме, за да се преодолее кризата, и като се върнах какво се оказа - получих писмо от Търговска банка "Балканбанк" - Бургас, която иска мнението ми по повод искане на общото събрание на учредителите да получат спесимени по сметка на Бургаския свободен университет, за да оперират с тях.
И второ, веднага след нашето събиране се е събрал Управителният съвет на учредителите на Бургаския свободен университет, на което решили, че не приемат оставката на господин Тагаров, която беше обявена, и му възлагат да изпълнява задачите си на ректор. Тоест, запазва се и сега положението на двувластие - на учредителите и на академическата общност в университета.
Ситуацията е трудна и аз поех едно задължение и съм възложил, даже присъстваха част от депутатите в региона, на срещата, на която се срещнах с двете групи, поех едно задължение да натоварим комисия в министерството, която до 31 март да излезе със становище какво ние допълнително можем да предприемем, за да помогнем за преодоляването на конфликта в Бургаския свободен университет. Аз съм назначил тази комисия. Тя до 31 март трябва да излезе със становище. Но аз не зная доколко ще е изпълнимо това становище.


Във връзка с това, което господин Райчевски ми каза, в моите изявления, искам да уверя депутатите, че никога не съм си позволявал да поемам задължения, които не мога да изпълня. Нито имам право да откривам, нито да закривам университети. Това е ваше право - на депутатите. Още при пристигането казах, че моята задача е заедно да обмислим какво да предприемем, за да може Бургаският свободен университет да отговори на задължителните държавни изисквания, които сега се приемат, и на държавната кредитационна комисия, която сега се създава. Тоест да може той легитимно да си продължи дейността.
Второто, което съм изтъкнал - всички действия, които можем да предприемем в рамките на закона, ще бъдат насочени към запазване интересите на студентите. Тоест, ако се наложи да не се признае легитимността, в съгласие със закона на една или друга специалност, ние ще осигурим правото на студентите да получат необходимото си образование.
И на пресконференцията една журналистка, заявявам ви го, аз това обмислено го казах, ме попита: "Какво ще направите вие, ако не се постигне никакво разбирателство и работата не върви?" Аз казах: "Ами, тогава ще помисля дали няма да използвам положението си, за да се обърна към Народното събрание да го попитам дали няма да преоцени решението си за откриването на този университет". Това беше едно средство да стресна тези две групи, които засега толкова време... И трябва да ви кажа, там, благодарение на студентските такси се е натрупала вече една солидна сума, много пари. И във връзка с тези пари, естествено е да се появяват и някои тенденции. Това мога да ви кажа.
Що се отнася до частните средни училища. Тук положението с тях е доста по-добро. Нямаме тези проблеми, тъй като самата образователна система е по-централизирана от гледна точка на учебната работа.
Сега в България имаме 58 частни училища и детски градини, главно в София. Това представлява, обърнете внимание, 1 процент спрямо държавните училища в България. В страни, които имат многовековна традиция в това отношение, частните училища са между 2 и 10 процента. Ние едва сега започваме.
Тази година има доста заявления за нови училища. Ние сме създали много сериозна система, която проверява всички условия, доколко тези искания отговарят на задължителните условия за функционирането на едно училище в Бългрия. И въз основа на тези критерии и проверки даваме разрешения. От началото на тази година вече пет училища са получили разрешение за тази есен. Но чакат други, разглеждани от министерството. Досега сме закрили само едно училище, тъй като оценката е била, че то не отговаря на тези училища.
Имаме някои проблеми с тези училища. Свързани са с базата на тези училища. Свързани са и с някои възможности за достатъчно контрол в училищата. Но линията на министерството е, че тези училища могат да играят и ние се стремим с нашето съдействие да играят роля в съвременното българско средно образование. Законът ги разрешава. Повечето от тях изпълняват функциите си.
Проблемът, който и мен лично ме занимава, е, да не добият тясно много елитарен характер. Трябва да напомним, че в ред такива частни училища се предоставят стипендии от тези, които разполагат финансово и материално с училищата, за да могат да привличат в тях и деца от семейства, които не са заможни. А това, което чета в световното образование, е, че има и обратната тенденция - проявява се тенденция от родителите от богатите семейства да изпращат децата си в държавните училища, да не би в хода на образованието те да се отделят от масата, от народа. Значи, в образованието има различни тенденции.
Аз искам да ви уверя, че нашата политика е да действаме в съответствие с тенденциите в европейското образование, в това число и по отношение на частните училища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Господин Райчевски, имате думата да изразите Вашето отношение.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин министър, Вашето уверение, че нямате предубеждение към частните висши и средни учебни заведения ми се ще да бъде или да стане практика и на Министерския съвет.
Доволен съм от това, че Вие дадохте гаранция, че Вашето решение, независимо какво ще бъде то, ще се съобрази преди всичко с интересите на студентите в това висше учебно заведения - Бургаския свободен университет. Ние ще изчакаме решението на министерството до 31 март и тогава, естествено, ще изразим своята позиция.
Въпросът не беше отправен персонално към Вас - за заплаха от закриване на Бургаския свободен университет. Това беше позиция, която се заявяваше като такава на министерството. Благодарение на тази позиция някои важни, значими ведомства взеха решения, които поставиха допълнителни трудности пред Бургаския световен университет.
Вчера банките са блокирали разплащателните сметки на Бургаския свободен университет, позовавайки се на позиция на министерството, на консултации с прокуратурата, като са оставили възможност да се разплащат само по отношение на ел.енергия и осветление. Вярвам, че те сега ще се съобразят с вашата позиция като компетентен орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Райчевски, заповядайте писмения отговор. (Подава на господин Райчевски писмения отговор)
Преминаваме към актуалния въпрос от народния представител Велко Вълканов към министъра на външните работи Георги Пирински относно дадения от посланика на Република България в Кралство Испания прием по случай националния ни празник 3 март.
Господин Вълканов, имате думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважами колеги, уважаеми господин министър! Неотдавна в печата се появи съобщение за даден от посланика на Република България в Кралство Испания господин Михаил Петков прием по случай националния ни празник 3 март. На приема господин Петков поканил бившия български монарх - господин Симеон Сакс-Кобургготски, и неговата съпруга, които в официалната покана са били наречени "техни величества".
Моля, господин министър, да ми отговорите на следните въпроси.
Първо, вярно ли е това съобщение, появило се в нашия печат? Ако съобщението е вярно, смятате ли за възможно господин Петков да продължи да упражнява функциите си на посланик на Република България?
Второ, съвместими ли са изобщо високоотговорните представителни функции на един посланик на републиката с проявяваното към един бивш монарх верноподаническо отношение? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря. Господин Пирински, имате думата за отговор. Преди това бих искал да предам писмения отговор от министъра на външните работи Георги Пирински на питане от народния представител Иван Тосев. Тук ли е господин Тосев?
РЕПЛИКИ: Няма го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма го.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Вълканов! По първия Ви въпрос информацията, която постъпи в Министерството на външните работи във връзка с формулировката в поканата до господина, който е предмет на Вашия актуален въпрос, гласи, че поканата е отправена до господин Симеон Борисов Сахония Кобурго. Името, на което му е издаден задграничният български паспорт през 1991 година. Тоест посланикът отговаря, че не отговаря на действителността съобщението, което Вие цитирате за титлата, употребена при отправянето на поканата.
Същевременно Вашият втори въпрос и аргументацията, която е свързана с него са основателни, според мен.

Доколкото в изявления в печата, в публични свои изявления господин Сакс-Кобургготски недвусмислено заявява, че той се разглежда като представител на монархическата институция, на 8 февруари 1996 г. в печатни издания в чужбина той ясно и недвусмислено декларира, че открай време Симеон е Цар Симеон, че състоялият се референдум през 1946 г. е невалиден, тъй като няма никаква стойност според него, заявява, че през целия си живот е проповядвал предимствата на конституционната монархия и във връзка с това не буди съмнение неговата привързаност към това разбиране за конституционното устройство на България.
От тази гледна точка отправената покана безспорно представлява отклонение от принципите и нормите на конституционното устройство на републиката.
Преценката кой да бъде канен на приеми по случай националния празник, по правило е от прерогативите на посланика. Списъкът от лица, които се канят, не се съгласува предварително с Министерството на външните работи. Посланикът естествено трябва да прави тази своя преценка въз основа на всички основни принципни положения на външната политика и държавното устройство на страната, която представлява. Ето защо смятам, че въпросът, който задавате, е правомерен.
Вие искате от мен да се произнеса по правоспособността, така да се каже, на един конкретен посланик в чужбина да остане на поста си и да изпълнява задълженията си. Аз винаги се стремя да се отнасям с възможно най-висока степен на дискретност, ако щете, по отношение на действията на един или друг посланик, защото мисля, че у нас, за съжаление, прeз последните няколко години посланическият пост и личностите на отделните посланици са предмет на твърде уронващи престижа на институцията трактовки и отношения и в средствата за масова информация, и в публични дебати.
Мога да Ви кажа, че практиката на страните с утвърдени дипломатически традиции има като основно изискване възможно най-внимателното и деликатно отношение към въпроси, засягащи един или друг посланик на страната в чужбина, третирането на техните кандидатури, на въпросите около тяхното акредитиране или отзоваване. И мисля, че тук имаме много да осмислим като практика, която да възприемем, за да защитаваме авторитета на България в чужбина като сериозна държава и сериозен партньор.
Но на конкретния Ви въпрос ще отговоря така: според мен с действията си в случая - с отправената покана, посланик Петков действително се е поставил извън рамките на приемливото поведение на посланик на Република България в чужбина. Поначало аргументацията, че се отправят покани до български граждани, живеещи в съответната страна, които се ползуват с определена известност в същата страна, в случая, струва ми се, е чисто формална и е недостатъчно основателен аргумент да се отправи такава покана. Защото този именно гражданин - господин съвършено очевидно разглежда собственото си присъствие не като частен гражданин, а като личност с публично-правни изяви и прерогативи - нещо, което го поставя в по-друга категория, отколкото всеки друг български гражданин, живеещ в чужбина и спрямо него не могат просто да бъдат приложени обичайните практики и процедури.
Ето защо повтарям, че смятам въпроса Ви за правомерен и изводите от него - и очевидни, и налагащи се.
Поначало посланик Петков е на задграничния си пост вече пета година. Беше преценено миналата година, че има основание за четвърта година да бъде продължен неговият мандат във връзка с председателството от страна на Испания на Европейския съюз през второто полугодие на 1996 г. - необходимостта да се поддържа един достатъчно добър контакт с испанското правителство през този период и обстоятелството, че посланик Петков разполага с определени контакти или разполагаше с контакти с предходното испанско правителство.
Тези основания за продължаване на мандата му отпаднаха. Сега сме в една процедура, както добре знаете - и Вие, и обществеността, на приключване мандата на определен кръг посланици с изтекъл мандат и акредитирането на нови. Трябва да кажа, че съжалявам, че тази процедура беше затруднена не по вина на правителството и не по принципна причина, а преди всичко във връзка с различия с президента на републиката относно прерогативите по формулирането и реализирането на външната политика и конкретно на прерогативите по отношение на даване на указания на посланиците на България в чужбина.
Аз не искам да навлизам в този въпрос сега - той е извън предмета на Вашия въпрос, но позицията, която заемам в случая е, че очевидно посланик Петков следва да приключи своя задграничен мандат на работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Господин Вълканов, моля да изразите Вашето отношение по получения отговор.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин министър, аз съм напълно доволен от Вашия отговор. Благодаря Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към актуалния въпрос, поставен от народния представител Орлин Върбанов Драганов относно статута на кадровите военнослужещи, взети в разпореждане по чл. 71 от Закона за всеобщата военна служба и влизащи в съответствие с чл. 127 на Закона за отбраната и Въоръжените сили, в сила от 28 февруари 1996 г. Въпросът е отправен към министъра на отбраната господин Димитър Павлов.
Имате думата да развиете Вашия актуален въпрос, господин Драганов.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Обръщам се към Вас във връзка с изтичането на срока на действието на чл. 71 от Закона за всеобщата военна служба и влизането в сила от 28 февруари 1996 г. на Закона за отбраната и Въоръжените сили, съответно на чл. 116 и чл. 127 от него.
Съгласно чл. 71 от Закона за всеобщата военна служба, лицата от младшия, старшия и висшия офицерски състав се намират на действителна военна служба на следната пределна възраст:
1. офицерски състав със звание до капитан - 40 години;
2. майор - подполковник - 45 години;
3. полковник - 50 години.
Съгласно Закона за отбраната и Въоръжените сили, влязъл в сила от 28 февруари 1996 г. и чл. 127, пределната възраст на кадрова военна служба във Въоръжените сили е, както следва:
за сержантите и младшите офицери - 50 години;
за офицерите със звание "майор" - 51 години;
за офицерите със звание "подполковник" - 52 години;
за офицерите със звание "полковник" - 56 години;
за офицерите с висши офицерски звания - 60 години.
Пределната възраст за офицерите с военни звания "полковник", които са хабилитирани лица и заемат длъжност, изискваща хабилитация, както и лица с научно звание "доктор на науките" - 60 години.
Съгласно чл. 116 от Закона за отбраната и Въоръжените сили, на кадрова военна служба се приемат български граждани, които имат висше образование по специалността, за която кандидатствуват - за офицерите, и средно или по-високо образование - за сержантите.
Изводът е, че офицерите, които по стария закон със звание до "капитан" са на пределна възраст и следва да бъдат пенсионирани, по новия закон следва автоматично да бъдат приети на кадрова военна служба.

Преустройството на гражданското общество включва и преустройството на армията. Демокрацията дава плодове, в които тържествува професионализмът. Професионализацията на Българската армия протича в рамките на Закона за всеобщата военна служба, а в бъдеще ще протича в рамките на Закона за отбраната и Въоръжените сили и ще зависи от неговото конкретно и ефективно приложение в провеждането на военната реформа.
Във връзка с това, уважаеми господин министре, моля да отговорите на следните въпроси:
Кадровите военнослужещи, намиращи се на разпореждане за уволнение към 28 февруари 1996 г. и отговарящи на изискванията на влезлия в сила от 28 февруари 1996 г. Закон за отбраната и въоръжените сили, които имат висше образование по специалността, за която кандидатстват, и желаят да продължат да служат:
1. Как би следвало да постъпят?
2. Има ли определен срок и докога?
3. Какви документи са необходими?
4. Има ли допълнителни условия, на които трябва да отговарят, освен тези в закона, тъй като не е утвърден и публикуван Правилникът за кадрова военна служба във Въоръжените сили на Република България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Драганов! Разбирам Вашето добронамерено отношение към Българската армия. Надявам се, че то е и на цялото народно представителство към процесите, които протичат в нея. Бих искал още веднъж да Ви уверя, че те ще бъдат в съответствие с правната уредба - Закона за отбраната и Въоръжените сили, който влезе в сила от 28 февруари т.г.
Законът за отбраната и Въоръжените сили поражда необходимостта от създаването и приемането на редица поднормативни документи, един от които е Правилникът за кадровата военна служба, който вчера и днес беше на вниманието на Висшия военен съвет в Министерството на отбраната и предстои да бъде внесен в Министерския съвет за утвърждаване. С него ще бъдат регламентирани въпросите по преминаването на кадровата служба, така че предполагам не може и не би трябвало да има повече въпроси по него, тъй като той ще отговори на всички въпроси, които са за кадровото развитие. Предполагам, че не се съмнявате, че Министерството на отбраната е твърдо решено да изпълнява този закон, който е и резултат на неговата многогодишна работа, тъй като той е основният вносител и разработчик на закона.
По конкретно зададения от Вас актуален въпрос бих искал да Ви информирам, че в изпълнение на § 3, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на закона - става въпрос за новия закон - офицерите и сержантите, заварени на действителна военна служба към момента на влизане на закона в сила, т. е. 28 февруари т.г., се считат за кадрови военнослужещи и в изпълнение на закона те трябва писмено да декларират желанието си за освобождаване или оставане на кадрова служба. С тях трябва да се сключат договори за кадрова военна служба съгласно този закон, т. е. Министерството на отбраната е задължено да сключи договор с тях при това заварено положение.
Искам да Ви информирам, че офицери, които да са прехвърлили възрастта по чл. 71 от стария закон, реално ние просто нямаме, тъй като по мое решение изпълнението на тази точка миналата година реално ние не сме взели предвид при уволнението на военнослужещите. Тези военнослужещи - офицери и сержанти, които са за уволнение, заварени с влизането в сила на новия закон, са почти всички - аз нямам други данни - по рапорт, т. е. доброволно искат да напуснат армията. С повечето от тях са проведени беседи да не напускат армията, а да останат в нея. Въпреки това те са подали тези документи. Вярно е, че сега вече някои си оттеглят тези становища за уволнение.
С тези офицери, които се намират в разпореждане за уволнение и отговарящи на условията на закона, които Вие изтъкнахте, ще се проведе беседа и ще им бъдат предложени вакантни длъжности. Като искам да изясня, че на техните места през есента бяха назначени други офицери, т. е. реално почти всички техни длъжности - има няколко вакантни - са заети от други офицери. Така че ние не можем да им предложим същите длъжности, тези длъжности, които ще им бъдат предложени, ще бъдат други. Тези, които изявят желание за освобождаване от кадрова военна служба, ще бъдат освободени по чл. 128, ал. 1 от новия закон. Тези, които желаят да останат на кадрова служба и са удовлетворени от предложените им длъжности, ще сключат договори за кадрова служба. Тези офицери, които желаят да останат на кадрова служба, но не са удовлетворени от предложените им длъжности или мястото, където ще бъдат, ще бъдат освободени от кадрова военна служба също така на основание на чл. 128, ал. 1, т. 8.
Уважаеми господин Драганов, цялостната процедура по уреждане на положението на тези кадрови военнослужещи, за които Вие питате, ще бъде завършена към 15 април - това е последният срок. По този повод се готви моя заповед, която регламентира цялата процедура, тъй като правилникът още не е влязъл в сила, именно за тази категория военнослужещи. Но крайният срок в тази заповед е 15 април. Така че към тази дата всички въпроси ще бъдат решени.
Убеден съм, че въпросите ще се решат и хуманно, и справедливо, и в интерес и на двете страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Драганов, имате думата да изразите Вашето отношение по отговора.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Господин министър, аз благодаря за изготвения от Вас отговор. Ще се радвам час по-скоро правилникът да бъде приет. Това е от съществено значение. Също от съществено значение за мене е отговарящите по възраст по новия закон и имащи необходимия образователен ценз да останат да работят в армията, тъй като това има огромно значение за кадрите в армията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Минаваме към актуалния въпрос, поставен също от народния представител Орлин Върбанов Драганов, относно правото за пътуване с намалени цени на пенсионерите от първа, втора и трета категория труд с всички видове транспорт. Въпросът е отправен към Стамен Стаменов, министър на транспорта.

ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър!
Съгласно Тарифа за превоз на пътници, багаж и колетни пратки по железопътния транспорт, утвърдена със Заповед N 455 от 14.5., съгласувана с Министерството на транспорта и влязла в сила от 1.6.1993 г. и Приложение N 1,стр. 30,право за безплатно и с намалени цени пътуване по жп транспорт, в нея, съобразно чл. 5 имат възрастни граждани над 55 години за жените и 60 години за мъжете, които пътуват с 50 на сто намаление срещу представяне на личен паспорт.
След пенсиониране на българските граждани по сегашното законодателство, независимо по коя категория труд са те, автоматично остават социално слаби.
Видно е, че гражданите-пенсионери от първа, втора и трета категория труд са при равни икономически условия, имат равен стаж, социално слаби са всички и това се установява със закон, то следва и със закона да им се дават еднакви привилегии.
Пенсионерите от първа и втора категория труд са ощетени допълнително, имат по-къс период на активна трудова дейност и са ощетени с плащане на по-големи осигурителни вноски, а получават значително по-ниска пенсия от изчислената, не получават допълнителни проценти за прослужено време.
На практика освен тези ограничения за гражданите-пенсионери от първа и втора категория труд се прилага и административен транспортен рекет, бих казал, като се лишават от правото да пътуват с 50 на сто намаление.
С изменение на Кодекса на труда за удължаване на възрастта за пенсиониране до 63 години за трета категория труд за мъжете може да се получи следният парадокс. Работещ мъж на 62 години и получаващ заплата да пътува с 50 на сто намаление, а мъж на 59 години, пенсионер втора категория, получаващ пенсия и икономически и социално слаб, да няма право да пътува с 50 на сто намаление.
За своевременното реално отчитане на условията при изменение на трудовото и пенсионно законодателство е необходимо аргументирано и точно съобразяване на нормативните и подзаконови актове с действащото законодателството, при което чл. 5 може да добие следния вид: "Възрастни граждани над 58 години за жените и 63 години за мъжете и пенсионери пътуват с 50 на сто намаление срещу представяне на личен паспорт". Това предимство за пенсионерите първа, втора и трета категория трябва да се прилага и за другите видове транспорт.
Съгласно Заповед N 38 от 16 януари 1996 г. е утвърдена таблица N 2А:"Цени по определени релации, за които се издават жп билети за отиване и връщане с намаление, важещи за бърз влак". В таблицата са дадени само около 16 района. Основно те са бивши окръжни градове, с изключение на Горна Оряховица и Димитровград.
Билетът за отиване и връщане се издава само от тези градове до София и обратно за срок от един месец.
Защо например има до Пловдив, Плевен и Горна Оряховица, а няма до Видин, Враца и Казанлък? Защо няма, например, между Пловдив и Ямбол, между Пловдив и Бургас? Защо няма за отиване и връщане между малките градове и села?
Тази Заповед N 38,според мен, има дискриминационен характер.
Уважаеми господин министър! Моля да отговорите на следните въпроси:
Първо, може ли чл. 5 от Приложение N 1 да се измени с отчитане на посочените от мен мотиви и да добие следния вид: "Възрастни граждани над 58 години за жените и 63 години за мъжете и пенсионери пътуват с 50 на сто намаление срещу представяне на личен паспорт".
Второ, може ли Таблица N 2А да се разшири, като се издават жп билети за отиване и за връщане с намаление без ограничение на градовете?
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата министър Стамен Стаменов за отговор.
МИНИСТЪР СТАМЕН СТАМЕНОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Драганов!
Преди да отговоря по същество на Вашия въпрос, искам да внеса яснота по пътническата тарифна политика. Преди всичко тя се отнася за пътуванията с железопътния и автомобилния транспорт във вътрешността на страната. И тази тарифна политика има определено социално изразена насоченост.
В пътническия, железопътния и автобусния транспорт, извършван от държавни транспортни предприятия цените на превозите са пределни, тоест те са регулирани.
Освен това в тези видове транспорт с редица нормативни актове са въведени безплатни и с намалени цени пътувания на широк кръг от населението: деца, учащи се, инвалиди, възрастни граждани, участници във войните, многодетни майки, народни представители.
В резултат на тези превози железопътният транспорт и автомобилният транспорт понасят значителни загуби. За железниците те са около 5 милиарда лева, а за автомобилния транспорт около 2 милиарда лева.
Държавата, която осъществява тези свои социални функции би било редно да дотира тези разходи, тъй като работещите превозвачи в условията на пазарната икономика е редно да бъдат обезщетени. На практика с възможностите, които разчита държавният бюджет това не се постига. Сега на практика и в железопътния и в автомобилния транспорт се дотират около една трета от направените разходи.
Така стои проблемът и за бюджета за 1996 г.
При така очерталата се тарифна рамка споменатите видове транспорт с реалностите, с които разполага нашият бюджет искам да се опитам да дам конкретен отговор на вашите въпроси.
Най-напред с втората част на актуалния Ви въпрос: защо в БДЖ за 16 направления от София има намаление за отиване и връщане, а за други няма. Тук става дума за всички категории граждани.
Отговорът е, че Национална компания "Български държавни железници" като държавно предприятие по смисъла на Закона за Български държавни железници изпълнява възложената й задължителна обществена услуга за превоз на пътници при остра конкурентна борба с автобусните превозвачи.
Един от методите за привличане на повече пътници, което значи и повече приходи, е известна отстъпка с цената на билета за отиване и връщане по масовите направления.
Като бизнесмероприятие това нещо не е ново и то се прилага повсеместно.
Така е подходил и генералният директор на Български държавни железници.
Ако маркетинговите проучвания на БДЖ покажат, че приходите за БДЖ ще бъдат увеличени и за други направления, нищо не пречи тези направления да се включат в този списък. И това обезателно ще бъде направено.
Това е смисълът на провежданата в настоящия момент политика и за преструктурирането на превозния процес в Български държавни железници.
Съществена и заслужаваща особено внимание е първата част на актуалния въпрос - правата за пътуване с намаление на пенсионерите първа, втора и трета категория труд по БДЖ и с автомобилния транспорт.
Сегашната тарифна уредба е съобразена с европейската и третира въпроса за пътуване с намаление не на пенсионери, а на възрастни граждани, както и вие заявихте във въпроса си. У нас за мъже над 60 години и за жени над 55 години, независимо от техния социален статус.
Вие предлагате, съгласно последните изменения на Кодекса на труда таванът на възрастни граждани да се вдигне на 63 и съответно на 58 години. Но да се въведе намаление за пътуване и за всички категории пенсионери.
Въпросът е актуален, но е с повишена трудност и за решение. Защото това засяга от една страна преференциите, които ще получат пенсионерите от първа, втора и трета категория и от друга страна, ще се увеличат обаче разходите, които няма да бъдат покрити за превозвачите от автомобилния и железопътния транспорт.
Нашите окрупнени разчети показват, че ако приемем това предложение, преференциите, които ще се получат от пенсионерите, те са на брой около 366 000 от първа и втора категория труд, а в същото време 150 000 възрастни граждани, по оценката, в кавички сме я посочили, ще загубят тези преференции.
От друга страна, необходимите субсидии, които трябва да се увеличат за железниците и за автобусния транспорт, трябва да се увеличат от 20 на сто. А аз вече ви заявих, че те и сега недостигат значително.
В рамките на второто тримесечие на тази година Министерството на транспорта, разбира се, с основните транспортни и търговски дружества, съгласувано с Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на финансите, а също и с останалите обществени организации, ще направи едно задълбочено проучване на въпроса за въвеждане и на такова понятие пенсионери или някакъв друг начин за подпомагане на социално слабите, когато се извършват пътувания по железопътния и автомобилния транспорт.
Смисълът на това мероприятие, тъй като железниците разполагат със свободни превозни възможности, същото се отнася и за държавните автобусни предприятия, с отстъпка в цената да се привлекат повече пътници и да се докарат повече приходи за съответните транспортни дружества.
Дано ние намерим такова решение на въпроса. И ако то даде подобряване на финансовото положение на нашите транспортни дружества, тогава ние с удовлетворение ще го приемем.
Затова, господин Драганов, и за резултатите от това проучване ние допълнително ще Ви уведомим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви затова господин министър.
Господин Драганов, имате думата да изразите Вашето отношение към получения отговор.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин министър! Повдигнатият от мен въпрос е с изключително значение. Както Вие казахте, 366 000 пенсионери очакват решението му.
Аз също очаквам решението от Български държавни железници, особено с въвеждане на разписанието, което е от 1 юни 1996 г.
Благодаря Ви за изготвения отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преди да преминем към последното питане, аз моля квесторите да приканят колегите народни представители, след като приключим парламентарния контрол, продължаваме работата по програмата, която започнахме преди 11 часа, преди парламентарния контрол.
Има думата да развие своето питане народният представител Руслан Сербезов, относно земите около КЦМ, Пловдив.
Въпросът е отправен към министъра на околната среда господин Георги Георгиев.
Имате думата, господин Сербезов.


РУСЛАН СЕРБЕЗОВ (СДС): Господин министър! Земите около КЦМ - Пловдив са силно замърсени с тежки метали. Въпросът ми към Вас е какво прави Министерство на околната среда, Министерският съвет за възстановяване земите около КЦМ - Пловдив?
За Ваше сведение искам да Ви кажа, че отново се появиха случаи на отравяния на животни в този район.
Моля да ми отговорите на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата министър Георги Георгиев за отговор.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Сербезов! В резултат на продължително техногенно въздействие в района на КЦМ - Пловдив замърсените земи са общо 70 хил. 148 декара. От тях най-тежко засегнати са 14 730 декара площи в землищата на село Куклен, село Ягодово и селата Горни и Долен Воден, където концентрацията на тежки метали (олово, цинк и кадмий) превишава над два пъти пределните норми, а на 55 418 декара концентрациите на тежки метали са в границите от 1 до 2 пъти над пределните норми.
Проблемът със замърсени с тежки метали земи засяга селата Куклен, Горни и Долни Воден, Ягодово, Крумово, Катунци, Караджово, Боянци, Козаново, Брестник и град Асеновград.
Съгласно Закона за опазване на околната среда държавата носи отговорност за ликвидиране последствията от стари замърсявания. За възстановяване на земите около КЦМ - Пловдив Министерският съвет е предприел мерки и действия в две направления:
Първо, прекратяване на източниците на антропогенни замърсявания, чрез техническа реконструкция на КЦМ - Пловдив. В тази посока за решаване на проблема със серните газове е разработен проект от немската фирма "ЛУРГИ", като за финансирането му са осигурени средства в размер на 60 милиона долара по линия на японския фонд за международно икономическо сътрудничество (OECF). За опазване чистотата на атмосферния въздух, тоест за прекратяването на емисията на аерозоли на тежки метали, бяха построени и 15 ръкавни филтри, с помощта на които бяха обхванати технологичните и вентилационни газове в оловното производство. Завършена е газификацията на комбината, който сега използва природен газ, с което се преустанови изхвърлянето на серни газове в атмосферата.
Във втората посока - мерки за възстановяване на последиците от стари замърсявания на земеделските земи, са извършени следните действия.
При извършване на поземлената реформа и земеразделянето Министерство на околната среда имаше задължението да участва в картирането и изследването на замърсеността в землището около КЦМ - Пловдив. Въз основа на изследвания на Министерство на околната среда и на водещите институти в страната беше изготвен списък по землища на замърсените с тежки метали земеделски земи за района на КЦМ - Пловдив. Заедно с Министерство на земеделието и хранителната промишленост бяха уточнени критериите за окачествяване на увреждането на земите.
В резултат на няколко последователни изследвания бе изработен подробен картен материал, подходящ за осъществяването на земеразделянето. Със средства на Националния фонд за опазване на околната среда към Министерство на околната среда в района на КЦМ - Пловдив бяха финансирани четири научно-приложни разработки, касаещи: изясняване на влиянието не тежките метали върху компонентите на околната среда; пътищата за тяхното елиминиране; въвеждането на специални технологии за отглеждане на селскостопански култури; системи на земеделие за използване и възстановяване на замърсените земи.
На замърсените площи се налага преструктуриране на отглежданите земеделски култури. Засега се разчита основно на адатпивно земеделие и мелиориране в зависимост от вида на замърсяването или увреждането на площите.
В резултат на извършените изследвания се очертаха няколко подхода за оздравяване на почвите в замърсения район:
- третиране по химически път - химическа мелиорация, чрез внасяне на сорбенти и инактиватори в почвата, ограничаващи до 2,5 пъти поемането на тежки метали от рас¬те¬ни¬ята чрез тяхната коренова система;
- въвеждане на специализирани сеидбообръщения с преобладаващо фосфорно торене;
- третата възможна система от действия - това са действия, насочени към биоинактивация с въвеждане на подходящи технически видове рас¬те¬ния. Например, отглеждането на етерично-маслени култури в засегнатите райони, което ще позволи в процеса на термоекстракцията добиваните етерични масла да бъдат освобождавани от тежките метали, съдържащи се в тях. Друга възможност е в засегнатите райони да се отглеждат влакнодайни култури.
С изключение на терените в периметър до хиляда метра около КЦМ - Плов¬див, които за съжаление са тежко увредени, останалите площи могат да се използват по режими, съобразени със зоналното замърсяване на почвите. Единствено при използването на тези режими може да бъде елиминирано получаването на случаи, каквито Вие преди малко цитирахте.
Позоновото отглеждане на житни и бобови култури само за семепроизводство е възможно една голяма част от площите - 69 848 декара, като остатъците - слама и царевичак, се насочват за техническа преработка с оглед на завишена концентрация на тежки метали от тази група в тях.
В решенията, издавани от общинските поземлени комисии при възстановяването на собствеността върху земеделските земи, попадащи под въздействието на комбината, изрично се записва текстът: "Ограничение при ползване на имота на основание ПМС N 50 от 1993 г., чл. 3, ал. 4, 5 и 6", като подробностите за ограниченията за ползване се отразяват в сертификата на имота.
Предстои разработването от Министерство на земеделието и хранителната промишленост на механизъм за компенсиране на собствениците на земеделски земи, попадащи в режим на ограничение по земеползване.
За контрол на екологичния статус на района Министерство на околната среда е изградило мрежа от стационарни мониторингови пунктове около комбината, които се обслужват от районната инспекция по опазване на природната среда в Пловдив.
Търсейки алтернативни възможности за очистване на замърсените земи, Министерство на околната среда ще продължи да осигурява подкрепа на дейности, водещи към подобряване на екологичния статус в района и е готово да финансира чрез Националния фонд за опазване на околната среда нови научно-приложни разработки за очистване на тежките метали и оздравяване на почвите в замърсения район.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Сербезов, имате думата да изразите Вашето становище по отношение на получения отговор.
РУСЛАН СЕРБЕЗОВ (СДС): Господин министър, благодаря Ви за подробния отговор, който ми дадохте. Но Вие казахте, че са взети доста мерки. Това, което сте извършили, не е малко, но все пак това констатира замърсяванията и се дават препоръки. Това са преди всичко те¬оре¬тич¬но и научноизследователски дейности, които Вие сте направили и без които, разбира се, не може. Това е добре.
Искам да Ви задам един допълнителен въпрос: какви средства, колко ще се отделят именно тези методики да се приложат и да се възстановят земите? Става дума за тези земи, които Вие цитирахте преди малко, към които трябва да се приложат следните методики. Вие ги казахте преди малко, 4-5 вида методики. Какви пари ще се отделят, кога ще се отделят тези пари, колко ще бъдат и в какъв срок, разбира се, може да се извърши това възстановяване?
Адмирирам това компенсиране на земите, което ще се извърши или се мисли да се извърши. Дано се компенсира със земя, разбира се, това ще бъде най-добро за тези хора, на които трябва да им се възстанови земята.
Моля да отговорите на тези въпроси, които преди малко поставих във връзка с Вашия отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Министър Георгиев, имате думата да отговорите на двата допълнителни въпроса.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Сербезов, аз вече казах какви са възможните модели на земеползване, които трябва да се прилагат. А естествено, ако това носи определени негативни икономически ефекти за стопаните на тези земи, тази система за компенсиране, която трябва да бъде разработена от Министерство на земеделието и хранителната промишленост, трябва да бъде икономическият механизъм, с който те да бъдат компенсирани.
Допълнително съм длъжен да Ви информирам, че за земите, които попадат в този диаметър на най-тежко увредените и които не подлежат на използване за земеделско производство, голяма част от собствениците на тези земи са пожелали да бъдат компенсирани с включването им като акционери към КЦМ - Пловдив.
Що касае средствата, освен това, което казах по линия на Националния фонд за опазване на околната среда за разработване на проекти и научно-приложни технологии, с които да се осигури извличането на тежки метали, аз съжалявам, но не виждам какъв друг механизъм би могъл да приложи Министерство на околната среда. Това е един процес на техногенно натрупване на тежки метали и единственият начин за тяхното извеждане е по тези технологии за използването на земите с технически култури или маслодайни култури с оглед на това да не се получава продукция, която е натоварена с тежки метали. Засега нищо друго не е открито като възможно научно-приложно решение.
РУСЛАН СЕРБЕЗОВ (от място): Тези проекти ще се реализират ли и кога?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Да, това аз казах, че е указано и в системата. Така че това е механизмът, по който ще бъдат компенсирани собствениците и това са възможните начини на използване на тези земи.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, господин министър.
Преди да преминем към последното питане от народния представител господин Цоньо Георгиев Ботев към министъра на правосъдието - министър Червеняков, той бил на път, всеки момент ще влезе, ще ви запозная с новопостъпилите питания в периода от 15 март 1996 г. до 21 март 1996 г.


Постъпило е питане от народния представител Боян Киров към Димитър Костов, министър на финансите, относно дейността на териториалните комисии по собствеността на гражданите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 март 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Стефан Маринов Стефанов към Климент Вучев, министър на промишлеността, относно нарушения в "Тежко машиностроене" ЕООД, гр. Русе. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 март 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Мехмед Бейтулла Хаджиюмер към Климент Вучев, министър на промишлеността, относно прекратяването на дейността на ЕТД "Комекс" - ЕООД - гр. Каолиново чрез вливане в ЕТД "Маяк-КМ" - ЕООД - гр. Нови пазар. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 март 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев към Минчо Коралски, министър на труда и социалните грижи, относно възможностите за работа на български граждани в чужбина. Следва да се отговори писмено до 2 април 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Светослав Шиваров, заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно Решението на Управителния съвет на фонд "Земеделие" за сключването на договори със земеделски производители. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 март 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Руслан Маринов Сербезов към Жан Виденов, министър-председател на Република България, относно сделка за добиване на 20 млн.куб.м дървен материал. Следва да се отговори писмено до 3 април 1996 година.
Постъпило е питане от народния представител Стоян Трифонов Проданов към Жан Виденов, министър-председател на Република България, относно учредяване на Акционерно застрахователно дружество в туристическия отрасъл. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 април 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Руслан Маринов Сербезов към Илчо Димитров, министър на образованието, науката и технологиите, относно Дома за деца и юноши "Даскал Ботьо", гр. Калофер. Следва да се отговори писмено до 4 април 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Фидел Николов Косев към Климент Вучев, министър на промишлеността, относно оценка за икономическото състояние и управлението на ЕАД "Свилоза" - Свищов за последните 3 (три) години. Следва да се отговори писмено до 4 април 1996 г.
За съжаление господин Червеняков все още го няма. Ще ви прочета и съобщенията за заседания на постоянните комисии.
Комисията по културата ще проведе заседание на 27 март 1996 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 456 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 при следния дневен ред: Приемане становище на Комисията по културата относно изложение от Съюза на българските филмови дейци и писмо от Националния филмов център.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе редовно заседание на 27 март 1996 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 248 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 при следния дневен ред: Обсъждане на Законопроект N 100003131 за изменение и допълнение на Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица, внесен от Иван Неврокопски.
Постоянната Комисия по земеделието и горите ще има извънредно заседание на 27 март 1996 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 238 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1, а на 28 март 1996 г., четвъртък, от 15,00 ч. в същата зала е редовното й заседание. Дневният ред и за двете заседания е обсъждане Законопроекта за опазване на земеделските земи.
Комисията по парламентарна етика ще проведе заседание на 27 март 1996 г., сряда, от 15,00 ч. в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1, етаж 4, кабинет 426.
На 28 март 1996 г., четвъртък, ще се проведе редовно заседание на Комисията по устройството и дейността на държавните органи в зала 356 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 от 14,30 ч. при следния дневен ред: Законопроект за държавната собственост N 0201-1, внесен от Министерския съвет.
На 27 март 1996 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 232 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 Комисията по националната сигурност ще проведе редовното си заседание.
Комисията по радиото, телевизията и БТА ще проведе извънредно заседание в сряда, 27 март 1996 г., от 17,00 ч. в зала "Запад" на Народното събрание с предварителен дневен ред: Законодателната дейност на комисията, разглеждане законопроектите за радиото и телевизията.
Комисията по опазване на околната среда и по водите ще проведе заседание на 26 март 1996 г., вторник, от 14,00 ч. в зала 356 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 при следния дневен ред:
1. Разглеждане на Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използуване на водите на река Места.
2. Разглеждане на Законопроекта за чистотата на атмосферния въздух и подготовката му за второ четене - продължение.
3. Разни.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 26 март 1996 г., вторник, от 12,00 ч. в зала 238 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси - за второ четене.
2. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за Българска народна банка - вносители Нора Ананиева, Красимир Премянов и група народни представители - също за второ четене.
Продължаваме парламентарния контрол.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (от място): Искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, имате думата за процедура.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам от името на Парламентарната група на Демократичната левица предвид важността на закона и малкия обем, който е останал, да удължим за днес работното време на работа на парламента за не повече от 2 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За кой закон става дума?
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: За Закона за данък върху общия доход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Подлагам процедурното предложение на гласуване. Моля, режим на гласуване.
Нямаме необходимия кворум. (Реплики от залата: Как да нямаме кворум?)
От общо гласували 119 народни представители, за - 109, против - 10, въздържали се - няма.
Приема се. (Реакция от опозицията)
Колеги, един момент. Съгласно правилника кворумът се прави след почивката от регистрираните народни представители. Те не са 240. (Реплика от залата: Не може да се вземе решение със 119 човека!)
Преминаваме по-нататък.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, за процедура.


ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателстващ, виждате, че няма необходимото количество хора. Не може такъв важен закон, който удря по джоба на хората, да се прави с присъстващи по-малко от половината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е друго вече.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Знаете какво пише в Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е друго, да. Съвсем друго.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Нали? Значи, ние сме по-малко от половината, а искате да взимаме някакви решения. Моля ви се!
Аз предлагам да се закрие заседанието и да продължим на свежа глава в сряда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е друго. Вие предлагате съвсем друго.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Дайте сега да не изнасилваме събитията. Два-три члена ще ги приемем в сряда, не е голяма беля. Защо сега искате така?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Те не са спорни.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не става дума, че не са спорни. Даже и министърът го няма. Аз бих казал, че министърът проявява безотговорност към един такъв важен закон. Вие искате ние да вършим работата на министъра. Моля ви се!
Сутринта също беше проявено пренебрежение към парламента от страна на изпълнителната власт. Не ни изпратиха човек тук да ни каже какви са дълговете на България. И вие пак искате ние да им вършим работата на тях.
Вижте, в тази страна има разделение на властите. Едните са изпълнителна власт... (Обръща се към министър Младен Червеняков)
Господин министър Червеняков много го уважавам, обаче знам, че той не е по данъчните закони. Аз иначе бих го попитал да ни отговори. Но сега какво да обяснявам разни работи и да го питам за неща, за които знам, че той няма да ми отговори.
Аз предлагам да закрием заседанието и да продължим в сряда в 9 часа на прясна глава. Още повече, че в сряда, доколкото знам, ще разглеждаме и данък сгради. Всички ще бъдат тук. Ще присъстват и със своя вот ще кажат какво да бъде и какво да не бъде. Мисля, че виждате, че няма кворум. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, по принцип Вие сте прав, че подобен законопроект трябва да се обсъжда при по-голям кворум, при значително по-голямо участие на народното представителство.
Нека да приключим с парламентарния контрол. Да освободим министър Червеняков и след това, каквото казва правилникът, това ще направим.
Давам думата да развие своето питане народният представител Цоньо Ботев относно проблемите, свързани с финансовата пирамида "Демос" АД - Габрово. Въпросът е отправен към министъра на правосъдието Младен Червеняков.
Господин Ботев, имате думата.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Преди да задам въпроса си, искам да Ви се извиня за миналата седмица.
През 1994 г. и особено през 1995 г. много граждани загубиха спестяванията си в така наречените финансови пирамиди. Печална известност получи случаят с "Демос" АД - Габрово, и неговият изпълнителен директор Емил Попов. Той е привлечен като обвиняем по следствено дело N 693 от 1994 г. с постановление от 16 декември от 1994 г. по описа на Окръжна следствена служба - гр. Габрово, по чл. 203, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Окръжният прокурор е издал разрешение за мярка за неотклонение "задържане под стража". Тъй като е бил с неустановено местоживеене, с телеграма от 19 декември 1994 г. Емил Попов е обявен за общонационално издирване. Поради неиздирването му и на основание чл. 22, т. 2, във връзка с чл. 268, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс с постановление от 17 февруари 1995 г. наказателното производство е спряно.
На 15 декември 1995 г. окръжният прокурор е направил искане до отдел "Следствен" на Главна прокуратура, МВР и НЦБ "Интерпол" за международно издирване на Попов по този ред и задържането му.
На 4 февруари 1995 г. е проведено общо събрание на акционерите на "Демос" АД и то продължава дейността си.
Във връзка с този проблем, по настояване на инициативния комитет, се надявам да получа устен отговор на следните въпроси.
1. Каква е вероятността Емил Попов да бъде задържан и подведен под съдебна отговорност?
2. Какви са мотивите, за да не са подведени под отговорност членовете на Съвета на директорите на "Демос" АД?
3. Какви мерки ще предприеме Министерството на правосъдието по този случай и какво могат да очакват акционерите и вложителите? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Цоньо Ботев, разрешете ми преди да Ви отговоря, да Ви се извиня за отговора.
Аз направих всичко възможно да спестя този отговор, но така или иначе не постигнахме съгласие за писмен отговор, или пък за отлагане на въпроса.
По нито един от трите въпроса не съм компетентен да отговоря и предполагам, че това е напълно ясно.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Първият министър, който казва, че не е компетентен, по нещо.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Бих желал да продължа мисълта на господин Венцеслав Димитров - има разделение на властите, има и разделение на функциите във властта. Очевидно е, трябва да се знае за какво може да отговаря един министър на правосъдието и за какво не може да отговаря.
Каква е вероятността господин Емил Попов да бъде задържан и подведен под съдебна отговорност, най-малкото аз съм човекът в тази страна, при независимата съдебна власт, който би могъл да даде отговор.
Естествено, карате ме да гадая, но аз не бих могъл да направя това.
Второ, какви са мотивите, за да не бъдат подведени под отговорност членовете на съвета на директорите на "Демос" АД?
Още по-малко бих могъл да отговоря. Не бих могъл да изложа каквито и да било аргументи в тази насока, тъй като биха могли да ме обвинят във вмешателство в работата на съдебната власт, а такива правомощия нямам.
Какви мерки ще предприеме Министерството на правосъдието в този случай и какво могат да очакват акционерите и вложителите?
Министерството на правосъдието, предвид на това, което казах досега, няма да предприеме никакви мерки, тъй като нито съгласно чл. 35 от Закона за съдебната власт, нито съгласно Постановление N 44, което регламентира основните функции и задачи на Министерството на правосъдието, той има каквато и да е било компетентност във връзка с поставените въпроси.
Какво могат да очакват акционерите или вложителите?
Убеден съм, че те могат и са в състояние да защитят своите права по съдебен ред. Там единствен компетентен е съдът да се произнесе по отношение на техните претенции.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър. Господин Ботев, имате право на два уточняващи въпроса, ако желаете.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин министър, аз много Ви благодаря за това, което казахте, за да могат да чуят и акционерите. Дано и те да разберат, че има разделение на властите, защото, както търсят от мен отговор на тези въпоси, така и аз потърсих от Вас отговор. Явно, че отговорът трябва да го търсят там, където е мястото му.
Понеже аз съм се срещал със съответните инстанции и засега тях не ги задоволяват никакви действия от страна на народните представители, просто искам да ви се извиня затова, че Ви принудих да кажете този отговор от трибуната на Народното събрание. Мисля, че той е особено важен, за да разберат наистина хората в България, че има разделение на властите и че те трябва да се съобразяват към кого да се обръщат по определени въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Благодаря и на министър Червеняков за изчерпателния отговор.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Кирил Желев да продължи докладването на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък общ доход.
Останали са няколко текста, които не са спорни така, както бяха предишните. Моля за внимание, за да приключим днес навреме.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Венцеслав Димитров основно под номерацията на § 3а: "Отменя се заглавието на Глава шеста".
Досегашният текст на Глава шеста е следният: "Установяване на облагаемия доход от селското стопанство и определяне на данъка". Господин Венцеслав Димитров предлага да отпадне целия текст, но Глава шеста урежда и някои други проблеми, затова предложението на комисията е:
Комисията по принцип подкрепя предложението на народния представител Венцеслав Димитров, като предлага следната редакция на заглавието на Глава шеста: "Установяване на облагаемия доход и определяне на данъка".
Моля да подложите на гласуване това редакционно предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По заглавието, което е предложено от комисията: установяване на облагаемия доход и определяне на данъка. Имате думата.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо Ананиева, аз подновявам моето предложение, което направих преди малко на господин Юнал Лютфи. Погледнете, огледайте се! Вижте колко хора има! Ясно е - мисля, че няма достатъчно народни представители, които да могат да работят върху този важен законопроект. (Недоволство от залата)
Стига викахте, бе! Искате ли да ви преброя колко сте? (Недоволство)
Затова предлагам да проверите кворума. Проверете кворума!
БОРИС СТОЯНОВ (от място): Брой себе си като група, защото ти се единствен. (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви за спокойствие.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Е, ама колко сте хубави всичките! Ако и толкова работехте, колкото викате, България щеше да се оправи отдавна. Лошото е, че сте едни обикновени клакьори, които нямат право на собствено мнение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Димитров, моля Ви не...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: ... Ето го един проф. Стоилов, който си сменя мнението всеки ден, защото едно момченце му диктува какво да прави. И аз се срамувам за него, защото съм бил колега... Така че проверете кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Кворумът се проверява след почивката.
Моля да гласувате заглавието: "Установяване на облагаемия доход и определяне на данъка".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, дайте тогава процедурно предложение.
Процедурно предложение: искам половин час почивка.
ОБАЖДАТ СЕ: Не може!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Може, защото вие сте гласували удължение. Искаме половин час почивка, за да можем да обядваме. Разбира се, искаме половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Обявила съм гласуване на заглавието на главата и след това ще дам почивка. (Шум и реплики)
Моля, гласувайте заглавието на Глава шеста, предложено от комисията: "Установяване на облагаемия доход и определяне на данъка".
От общо гласували 104 народни представители, 104 - за, няма против и въздържали се. (Реплики)
Колеги, прочетете правилника. Кворумът се определя след почивката. В целия ден, в който водих заседанието, повече от 202 души не е имало в залата. 202 - изчислете колко е мнозинството, 50 на сто плюс един.
Давам 10 минути почивка до 14,05 ч. (Звъни)



След почивката



ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (Звъни): Вече има необходимият кворум, но аз ще закрия заседанието, поради това че е редно при този закон да присъствува министърът на финансите.
Закривам заседанието. (Звъни)


(Закрито в 14,05 ч.)



ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юнал Лютфи

СЕКРЕТАРИ:
Георги Георгиев

Яшо Минков